120
1 ПРОБЛЕМИ НА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ Материали от проведени обучителни семинари в Националния институт на правосъдието ДИАНА МИТЕВА ВЕРА ИВАНОВА Съдия Съдия Окръжен съд-гр. Варна Окръжен Съд-гр. Пловдив СОФИЯ, 2008г.

Особен залог

Tags:

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: Особен залог

1

ПРОБЛЕМИ НА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ

Материали от проведени обучителни семинари в Националния институт на правосъдието

ДИАНА МИТЕВА ВЕРА ИВАНОВА Съдия Съдия Окръжен съд-гр. Варна Окръжен Съд-гр. Пловдив

СОФИЯ, 2008г.

Page 2: Особен залог

2

Copyright ©, 2008

Никаква част от настоящата публикация неможе да бъде възпроизвеждана, съхранявана в система за произвеждане или прехвърляна в каквато и да било форма или чрез каквито и да било способи - електронни механични, фотокопирни, записващи или други - без предварително разрешение на

Националния институт на правосъдиeто.

ISBN 978-954-9419-03-0

Page 3: Особен залог

3

ПРОБЛЕМИ НА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ

Материали от проведени обучителни семинари в Националния институт на правосъдието

СОФИЯ, 2008г.

Page 4: Особен залог

4

Материалите са разработени и подготвени за публикуване на базата на обучителния семинар “Проблеми на особените залози”, разработен със съдействието на Проекта за реформа на търговското право на USAID от лекторите:

•ДианаМитева,съдиявОкръженсъдВарна•ВераИванова,съдиявОкръженсъдПловдив

Page 5: Особен залог

5

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ................................................................................................5ВЪВЕДЕНИЕ....................................................................................................8ЧАСТ.I.ОБЩИПОЛОЖЕНИЯ.......................................................................10 1. Съпоставяне на консенсуалния към реалния залог.............................. 10 2. Обезпечено вземане – понятие и случаи................................................ 14ЧАСТII.СУБЕКТИИОБЕКТИ........................................................................16 1.Залогодател............................................................................................16 2. Заложено имущество............................................................................. 18 2.1. Видове имущество, което може да бъде предмет на особен залог....... 18 2.2. Видове съвкупности – предмет на особен залог.................................. 20ЧАСТ.III.ПОГАСЯВАНЕНАЗАЛОЖНОТОПРАВО........................................23 1. Погасяване на заложното право по чл. 7 от ЗОЗ.................................... 23 2.Трансформациянапривилегиятаназаложниякредитор.....................25ЧАСТIV.ПОРЕДНОСТНАПРАВАТАВЪРХУЗАЛОЖЕНОТОИМУЩЕСТВО............. 29 1. Поредност по ЗОЗ.................................................................................. 29 2.Конкуренциямеждуреалениконсесуалензалог...................................33ЧАСТV.РЕГИСТЪРНОПРОИЗВОДСТВО......................................................35 1.РегистърнопроизводствопоЗОЗ..........................................................35 1.1. Първични и вторични вписвания....................................................... 35 1.2.РегистърнопроизводствопредЦентралниярегистързаособенитезалози........36 2.2.Регистърнопроизводствопредсъдаприрегистрациянаособенизалозисъгласноглава52отГПК(1952г.,отменен)...................................................39 2.3. Регистърно производство по Закона за търговския регистър прирегистрация на особени залози...................................................................... 40ЧАСТVI.ИЗПЪЛНЕНИЕВЪРХУЗАЛОЖЕНОТОИМУЩЕСТВО...................41 1. Пристъпване към изпълнение – правни последици.............................. 41 1.1.Условиязаупражняваненаправотоназаложниякредитор..............41 1.2.Легитимациянакредиторазаразпореждане....................................41 2. Правомощия на депозитаря................................................................... 45 3.Разпределениенасумите.......................................................................48 4. Продажба на заложеното имущество от частен съдебен изпълнител......... 50 1.Хипотезинавъзлагане...........................................................................50 2. Отговорност на частния съдебен изпълнител....................................... 52 5.Концепцияза«дължиматагрижа».........................................................54 1.Действиянакредиторанасоченикъмефективнапродажба.................54 2. Подготовка на проданта......................................................................... 54 3.Търсененаотговорностотзаложниякредитор.....................................55ЧАСТVII.МЕРКИЗАПРИНУДА.....................................................................56 1.Предварителнаизискуемостпочл.71ЗЗДиЧл.11ЗОЗ.......................56 1.1. Необходимост от защита на кредитора преди настъпване на изискуемостта...............................................................................................56

Page 6: Особен залог

6

1.2. Предварителната изискуемост на обезпечено с особен залог вземане..... 57 1. 3. Правомощия на заложния кредитор при изискуемост на дълга........ 58 2.КонкуренцияспринудителноизпълнениепоДОПК.............................58 3.Оспорваненалегитимицаиятанакредитора........................................60 3.1. Принудителни мерки за получаване на държането на заложеното имущество............................................................................................................60 3.2.Спираненаизпълнениетосактнасъда(почл.420ГПК,съотв.начл.250исл.ототм.ГПК)......................................................................................62 3.3.Спираненаизпълнениетосактнасъдебенизпълнител(поотм.чл.36,ал.2ЗОЗ)........................................................................................................63 3.4.Защитасрещунезаконосъобразнитеизпълнителнидействия..........64 3.5.Усложнениявизпълнителнотопроизводство...................................65ЧАСТVIII.ИСКОВЕТЕПОЧЛ.35,АЛ.3И4ЗОЗ............................................68 1.Доказателственатежестпочл.35,ал.3и4ЗОЗ....................................68 1.1.Приложнополенаисковатазащита...................................................68 1.2.Особеностинаисковатазащита.........................................................69ЧАСТIX.ОСОБЕНИСЛУЧАИНАИЗПЪЛНЕНИЕ..........................................74 1. Изпълнение върху дял от търговско дружетсво..................................... 74 1.1. Особености по ЗОЗ на изпълнението върху дял от търговско дружество.... 74 1. 2. Практически проблеми...................................................................... 75 3. Индивидуално принудително изпълнение............................................ 77ЧАСТX.ИЗПЪЛНЕНИЕВЪРХУТЪРГОВСКОПРЕДПРИЯТИЕ.....................80 1.Критериизаизборнаначинанаизпълнение.......................................80 1.1.Изборътсъгласночл.46,ал.1отЗОЗепредоставенназаложниякредитор.............................................................................................................. 80 1.2. Изборът може да бъде променен също по свободна преценка на заложния кредитор........................................................................................ 81 2. Изпълнение върху отделни активи и права върху отделни активи...... 81 2.1.Кредиторътвписваизборасидасеудовлетворичрезизпълнениевърху отделни елементи от търговското предприятие – обект на особения залог............................................................................................................... 81 2.2. Законът поставя само едно специфично изискване към кредитора – да продаде първо онези от елементите на търговското предприятие, продажбата на които би затруднила в най-малка степен дейността на предприятието....... 81 3. Правомощия на заложния кредитор..................................................... 82 4. Специфики при продажбата.................................................................. 82 5. Изпълнение върху предприятието като цяло – цел и подготовка.......... 82 5.1.Цел.......................................................................................................82 5.2. Правомощия на кредитора................................................................. 83 5.3.Управителнапредприятието(чл.46,ал.3отЗОЗ)............................83ЧАСТXI.РАЗВИТИЕНАЗАЛОЖНОТОПРАВООТНОШЕНИЕВПРОЦЕДУРАТАПОНЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ..............................................................................86

Page 7: Особен залог

7

1. Синдикът и неговата роля при наличие на особен залог върху имущество отмасатананесъстоятелносттанадлъжника-търговец..............................86 1.1.Синдикъткатоорганвпроизводствотопонесъстоятелност.............86 1.2. Специфични действия във връзка с особени залози върху вещи от масата на несъстоятелността........................................................................................... 87 Упражнение¹1Тест–множествоотговори............................................92 Упражнение¹2Тест–множествоотговори............................................93 Упражнение¹3Казус..............................................................................94 Упражнение¹4Казус..............................................................................95 Упражнение¹5Казус..............................................................................96 Упражнение¹6Казус..............................................................................97 Упражнение ¹ 7 Попълване на заявление за вписване на залог върхудвижими вещи по договор за особен залог..................................................... 99 Упражнение ¹ 8 Попълване на заявление за вписване на залог върхутърговско предприятие.................................................................................. 99 Упражнение¹9Тест..............................................................................100 Упражнение¹10....................................................................................101 Упражнение¹11Казус..........................................................................108 Упражнение ¹ 12 Казус – Продажба на дял на ограничено отговоренсъдружникпоГПК........................................................................................111

Упражнение¹13Казус..........................................................................115

Page 8: Особен залог

8

ВЪВЕДЕНИЕ

Изследването на практиката по прилагане на Закона за особените

залози се налага, поради обстоятелството, че макар и да действа вече

повече от 10 години нормативната база не е била често предмет на съ-дебно

интерпретиране, особено от Върховните съдилища в републиката. Нали-

чието на широки извънсъдебно правомощия и различните специфики на

регистърнитепроизводства(съдебноиадминистративни)сеоказахапречка

за формиране на стабилна и константна практика по прилагането на този

специфичен институт на модерното търговско обезпечение. Измененията в

уредбата на изпълнителното производство и въвеждането на паралелната

компетентност на частния съдебен изпълнител през 2005г също обуславя

необходимостта от такова изследване. По новата проблематика се очертава

ивъв връзка сновелитенаГПК.От друга странанеможеда се каже, че

на този институт в цялост са били посветени нови научни изследвания.

Коментаритенадоктрината(проф.А.Калайджиевв„Облигационноправо.

Общачаст”иБ.Найденов„Особенизалози”,кактоиотделнипубликациив

правнатапериодиканаМ.Марков,В.Джилизов,АлександърИвановидр.)не

засягат поставените практически проблеми и поради самата специфика на

подобни научни изследвания не могат да обхванат смесената проблематика,

засягаща както въпроси от материално правно и процесуално естество, така

и параюридически аспекти на икономическия анализ.

Настоящото изложение е основано на тълкувателен и сравнителен

анализ на относими съдебни решения, публикувани в бюлетини на ВКС

инепубликуваниказуси отпрактикатанаВОС,ПОСиСГС,обобщениеи

критика на установените практики и становищата, изразени от съдии,

адвокати, съдебни изпълнители и юристи, практикуващи в районите на

окръжнитесъдилищаотСофия,Варна,Пловдив,ВеликоТърново,Шумен,

Плевен,Силистра,Бургас,Габрово,Сливен,Ямбол,СтараЗагора,Перник,

Смолян,Благоевград,Добрич,Търговище,Русе- участницивпоредицаот

обучения, проведени в периода 2005-2008г.

Съществен принос в изготвянето на това помагало за практикуващи

юристи имат усилията на други двама членове на обучителния екип: Елена

Петкова – бивш Директор на ЦРОЗ, сега частен съдебен изпълнител и

Борислав Белазелков–съдиявъвВърховенкасационенсъд.Благодарение

на изказаните от тях мнения съдържанието на настоящото изложение

бе обогатено с нови гледни точки и получи предимството да обхване по-

Page 9: Особен залог

9

цялостно уредбата на този уникален правен институт.

Посочените в изследването на практическото приложение на

нормативната уредба проблеми представляват достатъчна основа за

откриване на по-широка дискусия и аргументиране на отделни разрешения.

Поставянето на началото й е крайната цел на това изложение.

Page 10: Особен залог

10

ЧАСТ. I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Съпоставяне на консенсуалния към реалния залог

Залогът като един от видовете обезпечения за кредитора гарантира

интереситенакредиторадаполучиудовлетворение.Катовидобезпечениее

възникнал по римското право.

С договора за залог се урежда преимуществено предаването от

залогодателя на залогоприемателя на една вещ като обезпечение на едно

вземане на залогоприемателя, която вещ залогоприемателят може да държи,

а в случай на неизпълнение относно обезпеченото вземане – да се удовлетвори

по предпочитание от цената й при публичната продан. Може да се залага

и вземане. Известно е, че цялото имущество на длъжника може да бъде

обект на изпълнение за реализиране на изискуемото и ликвидно вземане на

кредитора, но залогът осигурява на кредитора право на предпочитание да се

удовлетвориотстойносттанаконкретноимущество(вещиливземане)преди

другите кредитори и като контролира имуществото – предмет на залога.

Заложният кредитор има възможността да избере дали ще се удовлетворява

от цялото имущество на длъжника по общия ред или ще реализира правата

си по договора за залог.

Реалният залог върху вещ обаче с оглед изискването вещта да бъде

предадена в държане на кредитора на практика води до невъзможността

длъжника да си служи с вещта (като по начало това е недопустимо и за

кредитора).Зануждитенатърговскияоборотвъзникванеобходимосттаот

гарантиране на интересите на кредитора чрез залог, при който обаче вещта

не се предава на заложния кредитор, а длъжникът - търговец продължава да

си служи с нея според нейното предназначение за целите на осъществяваната

от него търговска дейност.

Понастоящем българското законодателство съдържа уредба на реалния

залог(поЗЗДитърговскипоТЗ)инаособениязалог(поЗОЗ)катодверазлични

обезпечения.Уредбатанаособениязалогеспециалнапоотношениенатази

на реалния залог, поради което за неуредените случаи в ЗОЗ се прилагат

разпоредбитенаЗЗД,съответно–ТЗ.

Учредяванетоназалогвинагиесвързанособезпечаванетонаопределено

вземане.Кактоприреалния,такаиприособениязалогзаложнотоправое

акцесорно по отношение на това по главното вземане. Затова договорите,

с които се учредяват и реалният, и особеният залог, се явяват акцесорни по

Page 11: Особен залог

11

отношение на договора, въз основа на който възниква главното вземане.

При реалния залог предаването на държането е условие за действителност

насделката(чл.156,ал.1отЗЗД),докатоприособениязалогодателятможе

да запази фактическата власт върху заложеното имущество. Реалният

залог е реален договор, особеният залог – консенсуален договор. Съгласно

разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗОЗ залогодателят има право да запази

държането на заложеното имущество. Това е негово право, една негова

възможност, която обичайно се използва. Но няма пречка страните да

договорят и извършат предаване на държането на вещта, върху която е

учреден особен залог, от това характеристиката на залога като особен не се

променя, последиците ще се уреждат според ЗОЗ.

Договорът за особен залог е формален – изисква се писмена форма,

като в определени от закона случаи следва да има нотариална заверка

на подписите, докато за реалния не се предвижда специална форма за

действителност(пораждадействиемеждустранитедоридаесключенустно

иличрезконклудентнидействия).Условиезадействителностнадоговораза

особен залог е сключването му в писмена форма.

И двата договора са двустранни (несъвършени). Договорът за залог

поражда права и задължения само за едната страна – за заложния кредитор

(праводадърживещта,праводасеудовлетвори,задължениедасегрижи

за заложената вещ, задължение да не си служи с нея, задължение да я

върне и т.н.), за заложния длъжник възниква само едно право – да иска

да му се върне заложената вещ след погасяване на обезпеченото вземане.

Затоватойеедностранендоговор (прикойтовъзникватзадължениясамо

за едната страна). Когато като последица от допълнителни юридически

факти възникват вземания в полза на заложния кредитор (кредиторът

понася разноски по запазването на вещта и има вземане за тяхната

стойност спрямо длъжника; кредиторът претърпява вреди, причинени от

недостатъци на заложената вещ, за които не е бил уведомен, и има вземане за

обезщетение),залогътсетрансформиравнесъвършендвустранендоговор.

Несъвършените двустранни договори по начало се уреждат според правилата

на едностранните, а не на двустнанните договори. Законът за особените

залози (ЗОЗ)съдържаспециалнауредбаотносноправатаизадълженията

назалогодателя(чл.8ичл.9)иотносноправатаназаложниякредитор(чл.

10 и чл. 11). При особения залог права и задължения има залогодателят,

заложният кредитор има само права. Принципно обаче и тук е възможно да

възникнат задължения и за кредитора и тогава договорът се квалифицира

като несъвършен двустранен.

Page 12: Особен залог

12

Противопоставимостта на заложното право по отношение на трети лица

(действиетона залога спрямо третите лица) при особения залог възниква

чрез вписване в регистър, а при реалния – след предаването на вещта

или вземането, като за вземания над 5 лв. е необходимо обезпечаване на

достовернадата(чл.156,ал.2отЗЗД).

Изпълнението върху заложеното имущество при реалния залог се

извършваосновнопореданаГПК,катозатърговскияибанковиязалози

имаиспециалнауредба(впървияслучай–особенатахипотезапочл.311от

ТЗивъзможносттапочл.313отТЗ;въввторияслучай–чрезтъргпореда

на Наредба¹ 35/8.12.1997 г., издадена от министъра на правосъдието

и управителя на БНБ, за реда за продажба чрез търг на движими

вещи, заложени в полза на банка). При особения залог изпълнението е

извънсъдебно, кредиторът не е ограничен с процедура при извършване на

продажбата на заложеното имущество.

При особения залог, за разлика от реалния, е въведено ограничение за

лицата, които могат да имат качеството “залогодател”. Залогодател при

реалниязалогможедабъдевсякодееспособнолице(длъжникпоглавното

вземане,третолице).Залогодателятподоговоразаособензалогтрябвада

етърговецилилицепочл.2отТЗ(чл.3,ал.1отЗОЗ).Другилица(освенв

случаитенаизключениятапоал.2иал.3начл.3отЗОЗ)немогатдабъдат

залогодатели.

За сметка на това оптимално е разширен кръгът на имуществото, което

можедабъдеобектнаособензалог.Реалензалогсеучредявасамоотносно

движими вещи и вземания. Имуществото, което може да бъде заложено при

учредяването на особен залог, е посочено в чл. 4 от ЗОЗ.

Договорътзазалогпоначалоимабазвъзмезденхарактер.Можедаима

и възмезден характер – с оглед правоотношенията между залогодателя и

залогоприемателя, евентуално, с оглед главното правоотношение.

ОсобениятзалогпоЗОЗетърговскасделкапосмисъланачл.286отТЗ,

когато залогодателят е търговец и залогът е учреден във връзка с неговата

дейност, или когато залогът обезпечава вземане по търговска сделка, и

режимътнаТЗзатърговскитесделкиизатърговскиязалог(чл.310-314от

ТЗ)можеданамерисубсидиарноприложение.Обратното,особениятзалог

по ЗОЗ няма търговски характер и за него субсидиарно приложение намират

нормите на ЗЗД, когато залогодателят не е търговец и когато главното

вземане не произтича от търговска сделка.

Page 13: Особен залог

13

Съпоставка на особен и реален залог

О С О Б Е Н

З А Л О Г

ЗОЗ З З Д Т З ЗБ

1.Акцесорен

2.Консенсуален

3. Формален

4.Двустранен

(несъвършен)

1.Акцесорен

2.Реален

3.Двустранен

(несъвършен)

1.Акцесорен

2.Реален

3.Двустранен

(несъвършен)

1.Акцесорен

2.Реален

3.Двустранен

(несъвършен)

Писмена форма

Предаване

държането на

вещта

Предаване

държането на

вещта

Предаване

държането на

вещта

Вписване в

съответен

регистър по ЗОЗ

Писмен документ

с достоверна дата

след предаването

Писмен документ

с достоверна дата

след предаването

Писмен документ

с достоверна дата

след предаването

Продажба от

кредитора,

което не важи

при банковата

несъстоятелност

1.ГПК

2. Несъстоятелност

1. Продажба

от кредитора

при уговорка в

писмен договор с

достоверна дата

2.

Несъстоятелност

1. Продажба от

кредитора чрез

търг по реда

на Наредба 35,

издадена въз

основа на чл. 42, ал.

2ЗБ

2. Несъстоятелност

Ограниченията по

чл. 3 от ЗОЗ

Безограничения

Чл. 4 от ЗОЗ

Р Е А Л Е Н З А Л О Г

Само движими вещи и вземания

УСЛОВИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРОТИВОПОСТАВИМОСТ

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ЗАЛОЖЕНОТО ИМУЩЕСТВО

КАЧЕСТВО “ЗАЛОГОДАТЕЛ”

ЗАЛОЖЕНО ИМУЩЕСТВО

Page 14: Особен залог

14

2. Обезпечено вземане – понятие и случаи

Всяко вземане по облигационно правоотношение може да бъде обезпечено

сособензалог.Заобезпеченотовземаненямаограничения.Томожедабъде

както индивидуално, така и родово определено, условно, срочно или бъдещо.

Съществените уговорки, по които трябва да се постигне съгласуване на

волеизявлениятанастраните,саглавнотовземане(обезпеченотовземане)и

заложенотоимущество.Главнотовземанеобичайноимапариченхарактер,

номожедаимаинепариченхарактер(например,вземанеподоговорзазаем

навещзавръщанетонавещта).Естественозалъжение(чл.118отЗЗД,чл.

70,ал.2 от ЗЗД) не може да се гарантира. Обезпечението като акцесорно

задължение следва съдбата на главното вземане и не може да дава на

кредитора повече права от онези, които той има по естественото си право.

Обезпеченото вземане не е елемент от фактическия състав на договора за

залог, то само обуславя действието му.

Заложното право, което възниква за кредитора в резултат на сключен

договор за особен залог, е акцесорно по отношение на главното вземане.

Ето защо възникването на заложното право е следствие от възникването

и наличието на обезпеченото вземане. Договорът за залог може да бъде

сключен преди, едновременно или след главния договор. В първия случай

залогът поражда действие след възникване на главното задължение. Ако

обаче преди възникване на главното правоотношение са били учредени един

илиповечезалози,тезапазватредаси(чл.153отЗЗД).

Реалният залог върху една вещ обхваща и нейните принадлежности,

стига да са предадени на залогоприемателя (заложното право обхваща

прирастаиестественитеплодовенавещта).Необхващаобачегражданските

плодове на вещта, освен при противна уговорка. Заложното право осигурява

заложния кредитор и за присъдените върху главното задължение лихви,

лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, лихвите

за годината, която го предхожда, разноските по събиране на вземането и

вредите (поаргументотчл. 136,ал.4 отЗЗД).Особеният залог обезпечава

освен главното вземане и всички лихви и неустойки върху него. Следователно

заложнотоправосеразпростираивърхутяхвпълнияимобем(чл.5,ал.2

ЗОЗ).Ограничениетоначл.136,ал.4ЗЗДзареалниязалогпоотношение

размера на лихвите, обезпечени с него, не се отнася до особения залог. За да

Page 15: Особен залог

15

бъде противопоставим залогът върху лихвите и неустойките, те следва да

бъдат вписани в регистъра заедно с главното вземане. По същата причина

всички изменения върху обезпеченото вземане, включително и относно

лихвите и неустойките, е необходимо да бъдат вписвани.

Когато обезпеченото вземане бъде заложено, то обезпечаващият го

особен залог го следва. В този случай кредиторът, в чиято полза е заложено

обезпеченото вземане, има предимство пред кредитора, който го е заложил.

Page 16: Особен залог

16

ЧАСТ II. СУБЕКТИ И ОБЕКТИ

1. Залогодател

Изисквания и ограничения относно залогодателя

В рамките на този модул следва да бъде изяснено правното положение на

лицата, които имат качеството “залогодател”, според разпоредбата на чл. 3

от ЗОЗ.

Залогодател е страната по договора, която осъществява съществената

престация – предназначава своята вещ за удовлетворяване на кредитора.

Според предмета на заложното право съответно залогодатели могат да бъдат

собственици на движими вещи, включително и съставляващи съвкупности.

Вземания могат да се залагат от титулярите, а безналичните ценни книги

-отпритежателитеим.Дружественитедяловесезалагатотсъдружниците

в търговски дружества /СД, КД, КДА само за неограничено отговорните

съдружници/,съответнопредприятията–отедноличнитърговци,търговски

дружества,кооперации/безЖСК/.

Залогодателят трябва да е собственик на вещта, в противен случай

на заложния кредитор могат да бъдат противопоставени претенции на

действителниясобственикпореданачл.428ГПК(съотв.начл.372ототм.

ГПК),къмкойтоизричнопрепращачл.37ал.4ЗОЗ.Призалаганеначужда

вещ, в случай че срещу нея се насочи и проведе изпълнение по реда на ЗОЗ,

действителният собственик може да иска получената при продажбата цена

иданаложизапорзадаосуетипредаванетойнакредитора(чл.41ал.6от

ЗОЗ),аакокредиторътезнаел,чевещтаечуждаисамепридобилвещта,

действителният собственик може да иска самата вещ. Във всички случаи

на недобросъвестност /дори да не е знаел, е могъл да узнае за чуждите

права/реализиралиятобезпечениетокредиторщеобезщетидействителния

собственик и за вредите от продажбата на вещта му.

Залогодателятможедабъдетърговецилилицепочл.2ТЗ.Качеството

търговец обхваща всички посочени характеристики на съответна дейност в

разпоредбитенатритеалинеиначл.1ТЗ.

Нетърговци по смисъла на чл. 2 ТЗ са както конкретно изброените в

този текст лица, упражняващи посочена дейност, така и всички субекти на

Page 17: Особен залог

17

свободна практика.

Изключение от принципа на чл. 3 ЗОЗ е уредено за физически лица,

които са съпруги на еднолични търговци и на лицата по чл. 2 ТЗ, които

са собственици на права по индустриална собственост, на безналични

ценни книжа, на дружествени дялове в посочените от закона случаи. За тях

намират приложение общите правила за дееспособност.

Ограничението по чл. 3 от ЗОЗ не се прилага и по отношение на Общини,

при обезпечаване на общински дълг, поет при условията и по реда на Закона

за общинския дълг.

Изчерпателното изброяване на лицата, които могат да сключват

договор за особен залог следва да се тълкува във връзка със специфичната

основна характеристика на този залог – запазването на държането на

заложенотоимущество.Акоограничениепоотношениенастранатакоято

дава залога, не беше въведено, за останалите участници в гражданския

оборот установяването на заложното право би било значително затруднено.

Тъйкатозаложнотоправоследвавещтаприотчуждаванетой,купувачите

биха били изправени пред риск от придобиване на обременена вещ, което

би наложило многобройни проверки в регистрите при сключването на

ежедневни сделки, обслужващи битовото потребление. Именно за да се

избегне този ефект, законодателят ограничава приложното поле на това

обезпечение до свързаната с производството сфера от обществения живот,

като чисто битовите потребителски отношения остават обслужвани от

реалния залог и ипотеката като масово гражданско обезпечение.

Възприемането на целта на законодателя като предоставяне на

възможност за обслужване на стопанските субекти, участващи в

производствените отношения доведе на практика и до проблематиката,

свързана с едно по-широко тълкуване на иначе ограничителната норма на

чл.3отЗОЗ.(вижказусавупражнение¹3)Аргументизаочертаванетона

тази цел се извличат именно от разширяването на кръга на лицата, за които

законодателя допуска да учредяват особен залог. Наистина като норма, въвеж-

даща изчерпателно изброяване, чл. 3 от ЗОЗ не може да се тълкува разши-

рително. На практика кръга на лицата които могат да бъдат залогодатели

се оказва твърде широк, което позволи и широкото разпространение на

този вид обезпечение. Особено голямо значение има презумпцията по чл. 1

ал.3ТЗ,коятодопускаобезпечениетодаседаваиотлице,коетоустанови

воденотонастопанскитесиделапотърговскиначин(напримеручастници

в гражданско дружество, които придобиват общо имущество от общата

Page 18: Особен залог

18

си стопанска дейност). Допускането на съпрузите като залогодатели

пък се свързва с особеностите на бездяловата съпружеска имуществена

общност и възможността в предприятията както на регистрирани, така и

на нерегистрирани търговци да бъдат включвани имущества, заварени в

режим на СИО. По аналогични съображения административната практика

допусна регистрация на учредени особени залози с предмет съсобствени

вещи, отчасти притежавани от лица, упражняващи стопанска дейност.1

Въпросът за действителността на такова обезпечение не е бил предмет

на съдебно производство, резултата от което да е бил публично оповестен.

Неофициалните становища на съдии от различни по ранг съдилища

(участници в различни обучения) обаче категорично се придържат към

по-стриктно тълкуване. На осн. чл. 46 от ЗНА нормата, съдържаща

изчерпателно изброяване следва да се прилага според точния й смисъл,

който изключва възможността лице извън изброените в чл. 3 от ЗОЗ да

учредяват валидно обезпечението. Подобен договор, дори да отговаря на

всички други изисквания за валидност би се приел за недействителен в

частта му, в която е учредено обезпечението от съсобственик, който не е

стопански субект, поради противоречието му с изискване на закона( чл.

