УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Катедра „Икономика на туризма”

Тодорка Христова Тончева

ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА

НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХОТЕЛИЕРСКАТА

ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

А В Т О Р Е Ф Е Р А Т

на дисертационен труд за присъждане на образователна и

научна степен „доктор” по научна специалност

„Икономика и управление”, шифър 05.02.18

Научен ръководител: проф. д-р Димитър Николов Тадаръков

София, 2012 г.

2

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност на тематиката

Проблемът за опазване на околната среда в последните години придобива

все по-голяма актуалност и острота. Влиянието на екологичния фактор върху

обществения живот – икономически, политически, медико-биологичен,

социален, става все по-важно. Налице са голям брой екологични проблеми, с

които човечеството е принудено да се занимава и да търси пътища за тяхното

бързо решаване. Става дума за жизненоважни процеси и явления като глобално

замърсяване на водата, въздуха, сушата; изчерпване на възобновимите и

невъзобновимите ресурси; свръхпроизводство на отпадъци, включително

радиоактивни остатъци от работата на атомните централи и други източници на

радиация; бързото изчерпване на питейната вода и т.н.

Всяко неразумно и нерационално природоползване винаги е свързано с

големи загуби на ресурси. Това натоварва икономиката – локална и глобална –

с огромни загуби на труд, на средства за производство, които работят

неефективно, в резултат на което се получава нискокачествена продукция, без

необходимите потребителски качества.

Много са отраслите в икономиката, които дължат своето развитие на

природни ресурси от различен вид, но няма друг отрасъл като туризма, който

толкова много да зависи от състоянието на природата. Туризмът гради

взаимни връзки с всички сфери на обществено-икономическия живот. Той носи

просперитет на страните, които го развиват. Чрез него се разширяват

търговските, научно-техническите и културните взаимоотношения между

страните.

В последните години се полагат много усилия за развитие на нови видове

туризъм, чиято цел е постигане на хармония с природата и равновесие между

специфичните проблеми на местното население и интересите на туристите.

Зеленият туризъм, природният туризъм, екотуризмът, селският туризъм,

3

агротуризмът и т.н., т.е. така наречените специализирани (алтернативни) видове

туризъм разкриват едно ново отношение към природната среда и към самия

туризъм. Тези нови форми на туризма са опит за преодоляване на

опустошителната туристическа ерозия на околната среда и грешките, допуснати

в много страни с развита туристическа индустрия1.

Отрицателното въздействие на туризма върху околната среда е

съществено. Туризмът, от една страна, е виновен за причинените вреди, а от

друга, той пряко е засегнат от тях. Преди всичко дейностите, които се

осъществяват в природата, на открито водят до големи негативни последици за

околната среда. Туризмът предизвиква изхвърляне на боклуци, проблеми с

отпадните води, създава проблеми със задръствания от моторните превозни

средства, с всички произтичащи от тях зловредни последици, използва местни

природни ресурси (като води и енергия) и променя цялостната картина на

туристическата местност чрез изграждане на инфраструктура, и се намесва в

естествената природна среда на туристическото място.

Туристическите комплекси често се развиват в много очарователни,

твърде „крехки” природни пространства за обитаване, които бързо асимилират

отрицателните въздействия, вследствие на това спомагат за разрушаване на

капитала, от който те се издържат. Екологичните последствия от туризма са с

широк обсег на действие. С ежегодно повишаващия се брой на туристическите

потоци, неконтролирано се използват естествени, невъзобновими, както и

недостатъчно издръжливи ресурси и се регистрират все повече вреди за

околната среда.

Вредните въздействия намират най-силно проявление, когато не се държи

сметка за капацитета на туристическите услуги, както и за поемния капацитет

на туристическото място, което предлага тези услуги. Този капацитет трябва да

се спазва както при разработването на различните административни планове за

развитие на туризма в даден регион, така и при оценяването на екологичното

въздействие на частните инвестиционни проекти.

1 Тончева, Т., Екология и природоползване в туризма, С., 1994, с.57.

4

Вредните въздействия на хотелиерската дейност ще се намалят и с

адекватни мерки по поддържане на обектите. Въздействието на хотелиерската

дейност върху околната среда е пряко и косвено, и е различно в зависимост от

местоположението на обектите. Разграничават се въздействия върху

планинските, морските и антропогенните ресурси.

Мерките за ограничаване на вредните влияния на хотелиерската дейност

върху околната среда могат да бъдат взети самостоятелно и специално само за

средствата за подслон, или да бъдат част от общата екологична дейност в

региона, или в съответната туристическа страна. В същото време тези мерки

могат да бъдат продукт от инициатива на бизнес организацията (в случая

хотела) и нейната обща мениджърска политика, или да са следствие от

екологичната политика на местната, или централната власт.

2. Цел и задачи на изследването

Основната цел на дисертационния труд е да се проучат и оценят

ключовите характеристики на въздействието на хотелиерската дейност върху

околната среда и да бъдат определени средствата и методите за ограничаване на

тяхното влияние.

Във връзка с формулираната цел произтичат следните основни задачи:

1. да се изяснят особеностите на въздействието на хотелиерската дейност

върху околната среда и възможностите за неговото управление;

2. да се определят в методика критериите, показателите и методите за

анализ и оценка на въздействието на хотелиерската дейност върху

околната среда;

3. да се оцени изпълнението на задължителните екологични изисквания за

хотелиерската дейност в Република България;

4. да се разработи програма за ограничаване на неблагоприятното

въздействие на хотелиерската дейност върху околната среда;

5

5. да се определят насоките и да бъдат формулирани препоръки за

намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда.

6. да се дефинират изводи и препоръки за изследваните хотели и да бъдат

определени насоките за екологосъобразна хотелиерска дейност в

Република България.

3. Обект и предмет на изследването

Дефинираната цел ни насочи към формулиране на обекта и предмета на

изследване в дисертационния труд.

Обект на изследване в настоящия дисертационен труд е хотелиерската

дейност и последиците от нея в широкия смисъл на това понятие.

Основен фактор за възникването и развитието на хотелиерската дейност

са туристическите ресурси в околната среда. Туристическите ресурси имат

съществено и неотменимо участие в предлагането на крайния продукт на

туризма. Икономическата стойност на околната среда за туристическата

индустрия е огромна и е основа за реализиране на устойчив туристически

бизнес.

Предмет на изследване е въздействието на хотелиерската дейност.

Хотелиерската дейност се осъществява в околната среда и тя въздейства

пряко върху нея. Отрицателните въздействия на хотелиерството върху околната

среда са съществени. Туристическите въздействия произтичат от засилената

инвазия на туристопотоците и имат разнопосочно вредно проявление. Формите

на въздействие на хотелиерската дейност са множество и са определени от

развитието на туристическата индустрия. Броят на посетителите на екологично

чувствителни обекти се увеличава непрекъснато поради нарастващия интерес

към природните забележителности. Най-замърсените градове са много често

най-големите туристически центрове. Природните паркове и защитените

местности са застрашени от големия брой посетители, от стремежа към все

6

повече дейности на открито в тях, както и от строежа на нови туристически

обекти в тяхната периферия.

4. Методология на изследването

За целите на изследването е използван разнообразен методически

апарат. Настоящата разработка се основава на задълбочено проучване на

теоретичните основи на екологичната оценка на въздействието на

хотелиерската дейност върху околната среда. Изследването в теоретико-

методичната част се основава на проучването на значителен брой литературни

източници, на основата на което са направени обобщения и систематизирани

изводи. Използвани са сравнителният и историческият метод на изследване.

Разработената методика за екологична оценка на въздействието на

хотелиерската дейност върху околната среда се основава на методиката на М.

Рибов, която установява критерии, въз основа на които извеждаме показатели

за екологична оценка на въздействието на хотелиерската дейност върху

околната среда. За да обосновем потребността от непрекъснат анализ и контрол

на въздействието на хотелиерството върху околната среда сме представили

емпирично проучване, извършено в 20 хотела в София и страната. В

изследването е използвана система от статистико-математически методи за

анализ и оценка на въздействието на задължителните критерии и показатели

върху околната среда на наблюдаваните хотели. Придържането към тази

система е валидно за всеки хотел, който желае да се включи в покриването на

основните фактори, влияещи върху екологосъобразното поведение, насочено

към все по-нарастващата грижа за опазването на околната среда за бъдещите

поколения.

7

5. Основна изследователска теза и подтези на дисертационния труд

С настоящия дисертационен труд защитаваме тезата, че като

въздействаме върху критериите и показателите, които характеризират

влиянието на хотелиерската дейност е възможно да намалим негативните

последици върху околната среда. Това налага тяхното задълбочено проучване и

анализиране. Подтезите на основната изследователска теза отговарят на

следните въпроси: Кои са основните критерии и показатели, характеризиращи

екологичната оценка на въздействието на хотелиерската дейност и в каква

степен тяхното подобряване е условие за намаляване на отрицателните му

последици? Каква програма за редуциране на екологичното въздействие на

хотелиерската дейност върху околната среда е подходяща да се приложи?

Антитеза на настоящото изследване е, че целенасоченото въздействие

върху критериите и показателите, характеризиращи екологичната оценка на

въздействието на хотелиерската дейност върху околната среда, не е условие за

редуциране на това въздействие.

6. Ограничителни условия на изследването

При анализа и оценката на хотели в България възприехме някои

ограничителни условия, свързани с вида на изследваните средства за подслон.

В изследването включихме 20 3,4 и 5-звездни хотела в София и страната.

Проверихме в каква степен тези хотели покриват задължителните екологични

критерии. Приложихме методика за анализ и екологична оценка на

въздействието на хотелиерската дейност върху околната среда, която

установява 5 критерия, въз основа на които изведохме показатели за

количествена оценка на въздействието на хотелиерската дейност.

Осъществихме анализ на екологичното осигуряване на всеки един от

изследваните хотели. Поетапно изчислихме броя на показателите, които са

8

изпълнени изцяло, частично и тези, които не са изпълнени. След това,

умножихме броя на показателите с числовата стойност за тяхното конкретното

изпълнение. Получават се три резултата, които сумирахме и след това

полученото произведение разделихме на общия брой показатели – 32 на брой.

Така полученият резултат, представлява стойност, отразяваща общата степен на

изпълнение на критериите за екологичност за съответния хотел.

Методиката за оценка на въздействието, продължава с анализ на

екологичното осигуряване по критерии и показатели. Изчислихме поотделно, за

всеки показател, съответното изпълнение, като ги категоризирахме в три графи,

които са със съдържание – неизпълнен, частично изпълнен и цялостно

изпълнен показател. Изчисленията извършихме за всеки показател поотделно.

На следващия етап умножихме броя на съответния показател по стойността,

която той е приел за отделните хотели. Полученият резултат ни представя

общото състояние на изпълнение на показателите.

7. Основни информационни източници

Изследването е проведено на основата на проучване на значителен брой

литературни източници, данни от Националния статистически институт,

преглед на специализирани издания на български и международни

туристически организации, екологични организации, актуални каталози и

брошури на туристически предприятия, изследваните хотели, консултации със

специалисти от практиката, международни, европейски и национални стратегии

и нормативни актове, информация от Интернет, както и собствени авторски

изследвания по отношение на разглежданата проблематика.

9

8. Апробация на дисертационния труд

Въз основа на проведеното проучване сред хотелите за изпълнението на

задължителните екологични критерии се констатираха отклонения по три

критерия. За отстраняване на тези отклонения беше разработена програма,

включваща организационно технически мероприятия. Тази програма включва

средства и мерки, с цел редуцирането на негативното въздействие на

хотелиерската дейност върху околната среда.

Постигнатите резултати бяха потвърдени с анкетно проучване на

мнението на хотелиерските мениджъри и специалисти от изследваните хотели.

Те приеха сравнително добре проучването и оказаха максимално съдействие за

апробиране на постигнатите резултати в реални условия.

Настоящият дисертационен труд е обсъден на Разпирено заседание на

катедра „Икономика на туризма” при УНСС на 22.05.2012 г. и е насрочен за

защита. Авторът е главен асистент, преподавател в катедра „Икономика на

туризма” при УНСС – София. По темата на дисертацията са публикувани 1

самостоятелна монография, 2 статии и 3 доклада.

9. Структура и съдържание на дисертационния труд

Настоящият дисертационен труд е структуриран в съответствие с

поставените основна цел и задачи, избрания предмет и обект на изследване.

