Т Е Х Н И Ч Е С К И У Н И В Е Р С И Т Е ТТ Е Х Н И Ч Е С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т

ФАКУЛТЕТ ПО ЕЛЕКТРОНИКАФАКУЛТЕТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА

КАТЕДРА „СОЦИАЛНИ И ПРАВНИ НАУКИ”КАТЕДРА „СОЦИАЛНИ И ПРАВНИ НАУКИ”

ПО МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ВПО МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО В

СОЦИАЛНАТА СФЕРАСОЦИАЛНАТА СФЕРА

ТЕМАТЕМА

РАЗРАБОТИЛ:РАЗРАБОТИЛ: ПРОВЕРИЛ:ПРОВЕРИЛ:

Диана Андреева ГосподиноваДиана Андреева Господинова Доц.д-р Л. АврамовДоц.д-р Л. Аврамов

IIIIII курс, Факултетен курс, Факултетен NN:: 089616 089616

ВарнаВарна

20201010 г. г.

„ Здравето е първото благо и основа на всички други блага в живота ” /Декарт/

УВОД

Здравето е единство и равновесие между организъм, личност и

жизнена среда. В общобиологичен аспект то е хармонично единство на

всички обменни процеси между организма и жизнената среда и като

резултат на това – съгласувано протичане на разнообразните обменни

процеси в самия организъм, което се проявява в оптимална жизнена

дейност на неговите органи и системи. В структурно – функционален

смисъл понятието здраве се базира на понятието норма, и като конкретно

състояние на организма предполага липса на съществени отклонения от

нормата на основните жизненоважни показатели и наличие на

функционален оптимум във всички йерархични равнища на организма.

Здравето винаги е било първостепенна жизнена потребност на

човека, но в съвременната епоха тази потребност придобива облика на

рязко нарастваща ценност както от медицинска, така и от социална,

икономическа, етична, правна, политическа и международна гледна точка.

Въпросът за „правото на здраве застава в центъра на вниманието на

световната общност. Все по – мащабно се възприема значението на

здравеопазването и неговите широки проекции във времето и

пространството, неговата роля като един от главните критерии за

жизненото равнище на дадена страна, мярката за качеството на живота.

СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОГРАНИЗАЦИЯ

Световната здравна огранизация (СЗО) е специализирана агенция на Организацията на обединените нации, която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. Идеята за установяване на международен орган, който да следи за проблемите на общественото здраве се заражда с формирането на законите на международното право в края на 19-ти и началото на 20-ти век. На 9 декември 1907 г. в Рим е сключена конвенция за създаване на Международната организация на здравеопазването от правителствата на Обединеното кралство, Белгия, Бразилия, Испания, Съединените американски щати, Франция, Италия, Холандия, Португалия, Русия, Швейцария и Египет. Тази организация се състои от представители на подписалите страни.

През м.юни 1946г. в Ню Йорк се провежда международна здравна конференция, която взема окончателно решение за създаване на Световна здравна организация /СЗО/ и се счита за учредена на 7 април 1948 г., с център в Женева- Швейцария, и оттогава този ден се отбелязва като Световен ден на здравето.

Целта на СЗО е всички народи да достигнат възможно най-високо ниво на здраве. Конституцията на СЗО дефинира здравето като пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не единствено като отсъствие на болест или недъг. Като координатор на международното сътрудничество в областта на здравеопазването СЗО изпълнява програми за:

подобряване на здравните услуги; премахване на острите заразни заболявания; опазване на околната среда; укрепване на професионалното сдружаване; стимулиране на научните изследвания; оказване помощ в откриването на нови храни и лекарства; работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация; в центъра на интереса ѝ е борбата със СПИН, спонсорира

изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето.

Основната дейност на СЗО е да направлява и координира международните здравни дейности и да оказва техническо съдействие на отделните страни. СЗО разработва норми и стандарти, разпространява здравна информация, насърчава изследователска дейност, извършва обучение в областта на международното здравеопазване, събира и анализира епидемиологични данни и разработва системи за наблюдение и оценка на здравните програми. СЗО също координира международните

усилия за контрол на огнища на инфекциозни заболявания като ТОРС, малария, туберкулоза, свински грип и СПИН. За борба с тях са създадени програми за разработване и разпространение на ваксини. След няколко години борба с едрата шарка СЗО обявява през 1979 г., че болестта е изкоренена - първата болест в историята напълно елиминирана чрез човешки планувани действия. СЗО е близо до успешното създаването на ваксини срещу малария и планира да изкорени детския паралич в следващите няколко години.

СЗО има двугодишен бюджет. Определените вноски от страните-членки съставляват редовния бюджет. Тя определя как да бъдат изразходвани задължителните вноски. През последните години доброволните вноски ("извънбюджетни") - от правителства и частни донори, надхвърлят редовния бюджет. Дарителите могат да посочват предназначението на своите дарения за специални програми. Световната банка е основна междуправителствена агенция, сериозно ангажирана с международното здравеопазване. Световната банка отпуска заеми на страните при благоприятни условия, които не съществуват на търговския пазар. Трите дъщерни агенции на Икономическия и социален съвет на ООН имат поети сериозни ангажименти към международните здравни програми. Детският фонд към ООН (Уницеф) изразходва за здравеопазване по-голямата част от своя програмен (неадминистративен) бюджет. Уницеф определя като свой основен приоритет най-ощетените деца в света, и поради тази причина изразходва по-голямата част от своите ресурси за най-бедните страни и за децата под 5-годишна възраст. Уницеф провежда много от детските здравни програми  в сътрудничество със СЗО. Програмата за развитие към ООН  също отделя средства за здравеопазване, образование и заетост. Основните й здравни приоритети са СПИН, изхранване на майката и детето и високата майчина смъртност. В сътрудничество със СЗО и Световната банка, тя спонсорира Специалната програма за изследователска дейност и обучение по тропически болести (TDR). Европейският съюз се насочва основно към дейности, свързани с общественото здраве, в сферата на здравна промоция, здравен мониторинг, СПИН и други заразни болести, рак, редки заболявания, болести свързани със замърсяването на околната среда и употребата на наркотици. Въпросите за разширението на ЕС също включват здравния сектор, но повече по отношение на неговата организация, управление и финансиране.

СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА АСАМБЛЕЯ

Най-висш орган на СЗО се явява Световната здравна асамблея, която се провежда в Женева с участието на делегати на всички страни-членки. Функцията на Асамблеята включва определяне политиката на организацията, избор на страни-членки и избор на генерален директор на СЗО. На всяка сесия на Световната здравна асамблея Генералният директор представя доклад за здравето на населението в света. Основната задача на Световната здравна асамблея е да одобрява програмата и бюджета на СЗО за съответното двугодие и да взима решения по политически въпроси. Световната здравна асамблея определя бюджета на регионите на СЗО, а Регионалният комитет поставя приоритетите за изразходването му на регионално ниво. Други източници на финансиране, включително дарения от държавите-членки и донори допълват бюджета на организацията. Световната здравна асамблея е избрала определени дни в годината – дни на различни здравни теми – с цел да се увеличи информираността по определени въпроси и да се организират дейности за тяхното решаване.

РЕГИОНАЛЕН ОФИС НА СЗО ЗА ЕВРОПА

СЗО има 6 регионални бюра - в Копенхаген, Вашингтон, Делхи, Хараре, Кайро и Манила. Разделянето на региони е специфична характеристика на организационната структура на СЗО. Географските области служат за рамка на шестте регионални организации, така както е определено в Конституцията на СЗО. Регионалните организации предоставят по-конкретен отговор на предизвикателствата пред отделните държави в ситуации, които като цяло са подобни. Всяка от тези организации се управлява от Регионален комитет за взимане на решения на регионално ниво и от Секретариат или Регионален офис, който изпълнява взетите решения. Екипът на Регионалния офис на СЗО за Европа наброява около 650 души. Притежава техническите и управленски умения, които са необходими за въвеждането на одобрената работна програма. Разнообразното професионално обучение и опит гарантират, че на разположение на държавите-членки се предоставя огромен обем от знания. Това разнообразие има и друг аспект от гледна точка на 66-те различни националности, които са представени в Регионалния офис. През юни 1957г., Регионалният офис се премести в Копенхаген, Дания. Днес, той разполага с изнесени центрове, специализирани в отделни направления и с представителства в различни страни. В допълнение на това, чрез широка мрежа от специалисти по обществено здраве, университети и изследователски институти в целия регион, Регионалният

офис на СЗО получава неограничен достъп до експертни знания и умения в областта на общественото здраве. На определените от СЗО центрове за сътрудничество се възлагат одобрени работни програми, в рамките на техните компетенции по научни въпроси или по въпросите на общественото здраве, които да бъдат извършвани за определен период от време.

Живеем в забележителен период по отношение на общественото здраве. През последните години на двадесети век, общественото здраве се измени както никога преди това. Икономическото развитие и напредъкът в науката увеличиха продължителността и качеството на живот на много хора. Въпреки забележителните постижения, новият век завари повече от 165 милиона души от 52-те държави на Европейския офис да живеят под линията на бедността. Тези хора живеят в условия на икономическа нестабилност и социално изключване, които не им позволяват да реализират правото си на здравословен живот – основно човешко право на хората от целия сват. За съжаление осигуряването на това основно човешко право остава далечна цел. В свят на нарастваща взаимозависимост, тази цел може да се постигне единствено чрез сътрудничество по здравните въпроси.

Напредъкът в здравеопазването през последните десетилетия беше забележителен. Технологичните постижения позволиха успешно да се лекуват някои болести и запалиха искра на надежда за предотвратяването на други болести. Работата на експертите по обществено здраве, правителствените служители и неправителствените организации за издигането на здравните въпроси на по-високо място сред приоритетите на държавно и глобално ниво, подобри качеството на живот на много хора. Въпреки тези постижения, различията в здравния статус никога не са били толкова значителни. Например, продължителността на живот в държавите от източните и западните части на Европейския регион на СЗО се различава значително както по отношение на социалните класи, така и по отношение на отделните страни. В цяла Европа по-бедните хора страдат повече и умират по-млади.

Обхватът и важността на здравните приоритети за Европа и останалия свят изискват смели и координирани действия. Няма организация, която сама да може да се справи. Ето защо, Регионалният офис на СЗО за Европа е избрал своята роля – да подпомага развитието на здравеопазването в отделните страни и да координира действията си с всички останали. Основната му цел е да подпомага страните: Да разработят здравната си политика, здравните си системи и програмите за обществено здраве;

Да предотвратяват и преодоляват опасностите за здравето;

Да предвиждат бъдещите предизвикателства;

Да радеят за общественото здраве.

