Съкровищница от стихове

2

Въведение

Цялото писание е Боговдъхновено, но има отделни стихове и пасажи, които

притежават особена важност за Христовите последователи. Такива са: Златния

стих – Йоан 3:16, Първата заповед – Матея 22:37, Златното правило – Матея

7:12, Великото поръчение – Матея 28:19, и др.

Всички те е препоръчително да се знаят и изпълняват от учениците на Исус.

Както самия Господ правеше.

Когато Христос бе изкушаван от дявола, Той му цитираше словото правилно.

Той го знаеше наизуст и го цитираше на място. Дяволът му казваше: “Ако си

Божи син, хвърли се от тук долу, защото е писано: “Ще изпрати ангелите си за

тебе да те пазят, да не би да удариш о камък ногата си”. Господ отговори:

“Писано е още, да не изпитваш Господа своя Бог”. Двуострия меч беше в устата

Му – Откр. 19:15 , с който Той воюваше. Днес ние също можем да го

използваме, защото оръжията с които воюваме не са плътски – 2Кор. 10:4.

“Съкровищница от стихове” е създадена, за да подсили християнския ни живот

и духовно воюване. Стиховете събрани тук могат да се четат в ежедневното

четене и молитва, да се учат наизуст, могат да се използват по различни случаи

и поводи.

“Съкровищницата” включва стихове от духовно-практично значение, стихове за

назидание, за насърчение, които да дават сила за всеки ден.

Тя представя в цялост книгите: Битие, Псалми, Притчи, Еклесиаст, Евангелията,

Деяния на апостолите, Евреи, Откровение и др., както включва и стихове от

цялата Библия, към които могат да се добавят още и още.

Библията е неизчерпаемо съкровище. Удивително е как ние преоткриваме

нейните бисери в момент на просветление и откровение от Светия Дух; местата

които са ни добре познати придобиват нов смисъл за нас, други ги четем като че

никога не сме ги чели и си казваме: “хей” Бог си ги е казал нещата толкова

одавна, а как актуално звучат за нас, тук и сега.

Вярваме, че събраното в този сборник ще бъде един иснструмент, чрез който

Бог ще ви говори и ще работи във вашия живот според времето и нуждата.

И нека да си пожелам: Словото да се вселява в нас богато и да обновяваме

ума си с него, за да се уподобяваме повече и повече на Бога, това е

освещението, което е цел на земния ни живот, което ще бъде подготовка за

идния, за вечния живот. Нека копнеем да гледаме Неговото лице, нека копнеем

да бъдем с Него.

Данаил Радков

3

Бит. 1:1 В начало Бог създаде небето и земята.

Бит. 1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. Бит. 1:3 И Бог каза ….

Бит. 1:26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека

владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над

всяко животно, което пълзи по земята.

Бит. 1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена

ги създаде.

Бит. 2:18 И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ

помощник.

Бит. 2:19 И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни

птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име

назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

Бит. 2:20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на

всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери.

Бит. 2:21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. Бит. 2:22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при

човека.

Бит. 2:23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се

нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.

Бит. 2:24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и

те ще бъдат една плът.

Бит. 3:8 И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

Бит. 3:9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

Бит. 3:10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се

скрих.

Бит. 3:11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което

ти заповядах да не ядеш?

Бит. 3:12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото,

та ядох.

Бит. 3:13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

Бит. 3:14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си

измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се

влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

Бит. 3:15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и

нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. Бит. 3:16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще

раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

Бит. 3:17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото,

за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята

поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

Бит. 3:18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

Бит. 3:19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея

си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

Бит. 4:4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му.

И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

4

Бит. 4:5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде

много и лицето му се помрачи.

Бит. 4:6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето

ти?

Бит. 4:7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

Бит. 6:5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че

всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

Бит. 6:6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето

Си.

Бит. 6:7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, -

човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

Бит. 6:8 А Ной придоби Господното благоволение.

Бит. 8:21 Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще

проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло

още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

Бит. 8:22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и

нощ няма да престанат.

Бит. 9:6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по

Своя образ направи Бог човека.

Бит. 9:9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; Бит. 9:10 и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни,

които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

Бит. 9:11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на

потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

Бит. 9:12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения

между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

Бит. 9:13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и

земята.

Бит. 9:14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

Бит. 11:1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

Бит. 11:2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя,

гдето се и заселиха.

Бит. 11:3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня.

Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

Бит. 11:4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до

небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

Бит. 11:5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

Бит. 11:6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което

са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха

намислили да направят. Бит. 11:7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

Бит. 11:8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да

градят града.

Бит. 11:9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на

цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Бит. 12:1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

5

Бит. 12:2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще

бъдеш за благословение.

Бит. 12:3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те

кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

Бит. 12:4 И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ,

Бит. 15:1 След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не

бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма.

Бит. 15:2 А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам

бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

Бит. 15:3 Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми

стане наследник.

Бит. 15:4 Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане

наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник.

Бит. 15:5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите,

ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство.

Бит. 15:6 И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда.

Бит. 15:9 Господ му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен

овен, гургулица и гълъбче.

Бит. 15:10 И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина

срещу другата, но птиците не разсече.

Бит. 15:11 И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди.

Бит. 18:1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той

седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

Бит. 18:2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги

видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

Бит. 18:3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не

отминавай слугата Си.

Бит. 18:22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом.

