АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ са вещества от природен и предимно от антропогенен произход, които не са постоянна съставка на въздуха, променят качествения му състав и при концентрации по-високи от здравните норми (ПДК) оказват неблагоприятно въздействие върху човека, животните и растенията, материалните и културните ценности

КЛАСИФИКАЦИЯ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

1. По произход– природни– антропогенни

2. По начин на възникване– първични - излъчват се пряко от източника на

замърсяване и не се променят в атмосферата

– вторични – получават се във въздуха в резултат на химически реакции между:

първичен замърсител и постоянна съставка на въздуха с или без фотостимулация

първични замърсители 3. По агрегатно състояние

– твърди– аерозоли– газообразни– комбинирани

4. По място на формиране– емисии – концентрации на замърсителя при

източника на замърсяване– имисии – концентрации на замърсителя в

дихателната зона на човека

ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ

1. Промишленост– добивна– преработвателна и синтез

2. Енергетика– ТЕЦ и топлофикация– АЕЦ

3. Транспорт– сухоземен (авто- и ж.п.)– воден– въздушен, вкл. космически

4. Битова дейност на човека– отопление на жилища и сгради– поддържане хигиената на жилища, сгради

и населени места– твърди битови отпадъци– строителство и ремонт

5. Селско стопанство– животновъдство– растениевъдство

ОСНОВНИ АНТРОПОГЕННИ ИЗТОЧНИЦИ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В НАСЕЛЕНИТЕ

МЕСТА И ВОДЕЩИ АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТДЕЛЯНИ ОТ ТЯХ

1. Промишленост- добивна

рудодобив – тежки метали, силикозоопасен прах въгледобив – прах, органични замърсители дърводобив – органичен прах (канцерогенно и алергично действие) нефтодобив – аерозоли на канцерогенни въглеводороди, серни газове

- преработвателна и синтез химическа промишленост черна и цветна металургия

2. Енергетика– ТЕЦ и топлофикация – SO2, NO, NO2, прах, CO, CO2

– АЕЦ 3. Транспорт

– сухоземен (авто- и ж.п.) - NO, NO2, SO2, 3,4-бензпирен, CO, алдехиди, Pb аерозоли

– воден– въздушен, вкл. космически

4. Битова дейност на човека– отопление на жилищни и обществени сгради– поддържане на хигиена в жилищни и обществени сгради

и населени места– твърди битови отпадъци– строителство и ремонт

5. Селско стопанство– животновъдство

– растениевъдство - пестициди 6. Опити с атомно и термоядрено оръжие, военни действия

УСЛОВИЯ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

1. Количество на емисиите

2. Режим на работа на източника

3. Разстояние от източника 4. Височина на комините

5. Посока и скорост на вятъра

6. Температура на въздуха

7. Влажност на въздуха

8. Атмосферно налягане

ВЛИЯНИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ БИОСФЕРАТА

КОСВЕНО ДЕЙСТВИЕ – изразява се във влошаване условията на живот

1. Екологични проблеми– киселинни дъждове– изтъняване на озоновия слой (озонови

"дупки")– "парников" ефект– смог (токсична мъгла)

фотохимичен обикновен

– глобални промени в климата

2. Локални ефекти– вътрешно замърсяване на жилището

(подове, стени, тавани, мебели)– замърсяване на въздуха в жилището– принудително ограничаване на

проветряването на жилището– замърсяване на прозорците и намаляване

на естественото осветление в жилището– увеличаване броя на дните с мъгла– намаляване интензитета на слънчевата,

вкл. УВ-радиация в приземния въздух

ФАКТОРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ПРЯКОТО ДЕЙСТВИЕ НА

АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ ЧОВЕКА

1. Биологични (вътрешни) фактори– възраст– пол– здравословно състояние– физиологично състояние (бременност, кърмене,

преумора, стрес и др.)– хранене

2. Небиологични (външни) фактори– токсичност на замърсителя (токсикологични

характеристики)– концентрация на замърсителя във въздуха– пътища на постъпване в организма– експозиция (продължителност на въздействие)– въздействие и на други атмосферни

замърсители и/или токсични агенти (комбинирано и комплексно действие)

– неблагоприятни физични и/или метеорологични фактори (съчетано действие)

Рискови групи – деца, възрастни, бременни, болни с хронични заболявания на дихателната и

сърдечно-съдовата система

ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРЯКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ

ЗАМЪРСИТЕЛИ1. Дразнене2. Интоксикация3. Алергогенно и мутагенно4. Тератогенно5. Канцерогенно6. Повишена обща заболяемост

дихателна система – бронхити, трахеобронхитиССС – исхемични и ритъмни нарушениякожа – дерматити, екземизрителен анализатор – конюнктивити и др.

