31
В О Е Н Н А А К А Д Е М И Я Г. С. Р А К О В С К ИФАКУЛТЕТ НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНАК А Т Е Д Р А ВОЕННА СТРАТЕГИЯДОЦ. Д-Р БОРИС БОГДАНОВ КОМПОНЕНТИ И ДИАЛЕКТИКА НА ВОЕННАТА МОЩ НА СТРАНАТА С О Ф И Я 2010

компоненти и диалектика на военната мощ на страната

  • Upload
    zeloqd

  • View
    608

  • Download
    0

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

В О Е Н Н А А К А Д Е М И Я “Г. С. Р А К О В С К И”

ФАКУЛТЕТ “НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА”

К А Т Е Д Р А “ВОЕННА СТРАТЕГИЯ”

ДОЦ. Д-Р БОРИС БОГДАНОВ

КОМПОНЕНТИ И ДИАЛЕКТИКА НА ВОЕННАТА

МОЩ НА СТРАНАТА

С О Ф И Я

2010

Page 2: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

2

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод 3

1. СЪЩНОСТ, СЪДЪРЖАНИЕ И КОМПОНЕНТИ НА ВОЕННАТА

МОЩ НА СТРАНАТА.

5

2. РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВОЕННАТА МОЩ НА СТРАНАТА И

НЕЙНИТЕ КОМПОНЕНТИ.

11

3. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ И НАПРАВЛЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

НА ВОЕННИТЕ СПОСОБНОСТИ НА СТРАНАТА КАТО ЧЛЕН

НА НАТО

17

Заключение 30

ЛИТЕРАТУРА:

1. Английско-български речник, ККТ, С., 2002.

2. Бяла книга за отбраната, ВИ, С., 2002.

3. Българския тълковен речник, С., 2001.

4. Военна стратегия на Р. България, ВИ, С., 2002.

5. ГИНДЕВ Е. Националната сигурност и държавната мощ. Военен

журнал, № 1, С., 2002.

6. НЕДЯЛКОВ Д. Въздушната мощ и ролята й за хода и изхода на

военните конфликти. Дисертация, ВА, С., 2000.

7. СТОЙЧЕВ К. и др. Цели и задачи на плана за модернизация на

въоръжените сили. Военен журнал, № 2, С., 2002.

8. Стратегически преглед на отбраната- политическа рамка, МО, С., 2004.

9. Актуализиран план за организационното изграждане и модернизация

на въоръжените сили до 2015 г., МС, С., 2008.

10. Проект на Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Р България,

МО, С., 2010.

Page 3: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

3

УВОД

В края на 20-ти и началото на 21-ви век, военнополитическата обстановка

в Европа и света съществено се промени. В света като цяло текат процеси на

глобализация и намаля заплахата от глобален ядрен конфликт, причинен от

идеологическо противопоставяне. Всичко това поражда както позитивни

тенденции, така и нови предизвикателства и рискове.

В съвременни условия доминират положителните тенденции в

международните отношения. Показателно за това е фактът, че се развива

доверието и сътрудничеството и се разширяват и задълбочават процесите на

европейската и евроатлантическата интеграция. Това повишава равнището на

международната и регионалната сигурност, както и сигурността на отделните

държави. Степента на опасност от глобален конфликт е ниска и не създава

заплахи за световния мир.

На фона на тези положителни процеси в началото на 21 век влияние

върху формирането на средата за сигурност оказват продължаващите да тлеят

или да се изострят вътрешни кризи и регионални конфликти, които причиняват

гибел и страдание на стотици хиляди души. Освен това ключово влияние върху

средата за сугурност оказват асиметричните и други транснационални рискове

и заплахи, процесите на европейската и евроатлантическа интеграция, усилията

на международната демократична общност за превенция на заплахите,

своевременното реагиране при възникване на кризи, следконфликтно

възстановяване и други.

Основните рискове и предизвикателства за сигурността на Република

България, породени от новите реалности, са свързани с международния

тероризъм, разпространението и употребата на оръжия за масово унищожение,

нестабилността на демократичните процеси в конфликтните региони,

организираната престъпност, нелегалния трафик на стратегически суровини,

технологии, оръжие, наркотици и хора, както и с деструктивното въздействие

Page 4: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

4

върху информационните системи, икономическата нестабилност, екологичните

катастрофи, природните бедствия и авариите.1

Република България изгражда отбранителната си концепция и развива

военните си способности в съответствие с характера на потенциалните

източници на напрежение, международните правни ангажименти и

ресурсните си възможности. Освен това при решаването на тези задачи

страната отчита и положителните промени, произтичащи от членство в НАТО

и Европейския съюз. В тази насока голяма част от концептуалните постановки

и практическите стъпки за развитие на военните способности на страната се

осъществяват с отчитане членството в Алианса.

Основна цел на политиката за сигурност на Република България е

създаване и поддържане на държавна мощ, която да гарантира националната

сигурност на страната. Военната мощ като част на държавната мощ се създава

и поддържа с цел да осигурява неутрализиране на военните заплахи и надеждна

защита на населението, обектите, териториалната цялост и суверенитета на

страната.

Военната мощ на страната зависи преди всичко от състоянието и

възможностите за ефективно използване на въоръжените сили. От своя страна

това използване на въоръжените сили се определя основно от предоставените

им ресурси, от силата и стабилността на законите, на които основават своята

дейност, от мотивацията на човешкия фактор и точността на информацията за

заплахите и опасностите. Освен това то зависи и от участието на страната в

колективните системи за сигурност, каквито са НАТО и ЕС.

От направения анализ на рисковете и заплахите за военната сигурност на

нашата държава и постановките на националната военна стратегия за

осигуряването й се вижда, че основен гарант за постигане на сигурност и

просперитет на страната ни са състоянието на държавната и военната й мощ.

Ето защо познаването на въпросите за същността и съдържанието държавната и

1 Стратегически преглед на отбраната - политическа рамка, МО, С., 2004.

Page 5: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

5

военната мощ на страната са от особена важност за военната теория и практика

и са обект на редица воннонаучни и приложни изследвания.

В основата на военната мощ на страната стоят въоръжените сили (ВС),

чието изграждане и развитие зависи преди всичко от измененията в средата за

сигурност. Трансформацията на ВС ще продължи да се извършва на основата

на новите виждания за развитие на войските и новите концепции и

доктринални схващания относно набирането, строежа, подготовката,

използването и поддържането на въоръжените сили. Промяната в

доктриналната база, структурата, подготовката на командния и личния състав,

и изграждането на инфраструктурата също ще бъде част от процеса на

трансформация.

