Април, 2011 година

Училищен вестник

108 СОУ “Никола Беловеждов”

В броя ще прочетете за:

Доброволчеството

Призив

Пролетни вълнения

Отворен урок

Лично творчество

Млади предприемачи

Доброволчеството има

много лица – от малкия

жест на съчувствие,

съпричастност и

солидарност до големите

дарителски кампании на

фондации и фирми.

Всеки човек носи в

душата си добротата и

човечността, но те като

че ли се нуждаят от

пробуждане.

В днешно време все

повече хора се нуждаят

от социална помощ и

подкрепа. Това важи

особено за възрастните и

за изоставените деца.

Когато си купуваме скъпи

маркови дрехи и обувки,

не се замисляме, че има

деца, които няма с какво

да се облекат и обуят. За

съжаление, хората са

станали бездушни и

егоистични и затова ни е

нужен примерът на

доброволчеството.

Нашата история е

действителна и доказва,

че да направиш добро и

да дариш радост и

надежда, не са нужни

много усилия. Миналата

година за Коледа

решихме да зарадваме

децата от „Дом за медико

-социални грижи” в

Драгалевци. С помощта

на г-жа Юлия Коева

подготвихме

традиционни ястия за

Бъдни вечер. Дарихме

дрехи, играчки и обувки.

Много се вълнувахме и

всеки се почувства

полезен с подкрепата,

която оказва на

изоставените деца.

Разбрахме колко трудно

е да бъдеш край

коледната елха без

родители и близки.

Децата от дома бяха

подготвили празнични

песнички и

стихотворения. Имаше радост в очите им , но не

можеха да скрият тъгата, когато си тръгнахме. На

този прекрасен семеен празник те нямаше на кого да

кажат: „Благодаря, мамо и татко”, нямаше кой да ги

помилва и целуне за „Лека нощ!”.

Тръгнахме си със смесени чувства. Да бъдеш

доброволец, който помага на другите, не е лесно,

защото носиш огромния товар на чуждата мъка. Но

веднъж тръгнал по този път на човечност и

съпричастност, ти си направил своя избор – да

бъдеш Човек!

Теодора Узунова и Полина Иванова, XА клас

2 Април, 2011 година

Във време на войни и скръб,

когато всеки им обръща гръб,

народите от помощ се нуждаят,

за приятелска ръка мечтаят.

Днес изпаднали са те в беда,

нуждаят се от храна и вода.

Ние всички можем да помогнем,

да ги зарадваме и трогнем.

Аз знам, че нашето доброволчество

ще се превърне в творчество.

От него всички ще се вдъхновят,

мирът и щастието ще се възобновят.

Нека да им подадем ръце!

Нека да покажем доброто си сърце!

Трябва да излезем напред,

защото утре може да е нашият ред!

Боряна Савова, VІ в клас

ГОДИНА НА ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО -

2011 е посветена на обмен на опит

и на добри практики между

държавите-членки, органите на

местната и на регионалната власт

и гражданското общество за

извършването на доброволческа

дейност в Европейския съюз (ЕС).

Тя е приета с решение на Съвета

на ЕО от 27.11.2009 г. относно

„Европейската година на

доброволческите дейности за

насърчаване на активна

гражданска позиция 2011”.

Координатор: МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА

СЪВМЕСТНО С МИНИСТЕРСТВОТО НА

ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА .

„Ако искаме нашите надежди за изграждането на един по-добър и по-сигурен свят да са нещо повече от просто желание, повече от всякога

ще имаме нужда от работата на доброволци”

Кофи Анан

„Стани доброволец! Дай своя принос!“

„Признание за доброволчеството“

„Благодарност за доброволците и техния ценен принос“

Часът настъпи... Часът настъпи... Часът настъпи...

Да почистим заедно родното училище!Да почистим заедно родното училище!Да почистим заедно родното училище!

Повярвяйте, че можем заедно!Повярвяйте, че можем заедно!Повярвяйте, че можем заедно!