ОФИС НА СЗО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Състояние на международното сътрудничество на РБългария в областта на здравеопазването: Глобализацията на здравните проблеми изисква - интензивно международно сътрудничество за обем на информация, национален опит, специализация на здравни професионалисти, обем на специалисти, координиране на здравни програми. Те се реализират от: СЗО –координиране на международната дейност, помощ на правителствата за развитието на националните здравни системи, разработка на международен стандарт, предоставяне на информация и съвети по управление и организация на здравеопазването и други.- Уницеф – детския фонд на ООН – 1946 г., дейността му е организирана главно към здравните проблеми на децата в развиващите се страни.- Комитет по обществено здравеопазване на Съвета на Европа – 1954 г.. Главни насоки- здравна политика, здравно законодателство, медицинска е тика и права на пациента, промоция на здравето и здравно възпитание, качество на здравните дейности и други.- Комисия на Европейския съюз – приоритети-подпомагане реформите на общественото здравеопазване, здравна политика, промоция на здравето. 1990 г. създава програма PUARE за техническа и финансова помощ на страните от Източна и Централна Европа в периода на преход.Концепциите на СЗО са стратигически ориентир за развиване на националните здравни системи- Глобална стратегия „Здраве за всички” 1977 г.; Първични грижи 1978 г. Алма Ата; Промоция на здравето 1986 г. Отава.Глобалната система „Здраве за всички” е политически документ който включва:- Една постоянна цел- достигане на здравен потенциал за всички; Две основни цели- укрепване и опазване на здравето, понижаване на заболеваемостта и намаляване на страданията; Три основни цели- здравеопазването като основно право на човека, справедливост и солидарност, участие и отговорност; Четири главни стратегии за осигуравяне на научна, икономическа, социална и политическа подкрепа- многосекторно сътрудничество, ориентирани към крайни резултати програми, интегрална система за първична здравна помощ, съвместна

здравеопазна дейност включваща съответните партньори на всички равнища.

Приоритетите на Световната здравна организация при работа с Република България, са:

1. Подобряване на здравното обслужване.

2. Повишаване на здравната промоция и превенцията на незаразните болести.

3. Подобряване на организацията и подготовка за извънредни ситуации в здравеопазването.

Промоцията на здравето е процес, който дава възможност на индивидите и обществото да засилят контрола върху определящите здравето фактори и по този начин да го укрепят. Тя представлява стратегия, свързваща хората с тяхната среда, която съчетава личния избор с обществената отговорност за здравето при крайна цел изграждане на по – здравословно бъдеще.

Променящите се модели на смъртност и заболеваемост в отделните страни за последните 30 години са доказателство, че условията на живот на хората, тяхното отношение към собственото здраве, навици и поведение могат да предотвратят появата на различни заболявания и да повишат качеството на живот на индивидите. Сложните и преплетени проблеми на здравето, които винаги са многофакторно обусловени, изискват ясна представа за доходите и времевите аспекти за тяхното решаване. За това грижите за здравето влязоха в дневния ред на политици, научни форуми, международни организации, асоциации и др. СЗО започна една нова стратегия за подобряване и повишаване здравето на обществото чрез няколко програми „Здраве за всички ” /1977/, „Първична здравна помощ”/1978/ и „Промоция на здравето”/1986/. Първичната здравна помощ и промоцията на здравето се посочват като взаимно свързани аспекти в усилията за достигане на глобална стратегия „Здраве за всички”. През 1984 г. се набелязват 38 регионални цели на СЗО, които сочат какъв напредък може да се постигне, ако се мобилизират съществуващите воля, знания, ресурси за осъществяването на главната цел: „Здраве за всички”.

Човешкият живот и здравето на човека зависят до голяма степен от околната среда. То е равно поставено на понятието “жизнена среда” и представлява съвкупност от всички социални, икономически и физически елементи на обкръжаващия ни свят. Тези елементи влияят върху здравето на индивида, социалната група и обществото. Здравето зависи от състоянието на средата, която зависи пък от отношението на човека към нея. По този начин се затваря един цикъл, в който човекът и жизнената

среда се оказват активни участници е процеса. Основен подход на Промоция на здравето е екологичния. За това усилията на обществото са насочени към подобряване условията на ежедневния живот в училище, семейството, в работната среда и т.н. Факт е, че колкото по-индустриализирано, развито е станало обществото, толкова повече се е влошавала жизнената среда на човека. Развитието на цивилизацията и прогреса на човечеството са дали възможност за появата на нови, негативни фактори на здравето и са зачестили някои заболявания малко известни или почти неизвестни в миналото. Това са болестите на цивилизацията и най-вече сърдечно-съдовите заболявания /инфаркт на миокарда, рак , нервно-психични заболявания , болести на обмяната , травматизъм и др./ Възникването на тези заболявания се дължи на дисхармония на биологичните и социалните ритми. Съвременният човек често попада в ситуация когато неговите биологични ритми не могат да достигнат или се разминават със социалните ритми, което води до днешните масови заболявания.

Всяка година според СЗО умират преждевременно над 2,5 млн. души от болести дължащи се на тютюнопушене. Тютюнопушенето причинява следните социално значими заболявания: рак на белия дроб, миокарден инфаркт, артериосклероза, хроничен гастрит и други. Жесток парадокс на нашето време е, че такъв масов убиец като тютюнопушенето не среща решителен отпор от обществото, като производството, продажбата и консумацията на тютюневите изделия продължава да расте. Тревожна тенденция на тютюнопушенето в света и у нас е неговото “подмладяване” и тенденцията към феминизиране на пуш, средства и методи: икономически мерки, законодателни мерки, медицинска терапия, здравно възпитателна дейност..

Алкохолизмът е масово разпространено социално значимо заболяване с многопосочни здравни, социални и икономически последствия. Алкохолизмът е един от главните рискови фактори на редица заболявания и на преждевременна смърт. Той засяга най-продуктивната възраст главно хората от 30 до 50 години. Борбата с алкохолизма в целия свят е много трудна и затова се организират програми с цел профилактика и лечение.

Лечението и рехабилитацията на наркоманите е деликатна и трудна работа. Наркоманията е проблем от световен мащаб. Експертни оценки сочат, че у нас е нараснал броят на зависимите към наркотиците. Въпреки това при развита зависимост, особено от хероинов тип, пълно оздравяване се постига в малък процент от случаите независимо от големите разходи на труд и финансови средства. Това е така, защото всички тези методи премахват само симптомите, но не и причината, която поражда отново следствието: връщане към наркотиците.