Но Авраам още стоеше пред Господа.

Бит. 18:23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

Бит. 18:24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли

го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

Бит. 18:25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия,

така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата

земя няма ли да върши правда?

Бит. 18:26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще

пощадя цялото място, заради тях.

Бит. 18:27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих

да говоря на Господа;

Бит. 18:28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия

град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там

четиридесет и пет. Бит. 18:29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

Бит. 18:30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. Бит. 18:31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се

намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

Бит. 18:32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само

тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

6

Бит. 18:33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на

мястото си.

Бит. 19:23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

Бит. 19:24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

Бит. 19:25 Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и

земните растения.

Бит. 19:26 Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.

Бит. 22:1 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече:

Ето ме.

Бит. 22:2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та

иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за

който ще ти кажа.

Бит. 22:3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и

двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та

отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

Бит. 22:4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

Бит. 22:5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето

ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

Бит. 22:6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той

взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

Бит. 22:7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето

ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

Бит. 22:8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата

вървяха заедно.

Бит. 22:9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там

жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху

дървата.

Бит. 22:10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

Бит. 22:11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той

рече: Ето ме.

Бит. 22:12 И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш

нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си,

единствения си син.

Бит. 25:29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;

Бит. 25:30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво,

защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом).

Бит. 25:31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.

Бит. 25:32 А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?

Бит. 25:33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде

първородството си на Якова.

Бит. 25:34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та

си отиде. Така Исав презря първородството си.

Бит. 28:10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

Бит. 28:11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше

залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това

място.

Бит. 28:12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и

Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

Бит. 29:16 А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-

младата Рахил,

7

Бит. 29:17 на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

Бит. 29:18 И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-

малката ти дъщеря, Рахил.

Бит. 29:19 И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж;

живей при мене.

Бит. 29:20 И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея,

те му се видяха като няколко дни.

Бит. 32:22 А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте

си деца, и премина брода на Явок.

Бит. 32:23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше.

Бит. 32:24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

Бит. 32:25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и

ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.

Бит. 32:26 Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.

Бит. 32:27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

Бит. 32:28 А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в

борба с Бога и с човеци и си надвил.

Бит. 32:29 А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо

питаш за моето име? И благослови го там.

Бит. 32:30 И Яков наименува мястото Фануил, защото, си казваше: Видях Бога лице с

лице и животът ми биде опазен.

Бит. 39:6 А Иосиф беше строен и красив.

Бит. 39:7 И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече:

Легни с мене. Бит. 39:8 Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае

нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; Бит. 39:9 в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо

освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша

пред Бога?

Бит. 39:10 И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с

нея, нито да бъде с нея.

Бит. 39:21 Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде

благоволение пред очите на тъмничния началник.

Бит. 39:22 Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките

затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той

беше разпоредник.

Бит. 39:23 Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на

Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото

той вършеше.

Бит. 50:18 После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти

слуги.

Бит. 50:19 А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

Бит. 50:20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

Из. 23:25 Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата

ти; и Аз ще отмахвам всяка болест помежду ви.

Из. 23:26 Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще

направя пълно.

8

Вт. 13:4 Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да

пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани.

Ис. Нав. 24:14 Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и

махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете

Господу.

Ис. Нав. 24:15 Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате

да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на

боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.

1Цар. 15:22 Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането

Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.

2Лет. 15:2 Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.

Иов 19:25 Зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Иов 19:26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

Пс. 1:1 Блажен оня човек,

Който не ходи по съвета на нечестивите,

И в пътя на грешните не стои,

И в събранието на присмивателите не седи;

Пс. 1:2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

Пс. 1:3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води,

Което дава плода си на времето си,

И чийто лист не повяхва;

Във всичко що върши ще благоуспява.

Пс. 16:2 Рекох Господу: Ти си Господ мой;

Вън от Тебе няма добро за мене.

Пс. 16:8 Винаги турям Господа пред себе си;

Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

Пс. 16:11 Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

Пс. 19:12 Кой съзнава своите прегрешения?

Очисти ме от тайните прегрешения.

Пс. 19:13 Още и от гордост предпази слугата Си:

Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен,

И ще бъда чист от много престъпления.

Пс. 23:1 Господ е Пастир мой;

Няма да остана в нужда.

Пс. 23:2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.

Пс. 23:3 Освежава душата ми;

Води ме през прави пътеки заради името Си.

Пс. 23:4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя

Няма да се уплаша от зло;

Защото Ти си с мене;

9

Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Пс. 23:5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,

Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.

Пс. 23:6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми;

И аз ще живея за винаги в дома Господен.

Пс. 24:3 Кой ще възлезе на хълма Господен?

И кой ще застане на Неговото свето място?

Пс. 24:4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце,

Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа. Пс. 24:5 Той ще приеме благословение от Господа,

И правда от Бога на спасението си.

Пс. 25:12 Бои ли се човек от Господа? -

Него Той ще настави кой път да избере.

Пс. 27:3 Ако се опълчи против мене и войска,

Сърцето ми няма да се уплаши;

Ако се подигне против мене война

И тогава ще имам увереност.

Пс. 27:4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, -

Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си.

За да гледам привлекателността на Господа.

И да Го диря в храма Му.

Пс. 27:13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни

В земята на живите - бих премалнял.

Пс. 27:14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти;

Да! чакай Господа.

Пс. 30:4 Пейте Господу, светии Негови,

И възхвалявайте светото Му име.

