67
Глобално затопляне? Що е то и има ли почва у нас nauka.bg

Българска Наука 18

  • Upload
    -

  • View
    265

  • Download
    11

Embed Size (px)

DESCRIPTION

http://nauka.bg/magazine_archiv/BG-Science18.pdf

Citation preview

Page 1: Българска Наука 18

Глобално затопляне?Що е то и има ли почва у нас

nauka.bg

Page 3: Българска Наука 18

съдържание

България...по време на управлението на цар Асен I и цар Петър II (1185-1197 г.) 7

Конституцията на ПОЛШАот 3 май 1791 г. 16

Нервна системаи гръбначен мозък. 20

Мозъчна хирургияЛекари да правят операция докато пазциента е в съзнание? 24

Символика наплодните дърветаПредците ни са използвали тяхните плодове не само за храна и дървесина! 26

Интересни и редки растенияВлажни скални пукнатини, поляни и блата са само част от условията. 36

DesertIceProjectТова е много дисциплинарен проект, засягащ борбата с глобалното затопляне.45

Хиперновии SN 2006gy. 57

Хм... Колко е часът?Или как са измервали времето преди... 60

�Българска Наука www.nauka.bg

Page 4: Българска Наука 18

�Българска Наука www.nauka.bg

Ново в nauka.bgКаква информация искате

повече в сайта? Здравейте, скъпи читатели и потребите-ли на сайта и форума “Българ-ска Наука”!

В момента сайта притежава над 1000 материала от над 30 категории. Искаме да привлечем вниманието ви с тази тема и да ни помогнете. В настоящата анкета са събрани всички кате-гории и подкатегории на сайта. С гласуването за всяка една вие показвате интереса и ни помага-те да се насочим към най-акту-алната и интересна информация вълнуваща нашите потребители. Да се ориентираме къде какво да сложим, за да задоволим интере-са на потребителите - ВИЕ!

В сайта е пусната съкратен вариант на анкетата, а тук по-мащабен и подробен вари-ант с възможност на мнение, което е наистина важно за нас.Моля гласувайте и напишете

какво точно ви вълнува, Благо-даря!

Анкетата е публикувана в сай-та - nauka.bg и във форума - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4401

П.П.Приемат се предложения и за само-то списание.

Почети ми - Влез тук

В тази страница ще се слагат аудио файлове, в които ще се четат статии от сайта и списанията за незрящи, деца и хора имащи проблем с четенето, но искащи да научат нещо повече за заобикалящия ги свят... натисни тук

За сега статиите, които можете да слушате са след-ните:

Поглъщат ли гигантските змии хора?

Колко вида животни населяват нашата планета?

Защо е нужна астрономията?

Космически телескоп Хъбъл (Hubble)

Най малкото, което можете да направите и да помогне-те за разпространяването на науката и знанието е като се запишете четейки някоя статия...всеки може да го на-прави! Които има възможност и иска да помогне за тази инициатива може да се свърже с нас. Текста чете Анна Грудева. Всички права запазени и разпространяването на аудио файловете се позволява само с изричното съгласие на “Българска Наука” ООД.

В момента се работи по още няколко статии и се на-дяваме в бъдеще те да се увеличават и с времето да не се спира да се работи по този проект.Всеки, които има желание да чете моля да се присъедини към нас.

Искам да използвам момента да благодаря на Анна Грудева, която даде идеята и чете материалите.

Page 5: Българска Наука 18

�Българска Наука www.nauka.bg

Видео! Кратки филмчета в сайта

Наука.БГ започна нов проект - Видео. Стартирахме с направа на две филмчета, едното е откъс от документален филм на BBC за суперновите и сътворението на планетите. Второто е за Боянската църква.

Можете да ги видите в новата категория в сайта “Видео” или на съответните им адреси:

Боянската църква (видео)

Супернови и създаване на светове (видео)

Космическо пътешествие (Cosmic Voyage)! (в три части)

Актуални теми във форума:

Каква информация искате повече в сайта? Почети миВидео!Звуци на животни – препоръчвана от БГ НаукаГенетични, исторически и традиционни сходства между българи и румънциТеория за еволюциятаС какво да храним нашите домашни любимци?Загадки с картиниПомага ли България на румънците или - не –Глобалното затопляне и Ледниковата Епоха!!!Енциклопедии и справочнициПосетете сайта http://nauka.bg , за да видите новите попълнения и научите повече…

Приятно четене на настоящия брой! От екипа на „Българска Наука”

Тайните на океана. (в две части)

Спътникът “Европа” Сами ли сме? - статия в сайта

Page 6: Българска Наука 18

ългарска АУКАБ Н

Събиран

ето на

информация

е стъпка

към мъдрост

та,

но едно

общество

се формира ко

гато

започнем да я

споделяме...

За реклама:[email protected] GSM: 0885811386

Page 7: Българска Наука 18

... Той (Асен І) се оженил за българката Елена, от която имал два сина - Иван и Алек-сандър. Вероятно през 1194 ун-гарците нападнали Сърбия и след кратка война принудили вели-кият жупан Стефан Неманя да се признае за унгарски васал. Това влошило ромейско-унгар-ските отношения. Обаче към края на 1194 император Исак

ІІ Ангел постепенно стигнал до идеята че е крайно време да се разправи с българите. Те вече стигали до Одринско и, макар че ромеите държали крепости като Одрин, Пловдив, Анхи-ало, Месемврия, Средец и Ниш, било ясно, че рано или къс-но българите ще ги превземат. Трябвало те веднъж завинаги да бъдат победени и покоре-

България�

...по време на управлението нацар Асен I и цар Петър II (1185-1197 г.)

Продължение от брой 17...

�Българска Наука www.nauka.bg

Page 8: Българска Наука 18

ни. Според император Исак ІІ Ангел, това можело да стане, само ако бойните действия се прехвърлят в Мизия. За тази война започнало събирането на голяма армия в източна Тракия, както и на събиране на сред-ства за издръжката й. Били водени преговори за съвмест-ни действия с унгарците. На-края крал Бела ІІІ се съгласил да воюва с българите. Срещу това незабавно му бил пре-даден Ниш. Приготовленията вървели успешно и през март 1195 г. император Исак ІІ Ан-гел пристигнал в Кипсела, за да инспектира армията, готвеща се за войната с българите. В самото начало на април 1195 г. бил извършен преврат. По вре-ме на лов Исаак ІІ Ангел бил заловен от брат си Алексий, който се провъзгласил за им-ператор под името Алексий ІІІ Ангел. Исак ІІ Ангел бил осле-пен. Този преврат предизвикал голямо безпокойство сред бъл-гарите, тъй като Алексий ІІІ Ангел бил прочут като много опитен военачалник, за кого-то се вярвало, че ще изведе до победа ромеите в очакваната голяма офанзива срещу бълга-рите. Никита Хониат е запи-сал една реч на цар Асен І по този повод, в нея той казвал, че “не трябва да се дава ухо на слуховете, но не бива и съв-сем да се пренебрегва мълва-та” и “мерило трябва да бъде предишният му живот” и “не ухото, а окото трябва да бъде съдия”. След това цар Асен І окуражил българите, че те “са отслабили духом ромеите, ко-ито ние многократно побеж-давахме, без те нито веднъж да са могли да възстановят положението си”. Накрая Хо-ниат пише, че българите били изпълнени със самочувствие от постигнатите победи и “се присмивали на положението на ромеите”. Тази дързост се подсилвала от непристъпност-

та на крепостите, които те владеели. Впрочем, много ско-ро се оказало, че страховете на българите са неоснователни. Император Алексий ІІІ Ангел бил твърде зает с укрепява-нето на властта си, за да му е до война с България. Похо-дът бил отменен, а унгарците останали сами - също решили да не воюват. Скоро Алексий ІІІ предложил да бъде сключен мир. За всеобща изненада, цар Асен І предложил “такива ус-ловия, които били неприемли-ви и безчестни за ромеите”, както пише Никита Хониат. Какви точно са били те не е известно. Най вероятно, цар Асен І е искал да му бъде при-знато владетелското достойн-ство, а може би е предявил и големи териториални претен-

“Цар Асен I” литография от Н.

Павлович

�Българска Наука www.nauka.bg

Page 9: Българска Наука 18

... Той (Асен І) се оженил за българката Елена, от която имал два сина - Иван и Алек-сандър. Вероятно през 1194 унгарците нападнали Сърбия и след кратка война принудили великият жупан Стефан Не-маня да се признае за унгарски васал. Това влошило ромей-ско-унгарските отношения. Обаче към края на 1194 им-ператор Исак ІІ Ангел посте-пенно стигнал до идеята че е крайно време да се разправи с българите. Те вече стигали до Одринско и, макар че ромеите държали крепости като Одрин, Пловдив, Анхиало, Месемврия, Средец и Ниш, било ясно, че рано или късно българите ще ги превземат. Трябвало те веднъж завинаги да бъдат по-бедени и покорени. Според им-ператор Исак ІІ Ангел, това можело да стане, само ако бойните действия се прехвър-лят в Мизия. За тази война започнало събирането на голя-ма армия в източна Тракия, както и на събиране на сред-ства за издръжката й. Били водени преговори за съвмест-ни действия с унгарците. На-края крал Бела ІІІ се съгласил да воюва с българите. Срещу това незабавно му бил пре-даден Ниш. Приготовленията вървели успешно и през март 1195 г. император Исак ІІ Ан-гел пристигнал в Кипсела, за да инспектира армията, готвеща се за войната с българите. В самото начало на април 1195 г. бил извършен преврат. По вре-ме на лов Исаак ІІ Ангел бил заловен от брат си Алексий, който се провъзгласил за им-ператор под името Алексий ІІІ Ангел. Исак ІІ Ангел бил осле-пен. Този преврат предизвикал голямо безпокойство сред бъл-гарите, тъй като Алексий ІІІ Ангел бил прочут като много опитен военачалник, за когото се вярвало, че ще изведе до победа ромеите в очакваната

голяма офанзива срещу бълга-рите. Никита Хониат е запи-сал една реч на цар Асен І по този повод, в нея той казвал, че “не трябва да се дава ухо на слуховете, но не бива и съв-сем да се пренебрегва мълва-та” и “мерило трябва да бъде предишният му живот” и “не ухото, а окото трябва да бъде съдия”. След това цар Асен І окуражил българите, че те “са отслабили духом ромеите, ко-ито ние многократно побеж-давахме, без те нито веднъж да са могли да възстановят положението си”. Накрая Хо-ниат пише, че българите били изпълнени със самочувствие от постигнатите победи и “се присмивали на положение-

Паметникът “Асеновци” е построен през 1985 г.в

Търново при навършването на 800 г. от въстанието.

Мечът, около който са разположени четиримата

Асеневци, символизира мощта и възхода на

средновековна България.

�Българска Наука www.nauka.bg

Page 10: Българска Наука 18

то на ромеите”. Тази дързост се подсилвала от непристъп-ността на крепостите, които те владеели. Впрочем, много скоро се оказало, че страхо-вете на българите са неосно-вателни. Император Алексий ІІІ Ангел бил твърде зает с укрепяването на властта си, за да му е до война с България. Походът бил отменен, а унга-рците останали сами - също решили да не воюват. Скоро Алексий ІІІ предложил да бъде сключен мир. За всеобща из-ненада, цар Асен І предложил “такива условия, които били неприемливи и безчестни за ромеите”, както пише Никита Хониат. Какви точно са били те не е известно. Най веро-ятно, цар Асен І е искал да му бъде признато владетелското достойнство, а може би е предявил и големи територи-ални претенции. Естествено, преговорите се провалили по негова вина. Това предизвикало взрив от негодувание сред ня-кои боляри, на които им било омръзнало да воюват, но сла-вата и влиянието на цар Асен І били толкова големи, че ни-кой не можел да му се про-тивопостави. Вероятно още от това време са започнали да се кроят болярски заговори срещу цар Асен І. Провалът на тези преговори променил курса на крал Бела ІІІ, кой-то решил да воюва. Същевре-менно в Мала Азия избухнало въстание срещу императора и той с армията си потеглил да го усмири. За управител на Пловдив и командващ фронта срещу българите бил оставен Мануил Камица - братовчед на императора. Скоро унгарците нападнали България, вероятно с идеята да завладеят западна Мизия. За тази война има съв-сем малко данни. Известно е само, че българите разгромили напълно унгарската армия още в първите боеве. След това

българите нахлули на унгарска територия и завладели Ниш. Те превзели цялото Помора-вие, включително - крепости като Враня, Равън, Лесковъц и т. н. След това българите дости-

гнали чак да Прищина (която била сръбска). Оттам нахлули на север и превзели Белград, Браничево и Срем, разгромя-вайки напълно унгарците. Това бил краят на войната с Ун-гария.В резултат на тази война

към България били присъеди-нени значителни територии, западната граница минавала съвсем близо до Прищина, съв-сем близо до р. Ибър, близо до горното течение на р. Сръбска Морава, и оттам - по до-лното течение на р. Дрина до Срем и Белград, които били български. След пълния успех на войната с унгарския крал, цар Асен І решил да се раз-прави с ромеите. Скоро след това голяма българска армия, командвана от него, потеглила за Средец. След кратки боеве българите превзели цялото Со-фийско поле с градовете Сре-дец, Велбъжд, Стоб и Щипоне. След превземането на Средец цар Асен І заповядал мощите на св. Иван Рилски да бъдат пренесени в Търново. Самият

Легендата разказва, че при срещата на Св.

Иван Рилски и Цар Петър се разбрало къде

ще е мястото на Рилския манастир.

10Българска Наука www.nauka.bg

Page 11: Българска Наука 18

той, въодушевен от големите победи, решил да извърши дъл-боко нахлуване в ромейските земи. Силна българска армия под негово командване нахлула по течението на р. Струма. Скоро българите, без да срещ-нат съпротива, достигнали околностите на Сяр. По това време в околностите на този град била разположена една ар-мия, командвана от Алексий Аспиет. Тя тепърва се съби-рала, за да воюва с българите. Българите внимателно набли-жили града и внезапно ата-кували лагера на въпросната ромейска армия. Ромеите били напълно изненадани, не успели да окажат съпротива и били напълно разгромени. Самият Алексий Аспиет бил пленен. След битката при Сяр бъл-гарите започнали да действат в Македония и превзели реди-ца области и крепости като Мелник, Струмица, Просек, Щип, Кочани, цялата долина на р. Струма и планината Пи-рин. За управител на току-що завладените земи бил оставен известният Добромир Хриз, който резидирал в Струмица. По този начин 1195 г. се пре-върнала в много успешна го-дина за българите. Те не само победили унгарците и овладе-ли Белград и Ниш, но овладе-ли още Средец и Струмица. Сега българите имали превес не само в Тракия, но и измес-тили фронта от Софийско в Македония, където също имали надмощие. През 1196 г. сил-на българска армия, командвана от цар Иван Асен І, нахлула в Беломорието и започнала да го опустошава. По това време в Сяр вече била пристигнала една ромейска армия, команд-вана от севастократор Исак Комнин, която обаче не на-правила почти нищо, за да спре българите. След като бълга-рите опустошили западното Беломорие, достигнали Амфи-

опол, който превзели и разру-шили. Оттам настъпили към Сяр. Тогава Исак Комнин извел армията си и тръгнал срещу тях. Цар Асен І решил да даде сражение на ромеите. Той ос-тавил основните сили в заса-да, а с останалите ги напад-нал. Сражението било кратко и скоро българите побягнали. Ромеите започнали преследва-не, за което Никита Хониат пише: “Като премина с от-пуснати юзди тридесет ста-дия, той и конницата изтощи, така че тя стана ненужна в часа на сражението, а и пехо-тата след това не беше годна за нищо полезно.”. Именно в този момент ромеите влезли в засадата и били обкръжени от българите. В последвало-то сражение огромната част от ромеите били убити или пленени и само малцина успели да разкъсат българския обръч и да се спасят с бягство зад стените на Сяр. В битката бил пленен и севастократор Исак Комнин. За последвали-те събития Никита Хониат пише “Оттогава стана така, че варваринът като лъв във владенията си се впускаше в безстрашни нападения и набези, защото още никой от ромеите не му се противопоставяше, а всички, които не бяха станали жертва на меча в сражението, уплашени се спущаха с отпус-нати юзди към град Сяр.”.След приключване на бойни-

те действия в Беломорието цар Асен І заминал за Тър-ново. Междувременно се раз-вили и други събития. Исак Комнин се свързал с водача на недоволните боляри - братов-чеда на царя Иванко. Никита Хониат го описва така: “Той беше висок на ръст, извънред-но съобразителен и с голяма физическа сила. Но свирепите черти на лицето му и груби-ят му характер явно издава-ха кръвожаден човек.”. Между

двамата се водили разговори, в които Исак Комнин убеждавал Иванко, че сега е моментът да се извърши преврат и да се свали цар Асен І. Той казвал, че император Исак ІІ Ангел е готов да помогне, ако от това стане нужда, и заявявал, че ромеите са готови да склю-чат мир колкото се може по скоро. Трябва да се каже, че по това време мирната пар-тия, водена от Иванко, била съвсем отчаяна. Това се дъл-жало на факта, че след побе-дите от 1195 г. и 1196 г. цар Асен І бил силно въодушевен и готов да продължи войната. Иванко се съгласил да започне действия за свалянето на цар Асен І, но твърде скоро Исак Комнин починал при неизяснени обстоятелства (вероятно от болест). Това объркало плано-вете на заговорниците. Ско-ро обаче се случили събития които не били очаквани от никого. Когато цар Асен І на-ближил Търново, той разбрал за тайна връзка между балдъ-зата си (сестрата на царица Мария) и Иванко. Тук тряб-ва да се спомене, че Никита Хониат допуска явна грешка, като нарича царицата с име-то Мария, защото тя всъщ-ност се казвала Елена, може би, Мария е било името на сестра и. Цар Асен І се раз-ярил твърде много от това откритие и заплашил царица-та, че ще я убие, ако скрие от него нещо, което знае за тази връзка. Царицата обаче познавала мъжа си и успяла да го успокои донякъде, като при това се оневинила, хвърляйки вината върху Иванко. Все още ядосаният цар заповядал да доведат Иванко за обяснение. Иванко разбрал за гнева на цар Асен І, уплашил се и заявил на пратеника, че ще го посети на сутринта. Крайно вбесен, царят заповядал Иванко да се яви незабавно пред него, при

11Българска Наука www.nauka.bg

Page 12: Българска Наука 18

това - без никакво забавяне. Иванко не на шега се уплашил за живота си и се посъветвал с роднини и приятели какво да прави. Те го посъветвали да иде, но да носи под дрехите си скрит меч, ако цар Асен І се ограничал с обвинения и обиди, то Иванко щял да ги изтърпи смело, но ако царят в беса си се нахвърлел с оръжие да го убие, то той щял да се защити като мъж. Точно така и станало, още при вли-зането си в царската шатра Иванко бил нападнат от цар Асен І с гол меч. Той също извадил своя и между двама-та започнала схватка, в коя-то Иванко успял да убие цар Асен І. След убийството той отишъл при своите привър-женици да се посъветва какво да правят по нататък. Тогава било решено Иванко да стане цар и заедно със своите хора да управляват България “по-справедливо и по-законно от Асен. Те нямало да решават всичко с меч, както убитият и нямало да вършат само това което им внушавало личното чувство.”. При евентуален не-успех, те решили да бягат във Византия.Този разказ за убийството

на цар Асен І е представен от Никита Хониат и вероят-но представлява версията на Иванко за случилото се. Този разказ предизвиква най мал-кото размисли. Първоначално се натрапва връзката между разговорите на Исак Ком-нин и Иванко за детрониране на цар Асен І и скорошната му смърт. Второ, недоумение предизвиква решението на цар Асен І лично да убие Иванко заради дребна семейна свада. Трето, решението на Иванко да вземе властта, при положе-ние че е бил готов да бяга във Византия издава предварите-лен план. И четвърто, целият разказ е изграден така, че да

оневинява Иванко. Всъщност, бил извършен преврат, като отряди на Иванко и негови приближени окупирали Търново и някои околни градчета. По някои мнения от тогавашно време, Иванко бил коронясан за цар. Още от самото начало обаче пропагандата на Иван-ко тръгнала зле. Той се оп-итвал да убеди българите, че е убил царя в лична свада и то - при самозащита и никой не е виновен за случилото се. Общественото мнение оба-че веднага се обърнало срещу него, хората смятали, че той е убил цар Асен І, за да загра-би властта. Отгоре на всичко, вече мъртвият цар се ползвал с такова уважение сред на-рода, че убийството му било счетено за национално преда-телство. Практически Иван-ко бил бойкотиран от почти

св. Йоан Рилски получава монашеското си призвание

в най-ранна възраст, по времето на св. Борис.