3 Април, 2011 година

Когато говорим за

добро, си спомняме

думите на Майка Тереза

за всеотдайност и

съпричастност към

страданията на другите:

„Доброто, което правим

днес, ще бъде забравено

утре! Въпреки това

правете добро!”

Трябва да следваме

примера на светата

Майка. Всеки човек

може да пробуди

човешкото у себе си, да

изпитва съчувствие и

съпричастност към

чуждите беди, да изрази

своята хуманност. Дори и

малкото добро може да

направи много за

страдащите – да

възвърне надеждата, да

вдъхне кураж. Добротата

и помощта не се

измерват, те трябва да

идват от душата ти. Да

си доволен и

благодарен, че си

способен да обичаш и да

съчувстваш, да

проявяваш милосърдие

към чужди и непознати

хора.

Животът е

непредвидим и всеки

някога ще има нужда от

помощ и подкрепа.

Когато си в ситуацията

на потърпевш, тогава

можеш да осъзнаеш

какво означава

доброволчеството.

Сякаш окрилени от

Божията любов, се

намират добри хора,

които да ти подадат

ръка. Обикновено

очакваме съчувствие от

близки и познати и

оставаме разочаровани,

когато ни обърнат гръб

или ни съчувстват само

формално. И точно

когато се чувстваш

изоставен и предаден, се

появява някой непознат

и облекчава болката ти.

Доброволците са хора с

огромни сърца, с които

преживяват чуждите

проблеми. Всеки от нас

може да усети

удовлетворението от

направеното добро, дори

то да е наглед

незначително – да

помогнем на възрастния

съсед да се качи в

асансьора, да пренесем

покупките му от

магазина, да свалим

бебешката количка по

стълбите.

Човек трябва да

изпитва вътрешна

потребност да прави

добро. 2011 година е

годината на

доброволчеството в

Европейския съюз. И

сякаш точно сега самата

природа изправя целия

свят пред

предизвикателството на

природните бедствия.

Япония ще бъде най-

яркият символ за

доброволчество, като

страната, преживяла

само за часове три

бедствия - земетресение,

цунами и радиоактивно

замърсяване. Трудно е

да си представим ужаса

на хората там, болката,

страданието и мъката им

по загубените близки и

разрушените домове.

Тази трагедия ще бъде

изпитание и за

човешкото състрадание

и милосърдие. Всеки

жест на съпричастност,

всяка изпратена бутилка Следва на стр. 4

4 Април, 2011 година

вода, всяко лекарство или одеяло

имат огромна стойност в този момент и

може да означават един спасен

човешки живот.

Много български семейства

заявяват готовност да приемат в

домовете си деца сирачета и хора без

подслон. Този жест японският народ

никога няма да забрави.

Природните стихии са нещо

неизбежно, което не може да се

предвиди. Хубаво е хората да си

помагат и да се подкрепят, защото

човек не знае кога самият той може да

изпадне в беда и да има нужда от

помощ. Когато си помогнал, когато си

бил съпричастен и добър, можеш да

заспиш спокойно и да сънуваш

бъдещето! Само с доброволчеството

ще има „утре”! Ралица Бисерова, 10 А клас

Очакване

Очаквам пролетта,

когато слънцето

с усмивка ще съблече

зимните одежди от земята

и ще я дари с цветни криле.

Когато ухаещата пролет

ще докосне с устните си

дървета и хора,

за да засияят от щастие.

Когато любовта

ще властва в душите ни.

Не искам да пропусна

този слънчев миг,

за да не отлети

вълшебството от мен!

Симона Деянова, 11А клас

В живота си човек много пъти трябва да прави избор. Един от най-важните е „къде

да уча?”. Винаги, когато изпращам подготвителна група, ставам свидетел на

вълненията на родителите къде да запишат бъдещите си първокласници.