Пс. 30:5 Защото гневът Му е само за една минута,

А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува,

А на сутринта иде радост.

Пс. 30:11 Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие.

Пс. 32:8 Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш;

Ще те съветвам,

Като върху тебе ще бъде окото Ми.

Пс. 33:1 Радвайте се праведници, в Господа;

Прилично е за праведните да въздават хваление.

Пс. 33:2 Хвалете Господа с арфа,

Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.

Пс. 33:3 Пейте Му нова песен,

Свирете изкусно с възклицание.

Пс. 33:4 Защото словото на Господа е право,

10

И всичките Му дела са извършени с вярност.

Пс. 33:12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ,

Людете, които е изброил за Свое наследство.

Пс. 33:13 Господ наднича от небето,

Наблюдава всичките човешки чада;

Пс. 33:14 От местообиталището Си

Гледа на всичките земни жители, -

Пс. 33:15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях,

Който познава всичките им работи.

Пс. 33:16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска

Силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.

Пс. 33:17 Безполезен е конят за избавление,

И чрез голямата си сила не може да избави никого.

Пс. 33:18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост, Пс. 33:19 За да избави от смърт душата им,

И в глад да ги опази живи.

Пс. 33:20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.

Пс. 33:21 Защото в Него ще се весели сърцето ни,

Понеже на Неговото свето име уповахме.

Пс. 33:22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас

Според както сме се надявали на Тебе.

Пс. 34:4 Потърсих Господа; и Той ме послуша,

И от всичките ми страхове ме избави.

Пс. 34:7 Ангелът на Господа се опълчва около ония,

които Му се боят, и ги избавя.

Пс. 34:8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

Пс. 34:9 Бойте се от Господа, вие Негови светии;

Защото за боящите се от Него няма оскъдност. Пс. 34:10 Лъвчетата търпят нужда и глад;

Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

Пс. 34:18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце,

И спасява ония, които са с разкаян дух.

Пс. 34:19 Много са неволите на праведния;

Но Господ го избавя от всички тях;

Пс. 37:1 Не се раздразнявай поради злотворците,

Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.

Пс. 37:2 Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат. Пс. 37:3 Уповавай на Господа и върши добро;

Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност. Пс. 37:4 Весели се, тъй също, в Господа;

11

И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

Пс. 37:5 Предай на Господа пътя си;

И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти;

Пс. 37:6 И ще направи да се яви правдата ти като светлината,

И съдът ти като пладне.

Пс. 37:7 Облегни се на Господа, и чакай Него;

Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си

Като извършва подлости.

Пс. 37:8 Престани от негодуванието, и остави гнева;

Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.

Пс. 37:9 Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.

Пс. 41:1 Блажен оня, който прегледва немощния;

В зъл ден ще го избави Господ.

Пс. 41:2 Господ ще го пази и ще продължи живота му;

Блажен ще бъде той на земята;

И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

Пс. 41:3 Господ ще го подкрепява на болното легло;

В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

Пс. 46:1 Бог е нам прибежище и сила,

Винаги изпитана помощ в напасти,

Пс. 46:2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила,

И планините се преместили всред моретата,

Пс. 46:3 Ако и да бучат и да се вълнуват водите им,

И планините да се тресат от надигането им.

Пс. 50:14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

Пс. 50:15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

Пс. 55:22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

Пс. 62:1 Душата ми тихо уповава само на Бога,

От Когото е избавлението ми.

Пс. 62:2 Само Той е канара моя и избавление мое,

И прибежище мое; няма много да се поклатя.

Пс. 62:7 У Бога е избавлението ми и славата ми;

Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

Пс. 62:8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време,

Изливайте сърцата си пред Него;

Бог е нам прибежище. (Села).

Пс. 62:10 Не уповавайте на насилие,

И не се надявайте суетно на грабителство;

Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

Пс. 62:11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух,

Че силата принадлежи на Бога,

Пс. 62:12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта;

Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

12

Пс. 68:19 Благословен да е Господ,

Който всеки ден носи бремето ни,

Бог, Който е наш спасител. (Села.)

Пс. 84:10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни;

Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.

Пс. 84:11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава;

Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.

Пс. 90:4 Защото хиляда години са пред Тебе

Като вчерашния ден, който е преминал,

И като нощна стража.

Пс. 90:10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години

Или даже, гдето има сила, осемдесет години;

Но и най-добрите от тях са труд и скръб,

Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

Пс. 90:12 Научи ни така да броим дните си

Щото да си придобием мъдро сърце.

Пс. 91:5 Няма да се боиш от нощен страх,

От стрелата, която лети денем,

Пс. 91:6 От мор, който ходи в тъмнина,

От погибел, която опустошава всред пладне.

Пс. 91:7 Хиляда души ще падат от страната ти,

И десет хиляди до десницата ти,

Но до тебе няма да се приближи.

Пс. 91:8 Само с очите си ще гледаш,

И ще видиш възмездието на нечестивите

Пс. 91:9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое,

И си направил Всевишния обиталището си,

Пс. 91:10 Затова няма да те сполети никакво зло,

Нито ще се приближи язва до шатъра ти.

Пс. 103:2 Благославяй, душе моя, Господа,

И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

Пс. 103:3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония,

Изцелява всичките ти болести.

Пс. 108:13 Чрез Бога ще вървим юнашки,

Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

Пс. 116:15 Скъпоценна е пред Господа

Смъртта на светиите Му.