Неговият обем е 344 стандартни страници, от които 6 страници въведение, 259

страници основен текст, структуриран в три глави, 3 страници заключение, 22

приложения и списък на използваната литература, състояща се от 138

източника.

10

ВЪВЕДЕНИЕ ПЪРВА ГЛАВА Теоретични въпроси на екологичната оценка на въздействието на хотелиерската дейност върху околната среда

1. Еволюция на теоретичната мисъл за екологичната оценка на хотелиерската дейност

2. Особености на въздействието на хотелиерската дейност върху околната среда

3. Добри практики в екологичната оценка на хотелиерската дейност

ВТОРА ГЛАВА Методологически въпроси на екологичната оценка на въздействието на хотелиерската дейност върху околната среда

1. Критерии и показатели за екологична оценка на хотелиерската дейност 2. Методи за екологична оценка на хотелиерската дейност 3. Разработване на методика за екологична оценка на хотелиерската дейност

ТРЕТА ГЛАВА Приложни въпроси на екологичната оценка на въздействието на хотелиерската дейност върху околната среда

1. Екологична оценка на хотелиерската дейност в реални условия 2. Програма за подобряване на екологичното въздействие на изследваните

хотели 3. Изводи и препоръки за подобряване на екологичното въздействие на

околната среда 4. Насоки за подобряване на екологичното въздействие на околната среда

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА ПРИЛОЖЕНИЯ

11

II. ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

ПЪРВА ГЛАВА

ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ОЦЕНКА НА

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХОТЕЛИЕРСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ОКОЛНАТА

СРЕДА

В първа глава сме направили теоретичен преглед и анализ на

екологичната оценка на въздействието на хотелиерската дейност върху

околната среда. Извели сме същностните характеристики и особеностите на

въздействието на хотелиерската дейност върху околната среда. Проследили сме

добрите практики в екологичната оценка на хотелиерската дейност. Въз основа

на това сме очертали концептуалната рамка, около която се търсят отговори на

поставените изследователски въпроси и впоследствие се извеждат идеи за

подобряване на въздействието на хотелиерската дейност и възможното

ограничаване на негативното въздействие върху околната среда.

Теоретичният анализ в първа глава започва с определянето на

екологичните проблеми, водещи до замърсяване и разрушаване на околната

среда. Дефинирани са отрицателните екологични характеристики, пречещи на

развитието на туризма. Развитието на туристическата индустрия е свързано с

усилията за запазване целостта на природата и поддържането на екологично

равновесие в природната среда. В последните години се полагат много усилия

за развитие на нови видове туризъм, с цел постигане на хармония с природата и

установяване на равновесие между специфичните проблеми на местното

население и интересите на туристите. Зеленият туризъм, природният туризъм,

екотуризмът, селският туризъм, агротуризмът и т.н., т.е. така наречените

специализирани (алтернативни) видове туризъм, са опит за преодоляване на

опустошителната туристическа ерозия на околната среда и грешките, допуснати

в много страни с развита туристическа индустрия.

12

Установени са условията, необходими за извършването на успешна

хотелиерска дейност, сред които основно място заемат туристическите

ресурси. Те са определени като локализационни фактори, които определят

мястото към което се насочва туристическото търсене, и които формират една

от основните подсистеми на териториалната система за отдих и туризъм, при

отсъствието на която, системата не може да продължи да функционира2.

За целите на настоящия дисертационен труд обобщено са представени

туристическите въздействия, които произтичат от засилената инвазия на

туристопотоците и имат разнопосочно вредно проявление, което се изразява в

следните насоки: замърсяване на водите; замърсяване на почвите; ерозионни

процеси по ски пистите и пешеходните пътеки; замърсяване на въздуха от

туристическия транспорт; нарушаване на естетическите качества на ландшафта,

на природния пейзаж от нехармоничните по обем и фасада хотелски и

инфраструктурни обекти; нарушаване на биологичното разнообразие и

екологичното равновесие при прекомерен лов, риболов, бране на билки и цветя,

произволна сеч на дървета за писти, шосета, огрев, пожари по непредпазливост;

прекомерна употреба на вода и енергия във върховите периоди, рефлектиращи

на допълнително замърсяване на въздуха и екстензивно нарастване на площите,

отредени за вододайни зони; увеличаване на шума от туристическия транспорт

и увеселителните заведения, притеснения за местното население заради

промяна на неговия начин на живот, разпространение на социални патологии,

претоварване на местната инфраструктура във върховия сезон.

Съобразно конкретните задачи в дисертационния труд са представени

особености на въздействието на хотелиерската дейност върху околната

среда. Заплахите за околната среда нарастват, когато туристическата дейност е

съсредоточена в сравнително кратък период от годината и на малки територии.

Отрицателният ефект може да се усили, ако е налице паралелно въздействие

върху околната среда от другите икономически сектори – селско стопанство,

2 Воденска, М., Асенова, М, Въведение в туризма, Ботевград, 2004, с.263.

13

промишленост, риболов, или пък поради разрастването на населените места и

тяхната засилена урбанизация.

Въздействието на туризма и отдиха върху средата е специфично в

зависимост от различни фактори – видът на туристическата дейност,

големината на района, броят посетители, сезонната концентрация на

туристи, видовете използван транспорт, влиянието на местната

икономика, използването на ресурсите, третирането на отпадъците,

качеството на управление на туристическата дейност. Освен това,

отделните видове туризъм оказват различно въздействие върху околната среда.

Така например, планинският, селският, екотуризмът и др. са от типа „щадящи”

околната среда, за разлика от други, масови, „твърди” видове, които водят до

деградация на околната среда.

Ски спортът представлява заплаха за баланса в крехките екосистеми, тъй

като въздействието му върху природата има кумулативен характер. Най-

съществените вреди за планините произтичат от голямата концентрация на

туристи, изсичането на гори и интензивното използване на автомобили

по пътищата, които в планинските райони не са с високо качество.

Развитието на ски инфраструктурата води след себе си редица проблеми. Друг

проблем, свързан с планинския туризъм, е ерозията на почвата, предизвикана

от стъпкването й от многобройните туристи, които често правят „свои”, по-

преки пътеки до различни обекти, карането на колите по нерегламентирани

пътища и планинското колоездене.

Други форми на отдих, обаче, като играта на голф, ловът, или карането

на ски, предизвикват специфични въздействия върху околната среда и се

нуждаят от внимателно планиране и добър мениджмънт. Засилването на

лова (официален и бракониерство) в много райони оказва сериозно негативно

въздействие върху дивата фауна. То се засилва при развитието на стопанска

дейност и разрастването на транспортната инфраструктура, която улеснява

достъпа до животните, а това ги прави особено уязвими, защото се разпокъсват

териториално местообитанията им и се увреждат горите и естествената

14

растителност. Липсата на ефективни механизми за регулиране на лова в някои

страни от Централна и Източна Европа може да доведе до интензивен лов и

масов незаконен износ на редки растителни и животински видове.

Броят на посетителите на екологично чувствителни обекти се увеличава

непрекъснато поради нарастващия интерес към природните забележителности.

Главните проблеми, произтичащи от този факт, са свързани с използването на

голям брой моторни превозни средства и концентрацията на туристи през

пиковите периоди, като това важи особено силно за атрактивни места за

посещение в непосредствена близост до градовете.

Природните паркове и защитените местности са застрашени от

големия брой посетители, от стремежа към все повече дейности на открито в

тях, както и от строежа на нови туристически обекти в тяхната периферия (така

наречената „буферна зона”). Дивата природа привлича туристите, които често

обезпокояват животните по време на размножителния им период и това води до

намаляване на тяхната популация. Използването на планински велосипеди, или

придвижването на туристите на големи групи също причинява сериозни вреди

на околната среда – ерозия и разрушаване на почвите, и също до застрашаване

на естествените популации на животинските и растителните видове в тези

райони.

Много морски курорти също страдат от прекомерното развитие на

масовия туризъм. Бреговете на Северна и Западна Европа са все още

атрактивни за голям брой туристи, но тези райони не изпитват проблемите, с

които се сблъскват морските курорти на Средиземно и Черно море. Проблемите

се предизвикват от масовото струпване на голям брой туристи, строежа на

нови хотели и ресторанти, увеличаването на течните и твърдите

отпадъци по крайбрежията, както и засиления трафик по време на

активния сезон.

Безплановото построяване на хотели и туристически заведения,

пренебрегвайки изискванията за естетика и съобразяване с местната

архитектура води до нарушаване на общата панорама; разрушават се

15

местообитанията на местните растения и животни, което предизвиква

намаляване на биологичното разнообразие. Липсата на канализация и

третиране на отпадъчните води причинява често появата на влошена

здравна картина сред туристите и местното население. Неустойчивото

използване на природните ресурси като свръхконсумация на питейна вода и

изтощаване на рибните популации, натоварване на трафика покрай брега и

упражняване на натиск за построяване на нови пътища и места за паркиране

причинява промени в местните традиции и начин на живот и др.

Въздействието върху околната среда в териториален аспект е

класифицирано на няколко нива: местно ниво, регионално и глобално ниво.

Теоретичният анализ продължава с представяне на отрицателни въздействия

на туризма върху околната среда и екологични последици от тях. Тук се

включват:

� Използване и замърсяване на водите;

� Замърсяване на въздуха и потребление на енергия;

� Намаляване на биоразнообразието и разрушаване на природни

местности;

� Увеличаване на отпадъците;

� Интензивна урбанизация на регионите, изменения в бреговете и

разрушаване на бреговите екосистеми.

Разгледани са мерки за ограничаване на вредните влияния на

хотелиерската дейност върху околната среда, сред които са определени мерки

за предварително (превантивно) опазване, мерки по текущо опазване и

мерки за последващо опазване.

Особено внимание е обърнато на добрите практики в екологичната оценка

на хотелиерската дейност. Хотелиерските компании предприемат все повече

благоприятни за околната среда практики и възприемат устойчивостта както

чрез оперативни стратегии, така и чрез съвременни методи за развитие. С

помощта на инициативи като специални програми за обучение на персонала,

планове за изграждане на екокурортни комплекси, за внедряване на енергийно-

16

ефективни практики, строителство на сгради, които съответстват на

определените държавни стандарти, съвсем трайно се заработи по тенденцията

„позеленяване“ на хотелите.

Представени са добрите практики в хотелиерството в световни

туристически дестинации Азия, Европа, Латинска Америка и др. В дестинация

Азия всички големи курорти и индивидуални бутикови хотели обръщат

значително внимание на фирмената (корпоративна) социална отговорност и

природната хармония, и заедно с различни азиатски браншови организации в

сферата на хотелиерството активно подкрепят философията за зелените

хотели. Из цяла Азия много независими хотели също възприемат зелените

практики като техни основни стратегии в бизнеса. Например комплексът Damai

Lovina Villas на остров Бали, Индонезия, значително е намалил разходите си,

намалявайки използваната енергия и контролирайки отпадъците си.

В Япония не само луксозни хотели като Hotel New Otani, но и хотели от

по-ниски категории активно провеждат екополитики. Бизнес хотели като Tokyu

Hotels Co. и икономични вериги като Washington Hotel Corporation също

внедряват подобни инициативи. През 2007 г. Otani е инсталирал нова

климатична система и кухненско оборудване, с помощта на които е

постигнал 14% спестяване от енергия и 30% намаляване на емисиите на

въглероден диоксид. В проекта също е заложено построяване на зелен покрив от

2 800 кв.м, дървени резервоари за вода, органична плантация и съоръжения за

преработване на водата, които произвеждат 1 000 тона преработена вода на ден

от кухненската канализация. Тя ще се използва в градините за напояване, или в

тоалетните помещения на персонала.

Китайското правителство също работи в посока на промотиране на

зеленото хотелиерско развитие, но първите зелени хотели се появяват в

Китай едва през 2003 г. заедно с публикуването на стандартите за зелени хотели

на Китайската хотелиерска асоциация. Като част от зелените усилия е поставена

цел да се разработят 10 000 екологични хотели до края на 2010 г. Повечето от

китайските зелени хотели се наблюдават и регулират от Китайската национална

17

администрация по пътуванията (CNTA).

Хотелиерски вериги-пионери в устойчивостта в Индия често се свързват с

екоблагоприятни практики, изразяващи се в слънчеви отоплители за вода,

електрически крушки с ниска консумация на енергия, спално бельо за

многократна употреба, използване на възобновима енергия, рециклирана

вода и органични торове за градини.