В чисто военен аспект се налага изводът, че в бъдеще ще нараства

значението на качеството на ВС за сметка на тяхното количество.

Комбинацията от високо образован личен състав, нови оръжия,

информационни системи и високо точни боеприпаси силно повишава

качествените характеристики на войските независимо от тяхната численост.

Основните характеристики на промените във въоръжените сили на НАТО са

съкръщаване на тяхната численост и поддържаното равнище на бойна

готовност и увеличаване на гъвкавостта, мобилността и многонационалността.

Ето защо целта на настоящата разработка е да се изследва военната мощ

на страната в резултат, на което да се разкрият основните и компоненти и реда

за тяхното определяне, а така също и основните изисквания и направления за

развитие на военните способности на страната като член на НАТО.

1. СЪЩНОСТ, СЪДЪРЖАНИЕ И КОМПОНЕНТИ НА ВОЕННАТА

МОЩ НА СТРАНАТА.

Развитието на науката и техниката съпътстват и допринасят за развитието

на потенциала на държавата и нацията, който определя тяхната позицията в

съвременния свят и способността й да постига поставените стратегически цели

в политиката, икономиката и военната област. Тези цели могат да се определят

Page 6: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

6

като национални, защото като правило те са значими и чрез тях се реализират

националните идеали. За реализиране на тези цели и идеали всяка държава

изгражда и поддържа държавна (национална) мощ.

По въпроса за същността на държавната мощ съществуват различни

виждания на военните теоретици, но по-голяма част от тях я определят като

показател за националната сигурност на държавата и за нейната способност да

постига определени стратегически (национални) цели. От тези определения се

вижда, че мощта е преди всичко способност за постигане на цели, но не се дава

отговор на въпроса как и с како се постигат тези цели.

Отговор на тези въпроси може да се даде като се анализира понятието

“мощ”, което според Българския тълковен речник е равно на “сила”, която се

определя като “физическа или морална способност да се извършва дейност” и

като “способност за действие, която се отличава с напрегнатост, устремност”.

От тези анализи се вижда, че мощта е способност за действие в резултат, на

което може да се приеме, че целите се постигат чрез действие.

С какво действа държавата за постигане на националните си цели може

да се разбере като се използва отново Българския тълковен речник, където

“силата” се приравнява и на “потенциал”, който се определя като “съвкупност

от необходими за реализиране на някаква цел средства, източници и др, които

са готови да влязат в действие” и като ”скрити възможности, които могат да се

проявят при определени условия”. От тези постановки може да се приеме, че

държавата действа за постигане на целите си като използва потенциала на

нацията.

Съвместния анализ на разгледаните постановки и тълкувания показва, че

мощта е потенциал и способност, от които потенциалът е скрита възможност и

сума от дадености, средства и качества, а способността е физическата

възможност за реализиране на потенциала. Всичко това дава възможност да се

приеме, че държавната мощ е показател за способността на страната да

използва потенциала на държавата за постигане на определени национални

цели.

Page 7: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

7

От това определение се вижда, че потенциала на държавата стои в

основата на държавната мощ на страната, която се създава, за да се използва за

постигане на национални цели и е един от основните инструменти на

стратегията и политиката. Тези цели могат да са насочени към постигане на

контрол над друга държава, територия, обект или ситуация.

В зависимост от източниците, логиката на взаимовръзките между тях и

поставените цели държавната мощ може да бъде военна и невоенна.

Условността в случая се засилва от процеса на навлизане на ерата на

информационните технологии, където взаимовръзките на системата на

държавната мощ са значително по-силни и все по трудно се установява

границата на отделните и части.

Наличието на невоенната мощ се определя от невоенните източници,

захранващи политическия (дипломатическия), икономическия и

информационния потенциал на държавата. Военната мощ се определя от

военните източници, захранващи военния потенциал на нацията. Невоенните и

военните източници могат да бъдат материални и духовни и се определят от

способностите и вида на използваните ресурси за постигане на невоенни и

военни цели.

От направения анализ за същността и съдържанието на държавната мощ

се вижда, че един от основните й елементи е военната мощ. Ето защо е

наложително да се анализират по-задълбочено и въпросите за същността,

съдържанието и основните компоненти на военната мощ с цел да се предложи

подходящ ред за нейното определяне и отчитане при формиране на военната

политика на страната.

Аналогично на държавната мощ военната мощ може да се определи

като показател за способността на страната да използва военния си

потенциал за постигане на военни цели и като такава тя е основен фактор за

гарантиране на военната сигурност на страната.

Военната мощ се определя от военните възможности на държавата,

които се заключават в способността да се постигнат военни цели и включват

Page 8: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

8

четири основни компонента: организация на въоръжените сили, отчитащ

числеността, състава и структурата на организационните им единици;

модернизация, отчитащ техническото усъвършенстване на организационните

им единици, оръжейните системи и снаряжението; бойна готовност на

организационните им единици, отчитаща способността да се осигурят

възможностите, изисквани от бойните командири за изпълнение на

поставените им задачи; способност за водене на продължителни военни

действия, отчитащ способността да се поддържат формированията с боеготови

сили, материална част и предмети за снабдяване, необходими за поддържане на

военните действия2.

Анализът на компонентите на военните възможности на държавата

показва, че първите три определят бойната мощ на въоръжените сили, а

четвъртия компонент зависи от невоенната мощ на страната, която може да

бъде използвана за постигане на военни цели. Ето защо военната мощ може

да бъде определена и като диалектическа съвкупност от бойната мощ на

въоръжените сили и тази част от невоенната мощ на страната, която

може да се използвана за постигане на военни цели.

Бойната мощ на въоръжените сили е съвкупност от материалните и

духовните фактори, определящи състоянието на войските и тяхната способност

да изпълняват определени бойни задачи при конкретна обстановка. Тя е важна

част от военната мощ на страната и се определя от: количеството и качеството

на въоръжението, бойната техника и другите материални средства;

числеността, морално-психическото състояния и нивото на подготовката на

личния състав; ефективност на управлението; ефективност на осигуряването;

равнището на развитието на военната наука и др.

Анализът на основните фактори, определящи съдържанието на военната

мощ на страната и бойната мощ на въоръжените сили показва, че те съдържат в

себе си физически, духовен и концептуален компонент. Освен това този анализ

2 Английско-български речник, ККТ, С., 2002.

