Тема. 1 Данъчното право в правната система на РБ. Предмет система и значение на данъчното право.

Отграничение на данъчното право от други правни отрасли

Понятие за данъчното право Данъчното право като обективно право Регулира обществените отношения свързани с установените в страната данъци, с

реда за тяхното определяне, обжалване и събиране. Това са достатъчно отграничени, от другите обществени отношения, отношения и дават на данъчното право правото на самостоятелен живот, въпреки че в миналото данъчното право се е изучавало като част от финансовото право. Данъчното право като обективно право е съвкупност от правни норми, които регулират установяването на данъците у нас и тяхното събиране и обжалване. Административно право, финансово право и данъчно право имат генетична връзка помежду си. Исторически те произтичат едно от друго. Общото е че са публично правни отрасли и в тези връзки задължително присъства държавата в качеството ѝ на власт. Но когато има данъчни споразумения тогава държавата е в положение на равенство. Това е тенденция при която държавата е склонна да отстъпва от своя империум, тенденция която ще се утвърждава не само в данъчното право, но и в други публичноправни отрасли, също както и в наказателното право. Въпреки че има разграничения, между данъчното и финансовото право няма демаркационна линия. И в административното право има глоба и в наказателното право има глоба, но при наказателното право глобата води до състояние на съдимост. В данъчното право също няма състояние на съдимост. Но се вижда как глобата присъства в посочените публичноправни отрасли. Данъчното право взаимодейства както с публичноправните отрасли така и с частноправните отрасли, но ги модифицира като им дава допълнителни значения. Тези адаптации на данъчното право ще видим във всеки данъчен закон.

Данъчното право като наука Предмета на данъчното право като наука е обсъждането и изясняване на

основните понятия и категории, които произтичат от действието на данъчното право като обективно право. Данъчноправната наука има задача да изследва основните понятия и категории на данъчното право като отрасъл със статии, студии и монографии.

Данъчното право като учебна дисциплина Има задача да даде един набор от знания относно понятието данък, структурата на

данъка, видовете данъци, ДП-те норми, субектите на данъците, данъчната система и т.н.

Данъчната система включва три части: - Обща част – всички понятия - Данъчен процес – обхваща реда за определяне на данъците, обжалването на

данъците, събирането на данъците. - Особена част – включва отделните режими на видовете данъци (Данък общ

доход, ДДС и т.н.)

Тема. 2 Понятие за данък и видове данъци Понятие Съществуват различни дефиниции за понятието данък. Данъкът е безвъзмездно,

безеквивалентно вземане в полза на държавата (общините) установено едностранно от

нея със закон, с който тя решава свои задачи от стопанско, социално и културно естество.

Белези на понятието данък: 1. Данъкът е публично вземане - той се събира от публичен орган (държава,

община) 2. Установено едностранно от държавата 3. Установено със закон- по конституция данъците се определят изключително

със закон правото на държавата само тя да определя данъците се нарича данъчен суверенитет.

4. Това е безвъзмездно и безеквивалентно вземане – срещу данъка държавата не дължи еквивалент. Трябва да разбираме, че срещу получения данък държавата не дължи пряк еквивалент, но данъкът има универсален еквивалент и държавата дължи една универсална възвръщаемост тя трябва да направи инфраструктурата, да поддържа учебни заведения, театри и т.н. Данъка отива за формиране приходната част на бюджета. Около 80% от приходната част на бюджета се формира от данъци. Разбира се събираемостта е различна.

Отграничаване от други публични вземания Данък и такса Таксата е възмездно еквивалентно вземане тя предполага услуга. При данъка няма

пряк еквивалент. Данък и глоба Глобата е санкция за извършено правонарушение (престъпление или

административно нарушение). При данъка няма правонарушение. Данък и конфискация Отново има извършено престъпление и се налага конфискация. Данък и вноски При внасянето на осигурителна вноска се очаква в бъдещето възвръщаемост под

формата на пенсия.

Тема. 3 Видове данъци Насоченост на бюджета в който постъпва данъка: 1. Централни (републикански) – данък общ доход, данък върху добавената

стойност, акцизите. Данък печалба също в миналото, до скоро, е бил републикански бюджет, но от няколко години той е смесен и една част от този данък отива в общинските бюджети.

2. Местни (общински данъци) – данък сгради, данък наследство Данъците се делят и на преки и косвени според това кой плаща данъка. 1. Преки данъци – лицето само плаща. Към тях отнасяме данък печалба и данък

общ доход. 2. Косвени данъци – те представляват калкулативен елемент в цената на стоката

или услугата. Калкулативен елемент означава, че при определяне на цената на стоката и услугата предприемачът трябва да начисли този данък в цената. Характерното за косвените данъци е, че са транзитни данъци защото не остават при този който ги събира а трябва да ги внесе в бюджета. Косвен данък е и акцизът той е особен с това, че има за цел да контролира търсенето, той се начислява в цената на стоката и този който го събира не го задържа а го внася в бюджета.

Данъците се делят и на обложни и безобложни. В случай, че финансовия автоматизъм сработи данъка се внася без ревизия и в този случай е безобложен ако се направи ревизия и се установят разминавания ще се начисли данък и той ще бъде обложен.

Тема. 4 Източници на правото Източник на правото са специфични форми, в които се обективира

(материализира) волята на нормотвореца за моделиране на обществените отношения по определен начин в областта на данъците.

Дали въпросите са решени на законово равнище или подзаконово равнище. 1. Източниците уредени със закон Конституцията на република България – казва, че данъците се определят със

закон Законните и кодексите. Кодексът дава по-широка уредба на дадената материя Законови източници: - Закон за ДДС - Закон за акцизите и данъчните складове - Закон за корпоративното подоходно облагане - Закон за данъците върху доходите на физическите лица - Закон за местните данъци и такси - Данъчно осигурителен процесуален кодекс - Указ за опрощаване на несъбираемите държавни вземания По действащата конституция президента не може да издава нормативни укази а

само индивидуални и те не са източници на правото, но указите издадени преди влизането в сила на новата конституция като указа за опрощаване на несъбираемите вземания са източник на данъчното право.

2. Постановленията на МС за приложение на данъчните закони. Правилник за приложение на ЗКПО. До инструкциите подзаконовите актове са източник на данъчното право.

Често пъти общините определят местни данъци когато имат мандат от държавата. Държавата определя данък сгради в някакви рамки и общините са ограничени да определят данък сгради в тези граници.

3. Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Страна е Република България. Спогодбата трябва да се ратифицира от НС и да се обнародва и тогава има приоритет пред българското данъчно законодателство.

4. Указанията на Главните данъчни управления (сега има НАП) това са вътрешнослужебни актове и те не са източници на данъчното право.

Източниците на данъчното право можем да делим и на императивни и диспозитивни.

Друго деление на източниците на данъчното право е на материално правни и процесуалноправни. Материалноправните източници са законите, които дават правата на данъчноправните субекти. Процесуалноправен източник е ДОПК. Но и за двата видове актове законите и ДОПК не са чисто материално правни или процесуално правни източници определят се по това кои норми доминират.

Тема. 5 Данъчноправни норми Данъчно правната норма Вид правна норма. Общо правило за поведение което има широк кръг адресати,

чието спазване е скрепено с държавна принуда и трябва да е прието от компетентен държавен орган, което регулира обществени отношения в областта на данъците.

Хипотезата – сочи факти и обстоятелства от действителността например реализирал съм някакъв доход.

Диспозицията – данъчните права и задължения, които възникват при наличието на съответно настъпили факти и обстоятелства в данъчното право.

Санкция - неблагоприятна правна последица която настъпва когато не се изпълняват предвидените в диспозицията на данъчноправната норма задължения. Например трябвало е да подам данъчна декларация, но не съм и ще търпя неблагоприятни последици.

Както всяка правна норма данъчноправната норма е триелементна. Трите елемента не са задължителни хипотезата и диспозицията присъстват винаги, но санкцията не е задължителна.

Видове данъчноправни норми: - Императивни – задължителни са за изпълнение и не предвиждат алтернатива; - Диспозитивни – не са задължителни и предлагат алтернатива. ДОПК допуска

разсрочване и отсрочване на данъчни задължения. Правомощието на президента да опрощава несъбираеми държавни данъчни вземания също е негова възможност не задължение. Такава възможност е дадена за договаряне при ревизия между данъчните органи и облаганите лица. Това е израз на една тенденция на ограждавяемост нормите на данъчното право.

- Материално правни и Процесуално правни. Действие Влизане в действие на една ДП норма означава тя да влезе в приложение. Въпроса

за приложението на ДП нормите ние разделяме по време по лица и по територия. Действие – публикува се в държавен вестник актовете на местните органи не се

публикуват в ДВ. Публикува ли се три дни 8 – петък 9 – събота 10 – неделя 11 – понеделник 12 – вторник 13 – сряда 14 – четвъртък. Денят на обнародване не се брои броим три дни и на четвъртия влиза в сила (12-

ти). Тук се броят всички дни. При обжалването ако срока изтича в неприсъствен ден този ден не се брои.

Другото, което може да бъде предвидено освен трите дни в преходните и заключителните разпоредби може да е предвидено закона да влезе в сила от деня на обнародването, може да бъде и един по-дълъг от тридневният срок.

Действие по време – за напред материално правните, докато процесуалноправните норми действат ретроактивно. Това правило се прилага когато в закона не е записано друго.

Действие по място – действат на територията на цялата държава (не страната това е географско понятие) ако е централен орган, ако е местен на територията на общината например. Централния орган може и да ограничи действието на издадения от него акт до определена територия например определена област. Територията на държавата включва и територията на българските дипломатически мисии, също кораби и самолети под български флаг и континенталният шелф.

Действие по отношение на лицата – персоналното действие на ДП нормите се определя в самия нормативен акт той определя различните групи, по отношение на които действа. Поначало действа по отношение на всички, но може ДП нормата да ограничи действието си по отношение на някои лица.

Тълкуване на данъчноправните норми Тълкуването е интелектуална дейност насочена към извличане на точното

значение на правната норма.

Тема. 6 Субекти на данъчното право Субектите на данъчното право Са самостоятелните носители на права и задължения. Щом едно лице е

самостоятелен носител на права и задължение той е субект на правото ако е самостоятелен носител на данъчни права и задължения то е субект на данъчното право. Това са физическите и юридическите лица.

