НКИЗ и град Нинбо подготвят меморандум за изграждане на българо-китайска индустриална зона

Министър Караниколов и Джън Шанджие обсъдиха и търговско-икономическото сътрудничество в рамките на инициативата „16+1”. От 2014 г. Нинбо е домакин на ежегодното Експо за търговия и инвестиции във формат „16+1”, в което Министерство на икономиката чрез ИАНМСП организира всяка година българско национално участие. Изразена бе готовност за организиране на сериозно участие от български компании и през следващата година. За последните 10 години българският износ за Китай се е увеличил десетократно, а само през първите шест месеца на тази година нараства с 10% спрямо същия период на 2017 г. и възлиза на 366.7 млн. щ.д. Това заяви министърът на икономиката при посещението си на българския щанд на Първото издание на Китайския международен панаир за вносни стоки /CIIE/, който се провежда в Шанхай.

БРОЙ 11, МЕСЕЦ НОЕМВРИ 2018 Г.

Предстоящи събития23 - 26 ноември

Конференция „ Reinventing Organiza-tions 2018: Управленски практики за успех“Дата: 23 - 24 Ное. 2018, петък - съботаЧас: 08:45Място: Imperial Plovdiv Hotel & SPA , Пловдив

Семинар „Обществените поръчки. Промени при възлагането на обществените поръчки от 10.2018 г.“Дата: 23 ноември 2018, петъкЧас: 09:30 - 17:00Място: Хотел Хемус, София

International conference „Knowledge and smart cities”Дата: 26 ноември 2018, понеделникЧас: 09:00 - 19:00Място: Sofia Tech Park, Conference Hall “John Atanasoff “

Семинар „Трансферно ценообразуване – практически преглед в контекста на новите насоки на ОИСР и българската практика“Дата: 26 ноември 2018, понеделникЧас: 09:30 - 17:15Място: : Зала КИТОВ ЦЕНТЪР, София, ул. „Люлин планина” № 33а

Антоанета Барес пред Радио Фокус: В държавните индустриални зони са договорени инвестиции за повече от 820 милиона лева

1

От интервюто ще разберете защо инвеститорите избират индустриалните зони, какви са бъдещите инвестиционни планове на НКИЗ, кои са най-често срещаните проблеми и какво трябва да знаят общините, тръгвайки да осъществяват такъв проект.

Продължава на стр. 3

„Национална компания индустриални зони” и град Нинбо, Китай ще стартират създаването на съвместна индустриална зона в България. Това беше договорено от министъра на икономиката Емил Караниколов по време на официалното му посещение в Китай и срещата му с г-н Джън Шанджие, партиен секретар на гр. Нинбо. В бизнес делегацията, водена от министър Караниколов, участва и изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес. Като първа стъпка, „Национална компания индустриални зони” и китайските партньори ще подготвят и подпишат меморандум, в който ще определят конкретните действия на страните по реализацията на проекта.

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

НАПРЕДЪК

НКИЗ представена на 20-ия Световен ГИС ден „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и ГИС-системата, разработена за нуждите от „Есри България“, бяха представени на 20-ия Световен ГИС ден, провел се в София на 14 ноември. Презентацията бе на тема „Съвременна ГИС система за управление на индустриални зони и ефективна комуникация с инвеститори и трети страни“, като бе придружена и от демонстрация на живо на възможностите на системата – като публично приложение и вътрешно уеб базирано приложение за визуализация, управление, редакции и анализ на информация. НКИЗ използва ГИС за проекта си в Божурище. Чрез интерактивната карта на индустриалната зона край София всеки потенциален инвеститор може да се запознае с актуалното състояние на имотите там – свободни, вече закупени, с предварителен договор или запазени, параметрите на застрояване, предназначението на терените и др. ГИС на „Национална компания индустриални зони“ може да се види на следния адрес: https://gis.nciz.bg/NKIZApplicationPublic/?locale=bg . На 14 ноември над 60 страни по целия свят отбелязаха Световния ден на географските информационни системи, обединявайки десетки хиляди потребители на ГИС. България присъства за 20-а, юбилейна година.