Page 9: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

9

от една страна показва, че физическия компонент на военната мощ на страната

се определя от физическия компонент на бойната мощ на въоръжените сили и

възможностите на държавата да поддържа този компонент. А от друга страна

показва, че духовния и концептуалния компнент на военната и бойната мощ се

определят от едни и същи фактори и съвпадат по своето съдържание. В

резултат на това могат да се приемат следните определения за съдържанието на

основните компоненти на военната и бойната мощ:

- физическият компонент на военната мощ се определя от:

числеността на личния състав на въоръжените сили и от възможностите на

държавата да поддържа тази численост; количеството и качеството на

въоръжението, бойната техника и другите материални средства на въоръжените

сили и възможностите на държавата за тяхното поддържане; подготовката на

личния състав на въоръжените сили; ефективността на управлението на

въоръжените сили; ефективността на осигуряването на въоръжените сили;

- физическият компонент на бойната мощ се определя от: числеността

на личния състав на въоръжените сили; количеството и качеството на

въоръжението, бойната техника и другите материални средства на въоръжените

сили; подготовката на личния състав на въоръжените сили; ефективността на

управлението на въоръжените сили; ефективността на осигуряването на

въоръжените сили;

- духовният компонент на военната и бойната мощ се определя от

морално-психическото състояние на личния състав и от лидерските качества и

мениджърски уменията на командния състав на въоръжените сили;

- концептуалният компонент на военната и бойната мощ се определя

от равнището на развитието на военната наука, което се отразява на

съдържанието на доктриналните документи, регламентиращи изграждането,

развитието и използването на въоръжените сили.

Анализът на съдържанието на физическия компонент на бойната мощ на

въоръжените сили показва, че той се определя от техните бойни възможности,

които се формират от човешките и ресурсните им параметри. Основните

Page 10: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

10

критерии определящи тези параметри са: организация на въоръжените сили,

отчитащ числеността, състава и структурата на войсковите им формирования;

модернизация, отчитащ техническото усъвършенстване на войсковите им

формирования, оръжейните системи и снаряжението; бойна готовност на

войсковите им формирования и др. От друга страна анализът на основните

критерии определящи бойните възможности на въоръжените сили показва, че

те зависят от бойния потенциал и бойната готовност на войсковите им

формирования.

Бойният потенциал на войсковите формирования е постоянна

величина, характеризираща потенциалните им възможности и по своята

същност е “снимка”, която отразява само количествено - качествения състав на

тези формирования.

Бойната готовност на войсковите формирования се определя от

тяхната боеспособността, правилното разбиране от командирите и щабовете на

поставените задачи, своевременна подготовка за предстоящите действия и

предвиждането на възможните изменения в обстановката. Степента на бойна

готовност на войсковите формирования в мирно време трябва да осигурява

бързо преминаване на войските и силите на военно положение и организирано

включване във военните действия, а във военно време да осигурява способност

за незабавно изпълнение на бойните задачи.

Боеспособността на войсковите формирования като определящ елемент

на бойната им готовност се заключава в способността на войските и силите да

водят бойни действия и да изпълняват бойни задачи в съответствие с тяхното

предназначение. Тя се определя от комплектоването, бойната подготовка,

загубите и възможностите за тяхното възстановяване, ефективност на

управлението, и осигуряването и други фактори.

Анализът на разгледаните постановки за същността и съдържанието на

бойната мощ на въоръжените сили дават основание да се направи извода, че тя

се определя от техните бойните възможности, които зависят от бойния

потенциал и бойната готовност на войсковите им формирования.

Page 11: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

11

2. РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВОЕННАТА МОЩ НА СТРАНАТА И

НЕЙНИТЕ КОМПОНЕНТИ.

Извършените изследвания за същността, съдържанието и основните

компоненти на военната мощ на страната показват, че за нейното определяне

може да се използва метода на анализ на статистическите данни. При това

положение за определяне на военната мощ (МP) на страната може да се

използва следната формула:

MP = [(P+Е) Ku x Ko] х Kd x Kk (2.1.)

където:

-P-показател, отчитащ числеността и подготовката на личния състав

(персонала) на въоръжените сили и възможностите на държавата за

поддържане на тази численост, който се определя от експертна оценка

формирана на базата на реалните данни за отделните фактори;

-E-показател, отчитащ количеството и качеството на въоръжението,

бойната техника и другите материални средства (екипировката) на

въоръжените сили и възможностите на държавата за тяхното поддържане,

който се определя от експертна оценка формирана на базата на реалните данни

за отделните фактори;

- Ku-коефициент, отчитащ ефективността на управлението на

въоръжените сили, който се определя от експертна оценка формирана на базата

на оценките за състоянието на комуникационно информационната система,

пунктовете и органите за управление;

- Ko-коефициент, отчитащ ефективността на осигуряването на

въоръжените сили, който се определя от експертна оценка формирана на базата

на оценките за ефективността на различните видове бойно и логистично

осигуряване;

- Kd-коефициент, отчитащ влиянието на духовния компонент на военната

мощ, който се определя от експертна оценка формирана на базата на оценките

за морално психическото състояние на личния състав на въоръжените сили;

Page 12: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

12

- Kк-коефициент, отчитащ влиянието на концептуалния компонент на

военната мощ, който се определя от експертна оценка формирана на базата на

оценките за съдържанието на доктрините, регламентиращи изграждането,

развитието и използването на въоръжените сили.

Анализът на разгледаната формула показва, че военната мощ е

произведение от три множителя, отчитащи физическия, духовния и

концептуалния й компонент. Освен това може да се направи извода, че

физическия компонент, определя военната мощ на страната като възможност, а

духовния и концептуалния компонент я определят като реалност. Това показва,

че от духовния и концептуалния компонент зависи дали цялата потенциална

военна мощ ще бъде използвана при конкретна конфликтна ситуация.

В резултат на определянето на отделните показатели и пресмятанията на

военната мощ по формула 2.1. се получава число което е безразмерна величина,

защото е сума от условния брой на хората и основните единици от

екипировката на въоръжените сили. Ето защо, определената по метода на

анализ на статистическите данни числена стойност на военната мощ е с много

условности и може да се използва за приблизително сравняване на мощта на

отделните страни и за вземане на решения на военно-политическо равнище.

За вземане решение на експертно военно ниво е целесъобразно военната

мощ на страната да се определя по метода на бойните потенциали, като за

целта се използват бойните потенциали на основните типове въоръжение и

бойна техника (танкове, бойни самолети, бойни кораби и др.) на въоръжените

сили и коефициенти, отчитащи влиянието на останалите показатели на

военната мощ.