Стресът е в основата на много заболявания в съвременните условия. Според множество данни на български автори здравната култура на нашия народ е крайно незадоволителна. Ето защо една от най-съществените задачи е преодоляването на това неблагоприятно състояние. В националната здравна стратегия приоритетно са подчертани основните действия за постигане на добро ниво на здравната култура в следните насоки: здравно възпитание насочено към деца и млади хора; създаване на здравно-възпитателна и информационна среда в обществото като цяло; обучение на обучаващи и хигиена в различните периоди на жената.

Стратегията на здравното възпитание против СПИН включва разпространението на адекватна информация чрез мас медиите, работа в семействата, училищата и конкретно въздействие върху поведението на специфичните рискови групи.

През 2009г. Правителството на РБългария одобри проекта за двугодишно споразумение за сътрудничество (2010-2011 г.) между Министерството на здравеопазването и Европейското регионално бюро на Световната здравна организация. В резултат на изпълнението му в страната ни ще бъдат реализирани проекти в сферата на здравеопазването за 520 хил. долара. Финансирането се осигурява от СЗО.  Във връзка с националните здравни приоритети на страната ще се работи за подобряване на организацията, ръководството и управлението на здравните системи и предоставянето на здравни услуги. Останалите приоритети са свързани с намаляването на здравната, социалната и икономическата тежест на заразните болести, подготовка за извънредни ситуации в здравеопазването, бедствия, кризи и минимизиране на тяхното социално и икономическо въздействие.

КАКВО НЕ Е СЗО?

СЗО не е наднационална здравна организация. Нейните резолюции са преди всичко морални ангажименти. Влиянието на организацията се дължи на мандата й като глобален здравен авторитет, независимостта й от политически и търговски интереси и достъпа й до най-добрите налични научни данни и професионален опит и знания. Въпреки това, СЗО упражнява правото си да разработва правнообвързващи международни протоколи и договорености, поддържа Протокола за водата и здравето и Рамковата конвенция за контрол върху тютюна и преразглежда Международните санитарни правила.

СЗО не е академична институция, но систематично събира данни от най – добрите изследователски центрове по света. Нейните политики представят колективното становище на техническите експерти и ръководните й органи по разнообразни здравни въпроси.

СЗО не е агенция за пряко финансиране. Тя оказва техническа помощ на страните по тяхно искане и в съответствие с насоките определени от управителния си орган – Световната здравна асамблея.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Основната цел на Световната здравна организация е всички народи да

достигнат възможно най-високо ниво на здраве, да водят здравословен

начин на живот !

Крайната цел на изучаването и регулирането на здравната мотивация е

формирането на здравословен стил на живот на нивото на отделната

личност, социалната група и обществото. Здравословният начин на живот

е конкретен тип система от жизнени дейности насочени към съхранението

и подобряване на здравето на отделния човек и на обществото.

Приоритетна цел на промоция на здраве е въздействие върху личността с

оглед преобразуване на нейния стил на живот в здравословен стил. Това

се постига чрез личната здравна култура, ценностната ориентация и

мотивация на човека. Формирането на здравословен стил на живот изисква

преди всичко индивидуален подход в дейността за промоция на здравето.

Основни критерии за наличието на здравословен стил на живот са:

Здравна активност: усвояване на здравни знания и умения, системен

контрол на собственото здравно състояние, позитивна здравна мотивация.

Антирисково поведение: позитивни здравни навици при отсъствие на

основни вредни фактори като тютюнопушене, алкохолизъм, нерационално

хранене, стрес, хиподинамия.

Самопомощ и взаимопомощ: основни умения за оказване на първа

медицинска помощ, за диетично хранене, воля за преодоляване на

тютюнопушене у себе си или у околните.

Психологическа нагласа за партньорство и обществена ангажираност

по проблемите на здравето в провеждането на оздравителни програми.

09 Септември 2009

СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Световна специализирана агенция на ООН за здравеопазване. Тя е създадена на 7 април 1948г. Целта на СЗО, така както е изложена в Конституцията на организацията, е всички народи да достигнат възможно най-високо ниво на здраве. Конституцията на СЗО дефинира здравето като пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не единствено като отсъствие на болест или недъг.

СЗО се управлява от своите 192 държави-членки посредством Световната здравна асамблея. Здравната асамблея се състои от представители на държавите-членки на СЗО. Основната задача на Световната здравна асамблея е да одобрява програмата и бюджета на СЗО за съответното двугодие и да взима решения по политически въпроси.

Регионален офис на СЗО за Европа

Живеем в забележителен период по отношение на общественото здраве. През последните години на двадесети век, общественото здраве се измени както никога преди това. Икономическото развитие и напредъка в науката увеличиха продължителността и качеството на живот на много хора.Въпреки забележителните постижения, новият век завари повече от 165 милиона души от 52-те държави на Европейския офис да живеят под линията на бедността. Тези хора живеят в условия на икономическа нестабилност и социално изключване, които не им позволяват да реализират правото си на здравословен живот – основно човешко право на хората от целия сват. За съжаление осигуряването на това основно човешко право остава далечна цел. В свят на нарастваща взаимозависимост, тази цел може да се постигне единствено чрез сътрудничество по здравните въпроси. Ето защо ние приветстваме всички, които присъединяват усилията си към създаването на един справедлив и здрав свят.

Услуги, съответстващи на новите потребности

Предизвикателства и постижения :

Напредъкът в здравеопазването през последните десетилетия беше забележителен. Технологичните постижения позволиха успешно да се лекуват някои болести и запалиха искра на надежда за предотвратяването на други болести. Работата на експертите по обществено здраве, правителствените служители и не-правителствените организации за издигането на здравните въпроси на по-високо място сред приоритетите на държавно и глобално ниво, подобри качеството на живот на много хора. Въпреки тези постижения, различията в здравния статус никога не са били толкова значителни. Например, продължителността на живот в държавите от източните и западните части на Европейския регион на СЗО се различава значително както по отношение на социалните класи, така и по отношение на отделните страни. В цяла Европа по-бедните хора страдат повече и умират по-млади.