НКИЗ в сътрудничество със Сумгаитски химически индустриален парк Меморандум за сътрудничество бе подписан между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и Сумгаитския химически индустриален парк от Азербайджан – също като НКИЗ собственост на държавата. Документът бе подписан от изпълнителните директори на двете организации – Антоанета Барес и Назим Талибов, – в рамките на V-ото заседание на междуправителствената българо-азербайджанска комисия, провело се в София в началото на ноември. Сумгаитският химически индустриален парк е основан с президентски декрет през 2011 г. и се простира на площ от 50,6 милиона квадратни метра. Очаква се в него да бъдат открити около 10 хиляди постоянни работни места, от 35-40 компании. Също като НКИЗ, целта на индустриалния парк е създаването на благоприятни условия за развитие на конкурентоспособността на индустриалната продукция на страната в сектори с висока добавена стойност. В Меморандума за сътрудничество са застъпени обмяна на know-how и добри практики в управлението на индустриални зони, сътрудничество, заедно с местни бизнес организации, за насърчаване на местни компании

от зоните в Азербайджан и България да създават двустранни търговски и технологични връзки и др. В рамките на посещението си в България представителите на Сумгаитския химически индустриален парк посетиха и Икономическа зона София-Божурище.

22

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

ИНТЕРВЮПродължава от стр. 1

23

В държавните индустриални зони са договорени инвестиции за повече от 820 милиона лева

Антоанета Барес пред Радио Фокус:

Водещ: Какво прави Национална компания „Индустриални зони“ атрактивна за инвеститорите? Научаваме от срещата с Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Г-жо Барес, какви положителни тенденции виждате в икономиката и условията за бизнес в България, как те се усещат във вашите индустриални зони? Антоанета Барес: Една от хубавите тенденции е фактът, че западните страни спряха да гледат на България само като доставчик на суровини. Фактът, че редица немски, френски и други фирми позиционираха производства в България, е ясен знак за това. Освен това България се превръща в сериозен играч в производството и доставката на части за автомобилната индустрия. Например през последната година към Националната компания „Индустриални зони“ са се обърнали над 15 фирми от автомобилната индустрия, като сред тях инвеститори от Германия, Франция, Швеция, както и български компании, които работят като поддоставчици. Да не забравяме, че и първият инвеститор в Икономическа зона „София- Божурище“ е също доставчик на големи автомобилни производители – Берхела Термо контрол. Бих казала като допълнителна подкрепа за положителните тенденции в икономиката ще даде и влизането в чакалнята на Еврозоната. Даже само говоренето и очакването за присъединяването на България към Шенгенското пространство е позитивно послание към инвеститорите и ще спомогне да укрепи икономиката. Усилията на правителството за намаляване на бюрократичната и административната тежест също дават резултати. Може би недостатъчни, но има напредък в тази посока. Водещ: Инвеститори от кои сектори търсят възможности за реализация на проекти в България? За кои сме най-атрактивни, най-изгодни? Антоанета Барес: Най-различни сектори. От високотехнологичната и високотехнологичния сектор. Интересен е списъкът с инвеститори, които са потърсили възможност да правят проекти у нас. Имаме инвеститори от хранително-вкусовата промишленост. Имаме инвеститори от опаковъчната индустрия, няколко от опаковъчната индустрия. Имаме от химическата промишленост, от леката промишленост, автомобилната индустрия, за която вече споменах, тежка промишленост, машиностроене, също има инвеститори, които проявяват интерес. Фармацевтична промишленост, изключително засилен интерес от фармацевтичната промишленост. В последните няколко месеца три фармацевтични компании се обърнаха към нас с техни готови проекти и търсене на възможност за инвестиции. В сферата на енергетиката, високите технологии, като там са най-различни. Могат да бъдат смесени: високи