Метода на бойните потенциали намира широко приложение за

определяне на качествено съотношение на силите и средствата при голямо

многообразие на оръжията на воюващите страни. Този метод започва да се

използва от края на 50-те години на миналия век като в началото бойните

потенциали се определят основно по пътя на експертната оценка на базата на

обобщени количествени оценки от опита на минали войни.

Page 13: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

13

По късно през 70-те години е разработен научен метод за определяне на

бойните потенциали на различните видове въоръжение в основата, на който

стои съпоставянето на поразяващия потенциал на всеки отделен тип оръжие с

поразяващия потенциал на един тип, приет за еталонен, при въздействието им

върху един и същи тип цел, приета за еталонна. В разчетите като правило се

отчита възможностите за противодействие на целта, както и съхраняването на

боеспособността на носителя (бойната техника).

В нашата армия за еталонна единица е приет разчетен танк Т- 72М и се

използва за определяне на бойните потенциали на различни въоръжения, бойна

техника и формирования от различните видове и родове войски и сили.

Данните за коефициентите за сравнимост на бойните потенциали на

различните въоръжения и бойна техника могат да се използват успешно за

определяне на военната мощ на странaта в разчетни танкове. За целта е

необходимо освен бойния потенциал на въоръжението и бойната техника във

въоръжените сили да се отчита влиянието и на останалите показатели на

военната мощ на страната.

За определяне влиянието на останалите показатели могат да се използват

коефициенти, отчитащи: комплектоването на въоръжените сили с личен състав

и материални средства; възможностите на държавата да поддържа

комплектоването на въоръжените сили с личен състав, въоръжение, бойна

техника и материални средства; подготовката на личния състав на въоръжените

сили; ефективността на управлението и осигуряването на въоръжените сили;

влиянието на духовния и концептуалния компонент на бойната мощ на

въоръжените сили и други.

Анализът на тези коефициенти показва, че те могат да бъдат сведени до

четири: първият, от който да отчита бойната готовност на въоръжените сили;

вторият - влиянието на духовния компонент на бойната мощ на въоръжените

сили; третият - влиянието на концептуалния компонент на бойната мощ на

въоръжените сили и четвъртият - възможностите на държавата да поддържа

комплектоването на въоръжените сили с личен състав, въоръжение, бойна

Page 14: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

14

техника и материални средства. Ето защо за определяне на военната мощ на

страната в разчетни танкове може да се използва следната формула:

(2.2.)

където:

- Nij-количество на въоръжението и бойната техника от i-тия тип в j-тото

формирование;

- Pij-боен потенциал на въоръжението и бойната техника от i-тия тип в j-

тото формирование, в разчетни танкове;

- n- брой на основните типове въоръжение и бойна техника в j-тото

формирование;

-Kbgj - коефициент, отчитащ степента на бойна готовност на j-тото

формирование от въоръжените сили;

- m – брой на основните формирования във въоръжените сили;

- Kd-коефициент, отчитащ влиянието на духовния компонент на бойната

мощ, който се определя от експертна оценка формирана на базата на оценките

за морално психическото състояние на личния състав на въоръжените сили;

- Kк-коефициент, отчитащ влиянието на концептуалния компонент на

бойната мощ, който се определя от експертна оценка формирана на базата на

оценките за съдържанието на доктрините, регламентиращи изграждането,

развитието и използването на въоръжените сили;

-Kdp-коефициент, отчитащ възможностите на държавата да поддържа

комплектоването на въоръжените сили с личен състав, въоръжение, бойна

техника и материални средства.

За определяне на коефициента, отчитащ степента на бойна готовност на

j-тото формирование от въоръжените сили може да се използва следната

формула:

Кbgj = Kokj x Kpj x Kuj x Koj (2.3.)

където:

Kdp*Kk*Kd*Kbg*P*NMP jijij

= ∑ ∑

= =

m

1j

n

1i

Page 15: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

15

-Кокj- коефициент, отчитащ комплектоването на j-тото формирование от

въоръжените сили с личен състав, въоръжение, бойна техника и материални

средства, който се определя от експертна оценка формирана на базата на

реалните данни за това комплектоване;

- Kpj-коефициент, отчитащ подготовката на личния състав на j-тото

формирование от въоръжените сили, който се определя от експертна оценка

формирана на базата на оценките за подготовката им;

- Kuj-коефициент, отчитащ ефективността на управлението на j-тото

формирование от въоръжените сили, който се определя от експертна оценка

формирана на базата на оценките за състоянието на комуникационно

информационната система, пунктовете и органите му за управление;

- Koj-коефициент, отчитащ ефективността на осигуряването на j-тото

формирование от въоръжените сили, който се определя от експертна оценка

формирана на базата на оценките за ефективността на различните видове бойно

и логистично осигуряване.

За определяне на коефициентът, отчитащ възможностите на държавата да

поддържа комплектоването на въоръжените сили с личен състав, въоръжение,

бойна техника и материални средства може да се използва следната формула:

Kdp = Kls x Kv x Kbt x Kms (2.4.)

където:

- Kls- коефициент, отчитащ възможностите на държавата да поддържа

комплектоването на въоръжените сили с личен състав, който се определя от

експертна оценка формирана на базата на реалното състояние на резервите;

- Kv- коефициент, отчитащ възможностите на държавата да поддържа

комплектоването на въоръжените сили с въоръжение, който се определя от

експертна оценка формирана на базата на реалното състояние на резервите;

- Kbt- коефициент, отчитащ възможностите на държавата да поддържа

комплектоването на въоръжените сили с бойна техника, който се определя от

експертна оценка формирана на базата на реалното състояние на резервите;

Page 16: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

16

- Kms- коефициент, отчитащ възможностите на държавата да поддържа

комплектоването на въоръжените сили с материални средства, който се

определя от експертна оценка формирана на базата на реалното състояние на

резервите.

Анализът на разгледаните формули за определяне на военната мощ на

страната по метода на бойните потенциали показва, че тя може да се разглежда

като произведение от два множителя първият, от които отчита бойната мощ на

въоръжените сили и вторият, отчитащ възможностите на държавата да

поддържа тяхното комплектоване. Освен това този анализ показва, че бойната

мощ на въоръжените сили може да се разглежда като произведение от три

множителя, от които: първият, отчитащ физическия компонент на бойната им

мощ (бойните им възможности); вторият, отчитащ влиянието на духовния

компонент на тяхната бойна мощ и третият, отчитащ влиянието на

концептуалния компонент на бойната им мощ.