Обхватът и важността на здравните приоритети за Европа и останалия свят изискват смели и координирани действия. Няма организация, която сама да може да се справи. Ето защо, Регионалният офис на СЗО за Европа е избрал своята роля – да подпомага развитието на здравеопазването в отделните страни и да координира действията си с всички останали.

Цели: Регионалният офис на СЗО за Европа има за цел да подпомага страните да: - Разработят здравната си политика, здравните си системи и програмите за обществено здраве;

-Предотвратяват и преодоляват опасностите за здравето;

- Предвиждат бъдещите предизвикателства;

- Радеят за общественото здраве.

Начин на работа

Разделянето на региони е специфична характеристика на организационната структура на СЗО. Географските области служат за рамка на шестте регионални организации, така както е определено в Конституцията на СЗО. Регионалните организации предоставят по-

конкретен отговор на предизвикателствата пред отделните държави в ситуации, които като цяло са подобни. Всяка от тези организации се управлява от Регионален комитет за взимане на решения на регионално ниво и от Секретариат или Регионален офис, който изпълнява взетите решения.

Екипът на Регионалния офис на СЗО за Европа наброява около 650 души.Притежава техническите и управленски умения, които са необходими за въвеждането на одобрената работна програма. Разнообразното професионално обучение и опит гарантират, че на разположение на държавите-членки се предоставя огромен обем от знания. Това разнообразие има и друг аспект от гледна точка на 66-те различни националности, които са представени в Регионалния офис. През юни 1957г., Регионалният офис се премести в Копенхаген, Дания. Днес, той разполага с изнесени центрове, специализирани в отделни направления и с представителства в различни страни. В допълнение на това, чрез широка мрежа от специалисти по обществено здраве, университети и изследователски институти в целия регион, Регионалният офис на СЗО получава неограничен достъп до експертни знания и умения в областта на общественото здраве. На определените от СЗО центрове за сътрудничество се възлагат одобрени работни програми, в рамките на техните компетенции по научни въпроси или по въпросите на общественото здраве, които да бъдат извършвани за определен период от време. Световната здравна асамблея определя бюджета на регионите на СЗО, а Регионалният комитет поставя приоритетите за изразходването му на регионално ниво. Други източници на финансиране, включително дарения от държавите-членки и донори допълват бюджета на организацията. Световната здравна асамблея е избрала определени дни в годината – дни на различни здравни теми – с цел да се увеличи информираността по определени въпроси и да се организират дейности за тяхното решаване.

Офис на СЗО в Република България

Приоритетите на работа с Република България, така както са изложени в Двугодишното споразумение за сътрудничество за периода 2006 – 2007г. са:

1. Подобряване на здравното обслужване.

2. Повишаване на здравната промоция и превенцията на незаразните болести.

3. Подобряване на организацията и подготовка за извънредни ситуации в здравеопазването.

4. Насърчаване на безопасна околна среда, включително безопасни храни.

5. Подобряване контрола върху заразните заболявания.

Промоция на здравето. Отавска харта. Здравно възпитание при промяна на здравето. Програма за промоция на здравето: СЗО създаде и утвърди стратегия за Промоция на здравето /Отавска харта 1986г./ Терминът промоция означава повишаване, произвеждане, спомагане, съдействие, насърчаване, рекламиране, популяризиране. Според СЗО „промоция на здраве е процес при който хората получават възможности да увеличават контрола върху своето здраве или още процес за създаване и предоставяне на възможности да увеличат контрола върху своето здраве и процес за създаване на възможности на хората чрез саморегулиращо се здравно поведение да подобрят своето собствено здраве”. Крайната цел на промоция на здравето е подобрения здравен статус на населението.Непосредствената цел- формиране на здравословен стил на живот.За да се достигне състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие индивида и групата трябва да могат да идентифицират и реализират своите стремежи, да удоволетворяват потребностите си и да променят или да се справят със средата. Следователно здравето се разглежда като ресурс за всекидневния живот, а не като цел на живота.Промоция на здраве има за цел:- Да подпомогне здравето да стане привлекателно и най-важна ценност, както за индивида, така и за цялото общество; Да съдейства за превръщане на индивида и обществото като цяло в главен ресурс на дейността по укрепване на здравето; Да поощри развитието на хората от обект на медицинските дейности и пасивни консуматори на здравните услуги в субекти с отговорност за собствено здраве и здравето на другите; Да подкрепи утвърждението да интегрира подход към здравето.За първи път Промоция на Здраве е дефинирана през 1923 г. от американски професор по обществено здраве Winslow. Той определя Промоцията на Здраве като организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществената система, осигуряване на всеки стандарт на живота, адекватен за поддържане и подобряване на здравето.1986 г. – Първата международна конференция по Промоция на здраве в Отава (Канада), организирана е от СЗО. Участват около 200 представители от различни страни и се обсъждат предимно здравните процеси и

потребности в развитите страни като се отделя и внимание на здравните процеси и в други региони.Отавска Харта – приносът й се изразява в- дефинира понятието Промоция на Здраве; посочва основните предпоставки за здравето; очертава подход за Промоция на Здраве; очертава приоритетни области за дейност по Промоция на ЗдравеПромоция на Здравето е процес на създаване на възможност хората да контролират и да подобряват своето здраве. Според Отавската Харта е стратегия, която свързва здравето на хората с тяхната жизнена среда и поведение. Отавската Харта определя предположения, които са основни за постигане на добро здраве: - мир; жилище; образование; храна; доход; стабилна екосистема; социална справедливост и равенство; между институционално взаимодействие.Институции участващи в програмата са МС, МС на здравеопазването, НЗОК, БЧК, общините, регионални центрове, училища, детски градини, БЛС, БСС, неправителствени организации, а хората ангажирани с програмата са медицински персонал, социолози, психолози, педагози, еколози, журналисти, политици и други.