технологии, свързани с автомобилна индустрия, високи технологии, свързани с друг вид производства. Логистични центрове. Интересни сме като местоположение. Така че интересът на логистичните центрове също е голям. Имаме и друг вид инвестиции, специфични, интересни български компании, включително и франчайз, които произвеждат в България. Водещ: Защо избират индустриални зони? Това модна тенденция ли е или е необходимост? Антоанета Барес: Не, няма никаква мода, просто сме по-атрактивни. Ще кажа защо. Три неща са нужни за една инвестиция: местоположение, инфраструктура и работна ръка. При нас те намират отлично местоположение, изградена инфраструктура и помощ при намирането на работна ръка. Нормално е да предпочетат да дойдат при нас. Водещ: А как решавате въпроса с кадрите? Известно е, че трудно се намират и това го твърдят и самите инвеститори. Има ли липса на работна ръка в България, вие как го усещате? Антоанета Барес: Категорично не може да се говори за липса на работна ръка. Вярно е, че има затруднения при намирането на кадри, но когато предложиш достойна цена на труд, ще намериш и добри служители. От наблюденията ни в националната компания мога да твърдя, че повече от 80% от инвеститорите, които проучват България за позициониране в последните две-три години, не идват заради евтината работна ръка. Привличат ги по-скоро добрите условия за бизнес в България. Да, наистина статистиката сочи, че населението на страната е намаляло с 51 хиляди души през 2017 г., но пък същевременно 30 хиляди българи в активна и трудоспособна възраст са се върнали от чужбина, така че има компенсиране на това намаляване на населението. И съм убедена, че тази тенденция ще продължи с подобряването на заплащането и на условията на труд в страната ни. Това, за което реално ние работим: да има производства, да има хубави, добри, интересни, високотехнологични предприятия, които да предлагат достойно заплащане и българите да се върнат да работят в страната си. Водещ: А каква е финансовата ефективност на индустриалните зони? По дефиниция те са инструмент на правителството за реализация на нови инвестиционни проекти, за привличане на чуждестранни инвеститори, но каква е ползата? Антоанета Барес: Национална компания „Индустриални зони“ е изцяло собственост на държавата и в този смисъл целта й е да подпомага правителството в осъществяване на стратегията на държавата за развитие на икономиката и подпомагане на притока на преки чуждестранни инвестиции в България.

Продължава на стр. 4

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

ИНТЕРВЮПродължава от стр. 3

24

В държавните индустриални зони са договорени инвестиции за повече от 820 милиона лева

Антоанета Барес пред Радио Фокус:

Мога да кажа, че до момента в държавните индустриални зони са договорени инвестиции за повече от 820 милиона лева и е гарантирано разкриването на близо 3000 преки нови работни места и още много повече косвени. Всичко това се случва както благодарение на постоянните усилия на нашия екип, така и на Министерството на икономиката, Българска агенция за инвестиции, общините, с които успешно работим всекидневно, и нашите партньори. Водещ: С кои общини работите? Антоанета Барес: Работим с много общини. Освен тези, в които реално имаме терени, развиваме индустриалните зони, имаме подписани меморандуми за сътрудничество с още 14 общински областни администрации. Това са общините: Бургас, Варна, Видин, Враца, Горна Оряховица, Дупница, Казанлък, Кюстендил, Ловеч, Перник, Сандански, Стара Загора, както и областните администрации Кърджали, Ловеч. На съответните места местните власти са идентифицирали терени, подходящи за индустриални цели, които Националната компания да предлага на потенциални инвеститори, интересуващи се от възможности за инвестиции в региона. Меморандумът за сътрудничество дава възможност НКИЗ да промотира терените при проявен инвеститорски интерес в съответната община да реализира ad hoc проект с местната власт и бързо развитие на терена с необходимата инфраструктура, така че инвеститорът да може бързо да дойде да започне да работи. Голяма част от инвеститорите като наблюдение от наша страна са компании, които имат сключени дългосрочни договори. Все повече и повече и съществуващите им предприятия и производства не могат да поемат обема от тези договори. Тоест те търсят място, където бързо да стъпят, бързо да се позиционират и бързо да започнат да работят. Водещ: И вие им гарантирате тези места с такава скорост? Антоанета Барес: Да. По тази причина знаете, че променихме концепцията си за развитие на индустриалните зони, която преди години беше, че започваме да развиваме една индустриална зона, ако има инвеститорски интерес, т.е. когато дойдат инвеститори. Сега сме инвестирали в изграждането на инфраструктурата в тези зони, които по принцип са с добра локация и участват в запитванията на инвеститори за тях, за да може инвеститорът наистина бързо да дойде, да реализира проекта си, да го подпомогнем по възможно най-бързия начин. Включително сме стартирали работата по изграждане на производствени и логистични халета, които компанията да може бързо да отдаде под наем, инвеститорът да започне да работи, докато изгради неговата база. Тоест да бъдем достатъчно гъвкави за инвеститорите. Водещ: В какъв срок от време един инвеститор може да стъпи в индустриална зона? Антоанета Барес: Ако става дума за наем на такъв