Пс. 118:8 По-добре да се надява някой на Господа,

А не да уповава на човека.

Пс. 118:17 Аз няма да умра, но ще живея,

И ще разказвам делата Господни.

13

Пс. 121:7 Господ ще те пази от всяко зло;

Ще пази душата ти.

Пс. 121:8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти

От сега и до века.

Пс. 127:1 Ако Господ не съгради дома,

Напразно се трудят зидарите;

Ако Господ не опази града,

Напразно бди стражарят.

Пс. 127:3 Ето, наследство от Господа са чадата,

И награда от него е плодът на утробата.

Пс. 127:4 Както са стрелите в ръката на силния,

Така са чадата на младостта.

Пс. 127:5 Блазе на оня човек,

Който е напълнил тула си с тях!

Такива няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в градската порта.

Пс. 128:1 Блажен всеки, който се бои от Господа,

И ходи в Неговите пътища;

Пс. 128:2 Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си;

Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.

Пс. 128:3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти,

Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,

Пс. 128:4 Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.

Пс. 128:5 Господ да те благослови от Сион,

И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,

Пс. 128:6 Дори да видиш чада от чадата си!

Мир на Израиля!

Пс. 138:3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша;

Ободрил си ме със сила в душата ми.

Пс. 138:7 Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш;

Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;

И десницата Ти ще ме избави.

Пс. 138:8 Господ ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века,

Не оставяй делата на Своите ръце.

Пс. 139:1 Господи, опитал си ме и познал си ме.

Пс. 139:2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми;

Разбираш помислите ми от далеч,

Пс. 139:3 Издирваш ходенето ми и лягането ми,

И знаеш всичките ми пътища.

Пс. 139:4 Защото докато думата не е още на езика ми,

Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

Пс. 139:5 Ти си пред мен и зад мен,

И турил си върху мене ръката Си.

Пс. 139:7 Къде да отида от твоя Дух?

Или от присъствието Ти къде да побягна?

Пс. 139:8 Ако възляза на небето, Ти си там;

14

Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

Пс. 139:9 Ако взема крилата на зората

И се заселя в най-далечните краища на морето,

Пс. 139:10 И там ще ме води ръката Ти,

И Твоята десница ще ме държи.

Пс. 139:11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие,

И светлината около мене ще стане на нощ,

Пс. 139:12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе,

А нощта свети като деня;

За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

Пс. 139:13 Защото Ти си образувал чреслата ми,

Обвил си ме в утробата на майка ми.

Пс. 139:14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;

Чудни са Твоите дела,

И душата ми добре знае това.

Пс. 139:15 Костникът ми не се укри от Тебе,

Когато в тайна се работех,

И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

Пс. 139:16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;

И в твоята книга бяха записани

Всичките ми определени дни,

Докато още не съществуваше ни един от тях.

Пс. 139:23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;

Опитай ме, и познай мислите ми;

Пс. 139:24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

Пс. 146:1 Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

Пс. 146:2 Ще хваля Господа докато съм жив,

Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

Пс. 146:3 Не уповавайте на князе,

Нито на човешки син, в когото няма помощ.

Пс. 146:4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си;

В тоя същий ден загиват намеренията му.

Пс. 146:5 Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог, Пс. 146:6 Който направи небето и земята,

Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века; Пс. 146:7 Който извършва правосъдие за угнетените,

Който дава храна на гладните.

Господ развързва вързаните.

Пс. 146:8 Господ отваря очите на слепите;

Господ изправя сгърбените;

Господ люби праведните,

Пс. 146:9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата;

А пътят на нечестивите превръща.

Пс. 146:10 Господ ще царува до века,

Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

Пс. 147:1 Хвалете Господа;

15

защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.

Пс. 147:2 Господ гради Ерусалим,

Събира Израилевите заточеници.

Пс. 147:3 Изцелява съкрушените в сърце

И превързва скърбите им.

Пр. 1:7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

Пр. 3:5 Уповавай на Господа от все сърце,

И не се облягай на своя разум.

Пр. 3:6 Във всичките си пътища признавай Него,

И Той ще оправя пътеките ти.

Пр. 3:7 Не мисли себе си за мъдър;

Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

Пр. 3:8 Това ще бъде здраве за тялото ти

И влага за костите ти.

Пр. 3:9 Почитай Господа от имота си

И от първаците на всичкия доход.

Пр. 3:10 Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие,

И линовете ти ще се преливат с ново вино.

Пр. 3:21 Сине мой, тия неща да се не отдалечават от очите ти;

Пази здравомислие и разсъдителност, Пр. 3:22 Така те ще бъдат живот на душата ти

И украшение на шията ти.

Пр. 3:23 Тогава ще ходиш безопасно по пътя си,

И ногата ти не ще се спъне.

Пр. 3:24 Когато лягаш не ще се страхуваш;

Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

Пр. 3:25 Не ще се боиш от внезапен страх,

Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Пр. 3:26 Защото Господ ще бъде твое упование,

И ще опази ногата ти да се не хване.

Пр. 3:27 Не въздържай доброто от ония, на които се дължи,

Когато ти дава ръка да им го направиш.

Пр. 3:30 Не се карай с някого без причина

Като не ти е направил зло.

Пр. 3:31 Не завиждай на насилник човек,

И не избирай ни един от пътищата му,

Пр. 3:32 Защото Господ се гнуси от опакия,

Но интимно общува с праведните.

Пр. 3:33 Проклятия от Господа има в дома на нечестивия;

А Той благославя жилището на праведните.