Екологичните проблеми са на преден план в целия Европейски съюз,

откакто споразумението от Киото беше подписано през 1997 г. Целта на ЕС да

намали емисиите на парникови газове с 8% до 2012 г., в сравнение с нивата от

1990 г. е привлякла вниманието на всички индустрии върху околната среда,

включително и на хотелиерските предприемачи и посредници3.

Секторът на хотелиерството е един от първите браншове, който възприе

зелените идеи, като гледаше на тях като възможност, с която да се присъедини

към „Програма 21“. Модерните екоотговорни хотели са разработени с цел да

подчертаят иновативността на зелената революция в света.

За големите вериги сега се счита особено важно да защитят репутацията и

имиджа си като защитници на тази екологична политика за околната среда, като

активно участват в нейното разработване. Така например, компаниите

разработват екологични критерии за собствените си дестинации, при

участието си във форуми, туристически борси и екологични публикации и

препоръчват етично екологично поведение на своите клиенти, когато отправят

своите оферти за пътувания.

Други примери за благоприятно екологично развитие, което води до

намаляване на разходите са появата на карти в хотелските стаи, с които

гостите са молени да не сменят всеки ден кърпите си, схеми за намаляване на

консумацията на енергия и вода, заедно със значително намаляване на

емисиите на въглероден диоксид от всеки гост4, програми, при които се

отпускат повече капиталови средства с цел да се подтикнат индустриите да

3 www.greenopolis.com/media/headines/ 4 www.greenopolis.com

18

следват екополитики (като изолиране на тръби и оборудване на хладилна

техника с нисък разход на енергия).

В някои държави са въведени задължителни изисквания, като например

сградите така да бъдат конструирани, че да са енергийно ефективни.

Собствениците на новопостроени сгради трябва да покриват част от

задължителните минимуми за отопляване от възобновими енергийни

източници. Това може да включва геотермална, природна, слънчева енергия и

енергия от биомаса. Мерките, описани дотук представляват положителни

стъпки в посока постигане на екологичните цели. Това се дължи на промяна в

дизайна на хотелите, така че да бъдат достигнати дългосрочни екологични

постижения. Чрез употреба на местни възобновими материали за

строителството на нови хотели, чрез инвестиране в слънчеви панели за

затопляне на вода и чрез инсталиране на енергийно-ефективно светодиодно

осветление, един хотелиер допринася и за екологично благоприятен и устойчив

дизайн.

Няколко европейски хотелиерски компании развиват нови методи за

строителство на сградите си, за да намалят времето, през което работят

строително-монтажните машини, отделящи въглероден диоксид и да спестят

разходи. Техниката на сглобяване, наречена „индустриално подвижен и

разглобяем”, означава, че хотелските стаи се „произвеждат“ до определен вид

във специални фабрики на друго място, извън строежа, и се транспортират до

обекта за сглобяване. Много често е по-икономично да се конструира

предварително един хотел да бъде зелен, отколкото след това да се модернизира

вече съществуваща структура.

Фокусът върху зелените въпроси не е само мимолетна фаза и се очаква да

продължи дълго време. Трудните икономически времена, които преживява

Европа сега, могат всъщност да помогнат за екологичното мислене. Една

екологична програма може да се използва като разграничаващ фактор, и ако има

повече правителства, които да предлагат данъчни облекчения за зелени

инвестиции, повече устойчиви проекти ще стават икономически изпълними.

19

Екологичното хотелиерство в дестинация Латинска Америка се

характеризира с въвеждане на различни инициативи, като например политика

на многократно използване на чаршафите и хавлиите от един турист,

електронни ключове за стаите, с които се контролира консумацията на

енергия, определяне на помещения за непушачи и др.

Екологичното хотелиерство в другите дестинации също е разгледано.

Въпреки че притежава повече от 60% от световните петролни запаси, и по

ирония на съдбата дължи своето богатство на изкопаемите горива, Средният

Изток, и по-конкретно Обединените Арабски емирства, агресивно търсят

алтернативни енергийни източници и активно разработват устойчива

индустрия на гостоприемството със смесена употреба на източници на енергия

и осъществяват различни проекти в тази насока. Въпреки че движението за

устойчивост се намира в началото на своето развитие в региона, подобно на

много съоръжения, построени в Средния Изток, наскоро осъществени проекти

представляват мегапостройки, интегриращи напреднали технологии и ултра

модерен дизайн. В голяма степен подкрепян от обществени и частни фирми

регионът преживява значителен напредък към устойчиво развитие с

преобладаване на опазване и разработване на алтернативни енергийни ресурси,

захранващи големи организации и градове, малки луксозни хотели, както и

основните икономични места за настаняване.

Пионерът в екотуризма в Австралия е комплексът Kingfisher Bay Resort,

разположен на остров Фрейзър, вписан в списъка на Световното наследство.

Курортът, отворил врати през 1992 г. е разработен по най-високия екологичен

дизайн и по устойчиви стандарти. Планиран и конструиран е след подробно

проучване на обкръжаващата околна среда и на база на предполагаеми ефекти

върху природата. Сградите, внимателно изградени около дърветата, са с

архитектура, която е енергийно ефективна, при това са само двуетажни, за да се

запази природната хармония.

Курортът Turtle Island Resort във Фиджи представлява друг пример за

ранен екоблагоприятен комплекс. Той ограничава броя на посетителите си само

20

до 14 двойки по едно и също време, с цел намаляване на екологичното

въздействие върху местната екосистема. Освен това, курортът е помогнал за

възстановяването на природното разнообразие на острова чрез залесяване на

500 000 естествени дръвчета и поддържане на органична ферма с площ 4 акра,

която снабдява острова с плодове и зеленчуци.

Да бъдеш „зелен“, се превърна в модна тенденция, която кара милиони

потребители да се стремят към по-екологосъобразен живот. Това

благоприятства разработването на хотелиерска верига „Зелени хотели”и

сертифициране и екомаркировки. Зеленото движение доведе до създаване на

нови маркетингови подходи за спечелване на по-голям зелен пазарен дял. Някои

от нещата, които потребителите разбират под „зелени”, са пътуване,

природосъобразни хотели, интериорен дизайн, зелени сгради и хибридни коли.

Тази тенденция е изключително разпространена в хотелиерството напоследък –

все повече хотели стават зелени и предлагат ековарианти на обслужване и

настаняване. При бързо увеличаващите се брандове и видовете хотели, да

бъдеш „зелен” е начинът да привлечеш вниманието към себе си в днешно

време.

Екомаркирането и зеленото обозначаване се появяват през 80-те години на

ХХ век, за да помогнат на хората да вземат по-екологични решения за покупки.

Зеленото обозначаване е средство, което помага на потребителите да направят

един по-добър информационен избор.

Екознаците може да означават, че съставките на един продукт са

„естествени“ и не включват химикали; че машината (съоръжението) е

енергийно ефикасно; че един продукт е органичен; че никакви отрови,

химикали, стимуланти или консерванти не са използвани при отглеждането на

растенията и животните; че е биоразграждащ се; че животните са отглеждани в

добри условия и са били през повечето време на свобода; че са използвани

устойчиви методи в растежа и контрола на горските площи, или че са

използвани екологични подходи и грижа за околната среда в строителството и

управлението на един бизнес.

21

Бързото разпространение на продуктите с екомаркировки, едновременно с

това, служейки като маркетингово средство, доведе до развиването на програми

за стандартизиране на еко- или зелени маркировки от правителствата на

различни държави, заедно с представителствата на потребителските групи и

индустрии.

Хотелиерството не произвежда и не отглежда нищо и тогава защо един

хотел би се нуждал от „зелен етикет“? Секторът на настаняването е един голям

консуматор на ресурси и продукти. Консумацията включва земя, строителни

материали (например боя, дърво, килими и др.), инсталации и обзавеждане,

почистващи средства, храна и оборудване (климатици, компютри, асансьори,

фурни и др.). След това идва и ежедневната консумация на вода и

електричество. Хотелите са отворени 24 часа на денонощие, седем дни в

седмицата, година след година, като използват и електричество всеки ден за

общите дейности, както и за почистване и за обслужване на гостите си. С това

мащабно текущо потребление на продукти и ресурси се налага да се

предприемат екологични действия за опазване на околната среда и за запазване

на ресурсите за бъдещите поколения.

За целите на дисертационния труд са разгледани системи и стандарти за

управление на околната среда. В хотелиерската индустрия съществуват няколко

доброволни регионални, национални и международни програми за

екомаркиране. Някои от тези програми са верифицирани (т.е. удостоверено е

истинското състояние чрез издаване на свидетелство), а други действат на

принципа на добрата репутация, без никакви удостоверения. Някои от

сертификатните програми, включват:

� международни стандарти на местата за настаняване, които са по

сертификат (такъв е стандартът ISO);

� сертификатни програми на местата за настаняване (американският знак

Green Seal – Зелен печат – и датският Green Key – Зелен ключ);

� сертифициране на строителството (LEED – Ръководство за опазване на

околната среда и енергията на Американския съвет за зелено

22

строителство).

Приложението на ISO 14 001 в туризма е свързано с политиката за

устойчив и отговорен туризъм на локално и национално ниво. Други

сертификати се разработват по линия на Световната организация на туризма,

Конвенцията за биологичното разнообразие и Общото споразумение за

търговия в сектора на услугите. Съществуват и частни схеми, които се въвеждат

от международни хотелиерски вериги за осигуряване на еднакво по качество

обслужване в рамките на веригата във всички точки по света.

За различните типове организации в сферата на туризма са приложими

различни спецификации: за плажни съоръжения и яхт пристанища и яхти – Blue

Flag Campaigh; за хотели – ECOTEL Certification; за къмпинги – Eco-Picto; за

туроператори, хотели и туристически дестинации – Green Globe Certification; за

природни туристически местности – PAN Park Initiative и др. Всички те са

съобразени с Етичния кодекс на Световната организация на туризма и съдържат

насоки за етичен туристически бизнес. Спецификациите включват и указания за

опазване на околната среда, намаляване потреблението на изчерпаеми природни

ресурси, намаляване на количеството на отпадъците, запазване на

биоразнообразието и екоравновесието в туристическите обекти и дестинации.

Въвеждането на Система за управление на околната среда спрямо

изискванията на ISO 14 001 позволява на туристическите комплекси да

контролират неблагоприятното въздействие върху следните аспекти на околната

среда, които влияят върху предпочитанията на клиентите:

� Чистота на въздуха – подобряване на неговото качество в рамките на

съответния туристически обект;

� Замърсяване на околната среда, причинено от транспорта –

предоставяне на екологично чист транспорт;

� Намаляване на шума;

� Вода – намаляване на консумацията на вода и подобряване на

нейното качество чрез контролиране изпускането на замърсена вода в

природни водоизточници;

23

� Намаляване на количеството отпадъци чрез рециклиране;

� Електричество – намаляване на прекомерната консумация на

електрическа енергия;

� Потенциално опасни субстанции – използване на почистващи и

перилни препарати, които замърсяват по-малко околната среда и др.

Екомаркировките в България също са обект на изследователски интерес в

настоящия дисертационен труд. У нас, една от възможностите за получаване на

екознак за хотели предлага Националната схема за екомаркировка. Българският

знак представлява стилизирано листо, чиято дръжка очертава малката

ръкописна буква „е“. Конкретните специфични изисквания са определени в

заповед на министъра на околната среда и водите5. Те са идентични на

изискванията за присъждане на знака за екомаркировка на Европейския съюз,

определени с Решение 2003/273/ЕС.

Една вече известна марка в Европа сертифицира туристически обекти и

работи за опазване на околната среда. Това е марката на фондация „Pan Parks”.

Тя е неправителствена организация, която се грижи за опазването на най-

значимите обекти от дивата природа на стария континент. „Pan Parks”

предоставя своята запазена марка и лого на местните си членове и ги подпомага

при финансирането на рекламната дейност и представянето на местната култура

и традиции пред международни клиенти. Създадена е от Световния фонд за

дивата природа (World Wild Fund – WWF). Тази мрежа от защитени територии в

Европа е с най-високи стандарти в управлението на природата и туризма.

Парковете от мрежата „Pan Parks” имат право на знака на WWF – симпатичната

панда. У нас има 10 природни обекта в Национален парк „Централен Балкан“ и

4 обекта от Национален парк „Рила“, които носят този знак.