Всеки път учителите от ОДЗ 4 „Ангел Каралийчев” се опитваме да съдействаме

като водим децата от детската градина, за да видят и почувстват училището.

И тази година една от подготвителните ни групи присъства на открит урок, изнесен

от ученици и учители от начален курс на 108 СОУ „Никола Беловеждов”.

За един от народните ни празници - Баба Марта, бивши възпитаници на детското

ни заведение поздравиха децата,като ги окичиха с мартеници.

Сега вече и деца, и родители са убедени, че за тях най-доброто място за учене в

район „Искър“ е 108 СОУ „Никола Беловеждов”.

Голям процент родители го избират заради базата, учителите и традициите в него.

Много често чувам израза: „Избрах го, защото и мама е учила там”.

А какво по-хубаво от това детето да се чувства в едно училище уютно, спокойно,

гордо!

ВЕЛЕДИНКА ЙОРДАНЧЕВА, УЧИТЕЛ В 4. ОДЗ

5 Април, 2011 година

Отколешна истина е, че всяко

начало е трудно. Навлизането във

всяка човешка дейност изисква много

усилия. Пътят към съвършенството е

дълъг и труден. Особено пътят към

изкуството! Може Бог да те е дарил от

рождение, може да си се събудил по-

късно, може да си даровит, талантлив,

да си гений, все едно - ти трябва да се

трудиш. Да се трудиш ден и нощ,

защото няма област, в която да влизаш

през широко отворени врати!

Литературата е едно от великите

тайнства, към което са се стремили не

един и двама. Умението да подреждаш

думите, та да извличаш от тях музика,

да потъваш в човешката душа, за да

вълнуваш, се отдава само на великите.

И ти, щом си дръзнал да наредиш стих

или строфа, да разлюшкаш сърце,

запомни, че Музата, богинята на

изкуствата миросва само упоритите!

Изкуството да пишеш е изкуство да

живееш. Тези творби може да не са

достатъчно съвършени, но са искрени,

това е най-важното.

На добър път!

Класен ръководител на ІV В клас

Любка Стоянова

Моето великденско яйце

е червено като сърчице.

Искам то да е юнак

и непобедим „борак”.

На Великден се празнува,

но и също се лудува.

С козунак се почерпете

и със песен поздравете!

С яйцата се чукнете,

който победи го запомнете.

Червеното яйце е победител,

на здраве и късмет е то носител!

Щом малките деца

вземат шарени яйца,

мигом се преобразяват,

весели, засмени стават! Иванина Тодорова, IVв клас

Април, 2011 година 6

На учениците от ІА клас

пролетта донесе не само

весели игри в парка,

цветя и хубаво

настроение, но и много

вълнения. Малките

първолаци се

изправиха пред

предизвикателството

да представят

наученото през

изминалите месеци

пред деца от детските

градини в квартала.

На 7 и 23 март те

трябваше да покажат

своите умения пред

децата от

подготвителната група

на 13 Детска градина и

нашето училище.

Уроците, в които те

се запознаха с

буква Щ и

преговаряха

наученото за

буквите Ю, Я, Щ,

ЙО и ЬО,

преминаха с много

настроение и

желание да научат

нови неща. Малките

актьори - Десислава,

Елеонора, Максим,

Моника и Антония се

въплътиха в образите на

пролетни цветя и птички

и зарадваха със

своята игра

бъдещите си

съученици. Децата

пяха песни,

отговаряха на

гатанки,

забавляваха се. В

края на часовете

всички гости

получиха своите

подаръци от

първолаците -

собственоръчно

изработени

пролетни цветя.

Раздялата беше

трудна, защото на

никого не му се иска

да се раздели с

приятелите си.

Вълнението си

заслужаваше.

Доставихме радостни

мигове и пролетно

настроение на нашите

малки гости.

Класен ръководител на І А клас

Юлия Нейкова

7 Април, 2011 година

Над 10 години училището обучава

ученици в професионални и

профилирани паралелки в областта на

икономиката и мениджмънта.