Пр. 4:23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,

Защото от него са изворите на живота.

16

Пр. 5:15 Пий вода от своята си щерна,

И оная, която извира от твоя кладенец.

Пр. 5:16 Вън ли да се изливат изворите ти,

И водни потоци по улиците?

Пр. 5:17 Нека бъдат само на тебе,

А не и на чужди заедно с тебе.

Пр. 5:18 Да бъде благословен твоят извор,

И весели се с жената на младостта си.

Пр. 5:19 Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна;

Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

Пр. 6:6 Иди при мравката, о ленивецо,

Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -

Пр. 6:7 Която, макар че няма началник,

Надзирател, или управител,

Пр. 6:8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.

Пр. 6:9 До кога ще спиш ленивецо?

Кога ще станеш от съня си?

Пр. 6:10 Още малко спане, малко дрямка,

Малко сгъване на ръце за сън,

Пр. 6:11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник,

И немотия, като въоръжен мъж.

Пр. 6:16 Шест неща мрази Господ,

Даже седем са мерзост за душата Му:

Пр. 6:17 Надменни очи, лъжлив език,

Ръце, които проливат невинна кръв,

Пр. 6:18 Сърце, което крои лоши замисли,

Нозе, които бърже тичат да вършат зло,

Пр. 6:19 Неверен свидетел, който говори лъжа,

И оня, който сее раздори между братя.

Пр. 8:13 Страх от Господа е да се мрази злото.

Аз мразя гордост и високоумие,

Лош път и опаки уста.

Пр. 8:17 Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Пр. 10:7 Паметта на праведния е благословена,

А името на нечестивите ще изгние.

Пр. 10:12 Омразата повдига раздори,

А любовта покрива всички погрешки.

Пр. 10:19 В многото говорене грехът е неизбежен;

Но който въздържа устните си е разумен.

Пр. 10:22 Благословението Господно обогатява;

И трудът на човека не ще притури нищо.

Пр. 10:24 Това, от което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

17

Пр. 11:1 Неточни везни са мерзост Господу;

А точни грамове са угодни Нему.

Пр. 11:4 В ден на гняв богатството не ползува,

А правдата избавя от смърт.

Пр. 11:8 Праведният се отървава от беда; А вместо него изпада в нея нечестивият.

Пр. 11:10 Когато благоденствуват праведните, градът се весели;

И когато погиват нечестивите става тържество.

Пр. 11:13 Одумникът обхожда и открива тайните,

А верният духом потайва работата.

Пр. 11:14 Дето няма мъдро ръководене, народът пропада,

А в многото съветници има безопасност.

Пр. 11:21 Даже ръка с ръка да се съедини, пак нечестивият няма да остане ненаказан;

А потомството на праведните ще се избави.

Пр. 11:22 Както е златна халка на носа на свиня,

Така е красивата, но безразсъдна жена.

Пр. 11:24 Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие,

А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,

Пр. 11:27 Който усърдно търси доброто, търси и благоволение,

А който търси злото, то ще дойде и върху него.

Пр. 11:31 Ето, и на праведния се въздава на земята, Колко повече на нечестивия и на грешния!

Пр. 12:4 Добродетелната жена е венец на мъжа си;

А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

Пр. 12:9 По-щастлив е скромният, който слугува на себе си,

От онзи, който се надига и няма хляб.

Пр. 12:15 Пътят на безумния е прав в неговите очи,

А който е мъдър, той слуша съвети.

Пр. 12:16 Безумният показва явно отегчението си,

А благоразумният скрива оскърблението.

Пр. 12:18 Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож,

А езикът на мъдрите докарва здраве.

Пр. 12:24 Ръката на трудолюбивите ще властвува,

А ленивите ще бъдат подчинени.

Пр. 12:25 Теготата смирява човешкото сърце,

А благата дума го развеселява.

18

Пр. 13:3 Който пази устата си, опазва душата си,

А който отваря широко устните си ще погине.

Пр. 13:8 Богатството на човека служи за откуп на живота му;

А сиромахът не внимава на заплашвания.

Пр. 13:10 От гордостта произхожда само препиране,

А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Пр. 13:20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър,

А другарят на безумните ще пострада зле.

Пр. 13:22 Добрият оставя наследство на внуците си,

А богатството на грешния се запазва за праведния,

Пр. 13:24 Който щади тоягата си, мрази сина си,

А който го обича наказва го на време.

Пр. 14:1 Всяка мъдра жена съгражда дома си,

А безумната го събаря със собствените си ръце.

Пр. 14:7 Отмини безумния човек

Щом си узнал, че той няма разумни устни.

Пр. 14:12 Има път, който се вижда прав на човека,

Но краят му е пътища към смърт.

Пр. 14:15 Простият вярва всяка дума,

А благоразумният внимава добре в стъпките си.

Пр. 14:23 От всеки труд има полза,

А от бъбренето с устните само оскъдност.

Пр. 14:29 Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие,

А който лесно се гневи проявява безумие.

Пр. 14:31 Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му,

А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

Пр. 14:32 Нечестивият е смазан във време на бедствието си,

А праведният и в смъртта си има упование.

Пр. 15:1 Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

Пр. 15:3 Очите Господни са на всяко място

И наблюдават злите и добрите.

Пр. 15:6 В дома на праведния има голямо изобилие,

А в доходите на нечестивия има загриженост.

Пр. 15:8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу,

А молитвата на праведните е приятна Нему.