26ал.1ЗЗД).Адоколкотоцелтанатоваобезпечениеедададевъзможност

кредиторът да се удовлетворява и извънсъдебно от заложеното имущество,

порадиспециалнитеизискванияприпродажбанасъсобственивещи(чл.33

ЗС)небимоглооснователнодасесчита,чедоговорътбибилсключенбез

недействителнатамучастзадасеприложичл.26ал.4ЗЗД.Втозисмисъл

приемането на обезпечение от лице, което не отговаря на изискванията за

залогодател се свързва със значителни рискове за заложния кредитор.

2. Заложено имущество

2.1. Видове имущество, което може да бъде предмет на

особен залог

Правата, които законът допуска да бъдат обект на особен залог, са

посочениизричновразпоредбатаначл.4отЗОЗ.Тезиправасапрехвърлими

и затова могат да бъдат обект на една разпоредителна сделка, каквато е

1 Отделен е въпросът, че в административното производство пред ЦРОЗ длъжностното лице няма правомощия да се произнася по валидност на заявеното за регистрация обезпечение (за разлика от съда или дл. лице в търговския регистър).

Page 19: Особен залог

19

договорът за особен залог.

За разлика от реалния залог, където обект на заложното право могат

да бъдат само движими вещи и вземания, при уредбата на особения залог

законодателят е съобразилиприложилизцялопринципаначл. 133ЗЗД,

че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите

кредитори. Изключително широк е кръгът на права, които могат да послужат

за обезпечение на кредитора. Освен вземания и движими вещи, могат да

се залагат безналични ценни книги, дружествени дялове от определени

категории дружества, права по индустриална собственост, съвкупности,

търговскопредприятие.Уредбатаназалогавърхутезиправаепрецизирана

с оглед конкретната специфика на различните видове заложено имущество,

както и със съществуващите правни връзки между някои от тях. Посочена е

в разпоредбите на чл. 17-21 от ЗОЗ.

При очертаване на кръга от имуществени права, които могат да бъдат

обект на особен залог, в чл. 4 от ЗОЗ законодателят е възприел подхода на

изброяване, като от очертания кръг е изключил правото на собственост

върху кораби и въздухоплавателни средства (тъй като залог върху тях и

ипотека върху морски кораби се учредяват и вписват по ред, определен в

другинормативниактове–Кодексанатърговскотокорабоплаване,Закона

за гражданското въздухоплаване). Но когато тези вещи са елементи от

съвкупността на търговското предприятие, при учреден особен залог върху

него, правата върху тях се подчиняват и реализират по съответната уредба

в ЗОЗ и при спазване на специалните изисквания на този закон.

Заложеното имущество може да бъде и родово определено, и бъдещо. При

залог на вземане заложното право се разпростира и върху лихвите по него.

Залогът обхваща принадлежностите и естествените плодове на вещта. При

залог върху вещ при евентуално преработване и присъединяване залогът

следва новата вещ.

Съгласно нормите на чл. 17,ал.1 и ал. 2 от ЗОЗ, за да има действие

спрямо длъжника по заложеното вземане, залогът трябва да му бъде съобщен

от залогодателя или от заложния кредитор, като съобщението следва да

има законоустановеното съдържание. Залогодателят събира заложеното

вземане и неговите плодове до получаване на съобщението за пристъпване

към изпълнение по чл. 33,ал.1 от ЗОЗ.

Само безналичните ценни книжа могат да се залагат по реда на ЗОЗ.

Безналичниценникнигисасамотезиотгрупатанаинвестиционнитеценни

книги – акции и облигации и други дългови ценни книги, както и правата,

Page 20: Особен залог

20

свързанистях.Безналичнатаценнакнигаеинвестиционноправо,коетоне

е материализирано в документ, разпоредителните сделки с което се вписват

в централен регистър или във водена от издателя книга, и чийто безналичен

характер е предвиден от закона. Съгласно чл. 18,ал.2 и ал.3 от ЗОЗ като обект

надоговоразаособензалогсапосоченибезналичнитеакции(чл.178,ал.2от

ТЗ),безналичнитеоблигации(чл.204,ал.5отТЗ),държавнитеценникнижа.

При залог по ЗОЗ на безналични ценни книжа залогодателят може да не е

търговецилилицепочл.2отТЗ.Договорът,задаедействителен,следвада

бъде сключен в писмена форма. За да се противопостави на третите лица,

включително последващите приобретатели, залогът трябва да се впише в

Централниядепозитар(чл.18,ал.1отЗОЗ),вкнигатазабезналичнитеакции

илиоблигациинадружеството(чл.18,ал.2отЗОЗ),врегистритезадържавни

ценни книжа (чл. 18,ал.3 отЗОЗ).Съгласноизричната разпоредбана чл.

8,ал.2,т.2 от ЗОЗ след учредяването на залога на безналична ценна книга

залогодателят не може да се разпорежда с нея без съгласието на заложния

кредитор. При уредбата на изпълнението върху заложеното имущество

законодателят предвижда възможността заложният кредитор по всякакви

ценникниги(кактобезналични,такаиналични)дасеудовлетворявапореда

наЗОЗ(чл.32,ал.2ичл.44,ал.1отЗОЗ),нообектнаособензалогмогатда

бъдат само безналичните ценни книжа.

Дял от търговско дружество може да се залага от съдружника в

събирателно дружество, командитно дружество, командитно дружество

сакцииилидружествосограниченаотговорност.Договорътсесключвав

писменафирмаснотариалназаверканаподписите (чл.19,ал.1отЗОЗ)и

обстоятелствата относно особения залог се вписват в търговския регистър

попартидатанадружеството(чл.19,ал.2отЗОЗ).

Обстоятелствата относно особен залог върху индустриална собственост

(чл.4,ал.1,т.4отЗОЗ)севписватврегистритенаПатентнотоведомствона

РепубликаБългария(чл.19аотЗОЗ).

2.2. Видове съвкупности – предмет на особен залог

Едно от постиженията при изготвянето на уредбата със Закона за

особените залози е възможността да се залагат съвкупности.

По дефиниция съвкупността е сбор от елементи, които имат трайно общо

правноилиизвънправно(напримерикономическо)предназначение.Задае

налице съвкупност като предмет на право, е необходимо специално законово

Page 21: Особен залог

21

правило, тъй като няма обща законодателна уредба за съвкупностите.

Законът за особените залози урежда в чл. 4,ал.1, т.т. 3 и 5 конкретни видове

съвкупности – съвкупност от вземания, съвкупност от машини и съоръжения,

съвкупност от стоки, съвкупност от материали, съвкупност от безналични

ценни книжа, търговско предприятие, - само които видове съвкупности

могат да бъдат обект на особен залог. Залага се съвкупността като цяло като

специален предмет на право, за който се сключва сделката, а не отделните

нейни елементи. Отделните елементи запазват своята самостоятелност

като предмети и на други права, но предмет на договора за особен залог е

съвкупносттакатоцяло.Елементитенасъвкупноститепочл.4,ал.1,т.3от

ЗОЗсаеднородни(самовземания,самомашиниисъоръжения,самостоки,

само материали, само безналични ценни книжа) и са определяеми към

моментанаучредяванетоназалога.Тезиотделниелементиотсъвкупността

не са постоянна величина в процеса на нейното съществуване, съвкупността

има динамичен характер и обичайно се променя напрекъснато в процеса на

извършваната дейност, като едни елементи я напускат, но на тяхно място

внеянепрекъснато се включватнови елементи (от същия вид). Съгласно

чл. 20,ал.1 от ЗОЗ залогът върху съвкупността тежи върху всеки неин

елемент до отделянето му от съвкупността и се трансформира в залог върху

конкретните нейни елементи, които са налице в нейния състав към момента

на получаване на съобщението до залогодателя по чл. 33,ал.1 от ЗОЗ за

вписанопристъпванекъмизпълнение(чл.20,ал.2отЗОЗ).Оттозимомент

залогодателят не може да отчуждава вещи от съвкупността, но могат да се

включват нови елементи в нея и залогът ще тежи и върху тях.

Залогът върху търговско предприятие като съвкупност от права,

задължения и фактически отношения е самостоятелен особен случай на

консенсуален залог, като правилата относно залога върху съвкупност се

прилагатизанего.Договорътзазалогнатърговскопредприятиесесключва

в писмена форма с нотариална заверка на подписите и подлежащите на

вписване обстоятелства се вписват в търговския регистър по партидата

на залогодателя. Специфичното при този вид особен залог е, че съгласно

изричната разпоредба на чл. 21,ал.3,изр.2 от ЗОЗ ако в договора за залог на

търговско предприятие са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях

иследотделянетоимотпредприятието.Договорът за залогна търговско

предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права

върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в

съответниярегистър(регистъраповписваниятапочл.22аотПравилника

Page 22: Особен залог

22

за вписванията, когато в активите на търговското предприятие се включват

вещниправавърхунедвижимиимоти;регистърапочл.47отКТК,когато

в активите на заложеното търговско предприятие се включва право на

собственост или право на оперативно управление върху кораб или кораб

в строеж; регистъра на гражданските въздухоплавателни средства по чл.

23,ал.1,2 и 4 от ЗГВ, когато в състава на заложеното предприятие има

право на собственост или вещни права върху въздухоплавателно средство;

регистрите по чл. 18 от ЗОЗ, когато в състава на търговското предприятие

има безналични ценни книжа на друго дружество; търговския регистър,

когато в състава на заложеното търговско предприятие има дялове от

друго търговско дружество от вида по чл. 4,ал.1, т.2 от ЗОЗ; регистрите на

патентното ведомство, когато сред елементите на заложеното търговско

предприятие има имущество, предмет на индустриална собственост по

смисъланачл.4,ал.1,т.4отЗОЗ).

Page 23: Особен залог

23

ЧАСТ. III. ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАЛОЖНОТО ПРАВО

1. Погасяване на заложното право по чл. 7 от ЗОЗ

Заложното право се прекратява на всички общи основания - прекратяване

или погасяване на главното вземане, погиване на заложеното имущество

извън случаите, при които има заместваща облага или насрещна престация,

съглашение между заложния кредитор и залогодателя, придобиване на

вещта от трето добросъвестно лице при условията на чл. 78 ЗС, реализация

на заложното право до удовлетворение на кредитора.

Погасяване на обезпеченото вземане е допустимо чрез всеки от

законоустановените начини за погасяване на задължения /доброволно

изпълнениеотдлъжника,оттретолице,прихващане,опрощаванеит.н./.

При заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД, кредиторът се снабдява с нов

длъжник, а старият се освобождава от отговорност, но учреденият от него

особен залог остава в сила, като даден за чуждо задължение. Заместването

в дълг подлежи на вписване като промяна по вече откритата партида

на залогодателя в Регистъра на особените залози. Само ако дългът е бил

обезпеченоттретолицезалогътсепогасява/чл.102,ал.2отЗЗД/.

Залогът се погасява по давност заедно с погасяването на обезпеченото

вземане.Срокътпочл.30,ал.2отЗОЗнеедавностен.Тойимазначение

само за действието на вписването, т. е. за противопоставимостта на залога

на третите лица.

Законът урежда в чл. 7 от ЗОЗ и специална хипотеза на прекратяване на

заложното право. Правилото е уредено в интерес на сигурността на оборота.

Купувачътназаложенотоимуществонеследва,вслучайчепридобиванещо

от лице, което по занятие и в кръга на обикновената си дейност го прехвърля,

дапроверяваврегистърадалиимуществотонеезаложено.Тойпридобива

имуществоточисто.Безтоваправилозалогътбиследвалвещтаиправатана

крайните потребители биха били съществено застрашени.

Правото на залогодателя да се разпорежда със имуществото си без

съгласие на кредитора е ограничено от чл. 8 ал.1 т.2 ЗОЗ, поради което и

сделката би била непротивопоставима и заложното право ще тежи върху

тази вещ. Ежедневните сделки на потребителите на пазара биха били

застрашени в значителна степен, тъй като проверката за налични права на

заложни кредитори щеше да стане наложителна.

Това правило е уредено като специален фактически състав. Общия

Page 24: Особен залог

24

принцип «залога следва вещта» се извлича от правото на залогодателя,

запазил държането на вещта, да се разпорежда само със съгласие на

кредитора. Без такова съгласие всяко разпореждане, което не попада в

хипотезата на изключението представлява сделка, сключена в нарушение на

закона и е недействително. На кредитора не може да се противопоставя и чл. 78

отЗС,тъйкатонееналицевалидноправнооснование.Таковаразпореждане

на може да засегне заложното право на кредитора, но все пак реализацията

му би била значително затруднена, ако въз основа на това недействително

прехвърлянеепредаденодържанетонавещта(вижтаблица1).

Предпоставките за прилагането на чл. 7 от ЗОЗ са

кумулативни.

Специалният фактически състав на погасяване по чл. 7 от ЗОЗ включва

случаите, когато залогодателят извърши разпоредително действие чрез

сделка със заложеното имущество, но единствено и само в кръга на

обикновената му дейност по занятие. В тези случаи, ако правата, възникнали

в полза на третото лице – страна по сделката, са несъвместими със заложното

право – то се погасява. Страни по сделката трябва да са именно залогодателят

итретотолице.Акозаложенотоимуществосепрехвърляотлице,paзлично

от залогодателя, нормата на чл. 7 от ЗОЗ не се прилага.

Законодателятнеедефиниралтермина„кръгнаобикновенадейностпо

занятие”,катоеоставилтазизадачанадоктринатаипрактиката.Терминът

не може да има различно значение от аналогичните термини, известни

на търговското право. Обикновената дейност е тази, която залогодателят

обичайно извършва в практикувания, а не в обявения или вписан в

търговскиярегистърпредметнадейност.Дейносттасеизвършвапозанятие,

когато има траен характер, залогодателят има намерение да я използва като

източник на постоянен доход и се извършва с цел реализиране на печалба.

Основният въпрос тук е как да се отграничи съдържанието на израза

“обикновена дейност по занятие” от другите дейности, които търговецът е

вписалв търговскиярегистъркатопредметнадейност.Акотърговецъте

вписал множество дейности в търговския регистър като евентуален предмет,

а извършва преимуществено търговия с компютри и с това е известен на

пазара, то “обикновената му дейност по занятие” ще бъде тази. Всички

останали дейности, които са вписани в търговския регистър, но се извършват

инцидентно или не се извършват, не се включват в кръга на “обикновената

Page 25: Особен залог

25

дейност по занятие”. Тази дейност се характеризира с постоянност,

ритмичностиеосновенизточникнадоходзатърговеца.Разпоредбатаначл.

7 от ЗОЗ не се отнася за останалата част от имуществото на залогодателя,

която има обслужващо значение към “обикновената му дейност по занятие”.

При тълкуване на понятието би могло да се ползват количествените критерии,

въведенивсъществуващатасъдебнапрактикаиуказаниятанаГДДнаМФ

поприложениенаданъчнитезакони/чл.65ЗДДС(отм.2006г)/,къдетоза

«основнадейност»саприетиосъщественидоставки,представляващиповече

от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от търговеца доставки през

последните 12 месеца преди текущия месец на спорната сделка.

Несъвместими са както вещните права, придобити например чрез

продажба, така и облигационни права, например ползването по договор

за наем или за лизинг. Достатъчно е тези права да са възникнали за

третото лице – преобретател в резултат на сделка на залогодателя в кръга

на обикновената му дейност по занятие. Субективното отношение на

залогодателя и третото лице е ирелевантно. Правилото на чл. 7 от ЗОЗ се

прилага дори и залогодателят и третото лице да са знаели за залога.

Приложението на този специален текст е ограничено в масовата

практика, тъй като заложните кредитори се въздържат да приемат за

обезпечение на свое вземане имущество, което би могло да се включи в

сегмента на тази част от имуществото на залогодателя, която е в кръга

нанеговатаобикновенадейностпозанятие.Тозикомплексвповедението

на кредиторите е закономерен към днешна дата, защото няма достатъчно

стабилност, съдебна практика, както и практика по реализация на

привилегията на кредитора, която се запазва върху насрещната престация

и след погасяването на заложното право в хипотезата на чл. 7 от ЗОЗ.

2. Трансформация на привилегията на заложния кредитор

Освенобективнитепромени(независещиотволятанадлъжника),които

се вземат предвид и при регламентацията на реалния залог, спецификата на

консенсуалния залог налага и уреждането на последиците от разпореждането

със заложеното имущество, извършвано в рамките на търговската дейност.

В зависимост от вида на промяната се променя имуществото, върху което

ще се насочи изпълнението - съответно върху цената при осребряване на

заложеното имущество, върху заместващата облага или върху насрещната

престация.

Page 26: Особен залог

26

Тъй като промяната може да води до удовлетворяване от друг вид

имущество, привилегията на обезпечения кредитор търпи промени. Според

вида и обособимостта на промененото имущество, кредиторът придобива

следните възможности:

• ако новото имущество може да се обособи от цялото имущество

на длъжника, заложният кредитор има привилегията на реален залог в

случаите, в които новото имущество е парично, или на особен залог върху

вещта, която е заместила заложената

• ако полученото обезщетение или насрещна престация не могат

да бъдат обособени от цялото имущество на длъжника, привилегията се

трансформира в обща привилегия за равностойност, която е първа по ред

преди останалите общи привилегии и се реализира по общия ред.

Разпоредбатаначл.16,ал.3отЗОЗуреждазапазванетонаправатана

заложния кредитор, като особената му привилегия се трансформира в обща

привилегия за равностойност, която е първа по ред преди другите общи и се

реализира само чрез принудително съдебно изпълнение по общия ред.

В случаите на трансформация в заместваща облага или насрещна

престация, които не могат да бъдат отделени от останалото имущество на

залогодателя, липсва обособено имущество, върху което залогът да тежи. По

тази причина правото на удовлетворяване на заложния кредитор се насочва

срещу цялото имущество на залогодателя, но за събиране на парична

равностойност. Привилегията му съответно запазва ред преди останалите

вземания, за които не е предвидено предпочитително удовлетворение от

отделнавещ.Етозащовземанетозаравностойностщебъдеудовлетворено

първо чрез осребряване на кое да е от имуществените права от патримониума

на залогодателя, стига върху съответния актив да не тежи особена

привилегия на залог, ипотека или право на задържане, или даваща ред по

чл.136ал.1и2ЗЗД.

Заложният кредитор не може обаче да се удовлетвори от равностойността

на заложеното имущество в частното извънсъдебно производство, уредено

от ЗОЗ. Това е така, защото липсва онази определена вещ която даможе

дапродаде сам. Тойможеда съберепаричното вземане заравностойност

само в производството по принудително изпълнение (индивидуално и

универсално).

Основание за въвеждането на това изискване е, че когато заложният

кредитор се удовлетворява от равностойността на заложеното имущество,

могат да се засегнат евентуални права на други, включително необезпечени

Page 27: Особен залог

27

кредитори на залогодателя, на които ще се противопостави тази първа по

ред обща привилегия.

Наличието на трансформацията се установява от съдебния изпълнител

при образувано изпълнително производство по ГПК за изземване на

заложеното имущество. Според разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от ЗОЗ

съдебният изпълнител преминава към събиране на равностойност в случай,

че имуществото или част от него не може да бъде намерено у залогодателя.

Беззначениесапричинитезапълнатаиличастичнаталипса.Заразлика

от разпоредбата в чл. 521 ГПК(съотв. на на 414, ал. 2 от отм. ГПК) тук

законодателят не е посочил и хипотезата на разваляне на вещта, тъй като в

този случаи заложеното имущество не се е трансформирало и е налично - ще

може да се предаде на кредитора за продажба във вида, в който е намерено.

Законодателят е отчел обстоятелството, че кредиторът има гарантирани

възможности да се брани срещу поведение, обезценяващо вещта.

Достатъчно е да се констатира, че конкретната вещ посочена в

изпълнителното основание като заложено имущество не се открива у

длъжника.Беззначениеедаливещтаеналична,носеукриваотзалогодателя.

В този случай се преминава към събиране на равностойността от цялото

имущество на залогодателя, което засяга и интересите на останалите му

кредитори, които са разчитали на удовлетворение именно от имуществото,

което не е било предмет на залог. За да бъдат охранени техните интереси,

изпълнениетосеизвършвавечепообщияреднаГПК(илиТЗ,акодлъжника

енесъстоятелен).

Page 28: Особен залог

28

Фигура 1

Последици от РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС ЗАЛОЖЕНО ИМУЩЕСТВО

33

1

,

,

. 78 (

)

. 8

.2 .1

Page 29: Особен залог

29

ЧАСТ IV. ПОРЕДНОСТ НА ПРАВАТА ВЪРХУ ЗАЛОЖЕНОТО ИМУЩЕСТВО

1. Поредност по ЗОЗ

1. Принципна регламентация на поредността на правата на кредиторите

при учредени множество обезпечения върху едно и също имущество.

Възможността имуществото да бъде предназначено за удовлетворяване

на различни кредитори налага регламентиране на поредността на правата

на кредиторите при учредени множество обезпечения.

Кредиторътсвписанособензалогможедасеудовлетвориотзаложеното

имущество преди другите необезпечени кредитори на залогодателя.

Привилегията му е специална, но при трансформация на заложеното

имущество може да премине в първа по ред обща привилегия.

В случай че върху заложената вещ са учредени повече от един особен залог,

поредността на особените залози се определя от поредността на вписването

им. В чл. 14 от ЗОЗ е въведен общият принцип “първият по време има по-

силни права” за разрешаване на конкуренцията между кредитори, вписали

учредени залози върху едно и също имущество.

Приложението на принципа за поредност по време налага вписването на

правата на заложния кредитор и третите лица със самостоятелни права.

Възможно е да е заложена вещ, върху която преди залога продавач е

запазил собствеността до изплащане на цената, вещ, която е била отдадена

под на лизинг, както и вещ, която е вече запорирана. Тогава възниква

конкуренциямеждуправатаназаложниякредиториназалогодателя/който

пъкесъответнокупувач,лизингополучателилидлъжник/,отеднастрана,и

третилицаспредходниправа/съответнопродавач,лизингодателилиналожил

запоравзискател/,отдругастрана.Колизиятаенапълновъзможно,тъйкато

движимитевещи,намиращисевдържаненазалогодателя(макарощедане

сапридобити)сепрезумиратзанеговипоразпоредбитенаЗС.Колизията

се разрешава на принципа “първият по време има по-силни права”, поради

което и ЗОЗ изрично допуска в чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ самостоятелно вписване в

регистъра на обстоятелствата по сделката на третите лица. Съображенията

на законодателя са, че лизингодателят и продавачът при продажба на

изплащане са собственици на вещта и правото им на собственост следва да

е противопоставимо на бъдещите заложни кредитори и правоприемниците

на лизингополучателя, съответно купувача на изплащане. Вписванията

Page 30: Особен залог

30

относно тези два договора се извършват по партидата на лизингополучателя

или купувача на изплащане, който е и залогодател.

2. Изключение от принципа за поредност по време е предвидено за

разрешаването на конкуренцията на заложни права върху вещи, включени в

съвкупности, в частност и в търговски предприятия. Въведеното отклонение

е в полза на лицата, които кредитират придобиването на вещ, която ще влезе

във вече заложена съвкупност.

Продавачът на отделна вещ или право от съвкупността, получил в

обезпечение на вземането си за цената залог върху вещта или правото, се

удовлетворява от цената на вещта или правото преди кредитора, вписал по-

рано залог върху съвкупността - чл. 15, ал. 1 от ЗОЗ. Правилото е основано

на разбирането, че длъжникът ще може да намери кредит, при наличие на

заложена съвкупност, само ако лицето, което финансира обновяването на

съвкупността, има предимство пред обезпечения кредитор. Законодателят

отчита, че предназначението на консенсуалния залог е да позволи ползването

на заложеното вещ, така че кредиторът да се удовлетвори от нейната

експлоатация, а не от цената й. Това означава, че принормални условия

с течение на времето обезпечението се намалява, тъй като заложената

вещ се изхабява или залежава. Не така стоят нещата със съвкупностите.

При нормални условия цената на съвкупността не се намалява, тъй като

материалите се обновяват, произвеждат се нови и нови стоки, а заложеното

оборудване се усъвършенства и модернизира. Ето защо законодателят

стимулира с това изключение от общия принцип именно възможността

съвкупността да се обновява, което е в интерес и на кредитора, обезпечен с

нея.

Продавачът, който е запазил собствеността до изплащането на цената, и

лизингодателят също, имат по-силни права от заложния кредитор, вписал

по-рано залог върху съвкупност - чл. 15, ал. 2 от ЗОЗ. Съображенията

за въвеждането на това разрешение са аналогични. Тези лица също

кредитират залогодателя за отделни имущества и правата им следва да

са противопоставими на кредитора, в чиято полза е учреден залог върху

съвкупност.

Изключението от принципа за поредност по време е ограничено поради

публичността на регистъра и за гарантиране на правната сигурност - за да

придобият привилегията лицата, ползващи се от изключението, следва да

спазят кратък преклузивен срок за вписване на правата си. Привилегията

на заложния кредитор - продавач с вземане за цена и противопоставимостта

Page 31: Особен залог

31

на правата на продавача, който е запазил собствеността, и лизингодателя

се погасяват, ако залогът, продажбата или лизингът не бъдат вписани в

съответниярегистървчетиринадесетдневенсрокотсключванетоим.(Виж

примеранафиг.2)

Page 32: Особен залог

32

Фигура 2

Поредност на правата

Пример:

Залога на предприятие е вписан първи на 01.03.

Особен залог за цена на актив е сключен на 6.03 и вписан на 15.03(в

рамкитена14-тедена)

Лизингзапридобиваненаактивесключенна16.03ивписанна30.03(в

рамкитена14-тедена)

Независимо, че са по-късно вписани, особения залог за цената ще

се удовлетвори преди залога на предприятието, а актива ще се счита на

лизингодателя, като че ли е бил заварен преди залога на предприятието.

37

1414

2

1 6 10 15 30

: 01.03. 6.03 15.03(

14- ) 16. 03 30.03(

14- ) , - , ,

, .

Page 33: Особен залог

33

Още едно изключение от принципното положение за поредността на

привилегиитеназаложнитекредиторисеизвличаотчл.136,ал.1,т.4ЗЗД.

Кредиторът с право на задържане върху заложена вещ има предимство

пред заложния кредитор, дори и залогът да е вписан преди придобиването

на държането, ако вземането на кредитора с право на задържане може да

се квалифицира като вземане от разноски по запазване и подобряване на

задържанатавещ.Резултатътоттовавземанеевинтереснасамияобезпечен

заложен кредитор, тъй като извършването му е съхранило или увеличило

обезпеченото имущество, поради което и извършилият разноските има

предимство. Този кредитор обаче не следва да вписва привилегията си,

тъй като може да упражни валидно правата си срещу заложния кредитор

порадифактана упражняваната отнегофактическа власт( той следва да

откаже за предаде на кредитора вещта за извънсъдебно изпълнение до

удовлетворяването на привилегированото му вземане, а спрямо него не може

валиднодасеизползвапринудителнотоизземване).

2. Конкуренция между реален и консесуален залог

1.Конкуренцияевъзможнаимеждуправатанакредиторсособензалог

и кредитор с реален залог, учредени върху едно и също имущество.

Вслучаяследваданамерятприложениеправилатаначл.156,ал.2ЗЗДи

принципът за поредност по време на вписването. С оглед реалния характер

назалогапоЗЗД,определящзаразрешениенапоредносттаемоментътна

довършването на фактическия му състав с предаването на държането на

вещта на заложния кредитор.

2.Държанетоназаложенатавещотдлъжникакъммоментанавписването

на особения залог следва да бъде удостоверено по възможно най-сигурния

начин, за да може вписаният консенсуален залог да има предимството на

по-ранното вписване пред евентуално съществуващите реални залози

върхусъщатавещ.Товаетака,защотоакозаложенатавещевдържанена

длъжника или не е завършен фактическия състав на реалния залог, или

той е погасен. В интерес на обезпечения кредитор е да се увери, че именно

длъжникът държи вещта, индивидуализирана по начин, изключващ

съмнение за нейната идентичност. Посочването на местонахождение на

заложеното имущество при трето лице налага допълнителна проверка за кого

се осъществява фактическата власт, тъй като е възможно това трето лице да

държи на самостоятелно основание, или да държи за друг кредитор по реален

залогвхипотезатапочл.156,ал.1ЗЗД.Необходимоеизричнопризнаниена

Page 34: Особен залог

34

това трето лице, че държи именно вещ на длъжника, необременена с чужди

права.

Ако кредиторът пропусне да установи, че вещта, обект на залога, се

намира у длъжника, рискува да му бъдат противопоставени права от друг

кредитор, който е получил държането на същата тази вещ по реален залог

преди вписването на консенсуалния залог. Това позоваване обаче ще

бъдеограниченопоправилотоначл.156,ал.2ЗЗД.Простотопозоваване

на сключен с предаване на държане на вещта залог не е достатъчно.

