Embed Size (px)
Citation preview
Π οι η τ ι κ ή
СТЕЛИОС САРИВАСИЛИС
ΒΟΥΛГАРIA
БЪЛГАРИЯ
ГЪРЦИЯ
2011
1
ΔA
ΣΤΕΛΙΟΥ ΣΑΡΙΒΑΣΙΛΗ
© Стелиос Саривасилис, автор
e-mail: [email protected]
© Борис Жогов, преводач
e-mail:[email protected]
e-mail:[email protected]
Под редакцията на Борис Жогов
2
1. *Текстовете, отбелязани със звездичка, са преведени от Борис Жогов
2. Περίφραση του φημισμένου ποιήματος του Κωνσταντίνου Καβάφη Ιθάκη« »
2. Перифраза на известното стихотворение на Константинос Кавафис „Итака“
66
Στο γύρισμα της μέρας
το τυχερό αστέρι
ας οδηγεί τα όνειρα.
Και συ μην καταριέσαι το σκοτάδι
Άναψε ένα κερί.
Денят когато си отива
Щастливата звезда
Дано твойте сънища да води
А мракът ти недей да го проклинаш
Една свещичка запали си…
1.* Teкстовете отбелзани със звездичка са преведени от Борис Жогов
3СТЕЛИОС САРИВАСИЛИС
Роден епрез 1948 г. в гр.Серес.
Член е на управителните органина различни сдружения и организации.
Негови статии на икономически и други теми са публикувани в
различни списания и вестници. Преподавал е в центрове за обучение по теми,
свързани сикономиката наСевероизточнаЕвропа.
Стелиос Саривасилис има издадени четири стихосбирки и една антология
с преведени стихове, както и с такива, по които са композирани песни.
Поетичната му книга „Сърце от твърда плът“ е преведена на албански език и
издадена в Албания, а „Стихове по време на отпуска“ – на български и
отпечатана съответно в България. Негови стихове са превеждани също на
македонскии английски езици.
Творби на Саривасилис са включени в поетични антологии, издавани в
различни балкански страни, наред с имената на едни от най-видните поети на
Балканите. Неговото творчество е обект на изследователски интерес от страна
на преподаватели и студенти в някои български университети, както и в
различникултурниинституции вГърцияи вдруги страни.
Композиторката Атина Ламбру, носителка на различни високи отличия, е
написала няколко песни по стихове на Стелиос Саривасилис, които са
изпълняванина концерти вГърцияичужбина.
Стелиос Саривасилис се включва изключително активно, на доброволни
начала в културния живот на своя град и околността, като участва и
подпомага дейността на Народния университет, Детската кинематографска
школа и Ателието по изобразително изкуство към Културното дружество на
Серес. Негови живописни и скулптурни творби са били сред експонатите на
различни художествени изложби . Взима също участие в множество спортни
мероприятия в града и околността и е бил многократно награждаван.*
3. Вид билка, известна като Орлови нокти
“ ,Ο άνθρωπος είναι αυτό
σ όποιο πιστεύει’ ”
“Човек е това,
Т хσε οф
в което вярва”
Чехов
4 ΣΤΕΛΙΟΣ ΣΑΡΙΒΑΣΙΛΗΣ
Γεννήθηκε στις Σέρρες το έτος
Διετέλεσε μέλος Δ Σ Συλλόγων και επιτροπών
Έχουν δημοσιευτεί άρθρα του οικονομικού και άλλου
περιεχομένου σε διάφορα περιοδικά και εφημερίδες
Έχει διδάξει σεΚέντραΚατάρτισης θέματα σχετικά με
το οικονομικό περιβάλλον της Νοτιοανατολικής
Ευρώπης Προσέφερε τις υπηρεσίες του από διάφορες
θέσεις σε οργανισμούς και Υπηρεσίες του Δημόσιου
ευρύτερου τομέα
Έχουν κυκλοφορήσει τέσσερες ποιητικές συλλογές του και ένα ανθολόγιο
μεταφρασμένων και μελοποιημένων ποιημάτων του Οι ποιητικές συλλογές
του Καρδιά από Σκληρό Κρέας και Εκείνοι Τελούσαν εν Αδεία έχουν
μεταφραστεί στα Αλβανικά και Βουλγαρικά αντιστοίχως Ακόμη ποιήματά
του έχουν μεταφραστεί και παρουσιαστεί στη καθώς επίσης έχουν
μεταφραστεί και παρουσιαστεί σταΑγγλικά
Τα ποιήματά του έχουν ανθολογηθεί και περιλαμβάνονται σε ποιοτικά
ανθολόγια ανάμεσα στις δημιουργίες κορυφαίων ποιητών της Βαλκανικής
Όμως και τα πανεπιστήμια της Βουλγαρίας έχουν ασχοληθεί πολλάκις με την
ποίησή του καθώς επίσης και άλλοι φορείς πολιτισμού στην Ελλάδα και το
Εξωτερικό
Ποιήματα του Στέλιου Σαριβασίλη έχει μελοποιήσει η βραβευμένη
συνθέτης Αθηνά Λάμπρου τα οποία έχουν ερμηνευτεί σε συναυλίες στην
Ελλάδακαι τοΕξωτερικό
ΟΣ Σ προσέφερε εθελοντικά στον τοπικό πολιτισμό συμβάλλοντας στη
λειτουργία του Λαϊκού Πανεπιστημίου της Παιδικής Κινηματογραφικής
Λέσχης και τουΕργαστηρίουΖωγραφικής τηςΣ Π Ε
Μετείχε και διακρίθηκε σε αθλητικούς αγώνες.
Σήμερα ζει και κατοικεί συνήθωςστις Σέρρες
1948.
. . .
,
, .
.
.
.
« » « »
, .
FYROM,
.
.
'
,
.
,
.
. . ,
,
. . ..
.
65
СЛЕД СЪНЯ*
Неразцъфнала розова пъпка
ми кимва в отговор ням..
А розовият цвят се губи
в мъглата на мисли и идеи
и след това потъва в прах като гамен..
Усмивката беше обещание в съня...
Но прохладният и влажен морски бриз
изтри написаните думи...
Сънища сега събирам,
за да ги запазя,
макар и за един живот,
макар и за друг един живот.