Пр. 15:13 Весело сърце прави засмяно лице,

19

А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Пр. 15:15 За наскърбения всичките дни са зли

А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

Пр. 15:16 По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

Пр. 15:17 По-добра е гощавката от зеле с любов,

Нежели хранено говедо с омраза.

Пр. 15:23 От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!

Пр. 15:29 Господ е далеч от нечестивите,

А слуша молитвата на праведните.

Пр. 15:30 Светъл поглед весели сърцето,

И добри вести угояват костите.

Пр. 16:1 Плановете на сърцето принадлежат на човека,

Но отговорът на езика е от Господа.

Пр. 16:3 Възлагай делата си на Господа,

И ще се утвърдят твоите намерения.

Пр. 16:7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека,

Той примирява с него и неприятелите му.

Пр. 16:9 Сърцето на човека начертава пътя му,

Но Господ оправя стъпките му.

Пр. 16:11 Вярната теглилка и везни са от Господа,

Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Пр. 16:18 Гордостта предшествува погибелта,

И високоумието - падането.

Пр. 16:20 Който внимава на словото ще намери добро.

И който уповава на Господа е блажен.

Пр. 16:24 Благите думи са медена пита,

Сладост на душата и здраве на костите.

Пр. 16:28 Опак човек сее раздори,

И шепотникът разделя най-близки приятели.

Пр. 16:31 Белите коси са венец на слава,

Когато се намират по пътя на правдата.

Пр. 16:32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия,

И който владее духа си - от завоевател на град.

Пр. 17:3 Горнилото е за среброто и пещта за златото,

А Господ изпитва сърцата.

20

Пр. 17:5 Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му,

И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Пр. 17:8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му;

Дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

Пр. 17:9 Който покрива престъпление търси любов,

А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

Пр. 17:13 Който въздава зло за добро,

Злото не ще се отдалечи от дома му.

Пр. 17:14 Започването на разпра е като, кога някой отваря път на вода,

Затова остави препирнята преди да има каране.

Пр. 17:15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния.

И двамата са мерзост за Господа.

Пр. 17:16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

Пр. 17:17 Приятел обича всякога

И е роден, като брат за във време на нужда.

Пр. 17:22 Веселото сърце е благотворно лекарство,

А унилият дух изсушава костите.

Пр. 17:23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха,

За да изкриви пътищата на правосъдието.

Пр. 17:27 Който щади думите си е умен,

И търпеливият човек е благоразумен.

Пр. 17:28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър,

И когато затваря устата си се счита за разумен.

Пр. 18:1 Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

Пр. 18:9 Немарливият в работата си

Е брат на разсипника.

Пр. 18:10 Името Господно е яка кула;

Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

Пр. 18:12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася,

И преди прославянето то се смирява.

Пр. 18:13 Да отговаря някой преди да чуе,

Е безумие и позор за него.

Пр. 18:14 Духът на човека ще го подпира в немощта му;

Кой може да подига унилия дух?

Пр. 18:19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град,

21

И разногласията им са като лостове на крепост.

Пр. 18:21 Смърт и живот има в силата на езика,

И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Пр. 18:22 Който е намерил съпруга намерил е добро

И е получил благоволение от Господа.

Пр. 18:23 Сиромахът говори с умолявания,

Но богатият отговаря грубо.

Пр. 18:24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си;

Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Пр. 19:6 Мнозина търсят благоволението на щедрия,

И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Пр. 19:10 Изнежеността не прилича на безумен, -

Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Пр. 19:14 Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Пр. 19:17 Който показва милост към сиромаха заема Господу,

И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Пр. 19:18 Наказвай сина си докато има надежда,

И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Пр. 19:21 Има много помисли в сърцето на човека,

Но намерението Господно, то ще устои.

Пр. 19:26 Който опропастява баща си и пропъжда майка си,

Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Пр. 19:27 Престани, сине мой, да слушаш съвети,

Които те отклоняват от мъдростта.

Пр. 20:1 Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник;

И който се увлича по тях е неблагоразумен.

Пр. 20:3 Чест е за човека да страни от препирня;

А всеки безумен се кара.

Пр. 20:6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта;

Но кой може да намери верен човек?

Пр. 20:7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си,

Са блажени след него.

Пр. 20:9 Кой може да каже: Очистих сърцето си;

Чист съм от греховете си?

Пр. 20:14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

22

Пр. 20:19 Одумникът обхожда и открива тайни,

Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

Пр. 20:21 На богатството, което бързо се придобива из начало,

Сетнината не ще бъде благословена.

Пр. 20:22 Да не речеш: Ще въздам на злото;

Почакай Господа и Той ще те избави.

Пр. 20:25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това,

И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

Пр. 21:1 Сърцето на царя е в ръката на Господа, като водни бразди;

Той на където иска го обръща.

Пр. 21:2 Всичките пътища на човека са прави в неговите очи,

Но Господ претегля сърцата.

Пр. 21:3 Да върши човек правда и правосъдие

Е по-угодно за Господа от жертва.

Пр. 21:9 По-добре да живее някой в ъгъл на покрива,

Нежели в широка къща със свадлива жена.

Пр. 21:12 Справедливият Бог наблюдава дома на нечестивия,

Той съсипва нечестивите до унищожение.

Пр. 21:14 Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха укротява силен гняв.

Пр. 21:30 Няма мъдрост, няма разум,

Няма съвещание против Господа.

Пр. 21:31 Конят се приготвя за деня на боя,

Но избавлението е от Господа.