Белези на физическите лица Правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. Правоспособността е абстрактната възможност на едно лице да бъде носител на

данъчни права и задължения. Едно лице от момента на раждането си придобива правоспособност. Например ако едно дете малко след раждането си наследи починал свой родител той дължи данък върху наследството. Момента на раждането е когато лицето поеме първата си глътка въздух със собствените си дробове.

Дееспособност – възможността лицето самостоятелно да упражнява своите права и задължения тя се поражда когато лицето навърши 18 годишна възраст.

Деликтоспособност – възможността лицето да отговаря за правонарушенията си. Юридическо лице Юридическо лице е такова образование което има такова имущество различно от

имуществото на съставляващите го или съставляващия го субекти и има собствени органи.

1. Да има обособено имущество 2. Отделно ръководство – управител, управителен съвет и т.н. Видове юридически лица Съобразно закона върху който те са създадени 1. Юридически лица създадени по ТЗ – търговските дружества: събирателни

дружества, ООД, ЕООД, АД, ЕАД, командитни дружества, командитни дружества с акции. Можем да посочим и обединенията на търговци – холдингите и консорциумите.

2. Юридически лица създадени по закона за юридическите лица с нестопанска цел: фондациите и сдруженията (съюз на …, асоциация на …, камара на …,). Такива се създават по закона за читалищата. По Закона за вероизповеданията, Закон за кооперациите, Закона за политическите партии.

3. Квазисубекти на данъчното право (квазиюридически лица) – неперсонифицирани дружества. По повод гражданското дружество ЗЗД казва чл. 357 с договора за дружество две или повече лица се съгласява да обединят своята дейност за постигане на обща цел. Вноските са обща собственост на съдружниците всичко което е придобито от дружеството са обща собственост на съдружниците. Дружеството не е юридическо лице следователно не може да е носител на права и задължения, но ако вземем закона за счетоводството там е казано, че предприятията са длъжни да водят счетоводство предприятия са и неперсонифицираните дружества. Тук ще отнесем и клоновете на юридическите лица, въпреки че клоновете на юридическите лица на се юридически лица. Представителствата на чуждестранните юридически лица също трябва да се регистрират по закона за ДДС.

Има деление на субектите на активни и пасивни 1. Активни субекти - органите по приходите и приходната администрация; 2. Пасивните субекти - данъчно задължените лица, ръководните органи на

юридическото лице, което не е платило данъчните си задължения, и третите лица. Данъчноправните отношения Обществени отношения регулирани от данъчноправна норма. Те са публични

правоотношения като на едната от страните в правоотношението е държавата (приходната администрация) а на другата задълженото лице и третите лица.

Това правоотношение е от категорията на вертикалните правоотношения - отношения на власт и подчинение.

Юридически факти в данъчното право Факти от действителността предвидени в хипотезата на данъчноправната норма.

Фактите са юридически действия и бездействия или юридически събития в зависимост от присъствието или не на човешко поведение. Характерно за юридическите събития е, че те не са проява на човешката воля тук отнасяме форсмажорните (природни бедствия, войни) и освен тях производствените аварии.

Тема. 8 Данъчни правоотношения Обща характеристика Данъчните правоотношения са публичноправни отношения, защото данъците се

установяват със закон като публично волеизявление на компетентен държавен орган, те са само правоотношения и могат да съществуват само като правни отношения защото възникват, развиват се и се прекратяват само въз основата на правни норми. Така законодателят урежда и гарантира упражняването на правомощията на органите по приходите по предвидения в закона ред, а от друга страна дава възможност за защита на данъчнозадълженото лице при нарушаване на неговите права и законни интереси.. Тоест защитата на данъчните субекти обхваща както законовото основание за събирането на данъка, респективно неговия размер, така също и начина на упражняване правомощията на органите по приходите тоест дали те упражняват правомощията си по предвидения по закона ред. Данъчните правоотношения са парични отношения в резултат на данъчноправни норми, уредени чрез властнически метод на правно регулиране, в които едната страна винаги е държавата в лицето на компетентните органи и това са органите по приходите. Данъчното правоотношение възниква когато се проявят фактите предвидени в хипотезиса на правните норми най-вече обекта на облагане и връзката му с субекта на облагане. Различаваме два вида данъчноправни отношения същински и несъщински. Отношенията които възникват по повод плащането на данъците са същинските а несъщинските имат преди всичко организационен и устройствен характер те са с вторичен характер.

Винаги за възникването на същинските данъчни правоотнощения юридическите факти са събития. Не са юридически факти издаваните административни актове във връзка с които възниква правоотношението. Прието е схващането че с данъчния акт не се създава същинско данъчно задължение той като той има декларативен характер а не конститутивно действие. Задължението възниква по закон а данъчния акт го прави ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо (да е установен срока за изпълнение падежа). В етапа на обжалването на издадения индивидуален данъчен акт този акт вече е юридически факт. Нормалното протичане на данъчното правоотношение се реализира между органа по приходите който представлява държавата и между данъчни длъжник. Възможно е при възникването на тези отношения да съществуват две групи усложнения. Първата група са свързани със субекта а втората група усложнения са свързани с обекта на облагане.

Свързани със субектите Първата група усложнения са свързани с представителството. Едно лице

представлява друго лице както по отношение на основното данъчно задължение така и по отношение на вторичните. Тоест както по отношение на плащане на данъка така и по отношение на последващите задължения. В данъчното право е приложимо както законовото така и договорното представителство. Договорното представителство е изключено при изискване на лични действия от данъчния длъжник например при негово изслушване от органите на приходната администрация. Законодателят е уредил за целите на данъчното облагане необходимост от специални лица които да

представляват както физическите така и юридическите лица които да ги представляват пред органите по приходите. Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение се представляват от техните родители съответно, настойници и попечители. Когато органът по приходите трябва да извърши нетърпящи отлагане процесуални действия спрямо лице което е недееспособно или няма законен представител органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождението му да бъде назначен негов временен или особен представител.

Втората група усложнения са свързани с така нареченото правоприемство. Данъчните задължения са парични и преминават и върху правоприемниците правоприемство има както за физическите така и за юридическите лица то може да бъде универсално и частно. При прехвърляне например на един имот данъка се дължи от правоприемника. В случаите на правоприемство или прекратяване когато са налице множество правоприемници или отговарящи за задълженията лица и техните задължения те се установяват в общо производство преди да приеме съответните процесуални действия органа по приходите уведомява за това лицата и ги поканва в четиринайсет дневен срок да посочат писмен представител в ревизионното производство до приключването му с влязъл в сила акт. Тоест това е хипотеза при която при правоприемство винаги се установява ревизионно производство за установяване на правоприемството.

Заместване в дълг – в данъчното право заместването в дълг не е допустимо това следва от властническия характер на правоотношението като страните по своя воля не биха могли да прехвърлят данъчните задължения на едно трето лице, тъй като това са конституционно установени задължения данъчния длъжник изрично нормативно е посочен в закона и той не може да се променя по волята на страните. Всеки договор за прехвърляне на данъчно задължение е относително недействителен спрямо държавата. А принудителното изпълнение винаги ще бъде насочено срещу длъжника, който е посочен в правната норма. Няма пречка едно трето лице да плати данъчното задължение ако данъчния длъжник не му възстанови тези средства лицето има право на регресен иск спрямо длъжника.

Отговорност за чужд дълг – става дума за случаите когато на едно трето лице данъчния закон е възложил да удържи и да плати данъка, ако това лице не изпълни възложеното му със закон задължение тоест лицето има противоправно поведение държавата търпи вреди, налице е непозволено увреждане, но вместо да води иск спрямо това лице то става данъчнозадължено лице и вземането се отдържа от него. Типичната хипотеза е в отношенията служител или работодател когато работодателя не отдържи вноските от служителя. Законодателят е предвидил и отговорност на трети лица при укриване на факти и обстоятелства които по закон тези трети лица са били длъжни да обявят това са преди всичко членове на органи на управления или управители на търговски дружества чл. 16 и чл. 19 ДОПК. Законодателят е предвидил института на солидарната отговорност това е типичен пример на пасивна солидарна отговорност. Защото се изхожда от неправомерното поведение на длъжника при развитието на тези правоотношения, тя е уредена за да бъдат защитени максимално фискалните интереси на държавата.

Тема. 10 Усложнения свързани със обекта на облагане

Усложнение свързано с фактическия състав Възможно е данъчното облагане да е извършено когато фактическия състав не е

съществувал или ако е съществувал е отменен с обратна сила. Така може да се стигне до доплащане или възстановяване на данъчното задължение (процедура по чл. 133 ДОПК). Като това е процедурата свързана с изменение на данъчните задължения. Дава

се възможност на данъчнозадълженото лице или на органа по приходите да инициира тази процедура. Важна предпоставка е наличието на влязъл в сила ревизионен акт който не е бил обжалван по съдебен ред. Основанията които трябва да са на лице за да стартира тази процедура са:

1. Когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията тези обстоятелства да не са могли да бъдат известни нито на ревизираното лице нито на органа който е издал ревизионния акт;

2. Когато по надлежния ред се установи невярност на писмените обяснения на третите лица, на писмените декларации или на заключенията на вещите лица въз основа на които е определено задължението или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител или на орган по приходите който участва в производството;

3. Когато установеното задължение е основано на документ който е признат за неистински (с невярно съдържание или подправен) по надлежния съдебен ред, когато установяването на задължението е основано на акт на съда или на друго държавно учреждение и в последствие е бил отменен;

4. Когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден и влязъл в сила друг ревизионен акт, който му противоречи.

Отказа на органа по приходите да извърши изменения се обжалва по съдебен ред. Ако задължението е било определено в по-висок размер или в по-нисък размер за разликата се издава нов ревизионен акт. Ако имаме надвнесена сума тя се прихваща автоматично с други публични задължения на ревизираното лице след което остатъкът се възстановява.

