Бро

й 47

суха рекапълна сживот

диамантитена Врачанския Балкан

България ще печели пазари сбиопродуктите си

Важните неща на едно място!

Брой 47, август 2015 г.www.agrozona.bg

Пътешествиев чаша

Пътешествие в чашаИма едно нещо, за което се пее почти колкото за любовта,

говори се почти колкото за политиката и се спори почти кол-кото за футбола. Странно е, но това нещо е течност – позна-та на хората от векове, опияняваща и вдъхновяваща. Тя има

душа и характер, притежава индивидуалност и точно като хората е много зависима от това как се отнасяш към нея. Тя разцъфва, кога-то полагаш необходимите грижи и се вкисва ако бъде пренебрегната дори за миг. Ако попадне в ръцете на правилния човек, му се отплаща щедро, но ако се захванеш с нея само между другото, рискуваш да ти вгорчи живота.

Това не е просто течност. Това е емоция. Това е хоби и бизнес, и страст, и пътешествие за сетивата. Това е виното.

За него е изписано, изговорено и изпято много… Но на следващите страници ние ще представим виното както ние си знаем и в неподпра-вения Агрозона стил – позитивен и с много вдъхновение, което искаме да раздаваме сред вас – нашите читатели. За да има повече успешни българи, за да се чува повече за нас и нашите качествени продукти, за да излизаме зад граница с гордо вдигната глава, а защо не и с… чаша в ръка.

Защото виното все по-често е повод за пътешествия. То дава въз-можност да опознаеш различните нации по един неповторим начин, защото в производството на своите червени, розови и бели еликсири хората щедро влагат от културата, историята и манталитета, кои-

то носят. Те влагат сърца, а какъв по-хубав начин да опознаеш пъстрия свят от това да

вникнеш в сърцата на разноликите му обитатели, отпивайки глът-

ка от напитката на боговете.

Марта ЙОНКОВА Главен редактор

Виното е едно перманентно доказателство,че Господ ни обича и обича да ни вижда

щастливи. Бенджамин Франклин

Балкански туризъм -мисия възможна - стр. 68

Фалшиви яйца в салатите ...................................................................................... 4Гърци и италианци се спасяват в България .......................................................... 4Парламентът: Без животни няма пасища ........................................................... 5Нивите могат да стават гори ............................................................................. 5Растениевъдството ще става все по-важно .................................................... 6Северозападна България изнася зърно за Гърция ................................................. 7Онлайн пазар за плодове и зеленчуци на едро ...................................................... 8„Градушките” се готвят за стачка ..................................................................... 10

На полигоните работят без ток и вода за по 390 лева ......................... 10Държавата да поеме функциите си .......................................................... 11Зърнопроизводителите подкрепят протестите ................................. 11

Интервю: Елица Николова, секретар на президента на РБ: България ще печели пазари с биопродуктите си .............................................. 12Резултатите – визитката на добрия партньор ............................................. 16Анализ: Трудно време в млечния отрасъл ............................................................ 20Естония най-пострадала от руското ембарго ............................................... 24Агрокалендар за месец август ............................................................................. 26Страшните Е-та ................................................................................................... 30Тема на броя: Всяка глътка – преживяване .......................................................... 34

Пенливият вкус на щастието .................................................................... 36Един ден в Сант Садурни д’Аноя ................................................................. 39Възходът на българското вино ................................................................... 42По-силни заедно .............................................................................................. 45Струма с дъх на вино ................................................................................... 46Дунавската елегантност .......................................................................... 46Винената магия на Дунава ........................................................................... 47Слънчев еликсир ............................................................................................. 49

Моят бизнес: Диамантите на Врачанския Балкан ............................................ 52От сърце с ръце ..................................................................................................... 56

Скритият потенциал на хумата ............................................................... 58Рецептите на баба Тина - на световните пазари .................................. 59

Здравата почва означава добри приходи ........................................................... 62Уроците от бедствията ...................................................................................... 65Ах, кафето! .............................................................................................................. 66Балкански туризъм - мисия възможна ................................................................... 68

Агротуризмът - световен хит ................................................................... 70От Пауталия през Македония до Аспровалта ......................................... 72

Репортаж: Суха река пълна с живот ................................................................... 74

От сърце с ръце - стр. 56

Трудно време вмлечния отрасъл - стр. 20

Съдържание

Издава:АБ КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД и АЗПБ

Адрес на редакцията:гр. София 1606, бул. „Христо Ботев“ 18, ет. 1, ап. 2тел.: 02/ 950 24 35, agrozona@agrozona.bg

Печат и предпечат: Бет Принт ООДхартията е доставена от Анталис България ЕООД

ISSN 1314 – 4251, Каталожен № 1055

Цена 5 лв.

Главен редактор: Марта Йонковаe-mail: editor@agrozona.bg

Зам. главен редактор: Светлана Трифоновскаe-mail: trifoni@agrozona.bg, Mobile: 0886 55 94 13

Репортери:Лилия Александрова - Mobile: 0892 29 25 27Анета Стефанова - Mobile: 0895 52 99 50Диляна Хараланова - Mobile: 0887 63 33 31

Маркетинг и реклама:Николай Рахнев - Mobile: 0899 512 413marketing@agrozona.bg

Дизайн: Димитър Димитров - design@agrozona.bg

Редакцията не носи отговорност за текстовете на рекламите.Снимки - архив „Агрозона“ и www.sxc.huСнимка корица - www.shutterstock.com

Материалите в изданието са авторски и тяхното използване без разрешението на редакцията е абсолютно забранено!

4 Брой 47, 2015 г.

Фалшиви яйца в салатите

Салати с фалшиви яйца се появиха в супермаркетите. Те са досущ като истинските, с тази разлика, че всички шайби са с еднаква големина. Всъщност те се режат от подобна на салам палка с жълта сърцевина и бяла обвив-ка. Заместителят на яйцето има шуплест вид, а вкусът му е неопределен. На външен вид шайбите са еднакви като диаметър с истинско варено яйце, но жълтъкът не се от-деля от белтъка.

По думите на Райна Иванова – експерт от БАБХ, наисти-на в салатите са открити рулца от яйца, а на етикетите и е било обявено коректно, че има алерген “яйца”. Но не е имало наименование на салатата, нито пък изписан ети-кет “Салата с яйца”.

По информация от бранша такива палки с варени яйца могат да бъдат внесени и поръчани в България само от фирми, които се занимават с внос на консумативи за мес-ната и хранителната индустрия. Ако клиентът е физиче-ско лице, поръчката се отказва. Цената на продукта не се обявява по телефон или на непроверен клиент.

Десислава Танева,министър на земеделието и храните:

БАБХ състави актове за „яйчните рула”

Въпросният продукт се разпространява във верига супермаркети и заведенията за бързо хранене, където се дос-тавя като готов за кон-сумация продукт „Руло от яйца на слайс, дъл-бокозамразено“, комен-тира на фейсбукстрани-цата си министърът на

земеделието Десислава Танева. Продуктът е съставен от яйца от кокошка 96%, модифицирано (не генно) кар-тофено нишесте и сол и се дистрибутира и етикетира правилно. Рулото от яйца се влагат при приготвянето на сандвичи и за декорация на зелена салата, приготвяни и предлагани в търговските обекти. При предлагането на салатата, тя се опакова в индивидуална опаковка, която се етикетира на мястото на предлагане с наиме-нованието „Зелена салата с яйце“, което е в нарушение на действащото законодателство.

За констатираното несъответствие на търговските обекти са съставени два Акта за административно на-рушение на стойност по 1000 лв. Продуктът е спрян от продажба и не се предлага на потребителите.

Все повече гръцки и италински предприемачи намират пристан в България. По този повод наскоро Франс прес коментира, че България, която може и да е най-бедната страна в ЕС, е сред държавите с най-добра финансова дисциплина. Според официалната статистика около 120 големи гръцки компании са се установили в България към 2000 година в сектори като хранителната индустрия, тър-говията, банковото дело, металургията, и др.

В последно време броят на малките предприятия, които търсят спасение от икономическата депресия и все по-тежките данъци в Гърция, се е удвоил. Сред предприема-чите, предпочели България, е Костас Михаил. През 2014 година е продал сладкарницата си и агенцията си за не-движими имоти и е отворил хлебопекарна в София. Сега е на мнение, че е защитен от сътресенията в родината си и планира да разшири бизнеса си.

По информация и наблюдения на Агрозона от начало-

Гърци и италианци се спасяват в България

то на годината се наблюдава осезателно присъствие на дребни италиански предприемачи. Повечето от тях са от Южна Италия - Сицилия и Калабрия. Мнозинството отва-рят пекарни с типични печива и сладкиши за Страната на Ботуша, както и дребни пицарии. Според български ту-ристи кризата в най-южната част на Италия е очевидна, а всяка трета къща е обявена за продан от собствениците, които напускат родината си, за да си търсят препитание в чужбина.

5Брой 47, 2015 г.

Пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд ще се предоставят само на собстве-ници на селскостопански животни. Това е една от ва-жните промени, които прие на второ четене Народното събрание в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Онези, които нямат животни, но стопанисват площи, ще трябва да закупят животни, които по брой и вид да съответстват на наетите площи до 1 февруари следващата година. В противен случай договорите ще бъдат прекратявани, решиха народните представители.

Дължими суми Лицата, придобили собственост върху сгради или съо-

ръжения след настъпване на дължимостта на сумите за ползване на земята, върху която се намират (след 9 фев-руари 2011 г.), е предвидено, че те дължат тези суми от датата на придобиване на собствеността върху сградите или съоръженията – до момента на придобиване на соб-ствеността върху имота.

За горитеПредвиден е и предварителен административен контрол

върху решенията на общинските служби по земеделие за възстановяване правото на собственост по реда на Зако-на за собствеността и ползването на земеделски земи и

Закони

Парламентът:Без животни няма пасища

Територии, които са възстановени като земеделски по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, отново могат да бъдат записани като гори. Това гла-суваха депутатите на второ четене в Закона за горите. Ако лице има възстановена собственост върху земеделска земя като обработваема, по негово желание тя може да бъде преобразувана в горски фонд. Но при положение, че в рамките на три години теренът не бъде разчистен от дървета и храсти, министърът на земеделието служебно ще има право да преобразува земеделската земя в гор-ски фонд, регламентират още текстовете.

Засилен контролПарламентът одобри текстове, с които се засилва кон-

тролът върху добива на дървесина и сечите. Въвежда се задължителна GPS система за проследяване на транс-портните средства за превоз на дървесина, а превозните билети ще се издават онлайн. Транспортиране на дървен материал през тъмната част на денонощието се забра-нява.

Одобрените текстове увеличават правомощията на слу-жителите, назначени за опазване на горски територии и предвиждат много по-сериозни санкции за извършени нарушения на горските територии.

Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, който ще бъде осъществяван от длъжностно лице от МЗХ, което ще участва в съста-ва на съответната общинска служба по земеделие и ще подписва решенията. Удължава се и срокът за изменение на решенията за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи от две на три години.

Нивите могат да стават гори

6 Брой 47, 2015 г.

Българското земеделие e все по-успешно

„Българското земеделие отбелязва значителни успе-хи и вече почти нямаме необработваема земя, откакто страната е член на ЕС. Основна причина за това са ди-ректните плащания, както и Програмата за развитие на селските райони.“ Това подчерта земеделският минис-тър Десислава Танева по време на дебатите в София с еврокомисаря по земеделие Фил Хоугън.

Средствата по ПРСР се изразходват само и единстве-но с цел да се създава бизнес, работни места, както и за увеличаване на брутната добавена стойност на сек-тора, изтъкна земеделският министър. Тя допълни, че благодарение на еврокомисар Хоугън и екипа му, стра-ната ни получи бързо одобрение на ПРСР 2014-2020 г. „Надявам се, че в консенсус с бизнеса и подкрепата на комисаря, ще изготвим Нотификация, така че евро-пейски средства да стигнат до повече бенефициенти“, каза още министър Танева.

Припомняме, че в края на юли Европейската комисия удължи срока за подпомагане на производителите на земеделска продукция, пострадали от руското ембар-го. След официалното одобрение на мерките за произ-водителите на мляко и млечни продукти, те ще влязат в сила на 1-ви октомври.

Растениевъдството ще става все по-важно от живот-новъдството, въпреки че ние в Европейския съюз все още не можем да го осъзнаем. Това заяви еврокомиса-рят по земеделие Фил Хоугън на среща със земеделски производители, депутати, свързани с агробранша, и ад-министрация от сектора на среща в София, вицепреми-ерът Меглена Кунева и земеделският министър Десис-лава Танева. Фил Хоугън обясни, че растениевъдството ще става все по-важно, защото то е един от секторите, които осигуряват работна ръка, а това е една от целите на ЕС.

Лавандула и рози Той подчерта, че отглеждането на екзотични растения

като лавандула, рози, билки, с които България е воде-ща в Общността, тепърва ще се развива. Еврокомиса-рят изтъкна, че голямо бъдеще за Европейския съюз е производството на много качествени и екологични храни. Той визира пазарите в Азия и Африка, където между 25 и 30 млн. души искат да консумират чисти плодове, зеленчуци, млека и меса и са готови да платят по-високата цена за тях. „Ние сме конкурентоспособни в това отношение, но бихме могли да се съсредоточим още повече в производството на такива храни“, допъл-ни Хоугън.

Други приоритетиТой изтъкна още, че приоритети в момента за ЕС са

младите фермери, дребните и средни фермери и такива,

Растениевъдството ще става все по-важно30 млн. души в Азия и Африка очак-ват качествени и екологични храни. ЕС може да им ги осигури.

които сега започват да се занимават със земеделие, за-щото по този начин Общността може да си реши трайно проблема с устойчивата заетост и производството на хра-ни. Хоугън даде пример с родната си Ирландия, където преработката на храни е с голяма заслуга по отношение на заетостта.

Хоугън обеща във връзка с преговорите между САЩ и ЕС по ТПТИ (Трансатлантическо партньорство за търго-вия и инвестиции), че ЕС няма да позволи на САЩ да го третират като неравностоен партньор и че няма да отс-тъпи нито на крачка от високите стандарти, които има в производството на храни.

Светлана ТРИФОНОВСКА

7Брой 47, 2015 г.

В края на юли беше възстановена търговията на зър-нени култури от България с Гърция. Зърно за южната ни съседка се изнася от Северозапада, съобщи Борис Ан-гелов, управител на стоковата борса в Монтана. Близо месец търговията бе блокирана заради невъзможност за разплащания. След отварянето на банките платежоспо-собните клиенти нямат проблем. Зърно от Северозапада за Гърция купуват мелници, фуражни заводи и фермери, които отглеждат животни.

Започнал е и износът на пшеница за други направления. Производители возят продукцията си до морски приста-нища, където цената е 305 – 315 лв. за тон. От дунавски-те пристанища Лом и Свищов също са изнесени първите количества. Очаква се търговията през двата порта да се засили.

Според специалиста тези производители, които задър-жат зърното си, ще загубят. „Но всеки сам решава – да продава или да чака по-високи цени“, каза още брокерът.

Северозападна България изнася зърно за Гърция

Нова интернет платформа цели да скъси веригата на доставките на земеделска продукция на едро от произ-водителите до потребителите. Проектът „Градинария“ е първият електронен пазар за свежи плодове и зеленчуци на едро. Реализиран е от Националния съюз на градина-рите в България с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.

„Градинария“ се вписва в специалната концепция на НСГБ за плодовете и зеленчуците, акцент в която са свежите плодове и зеленчуци, стана ясно от думите на председателя на Националния съюз на градинарите в България, Слави Трифонов, по време на официалното представяне проекта.

От полето –в хладилницитеТрифонов обърна внимание, че свежестта на пло-

довете и зеленчуците има много голямо значение за рационалното хранене, а електронната търговия дава възможност, в рамките на между 24 и 48 часа от от-късването, продукцията да е в хладилниците на по-требителите. Мариана Милтенова посочи, че проектът към момента функционира само за търговия на едро, срокът му е 30 месеца, а финансирането от фондация „Америка за България“ – 101 хил. лв. В него произво-дители и потребители при равностойни условия могат да предлагат офертите си, като горна и долна граница на стойността и количествата няма. Сайтът предлага платформа, чрез която отпадат посредниците от вери-гата на реализация на стоката, за да се улесни конта-ктът между производители и потребители. В рамките на платформата могат се водят преговори и да се об-съждат детайлите около сделката, но самата сделка се сключва извън сайта. Доставката също е въпрос на договаряне от преговарящите страни. Надеждата на НСГБ е да се скъси веригата на доставка и да се сти-мулира производството и потреблението на българска земеделска продукция.

Онлайн пазар за плодове и зеленчуци на едро

Отворено за веригитеМариана Милтенова от Съюза на градинарите обърна

внимание, че в „Градинария“ се предлагат големи коли-чества продукция и търговски вериги спокойно могат да се снабдяват с българска стока чрез сайта. С цел попу-ляризирането на платформата към момента ползването й е безплатно, но предстои да бъде въведен символичен абонамент за брой влизания или за период на ползване на услугата.

Националният съюз на градинарите има идея в послед-ствие да бъде направен и електронен магазин, чиито кра-ен потребител да са домакинствата.

„Вярваме, че българското земеделие може да бъде един от основните двигатели на икономиката“, каза Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Амери-ка за България”. Тя посочи, че от фондацията вярват, че българските производители заслужават в пълна степен да се възползват от възможностите, които дават дигитал-ните технологии.

Анета СТЕФАНОВА

Министърът на земеделието Десислава Танева подкрепи ини-циативата “Градинария”.

Брой 47, 2015 г.8

10 Брой 47, 2015 г.

Материалите подготви Светлана ТРИФОНОВСКА

Служителите на Изпълнителна агенция „Борба с градуш-кте“ се готвят за ефективна стачка през септември, ако управляващите не удовлетворят исканията им, съобщи за „Агрозона“ Валентина Васильонова, зам.-председател на Федерация на независимите синдикати в земеделие-то (ФНСЗ). Припомняме, че в края на юли работещите в Агенцията за борба с градушките започнаха символична протестна акция във всички командни пунктове и приле-жащите 200 ракетни площадки в Пловдив, Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Видин, Монтана, Враца и Плевен.

Кардинално решениеВ краткосрочен план спешно настояваме да се промени

устройственият правилник на агенцията, който да даде си-гурност на хората, както и да се увеличат заплатите с 20-30%, коментира Светла Василева, председател на ФНСЗ пред Агрозона. „Кардиналното решение на проблема, е управляващите спешно да изготвят пакет от документи и промени в нормативната база, които да обезпечат сред-ства за работа на Агенцията за борба с градушките. В този и вид, като бюджетно предприятие тя не би могла да получава средства по друг начин освен чрез бюджета, за да върши работата си“, изтъкна Василева.

„Градушките” се готвят за стачка

- Г-жо Васи-льонова, от-къде тръгнаха проблемите за работниците от

Агенцията за борба с градушките?

- Там проблемите са натрупани от 2008 г., когато от агенцията са взети щатни бройки, но обемът на работа и задълженията са останали същите. В момента рабо-тят 758 души, това е пределно допустимия минимум от хора, който ако не съществува, агенцията не би могла да изпълнява задълженията си и да обслужва всички по-лигони, площадки, както и да осигурява информацията, която е длъжна да дава на съответните служби. В също-то време държавата подсигурява средства за заплати на 593-ма души . През 2008 г.  е имало споразумение да се намалят заплатите в полза на това да се запази числе-ността на работещите, за да може агенцията да си върши работата.

По левна декарПредседателят на

ФНСЗ припомни, че неофициално, по време на проведен Консултативен съ-вет по овощарство, представители на браншови организа-ции от сферата на зеленчукопроизвод-ството са заявили, че биха плащали по 1 лв. на декар за защита от градушките. Въпреки това няма официално становище в тази връзка от тези браншове, които са най-потърпевши от тези природни бедствия. Ос-вен това към този момент, според Европейските регла-менти, юридическата форма на агенцията не позволява да събира средства по този начин, подчерта председа-телят на ФНСЗ. А съответните промени, за да стане въз-можно това, може да извърши само държавата.

Валентина Васильонова: На полигонитеработят без ток и вода за по 390 лева

-Т.е. държавата намалява хората, но не е нама-лила ракетните площадки?

-Да, но не знам дали е възможно да се намалят тези ракетни площадки, защото те касаят на практика и нацио-налната сигурност, и опазването на реколтата и т.н. През 2008 г., след като са били извършени тези съкращения, е имало обещание да се промени устройствения правил-ник на агенцията, който да регламентира това положение, числеността и задълженията й, но до ден днешен това не се случва. Така държавната агенция пази страната от гра-душки, благодарение на отговорността  на служителите и работниците, които извършват полевата дейност.

- Какви са заплатите в агенцията?

- Там всички изпълняват всички дейности, поради не-достатъчния брой хора. Така например ракетчиците, кои-то са на три смени, работят с остановките, охраняват пло-щадките и техниката получават брутна заплата 395 лв. А на много от площадките работят без ток и вода.

Светла Василева,председател на ФНСЗ

11Брой 47, 2015 г.

Национална асоциация на зърнопризводителите /НАЗ/ изрази своята подкрепа към служителите на ИА „Борба с градушките“ за тяхното право на до-стойно заплащане и адекватни условия на труд в декларация до медиите. От асоциацията посочват, че е важно да бъде обезпечена и осигурена дей-ността на агенцията, за да не се нарушава нормал-ното изпълнението на нейните функции. Деклара-цията отбелязва още, че работата на ИА „Борба с градушките“ има стратегическо значение за стра-ната по отношение на националната сигурност и опазването на селскостопанската продукция. НАЗ апелира да бъде осигурен необходимия бюджет за подобряване условията на труд при обслужване на поделенията, както и да бъдат предприети мерки за предотвратяване на подобни бъдещи затруднения, с цел да се избегне възпрепятстване дейността на службата.

Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ:

Държавата да поеме функциите си

И какво излиза, че сега ще плащаме за градушки, напро-лет за напоителни системи, а данъците за какво са?

„Държавата да поеме своите функции и отговорности по отношение на ИА „Борба с градушките”. Това зая-ви пред Агрозона Венцислав Върбанов, председател на Асоциация на земеделските производители в България /АЗПБ/ по повод кризата със заплащането на работниците и очакваната промяна в устройствения правилник. „Това означава, че Министерство на земеделието носи отговор-ността за обезпечаване на бюджета и съответно изпълня-ването на функциите на Агенцията,“ поясни той.