Необходимо е кредиторът, получил държането по реален залог, да разполага

и с писмен документ, съдържащ означение на вещите, предадени в залог за

обезпечение на конкретно вземане с достоверна дата, предхождаща по време

вписването. Само тогава реалният залог има ред преди особения залог и му

е противопоставим. Изключение от това положение следва да е налице само

при реалния залог, който обезпечава вземане на стойност под 5 лева, тъй като

този залог е противопоставим на третите лица, дори и договорът за залог да

нямадостовернадата.Тозизалог/макарилишенотособенапрактическа

стойност/евинагипротивопоставимнаособениязалог,акофактическият

му състав е бил довършен чрез предаване на държането преди вписване на

консенсуалния залог.

По същия начин се разрешава конкуренцията при вписване на

обезпечение,коетопокривахарактеристикитеинареалензалог.Решаващ

заопределяненапоредносттаемоментътнапредаваненадържането.Ако

при по-рано вписания особен залог не е установено държането, по-късно

вписаният залог, по който държането е предадено по-рано, може да се

противопостави, само ако се установи с достоверна дата довършването на

фактическия състав на реалния залог преди вписването на особения.

Page 35: Особен залог

35

ЧАСТ V. РЕГИСТЪРНО ПРОИЗВОДСТВО

1. Регистърно производство по ЗОЗ

Вписванията в съответните регистри по Закона за особените залози се извършват на основата на една ясна и строга нормативна уредба. Обстоятелствата,коитоподлежатнавписване,сапосоченивчл.26ЗОЗ,ацяло-то охранително производство е детайлизирано в Правилника за устройство и

дейностнаЦентралниярегистърнаособенитезалози/ПУДЦРОЗ/.

1.1. Първични и вторични вписвания

Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗОЗ вписването на особен залог се осъществява по партидата на залогодателя от Централния регистърпо особените залози, евентуално – в друг регистър, установен също с разпоредбитенаЗОЗзаотделнивидовеимущества,предметназалога.Такъвдруг регистър е търговският регистър, воден до 1.03.2008 г. от окръжните съдилища,а следпосоченатадата – отАгенциятаповписванията.Внегосе вписват обстоятелствата относно учредяването на залог върху дял от търговскодружество(чл.19,ал.2отЗОЗ)иотносноучредяванетоназалогна търговскопредприятие (чл. 21, ал. 2 отЗОЗ).Други специални случаина вписване са предвидени относно обстоятелствата относно залога на безналична ценна книга (от Централния депозитар съобразно чл. 18,ал. 1 от ЗОЗ), относно залога на държавна ценна книга (в регистрите задържавни ценни книжа съобразно чл. 18, ал. 3 от ЗОЗ), относно залогавърхуиндустриалнасобственост(врегистритенаПатентнотоведомствонаРепубликаБългариясъобразночл.19аотЗОЗ).

Тъй като разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ предвижда

противопоставимост на договора за залог на търговско предприятие на

трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното

предприятие, се налага вторично вписване само на този вид залог и в

съответния регистър. В случаите, когато в активите на заложеното търговско

предприятие се включат вещни права върху недвижими имоти, вписване на

залога върху търговското предприятие следва да се извърши и от съдията по

вписванията, в чийто район се намира недвижимия имот, съобразно чл. 22а

от Правилника за вписванията. В случаите, когато в активите на заложеното

търговско предприятие се включва право на собственост или право на

оперативно управление върху кораб или кораб в строеж, е необходимо и

Page 36: Особен залог

36

вписваневрегистърапоКодексанатърговскотокорабоплаване (чл.47от

КТК).Когатовсъставаназаложенототърговскопредприятиеимаправона

собственост или вещни права върху въздухоплавателно средство, следва да

се извършва и вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни

средства(чл.23,ал.1,2и4отЗаконазагражданскотовъздухоплаване).За

имуществата по чл. 4 от ЗОЗ вторичното вписване се извършва съответно в

ЦРОЗилидругитеспециализиранирегистри.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗОЗ правилата за публичност на

регистъра и на регистърното производство, установени със ЗОЗ, се прилагат

съответно, когато в друг регистър се вписват обстоятелства, установени по

ЗОЗ.

1. 2. Регистърно производство пред Централния

регистър за особените залози

Централният регистър се състои от централна регистърна служба и

местнирегистърнибюра.Тяхнатадейностерегламентиранаотчл.4ичл.

5 наПУДЦРОЗ. Регистърът се състои от единна компютърна база данни,

съдържаща електронни образци на документи, въз основа на които е

извършеновсяковписване,кактоиинформациявтекстови(ASCII)формат.

В регистъра се вписват всички обстоятелства, индивидуализиращи

страните по договора за особен залог, обезпеченото вземане, заложеното

имущество, модалитетите на залога. Вписват се и настъпилите промени

относно регистрираните обстоятелства. Вписват се и обстоятелства относно

запори върху заложено имущество или върху обезпеченото вземане,

подновяване на вписването, обстоятелства във връзка с изпълнение върху

заложеното имущество.

Вписването (и заличаването) се извършват по искане на заинтере-

суваното лице (посочените в чл. 26, ал. 1 от ЗОЗ лица или лица, които

заявяват права върху заложеното имущество с оглед обстоятелствата

почл. 26, ал. 2и3 отЗОЗ).Вписванеможеда сеизвършии въз основа

на разпореждане за служебно вписване. Вписването се извършва чрез

пренасяне в базата данни на електронен образ на разпореждането за

служебно вписване или на заявлението за вписване и на документите, въз

основа на които е получено съгласието за вписване, както и на информация

отполетавтекстовиформат,посоченивчл.8,ал.2отПУДЦРОЗ.

Искането следва да съдържа подлежащите на вписване обстоятелства.

Page 37: Особен залог

37

Подава се заявлениепо образец – образци от¹1 до¹5и от¹7 до¹12,

описанивчл.9-20отПУДЦРОЗ.

При изграждането на уредбата е заложен принципът за изискване на

съгласие за съответното вписване на лицето, срещу което могат да се черпят

права от това действие. Формата на съгласието е различна в зависимост от

силата и тежестта на тези права, както и от степента на риска за съответната

страна.

Процедурата по разглеждането на заявлението за вписване е

административна. Искането за вписване се разглежда незабавно.

ДиректорътнаЦентралниярегистърразпореждаилиотказвавписванията

на обстоятелствата в регистъра. Вписването може да бъде отказано само ако

исканетоняманеобходимотосъдържаниеилинеевнесенаопределенатаДТ,

като едновременно с това отказът се съобщава на заявителя. Преценката от

органа на регистъра за особените залози се извършва само въз основа на

проверка дали искането е подадено от заинтересувано лице, дали е подадено

по образеца, дали са попълнени всички реквизити на образеца, дали са

налице заверката или съгласието по чл. 27 от ЗОЗ, дали са представени точно

посоченитевПУДЦРОЗкатоприложениякъмисканиятадокументи,дали

евнесенасъответнатаДТ.Предтозирегистърдруга(извънизискуематаи

посоченатасъобразноПУДЦРОЗ)документациянесепредставя(например,

договорипочл.19,ал.1иличл.21,ал.1отЗОЗ)инесеосъществяваконтрол

за законосъобразност относно обстоятелствата, посочени за регистрация.

До приемането на новия ДОПК, допълнително се изискваше само

удостоверение по чл. 182 ал.1 ДПК. Сега действащата уредба, в сила от

01.01.2006г.,изисквапредставяненаписменадекларацияотзалогодателя

за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение

задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по

чл.264,ал.1,изр.1отДОПК,авслучаитенаучредяваненаособензалог

върху имущество, включващо недвижим имот - и представяне на данъчна

оценка за установяване на наличието или липсата на непогасени данъчни

задължения за имота съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1, изр. 2 от

ДОПК.Липсатанаподобнадекларация(съответно,иданъчнаоценка)или

наличието на задължения е пречка за извършване на вписването.

При постъпване на искане за вписване местното регистърно бюро

проверява данните за регистрацията на заявителя и другите лица, до

Page 38: Особен залог

38

които се отнасят обстоятелствата, чието вписване се иска, и плащането

на дължимата ДТ, след което пренася информацията от заявлението в

съответнитеполетанакомпютърнатабазаданни(чл.29,ал.2отПУДЦРОЗ).

При уважаване на искането длъжностното лице по вписванията попълва

номера на разпореждането за вписване, заснема на скенер заявлението по

чл. 25, съответно документите, въз основа на които е получено съгласието

за вписване, издава потвърждението за съдържанието на извършеното

вписване в регистъра, връща оригиналното заявление и приложенията към

негоназаявителязаедноспотвърждението(чл.30отПУДЦРОЗ).Вписването

е положителен правен акт, поради което не подлежи на обжалване.

Отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване

по административен ред пред министъра на правосъдието. Отказ на

министъра на правосъдието подлежи на обжалване по реда на ЗАП. В

случайнаобжалваненаотказзавписваненаобстоятелствапочл.26,ал.1и

3 от ЗОЗ, искането са вписва условно в регистъра по реда на постъпването

на жалбата и преписката се изпраща на компетентния орган, като при

потвърждаване на отказа извършеното вписване се заличава служебно. В

случайнаобжалваненаотказзавписваненаобстоятелствапочл.26,ал.2

преписката се изпраща на компетентния орган, като при отмяна на отказа

вписването се извършва служебно.

Специфична особеност е автоматизираното следена на срока

за подновяване на вписването. Ако в законовия 5 годишен срок на

противопоставимост(чл.30ЗОЗ)залогодателятнепредставизаявлениеза

подновяване, информацията за залога автоматично се архивира, като при

справка не се удостоверява наличие на противопоставим залог(чл. 42 от

ПУДЦРОЗ).Напрактикавъзникнахапроблемипривторичноотразяванена

вече архивирани вписвания, по които първичното вписване на подновяване

на залог върху предприятие в търговския регистър е било извършено

своевременно (заявлението е било подадено в последния ден от срока и

подновяването е било вписано след технологично необходимия срок за

деловодна обработка на заявлението, постановения акт и регистрацията му,

като междувременно обаче срокът на първоначалното отразяване на залога

напредприятиетовторичновЦРОЗеотчетенотрегистриращатасистема

като изтекъл и вписването е било архивирано. Подобна уредба липсва за

търговскиярегистър,воденотАгенцияповписванията,къдетопроменив

Page 39: Особен залог

39

регистрирането обстоятелства се извършват само въз основа на заявление.

Разпоредбите на ЗОЗ и ПУДЦРОЗ се отнасят освен за Централния

регистър на особените залози, и за съответните “други” регистри, към които

препраща ЗОЗ.

2. 2. Регистърно производство пред съда при регистрация

на особени залози съгласно глава 52 от ГПК (1952 г., отменен)

В търговския регистър, воден при окръжните съдилища до 1.01.2008 г.,

се вписват обстоятелствата относно залог на дял от търговско дружество

(чл.19,ал.2отЗОЗ)иотноснозалогнатърговскопредприятие(чл.21,ал.2от

ЗОЗ).

Вписванията се извършват по партидата на търговеца-залогодател.

Търговскиятрегистър,вкойтоимапартиданадружеството-залогодател

илинаЕТ-залогодател,етозипочл.2,ал.1,т.1ит.3отНаредба¹14/91г.на

МП за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.

Освен това обаче съдът води и отделен регистър за особените залози върху

търговски предприятия и дялове в търговски дружества и запори върху дял

от търговско дружество, регламентиран в чл.2,ал.1,т.7 и чл.10а от Наредба

¹ 14/91 г. на МП. Този регистър се различава от останалите регистри,

водениот съда,посоченивчл.2,ал.1отНаредба¹14/91 г.наМП,които

представляват книги, в които на ръка се преписват в установени отделни

графи от съдебните служители обстоятелствата, посочени в диспозитива на

регистърнотосъдебнорешение.Тойсеобразуваотподрежданетонакопия

от документи – заявленията (решенията) за вписване и приложените към

тях документи за съгласие. Това подреждане не представлява „вписване”

наобстоятелствапосмисъланачл.489отГПК.Достатъчноезаявителятда

поиска в заявлението вписване на особения залог в търговския регистър, за

да се извърши регистрацията от съда, включително служебно да се извърши

подрежданетоврегистърапочл.2,ал.1,т.7отНаредба¹14/91г.наМП.

Последиците на вписването се пораждат от вписването на особения

залог въз основа на решението на съда в регистъра по чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от

Наредба¹14/91г.наМП.

Вписванията се извършват при съответно прилагане на разпоредбите на

чл.26и27отЗаконазаособенитезалози.

Page 40: Особен залог

40

2.3. Регистърно производство по Закона за търговския

регистър при регистрация на особени залози

От 1 януари 2008 г. търговският регистър като единна централизирана

електроннабазаданни,съдържащавписанитеобстоятелствапочл.4отЗТР

иобявенитеактовепочл.5отЗТР,севодиотАгенциятаповписваниятакъм

министъра на правосъдието. В него се вписват обстоятелствата относно

залогнадялоттърговскодружество(чл.19,ал.2отЗОЗ)иотноснозалогна

търговскопредприятие (чл.21,ал.2отЗОЗ).Вписваниятасеизвършватпо

партидата на търговеца-залогодател при спазване на разпоредбите на чл.

26и27отЗаконазаособенитезалозивъзоснованазаявлениепообразец

(Б3иБ4)исъгласноуказанията,посоченивразделХIIIиХIVотНаредба¹

1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър,

издадена от министъра на правосъдието. Към заявлението се прилагат

документите съгласно изискванията на закона, посочени и в Наредбата и в

заявленията по образец.

Page 41: Особен залог

41

ЧАСТ VI. ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ЗАЛОЖЕНОТО ИМУЩЕСТВО

1. Пристъпване към изпълнение – правни последици

1.1. Условия за упражняване на правото на заложния

кредитор

Правото на заложния кредитор да продаде заложеното имущество

без съдебна намеса възниква при настъпила изискуемост на дълга.

След вписване на пристъпването към изпълнение и известяването на

залогодателя, кредиторът придобива легитимацията си за продажба и

може да си осигури държането на вещта и да организира подготовката й за

продажба.

1. 2. Легитимация на кредитора за разпореждане

Правомощието, което изразява природата на залога, е възможността заложният кредитор да продаде извънсъдебно чужда вещ. Продажбата се осъществява без съдебна намеса в условия на търговски отношения. Законодателят предоставя на заложния кредитор да избере реда за осъществяване на продажбата, но му вменява задължението за полагане на грижата на добрия търговец.

Необходимостта от гарантиране интереса на залогодателя и останалите кредитори е основание за установяването на следните изисквания:

Заложният кредитор не е обвързан от спазването на някакъв специален ред при осъществяване на продажбата - търг, конкурс и др., освен ако такъвеуговоренвдоговоразазалог.Тойможесвободнодаизберекупувачаи да определи съдържанието на договора за продажба, но трябва да положи обичайните в оборота грижи за осъществяване на продажбата при най-изгодни за залогодателя (и неговите кредитори) условия. Честосамият кредитор не е търговец, който обичайно се занимава с продажба на имущество от вида на заложеното, а финансова институция. В такива случаи критерии за определяна на дължимото от кредитора поведение няма да са специалните му знания за финансовия пазар, а онези знания и умения

2По подробно виж в т. 5 и в приложението „концепция за дължимата грижа”

Page 42: Особен залог

42

за добра търговия, които са обичайно присъщи на търговците на стоки втора употреба, сключващи обичайно сделки на съответния специализира пазар.2

Заложният кредитор не е собственик на заложеното имущество, но при продажбата продавач е той, а не залогодателят. Също както и комисионерът, той продава чужда вещ или чуждо право за сметка на собственика от свое име. Правото на заложния кредитор възниква по силата на закона с вписването на пристъпването към изпълнение. В договора за продажба следва да се посочи, че продавач е заложният кредитор, а собственик на имуществото е залогодателят. По същия начин следва да се реши въпросът и с фактурите, издавани при продажба на заложеното имущество. Фактурата следва да бъде издадена от заложния кредитор, като в нея той бъде посочен за продавач.3 Известна е и практика на Върховен административен съд по приложение наданъчнотозаконодателство/напр.Решение¹3278от14.04.2004г.наВАС по адм. д.¹ 11029/2003 г., I о., докладчик председателят ЦветанкаТабанджова/, в която се приема, че и в случай на продажба на заложенаили ипотекирана вещ с цел удовлетворяване на обезпечения кредитор, регистрираното лице, собственик на продадения актив /залогодателят/,е било длъжно да начисли данък за доставката, тъй като не е налице първично придобиване, когато не се дължи издаване на данъчна фактура. Неизпълнението на това задължение съответно води до невъзможност да се ползва данъчен кредит. При предоставената от разпоредбите на чл. 37, ал. 1и4отЗОЗичл.482ГПК (съотв.начл.372ототм.ГПК)възможностзадиректна продажба на чуждо имущество не е предвиден законов механизъм за задължаване на залогодателя да издаде данъчен документ, за да може купувачътдаползвакато данъченкредитплатенияотнегоДДСсценатапо сделката. Възможностите за прилагане на чл. 117 от новия ЗДДС отполучателя на стоката тепърва ще се коментира в съдебната практика.

Извършването на продажбата е ограничено от известни

срокове, които са установени в полза на различни категории

кредитори.

Заложният кредитор има право да продаде заложеното имущество след

изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнението.

Двуседмичниятсрокепредвиденвзащитанаправатанакредиторитепочл.

15 303, които могат да противопоставят привилегията в 14 дневен срок от

3 Така А. Калайджиев в „Облигационно право. Обща част”, гл.ХI, т.3.4.6 на стр. 575

Page 43: Особен залог

43

възникването на правата им.

Акопродажбатанебъдеизвършенадоизтичанетонашестмесеца,всеки

следващ кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, може да продаде

заложеното имущество - чл. 37, ал. 1, изр. 2 303.Шестмесечният краен

срок е уреден в защита интересите на другите заложни кредитори, вписали

пристъпване към изпълнение. Защото ако кредиторът, който е вписал първи

изпълнение, не може да извърши продажбата, останалите кредитори следва

дамогатдасенамесят.Бездействиетообезценявазаложенотоимущество.

Правото на продажба преминава по право върху кредитора, който втори е

вписал изпълнение. Неговото право възниква с погасяването на правото

на предходния кредитор, независимо от това кога е извършено второто

по ред вписване: непосредствено след първото вписване или в последния

ден от шестия месец. В случай че той не може да продаде имуществото в

шестмесечен срок, правото преминава върху следващия по ред заложен

кредитор и т. н. Първият кредитор може да впише отново пристъпване

къмизпълнение(независимооттовадалиевписализоставянеилине)след

изтичане на последния ден от установения в негова полза шестмесечен срок,

но за него ще възникне повторно легитимация да продаде заложената вещ,

след като изтече редът на всички други кредитори, които са вписали преди

негопристъпванекъмизпълнение.(Вижифигура3).

Page 44: Особен залог

44

Фигура 3

Легитимация на кредитора за разпореждане

Ограничения във времето в полза на различни категории кредитори

54

Фигура 2

Легитимация на кредитора за разпореждане

Ограничения във времето в полза на различни категории кредитори

две седмици шест месеца

/в полза на кредиторите по чл. 15 303/

/в полза на кредиторите ВПИСАЛИ междувременно пристъпване към

изпълнение/

Вписване на

пристъпване

към

изпълнениеНачало на

продажбата

Край на

продажбата

Page 45: Особен залог

45

Нормата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 303 няма отношение към реда на залозите,

който се определя от реда на тяхното вписване, както и на останалите

обезпечения, защото кредиторът, който извършва продажбата, няма право

да получи цената от купувача.

Продажбата се извършва само срещу заплащане на пълния размер на

цената-чл.37,ал.2303.Купувачътнепридобивасобствеността,докатоне

заплати цялата цена. Изключена е възможността за продажба на кредит,

с оглед да се избегне възможността за заместването на един неизправен

длъжник - залогодателя, с друг - купувача.Товаправило гарантиракакто

заложния кредитор, така и останалите кредитори и залогодателя.

Акосепродадечуждавещ,прилагасеправилотоначл.428ГПКсъотв.

на372ототм.ГПК,коетоуреждавинтереснаоборотаоригинеренспособ

запридобиваненазаложенотоимущество.Купувачътнавещтаставанеин

собственик, независимо от това, дали вещта е принадлежала на длъжника, а

предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена; а

ако тя е била изплатена, има право да иска от заложния кредитор това, което

е получилпоразпределението.Акокредиторътезнаел,чевещтаечужда

и сам е придобил вещта, действителният собственик може да иска самата

вещ.Въввсичкислучаинанедобросъвестност/дориданеезнаелемогъл

да узнае за чуждите права/ реализиралият обезпечението кредитор ще

обезщети действителния собственик и за вредите от продажбата на вещта

му.

Ценатанапродаденотоимуществосеполучаванеотзаложниякредитор,

а от депозитар.

2. Правомощия на депозитаря

Депозитарят се включва в отношенията по продажбата като

независимо лице. Той не извършва продажбата, а осигурява

възможността да бъде извършено разпределение и да се защитят

правата на всички, включително на хирографарните кредитори.

Депозитарят се посочва от заложния кредитор. Отношенията между

заложния кредитор и депозитаря се уреждат поначало на основата на

договор за поръчка.

Законът предвижда депозитарят да отговаря на известни

изисквания, установени с оглед да се гарантира неговата компетентност

Page 46: Особен залог

46

и безпристрастност:

Депозитаряттрябвадаесчетоводител.Неенеобходимообачетойдае

вещо лице към съд или арбитраж или дипломиран експерт-счетоводител.

Депозитарнеможедабъделице,закоетоеналицеконфликтнаинтереси:

длъжникът, залогодателят, техен кредитор или управителят на заложеното

предприятие, както и съпруг или роднина на някое от посочените лица по

права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен,

или по сватовство - до трета степен - чл. 38 303. Изброяването на лицата

по чл. 38 303 е изчерпателно. Няма конфликт на интересите на депозитаря

и заложния кредитор, напротив спестяването на разходи по продажбата

налага възлагането на тази функция на лице, което вече работи при

кредитора и води счетоводството му. За да се гарантират срещу евентуални

съмнения за злоупотреби4, в практиката обаче широко се наложи наемане

налицеadhocприсъответнопристъпванекъмизпълнение,коетосъответно

води до изплащането на хонорар на този външен за предприятието

счетоводител.Товаикономическинеоправданоувеличаваненаразноските

по осребряването не е в интерес нито на длъжника, нито на кредиторите

му, тъй като намалява възможността за пълно погасяване на обезпечения

дълг.

Основното задължение на депозитаря е да предаде цената на

продаденото заложено имущество на кредиторите. Това задължение

включва в съдържанието си следните действия:

За получаване на сумите, получени от изпълнение върху заложеното

имущество, депозитарят открива на свое име сметка в банка - чл. 39, ал. 5

303.Депозитарятедлъжендасъхранявавсичкиполученисумипосметка

вбанка.Ценатаможедасеплащавброй,новтозислучайдепозитаряте

длъжен да удостовери получаването на парите и да внесе получените суми

пооткритатасметкасъщияден-чл.39,ал.6303.

Депозитарят е длъжен даизготви списъкна лицата, легитимирани да

участват в разпределението - чл. 39, ал. 1 303. Списъкът се съставя въз

основа на данните от регистъра, в който е вписан залогът, като включва

само обезпечените кредитори, които имат вписани в регистъра права върху

заложенотоимущество.Тесаприсъединенипоправокредитори-чл.40,ал.

1 303. Обезпечените кредитори се подреждат от депозитаря в съответствие

с поредността на техните права. Списъкът не включва хирографарните

4 Известни са предприети редица разследвания на депозитари за осъществени от тях действия по извънсъдебно реализиране на заложни права на кредитори по ЗОЗ, които показаха че функциите на тази фигура са останали неразбрани.

Page 47: Особен залог

47

кредитори и купувачите по чл. 482 ГПК (съотв. на чл. 372 от отм. ГПК),

защото за тях не се съдържат данни в регистъра. Те нямат право да

участват в това частно производство, но могат да реализират правата си

по реда на съдебното принудително изпълнение, като наложат запор върху

постъпилата, съответно върху останалата след разпределението сума - чл.

40, ал. 2 303.

Списъкът се съобщава от депозитаря на залогодателя, длъжника и

включенитевсписъкалица-чл.39,ал.2303.Целтанасъобщениетоеда

се информират лицата, които имат интерес да знаят как ще се разпределят

сумите,постъпилиотпродажбатаназаложенотоимущество.Тезилицаимат

право да дадат становище по списъка в двуседмичен срок от съобщаването му.

Представянето на становище има за цел да помогне на депозитаря да отстрани

сам евентуални грешки. С изтичането на срока не се преклудира правото да

севъзразисрещуразпределението.Доколкотодепозитарятсъобразявасамо

данните в регистъра, в който е извършено първичното вписване на залога

и съответното пристъпване към изпълнение, становището на кредиторите

също може да се мотивира само с доводи, извлечени от тези вписвания. В

подобно становище например може да се възразява, че е пристъпено към

изпълнение на едно заложено имущество, а е включено лице, чиито права

сарегистриранизадругоимущество.Тазихипотезаенапълновъзможна,

тъй като партидата на залогодателя се води на персонален принцип и по нея

могат да се регистрират редица обезпечения с различни предмети, които не

се конкурират помежду си. Могат да се правят и възраженията за поредност,

съответнодасеобосноваватизключениятаотпринципа „първиповреме,

първи по право”.

След като прецени постъпилите становища, депозитарят изготвя

окончателен списък и го съобщава на обезпечените кредитори в

двуседмичен срок от преустановяване на приемането на становища - чл. 39,

ал. 4 303. Съобщаването има само информативно значение. Изготвянето на

окончателния списък се извършва успоредно и независимо от продажбата

на заложеното имущество. Окончателният списък не може да се атакува

пред съда, тъй като е възможно да не постъпят суми от продажби.

Депозитарятедлъжендадаваинформацияназалогодателя,длъжника

и легитимираните кредитори, за да могат те да защитят правата си - чл. 39,

ал. 8 303.

След продажбата на заложеното имущество и ако окончателният

списъкеизготвен,депозитарятудовлетворявакредиторите.Тойизвършва

Page 48: Особен залог

48

разпределение на получените от него суми, когато събраните суми не

са достатъчни за удовлетворяване на всички заложни кредитори - чл.

39, ал. 7 303. Възможно е извършване на частично разпределение на

всякакво постъпление, без да се изчаква продаването на цялото заложено

имущество.

3. Разпределение на сумите

Възможно е при приключване на продажбата събраната сума да не е

достатъчназаудовлетворяваненавсичкизаложникредитори.Депозитарят

следва да разпредели постъпленията, като съставя сметка за разпределението

по окончателния списък на кредиторите.

Разпределението се съобщава на залогодателя, длъжника, заложния

кредитор и всички присъединени кредитори, с регистрирани права - чл. 41,

ал. 1 ЗОЗ . Освен данни за правоимащите и поредността на удовлетворяването

им, депозитарят вече сочи и размера на обезпечените вземания, които ще

бъдат удовлетворени с проданта, като съответно изчислява и тези, които са

биливписаникатонеопределени,ноопределяеми(напр.лихвите).

Кредиторитемогатдаобжалватразпределениетопредрайонниясъдпо

местожителството или седалището на залогодателя в седемдневен срок от

съобщаванетому-чл.41,ал.2303.Районниятсъдсепроизнасяпожалбите

в открито заседание. Не е установена процедурата, но би следвало съдът

при насрочването да изпрати преписи от жалбата на страните, които са

били уведомени за разпределението и ще бъдат обвързани с него. Не се

налага участието на самия депозитар. В аналогични производства съдия-

изпълнителят дава писмени обяснения, но не е страна в производство

по обжалване на актовете му, синдикът не участва при разглеждане на

възражение по сметката за разпределение, но участва при оспорване на

списъци на приети вземания. Липсата на задължение за уведомяване на

депозитаря доведе до практически проблеми по фактически изпълнение

нанавлязловсиларазпределение.Тъйкатодепозитарятнеебилуведомен

нито от съда, нито от страните за обжалването, той е превел постъпилите по

продажбата суми след изтичането на срока за обжалване. В случая е възможно

това поведение да доведе до увреждане на участниците в разпределението,

като отговорността следва да се носи от заложния кредитор, предприел

изпълнението и назначил депозитаря. Ето защо следва да се приеме, че

уведомяването на депозитаря за предприето обжалване тежи върху този

кредитор.