Усложнение свързано с заобикаляне на закона Заобикаляне на закона е когато се цели да се постигне нежелан от закона

резултата или когато страните не сключат обикновените за целта сделки с цел да се наруши данъчния закон. Когато се сключат сделки с които се цели да се платят по-малко данъци или да не се платят изобщо данъци. В тези случаи се забраняват не гражданскоправните последици а данъчните последици на тези сделки. В материалноданъчнте закони се предвижда че когато една или повече сделки са сключени при условия които водят до отклонение в данъчното олагане дължимия данък се определя без да се взима под внимание частично или изцяло резултата от сключените сделки. Данъчните закони предвиждат относителна недействителност на такъв тип сделки спрямо държавата. Тези сделки запазват данъчноправните си последици нос прямо държавата те са относително недействителни и данъкът се дължи в пълен размер. За разлика от заобикалянето на закона при симулацията са налице две сделки при тази хипотеза данъчния закон предвижда че данъчното задължение се определя при условията които биха били възникнали ако е осъществена прикритата сделка. Разкриването на подобни сделки не е скрепено с давност и това може да стане с всички доказателствени средства включително и със свидетелски показания.

Сделки между свързани лица Свързани лица са тези които поради особени отношения помежду си (родство,

управленска или имуществена зависимост) биха могли да уговорят помежду си условия по сделки различни от тези които биха договорили помежду си несвързани лица. Принципът установен от данъчното законодателство е, че ако тези договори са с условия отклоняващи се от обичайното те ще се обложат при условията които биха възникнали между несвързани лица.

Сделки при условията на така нареченото трансферно ценообразуване При тях страните така конструират своите търговски отношения помежду си за да

локализират доходите си там където могат да ползват данъчни облекчения или да платят по-малко данъци. В § 1 т. 10 ДОПК са описани методите които органите по

приходите използват за определяне на пазарните цени при наличието на такъв тип сделки. Това е хипотезата с офшорните зони.

В този случай тежестта на доказване пада върху лицето което трябва да докаже, че това не е сделка при хипотезата на трансферно ценообразуване или съответно между свързани лица.

Тема. 11 Данъчна система на Република България Под система разбираме приведена в логика съвкупност, която се състои от

взаимно свързани съставни части. Когато говорим за данъчна система трябва да разбираме данъците, които са

приети в страната и системата за събиране на данъците. Прието е понятието да се разбира в широк и тесен смисъл. В тесен смисъл се разбират данъците, които са установени и се събират от нас. А

в широк смисъл разбираме освен данъците и организацията, която съществува за определянето и събирането на данъците.

Във връзка с данъчната система е прието, че съществуват две данъчни система едната е монистична и плуористична система.

Първата система монистичната има историческо значение тя предполага в дадена държава да се събира само един данък. Съвременните данъчни системи са от втората категория - плуористични системи, защото предполагат събирането на повече от един данък.

Принципи на данъчната система – основните положения въз основа на които е установена данъчната система и се събират данъците.

1. Принцип за всеобщност на данъка – всички субекти без изключения, които отговарят на данъчния закон, подлежат на облагане с данък. Никой не може да притежава данъчен имунитет или привилегията да не плаща данъци. Този принцип разбира се не може да се абсолютизира и някои държави освобождават по социални причини някои субекти от плащането на данъци.

2. Легитимност на данъка – установяването на данъка трябва да става само от законодателен орган и то със закон. Нашата практика познава понякога така нареченото отстъпване на данъка или определяне например от общините на някои данъци. Какво разбираме определя данък в рамките на закона.

3. Равномерност или съразмерност на данъчното облагане – данъците трябва да бъдат съобразени с икономическата мощ или още с платежоспособността (податните възможности) на данъчните субекти.

4. Определеност на данъка – не само данъка като вид да речем данък общ доход, но и всички елементи на данъчното облагане да бъдат предварително точно ясно и категорично определени чрез съответните закони.

5. Удобство на данъка – данъците трябва да се плащат и събират в срокове и чрез начини, които са удобни за данъчните субекти.

6. Принципът за евтиност или рентабилност на данъка – трябва винаги държавата да си направи сметката какви разходи прави за събирането на данъците.

7. Принцип на относителна стабилност или определено постоянство в данъчното законодателство – да могат страните да си правят сметката и данъците да не се променят постоянно.

8. Принцип на неутралитет на данъчното облагане – в последно време се налага една данъчна система която цели да премахне селективната роля на данъците, за да се разшири регулиращата роля на пазара.

Елементи на данъците

Под елементи на данъците ще разбираме съставните части, от които се състоят данъците.

1. Обект или предмет на данъка – включва качествата на личността, включва имуществото, включва дохода, печалбата и т.н.

2. Данъчен субект – лицето, което се намира в определено отношение с обекта на данъка (собственост, придобиване, стопанисване и т.н.).

3. Данъчен кредитор или още данъчен взискател – по нашето законодател данъчен кредитор е само държавата.

4. Данъчен мащаб – разбираме определен белег, качество или свойство на предмета или обекта на данъка на основата, на който ще се определи размера на данъчното задължение. Например ако вземе данък сгради ще вземем като мащаб квадратурата на апартамента, стойността на сградата и т.н.

5. Данъчен размер – фиксирана част от данъчната единица от която се определя данъка обикновено се изразява в процент или промил. Обикновено говорим за данъчна ставка. Данъчната основа е сумата на данъчната единица.

Тема. 12 Приходна администрация Когато разглеждаме въпроса за данъчната система в широк смисъл ще разгледаме

правното положение на данъчната агенция за приходите той е уреден от закона за приходите това е устройствен (статутарен закон).

НАП е ЮЛ на бюджетна издръжка в България имаме два вида агенции изпълнителни и държавни. Всички изпълнителни агенции са към министри, такава агенция е НАП, такава е и агенция митници, такава е и агенция държавна данъчна инспекция. Държавните агенции например държавната агенция за национална сигурност.

Функции и правомощия на агенцията 1. Обслужва данъкоплатците и осигурителите; 2. Установява публичните вземания за данъци и осигурителни вноски; 3. Обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. Установява административните нарушения и налага административни

наказания по всички данъчни закони, както и по законите регламентиращи задължителни осигурителни вноски;

5. Разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

6. Води регистър на лицата подлежащи на регистрация по реда на данъчно осигурителния процесуален кодекс, на лицата които работят по трудово правоотношения и агенцията създава и съдържа база данни за тези лица.

7. Анализира приходите и приходната практика; 8. Установява и събира определени със закон частни държавни вземания; 9. Установява и обезпечава публичните вземания. Органи на управление и структура на НАП НАП има двустепенна структура на управление в смисъл има управителен съвет и

изпълнителен директор. Като цяло агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Докато изпълнителният директор е едноличен орган то УС е колективен орган той се състои от следните лица:

1. Министъра на финансите; 2. Управителят на НОИ; 3. Директора на националната здравно осигурителна каса; 4. Заместник министър на финансите;

5. Изпълнителния директор на НАП. Председател на УС е министъра на финансите. Правомощия на управителния съвет на НАП 1. Стратегически план на агенцията; 2. Анализа и отчета за прихода от публични и частни държавни вземания; 3. Приема годишния отчет за дейността на агенцията; 4. Приема проекта на бюджета на агенцията; 5. Определя териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на

териториалните дирекции (определя териториалната компетентност); 6. Определя структурата на централното управление и на териториалните

дирекции; 7. Приема решения за отписвания на вземания събирани от НАП за задължения до

100лв. разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението. УС приема решения ако за него са гласували 2/3 от неговите членове това значи

трима от петте. 8. Приема правила за своята работа. В някои закони когато се говори за назначаване на изпълнителни директори на

агенции се казва назначава се от министъра на финансите например съгласувано с министър-председателя (това е леко с или без съгласие който решава поема отговорност) или с одобрението на или със съгласието на. Във връзка с изпълнителния директор на НАП той се назначава от министерския съвет по предложение на министъра на финансите това е действащата уредба. Когато министъра на финансите не е предложил кандидат а мястото е вакантно правилото е, който може повече може и по-малкото и МС може да назначи свой кандидат. Изпълнителния директор има заместници те се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.

Изискванията за изпълнителния директор на НАП В миналото изискването беше да има висше икономическо или юридическо

образование сега е да е дееспособен български гражданин и да има десет години опит по специалността (право, икономика, финанси, осигуряване).

Директорът се освобождава от МС по искане на министъра на финансите при болест или друга пречка да изпълнява задълженията си и при грубо и системно нарушение на правомощията си и по негово собствено искане.

Правомощия на изпълнителния директор 1. Организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията; 2. Планира, разпределя и контролира средствата за осъществяване дейността на

агенцията; 3. Дава задължителни оказания на органите на агенцията за единното прилагане

на данъчното законодателство; 4. Решава спорове за компетентност между органи на агенцията 5. Той определя числеността на централното управление и на териториалните

дирекции; 6. Подготвя проекти на международни данъчни спогодби; 7. Дава становища за промени в данъчното законодателство; 8. Представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите

когато тя е кредитор с публични вземания; Изпълнителния директор може да възложи част от правомощията и посочените

дейности на зам. изпълнителните директори, директорите на дирекция обжалване и управление на изпълнението. В публичното право не се прави упълномощаване има управомощаване или овластяване. Разбира се изпълнителния директор може да упълномощи някой да закупи например техника за агенцията, но това е гражданскоправно действие.

Териториални управления Такива има във Варна, Велико Търново, София, Пловдив и Бургас. Тези

управления се управляват от териториални директори те ръководят дейността на териториалната дирекция, която се занимава с обслужване и подпомагане на задължените лица, приема и обработва данъчни и осигурителни декларации, възлага извършването на проверки и ревизии, обезпечава събирането на публичните вземания. Самият териториален директор издава наказателни постановления в предвидените в закон случаи, осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията, отчита дейността на териториалното поделение пред изпълнителния директор и също може да възлага част от правомощията си на длъжностни лица от съответната дирекция.

Органи по приходите в приходната администрация 1. Изпълнителния директор и неговите заместници; 2. Териториалните директори и техните заместници; 3. Директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори – те са от групата

на тъй наречените ръководни органи в системата на НАП; 4. Оперативни органи на агенцията – служителите заемащи длъжност: държавен

експерт по приходите, държавен инспектор по приходите, главен експерт по приходите, старши експерт по приходите, инспектор по приходите;

5. Специфичната фигура в приходната администрация са тъй наречените публични изпълнители. Има няколко вида публични изпълнители по закон те са: държавен публичен изпълнител, главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител и изпълнител. Публичния изпълнител е орган, който се занимава с принудителното изпълнение на публичните вземания. Той е едноличен орган има известен аналог в съдебните изпълнители, само че те вече се организираха като частни. Докато частните съдебни изпълнители събират частни вземания на държавата а публичните изпълнители събират публични вземания на държавата. За публичните изпълнители изискването е да имат юридическо образование.

