1

Алмалех, М. Българско-ивритски разговорник: Кратка практическа морфология на иврит, около 3000 думи и

изрази. КК “Труд” & ИК “Прозорец”, 2002, 247 с.

АЗБУКА.... ФОНЕТИЧНИ СТОЙНОСТИ НА БУКВИТЕ Буква Название Звукова стойност

ïå÷àòíà ðúêî-ïèñíà

à a àëåô ìíîãî êðàòúê ãúðëåí çâóê+ íà êîéòî ñå ïðèïèñâàò

ãëàñíèòå [è]: [е]: [î]: [à]: [ó]

� á

b áåò

âåò

[á]

[â]

2

â g ã£ìåëü [ã]

ã d äàëåò [ä]

ä h 'õ(å ['õ(] − êðàòêî [õ]

(åå)å ¢ Õ

v V o

âàâ

[â]

[ó]

[î] æ z çàéí [ç]

ç c õåò [õ]

è e òåò [ò]

é y þä [è]

ë ²

k

k

xàô

êàô

[õ]

[ê]

ê ¯

K õàô ñîô£ò

êàô ñîô£ò

[õ]

[ê]

ì l ëüàìåä [ë]

î m ìåì [ì]

í M ìåì [ì]

3

ñîô£ò

ð n íóí [í]

ï N íóí

ñîô£ò

[í]

ñ s ñàìåõ [ñ]

ò i àéí ãúðëåí çâóê+ íà êîéòî ñå ïðèïèñâàò ãëàñíèòå [å]: [è]:

[î]: [ó]; [à]

¼ ô

p

ïå ôå

[ï]

[ô]

º/¼ ó

P ïå

ñîô£ò

ôå ñîô£ò

[ï]

[ô]

ö x öàäå.öàäèê

[ö]

õ X öàäå ñîô£ò [ö]

÷ q êóô [ê]

ø r ðåéø [ð]

4

û ü

D

S

øèí

ñèí

[ø]

[ñ]

ú tttt òàâ [ò]

†æ ’z’z’z’z çàéí * † [ж]

†ö ’x’x’x’x öàäå * † [ч]

†â ’g’g’g’g ã£ìåëü * † [дж]

Звуковете [ж], [дж] и [ч] липсват в исконни думи от иврит. Затова те се изписват с някои от буквите

на азбукта − зайн, цаде и гимель − към които се поставя диакритичен знак — (геиреш)[ † ]: [дж; ж] − †â (†æ); [ч] − †ö;.

Абревиатура [íîòàðèê¥í] ïÕ÷éøÄèÈÕð се маркира с двоен геиреш, наричан гершаим [ ‡ ], който се поставя между буквите на абревиатурата. Двойният геиреш се използва и при писане на числа, дати и пр. числови изрази с букви.

Ударение ûâÅãÈ [äàã&ø] Ударението се пише се с точка вътре в буквата. На практика всяка една буква може да се появи с

дагеш. Практически това е удвояване на съответния звук, което понякога води до фонетични промени.

Само при следните букви наличието или отсъствието на ударение отразява различни звукови стойности на

дадената буква. Това са: фе [ф] ô, която изписана с точка — ¼ — има звукова стойност [п] и буквата се

нарича пе, вет [в] á , която изписана с ударение — � — има вече звукова стойност [б] и се нарича бет,

буквата хаф ë има звукова стойност [х], а с точка в средата — ² — има звукова стойност [к] и се нарича кав.

Особености при буквите

В азбуката и в живота няма главни букви. Налице са пет “крайни” букви (софити), които се изписват

само когато петте обикновени букви се падат в края на някоя дума. Виж таблицата по-горе.

Четене и писане

5

Четенето и писането на иврит е от дясно на ляво. Голям проблем при четене на израелски вестници,

титри на филми и всякакви видове надписи по обществени места (магазини, автогари и пр.) е, че нито

една буква не се пише с ударение (дагеш). Изписването на буквите с ударение, включително изброените,

при които ударението променя звуковата им стойност, се практикува само в книги, предназначени за хора,

които не владеят четенето без точки (за гласните звукове) и без ударения. Илюстрация спрямо българския

правопис е все едно да пишем в пресата и в книгите пкрв, а да произнасяме покрив, тчм за тичам, но и за тачим и пр.

Всичко това (четене от дясно на ляво, писане на гласните под буквите за съгласни) може да се

илюстрира по следния начин с български аналози, напр. думата покров

покров вéкü

Ако се пише без гласните, думата покров ще се изпише както и покрив — вркп. Да обобщим напълно необичайните за българин особености на писането и четенето с азбуката за

иврит:

1. Чете се от дясно на ляво.

2. Само 5 от 22-те букви имат т. нар. крайна буква (софит). Крайната буква (софит) се използва, в

случай че дадената буква се пада последна/крайна в думата. В таблицата са посочени въпросните пет

букви, при които това е възможно. Общо азбуката съдържа 27 букви, 5 от които са за крайните букви.

3. В азбуката има само една буква за гласен звук — юд за звука [и]. Думите се пишат без гласните да

се изписват с букви. Само в текстове за начинаещи се изписват знаците за гласните звукове. 4. Буквите алеф и айн не са букви за гласни звукове, а за гърлени звукове, от които айн е по-гърлен.

На тях им се приписват всички гласни. 5. В азбуката няма главни букви.

ЗНАЦИ ЗА ГЛАСНИ.... ВОКАЛИЗАЦИЯ НА КОРЕНА [никîд] −ã¢÷ðÄ − букв. точкуване Азбуката на иврит включва главно букви за съгласните звукове в езика. Изключение прави само

буквата юд é, която в общия случай маркира звука [и]. Буквите алеф и айн в общия случай маркират

присъствие на гласен звук, но това може да бъде всяка една гласна.