От своя страна бойните възможности на въоръжените сили се определят

като сума от бойните възможности на основните им формирования. Те от своя

страна се изчисляват като произведение от бойния потенциал на въоръжението

и бойната техника на тези формирования и коефициент, отчитащ степента на

бойната им готовност.

Освен това направените анализи за същността, съдържанието и реда за

определяне на военната мощ на страната показва, че тя се формира преди

всичко от военните възможности на страната в основата, на които стоят

бойните възможности на въоръжените й сили. От друга страна направените

анализи показват, че тези военни и бойни възможности се проявяват в

конкретни условия на обстановката и се изграждат за типови условия на

обстановката като военни способности на страната и оперативни способности

на въоръжените й сили. Ето защо след пълноправното членство на страната в

НАТО е необходимо да се определят и постоянно да се актуализират и

познават основните изисквания и направления за развитие на военните

способности на страната като член на Алианса.

Page 17: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

17

3. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ И НАПРАВЛЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

НА ВОЕННИТЕ СПОСОБНОСТИ НА СТРАНАТА КАТО ЧЛЕН НА

НАТО.

3.1. Основни изисквания към военните способности на страната като

член на НАТО.

Аналогично на военната мощ, военните способности на страната се

определят от оперативните способности на въоръжените й сили и

възможностите на държавата да поддържа тяхното комплектоване в мирно

време и при криза от военен невоенен характер.

Ето защо основните изисквания към военните способности на страната

като член на НАТО се определят преди всичко от изискванията към

оперативните способности на въоръжените й сили.

Изискванията към оперативните способности на въоръжените сили се

определят от техните функции, мисии и задачи, които произтичат от целите на

политиката за национална сигурност и стратегиите за изграждане, развитие и

използване на въоръжените сили за реализиране на тези цели. Освен това тези

изисквания зависят и от характерните черти на съвременната война и военни

конфликти.

Съвременната война според схващанията на военните теоритици се

планира провежда с цел налагане на политическа воля и тя отново е

продължение на политиката с други средства, но тази политика се базира на

общите хуманитарни ценности. При нея се търси компромис между

националните ценности и интереси. В тази война отпадат: полеви армии, тежки

корпуси; масови настъпателни и отбранителни операции; губят традиционното

си значение - фронт, тил, предна позиция; главен удар, позиционни действия и

укрепени линии; масовите жертви и др.

В съвременни условия са малко вероятни продължителните войни с

висока интензивност. Освен това бъдещата военни конфликти ще се

характеризират с висока степен на контрол върху бойното поле, неприемливост

Page 18: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

18

на масовите жертви и с използването на професионални войници. При тях

постигането на информационно превъзходство и използването на прецизните

(високоточните) оръжия са най-важните условия за успех.

Бъдещите операции, като правило ще са от неконтактен, нелинеен и

мрежов тип и в тях непосредственото планиране ще доминира над

предварителното. В рамките на тези операции ще се воюва в градове,

крайбрежни зони, планини и гори. Освен това новите предизвикателства на

борбата с тероризма извеждат на преден план провеждането на интегрирани

операции, в които активно участие ще вземат и силите за вътрешна сигурност.

Съгласно Военната стратегия на Република България и План за

организационното изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.

въоръжените ни сили се готвят да решават множество задачи групирани в три

мисии: отбранителна; подкрепа на международния мир и сигурност; принос

към националната сигурност в мирно време. За определяне на изискванията

към оперативните способности на въоръжените ни сили тези задачи могат да

бъдат описани обобщено. Те могат да бъдат: изпълнение на пълния спектър от

задачи по отбрана на страната; участие в коалиционни отбранителни действия

извън територията на страната; участие в многонационални операции за

поддържане на мира; защита на националната територия, въздушното и

морските пространства; участие в хуманитарни операции и действия за

предотвратяване и неутрализиране на терористични заплахи; подпомагане на

гражданските власти при бедствия, аварии катастрофи и др.

Поддържането на военни способности за решаване на изброените задачи

е ключов елемент и съществена гаранция за защита на военната и националната

сигурност на страната като цяло. В същото време много от тези способности

трябва да бъдат използвани като принос на страната за гарантиране на

колективната сигурност на Алианса. За да бъде приносът ефективен, както и да

се гарантира взаимодействието между въоръжените ни сили с тези на НАТО и

страните членки е необходимо военните ни способности да отговарят на

Page 19: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

19

определени изисквания, който са регламентирани в съюзните документи и в

двустранните договорености на страната с Алианса.

На първо място приносът на страните членки трябва да съответства на

потребностите на НАТО и да отчита ресурсните възможности на отделните

страни. Това означава че, съюза се стреми да изгражда колективни военни

способности с цел да може по най-добър начин да решава очакваните задачи за

защита интересите на Алианса и страните членки.

Стремежът на НАТО да притежава необходимите способности

колективно се осъществява чрез системата за съюзно планиране. България като

активно участва в това планиране в резултат на което се определят

необходимите оперативни способности, които страната ни се ангажира да

предоставя за участие в ръководените от НАТО бойни и небойни операции.

В изпълнение на първото изискване към военните способности в План за

организационното изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.

бе приета нова организационна и функционална структура на въоръжените

сили на нашата страна. Съгласно този план въоръжените ни сили са свеждат в

активни сили, поддържащи елементи и сили с ниска степен на готовност.

Активните сили включват пакет от модулни сили за развръщане, които могат

да бъдат използвани в целия спектър от операции под ръководството на НАТО

и пакет от малки, но с високи способности сили, от състава на които се

формират силите за незабавно действие. Поддържащите елементи и силите с

по-ниска степен на готовност включват териториални сили за осигуряване и

поддръжка, бази, хранилища и др. Тези сили са с различна степен на готовност

и са планирани за изпълнение на задачи при кризи от различен характер,

внезапно или с последващо нарастване на усилията, както на територията на

страната така и извън нея за изпълнение на международни и коалиционни

ангажименти.

Приоритет на развитието на въоръжените сили съгласно План 2015 ще

бъде прогресивното изграждане на необходимите способности, състоящи се от

основните компоненти на видовете въоръжени сили, включващи командване и

Page 20: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

20

управление, информационно осигуряване, подготовка за бойно използване,

способни за развръщане извън национална територия, провеждане на

операции, защита на войските и силите, както и всестранна поддръжка и

осигуряване. Освен това в този план е предвидено изграждане на система за

управление развитието на Въоръжените сили, съставна част, на която е

подсистема за необходимите оперативни способности–предназначена за

определяне на изискванията и приоритетите за постигане на необходимите

оперативни способности, произтичащи от националните документи и задачи в

областта на сигурността и отбраната.

