РЕЙ КРОК (1902–1984) - knigomania.bg · Усет за работещи идеи Реймънд Албърт Крок е роден в сравнително бедно чешко

Усет за работещи идеиРеймънд Албърт Крок е роден в сравнително бедно чешко се-мейство на имигранти в Чикаго, щата Илинойс. Той не успява да завърши средно образование и като излъгва, че е по-голям, се за-писва в Червения кръст да се обучава за шофьор на линейка. На-мерението му е да участва като такъв в Първата световна война. Докато постъпи на действителна служба обаче, войната завърш-ва. След това Крок сменя няколко професии – пианист в малка ра-диостанция, продавач на чаши от пресована хартия и пласьор на професионален миксер за млечни шейкове. Уредът толкова много му харесва (в състояние е да прави няколко микса наведнъж), че той основава собствена компания за неговата дистрибуция. Кога-то през 1954 г. един ресторант поръчва осем броя, Крок решава да иде на място да види каква е работата.Озовава се в малка верига заведения, собственост на братята Дик и Мак Макдоналд, които предлагат скромно меню, ограничава-що се до няколко вида бургери, пържени картофи, безалкохолни напитки и млечни шейкове, които се приготвят като на заводски конвейер. Крок притежавал гениална досетливост и прозрял, че тази система за бързо приготвяне на храната може да легне в ос-новата на цяла индустрия за бързо хранене, чийто модел може да бъде внедрен из цялата страна със средствата на франчайзинга. Той веднага прави бизнеспредложение на братята и тримата ос-новават като съдружници фирмата „Макдоналдс Систем Инкор-порейтид“ (преименувана по-късно на „Макдоналдс Корпорей-шън“). Крок става бизнесмениджър на новата компания и поема грижата за нейното разрастване.

Рей Крок правилно схваща големия потенциал в създаване-то на верига ресторанти за бързо хранене. Той съчетава тази идея с иновативно приложение на франчайзинговата система и педантично отношение към всеки детайл от производството и предлагането. Това довежда до фундаментална промяна в на-чина на хранене на американския народ. Крок прави своя запа-зена марка не само продукта, но и услугата, и прекарването на клиентите в неговите ресторанти като цяло. Така „Макдоналдс“ става най-голямата в света верига за бръзо хранене.

Американец, основател и президент на компанията „Макдо-налдс“.

Родоначалник на световната индустрия на бързото хранене; от семенцето на една търговска идея създава глобална бизнес- мрежа на стойност милиарди долари.

РЕЙ КРОК (1902–1984)

Политика и лидерство

Наука и технологии

Масова култура и изкуство

Предприемачество и търговия

Литература и философия

Концепцията на Крок про-кара магистрала, по коя-то много други компании за продажба на храна на дребно тръгнаха. Днес пър-венци в бизнеса са „Йъми“ (собственици на „Тако Бел“ и Кей Еф Си) и „Събуей“, но дълги години „Макдоналдс“ държеше най-голямата ве-рига ресторанти за бързо хранене в света. И днес името на компанията е синоним както на глобали-зацията, така и на култу-рата на масовото произ-водство.

16

СЛЕДА В ИСТОРИЯТА

Независимо дали го харесвате или го пре-зирате, „Макдоналдс“ предизвика истинска революция в областта на бързото хранене и се превърна в световно яв-ление. Златните арки в логото на компанията станаха символ на гло-бализацията.

„Според мен да бъдеш предприемач, означава да имаш силно его, невероят-на гордост и да можеш да накараш другите хора да тръгнат след теб.“Рей Крок

Управление, базиращо се на ясни целиПо онова време Рей Крок е около 50-годишен и все още карие-рата му не блести с нищо особено, но той усеща,че е на крачка от осъществяването на нещо голямо. Скоро след това отваря пър-вия си ресторант в Дес Плейнс, щата Илинойс, но плановете му са насочени далеч напред. Основава компанията „Франчайз Риалти Корпорейшън“, чрез която купува подходящи за изграждането на ресторанти терени. След това дава на лизинг земята на получили-те франчайзно право от „Макдоналдс“, като запазва собствеността върху нея. Не след дълго към фирмата е създаден и подфранчай-зодател, така че за пет години „Макдоналдс“ има вече 200 действа-щи франчайзополучатели.Една година по-късно, през 1961 г., Крок се договаря с братя Мак-доналд да откупи техните бизнесправа за 2,7 милиона долара и компанията продължава да се развива и уголемява.

Ключът към успехаСърцевината на рево-люцията, която Рей Крок прави в бързото хране-не, е неговото активно съсредоточаване върху ефективното производ-ство и стандартизацията на продукта. Дейността в ресторантите е разделе-на на няколко специфич-ни и лесни за усвояване части. Привличат се на работа тийнейджъри без

никакъв опит. Франчайзополучателите преминават курс на интен-зивно обучение в т.нар. Хамбургеров университет на „Макдоналдс“ в Елк Гроув, щата Илинойс, където получават детайлна представа за всеки елемент от производствения процес. Освен че всеки бургер трябва да има абсолютно еднакво тегло, размери и съдържание на мазнини, Крок настоява и ресторантите да отговарят на марковия архитектурен дизайн и вътрешно оформление на компанията. Така за клиентите на „Макдоналдс“ преживяването ще е едно и също, не-зависимо кой от многобройните му ресторанти ще посетят. Съще-временно Крок отделя невиждан дотогава по размерите си бюджет за реклама, целта на която е да бъдат убедени потребителите, че това преживяване е нещо, което си заслужава да опитат.Тази стратегия носи невероятни приходи, чийто размер расте про-порционално на разгръщането на веригата „Макдоналдс“ из цяла Америка, Европа и към другите краища на света. Преди смъртта на Крок (през 1984 г. от сърдечно заболяване) вече съществуват над 8000 ресторанта „Макдоналдс“, открити в 34 държави, а днес заведенията са вече над 30 000 в повече от 100 страни на света. Така златните арки от логото на компанията се превръщат в сим-вол на влиянието на САЩ върху останалите части на планетата.

17

#100

Практическо решениеМидгли е роден в Бийвър Фолс, Пенсилвания, но отраства в Ка-лъмбъс, Охайо. След доктората си по машинно инженерство в Корнелския университет той насочва талантливия си ум към поле-то на индустриалната химия. И баща му, и чичо му са били откри-ватели. Не след дълго Мидгли става член от екипа на лаборатори-ята на Чарлз Кетъринг в Дайтона. Работи по проект на „Дженерал Мотърс“ за добавка, предотвратяваща „чукането“ в двигателите с вътрешно горене. Този нежелан ефект се получава, когато горив-ната смес се възпламенява вследствие от повишеното налягане в цилиндъра, а не от искрата, подадена от свещта. Поради това про-изводителите на двигатели не можели да увеличават компресията и да направят двигателите по-ефективни. Мидгли открива, че оло-вото е най-подходящо за случая, и скоро след това е създадено химичното съединение тетраетил олово ((СН3СН2)4Pb), използва-но навсякъде по света като добавка към бензина.