Длъжностите в системата на НАП се заемат по силата на трудови или служебно отношение. Дали ще са по едното или по другото се решава по щатните таблици, по изискванията на закона за държавните служители или КТ. На общо основание носят съответна дисциплинарна отговорност по КТ или ЗДСл. Оперативните длъжности са задължително застраховани срещу злополука и застраховка живот за сметка на бюджета на НАП и специално изискване за обучение, квалификация и подготовка за което се предвиждат средства от бюджета на агенцията, имат и допълнително материално стимулиране.

Тема. 15 Способи за погасяване на данъчните задължения

В широк смисъл те обхващат доброволно изпълнение, принудително изпълнение,

опрощаване, амнистия, отписване на данъчни задължения, погасителна давност. Модалитети на данъчното задължение Нормално е данъчното задължение да възникне след като се е реализирал

фактическия състав на данъчноправната норма. Има случаи обаче когато за да възникне данъчното задължение законодателят е предвидил определени условия или срокове с настъпването на които възниква данъчното задължение. Така например за да може една организация да преотстъпи своя данък печалба е необходимо като условие служителите или работниците в нея да бъдат хора с увреждания. Тоест при изпълнението на това условие тази организация може да се ползва от предвиденото данъчно облекчение. В

тази хипотеза възникването на данъчното задължение става след като е поставено под условие.

Срока в данъчното право има няколко значения. С настъпването му данъчното задължение става ликвидно и изискуемо - в 14 дневен срок задължението трябва да бъде доброволно изпълнено.

В други случаи предплащането на данъка в определен срок може да е основание за ползване на данъчно облекчение.

Срокът може да бъде свързан с неблагоприятна правна последица ако данъчното задължение не бъде платено в срок започват да текат лихви или може да се инициира принудителното изпълнение.

Доброволно изпълнение Доброволното изпълнение обикновено в материалните данъчни закони

законодателят е предвидил 14 дневен или 30 дневен срок за плащане на данъчния дълг. Данъчното задължение не е необходимо да бъде безспорно защото обжалването на данъчните актове не спира изпълнението му.

Доброволното изпълнение се извършва чрез плащане или по безкасов път доколкото данъчните задължения са парични задължения. Задълженията които се събират от НАП се събират по безкасов начин по съответната сметка на публичните вземания а местните данъци и такси се плащат и в брой.

След изтичане на доброволния срок за плащане започват да текат лихви в размер на законната лихва. Законната лихва в гражданското и в данъчното право е една и съща. Лихви не се начисляват върху лихви и върху глоби. Начините на погасяване е лихви, главница и разноски.

Отсрочване и разсрочване на данъчни задължения. И в двата имаме нов падеж за погасяване на задължението при отсрочването се

дължи на веднъж при разсрочването имаме погасяване на части с много ясен утвърден погасителен план.

Основанията за отсрочването и просрочването са посочени в чл. 183 тези два института не се прилагат служебно органа трябва да бъде сезиран с молба на длъжника и към молбата се прилагат изискванията на чл. 183.

За разсрочването и отсрочването длъжника дължи лихва в размер на основния лихвен процент.

При неизпълнение на новия падеж, съответно на две вноски от погасителния план дължимите суми стават изискуеми заедно с законната лихва от датата на даденото разрешение.

Отсрочване и разсрочване не се допуска по отношение на юридическо лице или ЕТ за което е взето разрешение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието. Както и за задължения по закона за ДДС и закона за акцизите.

Органът който е компетентен да издаде разрешението е различен в зависимост от срока и размера на задължението.

Териториалният директор издава разрешение за задължения до 100 000 лв. и за срок до 1 година. А когато има искания за задължителни осигурителни вноски е необходимо и съгласието на управителния съвет на НОИ.

Изпълнителният директор на НАП дава разрешение когато размера е до 300 000 лв. и до 2 години.

Министърът на финансите е компетентен когато сумата е над 300 000 лв. и срока е над 2 години.

И в двете хипотези е необходимо да имаме съгласието на управителният съвет на НОИ.

Компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност защото отказът му да издаде такова подлежи на обжалване пред административния съд по местонахождението на органа.

Отсрочване и разсрочване по условията на 186 ДОПК а това е да са налице стихийни бедствия или крупни производствени аварии за тази хипотеза е характерно, че тук не се дължат лихви при отсрочване и разсрочване.

Особени случаи - обединяване на публични задължения може да се извърши отсрочване и разсрочване на всички публични задължения на длъжника министъра на финансите прави предложение до МС да отсрочи, да разсрочи или да намали публичните задължения на длъжника. Необходимо е да имаме решение на КЗК в тези случаи МС действа в условията на оперативна самостоятелност неговото решение не подлежи на обжалване.

Амнистия Имаме компетентност на народното събрание този закон влиза в сила и действа

служебно със закона за амнистията не се премахва нормата а служебно се амнистира задължението действа еднократно материално правните норми остават да съществуват. Амнистията е пълна, частична може под условие под условие в смисъл например амнистира се главницата а остават лихвите.

Опрощаване Правомощие на президента опрощава несъбираемите публични вземания става с

указ. Може да опрощава такива вземания само на физически лица. Създава се когато има молба от граждани специална комисия с решението на която президента не е обвързан той действа при оперативна самостоятелност.

Давност Публичните вземания се погасяват с пет годишен давностен срок който тече от

първи януари на годината следваща година в която е възникнало. С изтичането на десет годишен давностен срок считано от 1 януари на годината следваща годината в която то е възникнало се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите когато вземането е било отсрочено или разсрочено.

Вземанията се отписват когато са погасени по давност или когато това е предвидено в закона.

Прихващане Прихващането е възможно до стартирането на принудителното изпълнение на

вземането това е да имаме две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания. За разлика от гражданското право за да има прихващане е необходимо волеизявлението и на двата субекта.

Възможно е да се извърши прихващане и с погасено по давност задължение. Отказът подлежи на обжалване органа действа в обвързана компетентност.

Тема. 16 Данъчен процес Нормативната уредба е в ДОПК и субсидиярно се прилагат АПК и ГПК. Данъчният процес аналогично на административния процес (в тесен –

административно правораздаване и широк -) се разглежда в тесен смисъл (административното производство по решаване на данъчни спорове) и широк смисъл (освен в тесен обхваща и данъчната регистрация, производството по извършване на проверки и ревизии, производство по издаване на ревизионни актове, производството по изпълнение на ревизионните актове и има два вида изпълнение (доброволно и принудително), производството по установяване на данъчни нарушения и налагане на наказания) на думата.

Данъчният процес е съвкупност от процесуални действия, които се извършват от органите по приходите, и тези действия се подчиняват на определени правила и принципи.

Принципи в данъчния процес: 1) Принцип на законност – установен в КРБ и доразвит в чл. 2 ДОПК () –

органите по приходите упражняват правомощията, установени в закона и са длъжни да прилагат закона еднакво спрямо всички лица.

2) принцип на обективност – органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата, свързани с установяване на данъчните задължения и задълженията за задължителните осигурителни вноски. Той е пряко свързан със следващия принцип на служебното начало.

3) принципа на служебното начало – служебно, дори и когато няма искане от субектите, служебно да установяват фактите и обстоятелствата, релевантни за производството

4) принцип на самостоятелност и независимост на органите – изразява се, че органът по приходите по ДОПК реализира правомощията си, предоставени по закон самостоятелно и независимо и се подчинява само на закона. В данъчния процес принципът, че по-горе стоящият орган може да изземе компетентността и да я приложи, не намира приложение. Има само едно изключение в случай, че са налице основания за отвод. Тогава горе стоящият орган изземва преписката и я предоставя на друг равен по степен орган.

Участници, страни и субекти. Най-широкото понятие е участници и включва

страните, субектите и лица, които имат определена процесуална работа. Най-тясно понятие е страните,защото правоотношението се развива между тези, които имат правен интерес - страните.

Субектите – решаващият спора орган плюс страните. Може и да е административен орган ако е във фазата на издаване на акта.

Когато в практиката се говори за данъчен контрол обикновено става дума за данъчна ревизия, която е съвкупност от процесуални действия, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства, които имат значение за възстановяването на данъчните задължения. С проверка никога не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски – установяват се само чрез ревизия. Пример: за да се установи дали наистина фирма Х е сключила сделка с фирма У и не за да проверява фирма У, а за да установи фактите.

Проверката може да започне без заповед за възлагане, третата разлика е актът, с който се обективират извършените процесуални действия – ревизионният акт е конститутивен и декларативен, а проверката приключва с протокол по чл. 50 ДОПК.

Ревизията започва със заповед за възлагане (заповедта е процедурен акт, но не е Индивидуален АА на основание чл. 21, ал.5 АПК) и тя може да се издаде от териториалния директор или упълномощено от него лице или от изпълнителният директор на НАП. Трябва да видим реквизитите на заповедта и тези реквизити са посочени в закона.

Всяка смяна на някой от реквизитите на заповедта става с нова заповед. Срокът за извършване на ревизията е до 3 месеца и той може да се удължи с още 1 месец от органа, който е възложил ревизията. Ако ревизираното лице е извършвало вътрешнообщностни доставки по смисъла на ЗДДС (в рамките на ЕС), срокът може да се удължи с 6 месеца. Този срок може да се удължи до 3 години, ако ревизията от

фактическа и правна страна е много сложна и е нужно разрешение от Директора на НАП. Ревизираното лице трябва да преодстави помещение. РЕвизиите биват: планови и извънредни, а при производство по несъстоятелност и преобразуване е задължителна. Плановата ревизия означава, управителният съвет на НАП, трябва да е на база на анализ от предходната година да отчетат някакви резултати.

Тази възможност за подбор и селекция за извършване на ревизионна дейност е израз на оперативната самостоятелност на органите.

В определени случаи може да се приложи чл. 122 ДОПК – особена ревизия или ревизия при особени случаи и трябва да се види чл. 122, ал. 2 – 16 точки (За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства:

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност; 2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания; 3. движението и остатъците по банковите сметки; 4. официалните документи и документите с достоверни данни; 5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността; 6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността; 7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването; 8. брутните приходи/доходи (оборота); 9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица; 10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му; 11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали; 12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица,

упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия; 13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително

данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица; 14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните,

дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина; 15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;

16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.). Това, което се посочи от органа по приходите – то е истина и ДЗЛице трябва да

докаже, че не е истина ако не е съгласно, т.е. тежестта на доказване е на ДЗЛ.