„Агенцията е доказала смисъла от своето съществуване и е необходима както за българското земеделие, така и за сигурността на имуществото на всеки гражданин на репу-бликата. Говоря и като бивш министър на земеделието и като настоящ председател на АЗПБ“, подчерта Венцислав Върбанов. „Показателно е какво се случва в районите, където няма противоракетно покритие, видяхме го мина-лата година. Защото в крайна сметка от градушката не са потърпевши само доматите на полето, нали?!“, изтъкна председателят на АЗПБ и допълни: „При това не виждам какъв е проблемът, бюджетът необходим за тези дейнос-ти на Агенцията е едва 10-12 млн. и няма причина да не може да се осигури. А на фона на ефекта от нея е абсо-лютно нищо.“

„Не виждам смисъл в това да се събират такси и „волни пожертвования”, за да има пари за Агенцията за борба с градушките. За какво плащаме толкова големи данъци, след като държавата не може да подсигури издръжката на институция, която касае националната сигурност?“, запита Върбанов и продължи: „По тази логика днес ще събираме пари за градушките, напролет ще ни искат за Напоителни системи?!“

Зърнопроизводителите подкрепят протестите

12 Брой 47, 2015 г.

Интервю

Интервю на Анета СТЕФАНОВА

- Госпожо Николова, как оценявате състояние-то на българското земеделие към момента?

- Състоянието на българското земеделие трудно може да се опише еднозначно, но като цяло смятам, че е твър-де небалансирано. От една страна имаме модерно и до-бре развито зърнопроизводство, което до голяма степен се дължи на начина на разпределяне на субсидии в зе-меделието. От друга страна, традиционни за българското селско стопанство сектори като зеленчукопроизводство-то, овощарството и животновъдството не само загубиха своите пазарни позиции извън страната, но и все по-мал-ко удовлетворяват нуждите на вътрешния пазар. Привет-ствам насочването на фокуса на държавните политики към подкрепа на тези най-уязвими и същевременно най-тясно свързани с иновации и създаване на заетост сел-скостопански подотрасли.

Считам, че има огромен неоползотворен потенциал в планинското земеделие, производството на екологични храни и биопродукти. Инвестициите в този вид дейности ще създадат икономическата перспектива пред местни-те общности в труднодостъпните, планинските и полуп-ланинските райони. Те ще осигурят бизнес-алтернативи в слаборазвитите и необлагодетелстваните райони, ще предложат нови форми на заетост при неефективните производства и тези, които имат ограничен хоризонт на субсидиране, каквото е тютюнопроизводството.

България има особено силни позиции в производство-то на подправки и билки - над 70% от общото за ЕС. В световен мащаб страната ни е основен производител на етерични масла, както и най-големият производител на биологично розово масло. Това са страхотни постижения, трябва да ги запазим и надградим.

 - Какво прави президентската институция в по-

сока популяризиране на българските земедел-ски продукти? Как и къде е перспективно тяхно-то популяризиране?

- Президентът използва всички възможности, в рам-

Елица Николова,секретар на президента на Република България:

Българияще печели пазари сбиопродуктите си

Елица Николова е секретар по икономика, развитие на  регио-ните и инфраструктура на президента на Р България, Росен Плевнелиев.Тя е родена на 24 юли 1974 г. в град София. През 1992 г. за-вършва Английска езикова гимназия. През 1996 г. при-добива магистърска степен по специалност „Между-народни икономически отношения и бизнес“ в УНСС. Професионалната си кариера започва през 1997 г. във външнотърговска фирма. От 2000 г. до 2006 г. работи в „Линднер България“ EООД като контролинг на проекта „Бизнес Парк София“. От 2006 г. до 2009 г. продължава ра-ботата си в областта на финансовия мениджмънт като старши финансов контролер в „Алфа Финанс Холдинг“ АД. В държавната администрация започва работа през ав-густ 2009 г. До 2011 г. заема длъжността заместник-гла-вен директор на ГД “Програмиране на регионалното раз-витие” – Управляващ орган на Оперативна програма “Регионално развитие 2007 - 2013” в Министерство на реги-оналното развитие и благоустройството. През юли 2011 г. е назначена за началник на Политическия кабинет на Ми-нистъра на регионалното развитие и благоустройството. Владее английски, немски и руски. Омъжена, с две деца.

“България има особено силни пози-ции в производството на подправ-ки и билки - над 70% от общото за ЕС.”

13Брой 47, 2015 г.

Интервю

ките на конституционните си правомощия, да работи за добрата репутация на страната и за популяризиране на родното производство, в т.ч. българските земеделски продукти. При срещите с чуждестранни държавни ръко-водители, при участията си в международни конферен-ции, бизнес форуми и др. и най-вече при представяне на предимствата на българската икономика пред чуж-дестранни инвеститори, той не пропуска възможност да изтъкне достойнствата на българските плодове и зелен-чуци, месо и месни продукти, млечните продукти, бъл-гарския мед, вината и т.н. При пътувания зад граница, в придружаващите го бизнес делегации участват българ-ски производители и представители на земеделски бран-шови организации. Чрез посещения в страната, той също изразява своята подкрепа и работи за популяризиране, тъй като тези посещения получават широк обществен отзвук, а много често държавният глава е придружаван от дипломати, представители на работодателски и бран-шови организации и др. Например, при посещението си в гр. Хисаря президентът посети българско предприятие за производство на сушени плодове и зеленчуци, което използва за целите на своето производство само бъл-гарски суровини. Това беше широко отразено в медиите.

По отношение на начина и мястото за популяризиране, бих казала, че трябва да се използват всички възможнос-ти. Може да се опитаме да върнем изгубени пазари, може да се възползваме от глобалния тренд на търсене на еко-логично чисти продукти и да разработим нови пазарни сегменти. Не бива да подценяваме и вътрешния пазар, който изпитва най-голям „глад“ за български земеделски продукти. В тази връзка мисля, че кампании като „Избери българското!“ са добра инициатива, по която може много да се работи.

 - Кои селскостопански продукти (и преработе-

на продукция) биха се реализирали успешно на европейския, азиатския и американския пазар?

- На първо място – биологичните продукти. Те имат из-ключителен потенциал, защото са един от най-бързо раз-виващите се пазари в света. Годишно той нараства с по 10-15 % в световен мащаб. Най-големите потребители на биопродукти са развитите държави в Европа (страни като Австрия, Германия, Дания и Люксембург) и Северна Аме-рика. България има голям потенциал за развитие на био-земеделие – почти цялата обработваема земя в страната е подходяща за това, поради което в последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на асортимента от произведени биопродукти, над 90 % от които се изна-сят за европейския пазар. Много е важно да се развива хранително-вкусовата и преработвателната промишле-ност, за да може повече добавена стойност да остава у нас, а не да изнасяме суровини.

Разбира се, има много други продукти, които биха могли да се реализират по-успешно на чуждите пазари. Напри-мер, млечните и месни продукти, българските вина, пар-фюмерийните и козметични продукти, етеричните масла и т.н.

 - Успява ли Европейският съюз в намирането

на алтернативи на руския пазар? 

- Миналата година ЕК стартира набор от мерки за екс-панзионистична търговска политика, промоционални кампании и преориентация към нови пазари. В края на месец април т.г. Комисията одобри още 41 нови програми за популяризиране на селскостопански продукти в ЕС и на пазарите в страни извън него, възлизащи на стойност 130 млн. евро за период от 3 години, като 65 млн. евро са от бюджета на ЕС.

Мисля, че тази целенасочена политика на ЕС ще до-принесе за намирането на алтернативни пазари и ще доведе до конкретни резултати като увеличаване стой-ността на износа на висококачествени хранителни про-дукти на ЕС за трети страни. До колко тя ще успее да компенсира загубите от санкциите срещу Русия, пред-

Заседание на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура на тема: „Национални приоритети в сел-скостопанската политика на Република България до 2020 го-дина“, 24.07.2012 г.

“Впечатлена съм от земеделието в Холандия, където високо ценят зе-мята – може би защото се борят с морето за всяка педя от сушата.”

Посещение в Института по лозарство и винарство – гр. Пле-вен, 14.02.2014 г.

“България впечатлява чужденците с постиженията в областта на селекцията – уникалните българ-ски породи и устойчивите българ-ски сортове.”

14 Брой 47, 2015 г.

стои да разберем.

- Земеделието на коя страна Ви е впечатлило най-много и с какво?

- Служебно пътувам повече в страната, тъй като портфо-лиото ми на секретар включва и регионалната политика. От страните, които съм посещавала до момента, най-до-бри впечатления имам от земеделието в Холандия, където високо ценят земята – може би защото се борят с морето за всяка педя от сушата. Полагат много грижи и инвес-тират много в модерни технологии и в научна и развойна дейност, което ги прави едни от най-добрите стопани в света. И, разбира се, като резултат, те се нареждат сред най-големите износители на селскостопански продукти в глобален мащаб.

 - С какво българското земеделие може да впе-

чатли чужденците?

- Българското земеделие прави впечатление най-вече с качеството и разнообразието на продукцията си, както и

“Българското земеделие в момен-та не е балансирано.”

“Източните Родопи, Деветашкото плато, Врачанския Балкан и много други са дестинации с голям по-тенциал за алтернативен тури-зъм”.

с огромния потенциал за развитие. Впечатляващи са по-стиженията в областта на селекцията – уникалните бъл-гарски породи и  устойчивите български сортове.

За съжаление, можем да впечатлим и с раздробеност и поляризация на стопанствата – по данни на Евростат от 2013 г. 1.5% от фермерите в България стопанисват 82% от земеделските земи в страната. В същото време, сред-ният размер на една нива у нас е едва 5,5 дка. Мисля, че чужденците се впечатляват и от гледки на възрастни хора, които под палещото слънце обработват малките си парчета земя с мотики. Имаме сериозни предизвикател-ства по отношение на модернизацията в редица селско-стопански подотрасли и достигането на високи нива на производителност.

 - Кои селски райони у нас оползотворяват

ефективно потенциала си за алтернативен ту-ризъм?

- Основна предпоставка за развитието на различните форми на алтернативен туризъм (селски, екологичен, планински, приключенски и др.) e наличието на прекрасна природа, защитени територии и природни паркове с бога-то биоразнообразие, в съчетание с културно-историческо наследство и уникална местна кухня. Като добър пример мога да посоча Източните Родопи, които през последните няколко години се утвърдиха като дестинация, развива-ща успешно алтернативен туризъм. Популярни места са също Деветашкото плато, Врачанския Балкан и много други.

На гости на монголски скотовъдци по време на държавно-то посещение на президента Росен Плевнелиев в Монголия, 12.05.2015 г.

С областния управител на Смолян г-н Недялко Славов, кме-та на община Смолян г-н Николай Мелемов и кмета на об-щина Чепеларе г-н Тодор Бозуков на откриването на Събора на народното творчество и животновъдството „Рожен“, 17.07.2015 г.

15Брой 47, 2015 г.

За повече информация и контакти търсете нашите регионални представители на телефони:0675/ 33 282,34 285 и 35 086 - офис Севлиево, 0889 97 80 80 - офис Пловдив

www.balea-bg.com

ОБЕЗЗАРАЗИТЕЛИ ЗА СЕМЕНА: Сейвидж 5ФС – системен фунгицид за обеззаразяване на семена от ечемик

Протектор 6ФС - системен фунгицид за обеззаразяване на семена от пшеница

Също така и пълна гама продукти на BASF Bayer, Dupont, Syngenta

Ексклузивни представители на Adama Agricultural Solutions

ПРЕДЛАГА ЗА ВАС ФЕРМЕРИ:

Висококачествени сертифициранисемена за посев от доказани сортове:Мека Пшеница: Ечемик:

Енола Б, С1 и С2 Емон С1 и С2Венка С1 Казанова С1Авеню С1 Арканда С2Арнолд С2

Да успеем със семена на европейско ниво – доказан висок добив с високо качествоМека пшеница: Твърда пшеница

Corvinus Pentadur

Carnea Karmadur

Questor Spiradur

Escoria

Bona vita

Cordius

Conditor

Laudis

Експертите говорят

Експертите на „Агробизнес Консултинг“ ЕООД рабо-тят по програмите за финансиране с европейски сред-ства на земеделието, преработвателната промишле-ност и развитието на селските райони в България още от предприсъединителната програма САПАРД и имат стотици успешно реализирани проекти. Портфолиото на фирмата е богато и разнообразно и е най-добра-та визитка за добре свършена работа. И последните проекти по ПРСР 2007-2013 г. вече са изпълнени и изплатени с помощта на надеждните консултантски услуги на „Агробизнес Консултинг“ ЕООД. Експертите на фирмата вече са се посветили на новия програмен период, като подадените проекти само по първия при-ем по подмярка 4.1 възлизат на стойност над 160 млн. лева.

За успехите в настоящето решаваща роля има опи-тът и многобройните успешно реализирани проекти до момента. Зад всяка стъпка при тяхното изпълнение стоят експертните съвети на „Агробизнес Консултинг“ ЕООД – от проектната идея, през кандидатстването за финансиране, изпълнението и изплащането на субси-дията, дори и след това.

По-долу можете да се запознаете с малка част от нашата визитка, а повече открийте на

www.abconsulting.bg!

Перла в Западните Родопи

Проект: „Изграждане на къщи за гости в село Чала, общ. Борино”

Инвеститор: „Чала Инвест” ООД

Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделскидейности“, ПРСР 2007-2013

Одобрени разходи: 500 000 лв.

Субсидия: 70%

По проекта са изградени две къщи за гости и обслуж-ваща къща за развитие на селски и еко туризъм в За-падни Родопи, които вече посрещат туристи. Със съ-действието на Агробизнес консултинг ЕООД проектът е одобрен, изпълнен и отчетен, а субсидията е изпла-тена в пълен размер.

Всяка от двете къщи за гости представлява двуетаж-на масивна сграда с една спалня на първия етаж и три

Резултатите –визитката на добрия партньор

спални на втория. Има и трета обслужваща сграда с кът за барбекю.

В резултат на изпълнения проект фирма „Чала Ин-вест” ООД предлага един от малкото подобни обекти на територията на село Чала. Освен това, чрез дей-ността си в областта на селския туризъм, дружеството популяризира село Чала като алтернативна туристи-ческа дестинация и спомага за увеличаването на броя на посетителите в региона като по този начин се сти-мулира цялостното местно социално и икономическо развитие. Изпълненият проект дава добър пример на

Гостите на комплекса могат да посетят Ягодинската пеще-ра, която се намира само на няколко километра от къщите.

Село Чала попада на територията на активната Местна Инициативна Група „Високи Западни Родопи“ – Борино – До-пат.

предприемачите в района.Обектът предлага интегриран туристически продукт,

комбиниращ селски туризъм, посещения на природни забележителности: връх Виденица, Ягодинската пеще-ра, Дяволското гърло, биосферен резерват „Кастра-кли“, екопътека „Дяволска пътека“, Родопска къща,  „Дяволски мост“. Освен това има възможност за ро-мантични и пешеходни турове, фототуризъм, както и за самостоятелно приготвяне на барбекю от здраво-словна храна, отгледана в селото.

Село Чала се отличава със съхранена природа, запа-зена автентичност и специфичен селски бит и атмос-фера. Проектът е пряко свързан и с разнообразява-не на дейностите в региона, чиито основен поминък в момента е отглеждането на картофи, крави и овце, неговото развитие и утвърждаване като нова турис-тическа дестинация, която отговаря на очакванията и специфичните потребности на съвременния турист – той все повече търси възможности за нови преживя-вания и нестандартни туристически атракции на нови и непознати места за туризъм и рекреация, далеч от шума и динамиката на добре познатите и пренаселени туристически курорти.

Преработка на зърнении фуражни култури

Проект: „Оборудване и модернизация на цех запроизводство на фуражи“

Инвеститор: „Тис - експорт - импорт“ ЕООД

Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделскии горски продукти”, ПРСР 2007-2013

Одобрени разходи: 350 000 лв.

Субсидия: 50%

Фирма „Тис - експорт - импорт“ е създадена през 1998 г. с изцяло експортна насоченост. Развива дей-ността си в с. Ловско, общ. Лозница. До преди осъ-ществяването на проекта работи на базата на дълго-срочно партньорство с доставчици, които осигуряват стоките, предназначени за износ. Ползвайки външни

услуги, фирмата почиства и подготвя наличната стока за експедиция. Голяма част от доставките са насочени към клиенти от Германия, Австрия, Швейцария, Холан-дия, Белгия. Използването на външни услуги за семе-почистване и пакетаж е неизгодно, свързано е със за-висимостта от времевия график на собствениците на семепочистващото оборудване, качеството на крайния продукт не е гарантирано, защото „Тис - експорт - им-порт“ не може да следи пряко технологичния процес. Ето защо реализацията на настоящия инвестиционен проект позволява на фирмата да предложи не само по-разнообразна продукция, но и много по-качестве-на.

За постигане на стратегическата цел за създаване на модерен цех за производство на фуражи, по про-екта са извършени следните дейности: закупуване на линия за фино почистване, производствена линия за смилане и смесване на фураж, специализирана линия за пакетиране на фуражи и семена в малки и големи торби, газокар, реконструкция на наетата сграда, с цел пригаждането й към планираното производство, стро-ителство на трафопост.

Благодарение на този проект „Тис - експорт - импорт“ ЕООД извършва нова дейност - производство на ком-бинирани фуражи основно за преживни животни. По този начин инвеститорът добавя стойност към изку-пуваната земеделска продукция и генерира по-голям доход. Освен това входящите парични потоци са по-ба-лансирани във времето, тъй като преди модернизация-та на цеха е имало определена сезонност – сделките са се реализирали предимно в период от няколко месеца

Машините и оборудването по проекта са проиводство на ре-номирани немски и австрийски доставчици.

И в ПРСР 2014-2020г. се очаква голям интерес към инвести-ции по мярката за добавяне на стойност към земеделски про-дукти – 4.2.

АнализЕкспертите говорят

след изкупната кампания на съответния земеделски продукт. За сравнение, производството и реализация-та на фураж са целогодишни.

Крайният резултат на проекта е създаването на функ-циониращо модерно предприятие, което произвежда комбиниран фураж с капацитет 500 кг/час. Всички дейности по проекта са вече завършени, субсидията е изплатена на бенефициента, а съоръженията са при-ведени в експлоатация.

ВАЖНО! Очаква се прием на проекти за преработка на земеделски продукти да бъде отворен през месец октомври тази година.

Вода за лешниците

Проект: „Инвестиции във водоспестяващитехнологии – закупуване и въвеждане вексплоатация на система за капково напояване“

Инвеститор: „Варна Фууд“ ООД

Мярка 121 „Модернизация на земеделскитестопанства“, ПРСР 2007-2013

Одобрени разходи: 205 000 лева

Субсидия: 50%

Проектът е осъществен в землището на с. Нова Шип-ка, общ. Долни Чифлик. Целите на проекта са стопан-ството да разполага с нужното оборудване за капково напояване, което да допринесе за качественото из-вършване на тази дейност. Понастоящем системата за капково напояване е изградена и функционира. Суб-сидията вече е изплатена на бенефициента. Градината с 660,2 дка лешникови насаждения е създадена през пролетта на 2010 г. Засадени са по 33 дръвчета в декар на разстояние 6/5 м. Избрани са първокачествени сор-тове лешници, които наред със стриктното спазване на

агротехническите мероприятия при отглеждането, ще доведат до постигане на високи добиви. От утвърде-ните в страната 8 сорта лешници кандидатът избира два – Ран Трапезунски и Тонда Джентиле.

Проектът за инвестиция в система за капково напо-яване се базира на изготвен по задание на кандидата технологичен проект. Изградено е хидро – мелиора-тивно съоръжение тип капково напояване с надземно разположени капкови маркучи с външни капкообра-зуватели. Въвеждането на тази технология позволя-ва доставянето на поливната вода непосредствено в кореновата система на растенията като дава възмож-ност за равномерно подаване на разтворими торове. Технологията спестява значително разхода на вода, както и експлоатационните разходи по извършване на поливките и поддръжката на напоителната система.

В резултат на завършения проект за водоспестяваща технология се наблюдават повишаване на производи-телността на единица площ земеделска земя, пови-шаване на качеството на произведената земеделска продукция, подобряване на възобновяемостта на зе-меделската земя, покриване на стандартите относно опазване на околната среда чрез разумно използване на водните ресурси и подобряванеусловията на труд.

ВАЖНО! Според ин-дикативния график на ДФ „Земеделие“, през месец ноем-ври тази година предстои прием на проекти за напоителни дей-ности по подмяр-ка 4.1 от ПРСР 2014-2020.

След изграждането на системата за капково напояване, „Варна фууд“ ООД успешно реализи-ра и проект за поставяне на мулчиращо фолио за лешниковите насаждения.

Анализ

София 1606бул. Христо Ботев 17, ет.7

тел.: 02 952 06 960895 52 99 43

факс: 02/ 951 62 76e-mail:info@abconsulting.bg

www.abconsulting.bg

Заедно

привличаме

успеха!

AГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ ЕООД

20 Брой 47, 2015 г.

Анализ

Божидар ИВАНОВ

Преди около година, на 6-и август 2014, руското прави-телство обяви контрамерки и ембарго на голям списък от земеделски и хранителни продукти, произвеждани в ЕС, включвайки месо, мляко, зеленчуци, плодове и риба, като резултат от наложените ограничения и санкции, наложе-ни на Руската федерация. Обтегнатите отношения заради украинската криза бяха съпътствани и с драстично обез-ценяване на руската рубла, което доведе до значително увеличение на цените на вносните храни на руския пазар.

С 19% по-ниска изкупна ценана суровото млякоВследствие на тази вълна от събития от втората поло-

вина на 2014 година започна плавно, но устойчиво пони-жение на цените на суровото мляко и млечните продукти в ЕС. На едногодишна база от юни 2014 до юни 2015 го-дина, средните изкупни цени на суровото мляко в ЕС-28 намаляват с 19% и достигат 0,3 евро/кг. За България из-купната цена спада до 0,26 евро/кг. На едногодишна база понижението е с почти 26%.

Неблагоприятното движение на изкупните цени на мля-кото е съпровождано и от трайно ниски цени на млечните продукти, като цените на сухото мляко от 280 евро за 100 кг. през юли 2014 г. спадат до около 170 евро за 100 кг

през юни 2015 година. Същото важи и за кашкавала, къ-дето на месечна база през юни 2015 година цената про-дължава да спада с около 0,4% и е на нива между 310-320 евро за 100 кг. Европейската ситуация, съпоставена с международната конюнктура, не изглежда толкова зле като в доларово изражение цената на млякото в ЕС дори нараства, поради изпреварващото обезценяване на евро-то спрямо американския долар.