Откриване на вредните последствияТоксичните свойства на оловото са били добре известни по оно-ва време (затова производителите на добавката за бензин съоб-разително я наричали само „етил“ или съкратено ТЕО). Самият Мидгли страда от недобро здраве, влошено вследствие от из-следователската му работа. От своя страна „Дженерал Мотърс“ създават компания за производство на новото съединение, ог-лавена от Кетъринг и Мидгли като вицепрезидент. Скоро обаче работниците в компанията започват да се оплакват от халюци-нации и психични разстройства; има и няколко смъртни случая. „Дженерал Мотърс“ обаче успяват да убедят властите, че тетра-

Томас Мидгли-младши е откривател на две от най-полезни-те и широко приложими химични съединения. За това си постижение той получава множество престижни награди и е избран за президент на Американското химическо друже-ство. След време обаче специалистът по история на окол-ната среда Дж. Р. Макнийл ще каже с ирония, че Мидгли „е оказал по-голямо влияние върху атмосферата от всеки друг жив организъм в историята на планетата Земя“.






Американски инженер, индустриален химик и откривател.

Открива две ключови за индустрията химични съединения; те започват да се използват в цял свят, което носи на тех-ния откривател съответното признание; за съжаление тези съединения имат трудноизчислими и дълготрайни негатив-ни последици за околната среда.

ТОМАС МИДГЛИ-МЛАДШИ (1889–1944)

Вредните последствия от фреона са били трудни за предвиждане, но още през 20-те години на ХХ век Мидгли е наясно, че оловото е опас-но за живите организми. Въпреки това, в подкрепа на „Дженерал Мотърс“ да наложи новия продукт, той вдишва изпаренията от тетраетил олово в продъл-жение на 1 минута на прес-конференция с журналисти, за да покаже, че съединени-ето е напълно безвредно. Ученият обаче прикрива факта, че след този трик му се налага да възстановява здравето си в продължение на цяла година.


18

Изображение на Земя-та от времето след за-браната за използване на фреона. Виждат се обаче зоните с напъл-но изтънял озонов слой в атмосферата, като над Антарктида пет-ното е с размери три пъти по-големи от те-риторията на САЩ. Снимката и изчисле-нията са направени с помощта на уреда за картографиране на озо-новия слой, монтиран на борда на изстрелян от НАСА изкуствен спътник за изследване на Земята.

етил оловото е опасно за здравето само при високи концентра-ции, и производството на добавката продължава. Няколко де-сетилетия по-късно учените откриват, че оловото от изгорелите газове на автомобилите попада в растенията, животните и хора-та и води до тежки последствия за тяхното здраве, в това чис-ло и до умствено изоставане при децата. През 80-те години на ХХ в. използването на олово в добавки към бензините за двигате-ли с вътрешно горене е забранено. Това води до драматично по-нижение на съдържанието на олово в кръвта на децата.

Фреонът и озоновият слойПрез 30-те години на ХХ в. Мидгли е помолен да разработи химич-но съединение, което да замести силно токсичните серен диоксид и амоняк, използвани по онова време в хладилните инсталации. Ученият бързо стига до своето откритие – дихлорофлуорометан, първия хлорофлуоровъглерод, станал известен под името фреон. Тази доказано неактивна химически и нетоксична субстанция се оказва идеална за случая и скоро се налага при производството на всякакви видове хладилници, инхалатори и аерозолни опаковки.Трябва да минат десетилетия обаче, преди да стане известно, че хлорофлуоровъглеродите се натрупват в горните слоеве на зем-ната атмосфера. Там слънчевите лъчи освобождават хлорните атоми, унищожаващи озона (О3). Така се намалява дебелината на озоновия слой – противорадиационната защита на Земята, съ-ществуваща от милиарди години. Днес производството на хло-рофлуорвъглеродите е забранено, но в атмосферата вече са се

отделили милиони тонове от опасния газ, който ще остане там поне още едно столетие. В същото време е отбелязано увеличаване на случаите на рак на ко-жата , дължащи се на изтъ-няването на озоновия слой в атмосферата.Томас Мидгли умира още преди смъртоносните по-следствия от неговите от-крития да станат напълно известни. По ирония на съдбата той умира вслед-ствие на собствените си из-обретения. След като през 1940 г. заболява от поли-омиелит и остава на инва-

лидна количка, Мидгли изобретява система от въжета и макари, с помощта на които да става от леглото. През есента на 1944 г. той се оплита в тези въжета и затегналата се примка го задушава.

19

#99

Семейната мрежаСър Тимоти Бърнърс-Лий е роден в Лондон в семейство, изкушено от компютрите, математиката и физиката. Родителите му участват в разработката на първия електронен компютър, пуснат на паза-ра – „Феранти 1“. Той е произведен въз основа на програмирания в Манчестърския университет от Алън Тюринг компютър „Марк І“. Още от малък Тим развива траен интерес към компютрите и е об-зет от мисълта да свърже всички компютри в мрежа – както е във фантастичните романи на Артър Кларк.След завършване на гимназията Лий отива да учи физика в Куинс Колидж, Оксфорд, където си сглобява собствен компютър и за-вършва с най-високото отличие през 1976 г. След като известно време работи за английски телекомуникационни компании, Бър-нърс-Лий става консултант по софтуерно инженерство в Европей-ската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Швейцария. Там той прави първите си стъпки към създаване на Световната мрежа.

ХипертекстЗа да може по-лесно да търси в компютърната база данни на ЦЕРН, Бърнърс-Лий създава собствена система за откриване на данни, наречена ИНКУАЙЪР, основаваща се на хипертекст – връзки меж-ду и вътре в самите документи, съхранени в компютърната мрежа на ЦЕРН. След края на шестмесечния си договор с Организацията Лий се завръща в Англия, но отново пристига в ЦЕРН през 1984 г. в качеството си на член на екипа. През 80-те години на миналия век интернет вече съществува като физическа среда за свързване на компютрите по света, а през 1989 г. ЦЕРН притежава един от най-големите негови разклонения. По това време Тим Бърнърс-Лий решава да реализира своята идея за създаване на система за об-работка на информация, базираща се на хипертекст, подобна на

С оглед на това, което той е направил за всеки от нас за нашето всекидневие, сър Тим Бърнърс-Лий трябва да бъде обявен за един от най-влиятелните хора за последните 20 години. Све-товната мрежа, която е преди всичко негово откритие, създа-де немислими преди това възможности за връзка между хора-та, бизнеса и институциите по целия свят.






Английски компютърен специалист.

Създател на Световната мрежа; носител на наградата за технологии „Милениум“; рицар-командир на Ордена на Бри-танската империя.