64 5
Съдържание Περιεχ μό ενα
Ο ΡΟΜΟΣ ΤΗΣ ΣΙ ΠΗΣ ΤΟΥ ΣΤΡΥΜΟΝΑΔ Ω 8
МЪЛЧАЛИВИЯТ ПЪТ НА СТРУМА 11
Ζ Η Ή ΟΝΕΙΡΟΩ 24
ЖИВОТ ИЛИ СЪН? 25
ΕΠΙΓΕΙΟΣ ΠΝΟΗ 26
ЗЕМЕН ПОЛЪХ 27
ΤΑΜ Β ΛΟΥΛΟΥ ΙΑ 28Ω Δ
ЛИЛАВИТЕ ЦВЕТЯ 29
ΨΑΧΝΟΝΤΑΣ ΝΑΛΕΥΤΕΡ ΘΩ 32
В ТЪРСЕНЕ НА ИЗБАВЛЕНИЕ 33
ΧΑΙ ΕΨΕΣ ΤΗΝ ΚΑΡ ΙΑ Μ ΑΓΑΠΗΔ Δ 34’
ПОМИЛВА СЪРЦЕТО СИ С ОБИЧ 35
ΣΤΗ ΜΟΙΡΑ ΤΗΣ 14
НА НЕЙНАТА СЪДБА 51
ΜΥΡΟ Α ΗΛΗΣ ΦΥΤΡΑΣΔ 16
МИРОТО НА НЕПОКЪЛНАЛОТО ЗРЪНЦЕ 18
ΑΝΕΡΑΣΤΗ ΠΟΛΗ 22
НЕОБИКНАТИЯТ ГРАД 23
ΑΠΟ Ι ΓΜΕΝΟΙΔ Ω 20
ПРОГОНЕНИ 21
ΓΙ ΑΓΝ ΣΤΗ ΙΘΑΚΗ’ Ω 30
ЗА НЕПОЗНАТА ИТАКА 31
6 63
ποίησηΕΚΕΙ 36
ТАМ 37
ΣΤΕΛΙΟΣ ΣΑΡΙΒΑΣΙΛΙΣ 65
СТЕЛИОС САРИВАСИЛИС 66
ΚΡΑ ΓΗY 38
ВИК 39
ΒΡΕΣ ΤΟ ΣΧΗΜΑΜΟΥ 40
ОТКРИЙ МОЯТА ФОРМА 41
Ο ΡΟΜΟΣΔ 42
ПЪТЯТ 44
ΣΗΜΑ Ι ΠΗΓΑΙΜΟΥΔ 48
ΤΑ ΣΗΜΑΔΙΑ ΖΩΗΣ 45
ЗНАК ЗА РАЗДЯЛА 49
СЪДБА 46
ЗНАК ЗА ЗАМИНАВАНЕ 50
ΙΣ ΣΩ 51
МОЖЕ БИ 52
ΜΕΓΑΛ ΣΕ Ο ΠΟΝΟΣ ΤΗΝ ΚΑΡ ΙΑΩ Δ 53
БОЛКАТА УГОЛЕМИ СЪРЦЕТО 54
ΔΡΟΣΟΣΤΑΓΜΑ 56
КАПКИ РОСА 58
ΠΑΝΣΕΛΗΝΟΣ ΤΟΥΑΥΓΟΥΣΤΟΥ 59
ПЪЛНОЛУНИЕТО ПРЕЗ АВГУСТ* 61
ΜΕΤΑ ΤΟ ΟΝΕΙΡΟ 62
СЛЕД СЪНЯ 64
Ο Boris Jogov – ,ποιητής μεταφραστής
Αραβικής Ελληνικής και Αγγλικήςποίησης, ,
ΓραμματέαςτουΔελφικού Συμβούλιου της
Βουλγαρίας Σχολιάζει τα ποιήματα του Στέλιου.
Σαριβασίλη στο Ανθολόγιο Ποιητικές«
συνομιλίες Μαρίτσας Στρυμόνα– »
Борис Жогов– поет, преводач на арабска,– поет, преводач на арабска,
гръцка и английска поезия, Секретар на
Българския делфийски съвет, автор на
изследване върху стиховете на Стелиос
Саривасилис от Антологията „Поетични
беседи Марица – Струма“
7
ΜΕΤΑ ΤΟ ΟΝΕΙΡΟ
Ρόδου σφιχτόδετο μπουμπούκι,
στο γνέψιμο απόκριση βουβή,
ροδάνθισμα στην άχλη της ιδέας
κι ύστερα χαμίνι του κουρνιαχτού' .
Ήταν το χαμόγελο...
υπόσχεση στο όνειρο,
ήταν και ο μπάτης
που σβήσε τη γραφή' .
Τώρα μαζεύω τα όνειρα
για να τα φυλάξω,
έστω για μια ζωή,
έστω για μια άλλη ζωή.
62
Στρυμόνας Струма
ПЪЛНОЛУНИЕТО ПРЕЗ АВГУСТ*
Небето целуваше
августовското море
и от хоризонта влажен
в своя пълен блясък се издигаше
напълно голата луна
онази – неповторимата,
прекрасната, августовската луна –
мечта на гръцката любов.
А когато стигна посред небосклона,
сякаш се превърна в сребърен,
облян във светлина,
плаващ във ефира диск,
който носи
радост и наслада
за очите и сърцето...
618Ο ΔΡΟΜΟΣ ΤΗΣ ΣΙΩΠΗΣ ΤΟΥ ΣΤΡΥΜΟΝΑ
« ,Σα βγείς στον πηγαιμό για την χώρα των Σερρών
να εύχεσαι νάναι μακρύς ο δρόμος,
γεμάτος ποίηση γεμάτος ήλιο, …
Να εύχεσαι νάναι μακρύς ο δρόμος.
Πολλά τα καλοκαιρινά πρωϊνά να είναι
που με τι ευχαρίστηση με τι χαρά,
θα μπαίνεις στου Στρυμόνα τα νερά·
και τα βότσαλα τα όμορφα ν αποκτήσεις' ...
Πάντα στο νου σου νάχεις την χώρα των Σερρών.
