н. А. мАшкин

д

истоРиянА

ния РимРвв

увод

историята на древния Рим, с която завър11]ва историятапа древността' е един от ва)кните етапи на всемирната исто'

рия. йзуваваяето ва римската истори'1 е важ1{о и интересно в

това о,]ношсние. че по нея чоже да се про'леди зараждане!о'

разцветът и загиванРто на ообовладсл.ко!о оощРство и дър_жава в най_разви'!и!е им класи'ески форми.

началого на 0имска'!а история спада къч онази епоха' в

!{ол!о м!]ого държ;ви огдревРи9 !"1зток :па6роявали вене х':ля_

долсгия ог изя,кв;него си, а в г"р!(ия имало ве1ё градове'които впоследствие изигра'13и и3вънредно вал(ва роля в исто'

рията '{а

свстовната култура' в равните степени ва своето раз_]:итие Рим не бил сЁ"рз!н със световните съ6ития яа оповаврсме' но постепевно г|еговата политическа мощ ||араства' в||'! в. ;р, н, е' Рим подчинява под своята власт цяла италия'а к1,м края на след!|ото столетие господствува вече почти над

всички страни от средиземноморския свят.

обра3уването на Римс|(ата империя способствувало за

!1]иро!(о1'о ра3пространеяие на опова кул'гурно !|аследство' което,х:'йвили лругите !тароди

'та древност1'а и преди всичко гър-

|ш{тс. в някои области на културата обаче и самите римля!]ис'!,:!/{али']енадминати о6разци'

Фстатъците от римскитс монументалви сгради са се запа_

'!!.!!! ло дсн л"Ршен' мнокес|во !егм.'1на. с-33да!е|!а от римля_1!'!!''' !''| влезли в у !отре6а във вси !ки ' бвремРьни свроп(иски{''|||']|. и{}чава'|сто ези{. ча р.мс.{ите пое|'1 и

:'1,' ''п::ц: !5и::о д !'л-о преме о.нова на училищно1о обра:}овани' '

п ]!(]!м|1'|'е на римското право са изиграли пеобикновеяо голяма

!п!,,!п |! пс1'орията на за!(онодателс'1вото на съвремеяните ев_

!п'!л'!('п!| д'ьржави.!] с]|охата, когато р]]мс|{ото могъщество било в своя раз'

11!!!1'' Робовладелск|'!я'г пачин па про!!зводство достигнал наи_

:,т,,','к':1л с''епсг: па своето развитие. Борбата мея(ду роби и

'!!|п']!|!|, !!!'}(/(\ о':ь:т и '1о:ати !!родъл/ковзл1 в гечение на

" ;!.'.!!..!''", .|'.,' |'!'.!'1]ла.''и |!евед'!ож довех{доли

'',' '1,',,п,,''.'!, !!);|!1!!' :]аг]1вапс'!])

_пта Рип:с:<а'га империя 6ило

{ъ

4

ппелизвикано от |(ри3а',]а в ро6овладелския яачин на прои''!вод_

.;; нейцого оа]падане 6ило ускорено от класова!а ооРоа'

р",-й,-'' л! ро6ите лпквилирала робовладелците и отие-

;;;;;;;;;;;;,;-ъ;; ф'р', "' е*'.''о"1^ц* на тр}дещи,е се|''

Ё ""1р''" на рот)овл1целското общество вече се заражда

новйят начив |1а производство.

отдвл т

извоРо3шАнив и истоРиогРАФиянА дРввния Рим

глАвА т

извоРи 3А РимскАтА истоРия

литературните паметници от римската епоха, които в по_

голямата си гасг са с!и!нали .0о яас в срё[новек^вни_ръко'писи, са (лавни1е извори з2 .{стория1а на древния Р','м. 1' новои най_Рово време 6е обърнаго особено вни['ание върху изсле!-вапето на археологическите дагтни, както и на изследването г|а

надписите' монетите и папирусите. Римското изворознание'- ко6'о

'!, дава класификацията на изворите за римската исто-

оия и си лоставя за цел сус]ема|иза[!ия!а на метоците за

'яхяо'о ''ъ'.уване, е особен'] дис.]пплина. бе3 познаванего яа

която е невъзмо)кно научното изучавапе на историята на

древвия Рим.

3а нас имат осо6ено значение произведенйята на антич_

ните истооици' кои!о ни дават свър)ано и1ложение на съои_',й,''

', ,,'''' р,'-*а история' не Ёси'.чи вейни псриоди о6аче

са осветсни еднакво пълно в и3ворите и не всички сведения на ан_

тичните исторйци заслу)кават доверие. най-големи трудностипредставя изследване'о и из}чаване!о на най_ранния периол

от оимската история. извори!е за тази епоха са поч|и налълнозаг!бени. Ф1 произведенията. които ни раз!(азват за далечнигев0емена на римската история' (а стигнали ло нас само они'|'

които се от!асят до ] век пр' н. с. Авторите на !ези прои{ве_

.'(сния не са изучавали първоизвоРите, а позовавай{{ се ,'а тру_

,|(овете 1{а своите пред1пественици' и3лагат създалата се дълговреме преди това римс|(а исторйческа традиция'

1 сталяпп. воп'ось| лсиияп3ма, пзд. 11-с, стР. 412'

6

въпросът, как се е създала тази традиция' э едип от най_

слойните въпроси в съвремен!1ата историография.

първите исторически 1рудове' които_ ни

разка3ваг за далечАото !1инало на Рим'са писани ,1е о'г римляг]и' а от гърци.

7

летописите се навасяли и овези съ6ития' с които били свър3апи

обредиге и полич6и!е' !{з|о во;ни']е, е 1'1де-\!иите' поскъп_

й!'!Ё,' * *'''''' и т.;' Бележки!е на понтифекси!е не ос|а_

вали неизменв..{' а пес!о били дол1,лвани и прераоо1вани' ьили

съставени също така и документи' отяасящи се до по-отдале-

йЁ{"_",Ёй.. -осз !! в' 'р' -н. е. ве'икия' 'он!ифекс публ;й

А4уший'€цевола издал ге}и прерабо'ени и допьлне!!и годишни;;];;;.;; м ',й." ''д ''дё,!,' "9елики ле'опис.:_ (А.:па1е'

мах|!п])' според |1ицерон те започвали от времсто на основа_

ването яа Рим.

освен летописите на пон'гифексите имало разни се_

мейви докумен'ги и предавия, т(оито се предавали от локоление

на поко'1е;ие' още през ранната епоха на риуска!а ис]ориосе яви"]и !ьй лэрене::и1е е1о'ии 'е[о9|а). коа']ки славословия'със|авяви в ]ест !а и.]вес.ни \ора слсд сг'\рт1а им' паи_

оаннйя] надпис. съдър){ащ !ак.,ва е огия' се е 'ал.{ил вър\у;;;;;;;-; ; н"с', н,!ушил .(орне )ий с (ипион Бра1а'ия'. кой!обил пълководец пре3 ;ремето на третата €амнитст<а война, а в

298 г. бил консул.

пр,{ по!ребе1|ил 6или прои'н1ся]'и п0хвални речи за по']и

нали!е 0а||аа[;опе5): ге съшо сс записвали и '1апазвали'

всички те3и данни 6или използва|'и отпоетите от !|!

". , 0имски.е писа!ели. ьои.о яасо.]вали вни_

по_стаРите аналисти |оан,".,о с, върх} изучаване.]о на ис1о_

оическо!о иинало на 0им' пр1в | ней невий' ро'цен в-кам_лаяия п2/4 206 . пр' н' е''' описал в с'1и\ове първа1а !!}ни_

ческа войРа, в която сам у]ас'вувал'_в нач0"о!о на с'_чинение!о

си неви4 давал краг.(,] сьеден,{я въ!ху вьзникване'о на Рим'извес!.1о воеме с-е^ не|о лисал пое,ъ! квин ! внил

{2з9-109 г' п0' н. е'). койго иззложил в хек{а14етри минало!ойа Рим. ',,,1ето!ис":"'на вний започва.1 с легРя!ата за нн'{й

и завъошвал с в0е1,{е!о на пое!а. пропи!и от па!рио!ичен цу.{'

"Аяалйте' (''11ет'описи!е-) на вний 6или високо шенени о, рим_

;;;;;;. й.й*" на неви11 и вний пе са стигнали до нас. оце_лели са само откъслецц и то от по-късни автори'

първият про3аичен труд посветен на римското минало'6ил лисая на !'ъцча сзич от знатния ри!|л'1ния' консулар и

!!онтифе,{с кв;н1 фабий плк1ор (края на !|| в"пр'н' е')'

Ёсговйят труд се наричал ."4е,описи". тъй като и в него оило

в1,зприето излагането па събитията по годиви.

повествование'го !|а Фа6ий пиктор 3апочвало с ра3каза:|п появага на вний в иг:!лия и ззвърьвало с излодениё-на(:'ь6и!ия!а пре1 вгор]!а пунпчсска 3ойна' Фаои; !!ик|ор ои]]!о6пс :1.1п0,!!.]! с :т'':,;:п,т'с извори. но о6рь-гал голя14о вл'{ма_

|п|г' !! ,!:! '/!;1!!!!!.;ит'' !г!'оги. ог фас!ит' той взсл го_1и'

|!!!!с' !!1'('1 к('1!!о у]]|)л!|ля]3|,п' о1'дслп11'гс ко]]сули, и по 'гях

1

ме)кду гърците се оформили и преданията' които свъРзвалиосноваването на Римската дър)кава с легендарните съоитияот гръ'|кага ис!ория и лреци всичьо . '[ро':нска:а воина. Бсамия Ри!| ингересъ'| към о]ечес1вена',]а история се прооудилсоавни!елно ло-ьъсно. к 'ч 1у в. пр. н. с. спада! само начен-к;1е на р,{мскага иггорио!рафия, а първия! !р)д по римска

"",.."' }е явил !]а 6ял свяг (два п0ез 30_1е голу!'и на !!| в'пр.н|е. !аин о. на;_ранни!е извори. }зползвани впосл'дс!виеот римски'с истори!и, били |одишнигР с !ус1"!и на имензта на

висши!е длъннос!ни лица в Рим - 1ъй наречени!е маги_с10а ! и. теэи спи.ъци се !!аричали в Ри'{ 'р1с. и. особе,!оважни били конс)л.(итР фас]и. слоре | именат0 на консул,{тесе водело леточислението, а 6е3 спомснава!'е имената на кон'с!лите не могъл да мине нито един документ' този ред с'''це_с|вувал оце от вачалото па релубликата, но официалнитес,исъци се явили едва пре3 втората полови|1а на |у век. 0тгова вреуе !е започ!|али да се водя| редовно и сис,ема1и'!но.

що се отнася пък .до предишни!е години' списъшите -оилисъставени въз основа на частнш до|{умег]ти и наред с офици_алните сведения съдър)кали изопачавания' 1(оито се о6яс!'!!ватс )келанисто на 3натните римля|'и да прославят дедите и пра_

дедите си. 3а съставителите на рийската история консулскитефас!и 6или един вид ис|ори\еска канава: ин,ами|е и действи-|елни:с съ6итуя о' ранни!е времена 6или ||агласени хьм врР_

мето' когато управлявали те3и или онези ко!|сули.

както у много други вароди' тъй и у- рим"1яяите пай_

ранния'г жанр на историческото изло]кение оили летописите(Аппа1е5). те_се воделй в х{реческата колегия на понтифекситеи първоначално били 6ележки към съставяните вся!(а годиЁаспис;ци па магистратите и към календара. впоследствие, къмк0ая на вся|(а годияа] веллкия! понтифекс нанасял имената на

вали през годината ва тях|{ото управление. -в началото на!1] в' по' н' е', както из,лРдда, след каго плеоеи!е оили до_пусьаг; в колегия''а на понгифекс,'1те' годи.1]ни'] е списъцизапоч]'али да се излагат в дома на едного от вист11ите римск]]я{ое11и. великия пон1ифекс. и по ',]ози нач'1н с',анали дос'] ьпн/за всинп<и (това са '''й ,ар"нени.е !аьц],е роп!;[;с0п). възоснова на да'1ните' с които разполагаме' мо]кем да за|{лючим'че в те3и списъци се от6слязвали лрсди всичко най_зпдчи1ел_

ните събития' имаш1и вр',|'з]{д с ку}'[|' като п]]]римсР раз||[|чудсса и п0ли.]6и' ,<лк:]о :: ;:,:пш; |!{) г()'!см|!

'!Раз!|с!|ст1!|]. !]

в

и3лагал събитията' но той заимствувал много нещо и от о1]]е

нео6народ*а,,те летописи на пон!ифексите. Фа6ий ||икторизпол3вал без съп1нение и уствите предапия' запазени в рим'ските семейства. както и в частните архиви' той поставил на_

й''''' "' р,'.'1''" аналистика' €амийг той, а и- най_6лизките

лоо-дьлнитёл.: ьа нё.овото дело с. наруча! о6,\но3ено'1о_стао,1 анал,с!и. техни'с проу1Ре_1ения ра1!и!али Ра !ес_

тт', |и.^'елск' кръг от елини, |{оито сс ин1'ересували от рим'с!{ото минало, и на римските общественици и политиц|'|' !{оито

владееля гръцкия сзик.

прои3веденията на по_старите аг|алисти |1оч!|вали върху,.:' 'авансто |'а пь0вои]в0рите и сР отли!ава.-и с,ос!ове0нос!,''',,'шп"'," !'а бли|!.и-; до тях по врс11е (ъ6и.ия' пр. опи_

санието на далечното минало обаче те внасяли онзи легенда_

0ен чагерлал' ьой-о ]ррл/ли ог .:роизше1енил:а на грчшките

]'тор" и от у.!ните разнази. й,межсу послсан:'':е т:лраели

важ;а ролл т1й наре!ени!Р етуо']о. ич(ск''] иитовР'

ко..:'о сЁ създ1воли, за.па сеобясн'' нелоня!пи!с с!ари на1ва_

!й]. оои"аи и сгради ('1ака напр. леген,!'ге за Роту'г са

]{.],"^"-., очеви,но. 3а да се о6{с:,т името ча гоад1 Рим '|р..шк'те истори':сски прои.!ве.!ения ока1а'и в'1ипние при оооа'

6отБането яа едни или други историчес({и известия' а някои

съ6ития от римската история се излагали по аналогия на

извест|!и еп]1зоди от гръцката история (на-пълно възмо)!(но е

на1римео разка.1'т 'а 'есе']го"ишнага 6орба с е:ртския. РасБе):пп да е пос]рое!! по а|!алогия с -ес.!!оди'ш!!а'а ооса']а

:та 1роя)'по-стаоит( аналис!и послРдователно лрокарв1ли риуско'о

тледи,!ё. )';.е\и1е на рим'1'Риге 6и,и.|рР)в.личавани. а нР\

спехите оп{аловая(авави. !1а Рим се приписвало едва ли !{с о1'

самото му възникване онова политическо 3яаче!1ие' което той

имал в 11! в' пр. н' е. по този начин поетите и по-стаРите '|'а_листи система'изирали и 3аписали разн|'! данни' отнасящи се

,о римс(о'о ми !ъло. в оазка3и!е ит' варе! с ис!инските из

вест;я' и|\|ало мьож\с-во .!егенд.1 ^ и:\1Аслц-А' о' те)\ни1е

произведения са стигнали до нас само незпачителни откъслеци'

глин от последни!е лиса!ели от по_стари1с аяалис]и6и.': м}рк порц'й ка|он с!ария {234 -!49, 'пр'н'е|1ой ло.Ё и.лож,.: т римска г] ис1ория в ла ! /нс (а проза {пред_и лрго

"""'"1,,"'е пип:слй на гръ ки]. в ]{а|онов|!я .!|ро,'1}од" {(-,г!-

9!лсз' би'1а описана ис-ория'1а на Рим от неговото ос;овава']с'],

''.''ка о1 поеАшесгв(н.1]]г!' си к2!о!! разка13ал не сато

., Ё,*. ,' и за'д0уги и-алийс!'и градове' ис!ори'!ес(илт !ру !

на 1(а:он не 1'4 " зап'зил' до нлс с с1иг'!.л ь'пъ']но ']1пэ]ен

!|еговия1' трак1ат ''за селското (:'[о!]апс1']х)", който има толямо

з:тлчс;пе за и:|уч0в|]|с ис11)1)!}11'а !]]! ]'!мск{'г{) зсш'/(слис'

9

пре3 !| ч. пр. н. е' било създадено на

гръ),ки е,ик едно бележи!о исгориче'ьопроизведение' което имало и3вънредно толямо звачепие и зае;инис1ическата, и за римс!{ата история. неговият автор полибийсс ро.1.1л в Арк1 .ил {ъм 200 !. !р. н. е. той взс}!']л ! !ас'иев полиги,е"кия ьиво; на [ършия и бил Рьин от роково,и е'

лите на Ахейския съюз. след третата македо!|с!{а война|!оли6ий бил отведеп в Рим като заложник. 3апознава:тото сРим й сбли}каване1'о му с представителите па римската ари_

с|ок0']ция ||опл/!ло в'рху по.1и|; !ес\!{'е му 56сж'т'ния: о:лоо'1ивни'{ на оучля"'1 е пол,16и; .е преР1'рнал в по' ор;ик 1а

.|*,''- ''с'6д.т"' в гьршия' пр'зз !68 '' ло' ||' с'' с'с'!един престой от !1ест|{адесът години в Рищ полибий получилправот6 да се върне в отечеството си. но той не останалд1лго в [ъоция' а !ръ]шал да пъ1ув1 и !'а ня!(олко г|''и се

воьцал в Рйм. 3аедн6 . ьс 'ши!!ио!!

гчи !.1аа 1о; "ил ч цфоук/'к1.''',о оу'',''".е р',зру.ули {(1р|агР! . €.':е с разртп'"ване:она (орйнт (146 г. пр. н. е.), полибий успял да из!!оли от ри}гл,ни.Ё_'о5е)д'тел' ,'звес',й о]с'.',,.и в полза па по6едените,поради кос!о и^|рто му сс славело из чного !ръцьи !радоР''

полибий умрял около ]26 г' пр. н' е.

,,всеоб!цата ис1ория'' на поли6ий о6хвацала периода от264 г' дФ 146 г. пр' н. е' и била пъРвата светов!!а истоРия'полибий сп1ята. чё от и3вестно време ласам ,'съ6итията в

ита!|\я \1 ли6ия се препли'гат с азиатските и елинските и

всички те се све]кдат към един и същ край".1 А под тозикрай се разбира подчиняването под римска власт на всичкин]ооди о]г 6асейна на средиземно ]1!оре. това е тлавната идеяна труда на полибий, с който той искал да пока,{е' чс

у.,"|'!'" ,' римляните са неи3бе}|(!|и и същевремепно 6ла!о-творнг! 3а други'|'е г|ароди.

в .ч|1.ра на в!!и}1ание1о у пол"6и;! (-ои полигичсг!{а!аис1ория {в] просигс о. обл1с' !а на со.]у.,1н !я и ико'!омическио)хиво! се засяга! ц"дду ,1ру. ото)' то; о! 1авп ]олямо за'ч _

,!" "^

,''"т",-с'о'' ус'ролс''о на разните страни' полибийппедпочи!а 1аков'1 у!!равл(нйе' п |{од|о 'а разуцно сьчстз1и

'|.,:1 д9ди',1'ески форт,. !{ъм 'а!(ав] иэгаляа ч5ор!э на улра_

!лен, е се по"о',^эв)л, спор.! "его, р,м'кия! .1ържзвен с!р';'в който 6/;у р<,.'умчо о6едине|!. монархиче'к.,е! арис!о!{оа'и'ческите и демократическите на!]ала. в това имен1'о, според

поли6ий' се е коре1|ел залогът за успехите на рим]{ян!1те'полибий мо]ке да се сметне за един от първите застъп

ници яа тъй ]!аречена1'а теория за органическото развитие на

обптеството] всяка дър'(ава, според вего' се развива съглас|{о

,' ] !риро]ц]и я рсд " , форми1 е ла управлеяието се изменят' пре раждат

]

| |'1'!у!'!!15' ]]]$!о!!а. |' :]. 4.

10

се и сс воъ_11а г към ве.]ното си начало. това моя(е д] стдвакакго всл;]с.ви. на вьншчу вбздейс]вия. 1ъй ; ьа "въ1решпа

развала(.полибий не ]{рие аристократичес!(ите си у6ех(дения. те

се проявяват особено ясно при характеристика'га па демо!{ра_

цият;' която според него може да премиве в 6ез3ако|{}|а анар_

хия и тира!1ия. вътретт]ното разло'1епие на гръцките г_радове

було една ог !р]0ичи1е зэ успехи!е Рз рим1'ни]ё в ]'р1!ия'пол.бий смл!э 1ех'!и.е по6е!и нё само 3а неизбе)'ни. но и !а

,'".й_,р"*р,с,, и най-благотворви деяния на съд6ата"|.

к1то ра.ли,ав1 при]ини|е о! пово:,.п за събития:а'полибий се'стреми да разглежда историческитс събития въвв3аимната им връзка. той се отнася !(ритично ]<ъм ра3нитеи!воои. !_а'о се мъчи .1а обоснове узложенуе!о с,] с оьууен_,'',,] свед. )и.!' той не вс'кога се доверява и !]а очеви 1 'Р'е'ка'го казва. че 'на очите си трябва да се доверяваме повече'

откол|{ото ;а у|11ите си"9. поли6ий отдава най-голямо 3вачениена собствения си опит. |{ато изт1'(ва, че към истори|{а тряовала с! !0е_1чвчва! го'(14и искаРия. [ои е длъ:цссн да !о'нава}ора!а.'пред11е'а' за кой'о пи' ., да б!,.]с опи|ен вьв вое|!Рото

дР1о и в;о,,{тика!а. д9 пь]ува и| ра33ните с!рани. € а'вес',на

уговорпа поли6;; при'нэва ролота ча съд6а1а. но смя!0. че

истооикъг е длъ)'(е!! да вниква в ис!и!!'ки!е при ''ьи !!; явле_

,,,']' , ," да ги о6я.ня3а с воля'1а на 6о!овс!с. полибийотдава голямо зн,чение и на ролята яа лицността в историята'сципиоп старият, ханибал, Фламиний, персей и_др. опредсляли'според вего' хода на поли1'ичоските събития. когато римлян1'11'еппеяземали 6иоачуза. тс сР надявзли _1а овл.]дея' 6ьр.о гр,зда'.*й ка'' р''''о''аЁ',и с 1!!!о| об0ойна расотна ръна. ..но при

1ова 1е ;зпуснали изпредвид и3кусгво!о на Архии,- и не

се досе']или' .]е .|оняког! дарба!а на ед,']н човек е в със']ояние

да извър1пи повече' отколкото .рамадяо мвожество ръце(.]18ьоху .ас:оричес'сого разви!ае на народа и,|е овия 6ип влияя:.с'6рёц по'йс";. и приролпиге условия. ис!ория-а' според нето'

служи на пра!{!/чески цёли: гя !ря6ва да поучава хората' ла ооо_гатява тех11ия опит и да им помага въз освова на опита отмивалото да предви)кдат 6ъдещето' полибий пръв въвел поня'

'ие|о "пра:ма!инна и.тория'' ка!о искал да на6лРгне с'1ова'чс излага деяния!а на ! ръцки рга\е;5 !на !'ародите и на монар_си.е' предназначава;ки кни] и'1е си .!лавРо .]; дър)кавниците,'

€ъбитияга се излага! у поли6ий в хроРо.!огичес (.4 ред. но!ъй ка1о .]асяга и.тори'т.] яа разни сгра;и и о6ласти. понякогаму се случва да со връща към една или друга изходна дата'

1 Ро]уь. |'.1, -|.] !и( т|п' х1!' 27' 1'] 1'1] ! у !)' !!!]' ]]. ]! (д1 |! 1! . !! ( 1], !]!!, ]]' ]!.)

11

и3ло)кението му не е свободно от риторически украси, но той

реши'[елно порицава онези историци' които се стремели дададат само 3анимателно изло)кение.

вдна осо6еност ва аптична'[а историография е сво6одяотосъчи| яване ва речите па ис1'орическите лица. подобво компо_3иране на речи1ё намираме и у полибий, но той 3лоупо1'ре6явалс този лохват по-малко о1 другите ан-|ичп|'! историци.

трудът на полибий ни дава достоверни сведевия засъбити;!а в р]1мската история от края на ]!{ и първата поло-вина на 11 в' пр' н. е.

3а ст';тсаление съ|]!|ненисто па полибий изцяло пс е стиг_на.1о 10 !|1ши -тни. !{апълн. са се "ап,].|или са1{о льрву1Р пе1

кни'"{' в к0и.о се ра.'"зв, !лавно за п}ши !ес.(и|с войяи и се

свършва с 0и'!',1._ при ('на. 0т о'1анэ,иг\ (ниг,1 о1 гр) !а

яа полибий са сс запаз|'ли са}!о отк1,сле1{и.

11екл/ д!'у!и'Р !0 \!.{!! Рс'ог!!!/.-*'! ст|о_: л '::о..:"о пъ."ьи" :':т. |-о'.:дови'] (|з5_45 г' пр. в. с.), автор ва гол.мия тРуд

и. оои г - кой Ро ко!:г! 'о

сс.: Ёд:..до::'!. . в.Ро!]!' и.'ор'{^ |' пол!!'|!' (.к!о !' " !г) !! _а

по::,,6!,]. ошгк,'1 и.!ог]п у !ос|п{!'! 6![!!св'г!.! ' исгоп!г'!п| ''ич|с||цРски.'.!!Рк]ви. !о' в;\м.лРа. !го(!о.!!а 'ъ.т.!ри

']''!ски !|'ави ''ы.!.лл !!,?';!о на ]'!. !к1 0 г''|-о.]]1нР!п!'. Р. р1'но'! !. !1ос !о|г:' с"

с! ]а ' к1. "га!'

н! '.а1

]ч.!' с !9\!!', т] !.'!о!!/'''!т,у!1г;! !'оси о,.'!6и. 0обр" . 'в.с]ео в |1г'!'| |Р!!м г [!г'око

от 130 120 г' пр. н. с. в Рип1 за-по.пладите по]ва п!р/одь! |!а по_!ова,а ан1ли(!и!{э.

]ъй кэто предсгави:.-! .е ]а га'и н0сокаполагали по-големи три'{и от пред1цествениците си да напра-вят изложе!|ието си !1о-3анимател!то' те се с'гремели да драма_ти3ират разказа и да вмък!'ат в него по въ3мо)кност повечеподробностй' продъл)кавайки и развивай|Ф патриотичната'1ради_ция на своитс пред111ественици' по_младите аналисти пре1!асяли вония отдалечеви вре}1ена съвременните тем политически и соци'ални мо1.ви о] края на |{и|в.пр.н.е. 'с!о\а на широки со]]и_

ални реформ,4 и йа лрахаансьи во,;ни. мно|о о. оне.!и пъл!|ис лрайа!изъм разкази из ис1'орията на борбата мея(ду патри_]|иите и пле6еите' каквито се срещат в стигнали'ге до наши

дн}! съчиневия на античните п!{сатели' са измислени от по'младите аналисти' които влагали в уста'гата на легендарнитеи полулс!ендагни ,0ей !и и.еи!е, в';Руваши сами1е !чх. така:п;:::р.:мер €срви) тулий (у! в. пр н' е') в едно о! прои]ве'1р'!пь|та от '|'ази споха прои3пася рсч, която напъл|]о отговаря!|а програма'|а )|а гРа|{хптс' а патрицият Апий 1{лавдий (от сре_

д1!!п ||. у в. |!р. !|. с.) си с']уя(и със съци'гс аргументи' които(лл!/!!] !] 1о/! !]с|)!:/{ ко]!с0Рл|тори'гс о[ клая на 1] и началото !;а

] !|. !!|,. !]. с' [11!}!|:|{|!,,ц'!|!!'1'|! ]|а ||о_п|,]1а/!и']'е аналисти не са се

12

запа3или. тяхното с'т,държание е известн' "мо по оновэ' кое'го

се споменавд за тях у по-късните п|{сатели'

|'ол'мо з'|ачРние .,1 ис.'ору!!1 н] |в'цицеРон и цезаР 1). н' е. имаг !вор6и.с !,з магк т\'лу;

ц|1 ]еро ! (!06 .43 г. пр. н' е.1' циш'ро ! нР спол} !и'1 да !;!'и'шс

ис!о;ичрску !ру1| ч') в !\!!'ого6оо:ри!е си )ворби гой ||о'че'(да]о''!; 0'но!о йс'ор,''ск"

^ач );' 3а в.)Р14е'о на са}!ия ши!!срон

нсгови!е вор;и 1'ча и в :ре:ьо 'олч 'о зча'ен' с' ш!!||ср4!6ул !о, .ма -о!и!и!е-'(4 ,!и!]г1, б"!"жи! ор;-.гаелу!! о1'Р;и_о6оа3ов_!!,.те уор'1 н_ своъ.о "ге\!е' Ре.ови1е 1вор'и се р!'_го|делят "5,чновсчо н] тр,1 гру)'1| !' ре'';. 2.' гР(\!а' 3' 'о|'''_:],. Фсоб.чо |оля! \|'|'Рринл по по..!|ги'.сг,'!.з. чо]]!1,]'!!/ и

6итова история съд1,р)кат ;исма'га и речи!'е 11у' 3начепието па

!!и11соонова'е 'и{',уа

с- с'ос ои и в'1оп:1' Р .е ч1| о..по''яв']т

''.''',р,," !о!!^ ня\ои .'''!г!

'. в'е п']' .Рл''в1 ,па се'ьрки

.[' !ка :а с)'6"!. ув !1ч !,,р1н ер н, .ч)'!''ни. 1 ''а '1]'ор.1.;;;;; " ".,^1.,

\'ч!1( 'ид в н., Ёач<н:'" ':ол'ги "с^, 'ь6и'!'л'като чссто е пр;вил преоцепка на своята роля и !|еведнъ}|( е

про!1е'ял поли;ичсска'га си ориснтация. }:1ногобройвите тра|!тати,{а ш,цеоо|'са в"кР!! 1. !зз'ч]]1!|' о |!а к)лт)о.]з ', ис'ор{|'

Б -чч :ои за.я:а н,,7-газьооор,1зз!!и и 'сологич !/ в_лрпс; (въп

роси на филосо<!ията, -рс'иги"1',

'равото, стика1'а и пол|{тиката)'

Ф мемоар':'з.. лит(ро!у,,а. ]обу.а р.1{про''р!!''' !е !("мчоая |1 ге !\0;и^аг.)' са с' за!]]эи'!'{ произзве1'!|и' :] на ] 4!!

юлу/ цеРЁ ('0 ' ..1 . ло' ''.

Р.). о' него са "з']писчи!е ';|"'.*,', .,];,}" и "запис|{ите за гражданската войпа"' в п'ьр_

вите цезар си поставя за це,'1 да оправдае своите дсйствия вгалия, а име!'по напа/'1еп|{е'[о върху гал!{те и 11одчинявацето шп|

на Рим. 3 ''3апист<ите

за грах<данст]ата войпа" той до(азва' че

р1,ривъ'1 шу с [1ом::ей с'анэл по ви !.] на .ро!ивн'ци1о му'}оито пр-ди"ви:с;':,: во] !].!11. ||о

'е ока3а'и не'по'ооп'' д1

тр\довеге на цеаар 6или про']]л ке!]и ^г 'ри6'иже'!иядо н"го' "о.на' злник Авы *ир'ии. {.о;]о |!а

"а' пос-.,на':]

(осмата) книта за галска1'а война и особена твороа 3а воива1'а

в Алекса.'^ои9. г1и'! не,1'вссген |!.,ц } 'с!н'' в !охо'иге аа

11'зар опи"ал.,[Рин,нс'(а'а во-;на и во!;н.)!з в ис!!ания'

13

със!0янус. което д|у ,!!ло въ33можнос' *а се !госл1ви с изгра_

я(лането ла ве.1ико;.пни грэ-ини в Р!ш. €лед 'ш"рт,]а на [[е_

зао. салусгии (Р оттегли ! о'] пол..ичесг{ия живо' и сР зани_

*'"., с'''' с ,1и!ера1}р;. по,ражавайки'!; туниди ! и по,и;ий.€алустий избрал Ёа йрелмет на запятията си историята. донатци дви са се 3апазили изцяло две от неговите произведепия:

,,загово0ь' |!а ка!илин;_ и ..ю. }р'инск,1!а во, '|а_' трР'и/1г': ру.: н| €алустуи 6ит под над!лов '.|-"|стория" и о6хвашаллеоиола от 78 !.о 67 г' ог |!его с, ошеле-и сэ1!п о!къс'сши'Б'прелговора !ъм 1вор6а!а си ]а ка1илина. салус!ий .]ише. че

си поставил за цел 'да описва в отделни очерки . ' ' делатана римския варод", доколко'го духът му оил ''свооодеп

отнадъ'ците и опасностите !|а политическите партии'.1 при всетова те3и декларации на салустий не отговарят ва действ!гтелността, 3ащо;о макар и да се отделил от политиката' са_лустий оставал' привържъвик на цезар. г]еговият труд за ка_гйлина : оя6вало .!а докажР' чс га; !олий це5'р !]с е уча_с|вувал в движен..]ег0 на к.,!илина и ]егови!Р съуиш-сни.'{'

6поред €а.тустий, всички 6еди зза римск'1')а д(р\ава прои]!и',"'й от',о.а, чР зна1ьаг; к.,ас; в Р/м 6илэ роззра-ела и не-

|одна зд }правление' той,],ва яр'{и' но с}6ек!ивни хараь'е_0исги(и на деисгв!в1ш и)Р лица' в !уха на популярли|с '1о'ти_',ине.к, у"ея'я г:; своя'; егоха салус!и; ппше за щас|.']иви|нивот ча р.1мл'ни.е в ония да.ечни време|!а .4 з:1 мьд0отоу !равленуе ла първи!е ]].1ре .. . в сьщия .ух с1 и нРгов|!!е

!аЁкази за афр'кайските п;емена' които не 6или запо3нати скултурата. салустий се позовава на достоверни и3точнпци'той йироко изпол3вад мемоарната литература, както и трудо_вете на посидоний.

за !'звптието на Рп!!{ската п€торцография 'малтёбен[ий ваооц ']''г(г' \рн'! д'и'

и кБонелий нъпот }о.| ь! м.гк !сг"н!ий в ]]он (]]6 7!' 'г'"' 1]'. Рдин

свяг. за !!сго0'я а !'у!||о осос"! о

'.'.'ой .дп"'..'" соцРс.*'!ите .!!л.' (А!'.!ч[!(' и"

!ег!п !1!папаг!п е! а!!!]1ашп). тоя негов тРудот дРуг! ппсател!. то]] би] ко!пилац!я' която въпРски

!!'!н|ер"с!!' 'в"д!'ч"!' в!Ро' (е о и!')!,, ---ъ" ***" го1 отд'|вал о'обеяо 'н!чел'!_на!.1р'!6о оаче!о !а !роноло!'фа. ваоо" о.нРс\.!1ьй :1:':' :ол:нз 'о: ш*:о'а ол"ц*а:" |-54 -,5]] г' 1р' !!' с') п ' "и:. 'а !оо;л: сл,д тов1 ш!!ъо р]олро( р]нРьие. то!:

-1' !. к, о скици]ал .!у о{о' о /(-!(] био!рвФуи я1

;,,' ,-; '.,'.'.;',

; | ].гц!! о чяо!об!ой1ик гу'ове на вьгон сё Р ''па-.оп,]г,':"тоьо'оп|-оиззвет,"|,,з.

''г :о'":ч: :п'..!г ''3! л! 'нсш' (зш! (о' !|льца [о1 па!'

('. г, |'"п' | '\о|{['.п!'1 !!"!о, (| в' !!п. н. е.) писа11 6ио'р14]/ в].'л,_'.,.'' х.'1.'' ,. биогг.фп.с ьа ка ов ' Атик'

към коая :'а регт6лика:, кил пер,ол."

''."]'" 'с'оо,''"";(и!е тчопби "а га;

с-3л\с!ий к0и'п (8|' 3' . лр' ||' ё')' Р'дРн п и'1алу';сь!я !ра1Аму- "рн' €ал:с:ий би.: ::ароое'' !р4о)'/ и !'ьр\ча'1 гР!и про-'1в'ссна с1/!а о'и!.!рхи'. [ '] !.1о,1 б4л 1'11и!ен о'

'пи' '(а '|а

;;;;';;';'';' ""

{1езар .о в''''"' о1'!|ово !! ссна'|'а' €етпе 6алу-с!и; !.'- ]''!"!и' ,]Р. '!.1'!!':!!'!' !!'']!! |. !'!'''

" с|'")(1па'! ]!а

!! .:'.:.,':::,' '' '.!: ).!'' !!.'!!:!'!!! ! '! .|!''''!!|ул !!

!!!ш!! !'''! !! !г ' !|!!\ ! !!!|! !

' | '

_'' !1!1! ''! !|!!ц'! '!!п' 5 ] ! ! !! 5 [ !! $' !)с со|!!1(а!!олс с.!'1]лао |у' 2.

14

края1 яа републиканския период се характеризира- с раз'витието на х)доже.гвената литера!ур3. огразяваща оурнитесъ6и]ия от поаледни']е лесе1илегия на рел}6ликанската Рпох]'

от истооипи!е. оабо1или в началото натнт ливий й''"р,,!', 6ил 'особено '1огул,]рсн т''т

'ливий {59 г. п0' н. е. |7 г' н' е.1. той .Р родил в италий_

ския гБад [а/авий (.0н. падуа). тит ливий получил образова_ние на ре!ор' за разлика от мнозина свои прР1шествени|]итой йе вземал участие яито в политическия }кивот' вито въввоенните действия' а прсз целия си х(ивот останал ретор илитератор. малко време след установявавето на принципата'

1и'г - ]1иьий запонвал да пише своята история. в предговора

той определя по следния начин задачите на своя труд: даопи]!те 6ита и вравито на древните римляни' които са способ'ствували за създава!1ето ва римското величие' да ра3ка'(е скакви средства и начини римляните създали своото могъще-ство. 1йт 'г{ивий

също говори 3а упадъка |]а нрав11те' !то за

разлика от салустий той смята' че много по_дълго от всички

1,,рол" ,' лр",!''о"''. римлявите тачели 6едността и въздър_

яса,'е'о; а'".о.''а и ра3ко!път проникнали всред тях по'късяо, отко'.о'о всред другитс народи тит ливий смята, че

и3учава]{ето на истор1]я-|'а мо)ке да помогне за поправяяе 11а

йр?вй;ге. 1ой възхвайява лсгсндарните герои на Р:;мската репу-6}ика' поу"р:втвали живо'а си за ролина]а и вусоко пени

послс.1ни!е рспубли"ан:ти ор} и каси:'

поли'гически'|'е си!1патии !|а тит ливий се намират не в

настб!!йето, а в минало1'о'

и ;Ё;"< ]{я!1а основанио да се говори за няка!(ва опо3,1-

ппонг:ост па 1ит )1ивий спрямо вовия поли1'ичес!(и ре'(им' въз_

хваляването т]а древността и па вели!(и'1'е дела на предците

било офпциален ль3увг и па Августовото правителство'

Ёидей::и оратор и писател, тит ливий пе изследва рим_

ска'га история' а я излага. той изцяло 3ависи от пред1пестве-

ници1'е си, 3аш1ото зае!1а от тях сведенията си''без да ги

поовеоява. |,.:вий о6ц!(!овено излага !1звсс'сн псрчо:1 и-{Ё"'- Б!р!'-"* кръг со0и!ия споРё!е,ин и3вор' в о!,р'!!исл!ч]и 1ой рив:и !а и .1ори 'ъ1оставя да !нч!е ' '] ]2злични

ав!ор.1' 6ез ';

и|сл.дв'1 с'тп в1'прос! и бе' ,|а с!и!1 с','!| доп, 'рвъ;3точниците, дори и !(огато те са му достъпни' в ояия

случаа. кога:о е вь1]'о1(но ла 'е у'тзнов',т 'з'о'']5за'!'!Р о!

|1вий и,вори, можем 1<] 'е уое.! !м' ка1о 'о ср1п']им !"! р"1тсрс поли6ий, че той само пзлага заимствува|тите сведсния'

тит лпвий дъря{и преди вс|'|чко за строй!|ос1'та |'! зани

м.1'с.]!пос1'1'а ]!а 1!зло}ксписто, :]а кр:]со[||а па |!я|{оя легег|да

т:слтяткгп ::,;! )(ср1вуп:1 !!с'г('|!|'!сс!{]|1а ||с1!!]]1]' то''! е'цва ли с

!!1|!!]!( !11'!! 1!(]|!|!.!| 11|,(' 1]!1!!1!' 1(,!]11' ]!|х'')|! !!(;!з!!;!' ''1)

!с г(' !!р!!'

15

вличали и плеяявали като худо)кник' ливий отделя повечевяимавие на поучителното и занимателното' отколкото на исто'

''*ески важно,о и за']ова фаластичните разкази за подвизи'1е

?'" ,р',у''" римляни, за чудеса и поличби заемат у него ловече

мясть, отколкото излалането на съдърхавието !1а онези 3акони'

ко'то 6или ва)кни за политичес!(ия и социалев строй ва рим"ляните' героите на тит ливий често лРоизпасят речи' построени

по всички правила ва риторическото изкуство' Авторът ве се

опитва да ги |111\'7ь|1!уализир^ в зависимост от лит1ата' коитопъп]](ат 1ези !ечи и о! поводиге на тяхнс1о произнасяче' в!'й""', '"

опасногг.0ив,тевите герои държа! най_цъл!и речи'като че ли зо6равя! за онова) кое|о с1ава. тит ливий чес]олава и ха0ак!еьистик] на ис1ори!еските дейши' стилис1ично;;";^

";;;;;;;'а;;."аво, но ло;обно на негови']е реши са слабо

йцдивидуаляи." -т\1 л!,!вй бил един от най_полулярни ге ис1ор/ци на

доевност!а.поли'.{сескага му насоьа _умерено релуоликаьс!вои'лоялнос! спрямо Авгу',а, споко;нияг !он на вегов'я разчаз'_-бл|!скаво и за!]имателно йзло)кение отговаряли повече от вся_

1о-га на вкусовете ва съвременниците му и натехнйте потомци-

ливий бил'четен, нему му подра)кавали и след |'его пе се

рет]!авали да питцат на!{ово римска история на латипски език'

;ато сР ограначава1и само .]а прера]п0зва! ьеговия огромен

;;;;' !1;;;;.';;; на ливий се ;ъ?''о"]о ог !42 "ни '1' тои,!]'-, й.,.о*"""о'' |,а съ6;, ия!а 1о сцър| га на д1уз - 'ава-

ренил син на Ав! у' | (о г' по' н' е'\' вгос !едс'] вие би 'о,:оие':о',о,

'оу^,:'о !"дели на дек.:ди. по'!]есс! книги в']'в в''|{а'

](" нас са сги::'али 35 кни:и, а именьо: 3,апа.!ьи са и]' яло

|''р"'', а"*, 1. (от най_с]аЁи вречРн'] !о 293 г'\' 1ре1а'а'

''с въпта:а и по]овина!:1 о! пс']а]0 д(ка.а (кн' 2|_'5}' в

',',,''-" .'"'р" ,а съби!ия1а о' 918 -]!)8 |од' съ 'ь0)(ач'1е о

!и /1ругите к{иги е извсстно от кратките изло]кепия на по_

.'.''|/ ав'оои. о, извле!еничта и о! кра!нит\ прс!лрли на

.''л1,о)(ан'1е_о ла о"дсльитс главц. т.,(ива, ] "; нарече!!. еги_г,'м) 1ер|;опае)' има (ом вс/чкигс ],'кни и с '']к'ю ение

|!п 136 и !37 книга.! о пт'о! '^4 ! с'|гце|.' !!!!ьо' а д '!ас\]'. о"'о

!|и(олай дамаски жич.!.' пги !вого н1 Ав')' ' н1 !ф" '(*тов-1..

" помп;й тоог ис!о|'ч' в !]1к!!ги' в !оя|о о'|л| чч,,|оч'Р33 !1 ||!'!

с..т| 'с'ори"' осв' ! .о% о!

||'ц!.\|'п! на А0'\с1' Рг!/'1н: !о!. и о' '0чо!о' и ог др)_

|'' |' ', пг'пг'п"дФ|.''са|]|!1з в1сйето л{ Авгуотсепо'вила ипървата латш!ска сястовва исторпя'

!!{1!п ]!!']!ц] 6!л помп.]! т;,ог, !о п!опзход га!! т' 3апочвала о1 врсмето ва

".']!"ш,"'! цар Ёпн и дост::гала л6 времсто. в автоРът' съб!,';|.. ;,, 1';];ъ;; ист|ри ю* твпг:й в коато ])!!лян!те

0 ]1 п !!а лрои'ьРдР!!' ! о 'и.':'..'.

'! !!'!!. '!.|.' п'.'.с'../ :, .о|::'. !01 ''}д !'' '|.'' .

'1'1''. ::""'т ] в \гоь'!'а'1 н' 0стлн

1(;

в епоха|а на Авг1с,] се явили няколкогРьцвите исто-Ри!и историчес!{и творби на !ръ!,ки сзик' диоо' вРемето на лвгуст

д о р си|'или;ски' ролен в 6ишития(около 80 29 г. пр. !'' е.)' написал световна история' коятодава1а пое' 1ед на събития га о1 п1"рвоои!ни!е времена доо0 г. по' н' Р. тл се наричала ..ис1ори'еска библиопека' '';по1обль н, ис|орияга на поли6ий се сос|ояла о1 40 книги' воцелелите до ва!1]и дни от х1 хх кн{{'а се излага историятана репу6ликата от 486 301 !. от оста.|ялите книги са се запа_

зили само откъслеци. осо6ено значение имат данните' о',гяасящисе' до сицилия. Фткъслеците от твор6ите на диодор нислуА1'] к!то !лавен извор .,а историяга на въс']ания!а на сиши_

.'и!]скиге ро6и' !1роизвелёяи':о на дио_{ор било типична компи_

ла!1ия. цёняос{та !1а сведенията зависи от и3ворите, които!о;] изпол.вал. .0'иодор съб"рал уатериал о| разни гръ(киав!ори и по-специално ог поли6". и посицо,1ий. той се пол1ваи о; съчиненията на по_старите атталисти' които са писали пагръ:<и. 6 това отРошрние да |ните на диодор има. понякогапо голя11о .]на]ение' огколко'о и|вес1и}'та на лив]'й, кой1о се

позовава предимно на разказите па по_младите аналисти'

в 7 г. лр' н. е. излязла .Римска!, ар{со'1огия" но дио_нисий халик!рнаски' Авторъг се с!ремял да докажеродство1'о моя{ду римляните и гърцито' както и да и3тъкнейъдросп:а на римскиге закони и ,о6лестта н1 оумляли|е'3сичко това 'ря6вало ла помири гършите с римското !ос_

подство' диониаии бил ре1ор по образование и държал пре4и

всичко 3а занимателността на изло'(е!|ието' ка!(то и на стило-вите въпроси. от тази гледна точка той оцевявал и другитеписатели. диояисий се отнасял бсз особеяа крити|(а към сво_

ите извори' като изпол3вал главно трудовете ва по_младйтеавалис'ги. той нямал ясна представа 3а стаРото римско правои смесвал повякога по.!(ъсни и]1ституции с ло-стари'

'1о съпо'

ставянето на неговите даини със сведе11ията от трудовете !1а

ти! ливий и с о1!{ъслеци']е ог ..ис,орическата 6.1блио!ека'на диодор ни дава мат'риал. 3,а д:1 съдим и 7а нал-с !арияпериод о! исгорията н; Рим.

цсл1]ят труд на д!ояя.иа 6и! Разделсп на 20 (ниги' запазил]{ са сес 9 -ви|и. а о' !в"|Р слсдваци

от оотаяалите

гъокъ! страбон (роден в понг очоло 65г. лр. н. е.

умрял ьколо 25'г. ог н' Ё.1 нап""ал в !7 !(ниги .география',в !(оя!о дал наред с географските и много исгорическ; -све_де,|ия' горади коего с пълно лраво може да се нарече оащана историческата география. историческото съчиневие настрабон,'което 6ило прод6лкевие на ''историята'

яа поли6ий;не се е 3апазило до нат1]и дви.

Рииската истоРио-гРафия пРез пъРвйявек на импеРията

17

вниманието ва ри11ските нсторици оти!1ператорската епоха било насочено главво|;ъ}! изучаването на последн!!те годияио1 Репу6ликата и първите десетиле'гия от

ип!перията. в това време се с'т)здава'г основите яа политичс_

ския мироглед на се1таторс|{от(') съсловие от и}!ператорската

епоха ; то3и !1ироглед намира главп!]я си изра3 в ис1'ориче_

ската литература. Ёедово"':ни от това, че се ли1]|!{ли от поли"

тическото ъи влияние' представителите на сенатс|{ата аристо'краци,] не \о'ли от\риго .а да 1'!г и',ра', ча свое|о не1о_

вьлство от съ!Рс'в)ващил Ред в ц1,р)уавата' !)'1ав9 'а и}1

само възмо)кността да възхваляват миналото и да величаят

!|о.ледни!с !ерои но ар]]с!опра'гич"с'{а!а Ре1у6л'{ьз' сьвсем не

*""-' ис1опи и об1 ё би:и ,'; пре'1лазливи в пол4ги']е(ко(ггно1певие ;ато тиг ливий. &1нози|'а от тях отивали мвого!!о-далече в израза |'а своите |1олитически симлатии и предпо_!!и'|'ания. историческите прои3всдеяия от първите десетилет!'!я!!] !.ринципа1а не са се -,] ]а{ч.'и и '; !ях 14оАем да съдим.'!мо ло ]вооб/1е на по късчи!е писа!Рли.

н'г"' !.с!ппицсска и!с!'а"'р]вёлей пате'к1л со чо!вал|! ! лро|' 'вР 1Рни9 (о ||'|ца'

'ли33ки !о ]!'г

"Б;ь;; йъ;;'" :'1т'ор::го. оБ.:гио': |'а.'п1"р'г\!1 во 1! а ло'

- п}'ярй. порад1 (оетоь2 ве е!. п' ,|ь л' '.м,'!!!' ф вРе\* о на т]б'р/!1' вс'!й

!г,'"пку. гил ро*н вь1п)а ! !ъ.го 6РР!е о!. н] во4чР'| гл}!1),' ас'сд:,ппт'с{анал се'яа.ор п сту]:т:ал до чи! !ретоР. то!' из!ага дя!а1а ри'''скап. '('|'! ! до ,]о |. о ..Р.'пг.о.:опо.ед:]'"'.'рио!.о'обРноо] пре!'-о н'дшй:' . ::':,, н 1он |" !о'о !о'по,'об.!о о' !Рд^о!'

!'!п .о(\. о н1 [:.бег': и'л"'". 'бори!'ъ] ьа в4лл"] !' м'{'!:'' поц

лпш''.,+ '.;,],о'.едпк,п:'е ле. ' .::'ре:с:|'.:'. !о' ; '! сь лв"н л_вно

хп::' п*']:пло за ретор((!с ! съдъркалл лазн! истор!ческ!! !рш€ри' (о!то то

ш]!1/! д] пзпол3!а;, кт!гато съставяли рсч!те си' между развцте !азка3и за

|!п{!0[0!!' м!пало на!иРа!е фактл' от д!у|! авторл'

от про3аичп!те творб! от | в'

|!шо1пически пр{ко отношеь'' (!: !\1орл&' гряова !а:о';даппя в г в. о} н' е. . оел"жц:' г'илософскиР

Аье!1 сРчРка, пьчово0с оо'о п! ор1!орс (о 1}!'у!!п! п! !(плнтллпая' агровомпческ!я |руд на }(олуг:сла п внигата

(сто!ия па пл!ни'' старпя.1!! !цхл1]!сдеяията яа худохествеяата проза от 1 в. !а в, €' тРя6ва да

'*',:п'ц '.'1с'_,' в'!'!зние 9ор|} ро!аа н. '1е !Р'' !!.шоп':

'' п :*'. :,' п' нге!о с гиг!{.он'. то'1 н!! '!ва ]_ед..а1" оа г.зпитп

}|]!,1|п! п[ !!!['!||ското о6цество в яачалото яа л!лератоРс&ата епо!а'

!!|!!1 !'у!!!ш'сто !ачоло1о н. !,]п!еРията осо6епа Роля се пала яа пое_

!!|1!!..!!! !!|!|!пп10дсли', тъ!! като л топ!! !|пп$!!!; пц 0з!сстни кгъгове Р!! и и1алия.

!{нижовн!!.а 1е,'1нос1 на (орнетий 1ацит'!('||ф''лл!! т'цит сди!! .! !..!]] до;ри!с !!рела!"вители на

|!!!ш'п'!!'! !!'!.ц'!!''.|]'.|)!п!. .!!!.|! !'!.м 'г.[! ]ь | и ''а'алого

н1

!|:,::''': ,!': (!|!'']п'1''!!!!ь'!|||||'|''."{''.1'!о;.!г''|'''!51'.'.отн'с'.

18

и то в един италийски град в умбрия. Благодарение г!а ораторската си дарба той успял да се и3дигне и станал квес'гор' про397 г. бил кьнсул, а в !11-112 г' проконсул на Азия. тацитумрял |{ъм 120 г'

!ь..г.!! но1о о. л||''ра урн'| гроп1Ре0'' 4 ! | т' ит( ]|е!ол]п 'Р. ..0'!п .! .по'о0!1"'. \..е. .!л'о ол ч'лис!. 6и{лаф!Р!1 но

сво' тъст, !рочутия пълководец АгРпкола] стнографскпп4 1рак!/г 'г:г!а!г9':

!г' 'о'.]"0!ио 1;р.!! ''.|ч11'!{1а ('' 0"'но'! т ]|ядп!са:: . ис!ог | ' !| ' \н !.! ! ]

'. |..орич! с9|

р1!ча'ь,!33'' гъ;....ч.. о в|.'!.!. а !! 01н!.т. и'{ен] Ав|!.' до .!+.о ч] д у'| '/'. !]к!.'с_! !'ор.]| об"'о1!о,!.и !е!о ':а !п:. :ог. !ь|ч. му :!.]|.ис!.г!''''(в ]- кн]| ч)

'!о'..9'' '9'. оо...:' 'гт !96 г). ' ' !;!.ни".. ' н'.'.. !л.нч.!) ]'-!.ьо!а|.|о|1||!о с!.п!'а!а Август ло (Р.п на ю'0е!о клавд]]свата дппаст]]'. от 'истоРпитс" са сезапдз!:;1 ! кппй 'Авалпте'

::.псяат !зц'!о| {, !!,

'7 ).

Ёяге'с ,арипа тацит пос,|1еден представигел на старо_

!имския ла1'рици4нски начип на }!ислене.1 по произход тацитне 6ил арис'|'ократ, ло то!] по-добре от всич!(и писатели спо_

лучил да отрази в произведенията си мирогледа |{а угасваща'гар;мс'(а аристокр.ция' та1,и]!в]!е и'!ео'-и ]е/к1' в уи!!ало!о.с !оре.1 не о

^ор<,!! били цас'.иви са\'ов оная далеч|!.] е!о\а.

за!11ото тогава )кивеели 0ез пороци и злодеявия и всред тях!!а1'\,в1']о оавеч..во'о. 3о\0ните !,а дв,1!1десе!!Р пло!и.а .а

неЁ6 из1'аз на спгаве !ливо'. прав,,' той с\!ч!а. чс по0!/ всичкупос1аповлсния' създадени по_!{ъс11о' оили резулта'!' о1' ра31{о_гласията ме)кду съсловията' прилагали са се със сила и пре_

с''!едвали неспРаведлив|'| цели; дъря(авата отивала к1)м упадъки и56у\ва'1и !рач'а!ски во,!'и. .т2ьа сэ се лва'1и пишет]!,]' _. гракхигс и са|ур'|и!!и!Р, по]сгре!.а'елч и смути_,!ел,1 на 'лё6са'_ с;шо Ав.ус! спо./у'ил !а }с'|аРов1 чиг' нотози мир 6ил даден на ,имляните с цената па 3агу6ата насвободатъ' тацит не се | ад'вал' че сво6одата це бъде на_

пълно възстановева. той бил доволен и от това' че 11ерва итраян сполучили да съчетаят принципата със сво6одата' тацит.-ь1^<)'?л 1!! ония, кои!о ра {к,1.,валу з!, републиканско.о м,_нало: за войпитс' за ра3прите н0 консулите' за аграр|1ите и,{и'гя|1тс за|.они. историкъ'. на }1мперията 6ил принуден, споредне|о. да пиш1е 3а п1ир, твърде рядко пре1Ф,сван от войни, за)1{ес1'оки разпоредби' 3а ги6елта на }|свинни1'е и 3а веролом_ството на приятелите ,'Бсе о6стоятелства, които си приличатедпо на друто и са досадви(',

тацит с!| поставил 3а цел да пише 6ез гпяв и пристра_стие (5!пе 1та е1 51ца!о). но мъчно ще се нап|ери друго прои3-

19

ведение ьа ^ревнос1',1а'

в което 1а л!чи по''!.но присгр]с!ие|она ,]сто0иьа' !,:д':кти.мъ: \ иззр.3ен у 1ашит по'силно' от_

|{олкото \ по.1уоий и у ливий. '[(л!а на ис!ооияга. споре'!

не!о, е 'ъа нР се прем;лчават _1о6ро.1с.ели!е. а и'1оши'ед}1]'1| !Ё', 1' ." 6оят 6т потомството и от позор ' ."'1 доброде_телта (у!г1!5) стои у тацит на лърво място. {одът на исто_

рията ]ависи лред; всичко от хора'га и от постъпки'гс йм' найо'и'''е, о' ко;то се р1,ководят хората' той отдава голяп{о

значепие. главяо впима||ие се отделя 1]а ония лица' ](оито са

сто']ли ваче'1о па дърхавата. 3атова имепно ип1ператорът и

императорс|{ия'г двор се намират в цен'гъра |{а внимание'го утацит. той се и!|тересува от отлошеяисто на принцепсите к'1'м

висп]ето съсловие' следи |,{ как, й по !{а!(ви причини загивали_ис!инскиг(' пре:.!2в'|Р1||' а,,амс\'.,, арис гокэа'ия' (:' ц в'

.!вув'!йк. ьа п^'.1елни'. рсп\6..икяь|]и' 1аши,] ''с.чсла о: е"а'!(оито гъделичкали нис!(ите страсти на влас1'игелите| ставалитака силни !|а де!9 и се доп!огвали до 6огатства и почес'!!|'

Римс:сият плебс, !|талийс|{и1'е градове и пРовинциитс с-с споп]е_

нават у тацит |' ед*гт "', друг повод' но то;1 сла6о се ип-

тсресува за 1'ехния ]кивот.

въз основа на !|еговия труд за германците п1о'(е да се

мисли, че тацит отдавал значе!{ие на ]|риродните условия и на

с'|'опанския ,(ивот на !|арод|1те' но в ис'!оричос1(и'[е }|у произ'подения това не со г|роявява.

та!!и! лопуск,, ис'оги]рс'{а!'1 об}'ловеьос' 'а '! '/3')явления' като ,/'рип'ер т,рехолъ' от релу6.пика- към империя'|к) главната роля в хода на историчес(ите съоития то'! при_

!!||сва па воля'|'а на хо0ата и на мораллите ип1качества. наредс това о6аче 1ацит ,опуска случаЁ1нос'гта в исгорията и въз_

д0||1с1'вието на |ъдбата. ,'Аз не съм в състояние да рет1]а -|'.|]|!] 1ой на едно място !ал. чове !]\и.е дела (е дв'{жа1

с!!(ц)ед:]акона на'' съд6ата и на необходимос'|та или са под_!!!п](ч!и на случая."

']'ац!1 спазва трад!ц9оппата фоР!а яа !етоппслото !з,,ожеяие 01о-голп!!]!. ! н.!о ге.ле' ],

'"+: {о !г!ор.|ч{ь! цч!-!г:611

с.)1/| |\. л

)пп!. !]опякога рсчта хаРактеРлзпра и по!готвя !а}:т .:Ё а: ".о м р ! '. |г н!!!с !нР!! ! ! !'

'ра Р'а "о'!еб' !п| !^

п] л':,' пка. нпко': р'!! г1д' (!сгьь'л о ори'.я/!ни]! ||[1п ла

'Аналптс' ваппл!!ср е дадена рсчта, п!о!'].сена от импсратор

п){|лп!| ц ,18 г. в ссната. откъслеци от о])иг!наляия токст да 'ая реч са се

ла н.дппс. с!авпеяието ва този д!а лзво!а по(азва' че

||п!'! .!!г"^.л в.!п!'ос'!!],.]ь!!!0 н' !!{та. [о 1 .ъкрп1' '(3'гв]!е'но

",:.:м':п'г ;.олпо ']п { ! '.

'!]!(.'' н( привеР а поц.Р ]!]!о ' 'н и'ра] !1

| |'. с. !!']1!пс!о !п ]!оу!.}а. !;. пл.

' ! ). 11., ^

1 1)](5. ! !, |!1)

! п . ] 1.' ^ '1

.!!.', \||' |':).

ог,""ьц"! ' ]!!!ь'с/г/.'.|.!Р'.Ро со'''!!!!'' 11 г".1!':,пгсльса. т. ху. стп' о(]о.

1 ', ' ',.'.','.\.'. ! !.\'!ч.'. !!'.! (\!.! " ].']!''7.

}

20

н!е ве зва.ы пзворп се е ползва! тац{т. от я'коцнеговп 6егл! за6олеккп бп могло да се съдп.актове] от всс(ид!евя!тс в |'я!' от ме!оарите на *сто_

рич..ки !( '| '!. с оврё'!рнни!]. но ла;1' г гто/.|опиц''.^. ||ц! | !ге!!о {.1л д, и|по..{в' .3!г'1!.'.' п'!о'

.п^ь!!в"'с! 'на.!!. 0о н'.опо 0Рс:!о]' и осре о! .я

^|..!! о6|о ! '1ао].]||а !'с'!р!! !. !'ес!о пь!'.

го!1 -а!!.1вул2. мр.!,!ср'.с ']и!Р о! сво."е !р'дш..'в(!!п ! я тов1 сд|ло !овод !а мо!{е" 0' .а1{-. '' ] |!!. !о!!я\ога

'е 'ачиг1л ярки оо'въ!]у ч')кда па.!итра !.1

на преден план у тацит' както и у нсговите римски пред-п1ес]'веници. стояло не изследването' а и3лагането на съби'гията.Ре1орика,,] упра}книл. сил]о в'1ияние върху псиш(и не.ов; !р!'дове, но фак!и'е' коиго гл; привехда. ' из|\лючРнис на .1'_

вест;и нет6чпости, се о1личават!с достоверност. Бъзгледитева !ацит върху Римската империя оказали несъмнепо влияниевърху историографиятд |'|а ху|]| и х]х век. някои негови об!]{и

изводи. |(ато налример схвацанията му за изклточителната роляяа во!;ската като

',тайна на влас'г1'а(! имат голямо значение и

за съвременния истори|{.

]-а, (ве:они,: 1ранквил 6ил по млад с]'врс-световий тРанквил !1еьнич !!,]'та1]у1'1около 70_!о0 г.,]..3; не!о-вияхивот се знае малко. Ба|ца !{у привадле}(ал към конническотосъсловие и бил военен .ри6ул. в началото на своето поприщесве'гоний бил адвок ат и се за!{имавал с литература- през времетона Адриан гой станал частен секретар на императора' а следкато бил освободея от та3и длъ)кност, се отдал изключителнона литератур!]!{ занятия' светоний е автор на много произве_

дения, н6 до напти дни са стигнали само ',Биографиите

на два_яадесетте цезари"' в непъле|] вид са со запазиди ,'Биографиите па .

прочути ретори и гра!|атици', а останалите шу произведения'които ни са известни сал{о по заглавиц са стигнали до |{ас сап{о

във вид |!а отделни от|{ъслеци'

ь]о- о{Ф!г..а 1'пособпл.'! ]ер1 1 ро]! в !' г.' ьвилла п0Р,, с. и! и''ичР' ( !

"по',' о"",].'' |а''"!!е !о; 1.а.р !о6.|л ' А.!РксаРдр!!':0 Р!ц

.!о.о 'и о' .!ро.!. ч'!ог|'ай'г!' н1 и''пео!!о|!!гР с^ !Р.он'ни у (вРтоя!!! !пп

0д " !' сь! оср'..ш: о!!ы''о о ]2(п]апо!о..о3|е!олаи''!грото||2..'', 'оь'|овц'!и {, !р"!!!9 ра1.0а.Р'о !у, и2!

' '! .- 0с!']'тР "]':од:|т ': с.цв .о0' газзф!!в||

!!1 ]|!п!рв'ога' не!ов1' ! Р.р1ь!еру( |г(а'

по!'Р1ш рь!1] |''ЁР.. ! .к'."о. ту. Б!'о!раф!.9п] 1п!'г0л с оп с!н''и! "р]!о... ;!н/ч.!!рл!"'' сто]) (3Рточц,

п п!]ъв,.пн с!'!!.( \о!1\.сри.!ик!! !а повър]нос лч' а 0оняко? 2 протп'

свс'|'оний имал достъп до императорс|(ия архив. той из-ползвад мемоарите и записвал сведенията яа своите съвременници.следователно много от сведенията' които той ни дава' се осно_

| моп1!'50л. с:1]!пс]|1'! ']'ас|1!ч 1!л| с!!!!!!!5.!!!1!!.п. !!1. !!1. 11)о1),5.2:1 |!.

2\

вават върху достовер1ти данни, но той преди всичко е компи-латор' изпол3вал е не|{ритично извори'1е и затова не вс1|чко,

което разказва' заслужава доверие.

свето',ий бил близък до висшйте се]]аторски кръгове'но не споделял възглед!!те на тацит върху императорскатаелоха. той бил лривър:кеник на мовархията' но дедял импера_

торите Р0 до6ри и логи. Благолар.ние на жуво'г!о и заяи1!а-

'елнос']']а на и1лобението. благо:].'рение Ра ху_бав,4я е''и-к и

прос'ога!а на композ''|ията. пооизведенияга на свстонии 0илилопулярни' той с.г}жел за обоа.'е ( нР само в древиос!!а. но

" _в

6редновпьов::ето. негови г( 6ио! рафии са излачани и

в съкратен вид.

о[ др) !! " Рс1ог!чес! !'ропов''п'{Рч !!оР] ''епоис'ооически ьа ]'\1'р 1''! г.ба: !а 0 с'.!. ' '! ..и. !о'

лаци'г: и проз,,чески р{''' ьа.]!" нР' ф.о.'.вот |в. '!'а.ьо |'ор!.{

'' Р!''' к1го се 'а'

' Р;гш3] с Ав!]с.: .ъ!о ко!'!и.!и!.{.а на А в ь'!]'е'пй "А1!чески вощи!' дето са събФанц яай разпоо6Ра3в'] сведеяия поис'орпята ва древ!остта |' са лреведспп о'къси от такпва п!оизвсдсн!я' копто

к.к.4 !.ъкра!е!о'о!!с!ог"! !а по!пеР '1'о'' сы'авеяо от ю.1 !!!. ог про' .рм|!]пп впр!'ао! ]! я., ь!о ис,ог!{Рсьим.'1! |я г! 6!лви.1еч сена!о!'' |риф!!че! !о двопа ь1 1р|яп !' у1ра'

време провопцията впт!вия. по малко зваченпе п!а коре_

споя^епци!1а "']рр''!'',, юято е от времето ва Антонин пп'] и маРк

въпросите на римс|{ата история следгРъцката ис1оРио. смъ0т!а Ра Авгус!а се зася ат в разРи

'!]3'#"'.'"!_]'"1;!} 'р'й.'" '"'"" ||а ! ръшка га ис | ооице.па ли_' 1ера']ура о! .ази епоха'

през в!ора!а '''''""' '"

| в' еврРйсьияг пис.,.ел йосифФлавий, който отначало взел участие в юдейс|!ото въстание'во след това мипал на с-[раната на римляните' налисал ва] ръ |ьи сзик най'|!апрр..ис!ория |!] ю1ейска]авой'а''а''е'!е

")Фд"йспа археология"' зна !и!елна '|аст от ]Р1и гр!довс е

посветена на историята 1{а юдея през ри}|ско време'

къп| коая на 1 и началото на ]1 в. отн. е' с;ада кни)ковна1а дейност на плу-

г:|!'х !около -]6_126 г'], роден в 6ео].1,с,<ил !рад хероьеч'[!утарт полунил обра33овайисзо си в А'!!а. на н'1колко пъ'уходил в Рим' дсто ип1ал по3нати всред висш1ите слоеве на

0имското общество и дори получил титлата консулар' през!'1п.яето :'э А1риан !ой 6ил про^'ра!ор на )!рав.']е!!иР!'о- !а

'|ш!!..р'!!|'р'к''!. ишоги ь А\ся' !!л).арх написал .'олч^1 орои

::;,':::в,';тс;::.. о' ||его има ']рак']а1.1 по най_разли{на въпроси

1,:',''''' 1'''''',.' и ::р':. Фсоос,:о зн;'{ение 3а изз} 0ав:]не-о на

;''''. ',,'..; '','''']'".' '{',,т ''- о'т:," _успо0е1ни биогр!!фии' !в

!!и !{!!! !{'''!!!:и !! риус!:и !,(й!(и'. гтри'нав"ше1!'

9,2

изкл!очите"]|на1'а роля на великите хора в историята и индиви_

дуализма са характерни за въ3гледите па плу1'арх, ка!{'го и

яа пя!(ои други лисате']и от импера'гор.ка'[а епоха'

споое[ пл{!л0х ц.лт; фа сос!1вите.'я на оио рафи; Р

оа1.гчн, о -е);2 ь1 и' горика. []огр1(]ъ! е -лчАе,| '1а р:_!.-,"'

'ооо;пт'" и добр.]Р.ели!е, а.- ая ''е' .р'бв'' 1|

в|сца по^ ьниу;ние 1|'. \'атт1 о.|ь.!/ав]1. !!о!ви1и| .че.!о по..яя|{оя незначителг|а постъп1(а' дума или !1ега по_добре ра3кри-ва' \ар"!.гер:1 .! .овек]' о'!колко.о 6и!н!.а' ..,,в"р[ ила с '0с_се1ки хил'ли трупове' ' !

}арактеристиките 11мат у |1лутарх в повечсто случапапо"1]огетичен характер' 1{а пръв плап стоят }|оралистич']итезадачи' |!ои1'о у не.о с? подчер1'а'ти ло силно| откол|(ото у ри}гски'!е истор!'1ци' 3а |1лу'гарх ис'горическа1'а достоверност не е

първо' гР-''нна за !!ча А ой .0оо1 .'|1|// (в] .!'мнР!]и. .]1 въз\|о1ннос!'а ':];. с. }''"нов!! .0(.{!и3ь.!. и'тин'.

чрез с1,поставяне па р!1ш1ляните с г'ъРците 11"!утарх ис](а

да |1од;сртае духовно'|'о родство ме'{ду тези парод!]. той г|е е

последова'гслен !1ривър)кен]'к на пяка(ва. политическа док1'рина'дви'(ел се в римските аристо|(ратичес|{1! !(ръгове и се нам|!рал

лод '!'ях||о влия]]ие' ]{о идео.1огията п1у била повлияна и о1'

е"1]инистич0ските г!олитически теории' !{оито отдава!1и предпоч''

''""- ,.

'',.,р^',-'. 'о/ !]"!!и и. .инс'(и.е рит.!'и |'' ,,убл _

ка!1ски доброде'гсл!,' но с'ьщевреп{е]'по признава необходимост'!аот мояархи;та |]р,:цепката :!а лттннос'гта, с!1орсд плутарх, се

обуславя о'г хардктера на човека' а не о'г пеговата политичес|(а

ро!я. 1ой налрйптер це,и висо'.о !!одача на въстанали'|'е роби€партак. 8 това се проявява х]|!1анизп{'ьт, свойствен па някоигге,.'!!в]!!ел,] на е.!'|'|и.'иРана !! ин!е''.!!гснши. пр", оишсча а

епо\.!. п.1\'!аг\.поделч чсйна!е }бекде.и' ,1 гре !ра?с о'|1'ши'

Религия|] играе 1 него го',]ям/ ро'!я. то; ни'(о'!! |[п !.ролускас.,!!а' ла оа']нажо.}а г.\ьбзуп/н|!и е по.ги'б].свьр'о''и с-.1! и

,',1 ^оуги'"с'ор,"е"к|1 сь0и!ил' "!спо'едн';г" 6ио!р:)ф;;" на

0.туг{р'х, вълре:с, 'у6еь!ивпос''а си. уг|а! !о"яшо 'нач(|иР 'а

историописеца на Ри!|.'плутарх притея{авал о!'ромйа ерудиция._той и3пол3валтрудовете ;а мвого гръц|{и и римс!(и :1втори. при излагп;е на

съ6итията гледал да бъде точен, но истинността на неговите

даини не 6ила една(ва, тъй като той не ндвсякъде използвалсигурьи изяо1,. в с')'ч2иге. кога!о се (рсцал/ про!'иворечиви0анъи. плу1"рх не и!следвал

']а!еоиала. а избирал онова съоо'

|11ение' което отговаряпо на яеговите тенденции.пое] в!ооат! по]овина на 1| в' се яв''

япиан ;;; ";*ь 'о'о]','"'"'

!ру! по |\и[|скаистория' написан на гръцки език. нсговия'1' автор' гъркъ'|

23

Апч]н. сс ро'|'.1 в \''с'(с;;н1ои1'':"";::,:'|.';;;#""1"; ""!:!ль\п!!ос]!! в оо0чич си.'ц' "'"'_;{;;;''.р'',] !, р.,",,{"*ие избягал отт]ш. в Рим тои !!(

.!]"]*"й*'[ '"" '"'"о!2''о

а-16она1 на '1';счэ' " сле1 топа про_

*'-,'то'. []о !ип !р\0о! 9' Ап|!аь (( 'р1'"':иж,'" '1о

'вс1овн !1ё

;|;;;;; ;; Ё;;';6;" " д*'щ: ::''.[?,]1]}- 1ъ".?:;;"'|';с''оу1е" н^ \р 'чоло!и!с.кия' .а

' '.]|Ё;"#'';;;;'''. ';., ;. '..','";"р..(пое!е.! !!'( н1 ма1ер'']я'1''

^"']''']"'.],"]'";'' о"р'..,- ",

.'1.6",,'" '',

риц.ка'а и\]пери1. ог '"' Ё"'. д" ''.'ё е .' '-,а'.

оБо.!]о'о !но"о иц '1вл' 'о.1пР ']' '';;;" . х.)'',1, а/.,] на вой_

и.1опията н0 испански1с Роин1]' на в01

;;;;';А.;;, ; '1.,р'' "'', ]|)'1''1'.} ,;;''",;";"'#;| :,]сир,:)сь,:е во,н'. о' р''"|: ":"']';;;".,"".";';'ф,"'"',.[]мнитскизе во1]ни и пр') са се |

;:;";;;';],'.;;';\'опё' \1иа| г|оч2п"" ь]_'"1чо о_|''':]'"енз

;,;ъ"й.;; .;; ен'ил' [ нач':ло':'' ::. 1т:: :!::;* ;]|:ъ.т;к]зЁ;' чс кь' р'оо!а1] 'о ''ч':*.]]]:";"']'';,

; р5 г"., е ::'р, 'л ,циё.о н. ои\|с'(''!а и' торул' ]; !|о1ци

]!-Ё1' ,"" в'1ч 11 "' ь' '!ят' нл съд1''_''

Апи_], Р приаър'\"ч'1'{ ||а !|'!!'1р\[]''''ски!" !ор'1 1чи' го;

,,",,';;;:1" ";1. '" ]|,зз'о зз :?:х]"вст;а#,:;]! |'!Ё";.1"";"|

,'.*','|.та.'" ?а'|е!о [1) се .:ч):"';'|;;;'; ;;".':. г[.нт'ос::о

'гпй.цен,] високо !! ""}9':];9 !у]]1', '. - ; оо ''!ччаче'о ' '!|,! Апи"нози'1|'}'л сс ( (1"и " '"'],]о"''.''!! [!.'ого п(.].л!:оистори'е!пи!е.'о/'и' } ч'

'..':. ],,, лоеАшес'пд|'а!1и1с уу.м|'о]1и' ]у!.с\и .1сн'ен' ,1и. пп(./'{0!9

],'{''^]*':"я обр 'т.!а ::,-:]:" пазлика о1 другите ист''риогроч1}

.',_','о ',,,.ц''е вър\у ро'г'12 на к'асоьа|а 0ор6а в Ри'у'

'|:'"'-'ли |; ;.;;:Р"; 'в'"

''.:о,:,е,,ет^ !а 'рад1.Рс\,'!е 6пини'

й':;1.";;".,';'''" '; |л внгРл'' о' '7 'гевру'ри 186! г' пишё:

:,'"]-";.;;;; вп''\!е. .. 'очув!'а. с- 'влйч..< о' ..т р1.к ]ан''(ите

]],,';],"'' Ё"й '' д''""'' .',э::::,'[}1'! ]]];," """-"1Ё|

!('!и!а' Ав1оръ' ! 1оло\1 ог. ч':|",',, ." мъчи ]. (е !оосрР

''п:*'з л1ша'. в.роя!чо 1]|ов'' ]"1']*]]"'],"'|"

^6*'"'- г"'.''.

,,ц,, *,:.:с6и"'н''а голк ]1-дка''на, А]" ,'#']й ;'''";';,',". *'"''.!'!!!о !]енял високо Апиан: ''91]']]]])]',. ]'["ш];;,

'.''",, " ""'р""'

н:: Рт:мс'тат" оеп1олика'

:]1;,':'',;""_ А";;;'''" |'''1в] я(!!о за иа^во ''е Р во!ела !я: з'1

!!'!л]!с!|ис !о на зс}!ята',''

.1 сг.||.!! 'г;л!вР Апу1г / Ф ъ' ''::1'#'";'1':]#',.: ';;{."]

п[ п!||||||г !!| г"!'0||!!'!'с!" | _'-'::;";';:;"-.' .]., "'.'"'. -'"''

||'|!.|'' ||'| |.''.!!.с]''! !!' '!'!ч''.'.^:];;';' ":

;|;]].". ю': ч"ш;;;;'..'

'. '..',.'''''. !' .! ь''г!!. о.1

-. ]:"];,Ё ].'-'; .. ]., 'р:-'',.'д.'",'',,;,,,..,,,.,,,.,... ',.,... :. ""', .1"]"",".;;",! ;,..,- ,.-,,,!п,п"'' * лр.:.

^п!п!! '0с !с 0! с' у)'о

1

! ]\111'к[ п | !' ! !' .! ! | ' соц'' т \}1!1'стт''!5'

!.!! '.,

1, '. \1\'. ! ' (;7:{'

1 г ]11| гс ' \,\.!!'!,1. !.

2ь

рРг..ик" ] пг1]е \ ^ион ка'и'! !о!{!а 'о'!'' 1а

"о*..' ]:' '"];[й.] \.р"пва (ъби|! !т]

-:;_;,' Ё";]'. н и?т6г:чт*":. л/!а ! д' к'с']1

'" '"-".';;{;;.;"; ";;;""н мотРр!а.'! ьо.л.

;,' :;;',;;;;;;:; ";;; ]''"'*д.'*".'. з';.... ^, ", ";":];;.','1й;;';;;|.;;'']|]]

"Ёй"|| -|'] р"й'ь' *'';|' с"Рдч !' | |в ! !' но по'

;-;; " "" ,;'; _в опи' )'об"н

;";;;,. ";";". к: о !:,"ог:: за и'|ор|''

'1 !'а ишпРР]я'а

;]]'}:';;'';''' -";;';';;];

']о!.*'!".|'": 1о' ',го.! н.1 р1чпо.',оАс!! + осо0с!'о

оо!!!!рсн матс|{!ал ьъ]1х\ истог|п!та 1!1 Ап уст'

х0ис'1 иь!'сь.) 1, и.,орио|'о.,.ьия и'ник!'' _

начало на хРис!иян_ ]а ппе3 1\ чек. ввсевий, епис!(опъ! н'1

ската истоРио'рафия па.пес;инскРя г02д к.сария и б.']из"к н,.1|д"ратор !(онс пан т ун' написал ''цър'

т^Рня истооия" в 10 кни[и. [ру':ъг на |всевий Р ва)(он '1ре'и

!!й.'!' ., 1.','р,"'. на |]_ рьвата' 3а полити'ес!ата ис']ория н3

1"'!*"* "'',Ёр"" има, значение споу' навания!з ']э импео1

]"",.Ё'й Б'',''. лоловя||а на !|! в' о] ьвсев,; е а с''{о! р]'Б1"'. ,.

'',Ёр','р ко"с!ан'ин' коя1о /\4а харак]ер на апо_

]Б1"". б."", пБва'Ёвсеви' с']'ставил ! "хроника" - !рэ!'1к

""-'!", ", съ6.'{тияга на свеговна'а ислория' изложени

-син_*'''",.1ично. и "ц\рковна'.! истор'1я". ' '

^роникат'1- яа св('_

;;; ;;-;р;;, своитё пролълтки:ели' тс 6']лу превецени на

Фсо6епо място ме)кду изворите за истоРимсвата истоРио- п,'ята ла Римсча |а ,,]мпеРия заРм:1 ре_гРафия пРез !, .. |'_1"1''', "'.'"ра!орсчл

био'р!фии. събрани

А .оопника. (ойто |,0;и напслов "<сг|р'оге' ";51о'|ае А(]ч!]5[ае

;";;1;;;;';'';.";;'га "а цвг',с,и|"]' в то',и сбор"'!к 'а;';;;;_;;";Б;;;" на иг!пер,!оритс' |{а!о 'е

за]о'!|е о1

Ё},'!" [ ."'."{...,, с ну\!ери;ь' тяхно|о сьс'авя'е се _р!!_

писва яа !есгима и'гориц!, (с'!ии !"ар !'а!!' шут;аший гал'1(1н'

Ё''"? л"т'йй'йй. ]Флий Бапи:о'зин. '1рс6р'1и/ полиоР и Фл.йй Б''",.,;.- кои!оне''е а!!эе нишо освсь и'!1ена'а им' е'п||и

Ё]"'Ёй'?й!й;о;; са посветепи на император диоклециан'_а

^""') '] *'""'1',,,,' и 'ка',в1!'о е гре1п0ложРнир!о' чл 'е с'1|'"', й|',"]ой/.*". |{ол!о !ям'! ни! .о о6цос 1сйс']п'т{.,на!]

'.!ББ']. п'-|о.д"'"'но о6аше е е !но ,руго !|н'ниё' !е1и н(_

;;;;;;;;".;;"' пьои.,вс.1ени,, прР^на']чацену да дада' на чи''_

;Ё;;;;;;;.,"';" '.]иво. 6и.'и сьставе!'' въз ос!!ова па о!р1-

,й"[ й','р" от разлипно качество, с догадки и просто.-лз_

;;;;;;".''т;ъ; с6о!г:ик бил преРа6отва}1 и ка|{то и3гле}кда е

!'!и.ип 1о! -1|'!" !ь ч1п" дРо'"'!| до ':в !од' с' '!' и лоФч

.,".'"':';;.:';.] ]'1-'] ч''г"л''' : о'й' л"ч | ""'9!Р1ев гоъ1ьи г( !ог! ч ог,

|т ", ''.''

'' . "1', ''' '

1.;.'' ' ,' 1]'/0' - ..\'о 'ик'' |" '!е' 1 ' Авг'

]',']. ''' ' т:' ''':". !'г''Р''!'_ {!^''!!'с!'

6 голяма поп) '1прнос] в древността се

"Римс!{атэ история на дионкасий (155_2]5 г. !|а н. е').дион касий кокцейан принадле)кал към онзи слой от се_

наторска'га аристокрация, който възникнал по воеме-[о на Ан].о_нините. ьога го в . ос гав' на (ена !а 'ало' нали да сЁ лрием" : :вър:ечесто' произхождащи от традовете на елинизирания йзток' лйца.. дион кас!!] би] родсн в ]1!ке' ! !од).чп!! о6разование па ретор. то!!

''";! и !!0о0ьлд1Р.л. е. \в!,..| приьлочч./9 [1огп{ !".'Р!:с 60 '.!1 '

1ь".п. Р' Ро.'..!|[');4 пьрв'п 0('ет]!.!..!9 !/:.! Рг.я!а!. о л"р3и ' '{ч;.и ".о. о! с\.г'!!."н/9 \он!! |\!!!ф''1'н(\!

- 'в начина на изложение лион кас.1й по..ражава на по_

лиоии и ]унипи . но !ова подражани(ос.ававмьо,ослуч|]/ с/мовъншно. дион касий ням', о6мислена ф]лософи" ""

й".,'р""',и за вего историчес|(ият процес остава ирационалея. човеш-кият ум не мо)ке да го обясви и съ6итията п{огат да зависято' съдбата и о!

' връхд.|сс.вени с.1.-и' ч].'ното и сврьхес]е_с!вено!о игр!я. !о']ям,з роля } дион {]сий ,ори; в они"част|'' които са писани въз основа на со6ствените му споменис1оред ,)\|и!е на са''|ия !в!ор' гой се з'].]ови'1 ,, ,{''о|,й]!]ру.ове' за (ого тъй !у .].!повядола съ1Ёа!а' ко"!о'}1] с.явила насън и предвещала бе3смър|ие па неговите лроиз-ведевия.

въпрски гръцкия си произход и в'ьзпитание' дион касийсподелял възгледите на ри}!ската аристокрация' манар да билповличн. о] .гръцка!а политичес{а п}6лицис[;А" от !! в' на н' Р.дион 1а.и; възхва.1чва- в0е]\!снат! нс Репуо..ич1!а (осо6ен'']а рапна,а ?е|)Ёлика:'::о смята.т пр.^0-!кьм \|онархи!.а 1анеизоежРн. Разтишлеьият1 м) ]о вълрос,' {оя Форм;1 на 1прэ_вле!'иё гряовл д1 се .^]ят] ,] най лобр2, со намерали о|р|же! иР в Речи!е. с чои,о Агрила и м.шеча! .е обръщ:т к"п:Ав']с!. 1|ървия' го счве|в'] ]. въ.]с.аРов,] репу6']ик':а, авторият да учреди }1онаРхически рея{им' в рецта на меценатса отразев|! политическите възгледи на сами' дион 1{асий,мсч|аец 5а е1ин ;!11ер"го!'.п.6ига!! о! '.р'!!.:]||\.й|о ]1.]]па!1п имп!ри.1!1 !!0!(тн(!!п !!'!.'(''!'!']!!.с !!'! !!!!с!!. |'|ь!'-.!-']| о|'|.|н.

!

:1

]!

26

стигнал до !!ас в е/'1на редакция о',г кра' на |у в. Биографиитена императорите са несиг\'рся л3вор' но за съ,(алепие заотдслпи периоди остават на1]]ият е]1инствен извор.

хаРп{тср!а черт. на !сторпческата ]гт.Рат]|а от ]у в. 6!,о.о'в'!!с!цратеяп п3лан!я. къ! {]60 г. секст Авре]!1!

в и [ т о Р' }оде! 0 Аф1!к.' съст!пп:: (раткл б!!огРафии !|а рям.(пте п1'по1)]-тор! 1лс са6а!]ьц5) го]п1э !ввестп.ст до6и)). (Фп'1!.ц!лта па ввтро.п!'!. написана пъм 367 г' по |!от)ъ1(а !а !м!чвто| валепт. нсголя{отопроизвсдс!ле па гвт!опи|] ,.8гс1'|!г|!Ф л151о!]е копалас" в 10 шпги о6!ваща..о цял.т0 Рп\!с(а !.тор!' о1 основав.!ето п' града Р!! до вгсмс!о ]]п

л!псрато! в]11ен] 136] 378 г.). в те,€впе па !яо'! сто!!ст!я то било об11Ф.пРпстилт у!с1]ни( по Рлмска история.

моФл чо \р!ст!'вс1вото се ра3прострав!]о плез 1у в. вср.д шиРо(ц

']ръговс па пасс'!с!пето яа Рп!ската п1!пе!пп' всрсд э'исто(рацилта ! !!тс

оп1о !!!о!о п])ив}ля(ецпцл на !|адпдпо!пата Ре]!п!'. в1у в' сс подп 11ехду п!лв1'р'(.п.ц!те

!п но3.1а ре!0л!' и ла стал!та'о6п{ата !с|оРлогРаф]!п прсз ]у в. остава все о|!с сз!чсска' в то9а

3Рс!е добл!ат

ямиан мап!'елин гос_е ]ьи'!г 'о']!м пре. .!. в'4тел пари ^!_'- гка12 '1 !!2 |Р:о|.\'п'!:] а э,! и'' 4 ис!^-

риотрафия бил А}1иан }1арцели1! (около 330]400 г.). той бил

Родеп в Антиохия в знат11о |'р'ь|{(о семейство. ]{ато м.),аде)кпос'г'],пил па военпа слу]кба и взе.|! участие в похода на юлианФтстъпвик про1'ив перситс. 6лед връп]аното си от персияАмиан се уволнил 1| )!(двссл отначало в Антиохия, а сетяев Рд[', като използвал свободното си врсме за работа над]]с1'оричес!{рто си произведеяие! позна'!о под заглавието

'дея'ния" (|?еп:п1 8е51ап1т! !]ьг! ххх]). в него била излоя{ена ри!гс]{ата !1стория от вре[1ето на нерва до см]ртта на валент(96 з78 г.). до пас са ст]]лнали после,;!ните кпиги (14-31),к[']то обхвацат епохата от 353 ,цо ]178 г. 3а образец ва Амиагтмарцслин слу'(ил тацит' Амиан започнал свое'!о изло!{ениетау' дето спирали 'истории1'е" яа тацит. в мстодата на изла'га!{е' групирането на материала и в характеристиките на исто_

рическите лица Амиа'| следва тацит, но това не е лросто под-рах{авапе' Амиан е са01ос1'оя']'еле11 историк, който се отваслсериозно към своите задачи. той протестира против онези!(ри1'ици, които били свип<нали да виждат в историята самообикновен с6орник от ане!{доти !,|ове:пката памет не е всъстояние да пази цялото множество от отделни факти и3атова историкът е длъя(ен да описва вая(ни']'е съ6ития, 6езда се впуска в лре6улии' 1,'1стината е главната цел на историка'но той не бива да я изопачава.

'14сторикът, който съзнателно

премълчава !'якои съб!|тия, извършва не по-малка измама отоногова, който съчи!|ява небивалици." !

А!иан изисква о1' ис1ори|{а обективнос1 и бе3пристрастие'3авъртпвайки своите ,,деяния",той |(язва: 'Аз о6ещах да дам в

]^пп1]|п!5 л1!'сс!!!п!5' !]!\ (].51]. \х]\' |, ]''

| ,\п]п]]|]!п5 ,\\а.сс1]!п!5' пс$ о'5мс' хх|х' 16' 9'

[т

28

в ис1ориография1а на у век е о1рязена1:::Р:,.:Р:*11т ре,"г"о1,а.'" 6ооба. вод.на сред висшите

кръгове на рииското о6щество' [-лавенповод за тази борба 6ило рязру{цаването на Рии ог А'1арих'в3ичниците обвинявали християниге и нас'1оявали ца се възс!а_1тови почитането на старите богове. в защита на християнст_вото се явид епископът на североафри|(анския град хипон,Августин, който написал един и3обличителен трактат,'3або'Фя град". целокупвата римска ис1ория той разглехдакато непрекъс|!ат низ от войни и мея<дуособици, започпали вде'1я, в който Ромул у6ил Рем. тази Августинова теза биларазвита и обосцэвана от испанския свещеник орозпй, койтов 417 г. написал книга под надслов 'история против е3ични_ците" (н!5|о||а а(тегэшз ра3апоз).

г|я кн!!гэ е по пс:орпя. тп з.по"в1 с ьра.ко о !и.! с ра3каз за сътвореяието на света и 9вършва с вре!ето'

в което ,Ф|вее ав!орът. орозий олровеРгаваче лр!чл8ата за вс!чк! неш{астпя 6ио отс1ъпя!чеството от старите боговецялата Р!иска пстория би!а з'ияц !.традания. Ако еднп.ъРже.тву3ат' дР)п са неша.тн]. послР0ниге пРчд|н{ съ6цтия са са!о раъп.вга зо предл !ьи пре.!ьшРния. .| ороз| й. .азаимствуваяи от ра3лпчви съкРатени пособия (Флор п дРугл кРатк! истоРя-чес($ п3дожеяия). к!]и!!та яа о!озий е цятсресяа по своята кояцепция' про-

по времето яа по ст.р!теаяалисти.Бд3годареяиеватазпкояцслцияороз'еватаус'!с& чак до .пох]га н!Ренесан.а' историкъ1 .]оси!. копто ко! втоРанпо.овина Ра ! :рьшки е!"к ''нова исгория'. гретира;! 'о!Руг яачин !]!епияга' в 1ази ис|ория се и.броя3аг сьситията от Авгу.т до4]0 го3иаа. про!ада{е!о с!оРед 30сим. било |л]внага пРиФн. 3а отсдобв.нето на ри!ското логт11цество

сенаторът касидор (ут в') съставил на датински езикедна хро[{ика' в която се давали списъци на консулите. него_вата ,'история яа готите', която !{е е стигнала до нас, 6илаизподзвапа от готския историк йорлан. [рез тази епохагродължавали да се съставят хрони'(и и на гръ!ки език. некао,белечии 1ук компилацииге нв монаха ксифилин от х| в.и яа монаха 3овара от х1] в.в тях се е запазило изло)ке_нието на ояези кяиги на диоя касий, които не са оцелели допа1ци дни. царигРадският латриарх Ф о т ий съставил едно спи_сание на 280 произведения' свабдено с извадки от оригиналите.

от времето на кьсната Римска империя са се запазили имяого дру]и произведе'{ия, които 11огаг да бъдат и.'!ползваяикато исторически извори (поетични произведения' панегирици3а императорите, църковна литература и др.).'

8дна осо6еяа категория и3вори са Фридическите памет_ници от и14лераторска!а- епоча. }Фридическата литерагура огимператорската епоха оила ооширна' но до нас са стигна'']иизцяло само малко сборници и произведения' те са важ|'и несамо за изучавапето па римс!(о'го пр;|во. да|{пи'гс |'а |ори,|0{чес-

29

*',е ламетници ни позволява1 да възсгановим чартината на

:;;;";;;;;"ъ;;";;";й 1 "' .'"',,е'*,, с1Ро; през епоха1а

на късната 14мперия.' главяияг извор за римска1а ис!'огия с-а

основяи чеРти истооичес!{и']е съчинения' !е ни запозна_

истоРио!РаФия й!'''р",, '''"'',".'' ни да ги да!ираме

повече или по_мадко "о,но ' ни дават нео6ходимите сведевия'

!''Ё"_.''й'Б^"'',*"" страни 11а историческия процес'

с**'еменната ис!оричес!{а на)ка е наследниша на антич_

''." й.1Ёй"'йБ*Ёй 1а от6елейим онсзи черти' които са

;;;; ;;;!;;" ц" ."'","'"' "''9Р':.."_'^1"ч:1т""у''::"р;;:1];"]у";й. ;";;;;;;; "с'тори! с" пос|аврла за цел да

;ъ;;;; "';;;;;;"" й."естна й е бйла идеята за_ !.аз'в'и-т и е гю

:;;;";; ,;,;;й;;;;;;" извес1ия и по 1ози начин

;;;;";;*;"; '.''""''" ,' ,"ор'''"'ката кри гика' тясяо свъР

;;;1'',;"; _б;,

и стремея(ът към о6ективност на

;:;;;;;";;"' *,*"! 'о"' стРемеж по цял ред причини да

оставал само идеално по)келан11е'- Автичната история имала сво{ осо6ености' захоито не

с*" Ё']'"оБ]""'"'_ ]..1'а | о използваме нейниге данни' при и1'']а_

;г";#й ;;;;;_;.'"рически явлечия ]']с1ори!]ите внасял!'{-ира_

1],'|,1,й ''*"*'' те апелиРали към съд6а]а' "у]9-_р_'_'-"":

}]!Ё}"]'ЁЁ]Ё"1"]' н"й'1'бр"' " 'р",'''*,'"ли на античла1а исто_

пиогоафия се стремели да р?зглеждаг историческ1.ге съ6игия

:";;!;;;; ;"';"ь връзка''това е науерило израз и' в идеята

:" гд;;-"";;й;". "обоснована още о: [олибий' Античните

й|й'йй'й 'Ё".

!""",и и въпроса за историческа !а пря_

.]." ]'"Ё.'. {"' о"р'у'ир'лт{ " " с ''' :'.' 1:']:: "::"";

н;;;;,;;;;;.";'[ й ,'""''е*',' тази идея е остатък от

;::т;:;;.;;;";" на мислене. своео6разие го * 99ч:::::'-'::н;#{";;'"";;;;;;- !Б!{ ! '''р^'""'

и в това' че историц'1те

#"';;# й ;р;; пла, пол"'и"ес'ия *!:_']:^'::":1:::':"::':;::ж";; ;',; ;;;;;'Б '"".'' ' ",'р'"'"

на' иконом/ката

;;;"*;;'"^;;;'";;. на отделвите личяости се_'лр^йпис'вала

;;;о;;ят; и;;;;;;;елйа роля' |!ре'лелът на рип|сьа!а ис'о-

};;ь;';;;;;; .е йр"Ё"', ",. й",."р":*т. "*:.:;|;:;;.:-;{;в}:::Рн"'ЁЁ;'ъ,'}"}!''"""'Б'"й"""] през _репуб'1иканска1

а

;ь;;.;;"".-;й-;;; йс"Бф ""''""*л'',:99::":":^*: ]'9::;Ё!-]"й?]Ё,й""],:.*.р],;'Риу (п15!ог1а Ропапа)' а през време

й;Б;;;;'"- !" ; ;ре'1имно ь]51о']а }9'1]}"1"';""; 1']!||]# ;;;:т;;;""." 1'й ,'{''й"""' малко се йзменяло и в он'зи

Ё;у1';;;';;й" римсьа1а исгорил се поставялд и разглеждала

й "р'**''" ," световна1а история'- ' н"'6,'.,'

^а сс з.6равя и класовата обусловеност на- рим-

с! ^'"';;.;;;;;}';,й;''

пу6литгиспичнипе'9]":1,,:::":*,,:.""д

з0

началото на своето развитие римската историография билапредимно аристократическа. демократич!!ите идеи вамерили

достъп в пея едва във времето на по'младата апалистика'освен политическата тенденциозност имало и други моменти;които лречели на историците от репу6ликавско време да о6ри'суват обективно историческото ми|{ало' а име]т|]о желапйето давъ3величат своя род' римската дър)кава и г|ейното минало.

пре] и|'|лера ! орската епоха с ис1ория се зани14ават главйоппедсгави!елите на опо.]иционяа!а сена.ска аристокрация' бъ1_

х;аляване1о на \!иналите вре!1ена |]ацаа!:о 1епро!;5 а'1.) е

основната тенденция на повечето историц!'{ от 1ази епоха.писателите, при6лижени до двореца и |тастроени апологетич1{ослоямо умпе0атола. не ока3вали сь_це(1вено влияние върхуоа!''',ето л! ис!ориографиятд. те пи|!ели по шаблоните' изра_

6отени оп сена':орската истори0графия.

съществената отлика на ан1ич|'|ата историография отсъвремевната се състои и в ']'ова' че в древ!{ос'гта историлтаве се смятала за 1]ау!(а в строгия смисъл на тази дума: тязаемала ме)кди!{но място между нау|(ата и изкуството' исто_

риците се грижели яс толкова да |']зследват миналото и да уста_новят определени исторически за|{ономервости' колкото дададат ярки образи ва минадото, като вн'.яли по тоя начинв ис'1ор7я!а ония ме1оди' !.ои1о сп {арак!ерни за ра6о]а!анзд худо'{ес!вени]с -роизведения. освея !ова ис!орици']е с-и

пос1аЁяли прак'1и !рски задачи: из}''аванс!о н., ис!ори'га'1ряо_вадо да помогне на пълководците и дър)кавни1е деици дапреценяват правилно съвременността' както и да даде на просто_с;ъртвите о6разци за до6лест и порочнос'г. всичко това немогло да не се отра3и върху вбора на материала и върху пре'т1епката на историческите явления.

3а представителите на античната историография форматаимала понякога по-голямо 3наче!]ие' отколкото съдъря(ан1{ето'Авторите се стремели да дадат драматично и нагдедно и3ло_

женис и не всякога се грш)кели за !очнос1 !а и дос!овернос!тана описвани!е съ6и!ия. те прибя!вал,{ до кон!расги и преувеличения. измисляли полро6нос':и и пос'авяли в )сгата'на свои'сгерои речи' със1авени по правила'1а на рёторика1а' '1е

всич|{и

ис1опипи имали художествените дарби на ,!ивии и !ацит' патова се дьлжи господс!во!о на шаблони1е осо6сно при опи_

санията ва 6ит|(ите, пр|'| характеристиките на действуващителица и пр'

9влечението от формата отклонявало истор!1ци1е от йзсле_

дователските 3адачи. малци|1а следвал|! примера на гръцките!]сторици тукидид и полибий и'изследователската техвикаоставала на ниско ниво. чссто пъти еднш исторически сведения!.! ](ая(с е/ц|и и с'ь||!и ](и1'{!'1'и мя!]авал'| о1' Р1)|1с в ръ]1с' а]'то_

р]г|с ]и ]!|имс1)!у!.д]!'| {[] пссп1'3м{'к|!п хрис1'()[|;!']'пи' кои1о

31

съдъ0жал,{ исгорически'1римери за ора1ориге' в- _1ревнос | га

],Ё' Ё'."й".'"у"}'о понят;е|о за лч|ерат} рна собственосг .и;'";".;;;;;;; "'.^"",""

,' "'"'р"' 6ез да се споменава

;;;:;1;';'"'-' з} прест.плени"' а кога!о се превежда;1и

1|]]!]'"Ё'. ,1|'"""" на ав!ора' чесго се и'}олачавали' Ёдин о1

]|!*]й!Ё ''"!'.*,",' на античчи']е историши 6ил ''"]]'т:"::;;;;';;

";;""''" данли' истори'ите ка1о !е '1и се оое''и от

:;;;_-;;;;" ги превеждали, вършели !о без каква1о и 'да

;;;' ''*;;';"*" пр!эверка' 8синко гова прави 'анни!е

л')]']й,"'''Ё' "],'р".;

по;я,(ога 1върде несиг}рни и ге\-ни'^е

:;;,;-;; ';';;". да 6ъдат приети 6е3 предварйтелна критика'

маого страни от миналото на Рим мо_

до(ументФяя гат да б ьлат изучени въз основа на

изворй' прхеологи' а!)хеологпчески1е данни и'1окуменгалнигечесвв давви

"':яопи' 6ъвоеменьи:е сведения '|а доисто_

оическа !'1талия' за ка14е;на'1а и оронзова1а епрха почиват поч!и

н;;;;;;;; ;;р;у'р}еологиче'чи иатериалц' ма'1ко литега_

];;;; ;;;^;;"" с"'с.'..'.."', и за'1ревноитали'!ския народ'

;1;;;-;;;';; .'.''.'"*р"''',*",." са ни дали [1ного ма!ер|{ал'

;,'Ё*;;;;; ""';;;."

сР ].,познава|\|е с Р!пуски}! бит и к|л!!ра'

голямо 3начение има. разкопкиге ' р!й'''' ," ',у1"_|..1л;;;;'"

"" писмено'1о предание добивя в свеглина1а на архео_

;;;;;;^;,." разколки с!вс'м дРуго 1||/шенис' необи^нове||о

вФ1{яи са и овия ар{еологи !ески '!аиетници' кои1о са 6/ли

н;;';_"; ";;;; ';сга

в и!алия. на!ример в грис{ачущ€го

;;''Ё;;'_ъ;;;;- инамяс!о1о наградове!е' загинал' в /9 г'

;;"' ;";р".;;;;; ," Б"'у,"'' а име;{но помпе,' хео\улаьуч

само-археологическите и епиграфск!{'ге докумев]1 _:1' ::д",, й" ]й'-"1йБ.' ц1 ".)',у- ..}:''^':'.. н:^#;ъъ ;Р:"* ;: "Ё

"1'1Римската империя. 0т някогашните;,;;;:;й";;; Бсо6сно 6ога'а с археологически яаходки е се'

;;;;; ;Б;-; 3апазили га се дори_ ра:т;#{{'ъ;&#}1,;'1;го1д (1амугади), затрупан някога от;ъ";^;;;;_";,";""'; градове палмира (в сирия ) и дура-ввро_

;;;';;;;;";;;"й;;й -фр"'; '" ,?'"'' представа за керва!1-

;;;'Ё';й;Б ""'й'''',,"|Ё п6крайяини на Римската империя'

за на|1стар ллативск'1че0!и'т к1мък], намсре1! в

спй| към у] вск пт)' и' с'псто му е тп1'!дс ''!чпо.

л!ул вид !окумен'€лни \4а']ериали пре'д-

с{а'вя: епиграфските паме'] ни]]я, т' е' над'

Ф'г репу6лит<ашската епоха и|!!0иод са се з:1лазили сравнитслно

р'|'',,,'' ', [!] !,. пр. н' е' затова

особено от най_равния "ймалко вадписи' и то яаи-

пък от императорската

1

г\33

сс .сьт кул1л и./!и !{\ц 'г11и'/о!!!|' ''' !!ин,]-о !!'1 о,'у '!'э'1,,и'

цРр в1л'!;!] а-а. .\о..го 'лг\и .е!]а'!,. о' ^ра '|/ '1'пуб1'||;ата

по цоне1у'с \'\ ..вява- ) !!]о;р:]Р/!'! !' 'а .!.. по']и'ичсс!]!!

дейци] имащи портретна прилика. монети'гс от им!1ераторс|{0'[аепоха дават иконографията на ип|ператорите. 0тдс'1п!| думиили изрази (тъй наречепите легенди)' издъл6ан!| върху мопс_1'ите' често път!| са поли'п{чсс|(и'ге лозуяги па 1'оя или оняпериод. Благодарение ва всич|{о ]{азано по-горе изс!'|едва

нсто на мо!тетите по периоди' в1)Рху които ]|с п1|]же да сехвърли доста1'ъчпо светлина чрез ли1ера',|ур|]!{ па[1е1]1пци (папр,

1!{ в. от л. е-), добива изключитслло научпо значение.

|1о т'оя начин да!{пите на помоп{ните дисциплияи) до!]ъл_вайки литера1'урния !|а1ериал' ни 3апо3пават с важни странина о6щсствен!!' и частния )киво1' а поня]<ога са едипствениятизвор |{а свсдения върху отделни 11ерподи о'г римс]{а'!а история.

1]цАвА ]1

истоРиогРАФиятА нА дРпвни'] Рим

от края на х]хи нача''1ото нахх век съвре-менлитс и3следоватсли на древ|'!остта за-

интерсс.г ньм [оеРн!!! Рим, ББа!с о.] \!-м

цяла!а ан|и !!'а и.'ор' я, (( ч9ява ь ! вло1',1

в епоха1а на Ренсса''са. г]редс'гав|1тс.'!и1 с|'а новото !.ултурно ]1ви'(спие, ху.!]апистите'сс стремели да памеряг в,цРсвпостта опора

л1п|]псп5!5' |:!5|! соб5п1а.е$ ас !.]1'пггс1|с !1к]пс м1 с|с5.(еп!' 1559'

'1о]н1ли -а изу_{ават гръчо.оучскит{' !]а !ируси' 1еза локумен ' и

са намеоени лоч1и из].л!о(.!елно в ь!илёг (няколко сви!*'!иса 6и_; намерени и в хер'{]лану[!)' те запо'наваг ( ьврР.''ен'ните и3следователи с }!(ивота в вгипет през разните периодина империята. 3апа3ени са частни писма' разлиск!'' договоР!{'сметки' да!|ъчни списъци !'1други докуп|енти! интересви за исто_

рията на частния )киво1' на вг|{пет в римс|{о време и на агр'р_ните отно11]ения' !{акто и 3а история'га па римските провин-циални учре)!{дения. 11аред с това са се запа3или палируси'|(оито съдъря(ат до!(уп1енти' и]!ащи 3начение 3а политическатаис!ория не само на Рги'е!' Ро и ьа ,!с1ага Римс|(а и11пРр!!(нап6' писмо!о на импера.ор клав1,]й !о алсксанцри'ци!е и'1и

палфуст с едик а на каРак1ла о1 212 г.' с чой!о се 1ава

правото на римско граждапство на провияциал!]'ге).

.- последна ка]егор.я ]]оьуус'!.ал! и и{воримоне'{ лре1с';!я1 моне1и'Р.[йхно:" изу,,ав..н.

с ва)кно 3а стопанската история.местонахоя(дението |{а римските мопсти и количество'!о

и{!1, намерено на ра3личви мест!1| говор'1' за ',!''')рговски'гс вр'1)3!{и

на тази;ли она'и о6лас'г с римскитс .рсли!!!А. |]ео6ик!к'3сп()паяо!и са и3о6рал(сни'г[л п'!'рху [!()!(1!г[с. ]}|'])х1' !]л!!пи'!:с р!!мс!{!!!о!]с1!1 с( п]!()б|):]зяп;]л]! !)!|[|.(!| !!)'1сс!1!|!' с!!м!!)']!'!. (п)':!с!)!ц'

за своя'га 6орба против ре'!игиозпи!'е прсдразсъд1'1и па (]ред|1о-

ве|{овието за едпо ](армопично разви'г!1е ла човс1]1!атд личЁ|ос'г.

заслугата ла хумапистп'|'е се състояла главпо в това, чс тесъумъли да запазят от у|1ищож'ва!1е] да с-ьберат и дори дана;еча1'ат голяп{ 6рой латински и гръц1м ръкописи. съцес1ве_ните лрои |п0д! !и,] !!'! 4н'и"!|и!с .]в)ор!] би'!и !,с1. !вани и

.ъ6ра{'; !'!ав|!о !ре, вр!'!]е!о о[ х)\ \\| а' !{лз1|."!о'о '.Ро_клонение ла хумашисти'[е пред алтичнос1'та !'е и1{ позволявало

' ']1а

се с'ьпп'яват в истиннос'гта на а({'|'ичг|а1'а историчес|(а трад!'1!1ия.

о !!\_о!Р]". !0',0 .0 '.' ' |'|^'х1'],,. д"'. ;"'+' "|'г о н к.|. ;!!

"'!'",''",''г]'':"(,!]оди,!,]!!!г!!.к!!г,го,'.]лли(! |1лп |0(.'!н.! 1!! !гу!. оч_1'! 1о_! !]!п (ло!4!

пач.лото !' с}врсмс]!ното йаунно 1пз6ирлтс ![ ]!о!олотият' !а рпмс(ата

на римската историядо началото ла ху]!|

(111" !!15 5!!1) 1!!! 5

]'!а!} 1с].!1!1п|) | |.1| ] !?]!п!!],)

34

към края на ху|| в. спаца дейност'а на фревския учена6а1 тилемон' който издал в 16 тома ис'1ория на християн'ската църква ! и в 6 тома история на Римската империя2'

си'емон прилеяавал необикновсно голя! ! ер!ди!и'. той по"навалдо.ъвъ0шфс!3о .аор6ите яа р,мскь с и

'Рь.!кР'е ввтори. юкго и пфи1ве'

огци. нс-оРа13 ',и.1ория"

о !го !и\н]та ог хр/ст/яч'*ша пдея. п,я прецевката па ямлеРаторпте то'| ое Ръководи от тятно1оотяошеяпе къш цъРквата. т!лсмон ни даваисто!вя. зпачен!ето ва !егов!те тРудовс се състои в системат!чдата м,работа !ад пзвор'те: то!1 пръв съпоставв, у Развпте автор! верспите' отяа'ёяшц се до пзйстяв фм!и. Благодарение на тилемон эап&зили звачеввето €!! за дълго врсмс.

още л9ез ху] в' лореяцо вала изка1ал съчн.ние !а дос!овсР'носзга на вйоц да'ни Ра т'г ливил, а през ху|! в' филологъг псрР 'о'!пяз посочп разя! грешк! и ясточвост! в труда яа ливпй.

' дълбоките в яачадото яа ху||| в.истоРиогРафията от !талияск'я философ д к а пб а т и с т а в и к о{'

поез ху!|[ вен '1!!пева!илли

онсзи тезиса яа ис!Фи0рската яаука.' *ои1о бйлли формулиРни едва лосз х!х век. гФя1о

тР]^!! ца л ! и д е Бо фор'' кой1о 1а! очнал с общи з,6с'лекки, но шослё!ствдс премияал към !азбор на из3орите за

раяяата р!мска пстория |' дошъл до заключеяието' чс ?а'!яата }ийскайстщичес*а традицля |!е лочлва въ!ху достоверен матсриал: !я била плод яатщес!авието па ])!ь!о@1е родове' (оито се стремели д' пРославят свояте пра_

дед!. Бофор не е дал градив}|а работа вър!у Раяяата !имска '{стоРия'

пои оп!едслево форыу'прал вълроса за яедоотовервостта на

рдмската и.то!ия прс3 пъ!вя1е пет ве(а'

първия се1йозоя опит да осм!сли 'ода

яа !!мска1а иотория ! даиконо!е0нос|и в чФно]о разви ис р напр33ил и]в.ст3и{т

!тюц п мис* м от епомта яа фречско1о !!ро(вРш"ние монтескьо(|089. |755 г')' \о'то н]писал -&1с(ж!ения вър3у

'ричини'еупадъкв яа римлпн!!те'6.

сравнителното изучаване па историята и яа прав[1итенории на разните народи цало възможност на монтескьо даустанови някои общи полодения' с които. според ле!о. се ооя_!няват разливните явления на римс|{ата история. вднаквотора3пределе!1ие !{а имуществата' простотата |та нравите и разум_!ти.е закони о6услав;ли онезп грахсдански до6родетели' 'които

1 т 1 | 1 е п о п |, мёпо|.е5 ро!г 5ету|г а 1'и]5.о]ге ссс165!д51,чцс 0е5 5

'хо.еп'е6 {!с!с5. !693 ]712.' :т!!1.фо1!. н!5!о'|^ 0е. епрегец'5 ст ае5 а!{.еч Р|!псс5' ч0| оп[!Ё(пс а'!ф1! !е. \!х г!о'п о1 .ис!е5 ас !'Ё8|ьс. !680 1738.' |] Ре!'2ол!ц $. Ап!па0!е!5]опе5 !ь1о!!сас' |685.

|с- у'со- Р|]лс|п! а! цп,,:с!еп2а пооуа !п!о!по а!!а соппц.е па

!!!а ае]]с па7!о!!'. !727 |]ж' виъо' освовапя ноюи науки об б'цел пРи'

роде яац!', !910).а |-- ао вса!{о!!. о].5ег|а!]оп 5ц| |'|!се'|!{!!(е (е5 с|пч р!еп!с'5

5!ёс1е5 (е !'п!51о|!е |{о1!а'пс' ]738.'.ц 'г!'.с!!!езз со1 !а!з!!ол 5'!, |с5 сацч(. 0с !а я!'па'о! ае5

п0п]!1 с! !'!!! '1''.!'](.|с.'

!'.!. (монг.ск!'.' Р...ужп1!ип '

ь'ли!ип и

у! л,{г |1!!л п!' '!{;!].

35

поставили римляни]с по_висоно о1 'ьседи']е им и 1''м !'алА

;;;;;;;;";;_; ;"",ло1о на 6орбзта и1'| ' италийски']е народи':':'_:_..;^_^ на задмоосьи!е - \йни' завоеван'ята

:^^ч:*.]"":: :#""";;;;;;.;;; ;; ;; в(нство и породили 6ор'

#;;';;;;; ;й",."' 1'е''' '_

*р'" на краищага' довРло.'о

|""|'*|й'"".Б на свобо1ата' мо'|тесньо смя|а цялата и\{пе'

Ё;;";;;;";;" за епоха на лапредва1]1 по'!и!ически и морадсн

|]'__1 ',' г"-^ на военното си изкуство римляни1е

'":#;;"';";";;;";;! *"'''*' ""*"

да задържат напоРа на

Ё;;;;;;;"." "; ''!','''- ,р"'"'',""''" развала прониквал] и в

;;;";';:_ь"; ";;;., по; напооа на варварските племеяа'

!'!а поедел план у монгесььо продължава да стои поли'

,".".;;,;'';;;;;';','й ''''''" р"';":!1]"..:]:::_:'.,::::1:;;;;;;;;":;й;;;.т о! правни1' нор14и на народите' учрежце-

:;;;;''; ;й;;,". [4онтеёкьо ус:ановява взаимна1а връзка

й""'ау ..'''"'', и вътрешната полити{а'

" импе0ия'а' от тилемон и "Разсъжде_

**":";;'й;;; ";;;" сьл;йс1вували аа поява,а на труца на

Ё?А%" ]|т11' !:6+ г.! под ва!слов__ист:::-'::. ::#*;;:#:;:;;';; Р;;;;';; ;;""р""" ' Ав,опъ! започва ог епохата

на Ан1онините и стига до ''да,''' ]а шаРи!рад в ]453--г

й";й;1;';;'ь';;"; "я за нсго е !!оо1ъльение на ис'1оРияга

на Римската империя.

подо6но на мон1ескьо' [ибон гризнава и цсни чес(нос1!а

" "";;;;;';;;;; *, ^р"""'р""*,''"

граждани' но имлерагоР

:;#"""#;' ";;ър;; ти6он' не

. била.' вРтме^#",':;;|_$Ё1т

упалък. 1ой нарича епохата на Антон|;;;Ё;;";;;'' ;; историята на_човечес'впго' Ёдва о1 време1о

;;'й;;Ё';;;";; у"йъкъ)' деспоти(мъ1 на 0имските импе'

патоои осла6ва у народа духа на "РедприемниЁост'

!{естолю_

' Ё;;ь'' " ;;" ;; ;".,6 п' ийпсра' ор"'' с^лод':'::"*'.];]::;:" ";

*:#Ё #11}#:,"; 1 "::"*:-ъ, ,; ;: Ё;;т"ъ,#;,*ъ}ъ;"";

'"?"!.)*"}'.''' ё"Бв" гибон, х р')ст ''янс;во1 о изиграло отрицз_

;;#;;;; ; *"3613 ч6 цмлерия':а' защото осла6вало патрио_

;;;;;"";"' ;_;;р;;" ': г" о|кло,я''ло о{ граждансьи!е им

задъл)}!ения.

[ибон отделя най_голямо внимание _яа- "1"{:::::::::9

нжа'#;^ъ;;;'; ;"::,:':::::#;} 3*%!]:.";",*?7[]история1а на финансите и

"' ]]|Р_тт -^"""...и на хоистиян.!й"й'Бой .""д"""й за хивота яа_рим'стите

н;;':;;;""; *;;;;;;,',

ру.д' *!'|, ' -"_:1т:^'# т"]::;:н:::ж;]]%; ;;;уЁ ;#;';;;; д'1"'""'"'ь Ёековфесио_

' '.-,'',"".']'п' !!!51'ч] о! |п' '1':1|пе6п0 !а!! о| (5е поп6п впр;'е'

|?6 ';,'];'','1;'а'1':','''''й;;6л";'"''"-'' !! разрушс|ия Рпмско]1 !!!пеРии'

! у!|, !!]1]]] 181](')

з6

нал'!.1 истор1]я на хрис|иянска13 цър!(ва ко!то го; излагз в

1ясна гр;зк0 с обш/я \од на съ6игия'а. и пръв посгавя

въпроса аа причините на разпространението на християнството'

тпудъг на ги6он е писан въз ослова н; оби'сн '{а-сриал'

д"',оо1,;' !зк'з'а чо о!делни про6лечи на ис:ория:а на Рим'скат; имлерич цял ред важпи кри1ични бележни' г1зви !и по.'ъ( но

в !]{ в. |1оявагд ня 'ис!ория1а на упадъка( е '0о'{азагелсгго

з.! !спсха на 6уруоа1яа']а ис']ориография: -въ-пре!/и

консеРва_

тивъите поли']иче(ки възгле.0и Ра автора |1иоон оил е]|ип о:

п0о1ивнРшите на френска!а бурх'оазна револ:ошия). в негпяия''6ул та о'разен" идеи1е на лросвети}елната ФилосоФия ла

х(::т "-

гио6, е един о1 ини| иа|ориге за изучава!']ето н'! исго_

пия1а яа Бизантия. Ёеговия: прул остава (а'{ до среда1а

!"'*:х_"' "'и_'оор"., работа въ!ху и14ператорска!а епоха' в

известви свои части този труд 3апазва значението си и днес'

Фоенската 6ур)коа3!|а революция улес!|ила популяризи_

пане|о на 0имскага исгория_ 'в класиче(ки стро_итс пгсдпн!п!

;; Ё;;;;';, репу6лика борците за 6}ржоазнопо о6щ'сгво намс_

Б,''' "д"^'^' "'"'уствейи форми.

'илпози/|. ьоиго- им 6или

;;;6*й;". з' да "'/ри,т ог ёе6е си о:рани'е::ого 6уржоазносъдър)кание на своята 6орба и за да 3апазя'[ въоду!!]евтен]]ето-,',Ё ,,-''""' }'а велика историчес(а трагедия''1 'героите'както и партиите' а и масата в старата френска револ'оция'осъп1ес]ви;и в оичски кос']юм|! и с рииск!! !ьрази '1ело|о на

свое;о времс' 1е освободили от феолални']Р г\ру'у!11и''!игнали!' о,д"',',, съврРменно1 о 6уржоазно о6щес ! во'"''

' 1рулове':е на френски!е изследова!ели:'а римс!(а1а ис[ория

популяьйзирали мис;;ите, из(азани през епохата !!а просвеще-

'1ие1о' нойьте насок,{ в изучаване1о ла рим(к'га исгор'4'спадат в яачалото на х!х в. ьъм края на наполсоновите войяи'|,!спорици:е от това време се обявява! поогив рацион.листи_ческй:е облцес': вени теории о1 х\!т! в.товае спохата на роман_1и3ма идеологическо течение, което е намерило изра3 главнов ли1соа!уоата. но заедно с !ова е оказало влияние и върху

р,.""'й"'',5' на история1а. Романгишите се ин!ересуват преди

йси"'о от са*ия нарьд, от неговите самобитни черти' изразени

в предани]1а ш би',з му' д 'ржаваг'] и пр,вого' споре] романтицй:е, били лролук1 на историческо оозви!ие' Романтизиъ|оказва вли'||'ие и върху развитието на римската история.

осьов.тФ на ь и"учафР'то яа

ни6!! г1ьчо1о риусво мин3'!о 6';; Б]г!о' д'!'о1'! !!го\'

" """'""!|кага |'7;о ]8.] !.)' с'н н] г!Фш"!РРь!!ко.1Рн!а'!к"нис\! (с родш 1коп'н'а!с' !| прс 'аг' л '4с'инст'|о|6-си , хо.!!!айн' '.л

нР 6ил проф(сионалеРд".ц' в,(ан!!я ':.!?.'с.ц'.с1!; сР,пс1аг на !!!и.тьг1

". фип.',}''г' и !гг'.1оп !о !''го]]н]п б{!пп'! прс" г'Рол" !ь !!з]олсопо'

з'|

впт0 войии 6(л покаиея в БеРлин, де1о получил вазначепие 3 мяяиствр'твото

".'о"".,с''",.д"'"п"""' лекцииво!(оР1иал3л\овпФФпРоди

;;;';.;;;;; ;;;;*р-.' _. с. од побе!а !1 яа! !ъпо'поч' н!6]Р бул 1ыиомо'

;; ;;;';;^; Ё Ё:ч| а от .в:ь :. живтл в Бо!! п 1Рё1од'вал в у' иверси!'!а'

жпвотът в хо{цай! запозпа, ни6ур €й'тсма яа агРа1'-

""". ";;;;;;'';" " 1аз' об.!1с!' лрач!.!..;{ъ!а ,]ейност сь!'ит3{вал:: 'в'ш]

;;';;'.;.:;,; '.

!й{|ичсс\ия !у ,ори'оР!' г,,1вво по]/ '!'деяи" на !|уоуо

#1'",]Ё."-;""и;1}; 'й'"р' ': . ь мфч!ал д1 ш..;' ' ошс _!Р. !8! ! !"]1]'|,"!]'!^!.й';.'р.. ';

то! .е яв/. ча61лсвпг е0Ра сл!! 'мър ';; ьа 1вгора'

+;;;;;;;;.*"; |Р'ав!гшен. и'.''жея_-о на ри!ст!г! и 'ори9

в не|о е

цоведе:]<] до пшя п' лърРата л!яическа воина'

[1ибур е с],здател на кРитичния метод в изучававето

*' исторй,.а. той смя']а за недостоверяи и33вестия|а за раннияЁ"'йБ/

". ,,'-.^.' ис1ория' з2 разлиьа о6ане о! схеп|и"ите

на'ху|( и'ху!|1 в. то; не се задоводлва само с това призна_

ние. нибур смя1а' че историкът е длъжен да устапови по ка_

къв нач;; е изник!1ала традицията и въз осяова на тия из'л\^ова|1ия

''а въ3създаде ис1,',{нс!{ия хо1 на събиг'|я!о' в духа

''"' 'о*апг"*ата

нибур говори за съ'ц('гв}ването ]!а р!|мск'1елоЁ, кой1о се сьзд'ва'1 и '1а!!а3вал прсдимно 9 ']"]]-1|:^:::д'й!1 б "','"''', ". р"пу6ликанската епотя в Рим се явили частни

!*"',"с". ' след опожарява!]ето на града от галйте я(рецйте

в!п,,"''й д' водят 'великите летописи", които послужили

!а"о 'с"о"^ 'а "руд'вете

на аналист!]те' по тоя начин' в-ь-преки -

ведостоверностт! на традицията' тя съдър}{{ала една истори_

;;;; ;'-;, която може да се възстанови' нибур отдава _го-ля11,'о'!й",*"'"

"' оная е']яографска по]ва' върху !(оя1о изРаснал

Ёйм. той предла'а сво' теория -за изникванего "' _!!:.т^ ::

1йй**""' {^ разноплемеини'е о6щипи' о6основава теорията за

й!виква,ето ,! .'ебса като ре3ултат от завладявапето ва латил-

Ёй'',е се'"щ' '. р""'{ите царР' ни6ур приписва голямо значение

!| "'рус.о,' вл;чвис' той смя1а 1ърви1е двч:

'1_а!:_:: {.:]':]]'.",,-". *' -" о]'!ас! до разка1ите 3а последни!е царе' макар

|; тях л, "ма

много пещо недосговерно. |е все п3к.се отнасят

йейс',и'елну "'6и1 'я' нибур анализира едно след друго изве_

"и!'', ''*.с,'" се до репу6гиканскага епоха' ка|о съпос']авя

,." "",-", "

се сгре'й да оглъчи дос!оверното о'] недо

ернот;. в пос1роънията на Ёи6ур играе голяма ролл

ша;огията. 1ой п:ироко привлича и дап|{ите на европеи_

Ба ,"''р",, както и сведе!'!!1ята 3а хшвота на изостаналите

наоо_1и' ,(а']о смята, чс задачите на историка не_гсва; само г ус1ановяван(го на фачтите' но че 1ой !ряова

й.,,,тва о'',а йд народа' Ёибур лРъв обърнал внииание н'1

., '1" . др","'...'" в Рим. как':о и у др}ли!е ]1:!.*1:-.:-ч:;;''; ;;;;;", '' с: рой. Ролъг, според нибур' бил и3ку_

Ё;;; "й;;;;.''"''

!груп; се,,ейства)' 8 тази дефиниция имало

т,| ',,''д'

,'':'.',',-''' ..птрвият йсторик' който иуал мак]р

ш ] ( !) ! !! 1, |]0п1!5с!!с (']е!сп!с]!1|' ! ||, |!!' в пякол!о и3дав!п

з8

и приблизи!Рлна !редс!ав1 .1а с'ьшияата ча рода' 6и.г н!!6уг.той д ьлжа"1 тов9

'!а обс1ол !е 1ствого. '!е сил за! оз!!ат . -,. !1ар_

п]епските родов|1 общини, по направо оттам с'1,що били почер_пани и г!еговите гре1д!с,|4 ].

1рябва да се отбелехи, че синтетичг|ите построевия сеотдавали на нибур по_малко от |{рит!'1ч|]ата анализа !:а изво_рите, възстановява!|ето на отделните факти и хаРа|(теристи|(атана о'гделвите страни на социалната история. той не е дал вовообяснение 3а целия ход на римската история' г|о е съ3дателна критичния ме'[од в ис'гор|{ята и по тоя начин е повлиялвърху разработването не само |]а римс!(а'га ис1ория' но изо6щопа вс!|ч1Ф ооласти 01'историч!с|(ото 3нание.

нибуР нс с отздал пц(ола в стро|!' с}'лсъл !. ду!ат], по неговптепдеп и ме1од бил! въ''ристи от п!елстав!1е]'тс на ръ(оводпата истол|ческа!псъ!!. плобле!птс ва Равн!' псрпол яа Рпмс(!та истоли'!а'!_актуалпптс в европе{ската лсторио'тафия.

на|!6лпзо до н!6ур стоп Албе!т !]!всг!ер (]819-]857 г.)9- вкрпт!ч!ата апа]иза н. р!!с(]та тРадицля ш1!ег.1ер лРпдава особеяо значеп!1с

!!|]ове (това п0нлт!с бл]о !]'!едеяо за пръв пъ1 в !ауката о! пело)' ко!1о обяся'ва,л !звсстнп облчап плп соботвсяи !мева' чпетопстинско з!ачен!е било 3абравено-

възлледиге н. нибур лпвлия.1и и върху-1:.1".,1-':.::].:-":- р..',',ё' ' ,' рим с1а ! а историографи; ь

".'"""' ! р,с"' н}сия' и!н-сресъ1 к1м рич.к2,а историлв Р}сил се ..бу'{да о|[е през ху!|1 в'

Академията на науките и3дава ред преводи на произведе|{ияяа античпи автори и нови трудове по римска история. многопроизведения се преве)кдат и в начало1о на х1х в. латин_скпте автори били добре познати на руските поети от на'чалото на х1х в. и о!{азали влияние върху творчеството им.влиянието на Ёи6ур се проявило най.напред не върху исто_риците на Рим' а върху руските историци (каченовски' по_левой и др.). т. г!' ]'Рановски (1813 1855 г'), създателятна руската т11кола на общата история' запо3яал руската аудй-тория с възгледште на Ёи6ур и с други'1'е напредничави идеина европейската историчес(<а мисъл. лекциите на грановски6или провикяати о'[ вяра в !1ротреса' макар че' според неговитевъзгледи' истори'та понякога моя(е да избира лъкату1цнипътиш{а' древпостта' според гра|]овски' не 6ива да се отделяот с1'вРеменнос1!'а, 1'1'й ](ато и в ново времс изникват същитевълроси' кои1о са вълнували и древност',1а.

|'рановски дава ред за6еле)|(и'[елни образи на римскотоминало]' от него започва самостоятелното разра6отване навсеобщата |! частно на римската история в Русия. ученикът

1энгельс' |!ро'с!ояце!пс сомьи, частцо!! собствепяости л гос)царства, сочпвения ]!1аРкса л энге!ьса. т. ху!' {. !' стр'

'15.: А. 5 с п \'с ч ! с !, к0п'5с]]е (]с5сп!с11|с ь|5 7! 0с| !|с!л'5опеп се_5е(/0п' |-]{!, ]853 ]в]]8.

]''1'. ||. !'г|!!000':1(! /!. с0]1.' 1. ] !]' 1[97.

з9

ва граяовски 11. Ё. (удрявсев (1816-1865 г') посветилспециал|{а работа на историята на |4тал,ая. 1от1 написал голямастатия' |(оято запознава руските чита'|ели с въ3гледите нашветлер върху риуска!а ис1ория' ог него има [ял ред о[ер!!и'особено гопуля0ни о! коиго били '.Римгни же:ти. 6 /ени с':^реатацит"1' след (улрявцев неговото място в московския ,ни_верситет било заето от с. в. вшевски (1829 1865 г.)' ди_сертацйята на вт]]евски

',Аполинарий сидоний,,9 6ила посве_тена на края

'4^-а[\т'1чн\4я свят. вп1евск|! е един от малцината

автори' които ооърнали внимание ворху со0ио'/,нитс дви^.нияв края яа Римска!а империя. лекциигс му "це,!търь' !!а рим_ския свят и веговите проввн|{ии!( давали интереспи очерки !|а ,

римския пролинциалРн живо.. },!зу]аване;о на р! 1|ски!е про_винции в 3апялна ввропа гогава сдва.]а'1п!!в.]ло' ьшРвс!и и{лагаи3води',|е на западноев|)опейските и3следова[ели' но из](азва исвое мне]]ие за връ.]ьага яа Рим (цРнтъ0а) .

'.)т^ел!|и!е про_

винции' |ои дава заключение за раз !лос!Р.,нсние'о ч, ромапи_зацията и за ролята й в историята ла западноевропейс|(атакултура.

- през 40_ге,.:50_те 'оди'!и ин1ересьт към-..западвфвРофЁ и6учаването на рим(!'а'. и{.10рия се ]а_към соепа]а на'х;!< я. силил. па]о !лас1!ь в .]ази на.о^а по_

(лужили съби']ияга във франция' прив1,р.хени]]ите на Бонапар' обърнали вРимание върху ис!ория!а нацезар. ко!о!о наполеон ! смя!ал 33а свой пърпоо6раз' той на.писал дори един малък труд за войпите на цезар в т'алия3, анеговият племенник наполеон 1|1 издал обширяа 6иография наюлий цезар{, в |(оя'го прочутият римски пълковоцец се харак-тери3ира |(а1'о един от |{ай_изтъкнатите хора !]а световнатаистория, каквито само провиде!|ието излРаца на земята. увле_чението о! цсзаровата епоча е характРр!о нР само ]а фра!!ция.!о намира по'!ва ! в !ер11анс!'.]'е сграна. уницо1{е!]ието |!;остатъците от фео/ализма и новото о6единяваяе |та германия6или тогава най_актуалните въпроси па германс!(ия политическиживот. всред извес'гни групи на гермавските 6урясоазни дейцисе разпространява у6е)кдепието, че задачата за обсдиняванетона германия може- да бъде разрецена само от едпа демо_кратична монархия'.

тази идея е прокарана и в широко газзпрос!рэнена!.1

'Римска история' на мом3ен.|п' н. кудрявцев' соч.. ]887_-18в9'1с. в' вшев.кий' к' с. Алол'!00'а!пй сидолий, ]л!зод !з ]итера-

г) 0нои ,! !!о]итичРско{ истор0и галлпи у п., |8эо, (о!,т '!,!;/!'.1 ! ] а п о л е о н !. и.тория юлш ш. пр| (Р!о во!!.!' пРрРа . фР1н | . | 8о5.1 |]а пол ео н !!|. исто?ия юл!я цезаря' перев. }'1' ]ц. с'асюлевича,

|1]6б 1867.! идса'изпРанс !а |{сзарл яам!!аме в об!!!п!п'' труд ва дру!ан.{)

' п п| | п с го с ьс' (]е5с!!|с11{с 1{оФ5 !п 5с|псп !1еьс.9ап9е !оп ас! !еРпп'

!'[|](ап!5с!!сп 7п. !попа!с]!!$с!!сп усг|а55!п8, |- у!' ]89!] ]929 г.

[

40

тео]о0 момзо!' (]8!7 ]903 !') 6'{1 си'!теодор мом'ен на силсзийски пастор. той зав].ршил 'опи

лицоск!!я Фа.{ултс. Ра учйверсит'!а в кил и 6ил комон^и

",'",' - и..,""!. т'то "с зэниь:авал с и{у'!ав.,Ре!о на !!алписи!е-

Ё;;;;ц",,'" о' ]8'ь'. го ззаварила в 1|!лсззвиг' де1о 1ои

вес!ли!'а на вреч\ нно']о ]]рави1елсгво' след рево

;;;;; ;; й";..; ;;;у ]].,'.,{,' ".,

р''' " по римско !!рэ во л'айг-!]]'|п

;;:;;;;""".," *, р"|''л',га !о принудило !я напуснР 1 еомз*'-ил

и в поо 11.л)пениР н1 2 го]!'1!!и ла лреподава в цюРу1' )\бм

;";"''; ''" 50 гс 'одини [. ]\4оизе:: ге вьрнал о! и']гнание' а

"'1ББь ''., него 64ла ''бзда1'на ка1едр' по римска ис!ори'{

" [,",'''с.", \нивер'.1гсг. наского след тов:1 той сталал !ле|!

'', п;;;;'''',й'д","" ,а на)!']!ге. през цели' си ос!ана''] х,во!

мом,Ён взечал а'(.'!в''о )[.|с''!с в по'и'|и'!ес(ия )<ивот' ]у|н0,0

']"]"] ''-", 1ой 6ул д;п} гаг в Ра;хс1ога' дето !гведнъя( се

' ^_'" -':;; ;' ен !лРн ;а либег] !ната партия' по външно

].'й,,,"."'." в .|роси мом'е!! .!ро'{а|'в'1л реаьц,онни и шови-

''"'^""* в;':глодт:. |1ре' !в70_ 'в7! г' гой "]зляз1-л

с 'яла

";;;; ;';.;;; с ',,,, ёр"щу фраРшиь' през !897 л''-кога]о в

';"'.'" - изост!ил .лаъянск]'!' въпрос' момзен о{,нароцвал

",,' ',-'', в ко;1о ,.азвал: . А].о чеш!{ият цереп не е !о| !ъпР|!

", 'о',*''.ц той е напъдно достъпен за удари'(

от п0оизведеяията на момзе|1 осо6ено и3вест'{а _била

"".'";; :Ё;;;;;;!'р"{] ' в '"'""'" ,' 1ри _одини (1854

.

1А:'ь .'т ,.'езл" първ,:]е й при тома. изло)кРние1о яа съои_

;;;;^ ;.;;;; ,"" ^6

ь"'."'' ;р.'| тапс {4б ''

пр' н' е'!' тези три

"'й, -^ ,",'-^," като попул;рна ра6ота' момзен не посочва

и!воои|е си и п редки слу'|аи л;ва и1раз на своего о1ношение

',{й''ру','," иЁ:ориши' 1ой хвър.]я светлина вър\у всички

.,'дни':+а шип:ския хиво'! но о|деля главно място на поли')и'

,"!].'^ г'|'|!1." а и в!-!решна!а) история' в кр.1 !1 9:1']:_"!^ д.д"'', ''р".'.д" ''я

. ;с'оянисто нэ ре''1игия !а' правого' нра_

'й'", "''.,,-,"-''' '1игература!а и и3кус|зо1о' |ия поегле']и

са свързанл само вън1пно с политичсската история'

освовпата пдея на ''Рип]ската история, се намира в тясна

воъ]ьа с .д\олог/'!е' ка'а ь-со !е'!ос! !!а немска"1 ис1орио'

.|афич о: срсдэ'" н.1 х!х вск. |4отзен :ре,]ира завла'!яваРе!о

''' и.,''" ',к'1!п обединяв;не в е|1на държава -н''!

ц'ло1ои1злийсно пл.[]с'' . ,руги думи. ьо''' Р1|]ионално оое'иняв'лс'той приравн::ва'!!{,аь;ява!!,11е арас'о!{ра1ичес!{и ] Р.'1т'р::.:*:.'

'ру?'.''. !он;]ерс]во. !.а']о ги !ор!!шава и унижава' по.в

"'ц'{'' ^р,'" !о!''Р огнася нео':о6ра:елно и към,ллеоса'

','. '' ".р" ', !ес!о .][ти преРе6режител''о "с!ан" (]цё!!че)'

мо;!!3е!| сп1ята, чс Репу6лика'!а к'])м края па съществува_г|е1о с!.{ се ока:]ала псгодпа дА и3пълпява поставените пред

1 п1о п1 !п 5 с !' |{'1!п!\.]!с (]е\с]]1с11(0. ! !!!' 11]5'1 1356'

41

Р"м зад^ч'. спаситсл яа Рим, споре п &1омзен, 6ил це3ар, (ойто

си пос'гавил за цел да издигне римс|(ата нация, !(а|{'го и падна_

лата 1върде ниско слиаска на]]и1. в гре!ия !ом на р}да си

й''.', ё*,с', с в.}'к]{1в о0ективиз'1'\]. гдичадесе1а1а !лава

" й'**,'р"* за цсзар ,1 ]а вси1ко. изв'ьршено о' нРго' въ1ди!а

се в идёал.1ор.1 !! 1ова. чс.!ой б!л лц!"е!! о| !'ачв.'о и по

6ило идРология", 1. е' де{1с!вувал ое]прин!ип|!о'

в концеп|,']яга на ри1!ско;о р1зви''1е '!ацион''4чо!о об'

дипег|ие играе у момзе; голяма роля' нсговият нациопализъ'\|

й, '.е.:е''да;.'кда

в !,ац,:иге каг(!ору' о! и'врс|е!! ис!ори_

'ес!'и пРриод. с )оре-1 него па аи'е ' !ш('1вува! п' пам!и

ве|{а' при косто всяка от тях при1окава определени' прис',)|ци

ней цсЁ;и. !!ри устэ!!0ьявансго ча г(3и '!ер!и мом3Рь 'оп}'ска

поои3воляи с'"жде::,ая, понивош '

вър\у чегови]е на'1и0налу''и_

;::;.;;;;";; и ан!ипа!и/. 1',; цейи: ри14'1'1ни!е '!юбоп']аим към оода и |1одчинеяие1о' но смята' че италийска1'а нация

|1и|(ога яё е била спосо6на 3а изкуство и за духовно твоР_

чес'1во' които били присъц1и само на гъРците и на немц|{те'

Ё.'ов,!'с вьз'зеди върх} гал.гё сс опредсл}'1 о| о'ношен'4его;; ;;;;.',;'; "''''','],"|''".".'.'

6ур){оа"ия о1 50_1е и 60_!е

гоппни кьм фоарцузи:е' макар 'Р прузнава храорос!!] и

.Б'ги'е в".о'1й качества га 'али'с' момзен '!върди' '!с тям

о!'''о 'ужао вдьл6о!еного нравс!вено съ]!|ание и ''е ге ои1и

неспособви за политика.

момзен въздига .убек!|{визча в лрип: и:. [{еговл1с харак'!Рпис1ики са нео6и(Ровего .киви. той оло6рява и порицава

',,1', ^,..те на дейс!в\вациге в ис1орич!а л,1!(а и !рупи' н]го

!Б,,,,"' :1..'о с (ромвел' а цт.'л пер'амс!',1 с лореншо м\_д;чи' момтн !тар,:на €)ла [он Ёуа::. а катон млац,']я - до'|[(ихот. (артаген за него е лопдон на дрсв11ия свят' а сенатор-ската олйгархия -

ю!'|{ерството и 1'' н' в своя стре}!ех дадо6,ция(и ри;ското минало |{ъм съвременността ![омзел пренася

верт, от ?обствевото си време в миналото. това се отнася не

сайо до политиката, не само до характеристики'ге на групитеи лицата' |'о и до икономическите от1{о1пепия' мом3ев говори

за съществуването на капиталисти о]1!е в у ве!( пр. н. е' потоя начин сравнително_историческият метод става м од е р н и _

зация на ;сторическй'|'е явления на автичния свят. характери_:]иоайки као!ина!а на ]:(ономически|е о'ношения, сь3,дадена о!

й6'зс,. м}р'с пише: .'в своята Р,1[|ска ис1ория_ г1| мом!е|!

употре6ява думите ,'капиталист' съвсем не в смисъла на съвре_йеп,ата и.ойо'', и на съвременно1'о о6щество, а в духа на

!|опулярната представа, |(оято все още се 3апазва не в Ангдия]|ли п Амсрикз. а н. ко|11и|!ен,а като с'арин(н остатък о'|!зцезн|л|1 отно11]епия' || 1

|м.|кс' ]{а!п|т1л' т. |]|, ч' 2, з.6' 45, ]938. ст?.69]].

"Римс&та !стория' поставя по яов вачпя ц'л Ред въпроои. в мяого,тцоше!ця момзев пибур. той отрич, каква'о ! да бпла

ра1ц1зи.5 31 !агскки9 леРРоп. ис-!гчя!' на раРвата р' !).оли(а у ,у!о"ззен ( пред1нис| ло .ой суя!а на!ъ' нодо.товеряа римската псторля едра от времето яа войяата с пир. шошзевподчертава зяачсв!ето !а робския т!уд и посочва !роцеса ва пролетаризи'

във връзца с !ромёпевите стопаяски условия' тойра"ьчва. че .'ФитичРсьат !'а Риу яР е била Р0! аква пре'из ни!с перподп на ифори'та. нсоб'оди!о " !я с^ о!бележи'рам!сгов!я тРуд са ос!аредл. това важ! особеяо за пъ!вите глав! на първияо1. той отрица цап!имер влия!!ето на етрус&и]с и це д!Ряи сметказа археологическ!тс данпп при разРешаьаяето на въпроса за

четвър-гият том от 'Римската

история!! |]е изля3ъл ва 6ялсвят. това било предизви|(аво отчасти о,]. случайни обстоятел-ства' |'о отчасти и о'г това' че мо!|зен очевидно се разоча_ровал от силно1о правителство на едипната германска импе-ри'|' за което сам той ратувал в 1885 г. и3лязъл отведнъ)кпетият том, който ло метода се отличавал от първите три' вясго момзен разгле'{да всички римски провинции; ,дава историяла управлението на отделните провинции и засяга техния кул_турен }!0вот. той отделя голямо внимание на вън!цната поли_ти|(а на Рим във връзка с историята на отделните римскиобласти и с тяхното Романизиране' то3и том е голям обобщи_телен труд върху историята ]{а римските провивции' почиващглавно върху епиграфски материал. като недостатък на петиятом може да се посочи това, че и3ло)кението за ра3витиетона отделните лровинции се дава и3олиРано и затова читателят!!олучава предс!ава за с!опанския и ку'т)рен живо! яа иипе_сия]а изо6що. и все пак момзен лока.,ва. че история!а Ра Рим_ската империя не 6ива да се свехда до историята на животана императорите и на града Рим.

от другите големи трудове на мом3ен тря6ва да сео16ележи не!ового _Римс(о цържэвно право-' съ|тоящо се о13 ]ома (в 5 час]и)'' в него се дава сис!ема1и!ея преглед наримските дърхавни учреждения (магистратури'ге' комициите'сепата' мувиципадните съвети и пр.). вместо откъслечни све-дения и па6л1одения' отнасящи се до политическия строй наРим, момзен за пръв път се опитва да въ3станови цялатасистема на римското дъря(авно право'

към края яа )кпвота си мо[!зея издал о6ем!|стото "Римско яаиза'ел!опРаво'(1899 г).а отдсляи статпя и изследвави' !а мошея об'ва|цат ва1!разнообразви стради на Римоката исторпя ! засягат всички яе!;пш пер!оди.той не3е0н!ж сё ьрьша .6!! !дия вьлроси.

| м о п п| 5 с п' 1?.'!п!5сьсз 51.а(9гсс!!|' ] ]!' ]8']7, п!, ]888.| ]!1 1) п! п! 5 0 !1' ]?1!0'!$спс5 51!|{!с{ ]]!, !1]1)!).

43

|'олямо зяачеяие л!а и дсй}]остта !а момзсн затекстопе. вФ(по пачинавие е издавапето надписп (согр!5!п5о1|!'оппт '2|!ла!' г]. къ! коР!о м''!.е! прг.!ьпилл пге! 1' .! .' г^

ва)кяп комевтарп!! пзследван!я. ол|св 18о3 г. изл'3ьл първ.лт то[1] който съдърхал старивя!те }епубли!ая.кияадписи и коясу!ските фаот!. оттогава томо!етс ла со!р!5 !п5с']Р|1оп!01!]!!.ап!п 1ппочн!ли 1 !з.!.!!! л.аоч |о' под рРда 1Рч " .'' мо:..'] и.||Р1!ч.тРодоп.ев!ш1 (одекс'.{('оа'т']п'ло'.|.п."'._!и!"г!!"'(о!-}!_!/|! !р|'л

'.Ри!1с\а!а ис!ория" на момзРн била по!ло^е!!. !!а (ри_'1'ика нас|(оро след излизането |]!. вдин от критиците на мом3ен6ил карл нич (ш!15сь), |(ойто мо}хс да се нарече един отглавЁ|ите лредставители на нибуровата ш|(ола' макар да пе енег0в !|епосредствен ученик. нич издал изследвапе 3а гракхите, труд за римската аналистика, а след смъртта му билапздадена и неговата

'история на Римската република.2.

н'ч о съл!о предимво полит!чсс(и истор!к'!сторпя' яоято връзка с!с соц!а!'ата

исторпя. в цеятъра ва г!!ч сто! историята наспо!ел вего от сллата яа Римска1а!||'ь'].;. !ок..го 3а моу ен нап.'ол9! ин|РрР. !тРдс!,в{ и.!опияг;; наш(з--. н'!ч я'.оч3! върх} гт'а'х!!'.. м"роьрРя!'!9!'!1а 1 г.4\!![.. нагочени н: .Рл.ко|0 1.!(Р. адени6! |рРсва,о да заздравят дъРжавата. лораже}|ието' претърпяпо 0т1'Ра(хитс' довсло.сР"рп}1дни1е' .фшчу' по !юю въппо.и нг' се разлл!46! о! цо'._.!.' госо1'4 о в прешенкаш я1 шсзар. като оРича ор!апи1,цпонаото ч !р.дивнозвачеяие яа неговата дейвост'

. вьв (рранци' лрез вреуе на втората им_ФР"}!!"]9 !:т9Р!9' лерия ае о]дел;.{, ]ол.1м'] в|!/11анис на

''.в|-р''' ,й,"р'" история !а. ]у|инистъръ' на наролна!а про_

све[а на налолеон ||| [юрю:т' п'ш е в!в44 г. и33дал лървите

'ва тома о' своя!а 'Римска ис:ория',.

Без да бьдс изследова.ел. дюРюи ло.]навал ,о6ре и:1вари|е,а и3ложевието му се отличава с хивост. последни1.е части отнеговия труд, които и3ле3ли пре3 в0-години и били посветенина Ри!!{ската империя' 3апазили значението си за дълго време,

в 1864 г. излязла |(пигата на Фюст ел де куланх,,Античната дър)кава_град( 4' по своите философски възгледиФюстел де кулан)к е позитивист и неговият труд тря6вало дапока)ке зависимостта 1]а о6цествевия строй о1 чове!]котомислене. основа на гражданския живот в гър|1ия и Рим, според

1 'д!гестпте6 б!л! сборвицп от извадк! от съчияенията на р!м.

:'к ш. \ !] ' ч с п, о'. 'оп!5си" Ап1а!!!!'!1 уоп !п.Рп.|5!.п Ап!4п9|п!'!5 ац| \а!е.!шс Ап!|..' ]8/]: о,е ов'с!еп цпа !!!!" п.с!!9!еп уогд'1;..,|8.]': к. в' нич' /стогп9 риу.{о;| респу6. и(], ]908

:, у. о ц ! ! !. н!.!]!!е аР5 Роп]а!!!' ,-!ер!!. !е. !Рпр5 |". р ц' !есц'(.!! \.]ц''! !'.!.уа'п 1 ае5 ва.ьаю'' ! у! ' |870 -!8,5'

'1''!5!'.! "' со!||! я''з, |].!{'. ап.]оце |фюс1', дс к\

: п {' ]1'.!ь.' !!!спп.п' оо'!1!нл .!!!ичн0.о у!!рв. |8г : дл"вн]я !га/.м!о(;я' !п!!'!' |!;11]з л д![

!д

44

Ф|остел де (уланж, 6ила религията' 1(ултът към дедите, чиетосредищс оило домат]]ното огнище' оил главното съд]'ржаниеша тази религия. Бсияки о6ществени ивститути сомейство'|о,правото' съдът' собс1'веността

- произтичат от религия'га.

Релитилта обясвява затворенос1'га на родовите съю3и' тях|1атаобосо6егтост и бор6ата поме]т<ду им. 3а ан'гичпия чове|( 11атрио-тхаэмът бцл равнозначе!| с 6лагочес'гието, а изгнанис озна-'!авало о!'еляне!о от о.ниш'го' !. е. о сРед,]ше1о па сечси_ната религия' въпреки това, успоредно с култа към лед!!тесс развиват и други религиоз|;и системи' Римс:<ата империя и}Рис'].4янс!во.о р']рушили ангицна-а о6ш!!на.

г{яма пухда да изтъ(ва!с идсал'зма яа Фюстел дс 1{]'лап]к и од!о'с!Р.ячивостта !о трябва ла отбсл0'.!м. !с то'! е едляот п?'0в!тс' (оито п'отив модеРппзма. в протпвоьсс па

лазппостла'епи1с о1ъ'{дес|вявавияФ'врел.п!ия япьот' .!)]осгс] де ]{уланя( т3!Рди' че 'в !ов!]е вРсмевл яяма!ип!о подо6но яа |'ърци' и Ри! и чс яи]цо подо6!|о61.дсп!с". стРоят !птичп!я чов0( е различен от яап|ия. Ф!остел/!е ку))апж се оп1т'а да хаР.ктсриз1.ра специфпчпото па а!т!чната държава_'1! !., г!чс!.а!а п..п! и' !п'1 .'

. в '!гш! ' .о!ов' . !р\д ..иг!ор!г па

фРспскито ''!с]лт}ц!!"! Ф'остс! де кулап)к дава !сторията !а римска г&!''.

това с !ъРвл!. л!ог)ед ва историята ва сднапровипцця във връзка с о6п1{те вълроси из ис]ор!я'а ва Рпмска1а !м!ер!я.