ТИМ БЪРНЪРС-ЛИЙ (1955)

Тим Бърнърс-Лий продъл-жава да се грижи за разра-стването на Световната мрежа и е горещ защитник на свободния и безплатен достъп до нея. В момента той работи върху създа-ването на Семантичната мрежа, при която данните ще се съхраняват във фор-ма, в която компютрите ще я разпознават. По та-къв начин информацията може да бъде търсена, ана-лизирана и комбинирана от машините без човешка намеса.


20

#99Когато създава Светов-ната мрежа по време на работата си в ЦЕРН, Тим Бърнърс-Лий използ-ва компютър на фирмата „Некст“, който е превър-нат в първия сървър. И днес на предния панел на кути-ята с процесора е залепен лист хартия, на който на ръка е написано: „Тази ма-шина е сървър. МОЛЯ НЕ ИЗКЛЮЧВАЙТЕ!!“

неговия ИНКУАЙЪР, която ще бъде в състояние да търси не само в локални бази с данни, но и в цялата мрежа на интернет. Той излиза с това предложение пред ЦЕРН и през 1990 г. му е дадена зелена светлина, както и белгийския компютърен специалист Робер Кайо за сътрудник. Те двамата създават първия уеббраузър и първия уебсървър. На първата уебстраница Бърнърс-Лий и Робер Кайо обясняват какво представлява Световната мрежа и как може да се използва. Качват я онлайн през лятото на 1991 г.Първият браузър е създаден на текстова основа и макар да е сво-боден за ползване от всички, на практика в началото се ползва само от учени и университетски преподаватели. Графичен интер-фейс за системата „Юникс“ е създаден през 1993 г., а малко по-къс-но се появяват версии за „Уиндоус“ и „Макинтош“. По това време броят на уебстраниците и ползването на мрежата започват бързо да нарастват. Днес съществуват повече от 200 милиона уебстра-ници с над 1,7 милиарда потребители.

Проблеми на интернетОще от самото начало Тим Бърнърс-Лий по необходимост тясно се свързва с утвърждаването на стандарти за имена на домейни и уебадреси (URL), както и с дефинирането на протоколи за обработ-ката и препращането на файлове (HTTP), а също и с компютърния език (HTML), на който да бъдат създавани уебстраниците. Оттогава той продължава да играе важна роля в развитието на Световната мрежа, заемайки ръководна позиция от 1994 г. в Консорциума за Световната мрежа със седалище в Лабораторията за компютърни науки и изкуствен интелект в Масачузетския технологичен инсти-тут. Лий работи в този институт като старши изследовател и титу-ляр на катедрата на основателите на фирмата 3СОМ.Научните му постижения са високо оценени от междуна-родната общност и Лий е про-възгласен за почетен доктор на Оупън Юнивърсити и на Саут-хемптънския университет. През 2004 г. той получава първата награда за технологии „Миле-ниум“ с финансово изражение от 1 милион евро. Ученият е произведен в званието рицар-командир на Ордена на Бри-танската империя, а през 2007 г. получава Ордена за заслуги.

21

#98

Запленен от звездитеЕдуин Пауъл Хъбъл е роден в семейството на застрахователен агент от Мисури. Когато е на осем години, семейството му се премества да живее в Уитън, щата Илинойс. В местната гимназия младежът е по-известен с атлетическите си способности отколко-то с таланта си на бъдещ учен. На шестнадесетгодишна възраст Хъбъл подобрява щатския рекорд на скок височина. В Чикагския университет изучава астрономия и математика и играе в отбора по баскетбол на висшето училище, докато се готви за придобива-не на бакалавърска степен, което става през 1910 г. Хъбъл е един от първите, които спечелват стипендията „Роудс“, с която отива да учи в Оксфордския университет в Англия. Там той получава магис-търска степен по право.Връща се в САЩ през 1913 г. и регистрира адвокатска практика в Кентъки, но междувременно преподава в една гимназия и тренира нейния баскетболен отбор. След като служи в американската армия по време на Първата световна война, достигайки до чин майор, Хъ-бъл решава да се занимава с астрономия, която го е запленила още от детските му години. За целта отива да учи в Чикагската универ-ситетска обсерватория в Уилямс Бей, щата Уисконсин. През 1917 г. Хъбъл защитава докторат по астрономия и е назначен на работа в обсерваторията „Маунт Уилсън“, намираща се високо в планината Сан Габриел, недалеч от Пасадина, щата Калифорния.

Решаващо откритиеПо онова време в „Маунт Уилсън“ току-що е монтиран 154-санти-метров Хукъров телескоп (най-големия в света до 1948 г.). С него Хъбъл изучава далечните звезди. Неговите колеги съвременници са на мнение, че нашата галактика – Млечният път, е единствена и изпълва цялата Вселена. Хъбъл обаче успява да докаже, че спира-ловидните мъглявини, като Андромеда например, са не само де-

Астрономът Едуин Хъбъл прави две от най-важните открития в човешката история. Те помагат на човечеството да изясни своето положение в една Вселена, която е безкрайно по-го-ляма и много по-стара, отколкото се е смятало дотогава. Из-веденият в космическа орбита телескоп „Хъбъл“ носи името на големия учен.







В общата си теория на относителността, форму-лирана през 1917 г., Алберт Айнщайн прогнозира, че Вселената трябва да е или свиваща се, или да се нами-ра в процес на разширяване. Като не можел да приеме това за вероятно, самият Айнщайн разработва ма-тематическа формула за „коригиране“ на собстве-ното си откритие. Изслед-ванията на Хъбъл показ-ват обаче, че Айнщайн е бил прав във второто си предположение. Самият той смята създаването на въпросната константа за най-досадната си греш-ка и е много благодарен на Хъбъл, че е помогнал тя да бъде поправена.

ЕДУИН ХЪБЪЛ (1889–1953)

Американски астроном и математик.

Прави подробни наблюдения и измервания на далечни звезди и галактики; открива, че галактики съществуват и извън пределите на Млечния път; открива доказателства за това, че Вселената се разширява, което променя из основи пред-ставите ни за Космоса.

22

сетки хиляди пъти по-далеч от всички звезди на нашата галактика, но всъщност са и отделни галактики. Официалното изложение на неговата теория през 1924 г. променя необратимо начина, по кой-то човечеството започва да възприема Вселената.

Раздалечаващи се галактикиПо онова време вече е било известно, че отдалечените от нас звезди притежават свойството „червено отместване“ – ефект, който се проявява при изучаването на спектъра на светли-ната, която достига от тях до Земята. Това е доказателство, че тези звезди се отда-лечават от нас (нещо подобно е и дефор-мацията в звука, който чуваме от сиг-нализиращата про-

тивопожарна кола, преминаваща край нас). Задълбоченото из-следване на галактиките, което Хъбъл извършва, води до тяхната класификация по различни критерии. Той установява освен това, че размерите на червеното отместване са правопропорционал-ни на разстоянието на дадена галактика от нашата планета. Това твърдение е формулирано през 1929 г. и се нарича Закон за раз-бягването на галактиките, по-известен като Закон на Хъбъл.