Το φθάσιμον εκεί είν ο προορισμός σου' »…2
Σήμερα η Ποίηση και η Πανσέληνος συναντούνται για να,
μου δώσουν την έμπνευση και τη δύναμη να κοιτάξω αντίπερα
των συνόρων αντίπερα των γλωσσών αντίπερα των, ,
μεταφράσεων και να βρω τα μυστικά των ποιημάτων Μύρο«
Άδηλης Φύτρας ή Αποδιωγμένοι» « ».
Σήμερα θα απ καλύψω το όνομα ενός ποιητή το οποίο μουo ,
έχει στείλει ο άνεμος που χαϊδεύει τον Στρυμόνα, .
Ο Στέλιος Σαριβασίλης διάσημος ποιητής ζωγράφος και– ,
δημόσιος παράγοντας των σύγχρονων Σερρών.
Με χαρά και υπερηφάνεια θα πω τον Στέλιο τον φίλο μου: , ,
τον ξέρω καλά Συναντηθήκαμε πριν περισσότερο από πέντε.
χρόνια τα έργα του τα γνωρίζω εξαιρετικά την ποιητική του, ,
συλλογή Εκείνοι τελούσαν εν αδεία την μετέφρασα στη« »
Βουλγαρική γλώσσα όμως ο Στέλιος δεν σταματάει να μ, ’
εκπλήσσει με τις δημιουργικές του ανακαλύψεις.
60
κι άδραξε μόνη τη δική της μοίρα' .
Βούτηξε στη βαθιά θάλασσα τα μάτια της
και τάβαψε στο χρώμα του πελάγου.
Έντυσε με γαζίες και κνίδες
το σώμα και την παρθένα ψυχή της.
Μαχαίρωσε τα μάρμαρα της κόλασης,
ξελογιασμένη για σταλαγματιές ελπίδας.
Κάλπασε στους παράδεισους,
τρελή αλαφιασμένη κι ασυλλόγιστη, ' .
Απόκαμε τις κουρασμένες νύχτες
κι έψαξε στου φεγγαριού το γιόμα λυτρωμό' .»
Πόσες ρεαλιστικές κι αφηρημένες εικόνες Ο ποιητής!
βουτάει στις έννοιες του όντος και προσπαθεί να μας τις εξηγήσει
σε ανθρωπινές διαστάσεις για να μας δώσει τη λύτρωση από,
τους περιορισμούς των ψεύτικων αισθήσεων.
Ο Σαριβασίλης ψάχνει διαρκώς τα μυστικά της ζωής
κρυμμένα σε μια άδηλη ακαλλιέργητη φύτρα και επιθυμεί να« »,
μας τα ψιθυρίσει στη σοφία της σιωπής του Στρυμόνα Κι« ».
εμείς έτσι σοφότεροι που γίναμε αρχίσαμε το πλάνεμά μας στα, ,
ροδοδρόμια στα φωτισμένα νεφελώματα στο παράδεισο, « », ...
μέχρι να φτάσουμε στην Εγνατία οδό και στην άλλη« » «
διάσταση Ο ποιητής εκφράζεται τις εσωτερικές του συγκινήσεις».
τόσο ισχυρά που εμείς καταβυθίζουμε στο χείμαρρό τους και,
χάνουμε τους εαυτούς μας Γινόμαστε μέρος από ένα σύμπαν…
γνωστό και άγνωστο παλιό και νέο φωτεινό και σκοτεινό, , .
Η πραγματικότητα όμως είναι διάφορη Σαν να είμαστε.
αποδιωγμένοι από το Παράδεισο της αισθητικής απόλαυσης για,
να γυρίσουμε στην τετριμμένη μας καθημερινή ζωή στους,
εαυτούς μας:
9
«Έδιωξε τις μοίρες στους τρεις ανέμους
« ,Αποδιωγμένοι
από μοιραίες σπάνιες συμπτώσεις.
Προδομένοι,
από αχάριστα σκαθάρια.
Αδικημένοι,
από ρίψανθες κι απότιστες βιγγόνιες' .
Φθονεμένοι,
από ψυχοβόρα άφτερα όρνια.
Η μοίρα μας είναι μοίρα άλλων ανθρώπων και ο ποιητής λέει
ειλικρινά:
«Όλοι εμείς
Και όλοι σας.
Ψάξτε τον ήχο σας.
Αφήστε τα σύννεφα να φύγουν.
Βρείτε τις ατραπούς της γαλήνης,
για να φέρει το δικέφαλο πουλί
και πάλι,
το χαμόγελο στη Μεσόγειο...»
Σήμερα η Ποίηση και η Πανσέληνος συναντηθήκαν να
ευλογήσουν την Ποιητική Αμφιπολιτεία του Στέλιου Σαριβασίλη
και να του δώσουν την ενεργεία να συνεχίσει.
Εμείς Εμείς πιστεύουμε πως θα απολαμβάνουμε την ποίηση;
του φίλου μου για πολλά χρόνια ακόμη.
Boris Jogov
10
ΠΑΝΣΕΛΗΝΟΣ ΤΟΥ ΑΥΓΟΥΣΤΟΥ
Φιλούσε ο ουρανός
το πέλαγο του Αυγούστου
και ροδανέτειλες
απ΄ τον υγρό ορίζοντα
ολόγιομη σελήνη,
πανσέληνε,
μοναδικό φεγγάρι Αυγουστιάτικο,
όνειρο ελληνικής αγάπης.
Κι ύστερα μεσουράνησες
γεμάτο φως ιλαρό
μετέωρο ασημένιο μεγάλο τάσι
για μάτια και καρδιές.
59
КАПКИ РОСА
Една пролетна чаша свежа,
пълна от ранни анемонии,
на ухаещите люляци с копнежа...
Капчици, погалени от полъх на април,
блестящи призори по клоните,
лъчите слънчеви – искрящ кадрил...
Капки като радостни сълзи,
дошли от дъгата небесна,
блестят по златните коси...
Една пролетна чаша свежа събрал,
дочуваш възраждащи песни,
а отгоре напява божествен хорал...
Превод: Димитрис Никос
58 МЪЛЧАЛИВИЯТ ПЪТ НА СТРУМА
„Поемеш ли ти някога към Серес,
моли се пътят ти да бъде дълъг ,
изпълнен със поезия, със слънце...