о! френс!'ия 'сторик гасгоч Боасие ,1ма цял ред

трудове по историята на римската !{ул1ура. на първо мястотрябва 'ца се спомсне веговото п3с'|!едване 'Римската рели.ия0т Август до Антонините"1' най-ценпото в този труд е опи'гътда се характеризира религиозна'га идеология пре3 император-ската епоха' в мвото друг'1 свои книги Боасие също засягаистория1а на империята и се стреми да доках(е, че император-с({ия'|' ре)ким бил траен и здрав' а о]1озицията срецу негомал|{о ефикасна-

пре1 с"!ц'1я пер,од |втор'1!п лолову!]а на

Р_.]_е:] 1.-!}:::1]: |!} в.; сс поя}или ,'ру-овс:" на !1аркс

"; й;;-ъ ;'Ё".;;; / вв! елс. кои ] о слоАили''сРовит. на ис ! ин.

_ ско н2)чн0!о раззоира!!е но ис!о|ия!э.

'маркс пише ленин __ туря край ва гледището' чеобществото е мсха!|ически агрегат от индивиди' който допускавсякакви и3мепения по волята на началството (или, все едпо'по волята на обществото и на !равителството)' който из1]и|(ваи се изменя случайпо, и лръв поставя социологията ва научналочва' |(а'го устаповява понятие1'о 3а о6цес1ве|{о.икономичес!{атаформация като съвкупвост от дадепи производствени отно-

' г!5?с| ас с1 !1ап8с5, н!5ю!!с 0е5 !!1$1|1!{]оо5 ро1!1'чпс5 ае]'алс!сппс г!апсе.!ё( ё0]1]ол' |в?б. (Фюстоль дс ку!апж' истоРияо6п|сстве!яого ст!оя древве!1 Фр,яцпи, т. !. ]90|.)9с. во!51!с.. !-а !с!'ч|оп гопа!|1с а'А!!|п5|с ацх Ап1оп!п5' Р.(]5']884. 1'' !;'асс1'с' Рлмсюя 1)с11пгпя от

^вгусг. до А!!т0плнов' !9]5).

45

!пс!]ия ].! к:]'го установява' че развитисто па такива формац]1ие сс1'сс'гве!!о-исторически процес |' в трудоветс си маркс ивнгелс неведдъ)к засягат въпроси из областта на агл'ичцата|1 специално римската история.9

в 'произход на семейството, ч:стпата со6ствепост ид] р}кавата1! Ёнгелс сочи характога на 1]одо!]ия строй на Рими 1,словията за револтоционе|' преход |{1,м п;ласово обп{сс1'во.маркс и внгелс |{еведнъ)к подчертават ролята па робствотов автичното о6щсство. внгелс опрсделя по следн я начин зако-п{ п1ер!|остта на ра3витието !'а робовладелско1'о общество:,'ье3 ро6ството не би има.1о гр'1,ц|(а дър)кава, гръцко изкуствои !]аука; без робството не би имало и Рим. А 6ез основите'поло)кени от [ършия гт Рилт, не 6и имало и съвре|1|енпа ввропа.не 6ива,-.а забравяп1е| че цяло'го |'и икономическо' политическои уус']вс|!о разви!и' во/и п]чало]о ' и о! !ак'!ва лредпару_']елно със1олРи(' при кпе!о рпбствп1'. с с'|,л. гол'{^ва ||со6ходимо' !(ол|{ото и общопризнато' в този смис1'л имаме право дака)кем] че бсз аптт:члото ро69тво пе би същес1'!зувал я-съвре_]1|евпият социал'з1'п1.", в ''капитала" маркс п(]сочва в каквосе състои съп1ината на е'{сллоатац']ята на робите и по каквотя се различава от друг!'те видове е|(сплоа'!ация на чу)1{диятруд' маркс определя ролята на парите в древността' значс-яие1о на търговския и на лихва!)скпя !{апцтал' олредедя в1{акъв с[п]съл мо)ке да се говор[! за а!г|ич'!ото стопанств0|{ато за с'|опа,]ство' ]{оето в осг]ова1'а си е било |1атурално.в ,,немс].ата идсология" п в обнародвани'1 |'сотдавнз Ръ|{опис,,Ф0рми, пред|11ествуващи ]сапитад|{стичес1(ото производс'гво!'1се разглея(да въпросът за хара!{теРа на ан']'ична1а собс1'веност|! за ранпото утв],рх1даване на час1']|ата собствсност в Р|.м.

маркс и Ёнгелс о6ръп1ат особе::о внимание на поземле_ните отно!11ения' към ]{ои'|о спорсд маркс мо)ке да се сведсцяла'1а в'1)'гретпна римска история до Ав|уст' хара|.тер]'т наобществен!,|те о1'!|ол!ени' през импсра-горската елоха е и3доженот внге'пс в трудоветс му: "Бруно Бауер и ранното християнство" и

''|{ъм история1'а 1]а първоначалното хрпс'гия!|ство."

внгелс характсри3ира разните социа]1!]и лрули и и3следва при'чините за изни|(ва||ето и разпростравеяие1о на християнството'}1аркс и Ёягелс от1(ава1' голямо вБима!!ие и на условията' прлкоито става преходъ1' о'г ап'гично1о общес'гво |{ъм феодалпото'въ1'рет|]пото развитие на робовладелс|(ото о6щество' противо-речията на робовладслск!!я строй -' ето !(ъде трябва да се

1лслин' соч.' т. !'' стр 62_63.!1'ук пс привс;кда*те шаР(с ш вягс!с'

!ъ!роси от Р.мс@та история. тпл тс!! п!с 6ъдат дадсцл прп слс!сма1!чно!..ъ6пти'та от !стор!ята яа |рсвппп Рим.. маР{- !! 1''!! ". !.с с0''' .. х у. ''|. !8.].

| ч 1 !. _ с' бо]'! ! .'!'. !!..гв] ю !!!|. к !пи! !лислшР.ко.ц .гои вод.тв}.

,'!1ро!ста|о{ая рсв0л!0ция" ,'(, 3' |939' стР. !б0 ]в6.

46

търся'|'причините за пада|]ето на антич|{ия свят. по тоя начинмаркс и внгелс хвър'1тят светлина върху редица основ[|ивъпроси на рпмска1'а история.

в техви'!е произве](ения се засягат и някои частнп про'блеми на историята на Рим и римската историография. маркси Бпгелс !]3тъква'| ролята ]та Апиан за обясняването !]а съби_тията от римската история.1 от новите историци маркс ивнгелс поставят високо г]и6ур. внгелс приема неговата историяза произхода на плеоса' неговата характеристика на античнотописмсно пре0аниё. ]]о кри!ик)ва непРави1ного м} разбираяе на

родови'ге отно1]1ения. мар|(с изтъква, че момзея погрешносхваща по!|ятието 'капитализъм(. но въпреки това и маркс' ивнгелс придават голямо значеяие на момзеновите изсдедвавияпо отделн]{ въпроси.

и.]еите на мар!(с и в!|гелс оказва] го_западната ис!орио- лямо в.1.1чние Ёьрху разви,ието на обше_

' я!а кх веп! с!вен.1ге н]уки. и специално върху разви-. '[\,1е'[о на римската история' въпреки ос_

трите !]а!1адки на отделни оур)коаз!{и уче!{и среп{у теориятаца маркс и внгслс' осемдесетте и деве1десетте годи|1и нах]х век са епоха на ра3цвет ва 6ур'(оазяата историографиявърх} древн..ч Р..]м у същеврсменчо чашало!о ня не,,!ния }'падък'в трудовете на и3следователите се засягат |]ови въпроси' даватсе обо6щавания и се усъвър1шенствуват методите на изследва_нето. г1овите археологически паметници' |{адписите и папируситедават въ3можвост да се хвърли свстлипа и върху та!(ива стра!1ина римс!{ия живот' които и3глежда,]1и завинаги скрити зас-ьврем.нгтостта. не 6ива да се забравя о6аче, че епохата от 1871до 1918 година е

''период ва 3апочващия уладък яа |(апита_

лизма' на първия удар върху капитали3ма о'г страна ва парижката|(ому1|а' па прерастване на стария

'свободев( кап!{тали3ъм в

империализъм и на сваляне на капиталязма в сссР от силитена о!(томврийската револ:оция' |{олто от!(ри нова ера в исто-рията на човечествотоо2.

нарастването и засилването на бур}коазната реа!(ция па_мира отрах(ения и в римс|(ата историография. правят се опитис примери от историята на древността да се до|(а}!(е вечяосттана капиталистическите порядки и со създава'|' ред идеалисти_чески !(онцепции по въпроса за развитието и ги6елта наРим. у някои историци п а у ч н о _ п р о г р е с и в н и т епредстав:1 чудновато се смесват с реа1(ционни и а!1тинаучнипострое!{ия. тези противоречия тря6ва да се имат предвидпри характерист|!ката па 6ур}коа3|'!ата историография от краяна х]х в.

1 вж. погорс, стр. 2:]з и. сталпв' с. кпров п А. |{дапов' зауечан!л о кон0]ектс

уцс6цим по'од !стоРпп' сбо1пп( ''к

изу!сл!цо !стор!п|'' москва' госполит

47

вдин от ва'(ните въпроси, по които се Разисква в исто_рическата литература, е общият въпрос за характера на аятич_но!о и по_спе|]иално на римгкого стопанс.]во' немския!. ико"ноиисг Род6ертус (!805 |875 г.) доказва' че ан1ичнотос]опанс,во 6и]о ойкосно (домашно/' тъй като задоволявалосамо н} жлите н; собствечика яа к ьщата и на неловотосемейство'1

вьзглсдиге на Род6ер1ус са раави!и от н.мския икономисткарл Б|о^ер ('847 !930 г.)' в своя тр)д .'възникване].она народното стопанство(9 той установява три стадии в раз_витието ва стопансгвото: ]. стадий ва 3атворено домат]!!тостопаяство, когато предме'[ите се |{онсумират в същото сто-панство' в което са произведени' 2. (тадий на градс|(о сто_панство когато сс и3вър1пва непосредствена размяна ме'(дустопа|1ств-ото' което произвежда' и стопанството' което консу_м1\ра. 3. с'!ади1? на парод!]о стопа||ство' при който предмети;епреди да стигнат до потре6ителя минават през цял ред посред_ствуващи 3вена. в теченис па всички периоди на автичпия святи пре3 епохата на ранното средновековие' според Бюхер, !ос!од_ствува дома|!]ното или ватурално столанство. Размяната е слу_чайно явление. купуват се само луксо33ни пре_1ме1и. пари1е ;еса всеоош еквивалент. а служа1 само ка1о средство за .,апа33.ване на съкровищата.

€релцу Б:охер и3лезе едия о'1 видните историци на древниясвят, вдуард майер (1855 19зо г.)' в бротпурата си

'йконо_мическото развитие на древния свят.3 'гой твърд!{, че древ!|иятсвят е п-ре}кивял същите стадии на развитие' както и европей-ското оо]]1ество, и че античвият свят има свои сред!{и ве|{ове|.воя епоха на разцве ! яа капитали.,ча и най_послс вре[|е !'аупадъц което съвпада с вастъпвавето на новото средвове|(овие.вдуард майер смята равната Римска империя за епоха на капи_тализъм' а във времето па късната империя става връща!{екъм яа1уралното стопанство'

'културата пресъхва,, и а|1тич||иятсвят за!ива '.с ]ова се приклю!ва ши!(ълъ.| на ач'и!яото раз_ви1ие."{ така' Бл1ара йа)ер е лривържРлик на ци!(личнос|тав ис']орията' в с!а']ия!а си _Робс1во!о в древността" той на_лраво доказва'- че нямало принципиал!та ра3лика между роба исвооодяия работяик и че те се ра3личавали само по юриди-ческото с{.! поло!(сние. Б трудовете на майер модеряизациятана и(!ория|а (( въздила в прин|]ип' тя служи ла реакционницели' 3а да се до|{а)ке' че капи1.ализмът бил най-вис!т]ата сте_псн на човеш|(ото ра3витис и че 3агиването ва капитализма

- 1'

' 'о " р.у ", исследовал!я в об,аст! пацпоцальпоп зкономики

классицсск!й лрсвност |' япослпвл! '2]80'

-! !\а/'! лю.ег. во.н' ! !овРние нароа |о о 'оззяйгтв,,

из!. !', 19]8'11. :) д. м ! !! г г' о]1вР1и. доевне!о мир]. !9!0.'. -]л' м.]| гг' ]ююшф.Фс ргмие 0г(в!с!о м;оа' |9]0' с.р 9.]

д

48

озвачавало в съд1ото време и упадъ( на културата. от вдуардмайер има ред ва'Фи трудове' лосветели на о6щи и частнипро6леми и3 облас1'та на римс!(ата история (за произходэ г:аплебса' за гракхите' за помпей и ]1езар и др.).

модервизмът от осе!|десетте и доветдесеттс год!]нидобива т!!.!роко разпространевие осо6ено в немс|(ата историо-графйя. това е пай_характсршо 3а Ро6ерт пьолман(1852-1914 г.)' през 1893 1901 г. и3ли3а неговата 'история наан[ичния социализъм и комунизъм'1' пьолман твърди, че част_ната со6ственост съществувала от край вре}|е' Развитие'го наиковомичес|{ите и социал!|ите о'1г!ошевия в [ършия и Римдовс,о до ус']!новяване ьа ьали!ализма' .]ас!'!о с кой1о сеявили в античния свят социализмът и комуни3м'1,]. кдасоватаборба довех<да античната дър)кава до упадък. само стоящатанад |{ласи]е .'социална монархия- молла да спре гибелта наобщес'во10. хрис!,1лнсгво']о съдъгжало комунис|ически мо1ивии !]якои ''ск']и си посгавили .!ис'!о рсвол.о.]]]о]|ни ,!ели. Рево-люцио|!чи е с1'!ресе,!ия погу6и |и в кр!я на краиша!о Римс!{а']аимперия и преди3викали падането на алттичния свят. 1(апита-лизмът' слоред [1ьолман, бил вис1пият стадий на развитие игибелта па капитализма озвачавала гибел на културата. нацио-

'1ализмът и консерватизмът се проявяват у пъолман още

по-силно' отколкото у майер. о6аче неговият труд несъмяеноимал значепие за изучававето на римската история. той е единот първите, които дават систематичво и3следване ва идеоло-гия1а на 6орещите се социални групи към края па Римскатарепу6лика.

осо6спо яп!и (Р!зата па 6уряоазват' !стоРио-граф!' в вРая год!!й ва х]х вск п самото яачалло яа хх в.вдяа от мрактер!и'е чсрти !а таз! (рпза е с3ептицизмът' воде!1 *ъмхпперкРит!ц!зъм. това лв!еяие се !а6!|одава ва'!'сяо в трудовете яа пталпанскпя учев вторе ||айс',

|]еговата ''|{р!т!ческа

лстоР!' яа птРвпте пет века от ришската исто-Рия" започяала ла лзлиза в ]898 г. в пся то!! сс в!т|ла к1'! въпроспте

вРемсто от де БофоР и нп6ур' па]]с от!!!а (!квато и да бяладостоверност на писмепото предавис' Рлмл'витс спорсд! (!оРич!! { рп!а!ч{.

.! т|/!' кп !Р инс!и]]! | '' о!почерпано главпо от пзвори от ] !ск лР' я. е'д.дат лълна представа за дт'еьвля по'птпчсскп стРои. .а тт]апвата 1ра_диця' г|а11с

'въРдл, тя 6пла пов,ияяа о1 гръ1щ!те

псторичеспп !азка3и, яо че върху !!0я о(аза!а въздейс!впс и римската драма.напр. извсстисто яа 300.те Фа6иевци пРед вспв !о бп'о

т п. Роп! па п', се5си'сп{с ае5 а'1!&сп колп!пьп!5 пла 5о2!а-]ьпп5' {' 1893, ]|' ]90]| в лос'едяо пзданпо: сс5сь!сп!. аег 5о2и1е! гп9с!лц ае5 5о2!а1]5п!5 !л 0ег ал1!Ёел ше1.' ]925 (псльмая Р., истоРля а!тпч.

п комп!яиз!а. ] 910]', н)вого / 'аьи":

с. Р1!., 5!о!!1 с!!...а .]' яопа ']!'аг{с | р.!п'1.!п.|'!Р 5есо!'. 9] {_|ч.| 5'0!'1 а! пот! 0 !!!с опд'пс ]!!' !п!2!о (!]!, с!е!!Р]1!л;сп"' | . у. ]926 -|9'(: !!:5!о'' .оЁ:1 |''' !';с'.1\с!0с1 (е !а с.1чп.'.(с !о !7' нь1о(е я!л&а1с)' ]926.

19

яа }еродотово о съоо!'_еня| за с!ь. 1]на ;00.'е .паРтан !! пр!' тсруо1цли.-. па !с смч!€' !е дуолакалия:; .!1ов1орсяието) е 1а| !\г<р0' ''ояват н] анги!;и е исго1:ши. т) се и ра-лалаи също съобщепяе се повтаряло с ;.вест!и вари.ад,' з;

раши г-одипп. толз с1авало' защото аятичяи!е автор! !рФ!ас',и йизкото ло-'\ с!би1исв гака \а1р' ло оо!:а'е!а яа сьдеони:с аоо.1 нРР Ф.п0! !] ({раят ла :у в^ч пр' ч. ..;, оилу и,мао|с']и

плсчи. пал. обоьша он/ч1ълковация яа развл имева ! !а3ва!ия1. ояези ипена, които сс сре!1ат в раннатаримс&а история' и!'али ма!8о общо лстор,'. {оьа ь"л'' в по.

::!1:1111 -'!ита за бо'а дърс , пп. в!вао' врЁиеп' я: т''р '|"ело

,арилс!а !стороя. някои кр;тпч!л 6еле*]& яа ги'с

л]пса1а в] вяра 0а се ра '|е,!а1на ра||2|! рммс1аистинсяи цаучното и1учаванс на материа,в.(.им.!го1'атич.н за края Аа х|х в' е т0у1-т аа г. Фё.

рРРо ''ве.]ичиег0 !1 упа 1ькь н, Ри:!'". тази кн1'а' изтадепа вначалото !|з \х в' и.].1я{.!а !|а г!!ого слролс|1с<и езици :.чвторьт ос'0ъща главно вн,114.н;Р вър\у {рая на Ри!|( {атарепу6лика. Фереро е довякъде повлияй от п.!;рксизма. той го'вори за расте'(а !|а сдрото земевладение. за пролетариз|,ра-вето на населс!1ие1.о, за детрадиравето на вис1]1ето с;сло;иевъв връзка с разпространеяието на !]еу!'ерения ра3ко!,. д},а-лекги еск;лт }!ето1 о6аче ос1ава чуЁ,1 за ФРрерь' ис!ориягае :]а ||его с'г.];исн лроцес. с1бит!/я!а в яея са свързан.1 ] о.]!!е)кду ]и' но се ра3виват нозависимо о? волята !|а участБу-ващите в тях, вдно малко събитие мол{е да дове.,{е до голеп,]ипро['ени! при косто участвува!ците в съблтията са безсилни.:{а изшевлт хода ип]'

", '"".|::::Р*::^":_ ,::_а- Р ъ\' да ф.Реро Р !ьч\ !а ! с про{ловрние !рё,!|!.репп о'с!в] мво!о ярки с!!ени и.капи ,абакг"р:тс:ичг яо

:_::] !у" '1ч" н€цо субе(тлвяо я яедоку!ептираяо. мо;ерн!;адм1а ;';:1"_:]:ч!11:]9 яа римс(ото

''11'на]о се про'вява у вего мвого ло.сидво' <!т.колко)о \ 1-юо ,р}.? ис!орР!п. в ьни!ата "8с,и"и' 'о

и у! ад!къ1 ва Р|'__са отрв|е,|и ю'|.о1нм|33 ва !Ребяата оуржоа1ия лре, епоха!а яа ]ас/лв&нетона и!лер.илРзм! и яа про.с,арс!ого двиц(ние'(отэт6 др,""'' пре1]ента на 6уРжоазяата ис1ориография

от втората по'ови]!а ]]а {],{ и началото ла хх век, цЁоо:,6тймое_да отбеле)ким в не, р-ед противоречиви 'енде,ции.

Ёар|1 спрогресивяи !1оменти, обусловели от прякото или т{освеноълия_ние на п{арксйстката теория' от обогатява|{е с нови матеРт]алии от по-съвър111е|]ите методи |'а изследване' се наб;!ода-ват и доста реакционпи мотиви' голяп,1 брой 6уря(оазни исто_

1глелаи по.горе, стр. з82 ге'.гго с.. с_'лае_2а- оеса]'п/аа| оопа' 'ом

!, изляз"л вав ]90! ,. | 4'ереро' ьеличие и падевие Риш'|_ у,1914 - 1925),

,

50

рици открито протестират против прогреса и демокрацията'като се стремят да о6основат идеята за вечността ва капвтали'стическите лорядки; срещат се и песип|истичви мотиви; те ва-миРат израз в хиперкритиката и в скептици3}1а' в модернц_заццята. 11А явлен}]ята на аятичния свят и в заместването вастрогото научво изследване с импресионистичяо издоя(ение.

Ру.ната историогРафияот кбая на х|х и нача-

;ото па хх в.

Руската истооическа яаука о']6еляза вьв.{','", '''6,ина на х|х и началотона хх в. значителни успехи. универ-ситетското преподаване пРез 60-те го.

дини на х{х век не се свехца вече до четене па лекции и по'пулярвзиране на изводите 1{а западвите учеви. голямо в|]има_нйе се обрътца на практкческите знания' ва ра6отата върхуизворите. което улеснява появага на рус'.и трудове по общапв това число и по римска] история' в това отношение 1рябва]1а се отбеле:ки дейяостта на московския професор в. и.г е р ч е ( !83/ |91о г'), от когото има няколко книли по исто_ри|ва древния Рим. като 'ле!.ции

по Римска история'. ст/тия заАв:уст и кягига за 6лажепия Авгусгин. !_{о главяата заслу!ава в' и. герье се състои в Ръководените от него упивер!и_тетски занятия' почиват!1и върху изучаването !|а изворите. из'ме'{ду неговите учевйци има такива изсдедователи, като п. г.випоградов и Р. ю. виппер.

[олямо звачение за разра6отването на въпросите у.] о6_ла.1та на римската история има

'ейяостта на профссорите от

пстербургскияуниверситет ф. Ф. соколов (18+| _ 1909 г.) и],]. Б. [1омяловски (1в45_ |905г.).Ф. Ф. соколов бил май'стор на апализата на историческите до|{уме}1ти. той сам сенаричал ''фа|0опо|(лонник" и изхо)|(дал от пРедпостав!(ата' чев науката няма безуслоЁно !олямо и безусловно малко' чсяя!1а нищо)кна "или съвсем негодна истива'1. трудовете наФ' Ф. сокодов са посветени главно на историята !!а елинизма1,во той е създател на цяла 1пкола от руски истори!{и на дре"вността, чиито трудове' почиваци върху гри'(ливото и мето'дично изследване на изворите' ||мат голяпто 3!1ачение пр!' изу-чаване историята ва древния Рим.

и' в. помяловски бил един от на!'{-добРите познавачи палатинската епиграфика, която той въвел като учобен пРедметпрл прело'1;Рачията си в )ниверси']ста.

във врьзка с обда1е у^ловия на руск]|я живот. внима'нисто ва руските историци било особено васочено към изуча'ването на аграр!{ия въпрос в римската история' още в 1861 г.професорът о'г мос[(овския университет п. м, леоятьев по

51

време на голишяия акт произвесъл реч върху съдбата на зе.ме4елските класи в Рим.от големите и3следвания по аграрна история' които яеса 3агу6или-

'значевието си и до днес, {рябва д;;;' ;;а;;";;трупът ва и' м' гревс (1860 ]94! г.) "Фчерки ";;;;;;;;римского землевладения преиму|цественно в "по!у ймперии"'. 8

]9ч к|'ига авторът дава характеристика ва р;3работ;ата навъпроса и си поставя за цел да даде историята на аграрните от-ношения във вяд на отделни

'столавско_псикологинески опер'и".Авторът по!робло изследва !анните за столанс'во'о ца хоо'_ции. като ооразец на средно имение от Августовата елоха| исвепенията за столаяството на помпоний Атик. един от яйй_едрит_е земевладелци към края на Релу6ликата'

' оля14о внимание е посветено яа аграрната цстор!1я и в

тРуповете на бившия прфесор от [етерп3уЁгския у"'"ъ;;";";р1' и. Ростовцев. който по.късно емигрвра 6з съ|етсканусия' !ой засяга аграрни]е отношсния в своята дисеотапия'история на държавния наем в Ри''ската имлеоия- ( -!4стопия|осуд.рственного откупа в Римской и'перии.'' мвт|'о ве.1'",статии са лосветсви на римския колонат' ко)то авгорът изслелвапо'ро!но в специална монография, излязла на нРмски е33ик.

бъзни'{ванего на Рим и .]а.1ечното минало на италия съ!лопр']влича вни14анието на руските ученн. широка известност добил.увод.в оимск.]та Рсгория. ('введение в рииску!о истори!о")наБ.и. моде'стов{]839 .190/ г',!' като историкна римската ли_терат) ра' 1у|опестов лосвещава мното сили на из1наване и пре_ве]к!ане на тацит, а пре3 последния период на )кивота си сеувлича от ра!{ната история на италмя. то* 3апочва с опис_ва}!е |{а паметниците от падеолитната епоха, намерени наиталийска почва, !'! си поставя 3а цед да даде систематичва|1стор!1я на първобитна и.!алия, като възнамерява да я доведе]9...":"1]"]" !!а рим(ьата история. за ла "влезе в грал' яаго[]у.1 не с пра;нР ръце и не с уитични и леген]арни разкази,|Р!д'де"" ,', отчасти измислеви от древните историцй и тъл-кува|]и ло всевъ3можни пачини от новите историци' а като имаяа рък] фак']и о' ра.,вивашия сР послРловагелно култупен/кичот" 2. Апхео'о] ичес'{о.1о из}чавэпе' споо"д модсс]ов]'"еедт{ичкото напълно научно и едничкото папълно плодотвьр;ои3с'1едване в две1п!;о време. само това. лаправлевие е в със|оя-ви_е да сдо)ки предел на овзи безграничея прои3вол' с койтоелитони-е на (р.1.1ичес'{а_а шнола. започна,]д тъй славяо отп_ио_} р и и[]аща о!/о[1Ри з3слу]и за историческата наука, с'1едкато изгуоиха всяка реална почва лод краката си, пръвърнахалървите сто'0етяя от римската история в арена за проявяване

''. ,', ],3; 11 модсстов, ввсдепие

, !]ак та[!' ч. !' етР. х' х!.

в римскую исто!ию, ч' 1, 1902,

н, най.нео6уздав субективи',1ъм. като 'о наричат' сяка1|, 3а

]'"-'"*. ',,'у",, Ррйтика". тру !ът ва модес_ов е лрсвед''н |!а

4|ренс*и ",и!< и наьеои.| сьчувс!вени отзиви в "у^':]1 ]!::_Б]туоа. г'{е овото значение се със']ои в сис1ема1ичР0']о

'|]ра_|;''''',13 ч6 иатериа-а и в обобшаванРго на сл'циалли!с '1'сле:!вяпия. Автооът' не с успял д] 1ове 1! сво''го и']слс 1ва!!^ !о

;;.;;;;; ";

;"';;'., 1,.тор,я. Б'орат' част от трупа си !0й

посветил на ьазбор на свецевията за етрускитс и месалите и

в няколко ста;ии е засегнал въпроса за разселването на разнитеваоо1и из италия''"'- с]й['й"', в о6.]асгта на археоло!'яга' спиграфиь1т.) и

папио\ло;ията били 1].|ироко изпол ]увачи от р}ски1с учепи' с' А'

;*(ео"ел"ов |!86/ 194! г.) написа, ']вё !{нити, посве1с!уна*]]!,^]" ,.','о'" на гър';ия. пърьат.1 от гя^, .и] историята на

;;;;;'- |'','истории Афин' 2,9 3| '' :'о н' е'')' рзз1л '']']ав.прос", |асягатци йа:<то елиЁистичната. тъй и римската история'

Автооът анализира в'ес-ранно при'!ините '1 }падъка на Атин]'това'изследванс на с А.)!('бе1ьов ича голп1]о эва'|"ние зэ и1уча'

ване на провияциалния живот пре1 републикансьата епо{а .'в.:ругия,ру'. _\ха ка' {в о6ласти

'Рев1|остей лрович'зии Ауаии'

:чб3т се йзслс (ват разчи въпроси. ;асягаши историята на ] ър_

"й" ',"" ",'',., ,! Р,'с.,г, !'гперия' в1'гросъ1 за вре[|ето

,, ,Бё.р"'т","',' на гърция в пРо!инция Аха'!а' въпросиге'

Б!"'!"й. ." до лговинциалното управлРние и 0ей||о_гт', на

]','с*итс учое*де,,я! ту.{ са и1яснс!!и вьз оспова !]!] 'г0ого

и метод,{чяъ и33учаванё на памстниците и главно на !!а ]писи!е'

йои:о' според -)1(.6ельов' (1] ]'нес кр,1ъгъ1!!и!Р 11]1!"-_:1

',"'о'уп*.'?: наука (а к1аси'!'скага дрсвност' 0 ,ру!иге тру

дове ;а с. А. жРоел .ов. засягаши Рим'ката импег/ч' ')'ря0ва

?^ ''о"'"'."* неговата статия върху македо!1ските вой|1и'

изводитс !!а с. А. }кебельов почиват върху грижливо 1! все'

сгпа;но и.]следване на !{агсриала и по!|и всички са при'ти в

"'','^.^ ''''' неос0ори1]и исгини. с. \ }1{ебельов внася :оста

;;ъ'; ;й';й и в в вь3приетиге пр'!и тов, ло'!о'1{ения' той

уставовяв; и посочва ред не-гочности в изслсдвани'та па

момзе|'.- й,.'ру,''',""*',т материал с и3ползуван от м' м' х в о_

с'ов. .ойто е :1.л ]ватру]а. вадчиза и!(оно1!,ч' ската ис!ория," Б'"''." империя' нё;ова|а 'история

вос]о'по} тор1овли

гпеко_оиуского |ги'':а' ц.!"]с_ория на източната ']ърговия на

Ё,ипе: прет гръ'{п_ригската споха'' 19о7] е в'ёстрапно и'уча_

ване |!а ;сторйята на търговията във вРъзка с политическия'

социалния и йкономичест{ия ]кивот на отделвите източни страни'А',текстильвая промъ!!1'ле}{ность в греко"ри!1ском вг||пте((',1екстилната проми!пленост в вгипет през гръко_римската

53

епоха', 1914) 3асяга оргат'изацията на текстилвото прои3водство.м. м. хвостов за пръв път описва живота и работата на египет_ския тъкач_занаятчия, характери3ира неговото стопанство' !-]з_

следва договорите' отнасящи се до тъкачите.чираци и т. н.Фт специалните трудове' описани от руски учени върху

ис!ор]ята на Римската импеРия' нека о6ърнем внииание въ!ху.двутом1{ия труд ва в. д' грим "йсследования по историиразвития римской императорской власти. ('изследвания върхуисторията яа развитието ча ри14ската импеРаторска вла.') ''т. 1' и т' !!' ]900 |90] ,.). лоотивно яа мом]ен, кой]о твърди'че привципите на оргавизацията на управлен|1ето си остават1|еи3мевни през цялото вРе!1е на Римската имлерия, 1-рим 1Аз-,ага еволюцията на ийператорската власт' най_важни са ояезичасти от втория том от "и3следвавията' на грим, в ковто сеизлага развитието на политическите теор!,!и и се говори зазависимостта на римските теоретици на мо|{архическата властот гръцките им предшественици.

общите въпроси на римската \'с1ория са засягаци главновъв връзка с университстските курсове. такъь курс с краткотои3ло'{ение яа целокупната римска история в книгата 'обзорримской истории и источни|(оведения( (.поглсд върху рищ_ската и.тория и и3воро.]нание', ]9!2 г') о] харковския учени. в. нету0!ил. етин о- го:емите рус!{и спе]]иалисти по ран_ната история ва Ри['.1

3ьпр"6ц1- ,' римс|си.1 )!{ивог през пос-едните век^в. |.аРе-уоли!."га и пъовите песегилетия на импооията с] р;'!гле_,]ни в '0чсгки-е 1о ис!олията на Римс{ага и}1л.рия.' ог ака.'демик Р' [о. виппер (т. изд., 1908 г.; 1]. и3д., 1923 !'),'поди}:г'1!!я' казва автор1'т. в тази кни.а се ра?бира не лолигиче_сча-,] Фор}!а. не импеРаг' рсгвото' а з.]воевате_но{о ра1].]]ирзванеча РА\1 и италия. лвиж.ние-о на римския кали.]л и на рим.ско':о ооъ;кие''2 то.и |ру'] лава

"рко и..оорая<е;'ие на иконо.!]и!|сския живот и ча класовата борба; авторът !!|у сс нап1ирапод впечатлението яа револ!оцията от ]905 г. и на настъпилатаслед нея реакция. на мпого места в квигата си той протестиРасрещу рсакционната дема!огия и се очертава като убеден при_върженик на демо|(ратлчес!(ите принципи. той рсшително въз-разява сРещ}' ра3простра!|ения главно под влиявието момзенвъзглед| че императорската власт в Рим 6ила демо1{ратичнамо|'архия' не п'ожем да се съгласип! само с наяина, по койтоавторът употребява ня!{ои понятия. Р. ю. виппер говори за

1 и. в. нету'п'л с дал върху раяна!а римска ис.орп' редяца цевя!|във

"Филологическое обозРеяие,. и 'журнал д1иви"

стсрства пародвого просаешслия" ; от ле'э "очерк римски!государст3евн''хдревяостей"'|!изд.'|907'вкойтоедадеп

плс!1'сц !а пппмс (ите пнституции.'/. !о. 0}!!_п!'' о';еР{и ис!огии |{|!сьо. и!лерии. ]908' стр. ''1в.и.

1.

капитал' 3а римски капиталисти и 6орса, като употре6ява те3итермини в съвремевея смисъл.' Ёъпроситё на социалната и икокомичес|(ат^а история па Рим-ската имЁерия са разгле1ави и изяснени в 'очерки от усго_оията ва соедвовековното общество и !ържава" яа акадР]\|икад. м. пет'рутшевски {! изл'' !907 !.: у из]. !!22 г.) в книгатае даде{1 систематичен преглед !'а икономическата и социад-ната история по време на империята. сдед една всестраннахарактеристика на сошиалните отношсаия от спо}ата на раз'цвета йа ииперията в ! и !! в' на н' е' ,[. ;т4. [':руш' пски

ра3глежца оне3и причини. коато ловели до закрепос']ява;етона съсловияга, сетнР по отслабванего ва Рим.ката държаваи яай.сетне - до пада|{ето й. това е един от първи1'е опити

да се даде сиятетичво построява1|е !{а социално'ико!{омическатаистория на императорската епоха

Разра6отването ва римската история в Русия през вторатаполовина ва юх и първата половина на хх в' (до великатаоктомврийска реводюция) се намира под влиянието на западво_европейската историография, но руските учеви -дават |{апълвоса!}1остоятелни изследвдвпя върху частните и оощите въпросина римската история. Р}ската !'сторическа наука в яачалотопа 00-те години х1а мин1лия век е излитала върху себе си по_

силяо от западноевропейската 6уржоазна историографиявлия_нието 11а марксистката теория.

(ато !арактерна осо6еност ва руската историографияможе да се и3тъкне 1]|ирокото поставяве |1а въпросите' !(акто иопитът да се ра3ре1пат яай-ак1уалните проблеми на римскатаистория.

като ха0актеона черта на 6уржо.знага

""""']""#.::Ё"' ис''ор"офари{ от края на п1,рвото и вто_";;;;

'{ъы рото десетилетие на хх в. може .ла сеи3тъкпе липсата на оРигинални построения.

като положителво явлевие може да се посочи критиката на мо_

дерчи.1ма. в тру.1а на м. ве6ер -Аграрва история на.стариясвят"и в лървото издаяие вакни!ата на салвиоли "ка!и1а_лизмЁт в антич|1ия свят'1се изтъква. че вяма основания да ви)к'даме в античвото стопаяство всички ония чсрти' които са при_същи т{а капитали3ма на вай.новото време. против хиперкритич'ните твърде!{ия на пай с, отяасящи се до римското предание' сеобявява преди всич((о де санктис2, който твърди,че въпре|(ивсички фалп!йвикации, римските фасти в основната си част са до_стоверни. пожарът, предизвикан от галите в 3в7 г. пр. н. е., пе емогъл да унищо)ки всички докумевти' а и римските авали

' в* "'"р"""

изд!япе (5э1у!о1! ]|е саР|1а|]5по ал1!со, 1929) автоРътотстъпва пРсдвшните си !озицяп и ооддъркаяи от|]л. маиср и пьолйан.

] с. 0 с 5. п с ! ] 5' 5!ог]а 6! Ропа' [_ |у, 1!07.

с

55

съдърл(али толям брой верви сведения. като отрича почтпвапълно ист|1нността на разка3ите за р'мските царе, де сан-ктис признав& че много факти от ранната римска истор!{я заслу_лсават внимавйе' на !иперкритицизма яа пайс той противопо-ставя методичното и3следваве на данните на римската тради_ция. по актуалвите вълроси на римската история излизатмонографичви изследвания' които хвърлят светл|.!|'а върхуяякои стрАяи !{а римския ]кивот.

Реакционните тевденц] и, особево след по6едата на ве_ликата октомврийска социалистическа револ!оция, все повече иповёве проникват в буржоазната }]сториография.'социалпо_иковомическа']'а история на Римската имлерия'1 от професорм. и. Ростовцев, из\а!е\1а \|А авглийски е3ик пр€з 1926 г.' на-мира п1ироко разпространеяие. тази !вига е преведена и ,'анемски' и на !1'[алиански език. Ростовцев се опитва да дадесистематичва история ];а стопанството и на социалните отво-т]1ения лрез ймператорската епоха' ллавно пре3 11 и 11] в. тойсмята' че императорският режим 'мал

определена социалнабаза, която постеленпо се разшйрявала. Фтн!чало имлераторитесе опирали на "по6едилата италийска бур)коазия", а по'късноги поддър'(ала'буржоа3ията на многобройните лровинциалвиградове"-ногосподствуващиятслойвинагиоставалнезначителеца в градовете се водела борба мех{ду бедви и богати. товадовело през ]1| век до воевната анархия' която' според Ро-стовцев, била революция' тъй като в това врсме въоръ}{енитедолви слоеве на населенисто ('пролетариите и селяви1е') ссобявили срешу !радската ёуржоазия и й нанесл!, лоражение'.[|'еспотичното управл( нуе от източен гип, }с!ановено от диоклециан и конставтин' не могло да предотврати гибелта наимперията и на целия античен свят. импеРаторската епохасе характеризира с ]т'ироко разпространевие на културата,лоради което културата губела

'своята и!{тевзивност" и това

ускорило гибелта на античния свят. Ростовцев приема многоот реакциовните схващания на историографията от края ва х!хи началото на хх в., мневлето на []ьолман за разрушителнотодействие ва революцията в автичв,я свят, на вд. майер завеи3бе'€ата гибел !!а културата' както и м']евието на крайвореакционлия и3следовател о. зеек. чс римската култура загу-6ила интензивността си. Ростовцев е при!ццпцале]{ лривърже_ник на модернйзирайето на иковомиката ва античния свят,гра,]с!'ата аристокрация у него се нари.,а навред'буржоазия идр под. неговият ,еакцпо!;ен модер}!и3ъм се проявява особевоясно при излагането яа кри3ата от ]]1 в. но тъй като трудътму се базира ва голям фактически материал, той съдържа иред важяи и3води. макар Ростовцев и да е противник на марк.

! м. |?о51о!12е1!, гье 5ос!а1 апа всопо0|с н'51о.у о! |пепопап вп'Р!!е' !926.

56

сизма, при построенията си той в мвого сдучаи неволно из-хо'{да от марксистки позиции. така например тот! за пРъв пътпоставя въпроса за промя!{ата яа социалната основа

']а импе.

раторския ре}(им'1ритомната .€оциална и иковомичесча история на елини-

стичесьия свят' на Ростовцев. и3лязла лрез 194| ].' е лосв!-теяа ва социалния и икономически я{ивот на елицистическиясвят1. Без да засяга специално Рим' авторт'т говори за ролята!'а рамските 3авоева'ия на изток. в този труд се прокарвамисъ']та, че ра1лагачего ||а елинис-иччи9 свят е 6]|ло резултатот рРд 1вър 1е сложни вътре|шни при.]ичи' _'авосва]ията па римля1'ите само ускорили тозя процес'

тр)довРте аа Ростов|!ев са едРи о_ малкого опити 'а

седадат обобщителпи изложения върху римската история' в!(оито авторът лровежда определепо гледище. с)ста]{алите из.следвания на буржоа3ните учени са в по_го"!ямата се част !{ом-пилации без голяп{а науц!:а стойност. от 20те години на {,{ в,насам 3апочват !а

'|тзлизА1 колективни

'1з!аяия' които с\1

лоставят за цел да дадат цялата история на човечеството.

'а\ов: . фо.и0 о и'д.ьие '.Бводю!!ия"в на ов. чр.твото' ||' 'уо.))

|!оп (е 'ь!лап]1с), педица кяиги' които съдъРжат очеркило опРеле!е!и област! на кул']Рата' от трудоветс' |юсветев! на Рлм' тря-бва да о!6е,ежи'! кпп.ата ва гРепие

'Римс!ият.енил" (пРеглед ва Рим-

сьа'а (у,т]р4 ог л!й.р'ня!' впс!сна до ьре!ето па Ав!ус1). о!еРча 3а го-ли|.!ес*!т| 1' гро4:г0он|Рим лт опо п !рула на ло' !ос0! !еь ча !рап наРимската импеРл*. в тях сададе{п сполу !ливи обо6,цававия п, яовите даяяи!

яапРазно 6п търсил нови и оРип1валл' глоди!1а.

Рип'ската история е прецставе| а -1оста пъл!1о във 'Рсе-об!цата ист.)рия" па глоц. осповната насока !{а 'всео6.|цата история" на глоц е позитивист1{о.либерална, от 3!]ачениеса о'г!ел!!и и]чоди и о{]^бце.!'''' а не и !1члата с6ир{..

по'го'1'мо зчачение от ''всеоб1цага история" па глоц и[1аапглийската .!{ешбри.ц)кска стара история'|' ].|зложевието наримската история започва от сед!п1' ']'оп]| дето тя е дадева3аедшо с историята на елинистичес|(итс дър}кави, изця]|о на Ри!1са посветепя томовете девети' десети, едпяадесети и двана]'!есетии в това издаяие читателят не ще яамер}! ед!|о едипво глс-ди']1е, !!о мвого отдели са лаписани от |{ай добри'ге с!1ециалистаи лочиват на нов 11атериал. особеяо изпъкват статиите нал а с т. з]сягащи ран!1ата римска ис1'ория' !1о въпроса за истин-ността на р'!мската традиция .г|аст' който дър]ки сп|етка и3акритическите изследвания' и 3а археологическите открития' 3а.става ре1шитсляо против схващането на пайс и смята' че евъ3п|о}1(но дори да се говори 3а истивността на имената напоследните римски царе сполучливи са гдавите! Ёаписани от

1м'во51о!!2сп'51|с шо'а' !. 1_ 1]!'

с11, 1ье 5ос!а1 ап( всо!оФ'с !1|51огу о! 1ьс г|е]-о'{ог(' ] 9.1] '

ф;снския унел оло върху въяшната лол/_ика на Рим през]|| и ]! век лр. н. е'. какт6 и статиите на 8лкок за |{еэа! и]{ай.сетве и скиците ва провинциалния я{ивот в последните два

колективното и3дание Ап есопоп]с 5!гуеу о1 Апс!еп11{оп)е, ва11!поге _ о{хог0' !9з3 - 1940, излязло под Редакциятана Фравк, е под6ор на докумепти' ка|оо и сбирка'от и3след.вания по въпроси ва икономическата история ва Рлм' главяоот времето на им{'\ерйята.

в гермавия след идването на власт яа фаш&стите лите-ратурага ое наводвена ог разни книги ло сгара история. вко,1то истор,яга на древния Рим е фалшифицираяа' няма осно.ваяия да се говори 3а някаква единна концспция на фашист-кат, ис!ориография. чоято ']э се опира на изворигё и ]а даванаучно о0основаване на Р 1пи и1и други про6леми. исгорилтана стария свят бе поставена от фацистките главатари в слу)кба!{а нацист!{ата 11ропаганда и6е длъжна да обосновава технитереакциоч!|и и а'ресивни плано"с' особсно вниманис сс о6рь.щаше на расата и на расовия въпро.' Ра.!витието яа ита'1ий.с\а'|а дулгура со ра.!глех(ла като резул.ат от това. че в пре.]е,')!е на и,алия се явила 'висша!а- !рии.ка раса. особена

роля се приписва на римлявите, со|1иално.и|(о!1омическитевъпроси се смятат за второстепепци, а пякои фашистки ,,ис1о_ри|ц" 0тричаг :ори и лалицността на социа',ай

^!ог''ви в 6ор.

оата 1.ежлу латри |иите и плсбеите. ,(аго я све)(лат до поли_1'!.сча д !!лсменн] 6орба. смёсвансто. другите наропи' спо_р._ Фашигтки]е автори. дове..'о ]о .,а!у6вавето яа

'.расова1ачистота' и съ !.;ствувало .]а 55авла']яв.]пе1о |!а Рим от гср;!ан.ц.то. '10па чво ван!й с' спорё ! ф]шист''и1Р азтори. обнов}ване|-'а западяа ввропа чрез',чисто{(ръвните герл:ан:!1.:;. |{сториятана войните- се отдсля от социал|1ата история и се разгле'(да| ато "победоносно 1]]еств']е на варода'1авоевате!..' 1,{сто_рията !{а римската вън|1'на политика' в1)!рски съвремсннитсизследвания' се с!]ятат 3а планомер!1о осъ]цествяване на идеятаза светов|!о господство' и3дига1!ето 3а отделни дейци се |1о-ставя в 3ависимост не от лолитичоската и сот1иалва обстановка,а от расовия и]'| тйп'

Фасистки':л авгори лревъзнася ! рч\|скага цис!ип1инира_ност и .]!о)ов къи чинопочи-а'ието, но о1,ричаг спосо0вост.1ана римляяиге зз.] самостоятелно творчество в областт- на кул_турага.сингр.]ага я., е1нитес цругите качества 6ила !!ад.на самона герма!1ските ллемена. това !1]овияистично гледище е застъп-ваво още от мом3е!', во във фаш'истката литература то бепресилено до крайпост.

цялото внимание на фа11!истките ,'историци, е васочеяоследователно не към лознаване на историята' а къп] нейвотофзлшифишира;:е.

!|

}

,}

ц

58

Римската история се фалв!ифицира и от италианските фа_

'1]исти' които разгл6){цат историята на италия от ново и най-

ново вьеме ка;о продължение;а историята на древния Рим' ита_

лиа!{с(ите фашисти опРавдаваха империалистическите си по-

пълзповеЁи; с при!|ери от историята ва Ри}|с(ата импер]1я'

!ай-ло6ритё пейс', и итал1танс'и уче!и напусваха гсрма_

ния 'гт Атал,|.1ака постъпи например най големият и3следо-

вател на релдгио3ната история на античния свят, вцуард нор_

ден' който вапоследък даде научт{и изследвавия върху рим"ската Религия.1 г. Фереро умря като емиграпт.

и3о6личавансто ва фап!истката лъ)ке11аука по въпросите

на старата история остава една от задачите на съветскатаисториотрафия'

великата октомврийс|(а социадистическасъветс{ата 0евол'оция създаде всички условия 3, пло_

историогРа9ия !о'.орно разви',е на научнигс значия' 3аистооио! !а ьията имат осо6еяо ]начение и..|во,ите и укАзания-а'['"''Б ,'й'п],'"

" -р: .оветс на ленин и сталин' историчът !!а ав_

тичния свя; чорпи мъъго ценви сведевия втруда на ленин "3а дъР_

жавата". в негь се дава общо о!тределение на дървавата и се го.

во0и за нейната ролл в робовладелс]{о го обшество' левин дава ха-

"'!1",'.'"*' ,] клас6,ата борба в рооовладслското общество

, с" '",'р, по9робно върху значеяието и ролята на въста_

,'"]' "'' р'о"'|. и. в. |талин в гвоя труд _за диалекти_

неския и ис,)оринеския материализъм_ определя по следния па_

чив характера на социалното развигие в условия-та на рооо_

"'!'е''-*''' общество: .при робовла!елския 'тро: основа на

'р'й,"',"'"","'" отнотпеви"-е собствевостта на робовладе'

,|''а върху средствата за производсгво, ка!'то и върху ра'ь''''*"'"6 ,Ё''''од''"о'о _ ро6а. когого робовла_1елецът

"оже да продЁде. та к1пи и.!и да у6ие като добитък' !акива

производствени отно,пения в основата си отговарят 1]а състоя'*йе'-

", пр''""'д'""е1]ите сили през този период' вместо ка_

мениите сечива, хората ра3полагали сега с метални сечива' вместопросетпкото и примитивно довно стопавство' непознаващо

'й'' ско'о,ъдств6. пито 3е&|еделие' се появили скотовъдството'земеделието' занаятите' разпределението ва труда между тези

кловове на производството| явила се възмо)кпост1а за размя|{ана проду'''ите меАлу отделни лица и обшРства' възможността

!" 16 "]'ру'""' бог6тства в ръ!!ете ча малцина' действител_

ното натрупваяе на сре1ства 3а производство в ръцете на

"а"пинстБт!то. въ3можността да бъ_1е по,пчинено мн()зин_

ството на малцинството и членовете ]]а мнозинството да се

превърнат в роби' тук няма вече общ й свободев труд ва

'"'чкй членове на обществото в процесана производството -

59

тук господствува принудителвият труд т|а ро6ите, експлоати_раяи от Рооовладелците' които не се трудят. [орали товапя}|а и о6ща собствевост върху средствата ва про!,зводството|как!о и върху продуктите на прои]волството. тя е заместенаот часг.!ата собственост. тук робовладелецът е пръв и осчовенпъдноценен собствепи!(.1

в отчетния докдац пред ху]|| конгрес на партията въ!,хурабо.тата на-цк на вкп |б) лругарят (т)лин разБ'.а те,и.'".,Ё!1а ]у!аркс. ьн]елс и /!еяин за 1ържавата и погоцва дветеосновни Функции'.характеризиращи дейчостта на .0ържавата:" . . . вътрешвата (глАвната)- ла държи ексллоатираното п,но_зинство в ю.].1а и външната (пе!лаввата)_да ра3ширява лери_торията ва своята господствуваща класа 3а сметка на тери1о"Рията на другите дъР'<ав!1 или да защищава територията насвоята държава от напа4еяия на ,руги дърнави' така е билопри рооов1аделския строй и лри феолализма. 1ака е при капи-тализма-'!

в тру 1овете на \ругаря сталин ние намираме указания запричичите и за характеРа на прехода от античната формациякъм феодалната.

указан1'я на т{ласиците на марксизма-ленинизма дава !{асъ-ветските }сторици истивска лрограма за и3слепователската имраоота. съветскиго историци обърнаха особено вяимание въохуоня вълрос' който буржоа]яата историография лочти съвсем нё бъзасегнала - въпроса за въставията на робите' техните причинии тяхвата Роля. истинско откритие в т0ва отно1дение е из_следва!'ето ва академика 6' А. )(е6ельов

'последният пери-сад и с,(итското въстание на Боспор.,,. въз основа на елигоа.1).ски и !|уми1матически дапви с. А' }{ебел"ов установява; ;епрез римската епоха към края на ]| в. яа н. е. в цнешнататеритоРия на сссР. в Боспорското царство' избухнало въста.ние на робите по4 ръковолството на савмак, къето въстаниеоило лоту-шеяо с учасгието на понти;с|{ия цар митри,!ат у|ввпатор' ог с. А' жебел'ов е и из,следването да изворите заисторияга на първите въ.тания на робите. този трут Ё писансъв[!естно със с' и. ковальов. от йогото е отдРлът' загягащвъставията на робите в сицилия и значението им в римст<атаистория.{ професор А. в. мишули|] посвети на 6пар'таковотовъста1{ие едва мо!.|ография' в която дава самостоятелно раз-реше!тие на редица въпросц от!|асящи се до хронологията на1вижението' неговия хо4 и причините за поражението па.пар_таковци|е. А. в. ми!'улив разЁле>кпа €партакового въстание в

1сталив' воприь левиниз}9. и1д' |] е. стр' 555., !]ак т]м' стр.604',,

'.из!ес!уя !Аимк.''9.!] г.: ',вестяяк древвеи истоРип-стр. 49. 7!.

4 из .истории античяого об!'ества... сборви( гАимк,

}

\

!

п,3 (4)' ]9з8'

19з4_

! |.:д' !|опдеп умр' като смиграц'' Б. пр.

60

тясЁа връзка с друтите въстания па ро6ите1. върху историятана ита'ийското сёлско стопанство от края ва Републиката иначалото яа империята във връзка с последиците от двих(е'нието на побите хвъоляг светлина изследванията па м' Б.6еогернко'.'€. й. |1ро{асова" изучава идеологията на осво6о_ди'ел,и'е д!ижения по време на гр1кхите' а н. А' машкив из'.1ага хода на североаФриканското движение на агонистиците '

в списавие .вестяик 'тревней истории- {излиза от |937 г.)са пс'!агани ред и.]сле]|вания върху стаРата история на Рим'освен това в няколко броя на списанието са обнародвани съоо'щевия за резултатите от разкопките в ра3ни части от тери'торията на ляйогашната Римска империя' напоследък съвет'скйте историци обърнаха особено вяимание върху междуна'оодниге отнодения в сгария свят извънредно голямо 3наче_

"'е ,'а п.овият том о- "йсторията на диплоп|ацията'' койтои1ле{е по.1 редакцията на акаде;ика в' п' погьомкин { ]94| г.''|1ървито гл|ви от този труд' пйсани от професор в' с. сер-геев' засягат вън11!яо'политичес|(ите връ3ки в стария свят'Авторът определя похватите и методите на римската дипло'мация и подчертава! че ди.!ломацията е изиграла годяма роляпри създаването на Римската дър)кава. Ред слециални изслед_вавия 3асягат въпроси на римската вън1п!1а политика въввръзка с ясторията на на1!1ата родина' така' академикът я. А'манандяп и3даде отначало |]а арменски' а след това и на

руски е3и]( &|опографията "тигран вслйки" (194з)'_ в |{ся саБа-т.ц дапи онези отноше !,]я. ](оито се соз!али в Армсн!я и

Б с''с_+.ате с нея области в |'!ача_ого на ] в. пр' н. ё.'и1с1сд'вача е ис']оричта на из'игавсто на Армсния и .]а бор 'а!а й с

р,'.кия им',сриализ'м. ча в;аимн.'1те отношения *теж:у !им.иБоспооското !а0с'1во са посветени изсле1вачия!а на д. п' ка_листоЁ' [ро6сЁор в. н' дьяков .]ава специално и-слё'ваяе'отнасящо се до 3атвърдява|{сто |1а римл'ните в пределите на

таврика.6 А' и. Болтувова (Амиранаш3илц) посвещава своитеизследвавия на изучаването па кавказките и отвъдкав!{азкитео6ласти лрез римс!(1та епоха'

] А' в' \1 и ,.!у. Р н. (парта\овс!ое восс1ание. до(ьва' 193б.. й' в. сео.Ё.н*о' д;а тип].'.!ф,х хоз{осгв в италии:3 ] п.

я. е. /-и3в' Ак. наук сссР')' |935'] с- и. п'6тасо'а. Бо0ьо! о6!е..венвшхидеаловвРи!е в 1гоч\

гйкюв. _ц, ,.й-. " "р'.^Б__ с6оря{к в ч"ст н' и кареева' |92з''

' л1- А. машкин. двичснч" а;онРстиков' "и.ториь!арксист'м! |. ]9з"- сто- 28 52.1 д п.'к ад ! а с. о в' ч'опш и' исгории Боспора римско'о вреиени'

всстяик !оев!ел ис.о!ии'м 4 |5), !938' .тр' ]/)_]83. ог сьшия ав оР:

'т:олитик, !' ус:а в съвер\о! пР001еРномор.с"' _вРстник дРсвней исгории"

}ф 2 0|)' ]91о.' ,'в. н. д-яков. тавои(а в ч1оху римскои ок{уп'!ии' ]942'_ Аыиоаяашви'и; и6ория и римскач ){спансия в А,в,. 'всст_

ни* дпеввел :]стор'',' м, 4 (5,' |9{8. стр' !0| '!75'

61

върх! вьлросите за в.]аи['нитс отношеьия ме)кду и]]оч_ната римска империя и славяните' както и върху други о6щии част1]и проблеп|и на вън1!1ната политика на Рим се хвърлясветлина в изследванията на А' в. мишулив.

след октомврийската револ|оция и3лязоха от печат достамно!о книги' посвете]]и яа ранното }рисгиянство' Фшс лрсз19]8 г' Р. ю. виппер издаде кни!ата си '!;озникновение хри.стиавства' (,възникваието ва християнството"), в която въп!о_сите от християяската история се разглех{дат в тясна връз|{асъс социалната история на Рим. в списанието 'вестник древ-ней истории' Р. ю' виплер помества статии, които задъл6оча_ват изработените от него те3иси за произхода 11а хрцстия\1-ството и характера му в раняата епоха. в |941 г. и3лезо отлечат тРудътл<] А. Б. Ранович .очерк истории раннехристиан_скои шср(ви". в които се наоеля'ват новм пътиша за разре_шаване яа въпросите 11а истор1.1ята на християнството въввръ3ка със социалните отвошевия през епохата на Римс|{атаи!|перия.

след октоп1врийската револ|оция се явиха нова преводина '{ласичес\и1ё ав1ори (!!лавт. тёрен!(и!|. вер|ил|'й' хораши,,.Апулей' пс]ронисвият "сатирико!!". .|]укиа!! и др.). А.'алеуикътм' м покровс|{и и.]1а!е оригиналРн грул' посветея на пре:леана историята ва римс!€та ли1'ерат!ра.

Фт общите трудове трябва да отбеле]ким книгата наакадеми,{а с. А. жебе'1ьов дрсвний 1ипт' (в _:ве "асти;. лзлязлав сср']ята _введРнис в науьу"' крат{ото и3ложение на съби.тията е съпроводено от бе]|схп<и' |{оито въвех(дат читателя восновяите въпооси на о|![]ското изворо (нание и римскэта исто_риограФия. [!офесор 6. !,]. (овал!ов яз.];]е в дв_ ча.ти,'[,!стория автичного общества,'. историята на Рим е изло)кепаот вего във втората частна този труд' Академикът А. и' т|о'}1енев посвети на историята на гърция и Рим един общ очеркпод вадслов ,,история антич| ь1х рабовладельчоских обществ.'дето г'аввото внимавие е обървато върху иконо!|ическитевъпРоси-

Фсобено значение за съветёката историография има изли-зането ва 'очерки по истории древнего Рима4 о1 в. с. сер.гсев2. този труд се отличава с живото си и картивно и3до_жение. Авторът дава майсторск|! хара|(теристики на цсториче-ските дейци и умело рисува разпите социалн'1 типове. най_ориги''алвото в първия том е начинът, по който се ра3гле)к_дат условията на прехода от реп}блика към д!охархия' в' с.срргеев обръца особеРо внимание въРху тъй нареченигс ,.гред_и}]ператори", към |{оито той отнася вечо и сципион стария и

с. А. )!{епслсв' д0евяи' Риш, ч. 1,11. с селгсс0' о1ерки по истогии1. !] (импелил)' |9з^ !.

]922 п; ч. ||, ]923 г.дРевяего Р!ма' ч. ] (Реолуб_

|

ш

62

които облягайки се върху определеяи социалви кръгове' про'правяли лътя на монархията. осо6ено значение има вторатачаст ва 'очеркиге', поъветена на Римската имлерия. Авторътобосновава т;ърдението. че преходът към империята 6ил неиз'6Ф{€!{ и в и3вестяи отпошевия прогресивво явление! коетосъдействувало 3а растежа на стоцаяството и 3а развитието нап0овинциалния )кивот. в' с. сергеев показва, че по времето наймперията в недрата на робовладелското обц1есгво се зараждателементи иа фе6лалното общество. в. с. сер|еев посвед1аваголямо внишание ва историята на късната империя. позова_вайки се на изказванията на другаря сталин, той дава по'дро6ен очерк на истоРията на революцията на робите.

теорията ва марксизма.ленини3ма и о|{е3и условия' прикоито се намира историческата наука в съветския съю3, оси'гуряват плодотвор|1ото Развитие ва римс(ата истоРиографияи критичното и3следване на онова огромно наследство' коетое оставил яа съвремен|{остта антич|!ият свят във вид на мно_гообразпи паметници и изворв.

отдвл втоРи

пРвдРимскА ит^лия и нАй_стАРият пвРиодот истоРиятА нА Рим

глАвА л|'

пРиРоднитв условия нА дРввнА итАлияАпенинският полуостров, който от

'{ай.старо време се

вар\7ча италия' заема централно място в северозападната частна сРеди3емно море. на запад той се мие от тиренско, а наизток*от Ацриатическо море. и едното' и другото съставятчасти от среди3емно море' което често се нарича от антич|1итеавтори 'вътро1!|но" и дахе 'наше( море. Бреговата ливия наАпединския полуостров е по'малко и3ряза1{а от юя(ното край-бРежие на Балкаяския полуос1ров; италия не е имала голямброй удобни приста1!ища и крайбрФкви острови' които улесня-вали развитието на кора6оплававето в най-ран!1ите времена отисторическия живот на гърц'{я.. най'удобните врязва!1ия ла тиревското море са в неапо-

литавския 3алив' дето в историческо време се намиради важ-ните приста|'ища неапол и путеоли, както и 'в устието вати6ър, дето още в рапно-римската епоха иэникяало прястави"цето остия. що се отнася до юж!|ата част яа тиренско море,то заливите и врязва/ияга в сушата' образувани ог него. саудобни за приютяване само на малки кораби, с които се и3_върп]вали къси рейсове. имало |{яколко пристаяища и по брегаяа Ацриатическо мере. на 3вачително пРотежение по тоя брягсе точи на!{осен пояс, който }|а места премияава в плитчини'поради които корабите могли да хвърлят

'(отва само на ня'

|(олт(о километра от 6рега. плит|Фте места 3атруднявали до-стъпа на корабите дор!! в до отлицното естествено приста.нище' дето бил разполо)кея ваяФият в римско време пРистапи.п1сн град Брундизий. известно време прели Брупдизийдобил зпачение тарент, който се намирал на лровлака междуедин о6ширен

-залив и една пространна-ла!уяа. на юг от та-

рент морето оора]ува !{якодко малки приставища' около коитои3пи|(({али гръцк|' градове.колонии' южният край т{а |,!талияе отделен от остров сицилия само с тесния силицийски илийесински проток. всъщност в геологическо отно!пенне остРо-в1)т е'продъл)кение ва матери|(а. когато италийските вародибили оп1е слабо 3аиятересовави във връ3ките си със 3адмор-

ските страяи, етруските и гърците лесно обсебили най_до6ритепристанища на полуострова. но това полоя(ение се променялос нарастването и развитието на производствевите сили. ву1-ту в' пр. к е. ,!е!{ду раз!]ите ]1ароди' |1Аселяъаци ита лйя'се води вече борба 3а и3лаз ва !,!оре и за морските пътища.в крайбрсхните местности се развиват ред занаяти' коитоимали ва)кво 3наче|1ие за )кивота ва италийските племена. та!(анапример в устието яа тибър отдавна имало со,,]ници, в многоп|сста сьщсствували.,анаяти, въ{ниьнали във връ]ка с ри6олов]'а яа ня|(ои пувктове по брега, например в тарент, лове,1л миди,от които се дооивал пурпур' слу)кещ за ооядисване на вълне-

от!(ъм север Апенинският полуоствов е отделен от дру_|ите европейс](и страни с високите и трудпопроходи}|и Алпи.Апенинските плавини са раз|{ловение на Алпите. те се прости_раг по целия полуостров' като се Разпа!аг на няколко хребе1а.про 1ължсние о- тях са си_!ил'йсьи'1е планияи и Агласки ге всРверна Африка' Апенини:'о се състоят главно от новисокипланднски веРиги и са!!,]о някои техви върхове се и3дигат по-високо от 2500 п{отра ]]ад 0'орското равп!;ще. пла|]и[1скитевериги пе били пРечка за общувавето на отделните областина полуострова и в това отно!1]е|'ие итАлия пмала звачителаипрецимс гва прР ! гърци'.

в рдзпите геологически промеви па полуострова значи-телна роля и3играли вулканите. на много места почвата наиталия е от вулкаяичсн произход. Фт вулканите особено саизвес1ни в1на на остп0в сишилия и вс"увий яа южлото ,'ра*.бре'<ме на итал\1я. в древвостта последвт]ят бил дълго времес1'ятан за окончателно угаснал' но през август 79 г. на в. с'неочакваво ст6нало неговото ужасно изр!]гване и оттогава додсн дне'1]ен везувий остава яепрекъснато .](ействуващ вулкан.

на мт.!ого места реките на италия се пресичат о']' ра3_лячви по големи!{а реки. най-голяма от тях е реката 11о (вдревността - падус)' в средна италия била плавателпа саморекатд тибър. оста]'алите реки на Апеяинския лолуостров неигРали ня!(аква чувствителна роля в стопавския я{ивот на на_селевието'

италия се отличава с ме!(ия климат' характерен за 1{ногосредиземноморски области. зимите са сравнителяо студени всевсрпата част на стра{'ата' дето студовете достига], ловякогадо 10 и дори до 12 градуса под ну./!ата. в та3и о6ласт презцялага оцина па1ат и'обилни валеди. най_вече лре3 еселта и3имата. лятото също не е 6едво откъм дъ)(дове'

средвата юлска температура се двия(и между 23 и 250. на-против' 11а |ог от Апепивскитё планини' в средна италия, зи-!]ата е зцачителпо по_топла, сяяг вали мяого р'дко' лятото опо.горещо и по-бе4но о1към валех(и' отколкото в северватачаст !{а по'||уострова' а дъ)к{ове валят само през пролетта и

65

есен1';. най.сетпе кли}'атът па !ожна италия и сицилия сс с!1ятаза субтропич€н: ту5 има горещо лято' !(огато почти ве валлтдъждове' а 3имата е толла и ме|(а.

Ф!.. 1. А'и е в, я т п ъ т, свързвац лаций и кампа'!ия.

Флората на и1ал'Ая е 6о.ата и развообраз!|а. наред сд'ироколистните и иглол.,!стнитс дървета, п0исъци яа стоа-ните с умерен климат |]ъ6, топола и елха!' !ас,'а' и паро,е,вечнозелени храсти' лавр.1 и м!^рт(.!. а на юг могат да виъеяти Финиковите палми, пренесени от тропичесьите страни'

_^_-__{'1]ч,",'" и почвет{ите условия съдействували за !||!1-рокото разпРостран(ние на разяите културни растеяия. Б }-.1та_лия отрано залочнали да от|леждат житни растения. Ф,:лле-)кдането_на лозата водя вачалото си още от |редисторивесковреме. под влия!'ието на гърците ,]о3ата я масли]1овотодърво започнали ла се насаждат почти по целия полуостров']!ак тогава се появили ц киларисът' и пинията' едно отнай.х_ар-актерните дървета за съвременва италия. през римско:!:}" !!'" посадени кестен!'!' праскови и кайсиеви дър|ета' апрсз средниге..векове - черничеви' портокалови и лимоновид']-рвета. 0т ху1 в. в италия 3алочва,,и да отглехдат сладкилортокали, а от [|{ в. - маядариви. фауната яа Апенинския полуостров^не се отличавала от фауната на сграчите на среднаевропа. в древността в Апенините се въдсли гавел\1, див|1кози и козли' а в горите, които покривали склоповете вапла|{ините' се въдели мечки и вълци.

67

селското стопа|1ство 6ило главпо 3анятие на хителитеяа двевна италия. най-плодородва област била доливата яаоека;а по, присъедийена към Рим по-късно от останалите частина Аталия. Фт областизе на средпа игалия особеяо се славеласъс своето плодородие страната на полетата - кампаяия. къйсоедна италия спаца и лаций, който заема областта яа дол_ното течение на тибър и е отдедев от съсе,пните областичре3 ниски планини' от които особено значеяяе в историят9дьбили Албанските плавини. в югозапалната част на лашийпочвата била деко за6латена и аатова тук населението моглода се занимава със 3емеделие само ако се и3вър1ди отводни'тел|{а работа. на север от лац'й 6ила разполоя(ена хълми-стата област втрур!.!я.

[лавинските области на средва и и3точ|{а италия 6илц11ригодаи главно за скотовъдство' източна|а част на Апеви|т'ски.! полуостров е по.малко плодород!!а от заладната. въщекитова. Ап;лия и съседните с нея област] яа !ожна италия (ка'лабр'1я' лукаяця. Брутий) цъфтели в 9|]] ! в' лр. н' с.. впериода на могъществото на гръцките градове. през римсковреме тук се забелязва упадък. а през императорската епохатези райони би'и слабо населени и в тях преобла!авало едротоскотовъдство. '

по огаошеяие на пои9одните си 6огатства италия отстъпвала на останалите стр;в; от средиземяоморски'! басейн (на'пример па пиривейския и Балканския полуостров). само в8трурия се добивали мед и олово' а ва остров идва (влба)-я(ейзо. това о6стоятелство карало )кителите на Апевинскияподуостров да ввасят още от !тай ран!1и вРемена метали отдруги страни.

почти всички автори на античния свят са съгласни' чеиталия е страна, благоприя1яа 3а я(ивота на цовека. те гово_

рят за естествените укреплет1ия' за плодородието на почвата'за 6о1атата растителяост ], за прекрасняя климат ва тазистрана. но итал1Айск^та природа и3исква мно!о труд. почвататр;бва не саио ца се обработвэ' в0 пояякога е необходимо иизкуственото й напояване. А па места се налага дренажва ра'6ота, без което почвага се заблатява и става непригод!!а заземедедие' в 1тякои 6латисти местности на италия, както вдреввостта| тъй в ново време' лесно се ра3пространяваламаларията.

. глАвА |у

нАй-стАРото нАсвлвнив нА ит^лия

1. първобитната археология на италияв разви части на съвремеяна ита'ия и(ицилия са запазеяи н!й.стари шаметницйна чове!|]ката ку'тура. от обитателите на

старокаменната еп|)ха (палеолита), които )(ивеели в пещери'занимавалц се -с лов и със събиране на плодове. са се запа-зили камен!!и орадви. кремъч!!и стъргала и върхове на стрели'украшения от костигрътовини. Археологинеските ра!йопки'пока:]в]!т; че през хъсния перио1 на-щ|леолитз{щ!94щ!|бд{ипогребвани в плйтй трапове. труповете_се оо]дй6ва7и Ё че|'.агна боя, а в гробовете се поставяли оръжия \1 сечива.

- в кръя на';алеолитната елоха на АЁенйнския'полу6стров'цастъпили звачител[1и геологич'1и и климатични промени и

фа,

постепевво се създали ояияприРодни условия' коитоса характерни за' итал1'яот историческо време.

към следващата -веолитната епоха' спадаткръглите и оваляи коли6и,които се групирали в села.в това време се появяваземеделието' опитомяватсе )кивотпи и хора1а за_почват да изра6отват гли.11ени съдове, украсени съсзигзагообразни оряаменти.труповете се погребвалив ровове или в пе1'{ери.

ф:

яш

ш'

Фиг. 3' Боядлсая съд от епо-хата яа втал'дск'я пеолпт-

;ф\--/ *

ч

фш^ц#

$.'шд ш,} т'..)1|( .'| |}1

(;у ш\д*,фиг. 2. се|'в,

ядмспояв в пе!цер.та Романел,в

'ожпа итали'.

-|-

6в

носите')]лте на тая |1еолитпа !{ултура в итал!.я би.1и св'ьрзани,.както !|згле]+{да! със средищата на егейската ку}тура. това еособено характер| о за сицилия и за ю)т(воиталийските области.противяо на тях' останалите о6'1асти яа и\алмя, както и кор.сика' се ва[|иРали във връзка с културата яа дрсвна исланияи |]а отвъдалпийс1{ито страни.

Фиг. {. Броязови сеч!ва от терамарска1а епоха:] - бров3ова брадва; 2 и 4._двс}'едви шц'а с ко-стеци върхоьс;3-връх на копие;5 бров3ово длето.

Археологическите открития |1а последните десетилетия'св||детедствуват' че в някои части па Апевинския полуострови яа близките до него острови се създавали |{ултурни сре.дища' които си влияели в3а|'мно.

1ц;ва ви дава освовавие да говорим за определсни линигв общоитадийс](ото развитие' |(осто води началото си от най'стари времена.

69

!гю!ь].{ъм 6ронза. от втората по..]овйна на тр-тото \иля_|еРамарс{ата хулт!Ра '1олети; лреди лаш ата ера започва пре.

уо1ог към снсолит!'ия /яалколитния) !]ер||ол. отьъм кр'!,както ц- от|{'ъм средна ввропа, в !,{талия пронит<ват златото име.!6. но досле !п;та прол1'лжава да бъ!с луксо]ен прелмет', '

срс]иша на халколи-ната култ}ра се на1\]ирали и в сре,лна|!!а1ич и ло осгровите. 0собечо 33а6с'!сжи.1сл.!и .! остатъцитеот гравдио3витс съоръ)|{еяия |'а остров мэлта' също спада1!1икъм това вое!]е'

_ |]рехо1. т ч"! бронза също може..э се !р' следи в ра,ниобласти на италия. в Апулия този процес се извършва подсличниего на си!!илия. коя1о имала врьзка с дентр!в1 ге !]акритс]{о.микевската култура. А в север!|ите облас7м;а и.!алияосооено з!{аченис в това отнотпение имала появата ла вовид9с('1ници към 'в00 .. пр. я. с' те из1ига.]и сЁ^итс пос'ройки_Ёа колове (па'аф'т'г; ра|а{|1еу) и се заселвали 1]ървопачалносамо по ре!{ите и е3ерата] а ло_късно наколни сели|!{а сеявяват и т1а су!]1ата'

-Ф|т. 5. осуар]ц (съдош с п!е,1п па |1ър?ъвцптс) от тсрамарски сел}ща'

съвременнитс италианци вагичат остат'1,ците от 1е3иселища дФа маРа (|е|га л1ага _ тлъста зе1,я). оттам и цялатакултура се нарича терап1арс|(а или култура на терап!|]рите.

на п]дц0!о на ьерап1арските сели|да са !1а!'|ере!]|'! раз_

'ичнт1 л3делия от 6ровз: о!ъжия, до!1а!{ипс!(и ссчива и инстру.

менти, йгт_6 '

украшел1,я' срещат се !1 11ред[,1ст]]' изработейиот рога и !{ост. къп] това време , кеР']\]ичното производствопостигпало значителни успехи. )кителите ва терамарите се па_мирал!] !|а твърдо високо културно равнип!е' те се за!]ип]авалис'1с _'о'!оьъ'с-во'0.'звъ.!2л'{

р.'ат 1о6].'.к . свияе' г!отовапРс11. я и]э-и с-

')в'1л '.онст !. ]а пръь п11 .]ало' н;.!] 1а сс

у1!отрсбява 1алигата с двс колела. наред с'1,с скотовъдст!ото!'гР']л-0 го''п1!1 ро'т' п зсмсделисто. (]еели се главЁо пп'е!]ицата!.' 1)о.!]9итс ]]:1с',|'спи'' 1''ъ1'т'|овз време спалат вече и лър_{}].]''с |1||с1|'(]!;|]!и'{ 1|| ло:3ата 1' |1а ]!''!од!](,го -1ървета.

п

7о

жите'ите на терамарите изгаряли труповете и за(\азвалипр!|ха ва мъргъвците в особени съдове. !€рамарската културасе развивала предимно в северва италия. но улражнила влия.ние |' върху дРуги области' по-специално върху лаций.

към коая яа второто хи''долетие еднанова въл!{а от лреселници понесла в

италия нова култура' която се нарича по мястото ва архео_догическите находки в село виланова 6лизо до града Болоняв северна италия вилановска култура или културава виланова. осяовна черта 1{а та5и култура била употре_бата ]{а ,{елязото !1аред с бронза. глинените и бровзовисъдове са ут{расени със слоя{пи гео!{етричви орнаменти.3а носителите на та3и култура също е характер!!о изгаря!!етона труловете' те съ6ирали пепел!а в оспбсни !6о.;чокоРичнисъдове и я погребвали в |робове' паречени !]]ахтови.

културата на вилавова съществувала прибдиз|!теляомФкду 100о и 800 !. пр. в. е. ,црхеологячески памет!{ици' ко|]тФнапомнят находкитс от виланова, са от|(рити и на !ругиместа {{ гдавно в долината на дунав' тези находки се свърз.

2. Ётруските

към у!]! в. п0. н. е. в истоРиа-а яа и1а'пР'*1?,*'етРу_ лия започва етруският пеРио.0' нашите

сведевия за етруските почиват главвовърху археологическите памет,]ици, открцтв в срсдва италияи преди всичт(о в самата втрурия.

въпросите за произхода ва етруските' за етруския езики за социаляия строй и ролята т1а етруските в културвоторазвитие на итал\1я са е,0)]и о_ най сло)кните и 3,ал'стенивъпроси в цялата наука за !реввостта'

до д!'ес и3слсдователите отстояват по въ!|роса 3а г1ро.изхода на е']руските три различ'{и теории' които в кра' накраицата се намират във връзка с мнени'|та' и3казапи отавтич!!ите автори. най_разпространена може да се смята тео-рията за източния про'.{.!ход на етруските. нейните привърде.ници смйтат, чс етруски]е до'ли ло море в ||талия и сеустановили на брега па тиревско море. втората 1'еория твърди,че етруските Аоп1ли в италця иззад Алпите' според третататеор-ия €труските 6или корёвни )кители на и-т1лиц (автохтони).

по въпроса за прои3хода яа етрускпте оце в древпостта вямалохеродо1 разказв !. м3ла А}ия и по 1очно ог

.{и'ия оце презз х!!] в' лр. я. с' в'в'\во с хёродо1 ра"решавали гози вь-прос страбоя' плпвий с1арият ! тац!т. гр;!1-к'ят п!сате, хе'авип отм!ти'ена сшвтал. яе етруст?ите са пелазги' копто дошдп от гърция ц сеуставовилп в облас'та яа устието яа Реката по. дповцси! ха']1(!Ряаскисм8.апР!пу.к/теза!оРе!нцжигелицаигалия{авгоягови)то|' нито в др.анос1та. врсмс яямало пиго 'дия

яаро,!' чиитоези( или об!чаи да пр'лячат яа етруокяте' 1

в яо3о вр€ме едик от първите' който развил възгаеда яа херодот за!зточви' про!з1од на етрускит<!, бил демпстер (1579_1625 г')' когото шо-яем да см'1аме за Родовачаляпк яа етрускмогията. съ'цото мвеяие под-държали п етРусколоз'те от ху!]| в. през х]х в. тази теор!я яамерилаподдръ1кяици

' в €реди!е ва ориен1алистите. в подкрепа ва херодо1овото

мяенис се привендало вапздеяРего на моРс{и|е варо^и вър'угп'пет' измечду и вародьг 1урша. Руяе има.пеРо о[ь^цесгв9в'т гуг!!.а с 1урсеяц!Р или 1)ски1е' т' е. с етоуспп{!с'тая теоРия 6ил3 по!цьр)ьа!а и о. аряеолозитР. вция ог убе!енитР й при'вържеви!и б'л гол.мия! ру(п, у'сн в' и. модес1ов, чиито 1руд .'вьв.де-вие в римсквта и.тория" д.6ил широк' и1ве.тнос!. напос'едък вь!'ле!ьтза иалоази'ския произ1од на етРус{ш1е швого архсолози иисгорл!и' занадпРс. н6чореч на остро0 лемнос. *:кто и яа чегските документи. пр,въря.еяици ва тази теория са омо' пигаяиол в дукати, по-

преглед яа мвенията по тозц въпрос и сс отказва от|'якоя кра11яп вапр. от .тРемежа да сраввява е'руски1епогребевяя с малоазийск!те, тъй като последвпте

втора теори{ 6ила ра3вита за лръв път от Фререт' който изт1'к3а6лпзостта межлу яазван!'та ',Расеяяа".л 'рет.'. нибур смята !_л!ите залюдка ц. €труоките; че етрускпте дошл! от областите от3ъл Аллите е теор!я'

! ])!опу5'!5, Ап1]ч!]{а{с5 копалао, |, 29, 30.

7\

,|

3ват с тъй нарсчената ,'хал.щатска култура'. твърдее възмо)кно |1осителите лахалщатската |(ултура да сасо пресе'1или в италия о\бреговете на дунав.

приблизително по товавРеме в областите |'а ве_неция и Апулия се засе-лиди илирийците, което.пРеди3викало с]!'е;т1ение варазните етвччески групи' ипо тоя начин се създа],и

развите клояове на ита_лийските племена. на*_сетне пак през та3и епохав италия се явили и укре-пе[|и селища' оградени съсстени 'градове* в старин_ция смисъл ва тази дума(орр|аа). употребата на)келязото и постройката натези градове е характер!!а3а вис1пия стадий па вар_варството'

Фи.. 6. осуари от епохата

72

поддърхава от швегдер ! !1омзев. от аРхео'озитс я !оддърл(а хелби.,който смята' че етрусвите са дошли о1 Рет!'1ск!те А,писитРл'ге на вплаяо|,скат/ чу'гуРэ. от по.нъви!е истоР'ви по,о6!ч в1з_глёди застъп''ат вдуврд ]ца|]ер и гаетапо де сапктис. последяият см?тадз1 орогоег!уски .и1ели!е яа |РгамарР1е' сл.д о!криваяе!о' а!е

'ницл ношра и]<а1ва грсдполоАението' \е

'Рти ]и ге и е.оуските са сРо0п/

яароди. споРед ве!! етруските са се пресе!ил! в италия от червоморъките('с|и пре1 долипите на дуяав. са3а л драва.

теоРиав за авто*тонвос'тв на е1рус(итР|ва д!о'иси' халик.ряаск .|'угите две теории. Б!иног първР1.' ьоР|о са я о6осно3алР. е м{\ди (!769 .!84+ г')' й

'чеяитео! н11вов' вр0!е я отсто9в1т Бел.х и ласт. автор яа ста|пята ; 'кем_6ри!..ка!а стара ис'ория"'''!пу!и'0 та1и 1еорРс сс и]_

тро!бег и вРдяият сьвегс((п ез!!овед ак!дъмик н' я.м1}, (опго се с1]1е!. да 9 обоснове рв,ви,о!о от ве-опово учевие за езикз.

начало на проучва1'ето на етруст{ия език било сложспопрез епохата на Ренесанса, |(огато 6или намерени бронзовителлочи с етруски ва!писи' !1рез ху| в' излезли първите тру_дове! които си поставили за цел да и3тълкуват етрускатаписмевост.

мъч!{о е да се устзнови ,(ъм кое е3иково семейство спадаетрус{ият ези1(. до днес е било възмохяо да се ра3т,адае зна.чението на няколко десет!{и"ду|'и, но тези ре3ултати не по3во-ляват още да се пр'вят определе|1и заключевия. някои изсле-дователи са !'а м{'ение! че кл|очът за разро!шавапето на въпросаза характера ва етруския език трябва да се 1'ърсл на и3ток.

-4!9де-удг маР изказва предполо),(ението' че етруският

е3и!( е определе|{ стадий в ра3витието на оня е3ик, койтоо предхо)кдал появата ца' тъй наречевите индоевропейс|(иезици. но това положение ве мо){{е още да бъде д6:<азател-ство за-автохтовяия произход 1!а етРус!(ите' за който твърдин' я. мар'

въпро.'{!е ,,1 гро!]3хо1] на етруските и с1р].ския ези!(ос?!!ват о1коити. хипотс.]а']а за автохтонния пгои1ход !'а етруските има !]]ве-стнп основавия' възмо)кно е вякакъв кло!]

1 от н:}й'старите обитатсли па полуострова да е обра3увал ос' нов'{ото ядро ва населението, |{ъм което са могли да се при.сьс']и9яг прссе.'тн,]ци от лр\'ги с.]р.]ни' с !е|{т'ално от А4ала Ази.:сш(шеч!!ето н] газни!е племс-а .1овело

'о о{,газувансто Р,1етруските.

Ран!!и!с ар{еоло]ич^. чи паметРицц вече"ж:н|1':у* св!!'1сте'!с] в} в2.) за вгс.ното равнише на

'" и|(сномичРс{ото и социа1'!о1о 0азви1ис наетр5'ските. [оа.тищата ог вилэао'].ка1а елохз !'рР 1ставяг ос_атъ!1и от родови с.1иша' а в ггр)рия с. полв'ваг ,рад0вР.[,'и{ки !о гип ло лра]о;ете !а 2'.'тиц']... .чят. те.]и ]|!довео!п|и разполо)кен'| обит(!овено 1{а 3ащ!п'сл'{ ог |]риродата мсстап обико',!ени със с1'ени. те б!{,'!ц пра!'!,]]!{) ]|!1:]!1п!):!!!и и л.{1:а_!.гсл,).]..' си '.аст се .1..'п'''' ' ! !:::. '! .' ! !т]"''!!'!

73

в тече|1ие на цялата етруска [история се залазили из-вестяи от}(ивелици от родовите отцо|1!ент{я. твърде е въз-!|о11{но и па3ванията на някои етруски градове да водят на-чалото си от и!]ената ва влиятел|1и родове' градът тарквивийможе да се свьр)ке напРимер с рола па 1арквипиите _ лаетруски ! архва' Разделевието натруда' ра3витието \1А рАзмя11ата'завоеванията, всивко това съ1ей_ствувало за ра3лагането яа родо.вия строй и за изпъкване на го.спощ]зувз !ци'-аътёйгт|;а. эБ

'_1]:-т6_Ба на оскъд;''тъ литературнии3вори и археологически пап!етви'ц'|' с които разполагап]е' социал_ният строй на етруските се очер.тава като строго аристократичед._вое|тно'креческата арис19крация

щ$ц'щ.9) съставяли привилс_гированата част

'а

ооществото! в

подчинение на (оято се намиралиостаяалите слоеве на населеаието'

1{ато осо6еност на сопиалвиястро'] г|а етрус[(ите тря6ва да сесмлта свободното поло)'(чг!ие ва

'(е!]ата' която сс ползувала от

и3вестви пРиви.]]егии. кзкто лред-полагат !|я1{ои и3следователи' раз.ре,:]ава!]е1'о на вълроси от до}1а!ц-ния хивот зависи о'[ майката, а неот бащата ва се}|ейството. ]<актоизглежда, робството се явява ввтрурия раяо. вдно от докаэа.телсгвэта :(а лсговото съшеству_ Фи!'-7' г1р)ся'...!оин. над_ва!,с уогат ,а бъдат г]!а.9патор_ троо[а ()е.!а от у] 3. !Р в. е.

ските оорои' урех(дани в двор-1]игс .на-етруските АРисточра7у'!е.,и оорои въ1викнали од1е в ояаьи елох?, когато плРнъни1е

непр|/яте'ли 6''ти карани да се срадавдг {,а гро6а на заги!{а_лРте в ооя пъ1ково30и' а след това .'!агазили значение назРелища и от [тР50ия

'!рети'|а'.!и и у 1руги м1вли'1сни народи.с дружиниге си, обра.,] вани от {о6и и зависими хора.

луку!!1оните нападали съсед]]ите о6ласти и се 3ави!'авали спиратст!о. начинът ва погребването г]а етрус|{ите лукумови инадгроблите изобра)ке|{ил ни дават извест!]а представа за тех-ния 1]!ирок нацин ва живот' ..]а 0азьоша и и]некеността и[1.

втРус(ите .е управлявали !!ьрво!'ачал|!о от царе' възосно0] !'] |.освени ']анни чожс да се заключ!,! !е шарскатавласт я втрурия 6ила изборва и в хода на историчес|(ото

)

!

74

развитие била отслабена от аристокРацията' пора!и което внякои градове царете били сменепи от]]зборни магист])ати.!имволите на дарската власт снопове от пръчки' с в!{ъкнати

Флг.8. втРускп се;1яви яа орав. Бро!зова статуйка от у| в' лр. в. е.

в тях брадви' би'и носени от слуги, колто вървели преццаря; тогата. лодръбена с пурпур (1о9а ргае!ех|а)' и курул_ното кресло преминали в Рим от етРус(ите. от етрускитеримляните заелц както изгле'{да' и самото повятие за върхов.ната власт (;тпрег!!п).

втруските градове били самосто{тед|'и]рзд99е--_дър-жави : дванадесет граца обрАзували свободна федерацул, коятопрокарвала ооща външна политика.

.3емеделие:'о игРало главна роля в стопанския животяа етруските. почвэта на втрурия, състоя'да се глав|'о от туф'който лся{и на каменисти скали! лесно се заблатяБа и затова

селското стопа1{ство е възмо)'(|'о само при изкуствено пресу!ша-ване на 6латата. етруск'.'те 6ц,л\, г\ървцят ''1аро!. в итал|1я,които прилохид в |!]иРок РазмеР системата на,дрена}ка' което6ило въ3моя(|{о само при масово използуване на работната силаи лри съответното й организиране. това имен!]о обусловилосъздавапето на други грандио3|1и съоръясе''1ия' чиито остатъциса се запа3или до ват!и дви' в това отнощевяе етруските иматмиого шеща' общи с етиптявите и вавилонцпто: "дейст!ието!]а простата |(ооперацпя се проявява в колосален размер в ояези

]5

тигавтски съоръ)кеяия, които били издигяати от дРевяитеазиатски народи' от египтяните' етруските и т. я"| 1

фог. 9. голяма етруска надгробва могида.

втрурия 6ила първата страна в и'!алия с едро земевла-дение. в втрурия се появил рано и градският я{ивот и серазвили заяаятите и търговията. втруските и3играли голямароля в посредвическата търговия. металяите изделия, израбо-тени в картаге|1' керамикатаи произведевията яа селскотостопанство се превозвали отетруските от гръцките гра-дове в ра3ните страви в ба-сейна на среди3емно море'втруските кораби се явявалине само в каРтагев, но и въвФиникия. в гърция етрускитетърговци били поз|1ати ощепрез у1_д. в това време в-[тфрия била в обра!цение!9!цас-5.ц1 монета- впослед'ствие етруските традово самвсекат мо!'ети по гръцкиобразец.

с течевие на времето ввтрурия, главно в западвитей !радове, се развивало и соб-ствено производство. втРу_ските се славели с висот{ата

Фиг. 10. в!руска здатпа фи6ула.(големива з2 см).

1мдркс, ]{ап!тал' т. |, ]937, стР.316'

..-тя- .

7Б

-]:щ1ца ва обработ1{ата на !!!еталите'вестно отно!цеяис до съвър11]енство.тобив1ла мс]'

' !|а съсе1ния остров

оила 1)азвига и етруската керамика'

Фп. 12. детдйд ог изо6рахевпето ва фиг' 11.

Фяг. 1з. втРуска съпРукеска лвойка| изо6разея3 вър!у (апзкдяа погребаляа 1рва от |] в. лр. н. е.

която те ловели в из-в самата втрурия се

влба _ )келязо. високо

Флг, |1' !]зобраяс!|'е ла етРус,!а съпр!я(еска дво!1Ёа върхукапака ва саРкофаг от у1в. пр. в. е.

)-!,.

Фиг. !4. дебел етРуск. скулптурво изобрахев!е от ]| в. пр. в.е.

Фя.. |5. Римскат. в ълчи ца' БРояз от у в. пР. в' е.(.(улпптуРата яа 6лиз!аци'с с от ху| в')

79

в1рус(ата архитектура също се па'иралапод вл!я3иетова гръцкатаво прл пдавиравето ва е1руските градове л ва о1делв}1е с!ради оставалопещо са!о6итно и ор!гРналво. у гър!ите вапРимер хРаяове!есе съзпавалипо подобие !д тъ/| (ато хРамът се с]"ятал за жилицена 6ожеството: а 3 етрус3ия хРаи имал голя!о зн3чевие откритпят от всичкистРани порти(' колто с'ужел се ва6лю,давяло яебето'

Ф!г. 16. втРус(а хи це Ра. БР3з от !!| ь' лр. я. е.

!

Фяг. 17'тарквивий ' мастаряа. втруска жц3оп!с.

80

изкуството .!а еггуските оказало влияние;.въгх1 .] сч1|{ите на тях племева и спомог|{ало за развитието па разнитеклонове на италийското изкуство' от които особево значе!]иеимало отяачало кампанското' а сетпе и римското.

втрус](ият религио_3ев |(},лт 6ил ёдпа слояс_на и развита систе[1а' коя_то упра)книла влияние ивърху съседните народи'наред със

-сдо)кната си.

стема от ваолюде|1ия !|адоколните природни явле-вия' по който' слоред вяр-вапията |1а етруските, мо-)|(ело да се предуга'(дабъдещето и да се у3наеволята !]а боговете' в |{ул_та па етруските се запаз_вали черти от първо6ит_ните обреди' дори и чове]1!.ки жертвоприноп1ения.

осо6ево известяо било!з(уството яа етрусвпте да тъл.куват волята яа 6оговете. наетРуск'те цро!в!ат€л!, тъй на_Речевите х а ру ! !1 и_ц !, сслр!писва,о уиеяието да опре-делят 6ъдецето по вътрешво-стите на яертвен{{1е я{ивотвв'

лри!'одпи яв'е.ния. така со създ3,о особено}чс1!!е (аъс!р]!па е|!{5са)' кое-то б!'о кодифпцираво пре3

Фиг' 18. злвят демоя тухул1а. втр'ска жиаопис от ]у в. пр. в. е.

за характера ва етрусйата религия мохеп. !а съдим от-части по някои римски обреди, заимствувачи от етруските' аглавно по споме!'атите вече памстпи!1и на изобра3ителг!ото ,'3_куство. в обдастта на религията гърцитс също оказали с''л|{овлияние върху етруските' но за раз,.тика от гръцката' религ}]ятана етруските е оцветена в мрачни тонове. мисълта за з6д.гроопия ]кивот' за възмездието и за стратпния съд е играелау етруските зяачител|'о по-голя[1а роля' отколкото у гърците'

_. от.1р\с1!те 6ожРства се пол1ували с осо6ена извес|нос' ввет]ои!и'към първата прив.ллежади тини0. ун! и мляер0а. яои]овърнали в к]пиголийска!а гроица (!опи!ер' юлояа л минораа)' в|ора1ат;о-

от бо'{ес'вата царст3о (манг' колто опо.ваРял йа гРъцкия диояйс ,ли хадсс' мавия или лерсеф6яа ' яа||-после 6о-

отговарящо '1а

гръцката дсметра). тпния се смяталза въР'овно божество наяебе]о. приве!ои!3до.ьве1 о| цваяадрсё1 висшиболове и доуги божества о| по я/с ь( ранг. не6ето' .порРд }!евието яа . г!у_скиге било р'1'елено ва !с о6ласги' вьв всяьа ог които оогтавадоо'дп,!йобоБос|во. стру.нпе па мо|'сго. '?Ато Р бон(ства!апа другц пРиродви стихии. демояолог'ят. 6'ла Развлта у т'х мвого по{ил!о'

Ф!г. |9. А!о,оя отвей'. чзст от терако-

'ова група от 1в'пр' в. е' образец ва ар_

хапченетруски реал!стичев стлд (двш(е-в!ята и фигурата яа вървяцпя яапред м!а

де1( и3раз'3ат устреи и страст.

политическото засилваве на в1рурия спадаполи1ичесна истоРия към на у|т_; началото

в у1 в. пр' н. е', пре3 епо;ата на етрускот0 могъщество'владенията на етрус|{ите стигали Ё|а север до Алпите, а на|ог вклточвали лаци{, ]А кампаА],1я. в самия Ри,11 през у] в. ссзатвърдила династията па тарквиниите,_а в кам,ания средищена етруското влияпие стаяад градът капуа. Ётруският градАдрия дал име на цялото мбре' което мие и3точ1{ия бряг наполуострова.

Ёачалото яа разпадането на ''етруската дър)1{ава4 спаца

към |{рая на у] в. пр. я. е. отслабвавето на ней(1ата мощ 6илопредизвикано както от вътре1дни' тъй от вънтп!1и причияи;8труската федерация ви(ога не била трайна и ста6илна. мехду

82

от-1елвите градове имало постоян!{о съперничество. не могълда съществува вътрешеа мир и в отдедните етруски центрове'чието благосъстояние почивало върху прекомервата експлоа'тация на долните сл0еве на населението.

с течение на времето се промепило и въпт]]!{ото поло]ке'ние яа етруската дър}кава отно1!]енията мс)кду гърците и

етруските никога не билилриятелски и с придвиж-ваяето !1а етруските на|ог. в кампа|{ия. се и3-остряли все повече и по-вече. втруските били всъю3 с |{ар1агенците' веч-|{ите съперяици |'а гърците.но краят на у] и началотона у в. се характери3ирасъс заси']ваяе на полити-ческата дейност на гърци_те в ]1ялото средизеп'номо-_ рие. вдновременно с товасе води и 6орбата на ита-лийските градове 3а осво-бохдаване от етруска хе-гемопия. на север етруски-те трябвадо да водят тея(-1{а 6орба с раздвихилитесе |{елтски племена. тери_торията |{а етруската дъР,{ава намалявала' отслао-вала и вътрешната ьръ3камея{цу градовете' влизап1иь €труската федерация,

въпреки всичко това, етруските продълл<авали да играят господ'ствуваща роля в културното развитие г!а италия до яачалотона 1! в.; сдва от това време васам те отстъпват }1ястото сина съсед{!ите плсмева, особено ца рим!1яните' ч!]ето могъщс-ство и култур!]а роля се засилва,и в средата на 1|в. пР.н. е'етруската народност 33гу6ила всяко значение. а скоро следтова 6ил за6равен и етруският ези!{.

3. гръц(ите градове в италия и сицилия

гръ!к,1ге колонии и)и!рали голя!ца р. ля в развитисто наи1а--иискатА култура. гръцка!а колон;33ация 33аппчва 0рез у|]|и завър11]ва пре3 у1 в. лр. н. е.

]!ериодът на 'ръцко1о на]мош!'Р в южна 11!.!лп' спа1ав първа!а лоловияа ча у в. пр. п' е. в ]8 | г' !'ри чимсра г,'р'ците спечелили по6еда над картагеп!1ите своитс постоя|1вилротиввици и конкурснтп, а ля'(олко годипи след това (474 г.)

8з

в морската битка при куме те сразиди съто3яиците ва карта-ге!]ците

- етРуските.

от втората половина на у в; обаче започва отслабванетона гръцките тращове. причината 3а това се кореви в социал_ните отяо'пения. в класовата борба вътре в самите лолиси,

Фи1, 2] шопота 1статер) от(иоарпс от у] 3. лр. н с.

Фиг. 22. ^'1онста

(с1атер) от мс.тапоят с изо6Ра){сп!с яа к'ас.

сп!вола !а плодородието,

'(оято по1{я'(ота води до жестоки и кръволролит|'и стълкно.

веяия между гРадовете. в мт1ого гръц!{и градове в италия6или взели връх аристократическите групировки. оше в края|'а ут в. аристократите от града (ротон !:азрушили богатиягръцки град сибарис, който имал демо{.ратичао управлеяие'|_{аред с вътре1]1ните борби и с взаимните вРажди, 3а отслаб_

Ф!г.20 д|'опъ, ва сп11]т. отвас' ду-!1ата. ]]трусха жп0опис от \! п. пр' !. е'

,|,'г. 2]]. {паы1;т ла госейдоя в песту'.

84

ва!{ето ва гърците голял'а роля изиграло засилва]'|ето !1а мест_н|\те цталийски племева| самнити. лукаяци и брутийци.

към 421 г' сампитите надделели над гърците и от това временасам градове като таре11т, турий и Регйй се ока3вали честопъти безс,лпи да се противолоставят !|а тех|1ите нахлувания.по.късно' в началото ча |!{ в. пр. н' е.. гръцките градове гряб.вало.1а се сблъсьат с Рии и след това ст'ьлнновение за!)б,лисвоята самостоятелност. в сицялия гърците трябвало да водят6орба с картагев, който разширил владенията сиза сметка нагръцките гралове.

гръцките !радове в ита.1!1я и си]]илия 6или пре !имно3емеделскв центрове. селст<остопанскито проду(ти се изна_сяли в гърция' отдото пристигал,] проми|]!леви лэделия. ит^'лийските гъ!ци спо!!огнали 3а разпространевието на по_високи

форми на селското стопанство на Апе.1и!1ския полуостров.италийците усвоили от тях начините 3а оФработване на лозатая на масливата. Благодарение на |ох(ноиталийс|{ите градове виталия прониквали гръцки стоки и се развивало занаятчий_ското пооизводство.

[р1цкито градове в ит^лия \1 сицилия изиграли голямароля в историята !|а гръ1]ката (}лтура. на запал се ра.,вили}азлинни фйлософски с,сгеп:и' Б сицилия отрано изник!|а'ареториьата' която играела голяма роля в гръцкото обра3о_вание. прекрасно и1сечените монети. остатъците от величРстве_вите строежи в с1,1ц|1лия ц \ох\\\а италия свидетелствуват зависокото равнище на западвогръцката култура. социалвитеи политически институция ва гърците, тяхната религия и мито_логия' |{акто и тяхното изкуство и литература, ока3али грамад|{овлияние върху културата на италийците. особено важна роляиграел грапът куме в кампания' от1ам струските засли своятаа.'бука, както и много гръцьи ооичаи и вярвания.

' за жи!елите на кампания гръ!.]кото влиянис имало и1вън'

редно голямо зяачение. под въздействието на гърците тук сеёъздала особена кампанска култура! .|иито особености се запа_

зили и слел като ка|!1пания била 3авладяна от Рим.

4. италийс|{и племена

в етничес(о отпотпение 'аселевие7о

11^ и7а!1ия се отли-чавало с вео6икновена пъстрота. [1лемевата, които о6итавалиАпенинския полуостров пре3 историческата епоха' се появилина лолуострова в разни времена: едни от тях запазили чертите||а ит2л'1йскця енеолит| други 6или непосредствени приемницина поселвиците от културата вилавова' по'късво станалосме11'енве между развите племевпи групи' а то преди3викалоо6ра3уването и Равпространението на итали0ските езици' |(оитои3местили архаичните нареция. към средата на първото х!|ля-долетие пр. н. е. италийците състав'ли мно3ипството от тузем'

85

яото паселение н^ италия. осо6ено звачение измежду тяхимали сабелските'племена' умбрите, оските и ла_тините' вцновреме!{но с това на кр'й|{ия север и в юго-из!очяия кът на и'!ал'я се запазили и народите от илирийски'балка|1ск'1 11 друг произход (вепети, япиги и др.)' които неи3играли съществена роля в истоРията \'а !'ревн^ итал11я.' в най_ран!'ата епоха всяко племе водело свой обособевхивот' в тече|{ие на дълго време италийците 3апазвали чер_тите на първо6итно.общинния строй. племеяата се делели вародове. за Разлика от етруските'

. чертите на родовия строй'

които са се запАз|^'ц у италвиците' свидетелствуват за пат-риархално устройство 11а нивотА.

встествевият прираст на насслевието при ниското рав-нище на развитието на производителвите сили водел до пре-

фи.. 2_!- самв!тски вон!. БРопзовас]'туя от у в. 0Р я. с.

населване и карал отделнитеплемег|а да дирят нови места'в течение на дълго време унякои италийски плсмева севапа3вал обичаят'свещепапролет"' (уег 5асп1п). той сесъстоял в това' че през пролет_та група млади хора от дадепоплеме тръгвала заедно с до_машните си я(ивотни да диримясто 3а нови 3аселища. пле_ме!]ата 3апазвали още отхиве"лиците от тотешизма и това сотРа3ено в разказите за пре_седването на пицените, |(ов_то били 3аведени !{а новите имместа о{ кълвача (р!с!5). Бикътводел самнитите' вълкът-хир'пивите и т. в'

умбрите населява,ти гор_|]от6те'!€вие на реката тибър.те живеели в укрепени села исе з4ццмавали със скотовъд_-с!цо. всякъ от тези ссда я{ивее_ло о6особено; нямало още п'е-' мевно обединение. Археологиче.ските находки показват! че мо)кс

би още по времсто !1а сели1т{атаот типа виданова умбрите ималиоби|1ая да изгарят труловете.

' Фт сабелската племевг:агрупа на4'многоброй||и бил4 'са_м|{ититс. вдна част от тях по.

-тот)й,;|а о с |(и 1' е, ](оито паселя_

'!|

86

вали кампавия' и |(ато резултат от смеп]ението на оёките исамнитите прои3ле3ли к а !!'па в ццт е, |(оито' както |(азахмевече^по гор(. под гроцьо влияни\1 създали ка1!ланската култу.ра' бъпреки гова ооаче' мно.]инството от са1]нитлте 3апа-валочертите на първобитпо общинния строй' за|{имавало се в сред_ната час1 на Апенинскито планини със скотонъдсгво и'спацалок!м нат| войнствените италийски племена. за разлика от ум_6ри]'е. у сабелс(ите племёна съществувад обйчаят да се по-гребват труповете. 1ова наблюденис на археолозите и!1а голя!]означение за определяне на олая територия' която заеп]алл тияили ония к.|товове на италийо{ите народи.

в историческо време се съ3дава самнитската фелерация'която вкл|очила разн11те са6елски п'ъмена и ока3ала упоритасъпротива на ри}'ляпите.

Б историята на {,!талия добил особено значение латив_ският

'(лон на италийските п.(емена'

зА разлика о1 др) гите о6лагти, Районъг. ю)кно ог долчоготечение на ре{ата т!!|;ър лаци;. ло'|!!ал ')а се заселва срав.нителво късво, |{а!' ра!|яитс архсологически паметници' намеренив Алба!{ските пла|1цн'[.1 и н^ мястото на бъдещия град Рим,спадат' според архсолозите, къ|!1 пачалото на първото хилядоле_тие и се намират несъмнено във връзка с равните представи_тели на вилавовската култура! но стилът на укРа1пе!{ията'както и об!!чаят яа и3гарянето на труповете и 3апазвансто вапраха на покойниците в съдове' които имат вил ва ко'пи6и,говори за влиявието на звачително по.ранвата култура патерамаоите.

латините сР за1имавапи от ранпи вРеиена със селгкостопанство. те рано се научили яа дренаж!|и ра6оти, 6ез коитоземеделието в л^ц\1{1 6'1ло нсвъзможно. главна култура паселското стопавство б\\ла полба'га (осо6еп вид п[пеяица); срав_нителяо рано започнала да се отглехсда и лозата. голяма роляиграело скотовъдството. по склоновете яа планивите на лацийпасли стада от крави' овци и сви!!и. конете со появил,! по.къс.но от !ругиге ,омашви животни. и у лати11\.1те' както и у !м_бро-сабелските ллемена. се залазили не;;!ти от първо6игно.об_щинвия строй' тё я{ивеели в укрепени селища (орр;аа) _. ,,гра_дове! от староруския тип. Б писмейото предание се шброя-

ват тридесет такива селища! начело с Алба лонга. Федерация-

та на латинските гра1ове се създала сравниге.1но рано' тяимала общи светилища: ярачът ва юлитер лациарски' корийкатаоколо Фсрентинст<ия и3вор, хра]}|ът на 1онова в лавиний и све.тилището ва диана на брега на немейското е3еро.

латините не били ед!!ичките обитатеди на лаций. Археоло_гическите |{аходки по|(азват' че в та3и епоха' яаред с и3гарянетона труповете' се среща и тяхпото заравя!1е, лрактикувано от

87

пдемената от сабелски прои3ход изсдедователите смятат, четоваса били сабияя\4и, за които чес'1о съобщават и3ворите.в планинскйте -об',абт, т!а лаций }{иаеел11 еквите| хе,)пи_ките и волскнте, по всяка вероят1]ост сРо'1н!! с латит]!те'

г.пАвА !

Рим пРвз цАРскАтА впохА

' 1. наченкитс на града .Рим

измея{ду градовете в лаций град'ьт Р'}м доби;{ особс!оз1]ачен!|е, за нсговия произход не са се запазили вика|(ви ;'(о_с говогни све'1' !|ия. м-){ '} ]|. ало с'(и'1!)йс!{'!!ё . ъгци 6|!ли

разпространеви о1' пай-ра!'!!и времепа разкази' |{оито св'ьрзва,'!иитали,;ското !1инало с леге|'дар|{ата гр],цка история' създавасс ,1еге|1!а за пребивава||е1'о ва одисей в ит.1лия. осо6еполопулярно става преданието за лътувапето в италия яа троя_неца вяей. спо!1енаването !,а това събитие се сре1ца 3а пръвпът в у ве|( пр. н' с', а впоследствие същата всрсия се раз_работва от !ърцяте и се въ3прием3 с''1ед това от римс!.итеписатели.

легевдат. раз(азвацп!е ва вппо]1' ну!!тор' 6ид свалеяот престо!а от своя блат Амулий. Аш''и'1лип!ил сипа ва нумитоРот вивот] ' дъцер, му Рея с'двия !аправил вес1ална,тъд и1о сс 6ое{' да се роди за(овец престолояаследпи('а весталк!те б!ли задъл*еяи да дават обет за безбрачлс но сил3ия Род!л.от сам'!{ 6ог

^1аР. 0ва сь! ,-6,и'нзк ! Ро!'. ! Рсч. 1а !а се о1 ! оае

Амули{' ..а !овя0ал да г. .. !!р! " в т;6'Р. 'р1

!та с)и.паци бил0 сласеяи ло сдия чуден г0 изхвър'илп ва брега

от глал, тъ]] като г! откърмила едва вълчица. децата билицарския пэсти|| при когото }{ивели до своето пълпо,ет!о. в

края яа кРач.,а|1' с]''.Ёиёяаобс!о{!е.!с!в!а' Ро!'л !

Ре! у?нР,и 'д спо9 !пои1\од. наъ а!л Аш'],'!'и 0ъ1с1аяо! !.!!! ппав'.я чадядо с9. самите те основа!! но! гР0д' 8о0то 6и! яаречеярия брат_Рлм (&Ф!1а). но меяду бра1ята из6ухнала свада' през 3рсыс вако'то Ромуд у6ил !)ем.

3а времето на освовававето |]а града в древността нямалис1инно мнение' прс.]ло,(е!,и били !!я(ол(о д;ти' от които !!ай'често 6ила възприеп'ана датата' посочвава от варон, който поставя основаването на Рим около 754_ 753 г. пр. н' е'

легевдарните сведевия, доколкото почиват на по_късн1'|догадки, ни дават мвого малко материал за истипската историяна града Рим' по.голямо 3наче]{ие имат археолотическ]|те да!{ни'](оито' макар и д4 ц-е ]г|_дива1-'т'!Фох(вбст ,а 9]!6стаЁовим]!апнаг.! исть,ип к) Рй'все пак по,

'йяв'т_д;се 'зка жат ре'0_::<]всчс

или по-мално п]ероятпп съобра)кения за неговия произхо1.

[д

88 89

древ!{ият Рим бил разполо]кен на левия бря па тибър'п!..6лизи!слно 25 километра от неговото устис. прРз импера'тьоската Рпо\а то; 6ил р/з}върлен на се']ем хълма (капитолий'АЁенгин. |1алатин' (вирияал' Биминал' Р.квилив и целий| ивключвал част от хълма яникул' ра3положея на десния брягна р. тибър' остатъците от пърРитс сели!ца яа територията

;

1!

' !г''5' ]!п'..!.1и. 2'''|_ь| ].г]'г .с' А_.|.|!|'!!Р хъ.!!о|е'

!

4!]..21;. пг.д$стл' на}сгсв1| в !ро6о!ете яа Форуг|0.

90

на бъдещия град Рим се от!]асят към т{ачалото на първотохилядолетие пр. н, е. най'удобсв за заселване 6\1л [1ал^ти,{-ският хълм' който от три стра!ти бил о6кръ)кен от отвеснискали и по тоя начин самата природа го пазела от нападевия.

към ]000 г. пр. н' е. на {']алат,1н се появиди първите по-селници| които изгаряли труповете па умрелите и погръбва.липепелта' и!! в особени съдове' [']ачинът на заравянето у пала_типс|сите лоселвици има м!]ого общо с албаяските погре6ения' въ3основа на което се прави 3аключението; че !]а палатия сеустановйли латини' крито се 6|1ли 1,3сел'\лц от Алба. г{о.къс]1о

. квирияадът ц каг'итолий бил|'; заети от други 3аселвици' коитозаравят уп1релите в зе!]ята. съврёмен,1ите изследователи смя_тат, че те3и поселв!4ци са са6иня11ите' които често се спо[1е-,'ават в раз!(а3ите за раняия период па рип1ската йстория'както изглежда, пре3 у]|1 в. пр, в. е. става обедипевие ва се_ла1а. ра |положепи ло хълуове!е, и то'и съюз нос.4 |?[]с:о5ер1!|поп1!!1т (седмохъ,1мие)'

Археолозите отнасят същивското основаване г]а градакъм у1| в. пр. н. е. това бид тъй паречеЁият ,,квадратен Рим'(Ропа ч!аага1а), който се споменава в някои извори. в исто-рическо време тъй се наричало заграденото и почитаяо катосвещеяо място [|а палативския хъл!1. името Ропа (Рим) първо-начално се отнасяло втроятшо към града. разполо,{ен в,ьрху|!алатйн' ]!остел(нно Рим включил в своите лре!ели и огта.налитё т+'лмсве, с и3кл.очение на Авентинския хълм' |(о,,то оилвклточев едва лрез ]у в' 3аблатепият по_рано Форум се пресу'11!ава и градът се о6кръ1кава със стени. [раяишата му се нэри_чала Ропег]!п' самата дума Рим (Ропа) е от етруски произход.някои изследователи я свързват с роцовото етруско имеР!'па. следователно Рим и3никнал от сливането на лати!|с|(иобп1иви със сабидтски. 3аедво с това от ранни времена вживота на града взе!1ат участие и етруските' (оято ра3про-странили върху Рим отначало културното' а сетве и полити_чес1{ото си влияние.

така ни се представя историята !|а из|'икването на Римвъз осяова на археолог!.ческите данн!1 и на някои общи съобра.жевия' и3казанв въз оспова !|а кр]1тиката на писменото лрсдание.

2' €едемте римски царенашите литера1'урни извори съ'!ържа1 подробно излпже.

ние на римската история в първия й период, който се н3ричаоще ц а р с ки. това издожение съдъР)ка ле1ет,дареп д{атериал,който само в отделни моме!1ти отра3ява обектив!'ата дей.ствителност'

преданието разказва за седем римски царе. на първияцар' Ромул, се приписва учредявансто |1а веков!1ите ри['с|(иипституции: то|1 раздслил гра'(да!]ите яа латриции и пле6еи'с'ь.'пал кури,.г.. у'|рс'!!л се!|а1з и .г.ап]'.]ирал войска1а

Ф!п 27. ост6тъц' от стевата яа стари{ капи'ол}пскп х'ам в че.т наюпцтср ма(симус.

слРдния. Р..г\л води спо'уцливп пойни сьс .ьсед.|и!Р гра!ово' него3атасмьо: ила д6е вер(ии| според ецдд'а тоР 6ил взег дяв ва-ье6е'о' д сло_

ред дп}гата _ би, убит от латлишиите.!]оиемниь"т вз Рол!л, сабиве! ьт !|уча по! !или!'. (!оре0 !3ньиге на

прел'яиёто. воое, ииролюбиа' ! олитича. !]ему се !р/1исва учре0ввв!е.о нажрецеските РолА!иР. каь1о п сьздааап.т6'

]:а занвят!ииските сцружеаия. третл{т римсьи цар. т]л \осгил;!' ! ри(ъе.йй1л*к|м Рйм Алба лояг,' а .ози гРад поду !4,и римс]о'рвкданство. с 6оРбага,Рецу Ал6а лояг...въРзава )е!евца!а ]а хора-ц!!!те и куриацР{!.' хораш'ите били бра|я 'лиззяа!и ги!лян!' а к!риадиг1Рсъ!по танй;а6оатя ааба!и. вождьт на а16ани1е! тул хо.ти']й(е спора'зум.ли' :е л"!ооят !едду отделвиге бой!и !'е ре!1и й]ход" !а боР6ага. огстраяа ва ри\лячи1е сач] лре01о{и,] !а се сра,кава1 \оРашии е' а отст6аяа ва !,оад"т" - 1{!риа!:иите. двава !пмляя{ пэшили трима куоиа3ии.

би,и убит{. тр"1]ят хораци!! !спя, цап0огивн'ци' тьрРес1в!ваш' тоР кр]чел вацело яа воРскатдхйтс яа уситп!е си лромшши. сестра му ооа !е' която 6ила с.одея, ]асдво.о от !{ури.цпите, р3 скръб коспте си

' призовавала

|одспикп си. Раз.цсвеният хораций я убп'' за това той бил дадев под съдсмър1но яаказавие. яо бащата ва хоРацид се обър'1ал към

парод{ п п'род1т го осво6одил.

92

след тул хостили11 улравлявал Авк марции, който яавесъл лораже.построил моста ва река тл6ър и осяова, !а устието !а

тибър пристаяицето остпя. след яего става, цар тарквивий древяият'който се пРеселил в Рям о1 втрур!'я. то!1 пзди.дад цирка' в неюво времеби,и .ложени оспови!е Р' калиголи!!ски' хо'м и би]а прокарава клоан8та'лРРну!.в бчл и егру;ките. таркв;вии'древяипт биляаследен от своя ва ро6'яя' сервий ту''лсвър3ава рефоРмата !а пр6во'о ва [рахдаяство' победата вад града ве]1я,постРояваве1о яа хРама ва диана. то! 6цд у6ит от зе!я си' тарквпви'горди' кевец ва дъшерята ва тупй.

9з

ияа повече яди по-мал*о правдоподобви о6ясяен'я ва Ра3яите:'{о'поеданРс ]а !аргки ! период' почт] вси!к!

]"..,'-'"'""'";" '", чара*.ер. Ро!ул б'. 'пон/м на !Рада би\ (!'

|тсхото вцпа' л.!инс\о1о поп'. Ро1!!!з). пьп64чачално'о]че на е'''има яа !рад1 о'ло Ром (Рпотоь!. с.е! 1ова яаре( с не о сеяАяРа л гом!л {&оппп!!.). о!мата 6о'т, Р!мул и Рег' и!'то ь! ну!а почпили се свързва с РРч.нап|пеп']6оя(ес!во! и с глебе/'с\!' род ца |'о!пил'и!е. и!Р!о на ту.! \' с'тший !ъгдо да и1никне (а1о обя0!ени. Ф /п'.о на едво з,]н|е _ хости_

тов11 и!е р свьг11но с пле6с}ския род на хосг/л]и'е' т1ф..',о и и1:т- на Апк марций сс н]мира.о вьв връ{ка сьс з{а.пия !' _

6еас&и под па м'рциите. имфо н] сегвий т)'ий 'е .вър1ва с лд1ри_

!иаяски/ род на с.Рвил/ит.' все 'ак 1''!6ва !а се отбе'ежи. че р!ц ле'депствите.!ност'

ряк:тте за о!влииието я" сабидпнки(. за ги. та!!ил 6или отзв){

'а рц!л9яите със са6'нянигс. Р.зкази'е а тар{вивипте о1_

';''*' *р,.'" в! едрт"кото !о'попство в Р{ч. спа!!т ььчу|в.пп'в'''

с'*- "'" "" тарквйнии молте исоРивско'_в е.Ру(ьия

'пал |'епа лое, ис-ооическо време сьшРств\вал роцъ! на /арквиниитс.

н.;"; ъ..'ъ*" налпис се спой"нзм спе!Р та.с]!ш п!п{с|!' кое1о звачигн;я гао;ъивил Р.мски_ (вд. Фиг' |',. вь,'!о"но е топ да е 6'л е1и!от

й-'""'| 'а

лин"ст' '. н, та0квини][е' г,гояена ог Р/м.] о,чи брои о в патР/циан'ките ро1ове в во

истори'!ес(и с!6.!,ия. кьм .' я грс6ва д0

'" ''".сс .р",'",-,'а хорапчив и куриа!и].е' ]а тиг л/вио сило не_

яФо !.Ф; 1!1 са 6или р,!ллянии ьои албач'. и пвага рода !!пс1Р-вдирали

уцастви!и във;;,";.'-""," на г0а !а Алба ловга. Ё|изо,ьт със съ!ечсго в1 хора!и'6ь"|.*, -,о""*'ь л0аво ва ри!11яяи|е да о6д^лв,т пред народно!о 'ьооапв оес'ей"оо ва ;а.Рс]раьтё (!!\ п.о(ос' !'оп!ч). ле!евдата би,,в на

год"ва кьч рода па хорации,е' зашого сапо пРедста3ителите !!а то1и роп

""""]""- "й*, година ва ! октомври дертва на явус п на ючона на сл_

цй*" *-"' яаРрчено г!д!11!т 'б!о!|шп !ссс.оива греда)| 1гои'3о '! '!'яеясен в ис1орическото време' прй кое]о са пРдвениа. че хор6цв11 убил сест!а си.

Редом с е!яодогичвите ''!тове

за оформяваяе ва р!мското предаяиевлифдя и .ръцки1е !с1орически разкази. някоп лсгс3ди отраэяват Разллч_няте .одитйчески теяде!ции яа !имските лолитичес(! паРт!! през !! я ] в'

;". ".

о. {и@' спооед .0Рсгократвческата версия, Ромул 6ил взег )кив на

,ЁвЁ'о. а слоо"д демо(9,1гчрскаш _ топ 6ил у6и' от лагри!иите).тря6ва'да се огоеле^и' че

шеяие :|а ц"лаи тоа^ици9 на пар.ка]а

вейьР поченти зд ,ъс"оверни. така в '.кемори!д.ка!3 стара исторля' '!а'1смята 3адосто!еР!и имеяа|а яа всячвнцаре'_освен Рому,. споредяело царет€

6или повече от аедсмотделни !а3ка3и за царете отра]яват истоРичес9а действитслност'

даРва п ве мо*ё да служ и}учавалето ва паяния период на

римската история.

3' Фбфественият строй на ;арския период

пРи устаповяване ва основните черти на обществениястрой през царския период имат лолямо зяачение развите пре'х;велици от вай-старите институти! които се запазвали в рим_

с|@я строй и лре3 следващата епоха. сайият царски ивститутпродължавал да съществува в лицето иа едного от вис1дите

'<реци' който се наричал гех 5ас(ог11п.

Флп 28. остатъци (с1оаса пах1по в Рим.

т'рквиний горди се смята за последен римски цар. пре-да[]ието го рисува |(ато тира!1ин) който се държал )кестоко съссвоите ]|о1аниши и . тов1 '1рсдизвшкал всеобшо недоволство.неговият с],н обезчестил лукреция, жената на сродника ситарквиний колатив. тя ра3кАза]1А за това ва мъ'ка си и се само-убила. Безчинствата на тарквиниите и смъртта па лукрсцияпредизвикали въстаняе. което завър11тило с изгонването яатар|(в!.яиитс и с премахва|]ето на царската власт в [)им.

__|'"_{''] 1 царсц41д _ едща дредс!авц!ва преход отгърБйййо_обшиннй{ ётрой йъм_ класоБо

общество. основяа о6ществёна единица бил 6ащиният екзо.гамен род. преживелици от родовите отяо!1]ения се запа3валии прсз историческата ело{а. члРновете на рода били свързанис взаимно лраво на |{аслепяваРе' те имали общи религиозни!!ра.]нества и 0бщо гро6и|ше' през ранната епоха ро.1ът имало0ша поземлеяа .собственост.- членовете на е'1ип и съш родб'!л1.1 А1ъ:л',1и да се зап1ищават взаимво. че,ти от рбдо'ви!строй се запазвали в римските имеяа. |{мената на рийлянитесе състояли от две' по късно от три. а поня(ога и от повечесъстав}|и части. първата част 6ила личвото име (ргаепопеп),втората част родовото име тпопё:т', а появилата ёе по_:<ъсв6трета част' пря(орът (со8аогпеп)' означавала клова от родаили се отяасяла само д6 ,ацено лице. например: публий(личвото име), корнел!'й (родовото име), сцил;он '(пряйорът,отяа.яш се до клона ог рота', Африкавски !ин \)ви!!уалниятпоч(1он прякор)' сгарият [з] разлик' от мла'ия'. ]!рез |!ар_ска1 а1 ра ннорепубликанска епо\а и мало само лично и ро,ово и^Ё

(,|тделните семеис.]ва могли да приемат ъ рола \1 хора'чужди нему, и последвите ставали нсгови членове. стар9-!цщ.ните на ро']овете (р1;лс1роч), чанто из!леж'0а, се из6ир;;и.

Ро]ове!с сс 1елсли на се]'ейс1ва 6лб1-рз!а?нето яапървобитво.общинния строй известни елемевти от родоватаорга!1и3ация се запа3или' макар връ3ките ме,{ду членовете народа да са отсла6нали 3!'ачитслно и мяого ивституции на родовияс1ро]] да са изчезна-|и, все пак черти от него се запазва!.]и въввид 'на прс)кивелици. Родовете се превърнали в затвореникорпорации.

колкото повече отслабвали родовите връ3ки, тол!(ова по-вече се засилвало римското соме!:ство ({ап|1]а), коетов течоние |{а векове ос1^авало рсновна стопанс|{а и об|дествена

- едиаица.. начело стоял 6ащата на се!1сйството (ра{е( 1ап1;|!а5). властта ]\,у над дичност1,а на я(ената и на ,ацата билансогра|]ичена той и!'ал над тях поавото на )кивот и смъпт(;!5 у11ае ас пес;5). вс9чки лица. ;ои1о .е яамирали под 6а_щяяс!.а власт' се наричали агнати. къл'т тях спадали пе самоонич' к.ито и[]али |{ръвна вр ь,!ка с баца1а |!а ./ уеиството' вои ос!]новеняте от вего. както и жените' о}1ъх{ени за !]еговитедеца 1'] внуци. Редом с понятието агда'гство' в ри}|ското семейпоправо съществувало и понятието ког!'атство' |{огнати сенар!.|чали лицата' свързани с кръЁ!!о родство по то3и начиндъщерята' която се омъ|квала' залазвала |(огнатските си връзкисъс своите родв'ни, по лреминавала |(ъм агнатите на друготосР1\]ейс1во'

през царската епоха изниква и робс1вото' |{о ние ]]е ра3-полагаме с никакви давни яито за 6роя !'а робите' вито затяхяото полох{ение. можем да йа)кем_ само, ';е ро6ите били

95

ср5внително мальо на брой и робст-вото имало латриархаленх;ра.'тер. Робиге били яай.н1гск6сгй!ците членове на ссмей_

'-ство+о и 9е наоавяди главно чрез войни' тогава изникнала и оная

-особена'форма

на отно!!]ения, която се 3апазила в лродъл)ке'ние на цялата римска история' |{ато промеяяла социалпата сисъщвост: някои членове ва родовете став4ди патрони! т. е'вземали под своя закрила отделии лица' които от своя странзсе задължавали да 6;лат верни.и послушни (('1иенти. с1]еп|е5)-'[ази връэка 6ила линна и почивала върху верността (!!се5]на клиенга и патРона. €таринният й лроизхоп се доказва стова. че в законите ]{а '1{ванадесетте таблици |'ару1деиието нав9рцостта от страяа яа патрова се смятало за престъпле11ие

- спрямо религията'

94

Броят на членовете на рода !1е бил ед.накъв. 3а рода на фабиите се разка3ва

Ран;|ият Рим запазваоще черт}'те !1а воен.яа дем о!.р ац!|'|' 3а разре1]]аването

напЁимер, че в началого ва републиката се състоя'{ 9! _а0о-'члена' Родът на клавдиите заедно с клиентите на6роявал в_-?ъ'|о'о

:!ре"''е ь,ооо душ!и. по льдобие па гърция' дето родовете'съ-трупирали във фратрии' а фратриите във фили, в Рим де--ет рода образували курип. а цесст к]рии триба !племс].

тр' тру6',1: тишии, Ратни и луцери. обра'}вали римскиянарод (рор|1]'15 поп1ап]15). ''племевата

носят отпечатъка !{а изку'ствево образуване' во главно от сродви елемевти, , то по обра-зеца ва старото, израсло естествено' а не и3т(уствено създадено -племе. при това не е из|(лточева въз!|о)квостта 3а ос|1овноядро !'а всяко от трите племена да е служило някое истинскостаро !|лс]!е.'| Ёалълшо о възчожно -грибата 1и'ши ,а е отсабичс|{и прои!хол и в оазказа за ти1 та|ий !а и|ч' ..!р'ь!!ше

йсторическа истина.

на най-ва)|(Ё|ите въпроси Римският парод се събирал по ку!иии тези събра!!,!я се нарицали к}гиатни ьо]'и*ии (со! '!|'ас!!г]а|а). ня].' и учени сравняАа'т' оиусч'т. коми,1ии с '.мъжРите' дойо6е"; които се срещат у някои съвремег]ни пароди' |]а_

миращи се още на |{иско културво равнище. в кур''ите участвували всички възрачтпи мъ)ке. куриатните 1(омиции ръко-по:Рли работите във връ.,ка с кул]ура|а' със ссмейн!'тР отно.1]1еп|.'я и )кивота иа цялата община' по всяка вероятност вкоп]ициите ставал изборът па царя и се взеп'али ре1!1ения заобявяване на война. комициите могли да съдят грахданите'провинепи в техки лрестъпления. в комициите се излагализавеп{ания' извър,1]вали се осиновяван|'я и се прие']али в съ_става |'а общин}:те нови родове. народът се събирал на коми_!1ии по курии и всяка курия имала едив глас.

' эп ]ел.'с' пр^ис\ов! !!ис с'.ыьа"'с!ноп.огс1веявосги и госу3ар..] ''' со1и!!!!пл марьса ч э!'!(.!!са' г' \у ' ч' !..!г' оо

л

!1;

1[]

'!:

;11т

96

Р!ачело на цялата община стоял царятвластта яа1цаРя (гех)' който 6ил ,'... военачадник, върховев

'(ое11 и п0;-1се.1ател в ьякои съдили!ца'_1вонш ните отличитРлни

.,].''' ,''ш'оя 6или пурпурна маа']ия' ззлатна диа !ема' скипгър:';;;''; ;;..'" ог Ёлойова <о:т 'зе!]а с::ц]'з'' пре, царя

;*;""'" '' ли!(го0и със сноповс пръчьи. в \оито ои'!и му{'г

н:тп ооадви' 0оч!и вси:.ки _е]и инси|наи, г е' о1личигел'!и

""]''" 1'" ""р*',,'.,

влас1.6и1!! заимств) в,яи о.г етруски1е'о.

'ях поойзли.а в-р0ят!!о и висшз г'] пласт !|!пре]!|'!'])' с която

;"] ";;;;;;;;;".'

Ёс"".'' ',"""

го3орят' ч: царят се и]бирал

о' комй,"те й властга му б'{'|а огоаничена' (-порРд внгелс'

!'а_''*] о* цар_самодърйец, ка!(ъвто го рисува момзен""а пдеменев воя{д.

Редо[1 с царл стои ( енатъ1. спорс ( лрсда'сенатът нието, той

'сс сьс!очл първоначаляо от

]00 пу!1и' след това броя! и\ се увеличил на 300' ду!1ата';;';." ;;"";.'.' поои"',,а о. 5Рпех _ старец' г]о всяка ве_

{^,,"'.' !'оез оан,!ата епоха сеРагът сё състоял от родовите!,"."лдцвй. той 6"л съ"е. яа старциге' какъвто се сре'ша в

й'"!!й !'"'";а ча развитие на много '!аро''и'

всички решения ла

['!}'']'й'"_*''"',"1-,'рябва !о да получ,г оло6рението на се::ата

|'''!!|Б.;:аз о.:г,'п), коиго бил пазител на традицииге на 'едите

!тпоз па!огцп] и съветник на царя по вадяи вьпроси' член0_

;;;;;;-;;"-; се наричали бащи {ратге5)'_'_- й;" "*" на цаБската епока се яьили ллъжяостни "|ица'*'''' 11 "'''"'.',''"'о1'

!!аря' така' за времето ва своето'от'.-!'Б"" ,^р". |]а.]н{чавал грацсчи грРфект (ргас ес1!5 !г0'5,':,;;,.;; "; "^,",*.о тпоа6лечието на Рип:._"_'т""й,

." ,аче,й'ё ,, !!олиги|еск/|те институции в този

ппРуплёв пеоиод от първо6итно о6!цц !нил (лрс'п'1ържаввия1

;;;';;.'"'; (държавния!сгрой' вш'елс дефинира то{и стРои

като воен]1а демокрация'- пълвоправните члевове ва римската о6щи_

п.тРиции и олеоеи н']' обе!инени в родове, се превърнали по_

.тепенно в ,р,""'"'"ро","" ча'т о| обществото' те се вари_

;';;;';;;";'''; :патг!с!]. т. е. овези'които ичали баши или чиито

Ё1''','Ё"[' й.""Ё'."''" първоначално само те образували римския

""]" '"''ш,з Ропапп:;' |1атрициитё се противопоставят на

*]!6!".Ё' 1':р.,.''"- се' че с}мата дума р]еь5 лрои,ли1а.от

;];;-_ " ";"".

напълвам. и с нея 'е обозначава масата'

има оа1ли"ни .Рор !/ ]а произх'д1 на плРбеиге' пьрвия! оп! т да се

"""""'';;.ь';;;;'".'". на плм'"'ее нап'авев ог ни6ур'

'о1]то !въти'

;;";;;;;;,'-"ъ" се -" о6оаз' вал ва ваи6'и!чи1с до !!им

]й!!],]]'_ {!,|,Ё о",, по(оРеви най'р.{о ог !аре'е и инкоР1ориранв 3 Р!'!'

;; ;;;; ;;;;"д"'' "" "";,ад-*к''"'

!!рав' п нё чогли !а вс!ьпват в орак

| э н г с л ь с' пРоисхожд.нис сем! и-'ч'стно"обствеанос1и и госудео_

.*' с"]",_,:.]Ё 1р|Б,!.1 эн'ел|с. плк там' .тг' 1!..

! кр|оков и3дад труда си ва ве'свя под псевдови!1 Ре]!е9'1по,дп0ец10п8"п |!ье! оеп !г5Рфлв|!сьеп п"|'д:о.5!пРБс]1Ёа 0ет .от'5спепРа!г!2!Рт !ла Р]еье,е!' [р2. !842' ча русци език изследваве1о ва кРюьо3

му' вж. '.мшсли о пеРвояачальвом различии оимск/\па!Ри!ие3 и пле6.ев в релипо1вом о1вошеяии''' -пропилеи.' 1. |у' !85.!'стр. ] _80.

2!ппе' гог5сп!п8еп а!{ асп оеь!е!е 0е1 !оп!5с]1еп уе'а95!л85ве_

] моммзея' ис1ория Рина' })|осквв' 1936' с1р.8| и сд'4 Фюстел де кулавц. граж 1а в с кая община 0ревнею миРа, |906.6 напоследък Розе е изка1!д вьзлледи' 6лизки до вьзгледите на Ёд.

м6йер. 5. н. Ро5е, Раи]сьп5 ала р!еье|ап5 о! попе,.]о!г'.| о{ копап 5!ц_п!ез, х!|. ]922.

6 м.2ое!|е.' и1!дп !пс воп' 1878.? с. ''. с!ло. уо'де3сь!сп1е вопз.| 1878, ]], 1888. съцюто шевие ое

опитва да о6освове |] 11]улце. коато лат{!скп и}{ева

3 о ье г2 !пег' !-'ог!я|пе .|е||а р!еье .опапа 1901.0 в 1п.| с г, о|е р|еь5' |909.

д

98

к.гаго .азг'еАдаме разви1е теорги за 'рои1хода

ва плебса' тРябва

поеди;сищо ;" ***' * пРи сь1дававето н' плебс' завоеван[ето е

;{"_;; "; "".*;'.'. годяма т;о. я' стопанският с1рол на Рим ''е

б'л равпт;;,;';";.;-*,. че обоа:тва|ото вв пл'бса !а 6ь!е Ре?ултат от икономи'

"-.'[""'---!'. ьд*г<!см9та Бдуард мапер): в пРе!анието

;;;; ";**" с,"д^- -"а. "е плебеите бгли потомди на кРе 'остяи

клпевтиияР и момзен].''""'" г;;;;'";;ъ;;;

""з.,Ё,, ", н"оур. ''между това _ и]ш гои _ васе_

!'и' , р"ш"кага офаст' р'зширена бдагопаревие яа 1а!0е

;;;;;;;, ;;;;;;;"; | то'| варастваве;;;;;;;;;,

';;'.";"

я счЁ и 'в по\оредиле! предицно

]!"]й'!|' ?'о""с.". воцчк! тези !ови гра*дап!. ' ' сто'ди вън от старите;;;;;; -'""' час' от роРц]ш" то_

ь'й; ;;"**" рим.ки варод_|' отде' ну п' еб"и тъРсили гокРовптел_

- "отс] яа даа.сални;е па'рРд'и и ставали

йкономическа освова на ри1!ската обцинаикояоии{ата бидо седското стопанство. €порел прела'

яието.когато ос!1овал града' Ромул ра3делил земята мехду граж_

,]"й''" ' """*' от тях по'|учщ_ц02 ющ[а (югерът '" Р"!11:1{

*" :7 д9ц12р1. с условие тоя к ьс зсмя _1а се пре-дава ло наслРпство]'ь1*а;".. Б' '{умата 1.егез - насле !ник). в случая по вся(а

вРпоятност .тава дума за с'лския 'вор

и прина']лея{ащата към*"!о зед:". з,а'и'е!на част от ']емяга се изподз}вала колск']йвно "

о6разу'а'а адег р!1ь1:с!5' основа на мог1це'твото ла'патоициите би;о главно !5отовълството (не напразно думат']

песшп!а 'пари, произчож!а от ресц5 дооитък)' ! !леоеите

ЁЁ-..йй'""''й пре;имно със зе[!а.0елио: у тях собс|венос1га!*,",' '"""'. се създавала вероятно по_рано' о'1ко'кото у

"';.;'''*". тъоговията и занаятите започнали да се ра3виват

'рс! "'ру-*"" ,',=р''д. когато Рим сганал зяачителен търговски

''!','"'] '"' ооъ;ието и различнитс сечива се правели още ог

мед' ; чак до у| век желязото се улотрсбявало''1|'' 5111]_

'''" " '"р,'*""''а се науиРали в ръцете на пл+оеите и ва

,]*,",'и'". в.е пак трябва да отбеле)ким' че и\]} |!1ествей'!!! р'.'","" ' 1о'а време оце били незначи_''"'',.'на*ин'т на жив0т яа патриции ге се отли_ч, в'л с поостота и Рим пропължавал да запа]ваосноввита ч ерти |'а селски .рад'

4.3авоеванието на етруските и реформата насервий тулий

Фт !]1 в. пре!ди н. е. започва засилването на етруските гра

пове_ които 0аз;0остранили влиянието си по долината на река1аЁ"']й!'6 й Ё

"о'!..-!е пицев' лаший и кампания' съвременнитс

и};ледователи смятат' че разказът за династията на 1аркви_

'йй!Ё|""д"'"'.."у', за г<!сйодството ва етРуските в Рим1 ко_ето

""" п"* пе могло да възпре самостоятелното политическо раз'

витие на града.

' э нг "'""' происяождевие семьи' частяо' собсгвенности и государ_

"*а' с";;;;Б;;ъ; ; э""","с'' '.

ху]' ч' !' стр' !06'

99

на сервий тул'!й, който наследил 1арквиний 6тария(според преданието през у1 в.)' се лриписва оная реформа наобществевия строй' която в!гелс нарича политическа революция''невъ3можно е-пи!!е внгелс _да се кахе яещо определе!]о,1ито за вРемето' нито за хода' нито за причивите ва револю_цията' която '!ур11]1а кра11 на стария родов строй. несъмнено есамо ед!'о' че вейната причина се крие в 6ор6ата ме)кду пле_бса и рор1|]1!5'а" 1. чис'еното превъзходство }]а плебса' него-вото нарастващо икономическо значевие и най.сетне това, чРплебеите се привличали към военна слу)кба наред с латрициитеи подобно на тях се въоръ)кавали за своя с!'етка' всич]{отова довело дотам, че плебеите били вк'ючени в рор||]!5 Ро'т)а'п!15 и всички' годни да носят оръжие' били разделени на 5класи в зависимост от имот!{ия си це!]з] всяка класа изкарвалаопрсделен брой во|!скови единици (центурии)- на вся((а |{ласасе полагало определево въоръжение' първата класа трябвалода има пълво те)кко въоръя(ение: 11]лем' кръгъл щит' на](о_ленн'ци, бро!,я (всичко от бровз), меч и копие' от оставалитс!(ласи с9 изисквало по.малко; гра}кда-вите от леттэз тлэсабглявъоръ'{еви само с прашки и и!'!али 3апд.0т лицата, които имали същия ценз !(ато грал{да!]ите от п1'р_Бата класа' се ком|]лектували 13 центурии к9в[|ици. по тоявачин| слоред давните на пРедавието' е било уставовеяо слсд_ното деление_ на гражданите:

кояници ценз 100.000 аса _ лават !8 цРнтурии ,пьрва класа '. ,ава 80центурии 1 всичко 98втора класа 75.000 аса . 22 цёнтурии

'трета класа - 50.0п0 аса '. 20 центурии |четвърта класа _ 25'000 аса .' 22центурии \ всичко 95пета класа ]|.0о0 аса ' 30цснтурии {

проле гарии | .!ават -----_.]-ч::]щия !

3спчко;193оне3и, които !|ямали цен3' влизали в разреда яа про_

летариите. занаятчиите и му3икавтите давали 4 центурии, ко|1тогласували-заедно с другите. класи, а пролетариите ед!1а' цсв_туриите оили яе само воискови' но и политичест(и едит{ици.когато се съ6ирали 1'а съ6р^н'1я, трахдавите се разделя'и поцевтурии и всяка класа полуцавала толкова г'аса, колкотоцентурии давала. предимството се падало яа първата класа'която заедно с конявците имала 98 от всички 193 центурии'обикновено гласуването ве достигало не са!!'о до последните'но и до средвите класи.

освен разделядето на гра)кданите на т{ласи, на сервийтулий се приписва и разделявето на Рим на териториалвитриби. при новото устройство добили осо6еяо

| э н г е л ь с, происяо!{!свпе ссчьи' часлнои .о6.твенно.'л и .осу!ар-с'011' сочинснип марчса и эн.ельса' т. х'|' "' ]'.тР. ]07.

100

значение цевтуриатните комиции (соп!1!а сеп[!_г|а1а), в които лдавната роля игРаело и-мотнотосъстояпие' а не прои3ходът' докато съораниятапо курии (соп!11а сцг!а|а) загубили предит!]вотоси з;ачен,е. все пак трябва да се от6елех{и, че родоватааристокрация не 3агубила влиян]{ето си._

Рс!формата на сервий тул'.|й 6цла истинскалолитическа 0еволюция, с която се завършилппеходът към !ърхавата' тя свидетелствува -че родо'вата орга1'и3ация залад.нала \\ старото делевие яа обще'ството не могло повече да се запа3и". "ип|ущественитекласи' които вкл!очили цялата маса на васеле_нието' послуж,1ли на поле.!ната цел униш!ожа',ването яа ро!ове'] е. които били станали затво_рени корпорации1.* 3асилването на Рим вследствие на

ёервиеват6 рефорл:а му осигурило ръководната роля в лацийвсе пак наскоро сдед това, ло всяка вероятност във вр'ь3касъс засилването на латинските сламеят]]' етруската дияастиябила прогоне{1а от Рим.

въпоосьг за на с"пв! ''ва_а реформа с' ре!!'ва от, сторишит| р:,,,*ъо' мнозияа у'рни |пао(' ьгллох и !г.) смя!01. !е шелле

яиет6 ва гр|*лая"тс яе 'о-Раво

от кра' ва ]у и !орияача'ото яа 11] в.' тъй като първото се извърп!ва имеввопое' !у в. сьвосле!!Ряг ан|л"!!.чи !!{сллсдовател ла.!. в сьРасцё с гре0.'

'й-' "*"- Ё"оорма га *

"' у| в. гг. {. ". по{ гав.лно е 1а с" смя1 а' че !е-

равнл' перпод' яо че първовачално съ!!е-ствувал ве !аричея' а поземллев цевз.

5. Ранната римска религия

на ранното стъпало на ра5витие' лри лрехо4а от първо59тно_о6цинния строй кьм класовото об[цество. религията играела из_

вънредно голяма роля в .!астнья и в о6ществения ]&ивот на

ри!1лявите' Римската религия Ёикога не е имала 3авъртденасисте}|а. остатъците от старинните вярваяия се [|ом\4рявалцв нея с религио3пите представи на народи, намиращи се яа по'високо стьпало ва културяо развитие'

в римската религия, както и в другитеотживелици от ита;ийски култове, са се запазили лрежи_

велици от т6темизма. 8 лолза на тоЁа го'во0ят легендите за вълчицата' която откърмила основателите на

Ри'. А с вълка (на латинсьи вълкът се казва |1]рц5) билисвързани очевидно лразненствата луперкал']и и особеното све_

тилище луперкал, посвете']о ва Фавън' хреческата колегияна луперките и др. другите божества също имали посветеяина т;х йивотви. йълв!вът, 'вълкът \1 6'1'<ът 611л11ливотни' по-

101

светени 1{а 1!1арс, гъските на ю}|ова и т. н. тря6ва все пак дасе отоелеви' че черти на тотемистичви култове' предполагащиотъхдествяване- на хивотното с прародителя ва рода' не санаблюдаван!{ в Рим-през историческата елоха. то3й стад'й вадуховт{о развитие оил вече преминат от италийс(ите племена

зяачителна роля в римската релития?*:1!1''}';:11ъ: играели Родовите култове. Фтле}ви 6о_

' жества' покровители яа роловете' ,0о_оили оощоримско значевие и ставали олицетворевие на ра3-ните природни сили.

в лроцсса на историческото развитие семейството ста-нало в Рим първична социална ядка. то]и лроцес намеРилотра'(еяие в религията' всяко семейство имало свои светиви'свои богове * локровители' свой култ. €редище на тозикулт 6ило домашното огнище. пред коего ра!ег {ап;]!а5 из.пълняв3л всички оореди' гъпровождащи вся!{о важно начияа.яие. например пред огяището бащата обявявал новороденотоза свое дете. 3а пазители ва дома се смятали пенатите'които се грижели за благополучието и благосъстоянието насемейството. те3и добри духове ъбитавали дома. във от доп1аза семейството и неговото имущество се гри'{ели ларите'чииго олтари били поставени на гоаниците на поземленитеучастъци, всеки члсн на семейсгвото имал свой "гении'' ьойтосе смятал за пэраз на сила.[а на даде!1 човек' ва неговатаенергия и способности! изра3 на цялата му същност и в същотовреп1е за {егов пазител. [еният на 6ащата ва ссмейството сепочитал от всички членове на семейството. това бил тъй }та'речевият 9еп]!5 {ап!]|ае или 9е11;ц5 ао|п115. майката на семей"ството също имала свой генй, който се яаричал юнояа' Боги_!|яг] юнона въвс'(дал.] ула|]ата с]-|'ру!а в 1ома и тя ооле'{',а.в!ла родилвите мъки на майката. всеки дом имал много другибоя(ества, които го па3ел!|' особепо значе1'ие добил богъ; навратите янус' който пазел и охранява]| вх0да в д{)ша.

6сшсйството се гри)кело за у14релите пра !Р!и' предсга.виге за запгрооншя ,(ивот ве били раззви!!! у римляните. сл"1смъртта чове!дкият дух' според вярванията на р,]мляяите' про.

'ължавал !а живес в онзи |роб. в който ропнинитс полагали

праха на умрелия и на който те !'осели храна. тези при_ношения отначало 6иди твъРде скромви; темену)кки' баничка'потопе!{а във вицо' кривача боб и пр. мъртвите прддеди' закоиго се грижели техните лотомци' 6или лобр!1 божества _мани. кога!о за по!(ойяи]]ите ве се полагали грижи. те ста.вали 3ли и отмъстителни сили _ ле муРи. геният на прадедитесо въплощавал в бащата на семейството, чиято власт (ро|е51а5)получавала по тоя !!ачин религиозво оправдание.|м.окс. ковспект квиги

.Архив мар;с' и эвгелъс.". т. |х,льюис! г. моргава

"дРеввее о6шество'

|94] г.' стр. 177' |80'

онзи кРъг от вярвавия, които се отнасятдо семейната и родовата религия' както

! спорсд другп обясяения итал!аяц!те заедп сатуря от първпте '(!'

'(ли !!п .!|{п.т'!: |оА 1|ил .икулско божесгво.,в}{. !!!го!'с ст|'' 81 п сл.

1}102

и представите за залгро6ния живот. характеризират. римската0ел;гия ьато религия' в основата си анимистична' харак1ернаБсобенос. яа римския аними1ъш е неговата абстрактност и

бе3личвост. геният на дома, пенатите и ларите' както и ма'

лите и лейурите] са безлични силп, .]ухове. от които ']авусиьлэгополучйёто на ссмейството и на които можс да се въ{'

'ействув; с молигви и жертвопоиношения.

3ёмсдслскияг 6ит на римляните Р ,{америл о1ражениетоси в поклоневието на природните сили. първичната римскаБ"'йгия ооаче била далеч от аятропоморфизма и не л 6Ало

[|ойствено олицстворяванёто на приро'1ага във вил на божесгва'!{адарени с човешки качества' така чо в това от|{о11]ение тяпредатавяла пъ'на противоположност ва-гръцката рел]1тия'бсо6егто хара:<терни за рип'ск!!я ави[1изъм оили представите 3а

о'лелните мистичн!! сили. присъши Ра приоо )ните явле'!ия:'1ъкмо гези .!!']!' бил,{ 6о)ксстват; (!,!1!]!па)' ко''1'] о можели па

принасят полза и вреда !]а човека' процеси1'е' '(оито

се из-

'ъртп'ат , природата. !{ато яапри!1ер къ"'1ненсто на семевата

и.1; \,]рявач'тп на ллола' 'ё лре1сгав'ли яа рим'1яни!е вьввт:: йа особени божества. с ра.3в,'|ие-о на о6шествения и поли_

т!!ческия хивот ставало обич'йно да сс о6ожествяват и от_

влецени пов'тия' като надевдата' честта. съгласие'го и др'сдедователпо римските бо'{сства са отвлечени и бс3личяи'

Фт п;яохсеството богове изпъкнали такива' които дооили3пачовие 3а цялата община. Рип{ляните се намирали в постоянновзаимодействие с други народи' от тях те заи11ствували

']я_кои религиозни представи' !]о !] сап{ите те от своя с1'рана

улражвили въ3цействие върху религйята на своите съседй'вдип от с1аРлте р!мски богове бил япус' от 6о_

Римският павтеов я{ество ва вратито' о1 6д!'елев вратар' той сепЁевърнм в бо'{ество яа всякп яачало' предп]сс1'

вспик ва юлитер. изобра3ява! бил !о'късяо свъРзадя с аего

спав!и1еднооаяо юпи|ер'А]арсиквРрин'

'оп,!ео'6ил почи1а;

пй с'ю'"'"р сс свьр3в',,а |рс0ставата за в[ряоьяо 6оже(!во' ба!1а!ала 6о!овете. кьп името му с' при6,ая по_ььсно .пи1егъ1 Ра|е' {01ца!'

!сп се поев!['ца вьв висше божес'во' не!ово' о ише

;";ъй;*"* .я!п.|оо"р'и',ятп_велик'(оп!;т'!5'ма}!г!''през'класическвга епох6 марс бил 6о'ес1во ва водяата_ поьровител.вапймска:а мош яо в да'ечвото оР, аграРпо оо_

й**о. *"". яа пролетнам раст,телноо. квирия 6ил яе'ов дво!1н}{'ку,1ьт яа ве с 1а. па,и'ел{а и и,дитница ва

едив от"наи-почитаните в Рил.3аем{ите от цпкъла яа редигиоэвите представ

в.!н] от първи1е. коя!о римляяи1гчптат.6ила лативёкатв 6огияя диа н а' поьпови1елка вд вени'е' бог}ня я'

диаяа ва Авевтин 6ил пос!|'о.я' споРе0 !!п.'аписто' !Р'ззвпеме'оя'(егпиитудий. сравяителвопо.кт лРу!д лд1и{(ка ооглп{-

104

лото си от аай_старите табу. така по.време на 6огусло)кениетов чест ва силван (бохсството на горите) не могли да присъст_вуват )кени' яа пРаз!'енството на добрата богияя (ьопа 6еа)'

'обрат|1о, не се допускали мъже. някои жречески длъ'(ностибили свър3а!!и с яай_разноо6разни запреп!екия: фламивът паюпитер ,1е тря6вало да гледа въоръ)ке!{а войска, да носи пръстени пояс: нарушаването на някои запрец1ения' напр'{мёр на о6етаза 6е3брачие от страва Ёа девиците.весталки' се наказвалосъс смърт.

в римския к,лт играели голя!1а роля всевъзможяи маги-чески действия и заклинания. култът на римлявите се състоя{1 отя(ортвопринот]!евия ва я{ивотви и плодове' молитви и осооениритуални действ-ия. молитвата била за римлянина средство 3амагическо въ3деиствие върху оожеството или върху вякое явле_яие. на бога се лредлагала определена жертва, а той бил длъженда изпъл1{и овова, за ,(оето го молели. молитвите 6или м11ого.словни, тъй като искали да предвидят всички случаи и да недадат възмоя(ност на 6оговете да поискат повече от обеща!тото.