Нова космологияПриложението на закона на Хъбъл има както задължителен, така и фундаментален характер. От него следва, че скоростта, с която две галактики се раздалечават помежду си, е правопропорционална на разстоянието между тях, но това не означава, че те се движат с раз-лична скорост към външните предели на Космоса, а че самият Кос-мос се разширява. Тази хипотеза, основаваща се върху Айнщайнова-та обща теория на относителността, е предложена няколко години преди това от Жорж Льометър. Наблюденията на Хъбъл обаче са първото доказателство за нейната истинност. Теорията за Големия взрив, според която Вселената възниква в даден определен момент, логично следва от доказателствата на Хъбъл за разширяващата се Вселена. Днес тази теория е широко подкрепяна от научната общ-ност по света и представлява сърцевината на съвременните космо-логични представи. Откритията на Едуин Хъбъл променят из основи схващанията на човечеството за вечната и неподвижна Вселена.

Космическият телескоп „Хъбъл“, носещ името на великия астроном новатор, прави по една обиколка около наша-та планета на всеки 96 минути по стационар-на орбита на височина от 575 км над земната повърхност. Той е из-веден на тази орбита през 1990 г., за да не из-питва смущенията на земната атмосфера, и на практика предста-влява космическа обсер-ватория, изпращаща невероятно ясни изо-бражения на обекти от нашата разширяваща се Вселена.

23

#97

От вълни към елементарни частициЪрнест Ръдърфорд е роден край Нелсън, Нова Зеландия, в семей-ството на проспериращ шотландски земевладелец. След завърш-ване на Нелсън Колидж Ръдърфорд получава бакалавърска сте-пен по природни науки от Кентърбъри Колидж в Крайстчърч, а след това и магистърска степен по математика и физика. Младият човек остава още една година в университета и прави изследва-ния върху откриване на електромагнитните вълни, като проявява талант в провеждането на научни експерименти. През 1895 г. Ръ-дърфорд, тогава 24-годишен, заминава за Англия и става първият студент изследовател при известния по онова време физик Дж. Дж. Томсън в Кавендишовата лаборатория на Кеймбриджския университет, където се извършват изследвания на елементарните частици. Продължавайки и своите частни занимания, Ръдърфорд успява да изпрати и получи електромагнитни сигнали – казано по друг начин – радиовълни – на разстояние от 3 км. Впечатлен от неговите способности, Томсън му предлага да стане негов помощ-ник в изследването на индукцията на електрически ток в газове посредством рентгеново лъчение – работа, която довежда до от-криването на електроните от Томсън.

Изследвания на радиоактивносттаПо онова време Анри Бекерел току-що бил открил радиоактив-ността и Ърнест Ръдърфорд, подобно на Мария Кюри, решава да се захване с изследване на това странно явление. В началото той проучва радиоактивното лъчение на урана и открива, че то не само води до йонизацията на газове, но и че този елемент генерира два различни вида лъчение, притежаващи различна йонизираща и проникваща сила. Тях той нарича алфа- и бета-лъчение.През 1898 г. Ръдърфорд е избран за професор по физика в Макгил-ския университет на Монреал, Канада. Там ученият, изследвайки

Ърнест Ръдърфорд е ентусиазиран и харизматичен човек, който с право е наричан баща на атомната физика. Неговият проникновен поглед към научните въпроси на деня, търсещ винаги най-простото обяснение на явленията и елегантни на-чини за проверка на хипотезите, е довел до някои от фунда-менталните за всички времена открития в тази област.

Роден в Нова Зеландия британски ядрен физик.

Пръв обяснява явлението радиоактивност; пръв дава точно описание на структурата на атома; открива съществуване-то на протоните; пръв постига разбиването на атома и пре-връщането на един елемент в друг; носител на Нобелова награ-да за химия; рицар и пожизнен пер на Британската империя.







Ръдърфорд се сеща, че пе-риодът на полуразпад на елементите представлява отлично средство за дати-ране на скални материали. Така ученият достига до заключението, че възраст- та на планетата Земя е поне 3,4 милиарда години. Това откритие дава силен тласък в подкрепа на Дар-виновата теория за еволю-цията, създавайки времева скала, към която да бъдат съотнесени отделните етапи от еволюционното развитие на нашата пла-нета.

24

ЪРНЕСТ РЪДЪРФОРД (1871–1937)

ториевия оксид, прави едно много съществено откритие. Той от-крива, че това съединение отделя радиоактивен газ, чиято степен на активност намалява наполовина за всяка минута. Когато този газ влезе в съприкосновение с метална пластина, той се отлага в нея, като отново започва период на „полуразпад“, траещ единаде-сет часа. Това явление се оказва неподвластно на никакви външни влияния. В сътрудничество с физика Фредерик Соди Ръдърфорд успява да докаже, че при излъчването на алфа- и бета-радиация атомите на даден елемент могат да се превърнат в атоми на друг. Ученият по математически път доказва, че при този процес от яд-рото на атома се отделят значителни количества енергия. През 1904 г. Ръдърфорд изнася лекция в Кралското научно общество в Лондон, която е озаглавена „Поредицата от промени при ради-оактивните тела“. В нея той обяснява в подробности своята тео-рия за радиоактивния разпад. Тази „нова алхимия“ представлява огромен напредък в областта на науката и само за ден превръща Ръдърфорд в научна знаменитост. За това свое откритие той полу-чава Нобелова награда за химия през 1908 г.

Моделът на атомаПрез 1907 г. Ръдърфорд се завръща в Англия като професор по физика в Манчестърския университет, където се залавя с из-следване на алфа-частиците. Той отново преви елементарни, но изключително находчиви експерименти, за да покаже, че алфа-частиците въздействат върху свободните електрони и ги превръ-щат в атоми на хелия. По-късно се установява, че тези частици са всъщност ядра на хелиеви атоми, съдържащи два протона и два неутрона. Под негово ръководство Ханс Гайгер и Ърнест Марсдън извършват т.нар. експеримент със златното фолио, при който алфа-частиците биват отра-зени от тънко златно фолио. В резултат от този експеримент Ръдърфорд стига до предположението, че атомите при-тежават компактно ядро с положите-лен електричен заряд, около което по своите орбити обикалят отрицателно натоварени електрони. Това откритие опровергава атомния модел на Томсън, според който отрицателните електрони са разположени като „парченцата плод в сливовия пудинг“ в една сфера с поло-жителен електричен заряд. Новият мо-дел на атома е разработен и допълнен от Нилс Бор и до днес си остава в основата на нашите схващания в тази област на знанието. След всички тези успехи през 1919 г. Ръдърфорд пръв успява по изкуствен път да преобразува водорода в кислород, бомбарди-райки го с алфа-частици.