Тема. 17 Данъчно регистриране На първо място трябва да се отбележи че данъчно задължените лица са около

няколко милиона а администрацията е от 12 000 души. За това закона предвижда данъчнозадължените лица да оказват съдействие на данъчните органи относно факти и обстоятелства имащи значение за правилното и законосъобразно данъчно облагане. По този начин се подпомага процеса за данъчно облагане. Една от формите на такова съдействие е режимът на данъчно регистриране. Този режим може да се разглежда като форма на съдействие от страна на данъчнозадължените лица на данъчните органи. Форма на съдействие и на сътрудничество.

Данъчното регистриране в България се осъществява посредством данъчния регистър. Данъчния регистър е от категорията на публичните институти. Той представлява съвкупност от правни норми които уреждат:

1. Информационните носители в които се вписват обстоятелствата имащи значение за данъчното облагане и

2. Компетентния да извърши данъчната регистрация орган. Данъчния регистър принадлежи към публичноправните институции защото той се

организира и осъществява от държавата в лицето на данъчната администрация. Дейността по регистрация се отнася към безспорната обвързана администрация. В

данъчния регистър се вписват само онези обстоятелства които са предвидени и изискват от данъчното законодателство като например съдебна регистрация, основни дейности, търговски обекти, клонове, обслужващи банки, седалище и адрес на управление и т.н.

Данъчната регистрация има декларативно още наречено уповестително действие. В смисъл вписаните обстоятелства се смятат за известни на данъчните органи от деня на вписването. Вписването представлява една своеобразна необорима презумпция за знание на вписаните обстоятелства. Данъчната регистрация подобно на вписване в търговския регистър създава състояние на непротивопоставимост относно подлежащите на вписване обстоятелства. С оглед на това може да се направи извод че регистрацията има и доказателствено действие в смисъл че обстоятелствата отразен в данъчния регистър се считат за настъпили тоест създава се доверие на данъчната администрация към данъчния субект и вписаните от него данни. Това разбира се не изключва а подпомага контрола над дейността от данъчната администрация.

По нашето данъчно право са познати два вида данъчни регистрации: 1. Общата данъчна регистрация – задължителна за всички данъчни субекти; 2. Специална или особена данъчна регистрация – задължителна само за некои

видове субекти и някои видове дейности. Но трябва да направим уговорката че това е изкуствено деление и общата

регистрация е предпоставка условие за извършването на специалната регистрация. Общата регистрация включва споменатите данни седалище, дейност и т.н.

Специалната се изразява в това че стопанските субекти когато в продължение на една календарна година осъществят оборот над 50 000 лв. и те дължат регистрация по ДДС. Всички действия които извършват стоките които продават върху тяхната цена се начислява ДДС от за сега 20 %.

Тази сума 50 000 лв. се нарича данъчен праг. По този размер се спори, но се дава и възможност на лица, които не са надхвърлили 50 000 лв., но са надхвърлили 40 000 лв. може да се направи регистрация тази регистрация е факултативна (факултет значи възможност). ДДС е транзитен данък в смисъл че той не остава в продавача той е длъжен да внесе тези пари в бюджета. Лицето което се е регистрирало по ДДС когато прави разходи със свой партньори регистрирани по ДДС това лице получава платеното ДДС от държавата държавен кредит.

Регистрацията става с заявление за регистрация от лицето след това администрацията прави проверка на това лице дали отговаря на изискванията за регистрация по ДДС и ако отговаря тя му издава документ за регистрация по ДДС.

Регистрацията действа до тогава когато отговаряме на условията ако оборота падне се иска прекратяване на регистрацията длъжни сме да заявим пред данъчната администрация.

Другата регистрация е по Закона за акцизите и данъчните складове. Тази регистрация се изразява в това че когато стопанския субект търгува с определени стоки (акцизни посочени в наредба за акцизните стоки) той е длъжен да се регистрира, например, че ще продава алкохол. Разликата е че при акцизите ставката е диференцирана всяка стока има различен акциз, но и акциза е транзитен данък специфичен данък оборот и също е косвен данък.

Процедурата е същата заявление по образец, проверка и удостоверение за регистрация. Тук бонуса при ДДС-то много го няма освен ако не купува също акцизни стоки.

Правните последици от неспазването на режимите са на първо място административно наказателни – глоби за физическите лица и имуществени санкции за юридическите лица.

Това е накратко режима за повече подробности в ДОПК раздела за регистрацията, в закона за ДДС и правилника, също и в закона за акцизите.

Тема. 18 Данъчно деклариране. Правен режим, правна същност. Видове данъчно деклариране. Правни последици

от неспазването на задължението за данъчно деклариране отговорност за невярно данъчно деклариране

Това е също основна форма на сътрудничество на данъчните субекти –

данъчнозадължените лица и данъчната администрация. Сътрудничество и съдействие относно факти и обстоятелства имащи значение за данъчното облагане.

Данъчната декларация може да бъде определена като своеобразно уверение относно факти и обстоятелства, което данъчно задължените лица са задължени да дадат на данъчната администрация.

Съществуват няколко вида данъчни декларации. Можем да разделим декларациите на първо място на две групи: 1. Декларации които администрацията изисква по закон или друг нормативен акт; 2. Декларации които се подават по друг повод – например факултета ми иска

декларация за стажа. Декларацията съдържа данни които са важни за администрацията и законодателят

е обвързал невярното данъчно деклариране с наказателна отговорност. Чл. 313 НК – който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация

или съобщение по електронен път. Идеята е че ако декларацията ни се иска по силата на закон няма да можем да

отървем отговорността по чл. 313. Когато администрацията е решила да си иска няма да има отговорност по чл. 313. По чл. 2 има специална цел.

Има и друга отговорност по глава седма престъпление срещу финансовата, данъчната и осигурителната система текстът е чл. 255 НК неподаване на данъчна декларация или потвърди неистина или затаи истина и по-нататък. Данък в големи размери е над 3 000 лв. и особено големи размери са над 12 000 лв.

В чл. 313 не се изисква да е избегнато плащането докато в чл. 255 трябва да е осъществено деянието избягване на установяването или плащането на данък. Тук престъплението е реално с настъпил резултат. Престъплението по чл. 313 е формално.

В НК са предвидени състави когато лицето внесе данъка до първото по делото заседание това са привилегировани състави. Самоопределянето на данъка с данъчната декларация са случаите на финансов автоматизъм.

Тема 19 Данъчен и осигурителен контрол и данъчен контрол. Съотношение. Понятие и обща характеристика.

Осъществяване. Етапи. Проверка и ревизия. Терминологична бележка Легалното понятие е данъчен и осигурителен контрол така гласи чл. 110. Нас ни

интересува понятието данъчен контрол защото легалното понятие среща редица забележки в науката защото не може да се постави под общ знаменател данъчното и осигурителното право. Защото данъка е безеквивалентно плащане а осигуровката се плаща с очакване да се получи нещо например пенсия и т.н.

Това легално понятие се появяват защото се изгради НАП която се занимава със събирането и на данъците и на осигуровките.

Данъчния контрол е административен контрол насочен към установяване на данъчните задължения, към тяхното определяне и събира.

Разгледахме статута на НАП, но когато говорихме за приходната администрация я разгледахме в тесен смисъл като устройството на НАП, но в широк смисъл трябва към НАП да прибавим и митниците и общинските администрации. Процедурите които следват тези органи са едни и същи.

Две са формите в които се осигурява данъчния контрол това са данъчната ревизия и данъчната проверка.

Данъчната ревизия по дефиницията на чл. 110 ал. 2 представлява съвкупност от действия на органите по приходите насочени към установяване на задълженията за данъци.

Проверка чл. 110 ал. 3 е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци. С проверката не се установяват задължения за данъци на проверяваното лице.

Ревизията като форма на контрол е с много по-голяма функционална натовареност в сравнение с данъчната проверка защото цели установяване на данъчното задължение докато проверката цели да установи не задължението за данъци а дали се спазват данъчните задължения в най-широк смисъл дали се издава касова бележка, дали има касов апарат и т.н. Ревизията установява данъчните задължения а проверката подготвя и подпомага ревизията. Често се започва с проверка и след това тя прераства в ревизия например когато се установи че не се издава касова бележка.

Започване на ревизията Ревизията се възлага със заповед на териториалния директор на данъчната

администрация, но няма пречки да се възложи и от началника на НАП. Заповед за възлагане на ревизията Със заповедта за възлагане на ревизията всъщност се поставя началото на

ревизионното производство тоест нямаме ли заповед за възлагане на ревизията нямаме ревизия тя е ревизия без правно основание. Два са органите териториалния директор и изпълнителния директор на НАП и негов заместник.

Заповедта трябва да съдържа всички данни на ревизираната фирма. След това ревизиращите органи по приходите имена и т.н. След това срок за извършване на ревизията по закон този срок е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Месеца има тридесет дни без значение дали е февруари или юли. Срока е три месеца и той може да бъде продължен с още един месец с нова заповед за възлагане издадена от органа наложил ревизията. Ако и с продължението времето е недостатъчно се пред вижда възможност с мотивиран доклад на проверяващите да бъде продължен но до не повече от три години. Компетентен обаче е изпълнителния директор на НАП респективно негов заместник. Това става когато има някаква фактическа и правна сложност в ревизията или някакви пречки за провеждането ѝ. И въпроса е след тези три години какви са правните последици. При нас закона мълчи за ефекта от изтичането на срока. Това което е нормативно установено три години е максималния срок.

Извършват се два вида ревизии едната е на терен а другата е в офисите на приходната администрация когато не е възможен достъп на органите на приходната администрация.

Проверката Тя е по-опростена форма на контрол и има няколко особености в

характеристиките ѝ. За начало не е необходима заповед за възлагане на проверката щом се легитимира органа по приходите като такъв той може да извърши проверка в дадения му район. Заповед се иска ако инспектор от София например трябва да извърши проверка във Варна.

Друга особеност на проверката е че те обикновено са по-краткосрочни и проверката приключва с протокол на проверяващите в които се сочат констатации например днес беше извършен контрол в барчето на УНСС и се установи, че не се издава касова бележка. Докато ревизията приключва с ревизионен доклад, въз основа на който, може да бъде издаден ревизионен акт.

