Глобалното затопляне

Preview:

DESCRIPTION

Глобалното затопляне. Марина Хубанова 7 - а клас 51 СОУ София. Какво представлява ?. Глобално затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, което се наблюдава от 1950-те години насам. Какво представля. - PowerPoint PPT Presentation

Citation preview

ГлобалнотозатоплянеМарина Хубанова 7- а клас51 СОУСофия

?Каквопредставлява

• Глобално затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, което се наблюдава от 1950-те години насам.

Каквопредставля• Често като синоним на глобалното затопляне се

използва изменение на климата.

Каквопредставля• За периода 1906-2005 е установено повишаване на

средната глобална температура в близост до земната повърхност средно с (0,74 ± 0,18)°C.

Причини • Преобладаващото мнение е, че основната причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове като въглероден диоксид (CO2), диазотен оксид (N2O) и метан (CH4) в атмосферата.

Причини

• То се дължи се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрии, както и на фреони, чиято употреба вследствие на международни споразумения е намалена значително.

Причини

• Сегашното ниво на концентрация на CO2 в атмосферата е 387,35 ppm, значително повече

от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppm).

Причини• Ускореният "парников ефект", предизвикан от тези газове,

води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата.

Причини• В каква степен затоплянето се дължи на самия парников

ефект и в каква степен се дължи на неговите последствия върху други климатични процеси, е все още въпрос на научни изследвания и дебати.

Причини• Картината

допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система, но влияят върху нея, като слънчевата активност и вулканичната дейност.

Пореден номер Година

Покачване в

сравнение със

среднататемперату

ра от периода

1951–1980

1. 2005 +0,63 °C2. 2007 +0,57 °C3. 1998 +0,57 °C4. 2002 +0,56 °C5. 2003 +0,55 °C6. 2006 +0,54 °C7. 2004 +0,49 °C8. 2001 +0,48 °C9. 1997 +0,40 °C10. 1995 +0,38 °CИзточник: NASA GISS

Парниковефект

• Парниковият ефект е процес, при който инфрачервеното излъчване от земната повърхност се задържа в атмосферата благодарение на някои газове в нея.

Парниковефект• Човешката дейност води до увеличаване на

концентрацията на тези газове в атмосферата като по този начин засилва ефекта на нагряване на ниските ѝ слоеве.

Парниковефект

• Основният фактор за парниковия ефект в земната атмосфера са водните пари, между 36% и 66%, като тяхната концентрация се променя в зависимост от района.

Парниковефект• Също така в зависимост от височината си в атмосферата те

могат да играят роля на охладител или нагревател на земната повърхн

Парниковефект• Втори по-важност от газовете, допринасящи най-много за

затоплянето на Земята е въглеродният диоксид[9], който позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлината обратно.

Слънчеваактивност

• Под слънчева активност се разбират измененията на количеството слънчева радиация под формата на енергия.

Слънчеваактивност• Някои от тези промени в активността са периодични, като

например 11-годишният цикъл на слънчевите петна, но други промени не следват никаква закономерност.

Слънчеваактивност• Съществуват различни и противоречиви хипотези за

връзката между слънчевата активност и глобалното затопляне.

Слънчеваактовност• Така например група учени от Университета Дюк са

установили, че Слънцето вероятно е допринесло около 45–50% към увеличаването на средните температури на повърхността на земята в периода 1900–2000г.

Слънчеваактивност

Събитие Начало КрайОрт минимум (Средновековен топъл период)

1040 1080

Средновековен максимум (Средновековен топъл период)

1100 1250

Волф минимум 1280 1350Спьорер минимум 1450 1550Маундер минимум 1645 1715Далтон минимум 1790 1820Съвременен максимум 1950 досега

Слънчевата активност през вековете

Вулканичнадейност

• Към природните източници, допринасящи за затоплянето спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали.

Вулканичнадейност• Изветряването на варовиковите скали е бавен процес и

отнема десетки столетия.

Вулканичнадейност• Изригването на

вулканите от друга страна е бърз, често непредсказуем и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни в атмосферата се изхвърля повече газове, отколкото може да създаде цялата човешка дейност за няколко месеца.

Вулканичнадейност

• При изригването се образуват водни пари (H2O), въглероден диоксид (CO2), серен диоксид (SO2), хлороводород (HCl), флороводород (HF) и сажди, които се изхвърлят в стратосферата до 30 километра височина.

Вулканичнадейност• Голяма част от HCl и HF се разтварят във водните пари и

след това падат на земята като киселинен дъжд, което прави вулканите естествен източник на киселинен дъжд.

Вулканичнадейност

Последствияот затопляненаклимат

• Въпреки че не винаги наблюдаваните ефекти могат да се свържат стопроцентово с глобалното затопляне, съществува голяма вероятност за връзка между тях, потвърдена и от сложните компютърни модели, които учените използват, за да правят прогнози.

Последствияот затопляненаклимат

• Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като отдръпване на ледниците, повишаване нивото на световния океан и промени в количественото и географското разпределение на валежите.

Последствияот затопляненаклимат

• Като следствие от това вторичните ефекти са повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и други природни бедствия.

Recommended