25

#96През 1911 г. Ърнест Ръ-дърфорд (четвърти от ляво на дясно в редицата на правите) се снима с гру-па прочути учени по вре-ме на първата Солвеева конференция по физика в Брюксел. Сред присъства-щите са Хендрик Лоренц, Мария Кюри, Анри Поан-каре, Макс Планк и Ал-берт Айнщайн.

Уникална трудова етикаСам Уолтън е роден в семейство на фермери край Кингфишър, Ок-лахома, но фермата не носи достатъчно приходи и те се премест-ват в Мисури. Баща му отново се захваща със старата си професия на експерт в кредитирането. Необикновената трудоспособност на Уолтън си проличава още в училище. Той е председател на сту-дентския съвет, а също така и отличен студент. При завършването е определен за „Най-всестранно подготвен младеж“. След магис-търската степен по икономика от Университета на Минесота през 1940 г. Уолтън постъпва на работа във веригата универсални мага-зини на Дж. К. Пени, където се обучава за мениджър. През 1942 г. постъпва на работа във фабрика за муниции. Там се запознава с бъдещата си съпруга Хелън Робсън. По време на войната той служи в разузнавателните войски (от 1943 г.) и оглавява подразде-ленията за охрана на военнопленническите лагери и на самолето-строителните заводи.

Напред и нагореСъс спестяванията си от военновременните заплати и със заем от тъста и тъщата Уолтън взема на лизинг смесен магазин в Ню-порт, щата Арканзас, като става франчайзополучател на веригата „Бътлър Брадърс“. Не след дълго той прави магазина си печеливш. Работното време е удължено в сравнение с конкуренцията; кон-тактува се с доставчици, предлагащи най-ниските цени; клиенти-те получават дял от реализираните икономии. Увеличените обеми на стокооборота му позволяват да свали допълнително цените на доставчиците и не след дълго неговият магазин носи най-големи печалби в системата на „Бътлър Брадърс“. Когато собственикът на магазина отказва да му поднови лизинга, Уолтън му го продава на изгодна цена и открива своя „Уолтънс Файв енд Дайм“ в Бентън-

Сам Уолтън, основателят на веригата „Уол-Март“, изгражда истинска империя за търговия на дребно, като постоянно на-мира нови начини да понижава разходите и да увеличава сто-кооборота. Неговият иновативен подход към този бизнес про-меня представите за търговия не само в САЩ, но и в чужбина. Днес „Уол-Март“ е най-голямата публична корпорация в света.

Американски предприемач.

Пионер в системата за търговия на дребно, наречена „големи количества на ниски цени“; основател на веригата магазини „Уол-Март“ – една от най-големите компании в света; най-богатият американец в края на 80-те години на миналия век.






Сам Уолтън не е единстве-ният бизнесмен, схванал потенциала в продажбите на големи количества сто-ки на дребно на ниски цени, но стремежът му към мак-симално понижаване на разходите, усетът му към иновациите (вкарва в упо-треба компютъризирана-та инвентаризация) и из-насянето на търговските обекти в околоградските пространства, му осигу-ряват предимство пред конкурентите и водят до фундаментални промени в търговията на дребно като цяло.


26

САМ УОЛТЪН (1918–1992)

вил, щата Арканзас. През 1962 г. той и брат му вече са собственици на 16 такива магазина в щатите Арканзас, Канзас и Мисури. Техни-те управители са насърчавани да инвестират печалбите в самите магазини, като получават и част от прихода. Към това трябва да се добави и професионалната консултантска дейност от страна на продавачите, както и приятната атмосфера в търговските обекти.

Следващото равнищеСам Уолтън е убеден, че бъдещето в търговията на дребно е на го-лемия стокооборот и на гигантските търговски обекти в околно-стите на градовете. Заедно с това той държи сметка за отстъпките за клиента и за да реализира всичко това, не се страхува да вложи и немалко собствени средства. Така първият магазин от веригата „Уол-Март“ е открит през 1962 г. в Роджърс, Арканзас. След пет го-дини вече съществуват 24 такива обекта, а до 1980 г. техният брой нараства до 276. Следва покупката на 92 магазина от веригата „Биг К“ и постепенно магазините на Уолтън стават 1200 на територията на 35 щата. „Уол-Март“ става най-голямата верига за търговия на дребно в САЩ, като отваря магазин и в Мексико Сити. Подобно на други успешни предприемачи Сам Уолтън съчетава в себе си огромни амбиции и ясна визия за бъдещото развитие. Той дола-вя очакваните промени преди своите конкуренти. Сърцевината на неговия бизнесмодел се състои в намаляването на цените по цялата верига – от производителя до търговеца на дребно – и уве-личаването на стокооборота. Постигането на тези цели изисква въвеждане на иновативни методи на работа и усъвършенстване на търговските практики с цел повишаване на ефективността и намаляване на разходите. Уолтън е един от пионерите в използ-ването на компютъризирана система за инвентаризация на скла-довете. Това прави неговата корпорация гъвкава независимо от увеличаващите се размери.Забележителните успехи на Уолтън не минават без кри-тики. Някои го упрекват в задушаване на дребните ма-газинчета чрез налагане на непостижимо ниски за тях цени, с което се нарушава и чувството за независимост на отделните общности. В негова защита пък някои казват, че личности от вели-чината на Сам Уолтън пре-дугаждат обективните тен-денции и просто ги следват. Ниските цени и големият из-бор са най-важните харак-теристики на наследството, завещано от Сам Уолтън.

Сам Уолтън насърчава служителите в ново-открит хипермаркет в САЩ.

#95

27

28

Привилегирован плейбойДжани е син на богат индустриалец и на аристократка. След като завършва право в Торинския университет, той се сражава по вре-ме на Втората световна война. В края на войната е преводач на американските войски.ФИАТ по онова време е известна с вещото и лоялно политически ръководство на дядото на Джани. След войната старият Аниели е принуден да напусне поста си в компанията, която е главен дос-тавчик на военни машини за режима на Мусолини. След смъртта на основателя през 1945 г. внукът му поема кормилото на семей-ния бизнес. По онова време той предпочита безгрижния живот и скъпите спортове. След автомобилна катастрофа през 1952 г. окуцява и изоставя досегашния си начин на живот. Оженва се за принцеса Марела Карачоло ди Кастанието и постъпва във ФИАТ като младши съдружник.

С юздите в свои ръцеПрез 1966 г., след като вече е бил вицепрезидент и изпълнителен директор, Аниели става президент на ФИАТ и много бързо демон-стрира своя стремеж към взимане на находчиви политически и бизнесрешения. Под негово ръководство компанията изпревар-ва производителите на луксозни возила от „Ланча“ и придобива солиден дял от акциите на „Ферари“. По-късно е придобита и соб-ствеността върху „Алфа Ромео“, с което ФИАТ на практика става единственият производител на коли в Италия. След избухването на петролната криза през 70-те години на миналия век, което се от-разява пагубно върху печалбите на автомобилопроизводителите в световен мащаб, Аниели разрешава проблема с оборотния капитал на компанията, като продава десет процента от нейните акции на

Джовани (Джани) Аниели е роден в богато семейство и е внук на основателя на ФИАТ. След като застава начело на компани-ята, той я превръща в световна сила. Това се дължи до голяма степен на неговите проницателни бизнесрешения, полезни международни съглашения и политически маневри. Самият Аниели се превръща в символ на сила, богатство и елегант-ност за италианците.