Пр. 22:1 За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство,

И благоволение е по-добро от сребро и злато.

Пр. 22:3 Благоразумният предвижда злото и се укрива.

А неразумните вървят напред - и страдат.

Пр. 22:4 Наградата на смирението и на страха от Господа

Е богатство, слава и живот.

Пр. 22:6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

Пр. 22:11 Който обича чистота в сърцето

И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

Пр. 22:15 Безумието е вързано в сърцето на детето,

Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

23

Пр. 22:16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си,

И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

Пр. 23:4 Не се старай да придобиеш богатство,

Остави се от тая си мисъл.

Пр. 23:5 Хвърляш ли на него очите си, - то го няма!

Защото наистина богатството си прави крила,

Както орел що лети към небето.

Пр. 23:6 Не яж хляба на онзи, който има лошо око,

Нито пожелавай вкусните му ястия,

Пр. 23:7 Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той.

Казва ти: Яж и пий,

Но сърцето му не е с тебе. Пр. 23:8 Залъка, който си изял, ще избълваш,

И ще изгубиш сладките си думи.

Пр. 23:29 Кому горко? кому скръб? кому каране?

Кому оплакване? кому удари без причина?

Кому подпухнали очи? -

Пр. 23:30 На ония, които се бавят около виното,

Които отиват да вкусят подправено вино.

Пр. 23:31 Не гледай виното, че е червено,

Че показва цвета си в чашата,

Че се поглъща гладко,

Пр. 23:32 Защото после то хапе като змия,

И жили като ехидна.

Пр. 23:33 Очите ти ще гледат чужди жени,

И сърцето ти ще изригва развратни неща; Пр. 23:34 Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море,

Или като един, който би лежал на върха на мачта.

Пр. 23:35 Удариха ме ще речеш, и не ме заболя;

Биха ме, и не усетих.

Кога ще се събудя, за да го търся пак?

Пр. 24:10 Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

Пр. 24:11 Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

Пр. 24:16 Праведният ако седем пъти пада, пак става,

Докато нечестивите се препъват в злото.

Пр. 24:17 Не се радвай, когато падне неприятелят ти,

И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

Пр. 24:18 Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло,

И Той да оттегли гнева Си от него.

Пр. 24:19 Не се раздразвай, поради злодейците,

Нито завиждай на нечестивите,

Пр. 24:20 Защото злите не ще имат бъдеще;

Светилникът на нечестивите ще изгасне.

Пр. 24:21 Сине мой, бой се от Господа и от царя,

24

И не се сношавай с непостоянните,

Пр. 24:22 Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно,

И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?

Пр. 24:23 Лицеприятие в съд не е добро.

Пр. 24:26 Който дава прав отговор,

Той целува в устни.

Пр. 25:11 Дума казана на място е

Като златни ябълки в сребърни съдове.

Пр. 25:15 Чрез въздържаност се склонява управител,

И мек език троши кости.

Пр. 25:16 Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно,

Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Пр. 25:17 Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си,

Да не би да му досадиш и той да те намрази.

Пр. 25:19 Доверие към неверен човек, в усилно време,

Е като счупен зъб и изкълчена нога.

Пр. 25:21 Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде,

И ако е жаден, напой го с вода,

Пр. 25:22 Защото така ще натрупаш жар на главата му

И Господ ще те възнагради.

Пр. 25:25 Както е студената вода за жадна душа,

Така е добра вест от далечна земя.

Пр. 25:26 Праведният, който отстъпва пред нечестивия,

Е като мътен извор и развален източник.

Пр. 25:28 Който не владее духа си

Е като съборен град без стени.

Пр. 26:2 Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си,

Така и проклетия не постига без причина.

Пр. 26:3 Бич за коня, юзда за осела

И тояга за гърба на безумните.

Пр. 26:13 Ленивият казва: Лъв има на пътя!

Лъв има по улиците!

Пр. 26:14 Както вратата се завърта на резетата си,

Така и ленивият на постелката си.

Пр. 26:15 Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

Пр. 26:16 Ленивият има себе си за по-мъдър

От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

Пр. 26:17 Минувачът, който се дразни с чужда разпра,

Е като оня, който хваща куче за ушите.

25

Пр. 26:20 Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

Пр. 26:21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня,

Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

Пр. 27:1 Недей се хвали с утрешния ден,

Защото не знаеш какво ще роди денят.

Пр. 27:2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, -

Чужд, а не твоите устни.

Пр. 27:4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение,

Но кой може да устои пред завистта?

Пр. 27:5 Явното изобличение е по-добро

От оная любов, която не се проявява.

Пр. 27:6 Удари от приятел са искрени,

А целувки от неприятел - изобилни.

Пр. 27:7 Наситената душа се отвръща и от медена пита,

А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

Пр. 27:8 Както птица, която е напуснала гнездото си,

Така е човек, който е напуснал мястото си.

Пр. 27:9 Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето,

Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

Пр. 27:10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си.

И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си.

По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

Пр. 27:12 Благоразумният предвижда злото и се укрива,

А неразумните вървят напред - и страдат.

Пр. 27:14 Който става рано и благославя ближния си с висок глас,

Ще се счете, като че го кълне.

Пр. 27:15 Непрестанно капане в дъждовен ден

И жена крамолница са еднакви;

Пр. 27:16 Който би я обуздал, обуздал би вятъра

И би хванал дървено масло с десницата си.

Пр. 27:17 Желязо остри желязо;

Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

Пр. 27:21 Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото.