За първи път в 108 СОУ през месец

март по инициатива на г-жа Ели

Руменова, учител по технологии, се

проведе седмица на

предприемачеството (22.03-28.03).

Целта е да се повиши мотивацията

на учениците в учебния процес, да се

засили процеса на овладяване на

знания и умения, да се повиши

интереса към икономическите науки,

младите хора да станат по-

конкурентоспособни с оглед на

тяхната бъдеща реализация.

Чрез използване на привлекателни и

интересни форми като ролева игра,

симулация на кадрова политика,

презентиране, учебен филм и

състезателна игра участие взеха

всички ученици от технологичен

профил от 9 до 12 клас.

Седмицата започна с щафетно

предаване на знания между ученици

от 9 и 10 клас от технологичен профил

- „Предприемачество и бизнес”. Първи

представиха знанията си учениците от

девети клас на тема „Предприемач.

Необходими качества. Форми на

бизнеса.”

Щафетата пое десети клас и под

формата на три презентации три

различни екипа запознаха аудиторията

с темите „Финансиране на

предприятието”, „Инвестиране на

предприятието” и „Маркетинг”.

Отличиха се ученичките Полина

Белева, Теодора Узунова, Теодора

Вичева, Ралица Бисерова, Дияна

Атанасова и Ивелина Лакова от

десети клас и Теодора Магерова,

Вероника Пенева, Мария Димитрова,

Кристиан Кълвачев и Николай Спасов

от девети клас.

На 23.03.2011 се проведе конкурс на

тема „Успели предприемачи”.

Наградата и на журито, и на

публиката единодушно бе присъдена

на Захари Любенов, ученик от 12А

клас, за направената и представена

презентация за Ингвар Кампард,

основател на

ИКЕА.

Аудиторията

имаше

удоволствието

да види

презентации и за

други успели

предприемачи

като Бил Гейтс,

Доналд Тръмп,

Рокфелер,

Васил Божков,

„Училището трябва да направи предприемачеството

реалност за учениците...

По този начин те стават по-самоуверени и мотивирани.

Учат се да работят в екип. Това е инвестиция в бъдещето

на Европа.”

Жозе Барозу - председател на ЕК

Захари Любенов,12А клас

8 Април, 2011 година

Цветелина Бориславова.

Грамоти за активно участие взеха

учениците Радослав Павлов, Мариян

Джамалов, Ивайло Иванов, Иван

Кулишев, Мария Димитрова и Денис

Спахиев от 9А клас, Виолета

Вълканова от 10А, Ангел Петров от 11

Б

и Ангел Владимиров и Николина

Димова от 12А клас.

Журито бе в състав: Татяна

Видолова - председател и членове:

Ели Руменова и Веселинка Димитрова.

Специални гости бяха: Ваня Джурова

– директор, пом. директорите - Еленка

Банкова и Анна Цанкова, Жасмина

Ценева - председател на УН,

преподаватели и ученици.

Всички ученици имаха възможността

в рамките на два дни да видят учебния

филм „Моят свят, моят бизнес”,

разработен от ЕК и Джуниър

Ачийвмънт за целите на обучението по

предприемачество. Младите хора

търсеха приликите между отделните

предприемачи от филма, дискутираха

качествата им,

разсъждаваха

относно сферите

на дейност и

потенциала им.

На 25.03.2011

учениците от 12А

клас Биляна

Дечева и

Красимир Калинов

представиха

специално

разработената от тях състезателна

игра „Стани предприемач”. Водещ

беше Ангел Владимиров, а учениците

от дванадесети и единадесети клас

имаха възможността да тестват

знанията си по икономика и бизнес.

Шест последователни верни отговора

носеха на участниците диплома за

покрити знания в тази област. С такава

се сдобиха само Николина Димова и

Симона Тодорова от 12А и Константин

Райков от 11Б, които стигнаха до

финала.