Апо ве се каяело .приеми 3 дар 1и подяас'м", бо-гът кохе, д6 полисли' чс му се о6ецава всичкото вияо. кое1о се яамирало

вдва стара легевда разказва как нупа помпплий се паз0р!л с юли.тер| ,,т! це ми пРивесеш в

'(ертва глава!'-ре(ъл юпитер' _

'.от,ичяо_отговорпл цаРят' ти !1е по,учип] която сй €сга '!е

из.тр1гяа отзелеячукова1а си градипа."

''не' аз по!раз6ирамнещо човеш!о"'-

''до6ре' !!с по,учиш - ''съ!сеш яе'

живо." -','в, до6ре' към всфчко !ова ще прибави{ и едва !алка риб3а."юпи1ер започяа, да се смее п се

в римските }!олитви л'псРол екстазът и възхищевието.за римляните това било суеверие (5црег51;1!о). спрямо боговете'т{а!(то и спряп!о членовете на своето семейство, а също ].1

спрямо !1ялата общипа, трябвало да се спазва вяр|'ост и б,'!а-гочестие' изразявано с думата р1е1а5- в римската религия ]|я.[1ало определени етичяи норми €ъгцестве:то било строгото 1'з.пълнепие |'а обредите и спазването на всич(и 3абрави. по-къс]]о,пре3 ] в. пр' н. е. и сетяс' римскитс писател!{ извс)|(дали думатате1]9!о от глагола ге1!8аге, т' е. свързвап', привър3вам.

в Рп'!' както и в гъРцпя' яе ссра3вило лрофесио-изнвкваяето на нзлпо )кречество' затворево 3 ософво съсловие'

жреческнте РелР! и!'а в Ри!организац9и )(ре!иге'или

които пзпълвява!! определеяи фуцв_ци,'. те 6или о6ед!!неви вособени6Рагсша. нои1о.. попь.!ввли г,авпо чрсзьоогтиране. в!чо от яал_стари|е жреческ4 с!руденпя 6,л' коле,ияга ваА Рвал ск! те '6р а тя (6ратята'орачи)' хои1о уре*цали своя празя!к3 чест ца 6оги|1ята ва ц'одородие1о. до ваши дп. са се запазв'и

'ротоко"пРазяество. в привсжда ритуал'!ата песев, 3стариявият латилски сзпк' след пздаяе1о н6 цаРската

власт добиди особено значевие п о я т я ф € к с п т е' в чиито ръце постепев_яо преминал яад.оръ1 над шелия религио3ев би1' вад об,!!есгвево!о !ч'.тяото 6о...л!жРяи.

,

|

устАновявАнв нА РЁпуБликАтА и БоРБАтА нАсъсловиятА пРв3'у1 в. пР. н. в.

след падането |{а царската власт (според преданието' в:;09 г. пр. я. е.) в Рип| била уяредена Република' начело на'!ъохавата стояли два^)з и.]борни консули. които се сменявалив.яка година. зап1зили се наро'1ните съ6ралия (соп!1;а)и съве_гьт на сгаРейшияите 'сена!ът] фучклиониРал какго по.пред/1.|'о.1овата ари.токРация в това време се.!асилва отлово и слсд-ният период се характери3ира като време па о)кесточена кла.сова 6ор6а' борба между патрициите и пле6еите. Б освоватава тази борба лежи борбата за 3емя- "вътрет!ната исто.Рия ка3ва маркс _ мох{е изц'ло да се сведе до борбата надре6ната поземлена собствсвост с едрата' разбира се' с онезии3!1е|1ония, които сообусдавятот съществува!'ето !1а робството.!1()ще в ранвите етапи ставало съсредоточаване. ва земята връцсте на патрициите и о6еззеп1яване ]'а пле6еито. 8стественапоследица от дребната по3еп'лена собственост е и увсличава-пето на дългоЁетс на плебеите. историята на то!и периолразказва за приети под натиска на плебса аграрни закони,кактои за 3акони, ограничаваци лихварството. вд-новременно с това върви борбата 3а раз'диряване наполитическите права па плебеите. плебеите сеползували с пРава ]'а римски гра)кдани: те слу)кели във войската'у0асгвували в наро]н0то събрание' но не могли ла бъ!атиз6ирани за консули и !а бъдат членове на сеяата. хоцът !'абор6ата на пле6еите за изравняване в права с патрициите езамъглен от по_късни !огацки, отнасящи се до ]] и ] в' лр' н' е.и пренасящи в дъл6оката древност ояия отно11]ения' които билихарактерни за посдедните векове от Републи(ата. на!пите и3.вори сочат следните етапи ца тази борба.

! м аР к с' письмо к эягельсуи эягФьс.' т. хх|!' стР. 89.

отдвл ]!|

впохА нА РАннАтА РвпуБликА

глАвА у!

107

вдво от първите големи с6лъскванияп.ьРва.ецесия между патрицйи и пле6еи станало в 494 г.

]"''т"ът"ът (слорёд други све-леяия в 471 г,.-тит ливийразка..'ва, че ллсоеите. които оили не,0{]_

волви от потисничеството на патрициите и тлавно от ре11]е'вието ва въпроса за дъдговете' отка3али да участвуват влохода против еквите-и се оттегдили ва свещената плани|{а'

патои!!дите изп0аРли на свешелата плапияа мевени4 А'рипа' кои.о

"" "",*"й с у'ажен|е и"дду пле6Рите' тод сраввпл 6уята на лле6еи'ес откяз] яа отлелните храва яа сто-

ите ч "нов" от.л16,!а'!и !о кра0ност' с !ози примерцен;яи6; с0оред т'г ']'ивий. промёвил яа(1роепието' в пезз!л1а! на което с'постигя6'о

'омпреп!о.[1атрициите били привудени да направят отстъпки и се

съгласили плебеите да избират всяка година свои представители!

народпи трибу!]и' (оито трябвало да 3ащищават иптереситс напле6еите про']ив произво.'1а на патрицианс(ите !]агистрати.

ло.'дан!е!о отяася ;ь" !"6.' лрарнРя Ф!.о' опРо'\. яа 'о'еш!" !ъл'(.во!е,.'с у0ип к'сРя' \о.||' !!.д,]!ал 1авлР. г!!1ёзР!и!ас' ра]пре!е'!9''|"' :} ::./Би:е. слурии к !с' ., си' о01иве.! в ..ремеъ( кьм .илд' ич и

спошд й'"ес:н".6ед"чио!!а''ре 'ни!!о' прс' _0-!е'о0ини на у ьсч

-'л::ри'т',тко*ът на наро {и, 1'иб!| ц"А!|''А"ея|ив ме*ду яа} бсдв;'е гРа]к,аяй и закопът ва таРпей я Атеряий, коиоо.равита*"

'р:аво'о "а коясу;ите ,а па'агат

"п6я'в сорб.]та си против 1]атрици,'1те

''леб ''[е

зачоните ]]ост; нали |(ъ\ с!е_1ат] на у вск ;звестниф двпт:#Фт'е успехи' в ,{{5! г.; както съобщава лре)1а'

нието, под натис!(а ва ллебса била и3бранае]1!{а ,((есетч.цена комисия' коя1'о да запи11{е заковите (аесе'пу!г!]('{:оц5 ..т.ь:.,а|5]. тя ,е сьстояла от в,{л'!и л,'!три|!ии и била

оо;ечеп) в широки пь.!!]омощия. де!!ечвирите сё ползувал] сизвън1,е1па вл]сг. 3а гази година не били избйрачи нито '{он'сули нито вародни трибуни. в течение ва първата годива ко'д;фикационната р66ота не била завърп1е!'а и за втората годинабила избрава втора комис!{я' която съцо се състояла от де'сег члсна| но пеги1]а ог тях били пле6е!!. вгоо,1те децемвпрл са

пре'1сгавени от пре!;нисго като узурлатори' които действували не саио п0отив плсбеите, во ,ори против патрицРи'е''|ова ловело ло Ёторото оттегляне (сецесия)на пле6еи-е от Рим'пгеланиото смята като нелосре,]'ствен пово.п за гова опига яалёцемвира Апий клавций да !иши ,езакон,о от сво6ода вир'гивия! която оила дъцеря на ллеоеи.

само чамесата ла ви!ви грая<'аАи лредотвра1ила избух_ването яа ме)кдуособва война. в 449 г. бил сключеп тържест_вено мир ме)кд, враждуващите съсловия. Били въ3ставовеяисъщест;уващите по-рано магистратури и били потвъРдени пра-вата на плебеите и преди всич|(о законът за провокацията

1

|

от 8 марта 1855г'' сочивения маркса

108

(|цБ ргоуоса1!о!!$), по силата на който всеки тра)кданин ималправото да обжалва пред народ|'ото събрание несправедли_вото ре1!|еяие ва магистрата (т' е. висш1ето длъ)кностно ли|1е).3аписачите от цецемвирите закони 6или о6яаро!ваяи за све.це!'ие на всички. те3и закони са известви в историята подиме1'о зако{1и яа дванадесетте плочи. те са запи-сване па обичайното право. според думите на тит ливий, два-вадесетте таолици оили главният извор както за римскотопублично'

'тъй иза римското частно лраво {гоп5 опп|5 рць]!с,

рг|\,а!|чцс ,цг!5,. |е установяват 3а дължи,] ел ността на съдеб-ните разисквания.

лр,зовапият е длъжев да се яви пред съда. захови1е !]а дваваде_с ду'и1е: ..Аьо 6!0Р поьи\ан(5! |'. !ц' !оса|' !|о]. влас!иге о6аче н. в'ема1 у'рки 1а лризоваване на

съ!ът е преди всичкосъстР1авие' държавяите ор'"яи п.!,!'лиоат сьдеояил г0о!(сроля|а в6 ар^АтРц.8се 1!к закон,,ге от дмва!есетта плоци предпола,а1

ца решеяията| изясссяи от съдс6!ата в,аст. зако-ни|с яа двададес"тю .!ллочи св!де!.лсгвуват зз. \,спеха на св.1ско|о право(!!!). по е!новРе!евяо.1оаа ."0ебяите !азРскванРя 6! ли сльрзвн/ с ред формул! и оореди' до 11г]6ване }а ис/а.

3аконите на двавадесетте плочи отра3яват в своите ло-стацовления развитието !{а размяната. те по3нават един отосноввите начиви !'а придобивавето на собствеността - [! а н_ципацията.

тя 6!ла особен обред' кол1о пРедпо,агал задълхителвото лрисъствиен1 (упувача на ве|.1га и на прАди!!.яия сос.!*яи\ (отчуР!атрлф. освен тош1ряо3ало га прис!с!в\3дт к г.!и!а пьлноле!ни !раж,ап] и сдиншссти' ко1!то дтр}(ед купувачът' до(освайки се с Ръка допрсдавав]я гр"!мег' удря.. 3.1ь,|. с къс.' '!рд 1с! !воли3иРнего на 3ешга) гре!авал м"в нао1 .у*]а е]4 Р произнассл огре0елеяа

в заковитеяа дваяадесе1те плочи е пзвестяо Разд0!евлсто ва всички3е[и на дв' ка1егориг . чле1 лан!ипа!ия (!.ъ !' а'.с!р!,

.г !оу!о3отс яа 'ол 'с1и'еот и!лРра!оо.к'г| ело!а. |е от!Фгят :ьц г'ги:а ка:с:ория цР! !апс|р!,

нРдвР\иш|т. иг)!1ес1ва {т!итё и ..р.д! ]е) в ]рРдР. )те яа и]а.!л!. побити ч1]Рияо.и1. яиво|ли' служРши ]а лрев 0'оне' волове' ма!а-Ре!а и м)лета). / сслскч!е серви!уги (пра3ото за решич.ваяе га .е ласе

]ро{арва вога пРе1 (-сед3пя лорм.!.!! у{а0!(,. ос|аяа_к[!

'е5 пе. гапс!о.: сс лоедават чре3

н"я!и1а!,я. вси{ко !ова .видегслсв1;а € ра"в]тието ла чагтн.та [о6.!ь._яост яа лърво м'сто върху веците от сслск!я бит.

през тази епоха се зара)кда понятието за неограниченаквиритс(а собствевост1 (ао1п|п]!п ех !11|е Ф!!г!1!ц1п), която,както учили юристите от по'късвата епоха' могла да бъде самона римля+!ите и кофто се закриляла от раняите римски .3ачони.('язи. коиго тъпчел с дооитък или )къне]1 нощно време чудцанивд, обработена с плуг' се осъ)кдал в жертва яа подземяите

|

109

6отове и бил пака3ван със смърт. сп!ъртво наказание запла!!!-вало подпалвачите и ояези' които извър11|вали края(6а нощновреме. за кражба, извър!]!еяа през деня' за самоволво и3сичаиена гора и други престъпления ог подо6е!| род се налагаливисоки глоои.

3аконите на дванадесеттс плочи при3нават свободата назавещаване. все пакпринципът на колективната собственост ощепродъл'(авал да съществува. Ако римският гра)кдаяин умирал'бе3 да остави завещевие, !{аследявали го "веговите наслед_ници' (5!! ьегссе5); под тях се раз6ирали л1]цата, които се яами_рали под 1{епосредствената 6ащинска власт ва умредия. Аконя!]ало на_следници. имогъ минавал върху най_близки,1е агп]ги.ав случай че няшало и алнати в'оРху сродни!]чте (яел!.](ч) 3аконите яа дванад.сетте плочи нч с!!ом/н !вали за ко.лс|{тивва държавва поземлева собственост (а9ег р!1ь1|с!5).

3акояите па дванадесетте плочи обръщали звачителновни|'|авие на облигационното право.

||а|1 старата форма ва об'вгациопцо обвързваяе би,, тъ!1 наречевиятлсх!п (заробване ии Фмфшамф). г]о сллата ва това о6вързване ддъж'шкът (пек), в слуоай це !{е и3плат! дългакредитора' който яа имуцествотодл'ькника. Формал3о пех{5ът се отличавм! ог роба по това' че получавалсвобо!ата оп.

въпреки суровостта 1{а о6лигациояното право' законитена дванадесетте плочи ограяичават максималната годишна

заковите на дванадесетте плояи засягат ]1 семейпите от_ноп!ения. Бащата на семейството (ра1е1 |ап]]1а5) се пол3увал спеограничсна власт. той моя(ел да лродава децата си в робство,но сина си можел да продава сап|о три пъти. Ако след товаси{1ът получи свобода, той излиза от властта на баща с11.

за|(овите иа дванадссетте пдочи ви запознават със систе-мата от вака3ания 3а ра3ните постъпки. Редом със стариннияталион (1а1!о възме3дие) се споменават и глоби. те3и глобис. събир;ли в асове. които по онова време 6или мРдни къс.чета (ае5 г11ае)' в законите на дванадесетте плочи е отразенаимуществената диференциация наримското общество. те говорятза богати (а55!0!!) и бедви (рго|е1аг];)'

законите на дванадесетте плочи не засягат освовите вадър)кавния строй,-яо-установяват цял ред мероприятия от поли.цсиско естество (заораната да се извър1дат по1реоевия в града'уставовяване 11]ирочината па пъти1цата и т. в.)

текстът яа закояите яа двав3десетте плочи яе е стигяал до вас.съдържавието цитат! от т!х у разя!римски писате!п и юрпсти. ня(ои изследователи отвасят двавадесетте та6_л!ци към по_(ъсен псриод (па'с _ къй вач!лото ва 1|1 в.' а лам6срг _ доря

1| в.)' 3о архапч3и!т до вас цятатп от&апалесстте таб,лцп, както и пРпявт'ввите фоРми !а от!оше!ията шежду| квирити е старого вазвавие на рипските граАдави.

110

хората (например пр!нципът па пшош)да бъдат о1яесеви къи ранвия пеРиод. все пак ве евърху римскпте правви отношеи!я да е в'ияло по.р3звитотстт!о яа гръц(ите градове в южяа ит.лия.

3аконите яа дванадесетте таблици отра3яват социалнитеот!{отпения на рип{ското ' общество в момента на !{еговото пре-мияаване към робовладепие. Робството взело вече п!'рокиразмери. то мо)1(е да 3асегне граждави' дори и членове насемейството. вдновремевно с това то запазва още патриаРхал-вия с|! характер. Ра3вива се частната собственост, во вкорснява-вето й в гражданския ,{ивот се за6авя от същсствува!1ето наколскгивпата. ро !овата собствено.т.

_.-_.* законитс !|а дванадесетте плочи потвърж.законвте на *'*}'"' ''''а', сгари''ната за6рана на браковетеус^(у п-!Риции и пле6еи' сгорР! преланието' сцва в 445 г.с ьс за!{она, прсдложен от трибуна к а п у л е й. това запрешен'|обило премахцато и 6раковете, сключени мс)кду патриции йплебеи' сс признавал|' за законни.

вгори зако!!олроект на каяу.цсй предвич{,]ал и'бирансгона .онсули измел(ду ллео.итР. !о3и законопрое{т не можал дабъле прокарап, но от 444 г. насап! започ|{али да се избиратвместо ко|1сули воеппи трибуни с ко!'сулска власт.

та3и длъ)кяост 6ила достъпна за плебеите. отначаловоепните тРибуни се изб\'ра]\и не всяка годи|'а' а |!збиранетои[' .е редувало с избори1е на консулитс' яо в начало']о на|у в' лр' н. е. военните

'р,,|буви ,а]'1Рсгизи !.о}1с}'лите 'а 1ос1а

дълго вре}1е.

със закона на 1{анулей се завър1пва първиятпериод от бор6ата между пАтри\ии и плебеи.

успехи1е на плебеите са обусловеви преди всичко отнарасналата им икояомичсска мощ и от оолята и|1| в армията.но отчасти успехите на !!леоса оили улеснени и от това' чемежду патрйциавските родове нямало съгласие' отдс'ни ро_дове водят дори самостоятелна външна !!олитиьа. така! в

477 (. в 6о?6а'та с вейи загинали 3о6 Фабии, които. как1оизглежда. се опитвали да основат колония независимо отдър)(ава-а' спорел и"слс.дванията на цоч]ен. от началото наРеп\?оликата до с0едата на у в. изчезнали не по'малко от20 'па':ришиански

ръ.па. това се обяснява главно с 5орбатаме)кду отде]!ните патрицйавс!{и родове. след 3акоЁа ва!{анулей настъпва известно ко!!со.1идиране напа грициата в борбата с лле6са. благодаре 'и(на !(оето разприте и стълк}|овенията п{ехсду ро_довстс се с[|екчават.

' 111

глАвА у]!

вън1пнАтА политикА нА Рим от нАчАлото нАРвпуликАнскАтА впохА до 60.тв години

нА 11| ввк пР. н. в'

1. отношепията на Рим със съседните племеиа инахлуването на галите

Античните алтоои рисуват римската об.Борбата с етруските щина сле,1изгонван;то'на |арквияий катомощна дърхава' вдва ли обаче техните олисания могат да сесмятат 3а достоверни. изгонвавето на етруските и воде!{атаслед това улорита 6оРба с тях предизвикали отслабването на

1

Фиг. 29. латияск! во!ни. изобраяен!ев преяес1еот ]у_|]| в. пР. я. е. Б!овэ.

Рим и засилването на съседните с него латински градове. възоснова на предавието моя(е да се съди' че за Рим била осо_бено техка 6орбата с порсена, цар яа етруския град клуз!]й.порсена обсадил Рим, разрушил укрепленията му и сключилмир на |,еи.]годни 3а Рим условия. но етруските не слолучилида се затвърлят отново на левия бряг на тибър. тъй като

|

1\2

срещнали отлор от стра|1а яа латините' на които ломагалитърците от куме.

с таз! во!1яа ришявите свър3ва'п ред дегевди' рисуваши мъже-с1вотои па1рцоги!на на 1ехни1с прадсди. кога!о румлявите не )стояди в3ватвска на е'Рускиге 6''', по нос)в' хоРаший коклес.кои1о прикРивал {ра6Р' ришляии се сра_

вра'ове. !4ладРвът му!ип сце3ода Решил дауб{е порсена. то. прони'нал в неприя!елския логеР яо в!ес!о !аря у6идседвалия до яе.о п!сар. порсева предлагал ва шуди{ да и3даде съуча-

яо той сам слокилдясяата си ръка !здал пито звук док31о |'ъката му тлеела.това вакаРало порсеяа да сключи с рпмдяяитс поч1ен '!ир.

3яатнатз де-во!ка клелия била дадена ва поРсеяа като задожяица. след като из[!а.ь|и'а стражата| тя засдяо € другя рияляя{и прсплувала т!бъР п се вър-яа'а в Рим' сеяатът о6аче се опасявал' че порссна це сметве договора заяарушея' ! върв!л клели! о6ратно' но порсена отдал почит па яедяатадоблест п позвол!л да се завъряе в Родидата си заедпо с дРугите вепъляо-

а ри!!'ляни1е 'здигналл

!а клелия ковяа ста1у'.тезп легевди се пазели в патридиапс(итс родове и имали етиологи-

чея характер' лсгенда1а за л1уц!й тРя6ва!о да обяс}|п лроизхода !а !ря-кора 5саеуоь - 'левак'' а,сг.!!а!а за клелия _ и3обра)(еаие1о на ед3адевойка ва ков' което се намирало на .оряия край яа свецсяа1а улица.

Рим и латввските според пРеданието, римляните по6едилигРадове латинцитс при Ре[илското езеро в.]96 г. това свё]ение е']ва л/ е дос'ов(рчо. т1й като побРдатас могла да бъде само частична. наскоро след това (в 493 г')коцсулът спури|)! касий скл|очил съ1оз с федерацията яа латипските градове. по това вреп1е Рим не и3пъ|(вал от остана_налите градове на лат!]нската федерация; заедно с жител|1теца другите латински градове римляяите се срая{авали във фе-деративните войски под ко!!андата на лати!]ски диктатори.

Ф6щи врагове ча римляните и латин!!геБоР6а::_:.:::ле " билц етЁите и во1с;итс' Рим.!ите изворисе спират подробяо на борс5ата с]тях' но

в те3и ра3кази има много нещо недостоверно.

с тез! войви са свър3а!и Ред попул'рв4р!мски ле.енди. особеномяого споРове всред истоРиците е предизвивала легевдата за к о риола в.марци0 кориолап' който се отл{чавал с храбростта сп в получвл прякораси поради успешвц! щуРм ва !рада ва волските кориод' бил убедея аРисто.крат и про'яввик яа п,ебеите и яа техвите защ!тцици _ яародвите .ри_бу!и. в Рим имало глад п тря6вало да се купува ж!то от съседпте. наскоросдед това обаче се по'уч'ло ж!тоот свциляйс(ия т!рда обсъждат въпроса' яа каква це!а да ю лродават яа плебепте. корполаппРедлох{л д3 го продават яа стаРите цеци' освеп ако пдебеп1е се съгласятда прем!!яат длъжяостта ва !аРод!и1е трпбуни. това пРедложе3пе преди3_ви{ало възмлцението ва ллебс. н кориолад бил пРияу!ея да бя!а от Рим'!ои лРемипал я. сгр'ната ва волските и васкоро след !ов,

'и по3ел протяв

родяля си .рад. Ричлявите де вогли да се еъпротив)яват и трябв'ло дазашчват щеювори' во корво'ая поставпл т!ки3. условия' че б!'о невъз'можво да гп пРяеиат. то!ава лРп коРиола3 отишля зватвв р!мски жеви'между които б'лп ма'ка шу я ж€яа

'у. из!епявкът не мо.ъл да усто! на

иолбите им и во1|скпте ся да се оттеглят. о' благодарност

в течен!,е на дълго време се водят вой!1ис етруския град вейи и със съ|озения с

него лРад Фидени. последната вой!{а с вейи продъл'{ила де-се'] |о !ини (406_3о'; |.} ,иктагорът марь фурий камил услял'1а я завьрши. като лревзел с прис1ъп града веии.

по ]ози пачин римля!1ите се затвърдили трайно на десвиябряг на тибър и-разширили 1ериторията си за с[!етка на е]рус.иге владения. (. това се 1уоило началого яа на1луване!о !|]римлявите в областта на етруск}|те.

н.гкоро слс ! по6е.!ага на римлянитс надР(;и срРлна 14талая 6ила на:1адна1а оггалите (келтите). през последните десети-

пр. н. е. келтските племева прехвърлили Алпите:: се засе{1.1! по долината на ре!(ата по. в 387 г' {спорев другаверсия в 390 г.) келтс(,4тР п!еселници. веооятво племото се_нови пресекли Апенините' н!х'у'" . сре'на и.галия и о6са-дили етруския град кдузий. негов|1те )кители се объряали зало[1ощ към Рим. Беряи на традицията си, римлявите и3лратилипредставите.ци] които трябвало да лоискат от галите да не на.]1а 1аг хора' коиго не са им причинили ни!(акво зло. пратеници!еооачс не се о|ра11ичил|1 само с преговори' а влезли и в сра_)кение' което дало на галите повод за похода им срещу Рим.край рекичката Алия, пригок на тибър. римляните п-ретър.пели пора)кение и пътят 3а Рим бил открит. гРвд:ъ| 6'ллревзет и разтрабен от галите. оцелял само капитолий, чийто3ащитлици според предавието били съ6улени през но1цта отгъските па 10нояа, в момеята па неоча!(вавото нападение на

114

галите. Римляните били привудени да пдатят откуп, а кел'тите се оттеглиля от Р''м вероятво затова' защото технитесо6ствени селища били 3апла!пени от Алпийските племева.предапието все обаче свър3ва това с действията на камил'заъоевателя на вейи' който б']л назначев за диктатор. подръководството ва камил след. войната с галите Рим бил из_градев и наново укРепен.

воипи. теракотова гРула' !аобразяваща келтиот ]у в. лр. я. е.

Ф.. 31. келтски во'н!' детайл от ф!.. 30'

последица от галското нахлуваве било отслабването яаримското влиявие в лаций и временното скъсване с федера_цията на латинските градове' която по това време се 3асилваи 3атвърдява. Рим бил заобиколен с кре'''остни ст€ни, остатъциот които са се запазили до ден дне1шен. [1рсз следните години9имляните трябвало да водят борба с еквите' волските и

1|5

е_труските и сполучили да излязат побепители от тези 6ор6и.00асността от яово нахлуване на галите допринесла за за.здравяването на л^тц11ския съюз' към който се присъедивили Рим с едвакви права. към средата па ]у в. Рим ъ вече мо"щен !рад-дъо)кава в лаций. прф 354 г. Рим сключва съюз съссампитите' а през 348 г. _ договор с картаген. пре3 същатагодива римляяитс успели да победят отново галите' с коитоаяколко годи!{и след това бил скдючен мирен договор (332 п).

2. подч|'няването на итал|!я от Рим и борбата с пир

съю3ът ва Рим със самвитите не билпри_Фё,цин'ването тоаен. самнитската фелерация об] ръшалапо.оо[]!ирна територия от лативската и сам_

витските 6ойци се отличавали с храброст. но цреимуц9-!:!щ9 !-а_'да1инс!<ата федерация, начело на ко8то стйл Рим,-оило в неината по-голяма централи3ация' € иковомически рим-,!1яяите и техните съ!о3ни']и стояди по.високо от самнитите. у.копто били запазсчи още черти]е на лървобитно.о6щинвия.строй. Фг най.стари времена с)'нитит. !'ри1еснявали }кителитеяа кампания, а когато и римляните започнали да предявяватпретенц!!и върху тази плодородва област, избухнал конф'якт.според римското преда|1ие притесвяваните от сам!1итите кам-ланци се подчинили н^ властт^ 11^ Рим' което именно довело допървата €амнитска война; тя продъл}кила от 34з доз4! г' и завършила с победата на Рим'

Разказът яа пис3тел!те върху първата са['яитс(а !о|]ва е лред!зв'-кал ред критлчески 6е'е1кв от стРаяа яа 3а !ея яе соспомевава в яай_старо1о лредапие] запазеяо у диодор. н'бур и моизеяо!рича' с'ши9 фач1 яа пьрвата самвитс{а воина и смптат, е римляните иса}чити1с !ейс1вува4и обшо против л6тРяд! те. все л]к някои'съврешевяи

и лр'). макар и за дос!овеРни подроблостлте в разз\ази1еза ,]ьр3а1а ( амнитсьа волна' ве шогат факг яа сть'кяо.Ревче1о ме!(0у Римляяите и са'ни|и1е лрез Ёози периол.

пре3 340 !. въстанали подчинените яа, уим латини' коиго претен.1ирали за ец-накви права с римля||ите в рамките'яа латияската федерация.към тях се пр!,съединили кампанците. г]рез 338 г. о6аче тазитъй наречена латинска война завър!]]ила с победата на Рим.латинският .ъюз престанал да съшРствува. по.близките доРим лра!ове. влез'и в състава на самия Риц, станали части отнего' а жителите на останал'те латински о6щини били лри-равневи.по граждавски лрава с римляните' те получили !!5сотп!пегс]!' т' е. правото да водят_търговия и да добиват соб.с_твеност, а някои _ и 11]5 сопп110п, т. е. правото да сключваторакове с римс|{и граждани' цо ве им било дадево правотова глас в народното събраиие. само два града (тибур и пре.

1!

г

1

ц

!

116

яесте) се смятали кат0 рийски съФ3ници. така се сложилоначалото 1{а латинското гражданство.

в 327 г. започнала втората самнит'сам*итските воиня ска война (327 304 г..,. като повод за

нея послужило зав3емавето на гръцкия град неапол в кампа'ния от римляните.

[1ачалото на войната' когато римля!!ите действували про_

тив самвитските гарнизопи в кампанските градове, оило успе1шноза Рии. на страната !!а римляните преминали лукан11иге в

апулците. те трябвало ца яахлуят в самний откъм изток' до'като Р;м водей опсрации на запал' 3а рим,пяните било обаченеобикяовсно гежьо .]а воюват с федерацията на саоелските

фил. 32' вои! яа кон. образсц па

племе|1а в планивска ме-ствост, с която те ве 6илисвикнали] и първите имуспехи били ттоследвани6т те>:<ко поравение. [рез321 г. римската войска,затворе|'а в кавдия_ската тесвипа, билапри1{удена да се предаде6е3!слов!'о на победителя.Рийските войпици тря6'вало да миват под ярем'което се смятало за голямпозор. поРади това пора'жеяие римляните трябвалода олразнят завзетите гра .

дове !1 до утвърдяванетона до'овора да' оставят600 заложници. прелом въввоенните действия вастъ'пил едва пре3 316 г. Рим_ляните променили такти_ката си ,.! реорга|{изиралиармията си' като създалималки подвижни отреди,въоРъженис](опияискъси мечове. поради тезинововъведен||я римскитевойски удържали над сам-нитите и техпите съюзници

ред ло6еди' по договораза мир, сключе'! в 304 г.,

римляните получили редтеритории' в които моглида осяоват свои колонии

\\7

во са}|яитската федерация се запазил4 й'Рим отвово скл!очилс нея договор. към края на втората самнитска война билиокончате)|но подчиневи ца Рлм херняките и еквите.

в 299 г.' след дълго лрекъсване' галите в сътоз с етру-ските стигнали чак до територия1а на римляните. от ватруд_невото поло)ке!'ие ва римляните се възползували самвитит6 иотново затвърдили влиянието си в лукавия, която по-ранобила съюзена с Рич. 199а дало по1од за 1ретата ёам-нитска война {298 -2эс' г.). 8оенниге действия се разви.вали в ра3ни области на йталия' Фсобено опасно било поло-жението ва римляните на север, в ум6рия. ,ето свмнитскатавоиска| подкрепена от галсхи отреди. трябвало да се съедивис етруските' след като римлядите нахлули в Бтрурия. етру_ските напуснали келтите' а в б1|ткато ||ри се1|;йя(296;.)римлявите спечелили рет]|ителна победа над самнитите и га-лите. която всъщност решила и съдбата на италия' с етру-рия бил сключен мир, а войва га със самнитите завършила споое'ите на римския лълководец мавий курий дентат.. самяий бил принуден ,а ск'1ючи съ|оз с Рйм. €а<1елската

Федсрация оила !отолкова отслабнала_ от войната, че рим,1я_|'ите напълно подчинили сабияяните. голяма част от земитеим премиаала в ръцете на победителите, а градовете' коитосе 3апазили, вле9ли в съставана Римската държава катос!у|1а|е5 5]ле 5![|га9;о' т' е'като градски общи!|и, коитон!]мали лраво да т'асуват.] огав' !{апитулирали и жиге.лите яа пицен. Б тяхнатаобласт на брега

'1а ^дриат'1-ческо море, била ос|!овавалатинската колонля Адрия,която сло'{ила началото тта

римската моц по източяотокрайбрех{ие г:а ],]талия' €егаримл'вите имали господство_то яад средна италия. след6ляскаеата победа на рим.лянитев битката при вади.монското езеро (2вв г.)1алските племена били от.блъснати на север' а етру.скитс градове би'']и ппину]1е_ви да скл!очат съюз'с Ёт'м.

]ъроят в6 т0етота сззмяитск.война мавил к,рии дентат бил"вов чо3ек" (попо поуцФ. коп1ости.па3 до ппсоко полол(сял. 6лз"

фиг' 33' Боп!вт] на тарент |пер_сс+о!!;;). мРамогна стат]я

118

годарепие !а личвпте ва подкрепата от стра!а на п'ебса' аве ва родови в!ъзкп.

неювата биогРафия ва следваците векове обРа-.ец яа ришс(а прос!о.а и учРревост и]вориге Ра33казваг.

грев{сл са! !/'1' то!1 си взел 1а! ьввай"бедвият гРа'(даплн я ю обРабо'вал с дичся тРуд. вдив о1 ви!вятепълковод!и' кьи,о 0еиствували в на{а4о1о оа войната. 6и.' лушРл г(оРне-,ий сдигиоя ьра!атиа' за кого]о разказва тит ливип и вад!робвият ч) па.

до яашп дви. това е пай.раяя'ят р!мски яадпис, който!а историческ! деец!.

сло1 победата си над самнитите римля.Рим и !аРент ните влс.]ли в нелосредствея _1олир с гръц_ките градове в |ожна италия най-3вачителният лръцки градв италия към началото |1а ]]| в' пр, н. е. бил таревт, койтосе славел със своето богатство и пазел ревниво незавйси-мостта си. политицеското устройство на трада било първова'чално чисто аристократическо, во сетяо в тарент се устано-вил и 3атвърдил демократически строй, макар че властта сенамирала в ръцете на богатите търговци и. кор'бопритеха.тели. тарепт нямал своя войска и се ползувал от услугите 9агръцки |1аемпици.

върху гръцките градове напирали луканците. гРадът ту-рии се обърнал за помощ към Рим. Римляните му изпратил'войска, която спечелила победа !|ад лукавците' след което втурии остава, римски гарни3он. малко време след това римскикора6и. които ллувалц в восока към 4дриатическо !,1оре.хвърлили котва в пристанището на таревт' таренгийците съз.

. !19

гвойнага с пнБ за 6орбата с Рим тарент ловикал епир_с|(ия цар ],ир' един от голсмите пъ4ьо.

водци на о|{ова време, който мечтаел да съ3даде силна за-падва дър)кава и с готовност приел предлоя(ението на тарен-

1 трябва да сё отбелеки' че да!я!1те за походите' в които учас1ву_вал сципиов п копто вамиРаме в този яадппс' ве съвпадатра3ка3ва за т'х тот л'вил.

тийците' в 280 г. той направй, дес|нт витал\1я с арь1ия' съставена от 22.000 по6реобучени пе'отинши, ,.],000 конши]|и и 20 бо|';ислова| чиято употре6а била вещо пово въввоенната техаика на от{а3и епоха.

[ървото сратсе'гие д!сжду 0иула'|/ге и[ир, което завърши'о с побе;а;а на по(..!ед_ния' станало същата годияа 6лизо до [е_рахлея. голяма роля изиграли при товаооинитс слонове' срещу които римлянитеоще яе знаели да се бо0ят.

след та.'и лобс!а ьа с:рэпата на [ирпреми!{али лука!'ците и са[л{итите' ]]од т{е-гова власт би'и лоч1и всичди гръцки

'ра_дове в южна италия' ('леА Аато лоеминалпре3 самний и кад!1аяия пир нах.1ул; пре!._ли]е на ,]ации. но не намерил подкрепа отстрана на латияите. Римлявите обаче съсре-доточили значителви воевви сили 11 пир 611лпри|1уде]| да се върне с войските си в тарент.

Ф'л. 36. пир. мраморев бюст.

пре3 слецната 279 г. пир спечели1 нова побе!а на, рим.лявиге при Аускул в Апулия. но .]я м} струвала тол|сов3 гп_

ле!,и )кертви (оттам и и3ра3ът

"пирова по6еда"), че то;| изпра-тил пратеници в Рим с предло_)кеяие да сключат !1ир, во ри[1ля-ните отхвърл}тли това предло'я(евие. по това време Рим вл'|.3ъд в преговоРи с картаген искл]очил с яего миР, по койтодвете страни се зацължавали даси помалат взаимно и да несключва'г мир с гърците 6е3взаимпо съгласие ло}гози въпрос.

наскоро след това пирсе с|(арал с таревтййц!{те' 1]апу_с11ал и'галия и тръгнал да дирищастието си в сицилия, къдетого повикали жителите на гръ]1-ките градове. отвачало тойуспял да заграби по!ти всичкикарта'епски владения в сици_лия и възнамерявал начсло яаголяма флота да !]ападне пРо'

Фиг. з4. тареатски мояети (статери).

рели в това нару1]!ениена сключевия по_рано

до!овор с римляните'яападнали ри^{ските ко_

раби и потопили частот тях. сетяе таре8тий-

ците завладели тури!{и привудилй римскиягарнизон да иапус|'еграда.тогава римляяитоизпратили свои предста_вители в тарент' во те6или подло:кени ва ос-кърбления' което послу_)кило като повод за о6я_вяване ь{а войпа.

']2о

тивниците си в самата Африка, като им !{авесе там решителнияудар' но това изисквало грамадви жертви от страяа на гръц.ките градове в сицилия, тъй като пир започнал да се ра3по'режда там така' както елинистическ!.|те царе се разпореждалив подвластвите им страни. [оради това |1едоволните от пирсицилийски гър(и в||езли във връзки с картагенците, чиятовойска огново сс явила в сицилия. а пир на.коро сле.1това се въряал в йталия. 0 негово отсъствие римляни1е во.дели с прошендив успех 6ор6а , тарентийците, поло)кевиетона които 6ило теяско' [оявата |{а пир в италия отначало при-нудида римляните да отстъпят' но през 275 г. при Беневевтстанало ре1ттително с6лъс|(ване ме}(ду войските на впирскияцар и во1скигс на рииляниге. команлувани от героя яа трегатасам

',,|тска война маяий курий дентат:р,,!мскиге стрелци

сполучили да подплацат слоновете! да ги върнат наза4 и даразстроят редовете на пировата войска' Римлявите спечелилирет]!ителна победа и заловили грамацна плячка. пир бил пРи.нудсн ,а се върне в в.1ир и на.коро след това 3агинал в6орбата с маке (онциг. в пелотонес,{ия цргос |272 1 ).

през 272 г' гарнизонът' оставе!{ от пир в тарент, предалград] !]а римляните. тарептийците се пРинудили да предадатна римляяите т{ц?абите си и да разрушат гр1дските сте|{и.

в същата лодина на Рим се подчинили самнити'те| луканците и брутите, които воювали ва страната на пиР. в 270 г,бил превзет Регий, где1'о се бил укрепи.ц едия разбунтувал секампанс!{и гарни3оп. през 265 г. римляните превзели етрус!{ия!ра! волсинии и с това било завършечо 3авладяването наАталл,:я

по тоя т{ачив зав'падявавето \1а и1ал!1я о Р]]м. започнатос подчивяването на лаци];, траяло |1овече от 200 години, немоя(е да стэва дума 3а непре|(ъс!,ато победопосио вастъплет'иена римлявите. тъй като Рим !|еведнъ)к тьрпял поРа)кения. отед||а страна, Рим трябвадо да се сблъска с такива противници,!(оито по обществеяо ра3витие стояли по'впско от римля]тите:у повечето итали'!с|{и племева още се 3апазвал родовиятстрой. от друга страна обаче, р||мляните сс борелп с !{ароди'които стояли по_високо от тях в !(ултурно о1'потце!1ие' а именнос етРуските и с италийските гърци' |1о г|а те3и нароци лип_свало политическо еди!]ство и тяхната арп!ия се със1'ояла пре.димво от насп1в!ци' вто 3ащо и тези народп били принуденида се под!]1'11ят па Рим. при успехите на Рим и31{грала голямаро1я пи!лом''.ияга: !|ои''ци|ът 6!у!ае (1 !!!р.!а (ра33деля;и в1аэе|1). 0ил ръково1!]о на !ало в н.говь|а вон{] на по.литика. [1очти във всяка вой|'а Рим влиза в съ!оз с ня|(оиплемена и градове. той често разстройвал съ]озите на своитепротивници и това му осигурява по6сдата. ])езултатите от

12!

римските победи не трябва да се смятат за ва!{иовално обе-динепие

'{а италия (както смята момзе{). те 6или завоевав''е,

чиято после]ица било о6разувавето на фе]ерация1а о' под-ч.,!нени на Рим ллемена и градове.

глАвА ул]

двмокРАтизиРАнвто нА политичвскотоустРойство нА РимскАтА РвпуБликА

пРв3 1у и в нАчАлото нА 11] ввк

1. завър!шек 1]а 6орба'1а ме)кду патрлций и плебеи

вънп]вата пол|!тика от у ]|| в. от!'ачало била 6ор6а захегемония в лативския съюз, за подчивяване на лзций и от.слабване мощта на съседвите градове'дървави и [|ай_пссле заполитическото господство на Рим в целия Апенински по'у_остров' но едновременно с това тзя поли1ика 6|1ла |1 6ор6а3а разширяв'чо на по]ем'елия 6онд на ри\|с!(ите !ра)к4ани'тъй наречената _обществен..! земя" !а8(г р!ь|!.!5.) наскорослед разру1!'аване1'о ва вейи' на мяс'].(]то на тозп град билисъздадени четири селски триби. към 3б7 г. предавието отвасяосяовававето ]!а 1ве селски !риби на територията на во'ските'с ра.0!:|рява]!его на територията си Рим започва да основаваколовии в области' ](оито не се намират в непосредствен до_пир с римските владе||ия. най_сетне част от завоювавите земиоставала !1еразпределепа и на римс((ите грахдави се предо_ставяло правото да окупират (т. е. лравото на свободнотора]паршелиралс "а обшсгтвсна |а земя.

Фсновната маса на римската войска, която се въоръха_ва.1а със свол средства' се състояла от плебеи сецссй!{те (из.лизането на пдебеите от Рим) през 494 и 460 г. се рисуватот изворите ](ато военпи стачки. след 445 г. аристокрациятасе 3асилва особе|'о 3а сметка на старите латинск!,| родове ина родовата аРисто|Фация на вякои |(ампански градове.

и1вори!с раззк.]пат 1а начи|]а' по той-о патр':::иатът пре-ма\3ал |о !}лчряитс всре 1 пл.6Ри1. поли|ичрс^и де]!||''

прс!авието съобщава' че в '1з9 г.6ил обвввея в стРемежп към ти-р.вля и у6пт слурий меллй, во!1то във времс яа г'ада р,здава, х''б вабезимотя!те. съп]ата участ сполетяла през 384 г' и марк маялий, за гдетоподпомагал длъ)кяиците. съцо !а(то разназът за спуРий касий, така и

домогваве яа шелий и мавли{ към тира}'ия бяха вогли да

че в разказа за мая'и0 капитолийски е о1Разевс| засил_борба след га'с!а!а (атас'Рофа.

1',

]

!

123

Рим' той не бил в добри отно1дения и с !1якои предст'вителина пдебса' напр. с прочутия пълководец маний курий дентат.Али}! к]таъ\1^й покровителствувал осРо6одените роби и град_ските плебеи и, както и3гле)кда. зацищавал ингересиге натърговско..']ихварските кРъгове. в противовес на старата ари_стокрация Апий клавдий в качсството си на цев3ор в| л|очилв сеяата лица, чиито родители били освободсви роби. освептова той позволил на 6езимотвите гра'цани да бъдат вписвапи|1е само в градските' по и в селските триби'

с това се създавали благоприятви условия за освободе-п!]те ро6и' които' 6ез да имат по3емлена со6ствоност' мопцида оъдат записвави във всяка триоа и по този т1ачин доои-вали въэможност да влияят на ре!це!{ията на народвите събра',1ия1' въ3 основа на това мо'(е да се кая{е' че паричвият це||3фа|(тически се израввявал с поземления. твърде е възп1ожно,към гова врсме !а спада и о!(ончагел,|ата редаьция ла -ъй,1аречената сервиева ковституция.

на АлиЁ к'авдий се 1рцписва1 и ре0 дру|4 /ероприя1и9' той ,с!.3ьр-шРнс.вув.л лат4дс((1га азбука. пр.вървад к{лга на херку,ес от ца.тевв о6щор!мск! я бил едия от па !ориспРудеяцилта' когатолиР изпрати, свой пратеиик в Ри! с цед да към ыир' пре_стзрели'т п загу6и, зрение1о си Апи0 кдавдий лроизяесъл реч' след коятосенатъ! от'върлил мир$/те предлочеяия яа спирсьия !ар. та]и реч на(. авдий бида известна оше ва шицерон и бп,а ец.н от яап.рапяи1е обра]!ияа ри'|{ското политическо к03сяоречис.

в 304 г' едилът гней Флавий, син ва освободев роб,|(ойто се яамирал под покровителството на клавдий, публи_кувал съдебните формули (1е8е5 ас1!опе5) и о6народвал калея-дара. тази мярка била пасочеца срещу )кречес!{ата колегия напонтифексите' които се смятали за едияствеви познавачи итълкуватели Ёа правото. те водели и календара със сло]кнатасистема от присъствени и непРисъствени дви. в началото на1у в. всички длъжности ставали достъпяи за плебеите' а в300 г. бил приет зако|;ът на братята о!ул|{ии' по т(ойтопле6еите се допускали вколегията на понтифекситеи ва авгурите.

_.' в 287 г' политическа1а борба в Рим сеизострила отново. въсганалите плебёи се

изселили на явикул (хълм на десния бряг 1{^ т11бъР)' из6р^1111ятза диктатор квивт хортензий прокарад зат<он, по който ре1ше"нията ца плебса по триби получавали сила !{а 3акони и не сепу)кдаели от одобрение (а!1с1ог|1а5) в севата'

2. държавният строй на Рим в яачадото на ||1 в.

полиги{.ската история на у_1у в. сс характсри{мра с

укрепването яа релубликанския сгго; и с борбата на п.!рб.иге

Ролята на пле6са се засилвала по времезавоиите_ва лициний на почти яепрекъснати,1е войни през 70'те

и о0_те го]й;'ти на |у в. и па-рициа1ъттрябвало !а прави нови отгтъп^и' !]рез 3о7 г. 6или л0ис!изаконитс на лициний и секстий. споре, първия от тлх власттана консулите' вместо които се избиРали военни трибуни сконсулс'(а власт. се възста!]овлвала] лри лоето е'1ин от чонсу_лите-6ез ]ру!о трябяало '1а бъ,Р изз6ирач /змех{]} п;1ебеи!е'вторият закоц Разрешавал на всеки гр'жданин .аа завзе!!а

']еповёче от 500 йгфэ общсствепа земя. трети закон бил про-каран в полза на длъ'{ницитс: лихвите !1а заема се прихва'щали 3а сметка ва дълга, при което остава]|!ата част от дългап{огла да бъде изплатена в продъл)кение на три години.

изворите съобцават' че лпцип!й ! се(ст!'1 сполучи,и да пр!каратутвър>,п'.Ёнето яа сво{1е акояогроеь!и с!ва слРд 0есе1|о0иш!Ра борбз'секс'!ий 6ил 1ъо'Р'г тонсул' и16пач и'ср' а'а яа п"6'!те' нас\оро следз67 г. ,|и!!ини! 6! осьдрв 1о ваг]! ил

''рарнуя {а(оя' ] риет

'}ако!ът за коьсу'ата яе буди с"мя'ниР' _1ъп 1'то.лег 36, !. в \онсулски!_ Фас,и с! .Реша, п'Р6Р0'ки /]ен'' (ъ\нрни9!!0еда

'виква до.говерно:.1в ва п!огия изследов01ели /низе.Б;лох и др.) отбелязват' .е през !у в. да 'тава 0}уа 'а паг'!ели от по'00 югера.

'[/+' 0е ('а'кт,с г пр\!и и.лсдов!те'и отя?сят

по:!сен 'ериоа п.ъм но"я !!а !!! и допи ьъм]]в'|'!оеда_яие1о о6аче свъо1ва ва1ълно о рРде. ено уста!овпв]веторг-ср яа м-еу"иа а в прел.та1е !а о6щестяРната ме|'! зе''п ("с *во|'". ?] ,,ь''"""я и секс;ий'сьв0ечсвни'е и]глепов]те. ч. напрР!еп тРниФп,н/ и лас1. в дос'овРрностт] яааграряия 1акон ва ли!ивип и секс1/л. ФР6нк уцььва о6с1оя.о!стьо!о' !ем],в}тяего на (ко1овьдсьо .'опанство дов"ло 0о по'шРро|'о!й,!й""!

"| "сц**е*" гРя6ва да се отбе'еуи' 'ецълго врсме преди полРцик.1а за :остоверността на,анояа на ']!Р!и!иг ! ('ь'стий маокс иъ1ъква. за кон0ен.р&цй!," ц"]'"г"-" ""'*' ")

на час!яат! поззРллеяа собс'вр!о'т 3 Риу ошеразви[/е' ... ' . ние и!ауе" ' 4ише тол'

'_ ьо|шея:г,ра.* ча час. |атз собс1в'ност, чопо ! Ри! 'раво (локаз1т''елство за то закоя яа лицияи,) ' . '!1

ппез впеме на вто0ата самнитска войназахонът на петелий 6;л пр;ет законът йа бетелий (32б '')' покойто длъ)книт(ът отговфял лред |{редитора с имуществото,

-ане с личността си. по този Ёачив в Рим се уг|ищожавало роо-ството за дълтове и пех!1п1'ът гу6ел практичес!{о значение'

голяма ооля изиграла _1ейността на \пийц€нзоРсгвото иа (1авдий, които 6ил ц"нзор пре} 312 !.}1пии клавдци той прокарал първия пъг (!:а Арр!а)' който

свързал Ри!1 с капуа и ийал голямо значевие в бор-бата съ{са!!1нитите. пак той построил първия водолровод' които свао'лявал Рим с вода за пиене.

А'ли2 клав'ий бил във враж'е6ни отно-|]ения с Ф'биите'които играоли тогава голяп'а роля в политическия )*ивот на

! АРхив маРкса и эвгелсьа'(ви.а пеРвая, мо(ва,1930' стр'255'

124

за веговото демократи3ираве. въпреки услехите ва пле6садържаввият строй продъл}кавал да бъде аристократически.

'' Ри1{ската общива имала три вица наРодни' съорания. куриатните ко3|иции

загубили значението си още в началото на Републиката. в тяхнакомпетеяция билб да разре|дават само някои въпроси на семей_лото право' а имеЁчо: осиновяването' заверяването на 3авеща1'ията и све'(дащият се до обикнове,а формалност обред нао6личането яа м2гистратите във вис1]]а власт (|прег;11п). в краява републ!.1ката трима авгури заместват членовете на кур!1атнитекомиции' като към авлурите се придават тридесет ликтори'които по всяка вероятяост лредставлявали куриите.

цевтуриатвите комиции' които се свиквали отвис!пите йагистрати (ко!тсули1е, диктаторите и преторите)' про-дължавали да се събират по цевтуРии' (акто 6ило установепоот реформата на сервий тулий. през ранната епоха вое|'ватаорганизапия се покривала с политическата. по_късно това по-ло)кение се запа3ило като отхивелица. събранията по центу-рии се свиквали въ|! от чертите ва града' па марсово поле.гра!(даните се съб'{рали на разсъмване. отяачало те всичкибили въоръжени. гласувавето се извър1пвало по центурии'при което всяка |!евтурия имала еди{т глас. Решея9ята вацентуриат11ите т(омиции се смятали за зако!{ ([ех), който вля3алв сила само след формал|'ото му одобряваве от сената (а!с|о-!|[а5 ра[т!п). след и3даването на зако!{а па хортет{зий зако.нодателната дейност преминава постепе!1о върху трибутнитекомиции и само въпросите за войяа и м'1р се разгле'(даливинаги от центуРиатните комиции. Ретцаващо 3начение в тозикомиции според сервиевото устройство имали гражданите' при_текаващи висок ип1уществен цевз.

от средата ва у в. добили зпзчо|'ие събрапията потриби * трибутните комиции (соп|1!а 1г!ь111а). отна_чало в тях учас1вували с-амо плебеите' !(оито се събирали потриби. 3а да и3берат плебейските магистрати' сетне наред спле6е;с,{и1е събрания (со1с!]!а р]сь!5| сё свиквали по трибисъоранията на всичк] !раж!ани'

' в древността трибутците комиции избирали само !1ист{]има. истрати. но с тРчсние на време'о ролята им в за(оно_]а1ел_ната дейност на Релу6ликага порас]зала. с1е.1 ред ззакону'последният от които бил прокаран от хортенз!,й през 287 г.,1било уста!|овено, че реп1енията на пле6са по триби имат силатава за](ов' т. е' се приравняват по значение с постановлевиятапа центуриатните комвции' трибутните комиции се събиралина ра3ни места: яа форуп1а, !|а кацйтолий, а по'|якога и вънот града. към края ва Репу6ликата за в3бираяето на п'аги'

|25

стратите те ставали !та марсово полс. свиквали ги и ги лред_седателствува'и курулви1е |||агистрати (консулът' диктаторът'преторът. курулният е'ил) или пъь ллебейските магис1рати(народвият трибун, плебейският едил). в първия случай събра-нията се наричали соц]1[]а 1!!ь111а, а във втория _ сопс!|!а р1еь!5.гласувапето ставало по триби. вземал се под внимание гласътна отдел'!ата триба. Ако за предлохението се изкая{ело мно_зивството от трибите' то ставало закоп' отначало ре1пениетосе наричало Р1еь!5с!1!п, сетве ]ех р1еье|уе 5с|1!1т! или просто 1сх.

в народните събрания ставали изборите |]а магистратитеи се ра3решавали само най-ва)кните въпроси. Редът' по койтобили во\е1111 3аседанията' правел вевъзможпо всестра|]|1отообсъждане ва въпросите. сферата на компетевциите на раз-яите видове народпи събранйя не 6ида точно разграничена.вследствие на това непосредствсвото влияние на народа въРхуполитическия )кивот 6ило ограничево. Римските грахдаяивсъщносг били лишени от по'итическа инициатива' тъй катов народвите съ6рания се ре|павали само въпросите' повдигавиот свикалите ти магистрати. въпросите на текущия политически,кивот се разрешавали от магистратите и от сената.

.. магистратурите се делели на ре'1овьи(обикновени) и на извънредни (екстра.ординарни). магистратът, както показва самото му име (па9|5!ет началник)' стои над варода! Бо заедво с варода той еяосвтел на дърхаввото ,'величие". ос(ърбление към нето сеотъ)кдествява с оскърбяването на величието на римскяя народ.през времето, когато заема длъ)кността си, магистРатът неможе да бъдс подведен под отговорност и яе може да бъдеуволвен. и3пълнеяието длъжността на маг,1страт ве е слу)1{ба'а ьопо1 - чест' почит. всички матистратури са безвъзмездни,изборпи, срочни (освен цензора всички редовни магистрати се

'1зб\1рал|.1 за едва годива) и освен диктатурата всички 6или

колегиални. Фбщото повятие за власт се обоз1!ачавало с тер-мина ро1е51а5; а вис]!]ата власт, която обхвацала върховяотокомандува!{е на войската' вис!!'ата грая(да!{ска власт. както ии3вестни религиозви функции (правото на ауспиции), се на_

ричала 1шрег11]1п'

^ първоначално двамата ко|]сули |кои1о се

";;Ё".;нъ" нар,.|чали и ргае|оге5' ;ш6|се5) били е.дничкимагис'|рати' на които принадлехала цялата

власт. след съ3даването на други избоРни длъж:|ости ковсу-дите остават вистпи магистрати. тям приаадлежи !пре1]!ппа|ц5' т. е' висшата гРаж!а|{ска власт. а във време на войнате комаядуват войската. според 3аконите ва л!]циний и секстий(367 г') единият ко!{сул започнал да се избйра изме)кду пле-6еите, копсулите се из6ирали от цевтуриатните комиц!'и.в зпак па вис1ца власт пред копсула вървели 12 ликтори със

1

т

!

1 в'.. по{оре стр. '

126.

снопове пръчки ([а3се5), в които и3вън че!тата на града сеслатали брадви. въя от Рим ковсулът

' мал

'1еогра|]иченипълвомощия във всяко отнотцение! включително и въпросите

за живота и смъртта на римските гра)кдани' докато в чертитена града правата ва консулите 6или ограниче]'и от опреде_леяи норми'

от 366 г. насам патрициите постигнали центуриатните ко-м'!ции да из6ират от тяхна среда еди]1 претор' който имал

'тлре.!!1п п{п115 11 6ил мл2дши колега на консулите (со1]е8а

п!пот) и техен заместник. главната длъя{ност на преторитебила с|8!оа|а цгь15, т. е. запазването ва реда в града' а от_тук произтичала углавната и гра)кданската юрисдикция,' коятовпоследствие станала главна компетенция на претора' длъж-ността яа претора ставада достъпва 3а плебеите от 337 г. предпретора въРвели обикнове|{о 6 ликтори. в случаите, колатотой съдел в Рим, при не!о се намирали двама ,иктори.

от 443 г. {,асап1 центуриатните комиц||и започяали да из6иРа7 !.вама цснзори първоначално само измежду патрициите-те се избирали един път яа пет годияи за сро|( от година иполови|1а. в тяхна компетевтност вли3ало произвеждането вацен3а !' Разпределението ва грахдаяите по триби и центурии,а според зако[{а на овиний (около 312 п) те започнали дасъставят списъците на сенаторите. въь връ3ка с тези задъл-)кения се ра3вива новата функцив на |]е|1зорите _ надзорътвърху вРавите (с!га 1!о!ц|11). най_после. цевзорите участвувалии във фиЁавсовото управление | а Републиката (определяверазмера на данъците' митата || т. н.). цензоРската длъ)кностстанала достъпна за плебеите от 351 г' пасам' а 3аконътъ\А публ'1л1'й Филон от 339 г- постановил, че едия отцен3орите трябва непременно да бъде пле6ей. Решснията вацензорите не могли ца бъдат оспорваяи от народните трибуни-тяхната власт се обозвачавала като ро[е51а5, ие им се давад

127

!прег!шп като яа консулите и преторите' т. е. те нямали пРа"вото да командуват войскат''

''о за та3и длъя(яост се изби_

ра]1и 11роявил\1 се граждаг|и' често пъти дори от числото цаовези. заемащи по.рано ковсулска длъ)к!{ост, тъй че с течениеяа времето цея3орството до6ило по'голямо 3нацение в полити-ческия живот на Рим: особено з!1аченйе и!,ал трибуватът.

фип 38. жертвопр!воше1] шарс. Римсцп ба!елиеф от 1 в.пР. я. е' отляво изо6ра'.ение ва шаРс' вдясно (в тога) цевзорът.

въпросът 3а произхода ва трибуната се разре!1]ава раз.личяо' в1уард майРр смята три6уяата за старинна пле6ейскадлъ)кност' създадена дълго време преди сецесиите !]а пле_беите. старинността на тоя и!1ститут личи от това' че трибунътсе смягал за 5асго5алс{ц{. т. е' неприкосновен, и дрйсгвияталротлв трибуна се разглеждали като вару,пения 1]а религиоз_ните запрещения. първонацал]!о четирмата трибу|!и представ_лявали- четирмата триби. след сецесиите на пле6еите три6у-натът оил признат за оощодържавва длъхвост.

повечото съвременви изследова тели (Белох' стюарт джонси др.) свързват народния трибунат с вое|'ния трибунат.военн!,1те три6уни били командири на плебса. те изиграли го_дяма роля при стачките па плебеите. новосъздадената 'длъж-1'ост получила популярвото име. това обясневйе 3аслужававнимапие.

народните трибуди се цзбира][\1 от пле6сйските събра.ния по триби. тази длъжност била достъп!'а са|1'о 3а плебса'лърво}!ачаляо се [1з6'рал\1 двама трибуни (а според другаверсия четирма), вг{оследствие се избирали десет трибуви.т|,{чността на грибуна се смятала- за неприкоснове1|а. главнатаФункшия на наро]ните триоуни оила защитата на интереситена пле6еитс (' !( 1'1х!!.|). Фг:ап: произт;тна и правото им .0а селамссват в действи'та ва всички магистрати (;ц5 |п[егсеБ$!оп]5)

1

Б.''

Фиг' з7' пр0изве*данс яа цеяза' Римс(и 6арслисф о' 1 в. !Р. пп с.

128

освен.1еиствията яа .,ььгатора л на _.нзора. уе|о (за !решавам)1{а |1ародвия три6ун отме!1яло разпореждаието на магистрата!както и постановлевисто на народното събрание на сената.народиият трибув имал правото да арестува магистрата (1[15

ргеп5|оп|5)' жилището на трибуна било място, което служелоза у6е'Фще па всеки плебей. то трябвало да бъде отворепо

129

първоначално се назначавали от коясулягеи били техни помоцници. от 447 г: тр'.1-

Ф!г. 39. !!51!!п (очистителяо жеРтвопри!оше6ие след лРо"звехдаяе вацеяза. Римскп барелиеф от ! в. пр- в. е'

денонощно. вън от черти1е на града о6ацс трибуните гу6елисвоята власт. 1рибунитс имали право да свикват пле6ейскисъбрания /-право ,!!а ]ействуват с плебса_ !ш5 авепа! сцпр!еье). те могли ,а ослорват решеРил1а на сената. но първо-начално нямали право да говорят в сената' а ип| 6ило позво_леяо само да се яамират лред вратите на онова помещевие' вкоето ставало сенатското заседавие. впоследствие трибувителолучил|{ правото да влизат в сепата, да участвуват в рази_сква|1ията и даже да свикват севаторите на заседа!{ис (!ц5а8еп0| с1!тп ра1т!ь!5). към средата на 1\/ в. трибуните се пол-зували вече от това право. трибуяите |{е били магистрати в стро'гия смисъл ва тази дума.

заедно с трибунитё 6'1ла създ^/\ея^ и длъя(ността ваплебейските ед!|ли' които отяачадо били помощвици ванародните три6уни. първо!1ачалпо едид]]'!е били пазители нахрама на боги!|ята церера. от 366 г. насам освен дваматапдебейски едили започнали да се избират и двама курулпиедили пъРвоначално само изме)кду патрициите! но твърде

скоро те обра3ували една обща колегия с п'ебейските едиди.главните длъжности на едилите б[1ли. с1]та !гь,5, т. е' надзо_рът над реда в града; с11га аппопае гри)ката 3а продовол-ствието ва града и надзоръ'г върху па3ар,те; с11га |!ао!ш!п _гР$жа71] за урсждане на обцествсни игри. вдилитс сс изби_рали от тРибутните |{оми|1,!и.

б) гните коп]и|]ии започнали да избират ]етиримата квестори.от 409 г. насам тази длъжносг станала достъпна за пдебса.квесторите стопависвали дъР)каввата ха3т{а' водели приходо_разходните к'1|-1[|', 611ли па3ители на държавната архива' при-друя(авали 1(онсулите във време ва поход, заве)кдали касатана армията' както и разлределението и лрода!(бата на воен-ната плячка'

дикта1ооът Фт ;;звънрелните магистратури тря6ва даупоменем '1иктатора. времето, по което гази

1лъдност била учре!ена' е неизвестно. |1о вёяка вероятвосття спада към датипсьите магистратури. Форма, но , иктаторътсе назначавал от консула' но фактически ]ой се избира; огсе!|ата. диктаторът бид пазначаван прц изкл]очителви обстоя"телства (войяа' вътрет!{ни вълвения и т. п'). властта |'а дикта_тора била огран!.|чеяа със срок (не повече от шест месеца).всички магистрати били по 1чинсни нему. ветото на народнитетрибуни било-не.вействително по отношение на яеговйте раз-порежд€ния. |ои и[|ал пълна върховна влас] (5шпп!п ;.гре.г!штп)' [1ърво::аналпо .1]!ктаторите се назна!авали измехду па_трициите' гървият диьта,ор от плебси1с 6ил яазначен в ;5б |.диктаторът се !{аричал още и 1т1а9!51ег рор!1]!. в знак налзключителна!а му власт пред него дървели 24 ликтори съссноповс пръчки' 8 '<оито били мушна1и брадви' !иктаторътс]] назначавал обикновено за помоцник началяика на коннипата{ пав!51ег еч|1!10!п)'

_ се{'атът имал особело значенис в ч{ивога** -

на Римсьата^държава. в със1ава '']у вли.зали главно оивши ]']агистрати. 0тначало консу1ът съставялсгисъка ча сонатори1е, а по.сетяе това право прсмина"]о въ0хуцензоРи1е. списъ|(ът носел назвавието а!ь|)п и в нсго сЁв;.торите били запи.ани в с-рог ред в зависимост от своя 0ан]'най_валре] се впцсвали имевата на 6ивците консули (сопзц_]аге5), слсц това бившите претори {ргас!ог|]) и т. н' сена1орът,който бил на !1ърво място в списъка' се наричал рг|псер5 5е_па1!5. вис|!]ите магистрати' а имевво диктаторът, кон<:улът,преторът' могли да свикват сената. |1о_късно това право д6билйи народните трибуни. след доклада яа магистрата; който билсвикал се!{ата! ставало обсъждане на тоя доклад. всеки отсенаторите в зависимост от мястото си в списъка ,]зка3валмнението си' след което ставало гласуване и се в3емало ое_ше|!ие (5епа(ш5 соп5ц111!п. аесге[цп).

Формално сенатът бил съвещателно учреждение при ша_гистратите. во фактически той се превърва.1 в нй.висц.те ,чрсх.дс}|ис |1а Репу6ликата' той уре}кдал въпросите и3 облаъттапд рслигията | култа' дърх(авните финавси и въпросите от_

130

|1ос1:о вътре11]яата 6езопасност. той ръководел и вън1!{натаполитика. народното събравие само фоРмално ретпавало въ"проса за войва и мир. от самото начало на Републиката се_\1а'г ът бил опора на аристокрацията.

в Рим религиозт1ите въпроси не 6или от_делени от политическия ]кивот. всичкивис!дй магистрати изпълнявали ед|'и или

други религио3н!! фувкции. в Рим вямало хречество катосъсловие. х{речес|{ите колегии били един вид п{агшстратури'само че религ1|о3ни.

особено значекие добила колегията на понтифек_сите, 1{оято се със1ояла отначало от трип1а, а след това оттпест дут'!и и особе!о яейния глава великият поитифекс(рол1!1ех пах]ш115).

]]равата яа ве'икия псптй*екс биди !азвообразвп. в религио3яо огношен!е 1ой бил €д!ц вид ра1ег ип!!]а5 !а Римската дъР16та. то' извъРш'вал разн! рёл!гиозви цеРсмояии' црисъс'3увал !ря Рел!гиоз'ите обРедш,!9вършваял от Разяите ма.истрат!' давал съвети яа маг,стратитс по въпросиза 3улта' !одел калеядаРа ! годиш}]и{е летопися и т. {. по воички въпросятой сс съветвал поят!фсксите. вел!хият лФ.тифекс ж!веелв }ома' ко,1то според пРедав!ето б!л дворец ва нума (Рся!а). по!тифекс!1есе яазяачавали чрсз кооп1ира!е, а от края ва ||1 3. лр. н' е. веллк!ят поя_

'ифекс се озбиРал в особевп койпцяи' по!тиф!ка1ът 6ил тясяо свъРзая с

ч,иг. 40. ве'ик по!тифекс. лРа_морев 6юст от | в. пр. н. е.

арцстокрацията и отстоявад велвитеи3тереси' яо вследст3ие дейяост'а!а гвей Флавий правата ва поп1ифск_.ите бял! ограцичеп! до я3всстяа сте-пея | а в 300 г. ло за!ова яа огулвии-те ло1!тификатътплс6еитс|. все пак тря63а да .е от'6ел€хи' че първият п.втифекс взмежду!]е6еито бил цазяачен едва в 252 г'

пРсхиве'!ца от царска1а власт

ко'ио бил преди всичко жрец яаяяус,ц други фув3ции.

&ех 5асто!!п бил подчппея яа ве'и_кия поптифе(с. неговата длъ''!!ост ви-

латр'цпаяс{а')крсците !'а Разните храмове се

яаричали фла''яяи' особе!о з9а-!с!ие иыал всред тях ф,амицъ1 юпи-тер (1!апеп о'а1|5)' фламивът ва марс(|1апел маг!!а1ь) и фламляът ваквирив {{ъбсп о!й!ла|ъ].

в историята ва цея{дунаРодвя?с3!ъзкв ц.ра€ла го,яяа !оля (о! е.гията фециалпте. ']'я възвик.вала през цаРс{ата елоха ш главяата йдлъжпост 6пло

феци.,ното пРаво (] 0]{с1!в!е)' !!од което се разбирала съв.

1 в*. по{оРе стр. |23.

1а1

се до мекдуяародяпте от3оце.в Рлш' яо п в други средвоппт!.

-1ийс0 градове; обпчаите ио6Рс!пте яа фециалното право6или ецнакви у римляни!е иу другите птали!]ци. Ф€циа_,иите де!]ствува]и като по_сланиц!' те цзвършвалп о6ре_

се съпРово*'дало обявяваяето ва яп0ная скфчването ва ш!р- и

обре0и бил; строго и}!ълвя_вани, войвата{пра3едлйва {ье|!цп !ц5!!п)'з до!оворът _дейст3л1елсн'

на голяма почит у9имляните оилш я(0ици-те на богйвята веста(-у!г9|пе5 уе51а]ае). осо'ое!!а )креческа {{олегия!която се състояла отдвама' а от !у век васад|о]ь 1есет души' воде.ла сириливските |(|'ити.

г!

1

{

6свснтова ип'ало кол ег ия яа а в г у ри те_ жпс|]ите.лре..г'{а_за!ели' Авгур,п( оказвали !,13вестно в.1ияни. въгх1' по.1и!и{с_ск!]я )](ивот, тъй като техвите тъпкованил па ра3н'тс гаданияи полич6и слу)кели за ръководство при васр6чвапе на събра.нията и тръгва]!. на поход. дъл о вг6уР авгур,те сё избир1.1,от средите на ла рицииле и само 4о.,зкона ва ог1л|]иите'п.1с.6епте голучили дьстъл в колс!ия'а на авгуритс.-

3' Римското общество в !'ачалото ва |1| в-

достъ::ъг на лле6еите до всички мзгис.]ратури. освРн ]онякои )кречес(и дльжности, които нямали политическо значе'лие. !те означавал о!це пълво демократи3иране на Рип1ския об"ществен строй. Бе3възп1е3дността !'|а ь1агистратурите била га'раяция, це фактичес|{и тези длъ)'{!'ост|1 ие мь;ли да бъдатдостъля!! 3а малоимот1|ите плебеи' за тях се лзбирали сап]о6огатите плебеи. към края па ]у в. запази,1ито се ла1'р!|циан_

приРидегирована социална групиров|(а _ воби.[итет ' от средатап3 |(оято ооикновено се изоирали магистратите.

! 1ср\ин,'''яоо'и.!тет'' (поь|" ./ ау1 га)лРп']!. !1т л!.9 0л!!инсккпясзпк. !'опяьога 1о!] и!' звачёнпе яа ал. стокра!ия' Р1осшо' ! лон9!о|а ':о.няк!! !зсдедовате!п (!апр. герье, гьолдеР, мюнцеР' сайм ялр) п3тькват. че лоь]!с5 сс варпч'ли пе в.!чкп представите'' па севатоР_

яо яаи.видяитс които произ:охда!п от ;ора,кояс'лско !л' ч пос.' то31 н3б]юц"яп"

шли{. !!о пи" ]1огреспвамс 1у!'!!а лобилите!, за д6 обозлачим в',,цчу1пл!!!ц ! !)!$!' !'п4гспп.!з а!ис'4к!'.!!пл' п 1о.! сшг.||л о1и гсрмин (с(|!!1!!| у м1А!з0л'

'''пмс, !;с,,ох. ]]!![сР' сср.ссп ! ,п.

|32

ф!г. 42. мсдев римски ас сьс изо6ра'яение !о б;к (ае5 з]рпа(цп).

намале!о изьбрахевие'

патрициатът не загуб]'л своето полити-ческо значение. Ёеговото в':ияние почи'

влезли в състава 11а римс!(иявобилитет (огулниите и перпер_ниите лроизлязали от ётрурия.Фулвяите и мамилиите - от1!скул' Атилиите - от кам'ла\11.'я, и т. н.' а с други родоверимският вобилитет се намиралв роднински и делови връ-зки.вдни или други Родове оилисвързани с договор за

''госто_лриемство" (ьо5р!{;цп].

вало върху крупната поземлепа собствеяост' развитите клиевт_ски воъзкй и взаимната лоддръжка |]а представителите яа раз_лични;е родове ломе)кду им. на някои ро (ове била присъш?оппелелсна лолитическа ливия.'[ака например Фаоии,е ]еи-

..Ё,ват .ато яепримирими привърженици на политиката на,',Ё..^,''ите. А

_за вмилиите е характсрна лплитиьата на

.Б',,ой," - пле6ситс и пр' видни цейши от влиятелнитеь']о;е гвър!е чесго яасга!'яват на вис11 и длънности свои

роз",ни, свато," и ,ица. намираши се в {ли(нтс|{и връзки с!ях. 3аедчо със засилва|]ето на плеоса ре'ом с патрициан'

с]:итс се яв_ват и вид!'!и пле6ейс,{и родовс' чиято политика

ма''ко сс отличава ог политикага па патрицианските родо_ве

псез !у в' с осо6еао влияние се пол])ват ро.]овете на ']и'

]!иниито' лиоиите и генуциите. случаите. когато се из']лга'|и

хор] като маяий к}рРи дрнтат' н'свърза!'и с патриц/а1_

ск!'а или плеб\;ска ар|'сто.{рация' са |'1{л|очёние'

Рийс|.ил' нобилй1ет бил тясво свързая с аристскрати',!..ки;е ро,1ове ва .'|атияски1. и на !|якои и1алийски нАро)и']!пе] оа'ната елоха латински и саоА\1ски ролове влезлп в

.{.:"'! "" пагрициага. Ёо ролъг ла клавциите бил' канто

й"1Ёй!., ''.'"д"* удостоев с та3и чест. от''средата на у в'латински;е, а след ;ова и различните италийски родове' се

причислявали към римскияпле6с. все пак г'якои от тях

6 италийските !ра,]ове' които влезли ви|(оно'{иката състава на римската държава. се поддър'

)1{али оживени търтовс&и връ3ки' а началото на ||1 век се ха_

рактеризира с развитието ва търговския и лихварски капитал'Б!"

'!р""*" с развитието на паричяото стопаиство в Рим се

явява сечената мопета' отначало медна' а после сребъряа.

д1'!' "р""" у римляните 6или в обрашениР ьюлчета нео6ра-ботена йед (ае5 г!ае)' Редовното сеченс яа мс,дни1е асове се

о"*^с" д' "{ор"'а пьловива на !у в. ] !Рез врсме ва войната

със самнитите и с пир в Рим били в о6ращение среоърнилра*ми от (ампания и от велика гър!\ия' (]лед победата над

+ 133

пир, в 268 год.' римляните преминали към сечене на сребърнимойети. Било уставовево съотно1девието ва сре6рото къ[1брон3а като 1:120. 1{ато парична едияица на римската систе1!а6ил усгаи@вен деяарият' отговаряш на атическата ,]рдхма /равен на десет 6ронзови аса' дребна ср"6ърна мояета б,л!естсршият. равен на 'д денарий {]енарият се раввява при/.'',..зи1елно ва 40 3латви копейки}

в сравнение с ггъцките градове Р'м късно започнал ']асече монети' а това ло(а3ва' че в Рим. вълре!{и разви1ис1о натърговията и п]иРокото разпространение яа дихварските опера"ции' все още преобладавади ватурално стопанските отно11]ения.Ро6овладението сс вкоренявало т]!ироко в стопаяството. Броятна робите б],|л още !|езвачителен' во вой!{ите увеличавали при-тока им и установеният през за7 г. данък при освобо)кдава'нето на ро6ите . }ка.,авие за развитието на търговияга с ро6!{

основа на стопавството било земеделието. за ]у в' ха.рактсрно е съществуването на дър;кавно-о6ц[!н!та собствсности развитието яа частната собственост. "общи|{ната собстге-{{ост в качество на държавяа собственост' а3е[ р11ь]!с!5ту|( е отделеяа от частвата собственост. собствевостта нао1 .Рлния човек сама нелосредствРно не е о6ция!|а собс1ве-вост . . .(1 целта на ранното, както и на по-т<ъсяото римс{(оаграрно 3аконодателство, е лреди всичко да осигури по въз-]1охност т1о_голя!] орои грая(дани с наследстве{]а земя.

Развит!ето па робовладението и на лихварството вод!1къш ковцентриране на поземдената со6ствевост и към опитиза пей'ото фактическо раз11|иряване за сметка на държавпияпо3емлен фонд (а8е( р11ь1;с!5). но водачпте ва пле6са се обя_вяват про1ив тез|| опити, като защищават ивтересите па селя-чеството. 3авоеванията, придруя(авани от кояфискация яа зе_

мите ва покореното населевие' само за6Авяли тозц процес' нояе мотли да го спрат, тъй като най.до6рите земи се завземалиот представители на нобилитета, всред които често се сре-щали дори и о!!ия' т{оито заставали ва страната т1а плебе!|те.можем да посочим лициний, осъден загдето |{ару!п],л приетияпо цегова инициатива 3аков за максималвото поземле|{о вла-дение. Развитието на робовладе|'ието и |1а разменвото сто-па!1ство води към засилва!|е на лихварския капитал' плебеитеуспели да отменят робството за.дългове' яо мвогократно поБ_тарящите се закони против лихварството не !!1огли да спратзасилването на неговия гцет.

Борбата на патрициите и плебеите довела до изравня_вапето !!а полит!|ческите права !та нис1пето съслов1|е. от товаспечелил преди всичко горният слой ва плебса' който се о6е'динил със запазилите се патрициански родове. пле6ейската

! м а р к с' формь'' предп]естяу1ощ'е капита]лстическому прс!3в0д.с!ау' ''пролстарск!я рсволюция', .}Ф 3' ]939, с]р. |53'

134

маса се домог!'а'']а до признавапе правата на л!.|чността' нопейното икопомическо поло)кение не се подобрило. изход оттова подохение плебеи'1'е търсели в завоевавията. в вя!соислучаи плебсът 6ид настроеп по_агресивво, отколкото сенатор_

населевието на Рип{ и заво|ованите отРид!ските гРаядани не!о об'1асги се деляло на нБкол!(о групи

с различна правоспособяост. пълва лра_вослосо6пост и]1а'и римс'<ите грая|дани (с]!с5). пълната пра-воспэсобност се характер!зирала със слсд!1и']е ч€рти: а) |!5 соп_п!1о11 - право на орак' т. е. правото да се встъпва в кви_ритскц брак' който се придружавал от определени !ори-дически последици (бащипс:са власт, право яа децата г'ьрху].!аследство на бащата на семейството и пр'); б) !!15 соппегс]!|!ълна лмуществена правоспособвост 3аедво с лравото наобръщаяе къ;ц рип'с|{и съ4 за защита ва матерпалните илте-реси; в) ]!15 з|1!|а3!| - правото на гласуваве' т.е. пРавото научастие в народното събрапие; г) !!5 ьопо!!п] правото награя(дани!]а да поставя канди'!атурата си за зае}|а!]с на ])аги_стратурл' към нач,лото на {]! в' патрициите пе се различавалиот лле6еите по правоспособност. и едви1'е, !1 другите б!;липълпоправн, граждани (с!уе5 ор1!по |!.е)' категория от вепъл-ноправни гра)кдани (с!уе5 лоп ор|!п1о !11те) съставяди освобо-.'{ените роби (]1ье!|!п]), които няп]али !]равото г|а брак (;ц5сопп]1ь|!), ве }1оглп да 6ъдат магистрати (нямали |ц5 ьолог!п)и 6или ограпичени и в лравото ]]а гласуваг!е (]!5 5!1!га9!;). теу.!аствували са|{о в тр}!бутяите комиции' и то сап]о в четиритегрздс!{и триб!!.

понят'!ето,'лати!]и" (1а1{п1) се отнасялопървоначално до

'кителите на свободните латияски градове. по силата |1а до-

говорите с Рим те ип!али ;п5 согппегс]| (им}'ществева право_способяост)' а на лякоп 6ило дадево и !п5 сооп11ь!] (правотона (;рак).

след латппската война (340_33в г.) някои )кители паг!]адовете на лаций получили правото на римско.ра)|цавство!а другцте процължавали да се варичат латини. те имал!{ ва-Рав}'о с римл'яите правото на брак и имуществева правоспо-соог]ост' |{о пе в3емали никакво участие в римския по]|ити-чески )кивот. така се образувала категорията на лат!1'скограя{данство' която се разпространява върху различ|1и кате-гории васеле!{ие-

Робите ве се пол3ували от яикаква защита от страна вадържавата, те били изклФчени от гравданския живот. отгледва точка }|а римските робовладелци ме)кду ро6ите и )ки.вотдите ня!!ало пикаква ра3лика. господарят разполага'1 сх(ивота и смъртта на своите ро6и. 3а разлика от гръцкптедър)кави в Ри!| Робът викъде ве !1ог'],л да па^1ери убе)о,|цеи вико|1 не мояел да го защити.

135

.. покоряването на ит.]лийс.(и1е п.!е\1ена и1_-':]!"_*:+ рни_ |ра1ове ог Рим нс о.]вачавало още съ.]да_

ване ца строго цевтрали3!!ра!!а дърхава.градовете и племевата процължавали да водят самостоятелеяобособе!{ хивот. Рип1 си оставал, както и по.преди! град.дър_)'(ава' с която подчиненито градове и о6ласти се намиралив договорни отнот!тения. то3и договор (!ое0!|5) 6ил принуди-телея' Разните племена и градове вле3'и в тази федераций ванеедяа|(ви основавия. на едт.!и от тях било даденото правова римско гра'{данство. такива градовс се варинали мупи_ц ип и и. мупи!1ипиите запазвали авто||омия лри разретлав6нетова въпроси от вътре!пния сп ,{ивот. г!я(о!.! от тях се по'1зу-вали с пълни права' други 11ямал| политически права _ 1.ех_н!!те !ра?к!а!'и не мог.|и да в:1е^!аг у[а(т'|Р Р ричс(и,]р ь0}!и_1]ии - те били гра]овР бе3 право на г.1асуване (с|!е" 5;ле5{1|1га8!о\. по.1олу от гралове ге. които ло !) ч!|ли ри'ско гра:к_'анст3о' стоя|]и гра1овеге. и^!ащ;{ ла'|ичспо !раАл,?чсчо право.

трета катР1огия о0ра'ували съю5!]г|!итс '.о(;'.. кът тя.)( при_надлежали повечето градове. условията яа сътозните договорис-шо га!{а че 6и'и с]]накви. обц0 6|!.'0, че вси.!'!| сью{ниградове се литпавали от правото да во]1яг сап,]остояте.1]на въп'1]налолитика и 6или задълже}|и да д!ват во1:;с]{а, която образу-вала особст!и спо!{агате'цви отрсд]'.

особена |{атегоРия градове били колон|титс. първитеколови'| били основани о'! ]\атипск11я съюз. заселзиците в тезиколовии мо!ли да бъдат !,| латинм' 11 р\1мля11''' по_к1,спо исап]ите ри}''тян!| основавал'|| колопии, които се наричал!1 латин"с'Ф' това били воепно-зеп]еделски се,1ища' освовани в г'ово_завоюваните области. колонпите прцтся'авали автовомия, в!{л!о-читед!{о п правото да секат мопети' и ип1али градско устройство,яапомнящо римското. лицата, които изпъл.{явали в латинскитеколонии го

'ишн;те магистратури. получав]л|] право Ра ри|{ско

гражданство' в латински!е колонии били насганявани о- , до-къ}| 6 хиляди дуп!и' всеки 3асел|1ик владссл къс земя от 30до 50 |огера и бид д'1ъ)ке|1 да поси гарнизояна служба.

от ло_висок ранг 6или колониите ог ри:'|ски граж.ани.прсз епохата на ранБата Република тс лре']с')авяли вое !нипостове по бреговете на моретата. такива 6или остия, Анти,сена галска и др. отпачало те' по всяка Бсроятпост' яе саимали свое управление' а сет|'е 3апочнали да се улрав!1яватот дуумвири' подо6Ёи на римските консули' и от съвет падекурионите' отговарящ на римския се116т.

главвата цел при освоваването ва колониите в ояазиепоха била стратегическа. Разпръснати на разни точки из зав'а-депяте земи. те трябвало да защищават и|1тересите па Риш ида спират пасе'евието от действ!,!я против рип1ската власт' ав случай па въстаг]ил да г|1 поту!1]ават.

+

1' пРвднА в Р А',1'А

н

в

п

в

в

в

в

п

п

1 спомаштелни отРе |йят;1а сьюз1 и |соФп

п

п

в

в

ф пт;ттт п' [в гпт;пзР<;

0х

э

Бч

|е!

!ё 9!!, 3!

]: 11

!::!1:е!

;;

гБ: г' гы-1 гг: гъ: гг1 г': г-ы: г': гэ-1.|. |]Адн^ вРцт^

!!|( 8!птла цовя!ца

(0е]ес1! е,|0!!е'п')^н нА ги]цския л|!гР с!|оРБ]] !!ол!'Бий

сл!т]0 сь оз |ичсска пехота(рф 105 сх1]к'о]па[!0

1*'т,'. !(сч!]|е9 [}ггпоп!п г )

влитн; съю]ничеёка пё]о;;(Рса'[е5 сх|!ао(('1а.!!)

ш

в

в

в

!(рог1а 4есцл1апа]

влптва пехота(.е1ес1| !е0!1с5)

Ё

е3:ъэ

;в1е

33.9:

!

Ё.а.й^9и

1

9.е

1Ё

вёе

9

€

Ё9Фй

:1

з-:|

т

Ё

!

е

Ё€!

вь;!

-.1!

'2

Ё

]з8

^ Рип, в много отношения дължал изди!а_;:Б#: ;:]1"": нето си. на своята силна и цисциплини-

рана войска. ]!рез най.старата епоха рп]'-ската воиска' която се деляла !1а родове и племена' се състоялаот год!!ите да носят оръ)кие членове ва един род. с тече1]иеяа цсторическото развитие се явява гра}(данското опълчение'което се състояло предимно от селяни. в него се сви|{валоцялото свободно васеление. това опълченйе се деляло спо_ре:] ичуществе!]ия цен_з' препаниего приписва това делРчие вак1аси на сервии |улии. но то б],|ло резулта- на.1чо про]ъл_

'(ителво историческо развитие. пре3 ра;1ния период на репу6_

л],!ката наред с имуществевото деле!{ие се явява и делсниетопо възраст. всички грая(дани на възраст от ]7 до,!6 годипиоили длъ'{ни да участвуват във всички походи, колкото ичесто да се пр€длриеп'али те. наборът 3а войската се извър-швал от ко[!сулите. които попълвали армията въ3 основа нацст{зорс!(ите спйсъци. основвата бойна едйвица на рип{скатаво|!ска бил легио!{ът, който обикновено се състоял от 4500'|у!!|и' 0т тях .'.000 би.1и тежковъоръжеяи пехотивци' 300 кош_н'{ка и ].'00 ']ековъоръ)кени' тежковъоръженитс се .)^л|..1и

}|а три групи: 1{ладите бойци, които се т{аоичали хастати(!!а.!а!, ог ]!а.1а коп':е]. уор/та на срс,пяа възраст _ прин_ьипи (р!1!](!ос5] и чай стари1е триарии (![!а!|ц. във всеки ле_!]1он и1!ало по'..)00 1аст;:и !' пр;н!(и!;и и г. 600 триарии.огначало легио]ьт се 1ел'тл са]\]о !]а цен1урии' а Аь1' кра! !!аизучававия период (по всяка вероятвост през време н| сапгнитските войни) легио!!ът се състояд о? 30 манийули, а всеки|{апипул

- от две центурии. центурията се ко!|андувала от

центурио}гстотни!{' при косто единият цеятурйон комавдувалдясното' а другият лявото кр!'ло на ма!1ипула. понякога обзчее-]1ин центурио!] могъл да кома!тдува целия ман!|пул. пРидава-натакъм всеки ле!иоп конни!а би.а раздРлена 1!а ]есет т}.рми _

по ,](' души във всяка.

стар1пи началници във во|аската били военните трибуни,които отначало се на3!!ачавали от коясулите' а след това за.поччали да сс избир]т ог нар0дното сьбрание' до епохагл на1 ]} ническитс в1 йн'1 я!к"1а на въоръжените слли на римлянитесе състояла от четири

':|егио!1а' 1{о наред с римската войсказапочнала да придобива все по.голямо звачение войскатава съ!о3ниците' които били длъжни да дават опредолевиконтиягенти.

Боят 3апочвал от лсковъоръ'(ените пехотивци (уе!1[е$),които хвър.1яли копия върху неприятеля и се о гте!ля..]и лофланговРте' г\ето 61'1ла разположена кочницата' след 1овав.']и]али в ооя хаста1иге. лодир тлч _ приншипите] а гриа_рииге участвували в сра)кения1а саг|о в ..{зкл!очителни случаи.к?]о оръжие с.1ужели мечочстс, копията и метагеллитс копия

139

а за да се запа3ят от враговете' римските 6ойци си слагалицитове' брони и 1']лемове.

важна роля играели ри}|с!(ите укрепени лагсри' създаванипо опреде.11ея плап' те слухели за во,!1уване или 3а }бея{и!]]ев с'учай ва отстъпление' а освев това били опорен пункт привсички воет1|1и операции.

особе!о голямо в арм!я1а дисцлпливата. тя яе сеи социаляата боРб3' която клпя],а в Риш. във

вреше ва поход во1'!!(ът 6!л и3цяло подчивен яа своя !ачалвик, дпсцгплпяата се поддърха!а чрез сурови !1аказ!вяя' комзядуваци'т ар!!ята'6!л то11 коясу! и'и претоР! а още ловече д!ктаторът' могъл по свое усмо'трея,е да предаде смъртно паказанве (извън !ределите ващада Рим правото за о6)калване пред варо,:по1о съ6равие не съцествувало,кактояедейству0ала 1ри6уяито).цевту!иояите

усмотрея'е войвиц}те за 3с'какви прос!ъпки] във войската!!иро(о се лрплага!я но дисцвплияа]а яе се подд1,р_

Рлмската войска се състояла от свободяи хора' 3а_ивтерссувапи от победата над врага' тъй като ст3вало въпросро!ния |рад ((акто 6'ло ло времето яа галското ва'цествие ,ли ва во]1ватас пир)' вли пък за земи, удо6яи за о6ра6отваяе п пзш!.войниците рапо залочват да получават заплат! (31'репа]!1п). според лрс!3-

на войлата с ве'1и' вече ]през тре1ата самвптс3а 3о!ва'зе\]]е в' ..6,ьи1е' римл'яите' по ,у!3те на Фабио

пикгор' 'гедаваяи о] страбон. ъ пръвльг '.вк!си'иотбо!.тсво1о'_]нарсд с цаказав!ята в рим.ката войска 'мало

я ваградв. пълково-децът| кол1о !ма!

'лре1]!п ! спсчедвал войаата сре!1у във!!п]ите врагове!

осявена ло опР.0елса' правил'. голучавал пр!3о!о ва 1ри)'4. таьа се наричало т[Ржественото в' !зал 3 РРл нако]ео]ица! с лавров вевец' пурлурна! украсева със з'ато тога в придру-

хава!! от победопосяата войска. !цествието завършва'о яа капято'ий' детосе лзвърцвало тъРжсствеяо )*ертвопрвпошеяис. малк''т триумф €е иа_р!чал овац{я. в такъв с'учад пъ'коьодоцът в'иза, в Рим

имал чир1ов веп(ц и оил облецн в обикновев' го|а'о'ли'илите се во}ня!' и оф!!сри могл, да получат р'1ня яа-Ради

ри!ски граж 0'вин:

'!!с!а (согопа с|!]са). със златс! вевец се яагракдавад ояя'който пръв се

покатеРвал върту стената яа яепР!ятелския гРац (согопа бц.а1]5)' и т. я.

поради честите войци вое!.|ният хивот ста!'ал всеки-дневно явлевие и войиците не отвиквали от вое,1вата служба'а се калявали \1 !обив6ли военва опитност. 3а риптляяите отвисшето съсловие . само слу)кбата във войската мог;]а дасъздаде въ31{о)кност 3а подитическа кариера. през 1!| вск воен-ното дело още не 6ило професия, арм11я1а завазвалА преди]!]яияси селски характер и след лривър!1]вавето на походите пове.чето во|}ници се стрецели да се завъряат в роднито си ог!]ища

4. Ра3вптието на р}!мското право

от яв,,спията яа ку'туршия )кивот през та]] епо'а има осо6ево з3з-!еяпе развитиото яа ри!1ското пра!о. главе! извоР яа правото оставали3ако!'йте !а дваналесс'!е се плп6ав'лп зановите (!еяе5)'пР!с'я от цент)|риатнпте !

'рибутввте компцви. тъ'куваяе!о 'а 36копи1ё

|)

1

| 51!а ь о, сеоч!арп1са, у' з, |.

! вж. ло{оре, стр. 107- 110.? вж. по_гоРе' стр. 108.

1

!маРкс и эпгедьс' соч,' т. 1' отР.613.

отдвл |у

пРввРъщАнБто нА Рим в нАй_силнА дъРжАвА вБАсвйнА нА сРвди3вмно моРв

глАвА ]х

пуничвскитв войн21

]' обцественият строй на картагенслед 3авладяването на и7ал'1я и победата над пир' Рим

с1а!1ал сдна от силните дрркави в зэпа,ляата половина насредиземно мсре. не налраз|!о през 273 г. пр' н. е. Б]ипет уста_новява .1ппломатически отношения с Рим' нарастването на-рич_ската мощ довело до с6лъскването яа Рим с най.силнат; лоонова време дър)кава на 3апад _ картаген'

северозаладният 6ря] яа Африка 6ил засе'сп от ранливречена с финикийскп колонисти и тук наре'1 с дР\]итс гра_дове изяиквал и картаген, коло!1'1я на финикийския гра'1 [йр,разположет а на 6рега на удобно приста?:ище на лнейния ту|ниски залив' неговото основава!те се от1тася обиквовено къ;8|.] г. гто из.ц/гачето яа картагРн започва от [| в. }тика.на;.старага финикийска колония в Африка. за:у6ила лрелиш_вото си значеяие и попална.1а лод власгта на картаген' накоито се по.]^чияили и .лруги фи11!1кийскА градове по край_ореАието }]а северна Африка. кар],ген разпростр'н,1л лостепепво своето влия!1ие и над други области на западното сре-'тизе14но}|орие: поцв']астни нему градове \1мало в исг1^[\ия 14

сици.!ия. неиу прина]ле){али най_важните острови в зала.]на.гачасг на средизеуво море. към края ла :у и |ач''о'о н[[[! в'пр. н' е. каргаген станал най-сил/а !ър]<аьа на западния свят.и(оноуическа освовз !'а неговата мощ 6ила посРепническататърговия. картагенските търговци до'(арвали в западните и!|'1точните прис!анища ва среди.]емво 1|оРё калай от Британля'злато и слояова кост. от по.юж!]дтс области на Африка, ме.тали -. от сардиния и испания, ке}либа0 от Ёёвепйитес грани. роби_от разни о6ласти' 11 пруги най.ъазноо6р;зни ; гоки'

голяма роля в ико!|омиката на кзртаге|{ играело и ссл.ското стопанство' (амият (артаген. както и (1!во;о друг!! фи_ни(лйски гоадове по северния 6ряг на Африьа. ои'':'фзло}о

143

,{еи в плодородна |}1ест!1ост. местното бер6ерско население,което първо,'ачалво вдадеело тия плодородни земи' било пре-вървато в зависими стопани. 3начител!1а част от зеп]ята ва!сартагенската аристокрация се обработвала от роби. карт2-геяците .)а пръв път приложили в голям мащаб тру 1а

'!оробите в селското стооанство и разра6оти']1 мето-дите иа рациояалното изпол3уваяс на робския труд.

у тях со явила специална литсратура' 1!осветена 1'а въ-просите яа земедедието. особено известен бял трудът намагон, преведен на гРъцки, а след това и на латинскй език.

политическият строй на карта-ген бил олигархически. начело вадър)кавата стояли двама суфети,които се избирали от народ!|отосъ6равие и по имената на които се\1^р\1чала \1 годината' пре3 която теуправлявали! во въРховвата власт

била съсредоточсва^в ръцете на елинаристократически съвст. |(оито сесъстоял от 30 души. имадо и другиучрех(дения, особено 3начение о1които имал ковтролният орган -съветът на сто и четиримата' |{апоп1_

нящ спартанските ефори.народното събрание'

което избирало длъ)]{ностните лица.нямадо политическо 3начевие. ця-лата полити|(а' както вънт1]яата' такаи вътре1!]ната' се ръководела от плу-токрацията. Аристотел, кой?о давакратко описание на картагенскиястрой' изтъ(ва' че в картагеп богат-ството се цени по-високо от дооРо-детелта1.

картагет1ската аРм11я 6'|ла-Ааем-}|а и се състояла от най-разг|оооразниелементи: в нся служели либийци,|(едти' итал!.!йци и гърц!'. повяко!аво;!ските се командували от видникартаге['ци' а пъ!{ поня((ога от наем-ни ко!'андири. случвало се карта-гепс|Фте пълководци да действуватвезависимо от управляващата оли-гархия и да влизат в ](онфликт с нея.

масата на свободното население6ила безправна в политическо отно-л1опие. осве|! селс|{ото стопанство,

Фиг. 43. жРяца ва богинлтдтат!ит. статуй(а от цветеяпр3мор' дашеРена в развали.

пите п, кяпт'ген

|^!15[о1с|с5' Ро!!|]с[' ]].8' 5.

144

лочиващо ва рациовални начала, картаген ве ввесъл много новов автичната култура.

в картагенсвата рели!ия, която продъля{авала традициитеяа древните финикийци, се запазвали мноло архаични елсменти'дори и чове11]ки х(ертвоприпо,1!ения в чест на 6ога па войнатамолох. главни бо)'<ества били 6огът яа небето, ваал, и боги-нята на луяата, 1авит. 1ехни хреци и жрици ставали члеповена видяи картагенски семейства' в областта на и3!(уството иархитектурата картагевците яе създали нещо са[1остоятелно.за тях е характер|]о еклектичното смесване на гръцкитс иизточвите образци.

2' първата пуническа война

владснията на картагеяците се пРостирали по цялатазападна част на средиземно море. в испания картаген вла_деел гадес, малака д Абдера. голямо 3начение за картагенимали владе!!ията му в сицилия. картагенците се затвърдилив 3ападвата половива на остров сицилия и т{евед1]ъж се опит-вал].1 да ра3лрострат властта си и върху и3точната му част.в {у в. сиракузките тирани спирали ластъплението на карта-генцитс. но към края на 80.':о го:ини от 111 в. пр. н. е. зяачи-телна част от 6ицилия попаднала под влиянието на картаген.от средата на 60.те годиви на ]1] век в сиракуза управлявалтиранинът хиерон !1, който се !|арекъл цар и си поставил зацел да въ3станови п{огъцеството на гърците в сицилия. впредходния период' дълго времо преди да стапе силна ита.лийската дъря<ава, Рим встъпил в търговски връзки с каРтаген.

- €поред поли6ий' първият до|овор яа РимРанвите договори с к;0таге!| бил ск.!:очен в !1 Ё., и то в'' й;Р;.;;;

_ п1рвата гоцина на Репу6ликата' но на-пълво възмо!(во е тои да е от по-късна

епоха. вторият договор бил скл]очён в 348 година, а третият -в 279'го\уна' във време !]а войн]та с пир.Ранните договори уреждали въпросите' свър.]ани главао

с търговията и мфег|лавапето. А договорът от 279 годипабил насочен сре!цу пир.

- отношенията межцу рим и картаген сеРимся-о'вартагенскше променили ря3ко от момента, в к!эйто Рим

3астацал |!ачело яа федерацияга на ита-лийските земи и ва велика [ършия, коя{о откРай време врая(-дувала с картагев. о6аче с падането на тарент и с отслаб-вавето на сираку3а в 3ападната част на средизеп{но !'1орегосподствувал 6езспорно (артаген' упРав]тяващите кр1'гове вРим ве могли да цопуснат та..и част от 6рсаиземно морс ла6ъде за тях затворе|{о карта|енско море. такива били оне3иосновни противоречия' които довели до първата пуви_

145

ческа война (2в4-241 г. пр. н' е.).. ивтересите на дветедъря(ави се сблъскали в си1\ил11я 116орбата 3а господствувавенад острова продъл]кила повече от двадесет години.

.. поводът за войната 6ил следният. (ам.пански наемници' които са]\!и се наричали

сиЁове на марс или мамерти!{ци, вавладели през 60-те годиняна 1|] век града месана и ограбили съседните градове. хие-ров |!' който се укрепил в сиракуза' пот!'лил среп1у мамер-тинците и обсадил месана.

вдни от мамерти!'пите се обърнали къ!}' (артаген с молбаза локровителство, а цруга група 11амертинци' лозов'вайки .епа кръвното родство' подирила помощ от Рим. картагепцитезавзели мсса!'ските градски укреплевия. 3авзептането на ]!1е-

сана от картагенц!1те би'о, ве п1е съм!{оние' опасно за рим-ската държава' тъй като могло да доведе след се6е си 3авзе_!'!ането ва сираку3а и следоватёл!1о и пре!!1инаването яа цяласуци1!ия на страната на каРтаге|'ците. Ако картагепците 6ихазадържали месана, само един тесен лроток би отде'ял рим'ските владе!'ия от един силен и опасен съпервик. Римскиятсенат се колебаел и не вземал окончателно ре!шенио. 1_{арод'

ното събрание обаце; след като при3нало мамерти!|т{ите засъплемев!!ици на Рймлявите' рс1!]ило да им окая(е помощ.върху ре1пението на народното събрание повлияли' ве щесъмнение' представите'ите на сеяатските семейства, свърза]'исъс сабелските пле!|е|{а' близки с мамертинците' както и стърговските гръ(ки !радове (валример А1илиите, прои3хож_.пащи от камгания' А и от2|илу,и!" 0тсабелскиге ллем.на).

. в 264 г. римските войски се лрехвърлилиначало ва воеяните в сицил,!я' завлацели месана' ра16или от-

начало карта'еншите' а сле, това и гира_кузците' и пРистъпили към обсадата на сиракуза. многогръцки традове преминали на страната на римлявите и хиеронбил принулон да сключи с Рим мирен договор' по |(ойто тойтрябв!ло ла върне пленвиците и да плати сто таланта сре6ро(о(оло сто и пет!есет хилл 1и златни рубли)' мирът и съюзътс хиерон улРснили ло.вата']ъшпото волене на войя;та. тъпкато сега римляните получавали продоволствие за легионитеси ь{а самото място.

в 262 г' след 1]тестмесечпа обсада римля'превземането на ните превзели !рада Агри!ент. един отя'риген! круп,и!е шс,':ровё в 6иши}ия' Б ръшете на

римляните падяала голя|'|а плячка' а двадесет и пет хилядил]:ен;:ици 6ули про!а!ени в рооство. но угпехи:е в €ишилия6ил14 парализира\1и о'] действията на карта]енската флота'](оято господствувала по море ц !]огла бе3лрепятствено да!!а!!ада 6реговете на итал9\я. Римляните, а особено техвитесъ|оз!|ици| имали мал!(о кораби и затова те започвали да строятпоспна 4]лота. г!овата римска флота се състояла от големи

|

146

кораби, снабдеяи -с

особеяи -а6орда}кви мостчета. във време

на сраже|!ие кораоът се лриолижавал 1о неприятелския кораби прехвърлял върху него чоста, по който легионерите севтуРвали ва непр,ятелския кораб и започвали 6ой като яъ суша'

Бятката пои дилё първата морска битка при ли;ар-' ските острови оила несполучлива заримлявите' но наскоро след това в бит|(ата при миле' бли3одо те.}и остРови, хонс)лът га; дуилий спечелид победа надкартагенската флота (26о г.)'

във време на сра/кението изиграло реш''телна роля спо_менатого техническо яововъве]ениА на римсьите кора6и (абор_дажнигс мостчРта). дуилий оглразнуьал триуп:ф' 8 нест :1апооедага оила и.|гигната колона' укра.ена с части от ||осоветена унищожевите кораби (со!ц!ппа го51га|а). воояното превъз.ходство по море се ока3ало ва стравата на римляните и билов3сто ре1]]е[!ие да се]1ападяат картагенците в самата Африка.

през 2о6 !. ]ачбила и{пратена голяма ек.

Рсгул. при нос вкно[|.танало е]!!о огнай.голс\]и-Р шорски .гач((яия в ',ревчостга' лри кое!о карта_геяската Флота оила оазоитэ. а сле1 това рим.1яните на!!рави.1!!десант на африканския бряг' о1начало р,мската войскъ дей_ствувала успе!л1'о и Регул успял да накара да се отцепят откартагевци1е местдите племена' които дотогава се намирал||!]од_тяхна власт' картагенците 3апочнали преговори 3а мир'но Релул поставил та'(ива условия. чс те решили да продъл.х{ат воината. ьилц наоги на слу)!{[]а нови огреди гръ_1ки вой_ници' а вачело на войс|(ата 6йл поставе|{ лакоде!|овецътксантип. ]1ри срещата си с тази нова !{артагенс|{а армия рип'ля_ните били ра36ити напълно. от цялата им голяма вой;!(а сеспасили с бягство с'мо 2,000 дуп1и. сам Регул падпал в плси,дето !{америл и см])рт1а си. като връх на всичко това' цавръ!ца!1е от Афряка за италия римската фдота била почтии3цяло унищо)кепа от бури.

- тс.1тър на 6о;ните дейсгвия станала от.;;-;ъ';.;;''-_ ново сицилич' Ричска_а флога на няьолко

пъти 3агдвала от бури и римляните тряб-вало отяово да строят |(оРаби. но |(артагс!{цитс не сполучилида изпол3уват своето превъзходство !ю море' затова благо-даревие яа отличнитс качества на пехотата си' римляните изтикали картаген!{ите в северозападната част ва сицилия' тъй.!еим оставали само две ло_значителни пристанища' а и!1евнолили6е{1 ц дрепан. по-сполучливо тръгва,и работите на карта.генците от 247 т., \<ога7о в сицилия до1пъл младият и епер-гиче!1 пълководец хамилкар Барка' който реорга|1и3ирал карта_генската войска' той !|е само оказал свертична съпротива наримлянитс' по и сам преми!{ал към вастъпление. слсд | атозавзел крепостта врик, хамилкар пе давал !!!ира |'а враговстс

(147

си. но с цеяата на извъвредно напрежение на частните идър)кавяи средства Римляните построили вова флота' начелона която в 242 Р. вас7а\1ал консулът гай лутаций катул. Бла'годаревие па това същата годица римля{!ите превзели градо-вете лилибей и дрепан, а пре3 след!тата, 241 г', гай лутацийкэтул нанесъл ре!!ител|1о поражение 11а картагеяската фдотав битката при вгатските острови'

наскоро след това хап'1илкар и лутаций сключили до-говор за мир' сетвс в сицилия 6ила и3пратева комисия, коятодала окоячателна форшулировка яа условията за мир. картагевтрябвало да ллати в ]0 години една контрибуция от з,200 та_ланта, да опра3ни сицилия, да отстъпи на Рим островите'намира1ци се мехду и'|ал'4я и сиц'л\1я' и да върне |1ленниците.

войяата струвала на картаген грамадцисредства. дъРжавната хазва 6иля и3праз_!|ена и Ёямало откъде да се плати на

войската. това довело до въстание на вае!1ни]1ите' !(ъм коитосе присъед||нили Робите и завлсимите от картагев

'1!{бийци.начело на въс1'анието стоял ли6иецът мато!| и робът кап]павецспешдий. Финикийскитс гРадове, в това чис''}о и у'гика, комутотехзла хеге!!овията на ]{артагед, под|(репили въстан!|иците.въстан].!ето, косто започнало през зи!'1ата яа 241 г., продъл_жило ловече от 3 год|'!1'и, поту!пававето на това въставиекартагеяска1'а република д'т'л)кала па хамилкар Барка.

през вре!.1е на въстанието Рмм запазцл нсутралитст' нокогато то б|'до потуд]епо' рип1дяните изп0'зува.,|и слабостта на{{артаген !| завзеди сард!]ния |{ корсика.

Фтвь,;г:' рст;'гс тери1ори,1 6и'зи ор!аьи{и_

";;;;;.;ъ.;''';' ''а!]

'1! г:э']и'!|,!| !'ач.!ла от органиаашипга']] |!!'1.!;;'{и!с о'1 {а( !!!' за които би1 по_

с'||едователно про|(ара|{ при||!1ипът на приЁуди1елното федери-ра!1е. сицилийските владе9яя! сарди1!'!я и корсика, започналида се |]арлчат рип1ски прови'ции. о1начало терминът ,про-вилция" (ргот|11с!а) оз!]ачава.|т пор'ьченис (обикновено воевно),!(0ето се давало па няко]! висш [1агис'грат. сега тазц дуп,аз'почпа;!а да се лри.цата !! по отнот1]сние на 3ав.)'адените те-ритории. на първо вреп{е Рим пе 1,стааовил каквато и да6ило опре.!!елепа система !{а провинциално управле|{ие. 3авла-дя!|]1'а ооласт се нап1ирала !1од ръководството ла римски .!а-ги.трат' !(ойто се ра3поре)к:1а.|1 в нея пълновластно. [1одчи|]е_пп'гс градове (с }|я1.оп изкл1очеция) били ллълслз да плащатг!'|сми 1ан!ш] . а '|ас'г п- ]Рпо!'.ва,,в-з 1Ргитория се о6яв'вала;!| д']'р)|(авца 3сп1я (азсг р11ь]'ф5). в отно]!]евията с|1 към ,{и"1\'.ц!/гс па ]1рови1!ции1'е р!',''ля1]и1е в3ели !'вого нещо и от!(д1!галслц!.|1'с и от сиракузка1'а дър'(ава' |(оито от своя с'грава]|)!!мстпували о'г из1'ок сли|]|]стичсс|{ата сис'!ема !]а улравля-]!п!|с |!1 !!0|о]].|!|п1'с пароди с хара'|терцото за Ё!ея делепе на

1_

148

завоювайата област на привилегированя 'радовс

и лишено о|права селско васеление.

3. вътре|шната |' външна политика |'а Рим в периода междупървата и втората пуническа война (241_218 г.)

6лед |1ървата пу!'ическа война Рим заел едно видномясто всред държавите от средиземяоморск|]я свят' докъмдвадесетте !о!!ни на |!{ в. о0мляни']е се .1ържсли настраяаот онези вео6иквовено сложви въ!1пво-политичсски от{]от1]ения'които са хаРактерни за елияистическите лържави от тазиепо'а. първи'т досег ва Рим с работите в гърция спада към229 г., когато започнала ||ърват0 илирийсча война

!!о онова в]еме по сеБсРо'зточния бр'г яа Адрйа-илирийсвите войяи т/чесьо !лириф.('та 0 ьрж33а'

\о'то б]ла фе!"га!Ря о1 г{,!и п..мена. и. .'гип_ците се завимавали с пир.тство и ограбпали кор?6итс, л!уваши в АдРнати'чсско моРе- от морскките !а6сз! на ялиРийцитс .,Р:'али и ит,л|$скитетърюьди. Ри!ския! з,, тсхяите |втсреся- п1'и цари!атсвта' която ц.рув!,а в ил|рия. 6лло пратеяо посл"яич1върли]а римските с!ин о[ пРа1евиците б!д убит' това по_слухило като повод 3а и]ирьлската .ои!а.

пре3 време 11а ил',1рийска7а ,ой']а рип'ляните действувлиасъвместно с Ахейския и 8толвйския съ|о3, благодарение .|акоето през следпат!, 228 г' илирийците били победеп!' и 6илсключен м!,р, по който тсвта загубида 3|'ачителва част 0ттериторията си' а идири|!ците били лише!и от правото |1а сво_6одцо корабоплаване и 6или задъл)+(ени да п./]ащат данъ!(.остров коркира' впидамв и друг' градове по брега |а Адриа'тичсско море още лрез 229 г. влезли в състава на Римскиясъю3. Без още да се вамесва във вътре|!1ните работи яа гръц-ките градове' Рим вля3ъл в редовни дипломатически отно-

в коринт и Ат!1ва били изпратеви римски пославици,които били посре]]]вати с ве6ивали почести: на !1осланицитеРа3ретпи]|л да участвуъат в ис! мийските игри и в в]евс'вскитетаицства; ло тоя начин римляните били пРи3нати за еливи.

през 219 г. римля|'ите водели тъй варечепата втораилирийска война. в |{оято вавесли !|орая(ение на въста-налия срещу тях деметрий Фароски' който по-рапо бил

успехите на рямлявите по илирийското крайбРежие зася_гали лнтересите 11а 11ай-с'1лв2та балканска лържава _ йаке_дония, и веизб ея(по тряб нало да доведат по-къс!1о до сблъскваве.

вдновре!]енно с външло_о за.илва|]е на

";.;";;'" Рим се извършват и ре.1 промРни въввътр11]ния п|у )кивот.

периодът след първата пуническа война се характери-зира с и3вестно засилвапе на ролята |{а плсбса. между 211 и222 г. 6ила извършена реформата ша цеп1'уриат},итс (омици!{.

149

вместо старото €ервисво шеление всяьа от трицесетте и петтриби тря6вало да,0ава по две шеятуруи от всяка класа. ||отакъв начип всички класи получили ед|'акво число центурии' аследователно и еднакво число гласове в нар.дно1о съ6Равие_обшият брой на 11ен']уриите се равнявал на 37о (;.,5 у )0 | ]вцеятурии конници + 4 цен1урии занаятчии и му.]иквнти т ]

центурия пролетарии].€порел 6ервиевата конституция решението на въпросите

в комициите могло да става само с гласовете на цснтуриитеот лървата класа и коянишиге. г1ри новйя ред се из,искв|!ломнозийство от !87 центурии. по 1ози вачин тази реформадавала извество предимство на грахдавите от втора и третак'аса, а що се отнася до ико1{омически с'аоите гражда1|и' те,както и по рано' 6или лиц|ени от п(]литическо влиявие и риш_ската конституция продължавала дэ бъдс аристократическа.

по това време станали и н'кои лруги промени в рим'ската ко{1ституция. от 242 г. насам се и3бира и втори претор,който води съдебните дела' въз!'иква[ци мс)кду чу)кде1|ци и'име)кду чу){{денци и рип'ляви (ргае1о! ч!| |п1ег реге8г]по5 !115

а|с![). от 227 г. насам се избират още двама пре'ори за

улравленисто на провивциитс: едия за сицилия, а друг 3а6арливия и (орсика.

_ Аемократическото !!вижен,,{с от това времее свъР1ано с

'еинос]та на га; фламиний.

в качеството си на народец 1р\16у11 (232 г) Фламиний пРо_карал закона, по който 6ила по']елени мРжлу градланите гал_

ск;те .3.ма' завладёни пре.' 28; г' !а8рг ва|!!сш5!' Фламинийтря6вало да води борба със сплогената и енергична опо3иция

',| се,аторите. на ч;яго сграна 6и\ 4ор^ ц 6аща му. който

запла!пва; да приложи |{ъм него бащивската си в'аст. [1одял_бата на земите предизви|{ала война с галите 1'225_222 г.),|(оято 3апочяала с нахлуването на галите в втРурия. в нача'лото на войната римля['ите претърпели поражение' но още в224 [. [а{\ите били побсдепи. в 223 г. гай Фламиний' Ё каче_ството си на |(онсул' тръгнал в поход и раз6ил га'ите' а 1{а

следната година след рсд успец.аи сраже1'ия вой!{ата билазавърп1ева. след побе,1ата на галите в ново!!окорената област6нли основа|]и

'(олонии (плацен|{ия и кремона) и с това се

слага началото на роп1а{1изацията на долива1'а нд реката по,!ц)очута с плодородието си.

в 220 г. Фламиний б[1л \1збрА'1 за цен3ор. с негова под'кропа бил прие1' 3акоцът па наРодния трибун ]{лавдий, по койтопа севаторс|{итс се[1ейства се за6ранявало да притежават](ораби с ;местимост по голяма от 300 амфори (около 90 хек_1'олитРа). с това но6и'итетът се отклонявал от морската тър_гови', ,(оято минавала глав!]о в ръцете на |(онни11ите. [1од

коплици се ра36ирали римските грая{дани, записани в 18'теко!!цичсски |с!!1'урии. по п|)авило те лривадлех(али към дай'

ь

150

обезпечените плебеи' веслу)кили в магистратурите и невклФ.че|!и в списъка на сенаторите. от времето ва флам!1ний |1(лавдий в ръ|!ете на 'койяичеството постепевно премипалитърговско_лихварските операции' а иковомическа опора на но-б!,!литета-остава едрото земевладение.

4. втората пу!1ическа война

-' насьоро с'ед поту1шаването на въстаниетоммилвар и"-"-""" пренРсъл лёйността си в испания, ,е-о

се надявал ]1а ра3шири и зазАрав]а картагенските владе}!ия'като смятал' чс експлоатацията па лриродните богатства яа

пиривейския полуостровще му даде възмо)!{яостда зас!|ли войската за бъ_дещата война с Рим. пи_ринейскцят полуостров от-давна се славел като !|а_ходяще яа 6лагород!'и ме-тали и с плодоро](!!ата сипочва' основна маса напаселе_|'ието му съставяли!{оерийските племена. на_миращи се на ра3лично

! равнище ва културяо раз-вит!.е. в севеРнитс обла-сти проник!]ади келтите,|(оито отчасти се смесилис и6ерийците. някои пле_мева' особево юя(ните,били носители на еднасвоеобразпа иберийска кул-тура' която въпрски чу)к-д\,1те влмя11\1я 3а{|азвАласамобитността си' племе_ната, обитаващи пириней_

151

Римляните 6или обезпокоени от разширяването яа карта-генците в северва испаяия. в испанмя 6ила пратена римска'делегация и в 226 г. с хаздру6ал 6ил скл[очев договор' локойто картагенците се задъля(авали да не преминават рекатаибер (вбро) с военни цели 1ози договор бил несъ}|нено и3го-ден 3а картаген, тъй като ло него му се призвавали лраваяад по.голямата част от ислания'

вътре]!]ните съ6|4т1'я в Р1'м, както и войната с талите!не позволявали на римля|1ите да противодействуват сериозвона засилването на картагевците.в испапия.

в 221 г. ха3друбал 611л у6|1т' н^ 1егово място 6илизбран синът яа хамилкар * ха!ибал, който тогава бил самона 25 години' въпрски своята младост хаяибал бил вече зрялпълководец, възпитан в омраза къп| Рим' когато командува-

Фиг..15. мо!ети яа град са.у!т'

яето преминадо в .1егови ръце' той сметнал' че к!ртагеяскатавойска е готова за 6ор6а с Рим. готвели се за войната иримля|'ите. тс нямали вепосредстве!'и интереси в испания' но3асилването ва картагенците било оласпо за тях. освен товакъм вой|{а ги подбуждали жите'ите на гръцкия град масилия,отдав!{а!]]ви съперници яа картатевцвте! които сега нахлули всферата на тяхното търговско влиявие.

от крайбрежните градове на испаяия,разположени южно от вбро' само сагунт.

ели|'изиран иберийски град, ]!е се подчинявал 1{а властта накар1агенци1е и сключил съюз с Рим. г]оц предло! че сагувтнападнал едно от подвластвите ва картаген племена. ханибалзапочнал да обса)кда града. жителите ва са!унт се оказалиустойчиви и в продълхение на осем месеца отстоявали неза-висимостта си. обаче когато €агунт 6ил превзет' римлянитеизпратили делегация в каРтагеп и лоискал11 да им бъде пре-дадея хант,бал. Разискванията мея(ду римските пратеници ичленовете на картаге}{ския сенат не довел' до вищо. карта-гепцитс отка3али да и3пълнят исканията |1а римляните и с товаприели пре]1лох(ената им война.

у

)'

,{

ския полуостров, се отля-чавали с войнственост и някои от$тях успявали в течевие наняколко ве|(а да отстояват своята везависимост. Фивикийскитеселища се появили яа пйривейския полуостров твърде рано'но до 3агубата 1|а см![1лия, картаген не им обръщай голямовнимание' хамилкар залочнал успешно да привежла в изпъл_нение своя план' като потушавал съпротивата на местяитеплемена! но в 229 г. той заги!12л и войската избрала за свойвоеначал|!ик 3ет му ха3дРу6а'. последният лродължил делотона своя предшественик и осяовал трада нов картагея, койтооил пе само 3начите'на военна крепост' но и важно търговско|!ристанище.

.ч

\52

хая'6^л в и1алАя стратегическият план на римляните билизработе|{ от по_рано. те смятали да вою-

ват на противникова територия и за тази цел една оимскаармия трябвало да бъ!е стоварена в Африьа. а друга в исла.ния. но ханибал и;преварял римляните. той смятал 3а най_целесъобраз|1о да срази Рим в самата италия. 1ой завързалвръ3ки с пеотдавна покоревите от Рим гали и те му обещалиподкрепата си. освен това ханибал се вадявал' че след пър_вите му ло6еди италийските съюзвици ще отпаднат от Рими ще ми€ат па негова страна. 3а да осъществи този плав,тои тряовало да извър1ци нечуванпя дотогава преход по сухоот пиривейския нолуостров в и7алця, пре3 пиринеите- иАлпите, и хавибал со ре'1]ил ва този опасен поход.

през пролетта па 218 г. ханибал потеглил с голямавойска от новия картале|'' пре}|и|{ал през пири|'еите и тръгналпо населения с келтски плеп]ена морски бряг. с някои мест!.!ип.'1емена (ои можал !а постигне слоразумевие. а с др}]и 11усе валожило да во:ова. [алските пле11ена не [!огли да попречатва прехвърлянето на хавибаловата войска пре3 реката Рона.особецо тех{ко било преминаването през Алйите.' гениаляияткартаге[|ски пълководец обаче успял, макар и с цената нагодеми ,(ертви' да превъзмогяе всички пречки' които поста_вяли яа.пътя му суровата алпийска природа и враждебнонастроените ](ъм него келтски племева. от другата страна наАлпите ханибал получил обещаните от по_рано подкреплевияот галите' които билц недоволви от владичеството иа римля_ните. това му позволило !а .1апе почивка на войскйте си,броят !!а коигп би] зна !ително намалял: от голямага войскаостанали всич1(о 20'000 пехоти|1ци и 6,000 конници. прехвър_лянето на ханибалов|1те войски през Алпите бидо пъл;!а изяе_нада за римляните.

(о,тсулът за 2!6! ' ;ублий корнРлий сци_}|:.т_::}т".:Р' пион' се п'сочвал в]че ьъм 'йсланил

да'_ сс бие срешу хани6а.1. !|о му се нало.ж.{ло _]а се за6ави в .еверна |1талия' зс-.ои!вести-'о ,а двия6нието ча чанибал го

'авари'о в маси1ия

и го принудило да се откаже от лохода 3а испания' тойтвърде к],сяо се упътил към Рова и 3а1.ова не !]огъл давъзспре прехвърдянето на хани6ад през реката. с'1ед |{атоизпратил брата си г|{сй в испания' сципиоп се върнал виталия, за да стигне до Алпийските проходи преди х;нибал.до) ияг кон.\'1. тибёрий се\{проний лонг' б,|; и.ви(1ш ('!сицилич. п6 то!и н;чин аФрикансчата е..ле1иция би !а о1ме_|!ена' в.оа'ч'н'1ёто при реката 1"ц:,: воис:.иге на сципиояби1'1 о^

'бити ог х1ниб,,л 1о"ава г<опсулсьи.ге ,1рмии с. с.|'Рд,{

|{и]ти и 1|:|лад!]1].:|и хан/ба.1 6.,]!зо :1о реката трсбия' ]!о и тукпретърпели порах{спис.

известието за несполуките яа двете консулски армии

било пълна изневада за римляните и предизвикало в ним

6пп6, ме,кду оа1ните политически лЁупировки' [{адделели де_

йБ'*Б".".'.-*"'| групи' които из6рали за 217 г' за консул полу'ляо;ия о6щественик гай Фламиний'

след п 'раАението яа римляните при тре'Битката пРв тРазв- 6ия започ'ало общо ьъстание ва келт'

менското езеРо скйте племёна в северна италия. планът

на хавибал да вдигяе |'едоволните от Ри{!! гал* 6и1| осъ-

!,,-.."ея , к"''ск,те въставици увеличили повсче от пва пътиа; ";; ;;;;;;;; ао'ия' |1рез про'ет'а на 2|7 г' ха11и6ал

й!',-*', ,"'"''" с, квартири' 3а да про1ълди настъплевистос' Ёоетцу |1талия. Римс(иге войски' съсредоточен{,| в Ариминй АЁепий тоябвало да отбраяяваг прохолите на АпёаинскитейлаЁияи' ::о'*аии6ал минал през 6лати"тата ни']ина ча ре'{атаАпно. |{аота:енската во;ска вървяла четири дви и три нощи

'Ё *р"с.] , 'о

гър!и във во'1а и войнишиге мог"|и да си по'

,й""{ ""'о

върху |руповете ва падналите коне' то3и преход

;;;;;';;;"';ъ 'скъ1'о ва ханибал: загинали мяого вой!,ици'

,й']"'и ',оЁо коне и осганал само ё1ин сло|{' самият ха'{ибал

1'|у6ил ед,того си око' но благодарение на сграш!1ия преход

,Бйй, ""

ханибал обходи1а ук0епрните по.иции на римляните'_'-' 'ё'", й'',' ог11инал арми;та на Фламиний' '{анибал тръг'

нал по.нататък на юг! кьм Рим, като опустошавал о{олните

местности. фламиний реши4 па догочи ясприягеля' без да

,|.ака с,оя !;олега' коиго му идел на ломош' гой се налявал

]' -'"'-'" успех със собственитё си си']и и _1а оправ'ас на_

]"',""'"'' Ёв. впуснал се да преследва противника' 6€з да

в3еме достатъчно предпазителни мерки' и затова неговите деи'

""йй" |'",^,, изве;тни

'на хани6ал, който имал добре орга_

низиоаяо разузнаване'!1ъ!яг на Ф,,'а!и,1ий мичавал пре] тя'аа ]ол/на. разпо_

,'*"'! й"*ду планините и 1разиме!ското е3еро пре3 |1ощта

|анибал минал по тази долина' заол вясочините и разположил]й*й'"

"" зад хълп1овете| обграждащи низината' Било !1рачно

\'тпо. когато .ё] :1а по'1о'ират не'ц1. римпя!!]гр и33 !сзли на

1."|^аБ".'"'', път: нео !апвано те 6или напа ]'|ати ог всичкп

, !"''! Б' "';.''"'" на хаяиоал фламиний 6ил у6ит ошс в

!'!".. "",,!.Б

й о"". _{асг от римската войска била съсечРна'

а оста}|алата - на'гъпкана от конницата в езерото' само едия

отоя-1 о] 6.^00 души "аел уълма. !'о обкгънРн ог неприятеля'

го; ^апигулирал'при )с.1очие на 'воб' ноотс!ълление' 5а3ъо','!';,'и пи1идя]:ите в Ёл,н' [ани6ал осво6о1и.| съю]ницитё и

;'|':!.." |;!'|' йотйот:)л, че е ло!шъ1 да во)ова !!Р с и!али;'

',й'", " . р11.',"!]-," _.аосво6ожд^нието'таиталийциге' в това

с,а'(ение заги{|али ]Б'000 римлян и.- ',. ' т .'оо'!ага ''!и 1'р.',имен'кого 'зёро хани6а"! се }пь_

'!'п]| !(']'п] 6Рега на Адриатичсс|{о море' за да възстанови пре_

154

къс-натата _дотогава връзка с картаген' 1(а,: о мияал ппеаумория и ||ицен! които опустошил' ханибал се ус''"о."'[

'Апулия, дето дал почивка на войскитс си и реор:{низирал пе_хотата си по римски обрФец.

Фа6нй максим ' и-зве!тието за катастрофата при трази-дчв(ко1о езе!о пре!извикало. според по-лиоии' всеоошо униние в Рии' няколко

:""}:::.1]:] се {ъвещавал върху пол<!жснието. пораже!йе!она (рламинии улеснило засилванего на аристо!(ратичсска га ляп_тия. сенатът рР1|ил да яазчачи ." '"-.;.ф?;;;; ;;;;;;;[_. сим' които се огличавал с консервативни възгледи.,раоии изра0отил нов воснен пла||. който разчитал ная.а |ро1ивяика, !!амураш се в чуж.!д страна.

:'.1т1..,|-!о!й' Фаби|1 имал лре/вид. че каргагенцитё саи3оставили с'с, с' бе си всично и чё с'нич'(о сре'ствоза 'сла.сниё и;!! остава лобс1ата по,охснието на р;мскатавои(!(а оило съвс.ч .]оуго' затова Фаб;::! предвия:а,.!. чсвпо_1ллтелна]а оит.(а не'1"бе.'(но ше с'ь'е раз6'!т и не уо| ьл ла се

рец1и ]]а пея. Разбирайки в какво се състоят чегов'{те изгоди:-.!::":''1! с по'0я\ чие.]о на ']елРия1еля. той разши.:ал сайБна тчх и съоолазяо с !ях ьо1е, воснниге т,)ствия. А пре'иг:.ствата на римляните сс състояли в неизнерлаемостта в! запа_сите им и в численото надмощие !.!а во',ските и]{. 1 Фабийотоят!ал ре,!|ителвите с6лъсквания' той безпокоил нсприятеляс! ма]!ки.хватчи и преди €с'чпо пала!ал чарта'спс\и_с о6ози']9-::]-!-|':у*? на ']'абий. ]а коя1о той по;учил прозв',]це1ок}1{к'].а-г_ор {оавсн)' нс намира._а съчувсгвие в риускиге де^|о_кратичес(и срсли. който сили ,1райно нРдоволни от зат\6а1ана |'аданскага 11узина- тъ) като сле, рР(гормата на Фла!инийи последната галска война тя била населег|а с рип,ски коло_висти. 0свев това сел'чеството

" в'* " и"''""' !"''ду"й'Б,.адсто- хани6ал' ко!ото не !опуска'и в големите гга'ове.разорявал- селските имоти' противник на тактиха1а на'Фа6ийоил- наи_ол,]3кият шу помощник' началнинът на конницата]!!арк ]!!ин) ций, кой1о в отсъствието на фа6ий слолучил в:'*-"__у]т1"1 схватка ца нанссе поражсние на картагенците.б Рим това направило толкова силно влечатление. че лротивнона всички обичаи минуций бил из6ран.,а вто!и ди,(та.|оп- нонаскоро след.това м!1ну|1и]1 6ил р"збит от'ханибал и'самопомо|1'та на Фаб;!й спасила войската му от гибел. това пока_зало колко лр'Аь\4л\!а 6ила тактиката на партизанската война'прилагана от Фабий максим. Ёегова заслуга било и това, пЁтой задърх{ал съюзяиците на Рим и хави6ал не мойай !] гйпривлече на своя стоана.

Бдяа от най_вадните за.пачи на ханибал 6ила ла сс сдобиесъс запаси. от Апулия той тръгнал за самн'й' " ""';; ;ъ;;;;;;

1Роп'ь' |]]' 89. 6 9.

Р ' _|

а< 9 ;я.[ _

3 Ё *Ё"{!Б:;> '1 _

* "1 Ё

Ён

5-9!дгР

;ьв: Ё|^}; |'-о ц|] ]-!].,!

. !{- -:- \Ё:.1! |']ь|_.3 и'; "'з 1'--_-_

\г-";з :]!;;';1 1::-:;1

]ъ:Ё*

{чц'ш

о

\

Бв!ха1а лрп тразицевското езеро'

в кампания. Фа6ий ве успял да пресече пътя му на връщапеот кампадия. войската на ханибал, след като събрала запаси,се върнала в Апулия' дето ханибал прекарал зимата на217 216 г. за ковсули за 2|6 г. б\.'л\' и3бРани луций вмилий

1

156

павел, пРивър)кеник ва тактиката |]а Фабий максим ! гайтере|'ций варон, проте)киРан от демократическите кРьгове ипривържевик яа решитедвите военни действия. тактиката яаваров довела до едяа от -|{ай_ре1дителните битки в историятана древ!'остта.

поез лятото яа 2!6 г. на реката Ауфид'при кана (в Апулия). гимските во;ски се

срещ!{али с войските па ханибал. Римските !ойски били поброй по-големи от картагенската армйя' по ханибад имадсилна конница. Фсвен това римската армця нямала единпо |(о.мавдуване. начело !]а тая армия стояли двама командири,които си съперпичили и яа които предстояло да се срещ|1атс гениалния картагевски стратег. ханибал ра3полоя(ид войскитеси във вид на полумесец. в цеятъра се намирали келтите' апо флавговете _ отбравите отреди на картаге!1ската пехотаи коявица. мало6ройната римска коввица била прйтцс11ата иотхвърлева още от самото начадо на боя. [)ри на8адеяиетокелтите се огъвали на3ад' а когато Римските легиояери започ_нали да ги пРитискат, хани6ал пратил срещу фла!|говете парим'яяите своята отбра!]а африкапска пехота. в същото времекартагенската ковница' след като спряла преслсдвацето яаримската кон!'ица' се върнала на бойчото !\олё и улариларимската пехота в тид. Римлявитс били обкръжени, отначалоте образували кръг и се опитал!, да се отбравяват, но следтова не и3държал!] и се объркали. 3апочнало се поголовнои3тРебване на римс({ата войска. загубите на римляните билиграмадни' от тяхвата армия' която наброявала повече от50,о00 души, се спасили' ка[(то съоб!|!ават някои ||3вори' само14,000. Били убити много военни трибуни и сенатори' които сенамира'и в армията' ме]+(ду загиналите бил и консулът луцийвф|илий павел. 3вачителна ч-аст о1' римската армия падналана ооиното по'!е! мнохество ооици оили пленеяи и само малкачаст от войските се спасила с бягство. ме'{ду опия' |{оито сеспаси.,]и с бягство, 6ил и консул'1'т теревций варон. остатъ_ците от бягащата войска били спреви и доведеви в ред от[1лади'1 воевен три6ун |1у6лий кор!{слий спипион'

лиш!епи от армия' римляните очаквали' че хав}бал щетръгне къ('| Рим и сторили всичко' 3а да създадат боеёпо_собни отреди. на воепна слу'(ба били повикани всич|(и оста_вали в Рим граждани от седемяадесетгоди!пна възраст пагоре.севатът прибя!нал 1о Рдяо краг!ьо сре !сгво: 6или обгаауван!'два легиона' съставени от ро6и, които дърхавата закупила.

но ханибал, също тъй изтоп{ея от пояесените загу6и'използувал поражението на римляяите преди всичко за дипло_матичес!(и цели. отначало той се опитал да започне с Ри}|преговори за мир, но тъй т{ато севат1]т отказал да преговарлс него' той постигвал най'после онова' ва ](осто разчитал'

' БиткАтА пРи кАнА216' г' пр н' е

!ъсцаб

: }:Р'.,-]::'"" {.",*, * ьр','пер1

к'р|]кш!п | оця ва -1е-сапп!ис!

1. голем1'ят 'агер

на р!!ляв1!те 6. Афрл!анс!Ф пе8ота

2. малвият дагер !'а римляните 7. га]ска !! исланс(а лсхота

3' първият ,агер ва хая!6ал 8. .,]екд !{валсрия

4. втор!ят лагеР па хави6ал

;. к;нница яа хаздРуб',

9. картагенскп ле(овъоръхс!ц войскп

10. Римо(и лековъоРъжеаи во''ски

Битката при кава.

когато оргавизирал похода сре|]]у Рим: много племева и гра'

дове от срс'!на и !о}{на италия или преминали на не[ова

стоана. или пък .е разчолебали: нався(ъде в1емали връхан]ипимсьитс !п!пи. в кампания ^!м ханибал се присъединила!(аппуа' п:о !(умс' нсалол и нола останали верни на Рим' [1о

сдп:6 ьр,'мс {209 |.) ]'ори и дваналесе']те латински колонии

"::'''"з', ла л:|дзт;о!!с]'и прогив хаяи6ал. насхоро след бит_

,{:,,

. -;"|ъ-

Рязполо'хвникрая |1а 6оя

о6!(1]ъж а3ането яа рпмл'|! ит

нд войскитвАта3ата на рим!пнп1с

1,

158

ката при кава )(ави6ал сключил съ{озен договор с македонския цар Филип у' който трябвало да се обяви против Рим.в сицилия против Рим се обявил младият сиракузки владетелхиеров|{м.

6лед сражението при кана римляните от.пъРфъв манаедоясна бягвалй реши.:елни сражения в самата

ит^лия' !е се ]адоволявали само да под_крепят ония градове' които б!1]111

'1а 7яхяа страва' и да пречат

на хани6ал да събира припаси и фура)к и да по'учава помощот картаген. главното внимание и всички сили яа римлявитебили погъляати от воденето на война вън от |1талия.8 Алирия против Рим започяал войва Фи"1ип у (215 г.). Римлянитеобаче успели по дипло}|атически път да въвлекат в 6орбатас македония втолийския съ|о3 и някои други гръцки градове'а след това 1(ъм апти!]ат<едонската коалиция се присъединили пергамс|{ият цар, Ата, 1. в ,05 г' та3и войва, наречена първамакедовска вой!:а' 3авър]лила и бил скл|очен мир' по който рий_ляните били принудени да отстъп'1т |]а Филип някои тери.т-оРи'\ в илирия. главиата

-цел ва римската дипломация о6аче

оила постигната: воината оила воце{]а г!ав!|о на териториятана гърция' и то предимво от съ1о3н|]ците на Р'м, и коетобило главното -_ римляняте успс']'! да осуетят вападениетона Фили1 у върху .,]галия и да п]у попречат 1а ока){е ак,1ивн3помо|[ на ханибал.

^ в си\илия 6|.! и.пратен ^1эрк

клав'ий:.1_"::::1т"..1: ма0цел' ко;то ч 2 !" г. оЁса 1ил с,0')куза'- - '-- -' " !!о дэ преРземс 'оа'] {]ило м''о!о |\.ь!!чо.

ть/] {а-о сир]^у,а им!, всичко нсо;!о!и1,о. а при .ъ'!-ва_нето н,, отбганител|!''{гс .ьоръ)!{(']ия в'Рл 1Рйно у!астис про_шутият физик и \1а-| м2ги-{ па (0.вн.с.т6 АР'иуел' Рим.:янитоспо.1}.!и'и да в.,емат счоа|.уза е'в:) !!г"] .|ро.'ст]а нз 2!] г.!ра!]'т оил да!с!| Рэ ра.!гра6ване о- н0й)||!!]иге и у.А1у

^!чогото други грая{дани заг!1над и Архимед' от сиракуза билаи3весена огромг]а вое[!па плячкэ и многобройци произведенияна гръцко1'о изкуство. след падалето на Агригент в 2]0 г.рим']я!|ите завладсли ц'ла сицил!]я.

Б0о6а'а в исп,н{я ощ^ от.2|8 г. во?нни_е ,ейств!]я не спи.'--^'-' "' Ра-чиви.|!1ния.та!би..)пратея]нейкоо_

нслии сципио!!.:] след това (грР] 2]7 г') !!р|' него о|иш!ъл сподкрепления 6рат му п}блй]1 (ра3битият от ханибал пре3 218 г'ко|'сул)' отначало ри!!л'!Р'! гс спол!ч/ 1и ]]а лгове!ат |!.1с г ' п,- ние;пг' о.ели со! )'|т и слс.'..-ули съю]!]ици срс,1 мес гн,!,] е ллеу.''3. нов.\! | г. го.:од.ч/. го сс промснлло: лв'ча]Ё с! ипио!!и били газ_биги от оратята аа х.!ниб-'1 11 1а1инали в боя' Ритляги:е ёмя_тали за нео6ходимо да вземат от |{артагенците ||спагтия, от'.4ёто лро]ивници1е им получавали сребро и ио!ли !а !опълвагвойс^итс си, зато1,а л0ёз 2]0!. в испания била и3пратен,1 нова

159

експе!иция. начело бил вазначен публий (орнелий €шилион.синът на консула от 218 г., който въпреки младостта си' сепроявил в боевете при тици!! и кава и имал голям авторитет.с особено постановле||ие па народното съ6Рание |'а сципиовбил даден ;п1рег!цп и права яа прокопсул. 3а първи път вримската история ]прег!!път се давал на частяо лице' а нена магистрат' сципиов действу|{ал сполучливо. в 209 г. тойзавладял главната картагевс|(а баэа в испания _ нов картагев,крепостта била непристъпна откъм сушата. сципион използувалотлива и римляните нахлули в оная част па крепостта' коятоглсдала към !1орето. няко!{ от местните племена' ведоволниот картагснското господство' действували като съюзпици }{а

Рим. сципион не !|огъ'!! да попречи на хани6аловия брат хазд-ру6ал да завсде во|;ската си в итал9я, 11о в 206 г. принудилкартагонците да спрат съпротивата си в испы1мя и ри!1лянитезавладели ю]кната част на пиринейски' полуостров.

напп!ьа! ап1€ рог|а5ь сама'!а италия също постспенно на_стълвал прелом. след като сполучили да

лост!1гнат известни успехи и да изтръгнат от ханибал отделвиградове' през 211 г' римляните започнали да обса)кдат капуа.градът !{е се предава'1' 3ащото се !|адявал на ломощ от ханибал.пре3 пролетта на 21] г. картаге!'ският пълководец се явил предграда' но въпреки това ри0|ляпите не вдигнали'обсадата. тогава'за да отвлече вни,!1а!{ието и!!1, хани6ал сс насочил къп Рим' товалредизв!1кало па!1ика сред часслението на града' ду}1ите: "ха_нибал пред градските порти" (напл|ьа] ап1е рот|а5) 9.тапали от_тогава ка1'о поговор[{а' но ка!(то изгле]кда' о6садата на Римне влизала в сп]етките на ханибал, заш!ото след като се при.бли)кил до |ра!а, той се задово,!и'|| да опусто!ци нивите иоколпите ви.!и, лрестоял известно вре}]е кра|' Рил! и се отте-глил от града в {{ап1пания, а след това сс упътил към |ожва1,1талия. !ралът {(апуа бил принудеп яас!(оро слсд това да ка"питулиРа 11 б!'л пака3ал )|{естоко, падаяето па капуа разкла-_ило ав|орит.!а .!а хэн]'6ал сре1 нР]овиге |]талийс].|и съю.'ницл.!1рез 2о9 г. осеидесетгодитп!'ият ФабииЁт ма|(сим превзелтаре|{т' планът па хапибал би''т да се съедини с брат сихаздрубал, който водел |1од|{реллсния от испания. обаче в207 г. хаздрубал прет1,рпя.7| лора)кенйе при ре|{ата ме_тавър

'1 6вл убит. от този п]омент лолол{е!!ис'1'о на хави_

бал, |(о'!то !]е получавад веобходимата подкре!]а от картаге!|-ската олигархия' тъ'! !(ато тя се

']ла11'ела от засилването ва

в!{дпия пъл|(оводец' стана'|о тея(ко.

_-__- сле, лобсдитс в ис']ания авторитетът Ра-_"_ сципион !!арас!]ал и за 205 !. 1ой бил

избрап за консул. през 204 г. €ципион извършил десавт в

^()рика' 6лизо до утика, с войс|{а от 30.000 ду!]1и, мехду които

!|мало 7.000 добРололци.вотсрапи. картагенският сенат от_

160

зовал х^11н6ал от ит^лия. последното сражсние. коего решилоокончателно изхода от войната, сталало при гра!а зама в 20! г'голяма помощ ока3ал яа римляните съседът ва картаге:'' яу'мидийският цар масив'|са. той им -дал отлична конвица' в бит-ката при 3ама хавибал лретърпял първото и последво пораже-ние в живота си. картагсн яе мохел да се съпротивл'ва повече'

в 201 г. 6ил скл|очен мир' според койтоснлючването яа (апта,сн запа1вал само владевията си вмАРа

Африка. 1ой нямал лраво ,а во!ова в

др!!и страни' а в Афри\а уожел да воюва само с позволсниен!'Ри'. кар"а.е,ьи':ё''рябвало ,!а лла1ят в теченис на 10 го';ини контри6уция от !0'00п талан1а. те ср лишавали от вя_

лата си Ф;от; (с изк.'ючение на |0 страяеви кораба) и далина Рим заложниши' 3на'!ителни лредимства до6ил масинРса.чието шаоство се ,асилило за сметка !(аьто на гвооодните. тъи,

", -";*'"* от Рим !|у!'|идийс\и племена' моц1а на кар_тагеп била сдомена.

след скл|очването }та мира хавибал съсре_Резултатите от вто- доточил ця,!ото си в|'имание върху дър-

я(.,вно1о ус!ройс_во на 0тсчРството си'под н.! ово впиянАе 6гли лро (арани ,емо_

кратически реформи] а ре!овният контрол над финансите по3во_

лйвал да се п'а!1{а на рип'лявите ковтрибуция' без грая{даните

да се обременяват с иавънредни данъпи- все пак лейдосттауу пре]извикала недоволство']о ва олигархи !еската пар-и' в

1\]отаген и засилила по1озритслнос1та на р;чляните. в ]95 г'{аниоал 6ил принуден д, и36яга ог каРта!еч у '1о края на

)кивота си не се о'!*а.,а, от мисълта да отмъсти яа Рим'Африканската експеди!]ия яа сципион

'|ан"ла окончате_

'ен уд}р на картагевски? пълководец' во съдбата му билапредре1]]ена още в италия. въпре|{и успехите на |(артагс];цитев началото яа кампаяията' те ь1е могли да сломят съпротиватана римлявите' кои1о за{'1ищавали своята територ|,я полиблйс право и3тъква' че ''предимствата н6 ри!!|ляните се състоялив Ёеизчерпаемите \|м запас'1 1, в числевото превъзходство на

войската им" 1.

Римляните се сражав'ли на своя територия я зап1ища'вали своя земя' а войската им се състояла от свободни граж_

дани. А пък хапибал лействувал ва чу)кда територия' като

ра3полагал главво с ваемници. тази войска по|{азала всичкиведостатъци на системата на ра3нопдемеивите нае!1ни ар|!!ии'

очаквапията на хавибал, че Р!|м ще бъде изоставеп от съю3-вицитс си. се оправдали само отчасти' и то 3а !(рат!{о време'

щом риу!янигР ]апочна',,] .1а лобеждават' ведн]|з на тяхнастрана отн.во пре]'инали италийски]е съ|о!ни,]и' коиго по всяка

161

всроятяост не вярвали' чс завоеванието ва италия от чу'(девцище подобра тяхното полоя(е||ие. най'сстяе картагенската оли.гархия не о|(азала необходимата помощ на ханибал.

Римляните }{е се задоволили само със защ].|та яа тери_торията си. втората пуническа войва, особено във втория сис7ад|1й, 6ила завоевателна войяа. през време на та3и войназа пръв път се набелязвали ония политически те!'девции' коитопо_късво из}1трали голяма роля в съдбата на Рим. Римскатаконституция се оказала пелригодепа за изклточителните усло.вия ва военновременната обстановка. Ёазначаването на €ци.пион в ислания, неговата експедиция в Африка

'{ подкрепата'

която му дали плебсът и вервите нему ветераци - всичко товапротиворечело на римскито политически традиции. в сенатавае още играела голяма роля ко!1сервативната група на Фа6иймаксим кувктатор, прияцепс на сеяата' признат 3а спасителна отечеството. все пак след неговата смърт вобилитетъттрябвало да призяае авторитета на сципион. ко;то за своитепо6ели полунил лрякора Африкански !Ап!.а!!|'ч).

с вгората пуническа война Рим разцирил свои1с отвъд-морски владевия. към Рим била присъединеяа ю)ква испа|'ияи след 21о г. в негови ръце се намирала цяла сицилия. римстанал вай'силната държава в западяата половина на среди-земно море.

пуяическите войни сР отличавали от по.раншяите войнипо това, че в тях борбата се водела не за обединеяието |{а

италийските племена около Рим, а за завладяваве на нови тери-тории' 3а добиване па роби и за нова подялба на зсмите в запад-!{ото средиземномоРие. в това отяо|!]евие войните през ]!] в.могат да се !|арекат империалистичес|@. ле!']'в казва:

'импе_риалистически войни ставали и на почвата |{а робството (вой-иата ва Рим с картаген бида и от едната, и от другата странаимпериалистическа война)."1

пуническите войни отбелязват по то{и ]!ачин нов стапв историята на Рим. тс туриди началото на редица 3авоева-тел|!и войви, които римляните водили пре3 следващата епоха.втората пуническа война довела до промяна пе само на вън1''ното полох{ение на Рим' но и до зяачителни вътре'!|1и про_ме|'и. военните действия често лъти воцели до 3апустява|{е панякои о6ласти. 1,{зневерилите на Рим .радове и области се под.лагали на екзекуции' придружавапи от копфискация на земите.от времето ва втората пуяическа война се 3асилва ко!|тролът|1а се!1ата над итадийс|(ите съ!озници. Ако дотогава римскитевласти дърдали с1'етка за автономията ла италийскитс гра'лове, то от началого на т| в' р,{мският сепаг внимателно на_6л]одавал онова, което ставало в италийс(йте области. нака_3ателпитс окзекуции поту|давали опитите за въстание' както

1 Ро1у ь.' 1|1' 89' 8.

!

305.

|62

и робските въл!|епия в раз{{ит€ о6ласти на италия. правата|]а съюзницитс (осо6ево в армията) се огравичавали. Римля-ните започват да се отнасят към тях като |{ъм свои поданици.впрочем отделни мероприятия на римлянитс |'амират под(ре_1!зта на муниципалната аристокрация' която вижда в римскиясецат опора против спокойпите демократичпи елеме!1ти.

тези промеяи в римс!{ата икономика и в социалния стройпрсз времс на втората пуническа войяа и след нея се очер_талп особепо яспо в средата на втория дек.

глАвА х

Рим и влинистичвскитв дъРжАв|-.] пРв3пъРвАтА половинА нА п в. пР. н. в.

1. Рцм и изтокът към *рая на [!| и началото на 1! в. пр. п. е.

през време на илирийската война] а още повече презвреме ца първата война с македония' водена едвовремедяо свтората пуническа война' Рим1 трябвало да се намеси в овиянео6икнове!{о сдо)кни във!1]нополитически от!1о1дения. |{оитосе създал!1 в еливистическите държави. отяо11'енията ме'{дуРим и елинистическите страни стават ядката на римскатавъншпополитическа история сдед победата ва Рим над ха!|ибал'

общото поло)кенве в елинистическите страни къп1 кра'на 1|! в, се характеризира обикяовено като равцовесие !'а си.лите. тази до извест!'а степен неясна характеристика яе е!]апълно лишена от основаяие. главни елинистически дър!(авипродъл)кавали да бъдат сгипетското царство на птолемеитс(лагидите), сирийското царство - на селевкидите и македов_с|(ото царство' управляваво от пото|1|ците |'а Автигон тонаг _Антигопидите_ царството на лагидите 6ило цснтрализи*_я''"-

рано политическо обедияение. разпо''!а_!ащо с грамадни ресурси. птолешей 1 сотер (зо5 283 г.) 6илсдин от първите владетели' които се отказали от претенциитоси за световно господствц съсредоточил вниманието сивърху коЁсол!|дирапето и укрепва|1ето ца своята дър)кава, !|ои той самият, а и лреките му приемници' опирайки се ва голяп1ата си 1!аемняческа армия' водели агресиБна вън1дна поли_тика в източвата част яа басей!{а яа средиземво море. подтяхва власт се намиРала киренайка' голяма част от сирийс|(отокрайбре){<ие ва средиземно море' остров кипъР, както и редкрайбре)кпи градове на вгейско море. през послсдяите годивива |!| в' обаче вън1днополитическото 3наче1'ие г|а вгипст за

почва да отслабва' а прс3 царуването на птолемей |у Фило-патев главно под влиявието на вътреп]!{ите цсуред!!ци' вгипет'въпреки лобедата си вад Автиох 1|1 сирийски, загубил пре-дв1дното си влияние'

най-обширно било царството на селевки-дите' което отначало се простирало отсредиземно море до гра,{иците |{а индия'

но то се състояло от ра3лични в стопан:ко' културно и етни-ческо от!{ошенис области, в които 6'л11 сил111' цевтро6ежвитетенденции.

селевкидите не могли да задърват в ръцете си цялататеритоРия' която им се пад11ала след смъртта на основателяна династията. източяите покрайнини на това царство билизасегнати съвсем сла6о от елияизацията. властта яа приемни-ците на Алексанлър македонски тук никога Ае 611ла тр^йнв'към средата па 11| в. в северои3то.|вите области изниква парт-ското царство' чиито освователи принаддежали към получер_гарските |1ароди' населяващи степвата ивица на изток откаспийско море, в оазпсите на днетпвия туркйе|]истав. племетопарти яапуска родни,с си степи и от средата на 11{ в посте_пенво изтръгва от ръцете на селевкидите Ред и3точвя сатрапии.така 6или сложени основите на партското царство, о6разу_ването па което 6ило резултат от реакцията против елипизма.