Моли се пътят ти да бъде дълъг.
Много да са пролетните утрини,
в които тъй радостен и тъй щастлив
ще влизаш в бистрите води на Струма
и с красиви камъчета ти ще се сдобиваш....
Ти винаги мисли за Серес.
Да стигнеш там е твоя орис...“2
Днес Поезията и Пълнолунието се срещнат, за да ми
дарят вдъхновението и силата да погледна отвъд границите,
отвъд езиците, отвъд преводите и да открия тайните в поемите
„Мирото на непокълналото зрънце“ или „Прогонени“.
Днес ще разкрия името на един поет, което някога ми бе
изпратил вятърът, галещ Струма.
Стелиос Саривасилис – значим и известен поет, художник
и обществен фактор в днешен Серес.
С радост и гордост ще кажа: познавам Стелиос, моя пр-
иятел, добре. Срещнахме се преди повече от пет години,
отлично познавам творчеството му, преведох на български
език стихосбирката му „Стихове по време на отпуска“, но Стел-
иос не престава да удивлява с поетичните си открития:
„В посоките на ветровете съдбите тя прогони
И своята съдба сама самичка сграбчи
Очите си в дълбокото море ги потопи
11
и оцвети ги в ярки морски цветове
Облече свойто тяло в коприва и акация,
облече и девствената си душа.
Наряза с нож адските мрамори,
подмамена да търси капчица надежда
Препусна към райските градини
полудяла, подплашена и лекомислена.
Избяга от нощите си уморени
И потърси свобода в обяда на луната“
Колко реалистични и абстрактни образи. Поетът се потапя
в смислите на битието и се опитва да ни ги обясни в човешки
измерения, за да ни дари избавление от ограниченията на
лъжливите чувства.
Саривасилис постоянно търси тайните на живота, скрити
в едно „непокълнало, девствено зрънце“ и желае силно да ни
ги прошепне „Мъдростта в мълчанието на Струма“. И ние, вече
толкова помъдряли, започваме своето странстване по пътек-
ите на розите, „из блестящите облаци“, из рая… докато стигнем
до „Пътя Егнатия“ и до други светове“. Поетът изразява своите
вътрешни вълнения толкова силно, че ние потъваме в техния
поток и губим себе си… Ставаме част от една вселена позната
и непозната, древна и нова, светла и тъмна.
Действителността обаче е различна. Сякаш сме пр-
огонени от Рая на естетическата наслада, за да върнем към
баналния си живот, към самите нас.
12 57
ποίηση μελοποίηση
ΔΡΟΣΟΣΤΑΓΜΑ
Ένα ποτήρι δροσιά ανοιξιάτικη,
μαζεμένη από ανεμώνες πρωινές
κι απ άγριες μυρωβόλες πασχαλιές’ ' .
Δροσοσταλιές χαηδεμένες με αύρα τ Απρίλη, ' ,
που διαμαντόλαμψαν το χάραμα
στο φως της ηλιαχτίδας.
Στάλες δάκρυα χαράς,
με ιριδισμούς εαρινούς,
σαν τις καλές νεράιδες.
Ένα ποτήρι άνοιξης
για να λουστείς ζωή,
άγιασμα για γαληνεμό
και φως ψυχής γι Ανάσταση' .
56
„Прогониха ни
тъй редките но толкова фатални съвпадения
Предадоха ни
неблагодарните авлиги
Онеправдаха ни
изсъхналите и разхвърлени бегонии
Завидяха ни
Безкрилите изпиващи душата птици“
Нашата съдба е съдба на други хора и поетът казва
откровено:
„На всички нас
И на всички вас
- Потърсете своя звук
- Оставете облаците да си тръгнат
- Открийте пътищата на спокойствието
За да може птицата двуглава
отново усмивката да донесе
над Средиземното море…“
Днес Поезията и Пълнолунието се срещат, за да
благословят Поетът на две държави – Стелиос Саривасилис и
да му дадат енергията да продължи.
А ние? Ние вярваме, че ще се наслаждаване на поезията
му още дълги години.Борис Жогов
13
ΣΤΗ ΜΟΙΡΑ ΤΗΣ
Έδιωξε τις μοίρες στους τρεις ανέμους
κι άδραξε μόνη τη δική της μοίρα' .
Βούτηξε στη βαθιά θάλασσα τα μάτια της
και τάβαψε στο χρώμα του πελάγου.
Έντυσε με γαζίες και κνίδες
το σώμα και την παρθένα ψυχή της.
Μαχαίρωσε τα μάρμαρα της κόλασης,
ξελογιασμένη για σταλαγματιές ελπίδας.
Κάλπασε στους παράδεισους,
τρελή αλαφιασμένη κι ασυλλόγιστη, ' .
Απόκαμε τις κουρασμένες νύχτες
κι έψαξε στου φεγγαριού το γιόμα λυτρωμό' .
14
Μελοποιημέναποιήματα του ΣτέλιουΣαριβα-σίλη από τη συνθέτιδα ΑθηνάΛάμπρουτα
οποίαέχουνμεταφραστεί και στη Βουλγαρικήγλώσσα.
Песни от композиторката Атина Ламбрупо стихове на Стелиос Саривасилис,
преведени и на български език
55
НА НЕЙНАТА СЪДБА*
В посоките на ветровете съдбите тя прогони
И своята съдба сама самичка сграбчи
Очите си в дълбокото море ги потопи
и оцвети ги в ярки морски цветове
Облече свойто тяло в коприва и акация,
облече и девствената си душа.
Наряза с нож адските мрамори,
подмамена да търси капчица надежда
Препусна към райските градини
полудяла, подплашена и лекомислена.
Избяга от нощите си уморени
И потърси свобода в обяда на луната
15
БОЛКАТА УГОЛЕМИ СЪРЦЕТО
Душата ми е в кръв от страсти.
И сянката ми вече не ме следва,
Не знам гласът ми гласът ми чува ли се още,
а мисълта ми придоби ли изказ?
Животът - кратък, а миговете тежки - век,
οт болката сърцето ми увеличиха!