Невероятно безметежни-ят идеален живот на този изискан и преуспяващ чо-век е белязан от поредица лични трагедии. Когато е едва 14-годишен, баща му загива в самолетна ката-строфа. Майка му умира вследствие от автомобил-на катастрофа през годи-ната, когато умира дядо му, а през 1997 г. младият му племенник Джовани Ал-берто Аниели, определен за негов наследник, почива от рак. Три години по-късно синът му Едуардо се само-убива...


Италиански автомобилен магнат.

Виден италиански капиталист и плейбой; влиятелна фигура в италианската следвоенна икономика; двигател на индус-трията и политическия живот и в страната, и в чужбина; известен със стила си представител на хайлайфа.

ДЖАНИ АНИЕЛИ (1921–2003)

29

либийския ръководител полковник Кадафи. Когато застрашените от загуба на работните си места заради съкращения работници из-лизат на стачка, Аниели се изправя енергично срещу техните проф-съюзни водачи, като по-късно успява и да провали стачните дейст-вия. От този момент нататък отношенията между труда и капитала в Италия се променят из основи и профсъюзите вече не се ползват с такова силно влияние както преди.

Сила, с която всички трябва да се съобразяват Освен че се стреми да наложи ФИАТ в страната, Аниели разширя-ва асортимента на производство, децентрализира управлението и полага усилия да върне Италия на бизнескартата на планетата. Той завоюва нови пазари в Съединените щати и строи заводи за коли в Полша, Русия и Бразилия. В началото на 90-те години консорциумът ФИАТ разполага с 300 000 работници и се занимава не само с про-изводство и търговия с автомобили, но и с верига от магазини за хранителни стоки, застрахователна дейност, винопроизводство, и дори с футболния отбор „Ювентус“ (дял от акциите на който по-къс-но е продаден на полковник Кадафи). В зенита на своето могъще-

ство бизнесгрупата създава над 4 % от брутния вътрешен продукт на Италия, осигурява работа на повече от 3 % от ра-ботещите в страната и е най-големият производител в цяла Европа.През целия си жи-вот Джани Аниели е прочут с усета си за мода и е един от световните автори-

тети на изискания стил. Своя усет в изработката на облекло той комбинира с известна доза ексцентричност. Сред известните му привички е носенето на ръчен часовник върху ръкава на ризата или даже на сакото, разхлабената и небрежно изместена встрани вратовръзка. Неговите костюми от Карачени са шити с такова вни-мание, че изглеждат модни и днес, когато ги облича внукът му. За своето време Аниели е най-богатият човек в Италия, притежаващ модни къщи, колекция от шедьоври, завещана на град Торино. Аниели е избран за пожизнен сенатор и е наричан от всички „Ил Ре“ – некоронования крал на Италия. В международен план той е ключов играч, а негови приятели се намират на най-отговорни позиции, което му помага да постигне своите амбиции за компа-нията и за династията Аниели.

Производственото пред-приятие на ФИАТ в ра-йона „Лингото“ в Торино, открито през 1923 г., е най-големият завод за автомобили на своето време. Колите, които се сглобяват тук, минават през всичките пет етажа на сградата, движейки се на поточната линия. Ко-гато излизат на покрива, те са готови за тества-не на специално изграде-ната писта. Заводът в Лингото е затворен през 1982 г.

#94

30

Дете на войнатаХелмут Йозеф Михаел Кол е роден в Лудвигсхафен ам Райн – мал-ко индустриално градче в района на Рейн-Некар в Германия. Баща му е държавен служител, а семейството е с консервативни римо-католически разбирания. Хелмут е най-малкото от трите деца на семейството и не е достигнал необходимата възраст да участва в сражения, докато по-големият му брат загива като войник по време на Втората световна война. На 16 години Хелмут се присъ-единява към новосформирания Християн-демократически съюз (ХДС); през 1950 г. завършва гимназия и постъпва в Юридическия факултет на Франкфуртския университет. По-късно получава ма-гистърска степен по история и политически науки от Хайделберг-ския университет. През 1958 г. отново Хайделбергският универ-ситет му присъжда докторска степен за дисертация на тема от следвоенното политическо развитие на родната му провинция.

Политическа кариераАктивността на Кол в редовете на ХДС води до избирането му в из-пълнителната власт на провинцията през 1963 г. През 1969 г. той вече е министър-председател на правителството на Съюза в про-винция Райнланд-Пфалц, а през 1973 – председател на провинциал-ните структури на ХДС. Три години след това Хелмут Кол става член на Бундестага – Германския парламент, а през 1982 г., след оставката на канцлера Хелмут Шмит, предизвикана от вот на недоверие към неговото правителство на малцинството, Кол е избран за канцлер на Федерална република Германия. Това назначение се потвържда-ва и след парламентарните избори през следващата година.Първите години от мандата на Кол минават без значими събития, като той продължава политиката на Шмит за орязване на соци-

Хелмут Кол получава високо признание от американския президент Джордж У. Буш, който го нарича „най-великият ев-ропейски политик през втората половина на двадесетото сто-летие“. И той наистина успява да постигне дълбоки промени в политическата карта на следвоенна Европа, използвайки подходящия момент за обединението на Източна със Западна Германия, възстановявайки нормалните отношения на своята страна с нейните съседи и допринасяйки решително за въз-никването на Европейския съюз.






Ако беше роден една година по-рано, Хелмут Кол щеше да служи в армията на на-цистка Германия и нямаше да има неопетнената ре-путация да представлява своята страна след края на Втората световна война на международното поле. В неговия случай обаче той успява да постигне поми-рение с много от бившите врагове на своята родина, в това число и с Франция.

Канцлер на Федерална република Германия от 1982 до 1998 г.

Играе решаваща роля в създаването на Европейския съюз и в обединението на Германия; министър-председател на про-винция Райнланд-Пфалц (1969-1976); председател на парти-ята „Християн-демократически съюз“ (1973-1998).

ХЕЛМУТ КОЛ (1930)


31

Днес линия от тухли и метални плочки маркира трасето на някогашната Берлинска стена. Хелмут Кол спомага за премахва-нето на този брутален символ на разделението между Източна и Западна Европа.

алните разходи и възприемане на монетарен подход. Развиват се отношенията със САЩ и Западна Европа. След общите избори през 1987 г. влиянието на Кол продължава да спада. Началото на революционни промени в Източна Европа обаче довежда до раз-движването и на Германия, както и до коренни промени в нейните съдбини.