Page 49: Особен залог

49

Не би трябвало съдът, сезиран с жалба, да може и служебно да извършва

корекциявсметката/катовнесъстоятелносттапочл.729ТЗ/.Желателно

е всички жалби да се разгледат едновременно. Предмет на спора е

съществуването на привилегията, нейният ред, размерът на сумата, която се

полагаприудовлетворяваненакредиторите.Диспозитивътприуважаване

на жалба би следвало да гласи “Изменя разпределението, както следва ……”,

неоснователната жалба следва да се оставя без уважение.

Решението на съда подлежи на обжалване по реда на обжалване на

определенията. Обжалването е уредено по начин, аналогичен на този

на обжалването на разпределението в изпълнителния процес. Законът

въвежда засилен контрол при обжалване на разпределението заради

правата,коитотозасяга.Решениетонаокръжниясъдеокончателноипреди

изменениетонаГПКнеподлежешенакасационнообжалване.Наосн.чл.

274ал.3т.2отГПКбимоглодасеприеме,чепостановенитепридействие

нановияГПКактовенавъззивнатаинстанциябихамоглидасеобжалват

с касационна жалба, като даващи разрешение по същество на въпроса за

привилегиите на кредиторите, участващи в разпределението. Дали това

разрешение ще се възприеме от практиката е още неясно, тъй като другото

аналогично производство по обжалване на разпределенията в общото

изпълнителнопроизводство (чл.463отГПК)изричноеуреденосамокато

двуинстанционно.

Остава сериозен проблема за допуснати от депозитаря грешки при

формиране на списъка, изразяващи се в пропускане на кредитор, който е

вписалправатаси.Товалиценямадабъдеинформиранозапредприетите

действия от депозитаря, няма да може да упражни правото си да възрази,

нито да участва в разпределението, нито да го атакува в съда. Правата на

това лице да се удовлетворява от заложеното имущество ще бъдат погасени

при извършване на продажбата от кредитора. Защита на интереса му

следва да се уреди на плоскостта на отговорността за вреди, причинени от

кредитора, тъй като депозитаря действа за него. Сигурността на оборота

изключва засягането на правата на купувача на заложеното имущество

(чл.37ал.4ЗОЗизричнопрепращакъм чл.482отГПКзастабилитетана

продажбата, която намира приложение по аргумент на по-силно основание:

щом продажбата не може да се атакува от действителния собственик, то не

можеиотлицеспо-ограничениправа,какъвтоетитуляраназаложноправо).

Товаразрешениесрещакритикасредправоприлагащитеюристи,основана

наобщияпринцип„залогаследвавещта”ивъзприеманетонанарушенията

Page 50: Особен залог

50

по процедурата(действията на депозитаря) като нарушения на закона,

които опорочават самата прехвърлителна сделка. Проблематиката тепърва

следва да намери разрешение, особено чрез използване на нововъведените

механизми за уеднаквяване на юриспруденцията в касационното обжалване

поГПК.

Депозитарят предава на кредиторите сумите по влязлото в сила

разпределение.

Остатъкът от набраната сума се предава на залогодателя, ако в седмичен

срок от съобщението той представи декларация, че няма задължения

към държавата - чл. 41, ал. 4 303. Правилото на чл. 41, ал. 4 30З замества

присъединяването на държавата по право. Нейните права са охранени

предварително,ощепривписванетонасамиязалог.(Наличнитезадължения

се вписваха с по-преден ред преди 2006г/чл. 182, ал. 1 от ДПК/ или се

погасяватпредивписването(чл.264отДОПК),авслучайчесавъзникнали

по –късно могат да бъдат обезпечени като се осуети извънсъдебното

изпълнение(чл. 32 ал.5 ЗОЗ). Ако декларацияне бъде направена, както и

ако върху остатъка от набраната сума е наложен запор, същата се превежда

по сметката на съдия-изпълнител по местожителството или седалището

на залогодателя - чл. 41, ал. 5 303. В тези случаи съдия-изпълнителят

разпределя сумата между необезпечените кредитори на залогодателя, ако

такиваимапозаведениизпълнителнидела.Акодържаватаекредитор,тя

също участва в разпределението.

В случай че до предаване на сумите на заложните кредитори бъде

наложен запор върху постъпилата сума, извършва се ново разпределение,

като висящото производство по жалба срещу предходното разпределение се

прекратява-чл.41,ал.6303.Правилотоначл.41,ал.6303сеотклонява

от реда на чл. 456 от ГПК, съотв. на чл. 350, ал. 1 от отм. ГПК, тъй като

производството е частно.

4. Продажба на заложеното имущество от частен съдебен изпълнител

1. Хипотези на възлагане

В чл.18, ал.4 и чл.19, ал.2 от ЗЧСИ е въведено право на пристъпилия

към изпълнение кредитор по особения залог да възложи на частен съдебен

Page 51: Особен залог

51

изпълнител да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ. Възлагането

представлява договорно овластяване по мандатно правоотношение.

Пристъпилият към изпълнение кредитор има право на избор при

възлагането между две алтернативи – да овласти частен съдебен изпълнител

дапродавапоГПКилипореданаЗОЗ.Посочванетонаредазапродажба

по ГПК обаче не следва да се тълкува като основание за действия по

принудително изпълнение. Изборът на правилата по ГПК представлява

само конкретизиране на мандата до процедурния ред, по който ще бъде

извършена продажбата – този на продажба на движими вещи в магазин

или този на публична продан, без да се налага при възлагането тези

процедури подробно да се цитират. Съответно изборът на извършване на

продажба по ЗОЗ, който не предвижда специална процедура, предоставя

на съдебния изпълнител свободата да организира и осъществи продажбата

по своя преценка. Няма пречка при този избор възлагащият изпълнението

кредитор да посочи конкретен ред за извършване на продажбата, доколкото

заложената вещ е именно в негова разпоредителна власт.

И в двете хипотези на избор не се извършва принудително изпълнение, не

възниква процесуално правоотношение между взискател, длъжник и съдебен

изпълнител, а действията се развиват аналогично на извънсъдебното

изпълнение, осъществявано от самия заложен кредитор. За разлика от

обичайния случай на принудително изпълнение, при осъществяване на

продажба, възложена от кредитор по ЗОЗ териториалната компетентност на

частния съдебен изпълнител не е ограничена до района му на действие. При

такова възлагане частният съдебен изпълнител е договорен представител

на кредитора и ще има онези правомощията на разпореждане, които са

преминалиукредитораприпристъпванетокъмизпълнение(всичкинегови

правомощия,носъщитетезиправомощияинищоразличноилиповече).Ето

защо, ако заложеното имущество не се намира във владение на кредитора,

овластяването за продажбата не е достатъчно основание за прилагане на

принудителни мерки по отношение на длъжника. При необходимост от

упражняване на принуда, кредиторът следва да се снабди с изпълнително

основание за предаване на заложено имущество, въз основа на което

да се образува и отделно самостоятелно принудително изпълнително

производство. Това производство обаче ще се развие по общия ред за

принудително изпълнение и вещта следва да се намира на територията на

района на действие на ЧСИ. След изземването на вещта отново ще се открие

възможността за продължаване на действията по продажба, за които

Page 52: Особен залог

52

първоначално частния изпълнител е бил овластен.

Допълнително закона придава на овластения съдебен изпълнител,

когато извършва продажбата по реда на ЗОЗ, само правата и задълженията

надепозитар.Товасливаненафункциитедоведедопрактическипроблеми

по регистрацията на данните за депозитар в случаите на възложено

изпълнение. От една страна, за да може валидно да възлага своята

легитимация, кредиторът следва да впише пристъпване към изпълнение.

От друга страна за да регистрира надлежно пристъпването, е наложително

кредиторът да посочи своя депозитар и сметката му. Възприе се практиката

на възлагане на изпълнението под отлагателно условие, т.е. овластяването

на частния съдебен изпълнител поражда действие след вписването на

пристъпване на изпълнение в регистъра от кредитора, който му възлага

продажбата. Липсата на квалификация като счетоводител не може да се

възприема като пречка за вписване на частния съдебен изпълнител като

депозитар, тъй като чл. 18 ал.4 от ЗЧСИ следва да се тълкува като специална

по отношение на общия ред на ЗОЗ.

2. Отговорност на частния съдебен изпълнител

Поставя се въпросът след като в крайна сметка изпълнява кредитора

по особения залог, който само е „възложил” извършванетона определени

действия (продажбата на заложеното имущество по реда на ЗОЗ), кой

ще носи отговорността за несъобразяване с императивни норми на ЗОЗ

(полаганетонадължиматагрижа,поредностприизпълнениевърхуактивите

назаложенотопредприятие).

В хипотезата на възлагане частният съдебен изпълнител осъществява

функции, различни от действията по изпълнение като процесуални

и фактически действия, осъществяващи съдържание на съответен

изпълнителенспособнапринудителноизпълнение(т.е.товакоетовърши

и държавния съдебен изпълнител в производство по принудително

изпълнение). Съдебният изпълнител в този случай не осъществява

публичната си функция (когато е 3-то лице по отношение на страните

и е независим от тях), а функция на ДОГОВОРЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на

взискателя. В този смисъл осъществявайки продажба по ЗОЗ, частният

съдебен изпълнител представлява кредитора и действа за негова сметка,

съответнонанеговаотговорност.Ето защоприлипсанаизриченмандат

Page 53: Особен залог

53

за начин на осъществяване на продажбата, отчитащ императивните

норми, именно възложилият изпълнението кредитор следва да понесе

отговорността си за зле направен избор и небрежно овластяване.

Препоръчително е овластяването да се извърши подробно, като съдебният

изпълнител получи точни указания за това как да извърши продажбата,

като се уговорят и начините на процедиране при евентуални усложнения –

например ненамиране на заложеното имущество у длъжника или изоставяне

на изпълнението от кредитора. Само заложният кредитор отговаря за

нарушения на изискванията на материалния закон и само той е надлежно

легитимиран ответник по искове на длъжника и третите лица по чл. 37,ал.3

отЗОЗ. Авечевъввътрешнитемандатниотношениямеждукредитораи

овластения му представител, може да се търси договорна отговорност от

частен съдебен изпълнител.

При възлагане на продажба на заложено имущество правното положение

на съдебния изпълнител е различно от това, което той има в хипотеза на

чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В тази хипотеза той не може да избира имуществото

към което да насочи изпълнението, а разполага само с легитимацията

на кредитора по отношение на точно установеното заложено имущество.

Неговаталичнаотговорност (комбинирана приусловиятананесъщинска

солидарностпо чл. 49ЗЗД с тазина кредитора- възложител) бимогла да

се породи само ако предприеме действия в отклонение от легитимацията,

установена от вписаните обстоятелства: ако продаде различна вещ от тази,

описанавизвлечениетоотЦРОЗ5.

По аналогични аргументи, извлечени от договорното овластяване и

липса на процесуално правоотношение, действията на частния съдебен

изпълнител по осъществяване на продажба по ЗОЗ по възлагане не могат да

сеатакуватсжалбипоГПКкатодействияпопринудителноизпълнение,за

разлика от действията по принудително отнемане на заложеното имущество

и предаването му на заложния кредитор.

5 В литературата се застъпва и друго становище, според което частният съдебен изпълнител при възложена от кредитора продажба по чл. 18 ал.4 ЗЧСИ не упражнява чуждо субективно право, а свое правомощие по специален извънсъдебен ред. От тук се извежда и довод за липса на договорно правоотношение, както с длъжника, така и с кредитора. Виж М. Бъзински и Ал. Тонев в „Правомощия на частния съдебен изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ” (сп. „Търговско и конкурентно право”)

Page 54: Особен залог

54

5. Концепция за «дължимата грижа»

1. Действия на кредитора насочени към ефективна

продажба

Грижатанадобриятърговецестандартътзаповедение,койтозаложният

кредитор е длъжен да спазва когато преценява какви действия да извърши

и какви разходи да направи при организирането и провеждането на

продажбата. Законодателят оставя на неговата преценка и професионален

опит да организира продажбата по начин, който да обезпечи постигането на

максималната възможна цена при разходването на минимум средства.

Съпоставката на предварителната оценка на разходите по съхраняването

на вещта и провеждането на продажбата с очаквания минимален приход от

продажбатанавещта(катовторичнисуровини)еосноватазаизвършване

на преценката за целесъобразността на организационните и други разходи,

свързани с продажбата.

В цивилистичната доктрината подборно е коментиран института на

договорната отговорност за неположена дължима грижа. Арбитражната

практика обаче е отграничила съдържанието на дължимата грижа до

обичайното професионално знание на търговеца, като е отчела например,

че от застраховател, макар и извършващ морско застраховане, не може да се

очаква специално знание, присъщо на професията на превозвача по море.

Грижатанадобриятърговецеабстрактенкритерий,койтосеосновава

на онези отношения, които са нормални и житейски разумни в оборота.

Меродавна следва да е грижата на средния човек, който извършва търговски

сделки по занятие, но е непрофесионалист в областта на продажбата на вещи

завтораупотреба.Търговецът-заложенкредитор,епрофесионалиствсвоята

дейност, но не и в областта на продажбата на вещи за втора употреба.

Казуистично представяне на практическите проблеми по приложение

на концепцията за „дължимата грижа” е приложено в материалите за

упражнения.

2. Подготовка на проданта

Аконепознавапазаранасъответнатавещ,добрияттърговецзапочвас

неговото проучване и според резултата ще вземе решение:

Page 55: Особен залог

55

o Какдаразгласипроданта–общоилинасоченокъмопределенкръг

купувачи, съответно каква информация да предостави

o Колковремеикакдасъхранявавещта,согледнатовакаквиразходи

по продажбата може да авансира

3. Търсене на отговорност от заложния кредитор

Полагането на грижата на добрия търговец при извършването на

продажбата от заложния кредитор се предполага (чл. 154 ГПК, съотв. на

чл.127, ал. 1 от отм.ГПК). Тежестта на доказване по иска за обезщетение

на вредите от небрежно извършена продажба е на заложния длъжник.

Претендиращият обезщетение за вреди следва да докаже поведение, което

е несъвместимо с модела на дължимата грижа и настъпването на вредата.

Релевантнаепазарнатаценанаблизкадопродаденатавещвтораупотреба

към момента, ограничен в периода на легитимацията на заложния кредитор,

а така също и възможността му за авансиране на разходите по съхранение

на вещта.

Page 56: Особен залог

56

VII. МЕРКИ ЗА ПРИНУДА

1. Предварителна изискуемост по чл. 71 ЗЗД и Чл. 11 ЗОЗ

1.1. Необходимост от защита на кредитора преди

настъпване на изискуемостта

Отношенията между страните по договора за залог се развиват между

равнопоставени субекти, което налага при липса на добросъвестност в

отношенията, обезпеченият кредитор да се ползва от предвидени гаранции

за реализиране на правата му и чрез принуда. Предназначението им е

да се обезпечи главната възможност на кредитора - да се удовлетвори

по предпочитание от цената на заложената вещ чрез извънсъдебната

продажба.

Първото от правомощията на кредитора може да бъде изведено чрез

тълкуване на чл. 9, ал. 1 ЗОЗ. То е обратната страна на задължението

на залогодателя да се грижи за заложеното имущество - чл. 9, ал. 1 303.

Възникването му се предпоставя от обстоятелството, че заложният кредитор

не упражнява фактическа власт върху заложената вещ. Правото има вещен

характер, тъй като то може да се противопостави на всички трети лица,

на които залогът е противопоставим. По силата на това право забранено

е както на залогодателя, така и на всяко друго лице да извършва спрямо

заложената вещ каквито и да е въздействия, които влошават нейното

състояние, т. е. я обезценяват. Правото е защитено с един квазинегаторен

иск, наречен „девастационен иск”. Ищец по него е заложният кредитор.

Ответник е всеки, който предприема действия, които водят до обезценяване

на заложеното имущество. За да се уважи искът, действието трябва да не е

завършено. Oтветникът трябва да бъде осъден да преустанови нарушението

и да не извършва в бъдеще нови нарушения. Заложният кредитор може да

иска и възстановяване на предишното състояние за сметка на нарушителя,

акотоваевъзможно.Решениетосеизпълнявапореданачл.527ГПК,съотв.

начл.422ототм.ГПК.Искътможедабъдесъединенсискзаобезщетение

за вреди. Заложният кредитор не може, освен при противна уговорка, да

иска допълване на залога с ново имущество. Практическото значение на

това право е малко, но най-адекватно ще защити интереса на кредитора в

Page 57: Особен залог

57

случаите, когато моментните условия на специализирания пазар на вещи от

типа на заложеното имущество са неблагоприятни за бърза продажба, докато

показателите на развитието на същия пазар в бъдеще сочат значително по-

изгодни възможности за осребряване на залога.

1.2. Предварителната изискуемост на обезпечено с

особен залог вземане

Кредиторът има други възможности, които са по-благоприятни за

него - например възможността да се удовлетвори предсрочно в случай на

обезценяване на залога, тъй като основното му право изисква главното

му вземане да бъде изискуемо.

В отношенията между страните намират приложение и общите норми на

ЗЗД.Чл.71ЗЗДсвързванастъпванетонаопределенифактисизгубването

на преимуществото на срока, уговорен в полза на длъжника: изпадането му

внеплатежоспособност/притованевтесниясмисълнаТЗ/,намаляване

нададенотообезпечениесдействие/унищожава,повреждаинестопанисва

грижливозаложенотоимущество/илибездействие/изоставяуправлението

напредприятието/,недаваненаобещанообезпечение.Последнатахипотеза

няма особена приложение в отношенията на страните по залога, освен

ако се тълкува като неоказване на съдействие, необходимо за вписване на

обезпечението, с оглед противопоставянето му на трети лица.

Предсрочнаизискуемостнастъпванесамовслучаитепочл.71ЗЗД,но

и в една специалнахипотеза, уреденавчл. 11303.Тя енеизпълнениена

задължениятаназалогодателяподоговоразазалог.Тезизадължениямогат

да произтичат както от чл. 9 303, така и от уговорени в договора задължения

извън чл. 9 303. Приложното поле на чл.11 ЗОЗ е значително по-широко,

като санкционира на практика всяко недобросъвестно поведение на

залогодателя.

Диспозитивнатауредбапозволявауговарянеотстранитеизричноина

допълнителни условия за настъпване на предсрочна изискуемост извън

посочените в закона случаи, както по обезпечената сделка, така и по договора

за залог, като те могат и изобщо да не бъдат свързани с неизпълнение на

задължения и да са свързани с факти, които стоят извън волята и поведението

на залогодателя или длъжника.6

6 Такива са често клаузите свързани с предявяване на претенции от други лица по отношение на имуществото на длъжника или хипотезите на административни мерки по регулиране на определени пазари, въвеждане на ограничения за търговията и др.

Page 58: Особен залог

58

1. 3. Правомощия на заложния кредитор при

изискуемост на дълга

Целта на обезпечението е заложният кредитор да се удовлетвори от

реализацията на заложеното имущество. За да бъде ефективно реализирано

това право, му е предоставена възможност да вземе мерки за запазване на

заложеното имущество и подготвянето му за продажба.

Правомощията си заложният кредитор може да упражни при настъпване

на изискуемостта, след вписване на пристъпването към изпълнение и

съобщаването му на залогодателя.

Правомощията са насочени към запазване на заложеното имущество и

подготвянето му за продажба, поддържане и застраховане на заложеното

имущество; получаване на доходи от заложеното имущество; увеличаване

на продажната цена; намаляване на разходите за продажбата. Особено

съществено е правомощието да се легитимира пред държавни органи,

контролиращирегистрационнирежими,напримерКАТзаМПСиОбщините

за земеделската техника - чл. 34, т. 3 от ЗОЗ. Изброяването на мерките е

примерно, а не изчерпателно. Заложният кредитор може да вземе и всякакви

други подходящи мерки.

При съдействие от страна на залогодателя заложният кредитор може

да се съгласи фактическата власт върху заложеното имущество да се

упражнява от залогодателя, което ще му спести разходите по съхраняване

на заложеното имущество, като вземе мерки по чл. 34, т. 4 от ЗОЗ.

Друго правомощие на заложния кредитор е да получи държането на

заложените вещи - чл. 34, т. 1 от ЗОЗ. Заложният кредитор може да упражни

това свое правомощие, ако залогодателят не е съгласен с предвидените от

заложния кредитор мерки за запазване на заложените вещи, както и когато

залогодателят се разпорежда с тях след пристъпването към изпълнение или

ги обезценява.

В случай че залогодателят откаже да предаде вещите на заложния

кредитор, последният може да поиска съдействие от съдия-изпълнителя за

предаваненадвижимивещипореданачл.521ГПК,съотв.начл.414от

отм.ГПК.

2. Конкуренция с принудително изпълнение по ДОПК

Широката правна възможност на заложния кредитор да продаде

заложеното имущество без съдебна намеса, представляваща отличителната

Page 59: Особен залог

59

специфика на това обезпечение, беше ограничена с въвеждането на

допълнително изискване към пристъпването към изпълнение в ал.5 на чл.

32ЗОЗ(нова редакация, в сила от 19.12.2007приетаприизменениетона

ЗДДС).

Ограничава се възможността да се пристъпва към изпълнение по ЗОЗ,

ако има вписани в регистъра запори, възбрани и съобщения за доброволно

изпълнениепоДОПК. Товаограничениекореспондиранапредоставената

изрично възможност да се заявяват за вписване тези обстоятелства.

Доколкотовчл.12ал.2ЗОЗсауреденихипотезитенапротивопоставимост,

това ограничение следва да се тълкува само във връзка с възможността

за изпълнение на заложното право и засилената защита на публичния

интерес.

Преди въвеждането на това ограничение, държавата беше гарантирана

сразпоредбатаначл.182ДОПК,катоправатайбяхазащитеникъммомента

на вписване на залога и пораждането на противопоставимостта му. Този

механизъм обаче се оказва не достатъчно ефективен, тъй като запазва

възможността за удовлетворение само на онези вземания, чийто размер

бешеотразенвудостоверението(издаванодо2006гпочл.182,ал.1отДПК),

респективно които са налични и могат да бъдат изпълнени преди вписването

ощепривписванетонасамиязалог(задасесъставидекларацияпочл.264от

ДОПК).По-късноустановенизадължениянеможехадасепротивопоставят

на кредитора по залога, провеждащ извънсъдебната продан, и не се

удовлетворяха при изпълнение на разпределението на депозитаря. Така

Държаватанеможешедапредотвратинарушаваненапривилегиятасидори

завземане,закоетовчл.136ал.1т.2отЗЗДепредвиденпо-преденредза

удовлетворение.

СвъведенотоновоограничениеДържаватаможедаосуетивъзможността

кредиторът да провежда проданта извънсъдебно и по свое усмотрение, като

впише наложени обезпечителни мерки или пристъпване към изпълнение по

реданаДОПК.Вслучаяебеззначениедалитезиобстоятелствасавписани

след вписването на залога, тъй като не засягат привилегията на заложния

кредитор, а само една от формите на реализацията на обезпечението.

За това ограничение следва да следи длъжностното лице по

регистрацията при вписване на изявлението за пристъпване към

изпълнение в Търговския регистър. Доколкотопоставянетонаначалото

на регистърното производство с входиране на заявлението за регистрация

епубличноизаразглежданетомуенеобходимтехнологиченсрок(койтона

Page 60: Особен залог

60

практика значително надвишава инструктивния еднодневен срок по чл. 19

ал.2ЗТР)държаватабимогладазащитиинтересаси,катопостигнеспиране

нарегистърнотопроизводствосактнасъда.Тазивъзможностбевъведенас

допълванетоначл.19сноватаал.5сЗИДнаЗТР(ДВбр.50/2008г.)

В случаите на вече извършено вписване на пристъпване на изпълнение

след вписвания по чл. 26 ал.3 т. 11 и 12 ЗОЗ, вписването може да

бъде атакувано с иск за заличаване на вписаното обстоятелство като

несъществуващо, основан на твърдения за упражняване от кредитора на

право да пристъпи към изпълнение в нарушение на закона.

Няма пречка заложния кредитор да предприеме изпълнение по

общияред по ГПКна обезпеченото си главно вземанеи да посочи способ

за удовлетворяване от заложеното имущество. В тази хипотеза обаче ще

намерят приложение правилата за присъединяване на държавата като

взискател по право за всичките и вземания, съществуващи към момента на

изготвяне на разпределението от съдебен изпълнител.

Дори и да не желае да започне сам принудителното изпълнение, а

възможността за извънсъдебна реализация да е осуетена по чл. 32 ал.5

ЗОЗ, правата на заложния кредитор се зачитат в публичното изпълнение

поДОПК,бездаенеобходимоизявлениетозатова.Посилатаначл.194от

ДОПКзаложниякредитореприсъединенвпроизводствотопредпубличния

изпълнител, за обезпеченото вземане се заделят суми според привилегията

му, които се предават на кредитора при представяне на изпълнителен лист.

3. Оспорване на легитимицаията на кредитора

3.1. Принудителни мерки за получаване на държането на

заложеното имущество

Когато са изчерпани законоустановените и договорно предвидените

възможности за доброволно предаване на заложеното имущество от страна на

залогодателя, кредиторът може да инициира прилагането на предвидените

в ЗОЗ мерки на принуда, като сезира съдебния изпълнител за предаване на

движимивещипореданачл.521отГПКсъотв.начл.414ототм.ГПК.

За да образува производство по принудително изпълнение залогодателят

следва да се снабди с извлечение от Централния регистър на особените

залози за вписани залог и пристъпване към изпълнение.

Според редакцията на чл. 35 ал.1 ЗОЗ при действието на отм.

Page 61: Особен залог

61

ГПК(1952г) извлечението беше пряко несъдебно изпълнително

основание и обвързваше съдебния изпълнител в субективните и

обективните си предели.

С приемането на новия ГПК тази разпоредба се измени, като на

извлечението се придаде характер на непряко основание, въз основа на

което се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК.7

Тази съдебна процедура ще осуети възможностите за недобросъвестно

упражняване на принудата от страна на заложния кредитор, тъй като съдът

следва да направи проверка за наличието на предпоставките за упражняване

на заложното право (изискуемостта на главния дълг, съществуването на

акцесорнотовземане,липсатанаограничениятавлегитимацията).

При уважаване на молбата се издава изпълнителен лист за предаване

на заложеното имущество (а не за заплащане на обезпечения дълг).

Съществено е да се отчита, че тази принудителна мярка е възможна

само в случаите, когато заложеното имущество не е от видовете, за които

са предвидени специални способи за изпълнение, респективно други

възможности за принуда, съответни на спецификата на заложените права.

Изключително остро в практиката бе поставен въпроса за използване на

принудителното изпълнение в хипотезите на заложено предприятие, като в

редицаслучаи(някоиоткоитопридобихапечалнаобщественаизвестност),

извлечението от търговския регистър за вписан залог и пристъпване

към изпълнение бяха изтълкувани като пряко изпълнително основание

и послужиха за осъществяване на въвод в недвижими имоти. Подобно

изпълнение обаче е изключено както при действието на старата, така и

на новата уредба на изпълнителното основание. ЗОЗ изрично сочи като

принудителен способ изземване на движими вещи, тъй като по определение

недвижимитеимотисаизключеникатозаложеноимущество(вижичастII

т.2.1).Заслучаитекогатонедвижимитеимотисачастотпредприятиеобаче,

приложениеще намерят специалните правила на глава IХ от ЗОЗ, които

изключватобщитепоглаваVII.Дорикредиторътдаизбереудовлетворениеот

отделен актив, който е недвижим имот, отново няма място за принудителен

въвод, тъй като законът му дава много по- широка извънсъдебна възможност

да осигури и подготви продажбата чрез назначаване на управител на самото

предприятие. Свободата да променя избраните способи(виж част Х т.1.2)

7 С допускането на компетентност на районните съдилища да разглеждат и търговски спорове под 25 000лв с ЗИД на ГПК (ДВ бр.50/2008г.) се открива възможност за издаване и на заповед за изпълнение п очл. 410 ал.1 т. 2 ГПК за предаване на движима вещ под тази стойност и в случаите, когато консенсуалният залог не е бил вписан.

Page 62: Особен залог

62

позволява на кредитора да осуети неблагоприятното за него поведение на

длъжника, като му наложи свой управител, който да осигури владението

на недвижимия имот, а едва след това да промени способа и да получи

легитимация за продажба на конкретен актив, без да е необходимо да ползва

държавната принуда.

Съдебният изпълнител е ограничен от субективните предели на

изпълнителния лист. Съдебният изпълнител изземва и предава само

заложената вещ и то във вида, в който е намерена у длъжника. Той

може да изземва само вещи, които се държат от залогодателя.