вид производствено хале и започване на работа, може да започне работа от подписване на договора в рамките на два до максимум три месеца. Ако става дума за изграждане на изцяло ново предприятие, от сключването на сделката с нас, тоест закупуването на земя, след сертифицирането, естествено, като клас инвеститор може да започне работа година и половина след закупуването на земята. Естествено, много зависи от екипа на инвеститора, който работи по неговия проект. Ние осигуряваме всички външни връзки, но в крайна сметка много важно е подкрепящият екип на инвеститора, тоест неговите проектанти и строители, които той си избира, да работят достатъчно бързо и ефективно. Водещ: Съпоставени с такива зони в ЕС, нашите къде се намират? Антоанета Барес: Четох интересна статия, не мога да се сетя в коя медия, за последните резултати от изследването „Doing business“ за това, на какво ниво според проучването по различни показатели къде сме. Всъщност по това проучване България доста е съкратила сроковете за издаване на разрешението за строеж, което е много положително. Доста сме говорили на тази тема, че едно от най-тежките неща е да започнеш строителството. Строителство се прави, когато има проект, има разрешение за строеж, тоест минал си всичките необходими процедури, строителството е по-леката част отколкото самото проектиране и съгласуване на всички видове проекти. Водещ: Това е бюрокрация. Антоанета Барес: Отчасти бюрокрация, да. Тоест ние сме намалили ефективно бюрокрацията. Водещ: Това е много важно. Антоанета Барес: Стартирахме много услуги, които вече електронно можеш да използваш, включително и от гледна точка на държавата. Най-различни заявления вече се издават, аз самата повечето услуги за себе си и за компанията ги извършвам електронно, почти всичко през НАП, ние правим по електронен път, банкиранията са електронни, свидетелство за съдимост, проверки от НАП пак на различни видове декларации. Всичко това извършваме електронно. Даже някои от електоразпределителните и от комуналните услуги имат опция, като изпратиш до центъра им на обслужване на клиенти заявлението сканирано по имейл, да ти върнат по имейл входящ номер на заявлението. Което също е голямо улеснение. Много голямо. Отколкото да отидеш да чакаш в центъра за услуги, да си изтеглиш билетче, да седиш да чакаш за гише номер еди-кое си и т.н. Водещ: Какви проблеми срещате, с какво се сблъсквате? Антоанета Барес: Най-сериозните проблеми са във връзка с достъпа до инфраструктура, изграждането на инфраструктура. Продължава на стр. 5

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

ИНТЕРВЮПродължава от стр. 4

25

В държавните индустриални зони са договорени инвестиции за повече от 820 милиона лева

Антоанета Барес пред Радио Фокус:

Както може би знаете, преди дни имаше протест на гражданите от Божурище във връзка с преминаването на камионите и трафика, който се е увеличил неимоверно към индустриалната зона. Даже с представителите на медиите, които бяха там, се смяхме: за това ли казват, че има отстъп, по-малко инвестиции и т.н. За какво протестираха гражданите? За бързо увеличаващия се трафик от индустриалната зона. Значи, там се работи, значи, там има инвестиции. Да, не е добре да се пречи на хората, но увеличаването показва реално увеличаването на инвестициите, увеличаването на работата. Голяма част от хората там работят в индустриалната зона. Водещ: Да, за това щях да ви попитам. Не може ли да се привлекат и хората, живеещи в съседство, за да бъдат доволни? Антоанета Барес: Те работят. В нашата компания хората, които работят на територията ни в Божурище, всичките са граждани на Община Божурище. Така че те работят в индустриалната зона. Това, за което се борим, борим се за по-сериозна свързаност. Тъй като говорим за голяма територия, за много големи инвестиционни проекти, предвид и най-големия на датската компания „Юск“ за 100 милиона евро само на първия етап от инвестицията им. Все пак става дума за голям логистичен хъб и наистина трафикът се увеличава и ще се увеличава, което никога не сме крили. По тази причина още миналата година ние подадохме в Българска агенция за инвестиции проект за сертифициране на зоната ни като приоритетен за инвеститори и осигуряване на финансиране за изграждане на пътна връзка, която да свързва Околовръстния път със зоната. Тоест да се избегне този трафик да минава през жилищните квартали, през квартала на Връбница, през който в момента минава, тъй като един двулентов път не може да поеме целия този трафик. Проектът ни е вече за финансово съгласуване в Министерството на финансите. Очакваме и се надяваме до края на годината финансирането да бъде осигурено. Този път няма да се изгражда от нас, защото ще бъде път или от републиканска пътна мрежа, или на Столична община, така че финансирането ще бъде пренасочена или към АПИ, или към Столична община. Но целево само и единствено за изграждането на тази пътна връзка. Както обясних и на гражданите в Божурище, в крайна сметка ние сме от една и съща страна. И бизнесът, и гражданите искат: едните да живеят спокойно, другите да работят спокойно. И ние се борим да осигурим това като компания и смятам, че ще успеем. Водещ: Стискаме ви палци. Очакват ли се възможности за по-голям капиталов приток на инвестиции? Азиатски? Арабски? Европейски, защо не. Те са по-трудни, но защо не. Антоанета Барес: Да. Ние сме познати на европейците и европейците идват при нас. Те са по-трудни като претенциозност. По-претенциозни, по-взискателни, да,