Какво не е СЗО?

СЗО не е наднационална здравна организация. Нейните резолюции са преди всичко морални ангажименти. Влиянието на организацията се дължи на мандата й като глобален здравен авторитет, независимостта й от политически и търговски интереси и достъпа й до най-добрите налични научни данни и професионален опит и знания. Въпреки това, СЗО упражнява правото си да разработва правнообвързващи международни протоколи и договорености, поддържа Протокола за водата и здравето и Рамковата конвенция за контрол върху тютюна и преразглежда Международните санитарни правила.

СЗО не е академична институция, но систематично събира данни от най – добрите изследователски центрове по света. Нейните политики представят колективното становище на техническите експерти и ръководните й органи по разнообразни здравни въпроси. СЗО не е агенция за пряко финансиране. Тя оказва техническа помощ на страните по тяхно искане и в съответствие с насоките определени от управителния си орган – Световната здравна асамблея.

16. Международно здравно сътрудничество. СЗО. Стратегия на СЗО „Здраве за всички”. Състояние на международното сътрудничество на Р България в областта на здравеопазването:

Глобализацията на здравните проблеми изисква- интензивно международно сътрудничество за обем на информация, национален опит, специализация на здравни професионалисти, обем на специалисти, координиране на здравни програми. Те се реализират от:- СЗО – започва дейността си 1975 г. като специализирана структура на ООН, членуват 196 държави, управлението е със седалище в Женева; структурата й има 6 региона за Европа-Копенхаген, за Африка-Бразавил, за Америка-Вашингтон, за източно средиземноморие- Александрия, югоизточна Азия-Делхи, западна част на Тихия океан-Манила. Основните функции на СЗО са координиране на международната дейност, помощ на правителствата за развитието на националните здравни системи, разработка на международен стандарт, предоставяне на информация и съвети по управление и организация на здравеопазването и други.- Уницеф – детския фонд на ООН – 1946 г., дейността му е организирана главно към здравните проблеми на децата в развиващите се страни.- Комитет по обществено здравеопазване на Съвета на Европа – 1954 г.. Главни насоки- здравна политика, здравно законодателство, медицинска е тика и права на пациента, промоция на здравето и здравно възпитание, качество на здравните дейности и други.- Комисия на Европейския съюз – приоритети-подпомагане реформите на общественото здравеопазване, здравна политика, промоция на здравето. 1990 г. създава програма PUARE за техническа и финансова помощ на страните от Източна и Централна Европа в периода на преход.Концепциите на СЗО са стратигически ориентир за развиване на националните здравни системи- Глобална стратегия „Здраве за всички” 1977 г.; Първични грижи 1978 г. Алма Ата; Промоция на здравето 1986 г. Отава.Глобалната система „Здраве за всички” е политически документ който включва:- Една постоянна цел- достигане на здравен потенциал за всички; Две основни цели- укрепване и опазване на здравето, понижаване на заболеваемостта и намаляване на страданията; Три основни цели- здравеопазването като основно право на човека, справедливост и солидарност, участие и отговорност; Четири главни стратегии за осигуравяне на научна, икономическа, социална и политическа подкрепа- многосекторно сътрудничество, ориентирани към крайни резултати програми, интегрална система за първична здравна помощ, съвместна здравеопазна дейност включваща съответните партньори на всички равнища.

Международни партньори:- СЗО- предлага средносрочни програми за сътрудничество; Световната банка- финансира проект за Преструктуриране на здравеопазването; Банката за развитие към Съвета на Европа- участва във финансирането на проекта за престуктуриране на здравния сектор; Международен фонд за развитие- отпуска безвъзмезна помощ за въвеждане на национално здравно осигуряване; Фонд за народонасерение към ООН- финансира разработване на Национална стратегия за хив и спин; Редица други организации в рамките на двустранното сътрудничество

По отношение на здравето в глобален аспект - осемте “Цели на развитието за хилядолетието” (“Millenium Development Goals”, MDGs).приети от Асамблеята на ООН през септември 2000 г.

1. Да се изкоренят крайната бедност и гладът;

2. Да се постигне всеобщо начално образование;

3. Да се осигури равенство между половете и да се осигурят права на жените;

4. Да се намали детската смъртност (до 2015 г. - с две трети при децата до 5 г. възраст);

5.Да се подобри майчиното здраве (до 2015 г. да се намали с три четвърти майчината смъртност при раждане);

Борба с вируса на СПИН, маларията и други болести (до 2015 г. да се преустанови разпрострнението им и тяхната честота да започне да намалява)

7. Да се установи стабилност на околната среда (обратно развитие на тенденцията за унищожаване на природнте ресурси; до 2015 г. да се намали наполовина процентът на хората без дистъп на безопасна питейна вода и елементарна канализация; до 2020 г. да настъпи значително подобряване на най-малко 100 млн обитатели на бордеи);

8. Да се разработи глобално партньорство за развитие (търговска и финансова система; проблеми по дълговете на развиващите се страни; осигуряване на продуктивна работа за младите хора; достъп до новите телекомуникационни и информационни технологии; осигуряване в развиващите се страни на достъп за бедното население до основните лекарства).

МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

MЕЖДУНАРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ OБИКНОВЕНО СЕ РАЗДЕЛЯТ НА ТРИ ГРУПИ: МНОГОСТРАННИ ОРГАНИЗАЦИИ, ДВУСТРАННИ ОРГАНИЗАЦИИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ (НПО).