За разлика от възлагането на продажбата, при предприето от кредитора

искане за предаване на заложеното имущество се развива класически

процеспопринудителноизпълнениенанепаричновземанепогл.47отГПК(

съотв.нагл.42ототм.ГПК).Кактодържавните,такаичастнитесъдебни

изпълнители осъществяват функции, съответни на изпълнителен способ

ПРИНУДИТЕЛНООТНЕМАНЕНАДВИЖИМАВЕЩ.Съдебниятизпълнител

втозислучайосъществявапубличнатасифункция (когатое3-толицепо

отношениенастранитеиенезависимоттях),анефункциянаДОГОВОРЕН

ПРЕДСТАВИТЕЛнавзискателя,какъвтоеслучаяначл.18отЗЧСИ.

3.2. Спиране на изпълнението с акт на съда (по чл. 420 ГПК ,

съотв. на чл. 250 и сл. от отм. ГПК)

Залогодателят може да възрази, при вече предприетото принудително

изпълнение, както срещу вземането така и срещу заложното право на

взискателя.

Довъвежданетонарежиманазаповеднотопроизводство,защитатана

залогодателя срещу едностранно предприето изпълнение въз основа на

пряко несъдебно основание се провеждаше по реда на чл. 250 и сл. от отм.

ГПК.

ЗОЗуреждаотклонениеотрежиманаГПК,тъйкатодававъзможност

назалогодателядаоспоринесамовземането,ноизаложнотоправо(чл.36

ЗОЗ).

Възможността за оспорване на залогодателя се предпоставя от намесата

насъдебенизпълнителвизпълнението,тъйкатоисканетопочл.250ГПК

цели спиране на принудителното изпълнение по предаване на заложеното

имущество, основано на заложното право. Това пораждаше известни

колебания в практиката, като залогодателите сезираха съда с възражения

Page 63: Особен залог

63

още преди кредиторът да е упражнил принуда спрямо тях. Защитата на

залогодателя се основаваше на възражения за недължимост на главния

дълг или на несъществуване на акцесорното право на предпочитително

удовлетворяване. Прилагаха се правилата по ГПК - при представяне на

убедителни писмени доказателства за основателността на възражението

или представяне на гаранция, изпълнението по изземването на вещта се

спира и на кредитора се дава срок за установяване на съответно оспореното

му право. При отхвърляне на молбата за спиране залогодателя разполагаше

с общия ред на искова защита с отрицателен установителен иск.

Сега уредената възможност на защита срещу предприетата принуда

се различава съществено. Отново липсва възможност да се оспорва

изпълнението преди сезиране на съдебния изпълнител, тъй като

производството по издаване на изпълнителния лист в хипотезата на чл.

418 ГПК запази едностранния си характер. С препращането към чл. 439

ГПК обаче законодателят е предвидил единствено оспорване по исков

ред. Липсва изрично посочване на възможността за залогодателя да

ползва възможностите по чл. 420 ГПК, което е оправдано доколкото в

случаясереализиравечедаденообезпечение(апредпоставказадопускане

на спирането е даване на ново парично обезпечение). Обжалването на

разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението, поради

което възраженията относно липсата на изискуемост на главния дълг не

биха осуетили предаването на вещта, ако междувременно не се поиска от

въззивния съд да спре изпълнението до решаването на въпроса по жалбата

(чл.277отГПК).Залогодателятможедапредявивъзражениятаси,черпени

не само от съображения за редовност на изпълнителното основание и

изискуемостта, но и за несъществуването на главния дълг или на заложното

право, по общия ред на искова защита с отрицателен установителен

иск. Тук не намира приложение правилото на чл.439 ал.2 ГПК, тъй като

изпълнителното основание е извънсъдебно и удостовереното в него право

не е било обект на съдебно дирене.

3.3. Спиране на изпълнението с акт на съдебен изпълнител

(по отм. чл. 36, ал. 2 ЗОЗ)

До въвеждането на новия ГПК беше предвидена и особена защита

за трето лице приобретател на заложеното имущество след вписване на

залога. Оспорването на противопоставимостта на правата на заложния

Page 64: Особен залог

64

кредитор се извършваше пред съдебен изпълнител въз основа на писмена

декларация на приобретателя, който твърди, че има противопоставими

права. Хипотезата възниква с оглед правомощието на залогодателя да се

разпорежда със заложеното имущество до пристъпването към изпълнение.

Такъвприобретателсъщоможедаоспориотговорносттаси,катодекларира

писмено пред съдебния изпълнител, че има права върху имуществото,

които изключват правата на заложния кредитор. Съдебният изпълнител

постановява спиране на изпълнението и дава едномесечен срок на заложния

кредитордапредявиискзаустановяваненаправотоси.Акоискътнебъде

предявен, съдебният изпълнител прекратява изпълнението. Възможността

за оспорване на изпълнението е уредена в полза на трето лице, което е

придобило заложеното имущество от залогодателя, без съгласието му за

вписване в регистъра да е със заверка на подписа по чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ.

И преди изричната й отмяна, тази разпоредба не намираше съответно

практическо приложение. Опитите на страни да се позовават бяха свързани

само с хипотези извън приложното поле на тази норма и не водеха до

реалното й приложение.

3.4. Защита срещу незаконосъобразните изпълнителни

действия.

Изпълнението на отнемането на заложеното имущество се осъществява

по правилата на принудителното изпълнение на ГПК. Защитата срещу

материална и процесуална незаконосъобразност на предприетата принуда

се релевира по общия ред, чрез обжалването на действията на съдебния

изпълнител и по исков ред. На общо основание са допустими жалбите

на длъжника само в случаите, когато не е бил уведомен за предприетото

изземване(чл.435ал.2ГПК).Справонажалбанадругооснованиедлъжникът

не разполага. В случаите на насочване на изпълнението срещу вещ, която

не принадлежи на длъжника право да обжалва действията на съдебния

изпълнител ще има само заварения в момента на изземването владелец на

тазидвижимавещ(чл.345ал.4ГПК).Жалбаможедаподаваивзискателя,но

само когато съдебния изпълнител откаже да извърши предаването, както и

вслучаитенаспиратеипрекратяваненапроизводството(чл.435ал.1ГПК).

Другихипотезинаобжалваненадействиятанасъдебнияизпълнителнеса

предвидени. За всички останали случаи на засягане на права на страните в

изпълнението следва да се ползва исков ред за обезщетяване на вреди.

Page 65: Особен залог

65

3. 5. Усложнения в изпълнителното производство

Принудително се изземват само вещи, които се държат от залогодателя.

Възможно е обаче кредиторът да сочи вещ, която не се намира у длъжника.

Правомощията на съдебния изпълнител са ограничени от субективните

пределинаизпълнителнотооснование–извлечениетоотЦРОЗзавписани

залог и пристъпване към изпълнение, а сега вече изпълнителен лист

по заповед за незабавно изпълнение. Съдебният изпълнител може да

изпълнява срещу трети лица, само ако залогът им е противопоставим и това

е отразено в съответния регистър, така че са посочени в извлечението като

залогодатели.

В случаите на твърдения на взискателя за държане на заложена

движима вещ, упражнявано от трето лице, различно от залогодателя,

съдебниятизпълнителследваданаосн.чл.507(съот.чл.390ототм.ГПК)

вр. чл. 508 ГПК (съотв. на чл. 391от отм. ГПК) да отправи към третото

лице запитване: има ли при него такава вещ на длъжника и готов ли е да

я предаде на взискателя. Ако третото лице не оспорва задължението то

следвадапредоставивещтазапредаваненазаложниякредитор.Акообаче

това трето лице заявява че вещта се дължи от него на правно основание,

противопоставимо на заложния кредитор или просто оспорва наличието на

вземане на самия залогодател за връщане на тази вещ, изземването следва

да се разреши по исков ред.

Съобразно резултата от изпълнителните действия, кредиторът:

o Получава държането на вещта с цел да я продаде извънсъдебно и да

се удовлетвори от цената й, или

o В случаите, в които вещта не му е била принудително предадена,

поради нейната пълна или частична липса, насочва изпълнението срещу

заместващата облага или насрещната престация, а когато те не могат да

бъдат отделени8 от общото имущество на залогодателя - срещу кое да е друго

имуществено благо от цялото имущество на залогодателя.

Във втория случай, когато изпълнението се насочва върху нещо различно

от заложеното имущество се променя изпълнителния способ – от изземване

на вещ се преминава към събиране на равностойността й, като се прилагат

общитеправилазаИЗПЪЛНЕНИЕНАПАРИЧНОВЗЕМАНЕ.Изпълнението

ще се осъществява по общия ред на ГПК.Чл. 521 ал. 2 предл. второ ГПК

8 или просто фактическото им идентифициране е затруднено

Page 66: Особен залог

66

(съотв.начл.414ал.2предл.2ототм.ГПК)ненамираприложение,тъйкато

изричната норма на чл. 35 ал.2 ЗОЗ изключва правомощията на съдебния

изпълнител в хипотезата на разваляне или унищожаване на вещта. Това

разрешение изцяло кореспондира на правата на заложния кредитор да

следи за състоянието на заложената вещ и да предприема мерки за нейното

запазване( вкл. дапристъпвапредсрочнокъмизпълнение – виж.ЧастVII

т.1,иЧастIIIт.2).

Определянето на равностойността на липсващото заложено имущество

е предоставено в компетентност на съдебния изпълнител, който констатира

тази липса. Правомощието му да определя равностойността може да бъде

ограничено само от посочванетона тази стойност в изпълнителния лист(

чл.521ал.2ГПК).Доколкотообачесамияизпълнителенлистебилиздаден

в заповедно производство, възможността в него да се сочи равностойност

изцяло е обусловена от упражненото право на заявителя при попълването

насъответнияформулярпообразецанаприложение¹4отНаредба¹6

за утвърждаване на образците на книжата по заповедното производство.

Доколкоторавностойносттанавещта,чиетопредаванесеисканееупомената

като отделен реквизит в одобренияформуляр(съответно и въвформуляра

зазаповедобразец¹6),честонапрактиказаявителитещепропускатдая

посочат, а съдът не може да се произнесе извън заявеното. Практиката по

бъдещото приложение на института на заповедта за незабавно изпълнение

ще покаже, дали заложните кредитори ще съумеят да се възползват от

възможността да сочат равностойността на заложеното имущество, която

фигурира в самото изпълнително основание – извлечение от регистъра.

Именнотоваепредназначениетонаполе¹18отзаявлениетозавписване

назалогобразец¹1отПУДЦРОЗ,вкоетоощеприрегистрациятаназалога

странитесавписалипривзаимносъгласие(илипонесъссъгласиенасамия

залогодател–длъжниквпринудителнотоизпълнение)размераивалутата

на стойността на заложената вещ.

В общия случай, когато равностойност не е посочена в изпълнителния лист,

съдебният изпълнител следва да определи по своя преценка равностойността

на вещта. Законът предписва това да стане след изслушване на становище

на страните, за да се установи точния вид и фактическо състояние на

липсващата вещ. Като релевантен момент за преценка на състоянието

следва да се приеме вписването на пристъпването към изпълнение, тъй

като от тогава вещта преминава в разпореждане на кредитора и се поражда

правотомудаполучидържанетоназаложенотоимущество(чл32ал.4вр.чл.

Page 67: Особен залог

67

34ал.1т.1ЗОЗ).Събиранетонастановищенастранитееналожително,зада

сеустановинаистиналивещталипсва(нежеланиетонадлъжникадапосочи

действителното й местонахождение следва да се приравни на липса, тъй като

правото на кредитора остава да тежи върху другите му вещи с преминаване

напривилегията).Приразногласиевстановищетанастранитесъдебният

изпълнител може да събира и свидетелски показания и заключения на вещи

лица, като следва да протоколира направените пред него изявления на тези

лица. В случай, че съдебния изпълнител бъде убеден, че вещта е налична, но

е във вид, който мотивира взискателя да твърди липсата й, изпълнението

по изземването й следва да се осъществи и производството да се приключи с

протоколзапредаване.Приопределянетонаоценкатаналипсващата(или

укривана от длъжника) вещ съдебният изпълнител следва да изхожда от

същите критерии, които ще прилага и при оценяване на вещ срещу която

се насочва принудително изпълнение. За разлика от оценките при опис

обаче,определенатаравностойностнавещпочл.521ал.2ГПКподлежина

съдебенконтрол.Ал.3наразпоредбатанесочиизричнокомпетентниясъд,

но доколкото се касае за обжалване на действие на съдебен изпълнител и в

края законодателят е указал апелативен съд като втора съдебна инстанция,

не може да има съмнение, че жалбата срещу протокол за определяне на

равностойност следва да се разгледа от окръжен съд по местонахождението

на вещта (място на изпълнение). Уредбата на съдебното разглеждане се

отклоняваотобщатапочл.437ГПКсамосъсзадължителноторазглеждане

на жалбата в открито заседание.

Page 68: Особен залог

68

ЧАСТ VIII. ИСКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 35, АЛ. 3 И 4 ЗОЗ

1. Доказателствена тежест по чл. 35, ал. 3 и 4 ЗОЗ

1.1. Приложно поле на исковата защита

Установяваненазаложнотоправопоисковредепредвиденовхипотезите

на засягане на права на присъединени кредитори, което е възможно при

образуваноизпълнителнопроизводствопоГПКзапринудителнопредаване

на заложената вещ и установяване от съдебния изпълнител на нейната

пълна или частична липса. В този случай при невъзможност за отделяне

на заместваща облага или насрещна престация от останалото имущество

на длъжника, се преминава към събиране на равностойността от цялото

имущество на залогодателя, което засяга интересите на останалите му

кредитори.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗОЗ урежда запазването на правата

на заложния кредитор, като особената му привилегия се трансформира

в обща привилегия за равностойност, която е първа по ред преди другите

общиисереализирасамочрезпринудителноизпълнениепореданаГПК.

Привилегированото вземане за равностойност ще бъде удовлетворено първо

при осребряване на кое да е от имуществените права от патримониума на

залогодателя, стига върху съответния актив да не тежи особена привилегия

назалог,ипотекаилиправоназадържане,илидаващаредпочл.136,ал.1

и2отЗЗД.

Наличието на трансформацията и необособимостта се установяват от

съдебнияизпълнителприобразуваноизпълнителнопроизводствопоГПК

за изземване на заложеното имущество. Според разпоредбата на чл. 35, ал.

2 от ЗОЗ съдебният изпълнител преминава към събиране на равностойност

в случай, че имуществото или част от него не може да бъде намерено у

залогодателя. Без значение са причините за пълната или частичната

липса. Достатъчно е да се констатира, че конкретната вещ посочена в

изпълнителното основание като заложено имущество, не е у длъжника. В този

случай се преминава към събиране на равностойността от цялото имущество

на залогодателя, което засяга и интересите на останалите му кредитори.

За да възникне хипотеза на оспорване, е необходимо в изпълнителното

производството по ГПК да има присъединени кредитори(вкл. такива по

Page 69: Особен залог

69

право, чиито права се зачитат служебно от съдебен изпълнител), чийто

вземания ще трябва да се изплатят след вземането за равностойност.

Въпросътзазащитанасамиядлъжникнеследвадасепоставя.Тойняма

интерес да оспорва равностойността, нито трансформацията на заложеното

имущество. Дори заложеното имущество да е погинало безвъзмезно и

изцяло, това влече само погасяване на заложното право, но не обезпечения

дълг. Длъжникът си остава длъжник и цялото му имущество служи за

удовлетворение на кредитора, така че и без залога кредиторът може да се

насочвакъмкоедаеимущественоправоотнеговияпатримониум.Дории

трансформацията да не е била еквивалентна и кредиторът неоснователно

да търси по-голяма равностойност от залога си, той няма да може да засегне

длъжника, тъй като ще събира само до размера на основния дълг. При всички

хипотезинатрансформация(пълнаеквивалентност,заместванеспо-ниска

стойност,пълналипсана еквивалентност) засегнатимогатдабъдат само

останалите кредитори на този длъжник, доколкото кредитора по особения

залог търси запазване на привилегията си спрямо тях.

Разграничаватседвавидаискове,предвиденизазащитанаинтересите

на кредиторите, чийто права могат да бъдат засегнати от реализация на

привилегията в хипотеза на трансформиране на заложената имущество:

o Искназаложниякредитор/чл.35ал.3отЗОЗ/

o Искнаприсъединениякредитор/чл.35ал.4отЗОЗ/

1.2. Особености на исковата защита

Легитимиранидаоспорватсаприсъединенитекредиторипосмисълана

ГПК.Тозипо-широккръг/всравнениесприсъединенитекредиторипоЗОЗ

участващивразпределениетоприпродажбапочл.37отЗОЗ/сеналагаот

предприетото принудително изпълнение на равностойност, в резултат на

трансформацията на залога.

Каквадаепозициятанаоспорващиякредиторсеопределяоттова,кой

от елементите на фактическия състав на трансформация на привилегията

на заложното право се оспорва.(виж фигура 3) Законодателят е уредил

съответно два иска в двете алинеи на чл. 35 от ЗОЗ като първият е предвиден

за заложния кредитор при оспорване на елементи за които няма презумпции,

аповториятелегитимираноспорващиякредитор.Легитимациятаопределя

и тежестта на доказване според установените в чл. 35, ал. 3 и 4 от ЗОЗ

презумпции.

Page 70: Особен залог

70

В случая законовата норма не е формулирана изрично като презумпция

/подобно на други известни разпоредби като презумпцията за съвместен

принос при придобиване по време на брака или за бащинство на съпруга на

майката/. Характерът на нормите като законови оборими презумпции се

извлича чрез тълкуване на съответно предоставената на всяка от групите

оспорващи кредитори процесуална легитимация като ищци, възлагаща

им доказателствена тежест за доказване на предприето от тях оспорване

на отделните елементи от фактическия състав на трансформираната обща

привилегия.

Запазването на особената привилегия не се предполага във вреда на

необезпечените кредитори. Затова те могат да оспорят привилегията на

заложния кредитор, черпена от правата по чл. 10 от ЗОЗ, която би довела

до удовлетворението му преди техните вземания. Предполага се обаче

трансформацията на доказаната особена привилегия в обща, затова, в

случай на оспорване на възмездността на трансформацията, заложният

кредитор трябва да установи правото си чрез установителния иск по чл.

35, ал. 3 от ЗОЗ. В този случай кредиторът ще доказва само получаването

на обезщетението или възмездността на отчуждаването. Няма обаче да

доказва равностойността и изгубването на индивидуалността, които влизат

във фактическия състав на трансформацията на особена привилегия в обща

почл.10,ал.3отЗОЗ.Тозиподход,възприетотзаконодателя,ежитейски

оправдан, доколкото самата трансформация е резултат от обичайната

търговска дейност на залогодателя, която е стопански оправдана като

еквивалентна размяна на стоките и е ориентирана към печалба от оборота

им. Естественото развитие на търговията предполага, че заложеното

имущество ще бъде реализирано с печалба от залогодателя в хода на

обичайната му търговска дейност и отново ще бъде вложено в следващ

оборот, т.е. срещу заложеното имущество ще бъде получено едно благо, на

не по-малка стойност, като това благо ще бъде приобщено към останалото

имущество в предприятието на търговеца.

Правилото на чл. 35, ал. 3 от ЗОЗ се прилага както за различните случаи,

при които особената привилегия на заложния кредитор се запазва, така и

за случаите, прикоито тя се трансформира в обща. Тоимадействиеи за

хипотезите, при които заложеното имущество е погинало или е отчуждено

поадминистративенред.Тогава заложнияткредитор се удовлетворяваот

заместващата облага - “обезщетение”, което може да е както парично, така

и вещно /при отчуждаване на имот например/. Нормата на чл. 35, ал. 3

Page 71: Особен залог

71

от ЗОЗ се прилага и когато заложеното имущество е отчуждено възмездно

и заложният кредитор може да се удовлетвори от насрещната престация,

коятосъщоможедаепарична“цена”илинепарична/напримеручредено

правонастроеж/.

При липса на възмездност обаче, в патримониума на залогодателя

няма да е постъпило никакво благо и запазването на привилегированото

положение на заложния кредитор спрямо останалите кредитори на същия

длъжник не би било житейски оправдано.

Оспорващите кредитори не са ищци, те отправят възраженията си до

съдебния изпълнител при изготвяне на разпределението, в което следва да се

зачете трансформираната привилегия. При извършено оспорване, основано

само на възражение за липса на еквивалентност, заложният кредитор

следва да предяви иска за установяване на привилегията си по чл. 35, ал.3

от ЗОЗ. В негова тежест е да докаже само получаването на обезщетение или

възмездността на отчуждаването, за да запази реда на своята привилегия

върху заместващата облага или съответно предимството на общата си

привилегия. Искът следва да се насочи срещу оспорващите конкуриращи

кредитори и залогодателя.

По-облекчен е обезпеченият кредитор в хипотезата когато възникне

спор само за наличието на трансформация или за обема, в който тя се е

осъществила. И в двете хипотези заложният кредитор пряко се ползва от

въведените оборими презумпции. Предполага се до доказване на противното,

че трансформацията е осъществена в пълен обем и еквивалентът е загубил

идентичността си. Заложният кредитор не е легитимиран да завежда иск.

Подобна установителна претенция би била недопустима като лишена от

правен интерес. Затова, ако някой от присъединените кредитори оспори

равностойността на обезщетението или на полученото срещу отчуждаването

на заложеното имущество, или пък твърди, че това имущество може да

бъде отделено от останалото имущество, той трябва по исков ред да оспори

правото на заложния кредитор да се удовлетвори от равностойността, което

е обезпечено с обща привилегия върху цялото имущество на залогодателя.

В този случай ищец е именно оспорващият кредитор, който следва да

опровергава презумпциите и предявеният иск по чл. 35, ал. 4 от ЗОЗ е

отрицателен установителен, като предмет на установяване е именно

твърдяната липса на обща привилегия в полза на ответника. Искът в

първата му хипотеза на оспорване на еквивалентност цели да ограничи

по размер вземането на заложния кредитор, който трябва първи да се

Page 72: Особен залог

72

удовлетвори, а във втората хипотеза целта е да се освободи изцяло от общата

привилегията имуществото, върху което е насочено изпълнението, като се

докаже, че благото върху което тежат правата на заложния кредитор, е друго

и върху него е запазена специалната привилегия в хипотези по чл. 10, ал.

1 т. 1 и 2 от ЗОЗ. В този иск ответници са привилегированият кредитор и

залогодателят.

Тазиспецифичноисковазащитаследвадасеотграничаваотобщияред

начл.464отГПК(съотв.начл.359ототм.ГПК),къдетопредметнаспора

е самото изпълняемо обезпечено вземане, а не акцесорната привилегия.

Тъй като при оспорване на реда за удовлетворяване липсва норма, която

да придава суспензивен ефект на предявяването на иска, следва да се

предполага наличие на обезпечителна нужда на ищците от допускане на

мярка„спираненапринудителнотоизпълнение”.Самотакащесегарантира

резултата от успешното опровергаване на презумпциите и зачитане на

съдебното решение при изготвянето на ново разпределение.

Дискусионнисавъпроситезаценатанатезиискове.Производствотосе

водипообщияред,порадикоетоеприложимчл.68исл.отГПК(съотв.на

чл.55ототм.ГПК),койтоустановявасъответнитеправила,независимоот

това дали искът е установителен или осъдителен. Предмет на установяване

е съществуването или несъществуването на заложното право, което е

имуществено и оценяемо до размера на обезпеченото вземане(сумата за

коятоеучредензалога),анеотделнитефактиотхипотезитеначл.10отЗОЗ.

Ценатаследвадасеопределисъответнонаразмеранапретендиранотоили

съответно оспореното привилегировано вземане, т. е. сумата, за която е

включено в оспореното разпределение.

Page 73: Особен залог

73

Фигура 3

АКТИВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ ЗА

ЗАЩИТА НА ПРИСЪЕДИНЕНИ КРЕДИТОРИ

Фигура 3 АКТИВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ ЗА

ЗАЩИТА НА ПРИСЪЕДИНЕНИ КРЕДИТОРИ

Има обезпечено

вземане

Останалите

кредитори могат

да оспорят дълга

Чл. 464ГПК(съотв. на чл. 359 отм. ГПК) спормежду кредитори

ищец е

оспорващия

Чл. 35 ал. 4 ЗОЗ

Доказва, че вместолипсващото има

постъпило нещо

различно от вещта,предмет на

принудителното

изпълнение

Чл. 35 ал. 4 ЗОЗ

Доказва, че вместолипсващото

заложено имущество

има постъпило нещо

с по-малка стойност

Заложеното

имущество

липсва

Обезпеченият

кредитор иска

равностойност

по общия ред – насочва

изпълнение

върху друго

имуществено

право, за да се

удовлетвори

пак с

привилегия, т.е.твърди

трансформация

в пълен обем

Твърдят, чезаложеното

имущество

още

съществува

Оспорват

изобщо

получаване

на нещо от

длъжника

Чл. 35 ал. 3 ЗОЗ

Доказва само, че вместолипсващото заложено имущество

има постъпило нещо друго.

Признават

транс-формацията

Оспорват

равностойността, зада не се изчерпи

цялата стойност с

привилегията

Сочат, че полученотое друго право, а нетова, за което се

прави сега

разпределението

О

ст

а

н

а

л

и

те

к

р

е

д

и

т

о

р

и

Page 74: Особен залог

74

IX. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

1. Изпълнение върху дял от търговско дружетсво

1.1. Особености по ЗОЗ на изпълнението върху дял от

търговско дружество

Като особен вид заложено имущество ЗОЗ предвижда възможност да

се залагат и членствените права в търговски дружества. Залагането на

дружествен дял е уредено легално само във формата на консенсуален залог.

Спецификата на заложеното имущество рефлектира върху особените

правила, уреждащи реда за удовлетворяване от ликвидационния дял на

залогодателя.

Предмет на обезпечението поначало съвпада с имуществените права,

формиращи членството, поради което за удовлетворяване на кредитора

ЗОЗ препраща към реда за прекратяване на персоналните дружества с

неограничено отговорни съдружници /чл. 96 ТЗ/ или прекратяването на

членствотонаограниченоотговоренсъдружник/чл.125,ал.2ТЗ/,сцелда

се получи ликвидационния дял на залогодателя, представляващ вземането,

което се следва на съдружника при уреждането на сметките по ликвидация

на имуществото на дружеството, която се подчинява на общите правила.

В случаите, в които е заложен дял на неограничено отговорен

съдружник, кредиторът упражнява потестативното право на

залогодателя за прекратяване на търговското дружество с цел да се

получи ликвидационния дял на залогодателя. След отправяне до останалите

съдружницинаписмено6-месечнопредизвестие,придруженосизвлечение

от търговския регистър за вписани залог и пристъпване към изпълнение,

следва или изплащането на дълга от всички или някой от съдружниците,

или ликвидация на търговското дружество.

При залагане на дял на ограничено отговорен съдружник, кредиторът

упражнява правото на залогодателя за напускане на дружеството

чрез отправяне на писмено 3-месечно предизвестие до самото дружество,

придружено с извлечение от търговския регистър за вписани залог и

пристъпване към изпълнение.

И в двете разновидности потестативното право се упражнява

извънсъдебно.

Page 75: Особен залог

75

1. 2. Практически проблеми

При реализацията на заложните си права кредиторите срещат редица

проблеми:

За разлика от общия случай, тук заложеното имущество не е определено

или ясно определяемо при пристъпване към изпълнение, тъй като

установяването на реалния му материален еквивалент е обусловено от

междинна процедура по прекратяване на членството на длъжника. Ето

защо не може да се ползва и общия ред за упражняване на принуда – няма

конкретни заложени вещи, върху които да тежи заложното право и които

дамогатдабъдатиззетиотдлъжникаспринуда. Тованалагаиизрично

формулиране на особен процедурен ред за извънсъдебно реализиране на

правата.ТакавауредбалипсвавЗОЗ.

Не са предвидени гаранции срещу намаляване на имуществото на

дружеството, като база от която ще се формира имуществото, служещо за

удовлетворение на заложния кредитор. Самият залогодател не притежава

имуществото. Възможно е продължаването на дейността на дружеството

след учредяването на обезпечението да намали значително размера на

бъдещия ликвидационен дял. Самото дружество не е залогодател и не участва

при учредяването на залога от съдружник, поради което не е и обвързано от

уговоркитескредитора..Вслучаянееналицезаложенасъвкупност(както

при предприятието) и вторични вписвания не се извършват. Залогът се

отразява в партидата на дружеството, но не и в имотните регистри, поради

което е непротивопоставим и всяко трето лице ще договаря добросъвестно

със съдружниците при разпореждане с наличното имущество и би могло

да се стигне до стопяване на ликвидационния дял, особено при сделки с

недобросъвестни лица на цена значително по-ниска от действителната

стойност.