думата „взискателни“ е по-правилна отколкото претенциозни. Водещ: Европейските компании са си претенциозни, това не е лошо да се каже. Антоанета Барес: Но когато те изберат, те са много отговорни и много леко се работи с тях. Когато те са решили и знаят точно, какво искат и виждат в теб надежден партньор, с тях се работи изключително лесно. Мога да ви кажа, че казват, че датските компании са едни от най-трудните за инвестиции. Не е вярно. С по-прекрасни инвеститори от датската компания „Юск“ трудно бих си представила да работя. Това са хора, които знаят какво искат, знаят как го искат, ще помогнат на всеки етап, защото знаят, че нещата не стават лесно, те не стават за никоя страна лесно. И когато виждат надежден партньор, наистина много лесно и много адекватно може да се работи с тях. Но да, логично азиатският бизнес да иска да стъпи в Европа. Позиционирайки се тук, азиатските компании разполагат с целия европейски пазар, а и България е естествен вход към нея. Национална компания „Индустриални зони“ регулярно участва в официални бизнес делегации в Азия. Ние съвместно с Министерството на икономиката правим всичко възможно да представим България пред бизнеса там, както и условията за инвестиции, които държавата предлага, включително и всички атрактивни предимства у нас. Сега ни предстои пътуване до Шанхай за международния панаир за вносни стоки под егидата на президента. В последните години интересът на Китай е доста сериозен, като и на този форум ще можем директно да разговаряме и да установим контакти с компании, които имат интерес към нашите индустриални зони. Голям интерес предизвика също и участието ни в двата форума „16+1“ тук в България. След тях след всеки от тях получихме по 5-6 запитвания от проведени срещи по време на форума. Дали от тях ще се случат инвестиции, е много рано да кажа, но фактът, че има интерес, е показателен. След посещението си в Иран имаме иранска компания, която има сериозен интерес към инвестиция в България. Имаме виетнамски компании, които проявиха интерес от инвестиции, имаме индийска компания, която проявява интерес за инвестиции в Стара Загора. Имаме три интересни компании, които в момента са в напреднал стадий на преговори за инвестиции във Видин. И от тази гледна точка смятам, че индустриалните зони се явяват естествен инструмент за преодоляване на дисбаланса. Водещ: Да, между регионите. Антоанета Барес: Между регионите. Което е много съществено. Работим с всички общини. Скоро бях и в Община Свищов във връзка с тяхната идея за реализиране на индустриална зона, а ние сме готови да предоставим информация, опит, ноу-хау как това може да се случи, и ще подкрепим всяка добра идея на община за реализиране на такъв вид проект.

Цоня Събчева

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

26

РАЗВИТИЕЗам.-министър Александър Манолев: Всяка година в България се

създават средно по 40 хил. нови предприятия

Всяка година в България се създават средно по 40 хил. нови предприятия. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Европейския ден на предприемача – събитие, което има за цел да популяризира успешни модели за създаване и развитие на нови компании. „Оптимистичен сигнал е, че расте износът ни, което показва, че българските малки и средни предприятия са устойчиви и конкурентни на международния пазар“, посочи Александър Манолев. По думите му устойчиво се развиват сектори от икономиката ни с висока добавена стойност като информационни и комуникационни технологии, машиностроене, автомобилостроене и др. – още един белег, че все по-значителен дял от отраслите ни се основават на икономика на знанието. Според него в момента икономическите условия са много подходящи за развитие на стартъпи и за развитието на бизнес като цяло. „Всичко това дава отражение и в статистическите данни – през последните пет години в България са създадени около 2000 стартъпа. От компаниите, в които са инвестирали инвестиционни фондове, около половината все още съществуват, а 40% са получили последващо финансиране“, каза икономическият заместник-министър и допълни, че в момента в страната ни има и редица инвестиционни фондове, които инвестират в компании в различен стадий на развитие. „Министерството на икономиката, като водеща институция, работи активно за подобряване на условията за стартиране на бизнес в България“, подчерта Александър Манолев. Създадена е междуведомствена работна група, която да проучи

най-добрите европейски практики и да ги приложи в нашето законодателство, стана ясно от неговото изказване. Представени бяха и някои от възможностите за набиране на стартов капитал за нови предприятия. Към момента е обявена процедура “Подкрепа за предприемачество” по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ с общ бюджет от 67 млн. лева, насочена изцяло към стартиращи предприятия, които могат да получат грантова помощ от 50 000 до 200 000 лв. В допълнение Министерството на икономиката има възможност да насочи и средства по инициативата JEREMIE. Избран е и нов фонд мениджър за финансиране в компании в ранен етап на своето развитие – BrightCap. Неговият портфейл е 25 млн. евро, като 3 млн. евро ще бъдат насочени към стартиращи предприятия. Инициативата Европейски ден на предприемача възниква в рамките на мрежата PAXIS (The Pilot Action of Excellence on Innovative Start-ups) и тази година за 16-ти пореден път се провежда в България, а домакин е Представителството на Европейската комисия у нас. Фокусът на събитието е поставен върху добрите практики в студентското предприемачество и перспективите за неговото развитие, включително предоставяне на възможности за среща с потенциални инвеститори. Организатор е Научноизследователският сектор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с подкрепата на Министерството на икономиката, Областен информационен център София-град и София област и Академия за иновации.