вън||]яото отсдабвапе и вътре!]'вите борби в царствотопа селевкидите 6!ли ц3пол3увани от дребните малоа3ий-ск!1 !\1яаст11\'' особеяо голямо 3нацение добило пергам.ското царство. неговата столица, градът пергам, станалсдно от вФ|(ните културЁи средища на елияистическия изток'дипломацията на пергамските царе се стремяла да запази рав-вовесие в системата на ели!1истическите дър)кави в мала А3ия,!(ато по!т, в1'7цнця, кападокия, галатия и търгов.ската република Родос запазили своята самостоятеляост.независимо от големите елинистичес!(и дър)кави останало и|;оспорското царство' което се намирало под власттапа царе от династията на спартокидите' негово средице билпа||тикапей (днешн|]ят керч), а в пределите му вли3али кер.ченският и таманският полуостроц както и областите по дол_пото течение на рската кубап. вътреп]ната борба (кактоизгле)кда главво дивастическа) и борбата с варварите (скититеи сарматитс) не подровили още през 1]] в. и(ономическото бла-госъстояние па Боспорската дър)кава. в това от['о],]е!1ие тябила улссяена от оживените търговски връзки' които под-,,(ъря(а'а с гра4оветс на съ!цинска гърция, мала Азия, Родосл други еливистичес!(и държави' въпреки коякуренцията ва!.:гипст, церноморскитс градове ос1'авали доставчици на храни'!|о освеп това и31|асяли риба, скотовъдни пРодукти, Робц скъ'!!о|\с1|!п' мстали и ск1]пи |(оя(и'1 в'(' по горе, стР' 157

]

] с;4

.. максдонсчото 'арство зокрепнало' слс4]манедонското като Антигон [ошат се зазвъолил на ппс_сто'а (2/о г']' |]о тсри!ория и по мате-

риаляи ресурси македонското царство отстъпвало ва дРугитедве голед1и монархии' }'4аксдонс:<ите царе продълхавади тра_дициите на Филип 1] и Александър' като се олирали на мест-ната аристокрац!|я и на д'сципливирана войс|{а, свързава снародните маси' ||ротивяо на еливистическите дъряави сирияи вгипет, дето пародните масл оставали чужди на ивтереситепа цептралната власт.

македояските царе водели с други дър'{ави продължи_телна 6орба 3а хегемо|]ия пад гРъцките градове и над остро_вите з вгейско море' след като 9агубила своята яезависимост'гърция преживявала упадък. краткото съ)кивяваяе ва гръц_ката промишлевост и търговия| което настъпило във връзка споходите на Алексавдър македонски' вс траяло мвого въввръзка с развитието на новите икон()мически центровс наизток, както и с нарастването ва гръцките градове по пери_ферията, стэрите гръцки градове губят предип!ното си ико'{о_мическо 3начсние' но в ме'(дународната политика на ели!]и_стическите дъря{ави гръцките градове играят голяма роля.

Атина, която от 229 г'

Фиг' 46. мопста (те"радРахша) наФплип !]!1акедонски'

т{ататък имала полит|1.ческа свобода, запазвала3начението си ва култу.ре1! цег1тър| |{о не играе'ла роля във вън1]]!1атаполитика. два гръцкисъ!оза _ Ахейският ивтолският, се стреме-'ци да затвърдят поло-)кенисто си, като изпол-3уват вън1д1'ополитиче-ските противоречия. в

течение па дълго време птолемеите поддъря(алитези съ|ози'с целда ослабят македояия' но за 6орбата със спартанския цар.рефор.матор клеоп]св 111 Ахейският сътоз променил ']'радициовчата сиполвти!{а и скл!очил съ|оз с македон!.я, тъй като се опасявалот 3асилва|]е !|а Револ!оцион!|о.демократическите течепия 1]а Бал_!(авския полуостров; той се 6орел на страната ва !,[акедонияпре3 време ]'а първата ма!(едо!!ска война (215-205 г. пр. в. е.).Благодарение на съ|оза си с ахейците Филип улра)(нявал влиянисвърху развитието 1'а работите в гърци'' Бор6эта на гръц|@тсградове за свобода била подкрепя[1а от г1ергам и Родос, коитосе опасявали' че македония ще мовополизира в ръцете ситърговията в лреде.цитс на хе.чеспонт и ла ввксипс|{ия понт,и се с]'реме,7п1 да я отслабят и да 3апа3ят същсствува|цитс

!!},г' ['!п)рс' стр' ]]]1) ! ]]]1

1116

народното събравие. [1реди военпите действия в македопи'6или водеви сло){€и дипломатически преговори. в Рим прист].,гали деле!ации на елинистическите царства и градове. Рип{.ските пратеничества тря6вало да установят ста11овицето наотделните дър}{ави в предстоящата война. на Филип бил връ.чен ултиматум' в който му се пред'агало да върне па египет.ския цар земите' |{оито му отнел' да спре воен1]ите действиясрещу гърц'те и да предостави на ар6итра)кен съд въпросамежду македонс|(ия цар, пергам и Родос' от|(а3ът на Фи'илда и3ьълни тия искания станал повод за война.

сосщу филип била образувана значителяакоалицията среш:.* ц!6д1!д9. Фсобено ]еййа роля в неямаяедовия играел; пергам и Ропос. [!ер'гамският :1ар

Атал 1 се стре|1|ял да превърне царството си в малоазийскадър)кава' която да не отстъпва по зпачеяие па македония, аРодос брапел !]реобладаващата с, роля в тъРговията в ба"сейна на гге;ско море. в тецение на во{'\ната към коалициягасе присъединили еголците. а след това на страната на римля.вите преми1|ал и Ахе;ският съюз. голям услех за римскатадипломация било сключеното споразумение с Антиох ||ц локоето Рим 6е 1ас1о се съгласявал Антиох да ,3аграб-и сирий-ските владе}1ия на египетския цаР' макар 1^ 1ои да оил лр|1я-тел !1а римляните' а Антиох от своя страна се задължавал дане води войва в ввропа, т. е. да не помага яа Филип въввреме на воината му с Рим'

в 199 г. 9имляните .]апочнали настъплс.Битката пРи кино' ние пре] 'илирия' отначало военвите дей-

ств1''я с!1ли яере1дителни. по море срещуградовете по край6режието на македония действувала съ!о3-ническата флота' Рф!!ирява1{ето |'а коАлц!\вя7а и присъединя.ва['ето на втолския и Ахейския съ|оз към нея заздрави'опозициите на римляните и в ]97 г' в битката при киноскефале(в тесалия) римските войски. командувани от тит квиникцийФламинин, |1а{1если ре1пително пора'(ение на Филип у. втол-ците настоявали да се продължи войната до лълвото унищо.жава!{е на македо1]ия, но Фдап|ипин сключвл примирие с Фи_

|в|

лип, а след това Филип 6ил принудев да приеме такива усло.вия за мир, какви1о му били преддо)ке}|и' Рим не добивал ни-!(а]<ви яови територии' но Филип се отка3ва'{ от всич|{и своизавоевания' плащал на Рип| 1000 таланта като обезщетение 3а

раз1|оските ло войната, предавал !|а римляните флотата си, сизключение на 11|ест кораба, и се задъл)кавал да намали сухо-пътната си войска :о 5'000 луши. но най.главната 1очка вусловията на мира 6ило лризнаването |{а сво6одата на гръц-ките градове.

в |96 г. ва истмийските игри Флами|]инРимската поли1ива обявил гръцките гра!ове за авс6о!ни' не.

ловият еди!'т 6ил посрецнат с необикпо_веп ептусиазъм. гла!1атаят трябвало да го повтаря два пътии след второто му прочитаяе' разказва полибий' "избух11ал\[та|(ива 6урнп ръкопляска!'ия, че двешвият читател мъчно мо)кеда си състави представа за тя'(. !

о|(улацията на развите райони в ]'ърция пре3 време вавтората македонска война довела до истивско опустоп1ававена гръцкитс селища' и въпреки това Фламивин бил твърдепопулярен в гърция. в един град той дори бил обожествен ипо то33и начин бил първият римлянин. комуто сс отдавали поче_сти като на бог. във вътре1!ните работи на гърция фламинипподдър'(ал аристократическите партии' от името |1а зсичкигърци 6ила обявена война на спартанския тирани}! набис'чиято дейност заплашвала аристократическите крътове яа гръц-ките грацове' тъй като набис, според думите на полибий' 'из.гонвал гра)кдавите' осво6охдавад робите. .. и отворил във вла-денията си един вид све1цено у6ежище за всеки. койго билпрокуден от родвата си земя".2

в 195 г. набис бцл раз61\'| и трябвало да приеме усло-вията, валохени от Фламинин'

на следната година римските войски опразвили терито-рията на гърция. в отноптени1та си към лръцките градовери!1ляните изпол3увал'1 пол1'т'1ката ва слинистическите дър.}{ави' които обявявали гръцкйте градове за свобод|1и' за даотсдабят своя могът]{ съперник. Римлявите приложили тазиполитика в 1пироки ра3мери'

3' сирийската война

Аоговорът с Рим не попречил на Антио{дшфшатичефше л] осъществи агресивниге си нам(р(ния.Ай''о] пп " р"'- докато на ьалканския полуосгров се во_

дсла ьтората македояска воина, тои за_взед владенията на птолемеите от|'ачало

в сирия, послс в мала Азия, а след това преминал |елесповт!! !|а европейския бряг започнал да лревзеп{а градовете' за-

1 |'''!!1)' ху!]{''| (]' !}.:: ])]' ] у 1)'' ху]' |:}, ] 2.

!,| пл!!! у мз||оп'(||п'

168

вдадени от Филип и сетне обявени за самостоятелни. това до.вело до първия дипдоматически конфликт на Автиох с рим.ляните. пре3 октомври 196 г. в ли3имахия римс|{и пратеницисе срещнали с Автиох. срещата и!]ала отяачало приятелскихарактер' но в хода яа пРеговоРите отво1|,енията се изострили.Римлянвте настоявали да се върнат ва египетския цар заво1о_ваните грацове, коиго му 6или отнети. п като защитвици насвободата на гърциге ис(али от Антиох освобо)кдаването нагръцките градове в мала Азия и ввропа. Аатиох отричал пра"вото на ри"'ляните да се месят в гръцкяте ра6оти, а когатона конферечцията се явили представители на азиатските гра'дове, той отка3ад да отговаря |'а техните укори и прекъсвалпреговорите. сенатът отхвърлил лрелложснисто на Антиох дасключи с него договор' двете странн смятали конфликта ]анеизбсжев.

Автиох дал убехище 1!а стария и убеаев противник на

рвмлявите ханибал' който в !95 |. избягал от картаген. хани-

Фиг' 4в. Аптиох ]1| велики' изо6Ра*еяие върху мояе1а.

бал предло)кил яа Антиох об1дире1] план 3а съ3даване на коа-лиция против римляните и за нахлува|1е на съюзните войскив италия. споРед този плав' картаген също трябвало да вземеучастие във войиата против римляните. но Автиох, макар и даоказал внимапие ,а своя гост, все пак не се съгласил даосъществи неговия план. той вамерил за по.целесъобраз|]о дазапоч|'е воевви действия в гър,{ия, дето по това време на-стъпило Разочаров'!'|ие от освободителната политика на Рим.

169

осо6ено пёдоволяи от римляните 6или етолдите, които смя'тали1 че са

'|едостатъчяо

възнаградени за участието си във

втооата македонска война.' (ато защитници на свободата на сливите столците лови'кали Антиох, който в 192 г. се прехвърлил в гърция. къмнего се присъеди]|или обаче само второстепевни градове.Ахейците с:тояли на страната на римляните. с цепата на обе'щания Рим накарал Филип да изпълнява лоя'но преди{[]ните

договори и дори да помага на римляните' Ро!ос и пергамсъщо ;ома|алй на Рим. под напо'а на римските войски Антиохтрябвало да опра.!ни гърция. наскоро след това с'1'юзРнатас римляните гр;цка фло'а спсчелила победа по море и вой_

на'га била прсйесена й А4ала Азия. в ]90 !. там бил и.эпратен

луций корнелий сцилио|', когото придРу){{авал като легатб;ат му публий, прочутият участник във втората пуническ?война й сега фактически главен ръководител на военните деи-ствия и дипломатичсските преговори.

в битката при ма.незия (190 г.) АлтиохБитката пРя бил налълно разбит' малоазийските гРа_

"*1тгЁн"- дове го нап,снали и той 6ил прину'ея\а моли за мир. условията на мирния до_

|овоо били изоаботени от публий сципион и изпратени в Рим',^ да 6"д''' у.върдени от саната' мирът бил сключен окон'чателно в Апамея през 188 г.

Антиох трябвало да се от!рълне за,д тавр и в продъл_)|(ение на 12 (ь!.иви

'а излл^т|1 15.000 та'!анта. той се задъл'

х(^вал ца има всичко цесет кораба и да не държи бойнислонове. Римляните яямали никакви териториаляи придооивкиот сирцйската война, но лергамският цар вв}|сн ]1 3начителяо

раз11]ирил своята територия' а родосците получили земи в]!,1ала Азия. някои малофийст(и градове 6или обявени 3а сво'6од1|и, а малоаз!'йските съюзя'!ци яа Антиох (галатите, кала'докийците и !р') 6ил11 уя1''зе11и и отслабени' така налримеРоще преди сключването на мира в галатия била пратена експе'диция' която разграбила страната и загРабила го,1яма

. лляч-ка.

по мио!'ия договор Антиох се задъля{авал да предаде ^аниоална рийляните. [оёледният избя{ал във витиния и живял там

вяколко .одиви' но когато узпал' чс витивският цар 1о е предали че къщата му е обкръжена от у6ийци (] 83 г.'), той погълналотоовата. която постоя|1яо !1осел със ссбе си. същата година

у'1р", , ,его"и"" победител сципион Африкански.

след сирилс(а!а воива !овзРхпяг' на -селевк''Рёз!лтатите от ди1е из!у6ила предРшното си

сири|!свата война лослециш1те от йоравевието на Автиох била ав!и'ист!ческата р€акц!я. селевкидите изцбпли

Аоме!Ря п над д0уги1с о6ласти,А;1иох ]!! се опи|й да въ.стаяовг властта си н иран' но

у1.1{л п !ли}!},а ь^!]!о оглабвал храла и Бел. о|къс3аве|]'ьйасти::родтлжило п.ри п1исыплц!т. ва Аптиох велики. лрсз царуването

!

110

ва евергичяи' цаР мигр!'дат !(около 160*138 с)' ко]1тоб!л истпяс(я съ5дателяа |!арска1а моц. започвало рс! игФяФтоиз16чппге провивции ва селевкид(ко1о !арсгао' митрР0'т |!зширил .'яз1ятелно !Рав!-!ите0ържавР в] изток. не 'авис]"о е]!ин о! друг' РРл и партия яан]./. и уд'оп

!онар\ия. коя!о лос1епевво губРла щячо го*:а-ч, с]<о

Автие''в!стическата ре6кция мсе0!ада я вътре!цпте области отуоддаРхияп на с.лев(ици1е. и1Раз на 'а]и |еакьия с!гла освооодит;пдта

!о4! по, ръково!с!во-о н' ма{?вРи1е' коя]о зав!р'о'ла

с победата ва въставиц{те и самФтопФпоьодеяско цаРство. нсговата самостояте'вост 6л,а п0изпата от рим. коп."сьс с1ециа,яо ди!!ас.ии по1вьр0звал| це юделскит'упраян!ци са прия'еля ва Рим. Без яамеса,а яа рипска1а доп'омадия сегапе се случвало пито едво

'цо_годе важно събятие в елип!стическите д1'Р]кави

4. третата ма*едонска война

персей я негови1е силат2 \1а макелония не била сломена' "".;;;ц;

'- след пораженисто при !(и!!о.кефале. {],илипполагал всички усилия. за да въ3станови

лякогашното си мо|ъ|цество .той слолучил!а зао6иколи усло_ви'та на мирния договор' който ограничавал числеността 11амакс!онската армия на 5'000 6ойши' всяка го/и!а филип 0аз-пускал по домовете им 4.000 6ойци и на6ирал нови. Римляв;те,които 3наели това' се стремел!, от своя страна да попречат1]а македонското въ.]раждане' те поцдържали филиповия сиядеметрий, настроен в полза на римляни;е. но персей. другият(уилипов син' които оил против!!ик на римляните' сполучил даотстрани брата си и след смъртта на баща си стана;л маке_донски цар. персей започнал !а съ6ира с|1]1и за 6орба с Ри1|'|ои сключва, съюзи и започвал преговоРи с недоволяите отРим' много съчувственици [ерсей намерйл в |ърция.

3акрилата на елините. обявена от фламияи;' се превър_аала в сурова опека и в систематична намеса на Рим въввътрешните ра6оти ва гръцките градовс. Римляните почтинавсякъде поддър]кали олигархическите групи. затова демо_Фат'-'те оил1.| нас1роеяи антиримски и с готовяост подкрепялиперсей. така се образувала е!на сериозяа ан.]иримска коа.лиция' която заплат1'вала не само Рим, но и неговите съ1озни||ии специаляо перга!''ския цар ввмен ||. той посетил Рим ивзел участие в изработването на плана за сорба с персей.[ослецвият бил о6вивен в напапение срещу римски съюзници.по Рим още не оил готов да започ}]е военни лействия.

- Р11йляните се стремели преди всич!(о

#:;:;:.'тт:т]; да забавят по дипломатически път войната с пёРсёй ната' ..г.дна римска делегация склонила

! |ерсеи /а започне нови преговори с1.ссената, а в същото време римската делегация поло)](ила всич|(ивъзмо)к|!и усилия да ра3лох(и федерацията на беотийскитсградове' ]{оя'го 6'|ла в с,|,|озви отноп]е!|ия с перссй' мирпите

171

п9едложения на персей били отхвърлеви и започнала тре']!1]-й!й"д'*.'1'" война (]7! ']67 г.]' началото ла

-вой_яата било 6'1аголриятяо за псрсей. Римската ариия ве оила

достатъч|]о дисцйплинирана, м6лбите на [1ерсей хъм разнидържави за помош се посрещали със съчувствие' !огава рим_

ля;ите изпратили в македония пг'крепления под командатава луций ьмилий павел' син на консула от 216 г'' загинал

при кане.

6;'",'" '* пндна в 6!ткат1 -при пидна {168 г') войсните

;";ъ"';''.*;.;г; на персей 6или ра,бити' той самият сполу_

р"йски протевторат !|ил от!|ачало да из6яга' но след това билнад македония принудел да се предаде на риуляниге.

победата на римляните над персе} била ло_вататъшна стъпкакъм затвърдяването на хегемонията им в гър'1ия. условиятана мирния цоговор не само лишавали македония ог самостол'телво;т' но и жестоко наказвали оне3и' които помагали ва

псосей и доои само му съчувствув3ли. макецопия била раз_

л",й"1' ". ,ё''р, град;ки окъъга.-всеки окрьг бил обявен зза

самостоятелен. имал своя монет. и нямал право да се сношава

с останалите македонскц окръзи. фактически македония била

превърната във васална държава и 6ила задължеяа да плаща

данък на Рим'€ъюзените с персей епирски !радовс били ра3гро1\{еви и

|50.о00 лу1]]и от насе;ението им лродадеви в робство' хилядаяай_видни граждани от Ахейския съюз живсли в Рим и итали'като зало)кйи11и. загдето

'{еговите представители открито из_

рази/и не'оволството си ог войцата. Родос и3губил вла-денията?:, на матеоика. които му носели го,ям лоход' 9све!' това

Б|''ББ" 1"''"с 6ил обяЁен за свободно пристанище (рог1о

|гаЁсо); ло тоя лачин бил нанесен непопРавим у,0ар на Родос'който дотогава получавал огромни пристанищни мита'

'!!ер_гамският цар Бвмен. заподо]ряя в тайни връзки с !!ерсеи' не

бил възнаграцен и изгубил предишвото си влиявие'

след третата македонска вой|1а вън!1||1атаР'иската диплома- политика на !ръцкитс и източните ,пър'

:::"":|Ё. 'Р]]$]] жави се намРри]'а в пълна зависишост от

римския сенат' (лец тези лобеди Рим ста'нал едивстве|1ата мощ!|а дър)кава в средизем|1оморск1я свят'

по това в!Рме ра1р/в меж]\ официа' ни!е л0{!вгиц"1и яа рачсчап дипломаци'. върху идеологлцеското оФор_

мяваае н1 офи(иадва1а ка пРограма нссъ!неяо

[ Ёе::а" тсвосоца)' !цпап!.з" (човечяос0' !,'(|!!а (спРаведла3ост). !!ое5;"**.' юи1''],.'а""". в деиствите]нос' обаче римската политяка 6ила

!'р,.'" """'*, само 30 рцмс(ите ив1еРеси' обявваяп], че са привъряе_

яп;|и !а с!осода!а па , !'пци1е' р{ялявите оРгавязир'' ; з3силват 36тре в!.!!гп!|тс !г!'!оьг ротлпо,рилскй:с пар|ии: тъ!1 !аго обиквопево се опир'г

1

172

яа арпс1овра!и'та и олигархията' теорганизвра1 във вътрсшяост'а яа ц)[?_д'1е дъРжави въстапия и поддържат сепаратлстичви1с т€вден!(ии в тлх,Римскяте д&пломат' вегласяо вземат участ!е в дияастячески1е разпри' !ато

престола свое протехе' пли да отслаблг дър.я{авата !рез прпдворяп сму'ове'

3аедяо със засп'ване1о в Р'м р!мски1елочват да

'оворяг 0се 1о.реши!ё'но а. !п|( !.ре. в !6о

Ан1иох !у впифая на !!днал ггипф. 1ог,ва'!ният египстс"и ! а,се обьрвал&ъм римския сеяат и в вглпет бяда цзпратеяа делега!ия' която трябвало

Ацтио{ да изведе везабав|}о во{скпте си от вгилет. полибийР'з(азва' че когато яау!пл за пристиг5пето яа делегацията' А!тиох изляз1'лда я посрецяё и протегвал ръка лоп!!и!' во послед-

отювор} на лоздр!ва му' предал на царя пскаяето яа се_яа'а п очертал кРъг като казал' чс дарят пяма да излезсот тоз! връг| докато яс даде от,ювор. смутепи'т дар тр!бвадо да пр!емс

докато в началото на 11 в. пр' в. е. римляните гледалида запа3ят ва изток 51а1ц5 ццо'то' системата на равнове_сието' в средата !'а същото столетие поло)кевието се промевя.заедво с римските полятици и с римските войски в' изтокпроникват и римските' и италийските търговци' и ролята наримско_италийскйя лихварски капитал започва да се чувствував живо1'а на елияистическите дър)кави. това намира отра)<е_ние в римската политика. след войната с персей Рим изоставяполитиката на засилване на сла6ите дърхави за сйетка намощните им съседи п започва да подготвя анексията на отсла_бените дър;кави.

. 173

:]а!!а3в;]ли своя келтски харак ср. в долината на по сс ос!!о'вават коло!{ии' от които ос6бено известни ста|'али Б о нови я,

[1арма и йутипа.|{ойви1е в лигурия' в корсика и саР!и|1ия засилили рим-

спата власт по тези о6ласти. тези войни се отличавали с 1]Р'

обикновева жестокост' тибеРий семпроний гра(х, бащата на

бъдещите три6уни. из6ил или заловил в плев око]о 80'о00 сар'1инци' превървати в роби, тс сс про1ава'и на такава це1]а.

че се създала поговорката| ,ввтл|{ като сардинец."

Ришляните се 3атвърдили в испания ощевойните в испаяия през 206 !.' но влияяието им там се огра_ничавало

'лавно в кра;6режния пояс' 0порви пунктове на рим'

ското господство били градовете тарако!, нов картаген исагу!!т' за да заси.|]ят властта си' римлянитс почнали да ос_

новават тук воснни сслиша. в |97 '. от римските владенияв Асваввя 6ил'у4 орга|'изирани две пров|,|]ции и за тяхнотоадминистрираве зал6ннали 1а се изби!ат двама 'претори (т. с.обшият т5р6й на преторите се уведичил на !!]ест).

1(огато във време на втората пувическа войва римлявитесс сражавали с !{аргагеншите на пирике;аския полуостров' някои

""с|ни племева ги подк!еляли. това не значело обаче, че те

се отказвали от своята независимост. Римлянитс трябвзло дасе сблъскат с хра6ри племева' които упорито държели '1асвоята независимост, и да се борят срещу тях при тежкии яео6икновев!] ус'{овия. водачите на тези племена прилагал'и вборбата със заЁоевателите мето,1ите на партизапската война'Римляните били приву,дени да завладяват област слел оо'|аст.Фсо6ево теяска 6ила 6орбата в планинските райопи и северо"западният кът на полуострова бил подчивев едва в началотова империята.

8 [97 г. в ],1спания започнало въста!1це. в 195 г. за борбас него 6ила прате|1а ар|9'ия под началството на консула маркпорций ка!он' който с мъка потушил въстаниРго и яестокосе разправил с въстаРицигс. катон взсл мсрки. за !!а с-е туриосд в системата на провинциа'1ното управление. той обложил! ланък сре6ърнитс й тк"лсзни мини. от ]94 _ ]89 !. билаводе1.!а война ё лузитаншитс. а в !81 г. и16ухнало въ'тъниегона келтибери1е' окончателво лотуше|:о в 179 г. от съ1ция ти_

борий семпроний гракх, който се отдичавал с дипломатически

'арби. граьх умеел 'а

се погаж!а с ,{естните (!!язе. в3емал!и на римска служба и в сьщото ьрРме укрепявал границитсг|а римските владения в ислан\|я, но това поло)ке'1ие не траялолъ'1го' в |54 г. избух,!а1о ново въсганис на лузитанциге''{ьм косто сс присъе.0ини.1и келгибери!еи_1ру]и племена. ьсз'дарпостта па римските пъдководци и вероломството!.]м спрямоприятолс1(и1',е т<ъм Ри}| племена, както и вемотивира1|ото с!!и]цо пару']1аванс на договорите с ту3емците' довели дотам'

1

|]лАвА х!

външнАтА политикА г]А Рим нА зАпАд в пъРвАтАполовинА нА |1 в. пР. н. в.

3авладяването нд македо}{ия и гърция

^ п0ез втооата пуническа война зяачигсляасевеояа част о1' галскиге ллемена от доли11а1.а н^

итали' и на ос;Ро_ река по се срая€вали ша страната яа ха_вите саРдивия и коР_ нибал. през време на войната римските

селища пострадали чувствител'о. во!'.ните в северна итАлия се подновили в годината' в която 6илсключен миРът с картаген (201 п), след това и3бухнало пововъстание, към което се присъедивили дори и лигурците. Бор-бата продъля(ила до 191 г. и завършила с жестоко поту[па_ване на въстаниет-о. келтски окръзи остаяали само на северот р' ''о. 1е тряовало да слухат за опора лротив тран.,_алпииските келти. по и в тези ооласти ромавиза!(ията вземала1']ироки Размери' [1олибий, който посетил тези места през 1цест_десеттс годип|, па |1 в. пр. в. е., п!п|'с' че са]\,|о малко сс]11|

1

174

че войната в лузитания поставила под удар господството наримляните в тази област. в 15о г. преторът сервий сулпицийгалба пропикнал в зе1{ята ва лузитанците' сключил с тяхмиР' но след като те сложили оръжио' з|тачителва част оттях 611ли \в6\-'ти иди продадеви в Робство. тогава всред въста.налите от|1овэ лу3итанци се явил водач на име вириат,който преди това бил прост пастир. вириат се проявил катодаровит пълководец и отличен организатор' цели деве? го_дичи той оставал вепо6едим. в 141 г. проковсулът Фабий мак_сим сервилиан бил при}!уден да при3яае вириат за цар. тозидоговор бил потвърден в Рим, но след това нару1пен: в лу_зитания отново били изпратени значителви военни сили. носамо лредателството отървадо римляяите от опасния им про_твв'!ик. прибли'(ени яа вириат' които били лодкупени от рим-лявите' то убили в палатката му, когато спял (!39 !.)'

процължител!{ите войни в испания били последици отупоритата съпротива ва мествите племена' както и от вътрстп-ното състоявие на Рил{ската дървава и преди всичко !'а армията.

Редът на попълва.1сто яа армията оставал същият. ле.гионите се състояли от селяни' чието ра3орява|!е вземало ма-сов хара!(тер. войвикът ве мислел за вой|1и и завоеваяия, а 3авръщане у дома си' поради което дисциплината започнала даотсла6ва; при това' господството на но6илитета било свър_зано с известев ред при заемането яа магистРатурите и приназ!{ачаването за комапдпи длъжности' твърде често яай-та_лат1тливите пълководци и политици били и]мествани ва заденплан, за да сторят място на влиятелни бездарници.

след победата ца вириат средище на въстанието ставалтрадът нума!1ция' през 137 г. римската армия' която о6сах-дал^ .раца' въпреки численото си превъзходство, била обкръ_)кепа от | умантийцпте' консулът манци|{ бил принуден дакапитулира и изпрагил квестора ти6ерий гракх (6ъ1ешия три-6ун) ла воли преговори в нууанция. гракх сполучил ла сключимир' по който на римската войска се гара!|тирало сво6одноотстъплевие' |1о цялото лагер|'о имущество минавало в ръ-цете на нумантийците'

този договор пе 6ил приз|{ат от сената, който по старо6ичай ре][ил да предаде ковсула манцин на непрйятсля, номанцин не бил приет от нумавтийците. в испАн'я б1-1]1 \1злра-тен прочутият по онова време пу6лий корнелий сципион вми_лиаг1' който в 133 г. покорил нуманция'

след втооата пуническа война карта_п ,:::::^,_:. _--19::-. гечците 6;ли пр!.]нуд(ни да

от в ьншна екслан.!ия. в политичсскоот|{о,|!ение картаген станал второстепен'!а дър'(ава' по пебило лесно да се сп{а}ке икономическата му мощ. след загу6.ва|.ето па колониите и след памалпвансто [|а търговс!(ия обо'

|/о

рот придобило 3начение лозарството и п'аслинарството. потоя начи!' картагев лостепен'{о се осво6одил от ввоса па винои дървено масло от остров Родос и от сицилия.

картаген започнал да изнася голямо количество вино идървеяо масло и станал опасен конкурент ва римските земе_владелци' които отгле]&дэли лозата и ,]аслината' € независи'мото съществуване ва картаген не могли да се помирят итърговските !(ръгове на Рим.

големи успехи направ1]ло пре3 тоя период нуп1идийскотоцарство, което спечелило във всяко отношеяие от г!ораже_ниъто яа картаген. прРз царуванего на масиниса тук нарастватстарите градове и се явяват нови градове и се засилва редов_яата армия. нумидия се зас|\лвала и в икономическо отно1!]е_ние. масиписа изпращал кораби, |1атоварени с хито чак ввгейско море, на остров делос.

ме!цу картаген \1 нумц!11я ставали постоянно ков_

фликти. прй които Рим винаги вземал страната на н'мидий_ския цар.

умерената външнополитичес!(а програма па сципион'който дърхал па създаването на система от зависвми и полу-зависими дър)кави' вамирала все по.мал(о привърженици ислед побед'та над г1ерсей завоевателната политика спрямокартаген печоли все повече и повече съчувственици всредразните групи от господствуващата класа !|а римското обще_ётво. йзра5ител на те3и вастроевия бил марк |1орций катон(стария'), който бил п3вестно врсме в картаген и се убедилв неговото богатство. цветущото състоя|]ие на картагенскотоселско стопанство не давало мира на като|': той държал залъляото лодчнняваяР на картаге|! и речи1е му в сената завършвали неизм(нно с .вуми1е:'се1ег1]псс!!5со саг!]!ач|!!сп]ае1ет!аап е55е" (!,1 все пак п'исля, че картагев трябва да бъдсразру1|!ен)'

постоявните пападет1ия на масиниса спомогнали да се3асили в картаге!{ партията па патриотите, която въ3лагаланадеждите си па поражението на римляните в испа|1ия' вднота!(ова нападевие иа масивиса се цатъквало 1]а отпор от странана картаге|1. Римляните сметнали това за нару11'енис на усло'вия1'а на договора' скл|очев пре3 201 г.1, и макаР че карта'генците' които лретърпели пора)|(е!'ие в с6лъскването с маси'ниса' ре|цили да капитулират' римляните !м о6явили война. потова време в картаге|{ била ва власт миролФбивата партия'която била готова да приеме всякакви условия. всс пак' когатоРимс|оте |(онсули' които пристиг1]али в ути|(а, наред с другитеискания пРедло)кили на картагеяцате да опразпят града и дас0 заседят на разстояние не по малко от 15 км от морето' карта'гспците отхвърлили с негодуване това искане и решили дабрап''} своя град докрай,

' |!)(. по !о!)с' стР' |1]9

|

176

о6садата яа Било направено всичхо за 3ащитата накай;,е; града. Римляните смятали да лревземат кар_

татен с лристъп' но опитите им останалибезрезултатни. трябвало да започ||ат продъля(ителва обсада.1ук, както и в испанските похо'0и' римс*ите войски били дал;нпе тъй боеспосо6яи. както ло_рано. картаген се оказал нспри_стъппа крепост, а с вилазките си обсадените пРину}кдавали от_делни римски отреди да отстъпват.

това продължило до |47 г., когато в Афрпка бил и3_пратен публий корнелий сципион 8милиан' €ин й! вми,ий па.вел' победителя на пеРсей, сципио,1 вмилиа!{ се падал осино_вец внук ца сципиоп Африкански. поклоник на елинистиче-ската култура 6ципиов Бмилиан 6ил едиЁ от енергичнитепълководци ва онова време.

след като пристигнал в Африка, сципион преди всичковъзставовил и 3а3дравил дисциплината мехсду во!!ските и следтова взел всички мерки да отреже карта!ея от всякакъв под_воз.0бсадените били от{ъснати от въяшния свят и подвозътна продукти преставал. овая картагевска армия' която се }1а_14ирала вън от града била разби гв. Ръководителят на ог6Ранатана картагея! зна !яият воеяачалник хазлрубал. започяал да молиза миР, но сцилион ле се съгласил и лрез пролетта на ]46 г'започ!!ало п1урмуването на града.

шес1 0п' соаАрн.ча се водели и] ули!и.е яападан€то на града. ёсва:!а .е'!ия !(н Ришляни!е успс!и дакаРтаген пРевземат Бирса _ акро'ола ва каРтагея. хаздРу_

бал със оемелството с! ! с рим€ките дезерть6рпсс скрил в храма яа вскулап и сс го1вел да се самои3гори' но в реш!1_1слния момент каРтагеяски издържал' топпзкочлл от храмап 8олевопреклояяо започ'пл да моли сц3плов да лощадя хявота му. )кеяата яа хаздру6ал' като ви Равателяо на своя съпругда с! спасп живота' блъояла в огъвя

6ципион искал да залази тра!.а' но по искане |1а сспатакартаген бил по!ложен на пълно ра]рущеяие. градьт 6ил и3.го-ре|! и след това изравнев със зеп1ята; тсриторията му билаооречена на проклятие и заселвавето на нея било за6рапепоза вечяи време1{а' житРлите яа грала 6или продадеяи в ро6-сгво' сенатската комисия посганови'1а. че значителна част отвладснията на картаген става римска провинция Африка. го-ляма част от земята била обявена за дър]{(авва (адсг рць];с!5),а )кителитс трябвало да плащат данък /51;рс !о!!п'' само някоиградове (утика. хадрумет и др.', кои1о пьмагали на Рим, за_па3или свободата си и дори получили част от кар-агснскитсземи. Била увели"ена терйтория{а на нумидийсхо}о :тарство,управлявано от синовете ва масиниса. последният умрял налреклояна въ1раст лрез времс на трстата луниче.па пойпо'

\77

.._ положс|]ието,съз']адепо в м0ьедон!!я следм";;-;;;;;"; Ё;рй" лобелата ла_1 персей. се ока33ало не']райно.' мсжду чРтиРмте окРъга из6}хвалц раз_дори' които имали за последица вамесата ва римския сснат.недоволството 1|а

'|аселението било използуваво от някой си

Андриск, (ойто се !тредставил 3а Филип' сия ва персей. втра|{ия той бил признат и намер|]л помощ' след това лъя{е-филип яавлязъл в ма|(спония. лето 6ил посрРшнат с въз1ор.от по.гол'чата част на н;селснисго. Римският легион' изпра_те:{ против г|его, бил разбит (149 г'). Римлявите трябвало даи3пратят войски в македония. те успели да разбият войс!(итеца лъжефилип с помощта на лергамския цар Атал |{. македо-ния била присъедипепа към Рим и обявева 3а римска про]:!п!_ция (148 г'). новопокорената област има',а важяо стратегичсс1{означепие за римляните' защото бранела гърция от нахлува_нията ва варварите' оттук рлмлявите често 3апочвали свои'1еекспедиции на североизто|(' поради което лрокарзли от дирахийдо тесаловика път, който съединявал Адриатичес| о море свгейско.

в това време в гр.]'1ове']с нл гъгш!я !(или ол Р']тош. !акласова борба, а отделни градове враждуват и поп!е)'(ду си.навс']къде вмало привър]кевици и противници на римляни1е. в149 .. спарта се отделила от Ахейския с1'о3 и това послу-хило като повод 3а война. Римля!.!ите 3астаЁа,)]и на странатана сларта и тогава Ахейският съ'о3, главно под вл!{янието падемократическите елемевти' о6явил война на Рим' в рс!!]ител_ния момент стратегът ва Ахейскил съ!оз дисй се обърнал къмсироп1а11]ията и покан]]л да постъпват в редовсте на войскатавсички' годци да

'{осят оръя(!.]е' като в!(лючил в състава !!а

войската 12,о00 роби, родеви в гърция. Богати']'е били об'|,о')ке|{и с извъвредев данък.

Реп1ител|{ото срахение станало на и с т м а. Ахе'1цитс билиразбити и 1ърция била присъедивена към Рим' по и3рично ла-реждане на сс!{ата корият блл Разрутпен в 146г., а жителитему продадепи в робство. гръцките градове официално запа3илисвободата си' но все пат< били поставенп п-од контролата |!а македовския ваместник, а на вякои от тях оили нало'.епи да|{ъци'само спарта и Атива били обявени за самостоятеляй градове.

поди0 макс'(ония и гърция.'ьцата !ч'..лРифе!ийяването сполетяла и [|еогамско!о цаоство. 6{ впе.

ц|р.''' мето на воината с 1!ерсе]. евмея [! бил' (омпрометира]| в очиге на Р]и' [1ри лри-:.:.!|ицитс ча гв11е!! |]' пергам постепенно губи значението на ['ор.ска ,ържава във во'и1е на срсдиземноморс,(ия 6асейн, а вс1'цото време вли'нисто на рим1ячитс се 'аси']ва и разплостР2ня.]а псс п.вс'|с. при Ата1 !|] (!38- 1,},] г') риусчигс ли.хвари всче ха3яйличат в пергам. през 138 г' Атал !]1' който

1

провинция Азия'

178

о1|свидно смята за неиз6е]кно, че ще 6ъде подчине11 на р;м-ляните, 3авсп1ал царс']'вото си на Рим. в завещан|',]ето со оси-|)0яв{'ла.во6о'ата |1а няьо'|,ра0ове и преди всичкона'гер ам'А,\о-"."ге п' те)и отстъпки не са ни !осгатъчно яспи. напъл'!овьзмохчо е в с.гучая ]|а е и!ра]1о роля .]виАёние'!о на нисши']еслоеве ва населЁвието' Римската ок)п..]и' -ря6вало да по1_помогне робовдаделците в борбата им с нодоволпите елементи'все пак оимлян,.]те,!е успе.]и да встъплг вс]!|ага вов в"ла,]енис

на новат; област. в [еь'ам из6у.хнало въсгание на робиге по !

оъ(ово_1ство1о ::а Арис':оник!' коиго изявил пРетенции за пре_'гто.'тэ. 6амо с,)'д упорити 6орби римляните затв1р0или !оспод_ството си в пергам. предит]|!]ото пергамско царство станало

\79

р!о\,|пс!ае), които били създавапя пли о'! севата' или от управи_телите !|а прови!|циите. вс1'ъпвайки в длъжност' магястРатътобикновено издавал едикт (еа|с1!п ргот!пс]а1е), |(ато изтъквалв всго прит]ципите' от |(оито ще сс ръководи при управлениетона провичцията.

поло)кението на градовете' влизащи в със1ава ва про-винцията, 6ило различно голяма част от тях принацле)+{алакъм кателорията на зависимите градове (с1у|!а[е5 51!реп0|ат!ае),които плащали данък (5||репа;!]! 1г!ьц1!п', подчивявали се вауправитсля ча провивцията и запа3вали автономията си самопри решава!'ето ва местви въпроси' наред с тях имало сво-6одни градове (с1!11а1е5 !]ьетае), които от своя страна се делелина !]якол|{о катогории' правата т|а града' пеговата свобода(1|ьег1а5) могли ](а 6ъдат установени с особен съюзен договор({оеа115) и тогава градовете се сптятали за съюзни (с1!!1а[е5[ое0ега1ае). те се полэували от пълпа автономия и не плащалиданъцл' яо във време на войяа 6ил11 длъхни да дават войскаил1' 1<оРа6и. в отде.[!]и случаи свободата на градовете билагара!тт:рана са}!о от сената 1акива градове се пол3ували отавтономия, залазвали своето съдопрои3Бодство' но едви от тяхсе осво6ождава,и от давъци (с;!,;|а1е5 ]1ьегас е1 !п|11!пе5), другибили длъх(ви да събират известни вноски, като ортапи3иралипровинциите' по този яач|]н рим'!яните действували по прин-ципа: 'а!у!ае е[ |пре1а" (разделя!1 и владей). за римлянителровипциитс 6или "достояние" 'чифлиц|' }.|а римския народ((ргаеа1а рор!11; Роп1ап!) и преди всичко доходно негово поро.

известна част от земите (напр. териториите на картагеви коривт, испанските мипи и др') били превърпати в

''обще_ст!;еяа !]ера! (а8ет р!ь11с!5) и се отдавали от лреторите лодиаеп{' подчиненито градове 6или длъ)кни да плащат пряк данък(1г!ь111!п, 51;репа]!|п1)' ]<ойто по']якога се събирал 9 натура(уес[!за1!а) във видна десетък (в сицилия). освеп това градо.вете се облагали с косвев!| данъци' ко!|то се състояли глав!{оот !|итничес|(и сборо9е. издръ)|{ката па провипц!{алния упра-вител била за сметка яа местчото население' върху ра]!]енетева кое1'о ле,{ало и лродоволствувансто на войските' квартиру_ващи в провинциите' |(а|(то и всички разходи 3а местни ]]у)кди'в 1|ного случаи римляните 3апазвали старата да!)ъчиа система'

данъчното бреыс се увел|'1чавало поради !!1етодитс' при'лагаяи от римляните при събира|{е на данъците' то въвели т. !1.

откупва система' коато се практ!|кувала в елинистическитедържави и която ри}|ляните заели по всяка вероятпост отсипилия. в Рим се о6разували откулни друхества (зос|с1а1е5

р!ь||сапот11п)' които предваритель]о внасяли на държава1а опре-деле|{ата сума' а след това я изкаръал\1 с голеп1и изли1]]ъциот п!естното население' 1(а|{ви могли да 6ъдат резултатите от.цс!]1|остта |1а публиканите се вия{да от думитс па тит 'т1ивий:,,'[пшт дсто се явяват публи!{а|1ите' та)м публич|{ото право или

в сред1та на !' в. Рим б!]л обш''рна ]'1'ржава: всицки вл.].1ения вън о1',и1алия сесптятали за негови прови|]ций.

Фтнапало римляните 1]ямали някакви правила 3а управ'лея|{ето на провинци}|те. о!|6и, комуто било въ3ло)кено водс_нето на войвата, се разпорея(дал и във 3аво!ованата страна.[]о'късво сс създават четири яови длъхности яа пРовинциаляипретори, на |{оито се въ3лага управлението на известви про'ви'|ции|ог 22/ .. наса[| сс и.]6ират _1вама претори за у1рав_ле_|исто на 6иц',] ия и 6:ртпния, а от 1э7 г. - !ва1,!а претори3а испа!1ските провинцпи).

|1ровиациалт*ите претори: както и другите матистрати' сеиз6ирали за една гоцина' во срокът на улравлението яа про'випцията могъл да се продължава с осо6ено сеяатско поста_новдевие (р|о!о8а1|о !прег!])' в провинциите со изпращали по'някога бивши магистрати' ка(1о и лица' неполучили о1!{е

висп1и п1агистратури. 1{амест1.|ит{'],т, който управлявал лрови!гцията след и3тичането на срока на магистратс!{ите си пъл!]о_л{оп!ия или до получаването на п!агис1',ратура' се смятал за про_ма!исграг' той получава'! гит.ата про(он.}л (рго сол'']!-) илилропретор (р.о р1а.!о]е). в пре.1елите яа \ праРлявани'гР ог , яхпровинци]{ провив!1иалните намествици и!|али същата вл3ст|!!пр'];|'!!\' с !{.!{вато ра'полага'и и в/сши!с []а!!с!ра!и. ;ои 'вьн ппсле.!и,е на своите области те 6или чзсгнц лица.3аедво 6 птагистрата в провивцията се изпра!1!ал квесторът'

'.ойто водел фи|1ансовите и стопа|{с!{ите работи. освон това при

лрови!!циал!!ия п{агистрат обикновено ||мало се!|атори в !(аче-ството г|а легат|{.

пров!н11иа1на1асисте!а !!а }'лравлсние се офоричв;]ла по_

сгепенно. нямал0 нинакви общи запонодатРлРи лостэчо0.!ени''уревдащи управлен|{ето и поло)кението на всички провипции'ип{ало определени поло'.ения за те3и или о!'сзи провип]ц1!1 (]ечс5

' в)|(. по долу, стР' 22о --221

180

става празна лр1,!ка1ка' или у съюзниците ве остава нито ло-мен от свобода;;'1 управителите на провинции-е, лроизхож'1ашиот сената' при6ягвали до всевъ3моя{!|и изнудва!'ия' за да сеобогатят за сметка на провивциите. провинциалите не .]{огли,да се оплакваг от сво' магистрат..0окато той бил на в.1аст.! е чогли да оо'(алват решенията на управителя .амо слс ] Ёа готой сло)|(ел ман']ата си.в !49 г' по закона на |(ал пу р'! ийбили учредени особени съдил!,!ща, т. н' постояяви ;ъдебвико1!1исии' за ра3гле)кдане делата за и3нудване (ч!ае5{1оле5 рег_ре[пае 6е геь!5 !ере11|п615), но в тези комисии заседавали се_1|атори, които въпреки явните улики чссто прои3васяли олрав'.дателви присъди 3а пРедставителите на своето съсловие.

вследствие яа завоевапията и ва експлоат2цията ва про"ви!1циалното население променило се полохепието !'|а ри!'скатадър)кава и т{а разните слоеве на нсйното население. войяи,гесе придружава]1и от залавяне ва голя}1а плячка и плс'{пици,лревръщани в роби' в описаяията ]1э триумфите, организлраниот римските пъл1(оводци' се говори за грамадни количествазлато, сребро' скъпоце|'!1и съдове' |{осет]и пред триу['фаторакато плячка' Фт пров]]нциите вся!(а година в дър)каввата хаз|]асе стичали оби|{.|овено чрез откупвите дружества вноските намсстяите жители за дъря(авпите мери' всевъзмохните данъции други доходи.

увеличението на дъРя(авндя доход било тъй зяачитслно,че след 6итката пр'] пидна (16в г. пр. н. е.) римлянитс прс_станали да плащат пряк данък (|!!ьш|ц1!), който до това вреА,есе събирал за воеяни !]уяди.

глАвА х||

Римс|(ото оБцвство в сРвдАтА нА п в' пР. н. в.

1. нобилитетът ц конничеството

поли6ий за 9имс*'' превръщането на Риц в свс1овяа '] оп.полити-еск; строй кава лрсди.!викало }чудване у .1,Р0 _

меннишите. 6 началото |'а свояла ис.! р4япо.!ибий пише: "дс;може !а има тол{ова лекомйс'ен л Ребр!.жен човеь' койго не би пожелал да раз6ер- по какъв :'ачини при какви обществени и!тституции почти цслият известе|{свят' попаднал в тече|]ие

'а |]епълни летдесет и тои гоципипод единствената власт на р| мляните?.! (Фт края :!а Бтора,:'апувическа вой!]а до победата вад македовия.) сам по',1;{'ийс наклопся да обясни издигаяето на Рим със съвърп]онст]]о1.о_г; 7:'., хгт:' тв' ц.] Ро1уь', 1' ]' 5.

181

!'а политическото му устройство. той намиРа, че в римскиядъряавен строй били съчетави трите форми яа управление:мойарчията. арис!окрацията и демокрацията. това съчетэнлена разните форми. слоред полибий. било залог за успеха на

римляяите във външ!!ата и вътрешяа политика' тахъв е от_

говооът яа теооРтика, който се стрсмял да обясни явлевиятана оьществевия ]кивот въз основа на разпРостраве|'ите пгезелинис!ическата епоха политичсски теории' въз освова на из_

ложението на кочкреляата история. дадРно от сьшия полибий'мол!е да се заключ|{' че за описваната от него ело'|а е харак_терно господството |{а во6илитета.

на0одното с ь6рание все о|це оставалоРимската арястокРа- ви;ша инстит['!)йя в .пържавата' в отделяи

""" "".тт*'' случаи то о;хвър.!я'1о решенията на се'ната. понякога и.6ирало за висши длъд-

яости нсуго_1ши на ноб,1,,1тета лица; но тия с.|учаи били по'скороизк.,ло,ейие, отколкото правило. наистияа вис]т!ите магистрати

оФ,шиалнопригежалали поч1и вео]раничсна власт. !!о срокът

яа слуд6ата и}! 6и.1 о!раничен. а и3биРаяето и[' зависело ог

""о;инство;о в сена.]' 1ай Фламинли бил ' 'ин ог !оследните

го.1тс!{и по!']итическ!! дейци, !{оито се издигиади от средата на

плебоите. т{емного |!реди втората пуническа вой!|а и в яейвия

първи пер]1од демократическото движе|'|ие се 3асилило и до-мо ]ра1ическите 1рупировки ) пра'(няч.ли извес1ло в',ияние върхухо.1а на събити'!а, но погали ред обстоятслс1ва по вре1|е на

нахоува!1е!о ва ханибал ролята на се]{ата стапала по-значи_

телца, а пре3 следпата епоха влия|'|ието му се 3асилило ощеповеце' той оъ|(оводел цялата въ!]!11!!а и вътРсш1на политика'севатът бил' опората на по6илитета, господствуващо положе-нис в(0сд ло6илите гро.')ъ]]я(ава.!и ,а .]0емзт старите гатри-цианск; родове Ёмилии. !'орнс'зии' 1{1ав!и], валерии' някоила] ри]!иа;с 'и ро_пове мзгубват зяачението си и постепенно с'и'за''от сцева'!. отделн, плебейски родове добиват по товавоеп]с -оляп]о значенис' о. -ях и.]пьквал.1 особено ливии!е'цеш'ли,атс. 1{етелитс. 6еилрониите и 1р' в пр' 1ходнатэ-епохасе!!агоРската аристокра! ия се полълвала не сап|о с плеоеи' н(]

и с прёдставители ]1а лати|1ски и дори па кампапски градово'Фт к6ая на |]! в. поло/{ението се громенило. дос']ъпът по се_

на-а за новР членове б/|л затр}'1неп. онези. които яе поинап_

ле'(а.!и къ]\' сенаторската аристокрация' чогли ']а сти' нат до

висшите длъжяости само в и]ключите.1чи случаи. ]ова оили

''нови хорац (ьо]!|пе5 по!|)'

прсдставителитс ва но6илитета се дедели на разви гру'пиров!Ф, ,,партип"' т(оито се ра3личавали помея{ду си пот1якогапо в1']роситс на въ'|!]]ната политика' но по_често се конку'!\|!'али !! 6о06ата за доуогване ло вис1шите магистРатури' вая}!''!" ,,1,'''с. 'т:

'].'|'! )'(!!0сти и т. н. от'елни се[|ейс гва и родовс

18,,

образували коалиции' закрепявали подитическите си съ|о3и сди|]астически бракове, оказвали си взаимца подкрепа' когатонякои от членовете на дадена полит]1ческа групировка бивалдаван под съд.

лредишвата проотота на раз(оша. зпатяите семе'_големи гр!{хи за сво' прест!ж. 3а о6ществ

стар/чностт'! да ро'а и лал]чнос!та!1ссю ш!! .Ф{фиг 'гояРьи

се по!прдвяли ороп ва лроч)тигЁ срод.::11!! у"!]1]'"а& прадеди! ва ко!то сс пРпписмл' фая.

за ус.оо{ивосгта н1 сеуерни.р 1радиции (1особствувало лоавого д]сс !ърАат восьч!!4 изо6рач{ени{ на пра0едите ': !5 ::лая::лп.:. те'с, пазели

ъа доча. в атрл)['а' !ги !!р.]есгвечи)' по_

сеп]тоРиге яосели !уник' с шипока пур1урна ]в/!а' обувки с чо.чр!рРмъ\а п ]лат.н пръс1"п. в домовете ач сЁ'т,,;' а.:и

своя патров. ьо!апте аристо!ла|ич..ь/ домове ичалиовет.! ! елата. клиен!и

роои. б гзоори!. .3о' 1а!роя Р агипР.ли зза !пп!о. о, сво'с!р1на га'пон!| сво: .лисвп аподаръ0и'

иковомическата осяова на мощта !'а нобилитета б!тлоедрото земевладение. привилегированото поло)кение яа !:оби-литета увеличавало и3точ!!иците за доходите на веговитс пред-ставители' честите походи в далечни страни обогатявали ко'манлириге от сенаторското съсловие. грам'дни лохо !л носелоуправлението на лровияциите' което се_намирало в ръцете насена"орското съсловие. поради закона на клавдий от 220 г'пр' н. е'. който ограничавал търговските операции яа но6или-тета' доходите

'1а \1о611лите.[а от войните и от о!рабва!'ето ва

провинциите се вла|али в поземлена собственост.

сципион стаоият в първата половияа -на |! в' ')аракт/рнаи катон' оороа,)а вът0с в ноои]|итета. [!рез време

на в?ората пуничес!(а войва осо6ено ;лия-в13 вср:д се!{аторите ип:ал }{вивт Фабий максим' който полу-чял прякора (унктатор. като принцепс на севата той и{!!ал г;_л1мо в11ия1'це вад !'обилитета. 6лед смъртта 11а Фабий с 11е.ооикновено голям авторигет се ползувал |1у6лий корнслийсципион Африкански €т}рият' Фт ]99 ;(о '|84 ]. тои бил лоив_!]епс на ссната и под не;ово влияние се ,одела в*,1л''"

"вътре1т]на полити!(а. във външ11ата политика той бил протйвсъздаването ва нови провинции и държал за у|(репването нарим{кот0 могъцество чре1 съ3даване на система от зависимиог Рим васални държави. във вътрешн1,та политика сципионоил привъряФ1'ик ва сенатската система на управление' носъщсвреп1евно си поставил за цел да облекчи воеввата службаи !.а намал1А преките данъци' €ципуон бил поп1лярея 6срелбившите войници. които заР'но с не-о учасгв]вали в многопоходи. както и всред пле6са, !']ето има.1 мяого0ро;яа и Ра{_

183

клонева клиевтела' сципион водел о!ределеяа династическа

'Б'".ика. поедставителите на ро,0а на корнели!'те. неведнъж

.,емат в"..!и длъхности. с много др}ги ро!ове {напр' Ёми_

,!,.ет (оонелиите се намирали в приятелски и родчински]]

"".1,' н'' ""'р"."

всичко сре, сенаторската олигархия имало

"'"Б*, ''-.',-{"" ,ротив сц'пион' спрямо вего били насгроену

"р"!, "ой"

'о"о'"'ё и-ояе1и се'!ойстъа' които 6или свързани

с'!"'. пр'',,*"* на сципион 6ил .лълго време !,о:!1!--"'у_-'оний |оакх.6ащата на бъ!еците триоуни' !!00е/1и1еля, п'

с1''й[ у] т"" квинкций флам'япн. бул избрав за колсул пре3

;ов .. ",поек,

желанието на сципион' който ло!дър)чал ')гуги1""]"[^''"| в сирийската войва пу6лий 6шилион унаствувал;;;;_;;;"' 'р"

6р"' с, ,'1уций. с!ед та!и во;на влияниРто

111/ отслабва.' през 187 г. от лиций сцип!|он била поискана смстка за

изоазходване Ра сумите от сирийската плячка' п}блий наме-

,', ''",

,-'*а"" за унизителпо и !еп!о!!страгивно _уяищо)!{илЁ;;;';;;' *; нападки;е скоро се ло !новили ' в 184 г'

^о!и_;,"'," о",д"'" л}ций .4а запла_и |оляма сума' ' 1'':]_- :тотказал ,да стоРи това. иска'и да го отведат в затвога' па'месил се пу6;ий' под0ърдан от народния 'рибун ти6ерий

|'пакх. който 6ил във враж!ебни огяошения със с!]ипионлте'

;6";;;;;; ъъ;;;";;; на' (омицяиге за несправелливо'-1ой на'

,Б*й, !"т'' на ре1шевието за арестувавето на луций' Разка3ът

., ''оц"-' на сцилионите ле е напьлно ]остов'Р'п' но _]о гз_

'"с'.й" с"е,е, о'р'.""а о'гсла6ване1о на полл1ичесно'1о вли}ние

!|а сципиовите.глин ог яай'послР!.ователните про]ивни11и на (_цип;'|н

6илмаоч порций катон сгарият' по прои{ход то; не принац_

,"*а, '*"'' ?р"стокр'шият, (се[)ейството му прои !хождало от

тускул|.но сти!нал ве.1нъ)к 1о сена|орски длъжностР' т0и сг16""й' .з пе',осте, 'привържсник !!а старото и 33'1!|и.ник |{а

,,"""'"'',1" на арис|окрашията. в същото времс }1атои се

Б6ББ!Б'' 'р''," от;елни аре 1ставители |{а нобилите1а' говорел

! ."* .,'ко и.'лъчно изва/{(лал на пока'] те}ните не1остатъци'й","",'"''','.'"' на катон не шу лречел обаче 1а изразява

,!!"'Ёс"'" на бързо развивацото се робов]|а'1слско стопан_

ство и яа лихварсйия капитал. той вастоявал за разрушававет0

"" к','",е,' 8 йспанил той прокарвал политика' противна на

ё1йй,6"о"".". области1с на въстаналите племена' смятани]асъюзници на Рим, били присъедичени |{ъп'

-провинциите' 'ц0_като сципиовите били привърженици на пруоошавапет0 на гид

*'й "'й,'-'","'*''"

ку)ттура, ка'гоп б!л 3а|цитник на старите

'й'..и обичаи. 1ой 6и! в|!мутен' чс по ловод на ьонфличта

1"*'у Атина и ороп (1'5 г.] в Рим пристигна"1а агинска де_

'!'''ц!'" '' пре:ст|вите'и на тРите философски школи' на_ч'ло

с акапемиьа 'карвеа1' катон сс оласявал' че новите- учения'

които прс!и{ви;алд грамаден ингерес в римското о0цеств{)'

!

184

11,е наоушаг '!исго.ата яа ноавите. в лро0ължение на много]одипи ка1он се оорил лротив разкоша' през ]84 л. той билизор.,]! за цснзор' цен;орслвото яа ка|он !обило осо{;ено зна-чспиР. ]ой вьвел данък върху ра.!коша, а при съставянето нановия сенаторски слисък пякои сенагори' чието повепение к]тонсм.|тал за я( ']остойно ]а гова високо 3вавие. нс 6или в'{л'оченив 1|его. };ил намален и броят !]а |.онниците. строгостта !та катонк2то..цРп ,оо-с га,|ала прика3на' срешу не!о (е о(;с!ини'1и [цзнигрупи !!а !!обилитета.

11еп3орите, пзбрани 3а следващия срок' отменили !{погоот опова, което 6ило въведено от катон'_ катон старият до-живя'|! _]о о.см'ссеггопишпа възгаст и ] 1{рял в год, |ата. ко.а;о зз?.'о!ч.ла посл- 1яата войла с карт.гел' за кояго тог|

|'1а](а.|ето на сципион, както и от!1ев'ва-нето на мер|(ите 1]а т(ато|] свидетелству_ват за още по голяп!ото засилва!]е на се-

185

давали в заем нужната сума срещу висока лихва и след изтича_нето на срока лри6мрали ларите си с на}')кссгоки сре.пства.

](акто лихв;рски']е операции. тъ; !] външната търговия в

Рим мивават в р;цете на конниците. Б''|атодарение на откупитеи на изключител9ото подо)кеяие яа римския търгоБски и ли"хварски капитал' ботатството ва т(оняиците в провинциите се

увелич;вало. конниците ! остепенно се отделяли от п'ебейскатамаса и се офориявали като особено съсловие'

[1одобно на вобилитета и ]<оп1'ичеството спадало къмвисшия тънък слой }|а робовладелското о6щество. и конвиците'и нобилите е!(сплоатирали провйнциите. чрез поставени лицавобилите участвували във всевъ3п{о]кни лихварски операции итърговс|(и сдел!(и' а 1(оп!!ицата от своя страна владеела земятав йта:1ья ц в провинциите. пря все това о6аче първите билиглавдо зеп{еделст(а' а вторите паричпа аристокрация.

Бъпреки о6щите им !.!нтереси, мокду сенаторското със-лс1вие и !{онничсството имало мпого лротиворечия' които караликовняците да участвуват в лротивосенаторски т{оал}!ции,-|(ак_

вито започнали да се създават едповременно със 3адълооча_ва|]ето на !(ласовите противоречия и засилва]]ето ва класоватабор6а във втората половиг]а на [! в.

2. италийското селско стопанство '!среда'га на ;| в. пр. н. е.

въпре'(и завоеванията и развитисто па търговско'лихэар_ския капита,]т' селс(ото стопа1{ство лродъл!](авало да бъде глав_

ният клон на иконо[1лката в ]'1талия.

вдин от главнпте извори! |{оито ни даваттрах'атът на ка,он !оедс. аа0 ..а и_а.1}.;ското селс'{о с!опап_"за земеделяето- г:во лР''т || д. пр. Р. '.. . граь!агьт на

с1'ария 1{атов''за 3еп!еделието'. 3асятай!{и разнвте занят'я,катон дава предпочитание ва земеде;']ието. ,когато па!!итепредци-казва то]?-_хвалеха добрия 11ъ,{' те !о хвалеха |{ато_1ооър земеде.]..ц.'' _Ф- с;с:лга !'з .]еусдслците !',злиза1' яай.хра6рите мъ:{е и яай.предприеш!чивите воини' а 3е1{еделисто ет]ай_благочестиБото и устойчиво за!1ятие и на хората' които сеотдават на него, е вай-малко лрисъщ лотпият пачин на п!ислене.!!?

търговията с' с|]орсд катон, рисковано' а л ихварството _ непри-стой!{о за граждани!]а. 3апятие.

обявявайки се защит!!ик па стария Рим' чйято социал|'аопора били дгс6ни!( и с!)Р'1.!!! со6ствспиши. като|| влага обачев понягието 'ло6!р зс14е-сл.*" (ад!:со1а ьо!ш5) съвсРм др)госъдържание. от веговите из!{азвавия по този въпрос п1о)ке дасе извади за'(л|оче|]ието' че под 'добър земеделец' той ра3

т'3то1]с!{ата ол!]гархия' което е отразено в 3ако1|одателствотоот

'1ървата половива на 1| в.3акодът !!а вилий (!80 г.) уста-

1:]вил реда за пРеминаването през ра3ните !!агистратури' 'ви с_!'и!с п!а.истоатури (консу''тството и претурата1мог,пи

'11 6ълат

зае}!ави сап1о от онйя' които зас[1али преди това лист]]ите йз-с'о_1!]! '1'ь,к|осги г.в.ст\ра а и.,]ил.звого). ко'1о ]'стен1.{_рс.' й лър0; т1гистр:11.}ра' гря6вало !а бъ (с пе ло_.']ла_1 от1*.' -и|']. избпрн'|'е

'л'ь)д|!ос-|' !р96ва.го !а се пре!)о)'(дат

о'г Рое.! !] с.))г6а. ло 1оя на.ин пре]ор 1:о,.ъ1 ']а ста]!е о!,]/]'по'.1.о (,/] ! ''( _по_м'!а' ог 40 :о''ини. а ко||с) | не по.!1а1от_4;! го

_ил,' то.,..] ''а {оя .гряов:]ло 'а ло^]о{|]с ла олигагчи?та воорбата й прот|'в хора' полул'рни всрсд плсбса. пр; заел{а_

нето на !'агистратурите илраел голяма роля послсдоватслниятре.1. устаповеп от господс1'вулащата олигарх!.я' на висшите]"ьк!ос(|! ло !равило \Р и.рря(дали .натяи

' оср-.1сгвенос.и'внсргг'!ши!е хора' \э-о ти6еруй ; еп:пооьи.: .ратт>. огг':и и,.

Роля! , ч{онв Фгран:'нэван":о ,," ,'"'*,, до в]'сцето

с ' словио :]овело ]о аас',лването на не5,Рат-!!ия .оре!{ сло|' на плсбса _ кон!тичеството'в р'ъцете па конниците 6или от|(упите }та провинцизлните

.]а!гьци' уч:].-нлци в о']к)лнлг. :руясества пзос;гаия р..ь::сэ']6.!!'!!] мо|ли )а бъ1]ат и срс !но за^|ожни хора' Ао!:.1о в{асялисьоя !ял 11 съраз1'ерно на това получава.|и !охо1и' ьо главна|:.]:.._: _*'" .0ружества игр,с.1и конни.1утР' !(ато сь5ига'иданъцитс в провивциите' освен всевъзмо]кните злоулот!еби'те прибягвали и до лихварство: те изис|(вали пезабаБнот6 из]лла<щ€!!е на давъка, а когато да|1ъ|(оплатците нямали средства и{|е оили в състоят1ие да платят веднага,1анъка си' ]{овцицитс !.1м

{

1 са 1о' ое .з!!со111{{а,

1в6

6ира не селяница от старо време' а земевладелеца' който при-лага робски труд и е свързан с пазара. в трактата на катонса се отразили онези значителни промени' които станали виталийското селско стопанство през то3и период.

катон е привърхевик на интензивното селско стопанство.при това той не смята всички видове култури за едвакво из_годни. говорейки за доходността на разните участъци от да_дено имевие, той поставя на първо място отглежда|'ето |1а

лозата (у!пеа), на второ място_зелевчуковата градина (ьог1!п)'на трето - върбовите васаждения (5а]]с[!гп), на четвърто_ма-сливе1'ите пла!1тации (о1;уе|!1п), ва пето-ливадите (рга1а)' ичак на шесто място у вего стои яивата (сапрц5 ьцпеп1аг.!.!5)'.терминът у!!1а у катон се употре6ява за обо3начаване }!асредното селско стопанство. 6ъс същото значение обаче востапалите извори се употребява думата !!па!5, от която еФои3ля3ло поня1ието латифунд!.1я (1а1|шпа!!п)1' обо3начаващо

едрото земевладевие. катон говори за !в^ 7|'п^ вили: вила от24о

'о!ера (около 6о хектара), 3асята с маслиневи дръвчета' и

от 100 югера (около 25 хектара), засята с лози. Ёапълг:о евъзможво двете вили да се намират близо една до друга илидори да са част от едия и същ чифдик. катоновите съвотизасягат най_развоо6Разни въпроси и3 областта на селското сто_павство: той говори за трижите за масли!1евите дървета и ло_вята' 3а земеделието и скотовъдството. добрият стопани|1 едлъя<ен да се грихи пРеди всичко за доброто обработваве |{а

земята. ,,що з!{ачи да се обработва добре земята?-да сеоре добРе. - А сетяе ? _ да се оре._Апосле?*да се тори.'2

катон дава ред съвети кога и как тря6ва да се ториземята. торят се не само посевите; 3а да се осигури добракоситба' тря6ва да се тоРят и ливадите и да се чистят отплевели. г|равидата на сеенето' плевенето' прибирането на ре-колтата, овър|паването й ш6ирането и устройството !]а харма!1а,всичко това е предвйдеяо от впимател!'ия стопанин. Фтглет<да-

187

я*

*€-ж

! употре6'вало се мпо'{ествепо чпсло ъ{'{цпа|а.2 са1о1 ое а8г!с!]1(1га' |],

'.

18в

|{ето 11а лозята и маслинените градини' приготовлявавето навиното и |1а дървенето масло' тяхното пазене { най'сетне про_

да)кбата им, всичко това е пред1!!ет на особепи гри'(и на катов.той дава рецепти как итал'1йсв\4ят столанин да приготви вино,което да не бъде по_ло1]]о от вияото яа остров кос. той по_

сочва и как да се пласира по.изгодно реколтата 11а масли]1е'ните дървста. катон .пава съвети за отгле)](дане 1]а п'|о']ни.пръвчета..той внушава ла се полагат особс!'и лриди за добитъкаи раз,казва кок да се правят оборите' как да сс г'с'а и 1раяидобитъкът.

твор6ите яа като|1 дават равносметката ва селскостопан_ския опит но само на италийските 3емевладел|1и. макар и про_тивник на всичко чу1{до' авторът се ползувал от съветите наелинистическите агрономи и от трудове |1а сво1!те конкуренти_картаге!1с|Фте а!рономи' трудът на катон съдър'{а яе само ра-ционалви съвети по селското стопанство. той учи собственикана ип{епието и !{ак да се моли на боговете' !{ак да извърт1]вавссвъзмоя(ви сде''1ки. та3и к|]ига е сборвик от практическисъвети, чието и3пълне!]ие осигурява успсха яа селския стопания.катон отде7тя много вни!1ание ва въпРоса) т(ак да се построиви!]ата' как да се управлява имен!1ото ]! как !а се 0рганизирараоотатз. ]о']я;\!о вни]\]ание се от!!']я сощо и ла вълроса за

!а6от::ата си.'а. досои'- селс{и сто!]ан|,н с ро6овла.'елецът'койго грябва ла и1||од.)'ва ;\]ахси!'ално силата н3 своиге роои.1!оито с; главният конти!1ге|{т от работва сила. БРоят на робитесрав!|!|тел!{о пе е голя!': !а }1аслине!тата плантация-13, на ло'зето 10. но трябва да се и!!а предв!{ц, че катон рисува,01еа]'|1и

'|1!1|1"' 3а!цото фп(тическ!! броят ва роб]!те би.'] много

по_голяп'. Робовладелецът трябвзло да изв']ече от ро6ите п!ак-си}1алния добав',1,чев продукт' а когато робът остарявал и 3а_

бо'тявал, не тря6вало да го държ!! повече, а да го лродаде'|{а](то би продал ня!(оя стара каруца' стари сечива !!лп нещодру!о' иэлиш но в стопанстчого 'о6итс не 6ива.')о ']а с1оя]бе3 работа; в дъ)кдовно време трябвэло да ги карат да !|!!ятбъчвите, да изнасят тор' да чистят семеша' да плетат въя{стаи да (ърпят всякаквп вехтории. за робите няп1ало пр33!|ици:в дните ва селските празненства' когато б].|ло за6ранево да се

работи !]а нивата, робите тря6вало да оправят пътищата, дапрекопават зеленчуковите градини и да почиства1' помещеният?|някои ро6и, очевидно !1епадеждни, работели по картагевскиобра3ец, оковани във ве риги. Разход!1те заиздръжката паробитссе све)кдат до минимум' те получавали сравнително ,\1ногохляб_до 5 фунта (римският фуят бил равсн на 327'5 грама)на ден във време ва усилена работа, но 1|е и!1 се давало почтини0(о готвепо' давало им сР в.и.!!ало вино п на,; ,олнокачс-ствено дървено масло. като облекло па роба сс полагало годи-,цно само една туника и едцо |{а}1стало. самият стопани|' |{е

189

всякога живеел във вилата. с всичко се разпоре!(дал управи_гслят_вилик' на}начаван измежду робите.

като из6ро';ва д,7!ъ)кности1е на вилика' катон яабляга, четой трябва да следи за настроевието на ро6ите. Фт отделг:ибеле)кк'| яа !{атон мо:кем да уставовим' че 6ягството на ро-бите бидо обикновено явлеяио' а 3а да държи робите в по'|(орвост' катоп' според думите !1а плутарх' "винаги паре)кдалработите тъй' че !1е)кду робт1тс да има Ра3дори и неприя3ъ],'тъй като смятал, че съ!ласието между тях е опасно и се боял

селскостопанската ра5ота е сезоняа и б' би':о неизгодпода се издъря(ат робите лрез цялата год1,|на' за да се и3по]]-3ува трудът ип{ сап1о за кРатко вре[1е. затова ]{атон пред'ви)кда

'зпо'1зувапето и на свободна ра6отпа сила' |{огато го_

вори за ]1з6ора на ип1епието, !(атон предви)кда' че в дадевотомясто ипп'а свобод!1и работн'.1ц|'. ние узнавеме, че прибираното!|а маслияедата реколта се възлагало па доп'ли отвъ!| 3адРугиот свобо()!п раоотвлши. почя!(ог_ прибирачс!о ла рскол1агэна }1.утца!'рис']Рния се лре'оставяло на свооо!ни раоогни:|,1.веро'тно ва }{!1вущи в съседство !|алои!!!отяи селяни, срещуизвест!]а! обикдовеяо т{езначител|1а част от рсколтата'

книгата па катоп ни дава право да на_РазпростРаяязаве лрави!] закл!очението, че в |]талия пре3

.;;.;;';;;";;;й !! ]' ]р' н' е' ои'!и разлростоа!!о!!и инт'я'зивнитс форми'|а сел'ьото .то'1;чс1во.

|{огато става дума за из6ор ва място за имение' катон съветвада се обърне внимзпие' да.ци има г|аолизо "по-голям град' пла-вател1|а река и добър о'!(ивсн път"]. с други дуп]и' той имапреди всич!]о предвлд стопавството в поедградията. Фт от-делпи !]сгов!.1 белея(ки може да се закд|очи' че в1!лата, |(оятоимал прсдвид' се намирала близо до Рип1, в лаций или кам-лаяия в по.отдалечените райони 3апазвали значението си зеп1с'

делието и ско'говъдството' Разсъ){денията на катон по въпрос''кое стопанство е изгодно' и ра3н!] негови съвети показват' челорад]1прит!ка на свт']но хито от о1въдд'орс[.иге област|'! зс!1с-делието ставало !'алко изгодпо' и това и!]ало голя]!!о 3вачен!|еза ри}|ската социална история на следващия период. н2редсъс срсдвите интен3ивяи селски стопанства от т|'па на като-!|овите вили в иачалото на !т в. се появяват едри екстензивл|'|стопанства. това било една от последиците ва втората лун|1-ческа войла' дър)кав|'и'т поземлен фонд (а9ет рць1!с!5) ва-рас||а ! ]| з1 смс1'(а ча изост;вен!!гс пРР., врРм1 еа вой!!атапиви, и за сп1ет|(а на конфискуваните земл на пепокорвиге съ!оз'г|ици' голяма част от този фонд попацнала. в ръцете |!а едр!,!

' Р !! {. м', са1|) !па]о!' 2].! с | 1о, ])с .1]г1сп]1пп|, 1' ;].

}

190

зел4евладелц]1. това било особено характерно за южна италия,обе3лтоцена и пострадала повсче от останалите частя ва полу_острова през вре!{е на войната с ханибал.

3' проми1]]леност и търговияновите икономицески отно'1]евия упражнили влияние

върху развитието на италийската лроми11]леност. Б Рим и вразаите италийски градове имало работилиици (както и3глеждадребни), които работели за вуждите на селсквте стопави'

отделни градове се специализирали в производството васдни или други пред!!ети' необходи!!]иза ну]кдите на селскотостопа1'ство. катон казва, че туни|{ите' наметките и обувкйте3а робите се купували в Рим. от капуа и нола (в кашпания)могли да се намерят ведра' урни за дър5ено масло и за винои ра3ни медви съдове'

кайпания и втрурия 6или о6ласти' гдето заяаятчийско1опроизводство би!о по_развито от другаде.

в втрурия по това време се на6людава уладък на кера-мичната проми11!леност' но затова пък продъ'д(ава да се ра3виватехниката па обработката на металите, изработват се 6ронзовии железни пр']мети.]а [омакински нуж]ииоръдия на труда.5аяаятчийсчи1е раооти,ни 1и за\оволявали главяо вунпиге наместните селски стопавства и на жителите ва отсолпите тра'дове. луксоз']ите предмети идвали в ита'ия от гърция !' отдруги стра!1и !1а ели|]истическия изток, а западните стРанидоставяли селскостопанс|{и пРодукти. вносът 6ил значителнопо_голям от износа. но проп,!евито' настъпили в селското сто-ланство. о!(а}али влиллие върху италийска1а 1ърговия: ита_лийското вино се явявало в разни о6ласти па вгейско море,като се наложило ва пазаритс и и3мес',!ило гръцките вива.това се ви'(да от надписитс от делос и от големия брой чи-репи от амфори 3а вино с италийски лечати.

глав}|ите -|'ърговс|{и цептрове се намирали

'.,::::::],"._:е..,* на |.1зток' /1вънрелн0 !о/яма роля играегпсз 1|| и ]| в' Роцос. след 167 г. добил

[о.1я!!о эначецие делос' дето се срецали тър!овци от разнис'грани и дето имало разнообразпи професионалпи и религиоз[|исдру)кеяи' ва италийците. падането на картаге|{ и яа коринтспо!!огнало' за да порасне още повсче звачевието ва делос.Рлмските завоевания открили п!ироко по!'1е за действие главнова гърците в |о)к|]а Р1галия и на ка}1па!{с!(ите търговци. Развис"]оеве яа населе,'ието в Рим 6или вмъкнати във всевъ3мо)книспелки' първо място 3аемали' ра3бира се, ковницитс. но втия сделки вземали участие и 1!о6или.!е' които действувалилреди всичко чре3 своите клиенти' дори и |{ато!{, ревностниятпроповедник.на селското стопанство' ка!(то се ви)кда от био_графията му' писапа от плутарх, се 3ая!]мавад с доход]1и т'11о-

191

говски сдел(и, 1ой закупувал и препродавал рибн]] езера,места, удобяи за тепавици' давал в зае[{ пари срещу залог на|{ораби и др. тъй като прево3'1'т по море не всякога б!|лсигурен, катон образувад друя(ества }| всяко от _тях поддър-)кало кораби, които превозвали стоките. неговите средствабили разпределени в много дружества. по тоя начин рист(ътот зату6ата на парите в сдучай на загиване на коРабите на-!!|алявал, а веРоят|1остта за печалои се увеличавала.

пройенило се й финансовото поло)кение на Римската дър_)](ава. !]а|( до 200 г' Рип! чувствувал известев недостит от сре_бърди мопети, |]о след завоеванията' особепо след првсъеди'в'вавето на испания с нейните 6огати сребърни мини, Ри&гската дър)1!ава се сдо6ила с възмо}{ността да осигури сре-бървата основа на паричпата си система. Броп3овият ас презвреме |'а войната с ханибал 6ил сведсв от две унции на една'а сега теглото |}1у стигнало до полови!{ унция (у!1ция_2].29грама). Асът 3апочнал да играе ролята на Ра3менна монета.

^ напливът от з4ато и соебро съдейству-;;1;;;;;; вал за ра3витието !]а лихварството' хората

с пари отваряли раз!1ен!1и дюкяни' от|о_варящи на бая|{ерскито кантори от края }'а средните векове иначало1') ||а новото време' собствениците ва 1е3и

'юьяни (аг.

ь.!!1аг': сарафи! били главно освободсни ро6и или ч}дденш!/'най"вече гърци. те всякога разполагали с пари в брой, следелиза състоя|]ието ва паричния пазар' вършели размява на мове_твте' определяли качествата ип!' пазели и превехдали паричнисуми от с}|етката на един влоя(ител на сметката на друг идавали лари под лихва. не тря6ва обаче да се преувеличавазвацев']сто на ,ргентариите: кредит в исти!1ск!!я с!1исъл на](умата в Рим нямало и вс|!чкт1 парични операции имали пре_ди}!во лихварски характер.

4. Робовладението в Рим в средата на || в. пр' н. е.

.. Робовла!енис'1о съ! еств)ва,'о в Рим ог";."#;;;;- най.раньи врсмена. но ро6ството \оби.!о' к'|асичес\ага си форма във вр.че нз пу.ническите войни. при всяко завоевапие били отвся(да'{и в плепи продаван, в робство десетки хиляди роби (в 167 г. били по-робени 150,000 спироти' а ло време |'а усмирявацето |1а сар_дипия - повече от 80,000 сарди и т' в.)

п.!енРниге гинавалч 9а .всс!ор9' 1о4.о (е памиралпг'! ]о|скага. / топ !" пго0авал яа п]бличев ! ьр. ]',' 6'ли ь1!!]ваяи о!прскупвачи' копто ги изкаРвал' ца пазара' центъР на 1ъРгови'та с ро6п6ил дслос. та! 6или 3акарвап' !е важна роля при попъл-вансто лазара па роби1е и!раели п!ратит.. и във време1о па класическаг1'п'(и'' както и през сди!!стлчсската епоха' кора6яте яа лиратпте пре_

п. !ог'. .]а!а*!1.!о '

ро0а.'.а11 ||] го.

192

сиге б!''оо1Ро от доходните 0ера в !анаяла на _ираги1е. вьв всеки с'}чапна де,ос.с съб/рали гон9кога !о !0000 оо6/ н1 дев и !о всчеР!а о'ик'вовево 6ивалп продадея!.

децата' родени от ро6иня' се с!1ят'ли за со6ственост ваоногова. комуто принадлежа.1а ['айката. това 6ило също е]инот и]то;ни!!;те на робството' тря6ва все па|{ да се отбелея(и.че през 11 в. пр. н. ъ. да отгле)кд2тц ро6 у дома си струвалоповече. отколкото да го купува111 яа !]а3ара'

Римското право от онова време допускало превръщанетона свободвия в ро6. Бащата мо]кел да продава децата си вробство, свободн;ят мо)кел да стане роб по силата на съдеб|{а|:рисъда за извсстни углавнп престъпления 0{радсцът, залове!1намсстопрестопленисто. подпалвачът. дсзРпьорьт). случаитена превръщане на сво6о'в\, в роби бил!1 п]а лко. и този и.]точ|!икна робството нямал стопапс(о значс,'|ие.

юпилически оо6ът се смятал за со6стве_

я*#"т"|г'",]1'"; ,'ё. ,' с'о,''о.,'''р. той спадал к'ьм'--- гез папс!р|. т' с' могьл да бъде ,,родаден

чрез манципация;да бъде подарсн, завещан и пр' вдновремеянос'това той се нам!,!рал под властта на бащата !|а семейството(ра|е1

'аы1|а5). Ро6{т влизал в семейството като всгов г|ай-

безлравея член' [оспоцаоят имал над него правото яа живот исмърт (!!5 !;гас ас пес!5). докато това право обикновеяо не

се лрила'а{!о по отпошсн']е на остана!'1ите членове па семеи'

ство;о, )кестоките нака3авия' и дори смъртно наказание на роба'6или о6икновено явление.

в зависимост от това| къде се пРилагал трудът па робите,те се делели !'а две групи: едни работели на полето, това билисе'ските ро6и (1ап!!;а_гц5!'са', а 'трули _ в грата' те 6или прал'ските роби (|ап|];а !!ьапа). положението на лървите ни рис}ватракта''т н?' ка1он. шо се отвася до гра''ските ро6и' е1начаст ог _ях рабогела в '1оча нп госло,даря .и кдто присл}га.а лруга паст 6ила заета взашалти']с. Б:на до известна стспснприййлегирована група и3[1ежду дома1]1ните роби 6или учите_лите, лекарите' му3икантите' както и всевъз!{ожните домоупра_вптели. Ро6ите.зайаятчии. могли да работят в дома, да обслу'(_ват нуждитР му' но го4яма част от т9х била заета в рабо'тилни!1и'гс. по този нэчян робите били главната п0о_и3водителна класа в римското ро6овладелскоо6цество'

Робите могли да имат потомство. според римските законивръз'{ата д|е)(1\ роб и робиня или връзката на ро6 и свобо_дан се смятал' на за брак. а за сожителство (соп!шьег!!|ц1!)

и нямада ниьакво юридяческо значение.Робите въ3питавали и о6учавали децата; робите били ле_

кари, худо){ници и др. ип!ало и дъря(авни роби, които и3пъл'ня;али длъжвостта на писари' архивари и т. 9. Ре1шаващото в

!

|

!1

.|!

!н

193

случая е' че робството било основа яа цялотопро|'зводство! пРотиворечието ме)1{ду ро6ите иробовладелците _ осн овво противоречис паримското робовладелско общсство.

особе!]остите на ро6овладслсьия !|ачи!! яаособеностит€ на лроизво 1ство :: ьорсянитс м}' г,1.!лп{!ия пт;"""" "" """".-

другите начи!]и на про!'зпо]ство са и1яс..одс'вБ нени от маркс. вдва о,' главните особе_

ности на ообовла]елския начин яа произ_воцство'6ил натуоалнияг ,'"и!з на пр'с'о,,'"е на рабо{патасила' 'самият лазар на роси _ казва маркс _ .е попълвалостоянно със стоката ра6отна силачр. . "о':на. ^]оРско ]'а5'оойничсс'!во и т. н. и гова ра1бо{1вич"ство на свой ре ' сеспра!я оез посре {чичес|вото |.а лроцеса на обоъщаьето' п'1.'1_ставяики нат)рално грисвояванс на чуж1а р2ботн' сила чрезпряка Физ!|1'сск.] ллиЁуда." !

Робът се от.']ичава от пролетаРия по това' че послед.нияг про,0ава раоотната си сила. :1 ''робът е лродьдсн о!ияпът завинаги"' 1ой е юри:инески без!]рая!'я и е ве!]1 на сРоягосподар' той ,,работи при помош1та ]]а чул{ди услов|]я |1а п!-:оизводството и яесамостоятелно''!, купуването на ро6 сс 1)аз_личава !1ринцип-и2лно от наемане1о !,а работна си..а. ..гри г!|.стемата на рооството ларичн]!я] капи!ал. изразхо'ван за по.кулка ва работяа сила' играе Ролята па парич|'а форп!а паосновния кап1!тал' който се о6е3щетява постепен!|о! до|(ато из_тича дейният период от хивота на роба."1 ]{о капиталът' л,,]а.теь1 при купуването на ро6а, не вл|'за в състава ва оня ка_питал' чрез който от роба се извлича пеяалбата, {о6авъяиияттруд. поради това по органическия с|{ състав робовладе'снотопроизводство неи36е)|{но оставало ва }||]ско равяпц1е. 1'лавяитесредства се изразходвали за покупка на робп, а не за обза-вежда!{ето ва предприятието. на ра3витието на ро6овла]|ел'с|(ото производство пречело и отно11]евието ва роба към трудаи към оръдията на производство. Робът ве бил заинтересова}|в пов|]шавапето }!а лроизводителността на '!руда. Ёо не сап:отова. 'Работвикът, според сполуцливия 1{зраз ва древните' сеотличава в случая по това' че е !пБ1.!1гпе!1!гп уосз1е 0'адарсносъс слово сечиво), за ра3лика от хивотпото' което било ]в51п1'тпеп[11гл 5оп]|уос51е (надаре}1о с глас сечиво)' и от неоду|]]еве_ното оръдие на труда ]п51г.1пеп[!п пцп1п1 (нямо сечиво). г1осамият раоотвик дава на ,(ивот!{ото и яа оръдцето 1!а трудада почувствуват, че !'е прилича ва тях, че е чове|(. като се от-нася до1шо с тях и г!т похабява соп а1по1е (със сладострастие)'

1д,1аркс' капита'. т. 1{' москва, 19з8 г', стр 4]6., маркс и эягельс' соч', 1.|.стр.467.] ц а Рн.' к3!!'!тал' '' !!]' м!с(ва' !!]Ф [.. с|п. !о6.| ]\' .! п к.' (.! !'!т.л' т. !|' м''гьп:, | ''о г., стр. 4!'''

194

то!:; сти!а до съзнанието' че се различава от тях. 3атова ико-лоп1ическият принцип ва този начин на производство е да сеприлагат сашо вай.труои' нап_неодядави оръдия на труда' коитотъ!(мо поради грубостта и неодяла|1остта си се развалят по_мъчпо'*1по тоя начив оръдията на труда не се развивали'оставал:,! |'а нис|(о равнище и това се отразявало върху пРоиз-водителяостта ва труда. съветите на катов' отвасящи се дорациоаализ!!рапето яа селското стопапство' имат предвид то_

ренето на поввата, подготовката на семе!|ата, събирането изапазването на до6ива, а оръАията ва труда остават първо'6итни, груби; и това се обяснява, ве ще съм!{ение' с ро6овла'делск!'я характер на прои3водството'

Античните предприятия поз|{авали разделението ,{а трудасамо в вай-елемег]тарвите му форми. трудът на робцте се при_лагал в масов мащаб са!1о там' дето се допускало, тъй дасе ках(е, о6ик|{овено сътрудни.!ество (коопеРация). към тозитип би трябвало да се причисли едро1о плантационно стопан_ство в рймските ла1ифунпии. които започнали да се Ра.,виваткь}! края на || и началото на ] в.

въпреки това обаче ро6овладелското обцество не 6илоелаообразно и !{еподвижно. маркс подчертава пеговата ди'|а_мичпост. той изтъква' че то ''преминава през цял ред степевиот патриархадната система' която разч!]та преди!!|но на своятасо6сгвена консу!''ация' до пла!1таторската сис!ёша в съшин'ския с|!исъл яа &умата' коя')о ра6о;и за световяия пазар-"'

към средата на 1] в. робовладението в Рим добило кла.сическа форма. войвата и господствуващото политическо по_ло)1е|{ие съде;ствува.1и ..а притока на Ро611 и 3а сравнител_ната им евти!!ия. най_целесъо6ра!яо би1о използуваяето им в

селското стопанство, тъ!1 като селст{остопанс](ите ра6оти неи3исквали особепа квалификация (робите работели о6икновенос лрости оръдия на труда), ро6ският труд могъл да се при'лаг] масово. освся това, произве)кдайки определеви селскосто_лански продукти' римляяите могли да ги изнасят вън от ита'лия' а в о6ластта на про]!1и!]!ле'остта запазвали господствува'щото си поло)кение развитите промиш1деви це11трове т{а изток

политическото по'толФ|!ие яа Рим имало за последица исъсредоточаването на паричните средства' постъпващи във видва воепва плячка, данъци, лихви от дадения под лихва капи-тал и т. а. част от тези средства се влагали в селското сто-ланс' во. те се изразходвали за придобиване на земи. за ло-купка па роби за селското стопапство и за о63аве)кда|!е на сто.панството. 3начитед|!а част от средствата се давала обаче подлихва и се влагала във всевъзмояо'и спекулативви предприятия.

! м а р ь .' ьапитал, !' !, мос"ва. ]р./ ''' с!р' ]87, за6. !7.? [1. ,' (. ' !\;;п!!т.!л, 1 !]]' м.г''в1' ]о;]я .'. г.7о3.

!

;

195

Ра3витието на едрото' почиващо въРху робски труд сел-ско стопанство и !1арастването ва търговско.лихварски?: капи-!ал са основните характерни черти па столанския живот ппез!! и ] в' лр' н' е. занаятчийското прои,{во'1ство обслу)ква пъе_1и[,яо !!естния пазар' в това отн011]ение италия се разли"!ваот развитигс елинист,4чески страяи' които и3насяли изделиянд 3онаятчи]1ското лроизводство'

^ вдновремён!!о с ра3витието ла едрото зе_*-*т;;:"'" с.' мев:адение се ,|блюдава, у'':".'"

"!дреоното селско стопанство' 3а ,гова об-сгоятелство съдействували |]ял ред лричини.вгората пуническа война оила прицружена от разо0ява_нето на о!'е{и ооласти. лрез колто гинал {ани<5ал й я +!оито

се водели воевчите действия. продъл)кителвите войни о6ога_:1ч1{1_]9:!9'..9у""ци.]е клзси. но се отразявали крайно ве'ола.'оприятно върху селското столанство'

вто!)ата лупичРска война би']а лридруж( ча от 0азооя-в-н'. п;1 онези области. проз които минал *Ёниоал и { к-о'{!'сс водели воевните дсйствия' продъл)кител!|ите войни обога-тяБа'!и госпо |ствуващите класи. но се отразявали крайно не_ола1олриягно върх) сел.кото с'опанс1во' тъ{; като' главнитераб--тницц 6ил11 лрипудеци па порк]рваг вр"чето си в по}ода.пео'1агоприятно в.]ия'!ие върху ]ребното селско сгопа.1ствоичал и

-вдосът н1! евтини зьрнени храни в !)талия. (ъм товасе приоав'ла и насилс_вената не]аконна екслролриация на

{|:9"'11: -'"_"{9!1 -"'бственици. макар яе всияки !ийки граяс_|ав]! им:.1ти право на пэр. ел в 0ределите на дърнавниге !сии!а8'г 0п0||сш5)' по_голлмат!| .]асг се вла4еела от ед0и земсвл'_

-,:.::!] 1]9 :!"н* тё{и причи{|и 6роят на своболнитё лрая<лани,:!1].1т.ч" съогвРтен по]емлен цен'. памалявал.' цен.]ът,|ре' !о{ г. (авал ороя на пълнолр!внитё г0аждани - 337 а5,луши: ]ац г' _ 328'з16: 147 г' _ 322'000; !:]0 г' - 317-9':]-

__-

про'{есъг на разорявансго на селячсството с о;бел',занот древните историци. Апиан го описва по следния начин:,,Богатите хора, сдед като завзел'{ лоляп{а част от тазипепо']елепа земя и надявайки сР поради давността на ]аема_него. че гя яе ще им бъде отнета. започнали '1а пРисъединя_

ват -към-

вл-а'1енията си съсе.1ните '!арцели на бе|яите- прикоето отчасти ги откупувалц с лаРи' а отчасти ги отнемали с;ссила' така че в края на краищата в тех|1и ръце вместо мал-11.:.':1!1"_- !" о{а.1а.!и цели лагифун пии.'3а обработва,|ето::"1у".,1:-" пазенето на стадатд те започнали да купуватроои. ]ащото военяата служба откъсвала от земеделие]о сво_оо!ните раоотници. (-)свен това самото робовладечие яосе']онс. малък приход. тъй каго свобо:1ните от военна слу)к6ароои се плод,'ли 1'ного. по тоя начия силните хора забо1а1я_вал'] извънредт|о м|!ого| а страпата се пълнсла с'роби' Броят

{

196

на италийците' вапротив, намалявал' тъй като те се и3тоща_вали от бедност, данъци и воевни походи, но и тогава' ко_

гато тези те)кестп ставалп малко по-леки| италийците все пакоставали без работа, тъй като 3емята припадле)кала на 6ога-тите' които я обра6отвали не с помощта на сБободня! а с ръ-|{сте |{а ро6;1те."

1

по-обладаващага маса на р;зорените гРл'яи нс с.} прР-връц:|ла л сво6одР/ раоотн,'ци !робс,{ият труд бил по'еРтич)'а о'тив^л^

^^ т'],рси шастие'о си в Рим' .!|то)кивее'а от слу'

ц'й|!) па6ота. ог подаяние ла богат]|то ил!! пък от по14ош !а на

държз;ата',г1улп:ев,пролетариатът обра3увал значителна_част. от'!|аселениеть н; го;е1!ите гра]овс на ангичпия свя'г. с!'от_'ветно с разоряването на сслл !ество-о н,,расгв1ли !! л}1\!лен_

лоо.']ета9ските слоеРе в Р!'м, а т|'ва от своя стран0 имзл!:'на'ч;-слни'со,.]иални послецици. хзра!(теризирайки ососРнич'!а'чин на живот на тоя слой о- насел.|'исто,

^1орч" цитира -с''|с-

монди: 'Р!мският пролетариат )кивеел 3а с[1етка на ооше_

ството' докато съвре}|е!{|1ото общество живее за |мет!(а напролетариата.'2

в това се състои и глав!]ата ра3лика ме)|{ду антйчнияпролетариат и пролета:иата на капиталистпчоските дъря{ави.в ецно свое писмо маркс хаРа|{тср|{зира по следния вач!п ре-з!лтатитс от ра']орявавс.'о на ри1'с!{ого селячрство:" ..Ёа оаз;|и [!сстя в "!(апи'ала- аз .лоуенз' за съл!а|а.

която спо;е1яла пле6е'|ге яа др(Ёапл ';'|' първоначал!!о теби_и сво5одни сРляни'

^оито о6рэбо;вали вгеки з; се6' си

собствените с|1 цре6я|! късове земя. в хода !{а ри'иската ис-тория те бил!! експРоприирапи. съцо,о овова движение' коетоги отделило от 1'ехн!1те сРедства за производство и същс'ствувапе' }11ало !а после1иша нё са11о съз]аваче1о на е:рапо:]улена гос,сгвечос!, яо и о6ра.1уване|о на { дри парич!,икал'1тали' ло тоя начин една прекрас!!а сутрин на една странасе ока3дли налице свободни хора) л!'[пени от всичко' освенот (личнзта си) ра6отна сила' а на другата страна за е|{сп-лоа'

тация на техния труд _ владелците на всички придо0итибога1'ства. какво стапало всъщност? Римските продетаРиистанали пе вае[||]и ра6о1ници, а просто тувеяди' по'|1резрепиот тъ, яа0счсни-е "ро.: ш!:|тсз" (6ели_е 6едняцп) о'] н"]ав_на]|]ното йи!|ало в !о)кпа_а част на съе]!1нсни1е щати' э за_

едг1о с това се развил не капиталастическият' а робовладел'ският начин Ёа производство. по тоя начив събитията' ко!|тоса поразително аналогичви' 1!о стават в различна' историческасреда' довэ}кдат до съвс€!! ра3лични резултати.'

''."'.""' ос ьс]!!3 с!\]|!ог.. ],м:г\с' прсш.]'вР"'оь!ого''!/'''!ч!''.'1'с.:'1:]!а|о.'б. !: а

лт; ьоч-п;о!з''. со:'и!!(н0я }1,,п!,а и 1; 'л],я' . \.'.. ч. ]' с!г 3|',.\1;]'кс п'.чмо 0 г!д!ь'!и!]

'.1'л!!!.со!шпс|!' 1\'!!р{,:' я:_']!Фьса' т' ху. стР. ]]77_]]78.

\97

5. Римската държава в началото на втората половина ва|| в. и реформистката пар1ия на сципиоя вмилиан

Рюоряването на италийските селя!ти! което ставало главнов цеитралните' а отчасти в ю){(ните области на итал\|я, про-дъл'(авало в течение на много години. }{а север, а както и впланинските области ва средна италия' селячеството също из-питвало затруднения поради новите икономячески условия'обедняването на селячеството се отразявало неблагоприятновърху поло)ке|'ието ва римската държава и преди всичковърху 6ойната мощ на Рим. в първата половина ва 11 в, сесъздали предпоставките за въстдние на ро6ите и за 1!ти-

роко двих(ецие на сво6одната сиромашия. Бслодствие на товамисълта за реформи се пора]кда дори всред яякои предста-вители на нобилитета' спец1.]алво у сципион вмилиан и у6ли3ки нему лица. представителите ва сципиояовата насокане про.(арали обаче никакви реформи, но все па( техпите въз_тледи ока3али влияние върху развитието []а демократическотодви)кет.|ие.

както след втсРата лувичссца во,яа с осо6ело полит}чес(о влл'нлсв Р!м се ползув&1 сцппион Африка!ска старият, 1ъи ! с'ед тре1ата пуяи.ческа во'1яа голяла роля в подптическия живот !а Рим играе Разрушптелятяа каРта!ен пу6.'ип \орнелип с!и!ион вмилиан Афо!!к1нс/ш м.!д@''

1га'\и!{/тР па дв' ль.ри!!и!яск] о''01 коРяел '/!с Р вт!..,!ите. още като п1естнадссе1.одиш.! момък корпедий вмилиал се отд!чи,в бит!ата прц пидва, €,ед 1ова во'ов0! успешво в испаяия ! яай-се1яе селрославил прсз трстата !уви{еска во!ва' имал го,'ям авто!ит0т ! б!л в'!'-телеп воред пл.бсите; едновремевно с това то0 има, го!еши връ'(и в а!истократическитс (Ръгове и йвого прп3ъРжеяпци всре.4 се'а1орскзта .ристо-{!а'!Ря. гмилча! 6''| р-вностРн слиъ,с'я|с.ката ьу]|ура и

фи!ософа'. мР'.д) сл0 {чте всг\ ^^р1

с]..!и и.!оричът п'лРбии' ф !.]ософъ]п.н"!и!!. 1г'!а1уг,ъ0 'гспеп0иб , шял р! д ,гуги ку. туРьири!|скп д( !! ! с!игион вмили0н (е ваг!ц€л гп1 3л'{н/с'л

съп1свре!!€яно б!л прцвър1!(еяик па старорпмсиите иц!али.]!1 висоппо 0"п'л ка1он' !акаг {с последяи9т има.'огри!!а1елво сгъчовиш"

цл1ура. в кръгаяа сцпп!оцовите е!ивойлшлея3ци сссъзда! !дсаляи'т образ яа суровия рим!!япия от до6рото с!аро вреяе'който

хРаброст' простота ! справсдливост ! Решсяията с!.сципио{ б'л л6пулярен всреа своито во1!{ици' до6Рс позяавал тех-

вия б!! п съ3вавал за сигурво.тта на Р!м има седяче_

_(!ю1о' всред !!! овите бли1ки се породи]а }ис\л]! за веобходимос1гд огрефопль' за вь !становлва господсгвувалипрез вре!1ето ва ра!!1ата Релу6лика' обаче сципиов 6ил дото,кова тясно!ъ;рз;я . !обилятета' 6!, такъв безусдовсв пр!вър!{ев!к

!!огъд да лрястъпв към ре!'итедяи шеР@. нсговот0 цеязор_със строгост' яо борбата му против разкоша нямала

чу!ствителви резулта1и' лрибли)ксяият до |'его га{лелий съ.тави' закояопроект за уре'{лаяе я' агрдряия въпрос' яо пе .о внесъл в комициите в з.-това получпл прякор м ъд т' р (5ар!еп5).

[

]1!)(. по го|].' стР. 176_\77

198 199

8липизмът упрахв!|л въ3действие и върхувлиянието на ели- развите форми на рим.ката идсологич. в*:ж'.'"'3;"''"г" о6'"с'."' ,] религ ия ! а проц.с'ь г на елини_

зация1а се и',]вършвал 6авно. Римл'яигевъвехдали гръцките 6огове, като запазваля и!|е!{ата им илипът като ги отъждествявали с известни римски бож'ства.гръцкият олимп']йски павтеон в края на краищата бил офи-циално призяат.1

наред с одимпийските божества в Рим се въве}кдат идруги гръцки култове.

г,(а к!л!ъг на хеРакьл проникв! в Риы и ь!у вР9яс.!з1о6що ьр!(авно 'аачеа!.. з|'о!!ь. а] огулнРи. (300 !.). Ао0]о,!о!'.-яал п'ебеите 3ъм ваяФи к|)ечески д!ья{9остп' сломогяал за офлдиал!отопри3яание яа гръцкиге 6окества' особеяо яа о!п'' ко!1о бпл. почитани вюжва итади!. товз со о6яснява !ай-веро'1яо с обстоятелството' че в!двитеплебе'' които в'!ва,в сс.а в жреческпте ко!ег{и' би'п дедо!| х.ра, !и6!!!ичес1о допир с гРъцките гРадове в южяаиталил. в ||1век ёе въпе'(!а цултът яабога_лечител Аскдепий' въвФкдат се яерт-воприяошевия и и.ри по тарснти|1скио6р6зед в чест яа юл{теР_6ащата п яапрозерп'ва. по тозц нацив по!1учавалипРизвание гРъц(!тс предс1авиза задгро6_Ё!я св'1' Религиозяптеобик!овеяо се ус1а3о3явал! от сеяатавъ3 освов, ва слби'ипск!тс (плг'.

от осо6сцо зя6чение за !стоРиятаяа ри''ската рел!гця 6ила втората пуяи-ческа воиаа. дейонстративяо1о превебре-

се забсляз3здо у пп(о!п!!е6е1!ски магистратпстаринвите религиозви обичап' бпло !з_ло'вуваяо от (овсервативвите е!е!'ентикато облсвеяие за пРяч!!!!те на вец&

от Рпмс&ия яаРод'Фабий |,1аксим' когото !збралп за дикта.тор' !огато в Рпм узяали 3а катастро-фата пР! тРа3имевското езеро' се погри.)кили лРед! 3сичко за уревдаяето яарел'гпозвите въпросп. той за'вил' чскоясудът гай Флаяяяий б.!! вивовен по_вече "в прспсбре'@я!с (ъм церемовиитея 0у.пици[тс| отко'(ото в 6(зразсъ!ство

Рпил'вите с06р.веяия вече италяйски рели.!озеп оби_ча,! обета 3а свеп(с!а войва (уе| зас-шп), колто б!тдадец отФа6!й въз осдоваяа у3а3Ф|ията ва сиби!!ияск!те кяиги.

1двавадесетте олц''пипск! 6о|юве 6!лп: |о]итср (:]с3с), юдопд(хера]' непт!в 1посейдон)' мпверва (Атива), марс (Арсс)' венера (АфРо-лита)' двав' (Артел!да)' вулкая (хефест), веста (хе.т'') меркури'{ (хер-мес)' !(сРсРа (де!етра) и Апо,он, войто б!л по!0тан пол с1п1ото и'е.

} |!у' \х]]' 9'7.

глАвА х]!]

РимскАтА култуРА в сРвдАтА нА п в. пР. н. в.

^ со0иалво икономическото ра3витие през-#;;];"* ||! и |! в. съз'ало в Рим Ёреппосгавкйтеза развитието на чултурата' Благодарснис

на 'ол,ра

с елинистическитс стра,1и в Рим се засилило влия_нието на елини. ги !'с ска та култура и техника' гпохата на бо0.оата на Ри\1 за

'!а]1['ошие в срсдизе.'но 1]оре била време ;а

възникването и развитието на ра3вите ]]анрове |та римскаталитература и изкуство. тази епоха оставила дълбоки_ следи вмирогледа на ричляните. '{я е о'16елязана с борбата на старо-римскитс традиции с иовите течения. в ри!ската култура огонова време има много !1ещо пренесено и неоригинално и достамного-вецо лротлворечиво и нелрега6от.но. но прегишнитеигал|1|]ски траццц1|и не били за6р/вени' те спосо6с1вували запревъ3могването на чуждите за Рим култур!'и тенден|!ии. Римсе дви'(ел по пътя на създаването на оригиналви културяифо!ми, които отпосле разпростравил в подчинените нему стр|ни,намиращи се още на виска степен ва развитие.

началото на гръцкото влиявие върху Рим елада къп! от-далече!]ите вРемеша на римската история, а въздействието 1{аелинистическата. култура се лроявяеа с особсна сила от вре-мето' от което Рим лодчинил гръдките !радове в !\пли; изапочнал да вэема непосредствево участие в политическия )ки-вот на раз|]ите елипистически дър)кави.

чс;виле ус'|ови !

11Ромяла в бита во. п?п'ечили ьоренп на !и'!..ияб'т. Ри! !]б.л ц/ртите яо сел.ки.ветовен 1едтьр. Р'м.ьа1а ппосто1а и"{е..вала сгро!и!'. крк] и !0юо_

да въ1праг па'лростг0|еяието па р!экоша. Ра1''о[,,! в о0_лёьло!о (о.обено в Бенско1о'' ра]ко!ът по пиршсс:гага и ь д.ма,|да.ао6.

а 'ас1 яа би.а вд 'о.под.тв\ваша!е к]а.л к1'п!итесе строяг !лор., еливис!ичгс!

' обра_!;и.

_ през ра!цата епо'а'бацата бпд едв!чк!я. наставц!(( ва децата си.той г' о6учавалпо а!рономия! каРал ги 0а _3уч:Ра'н0и{)ст мкопипнадвЁнапосЁ:пепло"и'

в духа яа обичалте ва лредците. от |] в' насам обра]о3аяието ста3а по_словРо. пояРяваг сс учи1{ли гьрцч!!есто оили^роои. от пачалото яа 60те _о!ини в Рим с. о:па|ят 'п.1:киу.'или!1а' в ф} ]ръшкитс поРти. изуц.в1сс !раша1и(а.о0ръ!|а се вв!маяие ва усвоявапето яа развите реторивсски похватл, за-

яа развяте фл,ософски слстсни' с раз'витле!о па Рямск3та л!тература в учи,ицатативсмт обРззши' пР!тести1е ва римсьи1е ьояс.гва1оР4' о(катоп с1дгц!т.чемо!ли 1а.!!о'! р1. !рос!р6н!па!!с,о яа _.и_обпа?ояая.гт

Фип, б|. прист8гаяе1о !1а ведд9'ката пал(а в Рим. весталка' ве'3'впо заподо3ряяа в п.рушеЁиена своя' обе1 води кораба ва6огияята. яойто дотогава !ико0нс !!огъ, да по!,ръдне от мя-стото' Релеф!о !3о6Ражевпе вър"!у един п!ш.:ник' посвете! ва

Фиг. 52' гал. жгец на вРли!51а ма'ка.' мрамоРн рел;ф от с|Р'!а и1али,'

{ъ! кр3я на вторат' пу!ичрска воРва с ' !.и!с сиби_

6!ло решеяо в Рлы почиталсто !. великатама'1ка ва боговете. за яейпо въплощевие се .йята, мстсол|'1т' ко!!1о по-раяо сс на!ирал ь шалоа{ирспл! !рад пссинунт п с'!.л 1п!п 6ил ппепё('!' пРи!. м!!'л-|а лп с.говгге 6!!.1 лослплц|', 1''Р1.'с100с'!''! к4мь!(ь! 6ил л|!

! г' Буассьс, Ря!ская !елцп'я от Августа

"''"1. ', ",". п'!!'!!п!я'|'.1гп|, ]!!' !7"].].

1

до Аято!ивов, 1914 г'

2о? .

^ г]ървите стъпки на римската художествена

":;:[:}уж#'"' дц1'"ратура били сьщо свързаяи с раз_

и дРача лоос1ранението на гръцката о6разованоств Ри1\|. Раняитс римски писатели подража-

вали на класичсс!{птс образци на гоъцката литература. йакаРцз и]пол3ув'ли олшски сюжсти и ня!'ои рим.ки фор{''и' нвмаосвование да се отрича съ]'1ествува!1ето на устна римска поезия,възвик!'ала още в отдалече]!и времена. най_ранните форми напоетичвото творчество са свърза|]и нёсъмнено с култа.

такавь11и''ч1.|Рели!ио]ниятс.!!н!л.!а до ('а!ии|е' тя е съста;сад в са_

турвпческл стиховс и е най"с1арият паметяик ца свободция !1а'и!]'ки сти_хотвореп ра3мер' апа'о.!и п! ко{то паши?а!е в устя1та поеви, ва другсте

в пдтриц,авскфтс родове слрочу!ителрадеди.вдчво!видове.е'!а1оват0орчесгво6или е,о!и,тс' със1а"

умр.' и гр"0ставители !!ап-!!нен '!0ч_п.Р на слог.!й !оче да 6ъ0е сме!ва!а епитаф! яш'посве;.ьа]!а л!!и, корРр.'гя

203

съдъркавяе се в3емало м'лкпте гр'дове.г'ав!я ро'и в а1елаяите играелп в о6Раза яа хаР,к.теРв! иаск! (лакомпик, глупав ста!ец' гър6ав хит!ец ит. я']. отначадо ателаяцте 6!'и !мпров!зацви. по_късяц в | в. пр' !'. е.'1ази ямл!овизациояяа фоРйа б!ла !зползувапа от Ряцските драматур3п катоособен ко!едио! )кавР.

и началото на римската проза слада чъм';;;;Б;;' твърце ранни времена' през ранна'а елохасе явяват !!исани закони' до1овори' бого_

слуяебни книги. условията ва обцествепия )кивот споп!агализа ра3витието на красворечието' някои от пРои3несените речи6''$11 записА11и.

така напр. цицерон звас, рсчта' произпес€ва в сояата от Ап.йклз3ди' цек по ловод предложевието яа п!р да се скл!очи м!р с !ело. нисяамиРаше указавия оце през рацпата епоха в Р!м сс ло'вя_ват !адгробвите Речи (]а!аа1!опе5 1!пеьге5).

Римската литеоатупа възвиква като ло_''*-;"?;_''_ 'ра)кателна

литература. първият римскипоет 6ил ли ви й Ан д р о н и к, който пре-

вел 1!а латиг]ски,,одисеята'.

по произход ливпй 6ил грък от таРевт. в 272 г. 6и, докаРая в Риш! с'ед гова осво6одев с обученне ла !ецата

н1 свол !втрон ц на !руги арис_ократи' превод"т ва "од|!сеР,3'' .ч.! на.

правен в сатуряи|]ск! стихове. в?икът му яе 6', особспосе среп!а'и дорп словоо6Разуваяи'' весво11ствени ва дат!яс!и езлк. товаб!ло първото пое]ичво произведеяие' лативскя. в Р0мскитеучв!и!1а в тецевие се учеди по пРевода на

''одисеята"'вапРавеп от Авдровик.

.']ивий Андроник ]1аписал няколко комедий и трагедии,които 611ли преводи или преработк!| на гръц(<и произведения'

Фце докато 6ил;кив ливий започнала поетичната дейвоства гней невий (около 274-2о4 г.)' роден в кампавия; тойе автор на едно епично прои3ведение за първата пуническавойна с кратко изло)ке}1ие на римската история преди таявойна. освен това невий написал няколко трагедии, мехду коитои''!а|1о 1' так]1ва, за сю)кет ва които послу'{или Римски сказавия.

тьй (0то в граг.'иите на невий на сцената се яв'вали !имля!!п'оо'с'ени в тъгАгс'вен с луг'.уРва ивица го Рьба (|о84р!ае|ех1а) - тези пРоязведеяия се яарпчат {.ь!!ае р!ае{ех1ае. невид писа'

която яе крпелдемократичдите си убеждеяия' ведва своя ко_меди' 1ой се изказал ирозичцо тога3а сцвп!оя стария' а лоадрес н! меге.!иге ко1а': 'по св||ага яа зл1 сьдба м-.с,{те са гонсу1и вРил'' (г.1о ме!с!!| попае ||шп. с0п5ц!е9. .!а св''ите с]ичо!" !!(вии 6гл{0ьр1ев в ззагворз я осво6одон о' |ам .'ло 6ла!о!ар.Риссво1о на яародвите тр!бупч' всс лак той тря6ва,,о да вапусве Рим и

умрял ! 3аРта[ецския .рад утика през вРе'1е па обсадата му от Римля!ите'

!

]],5. А$с0п'!5' А{ с!ссц|!5 ас|' !]! у0!'. ].|0.

2о4

6лед 3тората пувивеска война излезли произведенията напоета вний (239_169)'

!оР 6ц4 ро0о! от 6ру1ии' вяи0 участв9валл във в!ората п1н!рс.вавоР3а' с4.д !ея слуяил 3ато цеп,урион о.. сардипия' ту( гой ге срецнал

с катов стаРия' която.о взсл със се6е сп в

главво произведение на внй'6иля "лстописите" (А!'па1е5),!оосвснтова подо6но на своите лред'[|естве-ници, той писал трагедии и комедии.вний пръв въвел в латин_ската литсратура хекза_!{отра' по тоя вачив гръцките сти-хотворни ра3мери' почиващи върхуизвест!!и редувания яа дълги и краткизвукове' могли да се използуват и3а латинската пое3ия' ввий бил лро_славец още лри)киве' а след сп]ъртта' си бил тачея !{ато едип от ла!1.до6рите поети.

от съчцкенията ва три!1атаФ''' : ' твка наоечеяияг броеви-по'ти. ливий А!!дроник'

''.!иа. мрамопев'б!ост в! и и ении' ло наши 1пи са сеот 1|1 в. пр- я. е' паз}'ли само от|(ъслеци.

плав1 по добрё е представена ри\!ската комелия.[, про]]-лжение на мно,'о векове се смя_

тали за- _обра3цови ко!1едиите на тит &1акци{| [1лавт (около254 - 1в4).

плавт сс родил в умбрия. когато дошъл в Рип{, той по_стъпил като прислу)кпик в ед1{а трупа от актьори' след товасе занимавал с търговиц цо бе3 услех, а в сво6одното сиврсче пишел комевии, които успявал да лродаде. по_сетнеш_яага с1,!ба на плавт ни е неизвестяа' зваем саио, че умряллрез 184 г' на плавт се случвало да т!ътува п1ного и да сесреща с хора от вай'различни слоеве на !1аселевието на италия.

по сюжет' композид!я и хзрактер яа типовете плавтовпте ко!1едяиса лодражания' те са създадсяи под в,!явиетокоято! за Разл'ка комедия от класическзт. епо'а. бплабитова. героите л6 пдавт_!осят гръцки имеяа' дсиствието ва ко.,ед''';те муотава в гръцки градове. в копедият. ва п!авт. кактокомсдпя, фл.урират условви типовс' в пцссите п[рап п!!п1. рол! Ро6ите.поч,и !авсякъде в комеллитс фи.урлрат храптугяйкьт 1:ирази!ът1 !: си,л-я0!ът; жепските рол! с| лл]!по .дяоо6лазпп и пгс3](т!' па сцсндт.

'с сс

из-не_

2о5

мъ)(е. в освовата яа комед!'та о6'кновево 'е'(и

любовнатаиятр!га' во!ч(я плавтови комед'я завършват !цастлпво за главпите герои'

комедиите !а плавт се издават обикяовево ло шбучев ред. пъРватас: яаоача .Амфи!оион'. сюжетъ| ; е с,е'ният. тиваяецъг А}фи1риоп ло_.егл"'на в<]пвд. !!ьи я{ена му пдват ю1итер' в образа яа самия Амф' рцови меркурпй, във ълд яа АыфятРпояовия слуга. след известяо врейс се

слу!а. за да уве!оми жРната за лгис1!!анРто яа !о.по',|ря с"' по '" 'о ит6лва о: .,ь,ш. сьщата с-д6а |осг'.а и са"ип.Амфи_триоя. жеяа му вс

'о пр!3яава

и ]3еп!ва' че мъ)кът й отдавяа.е . въбн,, ||)|1_п.сле 6ог!яетерешава!' ла си отилат. !0питеротвр!ва ця'ата тайяд яа А!фи-триод и отле1ява заедао с !1ер-курил на вебсто _Амфптрион е

к)питс1! е сля

д1ног. !0п!ляр!а 6цлакомсдйлта',вояп!(ът.самох!алко'('м!1е5 д1о

'| о$Б "). де' с1вие

то става в вфес. гдаввото дсй_сгвувацо 1ицс_(]иргопод!яик_е вой!ик ва слу!ба пРи се_!евк' той сполучид д! о1влечеот Атияа едва девой3а' в вфеспРис'пга с!иявеип въз'юбев. който ползгаус.л!я да освободи момичето.

''!авпо у!астпе

робът па]ест0оя и едия добърстаре'1, оъ'сед 'а

во'1яп(а. вдяакли.птка ла стаРеца се пре-струва на влю6еяа във воля!(а

Фиг б5. вопя'!кът-само{валво.изобрая€я!е върху ваза'

}

]

247

"" ",'*** ,' смърт ьад гробовете па умрелп арис1о(рат!' !]о'късво т€з!

ньовав, 1релиша дава| ь'го 'ре0стаа)еяия

л.!фи1елри.с'изворите поьа,ват' с !лади!1опски Р!р. 6/ли у]е!ени за лгьв пъг в 264 г.8 19\ учзс!в'вали три ,0во,^и !. адиа!оРг' към .Ре0а1а на !] в. уре.вдаветова тезп пгРи става обиквоБепо явлевие и те се дава'и о6инвове!9 от частнилпца само след погре6едие на зватви !имляви. Броя1 на гладиаторите, които)часгвуват в сРа/.ен.'та' нараства. а ]а }реждаве на 1Релицата се изРаз-

'озва! ,вачи!.лви парични су!и г,адиа,оги1е(еда6иРалл и'уеж!у осъдеви

прсстъпвицл' измежду воеяноплеявицп и,и пговипили се робя. особе!и вад'зоРя!ци .'! уфля да сс сравават. по къ']о се явилд професията яа учите'и

'то г!1ад!атоРско изкуство и почяали да сс откРива1 гладиаторски школ'.

г.а]иатоРскп1е игри п през с,едвап!ште !ориод! ималя в Рим и въо6щев италия так1,в успет' не со ползувал! драматическите

това пока'3а, влиявия не пго!!иквалид|'со*о в ринското об!цесгво и об!в.ш!ли само о'рани1ен!! кРъ!ове! цо'

обйчаи' свързави с да'ечната старива' запазва'и предишвотосе разп!оот!а|1ява!! повече| от3олкото лред!.

1!! и || век пр. п' е. са озяаиенувани с ра,_|Р11'1!цР1]1 ! витието па ришс|(о]о м.!образи1елно из._ч;;;;;"'" куство и на арчите'(турата. някои шояу-

монтални постройки се отнасят към най_

Ранвите периоди на римската история'

вдяо от на0.старите здав9я 6ил хРъглият храм ва 6огияята веста'ко0то в архптектурпо отп о6ци чсртп с етруските яадгро6я!

вите колиби от веолитяо вре.}|е. прс3 раяпата епо'а 6!,пост!оея по етруски обра3цпи правоъгынш'т ярам ваю!птер на капито'!й (око.ло 3,300 кв. м) в риь1скатаар'птектура Раяо започвалола се л!оявява и гРъцкотовлиявие. хРашът на Авептия_

бе!]ска'а тро!ца _ церера'либеР ! лпбера, _ по свояплап бпл етруско италп!1ски'во украс'та му би'а гръц_

оце от раняш времевав Рпм започва! да се из-дигат съоръжеяи'' цоптои'!ал! практпчес(о значевис.насьоРо сле,,на галптс Риш 6лл зао6ико.

!рап|ца со спущал' към ти-6ър' оце по_рано, мове бипрез епохата ва цаРете' бпл!рокаРав едпв о.1очея ров!

с,о1ииге. по_къ.!о 6или п')он.р.в/ 6о0олрово0и' 'остове ! пь.;ша. отли_

чпт.лпд чор!а ва рицскиге .!строака б.ла тяч!€та нео6икновена 1рай'!ост' Р!м'п!!те ус!върп:еяствувоти ]'азяите вачияи яа зидаве' копто бидязапмстпувапи ,)).впо от втРуРи!' яо осо6сво !ол'мо умец!е те пост!гяалп

фиг_ 56 хпамът яа вест..Б.пелиеф о; ]]!_ ]! в. пр. н. е.

1 в'(. по.'оро, стр. 7а

208

лрп вострояваяе яа сводовс. пооледвцте се н3ползувал! лр! постро,]!а'а вдмос.ове' 3одол!оводи и разв! здаяял'

по въвтпния си вид Ри!!|, както изгле'(да' дълго времеоставал 'селс|Фо град със скром|.!и дървеци |61ци. старатаримска |{ъща била едноета'{!1а. в средата й ийадо голяма ст'л *атриум' в който се намирали семейните светиви и горяло ,о_ма|пното огви|це. Бли3о до яего имало !1алък басейя, който сепълнед с водат'! стича'ца се от покрива. в атриума мипавал

целият я(ивот !{а обитателите на дома. в съседство с вегобили слалните. /1руги помещения в къщата вямало.

9оаче политическ,.|гс и и'(ономически промен!!. настьпилипрф ]1 в' пр. н. е.' се отрдзили върху вътре,дното устройствона отделнито ,1или|ца и върху външния вид на града.

плапът на къщата в основата си оставал същият' нокъщите се строели на два и три ета),(а. Атриумът, украсеи сколони' се предръц{ал в приемна. зад атриума се вамиралигостяата' трапезарията' спалвите' бонята, 3атворени дворчета иградинки' зао6иколени с коло!!и и укрэсени съ. статуи' открая на

'!! в.1апочват да се сгроят многоетая(ни _]оходни |!1'щ.|,

тъй наречените !п5!1]ае (острови).постепенно целият град се преустроявал' .}орумъ1 губел

преди'1]пия си вид на селски пазар' заобиколеп от обори задоби'гъка' и ставал центраде|1 пло!цад на голяп{ град' украсевс храмове и с общсствег|и зда!]ия.

в Рим се ввявт 'в] с1лое}/' в Арая яа |]! п. бплпос1рор' !илкъг па Ф. ]!'н{'!. !] в' сс появява! баз!!.,!.ките (общеотвевц зданвя с о.обен ар!и1ектуро! л]ав)' които по.къспо

фпг. 57. над.робеп паыетя!к' въз!роизвсяда!1}аската на умрслия. и3о6ражеяис въРху

(амък от 80_70 г. пл' я. с.

играелитп!!яша роля в гиш'

в тя! .тавал! съдебял1езаседаяи', извършвал! се

събра!!л.в тях' яа{.сетпе,хоратасс крис'и от дъжд! слъячев лск. от !ача_лото !а ]1 в.победителлтсукрасяват града с 1р!_укфалян !рк,' колтоса декорат!вяо !зползу-ваве яа сводестата коя_стРу{ц!' за украс6.

Ёливистическитепостройки оказалиграмадно влияниевър_ху римската архите|(_тура прсз епохата !|азавоева||ията. пла|1ътна 3давията запазвапреди1'п|ите си етру-

сравпително ранов Рим се явили и скул-птурн!1 изображевия'

Ёаистина старитеримски бо)кества са 6е3-лич|{и и древната рим-ска религия е дадеч отярко изразения ацтро-поморфйзъм' свойствеянапример на гръцкитерелигиоз!ти представи'|1о и тук се проявяваливлиянията на по_ра3ви-тите народи. в капито-лийс|Фя храм се яами_

рала 6оядиса11ата цвет-но тера|(отова статуя аа{опитер и във всички ло.строени по_!(ъсно храмо-ве се поставят изобра){(е.пия па бо!{ества и герои'създадени по етруск!1или гръцки о6разци.

в !]1и 11 в. пр. п. е.от завладеяите гръцкиградове в Рим се ввасятпрекрасни скулптур!1иизображения, изле3ли от

фиг' 58. тъй яаречеяият БРут. БРвз0в6юст от 1! и !|1 в. пр, я. с.

длетото |1а прочути ма,стори. ме)кду римските пълководци!Амало так|1ва "по](лоч||ици" на гръц'{ото изкуство. които вбуквалния смисъл яа лумаса осоа6вал'-1гоъцки1е градове. |!ър_вокласни стат}{1 украсяват римските ярамове. обществени зда'ния и частни къщй. но ни]о в ]]!, нито във || век римляните несъздали оРигиналяи статуи на божества и гсрои: те яе отиватпо_далсче от копирапсто и лодражаванс!о на гръцките оооазци.3аслугата на римлянитс се състо'ла в усъвър1пе!'!ствуването

210

и развитието ва два типа скулптуряи изобрфкения: на за-критата статуя и на реалистичния портрет.

и в 1ова о!вошсвие пи{лояите подражават е1руско-я,али!'ската тра!иция. портре.ното пзкуст!о .. вауир] в тясва връ]ка с к}д,а към !ра'депитР' с представата' че отвъцнипт и от в!рвото!у изобра!я3аяе от стРана яа живи.е уу Родппяя. ошё ранпите етруски

в3ображевпя се отдячават с реалл.зъу и дорп с яатуРализъм. изве-

в Разв!тисто ва рвм_ския индивидуалеп портрет вмали

мъртвпте (]па9]ле5). в атР!уми1еяа знатяитс рп!ски семейс'ва се

на умРелите_ пРа_изнасяли от _дола

само във време ла търкествеви по_.ребеяия. обичаятмаск'те яа праде!цте бил едия о1

. яай стаР!те' мавар че римляяитесе научил! да пРавя[ съц{вскип'аснчсскп отлпвкя е!ва в |]| в.пр. в. е. под вл!'н!ето па ели!'и.

все лак ошепредн !ова лосмъртни1е шаскиоказалп влиявие въР1у Развитиетона реалистичяи, поРтрет. под влия_

се подчеРтавалппо_рязко иядивидуаддит€ черти и

стигв3ли обра3ци отпортретпл ск}лптури (н.исти!асрав3ителяо късви)'к0ито локи излолзу3аяето яа .по_

отл[вки. нямаобаче да търс!]мяачало1о

яа римския портрет в шаските.тойе продъдх(еяпе на е1Руската тра.диция ! цо пРияципите си !{охедоРи да се прот!3опос1ави |{а па.ше1виц'те на гръцката скудптура откласическата еооха. гРъцки1е ста-

Фиг. 5о. т!й н.рече!ият ''оратор".РимсАо.етруска статув

0г ]! в' пр. 3. е.

в отдадечената епоха на римската история изт]икнала)*ивописта, която била у римляните на особена почит.

представа за характера яастароримскатафресковата жи!олис от кра' яа!!1 в'. яамсрева в ецно погре6е]'иена Ёсквил'вския хълш. т! прег.ставя 3същвост развитието .напо-следователво разказвашия! стил'

чиито о6раз!и се срещ]т 3 етру.ските гробвици' оцеледият дояашидви фрагм€нт от картината. ваме.рена в по.рс6ен{ето яа всьвилвв_скця хълм| се състо! от тр! изобРа_)кепя (фиг. 60). на яаи-до1вото сапредс1аве1!п воляици' кои1о се сра-жават. яа средцото е представепасрецата па пълководците' а пагоовото _ 0ъ'ководцитс около крс-ю?пата скп. картилата .пъ}казва4 за събптията и проследява

Разввтие'о ва различ!ите шу етапи.тя дава пРчшер яа условна перспек-тива: по.отдалсчовите фиг1Ри сапредставеяи в м'лък машаб и ми-нават в релцци н3г пРедните. във

и другл каРтяя!шоже да се каже' че яд ри''ска1аживоп!с е пр!същ същият Реа'и_зъм' ко'11о е характерея и за Рдм

Римската )кивопис про_дъл)кава традицията на етру_ските и оско"самнитските ху-доя{ници. във 1! век лр. в. е.в Рим се явяват релефнитеизо6рат{ения. те биди от|]а_чало лодражавие на елинисти-

2\\

Фиг. 60. воеяли сцепи. Фрагм€}!т отца!1ина от всквилппския хъ[м от

1]1 в. пР. !. е.

ческите произведо!{ия' но по"късво ри!1ският релеф добивасамо6итни черти.

Риш.ки1е ')

!о/нг!{ и14о.!]\ва.!и ]елеФа за ..и.|огич.с^ия ра.\.зз!'.те лрилагалп к"ц Р.лефа ./с1е"а'а н' !Ф' реьъснап! ]1ображе3{я. а

жпвописяп!т жавр в последншя век ва Рспу6ликзта сс и'!олзува предпвсичко за декора!ив!и цели. в Р'м и в и1а'.йскито гралове се ра3вива

чийто Разцвет спада към първия век ва я'леР'тоР_

и така, във всички о6ласти т{а култур]{ото творчестворимлявите заимствували много от своите съседи - етРускитеи гърците' |{о пе се задоволили само да подра}кават на оораз'|ц|те на своите по'издигнати в културно отношенио съседи, аги |!рсработвал||' !(ато запазвали и ,а.]виоали и свои самобитничсртп. така било в о6ластта па религията и култа' архитекту'рата' скул!!турата! поезията и прозата' коп{едията и трагедиятапре:! '''ози пс|')иод.

отдвл у

впохА нА гРА)кдАнскитв войни

глАвА х]у

клАсовАтА БоРБА в Рим пРв3 30-тв и 2о-тЁгоди(1иот ш в. пР. н. в.

1. първото въстание на робите в сицилия

пое3 30'те години от т1 век пр. н' е' класовата 6орба вРим гта|лязла в вова фаза. противоречията на обществеяиястрой сё изра.,или в открити въсгания на робите и предизви'ка;и дви)ксние па свобоцната сироматпия. социалните кон_

фликти вамерили и3раз в |гражданските войяи' които в края:!а краищата довели до 3агиването на Републиката и до уста-новяването |1а монархическия яачин яа управлепие.

8ъстачия на робите избухвали ощелрс..|въстания1а яа Робите ранна]а епоха. яо пре]и ]| век те били" у;:т"";':::ъ:'_ !р'"''"',"."' слаби й не оказвали влия.

ние върху политическия и обдествен)кивот в Рим. още в самото яачало аа 11 в' обаче избухвалиообс\и въл|!сния. които нало}{или въоръжената намеса на рим_'с*ото правителст'о. в !о9 г' в гра!а сетия. бли.]о до Рим.каргагенскиге 3аложници влезли във врьзка с мсстните ро6ии започ,али а!ита!,ия всре.1 несвободното населевие на .1ру_

гите градове' но двама и3мевници из,дали съз,а!(лятниците. всетия бил пратен едив претор' който арестув8л заговорницитеи осуетил Ёъзможвостта за въсгаяие' наскоро слсд това из_

6ухн!ло въстание на ообигс в пренесте. неговото погу_шававе6ило съпроводсно съ" смъртното наьазание на 500 ро6и. в ']96

' '

въста,{ал; робиге в г1рурия, но въстаници-е били разбити.а органи.'аторите разпънаги на кръстове.

' Фсобево разпросгранепо било Робовладението в !о,кна

Аталття а €ицт.з7ия"Б тёэц области прео6ладавали едрите чиф_

лици' в |(оито работели голям брой роби. заговорите ']_въста'вията се повтаояли често от яача,!!ото на ]1 в. насам. в 80_те

години в'станйи ро6ите-пастир|! в Апулия. дви)кението било6ъозо поту,шево' 3а участис в }'его били осъдсви на смърток6ло :.0об луши. Ёв!<ои спол}чили 4а сс спасят с бягство;

'^ дру1\1 били Разлъ|1ати на кръстове.

,13

|ървото о6що и особсно пролължи_положеня€то на Роби_ гсльо въстание на робите изб}хяало в

те в сицилия сиц|,лия. сдрите сици.1ийски ']емев']а.

делци. '1аемате)ите

на дър:кавйите земи' гпавва роля междух9цт9. игРае'и римскйте ко!1ници, се стремели да получат по'въ1можнос: повече дохо1и от .]емята' ьакто и от стадата (и'.[|иодор €пцилийски съо6цава следното за начина. по който.е се отвасяли към робите: ..слцили;ците за(упували множе'ство роби. като ги изведдали на тълпи от ла!ерите' те пе'забавйо слатали по телата им дъмги и знаци. те употребя_вали младите роби за пастири, а оста]'алите _ там, дето се

явела нужла от тях. [осподарите !и отрупва.1и -с ра6ога и

много малчо се грижели за тях!!ага прехраяа и оолекло.-Римскатз а'мияистрация сс опасявала от сицилииските

робовладелци и не мог'а да с{ори нищо против робитс' при_

вудеяи да се занимават с граое)к'- оже(гочението на робите против госпо'аритс яамерило

отду1!!вик във въстанието. пачалото на което спада нъм 138 г''

|{нт!циаторите му били роби на богатия сицилийски роб-овладе_

'ец )1"'ф"", к6йто се 6твасял особено жестоко към робите сц

сам дамофил, както и хева !!у 6илиначало на въстанието у6ити а вйлата им 6ила изгорена. 1ована робя1е в сицилля !''' -'',', за въстанието йа робите

' в цлла сицилия' за разпространяването на въстанието спо-могмло и о6сто;|телс1,ото. чё мноэинството от сицилийскитеоо6и 6ило от една и съща народност: те 6или главво сирийци'' Ръковоцител на въстанието бил робът ввъв' чиято славана и]кусен магесни|( и пророк който се намирал лод осоое'ната з;]'рила на вслпката ;ирийска богиня (Атаргати]а). се но_

гела наврсд. ввъя с'ил провъ !глассн за цар и се нарекъл с

името на сирийските царе _ Антиох.главсн център на въстанието бил гРадът вна. вдновре'

ме1|но с движението на ввън в Фгозападвата част въстапалиоо6ите под поедводитслството н! киликиеца к'еон, ]а коготод"о'ор *",'"' че в родината си бил пастир и ра3бойник'

въстанието се Ра3простра|1цло бързо из острова' а ва_

дех(дата на робовладелците, че ме)кду двамата водачи на

въстанието йе настъпят раздори и борби. ве се оправдали'ввъп и клеон съединили силите си. [лавен ръковод|'|тел |1а

въстанието останал Ёвън, а (леон мивал в |]егово подчине-

ние. о6единепата войска на въставиците уяищохила вяколко

1 о1о(огцз, в!ь1|о[ьеса пъ|ог|са, ххх!т, А,--ифкам ли!е0а.ур. на!]ло|о ла льР0ото вьс!ание ва ро_

а"_ * ",-*' одлш:во. пов'е+то ог истоппциге прием]т като в3чалн3

;'"'; !;!..- въ. ;ак {по.о. А. п' д!(онов док]за.:;!я ' :о*.,.ован сЁа{ия 'ь шоппосу о я!ча,е пеРв''о воссвь!'я Р3оов в

си!илии'. _||остпик лрс0'!ел истоп;!и' м 3. ]о40'

2\4

римс*и отреда и заела ред вахви градове в сицилия, вториво{(е!1 център на въста|1ието станал градът тавроме|]ий, койтобил укрепен и превърнат в крепост.

въстанието на ро6ите вамерило съчувствие и от стравана някои слоеве от свободното населе'{ие. най.близко до ро-бите стояли дребните земевладелци, които вземали земята поднаем на дрс6ни у'!астъци. Робите. споре, думите на диодор'

'.не изгаряли 'ребните

чифли!и, нР унищожавали в тях нитоимуществото' вито запасите от плодове и пе закачали о}!ия,които продъл)кавали да се занимават със земеделие' !{о тъл"пата от завист' под маската ва роби, се пръсвала из селата ! яесамо плячкосвала имуществата' по и опоя{арява]1а чифлиците''1

сицилийското въстание от 30-те годияиновосиРяйс3ото цаР_ е интересно като лръв опит на въста.-_-- ;;,;;"; ' н;лите роои да сьзда!ат своя цържава.

Ръководители'1е яа въстанието сестремели да използуват го,ови.. политически форми. въстана-лите при.]нали за цар ввъя' които с{ присвоил популярнотов €ирия ил:е Аятиох' €поп:евът за селевкидската монархия сезапа3вал както в името на 1\аря' так^ и в яаименованието нанеговите подапици' въставалите сирийски роби. освен царяимало съвет' в който се и3бирали "хора' звачителни по ум'.особёво съ отличавал между тях гъркът Ахей' необикнове|1оеиергичев човек'

по тоя начин в= !99.99ирийското царство били съчетаниелементи от оливистическата мо!{архия и еливистическите гра-дове. ново било това, че то 6ило дърхава иа угнете|'ите иексплоатирапвте. !1о все пак трябва да се отбелсжи, че роб-ството като ].|!{ституция не се унищохавало. получавали сво-6о\а само ония, които со присъедин'вали къп1 двпх(е|'ието.

отпачало римските ар!1ии търпели пора)кение след лора_)кепие. в сицилия трябвало да бъдат изпратени цели консул-ски арми|4 ц едва лрез 132 год' след дъ'га обсада консулътРупилий превзсл отначало тавроме},ий' а след това вяа'. въставиците се отбравявали храбро и 6или по6едеяи ветол|(ова от силата яа оръ)кието' колкото от продълхителниягдад. клеон бил у6ит по време на еди1{ излаз, а ввън бил за-ловевиумрялв3атвора.

въставието на !обите в сицилия лослуя(ялозчч_е]^::-т^о-^на като сигвал з1 из6ухването ,а ц"Ё ред

въстания в пределиге на средиземвоморието.в края на ]{ в. пр, н. е. пз6ухвали въст^яйя в и7Алия,

на островите делос и хиос' и в лаврийските п{ин|' в Атика.сицилийските роби сполучили да завземат властта' по

органи3ирайки я' те не създали припципиал|1о нищо ново.

,'!3апазило се дори ро6овладението *ато специална и|1стицция'(ато характеризира въс;а]]ието на ро6ите в древ}!остта' лепинказва следното:

"Робите, както зяаем' въст!вали. правели бунтове' започ'

вали |оаждански войни, но н',кога не могли да създадат съ3_

ва''е'яо мноз'н.тво. ръковолеши борбата пар1ии' ве могли да

разберат яс|{о към каква цел вървят и дори в яай_револю_

циовните моменти т{а историята всяко|а ставали пиояки в

ръцете на господствуващите класи."1' при все това в;стаяията на робите разтърсвали робо'владелёкия строц задълбочавали кризата на робовладелскотообщество и ускорявали- процеса на неговото ра3ла!ане.

2. трибунатът на тиберий гракх

въстанието на робите в сицилия във ]1 в. пр. н. е. 6илосимптом за назряваяето яа най'острото противорсчие в рим_ското общество, !!о господството |'а но6илитета лредизв'квалонедоволството и на по 111ироки дсмократически групи.

Фпозицията срещу се;'ата се засилила през 40'то год|.ни}{а 11 в. още в 145 т. народните три6у|!и започнали да говорят,като заставали с лице към народа, а в 139 г. чрез 3акот|а нагаб11|'мй 6ило въведе|]о тайво 1'ласувайе в из6ирателпите ко'

' мици'. но това били само отделни епизоди. като начало вамощното демократическо движение 1'ря6ва да сс с[!ята изби_

гането на тибфий ссшпроний гракх за народе|| трибув в134 г. той бил ипициатоР и решителея привърхевик на атрар'вите реформи.

]'оакхи'ге. както ьазахме и по_горс' при'тибеРий гРа1,х и ,]д'"*''" *"' знатн|!я плебейгьи' род ла*:::?т {#тз' семлро]'иите. Бащата на 6ъдсш;те три_

6уни. тлбери} семпрояий гран(' сил из_

весте|1 пълководец1 дипломат и политицески деец. майка им'корвели4 дъцеря на сци!|ион стария, ее отличавала с ум иобразовавост, а след смъртта ва мъ)ка си посветила всичкитес'1 с|1л'А на възпитанието яа децата си.

[ракхитс 6или близки до кръга яа сципион вмилиа;'.[вамата 6ратя получили бляскаво о6разоваъ1е. както и оста_яалите членове ва сципионовия кръг' те се намирали подвлиявието г|а елинистическата философия' уч'телите на ти'берий -реторът диофан от м'тилена и философът'еликуреецБлосий от куме. въвел|! тиберлй в кръ:а яа социално'полити_ческите и,де; на гръ1]кия свят. (ато млалеж тиберий се сра_

жавал заедео със сципион лри стевите на [(артзген'като квестор ти6ерий бил заРпво с ма!1цин прш нуман'

цяя. жителите !]а тоз]1 град помяели баща му и само за

!,.

1 )! ос.' ххх|у ххху 2..11]. ' ']!с п ш п. () госу'(а1)с|вс' со!.' '. хх|у' стр. 375-

216

ти6ерий се съгласили па сносви за римдявите условия. нопредставителите яа сенатските *ръгове 6или недоволни. и по\111иц|4Ат11в^та на с|{ипиов вмилиан договорът, сключев оттиберий, 6и1 отхвъг.!ев' това' капто изглекда. станало при'чина за скъсването на ти6ерий гъс сципион и за сближе_яието п1у с кръговете, враждъбни ва сципион.

пре.] дексмври ]34 г. тиберий 6ил избрани!6оРът за тРибун за вароден три61н' политическото лоло_'##'ж1""}]'- жениё в Ри1| би;о нателна']о. у мнозина

политически деици се зара'(дала мисълта3а аграрен 3а|(он. много хора, петимни за земя' и3ра3явали )1(е-

л^вият^ сц в вадписи' надраскаии по стените на храмовете ина обществените сгради. тиберий агитирал 3а ло3емлева ре-форма според плутарх, той говорел: "дивите

зверове' които

'(ивеят в италия, дори и те имат пещери и дупки' а хората'

които умират' сра'{авайки се за и7алия' ]|ямат шищо друго,освен въздух и све'гли!!а. остаяали 6ез кръв и лишеяи отпостояяно место)кителство, те бродят с хевите и децата си'пълководците мамят войвиците, като ги увещават да се сра-жават с врага 3а гробовете на предците и храмовете в същотовреме, когато преобладаващата маса римляви няма пито олтари.нито 3вае гробовете на своитс деца. наричат ги господари павселената' а те нямат нито педя собствева земя.,1

Аграрният закон имал за цел въ3раждането на сво6од-|{ото селячество. той трябвало да засили 6оеспосо6|{остта паримска'!а войска и същевремеяно да предотврати въст9ниятана ро6ите. подобни на онова' ^оето избухнало то!ава в (;и.

цилия. Апиав изтъква' че "гракх говорил с яегодув4ние 3а

робската шаса' непригодна за военна слухба и всякога не.вярна към госло !арите си. }ой напомнил също. че мдлко времелреди това госпо]арите в €ицилия лострадали от робите.Броят на послодните вараснал и3вънред!]о м|{ого поради ну)к-д!та от ра6отна ръка за земоделс*ата работа' той !1апом1тил_'и за войвата \'а римля11\'1е !1ротив тях' която вой|'а ве биланито лека, |]ито кратка' а се за1егнала дълго и имала свое-образни и опасни перипетии'.2

- 06ля:а!'ки се на стария закон на лициний*1:ъЁ9гЁЁ;-* и секстий. ти6ерий ;редложил да се огра'ничв размерът на окупацията на аяег р11_

ь1|с!5' главата яа семейството мо]кел да лрите)кава най-много500 югера земя за себе си и по 250 |огера за възрастните сисияове' яо така, че вся(о семейство да владее не повече от1000 |огера зсмя. изл'1шъцито се и3земвали сре|цу специал''ообе31цетение. те сё разделяли на парцели от по 30 югера и

' ! Р! !!1'"1'!ь. сга.с11.' |х., АрР', ое ьс1]. с!у., ]'9'

,\7

се раздав?ли на селяниге в насле]ствено 'олзуванс' но'безп!а|о на оти1ж'аване и при за, ь1де!]ие да сс плащат осооени,йо-и: зы ц!;ь";"н"то на_този 3акон всяка година тр|:6вало'!а се избира ко!!исия от три л'1ца'

по тоя начив ти6ерий отначало се проявил

*'3]#'ъ като рсформат_ор' ]<ойто 'с о:тиРал на ста_

рия зако!!' той действува 1 в с[!ла'ие сопоеделена грула но6или, враж]ебно наст00''чп !ъ[! с|]ипио;вйидиан. |]ицёрон сочи публий А4уший (шевола и 6оат му

'лициний муциан т<ато непосредствени автори на зако!|о'проекта на тибери; гра!(х. за реформат6 бил и пРинцёпс1'1 яа

сЁйа дпий (ла'вди'|"за чп,1то дъщеря б,1] хсР"н ти6ерий'

€ледователно и съц'ьрх(ав!'1ето ||а зако!|опроек1а, и кръгътот лицата' които били 3а прокарвавето му' свидетелствуватза умерените пла|!ове на тиберий в началото !{а неговиятрибуват. стремежът му да огранич!'| земеползувавето !о ]]ро_

тиворечел ва и!1тересите !1а онези земевладелци) ко!|то оилипп'въпжениши на иктенз,иввото во 1ене на стоганството' м!ьар

"',р"1','*"""." от |'ракх норми.'а за'тане'го на о6!!1ествена

меоа {до 1000 юге0а] да 6или яапьлно досгаточни :]а ст'0ан_с']о о. типа :та (атоновото, в"е пак реформата не могла ла

-6'!д!е пройф!н?т по мирен :т!пия. мнозивството от се|{атор-ската а;исток'ация би}о против законопроек1а. предложе_нието на тиберий преди3ви!(ало ря3ък отпор от стра!{а 11а

господствуващата група и в същото време пъд!'|о съчувствиевсре4 селяпите.

,[4 с7'1чах.а се в Риу _ казва дио1ор тълп(1 от сд'ла1а. също като реки в морЁто. кое!о пог]ъ1]!а вс'1чко"' ь0р_бата за агроряата Реформа се лревръ !ала в ма'сово дви)ке|{ие' протпводействпето на се',та яакаралотиберии да прибегае цо своеобра]на о6струк!(,'' той }атворил

храма на сатурн и наложил уе!о па всички р]зпореи(-'ания'и]лиза:ци както от сената, тъй || ог магистРа1итс.

когато законолроектът 6и'1 сложсн на разг'!е^дав( в

тоибтйи_й -']|ьмиции, ,ародният три6}н мар{ Фктавий' сли::о| е1рите [бс'вениши (ъо55е550!е5)' налодил -\'с!о

върх) за'коноп0ое|(та на гракх. в отговор на което ]иоери}! лриоягшал

-до нёчуваната дото!ава 1!ярка: то} сложил на гласуванс

въпрос;: "може ли ца 6ъце наро4ен три6ув оня' (ойто вървипоо'"" ,*.ер"""'е на наро]а.''' мвозияство!о от три6и_е ]а_

с|анало на'страната нв тиберий и октавий бил отс1ране|!от плъ)каост. това било същипски рево]!1оционен акт.народния- трибун. който имал правото !]а спира разпор€)к_даният6 на магистратите и ре|1]снията на народно1о сьора_

}!]

!

..1

],. ,'

'о'о(.. ххх|у ххху' 6'1.| Арр'апп3' ос ьс1!. с!{.' |' |2.

1

т

2'!|з

|'ие! бил уволче1| от длъж1'ост. ё апела си къй народ1'о1осъ6ра1!ие ти6ери'! поставил сувсрс|1итета !1у по-високо от |(он_ституциоп11ите традиции. 3аковолрое|(тът

']а ти6ер'й 6|1л лр|1ет

в 6ила из6рана трмвлея!'а комисия за разпределение яа 3емята(1ге5 у'г| аят|5 !па!сапа'5 аа5!8папа!5)' която иптала най.широкиправа. в състава ва коп]исията влезли сам тиберий, брат

''угай й тъстът п'у Апий клавл,й.комисията започнала \А рабо'!1', 11о още в вачалото срещ_

вала Ред мъчвотий. в |'яко!| случаи било почти певъзмохводасе установят границите 1'а а8ет р!ь|!сц5. мвого мъчвотииимало при установявав|е правата на владение. най_сетце щ)_иразгранпчаваяето често пъ1и се засягали правата й{с_ъ;озни:]ите'

[!'о това време {]33 г.) у['рял пергамският цар Атал |!]'който завещал шарството си яа Рим. по предложение на ти.берий с хазната на царя тря6вало да се разлорежда пе се-натът' а !|ародното съ6раняе, в лар!те завецани на Рим, тряб-вало да се изразходват за подпомагане на сел пите' сна6де']ис нова земя' това би'о нов удар върху селата' който !о-го_гава се разпоРе}(дал 6езковтролно с всички ра6оти във връзкас фивансите и държаввото стол!нство.

Работата на комисият, не се свъот[вала итъРжеството на ре-ак'тибео|'й лоставил *''"_'-"*;, * .,"-';;;;й;;;;; "' сле1ната го.1ина. изворите сочат. че ]ой

вклфчил в лрограмата си ре! демопра_тичяи рефоРми {съдебва реформа' н2маляване на сроьа на воен.нат2 слу }1<6а и т. н ) несигуРността !!а лозицията му се състояла

'-в-д)ца-.9е повторнбто избираяе на ']а-фдв'ия

трибун _п'отиво-

речело па римски]с конституцион]!и обичаи. освен ,]ова из-ооритР става.1и прс.] юли по врсме на жътв,та и много се_ляни. главно привържсниц' н] тибеРий. яе могли да лрис1-ст_вуват яа изборитс. все пак пърчате три6и гласували за тракх'тогава против!]иците сполучили да разтурят събранието и ланасрочат !'3борите за следь1ия ден' Апиан разказва, че в яаве-черието }]а втория! т' е. реп]ителвия ден на ].зборите, тибер!!йв траурво ооле'(ло се явил заодво с малолетния си син 11а

форума и обръщайки се към отделни лица' им поверявал синась тъй като не се надявал да остане ,(ив'

на втория деп на !]зборите страстите се разгорещи'и до-толкова, .|е работата стигнала до въоръжено с6лъскваяе. в се-

- нвта обвипили гракх в стре!1е'{ къ1' тира}]ия и към царска в'аст.група сенаторп лоискали от коясула да вземе решителпи мерки'а когато той отка3ал' час1 от сенаторите, яачело с великияпонтифекс сципион.назика. организирали наладе!|ие в1 рх}"1и.берий, през врешс на което той 6ил убит. вд|'оврсме||!.о с пелозагинали около 300 негови прив1.р'{е'!и!'и. 'гг}пово1с на зз.1] и_11Алите бил', х3ърлени в тиб1,р.

2\9

ёлоА смъртта !|а ти6ерий гракх разпрсдсдс!{исто на зс_

мяга !!0одължило. та3и шярка бил] от жизнеяо значсни' и

лори к6н9улът |!опи4ий, който изго1 ил от Рим привърженицитева'гр!йх,'в едйн зап]азён до ва1пи дви надпис к.зва за себеси. чс 'пръв на1равил така. че на ,]_ьржавната мера !'асти'рите о-стъпили място на орачите'|. сле'ователно и наи_,дси_

ните противници на тиберий не могли да възпрат прокарва'нето на неговия закоп гибелта 11а ти6ериц се обяснява не с

утопичността ва яеговия проект, а с това, че са||'ият метод на

|рокарване на закопа подкопава, силата па сената. той 3асягалпреди всичко цялата политическа мощ ]{а сената и лрестижава се!{аторите като висш!е съсловие в държавата! нару!давалвсички традиции. установсни в |(овсервативяите аристо(ратичникръгове яа Рич: при това селяяите, ьоито участвува_,|и в ,е'мьк0атичното двих!ег:ие, не 6или още достатъчно обе]ивепи.олора яа ти6ерий !'рахх 6ило селяшеството' йзхоцът от бор_

бат{ показва, .!е .ра!ски,' пле6с' известяа част от който севайирал' в *лиёБтски в,ъзки с яобилитета' ве подкрепйп до:статъчно тиберий. що се отяася до кон1|ичеството, то' кактоизгле'(да, ока3вало и3вестпа лод|(репа при утвърждававето ва3аконопрое(та' 3ащото той подкопавал мощта на сената' но пра(_тическото прила гане на 3акояа 3асегвало иптересите на коняи'ците_лихвари и земевладелци' и те се отделил, от дви)кението'

3. политическата борба след смър1та на ти6ерий гра|(х

€ъс смъртта \1а тцберц!' политическатаоптиматл и попу- бор6а не прсстанала' очертали се две

лаР! ] л;вн|' рип!ски лолитичес'\и ! рупировки:

опитимати (ор1]ш|а1е5, от ор1]'!!5 - пай'добър) и лопу{арц '(ро_

рш!аге:, от рорп!пз _ народ). оптиматите изразявали ивтереситена нобили'гета, а полуларите интересите яа селския и г!ад'ски плебс'

в 30'те и 20 те годи11и от 1] в, пр' н. е. популарите ималипод!{релата яа ко|1виците' но тя ве всяко!а 6ила сигурва.