Заложният кредитор ( до влизането н сила на ЗТР от 01.01.2008г)

не можеше да сезира регистърния съд за вписване на настъпилото

прекратяване на дружеството, респективно следващите го промени по

вписване на откриване на производство по ликвидация, определяне на срок

и назначаване на ликвидатор. Съдебната практика ограничаваше участието

му в регистърното производство като заинтересовано лице, легитимирано

да иска вписвания по партидата на дружеството само до обстоятелствата,

касаещизалога(възосновананормитенаЗОЗ).Доколкотоприреализацията

назаложнотосиправокредиторадействавместодлъжникаси(упражнявайки

Page 76: Особен залог

76

правотомудапрекратиучастиетосивдружеството)регистърнитесъдилища

не допускаха кредитора да има повече възможности от самия съдружник,

а той от своя страна не е легитимирано лице да заяви промяна по партидата

надружеството.Таковавписванеможедаправисамооргананадружеството,

упражняващ представителната власт.

Кредиторът не може да участва в производството по ликвидация, за

да постигне осребряване на имущество при най-благоприятни условия и

получаване на най-висока стойност на ликвидационния дял.

Съответно при прекратяване на членството на неограничено отговорен

залогодател, кредиторът не може да въздейства върху дружеството

за уреждане на имуществените проблеми, тъй като при капиталовите

дружества прекратяването на членство е възможно да засегне интерес

на дружествените кредитори. Ето защо съдебната регистърна практика,

основана на принципа за баланс между интересите на дружеството,

респективно на дружествените кредитори и интереса на отделния съдружник,

сепридържашекъмтълкуваненачл.125,ал.2ТЗ,катоизисквапреценка

не само на посочените в нея факти от хипотезата - изявление с даден срок

на предизвестие, но и наличие на още предпоставки, извличани от режима

на защита на дружествения капитал. Доколкото в случая заложният

кредитор е в идентично положение със съдружник, желаещ прекратяване на

участието си в дружеството, това тълкуване следва да се зачете. Наистина

в ал. 3 се сочат целените от заложния кредитор имуществени последици от

упражняването на правото за прекратяване на участието с предизвестие.

Но тези последици не настъпват автоматично, по силата на простия факт

на изтичане на дадения срок. Правото за напускане по воля на съдружника,

аналогично упражнено от негов кредитор, е само гарантирана от закона

възможноствперсоналнотодружество.Упражняванетонатоваправообаче,

може да доведе до намаляване на имущественото покритие на капитала и

да увреди дружествените кредитори. Ето защо във фактическия състав

на прекратяването на членството с предизвестие следва да се включи и

произнасянето на общото събрание по начина на процедиране с освободените

от напускащия съдружник дялове. В обичайния случай на регистриране на

дружества с капитал в размер на законоустановения минимум не е възможно

провеждане на процедура по намаляването му, и за дружеството остават

възможностите за предотвратяване на намаляване на капитала, като

оставащите съдружници запишат и внесат освободените от залогодателя

дялове.Тъйкатонеможедасевменинаоставащитесъдружницизадължение

Page 77: Особен залог

77

да покрият дяловете без тяхно съгласие, за дружеството остава възможността

или да се прекрати и премине към производство по ликвидация, или да

вземе решение за изплащане на ликвидационния дял на залогодателя в

размера по чл. 125 ал.3 ТЗ. Без такова решениефактическият състав на

прекратяването на членството не е довършен, респективно не възниква

вземане за ликвидационен дял.

Досегаизвестнатанипрактиканадлъжностнителицапорегистрацияпо

реданаЗТРнедаваоснованиядасепредполага,четоватълкуванещебъде

изоставеновбъдеще.ВНАРЕДБА¹1от14.02.2007г.заводене,съхраняване

и достъп до търговския регистър в чл. 49 и чл. 50 като изискуеми приложения

са посочени решения на волеформиращите органи на дружеството за

прекратяванеиназначаваненаликвидатор(припрекратяваненаСД),а в

чл. 21 наред с предизвестието за напускане е посочено и решението на ОС

(запрекратяваненачленствовООД).

3. Индивидуално принудително изпълнение

Коментарът на тези затруднения за извънсъдебното изпълнение на

заложното право доктрината свързваше дори с крайния извод, че договорът

за залог с такъв предмет е лишен от предмет.

Законодателят предприе мерки по осигуряване на възможности за

реализацияназаложноправовърхудяловеотдружествасвъведенитевГПК

сизменениятаот2002гпроцедуриначл.398бототм.ГПК(1952г).Стази

разпоредба се осигури възможност за реализиране правата на заложния

кредитор, но не и по извънсъдебен ред. Заложният кредитор следва да се

снабди с изпълнителен лист за обезпеченото си вземане. Законодателят е

предвидил упражняването на потестативните права на заложния кредитор

да се извърши по исков ред, след налагане на запор и овластяване от съдебен

изпълнител с надлежен писмен акт.

Конститутивните искове за прекратяване се предявяват срещу

търговското дружество, в което залогодателят е съдружник. Доказва

се потестативното право на прекратяване, съответно на напускане на

дружеството с предизвестие на съдружника-залогодател. Не се изследва

вземанетонаовластениязаложенкредитор.Целтаеизплащанетонадълга

или осребряването на дела. Съществено предимство е служебното вписване

на откриването на производството по ликвидация.Режимът беше подложен на съществена критика на допуснатото

Page 78: Особен залог

78

разминаванемеждуТЗиГПКпоотношениеналаганеназапора,уредбатанаматериално правен режим в процесуален закон и предвидените значителни срокове.9

Сновиячл.517отГПК(2007г)севъзпроизвеждадосегашнатапроцесуалнауредба, като обаче се допусна и едно облекчение, насочено към ускоряване на процедурата по формиране на ликвидационния дял. Новата ал. 4 изцяло съответства на вече изразено становище в съдебната практика относно целта на отправеното към дружеството от съдебен изпълнител предупреждение за прекратяване. Спецификата на този вид обезпечение налага намеса в чужда правна сфера – на дружеството, което не е страна в отношенията между кредитора и залогодателя. В случаите, когато волеформиращия орган на дружеството включва в персоналния си състав лица, които не са залогодатели, е необходимо да бъде предоставено възможност те да подготвят решението си относно бъдещата си обща дейност. Ето защо сеналага предупреждаването им за предстоящото овластяване на чуждо за дружеството лице с конститутивния иск за прекратяване на дружеството. Тазинеобходимостнесепроменяотобстоятелството,чезаложниякредиторе вписал много по-рано залога си по партидата на дружеството, тъй като при това вписване самото дружество ( съответно съдружниците извънзалогодателя)неучастваткатостраниисъгласиетоимнесеизисквапозакон.Товавписванедоринесесъобщаванадружеството(кактосепроцедирапризапора).

Ако по-продължителния срок на предупреждение е оправдан в тазихипотеза, то липсва каквото и да било основание за него в случая, когато залогодатели са всички или единствения съдружник в дружеството. „Изискването за връчване на дружеството на изявлението на взискателяза прекратяване на участието на длъжника –съдружник цели, в случай, че останалите съдружници искат дружеството да продължи да съществува, да пристъпят към прекратяване на участието му и да изплатят на взискателя припадащата му се част от имуществото , определена по реда на чл. 125 ал.3 ТЗ.Възможноеидружествотодаудовлетворивзискателякатоизплатидълганасвоясъдружник…Задасепостигнецелта,залегналавчл.398бал.3ГПКза запазване на дружеството, пътят е само един-едноличния собственик на капитала – длъжник да вземе решение дружеството да изплати дълга, тъй катонеможедасеформирадругликвидационендял…Соглед„опасността”да се стигне до съдебно прекратяване на едноличното дружество, длъжникът е можел да вземе решение за изплащане на дълга от дружеството още след получаване на призовка за доброволно изпълнение или на уведомлението

9 Виж мнението на редакционния екип на последното издание на учебника на проф. Ж. Сталев „Българско гражданско процесуално право”.

Page 79: Особен залог

79

за вписване на запора върху дяловете, без да се чака получаване на изявлението на взискателя и изтичането на тримесечния срок по чл. 398б ГПК.Изявлениетона взискателядо дружествотои тримесечния срок са вполза не на длъжника-съдружник, а на останалите съдружници и самото дружество.”(цитат от решение от 15.06.2004г на Варненски Апелативенсъд, изцяло потвърдено с Решение ¹ 450/10.05.2005г на ВКС, ТК пот.д.746/04г,непубликувани).СноватаредакциянаГПКизричноседопускаовластяването на взискателя с конститутивния иск веднага след вписването на запора, като приложното поле на това облекчение се разпростира освен вхипотезитенаЕООДивслучаите,когатоизпълнениетосенасочвавърху

всичкидялове(всекиотсъдружницитеедлъжник).

Page 80: Особен залог

80

ЧАСТ X. ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

1. Критерии за избор на начина на изпълнение

1. 1. Изборът съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗОЗ е предоставен

на заложния кредитор

Законът не поставя ограничения или изисквания към кредитора как да

направитозиизбор.Критериитеобикновеносаикономическиисасвързани

с конкретната преценка на кредитора.

Съобразноразпоредбатаначл.46,ал.1отЗОЗназаложниякредитор

е предоставена възможността по негова преценка да избере дали ще търси

удовлетворяване чрез изпълнение върху предприятието като цяло (като

съвкупност от права, задължения и фактически отношения) или чрез

изпълнение върху отделни негови елементи. Не може обаче заложният

кредитор да провежда едновременно изпълнение и върху предприятието като

цяло, и върху отделни негови елементи. Следва заложният кредитор с оглед

изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗОЗ още при пристъпването

към изпълнение да направи избор между двата начина на удовлетворяване

и да поиска вписване относно това свое решение (в търговския регистър,

евентуално– и в другите регистри, където се извършват вписвания, като

ЦРОЗ, служба по вписванията и т.н.). Този изборможе да бъде променен

в процеса на изпълнението – може кредиторът първоначално да избере

да се удовлетворява от търговското предприятие като цяло, след което да

прецени, че ще изостави този способ за удовлетворяване и да премине към

изпълнение върху отделни активи на търговското предприятие, и обратното.

Тазипромянасъщоследвадабъдезаявеназарегистрация(втърговскияи

другитерегистри).Недопустимоеобачекредиторътдаизбереирегистрира

като способ едновременно удовлетворяване и от търговското предприятие,

и от отделни негови елементи, или да избере и регистрира като способ

удовлетворяване от търговското предприятие като цяло, след което да поиска

да се регистрира и удовлетворяване от отделни елементи на търговското

предприятие (бездаеясно,чесеизоставяпървоначалноизбранияспособ

наудовлетворяване).

Page 81: Особен залог

81

1.2. Изборът може да бъде променен също по свободна

преценка на заложния кредитор

Обичайно кредиторът не може към момента на пристъпване към изпълнение да има точна преценка какво е състоянието на търговското предприятие на длъжника, поради което пристъпва към изпълнение чрез удовлетворяване от търговското предприятие като цяло. В хода на започнатото изпълнение кредиторът може да установи, че е икономически по-изгодно изпълнението да бъде осъществено чрез продажба на отделни елементи от търговското предприятие, поради което да промени своя избор – да регистрира изоставяне на изпълнението върху търговското предприятие като цяло и да избере като начин на удовлетворяване изпълнението върху отделни елементи от търговското предприятие.

2. Изпълнение върху отделни активи и права върху отделни активи

2. 1. Кредиторът вписва избора си да се удовлетвори чрез

изпълнение върху отделни елементи от търговското предприятие – обект

на особения залог.

Не е длъжен да посочва точно (поименно) върху кои обекти насочваизпълнението.Достатъчноесамодавпишепристъпванекъмизпълнениепо особения залог върху търговското предприятие на длъжника чрез изпълнение върху отделни елементи от състава на това предприятие.

2.2. Законът поставя само едно специфично изискване

към кредитора – да продаде първо онези от елементите на търговското

предприятие, продажбата на които би затруднила в най-малка степен

дейността на предприятието.

Разпоредбатаначл.46,ал.2отЗОЗеимперативна.Доривдоговораза

особензалогдаеуговоренодруго(например,чекредиторътможедапродава

свободно всяка вещ от състава на предприятието по свое усмотрение), в

обществен интерес е да се запази дейността на търговеца, с оглед на което е

създаденаизащитатапочл.46,ал.2отЗОЗ.Кредиторътщеследвадаспазва

тази разпоредба, неизпълнението ще следва да води до отговорност за вреди.

Изискването обаче няма да намери приложение в случай, че предприятието

Page 82: Особен залог

82

на длъжника е преустановило дейността си. Определянето продажбата на

кои активи би затруднила в най-малка степен дейността на предприятието

също се явява практически въпрос и следва да се решава от кредитора и

търговеца, който има правата да осъществява и ръководи работата на своето

предприятие.Аковъзникнатспорове,теследвадасерешаватотстраните,

съдебна намеса не е предвидена. Решението се взима от кредитора при

спазваненаразпоредбатаначл.37,ал.3отЗОЗ(задължениезаполаганена

грижатанадобъртърговец).

3. Правомощия на заложния кредитор.

Заложеното имущество, което кредиторът е избрал за обект на изпълнението, преминава в негово разпореждане, той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде ( чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ). Има право да получи държането на заложеното имущество (чл. 34, т. 1 от ЗОЗ), както и да продаде заложеното имущество от свое име и за сметка на залогодателя след изтичане на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение (чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ).

4. Специфики при продажбата.

Ако продажбата не бъде извършена до изтичането на 6 месеца, всеки следващ кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, може да продаде заложеното имущество (чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ). Продажбата се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря (чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ). Ако продаденото имущество е чуждо, се прилагат правилата на чл. 372 от ГПК (вж. чл. 37, ал. 4 от ЗОЗ). Продажбата се извършва с прилагане на съответните правила относно обектите, върху които изпълнението е насочено. Ако в договора за особен залог са договорени правила за извършване на продажбата, следва кредиторът да ги спази.

5. Изпълнение върху предприятието като цяло – цел и подготовка

5.1. Цел

Максималноибързоудовлетворяваненакредитора.Акотазипродажба

се окаже трудна, дори невъзможна с оглед икономическите показатели, този

способ се изоставя и кредиторът преминава към удовлетворяване от отделни

елементи на предприятието.

Page 83: Особен залог

83

5.2. Правомощия на кредитора

Принципно същите, както при продажба на отделни елементи от

търговското предприятие. Особеност е възможността на заложния кредитор

втозислучайданазначиуправителнапредприятието(чл.46,ал.3отЗОЗ).

Необходимо е още при изготвянето на съобщението до търговеца по чл. 33,

ал. 1 от ЗОЗ (съобщението в писмена форма, което съдържа изявление,

че се пристъпва към изпълнение, с посочване на данните за вписването

на това обстоятелство в регистъра и т.н.) това лице да бъде определено,

да е дало съгласие за назначаването му като управител и това съгласие

да бъде инкорпорирано или приложено към съобщението до търговеца по

чл.33,ал.1отЗОЗ.Тъйкатотовалицесевписваивтърговскиярегистър,

необходимо е при подаването на заявлението за регистрация да се представи

отзаявителясъгласиетомупочл.46,ал.3отЗОЗ.Доколкототоимаправо

идапредставляватърговеца(чл.49,т.2отЗОЗ),следвакъмпрепискатада

бъде представен и спесимен на това лице по аргумент от чл. 495, ал. 2 от

ГПК(1952г.,отменен),понастоящем-съгласночл.43,ал.5отНаредба¹1от

14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

Правомощията относно дейността на търговското предприятие при

тозиспособнаизпълнениесеразпределятмеждузаложниякредитор(най-

широки права), управителя (законоустановени правомощия) и търговеца

(самоправомощия,коитонепринадлежатнакредитора,несапредоставени

по закон или по решение на заложния кредитор на управителя, и за

упражняването на които заложният кредитор е дал на търговеца изрично

съгласие).

5.3. Управител на предприятието (чл. 46, ал. 3 от ЗОЗ)

Определя се от кредитора и дава съгласие още към момента на изготвяне

на съобщението до търговеца по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ. Осъществява

фактическото ръководство на предприятието в процеса на изпълнението

върхунего(чл.48отЗОЗ).

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ след вписването на

управителя на предприятието в търговския регистър търговецът не

може да упражнява правата си върху търговското предприятие, от този

момент те се осъществяват от управителя. Установено е задължение за

лицето, което е управлявало търговското предприятие до вписването на

Page 84: Особен залог

84

управителянапредприятието,дамуоказванеобходимотосъдействие (чл.

47отЗОЗ),коетозадължениенееподкрепеносъссанкция.Търговецътне

е напълно лишен от правомощия – той може да извършва само действията,

изключени от правомощията на управителя на предприятието, но само

съссъгласиетоназаложниякредитор (чл.48,ал.2отЗОЗ).Търговецъти

заложният кредитор могат да предявяват и отговарят по искове във връзка

с дейносттана заложеното търговскопредприятие (чл. 48, ал. 3 от ЗОЗ).

Затова в удостоверението за актуално регистърно състояние на търговеца

след вписването на управителя на предприятието следва да се отразяват

данните за органите на търговеца и да се посочва наличието на управител

почл.46,ал.3отЗОЗинеговитеданни.

Правомощията на управителя са посочени в разпоредбата на чл. 48 от

ЗОЗ.Управителятнапредприятиетоизвършвавсичкидействия,свързани

с обикновената дейност на търговското предприятие (ръководство в

икономическиаспект).Тойнеможедаотчуждаваиобременявастежести

предприятието като цяло или включените в него недвижими имоти, да поема

менителнични задължения, да взема заеми и да води процеси.

Управителят на търговското предприятие по чл.46, ал. 3 от ЗОЗ има

конкретнопосочениотзаконазадължения(чл.49отЗОЗ).

Правомощията му се прекратяват в случаите, посочени в чл. 50 от ЗОЗ – при

отказ на управителя, с назначаване на нов управител, с поставяне на управителя

под запрещение или със смъртта му, с прекратяване на залога, с решение на

съда при нарушение на закона.

Първите три хипотези са свързани с обстоятелства, които подлежат на

уреждане от страна на кредитора по особения залог вследствие изразена от

него, от управителяилиотдваматаволя (управителятоттеглясъгласието

си да работи като такъв и кредиторът назначава ново лице, което е дало

съгласие, съответно тези обстоятелства се вписват по искане на кредитора

по особения залог; кредиторът по своя инициатива или по договореност

с управителя решава да смени лицето, което да работи като управител,

освобождава досегашния управител и назначава нов – лице, което е дало

съгласие за назначаване, като промените се вписват по искане също на

кредитора по особения залог; кредиторът трябва да назначи нов управител

поради поставяне на назначения първоначално управител под запрещение –

независимо от вида му – или поради смъртта му, при което също кредиторът

поособениязалогщенаправиисканезарегистрациянапромяната).

Четвъртата хипотеза може да касае обективния факт на изчерпване

Page 85: Особен залог

85

на правомощията на управителя поради продажбата на търговското

предприятиеипоначалонеизискварегистрация(кактонесерегистрираи

приключванетонаизпълнениетопоособениязалог)илифактаназаличаване

наособениязалог (вкойтослучайприрегистрациятана заличаванетона

особения залог би следвало да се поиска и регистрира и освобождаване на

управителя).

Петата хипотеза в редакцията на чл.50,т.5 от ЗОЗ до изменението по

§ 49,т.3 от ПЗР на ЗТР предоставя на регистърния съд правомощието да

освободи управителя “при нарушение на закона”. Понастоящем е предвидена

компетентност на съда. Не е посочено от законодателя дали това следва това

да е окръжният съд или районният съд по седалището на залогодателя. За

разглеждането на искането следва да се образува частно гражданско дело

съгласночл.80,ал.1,т.6отПравилниказаадминистрациятаврайонните,

окръжните,административните,военнитеиапелативнитесъдилища (ДВ,

бр. 9/29.01.2008 г.). Доколкото съдът няма правомощия да наблюдава и

контролира работата на управителя на предприятието, ще следва да бъде

сезиран с искане по чл. 50, т. 5 от заинтересувано лице. Кредиторът по

особения залог не следва да се счита за такова за целите на тази разпоредба,

доколкото той има правомощията да смени управителя по своя воля, която не

се контролира от регистърния съд. Заинтересувани лица ще се явят другите

кредитори на длъжника по особения залог и самият длъжник по особения

залог. С искането следва да се представят доказателства за твърдяното

конкретно нарушение на закона. Регистърният съд следваше да разгледа

исканетоприусловиятанаглава52отГПКот1952г.,отменен,апонастоящем

–вотделнодело(производствоотвидапочл.266,ал.4отТЗ–разглежданеот

съда на отношения и обстоятелства, подлежащи на регистрация, резултатът

откоетопридопусканенапромянатаследвадабъдевписанврегистъра).

Ако заложният кредитор не назначи нов управител на търговското

предприятие в продължение на 2 седмици от вписването на покана да стори

това, търговецът възстановява правото си на управление, след като подаде

заявление до съда по регистрацията, а след 01.01.2008г до Агенция по

вписванията(чл.51отЗОЗ).

Page 86: Особен залог

86

ЧАСТ XI. РАЗВИТИЕ НА ЗАЛОЖНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ В ПРОЦЕДУРАТА ПО

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

1. Синдикът и неговата роля при наличие на особен залог върху имущество от масата на несъстоятелността на длъжника-търговец

1.1. Синдикът като орган в производството по

несъстоятелност

Синдикът е орган в производството по несъстоятелността с функции,

посочени изрично в Търговския закон. След постановяване от съда по

несъстоятелносттанарешениепочл.710отТЗзаобявяваненатърговеца

- длъжник в несъстоятелност синдикът е задължен да пристъпи към

осребряване на имуществото на длъжника, посочено в разпоредбата на чл.

716отТЗ.Следприключваненаосребряванетотойизвършваразпределение

на получената сума с цел удовлетворяване на кредиторите в универсалното

изпълнително производство по несъстоятелността на търговеца -длъжник.

За осъществяване на плащанията синдикът съставя сметка за разпределение

на наличните суми между крeдиторите с вземания по чл.722,ал.1 от ТЗ

съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. Този ред е установен в

разпоредбатаначл.722,ал.1отТЗиезадължителензасиндика.Действията

насиндикасеконтролиратпореданачл.728отТЗотдлъжника,комитетана

кредиторите и всеки кредитор, които могат да направят пред съда писмено

възражениесрещусметкатазаразпределениевсрокапочл.727отТЗ(14дни

от поставянето на сметката за разпределение на определено за целта видно

иобщодостъпномястовсъда).Съдътконтролирадействиятанасиндикапо

разпределениетопореданачл.729отТЗ–одобрявасопределениесметката

за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно

или при възражение е констатирал незаконосъобразност, включително

относно поредността на изплащането на вземанията. След одобряване на

сметката за разпределение от съда синдикът я изпълнява, като извършва

фактическото плащане на кредиторите.

Page 87: Особен залог

87

1.2. Специфични действия във връзка с особени залози

върху вещи от масата на несъстоятелността

За търговец, върху имуществото на когото е учреден особен залог,

е възможно да бъде открито производство по несъстоятелност. След

постановяване от съда на решение за обявяване на търговеца в

несъстоятелност се провежда процедура по осребряване на имуществото с

цел удовлетворяване на всички кредитори, конституирани в производството

понесъстоятелносттапореданачл.693отТЗ.Поставясевъпросъткакще

се извърши разпределението при наличие на особен залог върху имущество

на обявения в несъстоятелност търговец.

Ако заложният кредитор не е пристъпил към изпълнение по реда на

глава 7 от ЗОЗ, синдикът извършва обичайното осребряване съгласно глава

46отТЗ.Акозаложнияткредиторепристъпилкъмизпълнение,синдикът

действа според разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗОЗ или според разпоредбата

на чл. 43, ал. 3 от ЗОЗ.

Редътнавземането,обезпеченосособензалог,епосоченотразпоредбата

на чл. 16 от ЗОЗ.Вземане, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в

поредносттапочл.722,ал.1,т.1отТЗ,т.е.припродажбанаимуществото–

предмет на особения залог от синдика, при осребряване на имуществото на

несъстоятелния длъжник получената от продажбата на това имущество сума

се изплаща на кредитора по особения залог. Интересът на този обезпечен

кредитор е удовлетворен.

Разпоредбата на чл. 43 от ЗОЗ предвижда уредба на случаите, когато

кредитор по особен залог е пристъпил към изпълнение съгласно чл. 32 от ЗОЗ

върху имуществото на длъжника преди или след откриване на производство

по несъстоятелност за този длъжник.

Когато производство по несъстоятелност за търговеца-длъжник е

открито след като заложният кредитор по особения залог е пристъпил към

изпълнение върху заложеното имущество по реда на глава 7 от ЗОЗ, съгласно

изричната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от ЗОЗ започнатото изпълнение не се

спира. Синдикът предава имуществото на заложния кредитор за изпълнение

по реда на чл. 32, след което продажбата на имуществото се провежда по

реда на ЗОЗ, без участието на синдика.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗОЗ синдикът предава

имуществото на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл. 32 от

ЗОЗ, когато установи наличието на залози, вписани по реда на ЗОЗ. Не

Page 88: Особен залог

88

е достатъчно, обаче, синдикът само да установи след встъпването си в

длъжност, че по партидата на длъжника има вписан особен залог, за да е

длъжен да предаде имуществото от масата на несъстоятелността на заложния

кредитор. Следва да установи, че заложният кредитор е вписал пристъпване

къмизпълнениепоособениязалог(чл.32,ал.3отЗОЗ),самовкойтослучай

следва да предаде незабавно имуществото – обект на изпълнението по

особения залог на заложния кредитор.

На кредитора по особения залог принадлежи изборът дали да пристъпи

към изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ или да се ползва от процедурата

по осребряването в производството по несъстоятелност по реда на ТЗ,

или въобще да не предяви правата си. Щом има вписано пристъпване

към изпълнение от страна на кредитора по особения залог, синдикът ще

му предаде имуществото – предмет на залога в момента, когато установи

наличието на вписването, и това имущество излиза от състава на масата

на несъстоятелността. Недопустимо е затова да се спира изпълнение по

реда на чл. 32 от ЗОЗ при условията на чл. 629а от ТЗ. Не е необходимо

специално искане, в някаква специална форма, от страна на пристъпилия

към изпълнение кредитор по особения залог до синдика за предаване на

имуществото.АкокредиторътнежелаедапродаватойпореданаЗОЗине

впише пристъпване към изпълнение, ще продава синдикът и ще спазва чл.

722,ал.1,т.1отТЗ.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност

в производството по несъстоятелност на банките не се прилагат

разпоредбите на чл. 43 от ЗОЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4

от ЗБН обаче изпълнението на вземането на кредитор, в чиято полза е

учреден особен залог върху вещ или имуществено право от масата на

несъстоятелността, продължава по реда на ЗОЗ, след като вземането

му бъде прието в производството по несъстоятелност на банката. Ще

разгледаме проблематиката, която не касае производствата по банкова

несъстоятелност.

Възможни са три хипотези за развитие на производството по

несъстоятелността при наличие на учреден особен залог върху имуществото

на длъжника, при които и действията на синдика са различни.

На първо място, синдикът след встъпването си в длъжност установява,

че има вписано учредяване на особен залог върху имущество на длъжника.

Кредиторът по особения залог обаче нито пристъпва към изпълнение,

нито предявява вземането си пред синдика по реда на чл. 685, ал. 1 от

Page 89: Особен залог

89

ТЗ, евентуално, до срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ (например, защото вече

е получил удовлетворение без обаче вписването на залога да е заличено

от регистъра). В този случай производството по несъстоятелността се

развива по обичайния начин, все едно, че вписването на учредяването на

особения залог не съществува, и кредиторът по особения залог не участва

в производството по несъстоятелността. Синдикът не е длъжен да прави

запитвания или да отправя покани до този кредитор да вземе становище

ще се ползва ли от правата си предвидени по ЗОЗ, т.е. ще пристъпи ли към

изпълнение по особения залог. Синдикът не може да впише този кредитор

служебновсписъкапочл.687отТЗ(вземаниятанакредиторапоособения

залогнесапосоченивтазиразпоредба).Акоискадасеползваотпроцедурата

по несъстоятелността, този кредитор следва да предяви вземането си по

общияред.Щомнегоенаправил,синдикътследвадапродаваимуществото

отмасатананесъстоятелносттаприусловиятанаглава46отТЗ,следкоето

извършваразпределениесъгласночл.722отТЗсамомеждукредиторите,

които са предявили своите вземания в производството по несъстоятелността

и те са били надлежно приети.

На второ място, синдикът след встъпването си в длъжност установява,

че има вписано учредяване на особен залог върху имущество на длъжника.

Кредиторът по особения залог обаче не пристъпва към изпълнение,

но предявява вземането си пред синдика по реда на чл. 685, ал. 1 от ТЗ

(евентуално,досрокапочл.688,ал.1отТЗ).Втозислучайсиндикътдейства

по обичайния начин на съставяне на списъци и разпределение по чл. 722 от

ТЗ.Продавасиндикът,кредиторътщеполучиудовлетворениесъгласночл.