Разгледани са въпросите за бизнес отговорността към околната среда в

хотелиерската индустрия и нормативната уредба на въздействието на

хотелиерската дейност върху околната среда. Загрижеността за качеството на

околната среда в световен мащаб се изразява чрез международни споразумения,

5 http://moev.government.bg

24

които се трансформират в национални и местни инициативи като:

законодателни наредби (лицензи); браншови инициативи (акредитиращи

схеми); корпоративни програми и доброволни системи за управление на

околната среда. Въпреки припокриването им, тенденцията е към създаване на

законодателство, което да влияе върху средата. Индустриите, които имат

относително малко или локално влияние върху околната среда, са

характеризирани от саморегулиращи се механизми, т.е. екологичното

(„зеленото”) законодателство е насочено към индустриите, генериращи

отпадъци, докато индустриите в сферата на услугите се характеризират със

саморегулация6.

Туризмът като индустрия, изискваща земя, е обект на правни

инструменти, засягащи поземлено регулиране, урбанистични планове,

включително планове за управление на околната среда и целево регулиращите

инструменти за зоново планиране. Като индустрия на услугите той трудно се

обхваща от екологичното законодателство. Съществуващите инструменти за

управление на оперативните влияния са относително неприложими за вредните

и натрупващи се въздействия, тъй като са разработени за използване на земята и

контрол на замърсяването, а не за множеството интереси и относително

малките смущения върху поддържащите екосистеми.

Обобщавайки теоретичните въпроси на екологичната оценка, можем да

направим няколко основни извода. В резултат на интензивната човешка

дейност, изхвърлянето на огромни количества промишлени отпадъци, вредни

замърсители, отрови от стопанската и битовата дейност в природата, и

глобалното затопляне, са причините, поради които способностите на

природната среда да се самоочиства и възстановява, са почти изчерпани.

В резултат на глобалното затопляне се увеличава броят и силата на

природните бедствия, водещи до огромни загуби в световната икономика, като

най-потърпевша е туристическата индустрия, която зависи почти на 100% от

природните ресурси, и колкото по-качествени са те, толкова по-добре се развива

6 Тончева, Т. Въздействие на хотелиерската дейност върху околната среда, Авангард Прима, С., 2008, с.41

25

отрасъла и обратно. Сериозно застрашен е зимният туризъм, както и туризмът в

морските центрове, поради високите температури и отлива на туристи. Това

води до промени в туристическото търсене и предлагане, смяна на посоките и

моделите в туризма.

Бързото развитие на туристическата индустрия оказва отрицателно

въздействие върху околната среда, най-вече чрез замърсяването на въздуха,

водите и почвите, изменения на съществуващите екосистеми, произтичащи от

унищожаването на флората и фауната.

Безплановото и хаотично разрастване на туристическите комплекси по

отношение на свръхзастрояването им с хотели води и до повишено използване

на местни строителни материали, които по своята класификация са изчерпаеми

и невъзобновими. Например, ползването на камъни, чакъл и пясък от реките,

морето и кариерите за инертни материали. Това също води до промени в

екосистемите.

Освен вреди, обаче, хотелиерската дейност носи и ползи за околната

среда, изразяващи се в:

- икономическа изгода и запазване на ресурси, които при другите

индустрии нямат определена стойност за местното население и представляват

по-скоро разход, отколкото полза;

- естествено опазване на първичните и създадените от човека ресурси за

развитието на туристическата индустрия, поради тяхното многогодишно

използване за генериране на икономически резултати от приходите, които

посетителите на една дестинация оставят (например посещението от туристите

на хотела на културни забележителности, природни паркове, музеи и др., и

заплащането на такси за това, дава възможност тези забележителности да бъдат

поддържани и съхранявани);

- възможности на всеки бизнес от туристическата индустрия за директно

комуникиране с посетителите на дестинацията по отношение качествата на

природната и околната среда, и по този начин подпомагане създаването на нова

отговорна към околната среда генерация от хора;

26

- реконструкция и развитие на околна и културна среда и влошени

качества от развитието на другите индустрии, или практическото й

неизползване с цел предлагане за туристически посещения;

- развитие на нови по-благоприятни икономически дейности за местното

население, свързани с бизнес дейностите на туристическата индустрия –

земеделие, винарство, производство на екопродукти, риболов, различни

допълнителни услуги, търговия със сувенири, местни занаяти и т.н. Като краен

резултат се наблюдава подобряване на жизнения стандарт на населението в

приемащата дестинация, тъй като се създават нови работни места;

-поощряване развитието на нови технологии при третиране на

отпадъците, използване на вода и енергия, вредни емисии, в съответствие с

изискванията на стандартите за качество.

27

ВТОРА ГЛАВА

МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ОЦЕНКА НА

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХОТЕЛИЕРСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ОКОЛНАТА

СРЕДА

Във втора глава са предложени критерии и показатели за екологична

оценка на хотелиерската дейност, обособен е методическият инструментариум

за екологична оценка и анализ на въздействието на хотелиерската дейност и е

приложена методика за анализ и оценка на въздействието на хотелиерската

дейност върху околната среда, която е допълнена със специфични критерии за

екологичност.

За анализ и оценка на въздействието на хотелиерската дейност са

определени задължителни критерии за екологичност и съответстващите им

единични показатели. Проблемът за екологията при хотелиерските услуги е

обект на внимание от много организации – и хотелиерски и екологични. Най-

яркият пример за подобно отношение към тези симбиозни проблеми е

Европейският съюз и неговата схема за екологична маркировка, която е част от

подхода на интегрираната продуктова политика. Основен принцип на този

екосертификата „Европейско цветв” е да бъдат отличавани само продукти и

услуги, чието производство и потребление имат ограничено негативно

въздействие върху околната среда.

Въвеждането на екоетикета дава изключително много предимства на

хотелите, които го притежават. На първо място, тази марка показва високото

качество на предлаганите услуги в него, както и че той е екологично

отговорен. Друго предимство от притежанието на „Европейското цвете“ са

намалените разходи. За да се получи този екоетикет даденият хотел трябва да

изпълни определени строги критерии. Тяхното изпълнение води до намаляване

на потреблението на енергия и вода, което пък, от своя страна, намалява

разходите на туристическата организация.

28

С получаването на европейската екомаркировка, хотелът отговаря на

високите очаквания на туриста. В лицето на този знак те разпознават така

нареченото „плюс качество“. Също така, наличието на този етикет показва на

клиентите, че всичко в хотела е направено с грижа за здравето им, тъй като

екологичният ангажимент, поет с приемането на екомаркировката означава

използване на естествени строителни материали; здравословно хранене;

здравословна околна среда за гостите и служителите; използване на екологично

по-безвредни химически вещества. Едно от най-съществените предимства от

притежанието на „Европейското цвете“ е общоевропейската маркетингова

схема.

Всеки предприемач в туризма, от най-големия хотел, до най-малката

агентска фирма, може да кандидатства за европейски екоетикет. Но преди това

трябва да покрие система от стандарти, свързани със защита на околната

среда. Изискванията се делят на задължителни (37 на брой) и критерии по

избор (47), или общо 84 критерия.

Хотелът трябва да отговаря на критериите не само що се отнася до

дейността по настаняване – преди и след самото настаняване. С покриването на

тези критерии се цели намаляване на основните последици върху околната

среда от трите фази на живот на услугата – покупка, доставяне, „отпадъци”. По-

конкретно, целите на екологичните критерии са:

1. Намаляване на потреблението на енергия.

2. Намаляване на потреблението на вода.

3. Намаляване образуването на отпадъците от дейността на хотела.

4. Насърчаване използването на възобновяеми ресурси и на вещества,

които са по-малко опасни за околната среда.

5. Подпомагане диалога с кадрите и обучението им, свързани с

околната среда.

Както вече беше посочено по-горе, задължителните критерии, които

трябва да се покрият, за да получи мястото за настаняване Общностния етикет,

са 37, като са разделени в няколко основни групи.

29

Първата група критерии се отнася за енергията. Едно от основните

изисквания, което трябва да бъде покрито от мястото за настаняване,

кандидатстващо за екоетикета, се отнася за потреблението на енергия от

възобновими източници. Според Наредба 2001/77 на Европейския парламент,

най-малко 22% от електроенергията, използвана в хотела или мотела, трябва

да е от възобновими ресурси. Според вече цитираната Наредба, като

възобновими енергийни ресурси се приемат неизкопаемите източници:

слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия, освен това и отпадните

топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т.ч. биогаз, и

енергията от индустриални и битови отпадъци. Същият стандарт се прилага и

когато става въпрос за енергията, използвана за отопление на мястото за

настаняване и загряването на вода, предназначени за хигиенни цели.

В решението на Европейската комисия от 14.04.2003 г., в което се

посочват стандартите, които трябва да се покрият от туристическото място за

настаняване, за да получи екоетикета „Европейско цвете“, е обърнато внимание

и на самостоятелните отоплителни системи. В случай, че хотелът има такава,

за отоплението не трябва да се използват въглища, или тежки масла, чието

процентно съдържание на сяра да не е по-голямо от 0,2%.

Друг задължителен стандарт от първа група, се отнася за ефективността

на котлите. Ефективността на един нов котел (топлинен генератор), закупен по

време на валидността на екоетикета е поне 90%, измерена според изискванията

за ефективност на новите бойлери за топла вода с течно или газово гориво.

Според Директива 92/41/EO енергийната ефективност, изразена в % се

определя като съотношение между топлинната мощност, предавана на

водата в котлите и произведението от нетната стойност на

топлотворността (т.е. производството на топлина), от постоянно налягане

на горивото и потреблението му, изразено като количество гориво за единица

време.

За да може туристическото място за настаняване да придобие

европейската екомаркировка трябва да бъде спазен и показателят, който се

30

отнася за въздушните климатизационни системи. Всички въздушни

климатизатори, закупени по време на валидността на екоетикета трябва да имат

енергийна ефективност, най-малкото клас Б, или по-висок. Този показател

обаче не се прилага към въздушните климатизатори, които могат да ползват

други източници на енергия, или работят на принципите „въздух – вода“ и

„вода – вода“, или са климатизатори с хладилна мощност, по-голяма от 12 kW.

За въздушните климатизатори е предвиден още един показател, който е свързан

със системата на изключването им. Показателят гласи, че ако отоплението

и/или въздушният климатизатор не се изключват автоматично, когато

прозорците са отворени, следва да се осигури леснодостъпна информация,

която да напомня на гостите да затворят прозореца (прозорците), когато е

включено отоплението или въздушният климатизатор.

Важни показатели, които са задължителни за покриване в тази първа

група стандарти, се отнасят за осветлението, и по-конкретно за енергийната

ефективност на лампите за осветление и за изключването на същото. В

Решението на Европейския парламент е записано, че ако няма налична система

за автоматично изключване на осветлението в стаята, което е препоръчително,

то трябва да се осигури леснодостъпна за гостите информация, подканяща ги да

изключат осветлението, когато напускат стаята. Относно енергийната

ефективност на лампите за осветление, в Решението са записани две условия.

Първото от тях гласи, че в рамките на една година от подаването на

заявлението за присъждане на екоетикета, най-малко 60% от всички лампи за

осветление в мястото за нощуване на туристи, следва да имат енергийна

ефективност клас А, според изискванията, записани в Директива, отнасяща се

за енергийното етикетиране на домакинските лампи за осветление. Другото

условие в този критерий се отнася за лампите, които при нормална

експлоатация са включени повече от 5 часа в денонощието. Според критерия,

80% от тези лампи трябва да са с енергийна ефективност клас А (лампи,

както и други електроуреди от този клас изразходват най-малко енергия).

31

Към задължителните критерии в групата за енергията трябва да се

прибавят и изискванията относно топлоизолацията и звукоизолацията на

прозорците, както и изискването сауните в мястото за настаняване да имат

таймери за автоматично управление на времето за престой в тях.

Втората група критерии, които трябва да бъдат покрити, за да се получи

европейската екомаркировка се отнася до потреблението на вода.

Първият показател от тази група визира водоизточника. Той се отнася

само за онези места за нощувка, които не получават вода от водопровод.

Ръководството на всяко такова заведение за подслон трябва да декларира пред

съответната басейнова дирекция готовността си да се превключи към друг

водоизточник (например водопровод, повърхностен воден обект), ако

проучванията, свързани с плана за управление на водния басейн, дават

доказателства за значително въздействие върху околната среда като резултат на

ползването на вода от сегашните водоизточници.