Установителен етап на проверката и ревизията

Установяват се факти могат да се изземат доказателства например различни документи и втория етап е на реализация на резултатите от проверката или ревизията. Съответно протокол или ревизионен доклад като втория може да е основа за издаване на ревизионен акт.

Традиционната ревизия се извършва рутинно другата е ревизия в особени случаи когато обекта което предприятието което проверяваме няма редовна отчетност и в тези случаи се извършва особена ревизия. Случаите са когато не се води изобщо счетоводство или когато то се води в нарушение на националните и световни счетоводни стандарти.

Ревизията се прави документално, но това няма как да стане когато липсват документи. Тогава ревизиращите търсят сходни случаи например барчето в УНСС търси се в друг университет например подобно барче и се определя някакъв данък. Може другото барче да е печелило повече, но това е риска от неводенето на счетоводство.

В този случай ревизионния акт се ползва с презумпция за истинност. Докато при традиционната ревизия ревизионните органи трябва да докажат истинността на ревизията.

Друга специална ревизия е ревизията при несъстоятелност и ревизията при ликвидация. В тези случай вземанията на държавата за данъци е с предимство пред другите кредитори.

Видове проверки Насрещна проверка. Тази проверка е извън ревизирания обект например

проверява се едно софийско предприятие, но софийското предприятие си контактува с друго предприятие ако на едното място е пусната някаква фактура то такава трябва да е пусната и на другото място иначе има някакво нарушение.

Има и проверка по делегация. Например извършва се проверка в София, но трябва да се извърши някаква проверка и във Варна проверка може да се направи със заповед и софийски орган по приходите, но може да се направи по делегация и от органи от териториалната приходна администрация на Варна. Спестяват се пари за командировки има и процесуална икономия не се издават заповеди и т.н.

Тема. 20 Доказателства и доказателствени средства, използвани при осъществяването на данъчния контрол.

Въпросът е уреден в глава осма на ДОПК. Но преди да разгледаме режима няколко думи за доказателствената дейност и

доказателствата. Доказателствата или доказателствените факти са фактите, които разкриват пряко

една или друга част от предмета на доказването. Те са реално съществуващи факти на обективната действителност които се намират вън и независимо от субективните преценки на участниците в процеса. Това са тъй наречените преки доказателства. В наказателния процес има понятие и за косвени доказателства или улики които са доказателства за странични факти влизащи в предмета на доказването.

Доказателствата (доказателствените средства) са способите с помощта на които се възпроизвежда или установява в определена степен съществуването на един факт свързан с осъществяването/неосъществяването на съответният данъчен фактически състав.

Във връзка с доказателствените средства трябва да се каже че най-важно значение има писменото начало документите за установяването на факти и обстоятелства. Доказателствата в данъчния процес се събират служебно от органите по приходите, но

ДОПК не ограничава инициативата на данъчните субекти всички събрани доказателства обаче подлежат на обективна оценка.

Данъчно задължените лица са длъжни да представят всички документи, книжа, носители на информация и други доказателства отнасящи се до техните права и задължения на данъчни субекти както и до фактите и обстоятелствата подлежащи на установяване в съответното производство. Органа по приходите има право да изиска от лицето с писмо предоставянето на съответните документи в разумен срок. Данъчните субекти са длъжни да съхраняват в определени срокове документацията. Унищожаването пък на документите след изтичането на тези срокове става със съставяне на протоколи за унищожаването на документите.

Във връзка с доказателствата органите по приходите имат право да извършват действия по обезпечаване на доказателствата. В смисъл имат право да запечатват обекта или част от него където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства. При тези запечатвания се съставя протокол за това действия като екземпляр от него се предоставя на ревизираното или проверявано лице.

Органът по приходите може да поиска от ревизионния съд да продължи срока на запечатването който е 48 дни. А могат и да изискват и да изземват оригинални документи и да ги задържат или да направят копия от тях.

Много време се обсъждаше да ли да се разреши на органите по приходите да правят обиски. Обиски се правят от органите на МВР в присъствието на органите по приходите.

Ползване на вещи лица Когато органите по приходите нямат специални знания по определени въпроси

например в областта на строителното инженерство в тези случаи те могат да ползват вещи лица по съответните въпроси. Но вещите лица които органите по приходите ползват са по списък утвърден от изпълнителния директор на НАП. Възлагането на задача на вещите лица става с протокол за възлагане на задача на вещите лица. Той трябва да съдържа вещото лице име и т.н., органа който назначава вещото лице, задачата която се поставя и срока за изпълнение на задачата срока е разумен ако не се справи вещото лице то може да иска продължение на срока.

Експертизите биват: 1. Единични когато е от едно вещо лице 2. Групови – няколко лице обикновено нечетен брой. 1. Тематични – само в една област; 2. Комплексни – в няколко области например от агроном и финансист. Вещите лица дават заключения с отговор на въпросите по възложената задача.

Органите по приходите може да възложи допълнителна задача за доизясняване на въпросите.

Заключенията на вещите лица не са задължителни за органите по приходите, но ако ги отхвърлят това трябва да стане мотивирано. В повечето случаи ги приемат и с тях се решава спорът. По отношение на първоначалното заключение обаче понякога се налага супер експертиза тя е експертиза на експертизата като задължително първоначалните експерти участват в новата експертиза и се включват нови експерти. Може да се използва като шикания, за да се протака данъчният процес.

Счетоводни документи и вписванията Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в

съответствие с изискванията на закона за счетоводството. В данъчното производство трябва да приемем, че документи издавани от автоматични устройства или системи се смятат за частен документ издаден от лицето на чието име е регистрирано устройството или системата. Данните от счетоводните документи също може.

При поискване от органите по приходите субекта е длъжен да представи съставен на чужд език документ придружен с точен превод на български език извършен от заклет преводач.

Писмените обяснения също са доказателство включително и писмените обяснения на трети лица. При нас във връзка с писмените обяснения се пита даването на обяснения е задължително за всички лица макар да са трети лица никой няма право да отказва да даде писмени обяснения право на отказ имат роднините на ревизирания субект по права линия без ограничение съпругът, братята и сестрите и в наказателния процес никой не може да се иска да даде обяснение което го уличава в престъпление.

Принципа е че тежестта на доказване (онус пробанди) пада върху този който твърди нещо, ревизиращите органи когато твърдят, че лицето Х има дадени задължения, те трябва да докажат това обаче при ревизията при особените случаи данъчния длъжник трябва да докаже, че ревизионния акт е неточен. Обаче ако сме в ситуация на данъчно задълженото лице не бива да оставим всичката тежест върху органите по приходите а да търсим активно всичко което може да докаже, че не дължим данъка или го дължим в по-малка степен.

Дяволско доказване е изключително трудно доказване. Силния юрист е силен не само в правните си знания, но и в набирането на доказателства. Една пасивност може да изиграе лоша шега. Роторни неща които са ясни не се доказват,например нещо което е издадено в Държавен вестник.

Казахме че доказателствата се събират служебно от органите по приходите, но не се изключва инициативата на данъчно задължените лица.

Тема. 21 Данъчен контрол за спазване на счетоводното законодателство. Понятие. Значение на счетоводното

законодателство за законосъобразното облагане. Правни последици (отговорности) за нарушаването на

счетоводното законодателство. Счетоводно законодателство Система от нормативни актове които урежда резултатите от дейността на

стопанските субектите. Източници: Спазването на счетоводното законодателство улеснява определянето на

резултатите от дейността на стопанските субекти и се улеснява данъчното облагане. Нашият данъчен законодател е предоставил контролна компетентност на

данъчните органи относно спазването на счетоводното законодателство. Но контролна компетентност имат органите на агенция държавна финансова инспекция, и сметната палата. В тези случаи когато няколко институции разполагат с някаква компетентност казваме че имаме успоредна или паралелна компетентност. Тези органи трябва да координират дейността си те имат такива актове за координирана дейност.

Органите по приходите стъпват на документна проверка за това спазването на счетоводното законодателство има решаващо значение и неспазването на счетоводното законодателство е въздигнато в правонарушение административно правонарушение а в определени случаи и престъпление.

Закона за счетоводството има каталог на административните нарушения на счетоводното законодателство.

Делят се на два групи: основни и второстепенни нарушения. Второстепенните са безбройни.

Основните:

1. Неводене на счетоводство – върша стопанска дейност, но не спазвам никаква отчетност.

2. Водене на счетоводство, но нередовно счетоводство – резултатите трябва да се водят в хронологически ред когато става нещо днес то трябва да се отчете днес а не след седмица или да се пропускат отбелязвания.

3. Неизвършването на инвентаризация на парични средства или стоково материални ценности – това означава да се види какви наличности има и това отговаря ли на съставеното счетоводство.

4. Не ангажирането на дипломиран експерт счетоводител, който да завери годишния счетоводен баланса и отчета за приходите на предприятието.

5. Непубликуването на отчета и балансите в икономическо издание или интернет, за да станат те достояние за гражданите.

Ако установят данъчните органи те ще издадат наказателното постановление. Всичко непосочено се наказва по-леко.

Тема. 22 Обезпечителни мерки в данъчния процес. Понятие, видове. Действие и правни последици от

наложените обезпечителни мерки. Правна защита срещу незаконосъобразни обезпечителни мерки. Защита на трети

лица. Въпросът се отнася към данъчния изпълнителен процес. Всички ревизии се

правят за да се стигне до събирането на данъците. Целта на данъчно обезпечителния процес е да се осигури предстоящото събиране на установените данъчни задължения. Обезпечителните мерки представляват правно организационен способ за събиране на установените ликвидни и изискуеми данъчни задължения. Принципа е следния цялото имущество на данъчния длъжник служи за удовлетворяване на данъчните претенции на държавата и общините. Това е смисъла на обезпечителните мерки да се гарантира събирането на данъка. Има тъй наречения несеквестируем минимум особено за физическите лица. Така че принципа че цялото имущество служи за удовлетворяване на задълженията не е абсолютен.