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

27

РАЗВИТИЕ

Министър-председателят Бойко Борисов и гръцкият премиер Алексис Ципрас подписаха в „Евксиноград“ съвместна декларация за развитието на железопътната връзка „Солун – Кавала - Александруполис – Бургас – Варна - Русе“. Документът предвижда създаването на съвместна проектна компания, която да работи по реализация на следващата фаза на проекта. До средата на декември месец ще бъде подготвено и Междуправителствено рамково споразумение за развитието на железопътната връзка. Началото на проекта беше поставено с Меморандум за разбирателство, който беше подписан от министрите на транспорта на България и Гърция в гр. Кавала през септември 2017 г., по време на

официално посещение на правителствена делегация от България, ръководена от премиера Борисов. Проектът е от голямо стратегическо и икономическо значение. Цели развиването на устойчива двойна железопътна ос, електрифициран железопътен коридор с модерна ERTMS система за управление на железопътния трафик, свързващ българските и гръцките пристанища. Изграждането на железопътната линия е част от по-големия проект за мултимодален коридор за товарни превози, свързващ Егейско и Черно море „Sea2Sea”.

Премиерите Борисов и Ципрас подписаха съвместна декларация за развитието на железопътната връзка „Солун – Кавала - Александруполис –

Бургас – Варна - Русе“

Германска компания ще разкрие 700 нови работни места в района на Русе. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с ръководството на компанията „BADER GmbH & Co. KG“, която се проведе в Службата ни по търговско-икономически въпроси в Берлин. Те са в топ 3 в света на компаниите за автомобилен интериор, а клиенти са им водещи автомобилни производители като BMW, Mercedes, Audi и др. Компанията планира да обособи фабрика у нас за луксозно покритие на автомобилни седалки и щамповане на елементи, като целта им е да стартират производство през втората половина на 2019 г.

При пълна заетост предприятието ще осигури между 700 и 800 работни места в региона. „Можете да разчитате на пълна административна подкрепа, ако изберете нашата страна, както и да се възползвате от редица на насърчителни мерки за стратегически инвеститор“, каза зам.-министър Александър Манолев. Той акцентира, че автомобилостроенето е сред най-бързо развиващите се сектори на българската икономика. „В него работят над 50 хил. души, като съществува сериозен потенциал за разширяване на мощностите и разкриване на нови работни места“, допълни икономическият заместник-министър. По думите му, сред високотехнологичните производства, това е браншът, който привлича най-много чуждестранни инвестиции. В последните години се забелязва тенденция за разширяване на съществуващи и установяване на нови производства в сектора, които произвеждат за водещи автомобилни марки. Успешни проекти са реализирани от инвеститори от Германия, Франция, Белгия, Япония, Великобритания и много други, стана ясно по време на срещата. Зам.-министър Манолев се ангажира да им съдейства с цялата нужна административна подкрепа и отправи покана следващата среща с мениджмънта на компанията да се състои в България.

Германска компания разкрива 700 работни места в Северна

България

ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН

28

ИНВЕСТИЦИИВ своята есенна макроикономическа прогноза

Европейската комисия очаква растежът на българската икономика да остане висок

Европейската комисия (ЕК) очаква растежът на българската икономика да достигне 3,5 % през 2018 г., което представлява слабо понижение спрямо лятната макроикономическа прогноза, но запазва очакванията си за растеж от 3,7 % през 2019 г. Вътрешното търсене е основният двигател на икономическата активност в страната. Повишението на частното потребление се подкрепя от положителните развития на пазара на труда, нарасналото доверие на потребителите и растежа на реалния разполагаем доход. Инвестициите също остават силни, подкрепени от ниските лихвени проценти и усвояването на средства от фондовете на ЕС. Според ЕК, вътрешното търсене ще продължи да бъде основният фактор за увеличението на БВП от 3,7 % през 2019 г. и 3,6 % през 2020 г. Публичното потребление се очаква да се ускори през 2019 г., подкрепено от повишението на заплатите в публичния сектор, а растежът на частните потребителски разходи ще остане висок, макар и с по-умерен темп в сравнение с 2018 г. С ускореното усвояване на европейски средства инвестициите ще продължат до допринасят за растежа на българската икономика. От ЕК очакват приносът на външния сектор да стане по-малко отрицателен през 2019 и 2020 г., поради очакваното ускорение в растежа