Други задължителни показатели в тази група се отнасят за разхода на

вода от крановете и душовете, както и за ограничаване на потреблението на

водата в баните и тоалетните. Относно разхода на вода от крановете и

душовете, работната група съставила стандарта е определила, че той не трябва

да надвишава 12 л/мин. Също според експертите ограничаването на

потреблението на вода в баните и тоалетните, би могло да бъде подпомогнато,

като в санитарните помещения се постави подходяща информация за начините,

по които този критерий може да бъде изпълнен.

Изискванията за смяна на хавлиените кърпи и чаршафите е също

важен стандарт, на който трябва да се обърне специално внимание. Гостите

следва да бъдат информирани за политиката по околната среда на мястото за

нощувка на туристи, съгласно която чаршафите и кърпите се сменят, или при

тяхно поискване, или по подразбиране един път на седмица за по-ниските

категории настаняване, и два пъти седмично за по-високите категории

настаняване.

32

В групата показатели, отнасящи се за използването на водата са посочени

и стандарти за кошчетата за отпадъци в тоалетните, за течовете,

напояването на растенията и градините и дори за писоарите. Според

изискванията, във всяка тоалетна следва да има подходящо кошче за

отпадъци, и гостите следва да бъдат подканяни да използват кошчето за

тях, вместо тоалетната чиния. Критерият, отнасящ се за течовете изисква

всеки един от персонала да може да забелязва теч и при необходимост да

предприеме съответните действия за отстраняването му.

Относно показателя за напояването на градините, то трябва да се

извършва преди слънцето да се издигне високо, или след залез. В Решението на

Европейската комисия е предвидено и изискване относно писоарите. Съгласно

него, съоръженията за почистване на писоарите, автоматични или ръчни, не

следва да почистват едновременно повече от пет писоара.

Във втората група показатели, е обърнато сериозно внимание на

пречистването и управлението на отпадъчните води. В случай, че не е

възможно свързване с местна пречиствателна станция за отпадъчни води,

мястото за нощувка на туристи следва да има собствена система за

пречистване, която да отговаря на изискванията на съответното местно,

национално или европейско законодателство.

Следващата група критерии се отнася за дезинфектантите и

детергентите. Според критериите дезинфектантите трябва да се използват

само когато е необходимо, за да се спазват правните хигиенни изисквания.

Персоналът трябва да бъде обучен да не използва детергенти и дезинфектанти в

количества, по-големи от посочените на опаковката им, или по друг подходящ

начин препоръчвани количества.

Друга голяма група показатели с особено важно значение както за

околната среда и така за самото място за настаняване, се отнася за отпадъците.

На първо място, трябва да се осигурят подходящи контейнери, които да

позволят на гостите, или персонала да хвърлят или събират разделно

отпадъците, което ще направи възможно впоследствие по-лесното им

33

третиране. В случай, че местните власти не предлагат разделно събиране и

третиране, мястото за нощувка на туристи следва да ги информира писмено за

своята готовност да разделя отпадъците и да изрази своята загриженост

относно липсата на разделно събиране и обезвреждане. Също така е

необходимо да се обърне голямо внимание на опасните отпадъци, като тонери,

мастила, хладилни уреди, батерии, лекарствени средства и др. Ако местните

власти не осигуряват разделно събиране и последващо третиране на опасните

отпадъци, заявителят следва всяка година да предоставя писмена информация

от местните власти, че на съответната територия не съществува система за

третиране на опасните отпадъци.

Туристическото място за настаняване е необходимо да покрие и

показател, отнасящ се за транспортирането на отпадъците. В случай, че

органите, отговорни за управлението на отпадъците на съответната

територия, не са организирали транспортирането на отпадъците от

мястото за нощувка на туристи, или от близки до него места, заявителят

следва да осигури транспортирането на отпадъците си до подходящо място,

като сведе транспортирането до възможния минимум. В Решението на

Европейската комисия от 14.04.2003 г. относно екологичните критерии за

присъждане на екоетикет за услугата нощувка, е посочен критерий и за

продуктите за еднократна употреба. Според този критерий в стаите и

ресторантите не трябва да се използва нито един от следните продукти за

еднократна употреба: тоалетни артикули „една порция“, или „за едно

използване“ (като шампоани, сапуни, шапки за душ и др.); чаши, чинии,

прибори за хранене.

Последните две групи от задължителните критерии са озаглавени „други

услуги” и „общо управление”. Критериите, които са включени в групата

„други услуги” се отнасят за забраната за пушене – във всяко общо помещение

следва да има обособено място за непушачи. Друг критерии от групата „други

услуги” се отнася за обществения транспорт. Той гласи следното:

„информацията за това, как да достигнат с обществен транспорт до

34

мястото за нощувка на туристи и до други местни забележителности, следва

да е лесно достъпна за гостите и за персонала. Където няма подходящ

обществен транспорт, следва също да бъде предоставена информация за

всички предпочитани от гледна точка на околната среда средства за

транспорт”.

Другата посочена група „общо управление“ включва по-голям брой

критерии. Те са следните:

� Обща поддръжка и обслужване. Всички съоръжения, използвани

при предоставяне на услугата, следва да са обслужвани и поддържани в

съответствие с изискванията на нормативната уредба и с други изисквания,

ако е необходимо, като работата се извършва само от квалифициран

персонал. За съоръжения или технически средства, включени в други

изисквания, управителят на мястото за нощувка следва да има писмени

декларации от техническите лица относно периодичността, с която се

проверява съответствието с нормативните изисквания.

� Поддръжка и обслужване на котлите. Поддържането и

обслужването на котлите следва да се осъществява от подходящо

квалифициран персонал поне един път годишно, или по-често, ако това се

изисква от нормативен документ или от конкретните нужди, спазвайки

български и европейски стандарти, където са приложими, или съгласно

инструкциите на производителя. Също така, веднъж годишно се прави

тестване дали се постига степен на ефективност, дефинирана от Директива

92/42/ЕИО, или от националното законодателство, или от показателите на

производителя и дали емисиите са в законните граници. Ако резултатите от

тестовете покажат, че посочените условия не са изпълнени, следва да се

предприемат незабавно коригиращи действия.

� Определяне на политика и програма за действие.

Ръководството следва да има определена политика по околната среда и

следва да напише ясна декларация относно политиката си по околната среда и

точна програма за действие, за да осигури прилагането на политиката по

35

околната среда. Програмата за действие следва да определя цели за

резултатността спрямо околната среда по отношение на енергията, водата,

химикалите и отпадъците. Целите следва да се преразглеждат периодично, на

две години, отчитайки изискванията по избор. Следва да се определи лицето,

което следва да изпълнява дейността на отговорник по околната среда на

мястото за нощувка, и лицето, което е отговорно за предприемане на

необходимите действия и за постигане на целите. Следва да са включени и да се

отчитат препоръките и оплакванията на гостите.

� Обучение на персонала. За осигуряване прилагането на мерките,

свързани с околната среда, и за засилване осъзнаването на ползата от

поведението, щадящо околната среда, ръководството на мястото за нощувка

на туристи следва да осигури информация и обучение на персонала,

включително писмени процедури или ръководства. На новопостъпилия

персонал следва да бъде осигурено подходящо обучение в рамките на четири

седмици от започване на работа, а за целия персонал – поне един път годишно.

� Информация за гостите. Мястото за нощувка на туристи

предоставя информация на гостите, включително и на участниците в

конференции, за своята политика по отношение на околната среда, за

предприетите действия и за екоетикета на ЕС. Информацията следва да бъде

предоставяна активно на гостите при регистрацията, а информационните

материали, подканващи гостите да подкрепят целите по околната среда, следва

да бъдат добре видими за гостите, особено в техните стаи.

� Данни за потреблението на енергия и вода. Мястото за

настаняване следва да има процедури за събиране, преглед и контрол на

данните за общото потребление на енергия (kWh), за потреблението на

електроенергия (kWh), за енергията, използвана за отопление (kWh) и за

потреблението на вода (литри). Данните се събират едновременно с всяка

получена сметка за потребление, или най-малко един път на три месеца и

следва да бъдат изразени като потребление за осъществена нощувка и за

квадратен метър застроена площ. Мястото за нощувка следва да докладва тези

36

резултати всяка година на компетентния орган, който е оценявал заявлението за

кандидатстване за екоетикета.

� Събиране на други данни. Мястото за нощувка на туристи

следва да има процедури за събиране, преглед и контрол на данни за

потреблението на химикали (грамове сухо вещество) и за количествата

образувани отпадъци (литри или килограми несортирани отпадъци). Данните

следва да се събират най-малко на всеки шест месеца и също така следва да

бъдат изразени като потребление или образуване за една нощувка, или за

квадратен метър застроена площ.

Изброените критерии могат да не бъдат изпълнявани, в случай, че

туристическото място за настаняване разполага вече със сертификат ISO 14001,

или е регистрирано по EMAS, тъй като се приема, че тези критерии вече са

били покрити.

Както беше споменато по-горе, освен задължителните критерии има и

определен брой стандарти по избор, от които е необходимо да бъдат изпълнени

само някои. Всеки от тези стандарти носи точки на туристическото място за

настаняване, желаещо да получи европейската екомаркировка. Общият брой

набрани точки за изпълнените изисквания следва да бъде най-малко 16,5. Този

брой точки може да бъде увеличен с по една точка, ако в мястото за

настаняване са налице следните три услуги:

1. Услуги, свързани с изхранването.

2. Услуги, предлагани на спортните съоръжения – фитнес, сауна,

басейн и др.

3. Зелени площи – паркове и градини, до които гостите имат достъп.

Критериите с по-голяма значимост от категорията „желателни” са

групирани по същия начин, както и задължителните: за вода, за опасни

химикали, отпадъци, други услуги и общо управление. Някои от критериите по

избор са сходни със задължителните, като разликата между тях е единствено в

това, че някои уреди могат да бъдат от по-висок клас на ефективност, отколкото

е задължителният минимум и това предимство се поощрява с определен брой

37

точки (такъв е случаят с климатизаторите, за които е задължително да са с

енергийна ефективност клас Б, но ако тя е от по-високия клас А, това се

стимулира допълнително). Поради тази причина по-долу ще посочим само по-

важните пожелателни критерии.

Сред критериите по избор в групата, отнасяща се за потреблението на

енергия, се отличават следните стандарти, представени в следващата таблица.

Табл. 1

Критерии за потребление на енергията

Критерии за потребление на

енергията Описание

Производство на

електрическа енергия

от слънчева светлина,

или от вятър

Средството за подслон или мястото за настаняване следва да разполага със система за производство на електроенергия от слънчева светлина, или от енергията на вятъра, която да осигурява най-малко 20% от общото годишно потребление на електроенергия.

Отопление от

възобновяеми

енергийни източници

Поне 50% от общата енергия, използвана за отопление, или на стаите, или на горещата битова вода да се получава от възобновяеми енергийни източници.

Енергийна

ефективност на

котлите и емисии на

Nox от котлите.

Бойлерът в мястото за настаняване следва да бъде четиризвезден, съгласно Директива 92/42/EO. Също така, емисиите на Nox от котлите трябва да бъдат по-малко от 70 mg NO/kWh.

Комбинирано

отопление и

електроенергия

Цялата електроенергия и топлина в мястото за нощувка се осигурява от инсталация за комбинирано производство на електрическа енергия и топлина.

Централно отопление

и термопомпа

Експертите са определили, че ако топлинната енергия в мястото за нощувка се осигурява от централно отопление, то заявителят ще получи 1 допълнителна точка, а ако топлината и климатизацията се осигуряват от термопомпа, към броя точки ще бъдат прибавени още 1,5 точки.

Регенериране на

топлина

Мястото за нощувка разполага със система за регенериране на топлината за 1 точка, или за 2 точки от следните категории: хладилни уреди, въздушни климатизатори, перални машини, миялни машини, басейни, използвана за хигиенни цели вода.

Терморегулация Температурата във всяка стая се регулира индивидуално,

което носи бонус още 1 точка.

Изолация на вече

построени сгради

Мястото за настаняване ще получи допълнително точки, ако топлоизолацията на сградата е над минималните изисквания. Също така допълнителен бонус се получава, и

38

ако самата сграда е построена в съответствие с принципите на биоклиматичната архитектура.