12Българска Наука www.nauka.bg

Page 13: Българска Наука 18

Туристи разглеждат надпис на Цар Асен I от Асеновата крепост.

всички българи. Цар Петър ІV също не гледал безучастно, а събрал армия и потеглил към Търново. Иванко също се опи-тал да събере армия, но това се оказало невъзможно; никой извън тесния кръг заговорници не го подкрепил. Скоро армия-та на цар Петър ІV започнала да наближава Търново и изпад-налият в безизходица Иванко поискал помощ от император Алексий ІІІ Ангел. Тази му стъпка окончателно убедила българите, че той е предател. Същевременно тази вест силно зарадвала императора. Негови-ят най силен враг бил мъртъв, а на него му се отдавала въз-можност да наложи влиянието си в България.Императорът заповядал на

управителя на Пловдив Ману-ил Камица незабавно да събере

армия и да потегли за Търново. Той това и направил, но ко-гато армията наближила Бал-кана, сред войниците настъ-пил смут и започнало масово дезертьорство. Останалите в строя войници отказали да изпълняват заповедите на ко-мандирите си и твърдо заявили че няма да навлязат в Ста-ра планина за нищо на света. Ето какво казвали войниците на Мануил Камица, според Ни-кита Хониат: “Къде ни водиш - с кого ще се сражаваме? Не сме ли често преминавали тези погранични пътища и не само че нищо добро не постигнахме, но и малко оставаше всички да погинем... Връщай се, връ-щай се и ни води към нашата си земя!”. Мануил Камица не успял да направи нищо и вър-нал армията обратно. Когато

1�Българска Наука www.nauka.bg

Page 14: Българска Наука 18

императорът разбрал за про-вала, той лично повел армия в помощ на Иванко. Когато ар-мията наближила Стара пла-нина сред войниците настъпило брожение и те отново отка-зали да навлязат в планината. Императорът произнесъл дълга вдъхновяваща реч, че сега си-туацията е друга и няма от какво да се страхуват. Вой-ниците обаче останали не-преклонни и дори заплашили с бунт. Императорът нямал друг избор, освен да върне и тази армия. При тази ситу-ация положението на Иванко станало неудържимо и той заедно с брат си Мито и мал-цина привърженици побягнали от Търново. Особено тежко било в Стара планина където малкият отряд бил принуден да минава по кози пътеки, за да не бъде открит. Накрая, все пак, Иванко успял да се спаси във Византия. Междувременно цар Петър ІV влязъл в Търново и се обявил за едноличен цар. В това време управителят на Струмица Добромир Хриз се възползвал от настъпила-та неразбория, отцепил се от България и се обявил за не-зависим владетел. Ромеите се възползвали от това, нападна-ли го и по някое време пре-взели от Хриз непристъпната крепост Просек. В Цариград Иванко бил приет радушно от император Алексий ІІІ Ангел и въведен в ромейската аристо-крация. Той пък се прекръстил на Алексий в чест на импера-тора и бил назначен за упра-вител на Пловдив. Идеята на императора била, че ренегата Иванко щял да воюва с бълга-рите много по-вдъхновено от който и да било ромейски ко-мандир. Трябва да се каже, че макар водач на мирната пар-тия, Иванко бил опитен и та-лантлив военачалник, а и по-знавал отлично стратегията и тактиката на българската армия във войната с Визания,

нямало и как иначе да бъде, та нали самия той до вче-ра бил част от тази армия. Покровителството на импе-ратора стигнало дотам, че той бил оженен за внучката на Алексий ІІІ - Теодора (тя била дъщеря на Ана и севас-тократор Исак Комнин, същи-ят, който българите пленили при Сяр, и който убеждавал Иванко да свали от трона цар Асен І и който умрял мис-териозно в Търново). Иванко обаче вече бил хвърлил око на майка й Ана, която все още била вдовица, млада и счита-на за една от най красивите жени във Византия. Отгоре на всичко, била и дъщеря на им-ператора. Когато Алексий ІІІ Ангел съобщил на Иванко за решението си да го ожени за Теодора, Иванко казал “Защо ми е агне сукалче, когато ми трябва зряла овца или истин-ска коза и ме карате да по-чакам, когато имате под ръка зряла овца, готова за брачна връзка и смешение?!”. Импера-торът обаче отказал да удо-влетвори мераците му и го пратил в Пловдив. Съпругата му Теодора, която била едва на 4 години, останала да поо-трасне при майка си в Цари-град. Същевременно опозиция-та в България продължавала да действа. Тя била улеснена от това, че цар Петър ІV не се ползвал от кой знае ка-къв авторитет. Осъзнавайки това, малко след влизането си в Търново той обявил за свой съвладетел малкият си брат Калоян. Най-малкият от тримата братя бил из-вестен като пръв помощник на цар Асен І и имал славата на безстрашен и свиреп воин, прочул се с голяма храброст в множество битки. Твърде скоро обаче цар Петър ІV бил убит от заговорниците. Така едноличен владетел на Бълга-рия станал най малкият брат - Калоян.

1�Българска Наука www.nauka.bg

Page 15: Българска Наука 18
Page 16: Българска Наука 18

от 3 май 1791 г.

Конституцията на Жечпоспо-лита от 3 май 1791 г. е първата в Европа и втората в света (след Американската).През есента на 1789 г., не без

инспирацията на княз Колонтай, президентът на Варшава Ян Де-керт кани представители на крал-ските градове да поднесат пред Сейма и краля петиция, предста-вяща състоянието и потребности-те на гражданите. Процесията от облечени в черно депутати прави огромно впечатление. Вследствие на пристигащите във Варшава но-

вини от революционна Франция, нараства натискът да бъде уреден въпросът за градското съсловие. Достига се до съгласие гражданите от кралските градове да получат право на лична неприкосновеност, достъп до администрация, право да купуват земя, самоуправление и представителство в Сейма и Финансовата комисия. Прието е улесняване на нобилитацията и е премахната забраната за упраж-няване на търговия и занаяти от шляхтата. На 21 април 1791 г. се приема Закон за градовете.

През 1791 година Сейма, приема на 3 май във

Варшава Конституцията в Royal Castle (построен

през 1970 г. след неговото съзнателно унищожение от

германците по времето на Втората световна война).

Живопис на Kazimierz Wojniakowski, 1806.

16Българска Наука www.nauka.bg

Page 17: Българска Наука 18

Автор: Теомира – Десислава Петкова

Поради факта, че Руско-Тур-ската война е към своя край, полските патриоти развиват събитията с бързина.След държавния преврат по

време на Великденската вакан-ция, на сесия на Сейма от 3 май 1791 г., в която участват само част от посветените в тайна-та депутати, е прочетен тек-стът на Конституцията, върху която кралят полага клетва, независимо от протестите на малка група опоненти.Основният закон на страна-

та е с революционни черти от гледна точка на предлаганата устройствена форма. Дефинира се съвременното държавно уст-ройство, правата и задължения-та на гражданите, осъществява се централизация на държавата, като се премахват обособенос-тта на Полша и Литва, създава се едно правителство, хазна и войска. Законодателната, изпъл-нителната и съдебната власт е поделена между три инсти-туции. Предвижда се законода-телната власт (Легислативата) да се упражнява от двукамарен парламент, състоящ се от Сейм и Сенат. Значително е ограни-чена ролята на Сената, като се въвежда принципа на взимане на решения с болшинство. Изпъл-нителната власт (Екзекутива-та) се упражнява от краля и от Съвет, т.нар. Страж на зако-ните. Предвижда се реформа и в Съдебната власт (Юдикатива-та). Опитът за осъществяване на реформите е осуетен в сре-дата на 1792 г. поради нахлува-нето на руски войски в Полша.При изработването на Първа-

та Полска Конституция са из-ползвани френския, английския и американския модел, без да се губи автентичността на закона на законите.Шляхтата е призната за при-

вилегировано съсловие, но се

въвежда държавна закрила над селяните (правото да бъдат ли-шавани от живот е отнето от шляхтата през 1768 г.). Чужди-те заселници получават гаранции за свободата си, което засяга руската императрица Екате-рина ІІ, т. к. дворянството в Русия съществува благодарение на крепостническата система. Руската владетелка се опасява, че руските селяни ще започнат да търсят убежище в Полша. Кралят е ограничен до предсе-дателстващ Сената и прези-дент на Съвета, т.нар. Страж на законите – Ново правител-ство, съставено от петимата най-важни министри, примаса, маршала на Сейма и престо-лонаследника. Основният закон предвижда, че след смъртта на крал Станислав Август Поня-товски (1732-1798) тронът ще бъде наследяван от династията Ветини. Тази идея е най-уязви-мото място на Конституцията, тъй като се признава надмощи-ето на наследствената власт над изборната. По този начин са отхвърлени решения, близки до президентската система, а по-ради неосигуреното съгласие на саксонския електор, Жечпоспо-лита е поставена пред опасност от сериозна криза. Министрите, назначавани от краля, е трябвало да се отчитат пред Сейма. Съз-

Оригиналенръкопис на Констируцията от 1791 г.

1�Българска Наука www.nauka.bg

Page 18: Българска Наука 18

дадени са комисии за полицията, войската, държавната хазна и народното образование. Липсата на опит е причината Станислав Август да съсредоточи властта в кабинета си. През следващата половин година монархът иззем-ва властническите правомощия, упражнявани дотогава от Сей-ма. Сеймът е трябвало да бъде законодателен орган, който се свиква на две години, но пос-тоянно в готовност, съставен изключително от шляхтата и гласуващ с мнозинство.Утвърден е Законът за гра-

довете, католическата религия е призната за господстваща с признаване на търпимост към другите вероизповедания, въве-дена е единна администрация, финанси и войска за Короната и Литва, униатският митропо-лит е допуснат до Сената.В началото на 1792 г. руската

императрица Екатерина ІІ взема окончателно решение да свали със сила Конституцията.На 27 април 1792 г. Шченс-

ни Потоцки, Ксавери Браницки, Северин Жевуски и Шимон Ко-саковски прогласяват в Таргови-ца Манифест, който им е про-диктуван в Санкт Петербург, за

образуване на конфедерация въз основа на стария ред и карди-налните права. През май 1792 г. руската армия, притежава-ща почти трикратно числено превъзходство, влиза в Полша. Войната продължава по-малко от три месеца. Екатерина ІІ отхвърля опитите за примирие и изисква от краля да встъпи в конфедерацията, заплашвайки го с детрониране и подялба на Полша. Подкрепен от мнозинс-твото в Стражата на закони-те, Станислав Август подпи-сва акта за присъединяване към Тарговица.Въпреки надеждите на краля и

сметките на предателите на 23 януари 1793 г. е подписана Кон-венция за разделяне на Полша между Русия и Прусия.Закараният в Гродно Сейм е

принуден да ратифицира догово-рите. Съпротивата е абсолютно безуспешна. Следва отмяна на Конституцията от 3 май 1791 г., връщат се кардиналните пра-ва и Постоянният съвет, ръко-воден от посланика Игелстрьом, армията се редуцира до 15 хи-ляди души. Запазено е гласува-нето с мнозинство в Сейма и правата на гражданите. Съюзът

Крал Станислаус Алгустус минути преди

да се закълне в новата конституция, в St

John’s Cathedral.

1�Българска Наука www.nauka.bg

Page 19: Българска Наука 18

с Русия гарантира неизменност на системата, руските войски получават правото да нахлуят в Полша, а нейната дипломати-ческа служба е поставена под руски надзор.В емиграция Колонтай, По-

тоцки и Дмоховски се опитват да направят изводи в брошура-та “За приемането и отмяната на Конституцията от 3 май”. В страната се колебаят меж-ду възстановяването на Конс-титуцията и въвеждането на гражданска република. Актът за въстанието утвърждава Та-деуш Косцюшко (1746-1817) като върховен вожд в Краков на 24 март 1794 г. Лозунгът на въстанието, взет от пол-ската и революционна тради-ция е: “Свобода, цялост, неза-висимост”. Тадеуш Косцюшко е бил отличен офицер и опитен военен инженер, получил зна-нията и славата си в служба на Американската революция, а признанието на сънародниците си – в кампанията от 1792 г. В лагера край Поланец водачът на въстанието издава Манифест (Поланецки универсал), с кой-то освобождава присъединилите се към въстанието селяни от крепостничество, дава им право да не бъдат прогонвани от зе-мята си и намалява ангарията. Т. Косцюшко е представител на умереното течение. Отстраня-вайки краля от власт, той му оказва най-дълбока почит и дъ-ржи изкъсо радикалните стихии. Опитът му да попречи на свър-зването на руските и пруските

войски завършва с поражение при Шчекочини на 6 юни 1794 г. През същия месец се предават Хелм и Краков. През месец юли и ав-густ продължава перфектно во-дената от Т. Косцюшко защита на Варшава. На 10 ноември 1794 г. в битката при Мачейовице с двукратно превъзхождащия го противник претърпява теж-ко поражение и ранен, попада в плен. Тадеуш Косцюшко умира в изгнание в Швейцария през 1817 г. По-късно прахът му е пре-несен в Полша и е положен във Вавелската катедрала, където почиват полските крале и геро-ите на Полша.Светкавичната и брутална

атака на войските на генерал Суворов разбива на 4 ноември 1794 г. укрепленията, след ко-ето започва клане на граждан-ското население, а Варшава е предадена от магистратите.След разгрома втората подя-

лба е вече факт. Борбата само забавя процеса на разпадане, дава на народа завещание за бъдеще-то. Въстанието на Т. Косцюш-ко защитава достойно Майска-та Конституция, превръщайки се в част от всички движения за независимост до наши дни.След дълги спорове империите

завършват окончателната дели-митация на 24 октомври 1795 г. Станислав Август абдикира и намира смъртта си в Санкт Петербург през 1798 г.Конвенцията за подялба на

Полша, подписана в Петербург на 26 януари 1797 г. е целя-ла ликвидирането на Полша от

картата на Европа и от човеш-ката памет.Полската конституция и

въстанието изпреварват нивото на национално съзнание у шлях-тата и народа. По същността си тези исторически събития са решителна крачка към изграж-дане на гражданско общество и парламентарна система, за ко-ито икономическите и социални условия едва са начевали своето развитие.Съпротивата срещу робс-

твото не стихва, посоката на преобразованията постепенно се променя, започва нов процес, от който през следващия век ще се роди полската нация.По инициатива на Т. Косцюш-

ко излиза брошурата “Могат ли поляците да извоюват незави-симостта си” (1800 г.) с автор Юзеф Павликовски. Съдържаща-та се в нея теза, че едно побед-но народно въстание означава в борбата да бъдат въвлечени ос-вободените народни маси, пър-воначално не намира отзвук. С течение на времето, с промени-те в обществото, концепциите на борбата за свобода, цялост, независимост претърпяват дъл-бока диференциация.Макар и окована в робство,

Жечпосполита разкрива спо-собността си да се преобразя-ва и самостоятелно да коригира траекторията на развитието си. Остава жив полският дух, който не може да бъде завладян от окупаторите.

1�Българска Наука www.nauka.bg

Page 20: Българска Наука 18

Нервна система и гръбначен мозък

Нервната система получава огромна информация посредс-твом сетивните системи от външната и вътрешната среда, която тя обобщава, сравнява с натрупания опит, решава какъв отговор да даде и го изпраща към органите, които изпълня-ват ответната реакция. Основ-ната структурно-функционална единица на нервната систе-ма е нервната клетка. Както при всички гръбначни, така и при човека, нервната система

е тръбеста. Като цяло, тази система достига своето висше развитие при човека. B зависи-мост от местоположението си, тя се дели на централна нервна система и периферна нервна система. Централната нервна система

се състои от две основни час-ти: главен и гръбначен мозък. Тя е защитена от външните въздействия на, като е разпо-ложена в костни кухини. Глав-ният мозък се намира в череп-

ната кухина, а гръбначният – в гръбначния канал. Централната нерва система е обвита от три обвивки: твърда, паяжовидна и мека. Най-отвън, под костите, се разполага твърдата мозъч-на обвивка, която е изградена от плътна съединителна тъкан. Непосредствено върху мозъка заляга меката мозъчна обвивка, в която се намират множес-тво кръвоносни съдове. Между твърдата и меката мозъчна об-вивка се намира паяжовидната

20Българска Наука www.nauka.bg

Page 21: Българска Наука 18

обвивка, която, както подсказ-ва името й, е нежна и про-зрачна. Пространството меж-ду меката и паяжовидната е изпълнено с течност, в която мозъкът „плува”. По този на-чин той е предпазен от удари и сътресения.Периферната нервна система е

изградена от нервите, нервните възли и сплетенията. От фун-кционална гледна точка, пери-ферната нервна система може да се разгледа на соматична или анимална и на вегетативна или автономна. Соматичната нервна система осъществява връзката с околната среда пос-редством сетивните системи и двигателния апарат. Вегета-тивната нервна система полу-чава информация от вътрешни-те органи, кръвоносните съдове и сърцето и контролира тях-ното действие. Тя също така осъществява контрол върху състава на вътрешната среда в организма.В централната нервна систе-

ма се различават сиво и бяло мозъчно вещество. В сивото вещество се намират телата на нервните клетки, а в бяло-то – техните израстъци, ак-соните.Гръбначният мозък има ци-

линдрична форма и е дълъг око-ло 40-45 см. и с маса 30-35 гр., а диаметърът му е око-ло 1 см. Има белезникав цвят. Горната му част достига до продълговатия мозък, с който е свързан, а долният му край завършва конусовидно на рав-нището на първия или втория поясен прешлен. Гръбначният мозък се разделя на лява и дясна половина от една предна и една лява дълбока бразда. Той има две задебеления: шийно и по-ясно-кръстово. На тези места се намират нервните клетки, които инервират съответно горните и долните крайници.При напречен пререз на гръб-

начния мозък се установява, че

той е изграден от централно разположено сиво вещество, което е обградено отвсякъде с бяло мозъчно вещество. Сиво-то вещество има формата на буквата Н. По този начин се образуват ляв и десен преден и съответно заден рог. В центъра на гръбначния мозък се намира централен канал, който е много тесен и е изпълнен с гръбначно мозъчна течност. Периферно разположеното