тези политически грулировки не били вапълво сформениполитически партии в съвременвия смисъл на думата Ръково_

дитслите на популарите' каго лравило' излизали не от,долнитеслоеве яа наро,а' а от нобили1ета. чес!о !|ъ1и политическата6орба се 3асилвала поради ]]нтригите мехду ра30ите групи на

но6илите1а, съчетавала се с тгади|]ионните вр1з!{и или разлри|1|ежлу отделните ро'1ове и семс|]с1ва' но в цснтъра на оор-6ата !'1е'(ду популарите и оптип1атите стоялаграрвият въпрос и въпросът за демократи3ира-вето на 0и]\!ската ц ьр)'{ава. тез.1 въпрос1! занимават

римското о6шес]во от кра; на !] и на'!алото на ] в. пР' н' е'

,/ !,

1 ])с5 5 а !, .]п5сг|р!1опс5 |а1. .е1сс!ас, 23.

22о

Ра6отата на аграрната |(омисия ]'е слряла с'ед смъртта натиберий грац. вместо него и Апий клавдий, който умрял яа-с|(оро след загивавето на зета си' за члеяове на

'(омисията611ли 11з6ра\'11марк Фулвий Флак и !]ай папирий карбон, виднидей,]и от партията на по"туларите" в своята 1е;нос; комисията.както |{ когато тиберий бил жив, сс ватъквала на непреодо.лими |!1ъчвотии'

комисият,] дс;ствувала решитслво и прокарвала конфи_скацията на земите в голям - мащаб' ососено недоволни отпрокагване1о на аграр!{ия закон бнли ита.''ииците, яа коитосъщо се 61пемали зе!]и. недоволпите вамерили защитяик в

_

'ицетб на сципион вмилиа}'.

.. {' !33 г. €ципион превзел нуманция. тойЁ;;ъ;;й_;;?'': се намирал в ис0ы1ия' когато до него" оерив гракх стигнала вес1та за смъртта ва тиберий

гракх. Ра3|(азза се, че когато узвал 3асмъртта ва своя шурей сцип']он цитирал по3!атия стих от

'одисеята": 'така да 3агине всек}| друг' к0йто 6и дръзналда направи пещо подобно.'1

след като се вър|{ал в Рим сципион почпал да получаваоплаквания от италийците' много от които слу}{ели във вой-ската му. сципион ги взел под своя 3ащита и се обявил вастраната ]'а противниците на гракх. в 129 г., по предло'1Фвиеяа сципио!|! оравото ]{а аграрната _ комисия да ретпава по съ_дебон ред делата' свързаяи с разгравичаването' било отнето ипредадет{о !1а цевзорите и коясулите. това ретпение о6рияалоаграрната комисия ва бездействие. плобсът 6ил недоволеп отсципиоп. носели се слухове' че той се готвел да према;{!есъвсем 3акопа ва гракх. през това тревожно време едяа су-трин сципиоя бил !|амерен мър-ъв в '1оуа си, бРз да има потелото си рани (129 г.).

наско0о след смъртта на тиберий гракхвъфанието на пРя- в ма;а Азпя. в [Ёргамското царство'. за_

всщаво от Атал 1| на Рим, йз6ухналовъстание на робите (132). то се възглавявало от Аристоник,извън6рачен син |1а ввмен 11. той обявил робите за свободнии лризовал към въста|'ие сирома|дията. Аристо1'ик парекълсвоите привържевици хелиополити' т. е. гРа'<дави на "слънче_вата дър)кава']:' името 'хслиололити' 6ило заето от утопич_пия роман на ям6ул, и3ля3ъл !ре елини!тическата епоха' вромана се говори за дър)кавата на !слъвчевия остров4' дето

хората )кивеели щастливо и мея(ду тях царувало съгласие.пре3 елинистицеската епоха имало проекти за социал|{о преу-стройство. отзвуци от тези утопич|'и пастроевия намираме'как,о йзгле)кда, и в програмата на Аристоник'

1 г]о п'' о('' |' 47', 5!.а ьо' х!у' |'з8-

221

войските на Аристоник се състояли главно .о: ро6и и

освоьБйЁ"] роой. в',р'л"'*""". на две |оди|'и т]|1 ; ]]9-':)

пимляните ;е могли да се справят с въстанието на Аристо'1,*.

'акао че им помагали п'алоа3ийсьите гръцки гра.дове и

""*'" о.','ре'" (витинският. пафлаго}1ският и кападочииският!'

!'"'о -" 'Ё'-"",''' че въст€шието ще се прсхвърли.и^натяхна теоитория. Аристоник со за!,1ишавал отчаяно и в !а\] |';;1#

";.;#;;

-:;;;";; й!слий .|1ицияии (рьс' кой|о о6са>клал

|]{,''л"*ке. 6ам-конс'лъ зъгинал в'ьв врёи" на сражснието'Ё" .,'''е ,а Аристонйк били и.чсрпани и приемникът на крас

''..о'л в.ста,и[д"те при сгратовиьеа {!29 г'}' Аристоник оил

1"'й!{ ! ,'", , изпра}ен в Рипт' лето 6и'п улушен в затвора'

само слеп като погу|!'или това въставие' римляните могли

да органи.,ират новата провинция. която лолучила името А3ия'

в самия Рим, въпРеки тър'<еството наРеформвте от |]1_|25 '. копсеовативните еле[1снти. пе]\]ократи-вьстанизто в п(вул ,""*-?' :вия<сние още не било оконча-

тслно за1!ушело' в .]31 |' един от на'

подните тоибуяи (гай !']алирий Ёар6он:'сполунил '1а прокара

1'*',. по' кс!й''о в ]ако/о']ателните ко'!1исии се въвеж4ало

та;но !ласуване. нас|(оро след това било по3волено повтор'

ното и3бираяе за трибунска длъж|'ост_

й'*.у'". '' 125 г. пр. н. е. Фулвий Флак, близък яа

[ракхите, "възнамерявал да внесе законопроскт-'_3!|]щ!1н-е |!р4во#т#;ь";;;;;;;.;;; 1'"-й{',йй!]."'.' сълоё?ййи. йзп!}!енБвй '! ."'!'.^ 1а погуш.1 въстанието в гзлия' той не успялда в!1есе своя 3аконопроект за утвърдяване'

от0ицателного становищс !;а сената към ]анонопроекта

", ф;;;ъ;;; п0е.1,4звикало 6}ята ва итали!!цитс в Асьул] оБЁ.""". последн|,ят град ']ря6вало 4а бъде локорсп с

6пъйие. 1ой бил разрушеч от римлгните' а геригорията му ог_

,!--" 'р*""*,'' *ъй ?ъседите. огчасти била използувана за

създававе на римска колония.

4. Реформите па гай гракх

Ёа,'а'ото ,а ||ов!]я етап яа де!]ократи-хараятерисгика на чес|.ого ]1вижепис е свързано с три_

гай гРа/х 6унс1вото на гаи семпронйй грак\' из_

вооите |'о рисува'г ка"о убеден. енергичРн и ус1ойчив чов(к'

й'''' ,о со},"}", с ора! му ти6ерий' плугарх подчсртава'

че ':ой 6и]: рс11'ителен и из6!хлив шов'к и че в сравне!!ис с

"его 1иб<ои!{ бил кротък и отс.ъп']ив. подо6|!о на брат си

'Ё;.; ;;;;;;';;;'!ол,'ата с, обга30ваност и !1о1о6!!о на

псго бил виден оратор.

{

222

след смъртта н^ тцберцй, гай продъл'(авал да изпъл_нява длъжността триумвир по разлро.1еляне на зсмите. следтова оил изпратев като квесгор в сардиния. а след като севърнал' той бил даден под съд като ви!1ов!{ик за мете)!€ въвФрете]|е: ч9 плебсът бил ||а вегова страна и [ракх бил оправдйв 124 [' |ай поставил канципа;урата Ёи и оил избра] за''

' народен трпбуя за 123 г. той бил и,6аач иза следната |22 г..' | макар и ,а не посгавил кандидатурата си "гай 6ил ц|69а11\ | за втори път за народен три6ун... !!ора!и л!обовта ла на.рода към нело". чазва плутарх.|

.. в лолигическа1а си лейност г/й пъп_

1Ё%.'т :ы#3{.#' вял по стъпкиге,яа ьрата си. 1оа йгай гравх лродължитсл на дслото му и отмъсти_. тел за неговото убийство.'лични и об-

щополитически |1'отиви.е препли]эли.още в първи1е му речи.()гношениего му към}6ийство.]о ]|а браг му е ярко изразенов един от първообразвите откъслеци от г:еговите_ речи'

''къде1а !иря.аз' нсш2стният' у6ежище? _ :<азва той. . Ёакъ.1еда се обър8а? към капитолий ли). та тои е оше мокъР ог_кръвта на брат мп' (ъм дома ли? за да виля майка сй' ло-тъчала в с|(ръб и отчаяние?,,9' той смята, за сво!! дълг д! от_мъсти за брат си и ощс с първия закон. проклран по неговаинициа гива. оили пр'.|влечся!' къ:' ст1ебна о1говорност всичкиония' които бе3 с..1 лрадал4 в !!.!гяание ри]'ски гракдани.]ози закон бил васочен срешу поп,{лу!"| ле.|аг' който катоконсул прогояил ог Ри[' привърн(ни|1итс на ти6ерий гракх.11опил11й 6[,!:\ пр,]нуден 1а палусне 14талия'

*;г;*;ы-";!;*' на римс(ия граж (анич от произволитРна магисграта, 6ял по.нагатъшно логи.

ческо ра]витие на старишното право на обдалване пред на_родното съорание (|ш) рго!'оса!|ол!5)' с.1Р: | ракхите .: о за_понналода се лри]]ага и-във войската' _1ето преди това ле било поз_во3ешо да се о0жа'|]в,, решение]о на ьоман'1ира. в същатавръз'(а стоят и останалите воет1|{и зако!'и ва [ай [оакх: нзвоевяа слу)кба ве 6ивало да се прйем4т хора' по-мла;и о1 се.']|е]'!надссет го1ини, прекратявал,. се удръжкйге от възнагоая._лението ла войнициге за снаряж.ние и обшуялировка и лр.

по мол6а на !1айка си коряедия гай оттеглил законо.проекта' насоче!{ срещу мак октавий. непосредствено следгези мерки. затвърдяващи политичёското му положенис' гай] ракх развил многосгр]нна социална дсйносг, която има"1а .]ацел да оое1ини вси'!ки сво6о(ни елем^дти' яаст,осни лрогив

вдин от пъ0вите п0оьараьи зако||и бил)китвия1 ]акон я{итният закън (!ех !тшпёп:аг|а), по който

все|(и пле6ей могъл лично да купу,) ,{ито на ниски цени:;;;;;;';." !авал по 61/, аса-(; е' 8з/1 литра стрували 13

златни копейки).Фсновната идея на тоя 3акоп ве 6ида нова. и по'рано в

Рим имало случаи, когато хлябът се лродавад на евтиви цеяи'А що се отнас! до голе;\{ите елинистически градове' грижата за

сва6дяваяето на гражданите се смятала там за една от глав-ните задачи ва управлението. о!ъреме_|1авреме там се разда-' вало жито ва малоимотвите граждани. влинистическата прак-

ти(а оказала несъм!{е!1о влиянае върху гракх, но осо6енотов този закон било, че матсриал!'ата !1омощ за ма!1оимот_

ните граждави се призвавала _за_ задълже|1ие на дър)кавата'гай гракх преследвал и опреде,ени полйтически цели: законътсе пр6карва] в интерес яа ма.!оип1отните гра!с{и плебеи, коитопо тья н;чин трябв!ло ла застанаг на сгравага на реформатор']'

в !]|1терес на селс!(ия плебс бил възстановен в пъл-11ця с|1 в1а! аграрният 3акон на ти6ерий гракх'

Бообата п0отив во6илигета изисквала да!ех аеРгоу|п- бъ!ат лрйвлечени и кон]!и!1ите на сгра_

ната на демокрацията. йкомомическатасида на това съ:ловие нараствала непрекъсвато. заедво с товаобаче ков!{иците предявили и определени политичес|(и искания.[ай [ракх лрокара} закона за ;ро;инцията Азия (1ех 6е р!о_\,!пс!а'А5;а)' по йойто в земиге ва бившето псргамско царствосе въвеждал десягъкът' съ6ирането на този данък се предо_

?т_ййло 1а откупните .4ру;кества' а отдаването ва откуп -ста-вало !'а публично падд;в?по, урехдано от цензорите в Рим.

1озп закой бил прокаран в интерес |{а конниците' тъй като щомнадлаванията се извършвали в Рим' а не в са11а']а провинци'(какго 6ило например в €ишилия:. п;естните- финапсисти -се

лц_

йавали от възмодността да конкурират. ко|]виците добивалипо то3и начия неограничени права на икономическа експлоа-тация на богатата източва провинция. надписите от островделос по8а3ват' че от това време се засилва ролята ]'а рим'сйите лихвари във фи'{авсови; )кивот на източните обдасти'

Фт голямо значение за ко!|яичеството билсъдебвият заков и съде6ният закон (1ех |!10|с'ат]а), по който

в постояя''ите съдебаи комиции 3а раз_|'лея(д.]не дела1а за злоупотре6и|е в провинциитс 'ч!!аР5{ьпе5!'с|рс1пас ас гсрс|ц'!а!5) трябвало да засе,1ават нонници' !ова!:пп!псяло тех<ъй удар йа нобилитета' според Апиа|', след като;]:!ко!гь'г бил прис']'' |'а;| |{а:]ал, чо

'унип1оя(ил с едиц удар се-

място пле6са от села исенаторското съсдовие' на първо ,

градове' както и ког1яиците.

'Ё

1 Р 1! !.' с. с.асс]].' 8.! с

'с с ! о' ос ота1огс, !]]' 5(].

{

224

ната'1. ковни|дите трябвало да разгле'(дат делата на севато-рите! които 6или наместници в провинциите и среп{у коитоимало обви!|ония от страна на лровинциалите' а подо6ни сду_цаи били обик|'овено яв:|е!1ие. А злоупотребите па публика-ните останали не!!аказа!{и! тъй |(ато пе биди съдру)кници паримските съдии.

п1алоимотното васелевие, конниците получавали лоръчки за до-став!(и, а удобвите съобще!|ия 6или голямо удобство и улес"невие за селското население.

грак)( отдавал първостепенно знаце11ие наосноваването на иови колопии. гай гракхвъзнамерявал да основе колонии щеди

всичко |'а мястото ва капуа и тарент' с осо6ея 3аков, пред_лохев от яародвия три6ун Рубрий' било ре!!ено да се ос!]ове!(оловията юнония на мястото 11а предишяия картаге!'. с товат'ай гракх пренебретвал религиоз!!ото проклятие' което тежело|1ад тази територия. там тря6вало да се заселят 6.000 дуди'при което все|(д получавал парцел от 200 югера. както и3-глехда' със закона се целя.]|о създаването и укрепват{ето васредпито зомевлацелци, които обра6о{вали земята не само 3азадоволяв6!{е ва |{у]кдите с'4' 11о ц за да продават селско"стопанск'.!те с|| произведения.

новите '{оло!!ии,

които се осг'овавали на местата па стари1''1,рговск' центровс' не приличали следователно на предит1]витс!'о9н.|о.зе!!!едслс:{и сели ца' тяхното осяовававе трябвало даза!'птересува г|е само о9ия, които разч'тали да получат земя!|то да привлече и вниманието на търговците и занаятчиите'

г9а|(х со ползувал с веобикновеяо голям авторитет всреддсптократичя!']]',е и делови |(рътове'на римското население. всвоята дейнос1 той издязъл въп от р4}1ките' в които тря6ва,о.]а се ]вил(и като народен три6ун. той ръководел работата!!а агрдрната комис!.|я| намесвал се във вънп]но.политическитевъпрос!!' ръ!{оводел про|{арването на пътища и освоваванетона колопи!]. сенатът бил безсиле}1 да му се противопостави иприсма' пеговите предлохения. според старите о6ичаи народ_яият трибун вя],[ал право да !1апуска Рим, во гай гракх ходилв Африка, за да ръ1(оводи дичцо осяовава!]ото !та юнония.

вднов0еменно със засилването навллянието на |'ай се засил-вала я опоз!п{ията' новитс кодоции се основавализа сп1стка на зе-ми'ге' които се нае п{а,,! '!!ы.';1зы от едрй'е зё йевпа дёлци. осво-ваването ]'1 колочил яа мяс1ото на каргагсн лротиворс !слона полит!|чес|(]!те тради|]ия' тъ]! като викога но сс ословавали

3а да съживи икономическия яивот |1а

италия, гай започяал да строи пътища.по тоя вачи| се съ3давала ра6ота за

225

колонии въ1' от лределите яа ит^л11я' но то парушавало ирелигиозните 1ра1иции, тъй като мясгото на картаген сесмятало 3а прокълнато.

Фсобено остра опозиция преди3викад зазановопРоектът за конопроектът на гай гракх за даваяо

права па римски |ра)к!а|{и яа съ!озниците.които се сражавали във всични вой|'и зас4но с римляните. новъпреки тпва' за разлика от последпите. продължавали даплайат пряк воене; данък (1г!ьц|ц!л). съюзницпте не участву_ва;и в раъпредслявето на земите' тях!'ата личност не билазакриляна от правото на провочация, а злоупотребите на рим_ски|е магистра1и надхвърляли всяка граница' прои3волът сти-гал дотам, че сво6одвите хители ва италийските градове сеподлагали без всякакъв повод !|а Физически ||аказания. дава'нсто право.па |рзхдапство увеличавало многократво броя валъ''ябправвите в политическо отношевио гра)кдани и по тояна.|ин се засялъали позициите на рип1ската демокрация._

този зако!!опроект' който засягал ивтересите на раз}'ислоеве ва оимските граждани' се натък1|ал на опозицията неса'о на с6ва.ор"те. т!о и на плебса. който яе желаел ,а сеотка)ке в полза на съю3ниците от своите привилегии.

престоят на гай в Африка съ/сйству'пРедловени-ё'онасга' вал, както изглежда' 3а сплотяването яа

рия '!ивий

дРуз опозиция.а. изп'ежцу нароцяи!е три_6у1111 о1

'22 г. противник на ! ай гракх сил марк ливий друз.

с одобрениего яа сената той внесъл законопроект за яоваграрен 3акон, който изгле)кдал по-ради!(ален от предло!(е!{ияот гай законопроект. друз лредло)кил да се основат в преде_лцте на ита]\ия 12 нови |(олонии с ло 3.000 парцела въввсяка. в !{овите коловии трябва;о да се пРеселят най_6едвитеграждаяи' при което ге се освобождавали от всячакви плаша_н!тя за земя!а' 3аконът имал явно демагогсьи характер. тойцелял да повдигне авторитета

'{а сената и да накара главпите

привъря(еницц на гракх да го папус!1ат'

предлохението на ливий друз билопотушаванена двияе_ поието ц законопроектът на [а:| [ракх#]$';'": ".#ж"1-за съюз,ици'.е 6йл отхвърлен. Ёсп1'ия_

' - ' _ '_'__- -телйе 6а гай гракх започнали да,],.гг

ствуват по-смело' тяхпата агитация имала успех и в 12] г.гая гракх не бил и3брав за народев три6уя. оптиматите поч_нали да нападат оне3и закони' които б'\ли прокарави с уча'стието !|а гРакх. в 121 г. 6ил повдигнат въпросът за коло'нията !олония' о'!тиматите и)пол.!ували слуховетР за нсблаго'!!Р!!ятните полич6и 'р, осяоваване!о на ко}онията. Разказвалосс' че вълци подкоп3ли през нощта пограничните камъня. по_

ст]п.пи прса дсн' !]а грани]1ата '!а

бъ,пещата колония. ]ова

1|,![

! А 0л'' пс !с!!' с]у'' ] ?2,

226

6ило изтълкувано от авгурите като израз на гвева на бого_вете, 3агдето т{олонлята 6ила основана |1а прокъляато място.ко|{сулът луций опимий. един от главните противници награкх, свикал народното събрапяе, за ,а отиечи за|(опа лаРубрий за колонията юнония.

Ёастроепието в Рим 6ило въ]будено' двсте стра!]и сс ло_

гвели трес(аво за пре[стоящите комиции. за място на яарол_ното съ6рапие бил опрсделен |1алитолий. цето двете вражду'ващи ла-0тии се явили още от ранна сутрин, като се приго_твили за решц'елна борба. в същото време' кога]о ()пимий

и3върт1]вал о6ичай1|ото )кертвоприно1де!]ие преди откривапетона наро,дното съ6рание. неговият ликтор Антилий обидил по_

лу.1аРите и 6и!1 у6и7 на място1о от привърженик на |ракх. .

у6ийството па ликтора дало повод на олимий да свикасената, за да лро(ара се}1атско постанбъление' с което дър)ка-вата се о6явявала в опасност и на (о!|сула се цавали и]клю'чителни права във формата на тъй яарече,!ото 5ела1ц5 соп5!!'|!1!п ц!1п !!!'п, което гласяло: "\|6еап{ со!!5ш]е5 по ч1!!4 6е{г|_пе!!1| геч рць|!са сар;а|'' (консулите да се полрижат, държ]'вата да пс !)ретър'и какъвто |'1

'а 6ило ущърб). това би,о

първият случай аа прилагане |{а такова изкл|очите11во сенат'с(о постановление,

по 3аповед яа опимий севаторите и част от конницитесе яви.,1и ва [{апитолий въоръ:кени. 3а да се справят с демо_чратите' бил иззползував еди!{ отРял гръцки наемници' гайгьакх и'рулвий флак 6{овсуд в ]25 г.) ]аели със своитс при-вър)кеници Авентинс:<ия хълм'

' в последяия момевт грак{ и Фудв!]й при6яп{али до по-мощта на робите' като им о6ещали свобода' но т'ласът им не6ил яут: 6ило вече (ъсно. консулът опип1ий и3пратил срещупопуларите наемни критски стрелци. чоито ги о6силали с о6_ла|{ от стрели. около 3'000 привържени11и на гракх 6или и3-6ити, тру:!овете им хвърлени в ти6ър, имуществото на заги_яалите {онфискувано, а на бдизките им било забранено да но'сят тРаур по тях.

Фулвий 6и'] убит в работилницата на един свой клиенг,в чоято иск2 ! да се }'крие. гай гракх сполучил !а избягана другия бряг Ё|а тябър. в горичката ва фурина 6или наме-

рсни11руповете па гракх и на ,{еговия предан ро6,тъй катове искал да падне в ръцете на противвиците си, гай гракх3аповядал да бъде убит, а робът не искал да пре'(ивее смърттана своя господар.

в това ре1дително с6лъскване с рип{ската демокрация по-(;эдили оптиматите' опимий извър1!ил тържествепото очип1с_!{ис на граца и издигнал храма |{а съгласието (сопсота|а).

въпреки по6едата па оптиматитс' паметта на гракхитсвисоко се тачсла от римските плебеи'

227

1',,!мския ||аро1. пишс ]]лутарх,.'в скоро врРмс пок€за'1!(олко м!]ого обича гракхи|е и кол!.о скьР6и за 1ях. 1ой из'дигяад изобра)ксняята им ва видво място и осветил местата'дето те били убити' отивад там и пренасял в }(ертва каквотосе ра'(дало в разните годи1п|{и време|'а' а мнозина им прена_

сялй всекидлсвпо жертва и сс пок.'1аняли прел тях' !'ато чс

л^ 11двали в храмове на 6оговете'|.

Реформитс на гракхите засегт|али най_Резултатяте от ]а- жи!шаните интереси яа римсьото общс._*н;:я?г"'' ство. 1с са последица от ояе:1и значи'

телни промени, които сс извършили в

социал!]ия )кивот на древвия Рим. о6явявайки се за привър_женици |,а Ри1|схип плсбс' гракхите влели нова струя в рим'ския полити !сски живот' те се оп|'тали !.а осъщсствят ония

демократ!!чески идеи' които се офор!!или в гърция още презкласи;еската епоха и за които се водела борба в гръцкитегралове в слинистишесчата егоха' и ти6еР\^й, и гай- падналидертва н,) рсак''ията] но и на римската олигархия о!!л нанс_

ссй тлао. Фт в!'с[|ето на гракхите в Рим 1алочнал нов период

на ;апоъ|яата политичсс| а бор6а. чоято продълл{,'ла ловечео. ед,о с.о'егис' въпрехи трагичната ги6ел на 6ратята_рефор'матори, тяхпата дейност трябва да се с[1ята за един от толе-мите уапехи !'а римската де!,о|(рация. поло)кението на отдел'вите со]1иални групировки се променило.

-- -'- |!блитйката на гракхите дала }'ай толеми и3годи ва ко|1-

ви.]еството' което от;ре|\!сто }|а !ай граьх !обива 3начен]!е1она особеяо съсловис 1ог(о е411е5!Р0. то получило извсс'гний6ййтйчески и

''кономически предимства и могло успе'пио да

ковкурира сенаторите както в рим, тъй и в провинциите' вси'чки ис!(а11ия {{а та3и груп4-били задоволет1и.

- '"- к ра\иъ|ал|1\1\'ё с6,!иаля' реформи _ политиката на осво-ваване !а коло!,ии вън от грат{ицйте па }}1талй4 даването право

_на риптски граждапи !|а съ|о3ниците' _ противоречили на инте'

оесите !]а ко!|ницпт. и в рсши'гелвия моме!'1' те сс озовали'в .'агера п' противницитс н3 гай гракх.

в областта па аграрната политика гракхитс успелисъш1о така .ца отбелс'(ат чувствите.!1ни успехи.,

Благодарение ва реформите на гракхищ ![ю'1!*в++!19'шитс селски !топаяства се увеличил' 8 136 г' тбй бил 317'9з3'; ; 125 ;. з94'736. йех<лу това в предходния период бро'тим нс се увеличавал' а !|а|1ротив намалявал. г|РиР!стъ1.

'19гпз/к1ан'тс се обясчява с това' ч. се увеличил броят на лицата'

имащи це,:з' п0 тоя начип' с'1ед геформага около во'000 граж_

ла!'и !!ол!ч]!ли !!оэ.и.1еви парцели' но ус!!ехът на аграрнитс.'зьопи би} само чясгишсн' гракхитс

'|е пречах'|али причивиге|

1 Р ! ! !., с. (||^сс!!' ][].

22в

на обезземлявавето на селячеството, тънкият слой на !!овитодре6ни земевла!елци бил везначителен, а да се възстановипреди1!]ната селска армия оило невъ3можво.' въпреки пепоследователността ва гракхите !| социалнатаограниченост на техните рефоРми, не 6,:ва да се намалявазпачението на тези и3тът<нати дейци от римската встория.

А!рар|1ото зако]{одатслство продъл)кавалов.РаРвото за|{оно- да се намира в центъра па политическия|:]:1=9_*:} живот !|а Рим и с.тец смъртга на гай"*};т;'"" гракх. прец.1ожениего на ливий друз' останало чеосъществено (бида основана

само малката (олоция скилаций). 3аконите, гласува1ти след|2] г., посгепенво отменили онова. което било устан6вено от

_ грачхите. [оследен в това отношение бил законът от ! ! ! г.'_ 'йздаден по вся|(а вероят{1ост от народния трибун спурийторий. вдип надпис' намерен още през ху[век, съдър)ка зна-чителни откъслеци от то3и 3акон.

според този закон' разните категории о_цу_п!{раяи з_еми' пре.мивавали в частна собствчЁос{:-гбаа се о{'насй!б и цъ старито

'"''аден(я от ърёйё1о й!с:ли [ракхите (уе1!$ ро55е5Б{о) и до пар-

']елите' получени по законите на гракхите.

владелците ставали неограничени собствевици '{а

своитепарцели и според текста на закона могли 'да ги пол3уват' да гиимат и да ги влацеят" (п1;, 1!ц'' ьаье!е, ро551асге) - това са вссизрази за о6озвачаване на т<виритската собстве|!ост върху3е!'ята. вдадел11ите се осво6ождавал!.! от всякакви вноски имогли да продават сградт,!те' намиращи се в техните парцели'__както и самите парцепи. за в 6ъдеще перазделените още дър.я(авни 3еми не бивало да сс заемат от частнц лица. те тряб.вало да се дават под нае\4 или да се прсвръш(ат в обществепипас6ища. устат1овен б'1л максималният брой на едрия и дребевдобитък, който молъл да сс изкарва на о6ществените пасбища.

законът засяга не само цта'1ийски_!€, но и пр!!и}!циалнитедър>{1вт!и зщи. в ве!о сё йво!и вай-мЁ6!о за зем'йтё

'в Африка.

известно е, че в та3и прови|{ция пмало три глав!'и категорииземи: земи на едрите частнл владелци

-римляви (а9ег р1!-

уа'::. уес'|3':|зчш^). владения на местната аристо!(рация (авег51!рел6]а-!!ч) и особсн позсмлен фон4' който римските цензоридавали под наем 11а гра)1(дави' латини и перегри!'и'

'!а п1ал[{и

парцели. Размерът ва ваеп1а бил определен от закона на гайсемпрояий гракх,

3ако|{ът от 111 годи!|а запа3ва демо,(ратичсската фра_зеодогия' призвава закона на семпроний в сила, но отварялростор ]а моби''1изираче на по.]емлсяата со6ственост как1'ов итал1-1я, тъй и в провипциите. съ\бат^ н^ гракханскито вла-дед!!и с неизвестна' по всят<а вероят|]ост вякои от тях ссразорявали' а други ставали плантатори. тря6ва всс т|а|( да

се от6еле)ки, че средното и дре6ното стопанство не били окоп-чателно изместеви нито по времето на гракхите, вито следтях. селското земевдаде|{ие останало най-трайво в северна ив някои части на сред!{а и1алия, де7о се запазили повечечерти отнатураляото стопаг!ство' а робовладението не играелотакава рет]!ителва роля както в латифу|]диите на юж11а и7а]\ия.

г']!АвА ху

външнА'гА политикА нА Рим'нАпв.пР.н. нА 3Аг)Ад в кРАяв'

1. югуртинс|{ата война 1!1 105 г.

!!рез двадесетте и следните годин!,! на 11 в' пр. я. е.когато в самия Рим се водела борбата ме)кду полулари иоптимати' почти по всички граници на римската държава ималовойви със съседните народи. в повечето слузаи това 6плине3начителни с6лъсквация, но повякога те се .лревръщали всериозни и продължителпи войни. о_сдовщ!_ задача на Рим въввъншната му политика на север бил стремея(ът да с1'| осй|ур!1

-до су)(о--г пб $брё връз(ата с испаяия. това 6и,о вах1о иот стратегическо гледище. както и от гледйще на търговскитеивтереси. настъплението срещу подалпийските племеца ималои други цели. Римляните гледали да 3авладеят 3емите па алпий.ското край6,ё)кие, за да могат да ос|1оват там колонии. цо' се отяася до североизточнага наст на |Балия, тук римлявитесе грижели не толкова за 3авоевания' колкото да 3апа3ят гРа-ниците си от нахлуван11я и да поддър)кат прости)ка на рим-с|(ата дъря(ава.

още през 154 г. жителите на ^1асилия,--_*;-';;*_- заплашени от лигуРите. сс обърнали за по-

мощ към Рий. 6ле1 упорита 6орба лизу-Ритс 6или победени. в 125 !. по молба на масалиотите римля-]'итс потеглили срещу келтите. консулът за тази година, Фул_вий Флак, един от водачите на популарите' пръв от римляните:;рсмппал Алпите' войяата продъл)кила и през следьтите годи1{и.]1|м']я!|итс срещнали мощ!{ата коалиция на_келтс|(ите племена'!!с|).1 !(оито има4и най_голяуо з|]ачение €_рве-р-!!ите. последвитсс|!олучили да подчинят по'голямата част от келтските племенаи да Ра|]прострат властта си върху земите от пиринеите до]'с&п. с едуйците, враждуващи с арверците' Римляпите с|{л|о-

'||!'|!1! с1'оз. Благодарение на похода ца Фулвпй Флак отделпи!|,/|сп спа ()!1ли по|(оре||и и сс 3адъл)кили да плащат данък |{ам]гил!|'' !] [22 [.611ла осповапа крепостта А|(ве секстиеви,

1!

'зоа поез 118 г. на мястото на стария ьелтски гр!д нар6он 6ила

о.ньванд оимска коловия. между Алпите и !!иривеите ои'та

'6р",у"а") "'", пр'"ив|!ия' нарсчеРа нагбонска \ алия' ('

,'Ё'^66"'"'" област се насланили ри[кки т1'рговши и пресел_

;;;; й;';; й су*о '.',ду !'{талий и йсла;:ия се намирал сега

]'']{,"'" "а

рим]яяи':е' 3авземането на Балсарс!(ите остРови'

ко]ато'били база ла ппирагите. осигурявело шорсьите връз[и с

;_й;;;;;;;" Бо'т'.'р'|'. Фбаче войните в и33точните Алпи в

илйрия и на Аунав не всякопа 6или успешни за римляните'' Рефооп:ата на гракхите пе упражнила съп|сстве!|о влия_

,,е в'рху'ри'ската войска' от осподствув;ща]а гр}па ла нл_

6илите'га'в целки случаи из'изали способни и '1]ровити кома|!'

."]]. т'"а .!,',",'"";!о неведнъж по време на войвата на ссвер'

" !'1Ё3"й{ ]Ё*' "

тъй варечена1а 10гуртинска война'

между потомците на нуми11ийския !]арполояението в А4асипйса сс водела 6орба за нумидийсАпя

нумидия престол'внуФ]:,-!ъдз!щща.ю_[|рт1.отяел владенията на своиге 6ратовчеди' |:1ияия1 о'! тях

^и_#;йЁ"й ;,;й ;' {р,}-й]{т--,&херйл' успял .' |'1 п'6яга в

Ёйй. ,6'' ,с|'"' за шоп!ош. |Фгурта 6ил даровит пълководе'(

и д;пломат, но крайно влас'о'юбив и за властта {,ил ы със гоя_

!"!_'! '".{р*, Ё""к' ,р""''пл"*""' той бил популярен и се

ползувад с авторитст всред местните племена, а познавал

!'ьо'е и о,:м'яяите. на времето (и югурта се сраяавал под ко'й'"!.''а !'а сципион Бмллиан при степите па н}манция и оил

6лизък с много римс'{и аристократи. поради т0ва че по']навал

]]^"й." "! ,"''"1:,*, 16гурта 6ил убе-1ен, че в Ри]\| с подку]!

б!тло възм6жно 4а се постигне всичко и да се заг'1апи всяк'!

' слод като Адхер6ал отиш]'''' в Рим' ю!у_Римфвяг сена' и ота чрез свои пратени'!и' без да жали_"$т#:;у ' 5'"''{о за попкуЁ .а ол]1ягелни лица' за'

почнал да търси п0дьрс!а!] |'а вилви сс_

натоои. 6е;:атът изпратил спедиал!|а комисия в Африка' но

]о.]Б!! йБйй да Ё6дкупи !'имските легати и 1елогб те?е'''',.йЁ й негов! полза: по,1 негова в'!а(т минал и западната

--[лййодЁ;] част на нумидия. а Ад\ер6ал пол}чил и1точ||ата

стабоЁаселена област с главния град на нумилия !!ирга'

ус']'ацовевият в нумидия ре/ким с' ока3а]!война.а с югурта

'6'*" ,е.о"с,. Ёаскоро слел спошенаго]опазгоаппчава!|е }Фгурга нападйал цир1а и я обсадил' в Рим','"'''' за това. но'Биегто да изпрагят реална помо!ш на Ад_

1собал' и.ппатйли в Африка пратеничесгва' които сс врьщали|'!'й- о!.] '*'*.''о

'' !й ои.:" резулта:и' |[ирта 6ила прин}_

,"," ,, .'."'у'"р'' а ]ог}г'та' въпреки обещ'нил-а си' екзс_

;;;;Р;; {;';р';.;: бс'", "й'э :.':по:''на ''апове: о\1ли пз6\'11и

231

всички мъве' които се |1амирали в града. _ме)кд/__затиналитеимало и римски !ражд4ни! и италийци. които се занийавали стърговия в нумидия' вестта за тези събития пре'изви*ала=въ!муйенис в-Рим. осо6ено яегодували конниши!е. Бъпрекисъпротивата на яякой?ея6т6ри на ю}'рта 6ййъб;Бё;а ьойва(111 т.). Римск!1те войски вече навлезли в нуп,1идия, но югурта_ отново сполучил да лод!{!пи рцмски'] е.ко[)а!,щщ и те (е съгла-

-слй на7ир,"поз6рецза |йм.16зи поговор йрйй3викал в Рим нова'6ълна от възмушение' енергичяият варо1ен триб}н гай мемийдори ьтастоял югурта да бъде повикац па съд в Рим. югуртасе явил пред народвото събрание, по щом мемий започвал даму задава въпроси' другият народен три6ун, ко'ото |огуртауспял вече да подкупи' му 3а6ранил да отговаря |1а ?ях. Ра_6отата обаче не свър{!]ила с това. ]огурта, който 6ил повика}}в Рим като о6вивяем, ве само |1одкулвал севатори' но дориизпратил и убиец па едного от прете|{де!1тите 3а !|умидийскияпрестол, който се намирал по това време_в Рим. само товаявг!о пренебрегва!1е на всяко право привудило се!{ата да де-1!оясира мирния договор и да изго|1и югурта от Рид{. Разказваъче когато напускал Рим, югурта извикал: ,о прода}1(ен град'ти ще преста1'е!!1 да съществувац' щом се |1амери подходящкупувач!"1

след това отново се почг1ала войната с югурта, |{о тя севодела крайно неиз|{усно. наскоро след 3апочването на бой-ните действия югурта нападнал пеочаквано римския лагер ипринудил римляните д^ кап''[ул\1ра7, !1одкупеяият командирна римляните сключил договор, който признавал югурта засъюзник аа римския народ. този успех дотолкова повдигналпрестижа на нумидийск'{я цар' че ло,1 нсговото ]наме започ. . 'яали да се стичат своболвите й полусвободпите ллелена. в Римобществсното мнение било възмуле|{о от по'купнат']. 6езпарна ! .,

и неспособва 3а активна външна поли'гпка сснаторска олигар- |

хия' започяали се съдебни процеси' и ред видни сенатори. мея{лу ] |

които и Фпимий. _оргаиизаторът на убийството на [ай |ракх' \ !били изгояени от Рим.

вдва сега започнали решителните воен|1и

квинт цецилпй метсл' уб.!ен и непри_иирим. аристокоат, бпйт€т-лййоволе-ш. чр!Ё й нсподкупен.чо.

_ век' когато пристигнал на мястото на ооините деиствия' ]!|е_тел преди всичко взел най_енергични 1!1ерки' за да зас\'ли дис-ципди!1ата в разложилата се армия. той турил край па маро.дерствотц изгонил от лагера лавкад)](иите и жените и запо-вядал да се докара войската в подходящ вид. Раз6ирайкц чепоражепието му е неиз6ехно, югурта започяал да моли за

1

1-

' 5л !!' !)е ье!!о .]1!чц!|п', ххху' ]0.

232

мир' като бил съ!ласен ва всич(и условия' во метел смяталза необходимо пълното у1|ищо)каване ва противника' повел р!!м-ската войска към вътрешността на нумидия и в срахениетопои оеката м!тула (]09 г.) яа|!есъл на лротив!'ика си решително,''о'',е"и". ||уйидийската арм^я била разби1а. но войьата лс

6и!:а завършена и |0гур':а пролължава1 да оказва съпротива'той водел партизанска война лри енергичната лоддръж|(а на

я6пиканските племена'-' й!'', ''"'а, за нео6хо!имо 1а 3алови самия юг}рта и

затова война га се затегнала'в това в0еме неочаквано 3а метела ко'

гай маРий маялувавё'о било поверено \!а из6рАниянаскоро коясул |'ай [т1арий' който участвувал в нумидийска']авойна' като йод",нен на метел в качеството на негов ле!ат'

гай мари|;, който сме|1ил 1!1етел, 6ил 'вов човек'(ьоп]олоуц5)' той :!цойз'иза, (]т латилс(о семейство' кое1о )](ивсело

,'а се1о. оли]о до г!ада Арпия. Роди1'ели1е му не му 'алиобоазовавие' Фг р'п:п-а възраст гай марий сл)жел в армията

и с'е отлмнил с хр!брос| ощъ във време яа нуманти,ската война|

когато лоивляк'л вниманието на сципион вмилиан' 6 |!! г'!о1арий 6йл наРоден 1ри6ун и !|рокаРал няколко за|.она в ползайа'-!ле6са. за'да зав|рже връ!ка 6 ар'й'1ъкрацията, марйй се

. бй-ёйи_;а 19лия, която била от стария патриц|'!ански род на!олиите. наско0о след това марий сполучил да дости!нс 'покупуляа магис;оатура. той 6ил и]бран за претор. а след това

йо*""'й., йл-а'!йй] пре" време яа }Фгуртинската войяа той6и} ле.ат ца метел, с когото го свъгзвали стари клиентсьивръ3ки. марий можад да се валохи като опитен воеяачал|'ик'т'ой се пол!увал с голям авторитет всред войпицитс' защотокато -,1ов човск' 6!^л 6л|1зък до тях по манталитет и 1о хА-

раьтео. в )08 !. въпреки волята на ме]ел. марий поставил

|а,дидатурата си за консул. 3а него гласували ко1!ни1]ите и

публиканите; подкрепяли го и плеоеите.

с особеяо ре| !ение па народпото съ6ра'3авьРшване1о на ние на марий 6и'1о възложеяо ,а лро-

"'-1"-']1 '-:|:у_ 1ъл)к' вой;ата сг|сщу югурта' той лоелкомандуването и на!]о(ъл на юг}рта Ред

погажевия. мавританският пар Бокх' гъст яа югурта. преми_

нал н' страяа'а яа римляните и предал своя зет. квссторът

',1уции (о|нелмй €ула, който се найирал в армията на марий.

91дц6д 3!едно с Бокх в ла!ера яа нумидийците и заловил[огурта (]05 г)' войната с нуми4ийския цар била за-вършена'' н; ! януари ]04 г' марий празяувал триумф' в триум_

'ьал]|ото '!!ествие въовял югур1а в о!{ови и в царски одежди.

Ё".*'р' .'"д ,рьуйф, 'о -]''о'ед н, марий, югурта бил

екзекутиран. ' !зс1 о! фмилийското шарство 6ила приладеяа къмша маво]'таяския цар ьокх, а остаяалата част _

'р'".''.'',","'', на сл:!:: 6олнав и с!:а6оумен роднипа на югуРта'

233

2. военпата реформа па марий

Рефо! '!ите на !'ракх не разрешили въпроса за реда на

попълвайе|<: на римсйата аршия. старата на6орна систеуа срс_

щала все лсзече ]\1ъчнотии. 3а сетнешните' не само в1лшно_

политически, но и вьтрешпи събития. било от .]начение ново'въведението яа гай марий. той пръв залочнал !-| ]14ь,ема във войската пролетарии. т.е.!!4д{д4ни)които 1 княмали цслз. тъй като в Рим имало голям оро]й оезимотпи

-_хой=ё'6ило мъчшо да се намеряг хелаеши да постъпят въввойс|<ага. Ёо с това се промеяял прияципът яа попълването на

войската. г!о тоя вачив гра}кданското опълчевио 3апочнало

да се замества с дофо-!.9дно яа6раната-' аР'мтАя 91 '!1!ця!|1'Бойниците полувава':!й определена 3аплата и пълно сваряже_ние;'ср6кът на служ6а:а във войската' не.]ависи!|о от това

,!'' ,[".'' мир иййп войва, бил '6

го'дини. след това войни'

цитс би4ц уволвяван!] и обик|'ове!!о подучавал!, -зе_мя

оттотава дегионът започ|'ал да се дели яа 10 кохорти'всяка от кои1о се състояла от две манип}ли. а във всяка ма'нипула ишало по две центурии. всяка кохорта брояла 500 -

- 600 чове.а и числеността !!а легиона стигнала по тоя яачи!1

до 5.0о0 - 6,000 дуп.|и' тактическа единица станала сега веманипу'ата. а цент!рията. 0 тази реформа се.постигало го_

'{-ямо ё"соедотойвйЁе на командуването (не 3о. а само 10

т!ктичёст]и еаиници). предишвият боен строй се състоял о_'

леко въоръжени хастати' принципи \| тРи^р'1!1,' при което вои'ниците се причислявали кБй отделяито категории в зависимост

'' шс,,' с"'' с'ро"' от три линии се запазил и при марий' но

във всяка кохо'та имало сега мавипула на триарии' манипулана при!1ципи и !ланипула на хастати. и въоръжението, и мя_

стот6 в строя се опРеделяли от коман'ирите' цензът яямал

вече ,икапс|о 'лияние'

Б,ли въведени и дребни промеяи' на-п0имер вместо старите отличителни знаци 6или въведенин'"и. Бсе.и легион получил свой сребърен орел.

Фсвсн това била значително подо6рена дисциплияата'войниците били '!!лъжни да правят постояняо учения' да раоо'тят в лагера' ,а прокарват пътища. да издигат укрепления и

т. н. |1оради реформите яа марий римската армия се проме'

нила и яейпата 6оёспособцост пораснала; -Рф9!уеч чу"'1" "известли политически г|о4дедцци. предишните войяици гледали

_1-а зайрйат йой6т_о-е възмо!но по_скоро войвата и да се

завъонат в отечеството си' дето ги чакало тяхяото стопав_

ство: мариевите войяици ставали бойци _ пРофесионалисти'1е се ст!емели към нови походи' които им обещавали плячкаи 3абогатяване. променили се и отяошенията меж,у пълково'.1сца и войяиците" последните особено це|!ели онези коман_

' в)к. по{)Рс' с1л. 135 ]з6.

234

дири' които ги водели в успешни походи. войниците 6или го-тови да слу)кат вярно ва такива воевачалпици ве само въввъншните во;ни' в случай на нужда те подкреляли с оръжмев ръка политическите им искания. прехоцът към {истемата вадоброводческата''ар|}|ия доста съдейств),вал за въъ|!икването награж!анските воини на сетнсшния перио.1 и нал.'. ал олределенотпечатък върху целия }од на вътрешната оо!оа в края наРепубликата. /]

3' войната с кимврите и стевтоф е

вдновременно с !огуртияската война рим.'4те тря6валода водят войяа и на север с келтските и гермаь;;ки пълчищана кимврите и тевтопите.

първото с6.'|ъскване на римляните с кимврите станало в|]3 г' недалеч от Аквилея и завър1дило с поражснието на Ри-мляните. към кимврите се присъединили т] някои келтски пле_мена, населяващи земите отвъд Алпите, и няколко години на-ред римляните търпели пора)кевия. особено големи 6или за-?'уби|е им в соайение|о пои Аоавз]|ън в 1Ф5 г.. когато

-6-илй"р'-з6ити лве техЁи армии'и затинали окьло 8о.000 вой-ника. галия н италия 611л''1 спасени от пълен разгром порадитова' че кимврите тръгнали не въм италия, а към испавия.

в 104 т. с борбата против к!мврите и тевтоните 6'л ва-товарея марий, който, въпреки съществуващите о611ча\', б'1]|задочно преи3бран за (онсул. предстояла те)кка воённа кам-пания' цо резултатите от реформите във войската н€ закъ-снели да се проявят. 104 и 103 г. минали в подготовка яавойската' а след 1ова' ко!ато варварс!(итс гълчиша се ;асо.чили към италия, марий и0! дал ре11|!'телно сра)кение.

Битките пРи двве сев- в 102 г. в битката лри Акве-!9ц9тиевцст!еви п веРцеле марий разбил тевтонйе, а ка след:тата,

101 г. победил и |(имврите лри верцеле в севериа италия.Битката завър'пила с почти пълното унищо)каване !|а

кимврите.въпрекя действуващите закони) марий се избирал пет

пъти под ред.за..консул (в !07:. и от 104 1о1 г') и сеп|олзувал ё нёоби''новено влияние в държавата. из6раните ||оо6икновения ред консули се оказвали 6е3силни в олас]1атабор6а край северците гра!1ици. демо|{ратическите групировки,коитодопуспали в борбата пРотив въя[1]}тата опаспост оргави_зирането на арп1ията на принципи' чуя(ди дотогава !|а Рим, |1а_

руцили конституцията. това била една от първйте стъпкикъм закрепването на военната диктатура. след пофдата надкимврите марий отпразиувал три!мф и през 1о0 г. бил избра1!за шести път 3а консул. този лът о6аче изборът на марийне бил пРеди3викан от въ'1цна опасност, а 6ил резултат яасъюза му с популарите.

г,'!^вА х!!

со|(иАлнАтА БоРБА в кРАя нА п Р1 в нАчА'пото нА1 в. пР. н. в.

то избух|!ало по следния повод. пре3

1. второто въстание на робите в сицилия

|{апоегнатата о6ставовка, създа.]сна от външяите загруд_

нения! се усложлила в края на 1| в. от въгрешни събития'тия |одивй били о.}наменувани с |]ова в'1лна от въстания на

БББ1. в :оц г. пз6ухнало-въс'гание1о '1а роблте около капуа''. ](:,мпания' то било ръководсно от разорилия се римски кон_

йик ]г4инуций, който въоръжил 3.500 ро6и. но 1ова въстаниеё]'' Ё]й'!!й1'-1 от история',а на 6орбага на робите с робо'владелците. много по'опасяо .]а Рим б_,цо-ш!до]'о .8ъ!тадие';;';;6;* ' с]чу{!1]-{9е]т9 зайо!;на;о лре3 съща1а, 104 л' '

235

поводът за въстанието вРе|\!е !та войната с кимврите сеяатъттал на йаоий лравото да иска лочощ о1 съюзните царе' ко_

;; й;й ;; 6б.рнал с молба за ло !крепа хъм царя на ви_

тиния. последттият отговорищ че мнозинството от поданицитему бйло отвлечеяо от римски публикаяи и се измъчвало в

р6бство в разни провипции. тотава сеяатът и3дал постановле'1,'е. споое! което шезаконцо лишените от свобода поданици;;1;;;ъ;; дъожави тря6вало да бъдат освобо]ени от ро6_

.!,о. Р"'.*'".' ,ре'ор'публий лицияий ь!рва. коитоуправля'вал сицилия, залочнал !^ изпьляява селатското решение и в

-{./ББ"'" ;свободил 80о ро6и. но сицилийските робовла'делци ё подкупи \1 заг1лах'7 лривудмл11 нерва да сФе по'на-татъшното о;вобождаване ва хората' нез3ковпо ооървати воо6ство. тъкмо това послу}{ило като повод за въстаяието' ко'ёто

'".о.,""'о в разни места. € елна група от въсгана'ите

римският |!ретор сполучил да се справи, но друга част от въ_

!гавици.е ]тападнз'а римския отряд, из6ила го и сс въоръ'жила с плячьосаното оъъжие. това спомогяало на въсганието

да об!ване з|1ачителЁа територия.

както и поез време !|а първото сици'водачите на въс.анието ;ийско въсганиё' въстаналите избрали

цар и създалп съвет при г!его. за цар 6ил провъзгласен сири'е::ът (-алв,аи. иойто минавал :]а олитеп гадатсл по вътре1дно_

!.'.е '," *"'''*'''' той ввел името '[рифон (тъй се наричал

Р,1ин от сирийските царе_узурпатори' по произкод роо! и

,',,авил своя столица г'ада триокала' със 1на'!ителна армия

1|йБй.,*о,"'' о6сада+а на фала }4органтина. той обяви',] рБб"''". ,''"р''ц, се в о6садения трад' че ще им бъде да'де::а сво6о:': ако прсм!'наг па страната на въстаналите' 1о'

!

,з6

гава мор!а!|тинските робовдаделци от своя страна обещали наро6ите сво6ода, ако помогнат да се удъРди трада' и робитепредпочел!т да получат свобода от господарите си' а не отвъстаналите роби. събрапият вабързо римски отряд' който сеопътил в помощ |1а обсадешите, бил раз6ит от трифов. но спомощта ва роб|]те си моргантинците сполучили да удържатграда' обаче робите' |(оито очаквали сво6одата си, оста}1али

разочфован!!: пРеторът смет11ал о6еца|1ието на робовладел-ците за недейс1вителяо' тъй като то било изну,пе1!о и незаконно.

вдновремев'!о с армията па трифон ва запад действу-вала друга арм|]я' начело на която бил кили!{иецът Атинио'!'който имал славата па предст(азвач по 3вездите. Атинион същосе провъзгласил за цар и след като си съ3дал значителнаармия, започвал о6садата на лилибей, която впрочем 3авър-1!]ила с несполука. двете въстапически армии се обедияили втриокала. Атияион призцал властта ца трлфоя и му се подчи_яил във всичко. силно укрепе|'ият град триокала стд'{ал сто_лица па втората сицилийска дъря(ава на робите. там се нами_

рал царският дворец' пред който се събирало пародпото съ'бравие, за да ре[дава въпросите' |(оито предварителяо билио6съдени в съвета' трифон. а след него Атинион се явявали \пред народа с диадема на главата' с широк хитон и пурпурватог4 а пред тях вървели ликторд. по тоя начин те съединя- |

валрелинистичнитс и римски!е белсзи на ъластга. !

8ъстаяието на робите дъвело до раз6унтуване на сво- 'бодната сиромат!!ия' която 3аграбвала стадата и имуществатана 6огатите'

опитите на римляните да покорят въ-п.']-ч::т.::9 н. стаяалите за;ършили " ]о3 " :б: ,. "весполука. влва в 10] г. мани; Акви'ий.

приятел на марий и вегов колега по ко!1сулство' сполучилда поту!ци въста!]ието. по това врёме трифо8 умрял и мя_стото му 6ило .'аего от Атияион. |(ойто' по думите на диоз'ор.6ил у6ит от Акдилий в геройски дву6ой. наскоро след тов]било 3авзето послед1'ото укрепедо убе'{ище на робите. и то'гава завър1!!ила съпротивата на въстаналите. 3анапред на ро_битс било забра!1ево да !1осят оръ)кис.

второто сицилийско въстапие на ро6ите подобпо па пъп_вото намер!]ло отзвук в други части |1а римската дърхава:на остров делос и в Атика.

2. Акцията па Апулей сатурнин

през последните годиви на 11 в. пр. в. е' политичес|(атабор6а в Рим се изостря. отново со засилва партията 1'а !то-лударите. за това свидетелствува о6стоятелството, че гаймарий, кандидат на популарите' бил \.1з6ра'\ повторяо за |{он-. усл' успехите на марий съдействували за по"нататъшното за.

1:

2з7

твърд1в?д9 '!? политическата !1озиция на полуларитс_и за обс_-дйЁйванчц9 ва-щзвите г,упи' недоволпи от сена]а. внергични

__'р=ъйовбдй}ёли на опозицйоняите групи 6или луций Апулейсатур!{ип и гай сервилий главция.

в !03 г. сатур|'и!' бил за пръв път на'сатурнин и !лавция

роден триоуЁ. то;а спе нел ил Ёопулярвостс това' че открито говорел на Форума за продаясността на

управляващата аристокрация. а се1не прелложил ?|Р4цец за-1он, по койго ве1ераяите яа марий лолучавали 'зей!!.-?еч!:те

', ёа'тонин сое:цйали опозицията яа оптиматите. Решителен,е.о" #о'и""й* 6ил метел нумидийски (консул през 109 г.)

в ]02;. като цензор той искал да изключи €атурнин от съ-става на сената' през с"]едната, !0] г.. популарите спечелилив из6орите решигелни успехи; въпреки съпротивата на се_

ната, за |00 !.. марий бил избра|! за конгул за шести път.сатуряин за три6!лв и [лавция - за претоР. . до каквикрайности стигали политическиге страсти показва са]\|ият

факт, че през време на изборната борба съпернякът яа (-а_

туряив бил убит от тълпата.

в !00 г. сат!онин пое'лояил закови, позаконите на сатуРвин които ветера1йте на'марий трябвало да

получат земя в Африка по 100 югера {а човек; на подялоаподлехали и галските земи' които римляните 3авоювали !'ткимврите (обстоятел с? вото' че тия облас1и принадлехали на

' аъ]о]вици на римския нарол. не се вземало под внимание,.1ия земи ветеравиге на мари;' получава.1и в частно владение,бе! да плащат вноски за тях. освен това лредполагало се дасе орга!{изират колонии в ра3нн провинции. в интереса |1а

градския пле6с цената |{а един !{одий дито се |{амалявала допет т1]ссти от аса. прокарва11ето на всички тия мероприятиясе възлагало яа }}4арпй.

около закояите ва сатуриип се ра3палила о)кесточенабор6а. опгиматите се мъчели с всички средства 1а попречатва п0илагането им' дори и с опит да разгурят със сила нароц_ното сь6рание; но и -'турн", не под6и,ал ср0дства. в краяна краи:шата с участието на войниците па марий народнотосъбрание могло да бъде доведево докрай. предложенията на

€атурнин (освен проекта за намаляване цената на хитото) до'били силата на 3ачоп' гаранция за тяхното осъществлване тряовало да 6ъде клетвата ва севаторите за вяряост към вовите за"кони' никой от сснаторите не лосмял да се възпротиви яа товаисканс освен метел Ёумидийски: той отказал да полохи клет'вата 11 6ил принуден ла !1апус!1е и1алия.

у238

въста!{ието марий и сатурния сполучили по тоя цачин

йё.]ур""" .1а се отърРат от един в'иятелсп п!)отив'и на главция' пик, ьойто се огличавал с твър'и1с ситях|!ата гибел политически убе)кдения. законитс 6или

!|риети, яо бог6а'га продължавала. почнали се изборитс за

м!гистоати за слсдната година. Апулей слолучил !а 6:-де от_

ново и]брая за народен трибуг А тл'вдия искал ко||сул'тво'негов ко;к\,0енл 6ил гай цемий' който като трибун |!ринадлехалкъ' лопу'а'!,ате и настоял !1а 6'ь!е извикая [Фгурта в Рим за

обясяения,1 11о после преминал 1'а стра|{ата ва оптиматите.привърхевиците на главция орга11изиради |1ападение

- срещу

й?мий: той 6ил у6ит с тояги през време на преди]борната6орба. убийството на мемий още повече изострило- борбата.6е]татът използувал създаденото положение' за да обяви дър-)!{авата в опасньст. потуш1аването ва вълненията 6ило възло'жено на конс}ла марий-. марий огначало се коле6аел. а гетнссе п0исъецинил към оптиматите и и3г!олзувал дадените мупоава. той обсадил калитолий, тдето се ,агворили пре.0ишнитсму съ!озши0и, €атурнил и главция. капитолий 6ил прев]ет' а

6-атурвил и |л,вшия '}атворени в {урията' изворите раз-казват' че марий искал да им запази )кивота, но привър)ке_виците на оптип!а'1ите разтурили покри!а и хвърляли керемиди'

докато три6унът и преторът 6или убити в пъл!|о магис1ратскоодеяние' |{акто подчертава изворът.

Акцията на сатуряия о3вачава яов етап ва класоватабооба. сега сс лроявява ощс ло силно разликата в интереситена |ралския и селския лле6с. межлу градския плебс билисилн; клиентските връз!(и с оптиматите| освен това той вобил 3аинтересован в разре|дававето на аграрния въпрос'- и 3а'това в решителния момеят и3вестна част от яего се ооявиладори против водачите на популарите. 3аковите насатур!|ив о3начават нов етап ва аграрното 3а|(онодателство :

те целели преди вс'чко да се. даде земя на ветсрапите;те_ бйли сдва от последиците ва овия промеви' |(оито стаяали всъстава на армията. 3емя се дава не па малоимотвито илиобезземени се;яни, а |1а отбили службата си войници. колс_6^11'1я'\а 11^ марий свидетелствуват не само за поли1ическатаму 6езпри!1ципност ; те са хара|{терви' както изглежда' 3а оваягрупа. която винаги |о с изтъквала ипо'пкреляла_ 3аконничс_ството. новото Разпределяне на пРовинциалните ззс\1и про_

тиворечсло на мнтересите на коячиците и те подкрепили сенатав боь6ата му със сатурнин и !лавцил. [1редишниге консги'туциьяви ме;оди на бор6ата се оказали нссъстоятелни. Борс_ш]ите се гр}пи прибягяали къ[| най_раззнообра.!ни ср0лства.дори и към разтуряве на съ6ранията и у6ийство па н€же.цатсл_яите кандидати. в !0о-тната година политическата оороа пРс_

239

мивала в гра}11давска война. тая година военният водач, и3- ,

дигна1 6лагодаревие на лодкрепата на плебса' лотушава свъоръкеяа сила демократичното дви/{еяие; това явлеяиеможс', .'/да се счет} е като един от първлте симптоми ла падаисто на (е- -'публиката и на устаяовява|'ето на военва диктатура във фор.мата ва монар1ия.

о6аче след у6ийството на сатурнин и на главция, марийбил компрометиран в очите на популарите. А въпреки оказа'ните от него услу!и' оптиматите продължавали да го смятатза нов човек. дър),(ейки сметка за яе опре 1елеността на поло-)кевието си' марий 3амиь|ал от Рим на и3ток, под предлог даи3пълни даде|1 обет и да се по|(лони на майката на боговете'в 99 г. се върнал метел и 3аконите на сатурнин били отме-нсни. против привържс!!иците на сатурнин били започнатисъдебни преследвапия'

3' ливий друз младият и съюзнпческата война

съгласието мея(ду нобилитета и конвиците' което въз.ник{1ало през време па борбата срещу сатурвин и главция,6ило петрайно' всесилието на _коняическцте съдилища' коитоотстранявали ве)келателвите 3а лихварите_-прови']ц\'ални упРа-витеди' независ!!мо от пРои3хода им, лоло)кението в ооществотои поведението им в провинцяята' предизви1{вало остър протестот стРана на оптиматите.

пропзволъг на 0отаг. це !'о обви.неяис за изнудв.ния в провив!!!га А]л' 6ил о(ъгея п.}б4ь1 гу,и'иР Руф.

с 6орба1а си срсщу про{1вола намкупм1и 0а 0ад"!!!. с'ец пу!лии се от.

провипция, в коя1о 6шл ,егат, бил лос!ещнзт с почестии до края па мёжду яаселелие,о,

новото плад{вапе на 6орбата ставало пеиз'закфопрэекти|е на бежло. за народен трибун за 9! г. 6ил

'!ивии дРуз из6рая марк ','1ивий !ру!. син 11а едяо-

имеявия противник на гай гракх.по характер дру.' приличал на гракхи.е. макар ло вь3_

гледи .па бил 6лизък ва оптиматитР' човек, решитслев и пря_молинесн! дРуз за разлика от м''ого свои съвремецници по-

ставял на пръв план интересите на дърл(авата. той бил в добриотцо!пения с видни сенатори _ оратора 1{рас, при!1цепса насе!1атавмилий скавър. неговите зако!!опроекти трябвало да привлекатплебеите 1!а страната ва о!1ия оптимати, които били за обно_вяването на дъря<авата. друз бил противт1ик иа управляващата 1

сенаторска оли|архил и на !орния слой на ковничеството. коитосе разпоре)кдал в съде6ни_с комисии. друз лрсдлагал препивсичко да се реформират съдилищата' да се 3аместят в тях|(он|!ицитс със сенатори' но и самият сеяат тря6ва11о да бъдерсформира|'; според проскта |]а друз, съставът му трябвало да се

)

|

1 влл(. по-|оре' стР. 23() п сл'

24о

попъляи с 3о0 сови члева изме]'{ду виднитс ц достойни коя'вици (по тоя вачив броят на сенаторите ставал 1дестстотив);едповременно с това чрез особени фивансови мероприятия сераз]дирявала евтината прода)к6а на жито и се проектиралоёъздаваяето !|а колониц в пределите на кампания \1 с\1цл;л\1я.

дру3 искал да цаде за колони|1 неподелената част от ита4ий_с*{и!а лоземлея фонл. 6 това бъдещите реформатори.демагози ссли||]авали от възмо'<ността да ввасят зако||опрое кти за подялоана италийските зеия. неп'усе приписват думите, че за в 6ъдещсщяло да бъде възмод(во да се делят са!{о калта и въздухът.

след тия мероприятил ливий дру3 искал(ъюзпич€*пят ла пре.0ложи закон, с коио да се да4ат' права на граждавството яа римските съюз-

ници. тоя въпрос 6ил повдиган още от Фулвий Флак и от1'ай гракх. съюзниците продъл]кавали да слу)кат в армиятаи бРоят ва призоваваните постоянво растял' докато всекиримски'гра)кда|!ин, дори и най простият войник' имал правотона провокация, италийските съ|оз!1ици 6или безпРавви, и дориофицерите били осъхда.1и на смърт. ко!'тролът над итал!!й-ските гРадове се засилил' а произволът на Римски магистратипонякола преминавал всякакви гравици. ощс гай 1'ракх разпра-вял 3а следната случка: един селявин се произяесъл ирояичноза !1осилките, в които 6ил |{осеп някакъв римски аристократ,който дори ве заемал официална длъжяост. вивоввият билподложея на телесно }1аказание и бит до смърт.

въпросът за дававе на права ва гражданство на съюз-ниците бил свързап и с икономически искавия: съюз!1ическиятвъпрос 6ил израз ва 6орбата ]!1е)кду едрите и дребните зсме-владелци. съю3ниците участвували заедпо с римляните в по.ходите' яо не и в подёл6'те ца земята' извър']|ва|1и от грак-хите и след тях. освен това увеличението на едрото римс!(оземевла.1ение ставало причина да се окупират територии. от-край време използувани от италийските племеяа. така напри'мер едри скотовъдни стопа!ства на римските магвати сеявили в'Апулия, !дето отдавна свикнали да прехвърлят до6и-тъка си италийските племева, обитаващи планинските областина средна итал|1я. |1рава ва гражданство искал}{ и представи-тедито на италийските градове' чиито иятереси 6или свързавис римските провинции' гдето им се случвало да ко|'курират'които се ползували от ра3ни привидегии.

6ълозвиците, които искалд права' търсе.']и ло(ровител-ството на римски обществени]|ц. с участ'1ето

'|а лцвий друз 611ла

създадеиа тайна оргапизация' членовете на която 6или свързанипоме)кду си с тър)кестве!та кдетва. даването на права на

9ъ_1оз'нцците трябвало, спор€д' дРуз' да 3атвърди полоя(евиетона римската дър}4ава.

народьото събрание, в което се обсъхдали тия за|(о1'и!било нсо6иквовево мво!ол|одво. ко|{сулът за олая гс!ци||а, луций

241

марций Ф1'лип, едиы от най-видните и най_упоритите против.ници на друз' излязъл с остра критика на законопроектлте.то!ача дру], и.!ползувайки свойтс 1рава на три6ун. .'аповяпал]а го арестуват я из'!ратят в затвора' заьон!:1е уинали ввародното съ6равие. отначадо те срещнали одобренис и всената. но раззкритите тайни връзк,1 на дРу] със съю..нР1]и.]епоуо|нали на мар!ий Филил да яастои за ог1|еняването и'!1по Формални причини.

наскоРо след това' когато едт]а вечер дру3 се с6огувалс тълпата' която го !'зпращала' някой му нанесъл см'1,ртнарана с воя(' от която :ой у!1рял след пяколко часа.

началото на войната поопадането ]]а съюз,|ичесла]а реформана друз и ьего!ага с^]ър.' предизвиьали

вз,станисто яа с1'озниците, позвато в историята под ишетосъюзничес {а война !90 о8 г.|

тайната орга|{изация' ,, ''',,''ц,'"

3асилила дейяосттаси след сп!ъртта на друз' ме)кду отделвитс градове ставалаРаз!1ява яа задо'{ници. това било забеля3ано от намйращия сев град Аскул римски дретор' ко11то държал пред събралатасе в театъра тълпа 3аплатпителва реч, ]{о бил убит заед!|о

' със своя легат и придру)каващата го страяа, портите 1]атр0ла оилц заьл,очени' всички намираши се в Аскул римляниизои1и. а и)'|}ществ^го им раз!Раб.но' събитията в Аскул ло_случили като сигн]л за въсгание. на;1.активни участяици навъставието се оказ^л1А м^р-сите (поради което тая войнасе

'.варича понякога мар-

сииска)' към тях се при'съединили дребните сабелскинародности и самяитите' при_мерът [|а които бил послед_]!!. о1' дРу!и племеяа !асре.0на и |ожна ита'пия' вео.ни на Риш останзли етруски|еи уморите, защото межл! тях

|

|

1

играели толяма ро";я е'1рите .]еь1свладелци' !рут апе на странатанА (им'оили.а1!о отлелни ]Радове. като нола и ну..елия в ](]ч.пания. па;_лосле олора на римляяи ге били колояиите, основани впериода на покоряването яа италия в разви ча сти на полуострова.

1{ в и н т |1 о ш п е д и й с и л о |1 от племето шарси и самвитътгай []апий мутил били главните органи3атори и водачина коалиция!а на ита'ийски.]е племена! въстанали срешу Рим'

]]ре!ло)уението на въстаналите да сло).ат оръжие, а!]ояа нт2лий1\и7е бъдат дадени права |'а гра)кдавствБ, втзл1, ,''хвърлени от римляпите и срещу италийците се обедивили!{сичк|! грул,'говки на ричското о6{]1сство' съ]или!цата врсме'|нос]!]'сл!! !''']!!о''гг] сш. г]1.!!]в!!'!сго на ,.{и-о 0ило ||;маленп'

''

:(

242

начело на римската войска застанали конс)'лите за 90 г',луцийюлий цез'р и публий Рутилий луп. но като лега_и команду-вали стаоитъ. олитни римски лълково.п!.]и 'завърналият се от

изток г;!! марцп и луций корнелий сула'€ъюзниците създали своя държавна орга'

дъРяавната оРга_ низация! която съепинявалапринципитева

римската консгит}ция. на елинските феде'Б"'"",, 'р''""з"!д'"

и на старинвите ита'лийски уч0еждения' център на вовата съюзвичегка организа-

;;; ;;;й; гра]ът кортинйй' който лолучил името 'италия"тап: заседав!л из6гавият отиталийшите севат от 50{] души'!!,'*',.''' 2 консула. !2 лретора. [1уснати били особени мо'

!дс|и с'с съо', .е'тяите сим6олични изображеяия'-. иапример

върху една о_ тия моне']и бил изобразен италийският оик,

който тъпчел римст{ата вълчица.война1а се водела с небивало оя{естоце'

пъРвата_година ние и на ра3ни п!еста. въстаналите не съ-средоточавали 11икъде с'лпте си |1 римля'

!1ите съ]]]о били п!ивулеяи яа раздробят армиите с!' Римската

ф"я, .',"о лейс1вфала на юг, се стремяла,. облягайки се

"!р*у '-",.,''"'" всрви гралове, да задъря''1 кам|\^ния

'\ да

243

станал сега опора на италийците в кампаяия. на север резул-татитс от военните действия 6\,\]11,1 по.малко опрелелёви. 8борбата с марсите загинал консулът Рутилий )'1уп. 6амо }.,!а_ри'1' които започнал да комавдува след вего тая армия' можалда спечели извести успехи' с променлив услех се водела войнатаи в пи!!Рн,

[!обедите па съ1о3ниците стаяали причина да се разколе-€аят умбрите и етруските' тФкките зафби и опасноътта ототделяне на нови племепа лри!;удили римляните да направятотстъп|Ф.

ко|{сулъ] !олий |1езао прокаоал в коая

"'::::н'':.-;}1:- на 9б :. закоя (]е} !ц]!а,.'с к6я.о ,а'съ-

ций-папирий юзниците. запа33или дотогав;. вярлост къмРим. се !авали права на ри:|ско гра)кдан_

ство' ло 'акона на |'ародни.1е трибучи марк плавций'силвани гай палирий (ар6ой 1)ех Р]!цт!а Рар!г!]::ооивали в 89 г.права яа рим.ко граж_'аяство всички ония' които в срок отдва мегеца биха сложили оръжие-о. тия закони вяесйи раз-ногл2сия в ла].'га да въстаналите' с от!е.')ея закон от 89 г.се давали права на ла1инско граж,анство на ;(йтелите на се_верна и|ал'']я цизалпииска !алия' ум6рите и е1рускито за_па3или вярност към Рим, другите племеяа и обййнй същопочнали ,а минават на негова страна' все паь борбата про_дължава]а. !(а-о запазвала в о.] цс.1ни области ожесточения си{арак']ер. осо6сно упорито се борели марсите.

хоаят яа съюзяи- в 88 г. след ре!ица поражения съюзяи-'*"с**" .оя". циге се обървали с мо..]ба за помощ къ1]

лонтийския цар [1и1ри!ат. митри_1ат неим оказал по!крела' съша-а голина па-нал в сражсвие най-,паровитият вожд яа съюзвиците' марсът помпе]ий силон. Рим-ляните завземали област след област. оргави3ацията ва съю3'{а74талия против Рим се оказала ефимёрна' €ътозяиците .билипривудени да сло)1{ат оръх|1е. са}!о тук_таме въстаналите про-дъл)(ава'1и още 6езнадс'{цяага си бор6а соецу Рим. в тованисло и гралът Ёола в кампания. когз.; в сай3'Рим иап,'цалаграж 1анс!(а .война. все пак по тоЁа врете Рим-йс_йгнай й]Б:_ната си |]ел _ разла!ането на итали|;ската федерация. тояуспех бил постигват ]:е само със силата яи оръ)кието' по взначителна степев и с политиката !та отстъпки; съ|о3ниците|{астояли да бъдат изпъляеяи ьния минимални искаяия' коитоте предявявади на Рим в вачалото на борбата. почти цялотосвобод!|о'}]аселе|'ие |'а ита!\ия до6цло права на р| мско граж_данство. наистина' за да се г1арал'1зира политическото вл'!яниева новите гра)кдани' те били .]алисаяи не във всичките 35. асамо_в 8 три6и. но гРаж-папските им права_-Б-БЁа_ н! се на_малявали. ь ита'пйските градове се запа3вало шестното само_улравлсяие; сега се смятало' че те са паселени с римскитра)к/1али' |{оито имат правото да участвуват в римския поли-

Флг. 62. стева в пойвеи със сдедя от обстрслваяе с метателвп сяаРядипрев 89 г. пр. я. е'

започне настъпление срещу непокорвите племева' но римля_ните ималу успех само в от!елни ср:0{(е|!ия! превесът се ока-зал ва страната на съюзяиците и ковсулът луций юлий це'3ар 6ил пъияуден да отсъпи. почти цяла кампалиш прсминалав ръцете на съ!озпи!{итс, в това число и града |1ола, |(ойто

[

244

тически и обществен хивот. най_много спечелили от товапредставители на вис1дето грздско съсловие' след съю3!{иче_с|ата война 3апочва уголемяваь{ето на мяого италийски гра_дове, което въпреки бурните сътресения през епохата ва гра)к_данските войни траела до средэта на ] в. на в' е. Романи3а_!]ияга лравела големи успехи и само някои планински районизапазвали своята самобитност-

глАвд ху||

БоРБАтА нА мАРий и сулА

1. първата война с митридат и превратът на сула

245

пау&ите и изкуства1а. но яаред с това тои сс отличав3, със суевеРие' ко_3арст3о

' жестокост. той би,1 типичен зз!атс(и деспот'

таёвите уби/с13а яа \ора! 6' изки на млгоидат -6или о6.кяовено явлел[е в пвора яа по!1и.сьия 0ар. слр! ка1о ;аслсдплот 6аца сп едво м.лко кяяжество' 1ця1рядат със 3агРабва!е ва земв създалголяма дъркава. то11 завоювал и пРевъряал в пов!ийска сатрапия кфх!да'

източяия 6очг на 0|р!о мо]е' \!" срР'ага н1 || в. в кри'!се ооРазув]ло !арФво. хое1о (е стгемялопа Р1лезе ча моРс.в бор6а1а си със с(итите херсо!ес от щ!тридат. при;с_рът !у бил последвав и от 6оспорсвия !!ар! после!ея представптел яа ди-нас'ия а ла спартоки:и_е' която се отьа 'ал !!ол]а яа мит;и_.эт' пь].(волешът яа

^1и!р'0ат спо,)чи'! !а ! б'..!нс от \(рсопес ски1и1е'

б това вррмс в ьо.порс((о.о !арс!6о изо)хн:ло вьс1ание па гоб,,!с 'одръководс1вото яа сав{а(' ко'то можа, да з.дъРви властта в продължевисва годив0. д3бке!лето ва роблте 6пло потушево от во!ьките в' ]ии!р!дат,къ[!коготопремина'ассгав'ас1та'ад спартоки!и1е.^4итри_

! Боспо')с(ото царство давали ва мдтри!а1 лРа!'и и парич!л с!ед!тв.' асевероизточвлте варварп попълва!и армията му.

митрипат сключи, съ'о.] с арменския цар тиграя и п|]по[!огнал в бор6ата с дарете !]а кала!окия |1 сирия. Р^зш;-ряването на властта

'{а митридат върху централ!'ите и западни

малоазиатски области сре1!]вало обаче съпротивата па ри[гляните. луций корнели, сула. които упРавлява4и в 92 г.киликия, възстзновил самостоятелността на кападокийското-т'птъо. но наскоро след заминаването яа сул; митридат] 3гонил царе1е па кападокия и на вити|1!я и възкачил натехни места свои хора. по яарехдане на ри!1ския сенат коп.с}ларът маний Аквилий. който навремето си потушил въста.нието на рооитё в цицилия. възстановил предишното лоложениетовъв витипия и кападокия, на което митридат не мохад да€е противолостави' тъй като в цадения момевт неискал войнас Рим. но Аквилий отишъл по.яататък. по пегова иви[иативавитинс!(ият цар 3апочнал войва с митридат.

__ сълротивата яа митридаг била сметнатана:ч9т! !! 199.' като поводза римска намеса и ^кьнлий

3а-почнал военните 4ействия. така започнала

първата войяа с митридат (89_.84г.). митридат ималсилва и добрс по]|готвеяа армия. витинските войски ведна|аои'')и разоити, пъляо поражсние претърпели и римските отре!и! митридат навлязал в провинцйята Азия' Аквилии сполунилда \'1з6яга, но жителите. на лесбос ]о лредали на 1!1итрйлат.

вдновреме'{!1о със съюзническата войнав мала Азия започнада вой!1ата с понтий-ския цар митридат у|, който заплашвал

митРидат в взия впрез време на полувековвото си господ_ство римлян!,!те- с!1олучили да събудятомраза към сеое си всред насслепието

!1а !1якогацвото пергамско царство, поради което' яавл1''зайк1|в Азия, митридат в3ел ролята на освободител. в гръцкитеградовс го посре|цали с ликуванс' а в вфес се явила ]елегация'облсчс!'а в празвични оде)кди' и го поздравила като нов диояис,ба]!(а и спаситсл на Азия. първитс мероприятия на митридат

Фиг.63' м!тРидат у1 ввпа1ор (изобРахсяие !ърху мопета)

246

били насоч€ни къи изкоревяването ва римското влияние.| ввфес той издал заповед' с която предписвал !'а началницитена всички градове в опредедеп ден да умъртвят всички ]]ам!{'

фиг.64' лу!ил корцелий сула.мраморев бюст от ] в' пр. н' е'

ращи се в малоазиатскитеградове римля|'и и италиици'без ра3лика на пол и възраст"тая заповед била изпълненаи според дан|1ите ]]а ан-тич-ните истороци оили и3оитидо 80 хиляди ду1]]!|.

3авоювавата териториямитридат разделил на са-трапии; |(олкото за гръц!(итеградове' те били-признати засво0одви и освоооденй за петгодияи от всякакви давъци-

от мала Азия митри.дат насочил войските си 3а]'ърция' в Атина с негова под-!(рспа зав3ел властта препо_давателят по епикурейскафилософи,1 Аристиов] който,обдягайки се па сирод{ашията'прокарвал реална де!'ократич_!]а програма и с това при-нудил повечето и}1отн|{ гра)к-

дан!]| да вапуспат града. по тоя 1|ачин пРе3 съ!цата 88 г., ко.гато римля|!ите слолучили.]а постигнат и.'вестни успРхи в 6ор_бата с италийците,тезагубили властта ;тад ва)кни източни области.

сенатът въ3ло)|!| л управлевисто на Азия1::::Р_:::':_1..у- т ьодеЁет! па война}а_с 1\4итриэат на ви:_**тЁ;"**" я-ия опти]\|ат луций корн-лий сула'хойто

се г!роявил през време ца съ!озническатаво]!на. това наз!тачение срещяало о'(есточе|'ата съпротива надемократичяите слоеве в Р|]п!, през време на съ|озвическатавойпа социалните отно11]ения в с!л:ия

-град Р9м сс изостри;и.

по_голяма острота отпреди добил въпросът 3а дълговетс. пре_торът- Азелион, който застанал на стРаната на длъ'(ницитеоил уоит от кредитори.конници' коитого !1ападнали пре3 времена )кертвопри!{о1пе|1ие.

в вв г' сРещу сепата от|1ово се о6единили популаРитеи кояниците' които все не могли да се помирят с това, че вбогатата -провинция ще се ра3поре]кдат оптиматите. въ3пол"зувап от тия настроения' гай марий изявил претенции за длъясността командуващ и вля3ъл в спора3умение с познатия по-пулар, народния трибун публий сулпиций Руф. последниятвнесъл законопроекти' задоволяващи ивтересите на а|]тисепа_торски групи.

сената се изклФчвали всички' които имади довече от 2 хилядиденарии (коло 440 ру6л''1 зла1\1и) дълг. тая мяр|(а трябва'3о даотслаби севата' тъй като в състава му имало доста дл1ого хора'дълговете на коитояадмикавал|! приходите []о третизакон но_вите !рахцани (измсх(ду италийците) се записвали ве в 8, авъв всичките 35 триби. въпреки съпротивата на мпози!тствотов се!!ата' законите на сулпиций били приети. с особено поста-новле|1ие 11а ко!п'циите марий по.цучавал пРоконсулска власти бид назначеп за ко!'авдуващ във войната с митридат.

-]в',мага народни трибуни отишли в нола'-".";1;""Ё#''" за :]а съобш.!т на сул^а за решснието на

народното съ6рание. обаче сула ве сеподчинил |]дтова рептен!]е. той събрал войници1'е си и им съоб-щил 3а ре1пенията па т<оп1ици!1те. Армията очаквала |1оход заизток, който

'! 'обещал богата плячка' и со опасявала' че дру.

гият пъл!(оводец ще па6ере дру!и войници. войви'{ите искалисула да ги ловеде срещу Рим. явили1е се в лагеРа народ1итрч6уни били ра3|(ъса|'и от тълпата. висдтите командири отка-зали да участвуват в гражданска1'а война, но това !'е попрс-чило ва сула '{а тръгне с войс|{итс си среш! Рим, който той'по :!умите му' искал !а спаси от тира['ите.

,]о тоя начин борбата с тиранията била официалният мулозунг. марий и судпиций се опитали да окажат съпротива'те поискали помош1от господствуващите грули на населението.в последаия момевт те призовали към 6орба дори и робите,като и[1 обещали свобода. но всички тия !ерт<и се оказали6езполезни. Р'1м бил превзет от во|}с1Фте на су.ца, |(ой1о ста-нал неограничен гос|1одар на града' от видните ь{ариаици сул.пиций бил убит, а сам марий избягал в Африка.

247

сулпиций Руф предло)кил да бъдат вър.вати всички изгоне!1и пре3 100.ната г' въввръ3ка с долото Ёа Апулей сатурнип' от

по нареждане па €у''та 6или отмеяени 3а-коните на сулпиций и прокаран, нови за-копи' отговарящи ва интересате {1а пар"

3а!оводателството

тията на оптимат|4те- су.,!а провъзгласил, че се връща къ113аконите на серв!1й тулий' въз освова па това це|'туриатнитеко}'иции били засилени за сметка на три6ут!{ите комлции' прикоето сула възста|{овиц въведения от сеРвий ред на гласу-ваве на центур!,'ите' властта иа сената се раз1пиря-ва.ца и съще_вреп1е|.|но се намадявала властта на главиите плеоеиски маги-страт!! народните трибу!'и' всяко пред'о)кение па пародв]{'трибун трябвал9 да Фъце цр9'9аэц]гета6 обсъ{еяо в Ф}|а_19;6р6гг'''а чдеаовъте йа ёеаата 1р-8бвз4-9 да 6ъле -увелштев с30о;{,ши. в иптереса ла ветераните се създавали т{ови коловии.

2{3

2. господството на марианците (87_82 г.)

за 87 г. 6ил|.' избрани 3а коясули луций корнелий цина(марианец) и гне,'] октавий (суланец.оптимат). консулите по-ложили пред сула клетва за вярност на установе!{ия от негодър]+{аве|; строй и то]:1 3амивал !!а и3ток.

_ нас|(оро сле.1 ?ами!,аваяРто на сула' цинапредлонил в наро ното събраяие ]акони.

по !{оито новитс гра,{{дани (съюзни!]и']'с) се ра3пределя'и повсички триби' а освен това в Р||11 се вр1'цали всички изтоненислед суланския преврат. Борбата била дотолкова о}1{есточена.че събран,1сто лре1\!инало в ,с!и'].к. сигка' ьоято .]..!въРшилас победа па лривъря{епи11ите на сула' цина и другите водачи11а популарлте трябвало да бягат от Рим. в нсгово отсъствиецива бйл лишен от !{овсулството- обаче той не бил ва(лопенда отстъпи яа противниците си.

на странага на шина пр(мипала ри\|с':ага9'|}ч".:"::.^1,-_т:: ар[!и- ра1лолоч(сна кр;й нола:' о*азали'';;';;;;;;;;;;'" м} по.'];репа и'алиц..]."1тс. н]чело ч/ !оля\а' во; с^а. шина 1р о! нал срецу Рим. на

^1арийи ва други изгнаници б''ла пратена покава да се върнат ви1ал'Ая

'] в скоро време марий сля3ал в втрурия' от бивши

роби, които получили свобода, от стеклп се към него ита_лийци и върнали се изгпаници' &1арий' както и цина спо-лучили да обра3уват 3яачителва армия' марианците обградилиРим. в града 3апоч{1ал глад, а следтова почнала да върлува чу!1а.

цина обявил свобода на всички роби' които избягат отРип{ при него. почнало се масово бягство на несвободнитееле!|евти. войници, служещи във войските на оптиматите'също п{инавали на страната на мирианците. в края на краи_щата сенат1т би.1 прину'1ен '1а се голчини н1шина и Ри\ билпре 1а1Рн, почна._а се дестока ра3плата със суланшите. ма.рианцитс продължавали избиването на политическите си про_тив({ици пет дни. ме)кду първите бил убит консулът октавий,загивали марк Антони, един от видните оратори и 1ористи наонова вре}|е' с осо6ева ,(естокост се отличавал самият марийи това предизв!'!кало протест дори между неговите привър)ке-ници' за 86 г. 6или п6ра11и за ковсулй А4арий и |{ина. Ё{оседмото ко|]сулство на марий траяло само пя|{олко дни: яа1з явуари той умрял. в града се установил ред. със съгл&сието на 1{ина, €ерторий събрал ро6ите' ва кои1о марианцитеобсща'и свобода, обкръхил ги със свои войяици изаповяда.'1даги изоият.

сула бил ли1пея от права на командуващ и 3а бор6асрещу митридат 6ил изпратен луций валерий Флак, койтоста!{ал консул след смъртта яа марий' всичкп закояи на сулаоили отменени' но!ите грахдани оили ра3пределени по всич-

249

ките 35 триби' прокара!|о било дори частично отмевяваяе надълговете, 3апочната 611ла орта11изац'1я1а 11а колояии в капуа'обеп{ави на плебса още от гай гракх. марианското прав'{_телство 3аменило !!еугод|]ата за употроба монета с !1ълноценна'0т тая реформа спечелид|{ преди всичко конниците и публи_кап1{те' които 6!'ли главната опора на !!ариаЁците.

ть; като межд) сенаторитР итато суланци '/ хорв по_.|Ро.!уви. готови да се спо!о'ят със с)ла. по.!нали се прс!о_вори за връдането аа сула в италил' Без ,а _1ъря{и сме.]каза 1ях. цина отишьл в ар|)ии.]. за лА я ка!!1 на кораби и ..1

я насочи среп1у сула, но в Анкона паднал жертва на войни]]1кибунт' преговорите със сула не довели до нищо'

3. Борбата яа сула с митридат

_ в 87 г'с\,ла 0Рсар](иоал в впир' от!ле-о,й;ъ;;,;;;1';;; бързо лрешина., з Бсотия: там.]ой чане.

съл пораж.нис '!'! ми!ри!атовия лъ'}].ово:1(!! Ар\.лай' сетье сеупътил 3а А.и!.а и !алоччал о6садатаяа Атина; тая обсада траяла !!яколко !1ессца. прочутите го_рички па лицея и ва Акадомията били изсечеви, тъй |(ато сулаи\'ал нужла от матсриал 'а обсадни съоръ}'{сния. н" ! .|а0!ьб г. !ра д'],т 6|!л лрев.]сг с прис.ъп и 1а''ен на войниците з,]

разграбване. у6ийствата и !рабедиге пРо 1ол/]<авали. доБдтос1.1а дал заповс_{ за спирансто им. Аоисгон 6ил у6ит, а

^р.хела'' кой-о се укр.пил в [,.рея' бйл приа)ден да опра!нитова пристанище. старин!{ите съоръжения в пирея били ра3.рутпе|{и по заповед ва сула.

Би!ките пои хсоо. Ёо^6ула нямал ниго флота. нито срецства.

"' , оЁ*"'.| 1, ] ърция гряова']о га сс яви с армията' с!.' валерий флак. войс,{ите на мигри!атзав,е.1и макелония и навлс'ли наново в гьр.ия. Б Бео|ия тесло.пучили д,] се съединят с остатъците от армията на Архе_лай. въпр.'ки съветиге на по.лсцния пон.и;6ките войски на_паднали ри[!'1ялитс. генсрал!{ого срахё!|ие станало в Беотияпри херо!!ия (86 г'п и завършило с по6еда на €ула. 6ле.втора' успе1||на за ри!|ля:1ите битка при орхомена оцеле.лите остатъци от войските ||а митридат опРазпили гърция.

* полоя(ението ча митридат в завоюваните;';:;,}:1тн:: о6ласт,1 6ило нетрайн'о. ,4ори в грьцките

й;;;". й; !алоа.]иатски лра_ове. гд.,о той неот0авна' бил посрещна г '(ато избавител, имало вечемнозива нецоволяи. &1е:кду аристокрацията и в

'ихварскитекръгове ичало доста много привър/кевица на римляните. Ба_оорьт ва во;чиците за водене на войната в гърция предиз_ви|{ал недоволството на масите.

!

250

в 86 г. в вфес из6ухнало въстание, подготве[|о от про-римската партия. двихепието в вфес, както изгле){да' наме-рило от3вук в други градове и митридат прибягнал към крайнимерки. на всички малоазиатсьи !р^ло3е б''ла !а!еяа свобо,]а,о6я;ено било отменяванс на дълтовете' робите 6пли пусна']ина свобода, а шете|Фте получили права на гра8давство. потоя начив митридат използувал деп'ократичв'те ло3уяги! коитоима"1ти многове!{овпа давпост.

но да върне загубената си мощ той ве мо){ал- в 86 г.в гърция дебаркирзл валерий Флак. неговите войяици почналида минават към сула. тъй като |!е се ладявад ва вервосттава войските си,4']ак избягвал стълкг!овение със суланците и сеупътил за македо!!ия' за да провикно оттап! в Азия. из пътявъв во1,}ските п1у избухнал бунт. Флак лзбяга.ц' но бил доголеви убит от войниците, а начело на армията заста!{ал гай флавийФяд{брия' пРи пропон1'ида войс|(ите ва митридат били разбити.тогава Фимбрия тръг}]ал ва юг и привудил митридат даопра33ни перга[,.

поло){ението на мятридат, който претърпял порая(евие ив гърция, и в мала Азия, сс усло)княвало и от това. че кве-сторът яа сула| луций лиципий "!укул, организирал флота иочистил вгейскитс остров1|. жителите ва островв]]те и на ма-лоа3иатските градове! гдето доб!л]] надмощис аристократи-ческите |рупировки! лреминава]1и на страната на ри[1ля!|и1'е'митрид.ат 6ил лривуден да започ!'е претовори и пр|' л|'|чнатаму среща със су'а в град АаР\м 6ил сключен мир (есентава 85 г'). сула получил коятрибу!{ия от 3 хидяди талаята ичаст от флотата ва понтййския цар, който трябвало да опразнизавзетите области. не це съмненле, за Ри!1{ тоя п{'Р бил ком-про}'исев. нямали викакви гаранции' че митридат' ще се от-кая1е от агресивяите си намерения. но сула бързал да турикра,] па и3точната война' за да започне борба с полити!!ескитеси []ротивяици.

след като сключил договора с митридат' сула тръгналсрещу Фимбрия' войските на последния отказа'и да се сра_

'{ават' Фвмбрия се самоубил, а войяиците му преп]инали к''м

сула. края г|а 85 г. и част от 84 г. сула прекарал в Азия.противниците |та римляв|,те и участяиците визбиването на ита-лийците през 88 г. били ){{естоко наказави. освобоя{даване1 она роб!'те и отменяването ва дълговете б]ли лремахнати. Раз-квартирува|'ето па войските и огромната ковтрибуцяя от 2ох||ля\|1 та,анта подравяли благосъстоявието па Азия. самомалкото градове, които оставали вер!]и па Рим и пострададиот митридат, 61,!л\1 въз,1атраде11\| и получ!!ли ред привйлегии.втората половина от 84 г' сула пре!(арал в гърция. гръцкитеградове също така силно пострадали от войната' много от тяхбили опусто.]1ени' съкровишниши1е на храмовете им разграбеви'сула възстановил !|авсякъде старите отвотпевия. 3ластта ва

261

римлявите, както в гръцките градове' така и в македония' билаватвърдена и след подготовката 3а лохода срещу !!|ариа!!цитесула отплувал за и7алия.

4. диктатурата ва сула.. пре1 поолст-а !'а 83 !. с}ла .0е6аркирал

с 40-хлля]яа а!А'ия в Бр)'ь.0!!зий. |_1ин о']първите при него се явил младият гней помпей (син ва пом-пей страбон' участник в съ]оз1тическата война)' който довелдва легиона' съставени от вегови !слие[]ти и наематели на зе-мите му. лри сула избягали също '!ака някои в]]дпи олтимати'той обяв!л, че запа3ва за италийскйте х!|тели всички добитиот тях права. при все това ;{я!(ои племсна' особено самнитите,му ока3вали упорита съпротива и до края на воЁ}|ата оставалинепримирими. Ёе се подчит+ила 11а сула и Ё1руРия.

маРиаяците имали събра!|а голяма войска, но нямалиедивен п'а!{ 3а борба. обаче в отделни случаи те оказвали упо-рита съпротива' !]о сула и преминалите на негова страна пъл-ководци _ оптимати сполучиди да разбият ар!1!|ите !|а враго_ветс си. последла битка сула дал на противниците си' коитосе опитвали да премиват в настъплевие] пред сами'! вход 3аРим до колинскитс порти. марианците протърпели пълво по_

ра)кение и когато след това капитудирала послед!.|ата им опора,градът пренесте, сула мо!ъл да търя{ествува |1ъл'!а по6еда.само малцина видви мариа!1ци успели да избягат. А сияът намаРий, консулът за 82 г', |'ай марий, се сап{оубил.

след ']'ова порах(еяие на [!арианците само малък брой ита.лийски градове оказали съпротива. 8 заладните лровивцйи' вс1.1ц'.1!!|1я ц в Африка те се дър){{али до 79 г.

по6Р'!ага на сула наш шариа.ците се при!р) жавала отя{сстоко отмъшенис както в игалуя, таьа и в Рим' на мар.сово поле били избити няколко хиляди плевени самвити. ко-гато виковете ва из6иваните стиг1'али до храма на Белона' гдсто.'асс'авал ссна1ът' с}ла хла. нокръвно ьазал' че .там по не_

гова заповед се наказват неколцива злодеи, !, помолил севато_

рите да зааазят спокойствяе".] в сампий и втрурия били пра-тени на|{азателни експедиц}!и; при това самний бид толковаопустот1]етт! че вече !|е !!|о)кал да се съвзе!]е както трябва. на-казателните мерки се прйлагали чак до 79 г'

- в са'!ия Рим веднага слел влизането насула в !рада ,апо'|нало ра1шисгване на

сметките спротпвниците му. съставен!{ билп особени списъци,проскрипции, в които се вписЁали лицата' смятани от сула залодозрителв,. те биди обявеяи вън ог зако!|а: всеки' койтоги )бивал или издавал' получавал награда; имуществото имподлежало на ковфискация, а ро6ите им става'и сво6одни"

г

ц

}

[

| Р !! 1.' 5|!и, 30.

главите нау 6|'т11те 61'л|1изл^.анм ва Ф0рума. извър1{|еви билидоста много без|1аказани убийства по дични сметки и по ко_ристни мотиви. според някои да\1ня 6ил' изблти 90 се;1атораи 2600 ковяика. и-\'уществото на осъдените се продавало вапуоличен търг; пРиолижените яа (-ула, п'те]кду които ималонеговиосво0одени роои и встерани' спечелили огромни състоя|{ия.

слР'1 чаго зав,1сл властта' сула се погри_*''"'ъ;;;'' __ жил за !оридлческото офо0мяване яа ло-ложеяиего си' !о, се ооъря]л къ}! сРяата

с послание! в което и3тъквал! че смята за необходимо да бъдат

даде|{и на один човек извънрсд!'и пълномош1ия, 3а да со уста_нови Ред в дъря(авата' на вдаст в Рим, тъй като ня!!]ало |(оп.сул1', бил тогава ед!|н временев управпи'{, ;|]1еггех (междуцар).тоя обичай водел началото си оп1е от най-с1ари времена. вцарската епоха в случай на смърт на царя върхов|1ата властобикновево преминавала към сената' |{ойто !|азначавал 'мех_дуцаре" (!п1еггеяе5), управляващи поред' до!(ато бъде избраннов цаР. във времето па Репубдиката в случа,1 на смърт |{а

двамата !{онсу]1и преди и3тичане ва мандата им и преди давстъпят в управлоние вовои3бРаните магистрати' се|1атът същоназначавал един |п1еггех, към който преминавала върховнатавласт. в края на 82 г. ]11|еггех_ът луций валерий Флак (ста_рият) прокарал през ко!!ициите закон 3а върховната власт (!ехуа1ег|а ае 1глрет]о) и вазначил сула за диктатор 3а неопРеде-лено време.

по силата на валериевия закон сула добил и3вънредвиправа }та диктатор. 11а 6ула се давала диктатура за издаване!1а законии уреждане |1а дъР)}€вата (а;с1а1ог |е8;ь|!5 5с11ь!п0!!е1 ге!ршь!|сае сопБ11п:еп6ае) с най'неограничен|1 пълномощия; въввсички о6ласти диктаторът се ра3порея(дал по свое усмотрениес х{ивота и имуществото на граждаяите; то,] могъл да дававърховна власт (!прег!п1п) яа отделпи лица] да създава коло]'ии'да води вън1пяата политика, да издава 3а!(они по който и да6ило въпрос.

длъжпостта ди|(татор оставала в Рим незаета от времетона втората пуническа война. диктатурата яа сула придичала|1а старовремската сап!о по име' в предиш},ите времет{а дикта"торът имал неограничени права' во се на3'ачавад 3а някояопределена цед (водене на война, поту1паване на въста|&с).6рокът на някогашната пиктат}ра бил стро!о опре.0слеп (наповече от тт1ест месеца). А сула бил на3начен за диктатор 3аяеопределено време.

сула принадле)кал т<ъм оптиматите и всичките му вово-въведе!1ия оили прояйкнати отконсервативен дух; те оили на_сочени против демокрацията и се стремели да възстановято:{я строй, който съществувал в Рим !реди гракхите или дорипреди закона на хор1ензйй.

кояституцвята на

25э

според издадените от сула закони' се-натът фактически ставал вис1п дър}(авеворгав. съставът му бил обновен и уве"

личе1' от 3о0 яа 600 ду!ди; новите сена1ори били главно отли.чили се сулански воеяачаляици. Благодарение на новителриншипи на сьставянето {та списъците. званисто на гснаторфактически станало по)| и.]нено. съдебните функции на с0!|атабили ра3ш.!иреви' Броят ва постоянните съдебни комисии (ч1]ае5{|-опе5 регрецае) се увели1|или (създадени билп комисии за раз-гле]кдане на дела за подкуп' за отравяне' за подправ'(а на за.вещавия и т. н.)' за съдебни 3аседатели се назначавали' кактои преди гракх' сенатоРи' а г!редседателствували в комисиите

'ретори. уголемев бил броят ва магистратурите. по.'нали да

се и3бират в[1есто 'дест

_ осем претора, в!1есто осем-дваде-сет квестора. консулите и преторите в течение

'|а една година

трябвало да се намират в Рим. при това властта ва ковсулитебила ограничена, техният 1п1рег]!ш се разпрострирал само върхуРим

'1 ит^лия, колкото за поеторите' то т|рез годината на

слу]кбата си те се завимавали само със съдилищата. след из.тичавето на годината консулите и пРеторл1е пплучавали на3на-чения в провинциите! гдето все оце се пол3ували със значи-тел']и права. уста]{овявала се известна последователпост в пре.минававето на магистратурите : к вестор мо)кел да стане самооня, който не 6ил по-млад от 30 годиви, преторът трябвалода не бъде по_млад от 39, а консулът ве по-млад о1 42 го-ди}1и. мФкду всички длъ)кности трябвало да има промеждутъкпоне от две тодини; лреизоярането за една и съ1ца длъх(ностможело да ставе само след десет !оди||и.

цеязорите 6или лишени от главните си функции' цснзу-рата била фактически ув}!п1оя(ева. народните трибуни трябвалопо яовите закони да стават ходатаи по делата на отделниплебеи' както това било във вре!!|ето ва равната Релублика.наисти|1а те 11овели да внасят в вародното събрание 3аконо-проекти, но само такива! ко\-1то 6цл\4 предварителпо одобрениот соната. правото на интерцесия било з1'ачително ограничено.освев това бивт]!ите ,р!16упи нямали право да се домогват додруги !1агистРатури. с това се премахвала възмож!!остта замладите вобили да започнат кариерата си от т1ародния три_бу!'ат. засилването \'а влас77а на севата довело до ограни-чаване на лравата на комициите' които били принудени даприомат безрезервво многобройвите к о р н е л и е в и з а к о н и.всички тия эакон!1 6]1ли прокарвави в и|]тереса ]]а нобилитета.плебсът се ли!1'ил от раздава}{е ва ){ито, което се и3върт1!_вадо редовно от времето на гракхите васам.

!

254

_ пряка опора на властта н^ су^а 6ила_}:"::;]:":::г" войската. б;агодареяие на коятотьй дош ьл;Ё;;;;;-'- на власт. в полза на войската 6или кон_

фискувани зРмите на италийските градове.в втрурия. както и на терйторията на яякои грапове в !ации икампания, били основани коло|]ии' в коцто би'и заселени около100 х!'.1яди сулански встерани' Разселвайки бившиге си вой.ници. сула и1пълнявал прс 1и всичко едно свое о6ещание;освен това чре3 разселвавето яа ветераните в и.!алия 1рябвалода се възроди средяото и дребното 3емевладс|!ие, а най.послеблагодаренце на това в разпоре)кдане на сула оставала цялаармия' която той в случай !1а ну)кда мо)кел да при3ове- невсич|(и суланс|Ф ко'1о{1шсти могли да използуват рационал!{одадените им земи. мпого от тях не биди спосо6!{и да воцятселско стопанство' 3атъяали в дългове и налускали земята' адруги сполучили да се закрепят и ръководели рационалностопанството си.

- .. в самия Рим сула се о6ля1а.1 11а ]0 хиляди корнелии.1ъи се наричали надарените с права на ! ражданство освобо_дени роои на лицата, осъдени и зас'на!\!' пре3 време |'а про-скрипциите. чрез тях сула мо)кел да упражнява натиск върху|'арод!тите събрания.

€ула бил неогранияен господаР на Рим, но в 79 г. не-очаквано се отказал от 1иктаторските си пълномощия и осз.а|алда }{ивее в имението си като частво лице' като 3апазвал на-истияа влияние въоху лолитич\скил .|.ивот. в 78 г. сула умря.1.тялото му би.1о поене.сно от к}ме в Ри:'!.

'р"аруй'ва"но' о.

огром!{и тълпи народ ._ ветерани! освободсни роби' депутатиот италийски градове. в самия Рим в логребалвото |]'ествиеучаствувади всички ,креци' |тагистрати и севатори, аристокра-твчес|(ата младе]к във военви дослехи и конниците; в проце_сиятА б'|л\1 носени две хиляди златни вепци от легионите' гра.довете и прияте.1иге' на мар-ово поле тя.1ого на с)ла билоиз!оре11о и 1огреб,'но !а1|. ре]ом . гроб'{и 1и-е иа ри[,скитецаре. влия9ие1о на су'.!нци'е било толкова голямо. че ли]/ойне протестирал лротив това богато погребение, каквото Рип1още не 6ил виждал по думите \\а Ап1;11, су1[а 'бил страт']е!1дори след смъртта си"'1

хаоан1еоистиката харак]еризираяки сула' ан.]ичните исто.' иа ёула рици о_оелязва-| в .!ичността му

-Редицапротиворечия. голям пълководец. сула сепо.1}ува 1 от необикновен авторитет меж:у войниците, но ;амияттои оил човек егоистичсн и студен' Реставрационните тенден-ции се съчетавали у него с пренебреясние към римските обичаи.в гръцките гра3ове например той се явявал в !ръцко облекло'

яещо което римските магистрати о6цкновено ] е правели. Алченза пари, смятащ всичкото (онфискувано имуцество яа осъде.ните за своя плячка, сула бил същевременно човек разточи.телец. прокомерната си )кестокост той понякога съедипявалсъс студе'{а ирония. той турил край на ра3гра6ването на Атина)като казал, че 'пощадява ж!]вите за мъртвите".| когато презвремо па проскрипциите един бездарен поет му поднесъл сти-хотворна въ3хвала' сула 3аповядал да дадат на автора из-вестна сума паРи' лри условие че |1яма да пише !1овече сти-1ове. сула бил образован човек' добре поз]1авал гръцката ли_тература и философия. той бил е!!икуреец и с|(ептик и се от_насял иро!|ичяо към изискванията ва традиционаата религия.след като опустошил съкровищниците на гръцките храмове,сула заяв\,1л, че храмовете не трябва да изпитват вякаквану'(да' 3а'цото боговете полълват хазвата |]м. 1-{о в същотовреме сула бил суеверев, вярвал въввсякакви сънища и поличби'бил убеден фаталист, Бярвал в съдбата си и присъеди!1ил към,!мето си прякора ге||х _ щастлив. тоя смятал богинята вепераза своя по!(ров!.!телка. освен това под името на старата рим-ска 6олиня Белона той лочитад кападокийската богивя ма,|(ултът на която се отличавал с осо6ено )кесток фанатизълт." о'каз'т

'{а сула от влас'[1а бил нсочакван за съвРеп!ен-

няците му и необясним за античните историци.

3вачевието|на дик_татурата на сула

въпросът за причината' по която сула сеот|.а3ал от властта' лродължава да зани_1'ава в новите историци. момзег| смята'

че той съ3дал 3а олигархията независимо положеяие' оси.урил, властта, ,а когата работата била завъртшепа, творецът от-стъпил място на тБоревието си''! но в действителг|ост сулав_ският ре'<им не бил траен' против него нараствада опо3ициятадори мея{ду нобилитета и отказът от диктатурата със запаз-ва|!е на останалите оспови яа сулаяската констптуция биледничкият изход. диктатуратана сула била важе!! момент вримскатаполитическа история. Бъоръжените сблъс(вани' на

. разните поли1ичес|{и групи от времето па гракхите :|асам ста.лали обикт{овено явлен!'!е, пре3 80.те го!ини тия въоръя(енисолъсквания преп1и!'али в продъл]т(ителва и улорита грахданскавойна' придружавана от ]+!есто!{о разчистваве ва с}1етките слротиввиците. с помощта на войските] беа да дъря<ат сметказа старите рпмски обичаи, марий и сула се стремели да стигватдо политическа власт. по_последователеи от противниците си'сул^ за!ра6ил властта благодареяие на грая(данската войда иста|1ал единоличен господар. той се стремял да 3адоволи ос_иов|{игс политически ис|(апия от опая група' (оято го из-т]'(вала; но ма|(ар че сула прокарвал Реформи' които

1 Р1п !., 5ц!!л,9., мои м3сп' ['стоРил Рима' т. !|' 1937' стР.349.

1

1 АРр.' )е ье|!о с|у.' ]' 106.

256

официално тря6вало да възстановят стария римски лолитическистрой, все пак характерът на неговата власт озвачава вов е,1ап вримските политичес!и отно1пения. старата римска конституциябила репу6ликанска: гя пре1по'а!ала въР^0вяа!а власт на ]!а_

родното съорачие. авторяте1а на ссната. правата на магис1р;.тите' почиващи върху закона и о6ичая' сула само фор!'алновъзстаноьявал пре 1и1рачховия и'и.1ори по.стария голи!ичсс!{истроЁ. но ло съ,шес!во той итал н;о{Раничдна [.он:]рхичес|са власт' а създадевата от не го к онституция осигуря-вала господството на олигархия-'а, пе

']а целия побилитет! а

на опре']елена нсгова ггупа.това 6ил първия] олит . а въоръжРно загра6ванс !'а по'

литическата лласт) той бил прецеде!|т! т]Ри мер, който щял даоъ!е после']ван в оъдсще от :р]'] и римсчи пъ{1ковод..и.л0"!и1и!.и.

диктат} рат/ на су:а Ре 0ил0 явле!]ис съвсеп| н.о!акь;нои неооикновепо за римския я(ивот' но прецедентите й трябва.0, се търсят Рев с']ари)!ната ри!|!сча :1и^1атуга от вре.,ето пасаун/тс'{и'с войРи и |]а борбата на па1риции-е с п'|е6Ритс, ав извънредвите пълномоция' каквито започ|'али да се даватот вре1{)е1о на бор6ата на сена!а с гай !раь1. _1иктат}ра1а на(.ула 0и1а опрР (елея вид извълрешна ча|истр.!тура' '1ова по_лит!!еско явлсние говори за кр]за.]а на ри^,ския полит!!чесьистрои. устаРовея яя!(олко столетия ло_р]чо'

€ула стигнал до властта' облягайки се преди всичко въРхуяаемната ар^!ия. съзлапена от мариР' наем!|а]а армия ]\]огла!а оъ]е използувана не само в борбата с въяшните вра!ове,яо тя став;ла й оръдие ьа вътрешната политическа борба.

1ова било забдлязаяо оше от мон!е(ньо в яеговит- |Ра !

съхдения.]а причинитс на величиетои н а упадъка на римляните ".

2ь7

ва'(ев и3точник за попълване на пазаРа за ро6и билопиратството' което осо6ено се засилило през време на съю3ци-ческата и на митридатовата войва.

цевтър на търговията с роби в вгейския 6асеия продъл_)кавал да бъде остров делос' какьо 3начение имал той 3арцмския и за италийския живот се ви}(да от факта, че лризавземавето му от митридат 6\4лц \1з6цти 2о х1'ляти !1тАлуйци'

в итал']йското стопанство робовладелският строй придо.бил още ло.голямо 3начеяие' отколкот{) през предходвия период.Ро6ският труд продъл}{авал да измества сво6одния и каторе3ултат от това се 3асилвал процесът ва обедвяването надребяите производители.

г

!{

главе1' клон на ро6овладелската икопо-ми1<а аа и7алия през средата на ] в' пр.в. е. оставало селското стопанство.

глАвА хул]

Р],]мскАтА дъРжАвА слвд смъРттА нА сулА ивъстАнивто нА спАРтАк

1. италийското селско стопанство в средата на | в' пр. н, е

'' г|рез пет.]есетте го'иви' които и]мин,]л!!"ъъ1,т.т&:* *' от вРече-то, кога го тибери; ] ра!'х за !оч_

нал с'ороа1а си, до диктатура]а ча с}ла|в ]{{иво_та на римското о6щество настъпили 3начителви про_мени. нарастването на робовладеяието е една от основнитечерти ва римския стопа|'ски хцвот от първата полови!]а !{а[ в. пр. н' е. войите на марий

'1 сула, както и по'късшите

походи' се съпрово)кдали от 3алавяясто на голяп1 брой плед_иици, които били лревръп{ани в ро6и'

за динамиката {'а неговото развитие мо)кем да добиемпредстава' ако сравним данните на катоя' които се отвасяткъм средата ва ]1 в' с онова' което казва римският писателмар]с теревций варо|' в своя труд за селското стопанство'варон писал своя агрономически трактат през 30_те годияива 1 в. пр. в. е.' но много ра6оти от онова' което той ка3ваза сслскостопанските отво'!1е1]ия' могат да се лр|1лох(ат икъм първата половина на ! в. 6ъветите на като|{ се отнасятглавно до лациум м камла1|11я, а ваРон има предвид цялаигалия' чието лдодородие той високо цсни. 'нима съществуванещо полезно в стопанството' което не само да !те растев италия, но и да ||е бъде отлично ? кое друго )кито мо)кеда се сравяи с кампанското ? коя п1т'евица * с апулийската?кое вино-с фалернското? кое дървено масло с вепафър_ското ? не е л11 1ак^ о6илно зАса'е\1а итал!1я с дървета, челрилича |7ял^т2 на градина ?"

- имеяията. за които говори варо!{' са ло_|:.ч1Р_1** на ра3меризначително по.гол|*и' пь_обширни

от катововите. ваРон обича да вършивсичко трайно и рационално. в статиите си той засяга почтивсички кловове ]'а селското стопанство.

Ёо въпросът, кой от тия кловове е най.изгоден, се ре-

-шава от вароя не тъ; лРосто, каьто ог пред|дествениците му.

ц\1тираики табли!]ата за сравнителиата дохоцност на разнитекултури' дадена от като1', варон 3абелязва: "но не всичкиса.съ]ласни с това: яякои дават първенство на добр!|те ли_ваци.'2 .някои чазват продължава той. - че разхолите залозята поглъшат похоаа..3 3арон отпеля голямо място на

]о.!.

, ]]ь!а. ], 7'з!ь!(.!'8,

!

258

ж'вотновъдското'стопанство'едрите владе1!ия водело къмците форми на експдоатация

по тоя яачин увеличевието наразвространяване на екегензив_на именията. варон предпочита

259

тел'1 срещу част от реколтата. 'в нездрави места - съветваваров - е по-изгодно да се обработва земята с наемви ра-ботници, откодкото с ро6и.'1 смисълът на тоя съвет е ясея:робът струва пари и следователно за веговото здраве е ве_о6ходимо да се полагат известви гри)ки' а свободвият ,а6от_1|ик е за господаРя яа .вилата вънтпе'| човек, който във всекимомент моя(е да бъде заместен с друг или освободея от работа.

Авторите яа агРономическите тРактати давади съвети задъР)каяе1о с робите. варон казва' че не бива да се купуватроби от едца и съща народвост' 'защото в повечето случаитова става причина за дома!]]ни 6езРедици.' 9 Авторът не отрича

Ф!г.66' вилата яа о к 1а в ий ва деРи а в. обРаботваяроб!' превозвапе му и пече!е яа хляб. в девтра €

с.мяят валериая. Релеф върху саркофаг в латер3п.

ролята па телесните нака3ания за робите !{о говори и за убех_даването с добро. '}1{еланието

за труд може да се предизви!(ас по_свободен рея(ип'' по_щедри ра3мери на храната и облек-лото' вамаление на количеството на раоотата или с разре!пе_ние да из|{арват ва пасби1]{ата на имението някол|{о тлависобствен добитък' или с яещо друго от същия род." 3

}правителите на вилите (вилики)! надзирателите на ро-бите се па3!'ацават също изме)кду робите. но варон пред_лага те да бъдат поставени в по'друго поло)кение. на тях сепредоставя пекулий' т. е' такова имущество' с което могатда разполагат по свое усмотрение' но което остава со6стве-ност !{а господзря; разре]11ава. им се да имат ро6и11\-1-съя11-телки' от които шогат да и:!1ат деца.

'това ги прави по-урав_

новесе!и и привър3ани към имевието." 4 да се ввесат раздоримсхду робите и по тоя начин те да се дър]кат в подчи| е-ние - ето основната [1исъд ва варо!т' но варон има предвидидеалното имепие' той дър)т(и сметка 3а опита на селските

1|ь]а. \' |7' 2.,|ь|а. 1, 17' 5.] |ь!6.], 17' 7.! |ь'(. ], ]7' 5.

ш,

Флг. 65. вяла 3 кашпавяя. помпсйанска фреска отяачалото па !мпе!атоРскатз епоха.

именията' свър.}ани с пазара. 'известно

е _ !!ише той, _ че3а много стопани е необходим влосът в именията, гдето лип.сват храни, вино или нещо друго; вапротив] има доста многотакива, за които е нео6ходимо да изнасят известви продукти."1но тая 6ележка соци' че са могли да съш{ествува'! и так'1ваимения' които са се 3адоволявали със со6ствени средства'водели са 3атворено стопанство; вароя позпава такива лати_

' фундии, които имали свои медникари' тепавичари 1{ другизанаятчи'1.

от това мо)кем да заключим' че в пределите на италияса съществували едри стопанства' во'41о бил\1 сла6о свързавис пазара' като произвеждали тлавво за собствена ко[|су]!1ацияи запа3вали освовата на ватуралното стопаяство. за тях варовсамо спо[1енава'

Робите са основпата работна ръка в име-Работ!ата Ръна в нието на варон. нешу привад;е)!(и прочу_

тага -ефияи!ия на роба (ато !оворещосечиво. 'средствата

на труда_казва той-седелят на три части:говорещи сечива (;п5{г!1пе!1!п1 уоса1е)!1,здаващи нечленораз_деляи зву|!и (5еп]уоса1е)и |{еми сечива (]п!111]п0;към товорещитесечива спадат ро6ите' към издаващите яечленоразделяи 3вуци -воловете' към нем!.1те - колите.! 9 но наред с робите в име.нията се и3ползувал и трудът на свободните. наемните работ-вици могли д^ 6ъдат аяг^'1<цРа11\| през време на сезов!{ите ра-6оти, но те могли да бъдат освец това и арендатори и наема-

1'ь|а.]'|6'2.,уд!о'ое.сг!51'

!1, \7, !.

26о

стопани от овова време и от предходната епоха. неговите съ-вети отразяват и'{тересите яа ония робовладелци| които сестремели да уве'ичат доходите си чрез максималяото рацио-нализир2ве на свое1о стопанство.

съ611тията от 70.те години на ] в. показали' че робовла.дедц'те съвсем не са се от'{асяли към робите си толковамеко' както препоръчва варон; възмоя(но е варон да е ишаллредвид опита след голямото въстание 1;а роб\1'!е в италия.по времето на сула и сдедващите десетилетия пада разцветътна едрото латифувдиално стопанство. владенията на римскитемагнати заемали огромви територии. така вапример владениятана домиций Аено6ар6 надминавали 40 хиляди югера. Разпро_да1к6ата \1а земите след проскрипциите па сула спомагала засъсредоточаваието им в ръцете на отделни лица. известе{1лротивовес на тая латифувдиална собствевост биди селищатапа ветера'1ите, но, разбира се' те ве могли да повлияят върхусъотпо!пе'{и€то мея(ду едрото и средното 3емевладенле.

не всички едРи владевия били съсредоточеяи ва едномясто. често пъти те се състояли от име}]ия' които се нал!и-

рали в разяи част'1 на италия'

2. 3^\1^я7ц1е ' и търговията

^ 1рудът на 0обите намирал приложение ив проми1цлеността. в ми|]ите и |(аменолом-

ните почти изцяло се прилагад робски труд. в занаятчийскитера6отилници също Работели роби. ме]кду тях имало опитвимайстори' които се ценели по.скъпо от другите роби и се11ам11рали в по.друго поло)кение от овия' които работели вселското стопанство или в мивите.

в ита'ийските градове прео6ладавало дребвото занаят_чийско пРоизводство. в малките работилвици работели по ня_колко ду'т]и под надзора на господаря, на яегов осво6оде|1роб или \1а роб' италийските занаяти обслухвали през тоялериод ве само мест|{ите, италийските ну.){{ди' во вякои Ра6о_тилници почнали да работят и за и3нос в други страни' Брон_зовите и медните изделия ва кампанските градове' и3делиятана североиталийската керамика почнали да се м33насят извънпределите на игал\1я' те нам\1рали пазар лрепи всичко в |ал_ските области, в които поримчването отбелязвало явни успехи.

Ёо макар не много италийски градове ии]_'::!_:::'" области били въвлечени в Ра3мяната. и1а-' липската !ърговия все пак остава па.

сивна' стойността яа италийск1'1я и3нос била звачително по.малка от стойяостта на внасяните в италия стоки' главномясто във вноса 3аемали робите и храните. след тия стокиидвали предметите ва лукса' спадащи къш най_разноо6разпи

261

{трани на римския 6цт. морската търговия носела големи до_ходи' во тя била свързана с риск, тъй като морският тран-спорт често страцал и от стихийни бедствия. и от пиратскинападения. самата търговия се намирала главно в ръцете яаиталийците (особепо па кампанците) и на италийските гърци;римските финансисти предпочитали да участвуват в вея самос капиталите си. селищата на сирийците и лърците в путеолипоказват' че известни клонове 1{а италийската търговия се на-мирали в ръцете на перегрини (чуждевци).

пасивният баланс на италийската търговия се компен-'сирал с това' че поради извъникономическа принуда в Римсе стичали огРомни средства от провинциите и от 3ависимитее']и|{истически дър)кави.

3.тв|{сплоатацията на провинциите и ролята на лихварството

лихварството съществувало в Рим отдавяа. но о{ вре.мето на сула то взема най_шиооки размери. суланците' които'били забогатели от кояфискации, влагали средствата си вРазни доходяи операции. явяват се финансисти от лолям ма-ща6. 3а едного от тях цицерон 1€зва, че той имал мвоя<ествопредприятия' наемал разни доходви пера' имал големи дяловев разни дру)*ества. 'той кредитирал народите и ' . . давалзаеми на царете."1 в експлоатацията на провинциите 6или за-и!{тересовави и ко|{ниците' 1, \'о6\'л147е, конвиците се стремелида осигурят господството на търговски1е дру}кества на пу_6ликапите, а представителите на ь1обилитета гдедали да и3_смукват от провинциите пари чрез и3нудване' )1ихварскитеоперации в провинциите се извъР]пвали в най-голям мащаб'градските общиви били принудени. да в3емат от лихваритепарй' 3а да изплащат онова' което 'искали публика'1'1те 11лцнаместниците в провивциите. лихвитс, съ6ирани по заемите'достигали до 50 !троцента. 'Фще от началото на лоследнитевреме|1а на Републиката Р'мското господство почивало върхубезмилостна експлоатация на завоюваввте провинции . .."' вой-!{ата с митридат показала до какви резултати мо){(е да доведетая експлоатация. при все това съдбата ва италийските ре-3иденти в мала Азия след ефеския указ на митридат всеоще не послужила за урок на ришските завоеватели. Разоря-вавето яа провинциите потиква римляниге към яови заграб.вания. от времето на сула започва нов период на римскияимпериализъм. в колониал|1ата политика биват 3аивтересованиразпи кръ!ове на римското и на италийското население.

в вовите 3авоевания били заицтересоваяи и представи_1елите |'а нобилитета' и конпиците' и средвите слоеве на град_

1 с ! с, Рго &аь!!1о Ро51'1по огз1]о, 2, з', э п]'"д

" с, лро"с!"*д"'"е с"й"й. й"*оя соос!веядостя , госудаР-

ства' сочпне!'я маркса л энгсльса' т. ху]' ч. |' стр. 125.

2в'

ското населе|1ие' които влагали средства в дру)кества за 3а-кулуване на данъците' и плебсът' който се надявал на подая_вия и; зрелвща след сполучливи походи. когато си слу-жим с пояятията

'империализъм! л |коло}|иална политика"'

трябва да имаме пРедвид онова, което е специфично за дРев.|1|1я Р|1м.

.колониалнага лолитика и империализмът са съществу_вали и преди |!ай.яовия етап яа ка(1итализма' и дори пРедикапитФ1пзма. Рим, основап върху робството' водил колониалиаполитика и е осъществявал

'мпер].{али3ма. но "обците. раз.

съждения за империализма, които за6равят или отместват яазаден план коренната разлика ва общественоикономическитефоРмации, стават неизбе'сно най.празни 6аналцости или само_хвалство. лодобно ва сравнението на лвеликия Рим с великаБритания.* 1

4' Рпмското робовладелско общество пре3 първата половина[|а [ в. пр. н. е.

но6илитетът както и презпредход!]ия период' но6или-тетът заемал господствуващо положевие

в дър)кавата! но вътре в ]1его става известяа диференциация:отделя се една сравяи?елно немного голяма гр}па магнати'оолягащи се върху развита клиентела' в която влизат целипровинциални градове.

материална основа на римското магцатство' както и впредшествуващш| период| било едрото земевладе'{ие, при коетонаред с италийските имеяия бога;ите римляни придобиват го_леми владения и в провинциите.

_ Римският яо6илитет експлоатира, провин_

ч;##;}*;.* циите и чрез други мето!и. !йравлёниегона разните области било в повечето слу_

ч'1и източник за забогатяване.

осо6ена извествост спеч.лил на !ри!ер лреторъ! гаи вегес' койтоулравлявд, си!иляя о1 7з !о 7! г' ни1о един чл.н яа сицилиисцитеградск' съветп ве бивал язбирав, 6ез да даде подкул ва веРес. ояия' коитополуча3али го'ем! насдедства' му п,ап1а'п грамадяи сум'. )о!теля'с яаед|в граг. коиго о6ла!аяип, 1р'6вало!а му платят храяп и гарР. ]а !а заву'и лродовф.ствие на града Рим' веЁс ло,,учлд о7 милиона сес1ер!ии | ти" .]ари топзадъРжал'

' 3 Рим изпра'ш игР6ени хр.ни. нав.9къпето/ .ъ6,рал лрои}

ведевпя ва изкуството. '!рочуги

с!'гуи' хубави 6роячови

сицилия инало последлци' както зааоювавв'Ф ли к флощим о! оРяата зсмя 6ила пзос!авена. нвседРяаето се Раъбягвало и на ня(ои меств о;ввала с'ва гр.'а ог всич(и зе_меделци. веРес се прос,авил и с прои3волпте яа своето

! левив. и!пеРиали1м чапиталпзмд' соч.' т.х|х' стр. |37.

263

!ппввлеяяе. тод бил. не измю'свие. во ма'истрати' провя'й"1''

" '"нул"а","'телят ша |'е'ёс в А.ия. колко в Африуа' в испдяия' ! алия'в сардивия,'колко в самата сицилпя'":

провинц!'алите подавали оплакв-авия. но в съдебните хо_

мпсии 3аседавали от времето на !ула насам пак сенатори.средствата, получени в пРовинциите' отивалА 3а подкупванена и3бирателите в Рим. но не всички представители на вис_

шето съсловие преуспявали' 3начителна част от но6илите серазорявали! защото харчели непроизводително доходите си.

!:ри ]<оето един от тия ра3ходи 6ил разходът лри из6иранетоим за магистрат. тъкмо разорените но6или' както и наемнитевойници, 6'ли опората на сула в неговата борба за дикта7ура.ме'цу ра3вите п'едставитёли на нобилитета се водела 6орбаза влияние, за власт' за оогатства.

в съ'.]]ото време продълхавала 6орбатаконннците между но6ил;тета й конниците. повечетопредставители |!а съсловието ва конвиците били на странатана противвиците на сула и конвиците повече от другитеслоеве на населението пострадали през време на суланскитепроскрипции. но и след сула борбата не спряла''

[оляма роля, особево след съ!озяическага война. играелив търговията с провивциите жителите на италийските градове,прирав}!епи в правата си с кореняите римски гра)кдани.

Аграрните реформи не могли да спрат ра-зоряването т'а селя!{ите' макар и селяче-

ството да не ,]зчезнало напъл!1о и макар и да оставади ощеоблвсти, гцето се запазило средното и дре6ного 1емевлацеяие,политически селяпите губели значението си. след 100 и 91 г.пр. н. е. ние вече не чуваме т11я и7и онця законя да са ми_нали б,']агодарение ва активното участие на селския пле6с.пред разорепите селяни се разкривали два пътя-в армията'за да се срФ{ават през по.голямата част от

'{ивота си 3а пъл_

ководеца' който е изпъкнал на пръв пла!'' или към Рим' 'детоте лопълвали редовете па римския лумпсн'пролетариат. -РазоРяващите се селяни и лумлея.пролетариите ооразу_

вали резерва за попълване на наемцическата армия' коятоизиграла извъяре'но важна роля както в борбага на марийи сула. така и в гражданските войни лрез по'късния период'Агр!рвият въпрос !1е загубил своята острота. обезземлевитеселяни' постъпвайки в ард4яята, се надявали след пРослуженигодини да получат земи' и в аграрците закони ва онова временеведцъ)к срещаме постановления 3а даване ва земи ва ветера_вите. но тая земя трябвало да се намери и ипциаторите на тезизакони трябвало да вля3ат в 6ор6а с ояия,

'(оито вече

! с ] с.. Ас1]о !п уеп'' 1]' ]'ь. |]. 65, ]58.

2_64

използували или се кавели да и3ползуват за едри имения зе_мите' предна3начеви за подялба ме)кду ветераните. о6съя<_дането на аграрвите заковопроекти винаги се отличавало сособена острота.

гоапският плё6с между градския ллРбс лумпен'лролетар'' ските елемеяти играели голяма роля. дър_]кавата харчела огромви средства за раздаване на пари. със3релища и раздаване 11а паРи |' храни лолитическите дейципривличали пле6еи1е на своя сграна. 3нанителна "аст от плсбсабила к'иентела на римските магнати' средс1вата' които оти.вали за подкуп пряк или косвев - се добива'и главяо отпровинциите: те били оная .свърхпечалба'' която !ослодству_ващият слоа на Рооовладелското общество спо.1елял с мало_имот{{ите римски гра'ца{{и. Римският лумпен_лролетариат при-надлежал към пара3итните слоеве на римс|(ото общество. 1'рад_ските житоли. които се занимавали с производи1елен тру]||занаятчиите' на!ничарите' пролавачите и {. н.)' яе 6или в'състояние да се борят с конкуренцията ]1а евтиния робски тРуди не играели съществена роля нито в стопа|{ския' пито в по-литическия л(ивог !|а столицата.

господството на лихварския т€!1итал се отразявало върхувсич|(и слоеве ва яаселе!'ието. от ляхварите страдали и гра'-ските )кители' и селяните' и дори някои представители на воби_литета. недоволната от съществуващото полох{ение сиромап1ияпод|{репяла ту ко3вците, ту нобилитета' |(ато се стремяла даполучи облекчение на полол(ението си. не напразно салустийсмята.като характерна за пле6са .чеРта жаждата за про:|ени(с0р!о11а5 гетцп поуаг1]п).

освооодени ге 'оо6я необхо'имо е да се отбележи нфаства.' щата роля на освооодените роби' социал_т{ото им положение 6ило различво. някои от тях пРивадлФ)|(али към ри11ската плутокрация. в е4на от речите на цице-рон| се говори за освободения ро6 11а сула, хризогон' който'и3ползуваики покровителството на своя патро|.' закупил набфценица конфискувА\1ц име\|1ця' спечелил огромяо състояние.построил си къща на палатин' кулил с1ц скъпи коРинтски съдовеи други ценности и се явявал ва улицата' придру'(ен отбляскава свита. Ёо такива осво6одеяи-ро6и

'.'мАл6, р)5бтара се'

малко. по'голямата част от освободените роби се сливъли скоренния свободен плебс. по тоя начин освободе|'ите роби.станали втор източвик за уголемявапето на свободното град-ско население'

Робите, 3аети във вс|,чки к'|онове па стопанството' вкъщпте не само на знатяи и 6отат1.1 лица, но и на хора отсредна ръка' 6езправни и експлФ1тирани' 6или лрез тая епоха

265

стра11,на политическа сила. те о6разували най_произво'1ителнатакл;.а на римското общество' Броят им 6ил лолям' осо6ено вРиуив!олемитеимения'

прекомерната експлоатация м струпванетоРолята на робит€ . ла огромен 6рой ро6и в имения га и в гра_

ния на ро6ите. във взаимната си борба ро-бовладелците през тая епоха използуват робите. срецу под_крепата в 6орбата против римляните в Аз!я митридат имдавал сво6ода' мариаяците освобо]кдавали робите на своитеполитически противници; Робите ва проскрибиравите против-ници яа сула образували десетхиляден отряд на "корнелиите('.тук робяте действували като ,'пионки в ръцете ва !оспод-'ствуващитс класи']) но все пак това им давало известе1{ опитв борбата против робовладелг1ите.

Рид1 през тая епоха ра3ширил властта си почти върхуцялото сРедиземноморйе' а ме)кду това в политичес|{о отно-!ше1{ие той папъл!]о запазил характерните черти на град-дър_)кава. но събитията от края на 1[ и началото на ] в' пр' н' о.

разколе6али тоя строй' 3а бор6а с въстаналите роби, 3а по-_искане на свободчого 6еднячесгво. за поту1!аване яа въста'ния]а в провинциите' за успРх във вън_]]ните воипи тряовалидруг! п]етьди на господс'во- Рим о?ивал от репу6лика къмвоев!'а диктатура.

5. въстанието на лелид. войната със серторий

наскоро сле.п смъртта на 6ула опозишията

:::т#:."%'#: влигв;ла |лава. Развълщ,6'ли се раз,ислоеве на ласелението. гра'ският плебс

бил недоволен от т6ва, че пре3 време на сула били лремах_нати раздаванията на храни' и искал да върве властта ва ва_

родните трибуни' ковниците се стремели да вземат в свои ръцесъдилищата' роднивите ва проскрибираЁитс очаквали връщаяена земите си и ва гражданс|{ите си права' длъ'книците се яа-

дявали яа социални реформи, имало доста много т1о6или' коитосмятали 3а необходимо да се въ3станови старата конституция,позволяваща па мнозина' а не на ограяичеяа 1пепа оптимати'да участвуват в политическия )кивот и да влияят върху дър'жаввите Ра6оти.

ппъв се обявил поотив суланската ковсти'въстан{яф на

'!ш'" *'"су''' Ёрез 78'г.' й-арк Ёмилийлепид. на времето си .]|епид оил привъР'

)кеник на сула и спечелил голяио състояние от проскРипции'во сетне преминал ||а стравата на опозицията и наскоро след

1

1 с ! с', Р!о Ро5с|о' ]{, 5.1 лсвин. сог.' т. хх|у' стР.375'

266

смъртта ва сула и3лязъл с искания' насочеви против консти_туцията на сула' лепид сполучил да прокара' щото с известниогра!|ичения да бъде възстановена евтината лрода)кба на хравиза р!]мските бедняци. А другите предло'(ения ,!а лепид,

_спе_

циално веговият пРоект да бъдат върнати яа яарод|'ите три-буяи преди|лпите пълномощия' 6или отхвърлепи. Б същ<|товреме в втрурия 3апочнало въста|]ие' повдиг]'ато от лицевиот 3емя мест[1и

'Фтели против суланските ветеРа!'и. 3а поту_

шававе на това движение там били лратени двамата консули.но лепид използувал прес,1оя си в втрурия, за .:а подтотвиново въстание' тои се о6лягал пре!и всичко върху ра3оренитеот сула земевладелци. ветерани яа марий. и върху населениетоведоволно от ра3даването на 3еми на ветера8ите на сула.

след кРая ва мавдата |]а своето ко|'судство лепид повелсре1цу Рим армията, която събрал' приблф,Фл се до самиятрад' яо бил раз6ит на марсово поле. суланецът помлей спо_лучил да спечели в северна италия по6еда яад съюзника палепид. марк ювий Брут' Брут загинал. а ,г|ели-т избягал всардиня, гдето скоро умрял' марк перперна' е !ия от ви4яитемариавци' извел остатъците от войските на лел\1\ в ис[1а11\1я,за да ги присъедиви към аРмията на кв''вт сертори4 която сесра)кавала там против суланската олигархия.

_ квинт сеотооий бил един от най.големиге- _'- '- водачи яа маРианската опозиция' 1ой про-изли.]ал от оога-о семейство, което живеело в земята на са.бините. като млад човек серторий участвувал във войната скимврите' а после в съ|озническата война и се проявил катохрабър и даровит командир. пре3 време !1а грахдавскатавоияа тои деино се оорел па страната на мариавците' макар ид^ залазвал не3ависимост спрямо марий. в 83 г. серторий по_лучил от марианското правителство провинцията испавия, коятоулравлявал до 9] г., но лосле лод натиска на суланскитевойски бил лринуден да избяга в Африьа. 3а него с1 почналигодини на скитничество' пълно с опаспости и приключеяия.Ёяколко години по.късно серторий бил покавен от населе",!ието да се върне в пиринейския полуостров' гдето започналуспешпа борба със суланците. исла,1ия с1а||ала център намариат{ската емиграция. ме)кду иберийците сертоРий се радвална голям автоРитет. 1ой 6ил смятан за из6авител от Рим, иа-дарен с особена бохествева сила. Ра3правяло се, че оеРторий' бил придру)каван от сърна' !(оято му о6ажлала вол!тта- на

дър){ането на самия серторий спрямо иберийс(ото на-селевие оило по-друго, отколкото дър'(ането на другитер]]мски намест|!яци. той си поставил за цел да поримчи ибе.рийската аристокрация. в оска 6ило съ3дадено учидище' вкоето децата 1{а местните благородпици до6ивали обра3оваяие

267

изучавали латински и гръцки език. и6ерийците служели в не_

гоьите войски, макар че ядрото на армията и командяитедлъжяости се намирали в ръцете ва римляни. от римски еми'г9^11т'^ 611л о6разуван сенат от 300 души. който по ри!'скиобразец назначавал длъжноствите лица и ръководел улравде'вието на 3аетите от серторий области'

от римляните, избягали от сула' и от иберийци серторийо6разува; една значителна армия. перперна. който довел в

испания остатъка от отредите на,]]епид. попълнил тая армия исеотооий в поодължение на няколко години оставал неуязвим.'[о!! аори вляз{л във ,ръзка с митри:тат и с киликийск1{те пирати.

поради надвесилата се опасност сулан'

":ъ".1: ъъ:|ъж- ск;ят 'енат -ре!дил да вземе извънРе'0ни

мерки и за борба със серторий изпра_

т|'л в ис!1^н''я гней пьмлей, който още не бил избиран замагистрат' во сполучпл да се отличи във времето на сула и

при потушаването на въстанието на лелид. назначаването на

помпей лоотиворечи4о на традицйите, но положеяието на пра_

вителство;о би{о 6езизходйо и на помпей били ,0адени отсамия сенат' 6ез утвърдяване от народното съ6рание. прокон_сулски поава и главвого командуване в далечна испания' 0т'н;чало и'помпе; търпял поражёния от серторий. той ишал

нужда от прес|!и с\1ли'за л.а заздрави позициите си и да пре'_

й1'"" ' """'!''""'е. Ёо постепенйо положеяието на сертоРий

ставало все по_техко. от яберийските си съюзвици той бил

поин!ден да иска все по_големи жертви: в лалера на римскитеейигьанти запонвали разпогласия. начело на недоволниците6ил перлерна. кой!о не искал да отстъпи първенството _насерторий. срещу серторий бил образуван заговор и то11 оил

уойт Ёрез времё на едно пир!]]ество (72 т.). смъртта на тоя,аровит пълковолет] предизвикала ра3падаяето на армията му'

повечето иберийски [огреди се разотишли по ,омоветеси' пе0пе0на, който заместил серторий, не се радвал на авто'ри.ет Б р!ловете на бунтовниците' наскоро той 6ил разбит от!1омпей.

_пленен и вакаъан със смърт. в 72 г. испания отново

била !сми0ена' в същото време римляните 6или прияу4ени '1а

водят нова войва с митридат. но главяата опасност била всАма'!а 741ал11я.

серторий бил, не ще съмнение, един от видните римскидейци. )(ра6ър и даровит пълководец, той пръв от римскитеадминистратори показал' че ако римляните искат да властву'ват вад ;ровияциите. трябва да се облягат на местната ари_

стокрация и за тая цел трябва да се !рижат за разпростра_ненисто на римската култура |1 ц'1в\1лизацъя.

1

6' въстанието на спартак

..- ..8 момента на ожесточена класова борба в самия Рим.на' вой']ата със серторий в испания и " й,"р''"Ё'!.д#.както_и на яесполучливата бооба с |матв италия .",'й*,,] ,"и.Ё'"Ёй'; "у:##" ъ#::;;ъна рооите.

гладиатори)е воините наволнили италия с ро6и. ме)к1укоито оили представени най.!азлинни 6т,.ч1:.тки.' рули: гал'1. германци. :рА*,' *,ин'зир'еи *ители ,^Азия и_ на сирия' главната маса'", р'о''" ой* 1'Ё]',.*]*]Бсе каза вече по_горе' в селското с''й:*й::-]"1* у",6";": ё;';;;;;^;;"" ЁЁ.']"3 |.'""."*3^#Ё,,31"1ние оили гладиаторите' в | в' п0'

". ". о".

' ,"''''Б}.!й',"р?}_ставления в Рим не минавало нйто едн0 лразненство. вдни оттях се срал(авали в броли, други билизъоец и нахвърляли

'"р"у 'щ'."",,*,"'|!}#!!?

^|""!|.

Фиг. 67. Бол ва г!адл а тоРи. мозалка от времето па импеРията.

несат у1ар' трети имали големи четириьгълни щитове л малкик-ами' Аруг'1' наолъку1' имал\1 лъ'ги йе"ове, но мал!(и щитове:имало гладиатори. които се сра'(авали на *!'". д.' Б_Ёй'!й#пад_ал победен. зрителите с Ёико.е ооайд|л1 ',"'й $!)в/ .'!""'2се запази )кивотът му или по6едителят тряова да гс| доуой]

'?#*{у ;.,!ъ. "Ё!{Ё;;чъ"""'#,ън }{##|##!'?:тоРска швола ли' гдето Робите били о6унавани н! гла_

диато0ско изк у.т Ао' -са

мата професия изи-сквала от гладиаторите смелост й хра6рост. в ед!та от тйят[]коли, която прияадлежала. на някой с1 л"".у' _Ё;.;;.;',;

::.у:1:.1"" град капуа. в 74 г. [тр. н' е. между ро6ите възяикнал заговор, в който взели учас;ие до 200 ^,;":

ъ;;;ъ";;;

269

6ил ра3крит, во повече от 70 роби сполучили да излезат отграда и да се скрият на везувий.

Ёачело на въстаналите заставал спартак.спаРтак в другите според све!евията, които ни дава [лу_*:1?1*:;:|!; * тар!. с'артак 611л 1р^к1'1ец по произхо.0'

служил в римските войски като яаемвикР

дезергирал. сетне 6ил заловев в ллен и направен-гладиатор'по.късно ]аради физическата си сила и храброст спартак по_

лучил свобо!а и станал учител ло фехтовка в гладиаторскатайкола на ,т!енгул Батиат. говорейки за си_гата !'у и високитему умствеви .парби, плутарх казва, че той _приличал повече

на о6разован елин. отколкого на варварин.'| ..са\{ият тои оилголя' -ъс с'о'те тедесни и душевни сили'9 - се изка3ва завето салустий. Биографически данни эа другите водачи неса се запазили. самите имена- крикс, вно!'ай- не казватяи|]{о, тъй като обикновено господарите давали на робите сиимепа по свое усмотрение.

въстаналите се у|(репили ва везувий ипъРвше успехв васкоро след това 6роят им силно порас-

ва спарта* ,ал' ('' тях се стйчали ро6и от съсед'вите имевия! а също и "свободни от ь!ивята", както казваАпиан' 3ероятно това са 6или разорени селяни. каквито ицалодоста много в ка!цпания' огначало римските власти яе о6ръ-1цали на въстаяието осо6ен6 внимание' защото бя!ството на

р'б''е о" 'ос,од'р''е им било оби(новево явлеяие. против

спаРтак 6или пратеви само местни отреди; въстаниците ги

раз6или и загра6или въоръх(еяието им. чак сле.а тия не'сполуки за пот!шаванс на движениРто бил лра']ен гай'(лав"дий |лабр Ё еэин отря_т от з.000 цуши. клав]ий заел

едничкия път' слизащ о1 ('ла!1ина7а' и лътя1 за отстъплениетона ро6ите бил като че ли отразян. Ёо слартак намерил изхо.п

от положението: от клоните на дивите лози' които изобилвопастели по склововете на планината' той заповяпал да се

йзплетаг стълби, по които обса!ените сс с||'ъкнали ,олу и

излезли в тил на римляните. пора]и неоча|{ваното яапа!еьисотоядът на (лавдйй се о6ърнал в бягство. след това силитена въстана'ите залоннали

_6ързо да яарас'!ват. въстаРалите

ооби масово се стичали при слартак. тогава в каипания бил}тратен с войски преторът пу6лий вариний. но 6партак отна_ч'ло нанесъл пооажение на неговите легати' а след това раз'бил и самия пре|ор' "6ега

_ пише пл}тарх спар']ак станалвече голя^!а и'стр!шна сила."з въстанието обхванало ле само

] 5 а ]1., ]!ь!., ]|| !!.8п, 9!.

27о

кампания, но се прехвърлило и в съседвите области. поло-жението на робовладелците ста|{а.'|о извъяредво опасно.

РазноглаФя ..*- 11у!111 на спартак се разраснала иду р'*ов"дителй'. вь5никнал въпросът за по_нататъшните й

11еиствия' по меяцу ръководителите навъстанието нямало единоду!дие'

' карта яа походите !а спартав.

6партак смятал .1а пове!е робитс '", "".*р"; и'"'"",

да преуине Алпите и да извеле хората в 0течеството им в! Ракия 1'1 в !алия' А крикс искал да останат в итал|1я и \апотеглят срещу Рим. причините за разногласията не са ясни.

271

салустий сочи. че в армията на крикс имало гали и германци'1

@т онова, кое1о съо6щава плгарх._може да се направи-за-клФчелието, че в армията на самия спартак имало тр6киици'

йо",е' с"й'", ие йри'ина 3а ра3ногласията 6или племеннитепазличия.2 Ёо известно зяачеяие имала и разнородността ва!','"'.ия състав на въстаналите.3 сво6одните селяяи. коитосе присъединили към движението. вямали интерес да напускатйаБия. пораци слоровете нас1ъпило разделение на войскатаармията на'кРикс сё отделила от армията на спартак.

в 72 т. сенатът пратил срещу робитепоражфие-ю_ка двама конс\,ли' в Апулия. при планинатагаогана. един от тя)\ сполучил да разоие

отряда яа крлкс' а самият крикс бил }6ит в сражение' но€г!артвк много |!аскоро отплатил ва римля!1ите за това пора'ясен':ае' €лед като ванесъл няколко удара ва римските войски|

той в 6ърз поход трътвал към севзрна италия и при мутина спе-

челил п;беда над армията на наместника !а цизалпийска га-

"''- п"'"' към Алпите бил отворен' но спартак неочакваво

тръгвад назад' мъчЁо може да се !аже какво то е накарало,, -е откаже от първоначалния си плач. напълно възможяо-. ,"

" д'',,а'а на рс^ата по и в подалпийс^ите местнос!и'

'|е,' '*" ''" времето на вергилий би'1о запазено средното

""*е*'.де,"е и где1о имало малко роби, слартак не мохел

да се на]ява за по']чрепз от страна ч' месгното васеление'във всеки случа.] от мутина спарта'{ се насочил към сретнай''Б,7" " ' йшен раз6йл армиитё на двамата |(онгули' |1од

командата на €партак се намира']а огро[!на аомия - яе по'

малка от 60 хиляди души' какго соч!' вв'гоопий'" А лък Апиан

ла6роява в армилта му !'0 \ил'г1и души.'' спаптак взел всички (!)(рки' 'а

4а стсгне '1исциплината

' ', .^-й" 6оеспосо('ност,а йа свояга огромна аруия' той не

лриемал във войската си де3ертьор-и, не дозволявал да се про'д!.ат в арм""те м} 1л,-г{и и сре6ърли вещи - ьупували се

са!\1о ме-1 и я{елязо за !|.ра6отка ца ор1'){ия.тъй като разполага''1 с добре оргави3ирана и дисципли_

нирава ар!1ия' спартак се капел да се насочи среп1у самия

трад Рим.в столицата и3питвали не по_малък страх'

назначаване1о на откол!|ото ло восмс1о на война.а с хаьи-кРас бал.селатът'тали,*'нреэри;;'л,омопц',на претора марк лици0ий кр!с. (о;го ва времето си се оил

сражавал под комаядата на сула'

)

1

! 5а|]. |1к(.. |!] &а9п' 96 6., мо у чззе н, и..ор;я Р{шз г' !|'' ор' /2' 73.:! А в машулия] сца'!а"овсьос посс.ание. ]93{', ётР. 134 и след'. [п !'оп!!-'' вге\!а.'1]ь аь !!ье сопа!'и. \']. ?' 2.| А п п.. ос ьс!!' с!у' ], 117.

^4вР1дРутит€спяРтяковит€ походи

'

ч&тпс' !очф !е Фдсф!я

д д'-о'ь. ьа 'о.ф '_,.,

-м*-."}:Рт:.|Ф

ицн л'1

1

272

||ървата ра6ота на крас 6ила да заздрав,] дисципливатав армията. цяла ед}!а хохорта била подложеяа на строго на_казание цецишация. ьаква.|о от!авла не била лрилагана вримската армия_всеки десети войник бил |таказван със смъртлред очите на цялата войска' като децимацията се съпровож'дала от мРачни обреди, но отначало, работите на '(ра6 същотръгнали не осо6ено слолучливо' той пори помолил ссната даизвика помлеи от \4слани| и йарк ,']иши!тий лукул от тРа\ия.

^ слел като се отча]ал от похода сое111у**;*;л** Рим' с{|арта( се двидел ьъм юткяа'!,]та"_лия' като се надявал да се прехвърли в

с'-' -цил\'1я

и .1а н.]мери там лодкрепа мен !у мно: обройн итс 'роби.]ои се спораз] иял с киликийските пирати ,па пре]!есат Рои_ската му Фез месинския пролув. но те не изпълнили обеща-}'ието си. !!рехв"рля'{ето със салове и-лезло несполучливо. апри това сицилий(кият бряг бил укрспен ог тогавашния про_п0етор на сицилия. веРес. като после!ица от тоя поход а!_мията на слартак' затворена в Бр)тия. 6ила отрязана от остЁ.яалата в италия от войските яа крас. за да пръграпи пътя завръщане на въстаналите' крас заповядал да изкопаят пре3лровлака дълбок ров от елното до дру'ото море' Ёо в б1!назимва нощ спартак наре'ил да за']рупат малка част от ровасъс земя и пръ1и и по нея превел армия.1а си. крас се опася_вал да не ои рооите па тръгнат срещу Рим' но спартак сенасочил къ1{ Бруядизий.

''ато се |анел ,а натовари армията

си на кораби и да я^откара в търция. двама ви!ни ком;н'иРиот неговата войска. гРаяик и каст. отказали да се лодчивятна това решевие и се отдел}'ли от спартак. възпол3ував оттова, крас вападнал отделилия се отряд и в кръвопролитносРажение го унищожил: тук загинали повече от ]2 хиля.0ироои' крас искал яа всяк/ цена сам па се сп0ави с ообите_преди помпей и лун}л да се въРнат в \,1талйя' 3ат6ра тойзапочвал настъплевие срещу армията па спартак.

гибе'та на сп.о1ав Р-ешителного сражение с]анало в Апулия' !!! г). ||рсди боя яа спартак ]окагали

неговия кон' но той извадил меча си и го заклал, като казал'че ако победи, ще ,'амери мвого добРи коне, а а;о бъде ра3.оит' няма да има 11у)\сда и от своя' и се хвърлил в редоветена вра|овете си. с.меч в'ръка спартак се опитал да си про.оие път !о са[|ия крас. той избил м|{ого противници' в товачисло и двама цеятуриови' и сам паднал на бойяото поле. слсдсмъртта ла слартак армията му се разладнала. по това времеот испания лрис7и!нал |1омпей, кой}о заецно с крас ор;ани_зирал същински лотеРи срешу избягалите роби. между гимц |\а1уа оил\.1 разпънати на кръстове до 6 хи'яди души' ноотделви отреди на въставалите остэна'и в }1талия ошё в про-дълхение на десетит1а годиви.