7. Неспецифични реакциипонижаване на имунобиологичната

резистентност и адаптационните възможности на организма

забавяне процесите на растеж и развитие при деца и подрастващи

промени в хематологичните показатели (повишена честота на анемиите, особено сред детското население)

ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВЪЗНИКВАНЕ (Класификация на СЗО)

А. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ – възникват след 24-48 часа, най-често остри интоксикации с определена клинична картина. Заболяват предимно деца и лица с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система.

Б. С ПО-КЪСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ – заболяванията се появяват след няколко седмици или месеци. Повишава се честотата на рахита и анемиите сред децата. Променя се честотата и структурата на заболяемостта и смъртността при възрастното население.

В. ОТДАЛЕЧЕНИ ЕФЕКТИ – след 2 до 20 и повече години. Под влияние на фактори с малка интензивност при хронична експозиция могат да настъпят генетични промени, злокачествен растеж на клетките, ембриотоксично и тератогенно действие, гонадотропно действие (увреждане на репродуктивната способност).

ПРОФИЛАКТИКА НА АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕІ. Създаване и актуализиране на научно-обосновани норми за допустимо съдържание на атмосферни замърсители.

максимално-еднократна ПДК – предпазва организма от рефлекторно (остро) въздействие

средноденонощна ПДК – предпазва организма от резорбтивно (хронично) въздействие

алармени прагове ІІ. Контрол върху атмосферното замърсяване и въздействието му върху здравето на населението.

задължителни атмосферни замърсители за екологичен мониторинг в населените места: CO, SO2, NO2, Pb, O3, прах

ІІІ. Профилактични мерки за намаляване на отделянето, за улавяне и отстраняване на атмосферните замърсители.

1. Архитектурно-планировъчни и благоустройствени мероприятиязониране на територията (селищна, промишлена, складова зона)хигиенно-защитни зониразширяване на централната топло- и газификация

2. Технологични мероприятиярационални екологични технологии

замяна на токсичните с по-малко токсични веществаорганизиране на непрекъснат и безотпадъчен технологичен процес

3. Технически мероприятияхерметизация и автоматизация на работните процесипрахо- и газоулавящи уредби (електрофилтри)

ІV. Законодателна, икономическа, здравна и обществена ангажираност и подкрепа.

Нормативни документи в областта на Държавния здравен контролОбществени структури и организации ангажирани с опазване на

общественото здраве

Екологичният мониторинг е система за динамичен контрол, информиране, прогнозиране и управление на състоянието на жизнената среда, и предлагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от замърсяването й.

Биологичният мониторинг е система за контрол, информиране, прогнозиране и управление на измененията в живата природа в резултат на замърсяването на жизнената среда, и обосноваване на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от това замърсяване.

УПРАЖНЕНИЕ № 1Постановка и методи за изследване и оценка на атмосферните

замърсители и влиянието им върху рискови групи от населението. Определяне на концентрацията на живачни пари във въздуха.

Слайд № 1АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ са вещества от природен и предимно от антропогенен произход, които не са постоянна съставка на въздуха, променят качествения му състав и при концентрации по-високи от здравните норми (ПДК) оказват неблагоприятно въздействие върху човека, животинните и растенията, материалните и културните ценности

Слайд № 2КЛАСИФИКАЦИЯ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

1. По произход– природни– антропогенни

2. По начин на възникване– първични - излъчват се пряко от източника на замърсяване и не се променят в

атмосферата– вторични – получават се във въздуха в резултат на химически реакции между:

o първичен замърсител и постоянна съставка на въздуха с или без фотостимулация

o първични замърсители 3. По агрегатно състояние

– твърди– аерозоли– газообразни– комбинирани

4. По място на формиране– емисии – концентрации на замърсителя при източника на замърсяване– имисии – концентрации на замърсителя в дихателната зона на човека

Слайд № 3ОСНОВНИ АНТРОПОГЕННИ ИЗТОЧНИЦИ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И ВОДЕЩИ АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ ОТДЕЛЯНИ

ОТ ТЯХ 1. Промишленост

– добивнаo рудодобив – тежки метали, силикозоопасен прахo въгледобив – прах, органични замърсителиo дърводобив – органичен прах (канцерогенно и алергично действие)o нефтодобив – аерозоли на канцерогенни въглеводороди, серни газове

– преработвателна и синтезo химическа промишленостo черна и цветна металургия

2. Енергетика– ТЕЦ и топлофикация – SO2, NO, NO2, прах, CO, CO2

– АЕЦ 3. Транспорт

– сухоземен (авто- и ж.п.) - NO, NO2, SO2, 3,4-бензпирен, CO, алдехиди, Pb аерозоли

– воден– въздушен, вкл. космически

4. Битова дейност на човека– отопление на жилища и сгради– поддържане хигиената на жилища, сгради и населени места– твърди битови отпадъци– строителство и ремонт