Маслото се оказва един от най-гъвкавите и адаптивни

Трудно времев млечния отрасъл

Ниските изкупни цени заплашват с фалит много млекопро-изводители.

21Брой 47, 2015 г.

Анализ

за последните 5 години.Фючърсните сделки на Чикагската стокова борса за

клас ІІІ мляко, което е предназначено за производството на сирена и кашкавали, намаляват от около 52 долара за 100 кг. през септември 2014 г. до 33 долара за 100 кг. през май 2015 г. Очакванията са, че тези цени ще се задържат поне до края на 2015 година и дори могат да намалеят до 29 долара за 100 кг. Лошата новина за фермерите и млекопроизводителите е добра вест за потребителите, като цените на млечните продукти ще продължат да се задържат на ниските равнища, които са в момента. Това ще задържи инфлацията на хранителните продукти, след като през последното десетилетие се наблюдаваше уско-ряване на темпа й.

Ценовата ситуация е доста динамична и се влияе и от

млечни продукти в ЕС. През юни 2015 г. дори се наблюда-ва увеличение в цената на едро в ЕС с около 2,3%, докато в другия силен регион в предлагането на мляко – Оке-ания, цената на маслото е намаляла с 8,2%.

САЩ – най-големият пазарза млечни продукти от ЕССлед въвеждането на руското ембарго ЕС се опитва да

пренасочи своя експорт към други пазари, което доня-къде е постигнато. До средата на април 2015 г. САЩ се оказват най-големия пазар за износ на млечни продукти от ЕС. Една четвърт от този износ се пада на Италия, след-вана от Франция. За САЩ преобладава европейският из-нос на сирена със защитено наименование, което идва на фона на рекордно производство на мляко зад океана.

Вътрешното производство на мляко в САЩ през 2015 достига вече рекордни нива за последните 5 години. В ня-кои региони на страната за първи път от 50 години млеч-ните стопанства са принудени да изхвърлят значителни количества мляко, понеже излишъкът в североизточни-те региони достига до 3,5 млн. тона през май 2015 г. За сравнение през цялата 2014 година свръхпроизводството се движи в рамките на 2 млн. тона. През 2015 година той се увеличава с почти 70-80%.

Въпреки излишъците, които се формират в Америка и които водят до спад в цените, фермерите продължават да реализират добра доходност, най-вече поради увели-чение на количествата и ниските цени на фуражите. Ман-дрите и млекопреработвателните предприятия предпри-емат ограничения в изкупуването на мляко. Това води до изхвърляне на значителни количества и загуба за фер-мерите, но на годишна база преработката се увеличава с 31%, което води до значителен дъмпинг на пазара и про-дължаване на низходящите тенденции в цените на млеч-ните продукти.

Цени и разходиза производствотоСветовните цени на млякото, подобно на ситуацията в

ЕС, бележат значителен спад, като по данни на ООН от февруари 2014 г. до средата на тази година цената на млякото е намаляла с 39%, което е абсолютният минимум

Европейски млека намират пазар в Щатите след налагане на руското ембарго.

В България през 2014 г.намаляват количествата на

внесеното сухо мляко.

22 Брой 47, 2015 г.

Внос на млечни суровини, хиляди тона

Източник: НСИ и проект САРА

съотношенията на курсовете на отделни-те валути. В резултат на засилването на долара спрямо останалите валути, пред-ставляващи основните производители на мляко, Америка за първите няколко месе-ца на 2015 година е загубила 10% от своя износ, докато вносът е нараснал с 12%. Това обяснява и увеличените количества на европейски износ за САЩ, както и от-читания засилен пазарен натиск в предла-гането на млечни продукти на американ-ския пазар.

Разходите за производство от среда-та на миналата година са ниски, което компенсира намалението в приходите. В глобален план, наред с ниските цени на фуражите, положително влияние оказва и спада в цената на петрола. Опасенията идват за следва-щите месеци от годината, когато продължение на ценовия спад на млякото може да обостри ситуацията и да изложи на риск оцеляването на по-малките и по-неефективни жи-вотновъдни стопанства. В САЩ се изчислява, че брутната печалба до края на 2015 година ще падне между 15-18 долара за 100 кг. мляко и като цяло се отчита намаление с почти 38% в сравнение с 2014 година.

Годината се оказва трудна, като надеждата е, че цените на фуражите няма да се повишават. Очаква се люцерно-вото сено да продължи да намалява до 70 долара за тон, докато царевицата през 2015 г. може да загуби почти 10% от стойността си в сравнение с миналата година и да бъде на равнища около 130 долара за тон. Ако тази ситуация се запази, фермерите са сигурни, че ще оцелеят и ще до-чакат по-добри времена.

Отражението у насБългария е силно чувствителна към случващото се на

световните пазари, не само при млякото, но и при оста-налите земеделски стоки и продукти. Млечният отрасъл в страната се характеризира с редица слабости, най-вече свързани със структурната раздробеност на производ-ството, наличието на голям брой стопанства, отглеждащи малък брой животни и неотговарящи на изискванията за

пазарен достъп на млякото. Характерни за България са и ниската продуктивност на животните, и слабата матери-ална обезпеченост на стопанствата, както и липсващата вертикална и хоризонтална интегрираност, водеща до па-зарни слабости.

В резултат на това през последните години се наблю-дава постепенно намаление на количеството мляко, изкупено и преработено от мандрите. През 2014 годи-на доставеното до преработвателите краве мляко на-малява с около 3% до 480 хил. тона. В същото време производството на краве мляко се колебае на равнища около 1,2 млн. тона, което показва, че вече само 40% от млякото достига до мандрите. Наред с това през 2014 година намаляват и количествата на внесеното сухо мляко - до 25 хил. тона. През миналата година се свива и производството на млечни продукти с между 10-20%. В страната обаче се разраства делът на директните продажби.

Директните продажбиДиректните продажби са в резултат не само от ниските

изкупни цени, но и от желанието на стопаните да макси-мизират своята добавена стойност при наличие на тър-

Надеждата за фермерите е, че цените на фуражите няма да се повишат.

23Брой 47, 2015 г.

Източник:Европейска обсерваторияза наблюдение на млечния пазар

Движение на европейските цени на млечни продукти, Евро/100 кг.

сене на такива продукти. Трудно е да се оценят количе-ствата, които достигат до пазара чрез преки доставки, но при кравето мляко може да се предположи, че са между 25-30% от произведеното мляко.

При овчето мляко това, което се доставя до мандрите, е дори по-малко от млякото, което направо се пренасочва към директни продажби. Преработеното в домашни усло-вия и реализирано на пазара мляко може да се оцени на около 35-40% от произведеното овче мляко, докато ос-таналите количества остават за задоволяване нуждите на стопанството. Директните продажби са добро решения в моменти на криза и дават алтернатива на производители-те. Това е изключително важно в среда, където по верига-та действат непропорционални пазарни сили. Фермерите са много по-уязвими от преработвателите в договарянето на изкупните цени - друга причина за незадоволителното развитие на млечния подотрасъл.

В същото време от директни продажби се възползват преобладаващо малки и донякъде средни стопанства до около 10 млечни крави. Много от тях не отговарят на изискванията за качество на млякото и по този начин принудително са тласнати да търсят такива варианти. Именно големите и професионални стопанства, които трябва да бъдат гръбнака на българското млечно го-ведовъдство, са най-засегнати от настоящия ценови колапс. Тези стопанства са инвестирали значителни средства. Преобладаваща част от инвестициите, които са направили, се дължат на собствени усилия. Ферме-рите не са получавали публична подкрепа, имат бан-кови експозиции и плащат лихви по кредите, което утежнява положението им. Единственото, което до момента задържа настъпването на поредния срив в млечния подотрасъл, са субсидиите на глава животно, които се очаква да са между 250-300 лв. Цените на фуражите, макар и да се повишат в сравнение с 2014 година, ще продължават да бъдат ниски, като се очаква рязко намаление в цената на сенния фураж, който през последни-те няколко години се продаваше на моменти на нереално високи цени от 0,2 лв за кг до 0,3 лв при люцерната.

Новият програмен периодНадежда за съживяване на млечното животновъдство

има и в заявената политика на страната, където в про-грамния период до 2020 година приоритет ще се дава именно за подкрепа на инвестиции за този отрасъл. Тема-тичната подпрограма в ПРСР 2020 може да не се окаже толкова успешна, ако не се приложи по-висока гъвкавост при кандидатстването и не се потърсят начини да се об-хванат по-голям брой малки стопанства, да се разреши закупуването на животни и употребявана земеделска тех-ника. Тази техника е много по-подходяща за стопанства-та с ограничени финансови възможности и размери. Ако зърнопроизводството се явява основата на българското земеделие, то без възраждане на млекопроизводство-то, добавената стойност в земеделието ще продължава да бъде ниска, заетостта ще спада и обезлюдяването на селата ще продължи. Ефектът от значителните публични фондове, които се разпределят в момента, ще бъде час-тичен, защото след 2020 година е много вероятно тази политика на субсидиране да бъде реформирана и редуцирана.

24 Брой 47, 2015 г.

Фермерите в Естония изпитват сериозни трудности от руското ембарго върху вноса на агростоки. Държавите от цяла Европа търпят загуби, но Естония е една от дър-жавите, които преди влошаването на отношенията между Русия и Европейския съюз, е изнасяла по-голямата част от земеделската си продукция в източната си съседка. 24% от износа на балтийската държава за Русия се със-тои от млечни продукти, месо и зеленчуци. Това каза Антс Ноот, главен секретар на Министерство на земеделието в Естония, за „Агрозона“.

Най-осезаеми са трудностите в месопроизводството, особено свиневъдството, и в рибния сектор. „Имаме притеснения, свързани с разпространението на болес-тта африканска свинска треска, която е проблем за близките държави Латвия, Полша и Беларус. Досега не сме имали регистрирани случаи, но биха навредили още повече на нашите експортни позиции.“, са опасенията на Антс Ноот.

Концентрацията От края на 90-те години структурата на фермите в млеч-

ния сектор на Естония се променя. Броят им намалява и размерът им се увеличава значително. Според Антс Ноот в страната има около 100 хил. крави, около 100 големи млечни ферми и над 300 малки. „Тази концентрация на-прави фермите по-ефективни и сега 10% от тях дават 80% от млякото. Това доведе до загуби на работна ръка, но ние постоянно търсим начини да създаваме нови перс-

пективи за тези хора в други сектори.“, казва Антс Ноот. В момента страната произвежда два пъти повече млечни продукти, отколкото консумира населението й от 1,3 млн. души.

Това прави Естония нетен износител на млечни проду-кти. „Нашите млекопроизводители имат самочувствието, че могат да се справят в условията на липса на регу-лации на пазара в ЕС и силната конкуренция след от-падането на квотите за производство на мляко. Имаме

Естония най-пострадала от руското ембарго

Естония е с население 1,325 млн. души и БВП 24,88 млрд. щат-ски долара.

25Брой 47, 2015 г.

също 5 големи свиневъдни ферми и около 100 малки. В момента се опитваме да развиваме месодайното говедо-въдство.“, казва естонецът. От тук идва и добрият потен-циал на страната да изнася висококачествени млечни продукти - сирене, мляко на прах особено за деца, както и свинско месо.

„Също така ние улавяме 6 пъти повече херинга, откол-кото консумираме, което я прави подходяща за износ. Страните, които поемаха най-голяма част от износа ни на херинга, бяха Русия и Украйна, изнасяме също значител-ни количества за Латвия.“, казва Антс Ноот.

Акценти „Голяма заслуга за модерното развитие на сектор Зе-

меделие в Естония има това, че сме членове на Евро-пейския съюз, вече 10 години. Европейските субсидии създадоха стабилност за сектора, но подпомагането за Естония е по-малко, отколкото за старите страни-член-ки.“, разказва естонецът и добавя, че в последната кам-пания за кандидатстване за директни плащания докумен-ти са подали 17 хил. кандидати за директни плащания на площ, но около 7 хил. от тях са активни и произвеждат реална продукция.

10% за ЛИДЕРПрез следващите години до 2020 г. земеделският сектор

в страната ще разполага с 823 млн. евро от бюджета на ЕС и 160 млн. евро национално финансиране. Естония е избрала 10% от средствата по своята Програма за раз-витие на селските райони да бъдат насочени в подхода ЛИДЕР като част от воденото от общностите местно раз-витие (ВОМР). „Това е огромна сума, но ние вярваме, че в селата и местните групи най-добре познават нуждите на местните общества. Не искаме да им налагаме как да се развиват, а им казваме „това са възможностите“ и насо-ките за развитие, вие изберете как да ги прилагате. Ще прилагаме общо 50 мерки от Програмата.“, казва Антс Ноот.

През новия програмен период земеделското министер-ство ще насърчава развитието на науката в земеделието. „Насърчаваме контактите и съвместната работа на земе-делските производители с науката. Това е дългосрочна, седем годишна програма, която има приложение в граж-данския сектор.“, казва естонецът.

Инвестициив човешка сила Още преди 15 години министерство на земеделието е

предприело кампания, за да популяризира предимствата от кооперирането между малките земеделски производи-тели, но днес тази форма на сътрудничество все още не е добре развита. Малките производители искат да държат бизнеса си в свои ръце и да поемат рисковете от това да се развиват сами. Само в зърнения сектор има примери за успешно коопериране - там производителите събират продукцията си и заедно успяват да достигнат необходи-мите големи количества за износ.

„Считаме за успех това, че успяхме да изградим нивото на обучение на нашите кадри в селското стопанство. Има още място за развитие на кооперирането между малки-те фермери, като се стремим и да направим веригите на търговия по-кратки за малките производители. Насърча-ваме и директните, локални продажби“, обяснява Антс Ноот. Естония е силна в информационните технологии, затова агроминистерството се опитва да развива елек-тронната търговия чрез уебсайтове, където земеделските производители могат да рекламират продуктите си и да ги предлагат директно.

Лилия АЛЕКСАНДРОВА

Едно от най-важните пера в икономиката е риболовът.

Естония произвежда два пъти повече млечни продукти, от-колкото консумира населението й.

Министерство на земеделието се опитва да насърчава коопе-рирането между малките производители.

26 Брой 47, 2015 г.

Времето през август ще бъде обичайно топло и сухо, с по-значителни превалявания в западните части на стра-ната. Очаква се в Западна България средните темпера-тури да бъдат около и под нормата, а в Източна - около и над нормата. Най-ниските температури през август ще бъдат между 10° и 15°, а най-високите – между 33° и 38°. Средномесечната температура в равнините ще бъде око-ло 21° и 24°, за високите части – между 18° и 20°, а в планините – между 12° и 16°. Средното количество ва-лежи през август е между 30 и 50 л/кв.м в равнините и високите полета, между 20 и 35 л/кв.м по Черноморието, и от 50 до 80 л/кв.м в планинските райони.

Какво е време да направите за културите и животните си през август:

ПИПЕР: Напояване 40м3/дка (01.08–30.08)

ДОМАТИ: В полиетиленови оран-жерии – късно производство – пики-ране на разсада; Напояване на къс-

ни домати с 40м3/дка (10.08–20.08; 01.08–10.08) и 80м3/дка (20.08–30.08);

Напояване на средно ранни домати с

август40м3/дка (01.08–10.08); Сеитба на късно полско производство (25.05–10.06); Засаждане на раз-сада за домати в стоманенос-тъклени оранжерии, предкултура – (01.08-15.08), сеитба на семената за ранно производство (15.08–30.08); Напоя-ване на късни домати с 40м3/дка (10.08–20.08); Засаж-дане на разсада за домати в полиетиленови оранжерии, засаждане на разсада при късно производство – (25.08-10.09); Започват беритбите при доматите късно полско производство (28.08-31.08)

КРАСТАВИЦИ: Засаждане разсада за лятно-есенно производство (10.08-20.08); Начало на беритбата при лятно-есенно производство - предкултура (25.08-30.08)

ЛОЗА: В началото на месеца: Второ подхранване на ло-зите във вкоренилището, ако не е извършено през юли. Кършене, колтучене, премахване на листа за по-добро огряване на гроздето (01.08-10.08); В средата и края на месеца се извършват пръскания основно при десертните сортове срещу ларвите на третото поколение на шарения гроздов молец. За второто третиране препаратът трябва да е с кратък карантинен срок; През първата половина на месеца се прави второ почистване на росните корени, след което присадените резници се оставят открити за

Агрокалендар за месец

27Брой 47, 2015 г.

От практиката

диференциация на тъканите в мястото на спойката и за добро узряване основата на леторастите (01.08-15.08); Появява се сивото гниене и се познава по наличието на светлокафяви петна по зърната на гроздето. Борбата се извежда като от омекване до прошарване на зърната ло-зята се третират с препарат, като беритбата на гроздето не трябва за започва, преди да е изтекъл карантинния срок на използването му; Борба срещу сивото гниене (в началото на зреенето): маркиране на лози, от които ще се събират калеми (10-15 дни преди беритбата); във вкоренилището продължава борбата срещу боле-стите и неприятелите; култивиране и разрохкване на почвата в междуредията и изтъняване на тиро-вете; апробация на лозичките във вкоренилище-то; продължава колтученето и привързването на леторастите в маточниците; култивиране на почвата в маточниците и плододаващите лозя; избор и подготовка на площи за нови лозови насаждения, вкоренилища и мато-чници; гроздобер на ранните десертни сортове (01.08-31.08)

ЦАРЕВИЦА I-ВА КуЛТуРА: Напоя-ване 40м3/дка (01.08–10.08) и 60м3/дка (10.08–20.08); IIра култура: на-появане 80м3/дка (10.08–20.08) и 40м3/дка (20.08–30.08); Царе-вица неполивна: основно торе-не: 15-20 кг/дка троен супер-фосфат; 8-12 кг/дка калиев хлорид или калиев сулфат; 2-4 т/дка оборски тор или компост; Царевица по-ливна: основно торене: 24-30 кг/дка троен су-перфосфат; 16-22 кг/дка калиев хлорид или калиев сулфат; 2-4 т/дка оборски тор или компост (01.08–31.08)

СОя: Напо-яване 40м3/дка (01.08–10.08)

СЛъНчОгЛЕД: Неполивен – основно торене с 16-20 кг/дка

троен суперфосфат, 16-20 кг/дка калиев хлорид или калиев сулфат

или с 2-4 т/дка оборски тор или компост. При неполивен слънчоглед

важи същото, с разликата, че тройни-ят суперфосфат е 24-28 кг/дка.

гОВЕДА: Продължават грижите за до-брата хигиена при доенето и бързото ох-

лаждане на млякото. Насочете усилията си към своевременно откриване на разгонени-

те животни и изкуственото им осеменяване в най-подходящия момент. Желателно е периода

между отелване и заплождане да е до 50-60 дни. През август се приготвя царевичният силаж. Оп-

ределете най-подходящото време за започване на силажирането на царевицата – млечно-восъчна зря-

лост (01.08-31.08)

ОВЦЕ: Осеменителната кампания е в разгара си. За предпазване от аборти избягвайте паша на естествени площи от ечемик и пшеница (01.08-31.08); Подгответе ко-шарите за агнилната кампания: пресушете овцете навре-ме, подобрете храненето съобразно с физиологичните им нужди, укрепете кошарите със защитни зони, прегледай-те яслите и поилките за вода (11.08-20.08)

28 Брой 47, 2015 г.

Тайтън Машинъри България проведе полева презента-ция на новата серия комбайни Case IH Axial Flow 240 в землището на Братя Павлови ООД, близо до село Люля-ково, общ. Генерал Тошево.

Пред фермери от Добруджа бяха представени пре-димствата на новия комбайн Case IH Axial Flow 9240 по време на жътва. Той се отличава от предходната серия с иновативен двигател Cursor 16, с мощност 635 к.с. и система за охлаждане с автоматичен варио-контрол на вентилаторите. Това води до по-нисък шум при работа, ниски обороти на двигателя, както и по-голяма иконо-мия на гориво. Това пък от своя страна редуцира вред-ните емисии по стандарта Tier 4 Final.

„Новият комбайн, който е тук на полетата край село Люляково, показва завидни резултати. Оборудван е с нов подобрен бункер за зърно с обем 14 440л. и висок ка-пацитет на разтоварване от 159л./сек. Важно е да от-бележим, че има подобрения в ротора на новата серия 240, които дават възможност много по-голяма маса да влезе и да се обработи, а с това се повишава скоростта на жътва и производителността за прибрано зърно в бункера“, заяви Йордан Райчев, продуктов мениджър прибираща техника и комбайни в ТМБ.

Заедно с увеличения капацитет на бункера за зърно, новост е и системата за разтоварване и подобрените функции на шнека.

„Успяхме да конструираме новата серия комбайни Case IH Axial Flow 240 така, че да дава възможност за разтоварване в движение без загуба на зърно, чрез лесно управляемата от кабината насочваща човка на шнека, която може да следва движението на ремаркето“, каза Джордж Стансън – бизнес мениджър на Case IH за цен-трална и източна Европа.

Показаният комбайн впечатли всички присъстващи на полевата демонстрация със серийното си оборудване с гумено-верижно задвижване на предния мост, което е изключително практично в променящите се бързо кли-матични особености в България и скъсените прозорци за жътва.

„Верижното задвижване в случая осигурява, независимо от почвата и влажността, да приберете вашето зърно качествено и добро в зърно бункера, което е и нашата крайна цел“, добави още Йордан Райчев.

Спазвайки своята последователност при представяне-то на машини от своето портфолио, а именно цялостнa концепция за дадена обработка на поле, Тайтън Маши-

титанична мощ и жътвас върхово качество!

CASE IH Axial Flow 9240

29Брой 47, 2015 г.

нъри представи редом до новия модел комбайн Case IH Axial Flow 9240, високопроизводителната сламопреса LB434 за паралелепипедни бали, агрегатирана към CASE IH PUMA 230 CVX. Интегрираната система за момент-но отчитане на плътността, влажността и тежината на балата, осигурява добро и надеждно прибиране на по-ложения откос. Висока работна скорост, възможност за балиране на растителни остатъци от различни посеви, безкомпромисно качество и висока надеждност. Разме-ри на балата от 240/120/90 см със средна тежина от около 450 кг, означава по-малко утъпкване на вашето поле, по-добро събиране и по-малко логистични разходи.