Въздушни

климатизатори

Допълнителен бонус може да се получи и ако въздушните климатизатори имат енергийна ефективност от по-голям клас от задължителния Б, т.е., те са с енергийна ефективност клас А. Допълнителен бонус се получава и тогава, когато климатиците са снабдени с автоматизирана система за изключване.

Енергийна

ефективност и

разполагане на

хладилни уреди

Всички домакински хладилници следва да са с ефективност клас А, а всички хладилни минибарове следва да съответстват най-малко на енергийна ефективност клас С. Също така всички кухненски хладилници следва да бъдат разположени и регулирани според принципите за енергоспестяване.

Енергийна

ефективност на

миялните и пералните

машин.

Всички миялни и перални машини следва да са с енергийна ефективност клас А.

Офис оборудване

Поне 80% от офис оборудването (компютри, монитори, факсове, принтери, скенери, копирни машини) трябва да отговарят на изискванията за енергийна звезда, съгласно Регламент № 2422/2001 на Европейския парламент.

Автоматично

изключване на

вътрешното и

външното осветление

Най-малко в 80% от стаите следва да са инсталирани автоматични системи, които да изключват електрическото осветление при излизане на гостите от тях.

Втората група критерии по избор, която ще разгледаме се отнася за

потреблението на водата. Критериите са представени в следващата таблица.

Табл. 2

Критерии за потребление на водата

Критерии за потребление на водата

Описание

Използване на

дъждовна и на

рециклирана вода.

Дъждовната и рециклираната вода се събират и се използват като вода за хигиенни цели (не като питейна вода!).

Консумация на вода

от тоалетните

Поне 80% от тоалетните трябва да изразходват 6 литра, или по-малко, за едно пускане на казанчето.

Консумация на вода

от миялните машини

Консумацията на вода от миялните машини трябва да е по-малко, или равно на прага, определен със следното уравнение:

W< (0,625 ЧS) + 9,25 където W(измерено) е измереното потребление на вода от

39

миялните машини в литри за напълно завършен цикъл и S е броят стандартни места за съдове в миялната машина.

Потребление на вода

от пералните машини

Пералната машина, използвана от мястото за нощувка на туристи, или в обслужващите ги обществени перални е необходимо да използва не повече от 12 литра вода на килограм пране.

Температура и

разход на вода от

водопроводната

инсталация

Най-малко 80% от използваната санитарна арматура трябва да позволява точно и бързо регулиране на температурата и разхода на водата.

Таймери за

санитарна арматура.

Санитарните арматури в кухните и извън помещенията следва да разполагат със система, която автоматично да спира течащата вода след определено време, или ако тя не се ползва.

За да придобият допълнителен брой точки, местата за настаняване,

желаещи да получат „Европейското цвете“, символът на екомаркировката, е

необходимо да покриват някои от следните критерии по избор в групата на

опасните химикали. Те могат да бъдат видяни на следващата таблица.

Табл. 3

Критерии за опасни химикали

Критерии за опасни химикали

Описание

Детергенти

Най-малко 80% от препаратите за ръчно измиване на съдове, за миене на съдове в миялни машини; за пране и/или почистващи препарати за обща употреба, използвани в мястото за нощувка, следва да имат присъден екоетикет на Европейската общност, или други национални или регионални екоетикети ISO 14001.

Бои и лакове за

употреба на закрито

За най-малко 50% от боядисаната площ на вътрешните помещения в мястото за нощувка на туристи следва да се използват бои и лакове, които да имат екоетикет на Общността, или други национални или регионални екоетикети ISO 14001.

Дозиране на

дезинфектанти за

плувните басейни

Плувните басейни следва да имат автоматична дозираща система, която постига искания хигиенен ефект с използване на минимално количество дезинфектант.

Механично

почистване

Мястото за нощувка следва да има подробни процедури за почистване без използване на химически препарати, както например използването на продукти от микровлакна, на други почистващи материали без използване на химически препарати, или на дейности със сходен ефект.

40

Поддържане на

зелените площи по

природосъобразен

начин

Зелените площи се поддържат или без използването на каквито и да било пестициди, или съгласно принципите на органичното земеделие.

Към пожелателните критерии има и такива, които допълват изискванията

за задължителното разделно събиране на отпадъците, като същевременно ще

помогнат и за по-доброто им управление. В новите критерии са засегнати

проблемите с компостирането на различните видове органични отпадъци; с

обезвреждането на употребяваните мазнини, за което трябва да има

инсталирани мазниноуловители и мазнините, използвани за пържене да се

обезвреждат по подходящ начин; както и с металните опаковки за еднократна

употреба. С оглед на това, че в местата за настаняване често се сменя

мебелировката, в разглежданата група критерии по избор е обърнато внимание

и на употребяваните мебели и текстилни изделия. Съгласно критерия е

препоръчително тези материали да бъдат продавани, давани за благотворителни

цели, или на други организации, които събират и разпространяват подобни

стоки.

В следващата група критерии по избор се причисляват разнородни

стандарти, чието спазване от една страна води до минимизиране на

последиците за околната среда от хотелиерската дейност, а от друга носи бонус

точки за самия хотел в процедурата по придобиване на европейския екоетикет.

Тези критерии са следните:

� Предоставяне на гостите на информационни и образователни

материали за околната среда, за мерките за опазване на местното биологично

разнообразие, на ландшафта и природата.

� Най-малко 50% от стаите трябва да са за непушачи.

� Осигуряване на велосипеди за гостите, като алтернативно превозно

средство.

� Предлагане на поне една от напитките – бира, вода, безалкохолни

напитки, в бутилки за многократна употреба.

41

� Поне 50% от използваната тоалетна хартия и/или канцеларска

хартия трябва да са получили екоетикет на Общността, или други национални

или регионални екоетикети ISO 14001.

� Най-малко 10% от дадена група стоки за дълготрайна употреба

(като покривала за легла, хавлиени кърпи, покривки за маси, компютри,

портативни компютри, телевизори, матраци за легла, мебели, перални машини,

миялни машини, хладилници, прахосмукачки, твърди подови покрития, лампи

за осветление и др.), намиращи се в мястото за нощувка следва да притежават

екоетикет на Общността, или други национални или регионални екоетикети

ISO 14001.

� Предлагане на храна, произведена по биологичен начин и на

хранителни продукти, местно производство.

� Работа с доставчици, сертифицирани по ISO 14001, или

регистрирани в EMAS.

� Инсталация за допълнителни електромери и водомери, които да

позволяват събирането на данни за потреблението от отделни дейности или

съоръжения.

Допълнителни точки за мястото за настаняване се предвиждат и при

наличието на разработени въпросници за гостите, в които те могат да изразят

мнението си относно действията на хотела, мотела или къмпинга за опазване на

околната среда.

Въпреки, че на пръв поглед многобройните критерии са тежки, те са

реално постижими. Доказателство за това е големият брой хотели, мотели и

къмпинги, които притежават Общностната екомаркировка. Първият хотел,

получил екоетикет, се намира на остров Родос, Гърция (Sunwing Resort

Kallithea), който е част от голямата верига „Моето пътуване” на „Северна

Европа Груп”. Координаторът по екологичните въпроси на хотела твърди, че

спечеленият от Sunwing Hothel екоетикет ще се мултиплицира и в другите

хотели от веригата и ще засили увереността и уважението на

многонационалната клиентела на хотела. Sunwing Resort Kallithea не е

42

единственият хотел от веригата, който е получил „Европейското цвете“.

Повечето от хотелите, кандидатствали за този сертификат, са го получили, а

други са в процес на покриване на критериите. Във всички хотели от веригата

се спазват едни и същи стандарти, за намаляване въздействието от дейността

им върху околната среда – обучават се дори най-малките гости на хотелите как

да се събират разделно отпадъците, да бъдат отговорни към околната среда.

Приканват се всички клиенти да използват повече от един път кърпите в

банята, да спират водата, докато четкат зъбите си и т.н.

Броят на местата за настаняване, притежаващи екомаркировката

„Европейско цвете“ се увеличава всяка година – докато през 2007 г. той е бил

163 хотела, през 2009 г. е нараснал на 256 хотела, като най-голям брой от тях са

в Италия. Въпреки, че както видяхме, броят на хотелите, които са получили

„Цветето“ се увеличава всяка година, тази екомаркировка би могло да се каже,

че все още не е толкова популярна сред хотелиерите. Много от хотелите или са

сертифицирани по ISO 14001 и EMAS, или прилагат само някои от критериите

на Европейския съюз. Има и случаи, в които хотелите са получили местни

екоетикети, като статистиката показва, че сертификационните марки в света –

национални и частни, са повече от 40. Най-известните и най-широко

разпространените ние разгледахме в първата част на разработката – това са

EMAS и ISO 14001, сертификатът на ECEAT, Екохотел, Зелен ключ и др. Има и

екомарки, които са познати само в даден регион – например тайландската Green

Leaf, египетската Green Star Hotel Initiative, Тиролски екопечат за качество и

много други. България също има свои хотелиерски сертификационни марки -

„Автентична България“ и „Зелена къща“.

43

ТРЕТА ГЛАВА

ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ОЦЕНКА НА

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ХОТЕЛИЕРСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪРХУ ОКОЛНАТА

СРЕДА

В трета глава са извършени анализ и оценка на въздействието върху

околната среда на 20 хотела в София и страната, и е предложена програма за

подобряване на екологичното въздействие. В проучването е използвана система

от задължителни критерии и показатели за анализ и оценка на въздействието

върху околната среда на наблюдаваните хотели. Придържането към тази

система е валидно за всеки хотел, който желае да се включи в покриването на

основните фактори, влияещи върху екологосъобразното поведение, насочено

към все по-нарастващата грижа за опазването на околната среда.

Системата от критерии и показатели е по методология, разработена от

проф. М. Рибов и обхваща най-важните страни от дейността на хотела по пет

критерия: енергоспестяване, водоспестяване, управление на системата,

информиране на гостите и намаляване на отпадъците. Общо показателите

по тези пет критерия са 32. Резултатите от изследването са обобщени в таблици

– по една от за всеки наблюдаван хотел. Изводите са представени в една

обобщена таблица по хотели и показатели, в която сме направили екологична

оценка на хотелите по степен на изпълнение на съответния показател.

Анализът на задължителните екологични критерии се осъществява по

следния начин. Поетапно се изчислява броят на показателите, които са

изпълнени изцяло, частично и тези, които не са изпълнени. След това, се

умножава броят на показателите, които са цялостно изпълнени, със стойността

т.е. умножава се броят по 10, което е числовата стойност за цялостно

изпълнение на показателите. По същия начин, тези действия се извършват и за

частично изпълнените показатели (умножава се броят по 5) и за неизпълнените

показатели (умножава се броят по 0). Получават се три резултата, които се

44

сумират и след това полученото произведение се разделя на общия брой

показатели – 32 на брой.

Така полученият резултат, представлява стойност, отразяваща общата

степен на изпълнение на критериите за екологичност за съответния хотел. Ако

полученият резултат приема стойност от 0 до 3, налице е неизпълнение на

показателите. Стойности по-високи от 3 и достигащи до 8, отразяват частично

изпълнение на критериите за екологичност. Резултат над 8, говори за цялостно

изпълнение на задължителните екологични критерии.

Въз основа на така разработената методика, може да бъде продължен

анализът за всеки един от хотелите, участващи в проучването.

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 1 отчита частично изпълнение на заложените показатели с резултат 7,81.

При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 23 на брой.

Неизпълнените са 5 на брой, а частично изпълнените показатели са 4.

При Хотел 2 е отчетен по-нисък резултат – 7,34. Налице са по-голям брой

цялостно изпълнени показатели спрямо останалите - 21 на брой, а показателите,

които са частично и неизпълнени са съответно 5 и 6 на брой.

При Хотел 3 също се отчита частично изпълнение на задължителните

екологични критерии. Отчетен е резултат 7,34. При него преобладават изцяло

изпълнените показатели, които са 21 на брой. Неизпълнените са 6 на брой, а

частично изпълнените показатели са 5.

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 4 отчита пълно изпълнение на заложените показатели с резултат 8,28.

При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 22 на брой.

Неизпълнените са 3 на брой, а частично изпълнените показатели са 7.

Резултатите на Хотел 5 показват частично изпълнение на заложените

задължителни критерии за екологичност. Полученият резултат е 7,66.

Преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 21 на брой.

Неизпълнените са 6 на брой, а частично изпълнените показатели са също

съответно 5.

45

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 6 отчита частично изпълнение на заложените показатели с резултат 7,81.

При него водещи са изцяло изпълнените показатели, които са 21 на брой.

Неизпълнените са 3 на брой, а частично изпълнените показатели са 8.

При Хотел 7 анализът отчита пълно изпълнение на задължителните

екологични критерии, като полученият резултат е 8,13. При него преобладават

изцяло изпълнените показатели, които са 22 на брой. Неизпълнените са 4, а

частично изпълнените показатели са 6.

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 8 отчита частично изпълнение на заложените показатели с резултат 7,81.

При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 21 на брой.

Неизпълнените са 3 на брой, а частично изпълнените показатели са 8 на брой.

При Хотел 9 обаче се отчита частично изпълнение на задължителните

екологични критерии. Отчетен е резултат 7,03. При него преобладават изцяло

изпълнените показатели, които са 21 на брой. Неизпълнените са 3 на брой, а

частично изпълнените показатели са 8.

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 10 отчита частично изпълнение на заложените показатели с резултат

7,97. При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 22 на

брой. Неизпълнените са 3 на брой, а частично изпълнените показатели са 7 на

брой.

Аналогични резултати и показатели се отчитат и при Хотел 11.

Полученият резултат отново е 7,97, който представлява признак за пълно

изпълнение на заложените показатели. При този хотел преобладават изцяло

изпълнените показатели, които са 21 на брой. Неизпълнените са 2 на брой, а

частично изпълнените показатели са 9 на брой.

При Хотел 12 наблюдаваме пълно изпълнение на заложените критерии,

като това се заключава от получения резултат – 7,66. В случая, преобладават

изцяло изпълнените показатели, които са 21. Неизпълнените са 5 на брой, а

частично изпълнените показатели са 6 на брой.

46

При Хотел 13 получаваме резултат 7.5, т.е. наблюдава се частично

изпълнение на задължителните екологични критерии. Но в случая,

преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 22. Неизпълнените са 6

на брой, а частично изпълнените показатели са 4 на брой.

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 14 отчита частично изпълнение на заложените показатели с резултат

7,81. При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 21 на

брой. Неизпълнените са 3 на брой, а частично изпълнените показатели са 8 на

брой.

При Хотел 15 се отчита частично изпълнение на задължителните

екологични критерии, с резултат 7,34, което е влияние от проблемите с

водоснабдяването и разделното събиране на отпадъци. При него преобладават

изцяло изпълнените показатели, които са 21 на брой. Неизпълнените са 6 на

брой, а частично изпълнените показатели са 5.

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 16 отчита пълно изпълнение на заложените показатели с резултат 8,16.

При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 22 на брой.

Неизпълнените са 4 на брой, а частично изпълнените показатели са 6.

При Хотел 17 анализът на данните определя частично изпълнение на

задължителните екологични критерии, като полученият резултат е 7,97. При

него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 22 на брой.

Неизпълнените са 3 на брой, а частично изпълнените показатели са 7.

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

Хотел 18 отчита частично изпълнение на заложените показатели с резултат

7,34. При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са 21 на

брой. Неизпълнените са 6 на брой, а частично изпълнените показатели са 5.

При Хотел 19 анализът отчита пълно изпълнение на задължителните

екологични критерии, като полученият резултат е 7,66. При него преобладават

изцяло изпълнените показатели, които са 22 на брой. Неизпълнените и

частично изпълнените показатели отново са по 5 на брой.

47

Анализът на изпълнението на задължителните екологични критерии за

последния Хотел 20 отчита частично изпълнение на заложените показатели с

резултат 7,66. При него преобладават изцяло изпълнените показатели, които са

21 на брой. Неизпълнените са 4 на брой, а частично изпълнените показатели са

7.

След като бяха определени резултатите за покриваемостта на критериите

за екологичност от всеки хотел, можем да групираме хотелите по следния

начин. Най-добро изпълнение се наблюдава при Хотели 4, 7 и 16. Те са покрили

изцяло критериите за екологичност.

Частично изпълнение на общите показатели се отчита при Хотели 1, 2,

3, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 19 и 20. Те са покрили частично

критериите за екологичност. Най-честите проблеми при тях са в резултат на

неизпълнението или частичното изпълнение на заложените показатели в

критериите „Енергоспестяване”, „Водоснабдяване” и „Разделно събиране на

отпадъците”. При анализа на наблюдаваните хотели не е отчетен нито един

хотел, който да попада в графата неизпълнени задължителни екологични

критерии.

Анализът на екологичното осигуряване по критерии и показатели се

осъществява чрез следната методика. Изчислява се поотделно, за всеки

показател, съответното изпълнение, като се групират в три графи, които са със

съдържание – неизпълнен, частично изпълнен и цялостно изпълнен показател.

Изчисленията се извършват за всеки показател поотделно. На следващия етап

се умножава броят на съответния показател по стойността, която той е приел за

отделните хотели. Полученият резултат ни представя общото състояние на

изпълнението на показателите.

Резултатите могат да приемат стойности от 0 до 200. Стойности в

интервала от 0 до 50 отчитат неизпълнение на показателите. Резултатите, които

са между 51 и 100, показват частично изпълнение. Цялостно изпълнение на

показателите се отчита при резултати в интервал 101 – 200.

48

Анализът на задължителните екологичните критерии, отчита следните

обобщени резултати. По първия критерии „Енергоспестяване” се отчита

цялостно изпълнение за показателите „Не се използват въглища и горива със

сяра”, „Ефективността на бойлерите е по-висока от 90%”, „Сонда с таймер” и

„Енергийна ефективност на електрическите лампи - 60% (ако е приложимо,

които получават максималната оценка – 200. Показателите, които са частично

изпълнени са „Най-малко над 20 % трябва да идва от възобновими ресурси” и

„Климатичната система поне клас „Б”.

При критерия „Водоспестяване” са отчетени следните резултати. Пълно

изпълнение се наблюдава при показателите „Монтиране на кранове с дебит по-

нисък от 12л в минута”, „Напояването се извършва или рано сутрин, или късно

вечер”, „Преработване на отпадните води”, „Ограничено количество

използвани химикали”, „Избор на водоизточник” и „Обучение на персонала”.

При тези показатели, резултатът на сумата, измерващ степента на изпълнение

на екологичните критерии е 200.

Проблематичен и частично изпълнен се оказва показателят „Съобразяване

с местния план за пречистване на отпадните води”, който има резултат от 60

единици.

Показателите „По-особен режим на пране на спалното бельо и кърпите” и

„Избор на водоизточник” са неизпълнени, като достигат резултати съответно 40

и 15. По критерия „Управление на системата”, показателите „Секция за

непушачи” и „Поддръжка и сервиз на оборудването” са изцяло изпълнени. При

половината от хотелите, следващият показател „Отчет за екологичната

политика” е частично изпълнен, а при останалата част от хотелите –

неизпълнен. Хотелите са покрили напълно изискванията и са получили

оптимални резултати за изпълнението на показателите „Обучение на

персонала” и „Активно информиране на гостите за екологичната политика”.

Следващият показател се оказва проблемен за изпълнение, тъй като шест

от хотелите не са изпълнили този критерии, а от останалите хотели половината

са постигнали цялостно изпълнение и частично изпълнение.

49

Показателят „Поддръжка и сервиз на бойлерите” е изцяло изпълнен от

всички хотели, участвали в проучването.

При изпълнението на следващия критерии се установява общо

неизпълнение на два от показателите. Останалите четири са изцяло изпълнени.

Сред тях се включват: „Изключване на климатиците при отворени прозорци

или включено реле”, „Изключване на светлината, когато се напуска стаята или

автоматично реле”, „Да се информира персоналът за течове” и „Информация за

местния обществен транспорт”.

Показателят „Информация как се пести вода в баните и тоалетните” е

частично изпълнен в целостта си, тъй като при всички хотели се наблюдава

частично изпълнение на изискванията. По отношение на показателя

„Приканване да се използва кошче за боклук вместо тоалетната” е неизпълнен,

тъй като при по-голямата част от хотелите е отчетено неизпълнение на този

показател.

При последния критерии, касаещ възможностите за намаляване на

отпадъците, се наблюдава частично изпълнение за първите два показателя –

„Улесняване на разделното събиране на отпадъците от гостите” и „Персоналът

събира разделно опасните отпадъци” резултатите са съответно 65 и 60, при

максимален резултат 200.

След цялостен анализ на задължителните екологични критерии можем да

определим следните групи. Показателите, които не са изпълнени са следните:

„Избор на водоизточник”, „По-особен режим на пране на спалното бельо и

кърпите”, „Отчет за екологичната политика” и „Приканване да се използва

кошче за боклук вместо тоалетната”. При всички хотели е установено

затруднение и невъзможност за изпълнение на изискванията.

Показателите, които са изпълнени частично са „Съобразяване с местния

план за пречистване на отпадните води”, „Персоналът събира разделно

опасните отпадъци”, „Улесняване на разделното събиране на отпадъци от

гостите”, „Най-малко 20% трябва да идва от възобновими ресурси” и

50

„Климатична система поне клас "Б". По-голямата част от анкетираните

хотелски единици отбелязват неизпълнение на тези показатели.

Подреждайки, резултатите по степен на неизпълнение на показателите

можем да извършим следната категоризация.

Неизпълнени, с най-ниски резултати са показателите

1. „Избор на водоизточник” – при него, нито един хотел, от

участващите в проучването, не е успял да постигне дори частично изпълнение.

2. „По-особен режим на пране на спалното бельо и кърпите” – едва

при 8 от двадесетте хотела, е установено частично изпълнение на този

показател. При останалите единадесет е отчетено неизпълнение на показателя.

3. „Приканване да се използва кошче за боклук вместо тоалетната” –

при този показател едва 9 от хотелите достигат частично изпълнение.

4. „Отчет за екологичната политика” – при този показател десет от

хотелите постигат частично изпълнение, а при останалите десет хотела, той

отчита неизпълнение.

Другият показател, с по-добро изпълнение на изискванията за

екологичност в сравнение с предходния и постигащ почти цялостно изпълнение

(по стойност резултатът се доближава до цялостно изпълнение – 100. При

заложената методика, толерансът определя, че частичното изпълнение се

наблюдава в интервала 51-100, а цялостно от 101 до 200), е „Информация за

това как да се пести вода в баните и тоалетните”.

Показателите постигнали пълно изпълнение се подреждат както следва.

При първите два от тях, е налице изпълнение, с налични отклонения от

оптималните резултати. Показателите „Съобразяване с местния план за

пречистване на отпадните води” и „Събиране на данни за потреблението на

енергия, вода, химикали и количеството на отпадъците” постигат един и същ

резултат, със стойностно измерение – 105. Отклонението при тях е вследствие

от неизпълнението от страна на шест от хотелите. Останалите показатели

реализират оптимално изпълнение на задължителните екологични критерии.

51

Отклоненията, установени чрез този анализ, установяват значителна

степен на необходимост от дейности за привеждане на критериите и

показателите, при които е констатирано неизпълнение или частично

изпълнение, към цялостно изпълнение. Провеждането на такъв тип дейности,

би имало за цел по-ефективното функциониране на хотелите и постигане на по-

добри резултати, с цел запазване на околната среда от нежеланите ефекти от

дейността на хотелиерската индустрия.