Видове обезпечителни мерки: 1. Възбрана върху недвижимото имущество. В закона пише недвижим имот или

кораб. Корабите също в данъчното право се отнасят към недвижимите имоти въпреки че по вещното право недвижимия имот е този който е трайно прикрепен към земята. При корабите за да се възбрани трябва да е на пристан иначе е сложно. Иначе възбраната, като обезпечителна мярка, се отнася само върху недвижими имоти;

2. Запор върху движимите вещи и вземания; 3. Запор върху сметките на длъжника. При регистрирането на фирмите е иска и

сметката; 4. Запор на стоките в оборот на длъжника. Трябва да има една относителна съразмерност между данъчния дълг и

обезпечителната мярка. Ако има 20 000 лв. дълг не може данъчните органи да наложат обезпечителни мерки на офисите на длъжника които са на стойност 500 000 или милион. Така се блокира дейността на длъжника. За това трябва да има съразмерност на дълга и наложената обезпечителна мярка.

ДОПК дава възможност за замяна на наложени обезпечителни мерки. Например наложена е възбрана върху недвижимите имоти и запор върху стоките в оборот. Можем да поискаме възбрана само върху недвижимия имот. Или да се иска вместо възбрана

върху имота запор върху стоките в оборот. Замяна може да иска публичния взискател и длъжника.

Компетентен орган, който може да наложи обезпечението Компетентния орган е публичния изпълнител. Тези органи които са вече само в

системата на НАП са компетентни да налагат тези мерки. Преди години публични изпълнители е имало и в агенцията за държавно вземания. Мерките за обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Като всеки юридически акт постановлението трябва да има определени реквизити:

1. Наименованието на органа който налага обезпечителната мярка. Трите имена и длъжността.

2. Името на акта постановление; 3. Дата на издаване на акта; 4. И какво се обезпечава налага се възбрана на недвижим имот и имота се

индивидуализира. 5. И подпис на публичния изпълнител. Може да се посочи и срока за обжалване на обезпечителната мярка. И така

подписаното постановление се връчва на съответното лице на което се извършва възбрана.

Обезпечителни мерки могат да се извършват в хода на ревизията - предварителни обезпечителни мерки всички посочени по горе. Могат обезпечения да се налагат и след това. Предпочитат се предварителните обезпечителни мерки обаче те са опасни защото ако падне ревизионния акт ще трябва да се обезщетят вредите от обезпечението. Когато е в ход ревизията обезпечителните мерки се налагат по предложение на ревизиращите до публичния изпълнител, който налага обезпечителната мярка.

Ако се наруши обезпечителната мярка има и административна и дори наказателна отговорност.

Тема. 23 Ревизионен доклад. Правен режим. Компетентност за съставянето му. Правна същност. Ревизиите завършват с ревизионен доклад той обаче не е индивидуален

административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Индивидуалния административен акт е индивидуално властническо изявление на административен орган с което се създават, изменят или прекратяват права и задължения.

Правни белези на индивидуалния административен акт: 1. Властническо волеизявление; 2. На административен орган; 3. Насочени към създаване, изменяне и прекратяване на права и задължения. Ревизионния доклад е продукт на ревизията той не създава права и задължения

той е елемент от създаването на ревизионния акт. Компетентни за издаване на ревизионния доклад са органите, които извършват ревизията. Сочи се размера на данъка, който се дължи, сочи се ревизионния период (периода за който се проверяват правата и задълженията), и времето на започване на ревизията и кога се приключва.

Ревизионният доклад е подготвящ акт с констативни функции. Ревизионния доклад след като се подпише от ревизиращите се изпраща на ръководителя на териториалната дирекция на НАП и след това той дава доклада на друго лице по-високо стоящо от ревизиращите лица и това лице може да се съгласи с доклада или не. Ревизионния доклад не може да се обжалва срещу него може да бъде подадено възражение в 14 дневен срок от връчването му (това не е обжалване, не е жалба). Имаме право да поискаме продължаване на срока за възражение с още 30 дни.

Възражението се подава чрез ревизиращите до този който трябва да издаде ревизионния акт.

Тема. 24 Ревизионен акт. Ревизионен акт при особени случаи. Правен режим. Компетентност за съставянето му.

Форми, съдържание същност. Ако се одобри ревизионния доклад се издава ревизионен акт. Ревизионния акт е

индивидуален административен по смисъла на чл. 21 АПК. Само че ако трябва да го класифицираме като индивидуален административен акт е от категорията на така наречените констативни индивидуални административни актове. Той освен, че определя задълженията за данъци може например да се констатира надвнасянето на данък който подлежи на прихващане и връщане. В ревизионния акт присъства и момента за предприемане на обезпечителни мерки.

ДОПК предвижда, че се установяват задължения за данъци, но докато трае ревизията данъчно задълженото лице може да си отчужди част от активите за това се налагат обезпечителни мерки например възбрана, запор, които се налагат от публичния съдия изпълнител.

Ревизионния акт след като се състави се връчва на ревизираното лице или на негов представител. Той вече фиксира съответните задължения. От тук нататък за задълженото лице се открива възможността да плати дължимия данък или да изрази несъгласие с съставения или връчения му ревизионен акт. И докато ревизионния доклад не подлежи на обжалване ревизионния акт на общо основание подлежи на обжалване.

Ревизионен акт чл. 118 и следващите до 121 ДОПК. Ревизионния доклад чл. 117 ДОПК.

Обжалването представлява правно-организационен способ за контрол за законосъобразност на ревизионния акт. Нашето законодателство предвижда два процесуални пътя за обжалване на ревизионния акт. Единия е по административен ред а другия е обжалване на ревизионния акт по съдебен ред.

Тема. 25 Обжалване на ревизионен акт по административен ред. Съдържание и правно действие на

жалбата. Правомощия на ревизиращия орган. И в административното право има обжалване на индивидуални административни

актове, но ревизионния акт е специален акт и има специален ред за неговото обжалване. Обжалването се извършва по силата на така наречената специална клауза за

контрол на административните актове. И в административното право се казва всички административни актове подлежат на обжалване по АПК освен тези за които специален закон предвижда друго това е специалната клауза от чл. 152 ДОПК и следващите.

Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в четиринайсет дневен срок от връчването му (чл. 152 ал. 1 ДОПК). Обжалването винаги става чрез органа издал акта това ще е териториалното поделение на НАП. Винаги обжалването става чрез органа издал акта до органа който е компетентен да разгледа съответната жалба. В случая компетентен орган е съответния директор на дирекция обжалване и управление на изпълнението при централното управление на НАП. Ако се промени структурата на НАП изпълнителния директор на НАП ще е компетентен тази функция обаче закона прехвърля на директора на дирекция обжалване и изпълнението.

Жалбата трябва да съдържа 1. Наименованието, седалището и адреса на фирмата; 2. Акта който се обжалва; 3. Всички доказателства които жалбоподателя иска да бъдат събрани; 4. В какво се състои жалбата така наречения простителен пункт на жалбата,

петитум; 5. След това жалбата се подписва от жалбоподателя към жалбата се прилага и

пълномощно когато се подава от пълномощник. Жалбата се подава в най-малко два екземпляра – за ответната страна и за

решаващия орган. Правен ефект на подадената жалба По начало жалбите имат деволутивен ефект (сезиращ) и втория ефект е спиращия

(суспензивен) ефект. Това е така за всички жалби. Жалбите срещу ревизионния акт има само деволутивния ефект те не спират изпълнението. Това е направено по фискални причини защото няма да могат да се събират данъците. Но законодателят отчита че това не е много справедливо за това законодателя е предоставил правото на решаващия орган да спре изпълнението. В петитума може да се направи искане и за спиране на изпълнението. При това закона предвижда тази възможност само ако бъде представено надлежно обезпечение за плащането на данъка. Това обезпечение трябва да бъде в пари, в стоки, материали, ценни книжа и в тъй наречените безусловни банкови гаранции. Загубилата страна покрива всичките разноски по делото включително адвокатските хонорари, но само до размера на тарифата за адвокатски услуги.

Разглеждащия орган проверява допустимостта на жалбата. Ако се приеме че е допустима жалбата се образува преписка и решаващия орган трябва да се произнесе по жалбата произнасянето трябва да бъде в 30 дневен срок. А по искането за спиране трябва да се произнесе в 7 дневен срок от подаването му и може да се обжалва в 7 дневен срок пред съответния административен съд. Решаващия орган се произнася с решение това решение може да бъде в смисъл:

1. Уважава се изцяло жалбата и се отменя целия ревизионен акт; 2. Уважава се частично съответно отменя частично; 3. Оставя жалбата без уважение. Може ли решаващият орган, ако констатира, че задължението е по-голямо да

увеличи? ДОПК казва че по повод на жалба решаващия орган не може да реши във вреда на жалбоподателя тоест да му наложи по-голямо задължение (чл. 155 ал. 8). Това е направено, за да не се гарантира правото на жалба. Ако се установи, че данъка е занижен се възлага извършване на нова ревизия.

Решенията се състоят от две части мотиви и диспозитив на решението. Мотивите са съображенията, поради които се стига до диспозитива.

Има една тенденция която се наблюдава в публичните права тенденцията да се постигат споразумения между страните. ДОПК във връзка с обжалването по административен ред предвиди възможността страните да постигнат споразумение относно доказателствата които се считат за безспорни (чл. 154 ДОПК). Ако страните спорят се остава дълго време правоотношението висящо за това се даде възможност да се стигне до споразумение. Спогодбите е са винаги волеизявления от две страни с които се правят отстъпки и се постига съгласие. Постига се принципа на процесуалната икономия. Законодателя обаче взима предвид опасността със споразумението да се постигне нещо неправомерно, за това споразумението трябва да получи одобрение от решаващия орган по спора. Одобрението от решаващия орган се извършва с резолюция. Тоест имаме сложен фактически състав единия факт е споразумението между страните другия факт е да се получи одобрение от решаващия орган.

Тези споразумения се прилагат и по отношение на срокове и т.н. Но това споразумение може да се сключи докато решаващия орган се произнесе иначе би

останало отношението да виси. Тук споразумението има по-голяма окончателност отколкото в гражданското право където могат да се добавят анекси.

Значението на обжалването по административен ред е че то е задължителна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред. Това ще рече, че не може да се обжалва по съдебен ред едно решение ако то не е обжалвано по административен ред.

Тема. 26 Обжалване на ревизионния акт пред съд. Правомощия на съда.

Обжалваме решението на административния орган по обжалването и се обжалва

ревизионния акт. Докато при административното обжалване се обжалва само ревизионния акт при съдебното обжалване се обжалва и решението с което се потвърждава ревизионния акт по административен ред. Срока е 14 дни от връчването на решението на административния орган тоест от следващия ден. Удължаване се допуска на срока поради форсмажорни обстоятелства.