Фермерите имаха възможност да видят за първи път в жътва и новия хедер MacDon, с който бе оборудван комбайнът. Той е част от т.нар. драпер хедери и е изклю-чително подходящ при жътва на азото-фиксиращи кул-тури. С него Тайтън Машинъри България показаха, че се развиват заедно с фермерите и се грижат за техните нужди спрямо европейските изисквания и задължение-то им за диверсификация на зърнените култури.

Домакините на събитието останаха изключително впе-чатлени от показаната производителност и бърза работа на Case IH Axial Flow 9240.

“Впечатляващо е, че всичко е още по-голямо. Много по-голям бункер, по-голям двигател, по-голям хедер. Ком-байнът е на много по-високо ниво. Това, което най-много ни допада, е лесната поддръжка и това, че е надежден и сигурен комбайн”, каза зърнопроизводителят Христо Павлов.

Благодарение на новите технологии, които представя Тайтън Машинъри България на пазара на селскосто-панска техника, компанията е в челните места на кла-

сациите по продажба на земеделски машини с марката Case IH.

“По последните статистически данни на КТИ за пър-вото шестмесечие Тайтън Машинъри България е на второ място по продажби на трактори и на трето мяс-то в комбайните. Тук трябва да отбележа обаче, че на-шата технология при роторните комбайни ни поставя на първо място в класациите по прадажби на роторни комбайни“, заяви Георги Атанасов – изпълнителен ди-ректор на Тайтън Машинъри България.

Освен новата серия комбайни Axial Flow 240, Тайтън Машинъри България ще представи официално и нови-ят трактор Case IH Magnum 380 CVX с гумено-вериж-но задвижване, който ще бъде акцент на изложението БАТА АГРО Есен 2015 в Стара Загора.

30 Брой 47, 2015 г.

Лилия АЛЕКСАНДРОВА

Европейската агенция по безопасност на храните знае колко са опасни за човешкото здраве концентрациите на някои Е-та в човешкия организъм, но не възнамерява да промени допустимите нива. Това съобщи доц. Георги Ми-лошев, ръководител на екип от учени от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология към БАН по време на пресконференция в БТА. Той представи резултатите от научно изследване на до-пустимите стойности на 12 Е-та в храните.

Екипът на доц. Милошев е изследвал 20 Е-та, като методът за оценка на въздействието им върху ДНК е усъвършенстван от самия ръководител. Резултатите по-казват, че 6 добавки, които широко се използват в хра-нително-вкусовата промишленост в Европейския съюз, увреждат сериозно човешката ДНК. Дори допустимите стойности на изследваните Е-та, причиняват разкъсване на едната или двете нишки на ДНК, което води до мута-ции и може да повлияе негативно на процесите на ре-пликация (удвояване) и/или транскрипция (презаписване на информация) на ДНК, което според учените, е опасно за организма.

Цветни унищожителиЗа да няма увреждане в човешката ДНК и риск от рак,

концентрациите на изследваните от екипа български

учени Е-та трябва да бъдат от 10 до 100 пъти по-ниски в сравнение със сега разрешените в ЕС, показва изследва-нето, което е приключило през 2011 г. и е било финанси-рано от българския Фонд за научни изследвания.

Индиго, зелено ичервено са страшниНяма начин да прочистим организма си след поглъщане

на вредни Е-та, обяснява доц. Милошев, защото веднъж приети, някои от тях имат свойството да се свързват с ДНК клетките и да променят структурата им. Съветът на изсле-дователя е да избягваме всички храни, особено сладкиши, оцветени в цвят индиго (Е127), зелено (Е143) и червено (Е127). Най-вредни обаче са консервантът натриев нитрит

Страшните Е-таРодни учени доказаха, че някои Е-та в храните увреждат сериозно ДНК

Българските учени използват метод по-точен от този на EFSA.

(Е250), добавката кофеин, използвана в енергийните на-питки и 4-аминоантипирин (4ААР) с широко приложение във фармацевтичната промишленост. Като алтернатива ученият посочва естествените оцветители, които обаче не са толкова стабилни, но и не остават в организма с годи-ни, а се извеждат чрез отделителната система.

Матрицатана животаДНК е матрицата на живота и е първият етап, на който

могат да възникнат увреждания, водещи до патология в организма, казва доц. Милошев и споделя, че е знаел за вредността на изследваните Е-та, но вярвал, че количе-ствата позволени от ЕС и българското законодателство не увреждат здравето, защото са в ниски концентрации. „Бяхме изненадани от мащабите на пораженията, които нанасят дори малки количества от Е-тата, които тества-хме“, разказва той.

Оказа се, че веществата, които ние изследвахме с мето-да, който е до 1000 пъти по-чувствителен от прилаганите в момента от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA), са вредни. Това са регламентирани съе-динения, но в концентрацията, в която са позволени, ув-реждат човешката ДНК, разказва доц. Милошев.

Контрапункт„Когато се правят подобни изявления, човек трябва

да бъде по-предпазлив, защото подобна категорич-ност възбужда социални вълнения“, заяви доц. Ива Угринова, директор на института по молекулярна био-логия към БАН. „Хората изпадат в паника. Не искам да кажа, че изследванията, които доцент Милошев прави, са несъществени и несъстоятелни, но са определено недостатъчни, за да се правят подобни оценки“, до-бави тя.

„Един експеримент не винаги е достатъчно научно до-казателство“, според доц. д-р Веселка Дулева, лекар, национален консултант по хранене и диететика, и начал-ник на отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено здраве и анализи. По нейните думи, екс-пертите на EFSA са изключително строги и за да твър-дят нещо, трябва да има неоспорими доказателства за рисковете, които носи един продукт. Затова практиката на Агенцията е да събира не само едно изследване, а цялата налична научна информация по даден въпрос и да оцени нейната надеждност.

Какво са Е-татаХранителните добавки, означени с Е, са 337 на брой и

би трябвало всички да са безвредни, защото са одобрени от международната организация „Кодекс Алиментариус“. Това са химически или натурални съединения, оцветите-ли, антиоксиданти, емулгатори, подсладители, които са официално тествани и разрешени за използване в ЕС.

Доц. Милошев разказва: „Ние подбрахме по 3-4 съеди-нения от тези групи и след като ги тествахме, се оказа нещо, което не очаквахме. Започнах-ме да тестваме 20 съединения при концентрации разреше-ни от ЕС и показаха, че могат да увреждат ДНК. Намалявахме концен-трациите няколко

пъти и отново имаше нарушения. 12 от тях увреждат ДНК в наистина малки концентрации, а 6 от тях са сериозни генотоксични агенти, което означава, че увреждат гени-те.“

„Методите, които се използват за изследване, сега, са от 40-те и 50-те години на миналия век. Нашият метод е разработен преди 6-7 години – ясно е, че е по-модерен. Това означава, че съединенията, които се употребяват, особено оцветителите и един от консервантите - натри-ев нитрит, са изключително вредни за ДНК. Те могат да доведат до мутации, които се отразяват негативно върху клетките и целия организъм. Не се случва вина-ги, но такива мутации може да предизвикат рак.“, казва ученият.

ЕFSA алармираза 6 опасни Е-таЗа последно през 2013 г. EFSA предупреди, че шест оцве-

тителя, използвани в сладкарството, фармацията и козметиката, са опасни и могат да увредят ДНК и ге-нетичния материал на клетките. Това са Allura Red AC (E129), Amaranth (E123), Ponceau 4R (E124), Sunset Yellow FCF (E110), A z o r u b i n e /C a r m o i s i n e (E122). В ре-зултат на т о в а

Брой 46, 2015 г. 31

Европейската агенция за безопасност на храните многократ-но е сезирана за вредността на разрешените Е-та, но реакция няма.

Вредните Е-та променятструктурата на ДНК

32 Брой 47, 2015 г.

Агенцията разпореди допълнителни проучвания на веще-ствата. Част от тях са забранени за използване в някои страни като САЩ, Норвегия, Финландия и Великобрита-ния.

Реакцията наконтролните органиСега екипът на доц. Милошев търси финансиране, за

да продължи изследванията на вредните Е-та, за да се установи в какви концентрации е необходимо да бъдат използвани, за да са безвредни при натрупване в чо-

вешкия организъм с течение на времето. Въпреки че има много фондации, занимаващи се с подобно финан-сиране, това все по-малко се прави, просто защото не е изгодно.

„Разбира се, знаем, че за производителите ще бъде тежко да заменят вредните, вече наложили се вещества, но би било нормално те да се обърнат към учените и да ги попитат какво количество Е-та е безвредно да се сложи.“, казва доц. Милошев и допълва, че част от него-вата работа като учен е да предупреждава обществото за рисковете.

Брюксел сизатваря очитеРезултатите от изследването са публикувани в прес-

тижното научно списание Food Science and Technology. Представени са и на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), която обърнала внимание за пробле-ма на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA). Становището на европейския контролен орган е, че не е необходима промяна на допустимите нива на Е-та, определени със сегашното законодателство. Това означава, че България също няма да направи промени в разрешените концентрации, защото е длъжна да спаз-ва правила, определяни и прилагани на наднационално ниво.

Българските учени обаче не са готови да се примирят с това положение, особено при положение, че и други учени от европейски държави са алармирали EFSA за пробле-ма. За да бъде обсъден въпросът от Европейската ко-мисия, е необходимо да се съберат 100 хил. подписа за каузата „Безопасни Е-та“. Доц. Милошев и екипът му са убедени, че това трябва да се случи.

Изследванията на доц. Милошев и екипа му показват, че за да са безопасни Е-тата,

концентрацията им в храните трябва да е до 100 пъти по-ниска от допустимата сега

Работата на учените е да предупреждават обществото за рисковете.

Всяка глътка –преживяване

Брой 47, 2015 г.34

Светлана ТРИфОНОВСКАНевена ТРИфОНОВСКААнета СТЕфАНОВА гавраил гАВРАИЛОВ

Виното никога не е било просто на-питка. То е вдъхновение за песни, за смели жестове, за любов. Днес то е бизнес, демонстрация на класа и от-ношение към живота… То те кара да се усмихваш, да мечтаеш. Виното е и един чудесен повод да пътуваш и да опознаеш света по един особено въл-нуващ начин…

Тема на броя

35Брой 47, 2015 г.

36 Брой 47, 2015 г.

600 умножено по 7 след това по 30. Числото, което се получава са средните приходи, които влизат в една бо-дега – кава /винарна или шато в Испания/ в столицата на пенливото вино Сан Садурн д’ Аноя, на 45 км югозападно от Барселона. И това само от посещенията за дегустация в началото на есента. За пояснение 600 е средното число на посетителите на ден, 7 евро е средно таксата на чо-век, когато сам организира пенливото преживяване, а тя обичайно варира от 6 до 10 евро, 30 са дните от месеца. Твърди се, че на екскурзиантите с автобус е възможно тази радост да струва между 60-80 евро на човек, но в случая туристическите агенции са тези, които определят правилата.

След края на зашеметяващата разходка из двайсет - трийсет метрови тунели под земята, където се съхранява пенливият еликсир, малцина са гостите, които не си ку-пуват поне бутилка искряща кава, а някои с ентусиазъм плащат за два-три кашона. За сведение цените варират от 3 до 60 евро за бутилка, като 60 евро за „топ оф дъ топ“ на кавата на Codorniu, предназначена за колекционери, сноби или просто бохеми.

И още - 300 души е числото на средната посещаемост на бодегите през останалата част от годината дневно.

Една от причините Сан Садурни д’Аноя да се превърне в толкова любимо място за развлечение е наличието на 80 бодеги /винарни/ на едно място. С 200 производители, някои от които кооперативи. Те работят в сътрудничество помежду си. Всяка бодега-кава представлява своего рода архитектурен шедьовър, потънал в зеленината на вековни дървета и много лозя. Като в приказките и филмите…

Пенливият вкусна щастието

Кава Anna Codorniu е най-популярната кава с цена 8 евро бутилката. Носи името на жената, която първа е дръзна-ла да направи пенливо вино със сорта шардоне. На водещата снимка (горе) - композиция с бутилки в музея на кавата в изба Codorniu.

Световните енолози, сляпо вкопчени в традициионна вярност към френското шампанско все още отказват да припознаят изключителните качества на каталунската кава. Въпреки това по-разкрепостените се конфронтират със статуквото и доверявайки се на сетивата си с радост рекламират едно от чудесата на испанското винопроиз-водство.

А на каталунцитесякаш хич не им пукаот високомерното ниглежиране.Всяка година производството на кава се увеличава и

завоюва бавно и неумолимо световните пазари. Милиони бутилки потеглят към САЩ, Китай, Япония, Тайланд, Ав-стралия и почти всички страни от ЕС. Всеки ден стотици гости на Барселона отиват да прекарат уикенд дегуста-ция в Сан Садурни д’Аноя, спасявайки се от каталунското слънце сред високите галерии на бодегите, вдъхвайки с пенливата кава от аромата на испанско достолепие, ари-стократизъм, и красива архитектура, които са в изобилие там.

Достъпно за всичкиЗащо кавата става все по-популярна в света? На първо

място, защото ценово тя е достъпна за всеки сегмент от пазара, при това с високо качество. В испанските и евро-пейски супермаркети тя може да се намери на народни цени от 2,50 до 10-ина евро, като при това консуматори-те са сигурни, че ще получат едно много добро качество. Разбира се тук не говорим за високите ценови нива, къ-дето бутилката освен зашеметяващи вкусове, предлага и специална история.

гроздове, захвърленив междуредиятаСпецовете в европейското и световно винопроизвод-

ство обясняват каталунския и испански бум с революция в сектора, специален маркетингов подход от страна на

държавата, приоритет и стимулиране на кооперативите в бранша и съответно ниска себестойност на продукта. Мнозина участвали и присъствали на гроздобер в района разказват как цели сочни гроздове безмилостно се хвър-лят в междуредията заради преизпълнение на квотите и заради неумолимия стремеж към производство на безу-пречни вина.

Срещу 3 еврокачество за 10 евро Испанците набират скорост във винопроизводстово-

то не само с обеми, но и с качество. „Купувам си само испанско вино, защото за 3 евро на масата ми има на-питка равностойна на бутилка от 10 евро“, категоричен е българин в Барселона, успял да постигне стандартите на средната класа.

Една от знаковите сгради на територията на изба Codorniu.

В архитектурата на изба Codorniu са използвани местни материали.

38 Брой 47, 2015 г.

Кавата -испанското шампанско Кава (Cava) е пенливо вино, произведено при сериозен

контрол. Всъщност то е шампанско. Думата произлиза от каверна, пещера, вдлъбнатина, поради това, че се съх-ранява под земята, като дълбочината в някои бодеги /винарни или шата/ може да е 20 метра, а разклоненията им да достигнат 30 км, както е в най-голямата Codorniu в Сант Садурни д’Аноя и 20 км след следващата я Frexenet. Frexenet и Codorniu са най-големите изби. Известно е, че никой в ЕС, освен французите, не би посмял да нарече шампанското си шампанско, защото след съдебни битки, в крайна сметка Франция удържа окончателна победа в това отношение и затова в Испания след 1986 г. „кава“ става всяко испанско пенливо вино. Но това противоречи на законите на ЕС. По тази причина испанците са при-нудени да създадат деноминация за кавата (DO Cava) на географски принцип. DO Cava е зона, разположена в 160 общини на 10 провинции в Каталуния, Арагон, Навара, Риоха, Страната на баските, Валенсия. Истината е обаче, че 95% от цялото количество се прави в Пенедес, юго-западно от Барселона, а Сант Садурни д’Аноя се смята за столицата на Cava. Именно там се намират 80-те изби, които работят и съществуват в пълен синхрон. Идеята е колкото повече, толкова по-добре, защото така се офор-мя дестинация.

четири сорта Кава е вино, направено по традиционния метод на шам-

панското, но в Каталуния основно и с други сортове - бели макабео, пареляда и шарело, но по закон са разрешени шардоне и малвазия от белите и гарнача, монастрел, тре-пат и от скоро - пино ноар от червените. Повечето про-изводители използват основно трите местни сорта - ма-

кабео, пареляда и шарело, като съотношенията варират. Според специалистите макабеото отговаря за свежестта и киселините, парелядата дава тялото, а шарелото - аро-матите и финеса. На последния сорт се дължи и харак-терният лек землист аромат, а като цяло в повечето кави се долавят цитрусови нотки и свеж финал.

Любопитно е да се научи, че Codorniu, най-голямата изба, започва да произвежда кава от шардоне по идея на Аnа Codorniu, която е и последният човек, носещ фами-лията Codorniu от собствениците на тази бодега. Едно от пенливите вина с нейното име е може би и най-популяр-ното сред почитателите на каталунската напитка и струва около 8 евро бутилката.

На територията на Сант Садурни д’ Аноя има 80 изби, които работят съвместно. 600 души средно минават дневно за дегустация през септември.

Потънала в цветя е Freixenet.

39Брой 47, 2015 г.

Слава Богу, любопитството ми надделя. Защото, призна-вам, благодарение на него победих предубеността си към качеството на испанските вина, погълнато от високомер-ното отношение на винените експерти към тях и в една прекрасна неделя потеглихме за Сант Садурни д’Аноя.

Като потомка на деди, по чиито земи е вилнял Дионисий, със самочувстието на човек, в чиято страна няма дом, къ-дето да няма огромна бъчва с вино. kъдето на всеки 30 км се сменя ландшафта, независимо че е страна със само 111 млн. кв.км и знаейки, че това дава уникални вкусове и аромати на сътвореното вино и на юг и на север. И накрая ако щете, носейки знанието за всички нови изби в райони-те на Мелник, Бургаско, Дунавско, Хасковско. zакърмена с тези наши хем плътни, хем елегантни вкусове и аромати.

Операция „смирение“ С това самочувствие се изправих срещу един от наши-

те българи, Валери Кунов, колега от България, който в Барселона има фотографско ателие, когато му казах, че шампанското е последното нещо, което би ме впечатли-ло, още повече испанско, знаейки мнението на светилата за него… А той ми се изсмя. Местният провинциален па-триотизъм на нашенци в действие. „Може и да има изби в България, може и да са бутикови, но какво количество

биха могли да произведат, а? Откъде толкова площи, та ние сме една педя държава. Испанците правят чудеса с виното, при това на достъпни за всеки човек цени и то с високо качество. Не за 100 и 300 лв. бутилката, предназ-начени само за богоизбрани, не“, ядоса се той. „Те разчи-тат на кооперативите, така и хляб има за всеки, и вино за

Лично

Един ден вСант Садурни д’Аноя

Бутилките с кава в Codorniu отлежават в 30 километрови тунели на 20 м под земята. Такъв е принципът на съхранение на пенливото вино във всички изби

40 Брой 47, 2015 г.

всеки, и то добро“, контрира ме той. Нашите правят лимитирани серии и се целят във висо-

кия сегмент, нямат друг избор, отговорих високопарно, но така или иначе чувството, че може и да не съм права ме загложди…Имат пазари във Франция, Япония, Кали-форния, вече и Китай…

„И какви количества изнасят, смея ли да попитам?“, сряза ме Кунов с безпощадно логичен въпрос, на който предпочетох да не отговарям.

С метро и после влакчеТака ден след това, моята домакиня в Барселона, след

търсачка в интернет, тържествено обяви: „Събота замина-ваме за столицата на кавата в Каталуния, селцето Сант Са-дурни д’Аноя. Дегустацията е в бодега Codorniu, 13 часа, трябва да сме много точни, защото в следващата група няма места. Цена на човек 8 евро. Първо хващаме метро-то, после влакче. Отиване и връщане около 12 евро.“

Разбира се, в събота изпуснахме влакчето. Обаждаме се да отменим резервацията в избата и за наша изненада от там, вместо да ни нахокат ни успокояват: „Случват се такива неща, сега не се ядосвайте, разходете се, вечерта си легнете рано за да се наспите и утре елате да изкарате един истински разтоварващ уикенд при нас. Ще ви чакаме с удоволствие!“

Каква е изненадата ни на следващия ден, когато уста-новихме, че това е най-голямата изба за производство на кава. Че от там минават стотици хора дневно и че въпреки това любезността им не е формална. Как да не ги заоби-чаш тези испанци, като те карат да се чувстваш щастлив, само защото съществуваш.

Като на киноМного мъничка чиста гаричка, каквито са българските

от началото на миналия век, където надписите още са на френски. Разликата е, че нашите се превръщат в руини, а

испанските са като приветливи госпожички.Точно до нея погледът се омагьосва от една приказна

сграда на която пише Frexenet. Подранили сме и имаме предостатъчно време. Насочваме се към Frexenet, която в испанската жега е като оазис, за да разберем какво е това. Нарисувана е цялата като паун от раннохристиян-ските стенописи по нашите земи, с бликащи фонтани, потънала сред кипариси и цветя. Под краката ни хрущи настилка от дребни камъчета, а на входа ни посрещат странни автомобили, подредени като за изложба. Сякаш сме сред филмов декор, само дето ги няма камерите.

ПрохладаНахлуваме от жегата в прохладно огромно фоайе, за да

разберем, че това е приемната на една от най- големите бодеги за кава. В центъра на импозантното помещение с мноого високи тавани и галерии се е разположил ин-формационият център с весели девойки и младежи. Не

Това са цените на кавата във Freixenet, горе долу на такива цените и на останалите испанскихпенливи вина в цяла Евро-па, за жалост в България те са три пъти по-скъпи

Някогаиспанската кава е отлежавала в огромни бъчви- изба Codorniu.

41Брой 47, 2015 г.

Радостта от животаЕнолозите съветват глътката кава да я задържиш в

устата си, за да се стопли и така да усетиш винените аромати. Мисля че това просто унищожава прохлада-та, която тя създава. Божествена е на големи глътки в жегата, с чувството, че поглъщаш щастие. Казват, че всяка храна била подходяща за нея. Вероятно. По-ско-ро нейната истинска прелест е в бълбукащите нежни мехурчета, кристално студената чаша и веселият звън на наздравицата. Нищо друго… Обичайно е хората да пият бира в големите жеги. Аз бих пила само кава. За-щото няма никакви последствия след това - само до-бро настроение и свежест.