бяло мозъчно вещество е из-градено от аксоните на нервни клетки, намиращи се в сивото

Нервна система на човека

21Българска Наука www.nauka.bg

Page 22: Българска Наука 18

вещество на гръбначния мозък и в гръбначномозъчните клетки, разположени в главния мозък. По този начин бялото вещество е изградено от проводни нервни пътища, изпращащи информа-ция от гръбначния мозък към главния и обратно – от главния към гръбначния. Тези пътища осъществяват проводната му функция. Някои от аксоните свързват отделните части на гръбначния мозък.Гръбначният мозък е изграден

от 31 сегмента, които са свър-зани помежду си, но на неговата повърхност не личат техните граници. По този начин той из-праща и получава информация от определени сегменти на тя-лото. В предните рога на гръбнач-

ния мозък се намират нервни клетки, чиито аксони напускат гръбначния мозък и изпращат импулси до мускулите. Тези ак-сони след излизането им от него образуват предните коренчета на гръбначномозъчните нерви.От двете страни на гръбнач-

ния мозък се намират гръбнач-номозъчните възли. В тях са разположени сетивни неврони с особена форма. В тялото на клетката излиза един израс-тък, който се разделя на два израстъка. Единият достига до кожата, сухожилията, мускул-ните вретена, общата сетив-ност. Другият образува задните коренчета на гръбначномозъчни-те нерви у навлиза в гръбначния мозък. При сливането на вся-ко предно и задно коренче се образува един гръбначномозъчен нерв. В него има сетивни нервни влакна, които изпращат импулси до мускулите (моторни влакна). От гръбначния мозък излизат 31 чифта гръбначномозъчни нерви. Тези нерви инервират сетивно и моторно шията, туловището и крайниците.В гръбначния мозък през зад-

ните коренчета навлизат и ак-соните за множество сетивни нервни клетки, които донасят информация за състоянието на вътрешните органи, кръвонос-ните съдове и сърцето.Вещество на гръбначния мозък

аксоните на сетивните нервни клетки се свързват или направо или посредством други неврони с нервните клетки в предните рога, изпращащи импулси до мус-кулите. Веригата от сетивната нервна клетка, заедно със съот-ветният рецептор, и нервната клетка, инервираща мускула, се нарича рефлексна дъга. В повече-то случаи между двете нервни клетки, които също има вмък-нати една или повече нервни клетки, които също принадле-жат към тази рефлексна дъга. С помощта на тази рефлекса дъга ние отдръпваме ръката си при опарване или убождане. В този случай в резултат на болково-то дразнение нервните импулси се провеждат по сетивния не-врон по гръбначния мозък, къде-то възбуждането се предава на двигателния неврон. Последни-ят изпраща нервни импулси до

Устройство на нервна клетка

22Българска Наука www.nauka.bg

Page 23: Българска Наука 18

съответния мускул и той се съкращава. Въз основа на подоб-на рефлексна дъга се осъщест-вява коленния рефлекс. При удар по сухожилието на четиригла-вия мускул под колянното ка-паче този мускул се съкращава и подбедрицата отскача напред. При удара се дразнят сухожилни рецептори, които принадлежат към сетивния неврон. Той из-праща импулси до двигателния неврон, а той от своя страна – до мускула, който се съкращава. С помощта на рефлексни дъги се осъществява рефлексната функ-ция на гръбначния мозък.При низшите гръбначни (риби,

земноводни, влечуги) рефлексна-та функция на гръбначния мозък е основна. При жаба, на коя-то високо е прерязан гръбначния мозък (спинално животно), реф-лексната дъга се запазва.До рефлексните дъги в гръб-

начния мозък достигат нервни

импулси от главния мозък, кой-то осъществява контрол над тях. При човека това е много силно изразено. Така можем да си обясним защо при прекъсва-не на гръбначния мозък не се осъществяват рефлекси, чии-то рефлексни дъги минават под мястото на прекъсването. На-стъпва парализа на мускулите и загуба на сетивност по това равнище. Например, поради за-губа на контрол над пикочния мехур и правото черво те се изпразват неконтролирано от волята на болния.В гръбначния мозък е пред-

ставена част от вегетатив-ната нервна система, която осъществява неговата вегета-тивна функция. Посредством подобни рефлексни дъги се инер-вират вътрешните органи или дебелото черво се дразнят ре-цептори, разположени в в сте-ните на тези органи. Импулсите

до тях достигат до гръбначния мозък, където съответните не-рвни клетки изпращат импулси до мускулите на тези органи. При тяхното съкращение тези органи освобождават своето съдържимо.Изясняването на функцията

на централната нервна система често се подпомага от наблю-дения върху хора, претърпели увреждане върху определен неин участък. Да допуснем, че ней-на рана засяга неин заден рог, в резултат на това ще се за-губи сетивността на определен участък от тялото, докато двигателните функции ще бъдат повече или по-малко запазени. Нараняването на преден рог ще засегне движението при запазена сетивност.Вирусът на детския паралич

поразява нервите на предните рога, затова тя води до пара-лиза.

Гръбначен мозък от

близо

2�Българска Наука www.nauka.bg

Page 24: Българска Наука 18

Звучи ви като епизод от “Кръцни-срежи”, „Анатомията на Грей”, “Спешно отделение” или пък „Доктор Хаус”? Лекари да правят операция, докато пацента е в съзнание? При това - мозъчна операция?

2�Българска Наука www.nauka.bg

Page 25: Българска Наука 18

Но в наши дни такива опе-рации се правят постоянно и някои доктори, включително - и др. Анонио Чиока, казват че няма как да стане друго яче. Той продължава да си говори с пациентите дори и по време на операцията. „Това са много уни-кални зони, в които каквато и да е повреда би нанесла огромни проблеми и може те да останат за цял живот”, казва Чиока.Чиока премахва тумор от

мозъка на Ейми Норис. Тя про-дължавала да говори с доктора по време на операцията, който слушал дори и за най-малката промяна в речта й. Ако тя чу-ела нещо, докторът щял да спре операцията преди да нанесе ня-каква щета.Чиока изпозва така наречена-

та „четеризъба пръчка”, която помага да се разделят образи от мозъка, показвайки му къде е най-добре да се разреже. Пръч-ката е подобна на GPS , давайки му точна информация, която се поддържа актуална от MRI из-ображения.След 48-часовата операция

Норис се връща у дома, свири на цигулката си, все още помнейки как това се прави, макар че не е свирила от години.„Просто си мисля, че е неве-

роятно, разбирате ли? Знам че преди 10 години не са били спо-собни да направят това.” казава тя.Норис казва, че да ти правят

мозъчна операция, докато си в съзнание, изобщо не боли..„Можете да направите локал-

на анестезия на кожата” казва Чиока. „И тогава черепът и мо-зъкът нямат никакви чустви-телни към болка неврони. Зато-ва можем да ги оперираме.”Норис трябва да бъде следе-

на отблизо за известно време, но засега ракът й е изчезнал и животът й се връща към нор-малното. Това е вторият път, когато й правят мозъчна опера-ция, докато е в съзнание.

2�Българска Наука www.nauka.bg

Page 26: Българска Наука 18

Още в дълбока древност, с

начеването на развитието на

земеделието, човекът култиви-

ра и плодни дървета. Предците

ни не само са използвали тех-

ните плодове за храна и дър-

весината им за огрев и като

източник на строителен ма-

териал, но от дънерите им са

изработвани и статуи на бо-

жествата, които се почитали.

Някои дървета били посветени

на отделни богове и са техни

атрибути – ябълката на Афро-

дита (Венера) и Идун, маслина-

та – на Зевс (Юпитер), Атина

(Минерва) и Аполон , смоко-

нята - на Нут и Дионисий,

нара – на Астарта, Деметра

и Персефона. В плодните дър-

вета човекът е вложил дълбок

символизъм. Знаковата система

на тези растения се е развила

на основата на техните качес-

тва, полезни за хората и на

географската среда, в която те

виреят. Така средиземноморски-

те народи смятат за свещени

маслината, нара, смокинята, а

скандинавците – ябълката.

Илиана Т. Илиева-Дъбова

26Българска Наука www.nauka.bg

Page 27: Българска Наука 18

Изключителните качества на плода на това

дърво му отрежат достойно място в символната

система на древността и съвремието. Маслината

е един от най-рано култивираните растителни

видове от човека. Това дърво е особено жизнено и

жилаво. Корените му се впиват дълбоко в земята

и е много трудно да се унищожи. Дори поразено

от гръм, то продължава да се развива.

Маслината е знак на мира. Когато Ной пуснал

гълъб от кораба, който построил по поръка на

Бог, птицата се върнала с маслиново клонче в

човката – водите на Потопа се оттегляли от

сушата и човешкия род можел да се възроди.

Според Библията Иисус Христос се молел в Ге-

тсиманската градина под клоните на маслинови

дървета. Християните дълбоко вярват, че тези

дървета са живи до ден днешен.

За древните египтяни маслината била свещено

дърво. Почитали я като символ на мъдрост и

зрялост, за тях тя била знак на справедливост-

та.

Маслината е свещено растение и за древните

елини. Свещената гора на Олимпия била маслино-

ва. От дървесината на растението са изработва-

ни изображения на боговете. Древните гърци ук-

расявали с венци от маслинови клонки главите на

олимпийските шампиони. За елините маслината

символизира мира и благополучието. Интересна

е легендата за даване на името на град Атина.

Богинята със същото име е свързана с това рас-

тение. Според древния мит, между Посейдон, бога

на морето и Атина, богинята на мъдростта, се

разгорял спор - кой от тях да даде името си на

областта Атика и главния му град. Повелителят

на боговете Зевс наредил всеки да даде на жи-

телите на оспорваната територия дар и в зави-

симост от неговата полезност, хората сами да

направят своя избор. Посейдон създал солен извор

и от неговите води се появило чудно животно

– прекрасен кон. Атина сътворила сладък извор

и от него израснало маслиново дърво. Хората

предпочели дара на Зевсовата дъщеря. Богът на

морските стихии не се разсърдил на атиняните

и приел техния избор. От този момент масли-

ната символизира помиряването и безсмъртие-

то. Древните елини свързвали това растение с

плодовитостта. Маслината е дървото на Зевс,

Атина и Аполон.

Заслужава внимание факта, че от клона на една

маслина Херакъл (Херкулес) направил любимия си

боздуган. В този случай маслината се свързва с

победата над враговете.

В Древен Рим маслиновите клони са знак на

богинята на мира Пакс. По време на триумф,

когато по улуците на Рим дефилирали победонос-

ните армии, войниците носели маслинови клонки

в чест на победата и на богиня Атина (Минерва).

Когато се изпращали пратеници да молят за мир

или защита, те

Маслина(Olea)

Маслиново дърво

Плода на маслината

2�Българска Наука www.nauka.bg

Page 28: Българска Наука 18

носели вейки от маслина, привързани с панделки.

Маслото, добивано от плода на дървото, винаги

е било високо ценено и се е ползвало при цере-

мониите на миропомазване на крале, свещеници

и болни. Яков излива маслиново масло (зехтин)

върху камъка на Бет-Ил след като му се явила

стълбата към небето. Терминът “месия” (“спа-

сител”) означава на еврейски “помазан”. Маслино-

вата масло се прилагало и при обработването на

рани, както засвидетелства и притчата за добрия

самарянин.

В християнската традиция се назовава “елей”

сместа от чист зехтин и ароматни есенции. Из-

ползва се в редица ритуали на църквата – кръща-

ване, конфирмация, ръкополагане на свещеници,

даване на последно причастие. От VII век изпол-

зването на елей се употребява и при церемонията

на миропомазване на кралските особи по време на

коронация.

В ислямската култура маслината и смокинята

са дървета от Райските градини.

Ябълката е дърво, силно наситено със символни

значения. Тя е символ на любовта, брака, плодо-

родието и безсмъртието. Плодът на дървото е

емблема на любовните страсти и желания.

Притежава силата на талисман – когато се

разреже напречно, фигурата, която се разкрива

е звезда с пет лъча, поради което е приемана за

символ на знанието. Разрязан вертикално, плода

на растението е знак на плодовитост и символ

на генериращата сила, защото разрезът наподобя-

ва женски репродуктивен орган. Ябълкови клонки

се използват, подобно на портокаловите, за да

украсяват главите на младоженките като по-

желание за щастлив брачен живот и много деца

в семейството. За древните гърци ябълката е

много почитано растение и атрибут на Хера, на

близнаците Аполон и Артемида, както и на Аф-

родита, покровителката на влюбените. Елините

свързвали това дърво и неговите плодове с без-

смъртието. Според митологията, боговете олим-

пийци обещали безсмъртие на Херакъл (Херкулес),

ако извърши дванадесет нечувани подвига. Послед-

ният подвиг бил най-трудният. Героят трябвало

да донесе трите златни ябълки от градините на

титана Атлас, който поддържал на плещите си

небесния свод. В неговите градини имало чудно

златно дърво, подарено на Хера от земята Гея за

сватбата й със Зевс. Дъщерите на Атлас, хес-

перидите - нимфи на ябълковите дървета, пазели

драгоценния дар. След

преодоляването на много трудности, Херакъл по-

лучил трите ябълки и безсмъртие.

Но древните гърци приемали ябълката и по

друг, малко по-различен начин. В отношението

им към това растение се наблюдава известна

двойственост.

Ябълка(Malus domestica)

Ябълково дърво

Маслинови клонки

2�Българска Наука www.nauka.bg

Page 29: Българска Наука 18

Когато богинята на раздора Ерида хвърлила

на празничната трапеза на сватбата на Пелей и

Тетида златен плод с надпис “За най-хубавата”,

настъпила разпра между трите най-прекрасни

богини - Хера, Атина и Афродита. Зевс, към

когото се обърнали за решаване на спора, наре-

дил царския син Парис да отсъди коя от трите

богини заслужава наградата. Младежът присъдил

победата на богинята на любовта, защото тя му

обещала за жена хубавата Елена. Затова елените

почитали Афродита с ябълка и това е плодът

на влюбените. Асоциирано с Аполон, това рас-

тение е символ на здраве и благодат. Клонче от

дървото било атрибут и на Немезида, богиня на

съдбата, отмъщението и справедливостта.

По-късно древните римляни посветили ябълката

на Венера и Диана. Келтите почитали това рас-

тение като символ на плодовитост и магическа

сила. Според легендите на остров Авалон (ост-

ров на ябълки), където е царството на феите, е

заведен ранения крал Артур, за да бъде излеку-

ван. Авалон е келтската представа за рая, вър-

ху който е разположена голяма ябълкова градина.

Келтите свързвали това растение със света на

отвъдното и с тайното познание.

Древните скандинавци почитали дълбоко пре-

красната богиня Идун, която притежавала въл-

шебна кошница с ябълките на вечната младост.

С тях тя угощавала боговете. Кошницата ни-

кога не се опразвала, по чудодеен начин се на-

пълвала отново с плодовете на младостта и

безсмъртието.

За китайците това растение е знак на съгласие

и красота. Християнството смята ябълката за

белег на изкуплението и безсмъртието на душата

и като такъв е атрибут на Мадоната. Едновре-

менно с това обаче, е приемана и като символ

на изкушението – плода, с който Ева съблазнява

Адам многократно се отъждествява с ябълка.

Често малкият Иисус е изобразяван с ябълка в

ръка – символ на Спасението.

В Астурия се смятало, че ако пред прага на

жилището се поставят три ябълки без да се до-

косват една в друга, това ще отблъсне лошите

влияния от дома и ще укрепи силите на живее-

щите в него. В деня на Св. Вартоломей се палели

т. нар. “клади на вещиците”, в които се изгаряли

задължително и ябълкови клони. По този начин се

вярвало, че ще се причини вреда на вещиците или

поне ще се неутрализира вредното им влияние. В

този случай ябълката е мощен защитен символ.

В традициите на нашия народ това дърво и не-

говия плод се свързват с плодовитостта и брака.

На сватбения байряк (пряпорец) се закрепва ябъл-

ка като пожелание за семейно щастие. Когато

момата иска да привлече вниманието на своя из-

браник, тя го “уцелва” с ябълка. Ябълково клонче

е и оракул, който се използва, за да се узнае кой

е бъдещият жених на момата. По този начин се

е гадаело в навечерието на празника на Св. Ана в

някои части на страната.

Цъфнал цвят на ябълково дърво.

Разцъфнала ябълкова клонка

2�Българска Наука www.nauka.bg

Page 30: Българска Наука 18

За божествено дърво, символ на богиня Нут,

са приемали египтяните смокинята. Сянката на

нейните листа те свързвали с покоя на отвъдния

свят. Плодовете на растението символизират

просперитета и женската плодовитост – бо-

жествена и човешка. Това се дължи на факта,

че когато се откъсне плода, от дръжчицата му

потича гъста бяла течност, подобна на мляко.

Плодовете на това дърво са знак за женското до-

миниране. Кошница, пълна със смокини, изобразява

жената като богиня и майка. Това е плод, който

се свързва с еротиката, знак е на бог Дионисий,

покровителя на виното, веселието и растежа.

Смята се също, че е атрибут на фалическия бог

Приап и предизвиква еротични асоциации.

В християнската символика “сухата смокиня”

се приема за белег на юдеизма, който не признава

за Месия Иисус Христос или е знак на погрешна

доктрина.

В християнската култура съществува извес-

тна двойственост в разбиранията и символните

значения на това растение. В Библията смоки-

нята, даваща плод, заедно с маслината и лозата,

е елемент от необременения с грижи живот в

царството на Месията.

С листа от смокиново дърво Адам и Ева пок-

риват голите си тела, като ги съшиват и си

“правят препасници”.

Съгласно будистките вярвания, Буда често раз-

мишлявал и медитирал под дървото Бодхи – един

вид смокиня. То се явява като символ на про-

светлението на Буда, защото под това дърво

Сидхарта Гаутама през 528 г. пр. Р. Хр. постига

висшето познание за природата и освобождението

от земните скърби. В дворовете на будистките

манастири се засаждат тези дървета.

Според гностичната и ислямската традиция

двете дървета - табу от градината на Рая - са

маслината и смокинята.

В Древен Китай прасковата е приемана за сим-

вол на безсмъртието и на дълголетието, носител

на радост и хубав късмет. Цветът на дървото

е символ на свежестта на младите момичета,

но - и на лекомислените жени. С евфемизмът

“Лудостта на прасковата” често се означават

обърканите чувства на младия човек по време на

съзряването му през пубертета. Легендата раз-

казва, че богиня Хсицанг-му си почивала в плани-

ните Куенлун сред прасковена градина. Праскова-

Смокиня (Ficus carica)

Смокинено дърво

Плода на смокинята в процес на растеж.

Праскова(persica)

�0Българска Наука www.nauka.bg

Page 31: Българска Наука 18

та предпазва от зловредни влияния. Дървесината

на това растение е използвана за пропъждане на

зли демони. По време на новогодишните празници

древните китайци поставяли върху вратите на

домовете си клони от праскова като защита:

целта е да се попречи на лошите духове да про-

никнат в къщата и да навредят на обитателите

ѝ. Прасковата е приемана като знак на протек-

ция, от нейната дървесина се изработват ста-

туетките на пазителите на вратите на дома.

Популярният израз “пещери на прасковата” е едно

опоетизирано название на женските гениталии.