спаРтав в пРецев_вата на власиците

добрите пълководци на древпостта' 'велик теп€рал. . бла-городец хара|{тер! същински представител яа аятичвия проле-

тариат"1 - така го прецсяява маркс. според ду!]ите на лев!1я,

'с!1артак 6ил един от най-видните героя ва ед1{о от вай-го-лемите въстапия на ро6ите преди около две хиляди го!ини'.2в действията !|а спартак не се вижда онова' което ..е харак-терно за другите голеп]и въстания яа ро0и' сицилийските _стреме'( към организирапе яа п'онархия. но спартак не сипоставял за цел пълвото увищожаване па робовладеяието. тойисьал само ^. изве]е в о!с.]еството им всич!(и и.](]ягали отгосподарите си и присъединили се към него роби

'1 да им

върне свободата във войсклте му имало свободни' а бързи_вата' с която той со предви}{вал, показва' це селското насе-ление на итали'1 го подкрепяло: маршрутите на спартак минаватпо такива места' яаселени с племена' които водели особевоупорйта борба срецу Рим пре3 време ва съ!озиическата война.всо пак ве всич!(и участвуващи в движението оказвали т1а

своя воя(д !|ео6ходимата лодьрепа' в начало!о на пвижешието.когато тепърва се обра3увала си]1н^7а арм\я| робите - кактоказва плутарх 'сйл|'и с 6роя си и горди с уопехите си' веслу1шали спартак и се движели и3 италия' ка7о опустошавалистраната.(! при все това спартэк сполучил да въэстанови дис_циплината и самият тои, осъществявайки своя план' гледал дадействува по такъв начин' че да възстанови яарушевото едия'ство: той направил тър)|(ествено погре6ение на крикс' макаркрикс да 3агинал главво затова' защото се отделил от спартак.

не ще съмнение обаче, че ра3вогласията в лагера вавъстаналите били само едяа от причинте за тяхното поражение.Фсвовяа прияива за пора'(евието било това, че липсвали ощепредпоставки за победа ва революцията на ро6ите. Робовла_делският строй 6ил ош{е достатъчво здрав да о|(аже съпро-тива на въстана'ите.

истоРичес(ото зна'чение ва .партако_

въстанието на спартак имало значител!'ипоследици 3а римската история. справед-ливо е предположението ва 11якои и3сде-дователи4' че поради изтребването ва ро,

бите, както и поради опасността от 11ово въстание, залочпали

! маркс. письмо к э{шльсу от 27 февРаля 1861 г., сочивеяиямап(са и э 1пльса' т. хх!|]' .1|'. !;'

9 ']!. !! и н с, ч 'т. хх!у' стр 37|'|! Р 1п ['' сп55'' 9.! .). 5. с с ]( с.]1]ла|п5". Р.п!'/ \ц|55оуа &еа! |]псус1оР'01с 0с! с|а_

$5|! !!(п ^]1!

|1' п!5ш|55.'!5с1]а!!' !]|' у[! 5. 48().

273

ит^]'ия 611л^ разтърсе!{а от спартаковотовъстание. впоследствие 3а спартак сиспомвяли с у]кас' както 3а тея(ките дпина войвата с Аг|ибал. спартак бил !епиа_лен ръковолител яа ообите. с 1ин ог най

!

в отделни случаи да раздро6яват едрите имен!{я на дре6нипарцели и да ги дават под паем яа колоните' в паметпицитена тая епоха срещаме 3а пръв път думата колоа (со|о1115),

употре6е.{а тъкмо в това значеяие.въстанието на спартак спомог|1ало за извест1'о 3а3дра-

вяване на гослодствувашите групи на..римските ро6овладелци.нооилитета и коввиците; нетоку тъи двамата съперничещи сипълководци' помпей и крас, 6или ттз6рани 3а 70 г. за консулии макар и двамата да били суланци' те били принудеви дапрокарат ред мерки 3а възстановяване на кояституциятапРеди суда.

:глАвА х1х

РимскАтА дъРжАвА в 60"те години нА 1 в. пР н. в(вътРвшно и външно положвнив)

1. въ3становяваве на конституцията преди сула

эа по6едата си над спарга]( крас получиловация и лавров венсц. марк лициний крас

принадлежад към сенаторската аристокрация и произлизал отстария плебейски род на лициниите. той 6ил привърженик насула и пРе3 време на проскрилцпите чрез 3акупуваяе на именияспечелил огромво състояпие' което уве,'тичил с всевъзмоя(виепекуди. пре3 време яа по]карите той закупувад !та безценицазапалените къщи и съседните с тях сгради, а след това давалпод наем или продавал тия 3еми срецу висока цена; осве!1 товакрас притежавал сребърни миви' земи и голя!!] брой роби. занего се оазправяло' че той смягал за богат ояя човек. |(ойтомо)кел на свои средства да

'здържа едва армия.1 крас тпироко

раздавал пари в заем' явявал се в съдилищата и по тоя начинсъздавал голям брой зависими от него лица. все па|{ следсмъртта на сула през време на господството на суланскатаолигархия той не се ползувал с голямо политическо влйяние.

съперник на крас бил помпе4 който спечелил воевваслава и получил командува|1ето във войната срещу серторий.той и3пък!'ал преди всичко като сулаяец. още като млад човек'непремипад през магистратурите' му била възлоя(ева борбатас марианците в с1'1\\ил\1я \\ в Африка, лри което войниците гопровъз.ласили за императоР' а сула то наградил с триумф.й едното' и другото било постигано по.рано само от лица,които заемали магистратура' по6едата над ювий Брут. при-вър)кеник на лепид, над €ерторий' както и над остатъка от

275

войските ва спарта& заздравила поло)кевието ва помпей. но цесайо по6едите над противвика били главната му опора помпейбил едип от вай-големите маг!{ати' който прите)кавал земи' кактов йталия (в пицеп), така и в прови|1цпите (преди г|сипко висланмя)

'1ма]1 ра3вита клиевтела и освен това се радвал на

популярност всред войниците си.ка|{то и в предгракховия период' сенаторската олигархия

пречела на издигането на отделни свои членове; 3атова следзавръщането си от испаяия помпей !{е намеРил подкрепа междууправляващите груписвоите главни ис((а_вия'а именно : разда-ваве на земи за во'!'ниците си, а за себеси - консулство итриумф. тия обстоя-телства го накаралида се сбдпки с вода_чите ва полуларите.

сбли)кенисто яапълководеца с ръко.водителите на демо.крацията е симпто.матично 3а настъпва_щия период. помпейпочнал да търси опо.ра в демо!{ратически_те кръгове! за да по-

стигне яови назначе_яия, да противопоста_ви вародното събРа_вие вад всесилния се_яат. представителитена популарите от своястрана търсели въввойските подкрспаза борба със сенатапо въпросите от вън-]1]вата ,' вътре1!тнатаподитика.

не ще съмнение, че револ!оциояното дви'(енис па ро6ите'току-що поту1пено от крас и помпей, спомогяало 3а за3дра-вяването ца раз!{ите групи |{а ро6овладелското общество, заспогодбата на помпей и крас с ръководителите ва популаритеи за отс!ъпчивостта !{а сената, който в края на кра!!щата сесъгласил да даде на помпей триумф и консулство. крас уредилграндиозяо угощение с 10 хиляди маси и разцал на народахрапи за три шесеца.;споразуме|{ието му с помпсй обаче 6ило

(

Фяп 68' гв е!1 помп ей в ел я к:и.щраморев бюст от ] в. пр. {{. е.

|

276

нетрайно; в течепие ва целия период на ковсулството имме1кду тях продължавали ра3ногдасията. и крас, и помпей неразпускали войските си. чак в края на годивата те се сдобриди'след което войските биди разпуснати.

законя1е от !р"" чР9!9 на ко||сулството на крас и на?0 годяна !!омпеи (/(, г.' оила из!!9ло възстановена

. властта на наропните трибуни' длъжносттана цензора и според закона на Аврелий (]ех А11те||а) били рефор-мирани съдилищата: постояв!{ите съде6ни комисии се състоял!.1отсега нататък от представители на трите групи: ед|1а 1Рета оттях се попълвала от сенатори' една трета от ко|'яици и еднатрета _ от ерарни трибуни.1

съдебяата рсформа 6лла прокарава във времето,пРоцесът ва веРес когато започнало делото сРещу бившия !'||'.стя.к

на си!ил.н' ''.я

в.рес. |Ро'ут с изнудваниога ичлоулптреб,,еяията си. проиоволи1г на верРс в сишвлРя

а с'с0 !ова да разпъват ва !ръст едлн Рииски граж-давив. кои1опего. ум|Ралхи сред мъки' !ец|а_стникът п.в1аппл: ''Аз съм ри}скигпаж!аяия.'

' в(псс казал: "нецапог,€две .. . от€чсството си' ]]ев3

у!Ре като гледа зако!ите и сво6о.да1а".' с обвивевие,о срс'цу верессе нагър6ил м,адият.двоьат ма 0ктулии шицерон { 0озз а),колто оце пр.ди това се !росла_

с! съдебяи Речи.вдяа от първите шу речи

6и,а в зац!и1а яа пякойси Росций'ьолт0 по иятриги0сво6оден р0б _ сулэяоц, би, о6ви_нен в отцсубийс'во. ц!церон ве сеуп,ашил !а з'лочяе 6ор6а сре!!уклеветата, макаР !е трябвало лаима работ3 с !ора| които се ра'.вали н3 подкрелата на .амия су,а(това 6ило в 80 г.). в 75 г' ц{,!еронблд квест.р в сицилия и спечелил

277

{о1]то бил! само под.отвев!| 6!'и обяародваяи по_къспо от цвце?о'{. тияпроизведения са о6разец яа яолитически памфлет! о1 овова з!еме ! я''з'по3нават с лрактиката па пРо3пяциаляото улравлевие пРез !оследвия ве{

{

|

2. Борбата па помпей с1п}!рати,е

€лед }.,!итридатоват! война пиратството в€релиаемно море в3ело огромпи р6змеРи.негова опора били крайморските гра.]ове

яа к:|:,лпкия и на остров крвт. при пиратите вамирали под'слоп и3бягали роби, престъпници и всевъзмо)кни аваятюрист'].

с леките сц кораби ляратите п'е6раздявал! !{яло1о средиземяо море.

те обса*дали г|'адовете' опу.тошава,п островите' карал! житеди!е па вякопгра!овс да им :!лащат дая'].. навсякъде за!авяля сво6одяите '

г! пус!алпс!е' пу тол"' откуп или пь^ -и продавади в роос]во' дързост1а и! стигалад;в;. че яап'дал | дори ос!ия' те с,изали ва бРе!а и в1Рш'ли граоежи

ведяъх плел'1ли двама преторипр'дружавали. пътувавето по море стапало опасяо' лират-

ст|то о :пининавало огромяц за.уби ла рРмска.а !ьрфвич.игалия се увелич'вала. го(! одству3ацитс по море л{ра1/ ьато це лп оора'зуваля особепа държава'

1ел!1и действия сРещу пиратите осо6ено вастоявали попула'0яте' свързаяи с римските 1ърговски кръгове. в 67 г. привър']ке*икът на [омпей, наролният три6ув Авъл га6иний внесълзакон, който пре4лагал енергични мерки за борба с пиратите'въз основа на тоя закон гвей [1омпей добил извънредни пъл_номощия' като проконсул пошпей получил !прег!шп, което сепа:!поостиоало от херкулесовите стълпове ло цялото среди'!"','''орй" на разст6я;ие на 50 мили от морския 6ряг. да'дено му било правото да назаачава по свое усмотрение ле'гати с претор.ки пълномощия измежду лица със сенаторскозвание и двама квестори. той могъл да се разпорежда с дър')1(авяата хазна' с приходите на провинциите' (акто и със сред_ствата ва подвластните дър'<ави. в негово разпореждаве се

давала голяма армия и флота от 500 воен|1и кораби.

помпей взел най_енергични мерки' за даБорбата на помпей се справи колкото е възт1|ожно по.скоро

с пиратите с новага си задача. морето било разпе-лево на 3о окръга. начело |1а всеки бил поставен отделеввачалвик с определе!1 6рой военни кораби, които залавялипиратските кораби или ги пропъ)кдали в слециал!|о приготвенизаёаци. 6лед като западната част на средиземно море билаочистена от пирати, помпей пренесъл дей|!остта си на изток'пиратите 6или пропъдени в киликия, мно3мна от тях се пре'лал1'\ а другн 6ьли тлзбити или заловени в плен| непристъп_

сеяатът пращал срещу тях ве една ек'спедиция' но тия експедиции оставалипочт|1 без всякакъв резултат. 3а ретпи'

п 'пу4'Рн.ст уеж0у с'цпли4цР1е.Фиг.69. магч тули,| шиде!ов. 3!.ова те се о6ьрнали къуяе о с

мРаморен 6юсг ф ! в. гр. п' ъ. чолба да се на!ърф с о6винсьие1о.ре!цу всРе.' ши!епоя о1иш"л в( Р!илия, !рижливо събрал матс_

рлала и го л]локил лред съдебвата.'ащитпиь н{ вРрес 6и, лрочутлят ора1ор хортен]иё' Аелот" в.чо ;очналода се г!еда пу6;'ично. но АвРе,ии !внгове1еявно били ва с.рана!а да ци!еРо& сьнаРалки това. 8Ёрес лооров'лво

Речите пРотив верес, как!о лрои'нес.лпг

278

ните крепосги в килАкия 6или съборени' ]1ялата опеоапияоила завършева в три месеца. сно!1енията на Риш с в!ичкипровияции ста!1али бозопасни.

3. положението на и3ток и 3аконът на мапилий

"*г##ъ"},;;}'* *?,ъ1':+:;"ё;Р ;##".н; :и:'"##;^.

сломил могъшеството му. по! властта на]!|итридат оставала 33начителна част ог черноморското ьоай-брежие. тоЁ се_.!ъчел !а дооие влас' п,д о!йй ;а';;;;; ;;;;ле)кали мсх<ду п 'я1ииското и ьоспорското !арство] да за{]равии реорганпзира ,'о ри})ски образРц армията си, за кос'о сло_[1'|:{:^ Р]'^:':1т емигранти' избяга..|и в 4вора на митридат.паи_после ]у|и1ри_1аг се стремя.1 да си осигури лодкреп]та намогъшия си съсед - ар11сяския цар тигран 1] велики. пос'ед_ният ооедишил разните части на АРуРнското шарство. възползуван от смутовете в партия' тилрая разлростря.т | оа!1ид;!теца владенияга си_ навътре в А!ия. такива царс:ва''като на_пример 1цидия А гропатена' А+ербейджа|{)' би}и порвъшнатиот партски ва.ални .1ар.тва в арменс,(и' |игрэз отнана'|о за.твърд]]л властта си в месопотамия, 1\ала!о7ия и \{иликвя,а сетне. по локана на някои гръцки !радове' не::оволни отразприте и во!!ните на послсдяиле сслевкиди, той заел .,начи_]:]!: *с] от сирия' на !раницата межцу ярмен"л и йе!Б'потами'- оила основана !!ова сто.зила' 1игран6кео.: а' €ам.[и-:Р_т:-*9!"9 с€ смятал .]а приемник на !ари'! и (ёеркс' полра-жавал ча Ахеменигите в обичаите и |1олигиката си"Римлянйтене се месели в ма'1оазиатскиге и сирийс(ите работи и нс ппе_чели на .'атвър!явансто на могьщес|вото н! 1игран. А йи.тр-и!ат. стоеме-йки се ::а затвърди полочсниего сй ва йзтоь,смятал за необчо'имо да се намира в приятелски отно-]]енияс вовото мощно !1арство и за :а установй 6лизки династи !е_ски връ3ки' встъпи.п в брак с л"шер,та !'а тиграч.

*":*: }#3:*' "',т";ъ1ж; ъут;::'.: г{*,;т';;и!ток. '1!у1]ий лу!]иний мурсна' Ръково (е|'от жсланието ,а лоогоа6и о60зсилсн]1я си. както шйслсл той,съ_сед под пре.1лог' че ми]ридат не и1пълнява условиятА нА

дар!а!1ския мир' вападнал пояти,{ско1о шарство' но прс]ърпя.1пор;жение' това сблъскване е 0рие го (а сс нарича Бгооа'А4и.трила'[ова война (83- 82 г'). митридаг сс объБнал т'ъй су'аи_олагодарение на намесата на послсдния дарланският !о.говор оил напъл|{о възстановен.

нж|на.]ж;: н;:г.{:Ё;: {'%Ё$:";;#";:"ч';:ъ1г:Ёизоставял мисълта да завоюва нановомалоазийските об'асти, които загубил след ""'1""'.;;;_;]';;'

|279

вътоешното полояение на Римската !ържава в 70'те го'!ини

на !1. 6лаголоиятствувало за акцията на понтийския цар' ' !рец'

,Б| ., 1'", !ойяа 6 йитрида. \1ли !а третата митридатовавойАа (7А -64 г') станало състоявпето на раооти!е във .би'тияия !!апят на витиния' никоме( ]1] Фило1атор' умираичи'

"''*,ц", ц'"р'','.' си на Рпм. в страната и без това се раз

поое)кдали римс'(и тър|овци и лихвари и Римлячите ве'!нага

заЁ.'тале..и районите' граниче,ци с тех|!ите малоазиатски вла_

,е"ия. }4ит6идаг се явил :огав, ка1о защитяик на и'!'гересите

]" Ёй"" !'''Ё'-Б'", и обявил на Римляните во;яз'.със сер'торий' ьойто во]о8ал по онова вре\1с в испания' ]!|иг0идат

ск]:;оч", дого,ор; освеп това той се възпол3увал от подкре-

па'та ва пиоати':е, 6ла"оларевие |'1а ьоито съ3'а'! зна !ителна

т|лота [олямата а0мия на митри!ат била ра !']Р'1ена на няколко

"р',', *'"'о поте!лили в разчи посоки. за 1а лрегра'1ят пътя

*] пимляните !;ъм ]]онти1сьото цорс_во'' сенатът въ3лояил воде|{ето !{а войната на консулите

,р". й !, луц"и луциний лукул и марк Аврелий кота'

в н'цалото на войната надмощието б1|лолукул н' изтов на страната на митридат. ко;|то разсил

във витиния войс!{ата на клта. навлязъл в провин||']ят0^ чзия

и .]авзе.1 почти цялото ьрайбрсжие на хе1(спонг' по '1!укулсполучил васкоро с.':' т ':ов, не само _а въгцс римскиге.1е'

"''.;"" ". и да .],в !еуе ви'т1'11!ия и лори ]' из1лас!(а 1!!и'

!Б" '!! '' .''''о понти{]с'.о шарс1во. ми1ридат 6ил принуден

;^ из6я\а т|ои тигрз!! (71 г''' Фт<азът на пос !е-чиа '1а лре_

,]'Ё.Ё}й с[ "Б",|'ил

,э ,']5*ул ка1о пово! !а ло{од в Ар'{ения' в.прек' сполуките ,а първителу лохо'ц'! полоя{е!']ието

на ,!укул 6ило труд;о: в провиРция А3;]я той се намесил във

фй,'й.,6""'." работи яа граловете, разореви от публика!!и1е''и6 това си паБлякъл вра)кдата на римските фияавсисти; в ар_

мията възстанови.]| суровата !исшиплияа! косто предизвикалонсдоволство Рс0'д неговите воини!!и' лук}л бил ло::ча-' като

опти,'. и гр"вър''е,ик ,{а сула п в Рим го о6вин'11и' чс про_

й'й''1'!""й. [оради всивк6 това рипскйят пъл|(оводец бил

поин1_1ен да бэ,тЁйствува. коего по11огяало ва :14итри'тат ла

.;.;-попи о'1ново в поптийското царство.

т'кова било по'!ожението нэ работите наза{онът яа маяилий и.!-ок' чогато в ос г. народниит грибуч

гай мапилий пнесъл в комициите предлоя(ение да се предаде

на помпей върховното командува!!е във войната с митридат'

к'то зашитник ва за(овопроск1а яа мапиля]1 се 'вил

марк ту'ий||ипепоя {о'то би. .ога"а !'р.тог'_"*ъ

";;;:"."-;";;; ] {,_й

"" -п-', с м!!'р;;,'- 1р{6вал! !а б! е

""'^'",".: - ""*.. ко;!о пон!гйс<ия! ш]Ри'аьр0/'в 88" па.!ьп0о място

я] цице!он сгоят до\!лР!' о' ! ролия'{9!3

'. ''".;; '.',.,'"''''' _ию йм].,

280

мрчцу 3си к;; римски провинши/' на!,-по.л. во!''агаримскл ! рачдави' 3аг16ата н" лров! н !{1 дзая заг' аш1ала

поеди всичко Ришск'те пу6л'кани, чисто съсп!вайе, слоред цицероя, 1Ря6-вало да се отрази , въРху поло!(евве1о на хоРата от аругите съсло!ля.в!ора'а .аас| от реча е посвегсча на \0!ивировьата ва

та! воРна тр9ов!ло да о"де въи6*.но на!1ом1е0' коцто -се 91.!! " !пал с умеРРпос.. вяРно. |. лостъ| !осг в о1носАите!уч /'о"еьолюбРр. но "собено з{ачени" и,ал 6в!орите.ъ1 :атпо:;газ1 н!11омпе'1 (ато пълководец и адмивиотРатор.

-\очь! па м'!!и]и{ чу{ал 6Рз !агрудч"н!я и пошгеп, коп'о гогаваодсне!с6а. вър3а. вРи!'0! саабзён ]аг"чно с и'вьч1,.дп] ! 1.лчо|оци'.

281

ванич' римското яашествие намерило тук предела си'- по'ходът на помпей в закавказието бил първог0 нахлуване на

римляните в ония области) които вли3ат дпес в състава васъветския сътоз.

помпей се въряал в Армения и сттамо6Ра}уването на нови огново се улъ;ил за тер;тория_а на !!он_

пРовинции тийското ц;рство, гдсто осгавали о !е нс'по|{орени от р'!мляните области. той привършил аавоюванетог!а понт' значителна част от който била присъединена към

римската провияция вц'!ц11|4я и цял^та област била превърнатав пимска поовин11ия виту1ния и поят.' в о4 .' помпе, се упъгил за (-ирия. €лел освобоАдава_яето й от властта яа ар!]енск!.!я цар тук се водели споровеп1ехду последните представители на ди\'астията на селевки_дите'ъазяите дребни к1|яжества- и гръцките гра.!|ове' тия спо_

рове премивавали в мс)кдуособни войя|!. смятайки сирия завладе!{ио на римския народ' което той получил от тиграв,помпей преиахнал ред зре6ни !инаст!'и и уое.]ил ра6огит-е на|рьш'{иге градове. ка1о им оьа]вал явна закрила' в к)1еяпо}1пей по молба на партията яа фарисеите се намесил в ди'}]астичес]{ия спор между двамата братя' които се бореди зацарския трон. в 63 г' той се упътил с войските си за иеру'салим' градът бил предадев от иерусалимските )креци' но](рамът оил з]взет са14о сле! обсада' протежего на жрецитехиркан, ко!ото покрови1 елствувал помпей' бил признат запъ'восвещенник и етнарх (но не цар,. |одея загубила .]авою'ва!1ите в |{рая на 1] и в началото на 1 в. пР. н. е. територии'специално гръ,1китс градове' и била сметната за съставва частот наново образуваната провицция сирия.

през времо на обсапата на йерусалимсмъРтта яа помпей получил и1вестието за смърттамитРидат ," с.'р"" ,!.. нари[!лянигемитридаа у|

ввпагор' слс,1 нссполуките в повт и Армения мигридат на_

мерил подслон в боспорските си владения и се готвел за новпоход срецу римля!{ите' като се канел да нахлуе в италия.Блокадата ва градовете ва кримското крайбре)кие от стра|'аяа римлявите се отразила пеблагоприятно върху половениетона гръцките градове, които, както изгле)кда' оили освсн товаяедоволни и от съ1оза ва митридат със скитските династии.във Фанагория и3бухнало въстание, което намеридо отзвук вхерсонес, теодоси; и нимфей. имало нёдоволство и във вой_ските. синът на митридат, Фарнак, решил да и3ползува създа'деното положеяие и се обявил против баща си. изоставен отвсички в своя пантикапейски дворец' митридат ре1пил даглътне силпата отрова' която постоя|{но посел със себе с]]'

| м о м й з с п, истопия Рима, т. !||' стр. |09.

4. походите на помпея

кога'] о по'1пРй 'ое.т

ьо''нп1ва,ё{о|-наьте'{ката част от кампаяията била вечезавър1]]ена от лукул. помпей влязъл в'ьв

връзка с партите и добил от тях обещавието да нападнаттигран' Флота,та на помпей завзела ]!очти цялото източнокрайбрс,1(ие от Финикия ло '[раки,\с:<ия ьосфор. прсз лято1ояа оо г. римляните отяово нзвлезли в прс1елите на понгий_ското шарство. мигридат се на !явал

'а води отбРанителна

война и и3бягвал срахенията' но помпей сполучил да вас'иг'тевойск:]га му и да му нанесе лоражвние на ре{ата 8вфраг. 1иг_ран' (ойт{, се опасявал ог римлянитс. о.казал да приеме мигри_да] и последният и.]бягал в ко'хила' а огтам в боспооскйтеси вла'ения. тигран сс предал на по['пс;{, получи.'] о; негоо6ратно царството си и 6ил признат за приятел яа римскиянарод, в резултат ва което Армепия вече не можела да водисамостоятслна полт.|тика спрямо друг\11е дър1кави.

3 65 г. войската на по^,пе; се явява в' *|:1.'

"";""]*.""" 3а дкавказието' пом пе й стигнал до Фасис{област в л !ешния поти)'' но бил при_

ну]ен .0а се ог(аже от мисъ.1га да сгигне по кавка.]кого к'аи.брея{ие цо 6оспорското царсгво и да догони там йигрилаг.]у1естните ллемена водели успешна война срещу него. цакари да сполучил да спечели вяколко сра)ке11ия, помпей мъчноуо)ке.1 !а се справи с ларти]анската вой!|а. поради това пош_пеи сР за!оволил с това' че ал6,нците' и6ерийците и всич|{ияародности' които

'{ивеели на |ох([|ите клонове на кавказките

планини и около тях. официално при.'нали свояга зависимостот Рим. това лРи3нание било нисто фориално' помпей не сло_лучил да прехвърли |лавната вРрига. "кавказ-ло _1умите на]цом1ен още веднъж показал цялото си свс говп6_истори_ческо 3!1ачение; подобно на персийските и гръц|(ите завое-

282

но както и3глея{да, поради това' че той постояяно в3емалпротивоотрови' отровата не подействувала и тогава стариятловтийски цар заповядал ва своя |(елтски ро6 да го

'бие.Фарнак заявил, че капитулира безусловно. смъртта наопасния някога лротивлиь на римляните би.1а лосрецната въввойски!е на помпей ка1о радостно събитие' нА фаряак 6илиоставеяи 6оспорските владеяия. той бил при3нат за приятели съФзник }|а римския народ. Фацагория бил обявеп за сво-6оден град.

!]о тоя начип като резултат от лоходите яа помпей6или орга|1и3ира!]и нови провипции. Фсветт това Рим влязъл вдоста сложви отно!1]е!1ия с разните а3иатски династии. коитобил'' лризнА'['\ при разлцчви условия за приятели и съюзници]'а римския народ. !{а изток римската граница се долираласега !!спосредствеяо до владевт]ята на партските царе] коитозаФаб'1лм ця11а месолотамия. в началото на похода на пом_пей партите действували в съю3 с римлянито против тигран|но при3'{ававето !!а арменския цар за лриятел на римския на-род про}тенило поло)кеяието ва оаботите' Римляяите неведнъх{нарушавали ин1,ересите

'\а лар'[ск1',я цаР в полза на своите

васални и съФзни царс' |{о партйте нс се решавал]1 да дей-ствуват срещу тях' докато помлей с огро}|}{ата си ар!1ия сенамирал близо до партското царство. в 1]2 т. помпей сметнал,че мисията !{у ва изто|{ е завършева' и се въРнал в ],!талия

3авоевавията на помпей са по_г|ататъш|{о19-"__"1ч11"!: !]ч развитие на оня нов стадий на римската_

".'";;-;_ ""- !ровинциална поли1ика' който г'' поччал- от времето ца марий т] сула' тйя 3авое_

вания отваряли пътя 3а римския лихварски капитал. те уве_личавали доходите на рил{с|{ата дъря{ава' годишните постъп.дения от тр_!!оут се увеличавали почти със 7о0/о. помпсй щедросе разп'г'ил с 8ой!!ици']е и _вне|]-л го;яйа сууав дър)(.вна1аха5г|;!'- ояпя кръгово на конни!]и1е' коиго ло_рано и.3!ъ\вали_-|1омп?й среш5 л} кул' се33} словРо слсчели']и. поч !и всичкигран !иозни спеку']и' 1а Аоито спо14днава в реците си цицерон'са свъРзаяи с похе1{',]|е ё3-ф,'.";. по!1пей ло] (ьрчал .ис1е_мата на в:].а'1ни _{!л'*{€я* (ояго отдавна 6'ла практигувацаот Рим' по в мпог6 слуваи той подчертавал своето покРови_телство на гръцките градове. сам'.1ят той осяовал редица нов!.градове, които спо!1огвали за разпространяването на ели!{и-

1 стичната култуРа на изток. по тоя начия от времето на

\помпей римляни1е действуват (ато приемниц,1 нае л и н и с т и ч е с |{ и т е завоева'] е.']и_ ,иа 1охитс и ёпи.

:гони гс на Алексая цър макелонски'

. 283

5. политическият живот в началото яа 50-те години на[ в. пр'

'|. е.

с реформите от 70.та и сле!ните годинияа суланската олигархия 6ил нанс.ен удар:решенията на народяото съоранис отнпво

добили голямо значение и могли да се в3емат' както показватпримерите на двата 3акона за извънредните пълпомощия вапомпей, независимо от волята и ]+(еланието на ръководвителица на сенаторската партия. след дванадесетгод!'т1]ното го-слодство на олигархията. демокрацията от|]ово придобиваласила. голяма роля в политическия живот на Рим играели поонова време изборите за магистрати' които з2висели |{е самоот споразумевието между висшите сс|]аторст<и кръгове' но иот вол;та на центуриатнито комиции. установевият от сула

.ос_1. лпи който консулите и лреторите получавали назначения|

'ровйньии''е' с'ел като от6ива,'и магис:ратурите в Рим. макар

и да не се спазвал виваги строго' все пак продъл]кавал дабъде в сила. по тоя начин едно лицч из6рано 3а магистрат,мохело да се надява да бъде назначено в провинциитс' а

упРавлевието на провинцията било, като правило' извор за

3абогатяваве.затова състезаващите се кавдидати се стре]!1ели с все'

възмо)кни средства да спечелят и3бирателите на своя страна'пооади което изборите за магистрати. а особено за консули'с''вали мно'о често в на0рс!ната о6становьа'_

запа!ея е един изРоп, коп]. .ъдьржа !ас а0.."']я !]к !'ябва ,ааа се пол] .'1 ьонсулг:ьо. тия с! в"т! о'!. }

'а0ен ! о! кв.н1

!у,и!! ]!/!еооя ва 6!'.,1 }у м.рк' гпочупп ога оР.'о!ато по( т3н!'т гп

!;пця', да отле ]33с;'а!! ззв ||ояс1.. полоч"ние.о на м]рк 1]у!'поч с' !'

'ру'"*'''.. ''в.. ]!е !о 6пл вов 'ове{]!!о1!о ]о\'. \. вР''"] !г'!''!с!ва а

н'!1л знатни ппадепи.' п'.па0и !о1" ши!'еРоя -1 Р] 'ллР'аа

осиш с|"ю ш сво'та с!ава ва ви!еп оРатоР ! адвоват. нога,о. две о1]с1оятс'ства, според квивт' мохоли да осигуРят|л6сов.!е н! и'б/ра|ел]|''; )с1р0'с о н] пги9тРлпте г р1]по'о^епРФо на

/алол, 1|о'.я 1!"6вало да .. 1а'0?авя[ и оа] ! |р4г ] (ан'

дида!ъ1 ря.м'!о сре!с!в] 'а ' р'! ]ча па с3ов ' рано

""*с пзтите. (онн'!/1е. нР оиР,ло !а сс !рРнеоое!ват п

!Б"6."!" '"в _ !*;'!А!". о.восодепи'" оос!'. гоа, 0а'!п!, от го6сгвената

;;;;; "

'.р'' го.'и1 ': ла{.р яс ' т''вуРвлг 1 и]'орР1е'л|:ооото гге на от отззипи.ц | а (.-уп т''

' са!ого !о'вяваяе !а !аяда0а а и' у' а!/тР 1Ряб1].|о 0а вн}шала !!а

]..6ио]!ели1с \'ь]*еяи(' ,'необ]одито Р па со6ира!' яаоь!.о

"*}*_-.. Ё.. вс9Ф'в/ гро4'.РР.0сичьш въ{р]1и

жеви9|са!ия! и! бр4й тробва !а 0ав] 1г(0става.. ' 1а оь| а0горуг'|' ва

колто !!!е с" 'ад,ваш...'|Ра]полокеяие1о ва |арода уо}\ело л5 ср 0о6и" с га{нР сое!с'ва'

кавд!датът 1рябвало дз бъде !риве1лив' да сс Б!ъчи дахора' при срс!1а да нар!ча все(иго по яыо, като вапряга

;;;";* ." " .ато с]: по'зува от услуглте ва вошеннлатора роб' ко!1то да\г

|

! с !с.' ос рс!. соп5., ]х' 34.

285

слизат от дневния ре'. зачмат в предизборната агита]1ия вто'оостепенно място. в съветите яа квинт шицерон ..надех('ата]а бъдеща политическа дейност" \5ре5

'п гершь]!са) на кан_

дидата мехду другите средства да се спечели разположе'нието на в арода заема последно място. А и самата политическаллатформа' която квият пре !оръчва на брата си се огличава снеопЁ";елсност: .неча имаш }вереността. че се!|а']ът те !рсце'нява по това, как си ,{ивял по-раво и ви'(да в тебе 3ащитвик нанеговия авторитет' нека римските конници и богатите 1ора възоснована мияалия ти живот видят в тебс пазител |]а ре'1а испокойствието, а тъй като твоите речи в съдилищата и в съ'боания!а (соп!!о!!е5) са !Р поча.]али попу'ар' нека м!!озин_

с}вото смята, че ще ,е,ствува|]! в нсгов инт(рес'-съответно на завоевате'вата въвшпа пол|1тика ва Р|]м

от онова времР военнитс успехи и!расли лрез врсме |]а и]{]о_

рите годяма роля. между избирателите придобивали все ло_голяйо значение ветеранитс и намира1ците се в отпуск вои-ници: при изборите за ковсу.!, казва цицерон' пред целия

римски народ имат авторитет думите на военвите хора' слу_,{или под ко!1андата ва ка!|дидата.

всяка годи!|а пре3 време па из6ори'ге се състезавали не-колцина кандидати' похватите яа борбата били !,ай разво_о6ра3ни' голяма роля играела "иввективата" -личните на_

ладки срещу противника, яеговият род' заяятията му' личният!1у ,швот. повякога работата ст!атала до съ!]1ивска клевета'но и това ве се смятало за осъдително. хората, които !'скалида играят политическа роля' дърхали де!]ократически речи'водели съответпи съдебни дела, |(ато привличали зъм отго'ворвост видни маг'1стра1и' !авалм на наро.ла разни обсшания''[а]<а постъпвал ,о 64 г. марк тулуй цицерон: о!це по'последо'вателно и по.енергичво действувал гай юлий цезар (100 44 г').

от латрициаяския род ва ю'!и'е из,езли дос1агай |олвй цезар мяого маг'страти'

Рим ю.!ии1. Р!е пак '

е | ! | РР. и -а @Ра |о,.я 'аьРатоигрдели г]Р!стаРи!е'и]е Р. !г\!} !а1 |г}аР'ь' |'гове. Ба0'а'а на !а'1бя; пое|оп. ц?й а |у прин/дл'Рала ьъ! ви,,!ия ллРбел Аи по! !а А|рР'ии!".

в.,ед""."1' * 'ро'Ё"ш!-" ла царьи. ь' оп ле'я !: шезап.восл.др- оше ''

т в врспс ва ]оспо!стгото !а м?рив.д}тс б!' и:бран за

жрец яа юпитер(11алеп 0ъ|ъ) и встъпил в пьрв! б|а( с_коРяелия д1!!сря

'] цпва, с ко;'о ве !о*е,ал да се разведе| вогато сула поис3ал то!а

г1яколко годиви цсзаР греварал в Азия и се вървал в Р'м чак след

' цезап 'ъ оояв!л против !'а}а вгдяи сулап!и _ 1|испкр' '' о6Ри

км в фя)дмк. ,' сймл'.' 'рагн" н;; по! ул3о! 'е. ше1ар ]'е вь !ро_

!!гс!га']и!"'яа сео|оо!аР(ппа'а волва. то., "апчел !|.'!адни.1е0с.оа.птляр:!"с' ,.г.п н/|од2' в 6р г' ш. а'' 'ил ьв ''оо. 1.'гг.6_{ '!'' на лгласй !б.'и" . ,]греоепието да пър6ата си !с!а к0рпе,ия, цсзар я3пол'увал

\

! с'с.' 0с ре|. соп5', ]з,53.

2вв

1а св0ео6ра"па поли.ч !ес[а !емоя.тра!пв; в п.гребалн(!е си|о.!и то0 в-з.{вал!вад ро.!а на ч.).''!]!е, ч'й!п праро,итф юл с/л син на'г|ей и ьн!к,ня в' нер1. за00но с това в речв на ше.ар се лпославя:]ир1.ководР!е.]41. |а !ар ия. ! в. 'о!улагигР' мар|4 и шина.'8 по1ьебалнитёгро !еси.! о!(р]то б !1и ьо..чи ию6Раж.Рияга в, мари.1 и шп1а' нйо. коетояРкол .]е!Р това не би .е реши.| 0а с.оги' 8 67 ! 66 !. ше.{о !ъожалрРчи ч ]]щ.!!а га. |!|о ! м"|л|л- :рез г:" г6лин:| :олеи..ву3а1 {!1о лрия.рхрн' к ! ! с6,п\ениР1 ' на гоу'сл с пол/лаои1е. а]ре] впс!е.па п1 поупе,' ц.1ар .е . лц?. ъ ;е!о*,

'.в о5 л' крас 6ил шензор. а цезар' с1ил. Б !илството

си цезаг ^о^знамечувал

. ра.3кошни 5рели!цо (то; и33ва1ил пасцената 320 1войк11 !лА']агорА! и постройки. Бъпреки волята|.!а оптиматите' по заповед ва цезар' ед|'а нощ т|а капитолийоили възстановени изобра)кенията ]|а маряй, както и памет.11"_!.: : 1:* на нР!овйте по6о!и. 11ачнаги по "аповед н. с)ла..ова пре'извика'1о него_1уванисто н] някои }.порити суланци'но !атова пък мари1чци-е рькопл'скали на !{сзар .; :!азвали,че само' тои 0']л ]о^тое|| ла 6ъ]е роднина н,, марий' по тояначин ![с(ар !^йств)вал като в].аставов,1гел на паотияга напопуларите' 1' _ "_

в качеството си яа ']ензор

крас пРедлох(ил да се дадатправа на гражданството на '{ителптс

на траяспадавска галияи да се лрисъедин!.1 към Рим вг|!петското !{арство, като про_вин\\'1я, за да се шамади по тоя начин влиянието на помЁейна |1!ток. но у 'веге гия -ретло чсчия не ь,ли пр,етй о' Ё!_ната. с)г страьа ч.] '.о'1с!ата си по |]ен {ура (рас постояннос0еш]1 съпрогива. -аьа че цен!!ор!{!е сл0ж,]л/ 1!,:'н !атите .и|оез да прокараг (сл.,а и 6е( !ори .]а

рев,| {ират сгисъка насенаторите'

кьм 66 !. сла 'а п1рвияг оли,]. ,а сс заР_на 1]аг ви..|-итс !"ъжчог-и в Ре!уолийт,- чрез 3,аговоо' {ойто сс и'ра-явал в тайно

ооединсяие ||а опл.1Рлс' !{оъ' ли'(а. счьрзани помеж.у си.клетва за вярност (соп]1)'а |1о)'".

.]|т' 'й сРрп|! к..тил/ьа 1!08_с2 г.). .о0.о 1]ои{ли...(ерг{'!е и я.. вге.!с)о си.!л сул!!.! / ь!еу'. .е|'!|о !]асй. п пп;.к.и'"

.Ё негоь" :''!а' ё;.цсчър) |а на ( \'!в. к1!! л4'а .о.6'!и ;ил с1 с сулан !итР | с !пхно с.дР4стви"ста!!ал в о!] -. ' ге'о/' с..е0 1г(г: р]та .'п у| рав язал .!!ованцията Афоикабб !. в Риъ. .а а Ф оги!; да с'а"е ;онс!,. г]о ; .о"авр.у. афр!.а!сч.'а дел'а' !! о6агчила ы../.!.|!а в и{лу!аане и яа 1оваосчоьа'ие Ааь,]1а урага !у 6и.!! о'я6ьр!,!!а. и''с}да.'". 1оРа |ласяадооРгани|иР'не л, заговопа.

главпи !{егови участници били ра3орили се нобили, те сиспечелили привържени11и ме'А<4у аристократичсската д'ладежна ига'ииските колонии и муниципиит(.

Ф6стоятелгтвата на з'говора яс са н,{ цо.татъч!}о из-вестви' някои извори споменаваг уеж(у участни'1ите на :!а_

2ь/

говора крас и цсзар' заговорът не сло'учил. а тъй като вяе!о 6илй замесени видпи сенатори. работата останала оез по'

"й"'"цй. с''' еди|1 от главните участници на заговора, кал_

пур|,ий пизов, бил и3пратев квестор в испания'

гледавето на делото' възбудено срещу катйлияа от аф-

р,{канци'ге. сР проточило така' че то!']. макар и ]а 911_о||а:'',ан. все лак нс спо.!учцл !а лостави канци1атурата си 'а б4 г''

!' ,зед:ейно участ,с в и]борната бор6а при из6ора ва кон'сулите за 63 !. и за 'ая цел съставил втор]' 3аговор' къмкъйто' както и годин, и половина пр'ди това. били прив'"ечен|!глявн; млад,4. о6е1нели нобили' з/говоръг имал стро!о

^он_спиоативен ха0а!{тер и 6и1 .,а,(репел с тържРствсна клетва'йБй

"." '''', !.',.твнйят .'перяи. '!а кати'!и!!а' ци!Ргон' узна'1

чоез [тпионите си 3а съществуването на 3аговора и го изпол'.,ува]т в избор:*ата борба' с(на'. ьт. опасявайки се от а1ита'

ц]"', '' .р,Б'р'."""цйте на катилина меж]у г'1ебса' ра3ту'

оил ква0тални гё '(о'пгии' ,{оиго сесъ'гоя.'и от,]емократичес!и

.""'.'.). дко п0с:1,] това на сграната на цицерон 6;ли -лавно

ко!|ницитс и популарите, то на самите избори за него гласу-вали и някои сёяатори' които сс опасявали от бе3рэди]1и всл\7чай ва победа на привържениците на катилина' по 6роя

ва подадевите 3а него гласове цицерон мивал пр'ьв; за втори|.онсу1 6ил и!0!']!! !а]] Ач'оний' е !ин о' пРпвър'!{е||иците на(аг;лина. |{иш"рон вс1нага |о прив'1якол на своя с'рана' !{ато

се отказал в !.|егова полза о1' изтодната провиэция македония'!{атилина, макар и да получил много гласове! бил трети по

Ред и пак не бил и3брат] 3а |{онсул.

дграрпият закояо-проевт ва сервилий

сь!цага 64'. наро!!!ия1 1ри]])н публийсервилий Рул, току-що встъпил в длъя(_нос., в!|ссъ1 3акочопроект .'а ра'даванеА, !Рмл в!! ]1ало,.1п]от!!ото часеление' |[ред'

3о)кснието на Рул било подробпо разрэ6отено, авторите му

дъря(али сметка за многове|{овния опит на римското а'рарноза!{онодателство и се стремели да предвидят всичкг! случая'които 6иха п1огли да възникнат пр]1 прилагавото на закона'поедполагало сс съз.]аването. на нови колони,] и']ключителнов пре_1елуге на игалия' за т,,я ц.л инициаторите яа законасмятали ла сс п0истъ'ти пре_].1 всично къ,: подял6а на оста_

,''"'е ,"''..'*)', държавни 33е1!и (а]ег р!ь'!с!ч) в кампания'но тъй като тия зеп|и били явно недостатъчни! те искали да

',''"й'"р'. в широ( ташаб за(уп}ване-о на частни итади;_

сйя земг; .омигс тря6ва"то д, с. отчухдават със 'ъгласието.а стопай"те им, които получавали пълната и1{ стой!]ост' сред_ства за прокарвавето яа тая реформа тря6вало да даде раз'продавбата 1'а държавните земи в предедите ]'а всички лро'вйнции: освеп това проектът предвия(дал да се продава яа

частни лица правото на ползуванс от Ра3лич|{и приходи в !1ро'

!

288

винциите: трябвало^ца се излолзува широко и военната ллячкана | ней |1оипеи' 3емя получавали малоимотните граж,па!!ипреди всичко в селските' а след това и в градските три6и.прокарването на реформата се въ3лагало яа комисия от

'есетлица, снабдени с вай_п1ироки пълномощия. в състава на таякомисия тряовало да вле3е и самият и1{ициатор ва 3акояа' сер.вилий Рул.

1т1арк 1улий цицероя още преди да встъпи в !(онсул_ството се ооявил в севата лротив 3акояа ва Рул, а сетне, в63 г'' вече ка1о консул на два лът!' дър)т{ал речи лротив тоязакоц пред сената и лред яарода.

, !!ерон !а! равил пре0.!]ви лрр! гра!с\| ! л1е!с . !.вс1лина. (_егвг,Р ] Ртл' яе ;:е ст.ь"ьи"'

0а освоб"1! Ритс итё г.

'^'Ря,г' въ ра рваиьи ьа ш,шепон в с"ьа1/. 1' р в"!|;!'", Р;. | а]2;!е ' гра!.ь]яг в !..гя ава1а : 1ол тгобва

е]!1а!!!ьл0ап е5.е)! вь_!плзувая ог тоя Р1р?.. шгьрон\а11л Рз нагода: тол

'! о.реби та!аР. ,!ш2! к4!о чё . и

говор4 33а ял,, за на}.'обРи" ра1гел граж0а|}. ш]и.е !е' .о_г)ва. <в!ри]п' дгьк!г се з_р!во за !!Рдрос'ите' з1 с3обо]а.а,

нц.нит.!ни;п!едаР!.ла 0ру!!ит'!ана!п,!с'г{^/в^1;грипно' уа!о 1ова и !оя б,9' ь\ на г'_п!бл!ката' 0а

ч!ма3ите ппеделн яа салапинските 6л,т' '!

3аконопроектът на Рул не бил слоя{ев на гласуване. не_говият автор' който' както изглежда. не се надявал на !]спехава предло)кението сц сам го оттеглил. Б аргумевтацийта сицицерон се опитва да отдели градския плебъ от селския. отвеговите думи може да зат(лючим, че градският пле6с билмалко 3аивтересован в снабдяване със 3емя. в него 6|4ли сил11|'лумпев'пролетарските елементи, съблазнявани преди всичко отпаразит!1''я живот в Рим.

, пора)кението на Рул свидетелствува за упадъка на рим-ската лемокра-ция. вследствие на разор;ването ва селячествотоселският _плеос' макар да яе изчезнал' загу6ил лолитичРсковлияние. 5начителна част от бившиге италийск]] съ'о.виц',които получили право на граж 1анство след съ!озничрскатавойна. фактически не 6или в състояние да взе(1|ат }частие вполитпческия )кивот.

6. 3аговорът на катилинав речта си против аграрния закон цицерон о6ещал ва

наро'а! че в негово1'о консулство в дър}{авата ще даруватмир. покой и от!их /рах, {галчц|!!1а5. о|,ц!пР, а ло_къс;6 яе_

, с '..

ое 1еяс аР.а.!., !1 26, 70.}']ь'а'!|,21''?].3 |ь!а., ]|, з7' !0?'

,2в9

неведнъ/к казвал! че 1ържавата му 1ължи нему своето спасение'защитата си от опасен преврат. 63_та година се отличавала с из-вънредно силно напре1кенве в политическия )!Фвот. през товавреме се 3асилило влия|]ието ва цсзар' в 64 и 63 г. той безсъмнение участвувал в заговора на (атилива и в същото времепрФдължавал бор6ата против от)кивелиците па су.}1анския режими лослоллството на оптиматитс.

в 64 г. цезар дал под съд двама сулааци'които обвинил в убийство ва гра]{{дани'внесени в проскрипционвите слисъци' и с

!

това като че ли се отме|'явала пРовъ3гласената от сула без-наказанос1 на }б]!иствата на проскрибирани грая(дани.

в 63 г. 6л.жип до ше!р народс!! .р{0уя' ! пг лдбиен' о6вини'! аякойсь |ай Ра6иои/'.{о!у!оса1урн'в' заш{тник ц6 РаоРр'й став.' ци!ероь' |о.| не..!о с( мъчел да!окажс ве3иноввостта на Ра6ирг0 0 онРч ! пес!ь!!лРни]'

''увал ! !) !а! зза право!о !!а се3атаца о!)явява Рзвьчгедно !!о 5.па!ц5соп5!!.!п ]!л1!т'

яе се прпзнзвало от предс1авитс'ите ва пар1ията на

по тоя начин процесите от 64 и т]3 г. били насочонилротив и3вънредките зако'{и' огран|,чаващи суверенитета нанародното събрание' те 6ез съмнение имали агитацио]1ен ха-рактер и-свидетелствували 3а радикалните настроевия на рим_с|{ия плебс през тия години.

въпоосьт за прол е гариза ц ията на римското свободно-д-!й.-"-*'._ насслсние не спирала' тъй като конкурен.цията на роост(ия труд яе предразполагала

плебса към производителна дейност. вследствие на това въпросът3а дълговете' |(ойто отдав1{а играел голяма роля в Рим1катадържава' придо6ил в 60 те години голяма актуалвост. в 3ако-нодател11ата намеса в отно1пёяията между длъхниците и кре-дитор]1те били 3аинтересоваяи представителите на раз!1и со-циал|ти кръгове.

64и53..

дър)'{ейкилина' койтотурата си

като основен свой политическисат!ията на дълговете.

сметка за всичко ,!.ова' }(ати.ре!цил да лостави канд]'да-

9а консул за 62 г.' и3тъкналлозуцг 1аь!|ае поуае' т. е. ка_

в м!вадото си су'авец я привържеяик ва оптишатите к6т!,вяа, в 63 пна 6"дния н€оо0. цицРооя ппиве{да 0уми1ё. казаяи о1

Аатя. ипа 1реп бди!ки нелу 'ора' ''сачо оня ]чъпдял катил!яа мо[е

1Риател на нешкгяите, ьо!]то сам е яещастёв: ве 6ивада ,овсряв1ме яд обещанията н3 яора' чо'то вивс9г в 6ла.опев.твие.Божд и ззнащюф! на сироласите (4!1 е! 5|9п!гА! са'ап!!о5о!!п)

'рябва !о

бьде он4' койФ са' не е сграхли3 и . !чо|о бецен ''!

!

290

Агитацията яа кАтилина имала явен успех. той спечелилсъчувствието |{а но6илите' потънали в дългове. след веговървели о-вия представители на аристокрацията' които се на_дявали, о6лягайки се на него' |!е само да се освободят от дъл-гове, но и да добият висши длъжности. катили11а имал мвого_6ройяи привърженици и мея(ду долните слоеве на населението'3аивтсресоваЁи в каса!{ията на дълговете. привър)кениците мусе намирали не са!]о в Рим. но и в п|у|{иципиите. чрез близкихора 1ой 3апочвап агитация между ра3орилпте се суланскиветерани' в Бтру!ия шептуриопът манлий започ|{ал да о6ра:зува от тях въоръжеьи отре]и' ко,то в случай на н),кда тряб_вало ла почнаг военни действия' цицерон. главен про_ивник накатили;ариите' трябвало да бъде проп,1ахват по г|асилствен път'

политическата програма на ка'[\1лина 6ила пеопределеца,тя се све)т{дала |{ъм загра6ване |{а консулската власт чрез из_6ори или по !]асилстве!| път' по.нататък се предполагало да сеограничц властта на се|{ата, катили!.1а и3разил това в загадъч|1ии двусмислели ду]!1и' копто произ]]есъ,/! в сената' 'в дърха-вата т<азал той - съществуват две тё.'1а, ед!1ото - хилаво'със сла6а глава| другото 3драво' но бе3 глава;това послед-Ёото моя{е да памсри главата си в п1ене' стига да бъда жив.'1под хилаво тяло катилияа подразбирал се!|ата, а под 3дравои сйлно - мвозинството гражда]1и' въРху което искал да сео6легне. чре3 провокатори цицерон получавал сведепия заояова' |(оето ставало всред привър}(енците на катилияа и в1'и_мателно следял дейвостта на съ3аклятвици',ге. €ам 1(атилинасе държа.|! преди3викатслво. т{а запла1т]ването на като|! младия'че ще бъде привлечен под съд. катилина отговорил, че акоподпалят къцата му, той щс гаси лох(ара !'е с вода' а сразвалипи.2

мерки ип{али бе3услов!|о демовстративен хара!{тер, те трябвалода пока]кат на миряите гра)кдани! че ковсулът и дър){€вата

са в опас|{ост, намерснията на катилина 6или поз!'ати, но той'имал м!того 3!|ат[|и покровители, и против!]иците му'ве }1огляда вземат решителни мерки.чакна 21 октомври, |{огато ци'{е_ро'! ''о.1учил сче'о!'и9 !а к!н_пиративчотосъ6ра 1ис. в коегобилиустаповеви датите па преврата, той сполучил да добие от се-г1ата постат]овдение 3а извънредните пълао;!1ощия' каквито седавали ша консулите (зспа1шБ соп5!]1!!11 !11!п111тп).

демопстрацията на цицеро!' и под|(упът на из(]ирателитеи'играли роля(а си: го.подств)ва 1'1то крогове !]а роб0вла')ел_,ското общество со страхували от въстанио и катилипа отяово

ш!(па' 25' 51.

на консулските избори цицерон, койтоги прокарвал, се явил в бро|{я под тогатаи с охрана от ко!1ническа младе'{' тия

пропаднал в и3борите. наскоро след това се узнало' че ввтрурия маплий вд!]гнал. въстание, а в Рим почяа)и да селръскат най.тревожни слухове за избухнали в рачни меставълне!1ия. катилина продъл)кавал да сто' в Рим' гдето имал'яе ще съмневие' доста много привър}кеници в сената мех{дуо6едняващите и х{адуващи за власт сенатор|'! а [!ротивницитему мъчво 6!!ха могли да действуват 6ез преки улики.

чак след като през нощта от 6 сре!цу 7 ноември яатайвото събравие !{а съ3аклятвиците било ре!пено да се и3-ползуват войските на манлий, да се поч!1е вастъпление срещуРим и, след ка-о се завзЁме гра !ът. да се ра]правят жес!окос всички противпици и преди всич!{о с цицерон, последният'като |{аучил за това' стигнал до зак.]]1о!|епието' че трябва дасе действува реп1йтелно. на 8 доември се събрал сенатът'1]а заседаг]ието на който 1!ицерон произнесъл реч и обвинилоткри'го катилина в г|одготов!{а на въоръжено въстан!]е. Речтава цицерон упражвила ефект. сенаторите открито изразявалисвоята сол!,!дарност с |{онсула.'

катилин1 мъ 1ком напусчал с( на га и същат]-';;1':':,.ъ;"'_ нош из6ягал от Рим в втрурия при ман'

ли;. оце на др}гия '1ен ц,,церон произ_несъл нова роч пред народа' като разказал за стаг|алото и сепомъчил да внесе успокоевие.

със за&|инаването на 1(атилина съзаклятниците се лишилиот олитев и и3кусен ръ1(оводител. той бил 3аместен от публийкор!'елий левтул, консул прсз 71 г., 1]а времето си изклю!]енот сената за нёотговарящ 11а 3ванието на сенатор )кивот' лея-тул бпл честол!обив чове|(, но ленив и ли!пен от инициатива.съзаклятпиците съставили нов пла|1 за преврат' който те искали

'а извър!]1ат в деня на праззвика на сатур!!алии1е 1!7 декември].

те вле.]1и в преговори с присг,4] нал!]те в ги! пратсяици пагалското племе алоброги и им пре{ло]кили да под|(репят въста'вието1 катъ ип| обещавали в случай на спо'1ука щедро вьз'

Алоброгите издали съза|.лятн,ц11]'е ва8Ресгуванего яа цицсрон.

'{осто .г..го ча пос.')с!н} я ' с|!п-

съза!лягннците ва|!0с да арес1ува ]лзв!и'('чле''овР !.а

^о,спира,и'',"',, орг'н!зация. |"]о си.1э']а

на иззвънре0н|'1е пъл'|о1!о|]{и1 . псл)'!ен} от |{ишерон, л.ло.она с1з.|{ля1

'|!ц]!( сё -л( .а'1о ||:. о -ске\|вр!' в ср'|ата. съш!л

ден всчерта |{ицерон дъРР'{а",т лред народа нова реч за опа'спостта от заговор1]

ц0цсро! обви''в,л апссту0анп'е' !е иска!!п д1 в!п0]а1 в ита]и'п.с".а ш0|1нз' ! в!:'чк0 сг]!Р ра ' ц ла'!.'1'|''! '!.о ::и

!:с:'о:о.оп:о !. г"|!!е |! !||](.1ч||.(' ].го!'р!).:о.1Рг.'''! ]|' оР. !л|!..'1ги! п1п|'.!( !...! г.г.я сг.! г!0' !!.'с' 'о''чР] ло'е0]' в'' (.( ц''л1!!'!п! . '1л !!''!'.]'он ог пг!.п.с1] н]

[}

!

1

[

Ё

9!ь!0.26'

292

без убийства' 6ез кръв' 6е3 воиси, 6ез срахевие' вяе, 'иРяяте

граждави'победихте вачедо с мене. взш водач и пълководец' о6лечев в мирвовремеяяа!о!а."1 о!с в лървата .и реч про!!!3 катилпна''ьржана в се|а]3' ци!еронсс про9в'л като поивьржея{к и оправдава] ! .6иване1о награ(хлте п !а сатурпия. в речта' държаяа ва 3 декемвр! пред нзрода,ш.!еров съ!!'о не скрива, )6е*1ени!га си: 1о ! о'равдвввл сула и с!!'алза 6упто0лиьи полк' во'еца маРил. наРовния три6ун с.}лпи!и'1 РуФ. о!

речй яа когото се увлича,' 3акто и цива.Речта ва.ц'цеРоя улРахвила влиянис вър1у

'аст!'оеяпето ва пл(бс6.

,'пде6сът - казва салустий' _ (ойто отвачало порад, вакло!вос, към {ър_.(авни гРе3рэ1и войв.та 1вьрге съч!вствело. сле- р3зьри3анс на ]а овоРа с,"': най_цлого по30ис|вувала' !!ояР6!' запла!ата от пожаР' ко0то 6и !огъл да има .и6елвп пос)едицв за бед_

- на 5 декември сенатът се съ6рал на .]а_ва- седание' в което бил ра]!ле !ан вълросьг

за на|{а.';нието на арестувалите. отяачало6цли мзказаня мде!'ия да бъдат осъдени на смърт' но ко.атостиг{{ал ред до 1{езар, който' както и крас' бил замесен в3аговора, той, поддър)кайки 06виненията, прсдло'{ил вместосмъртно нак.!завие арестувачигс да бъ''ат раз1ра ени из му_ниципиите' като мотивирал предло]кението си с това' че смърт_ното ваказанис против0речело на дсйствуващите римски за-кот1и; някои сенатори се присъеди1|или към не!овото мневие'по цицерон пРекъсяал гласуването и дъР)кал реч' в коятодока3вал веобходимостта от сурово на|(азание за обвиняемите.за същото се и3казал и марк порций катон младият, койтотогава започвал политическата си кариера' €ъд6ата на съза-клятниците била ре1шена; сенатът ги осъдил на смърт. о!цесъщата вечер петимата арестувани били уду|]1еяи в мамер!ин-с(ия затвор. тълпата' събрава около затвора' приветствувалацицерон, а в първото се|!атско заседание той бил яареченбаща на отечеството.

но съвсем не всички плебеи съчувствувади на цицерон,и когато в последния дец на консулството си той поискалда дърхси реч| народният три6ун метел непот (привърхениква помпей) при одобревието на събралите се пало)кил своетоуе1о. тогава към традициовяата клетва' произнасяна от |(он-сула, който слата]1 ман\атА си, цицерон до6авил, че сласилРим. това обаче, по думитс на дио!| касий, предп3викало недо_волство и съвсем не съдейст9увало за веговата популярност.33атова пък пораснала популярвос гта на цезар. нРговитевръзки със сената не позволили на цицероя и на лривър]1(е_яиците му да споменат {его и крас ме'{ду привър'(еницитена катилина. демократи,{ната агитация на цезар имала за по_следица това' че в 63 г' бил пвбраА за претор за 62 г. и в

, с ! с. са11.' ||]. 10,2з.,5а!!., ое сол|]цг. са1.' х!у|]|' ].3са55!!5 о 'о'

н|5|о!!ае попалае' хххуш,38'].

293

същата 63 г. в и36орите за велик понтифекс 6ид предпочете!'пред другите кандидати.

в началото на следващата годш'а кати_Бвтката пРи писто. ли|1а потеглил |тачело на значителна войска'рия и. смъРтта на съставена от ветера!{и. но бил разбит вкатилаяа втрурия край гра;а пистория'

'.ко|ато

катилина - ра3казва салустий - видял, че войските му саразбити и чс остава само с 14алка купчинка хора, помяейкиза произхода си и за пре]и|!!ното си достойнство. тои сехвърлил в тясно сппотевия строп на враговете !.1 там' сража'вайки се' падвал' про!'и3ан от мечове.'1

олитът за въоръя(ено 3аграбване ча властта изля3ълнесполучлвв в продъл)кение на известно време катилияа' неще съмнение' имал т!одкрепата |та !]1вроките кръгове }1а римскияплебс' които страдали от господството на нобилитета и налихварите; той имал привърхевици и в рАв|1и част!1 \1аи7^лця]римскитс му лриятели били готови ла призоват към участиев бор6ата доРи и робите. макар че движението на кат..1ли11а'

рлите носело масов харак!ер. то не приличало на предит1'нитеЁкции на лемокрашията. в програмата на гракхите. яа сатур'нин, ливий Аруз и дори на сулпиций Руф заемал цснтралиомясто тоя или овя законопроект. А у катилина на преденплан било завземансто на властга и независимо от изоорнителозунги

'ой вървял по пътя на сула. но и преходът към

едиповластието не намирал още нужната подкрепа в [дирокитеслосве на римското робовладе'ско общество. за репу6дикан_ската форма на у.!равлевие били мнозина-както оптимати'така и ьопулари. [ъкмо това сполучил да изпол3ува цицеров.най_после' савата оргавизация на двв'(снието яосела конспи'ративен' .ъ']аклягничес(и яарактер. в плановсте на катилина6или посветени само малцината близки !|сму пРиятели, о6ед_яели во6или' отдалечени от народа] масата въпреки умра3атаси към оптвматите не одобрявала и насилствевите мерки заборба. но паметга на кат^лияа се почитала от римскителла6еи. пет гоцини по'късно цицерон 6ил изгонен от Рим катовиновен за |1езаковвото у6ийсто на катиливариите. А гробътЁа самия катилияа се украсявал с цветя и върху яего сепраз1'ували 3аупокойви пирп]ества.1 отредите на катиди11ариитсслед смъртта на водача си се сра)кавали заедво с оста'тъците от войските на спартак.

! 5 а ! |' сз{.' [х' 7.1с ! с.' Рго г!ассо, 38' 95.

!

}

/

глАвА 1(х

пъРвият тРиумвиРАт и покоРявАнвто нА гАлия1. връщането на помпей

_ в периода на бор6ата с катилина става:::|;1г'.,:? ',}]]: "'"' обединеяие на яобили1ета и кояни_вора на катилина ците. сенатът възс_ановил лре]ишното

си з!1ачеяие' а су']|анските методи науправле|1ие нямали успех дори и мехду консерваторите впоследващия период сенатът действува |(ато па3ител па устоитена ари стокра гичес1(а1 а релублика. на традиционната римска11ье1а5 (свобо!а). и 1ооло| на .гая васоьа бил цидероя' койтоскъсал с популар'|те' но неведяъх( смевял полятическите сисъюзвици и по политическите въпроси нико]а не се отличавалс ус|оичивост и пРинципност' ]олямо зноченис в лартията шаоптиматите добива марк порций катон младият.

то!! бил убедея прпвърхедик я! Репу6,и(ата, горещ за!цитвив наришс(ата.тари|а. сьш.впе!с!!яо с!оическа !а 4 {ло.оФия.неюв и0еал 6ил !!г!дядо гу к' гоя с.ап,я!. ьо!!,о гол

'олр'йавал дории в ч1яперит. уу. лото квгс1оо ка.он оефор}! рал \ 4па3. евието Ра еРария{държавяата яазна]' прояви.' сР !аго а!!'Рнистротор' |осле0ов.ге.!но се борел'-с 1лоупо.тблепи9' нсспно|тта' : лраго.

в 01 !. е'.рги]наг,, реч яа ка 'нци!еро9 'а с^'ьптцото чаги,и/аги'!. реш ило съ!6а!а на последчи.е. в ь-ачало!о.'! !2 г. ьа[о наплдРв :раоуя тоо се о6Рвил пготипкоде!ата.и чвин' мчел нс1ог. прпв!.р,.еяР* ь; по!'еп, (ои о Рс";л дало4у1.{ за

'!очоеё и1ь!вредни льлно!о!(ия сле! ьРь]!авело му от и]!.'.

след порая(ението на катилина, ]{рас временво се о,1стра.нил от полигическа дейност' А цезаР действ}вал в полза напомпей' положението в Рим стачал<] огн!'во лалрегнато. Ра_6отата стигнала до улични 6езредици' 6енатът о6явил извън"

' редво поло}кение' но благодарение глав!|о на намесата на ка_тон плановете на непот и на цезар не се осъществили.

в Рим се възстановило сло(ойс!вието. но мнозина с тре_вога очаквади връщането на !'1омпей, като се опасявали. чеподобно на сула той ще заграби властта' облягайки се ]{а

^Рмцята сл. слод.завър[ването на прет-урата си цезар полу_

чил назначР!1ие в испания. но многобройните му кре!итори неискали да го пуснат от Рим' докато не плати извънредно го_лемите си дългове. той сполучил да вапусне града аамо бла-годарение ва паричяата помощ и на поръчителството |'а крас.

през декември 62 п флотата ]'а поп|пейспряла в Брунди3ий. въпреки всич|Ф оча!(_вания помлей разпусвал войс|(ите си и смалка свита се упътил 3а Рим. Без давли3а в града| той чакал триум4)а си' като

поло!}(ението напомпей след вРъ_

се надявал' както изглехда' чо восп||а,',а слапа !](с му ос|]гуРи

/

,

295

господствувацо положение в дъря(авата. същевремевно тойпо вся;а ъероятност си давал сметка, че затрабването па

властта от негова страна не 1це срещне съчувствие -между

оптиматите. за1цото те ломнели делото на ка1илииа' които по'

.:|'!., ,"р*у сво6одата на Релу6лиьата' А да се обе^ини сйопу'арит? йда действува против ,становения ред би могло ,,а се

с]оЁи Ёа по*'е;а к,т<| нейо рисковано. което би заллашило

резултата !1а пред1пествуващата му деиност-

очакваяията на помпей, че военните успехи ще му оси'гу0ят влияние в.0ържавата' не сс оправдали' в 'ената' т]етой"''', ,''"*о влияяйе ,г|укул' се отнасяли '{ъм помпей враж_

лебно, той яе .оещ,.!ал необходимото съчувствие и м'жду по']улаоите. Ёа 28 и 29 септсмври с| г. помпсй отпразнувал

о!ес1яц триумф, яо в политичесьо отношение ге наиерил

изолипан. 6енатът яе му разрешил да сс ло]!|огва !о ковсул'. '"' ,

''т*,]а"' уу 6ило_с-ьшо да бъдат утвърдени безре]ер'вво всички негов; разпорсждания на изток' лукул яастоявал

да лолучат лризнание и помпеев!!те Разпореждания в източ_

!''" '6''-''"' но сена1ът се съгласил само !а обсъ]и пара-

гпа.ь по лэпагоаф всички измепения' извършени от помпей в

"'.{,]',,"''" Ё.р',*. но това съвсеп| нё задоволявало помпей' не

бил приет и аграрният закон н} наролния "рибун флавий'

който пРедла!ал ла се даде 5еп1я. на ве1ераните ла ] ]омпеи'

2' !!ървият триумвират

9 60 г. от испавия се вър|{ал гай }олийврь!цането на цезаР цезар. през крат!(оп' време на управле_

от испания ,,"'6 .,]* сло'учи, да по0еди л}.]ига_

чите' _1а в,еме мРрки 3а възстановява,е яа ра"с''роевото с-о_

панс;во на провин.]ията и съ|цевременно !а поправи соостве_

яите си фивансови работи: от испавия той се върнал 'огатчоРек' когато сс върнал в и"алия' цезаР спрпл краи Рим'като очаквал триумф и като искал да му се ра3реши да по-

стави 3адочно йандидатурата си за консул' но това предизви_

кало противодсйствие от страна на гена_а. |огава цезар се

о.'аз'1 от триумфа' вля]ъл в Рим' лично в'1ел участие в.из'борите и би' йз6ран за консул за 59 г. !]ротивниците иа це-за; сполучили ла прокарат за негов ко'ега марк калпурнииьйоул, к!аен оптим;т, но пасивея и о!ра0йчен човек'

Фгротно знаьеяие имало !бстоятел'негласяото_споРа9упе' ството' че цезар сполучил да изпол_ниемежду!!омпеи'це_ 1!вя политического поло){евие и да

сдобри помлей с коас' и ециният' и

другият ве памирали подкрепа в сената и същевременно врах'',уБа'" по'ся<лу си. помур( нието иш имало твър,,е важнй {!^_о_

,йги''сс** 'о"'"',и'ци: трим3га могъди в Рим }ора !|омпеи

|

/

,!

296

це3ар и крас _ обрвували неофициален съюз и се 3адъл-жили вэаимно ,а си помагат' това обединение е познато я14стор11я7а ло\ името първи триумвират. най.влиятелевмежду триумв]'рите бил помпей: в цегова полза била воеяпатаслава' за него били уволвените от не!о войници. влияниетому

се разпростирало не са_мо върху Рим и ита_лия' !!о и върху про.вин11иите. в!на от гла в.Ёите цели ва съ!оаа билоосъществяването наония предло)кепия напомпей, които не бил!{приети от севата. юлийцезар се радвал ва по-пудярвост всред ллебса'той имал славата навъзстановител на пар.тията яа марлй. Богат_ството яа крас билопослович|то; освен товатой имал големи воъзкивъв финаясовите кръ_гове. всеки от триум_вирите имал приятел|1между нобилите и раз-вита |(лиентела не самомежду римския плебс;

,97

траяда цял ,\ен. и с това попречид да се вземе Ре111ение !сенат-ските 3аседания могли да пРодъл}кават само до залез слънце).

но сенатът бил 6езсилен 'да се 6оРи стриумвирата. в 59 !. в качеството си на

копсул цезар прокарал два аграрви закова' които лочиваливърху същите привципи' както и аграрвият законопроект насервйлий Рул, макар че мащабите им били значителво по-малкв и по скромни. за подялба се давали вегоделевите до-тогава италийски зе11и (кампанските дъря(авни 3еми се изключ-вали по първия за|{о11; а вторият закон включил и тях въвфонда на земите, подлежащи яа подялба). Фсвсн това дър-)кавата купувала зе!!]я от частни лица по цени' посочени вцен3овитс сп|!съци; предвидсно 6ило да се даде земя на 20хиляди дутпи' на първо !1ясто ва встераните ва помпей' аслед това - на малоийотните гра)кдани' които имали не по-мал|(о от три деца ; сяабдяваните със 3емя се изве)|цали в ко-

'1он\11-1 \1 !.о6иьал|1 малки участъци' които оставали яеотчуж.

даеми в продълх(ение на 20 годиви. в сената прсдло)кевиятава цезар срещнали силяа опозиция' во въпреки това цезарги внесъл в народното събрапие. войв,]ците ва помпей сеявили на Форума със скрито под дрехите оръхие. съ6раниетобило извънредво бурно, повякога работата ститала до същин-ско сбиваве. катон и Бибул се стремели с всички средства дапопречат ва прокарването на 3аконопРое|(та. тогава те билинасила отстранени от събранието. на интерцесията на три-6уните цезар просто не обърнал внимание. в резултат основ_яият заьоя бил пРиет' а глсд известно време минало и допъл-нението към не|о (за подялбата на кампанското поле'. за лро_карването 1]а закона била избрана комисия от 20 лица, в съ-става на която влезли видни сенатори' в това число и цице-рон. под с1рах на сурово наказа!]ие сенаторите трябвало даполох(ат клетва за вяряост на закона и 6или принуде{|и дасе подчи|{ят; само катон и още един сенатор упорствувалиизвестно време' но сетве и те поло]кили клетва'

със специален закон 6или утвърдени разпореждавиятана помпей ва изток. освен това бил гласуван аакон, по койтосе намалявала от|{упната сума за данъците в Ази& косто за_

доволявало крас и неговите приятели от конническото съсло_вие; прокаран бил'5аконът на юлий за изнудването (1ех 1|:1!а

ае горе1!пс|5)' който засилвал накаэавието за изнудваве в про'ви|]циите и определял по.точво компетевцията на прови!|циал_ните наместници; въведено било об1'ародването на сенатскитепостановдения' което напомняло вествиците ва новото времеи осуетява';о фал1дификацията г1а севатските ре[пения; и3да_дени 6или и ред други закони, засягащи ра3ни области нау!!равлснието.

фиг. '0' г.и ю',|]е3! р. мрам.гпас.а)у9 в клиентски отношенияот края яа ] ь3!вл' |о на ]] в' от в' с' с него се нап1ирали и

цели градове както в

винциите. триумвират.', б,,,,'р.,",и?'!];#{'1'"!-'" Ё33.к_ове: помпей се о}(енил за.0ъщерята яа |{езар. 1Флия, а ёамцезар встъпил в брак с (алпурни!. дъщеря на един от вид-ните привър)кеници на триумвирите] комуто било обеща|1окоясулство за 58 г.

слоразумението ва помпей. цезар и

}ч'т?#""":[:у:; (рас било посрещнато вражлебно от' сенаторската лартия. вдин от нейнитепривъРженици' марк теРеяций варон' и3!ал пРотив триумви.рите сатира, озаглавена

'триглавото чудовище.. Фсо6ено дейносе оорил против триу1!1вирите марк порций катон. ко;т0 лри.оягвал до най.разнообразни средства за .]ащита на релу6ли-канските прияцили. когато напричер [{езар се аомогв!л !оза.дочяото !1у и 'биранс за ч4нс\',1 и някои сенатори били готови

'а мина. !\а ясгоРа .!ра'|а' кагон '1ържал в сс!!ата рсч. която

.}

298

съгласно закона на вародния три6ун: публ!й ватиний.цезар получил управлението на'цизалпийска гал1Ая и и]\|'1р\''я

за петгодишен срок с извъчредно ']]ироки

пълномощия и справото да на6Ара арм!4я в състав до два легиона: и сроьът.и пълномощията на цезар били нещо яеобикяовево, прецедент6ил само заковът на манлий' засягащ комапдуването на пом'пей на и3ток поради смъртта на наместника на тран3алпий'ска галия севатът дал и тая област на цезар. провивциал_ното управлевие трябвало да достави на це3ар военва славаи 6огатство. както и пре,0ани яему войски.

.' _ 3а 58 г. 6или из6рани .]а консули лри-тРи6унатът на клодий вържеяици ша триумвиоите. }+1е!лу ва.

родните три6уни 3а тия години 61'л публ|-1й клоц1'й.

тъй като латрициитс яяпали право да се пз6и?ат за яародви три'буяи' клоди|1 се заппсал п,с6е'!.

той 6и! от оаая !оято в о6]цествеватд си дейвостпоста3яла яа пръв сшятала за опРавдапи вс!чнипъзппжР! сре0а'ва. ьлодип сл).!.". ь ар!ия!а яа л'кул' то. 6'л н.доволрн

си и 0ори се 3!.!"ние ! по1ив ас!о. !]олик1риер1 ](лоди0 о6вивил кат!,ияа в пзяудване,

а': дооа лепаьо гова оовин(я'. Р мо." би са1 б', по.. 'са' мек : 'Ё'..р*"ни!ц1с

!!а ка...!ан1' п"'з 6^ ''. го времп я? 'ра]'добра'а бо инп. на 3оф'о цо..!и да при(ьс вува. са!океви' к.!о!.Р' прео6ле !"н в }{Рн.ки !рея/. се :Р.ць!нал в (ь ца'а яа пьр_ховвия лонтифецс юлий цезар' гдето се пр3знувал то' празяик' за да се.Р'щ{с . шецрева!а клоцР'бРл о1вгнен(""ар о:ьт,ал да !одпър\1 и се оггавицРл

си. съ 'Рбно!о

рв'.л.я.дане яаёвър ш

'ло с о :п"'пав,ч.то яа к'о |.Р. между ' яРя.

пето яа клодил' бил цицеров ! това довело до личпа вра)кда межлу кло_

след като встъпи.п в длъжнос]'' клодий взел всички мерки'3а да за3драви вли'нието на цезар мехду дол|]ите слоеве!1а градското населевие- в самото |1ачало яа 58 !. той про-|(арал четири закона: единият от тях отменявал заплащаяето!1а хляба, който се раздавал всеки мессц на }1алоимотното!радско население; по втория се възставовявали кварталнитеколегии (со]1ея]а согпр||а|1а). кои'!о 61ли едив вид лолитическикл}6ове и били затворени със сРнатско постановленис в 64 г.през врсм. на 6ор6/ га с кагилуна : третият закоя огранича_вал властта |1а цен3орите при съставянето на севатските спи-съци' с което клодий привличал ва своя страна о!!ия сена'тори' които били запла!]е-ни с изключваве от сената; яай'по_сле' четвъртият закон заоранявал на висшите магистрати прездните на

'о!!'ициите да {та6людават небесните поличби, тъй

като въпреки упацъка на традиционпата религия оптиматитедоста често си служели със старовремските правила и под!1редлог на яеблагоприятни не6есни поличби се опитвади по_

ооо

някога да обявяват за недействителяи приетите закони' клод!й

се обградил с отреди' съставе|;и от ро6и и от дол|]ите слоевена гоа-пското населсвие' и коми1]ииге посл}ш но приели в'ичкинегови поелложения. той бил свързан с це]ар и ,0ействувалв вегов ;нтерес, во в демагогската си политика отивал м|{ого

ло-далсче ог своя локровите'!'

кдодий в!|есъл законопроект, по койтоизгонвавето ва ци_ подлея(ал на изгонваве от рим всеки'

т|

който без съд е ваказвал със смърт ня_

Фиг' 71' оряамелтя и ук!ашевия от латевс(а1а култура'

дили в кра,1морската ивица !{а 1ранзалпийска галия (са|1!

1гапча]р]п!)' по по'толямата част от послед!|ата, обсмаща

кой римски гражданин. тоя закон бил насочен против циде'роя' коато ];р,{ал речи лротив триумвирите и бил личен враг

;а !(ло"ий. €епатското решение за сыъртното нака.,ание яака'тилин^р\11.5те ге при'!навало ло тоя начин зя !!' законно' цице'рон й 6ли3ките иу в3емали всички мерки' за да осуетят из-

!онването. €енаторите и |(овнйцйте облекли траурви дрехи'сам цицерон молил напгазло помпей да му позволи

'а ос]ане

в Рим' н6 нищо не поуо]!|ало и цицерон би' принуден до_

бровол}{о да напусне Рим. 3аконопроектът бил приет, а следизвестно восме със спе!]иаляо п0сла !овление цицерон бил

осъ1ен ла йзгшание' (ъшага п:у на палат,]н била разрушена' а

мяс1ото. !дсто тя .Р намирала, било осветено о1 клод|!и 3а

";; ;';; ;; богинята на свобо !а1а' и''}ществотъ яа ци!е'

пон 6идо ьолфискува!'о и доста голяма нелова част преминала

| о'ц"'" ,' самля- клодий. ка!он млапият сьщо 6ил отстра-нен от Рим по 1 благови.1ен пре!лог. той сил лратен яа островкппъо. кой.о по .]аве!1аниёто на егилетс!{ия цар А'ексан.1ър!! 1моя<е би фалшиво) преминавал към Рим катон тря6валода лрисме това наследство.

'|{ас след като ци'|.рон и ка'тов налуснали Рим. !{езар3а!!|инал от италия за пРовинцията си.

з. войните на це3ар в галия пре3 б8_56 г

към началото ва 50'тс годиви на 1 в. пр. я. е' римлянитевладеели |1яла ци3алпийска галия (са1]|а с|5а]р!па) и се 3атвър'

\

1 вп. по{оре. стр.287.

300

днешна Франция' Бслгия, част от холанпия' по.голямата частот швейцария и простираща се на и.}ток до реката Рейн' оста.вала свободна. Римлячите я наричали 'космата! галия {са!]!асо'па[а). за раз1ика от романизираната галия' "обле.{ена втога' (са!!]а тода1а)'

главният етнически е'еменг в свободна. ал\1я 6и]||1 келтските племсва. тс били

восители па тъй яаречевата латевска кудтура) ко'|то заместилакултурата на ран!1ото )*елязо' по3яата под името халщатс|(а.на юг келтското население било смесе!]о с 6иберите и лигу-рите, а на сезер то гра!'ичело с германски1е племена' Разли_чавали се три главни групи кслтски племеЁа; 6елгите |'асевер; съцицските келти' които били варачани от римля!{итегали и я(ивесли от ссва до гарона, и аквитаните, които засел_вали териториите от реката ['аро!|а до пиринейските плавини

-г

|

1,'{

|

{

302

миграцията на германското племе свеву. които прониквали во6л;сття н^ гоо|]ия Рейн.

Б сап:ата -[алия'

начело ва една от.6орещите се племен|{иг0упи0овьи. би.ф е.]уите, а главяи техни пРотивни 1и секваните.- и едните' и ,0ругите ид'али свои при'

върхе|1ици едва ли не във всяко пле-менно обедине{1ие. в борбата противедуите' секвавите при3овавали на по.мощ во11ача па германското племесвеви, Ариов],!ст, и след дълга 6ор6аспечели]|и победа над едуите (около60 !' пр' д. с.). вдуите, които сесмяталд за приятели !'а римския|'арод, потърсили подкрепа от рим-ск|{я сенат. Благодарение па вамесатана послед,ия Ариовист слрял воен-вите действи' против едуите и билдори признат за при'тел }|а римс|{ияпарод. но това 1(ом!]ромисно решс-вие ве могло 'ца осигури мира' !ер_

манците се 3атвърди,и в областта на секваните (дпе,днияв.'1зас) и във всеки момент можели да нахлуят в лределите насъседнитс галски !1лемепа'

а03

голяма опасност създавало за римлявите вовото придвив_

ване на хелветите' които напус;]али мястото си и тръгналияа 3апад.

' през март 58 г. |{езар пристиг|]ал в про_БоР6ата на цезаР с винцията' 1ой взел всиччи мерки' .]а па

свевите нс могат хелветите 1а нахлуят в римсчи1евлалсния. а ко!ато хелвети!е се насочили пре', зеуите на сек_

.',''" , *а едуите, цё1ар, основавайьи се !!а уол6ата. кояго

му отправ,/л,.{ лъсле!ните' пРеминал !раници']е на своята лро'

"7''ц""'" .р"',"' слел уелвРт]!тс' око.1о гра 1а Бибрак_а сга_

нала битк' ме)кду римлявите и хелвети'ге' |{ои1'о въпреки

числс|1ото си надмъщие претърпели порах{ение и били прину'

дени да сключат с Рим мир и сътоз! както и да и3лъляятискавето ва цезар да се вър!]ат на старото място на засел_

след гова цезар се Рамёсил вьв въгле_|'яите га6оги на

келтските племе1|а и се прояв!]л като покров|'{тел на едуите и

ка1о техе!! защитник срещу Ариовист. той нападпал гермая'11иге. п0еди после1вите ла могат !а полу'!ат подкропле'!ие от

места г; отвъд Ройн. въпрсхи }поригата съпротпва на свевите'

въп'еки тяхното числево на1мошис на' Рлуляьи1с и изкус_

"^.) '^"'""а '|а А0иов,ст те 6и1и па]]ротен]! в око'гнос"итена лнешния ! ра-1 страсбург'

по6едата над Ариовист имала огроп1но значенис' 1я осуе'тявала яахлуването на йови германски пълчища от местата

отвъд Рейн и 3атвърдявала влияниото на цезар в среднагалия. като създавала с това условия за ||окоряван' на оста_

'"'''" "а.ти на сгралата. (рая на 56 г' и вачалото на 5/ г'

' це3ар пРскарал в цизалпийска гал|1я, като изпълвявал длъж_

постта проконсу

Бор6ата !,а цезар със севсрнитс келтскиповоР'ването на плеусша' 6ел|ито. 33апочнала през про"сгта***|:1ъ;:** ва -о7 г' во)ската н] цезар 6ила значи'

телно по-малка от бслгийското опълчение,

но последното не мо!ло да запази за дъд!о боеспособносттаси и се разпаднало. отделяи п;]емена оказвали упор!11а съпро_

тива и нападението ва ед|1о от тях (яервиите) ед9а !{е свър-

шило с ра'глом на рицсг:)_., .,Рм!!{' но 6'1а'о!а0']!!'' н2 и'!{у_

с'.о'о с, д] сс ор,:':''ра оъР!о в 9аи_то}о(ит' об'гоч'г' 1с'гва'

цс !ар с. с!!'си.'1' ' 8.иччц 6сл. и"ски п ](\:"на 6и']и ' о:.о0сни'

по1 !!0е:1"1о! н:1 нака:ание ]':' вдро о\)''о-о Ра'.1'е!!и в']'гху

р::м.':яйиге би.::т про1п.]сн!. в р06сг0о 5] хи'л'и 1\!'и п' ]!ле_

мето адуатуки,|{с,ар оти'':'л 1 и.'йо\1я. а нРговит'' лег'!_и !'1,о_-л)кили

покоп'ва'!а1о !]а галия' ог г,!х ос',е|'о се отли'!и1 11\0'"ии

!?:'',']"''' ''" гриуив;р,. -!'ой спо/у'!]|л ша по'1чи'!!1 афли{'!н_

'т

)

[

{,иг' 7+. ксл1ски у3ра!!!еяия.

\]

с1ема в| маРпцу1ите п! цсзаР ! ]'1[!''

3о4

ски1е пдемева. северозапа!ните племена с ломоцта на бри-таншите съ3дали една не много голяма флота' но6или разбитиот самия це3ар в 6итката при лоара. към края па 56 ;' поко_ряването 1!а галия мо)ке да се смята 3а привър!цево. побе_!ата дал^ \'а римляндте огромва плячка - маса добитък'скъпоценяи ме]али. десстки и пори стотици х\1ля\и ро611. ус.пехи!е на цезар предизвиьали у:ивление и възтор! в Рим.по постаг|овле|1ие н^ се\1^та б'1]1и учредени празненства' ко1]тотраели петнадесет дви.

з{):)

оше преди да се привърши консулството му крас о_ишъл всирия. а по[]п.; ос-анал в италия и уг'рёвлявал ис1анмячрез легати.

5. партия и Рим в средата на | в. пр. н. е.

- дилломати,ес!тите отпошения ^.е/]/'у

!]а|_

.:#1.-Ё;];' г]:я и Рим залочват в 92 :. лр' н.''... к6_' га!о лратеници на партс\]!я 1]арс.явили

в капад!кия пои |'ами0а']1ия се там сула и }!} п!Р.11о)|.|,ли.]оговор .:а сью1 лротив понтийс{ия 0ар ми!р, !а1 у! г6л..ог.1]ар-ия 0ила управлява.!э тогава о!

^\и1гид". |{.

_|ой б;л :ся_

телен цар' така ча при него партската държава се съв3ела отнахлувани'та на варварските ллеме''а отсредна Азия и отново изместпла грани_ците си на запад.

партските п)|с лго !зли]]ли от ро(а ваАршш!акпдите ина пРРс!1фс!ите ццлРе от пола я1 А}с;ени!ит..властта им 6и'а 2бсолютна. но | 36 гът напр!.мяик яе зависел от цаРувацпл мояарх! аот !вд аристократлческибира.!илписшник :выс*пу олизките шу роайияи.

!л1'пттл на !аг! пбиьновено се пп!0ру_хавала от спорове меж!} претевделтите и т!яспор.ье лреминаязли в !ежл!осо6ни воляи.]!|"жлу при!:вор:вта арис'окраши-я играе,. вионаро'я седе! рода' които третендиРали че

'!оиз-но паРе0 с ар,стохраш!:".а, в лри'воглияживот и ме'кдуос'бните воляи гол'ма роляиграе,и васа,ните !аре и влвдетелни!е князеяа разн3те !6л.сти яа иран, ьои|о влиза,,и в.ъстава яа партската

'{он3рхия. степевта ва

от партия се о1!ределяда

ооласти на пе,1спйс((ат. шонарлия (мидив' пср'сия) про, ължавали

партс{пта църн'ва била об!аз}ва!;..]едсеверея ирая

срещу тираяи'та яа ел!яизираяат, а!мияис'ра_ция яа мопаРхията ва селевиидите. Аршавидите

с!ароперсийскятс !чр('{дения иобич,и. мея.ду партската бюро,рашия !!малод0ста мяого гърци, !о те билл търлея! .амок|то прево0а и. ив*с|ери' прппворнл арти.тии търго3ци, 6е1 да им се !овервват когато и 0а

вистичпите ''онархип.

къц кР&' 'а|{в.лр.

в.е'ар!]а(и'скат. шоБархи! вл!3а,и

л'кои гРъ(ки градо3е' които про]|ъ]]яа.а'и дасс Ра!ват па

[]л!оо]!п !!а мо!1]0хиит. на !{ио !! н]Алскс]1|!|г!1|г1па п:рл' ;.пл:л,пе:лт'!т рл-:::т

|

4. спогодбата в лука

_ в Рим след 6)рната 58 г' отново се за_,-.ъ"'т*. в твърлила 'сенаторскага

партия. в проти_вовес на клодии оил изтъкнат чародният

трибу'! на 57 г' тит Аний милон' който це;ствувал ъъс съ.1ците методи' както и {(лодий' но бил на стравата па сената.тая година опгиматите спол}чили да из1е;с'вуват връшвнетона цицёрон. 9 италийските йуяишил|4и и всам7я Рлй му 6илоуредено търхестде!1о лосрещане, отра3ява!]о недоволствотоог господството яа три) мвирите. помпе;' който враждува1 скрас, отпово се сбл1А'\ил' със сената и получьл извънреднипъл|1о!!|ощия за сна6дяване на Рим с лродово;ствие. от;оше_яията ме)кду помпей и -1{рас ста!{али лак обтегнати, в градаоило неслокоино' уличяите солъсквания межд1 дривър){сни.ците на клодий и на ми1он станали о6икновено ?-,!''" всената се засили напа'ките срещу триумвирите. триумвиратътлреживявал к0иза и це3ар в.,ел всички черки. за да го въз_станови и за3драви.

срещата в л!ка през лролетта на 56 г. в град лука ста_- нала среща на триумвирите' която мипалав яеооикновено тържестве!{а обстановка' те се придружавалиот видяи сенатори' ме'(ду които имало магистрати и прома-г!''стра7и, лъ1ца с преторски и консулски ранг. в ре3ултат напреговорите политическият съюз па най-видните в Рим лицаоил заздравен и лРавата н2 триумвиРите били ра.]ширени : на'цезар оил продължен с още пет години срокът за управля-ване яа галия' било ре1| ено [омпей и (рас да бъдаг-и!б0анлза консули през 55 г., след коего помпъй да получи за пет_лодишен-срок управлевието 1!^ исль\1ця' а крас за същиясрок - сирия, която го лривличала с богатство1о си и с въз_можността да спечели военна слава в 6о06ата с паотите.

6лед връщавето си в Рим помпей и (р'с. въпрей, и._вестна съпротива на опти!!атите, сполучилп да наложат осъ.ществяването на ллана' на6елязан в лука. като консули помпейи прас пРокарали редица п0становленил в полза на триумвиритс.

,1'иг. /5, и;п6р1),.ние ьавЁ} то]'ип вд1 гврапос,х.га[}еРво з! ,,артсно_

30с

ваРодв' намираци се яа разпи с1ъпала ва обцествевостопа}!ско Разв!тие.населелие1о'ва(евервитё'северо}1точвг1 !Ран}чяио6л'с1ин. иран звлазвало чфтите нз първо6игяо'о6', ивния строи. а за 6и)а вагръцките гр'довР от ;олияа1а на дв)реч'е1о било я.раь1ерпо Разви!о1о

€1]ерличцо да се готви 3а поход' но неи вместо опас!{ия поход срещу партитедоходяа експедиция в вги-пет. това |,ачинан'е билоосъществено въпРеки волятана се,{ата. и3гоне|{ият от на_селевието цар птолемей Ав_лет бил отново покачен отг^6\'ний \1^ египетския тро!',а съперниците му' жестоконаказани, когато се въРналв Рим с 6огата плячка' га_б'1|'ий б!1л даден под съд;подкупсните съдии го оправ_

дали, яо това предизвикилонедоволство?о на опо3ицвон_ните групи; делото преми_нало в комициите и габинийбил осъден.

Фгце лри сключ-т':,т?ъ1т ването ла

-спо_гоцоата в ,]!у(а'крас имал предвид да пред-пр!!еп1е поход против пар-тите, който м'1/ се струвалпримамливо и лесно начи_накие, ооещаващо воснна сла'ва и 6огата плячка' в 54 г.той нахлул в месопотамияи завзел редица градове, яо

3о7

осъществ'л плаяа сипредпочел лесната и

партск/'е ар;с!о'гаги притежавдли в (евРро33апа!}.и!е частп наиравиме3ия' о6рабо!вая! с тру,4а яа оависиви и полуза3и'

сими !ещд.,,и' 3аяая] !'е 6иди рв1в41и !лавяо л гоъцки.' !Радове на д1'-ро. я в живота на с!ланата.

' о,,я!о 1я''

!еяле ,'ала транл.ната гьр.ов'{. '1ре1 паРти{ и ьаь оия !ияава,] 1ър_г."с-"т пъти!ца, свьрззваш, ки1ао с го'сми|е !он'рове яа спе!пзсм}очо!и'1о. вдия ог т/х 6ил рочутп'т '.'оприя"я пьт'' ло кол1о скъпи'е'"итаоски плапове се докаовали в сиоия и д^пи в г!.пет. за госго0ст3ого в'пнап,важв]1о търговски ;,вгрове пап:ите водел! богба отнацало с грь!ко'61ктрипс{ото !апс!во ! (ъс (-елевь'0и1е' а

в 130 г. пр. в. е. пар1ите 1рябва'о да издържат те)я3а боРба отяа'чало със се'евк!дските улрав3лди' които п3прав!ли п0слсден отчаяя опит

господс1вото си яа! ирая, а с'е! победата над тях даотблъова' вашеств!ето ва сРедяоази31ск'1ес .око о 'устошавали не .а+о йрая. яо и час, о! месо! о1аьия. два!!а паРтскг!вр| 56!|лалА в борбата със лре! вре!е на !;;руването вамитри0а' ]! (Аршак ]х) парт.\ата дьржав3 отвово

реф.рма' ьоято 'о3ел,

!о превьор0ьаванеи паЁк"ата воаск,' мллида. ]!

от ваем!и!и' тойп6чна, да кочплектува воиска1] си о] ва сайия ш.р и яа

основяа част яа лартската воиска ставала (овницата'от !ва |'азре3а : 1ежьо1ьогь\ени и лс!.овьоръжеви.

'тркко0!ор"яен' ге ча3алепис|' 6и.и о6ле,енР в \'т2лич!.с-а бооня ( |о(Ри_кон!) и б!" вьоръжен ! с ко!!ио Р !'човР'

н,ред с тежката ударва кояяица добидп голямо зяачсяие левовъоръхепи1ека|апсрииски отРе!и] със1авеяи о1 .тре!ци с обсипвалл делрия1ел' с град от стрели.

[1ооникването на и.]_ок доьаРало римля-Рнм и партия в |ьР.. н;те в !!епосред\ твен ]о.ег с партитР.

яа |в' сле1 прегово,итс на пратениц,{ге на мит_ридат 11 със 6ула веговият прием!{ик Фраат ]|| търсел съ1озс лукул, като ис!(ал от римляните да лризнаят прете'|ц]{итему Бъьху всияки области яа изтот( от реката ввфрат. следкато долучил устното съгласие на лукул и на сменилия гопомпей 3а тия условия' Фраат, като римски съю3ви'(' напад_лал арменсхия цар ти!ран ве.-и(!.. но отно !]'н.']яга на римля_ните а паг1ия скоро се пРомени.']л. с !ё ! 6ягсгвог0 на мит_ри,0ат у! гвпа']ор. по]))пеи признал тигран за л0иятел на рим_ския варод' по искане на римс|{ия командуващ' въпреки всичкидоговори и предиш]ви обещания' Фраат 111 трябвало да опразнизаетат; от н;го теритоРия. партите дъ'го помнели тая ']вой'ствена игра на ри!]ските пълководци'

около 57 г. Фраат 1|| бил убит от синовете си ород имитридат' между кьито въ3яикяала войва за престола. -мит'ри\;'! вз6яфл в-сприя и потърсил под|{репа от Авъл [а6ини*1'известен привърхевик на помпей, който управлявал тогава таяпровинция; цар па партия стаиал ород т|' габиний по'1пал

за зимата извел армията сив сирия. в 53 г. !{!ас отяово тръ'вал против партите' Римля-яитс ве били свиквали с природните условия на месопотамия;водачите им били яесигурни. огначало партите не приемалисражсние; !]ай.после около каре' крас срещнал па!тската вой-с;а. състояща се от отлична кавалерия! ко'то обсипала про-

тивяика с гра.! от стрели' в това сра'{епие загивал си|1ът вакрас' 6,.!и )6,1'и ,.! лопа'1чал.4 в плеп голям бпой ри"ляли:в 0ъце-с л,.! па?'']ге п1сми1!али римсчитс знам'на (сре6ърни

ор"и;. а с,' крас. койго в уомен!а на отстъпле||ието прие,п0едлоденцего аа гар!ите !а започне преговори с тя}, 6ил

'!"ла'с'с., у6ит. "(1арил. парги - ка.']ва другарят сталин _з''2ели эа. , . коятранастъплеяието оце тогава, когато увлеклиримс!('я пълково,|1ец !(рас и войскитс му във вътрешносттана страната си' а после преминали в контранастъплеяие и гипогубили." 1

} о'вс1 0,. ст0!пва л] !!фс!л'о тов. Разина ("Больп]свик", м 3, 19'17'

Фя.. 7о. 11ар1ски водяидп.Рисунк! из луРа пвропос.

}

з08

квесторът на крас. гай касий лон! ин. слолучил да и3_веде в сирия остатъците от римската войска' цяла месопо_тамия се намерила в ръцете на партите. в 51 г. те дори пре-минали ввфрат и вълреки^упоритата съпро!ива яа ричлян'!теоставали в лрелелите на (.Ррия' каго з2плашвали с нападенияримляните и техвите съюз|'ици. само вътрешните вълнения всамата партия ги принудили в 50 л. да изведат войст<итс си11азад, отвъд реката ввфрат. към средата па [ в' всички ло"големи държави на елин14стич|1|'я |]зто!( загу6или самостоя_телността си. само партското !арство' което израсвало изакрелнало в 6орбата с елинизма' запазвало своята независи.мост. до яачалото ла { в. Рим |' партия яямали ,осе!. Бит-ката при каре би']а първото сериозно сблъскване на дветевелики сили.

от времето на похода на крас партскиятвъпрос започва да играе главва роля във външ]-ната политика ва Рим на изток.

6. Борбата на цезар в галия през периода 55-50 г. пр. н. е'през зимата на 56-55 г. цезар водил война с гермав_

скитс племена' които премивала Рейн. те смятади да се за_твъР\я'[

'\ гал\1я. след като влязъл с тях в претовори' цезар

яеочакваво ги нападвал' повечсто германци бил' \1зб\1т'1\1самоконницата сполучила да се оттегли зад Рейн. преследвайкигсрмавците' цезар пръв от Римските пълководци лреми|'алРейн и оставал 18 двц !а десния му 6ряг' лремиваванетопрез Рейн трябвало да демовстрира мощта ва римс|{ото оръ'{ие.

__ ,[руло начинаяие през 55 г. 6ил походътпоходът на ц.зар н;"це3ар в Боитайия. тя била населе8а

' от келтски племена' които оили свъРзанис ковтине|!тал11ите си съплемепви1!и чре3 обща Религия, обичаии е3ик и певедвъ!{

'.1м помагал|1в 6орбата сре(цу римляяите.

ц€3аР направил в Британия десавт с два легиона' и победилплемепата, действуващи против римляните' |]о неблагоприят_вото год9|[{но време' избрано 3а експедицията' го привудилода скл|очи мир и да се върне яа3ад. цезар енергично се под-готвид за вова експедиция и лрез следващата 54 г' се прехвърл!]лв Брита;1ия с по.голяма войска, подкрепе|'а от талска конвица.той прониквал във вътре1:]востта на острова, прем'нал темза"1{о успехйте му в края на краищата ве били много лолеми.||ри все това, независ!.'мо от резултатите си' експедицията вБритавия, мадко по3вата стра1'а' за природата и васелениетояа която римляните |Амал!1 вай.фаятаст'|чви представи' напра-вила в Рим голямо впечатлевт]е.

през време яа 6р\.11аяск11я похо! мсждупнтиР.и!скф-.ук гйи.е 'се заси''}о аятиримсхото !вижс_ние Римската политика нР намирала съ'!уп_

ствие всред мно3инството Ёа галското населелие, галските от

309

реди били при1удеви да се сра)кават на стравата на римля-ните' задъл)кителните предававия на храни и други продукти'веобходйми за издръжката на римските войски' лостоянво сеувеличавали' Римлявите сс месиди във вътре1]'ните работи пагалските племе!1а! подкрепяли една партия против друга илииздигали едно племе и уния(авали друго. политиката на цезар!|е се различавала от полити1(ата на другите завоеватели. не.доволс'гвото и стре!!|ехът да се изгонят от стра!!ата чу]кден_ци!е о6е1инили всич!(и слоеве на галското о6щество отдруидите и племенвите водачи до разорените и о6еднели гали.движевието се поч!!ало ме)кду белгийските ллемена. вдин отримските гарнизопи бил напълно и3бит' друг Римски лагер,гдето бил легат братът на цицерон, квинт. бил обграден отгалите и държа!1 в о6сада дотогава, докато в ломощ Ра ци-церон се явил сам це3ар.

тия и|б9хвания били предюлия за голя.в кта119то ]'9 вер' мото та!с:со въстани" 6г 52 п. в това_ -. "- -'-' време цезар се нацирал в ]1изалпийска1алия и оудно следял ония бурни съ6ития, които се разви-вали '!о1аьа в Рим' Ёо тия събития не оста|]али неза6слязая!,!и от галс!(ите водачи' които се !отвели за действия пРотивримляните. начело яа антиримското дви)кение стоял младяят'яо ]'ровит во1а] на арверните веоцингеториг. ко{!1о се отли_чавал с храорост и им2л влиявие |{акто }!е)кду съплемевви!1итеси' така и сред съседите си. към въстаналите се присъедини'1]идори овия плеше1|а' които по-рано 6ил!| на стравата на Рим.

це3ар се нап1ирал далече от войс!(ата си' пръсната изцяла !'алия. верци!!геториг

'{п{ал 3а цел да отк;сяе цезар

от севеовите му войски и отчасти сполучил в това. но 11езардейству!ад твърде реп!ител!]о; слсд като събрал з!{ач'!телпачаст от о'|'редите си, той !и засилил с наем!'а гермавска кон"яиша. с въ.таналите той с. ра]пр,вил нсо6икновРно жс.то\о.в !ра_ Аварик' кой!о це'ар :!зла'тял сл..т про.]ължи.1елнаобса_1а. би.1и и'бити о,{оло !0 хиля]и 4уши ;'-жду коигоимало и хени' и деца. т1о нападението на цезар в'ьрху герго_вия. гдето се укрепил верцияг.1ориг. ..авърш.,!ло с л],лна не-сполука. въстанис']о стачал0 всеоощо; с0с!цу римляните сеобявили дори едуите. галските племева из6ралй верц!{нгеторигза водач в борбата с Рим. Римляните били 3апда!]]ени отопаспостта да бъдат отрязаг!и от цизалпийска галия, която1!о)кел! на свой ре1 ца с'' лодложи па галс{и нау1ува! ия.сле! нссполу|(ата' си пои геоговия |["з'р се с.еди''|л съссвоя легат ,/1а6ие]1 в ссверва галия и се пасочил на 1ог' яо и3]гьтя тря6вало 1а изл ьрж!4 яапа1ен}ето яа верцин,егори].!)л:1год;1ре!!и'' н.1 гсрманск,та ко||нипа ц.зар все пак слол}чилда о']'6л1'спе а1'а|{ите па гали'],е. ]]срцингеториг трябвало дао-]'с1'1'!]и и ,(а сс !!одс'цо'!и в у!{рспспия ,]1а!.ер в Алезия' като

[

з10

създаде всички условия за продължителна -отбрана'

Ри!!'лян!теобсадили :<репостта от всички стра|'и и вер,1ингеториг б1{л

отпязан от !алското опълчсниР, кос-о напра'чо сР уъ0ело да

''!''','' ,' своя во"'1!. |-лалът накарал в |(рая на чони!ц:1га

веоцингетор;г 1а се п)е1адс. то: се |'а'явал на милостта и

""!,колушйс.о на по6"дителя, но |'а'1еъ{]''те чу !1с сР опрап_

дали: г;лският водач бил откаран във вериги в Рим. до три_

умфа па цсзаР го държали в ед!!о подзе!'ие' а след това то!'!

би'1 е!€екутирап.падането |!а Адезия би':о техък удар за буптовнпците.

вдинната им орга1!и3ация со разпаднала' !1о въстанисто оп{е

не било окоича;елпо по'1'ут1!епо. мяого племеца продъл)кавали6орбатд с Рим' и последните битки се водсли още в 51 г.

г|,:?е,т:ената, които преминавали |'!а с1равата яа Рип1, подуча_

ва",1й прошка и за разлика от пъРвата гопина ва в'ьставието{_[езар'лемонстрирал своето мило;ърдйе (с]еп1еп1!а)'

,'косматата галия' (са1!1а €оп:а1а) ста_галия под римсно нала р,чска чак !о Р.:н. г!о тя ''. си1а

о6яве;а !а прови!! .я. га'!^ьиг. л1'[1 !а

фор}1алво се смята.пи в съюзпи отно111сния с ри}| и се нап!и'

;а.,1и под наблюцението иа улравителя на нарбовска галия.те 6йли д''|ъжни да плаш!ат Бсяка го:'1ина и3вест|'а сума' коятодос_игзла обцо вэсто до ,0 !!!;лиоча сРстер''ии'

_]а рзз']:':'а

от др}!ате провин.ии' 1ань(1т ,||'|,ш!цп) би.] съби!ан не опуб]|иуани. а от '1гс 1ставит.ли на ог.елниге плА11е'!{]. 1ова

6йло едно от същес}всяите нововъведенйя на цезар' което из'6авило вовозаво1ованите о6ласти от прекалена експлоата_

ция от страна на римските закупвачи на давъка] които разо'рява"!и прьвинциитё и често пъти давали поводи за бу8тове.

в р!,!мската история галската война с извънредно ва)кносъ6итие. което ускорило ра.}ла!ането !!а Република1а и.обра_зуванего на ииперията. галските похо']и разчрили лред цР1ар

нъви пер.пеьтиви. тё съдействували за оали|.а-Ри промсчу наполитическото поло)]{сние в Рим.

Б ръцете на це+ар папнала грама!на глячка. о6ог.''_вайкй сс сам, це,ар не забравял и своите прия!ели и сго'_виж!.|ици. мвьзи|{а от тях за6огат'ели и стапали магва1и. гал_ската плячка дала възмо)квост на привъря(енит{ите яа цезаРда развият 1цирока демагогска политика. с галски пари се по'кривали разходите за урехдане на зрелища' лразнеяства' за

раздаване на храни' подаръци и подкупи.' н,]скоро след заво:оването на свобо'на гал\1я т2\1 6\1ли

основани римски колонии' галските зсуи. които прс1!ичали '{_ иедрите римски прите)катели или останали в ръцетс на местпа']'а.рйсток}аци", почяали да се обработват интснзив!!о, 3аси']и,,!зсё твър'е много ра3мяната ме'{ду Ра3нитс италийски и галскиоблдстй. Ё;л<ои г,адове в ![изалпийска гали'| !| |]трурия п])о

311

и3ве)кдали стоки' които се пласирали в трап3алпийските об'ласти. но и в са'1ата галия лочнало да се ра3вива прои3вод'ството ка|{то на селскостопанс|{и пРоизведеви'. така и !1а 3а-

наятчийските |!зделия. няколко десетилетил по'късяо лродуктите на галското прои3водство успеп]но коякурирали италий'

макар галия веведпъя{ да прояв'вала недоволството сиот рип1ското гослодство! роп]ап!',|зацията все пак правела оързи

успехи. най-го,цемите талски селища се превръщали в ри!{с!{иградове' гдето се разв|{вала гало'римска ,{ултура. коя1'о се от-л|1чавала със своеобразие' и изи1'рала голяма рол' в истори'тана възн1.]кв:!всто !!а западлосвропсйс|(ата цивиплзация.

]''!]Ав;\ х\]

БоРБАтА мв)11'ду [].в:]АР ,] пом|]Б,]. 'циктАтуРАтАнА цвзАР

1. политическият }!{ивот в Рим в края на 50_те години на| в. пр. н. е'

,{окато !1езар во.1ел войни в галия, в Рим става'ци съби'т,1я. сви-1е_слгтвуРащи .'а за'1ъ''6очава,!его !'а по-игичсс(агакрлза' прежи','а,а о_ Р.л}б'и(ата оце о- нагало1'о ,]а ! в.

пр' н' с. парт,ята на ол'има1лте г|!о1ъл п.!]'а"11 ('ог{ ата сипротив три}мвиригс. полигпческ,1'с проц! си. гл'в!|о |о 'е.']а

за злоупо1реоления в 1гов'1н 1]яга. ра3ь2ива.!и !!а]_нР3е0оя1].и33ло\'потреблеяия ог страна па гитскиге ад\4ьш/'тра-ор. и Фи_

,а,с,с'!, '

подчиненизё на Рим о6лас_и. но ло !1'у'|ни'с сбдииоп0авдавали .1ори о!!ия .]а прес-ъпността |!а кои1'о нР \'о кело

да' има съчцечис' Бог6а-а през врече на л']6ори1е з? уа!и'страти сти|ала .!о необ!'ьчове''а острота' пр! 0из6ор!!и-е съб0а_ни| пп"ци':авали във въоръ^епи сбл осдвавяя и3 улиците {'а Ри[|,

в 53 г' за консулските !'еста се воделисъцински 6итки' та!{а че ко!1су'!1те немогли да бъдат шбРа|'и' отредите на кдо'

дий, съставени от лу)лпен-лролетарски елеме!';ти и роби' сесражавали със съцо такива отреди на милов' изтъкнат ото;тиматите. /!1илон претевлирал за ковсулство, а клодий искалда станс лретор' в начало.о на ;2 г. те лва;\|ага се сосшна'1ислуч/йно близо,0о Рим. нал Апиевия път. и е1]'нияг. и други;т били придруя(авани от въоръже!'и хора стапало скар'ваяе' което Ёреййпало в сбиваяе и в което |{лодий бил убитот хората ва мило!'.

,'96ийството на клодий предизви|(ало в Рим вълнения'т1..!ла!а' в !..'!то освс!! п],' (/си и:!.]ло п:;то:о ро6:;' яъ+6т':':та

з12

ог реч.1те,!а три6учите. приятели на клодий' тържественопренесла неговия труп на Форума в хостилиевата йурия (ыя_сгого на сенагски.е заседания), г1его оила запалена ло;ре.оа3на клада; от това из6ухнал пожар, през време па коятои }горя.!а !:у|)ичг.1. 1ъл::ите ;:арот искали отмъщение зза смъртг1на к1о]!]й. в столицата се съз1ало л|].1ожеяпе. оласно за господствуващите класи'

'. сснатът !ал ла по]]пей иэвънрепнп пъл:;;""н#;..;""# номоцич. !(ато [ \ възложил ,а дот) ши

дви)кението и да въ3станови реда в Рим.8ълрап19 66','",'" помлсй бил !!зсра1 ]а 52 г' ]а консу, бе,{. !ег1 (5!' е со|]еРа ' о- тоя мочснт се офогмява сближ;ние]о'!, помпей с опт;!атите. кое_о 1, в"'1о в а*ьро врРме ,о ск;;.ь1него п]у със цс33ао' помпей ..ъсре1оточил в ръьсге си разничагисграт'!,ри |копг' лс1 во. про!\.онсу'1ство в ис,11нск!]_с про.п!'чшии' :{.вьнре1.!и '1ьлчомо.ция за снаб]яаавето на Рй; с!'родоволствие). това съсоедоточаване на длъжности било

'е.оо!'(!|оаено 3а предшествуващите !1ериоди !!а ри}{с|(ата исто.пРс11едент за събцтията на бъдещсто' по|1_

пеи пРо1(арад стро.|{ 3акони против провине!{ите в насид|'1е иц9д|!уц] рев'{зирапи били и списъ!]ите т{а съдиите. 6лтиматитетряовало да пожерт[3уват ми,1он, съцът над нёго ставал втььр']е налрсгн1!а обстаночка.'!ащиг;тслната рё ! на цицР0онн|шала ус1ех. ми.!о'! 6и1 псь1еч ]' 6и.1 прияуден ла зами1:в и3гяапие.

същата го.11ина по|{пей прока['ал ред закони| които за_с].]лвали нзказанията за подкуп' регулирали ре!а при !]з6оритеза вис]1]лте д.;|ъ)т(ности и уста!{овявали нова сис,ема за раз-предсляае на провипцаите' тия за]<о||и затруднявали лродъд-1ч)13,]]!( го на п!'.].!о\]о!]1/'лга А! ццар и ]:] (очцото !]у ''эба.р.!не з' коч.у'| .а '6 !. А !а се яви; г4.!1 .а'о ,ас.,1, л,,т.е! -ца лоло!(и са\,! !(а!'-ци:1атурата си било рис|(овано за цезар,тт,ш (ато противпиците

']у п'охел{.] да гс! привде!(ат къп{ съ_

део|'а отговорност' като го обвинят в 3лоупотребления в не.говата провин]1ия. поводи за обвинения |!['ало доста много:н' .!ип.в_ли и хора' ко!.-о биха мо!ли !а пош!|ат процес'!!,о иЁ 11Р]ар. по "ас.оявансто н1 ц-зар и на нсгъвитепли (орж?ниши по[|'!е|' !,ап.ав,1л уговорката. ч. личного уча.стис !] и33{,прите не с: огчася ]о шезар. "о т;л у.овог\; '|еоила утвърдена от комициите и !]овите 3акояи създавал|1усло_вия за пападки среп!у цезар'

т '|3.и поо) |в:|{'/ ||.| ш'{2] 6и.|и гь\9!0ду!!'л! гена11р".ьо.'еа от коиго'ил ка!'.'.ц'.!.п'г' '' и].'

ц'!'<по{. в.]'-.]а дърда3а'а'(ое фоць'!с::.. подооч' на пол/6и0. !|у'^'.о11 ..|||]'].! ||

сс наб.!ю'ава п г.|!' |0е!о вла.!га ё ра!пс...!.яа !о.к (! !!.!' ' о|л)о с|('п!м!!Рс р.т/Р. !!ап.!!н!ео'.сп..е!/с1'!!л

':'|'.'''.,гл. .л ш п:''.'

313

!!!'о 0ьрщаввик' ''по..'! 6ок.с}вен мьБ", к'йго Р '.;^"" ". ,",^,"","

..с!!о0 и очиротвоои'ел (п!оае!а!о'] ла 0ь,жава!а.1ъ]. !омо.!.9. :оР се ра !]о| !.- 0а

с цае_!оори1е 1ор3 в 'ьркават1.

ши0р!он ье "осочв!ь.. ' и!. '|едвфд' на'ьлнс] е въ,уо:кно дт]1отлд}' но сб0!свречеяяо шиш"Рон' \а('о

]ге' вРё}' н' оо]!бата с катил!яариито.

съюзът ца помпей с оптиматите 3асилил позициите навраговете на цезар о? 51 до 49 г. за консули биди и3биран!||(рай!;и негови противници.

2. гра}кдаяската война ме}кду {1ом!:ей и |{езар

.- триуь|виратът сс р|зг)рил фзк_ически' когато за|ина']врас и от съюза на 1рима,]а г!о!ъщи мъяс остая/.!; самодвамина: за охладяването на личпите отноцепия между цезари помпей съдействувало и товэ! че малко предй това вре!\|еу!1ряла дъцерята ва цезар, юлия, за коят6 пол{пей се биложенил нас!{оро след обра3уваяето на триумвирата.

1'олп1)а роля в .(],сване.!о на от]!4ш1-""| ||?]'' ',[]];]|* на''а ;\'с^ !у по:т!!', ' и це]ар и,иг1а''и

коайни !Р опги1'а !и. .]а !.,(онсервативни.ёлредставителл !1а сет{аторс|{о,го съсловие.

-1(оясулът 3а 51 г. марк 1(.,тавдий мэрцсл' дсмонстративпосе обявил пр "|!в 1пва. !с ш-1,р ]широ'(о ,]авал права ла рим_с|\о .р.д'!а{' гь' на ци!слиго Аа [\узалпАйска |а-ия. Ё1ногоот нов'|те гр:!'(цани марцел лодложил на телоспо на|{азаниси казал' че той п1оже да со оллаче на сап1!ая цезар. против_н.]ш']г. ва 1[е|ар и^'(.,ли го; -1 .о ог|.адР .аосврсм..ч.!о ог{ !,л]!омош !я1а "'1 погп-й' ко' .ь о.!а/1!.1о !(оие! ис['1!!ск0гос!: с'ановисе ( !ря)]о ц.1ао. п '(рая на {р]|!ща1а .]'с_;,!а., ча1яхна сгоана. 9о |[с-ар ит'л и 1ост2 ч!|ого п''::вър)к(/ици.р|сжлу !егови!е лрия'е.|а по о!!ова вр.!!е о.о6.но и.!ъ!(в/'1г!А ',рисоьц:. '(ур,!о!'. и!бо;н за о4_:. ,а наро..н _о'!б\.!!.куриоь с:'.! по'ран ' !!о'1!|.,| Ааго лр]в1-рдсник !!а оп има1и1е'во це'2р го по1к!/пи1. \а1о платил о.ро!.!пте ш) -"лгор.'.]а ]а лрн^р,{с '!!,емч !аването си па .гра]!ат.] на шё.!аг. куои.!||апочна|| ']е].{о'|с'ра'ивчо 1а д.р4и !,.!и п: протз;в {1ом.:оа. ..пРогив ]]сзар. на е.но от сРнатс(иге заср ):!ния ...ой пре 1.'о.жил цез!Р и ппчпей с]но;рс}!енно _1а с.!ожат п.ь'\омодилласи' при гачина услопия лече.!ил 11сзар. ко)!о разполз,гал с

_ огроп1!1ата гадска плячка и имал'ьирок]1 връ3]<и между Рим.ските лле6еи' 6ъвсем ::эоча:<вано п,едложёвието на !(уЁион6ило прлето от сеяата с огройно мвози!{ство' но консулътвдигпал заседацието с думитс: '{

|обея{давайте,3а да г!олучитев лице1'о ва цезар деспота."1Ре1!евието !]а сената не било

| ^

|) ]). !)1' ь.!1. с|!.' ]]. .]()'

\

314

оформеяо. но тоя инцидент тласнал краЁн!'те оптимати' лри-вър)кеници на грахдаиската война, към ре11'ятелви действия.из Рим се пръсвали слухове' че цезар потеглил срещу ита_лия' а това дало повод на привърженика на оптиматите' кон-сула гай мар(Рл, ,да въ3лоя{и ,|а помпей {омандуване1о н]воиските.

след като съсредоточил войс(ите си в траЁзалпийска|'алия, 1\езар сс на}1ирал с едив.легио!! в цизалпийската про'винция, като се п]ъче"! да пока'кс' че с всички с'1ли глсда цапр6дотвр2-и вой'':]та' о.нач.}о 1ой прё'лоАи.. на .ёРа_а !ам! оста!" лва .].!]!онз и цп.аллий!к, га лгови! 1и' . и.']и! ик.когато това предло)ке!п]о б'ло отхвърлепо, то,] се съгласилда разпусяе ар!1ията си при условис. чс и г]ом0ей !]е направисъщо1о. тоя в1,прос се обсъяца;! в 3аседанията на сепатапре3 януари 49 г'' цицерон' който п]а,,ко предл това се в'ьр1'а]1 от кцли\\|я' гдето би11 пРоколсул. сс мъчел ла !]амеРи пъ-т].!ща за !1ри1{иренис' но победили кра'1!итс о]1тип1ати' към !(оитосе присъедиг|']л []омпсй. сенатът издал постановле!!!1е цезар даслоя(и пъ,|т{опо1]1ията си и му |'|азпачил лрие0|ви!{' тогава при"вър)кениците на [{езар, нзродя:,те трибуни марк Ат:тоний иквипт касий, валож!]ли на това решевие !'а сената своето

'уе1о'' но опти}1атите !!е поискали да дър]'{ат с!'ет:(а за пра'вата на трибуните. които били принудени да из6яга1 при цезар

на |0 ян\,аои ,9 г. ш. .ар с е']и'1 л.'и0нцезаР пРечиищ

"у' 'рс,,'"', рЁьо:а ^:ои,о|'. нои1о от--_ляла галскито лровинци'1' о'! и1зл1\я-

'жребият с хвърлс!|' (|ас1а а1еа е51)1_ билл думите. с коитотой за!1оч|'зл да прехвърля во{.!скитс си пре3 реката с товасе почнала граждавската вой'{а. г{оявата на проконсула в ита-лия с войска била противозаковна' це3ар мотивирал действи-ята с'] с отмъщение за поруганите права на народните три_6уни, като се опитал по тоя нач\11\ !.а стовари отговор|!осттаза войната върху враговете си'

премивава|'сто !а цезаР през Рубикон 6ило съвсем нео'чаквано за яеговите противвици. главнцте военяи сили нз пом.пей се [1амирали в |]спания' да спре настъплението па цезар,помпей ие п{ожел; той заедно с голяма част от сенаторите\'1з6ягал от Рип{ в източ!а италия и о1плувАл от Бру|'дизий 3агърция. цсзар не сполучил да попречи !'? това заминававе;но цяла италия се намерила в ръцётР м}' Фстаналите в йта_лия войсьи на помпей преминали яа страната на ш(.,ар: 1ойвамерил доста м!1ого привъря{е!|ици и в италийските градове.цезар се насочил към Рим, тдето след бягството на помпсйи на коЁсулите властите бфдействували. преди идвавето на

цезар някои йа!истрати се върнали на служба' а народвите

трибуяи събрали остана'']ите в италия сенатори.'цезар се от'несъл снизходително към заловените си противници] което6ило нещо необикновено във времевата на марий и сула' тойсамо заловил дър\1<авяата ха3на въпРеки ]протестите! на единот народвите трибуяи.

3 Рич !1е:ар н( оста''а ] ',ъ.1!о врс\1с. -о;Битната при илерда се упъти..: 'а

исла!!ия. где_о яи.':и съсое.

доточсни 'лавните

сил!| ва противника му. с неочакваво на_

падение върху испаяските легиони на !]о!1пей, цезар искал даосуети тях;ото наст'],1тлевие към и1алия. Фтнапало {езар г1я'

ма; успёх, но |{огато пристигнали подкреплениятэ му от га'лия' той раз6!л при илерда и привудил към капитулация вой'ските на поптпей (49 г.). Ёа връптанс це3ар завзсл и гръц|{ия1рад масилия. 3а

'ттаказание 3а упоритата си съпротива 1!1а-

силия била лит]]сна от нсзависимост и загу6ила 3начителначаст от територията си. след връцането си от ислания це_за0 бил пр(,възг.'|асе' за 0ик1Аго), н0 огт.нал на т'' 0л'].!свост само !1дни. той о!:ончагслно въ:}с-аРовил 1рапа!а нзвсипки прискри6иранл от 6ула, про!]арал из6орите за консу.ции сло)ки; диктаторските си пълвоп1ощия. в края па 49 г. це-зар се упътил за гърция и папРавил десант в вп'!р' гдето сесре!ц!1ал с войските на помпей.

пре.1Рмс_вото 6ило на страната на пом'Битка1а пРн ФаРсал и пе}' ')ой и.мал !остатъ"чо добре въо_

нейното значение ръ,хе!!и и сяаблеви с

'роловолстЁие вои.

ски, ка|(то ц силна флота. Арп'ията на ]_1сзар била добредисциплинирана' но то|! во слолучил да я прехвърли цялатаотведнъя( на това лречела флотата !|а помпей; освев товавойските на цезар (]или зле снабдявани' !1ървите с6лъсхва'ния на це3ар с поп1пей станали в впир' при дирахий' презвреме на та; кампания цезар понесъд ]']а|ителни за!}би. от_

тёглил се в тесалия и !азполо::{ил войските си около гра 1а

Фарсал' наскоро тук се приближил с армията си и полпей.€лёл успехите пр' дирахий намирашите се лри помпсй оп'тимати би'.и сигурви в побе,пата и дори спорели кого да и]_

бёрат за присмник на шезар ла длъжността вРлик лонтиФекс.!{а тяхяата увсрсност в победата се поддал и помпей, койторет!]ил да даде сражение'

той смятал да разпръсне конницата на противника спревъзхождащите си'и на кавалерията си и да ванесе ударна дясвото му кРило.

предвихдайки тоза, цезар съсредоточил ва дясното сик0ило

'.о00 от най.доб,и]е си легионери. конниците на пом-

пёй отблъснали конниша']а на цсзар и поянали да от6лъскватвойс](итс му от десвия фланг' но тук те се

'!атъквади на тоя

от(,ог.п отьял' !|с и.|11,ря(али н.гопата контраатака и из6ягали,я."л, '''.

оголилг: ']'л,::::а !'л а!'ми'гп ла ])омпсй. тог3ва ш''

3'15

!]5пе|ол]!5. о|!!ч п!1!!5' зз.

3!6

3ар вка;ал в действие резервите си' които преминали в ва_стъпление срещу деп{орализирания противник и се втурнали знеговия лагер. Бит,{а1а 1ри Фарсал (6 юли 4в г. пр. я' е') 6иласпечелена от цезар. помпей из6яга; от 6ойяого лоле.

остатъците от неговата армия се предали на це3ар. сампомпей се укрил отяачало на остров лесбос' а оттам се пре.хвърлил в вгипет' гдето се надявал да намер!1 подслон и даполучи ломо! ог м'1а1ия цар птолемей. ко!ото ло_га'|о по!(ро_ви-]елствувал' но по ,аповед на птолед|ей той 6ил лредателскиуоит' когато слизал на орега.

изходът да битката при Фарсал и последвалите я съби-тия дават възп1ожвост да се съпоставят военните тада'1ти надвамата съперяици помпей и цезар' ,,помлей| пи1|]емаркс не3аслу'(ено спечелил слава отяачало благодаревиеЁа това' че си присвои.]1 успехите на лукул (!ротив митридат)'сетне успехите на сертор,4; (в |,1с:тания) и '_'. л.. пос.1е на..уо1]пя пап" (помош(ника) на сула и т. н' цом се опита .1а

пока,]{е в 6ор6ата против цпзар таланти-( си _ то.] е ьищо.)кество. цезар прави редица яай_голеп'и воеяни грет1]ки' у!1и[!!-лено екстравагантни' 3а да обърка филистера, когото имасрещу сс1]с си. всеки римски генерал, ,]якой си крас, би уни-щох{ид цезар 1]1ест лъти през вреп1е на впирската вой,{а. нос помпей той мох(с да си позволи всичко.|!

по!1!!ей загинал, 1(ато се сра);!авал в съюз с опти!1атите.по_късната римска пол]1тическа тради!1ия го .представ,]ла катомъченик за свободата! за републиката. за бащините !радиции.тая представа едва ли е отра3явал1 исти{1с](ите памерения напо!'пе1!, който много !!ъти проме1!ял политичес!(итс си пози-ции; както и 11езар. то!1 вървял къп! единовластие. пред цего

-щэ4ед_и4еалът на ели{,ист',_ческия герот; побе]ите.п. не па-

лразао той се смятал за |1ов Александър и се [{ъчел да по-!-рая(ава на п'акедонск'{я завоеватсл.

стремейки се да заграби властта' то,1стоял неи3}1еримо по-долу от своя лротивниккато пол!|ти чески де ец и като пълково]е']'

3. Але(сандрийската война и победата на це3ар !{ад Фарнак

це3ар прцстигцал в Алексавдрия три даи с/{ед смърттана поп1пей. в вгл]те'г се водела по оиова време д1,1настическаборба: по завещавието на !|толеп{ей Авлет, който у!,1рял мал!(овреме преди това' вгипет тря{]вало да бъде управляван от по-голямата !]у дъщеря клеопатра и от сина му 11толемей ди-о!|ис' между 6рата и сестрата се почнала борба' която сепРевърнала в о'гкрита в0йна' к,леопатра била изгоне!1а от Ало{{-саядрия и вгипет бил управляван от !1епъл!{олетния птолемей

1 письпо }1.0кса э,гельс) о1 27 ф.в|аля 1801 г'' сочияепия марьс.и эпп''ь.а' т' \}:111' стр. 15.

317

дионис. след присгигането си в ггипет цезар събрал о!ром-ниге суми' които му дълл{ал г!толсме; Авлет. и поискал ар_битражев съд ло делото за п ре столона следие: о. клеопа:оатайно се върнала в Алексанлрия и прояикяала при |1езар. (е_зар се увлякъл по уладата цариша' която.се отличавала с ]ми с о6разовавие' Ф;ношепия-а м"жду !_1е]ар и клеолатра немогат о6аче да 6ъдат сведенй къ]!| една лроста ро1/1а:;тичнаистория. об'1ягайки се на цезар и на войската му, клеопатраискала ,па си върнс властта. а шсза, ииал нуА'1а от огоом.!исоедств@. за ,а осъ!пестви политичёснитс си п.1анове' той про_възтласи'1 птолсмей и клеопатра за египетски царе, во пар_тията на птолемей, лодкрепяна от александрийците, била недь-во;'|на от неговата политика' в Александрия се почяало въста-1]ие' което запла[цва.цо дори хивота на цезар опасявайки се"че спрялата в лристанището 6ло1а мо)ке да премиве къ}| въ-станалите, цезар заповядал да я изгорят' [1рез време на по_)кара изгоря/-|а част от прочутата Александрийска би6лиотека_цезар бил спасев само от воевня1.е подкреплеяия, които при-стигнали наврРмс от сиоия' в срджеяие,]о край нил римля.ните спече'или победа' цезао се върнал в А.тексан тр:я *а}опобедител и възстанови, поавата на клеопа1.ра'

[рес:оят на цезаР в'Але'{санлрия 1ал въ33можност яавраговетс му да съберат сили. синът на митрида! .у] ввпа-тор' Фарна|(, 3а!3ел съ|о3ните и зав|\сцм1.1 от Рим царства, и- Аор'1 вта7т'н:,\я, коят6

','над'еха'а яа Рим. с нео6,кнове|1а

6ързина цезар пристигна'1 о- Бгипет в Азия, без осоое::амъка победил Фарна]< и лаковично съо6ййл в Р|!м за побе-_дата

си:''дойдох, видях. по6едих' (уеп|, у|6!, \,!с!)' 1

Фарвак избягал в паптикапей, !дето 6ил убит от пълко_водеца Асавдър, който в вегово отсъствие упр,влявал Боспор_ското царство. победата на 1 Фар!]ак сложуда на{ало на рим.нската нап1Рса в раболи!е на Боспорското царство. макар цеопитът ла цезар.па утвър!и в Бе'пор свой кандидат завьршилс несполука: яовият претендент заги|'ал в борбата с Асандър.

след|като уредил азиатските ра6оти' цезар се върнал вРим'

4. социаляите движения в Рим през 48-47 г.

въпРосът за дълго-вете пРез 49_48 г.

икономическото поло'{овие на Рим презвреме на грахдапската война се влошило.6тойноста на парите падала' )!{ивотът ло-

скъпвал и лора!и ']ова въпросът за дълговете сс изострил..']о.!уягът за насация на !ълговете отРово ставал актуалсн' Б49 г.. хакто из|лежца. под влияние на гралския пле6с, който|]астоявал да се анулират дълговете' цезар про!{арал след-яите мсрт(и: лихвите се прихващалц за сметка !1а дъл!а!

[

!5!с1' |!!!.' |]7'2.

имуществото. което лостъпвало за сметка ва взети в заеупари, тря6вало да се приема по опая цена' която съществувала

'р!л' Ёр,*,",с'".а война' Фсвев това 6ило поставовеяо. никойд? не йхе да дърхи на ръка повече от 60}хиляди сестерции.

това разрешсние яа въпроса ве зацово_преддожевияга на .1явало ниго ,плъ)кнпците' ''ито

кредито.целий Руф

рите' и пое| 48 г.' когато цсзар'6ил на

и3ток' преторът марк цели; Руф отнанало препло)кил ,а сеотсрочи плащането на всички дългове 3а

'дест години' а ко_

гаг6 това преплохение срещвало съпоотива' вн'съл в !!арод_

вото сьбоаяие закоцопроект, с който се касира,и -всички дъл_.'""

" ,аЁмателизе се 6свобохдавали от п'лайане на яаем за про__ йивяното време. щзарианският сенат уволнил целий от длъж

..ябс{ -1о!аБа той заминал зА ю)1*1а италия, гдето заедяо с

въ9налия се от изгнание милон' образувал от помпеянци' гла_

ди|тори и ро6и, на ьои]о обещал свобода. отрс!и и подготвилвъстание. но вьстачичес'(ите отрсди били разпоъснати от пра'тените ог Рам войски' а целий и милон 6или убити.

на следната 47 г. народяият трибун пуб'двияение1о на ли коочелий до].а6ела по1човил законо-

долабела прое*та ., касация на ']'ълговете ].] за

осво6о)ядававе ва наемателите на )килищата от наем' дола_с'ела в(игнал в'ьст']ние' в (о^то в-ел/| участ.1е п1е6еи и осво_

6одени роои. марк Ангоя]|и {който бил трибун 3а 49 г'), оста-вев от цезар в италия, потушил дви'{евието.

връщ'н.т0 ча це]ар а Рип] 'ъвпадналосоциалниге РефоРмн с;с засилва |ето на помпсянците в Африка;на цезар (ред нобилитета и оная час_ на кол!!иче_

.гяото коиго сид:пати',иоалтт на по!пей, огново в1'!\Ръснал'1натех;иге .!а гора/]'ениё'на це"ар. пооа.]и !ова це'ар се при_

ну(ил (а гьрси о'оРа чсА1}" п.!сбса' цр'ао чс и{ка!ал нсцо_

,6'с.,' '. '!"р*"'",. \нтоний' но не с!.ьсал и с долабела'Без да приема цялата програма на последЁия' той прокарал

отмевяванете ва дълговсте по )килищ!{ия наем за една година

з' о|{ия' коцто в Рим д.цащали 2 х11ля)\и, а в италийските гра'

дове -'500 сестерции. в интереса па 'лъжници,ё

6ило по'стаяовево лихвитс да се прихващат за смет|(а на дълга''- ' 3а да повдигне итал]':йското селско стопанство, це3арпрокарал 3адължителсп заем и продал !|а търг иму!]1еството,| пр6т,,.иците с"' 3агипали през последяата !раждаяска вюйва'

същевременно той с голяма йъ:'а с 'олун'ал .0', пот}ши 65нтаяа лР' йоните, нелов0лни о| 1ова' чс не им се и.,п'-ащало оое'щавого въ3награж1ен]]с'. Редът в Рим бил възстановен. пак 6и]!и из6рани ко|'сулиа ссяатът бил попълнен с нови членове' между които и0|ало

доста мт1ого центурио!|и на цезар.

319

5. последният етап на борбата ||а цезар с помпеянците

докато цезар се намирал.. на изток. аьитката лРи '''" след .о,а урёжлал ра6отитс в Рим. лой_

пеянците отново съсРедоточ|'ли силите си в Африка. те спо_лучцли да съ6ерат !оляма войска' нумидийският цар юба ясвабдявал с лродоволствие и дал на помпеяя'{ите спомагатедниотрел,з'*Б-_урцна 4, г' шезар се ) пътил ..]а Африка' по чис_,еност войската 1,у огстъпва.1а на армията на противника. но_ въпреки това през април 46 година в кръвопролитната битка

'при тапс' на по!1п'янците било нанесецо решител0о,ора)кение.-"йичкт 'радове

на Африка се предали на цезар.3ащитата на града утика 6]'ла възложена на катон мла'

\ия. смя'|айк|1, че е безнаде)кдло да оказва съпротива на це-зар' той .е самоубил' така слязъл от сцената най.убедениятпр,вър)кеник на старата'аристократ'чна Република. който яай'последователно бравел ве]!ните припципи. догматичцото увле-чение о1' република!|ските трациции докарвало катон до поли-тическо късогледс'1во' Бор6ата му излязла безплодна. Ёеговатачостност и лраволинейяост' както и смъртта му' се възхваля-вали впоследствие от римските републикавци и в по.късвитепериоди катон имал доста много поч]{татели.

в тая война загинал и }1умидийският цар }оба, след коетонумм!ия б\'ла превърната в римска провияция лод и]!|ето

|1езао се вьонал в Рип' ч отлра]н}вал че-::ри триуифа л0 лово! лобе!иге си в

галия' вгипет, Азия и Африка. но синовоте на поипей, гнейи секст, се утвърдили в ист'а|1и'1 в отново събрали голямавойска. в битката лр!{ му}'да (45 г.) те 6или разбити. по_ста'рият, гней, сил у6!!т. а секст сп0лучил ]а и36,1га 3 севррнайспания. €ега гър'(сс1вого на цеза1 било пь.!но. той биледновластен управител на Рим'

6. Борбата за военна ди!Фатура

гражданската войва през 49 '|5 г. била последица откри.'!а-'' преживяна ог рчмск/та !ържава. кл'совата борба вРим Равли32ла в 8ова фаза' Р. шава:до з,":ение ,обивала бор_ба1а 3а военна д!,!|{татура, преп1|{!1аването към която ставалоза Рим яеизбс)+(на необходимост' Робите, въстанали под вода_чеството ва спартак, б'1ли ра36ити, открит!{ акции на робитеоттогава нямало] но акцията на целий Руф ]!о(азала' че вРим' както и в късяа гър,дия, робите !!оя(ели да подкрепятдвия(ението на свободяата сиро!]а!шия' което мпвава под ло-3упга за |{асация ца дълговете' като заплашва мощвия в Римлихварски капи1'ал

:

!

3,,')

Римското устРойство се създавало в онова време, когатоРим бил сравнитолно малък град-дър]!ава. осноъвите прин_ципи на римския политическ|' строй оставали непромевени'макар че римс!(ата държава в|(л!очвала сега обширда терито-рия - на ве' били подчиневи почти всички страпи на среди_земноморието' |'1овото поло>кение не намерило ну)](ното отра-жевие в римската политическа систепла. !1ровивпиите се раз-гле]кдали не като час'1и ва едно цяло' а като ип'ения на риг|_ския варод (ртае6!а рор!]; Ропап]), о6ласти, върху коита серазпростира неговата власт ('прет|!п).

Безми.||ост!'ата е!(сплоатация ча провинциите' т<оято дот{ар-вала някои области до пъл!то разоряване' предизви[{вала в,ъста_яи'' запла!пващи господството на Рим над по']1властните мут"о,гории' Ри!ско!о,а!(онола!...' :во пре.:ви^ :;.'п с.ро'и н;_казания за злоупотребленията в провинциите. съдебните дела,които често възниквали в 'гая ег!оха! имали предвид яе интере_ситс на римс|(итс лоданици' а били само средство за борбамея|ду о1делнитс представители па господствува1т1ите групи.- Фбективна !]еобходимост било премивававето към такъв

полит!'чески стро]!, който да промени методите и формите наексплоатацията на провинциите' нобилитетът се по!{азал бе3-силен да прокара в дър)хавния строй изме:|е[|ия' отговарящина о6ективно1'о поло)кение на нещата __ превр,],щансто на Римот град-д'1,ржава в све',говна вели|{а сила. конничеството всредата на т в. пр. в. е. нс играсло са|{остоятелпа политическароля. отдслни пегови лредставители подкрепяли сенаторс|{итегрупировки, а други се м'!,чел, да запазят яеутралитета си ида ос1анат извън политиката. 3аедл*о с обедняването на селя_ни1'е и разлагаяето па дсмо!{рацията изче3вали продпостав!(итеза ло_вататъ'лната демо|{ра']'изация на ри!!ския политическистрой, сред градския пле6с били още ){иви традит]'1ите на пар_тията на популарите' но демократични'ге лозунги губели реал_,{ото си съдър)кание.

в хода на бор6ата }1е)кду разпите робовладелски .рупи_ров|(и' както се вижда от примерите на марий' сула' катилинаи на-самис |{езао. преэставипели1е на ,ос!одсгвува1!РтР кла'.се ооръщали |.ъу (вобп1на1а сиромашия и дори \1'м робиг..което до и3вестна степен пречсло ва поту11{аването на револ|о_ционно'го дви)кение на робите и на долните слоеве 1|а свободното васеление- опитът на класовата бор6а в следсуланскиялериод на римската история показал' че преминаване'го къмвоенна .'и'{!атура ( !|еизбежно. цезар би1 по по.'1Рдоьа|.ло!|о. [1оулей, {ой!о искал д.1 лос'игье едноли]"а влас.] и с1цс_временно ,з .];пази госполството на н.бРла!е)',.6г]||е'ш ( ]зрорепубликавските принципи'

321

.. цезар се чвил на поли'ическа]а арена катоцезаР и Римските р"'о;оди!с'1 ча д(^'0ь0а1ичсс!(2т; пяпгия"":;':*:Ё* 1'ар.и"''' ,, .опулари.?'..го1,г,'с ,6 по|

пулэрите 3апазвали значението си и в по_къслите периодп на негова1'а дейност, 1ака, преминаването лрезРубикон и началото на войната с помпей той олравдавал снеобходимостта да отмъсти за оскърбяването на народнптетрибуни, предс1'авители ла плебса. ] у са}'ия цсзар и близките||ему хо|)а срещаме отзвуци на идеите на с,|'оичес!ата фило-.офиь. ьоя!о говори за льрвона4алча-а 1рос!о,а г1 }ор1.з иза всАоб[-о р1ве!'ггво. в "Б!лея(к, .э г..ска!а воЁна" 'ойидеализира .срмапс|мтс аграрни порядки. в извъртпваното всякагодипа у германците разпределя]{е на зсмите цезар ви'(дал

'{елание'го да се осуетят имуществе!|ото веравенство и стра'

стта към парите. Близкият до це3ар историк салустий го!(анел в писмата си къп{ зяачите!'1ни социални рефорл:и; тойпр(.1лагал лори да се о'11!ен'. лари!е. ьо!!!о гор]/кдал..{ 1укга _!.!2в''и! порок н1 Римс\о!о о6щество. €а !устий пр.'орь'вална цезар да прокара реформата на |{равите' за !{оято ратували|1е само цезариа!{|{и1'е ; к'',м |{ея при3овава''1 и цицерон. [ъво-рсйки за ония мерки' които биха могли да вьзродят някота!п_на-га римска лростота |'а )т{ивота, салус'гий съветвал цезар дасе отка*{е от системата на безллатно снабдяване на римскияллебс с я(и1'о.

](е3ар памалил 6езплатното ра3дава1]е на жито' но все лакпре3 време на цяла]'а си дейност запа3вал лопулярност всредри!!с к и я . радск и пл ебс, който напразно очаквал от нсгорадикадл!| реформи. но подкрепата на римския пле6с яе моглада оъде траи11а и дос'гатъчна, толгова повечс' че и противни-ците на цезар имали мея(ду пле6еите многобро,!ни |{лиентидоста много привъря(еии!1и имал це3ар и измея{ду )к и т е л ит ена италийс!(ите мут{иципии. мнозинството на муни-ципиите било на негова страна през време на войяата му спомпей. ме){{ду )к!]телите на муниципиите имало предприемачи,които извличали полза от провинциалната политика на цезаР'новите италийски колонисти получавали от него земи' от ита_лийските )кители се комплектували цезаревите легиони. новра}кде6вите яа цезар лрупи също имали в !Радовете под_крепа' почиваща върху същите |(лиентски връ3|(и.

около цезар се групирали ттякои могъществени ри м с к и

финансисти, свърза!{и тяс|{о с провинциите; в техен ин_терес 6ило съ3даването на та!(ива условия, които да затвърдяттърговските връ3ки. цезар се стремял да привлече на своястрана г о с п о д с т в у в а щ и т е групи

'{а провинциад_

ного яаселеяие итака да разцири со!,{а,ната си база'той ще)]ро раздавал права ва римско гра)кда!{ство не само ва

!

отделни лица' но и на цели градове. общините на цизалпийскагалия лолучили от г|его права на римско гра)кданство. наскорослед смъртта па це3ар цизалпийска галия престанала да сесмят а 3а провинция и по чнала да се третира като част от италия.

права на римско гра)кданство били дадепи яа отдеднииспаЁски градове' както и на много )кители яа ново3авоюва_ните о6ласти па сво6одна галия. широко разпространение до_6ива латинст<ото право, дадено на разни градове на Ёар6ов_ската провинция' на мното

'|спански оощини' |{а сицилииските

градове и яа някои градове на Афр|{ка за ромапи3ацията назападпитс о6ласт!{ трябвало да съдействува основававето ,{а

римски колони!! в разгите провинции. 3аселища на и'галиаск1!колонисти възникяали и в източвите провиг|ции на ю)книяощ! ]{а черно море и в сирия' Бсин:<ития птероприятия увели_павал!т 6роя на приь1,р'(е|'|иците на цезар в подвластпите ||аРим о6ласти, по в лоли'гическо от|{оптепие провинциалните муприв|'р){с'!и!(и 6и']и ма''!..о в.']ияге1пи'

гос!!оцс ! в\,ва!а група в л'1-р)!(ава'.1'1ро_цезар и нобв_ 1олнлва] да бъд'' но0'1ли|.| "1'' н"ис.ина

и меж/:1у рип1с|(ата аристокрация ималоприв'1,р)кепици на цезар' през време на 6ор6'та с помпсй вне)овия '1агРр се нэ\].]рали '1ос'а мно!о с!'1:1ди ноб или. по-възрастнйте роднини на ко!|то се сра'кавали на страната напомпей' 3а разли|{а о'г сула, це3ар се отнесъл шилостиво къмпротивницитс си. 1{онфискувано било имуществото само на пом-лей и на вай_последователните му привър)!{еници' мвози({а отпреди1цните против!]ици на це3ар получили ап{нистия. след по-бедата над враговете си це3ар ясно тръгва по пътя 1та поми-рение със с'1арата аристокрация. той о6сипва с милост]] видниаристократи' предиш1пи привъР)кеници па помпей, те бива'г и3-бирани за висш1и дъря(авни длъжности' прад(ани в провияция'га'

- получават в дар владения' за социалната полити|{а на цезаре характерен стреме)кът да {'а}1ери опора в раз!ти социалчигруп|{, !(оето се отразява в многобро,1!!итс прокарани от !{его

пос едни!е [о.]ини от дейпос--а на це_законопателството зар6илиознаменувани.а.1иде14о.{ратични

реФорми' прокоран'' в духо л] оптичэтитеи на ояия цсзариан-ци, които споделяли възглодите на салу-сти,: ороят на плеоеите] ползуващи се о'1' правото да получа-ват от дър)кава1'а безплатпо

'(ито и някои други продукти'

бил памален от 320 до 150 хиляди' Бид и3даде|1 закон' койтоотново за6ранявал колегиите' възста|1овени малко време преди.това от клодий.3а да се яамали 6роят ва римс;<ата бездомнии безработни 6едняци, цезар изселид 80 хиляди гРадс(и про-лстарии в колониите.

от мер|(ите, прокарат1и в и|1тереса на италийст(итс жи-'тели, особено 3начение имал за'(о|{ът !!а ]()лий за му-

|(

!

ниц и пи и т е' 3начител|1а част от който ни е позната от едивзапазен до натпе време яадпис. тоя 3акоц предлоя(ен от це.зар, но прокаран' както и3гле)кда' в 44 г', след смъртта му'давал яа градовете автовомия при разре]да|ането на мествивъпроси' установявал пРавила за избор на градски магистрати!

давал привилегии на ве'гераните' но същевремснно огра!{ичавалправото

-на сдружававията. в дух на антиплуто!(ратични тен-

денции оили прокарани 3акони' охраняващи личвостта ва длъ)к_ниците. Рс1и|]а мерки 1ря6вало да съдействуват за повдйга.нето на селс|{ото стопанство. вди'1 зако|{' ограяичаващ сумите'които можели да остават ва ръка у отдел|]п лица, трябвалода увеличи средствата' влагани в поземлените владения. Ёацс3ар при!|адле)кат т1]ироките прое!(ти за пресу!т.]аване на бла.тага. 1а :рена)к на лочвата и -а прокарваяе на !!ьгища' кои1обили о,ъщ6с-361д са[1о частично. в интсрсса Ра и[а"!.1)ск|1япролетариат той постановил' !|е по''е ел!'а тРета от овчари1,ера6отещи в латпфуядиите, трябвало да се състои от сво_бодно ро'ени.

оп{с в 59 г., в годината на консулството с4 цс3ар про-карал строг закон шротив из1,удванията в провияциите (1сх ]!1!а 0е !сре11|па!5), който в основвите си чертизапазил 3пачението си през цялото вре!1е на съществуваяетопа импер|']ята. по.късыо се въвежда ред в данъчватасистема: ограпичава се и се поставя под ковтрол дсйно-стта яа публи|{аяите; откупуването на косяевите данъци се за_пазидо, а преките давъци в някои провинции поч|'али да севнасят на дър)кавата вепосредствено от представителите нао6цините.

Редица |}1ерки тря6вало да съдействуват за р а 3 в и т и с т ола размяната'в италия 6ило изкопано по_дълбоко пРи-станлщето на Рим, остия' а в !_],рция 6ило проектираяо про"копаването на каг]ал пре3 кориптския провлак. от времето яацезаря 3апочнали 4а се секат златви мо!!ети. Римският де-нари,| окончат(лно става е.1ун!!а п:огета за :т.лия 3апап' Ёо}1зток си запазвзл препйшна.а пъстгога на моне1ните сис1сми'

цезар про*арал и рефорп|ата на калеядара. с по'мощта па египетския математик и астровом созиле!| от 1 яну_ари 45 г. се въвежда овова летоброеве, което преживяло сяяколко века Римската империя, а в Русия съществувало 1овачалото па 19]8 г. (тъй нареченият юлиански калевдар). ]1е-зар смятал ца кодифицира римското праэо, пещо, което б лоосъ!цествено едва в епохата !]а !(ъсвата Римска имлерия,

ц. 'ар сгол!ч}л _]а осъщесгв!! с.\'о ]\.алко :'ё::1о гг опова'коото пабелязвал. [1ялата систе1!'а па веговите реформи тря_бвало да въвсдс ред в ра3нообра!}'{ите отво|!]ения и да под_готв!{ сливацето ла Рим и Ёа оровинци'1'е в мона])хия от еди.:тистичсс;си ':т;:;. Рим т'р'бвало да запази з!'ачс!]т]ето си само катог,|апсп гра.\ на римс|{ата светов,!а велика си.т1а] резиденцил г|а

1

324

монарха. впрочем, за це3ар се разправяло дор||, че смятал дапренесе столицата в Александрия илц илион.

за цезаР е хара!(терно, че в реформ'те и проектите мусе съчетават традицион!'ите принципи на паРтията !{а попула-рите. мо!|ар\ическите и!си' разпросгранени в странит" на елч_яистичегния и1то'{. и ня!ои положевия !!а ри['ск'!ге !(опсер_ватори. в духа на последните той изда.ц |-]ли прс!памерявалда и3даде 3абрава на разкотпа и яа ра3врата. Б интереёа нанай-влиятелни1е коъговР на нобили1ета ня'{ои сена.]орсьи се.мейс]ва били !:ринислпни !{ъу патрициите (|ех с.55;а).