само не се дразнят, като разбират, че ще посетим дегус-тация на Codorniu, а не тяхна, а ни поздравяват за избо-ра. Предлагат ни да ни покажат дегустационната зала и една от тях ни съпровожда. Е, в Испания наистина няма кич, той просто не вирее в тази страна. Тук има здраво отношение към красотата и живота. Влизаме и в мага-зина, пълен с бутилки кава отгоре до долу. С цени от 3 евро бутилка до най-скъпата - 30 евро кавата. Има ди-пляни на испански, английски и руски. Последният език е безценен в Испания. Разказват ни, че Frexenet е една от старите бодеги и предлагат освен тяхно вино, и такова на семейни ферми. Изнасят милиони бутилки за Герма-ния, Япония,много страни на ЕС, но не и за България, за жалост.

От времето наСикстинската капелаИ така, вече сме в Codorniu. То е накрая на селцето, и

прилича на огромно имение, доколкото може да се пре-цени от позицията на пешеходец в адската, непривична за българина жега. Групата е от испанци и чужденци на различни възрасти. Екскурзоводът ни поема с усмивка и влизаме в киносалон, където гледаме трииземерен филм за историята на най-голямата бодега в Испания за произ-водство на кава.

И знаете ли как започва този филм? Когато се рисува Сикстинската капела един от фамилията Codorniu идва и започва да купува земи в този район, за да засажда лозя… Мислено правя аналогия с нашата история, когато лозата се е отглежда много преди да се появят дори бо-говете на Олимп…

Архитект нинаправи известни „Това, което ни направи толкова известни и печеливши

е архитектът на първата бодега“, съобщава с абсолютно неподправена гордост екскурзоводът. „Това е Хосе Пуи Кадафлак от началото на 20 в - голям политик, археолог, интелектуалец и архитект.“ Честно да ви кажа, изпитвам истинска човешка гордост, че съществуват нации като ис-панците, където пиететът към изкуството и красотата не е само музеен и снобарски теоретичен, а е част от живия им живот. Кажете кой е този бизнесмен в България, който ще признае или ще спомене на първо място името на ар-хитекта или художника, който е работил за неговото бла-го. Съжалявам, аз просто не се сещам за такъв случай. Пуи Кадафлак е политик, една от ключовите фигури в оф-

ормянето на каталунското националистическо движение, също археолог и експерт в романизма. Един от най-пло-довитите архитекти и урбанисти в първата половина на 20 век. Творбите му носят част от духа на традиционните форми на каталунски имения, готически стил и влияние-то на северните европейски тенденции, които използват нови материали тухли, плочки и ковано желязо. Именно тези похвати той използва и в строежа на старата изба Codorniu. По-късно неговият ученик Бонети Гади прави нова сграда.

Следва разходка из избите, пълни със стари огромни бъчви, стенописи, слизане по тесни стълби на 20 м под земята в 30 километрови галерии, облепени с керамика, където се съхранява пенливата течност. А после, разбира се, весела дегустация с кава. Гостите изхвърчат от гале-риите на повърхността с бързо влакче „на ужасите”.

16% отсветовната продажба Codorniu държи 16% от световната продажба на кава. В

селото си партнират с 80 бодеги, но има и 200 произво-дители и кооперативи. 40 млн. т кава или 80 млн. бутилки се произвеждат тук и на практика са най-големият произ-водител. Анна Кодорнио е първата, дръзнала да използва шардонето за кава.

Накрая само ще кажа. Мисля, че винаги, когато мога ще пия кава. Заради самите испанци и радостта, която ще-дро даряват. Заради това, че ценят усилията на всеки чо-век, направил опит да им помогне в стремежа да оцелеят. Защото стойността на една напитка се съдържа на първо място в спомена, който кръжи около нея.

С влакче в градините на Codorniu.

Глътки свежа кава и за нас- авторите на материала Неве-на и Светлана Трифоновски.

42 Брой 47, 2015 г.

В България само за десетина - 15 години изникнаха толкова много шата из цялата страна, че няма как да не изпиташ истинска гордост при тази гледка. Спретнати изби, всяка от тях със собствен почерк в архитектурата, разположила се комфортно сред дълги редове лозички. Винопроизводителите залагат основно на собствени про-изведени суровини, като това важи особено за по-бути-ковите изби. Лозовите масиви на големи мастодонти като Пещера, Карнобат и т.н. съпровождат пътуващите от мо-рето към столицата по южната линия.

Много от винарните са изградени по програма САПАРД, други по Програма за развитие на селските райони/ПРСР/. Трети със собствени инвестиции, заеми и т.н. Вече си личи, че сме достойни наследници на дълговековни производители на вино.

Няма случайни хораПублична истина е, че собствениците, особено на по-

малките изби, не са случайни хора. Много от тях са ра-ботили в бивши външнотърговски дружества в Западна Европа, Канада, САЩ, Франция. От там са попили от кул-турата, емоцията и магията, която съпътства правенето и продажбата на вина. Между другото, същото би могло да се каже и за бранша на розопроизводство, където инвес-тициите отново са от хора, които са имали шанса да живе-ят в друга културна, социална и политическа среда. Това е една от причините тези два сектора да са много специал-ни в българската икономика. Те са успешни, като една от причините, е че хората, които ги притежават и управляват, освен всичко останало, използват изключително ефикас-но създадените в миналото контакти, които сега са врата към външни пазари.

ПрофилСпециално бутиковите винарни в повечето случаи са се-

меен бизнес. Създателите им признават, че са инвестиция

за удоволствие на душата и аристократично занимание за есента на живота. За мнозина правенето на такава изба е съвкупност от отдадена почит към предците, възкресение на древния ген на винопроизводители и шанс за обогатява-не на културната, социална атмосфера в съответното насе-лено място. Както и естествено, възможности за печалба.

Обичам българско каберне!Наскоро един французин с италиански корени, който се

пресели от Париж в Сандански, ценител на хубавото вино и българските манатарки, възкликна много спонтанно и искрено: „Едно от моите удоволствия в България е, че мога да пия висококачествени вина на ниски цени.“ Излишно е да споменавам, че той е наясно с всички изби в района на Сандански и Мелник и има своите предпочитания. Толко-ва заобича страната ни, че вече говори чист литературен български език и пее български народни песни.

Казва се Жерар Апрюзес и е направил толкова реклама на България, колкото едва ли всеки един от нас поотдел-но. За него и гостите му от Франция и Италия, светът на мелнишките пясъчници, белите върхове на Пирин и без-дънното небе имат стойността на уникални съкровища. На никого от тях не убягват ужасните пътища, многото гроз-ни и недовършени от времето на соца къщи в Сандански, но никой от тях не чух открито да ги коментира. Ето какво ми се случи наскоро. Жерар Апрюзес отскоро притежава мезонет в Сандански и кани с удоволствие приятелите си да му гостуват на френско шампанско, като приема с ис-крена радост за подарък бутилка качествено българско вино. Любими са му Хрумки на Орбелус, някои от колек-цията на Вила Мелник, но безспорен фаворит за него са Златен Рожен. „М-м-м, обичам българското каберне, то-пло и уханно“, усмихва се доволно той.

Та, когато ние българите започнем да се оплакваме от ужасните пътища, несвършената работа на общините по инфраструктура и т.н. Жерар Апрюзес казва: „Елате на

Възходът на българското вино

Жерар Апрюзес е направил толкова реклама на България, колкото едва ли всеки един от нас

поотделно.

Бутизан® и Стратос® Ултра

Лидерите в конвенционална рапица

5% по-добра цена за всеки 160 дка

Употребявайте продуктите за растителна защита по безопасен начин. Преди употреба прочететe етикета и информацията за продукта за растителна защита.

• Чист старт на рапицата с Бутизан®

• Контрол на всички житни плевели и самосевки със Стратос® Ултра

•…защото качеството НАДГРАЖДА

44 Брой 47, 2015 г.

моята тераса. И тогава с гордост обхваща с ръка хори-зонта. Виждат се само артистичните покриви на градчето, тук-таме някои от по-едрите сгради на хотелите, синьото небе, зеленината… Грозното и недоправеното е някъде там долу под хоризонта, невидимо от неговата тераса. Жерар Апрюзес просто се усмихва: „Виждате ли, за мен България е това…“

Преди години той попада случайно в Бургас на връщане от Полша. Помирисах въздуха, огледах се и видях усмих-нати, добронамерени лица. Казах си: това е моето място.“ Започва да учи български и премества своя дом от Париж в Сандански. „Обичам българите, защото отношенията са неподправени, неформални и можеш да срещнеш прия-тели навсякъде. Можеш да ядеш вкусни манатарки и да пиеш божествено вино“, с няколко думи описва красотата на страната ни той. Това виждат и десетките му приятели, дошли от западния край на европейския континент у нас.

Е, колко си приличат хората, нали, това, заради което сме готови да пием испанска кава, е същото, заради което фран-цузите са готови да пият само българско каберне, май...

Киселото виноостана в миналото90-те години и първите от новия век бяха срам и позор

за българското винопроизводство. Толкова ментета, то-лова киселаж и боклук не вярвах, че може да се произве-де в България. Слава Богу, този срам вече е в миналото. Е, при желание винаги от някой супермаркет може да се изрови „киселаж” и „шльокавица“, но нивата са други. По онова време измивахме срама с Терра Тангра, които ви-наги са държали на качеството.

Днес, в която и част на страната да отидеш, можеш да влезеш в изба, да дегустираш и да попаднеш на еликсири. От най-северозападните точки на България – от Видин, Боровица в Западния Балкан с елегантни, изтънчени се-верняшки вина, избата край Оряхово, биовината на Албе-на Симеонова от Любеново, Белене, Варна, след това на юг районът на Сливен, където италианецът Едоардо Ми-ролио прави чудеса, Харманли, Любимец, следват винар-ните от Долината на розите, включително Царската изба, откъдето на място можеш да си купиш Карловски мискет, който се произвежда в чест на Борис III и се продава на цени, достъпни за пенсионeрите. От избата споделят под секрет, че такава е волята на Симеон. Някога баща му Борис III е пращал на роднините си в кралските дворове за Коледа по буренце от този карловски еликсир. Следват

избите в района на Асеновград, Пловдив, Пазарджик. И, разбира се, районът на Мелник и Беласица.

Винените фестивали – есенни, пролетни, летни са живо доказателство за качествата на това, което произвежда-ме в дъбовите бъчви, както и за културата на продажба, която притежават собствениците.

Следваща стъпка -дегустациитеВсяка една от тези изби споменава, че в бъдещите й

планове са дегустациите. Мнозина от тях обаче очакват да се оформят туристически направления и едва тогава да се действа екипно. Други пък не искат да работят в екип, предвид типични за народопсихологията ни черти. Въпреки това, като цяло в сектора се забелязват видими следи на желание за работа заедно. Налагат го не само обстоятелствата, защото трябва да се търсят стабилни пазари, освен обичайните рафтове по супермаркетите, специализираните магазини за вина и евентуално скъпи-те ресторанти. На всички е ясно, че това не е достатъчно.

Само наше винона тенис турнира в Квебек Екипната работа се налага от само себе си, когато тряб-

ва да се участва в промоционални проекти за Западна Европа например. За това разказва Благой Русев, соб-ственик на изба Орбелус в Кромидово, която всъщност е и първата биоизба в Южна България. Той започва осъ-ществяването на промоционален проект в Канада, в кой-то ще участват десетина български изби. Най-важната част от него е, че само български вина ще се предлагат в следващите три години по време на Сити Оупън тенис турнир в Квебек. Сред участниците са вината на Братя Минкови, Орбелус, Вила Мелник, Златен Рожен и др. Ви-ната ще се продават на фирми, които ще правят кетърин-га на събитието.

Биовинатав германияКолко важно е да има обединяваща фигура в така ин-

дивидуален бизнес бранш като винопроизводството до-казва Албена Симеонова. Тя е популярна най-вече като председател на Българска асоциация биопродукти, но е и производител на биовино. Лозята й са в Любимово, до Никопол. Независимо, че е представител на производите-лите на северняшките вина, тя с истинско себеотрицание развежда журналисти и колеги в избите в района на Пе-трич. „Така е, някой трябва да потисне егото си, защото има работа в обществена полза, тя е не само за бранша, а за България“, обяснява кратко смисъла на браншовиз-ма Албена Симеонова. Тя разказа, че в края на август, стартира осъществяването на промоцианален проект по ПРСР на биопродукти в Германия, Швеция и Дания, свързан с биопродуктите, включително и вина. Ще има и дегустации в търговските вериги. Производителите ще участват на изложения в Дания, Австрия, Швеция и Гер-мания, Зелената седмица, и Биофах. Предвидени са сре-щи с шефовете на биомаркетите, както и представители на търоговски вериги и на къщи за гости. Ще се осъщест-вяват тематични срещи за ядки, вина, зеленчуци и т.н. Ще бъде издаден каталог на съответните езици на всички членове на биоасоциацията. Ще бъде направен и филм, както и интерактивен сайт с досие на всеки член.

Изба Орбелиа предложи вина от типични за Петричко сорто-ве на Балканския винен фест 2015 г.

45Брой 47, 2015 г.

Колкото повече винарни в един район, толкова по-до-бре. Така се оформяме като винена дестинация и въз-можност за развитие на дегустацонния туризъм. Мне-нието е на Костадин Чорбаджийски, собственик на изба Орбелия в полите на тайнствената Беласица до Петрич и все още неоткрита за съвременния турист планина. Кос-тадин Чорбаджийски е много популярен като месопрера-ботвател, той посвети дълги години на браншова работа в Асоциация на месопреработвателите в България.

Сега е сбъднал мечтата си да направи изба в родния си край. Тя е изградена със собствени средства, без участие в никакви програми. 1 млн.200 хил. е цялостната инвес-тиция. Носи древното тракийско име на любимата му Бе-ласица – Орбелия, което означава бяла хубава планина. „Тепърва ще се открива този район“, с нескрита любов към родното си място казва успелият бизнесмен. Личи си, че във всяко нещо в избата е вложена душа. Той се спира до розовия храст, плъзнал по оградата и с детинско въз-хищение възкликва: „Погледни ги тези цветя как напират да се покажат!“

В началото еширока мелнишкаТрадициионните сортове от района на Петрич и Сандански

са това, което предлага Орбелия. Дори технологът на изба-та, Ристо Зимбанов, си е баш от този край, макар от другата страна на границата - Струмица. „Няма значение, Македо-ния си е Македония, и от тази и от другата страна, истите люде сме“, минава на местния диалект с чувство за хумор Чорбаджийски. Дегустацията при Чорбаджийски е истинско удоволствие, то е съпроведено с най-вкусните му колбаси и разкази за чудото на широката мелнишка. Той притежава и няколко къщи за гости в района, така че е напълно готов да затвори изцяло цикъла - на преработка на месо, зеленчуци, винен туризъм и хотелиерство. Чорбаджийски притежава

По-силнизаедно

100 дка собствени лозя, а когато гроздето не достига, ку-пуват допълнително. Сандански Мискет, Шардоне, Широка Мелнишка, Каберне фран и Каберне мерло. Широката мел-нишка заема половината от площите. Пазарът е насочен основно към България и специализирани ресторанти.

Орбелия

Изба Орбелия до с. Коларово е построена в традиционния за района стил.

46 Брой 47, 2015 г.

Избите в района на Санадански, Мелник, Кромидово, Илинденци са достатъчно, за да представляват интерес-на винена дестинация. Повечето от тях възстановяват или правят типичните за района тунели в пясъка, които преди векове са служели за естествени хладилници или зимници за зеленчуци, плодове и, разбира се, вина. Сред тях е и Орбелус - биоизба до Кромидово, разположена на вет-ровит хълм, особено важно за растенията да не хващат плесени, предвид невъзможността да бъдат третирани с химикали освен т.нар. син камък. Орбелус е интересна със своята форма на бъчва, а собственикът стопанисва и басейн с уникална минерална вода, която се слави с лечебните си свойства за кожата и нервите.

Вила Мелник, в съседство, типичен пример за винен ту-ризъм, където достъп до всяко едно ниво могат да имат включително и хора с увреждания. Вила Мелник освен с вината си е интересна и със своите пясъчни тунели, къ-

Струма с дъх на вино

Дунавската елегантност Дошло ли е време винопроизводителите да се обе-

динят и да започнат съвместни усилия по отношение на винения туризъм? Да, категорична е Албена Симе-онова. Тя визира основно Дунавския район, който по презумпция, но неясно защо е пренебрегнат в полза на Южна България. В района има 15 изби и са достатъч-ни за развитието на винен туризъм, убедена е тя. На всяка от тях тероарът е много подходящ. И в Никопол и в Оряхово всяка е със специфичен тероар. Повечето от избите са със съвременно оборудване, образовани енолози и технолози, има всички условия за развитие на културен, религиозен, природен и селски туризъм. „Още не сме се организирали, но Вила Синтия, Вила Рока и ние в Любеново имаме проекти за съвместни туристически програми. Аз нямам изба, но имам поме-щение за дегустации в Любеново, където са биолозята ми. Идеята е да насочим туристите от корабчетата по Дунав и към нас, а не да ходят само в Плевен на Па-норамата. Освен дегустации можем да предложим ду-навски острови с интересен птичи свят. Обединението ни в тази посока с колегите предстои и е въпрос на малко време“, убедена е тя. Допълва, че районът на Никопол се радва на не по-малко слънцегреене от този в Мелнишко и Сандански. „Вината тук са тънки и изящ-ни, типични за Севера. А кои са по- хубави? Трябва да се опитва всичко!“, смее се тя.

дето вещите да четат езика на земята, могат да различат слоевете на отминали трусове и катастрофи.

Под Роженския манастир е Златен Рожен, с прилежащ хотел, както и с възможности за ловен туризъм. Тук е и Дамяница и др.

Орбелус

Собствениците на Вила Мелник демонстрират както винаги отлично настроение и радост от това, което създават.

Албена Симеонова, собственик на биоизба в Лю-беново гостува на колегата си Благой Русев, соб-ственик на биоизба Орбелус в Кромидово.

47Брой 47, 2015 г.

Великата европейска река преминава през половин дузина държави на Балканите. Тя е не само пътна ар-терия, но и свързващ фактор за културата и туризма на целия регион. Покрай Дунав са разположени четири европейски столици и много други вдъхновяващи гра-дове. Заедно с многобройните му притоци, територията на влияние на реката обхваща значими етнокултурни и природни ресурси. Съвсем смело може да се каже, че Източен Дунав е в основата на жадуваното бъдеще за културен туризъм в България, Румъния, Сърбия и Хър-ватска. Оказва се, че по тези места се крие и още едно съкровище… Виното.

ПотенциалРазвитието на винения туризъм крие в себе си огромен

потенциал. Местните сортове грозде са по-малко познати и може би леко подценявани от познавачите. Но в послед-ните години се вижда засилен интерес към възраждането на малки семейни изби, които да внесат съвсем друг дух при изграждането на цялостния облик на региона. Бла-годарение на културния маршрут „По пътя на виното“, много бързо се изграждат естествени връзки между от-делните страни в долното поречие на Дунав. Безспорно има добри винени традиции в България, където старите местни сортове Гъмза, Памид, Тамянка и Мискет успешно се комбинират с нови попълнения от по-модерни сорто-ве като Пино Ноар и Совиньон Блан. Един винен тур в региона задължително трябва да премине през Музея на виното в парк Кайлъка до Плевен, пещерата Магура до

Белоградчик и Фестивала на виното в края на юни в Русе. Определено човек с добри познания в тази сфера ще се впечатли от множеството нови винарски изби, които са уловили духа на великата река в своите амбиции към ка-чествени продукти. Непременно запомнете избите Шато де Вал, Боровица, Шато Кайлъка и Левента.

На север от нас в Румъния отчетливо се открояват три винарски региона покрай Дунав – Добруджанските хъ-лмове, Мунтения с хълмовете на Олтения и Дунавските тераси в централна южна Румъния. Местните винарски

Винената магия на Дунава

Елегантните северняшки вина на Боровица стигнаха до Напа Вали в Калифорния.

Вината от Дунавския регион са характерни със своята изтънченост, елегантност и аристо-кратична свежест.

48 Брой 47, 2015 г.

изби залагат на големи количества и богатство от сорто-ве, които все още не са достигнали престижа и качество-то на българските си конкуренти, но и те са тръгнали по правилния път. Неизбежно трябва да се отправите към Крама Мурфатлар, Вънжу Маре и Зимнич, където освен количество и качество, виното притежава и дух, а местата позволяват и да се отседне за пренощуване след дългите дегустации.

Капсулана времетоНа запад от нас, в Сърбия, виненият туризъм е част от

цялостната стратегия за развитие на екологичен и сел-ски туризъм на национално ниво. Открояват се четири значими винени региона покрай Дунав, където традици-ите от миналото се възраждат успешно днес. Неготин е в близост до границите с България и Румъния. Там се отглеждат лози от римско време, а кооперацията от изби Роглевске Пимнице е създадена през 1861 г. и е кандидат за списъка на ЮНЕСКО за световно култур-но наследство. Това е своеобразна капсула на времето, която в миналото е продавала най-добрите си вина във Франция на баснословни цени. Попитайте за местните сортове Зачиняк и Ружица. Регионът на Южен Банат пък е известен с естествените дадености на възвише-нията около град Вършац, където е обичайно грозде-то да достига 35% захарност. Има няколко винарски изби с турове за дегустации, опитайте в село Гудурица. С наближаване на равнината около Белград се отбий-те до Смедерево, който е сърцето на регион Морава. Всяка есен там се провежда голям винен фестивал, а в доста от малките фамилни изби се предлагат дегус-тационни турове. Близо до границата с Хърватска ще попаднете в региона Фрушка Гора, където лозарството започва своята история през III век благодарение на им-ператор Проб. Регионът днес предлага изключителните над шестдесет винарски изби, където туристите могат да дегустират вино, както и цели шестнадесет право-славни манастира за поклонение. Типичен за региона е сортът Бермет.

Хърватска –не само море и езераРепублика Хърватска е лидер по броя туристи, които

посещават страната всяка година. Виненият туризъм е в изключителен възход, а двата региона Илок и Бараня,

разположени покрай притока на Дунав – река Сава, да-ват своя огромен дял за това. Градчето Илок е най-из-точната точка на Хърватска и предлага изключително средновековно архитектурно наследство, което е център и на винените турове. В околността могат да се посетят седемнадесет винарски изби, които са наследници на из-ключителните традиции в производството на бели вина от италианската благородническа фамилия Одескалки, управлявала лозовите масиви над три века до 1945 г. Перлата на всички изби е основаната през 1450 г. Стари подруми, която притежава най-много награди за своите вина от сортовете Траминер и Грашевина. В съседния на град Осиек регион Бараня освен чудесните бели вина, може да опитате и някой от местните деликатеси – сред тях най-известен е кулен (колбас с червен пипер, подобен на нашия цалапишки бабек).