6

Гласните се отбелязват със специални знаци, които се поставят под, до или над буквите. В

ежедневния живот в Израел тези знаци не се поставят. Те не могат да бъдат открити нито във вестниците,

нито в титрите на филмите, нито в магазините, нито по стоките, нито в писмата от банки, университети,

армия, общини, нито в учебниците за университетите, нито в романите и пр. Ако трябва да се обясни с

българския език и неговия правопис, това означава, че правилата за правопис изискват да пишем само

съгласните в една дума. Например, вместо чета — чт, вместо разписвам — рзпсвм, вместо искам — скм. Възникват ред проблеми за правилния прочит, напр. изписаното в бизнес писмо рзпсвм, трябва да бъде разчетено правилно, но как — това може да бъде и разпсувам, и разписвам, но може да бъде и разпасвам!?

Друга сериозна трудност е, че дори и да изписваме знаците за гласни, съотнесено с българския

правопис, има три “букви” за звука [а], четири “букви” за звука [о], още четири — за [е]. Освен това,

едната от “буквите” за [е] веднаж се чете, а в ред други случаи − не. Това затруднява не само при четене,

но много повече при писане.

Ето и диакритичните знаци, с които се обозначават гласните звукове в писмеността за иврит.

Буквата алеф à в таблицата условно маркира наличие на някаква буква.

ЗНАЦИ НАЗВАНИЯ ЗВУКОВЕ 0- - : 1- . : 2- àÂ

1. êàìàö:

2. ïàòàõ:

3. õàòàô ïàòàõ

à

1. Õà 1- àÊ 2- -

3- àÃ

0- õîëüàì:

1- êúñ õîëüàì:

2- êàìàö õàò²ô:

3- õàòàô êàìàö

î

0- àÅ 1- àÆ

0- ö&ðå:

1- ñåã¥ëü:

2- øâà íà:

å

7

2- àÀ 3- àÁ

3- õàòàô ñåã¥ëü

0- é7

1- 7 0- õèð£ê ãàä¥ëü:

1- õèð£ê êàòàí è

0- ¢à

1- àË 1. øóð²ê:

2. êóá²ö ó

ЦИФРОВА СТОЙНОСТ НА БУКВИТЕ В съвременния живот в държавата Израел работното време на банки, магазини се отбелязва с

арабски цифри. Датите в множество документи също се изписват с цифри. В религиозните общини и

“религиозна” банка се използват обаче буквени означения на числата. В традицията това маркиране на

числата с букви има особена стойност в юдаизма. Стиховете в Стария завет са отбелязани не с арабски

цифри, а с букви. В текста на Стария завет годините също се пишат с букви, а не с цифри. Каноничната

стойност на буквите за писане на години, дати, стиховете в Стария завет е:

ЗА ЕДИНИЦИТЕ:1 = à; 2 = á; 3 = â; 4 = ã; 5 = ä; 6 = å;7 = æ; 8 = ç; 9= è; ЗА ДВУЦИФРЕНИ ЧИСЛА:10 = é;11 = à‡é (т.е. 10 +1); 12 = á‡é (т.е. 10 +2);13 = â‡é (т.е. 10 +

3); 14 = ã‡é (т.е. 10 + 4); 15 = å‡è ( т.е. 6 + 9). Знакът гершайм [ ‡ ] служи да обозначи `плюс`, или че числото е сбор. Поставя се преди последната

буква-цифра.

20 = ë; 30 = ì; 40 = î; 50 = ð; 60 = ñ; 70 = ò; 80 = ô; 90 = ö; ЗА СТОТИЦИТЕ: 100 = ÷; 200 = ø; 300 = û; 400 = ú. При стотиците, в по нови времена, за улеснение при “цели” числа се използват софитите (петте

крайни букви, посочени в таблицата на азбуката ê, í, ï, ó, õ) — за 500, 600, 700, 800 и 900. Иначе ще трябва стотиците да се изписват по традиционния начин — чрез “сборувано” число. “Сборуваните” числа

се използват също за изписване на числата от 15 до 19. Например, по “модерния” начин 500 = ê; 600 =

8

í; 700 = ï; 800 = ó; 900 = õ, а по традиционния със “сборувано” число: 700 = û‡ú, т.е. 300 + 400, а 900 = úû‡ø , т.е. 700 + 200.

ХИЛЯДНИТЕ или не се изписват, или се изписва буквата до девет: за 5000 − буквата за 5 (ä); за 8 000 − буквата за 8 (ç) и пр.

При летоброенето хилядните се подразбират, а не се изписват. Например за 5714 (1944-1945) −

ã‡éûú, т.е. 4+10+300+400 =714; за 5759 (1998-1999) − è‡ðûú, т.е. 9+50+300+400 = 759. Употребата на буквите като цифри се избягва в обществения и нерелигиозния живот на

държавата Израел. Разписанията на превозните средства, датите, часовете, номерата на

улиците и пр. се изписват с цифри. Пунктуационните знаци в модерния иврит са аналогични на българските. Необичайна е

повдигнатата чертица ÕÏ. Тя е маркер за нещо, което отсъства на български език — формите “смихут”, които за улеснение наричаме тук падежни форми.

Същият знак, повдигната чертица, [-т] úÏ ще се използва и когато се обозначава наличие на букви, преди дадената като окончание или след дадената като представка —[т-] Ïú.

Годините, когато са изписани с цифри (а не с думи), се пишат и четат от ляво на дясно, както на

български език.