„Много хора имат идеи, но малко са тези, които

решават да ги реализират. Не утре. Не следващата седмица.

Днес. Истинският предприемач не е мечтател, а реалист.”

Нолан Бушнел - създател на Атари

9 Април, 2011 година

В последния ден от

седмицата на

предприемачеството

учениците от 11Б клас

представиха рисковете за

предприемачеството под

формата на ролева игра

„Мис Инфлация –

подсъдима”.

Превъплъщавайки се в

ролите на съдии, прокурор,

адвокат и свидетели,

учениците представиха

аргументите си за и против

инфлацията, обсъдиха

влиянието й върху различни

икономически субекти и

последствията от нейното

действие. Рубриката представи г-жа Ели Руменова

Учител по технологии

В часовете по екотуризъм учениците

от 12 Б

клас изработиха проекти заедно с г-жа

Юлия Коева за развитие на селски туризъм,

които представиха в седмицата по

предприемачество в 108. СОУ. Учениците

симулираха провеждане на кадрова политика в

туристическа

фирма.

Силвия

Петкова и

Паулина

Маринова

изготвиха и

представиха

презентация

на темата „Развитие на селски туризъм”. В

проекта планираният персонал беше: шофьор,

готвач, екскурзовод, камериерка. За

осъществяването на проекта се извършиха

следните дейности:

Регистриране на фирма „Мениджъри 108

ООД“ със стратегически мениджър – Силвия

Петкова, тактически мениджъри – Мануела

Масърлиева и Благой Димитров, оперативни

мениджъри – Десислава Димитрова и Преслав

Йорданчев.

Провеждане на кадрова политика, като се

наблегне на вторият етап (подбор и

назначаване на персонал).

Свободните позиции бяха обявени във

вестници, в интернет сайтове, в бюрото по

труда и на информационното табло на

фирмата.

Явиха се кандидати и подадоха документи за три от свободните позиции.

Мениджърският екип проведе предварителен подбор и събеседване, като бяха

приложени различни начини на интервю.

Ролевата игра приключи с назначение. Репортер Ангел Петров, ХI Б клас

10 Април, 2011 година

Родителите са най-

важните и най- близките

ни хора. Те ще

присъстват винаги в

живота ни, по скоро

заради любовта, която

изпитват към нас,

отколкото по

задължение. Винаги ще

можем да разчитаме на

тях в трудните моменти,

те ще ни протегнат

ръка и ще ни помогнат,

заради

безпрекословната обич,

която ги свързва с нас.

Първите хора, които

ни обграждат, са

нашите родители. Те ни

въвеждат в живота и ни

показват как да

обичаме. Напътстват

ни, учат ни как да се

предпазваме от грешки

и ни посочват

правилния път. В

началото на живота ни

познаваме само тях и

съответно разчитаме

само на тях. Затова

след време знаем, че

никога няма да ни

предадат. В замяна

можем да им отвърнем

със същото като ги

уважаваме и почитаме.

Във всяка определена

възраст нуждата ни от

родителите се променя.

Ако в началото сме

били зависими от тях,

след време търсим

своята независимост.

Караме се с родителите

си, когато ни

ограничават в нещо, но

не се сещаме да се

поставим на тяхно

място: и те са били на

нашата възраст, и те са

минали през същото, и

от свой опит знаят колко

важно е да не допускат

да сгрешим по някой

начин, както те преди.

Но е по-лесно да им

казваме, че не ни

обичат и че дори ги

мразим, като тайно се

надяваме, че така ще

получим това, което

искаме.

Доказателство за

тяхната обич към нас е

готовността им да

простят всичко -

накърняващи думи,

обидно поведение,

което проявяваме

някога към тях. За мен

те са достойни за

уважение.

Връзката между нас и

родителите ни се

променя. В ранните си

години се отнасяме към

тях с уважение като към

по- големи, а след това

ги превръщаме в наши

приятели. Любовта ни

към тях расте през

годините, дори когато се

караме помежду си. До

един момент, когато

пътищата ни се

разделят. Ние

започваме собствения

си живот, различен и

далечен от този, който

са искали от нас.