Повторно обединение на ГерманияПрез 1989 г. профсъюзът „Солидарност“, ръководен от Лех Вален-са, идва на власт в Полша; Унгария също си избира некомунисти-ческо правителство, а в Източна Германия властите са принудени да разрешат свободното преминаване през Берлинската стена, след като лично Горбачов посещава страната и призовава за ре-форми, а населението се вдига на масови протести срещу потъпкването на човешките права и свободи. Западните сили остават като парализирани при вида на бързите промени на Изток. Тогава канцлерът Кол предприема решителни действия. Той решава да се възползва от удобния момент и без да се консулти-ра с никого от своите партньори в управлението на страната, нито със западните си съюзници, разра-ботва план за обединение на двете Германии, оси-гурява неутралитета на Горбачов и през май 1990 г. подписва предварително споразумение за социал-но-икономическо единение с Източна Германия. На 3 октомври същата година със съгласието на няко-гашните страни победителки във Втората световна война Източна Германия престава да съществува, като се влива в пределите на Федералната републи-ка, а върху нейните територии се разпростира юрисдикцията на Северноатлантическия съюз (НАТО). Така Германия отново се обе-динява.

Европейски съюзДва месеца по-късно, по време на първите от почти 60 години об-щогермански демократични избори, Хелмут Кол отново застава начело на изпълнителната власт със съкрушително мнозинство, което отразява одобрението на всички германци за постигнато-то от него, независимо че много неща се оказват непредвидени и водят до неблагоприятни социални и икономически последствия от обединението. В оставащите години от канцлерския си мандат Кол работи за стабилизиране и обединение на Европа, оттегляйки формалните претенции на Германия към полски и чешки терито-рии. Кол е един от главните архитекти на Маастрихтския договор, с който на бял свят се появява Европейският съюз, както и един от двигателите на процеса на създаване на обща европейска валута. Когато се оттегля от властта през септември 1998 г., влиянието на неговото продължително управление може да бъде забелязано навсякъде из европейския континент.

#93

32

Години на натрупванеАлекзандър Флеминг израства в голямо семейство във фермата „Лохфийлд“ в Източен Айршир, Шотландия. Посещава местните училища и прекарва две години в Академията на Килмарнок, след което постъпва на работа в спедиторска фирма. През 1901 г., кога-то е на двадесет години, младият човек наследява известна сума пари от чичо си и решава да тръгне по стъпките на по-големия си брат – да стане лекар. Записва се в медицинското училище на бол-ницата „Сейнт Мери“ в Падингтън, Лондон, завършва го през 1906 г. и е приет в изследователския отдел на лечебното заведение като бактериолог. По онова време отделът е ръководен от сър Алмрот Райт – специалист по ваксини и имунизация. Придобивайки по-късно научни степени, Флеминг започва да преподава в учебната болница, а по време на Първата световна война служи в меди-цинския корпус на армията, сражаваща се на Западния фронт. В полевите болници Флеминг забелязва, че повечето от ранените войници умират не от раните си, а от отравяне на кръвта, което получават, независимо от обилното използване на антисептични средства. Той успява чрез находчиви експерименти да докаже, че при дълбоките рани антисептиците носят повече вреда отколкото полза на болния. Химичните субстанции не успяват да достигнат до бактериите, намиращи се най-навътре в организма, но пък ув-реждат белите кръвни телца (левкоцитите), които са част от ес-тествените защитни сили на болния, и така улесняват развитието на гангрената. Флеминг препоръчва ограничена употреба на ан-тисептични средства и отстраняване на мъртвите тъкани от рани-те. Неговите заключения, публикувани на страниците на списание „Дъ Лансет“, са подкрепени от Алмрот Райт и това допринася за издигане на авторитета на младия учен като изследовател. За съ-жаление малцина са лекарите, които по онова време се вслушват в съветите на Флеминг.

Алекзандър Флеминг е известен преди всичко със случайното откриване на пеницилина, но със своето внимание към детай-лите и постоянния си стремеж за експериментални изследва-ния ученият успява да направи още доста важни открития в областта на бактериологията и биохимията.






Често пъти откритието на Флеминг е представяно като изненадващо и дъл-жащо се едва ли не на не-говия късмет. Всъщност обаче голяма част от из-следователската работа на учения през предхожда-щите откритието десет години са посветени имен-но на откриването на суб-станция като пеницилина. Малцина учени, работещи по онова време, са били под-готвени да я забележат или достатъчно квалифи-цирани, за да анализират и идентифицират „случай-ността“, довела до велико-то откритие.

Шотландски бактериолог.

Откривател на антибиотика пеницилин; извършил важни изследвания за използване на антисептичните средства; удостоен през 1944 г. с рицарско звание; разделя Нобеловата награда за физиология или медицина за 1945 г.

АЛЕКЗАНДЪР ФЛЕМИНГ (1881–1955)


33

Флеминг използва чи-нийки с разпростране-ната бактерия стафи-лококус ауреус; в една от тях попада пени-цилиновата плесен. Спорите на плесента вероятно са долетели от кабинета на специа-листа по гъбички Ч. Дж. Латуш, разположен под този на Флеминг.

„Никой друг освен Айн-щайн в своята област и Пастьор преди него не е оказал такова фундамен-тално въздействие върху съвременната история на човечеството както Фле-минг.“Андре Мороа

Голямото откритиеСлед войната Алекзандър Флеминг се завръща на работа в болни-цата „Сейнт Мери“ и продължава своите изследвания, опитвайки се да открие субстанция, която би унищожила болестотворните бактерии, без да уврежда левкоцитите. През 1921 г. той открива, че секретът в носа, сълзите и яйчения белтък съдържат такава субстанция – ензим, наречен от него лизозин заради способнос-тта му да разтваря стените на бактериалната клетка. По онова време всички бактериолози са убедени, че процесът е чисто ме-ханичен, за разлика от Флеминг, който твърди, че е биохимичен, и по-късно се оказва, че е прав. През 1928 г. Флеминг е избран за професор по бактериология. Той не поддържа кой знае какъв ред в лабораторията си и става така, че докато е на почивка, на масата остават няколко чинийки с кул-

тури от бактериите стафи-лококус. Като се връща на работа, Флеминг забелязва, че в една от чинийките се е развила плесен, а стафило-коките наоколо са мъртви. Изследването показва, че плесента е от вида пеници-линум нотатум. Затова по-късно първият антибиотик получава името пеницилин.След поредица от екс-перименти ученият ус-тановява, че след време

ефикасността на пеницилина бързо намалява, а и за да бъде инже-ктирана на болния, лечебната субстанция трябва да бъде пречис-тена и концентрирана. Флеминг търси помощта на специалист за решаването на този проблем. За целта той публикува през 1929 г. откритията си в списанието „Бритиш Джърнъл ъв Експериментал Патолъджи“. По онова време обаче експериментите с ензима лизо-зин не изглеждат доказано успешни и лекарите са скептични по от-ношение на лечебния потенциал на пеницилина. Едва през 1939 г. австралийският патолог Хауърд Флори и германско-английският химик Ернст Чейн успяват да получат чист пеницилин, притежаващ един милион пъти по-голяма лечебна сила от онзи, с който рабо-ти Флеминг. През 1943 г. препаратът вече се произвежда серийно. През 1944 г. Алекзандър Флеминг и Хауърд Флори са удостоени с рицарско звание, а Нобеловата награда за физиология или меди-цина за 1945 г. Флеминг споделя с Флори и Чейн. Шотландският учен получава и 100 000 долара от американските фармацевтични компании заради приноса му за развитието на медицината, която сума той дарява на изследователския отдел на болницата „Сейнт Мери“. След смъртта си Флеминг е кремиран, а урната му е поставе-на в лондонската катедрала „Сейнт Пол“.