През Класическата Античност прасковата е

високо ценена. От земите на днешен Иран през

Мала Азия тя е пренесена в Европа около I в.

сл. Р. Хр. Римският император Септимий Се-

вер наредил в личната му овощна градина да се

присади праскова върху лавър. Това е смятано за

щастливо предзнаменование за победата на импе-

раторските армии над персите.

В християнската иконография прасковата сим-

волизира спасението в ръцете на малкия Иисус.

Приличните на малки слънчица портокалови

плодове са символ на небесното светило, щас-

тливия късмет и плодородието. Върху главите

на младоженките се поставя венец от портока-

лови цветчета. Някои средновековни художници

изобразяват Младенеца с портокал в ръка като

символ на безсмъртието, на вечния живот на ду-

шата след смъртта на телесната ѝ обвивка.

За японците портокалът е символ на креа-

тивност и на брачната любов. В шинтоистката

митология се отдава особена почит на Изанаги и

неговата съпруга Изанами, създателите на япон-

ските острови. Изанами загинала, за да даде на

света светлината на огъня и останала в царс-

твото на мъртвите, където властва и до днес.

След като оставил съпругата си да царува в Праскови

Част от прасково дърво

Портокал(Citrus sinensis)

Портокалово дърво

�1Българска Наука www.nauka.bg

Page 32: Българска Наука 18

Земята на Мрака, Изанаги се върнал в света на

живите. На една поляна под сенките на пор-

токаловите дървета, той сътворил останалите

шинтоистки богове.

Символ на пролетта, женствеността и мла-

достта в Китай и Япония, черешата се смята

за знак на влюбените. Срещата под клоните на

черешово дърво носи щастие. В Япония тя е знак

на самураите и символизира със своя червен цвят

кръвта на войниците и тяната саможертва.

В християнската традиция се смята, че чере-

шата е част от Райските градини. Често Младе-

нецът Иисус е изобразяван с череши в ръцете.

В Англия считат, че посадената в двора до

дома череша привлича добрия късмет.

Нарът е растение, култивирано още в дълбока

древност в страните от Средиземноморието и

Близкия Изток. Разпространен е от финикийците

първоначално в техните колонии, а след това - и

из целия регион. Символ е на редица женски бо-

жества: на богиня Астарта (Ищар), на Деметра,

на Персефона, на Афродита и Атина. Легендата

разказва, че майката на Атис, любимия на “Ве-Цъфнал цвят на череша

Плода на черешата

Нар(granatum)

Портокалов плод

Черeша (Cerasus)

�2Българска Наука www.nauka.bg

Page 33: Българска Наука 18

ликата Майка Кибела”, забременяла след контакт

с един нар. Нарови дървета като знак на проля-

тата в битки кръв се засаждали на гробовете на

героите.

Нарът символизира слънцето, живота и кръвта.

Древните вавилонци преди битка дъвчели нарови

зърна. Смятали, че така ще опазят живота си в

предстоящото сражение.

Древните египтяни погребвали своите мъртви с

нар. В гробница в Тел ал Амарна от епохата на

фараон Аменхотеп е открита рисунка на нар.

В Древна Гърция това растение е символ на

брака. Когато трябвало да разреши на съпругата

си Персефона да се върне при майка си Демет-

ра, богът на подземното царство Хадес ѝ дал

да погълне нарово зърно като залог за тяхната

брачна връзка. Многобройните нарови зрънца се

свързвали с представата за плодородие. Подобно

на дъбовете и ябълките, за които се смятало, че

се обитават от определен вид нимфи, и наровите

растения приютявали божества – пазителки.

В Древен Рим нарът е атрибут на Юнона (Хера)

и изображение на богинята с плода на растени-

ето в ръка символизира брака и майчинството.

Дървото цъфти с ярки цветове, обагрени в чер-

вено, наподобяващи малки пламъчета. Във връзка

с това и със силното им благоухание, нарът се

приема за знак на любовта и брака. В Древен Рим

младоженките поставяли корони на главите си

от нарови клонки. Сокът от това растение се

пиел против стерилитет.

В християнската епоха символиката на това

растение е обогатена. Нарът се свързва с изоби-

лието на очакваната богата реколта. Знаковият

смисъл се разширява и това дърво се приема

като белег на божественото благославяне и не-

бесната любов. Червеният сок на наровите зърна

се свързва с кръвта на мъчениците, която те

проливат за вярата. Кръглите зърна, събрани в

една обща твърда обвивка са приемани за знак на

единството на хората, обединени в религиозната

общност. Предвид на това, че обвивката е твър-

да, но сока на семките в нейната вътрешност е

сладък, нарът е посрещан като символ на стро-

гостта на свещениците, която е пропита от

доброта. През Бароковата епоха изображението

на разпукнат нар с изобилието на неговите зърна

символизира милосърдието и човеколюбието. На-

ровият плод е знак на женското милосърдие.

Мюсюлманите отдават голямо предпочитание

на нара – в Корана се споменава за това расте-

ние като пример за добрите неща, които Бог е

направил. Според исляма, нар расте в Райските

градини.

Плод на нар

Дърво на нар

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 34: Българска Наука 18

В Китай това дърво олицетворява идеята за

зимата, а в Япония то е символ на настъпващата

пролет. За хората от страната на изгряващото

Слънце това растение се приема като знак на

добродетелност и мъжество, за успех при пре-

одоляване на трудностите. Също е и символ на

брака и брачното щастие. Според една популярна

легенда, под сливово дърво е роден един от най-

големите мъдреци на Изтока - Лао Цзъ. Бър-

зото опадане на цветните листенца се свързва

с ефимерната радост и нравствената чистота

на младостта. Японците откриват в сливата

тържеството на силата на добродетелта над

трудностите и пречките в живота. Плодът на

сливата символизира женствеността и женската

сексуалност в зрялата възраст.

В Далечния Изток сънуването на слива се смя-

та за добър знак за сексуалния живот на съну-

ващия.

Сливата е популярен символ на младата девой-

ка, защото цветовете на дървото се появяват

преди растението да се покрие с листа. Сливата

е и еротичен знак, често се употребява израза

“одеало от цветовете на слива” като символ на

ложето на новобрачните. За китайците цвета на

растението със своите пет листенца символизи-

ра петте божества на късмета. Също така цве-

товете се използват и като отлично средство

за гадаене; и днес се смята, че това е един мно-

го надежден оракул. Сливата, бамбукът и борът

представляват “тримата приятели на студеното

време през годината”.

За християните сливата е знак на вярност и

самостоятелност.

Китайците приемат черницата за знак на слън-

цето и живота, защото в развитието и при

узряването ѝ се наблюдават стадии на брой три,

които в Китай се свързват с трите етапа на

човешкия живот: младост, зрялост и старост.

В Древна Гърция обаче се е считало, че това

дърво и неговите плодове носят лош късмет.

Дърво с плод.

Черница(Morus)

Слива(Prunusdomestica )

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 35: Българска Наука 18

Това растение е култивирано много отдавна

от човека. Сведенията сочат, че това е станало

през неолита чрез облагородяването на диви ви-

дове. Елините го считат за атрибут на могъщи

богини – Хера и Афродита. От дървесината на

круша били изработени прочутите статуи на

Хера в градовете Тиринт и Микена.

В Древен Рим се приемало за знак на Помона,

богинята на плодовете и плодните дръвчета. В

Древен Китай това растение е символ на дълъг

живот, защото крушата е дълголетно дърво. Ду-

мата, която означава “раздяла” звучи по един и

същ начин като наименованието на крушата: ли.

Затова се смята, че влюбените и приятелите

не трябва да разделят този плод на парчета по

между си. Съществува една двойственост във

възприемането на цвета на това дърво: от една

страна той символизира печал и нетрайност, а

от друга е знак за красота.

Формата на крушовия плод, който е разширен

си в долната си част, наподобява женска фигура

и поради това е възприеман като атрибут на

женската сексуалност.

През Средновековието в Европа това дърво и

неговите плодове се свързват алегорично с Ева

– майката на всички хора.

В юдеизма лимонът се възприема като символ

на човешкото сърце. Смята се за символ и на

чистотата и предаността. Счита се, че прите-

жава защитни сили и предпазва от лош късмет;

лимонът може да попречи на зловредна магия и

отрова.

Лимон(Citrus limon)

Разцъфнал цвят и плод.

Круша(Pyrus)

Дърво с плод.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 36: Българска Наука 18

ИНТЕРЕСНИ И РЕДКИ РАСТЕНИЯ

Географското положение на нашата

страна, богатството на релефни фор-

ми, различните климатични влияния и

сложната геоложка история са онези

съществени предпоставки, под чие-

то действие българската растител-

ност има днешния изглед и състав. Не

по-малка роля за развитието на един

богат и интересен растителен свят

играят т. нар. мезо- и микро-еколо-

гични фактори, определящи жизнени-

те условия на различните биотопи.

Влажни скални пукнатини, планински

поляни, блатни води с висока кисе-

линност на водата и тинята, топли

почви с обилно съдържание на варовик,

припечни скатове и т. н. са част от

условията, към които са приспособени

множество интересни растения. Пре-

ди да започнем нашето запознаване с

тях, трябва да се спрем на съдържа-

нието на няколко термина.

�6Българска Наука www.nauka.bg

Page 37: Българска Наука 18

Развитието на растителния

свят е резултат на сложен

комплекс от причини, чието

действие трябва да проследим в

исторически аспект. Постепен-

ната промяна на земната кора

е довеждала до смяна на раз-

личните типове растителност

през геологичните епохи. Тъй

като в повечето случаи про-

мените са били неблагоприятни,

голяма част от съществуваща-

та растителност е измирала.

Независимо от условията, някои

особено пластични в биологично

отношение групи са успели да

преживеят критичните перио-

ди. Това са т. нар. «реликтни»

(остатъчни) групи или видове.

Изчезването на дадена група или

отделен вид е свързано с огра-

ничаването на районите на раз-

пространение — повечето от

реликтите имат малки ареали

или се срещат само на опре-

делено място, където условия-

та са били запазени сравнител-

но непроменени. Така стигаме

до съдържанието на понятието

«ендемизъм», отразяващо сте-

пента на географското разпро-

странение на групата или вида.

В различните случаи маща-

бите на ендемизма са различни.

Ареалът на планинската хвойна

се простира в Азия и Америка,

добре познатите ни бук и ела

се срещат само на европейска

територия. Родопският силив-

ряк може да намерите само на

Балканския полуостров, а насе-

комоядната венерина мухоловка

расте в едно единствено блато

в Северна Каролина. Онези ре-

ликти, които са типични само

за определени пунктове, образу-

ват групата на «палеоендеми-

тите» — понятие, отразяващо

връзката между относителната

възраст и са пента на разпро-

странение. Дали то е било по-

широко или не, говори наличието

или отсъствието на отпечатъ-

ци от листа, плодове и други

части в земните пластове.

Съществуващите у нас палео-

ендемити са предимно плейсто-

ценска възраст, докато в други

райони на земното кълбо има

живи представители на по-ран-

ни епохи. Особено характерен

в това отношение е следният

пример: в горещите сухи пясъци

на Южноанголската пустиня

Намиб е намерило убежище едно

уникално растения — вeлвичия

(Welwitschia mirabilis) мезозойс-

ки реликт и ендемит за този

пункт. Тук на 20 години веднъж

вали дъжд!

Процесите на отмиране и те-

риториално ограничаване имат и

една обратна страна. Именно в

средата на постепенно отми-

ращите и изчезващи групиров-

ки се създават предпоставки за

възникване на нови растителни

организми с по-съвършени от

еволюционна гледна точка при-

способления. В сравнение с тези

на загиващите предшественици,

те осигуряват по-добър баланс в

системата среда — растителен

организъм. Плод на този сложен,

многофакторно регулиран про-

цес са нови типове растителни

организми. В процеса на своето

географско разселване те дават

нови видове, т. нар. «неоендеми-

ти». Поради своята относител-

на младост те имат ограниче-

ни ареали. В морфоанатомично

отношение се характеризират с

преходи помежду си и с незна-

чителни видови разлики. Що се

отнася до жизнеността им, те

са особено конкурентоспособни

и са в състояние да изтласкат

по-старите или генетически в

изчерпаните видове от техните

местообитания.

Типичен пример в това от-

ношение са представи тели на

семействата Карамфилови, Ро-

зоцветни Сложноцветни. Пос-

ледното семейство се смята от

някои автори като исторически

най-младото семейство. В тази

връзка броят на ендемитите за

даден район е толкова по-голяма

колкото по-рано се е изолирала

неговата растителност, т. е.

колкото по-стара е тя или ако

е център на нов видообразуване.

На остров Св. Елена ендемити-

те съставляват 85% от цяла-

та растителност (включително

палеоендемити), в Нова Зеландия

те са 72%. а на Балканите27%

(Welwitschia mirabilis)

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 38: Българска Наука 18

Запознаването с нашите ред-

ки и интересни растения ще

бъде една своеобразна екскурзия

и при посещението на различ-

ните райони ще открием онези

видове, които са типични само

за нашата страна. За съжаление,

те не притежават някакви осо-

бени черти или белези, по които

да познаем, че са ендемити. Ето

защо ще оставим специалиста

ботаник да ни води.

И така, потегляме към Пирин.

В подножието на карстовото

било е разположена местност-

та Каца. Тя наистина прилича

на един огромен съд с варовити

скалисти склонове. Сред огром-

ните клекови огнища се забе-

лязват цветовете на множес-

тво високопланински растения.

Вниманието ни се спира на едни

особени по устройство виоле-

тови цветове. Те са тръбесто-

фуниевидни и всеки цвят завър-

шва с шпора, а всички заедно

образуват малки метлици. Ни-

къде досега не сме срещали това

растение или пък негови родс-

твеници. Доскоро се смяташе,

че кентрантусът (Centranthus

kellereri) е най-рядкото (а може

би и трудно достъпно) расте-

ние у нас. Местността Каца

е родното му място. Оказа се

обаче, че този представител на

сем. Валерианови расте несму-

щаван и неоткрит по сухите

варовити сипеи във Врачанска

планина. Намирането му тук не

ни позволява да го изключим от

списъка на особено редките ен-

демични видове.

Едно растение, което се

смяташе за унищожено у нас,

е Astragalus fisocalyx (сграби-

че). Този български ендемит е

обитавал южните каменисти

склонове на Пловдивските те-

пета. През 1962 г., 50 години

след първото му установяване

у нас, сътрудници на Ботани-

ческия институт го намират

отново в Петричко. За разлика

от останалите видове сграбиче,

неговите цветове са приседнали

в пазвите на листата и са дълги

до 4 см. Чашката е гола и след

цъфтеж се подува мехуресто.

Родопски крем (Lilium

rhodopaeum). Неговото единс-

твено находище се намира в

землището на с. Сивино в Родо-

пите. Стройното му стъбло е

обкичено с няколко едри жълти

цвета.

По варовитите скали на Ро-

допите, Пирин, Славянка и Бе-

ласица расте ендемичната каме-

ноломка на Стрибърни (Saxifraga

stribrnyi). Нейните виолетово-

червени цветове контрастират

със сивия фон на варовика и ма-

(Lilium rhodopaeum)

мят окото със своята красо-

та.

От ботаническа гледна точ-

ка Родопите са район, особено

богат с интересни растения.

Във влажните и сенчести до-

лове можем да намерим туфите

на «безсмъртния» родопски си-

ливряк (Haberlea rhodopensis). На

пръв поглед, растението прилича

на някаква иглика. Неправилните

сини цветове, силното окосмя-

ване, назъбването на листата не

могат да заблудят специалиста.

Това растение принадлежи към

семейството на Геснериеви и

неговата прародина е китайска-

та провинция Юнан. Родопски-

ят силивряк притежава съвър-

шен приспособителен механизъм

против засушаване и други не-

благоприятни условия. Поставен

между два хербарии листа, той

може да преживее без слън-

це, вода и хранителни вещес-

тва около 27 месеца. В спе-

циална влажна камера за около

едно денонощие той си възвръща

своята жизненост и може дори

да цъфти. Неговата сестра ра-

монда (Ramonda serbica) може да

издържи около 18 месеца. Тук

се натъкваме на известната за

повечето организми способност

за изпадане в анабиоза, т. е.

жизнените функции на организ-

ма спадат до минимум, но при

благоприятни условия се възоб-

новяват напълно.

По скалите край Бачково и

Триград се среща едно от най-

красивите български растения

— морината (Morina persica).

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 39: Българска Наука 18

Трънливите листа не могат да

скрият наредените в прешлени

прекрасно обагрени цветове. То

принадлежи към семейството

Лугачкови и би могло да бъде

прекрасно декоративно расте-

ние.

Друг интересен район е поре-

чието на р. Струма. Там об-

ликът на растителните съоб-

щества е коренно различен от

този на останалите копланин-

ски растения спадат към друга

категория, също така интересна

от историческа гледна точка.

Това са онези растения, които

са успели да преодолеят зале-

дяванията и са останали пос-

тоянни обитатели на нашите

алпийски терени. При нахлува-

нето на ледниците от север по

време на заледяванията много

растения, образно казано, бя-

гайки пред ледената лавина, са

се премествали на юг. По този

начин до нас са стигнали мно-

го типични северни и северно-

европейски видове. Впоследствие

при оттеглянето на последните

ледници в края на вюрмския пе-

риод е започнал обратен процес.

Някои от пришълците, намери-

ли добри условия за развитие в

нашите високи планини, където

климатичните условия са близки

до тези на севера, са останали

в своята втора родина. Така у

нас се е оформила групата на

«глациалните реликти». Особено

богат на глациални елементи е

връх Йосифица в Рила планина.

Тук се намират 4 вида пълзящи

дървовидни върби, недостигащи

повече от 2-3 см височина. Раз-

положени ниско по повърхността

на земята, те биват покривани

от снега, който ги предпазва от

измръзване. През юни пълзящите,

стъбла се обкичват със заоблени

зелени листа и изправените реси

на съцветията.

Особено красив е сребърни-

кът (Dryas octopetala) — осем-

те снежнобели венчелистчета и

листата, покрити със сребристи

власинки, са накарали хората да

му дадат това поетично име.

Между туфите от боро-

винки намираме и емпетрума

(Empetrum nigrum) — типичен

северен елемент, чиито плодове

приличат на черни ягоди.

За цялата група глациални ре-

ликти е особено характерна спо-

собността на представителите

да издържат на физиологична

суша. Това значи, че почвата

има необходимата влага, но по-

ради разлики в температурата

растението не е в състояние да

я възприеме.

Ето защо в своето разви-

тие те са се устроили така,

че издържат и най-големите

студове. Кожестите листа,

покритието с власинки или во-

съчен налеп, групирането в туфи

(температурата тук е по-ви-

сока с няколко градуса), пълзящи

стъбла, затрупвания от снега и

др. ограничават водната обмя-

на и предпазват растенията от

измръзване и изсушаване.

Да напуснем планинските

върхове и да се пренесем във

влажните и сенчести долове на

Странджа планина. Тук се кри-

ят такива растения, които ни

карат да мислим, че сме по-

паднали в друг район на земното

кълбо.