И търсейки приспивното спокойствие и светлина,
заплаща то с останалите му трохи любов.
Превод: Ралица Петрова
54
ΜΥΡΟ ΑΔΗΛΗΣ ΦΥΤΡΑΣ
Άδηλη ακαλλιέργητη φύτρα,
κρυφή γεννήτρα ζωής,
έψαξες το μεγάλο Ήλιο
για να ντυθείς το άφθαρτο φως.
Πλανήθηκες στα ροδοδρόμια
ως μύρο και δάκρυ αδικαίωτων δικαίων,
απ τη βιωτική θάλασσα του Κερατίου'
και μέχρις εδώ,
για να φτάσεις αμάραντο λουλούδι
στην πανίσχυρη σοφία,
στη σοφία της σιωπής του Στρυμόνα.
Και έγινες ευλογημένη νύμφη.
Και έγινες άγγελος,
εκεί στα φωτισμένα νεφελώματα, ,
εκεί ψηλότερα από τους ουρανούς, ,
για να τραβήξεις τον παράδεισο κοντά μας.
-Την πρόωρη στιγμή
στους αγεώργητους κάμπους της μοναξιάς.
-Και την ύστερη στιγμή
στα ιριδίζοντα μουράγια του μισεμού.
16
ΜΕΓΑΛΩΣΕ Ο ΠΟΝΟΣ ΤΗΝ ΚΑΡΔΙΑ
Η ψυχή μου αίμα και φλόγα.
Η σκιά μου δε μ ακολουθεί πια'
και δεν ξέρω πλέον αν ακούγεται η φωνή μου,
ή αν η σκέψη μου απόκτησε λαλιά.
Στη σύντομη ζωή οι δύσκολες στιγμές αιώνας,
μεγάλωσαν την καρδιά μου από τον πόνο!
κι αυτή ψάχνοντας το υπνωτικό φως της γαλήνης' ,
πληρώνει με όσα της απέμειναν ψήγματα αγάπης.
53
МОЖЕ БИ
Тя не притежава силата
да разтърси нищожните неща,
а чувствата й са нищожни,
защото не се поучи от тях.
Ме желаете да научи къде отива.
Може би, защото страдаше
зад затворените врати
и заради страха от нищото.
Може би отново дутата й
Жадуваше страни и места,
Без тялото й да желаеше това.
Но може би се страхувате от своя счрах.
Може би накрая измъчваше безплътните си частици,
за да я приеме раят.
Превод: Елена Панайотова
52
Ωσαννά νυν και αεί, ,
στους χίλιους πολύφυλλους ροδανθούς,
τις χίλιες πελαγίσιες ανεμώνες
και τους χίλιους υάκινθους,
που πλανήθηκαν στα ροδοδρόμια,
που δάκρυσαν και μύρωσαν την Εγνατία οδό,
που πλανήθηκαν και στην άλλη διάσταση.
17
ΙΣΩΣ
Δεν έχει τη δύναμη
τ ασήμαντα να ταράξει'
και τα αισθήματα της είναι ασήμαντα
γιατί δεν έμαθε απ αυτά' .
Δεν θέλησε να μάθει πού πάει,
ίσως γιατί υπέφερε
πίσω από τις κλειστές πόρτες
και τον φόβο του τίποτα.
Ίσως πάλι η ψυχή της
να ποθούσε χώρες και χώρους
χωρίς το σώμα της.
Αλλά ίσως να φοβόταν τον φόβο της.
Τελικά ίσως παίδευε τα άυλα μόρια της
για να τη δεχτεί ο παράδεισος.
51
МИРОТО НА НЕПОКЪЛНАЛОТО ЗРЪНЦЕ*
Непокълнало, девствено зрънце
Таен извор на живота
Голямото Слънце потърси
В нетленна светлина да се облееш
Блуждаеш ти по пътища, осеяни със розов цвят,
като миро, като сълза на справедливостите тъй
несправедливи
от морето животворно галещо залива на Златния рог
чак дотук -
където ти - цвете неувяхнало – откри
Мъдростта всесилна
Мъдростта в мълчанието на Струма
И стана благословена невеста
Ангел ти стана
Там – в блестящите облаци
Там – високо, далеч в небесата
Рая до нас да приближиш
Сега –
По-близо до полята изоставени на самотата
А после –
До цветните като дъга стени на заминаването
18
ЗНАК ЗА ЗАМИНАВАНЕ
Когато.. .
Лешоядите се завъртят в кръг
Може би това е знак?
Тогава...
Прогони мириса на гняв
И изпразни ума си.
И след това. . .
Послушай сърнето си
Докато се слееш с безкрайността.
Там...
Нека сезоните са интересни
За да си щастлива
Превод: Вера Сълчева
50
Осанна сега и навеки
На хилядите розови цветчета
На хилядите морски анемонии
И на хилядите цъфнали зюмбюли
Които странстваха по пътеките на розите
Които плакаха и поръсиха с миро Пътя Егнатия
Които странстваха дори из други светове…
19
ΑΠΟΔΙΩΓΜΕΝΟΙ
Αποδιωγμένοι,
από μοιραίες σπάνιες συμπτώσεις.
Προδομένοι,
από αχάριστα σκαθάρια.
Αδικημένοι,
από ρίψανθες κι απότιστες βιγγόνιες' .
Φθονεμένοι,
από ψυχοβόρα άφτερα όρνια.
Όλοι εμείς Και όλοι σας. .
- .Ψάξτε τον ήχο σας
- .Αφήστε τα σύννεφα να φύγουν
- ,Βρείτε τις ατραπούς της γαλήνης
για να φέρει το δικέφαλο πουλί
και πάλι,
το χαμόγελο στη Μεσόγειο.
20 49
ЗНАК ЗА РАЗДЯЛА
Когато...
лешоядите кръжат
като че ли знак е?
Тогава...
мириса на гняв изгони
и съзнанието си пречисти!
И после...
при сърцето си се завърти
преди с безкрая да се обвържеш!
Там...
миговете нека бъдат интересни
за съдбата ти добра.
Превод: Симеон Димчев
ΣΗΜΑΔΙ ΠΗΓΑΙΜΟΥ
Όταν...