Понякога дори се

разделяме за дълъг

период от време и

забравяме за тях. А те

не заслужават това.

Заради всичко, което са

направили за нас,

заслужават друго

отношение. Но това

отношение не трябва да

се разглежда като дълг,

а да идва от сърцето.

Те заслужават да

получат след години

същата тази обич, която

са ни давали, и да

добавим още нещо от

нас- уважение и почит. Следва на стр. 11

11 Април, 2011 година

Родителите са на света нещото най-свято,

тях почитам ги дори повече –от злато.

Без тях нямаше да мога да се справя

и в най-трудните моменти на живота.

Децата без родителите се чувстват ужасно.

И да усетят малко от тази любов, ще е прекрасно.

Това е за жалост положението в нашата държава

и за това сме виновни ние –и трябва да се съжалява.

Родител е думата, коята внася светлина в живота,

не може да се замени от действията на работа.

Това са хората, които рискуват всичко за нас

и дори в трагичните мигове, ние ще чуем техния глас.

Цветан Илиев Лалов, 12Б клас Класирал се на първо място в жанр стихотворение

на Десети национален конкурс „Бог е любов”

След като осъзнаем какво са те за нас - едни

сигурни хора, които никога няма да ни предадат, и

какво сме ние за тях - техните деца, това са най-

нормалните чувства - взаимната любов, почит и

уважение.

Някой може да си помисли, че в моето семейство

винаги се разбираме, че нямаме никави спорове и

всичко е прекрасно. А това не е така. И ние си имаме

нашите спорове и караници. Но във всеки един такъв

момент, когато се караме, и след това, когато осъзная,

че в действителност може и да са прави, разбирам, че

ме обичат, че винаги ще мога да разчитам на тях,

независимо от всичко. Дори след тежките думи, които

си разменяме, винаги си прощаваме. И за майка ми, и

за баща ми бих направила всичко, както и те за мен.

Затова винаги ще ги уважам и почитам. Цветелина Цековска, 11А клас

Класирана на второ място в жанр есе

на Десети национален конкурс „Бог е любов”

В час по география:

- Някой знае ли къде се

намира река Осъм?

Всички се споглеждат,

само русото Наде вдига

ръчичка:

- До река Седем!

Иванчо към баща си:

- Тате, класната те вика в

училище.

- Защо? - пита таткото.

- Не знам, не съм я

виждал от месец!

Майка се кара на сина си:

- Как не те е срам! Пак

имаш забележка за лошо

поведение в училище!

Взимай пример от баща си

- скоро ще го освободят

предсрочно за добро

поведение.

- Жоро, защо баща ти

днес беше в училището?

- Госпожата го извика, за

да се оплаче от

поведението ми.

- И какво стана?

- Сега вика майка ми, за

да се оплаче от

поведението на баща ми.

Бащата на Иванчо казва:

- Дай да ти видя

бележника.

- Не мога. Дадох го на

Петърчо - искаше да

изплаши родителите си.

12 Април, 2011 година

Спортните отбори на 108 СОУ.

по футбол, баскетбол и волейбол

станаха победители в районните

състезания. Зоналните първенства

протекоха при променлив успех

като волейболният отбор от 8 клас

момчета се класира на второ място,

а всички останали отбори се

класираха на призовото трето

място.

Рубриката подготви Красимир Калинов 12

А клас

Моята звезда

В една прекрасна сутрин

ти живота ми дари

и от този миг свещен

аз се влюбих в твоите очи!

На света си ти една-

най-обичана от мен жена!

Твойто име шепна само,

поклон пред тебе, МАМО!

Благодаря за грижите и топлината,

за нежността и красотата,

ще живея за тебе само,

че ти си моята звезда, най -ярката в света!

Савина Яворова Симова, VІ

В клас