Странджаненската зелика (Rhododendron ponticuт)

(Dryas octopetala)

Емпетрума(Empetrum nigrum)

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 40: Българска Наука 18

Грабват окото едрите мас-

ленозелени кожести листа

на странджаненската зели-

ка (Rhododendron ponticum). Тя

принадлежи към семейството

на боровинките и красивите й

цветове могат да се видят в

началото на май. Тогава дъбови-

те гори, в които тя расте, до-

биват особена прелест — всред

нежната зеленина на младите

дъбови листа се розовеят пла-

мъците на съцветията на зе-

лениката. Красотата е привле-

кателна, но бъдете предпазливи

— цялото растение съдържа

отровни вещества.

По ливадите на Странджа рас-

те и битинският синчец, който

се различава от обикновения про-

летен синчец по своето скъсено

венче. Подробни изследвания на

странджанската растителност

са били направени от проф. Д.

Йорданов. Благодарение на него-

вите и последвалите проучвания

се доказа, че растителността

от българския дял на Странд-

жа е най-близо до кавказката

или по-точно до колхидската

растителност, развиваща се по

течението на р. Риони.

Колхидските представите-

ли проникват и по-навътре в

страната, където екологичните

условия позволяват това. Като

пример може да се посочи лавро-

вишнята (laurocerasus officinalis).

Нейната северозападна граница се

намира в Източна Стара плани-

на. Това растение в миналото

е имало значително по-голям

ареал на разпространение. При

разкопките за основи на Софий-

ската опера са намерени листни

отпечатъци и вкаменели плодо-

ве от лавровишня, което е още

един пример как едно растение в

исторически отрязък от време

може да отстъпи своята тери-

тория и да се ограничи само в

един район.

По нашите поля и гори се раз-

виват растения с най-различни

физиологични свойства и при-

способления. Ако минаваме през

поляна с росен (Dictamnus albus)

и непредпазливо носим запалена

цигара, ще се окажем в центъ-

ра на един малък взрив. Теж-

ките етерични масла, които

се отделят от тези растения,

не се изпаряват, а се задържат

като облак около тях. Възпла-

меняват се много лесно и ако

не се изгорим, то поне ще се

опърлим доста. Освен това, ако

невнимателно се опитваме да

накъсаме клонки от росен, ние

обезателно ще получим изриви

по кожата, по-силни от тези

на копривата, тъй като ете-

ричните масла имат и съставка

с кожнообривно действие.

По черноморското крайбре-

жие расте един малко по-особен

представител на тиквовите.

Наричат го пръскало или луда

краставица (Ecbalium elaterium).

При узряване налягането в пло-

довете се увеличава значително

и при най-малкото докосване

Росен - Dictamnus albus

(laurocerasus officinalis)

(Rhododendron ponticum)

�0Българска Наука www.nauka.bg

Page 41: Българска Наука 18

те се откъсват от стъблото

и разпръсват своите семена на

десетина метра разстояние.

Змийската хурка (Arum sp.)

осигурява своето размноже-

ние по следния начин: когато

насекомото влезе във фуние-

видния прицветен лист, той

се затваря след него. Не се

отваря дотогава, докато не

се осъществи опрашването

на достатъчен брой цветове.

Очевидно е, че става въпрос

за сложна химична регулация,

много по-сложна от тази при

срамежливата мимоза. От-

давна е известно, че повечето

животни се хранят с расте-

ния. Но е известно и, че някои

растения се хранят с дребни

животинки и насекоми.

Растенията хищници набро-

яват около 500 вида. У нас

по торфищата на високите

планини и субалпийските лива-

ди виреят два представителя

на насекомоядните растения

— петлгагата и росянката.

Листата им са покрити с

особени власинки — жлези, из-

пускащи протеолитични фер-

менти. Уловените насекоми се

асимилират за 24 часа и върху

повърхността на листата ос-

тават само хитиновите об-

вивки като доказателство на

една ежедневна драма в при-

родата.

Огромно е разнообразието на

растителния свят. Само на-

шата малка страна притежава

около 3500 вида диворастящи

растения. Приблизително 3%

от тях са ендемични, а много

от останалите са редки или

интересни било в ботаничес-

ко, било в практическо отно-

шение. В настоящия момент

приблизително 1/3 са проучени,

а изследването на останали-

те е предвидено за един период

от 10—15 години. Подробното

и последователно проучване

на нашата растителност ще

обогати още повече познания-

та ни за света на заобикаля-

щите ни растения, ще ни даде

възможност да си представим

правилно картината на наше-

то историческо минало, ще

обогати ботаниката с нови

и интересни видове растения.

Очевидното богатство на на-

шата флора обаче не ни дава

право да се отнасяме с без-

разсъдно разточителство към

нея, дори и при научните из-

следвания. Необходимо е да я

проучваме и изследваме, но и

старателно да я пазим.

Луда краставица (Ecbalium elaterium)

(Arum sp.)

�1Българска Наука www.nauka.bg

Page 42: Българска Наука 18

ДЪРВОТО ЧОВЕКОЯДЕЦ«...Заминах за Мадагаскар, страната на ле-

мурите и дърветата човекоядци, за да посетя кралица Ринавалоне II. На мадагаскарския ми водач Хендрик беше известно, че освен дето плащам високи надници, аз обикновено щед-ро възнаграждавам всички, които ми покажат нещо чудновато и необикновено. Той ме склони да замина за югоизточната част на острова, където сред хълмовете, покрити с девствени гори, живее първобитният народ мкодо. Хора-та от това дребно на ръст племе обитават естествени карстови пещери и нямат никаква друга религия освен преклонението пред някак-во свещено дърво. Придружени от тълпа мъже, жени и деца, ние

минахме през една долина, в дъното на която блестяха водите на езеро. Една пътечка от южния му край ни изведе в гъста гора.Изведнъж всички закрещяха: «Тепе!...

Тепе!...»Спряхме се. Сред поляната се издигаше дърво,

високо около два и половина метра. Стъблото му беше дебело и по конусовидната си форма приличаше на ананас. От върха му висяха към земята неподвижно осем листа, покрити от-към лицевата страна с твърди извити шипове, които наподобяваха нокти на тигър.В основата на тези чудовищни листа бе

събран бистър сок, за който Хендрик ме увери, че опиянява човека, а след това го кара да из-падне в сънно състояние. Туземците принасят в жертва на боготвореното от тях дърво момиче от племето, като го карат да се качи на върха и да пие от този сок. Ако вселеният в дървото зъл дух е в добро настроение, то благополучно слиза долу на земята.Изведнъж мкодо подеха песен за умилостивя-

ване на свещеното дърво. После мъжете под-караха с копията си едно момиче към него. Ко-гато то се изкачи до върха на конуса, тук се появиха тичинки, които непрестанно се дви-жеха и като същински камшици със свистене разсичаха въздуха.— Тсик!... Тсик!... (Пий!... Пий!...) — неисто-

во завикаха мъжете.Момичето се наведе и пи от свещената теч-

ност, после застана неподвижно със затворени

очи. В този миг цялото дърво сякаш оживя. Тичинките се удължиха неимоверно и се увиха като змии около главата на момичето. Ог-ромните листа бавно започнаха да се изправят като стрела на подемен кран, те обгърнаха девойката и я затвориха сякаш в зелен ковчег. Те се впиваха все по-силно в тялото на не-щастната жертва и надолу потече сладката течност, примесена с кръв. Тълпата се втурна към дървото и всички започнаха жадно да пият от зловещата напитка, която скоро ги опи-яни. След това започна нелепа, отвратителна оргия.Не дай боже да видя такова нещо още веднъж!...»Това съобщение за дървото човекоядец било

публикувано през 1881 г. в списанието на Лон-донското мисионерско дружество, издавано в столицата на Магадаскар Тананарив — «Анта-нанарив ънуеленд Мадагаскар мeгазин». Автор на статията бил немският пътешественик доктор Карл Лихе.Представяш ли си, драги читателю: тичин-

ките обвързват здраво като въжета главата на нещастното момиче, листата го обгръщат плътно и бавно започват да изсмукват жизне-ните сокове на младата плът. Каква ужасна, каква мъчителна смърт!... Животното хищник поне умъртвява жертвата си и едва след това я разкъсва.

ЛИАНИ-УДУШВАЧИ

Ужасни истории за растения, които ядат хора и животни, разказват ловци, пътешестве-ници и изследователи на тропическите лесове, особено на Африка, Южна Америка, Мадагаскар и други острови на южните морета.За дърво-човекоядец се разказва и в Порту-

галска Източна Африка.Интересна своя преживелица описва ловецът

пътешественик М. Дънкан, посетил през 1913 г. Никарагуа. Той излязъл на лов в непроходи-мата джунгла. По едно време чул отчаяния лай на кучето си, което, увлечено в търсенето на дивечови следи, се отдалечило доста от него. Дънкан помислил, че кучето му е попаднало в лапите на някой едър хищник, каквито се срещат в лесовете на Никарагуа, и побързал да му се притече на помощ. Изтичал по посока на лая и какво било учудването му, когато видял

ЗЕЛЕНИТЕ ХИЩНИЦИ

�2Българска Наука www.nauka.bg

Page 43: Българска Наука 18

кучето си обхванато от лиани, които «бавно го теглеха към зеещия отвор на огромно бяло цвете». Без да се бави, той отсякъл с лов-джийския си нож лианите и спасил любимото си куче от явна смърт. Дълго след това не-щастното животно носело следи от смърто-носната прегръдка на кръвожадното растение.В Гвиана пък местен ловец уверявал един

учен-изследовател, че веднъж, като бил на лов в джунглата, пред очите му лианите задушили и «изяли» един агут — едро животно от рода на гризачите. Ученият не искал да приеме на вяра този разказ и решил сам да подири дока-зателства за достоверността му. Той пред-приел изследвания в екваториалния лес и наис-тина открил в девствения гъсталак костите на агут които висели по сплетените лиани.Разказва се и за съществуването на дърво

«маймунска клопка», което се специализирал: да лови маймунки. Тези кресливи и палави обита-тели на тропическите джунгли често ставали жертва на това растение-хищник.Известен е и разказът за «дървото змия»,

което се хранело с птици. Всяка птица, която кацвала на неговите лепкави клони, била об-речена на неминуема гибел. Един изследовател хранил това дърво с пиленца, за да наблюдава процеса на «изяждането». Той установил, че клоните на дървото са покрити с особени сму-кала, подобни на тези у сепията или калмара, с които изсмуквало кръвта на своите жерт-ви. Земята под тези дървета била постоянно осеяна с костите и перата на непредпазливи, птици.

ЧОВЕКОЯДНИТЕ РАСТЕНИЯ СА ИЗМИСЛИЦА

На времето съобщението за дървото чове-коядец на мисионерското списание обиколило света. То бе отпечатано в един наш ежеднев-ник след Девети септември. По страниците на чуждия печат и досега може да се срещнат подобни сензационни разкази за дървета чове-коядци и растения-звероловци. Всички истории от този род обаче са най-чиста измислица.Пътешественикът Лихе и насън не е виждал

дърво-канибал, което задушава и «пие» кръв на млади момичета, нито пък ловецът Дънкън — лиани, които ловят кучета, защото такива растения... не съществуват. Тогава що за не-почтен човек е бил този доктор Лихе който съчинил тази невероятна история? Предполага се, че до него са дошли наистина слухове за дърво-човекоядец и той решил да опита бе-

летристичните си дарби, преразказвайки слу-ховете като собствена преживелица.Колкото до разказа на ловеца Дънкан, трябва

да се каже, че е напълно възможно куче, агут или маймуна да станат «жертва» на лиани-те в тропическия лес. Ученият изследовател на Гвиана, ако действително е съществувал такъв, несъмнено е открил в девствения еква-ториален гъсталак скелета на агут, висящ по стъблата на лианите. Животното просто се е оплело в някоя случайно образувана примка от бодливите въжеподобни лиани, не е могло да се освободи от нея и така е загинало. Същото би могло да се случи и с куче или маймуна. Наред с чистите измислици това е едно от основа-нията за подхранване на легендата за същест-вуването на «зелените хищници».

И ВСЕ ПАК,РАСТЕНИЯ-ХИЩНИЦИ

СЪЩЕСТВУВАТ Но макар и разказите за дървета-човекоядци

и растения удушвали да са плод на фантазията на авторите им, все пак растения-хищници, месоядни растения съществуват.Тези растения са открити и описани в бо-

таническата литература още през XVII в., но пръв ги е изследвал и разкрил тайната им ан-

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 44: Българска Наука 18

глийският учен-природоизпитател Чарлз Дар-вин.Като се разхождал веднъж по пустинното

крайбрежие на графството Съсекс — Англия, Дарвин забелязал някакви дребни, невзрачни на вид растения, които...Но защо да се занимаваме с насекомоядните

растения на далечна Англия, когато същите се срещат и у нас. По-добре е да метнем рани-ците на гръб някой неделен ден, да се разходим из Витоша и да подирим там едно от най-типичните хищни растения, което яде не хора и кучета, а мушици, паячета, бръмбарчета.Не е нужно да скитаме много из планина-

та. Достатъчно ще е да се изкачим до едно от най-близките мочурливи торфища, напри-мер това над хижата на БАН, под «Златните мостове». Тук някъде сред мъховете ще тър-сим опасния месоядец. Разбира се, ако не сме го виждали друг път, трудно ще го открием, защото този хищник е много дребен, макар че славата му е голяма! Но ние добре го познава-

ме. Ето че се подава над торфения мъх. Това е същото невзрачно растение, което гениал-ният натуралист е наблюдавал в графството Съсекс.На върха на високото безлистно стебълце се

виждат дребните събрани в грозд бели цветче-та. През лятото растението-хищник цъфти. Своеобразните му листа са разположени в ро-зетка близо до корена. Те са нагъсто покритие месночервени власинки, по които блестят на слънцето брилянтни капчици утринна роса. От тук и името на растението—росянка. Именно тези блестящи капчици са фатални за дреб-ните насекоми. Но нека имаме търпение и да понаблюдаваме известно време. Ще видим на-истина нещо интересно. . .Ето че след малко някаква мушичка почва да

кръжи над росянката. Привличат я яркоцвет-ните листенца и капчиците миризлив сок по тях, отделян от власинките. Тя взема обикно-вения лепкав сок за сладък цветен нектар, ка-цва и завира хоботчето си в сиропа-примамка. Сега започва нейната трагедия!Усетила, че сиропът не е сладък, мухата

избърсва хоботчето си и се опитва да хврък-не. Но за беда крачката й са залепнали за гъстия сок и тя не може да се освободи. Нещо повече, власинките се наклоняват към жертвата, отделят още лепкав сок, който я покрива напълно. Самите власинки я при-тискат от всички страни към листа. Сега идва най-важното: многобройните жлезисти клетки на листа почват да отделят същински «храносмилателен» сок, който по химичния си състав прилича на стомашния сок при висшите животни и човека.Ако на другия ден отново минем оттук, от

мухата ще са останали само крилцата и ко-жицата. Всичко друго растението е смляло и «погълнало». Сега влакънцата са сухи и първи-ят ветрец ще издуха от листа това, което е останало от жертвата.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 45: Българска Наука 18

Ненапълно изследваните все още процеси на слънчева актив-ност, в земната кора, и др., во-дещи до гигантски исторически цикли на глобално затопляне и глобално замръзване съществу-ват далеч преди появяването на човешката цивилизация. Но днес нашето безотговорно към при-родата поведение допълнително ускорява някои от негативните (за нас) последици от тези про-цеси. Разбира се природата може да се справи с това. Биосферата се променя непрекъснато, вклю-чително и ние – процес известен като еволюция или адаптация. Но в случая тези промени се случват за много кратък пери-од, което не позволява на мно-го видове, вкл. и хората, да се адаптират.Вследствие прогреса на нашата

цивилизация бяха нарушени мно-жество естествени равновесия, включително и баланса CO2-O2. Намаленият брой дървета, рес-пективно листа, и фитопланк-

Desert Ice Projectwww.deserticeproject.com

Това е многодисципли-нарен проект засягащ борбата с глобалното

затопляне, обезлесява-нето, опустиняването

и сушата, недостига на водни, хранителни и енергийни ресурси и

много други.

Desert Ice Project

Поглед към бъдещето - Ню Йорк.

Ивайло АврамовСофия

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 46: Българска Наука 18

Ненапълно изследваните все още процеси на слънчева актив-ност, в земната кора, и др., во-дещи до гигантски исторически цикли на глобално затопляне и глобално замръзване съществу-ват далеч преди появяването на човешката цивилизация. Но днес нашето безотговорно към при-родата поведение допълнително ускорява някои от негативните (за нас) последици от тези про-цеси. Разбира се природата може да се справи с това. Биосферата се променя непрекъснато, вклю-чително и ние – процес известен като еволюция или адаптация. Но в случая тези промени се случват за много кратък пери-од, което не позволява на мно-го видове, вкл. и хората, да се адаптират.Вследствие прогреса на нашата

цивилизация бяха нарушени мно-жество естествени равновесия, включително и баланса CO2-O2. Намаленият брой дървета, рес-пективно листа, и фитопланк-тон, е неспособен да абсорби-ра повишеното в следствие на индустриализацията количество CO2, което се натрупва в ат-мосферата и води до парников ефект.Други теории за възможните

причини за Глобалното затоп-ляне:- Цикличността на слънчева-

та активност;- Повишената вулканична ак-

тивност на океанското дъно, която затопля океана;- Топящите се ледници – ос-

татъци от последната леднико-ва епоха, създават впечатление-то за масивно затопляне;

Завод в Детройт, САЩ!

�6Българска Наука www.nauka.bg

Page 47: Българска Наука 18

Ненапълно изследваните все още процеси на слънчева актив-ност, в земната кора, и др., во-дещи до гигантски исторически цикли на глобално затопляне и глобално замръзване съществу-ват далеч преди появяването на човешката цивилизация. Но днес нашето безотговорно към при-родата поведение допълнително ускорява някои от негативните (за нас) последици от тези про-цеси. Разбира се природата може да се справи с това. Биосферата се променя непрекъснато, вклю-чително и ние – процес известен като еволюция или адаптация. Но в случая тези промени се случват за много кратък пери-од, което не позволява на мно-го видове, вкл. и хората, да се адаптират.Вследствие прогреса на нашата

цивилизация бяха нарушени мно-жество естествени равновесия, включително и баланса CO2-O2. Намаленият брой дървета, рес-пективно листа, и фитопланк-тон, е неспособен да абсорби-ра повишеното в следствие на индустриализацията количество CO2, което се натрупва в ат-мосферата и води до парников ефект.Други теории за възможните

причини за Глобалното затоп-ляне:- Цикличността на слънчева-

та активност;- Повишената вулканична ак-

тивност на океанското дъно, която затопля океана;- Топящите се ледници – ос-

татъци от последната леднико-ва епоха, създават впечатление-то за масивно затопляне;Възможно е това, което на-

блюдаваме да е комплексно съ-четание от фактори – природ-ни и антропогенни. Въпросният проект се опира на тази ком-плексност от фактори и про-блеми, и на тази база търси и комплексно решение.Предпоставки:Разбор по елементи:

Вода - OкеанитеГлобалното затопляне води до

ускорено топене на полярни-те шапки – повече сладка вода се смесва със солената океан-ска, като по този начин раз-режда солеността и. Това от своя страна обърква схемата на океанските течения пренасящи топлина от тропическите към умерените ширини. Все повече айсберги се отчупват от поляр-ните шапки като по този начин намаляват тяхната отразяваща слънчевите лъчи повърхност, и така слънцето загрява все по-вече откритите тъмни водни слоеве, което пък ускорява то-пенето на ледниците и така се ускорява цикъла.С отчупването си от основ-

ния ледник те допринасят и за повишаване на морското рав-нище – в бъдеще, предпоставка за емиграционни вълни от по-ниските заплашени от заливане брегови зони, навътре в сушата. Има вероятност при едно по-силно разстройване на океански-те течения (разпределителите на топлина), да се стигне до нов ледников период - тема сери-озно екстраполирана в няколко научни публикации и във филма “След утрешния ден”.Повърхността на океана е

обитавана от фитопланктон – организми хранещи се с/абсор-биращи СО2 от атмосферата и разграждащи го чрез фотосинте-за. Резките промени в средата (по отношение на температури, соленост, замърсеност, повише-на киселинност вследствие на повишениата абсорбация на СО2 от атмосферата) неизбежно ще повлияят и на тяхното поведе-ние, респ. на общата картина.Повишения брой дрейфуващи

айсберги представлява опасност за все по-интензивния корабен трафик (Титаник - 1912; Екс-плорър - 2007), както и за го-лемия брой нефтени платформи разположени в Атлантическия океан.