Τα όρνεα κάνουν κύκλους,
σάμπως είναι σημάδι;
Τότε...
δίωξε τη μυρουδιά του θυμού
και άδειασε το νου σου.
Κι ύστερα' ...
στροβιλίσου γύρω απ την καρδιά σου'
μέχρις να ενωθείς με την απεραντοσύνη.
Εκεί...
οι εποχές ας είναι ενδιαφέρουσες
για την καλή σου τύχη.
48
ПРОГОНЕНИ
Прогониха ни
тъй редките но толкова фатални съвпадения
Предадоха ни
неблагодарните авлиги
Онеправдаха ни
изсъхналите и разхвърлени бегонии
Завидяха ни
Безкрилите изпиващи душата птици
На всички нас
И на всички вас
- Потърсете своя звук
- Оставете облаците да си тръгнат
- Открийте пътищата на спокойствието
За да може птицата двуглава
отново усмивката да донесе над Средиземното море…
21
Βραβευμένες μεταφράσεις ποιημάτων του Στέ-
λιου Σαριβασίλη από φοιτητές στο Πανεπιστή-
μιο της Φιλιππούπολεως το 2010
Наградени преводи на стихове на Стелиос
Саривасилис, направени от студенти от
Пловдивския университет през 2010 г.
47
ΑΝΕΡΑΣΤΗ ΠΟΛΗ
Ανθρώπινο πολύβουο σμάρι
κι έπειτα άμορφο πλήθος,
πού φτασε όχλος να γενεί' .
Ακοινώνητος όχλος άναρχος αλωτικός, , ,
που έρευσε αργά σα λάβα
και σκέπασε την πόλη.
Εσύ ξινό αγουροστάφυλο που προσδοκά,
δεν άκουσες δε ρώτησες, ;
σκιά στους δρόμους τριγυρνάς
ανάμεσα στις ξένες περίεργες ματιές,
ανάμεσα στον ανήσυχο πολυεθνικό αχό
του μεταλλαγμένου πολιτισμού
και δε βρίσκεις πια κανένα να σ αγκαλιάσει'
στην ανέραστη πόλη της νέας μας Βαβέλ.
22
СЪДБА
С горските нимфи
ще пътува тялото ми
сред сенчести места
и прохладни извори
в бленувани вълшебства
под пълнолуние
докато да срещна
седемте феи,
които определиха
съдбата ми!
Преводач: Руска Кръстева
46
НЕОБИКНАТИЯТ ГРАД*
Тъй шумен е човешкият рояк -
това безформено и грозно множество от хора,
от което се роди една тълпа…
Една тълпа враждебна, анархична, гневна…
Като лава тя започна бавно да тече,
покри града и го превърна в прах…
Не чуваш ли? Добре! Но защо тогава не попита
къде те чака онзи неузрял и толкоз кисел грозд?
По пътищата бродиш като сянка ти
сред очите чужди, любопитни,
сред влудяващия тътен на многоликата тълпа,
променила нашата цивилизация,
и не можеш да откриеш кой да те прегърне
в този необикнат град на новия ни Вавилон….*
23
ΤΑ ΣΗΜΑΔΙΑ ΖΩΗΣ
Συντροφιά με τις Νύμφες του δάσους
θα ταξιδέψω το σώμα μου
σε σκιασμένους τόπους,
σε δροσοπηγές,
σ ονειρεμένους νεραϊδότοπους με πανσέληνο’ ,
και όπου αλλού,
μέχρις ν ανταμώσω τα εφτά σημάδια ζωής’
που μού κλεψαν‘
αυτοί όσοι τις τύχες μας ορίζουν, .
45
ΖΩΗ Ή ΟΝΕΙΡΟ;
Ταξιδευτής διαβάτης,
ή στάσιμο έλος η ζωή σου;
Φύλακας μυστικών μιας ζωής
στους χιονισμένους χειμώνες σου.
Λήθαργος νιρβάνα,
ή ζωή στη σαγήνη
των μυστικών μιας ζωής;
Μεγάλη η απόσταση της ζωής
απ τ όνειρο' ' ,
ανήμπορα τα κουρασμένα κύτταρα
να τη διαβούν για να το ζήσουν.
24
ПЪТЯТ*
Дали си се запитвал досега,
макар да ти е писано,
какъв и накъде е твоят път
и кой ли път от тебе скриха?
Когато погледа си ти остави да потъне в хаоса,
опразнен, изпълнен единствено с лъжливи чувства,
писмата без подател
ти разкриха грешната посока
Сирените тъй много бяха,
много бяха и поканите….
А твойте мисли и умът ти
не знаеха коя сирена в душата ти да задържат.
Когато ти своя път намери,
забраниха ти по него да вървиш,
но ти закрачи, без да се страхуваш.
Дъждът следите ти отми
от погледа на тези, дето следваха те в пътя
Тогава аз не издържах, не закъснях,
през теб преминах, изпреварих те
и твоята врата отворих,
за да влезнат всички, дето бяха вън.
А сърцето ти тогава стана толкова голямо,
че да получи всеки част от него…
И във вино кръвта ти се превърна.
44
ЖИВОТ ИЛИ СЪН?*
Животът ти какво е?
Пътешествие или пътуване,
или просто спирка в някакво тресавище?
На живота тайните ти пазиш
в твойте заскрежени зими
Летаргия, нирвана
или да живееш във съблазните
на тайната, наречена живот?
Така отдалечен е животът
от съня,
а клетките са толкоз уморени и безсилни,
че не могат да преминат през живота,
за да изживеят своя сън….
25
Τότε εγώ δεν άντεξα δεν άργησα,
πέρασα από μέσα σου σε ξεπέρασα,
και άνοιξα την πόρτα σου
γι αυτούς τους άλλους όλους τους απέξω' , ,
και η καρδιά σου μεγάλωσε
να τους χωρέσει όλους
και το αίμα της έγινε κρασί.
43
ΕΠΙΓΕΙΟΣ ΠΝΟΗ
Τις στιγμές που δε διαφέρουμε
κι όλοι είμαστε ίσοι,
τις στιγμές που σωπαίνουν οι φωνές της συνείδησης
κλέψαμε τη ζωή μας
και μαζί της πορευθήκαμε
στους πορφυρένιους ορίζοντες
μέχρι να χαθούμε στο ηλιοβασίλεμα
περνώντας στην απόλυτη ερήμωση.