5. Селско стопанство– животновъдство– растениевъдство - пестициди

6. Опити с атомно и термо-ядрено оръжие, военни действия

Слайд № 4УСЛОВИЯ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

1. Количество на емисиите 2. Височина на източника 3. Режим на работа на източника 4. Разстояние от източника 5. Посока и скорост на вятъра 6. Температура на въздуха 7. Влажност на въздуха 8. Атмосферно налягане

Слайд № 5ВЛИЯНИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ БИОСФЕРАТА

КОСВЕНО ДЕЙСТВИЕ – влошаване условията на живот1. Локални ефекти

– вътрешно замърсяване на жилището (подове, стени, тавани, мебели)– замърсяване на въздуха в жилището– принудително ограничаване на проветряването на жилището– замърсяване на прозорците и намаляване на естествената осветеност в

жилището– увеличаване броя на дните с мъгла– намаляване интензитета на слънчевата, вкл. УВ-радиация в приземния въздух

2. Екологични проблеми– киселинни дъждове– изтъняване на озоновия слой (озонови "дупки")– "парников" ефект– смог (токсична мъгла)

фотохимичен обикновен

– глобални промени в климата

Слайд № 6ФАКТОРИ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ ПРЯКОТО ДЕЙСТВИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ

ЗАМЪРСИТЕЛИ ВЪРХУ ЧОВЕКА

1. Биологични (вътрешни) фактори– възраст– пол– здравословно състояние– физиологично състояние (бременност, кърмене, преумора и др.)– хранене

2. Небиологични (външни) фактори– токсичност на замърсителя (токсикологични характеристики)– концентрация на замърсителя във въздуха– пътища на постъпване в организма– експозиция (продължителност на въздействие)– въздействие и на други атмосферни замърсители и/или токсични агенти

(комбинирано и комплексно действие)– неблагоприятни физични и/или метеорологични фактори (съчетано действие)

Рискови групи – деца, възрастни, бременни, болни с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система

Слайд № 7ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ ОТ ПРЯКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА АТМОСФЕРНИТЕ

ЗАМЪРСИТЕЛИ8. Дразнене9. Интоксикация10. Алергогенно и мутагенно11. Тератогенно12. Канцерогенно13. Повишена обща заболяемост

- ДС – бронхити, трахеобронхити- ССС- кожа- зрителен анализатор

14. Неспецифични реакции- а) понижаване на имунобиологичната резистентност и

адаптационните възможности на организма- б) забавяне процесите на растеж и развитие при деца и подрастващи- в) промени в хематологичните показатели (повишена честота на

анемиите, особено сред детското население)

Слайд № 8ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВЪЗНИКВАНЕ

(Класификация на СЗО)А. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЗДРАВНИ ЕФЕКТИ –възникват след 24-48 часа, най-често

ости интоксикации с определена клинична картина Б. С ПО-КЪСНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ – заболяванията се появяват след няколко седмици

или месеци, променя се честотата и структурата на заболяемостта и смъртносттаВ. ОТДАЛЕЧЕНИ ЕФЕКТИ – от 2 до 20 и повече години- увреждания на

репродуктивната функция, канцерогенеза

Слайд № 9ПРОФИЛАКТИКА НА АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

І. Създаване и актуализиране на научно обосновани норми за допустимо съдържание на замърсители във въздуха.

максимално-еднократна ПДК – предпазва организма от рефлекторното (остро) въздействие

средноденонощна ПДК – предпазва организма от резорбтивното (хронично) въздействиеІІ. Контрол върху атмосферното замърсяване и въздействието му върху здравето на населението.

задължителни атмосферни замърсители за екологичен мониторинг в населените места: CO, SO2, NO2, Pb, O3, прахІІІ. Профилактични мерки за намаляване на отделянето, за улавяне и отстраняване на атмосферните замърсители.

4. Архитектурно-планировачни и благоустройствени мероприятия- зониране на територията (селищна, промишлена, складова зона)- хигиенно-защитни зони

5. Технологични мерки- рационални технологии- замяна на токсичните с по-малко токсични вещества- организиране на непрекъснат и безотпаден технологичен процес

6. Технически мерки- херметизация и автоматизация- прахо- и газоулавящи уредби (електрофилтри)

ІV. Политическа, икономическа, здравна и обществена ангажираност и подкрепа.

Слайд № 10Дефиниции на екологичен и биологичен мониторинг

Екологичният мониторинг е система за динамичен контрол, информиране, прогнозиране и управление на състоянието на жизнената среда, и предлагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от замърсяването й.

Биологичният мониторинг е система за контрол, информиране, прогнозиране и управление на измененията в живата природа в резултат на замърсяването на жизнената среда, и обосноваване на мерки за предотвратяване и ограничаване на неблагоприятните последици от това замърсяване.