Засегнатите жи-вотни от проблема растат значително.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 48: Българска Наука 18

Земя - ПустинитеВсеки ден пустините се раз-

ширяват с около 100 кв.км. като по този начин изтласкват населението на тези територии във все по-малки (като годни за обитание) зони. Интензивното изсичане на гори води до оголва-не на почвата – предпоставка за ерозия, суша и свлачища. Липса-та на зеленина, води до намаля-ване влажността на въздуха, и също и до липсваща естествена преграда за ветровете – пред-поставка за усилване на ураган-ни ветрове, смерчове, торнада

и др.– повече човешки жертви и

финансови загуби. Интензивно-то (гонещо върхови печалби) зе-меделие изтощава хранителния почвен слой, като компенсаци-ята на това явление с химиче-ски торове пък я отравя допъл-нително – процес съчетан и с тежки метали и други отрови - резултат от интензивна ин-дустриализация, пак поставяща печалбата на първо място...В планините – ускорено то-

пящите се ледници заплашват низините в два аспекта:- краткосрочен – наводнения

и свлачища;- дългосрочен – спиране на

живителния източник на вода – периоди на унищожително

засушаване;Ниското ниво на реки и канали

може да се превърне в серио-зен проблем за корабоплаването, респ. за бизнеса. Нещо повече – това ниско ниво може да раз-строи работата на ВЕЦ-овете, и дори да попречи на правилно-то охлаждане на реакторите на АЕЦ. Тяхната работа ще тряб-ва да се поеме от ТЕЦ, което ще доведе до изхвърляне на още повече СО2.

Въздух -Атмосферата

Статистиките непрекъснато отчитат повишаване нивото на СО2 и други парникови газове в атмосферата. Също така друга статистика отчита повише-ни щети от урагани, торнада, тайфуни и други унищожител-ни бури – взимащи голям брой човешки жертви и причиняващи огромни финансови загуби..Намаления брой дървета, респ.

листна маса, абсорбира по-мал-ко количество СО2, т.е. повече СО2 отива в атмосферата, къ-дето връща обратно отразена-та от земната повърхност то-плина – реален пример за парник. От друга страна повишената глобална средна темепература,

Смяната на климата и затоплянето на планетата причиняват глобална суша.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 49: Българска Наука 18

повишава количеството на из-паренията, като по-този начин повишеният брой водни частици в атмосферата, акумулира до-пълнително топлина, като така усилва ефекта на “одеялото” върху планетата.Повече вода в атмосферата

значи и по-силни урагани и бури, както и по-интензивни валежи – предпоставка за по-силни и разрушителни наводнения, свла-чища и ерозия.Температурните крайности:

свръх горещи и сухи лета, и свръхстудени зими често пре-товарват енергийните мрежи. Включването на допълнителни мощности (за отопление през зимата и охлаждане през ля-тото) често значи изгаряне на повече въглища от ТЕЦ-ове-те, което пък означава повече СО2 и прах в атмосферата и така – въртене в един поро-чен кръг. Резките климатични промени ще убият много живо-тински видове, нямащи време да се адаптират. Кафявите мечки не могат да заспят зимен сън поради повишената влажност и температура; белите мечки все по-трудно ловуват пора-ди невъзможност да преплуват толкова дълги разстояния заради липса на лед; объркват се миг-рационните маршрути на пти-ците, както и размножителни-те цикли на риби, костенурки и т.н. Доколкото всички са свързани в една обща хранител-на верига, това без съмнение ще засегне и хората.

Огън –производството

на енергияПовече от 2 млрд. души по

света нямат достъп до енер-гия. От друга страна, очаква се глобалната нужда от енергия да нарасне с 60% през следващите 25 години.Природата ни предлага толко-

ва много чисти, незамърсяващи възобновими източници за про-

изводство на енергия – от все още хипотетичното задвижвано от електричеството на свет-кавици декомпозиране на водата на водород и кислород - елек-тролиза, през вече доказаните и работещи слънчева, вятърна, геотермална,от приливни въл-ни, биоразградими отпадъци от човека и животните, та до най-очакваното/най-търсеното – ядрения синтез. Дали поради осъзнаване на факта, че днеш-ните методи са твърде замър-сяващи и вредни за природата, респ. и за нас, или пък защото техните източници (въглища, нефт, газ) не са безгранични и скоро ще стигнем до тяхното изчерпване, но ние трябва да се преориентираме към възобнови-мите енергийни източници.Протоколът от Киото е до-

бър пример, че човечеството признава своята “вина” в гло-балното затопляне, и започва вече организирано да предприема стъпки ограничаващи ефектите от антропологичната дейност върху околната среда. От друга страна обаче, последствията от тези мерки ще се усетят след десетилетия (ако въобще дадат ефект), а и процентно страни-те ще намалят с твърде мал-ко количествата вредни емисии, които изпускат в атмосферата. Последните новини, показващи че някои от страните членки няма да успеят да покрият сво-ите задължения по протокола, както и икономическия растеж на страни като Индия и Китай (неограничени от протокола), както и очаквания бум на ави-ацията и полетите, дават знак, че тепърва ще има увеличение на парниковите емисии, респек-тивно – реакция от страна на природата, и че може би тряб-ва да насочим повече усилия за адаптиране, като подготвяне на резерви и обитаеми зони за голе-ми групи хора, което ще бъдат принудени да емигрират вслед-ствие на задаващите се разру-

шителни природни катаклизми.Петият елемент - Човешки-

ят фактор Разширяването на тропичните пояси на север и на юг от екватора създава несъ-ществуващи досега климатични условия, благоприятстващи раз-витието на 3 екзотични биоло-гични видове – вируси, бактерии, насекоми, което може да доведе до нови болести сред население-то на считаните досега за уме-рени ширини.От една страна големи попу-

лации от хора са притискани да мигрират от природни явления като суши, опустиняване, по-вишаване на водното равнище – наводнения.Тъй като, от друга страна,

това население непрекъснато нараства (все повече хора, кон-центрирани в гигантски мегапо-лиси), то се получава сблъсък на много интереси – политически, социални, етнически, религиоз-ни...Недостига на водни и храни-

телни ресурси води до глад и множество болести. Безрабо-тицата и мизерията сред тези хора (известни сред нас и като Третия свят), са добра почва за неграмотност, а оттам и за податливост на различни религи-озни, фундаменталистки учения, често резултиращи в тероризъм – проблем №1 (според някои) на съвременния свят.Притиснати от войни, глад и

мизерия много от емигрантите “наводняват” богатите страни, където донасят още проблеми като расова ненавист, пови-шена престъпност, търговия с хора и органи, и др. Ако тези хора имаха сносни (нормални, а не луксозни!) условия за жи-вот в своята родина, малцина от тях биха рискували да ос-тавят всичко зад себе си, и да отидат в чужда страна. Това пък би намалило и напрежението сред жителите на по-богатите страни, смятащи, че емигран-тите им отнемат работните

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 50: Българска Наука 18

места и увеличават безработи-цата. Оттук следва и облекча-ване на системите за социално подпомагане.Свидетели сме на натрупване

на напрежения от най-различно естество – екологично, поли-тическо, социално, и др. Напри-мер всички виждат как днес се получава следния парадокс – от една страна имаме излишък от работна ръка – все повече хора са ненужни като производители или доставчици на даден вид ус-луга, поради масовото навлизане на технологии, които автома-тизират и механизират много човешки дейности. В същото време имаме свръхпроизводство или липса на достатъчно консу-матори, които да потребяват всичко това което се произ-вежда. Но как да консумираш, когато нямаш работа, която да ти даде дохода, с който да потребяваш?Дай на бедния човек риба, и

утре той пак ще е гладен. Дай му мрежа и така той ще се изхранва сам. На същото залага и разглежданият проект – за-лесяването и селското стопан-ство са едни от малкото ос-танали сектори на икономиката изискващи силно човешко при-съствие, което пък може да се комбинира с големите маси от безработни и нискоквалифици-рани хора обитаващи “Третия свят”.Може да бъдат дадени още

много примери за капаните, ко-ито сами си залагаме за бъдеще-то... Вместо да изчакваме “въ-жето да се опъне докрай и да се скъса” с доста лоши последствия за голяма част от популацията на тази планета, можем да се поучим от уроците на истори-ята и да предприемем мерки за отпускане на това напрежение, във всяка една от горепосочени-те посоки.

ПроектътЗа да се избегнат други тра-

гедии като Титаник, хората са

прилагали различни методи за унищожаване на айсберги чрез:- експлозиви;- черна боя;- топла вода;Днес корабите / нефтените

платформи използват информа-ция постоянно опреснявана от сателити и радари. Мощни вле-качи изтеглят встрани айсбер-гите, за които е установено, че се движат в опасен курс.Вместо пасивно наблюдение на

ускоряващото се смесване на со-лена и прясна вода, и дори повече – целенасочено унищожаване на айсберги, този лед може да се изтегли на сушата, да се тран-сформира в течна вода и да се използва за напояване. DIP пред-лага комплексно решение, ком-бинация от интердисциплинарна наука и инженерни решения, а именно: след изчисление на по-лучения “излишък” от отчупени

от полярните шапки айсберги (разликата между днес и коли-чеството им от прединдустри-алната ера), както и изчисле-ние на оптималните маршрути между ширините, на които айс-бергите дрейфуват, и най-под-ходящите тропически пустинни зони, и използване на студените течения, избраните айсберги се довличат до най- близката кон-тинентална суша чрез мощни влекачи. Там те не се използ-ват за краткосрочна директна употреба на питейна вода (така няма да се постигне нищо, за-щото имаме само консумация), а се използват за напояване. Чрез тръбопроводи (също както за не по-малко важните петрол и газ; или както са го правили древни-те цивилизации – някои римски акведукти и днес са напълно ра-ботоспособни), водата се прена-ся до територии където тя е

Ежедневно замърсяване.

�0Българска Наука www.nauka.bg

Page 51: Българска Наука 18

в недостиг. Или пък получената сладка вода се използва за ма-сово производство на DriWater – желеподобна вода, която не потъва веднага в почвата, а позволява един чувствително по-дълъг период на корените на растението да се подхранват с вода. Процеса се съпровожда от обилно наторяване с органични торове, компостиране (особе-но подходящо за тези райони, кадето за разлика от западния свят няма толкова много из-куствени опаковки, и отпадъкът е предимно органичен), и засаж-дане първоначално на устойчиви видове треви, храсти, гори; с постепенно подготвяне на част от земята и за селскостопанска продукция – зърнени храни, пло-дове и зеленчуци.Ако човечеството успее да се

организира и загърби различията помежду си, то плюсовете, ко-ито се очакват са следните: -повишеното озеленяване по-

степенно ще абсорбира “произ-ведения от нас досега ”излишък” от СО2 в атмосферата;-ще намалеят киселинните

дъждове, унищожаващи горите и по този начин ускоряващи нат-

рупването на парникови газове;-намаляване изтъняването на

озоновия слой, респ. по-малък брой на заболяващите ежегодно от меланома;-намаляване на средните го-

дишни глобални темепратури, респ. намаляване на темпото на топене на полярни шапки и пла-нински ледници;-намаляването на броя на

дрейфуващите айсберги ще на-мали риска от колизии с кораби и нефтени платформи;-зеленината в пустинните

зони ще започне постепенно да възстановява изтощените поч-ви, ще спре процесите на еро-зия/настъпление на пясъците, ще възстанови цикъла: изпарение-облаци-дъжд-подпочвени води (възстановяване на нивото им, досега силно експлоатирано от човека); ще намалеят унищожи-телните за хора, животни, на-саждения, и техника пустинни бури;-когато част от площите

предвидени за озеленяване бъ-дат засадени с култури даващи биогориво, конкурентността на това гориво в огромни количе-ства, ще накара спекулантите

да свалят цените на петрола до разумни стойности; същото се отнася и за цените на зърне-ните храни, които в момента поскъпват заради използването на все по-големи насаждения от тези култури не за производ-ство на храна, а на биоетанол; Насажденията трябва периодич-но да бъдат редувани, за да се избегне изтощаване на почвите.-намаляването на темпера-

турните амплитуди ще нама-ли и интензитета на тайфуни, урагани, торнада, и други подоб-ни бедствия, респ. повече спа-сени човешки животи, намалени финансови загуби;-наличието на зеленина ще

даде на местното бедно населе-ние възможност да се изхранва само, с екологично чиста про-дукция, възможност за работа, която пък ще генерира приходи, което пък ще ги направи кон-суматори. Работещите и имащи хора ще се ограмотят и няма да вярват повече (поне не в тази степен) на различни измислени идоли, гурута, и религиозни ли-дери, които ги тласкат към на-силие и тероризъм. Отчаяни от бедност родители повече няма да

Ако не се справим с про-блема това очаква всички

крайбрежни градове.

�1Българска Наука www.nauka.bg

Page 52: Българска Наука 18

изпращат децата си религиозни училища, където вместо наука ги обучават единствено на без-ропотна вяра в едното божест-во и неговия земен наместник. Тъкмо обратното – вместо ре-лигиозен фундаментализъм тези деца ще получават истинско образование.Образованият човек е далеч

по-толерантен и е склонен да решава конфликтите не със сила, а с помоща на разговор и дипло-мация, т.е. намаляване на локал-ните конфликти. По-добрите условия за труд, за образование, и въобще подобрен стандарт на живот, ще намалят смърт-ността, и съответно ще спадне и компенсиращия демографския бум. Като последствия – насе-лението става по-лесно за из-хранване, и за създаване на под-редено общество; намален брой желаещи да емигрират – не би бягал от страната си ако там няма насилие, и имаш възмож-ности за труд; богатите стра-ни печелят от намаляващите разходи по този проблем – на-мален брой конфликти на расова или религиозна основа, облекчена социална система. Работещи-ят човек иска да се развива и консумира, т.е. имаме пазари в растеж, т.е. и корпоративни-ят свят ще има интерес – от повишената консумация, както и от раздвижването на финан-совите потоци, осигуряване на услуги и производство на ма-шини и оборудване за тази нова “обетована земя”.-Богатите страни могат да

оживят значително своите ико-номики, ако правителствата им обявят тръжни процедури за: оценка на проекта, за оборуд-ване, за изпълнители, за инфра-структура, за комуникаци, за транспорт, за охрана и т.н.Това значи мобилизиране на

основните пазарни играчи – те трябва да използват всичките си ресурси, да наемат нова ра-ботна ръка, да се възползват от

технологии и продукти, счита-ни досега за нерентабилни, да теглят нови кредити, да ан-гажират поддоставчици и т.н. Т.е. това ще задвижи произ-водствата, услугите, бизнесите от различни браншове по целия свят – търсеното “лекарство” срещу огромни бюджетни де-фицити, рецесия, безработица и слаба икономика. Би трябвало и политиците да бъдат доволни, защото повече работещи хора със стабилни доходи, значи по-вече доволни гласоизбиратели и данъкоплатци...-Историята върви по този

начин – първо идват технологи-ите / бизнесът, после законите, и накрая – самоосъзнаването на отделния човек / хората като гражданско общество с опреде-лени норми. Може би с този проект ще се достигне до най- естествения начин за разпрос-транение на демокрацията в тези територии, а не чрез на-силствено налагане.-В много изследователски ин-

ститути вече се работи по различните аспекти на процеса “тераформинг” на Марс – под-готвяне на условията на пла-нетата за нашите биологични нужди. Опитът придобит при тукашното “тераформиране” би бил безценен при по-нататъш-ното овладяване на Марс и дру-ги планети.Дали това озеленяване ще бъде

подхранавано с вода от транс-портираните айсберги, или пък от масово разположени по край-брежието високопроизводител-ни станции за обезсоляване на морска вода, няма значение (нека по-рентабилният вариант побе-ди). Важното е че, растението само по себе си е един много производителен и полезен меха-низъм, който работи (в симбио-за) с/в много направления:– по отношение на опазване/

захранване на почвения слой и защита от ерозия,– по отношение на въздуха

(като чистота, като влажност, като течение);– като храна за хора и жи-

вотни;– като източник на строи-

телен материал, а също и за дрехи;– като източник на лекар-

ства;– като енергиен носител (дърва

за огрев или соя, рапица, царе-вица, слънчоглед, захарна тръс-тика, палми, за производство на биогорива);т.е. зеленината може да реши

много от проблемите, които днес стоят пред човечеството, и за които то измисля отделни (за всеки проблем) високотех-нологчни решения, които оба-че идват и със своите минуси, т.е. помагат в едно, но вредят в друго.Алтернативи / паралелни ме-

тоди за производство / доста-вяне на вода в засегнати от суша райони:Обезсоляване. Най-подходяща-

та за момента. Вместо тегле-не на тежки айсберги, би могло да се изградят пречиствателни станции по крайбрежието и след това това получената чиста вода да се транспортира чрез тръбопроводи към вътрешност-та.Сребърен йодит се впръсква

чрез ракети или самолети във облака. Малки капчици влага се натрупват около тези ядра, увеличават масата и така се предизвиква изкуствен дъжд.DriWater. Това е много про-

гресивна технология, която пре-връща водата в гел. След това определено количество гел се поставя до стеблото на рас-тението, и така то получава вода не еднократно, а в един предварително определен период от време.Метеотрон (фабрика за обла-

ци). Руският проект GACAR, израелският проект Гешем (дъжд на иврит), и няколко други из-следователски групи работят по

�2Българска Наука www.nauka.bg

Page 53: Българска Наука 18

тази обещаваща технология. Все още в експериментална фаза.Био-мембрана. Норвежки про-

ект, при който прахобразно ве-щество се смесва с почвата или се разпръсква на повърхността и след засяване. Мембраната играе ролята на гъба и абсорбира вода и хранителни вещества, които постепенно биват изсмуквани от растенията. Така допринася за увеличаване на плодородие-то в сухите и пустинни райо-ни. Мембраната може да играе различна роля. В зависимост от причините за използването си, тя може да доведе до повиша-ване на способността за абсор-биране на слънчевата светлина, и също така отразявайки я – до регулиране на температурата на земята.Доставка чрез кораби. Барсе-

лона, Май, 2008. Кораби доста-вят прясна вода от Марсилия, за да покрият част от огромния воден дефицит. Междувременно градските власти прокопават нов канал от близката планина, и строят завод за обезсоляване на морска вода, за да решат за-дълбочаващия се воден проблем.Същата операция се провежда