26
ОТКРИЙ МОЯТА ФОРМА*
Когато слънцето върви по пътя си на запад
и по хълмовете леко се подпира,
в моя ум всичко придобива своя форма,
но винаги една ми липсва…
А в този час, преди да дойде мракът,
небето си облива в кръв…
И не искам аз да бъда лицемерен,
защото се страхувам да повярвам,
защото се страхувам и да се раздавам.
Очаквам луната да изгрее,
за да скрия сънищата в нея,
което понякога добре е, но понякога - не е.
О, Луна, прокълната от Бога, открий ти мойта форма,
ръката си подай ми да се хвана…
Не бих отказал такова предложение.
Твойто унижение е учение и дар,
затова внимава аз в какво да вярвам…
41
ΤΑ ΜΩΒ ΛΟΥΛΟΥΔΙΑ
Επέμενες ν αποφυλακίσω την ψυχή μου' .
Επέμενες να πλανηθώ σε μαγιότοπους.
Επέμενες να σβήσω τα όρια.
Σάμπως ζητήσαμε συγνώμες,
απ όσους πληγώσαμε' ;
σάμπως μας έλειψαν οι ένοχες σκέψεις;
Αγιόκλημα παντού πια,
ήταν καιρός,
δε νοιάζομαι γαλήνεψα, .
Βοήθησες να βρω τα μωβ,
του δειλινού λουλούδια.
Όλα μοιάζουν με ήσυχο θάνατο
και γω μήπως δε ζω;
γιατί πως δε χρειάζεται το θάνατο-
για να πεθάνει κάποιος-.
28
Ο ΔΡΟΜΟΣ
Αναρωτήθηκες ποτέ,
αν κι ήτανε γραμμένο' ’ ,
ποιος είναι ο δρόμος σου;
ή ποιον δρόμο σου κρύψανε;
Όταν άφησες το βλέμμα σου να βυθιστεί στο χάος
άδειος γεμάτος ψευδαισθήσεις, ,
τα γράμματα χωρίς αποστολέα, ,
σου δείχναν λάθος προορισμό.
Οι σειρήνες ήταν πολλές,
πολλά και τα καλέσματα
και το μυαλό σου η σκέψη σου,
ποια να κρατούσαν στη ψυχή;
Και σα βρήκες το δρόμο σου
σου γράψανε μην το διαβείς
αγνόησες περπάτησες,
κι έσβησε η βροχή τα χνάρια σου'
για όσους σ ακολούθησαν' .
42
ЗЕМЕН ПОЛЪХ*
В мигът, във който между нас изчезнаха
всякакви различия
и всички бяхме вече равни,
в мигът, във които замлъкна
и гласът на съвестта ни,
откраднахме живота си
и заедно със него се отправихме
към пурпурните хоризонти…
Вървяхме, докато във слънчевия залез се изгубихме
и потънахме във абсолютното опустошение
27
ΒΡΕΣ ΤΟ ΣΧΗΜΑΜΟΥ
Στους δυτικούς δρυμούς
ακούοντας τον ήλιο ν ακουμπά στους λόφους' ,
τότε στο νου μου όλα είναι ή γίνονται σχήματα,
αλλ όμως πάντα μου λείπει ένα σχήμα'
και κείνη την ώρα πριν το έρεβος, ,
ματώνει ο ουρανός.
Τότε δε θέλω να υποκρίνομαι,
γιατί φοβάμαι να πιστέψω,
γιατί φοβάμαι να μοιραστώ
και αναζητώ την ανατολή του φεγγαριού
για να αποθέσω εκεί τα όνειρα
κι ας είναι κάποτε καλά και άλλοτε όχι' .
Θεήλατο φεγγάρι βρες μου το σχήμα μου,
δως μου το χέρι σου να πιαστώ,
δε θ αρνηθώ την προσφορά' ,
η ταπείνωση δική σου διδαχή και δώρο,
γι αυτό προσέχω στο τι να ελπίζω' .
40
ЛИЛАВИТЕ ЦВЕТЯ*
От затвора настояваше душата си да освободя
Да бродя настояваше из покрити с цъфнали цветя поляни
Границите настояваше аз да излича
Сякаш прошка търсехме
От онези, които наранихме?
Сякаш липсваше ни чувство за вина?
Навсякъде Лоницерата отново беше разцъфтяла3
Време беше
Не се тревожа вече… Напълно съм спокоен…
Помогни ми да намеря
лилавите цветя на залеза…
Всички те на тиха смърт приличат
А може би не съм жив дори и аз?
Защото всъщност никой
не се нуждае от смъртта
за да умре…..
29
ВИК*
Разчете всеки знак върху лицето й
и скритите дълбоко тайни в сенките на нейните очи.
Из тайнствените кътчета в ума й
се помъчи да намери какво душата й си мисли
и да види скритата, може би лъжовна, непорочност.
Сърцето й от пепелта очисти,
за да разкрие любовта й.
Опита се с откраднат дъжд да напои
на тялото й пътищата зажаднели
Прошепна й, че любовта е нерешителна
и че е едно пътуване към синевата на небето.
Ала останал сам, безсилен,
потънал във безкрайна пепел,
той закрещя, но никой виковете му не чу…
39
ΓΙ ΑΓΝΩΣΤΗ ΙΘΑΚΗ’
Τεράστια ωσάν προϊστορικά μαμούθ, ,
τ αραχνοκαπνισμένα αισθήματα'
σα δεν κυνηγούν το παρελθόν
και καρτερούν το θάνατο,
γιατί ειν δικαίωμα γι αυτά ο θάνατος' ' .
Μα σα μοσχομύρισαν τα κύματα
εμείς στήσαμε καρτέρι στη ζωή
εκεί στου φεγγαριού τ αλώνια'
και βάλαμε ρώτα γι άγνωστη Ιθάκη' ,
γιατί αν δεν προσδοκάς τον πηγαιμό,
πάντα και μακρύτερα,
δε λογίζεσαι ταξιδευτής.
