Карол Николов

________________________________________

АВИОСТИХОВЕ

1.Всяко "Довиждане!" може да бъде "Сбогом!"Апаратът за повикване взривява съня.Може би това все още не е тревогаи аз не би трябвало да се безпокоя.

Приготовленията са машинални и кратки.Сянката ми пада върху цялата

срещуположна стена.Детето примлясва в просъница сладко.Жена ми е станала. Лесно ли е да си жена?

И тогава идва онова внезапно "Довиждане!",което прозвучава като "Сбогом!" и крайи в дълбините на сърцето зазиждаспомена за един мъжки образ в детайл.

2.А призори небето просветлява,кълби се облак бял и розовее.Бездънна синя вис... Не съжалявам.Приемам риска пак, за да живея

по мъжки мъжкото си кратко време.Трепти машината под мен, трептии нова мощ сърцето ми обземанад върхове и бездни да лети.

Изгрява слънцето и се разкриват,преди духът упит да ги съзре,Пирин и Рила в свойта прелест дива,контура бял на Бялото море.

Живей, Земя! Вълнувай ме, Отечество!Лети докрай в най-вярната посока.Аз мога да те гледам отдалече,но никога, за нищо - отвисоко.

3.И ето ме във въздуха отновонад тези драматични планини.Внезапно, величаво, дешифрованопейзажът се изгражда и звъни.

Летим и хеликоптерът опипвапространството, издига се, кръжи.Изгубва се сред облаците дрипави,над бездните високо се държи.

Небето често крие изненадии въздухът понякога е гнил.ПО улеите тесни - из засадавръхлита злобно вятърът завил.

Но като водно конче апаратътоблита пак скали и долове.То сякаш сме не тука на земята,а в истински космични светове,

дошли, за да открием на небетолегендата за живи съществаи своята единствена планета

по-нежно да обикнем след това.4.Всяко "Довиждане!" може да бъде "Сбогом!"Земята често напомня за себе си с гняв.Като вакуум тя гълта машината в огъни я превръща в куп неузнаваема сплав.

И я забулва в кошмарна жестока тайна.Доказателства няма и причините пак,както винаги, остават за дълго незнайни.Няма белези. Няма никакъв знак.

И никога, никога повече няма да имадруг знак освен оня в сърцето - там,откъдето излитаме остро и нетърпимо,и където се връщаме като спомен едвам.

_______________________________________

Публикувано в сп. “Пламък”, раздел „Нови стихове”, 2009 г., бр. 1-2, стр 101.