и в Кипър – от близко до Атина пристанище се зареждат кораби с вода и я доставят в гръцка-та част на острова, страдащ от все по-намаляващите водни запаси и дъждове, които да ги подхранват. Само пет месе-ца по-рано това предложение е било отхвърлено като “фантас-тика”!Отклоняване на реки. Прави-

телствата на България и Турция преговарят относно граничната река Резовска, водите на която се разглеждат като частично решение на водния недостиг в 15-милионния Истанбул.Всеки един от тези методи

изисква финансова оценка и под-робна компютърна симулация за последствията. Всеки един от тях може да бъде разглеждан като твърде скъп от една глед-

на точка, и най-приемлив от друга. Затова може би най-до-брото решение е да се използва комбинация от тях и да се при-лага най-подходящия подход за специфична ситуация.Разбира се, проектът не може

да бъде изпълнен сам по себе си и да се очакват незабавни ре-зултати, т.е. първо това ще отнеме десетилетия, и второ, човечеството трябва да про-дължава да търси и други фор-ми на все по-умерено (в крак с природата) съжителство – по-чист транспорт, по-малко за-мърсяване, повече рециклиране, непрестанно търсене и усъ-вършенстване на методите за производство на чиста енергия – слънчева, вятърна, приливни вълни, биомаса, ядрен синтез...Проектът няма за цел да озе-

лени цяла една пустиня, а прос-то да използва част (!) от “из-лишъка” от айсберги (т.е. сладка вода), за озеленяване на част (!) от изоставени и неизползвани територии, като така покрие множество цели. Или, излишъ-кът от вода = опасността за едни, може да бъде животос-пасяващ ресурс за други. Вяр-но, това ще е наистина скъпа операция, но на фона на сумата от цените на отделни решения, за отделните проблеми визирани по-горе, ще е определно по-из-годно икономическо решение.В края на 90-те години с цел

да намали улова на застрашени видове риба, канадското прави-телство поставя строги рибо-ловни квоти. Като резултат хиляди рибари остават без ра-бота. Те се преориентират към “улов” и изтегляне на брега на малки айсберги, водата от кои-то се използва за производство на бутилирана чиста ледникова вода, както и за водка “Айсберг”. Цялата дейност се субсидира от правителството. Разглежданият тук проект предлага нещо по-добно, но в далеч по-големи ма-щаби – с по-голямо финансиране,

повече заети, по-големи обеми и разстояния, по-големи задачи за решаване, респ по-големи оч-акавани последствия. В Китай от 1978г. се провежда масивна програма за залесяване, целяща да блокира по-нататъшното разширяване на пустинята, да стабилизира почвата, като за-пази влага, температура и хра-нителни съставки. Да не спо-менаваме икономическия ефект – предотвратени загуби, нови работни места, самоиздържащи се общини и т.н.През 1998г. корпорацията

Пежо-Ситроен започва голям проект на стойност 10 млн. евро за изолиране на 7 млн. тона CO2 – в Амазония се залесява площ един път и половина голе-мината на Париж. Чисто симво-лично – един автопроизводител използва част от печалбите при продажба на автомобили, за да неутрализира въглеродния двуо-кис изпускан в атмосферата от същите тези автомобили.Три различни проекта, от три

различни места на планетата – когато / ако бъдат обединени в една верига, те ще представля-ват отделните етапи на Desert Ice Project. Опитът придобит при тяхното осъществяване би бил важна стъпка при неговото бъдещо разглеждане / оценяване.Има още няколко големи озе-

ленителни програми по света. Чрез награждаването с Нобе-лова награда на лидера на една от тях Green Bel t - Уангари Матай , журито демонстрира признание за тази инициатива и нейната ефективност.Това не е перчене от типа

“Вижте колко е силен Човекът! Ние подчинихме природата!” и други подобни.Така или иначе в еволюцията

си просто достигаме до стадий, в който вече не само пасивно се съобразяваме с природните стихии, но все повече и по-вече ги преобразяваме в наша не само краткосрочна, но и

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 54: Българска Наука 18

дългосрочна полза. Не от вче-ра се говори за тераформинг на Марс – подготвяне на плане-тата за бъдещо колонизиране. Разглеждания проект е и един вид репетиция за тези проце-си. В края на краищата един ден човечеството ще трябва да напусне тази планета и да си търси нов дом. Въпросът е да не ускорим с неблагоразумно поведение този ход на нещата – също като стадата скакал-ци, които унищожават зелени-ната на едно място и скачат на следващото. Позицията ни на връх в еволюционната верига предполага че имаме повече мо-зък от тях, нали? Тогава нека го използваме и си подсигурим едно по-добро и стабилно бъ-деще за всички, а не просто да мислим от ядене до ядене, от една печалба до следващата пе-чалба, и т.н.

Защо сега?През 1977 и 1980г. е са били

проведени конференции за целесъ-образността и възможностите за преместване на айсберги до места страдащи от силна суша, като Австралия, Калифорния и Саудитска Арабия, но без кон-кретни решения за действие.Какво се е променило отто-

гава до днес, та да изисква пре-разглеждане на идеята?-За тези години имаме силно

нараснало население (1980 – 4.4 млрд., 2009 – над 6.8 млрд., 2020 – очаквани към 7.5 млрд. души), съпоставени към същите или дори по-малки водни запаси (отчитайки и замърсяването) – проблем, който ще се задълбо-чава все повече – валидно също и за храни, енергия, суровини и т.н.-За тези 30 години техноло-

гиите отчитат огромен напре-

дък – днес разполагаме с GPS, гарантиращ оптимален транс-порт, свръхмощни и същевре-менно икономични двигатели, отлично развито корабоплаване, аграрни науки и т.н.-Океанското равнище се по-

качва – средно с по 3мм на го-дина, а пустинните територии се разширяват.-Полярните шапки и планин-

ските ледници се топят с на-растваща скорост.-Природните аномалии (суша,

студ, резки температурни разлики, урагани, наводнения, свлачища, и др.) нанасят все по-големи щети на бизнес, ин-фраструктура и хора.-Според последните изследва-

ния обезлесяването е вторият по сила емитент на парнико-ви газове, след индустрията и транспорта. Т.е. вероятно ще се окаже че не насочваме усилията

Изменение на температурата на планетата от 1995 до 2004 г.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 55: Българска Наука 18

си в правилната посока – хар-чат се огромни средства влиящи на икономическите показатели на предприятията, а потенциала на зелената маса просто не cе използва пълноценно.-Докато енергийният про-

блем се задълбочава, пропорци-онално нараства и интересът към възобновяемите енергийни източници, включително и към засаждането и отглеждането на култури с биоенергиен потен-циал – соя, рапица, тръстика, и други.-Хуманитарните кризи в най-

бедните страни, свързани с не-достиг на вода и храна, очевидно не могат да бъдат решени от досегашните акции и програми, или поне не с търсената ефи-касност, т.е. трябва да се тър-си ново, по-ефективно работещо решение. Същото е свързано и с задълбочаващия се емиграционен проблем, опитван да бъде разре-шаван от богатите правител-ства на Западна Европа и САЩ, чрез по-високи стени, напредни-чави технологии за наблюдение и по-твърди закони – те не ле-куват проблема, а само подтис-кат синдрома, който показва, че има проблем.-Богатите индустриални

страни – причинители на про-блема, ще се справят по-добре с рисковете от климатичните промени, а най-бедните – тези, които нямат никакъв дял в гло-балното замърсяване ще дадат най-много жертви. Т.е. най-раз-витите дължат известна ком-пенсация на най-бедните.-Неотдавнашен доклад на

Азиатската банка за развитие предостави подробен анализ на връзката между транспорта и климатичните промени в Азия. В него бе оповестено, че емиси-ите от парникови газове в Азия ще се утроят през следващите двадесет и пет години!- Протоколът от Киото е

предвиден до 2012г. Програмата за Обща Земеделска Политика

на Европейския съюз е разчетена до 2013г. След изтичането на тези срокове трябва да бъдат подписани нови международни договори – по-всеобхватни, по-хармонични, по-ефективни.-Проектът покрива всички

точки от обявените от ООН Цели на Хилядолетието.-Докато натрупването на

комплексни, взаимосвързани про-блеми продължава, същевременно няма толкова много алтернати-ви за ответна реакция. Иконо-мията на водни ресурси като принцип (на личностно и дър-жавно ниво) е важна, но няма да успее да компенсира нараства-щата консумация. Следователно, повече прясна вода може да бъде осигурена или чрез десоленизация, или чрез използване на айсберги. Вземането на решение е въпрос на време.-В наскоро показания доклад

от 700стр. на главния съвет-ник по икономика на британско-то правителство г-н Никълъс Стърн, се заключава, че иконо-мическият растеж и “зеления” ни подход могат да бъдат съв-местими.-В скорошни новини от юж-

ното полукълбо се видяха лед-ници дрейфуващи в изключи-телна близост до бреговете на Нова Зеландия. Противно на очакванията на учените те не се бяха стопили от по-топлите води. Това може да се приеме като “подсказка” от природата - вместо само да бъдат гледани като туристическа атракция, и да се предупреждават корабите по местните търговски марш-рути, тези айсберги могат да бъдат изтеглени на сушата в близка Австралия (страдаща от унищожителна суша, и масивни горски пожари), и да се използ-ват за напояване в една мащаб-на озеленителна операция. Като намалява разстоянието, Приро-дата фактически “съкращава” транспортните разходи по тях-ното изтегляне от полярните

ширини – основния недостатък на проекта.

В заключениеПоследиците на Глобалното

затопляне не делят хора и нации на бедни и богати.Бангладеш ще страда от на-

воднения, също както Холандия, САЩ и много други.“Това не е мой проблем” е не

само неморален отговор, то не е решение, нито пък защита. Ние всички сме част от това – като виновни и недостатъч-но отговорни участници, като алчни бизнесмени и ненасит-ни консуматори, и от друга-та страна – като потенциални жертви, или техни близки.Предлагам на Вашето внима-

ние един проект, по-скоро една скица, на нещо, което изисква участието на много страни, и ще повлияе върху много стра-ни, в много аспекти. Говорим за планетарен мащаб, защото просто вече няма друг – няма отделни, несвързани страни, няма как едни страни да про-цъфтяват в условията на масов упадък, рецесия и мизерия. Още повече, че настъпващите пясъ-ци (пустини вече има на всеки континент, вкл. и Европа), все по-екстремалните климатич-ни прояви (всички ги усещаме – за климата / атмосферата няма държавни граници), както и общочовешки проблеми (дали социални, икономически или по-литически, те вече са все наши, общи – CNN ги прави такива, независимо дали става въпрос за Руанда, Израел, Австралия, Ба-гдад или София), просто водят човечеството (явно е въпрос на еволюция, на израстване и адап-тиране) към ново мислене, и нов начин на действие, търсещ по-вече комплексност в резултата – постигане на повече цели, при това по-ефективно. DIP пред-лага комплексно решение на, подчертавам: част (!) от най-наболелите проблеми на съвре-

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 56: Българска Наука 18

мието ни. Както знаем, няма едно действие, един ход – всеоб-ща панацея, или пък един човек, който да реши всичко от раз. Най-добре е да бъде осъществен под егидата на ООН.Историята ни учи, че макар

и бавно, прогресът си пробива път, така че и тази опера-ция е само въпрос на време. И тъй като екологията почти винаги се е смятала за вто-ростепенна тема, не толкова важна като бизнеса, то най-вероятно DIP ще стартира след някое наистина огромно природно бедствие – обикнове-но след такива събития хора-та се обединяват в благородни каузи, например международ-ните помощи след наводнения, урагани или земетресения, за

Какво може да направи всеки в личен план:

-засади дърво (поне едно);

-за кратки разстояния не използвай кола, а ходи пеша или използвай колело (това

значи и по-добро здраве и спестени време и пари за доктори и лекарства);

-ползвай обществен транспорт;

-рециклирай;

-пий филтрирана чешмяна вода (когато и където може), вместо постоянното използ-

ване (и изхвърляне) на лъскавия лайфстайл символ на пластмасовата бутилка;

-при покупки се информирай за това как и къде е произведена стоката, откъде е

доставена, как ще рециклира след изтичане на функционалния и цикъл;

-използвай енергийно ефективни уреди;

-изисквай “зелено/устойчиво” мислене и решения от твоя общински/народен предста-

вител и от твоето правителство;

съжаление – впоследствие.Спомнете си какво стана

след породената от земетре-сение в югоизточна Азия въл-на цунами – бепрецедентно по мащабите си бедствие, без-прецедентна по мащабите си спасителна акция / възстано-вителна организация, както и бе даден ход на безпрецедентно начинание – глобална система за оповестяване при бедствия и катаклизми. Затова си ми-сля (надявайки се да не съм прав), че може би мащаба на катастрофата, или броят на жертвите, ще ни накарат да започнем да мислим преван-тивно, а не впоследствие, и то относно средата, която обитаваме, а не само като изпреварващи военни удари и политически решения.

Да, звучи скъпо и трудно из-пълнимо. Но, нима ще се при-мирим с факта, че след толко-ва години-десетилетия-векове на научно и технологично усъ-вършенстване, единственото, което можем да правим с ня-колко айсберга, е водка?Проектът е написан на ан-

глийски, защото това е езика, на който комуникират най-го-лемите лидери на правителства и транснационални корпорации, и на който съответно биха взели някакво решение по тази идея. Предварително благодаря за всякакви мнения, съвети как да го предложим на по-високо надправителствено ниво, кри-тики, поправки на вероятни неточности и т.н.Пълна версия на проекта

може да видите (да си сва-лите) на www.deserticeproject.com

�6Българска Наука www.nauka.bg

Page 57: Българска Наука 18

Хипернови и SN 2006gy

Много хора са на мнение, че всичко, което се ражда, рано или късно умира. Наблюденията ни са показали, че звездите не правят изключение. Живота им започва като облаци космичес-ки газ и прах, които се свиват в следствие на гравитационно-то им притегляне и формират топка, наречена “протозвезда”.В ядрото ѝ гравитационното

притегляне е толкова голямо, че ядрата на атомите на водорода не само се докосват, а директно се сливат. Това се нарича тер-моядрен синтез. При сливането на елементи, по-леки от желязо се отделя енергия. Тя раздува

звездата или казано с други думи я кара да кипи и да се изпарява. Но гравитацията притиска ма-терията към центъра на звез-дата. Така се получава баланс, наречен хидростатично равнове-сие. Когато водорода в ядрото се изчерпа, хидростатичното равновесие се нарушава в полза на гравитацията и налягането в ядрото стига до такава сте-пен, че дори и хелия започва да се слива до по-тежки елементи. Колкото по-голяма е масата на звездата, толкова по-тежки елементи се сливат в ядрото Звезди с маса, девет или повече

пъти по-голяма от слънчевата

Структура на свръхмасивна звезда - химическите елементи в ядрото се сливат до желязо и формират слоеве.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 58: Българска Наука 18

сливат всички леки елементи в ядрото си, докато не достиг-нат до желязо. При сливането на желязото не се отделя енер-гия, следователно не се проти-водейства на гравитацията. В един момент тя става толкова силна, че електроните се докос-ват с протоните, като двете частици се неутрализират и се сливат в неутрон, излъчвайки страхотно количество енер-гия. Това се нарича свръхнова. Получава се експлозия и за миг свръхновата заслепява всички обекти във Вселената. Звезда-та изхвърля по-голямата част от материята си, а остатъкът е неутронна звезда - кълбо с диаметър около 10 километра и маса, колкото тази на Слънце-то, съставено от неутрони.Това е стандартният сценарий

за умиращи звезди с маса над девет слънчеви маси. Но на 18 септември 2006 година учените наблюдаваха страхотен феномен - свръхнова, която е 100 пъти по-енергийна от останалите.Тя беше 50 милиарда пъти по-

ярка от нашето Слънце. Свръх-новата е наречена SN 2006gy и се намира на 238 милиона свет-линни години от Земята в га-лактиката NGC 1260. Предпо-лага се, че звездата, която е колабирала, за да настъпи та-кава експлозия е била 150 пъти по-масивна от Слънцето. Енер-гията, която е била освободена от експлозията е 1045 J.Учените нарекоха този вид

експлозия “хипернова”. Но те

още не са сигурни какво може да причини толкова енергиен фе-номен. Малко повече от година след откриването на SN 2006gy, учените предлагат две теории за механизма на хиперновата.Според първата теорията,

звездата не е избухнала само

веднъж, а няколко пъти. Обик-новено си мислим, че свръхнова представлява смърт на звезда чрез експлозия, но не ни ми-нава през ум, че тя може да се взриви пет-шест пъти преди окончателно да “умре”. Според компютърните модели, това би

могло да се случи на гигантски-те звезди с маси 90-130 тази на Слънцето. Температурата в ядрото на звездата нараства толкова много, че гама радиа-цията в ядрото на звездата се превръща в електрони и анти-частиците им - позитрони.Това преобразуване кара радиа-

цията внезапно да секне и звез-дата започва да потъва. Това кара температурата да расте още повече, нестабилността да нараства и завършва с ек-сплозивно изгаряне на горивото на звездата. Тогава звездата се разширява с огромна сила, но тя е прекалено голяма, за да бъде разкъсана. При звезди с 90-130 слънчеви маси се получават пул-сации. След като се раздуе, тя пак се свива и отново се случва същото преобразуване на гама лъчи в електрони и позитрони. Това се случва, докато масата на звездата не падне до около 40 слънчеви маси. Но дори тогава фойерверките не са приключили. Ядрото на звездата колабира по същия начин, по който колаби-рат и останалите свръхнови.

Свръхновата на Кеплер - външните пластове на звез-дата биват изхвърлени от експлозията с невероятна сила и скорост, образувайки така наречената “останка от свръхнова”.

SN 2006gy горе в дясно и ядро-то на галактиката NGC 1260 долу в ляво. Снимката е в рент-генова светлина. SN 2006gy толкова ярка, колкото свръх-масивната черна дупка в цен-търа на галактиката ѝ заедно с милионите звезди около нея.

Ета Карина.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 59: Българска Наука 18

Според други учени, хипер-новите не са продукт на една единствена звезда, а на двойка свръхмасивни звезди. Имаме си такава в непосредствена бли-зост - Ета Карина.Тя се намира в нашата га-

лактика. Масата ѝ е 100 до 150 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Учените предполагат, че може да я видим как избух-ва. Ета Карина е толкова го-ляма (80-180 слънчеви радиуса), че въпреки огромната ѝ маса, горните слоеве на звездата са прекалено далеч от ядрото, за да бъдат задържани и това води до отлитането им в космоса, формирайки красива мъглявина. Учените са на мнение, че кога-то Ета Карина избухне, експло-зията ще е подобна на тази на SN 2006gy. Ако това се случи, докато сме живи, ще получим много ценна информация за същ-ността на един от най-енер-гийните феномени в природата.

Характеристика на другите два вида свръхнови, както и на най-мощната свръхнова до преди SN 2006gy. Ясно се вижда, че SN 2006gy не прилича

на нищо, което е било наблюдавано до сега.

��Българска Наука www.nauka.bg

Page 60: Българска Наука 18

Хм...Хубаво е още в началото да

си припомним написаното от неизвестен автор още през

XVI в.: «Както не е възможно да се живее без храна и вода,

така вече не може да се живее без слънчев часовник.» А какво бихме казали ние, съвременни-ците на научните и техниче-ските постижения на XXI в.?