52

Табл. 4

Обобщена таблица на задължителните екологични критерии

Код на хотелите Показатели

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 0 5 10 Σ Резултат

1.1 10 0 5 0 5 5 5 5 5 0 5 0 0 5 5 0 10 0 5 5 7 11 2 20 75

1.2 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

1.3 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

1.4 5 5 5 5 0 5 5 5 0 5 5 5 5 5 5 5 5 0 0 5 4 16 0 20 80

1.5 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

1.6 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

1.7 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

2.1 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

2.2 0 0 5 0 5 5 5 0 0 0 5 5 0 0 5 0 0 5 0 0 12 8 0 20 40

2.3 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

2.4 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

2.5 5 0 0 5 0 0 5 5 0 5 5 0 5 5 0 5 5 0 5 5 8 12 0 20 60

2.6 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

2.7 0 0 0 5 0 5 0 0 0 5 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 17 3 0 20 15

2.8 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

3.1 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

3.2 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

3.3 0 5 0 5 0 5 0 5 0 5 0 5 0 5 0 5 0 5 0 5 10 10 0 20 50

3.4 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

3.5 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

3.6 10 5 0 10 5 0 10 5 0 10 5 0 10 5 0 10 5 0 10 5 6 7 7 20 105

3.7 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

4.1 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

4.2 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

53

4.3 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 5 0 20 0 20 100

4.4 0 0 0 5 5 5 0 0 0 5 5 5 0 0 0 5 5 5 0 0 11 9 0 20 45

4.5 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

4.6 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

5.1 5 0 5 0 5 0 5 5 5 0 5 0 5 5 5 5 5 0 5 0 7 13 0 20 65

5.2 0 5 0 5 0 5 0 5 0 5 5 5 0 5 0 0 5 5 5 5 8 12 0 20 60

5.3 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

5.4 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 0 0 20 20 200

0 5 6 6 3 5 3 4 3 8 3 2 5 6 3 6 4 3 6 5 4

5 4 5 5 7 6 8 6 8 3 7 9 6 4 8 5 6 7 5 5 7

10 23 21 21 23 21 21 22 21 21 22 21 21 22 21 21 22 22 21 22 21

Σ 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32 32

Резултат 7,81 7,34 7,34 8,28 7,66 7,81 8,13 7,81 7,03 7,97 7,97 7,66 7,5 7,81 7,34 8,13 7,97 7,34 7,66 7,66

54

Основната цел на разработената в дисертационния труд програма е

да се редуцира отрицателното въздействие на хотелиерската дейност върху

околната среда. В условия на децентрализация и разширяване

правомощията на местното самоуправление, общините придобиват все по-

значителни функции в управлението на енергията. Рационалното

използване на енергийните ресурси, производството и доставката на

енергия са основна грижа на общинските власти. Енергийното планиране

и осигуряване на енергийна независимост се превръща в основен

компонент на политиката за устойчиво развитие на всеки хотел.

Секторът водоснабдяване и канализация има изключително важно

значение не само за благоустрояването, но и за цялостното икономическо и

социално развитие на населените места. Качеството на услугите, които се

предоставят чрез него в голяма степен определят облика на едно населено

място и неговите възможности за привличане на инвестиции за развитие

на индустрията и туризма. Съществен проблем за общественото

водоснабдяване у нас е лошото състояние на разпределителните мрежи,

които дефектират, генерират големи загуби на вода и водят до влошаване

на качеството на водата.

С най-голямо значение за общественото здраве е качеството на

водата, подавана от язовири, осигуряващи питейна вода за около 1/3 от

населението на страната. Дългогодишен проблем за някои от тях е липсата

на изградени пречиствателни станции за питейни води или оптимални

съвременни технологични схеми при съществуващите. Нитратното

замърсяване на подземните питейни води продължава да е традиционно

най-масово представеният хигиенен проблем за общественото

водоснабдяване, за решаването на който липсва единна национална

стратегия и разработена дългосрочна оздравителна програма.

Основен замърсител на подземните води във всички басейнови

райони са нитратите. За кратък период в последните години бе постигнат

55

положителен напредък по отношение изчистването на пестицидите, което

се дължи на взетите мерки по ликвидиране на старите складове със

залежали пестициди в страната.

Околната среда на България е един от най-ценните национални

активи, който следва да бъде защитаван и опазван с оглед бъдещите ползи

от него. Едновременно с това нашата страна преминава през период на

големи промени и много от тях излагат този актив на потенциален риск. За

да бъдат защитени и запазени природните ресурси, и за да се подобри

екологичното състояние на страната, в бъдеще следва да бъде осигурено

устойчиво развитие – не само от социално-икономическа, но и от

екологична гледна точка.

Светът се е запътил с бързи крачи към „екологична кредитна

криза”, която може да се окаже много по-страшна от разразилата се

финансова криза, тъй като човечеството използва повече природни

ресурси, отколкото планетата може да възпроизведе. В момента хората

употребяват 30% повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови

годишно. Това води до обезлесяване, унищожаване на почвите,

замърсяване на въздуха и водата, драматично намаляване на дивите

видове. Глобалните предизвикателства, свързани с околната среда

изискват отговор и действия на глобално, регионално, национално и

местно ниво.

Постигането на съгласуваност между целите на политиката за

устройство на територията и тази за регионалното развитие е

задължително условие за динамичното, устойчиво и балансирано развитие

на цялата национална територия. Прилагането на интегриран подход към

териториалното развитие чрез съчетаване на тези две политики е

характерна особеност на политиката за социално-икономическо

сближаване на ЕС .

56

Основополагащи при разработване на стратегия за регионално

развитие са целите и принципите на кохезионната политика на ЕС, която е

насочена към намаляване на регионалните различия. В частност

Европейският съюз си е поставил за цел да намали различията между

равнищата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-

необлагодетелстваните райони, включително и на селските райони.

За да се преодолеят успешно проблемът с конкурентоспособността,

българските райони трябва да станат по-атрактивни - да привлекат

инвестиции, да развият своя ресурсен потенциал и да станат благоприятна

основа за нови динамично развиващи се икономически дейности, които да

допринесат за постигането на стратегическите, икономическите и

социалните цели за развитие на ЕС. В периода 2005 - 2015 г. районите за

планиране трябва да направят значителна крачка към намаляване на

различията в социално-икономическото развитие между тях и

изоставащите и необлагодетелствани райони в ЕС-27. В този контекст те

трябва да достигнат икономически ръст, който би довел до реална

конвергенция.

Проблемните зони, които изискват адекватна намеса и мерки за

решаване на проблема с регионалното развитие са следните:

� Устойчиво и интегрирано градско развитие;

� Регионална и местна достъпност;

� Устойчиво развитие на туризма;

� Местно развитие и сътрудничество;

� Техническа помощ.

Неправилното третиране на битовите отпадъци ги превръща в

потенциален замърсител на основните компоненти на околната среда:

атмосферен въздух, повърхностни и подземни водоизточници и почва.

Сериозен проблем са опасните отпадъци от домакинствата, които дори в

57

малки количества могат да окажат вредно въздействие с тежки и трайни

последствия за здравето и жизнената среда на човека.

Топлоелектрическите централи и предприятията на цветната и

черната металургия продължават да са основните замърсители на

елементите на околната среда в България. Множество научни разработки

доказват наднормени съдържания на прахови частици, серни и азотни

окиси, както и тежки метали и арсен в прилежащите зони на

металургичните предприятия и ТЕЦ, които в повечето случаи

представляват земеделски площи. Въз основа на получените резултати, в

дисертационния труд са изведени насоки за подобряване на екологичното

въздействие върху околната среда.

Основните насоки за подобряване на екологичното въздействие

върху околната среда по отношение на енергийна ефективност са

свързани с овладяване на негативните промени в климата, намаляване

енергоемкостта на икономиката и увеличаване на енергийната

ефективност, включително към енергийно независими сгради,

ограничаване на външната зависимост на Европейския съюз от вносни

енергийни ресурси и насърчаване на икономическия растеж и заетостта,

като по този начин да се обезпечи сигурна и достъпна енергия за

потребителите.

Основните приоритети в енергийната стратегия могат да се сведат до

следните пет направления: гарантиране сигурността на доставките на

енергия; достигане на целите за възобновяема енергия; повишаване на

енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар и

политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди, и защита на

интересите на потребителите. Тези приоритети определят и визията за

развитие на енергетиката през следващите години, а именно:

� Поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна

система;

58

� Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика

с ясно изразена външнотърговска насоченост;

� Акцент върху чиста и нискоемисионна енергия - ядрена и от

възобновими източници;

� Баланс на количество, качество и цени на електроенергията,

произведена от възобновими източници, ядрена енергия, въглища и

природен газ;

� Прозрачно, ефективно и високопрофесионално управление на

енергийните компании.

Главните насоки, свързани с подобряване на екологичното

въздействие по отношение на водите, според нас, могат да бъдат свързани

със закупуване на уреди и апаратура за откриване на течове; поетапна

реконструкция на разпределителната водопроводна мрежа и на

водопроводните отклонения; изготвяне на проекти за действен контрол

върху загубите на вода.

Най-важните насоки за подобряване на екологичното въздействие по

отношение на околната среда са свързани с хармонизиране на

законодателството, намаляване на емисиите, интегрирана политиката за

опазване на почвите, изграждане на планираните пречиствателни станции,

подобряване качеството на живот, нарастване на общественото съзнание и

участие на обществеността в процеса на взимане на решения, прилагане на

принципа „замърсителят плаща” и на превантивния контрол.

Като съществени насоки за подобряване въздействието върху

околната среда по отношение на регионалното развитие, можем да

определим повишаването привлекателността на районите както за

инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при

запазване на регионалната идентичност. От съществена важност се оказват

рехабилитацията на физическата среда, развитието на околностите и

опазването и развитието на историческото и културното наследство,

59

мерките за насърчаване на предприемачеството, местната заетост и

общностното развитие, както и предоставянето на услуги на населението

при отчитане на променящите се демографски структури.

Като основна насока за управлението на отпадъците можем да

посочим мониторинг и инспектиране в съответствие с изискванията на

законодателството и спазването на условията в издадените разрешения за

дейности с отпадъци, прилагане на ефективни административно-

наказателни мерки, в случай на неспазване на изискванията, с цел

постигане на съответствие със законодателството, осигуряване на

достатъчен, подходящо квалифициран и мотивиран персонал в

компетентните органи, осигуряване на достатъчни и подходящи

технически ресурси (оборудване, софтуерни продукти и т.н.), въвеждане на

информационни системи за събиране и обработка на данни, ясно и

надлежно документиране на резултатите от мониторинга и проверките на

инсталациите за оползотворяване и обезвреждане, оценка на необходимите

технически и човешки ресурси за разработване и прилагане на програми за

контрол, мониторинг и експлоатация, които да гарантират висока степен

на съответствие.

Представените 22 приложения в дисертационния труд допълват

изложените в текста предложения и концепции.

60

III. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Във връзка с разработването на дисертационния труд могат да бъдат

изведени следните приноси:

1. Определени са особеностите на въздействието на хотелиерската

дейност върху околната среда;

2. Подбрани са добрите практики в екологичната оценка в

хотелиерството;

3. Предложена е система от критерии, показатели и методи за

екологична оценка на хотелиерската дейност;

4. Разработена е и адаптирана към конкретните условия, методика за

екологична оценка на хотелиерската дейност;

5. Представена е изготвена от кандидата програма за редуциране на

екологичното въздействие на хотелиерската дейност върху околната

среда;

6. Направени са изводи и препоръки за подобряване на екологичното

въздействие върху околната среда и са предложени насоки за

ограничаване на това въздействие.

61

IV. ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Тончева, Т., Въздействие на хотелиерската дейност върху околната

среда, С., Авангард Прима, 2008, с. 162. (монография)

2. Тончева, Т., Състояние на туризма в Европейския съюз, сп.

„Инфраструктура & Комуникации”, С., УНСС, год. 1, юни 2010, с.

38-45. (статия)

3. Тончева, Т., Въздействие на хотелиерството върху околната среда,

сп. „Инфраструктура & Комуникации”, С., УНСС, год. 2, май 2011, с.

37-43. (статия)

4. Тончева, Т., Глобално затопляне и влиянието му върху

туристическата индустрия. [Сб. Докл.], Дванасети национален

симпозиум „Качество, конкурентоспособност, устойчиво развитие”,

22 ноември 2007, С., УНСС, с. 75-84. (доклад)

5. Тончева, Т., Негативни влияния на хотелиерството върху околната

среда. [Сб. Докл.], Юбилейна научна конференция „Транспортът в

глобалната икономика”. 12 май 2011, С., УНСС, с. 92-98. (доклад)

6. Тончева, Т., Зеленото хотелиерство като добра практика за опазване

на околната среда. [Сб. Докл.], Юбилейна научна конференция с

международно участие „Съвременни измерения на търговския

бизнес – комуникация между наука и практика”. 12-13 май 2011,

Свищов, СА „Д. А. Ценов”, том II, с. 463-467. (доклад)

7. Тончева, Т., Екологична оценка на въздействието на туризма върху

околната среда. [Сб. Докл.], Юбилейна научна конференция с

международно участие „Предизвикателства пред туризма през XXI

век”. 11 ноември 2011 г., С., УНСС, том I, с. 163-179. (доклад)