Многостранни агенции

Терминът многостранен означава, че средствата постъпват от много правителства (а също и от неправителствени източници) и се разпределят за много държави. Всички основни многостранни организации са част от Обединените нации. Световната здравна организация (СЗО) е водещата международна здравна организация. Технически тя е една "междуправителствена агенция, свързана с ООН". Световната здравна организация и други подобни агенции са "отделни, автономни организации, които на база на специални договорености, работят с ООН и помежду си посредством координиращия механизъм на Икономическия и социален съвет." Според нейната конституция (1948 г.) основната й цел е "постигането от всички народи на възможно най-високото ниво на здраве."

Световната здравна организация има три основни управления. Ръководният орган, Световната здравна асамблея, заседава веднъж годишно с цел одобрение на бюджета и вземане на решения по основни въпроси на здравната политика. Всички членуващи страни, приблизително 190 на брой, изпращат делегации. Световната здравна асамблея избира 31 страни-членки, които да определят здравни експерти за Изпълнителния борд, който заседава два пъти годишно и служи за връзка между Асамблеята и Секретариата, който извършва ежедневната дейност в СЗО. Броят на служителите в Секретариата е приблизително 4 500 души, като 30% от служителите му са в седалището в Женева, 30% са разпределени в шест регионални офиса и 40% в други страни, в качеството си на представители на СЗО за съответната страна или като представители по специални програми на СЗО.

Основната дейност на СЗО е да направлява и координира международните здравни дейности и да оказва техническо съдействие на отделните страни. СЗО разработва норми и стандарти, разпространява здравна информация, насърчава изследователска дейност, извършва обучение в областта на международното здравеопазване, събира и анализира епидемиологични данни и разработва системи за наблюдение и оценка на здравните програми. Пан американската здравна организация служи като регионален офис на СЗО за Северна и Южна Америка и тъй като предхожда СЗО, извършва някои допълнителни автономни дейности.

СЗО има двугодишен бюджет. Определените вноски от страните-членки съставляват редовния бюджет. През последните години доброволните вноски ("извънбюджетни") - от правителства и частни донори, надхвърлят редовния бюджет. Дарителите могат да посочват предназначението на своите дарения за специални програми; СЗО определя как да бъдат изразходвани задължителните вноски.

Световната банка е основна междуправителствена агенция, сериозно ангажирана с международното здравеопазване. Световната банка отпуска заеми на страните при благоприятни условия, които не съществуват на търговския пазар.

Трите дъщерни агенции на Икономическия и социален съвет на ООН имат поети сериозни ангажименти към международните здравни програми. Детският фонд към ООН (Уницеф) изразходва за здравеопазване по-голямата част от своя програмен (неадминистративен) бюджет. Уницеф определя като свой основен приоритет най-ощетените деца в света, и поради тази причина изразходва по-голямата част от своите ресурси за най-бедните страни и за децата под 5-годишна възраст. Уницеф провежда много от детските здравни програми  в сътрудничество със СЗО.

Програмата за развитие към ООН  също отделя средства за здравеопазване, образование и заетост. Основните й здравни приоритети са СПИН, изхранване на майката и детето и високата майчина смъртност. В сътрудничество със СЗО и Световната банка, тя спонсорира Специалната програма за изследователска дейност и обучение по тропически болести (TDR).

Европейският съюз се насочва основно към дейности, свързани с общественото здраве, в сферата на здравна промоция, здравен мониторинг, СПИН и други заразни болести, рак, редки заболявания, болести свързани със замърсяването на околната среда и употребата на наркотици. Въпросите за разширението на ЕС също включват здравния сектор, но повече по отношение на неговата организация, управление и финансиране.

Двустранни агенции

Двустранните агенции са правителствени агенции на дадена страна, които оказват помощ на развиващите се страни. Най-голямата подобна агенция е Агенцията за международно развитие на САЩ. Повечето от индустриализираните страни имат подобни държавни агенции. Много често политически и исторически причини определят кои страни ще получат дарения от двустранните агенции и колко ще получат. Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID) насочва по-голямата част от

своята  помощ към "сътрудничещи агенции" -  частни международни здравни агенции, които сключват договори с  USAID.

Неправителствени организации

Неправителствените организации (НПО), известни също и под наименованието “частни доброволни организации” (PVOs), осигуряват приблизително 20% от цялата външна здравна помощ към развиващите се страни. Повечето от тези организации са доста малки по размер; много от тях са свързани с църкви. В най-бедните страни, болниците и клиниките ръководени от мисионерските общности са от особено значение. Най-голямата НПО в САЩ ангажирана с международното здравеопазване, е Проект Надежда с годишен бюджет надхвърлящ 100 милиона щатски долара. В световен мащаб, най-важната НПО работеща за дългосрочно международно здравеопазване е вероятно Оксфам Интернешънъл, Основана във Великобритания през 1943 г., в момента има филиали в още 10 страни, в това число и в САЩ.

Организации за бежанци и помощ при природни бедствия

При повечето природни бедствия, например при земетресения, наводнения, изригване на вулкани, повечето смъртни случаи настъпват в първите няколко часа или дни, което означава също, че повечето хора, които биват спасени, се спасяват в началото чрез местните средства и усилия за подпомагане при природното бедствие. Помощта оказвана от международните спасителни организации в дните непосредствено след деня на бедствието, може да изиграе основна роля за предотвратяването на здравни кризи и възстановяване нормалните функции на обществото.

Противоположно на природните бедствия, кризите свързани с настъпване на глад и бежанци обикновено се развиват бавно, често биват предхождани от предупреждаващи симптоми за идващата криза, което позволява на международните агенции да координират навреме помощта с националните агенции. Агенциите към ООН са вероятно най-важните от международните спасителни организации, но има и няколко много големи НПО, активни в областта на бежанците и кризите. Две от тях, Международният комитет на Червения кръст и Лекари без граници, изпълняват специални функции, които ще бъдат посочени по-долу.