Безкрайните възможностина Великата рекаРека Дунав позволява и много други атрактивни въз-

можности за запалените туристи. Класика си остават круизните пътувания с кораби, които крият неподозирана романтика. Те могат да се съчетаят с велосипедни прехо-ди и наблюдения на птици. По-алтернативно би било едно спускане с каяци по течението на реката. Такива групови спускания се организират през лятото по различни по-води. Язовирът в пролома Железни врата е преграда за цялостен тур с лодки, но пък и комбинацията от различни начини на придвижване също крие своите предимства. В крайна сметка великата река е една отворена врата и приключение. А защо не и с чаша вино в ръка?Виненият туризъм в Хърватска е във възход.

Лозите на Балканите датират и от Библейски времена, мно-го преди да се появят боговете на Олимп.

49Брой 47, 2015 г.

Много винарски изби остават извън полезрението на ту-ристите поради местоположението си. Отдалечени райо-ни и липса на добра инфраструктура се оказват огромен камък, зад който качественото вино остава скрито. Не така обаче стои въпросът за винарска изба „Ямантиеви“. Тя е в самия Ивайловград, там, между красивите извивки на Арда, потънала в магическите и древни Източни Ро-допи.

С финес от францияНа това място изба има от 1969 година, разказа Мариян

Араджиев, специалист обработка на информация в „Яман-тиеви“. През 1997 г. семейство Ямантиеви вземат избата първо под наем, а след това стават нейни собственици. Пет години по-късно я обновяват по програма САПАРД като са засети собствени насаждения - първоначално на територия от 700 дка, но към момента разрастването на площите по европейски програми продължава до над 1000 дка. Площите са както в района на Ивайловград, така и в Цалапица. Лозовите насаждения са предимно френски сортове. От белите са представени Шардоне, Совиньон блан, Траминер, Мускат, а червените са Мерло,

Слънчевеликсир

Каберне, Сира, Пино Ноар, Аликант буше и други. Правят се и различни купажи. Изборът на сортове е продиктуван от тенденциите на пазара. Албена Гинчева, маркетинг екс-перт на компанията, посочва, че Ивайловград се слави с Рубина си, в него обаче имало много танини, докато вино-то, приготвено от Сира, има отлични качества.

„Юлиян Ямантиев се занимава с лозята, а Ивана Яман-тиева – тя приема самото грозде, тя го отглежда, тя му говори…“, разказва Албена Гинчева и уточнява, че Ивана Ямантиева е и главен технолог на избата. Първоначално избата е строена за създаване на винена маса – намач-каното грозде се е изнасяло за вторична обработка. Сега обаче цикълът е затворен.

Естествена сладост„Тук в Ивайловград са най-слънчевите дни в година-

та. Плодовете най-добре узряват, най-хубава захарност хваща гроздето ни.“, говори с много любов Албена. Тя

Виното Marble Land е направено от грозде, отгледано върху почва с късчета мрамор.

50 Брой 47, 2015 г.

разказва, че понякога гроздето се бере с внушителните 26-28% захарност. В миналото почвата, където растат лозите на семейство Ямантиеви, е била дъно на море. И до днес в нея има късчета варовик, мрамор, откриват се малки дънни съкровища като мидени черупки. На тази мраморна почва е отгледано неустоимото шардоне от се-рията Marble land.

В избата има 50 постоянни работници, а при гроздобер и резитба се наема допълнителна работна ръка. Годишно компанията произвежда над 1 млн. бутилки. Капацитетът на винпрома като съдова база е над 2 хил. тона. Албена Гинчева обръща внимание, че лозята са екологично чисти затова пръскането е с щадящи околната среда и насаж-денията препарати.

Срещу свлачища Гроздоберът започва в края на август и до края на но-

ември през около 2 седмици съоръженията се зареждат с грозде. Първичната обработка на гроздето се извършва във ферментатори, където то престоява 14-15 дни, през които протичат процеси на бурна ферментация. Всеки ферментатор е снабден с операционен пулт, който показ-ва показатели като температура и влажност. След това пресите извличат сока от плода на 100% - остава напълно суха маса. Тя се оползотворява като се използва за тор или пълнежи против свличане на земна маса.

След това пътят на виното продължава към 30-тонни съхранители, където отдъхва и тихо ферментира, до мо-мента, в който не се превърне в готово, флиртуващо със сетивата вино. Отлежава в бъчви от френски дъб.

ПазаритеГотовата продукция се изнася за Германия, Словакия,

Чехия, Англия, а преди ембаргото ивайловградското вино е стигало и до Русия. За да улеснят любителите на гроз-довата напитка, „Ямантиеви“ продават и в самата изба. А избор не липсва – от нежно-романтични плодови ухания до дръзката страст на отлежалото вино. Цените при про-изводителя варират от 4 до 19,50 лв. за бутилка.

Артсерия И за да е още по-пълна насладата от глътките слънчева

радост, „Ямантиеви“ предлагат лимитирана арт серия бу-тилки. Виното е асемблирано от три емблематични за ивай-ловградския тероар сорта - Каберне Совиньон, Мерло и Сира. Предлага се във впечатляваща 5-литрова бутилка, всяка е изрисувана ръчно и придружена със сертификат за автентичност, в който се вписва чия собственост е гроздо-вият еликсир. Това сортово съчетание може да се намери само в художествената серия и в никоя друга бутилка.

Производството на вино не е просто технологичен процес, а умение да създаваш вълшебства от плодовете на земята.

От края на август до края на ноември през две седмици съоръженията се зареждат със сочно

грозде, узряло под планинското слънце.

51Брой 47, 2015 г.

Брой 46, 2015 г.52

Диамантитена Врачанския БалканСветлана ТРИфОНОВСКА

В основите на древен разлом, близо до леговище-то на белоглавия лешояд ще бъде построена нова-та ферма с мандра.

Брой 46, 2015 г. 53

Моят бизнес

Едно пътуване към кошарите в основите на древ-ния разлом над Горно Озирово близо до Вършец, Западния Балкан, е достатъчно, за да проумеем къртовските усилия на овцевъдите. И никога след това да не подлагаме на съмнение искането на тези хора за по-високи изкупни цени на млякото. За ползите от пасищното животновъдство вече

толкова е писано, че би трябвало тази тема въобще да не се дискутира. Но за тези, които забравят, нека припомним. Чрез него по естествен начин се под-държат пасищата и ливадите от подивяване. Така се запазват жизнени естествени местообитания на десетки птици, които пък имат друго значение за кръговрата на живота - както растителния, така и животинския. Овцете са пасищни животни и не е нормално да се хранят със зърнени фуражи. Ка-чеството на млякото и месото, когато животните се отглеждат по този начин, е превъзходно, защото е естествено и природно.Този начин на отглеждане предполага голяма за-

етост и е най-сигурният щит срещу обезлюдяване-то. Производството на тези суровини предполагат развитие на преработвателния сектор - млечен и месен. Това от своя страна води до съхраняване на местни традиции и развитие на селския туризъм. От там и на културен, религиозен, орнитоложки и т.н. Всичко това води до благоденствие за съответния район и приходи към общинския и национален бю-джет. Ето защо, всеки, който се е посветил на този труд, е достоен последовател на тачения в целия балкански район християнски храбрец и войн Свети Георги. Затова и въпросът дали почитта към него от Балканския полуостров та чак до Армения и Грузия е просто съвпадение… е риторичен.

54 Брой 47, 2015 г.

Овчето сирене, направено от млякото, добито в овце-фермите, създадени от световния онкохирург д-р Георги Езекиев, е със стойността на диамант. Защото усилията по отглеждането и грижата за стадото са равностойни на къртовския труд по добива на безценните камъни в Аф-рика. И тук става дума за усилията на всички, заети в тази дейност - собственици, управители, работници.

Артезиански кладенец Стадото е от 350 овце, уникална селекция от местна

порода и месодайната Ил дьо Франс. Кошарите са в Горно Озирово, Вършечко, Врачански Балкан. За ов-цете се грижи семейство от Вършец, които кажи речи живеят във фермите заедно с малчуганите си. След тежки битки с администрацията фирмата създадена от онкохирурга успява да купи някогашните кошари на се-лото, където са и останките от мандра. През септември се очаква да започне работа по възстановяването им с пари по ПРСР.

Тези ферми се намират в основата на древен разлом в землището на Горно Озирово. Там има артезиански кла-денец. Наблизо е леговището на белоглавия лешояд, къ-дето през юни се роди бебе лешояд за първи път от 70 г. насам.

Пеша, на конили със ЗИЛ До фермите може да се стигне или с високопроходим

джип, или със ЗИЛ от средата на миналия век. Пеша или на магаре. Практически път няма. В някои от случаи-те техниката се движи в коритото на планинска река. А клоните на дърветата удрят яко прозорците на ревящата машина като за добре дошли. Мястото е диво, магически красиво и самотно.

Нечовешки вкусноМлякото, добито във фермата, основно се продава на

мандра. Част от него се преработва на сирене. Правят го жени от селото. Това е сиренето от детството ни. Плътно, уханно, зрее поне 60 дни и става все по-вкусно. Бяло като сняг, доказателство, че е овче. Месото, което се добива, се предлага в най-скъпите столични ресторанти. Към този момент фермата няма интерес да разширява стадото, преди да увеличи и подсигури сградния си фонд и ман-драта за преработка.

Плановете Да се увеличи стадото до 500 овце. Да се затвори ци-

кълът на производство за преработка на мляко и месо, както и да се инвестира в няколко къщи за гости, в които да се предлага домашна и традиционна храна.

Защо световен онкохирургинвестира в оцевъдство?Отговорът на този въпрос не е еднозначен. На първо

място, това е поради личността на самия Георги Езеки-ев, който винаги е бил и политически, но преди всичко и обществено ангажиран. В момента той е шеф на онко-логичната болница във Враца. Имал е шансовете и по-каните да работи и живее в няколко европейски страни, но решава да остане в България. Освен към медицината, интересите му са в областта и на спорта, културата, ме-ценатството, а в началото на лятото беше организатор и домакин в Кемпински Заграфски на Световен конгрес по бокс. Приятели има по цял свят. Ето какво разказва сами-ят той: „Преди няколко години заведох израелци в родния си край - Горно Озирово. Селото, което някога цъфтеше, толкова беше подивяло, че гостите ми възкликнаха: „Ние от пустинята направихме рай, а вие от рая – пустиня“. То-

Д-р Георги Езекиев иска да възкреси родното Горно Озирово.

Само пеша, на кон, джип или древен ЗИЛ може да се стигне до древния разлом, където ще са мандрата и новите овчарници. Сиренето, което зрее поне два месеца.

55Брой 47, 2015 г.

Архангел Петров,кмет на горно Озирово:

Докторът помагана селото

Основен поминък на селото е животновъдството - овце с едър рогат добитък, но тук живеят предимно хора на над 70 години. Те отглеждат по една-две овце и кози. В петък къщите се пълнят. „Селото някога беше живо, но днес училището е затворено. Д-р Езекиев по-ложи много усилия да почисти терените в района. От-както дойде, много помогна за селото с пари, с всич-ко в училището, направи дарения за пенсионерския клуб.“, разказва ни кметът на Горно Озирово, Архангел Петров.

Селото някога е кипяло от живот. С 3 хил. души на-селение и е било най-голямото в община Вършец. Има църква от 1850 г. Тук все още са запазени къщи със старинна архитектура. Разположено е на едно от най-красивите места в Западния Балкан. В Горно Озирово има и канализация, и пречиствателна станция. В мо-мента се работи по воден цикъл.

гава реших да направя и невъзможното, за да не преда-вам предците си.“ Оказа се, че Георги Езекиев е потомък на много богати чифликчии. „Моите деди са давали рабо-та на много хора, обработвали са земи в Добруджа. Сега всичко от собствеността им е заличено. В шуменския съд са откъснати страниците, които свидетелстват за нашата собственост. Така се оказа, че от 120 хил. дка ниви, на-следихме само 33 дка там“, припомня си той.

Така или иначе той решава, че ще направи всичко въз-можно за съживяване на родното си място.

Агробандитизъм„Когато реших да се заема с тази дейност селото беше

попаднало под нов модерен агробандитизъм. Крадяха се земи. Хората разказваха и си „късаха ризите“ от отчая-ние. На практика ние бяхме първите, които плащаха рен-та. Започнахме работа в крачка. Установихме, че мнозина от земеделските чиновници са неграмотни и непочтени. Към това прибавяме и загубените трудови навици на мно-го от хората, които предпочитат да живеят в мизерия и на помощи, отколкото с труд да спечелят повече пари.“, разказва хирургът.

Договор със затвора Затова поради тежката работа по възстановяване на

пасищата сключват договор с Врачанския затвор. И така решават въпроса с работната ръка, а машините използ-ват за тежката работа. „Пасищата и ливадите отдавна са

раздадени и ние обработваме най-изоставените земи. Сега вече имаме и пасища. Те са резултат на огромни инвестиции по почистването им от трънаци, къпинаци, коренища. Досега са инвестирани 0,5 млн. лв. собстве-ни средства – банкови кредити и приятелски заеми във възстановяване на пасищата и фермите. Имаме 500 дка пасища - собствени и наети от общината.“, допълва още Георги Езекиев.

Без личен интерес не става Юридически нещата са оформени в две фирми, соб-

ственост на неговите деца. Управители са негови надежд-ни приятели, Красимир Савовски и Кирил Пенчев, които след като фирмата започне да печели, ще придобият част от собствеността. Фирмите ще поемат образованието на Красимир и Кирил, които започват да учат агроспециал-ности - зооинженерство единият, другият агроменидж-мънт тази есен. Едната фирма е за млекодайно направле-ние, другата за месодайно. „Без личен интерес в бизнеса човекът, който работи, няма достатъчно хъс“, обяснява решението си Езекиев. Хирургът увлича и други млади хора в земеделието, подпомага културния и социалния живот в кметството.

Понякога пътят минава покрай бистрата планинска река, понякога направо през коритото й.

Стадото е кръстоска от местна порода и Ил дьо Франс.

56 Брой 47, 2015 г.

Анета СТЕФАНОВА

Намираме я на изложението „Зелени дни“ в София. Щандът й е като излязъл от приказка – малки бели пор-целанови бурканчета, изрисувани със сини шарки, затво-рени прилежно с коркова тапа. От тях се подават цветни етикетчета, изписани ръчно. Между бурканчетата са раз-пръснати клончета лавандула и розмарин, отстрани цвет-ни пликове с надписи „Маска за лице“, „Паста за зъби“ и стъклени шишенца, пълни с извлек от различни билки. Наоколо – няколко очевидно много прелиствани книги за билките. На фона на това билково-творческо въл-шебство срещаме усмихната Вероника Борисова. Преди

около две години хобито й прераства в нейно основно занимание. Тя започва да приготвя домашна козмети-ка не само за себе си, но и за други хора. Заема се да разработва рецепти, които е научила. Експериментира – добавя или премахва съставки, докато получи желания от нея резултат. Към приготвянето на мехлеми от билки и естествени масла, Вероника добавя още една страст – приготвяне на сух шампоан, паста за зъби и маска за лице от билки и хума.

Какво е сух шампоан?Това е суха смес. Към една лъжичка от нея се добавя

малко течност, забърква се и се използва като обикновен шампоан, разказва тя. Шампоанът от естествени със-тавки не е така агресивен, както обикновената козмети-ка. Освен това той, както и пастата за зъби, и маските за коса, се предлагат в красиви хартиени пликове, сгънати лично от Вероника по оригамен начин. Няколко пъти тя обърна внимание, че не харесва как се използва хартия-та в съвременния свят, затова използва списания и друга ненужна вече хартия, за да създаде оригинални опаковки и за да спести на природата пластмасовите тубички. „За мен това е важно“, казва жената, ценител на природната сила.

Паста за зъбиот билки„Много обичам да използвам козметика и малко по мал-

ко започнах да използвам такава, която аз правя, или билкова козметика. Пастата за зъби беше последното

Красота от природата

От сърцес ръце

Вероника сама прави всички продукти, които предлага.

Опаковките са правени ръчно - с вкус към естетиката и ми-съл за природата.

57Брой 47, 2015 г.

Красота от природатанещо, което ме тормозеше…“, разказва тя. В стремежа си да замени конвенционалния продукт с по-естествен, преработва рецепта на народния лечител Петър Димков. Така стига до свой вариант на продукта. Той съдържа 10 билки, смлени на прах – смрадлика, маточина, риган, мен-та, жълт кантарион, бял равнец, мащерка, орехова шума, листа от къпина и ягода, към тях прибавя и брашно от бял трън, пчелен прашец и ленено брашно. Лененото брашно става на желе при накисване и това има много почистващ ефект върху зъбите, разказва младата дама и добавя: „Всички билки, които изброих, са събирани от мен или от хора, които разбират от това и също са заредени с много положителна енергия.“

Хобито на Вероника започва, когато една възрастна дама й разкрива съставките на благия мехлем – зехтин, пчелен восък и сакъз. Към тях обаче Вероника започва да добавя билки, след това заменя зехтина с масла от български производители – студено пресовани от кайсия, сусам, тиква и други. По принцип рецептата на благия мехлем е за изгаряне, обяснява младата жена. Впослед-ствие, чрез прилагането му при различни хора се уста-новява, че той оказва благотворно влияние върху акне и други кожни проблеми.

Любов впорцеланово бурканчеМехлемите, направени от Вероника, също имат интерес-

ни опаковки: „За мен е важно нещата да изглеждат добре. Затова избрах домът на моите мехлеми да е порцеланово бурканче с коркова тапичка.“ Бурканчетата са поръчани от ателие за керамика, на междинен етап от изработката им младата дама отива и лично ги рисува. „Всичко е с много, много любов като една домашно приготвена баби-на козметика.“

От нашата земяПриродната козметика на Вероника се предлага ос-

новно по авторски базари, билкови и био магазинчета. По базари и изложения тя се среща и с производители на масла и други естествени съставки, с които работи. „Предпочитам български производители, защото е хуба-во човек да ползва неща, които са раснали на неговата земя. Това вече наистина много се коментира, но е факт. Те наистина най-добре ни действат. По този начин и си помагаме един на друг.“, коментира Вероника.

Билките в България крият много сила и неоползотворенпотенциал.

Съставките на всички продуктиса естествени и полезни.

58 Брой 47, 2015 г.

„Хумата беше едно откритие за мен. Непрекъснато се изненадвам на нейните удивителни качества“, казва Бо-рис Врачовски. „Щеше ми се да съм химик, физик или геолог“, признава той, но по професия всъщност е жур-налист и фотограф. Хумата обаче го привлича и, четейки много литература, я изучава и й се посвещава.

„Всеки ден изпращаме хума по адреси в България. Ху-мата ни, естествено, е лицензирана. Всички изследвания са направени, микробиологични анализи на всяка парти-да, защото някои фирми с нашата хума правят други про-дукти – шампоани, гелове…“, обяснява производителят.

Няма я в списъка схранителните добавкиПолезната глина се добива само с дървени инструменти,

тъй като в съприкосновение с метал тя губи козметичните и лечебните си качества. Като цяло хумата е подценявана у нас, както от фармацевтичната, така и от козметичната индустрия. Не се правят достатъчно изпитвания и наблю-дения, длъжни са й институции и организации. „Хумата е подценен природен продукт.“, коментира Врачовски. „Тя е не просто една алтернатива, а направо бойкотира ан-тибиотиците, например.“, казва той и обяснява, че дейст-ва много добре на храносмилателния тракт. У нас обаче, за разлика от САЩ и страните с напреднала природна медицина като Китай, я няма в списъка с хранителните добавки. Самият Борис пие всяка сутрин зелена хума – в чаша студена вода се добавя около 1 ч.л. зелена хума, разклаща се и се оставя 15-20 минути, най-добре на слънце. Първите 4 дни се пие само водата над утайката, за да може организмът да свикне с хумата, след това се пие и самата тя в продължение на 20 дни. Прави се едноседмична почивка и отново се повтаря 20-дневният прием.

Извлича тежки металиБорис Врачовски

обяснява, че йоните на хумата са наеле-ктризирани винаги отрицателно, а болес-тотворните бактерии в организма – поло-жително. „И тъй като хумата не е химически елемент, организмът я изхвърля.“, обясня-ва той. С изхвърлянето й се изхвърлят и токсините в храносмилателния тракт и ор-ганизмът се очиства. Тя извлича

Скритият потенциал на хумата

тежки метали. Лечебната глина повлиява положително ос-вен акне, и навяхвания, възстановяване след счупвания и дори туморни образования, твърди производителят. „Да-вам си сметка какво казвам, но ние всеки ден получава-ме отговор от хора, на които сме дали хума за лечение.“, казва Врачовски.

На изложението „Зелени дни“ бяха представени два нови продукта - червена хума и меланж от бяла, жълта, червена, ярко червена, оранжева и сива хума. Червената хума има добро действие при проблемна кожа, а за ме-ланжа Борис Врачовски каза: „Хумата не е само цветове. Всеки цвят носи своите специфика и лечебни качества“.

Хумата е позната от древността като източник на красо-та и здраве.

59Брой 47, 2015 г.

Анета СТЕФАНОВА

Веднага щом се завръща от 10-годишно пребиваване във Франция, Мария Спасова се заема със семейния бизнес - компанията за натурална козметика „Христина“. Управлява продажбите, отговаря за вноса на суровини и износа на продукти. Майка й, Христина, основава компа-нията преди 25 години. Но историята на „Христина“ всъщ-ност започва, когато собственичката й е още невръстно момиченце. Мария Спасова разказва, че майка й е от-гледана от своите баба и прабаба в Костенец. Прабаба й – баба Тина, е била лечителка. Покрай нея малкото мо-миченце израства, вдъхновено от тайнството на билките. По-късно получава в наследство всичките книги с ре-цептури, разработени от баба Тина. Правнучката й влага силата на билките в мехлеми, впоследствие започва да прави масажи с приготвени от нея маски. В един момент, преоткривайки ценното наследство в книгите, решава да се захване с производство.

От тогава насам компанията се разраства. Сега работи и на ишлеме – произвежда продукти на базата на билки и масла за различни компании и по техни формули.