В перспективи съгласно проекта на Бяла книга за отбраната и

въоръжените сили на Р България ще се изгражда единен комплект въоръжени

сили, адекватен на новите заплахи, с една и съща структура за изпълнение на

задачи в мирно време, при кризи и при война с мирно и военно временен

числен състав. Освен това националните военни способности ще се

структурират в съответствие с приетите в НАТО основни области: навременна

наличност на силите; ефективно разузнаване; ефективно въздействие;

развръщане и мобилност; командване, управление и комуникации; логистично

осигуряване; оцеляване и защита на силите.

На второ място, тенденцията към нарастващо значение на принципа за

колективно изграждане на военните способности постепенно утвърждава

концепцията за разпределение на ролите, особено по отношение на малките и

средните по размер страни членки на НАТО. Прилагането на тази концепция

дава възможност за специализиране, при което отделните страни, членки на

съюза залагат на традиционно силните си страни, а недостигащите им

способности се осигуряват от съюзниците.

В това отношение като възможни области на специализация за нашата

страна се очертават: инженерни войски; войски за ядрена химическа и

биологична защита; логистична поддръжка; медицинско осигуряване;

изпълнение на охранителни задачи с лекопехотни и военно-полицейски сили;

търсене и обезвреждане на речни и морски мини; участие в неутрализиране на

Page 21: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

21

последствията от природни бедствия и промишлени аварии и други. В бъдеще

страната ни може да се специализира за изпълнение на следните задачи:

противовъздушна отбрана; непосредствена авиационна и артилерийска

поддръжка; използване на специални сили; войсково и артилерийско

разузнаване; гражданско-военно сътрудничество и други.

В изпълнение на второто изискване в Бялата книга за отбраната на

нашата страна се предвижда поддържане на военните способности на

въоръжените сили за:

-поддържане на способности за отбрана на страната от въоръжена

агресия чрез провеждане на операции при конфликти и кризи от различен

характер;

- участие в специални и хуманитарни операции и в операции за

поддържане на мира извън територията на страната с контингенти от силите за

развръщане;

- участие в продължителна (с ротация през не повече от шест месеца)

операция за поддържане на мир с контингент от Сухопътни войски и/или

еквивалент от Военноморски и Военновъздушни сили извън територията на

страната с поддържане на едновременна способност за участие в една

хуманитарна операция;

- поддържане на способност за участие със Силите за развръщане в

операции за колективна отбрана в рамките на НАТО извън територията на

страната.

Освен това се поддържа непрекъсната готовност на военната

инфраструктура на страната за приемане на контингенти от НАТО и

Европейския съюз на собствена територия и за взаимодействие с тях.

На трето място, членството на нашата страна в НАТО предполага

военните способности да се изграждат по начин, който гарантира

организационна, процедурна и техническа съвместимост със силите на

Алианса. Тази съвместимост се постига чрез стриктно спазване на решенията в

Page 22: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

22

процеса на съюзното планиране и на изискванията на стандартизационните

споразумения (STANAG) и други съюзни публикации на НАТО.

Процесът на постигане на пълна оперативна съвместимост със

стандартите на НАТО е продължителен и съпътстван с редица проблеми. Така

например за постигане на оперативна съвместимост в областта на

комуникациите е необходимо въвеждане на ново технологично поколение

свързочна и информационна техника. Освен това постигането на оперативна

съвместимост в отделните области изисква изграждане на законова основа, а

успоредно с това - подготовка на специалисти и военни органи по

стандартизацията в нашата армия. Пълноправното членство в НАТО изисква

приемане и изпълнение на целите и споразуменията по стандартизацията и

създаване на база данни за нея във всички области на войсковата дейност.

Интеграционните изисквания са динамични в резултат, на което

стандартизационните и съюзните публикации, определящи изискванията за

съвместимост са в зависимост от тенденциите на развитието на задачите на

въоръжените сили и начините за тяхното решаване в това число и с използване

на нови технологии и оръжия. Ето защо тази зависимост трябва да се отчита

при изграждането и развитието на оперативните способности на страната ни.

В тази насока нашата страна трябва да се стреми активно да участва с

военнопромишления комплекс и научния си потенциал в съвместни разработки

с цел интегриране и участие в научни и научно-приложни изследвания на

НАТО и страните членки. Освен това е необходимо да се предприемат всички

стъпки за интегриране на отбранителната промишленост с тази на страните

членки на Алианса с цел активно участие в международното разпределение на

труда и гарантиране националната сигурност на страната ни.

На четвърто място, военните способности на страната трябва да са

целево ориентирани, за конкретни, сценарии, управляеми и адаптивни за

конкретни условия. Тези способности трябва да се изграждат на равнища

съвместни действия на институциите за сигурност и отбрана и по видове

въоръжени сили, родове и специални войски. Освен това в рамките на

Page 23: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

23

ресурсните възможности е необходимо да се изграждат общи, специфични и

нови военни способности на страната.

Общите военни способности на страната в съвременни условия трябва да

допринасят за стабилността, предотвратяването на кризи, разрешаването на

конфликти и постигане на основните национални цели. Освен това те трябва да

осигуряват реагиране на военни заплахи и оказване на ефективна помощ на

населението и властите при вътрешни кризи от различен характер.

Специфичните военни способности на страната в съвременни условия

трябва да осигуряват: възможност за водене на фокусирано стратегическо и

оперативно разузнаване; наличие на универсални системи за командване и

контрол и информационна война; възможности за използване на високоточни

оръжия и целенасочване; способност за нанасяне на съвместни удари;

необходимото равнище на бойна готовност на съвместните сили; способност за

водене на специални операции; способности за воюване в градове, крайбрежни

зони, планини и гори; способност за логистично осигуряване в национален и

коалиционен формат; необходимата степен на защитеност на войските;

устойчивост на инфраструктурата; готовност да се приема поддръжка;

оперативна съвместимост между видовете ВС и с НАТО; подготвени резерви и

други.

В перспектива и в сътрудничество със страните членки на НАТО трябва

да се работи за осигуряване на нови военни способности на страната, които

трябва да осигуряват създаването на системи от системи: виж - сензори и

автоматични апарати; определи - командване и контрол, комуникации, бази

данни (национални и съюзнически), целеразпределение, навигация и “картина”

на обстановката; спри - прецизни оръжия и високоефективни поразяващи

елементи.