Два вида жалби - бланкетни жалби и мотивирани жалби. Съда не гледа с добро око на бланкетните жалби. Подадената в срок жалба произвежда само деволутивния ефект и тя задължително трябва да се разгледа образува се дело и се гледа в три членен състав пред административен съд. Такива дела са подсъдни пред административните съдилища но не всичките които са колкото областите 29 а само там където има териториални дирекции на НАП само София, Велико Търново, Пловдив, Бургас, Варна. По искане на жалбоподателя съда може да спре изпълнението на ревизионния акт или решението с който той се потвърждава, но отново ако се предостави обезпечение на дълга. Отказа на съда става с определение което определение може да се обжалва пред ВАС три членен състав в седем дневен срок. Участието на прокурора в тази инстанция не е задължително. Докато на второинстанционното разглеждане има задължително участие на прокурор. Съда има право да събира всякакви доказателства не забранени от закона макар че принципа на процесуалната икономия и тук е валиден тоест съдията трябва да отсее доказателствата които имат отношение към предмета на доказване освен това не може например за едно и също нещо да разпитваш 20 човека след като още първите трима например са били единодушни. Добре е съдията да реши бързо, но няма срокове. Съда се произнася по жалбата по същество. Тоест по жалбата съда също се произнася с решение. Първо установителна част мотиви и втората част диспозитив. Може да уважи жалбата или да не уважи жалбата. И тук важи принципът за неутежняване (чл. 120) ако съда установи, че е занижен данъка съда може да уведоми НАП, че има данни за по-високи задължения и да се направи ревизия отново.

Тема. 27 Касационно производство и производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Съда след като се произнесе с решение това решение се съобщава на страните и се

обявява в тъй наречената срочна книга. След като узнае решението за жалбоподателя се открива възможност да подаде касационна жалба пред ВАС. Касацио (лат. отменям, пререшавам). Тук може да се конституира като страна и прокурора. Той също може да изрази несъгласие с решението на административния съд той прави това с протест. Подаването на жалбата също става в 14 дневен срок. Касационната жалба има също сезиращ ефект. Прокурора може да има 30 дневен срок за протестиране защото той не може да знае как е решил съда и за това му се дава по-дълъг срок защото той не може да следи всички дела. Първата работа на съдията е да провери допустимостта на жалбата дали е подадена в срок и дали лицето което я е подало е допустимо дали

например адвоката е легитимен процесуален представител на лицето. Трима души върховни административни съдии гледат делото на открито заседание. При касационните производства по начало не се събират нови доказателства за разлика от първата инстанция пред административния съд. пред ВАС не се събират доказателства много рядко се допускат доказателства. Ако съда бави решаването на делото се подава жалба за бавност и жалбата за бавност обикновено се предава в по-горната инстанция ако е на ВАС пред тричленка се подават на петчленен състав. Съда ако забави и не се произнесе в срок какво става. Счита се че имаме тъй наречения мълчалив отказ. Щом имаме мълчалив отказ се открива пътя за обжалване пред по-горната инстанция.

С решението на ВАС се решава окончателно въпроса. Това означава че решението се ползва с така наречената сила на присъдено нещо, че са изчерпани възможностите за обжалване. Решението е окончателно и не може да бъде пререшавано с редовните способи за контрол. Обаче има още един способ от извънредните преди е имало два способа единия е бил преди време прегледа по реда на надзора не се предлага днес и остава само отмяната.

Производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения Няма редовни способи за контрол, но идват в приложение извънредни способи за

контрол до скоро те бяха два прегледа по реда на надзора и отмяната. Прегледа сега не действа и отмяната е единствения извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения.

Производството по отмяна на влезли в сила решения по принцип е предвидено в АПК. ДОПК прави една препратка и казва че за неуредените въпроси се прилага АПК. Имаме субсидиярно приложение на АПК.

Основанията за отмяна на влезлите в сила актове са дадени в чл. 239 АПК: 1. Се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено

значение за делото които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са така известните новооткрити обстоятелства към момента на решаване са съществували, но не са били известни. Новосъздадени доказателства не могат да се прилагат. Тези новооткрити обстоятелства могат да са например една фактура или една товарителница освен това трябва тези доказателства да са от съществено значение за делото ако са били известни тази фактура или товарителница съда е щял да отсъди друго.

2. Ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на престъпни действия на някоя от страните или на някой от състава на съда. Неистински са документите показанията са неверни. Това трябва да се докаже с решение на съд и да има влязла в сила присъда.

3. Актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. Става дума за документи с невярно съдържание, но съда ги установява че са подправени. Въпроса е да установи, че има някакъв порок на документа.

4. Между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение противоположно на това за което се иска. Това е основание да се отмени решението, за да се стикова работата на съда. Допуска се възможност за една ревизия на създадена такава конфликтна ситуация.

5. Страната в следствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от участие в делото поради ненадлежно призоваване или неприсъствие на представител и т.н.

6. С решение на Европейския съд за защита на правата е установено нарушение на конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Право да иска отмяна има страна по делото за която съдебният акт е неблагоприятен. Едната страна ще бъде данъчно задълженото лице а другата страна ще е органа по приходите. Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главния

прокурор или неговия заместник при върховна административна прокуратура. Следователно най-малко три са възможните страни.

Срокове за отмяна на актове. Чл. 240 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на

основанието (по чл. 239) за отмяна. Ал. 2 на чл. 240 във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна. Следователно ако узнаем на 31.12.2010 ще имаме време не до 31.12.2011 а само до 31.3.2010.

Искането се подава в писмена форма трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна. За предпочитане е да е кратко и ясно сочи се например чл. 239 т. 1 и казваш кой е акта и т.н.

Съда задейства процедурата докато стигне до съответно решение.

Тема. 28 Данъчно-осигурително изпълнително производство. Понятие и видове. Доброволно изпълнение.

Данъчното изпълнително производство обхваща самото събиране на установените

вече данъци. Или казано другояче чрез данъчното изпълнително производство се осигурява събирането на публичните и частните държавни и общински вземания.

Всъщност държавните и общински вземания се делят на публични и частни. По правило в данъчното право се интересуваме от публичните вземания.

Публичните държавни и общински вземания: данъци включително акцизи, митническите сборове, задължителни осигурителни вноски и други в бюджета. Други вземания за глоби, имуществени санкции, вземания по закона за отнемане на имущество придобито по престъпен начин.

Данъчното изпълнително производство се осъществява с така наречените изпълнителни дела. Данъчните изпълнителни дела се образуват въз основа на данъчни изпълнителни титули а данъчен изпълнителен титул е на първо място ревизионния акт, друг титул е решението на съда, присъди на съдилищата, наказателни постановления и т.н. Титуляр по тези преписи е данъчния публичен изпълнител.

Страни Страните са данъчния взискател (държавата или общината) и данъчния длъжник. Видове изпълнение Доброволно изпълнение когато е на лице данъчния титула публичния изпълнител

праща покана за доброволно изпълнение ако се плати процедурата се прекратява. Проблем може да възникне когато длъжника не плати дълга си. И сега се пристъпва към принудително изпълнение към обезпеченото имущество ако е наложен запор върху сметки средствата от сметката ще се приведат на сметката на публичния изпълнител, възможна е публична продан на имущество на данъчния длъжник. Плащат се както главницата така и лихвите. Погаси ли се дълга се прекратява данъчното изпълнително производство.

Данъчното изпълнително производство се движи както от публичния изпълнител който прави това ex oficio (служебно), движението може да се инициира и от публичния взискател данъчните органи.

Предварително изпълнение на ревизионния акт Казахме че обжалването не спира изпълнението на ревизионните актове, че

жалбата няма суспензивен ефект.

Тема. 31 Правна защита срещу принудително изпълнение. Видове правна защита. Правна защита по

административен и съдебен ред. Правната защита се осигурява чрез института на обжалването на действияята по

принудително изпълнение. Всички действия на публичния изпълнител по налагането на обезпечителни мерки и ппо извършване на различни принудителни мерки подлежат на обжалване по административен и съдебен ред. Обжалването представлява правноорганизационен способ за контрол за законосъобразност върху всички действия на публичния изпълнител. Жалбите се предават чрез публичния изпълнител пред директора на националната агенция по приходите респективно дирекцията по обжалване и контрол на изпълненията в 7 дневен срок от извършване на действието ако е постановление за обезпечителна мярка 7 дневен срок от връчването му.

Подадената жалба трябва да съдържа наименование (жалба) дата, името на подаващия жалбата, какво действие се обжалва например какви средства са обезпечени и т.н. след това прозбата (петитума) какво искаме например да се отмени постановлението за налагане на обезпечение.

След това компетентния орган разглежда жалбата и се произнася по нея. Подадените жалби по данъчното право без жалбите по наказателните

постановления по начало не спират изпълнението. Жалбите в данъчното право притежават само деволутивния (уповестителния) ефект. Контрола който оказва контрол може да спре действията ако нарушенията са фрапиращи, но по принцип той няма задължение да според действията. По жалбата административния орган се произнася с решение при което решение административния орган може да отмени акта (да уважи жалбата), може да я остави без уважение или да измени акта. След това се оставя възможност за обжалване пред съда. Същите възможности има съда във връзка с обжалваните действия с разликата че съденото производство е открито с призоваване на страните, събиране на доказателства и т.н.

В изпълнителните производства често пъти се засягат интереси на тъй наречените трети лица. Трети лица са лицата физически или юридически, които не са страна в данъчното правоотношения, но със своите действия публичния изпълнител засяга техни законни права и интереси. Например публичния изпълнител може да налага обезпечителни мерки върху цялото имущество на данъчния длъжник и той например възбранява апартамента на данъчния длъжник, или той описва гаража там намира някаква кола например мерцедес, но се оказва, че тази кола не е на данъчния длъжник а е на негов наемател. Тук наемателя е трето лице и неговите интереси за застрашени. В тези случаи закона дава възможност за защита на третите лица чрез предявяване на тъй наречения иск за установена собственост и за липса на данъчен дълг. Третото лице ще установи, че той е собственик на колата, на второ място ще установи, че няма данъчни задължения. При това положение съда ще отмени действията по запорирането или по публичния продан на публичния изпълнител.