По пътя на билките„Христина“ работи както със собствени насаждения,

така и изкупува билки от аптечни складове. Компанията има масиви с кестени - те са сред базовите съставки на

Рецептите на баба Тина - на световните пазари

Мария Спасова управлява продажбите и разпространението на продуктите „Христина“.

60 Брой 47, 2015 г.

един от популярните им кремове, както и с бъз и коприва. За билките, които компанията си произвежда, цикълът

е напълно затворен – бране, сушене, обработка. От ня-кои се правят екстракти, а други само се преваряват и директно се влагат в кремове. Що се отнася до билките, които се изкупуват, Мария разказва, че стремежът е те да са от български производители, тъй като с тях е въз-можно и уговаряне на по-малки количества, а разходите за логистика са по-малки. Но традиционната у нас лайка, например, се внася от Германия. Мария споделя, че не е имало производител, който да предложи билката. Много масла се внасят от чужбина, защото няма как да се про-извеждат у нас – какаово и кокосово масло например.

От уста на устаОсвен, че е изцяло натурална, козметиката на „Христи-

на“ е на съвсем достъпни цени. На въпроса как успяват да постигнат това, Мария разкрива: „Всичко ние си пра-вим. Не препродаваме. Нямаме големи реклами.“ Разчита се на споделянето „от уста на уста“. Друго, което позво-лява да бъдат поддържани достъпните цени на марката е фактът, че няма биосертификат. Мария разказва, че се е интересувала как стои въпросът със сертифицирането: „Оказа се, че някъде около 2 хил. евро е годишният або-намент на продукт, ако искаш да го сертифицираш като био.“ Младата дама разказва, че компанията има над 800 продукта и сертифицирането им би било изключително скъпо. Ако само няколко от тях бъдат сертифицирани, от една страна цената им ще се повиши, от друга, потребите-лите ще останат с погрешното впечатление, че останалите не са натурални.

Мария се възмущава от практиката, която наблюдава на пазара – дадена компания купува био масло, слага на ети-кета на продукта означение за това, но останалите със-тавки „нямат нищо общо с натуралното“.

Единственият начин да разберем дали продукт, който използваме, е натурален, е като видим съдържанието. Мария посочва, че натуралната козметика не трябва да има парабени, масла, които са петролни деривати, както и глицерин, и парафин.

За всеки има нишаИ тъй като „Христина“ изкупува големи количества мас-

ла и от чужбина, попитахме Мария Спасова дали има на-блюдения върху произвежданото масло от рози в Турция,

какви са качествата му спрямо родното. „Качеството не е по-лошо. В бранша на розовото масло и на изкупуване-то му е хубаво, че самите производители си правят кон-куренция един на друг и си вдигат и си свалят цените.“, коментира младата дама. Тя посочва, че когато трябва да се берат розите, производителите се надпреварват за берачи като вдигат цената на труда, от там се повишава и стойността на крайния продукт. Така, по думите на Мария, за две години цената на розовото масло се вдигнала с 50%.

По повод новата възможност за еднодневни трудови до-говори в земеделието Мария Спасова посочва, че компа-нията би се възползвала от тази опция: „Много е идейно и е добро за всички – както за работника, така и за рабо-тодателя. “

Тя посочва още, че както в козметичния, така и в другите бизнеси няма конкуренция: „Има хора, които се адапти-рат към пазара, които държат на ниво и за всеки има кли-ент. За всеки има ниша и трябва да си помагаме.“

Новите продукти„Много от продуктите, които имаме, са създадени бла-

годарение на клиентите, които винаги търсят нещо ново и така ни помагат за разработване на нови продукти.“ , споделя Мария Спасова.

За да са безопасни продуктите, минават тестове както в лаборатория на компанията, така и в независими лабора-тории. За всеки нов продукт се изготвя техническо досие за безопасност, проверяват се процентни съдържания на суровините, защото има процентни съотношения, които ако бъдат завишени, могат да предизвикат алергии, по-сочва Мария. Тя уточнява, че често в продуктите, които

Тоалетните трици са едни от най-популярните продукти на марката.

Афродизиак серията предлага продукти с истински вкус.

61Брой 47, 2015 г.

произвеждат, има разлика в цветове и аромати, понеже продуктите са натурални: „Дори и да се ползва едно и също процентно съдържание, те се променят.“, коменти-ра младата дама.

Едни от най-търсените кремове са тези от ръчната серия, които се правят изцяло на ръка. Заради маслата, вложе-ни в тях, са много гъсти и разбъркването е изцяло ръчно. Има дори продукти, в които изобщо не се влага вода.

Сред интересните серии на фирмата е „Афродизиак“ - с феромони и вкусове. За нея суровини се купуват и от Франция. Тя е много успешна и в Испания и Дания, раз-казва Мария. По думите й у нас тази серия все още не е набрала популярност, поради свенливостта на потреби-телите.

Поглед навънКомпанията работи и с клиенти в Русия, Холандия и Че-

хия, като в Чехия вече има сключен договор за 20 години за износ на всички продукти, които „Христина“ произвеж-да. Отскоро компанията има нова, по-голяма производ-ствена база в Костенец. По-големият капацитет създава и възможност за нови пазари. Обмислят се възможности за работа със страни от Близкия изток и Азия: „Въпре-ки че доста добре работим с европейски страни, поку-пателната способност на европееца не е толкова голяма колкото на потребителите в Близкия изток.“, коментира Мария. В момента се правят пробиви в Китай със сапуни и розова вода.

Тя посочва, че както в чужбина, така и у нас се наблю-дава завръщане към билките като средство за поддър-

жане на красотата и здравето. „С годините хората се нау-чиха, че не лъскавата опаковка означава добър продукт. Започнаха много повече да четат и да търсят продукти с качество.“

В момента актуални натурални съставки, влагани в коз-метиката, са бялата дъвка и маслото от пачули – и двете с изглаждащо действие и против бръчки. От традиционните в България билки популярна и в световен мащаб е копри-вата – за влагане в продукти за коса - със заздравяващо действие и против косопад. Използва се в комбинация и с чемерика. Черен пипер, розмарин и лавандула пък са растенията, отглеждани у нас и използвани широко в аро-мотерапията.

Тоалетните млека са с различни естествени съставки за раз-личните типове кожа.

Изкушаващите аромати превръщат ползване-то на козметика в наслада на сетивата.

ПочвиПроф. Харолд ван Ес:

Здравата почваозначава добриприходи

Брой 46, 2015 г.62

63Брой 47, 2015 г.

Проф. Харолд ван Ес разказа пред Агрозона за пробле-мите на земята ни, известна със своето плодородие. То обаче не е неизчерпаемо и изисква внимание и грижа, за да бъде поддържано.

Заради начина на управление на почвите в България, те са подложени на ерозия и деградация, така потенциалът за добиви намалява. Но има win-win възможности, с кои-то може да се преобърне тенденцията към почвена дегра-дация и тя да стане по-продуктивна. Това са подобрява-не на практиките при обработка, техниките на засяване, подобрена употреба на органични материали и торове. Ако направите тези неща в България, ще редуцирате и нивото на ерозия. Ще имате win-win ситуация – добиви-те и доходите на фермерите ще се повишават, вложените средства ще намаляват. Така че печалбата от една страна ще е от спестените разходи, а от друга – от по-големите постъпления. На първо можете да използвате торовете по-ефективно. Изгодите ще са и за обществото – заради намаленото въздействие върху околната среда.

Интензивното земеделиеуврежда почватаУвреждането на почвата се дължи на комбинация от

фактори. Единият е интензивната оран, която оставя поч-вата изложена на дъждовните капки и на енергията им, причинявайки ерозия. Когато прилагате много интензивна обработка, може да се окисли и изгори органичната ма-терия. Употребата на торове индиректно има негативно влияние, защото фермерите, които разчитат на торове, не захранват почвата, а директно хранят растенията. За-това влошаването на почвеното състояние е комбинация от фактори. Ако не се прилага сеитбообръщение, също ефектът ще е негативен.

Почви

Харолд ван Ес е професор по управление на почвите и водите, бивш ръководител на катедрата по „Почвени и растениевъд-ни науки” към университета „Корнел”, САЩ и президент на Американската общност на почвоведите и Американската общност на агрономите. Преди 10 години той започва работа с български екип, с който разработва проект за развитие на селските райони с доц. д-р Георги Митев от Русенския универ-ситет „Ангел Кънчев“ (вж. бр. 46 – б.р.). В проекта се включва и Брайън Гогин по време на работата му като аташе по земе-делието в България.

Добивите в Европаи в България са спрелида се увеличаватДобивите в Европа като цяло, не само в България, са

спрели да се увеличават. Почвата е ограничаващ фактор. Въпреки че генното инженерство ще позволи по-високи добиви, почвата и водата са тези, които осигуряват хра-нителните вещества. Почвата е ограничаващ фактор, за-това добивите намаляват.

Почвите и климатът в България много повече приличат на тези в САЩ в сравнение с да кажем, Западна Европа. Климатичните условия са различни, структурата на зе-меделието е различна. От гледна точка на САЩ сме из-ненадани, че земеделието с грижа към околната среда е толкова недоразвито и повечето от европейските полета са толкова силно подложени на оран. Това е приемли-во, ако земята е много плоска като в Холандия и Дания и има много леки валежи, но климатичните и почвените условия тук, в България, са много повече като в Съедине-ните щати. Затова американската перспектива и амери-канските технологии дават по-добри възможности тук, в България, отколкото биха дали във Великобритания или Холандия

Субсидии заагро застраховкиВ САЩ от 1930 г., когато се случи екологично бедствие,

което наричаме The dust bowl (букв. Бокалът прах – поре-дица от няколко години с голяма суша, породила сериоз-ни проблеми с ветровата ерозия и прашни бури, които в голяма степен са унищожили земеделието и екологията в САЩ), бяха създадени програми за подкрепа. Тогава Състоянието на почвата има ключово значение за добивите.

64 Брой 47, 2015 г.

беше основана и Службата за запазване на почвата. След бедствието правителството осигури подкрепа за ферме-рите, за да е сигурно, че ще имат основен приход. Еди-ният вид подкрепа бяха директни плащания, а другият – програма за застраховане на културите. Така че в Щатите правителството субсидира застраховането на културите. Повечето фермери, поне що се отнася до основните кул-тури – царевица, соя, пшеница, памук, се възползват от тази програма. Директните плащания бяха преустановени наскоро. Не съществуват вече.

Кооперативите в САЩТрадиционно в САЩ имаме индивидуални фермери, но

те се присъединяват към кооперативи, особено когато става дума за влагане на торове, семена и други, за да могат да купуват заедно. Често се обединяват и по отно-шение продажба на продукцията си – най-вече млечните ферми. Те често имат кооператив, който получава мляко-то, преработва го до масло и кисело мляко или го прода-ва. Обикновено така работят кооперативите в САЩ. При-тежават също и част от кооператива. Много е различно от това, което сте имали тук – фермата сама по себе си е кооператив. В Щатите много ферми се обединяват в, така да го нарека, маркетинг кооператив.

фактор за успехКооперативите са фактор за успех. Със сигурност са били

такива в миналото. Знаете, когато фермерите се обединят и работят заедно, могат да получат по-добри цени, биха имали значително по-добър достъп до пазара. Понякога тези кооперативи се превръщат в много големи компании.

Съветът ми е първо да осъзнаете, че почвата е основата на вашата ферма и е много важен ресурс. Другото е да осъзнаете, че тя е биологична система и вие трябва да подпомагане функционирането й. Тя се нуждае от специ-ална грижа. Често използвам аналога с човешкото здра-ве – здравето на почвата изисква добро хранене, нуждае се от добро третиране, не трябва да стресирате почвата. Ако управлявате почвата добре, можете да повишите ней-ното представяне.

Стрес фактории тестовеСтрес фактори за почвата са използване на тежко обо-

рудване, например, което я уплътнява. Също и излизане на полето, когато е твърде влажно или при оран – излага-те почвата на слънцето, дъжда.

Най-добрият начин един фермер да познае, че почвата в стопанството му се изтощава, е да прави почвени ана-лизи. Обикновено земеделците тестват почвите си само за химични елементи - за pH, фосфор, калий, калций и т.н, но не я тестват за физични характеристики като твър-дост на почвата, нестабилност на почвените агрегати, ка-пацитет за задържане на вода и биологични показатели като количество органична материя, количество активен въглерод. Едва сега осъзнаваме, че не трябва да гледа-ме само върху химията на почвата, трябва да гледаме цялостно – физичните, биологичните и химичните компо-ненти на почвата. Затова е важно фермерите да се научат добре да управляват почвата си. Не е само до добавянето на тор. Става дума също за по-добри практики за обра-ботка, сеитбооборот.

Проф. Ван Ес сравнява уплътненатапочва (ляво) с тази в нормално състояние.

65Брой 47, 2015 г.

Заради катастрофалния опит, който имат САЩ в нача-лото на миналия век с екологичното бедствие, породено от Dust Bowl, сега страната обръща много по-голямо вни-мание на опазването на почвата, разказва Брайън Гогин. Причина за прашните бури е прилагането на усилена оран върху много лека почва. По думите му сериозните клима-тични бедствия, на които става жертва напоследък бъл-гарското земеделие, са повишили съзнанието на ферме-рите ни, че трябва да защитават повече земята си.

гориво или храна?Заради жестока лятна суша преди няколко години в Ща-

тите се разгорещи сериозна дискусия относно използва-нето на царевица за производство на етанол, при поло-жение, че суровината не беше достатъчна за покриване на нуждите на селското стопанство. По този повод Гогин каза, че подкрепата за производство на етанол в САЩ е голяма и нараства делът на царевицата, която се из-ползва за тази цел. Много малко количество от нея е за храна за човешка консумация в сравнение с количество-то, което отива, заедно със соята, за храна на животните, посочи доскорошният служител на Департамента по зе-меделие на САЩ.

Заради употребата на царевица в енергийния бизнес, цената й се увеличила, съответно са нараснали цените и на различните видове месо. Сега вече балансът е по-до-

бър, има ограничение за количеството царевица, което да се използва за етанол, обясни Гогин, въпреки че все още използването на суровината за производство на гориво има отражение върху цените.

Северна България –очевидна деградация На въпроса дали моментното състояние на почвата у

нас гарантира продоволствената сигурност на държа-вата в дългосрочен план, специалистът отговори, че шофирайки из страната, могат да се видят категорични доказателства за ерозирала земя, изгубила съществено количество от горния си слой. По думите му, особено в Северна България ясно личи, че почвата е деградила. Начин за противодействие на ерозията е прекратяване производството върху почва, която вече е много уязвена. Европейският съюз осигурява компенсации за това. Като друг метод за предпазване на земята Гогин посочи поста-вяне на бариери срещу вятъра, за да се намали ветровата ерозия – особено важно за леките почви. За тях е от го-ляма значимост и покриването им с растителни остатъци, които да ги защитават през цялата година. В някои слу-чаи тази покривка освен защитна функция, има и друга роля – повишава съдържанието на органика в почвата. В допълнение - вместо да се разорава цялата площ, може да се обработва само част от нея. Именно такава демон-страция направи екипът на проекта с машината за ивична обработка на почвата.

Уроците от бедствията

Брайън Гогин е организатор на екипа на проекта „Опазване на почвите в България“, ръководил е проекти за техническа по-мощ в земеделието за около 1 млн. долара на година, по време на работата си като аташе по земеделието към представи-телството на Департамента по земеделие на САЩ (USDA) в София от 2001 до 2006. Бил е и аташе в Хага, Холандия, и директор на земеделски търговски офис в Мексико. Отговорен е за Програмата на „Храна за Прогрес” – най-голямата про-грама за развитие на USDA, финансирана с около 200 милиона долара годишно. До пенсионирането си през този февруари ра-боти за Департамента по земеделие на Щатите.

Щадящата обработка е особено важна за почвеното плодо-родие.

66 Брой 47, 2015 г.

Анета СТЕФАНОВА

През последните 10 години Йордан Дъбов е посветил живота си на кафето и „всичко, което се върти около него“. Кафе бизнесът има огромни измерения в световен мащаб – на второ място е след нефта. Затова и възмож-ностите за развитие, които предлага, са много. Дъбов се възползва от няколко – барист и съдия на международ-ния конкурс за гурме (специално) кафе Cup of Excellence, съосновател на Асоциацията на българските баристи, ли-цензиран кафе инструктор и маестро барист 2-ро ниво от Европейската асоциация за специално кафе. 

С екипа си създават и компанията Dabov Specialty Coffee. „Специално“ в случая не е нарицателно, а термин, който означава, че даденото кафе е получило минимум 84 точки по 100-балната система на конкурса Сup of Excellence.

Зад бранда стоят 10 души, сред тях е и съпругата на Йордан. Нейна страст, освен кафето, е и чаят, различни вариации от който също се предлагат от компанията. Фирмата е създадена през 2008 г., близо седем години е носила името My Gourmet Cafe, сега обаче е ребранди-рана.

Въпреки че самият Дъбов е работил като барист в Че-хия, той и съпругата му в идват в България и създават бизнеса си тук. Едно от големите предизвикателства, с които се налага да се сблъскат, е свитият пазар на кафе у нас.

фокусът Компанията е фокусирана изцяло върху всичко, свърза-

но с кафето – като се започне от зеленото, през това как и къде е отгледано, как е събрано, къде и по какъв начин

е обработено. Ангажират се и да обяснят на клиентите си как да бъде приготвено. И тъй като печенето има съ-ществено значение за вкуса и аромата на черния еликсир, компанията има собствена пекарна.

Коста Рика търси кафе,изпечено у насВ момента избраните и изпечени от Дъбов и екипа му

кафета пътуват за Германия, Англия, Чехия и Словакия. Любопитното е, че компанията има няколко поръчки и за Коста Рика, страна, която е традиционен износител на ободряващите зърна. „Обемите на изнасяните количе-ства обаче са малки“, казва Йордан и допълва: „Ние сме микропекари.“ На месец в страната се реализира около 1

Гурме

Ах, кафето!

С професионална техника и качествени кафе зърна Йордан Дъбов възпитава вкус към хубавото кафе.

67Брой 47, 2015 г.

Феномен с ноткина цитрус и жасмин

Кафето е и най-сложната храна, изследвана досега от човечеството, дори по-многопластова от червеното вино, убеден е Дъбов. Една от причините са киселините в него. Те могат да бъдат като тези, характерни за ци-трусовите плодове. Може да се срещне и комбинация от различните групи киселини – на лимони, на ябълки и на грозде. И още по-интригуващо е, когато присъст-ват нотки на жасмин, на роза и други цветни нюанси… според бариста в света има около 5 млн. фермери, от-глеждащи кафето като култура, а това означава 5 млн. различни кафета всяка година.

ЦенатаСкъпо ли е качественото кафе? „Не, кафето е една от

най-евтините суровини, които използваме.“, коментира Дъбов. Споделя, че познава хора, които купуват ка-фета по 7-8 лв/кг и ги продават в заведенията си като еспресо шотове, а това е много нискокачествено, про-блемно кафе. Той определя като разумна цена между 40 и 70 лв/кг, от които се получават поне 100 дози. За-това и компанията е насочила биз-неса си към бедните хора, кои-то внимават за какво дават парите си.

Дъбов разби мита за горчивото кафе, наричайки го некачествено. „То няма как да горчи, защото това не е харак-терно за него-вия вкус“, аргу-ментира се той.

В София мар-ката има над 50 клиента, при които може да се опита от бранда Dabov Specialty Coffee – сладкарници, кафе-тарии, ресторанти, онлайн мага-зин и магазин в центъра на столицата.

Не се конкурираме„Ние не се конкурираме с никого. Просто търсим

възможно най-добрите фермери. Поради факта, че ка-чественото кафе се търси в цял свят, компанията се бори с много купувачи за дадено количество.“, заяви Йордан Дъбов. Той даде пример как наскоро са купили цял лот на Cup of Excellence – 690 кг, цялото произ-водство за годината на семейната ферма финалист в състезанието – Finca Dona Ileana, от Коста Рика. За да се сдобият с висококачествените зърна, от компанията са наддавали в продължение на 6 часа и са платили „отвратително висока“ цена – 7,60 долара за паунд. Транспортът му ще е около 3 хил. долара.

В световен мащаб едни от най-големите купувачи от такова ниво на качество, са японците.

тон кафе. В България всеки ден се изпиват 35 тона кафе на зърна, уточнява той. Кафето, което изнасят в чужбина, варира, но средно е около 500 кг месечно.

В търсене наплодовост и сладостЗа подбора на фермите, от които компанията купува су-

ровина, водещ е вкусът на кафето, обяснява Дъбов. А той зависи от различни условия – тероар, начин на събиране и обработка. Чаша от ароматната напитка, приготвена от тях, е комбинация от усещане за плодовост и сладост, ти-пични за специалните кафета.

ПортфолиотоЗърната кафе, които използва компанията, са от 12 ре-

гиона, сред които Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Хон-дурас, Етиопия, Кения, а някои от производителите в тези страни са им добре познати. В други случаи се доверяват на собствения си вкус след опитване на кафе от мостри-те. Затова предпочитат да си купуват от ароматната суро-вина от микроферми, където приоритет е качеството, а не обемите на производство.

Различни видове ароматен чай се предлагат в красиви арт кутии.

Разнообразие и аромати дебнат отвсякъде.

Балкански туризъм -мисия възможнаСветлана ТРИфОНОВСКААнета СТЕфАНОВА

Брой 46, 2015 г.68

Има мъдрост в идеята на Македония Бал-канският полуостров да се превърне в ту-ристическа дестинация. Така е, защото колкото и всяка една от страните тук да носи своята уникалност, толкова много ние, обитателите на Балканите, си при-личаме. Може би един от първите, който го показа на цял свят е босненецът горан Брегович с жизнените ритми на духовата си музика... И така, на първо място общото помежду

ни са историческите ни корени - като цяло сме наследници на античната цивилиза-ция, по-късно на православието в лицето на Византия. Затова с общи туристически пакети гос-

тите тук биха могли да проследят в цялост нишките на историята, културата, бита и манталитета ни, които иначе физически-те границите прекъсват. Балканите имат своите общи звуци, цветове, аромати на питиета, ястия и навици, които за странич-ния гостенин са очевидни, но за жалост за нас, които ги населяваме, все още не са. Въпреки това, благодарение на светка-

вично развиващите се комуникации и ли-берализацията на границите, неформал-но български хотелиери и туроператори в граничните райони все повече по своя инициатива организират еднодневни екс-курзии за кулинарен, винен, исторически и събитиен туризъм. Напливът в тази посо-ка е основно от България към Македония и Сърбия, където нашенци ходят заради вкусната храна. От съседките и към гър-ция пък никога не е спирал потокът към морето и зимните ни и СПА курорти. Бъл-гари и македонци с успех си дават среща на Егейско море, за много от които, това е родно място. Румънците се чувстват като у дома си и не спират да хвалят комфорта на хотелите в северното ни черноморие.И какво? Тези съседски „гостувания“ за-

почват да разчупват класическите понятия за туризъм и са доказателство, че бъде-щето е по-скоро в еклектиката. Защото съ-временният човек за кратко време иска да опита от всичко наведнъж - прелестите на селския туризъм с вкусната храна и при-родата, благата усмивка на балканските жени, домакини на къща на село, магията на виното, веселбата при пиенето на лю-тата балканска ракия, да надникне в исто-рията и накрая да разпусне, защо не и в луксозните СПА центрове. Каквито в Бъл-гария има в изобилие. Защо всичко накуп? Ами, защото просто никой няма време!