3.1. Основни направления за развитие на военните способности на

страната като член на НАТО.

За разкриване основните направления за развитие на военните

способности на страната като член на НАТО могат да се използват направените

Page 24: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

24

изследвания за тяхното съдържание. Ето защо може да се приеме, че тези

направления са свързани с нарастване бойния потенциал и степента на бойна

готовност на основните формирования от въоръжените сили, подобряване

морално психическото състояние на личния състав на въоръжените сили,

увеличаване възможностите на страната да поддържа тяхното комплектоване

при кризи от военен и невоенен характер и повишаване равнището на развитие

на военната наука.

Първото направление за развитие на военните способности на страната

е свързано с нарастване бойния потенциал на основните формирования от

въоръжените сили, който зависи преди всичко от модернизация на

въоръжението и бойната техника. Основните насоки на тази модернизация се

съдържат в Плана за модернизация на Българската армия до 2015 г., който

определя основните дейности и параметри на програмите за модернизация на

армията до 2015 г. В него са разработени принципи и механизми на

взаимодействие на Министерството на отбраната с националните научни

организации в интерес на модернизацията и превъоръжаването на Българската

армия.3

С цел успешно решаване на задачата за модернизация на въоръжението и

бойната техника в нашата армия се изгражда стройна система за развитие на

въоръженията, която е неразделна част от общата система за управление

развитието на въоръжените сили и работи в тясно взаимодействие със

системите за генериране на оперативни изисквания, планиране програмиране и

бюджетиране и отбранителна логистика.

Главната задача на системата за развитие на въоръженията е осигуряване

на качествени въоръжения и бойна техника, задоволяващи изискванията на

въоръжените сили и съществено подобряващи оперативните им способности

чрез оптимално използване на отделените от държавата ресурси за отбраната.

3 ГИНДЕВ Е. Националната сигурност и държавната мощ. Военен

журнал, № 1, С., 2002.

Page 25: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

25

Рационалното оползотворяване на отпуснатите ресурси изисква стриктно

следване на основните принципи на модернизацията:

- строго съответствие на плановете за модернизация на въоръжените сили

с оценките и прогнозите за развитие на рисковете и заплахите за националната

сигурност и очакваните задачи на въоръжените сили и дефинираните

необходими оперативни способности;

- програмен характер на модернизацията чрез взаимно обвързано

развитие на войските и силите, въоръженията и системата за управление,

инфраструктурата, начините на обучение и подготовка и цялостно осигуряване

на въоръжените сили;

- ефективно управление на ресурсите за модернизация чрез внедряване на

информационни системи и модерни методи за управление на проекти и

програми, включително и управление на инвестиционния риск;

- осигуряване на възможности за развитие на националната отбранителна

промишленост, в това число на малки и средни предприятия, предоставящи

продукти и услуги с военно и двойно предназначение;

- максимално използване на националния научен и технологичен

потенциал и предоставяне на възможности за неговото поддържане и развитие;

- рационално използване на възможностите за международно

сътрудничество за изграждане на стратегически отношения (партньорство) на

взаимноизгодна основа с водещи световни корпорации и страните, членки на

НАТО и Европейския съюз.4

Второто направление за развитие на военните способности на страната

е свързано с нарастване степента на бойна готовност на основните

формирования от въоръжените сили. В тази насока е необходимо да се работи

за: нарастване на комплектоването с личен състав, въоръжение, бойна техника

и материални средства, повишаване подготовката на личния състав, издигане

4 СТОЙЧЕВ К. и др. Цели и задачи на плана за модернизация на

въоръжените сили. Военен журнал, № 2, С., 2002.

Page 26: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

26

ефективността на управлението и осигуряването. За нарастване

комплектоването с личен състав, въоръжение, бойна техника и материални

средства е необходимо рационално да се използват отпуснатите от държавата

ресурси, а така също да се работи за тяхното опазване и съхранение в добро

състояние както в мирно време така и при военен конфликт. В това отношение

е необходимо да се полагат грижи за подобряване качеството на живота на

личния състав на въоръжените сили с цел да не се допуска текучество и ниска

комлекотваност на мирновременните формирования. Освен това е необходимо

обосновано да се разпределя мирновременния и военновременния състав на

въоръжените сили между органите за управление на видовете въоръжени сили

и основните им формирования с цел да се увеличи броя на боеспособните

такива.

С цел повишаване подготовката на личния състав на основните

формирования на въоръжените сили е необходимо да се работи за

усъвършенстване съществуващите и прилагане на нови форми и методи за

обучение. Водещо начало тук трябва да е мотивацията на личния състав като за

целта се обвързват резултатите от работата за повишаване на подготовката с

длъжностното развитие. За повишаване подготовката на персонала е

необходимо да се използва участието в операции по поддържане на мира в

състава на многонационални сили, създадени на двустранна или многостранна

основа. Освен за достигане целите на оперативната съвместимост и адаптиране

към нашите условия на стандартизационните документи и процедурите на

НАТО за работа на щабовете е необходимо да се увеличава относителният дял

на компютърно-подпомаганите учения с които може да се постига висока

степен на сглобеност на щабовете при значително по-малък разход на средства.

За усъвършенстване ефективността на управлението на основните

формирования от видовете въоръжени сили е необходимо да се работи за

усъвършенстване на комуникационно-информационната система, състава и

структурата на органите за управление, а така също, ако е необходимо да се

оптимизира и броя на пунктовете за управление. В това направление е в ход

Page 27: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

27

изпълнение на проект за изграждане на стратегическа комуникационно-

информационната система и полева интегрирана такава система за силите,

предвиждани за участие в операции по поддържане на мира под ръководството

на НАТО. Освен това за усъвършенстване на системата за управление е

очевадно, че за намаления състав на въоръжените сили не е необходимо да се

поддържат големи щабове за управление на основните тактически

формирования от видовете въоръжени сили. За целта е достатъчно да се

формират съвместни щабове на стратегическо и оперативно ниво, които да

управляват тези формирования.

С цел повишаване ефективността на осигуряването на основните

формирования от видовете въоръжени сили е необходимо да се работи за

усъвършенстване на отделните системи за бойно и логистично осигуряване. В

това направление е целесъобразно да се съчетават в разумни граници

принципите на централизираното и децентрализираното осигуряване.

Ефективен в това направление се явява прилагането на модулния принцип, при

който на базата на потребностите се създават модули за решаване на задачите

по всестранното осигуряване. В това отношение пагубно за ефективността на

осигуряването се отразява стремежа да се откъснат осигуряващите от

осигуряваните формирования.