722,ал.1,т.1отТЗ.Съгласноразпоредбатаначл.16,ал.2отЗОЗ,когато

предмет на особения залог е имущество, което не може да бъде отделено от

останалото имущество на залогодателя, при продажба на имуществото на

несъстоятелния длъжник от синдика заложният кредитор се удовлетворява

с равностойността на конкретното заложено имущество предпочтително от

цялото имущество на залогодателя преди вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 3

отТЗ.

На трето място, синдикът след встъпването си в длъжност установява,

че има вписано учредяване на особен залог върху имущество на длъжника и

кредиторът по особения залог е пристъпил или пристъпва към изпълнение

(има съответното вписване). Синдикът предава имуществото по особения

залог на пристъпилия към изпълнението кредитор и продажбата се

извършва от него по реда на ЗОЗ. Не е необходимо кредиторът да предявява

Page 90: Особен залог

90

вземането си в производството по несъстоятелността. Включително и в

хипотезатаначл.16,ал.3отЗОЗнеенеобходимопредварителнокредиторът

да е предявил или да предяви след констатиране на посочените в нея

обстоятелства вземането си в производството по несъстоятелността. Тази

специална разпоредба предвижда, че при предадено имущество от синдика

на кредитора по особения залог за изпълнение само в случай, че заложеното

имущество или част от него не се намери у залогодателя, производството по

събирането на равностойността на това имущество се развива в рамките

на производството по несъстоятелността, като заложният кредитор се

удовлетворяваприусловиятаначл.16,ал.3отЗОЗ–предивземанията

почл.722,ал.1,т.3отТЗ.

Ако при предаване на имуществото от синдика на пристъпилия към

изпълнение кредитор по особения залог в масата на несъстоятелността не

остане имущество, правомощията на синдика следва да бъдат съобразени

с разпоредбите на чл. 733 от ТЗ. Когато кредиторът по особения залог

пристъпва към изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ след откриване на

производството по несъстоятелността, синдикът процедира по същия начин,

както и когато кредиторът е пристъпил към изпълнение преди откриване

на производството по несъстоятелността, но е възможно да се поставят

повече проблеми с оглед момента, в който е направено пристъпването.

Възможно е кредиторът да се откаже от изпълнението по особения залог

(понеговапреценка),носамоаковпишеизоставяненаизпълнението (чл.

32,ал.3ичл.26,ал.3,т.5отЗОЗ)можедавърненепродаденоимущество

в масата на несъстоятелността, респективно – на синдика за продажба в

процедурата по несъстоятелността и с обичайните последици от такава

продажба(закредитора-взависимостоттовадалиепредявилвземанетоси

впроизводствотопонесъстоятелносттаилине).

Какво е значението на обстоятелството дали кредиторът по особения

залог, който е пристъпил към изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ, е

предявил или не вземането си в производството по несъстоятелността? За

задължението на синдика да му предаде имуществото по особения залог

за продажба и за реализиране на правомощията на кредитора по чл. 32

от ЗОЗ това е без значение (но само за целите на изпълнението). След

предаването на имуществото на кредитора по особения залог синдикът

продължава осребряването по обичайния ред и разпределя сумите между

кредиторитепореданачл.722отТЗ,койтозанегоезадължителен,ипри

спазваненаразпоредбатаначл.724отТЗ.Кредитор,койтоепристъпилкъм

Page 91: Особен залог

91

изпълнение по особения залог и е предявил вземането си в производството

по несъстоятелността, ще може да участва в разпределението на средствата

от продажбата на вещите от масата на несъстоятелността, ако не е получил

пълно удовлетворение при продажбата по чл. 32 от ЗОЗ. Освен това само

припредявено (иприето) впроизводствотопонесъстоятелносттавземане

кредиторът по особения залог ще може да участва в събранието на кредиторите

и да гласува при взимането на решенията от този орган в производството по

несъстоятелността.Доколкотокредиторътпоособениязалогнеможедабъде

сигуренкакщесеразвиятнещата(иприизвършванатаотнегопродажба,и

в производството по несъстоятелността с неговите специфични процедури

и последици – например, решенията на събранието на кредиторите, в което

кредиторът по особения залог няма да участва, ако не е предявил вземането

си пред синдика), нормално предявява вземането си в производството по

несъстоятелността, така гарантира най-добре интересите си.

Page 92: Особен залог

92

Упражнение ¹ 1 Тест – множество отговори

Указания:Посочете верните отговори. Време за работа - 5 минути.

1. За кой договор за залог писмената форма е условие за действителност?

А) РеаленБ) Особен

2. За кой договор за залог предаването на вещта е условие за действителност?

А) Реален Б) Особен

3. Предаването на вещта по един договор за особен залог прави ли сделката недействителна?

А) ДаБ) Не 4. Какможедасеизвършвапредаванедържанетонавещта?А) СамоличнонакредитораБ) СамонатретолицеВ) Лично,илинатретолице–влогоприемател

5.

Договорът е: | Реален залог | Особен залог

Реален | |

Консенсуален | |

Акцесорен | |

Формален | |

Двустранен

(несъвършен) | |

Търговска сделка | |

Възмезден | |

Отговори: (1)Б.;(2)А.;(3)Б.;(4) В.;

Page 93: Особен залог

93

(5)

Упражнение ¹ 2 Тест – множество отговори

Указания:

Посочете верните отговори. Време за работа - 5 минути.

1. Кой(кои)отпосоченитеотговориеневерен?

Обезпеченото вземане може да бъде:

А) Родовоопределено

Б) Бъдещо

В) Условно

Г) Срочно

Д) Индивидуално

Е) Непарично

Ж) Произтичащоотестественозадължение

2. Елементотфактическиясъставнадоговоразазалоглиеобезпеченото

вземане?

А) Да

Б) Не

Договоръте: Реалензалог Особен залог

Реален х

Консенсуален х

Акцесорен х х

Формален х

Двустранен

(несъвършен)х х

Търговскасделка х? х?

Възмезден х? х?

Page 94: Особен залог

94

3. Възможно ли е да възникне заложно право преди обезпеченото

вземане да е възникнало?

А) Да

Б) Не

4. Запазва ли се редът на залога преди обезпеченото с него вземане да е

възникнало?

А) Да

Б) Не

Отговори: (1)Ж.;(2)Б.;(3)Б.;(4)А.

Упражнение ¹ 3 Казус

Сключен е договор за особен залог за обезпечаване вземането на банка

Х, произтичащо от договор за кредит за закупуване на оборудване за

стоматологичен кабинет.

Тозидоговоресъсстрани:банка,вкачествотойназаложенкредитор,и

залогодатели – зъболекар на частна практика и неговата майка-пенсионерка,

които са съсобственици при равни дялове на лек автомобил, обект на

заложното право.

Въпрос:

Отговарят ли залогодателите по казуса на изискванията на чл. 3 от

Закона за особените залози?

ОТГОВОРИ:

Целта на упражнението е да се прецени допустимо ли е по-широко

тълкуване на нормата на чл. 3 от ЗОЗ.

Договорътзазалогебилсключенотдвелица,притежаващисъсобствен

авещ.Единиятсъсобственикизвършвауслугиподенталнамедицинакато

едноличентърговец(чл.40отЗЛЗпредвиждаамбулаториятазаиндивидуална

практикадасерегистриравРЦЗследтърговскарегистрация).Извънцелите

на казуса е възможно да се обсъждат и случаите на типични стопански

субекти,коитопопадатвчл.2ал.2ТЗ–шивачкавдомашноателие,обущар

и т.н. За тази категория не може да има никакво съмнение, че могат да бъдат

залогодатели по чл. 3 от ЗОЗ.

Page 95: Особен залог

95

Вторият съсобственик обаче не може да се подведе към нито една от

хипотезите на нормите, към които препраща чл. 3 от ЗОЗ. В казуса липсват

данни за определянето на лицето като селскостопански производител

или наемодател на частна квартира. Указанието, че лицето е пенсионер

по принцип изключва упражняването на стопанска дейност по занятие

и воденето на предприятие дори с презумиране на търговски характер на

делатамупочл.1ал.3ТЗ.Доколкотоипредметанаобезпечениетоедвижима

вещ не може да се приложи изключението по ал.3 на чл. 3 от ЗОЗ.

Формално това лице не отговаря на законовите изисквания към субекта

на заложното правоотношение и сключената от него сделка може да бъде

атакуванапочл.26ал.1ЗЗД.

Доводите за по-смегчено тълкуване на това нормативно ограничение

се извеждат от целта на закона. Това особено обезпечение е въведено

именно с цел да се разширят възможностите за стопанските субекти да

привлекат кредити за обслужване на оборотната си дейност, без системата

на регистрация на залозите без предаване на държането да се претовари

с чисто битовите потребителски кредити, В този смисъл е допуснато

залог да се учредява и от съпруг за вещи в СИО. Доразвиването на тази

възможностсдопусканетоназалогивърхусъсобственавещ(притежавана

в обикновената дялова съсобственост) би било естествено продължение

на тази идея на законодателя. Особено в чистия случай на учредяване на

обезпечението от всички съсобственици по тяхно общо съгласие, когато не

може да се предположи че реализацията на заложното право върху цялата

вещщезасегнеправанатретилица.Разширяванетонаприложнотополе

на ЗОЗ и към съсобствени вещи, притежавани общо от стопански субект и

лице извън чл. 3 от ЗОЗ не би се отразило значително и върху системата на

вписванията(именновпрактикатанаадминистративнатарегистрацияна

ЦРОЗбезастъпенотовапо-широкотълкуване).

Доколкотообачетаковатълкуваненесрещаширокосподеляневкръга

на правоприлагащите магистрати при сегашната редакция на ЗОЗ, се

налага възприемането му само като то може да служи само за основа на

законодателна инициатива?

Упражнение ¹ 4 Казус

Казус:

Корабостроителен завод предлага като обект на обезпечение при

Page 96: Особен залог

96

условията на особен залог детайли и конструкции, подробно описани в

приложение, които ще бъдат включени в строеж на кораб по поръчка на

полска фирма.

Банката, отпускаща кредита за строежа на този кораб, е изправена

пред въпроса дали може да приеме като обект на договор за особен залог

предложеното имущество.

Въпроси:

1. Отговаря ли предложеното като обект на договор за особен залог

имущество на изискванията на чл. 4 от Закона за особените залози?

А)Да

Б)Не

2. Може ли да се насочи изпълнение върху бъдещата вещ – кораб след

присъединяването и изграждането?

ОТГОВОРИ:

(1)А.

(2)Не.

Упражнение ¹ 5 Казус

Казус:

Сключен е договор за особен залог между кредитор и търговец на

автомобили. Обект на договора са следните движими вещи:

А)Дваброяавтомобили,коитосеизползватзаличниислужебнинужди

на залогодателя и са включени в баланса на търговското му предприятие;

Б)Триброяавтомобили,коитосакупенисцелдабъдатпродаденина

трети лица;

В)Дваброякомпютри.

Залогодателят отчуждава чрез сделки посоченото заложено

имущество.

Page 97: Особен залог

97

Въпроси:

В кой (кои) случаи на прехвърляне на имуществото по т. А, Б и В се

погасява заложното право?

ОТГОВОРИ:

А) ще се погаси заложното право, тъй като по отношение на

потребителя- купувач е без значение предназначението на вещите,

предложени за продажба. В случая обаче може да са застрашени правата на

кредитора, доколкото не е обичайно да се предполага включване в обичайната

дейност на активи, които не са осчетоводени като оборотни. Неговото право

обаче не следва да се противопоставя на потребителите на пазара. Той

разполага с възможността да направи обезпеченото вземане предсрочно

изискуемо и да насочи директно изпълнение, което да обърне върху друго

имущество и да се удовлетвори с трансформираната си привилегия.

Б)несъмненслучайнапогасяване–заложенисаоборотнистоки,които

са съществения предмет на обичайната търговска дейност на залогодателя

В)не сепогасява, освенакокомпютритене сачасти,монтирании

предназначенизаупотребававтомобили(бордовикомпютри),защотовтози

случай, ще се приеме че и тази сделка е сключена в рамките на обичайните

затозитърговецпродажбинаавтомобили(иаксесоаризатях).

Упражнение ¹ 6 Казус

ТърговецътЕТ“С”предававзалогнасвойдоставчиктоваренвлекачза

обезпечениенаценанаполучено гориво.Банка вписва договор за особен

залогна автопарка наЕТ “С”, в чиетопредприятие като активфигурира

същия товарен влекач. Оглед на заложеното имущество не е правен от

банката. По-късно залогодателят търговец ЕТ “С” купува товарен прицеп

към влекача като се уговаря да заплати остатъка от продажна цена на

разсроченивноскиидоговаряспродавача„П”АДзалогвърхупридобития

прицеп като обезпечение за този остатък. Продавачът издава фактура за

първотоплащанеивписваврегистъранаЦРОЗтоваобезпечение.Банката

пристъпва към извънсъдебно изпълнение, и се насочва към влекача и

прицепа.

Въпроси:

1. МожелиБанкатадапротивопоставиправатасинадоставчика,който

държи в залог товарния влекач за своето вземане за цената на доставеното

гориво?КаквоезначениетонапропускаотстрананаБанкатадасеизвърши

Page 98: Особен залог

98

огледназалаганотоимущество?Каквозначениебиималподписанмежду

доставчикаиЕТ“С”протоколзапредаваненаавтомобилавобезпечениена

вземането по доставката с нотариална заверка на подписите?

2. Можели“П”АДдаискавключваненасвоетовземаневразпределението

предивземанетонаБанката,аковписванетоназалогамуеизвършенона12-

тия ден от предаването на прицепа, извършено в момента на сключването

на продажбата с нотариално заверени подписи на страните?

Указания:

Възприетите разрешения за конкуренцията между правата на

заложни кредитори върху една и съща вещ ще можете да приложите при

разглеждането на представения казус.Ще отграничите изключението от

принципа за поредност по време, което е характерно за консенсуалния залог,

предназначен да обслужва развитието на търговския оборот. Обърнете

внимание на момента на държането, който е съществен за разрешаване на

конкуренцията с реалния залог. При решаването на казуса може да ползвате

чл.14,чл.15,ал.1ичл.21,ал.7ЗОЗичл.156ЗЗД

ОТГОВОРИ:

1. Сключения реален залог в полза на доставчика би могъл да се

противопостави на банката, като по-рано сключен само ако кредиторът по

реалния залог продължава да упражнява фактическа власт върху заложения

влекач. Ето защо ако банката е установила с оглед преди вписването на

своя залог, че вещта се държи от търговеца-длъжник, може да се позовава

на презумпцията за погасяване на заложното право при изоставяне на

държането на реалното обезпечение. Пропускът на огледа прави вероятно

твърдението на доставчика, че държи отпреди вписването на особения

залог и продължава да упражнява фактическа власт в своя полза. За да

се противопостави поредността съответно е необходимо доставчикът да

удостовери и достоверната дата на реалния залог, за което ще му послужи

подписания протокол за предаване на автомобила в обезпечение на вземането

подоставкатаснотариалназаверканаподписите.Дориитакъвпротокол

обаче да липсва, ако доставчика държи влекача удовлетворяването на

банкатащебъдезначителнозатруднено.Банкатаможедаискапринудително

изземването на вещта само от своя длъжник, но не и от трето лице, което

го държи. Ако доставчикът не се съгласи да върне вещта, независимо че

не може да установи противопоставимостта на своя залог, банката следва

Page 99: Особен залог

99

по исков ред да оспори правата му и да постигне връщането на вещта в

патримониуманасвоядлъжник.(вижзатоваичастVIIт.5)

2. Правата на продавача като обезпечен кредитор изцяло попадат

в квалификацията на изключението по чл. 15, ал. 1 от ЗОЗ. Като е

кредитирал придобиването на прицеп, включен в съвкупността, служеща

за удовлетворение на първия кредитор, той несъмнено следва да получи

удовлетворение на своето вземане преди банката. Правата му са били

надлежно и своевременно регистрирани и следва да бъдат зачетени при

съставяне на списъка на кредиторите от депозитаря, респективно и да му

бъде отредено плащане преди кредитора на съвкупността. Самият той обаче

не може да осуетява продажбата, предприета от банката, а ако тя не осребри

имущество,достатъчнодапокриепървонеговотовземане(следприспадане

наразноскитепоизпълнението),тозикредиторбиималискзавредипочл.

37ЗОЗ(вижзатоваичастVIт.5)

Упражнение ¹ 7 Попълване на заявление за вписване на залог върху движими вещи по договор за особен залог

Указания:ПопълнетеЗаявлениезавписваненадоговорзазалог„Образец¹1”за

заявяваневписванетовЦРОЗнаучреденияпосилатанададенияДоговорзалог.

Образецът на Заявление за вписване ще намерите на следващите страници. Като указания за попълване може да ползвате Правилника поорганизацияидейностнаЦРОЗ

Обърнетевниманиенагрупата«заложеноимущество»иполета«описание»и«цена»,тъйкатоинформацията,попълненатампосизричнотосъгласиена страната, на която се противопоставя вписването, при евентуално предприето принудително изпълнение служи за индивидуализация на вещите, подлежащи на изземване от длъжника и предаване на кредитора и стойността им, върху която кредиторът може да обърне трансформираната си привилегия при ненамиране на заложеното имущество.

Упражнение ¹ 8 Попълване на заявление за вписване на залог върху търговско предприятие

Указания:

Попълнете предоставеното Ви Заявление „Образец Б4” за заявяване

вписването в Агенцията по вписванията на учредения съгласно дадения

договор залог на търговско предприятие.

Page 100: Особен залог

100

Образецът на Заявлението и договорът се предоставят на участниците,

кактоиизвлечениеотНаредба¹1от14.02.2007г.заводене,съхраняванеи

достъпдотърговскиярегистър,разделХIV,отчл.43дочл.46.

Упражнение ¹ 9 Тест

При попълването на теста ще можете да проверите как сте възприели

законовите изисквания към фигурата на депозитаря, гарантиращи неговия

професионализъм и безпристрастност. Време за работа - 5 минути.

Указания:

1. Разгледайтепосоченитевпърватаколонахарактеристики.

2. Отграничете кои от тях са изисквания за професионална

квалификация и кои са особености, предпоставящи конфликт на интереси.

3. Отбележете с “х” в първата празна колона онази характеристика,

която депозитарят задължително трябва да притежава, според законовото

изискване.

4. Във втората колона отбележете с “ х” онази характеристика, която

отговаря на законова пречка за изпълнение на функциите на депозитар.

депозитаряттрябва да бъде

депозитарятне трябва да бъде

икономист с не по-малко от 3-годишен стаж

счетоводител

Залогодателят

експерт-счетоводител

добър търговец

роднина на необезпечен кредитор на залогодателя

продавач на заложената вещ, който не е получил в срок цената

заемодател на заложния кредитор

изключен от списъците на депозитаритекъмЦРОЗ

Page 101: Особен залог

101

ОТГОВОРИ:

Упражнение ¹ 10

Търсененаотговорностотзаложниякредитор

Вярно или грешно е следното съждение:

1. Нормата на чл. 37 ал.3 от ЗОЗ е императивна и представлява част от

задължителното съдържание на договорното правоотношение по договор

за особен залог.

2. Вземането за обезщетението за вредите, понесени от длъжника или

негови кредитори при неполагане на дължимата грижа на добър търговец

произтичаотнеизпълнениеназаконовозадължение„данесевредидругиму”

(деликт).

3. Дължимата грижа е положена, когато кредиторът е избрал лице с

подходящо за случая образование и квалификация за организиране и

провеждане на продажбата

4. При неполагане на грижата вредите се определят като загуби,

изразяващи се в разлика между справедливата пазарната стойност и цената,

която кредиторът е договорил при продажбата

5.Грижатаеположена,акосаосъщественидействията,коитообичайно

депозитаряттрябва да бъде

депозитарятне трябва да бъде

икономист с не по-малко от 3-годишен стаж

Не, достатъчно е просто счетоводител

счетоводител да

Залогодателят Да

експерт-счетоводител Не

добър търговец Не - той не продава Не

роднина на необезпечен кредитор на залогодателя

да

продавач на заложената вещ, който не е получил в срок цената

Да,тойекредиторназалогодателя

заемодател на заложния кредитор

Не, със заложния кредитор няма конфликт на интереси

изключен от списъците на депозитарите към ЦРОЗ

Няма такъв списък

Page 102: Особен залог

102

в практиката извършва търговец на такива вещи :наемане на оценители,

публикуване на обяви, организиране на огледи, провеждане на търгове.

6.Приопределяненапазарнатастойностследвадасеприлагаоценителен

метод на пазарно сравнение за оценка по аналог въз основа на състоянието

на вещите като нови, без физическа амортизация и повреди.

ОТГОВОРИ:

1. Вярно е.Изричновнепубликуванорешениепот.д.663/04наВКС:

«… следва да се има и предвид, че законът регламентира кога и при какви

условия заложният кредитор може да продаде заложените вещи /чл.32

ЗОЗ/, като при продажбата го задължава да положи грижата на добър

търговец /чл.37 ал.3 ЗОЗ/….”

2. Не е вярно.Цитатотсъщоторешение:„ … определеното от закона

право на една от страните при договор за залог да продаде заложеното

имущество само по себе си не е основание да се приеме наличие именно на

деликт, а не неизпълнение на договор -законът регламентира правата и

задълженията на страните при всички видове договори, които имат сила

на закон за тези, които са ги сключили /чл.20а ал.1 ЗЗД/ и неизпълнението

им е основание да се търси договорна отговорност /чл.79 и сл. ЗЗД/, докато

основанието за деликтна отговорност е неизпълнението на задължението

да не вреди другиму /чл.45 ЗЗД/. …….предпоставка за продажбата е

наличие на договор за залог и правото да продаде заложеното имущество

е не на всеки, а на страната по този договор - заложният кредитор………

и поддържаните от самия ищец обстоятелства, от които извежда

претенциите си, обосновават договорна отговорност-мотивирайки

изводите си за неположената грижа от ответника като добър търговец

при продажбата на заложеното имущество, съдът непрекъснато извежда

правата и задълженията на страните от сключения помежду им договор за

залог, но обосновава деликтна, неограничена отговорност за настъпилите

вреди, които според съда са в тежест на залогодателя само с оглед договора

за залог и независимо от собствеността на продаденото имущество.

Въззивният съд смесва фактическите състави на договорна и деликтна

отговорност - приема деликтно основание и неограничена отговорност

на ответника за настъпилите вреди, но за неизпълнение на договорни

задължения при отнапред уредени и договорени последици — продажба на

заложено имущество, чиято собственост се оспорва. При така предявената

искова молба, приетата квалификация на исковете -чл.45 ЗЗД с изложени

Page 103: Особен залог

103

противоречиви съображения за деликт и договорно неизпълнение, обуславят

недопустимост на обжалваното решение, поради което и ….. същото следва

да се обезсили в цялост и делото се върне….”

3. Вярно е, но само това не е достатъчно. В непубликувани решения

по търсене на отговорност за вреди от кредитора е изразено становище, че

спрямо търговеца се предявяват много по-високи изисквания, защото се

предполага че щом упражнява някаква дейност по занятие, явно притежава

наборотспециалнизнаниявСЪОТВЕТНАТАОБЛАСТ,койтодамупозволява

компетентното й осъществяване без да създава съмнения, недоверие, а

от таминесигурност в търговския оборот.Коментирана е отговорност за

лошизборили даликатодобъртърговецеизбрал«добриятърговец.Така

например е преценено като неоснователно възражението, че специално

определения организатор на продажбите не е бил подходящ “продавач” , тъй

катонепритежавалспециалнизнаниявтазиобласт(тойебилжурналист

с икономическо образование).Извършените от този оранизатор контакти

с купувачи, публикуване на оферти и обяви, осигуряване на огледите, вкл.

приприсъствиеикатоконсултантинаспециалиститенаищеца(длъжник),

обоснованат извод за липса на груба небрежност или недобросъвестност от

страна на длъжностните лица на ответника.

4. Не е вярно. Вреди ще са налице само ако има пропуснати

възможности за сключване на сделки на други, по- изгодни цени или ако

при прилагане на формулата получена цена – разходи по организацията

към друг начин на организиране на продажбата би се стигнало до по-висока

стойност.Аконапримерразходитепооповестяванетоипровежданетона18

търга, на стойност 500 единици за продажба на машини са довели до цена

от 1000 единици, а предаването им за вторични суровини без специална

организация би донесло чисти 800 единици. Виж и в решение от 5.07.2004

г.наВтАСпов.гр.д.¹15/2004г.:« За заложния кредитор по сключения

договор за особен залог не съществува задължение да продаде заложените

вещи по пазарни цени».

5. Вярно е. Дължимите действия, които обичайно в практиката

извършва търговец на такива вещи се определят според спецификата

на самата вещ и съществуващото пазарно търсене (втора употреба или

вторичнисуровини)къммоментанасъществуващаактивналегитимация

на кредитора да продава. По подробно виж в приложението «Концепция за

дължимата грижа»

6. Не е вярно. В непубликувани решения съдилищата са приели, че

Page 104: Особен залог

104

при безспорно установената по делото невъзможност да се направи оглед

на вече продадените от ответника и изнесени в чужбина машини, подходът

и на двете назначени по делото оценителски експертизи е бил обоснован:

методът на пазарните сравнения за оценка по аналог е приложим, защото

оригиналътлипсва.Щомхарактеристикитенааналога се знаят, се знаят

и тези на липсващия оригинал. Така става възможно да се определи към

определен момент справедливата пазарната равностойност на всяка вещ,

независимо дали вещта е налична или не. При този метод вещите лица са

определили вида и необходимия и достатъчен брой на основните показатели

/техническипараметриитехнологичнихарактеристики/заизвършванена

сравнението, установени са различията и отклоненията в параметрите на

сравняваните и сравнимите активи, внесени са и съответните коригиращи

коефициенти за възрастта на актива, както и коригиращ коефициент за

отклонение в рентабилността. Особено остро проблема е поставен при липса

на активен пазар за такъв вид вещ, когато заключенията се базират на

база оферирани цени, а не на осъществени сделки. В заключение е прието

,че претенцията за претърпени загуби – изразяващи се в разлика между

посочена така наречена от вещите лица пазарна цена и цената, която е

реализирана от кредитора на трите търга е неоснователна и недоказана.

Концепция за „дължимата грижа”

Като овластява заложния кредитор сам да извърши продажбата

на заложеното имущество, без да спазва някаква задължителна или

препоръчителна процедура, законодателят оставя на неговата преценка и

професионален опит да организира продажбата по начин, че максималната

възможна цена да бъде постигната при разходването на минимум

средства. Като служи на своя интерес да получи по възможност цялото

си вземане и да си възстанови разноските по изпълнението, заложният

кредитор търси потенциалния купувач, който е готов да плати най-високата

цена.Товатойпостигачрезразгласяванетонапроданта.

Разгласяването може да бъде насочено към всички или към ограничен

кръг потенциални купувачи. Това зависи от предназначението на

продаванатавещ.Акотяепредназначеназазадоволяваненапотребностите

наширок кръг лица (напр. за ползване или консумация от потребители),

разгласяването ще бъде подчинено на изискването най-обща информация

за вещта да достигне домаксималноширок кръгнеопределени лица. Ако

Page 105: Особен залог

105

вещта обаче е предназначена за задоволяването на специфични потребности

(напр. апаратура за провеждане на научни изследвания в тясна научна

област или високо специализирано оборудване за производство на не-масова

стока), разгласяването ще бъде подчинено на изискването по-подробна

специализирана информация за вещта да достигне до определен по-тесен

кръг лица.

За извършването на продажбата заложният кредитор прави не само

разходи за идентифициране на потенциалните купувачи и за нейното

разгласяване, но също и за пренасянето на вещта от помещенията на

длъжникавсвои(илиподнеговконтрол)помещения,кактоизаподдържане

ипазененавещтадокатобъденамеренподходящиякупувач.Тезиразходи

трябва да бъдат извършени от кредитора предварително, като той ще може

да си ги върне, само ако продажбата се окаже успешна.

Грижатанадобриятърговецестандартътзаповедение,койтозаложният

кредитор е длъжен да спазва като преценява какви действия да извърши

и какви разходи да направи при организирането и провеждането на

продажбата.

От добрия търговец не може да се очаква да направи големи разходи

за пренасяне, поддържане и пазене на вещта, за идентифициране на

потенциалните купувачи и за разгласяване на проданта, ако продажбата

на заложената вещ за втора употреба е малко вероятна, тъй като в момента

на пазара тази стока не се търси. В такава ситуация добрият търговец би

се ограничил в разходите си до размера на сумата, която би получил при

продажбата на стоката за вторични суровини.