30
ΚΡΑ ΓΗY
Διάβασε στο πρόσωπο της κάθε γράμμα
και βαθιά στις σκιές των ματιών της ακόμη.
Έψαξε τις γωνιές του μυαλού της
για να βρει της ψυχής της λογισμούς
και την κριμένη ίσως ψεύτικη αγνότητα της, , .
Έδιωξε τη στάχτη από την καρδιά της
για να ξεσκεπάσει την αγάπη της.
Προσπάθησε με κλεμμένη βροχή
να ποτίσει τους διψασμένους δρόμους του κορμιού της.
Της ψιθύρισε πως η αγάπη δεν είναι άβουλη,
και πως η αγάπη είναι γαλάζιο ταξίδι.
Όμως μόνος ανεξουσίαστος, ,
πάνω από την απόρθητη στάχτη της,
την κραυγή του κανείς δεν την άκουσε.
38
ЗА НЕПОЗНАТА ИТАКА*
Страховити, като праисторически мамути,
задушаващите мрачни чувства
сякаш миналото вече не преследват,
а очакват единствено смъртта,
за да им бъде оправдание….
Но, когато почнаха вълните да ухаят,
ние направихме засада на живота
там – сред хармана на луната
и поехме курс към непознатата Итака…
Понеже не очакваш ли това пътуване
далечно и безкрайно,
не би те никой никога нарекъл
Пътешественик…
31
ТАМ*
Когато запрепускаха пегасите и еднорозите
из пролетните пътища на времето,
гласовете стихнаха, замряха ветровете,
а сълзите станаха поток
Из полята теменужни препускаха
пегасите и еднорозите -
там, където другите ни срещаха,
без да сме били,
там, където ни припомняха онези,
които никога не сме познавали
Там, из небесните селения
разпръснахме най-съкровените си сънища,
там заедно ний изживяхме
всичко онова, което не разбирахме,
там издигнахме ръце високо
за да докоснеме звездите,
И лека нощ там пожелахме
на всички самодиви….
37
ΨΑΧΝΟΝΤΑΣ ΝΑ ΛΕΥΤΕΡΩΘΩ
Γαλήνιος ρους και αχνές απολήξεις
στο βάθος της ιδιότυπης ομορφιάς του Λι.
Και συ ταξιδευτής ψάχνεις τους ορίζοντες
να βρεις αυτό που ίσως είχες χτες,
την πορσελάνη που ήταν πυλός,
τη γλύκα της ψυχής που ήταν ψεύτικη,
την υπόσχεση που χάλασε στο γέρμα του ήλιου.
Και γω στου Λι τη σμαραγδένια φύση
ψάχνω γαλήνη,
ψάχνω το χάδι της ματιάς,
το χάδι της φωνής της νύχτας,
ψάχνοντας να λευτερωθώ
από την κατάληψη του πολιτισμού.
ΕΚΕΙ
Σαν κάλπασαν πήγασοι και μονόκεροι
σε ανοιξιάτικους χρόνους και δρόμους,
κόπασαν φωνές και αγέρηδες,
κομμάτια γίναν τα δάκρυα.
Κάλπασαν σε μενεξεδένιους τόπους
πήγασοι και μονόκεροι,
εκεί που οι άλλοι μας θωρούν
έτσι πως δεν είμαστε
και κει πάλι μας θύμισαν,
αυτούς που ποτέ δε γνωρίσαμε.
Εκεί σ αυτούς τους ουράνιους τόπους'
μοιραστήκαμε το ευρύτερο όνειρο,
εκεί όλοι αντάμα ζήσαμε
αυτά που δεν καταλαβαίνουμε,
εκεί απλώσαμε τα χέρια ψηλά
για να ψηλαφίσουμε κάθε αστέρι
και κει καληνυχτίσαμε τις νεράιδες.
36
В ТЪРСЕНЕ НА ИЗБАВЛЕНИЕ*
Като поток спокоен в бледо утро
блестеше някак си неповторимо прелестта на Ли
Пътешественико, ти преследваш хоризонтите,
за да откриеш онова, което може би си имал вчера…
Порцеланът, който бил е прах…
Сладостта в душата, дето е била лъжовна…
Обещанието, което бе изпепелено
от залязващото слънце…
И аз в смарагденото естество на Ли
Искам да намеря своето спокойствие,
искам да намеря погледа тъй нежен
и нежните слова в нощта,
в търсене на избавление
от обсебилата ме цивилизация…
33
ΧΑΙΔΕΨΕΣ ΤΗΝ ΚΑΡΔΙΑ Μ ΑΓΑΠΗ’
Χάιδεψες την καρδιά σου μ αγάπη'
κι αυτή αγάπη σκόρπισε στου πελάγου την αγκαλιά'
και στη μικρή γοργόνα που ψάχνει τον Αλέξανδρο, .
Τραγούδησες στα κύματα νανούρισμα
κι αυτά τρεμόπαιξαν στου φεγγαριού τη στράτα'
μέχρις στου παφλασμού το φίλημα.
Αγνάντεψες στου Άθω την ανάδυση, ,
την Παναγιά Παρθένα
κι Αυτή τη χάρη απ το περβόλι Της' '
μοίρασε
και σε βλόγησε γι αντίδωρο' .
Στο περιγιάλι έδιωξες τη σάρκα από το πνεύμα σου
κι ανάλαφρη ταξίδεψες και πέταξες
σε περασμένους χρόνους,
σε θρύλους που ζωντάνεψαν
πεντάμορφους αρχόντισσες, ,
θεούς και βασιλιάδες.
34
ПОМИЛВА СЪРЦЕТО СИ С ОБИЧ
Препълни с обич сърцето си,
разпръсна я далече във морето,
на малката Горгона във ръцете,
която вечно търси Александър.
Изпя приспивна песен на вълните
и те затрепкаха по лунната пътека,
целунати от морска пяна.
В далечината, от Атон свещени
Светата Дева появи се
и те благослови в замяна
на прелестта на своята градина.
Освободена от плътта,
на брега духът ти прелетя
и пропътува миналите времена.
Във стари митове ти съживи
героите на древността –
крале и господари, красавици и богове.
Помилва сърцето с обич!
Превод: Екатерина Данчева
35