властта ва шезаб об.1я| а;ку се на аруията. цс ,ар спо'учил!а спече"1и с'ава и со]а!с']во; . помошта

на ]егиоя|'тс си 1о' успял л/ полуци властг; в _1ьржавата'меА 1} вои'!]!ши|Р ::ойуляр;остт'. н| [сзар. шарови_ с!рат.. ищедър пъл|(оводец' била |{еобпкновено голяма] но това не пре.махвало опасността от войвищт{и въстания' при поту!!таванстона които [{е3ар проявил с'1,1т!о такава изобре;ателпост, кактои !1ро3 време на военн!]тс походи. след победата си над поп,гпеи тои с.анал с-нол!!чен !оспо]ар' но тая в,'!аст 6,е п!]к сеизра-1явала в тра"ицио|нитс репу(;ликацски ф,рми. !!о]оо!ояа с)ла. цсзар си лос.']ужлл с тит.'1а г') !икта1ор ..],1 !{ръвпъ- той

'и? '|а..!]ач!!! за !лк].,то0 в 49 г.. слРд вР"ц;яе!':.и

в Ри1и от ислания: д,{гаторсчат; власт му би..а лр1,чдна то_гава за свйквано на изборни комиции. след като бил и3бра!{за консул. цс'!ар сло)(и.] пикта!орските си лълномош,я. (,.едбитьа1а при Фарсал 1о; 6и'1 нар(чен дикга!ор за пеопр.''с-лено време' а слсд битката при тапс получил диктатура задесет годици. най.после в 44 г_ се!{атът му дал титлата яадо)кивотен' 'вечеяц диктатор (Фс[а|ог |п регре1ц!п). нарсд сдиктатурата цс3ар имал и други пъл|1омощия. 1ой вървял попътя на помпей' кой1о в 52 п съсредоточил в ръцете си длъж-ности, !1есъв}|ести1й от гледище наобик| овенитеримски лрав| инорши. в 48 г. цезар лолучил до!(ивотна 1ри6у;ска власт (!!!ьцп!с,а ро1е51а5). от 46 г. му 6ила въ]ложена лрефект)рата навравиге {р!ае!ес{шга тогц'п). кое1о фактически 6ило равно напълномощията на цен3фите. 0ще в 63 г. цезар бил и36Ранза велик лонтифекс. той получил титлата 6аща на отече_ството (Рагеп5 ра{г|ае): ти глата император влязла в съ_става на името му и сочела личвата му връз!(а с войската.наред с това це3ар имал върховпото йраво на война и мир,правото да определя кандидати за магистрати' да се разпо-ре)кда с о6ществената хазна. сбоРът на всички тия пълноп'о-щия му давал доживотна чонархическа власт.

народните събрачия в пеЁиода на диктатурата на цсзарпослу1]'но приемали всички негови предло)ксния' 1ой тпирокосе ползува, от правото си да п0елооъч-ва канл,тдати (!шз со.::.пепаа!!оп,5', и и.16ориге фактйчес:{и ои'|и .]аместеви от на33_начава{1е. сенатът бил реорганизиран. Броят на членовстс му

32ь

бил увеличен до 900. в състава му це3ар вкарал свои офи-цери и дори бивп]и освободени роби.

Броят ва разните магистрати 6ил увеличев (преторитедо ]6, едилите - до 6 и квесторите _ до 40). това билопредизвикаво от раз1ширяването на дърхавните фувкции; освентова на голям брой хора б!"!а дадена възможността да ва_предват по иеРархическата ст{л6а. |{езар !|е се ограничавал стова' че обедивявал в ръцете си ра3ни пълномощия и подчи_нявал ва властта си вистпите държавви учро){{деввя. подобно

']а ели!1истическите дивастии той се стремял да ]!амери рели_

гиозно оправдание ''а

своята власт. като велик понтифекс тойстояд начело на римската религия. неговата статуя е сло)кенав храма наред с боговете' в някои надписи' които паисти|'аимат частно звачение! той е наречен божество. це3ар сеявява навсякъде в пурпурна одехда, каквато }1осели триумфа-тор1.!те и каквато съгласво традицията имали римските царе.провъзгласявавето на це3ар 3а цар трябвало да завърт||и по-литичесьите му меропРиятия. €лсд по6едата си над ломпеяя-ците той ра3ра6отвал план 3а поход срещу партите. в си6и_липските книги било |1амерено предсказание' което гласяло'це по6еда на изток можел да слечели човек, който ималцарска власт. в началото на 44 г. приятелят на цезар, маркАнтояий в деня на пра3ника ва луперкали!'те поискал предграмадна тълпа в театъра да слоя{и въРху главата ]1а цезарцарска диадема' но цезар демонстРатив1]о отстрапил диаде'мата и това предизвикало гръм от ръкопляскапия, тъй като у!!нозинството от римското населевие все още имало републи_ка!{ски вастРоения.

!1ежду представитслите яа римския но-

^"*:г;;'.: А\я 6илитёт о;тавали !оста мчого противници

на цезар, които били не!оволни от яа-рушававето на републиканската конституция' от отстранява-нето си от дърл(авни длъ)кности и търсели случай да отмъ-стят яа цезаР 3а всички о6иди и оскърбления. срещу цезарбил съставен заговор. в който участвували повече от 60 се.натори' -лавни съзаАлятниши 6ил|1| гай касий лонгин,марк юний Брут и децим ювий Брут.

|'а{ касий до!.ив блд о1вачало премияал яа стра.}а,а яа цело и под\чил от п!етор. касии бил випен! ь.'ководед. !(ато квестоР 1ой учвсгвувал в по3ода срешу пар1и1е' с го.,цмо и'куство лрокарал о!сть1,.вие1о част от раз6итата ар.!ип ва крас! и орг'ни\ирал от6рана1а на сирРя' 8тори в!дев }!ас'ник на

"аговоРа 6ил марк юни4 Бру1. вь1пиган в аРипокра1ичесня дут' поклон_вик и !однцва яа катоя млад!я' Брут смятал' па по'у'епядаРви' Брут' които изгови, от Рим тарквивип'е' той се от'ичавал съсс.рог вивот. би, си къ! философляга. Бр]1ьа1е, яа п.!атоя из}{0вапе1о яа най.д' бр!по о6ра]!и на!п..!к]т] философия било лп.Рчото !у ]аня!}.' тоьа о'аче п. попрецьона!;п!1 1] 6ъл' н! !лад?чи лР]гаг. )1.и1'11и!с н' ьигърс!ия !р!' сал]мРя

! ]!)(. !ю гоРс, .'р. з07.

1

326

с 4в00 годишна 6ил |висчав сле | ]оваог б,и{и яа Бр-ут лихвар{ с яео5ичяовева жестокос|. пРез време яа ФаР.а))ска1а 6ит{а Брут бил нас!ранат! !а !!омгсл' ш.1ар !роявиг втооикв6.вени грих' за дока1о той бил 3 дагсра п.дРот!вяика. а сетве па ярало съРце го в3ел при себе си. извество времеБрут бил уоравитед ва галия, гдс'о спече'ил уважевието да провивциа'!,1е' а в 44г. 6'л лретор' тои отвачало яе се съгласявал ,а вз.мс участиев 3а.овора. во семелпите традиции приятелитс му го скло-вилв яастраната яа враловете ва цезаР' с'ед като се пРисъедипил къмсъзакля1япците' Брут с до(трцпер со

.. голпма роля в оРгавР1а!и.та !а ззговора п!ра..' у д(| Ря юягл Брут.учасгппь в галскам волн.. !вою до6бр пьл{ово!е!' то| се ::дись-дп!илФ! лро'ивви'иге на |!е]ао' когато анп!пе! у6л! к,,н( .ия! хараьтерна )п!а

гро/.'ва особепо ря+'о. дос!'' шьо!осенагори взе.'а !ъс! за ос{ьрслРь,'9!а.кои1о цР,ар на,е("'| ва дчх и :!а ьлизь]:т. ич.

п'1а',ът на поь]'шеРиего срещу цезар 6ил '1о'ро6но раз-раоотен и съз.клч.ниците сс нал'ва !и. че у6ийс!во.о на шРзярще 6ъде последвапо о1' възстаяовявапе на стария ред !1 пагосподството на сепа'!орска-|'а аристокрация. 1(ато ден на поку_!це|{ието били избрани мартевските иди (15 март)' то тря6валода стане в курията на помпей' гдето за тоя де]' (]ило пасро_чено заседанието на сената. в съседната сграда съ3аклят]ти-ците вастанили отряд от въоръ)кени гладиатори и ро6и' коитотряовало да им ока}{ат помощ' а!(о за!оворът лретърпи г|еспо'лука. цезар ве з''аел нищо за готвещото се сре11{у !|его па_падение' когато влизал в т(урия,[а' някой му връчил пис!|о,съдърл(ащо предупрея{дение 3а заговора, яо той то оставилнеразпечатано' Б заседателната зала це3ар бил заобиколен отсъзаклятпицц един от които се обърна'1 към ди|(татора смолоа да амнистира орат му и ко!ато получил отказ' хваналце.,ар за 1о!а']а.

'(ое!о 6ало условен зна]( .'о наладение!о.

върху ц.зар сР нахв_ глил'{ съ 'а !{, ятни]] и'] е. въоръ'{\н!' с 14ё_

чове и ками' и му на!]ес'и мно.о рави. це3ар паднал мъртъвпред статуя,]'а на помпей ' . .

7. характерцстика ва це3арце3аР бп, яа около 60.оди!и' кога1о бл, у6ит от

'{о0 се прославил !ато вядея пт'лковолец яа дРевността' лзвъпред!о го,ямпол!тичеоки деец' дипломат и адмия!стратоР. изворпте .овор'т 3а вео6ик-яо'еаата му еверги'. за нсго се разправя'о' че мо.ъл едяоврсменяо да9]'\'!а. д. чет. и 31 лик!у3а п/сча. сгисдали1е 0о нас и3обл.ченуя нацезар и олисания му .о поеас!ав'т като с|роея човек' с

'!сок ръст' слаб! със заостреяи чертл яа ,ицсто. цезар не сс отл!чавад

с до6ро здРаве. но това яе му пречсло преэ време яада по!ася 3аедяо с войяиц'те вспчки камлавия. поезвреме на Але{савдоиёс'6та войв. сачо веобиьнов.ъо'0 фифч.сьо нвгг_

{1езар от г1бед. ]]редст.вител яа ви.шия .ллои н1 во6илитет!'страсгев л'об..ел яа ра'коша я тол харчел грам]дви сред

вил3, картияи ! статуи. 3а веловия развлат псели песевчиццдори ! преданитс вему войвици. дър!.аве1о яа цезаР с хората сс опре_де'яло ваи често мотцви. през времс на галската ьо'1ва !ойпевед||ъж пРо'вявал цесто(ост и веролопство врс'!с зпасл да

/

}

)

,|

1 !|ап олсо! ]!!' исторпл юлил цезаря, т' |' ]865, стп. у|'

329

Б"'гомоцьост.а персгсьтива 3а по.са х::ракгЁРни

в6з!лав;вани от маР\ Ав|оний имар\ г{.л/6 лспР '. Аягоч.й 6ил от по'ва1 -ена,орск, п.е6еРс(/Род. в б1 [. 1о' сс

'рисъедилил към це3ар и се ср0иава"т заедцо с ве|о в

галия. в 49 г. 6и,1 варо!сл тРи6уп, годива се сражавал яастравата на цезар лри Фа!са]. в 44 г' Автовий бил !овсул ! по_активноот другите полврепял вонархическите стРемежи ва цсзар.

Автояпй бил храбър ! олитен !фководсц. той 6и]! твърде с!'ел ирошителев човек! ко]11о се отличава] нсуравво3есеяост !ахаРактсРа и цедостатъчяас! цеди. (]ще па }!далини поради веу!!ерся!я начия яа яивош си и огром_вп1е си разход! ял!равил голс!ц дългове. Благодарение ва близостта сис цезар, Автови]] пРекомервите разходипс го избавяли .т !реди1оР!те. Анто!!й за подло1овката !азаговора срешу жи3ота яа цезар, събит!сто в сепата било 3а яего лълва

в1ори видс( цсзаРяа!ец бил марв вмилий |'1епшд' пРедстаяител яастар патрицианск! род и сиц яа едяоимевяия коясул за 78 г.' (о'1то се 6о.р'л със сулан!ите' Арисгокгпи]ескич! про/.!од 0и.!я3.[!с1ил' чо3Р\' лосре0с всч ! о'паяичея' спо!ен!т зл дРяността на 6а!вву всроятпо полбулил цезаР да го пРи6лия{и към се6с си. в 4.} г. лепвдби, нача'яик ла копницата| т. е. зае!!з, втоРо място.,ед диктатоРа. |]резиарт.яски'е дни !а 4,1 .од. лепид пръв заговорил за откъп|ейио з3 о!ърттала цезар; п тоя лозупг в скоРо време спечс'и, сред {звествя (!ъювеяолма по!уляряост.

в лървите д!|и след смъртта яа цезар лоложен|!ето |таАн'он..:й и на лспид не 6и,'.о здраво. !!аг!роениР.о на пле6сабило неопрвлелено. вР'|"раРи!е и войяи. иге гепърва о|'1е сесьбира'и в Рим. меклу бли1ки!е -о [е,ар гипа !(арува'и оа{нп'ласи |' вс"' ко това !!.,кара.1о Ан!оний .па прис!ъ']и кьмком11ромис.

- на !7 март' ,ва лни сле! убий.!вот0 намежду ц..3а0. в хоама на ('огиня]а ча 3гуя:а

{ ]е]1[{) се сьсг4яло { дРо .'асл02ние насената' свика!.то о'г Антоний. г]а това 3асе

дание съза|{лятници'|'е липсвали' но имало много хора, които6или Ра .9х1!а с]р0]]а' в|!ссено би.,о !.ред.]!оженир |а сР о6явиш. ,.р .,а- тиран и ]а се г/.ас)'ва бл1о'тарност н.! неговитеубуйши. 'г0ва пР.дложРниР не

^1ина'1о' се!!а'!оритс се с!'глас,.]ли

с компромиспот] предлоя{елис на цицерон. Ре|!ено било дасе призпаят за действителни всички действия и разпоре}кданияна цезар и същсвре!!|енно да се оставят 6езнатсазани пеговитеубийци. наред с 1ова било реп!ено погребонието на цезар дастане на дърх(авни разнос|{и; освен 1'ова билопоставовено да0ъде о0народва|1о неговото завещание-

Фт о6пародваното 3авещание с1'анало и3вестяо' че сд!]но! );и'!!и!е на цРззар (де'!и! ьру.) оил меж1у чё.осите на_следници' в завсщанието се казвало, чс римс|{ият плебс тряб_ва,'|о да получи по 300 сестерции яа чове!{| освен това огром_!|!!тс градип!.| па цезар отв,т'д тиб1'р се дав]ли за обществено

1

330

погре6ението ва це3ар ставало няколко дни след ре!!]е_нието за амнистия. Аято!.!ий произнесъл кратка реч' в !(оято

'!апомвил 3а заслугите ва це3ар. Б тълпата, присъствуваща на

по.реоепието' имало доста мноло ветераяи и легионери на це_зар' негови клие'.|ти и прови!!циали' !(оито се намирали под не-гово покровителство' трупът на убития диктатор бил изгореяна Форума' след което възбудевата тъдпа тръгнала да разру_1!]ава къщите

'та съзакля1ниц]1те. погромът и по)карите 6или

предотврате|]и с голяма мъка.лъя€малий на ояова мяс!о' 'де!о се намира1а ло"' 'реоа.на|а нлада. оил сложен жергвеник'

посветен на цезар, и около него се съ6ирали' както изгле)(д',ония']<оито доск.ро Р.,емали у!ас1 ие в движения га яа (елий Р1фи ||а дола6е.а' някои с' хероф/.1' гро'{ по произход| се ларечълвяуь н, марии и лр)зоьавал \ъ11 огмъ1цение за смърт|а на|[езар. 1ака вь]Ри'{нал ьул!ъ! яа цезар. осочес1вен ь. рим_с|{ата тълпа. 3 Рим и |-]талия отдавна прони'(вали елинистич_ните религио3ни вярвавпя' между които о6о)кествяването ['авладетеля и на видни пъл!(оводци било нсп{о обикновено' товадви)т{ение било 3аллап]ително за господс1вуващите |(ласи. осо_оено опасно оило то за съ3аклятници1е и 6лизките към тяхлица. марк Брут ]1 касий ло!тгин напуснали Рим и след катопрекарали лято,|'о ь и\^лия. зАм\4\1али 3а изток. заминал отРим и {{ицерон.

. 1!о първонана.;но'.0 дв/|)!'ение на л ьжемарий лакаралоАнтонай и др)лите це.3ар!!анци врё1{енРо '1а се сближат съссенаторс|(ата партия. Ан,гоний арестувал лъ)кемарий и 6ез съдго предал на смър:' А о"о;пагеляо !ов1 цвикРние било ло!у.шеноот колР!атана Ангони;. п}б'1ий корнелий долабела. тойпоел консулс|(ата длъ}к|{ост наскоро след с!!|ъртта на цезар ц)кестоко отмъстил !{а ония' начело на !(оито действувал вя!(олкогод!1ви преди това срещу лихвари{е и стопаните на )кидищата.

2. политическата дей|!ост [{а октавиан

Б- завеп1апието си це3ар осиновявал иооявявал 3а тлавен свой наследник синана братовчед си' гай октавий' Бащата на

последния произхо)кдал от италийската муниципална аристо_крация и стигнал до претура главно затова' 3ащото встъпилв брак с племенницата на юлий це3ар. в моме'1та насмър!та на шёззар' ок]авй се намирал й Аполония, : :етооили съсредо!о'!ени вйсчите на |{".ар. предназначени запарт_ск]'я поход. (огатб1-[йчил з! осиповяванёто си. октавийсъ упътиг=а-гьалия и през април пристигнал в Брунди-зий. гдето 6ил _въз']оржено посрещна, о[ войниците' 3"йрекимладос]та си 9'('ави; проявил Реобикновсн га!(.] и предпа]-ливост' ] !риемаики пр.,{ветствия]а на ве!ерани!е' той съ.1(е.време!'но започнал преговори с представители на побилитета.

в Рим октавий заявил' че иска данаследството на цезар. той почяал

3з1

встъли във владение яада се нарича гай юлий

!_{езар Фктавиав и гово!ейкипред плебса; казвал' че смятаэа нъ_об'о!!ипго та-й3пъ'нп во.лята на баща си и да и3платисумит1, ;{ойтб 1ой завещал панарода' Антоний се отнесъл къмоктавиап високомерно' като ка-зал' че е още млад и неопитен'за да вс'гъпи във владение нанаследството !'а цезар. тогаваоктавиан започнал против Ан_тоний агитация, като го о6ви-н;вал в помирение с убийците.на цезар и напомнял яа лле-бса яеговата ]{естокост в 47 г- 1

Аги'гацията на октавиан подра-вяла авторитета ва Антоний.

последния проя.занонодател. вил голяма с!ео-

днтоний гия' кзто се мъ_чел да за|1а3и

влияяие1о си ме}кду ра3нитегр}ли на населе]|ие]о' тои лроьа.рал зако}т! пре11ахва!1 за веч!|и времена диктатурата' нещо' което6ило отстъпка спрямо сенаторската аристокрация. по предло-х{ение на Антоний сепатът също та!(а издал постановление! скоето яа секст г1омпей се гарантирала лич!'ата безопасности се връща4,{ чонфискувани!е \!у }.моти' но от!!ошсния'аме)кду Антоний и сенаторската аристокрация в скоро вромеотново се изострили. представителите па вис1пия нобилитетсе стремели кьм пъл;о!о осво6о}(даване на държава]а отвлиянието на цезарианците. А пък Анто]]ий се стремял да'заз 1раьи поло)кение']о си, като се о6ляга на войски']е и вете-

раниге на шезар' в 1ехен и',1ерес 6и1и . ро{арани няколко3акона' от които особено 3начение имал аграрният 3акон' пред-лохен от брата на марк Автоний, народ|{ия три6ун луций.тоя закон предвпя(дал раздаване на 3еми на ветераните"

особено обтегвати станали отяо!!'е[1ията п{ея(ду се1{ата иАнтоний след като в комициите бил прокаран законът за 'про-мявата на провинциите" (1ех ае ретш|)1а1|опе ргоу!пс!атпл', покойто на А!]топ!|й се давала имащата голя11о стратегическозначевие галия, гдето тогава бил наместник де|1им Брут.

оло.,ицията против Аят,нуй в сенатас'1з1т'"--о.:_'_:_"1'' 6ила възглавяЁана от ци!сро,|. който се

против пвтояии върна.; в Рим' 6 края на'44 [' и в на-

' Бй1' "'р" ..р. з:в'

Ф!п 77. октавиав на млад!Ф.мРаморея 6'ос1.

чалото на 43 т' цицерон държал 14 речи. к0ито сам] по по_драяание ва демостен. наре!ъл Фили!!ики.

_ '._Р!щ.. реч.. гои.вава' { известви з]слуги на Автовий' во то'че нарушил_рР8снат2 копституци9 и

сганало помирение1о ва !7 март. в ло.ната1 ьцдите сР рсчи шицсоов избоо_г]и !!нимц ппесть1ления на Ая!ов'0. искал 6орба с !сь'

вси$и зцРавомислп и елементи на гимското о6]'(ест!о: с._итали||скага {униципална аРисго[Ра_!!я. !]об"!а|а на А!|овип топ рису6а к'то тьРк.ство н. ра]ю1дана солд;т_

6ашините огвиш!а и св"тилйшата. тоя ёс мъ.сд да уосличе победа!а на Анто{ии ше оьде посл.!фва от гра6;жи иваси'!я, к во,!вицше по правото ва во!1пата ще подучат (ъщп1е ! !!е в}вър!!а1 вово разпределея

9ъпреки.го:инитс си цицерон дейсгвувал необикновеноенер!ичпо. 1ой прияадлеАал към оная група сенатори. коятоискала скъсване с '!езарианците и волела рабо1ите към гоа)к-данска война. в таен съюз с цицерон тействувал ФктаЁиан,чиято агитация имала успсх сред ветерани]е и войниците' обръ_ш1айки се към гях' той обещавал да отмьсти за смъртта нацезар и да даце голямо възяагра/к]счие на всички' преми-вали на негова страна' към края на '{4 го1ина работата стиг_нала до открига борба. враждебвият на А'|тоний децим Б0утнР налусяал улравляваната от него провпяция [алия и се укр'е_лил в града мути!|а. към тоя пуякг насочил войските с,! Ан_тонии и оосад|!л града.

3. мутинската война

- всички опити за помирение на се||ата с Автоний йлездиоезплодни и слещу нсго били пратени войски лоц команцатана..консулиге хирций и павса. как-о иле!ионите на октавиан.който полу!шл звавието на пролретор и !тпрег!оп:' € осо6еносева[ско постановление било обявено извъяредво положение'Битва!апои д,'".. [Рез април 43 г. бли.,о до мутина сга_- нало решител|{] сражение' в което Анго_ний претърпял поражение. той бил принулен '1а вдигне обса_\^та |'а .Рада и отстъпил с остатъците ]|а войските си на се_верозапад' известието за изхода на боя при мутина било по-срещна_то в Р'{м с вь.'!торг. |1о 'трс_тложенйе н; цицерон. Ан_то!{ии оил ооявен за враг ла отсчеството'

Ръково!ителитё на сенаторс{ата партия'!1ис,ели. че Ан|он,{й е разбиг о!(онча.телно, а це3арианската партия унищо_я{ена' и затова не сметна!1и за яеобхо-

градеви вой!|иците, които се сражавали при мутива' а предло-жсние']о на изпра1ените в Рим цснтуриони да бъ_1е и'бран0ктавиан ]а ьонс}л 6ило поср(шна'.о в сената с во1ш)цеяи.'

между ?'ова Антоний, сво6оден от преследване от страяана противв]1ците си' се упътил !|а северозапад и се съед|']н'{лс лепид в нарбояска галйя, която лелид улравлявал още от4,[ годияа.

сенатът ня]!1ал възп]оя{ност да се 6ори с тая !{оэлиция'толкова повече) че и с октавиан ра6отата стигнала до пълноскъсване. от|{а3ът ва сената да го избере 3а ко}|сул станалповод 3а ре1пителни де,]ствия' наследпикът на цезар повеллегионите си срещу Рим и без всякаква 6орба завладял сто_лицата. сега той лесяо прокарал своя избор за ,{онсул и спе_циален заков за наказване ла убийците ва цезаР.

4. вторцят триумвират и прос(рипциите

във войските на Антоний и ва лепид |(акто и в ,]егио_ните на октавиан сл!'(ели главно войвици и ветеРави !а це_эар: |{оито били за ус'г'новяват1е на съгласие между в9дговитеприс11ници и за наказване !!а убийците му. те с нетърпение оча|{-вали п]омента' т(огато ще бъдат уредени всички смет|(и и всичките що получат ония 3еми' |{оито им били обещани от цезар.

тгё5!;г' гё|'ппь!;.а. гър/{сйк!! смст!{а за яас1роението на.ол5||||];ааё во 1ници ге' ()ктавиа|{ от]у]е!!и. сена1г!.итР

постаЁовдс!'ия, с които Антовий и лелидбил\,' обяьен\. за врагове на отечеството. скъсвавото със се.ната и нап|скът на войс!ите т:ринуаили Фктавиая та тър.исб'и)ксние с прияг.лиге на цезар' преговорите с тях завър_шили със спогодба' която била скл|очена в началото на ноем_ври 13 г. бли3о до града Бово||ия и е по3вата в историятапод името втори триуп!вират. триумвирите тря(]валода съ6еРат сили за борба с репу6ликаяците. те трябьало дазадоволят исканията на войт1иците и ватера|1ите. триумвиритеподелили пом-ея(ду си запад|]ите пРовипции; освен това те Ре_1пили да приоягнат към системата на проскр!'пциите' нови-ната за това била посРещната в Рим с ухас. в края на но'ември триумвирите влезли в Рим и про|(арали през народ-вото събрапие постановлепие' с което се признавала тяхнатавласт. с особе!' за(он Антоний' октавиан и лепид в каче_ство'!о си- на триумвири за устройството на ,ържавата !'гс5_у!_! ге1р1!0!!сае соп51|1цсп!ае) получили извънредни пъ]номощия.

пооскоил[иите Ф6наролване]о на списъка н/ поос!'0иби_ранитс 0ило е!но от лъРви1е м.роприятия

на триумвиритс. проскрип|]иите |{а вторцте трпумвири по брояпа

'(ертвитс си' по хестокостта и 6езцере|!|ояпостта, с която

те сс прокарвали' далочо задминали дори и проскрипциите отврсмсто !|а 6ула. 1е засягали !|е само сенаторито активни

севатът и оптивиавсл€д

^1утияската

ди!|о да и3пълнят ония о6еща!тия' които били дадени на лё_ветнадесетгодишния октавиан. но търя(еството на оптима1итене трая'о дълго. октавиан не отит!1ъл да проследва Антояийи |{е о6единил легионите си с войскате на Аешим Брут. отно.шевията ме)кду Фктавиан и сена!а се изострили. 6Ёйатът ос"тавил не,адоволево негово,]о исканА ,а б"|ат !!1елро възна.

334

противници на цезарианците (повенето от тях по това вРеме6или папуснали италия), в слисъците 6или вяесени дица, поз'нати с б.)гатството си. по тоя начин загиналн около 300 се'яатори и 2 хиляди ко1]ппци. ме)кду загиналите 6ил и цице-ро!{' внесен в списъците по настоява!1е на Авто(1ий

' след извесгясто за проскршцпите цицсрон решид !-А6яга о1 и1алвя,морското вълвсвие и сллзъл ва 6рега. той б3л !оз-

!ат и и3дадсц от един зат|аятчия, кой1о слу'{ел в'кога в дру)кияпте на к'о-ди'1. А едив цеятур!оя' който ва вРемето си спечелил едво дело благодаре-яиеР1 |, цР0он' чу окяпл:л* в Ри! яа Ангонии' т.хаза инвл едиЁ о: я./ голс.:/г" ри{ски

'ейш0. ]1 |!сгон 0ил о!',но0ите

^оРа"яе п.ради зяатляя с! произход иди богатс13ото сп, а предивс !ч.о -!гад | вь 'реьи

к!чвулгЁ! ]ия гът' }ага{т.Рсяз. че.ова1а хар!'пв'']!!'еров и-{н..! '! у6ё. цРнРяш си в 6от16а ппо ив

узурпацията и нсговият ''пъ€тър,

мо-рм!то смътея

'{|вот се уврасил п прсобразлл чрез траг!чяия си кРа!1."1

о6явява11ки прос!{рипциите, триу['вирите о6ещавали голяманаг!]а'1а ь, он!!л. !'о.1',о |,а !ава! вне.ени!с в списъ ]и]с' и'!оч-яи|]ите разпр1вл) много слу'!аи) {ак бл7.,..и н1 ос] де||и!с хора..дан. де!а а и Асн,1|с и[' доно.н/'|ел/ ср.!! ) ;а|иге и уъ-т(ете си, за да получат наградата и да вземат прсди времено(лед. во.о. три\,увири!е апел4р?'и и

^'..г| ро6/ с. !!а ьо,'тоооещавал!'| свооода, гра)кда!|ски права и голяпта парична на-града' ако издадат осъде|{ите с|! !'осподари. доста много робисе въ3ползували от ',|'ова предло]кенис' ма!(ар и да 11мало лри-мери |{а вярност! отбелкапй в разнитс извори. Апелът към

робите' не ще с'ьмнение, раз'(лап{ал усто!,|те на римс!(ото ро-6овладелско о6щество' подравял се автор]1тстът !|а бащата насемейството, ]таруп]эвал се традиционн!'!ят привцил, върху койтопочивало римското робовладенис| господаря'| има право на)кивот и яа смърт ндд роба си. в |палия безвака3аво де!!ству-вали 6а[ци от вся|(а|{в].1 авантюрист!|) които залавяли сво6од-ните и ги правели ро6и; същевреп|енно бягството ва ро6итевзело яевия(дани по ра|то размери. правителството па триум-вирите' заето с прос1(рипции и подготовка за нова грах(да|{с1(авойна' оставяло всичко това безва!(азано.

5. Битката лри Филипи и перузинс(ата война

докато триумвирите в италия разчиствали с]]етките сис -сис'вут.лнР-с и ]\1аи(1]иге си вр.1лове' рс )}блиьан{и,е енер-гич|1о се готвели 3а борба против цезарианските водачи. всицилия се затвърдил секст пошпей. сирия' А3ия. ['ъРция и}'4акедо!|ия ореминали в ръцето на Брут и касий, които же_стоко се ра3прав||,,]и с привърх{е;{ициге на цезарианц|!те' Ё|е'посил|;ите данъци] налага!ти ва градовете' им дали средства'които т1м позволили ла създадат силна

^рмця' вс'ка съпро_

т]]ва се поту']]авала }|<сстоко. васалните царства б||'и задъ'1-хени да дадат голсм1| сре:'1ства и да пратят спомагателяи во!!ски.'

' Р. 1о. вл | п с р оцер(и исторп! Ряусю!1 импсри|' стр. 290'

у6]|ли победите при Филипи яанеслиудар на репуодиканска1а лартия' 31-гинали послед!|ите |{а!; видни и ак-тивни пейви ръ|{оводители. но побе-дата на тРиуп1вирите не означава'аощс край |1а гра)|цанската война.

след битките при Филипи триум-вирите наново ра3лРеделили прови!'.циитс помекду си. Автоний оти!дълв източви'ге пров}|!]ции, октавиан севърнал в италия'!дето му предстоялода разре'т]и поземления въпрос и даснабд!| ве1ера1]ите със 3емя.

подял6ата на ита-

воеввите си'и на Брут и касий 6или съ-спе 1оточени в мачедония и близо до Фи-4'и п и бил съ.]аден укрепен-]?йБъ'т;-т;й насочили армиите си и триумвирите.начело на войските засганали Антоний и

335

октавиа]'' по 6рой армията -им не отстъпвала на войскяте па

противв!ците им. но се снабдявала звачително по'зле. Брут икасий се въздържали от сра'(евие и сп1ятали да победят три-

у11виРите с изтощ'ние. но тс не сполучи']и !а осъдесгвят|оя йлан. прсз г.снта на 42 г. в 1в' ср;/{с!|ил лрА Ф,1л-1пи

републиканската арпп,!я била ра3бита, а водачите й се са!!о_

'

. Ёо целият по3еп{лсн фовд в предслитеполуостров бил изчерпан.

@@{р!г. 78' м.яе!а /!е3.ри')н.

^1 !опип ьоут' на ллицава!а

ст"ма е из<]орлзея Бгуг. Ёафрпгийска шапва

{сишво, ва .вободата)мехдудва к!!жа'а с п'дпис: 'мар.

на Апенинс(йя

триу!!1вирите ре1пили да разселят ветера_ните в колониите. основани върху тери-торията ва {]|ествадесет |!талийски града.

.

това 6или стари и най_значителни гр1дове главпо на севеРнаи средна италия (Авкопа, Аримин' капуа и др'). зе}1ите' при'надле}кащи яа грахдавите' се ковфискували, жите'ит-е се из_

говвали от 3емята' а ]'овите стопани цолучавали оораоотенатаземя заедно с робите и с живия и мъртъв т1нве11тар.

с !|иряите италийски жители ветера|1ите се дър)кали катозавоеватели. ветеравите избирали вай-добрите земи, те загра6'вали м|1ого рабо1и и3вън онова] което им се полагало, и вед_!1атавлизаливъв вра)кдебяи отнот!]ения със съседите си и3мея{дустаоите стопа!|и'' недоволството ва ита'-|ийското населе|1ис

вълнения.а в било използуваяо от бли1{. 1о Ангони;и1алия хора:браг !:у,'1уци|;. п;о!то ,{ 4! г'.1ае'мал длъжността консу;' и ]&ената ва Ая1ояий, Фулвия. .'1уцийАвтоний и Фулвия повели сред италийското яаселепис аг|]та_

ция сре!цу 6ктавиан. 1е стоварвали върху аего отговорносттаза насилията! вър111сни във връзка с разселването ва ветера_пите в1,рху 3емите на италийските

'{ители' и противопоста-

вяйки н! Фктавиан А|!топи|1' твърдели, .|е Антоний щял да

336

сло'(и извъцредвите си пълно!!]ощия и да възставов}{ сво6о-дата' щом се върне от източните провинции. Аг']тацията севодела и ме)кду войниците. противниците на о|(тавиа!] сполу_чили да наберат войски и3между недоволните италийски ж;_тели' а главво из]'|ежду войяиците и ветерани1е! кат(вито ималомного във всички о6дасти на и7ал\1я, въл\'е11|1я7а ставал'1лочти павсякъдс' но марк^вллсаний А|рил4'.-к9йтофактичссьикоманд}вал воиските на 9'{тавиап| сполучил лё локализирабор6ата с въста|'алите в етруския град перу3ия.

Фвг. 79' портите яа перузия. согашно1о

перузинската войт{а 3апочнала в края на 41 г' исвър||]ила през пролетта на 40 г. с победата на октавиа!'.гладът принудил въстаналите да се предадат. Фулвия избягалав гърция, тдето паскоро след това умряла. "г1уший полуэилпротпка, а войските му билп приети на служба при октавиа({, нохителите |{а перу3ия, както и севаторите и конниците' коитодър)кали стра!{ата на въстанадите' били )кестоко наказави.

перузивската война !те спряла сва6дяването на ветераните със земи. голяма част от тях получила земя. не всичкия 3Алазвал\1' п]твого ветерави' нескло!{ни към тежкия селс|{итруд' продавали участъците с1' \, на0ус\(ал1| местата на вовитеси заселища. при все това известна част от тях остаяала ипо тоя яачин в вай_ва)кните италийски градове се обра3уваледин тъвък социалеп слой, веРен на водачите на цезарианскатапартия' особено ва октавиав'

з37

след войяата при Филипи, Антояий се на_сочил яа изток. там той смятал да съ-бере средства, за да се разплати с вой-

ниците' както и д6 уреди отно|1]ения]а в източните провивции..Аятоний наказвал гра1овете. които ло4крепяли Бру1_ и касий,награ)кдавал и давал привилегии ва опия, които-дч

-!!91щ!о_действували' извърт1]вал династически промени я1реввйе, за-висими от Рим царства' а при това събирал отройни данъци.

в тарс при А!1тонвй пристигнала египетската царица к'!ео-латра' за да се оправдае от обвит]ението' че под1{репяла касий.Анто!ий я последвал 'в Алекса|1дрия, гдето прекарал аимата11а 4||4о с. като гост на клеопатра.

докато в италия се водела |раждаяска война' а срещуизточвите провивции почвали яастъпл-е1{ието си партите, Ан.тояий прекарвал времето си в безкрайни пиршества и увесе_левия. чак през пролетта ва 40 л. той яапусяал Бгилет и следкато посетил източните пРовинции' се упътил за италия. тукАнтоний в1язъл в слоразумеяие със секст помпей. в юж;аиталия не-говите войски дори се сблъскали с войските на ок"тавиан; обаче васкоро след това се състояло общо помире-ние: войвиците не искали ме)кдуособна войва, а лри товаумряла )1<ената на Автодий Фулвия' която настоявала за ре-!пителна борба с октавиап.

в Бгув.пизий 6ила сключена спогодба, по'::::".-:т.'."" кояго 6ила налравена яова по_{ялба на

провинциите: яа октавиан 6или дазен1,|3ападните провивции 3ае^11о с ил\\р\1я' Анто!'ий получи; и3_ток' а лепид запазил Африка' и Анто}'ий, и октавиан добилилравото да набират войницц в италия! първият .,а вдйда спарти3-_в19ги11_ за борба_!ъс секст ] |оупей. договорът 6и'_*-з,крёпен_с дин'стически брак: Антоний се бжеяил за октавия.сесграта ва октавиан. която чалко воеце лррди това овдовяла.

итал|1я постРалала още през време на мутинската война.поделбите |1а земи между ветерапите разорили доста мнотошъфтящи градове. Фт италийските )кител!'' които по-рапо неллащали давьци' се събирали непосилни военни данъци' те6ил11 1Ризовава111-1 във войската. Флотата яа секст помпей пре-чела па подвоза ца проду|(ти от провинц!1алните области. връ3"ката със отвъдморските о6ласти 6ила цакърт{ена. и3мъчени отвойните' италийските )кители се падявали' че спогод6ата вБруядизий ще 6ъде последвава от мир за дълги врем€на.

товд дамеРи,,о и1Ра] в поети!еските провведевия' обвародвади поояова време' в ]у еклога па веогили4 се говорп за Раждаяето да младеяец(по.омьк па боговете)' прикоито ,ря6вало да се туРи кРапи да настъпят щастливп времева. мечтите за мир се окаэаля неосъ,це.ств3м, и дру. млад талап1лив поет, хораци!1, в ху] еподавече второ поколевие орецивпвало граждавски вол3/'

']оетът ве вижда в

бьдешето вяцо светло: Рив ,цял да бъде в6рварите' копто

338

щеля да оскверн!т косите ва прадедите' тоя сьветва !ор'та ,4' оставят!одвпте си меёп и да о1идвт отвъ' морето. та'' !'леч. ям6ло ос!ро3и на!;,ажевите. с*ритл от юпи1еР и приго1вФи за бл'ючестиввте хора.

8 €ицилия при секст из6ягали от про-спфодбата в скоипциите аБистокоатите; едновременно!|утеоли с }ова при нёго се'събирали и ;збягал\1

ро6и. които помпей приемал на служба във флотата и вой'.ёката. [|омпей заплат1'вал слокойствието на ита'1ия и затруд'нявал предвижваяето на корабитч отиващи за Рим,

итал[1я жацувала за мир. в Рим параствало ве,поволствотопротив триумвирите| тъй като поради госпо'1ството на секстпомпей по п{оре мъчно било да се осигури до(арването напроцукти. всичко това цопринесло. за да сключат триумвирител!ез"39 г. в путеоли спогоц6а със секст помпей'| послед'нтаят 611л лриз\'а7 3а комавдувац всички морск!, сили' нему се!'авала су,ц|1]!ия

'а с^рди11ня, които той имал и по_рано' той

получавал управле!{ието- на пелопонез' а о€вен това 6ило обе_

щавъ да му се плати обезщете|1ие за копфискуваното имуще'ство ца 6аща му. ония, |(оито се спасявали при помпей отпроскрипциите. йолунавали прошка. робите' които избя!али г1ри

секст помпе; и служели във войските му. сР лризнавали засвободни.

наскоро след спогод6ата в путеоли Антопий отново се

упътил на изток. той се надявал да осъп1естви плаповете нацезар и да отмъсти яа пар, ите за пора)кението' понесено от крас.освен това партс|{ата войпа' според неговите планове' трябвалода иуэ .]а нело о!{ова 1нач(.]ие, '(ое']о !алсь,'1.е войни има.1и за

цезар - тя могла да 34здрави влиявието на Антоний в Рим

паргите спол1 "'.1ли

да из1ол.]'ва г въ',] реш'но'| о по]ожениев Римс:.а'та цържаРа. в 4.] !. те о6еща'!и по:1крепа ча Бру! икасий. а в 40 г. нахлули в пределите на Римската дърх{ава'3авзели сирия и редица малоазиатс|{и о6ласти. Ри(||ля|'|ите 6илил0ин\-1ени

^а о!с!опя'; мно '., ма.']оазиатски !рацове п0еми_

,!ли-,' .'ро,,''', н] !ар'1и!е' глва в .]9 г. 116дц6"6_сшът Аь:'о_иий вентидий Бас сполуяил да разбие партите и да върнеобратно завзетите от тях о6ласти; пре3 след!|ата година билиот6лъснати опититс на партите да за|1очна'г ново настъпление.

6. 5орбата на октавиан със секст помпейдоговоръг Ра гриумвиру е съг сексг пом_

полятикаЁ на пе; излязъ, не!0аев. фло{ата !!а помпс.3атр}дн9вала дв;женис!о на ьораб.гР за

и[а.'ия: освен !ова помпе|4 продъл{{2вал'1а присмаиз6ягалиро5и.

' т* ",'.'до"

обиповево се яаРича миз0'ска. но това ве с точяо.тя била сключева в путеоли, вк. с,г6|]1ац$ел, А!8!3!!$ !па 5е!пс2е]! ]], 1891' 5. ]05; ,. сагсор!ло' !а ра]х ае мьёпе с1]а-ре]п&'с' аеве||ог'' Реу!е А!сь.'хх|т, 1913;.Р.5с!айа. А р!о{'о5 ае 1а ра!х .е Ро22цо||, &е!!е А!сь. хх{||. ]914' р. 340.

Бягството на робите вземало толкова застра1пителни раз-мери, че девите_вестал|и в моли|вите си 11олели 6оговете дад36авят хората от това зло.1 пре3 лървите години след смърттана це3ар мнозина се надявали' че секст помпей ще осво6одии1^л\1я о'| .осподството - ватриумвирите и ще възстановйРепу6ликата' но тия' наде)]{дине ёе оправдали. помпей воделсъщо такава самодъря{авва по'лит],{ка' както и триумвирите' ипостъпвал самовластно с нами_

ращите се в неговия лагер сена_тори. след сполод6ата в [у_теол|.! повечето аристократи севървали в италия; близ|{и яапомпей хора оставали освобо_дените ро6и на 6аща му. го_сподствуващите кръгове на ита_лийското робовладедско о6ще_ство почнали да се отнасят сегакъм секст помпей като към ли-рат' тия настроения 6или изпол'зувани от октавиан' който сеопитва"1] да представи войнатасъс секст помпей |{ато о6!1о.

Ф!г. в0' секст по'пей. в звакпа траур за 6аца си помпе11е!зо6разея с брада. медалвоя.

италийско дело. не3ависип]о от Антоний, октавиан започвал6ор6а със секст помпей.

но вачалото на войната било неспо.дуч-ливо и това накарало !)ктавиан да търсис АнтоЁий яова спогодба, която 6ила склю_

чена в 37 .. в таревт' след |{ато получил от Ан'гоний кора6иза война със се|{ст помпей, 0(тавиан му дал в замяна няколко-цегиова за похода против партите.

А в и1ал11я били почнати усилени лриго-победфа на !овлРни ! 3] п:о.на,]атз'с на о6рба сьс €екст3:;::ъъ:# пом.1сй' фло!ата ,..: Фк:аЁи.:н 6ила по-

пълнейа с !олям 6ро]] нови кораби' по_с!'оепи по по''ледниге о6разци н. ел/! ис!и.!е.'{1!а гехника.Ёа'нело на флота.а 6ил по' .авен марк в"! .ан.1й А!рипа' кой1опроявил дарбите си още през време на перузинската война.Б 36 г. отт!ачало в битката при 14иле, а послс в 6ит-к а'1 а п ри н ав л о х секст помпей претърпял ре1пи1елно по_

ра)кение и избягал в Азия, .дето на следната год]{на 6ил убитот приближените на марк Антоний.

1 саз\. о!о., х|у!ш' ]9' 4'!

34о

вмилий лепид, колега на октавиа|{ и ва Антоний потриумвирата' в продъл'(ение на много години оставал в сянка'по искане яа о|(тавиан той влязъл в 6ор6а със секст пом_пей, а когато последният бил по6е!ев, направил опит да 3а-вземе властта над цяла сицилия. но октавиан сполучил дапривлече ва своя страна войските ва лепид, който бил лишенот власт и след това вя!!ал вече никакво политическо влияние.

войските яа секс]' помпей били пръспати по разни про-винции' управителите ва кои1о получили наре)кдане да раз-оръ)кат и да изпратят в италия вспчки избягали роби. въпрекиспогодбата в путеоли и всички обещания на октавиан, 30 ](и_

ляди роби били върнати на преди1пните им господари' а ня|(ол!(охиляди по заповед !1а октавиан били нака3а!1и със см',ьрт.Фктавиан и веговите привърх{епици изобразявали по_късно вой_вата със секст по!"'пей като борба с пиратите и с избягалитеро6и. из6роявайки деянията си' Фктавиая п:,:сал : 'морето очи'стих от пирати. след като взех в тая война около 30 хилядироби' |{оито бяха из6ягали от господарите си и вдигнал|! оръ)киесрещу дър)кавата' аз ги предадох ва гослодарите им за съот_вет|]о |{аказание.( 1

7. последният етап на грая(давската война

Борбата мея{ду октавиан и Антоний

Ра3громява!|ето на секст поп'пей повдиг]{ало в италияпрес!ича на о|(г.1в!,ан. но о!!ората върху наемни!е во!!ск!! нему сти! ала и 0ьговиап 'ърсел

.1о,кре!,, ме^.) !о(под.тв)ва-ците класи' като се мъчел да подчер'1ае мирол|о6ието си исвоето !,/ва)кение към вякогат11ната конституция' след ка1'о,г|епи п б1л лишен ол влас!, о!{тавиан с!анал фак:и;^ск..: еаино-властен господар на запада' а на и3то|( продъл)кавал да гос-подствува Антовий, прв което отшо!!]енията па 0ктавиап сяего всяка година се влотпавали

след като сключил .спогодбата в тарен'тизточната пФ1тика (37 г.), Ангоний огишьл в А3ия, г!е]о ог

ново |е сре']цал с клеопатРа и въпрекквсички ри[{ски о6ичаи отпразнувал брака си с вея' 6ез даскъсва с октавия. в 36 п Антоний потеглил начело

'1а голяма

армия в поход срещу партите' вътрешни1е съби]ил в пар!ияк}по це ли слособс1вували за начинанието яа Антоний' въз_]дествието на Фраат 1! на престола се придру)кавало от дина-стическа 6ор6а; Анто11ий се вадявал на подкрепата

'!а зависи-

мите от партия царе. дър)кейки сметка за опита ва крас,.Антовий предпоче.1 лътя лрез планините на Армеяия вместолустинния път през месопотамия. той сполучил да с.и'!!е до

341

столицата на мидия Атропатепа Фраасп4 и да пояяе о6садата

'! но спомагателният му отряд' който карал обсадните мап|ини'

бил унищо)кен. жителите ва града се оказали подготвени заобса!а. в същото време партските войски 6езпокоели армиятана Антоний откъм тила;-поРади всички тия несполуки Антонийтря6вало да се върне о6ратяо' като загубил лри отстъплениетомнох{ество в6й||ици. Б 34 г' той отново тръ.нал в поход' !тотоя път се ограничил с действия в Армения, гдето римлявитене срещали никаква съпротива. Антоний }ванал в плен армец-ския цар и го наказал със смьр|. като !о оовинил в измяна.след това клеопагра била обявРна аа 1]аРица на царете. а де-цата й от Антоний получили вдадението на областц които сесмятали за самостоятелни шарс!ва или дори за рим.ки о6ласти'

и Антоний, и клеопатра преследвали определет'и полити-чес|(и цели. Антоний се надявал, че неизчерпаемите средств&яа египетските царе ще му дадат в'1,змо]&ност да оргавизиралоход срещу партите' а клеопатра мечтаела, о6ля|айки севърху римската войска' да възставови царството на лагидитев ония гран!,|цц които то имало в началото на ]|] в.

от постъп!{ите на Антоний не могли да 6ъдат доволнииталийските финансисти; неговото поведение се осъ)т{дало отвс!|чки привъря€ници на старото и на вековните римс|м о6и-чаи' вещо' |(оето 6ило отлично използува!]о от о!савиан.скъсването ме)кду него и Антоний станало в 32 г. на привър-)1(ениците на Антоний било разрешено да напуснат Рим, такаче от Рим излезли около триста севатори' в това число и два_ма!а ко;сули' Фкгави;н о:ворил завещанието на Ан!оний'кое1о се лазело в х!]ача Ра 6о!ин'!а вес1а. в гова завецаниесе ка3вало' че Анто;ий моли да 6ъде погре6ан в вгипет заеднос кле0ла.ра, ше приз'!ава 1{езарион (си::а на клРопагра июлий цезар, за исти.!ски син на це3ар и зав.щава ча де]]з]а€и от клеопатра дарения, надмиг1аваци всяка мярт(а'

- 1ова завецание подколало още ловече''_*"'' ав:оритета на Ан1оний. на кл.опа!ра била

обявена война, а същевременно Фктавиая накарал )|штелите наАталия и на западните лровиРшии да му се закъляат и гоупълномощят да кома.!дува вьв война1а против Антони;. ця'лата 32 т' \| първа1а лоловина на 3] г' 11инали в под.о,овказа война. окгавиан 6ил лринуцен да лривлече имо1ните слоеве3а построяване на флота.

Ан1оний събрал з11ачителни. сРедства от елинистичнитеградове па и3тока и привлякъл към участие във войната за_висимиге от Рии владРтели. €блъс:сването на въоръженигесили на противниците станало на 2 септември 3! г. край 6ре-говете на 3ападна г'!'рция, при нос Акций. в !{ачалото на сра_

'{списто 1{леопатра напус!!ала полесра'{ението и насочила ко-

рпба си обратпо; тя 6ила после/{вана о'г Антоний' известно1 ф&е5 сез1ае (|у| А!8!5!|'' с. 25.

време войските на Антоний се |сра)кавали без пълководец, асдед това премивали па стравата ]{а октавиав'

победителят бил принуден да тръгне веднага за ита1Ая,3а да потуши бунта на ветеРаните. в и1ал'я той отново поч_вал да на,0арява ветераните със земя' но тоя път били поде-лени |те ко!{фискувани' а купени с пари земи |'а италийските

карта на бит!ата !ри Акций.

градове. след това октавиан се упътил на 14зток, посетилгръцките и малоа3иатските градове' прехвърлил се в сирия,която минала на не!ова страна. и след като осигур'1л т'.1ласи! започнал яастъпление срецу вгипет (30 :. пр. н. е.)'

__. съпротивата на Антоний и клеопа1ра билаьгипет сломсна осз голя(!!а |'|ъка' 1ъи

''ато не се

надявал вече на лобеда, Антовий се само_убил. клеопатра се опитала да спаси полох(еяие1о си' катопреми|'е на страната на октавиап, яо след като се уверила' чепо6едителят се кани да я \1з\трат|1 в Рим, за да я воли в триумф'също се самоу6ила. според пРсданието' тя умряла от ухапвапеот змии, които й били допесени тайво. це3арион ц м11озивапривърженици яа Аптоний 6ил11 11Ак^за\'ц със смърт. вгипетокончателно 3агубил самостоятелността си и бил присъедияен

|

{-: 1

{"}'.,.,,,.*.,11....1

ф

3авоювапето на Бгипет дало на октавиан огромна плячка:в неговите оъце минали хазната и огромвите богатства яа еги'

'етския дв6р' Фктавиан добил възможност да награди щедро

"Бй"йц*'Ё с}, и да плати всичките си дългове' той ставал въР-

ховен собственик н! цялата егилетска земя и оттогава е'и'петските храни лочнали да и!раят |оляма роля в снабдяванетояа населението на града Рим'

9 29 г. Фктавиав се Бървал в Рим и отпра3нувал три

великолепяи триумфа. наследвикът на цФар станал нео!ра'

ничен господар яа цялата римска държава'

грая(данските войни члед смъртта на це'Резултати1е от зао 6или закл{очителен етап'от истооията

на'Римската рел!6лика' преминава]!ето към

'онапхия бйло- последица от класова1а

6ооба и в. ншната експан1ия на Риш. Републиката прсАивява'а*'й., от яа,,'ото ,а | в' пр' п. е. граж,анските войяи подгот-*й'; оконча''с'ното 1ърж(ство на монархически1е лоряпки в

рим в хода на гоажд!нсуиге ьойни '2гу6ил

3вачевисто с {

оая тънък сло, н! но6из,:гета. хойго особсно упорито отс!оя'вал 0елу6лик;нс(ия с!р('й, свър}ан с безра51слното госполс]во

", о!,''ска 'а оли:архия' !р;Аданските войни (' придру)"авали

'' ',,о-'о''ц",, к6нфпс:':ции на земи. непосилни 'понъц'1 при_

",'и'е"по'*с'ра'е йа во' ници. бягството н] роби и лилса на

,й',' сигуо':ос{' осо6ено с1ра-алоот !раж]]:1нс!'7'1а во,на на-

селеп,"'о !'а ига'ия' с1ремежът на госпо]!''] в}ва!!!!те !рупи

към ми0 и рс-{ съд- !ствувал' не ше съмнсн'!р' 3а затвър]ява-

'..- "| 'о,аохия'а,'(оя!о сс об,1я!ала н" восн]'а сила' 1''лкова

пове'!е. ]е ло;ади !!ови1е ра3прР1еления па зем!1' стачали про_

й"'' ! ,'"'й;.*,', !]оз;мле;а .обствеьост' х'р"' 6'изки на

октавиа!{. били владетсл!. на грамадви латифувдии; в същотовоеме до6или по_!оля'{о значенис' |'т!\олчо']о пре!и столани!е," .,"

'"']" по !оле!'ина позе1'ле!-и учас1ъцг' това били ве_

тера!ти на ш.зар' заселеяи в пре,де:и]е на итали;скиге !радове

" ""д.'',с"" във всичко ва наследника ва 1\езар' 9сивки тия

т!,'"",, "

-'ц""',''е отноше|]'я намерили о1'ражение в идео_

*'о'"""" ," '*',, "р"'е.

жа)кдата за м!]р' стремевът за вРъщанекъм някогатпнлте обичаи' отказът от активната лолитическа

борба _ всичко това действува''о за илеологичвото оправ';1а'

ниё и обосповавапе на римс!(ата монархия' наис']'!яа в Р9м

\1 в и7ы1|я оставалп доста мвого привър]кевици ва рспуоли'канската форма ]]а у0равле!!ие) п]возина били убедеРи, че е ]]е'

о6ходимо'стоаната да се върве към идеалн/']е п0ря','(и ча

о.д'"й'*"'',1 мт'нало. Фткри1о:о лречинавяне ь'] м абсолют'!.?, 'о"'р'"", както показ!л лримерът ва }Флий цезар' 6ило

'!сп!'исмли;о за Рич. порали косто сл^! гра к !ачските войни

с" ]'''.д''" елна своео6!таз:'а поли']ическа форма' която '1ооилаимето принципат.

з44 345

прославида сот уг,авеп хаРактер (3 отравяве

Раздорите ме*ду родителите п децатадат! за богато вас'едство кара'а децата дародителцте си. осо6ево мно.о пРимеРп 3 товапроскрипц!ите о1 ,13 ..

кл0дид, тр!6уя през 58 г.' която себида подозирана доРи в престъпления

б!дц |{ешо о6якяовево' |{адех-жедая1 по_скоРошва смъРт яа

историята яа

Разлагането т{а патриархалния сеп1еея я{ивот предизв!.!к-вало лротеста на консервативно иастроените представители нааристоцоаццдта. някои от тях били убедепи' че със строги 3а"кони могат да оъдат вървати старите патриархални врави и да6ъ]е поправсно ло тоя яачин съвре!\|евното тям общество.салу!ти! вапример критикува съществуващите порядки ипредлаъ на цезар ла прокара ред рефор!1и' !(оито трябвалодъ_бгзфановя{ нравите па рапния репубдикаяски лериод' коитому се стрували идеални.

общественият хивот на онова вре!1е е изпълвен с оче-биеци противоречия. ние .{о]ке]{ да посочим доста много слу.ча|! на продахност и на и3мя1!а яа лолитическите убеждения,а също така и примери г|а проява на истинско самопожер_твувание и героизъм.

Римсяата Р€л.гия в т/я лротиворечия са характерни и закРая ча Репуо- ховния .{ивог на висш]ата класа на

ското об'цество от оная епоха.в официалната рийска религия от края на ]11 в. пр,

не стапали !{якакви съществени лромени.

ду-рим'-

н. е.

пРазнувал{ се традицпо!яите пРазвици' всяко по_голя!!о деиствие вялвот се при. Руфава. о от жсп1волрРношения и 6у.! и!ии, в

побе0и се ]Р.ь0а,и бога.и чногогневп/ гьгь'.тва. !]рувсе това традициоявата религия ве ,граела вече предишната си ро'я.меяду образоаав'те Рим)яяи и!!а,о доста миого рациовалисти и скептици'кои|о !акар Р,4а се интерес]лалу |.'и Ря и да я и1учава. и, оРль далечР о- искреяа[д чяр'' в ло'!ал(а .тепея били засег!ати от рациояализма и свептпцизма семейяите вудтове' во и те се !зпълпявал! по скоРо по трад!ция| отко'!ото по исирево убевден']е.

! ръ0чо.трахпйския| иул] на дионис' е!и !е"с{и'! {)л| нв изи06 и

серапис' кулго!;ете на щт"а'.:атската ма.6Рло!3. фРи!ииска1а всли'а,бо'гинч и дори ю0ейс.и9 я1ве !ам,рали !оста !|!о|о почи16гели в ра]ви.лоеяё я, о6|!е.]ього- новяге к!лто!е бил' !одасонидите страни войници' ."р.о,ци !: ,севъзможя' 'пегоцпатор!" ; го'яма Роляиграели в това отяошевие Ро6пте. 3аедво с тях източяпте вярвав!п пРояик_вали 0ори в {ь.!и!Р яа ]натвиге ри9ляяи; пусяати,е па сюбол. хигелина елив1спчоскгя и1ток се преголяв.ли !еРпу !радскгя !'лесс и разпоо_стравявали своите Релпгиозви въ3гледи всред Римсната сиромашвя.

най-много привъожРРицу на новите рели_Р:ч::]|:1ч::]_' !ии и14ало межау долни!е и средни1е* 9:;.т:я'**' слоеве на паселението. а ]а !орн,]те к'4ас,4на римс^о']о о6щес!во ог т в. пР' н' е. е

хаРа!(терно увлечението от рациовалистическите фйлософскисистеми'

з46

най-год'ш успех пма''о у чев' е 1 о на стои ц !т е' отвлечец[ятидеад яа мъдреца, ко!'ф е строг към сс6е с! и къ' хората' се сл'л с пРед-с!ава.а за ри{ляпивв от стария тип. рпмски ,обро_!е1еди (мъжФпфо. справедли3осттз| благочсстие1о и дР.). гпвовРеменво стова стоицизмът спомагад за р5зпростРаяяваве1о ва {осйополитязйа. уче_н!ето за Разума' цаРуващ з' равевството яа хората' за ра_зуш3ата справсд4!вост яшср'ло от!ажевпе п в по'9тическите

'де!' ! в

праввите яорми ва ояова вРеше. известяо разпростраяевие добило ! уче_ни.то !а впикур. позяававето на фидософията е ед!9 от белезите яаримска1а обР3оваяост.

1ря6ва да се от6елея!и, се в тая епоха никой от римля_ните яе съ3дал оригинал!{а философска система. в к л е к-тизмът е една от характер|{ите черти

';а римската фило'софия в края на Ре1}блика'а'

кръгът яа ,ицата, които получавали обРазован!е, стаядл към (р,яна Репу6!и!атд значителво по ши0ок. го!яма ро!' в раз3!ти.то на Римс(атакултура !з..грали пресе!ницпте от развите италийски мувяципя!- с'едсъюзяическата войпа пос1епенво почя6ла да изчсзва съцёствуваца'а дълювреме затвореяост яа ит6ли!1скит. градовс и о6ласти- децата ва йувиц!!.а.!дага алис.о{ра0и{ полу фва'!и о6ра!ов.ние в Р{м 0 0.изали в кръжо.! и.е ча р!!!с{1!а ' рис!!ьга!лчесьа "ла гж. м"ж0)

'вови хора" (поп|псз по!!)' как'о .и я!ричали в Рпм'по-къс!о до6и'и шпрок' м3вес1яост.

обучен!ето в Рим започлаловъзраст. в прпв!легировалитс сс!!'е0ства децата яа1ая в1'зраст 6ялл о6учаваяи от роб!!едалп.' обид

лея(ала

2. Реториката

в основата на цялата систе|}|а на образовавиетореториката. Развитието на ораторското и3куство биловръзка с обществените и полйтически условия на>кивот от 1] и { в' пр. н. е. изкуството да се дъря(ат лубличяиречй определяло чес1'о пъти успеха в |]ародяите събрания и впред1пествуващите ги с6орове (соп1!опе5), в заседавията насената и в съде6ните комисии. пълководецът трябвало да зяае1а дър)ки речи пред войяи]]и|е си.

Римските оратори не внесли }птого не]|]о ново в терито_рията на !(расворечието; 'ге разрабо'гвали само принципи1'е'формулирани вече о1' гръцките им пред1]1ес'гвеници! !]о ими1}|

1 с ' с.. в!!1ш5' 33. 125.

, с ' с.' ое ога!о!е. |' 2'1, ]б5.

] с!с'' Р'о с1!еп!., 5о' ]39.1 с| с.' Рп] м!!спа' ]4' 30.

з48

1ичноф !а' любов1 кь! !!ац.т!!те Ф'а1{' противо.олокно 1ецРчРс бил ати.д/ззмъ.' не.овитё лр!!1ьпкРници вгь!ане ьь! прос!о1ата,\р,1ко.т1а и ясно!ага н1.тапиле втинсви орагори.- 0! рРм.о1с оо!!ори о1 аз/анс(а шко.' особена извесгнос| до6цлк3ин1 хорт.ь '.!|! хортал |]14 50 !.. едиц

на |!и!огон ора1оп' о! ;'и*ска1а шРола бил{ -1й юли] ]]е;ар им1рь юнил Бру''

Ёдип от най_:олеми,е полигически дейциог''края на Римсна!а репу6лика. марк ту_лич цицерон. и1и! рал и.]кл!оч,!.| е.дно голяма

ро'я и в Развитието на римс(ата култура; ве напразно поня-кога се говори за цицРроновска е !оха и дори за цицероновс!(аьул']ра' Речите' грак'.'ти']е и писуата на [ишсрон 6ше пре.време1о. кога,о ав']оръ! и[! 6,:л жив. се счя!али за призна!иоора33''и на 1а!ичска!а проза. с философ.ки1е си.]ворби !о;съ_1еис1вува,1 за поп)ляри1иране!о яэ елпнис.и!ните философ_ски системи; в политическите му трактати са намерили отра-хение идеалите на сенаторската аристокрдция] а неговата |(о_респовденция' която дълго време се смя1ала за образец наелистоларе[т стил, ни въвежда във всекидневвия ,<ивот |тависши!е ,{ръгове ']] римско о о6цесгво' ци0ерон лолучилре]орично о|'разовалие. 1ои се въ3,.]итавал под ръ|(оводствотон2 най.до6ригс римски оратори .- Ан.оний и кЁ;с. в Агина,Ролос и малоазиатски е !радове !о; }съвършенс!вувал ора.']орски]е си лохва]и и ;з\чавал с!и.'ософията'

|_1ишерпн 6др'рдд, и"1ес., нот1 с го:Ёд:и 'е си съ'ебни ре !и:а политиче.!{иге му ре'!и му за!в!'р_]и]и славата на на;_'обърора'ор. в лървия перио_1 от ']сиьо.!!а си цицерон се науираллод влиявие |]а азиа|{ското крас1!оречие, но влия!{ието цаелинистичните учители и и3учаването на ],ай-до6рите о6разцина гръц(ото ораторско изкуство }|у ломогнали да со освободиот крайностите на а3ианския стил и да съче'гае в речите си!{еговите елементи със суров атицизъм. грия{ливо лодготвенитеречй на цишерон се о'личава! .ъс с!ро,на компоаиция, !ой еедин о] !ай_добри!е чайсгори яа ла!!!нска!а 1сриоди !ес!{а реч.

ци 'ерон е лривьрженик на !!а!ёт,]чно,о крапюречие. з; цавь.,оууда слуша'ели!с си. ора1оро.| 1рябва да действува върч}чувствата ищ което мо)ке да се постигне с различни похвати.

с аргумеятац!ята си цицероя прсследва една цс!! _ да убедл на всякацспа в спРаводливостта ораторът долуска преувеличелця'

яодо и оби1и"Ф. сл\.)ки 0! с я"пров"р' н/ с|уяов.. иявект.ва1| (говд!!ане н1 3.!%к3!!обвин"ь/") е ед,,н о! .ъц.сяо ши (е10н. ]' 0ча вер& във "в"рини!Р.' кап[!ьна в ..^ат!л !аРиите. яАнгоь.! ! във .фи'!и иките. нР са реалРп го с'а оор:з::.с1'здад.!!; от

Рсч]1е яа ц{ (.ро" 'р;вл/'..ц о;омен 6рой

'||}ша ел], 1 .',|!о ц!!!еооя дърлл(ал слРгко. в ь.'ач н! дР!1но.тга ./, -ае'!а,ч! а]!.ид.уокп)|и!н|

!!ози.!и9. гол вР призшвал н! ри!ска!а т")па с !особ!юс!1. ,: р 'у'мни ро.шеяил' но дори и тогава 1въРдс дъРжал за яойяото умсние да цс||{ оРатоР.скР1Р гсчи' к1ло до! го:нс!во на ронигс п {1и;г.р..:! с\ят. л !!. сши6'о ;'0ууи { 1к.]!!. ]!о това цс пин!пР ]'! !'.ц.|.0 '|1 . )|||сь'|

;149

коа1кост. той че.го г!+1и се повтаря.п6светеп нд неумереяо са

|1ипеоов ё а;юр ва реди1а трак!ати по 1еорията яа ор3'орс;ото и1'

фйлософски п!ои]в"ден!я. Бе] да е ор]фвалеч фило(оф']_[пцеоо. е о1лич"л поп1л9!'за1ор }а тъцшс ц

'линис.ич"ьи1е Ф[1о'оФсшсйс:е|"и' нчойит фи' ософ.ьи 1,аь' ти и!али о.обРчо ]!аоРнл' !а ]становя_й|!й|-]-,,"{"*-*'+**с]+"'' 1ср',,','г"", *о"'- дотогава б!ла нера3ра'

ботеяа п яеопредедева.

3. Римската проза и научната литература

видьо мя.1о в римсната лигера!ура отгай юлийцезар края на Ре0уб;]и;а1а .,аема и г.,, юлий

шезаг. тои ,{ма слава,а Ра в.ор/ с'ед шишер'н р,{мсги ора_

гоо. за6елехи1ёлни и по форм], и го сь_]_]рж.'ние са не!ови'евоёнви спомени, позпати под името 'Беле)кки 3а галскатавойна" и "Беле)к|Ф за гражданската война'' той бил автор ина 1р]'ги, !!.дост!'н1']'!о н"с ']ворби. (апо ора1ор |[ез;р спо_

дал :(;м а|и|(/! 'и]е. Речп!е м} ье с.! се )а!!а'или. Ро шицеоон

ги наоич.1 1'оас!'ви и !овори за '"ьус!вп|о

на ц'з.Р ,а сг

дь0)к1, "а !;,1о\ча.а';-е с!|ли 1роизн.ся!!и' както каз'а '1ру]из;о'н,1(, с оья }{ар. с кои|о цс.аг во'лР.- вой!!и!с'?'

(попленитс на _|1.езар

прсследвали политичес||и цели. ]]Бе_

!е]ккитс за галската вой;а"- оправдавали леговите войни в га_лия и и3тъквали значението на новите завоевания. 'Беле:кките]а 'оа\данска!а война' \ !оварв!.1и цчла!а о.говорнос! за вой

на'!а върху !ро1,1вници!е .а цг|ар и и.!!ъкв1ли Рорнна[э им

веспосо6ност.Разказът !а щз'р поРазя3а със

съждеяията му за собс]вс''!1е му действпя се отлцчават със сдърхаяост':о ' лиьъде н! л'ва во:1'! тарии !ъ мРроппи'тия' ча

]]1 }('.в!9 / негги'\!е" ра.||(аз о!]ов1г9 прос.!р. и о6Ра'6отея ашк' !1!цероя яа!!!ал "Бслеккитс"

па цезаР пРекласви; Ф!оред всго'те оплп лпшеяи с|т и били едив вид оголсви'

оая яанп. к"пп';о',о о.д1! "ь''' '}ите' !!а ше_аР'

подпачт:"л". х'ццил оФ!с!л ^о 43 м)ги,Р)' бли'ъь до |г'зд!'н0о{ ос!! гр' прод'-";.: гр}!э Ра це33ар,сйьи:е * [д:с'ь]та,оп:н.' х:'р!и'и пр1га вой!!/!с опи!али, други поход! ва цезар.

поиб::и,{авали со до мемоапн]1о лл/]епачРа и и'гай салустий коисп тц]ри'сск::' 1вор6и' посв'гсч. на о[!ини с!'и1и{

ог ри''скага исгор{п. о' и'!оР!ито ь3 ово3а време

о..6еао се поосдавил гай св;у'ти'' кр! сп, 1ривьрьеник на ш' тр' н' овите:вооои _3а з}говооа м ка1 !л'н"_' "юпр|}ь(кат] во] на' и ,оои !!и'м1!а до

ш|ар' с" не са'т! важпя истоРически / 1начи]е'!ьи лигера'ту!яп произведеяия.

вдин от яай_плодовитито писател' яа ояова вр9ме

маов теоенций вавон 6/л марк те!евши!1 варов |116 27 г']' тодсма)ва' Ф{!атФ!ге с' сразноо6разие!о н3 сюже_

0оизведевия'шскшичество

! с!. в'!1!5. ]\.25],|75'261'262.:' оц'п|||!апц5'.]п.;!!!поп€5оп!!опае. х' ]' !14'

(0г!по0е', ог всичвп тё[а' на р'зви1ието]|!- *"", е |тос"с?еяа голя'а

в кяи!а въпросът за живота и смър|1а' лукРе

"". ";;;; ;",!"юшелъ вв душата. д,хътъ: и ду'шш!та п' човека се

;:;;у;';'"ъ;;-;;;;. ;;;ь' з;"; смьртв ; кпфжев кр_а}- я'1:''';.'""^;'.;" в кя!.а че1вър1а .е установява' че яашите )сещавия с';;";;;;;;;;;;' - познаванетс! яа нешата. в кви'а пе!' е развпг' в€ли-

;;;;;;;;;" ;;;!"". свегът е възвпквал поРади раз3ооорд}';;;;;;;;;;й све1ьт ве осгава]]]йй'"

"-*-*о' п0и0ода.а вечно се и33ченя' лукРедии изла'а ис'орята

", "а"-'-],*_ яа земят! и на .ъщества в6пяу вея' !он

;;';;;ъ;з""'*'о на първо6итното обшество' пьр-в41е 1ооа прм}чаля

;;;;;;;;;;;;;;' 1" я"м;" мюш ч прав!ла зза обцежитие, чеж!у тях

;';;;;;,; *_*оо' но пос'егевао хор.1а станали господари ва (ули'е яа

;;;;;;;;.; с. яаучи4и ,1а правчт о!;ч' по'нали да си 'д)жа'

с кожиге

;;-;'";;,;,;;. "-"й-*-

сечеис1во1о' в ре'у,,та! на договор се яви'о и

;;;;;;й;Б книга шес.а се обясвяваг р]{!ите приРодн! япленил: оурите!

;;;1;';;;;;";';;;ъ6*;ята яатемперат!'рата'епя!емичнитеболести'''

поема|а оазкрива един !ялосзен' в основа!а с'' мате,иа_

.,"',""* ' 'е!ая"{'ги!Рн

чироглед' Ав!оръг й е не 'амо ра_

циояалист мислител' но и поет; той не само и3учава приро_

да1а' но се и прекланч п0ел ьРя'

някои описаяия (яа буря1а. на об,ацяостта) *!{91"]"::'1{]]1-':;во'ггце'||не на пр/подни'е яв'ения о. гтран' в]

;;;;.; Ё;;;-";;;;'""^" ',д''. я' лу.ре!'.'р д6 освободи \ора'а о1

;;;;;;;;;"р'.. и суевер4ата. гстссгв'на-а мртина и све1а к оставя

;;!;;'.;ъ;;;;;;""" "!"".,. в ...,.""" ' г !'ьур' л!крс! /й у-лва' !ё оо_

;;;'. '"""," 6е] оижея живо! в уоРсчи'о работи' ьезсР';;;;; -;

';** пЁео пруро,а.а. неговата бе]!оыо'!'ос!

;;;;;;;;;;;;;;;;; ]; !е *шо я" ли1п.' '!а 6ь0а1 изз-

'" '''''й}|й"! ."-о."'и с !ъдре!ьт. коРто

" "' ;;;;,".". ос;обо!и. се е ог суРвепиота'

' *

'!,".!.",,"' яд 0у|'евнот! '. с!о'ойсгь/е' епик!ре']с''а?а е1и(а ч

;";;";;;; " й1',,,.'[,' ь о'!рав01ва йя!ави1!ал!

човека от обществе]'и' )киво1.влесто ' '/ьо!а' ! !'л'н с 6с с'е

'6^РшРч' н от 6..6а А10.1а на !!ьрвоситнот0;::]:::;;'"' . -; ;, "."";'','''- п.склоя"вРе'о 1ре! приРодата Р в9па1а в

::;;;;;';;"; "..;;"

:;;; с;; '"^."'".';,;;;;-;;;;; йБ"*,*. " ",.',"'о"*'"

пяци на вселеип ' Р ]Фор на

*'!-"* "-оос:' в тоРа . с]'!1.а яа ]укрс !иеви' опт'пиз'м'

по д!мите на маркс, лукреций е оил 'све}к' смел! пое-

."'"" .'"'?''' на све;а . . .1 ' [1оемата '3а приролата на не_

||1я1'а" е е:1но от най_великите прои'!ведения ||а свеговната;""';;";;-;" , р'.,',,'', да счайва с 'пълбочината '{а

ми_

.;''; .й'и неведнъж с била лзвор на твор !еско в_1ъхновевие'

лукреций облича в традиционяата латинска постична

с9.рма'свБето учлние' което ло същността си се нам]']р_а в

'|,6'""',е""" Ёмного ,в'сни, на римския обществсн строи'

]й"]!!'Ё "ой^"Б!', " .у"'"р,". {ой слетва нё алсксан'рий'

!

!

1,

!

д

] !!с!е!'!9' )е ге!!п па1цп' |' 936' |у' !1' 'мз0кс н эягсльс, со!.' т. !' стР.402'

352

ските образци' А римския поет вний. към когото се е отяа-сял с лолямо увахение.

извърптената от лукреций реформа ва вниевия стихимала звачепие за по.сетне]цяите поети' особеяо за вергилий'

още към 100 г. пр. н. е. се явяват латииски стихотво-ревия, писани под влиянието ва алексавдри1'изма. товатечецие възниквало при двора на птолемеите и 3а ||ето сахарактерни следните черти:1) г1одчертаь1а ерудиция |1аавтора (осо6ено по въпросите на митолог]'ята);2)

'з я ще с т в о

и изискаяост на формата; 3' изключителяо внимание къмличяите пре)кивявания, особено към лФбовните. в краява първата половина на 1 в. алексавдрияизмът става модаи в Рим. той вамира доста много привър)кевици' тлавно меядуаристократичната млацеж' хората от консеРвативного течениебили 3а старля вниев стих и цицерон лренебрежителяо на_ричал новите поети веотерици (,,младехи,,

'новатори,,).

гай вале0вй и',,, първо място ме)кду нови1е люети се па_1аяе ще съмяРниР' на ка1}л' гай валерий

катул_(около 87_54 г. 0р. я' е.) би..] роден в .]ранспадансьияграл !'ерояа. сле'] като се заселил в Рим' той се сб,ижил спредставителите яа аристократичвата младеж, ме)кду коятоимало доста много та'антливи хооа.

катул до6ре по1навал гръцк;та и слинис1ическата посзия.}4ного-не;ови стихотворения са писани в чис,1о александрийскидух ("сватбата на тетида и пелей., две брачни лесяи : епи-таламии и др.).

каг\л ллатил !онък на оная по'черта,а )ченост. коятосе изисквала от поета от александрийската ]' кола' во съще-временно дал верни' пълни с реализъм характеристики яа чо_вешките чувства и страсти' особено значевие добили в све'товната литература дирич[{ите стихове [{а катул' главните откоито той посветил на възл|облената си лесбия.

под тов, изм!слеяо име се крпе)а' както било ]ставовеьо о!це вст'ро време' .Р!стокРатката клодия, сестра ва видяпя т';6тя о1 58 г., ве-

в стихотвоРеяията яа цицеров. стихсвете ва к6тул влзапо3!ава1 с пер!ле1вите яа цел!' рома': катул го!орп за своята с!раст'която го вара11а да бь0е пла'. сл.д пьрво1о увлечевпе и Рааосттз ва

'ло_лука1а нас.ъли'о ра]очарование: у кд'ул въ1нин3а1 подо10еяия. ь! ! 'опРеди'вРьваг ре3вост и коиго скоРо се потвьР)ява1' катул преж/впва !го_

тивоположни ч.1вства' вои!0 с особена сила изразява в двустишие о' зал6т-вацо с думите: ''манар и да мразя' обичам..1'

в кРа' яа краищата катул скъ.ва с клод'я '

това скъсва!'е преди9виква у яег0 яе!!о като вцепеняв!яе' той холп боговсте да го изьавя! отлюбоввата болеста; то'1 е разочарован от

'ю6върне при предишва!а си възлю6лева'3

9 |ь'(.' 76.а 1ь!6., 87'

саг|л!!а, 85.

Фяг' 81. Рлмски хРамове от храя яа Репу6диката. на пръв плая храм ъйоя'лски стил; яа втори плап _ тъ!| паРечеппят храм па вео'а' възпро!з.вехдащ фаоада1а на староитал!дски кръ.ъл храм. съв,емен!о състопн!е.

в лиричните произведеяия яа катул е отразеяо |!ай_силво

развитието ва индивидуали3ма в рип]ското общество.катул ве бил чу)кд и на полит]{чески мотяви' Баща му

се смятал за лр!'ятел и гост на цезар' а сам катул се дви)келв т<ръга на аятицезаРианската младеж; той е автор !]а вяколкоостри епиграми по адрес яа цвар и особено по адрес налюбимеца на послецния, мамура. все пак в едво от стихотворе-яията си катул се възхищава от успехите па цезар в Британия.

в края !'а разглс'(дания период поч| али да лишат вид-ните поети от |1ачалото на и}|перията

- веРгилий и хораций,

' са1п! ! п$, са!п!ла. 10].,]ь!(.' 31'

но творбите им' издадени в годи|1ите ва последните граждан.ски войни, са неделими от цялото им творчество' което етяс]1о свървано с политическите и социални отнот11е!{]'я от вре'мето на принципата на Ав!уст.

5. Архитектурата и }'зобра3и1елните изкуства

Развитието яа изобра3ителвите и3куства и на архитекту-рата в п()следния ве|( на Рецубликата продъл)1(ава в същатайасока, както и в пред1пествувацата епоха. извества част отовия огромви богатства, които се стичали в Рим, се влагалав постройки и съоръ)кепия' както обществе!|и' така 11 час7|1и'коиго ;реобразявали външния изглед на града. който през таяепоха лостепеняо ставал най_голя! световен центъР.

през последвите десетилетия н3 1| в. !р. в. е. бил!вРх6тевтуРата на постРоел! два нови водопровода. градът се у(ра-|| _ | в. п9. н. е. с'ва с ьашенни арки! с ве,ичо,,е]нР час1ни с1роежи._

особедо се лрославплн с воаи строежи с]ла. пом.пей и це1ао. напъдво е ]]опусгичо лредлоло'{ението' че прес1о"т на и'токпооодил у (ула мсиите да преусгрои Рим по образе!астйтески шентщвс' времето ва су]а на на0.интен]ив.во1о въшРиствие фРши върчу ри'!ското и1купво и

1ова аамира огражевие в ар3лге(1у!''та ра овов' време.!]ойпси ,]д!гя'д огРошсв {3!енРн 1е]!ър. ьой'о побРрал ]0'000 зри_

т.::и. сградата била обдицоваяа с мрамор' смайвала с яео6и3яовевата сиздравияа я вевиждапите си Размеря.цвого други обществеци сгради' по-стровниот ломлей' ухрася'и ри}'ските

гравд!озя! 6илиюлий цеза! за преустРо]1стьото на Рим.в легово време стар!ят форум б'!павиРав' на север о1 него бллп по.

ва друг фоРуя. в цея'1'ра на който тр{{6вало !а сс на1'иРа]р]мът н3 венера_г]рарод']телк. (уеп!зселе{!!х)' яаправен !3цялло о1 мРа-мор. смърт1а попречпла на цезар да

си планове. част от

6'ло за3ъ!ше!о ло_късво от Август' аь!|ого работи ос1авалв сд!!о в проект.проект!те 3а [1с3аРпредопредели'иразвитието ва Р'мската арпхи1ект}?а.от яегово времет!а плаяа яа града ч!ез построика наяови форум{ | то' е ипи!иатор па пре_връ!!ането на Рпм в ''мраыорея' гра!.3а р'3'лка от суланския период, аРхи-1ек1урата от вРемето яа цфар севръца къш ита,ийскитс обрдзци, *атоувелича3а мащабите я. сградитс и

ар1итекту!яо оформл'ваяс.от времетона сула новитс сгпалп

Фиг. 82. окта3ия' сес1Ра яао!.тавиа!_Базалт.

355

се украсяват с гРъц!Ф стат}т' баРе'€фи п ва3и' ло тоя яачпя скулп1ур.!ите изобра*еп'я илраят де'(ора1'!вва ро'я. те се .лагат в сщад|]те л вградхвите. нео6и!яовево в ст!ту[те ||а гръцките !а!1стори. вРим првстиг3ли пели 3ора6и' в'гов.релд с тъ!кп стаРиви. същевРеме3вов Рим се явллл маис1оРи' която изРа6отв!'и

'юпцп от гръцк! л едипис'и_

чески образц'. изкуство'о яа копяравето стиг!ало до високо Равнице' иа-*аР че се пускдл! ва пазара и дос1а швою долнокачествеви работп.

Римляните продъджавали д! 6ъдат саиостояте!яяв и]чусгвото н3 реалистичния пор1!ет' в епохат!н0 сул, л в т0я о6ласт се засилило

Фиг. 84' образец от 1|омп€ живоппс от времето яа вачзлото яа|- им4ерля7а.

Релефпте от епохата па цезар' както !' дРугите паметяици ва лзку-ст3о1о от ояова врехе свидетелствуват за оп!ти 3а сивтз яа двата пзо6Ра.

жпвоппста през | в. вс€ повече и повеце слу)к'и декоративни цели. в това вре}!е се създ.ват раз-

в! с1еявата жпвопис, прекрасви об'Раэци от коя1о са сти.||.ля до вас в помпе''

358

отдвл у]

впохАтА нА РАннАтА импвРия

|1!АвА хх!у

ср

пРин|!ипАтът нА Август

1. установяването на империята

след дългогодишнито граяда!;с!(и во]1ни' придру]кавани отпрос|(рппции) ковфискации ва зе!!'г1' прин],/дителви данъци' на-оори в армията' оягство на роо1.1 и господство на солдатщи_ната' италийското о6щество се стре!1'яло преди всичко към м'!р'!{ъп1 възстановяване на нормалния живот. 'Рах топапа" (рим.экият мир) бил ло3унгът' обеди!,яващ раэните групировки варобовладелското о6щество. най_активви'[е противниц].] на окта_виа!1 загинали в граждапските войни. останалите }(иви пред-ставители ча а!{тицезариаяските групировки били в подитическоотно!1теп!{е !]тслабени и де!]срали3ира!'и' 3а да 3апа3ят поло_}(евието си' тс били готови да ока)кат подкрепа !;а октавианили във всеки случай да се спора3умеят с ||сго. Буптовете ивой!{ите спомогяали да се по:!уляризира идеята за миналитецасгл']ви и м'!рни врсмена. .а лросгия Аиво1 на бла!очести_виге лра_1еди.0ктавиан. не ще с'ьмн'ние' .]ържал смР1ка затия настроенля и сдед връщавето с\1 в ит^лця той се стремипреди всичко да подчертае| че са настъпили мирни времена иче г'очва връщапето към добрите обичац ва стария Рим. вдноот първите действия на октавиаЁ била реставрацията на ста-ритс храмове. г'с']о' по думите на |тое12. -паяьът тъчел пая_)ки||ата си")' !' освстяваРето яа нови. ог 3] г' 11ататък окта.виан бил из6!{ра!' всяка годйна за копсул; в 29 г. той получидцензорск!,! пълподощия. въз основа ва които в 29-2в г. съста_зил пов списък на членовете ва се!1ата и прокарал ценза'който не се пр0карвал в продълх(ение ва четиридесет и двегодиви. Бролт на севаторите по овова време стигнал до хи_ля\а !ут]1и. це3ар и триумвирите въвеждали в сената своипривър)кеници! главпо и3между |{о!|']и|1ите и цептурионите' ок_тавиан изкл]очва от сената ония' които по прои3хода си не

]

15. Р.о0е!|]!5, в1.{йо, ]|' 6, ]5.

362

могли да принадлеват към вис1пето съсловие. с това се под_чертавадо' че той се грижи за достоинството на сеяаторскотозвапие; същевремен!{о това му давало въ3}'ожвост да изключиот сената привъР]кен!{ците ва Аитояий. в новосъставения спи-

363

на 13 януари 27 т. ок7ав|1ан сло)кил и3въпредяите сипълномощия и провъзгласил възста!1овяването на старата Ре_пу6лика|. като заявил' че иска да се оттегли в частния )кивот.1оя отказ бил, не ще съмвеяие, външен' както и настойчи-вите молби на севаторите да запа3и властта в държавата.същия ден октавиап приел ред пъл|{омощия' които факти-чески му осигурявали върхов|]ата власт. на 16 януари с' г.той получил почетния прякор Август (А08ц5[ц5,' което значи _ум-вохеп, или ,'възвеличен' (от бо)кеството). 1оя епитет се да-вал по-рапо само на сакрални обекти (!'якой храм, осветеномясто); сега той бил придадев към името на при1]цепса' първйячовек в държавата. октав|]ая променя името си' той се яаричасега: император (сзар Август, син ва бохествения (1прега1огсае5аг А!8115[!15, а!у| !||!115).

възстановяването ]1а храмоветс' съставянето на !|ов се-ватски списъ(! цензът с придру]{{аващите

'о

очистителни

жертвоприно[пения' възстановяването ва Републиката, сменя-ването на името му ' всичко това трябвало да обозЁачавакрая на периода на гра]{даис|(ите войни и началото яа нов век.Август излязъл !1а политическата арева като осиновен от цезари

'|егов наследяик. но установявайки властта си, о|(тавиан

пс 3а6равял съд6втА 11а своя пред1дественик. той не взел нитотитлата цар, пито титлата диктатор, отказал се от магистрату-рите' противоречещи на о6ичаите. и все пак въ3стаяовя-ването на Републиката било само привидно.Август станал единовластен управител надър)кавата.

2. Рпмският политичес|Ф строй в началото па империята

€истемата на извънРедните магистратури.ьлас1'а на пыус) ко,то се раз.ива'а в Рим в про:!ес{ наусло'(!]еяието ва задачите 1|А класовата борба и на външнатаполитика' подготвяла в ц3вестен смисъл установява|{ето !'амояархическа власт. и помпей, и цезар едновремевно държалипо |{яколко пълномощия. по същия път вървял и Ав1уст. не-товата власт. почивала върху съедивявавето на разни маги-стратури| несъедивими в годините ва класичес(ата Република.в негови ръце се намиРала висшата военна в'аст |прег!11п;той я има от 31 до 23 г. като консул' а в 23 т. получава!пре,]1гп па|115, която се разпростира върху всички провивции'от 19 г. той запазва до хивот 3наците на консулското достои['.ство. по тоя вавин Август има в1Ас'1а воен]'а и грахдавска

1 по'късяо сам октав!ав характерязирал това по'и'ичсс(о събп1ие

'през ше.1ото и слсд ка'о п!'у-шпх гр'жданс<ите во4ни' .сл"ч"в по в.соб!цо дов(оие с Р.в|нредни пълвомо'ция' а3 предадох в'астта над дъРжапата в РазпоРс)кддпс ла сеяат3 ила гРшсх{лл паго!- !п. (. ']' А..34).

Фи.. 85. императо! Август. статуя в прима_порта.

сък името ва Фктавттан 6т.:ло слох(ено първо' откъдето произ.лязла и неговата титла рг!псер5 5епа[[5. в републикаис(атаепоха 1ая титда била лочетва, во никакви осо6ен]4 пъляо-мощия и привилегии' освен правото да дава пръв мне1|ието си'принцелсът нямал. в епохата на борбата !{а Рим за надмощиев средиземпо море при!|цепси ставали авторитетпи хора, коитоупра)княвали лесъмнено влияние върху вътре11!ната и външваполитика (квинт Фабий максим, сципион старият и др,). след6ула припцепсите загубили преди{'ното си 3|'ачение' слагайкисвоето име първо в списъка на сеяаторите' о|(тавиан единвид възставовявал предитпното значеяие па привцепса па севата.

!

\

1,?

!

Ё

!

,

з64

власт. той командува войската и 11ма влас,| яад провинциите.€ някои от провинциите (императорските) Август се разпореяцапо свое усмотрение. над други (сенатските) той има от (23 г.)правото на висш кох1трол.

още в 36 г. (след победата над секст помпей) октавианполучил до)кивотна трибунска власт (1г|ь!п|с!а ро|е5|а5). от2з г. 1!1ь!п;с;а ро[е5[э5 се обозначава в неговата титулатура.половението па трибун давало на Ав.уст най_широки пъдно_мощия' то правело особата .{у свещена и същевременно единви] символизирало лемократическия произхол на шяла!а власгна Август. която то'' яаслели.'1 ог цезар' кой1о ня'.ога дей_ств} ва., ча'1о во'1ач яа популарите.висша] а военна власт(!,1 р е г, 11 п!) и 1ри6учската власт (!

';ь!п;с|а ро|е-5(ач) оили по тоя начин юри 1ическата основа вавластта на Автуст' титлата привцелс! която октавиан

в3е''| още в 29_28 т. (след със1'авянето Ба яовия се|{атскисписък) добива по.друго 3начевие' от|{олкото в републикап_ската епо{а. под |1ея се подразбира не само първият сенатор'яо и първият човек в дър'(авата. про]!'еня се и звачениото ватитлата 'император(. в републиканско време войската я да.вала на пълководеца.победител. |(ойто я запазвал от победатадо триумфа. но сула вече я запазил до л<ивот' Август явкл!очил в състава на името си' а в официаляата му титлаосвен това се обозначавало колко пъти е 6ил провъзгласяванза ип|ператор. 6 това се подчертавала особената му л!'1чнавръ3ка с войската, и титлата император постепен1о почвала даозначава вис]т'ата военна власт. в историографията здраво сее з1твьР1ила традиция-а ла се'.!аричат всичкиримски монарсиимператори. !ова не отговаря напълно на юридиче.ките пормиот времето на равната и!|лерия, но не се намира във факти_1|еско противоречие със самото положев!|е !!а яе!!ата. освентия постоянни фуякции Август се нагър6ва и с извъвредни.въз основа ва особеяи пълномощия той подо6но яа републи-]саяските цевзори три пъти през време яа улравлението сипрокаРвал ценза и съставял сенатски списъци. пре3 реме ваглАц\\ата 22 г. му било въ3ло)кено снабдявавсто ва стол|,цатас храна.

8ластта на Август по образец на елинистическите монархиидобива и религиозна са!кция' тя се подраз6ира както в са!}1ататит !а 'Авлусг". така и в о6о3начсни(то лсин на бохсс-вения{юли;)":освен това в ]2 г. в,|еобикновено тържествона об_становка при стечеяие на народ от цяла \.1.:алия \ь:уст 6или{6ран за всли!. понтифекс (ро|]!!"с\ _пах;пш5) и по тоя нз,чинстан:ш глава на римската религия' личната му връзка с

':!ялоторимско граж1анство била по!чертана в ти!лата '6аша на от(_чесгвото' .ра]ег ра!г!ае). която 6ила

^а!е11а на Август прс ' 2 !'

пр.'н. е. за поло'{ението си в дъря(авата сам Авг,ст се отзо-вава по след!|ия.начин: ,Аз надминавах всич!{и по а8торитс1.

з65

(а[с1о111а5), а власт ип|ах не повече' отколкото другите' коитобяха мои колеги по магистратурата" (. . ' а!!с{о!;;а'е отпп;ь.,5ргае5!;||..ро!е5|а1!( аш.еп л|] !]о апр];ш" паь|1| ч.1а!п сс!е]; чш| п!и;ч|1оч!е ;п пад;5!га!ц соп]е3ае {11егцл1).!

Ацс1ог!1а5 - вис]пият авторитет бил, по тоя начи!, по

думите ва самия Август, освова на неговата власт.

Ао..о'!'Р! е поня.ие от стапого пи!ско л1аво.8 !ър,.авния ).!зотацс1ог!!аз !ма! сев6тът;в оемейното лраво от з!с1о!!1а5 се ползулал опе-куяът; в о6иквовсяия говор би'о прлето да се говори за автор!1ет' яавл'яте,,яи в о6цеството ллда (пъ'ководц!, влдви сеяатори). Август 6и, пай-

римското общест3о. негов!ят авторлтет (а!с!о!'1а5) .ёче тол да1 вогре, !ея гир !а п.-сьо.о о6шес.во. кое!о

се о|рР!е от | ол}ти!ес/3!а сво6о!а са.!о "а да добие с' о.нойс1вие' |1е яапразно рах &офала {Рлмският мир) 6и, официа'ея ,о3}!г.(ойто вамсрл! и3р!3 в особен ре'игиозец култ. то' ав1оритет се крепе,, с-това' че Ав.уст п!о'ъл'€3ал да 6ъде воепея вожд.

войска'!а \а]1а на Август победата, тя била истинскиятизвор ]]а неговото могъ|]{ество' на веговия авторитет. 'мате-риална опора ]'а правителс1.вото -_ т(азва внгелс 6илавойската' която вече много повече пр|'личала на армия от иаем_ници, отколкото на старор!]мската селска войска, а моралнаопора вссо{]п{ото убеждение, че от това поло)кение ня1'аизход' че ако не тоя или опя император' то все па|{ почива_

'цата върху воеяно господство импсраторска власт е веиз-

бежна необходип'ост." 2

не претърпёли сьш1есгвечи пооме'!и. сеяатъг и прсз вреус-она 4в:ус- се смята за висш орган на п'2+,'''',а| в--!х, се.яа1а мивават някои ф1лкь;и нз нзрод'|ото събраниё' т.й 'о-6ива зако!1одателна и съдеб!'а гласт. Август прокарва рсдицареформи, които слагат ред в сенаторските заседани'.]! Броятна сеяаторите е уста!|овен на 600 души' Рец]ението ва сена1.апри{\об'в1 сила7а на закоя. в допя яа уставовява]1ето на прин_ципатэ' на ]3 януар\а 27 т., с'!'анала подял6ата на провинциите-пограничните провивции (сирия' трите галски пров]'!нции, се-верните о6ласти 11^ испания и др.) били признати за и}!пера_торски. старите' омиротворе!и провинции (Афрйка, Ботика,нарбонска галця, македония, Азия) се смятали 3а се!'атски ,{се уп0авлявали от проконсули и.!и пРолретори. назначав,ни отсената. ]|одслеяи били и имперските финансии. нарсд със ста_рата ха3яа ерарий (аега'11п), с който се разпоре)кдал се_патът' се сла!ат основите

''а особена |1п|пера1орска хазна -

1 Р. я. а. А'' 34-9 э ц гел ьс' !]Руяо Бау1) ! ра'ц ] христиаяс1во' со!ип0]ия ма|кса

и эягельса' т. ху' стр. 606.:| сспа.скптс сппсъци б!!и сзста!л!! !Р' пттп от сампл А!густ'

к.]!то 'олу!!л

специ'!пи л1лпо!оп1ия за [ов!'

€тарите римски дър:кавяи учрс'!дег|ия лро-дълхавали да съществуват и формално

|

,[

366

фиска. в ерария постъпвали приходите от сенатските провин-:!ии, а във_ф].тска - от императорските. сенатската хаз:;а се'чела мед!{и йонети, императорската -

златни и сребърни. Фак_тическ!' и ерарият се намирал в зав'!симост от импеРатора'който го попълвал със свои вноски.

}0ридинески пълвовластно учреждевие' сенатът лослуцноприема; предложенията на Август. които се разработвалио6икновеяо в съвета ва принцепса (сол5;||!п р!!пс!р;5). избиранпо я<Ребие изме)кду сенаторите. от 23 г. към Август. преми'яало ръководствоть на всички въ|1,п|1ополитически ра6оти.

във времето на Август про 1ължавали.]асенаРодвите съ сьбират и варо!ните събралия' в коми.ораяия циитё се приёмали закови по пре'4ложе-

ние на самия Автуст (1е8е5 |ш!ае) или на дру.и магистрати.в комициите се и1биралй магистрати. но тия избори ве билисво6о'1'ни: гласувало се .'а ония. ьоито 6или посочепи от Ав-густ по .илата на тъй нареченото !!5 со!т!!!епаа!!оп;5 - пра-во1'о на лрепоръка. по тоя начиа коми|]иите вьв врРмето на

Автуст са'послутшно оръ'ие в ръцетс на принцспса. тР за|у-билй политичесйо значечие. наскоро с'1с0 см'ьртта пэ Август'от 14 г. на н' е', и3борвите |{омиции съвсем преста{1али да сесъ6ират. 3аконодателците коп|иции 6или свиквани понякога ипо-|(ъсно, во нямали почти никакво 3в?чение.

.. в1в вре[]ето ва Ав: уст били запазени вс::н_магистратуРите \и уа;истра г) ри. (он"улатът пролължавалда бъде оная длъх(ност, към която се стремели хората от се_

латского съсловие' и за да се .'а0оволи често',!о;ието на

|1овече лица' 3а една година се из611рали }1е двама' а вяколкоко;су1ч;.1вама от гя\ вгтъпвали в длъя(нос'г на !

'нуари и

дава;и на годината свопго им" 1со_ч1)1е5 о{а'паг!;). а с..е, гя}ло рсд поемали упра9лепието други двойки (соп5!1]е5 5]:{1ес1;),

{е:!зурата загубйла г1редиш['|ото си 3ваче|тие. цен3ът ц -съста_в'яето на севатс|{итс списъци се извър1пвали от самия Август.Бр^ят па прсго0ите 6ил ||а]\|але!! 1о 1есРг: ф}нкции!е им би.1и

0а1широчи' уста"овена била сгпо!а пос.1едова']'ёл'|ост в 3ае_

[',',ст6 ", 'а'"сгр'',ури1с. но !(я1а1а,.м .1е;яост.]ависсла от

врлята на припцспса. {1еговото влияние се простирапо и върхусъдебните ивстанции, най_важните углавни престъпления се

разгле'{да!1и от постоянни съдебни ко!|исии (ч!ае51]опе5 рег-ье{пае'. сам Август по силата

'{а своето ;тпрет{п1т1 п|а]п5 раз_

глея{дал в Рим углавните дела и прои3пасял смъртни присъди.по някои дела апелационяите халби се подавали до импера_тора' като вис1!та съдебна инста'{|1ия. на съд при нето сс из_

пращали от Рсички провинц']и римс|{ите гра)кда|{и' обви|1ени втех(и пРестъпления.

;

3в7

^ нарсд със старите учреждевия от вре-эаРавдане на ям- мето на Август лочнал да се развива бюро_;;;;;;ъ:;;'";;;ъ; кратическият апарат. коио при''о6цвал

все ло_голямо значение. при съ3дававетот1а тоя апарат Август използувал на първо място личните сивръ3ки.императорските чиновници1 3ависими отяачало л!1чвоот привцепса' постепено придо6иват общодъря(авно значевие.на вист]]ите длъхг]ости се назначавали лица' принадлежащикъм висшите съсловия. измежду сепаторите се избирал пре-фектът ва гра да' според преданието' тая длъжност биласъ3дадена още в царските вре!1ена' но в репу6ликанско времепрефекти 1{е били назначавани. основната функция ва префектаяа града е 3апа3ването на реда в Рим (с!51оа!а !ть]5). във вре-мето на Август длъ)кността !!а префекта се заемала нередовно.при неговите приемници префектът яа града добил голямозначение. измежду представителитс на севатското съсловиекато яаместници на императорските провивци|'' се наз\1ачавал1'легати с !!рогрегорсчи ранг (такъв наместник носел гитлата1еяа|ц5 рго ргае1оге).

голямо значение лридобили в императорската б|орокрацияко1]ническите длъ)](!'ости. вене|дна кариерата на ковниците биладлъ)квостта командуващ преторианската гварлия -_ префектва претория' преториаяскитс кохорти охрапявали особата наАвгуст и следели 3а реда в Рим м ь и'гАлия' гдето 6или раз-квартирувани. измежду копниците се на3начавал п ре фе ктътна вгипет, ко!1то управлявал тая лровинция като собстве_ност ва императора. го,;ямо зпаче1]ие добили прокурато_рите, на |{оито се възлагало събирането яа данъците' упра_влепието !]а малки лровивции;те изпълнявали различ|1и сто-павски функ!1ии. г1рокураторите се ва3!|ачавали измежду кон_ниццте, ка](то и из}'е]кду освободеяите ро6и. от императоР-скитс освободени ро6и и ро(]и се комллектували дол|!ите чи.яове на и^)пеР0горсчага б.0гокрация. !:ояго по.късно цобилаизвъ!|ре4но голямо значев|'е в дър)кавата.

такъв би.ц полити.1еският строй !!а Рпм през времето ваАвгуст. още в старо врсме той получил името принципат'по-ради това це репуоликапските учре)кдеяия остават' во вдасттапривадлехи !|а лривцепса първия сенатор и първия човекв дъря{аватя' [1о този начин принт{ипатът бил особен вид мо-нархия в Рим.

3' 3аконодателството на Август

.( ловите закони' приети по !1оя инишиа-тива. аз върнах забра"ените вече в нашиявек обич'и я0 пра!сди!е" ' _ така опре_

деля Авгус]' пасоката на своето за1(онодателство. то се ва-

,,!

!

г

*

368

мирало в тясва връзка с настроеяията' характерии за господ_ствуващите робовладелски групи. италийското общество )]<а-дувало за мир' погледите ва мно3ина били обървати къмминалото' говорело се за ула.]ък на римските яр;ви (по'е5па'огш!п), за изчсзванс на традиционната вярност ([]ае5) и бла-гочестие (р|е!а5). Фще }Флий [е.ар на6еля!ал рел реформи.целещи пов!игането на общес]вената Рравствеьост. Августвзел ре.]ица мерки в тая лосока ощс в 28 г.' но ллавните ]а-кояи 6или прокарани в 18 !. пр. н, е' целта им 6!'1ла да 4а-здравя'г семействого и ]а увелич]т 6роя на 0Рмски1е |рач_

'ани. за лица от сен,]1орского иконничсското сословие се

установявало 3адъл)кителното встъпване в 6рак (|ех ае п1ат!_|ала'5.ота]п|ь!5)-; с1,с специални закояи протйв разврата (1е9ез1!1!ае ае а0ц1|ег],5 соё1сепа]5) били въведени строги наказайияза 1]ару||]аване на съпруя{еската вярпост. мъ){ът

' 6аща7а

'1ах(ената' виновпа в прелюбодсяпие, би.ти длъжпи бе3 друго дапривлекат виновната и ней|'ия лю6овник къ|{ съдебва отговор-!{ост; и двамата се подлагал!.! на сурово ]]аказание. 3аконътот 9 г. на в. с. (1ех Рар|а Рорреа) впасял разгрэничение ме)кдуневстъпилите в 6рак и бе3детните. ипуществег1ите права и наедвите' и !|а друглте били в извество отпоше!1ие ограпичени;едновре}1еяно с това били уста!{ове!,и ог1ределени преди!1стваза лицата, които имали деца, в ро6овладо'1ското обцествосемейството оило ос}!ов!{а ,{летка на социал{.|ия )кивот. заз;1ра-вява'{ето ва семейството озг!ачавало и заздравяваве г'а трада_ционните обществе1]и устои' ра3клатени през време на гра)к-данските войви.

в духа на староримската традиция Август прокарал едит{закон 3а ограничаване на разкот]1а.

закою0лФсшою на Ав !.) 6!.!о п !!ен!1ра вам'яие'.]а я.!о 'вор6и !оегите з; яР|о .^ворели п'б]..цисти!е и и.тор.!и.е. вт1росу!"' сь!о'а.!и г |!Р.о' 6и..и гр.д.!с! на сецат

кфе6анипа н' оош"с!всного въпроси са и1Разспи пай добре о1 историка тят ллвпй :

'|{и. !е моксм да тъРп!м я!то

лороцпте ся' нито средствата за лопР3вявето и!" (пес у1|'а ло51!а' пес 1с-пеа'а ра!| ро55!!!ц9.1 |1а то31 закоподате!ство съчувствувал!' както и}глехда' кояссрваторите; то е 6и'о навяр!о попу!яр!о в ята'ийскпте !'увп.!ипии'

'дсгоб'лп ]2па1ени с|ар,!е ссуеляиврь{ки. от стро!о'о ргламь. на

закон!.е би. и недо3олн4 к . ьрседи начинп да

сам Август бил принуден да прило'{и закояа 3а прел!о6о-деянието отначало към дъщеря си (юлия по_старата)' а сетпекъм внучката си (юлия по.младата).

369

телс1во нямало пужда от осо6ени допълвения' утвърдяващиправата на ро6овладелците' Римското право винаги казвало. чегосго !аоя! и1{ал власг на, живога и суьр!.]а на своя роб.и Август си поставял за цел да потв'ърди непоколебимоёттаяа тоя принцип'

. изброяьаА{я деяви'та си, тол лзтъквал като своя заслу.а' !е презвре!р 3а Робскаи вп'н. (ь!!!цп сРп !]е}. по0 ьо9]о по!р ! !6Рьал 6оРб;тасъс ( гкст 1!о!пеф' роби и |/ 1!е,ал

диоч к'свл ра.прав!' .ё оащата на едйн ',адсенатор' о.од(н 33а олит да ор!ани.ира з1'овоР поо!Рв А!гус1' въ33нз-рагид

п пу.ва, на свооода роба сп' ьо{1.во!о !} 6я!ство. и ра1пона'! 1а Ар[сг оня роб' колго'ра|кргл за:овора'Ав ус! ос1авил нен]ьа фна' с 1ова с0! я виц (сче пРРР!епс0г не мевду по6Р[е : :оспоЁао-

'"в !один.11е !!а граждэнските войн!т се нзтирали хора,{оито эалавял,-] _о потиш ата минувачите и ги гравели ро6и.пякои граж]ачи. 1а !а и{оя'!|ат повикваяе!о в армия-а. ф,.{к_гивно се п,]цели ро6и. но гре !присмчиви хора прРвръ!цали таяФикцип в леиствите']нос1' и свобо (ните с.)апали 0о6и' 3а бопбас !ова явление_по запов.д на Авлус1 била извършсна реви!ияна ергаст1'лите..

Авгмс: се с:ремял !_а о' раничи осво6оядаване1о на роби ге'законь1 на !'ти а 1*,' ' ''

, !!г_ яа я. Р' у.г"повяшл] + :ос_по!аРя1 !ожЁл да оспобож[а0а роои!е .и .а!о 1ри опред<леня усл.вля:пр.1ви*'ала(е вь.Расг!а 1,ж0авани' роб.3'коч "тна ФуфР4 ьа ни яи 4:2 ' пр. н. е'1 оР]в4]авал оРоя на 1ооите' осво.

Б 10 г' яа н. е' с особено сенатско постаповление билпо1',върдеп старият репубдиканс!(и 3акон, по който в сдучай |{аубийство на господаря се осъ)кдал!1 на смърт всички ро6и' на_мира'ци се в |{ъцата.

в комен !аоии|Р0а 6!0Р преппа'.на по друг

се 4Ринудят със страх от смъртно яаказавис роб!те 'а

ла3ят гослодаря както от стРаяа ва домашяите му' така! от страна яа !ухдяте. 6яха въведе!я сеяатскд3орнос11а на всичкл ооби. лр!чадлеАаця на граждави'

6мърт{а от-ръката !та дома1ц'.|ите ро6и винаги 6ила реалнаопасност за робовладелците. дър)кавата в3емала мерки даопази господарите от поку!цения от страна на мпогобройнитему дома1дпи слуги. не 6ида и3чезпала и опасността от масововъстание на робите. тацит разправя' че ва префекта г!а градасе вменпвало в дълг да обуз!ае дързост.] а на робите й наония н(спокопни грач{дани. кои|о се подчиняват само на силага.!

по тоя начип законодателството на Август трябвало дазаздрави устоите |{а римското ро6овладелско общество, раз_клатени през време па гражд9нската война'

завояодателнитешерви' заеягащи

подаря над ро6ите

Август лрокарал ред мерки' които тряб_вадо да подчер'1аят лраницата мея(ду ро-биге и свободни1е' през периола. кой!олред1псствувал принципата' властта на гос_

6ила раз:слатепа. г]о римско'1о 3а|{онода_

! п. я. а. А., 25' 27.! врга стул

]|)!яс51а' хх|х' 5' 1.1 -|'а с | [., Алп.' у|' ]!.

за провинени ро6и, !ои1о работеди

!:1 ! |!., ], Р!ае1'' 9.

з7о

4. социалната политика на Августустаповенйте през време на Август политически поряд!Ф

оз;ачавали приклю]ване на криза!а' преживявана в продълже_ние на десетилстия ог римска']а държава. те били тър'(ествояа военната ди|сатура и на развивад{ия се бюрократи3ъм' 3а-силването на имлератоРската власт' 3аздравяването на армиятаи създаванРго на бюрокра !ически апарат са неи{6еАна после_ди|а от преврошането на Рим от град_държава в ичперия'включвап1а почти всички страни на средт{зейяоморието. вре_мето на Август е отбеля3аяо'със столански подем' преди вс!1чко\7^ итал|1я' която постепевао се съвземала от жестоките опу_с1о1пения' понесени пре3 време на гра}кдаяските войпи. следустановяването на и!|перията лрестават гра'(данските войни исе въве)кда ред в управлен!!ето на провйнциите' г]овите поли"тически отно1!тения се отразяват 5ла.оприятно и върху стопан_с!(ото Развитие на провинц!|ите. за тях времето на Августозначава завой в развитието !та с'гопанския и култур[{яя живот'Ё{а за:ал романи"зшия!а прави го']еми у.пех]' а в изгочнитеоолас ги окончателно се за3дравнва ри11с{о',] о госпо .с !во' вкоето са заинтересовави вис111ите слоеве яа местното паселе-ние. новият политически рФ}(им съдействува за за3дравява'{е,! ои развитието на много области. това са, нс 1це съмнение' про"1ресивпите му страпи' |{оито са намерили отра'(ение както ви!(оноли|(ата' така и в културата на Августовата епоха.

в становището яа Август към развите слоеве на сво6од_!{ото римс!со наседение |цс намерим доста мпого черти, общисъс социалната полити[{а на юлий це3ар: и за Август е ха_рактер|{о лавирането между развите соц{1ални групи' но пре3време на дългото си улравле!|ие той проявява ло-голяма пред-лазливост' стреми се да подчертае своя консерватизъм и дапока)ке' че в римс|(ия )кивот !{е е настъпило

'тищо ново' а се

възстановяват старите' 6ащини порядки'

_ това е харак']еоно прРди всич!(о з:! взаи1'о-"?;"";ж;: отношечи;та му със сена.1орс,{о!о съсло_

вие. ||оследно!о не оставало непроменено'през лодините па гра'(данскйте войяи слезли от сцената достамно.о видни представители на 3натните римски родове. в се-ната имало много

'вови хора!,. Август о|(ончателно установил

за члеповете яа сената цеяз от един мил].1он сестерции.€ъставът на сената се установявал от самия принцепс, ;ойтопо сила!а на особеяи'л "лломощ,1я 1ри по.]и реви]ирал спис|.цит- на сенатори!Р. 0фициална цсл н.1 със!ав'нето на яовигесписъци било да се и3ключат от сената ']недостойните{ хора'яо' не !це съмпение! от сената били изго}|ва!ти най-подозрител_.тите !1у членове, предитпни противници па Август. Реви3иятапа сенатските списъци била п!ярка' малко популярна ме)кдусенаторите; на заседанието за ревизия на състава на се!'ато_

371

рите в ]8 г. Август присъствувал в броня и с меч под дре'хата; сенаторите се добли)кавали до него един по един ипредварител!то 6или подлагани |'а претърсване.

представителите на старите семейства 3аели в сенатапочетно място. те се избирали за висшите длъжяости' на тяхсе давало улравлението на провинциите' подобво на цезар,Август увеличил броя на патрицианските родове' но същевре_иенно Август сс с!ремял !а подчергае. че лривулегированогоположение на с]арата аристокрация зависи о! благоволениегона принцепса. 1ой оказвал материална помощ на обединява_щи'ге аристо!(рати, видн|! сенатори изпълнявали негови поръче-]'ия |(ато иегови ,'приятели- (а|п|с!)' придру)кавали го !(ато

'спътниц!1!! (сол]!1е5)' Без разре1пение о'г принцепса викой от

севаторите нс можел да папусне италия, Август не долускалникой сенатор да спечели популярност' по-го.цяма от неговата.Блин о: сеьа:орите' в !{;(Рство'о си на с_{ил' организирал засвоя см'гка !ас"нето на пожаригР. цвгус. и.,дал ра 1порежд0не'според !{оето гасенето на пожарите 6ило оргаяизирано па дър_)кавна сметка. на сенаторите се за6ранявало да дават игриповече от два пъти в година1'а' а и броят на гладиаторите втил игри пе бивало да надмйнава определено количестводвойки. официал'|о !ова била 6ор6а с пра!осн,чесгвото'авдей_с!ви;Рлно.г с това се поп'ер.авало' '!е никоя не оРва ,па над_

мпнава принцспса с бляс'1'ка и мащаба |та 3релищата.Фказвайки внимание на хората от старите сеп{ейства'

Август въвежда в сенаторско достойпс1во ''нови хора{' главно

произхох{дащи от и'галийските !радове. той въвел в се]'ата

'цвета ва италийските 1(олопии и муниципии"' както казал по_

'.сно за ,его император кл<'вдий.

в отноп1енията мех{ду принцепса и сената през дългото. управдение па Август се набл|одавали коле6ания' мех{ду се_

наторите и!!|ало доста 11но.о хора, които били задължели т1а

Авгугп д 16 полкрсплли. но ос]авали и против'|ици на яовия

'о'й'" '"с'" ре.{и;' оло]и1!ията вземала ръзни фории. |1рогивАвгуст били съставенй няколко заговора' участниците на коитопринадлежаля към видии сенаторс!(и семейства; но тия заго-вори по нищо не лриличали на заговора срещу цезар: 6роятна с'],за|{лятяиците ъил яе3вачителен' заговорите 6или лесно

ра3криванй и виновниците в ловечето случаи понасяли суровина1(азания. в 3аседанията на сената яоч'ги винаги се прие_мало онова' което се предлагало от самия Август или се вна_

с,1.]о на р3зг'1е){ анё п!, негова иА,'1цйаг\1ва. ц1к.]р че разисква_ния'а пон!(ог2 6ивэ:и 61рни' опо,и.иоРност!! се !.,р;;ззлвала

в раз!!и реп]:ики и забе'ё'ки, в загатвания за загубената пре-

диштпа свобода. към края на управленисто на Август опо3и-цио!]1]ите !1ас']'роелия сс заси'пили; пръс1{али се а!ю!|имни пам_(')сти и !1ас|{вили; н'|(ои сена'гоРи би,1и 3аточени в островите.

'с,'грц' тпзсг;рг;о пп п1 !а1' па !! п' у. х11!' |. |, [ ], п. ]66в.

372

но сенаторск;та опо]ишия била малко активна. идеалитена сенаторите се намирали в миналото. увлече'1ието от р'м-ската старина, която йм се струвала

'златен век{,' въвхваля_

ванего на старите рРп)6ликански до6лссти. прекловение1о прсдлоследните рРпу6ликан!1и катон младия, Брут и касиието крътът от идеи' характерни 3а политически'| миро.лед наримската арис!'окрация, както лрез вРемето на Авгусг, {ака ипо-късно. паи'я.Рь изра\ .|1я А!7е|1 на[1ерили в рииската

'.с1о.риография от времето на ипшерията. Ёо след йато загу6илополитическата сила, се!таторското съсловие още запазваловсиччите си предимства в иконо'!1иьа]а. преход.'т към тоРар_\ияга не променил основите на римския о6 !ес.1вен рел, а елйаот-главн.{те чер!и на тоя ред било сдоо!о' почиващо върхурооски труд з.[!ев'адение' кое!о, в'1преки сътрРсени] -а о1времс!о ча гра!{данс]'иге во.Ри' лроцължавало да остава пре_димяо сеяа']ооско. |цро!о ]еуевлацен,.{е създава')о на сена]ор_с|(ото съсловие извест!|а независимост и това водело къмконфликти ме)кду императора и сеяаторското съсловие. но въз_становяването на мира и на лривилегированото лолох{ение насенаторите карало римската аристокрация да признава и даподдър]ка властта ]та императора.

!чц"*]9"'_чР91 второ мяс']о след сенаторското съсловиевРемето на нвгуст заемало конничоството' А6густ 1станояяваза ко!{нипите ценз от 400 хиляди сестерции; то{1 сп!ята конни-чсството 3а съсловие (ог0о)' всяка годи|та се урехдат ларади'в които участвуват всички ко']вици до тридесет л пет годи{!]павъзраст. Август ревизира списъците па конви.|еското съсловие,на ле!остойнигс 11у членове сс налагат наказания' всичко,1оватрябвало да лов.1игне престижа и значението на коняи!(ите вримската дър)кава.

в състава на конническото съсловие могат да се от6е-ле)кат два елемента: старото'

'наследствено,, ковт{ичество' свър_зано с римската аристокрац, я' и новото' състоящосе отот'ичилисе по слу)кба военви, най-видни представители в^ италийскатамуниципалаа

-аристокрация, за6огатели освободени ро6и' вкрая на Републиката ко!тниците ве играели всче осо6п!ла роляв лолитическия живот и вместо участие в лолитиката предпо_чи1али собственото си обогатяваве. [1рез времето на 4вгустнови'!е елементи ва ковничеството добили господс1вувощо3начевие. извест!ти са случаи па ведоволство на конвицйте от3аковите за задъд)кителния брак, опитите им да се отклонятот военва служоа' но в основата си тоя тънък слой бид опорана принципата. Б ръцете на конничеството останали разви!етър]овски и лихварски операции. Август се стремял па из_лолзува !еловия опит на !(онници1е. той им давал най.раз.лич!1и стопански задачи' в лровияциите те били назначаваниза прокуратоРи. коняичеството пос?епенно добивало 3начевиена чиновническо съсловие.

37э

спрямо римския ллебс Август довел дологичен кРаи системата на ра3давания' на-

чалото на която бядо сложе!]о от гай гракх. повече от 200хиляди граждани всеки месец по'учавали 6езплатно зърненихрани; осве'.! това Август неведнъж ра3давал на малои!1отниграждани |1ари' при което всеки получавал до 400 сестерции.наистица, когато тълпата поискала виво, Август отговорил,че Агрипа прокарал добър водопровод и че в Рим нямалолипса от вода. 1

голямо впима| ие отделял Август на организацията ва3релища. изброявайки деян!!ята си' той ра3правя, че презвреме ва гладиаторските игри, които давал ва народа' на аре.ната се сра)кавали общо в3ето до 10 хиляд! гладиатори, из-6вт11 6цли \о 3.50о африкански диви хивотни. с особено бо_гатство се отдичавалй тъй нареясните1 секуларни (вековни)игри' уредени в 17 г. пр. н' е. тия мерки задоволявали пле_беите, които \'скал\1 "хля6 и 3релищаФ (рапе| е| с!гсеп5е5),като се помирявали със 3агу6ата на {1олитическата свобода.могат да се посочат само два случая, когато се появила по-литическата актив!{ост на пле6са. в 22 г'' през време |'а

'лада'вародът искал от Август да приеме диктатурата. Август, който,изгле}кда' се опасявал' че това може да доведе до ковфликтс аристокрацията' ва колеяе молил да го освободят от таячест и се о!раничил с извънредни пълномощия по снабдява-нето ва Рим с храни. в ]9 г. Август отсъствувал от Рим ив столицата при и3бора на !(овсулство се подновила борбата'както във времето на Републиката. особея услех имал 1{арквгнатий Руф. това принудило Август да се върне в италия.той предпочел кандидата от сенаторската среда, а вгяатийРуф загинал в тъм!ица. тия съ611т11я сочели опасвостта отвъстания на плебса; Рим се па3ел от преториавска гвардия'градски кохорти и отреди нощна полиция. по тоя начин Ав-густ лишил ри1{ския плебс от преди11]ното му политическо3!{ачение. Ра3даванията и зрелищата тря6вало да отвлекатгРадското населепие от политиката. същевремевво 6или'взетивсички мерки' 3а да се осуетят вълне!]ията на свооод1{отобеднячество.италийската иуви_

ципална арцсто_ит^]\'1йската муниципал!1а аристокрация'яякога

''едоволна от политиката на триум-

вирите' се при!'ирила с октавиан ощепреди окончателната 11!у побсда. 3аселените в градовете вете_рави о6разували о||я социален слой' който безрезервно подкРе-пял Август. А и другите представятели на господствуващитеградс!(и групи му оказвали подкрепа' италия пострадала отлос',]ед|]ите грахдански войни, но италийските дейця запа3илиприпилегирован!) поло'сение в провинциите.'Римският мир'

1 $ !!.!' ^1!,{.,42,

|; са !5. ]),о.' !,|у' ]]' 7.

374

спомогг1ал за прииждане на 6огатства и развитие на размя-|!ата: в мяого градове (особено в кампания. както и в север_ната част ва полуострова) се ра.]вили 3,анаягите и италийск[1теи3делия се явили в много провивции. 'впиграфските данн' исведевията на литературните извори показват' че италийскитърговци' ползуващ!! се от привилегиите на римски гра}кдавиводе'и търговия в най_отдалечените кътчета ва обш1ирватаримска дър'(ава' видни представители на италийските градовеполучили коннически и сенаторски ранг. за !|астРоението надолните слоеве на италийс(ото населеяие не се знае многонещо, но' не ще съмнение, във времето на Август муниципал-ният )кивот бил далече от упадък и в изборите па мест]1итомагистрати вземали активно участие всички слоеве на сво-бодното население.

във вРемето на Ав!)'гт стават значителниполн'ивата на яв' проме;и в управленисто на лровинциите.-

ц**' Раз:!елянето на провияциите на сенаторскии императорски ои,]1о едно от първите

действия лри установяването на принцилата (ва \3 я,1уари 27 г')'погравичвите провинции били дадеви на императора! а ста"

ряте' успокое!{и провинции оставали официално в разпоре)к-дане !|а се|'ата. в пограничните провивции били дървани вой-ски' които' както и след победата над Антовий, оставали и3_цяло в разпорея(дане на Август.

Ра3делявето !1а провивциите съвсем не озвачавало пъл-вия отказ ва императора от вамеса в работите на севатскитепровинции. сенатът назначавал там лроковсули или пРопре-тори, но Август им пращад сво!] нарехдавия. в киренайканапр. той по своя власт въвел нов ред ва съдопрои3водството 1.

на Август при!{адле)кал съдът над ри!|ски гРая(дани, обви.]|ени в сериозни престъллевия. у не!о постъпвали апелатив_ните жа'би ср(щу решенията на местяите съди'ища !ог!' вония случаи! когато тия решения 6или произнасяви от сво-бод|1и традове.

Б провинциите Август |]е само бил смятан за висп1е лицев дър)кавата' но му се отдавали и Религиозни почести. почтивъв всички провинции се изграхдали храмове' посветени набогивята Рома и на Август. при гдавния храм т1а провинциятасе събира"!и всяка година

'{реци от разн]]те градове 3а тър_

хествено моле6ствие. това събравие (сопс!!!пп) яе само из.вър|!вало богослухевие' яо и отправядо до императора молбивъв връзка с местяите работи. култът ва Август и на боги_нята Рома се намирал в ръцете на местната прив'легированааристокрация и бил изра3 ва лоялвостта на провинциалното

1 вд!кт!те ва Авг}ст бил! намерея! ва място!о яа в'когашпа ки!евав |925 г. пРово!ь! и коцсн!апии1' им вж. !!. А. ма ш кяя' эдик,!'| Аггу.та изз киредаоьи. .'вестьич !гсвяеи и.то]1и!!" }Ф 3 (!]' !!,]8' !|г. |о0'

376

население и средство за пропагаяда в пол3а на Август. поли-тиката на Август спряп1о провинциите не 6ила еднаква. ста-рите провинции по']учава'1и в негово време привилегии. въвеж-дал се ре,1 в данъчяата система. 3ак}пуването на ,паяъците небило окончателно уяищоя(ено' но 3агуби,]1о предид'вото сизначевие, тъй като мвого давъци се съ6ирали направо от про_кураторите' назначавави от Август. в отделни провияции, на_

пример в кире!1айка, привилегировави грули от местното на.селедие получавали наред с римлянито правото да участвуватв съдилищэта при ра3гле)кдане !,а нака3ателни дела' !]ред'вик'аци смър1нолаказание: са}'о от прови|!!]иали били сьста-всни та11 съдилиш а',та 3а ра..!|лехданс на грая"!ански !сла. сособено севатско постановление бил създаден опростен редза разглея(дане на дедата за и3нудваяе в провинциите; прие_мали се и се изслушвали делегации от градовете. които честопъти се оплаквали от управитедите на провинциите. всичкития мерки трябвало да съдействуват, за да се съ3даде в про-випциите слой, заинтересован в запазването на римското гос_подство и подкрепящ империята. ввгелс казва:

' . !мпе'

рията не само не премахнала тая ексллоатация (на прови|1'ц1]ите - н. 1\4'), а напротив я лревърнала в система." , вдивот моментите 1]а тая система се състоял в това. че къ!] та3иексплоатация се допускал и лривилегированият тънък слой намеството населевие' друго било положението в вовозавоюва-ните провинция. жестоката и безсрамна експлоатация на ме_стното население предизвикала въстания в испавия (24_19 г.пр. в' е.), павония (6-9 г. яа н. е.) и герп|а|'ия (9 г. ва |,'' с.).

след покоряването и след потушава!'!е1о яа въставиятакъм новите провивции се устреп|явали римски и италийскифинансисти' там сё закарва1и колонии на ве"ераните. Римскитеёе..ища отвачало с оществували о6особено. но с течение |!а

вреп{ето римляните и \4-'ал1|йц\\1'е1 съставящи привилегирова!{ияслой па васелението, се сливали с мест!{ата аристо|{рация,която усвоявала латинския език и римската култура' в новитеобдасти се внасяли италийски стоки, оттам се изнасяли разниселскостопавски прои3ведевия и суровини; испания и крайду_навските ра',они, особено норик Аавали ме7али.

Ф1 новиге изгоч;пи о6ласги осо6ено значение до6ил гги_пет' юридически вгипет заемал по-друго поло)кение от оста-налите провинции: той се смятал за со6ственост на импера_тора и се управлявал от префект от конвическото съсловие.Ав;ус1 действувал в вгипет като лриемник на "г1агидите и аков другите провинции му се покланяли яаред с богипята Рома,'го в вгипет го почитали като 6ог и спаситсл, вечно я(ивияв1,зл|обе}т напта

'^ из11да. г1р1, последни1е !1толемеи 6или за_

' энгг.!|с' '.ро'с{б*0.диР

сс{||. час1ной собс!веннос'и Р госу'''п|'стп|' ('о1пп''пп{ могксп /:'пг.'![с.' |. ху]. ц' ]' сгр' |'5.

376

дръсгени налоигелниге съоръжения' за]ова една о! п;рвитемерки на Авг\,с! 6ила о.истване.]о на каналите. при лослел.ни!е п]олемеи в ушърб на цеятралната власг се 33асилиложречес.вото' наскоро след покоряванс.]о на вгипе! по за'1оведна Авгус1 оила и]в1ршена ко'|фиска!!ия на 3еми!е. на първомясто на храиове'|е' '[ова. както и за.илване'о на .{ано0ниягнет, гредизвикало сред !|асРленисго вьзмуцение. по1у-11епо отпървия префект на в,ипе!. корнелий [ал.- ймлератор'"т полу-чавал от [!ипе] о.Ромни приходи. Ёдна тре:а ог всички по.треони 3а ]рада Ри.: зьрнени храяи посгъпвала о. вгиле!'г,липе']ски']е храни дава.1и на императора възчояносг да сна6-дява с хляб римския градски плебс.

по тоя начин от времего на Авг}с1 се проуеня поли!и_ческата роля и политическото значение на провинциите- въввремето_на Август още 6ило запазено ]|Редимственото поло)ке-ние на Рим и ва италия. 3апазени били в [|егово вРеме и съ3-далите се в хода на продъл)ките'пно1.о политическо развитиеосооеРос!ц на отделните провинцуи но пос1епеяно тия разли_чия се заличава'' Ф,; приаа:.к към града :ьржаво' о! ,иие_нип на римс!{ия народ' (Ргае0|а рорп)! Ропап!т римски.]е про_винции стават части }'а едно едипно политическо цяло' Августсло)кил основите |1а провинциална1а политика, която била раз_вита от неговите приемници.

5. Армията във времето на Августвъв времето на втория тРиумвират глав!1а роля в )!Фгота

|{а дър'кавата играела армията. в тече]{ие 1та късо време ар-мия!а сд про!ивопог!авяла поч!и на цяло!о гражданско насе_ление. ]я станала опасна дори за самиге управни.!и.

'(ои.1о се

оолягали на нея-

'' Авгус: реор;анизирал ар\4ия1а по такъв нацин, че об'!я_

гаики,се на яея' да може-да господствува над имлерил1а.командния1 със',]ав оил подци||ен на Авг)с!. цяла1а ар_

мия трябвало да съзнава' че се управлява от ъамия Август'иче само ог него зависи кар.1ера1а на все|(и воин' зяачителенброй войски бил )волнени' мйо3ина войниши подучили зе1|я вновоосцоваяите колониц други - големи парични възнагра)к-дения' и се върнали в родвите си муниципии.

във времето на Август става,о окончате''1ното премина_ване ,(ъм постоянна |{аем[ а армия. Редовната армия 6ила раз_квардирувана и,,{з погранични!Р провинции' към края на царуване]о на Август тя се със!оя.4а о1 25 ле!ионя' наброяваш1иобцо около '50 х,;.:яди души. лРгион.1.( се п0полвэли с рим_ски.!раждачи. предично итали;ски }{и!е..]и. още във времёгона Авгусг полълване!о на ррдовни.е войски създавало ;ъ0но_гии' доорово.1ци се намирали все по_ма'!(о и по мал!{о' в и'}_н.1,очигелни- сл) чаи с!ава.1о нужда да се прис!я: ва ло прп:ну_д''|.'1ен на0ор и дори [а се я.бират в легио!]ите освооодс!!и

377

роби' надарени с право на'гражданство' в изтоцните провин_ции войските се комплектували главно от заселените там рим-ски граждани. наред с оспов|{ите войски имало и спомагателни'при1авали |(ъм о',|делни легиони. спомага|слни1е войски секо!1пле|сув:ши главно от провинциали. легионът бил подчинеяна легата със звание на пропретор (1е8а1!5 рто р!ае1оте), упра-влаващ провинцията' иди6ил комаг:дуваг: от особ-е;' дегат (1е9а1!5 А|18!51;1е8;оп|5). към вист1]ия ко_мандея състав спадаливоен|{йте трибуни' легати_те и военните' три6уни сеназлачавали измея{ду лицаот се|таторското съсловие;префектите, които коман_дували спомагател]1ите от-редиивчиетоведомство6или оръжието, лагерите,снабдявавето на армиятаи т' п.' оили от конниче-ското съсловие. към сре_дния командсн състав спа-дали центурионите| коитосе лазначавали изме'{дувойниците с по_продъля(и_теляа и до6ра слу)кба. заосо6епи заслуги центурио_ните мох{ели да се надява,1да бъдат причислени къмковническото съсловие ида получат по-!1ататъ11]нопови1]!е!{ие по слух(6а.

простите легиопери по_стъпвали в армията на 17до 20.годишна . възраст.€.пу:кбата траяла лродъл_

Фиг.86. преториавц,. детайл от мрамо_рея релиеф.

1!

)кително време от 25 до з0 и дори до 40 години. всеки постъп_ватц във войската бил свързав с |(летва 3а вярност на Август' дис-!ипл'нага се поддържала със строги мерки: телесяи яакааан,1я,изпращане на ]еж!(а работа. прРмес,ване на цели части в дру!ипровин!]ии | пречес1вания!а и изпрашачияга яа ]ежка работаоили средс!во за оороа с прекоуерно разви!ия корпорагивендух! които осооепо се засилил в годините на гра)кданс!(итевойни и често пъти сломагал 3а войнип1ките 6унтоБе и мете:ки.

в привилегировано поло)кение се намирали преторианскитек()1)[и' разквар'[иРувани в самия Р\1м и в и\алия за охрапа на(}с()()'[. ]]а ||м|!ера,!{)1]а и за ]1о.,(д'''р'(ане на вътро!шния ред.

з78

пре!орианците получавали по_голяма заплата и с1ужели ло-малко време. о1колко',]о другите '')егионери' особени ко}оргиносел].1 полйцейската слуя{ба в Рим (соьог1е5 !гьапае и соьо;1е5у|911цп).

Армията, дисциплинирана и реор!?низирана' о6разуваламатериаляата опора на властта на Август. тя била предмет напостояннито гри)ки на императора, вземали се всич|{и мерки, 3ада се лла_-!а редовно запла!а1а на войници!е: за обез!е' аванена ветераните била уредена специаляа каса, която пла']ала наветераните уво]1нителни пари (аега!!11!п п{!;1а1е); но тъкмо влривилегированото подо'(ение на армията се криели и опасви3а императорската власт моменти. в първите десетилетия наз_начаването ва новите императори зависело от пРеторианците.по_късно, по думите на тацит' била откри'га тайната |'а импе_раторската власт (а!сап111п ;прег]|); императорът могъл'да бъденазначаван о'г войските .'е само в Ри|!' но и в провинциите. 1

6' 8ънтпната политика на Августофициалната вън!]1яополитическа програма на Август, от_

разена в изорояването на неговите деяния' възвестявяла траенмир, осигурен чре3 победи на сухо и по море. 1ри пъти'въввръз!{а с временно'го лрекратяване на войвите Август затварялхрама на янус, докато преди !{его тоя храм 6ил затварял: саптодва пъти. обществените слосве' близки на август, ви'(дали внсговото лицс пасдедяи|{а на победоносния цезар, очаквали от]{его победи и раз|]1ирение на римската територия' но за раз_ли!(а о1' осиновителя св, Август проявява във вън11]нополити_ческите въпроси извест!{а сдърх(апост и предпазливост. исто.рията на въ!|!цвата поли1'и|(а на Август мо'{е да бъде разде-лена на два освовни периода: от 27 г. пр' н' е.до6гбд' на н. е''ког,то става,'1о 3агра6ването на лякои територии на запад иримляните постиг|'али дипломатиче ски успехи на и3ток, и от 6 г''до14 г. на н. е., колато рим.ця!]ите били принудени да премина'г къмсистомата на о'гбрани'[елната полити!{а' хара|(терна почти 3ацедия се'гнет11ен период на Рл!!ската империя.

'. в пъовия пеоиоц на своего !ар] ванеАвл)с] воде.'| 33авпеватРлни войни на 3а_

пад' като се с1'ремял /'{а докара римс|ште грапици до естест_вени предеди. наскоро след установявавето на прияципата 6илозавършено покорявале]о

-на пиринейск,1я полуос!ров. срРщуЁим се вдигнал|| кан | аори ге и ооед;нили сьседни1е п-е_мена' от които по храброст и много6ройцост особено и3п'1'(_вали астурите. в 26 .. пр. !'' е' в испапия отишъл сам Ав_гус1. за да-.ъглас}-ва военните делс1вич ]]ро!ив ьеп0ия!..!л.!ая ьо'1на бу1а особено теж](а ]а ричлчни.с. .ъй ка1о !с !Р!б_ва',]о ла во[оваг в '|епо1на!а и те-{ка об' !ановк;. срс! !].храс1'р

379

и смел враг. в 25 г. пр. н. е. астурите и канта6р!те били по-корени от легатите на Август' но наскоро отново въстаяали'като се 6орели срещу римляните с и3вънредно голямо о)кесточе_ние и 6или окоячателно подчи|:ени от Агрипа чак в 19 г. пр. н. е.

оттогава целият пиринейски полуостров се вамира,1въввластта ]]а римляните. 3- стремока си да сломят съпро1'иватана астурите и на кантаори1е' римляните ве само преследвалице!'|та да преместят границите до морето и да осигурят испан_

ски!е провинции от напа,де[!ия о! .!рана на сво6одни']с пле-мена' но 6или привличани и от 6олатите златни кариери' нами-ращи се в северозападния 1,гъд |{а испапия.

първите две десети'']етия от управлението ва Август сехарак]еризира! с !!астъпа!елн"1 военни '!е;с.ви}! ,1 по.евер_ните граници на Римската империя'

до вромето па Август млого райопи от Алпийплп'йсви!ё м- яРайду- с(!те ! кРайдунавск!!тс области

!авсвпте областя били не3а!ислмя от Рим; сухопътялят път за иссевелнлте граяици яа италля и ва моке-

дояия пс би!пдата па ] в. п1'. !. с. рип,я!и'с с!о]учи,и да уотаяовят пРо]скторат яадт!а(ийското царство' разпо'ояево яа изто( от ма(едо!ля' яо от в1'емсто !ацезар

'вяа опасност за севеРолзточви!е р'[!ски в!аде!пл лредсталя'о да_

кийското царство' нссигуряо било и полохея|е1о в и]ирвл. ю!и'1 це3ар' ко.гато управ'явал галпя' п октавиан след победата си яад секст помпей водсли тук во'!нц успехи' по п!ови!цпята илирия с!в-.ем яс 6!'а услокоена с1рала. ьор6ата по ссвс!цит. .ла|яцл ла Р!!скатаимпеРия започяала яаскоро след кра' яа .|а'цаяск!те войпп; с61ъс@ав!'тастават !а разяи се разрастваткоито се прида3а в ти' во'!ни взе!ал участпе Агрипа' го..!я4а ]..|{ |'.|а'.| ..ав1поц!!'с сино3.' !!а Авц.!' т!б"Р!й и до)

''в':1 |!|Р Р А| |' в'5 |' фг' ,. (. б0ла и"в1! !Р.] ц!с!ока !.а.Раьабил! изтРс6€!и' а отчаст! !ро.

дадеяп п робство. от 16 г. за!очва локорявл]сто па о6!аст'тс' разпо]оженпв

'ъточн!те Алпи погор!ия дуяав; ри!лпяитс затвъ|дяват

властта сл в Р0{!1я и нори(. областта !а и]л!ия бл]а по тоя я11ч!ц разп1и.реяа ! у3репе!а; затова съде!!ствув1л, лобедите яад лалояллте. в !0 г.пр. н. е. 6ила о6раз!вапа отде)яа пров!!1ц!я п а п о л и я' ])пп)яв!те ясвсд_нъж отблъсьал! !ападен! зассле!п по срсдпо1о и доляо те{спяс я. дупав' пе!елпъ]к пахлувадп във вРФкдебвата 1ер!тория. Рпмскипълвовод1]и лРсш|}'авали ду!ав п стигали до дяестър; слел продължителпабор6а р!.!.'! !' |а.а на и'!пе!!п.а ,п в.р0; (е!а '! д)нав.про!ек!.ра1ът!аш ]р"':л6'лз:,л;ав'т::1а{ о6.!!с, била )п!,чляч!!и ' ' д].!ис.и и .|пг!п'иот Р! у. ]{!.' ьрал .а ]! Рал.ея!.! о л' Ав!\(. бц. а осг11\.вана н' ьа ! ров0нцшя' д] и 9 и я'

. насчо0о сл(! края на лражданскитс войн,1* '-";;;'' -" в !ого{ападна !'алия 6ила сломена съпро_тивата яа ня|(он нелокорни келтски пле_

мева и по тоя начин било завър!|]ено делото на це3ар. но рим_ляните срещвали съществеви |}'ъчнот]]и по сеъероизточпите гра_ници на галия' г''1ето 6или в досег със свободните гёрмавски пле.мсна, които нападали ри|'|с|{ите области и често пъти памиралилод1(ропата ва галитс, |{едоволпи от римс|(ого господство. в!6 г' Римлялитс пре1'ърпе./|и порал(олис от |{ахлулите геРп]ап_ск]] ]'''!емс'|а| ло в 12 г' римски1.с войс| и| прсдво)|(](ап!' от 3а-

1 тлс]{.' н|51',,,4'

з80

варения син на Август, друз, започпали вече настъпат('лнидействия сре|цу германците и заселените в устието ва Рейн гер_ма!{с|(и племена били привудени да признаят властта ]!а рим_]тяните. войната срещу герп,]анците 6ила водена и пре3 сетнет1|-нитс години' в 9 г. пр. 1]. е' дру3 сполучил да ст'гве до вл6а!но същата тоди!{а той умрял' войвата среп{у германците про_дължила и слец яеговата смърт. Фсобспо зт'аче['ие имали по-ходите на !]о.голе!'ия му брат тиберий. към 5 г. на н' е. Рим_ляниге |.ато че ли 3драво се закрепили в областта, ра]лоло_жена между Рейв и влба' гдето била създаде!{а новата рим_ска пповинция германия.

но в скоро вРеме след това |'а римските 3авоевания вкрайрейдската о6ласт б\1]\ сло)|<ен край. на юг от новата про-ви!'ция 6ило образувано голя1!ото свевско царство' упра_влява|{о от цар маро6од' евергичев държавник, добре запо-з!{ат с римските воевни порядки. за да осигури от неговитенападения провияцията гермавия' Август реш]ил да залочнесрещу него поход' и към свевското

'!арство трябвало да тръг_

нат две армии: ед}1а от Рейн, друга от дунав' но тоя планне сполучил'

в 6 г. ва !'. е. избухнало въстание в панония.то било преди3викано от прекомерпо го_лемите дацъци. събирави от римляните' а

непосредствец негов повод 6ило на6ирането на войски за 6орбас маро6од' въстанието започнало с из6иване на римски граж_дани. пострадали търговците и разполохе|'ите в панония гар-ни3опи. източниците сочат' че 6роят на въстаналите стигал до800,000 души. те нападнали македовия и заплашвали дориитал\'я.

в Рим били в3етп извъя!едви цеРк!{: пРизовац'1 6или вете!аяитс, 3а_цокяи!. грзждани 1р9бвало сюбра]но с и!у црството си ,!а пред.-авч1 Ро6и'които .Р пусмли ча сво6од. Р с. армия.а. в ::ассцавието я.сената сам Август яе сс вземат !звъпредн!{ меРкя, враго.в.те [е б!!а] сле! де.ет дчи к!'а'1 Рил'

кшто и във всиц, !!уги 1(к{и случаи. особена пь'иочошия пол'чцлзаваренш1 си! на Аы)о.: |'//6ёри'' ко;!'о в про!'д{Фииё ьв !ри годивиб'л поиа!д^я дл води )лори!з боР6а. гибеРи; яс со решавал !а наладлев!с а!'и.]т( чо!.(риг бой; тоц у\рРпи.! о|це.{и ра'1.чи,!астъш!е!ие. въс1а'1иците се боРели на мъжете помагали::<еялте' копто предлочиталп смъртта пред ро6ствого. в края па кРаицатавода!итс !а въстанал!те били прлпудеяи да се предадат. когато па .диц за-

ао!ач я" въсвчиР.о бил з.даден 3ьпрве!ови!е сънаРода!!!. .ой. по ду!4 Р яа дпон касР.' о..овори';.вио лла.ща1е при стадата си пе кучета и яе овча!и' а вълци.,.1

.Б 9 г. въс:аниего било пот) шено. но то ока32ло. не цссъмнёние' голямо плияние и върху вътРешното полочсние !!аРим. какго и въох)' въчцната му политика. во,,1иат..! с ланон_ците. и3тъква дион касий, струвала 'м!{ого хора'. |]о давала

381

малкоплячка. в самия Риы възникнали продоволствеви }1ъчнотии'цените на продуктите се покачили. дори такава една лоял|{агру|]а' като конничеството, изказв'ла недоволство от закови1.е1'а Август за брака'

'!зостри,,1и сс от!'о11]еяията !]ежду прин-

цепса и севаторското съсловие. най_после панонската войт'аразкрила порочността на политиката яа Август спрямо новоза_во]ованите племена' о|{у!]ацията се придру)кавала с |]епоносимиданъци и доставки, новите пода!!ици били вер6увани за слома-гателни'е отрели. покор(|!ите тря6вало 1а из'1ър/{ат ри1{ска гавойска' | !роизволът на намес]яици]е и злоупо]ре6ленията навойниците оставали ненаказа}]и. и всичко това водело към

Битката в 1ёв1о6!пг- отслабванР1она риуляните пре! вре11е на.-;'" йБ " !!отушаването на панонско -о въстание 6ило

|пол]увано о- жителите на провиншията1ермания' които не искали да сё ло.1чинят па римски,]р по.рядки' наместник в германия бил пу6лий (вйнтилий 8ар,чойгп почнал .ла въвеАда ритс!{и порялки. специално римскисъ'тили11а. !ова лре_1извикало въстание. р,1'ководено от во){ !'1на племето херуски, Армивий, който принадлехал към зватенрод, бил т{а слул(ба у римляните и дори бил лричислен къмковническото съсловие. въстанието започ|{ало в една от отда.лочсните област!'' при което вар нямал представа за същин-ския характер на .]видениего и решил. че лссно ше се справис него. въстан']лите ло')ма[!вали римски.]с войски в въ1решно_стта ва страцата' докато три рт,мски легиона влезли в тевто_

'оургската гора' гдсто варварите' добре запознати с п1естността'наладнали римляните' уморени от поход й дви)кещи се бавнов разстрое11и Редици. в тая битка и трите легиона 6цли уви_щожени.

сам квиятши1| вар се самоу6ил' да повесе позорала поракРРипо. в Рим пора)'.л.ё'о на вдп вапгав]ло погРе.аа.'! Р вг.чат' е_|ие. ь'кго гР ше светони'' Авг}с1 дълго вгеуё ч! се11 граур и вевР0н61кпо3!ар!л;

"](вин1!лий в"р' въ!ни,е,иовиге.. | в Рим ! в и1]лия бил об'_

всв пр!пудителе! вабор. с голяма 'ъка

властта сполуцила да яабере во'1_

' въстанията от 6_9 г. на н. е- 6'ла израз па вътрешна и

въпш!{о политическа криза. но Римската импеРия била ощедотолкова силна! че в скоро време слолучила да започве ново

настъпление срещу германските пде|!'еяа.

_ в герлания бил изпратен тиберий' а сетяе синът ла друз'германик. цакар римските войски' които }нищоятавали всичкопо пътя си. да показали' че римската армия можс да настъпва.Август всс лак се о!казал о,] ло.ната]ъшни плсдви)!{вания ика3вал, че римс!(ата гравица трябва да върви по Рейн. промя-

4!

'!

1! са5$. о 1о' 1,у|, |6,3,

{

| \ 0 с 1'' А!!8' 2з' 2.

382

пата на римската полити|€ мо)ке да се обясви не само с по_

ра)кението в тевто6ургската гора' но и със стра1|!ното па1{онсковъставие' което го предхо)кдало. на Рейв и дунав се яами-рали повече от |толовината от всич!(и въоръ)кеяи сили на Рим(15 легиова от 25). по.нататъп!вото уголемяваяе на числено_стта яа армията било и прекомерно обремевително 3а римскатахазна и почти !{евъ3мо)кно при съществуващите яачини на ком-плектува!те !{а легио|'ите' в които се з^ч\'сляв^лц само римскиграждави.

Фтбранителната лолитика на запад е характерна и за сет-чешните лериоли 0а Римската ичлерия.

.. от самото яачало на царуването си Ав_густ сс отказал от завоювание н.] и'3тох'

главна ро'1я играл тук партс!(ият въпрос. поетите призова-вал!| Август да организира поход срещу партитс и да от-мъсти за овя позор, който до)](ад като г|еизтрито петно върхуримля!|ите от времето па крас. но Август бил далече от агре_сивните плат1ове на крас, цезар и Автопий. той преди всичкосе стреп!ял да разре11]и спорвите въпроси по дипломатическипът. и в лартс|(ия въпрос ри!1с|(итс дипломати постигналивъв времсто на Август огромни ус!1ехи' успехите на римс|{атаполитика били подпомогнати от вътреп1|]опартските отяо-11о', е{{ия. Фраат 1у (38/з7 г. 3/2 г. пр. в. е.), погълнат от6орбата със съперниците си' бил далече от завоевателните на-мерения ва своите предт11ествевици. след дипломатически пре-говори в 20 г' пр. |]. е. римлявите сполучили да го накарат давърне знамената' оставени от крас и Антовий и заловеаи отпартито през време !'а настъпле!1ието им в 40 г. върпатите отпартия 3на|!|сда били сдох<они в едив от капитолийскитехрамове. в чест !та това тържество в Рим били уставовенипразненс1ва' които да стават всяка година, издигната била аркаи били яасече|'и мовети изо6ра3яващи сцеяи от предаванетона знамената' победата ва Август била възпявана от 6лизкл]1ему поети,

ме)цу Рим \1 л^рт'1я 6'1ли уста!{овеяи отяошения, спо-магащи |'а ра3витието на търговията. Редовната керванна тър-[овия бил^ поддърх(аца и от партитс' и от рймляните! тя

съдействувала ва стопа']ското издигане |(акто на римска си_р\1я' така. и па партска месопотамия.

ваяца роля в дипломатическите отношения ме)кду Рип{и партия играел арменският въпрос' |(ойто оставал актуалепв продължение !та цялата епоха на ра|]ната империя. [|аРтитенс г(!о!']и'1, ''оп}.!!аг в Армения римското влилни,. т!..! !.11ото би било заплаха за партското !ослодство в ]!1есопотамия

''в зацадяите сатрапии. от своя стра!!а рим'цяните не !1огли дасе примирят с господството на партия пад Армспия, тъ,| катото пречело !'а връзт<ата с и3точвата чер8о['орска о6ласт и

създавало постоя!1[1а опасност за сирия и кападокия. Августполага всички усилия Армевия да бъде' управлявава от римскиатент' това сполучила да постигве в 20 г. пр. н' е. същата11|исия' която получила от партите 3намената. Ёо роматтофил.ският управник ва Армевия пе се закрепил за дълго. неспо-лучливи излезли и по-!(ъсните опи"-ги на Август да затвърди на ар'менския престол римс{{и кандидат.3а 3аш!ита на своето протея(е рим_ляни1е 6и']]и шринуде|{и да започ-нат в Армения воснни действия,изходът :!а !(ап1папията бил нс_благоприятен 3а тях. по тоя начинв Армения тър]ксството на полити!ата яа Август и3лязло |{едъдго_трайно! во и партите не мог.ци да

се закрепят здраво в тая страна'

Фиг. 87. шояета с'3ображевисна Август: на опака1а страяанадпис

'А|п1еп!а сар1а" (поко-

реяа Армо]ця)'

друго било подол(свието в малките д{алоазиатски !! си-рийски кнл)кества. в понт, кападоки'. коматсна и Боспор-ското царство управлявали дп!]астии, зависеп1и от Рим' няко.га1ппото г!латско царство било обърнато в провинция: иродвелики. който получил властта в 40 г, пр. н' е' и бил многозадъл)1(е!1 ва Антоний, сполучил да' запази властта над юдеяи вад съседв!,те о6]1ас'ги и във врс'\|е1о на Август. сле,цсмъртта па ирод |одейската дърх{ава била поделена ме)кдусиновете !!!у' а след това главната й част' юдея' влязла всъстава на провивцията сирия и била управлявана от прокуратор.

в 25 г. пр' |'. е. Август излратил от вгипет войски вцас1'лива Арабия (Атаь!а Ре!{х). тая експедиция, която, не щесъпп]еяие' имала за

']ел да установи |(онтрол над търговс|{итс

пътища' водеп1и за ивдия, завърт]!ила с лълна весполука' вкиренайка и провивцията Африка, Август бил привуден даотблъсва нападенията г]а |о!(!1ите пле}1ена.

нумидия, завоюваяа от цезар' бида дадепа па юба 1]' спя на едно.!мевия противцик на ше3ар, който се възп!тав6л !ри двоРа яа Авгус! ибил'снсн 'а д!.!!ег! цц1 Анг..п/й ! п1 к'еогагга. в 21 г. по. в' .' нупи-дР{ .ила при.!.е!ип. !а кь! !пов!!пп!ия.а Афги.а' а юба ]] 1ол!чил управ_лен!е'о яа мавр!таиия.