«Колко е часът?» — този въ-прос може би е най-често срещан в ежедневието и наистина едва ли бихме могли да си предста-вим как би изглеждал животът ни без строгата синхронизация на действията на хората, без точното разписание на движе-нието на превозните средства, без едновременно започване и свършване на работните смени в магазини, предприятия и пр.За решаването на задачите за

измерване на времето е необхо-димо да се установят единици-тe и мерките за отчитане на времето, да се по-строят точ-ни броячи на единиците за време

с течение на времето и да се установят еталон за системен контрол над тях. В решаването на тези задачи са ангажира-ни теоретичната сферичната астрономия, небесната ме-ханика, физиката, радиотехника-та, електротехниката и специ-алните лаборатории «точно време». От тук се вижда, че въпросите, свързани с измерване на времето, се решават от цял комплекс науки с усилията на много научни работници от раз-личните клонове на човешкото знание.При получаване на съвре-

менните еталони за измерване

КОЛКО Е ЧАСЪТ?

60Българска Наука www.nauka.bg

Page 61: Българска Наука 18

на времето се използва един от следните три процеса: вър-тенето на Земята около нейната ос, обикалянето на Земята около Слънцето и излъчването или поглъщане-то на електромагнитни вълни от атомите или молекулите на някои вещества при определени условия.Системите за определяне на

времето, свързани с въртене-то на Земята около нейната ос, се определят от точките върху небосвода, спрямо които отчитаме това й въртене. Едно пълно завъртане спрямо опреде-лено начало се нарича деноно-щие, една двадесет и четвърта част от него се нарича час, една шестдесета от часа — минута, една шестдесета от минутата — секунда. Ако отчитаме вър-тенето на Земята спрямо про-летната равноденствена точка (това е точката от небосвода, в която се намира центърът на Слънцето в момента на нача-лото на пролетта — около 21 март), то ще получим звезд-ните единици за време — съ-ответно звездно денонощие, звезден час и т. н. Тъй като животът на хората е пригоден към видимото денонощно и го-дишно обикаляне на Слънцето, звездните единици не биха ни довели до окончателния резул-тат, защото на пладне в раз-личните дни за дадено място от земната повърхност звездното

време ще бъде различно. Затова непременно трябва да се избере за основна точка от небесната сфера точка, свързана с види-мото положение на Слънцето. Ако изберем за такава центъра на слънчевия диск, коригиран за времето, за което светлината идва от Слънцето до Земята, т. е. истинското слънчево вре-ме, като че ли с това ще дос-тигнем набелязаната цел. Този избор обаче не е удачен, защото вследствие неравномерното оби-каляне на Земята около Слънце-то и поради това, че земният екватор не лежи в равнината, в която лежи земната орбита около Слънцето, центърът на видимия слънчев диск се движи неравномерно, като разликата му от равномерния ход през го-дината достига около 16 мину-ти. За да се елиминира тази не-равномерност, за начална точка се избира центърът на диска на фиктивно (въображаемо) Слънце, което се движи, както би се движил дискът на истинското Слънце, ако горните две при-чини липсваха, т. е. ако Земя-та обикаля равномерно около Слънцето и земният екватор и орбитата на Земята лежат в една и съща равнина. Единиците за време спрямо този фикти-вен център се наричат средни слънчеви единици или направо средни единици — средно дено-нощие, среден час и пр., като за начало на отчитането се изби-

Водничасовници

Най-древните ча-совници били два вида. Водният часовник пред-ставлявал пробита кофа, разграфена отвътре. Ко-гато водата изтича, ни-вото й пада и се отчита времето по белезите. Тези примитивни водни часов-ници били използвани за пръв път в Месопотамия в началото на II хилядоле-тие пр. Хр., но за съжаление няма начин да се знае кога и къде. По-късните водни ча-совници имали много камери и сифони за по-голяма точност, тъй като старият модел бил неточен и погрешен.

61Българска Наука www.nauka.bg

Page 62: Българска Наука 18

ра моментът, когато Слънцето е най-ниско спрямо хоризонта на дадено място. Това от своя страна води до положението, че на различните места от земна-та повърхност средното време е различно, като само за мес-тата, разположени върху един и същ меридиан, е едно и също. Колкото географски дължини имаме по Земята (а те са без-бройно много), толкова и средни времена ще имахме. Дори още повече, при движение не по един и същ меридиан човек непрекъс-нато трябва да променя пока-занието на своя часовник. За да се избегне това неудобство, по предложение на канадския инже-нер Сандфорд Флеминг през 1878 г. земната повърхност се разделя на 24 часови резена (територии, заградени от по два меридиана с разлика в географските дължи-ни 15°) и на всеки часов резен се установява време, равно на средното за меридиана, минаващ през средата на резена. За нача-лен (нулев) резен се приема онзи, централният меридиан на кой-то е Гринуичкият меридиан. По противоположния на Гринуич-кия меридиан минава линията за

смяна на датите — това е ли-ния, от двете страни на която винаги има две различни дати, и при преминаване през нея трябва да се извършва съответна смяна на датата. Постепенно страни-те приемат това предложение, като някои от тях (например Индия, Иран, някои острови и др.) приемат на техните тери-тории време, различно от това, следващо от системата на ча-совите резени. Също така гра-ниците на резените не следват точно меридианите, а минават по териториално удобни грани-ци. България прие без корекции тази система от 25 декември 1894 г.Времената на някои от резе-

ните имат наименования: вре-мето на резена, в който попада България, се нарича източно-европейско; на резена, минаващ през Средна Европа — средноев-ропейско (с 1 час е назад спрямо нашето); на резена, минаващ през Западна Европа — западноевро-пейско (с 2 часа назад спрямо нашето) и времената на резе-ните, минаващи през територи-ята на САЩ — тихоокеанско, планинско, централно, източно и

Часовник - сянка

За точното определяне на времето в началото се е разчитало на часовник-сянка и това следователно било възможно само кога-то слънцето грее. То све-ти почти през целия ден в Египет, където са създадени първите часовници-сянка в началото или в средата на II хилядолетие пр. Хр. Часовник, оцелял от времето на Тутмос III (XVI в. пр. Хр.), показва как Т-образна отвесна колона хвърля сянка върху хоризонтал-но поставен прът, отбелязвай-ки с ивици с различна дължина изминаването на часовете.

Слънчевчасовник

По-голяма точност и прецизност са възможни със слънчевия часовник - друго египетско изо-бретение, няколко века по-късно. Най-старият открит слънчев часов-ник представлява диск от слонова кост с картина на гърба. Той е от времето на фа-раона Меренптах, XIII в. пр. Хр.

62Българска Наука www.nauka.bg

Page 63: Българска Наука 18

атлантическо съответно с 10, 9, 8, 7 и 6 часа назад спря-мо нашето. Времената на дру-ги часови резени носят имената на големи държави или градове, разположени на тях. В някои страни през лятото се въвежда време с един час напред спрямо следващото от системата на часовите резени. На територи-ята на Русия това е направено за цялата година с декрет, из-даден от руското правителство на 16 юни 1930 г., и затова там всички часовници вървят с един час напред спрямо следващото от системата на часовите ре-зени време.Гринуичкото средно време, или,

което е все същото, времето на нулевия часов резен, се нари-ча универсално време и се беле-жи с TU. Най-често това време се използва в астрономическите таблици, при международни ме-роприятия и пр. Познавайки TU, можем да определим което си искаме местно време или вре-

мето, следващо от системата на часовите резени, най-лесно.Определянето на универсално-

то време TU се извършва чрез наблюдение на звездите с тъй наречените пасажни инстру-менти — астрономически на-блюдателни тръби, даващи въз-можност с голяма точност да се определи преминаването на звездите през небесния мериди-ан на съответното място на наблюдение. Отначало се опре-деля местното звездно време на мястото на наблюдението. От него посредством географ-ската дължина на това място се получава гринуичкото местно звездно време, а от него — уни-версалното време. Полученото универсално време от наблюдателници,разположени в различни точки от земната повърхност, няма да бъде едно и също, защо-то оста, около която се върти Земята, не остава на едно и също място. Като резултат на това северният географски полюс

Стененчасовник

В сравнение с тези ранни часовници отли-чителната особеност на стенния часовник е котвата - приспо-собление за задържане на механичното движе-ние, за да се определи скоростта на движение. Котвата съществува от времето на династията Тан от Йи Хсин и Лиан Лин Дсан и е включена в огромния часовник с во-дно задвижване, който те конструирали между 723 и 725 г. за правителството на Чан Ан. Котвата ра-ботела като спирачка към механизма, докато водата, изтичаща с контролирана скорост, пълнела съд, при ко-ето механизмът моментално се освобождавал и процесът започвал отново. По този начин часовникът „тик-та-кал” няколко пъти в минута. На всеки кръгъл час звънял звънец, а всеки петнайсет минути удрял барабан. Този часовник бил снабден и с глобус, който показвал мес-тоположението на звездите и индикатори на движещи-те се Слънце и Луна, по-казващи изгрева, и залеза и фазите на Луната.

6�Българска Наука www.nauka.bg

Page 64: Българска Наука 18

не остава в една и съща точка, а се движи, описвайки крива (на-рича се полодия), като от свое-то средно положение той не се отдалечава на повече от 15 м. Това макар и съвсем малко от-клонение води до малки промени на географската дължина, а то от своя страна — до различни стойности на TU в различните наблюдателници. Универсалното време, коригирано за малките промени в географската дължи-на, се бележи с TU 1. Всичко би било добре дотук, ако Земята се въртеше равномерно. Ока-за се, че земното въртене не е равномерно, разбира се, различи-ето от равномерното въртене е много малко.Периодичните неравномерно-

сти във въртенето на Земя-та не влияят на големината на основната единица за време — средната секунда, определена като 1/86 400 част от средно-то денонощие. Те се изчисляват предварително и съответно с тях се коригира универсалното време TU 1. Така коригирано-то универсално време се бележи с TU 2 и се нарича квазирав-номерно време. По-иначе стои въпросът с непериодичните, на-трупващи се с времето нерав-номерности във въртенето на Земята. Те доведоха до различие на наблюдаваните от предизчис-

лените положения на планетите върху небесната сфера. Ако се продължи да се използва уни-версално време TU 2 за дълъг период от време, това ще до-веде непременно до промяна в мащаба на основната единица. Въртенето на Земята се оказа не особено добър еталон. Затова учените се обърнаха към следва-щото движение, което извършва Земята — обикалянето й око-ло Слънцето. Годината, която е в основата на гражданския календар и служи за мярка на по-големи периоди от време, е тропичната година — това е интервалът от време меж-ду две последователни премина-вания на центъра на слънчевия диск през средното положение на пролетната равноденстве-на точка. От астрономически наблюдения е установено, че и тя се променя, но промяната е само половин секунда намале-ние за един век. Така се стигна до необходимостта да се даде ново определение на основната единица за време — ефемерид-ната секунда. Международното бюро за мерки и теглилки през октомври 1956 г. даде следното определение на тази еди-ница: «Секундата е 1/31 556 925,9747 част от тропич-ната година за 1900 година, януари 0 в 12 часа ефемеридно

Кварцовчасовник

Понеже електриче-ският ток кара квар-цовите кристали да вибрират с постоянна честота 32,768 херца, те могат да се из-ползват за направата на изключително точ-ни котви. Уорън Алвин Марисън, часовникар от Ориндж, Ню Джърси, САЩ, и Дж.У. Хортън се възползвали от това и през 1928 г. изработили прототип на кварцовия часовник. През следваща-та година те предостави-ли своето изобретение на публиката.

6�Българска Наука www.nauka.bg

Page 65: Българска Наука 18

време.» С другу думи, ефемерид-ната секунда е промеждутък от време, равен на 1/86 400 част от средната продължителност на средните слънчеви денонощия, която те са имали на 31 декем-ври около обяд през 1899 г. По такъв начин основната единица за време се свърза с по-постоянен процес и наред с това се въведе ефемеридното време ТЕ вече с точно определена основна единица. Ефемеридното време се получава от универсалното чрез прибавяне на поправка, характеризираща не-равномерния, натрупващ се с те-чение на времето ход на земното въртене. Тази поправка за 1970 г. е 38 секунди и средната й про-мяна през настоящия век е око-ло половин секунда нарастване. Тъй като ефемеридната поправ-ка се получава единствено чрез наблюдение, ясно е, че точната й стойност за определена година ще се знае след изтичане на годи-ната — това е и единствени-ят недостатък на ефемеридното време. Въпреки това от 1960 г. всички данни в астрономически-те ежегодници се публикуват по ефемеридно време. Уредите, с които се съхраняваше точ-ното време до 1931 г., бяха само махалните часовници, като най-точни от тях —върхът на час-овникарската техника дотогава, са часовниците на Шорт. До-брата компенсация и наличието на две махала — свободно махало, поставено при постоянни физиче-ски условия, и вторично махало, поставено, където е необхо-димо, при наличие на елек-трична връзка между двете осигурява точност за денонощие от порядъка на няколко хилядни от секундата. След 1931 г. — годината на изобретяването на кварцовите часовници, извед-нъж точността на съхранение на времето се увеличи многократно. В основата си кварцовите часов-ници представляват трептящ кръг, стабилизиран с кварцова пластинка, изрязана по подходящ начин от кварцов кристал. За да

се изключат влиянията на тем-пературата и на другите физи-чески фактори върху свойствата на кварцовата пластинка, тя се затваря плътно в термостат, който автоматически поддържа, определена (с точност до хи-лядни от градуса) температура. При тези условия се получават високостабилни електромагнитни трептения, които през делител-ни стъпала стигат до часов ме-ханизъм със специална конструк-ция. Точността на най-добрите екземпляри кварцови часовници достига до милионна част от се-кундата в денонощие, а на сред-ните по качество — до десе-то-хилядна от секундата. Така че един среден по качество квар-цов часовник би натрупал грешка от около една секунда за око-ло десетки години. Като че ли се създаде възможност за ета-лон на времето, несвързан с ас-трономическия. И действително това може да стане, по. . . само за няколко месеца. Оказа се, че кварцовата пластинка има един недостатък. С течение на вре-мето тя си променя свойствата (старее), а това от своя страна води до промяна на броя на треп-тенията в секунда.Отпреди десетина години в

строя навлязоха квантовите из-лъчватели или поглъщатели на точно определени честоти. Това даде възможност да се изготвят свръхвисоко точни молекулни и атомни еталони на честоти. При сравняване на атомните еталони на някои обсерватории се оказа, че за няколко години продължи-телността на една секунда се е променила само с една десетоми-лиардна част. Вследствие изис-кването за поддържане на висок вакуум и др. тези еталони не биха могли да работят непрекъснато. Затова те се използват за пери-одически контрол над честотата на кварцови часовници. Често-тата, на която работи кварцо-вият кристал, се умножава чрез специални умножителни стъпала и се сравняват така получените

ЦиферблатГолемият часовник,

построен от Су Сун в столицата на ди-настията Сун Кайфен (1088 - 1090), имал много циферблати. На първия етаж на три-етажната часовникова кула имало редица от прозорци, в които се появявали фигури, дава-щи информация за дата-та и часа. Този начин на представяне на времето може би води началото си от първия часовник, завършен през 725 г. Не се знае дали е имало цифер-блат, или се е разчитало само на звънците и бара-баните.

Кръгълциферблат

Някои от водните ча-совници, конструирани в елинистичните времена и използвани в средиземномор-ските страни като Египет и Гърция (вероятно от III в. пр. Хр.), били снабдени с кръгови шайби. Часовете били маркирани с линии, ра-диално излизащи от центъ-ра, а шайбата била свърза-на с поплавък в камерата с вода. За да си усложнят задачата, гърците и дру-гите народи в Източното Средиземноморие имали часове, чиято дължина варирала с годишното време. Броят на часо-вете в светлата част на деня бил фиксиран, така че в средата на зимата те били много по-кратки, отколкото в средата на лятото. Поради тази причина втора шайба се вър-тяла зад първата, за да коригира дължината на часовете при про-мяна на датата.

6�Българска Наука www.nauka.bg

Page 66: Българска Наука 18

трептения с тези на атомния или молекулния еталон, като в случай на несъвпадане автома-тически трептенията на квар-цовия часовник се връщат на началната си честота (фигура-та по горе). Такава комбинация на атомен или молекулен ета-лон с кварцов часовник се нарича съответно атомен или молеку-лен часовник. Атомните часов-ници позволяват вече реално да се определи атомен стандарт за продължителността на основна-та единица за време — ефеме-ридната секунда. Този стандарт се бележи с АТ-1 и неговата реализация е въпрос на близко бъдеще. Настоящата реализация на този стандарт е скалата за време, означена с TUC. Това е време, което се подава от ато-мен часовник, но един-два пъти в годината се коригира по ска-лата TU2 така, че разликата между TUC и TU2 да не над-минава една десетохилядна от секундата. Поправките се дават от Международното бюро за време след предварителна кон-султация с различните служби за времето.Разпространението на точно-

то време се извършва от об-серваториите на страните с високо развита промишленост (Русия, САЩ, Англия и др.), снабдени с атомни или молекул-ни часовници посредством ради-останции обикновено в диапазона на късите радиовълни. Тези ра-

диостанции излъчват по опреде-лени програми в ефира различ-ни сигнали: секундни, ритмични, шест сигнала в края на всеки час, високо стабилни честоти от няколко десетки до мили-они трептения в секунда. Като ползват тези сигнали, астроно-мическите обсерватории, разни-те национални служби за точно време и др. сверяват собстве-ните си часовници и обикнове-но оттам се извършва препре-даването на точното време за транспорта, промишлеността и отделните граждани на съот-ветната страна.Кратката история на разпрос-

транението на точното време в нашата страна е следната.През епохата на Възраждане-

то са били изградени в много селища у нас кули с часовници, някои от които съществуват и сега. Такава часовникова кула е съществувала вероятно от око-ло 1725 г. до около 1880 г. и в София. Около годината на ней-ното събаряне пладне в София се е оповестявало чрез топовен гърмеж. Спорел някои сведения от 1869 г. времето, което се е използвало, е истинското слън-чево време за даденото селище, броено от пладне до полунощ и от полунощ до пладне по 12 часа.Източноевропейското време

(официалното време в България сега) е въведено у нас най-на-пред по железниците през 1888

г., а като официално — през 1894 г. Същата година е осно-вана и Астрономическата об-серватория при университета от Марин Бъчеваров — първия професор по астрономия у нас. От 1 януари 1942 г. тази об-серватория е централа на точ-ното време в България. Преди тази дата такава централа е бил Централният метеорологи-чен институт.От 1 май 1948 г. до днес по

Радио София се предават авто-матично няколко пъти на ден последните шест секундни сиг-нала на основния часовник на Астрономическата обсервато-рия в София, в които завършват определени цели (9, 12 и 18 часа) или половинки (18 часа и 30 ми-нути) часове. Този часовник се сверява по ритмичните сигна-ли, излъчвани от обсервато-рии, снабдени с най-съвременна техника. Интересно е да от-бележим и това, че в България григорианският календар («нови-ят стил») е сменил юлианския календар («стария стил») срав-нително скоро — през 1916 г., като денят 31 март е последван непосредствено от 14 април съ-щата година. С този кратък преглед се

вижда пътят, по който вър-вят учените, за да отговорят на въпроса «колко е часът?» с колкото се може по-голяма точност— точност, съответ-ствуваща на времето ни.

66Българска Наука www.nauka.bg

Page 67: Българска Наука 18