на износа и забавяне в нарастването на вноса. В прогнозата на ЕК се очаква средногодишната инфлация да достигне 2,6 % през 2018 г., под влияние на нарастването на цените на енергийните суровини, силното вътрешно търсене и ефект върху цените на непреработените храни от по-слабата селскостопанска реколта. През следващите две години очакванията са инфлацията да се забави до 2 % през 2019 г. и 1,8 % през 2020 г., в резултат от базови ефекти при международните цени. В условията на висок растеж на заетостта, нивото на безработица се доближава до пред-кризисните си нива, като от ЕК очакват понижението на показателя до продължи и той да достигне 5,7 % през 2020 г. Според ЕК силната фискална позиция ще се запази, като очакванията са за формиране на бюджетни излишъци през целия прогнозен период. Силният растеж на БВП и високите заплати в икономиката ще повишат данъчните приходи, което ще компенсира очакваното увеличение на текущите разходи. В същото време, средствата от ЕС ще продължат да финансират голяма част от растежа на публичните инвестиции. Дългът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се понижи до под 20 % от БВП до 2020 г.

Ако желаете, може да се откажете от абонамента по всяко време. Достатъчно е просто да ни изпратите e-mail с Тема/Subject - ОТКАЗ от имейл адреса Ви, който искате да бъде премахнат от базата ни данни.

Уважаеми дами и господа, От 25 май 2018 г. влeзe в сила Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) - Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. В тази връзка се обръщаме към Вас, уведомяваме Ви и искаме Вашето изрично съгласие да продължим да изпращаме имейли с информация за дейността на „Национална компания индустриални зони” ЕАД, свързана с бюлетини, новини, прессъобщения, покани за предстоящи събития, информационни материали, справки и други релевантни съобщения.

Ако имате въпроси и предложения, не се колебайте да ни ги споделите, а ние ще използваме тази информация, за подобряване на комуникацията с Вас, така че да отговаря максимално на очакванията на двете страни.

Национална компания индустриални зони” ЕАД, гр. София, ул.”Ангел Кънчев” № 1 - набира оферти за извършване на независим финансов одит от регистрирани одитори и СОП на индивидуалния годишен финансов отчет на дружеството и консолидирания годишен финансов отчет на Група „НКИЗ“ за отчетната 2018 година.Информацията за „НКИЗ“ЕАД е следната:1.Индивидуален годишен финансов отчет за 2017 г. на „НКИЗ“ЕАД:Балансова стойност на активите 73976 хил.лв.;Нетни приходи от продажби 3700 хил.лв.;Консолидиран годишен финансов отчет за 2017 г. на групата „НКИЗ“:Балансова стойност на активите 88166 хил.лв.;Нетни приходи от продажби 7155 хил.лв.;

Офертите да се представят в затворен и запечатан плик в 14/четиринадесет/ дневен срок от дата на публикацията (12.11.2018 г.) на адрес: „Национална компания индустриални зони” ЕАД, гр. София, ул. „Ангел Кънчев” № 1 и да съдържат: Обща цена на одита без ДДС;Общ брой работни часове за проверка и заверка на одитирания обект;Общ брой работни часове за текущи консултации на одитирания обект.Допълнителна информация ще бъде предоставена в срока за подаване на оферти на същия адрес.За контакти: Телефони: Централа: 02/8-902-902, Факс: 02/987-16-84

ОБЯВА