Минималната цена, която би могла да бъде получена от продажбата на

една стока, това е цената й като вторична суровина.Товаеиминималният

разход, който добрият търговец би авансирал, за да организира и проведе

продажбапореданаЗОЗ.Така,акоусилиятадабъденамеренкупувачза

втора употреба на вещта не дадат резултат, кредиторът ще може да си върне

разходите, като я продаде за вторична суровина.

Добрият търговец, ако не познава пазара на съответната вещ (най-

често обезпеченият кредитор е финансова институция и не познава пазара

Page 106: Особен залог

106

навсякавещ),започваснеговотопроучване,коетовключва:ималивещта

специфичен пазар, предлага ли се тя на съответния пазар като нова, има

ли платежоспособно търсене, предлага ли се на съответния пазар вещта

за втора употреба, има ли реализирани продажби за втора употреба и при

какви цени.

В резултат на проучването добрият търговец ще вземе решение: как да

разгласи проданта – общо или насочено към определен кръг купувачи, колко

време и как да съхранява вещта, с оглед на това какви разходи по продажбата

може да авансира.

Ако вземе решение продажбата да бъде разгласена общо, начинът на

разгласяване трябва да е такъв, че да осигурява възможност достигането

на информацията най-малко до толкова широк кръг лица, до колкото

достига информацията от съдебен изпълнител, публичния изпълнител и

други органи, които извършват осребряване на имущество на длъжници

– чрез поставяне на обявления в продължение на определено време на

различни места. Така например, минимумът грижаще бъде надхвърлен,

акопродажбатабъдеразгласенаичрезрекламниобявивцентралнияи/или

местния печат или в друга медия.

Ако вземе решение продажбата да бъде разгласена на определен по-

тесен кръг лица, начинът на разгласяване трябва да е такъв, че съответната

информация да бъде поставена на видно място в местата, които се посещават

отсъответниякръглица,напр.всградатанаорганизация(палата,камара,

асоциация,съюз),вкояточленуватилипосещаваттезилица.Минимумът

грижа ще бъде надхвърлен, ако продажбата бъде разгласена и чрез рекламни

обяви в съответен специализиран печат, чрез интернет и др.

Ако за дадена вещ няма търсене на вътрешния, тя може да бъде

предложена на международния пазар, но такава грижа може да се изисква

от добрия търговец, само ако приходите от продажба за вторични суровини в

Българиямогатдапокриятразходитезаподдържанеипазененавещтапрез

съответния по-дълъг период от време, за идентифициране на потенциалните

купувачи в чужбина, за превод и предоставяне на съответната информация,

за воденето на преговори и за сключване на външнотърговска сделка.

Page 107: Особен залог

107

Акозасъответнатавещимапазарзавтораупотреба,накойторедовно

сеизвършватсделки(напр.заупотребяваниавтомобили,задругипревозни

средства, за селскостопанска, строителна, съобщителна, компютърна

или друга техника и т.н.) от добрия търговец се очаква с цел да получи

максимална цена да предлага на пазара вещта в продължение на толкова

време, че разноските за пазенето и поддържането й да бъдат приемлива част

от цената, т.е. нито прекалено кратко, нито прекалено дълго.

Полагането на грижата на добрия търговец при извършването на

продажбата от заложния кредитор всъщност следва да се предполага (чл.

154,ал.1ГПК).Поисказаобезщетениенавредитеотнебрежноизвършена

продажба в тежест на заложния длъжник е чрез пълно доказване да установи

неполагането на дължимата грижа от заложния кредитор: недостатъчно

разгласяване, ненасочване на разгласяването към съответния кръг лица,

непредоставяне на необходимата информация, прибързване на продажбата,

довело до непостигане на оптималната цена или забавяне, довело до

обременяването й с излишни разходи и др.

По този иск е без значение, на каква цена длъжникът е придобил

заложената вещ, съответно – на каква цена може да бъде закупена същата или

подобнавещкатонова.Доридаевъзможнодабъдеопределеноморалнотои

физическо изхабяване на вещта поради употребата й от длъжника, това има

значение за нейната остатъчна стойност, но не и нейната пазарна цена.

Пазарна е цената, която е заплатена на пазара за придобиването на

същите или подобни вещи – втора употреба през определен период от време,

следобявяванетонапродажбата(меродавнаеценатасрещузаплащанена

пълнияйразмер,аненаизплащане).Беззначениеепокакваценасапродавани

същите или подобни вещи, преди разгласяването на продажбата. Тогава

пазарната конюнктура може да е била по-благоприятна, но обезпеченият

кредитор не е имал правната възможност да се възползва от нея. Преди той

да пристъпи към изпълнение, длъжникът е имал право да се разпорежда със

заложеното имущество съгласно чл. 7 и чл. 8, за да удовлетвори кредитора с

полученатацена.Беззначениеесъщо,покакваценасапродаванисъщите

или подобни вещи толкова време след разгласяването на продажбата, колкото

би било неразумно да се изчака. Обезпеченият кредитор, който е получил

държането на заложената вещ не може да я ползва и да извлича никакви

Page 108: Особен залог

108

облаги от нея. За него забавянето на продажбата е свързано с разходи, които

той може да си възстанови, само при успешна продажба и които, като добър

търговец, той е длъжен да сведе до минимум.

Вещта може и да няма пазарна цена – ако вещи като заложената не са се

продавали в съответния период от време след обявяването на продажбата. В

такъв случай грижата на добрия търговец ще бъде положена, ако заложният

кредитор:

1. е разгласил добре продажбата,

2. предоставил е при разгласяването необходимата информация,

3. изчакал е достатъчно време да се появят купувачи

и 4. е продал вещта по най-високата цена, предложена сериозно.

Всъщност при добросъвестното изпълнение на тези изисквания

заложният кредитор ще е постигнал “пазарната цена” (цената, която е

заплатенанапазаразапридобиванетонатакававещ).

Разбира се, отклонение от цената, по която са продадени същите или

подобни вещи, е възможна предвид конкретното състояние на заложената

вещ, което може да е по-добро или по-лошо в сравнение със състоянието на

вещите, които са продадени през съответния период от време на пазара.

Заложният кредитор отговаря за вреди, ако по делото се докаже чрез

пълно доказване негов умисъл за увреждане, например, длъжникът е сочил

на заложния кредитор добросъвестни кандидат купувачи, но кредиторът е

отказвал да преговаря с тях или е водил преговорите недобросъвестно.

Упражнение ¹ 11 Казус

Длъжникът “Родна лоза”ООДпо договор за банков кредит е заложил в

полза на банка като обезпечение своя продукция - грозде за производство

на вино, находяща се на територията на винопроизводително предприятие

“ДЪЛБОКА ИЗБА” ООД. Договорът е вписан в Централния регистър на

особените залози.

Кредиторътвписвапристъпванекъмизпълнениенацялотовземанепо

отношение на заложеното имущество и уведомява залогодателя за това, като

претендира и предаване на гроздето за извършване на продажбата му.

След отказа на длъжника да предаде вещите, Банката кредитор се

снабдява с извлечение от регистъра, и изпълнителен лист въз основа на

Page 109: Особен залог

109

заповед за незабавно изпълнение и образува изпълнително производство за

предаване на заложеното грозде.

Допълнителна информация:

Следполучаваненапризовкатазадоброволноизпълнение“Родналоза”

ООДотговаря,чегроздетоепреработеновъввиноподоговорзаишлемеи

несенамираунего.Взискателятпосочва“ДЪЛБОКАИЗБА”ООДкатотрето

задължено лице, което държи заложеното имущество. Съдебният изпълнител

изпраща призовка за доброволно изпълнение на това трето лице.

Винопроизводителят прави искане пред съдебният изпълнител за

прекратяване на принудителното изпълнение по насроченото предаване

на произведените от гроздето на длъжника вина. Съдебният изпълнител

отказвапорадилипсанаоснованиезапрекратяванепочл.433ГПК(съотв.

чл. 330 от отм. ГПК) и назначава експертиза за индивидуализация на

вината.

Винопроизводителят възразява срещу насоченото срещу него изпълнение,

като оспорва собствеността на длъжника върху вината с твърдение, че

виненият материал му е предаден преди сключване на договора за залог по

договор за продажба, а не предоставен за преработка на ишлеме.

Въпроси:

1. Правилен ли е отказът за прекратяване, постановен от съдебния

изпълнител?

2. Какследвадасепроизнесесъдебниятизпълнителприоспорванена

задължението към залогодателя от страна на третото лице?

3. Какщесереализиратправатанакредиторапозалога?

ОТГОВОРИ: Казусът разглежда усложнение на засягане на права на

трети лица при предприето принудителното изпълнение в резултат на

упражнената по искане на кредитора държавна принуда.

Въпроси:

1. Правилен ли е отказът за прекратяване, постановен от съдебния

изпълнител?

Page 110: Особен залог

110

Чистоформалнодействителнонесеустановяватхипотезиначл.433ГПК,

но в случая е допуснато нарушение от съдебния изпълнител, който е излязъл

извън пределите на самото изпълнително основание. В регистъра е бил

посоченакатозалогодателсамодлъжника“Родналоза”ООД,следователнои

заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист

не могат да сочат другиго. Принудителното изпълнение може да се образува

само срещу този длъжник и само нему се изпраща покана за изпълнение.

Посоченотодруголице“ДЪЛБОКАИЗБА”ООДнеможедабъдетретирано

катодлъжникидамусеотравяпоканазаизпълнениекатонадлъжник.То

може да има само положението на трето задължено към длъжника лице по

непарично вземане за връщане на заложената вещ, т.е. към него може да

се отправи само запитване дали признава, че държи гроздето на длъжника

идалиеготовдаговърне,катосеналожизапорвърхунепаричновземане(

чл.508ГПК).Потозиреднеможедасеискатрансформираноимуществоот

третотолице(винотоотпреработенотогрозде),защотосъдебнияизпълнител

не може да предава нещо различно от посоченото в изпълнителния лист.

2. Какследвадасепроизнесесъдебниятизпълнителприоспорванена

задължението към залогодателя от страна на третото лице?

Отправената до съдебен изпълнител молба за прекратяване на

изпълнението по отношение на третото лице следва да се тълкува именно като

оспорване на наличието на запорираното непарично вземане на длъжника.

В този случай съдебният изпълнител не може да продължи изпълнението

иследвадаовластивзискателядагосъбира(чл.510ГПК).Занепаричните

вземания това овластяване поражда легитимация за предявяване на вещен

или облигационен иск по отношение на третото лице за връщане на вещта

от взискателя като процесуален субституент на длъжника(залогодател по

особениязалог).Едваследуспешнопровежданенатозиискифактическо

връщане на вещта в патримониума на длъжника, ще може да се продължи

изпълнението по предаване на заложеното имущество на взискателя.

3. Какщесереализиратправатанакредиторапозалога?

Кредиторътможедаизоставитоваимуществоиданасочиизпълнението

си по общия ред срещу друго имущество на длъжника. Това е и най-

лесно осъществимата хипотеза, ако няма други кредитори, които да го

конкурират. Следва съдебният изпълнител да състави протокол за липса

на имуществото- предмет на изпълнение на територията на длъжника след

Page 111: Особен залог

111

като насрочи датата на принудителното изземване. В случая е без значение

твърдението на длъжника, че имуществото се намира другаде, тъй като там

годържилице,коетооспорваправатаму.КактосепосочивчастVIIIт.1.1

длъжникътнеможедаоспорватрансформация.Тозипротоколеоснование

и за промяна на изпълнителния способ като се преминава от изземване

на вещ към събиране на парична равностойност на липсващото грозде и

товаизпълнениесенасочвакъмдругиимуществанадлъжника.Аконяма

други присъединени кредитори в това производство, което се води по общия

ред на ГПК, кредиторът ще получи онази сума, която би му служила за

удовлетворение и ако беше получил вещта за да я продаде сам. Обезпеченото

вземане ще се удовлетвори изцяло от тази равностойност.

Ако кредиторът избере да се насочи именно към преработеното вино

обаче, ще трябва активно да противопостави правата си на третото лице

– винопроизводителя. Ако «ДЪЛБОКА ИЗБА» ООД представи договор за

продажба от преди вписването на особения залог, то заложното право

на взискателя ще отпадне – залогът не може да бъде противопоставен на

действителния собственик, който освен това и държи имуществото.

Упражнение ¹ 12 Казус – Продажба на дял на ограничено отговорен съдружник по ГПК

Указания:

Казусът представя възможностите, с които разполага заложният

кредитор, в чиято полза е учреден залог върху дялове на ограничено отговорен

съдружник, да се удовлетвори от равностойността на ликвидационния

дял на залогодателя, чрез способите на индивидуалното принудително

изпълнение.

Прегледайте описаното в ситуацията поведение на страните по заложното

правоотношение и дружеството, в което залогодателят е съдружник.

Формулирайте в група защитната теза на съответния участник - кредитор,

дружество – или мотивирайте решение по тях съобразно вариантите на

зададените условия в допълнителната информация. Бъдете готови да

споделите резултата от обсъждането с останалите групи.

При необходимост може да ползвате редакциите на нормите на чл. 45

ЗОЗ,чл.125ТЗичл.517отГПК(2007г),съотв.начл.398бототм.ГПК(1952г),

предоставени като писмени материали.

Page 112: Особен залог

112

ДлъжникътВ.В.подоговор забанковкредите заложилвползана

банка като обезпечение свои дялове, представляващи 30 % от капитала на

“ЧЕСТИСЛАВА”ООДскапитал5000лв.Договоръте вписанвтърговския

регистър по партидата на същото дружество. След настъпване на падежа

по кредита банката вписва пристъпване към изпълнение по отношение на

заложеното имущество и уведомява залогодателя за това.

Първа ситуация: Банката се снабдява с извлечение от търговския

регистър за вписаните залог и пристъпване към изпълнение и отправя

предизвестие до длъжника за прекратяване на дружеството. Длъжникът

подава молба за напускане на дружеството, по която съдружниците не се

произнасят на следващото общо събрание, тъй като не желаят да поемат

дяловете на напускащия, а липсва възможност за намаляване на капитала.

Въпроси:

1. Валидно ли е отправеното предизвестие?

2. Какследвадапроцедирадружеството,акопредизвестиетобевръчено

на него, чрез законен представител?

3. Как ще се удовлетвори кредитора, ако общото събрание на

съдружниците реши длъжникът да прехвърли дяловете си на друг съдружник

пономинал?Авслучайчегоосвободятирешатдазапишатосвободените

дялове и да изплатят ликвидационен дял?

Втора ситуация: Пет месеца след получаване на предизвестието

отправеноотБанкатаиследпроверкавтърговскиярегистърсеустановява,

че не е вписано прекратяване на членството на залогодателя. Банката се

снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника въз основа на извлечение

от сметката по кредита и образува изпълнително производство за

изплащане на дълга. Изпълнението е насочено върху заложените дялове.

Съдебният изпълнител приема, че взискателят вече е отправил дължимото

предизвестие (Банката предоставя доказателство за получаването от

длъжникаВ.В.)и овластяваБанкатадапредявииск запрекратяванена

“ЧЕСТИСЛАВА”ООД.

Въпроси:

1. Правилна ли е преценката на съдебния изпълнител за наличие на

отправенопредизвестие?Редовнолиеовластенвзискателят?

Page 113: Особен залог

113

2. Допустимолибибиловъзражениенадружествотозанедължимост

на изпълняемото вземане. Относими ли биха били евентуални възражения

срещу заложното право?

3. Дружеството сочи, че междувременно е освободило длъжника и

изплатило на ищеца определения от общото събрание ликвидационен

дял.МожелиБанкатадарепликиразанеправилноизчислениенаразмера

на ликвидационния дял? А в случай, че тази сума покрива вземането по

кредита?

Трета ситуация: Отделно изпълнение е предприето и по отношение на

недвижим имот на длъжника. По негово искане изпълнението е спряно по

чл.454ал.1ГПК.

Въпрос:Какследвадапроцедирасъда,разглеждащисказапрекратяване

на дружеството, ако длъжникът се позове на това спиране.

ОТГОВОРИ:

Първа ситуация:

1. Предизвестието не е надлежно отправено – законът изисква да се

уведомидружеството.Товаенеобходимо,тъйкатомакаридаеизвестено,

че по партидата му има вписан залог, юридическото лице- търговец е

персонално различно от съдружниците в него и изявява и приема изявления

само чрез органите си. Отделно от това, за разлика от първоначалното

вписване, съобщение до дружеството не се изпраща, когато се регистрира

пристъпване към изпълнение.

2. При валидно уведомяване управителен орган следва да свика

общо събрание с дневен ред, който да включва произнасяне по молба за

прекратяване на членство и уреждане на имуществени отношения по

напускане на съдружник.

3. Решениезасъгласиезаразпорежданесделаенепротивопоставимо

на кредитора, тъй като това имуществено право вече следва да се счита в

негово разпореждане и не може да бъде извършено без негово съгласие.

В случай че събранието удовлетвори молбата за освобождаване и реши

оставащи съдружници да запишат освободените дялове(срещу съответни

вноскизапокриванетоим)идаизплатятликвидационендял,кредиторът

Page 114: Особен залог

114

следвадабъдеуведомензадаупражнипарватасипочл.73вотТЗ.Ивтози

случай обаче кредиторът може да предприеме действия по принудително

прекратяванепоГПК,акосмятачестойносттанееадекватноустановенаот

дружеството

Втора ситуация:

1. Съдебния изпълнител не може да зачита извънсъдебно предизвестие.

Процедурата по чл.517 ГПК изисква налагане на запор и връчване на

отправено предизвестие от съдебен изпълнител. Отклонение от изискването

давръчваненапредизвестиебиималосамоприЕООДилиприизпълнение,

насочено върху дяловете на всички съдружници.

2. В производството по прекратяване на дружеството ответникът не

може да упражнява никакви права на длъжника, тъй като самия ищец ги

упражнявавместонегоспрямодружеството(правонанапускане).

3. Дружеството може да се позовава на плащане но ще носи

доказателствената тежест в процеса за установяване на действителния

размер на дела. Изготвените счетоводни документи не са противопоставими

на кредитора и банката може да ги оспорва като неизходящи от нея. В случай,

че тази сума покрива вземането по кредита , за който се води принудителното

изпълнение, искът следва да се отхвърли.

Трета ситуация:

В тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че ищецът е

легитимиран само доколкото е взискател. Подготовката на принудителното

изпълнение по няколко способа е напълно допустимо и често срещано

(налагат се едновременно обезпечителни мерки, подготвящи както

изпълнение върху недвижимимот, така и върху вземания на длъжника).

Спирането на принудителното изпълнение по чл. 454 ал.1 ГПК цели да

осуети не само проданта на описания възбранен имот, но и изпълнението

като цяло, тъй като длъжника предприема погасяване на дълга с допустимо

от закона разсрочване. Това гарантирано за длъжника право не може да

бъде накърнявано от взискателя чрез предприемане на действия по друг

способ, целящ в крайна сметка осигуряване на имущество, което да бъде

осребренозасъщиядълг.Тукнееприложимазабранатанаал.3,тъйкато

сазаложенидяловете,анеизнесенатанапроданвещ.Етозащовподобна

Page 115: Особен залог

115

хипотеза съдилищата възприеха позицията на прилагане на чл. 229 ГПК

по аналогия(макар и не много технически издържано). Възможно е да се

обоснове спиране до постановяване на възобновяването на изпълнението

с акта на съдебен изпълнител по чл.454ал.2 ГПК, като се приеме, че

конститутивния иск за прекратяване на дружеството е част от изпълнението

и движението му следва изпълнителното производство. В този случай съдът

следва само да констатира настъпването на спирането, постановено от

съдебен изпълнител.

Възможно е да се обоснове и хипотезата на отпадане на легитимацията

на взискателя да иска прекратяване, поради предприето изпълнение

върху друго имущество. В този случай би било допустимо само действие на

обезпечителнимерки(какъвтоезапоранадяловете),нонеипринудително

действия, каквото е прекратяването на дружеството. С тези доводи би могло

да се прекрати съдебното производството поради липса на правен интерес,

а едва след възобновяване на принудителното изпълнение повторно да се

иска овластяване за предявяване на нов иск.

Въввсекиединмоментотвисящносттанапроизводствотопочл.517ГПК

би могъл да се постави въпроса за наличие на интереса на взискателя, тъй

като за допустимост на производството съдът следи служебно и следва да я

провери и когато произнася крайния си акт по същество.

Упражнение ¹ 13 Казус

Указания:

Казусътсеосноваванадействителенслучайотсъдебнатапрактика.При

отговорите ще се търси решение на въпросите, които възникват в работата на

кредиторите, на синдиците и на съда, когато върху търговското предприятие

на несъстоятелния длъжник има учреден особен залог и кредиторът по него

епристъпилкъмизпълнение.Целтаедасеочертаятнасокитезарешаване

на тези въпроси.

Казус:

С решение, постановено на 15.12.2002 г., влязло в сила, Окръжен съд - гр.

Хепостановилрешениепочл.630,ал.2въввр.счл.710отТЗ,катоеоткрил

производствопонесъстоятелностна“Н”АД-гр.Хиеобявилдружествотов

несъстоятелностспоследицитепочл.711отТЗ.На30.04.2003г.досиндика

ИванПетровСтояновскопиедоОкръженсъд-гр.Хеподаденозаявлениеот

кредитора“АБВ”АДспосоченооснованиенатоваисканечл.43,ал.2отЗОЗ,

с което кредиторът уведомява синдика, че той е конституиран кредитор в

Page 116: Особен залог

116

производствотопонесъстоятелносттана“Н”АД-гр.Хсвключенивземанияв

одобрения от съда списък на приетите от синдика предявени от кредиторите

наАДвземания,катонеговитевземаниясаобезпеченисособензалог,учреден

върхутърговскотопредприятиена“Н”АД–гр.ХпореданаЗОЗ,надлежно

вписан с решение от 31.01.1999 г. по съответното фирмено дело на ОС - гр.

Х.Уведомявасъщотакасиндика,чепредиоткриваненапроизводствотопо

несъстоятелността на основание чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ той е пристъпил към

изпълнение по учредения в негова полза особен залог върху имущество на

длъжникапореданачл.46,ал.1,предл.2отЗОЗ(изпълнениевърхуотделни

елементи от състава на търговското предприятие), което обстоятелство е

вписано по фирменото дело на длъжника с решение на съда от 15.01.2002 г.

Прави искане синдикът да му предаде всички налични парични средства на

длъжника,намиращисевразпорежданенасиндика.Къмзаявлениетонеса

представени никакви документи.

Синдикът представя пред съда на 27.05.2003 г. становище, с което

уведомява съда, че обстоятелствата, изложени в заявлението на кредитора,

отговарят на истината, като моли съда, ако съдът прецени, че следва да се

изпълни това искане, да свика събрание на кредиторите (които са много

на брой), което да вземерешение относно евентуалнотопродължаванена

производството, тъй като при предаване на наличните средства няма да

бъде възможно продължаване на производството и няма да има възможност

дори за частично удовлетворяване на кредиторите. Съдът свиква събрание

накредиторитеза15.06.2003г.Сотчетот10.06.2003г.синдикътуведомява

съда,чеепроучилвземаниятанадружеството(общооколо8000000лв),за

коитобихамоглидасепредявятисковепочл.646,ал.2,т.1отТЗ.

Въпроси:

1. След като съгласно чл.43,ал.2 от ЗОЗ синдикът е длъжен да предаде

имуществото на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл.32 от ЗОЗ,

когато установи наличие на залог, вписан по реда на ЗОЗ, както и вписване

на пристъпване от кредитора към изпълнение по особения залог, което

вписване в случая е станало още преди откриване на производството по

несъстоятелността(срешениенасъдаот15.01.2002г.),защосиндикътнее

предал до 30.04.2003 г. паричните средства от масата на несъстоятелността

на кредитора по особения залог?

Page 117: Особен залог

117

2. Защо съдът по несъстоятелността е провеждал производството

по несъстоятелността през периода от постановяване на 15.12.2002 г.

на съдебното решение за обявяване на дружеството в несъстоятелност

до датата на постъпването на молбата-искане по чл.43,ал.2 от ЗОЗ за

предаване на имущество (30.04.2003 г.), а не е разпоредилна синдика да

предаде имуществото от масата на несъстоятелността на пристъпилия към

изпълнение кредитор по особения залог?

3. Защо според Вас пристъпилият към изпълнение кредитор по особения

залог едва на 30.04.2003 г. е направил искане да му бъдат предадени всички

налични парични средства на длъжника, намиращи се в разпореждане на

синдика?

4. Длъжен ли е кредиторът да представя към заявлението си от

30.04.2003 г. документи за установяване на изложените обстоятелства?

5. Следва ли да се проверява от съда дали този кредитор е кредитор с

приетовземанепосмисъланачл.693отТЗ?Какследвадасепроцедира,

ако вземането на кредитора е предявено в производството пред синдика

и е включено в изготвения от него списък на приетите вземания, но този

списък още не е одобрен от съда? Би ли имало значение за решаването

какво да се направи във връзка с искането на кредитора от 30.04.2003 г.

обстоятелството дали искането се прави от кредитор, който не е предявил

вземаневпроизводствотопонесъстоятелносттаисрокътпочл.688,ал.1от

ТЗвечееизтекъл?

6. Какви действия се предприемат и следват в производството по

несъстоятелността при постъпването на 27.05.2003 г. на становището на

синдика с искане за свикване на събрание на кредиторите?

7. Какви решения би могло да вземе събранието на кредиторите на

15.06.2003г.–аковземанетоназаложниякредиторподоговоразаособен

залог е толкова голямо, че всички суми от продажба на налично имущество

иотсредстваследуспешнопровежданенаисковепочл.646,ал.2,т.1от

ТЗнямадабъдатдостатъчнидагоудовлетворят;акоимавъзможностслед

изпълнението по особения залог заложният кредитор да се удовлетвори и

да постъпят суми в масата на несъстоятелността, като тогава при успешно

Page 118: Особен залог

118

провежданенаисковепочл.646,ал.2,т.1отТЗбимоглодапостъпятсуми

вмасатананесъстоятелността?Коеоттяхсчитатезанай-вероятно?

8. При положение, че събранието на кредиторите е поискало от съда

прекратяване на производството поради липса на маса при условията и с

последицитеначл.735отТЗ,каквидействияследвадасепредприематв

производството по несъстоятелността?

ОТГОВОРИ:

(1) Способът на изпълнение е по чл. 46,ал.1,предл.2 от ЗОЗ, т.е.

изпълнение върху отделни елементи от търговското предприятие – обект на

особения залог.

(2) Приизпълнениевърхуотделниелементиоттърговскотопредприятие

кредиторът по особения залог решава кога и върху кое конкретно имущество

да насочи изпълнението и то му се предава при поискването му, а дотогава

производството по несъстоятелността се провежда относно имуществото от

масата на несъстоятелността.

(3) Искането е направено след конституирането на събранието на

кредиторите, което има правомощията да вземе решение относно бъдещото

развитие на производството по несъстоятелността.

(4) Не.

(5) Не.Съгласноразпоредбитеначл.43,ал.1и2отЗОЗебеззначение

дали кредиторът е предявил права в производството по несъстоятелността.

(6) Съгласно разпоредбата на чл. 674, ал. 1 от ТЗ съдът е длъжен да

свика събранието на кредиторите с дневен ред по посочените от синдика

проблеми.

(7) Вариант1-събраниетонакредиторитеприема,чецялотоналично

имущество на длъжника ще се продаде от кредитора по особения залог и с оглед

големия размер на дълга цялата сума ще се получи от този кредитор без той

да бъде удовлетворен; евентуално получени суми при провеждане на искове

почл.646,ал.2,т.1отТЗсъщощебъдатплатенинакредиторапоособения

залог; единодушно приемат становище за липса на маса на несъстоятелността

и за липса на възможност за нейното попълване, никой от кредиторите не

желае да поеме разноските за продължаване на производството, събранието

предлага на съда прекратяване на производството поради липса на маса

приусловиятаиспоследицитеначл.735отТЗ;Вариант2–кредиторите

решават, че има възможност за попълване на масата на несъстоятелността,

Page 119: Особен залог

119

някой (някои)оттяхсесъгласяватдапредплащатразноскизавреметодо

приключване на процедурите по изпълнението по особения залог и на

процедуритевъввръзкасисковетепочл.646,ал.2,т.1отТЗ.Реалистичене

вариант 1.

(8)Съдътследвадаизискадокладотсиндика,откойтодасеустанови,че

синдикът е предал средствата от масата на несъстоятелността, и след като

получи от синдика документите по чл. 733 от ТЗ, да свика заключително

събрание на кредиторите, след провеждането на което да постанови решение

почл.735отТЗ.

Page 120: Особен залог

120