Римската империя във времето на Август се радвада нанес'1'м1]ево голям прес]'и)к. Август два пъти присмал пРате-яичества от и!{цийските царе' |{акто и от свобод!1ите народ!,!'|{оито я(ивеели в областите край чер}!о море.

7. дипастпчес(ата политика ва Август

преминава!1сто |1а властта по |]аследство е едив от оби!{-повспите (]елези па мот1архицсс|(ата власт' във времсто нар!;\1ска1'а империя пе е ]1[!ало ]{аквито и да било зако|{одателпи

а1

31]9^"_": у-?!9!"],щ" реда на лрестоло]]аследието, но от факти-ческото_призяава|!с на монархията произтичало и лризнаването*1

лравото на имлРратора да пре'ава властта ло насле.1ство.].1"99+."]: "" самия Ав]уст била обусловеяа отчасти от това,че_тои се явил на политическата сдеяа като лриемяик яа це_зар'<_в оФициалната си титла Август

'!одчертавал, че е

'синна_о^о]п'сствеяия( к)ли; и на свой рел лроявявал грижи 3анаслс-!ни|(. животът на императорското сейейство се'наииралв ценгъра на оощото вяимаяие. на лица!а' които лринайе.х{а'и на това семейство, се въздавали особени ,о,Ё-'",''е:--:|::_"з]"

1\{агистратури лреди определеяия срок' яа 1я\ севъзлагали най_важни военви и 1иллома|ичРски мисии.

семейството Ав!)ст яям'л лрс., уьу ки яаследници. .].ои бил

на лвтуст жснеР гри !ъти. гър3а'тмубрач бил с,',ю!ев !а-.ле, услаяовяаането на в-ория тгиумвир'т.,оя орак пр(сдедв6л полшическп !е'Р. двп.г се охеви,; кль!"я' шв;:рена !ъшеря ва Ан.овиР' дъ! ерп нл н,ро1тни" триьуй к,',;;; ф1;;;;'това то|1 се р]]вел с к)одия и с,.д и]ве.!но вре!ё ссожеяид лак по лолитичсски съобрд.

мжФяг.88. л,ви'. яле 3а Ашуст. юлпя встъпяла в

брак с неговия прия!ел, прочу1ияпълчо3од.'! А|рипа. Апоипа :/опу.ц,Ра извънРедви гълво!ошия' кач-то и три6увск, власт {!Ёь!п!с!а ро|е5!а5'. тои ,;и*у*, *,{ !{"]]]_вите,.ва Авлуст' като ает ва приЁпепса дгри.а оил есте?.ь"'']'"" ".']".Авгусг. в 12 п 'р. п. с. тои с!<оро_пос_тпжво учлял' к]дия 6ила омъжея' за !!о_голеыи' заварен .ия ва Аыйт_|.ябср{!1. .кол1о о6аче тогавд ве ст""а, ",с,"д",". ;;;,;; ;;;й";;;;;:вете на Агрлп. л на ю'пя - гаи и лшил ц;,ар. т; а;'";;;,;;;"-;;;ичлератоРскпя двор: по.радо. отколко1ъ било гре:ви0еяо по заьоя'. полу.

385

чплп правото да присъст3у3ат в сеяата' пРеди време билд из6!равя за висо!{яд)Б)к'ос!и и вьпреки млада|' си възраст бял в3товар3авя с извънрепцо

след лре,!уврруеньа1а счърт о1начало ва л}!ил. а сетне вагая' Август осиновил тибеР{и (+ г. яа п' е')' ьо.'о почна, да ц,рае глялаРдя в подптическш' *ивот' ливпя по завецадве 6и'а осивовеяа от А9гус1

да сс варича А3густа.

!

15!е|.' А!ц., 84.Р5!с1'.Ашо.'99'' -'. г и 6 6 о;' истори' у.!а!ка ! разп1!!.{ия Ри!с^ол -!пе!']и' ч' !.

1883. стР. 99'

смъртта на лв.ует

| ]'{. ло го!с' стр' 365.

1

9. културата в епохата на Август

389

линия на развитие' Ёачалото на която се отнася |(ъм средатава ] в. пр' |]. е. поетите от епохата на Авлуст продъля(авалитрадициите на лукреций и на катуд. несъмвепо зг1ачениеимал установеният от Август мир, който бил осо6ено благо-прияген за привилёгированите слоеве на италийското общество.не яапра3во всички поети са италийци по про1.1зхо\. италпя да]!^на Рим талавти' които |'аправили римската поезия безсмъртна.

Фпг. 91. детайл от в1'тре!!воотта ва паятеояа.

за художествсвата лроза от онова време е характеренисторическият !(авр' видно прои3всдевие на епохата е ''исто-р\'1ята" на т!1т ливий' други исторически творби от елохатаг'а Август не са стигнали до нас. много от тях. ако се сълипо ония оскъдни сведевия' с които разполагаме, както из-глевда' са ималт1 пу6лицистичев характер. '

- лъл6оките поомени в лолитическия жи-

".''" _;"'.";; вот се отразили и в Римската литература.пвтст векът на цицероп е разцвет н3 римското

упадъвът на крас|!оречие. Реториката запазва значе-врасноречието нието си и в епохата на Август; тя се

преподава в училищата и упра)княва влиявие върху най_раз-лични литературни родове. но ораторското изкуство 3апочналола запада' о6щсствените услог!ия пе спомагали за неговото

Фиг' 90. паитеойт в Р!!.

впохата на Август е период на разцвета ва ришскатакултура. в негово време са съ6дадени такива твор6и'на лите_ратурата и и3куството, които до6иват световно-историческо.3!таче-ние и в тече1'ие на дълти векове остават образй. тия'творби са резултат !1а многовековното развитие на римскатакултура' во едновремеяно с това те изразяват овия идейнитечевия' които са характерни за епохата на Август' 'към времето на управлението на Август спада разцветътна римската поезия. гражданските войви не лРекъс|'али о!'ая

,1

1

;

з90

процъфтяваве. тацит обясвява !ова 'вление

така: "поодъл)ки-телното слокойствие' непрекъснатото безлействие на нарола,постоявната ти!пина в сената и най-мвого строгите порядкина принцепса омиротворили и самото красноречие' както ивсичко оста!{ало.1

вдповременно с това епохата |{а Август е време ца твор_чеството на най_добрите римски поети. по-възрастните 6ттях - 8ергилий и хораций _ поч{тали поетичнат| си дейностоще през времето на грах{данскито войки'

веогяляй 1)о'ий вер!*'' '1 марон '70 .!9 г. 0р. 1. ё.) бил. роден в сРвепн] и'а.и9' бл'_! до г!ад. ц.!г\а.

в семфсгю1о яа 6 ц.ал "е!евидслсц' то '

!о6/л 0обро о6ра^ом]1'е' пззучвРа;дитер6фр3. рФори{.. бил злозьаг с Фик!рР{ск,;|а фи'|о.оФ]р. ь;рниге

ьа грая(цансш'!. "ойаР.Р огга_и.п] и въргу с.!бавва вер!илил' мв.!ко!о'.у

'!ение !р'6ш'- 01 пре!и{е в рьцР!Р н] вет.1!!ди.

чрР{ а.т6ляи{Рство_о 'а

при{тсл ! !ред оп'!ви'.н. гояпът вср|или; 6ил лпияул' !!' да л з5' '6и лоясдедяа!а по]!ч. ба. оф " с помо! м * мё!!ен11т (' чи;!о кръг ьлязъ': в' п|ад''1) той ста!ад собствеяик па друго ма!ко имеяие'

- вергилий спецелил известяост със своите 'Буколики"".те се състоят от десет сгихотворения. еклоги' писани ло]|

влияяие-то !|а ]еокрит' гРъцки поет от ||| в. пр' н. е' в редеклоги вергилий изобразява пастири' които на. лоното ва ;ри_Родата се състезават в поетическо творчество. те възпяватоколната природа' стадата си. в някои еклоги има л|обоввимотиви; отделено е з!{ачително място и на раз|1ите митоло_г\|чяи образи' както и у теокрит, дейсгвисто йа някои еклогистава в сицилия, а в .пру!и то сР ра.,вива в ро_1ната на поетасеверна италия. в тия творби. пьсветени ва лриро'4ата. вамирвите стада и селския живот, са отразе,'и и съвремен|1и яаавто!а политцчески мотиви' в деветата еклога се говори 3абе.]6ожните воиви, кои']о загра6ват .]емята. 8 първата е!<лога(лисана вероятно по къс1]о от другите) едия от пастири ге спривудеп да яапус|{е родната си нива' а друг обещава да въ3_нася моли]ви в чест на новото 6ожество. хоего се нами!'а вРим и лоц което вергилий раз6ира, не ще съмнеяие' окта;иан

ма'ко о!дФено сгол четвъ/ а.ав'цфия м{р' в яРп автоР'! лредсказва лсчд1не!о на 6оцттв"ь !лад"нс!.

н3 .Ф,та !ир и шастие на \ора1а г. " Ркло!а я" ',, и..!.чаяа другитс: тя има характеРа па тъРвествено пророчество. още в староФеме се е споРпло по въпроса' кого верш1и0 е !мал предвид под пРсд.ве !в/я чладеРе!!. чиР_о рад0ане 1рР!ск. ]м. комРя!а1оР !.есива яа А1ини!! полион. ко!!с)л пре' 40 _'' и'весген ос:1.|вея дР' , ' ',сатл' ко!!уто |1о по всяка веро'тяост тая твор6. е

про)о Р. 1а. коиго го о::ов' в1'о*'гооили широчо р]331!ос1пан"ние !!од и!е!о сис/.!,н.ки лниги.

_ около 29 г. лр' н' е. излиза яова гворба на вергидий -"| еоргики". !е са дидактична творба' която дава наставления

з91

на селския стопания. тая поетична творба е г1исаяа по ивициа-

тива яа меценат; в нея се пасърчава почет|]ият труд на

.Бй!'й'' й'.е ."",""" италия' достоивството ва 'георги_ките- се състои в това' чс не са сух трактат ]а гелското

стопанство' напусан в стихове' Разнитс отклонёния' оитовите(цени. описанията на лриро|1ата' звучни'е стР}ове' из{}сното

"зп''зуване на о6разните сре!ства на речта ' всичко това

,',,"о']тва да се лричислят ..гёоргиките" към високо)\у'|оже'сгвените твоо6и' в;!!илий поетизира италия' сатурновата земя'

най.плодооодната и яа) цо6рата в свега' със славното минало

на Рим т0ябв, да се гордее цялА италья. до'та [!но!о редовеса посве,ени на !!рослава на октавиан.

главно!о поётично произве:]сн,]е на вео!илий _''оси по

имего на леген_1арния пра0ядо на ро,1а на |!)лияте' енеи' за_

главието "внеида'. то е съ3дадево по образеца |{а великите

гръцки поеми "ил*:!а!.а7а" и 'одисеята"'

в яь.ло!о ча ФА с)РРъ ''п'но'! 'ы! 'фрик'!.(и'е 6ле|ове .оопчРца гней, кой.о Ёап]'н'.! 1а а.!ения

'га' !оо|' ш1рчо1

Б'-".,'..э.ла |а !г.и ро!уш^н прлс!. н: пР|0естю о. '1[1!' о! дР!о!а; ;;;',

',;_;;;;,й'-; '-й,

н"'': '<]'р-о"' омьъззп за !д'! ! !1 г0о{.!!

'|!'."юче.!гч п!.]ване. с^с "1шРиР о 'о ц"д{'1 к"'| _в"у

;;;;";"; ","ъо'' но югив' л !ош0м 'п гче!1 0' !и !]гь' АФР/{,, и а

.--шв;тип,ия'к'ко!оР1!у.6','опре,о1п,,''!Рно!г оде д3 ло!..ф ра!п'ла!а 'с" (а!о]б;3.. н" !|ъг _а ||г '|!' ч'| 'с

!'й.] ;с.ц'*. |де о лпе' ьосшс ск''1!'г! с !! !!д'н'а

"й'Б"о" й." 'и д!'!],. !н''. 'ц ! и!г{ !! с' \'!о'!опг' с

да .е сге!'ч' !3 'ство. !а" рн\ч1 ]Ро

"".'"' .' смопа !а !""и п з1.лл!в'.о1о 6ъ0ещ'' !Ё'!ош|д!а р!|'...а !ьр'|й"1

"" ""й]"!."д.ю ]а о"!е освована нп внр" в!'в в'ог11!

.;',; ,.";;;;.-';!!'';.* к ч г"!! {',льп0"ьа гос!о0'!во!о с!! 1 л!!''1'г* 6 ь,"уд'" да Ёодп

"оани;;;;"'"ъ"й. !о в!с'! е 3ак!иля! от боюво1е '' бор6ата !у с прот!внппп1езавъ!шва с пълна легова по6сда.

3амисълът и основната иде'1 на "Б\'еи'.1та" отговаря !'а_

лълн; 11а политическите тендевции на Август. вергилий въз_

пява негов/я ле|ендарен прадядо. който лостига успех не.самопопади хоабоогтта ги, но и олаголарениё на благочсстието (р!е(а5)'

]йЁ!' '']'"""'' както спрямо 6ожествата' така и спря[|о близ_

ките си' в о6раза яа бла!оцсстивия вней е пааен идеалчият рим_лянип, чието ;ове']ение трябва да служи за пример на ло']омци1е'

поемата /ма ролигиозно_.0и.]акти'!Ря характер' ! я тряо-ва

да възстанови сгагото римско благояест'ие.уважевис:окъмоо'гове1'е' страха пре., тях. вяРата в поличбите. и па по,!оуждакъм излъ!ляваненазавегите на благочестието и на религиоз_вите о6реди.

йт|отоооойни о!клонения са лосветени на илеал']{ациятана римската ис1ория. най'ясно това с изра3ено в пророче_

ството на А!'хиз:,'']'1( .с'тс!с !п!с.;о Ро|!!о5' Роп.лс' п1спсп|о:1]^{] |]ь| с.!л1 0пс-ч' ]]ас|!чпс !п1ропсп' п!'сп1,|,|.с1('!пп|сс1!5 с1 1!сь( !!1!. япрс|!!)5.'

1 т а с !|., о]а|о8!5 ае о!а1.']ь!5' 38'

в кръ}ко(а на меце1.|ат 'вллза.'!

видея плет от времсто на Августхорац!.й флак 165_8 г. пр. н. е').

у|.85!_85з|,7,

1 г| о..' са!л'' ]. 14.1 |1о!.' сап!., |' з7.| н о г.' сатп., ]||' ]1.! ||о''' с.пл. ]. ]].

!1

1

!

1

и друг

- (винт

1уегя!]|ц5' Аепе]9'] н.га (,ц{, сатп!па'

1

,'

то!!!ро|..!,'ало!г4р.он|и!.(чро]'!с.г,!!,с'траи1а н1 'е.Р!чР!Р' в гил1! А /!ш о1и1!!п .. ''!. !."ро '.г

.о!.!н ''.к1_о ]!о.' !о. о]л бл!!'"ь !!а г||б!л и к"го н(|о .. р.''о.! !. '{г{.г]'.ство|о !а 8|лрпчй мРс1..'!. в !Р'ь6'т".ц ови ] { 1:1|. '' .''!!..!!.; ''11!сг

1 н о !.. са!п', !. 9.] но.., с''п.' ]|], 30.

{

397

никва|!ето 11а ра3ни източни култове' Фсобено мвого привБр-женици тия култове имали между долните и средните класияа яаселението. Август отдавал дъл!{имото на гРъцките 6о_,<ества и старите гръцки религиозни обичаи, во се от-насял отрицателяо към из.точните култове. за6ранено6ило например в пределитена града да се издигат хРа-мове' посветени на египет_

Религиозно.Реформатор.ската дейност ва Август лре_следвала пе само реставра.цио!!яи цели. необходимобило да се даде религиозяообоснование на новия волити'чески строй, религиозва не-гова санкция. на по_голямапочит' отколкото преди' серадват 6ожествата, коитопо|(ровителствуват рода наюлиите марс, Аполон ивенера. издигат се храмовеи се съ3дава култът на та-кива бояества, като 'Авгу_стовият мир" (Рах Аш9!51а)'

{'!г.92. тъ'!п'рсчсцата '.^1а!5ол сапё." _

]пэм | ни! 1н.!а]з}.)' по(1р.сн ог Авг\ст'!_ъгреленно ...сто!н!!е'

рова и непливетя!] траелоповече от година. на св.ет.оправдание иРим овид!'|! гби1веден!!я:..1 п5па. 1с(ъпби)!!. письо ,т !!онт' в!пРе;||скръ0та с!! за родната зешя|овидпи остава ма']стор лапро!!п'та. ] мптологиче.китс

лли ояя поводса раз]]а6отсн! от !сго сп'елпшлип б]лс?''{. лопя!ог.

()видп'! ло,поп!спо р!с}па !ес]ната лРп.?ода п пра!!те

'а тузе!ц!то.

)1{.!6!тс на ов!ц!'' пе по.ст!гяазз!1 цслта си' А!гу.т....!а | !ц'5 (1 1| мо]6| тР. !.0.! ]и1] |е н|шсгил !1п1 !*1п у пРис!!!п]к2 !а Август и

'!ря' към ]7 г. па н. с.

Флг. 93. Август. Бюст от музеяпри тс!мите.

. __ Фяи:и, е послс_1!илт 'олч:] поР.) от Ав)}'с]пвата .по\а.11 ройзвс !рнияга [!у .-ичи вл!'я.]и^то н. регоричРг].а]а ш кола'оо- !с_ 1]вият 1]) ]] силен талант прави тия творби с1!|и отнаи..]оори]с

' (,р.зз|и

''а ри;)с'{а1а поезия'

^ Реставрацион!1ите тен.1. н|ии са харак_|{рн|1 в 1ая или оная сгелсч и за .!Атёра-

август тур,та' и за историчес|(ите произведсни8^ но ъсобено личат в рел],гията.

.. ^._ 1 ::': на Релуоликата горните .{ласи на ришското об_[ество .е огнасяли безразличчо или !ори скеп_ичяо (ъч въпро_сите на религията. пре3 време на грая(давските войни с}а_налз е]на своеобра{на реакция. която намерила отрачение врел'ги' -ните рефор1,и на Авг!ст. Август реставрира старитсхрамове и строи нови. Б.ьстайовяват сё някогашнйтё обич!и ипр.,зненсгва. в религио{ния жпвот ,о6ива.1 .о..я'о з,',е,иераз|]ите колеги'.' възниквавс,].о па които се от!'ася |см вай-старите вре'!1е!!а' Бла' оларение усмлмята на Авгугт били на.]_на !ени лица за ония рели!ио.]ни магистрат)ри' коиго по ра.,нипричини ос']звали ваьангяи в продължение на дълго време5а римс(ия жи9ог ог най_стари времсна 6ило х3ракгсрно про

!

1

'Фортуна на завръщането (на Август)" и т. н. вдновременв о стова се пропагавдира мисълта 3а религио3на обвова, за иа.стъпва|]ето на нов ве1(. най_силно отражение това намира вт;й наречените секуларни игри' празнувави в 17 г. пр. я' е.

пРодставата за вс(а вато за врсмс давременно родевите тора възлиза към ет!уските вярвп!!л. секулар3лто игр!отдавна се пРазнум!! лриблпзителяо всеки сто годиви' во в к!аяяа Репу6'и-ката вРемето яа т!л тържест3а борбата межщ цезаР и по!|пей

' игРпте ве бп!и уредеяи' Август

' зползувал това обстоятелство и с

п'ос!лвавля било устаяовояо. че пгрпте т!я6ва дасе празцулат в 17 п тъ|)кестват! трас]и тр( дя! , се отли9авали с вео6'к_новея разкош' в последнил де! търкес1веяото 6огос'ухсвяе 6пло и}въРшево и палатиц гдето се вамщал дворецът на .а!!ия Авцст. следкеРтвопрлношение на Аполоя и диава хор от !|ладеж' и дево!|ки изпя!! едпгг

поета хоРац!и. в хи||'яа сс прос{авлло величисто яа Рим,}!а'].до6рия град на земята. разпрзвялояенува1ц тъ!'(сството яа яа1! добРпте човешки качества всрпостта' честт.'

доблестта. в хпмяа се пРославяла въвшяата ! вътрецп.. по_

след смъртта на лепид' някога|1тея триумвир' който ималсан яа велик понтифекс' Август 6ил тържествено избран затая длъх{ност (12 г. пр' н. е') и ставал по тоя вачи!| признатглава нд римс!(ата религйя.

. опя1ът я пРимеРът яа ел!в!ст!ческпте мояард!в!е и въ!ху оф!циалвата !деолотия ва Римската пмперия' в Р!м и в ита.лия б!л почвтап геният па Август' чието пвобрая<сяие било слага!о яаРед сяай-почитаяите ссмейяи божсства _

'аРите' освен том цсптър яа всеки

ра!;оп ва гРада Рим 6'л !араш!сът' посветея на ,.Р!1е' ыежщ които сс!ами!ал !.евият яа Август. за култа ва даРите се тижш! особея! !з6и_

Ф!.. 9.1. Фор1!ът яа юлий след !а3юпките. ]!)!!г. 95. итми' (!]! ма!1к!та_3см'). Б.лс.'еф !ъ!ху 'олтар. па ми!а'.

!

!

400

АРхитевтуРата я'взобРазителняте

Ар!,!Р{т!рага и и]обр'!1Р1Р'н!! . из{\гг&." ра'.в!вали в^в вр.!.!о на Авг}.т о .ъша а я!сока'

Р !'! б |л и33!р.0ев Р !нопо, огцяен. т!!] споРе. дучиге !а стаги!е истори!Р'с анал угалопсн ]-]овчт. . рти.пгърии спради

Ф!г' 96. жеРтвеп! процесил. Ба!ц!еф от 'олтаРа

яа м!ра..

Рскъл в чест яа шеме!лка.п театър па маРцел; той !еставРиРа, и обли_цомл с

'!!амоР театъра яа помпсй. Агр'1а про(аРал в.ло!роьол' изд!гяал

великолепн! терми, построил о6шпрвия по разме!и пая]еоя х!ам] !осве_тея яа бо]ов.'..поккРов{]е.!и на ро!а н] ю.!,!п.

& рицскич арм'е'г]реп стил от врР{его ш на"ало!о _а.и!пРрия!атр9бла !а се с!яга х!ра{Рпея 1ав{оле9! Р] Ав'ус!' и-го'по

'деята с!' тая сграм 6мла о6лечеяа в традициояца ита]'йска фр'''а (тя

шпомРя.!а етруски надгРо6ен пл1..яик,. за ар\и.с(!)р1['Авгу.т Р 3 !ра.. рно сь!о !ак/ вРъшаьето [ь! ь'.с! | с.' .' 6п' .|'. пгп!Рр {а

! 5!с1., Ашя.,52; са55' о!о, !у],30;сае5а!!ь!5, Апя!51!!.

!

А!'е1 п5 у '

с 1]ог' 0е

4о2

елемег!ти! в които италийските традиции получили преоблада_ващо и лреобра3уващо значение) се създава оня к ла с и ч ес к и

ри м с ки ст ил' който ока3ал огромяо влияние върху сет:1е!|!-яото ра3витие на европейската култура.

глАвА хху

импвРАтоРитв от юливво.клАвдиввАтА динАстия

1. тибершй (14_37 .. !]а я. е.)

политическата система. оспована от Авлус1, и3лязлатрайна' тъ;! като би'')а сполучдив компромис ме)кду развите!рупировки на римското робовладслско общество, гарантиралагаалодството вад робите и давала възмо]кност да се бРанят

римските граници. тая система6ила свързана с имената нацезар и ва Август, с рода на0лиите, и затова' макар и да!{я!'ало правитолствени актовеза реда на престоловасдедиетослед смъртта на Август и следсиъртта на неговите прием-ници' властта прем!'нава ,(ъмчде!1ове на семойството му(1олии-клавдиитс). идва1'ето яавласт се санкционирало от се_ната с особоно постановление']]мащо силата на закон. 6ледсмъртта на Август властта прс-ми!1ала към заварения п1у синтиберий клавдий нерон (следосиновяването си - тиберийюлий цезар)' който управлявалот 14 до 37 г. (като импсра_тор той се наричал ; тиберийцезар Август).

403

второстепенното му положевие при двора'х"Р*;.-"д]_']:* ||е ще съмвение, се е отразило в ьрху

харантера на ти6ерий. той 6ил нац пет'

десет го1ини' когато взел властта. той бил огитен пълково_

дец и дипломат' лич!1о запо3яат с положевието на м!!ого оо_

ласти от Римската империя.подозрителност и лицемРрРе' жестокост и ле'1оврри' към

"-.';, : ето черзите' с който 1ациг характери.,ира ти6е'пии' но въ0ху съжденията на тацит е повлияла. не ще съш_

{тение, обст)н6вката ог воемё']о на до^|и!(иан. в която живял

истор;кът. о6ра3ът ва и!]ператора-тиран бил пренесен в

слсд богатото погребение на Август севатът' споредта[ит. се о6ърнал към ти6ерий с мол6а 'а

стане поисмяик

на цв!'ус]' й6ери} огнаяало отговорил на- тая т!окана с

отка.- Ёо поеми;:аване'|о на властта къ1{ !ибери'] оило вече

йр*'р"'"'о', нг.овия_ отка3 6и-п проста формалнос:' энак

яа увах(еяие към сената.

т/0(рий нёве_{нъж по'1чер|ава'' че с!|едваполитиката на ти6е_ по о|ношечие на с(на!.1 по']и!и!(а.а на

Рий спРямо сена1а своя '1рел!-''е(гвеник. Ёано от ';ървизо му

меоопоиятич било з.'с.лван"1,) на в''аст'а на сената'ё'едс',р-',, яаАвгусг и'6иоатРлни'Р ко\!,{цпи прес гана ]||

д' ." с-'?ф'{7,'вор"' ,{ма.,с'р!ти ,реминал върху сеяата' 11о

тоя нанинфооп':.тно с"аа1 \! сгава Ре сацо висше '!аконода!е'|Ро'но и вис1]1е и3бираге(;о учрежде}|ие'

|1ървите годивп управление'го на ти6ерий се характери_

зират с;с съгласие ме'(ду лринцепса и се!1ата' но по_|<ъс11о

то се нару11]ава.на времето си Авгус1'взел всички мерки

въс1ан.ето на паноя_ да .!сродото!и в св и ръцс ьеограни_*-"

' Р"т;"**" в.|ас 1 па 1 армията и съцевре-менно да се и3бави о',1' постоянния коп-

гпол яа всесилна]а войс{а. той са!1 ьо!1анд\ва'1арми1го' която

"пяов;ло ла с'анё сигурна о11ора на '.е!!'в.,'га в1аст"]|ег'{оните

о|ла оазпо.тожени в погр'::'и;ните провулшии за охрана '!а

!ра_

нициге' 0егераните ло1,"и.'.и земи' но нас(оро след смъртга

на Ав!}с! из6ухнало въс|ание1о на панонск']ге лР!ион!' | ч |'''[о 6ило предт|звикано от те)к|{ото поло)ке!'|ие !!а редниц]!те_легионери'

йЁканияга на войниши1е имали профе'Ронале|' хара'(]ер:1е нас',о}!ва.|'и преди вси !ьо да се увс.!ичат {аплати!е им' па

.е.ъкпа1исооч;т наслужба!а, ла бъ^а, уво':не:'и в оставка

',,.','^,т.':"'"' соока си ве1ерани' в панон'1я о1иш!'л си!гьг на

тисфи;. !ру]: !ой по1ушил яьс!э!!ие!о' кат0 иззлолзувал

'с,''*и соедс.в:т дори до!ам, че нсгови!е а!ен !и тъл!(ували лун_

'''..' .,",],мпс:п,е к,]о |п'л||'|(]', не6.'аго!]ра'тна за в!''га!'а !иге'

ш

:

}

{

#

г

Фиг. 9ъ импе!атор ти6еРи!.

|

! 5!е!', т]ье!|ц5' 23.

404

почти едновременно и по съ1ците причини въста!1али и

рейнските легиони' след поражеяието на вар за попълванетоим били прате|]и римс!{и плебеи и освободени ро6и, |(оито 6илиглавни подбуди'1ели к',],м вълненията. те предявили искания,подо6ни на искан]1ята на панонските легионери' войниците ис-ка'!и да провъзгласят за и|}|ператор своя пълководец, попу-лярния сред войската |'ерманик, племенник на ти6ерий. ногормавик не !!амирал 3а възмо]{(но да приеп!с власт1а от ръ_цете на въстаналите. той задоволил ис|{авията на войнлц1]те иги у{]едил да в']'3с-[аяовят дисцил.']ияата и да предадат ип|{ци-аторите на въстанието'

--_..... (.:е- 1ова гсрманиь предприсл рРд !0_уо.0и сре,!]у герма!!шитс. [{о в < коро

време той бил о'гзован в Рим и походите отвъд Рейн спрели.ти6ерий не искал да продъ.||жат активните де,!ствия, тъй |{ато3а тях трябБали го'еми средства. 3а ретлевието на 1ибсриймо}|(е би са игради роля и лични моменти' ]-ермапик се рад_вал на голяма популярност ка|оо в армията' тъй и в столи_цата. Фпаспостта от династическа 6ор6а 6ил^ реаляа о1]]е о','първите дпи на управлението на тиберий' наскоро с.цед идва-нето ва власт па тиберий 6и]| уби'г заточеният от Август по-млад син на ](-)лия и Агрипа, след и3вест!|о време един от ро_оите |'а уоития поч!тал да со представя за за.и]талия си госпо-дар и привля1(ъл ва своя страна доста мт'ого привър'(еници'докато тиберий сполучил да се справи с него. след връл{а_

'{ето си от 3апад [ерманик бил отстранен от Рим, възложени

му 6или вакни !1исии па изток' гермапик покачил на арме]'_ския трон римския |(а[,дидат и уреди.ц о'гвотпепията ме)кцу ри[']-ляните и партите. след приключването на тия работи герма!!икотип!ъл в вгипет' а сетне се върнал в сирия. в 19 г. в Антио-хия той пеоча|{ва!]о се раз6олял и умрял' в Рим възвиквалоподозрсяие|о' че с бил о']ровен от намест!|ика на сири). небез з,!анието на имлер!!ора' тялого на герма!|и{ 6ило грсне_сено в Рим. Ёа погре6ението му присъствувал грамаден брой|'арод. във всички сдоеве на римс|(ото население съ)калява'иза суъртта на младия п'ьлководец.

след смъртта на германик отво1пенията между тиберийи сената се влот11или. сенаторското съсловие се заякчило впоследния период от управлен|!ето на Август' $е били вечена сцената опия' които помнеди проскрипциите и вземали уча_стие в гра)кдански'|'е войни' Рйп|ската арис'1'окРация макар и да!1е 3апа3ила цреди1]1ното си политическо значе!]ие' все пак серадвала

'1а влияние и на известна независимост. €тарите поли_

тически традиции се оказали )кизнеспосо6ни. 3а идеологиятана сенаторското съсловие все още било характерно преклове-нието пред републикански1е герои' сенаторс!(ата опо3иция сепРоявила оце в първите дви от управлението яа ти6ерий,

40б

кой!о наред с ласча!елсгва']а 6ил приРуден да изслушва и

дос!а млого ироРични забележни. израз я; опози],!1оннигенас!роения 6илй дъ'':6ока:а с(ръ6 за герман!!к и н.о6якнове-но.о вниуаьпе към вдови.1а',1о му Агрилина [о_сгара'а. 1ака1'1л11 и1\^к '\ая опозиция отслабвала ип|ператорската власт ивоенна'га диктатора' кога1о о6ективна'га обстаповка изисквалазаздравяване'го им.

3а това свидетелствували въстанията на легионите.

!не 6или спокойни и провинции1е. в 21 г.з3поч|{ало двил{е!|ие в тракия, коя'го сенамирала в поло'(ение1'о на зависип{а дър_

]кава. същата' 21, г. из6ухнало в галия въстание, предизвиканоот те]кест'га на даг|ъците. главна роля в'ьв въстанието играелипле}{е!{ата сдуи и тревери; к1,м тях почналп да се присъеди_няват други йлемеяа. двюкението запла1]]вало да о6хване цялага,/!ия. в].ста1!алитс разчитали на обеди!!яването на италия, ваг|есигур|1ос1'та и сла6остта на ри!1ските войски. но римлянитепе допуснали обединявапето на всички въстапици) въстаниетобило поту[пено със съдействието на някои водачи на гал-ските пле]\{ена. м[|ого по_мъчно било за римляяите да поту1патвъстание'1'о в нумидия. начело на това двия(ение стоял нуми-диецът такфаринат' който по-рано слух{ил в римскатаармия. 8ъстанйето почвало в 17 г. проконсулите на Африкадълго вреп1е водел]{ срещу въстапиците военни деис1'вия.силите на такфарипат параствали' къп{ него се присъединяваливсе ло_нови плешена' Римляни!е 6или прину.]ени дори ла пра-'] ч1 едия лР] ио!! от п0нония' чак в 24 !. !вижение го било окон_чателно поту!цено'

в 24 г. войникът от преторианските кохорти куртизийподготвял въстание на робите в южна и1'алия, тде'го върхуогромни!е п!с6ица им1ло мно'о '|ас!ири. коу,о' .с| думиге на'1ациг, ц]или '.диви и неустрашпуи роб;" ' квес!оРът к}ртийлуп, който се нам!{рал в тпя места' сполучил да поту]1]и дви-нието в сап1ото му начало'

Римска!'а дъря{ава и3п'|твала фи1'ансовизатруднения още в последнитс годипи науправлението на Август. тиберий, особено

в първите години !|а царуването си' се по|{азал необикновеяопес:слие.8ьв врбз.(а с !ова поли!иья!з му кь|1 л1ебса билапо'друга от политиката на Август. о6!{к!овевито ра3давания6или 3апа3ени, но 3атова пъ1( по'рядко и с по-п1алък ра3|{о1]|се уре'(дал|1 1еатРални зрелища' което неведнь)к предизви|(_вало протестите на римска1'а. тълпа в театрите и 1пумни ръко_!!лес|{ания по адрес на ония ак'гьори' |{оито произпасяли |{якоясполучлива епиграма за тиберий'

1

| '1'1 с ! 1'' А[0,' !у, 27.

406

€топанските затруднеяия били предизвикани от липса намонета в о6раш{ение. вносът в Рим в в и'г^лця надминавализноса, италийската търговия имала пасивен 6аланс и порадитова скъпоценните ме'гали отивали в източните провинции' аоттам дори извъв пределите на империята. в сената сеповдигал въпросът 3а засилване на мер!(ите за бор6а с разкоп!а' но тиберий отка3ал да вземе такива мер!(и, защото гисмятал за !!1алко ефикасни. Финансовата криза стигнала доособена острота в 33 г. във връз]{а със следното о6стояте]гство: решено 6ило въз основа нп с1ари1Р ]акони да се запо|не6ор6а с лихварс|вото. уплашёнитР кредитори поиск;ли вРо-ща|{е на заемите' поради това мояетата почнала да и3чезва, атъй като мнозина от ддъ'.т{ниците почпали едвовременно дапродават земите св, цената на 3емята паднала; вследствие вавсичко 1'ова били разорени доста много семе,]ства. кризатаспряла' когато тиберий за подкрспа на валутата внесъл всарафниците 100 милиопа сестсрции.

въ1реьи липса,а на .редс'ва' т|'берий не

!ч"1"1:11::.1]ч "е съглясявал да увеличи .4анъши1Р' ьо-г1!о го съветв.ли да ла!рави 1ова' "до-

6рият овчар ]{а3вал той стриже овците' но яе одиракоя{ата им."] във времето яа тиберий доста много управителина провиншии1е 6или привлснени кьм отговорност за из!)уд_вани| и злоулотреблелия с власт. [1о :умите Ра ташит. тибе_рий и3тъквал в сената, че Рим и италия г|е мога1' да живеят6ез рсдовна подкрепа от страна на провип|{иите'2

вътре-на1а и външна обста|'овка }а и1!пе-последните годияи пия'а налагала за(]илваье!0"'#"г!,?]]!'1Ё'' дикта1]ра' нотиб.рий Ре иска].']а приеме

' никакви нов,{ ти!ли и пълРомоцил. ти!_''!а]о !!мпера гор нс в!язла в съст.ва на иуе1о му. 1ой о!кло-нил почет] ото 3вание на 6аща на о1ечес'гвото' ти6ерий позво-лявал само на робите да го наричат господар. той се въ3му_цавал от ласкателството и раоолепието' и веднъя( на излизанеот курията и3викал: "о, хора, създадепи за робство]' въп|]!по,особеяо в първите годи|{и на управлението си, тиберий гледалда подчертае своя']а .о'лнос1 към сеяа1'. тпй вли1.л в сАнагаоез сви !а, подлагал на оосъ).'аРе важни в ! ! роси' допу.кал|1есъгласие със своите мневия. но вече в 15 г. се дава новотъл|(овавие на стария закон за оскърбление на величеството.по-ра1то по тоя закон се привличали към отговорвост овия'които с измяна, с под6уяцане яа плебса към въстание' с лошоуправление на дъря(авата намалява'и величието на римскияварод. във времето |{а тиберий за оскър6'епие на всличе-

! 5!с{., 1'!ь.' 32|са55. о] о' ].у1]' ]0,5.1 та с] |., Апл', ]]]. 5].

4о7

с1во1о по!яали да обвиняваг отначало он!1я' !ии1о постъпки

йли думи оскърбявали паие!!а на Авгус'|. а сетне по'п тоя

.3ак!]н почна.1и да с" лодвеутдат и всякакви непредпазливи ое'

ле)кки по адрес на тиберий'тъй като ве се осла]'ял на околните си' ти6ерий при6ли'

жил _[1о себе си префекта на преториаас|(ага |вар/ия' конникал,,'й влиа сейа;' ссйал посгепенно побил извънредно |о']7й"!["й1'й.

"р^ двора ,'1 цьркавага' о63сг от честолюбиви

;;;;.;;' ;;й о{ровил'сияа на 1пбсрий' др)'!' про1ив видви

се!'атор; се почъали процеси, които свърт!вали с осъ]{'дане и

консбиёчация на имушеството. с изгпа|!ия и смъртни нака_

.,-!"*" 'о/]*'.',"

н; тиберии в ръцете на и}!перагора сс обра_

.увал чре']'конфискации значи]влен фон'1 от позеш'1еви вла_

[ения ь Аталия и в 1апа1ни!Р провинции'

ме)кду пострадалите |1мало и близки ва императора хора'

3аточени 6!'ли, а сетне 'аги!|али хората. -свързани с герма'й''' '*'ру'"з"

му Агрипина' дъщеря на Агрила и яа_}9лия'

"'",,ицн] -яеяа' к!ято не криела сга!{овиц'го си спря[!о ! иое_

пий'и стояла яаче''о на при'ворната опози|]ия' както и пецата

}.т-ЁерониАруз'в ,6 т. тибе0ий напусна, Рим !' о_'{шъл в камгания' а

яа слелната год',а _ Ё ос'' ро. капри' !дето волел 3атворен

!'"'_' ."'о управлявал ймйе}ил:а и ръково_1ел сена1а с

писп!а. у!ар з| }иоерий 6ило разкривано1о па заговора' по'д_

Б"Ё! с,ейу нсго от сейа,, който искал 'а се ослегне върху

,Б"''р,/".']',, !варпия. сей.н бил наказ;н със с}!ърт: же-

:+';;;'б;;; ;*;.,;;;1 *".'""." съучаст!!иши''[ова съ6итие.""''''' ,.д'""о"с'' и подозритсл;остта на с_ария ямпера'.й', !- "..'." |',''"ц '' ,ай р'злин"и повоци б;ли суровоос;ядани овия, ьоито }|у се стрували с вещо по!озРигелни'1,о.!йл у'о"'' в 37 :' |]о ':вър!сяия'а на тацит' вече през

*р"'Ё ,"'''6"'"'' си той бил уд]шев от макрон' претоРиая'

ския префект, ,<ойто 3а:]естил и сс'ая'

2. гай цезар (калигула) (37_41 г')

след смъ0тта на ти6ерий в]астта преминала.-в ръцетена сияа на |ерманик. [ай ю]ий цезар' наречсн калигулаЁ',']!","'"'''' на бащата преминала и вьрху децата му' к'ли_."]]'."1,'""", с това' ']е а14нисгирал всички осъдени през

;;;;";;" тибсрий, чиито ра]поречданил 6ил11 лр|13яату за

,!й"й!!"''"'''''.|1он'с"":ти'"6ил" нака1аяи' законъ- за оскър'6.]!"й" "" '"'"''".',"'го

престанал да ср поилага' Било позво_

лено да се използуваг кпигите. ,а6ранРни в'т'в врсчс1'0 на 6в-

па г'п!ан]'( ! па ['!)'"аР на АЁ

',.' ;;';Ё',],'

'";",';'. '''"г".'' в1 |'чнската.л!'!ч !сь!у ьо|!!иши-г !

;';.;':''', '':;.;;,"';,;

п';|' п|||.|'Р '1' : '"]! ' !!:!!'{л топ 1гя'!ог'

]?

,!

|

408

густ и на ти6ерий. за Разлика от пестеливия ти6ер11й, кали-гула харчед огромни средства за театрални представлевия иза строе)к [та нови сгради. първият период от управлението

Фг]. 98. и!.-рагор !ал шезар !ка,!гул,!'. д1раморва статуя.

на младия император се характеризирал със съгласие ме)кдувего и сената' !!о скоро господствуващите кръгове на Римбили приву4ени да сс ра 1очароват. м4адият император поччалда пРоявява стремеж към злоупотребле|'ие с властта' 3апоч-нали се ](1ресдедвания! преди всичко ца лица от сенаторскотозва!{ие. произволът стигнал до такива предели' че |'якои по_стъпки на калигула могат да се обясвят само с ду1!1ев|'оразстройство' подобво на елинистическите царе -кадигула сесмятал за неогравичен монарх. то'1 настоява.ц да го наричатгос]тодар' искал за се6е си бох(ески почести. някои го привет_ствували като юпитер лациарски. калйгула установил особенцеремо!{иал' !'иск|1 поклони' 11елуваце ва по3ете и пр.големитесрс !ства' съ5ран]! ог |_{гелипил '1л6.1'и|!' 6или в скоро

409

време изразходвани. тогава калигула прибягнал към най_разво'

'6ра'""'.'*"''', 3а да попълни хазяата: конфискувало се

имущес'..ото на осъдените. правели се прину'!1ителии лу6личнипр6пажби, лровиншиите трябвало да плащат нРпосиляи даяъци'

споямо провцяции!е калг!ула 6пл

'".'"";;;;;"' ь;ъ;^,

""**'сй*,* си рел!!ия !о!сите ло'оаю бР,и

о1|'о'д""" от уча!т,е в пмпсраторския ьулт. но кали[у'а' коато лретев-!иоал за бодРс]]и почести' !е призчава] я!ьакви и''лючРвия' по негова

заЁовед в и"ртсатачсчия яРа' тР9бвало да 6ьде слояена еднв Р3ла0яа;;;;';й ^йр"т"р..

квлйгула !:е се смущзвал от 1ова'па т!' заповед шожёло да доведе до от(ритопод.о1вядо и с/ло осуе1ено сапо от яе!овата пр'{де3оеуевва смъпт'

поли!,,ката на'ка'игула слр'мо ю0еи!е в Але<са!!'ри'юдейскп погром, оргавизирап от елипизиРавото града с под'коепата ша !:оав"телсткна1а 6д!ияистРа!и9' при калиг!лз б|л6 лр8евап].лоалия от юдеите. ф/ло'о 0ьт Фило' ';;; ";;-'-' '",..!,и л а,"ксандр 'иц :те' на двете страни 6ило поз3олепо

д' сс и|"'*". пРед !мпеРатора' който подвърди' предишвпте си заловед!'

тираничпият начин на управепие на калигула и даде'ното на ро6ите позволе|1ие да правят доноси срещу господа'

рито си предизвикали цедоволството само на сен?|та' но и сред!.омандни!т състав на преторианците. против калу!ула бил

обоазуван заговор. и на !5 януари 41 г. той бил убит отпрЁтоьианския воёнев трибун каси; херея.

3' клавдий (41-44 г.)

у6ийството Ёа калигула било посре!цвато

'*т"""*;;;;** от сёнатскитё кръ!овъ като осво6ожпениеот тираяията. в1ни от сеяаторите замис_

ляли да провъзгласят ре-публика, други ис|{али даизберат при!{цепс от своя_та срсда' тия вътре111ниспорове и колебания яа

неочаквано ои_ли прёкъснати от прето_

риавскито войяици, коитол|овъзгласилц за импера-тор тибери|'] (лавдий Ё{е_

ро!| герма-вик' чичо на т(а'лигула и орат на | ерманик.

клавд!!1 бпл родев в ]0г.

з; пФлш€с@ дсйяост. тол !есе о1лич3вал със силяо здраве в

време ва я.учпизавимаяия. |{лавцй би, по3на-ва! п. .ръцкил и струскяя ез!к,

Римс(|та с1])ава'яп'о1) !а ыпого6Ро]1!!и комп!''-т!пп! тру^о!с п0 с1ари!||1с' фи|. 91|. [!мпс!). !ор ](//лвдп!|.

41о

в семе!!ството с' той яе се лолзува, яито с ав1орят€т-Ав.уст говоре, за яего иРоя!чяо. т!6ерий ве му давал яйкакви длъх-вости. кали.ула яаистива го ваправид (овоу'' во веведвъ* го уя'_жавал п каРал д1 п0наоя оокъР6левшя.

провъзгласявавето на клав!ия локазало каква сила имапреторианската гварлия. €ле: плахи опити да провъзгласи ре'публика, сенатът 6ил прияудеп да утвърди онова' което би'овече ре1пеяо от преторианците' всеки от които получил отклавдий по ]5.о00 сестср.1ии награ 1а'

клавдий започвал управлението си катопола'$3ата спРямо дал амнистия и от11енил разпореж.(аяията""т"']""3т'"'*":: на своя предшественик. Б шного ра6оти

той се д!ъчел да следва лолитиката наАв.уст' на пъ2во врсме новият император се стремял ]|а управ_лява в съгласие със ссната' но опитът за въстание на во,|ни.ците в илирия в 42 [' 11а н' 6., подкрепен от !|я|<ои сенатоРи'го |'акарал да промени политиката си спрямо аристокрацията.

'спрямо плебса клавдий продълхавал политиката ''а

Август.?ой харнел големи средства за устройство на игри и ||одо6нона Август уредил секуларн, игри' макар че от 17 г. пр. и. с.яе оили измпяали още неооходимите сто години.

3 Рим и в италия във времето на !(лавдий се вравятнови съоръжения: строи сР нов во1опровод. прокарват сепътиш]' феиззгра){ла с. ос-ия. която става главно италийскопристанищъ' 3а напоателн|] 1]ели вьв времето яа кл^в'.ий 6ил!|пуснаги водите па фуцичс'{ото езеро, коиго тРябвало ла на_поят зт{ачятелна пло1ц.

.. ||мпеоатооскага б!орокрация значително

'Ёъ""ж;н;';' се р;зра;нала през го,ините на прин'ципата и във времето ра клавдий тя била

поделена ва рсд ве1омства. отцелени били сле!!ните най_ваднии''ера'орскй канцеларии: аь ер!5!11!!5' която се занимавала сразпореждаяията на императора' а !!ье1!!ч' която приемала и

разглежлала оплаквавията. и а тапоп|ь|]5 - ведомство за улрав'дег!ие на императорското имущество' Б императорските канце_ларии работели осво6одеяи роби. освободени роби, които ималияеобикновено голямо влияние' стояли и начелона всяко ведом_ство. тия учрежцения 3ависели лично от и!1ператора и играелиголяма роля в дър)!(двния )кивот. Разт]|иреяи били правата-напрокураторите' които получили правото да произнасят съдеонире1]]авия. подобяо на Август, клавдий действувал като по'15орвик на традишиоявата рймска религия' в [алия той забра'нил религията ва друидите' а в сам|{я. Рим се опитвал даограйиви свободата на източняте култовс. така напримор тойизгонил от Рим юдеите'

411

във воемето на клавдий б!-1л^ набРлязанаполшихата спРямо ,

"'"| '''".,*" спрямо 0ровивцииге. впРовпнциите самото начало на ша!уването си т0й взел

мепки- за -1а гу0и край на бпрбата между ю1еиге и елинизи',,1"'ё *"'"'й яа

' Алексан']рия. за! а33ен е е0ин папирус'Ё"й!!*'* '".''.' на [лавдий до алексан]рийците' и'|пера-

'ор"1 .р",'р',", на последвите да турят край на всички раз'

до'оп с одситс, както и да не чарушават правата им' но ию!еитр на свой ре'т яс 6ива'1о !а лретсндират за ояия приви-

,Бй", ''"'о бийи дадени ва елияите. отменева 6ила 3апо'

ве1та на !{алигула за посгавяне на стат)ят] на ]|мператора в

]!"р\-'','.*,""*р,"' {Фдея за известно воеме 6ила отново,.ЁБ',ната

''' Ёасалло ц1рс!во' цар на ко(то клав'ий на'

,},'''-"'" приятел ирод Агрипа' ьойто съедипил в ръцРте си

йБ,!! "-'"*"'."'" "" йроп Бе'ики' !{о сле, смър!тз яа ирод

Аголла' юдся отново стапала прокура_орска провияция' осо_о"й'

']**, били мероприятията на клавдий спря!'!о !алсклте

л0овинции. в 48 г' импера1орът пре'ложил на сената ']

да'е]'[] ч1|'',. (правото ]а бъ,ат А'6уранА з2 ссната) на )|{|'те'

,'.е ша |алия'' първи би'1и въвепе|!и в со!ата с1уитс' новото постановление засягало сап!о галия. яо го сложило на_

чало на практиката да се привличат в сената богати и знатни

я<ители ва другите провинции.

|1о тоя вачип много мероприятия на клав_сенатът и засилва' дии съдейс!вували.]а цен

' рализа']ия !а на*"""ъ'']|]:::_" влас ! га' за.|!равяваРсто на воелча !а !иг{

татура, нещо' което пе е мо'ло да не до_

веде до изостряне на отно1пенйята със сенаторско'то съсловие'чии'о предс!авигели исч1!и след счьр1,з на кал',4гула да

поовъзг]асят Репу6лината; затова и в1'в врече'о на клавдии

'о наи_разли',, поводи 6и,.' прои33насяпи 'м]Ргни грис_ [и на

лица' 3аподо3рени в опозиционни настроения'

изво'яте о6ясяяват изострлнето па сеяаторското

"*-;;';;;;";й;""тва ва 'клавдп0' '1ой е представев к!то сла6оха

;,-,"*'' "ф*'

о!ко'кото да ]прав'

;'",;'.""*',_ клавдцл се рисува;;;;;;; -;;''," и ' упо:п|оа?: в. спиргни[' ]и|Рега' с!ш'ареше3яо сей".]* - '}.о"ата

а<ссто:ос:' 8 тая харак,ерцстика и!а дос'а мно!о при_

.тпа' тие- вь' оРки тия 1върдевчя' ьае основапич ,а. направ!!яйющшего' щ клавдий !оиво с дър)иавяите Раоо1п' до_

стиишт до яас ешграфски и !апирологичви докуыевт' восят отпечатъка

!а *.о"* с',, и соча}' че илв са редак1ирапи от са!ия|]й"Ёр"йр. п" тоя яа\и'| шакар и в характеристиката' да!ена па клавдшй

от т;цпт'я световий, да са схваяат! вярпо яякои церти яв характера му' мяого

Работ! все лак са !Рсу3еллчев!.

обективно 6ор6ата с опозициопт!о настрое!|ите се1'а'

'гори 6|'|ла послсдица о'|' 3асилване'|'о па импсра'[орс|{а'[а власт:

{!11

Ё

[[

!

4\2

конфискацията яа имуществото па осъдените засилвала фиска')'големовала имп"раторския поземлен фонд. кой]о съдейс(вувалза осъществяването на същата основна цел - засилването наимператорската власт.

със засилва1тето !{а влас1'1а на римс!(ия монарх все по_голямо значение добива в господствува1ците робовладедскикръ!ове |,мператорският двор' с това !!'о)ке да се о6ясни не_о6икновеният интерес' който и3точниците от онова време по_{{азват към )кивота па императорския двор' !{ъм ин'григите !|а

ро'нин,1ге и фавориту'е |{а имл.ра1ора.

ц,л1 редР!а .(аьдалнР 4с!ории е с0ър33а.акивд!!ё. месалина. ноято и1вество вгсче )лр2);.н{в'ла .олямо вл.явие върх)импер]тора' |\|есал !но в окъс]виР1п !!а кл33дий ре!илада отпр!

'нува търкес|вено бракосъчстан ц'ад седатоо. товабило съосш.но !!а кл?0дип. по месалиа' и яе6ниге 'сь'ча_ствици' близви къ!! пся хора, о6виневи в опит да извършат дъря{авея пре-врат' билц прияудеяи да сс самоубиа1.

голяуа ролч игоаё'и вчв времсго ''] \лав 1ий всесилни.ео.во6о'1сни роби. мсн!у които осооено и.,пь{вали наршис и

полант. те не само управдя__ в1лииупсоаторскит.кз'{шА'арии.

ы-ъх & но и в.]ема;и дейно \'ч!;гиеБ[;)а:с-.'"-| |м."/а- във вс,4чки при!ворни рабо1и.ъ|,# 1А г$ ж и нас^оро с"1е !

'с.'ър1та ,} м"с,.

щ чы #:;.]:#"";ч$т:;;#:к!":тонёта с '_обра' Римгни:е за<они забр6няваля

кл]6!]й. , я; дру,!та 1!рип.!а. такива ор''!гове и с-анало !|у'('асендтът да издаде специалнопостаяовлевие, с ,(оето разре_

шавал 6ра'{а между '.ишо|о и племениц1та. влас1олю6,.в;1аАгр:: :ияа о'с'тран,ала рР_ицане!]рияг!и нсйли|1а' клав!ий ииалро(ен син ьритан,,!( но ло насго9ванс на Агрилина осичовилнейния гин л) ций ломици; Ахенобарб' ко;]о в.3ел име1о |{еронклавдий цезар' строче,ки се -а о!'игур* властга за .ина си'а тя самата да запа3и влиянието си в дъР)кавата, Агрипипаотровила мъжа си и постигпала най_после

'{еланото: прето

риански'|'е войски провъзгласили младия й син за императори това ре]1]епие без вся|<акви мъчнотип 6ило санкционйран6

-царуването на клавдий оставило' не ще съм|1е!]ие] достадълоока следа в ]'!сторията на развитието на римската им!1ер:!_торс[{а власт. клавдий продъдх(авал политиката 1та Август;едповремеенно с това в неговите мероприятия можем да раз-личип| такива чер'ги' развитието на ко!!,|.о имал0 :]начи1.елнипоследици пре3 |! в.

413

4. във1|!ната политика на калигула и клавдий

дока1о ти6.рий през лоследните |п,пинипчц11з]:_

"_1р_]19- от ]]арувачего "и лрокарвал пре'га'лиьагеРмансвите плепена

огора;;ге.,на поли1ича на западчите !ра_яйци, неговйят приемник се опптвал отново да тръгне по пътява завое1]апията. походът на 1{алигула против германцитенямал ника|(ви съ!цествени резул1'ати и само дал на импера-.ора лцвод д1 о1пра,нува з5м.н :риумф. |{еос':':цсс:вени ос,]а_нали !!ла,|ове']с на калигу]!д да изпра,и.кспедиция вБригания.

във времето на клавди,! римля|1ите не допус!(ади о6еди-нението на герма!|ск|1те племена' като раздухвали спороветемея{ду тях и династицеската борба, водеда вътре в самитеплемена' с фриз!1те в прод1'л)кепие на няколко години билаводена война' която нямала съществено звачание. в 3емята на

убититс в 50 г. 6ила ос!тована со1оп;а А8!рр|!1а (бъде1,{ияткъолв), която в скоро времс станала средище за поримчванетона гермавците.

3а 3авоюването на 6рита!|ците мечтаелиоце поетите от епохата на Август, носап{о клавдий сполуцил да завладее зна-

чителна част от Британи'!' [1оходът в ']'ая страна бил органи-зиран в 43 г. начело на експедицията стоял о'гначало Авълп'автий, а сетяе в }.|ея участвувал и сам императорът' племен_ните водачи на бритавците в |о)кната част 1]а острова призналипад себе си властта на римля'.!ите и им оказали помощ в бор_бата с друглте 6ритански ]1ле]'|е1|а. но със северните племенаримляните били лринудени да водят продъл){(ителпа и упоритавойаа. в 3авоюваната час'[ била основава |{олояията ],а вете-ра.иге качулодуц (энешнияп (о.'::ес'тер)' колто 33аедно с !ър_}овския ;рал л0нди'!уй (днешнилт ,г|ондон)' где,]о се .]аселилимного римски гра)кдани, станала с време център на римс|{атацивили3ация.

зяя.юването "а Фле калигула иззвикал в Рим мавги1ан'

м]]йй!.'!!;'; ;;и- ския цар птолемей. син на ю6а ||. и !осьс!цитявавето на прияудил да се са^]оу6ие. но римляяиге

!рания не сполучили да завладеяг ведна! а цар_с!вото иу. в (трана!а избухнало вьстание и покоряване1о наА4аврита;|ия би'о лр,1вьрцсно едва в 45 '. 3авогована:а област6,тла разлелена на две импсра']орски провинции (|7'!аври:аниятингигачска и маври!ания цезарийс!'а), )лравллвани от про_

куратори.във времР!о нА кл^вди'/ лресганало да съществува и

'|ракийгкоз6 царс1во (46 г')' вдна не!ова час! 6ила прис-еди-,1ена към мшия, а другата образувала про](ураторска прови|'ция.легиони!е, р'зполоя{они в ]\4изия' били управлявани от ле!ат,к0й|о 1ря6вало.п] о\ранлва с1рани1е край до4ния дунов от]|ахлуваше па варваритс.

414

в римско.пар! ските отношения прольлжа_' вал да играе голяма роля армРнс!(ия1

въпрос. Римляните изпол3ували партските ме)кдуосо6ици ивременно сполучили да 3атвърдят влиянието си в Армения спомо'дта яа съседните кавказки племена' но в края на цару'вавето на клавдий поло)кепието се промевило, вдастта в пар_тия пре!1инал:1 в ръцете на волога3 ]' който поставил па армен_ск,я грес']ол 6ра- си [ирил!т. клавпий. зает с в\']решнитеработи, не можал да се на!!еси актив|{о в работите на изток.

5. царуваяето на неро[| (54_68 г.)

_ нерон з1по''нал ц2руването си, като въз_(енатът и пРиндеп- вестил с едн.] де|(ларация в сена!а 3,ачи-

д;;' ".;;р'"'*'.

1ането на правата на сената. коиго грло_- вало да ре!1тава всички вай_важяи дър';кавни работи' нерон запазвал 3а се6е си само улравлениетона провинциите' в 1(оито имало войски. до с2 г. нерон се на_мирал под влия!'ието на префекта на претора €екст АфранийБур !| философа луций Аней сенека, които през тоя периоднасърчавали добритс отнотце}1ия мо}кду принцепса и се{ата.но още от първите годи|1и на царуване'го ва младия императорзапочва придворната бор6а. стреме)кът на майката на нерон,Агрипина, да играе видна роля в дър)кавата предизви|(ал реа1(_ция от страна на сина й' енергично под1(репя!' и поучавап отБур и сенека. в |Фая па краищата Агрипи|1а загубила пРеди!п_пото си 3!|ачегп'!е при двора; родпият син яа клавдий, Бри-'1аник' ко!о!о ц!ри!инз искала да про!иво !остави на свол син,бил отровен, а сетне нерон сметнац че интригите на ма,,!каму са опасни 3а него, и пратид убий{и и при нея.

в 62 г' умрял Б}Р' а сепека загу6илспр'цо в.иянисто си и се оттег./]ил в частен жи.*ъ;ътъъ-:"* вот' тяхаото мясго било з;ето от нов фа-. .вориг префРчга яа прет!риа!!цитс офоний

тигелин, който ь{асъРчавал ,{естокостите и долните страсти на!.мператора. нерон се о]кеяил 3а попеа сабина, за която тацитказв;; че "тая )кена имала всичко освея честна ду1ла'1. в ре-зудтат на всичко това във вре11е1о на неров продъл)кили пре-слсдвацията-по вакона за оскърояване на величеството' срещусеваторите оили повдигани оовинеяия' водещи към строги иа-каздция и конфискация на цялото имущество. често пъти бо-гатството и зпатвият прои3ход биди истивската причина 3аосъ)кда!!ето на тия или ония лица. '1[1естима господари вла'деели половината от Африка, докато не били яака3ани съссмърт от лРинцепса нерон(2 казва ца едяо място плиний

415

старият. но преследвавето на ар'стокрацията не мохе да 6ъдео6яёнено сам6 с личните качества на моварха' то било едноот средствата за 6орба със севаторското съсловие' което не

загуаило з!|ачениет6 си в римското общество и обективпопре'чело за заздравяването на император-ската власт. А чрезк6нфискашиите съ !!одравяла го1]иа'ната база на римската ари_

стокрация и пръв и най голям 3,емевладелец ставал римсчиятимпеоатоо. опозициовнитс настроения ва сенаторск(то съсло'

"'" "'*-!'', израз в заговора;а гай калпурви, пизон|65 г'}. в който участвували най'ви1вите сенатоо,] и свър5анитеё тях преториански коман1ири лрогра}!ата на заговора не

би.та по[робно разрабогена' в !!его взе!!али участие и пр!!вър_

)'{еници яа въз.тановяването на републиката. и хора' ьоито сенацявали' че властта 1це бъде заграбена от нов' по подходяцлрете|,дент.3а опрепелсн

'ен би.']о на"а.,сля 'ан(' убийството на

Ёерон. но заго,орът 6ил ра3крит. :14нотина от участниците муби.!и наказани съё см"рт. ! лруги се сачоубилу. пизон си лре_

оязал вевитс' само16и:! се по запове[, на п.рон ,4 оив]''иятйу ",.'"''',"' фил6софът сслека' тур!л нрай_ча жияота сип6етът лукан, 6агивал и Ар!ти видпи ,и1!а. преслсдвавиятаца аристокрацията след това се 3асил!]ли'

във времето на нсро|{ имало случаи' ко_неРон н шиРонвте гато 11]'0о|{иге слоеве на насе.1ението от.слоеве на Римс(ото *'""- ,''''.,ало !|е1оволството си' в

о'] г. в Рим 6,11 у6ит от свой ро6 лре_

фектьт на града псдачцй сецу,11 по сгария закон 1 тряб'Ёало да бъда{ осъдеви на смърт всич|(й ро6и' които в момецтана убийството се намирали под един покр|!в с господаря си'

[

1тас|1., Алп.' х|||' 45.2 Р!!п!цз, ша1' п!5!.' хуп|,35.

тая работа стигнала. до сената'гдето се чули г'0асове' че няко-гашното постановление трябва дабъде отменено, като изли!1]но' )1<е'

стоко. но повечето сенатори дър')кали за запазва|1ето на преди11'нотоправило. старите робовладелскилрияципи' въ3тържествувал'' но ко'гато поискали да изпълвят присъдатаи да отведат яа смърт 400 роби на

педаций секунд, съ6рала се голяматълпа' която пРотестирала противсмъРтното наказ21ние. императорът6ил принудеп да издаде строг едикт,с който осъжда, поведснието на тъл-пата' и да прати силен ес|(орт' койтозавел арестуването до лобяото млсто.

1 вж!,0Фр.' ст!' 368 3о9.

4)и[. 101. ийператор неров'мравоР3. ст.туя.

416

нерон харчел грамадви средства за 3релища и раздавания'и това п1\7 създавало и3вества популярнос1 между ри!!скияградски ;лебс. ймператорът 6ил страстен любител 1]атеатрал','.е зосли:па и сам ]'.! ],].!ал !]а с!]еяага като левец ил|| на аре-

"''' ,'" ц"р,, к!то вод.ч на кола. шу}'н,1те о']о6ре!|ия на и!_

ператорски1е |вАизА\1ия \1А сце!]атата се заплащади !!1едро. а

вевни!11ателното отпасяне към тях се наказвало'го'яп']о не[1астие 3а рй!1ското васелевие бил в 64 г' по_

'(арът' (ойто траел цел!'| девет дена'

з'.ч||о.Р" ч'. о. г.'" и'г'Рпл'' гап1]'! 1]роР \ога ос1'аяа||;'е"иуа.!о с.!у(огп. 1оРа с'рашч' о'!''в!'"

ь,. '!." ,.' !Б"Б' ' юи:о ""д л.*' Рфм' "а'о о!ск|'';;.;..";.;". ) г":,,..р. г0 }ово6]а'е!' н9\а'вР !е!1(!в!'слн! ,-о'а;;";;";;; ,; ;."

""'.. ';''""..,'.' !]е !.ва1 | р)! та'''г' -\оЁ'о сс

' ь! неро.!, се с | !нова ч ||р'0о' в.1н, пон п",!лодл !{' пРсдс!]вч'е'!{т';'':';,.".'', '",'''' '..Р2 !а!'ч _ кои-о биллу чарич]ч! о! 1ь'!п'тахристиялф".!

след по)кара Рим бил изградев отвово' с особено богат_

ство се отличавал раз'(ошппят' 3аемащ огром!о пространство

,златен дворец" (оо1п[5 а11геа) на императора'

зрелищата, копто нерон уре)кдал чссто'Фияавсовото поло и новите постройки изисквали ог!омви

с0ё_1ства. даРъци']с, нала|ани ча провин_рията й)".", с" у""'',,"''и' това преп|!3ви"ало

т{едоволството на провипциалното население' вд!овреме|'!'о-с увеличававето г:а данъците }{ерон

{& ж ::ч#:,]{з:';###."Ё:'#*;'Ф;# ж :{::,#'#" *ъ"|ъ1ъ*Ён;;ч;

: деиността на зак}пвачите' а същоФ'г. 1о2. }1опс1а с !зо6ракепие така били до и3вестна степев подо_

яа нфо! бреви условията 3а търговията в про-винт]иите. Ёерон искал дори да от_

мсни всички косвени данъци' но тоя проект оил отхвърден отсената. като подколаващ мощта на империята'

обаче тия мер!(и, вземани от нерон' ня_

ьрвтавия "

,ро.'"ш.''* се увеличавало' Р'млянитесрсщнали серио{ни ]атРуцнсния в Британия. след нейната оку_

пация през вре11ето на клавлий 6орбата там яс спир/ла'

вкпая!а59 !. ь9ч'а!!!ч била !пр]о'Рван' п! га] (в'!они. !!1улап'ъ

' "р",?11"р'1

-Ё,!"й;!"" ъ ос:р6/мш". кол|о !о[ 'л7{'ва' л2 6ь0е

417

!!ацпонална'а {.лтска рели ия' ъ6ранена лРез вРе_

мето нд ь:аЁ.!ил. в о"сьс'вие.о на св.!ояии па]лин избуяна.'о в||спниев сама'а Бритавяя. царцт уми!аики оставил за сво0 яа_следниз Р(мскля !м!еРатор' а 3а н.!!ви съ!ас'слвици _ дветс си дъцери.но сдед с!|ъртта ва царя цевтур!овпте почвали да опустоп'ават страва1а'

' в къ:'ам

'у '1 вс]ч'о _е ра!|огеж0а.г| ,м'ёРа,орск'тц р!си' п!ои"во_л/.р н'| г| у,о||и!Р ! ган! !и : , ао,!!а а ьо] д! ' оила

'!|Рн" 6и.! ! л/'!еч0 ог го|1'.!во1о .п и ос'.гва.4 в оо<и. Боу0Рка о.''о_

(и и пру!пте бр/.анш{.ъ" лъ. .и!'олзу3айк! !ова.сили отсъст3твал! от БР'таяия' въставалите вапад!ал!

н.рове (ка!у.'о[ич. лоп1ич{о. вРго..1мие]. \! гР'и!еяа коиго н! г:.:: окаяа. сь1р0.]'ва. о(оло 70 \Р.!1ди рим_

. 'чак

:лед връ1ца!{ето на светоний паулив в Британиявъставието 6ило ясестот<о потуп'е1'|о (61 г,).в_ на изз']ок е.1''а о1' най_н.спокойни']\ '|ро'

'*:::]: ::"н"* в|!!|ши.{ б..1л, ю 1.я' в { п г. е 'и,{

мсс ген!.оч'фликт м'жду

'1] !рите и ,ърците сганал

причияа за въставие) на което римските власт!| отначало неотдали голямо зяачелие' но след като ''1егатът на сирия пре-|'ърпят| поражсние при опита си 0а 1авзс!. иерусалим и въста_ни6то се разпрос-ранило в цялд !Ф:''я' за погушаванет' муб,тл гратей консу.1ът за 66 г. тиг Флавий веспасиан. познат своеннйте си ус1тсхи в Британия' веспасиан се с6лъс|<ад вюдся със силен и опасея противвик.

.. оше в яачалото на царуването на нерон

ч'"1т}тъ:::: ри',:"н",е 'онва,и отново да се месят в

}рм"нските работи' в 55 г' в Аршсниябил лратсн домиций кор6улоя. ко;то действ}вал заедно съссирий!кия лсгаг. 3з късо времо в Армсния се затворлило рим_ското влияние' но наскоро след това рймс1(ият |<а11!\'|!^'! 6\,лпривуден да напус|1е Армсния и на арменская престол отиовосё зйтвърди," '!йрицат,'брат на лартёкия цар волога3.1 следнесполучливата

'(а}1павия пре3 61-62 г' римляните яа след_

яата годи}1а постигнади изве)кдавето на партските войски отАрмения и мирна спого16а. основана върх} компро[)ис: рим-лявите лризнавали тирид"т !а армепски цар' но гой полуцавал.'пашитс на царското .0осгоинство в Рим от ръ]|ете яа римскияийператор.

за тая цел тиридат трябвало да предприеме -пътуванедо далечната ит^лия и в 66 т. при тървествена оостаповканерон слочил върх} главата на коленичилия тиридат диаде_ма!а, а нарольт !!риветствувал нероч като лобсдигел: импера-торът завесъл лавровия веноц в капитолий и 3акл|очил вратитева храма па 9нус. 1ова не било само демопстрация. |{оропу_ването на арменс|{и цар от лаРтс((а дивастия от римския импе_

}

' тас] 1.' Апп.' ху,4'1.

418

ратор било компромисно ре1пение [!а арменския въпрос' коетозапазило 3яаче!!ието си до началото па ]{ в'

в коая па [авуване'о си н.рон меч !аел за по{о0и на изток|поотив к;вка1:{итё п1смена и п!ьт!!в втиопия. тия похоли тряб_в;ло да го прославят като н6в Але(саа'ър .\аксдонски. Ёоработата ве о'ги|]тла по-далеч от !]ум|{о обявени пла!,ове.

от мизия оила пр"_1прис-а срещу о6салилитс хсосонесва0в{'0и с{спедиция, ръково]|еца от пълчоволеца ] |лавтии€иля':н' който се огл!'ч;л по_раво в Бриган|1я. към вре1|ето нанерон спа4а и окупацията йа опорни пун!{тове в Боспорскотоца0ство и в таврика та\'1 б',ли разголожеч!! риуски гарни]оли'по с(веРпото крайбр"х(,'е на черно ч.ре никога не било' на_

праве'!о р!!мска провиншия и с и.!ч.'1!очелис на от1елни ра}1они

р;мската'власт нйала особево влиянйе върху вътреш!{'ия стройла тил области.

същевремеппо Ёерон пролължавал политиката !'а клав_

дий за превьъш(апе на васалпите цаРства в провинции', в не_

гово вре;е 6ило присъедияено васалното царство понт (юточ_яата част на понтт]:!ските Бладения па митридат у1).

и 1ъв въто(шната, !. във въч1]ната по.!!и_падаяето ва Ё"Р'' ,'*, Ёеро| се пролв;л като човёк. който

се увличал' склонев къп! яерсални, фантастивни плавове' ли|!{енот сдържащи влияния' той водел оаз!оздан )кивот! осъждан

от господствуващите '.ръгове'

които вън|,]но пазели почит |(ъмимператора и рабо.цепно съдействували на лрищев]{ите му'увлече|{ието от артистична ле]'{пост, граничеш{о със самовлто-беност, прсминава всички 1раници и в 66 г. нероя тръгва даггьтува из гърция. като сс надява' че елините ще о|{енят позаслуги !]еговото и3куство'

ка'о благолаовост я почести' ва които гъ!ците съвоемва !ръп*в.с градове 6!ла дадева .вобода и освобо'{даваяе

'дРу.ите щравя!ц! _ казва нс]!он в реиа с!, пропз_не.ен1 в коп,,я. :и ис:л:лд.|и!е свобод] ! .. о!!е' |!, гРа-ове:н^оон д|гил'сБ '0'.да ьт цо,"'а 'ройиьш'я.'' о6е!нсл/|' ра0ов" н, гьрп}'ч. пе.".:гч ""о:о ог .!я л|ав.' !!Рроя :1ец!а., г.! п'о<опас Рачад в ко_

ривгск]ч !!гов,'ь' о! м!огото !) яео.ъшл' 3еяи прооктй'в 'е г. !о4 .е върнал в и!а'!ия ] ог. р}'увад сво пр поб! 0и 3 .рл({итРсъстсзавля. в Рим неро! в'я3ълпразяувал триупфа с, Авц.т.

3ае':'с артистичьито си услсхл. нероч о!дсля.1 та.|ковнимачис на в'!грешн;:я живот на !'1мпер''ята: в прович!!иитечараствало антиримско двия{енпе' много недоволници имало и в

Ри1:, не 6или сйг!р,!и дори и преторианцитс. прьв въстаналнаместн!|уът ,а л}.д},ска г^ли!' \-ау юлий вин1ек': той

419

бил погкрепел от [алските племева' обременени от непосилниданъци. както и от управни1]ите на дру]и провинции {1ара_конс(а испания' 'г|узитапия и Африка)' нерон пратил противвиндекс войс'(ите' разположеяи в горяа герман.1я. виндсксбил ра1биг ]' сс самоу6ил. Ёо тая по6. та не спасила нерон.про1ив не!о въстапа.1и преторианците и и'!|пеРаторът бил при'н,де ' :а избяга от Рим. послс!ните си часове нерол прекаралв;в вилата на ели!| свой осво(,о]'ен Роб. с помощта на тояосБободе'{ ро6 (който тласнал ръката на нереп!ител\'ия имле-

Ратор) той се самоубил. ,,какъв артист 3агива'1 повтарялЁерон малко време преци смъртта си. 3аелно с Ёерон сля.таот сшечата -!иА^стията на юлиите клап1ииге. , лавна нойнаопора {5ила армията; па|{ армията я свалила от трона.

6. гра)кданс!(ата война през 68_69 г.

!'1спанскитс и галски войски пРовъзгласилицаРу_ван-ето на 33а импсра|ор ле!ата на тараконсьа испа_

лия, €срвий 6улпиптий |алоа' лрестарялсе!|атор' пройзлизащ от 3патен род' опитен пълководе!1 и дър')каввик. изборът па войниците бил утвърден от сената. галбапристигнал в Рим. но царуването п]у бцло яедълготрайяо. тойяе мо)кал да спочели популяр-}!ост доРи мех(ду членовете на€еяаторското съсдовие' на кое-то пРи!{адлея{а.''. А особено яс-дово];яи от него оили во!]|'ици-те' във времето яа неро!, хаз'вата била опустот!ева. галбасе стремял да огра!1и-чи разхо-дпте и поради това оил оови.1]ен в с|(ъпервичсство и алчпост'

Фиг. 103. гал6а. изобрдхеЁиевърху златяа мовста.

.ЁЁ-:*'.т .,, ..'| .

:11э.

'э :]

''!:"&:/

той отблъсвад от се6е си пре.ториан]1ите с това] !'е от!(азал да изплати обеща1'ите от по-

говите привър)кеяици парични по_

даръци' а освсн това уволнял ня_

кои преториа!;ски командири' кои'то му се сторили подозритсл''и'недоволни от галба 6или и про_

вияциалвите войски, както и !'а_селението на източните и ю)книтео6ласти на галия.

Фиг. 10,}. импеРатор отоя.изобраде!ие въРху мовета.

|

1!1!с!.' шсп),4!)' !

42о

п0овъ.]|ласили 3а иь|лератор силвий о!оя. послсд!,ия1'. катоу|рави_ел ,а лу1ита||ия' пол!тржал галба' но когато гал6а6сйновил друг йретен,:дент за императорската власт' отоп поцяал да ин!ригува про'гпв нс.о ме клу пре1ориа|!шиге и постиг'нал целта си. на ]э лн}.'ри 6о ,' гал6а и осиновеният му синлуций кал:трни,] |1и.о]: билп убити на Фосума. Фгоц павалв6ля на прстори;нши1е' сле'1вай^и примера па нсрон' придвора !!а ко;го и.лъчнал. той бил при!наг от ду'!;в'!.'1,евойски и и3точните провинции! но гсрманските армив' кат(то илегиовите' разполо)кени в галия и Бритавия, били ва странатана вител!]й' войските на ||оследвия потеглили за италия, пре'{върлиди Алпите и зав3ели трапспаданската облас1. отоп' 6е3

да дочака идващите }!у на помощ илирийски легиови, нападналар^!ияга на 9и:ели['прй Бе,пги,,к ]61.1зо :о крРмона). претърпялп6ражение и сс самоуби"' вой|{,1!1ите ,1у прсминали на стра'ната !а вителсй. (о|1!о бил лри.нат от сената .,а при.]!1олс'

Бителий не вземал пикаквя мерки' 3а да въ3пира войни-

ците сл. неговата армия сс хранела за сметка т|а лФте''1итсна ония мсс1а) през които !!|инавала' вой|{иците му пус|{алина свобода ч}жди роби' ограбв']ли и }6ивали ония' които ссопигваля .{а им о'(ажат съ::ротива. Ёо ви1ели; !|с обръш1алвнимание ва това и вземал на |11ега опла|(ванията от грабе_х(ите и насилията. неговото царуване 6ило недълготрайцо.

на 1 |оли 69 г. в Александрия бил про_пРовъз.ласяваяето възгласеЁ 3а император командуващи'т

на веспасиан и армията в юдея тит флавий веспасиан.**ът**} -"' той бил по_дкрепен от легионите' нами_

ра|!1н се в сирия и 1о.дея' наскоро след1ова го признали и ;ойските, разположет|и в пановия и ми-зия. Анто;йй прим, който командувал панонските войски, по_

теглил срещу италия и около кремова, близо до онова място,гдето няколо месеца преди това ставала 6итката между вой-ските ва отон и ва вителий станало ново сра'(е[|ие, в коетовителиаяц!1то 6или разбити. Антовий прим лотеглил срещуРим. гдето вече се вопела 6ор6а ме)кду вителий и лривър)кс_ниците на веспасиан- гралът 6ил превзет с щурм. вите,ий611л у6||т, а Рим подло;:<ён ва грабФ{и и похари. в края^на69 г. 8еспасиан бил призь{ат от сената' а през ля{ото ва 70 г'той пристигнал в Рим, като предал яа сива си тит команду_ва!{ето на войските, |(оито се сражавали в юдея.

гра)кданската война пре3 68 69 л. показа''1а какво 3на-чение йма армията. отде,1ни армии сс борили 3а своитс пъ'_ководци' за да им осигурят императорска власт' а ва ссоеси - о!{ова пРивилегировано по.1]о}кение, в което във времстона {!лиите _ (лавдиите се намира'и преториаяците. с'',би_т'1ята |1а |ия години имали голямо значе||ие за историята ваРим, тъй [{ато '6ила открита - по '!{умите |'а тацят та'1_

421

ната на императорската власт' това че прияцепс човек [1оже

да ставе но само в Рим' но и на друго място1'.! граж'дааската войпа, както и в пред!пествуващата епоха, ра3кри"вала противоречията на римското о6дество. които се проявилипреци вс'"'о в от|]ошён.]ята млжду Рим и лрови|п1ии-е. вин'д;кс вамерил подкрепа у галските племена; на страната яагалба без голяма съпротива премипали м|'|ого испански гра_

дове. веспасиан срещнал съчувствието и подкрепата ]'а на'селението на еливизирапитс градове и на влиятслЁите и3точвидипастии. в същото време в ра3|'и места па империята избух-вали въставия на долните слоеве на лровивциалното населе'ние срещу ри{счого господство. Ёо дим:яните имали достаино:о привържени ти' не вьзбу.к!ала |о.']чм лрогест' особеномеж:1у аристокрацията на провинциите' и императорската власт.това личи от факта, че в !{якои места се явили сап{о3вавци'|{о!!то се предс1авяли за неро!1 и намирали привърх{е|'ици' в!(рая па {{раищата гра'{цанската вой!а през 68-69 г. не Раз-колебала римското госдодство. нейната същност пе мо)кс дабъде сведена към 6орба мея(ду цеятъра и провинциите: тябила борб^ ме)кду разнитс претенде!{ти за императорския пре_

сто],, п3тъ|{вани от отделни армии' во тая бор6а разкрила едноот същественитс противоречия на римската действителност.вълнецията в провивциите показади' че преобладавацото по_

лйтическо звачение на италия вече не отговаря яа обект!в'|1ото подожение |!а неп1ата. събитията от 68_69 г. разкрили'че италия имала сега по-малко значениё в съдбините на им-перията' отколкото в епохата ца войните след смъртта на це'3ар. в живота ва италия пРез това време ста|{али същсствевипроме['и' за които не мо'(е да не се държи сметка' когато сеязучава историята на Римската имлерия.

]'АвА хху!

итА.пия пРв3 вРвмвто нА юливво-клАвдиввАтА!\и\1^стия

1. градът и градският }!{ивот

Б епохата ва 1Флиите-1(лавдиите йталия запазвала привилегированото си положедие в империята. краят на | векпр' н. е. и първата половина на следното столетие се характе_

рйзират с растева и развитието на отделви области яа ита-лия. още във времето ва втория триумвират в състава наитАл11я 6ила включена ]1изалпийска г^л'ия н оттогава ита"лийс|{ите области се простлрали чак до самитс Алпи.

|

{

.!1{

{

!|']'ас!!.' !!!51., |' 4'

422

вдна от основ|'ите черти на Развитието ''а и7а1|11я е

нарастваяето ва градовете, броят ва които, по някои да1|нистига до [20о. преобладавали малките градове, чиито хители3апа3вади връзката си със селското стопа!ство. общият бройяа италийското васеление в [ в' на н. е. сё изчислява прибли_3ително па 14 милиова ду1]|и 1.

всеки от италийските градове се радвал ва определенаавтономия.

в пър6ия в* яа имлерия1а шмало още градовс' (о!то запазил' слсдяот ня!огашяото преди!имско устройство' надп!сите сочат, че я'кои градовесе упРавляваля от преторя' дяктатоР' (еди!! .!ад !мал дор! двама ди(та-тори); т'мало грацове, стоя'в са!!о квестори' и!! градовс'улравляваяи от тр!ма ед''и. но тш особеяости се

г!адски общияи. колкото ва !|яозияството .радски

с'рой' градовете спадат и,! към раз!еда !а му!иц!п!ллте'в нача.о|о ю прин!ипа!а и..вес.аа ро'!я /!т'асли н]Родн,.е събр,я/я'

в кои о с. л1бирал' ма /с!р.|иге' но по.тепенно |с г\6сли "!'ач.!.иг.о си{ ф}нк!п1п' иу пл.ш4н!ли (ъ! !радс/и1е .енаги (о'ао а.с!!.!оп!г!.

в пр.д..!ите на итадия о.|' '1л

.а!о е'и' т1д. "о4.о иуал особево'гРъц(оуст!о!ство ]']еапо!' цядотогръцки език; длъжяос1яв тъцки !мсна.

за разлика от самия Рим, в италийските гр4цове през 1 в.кипял муниц!|пален йивот, 3а това свидетслствуват м||огопомпейански надпцси. изборът на магистратите' който в сто-,|ицата ставал празна формаляост' в италийските градове при-вличал твърде м!1ого внимавието на мест1{ите жители. запа_зените надписи по с']ените говорят за о)кивен3 !]репизборнаагита|{ия. някое видно в града лице, съседите по квартал'клиевтите, другарите по занаят или по професия апелиралида се гласува за тоя ].|ли о{]я кандидат' при |(оето в !1адпи-сите се възхвалявали щедростта и други положителви каче-ства на 6ъдещите магистрати.

члевовете яа градските съвети' декурионите' обра3увалнпривидегирован слой на населението на италийските градове'муниципалната аристокрация. характерна черта на италийските,както и изобщо !а античните градове е' че те ве 6или изоли_

рани от селското стопанство. предимствеяото полохевие ви_яаги принадлежало яа едрите и !редни земевладелци, чиитоимения се яамирали в околността; те б!ли собствевици и павай_добрите градски къщи' вли3али в мествия съвет' 3аемали!радските магистратури' упра){Фявали влия||ие върху хода яацелия градски хивот' в тече|'ие на цялата тая епоха на импе-рията най-видните декуриони _

"цветът на италийските ко'йяви и мунит\ипии',-к!кто казвал император клавдий'2 моглида се надява1 и за сенаторско звание'

]Ё]1].}'-н всопопъ 5!пт о{ Апс'еп! попе' у' |940, р. 1.

42в

2' търговията и 3анаятите

Ёаред с едрите земевладелци в живота на италийскитег0адове играели йзвсс':на роля търговските елементи. между;ъ;;;;;;" място заеиал'и и бога1итР освоболени ро6и' про_

й"й'е"'''', и търговията. като общо правило' не били ди_

фсревцирави; търговците често пъти били и стопапи на ра_

6отиляиц'.'- ""Б-_-_!'.""-*' отношение итадия не била едво-Ролва' 3а-

яаятите играели голяма роля в ь!вого градове' осооово в се'

Фяг. |05. некрополът в по!!пеи. съврсмеяво състоявие;

веояа Аталия и кампавия; вадни промишлсни центрове имало

" ! в.рур'". в северна италчя се развивала главно керамич_

,ата пЁ6'иш'е,ост, члито '!роизв'!!еяия

се и]насяли в съсед-

"''с области' лампите от града мутиРа се про']авали отна-

чало в [алия, а сетне в крайдувавските провияции и по_ната-

тък дори до о6ластите кръй черно морс' на запад ссвероита_

лийски;е и3делия се разп!остранявали чак до Бритапия'

8 Ётрурия голчма роля играс./) Арсци;!. прославев с.""',а ке6а_йи*а с гластичн,'1 и]оора;( ния, ка|\го и с мртали_.""-"

',;"-". Б кампапските гра !овс сс ра!ви0али много

|

г

,!

[

424

клонове на проми!!'лет'остта' Бронзовите и ){{елезни изделия'които във времето на катон стария се продавали само наместяия_пазар, в епоха.]а на империята се изнасяли в провин_циите. ,/!ампи, ог.1едала и яетални сьдове' изработвани Ё кам_пания' биват |!амираяи от археоло3ите далече вън от ония о6'ласти' които са.вли3али в състава ва Римската им0ерия. кам_панските градове прои3веждали съп{о така и стъклеви и3де_лия и вълнепи тъкани' които задоволявали не само местнитен\]ж.]и' но и нуждите н; .1алечяите пазари'

италийските работилници работе'/|и главно с внасяна су..ровини. Апени'ският лолуостров |!икога вс е бил богат с м1-тали; запасите, съществуващи в вача'ото ва рип'ското ра3ви_тие' постепен!]о се изтощавали] поради което металите

_тряб_

вало да се ,окарват от д0уги места'! ]рои.]ведРнията на и:г|лийската проиишлсност се разпРо.стра!{явали главно на 3апад. и3ток няп|ал ву!{да от италий;ки

стоки''защото зана'тите там били отдавна развити.началото па империята се характери3ира с усъвър[1{ен-ствувавето '1а

за\1аятчийска7а тех!]ика в почти вси;ки об;астина италийското производство. както се ви]'(да от вобоФке-яията в помпей, в някои предпРиятия се прилагало ра;деле.нието ва труда и вс-еки работник изпълнявал опрсделен про_изводствен процес. Броят !{а лицата. заети в лредприятия1а,достигал пояякога до няколко десРт!(и'

1изделията на металургичното и керамичното пронзвод.с-тво говорят за художсствен вкус и за високо развито уме-ние; но оръдията 11а труца

',| в тая епоха оставали прйми_

т].!вни' а механи3ацията |'а труда се прилагала в пай_йи!'и_малви размери' които в !(рая |'а краищата не оказвали влия-яие върху ре3ултата яа прои3водството. наистина техниче-ската мисъл направила сраввително голям напредък' но меха_низиите се прилагал1| в тсатритс || а\'фигеатРиле, използувалисе

_повякога в храмоветс' но нс сс насажлали в лроизводството.Рооът яе оил заинтересован в повдигая! _о

на производител.ността, !1е молло да става !, дума за въвеждането на сло)кпии изискващи грижливо от]'асяне оръ'ия я2 трула. пласмеятътна изцелията 6ил ограничен и йасовото пРоизводство 6илоневъ3мо)кно.

в занаятчийските ра6о'!нл11уцц работели главно роби, 1!оизвестна роля играели и ,цРе6ните свободни 3анаятчии. за тех'ния )киво1 се внае сравнително малко. доста голяма ролямежду тях са играли' веРоятно' освободе]'ите роби.

3. селско стопанство

въпреки ра3витието ва отделни].€ клонове на промитц-лрност')2 в |иалия никога яе е прео6ладавало ]ан2ятч;йското-!ропзво'сгво. в тече|!ие на цялата антична.епоха .|я останала

425

селскостопа!!ск]-страна' но аграрните отно1деяия претърпелиразни пром'яи. 3а състояяив,]о на се.']ского стопавство в лъп-вия вёк на империята дава лредстава .р,*''',' ", й''у'е'!'т!иса!{ във времето ва неро!!.

1со|!ше11а, пе5 п!5|'са' ], ргае]' 3.

426

вия тоактат. можем да заключим. че тоя тип стопаяство не

ой, &""'*,"' в пределите яа италАя: имало селсьи стопани'

*Бй'' ,'дд"р*,'"_ друг принцип на водене яа стопанството:{Б-!| с'рЁ*'е''" да з!ёеят 1<олкото е възмоя(но повече' макаР

!'"" д" Б'," свързано с недостатьчва о6работка яа земятатъим^ ппотив тях се обявява ко1умела'_

й'Ёз 1 и !| в' на н' е'' не ще съмнение. са съществували, ,"й'!' ."'" стопанство _ интензивното и екстенз'{вното'

й,'Б"з"",'о'о стопанство продължавало да култивира разяи..'.^,' ','з'е. както и маслинени дървета' италийските впна

й-Б й"р"й" век на империята 3апазвали господствуващото си

'*,,е,й" ", целия западен л^эар'' от итАлуя се докаРвали и

#-й;";; ]йдБ". й.'й,""' м!сло' Ёо от тракта'а на (олу_

й"1" 1"'*", че най до6рите сортове гро|де почиа:''! д9_.:^е

и,й"с'..' о. по_долнокачествени' коу1то 11Авали недоорокаче-

"'*"'' ,""'. ,' затова пък искали по'мал|(о гледа[{е; същото!"',''о и с'''""'",""ите дървета; набдюдавало се и другой","йй", ,р'"'"'''''жно ва онова, което било във времето па

1(;;;; сф'", вякои земевладелци предпочитали 3е]!|еделието

пред.кудтури като гро3дето.това оз|'ачавало пре!!1иваване към екстензивви типове на

,од*," ,' ".',',с'"ото. тая тендснция била предизвикана от

!.1с''" ,.""""". голяма роля, не ше съмнение, играела тук

{'!]ур**цйй^ на 'ров'ншии.е'

отнача'']о италия [оставяла*"''-й масдинепо масло в почти всички западни провивции: в

й;;^;;;: |;;";, кра!!дунавските о6ласти' но плодородната

,''., "й '""

прови]тциг{ също позволявала да с€ култивира,3 !р 611деж,пат маслинени ']'ьрвета' таи почняли

"'''!.Б,о''",. свои сортове вино' нячои от ко|{то по качество

!" Б.[',,'''" ,а и.а'''с'ите' а лруги би'и извънредво евтини''|1р-"!''"''

", италийски вина нам!лявало, плас!|снтът им се

с'Ёсня'ал и отглсждашето на високи сортове лозя' и']искваш_и

]''Бй]Б"","' ставало неизгодно. (ъшото 6ило и с маслине_

вите дървета.така. конкуренцията ва западните провинции е-една^от

главните принийй ва започва4ия се упадък на италииското

селско с1опанство.

;. трудът на робите в и1алия в | в' !!а н' е'

за упалъка на италийското селско стопанство имало и

"',.'. "Ё '' ""'*о ва7кна причина' външната политика пре3

;;6;;:,;;;';;;;;"'; 6ила'главно от6ранителна' императо'

''.' с" о.каза'й от големи завоевателни войни: поради това

!'й"'й.'" ',".о.". на ро6и. на}'после вътре'-!!ният мир'

'м. в- сеогесяко. двв ти1а сельских тозя0ст0 в и1али{ в 1в'

'. ,.. -й];";"; ;;;,;;;;"й?ёсср' м 6. у'! ссрия' |935' стР' 57''!' 598'

427

установен о1 Август, бил свързан със засилване ва 6езопас_востта яа морските пътища. пиратството било почти съвсемувищожено' а в ми|!алото то играело доста голяма роля впопълването на пазара за роби, ну)кдата от работва ръкао6аве не намалявала, а растяла] докато броят на робите, из-карвави на пазаРа' ставал по_малък. в Р!-1м и в италия лРи-стигали главяо северни варвари: келти. германши. 6ританци.на тях 6ило невъзможно !а се възлага обра6отваяето па ло-зята и на масливевите градини' които имали нух(да от гри)к-ливо гледане. в това отно|пение тия роби се различавали отробите от изтока, до|(арвани в италия през времето на Ре-публиката. |1оследвите ощев отечеството си свиквали сработата в лозятаив масли-ве!'ите гори. така намале_вието на пРитока на ро6итеи промяната на ет['ическияим състав с7авал|1 т|р'1ч'1наза известни иэмевения в сел-ското с1опанство.

най после робите съвсемне били само говорещо се.чиво, както ги наричал варон.колумела се оплаквал отлош1ата работа !{а робите,като отбеля3ва:

-Робите нанасят ва !'и-вята най_голяма вреда. те да-

Фиг. 107. търюв!я ва !об!. на1'гРо6ен памет!ик от капуа'

ват воловете под наем на други хора. пасат ги, както и остава-лия !о6итък. лошо' "!ошо орат земя1а: при сеитбата показватмного по.годям разход на семеяа от действителния; не се гри_)кат хвърле|'ото в эемята семе да поникяе добре, а когато!о откарат |!а хармана' дори намадяват количеството му пре3време на вършит6ата 6ило чрез укриваве г!а част от него,6ило с пебрежна работа' защото те и сами крадат храните ило1до ги пазят от други крадци. най_после, когато приематхраните' те невярво показват количеството им в отчетнатаведомост.'1 това ||'ожс да се варече своео6разна обструкцияна робите. въстанията на робите били я(естоко поту[пени ощев ! в. пр. н. е', но сълротивата им 6и.зо в.възмо>кно да сесломи. Борбата ва робите с робовладелците в отделнитестопацства ]|е спирада и ставала причива понякога 3ата|(ива ексцеси' като у6ийство ва господарите' а понякога се\'зРазява]1а в ласивва съпротива и в причиняване иа материалвищети ва тосподарите' всичко това карало робовладслците датърсят изход от яа6еля3ващата се стопа!]ска и социална криза.

| со |{ |т.' пе5 гш51.' ]' 7, ['_7.

428

на това се дъл)к!| и посочевата по.горе тенлендия за прем,{'екстензивни типове па водене Ёа селското стопан!

ство и по-голямото отпреди внима!]ие към ро6ите' израсналив къщата' колумела прсдлага да се дават пагради на роби'ните, които имат потомство. 6поред пего, те трябвало да сеосво6о}кдават от работа, а многодетните дори да се пускатяа свобода. домораслите роби (уегпае) играели по онова вр-емепо.голяма роля' отколкото пРеди! когато ||авсякъде преоола-

давали купените роби.

5. възникване яа колоната

в трудовете ''а

колумела намираме указа|'ие и 3а другопит да се потърси изход от 3атрудненията с работната ръка,изпитвани от зеп!евладелците. в отдалечените или разполо_)кеш{ в нездрава местност имения колуп!ела смятал за по_изгодно да се ра3дро6ява земята па дре6ни участъци' коитода се дават под яаем. наемателите се наричали |(олови. отна-чало думата со!оп|'5 о6о3начавала всеки 3емевладелец, !{ойтосъс свой труд обработвал 3емята: кохони се !{аричали и 3асел_|1иците в кодояиите. със 3вачевието ва дребев наемател наземя попятието со|олц5 се среща в |(рая ва репу6ликата.даването на земя под ]'аем ва колони добило доста голямозвачение във времето т1а Август.1 А от трактатите на колу_мела може да се заключи, че в средата на | в' пр. я. е. :<оло_

натът е разпростране|{о явлеяие. в агрономическите трудовена о!|ова време со о6съждал въпросът за доходността наимепията' дадени под наем на колони' колумела говори заколо!'и' "които премицали един вид по наследство па со6стве-ника на земята{. същият автор ра3личава два вида колоки:едни от тях са местни хители' те обра6отват земята със своятруд; другите са градски )кители' които пращат ва работа нанивите робите си. колумела предпочита първите и се и3казваэа дългосроче'{ наем на земята, защото честата смяна нанаемателите 6ила неизгодна за господаря на 3емята' наемнатаплата] според описанието аа колумела' била парична' но коло_ниге 6или обре$енени и с някои натурални ловинности. катонапримср !оставката на ,ърва' 0ще в онова време задълже'ността па коловите била една от чертите' характер|{и за тех_ните отношевия със собствевиците на имснията. колумелапрепоръчва да ве се настоява за точвото спа3ване на !1аце-жите яа дълговете' 3адълх{ителността на коловите била в и3_

вестно отно{пение и3годна за со6ственика |'а 3еп'ята' защотоприковавала дре6ните наематели къ(! земята.

Разпрострапението ва коловат|'ите отяошения било сдинот симптомите ва набли}каващата криза на робовладелскиявачин на производство в италия.

! гревс, оч€рки по истоРи! римскогозсмлевладенил' ]' 1899' стр' |||].

!

1429

6. тържество на едрото земевладение

Ако времето на Ангуст е пе] ио.]. ко!а!о .1о иовсстяастепен 0и'о спряно нзр:стване!о |]а е1ги,]е в1а1ения. то тояпериод с бил извънредво кратъ(. ко'у!1сла невед|]ъ,1к споме-нава за стремеха на едрите зеп,1евладел|1и да разп]иряват 6ез_гран|,чно владен]'л'а с,1: в са]иоич!.а1.а,)ворба'а онова вг, м."сатирико,|' ьа !'!е!ро,!ий _ се ра(чравя.че с'1ин 6;!агашизмежду освободсните роби владеел толкова много 3ем'' че.соколът ье мо"{с да я прелсги'|.

че стопаните па именията б€з}1ерно ра3!1]иряват грап}|цйтеси. съобщава сснсш. !'1лини; ст"ри,{! изричяо казва. че !аги_фунди,тс логубили ! 1!алия (!а!.!11!!,]]. р.г,1!аеге |!а1;а!''.. всичкития автори вярво отбелязват едва определена тсвдевпия в раз'витието на аграрните отноп1епйя' ]-{о в твърденията ва антич_ните автори има и доста много преувеличеяяя' ,[|'ребното исРедното селско столанство продъд)|(авали още да играят 3яа-чителпа роля в )кивота яа Агалия. лрети всичко !!а севеР' вкрайпап0нс(ата област. както и в срёлна италия, особей в(амл;н.,:я. .характерно за тия двс обл'.., 'ро'''жав.,.о лабъде ипте!'зивното, средно по ра3мери селско стопанство.

кризата се усещала предц вс1]чко в южвите л |отоизточ-ните итал!.]йски о6ластц поло)кевието на които било тея<ко ощевъв времето ва Републиката. те яе се съвзели я в първияпериод на империята. там придобиват все по'голямо значениеедрите'

'редимно скотовъдни стопаяства' а в същото времо

лродължава процесът на и'тласкване ва ,дребните столанства.0бстоятелството' че италия се радв2л^ |1а известни пре.

димства в лолитическо отноше!]ие' отчасти забавяло ра3витиетона кризата. в италия се стичали във вид на давъци достамвого свобо'ви средства и ро1ените италийци' както и някоибогати лровияциали се стремели да вложаг в италийски земипарите' слсчелени в провинциите' но онова стопавско олаго_по'уч!.]е' в което итаа|'я се 11ам\,рала във времето иа Август,страпата не мотла да 3а!!ази в следващите периоди.

1 Рс | ! оп '!9,

5а{]!]соп' 37'з Р ! { п'' шп1' ь!5|', ху]||' а5.

д430 431

щата последните !!апуснали кесария. в отговор на това из.оухнало въстание в иерусалим'за въэникването на което достамяого

-съдействували злоупотребленията на проьуРатора н,

юдея, гесии флор' Римският гарчизон бил изоит. Ё![:естйикътна сирия, гай цестий гал. се 6питал да аавзе1'е иерусалим.но претърпял пораже!'ие' след което въстанието обхвавалоцяда юдея.

ходът яа военнитё положението ставало застрашително. Ёе_дей.'.,, рон бил принудея

'а и]прати в юдея новивойски под !(омандата па ..!'лавий веспа-

сиан. Ри|||ската армия срещ1{ала упорита съпротива' макар чевъсганалите 33аемали не настъпателна. а от6равителна позиция.мно1ина от фари.еите, уплаше|'и от Ра!маха на въстанието'оили !отови !а капитулират лрс_1 Рим. та(а яапример из|!евери.1ва взст?на].'те и премичал на страната на ри1'ляните военачал-никът иосиф' лозватият ло_късно ис]орик'йосиф флавий' ве.сласиан успс[пно водел войвата и когато се получило изве_стието за смъртта на нероя. оставали незавоювани само градътиерусал11м и няколко крепости.

нови първосвешеяици. Фарисрите. които отн]чало се ползувалис в1иявие. оили готови.]а компромис с римляните. голя!о.}яа_ченйе придооили представителите

''а демократическите грули -зедотите' !(оито ймали привър'(сг!иц!! между дре6ните

търговци'- за[|аятчии и селяяи! и сикариите по прои3ходроои и ооеднели селяни и образуващи радикалната група.

- Фарисеите, които отначало бил]| 1!а власт, били смене|!и.

Ръководителите на {райните групи. 3,ело'иле и силаРиите. пр('.карали оади!\ални оеформи и организирали отбранатв. на ро_оите оила да!сяа свобопа. лървосвеценикът бил избран пожреоис' храмът _ превъонат в крелос1. главяи ръковолителива въстаяието 6ил|1 иоа; от [иснала. Ёлеазар и симон. сия нагиора. меж,у водачите се водела борба. н6 все пак те про.!ълл\авали да се борят заедно срсшу р|!мляните. 8 прада лйп_св-али продукти' |таселението гладувало, но теройски понасялооосадата.

слец като бил пРовъ3глассн за и!\!ператор' всспасианпредал командувавсто ца сина си тцт, |{о']то продъл]мл об_садата

'{а иерусалим'

по6едата на оим. 0 големи усилия римляяитс сполучили цапрев)Рма1 градските стсни. но храмът оста_вал непрестъпна крспост. тогава били из_

|о|ц'!!и галсриите му, а сетпе бил ]]рсдадсн яа о'ън и самиягх1п:т 6лс'т 1'ова в про.1'1.'/!/!!с!!ис !!а ]ц.сс]{ лз у'и!(итс н.1 града

глдвА ххуп

въстАниятА в пРовинциитв нА импвРиятА в 60'тегодини нА 1 в. от н. в.

1, юдейската война(]лел смъотта на и0од А! рипа' юцея' която

соцятфтаябоРба вля3ла в състава на прьвинцията сирия,6и]з управлявана от римски лрокуратори.

но ри1{схото правитс'ство държало с[!ст(а за религиозвите1ра;иции ч] юдси-е. те оили о.воболс}]и от военна служ0а и

въ участвува'1и в култа ва и!|ператора. в иерусалимския храмстаъали ;радиционните богослу;еяи; ; с и н е д р и о !{ъ т (вис-

шето юцайс(о религио3но-политичес|(о учрежде|]ие) запазвалзначението си и 3аемал почет!!о полоя(сние. вълре|(и това |{он_

фликтитс !1е}кду римските власти и населението не слиралиЁоч'и ни'.ога, йато възниквали по най'ра3нообра3!!и поводи.

наседението яа 1одея' както и на другите провинции' страдалоот да|{ъците. главната те}кест !1а |(оито падада върху селяяите;на хителито на провинцията те'(ал чух<дестранният гяет и тесе опасявали за свободата на ре"11игията си, отличава1!!а се с

изключителност й ведопускаща ва11еса',]'а !{а друговерци' тол'!(ова !|овече, че далече не виваги римските улрав!{ици (проку_

ратори!'е)и{!ас1аиенитс в [одел войни|!и :ачитали рели' !!озните;г!иви!.гии на |одс{]ството'' [' са1\1ата ю']ея н. спирал, Рътрешната борба. която отра'3явал,] соцца'!н0го разслояванс на ]о]с1ското '!аселР1|ио' |лав_|{ите !одойски политически гРупировки възникнали още в пре_

диримската епоха; традицио;,ите ра3ногласия ме}кду тях билизадълбочеви от различ!1ото становище спрямо римс|(ото господство. Рицлявите се облягали върху пРивържениците 1|а

ди}|астията ва '1род -

с а д у к е и т е, парт!]я на вйс111ето юдеи-ско духовет{ство; чвито видни представители били ецри земе_

владелци. саду!(сите не се ра (вали н1 популяонос' в^рсц 1!'и-

поките маси я] нассленисто. о]цс в | в. пр. я' с' в ю !Ря '1о_

6'', .о'""' !){аченис гъй паречРните ф'арис е:п _роввители

на строгото спазване на обредйте и на ритуалната чистота'Фарисеитс 6или до!1якъде попудяр!|и п!е]](ду висшите и средпи

слоеве на градското населе'{ие и се отнасл!1и отРицателяо къмссляните. наред с тия групировки имало |'! други течевия'които придобили особено 3начевие в хода ва въстаяията'

!

,]

в самия иерусалим сс водела 6орба мевдуразните трули г|а въстаналите' които пре-махнали вис]1]ето духовенство 11 1136Рал"

Бунтът започнал в града кесария, следкато юдеите 6или отстрапени от у9астиев градското самоуправлепие. [ова преди_

3викало въоръхено с6лъскване между ели|{изира!|ото 11.селепис

ва града' подкрепяяо от властитс' и |одеите; в |'рая па краи_

432

се водеда бор6а' която прикл|очида едва презхрамът бид разру1пен и израв!|ен със 3емята.сиав и тит отпразпували съвместен триумф лонад юдеите.

433

няв^ли към ро6ите. Римля{ите се вамирали' както ка3вал тойв те}(ко положение и ако батавите въстанели. въставиците'щел\1 да бъ\^т подкрепени о1 сво6одните германцт'! и от под:чинените |{а римляните гали. цивилис сполучил да привлече ]|а

септември 70 г.в 71 г. веспа_повод победата

1

'|1

1

!

Ф|!г. 108. Арката яат{т' поотросна в чест яа по6еда1з !ад юдеите. съвре.

2. въстанието на цивилис

през време '{а

грая{данската всйна от 68_69 '. вбух'нало д'уго опасво 3а Рим въстание в галия. по северо'и3точната галска граница хивеело германското племе батави'които 6'ли прочути с вой{{ствет]остта си и слуя(ели в рим_ските войски' 3ъв вречето на имлератор нерон били аресту_вани двамя знатни 6Атави' 0ратята !олий ||авсд и юлий ци_вилис' о6виневи, че готвели Бъстание против Римляните. павелбил наказан със смърт' а юлий шивилис държан от рим"ляните в затвор. €лёл смъртта на нерон, цивилис 6ил осво_6оден и сЁ върнал в отечеството си в това време римлянитесъбира.':и войвйши меяду 6атавите. користолюбивите римскичиповници вземали старци и слабосилни, за да получат лари заосвобо)кдаването им. всичко това предизвиквало възмущениетояа 6атавите. в резултат те отказали да дадат войници на

римлявите. |1од йредлог па пиршество цивилис събрал пред_ставителите па своето племе, ва които държал реч' като ка3ал'че римляните не ги смятали воче за съ|озвици' а ти прирав'

Флг' 109. Б.!ел.ф от арката яа тп1' изобРазяващ тР!умф.

своя страна знатните га!и класик и тутор, които слу)келив римските войски' в римските вое|{ни части имало 1таног6 гали,недоволни^от командирите си. и те лреминали на стРаната нацивилис. въстаналиге мечтаели за създаването на силна' 11еза-висима от Рим [адска импепия-

но гадските вода*и нЁ ,а"ерил, ну)кната по-ппкоепа 9съ!ародницитс си. [алските робовл!делци 6или т"сно св|рзанйс Рим: наро.1ного движеяие ги плашело. Римското влйяниеоило вече здраво затвърдено в галските гра'ове. на едвосъораяие в гра'а Реми мвозина лредставители на галскитеоощини заявили, че предпочитат да оста\1а7 под римско гос_подство' вместо да се борят в съю3 с лермаиците.11о'голяматачаст от галската аристокрация преминала ва страната ,1а Рям.двл'(е|'ието било поту|!ено; но все пак (ивилйс слолунил даси издейст-вува правото .1а о]иде при германците. Б]тавитеоили освооо!ени от !анъци. во трябвало да останат в подчи.яевие !{а римляяите.

4з4

г'1АвА хху1||

динАстиятА нА флАвиитв (69_96 г.)

1. веспасиаш Флавий (69-79 г.)

- .|ог\,!|]аванего на въставието яа цивилс вь;;;;;;;; ';,;; г2лия ,'{ 6лагопо'1учното 33а Рим привърш_идването му н] ване яа ю.]ей'ката война съ.1ейсгвували

. за затвърдявавето |{а властта яа веспа'сиан. но полоя(еяисто на новия импеРатор било' ве ще съ!!]не-

|]ие' те)кко. и3въпредпо големите |{епро-изводитедни разходива неров и |]а пред1''е-ствениците |!у и граждан-ската война от 68 69 г.опусто11]или императорска-та хазпа. дисциплината в

^рмйя1а 6ила разклатеяа'

в3аип1оотяошспията !]е)кдуновия и!]ператор и сена_торското с])словис не б!!лиуредени.

:]а рззл!кз от предп'ествс-я!ц!те си' в.спао!ая !с !Ри.

т)п!ската.р0.то_кла0и'. то|! пгои-'!и]а 1 от срс]1-

.!оеве. Родел6и;; п с,6и!ската зе!я' близо дограда Рса1с' дядо м' яа вРеяетося сллухп, 1ято цепт}р!ов въввойскятс я. по!пей' . 6апк му6ял давъчоя 6!|н!к в Азля.сам веспаФия слолу!!л да се!здигцс до впс'!ите ла!лстрату1я. то!] заемал видни комаядвидлт'яво.ти! уп!ав,явал пповипцияи6и, близ1'к до двоРа яа клавди,и !а нерон' во все пак до (рая

!{лтел ва мадко пталииско град-че. то!| бпл чужд ва стремежаза разкош и ве.школФие'

'арак-терсн зза предшес|в.ни!и!е уу. из!о.ници!е го риг\ваг ьа!о чов(к евер_

',1еъ л .:р6 . пр\с1 ] !ост!пен' !раьтичен н|ь!о 0 ,ьржавниг' рабо]и'

ся живот' п€ст.ляв ! дори алчев'

веспасиан лравел всичко' за да 3аздрави императорскатавласт. но това яе му пречело да се отнася иронично къмоелигиозното й освет:!вавё. '!ви, аз като че ли ставам 6ог''_!аселязал той' когато почувств}вал на6лижаването на смор!та'

Фиг. !]0- всо!асяав. мрашоре! бюст.

435

като загатнад 3а очакващото го обожествяване. .4о послед-ните си дни той запазил природния си хумор. увлечевието отвънцвата търя(ественост му било чуждо: той искрено се оплак-вал от умората' която изл].1твал през време яа триумфа послучаи прик.1ючването на юдейската война. за римската аои_стокрация весласиан !ори и след като бил из6ран за им}:е-?атор продъл'{авал да бъде ,вов" човек.

. той в.!е11ал всичкимеРки.за да управ'1ява*-'::"::,::1. в съгласие с вист1'ето имлерско съсловие.' вдин от .ървлте законодагелни актове насената било постановле|]ието за върховната власт на весла-сиан {]ех 0е ,!,!рег!о уеьра5;ап!..' [1о това посгановление 8еспа-сиан получавал същитс пра'а. каьви1о и[!али и п0едшестве-нишите м, (Ав|уст' ти6еР|'й и клавди)); за всички било задъд.я{ителво и3лълнс!,ието на неговите разпоре)кдавия| коитомо)ке.!]и да отменят действува!ците по_раяо закони. пълномо..цията на прил]]Алса се разширявали' но това ставало чреззаконола'гслс!! ант' а не с лроста узурла!]ия' обачР и веспа-сиан лосвсцавал големи грижи на линас.]иче((ите интереси'по.големият !у син т!,т би, поовъз|ласе|! ]а император! по_:|учил трио)'яска власт и 3.]е^'0, )цас1ие в !правлението'

почти вся!са годи|'а веспасиан 6ил |,з6иран за копсул'което тря6вало да подчертае ролята }1у в сенаторската сре!а;въпреки скром!']]я си произход' той бил не само

'ривцепс на

сопата' во и най_високият от магистратите. в 73 г. _ веспасиан

з3ел лълномощията на цензор.

проуаран 6ил нов .!еьз и съставът на сс-*"".":"'::". яа уАта оил обновен. вес,'."', ""р'"' .Б

- пътя' .{абелязав от император клавдий.в състава ва сената той въвел не само представители ваитали'1ската муниципална аристокрация' по и жители на рома-н'зирани римски провинции. новият еле}'ент в сената, б;изъкна самия импеРатоР' сломогнал да се про}!еви начи|1а на т(и-вота на вис!!]ето съсаовие. 'новите хора от муниципилте иколониите и дори от провинциите' които често били пРиеманив сената

- казва тацит, -_ ввасяли в дома11]ния )кивот песте_

ливост: макар мнозина от тях благодарение на сполуката и яатрудол!ооието па станали на с-гари го!'1яи богати' характерътим все лак остава.4 _предишният._: при все ье с;;орёп сена.торската традиция весласиан 6ил сметяа1 за -поб|р' импе_ратор' все пак между сенаторите имало опозиция ,! в оновавреме макар тя да нямала пре!ишното значение' властта си8еспасиан дъл,кал на войяици,]е' той взел всички мерки' за да

}

}{

!

то'а^|!ос 'аяоме}и.|цп5 копап! ап{!9ц]' са. у||, 56.тдс1(.' Апп'' |!!. ' 55.

!

1 5 ! с |', )1у!5 уо5ра5]ап!5, 2;. 4.

Фт' 111. веспаслан. избраксяпевърху мояета'

4оо

повди!ве военната дисциплипа- повечето от войви|1ите на ви_телий били уволнени' а 1!а со6ствените си привъря{евицивеспасиан плат!]л само определевите суми' без да задоволи те!_ните прегенции за извънредни на|ради.

_ времето на 6еспасиан означава началотова вов етап от римската провинциална

' политика' императорите се стремят ла|'амерят подкрепа мехду ромапи3ираната провипциална аристо-коация' за която се отваря достъп дори във висшето сеиа_торско съсловие. на особено покровителство на императорасе радват 3ападните градове ; специално всички ония испански

ф@градове' които нямали правотона римско или латинско гра)к_данство' получили последвото.особеяи муниципадяи устави{!е8е5' определят реда на управ_левисто и вътрешния }кивотна тия муниципии.1 Бив!!]итеим магистрати стават римскигра)кдани. по_видни от тях по_

ф.у!; й;!.!. л, 1963, 1964; |' !.5', 6088, 6089 : в 1 ( п 5, Р!п|.5-

?5!е1.' уе5р.' 23' 3'

437

фискувавите земи яд сенаторите. огъдени във времето наимлераторите от прецит1'вата !ивастня. образували извънред'|оголям Фояд'^верентаоилен поради царувашите в тия имениянеурепици. (,,рганизацията яа тия имения също ставала задачана императорите от новата династия, веспасиав сполучид дауреди пържавните фиванси и да полълни лържавното съкрё.вище' така чс' въпреки пестеливостта си, ]1америл ва въ3-мо)|(но да похарчи големи суми за реставрацията на капитолий

'(оито пострадал през време на гражданската война' както и

за дру!и сгради'

2. приемниците на веспаспан

царуваяето яа т"' чтпа^с!ан 6ил наследен от сина си тит-- !|9_ 61 1.). сенаторската тра!иция смята|ит за един от най_до6рите императори. това намиРа отра-

'{енис в разка3ите за веговия )кивот и царуваве. характерев

е вапример следвият епи-зод, привехдан от свето-ний. веднъ)к

'}ъв вре['е на

обед тит си спомнил, челрез целия ден ве бил и3_върп|ил в|!то едно 6лаго-дояяие' и и3викал: 'прия-тели, аз загубих деня !.€пряп:о вис;т:ето съсловиетит продъл)хавал по"ци'.|{ката па баща си. годинитена негоРото царуваве сехарактеризират със сговормея(ду сената и императора. възстановените от9еспасиат: фиттанси позво.дявали на сина му да харчизначителни средства зараздававия !{ увеселепия.в нетово време била за_върш]ена постройката ваграмадния ап1фитеатър! яа-речен колизей'

в царуването ва т!.'т ставало едно стихиЁ!но 6едствие;в 79 г. при и.,ригването на вулкача везувий.,агинали гри градапомлеи. херкуланум ,' стабий.

сле1 см'ьртта на тиг ||а0увал брат муд0мициан (8] - 96 л'). лровъ,гласои'за им-

пълват Римското ков!{ичество.дру-го било полоя(ението в източпите области. гръцките

градове оили литпеяи от автономията' която 'м дал нерон"може би отчасти на това се дължи 0по3и11ията ца гоъпкитефилософи към !-(1яаст1.'ята на Флавиите. 3а нейния х'арактерн''е знаем сравнително мадко. както изгле){(да' в своите речи _беседи (диатриби), произвасяви ,{асвякъде' философ;те-ци-ници нападали всяка власт и развивали ант1'дър)кавн|!

',деи;представителите на друли ф!|лософски течевия проповядвали|че истинската монархия се различава от тлранията. вероятновеспасиав с!'!ятал. че тия р6чи са опасни з; пего. в 7! г. фи.лософ,те били изгонени от Рим 3аедно с астроло3ите.

весласиан посвещавал голеуи грижи ва управлението напровян!]иите. представителите на во;а1а арист(,кра!!ия се о1-насяли към задълженията си по_другояче от старите аРисто_кр3ти. за които още не оило чуждо гледището' че про.инциитеса плячка на римския царод. [оло:кението яа съкровището из_исквало възставовявавето на старите и въвеждането ва новидавъци. светояий дава редица анек:о1и' които говорят заистинска изобретателвост при въвеждането на нови данъции заздравяването ва финаясите. Авторът разказва' че веспа_сиан въвел дацък върху заходите в Рим и когато тит поч|'алда го кори за това' той поднесъл на сияа си една монета'като го попитал' долавя ли някаква нелриятна мири3ма'2 кон"

],

Ф!г. ] |2. тит' мрамоР.

псрат9Р ч пре1,орианпите и утвърден от сената. във времето| 5 ! с (', ])|ул5 '|'!|!!5' 8' ].

д

4з8

на домициан се засилват абсолтотическите тевденции: тойвзел титлата 1]а постояпен цензор. подобно на калигула' до.мициан изисквал да го наричат господар (0оп1]п!5) и 6ог (аец5)1.

след дванадесетгоди1|]но споразумение мехду импера-тора и севата отдово въ3никиала бор6а. това е особено харак.

139

кратичес|{ия апарат. спРямо провивциитс 1ой следвал примсрана баща си. 3ападните !!ровипции се радваля !!а по'голямо в:]и-[!ание от източн']те области на империята. за да се заздравиитал!йс|{ото селско стопанство' било за6ранено да се отглежд,гро3дето в пРовинциите. 1ая мярка трябвало да пре[1ах1|е !(он'куревцията па провивциалното винаРство. но тя никога !е 6и,т,стпого лоила.ана.'

Асс0._'0г!'с!ца '. ло.'1и1ии..| л) доми| иа,1 съ !еус!вуг')'1за засилванего !]а тъй парсчената философска опоз'ц]]я' 1]ри-

върже!!ици1'е на ]{оято на|1ирали явва под|(рела мех{ду тосподствува11ц1тс групи на източэите градове. но !1а]! акт!]вн'те п!)о''гивлици нз доп)ицяац се нап1ирали в Ри1" гдето на репре.|!!']се по]]лаг..1и дор!1 и 6.цв:;']и на и|1псра'1'ора ллца. против 'цо-\ишиа.) 6!.' .'] 'гав( ''! ^!'о2 !! в 9с г :. | с!, ! у6||г о1 е :|н

осво6одсн роб на;!е;]1! си.

з. в'ьшшната по.14!']ик;1 !:а 4]лад]]ите

Бъстатп;сто ла ци|!'.:!лс 11(1а]а.']о о1|ас];.стта о; обе]!и.пявавето |]а гер!]авцитс' засслва|цп рит,1с!!]1'а тср!]тория! с1,1:

с6ободните ип1 съ!]]е11еп!'ици. след потуп|авп!]сто на в1'ста!]!]с'гоби!и в3ети }|ср(и да се изп!ести !'апред р'||ската грапица !;а

сРсдния и '|1о,]]е!{ Рейн' ];рлсъеди!1е|]а 6!]п!! областт!! )]е'{:уРе|]!н и дунав, пар€чеяа де!(уп1а1'ск!! по.цсга] отдс]пш-{ вос)! ,]

е!{спедп]1ии осигури/п1 6езоласността яа римс!ите грапиц!'. ,];.о-п{иц!{ан оргаЁп'3ирал поход ср.п1у хатптс (33 г.); в кра!;рей|'-с!(ите област,] били укРепени ри]!1с[{и1'е гРап!.ци и би.,1а създа-1-яа систс]!! ог !{ас!сл'. ()|'р'!{аи .}.\ !.' .0!!!о ||}!:'.

п1алки таря!'зояи' Благо:'1зренио !|а в,с|.]]п{и тп'] }]срк!1 безопас']{остта па римските тсриторип край Ре|]п б1{|а осигуре!,а 3ае,цив 3пачителсг| псриод'

серио3]'а опасност въз!1икнала на севсро]]зток, край дол-ния дунав о-гново се засилило дакийското 11арствс'' пачедо накоето стоял енергичният цар децебал. от ра;'о'л1'е на днеп]ваБесарабия !ърху крайдупавс|||{тс (-бласти нах.,'ували с. р.мати и роксалани' ||акго и п'аРко)!а!|и. Римцяаите т'ьР'пели пор''{с|'ия и домициан тръгнал със 3шачите.]]ви с!']исрещу дакийския цар. Р|]пп]япите сполучили да постит!1ат

']зБестпи успехи' 9о по мирния договор (89 г.) то сс з;дълж!]'ида плащат на дакия всяка тодива и3вестБа с}па- обстоя1.л_ствата, !{оито при|]удил'| до;!1и'1иан да !]аправ!! 1'а|{ива о'1с1'ъг!(|

'пе са напъл11о ясни' по всяка вероятг]ост условията на !'ир. ]!я

договор били продпктувави от |'ахлуван||'та !!д в'рвар!ки

! ^!!.|

(сспп1а{с5' с!!' 1)с'' ое ссппалп'(.с|!1?1.\ !с смят',,о сс .. !о|.с!п]; дс.0 1 !.. ! ] ||! ]!л!|с !133с!сдп))!]|' (срв']1)|]!'. ]] !;], !(;1)) .!'т|т. ц. 1\!|!| (1,(!1]]а1.5

20. з!1ФФп!ю1о !] тер!| !ато'1 п|)опз]пзал от д'||атахо!(1сл'

^11 с0]л1а],|оп'

Ф'г. ] |3. Развалпните яа 1{о!!зел.

терпо за последните години от царуването на домициа]!' в89 г. легатът на горна ['ермания, А!1тоций сатурпин,6и.п лро_

възгласе!' от войскпте си заимператор. въста!1ието (]и'1о по_

ту1шсно' но то да:!о повод дасе преследват лодозри1'елнитесенатори. отново _!{о6или зна_чс!|ио допосч!.]|1!|те (6е1а|ого5)!

услугйте на които били !цедровъзнаграх(давапи от императора.държаввите фиаа|1си, заздра'вени от веспасиан' 6или отново

Ф!г' |]4' 3летла мояета

ра]клатени от ломициа,1' който харчел гр.'малн]! .редства запостроики' 'рел,4ща и раз,авания. и]'!игац, лгегги^а на им_ператора и спомагащи за яоговата популяр!'ост всрел плебса.домит(иан отделя голямо внимавие 3а 3;3дравява!1ей |!а б!оро_

| на4с!ин! н|г '.

сг.|'аче |и{ 1!!!л! в оФ!!цг1!!]!. дох).|'ч. | \!!!длиси!е]. по 1о|'б0гр на мааг"ч!. !от'.'п ч. .!''г.{'0ц||'и]. '|" !1'.)

'. ос1'"! а.|!! (' ! ч.пп ] ' .'г''.

!

440

племена, бор6ата с които и9исквала 3т{ачителви сили. в Брита_!{ия римляаите продъл}кавали да укрепяват позициите си. осо-бе!,а извест|;ост добили походите па_юлий Алрикола (77 83 п),чияго дейност съдействувала 3а ромавизацията '!а

страната.спрямо източните васални царства веспасиан лродъл)ка_

ва')1 поли.!ика1а на послед|'ите юлии - клавдии. окончателвобили присъединени къ.д и|!|перия1а комаге|]а, мал{{а Арменияи редица дреони кня)кества.

глАвА хх!х

Рид1скАтА импвРия във п в. динАстиятАнА Антонинитв

1. нерва (96-98 г.)

6лед смъртта '{а

доп{иц9ан за император бил провъ3гла.се,| марк !(окцей г]ерва (96 -98 г.)' & ш:омента на провъзгла.с'в{вето му 3а ||)]аератор нерва бил на около 66 годиви. той

'|рои3лизал от стар сенаторс!(и род и

из6ирането му символизирало вастъп-ването !]а яова е]1с'ха на сговор междусената и лрилцепса. Ёавалото па цар|у-ването на нерва било озна1'енувано слрекратяване на процссите за оскър6-':!еиие !та вел'чоството' връщане на 3а_точените и !{аказването па ае|а1оге5 -доносчицитс, поито игоаели голяма оолявъв вреп!(то на !отиициан. :14ежду'рим-ските плебеи 6ил ра3пределев обикно_веният копгиарий' макар войс!(ите даполучили обичайните при смяЁ|ата вацарувавето подаръци' във военвитекръгове и!{ало недоволви от я3биравето

441

2' траян (98_117 г.)

приемникът на нёова' маРк млп'}й траян (98 ||7 г'),би, ро.'ен в исланс! ия гра.1 и1алика' той бил популярен лъл_ководец и имал връзки в сенаторските кръгове.

_ € царува;:сто 1]а траяч е с0ър.)ана преди

Ё"у;#; ч:;;::: всичко промпяата на римската външна ло-_ ';'ы;-;; '-'_ .1и1ика. (]т времето на Август ришскатаполит,!{а яа изток и на запаА 6ила лое-

димно отбравит.лна. ц2руваяето на траяв било ознамеяув&ос широки настълате''|чи _1с'']ствия яа рим'яяит|. тоя прелом неможе да бъде обясвен

|

сап]о с воииствените пла"нове на новия император.Ри]!|ската вън1дна поли_тика зависела не от во-лята на 'тоя или оня и]!|_псратор, а 6йла д1.1кту-вана от обект!вяитеус'товия. в о6ластите.лограничви с римските'ои]|и с'ьздава1'и дър'{а,.}ни ооеди|'ения; ваРва-р!'!те възпр!!е!|ал]] ри,\{"с|(ите обичзи. военното;]!' |,3кус1во се усъвър-ш]е'стРуРало лод в'']]',я'ние !'а римлян|1те| !| това.пе ]це съ!1т;е ние. за п'1ап].вало спо|{о;]ствието нари]!1ските граници.

след отстъпките,ваправени от домицпэ:''особено опасяо станало дак1|1с]{ото царство' децебал влязълв прсгов{)ри с партския цар за съвмествл действия' порадикоетоиэточпите провивции на имлерията били изло]кеви !{а удаР.

3а да предотврати в'],змо'].!!ата опас|{ост' траян лредприелв 101 г. по'од сре!{у деце6ал, който бил раз6ит и принудеяда склФчи !/11!р' като предаде ва рип!лян,!те оръя{ието' воевяитематериали |.! зан:'лтчиите' дадс{]и п|у о1 домициаи. част оттериторйята на да('|йското царство !;ре}1и!{ала къп1 римляпите'а освен това децебал се задъля(ил да помага яа траян в бъ-де,ците му походи. 3а да о3цаме!{ува успстпната си война, 1раянвзел титлата оас;с!5 (дак!,йски).

в 1о5 г. 3апочнала лова вот]1па с дакийско1о царство; тя:зав],рл!пла с прис1'одил'вавето на ]1я,1а дакия към Рим. де'цс6ал !]с ['ол(,'| да 1|о!|ссс ло])а'{о!'ие1.о си и се самоуб}|л.

(1,|п'. 1!5. 3латца мопетапа !мпсратоР |{оРва. налицева.а страва яегоьотоизо6ракся!е. {]а опакатас) р; !а две съспин.н{ ръце!!

']дп (: .'о'псого а стег

с|1{,п" ('.съг!а0.с на !ой_

Флг. ]]с' тРа'я' ]ц!акороп 6|ост

!{а сонаторскп иулеоатор. нР']ово.1ни имало и чежпу преториая-! !те. эа цз намери опора в:рмията, нерва осиновпл на]!|естника!|а германия марк уллий 1раян' койт<! сс ра !вал на популяр.!'ост ме}кду войниците'

(.)т мер!(ите на нервз' засягащи вътрешнага политика'!|яова 1а се отбеле)ки а!раоният за^он. по кой1о м(.клу най_

' едните граж1ани 6или ра.лрелелсни земи яа стойно;т отб0 ]'илиона сестерции' но особено зна''ение имало }чге1ява.нето на тъй варечения а'име!!тареп фонд, развитието !{а койтоспада към вреп{ето на приемпиците на нерва'

442

завладявавсто ва дакия ип1ало годямо стратегическо ииковомичес!(о значение. Римляните се и3бавяли от е]1и!1опасеясъсед и си съ3давали удобея плацдарм 3а от6лъс!'ване на на-падеяията от североизток; освен това в дакия и|1ало 3латнип{ипи; най-после тая област 61'ла удоб9а за колон!]зация _

Фпг' 1]7. Рп!!!.ки стра'{с.л постоло (Ра!!'];:1]аэ.Барелеф о1 траяяовата (о!она.

Фиг, 118' Ри!скп 3ои!п! от времето яа траяя.БаРс!сф от тл]яяоват, (олопа.

,!

443

тай още във времето на траян се заселвали коловисти, глав!1оот мада Азвя.

след дакийската война било обър'1ато .олямо внцмаяиена укрепяването на границите' траян създал о1|ая система па по_гравични укрепления, която образувала тъй наречевия 1!пе5.на известни Разстояния 6яли и3дигани малки у!(репле!;ия _ ка'стели.те 6или съедпнени помежду си с пътища, удобяи за пре-дви)кване на войски. така била създадепа една поеграда' коятотрябвало да.пречи на въ3можното настъпление на варварите.

Фи.. !19. Рлмск!те войс(л по вро]{ето па 1ра'няа дун.ва.

'авла]]пвацето яа дакия спомо1нало да се]{-з)о-ч::ъ тмпц .а..1гави 0имското ;лиянир в Боспорското

срЁ.цу 'артитЁ царс]в'. !!',скоро след това сс за'илиларимс|!ата агресия и на изток. в 106 го-

д11я^ б'1ло присъедянено наба'!е,]ското царство' !{оето се на.мирало в Арабля, в областта на Бостр4 и петра, а няко'когодини ло'къспо почнала войната с партия.

за въз[пакването па яовото военно с6лъс1{ване ме'(ду Рими [|артия толлма роля изиграл арменският въпрос' който отвремето ва Август

']е губел своята а(туал||ост. пре3 царува"

пето ||а г]сро!| 6ило постигпато !(оп'проп|ис!{о разре{|]ение. по-ло)|(е!|ис'го об!|чс сс |!ро!!!с!!ило' !(огл1ю партия {|очпала да бъде

.-

1

{

444

управлявана .т хозрой, който за7!равмл властта си в саматапартия и свалил ар!енсьия шар| лризн9т от Рим. тъкмо товадало повод з! рим€ката вамеса. на 27 октомври 113 г. траянпотеглид от Рим. още преди императора да пристигне на теа.търа на воевните действия, римските войски с помощта накавказките народи локорили Армения и цялата територия !1аарменското цаРство оила превърпата в римска провивция. !{]

Флг. ]20- Римскпте во!!ски по вРе!ето на траяц !ппават дувава.

в |15 .. под ръководството на самия траян рпмлянитезапочнали успешчо нас'|ълление грещу партите, чоито оказалислаба съпоотиРа. Рим'|янит- попминали реката тигър. те 3а-вп!овал]' А.1!'?с)1н] Равилония. а с1ед ]о;] 6ила прев;ета сто-ллцата ва партия' ктесифоя. траян възкачид на партския пре-стол свое лроте)ке като васале!] пап.

[олра*авайки на Алексантър маке_1онсьи. траян, следка-о стигна, | 1ерсийския залив' запо!нал да п|исли за походкъ[| индиъ но тез|, воинствечи н?м..рения не било съ.!енода се осъществят' в 116 п траян трябвало да спре !1астъ-патзлаите си действия, тъй като в месопотамия става'и въл-вевля; в кире!{айка още в 115 .. !одсите вдигвал|| въставие'което намерило отзвук в вгцпет и на остров кипър. в 117 го_

'|

дина въставията били поту1денив изто1пите римски провинции'11а настъпателната война срсщунудила императора да се улътиАзия) той умрял.

44Б

както в месолотомия, така ино средства за продължававепартия нямало. Болестта при-за италия, но по пътя (в мала

Фип 12]. сцея! от де'1ствяята яа ршската войска яа дупавдпо времето на тр8п.

теоретичесхо о6о.(яоваваяе на понаР_

хение и в опитите1ова о6основаване почива върху о9ия прин!1ипи' които

получяли 1!,ироко разпространевие в гръцката фалософия ппубл'1\ист1.1ка оце през лървите векове на елинизма. то; въп.рос !ооил осооена актуалност пре3 времето на Флавиите' ко-гато оила преследвана така наречената философска опози!]ия.вдин от лострадалите 61л !ион {ризоётом г3латоуст1. 1ойоил изгонен ве само от Рим и от ит2л'1я' но и от родвия сиград г!руса' във витипия. €лел смъртта на домиЁиац дионполучи.1 прошка. върнал се в р0дната си пруса, а в !00.тагодина посетил Рим, 6ил при ,вора на тРаяа и лроизнесълчетири речи за царската власт' като дал в тях теоретическоо6ос1|овава|'е на ]'еограничената мовархия. дион хризостомлрАви Разл'1ка ме)кду !]ояархия и тирания' истинската монар.хия е слуя{ба ва обществото. носителят на върховвата власт'чийто първообраз бил сивът па 3евс, )(еракъл,- прите:кава ви|соки мо['ални качсства. той е слраведлив, не се бои от труди обича законите' Ёе ще съп:нение' че гръц!(ата лолити!ескатеория е повлияла и върху римската публицистика' Близък посъдържание към речите

'{а дион хризостом е "панегирикът-на плиний младия, !дето траяв е представен като справед-

див мо!|арх' спа3ва|ц старите римски традиции.

3а вътреп:яата полцтика на траян е ха.рактерно по-1тататъ![]!!ото заздравя|1е

'{аимператорската власт. то намерило отра_3а теоретичес|(ото й обосновававе.

_ траян 6ил не само добър пълководец. но:!::-:::_*1:]::::.. и опитен и разумен адм;нистратор. пред_

' става за принцит1ите на неговото управле.ние мох{ем да добием въз основа на кореспондеяцията му с€д|'н-от !!еговите пр!{яте,]и сътрудни|1и' 11лияий младия. пли-ний бил на3начен 3а управител !а провинциите по|{т и вити_ния' отгдето пращал писма ва император траян и получавалотговори на т'.х. ци](ълът въпроси, които'траян разрет11ава' енео6ик8овено Разнообразен. той се грихи 3а уреясда||е на фи_[!ансите на местяите градове' за постройките, за градскатаохрат'а' 3а гасенето ва по}карите' за правата на разните гра_дове. в писмата се газглеж!ат въпро€и от граж'анското иуглавното право. от времето ва нРрва и 1раян имперскотоправителство се стремяло да вземе под своя опека градското

Фл.. |22. Бп1в. яа траяв с дакв'е. изо6рахея!е мрху коястатя.яо3ата .р(а.

управление. да регулира общинските финанси' (оего ставалочрез прови!{циалвите наместници! освен това в градовете билияазначава||и осо6е|'и чиновници, градски куратори (с11га1о!е5гегц1г| р!ь1!саг!ш} на които би'о възложено да контролиРати да лривсждат в ред местните финався.

Ре 1 ме0оприятия на траян ишали за цел1а по1о6гят положеяието на итал'1я. в.'.на

от главните !|€рки било развитието'!а алимевтарцитеи !| с тй т у т и' основаяи от веговия предшествепик. същността

!1а алиментацията се све],{дала към следното: от опредедевпаривен фовд, учреден от дър'{авата с незяачителна лихва(о6икновено 50^)' се давала помощ ва дребните и средни земе-владелци; лихвите от тези лоиощи отивали за въ3питание памалолет!'и сираци, както и на деца на бедни родители. донастъпването ва пълволет1]ето на момчетата се давали месечнопо 16, а на момичетата по 12 сестерции.

тая мисъл ве била нова и частни учрехде]'ия от подо.6ен род били създадеви още в преходния период 1. ново бцлотова' че алиментарвият фонд се учредява от дър'\^ва7а \, ал1ьментацията била прокарана в цяла итал\я в ср!|в!]ителг|о !ци-роки ра3мери' както се вихда от релефните и3ображения иотизо6ражевията върху мояетите' правителството рекламир:цо

Ф|г. ]2;. Алп!еятл!и!и. АлегоРичва .цена, която изо6Ра'!вз 6лагодар!остта!а !талп'ските градове эа }ч!едя!аяе Релеф от тРаяяовата

ар&а в Беяевевт.

ал'!меятациите като изра3 ва щедростта яа имлератора и на:грихите му за васелен!]ето. не ще съмвепие обаче, че таямярка била палиат,]в' който ве !'о)кел да спре цито разоре-нието на средт1ите п дре6ни земевладелци' яито паупериза_(]ията на градското яаселение.

населението на някои яталийски градове било увеличенопоради заселваве яа ветерави. Фсвея това траяв издал вапо.'вед' с която задължил всеки сенатор да влага една трета отимуществото сл в италийски земи. това мероприятие трябвало,'1а повдигяе стойяостта ва италийскпте земи. във воемето на

447

,$

1 |. |-. 5., 977.

траян били прокарвани нови пътища и полравяяи старитевещо. което също съдействувало за ра3витието на италийскотостопанство.

в Рим били йздигаяи вови сгради' поразяващи със своятагра!{диозност и същевремев!{о отличаващ'1 се със стройности съразмерност в частите.

осве!1 о6икнове1]ото раздаване на хляб назРели!ца и Разда- 6едните римля''и' 1р6яп три лъти разлре_

делял конгиарии' при кое1о в два с./|учаябили раздадени по 75, а един път дори по 500 сестерции начовек. по 6рой и по р1зко1т' яа 3релищата траян надминалвай_щедрите от своитс предш]ествеяици. след сполучливотолривър]1]ваве на дакийската война зрелйщата продължавали123

^11и' 11а сцената се сра'(авали 10,000 гладиатори и били

убити 11,000 диви зверове. Богатата дакийска г|лячка позволила на траян да бъде разточителен. но към края ва цаРу_ването му, през времето ва партската война, поло){(ението наф!1яа'1с1,'те 6и!1о вече |1апрегг!ато'

- траян се ра_1вал на популярнос1'. плиний'!::]_ "_-"-":_т::_ йладият казва' че във времето на доми_

циан 1раян споделял вешастията с дру_гите представители на висшето съсловие' |1родължавайки по-литиката на своя оспновител, 1раяв запазвал добри отнотпе.ния със се!{атоРите. той обеш!ал под клетва да |{е наказва ида не и3лраща па заточение никой сенатор. от произведе"яията на плиний може да се закд|очи' че траян дър)кал сметказа всички формалности' останали от република|1ските времеяа.сенаторската трациция прич!|слява трая!{ към добрите импе_ратори. приживе той получил титлата оР1!п115 (най'добрия) ипо_късцо' когато в сената връчвал]] властта г|а новия принцепс'казвали: ,Бъди по_щастлив от Август и по_добър от траяп"({е1|с!ог Аце11!го, тпе11о( т!а|апо'.1

и във времето ва траян о6аче продъля<авала да се раз-вива бюРократичяата система Ёа управление яа империята. из'лълвението 1'а всички по_важни мероприятия било въздаганона лица' вазначавани специално от императора. във времетона траяа префектът на претория' {<ойто в известви отнот1]е-вия бил второ с'|ед императора лице в дъРя(авата' имал по.голямо значевие' отколкото по'рано.

3. Адриая (1!7 138 г.)

слод смъртта на траяп слрийските войскя провъзгласилиза император 'неговия земляк и роднипа |1ублий влий

^др|1а112

449

3апочнал раяо слухебпата си кариера, Адр!а|]' подобно насвоя предт1]ествевик' бил опитен пълководец' по 3а разлика|от]'его' съсредоточил тлавното си внимапие върху осигуряванетона грапиците и 3апа3ването на мира.

въвшната полити{а |Ёа партския цар .били..върнати завоюва.ни:е от !рая.{ ооласги' зацото новопоко-

ренитс и съвсеп1 неомиротворе!{и територии мъчно !!]о)ке'и да6ъца1 э^1азеви 6ез |{райно 1|апрягане на силите' велика Арме_вия от лровапция станала отново царство' начело ва което 6илпоставен !]ар' 3ависим от Рим. Алриан запа-и] обаче придо_бивките на тр.ян в Ара6ия. (ачт0 и в дакия' ьоято ]рймля_ните дродъл)кавали да кблояизират с преселници' главяо отизточните провин1{ии.

^ ощс в сауото :начало на !]аруването на

::#:..;#:;:"д'" Априан. лрс!и }ой !а прист;нс в Рим'съслов;е четиримаконсулари.оившипълководци

на траяв' организирали 3аловор, с цсл дау6ият императора, тоя заговор 6ил разкрйт и по лостановле.ние на сепата съзаклятниците били нака3а|'и със смъРт. по-добно ва пред1]]ествениците си, Адриан !ал |{летва' че не ще

1[

}

1

45о

нака3ва със смърт 6е3 сеяатско постановдев!]е |{ито едиц се_натор. в лроцължение !!а дълги години мехду сената и лрин-цепса продължавали .па съществуват добрите отношеяия. ха-рактерни.за лредшествуващото царуване. вдва в края на жи_вота на А!риан тоя ,!1ир 6ил наруйен и 1]еколцина сеяаториоили наказанм със смърт.

-_ дейвостта яа Адриая би'ла насочена към,'.."'.].'.т;:".}::"- ло. ната гъшното заздра вяване на и мпера -

_ торската власт и към развитие яа бюРо-кра7ич11ця алар^т. в тая посока той лрокарал редица важниреформи. съветът яа принцепса (соп5!|!пп р.!]](|р!5), който въз-викнал още във времето па Август' ставал сега посто1яяно и

ж##;#*тЁ#ш,.:,*"+:+'ч;/ %Р :;"",.#, ?3Ё;:;#|", .";$5"1ъъ:вис чл(н яа съве1а се смя1ало

д,р''й в"Ё-!,..!",|.'Ё!й|] за опрс_делРно сл) кебяо поло'е 'ос:гг на и'::еодгог.' жение. члевовете на този съвет

свооодно и3Разявали мневиетоси, което ймлераторът в 3ави_

сичост от свос-о желание възприемал или не въ.]лриемал.бъв врег'.го яа Адриан оила изработена нормата' изразенавпоследствие от ри|!!ск].]те |ористи' а имен11о

- волята яа

принцепса е закон. 1

вшесто освободевя роби, начело ва императорските кап_целарии били поставе|1и конвици. по тоя начин императорскитеучреждепия добили обц!одър)кавно значение

Броят на разните им'пер''орски чиновв',|ци бил значи_телно увеличен. 0собено ввима|'ие било посветево на заздра-вявадето на финансовото улравление.

ванио чероприятие Аа ^лР|\ан

би'о из_1ава!]ето на тъйпаречения 'вечен е !,{'{т- (га!с!цп регре[ь!1л!)'с,ш. о- реп)оликанско време яа лреторите било дадено! равото !а у{ ьвъгшенствуват и лРоменят гражданското 3аконо_дате.!сгво. []о^ наре)кдапе на Адриая най.ви!ният юрист наонова вред!Р. (алви) ]Флиян прег..]едал преторските едик.]и иизорал от тях и сис']Рматизирал онова, което още имало .!яа_чение .]а това вое]\|е. тая кодификашионна ра6ота завършила си44аванего на , ве"ния е:икт'. Б нсго би/и съе!ине;и едик_титс на гр6!счия поетор и на претора на пере!рините. на-края оил лален е!иктът ва курулните едили. първата част

451

?э,ф,!

аа едикта засягала съдопроизводството пред магистрата' вто.рата формулите и исковете' а третата част съдър)|(ала по-{тановления за съдебните ре!де[ия и тяхното изпълвение.

голям бройпът!я'ният' на ял-

спрямо провин- насещи се доц9яте времето ва

Адриав, сви.детелствуввт за внимапието мукъм провинциалвия )кивот. пре3царуването си той посетил почтивсички провинции. пътувавията му

Фиг. |26.

преследвали най_ра3вообра3ни цели. до известпа степФ1 Адриа1|се стремял да 3адоволи личната си лю6о3нателност' той се из-1(ачил на втка, посетил гро6овете ва геРоите при илиов, хо-дил ва гроба на помпей в пелу3ий. в вгипет, и пак там оти_1лъл нагоре по тецението на нил. през време на тая е|(спе-диция се удавил веговият любимец Антиной, и ца мястото паги6елта му, на бРега на нил, бил създ'ден нов град' наречевпо име1о !1а загина.!ия Аятинопол

пътувапията на Адриав имали преди всичко политическацел. привърденик ча мирн/та политика, той се _рижел многода повдигне отбранителната способ!|ост на империята. погра-ничните ли|{ии (особено в заладна ввропа) били укрепени.императорът лично следял за създаването на у|(репените гра-ници' не само в ввропа, яб и в далечва Брята11$я бил |13диг-|]ат погра!!ичеп вал той полагал големи грия{и за повдиганепи воен]1ата дисциплина. в северпа Африка е намерен надпис,съдържа]11 откъслеци от речта, дър)хана от Адриан при единвоснеп преглед;в нея се подчертава 3гачението яа военнатадисциплина и яа маневрите, които приучвали войската (ъмбойна обстаповка 1. Фсобело значение и1}!ала промя!'ата нареда за ко}1ллектува!]е на войските, до |1 в основвите войски(легиоилте) се попълвали с римски граждаяи. от времето ваАдриан в легионите залочна'пи да се прие!|ат провинциални)кители, независимо от това] .\али ип]али право на граждавство.Ре3ултатите от |ази реформа се проявили в ]]1 в. контип|ев_тите яа ноэобранци1'е се увеличили' но армията се провин-1\1'ал\1з|1рала и варваризира]!а.

Благодарение л!а п!е6иваването на и*,,ератора й из'околаспостта от нова партска война била прсдотвратена по ди-п.поматически път. във всичките си пътувания из провинциите1, из и'!алия Адриан отделял голямо ввимание на

'(ивота |1а

грал(данското населевие. тази политика способств'вал^ за ра3-витието на градския ,{ивот' много градове получили вис|ди!]рава' ра3ни .слиш!а добили гРадски права, в разпите области

| о!9е5!а, |. 4' !. | с. ]' |-., у!!]' 25з2 .|80.]2 |. | ' 5,' ]' 2{87' !]!33 _9|з5'

п

!

ш

!

!

452

|1а имлерията 6или създадени 1|ови г|рац в2 ААр14А116- А;;;. '1ъ;';;;".р" дски це|]трове. л{обими се гордее;,

"" "-;'.;;;;;' ";;#Р?:и.] 1:я_град с_нови сгради

съюз. цялата д"я*'с" ," 1йЁ!Ё'.!ои създал общоелинскияизразяващи

^р"'",'"", о'"?''й'!?'}|:,''- лос]ановления,мето на Адрйан ."

"ь;;*;;;;;;;; на. имлератора' във вре'

въпрос: пр!вителств";; ъ;;.;;;-;, вяи-мание и на аграрни'1межлу ваейателитс

", ;';;;;;#-# регулира отношеният'пистрация. Б и"'й" д.р}"*"""ЁБ!1}яе

земи и ме'тяата ад1'и'ментации. улравлеяи"

'"']"'и1!|,]]',1'"' лолигика га на алц'

вата' Адриан ],р";;; ;""д;-";';;;;\^;:'"'."' в ръ!Рт' на

'е'нетирим! конс!лари. '- '_ "_ 'Р-'ц{спските дела в и]а'ия на

характеристяка на ч0риан бил до1ьр ль,{оводец'.!дРиан !&1о *ещ

'ор. '; ;;;;;.,. *.-.;;

.".;, ;;}.*:.л!

1"н? фмФофия]а. 'о4 лР !Ф

#':г :,а #;;:,:|т"|*:;]1Ёт:11}*!:!!:,;:' ;;|;},т';ж:';н:;,:*ъ}^{|;:т:! #.;{;..ь ъ р:и:. 1:1-"':] ;;н]у,] ;т;:

наг оогазов]ц -"о** - ^',]'" 'ь"ре!Рлници з4се'о1ал.

дувал триде.ег ле''!о!а.! 9!:е 1ри33на1 оня. (о, о '{омал_

тои блл елинофппл,

н$д:;. |: "ъ;#;т*#:1 #ж+;{};н#;'#* ;'

45з

ьието щ към ричсхл]е об'чаи' Адриая би, 9овек' чужд яа стаРите т0'дицип.нд в1аст'а си т' й се въчедла прел!ае ьосмололити;-н характе!; не йпра'вов ггъ!ки,е области му били 0аваял епьте1!' лрпсъщи6ояес!ва (оли!ли'с!и. освободл,ел л др.)' в Рим ва под6ив го [ръстидитъь |!орис умалително!о имс дгаесш]шз[ вгия ве,ов съвре!.ввик казва,

чал. . . в характеРа 3а А\рцан !мь !оста мною черги' пРя.ъши ца епохдт.му'

'а споха1а упадък ва а!'ичв!|' свят. }!е.овият йиро-

.'ед яе с ц',ос1ен: рациояалвзмът у в€го с мистицизиа. в&Рая яа *иво1а .и Адриая из'и|н6, в ти6уР в!ла. в коя1о били представеви

в това сс лооявял лрпсъш на мво.о

'оРа от онова вреше. в

въй'феметЁ: ва Алриай римското правителство | мало под_крепата ва провивциаляата аристокрация' която заела приви-легировано лоложевие в сравнение с долните слоеве на насе.левието. Рязката грани|,а между римлявите и провинциалитезапочнала да изчезва. ьогатството и личните заслуги пред им-ператора (а ве произходът) до6иваля все по-голямо и по.голямозначение.

но политиката на Ацриан не била в съ_ъ;'?ъ''ъ* стояние да задоволи всички слоеве на на-' селението. неговото царуване 6ило отбе_

'цзаяо с едно сериозно въстан']е в юдея (15'-135 г.). повод

за тов6 въстанце бил опитът да бъде издигнат на мястото вар'азру1дения иерусалим градът влия капитолина. там, гдето билиерусалид!ският храм' трябвало ла бъде издигнат храм наюпитер капитолийски' лод чието име 1рябвало ла се с1здавапоклоцеяие на самия А!риая' начело яа въстаналите застаналнякой си симоя. наречен Бар-](о}ба {син ва .]вездата'' ко.!тосе провъзгласил за ]!1есия. 3ъстаниците завладели мястото'гдето някога се намирал 14ерусалищ и се съпротивлявали сголяма упоритост' така че стаяало ву'{да да бъдат употРебепизначителни воеь'1\1 сили. това било последното голяио въста-ние на |одеите. слсд което дори им било забранено да живеятяа територия]а на 1одея.

!

,!

Адриац умря} в 1 3в 'г.

Ё}Ё?_йБй1читБ!!_аболест, придобита пре.] време на пъту-вания']а. Разногласията със сенаторското

съсловие прсз лосле!ните го!ини от дивота му се изразили вотказа яа сената !а го провъзгласи за божество. 3а да по-стигне това за своя приемен си!| и наследнит<' Адриая тряб-вало _1а поло)ки усилия' €лел тържестве'|о погрс6.йие лрахътна умрелия оил сложен в мавзолея ва А1риан монументалнасфа|'а. която съществува и до днес поц ид:ето ''3амък €анАнд)кело*.

1 Ф!.. |27. стеяа от ввлата на Адриап в тлбуР. съвреыевпо състо''ие.1 5сг]Р!о.е5 | !з1ог!ас А!8ц5 |ае' у|!а нааг|ал!, 15' 1з.