#92


34

Бягайки от расизмаДжеси Оуенс е роден през 1913 г. в голямо семейство в Алабама. Баща му е изполичар, а дядо му – бивш роб. Подобно на повечето чернокожи деца по онова време Оуенс отрано се сблъсква с про-явите на расизъм. През 1922 г. семейството се мести да живее в Кливлънд, щата Охайо, и Оуенс постъпва в училището „Феърмънт Джуниър Хай“, където попада в полезрението на треньора по лека атлетика Чарлз Райли. Забелязвайки големия потенциал на мом-чето, Райли започва да го тренира преди часовете, за да може то да продължи да ходи на работа след училище в една обущарска работилница. Скоро Джеси поставя рекорди за юноши старша въз-раст на скок височина и скок дължина. После се премества да учи в гимназията „Ийст Текникъл“, където продължава стремителния си възход в леката атлетика, като през 1933 г. по време на национал-ните училищни състезания в Чикаго става национален първенец с изравнен световен рекорд на 100 ярда (94 м) гладко бягане – 9,4 секунди, а на дълъг скок е първи със 7,56 метра.

Поставяне на рекордиСлед като Щатският университет на Охайо намира постоянна рабо-та на баща му, Джеси постъпва да учи там, но продължава да работи на различни места почасово, за да може да си плаща за образова-нието и да издържа младата си съпруга Рут. По време на следване-то той не е допускан да живее в студентския кампус и не получава същите грижи като белите спортисти по време на състезания. Но тези инциденти допълнително го мотивират. На 25 май 1935 г. по време на състезанията „Биг Тен Мийт“ в Ан Арбър, щата Мичиган, той поставя три световни рекорда (на дълъг скок – 8,13 метра; на 220 ярда (малко над 200 м) гладко бягане – 20,7 секунди и на 100 ярда (94 м) гладко бягане – 9,4 секунди. И всичко това в рамките само на

Джеси Оуенс е четирикратен олимпийски шампион и носи-тел на световни рекорди. Той се превръща в първия черно-кож спортен герой с незаглъхваща слава. Въпреки успехите си на Олимпиадата Оуенс продължава да се сблъсква с ра-систкото отношение в родината си и е поканен в Белия дом чак на 40-та година от олимпийския си триумф.






ДЖЕСИ ОУЕНС (1913–1980)

Американски лекоатлет.

Носител на световните рекорди на 100 м гладко бягане, дълъг скок и 110 м с препятствия; печели четири златни олимпий-ски медала по време на летните игри през 1936 г. в Берлин; лауреат на президентския Медал на свободата и на златния Медал на Конгреса на САЩ.

Според олимпийската ми-тология Хитлер напуснал бесен олимпийския стадион в Берлин след спечелването на златен медал от Джеси Оуенс, за да не трябва да поздрави чернокожия ат-лет за неговия успех. Оуенс обаче разказва на своя био-граф по-различна история: „Хитлер не ме е пренебрег-вал – този, който ме унизи беше Ф. Д. Рузвелт. Пре-зидентът не ми изпрати даже една поздравителна телеграма.“ В действител-ност след първия ден от състезанията на Олимпиа-дата Хитлер решава да не поздравява лично никого от победителите.

35

Джеси Оуенс на старта на състезанието на 200 метра гладко бягане за мъже на Олимпиадата през 1936 г. в Берлин. Времето на Оуенс, 20,7 секунди, е нов олимпий-ски рекорд, а черноко-жият спортист става герой за възторжената германска публика.

45 минути! Постижението на спортиста на дълъг скок остава ненад-минато в продължение на следващите 25 години.

Олимпийска славаПрез 1936 г. Оуенс е включен в отбора на Съединените щати, който заминава на Олимпийските игри в Берлин, Германия. Той е опреде-лен да се състезава на 100 и 200 метра гладко бягане, както и на дъ-лъг скок и в мъжката щафета на 4 по 100 метра гладко бягане. Игри-те се провеждат на Олимпийския стадион в Берлин в присъствието на канцлера Адолф Хитлер. Още от самото начало Оуенс показва, че е състезател с ненадминати качества и изравнява олимпийския рекорд на 100 м още при първото си бягане. Следват четири златни олимпийски медала – подвиг, който остава недостижим чак до учас-тието на Карл Люис на Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. Победите на Оуенс са в състезанията на 100 и 200 метра гладко бягане, на дълъг скок и в щафетното бягане на 4 по 100 метра. В

това състезание американската щафета поставя световен рекорд, който остава неподобрен цели 20 години. Успехите на Оуенс правят на пух и прах твърденията на Хитлер, че германската арийска раса е по-висша от останалите и в интелекту-ално, и във физическо отношение. Бер-линската публика обаче дарява Оуенс с най-големите овации, каквито той полу-чава по време на спортната си кариера, за ужас на събралата се на стадиона вър-хушка на Националсоциалистическата партия. Обратно в родината Оуенс взима участие в триумфалния парад на амери-канските спортисти в Ню Йорк, но въ-преки че е смятан за национален герой, му се налага да използва товарния асан-сьор, за да иде на официалния прием в негова чест в хотел „Уолдорф Астория“.

Противно на всички очакванияДжеси Оуенс е първият американски чернокож атлет, който ста-ва звезда. Той обаче никога не получава премиите, които заслу-жава, и дори след триумфа в Берлин едвам свързва двата края. Оуенс прокарва път за други чернокожи спортисти да постиг-нат своята мечта, доказвайки, че расовите различия нямат ни-какво отношение към постиженията в спорта. Оуенс е не само първият спортист, извоювал четири златни медала по време на една Олимпиада, но прави това по време на силна расова се-грегация в родната му Америка. Трябва да минат много години, преди неговите постижения да бъдат оценени по достойнство в родината и да получи президентския Медал на свободата (1976 г.) от ръцете на президента Джералд Форд, както и посмъртно златния Медал на Конгреса (1990 г.).

#91

Documents

РЕЙ КРОК (1902–1984) - knigomania.bg · Усет за работещи идеи Реймънд Албърт Крок е роден в сравнително бедно чешко