Третото направление за развитие на военните способности на страната е

свързано с подобряване морално психическото състояние на личния състав на

въоръжените сили. В това отношение от съществено значение е да се работи за:

усъвършенстване лидерските качества на командния състав на въоръжените

сили и отчитане на тези качества при управление кариерата на офицерите и

сержантите; повишаване психологическата подготовка и морално-

патриотичното възпитание на личния състав; повишаване бойния опит на

личния състав и формированията от въоръжените сили; повишаване

подготовката и мотивацията на личния състав на въоръжените сили за

изпълнение на конкретните мисии и задачи; спечелване на национална и

международна обществена подкрепа за мисиите и задачите на въоръжените

Page 28: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

28

сили; провеждане на ефективна дипломация с цел изпълнение на мисиите и

задачите на въоръжените сили в съюзен или коалиционен формат; повишаване

ефективността на информационните операци при подготовката и в хода на

изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили и други. Освен това

при подбора и развитието на командния състав е необходимо да се отчитат

лидерските качества на офицерите и сержантите.

Четвъртото направление за развитие на военните способности на

страната е свързано с увеличаване възможностите на страната да поддържа

комплектоването на въоръжените сили при кризи от военен и невоенен

характер. В това отношение съвременните военни конфликти са свързани с

нарастване на разходите от различни видове ресурси което налага да се

създават резерви и запаси от подготвен личен състав (резервисти), въоръжение,

бойна техника и материални средства. Всички тези изисквания изключително

зависят от броя на населението и икономическите възможности на страната.

В това направление за нашата страна съществуват неблагоприятни

тенденции за намаляване прираста на населението и възможностите за заделяне

на резерви и запаси за осигуряване на въоръжените сили при военно-

политическа криза и военен конфликт. Независимо от това на базата на

задълбочената оценка на вероятните рискове и заплахи за военната сигурност

на страната ни е необходимо в рамките на ресурсните възможности да се

заделят средства за подготовка на резервисти и създаване на запаси от

въоръжение, бойна техника и материални средства за осигуряване на

въоръжените сили.

Въпреки съществуващите трудности в нашата страна се осъществи

професионализация на Въоръжените сили. Преминаването от наборна към

кадрова военна служба в Българската армия се обуславя от световните

тенденции в тази насока и професионално превъзходство на кадровия войник

над наборния. Професионализацията води до подобряване качеството на

подготовката, ефективното използване възможностите на въоръжението и

бойната техника, повишава готовността и мотивацията на личния състав. Освен

Page 29: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

29

това се създават се условия за постигане на планираните цели по оперативната

съвместимост с въоръжените сили от НАТО.

Петото направление за развитие на военните способности на страната е

свързано с повишаване равнището на военната наука, което се отразява на

съдържанието на доктриналните документи, регламентиращи изграждането,

развитието и използването на въоръжените сили. В това направление

пълноправното членство в НАТО и ЕС изисква преосмисляне на значителна

част от теорията за изграждането, развитието и използването на въоръжените

сили. Бурното развитие на научнотехническия прогрес и на информационните

технологии изискват промяна на голяма част от схващанията за подготовка и

водене на военните действия в съвременни условия. Всичко това налага да се

отделят ресурси за изучаване и внедряване на световния опит в областта на

военното дело.

Военната наука на водещите страни в света отделя значително внимание

на използването на новите технологии и прогнозирането на новостите във

военното дело и се стреми да бъде прожектор, който осветява пътя на

практиката. В тази насока с дългосрочно щирокомащабно военно прогнозиране

в развитите страни се занимава военната футурология, която се развива като

самостоятелно направление във военната наука.

В съвременни условия в САЩ се наблюдава военно-футурологичен бум,

като с военно-политическо, военно-стратегическо, военно-техническо и

военно-икономическо прогнозиране за 20-25 години напред се занимават

десетки корпорации, университети, институти и стотици научни работници. В

резултат на тяхната работа се появиха нови перспективни концепции, като

“армия-2000”, “информационното противоборство”, “минната война”,

“въздушно-земните операции”, “масираните удари с високоточни оръжия”,

“ефектно базирани операции” и др. Ето защо всички тези постижения на

световната военна наука трябва да се изучават и внедряват в теорията и

практиката на националното военно изкуство.

Page 30: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

30

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Националната сигурност е необходимо условие за осъществяване на

националните идеали и жизненоважните интереси на страната. Тя се определя

от състоянието на военнополитическата и военностратегическата обстановка и

държавната мощ на страната и включва вътрешна, външна и военна сигурност.

Военната сигурност се опира на стабилна икономика, развита

инфраструктура, осигурена социална сфера и достатъчна военна мощ, която се

определя от военните способности на страната. Ето защо е необходимо да се

работи за развитие на тези способности в рамките на колективните системи за

сигурност.

Нашата страна възприема европейските и евроатлантическите ценности в

областта на сигурността и отбраната и разглежда националната си сигурност в

пряка връзка с регионалната и европейската сигурност при отчитане на

създадените условия за глобализиране на сътрудничеството и

взаимодействието във военната област. Тя активно участвува в изграждащата

се общоевропейска архитектура за сигурност и отбрана, основана на НАТО и

Европейският съюз.

Членството на страната в НАТО изисква създаването на адекватна

нормативна база и изпълнението на конкретни мероприятия за повишаването

на оперативната съвместимост на нашата армия с армиите на страните членки

на пакта. Ето защо е необходимо да се работи за изграждане на военни

способности на страната, отговарящи на изискванията на Алианса.

В тази насока особено важна задача за военната наука е изследването на

въпросите свързани с компонентите и диалектиката на военната мощ с цел

разкриване на изискванията и направленията за развитие на военните

способности на страната като член на НАТО. Успешното решаване на тази

задача ще допринесе за ефективното интегриране на нашата страна в

евроатлантическата система за сигурност, в резултат на което ще се създадат

по-добри условия за повишаване благосъстоянието на нашия народ.

Page 31: компоненти и диалектика на военната мощ на страната

31

В заключение освен това може да се посочи, че разглежданите в

разработката проблеми не изчерпват напълно съдържанието на темата за

компонентите и диалектиката на военната мощ на страната. Част от тях са нови

и дискусионни и предстои тяхното решаване в разработваните теоретични

разработки и доктринални документи в нашата армия. Независимо от това

предложеният материал дава основа за разисквания, дискусии и изучаване на

въпросите по темата.