Организации към ООН

Шест основни организации към ООН са ангажирани с помощта за бежанците и бедствията. Департаментът по хуманитарни въпроси, създаден през 1992 г., координира дейностите на ООН в тази област. Към него работи денонощно Екип по оценка и координация при бедствия към

ООН , който има готовност незабавно да бъде изпратен в засегнатата страна.

Световната програма по изхранване извършва доставки на храна при бедствия и координира дейностите на неправителствените организации, занимаващи се с доставка на храна, а също така оказва съдействие при транспортирането и логистичните дейности.

Офисът на Комисаря по бежанците към ООН осигурява международна защита на бежанците и се опитва да намери дългосрочни разрешения на техните  проблеми. UNHCR е основната международна  организация за 20-те милиона бежанци по света. Тя оказва пряка помощ на бежанците и координира работата на неправителствените организации, ангажирани с помощ за бежанци.

Шестата от организациите към ООН е Организацията за храните и селското стопанство . Както и СЗО, технически това е една "междуправителствена организация свързана с ООН." Тя помага на развиващите се страни да се подготвят за действия в обстановка на глад чрез своите Система за глобална информация и ранно предупреждение и Схема за съдействие с хранителни запаси, която помага на развиващите се страни да заделят хранителни запаси. В случай на бедствие основната роля на тази организация е да помогне за възстановяването на селскостопанското производство.

Неправителствени организации

Движението на Международния Червен кръст и Червения полумесец е най-големият и най-престижният представител на световните хуманитарни неправителствени организации. Той има три компонента: Международният комитет на Червения кръст (ICRC); Международната федерация на дружествата на Червения кръст и на Червения полумесец; приблизително 160-те на брой отделни национални дружества на Червения кръст, например Американският Червен кръст. Седемте основни принципа на движението са следните: хуманност; безпристрастност; неутралност; независимост, например, независимост vis-а-vis от националните правителства; доброволна служба; единство, т.е за всяка страна има само едно национално дружество, отворено за всички и служещо на цялата страна; универсалност.

Международният комитет на Червения кръст (ICRC) е швейцарска организация, основана през 1863 г. с мандат по Женевската конвенция за защита и помощ на военнопленниците и цивилните при международни въоръжени конфликти. Тя може да предлага своите услуги и при граждански войни. Нейните функции включват следното: посещения и

лечение на военнопленници и политически затворници, като им оказва услуги по отношение на връзката им с външния свят; създаване на хирургични болници или предоставяне на чужди екипи за работа в съществуващи болници; оказване на други видове медицинска помощ и съдействие, особено рехабилитация на пациенти, ранени във война; изготвяне и разпространение на образователни материали от областта на здравеопазването за затворници и жертви от войни. Относно тази последна функция, особено известна е книгата “Surgery for Victims of War” (Хирургия за жертви от войни).

Международната федерация на дружествата на  Червения кръст и Червения  полумесец, получава подкрепа основно от отделните национални дружества. Основната й мисия е оказване на помощ при бедствия. Федерацията работи в тясно сътрудничество с националните дружества на Червения кръст в засегнатите страни. В допълнение, тя отправя международни апели за неотложна помощ и често служи като организираща агенция за координация на спасителните усилия на по-малките организации.

Подобно на Червения кръст, Лекари без граници  оказва медицинска помощ на жертвите от войни и природни бедствия. Но за разлика от Червения кръст, MSF е готова да навлезе в райони, разкъсвани от военни действия, без разрешение от властите. Друга разлика между двете организации е, че MSF, макар уставът й да включва същите принципи за безпристрастност и неутралитет, както спазваните от Червения кръст, счита за една от функциите си да информира публично по въпросите на нарушение на човешките права. Обикновено това публично информиране се състои в привличане на вниманието към случаи на нарушение на човешките права, за които MSF счита, че не е дадена достатъчна гласност, но понякога MSF заема крути позиции и изобличава фрапиращи нарушения. Подобно изобличаване може да затрудни много хуманитарната работа на  MSF и да я направи опасна. Основана през 1971 г. във Франция, MSF понастоящем има шест оперативни центрове в Европа и 13 представителни офиси в развитите страни.

Основана през 1946 г. с цел оказване на помощ на Европа в трудния следвоенен период, е известна най-вече с хранителните помощи под формата на пакети, т.нар. "care-packages". При бедствия, CARE има специален опит в доставките и логистиката. От 1980 г. са изградени филиали-агенции на CARE в 10 страни, като това доведе до създаването на, със седалище в Брюксел.

Подобно на CARE, организацията Католическа помощ се специализира в осигуряването на хранителни помощи. CRS работи в тясно

сътрудничество с Caritas, международната организация за католическа благотворителност.

Настоящият документ свежда да минимум и опростява сложността на света на международните здравни организации. Обсъдихме само най-големите организации и не споменахме по име много отлични, но по-малки неправителствени организации с многогодишен ценен принос към здравеопазването на развиващите се страни. Не са споменати с по-подробна информация някои изключителни двустранни агенции и неправителствени организации в Япония, Франция, Великобритания и други развити индустриални страни. Съществуват около 65 официални многостранни и двустранни международни здравни агенции. Неколкостотин американски неправителствени организации също са ангажирани в международна здравна дейност, като други развити страни също имат свои собствени независими неправителствени организации. Общият брой неправителствени организации в света се оценява на 1,500.

ЛИТЕРАТУРА:

1.www.start.bg

2.www.eu/htme/eu/institutions.htm

3.www.bta.bg/site/Bulgaria

4.www.zdrave.net/registwrs/InternationalOrganization/Default.aspx

5.www.bg.wikipedia.org

6..un-bg.bg/index.php5

.