Брой 46, 2015 г. 69

70 Брой 47, 2015 г.

„За да привличат платежоспособни туристи от далечни дестинации, страните от Балканския полуостров трябва да обединят усилията си и да предлагат общи туристи-чески пакети“, коментира пред Агрозона Владо Србинов-ски, председател на асоциация Балкания. Така с едно пъ-туване до Балканите един турист от Австралия например, ще може да посети 3-4 държави.

Вече има тенденция за увеличаване на притока на за-падните туристи към Балканите и тенденцията е устойчи-ва. Проф. Талеб Рифай, генерален секретар на Световна-та организация по туризъм, определил именно Балканите като следващата голяма дестинация за туризъм.

По-малко и по-дивоНачинът, по който вече се живее в света, е много дина-

мичен, много стресов, много интензивен. Това налага все повече хората да се връщат към природата. Статистиката сочи, че активният туризъм на глобално равнище се уве-личава с 4% на година, а класическият – с 0,9%. Според Сръбиновски, друга световна тенденция е намаляване на групите туристи и Увеличение на броя на индивидуалните. Повечето от гостите са предварително осведомени какво да видят чрез интернет.

чисто и вкусно Нараства търсенето на екологично чистата, качествена

храна, която трудно се намира в големите градове. По-ради тази причина все повече хората се ориентират за туризъм към селата, защото там те връщат спомените от детството.

Набира сили Алтернативният туризъм е устойчив туризъм – съчетава

икономическите, екологичните и социо-културните факто-ри. „Като вид алтернативен туризъм агротуризмът в све-товен мащаб е тенденция, която все повече набира сила“, изтъква Србиновски. Той се развива в селските райони,

Агротуризмът- световен хит

където местните хора все по-често пригодяват къщите си за настаняване като така гостите могат да се потопят в реалния живот на малкото селище, да се хранят с тради-ционна храна. Увеличават се хората, които са готови да платят и наистина плащат, за да останат във фермата и да усетят живота в нея. Някои от тях плащат, за да работят в самата ферма.

Зачестяват и случаите, в които туристите си купуват да-дено овощно дърво и плащат на стопанина да се грижи за него. Когато плодовете са готови, собствениците идват, за да си ги оберат, и имат увереността, че ще консумират екологично чиста продукция.

Малко инвестиции,много ползиПричината популярността на агротуризма да расте е и

фактът, че той изисква малък обем на инвестицията. От друга страна е удовлетворението че чрез него хората до-принасят за съхраняване и разпространение на местните традиции, както и радостта от общуването с нови хора. Тази форма на туризъм спомага да съхранение и попу-ляризиране на фестивали и обичаи, типични за малките населени места.

Край на миграциятаАграрният туризъм е и начин за спиране на миграцията

от село към град, защото когато хората имат приходи от туристическата дейност, те ще имат мотив да останат в селата. Това може да е и един сериозен семеен бизнес, в който да участват всички членове на една фамилия. Поддържането на градините и нивите също е от значение, затова е важно включването им в предлаганата туристи-ческа услуга.

Във “Веселата ферма” в Беласица всичко е направено от мест-ни материали и сръчните ръце на домакините.

Младеж пласти сено в Родопите.

71Брой 47, 2015 г.

Всички за БалканитеАсоциация „Балкания“ е

основана с цел да работи по проекти за интеграция и промоция на целия Бал-кански полуостров като една туристическа дести-нация и да акцентира на алтернативните форми на туризма като приро-ден, селски и културен. Членове на асоциацията са хотели, туристически агенции и камари, други асоциации, университети и организации, ангажира-

ни с туризма от целия Балкански полуостров.

Интеграция и рекламаАсоциация „Балкания“ е реализирала успешно про-

екти с България. В страната ни има офис на органи-зацията като намерението е такъв да бъде отворен във всички държави на Балканите, за да може всяко представителство да действа на национално равнище, а заедно да работят на регионално ниво. В края на юни в столицата се проведе изложението „Балкански вкусове“, заедно с Фестивал на виното, благодарение на усилията на офисите на организацията в България и Македония. Акцентът беше върху кулинарията като фактор за развитието на туризма на полуострова. Дру-го съвместно събитие, провело се през пролетта, е Фестивалът на хляба в Скопие.

Владо Србиновски, председа-тел на асоциация Балкания

В класациятана Lonely PlanetСред успешните примери за селски туризъм в Македо-

ния е семейство в село Дихово, близо до Битоля. Фамил-ната къща, построена през 1928 г., е пригодена за турис-ти. За целта по традиционен начин са оборудвани няколко стаи. Семейството е ангажирано с грижата за гостите – берат пресни екологично отгледани продукти от градина-та и приготвят с тях традиционни блюда. Начинанието е толкова успешно, че е включено под номер 7 в класация-та на Lonely Planet за 50-те тайни за посетителите дести-нации, които си струва да се посетят.

Две села близо до Преспанското езеро в Македония са спасени от обезлюдяване, благодарение на селския тури-зъм. Това са Любойно и Брайчино, които чрез европейски проект, са пригодени за селски туризъм и вместо да бъ-дат обезлюдени поради безработица, в тях пристигат все повече туристи.

Семейният бизнес „Всяка държава трябва да генерира идеи и да дава ре-

шения за развитие на агротуризма, както и да създаде условия за развитие на семейния бизнес като модел за местно икономическо развитие. Защото семейните биз-неси са най-голямата гаранция за успешно функционира-не и издръжливост на една икономика“, споделя Владо Србиновски позицията на „Балкания“. От асоциацията ис-кат да събудят интереса на младите хора към развитието на земеделието и туризма и да стимулират предприема-ческия им дух с цел да се развият икономически селските райони.

Агротуризмът е хит в световен мащаб и страните, които го развиват, имат значителни приходи от него. Ярък пример в това отношение са Франция, Италия, Испания и Гърция.

Андрей от ферма и къща за гости Кехаьови край Девин с жребчетата от неговото стадо коне.

72 Брой 47, 2015 г.

Представата за класическия хотелски бизнес от 20-ти век вече търпи солидни редакции. Това е валидно особе-но за по-малките населени места. Там хотелиерите в стре-межа си да привлекат за по-дълго време гости, проявяват изобретателност и започват да предлагат включително услуги, близки на туроператорските. Такъв е примерът с находчивия собственик на хотел Пауталия в Сандански, Емил Димитров. Неговият хотел се намира на брега на река Струмица и колкото и да е горещо в южния град, вечер стаите са пропити от благодатен хлад, извиращ от буйните води на реката. Хотелът не може да се оплаче от липса на гости, включително и групи спортисти, които из-ползват комфорта в него, за да провеждат тренировъчни лагери.

Лебеда И тъй като съвременните туристи, стават все по-взиска-

телни, любопитни и осведомени, хотелиерът си дава смет-ка, че само чистият въздух и балнеопроцедурите няма как да задържат задълго интереса на гостите към Сандан-ски. „Имам приятели в Македония - Пиринска, Егейска и Вардарска. Няма тайни за мен в този район“, смее се той. Едно от местата, където никога няма да пропусне да заведе гостите си, в случай, че проявят желание, е При

От Пауталия през Македония до Аспровалта

73Брой 47, 2015 г.

Сиренеи смокини

Балканите могат да привлекат туристи и с вкусове-те си. Въпреки някои разлики, в кухните на страните има и много сходства. Така например и в България, и в Македония, и в Гърция, дори и в Турция, се пригот-вя сладко от диви смокини по идентичен начин. Друг е въпросът, че именно македонците, които се оказват най-находчиви, са получили за него президиум на Slow Food.

„Като пресен плод дивите смокини не могат да се ядат, защото съдържат съставка, която не се отразява добре на тялото“, припомня Владо Србиновски. Пло-довете обаче се варят в девет води и след това се пус-кат в захарен сироп, в който продължават да се варят. В България например понякога се слагат във вода от син камък или варна вода, в каквато се приготвят и малините. Така се запазват както видът, така и цветът на плодовете. Приготвянето на сладко е класически на-чин за добавяне на стойност. И въпреки че сладкото от диви смокини се приготвя по еднакъв начин у нас и в Македония, в съседната страна са успели на световно ниво да запазят десерта като продукт от Македония на движението Slow Food. „Това мотивира местните хора да запазят традиционните ценности“, коментира Вла-до. Друг запазен от Slow Food продукт от Македония е овчето бяло сирене от Мавровския регион. Харак-терното е, че то се прави от непастьоризирано мляко в дървени каци. България, въпреки че е от 2007 г. в Европейския съюз, така и няма президиум за овче си-рене. В същото време наредбата за директни доставки е толкова дисциплинираща, че на практика не позво-лява използването на сурово овче мляко при пригот-вянето на сиренето, въпреки че по нашите земи то се е преработвало по един и същ начин още от времето на траките.

Лебеда, в съседна Македония, на няколко километра от граничния пункт. Ресторантът е знаков за хората, които живеят в този район и никой не пропуска шанса да спре и да хапне от вкусната храна. Лебеда е място, където месо-то е месо, хлябът хляб, салата салата в огромни количе-ства, а обслужването галантно. Цените са удоволствие за джоба. В България за такава храна, особено в столицата, ако въобще се намери такова качество, са поне два пъти по-високи. Собствениците на ресторанта имат ферма за

производство на месо и който желае, може да си купи и прясно от магазина в съседство.

До морето и назадЦял ден можеш да се къпеш в Егейско море, а късно

вечер да спиш на хлад в Сандански. Ето, това е другата услуга, която предлагат от Пауталия. Минибусът пълен с гости на хотела, а може и други туристи, отпътува рано сутринта към Аспровалта в Гърция и вечерта ги прибира на хлад в Пауталия. От хотела организират и посещения до местните винарски изби – Орбелия и Вила Мелник.

Ресторант Лебеда в съседна Македония близо до Струмяни е ежедневно посещаван от българи.

Собственикът на хотел ПауталияДрагомир Пенков (вляво) е приятел със

сервитьорите и собствениците на Лебед, защото често организира екскурзии

до македонския ресторантна гостуващите в хотела му.

Репортаж

Брой 46, 2015 г.74

Суха рекапълна с живот

Брой 46, 2015 г. 75

Текст и снимки:гавраил гАВРАИЛОВ

76 Брой 47, 2015 г.

Добруджа крие неподозирани тайни. За хората от го-лемите градове там някъде, в равните безводни полета на Североизтока, е житницата на България. На практика обаче този непознат регион е разказ извън клишетата, нито толкова равен, нито и съвсем безводен. А за каньона на Суха река се носят множество красиви легенди.

В Европа са останали малко незасегнати от модерно-то земеделие местности сред равни и плодородни земи. Уникален природен феномен е коритото на Суха река с нейните многобройни притоци. В протежение на повече от 100 км между Добрич и Силистра се е притаило изклю-чително биоразнообразие, което представлява интересна възможност за развитие на екологичен и селски туризъм. В пет селски общини, на територията на три области и два туристически региона това вече започва да се използва ефективно.

Какво криятдобруджанските гърнета?Пионери в създаването на селския туризъм в региона

са основателите на Добруджанска Зимница. Те започват с групи от техни приятели, постепенно запалват и други хора от големите градове и неусетно малкото крушарско село Зимница се оживява. Апогей на техните усилия е вече превърналият се в традиционен регионален фести-вал на кулинарията „Празник на добруджанските гърне-та“. През 2015 г. за първи път той ще се проведе в два поредни дни и освен традиционните кулинарен конкурс, фермерски пазар и богата фолклорна програма, ще има специален семинар за обучение по пермакултурно земе-делие. Хората в Добруджа вече с нетърпение очакват уик-

ендите в края на юни, за да се включат активно в кулинар-ния празник. Той е повод да се представят няколко стотин добруджански ястия, поднесени в традиционни съдове – гърнета, тави и чувени.

Добруджанци умеят да се радват на живота.

Манастир “Света Марина” заслужава вниманието на пътешествениците.

77Брой 47, 2015 г.

МанастиритеПокрай усилията на семейство Панайотови и други доб-

руджанци започват да мислят в посока отваряне на къщи за гости по селата. Регионът е богат на кулинарни тради-ции и пъстър на етноси и фолклор. Но за туристите е ва-жно да има най-вече адекватна информация и безопасни маршрути сред природата. Поне засега има още много резерви в тази насока. И все пак в района на Суха река се намират най-старите скални манастири в Европа. Според специалистите от историческите музеи в Силистра и До-брич, които са проучвали региона, в коритото на реката е била основана първата на континента монашеска коло-ния от манастири и скитове, вероятно от сирийски монаси някъде през IV век. От тях до днес са останали множество скални ниши и находки, които се съхраняват в музейните архиви. На място обаче туристът ще се зашемети от неза-бравимите гледки. Сред равна и безводна Добруджа има места като Шан кая (красивата скала), където в 64-мет-ров скален тунел са живели монаси и дори са си проко-пали прозорци към пълноводната навремето река. Днес в подножието на скалния скит е стената на малкия язо-вир Оногур, кръстен на едноименното село. Околността е наистина красива, а горе на равното плато са останки-те от римския кастел Палматис. Ако пък се престрашите да се качите на каяците и гребете бавно към началото на язовира, след няколко километра ще стигнете до вели-чествените скали в подножието на естествено укрепен бастион – крепостта Балик. Там се намира и най-голямата измежду всички над двеста скални ниши в коритото на реката. Турците са кръстили останките от този манастир с името „Гяур евлери“. Вероятно това е бил най-големият действащ скален манастир по нашите земи през ранното Средновековие. Днес до него може да се достигне само, ако сте изключително настоятелни и с авантюристичен дух. Но това е част от приключението из Добруджа.

Монаси и писателиВ обратна посока, близо до изворите на Суха река, на гра-

ницата между областите Варна и Добрич се намира дейст-ващият мъжки манастир „Света Марина“. Той е познат още като манастира на добруджанци. В неговите околности има великолепни условия за уикенд сред природата на палатки или кемпери. В манастира има няколко стаи за поклонни-ци, но за настаняване трябва да се обадите предварително на монасите от братството. В близкото до манастира село

Крумово пък непременно спрете в малкия парк до мегдана, където е издигнат величествен войнишки паметник. Сред-ствата за него са събрани от местните хора, а скулптурната композиция от дялан камък е изключително произведение на изкуството. През задните дворове на някои от къщите на съседната махала Пясъчник е минавала старата гра-ница след Балканските войни, която отделяла Добруджа от майка България. Красиви разкази за този край има в „Кратка история на самолета“ от Захари Карабашлиев. Той е родом от това селце. Друг велик добруджански автор, ро-ден в Бдинци, е Ивайло Петров. В неговите произведения той разказва за характерния живот на местните хора, из-пълнен с трудности и неволи, зависещ много от капризите на времето и превратностите на историята. Припомнете си „Хайка за вълци“.

Може би заради тези капризи днес селският туризъм прохожда с по-бавни темпове в региона. Местните хора не се славят като твърде гостоприемни. Те са по-скоро мнителни и рядко се усмихват. Но сякаш и тези черти от регионалния характер постепенно се изменят. Опре-делено туризмът покрай Суха река се изгражда от хора пришълци, или гелмета, както ги наричат добруджанци. А българи от други региони на страната и чужденци не липсват. Всички те са пленени от магията на черноземите и с голям мерак се опитват да канят нови гости.

Легенда за винотоВ региона се разказва интересна легенда за производ-

ството на вино. Преди повече от век се появява болестта филоксера. За няколко години тя почти унищожава лози-те в страната ни. По това време в Добруджа все още има големи горски масиви, а Суха река е пълноводна и пълна с риба. Местните сортове лозя не са високо ценени днес,

В Добруджа е пълно с легенди, но и с мистика.

В миналото във Филиповата кръчма Йовков е творил, днес е превърната в музей.

78 Брой 47, 2015 г.

но в годините, когато родните лозари се възстановяват от катастрофата на филоксерата, те се обръщат с надежда към Добруджа. Тук на място са се гледали стари местни сортове лозя, наричани диваци. Такива са били липата, аржилянът, зайберът. Но най-квалитетно е било грозде-то от района на село Житница, разположено в близост до Суха река, в долината на малък десен приток. Селото било изолирано поради естествените форми на релефа и затова филоксерата не успяла да нанесе поражения. По това време там имало голям местен чифликчия, който произвеждал легендарно червено вино. Много майстори лозари от Дунавската равнина и Тракия идвали с молба да си купят лозови пръчки от чифликчията. Той обаче бил непреклонен. Носела се легенда, че давал само на един от хиляда, които идвали да го молят. Така и местният сорт грозде получил името „Умиа Уно“, което от румънски оз-начава „от хиляда един“. Качествата на този сорт били признати по-късно и от технолозите на Царската изба до Карлово, които с радост заменяли дамаджана качествен карловски мискет за съдинка с Умиа Уно.

С колело в староторечно коритоСлед изсичането на горите покрай коритото на Суха река

преди седемдесет години, за да се освободят повече зе-меделски площи, нивото на водата рязко намаляло и след село Карапелит реката буквално изчезвала сред карсто-вите скали. Така този воден коридор се превърнал посте-пенно в сухо корито. На много места дъното на реката е с дебели наноси и там се отглеждат земеделски култури. Но в ранна пролет, преди да се извият буйните треви, по това трасе може да се мине с колелета и за два дни да

се стигне от Карапелит до Краново. Малко след послед-ното българско село в община Кайнарджа е държавна-та ни граница. Навремето имало план за построяване на най-дългия язовир в Европа, но поради намаляването на дебита на водата, този проект пропаднал. Днес в корито на Суха река има изградени шест средни по размер во-доеми, които донякъде регулират буйните пролетни води след снеготопенето.

В началото наВъзражданетоВ село Кайнарджа се крие друга легенда, скрепена с

мирен договор. През далечната 1774 г. в околностите на тогавашното селце Кючук Кайнарджа е подписан мирен договор, който давал право на руските императори да по-кровителстват християните на Балканите. Така започнало и нашето Възраждане. Днес на това паметно място е из-граден голям туристически комплекс сред красив парк с великолепна белокаменна чешма. В село Кайнарджа се произвежда червено вино със забележителни качества. Дали домашно или от местната винарска изба, няма да сбъркате да му се насладите. А местните хора се славят като изключително гостоприемни и хора с усет към до-брата кухня и сладките приказки. В Добруджа времето не бърза, а залезите са безкрайни. Съобразявайте се с тези местни особености и се отдайте на заслужена почивка сред черноземите.

Време за отдихКъде може да се отседне в региона? В някои от села-

та се подготвят обекти за селски туризъм с пари от МИГ (местни инициативни групи). Добре познати и с поло-

Добруджа предлага красиви пейзажи и провокира открива-телския дух.

Военен паментик в Крумово.

79Брой 47, 2015 г.

жителна репутация са къща „Мария-Невена“ в Безмер, комплекс „Чобан махала“ в Каменци, къщите за гости в Генерал Киселово. Само през тази година се очаква да заработят нови шест обекта за селски туризъм в съсед-ство със Суха река, в общините Добричка, Крушари и Тервел. Динамиката в този сектор е голяма и интересът постепенно се покачва, както за правене на бизнес от ту-ризъм на село, така и за посещения на хората от големите градове. В двата края на Суха река се намират най-разви-тите дестинации за селски туризъм в Добруджа. На 15 км от Варна е село Калиманци, където има няколко цялостни комплекса за настаняване с битови механи и дори малки конюшни. На 15 км от Силистра се намира село Ветрен. То е разположено недалеч от бреговете на Дунав и е най-популярното място за селски туризъм в нашия участък на реката. Помежду тях има над 100 км необятна шир, къде-то се вие каньонът на Суха река.

КултураЗа любителите на културния туризъм, в региона вече

могат да се посетят две нови туристически сензации. Едната от тях е в село Красен. Там наскоро бяха открити трапецовидни тракийски ниши. Селото е популярно и с дейността на Йордан Йовков като учител в местното учи-лище. Старата сграда е превърната в музей, а много от героите на „Певецът на Добруджа“ могат да оживеят пред очите ви във Филиповата кръчма, която отново посреща туристи. На десетина километра от селото в посока за-пад се намират останките от античната римска крепост Залдапа, до село Абрит. Дълги години това място е било бъркано с римската крепост Абритус. Едва в средата на миналия век е поправена тази грешка. В последните две години, благодарение на усилията на археолозите от До-

брич и Силистра, крепостта Залдапа се превърна в нов хит сред обектите за културен туризъм в страната. През лятото разкопките са в разгара си и туристите дори мо-гат да участват в разкриването на някоя нова сензация. В съседство има малък язовир и чудесен бутиков семеен хотел, където предлагат гурме изкушения.

Оферта Last minuteДобруджа и Суха река пленяват с необятни гледки и не-

истова носталгия по едно по-добро бъдеще - в посока за развитие на екологичен и селски туризъм. Най-дългият зелен коридор на Балканите го заслужава. Сега е момен-тът да бъде посетен, преди тълпите от туристи да плъзнат сред скритите легенди.

Романтиката на залезите над добруджанската земя.

Добруджа има голям все още неоползотворен потенциал за развитие на туризъм

ВАжНИТЕ НЕщА НА ЕДНО МяСТО!

Абонамент:50 лв. за 12 броя25 лв. за 6 брояЦена за един брой - 5 лв.Тел.: 02/ 950 24 35, 0895 52 99 47e-mail: marketing@agrozona.bg

www.agrozona.bg

каталожен № 1055

Бро

й 47

Важните неща на едно място!