А човек се изпитва чрез онова, с което се хвали.

Пр. 27:22 Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито,

Пак безумието му няма да се отдели от него.

Пр. 28:1 Нечестивите бягат без да ги гони някой,

А праведните са смели като млад лъв.

26

Пр. 28:2 От бунтовете на страната началниците й биват мнозина,

Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

Пр. 28:13 Който крие престъпленията си няма да успее,

А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

Пр. 28:15 Като ревящ лъв и гладна мечка

Е нечестив управител над беден народ.

Пр. 28:21 Не е добре да бъде човек лицеприятен,

Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

Пр. 28:23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение,

Отколкото оня, който ласкае с езика си.

Пр. 28:24 Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях,

Той е другар на разрушителя.

Пр. 29:1 Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си,

Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

Пр. 29:15 Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

Пр. 29:18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

Пр. 29:20 Видял ли си човек прибързан в работите си?

Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Пр. 29:25 Страхът от човека туря примка,

А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

Пр. 30:7 Две неща прося от Тебе: Не ми ги отказвай преди да умра: -

Пр. 30:8 Отдалечи от мене измамата и лъжата; Не ми давай ни сиромашия, ни богатство;

Храни ме с хляба, който ми се пада;

Пр. 30:9 Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ?

Или да не би да осиромашея та да открадна,

И да употребя скверно името на моя Бог.

Пр. 30:32 Ако си постъпил безумно, като си се надигнал,

Или ако си намислил зло, тури ръка на устата си.

Пр. 30:33 Защото както, като се бие мляко, изважда се масло,

И като се блъска нос, изважда се кръв,

Така и, като се подбужда гняв, изкарва се крамола.

Пр. 31:8 Отваряй устата си за безгласния,

За делото на всички, които загиват;

Пр. 31:30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх;

Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

Екл. 3:1 Има време за всяко нещо,

И срок за всяка работа под небето:

27

Екл. 3:2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Екл. 3:3 Време за убиване, и време за изцеляване;

Време за събаряне, и време за градене; Екл. 3:4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

Екл. 3:5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни;

Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

Екл. 3:6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; Екл. 3:7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

Екл. 3:8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

Екл. 3:11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;

Положил е и вечността в тяхното сърце,

Екл. 3:14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно;

Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него;

И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

Екл. 4:9 По-добре са двама, отколкото един,

Понеже те имат добра награда за труда си;

Екл. 4:10 Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си;

Но горко на оня, който е сам, когато падне,

И няма друг да го дигне.

Екл. 4:11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли сам?

Екл. 4:12 И ако някой надвие на един, който е сам,

Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

Екл. 5:1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом,

Защото да се приближиш да слушаш е по-добро,

Отколкото да принесеш жертва на безумните,

Които не знаят, че струват зло.

Екл. 5:2 Не прибързвай с устата си,

Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;

Защото Бог е на небесата, а ти на земята,

Затова нека бъдат думите ти малко;

Екл. 5:3 Защото, както съновидението произхожда от многото занимание,

Така и гласът на безумния от многото думи.

Екл. 5:4 Когато направиш обрек Богу,

Не се бави да го изпълниш,

Защото Той няма благоволение в безумните;

Изпълни това, което си обрекъл.

Екл. 5:5 По-добре да се не обричаш,

Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Екл. 5:6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;

И не казвай пред Божия служител, че е било по небрежение;

Защо да се разгневи Бог на гласа ти,

И да погуби делото на ръцете ти?

Екл. 5:7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи,

Ти се бой от Бога.

28

Екл. 5:12 Сънят на работникът е сладък, малко ли е ял, или много;

А пресищането на богатия не го оставя да спи.

Екл. 5:13 Има тежко зло, което видях под слънцето, именно,

Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

Екл. 5:14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай,

И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

Екл. 5:15 Както е излязъл из утробата на майка си,

Гол ще отиде пак както е дошъл,

Без да вземе нещо от труда си,

За да го занесе в ръката си.

Екл. 6:7 Всичкият труд на човека е за устата му;

Душата обаче не се насища.

Екл. 7:1 Добро име струва повече от скъпоценно миро.

И денят на смъртта повече от деня на раждането.

Екл. 7:2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене,

Отколкото да отиде в дом на пируване;

Защото това е сетнината на всеки човек,

И живият може да го вложи в сърцето си.

Екл. 7:8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й;

По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

Екл. 7:20 Наистина няма праведен човек на земята,

Който да струва добро и да не греши.

Екл. 7:26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови;

Който е добър пред Бога ще се отърве от нея;

А грешникът ще бъде хванат от нея.

Екл. 7:29 Ето, това само намерих,

Че Бог направи човека праведен,

Но те изнамериха много измишления.

Екл. 8:8 Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа,

Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение,

Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

Екл. 8:12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува,

Пак аз това зная, че ще бъде добре,

На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Екл. 8:13 А на нечестивия не ще бъде добре,

Нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,

Защото той не се бои пред Бога.

Екл. 9:9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,

През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, -

През всичките дни на твоята суета;

Защото това ти е делът в живота

29

И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

Екл. 9:11 Обърнах се, и видях под слънцето

Че надтичването не е на леките, нито боят на силните,

Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,

Нито благоволението на изкусните;

Но на всичките се случва според времето и случая.

Екл. 10:1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи;

Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Екл. 10:4 Ако гневът на управителя се подигне против тебе

не напущай мястото си, защото отстъпването отвръща големи грешки,

Екл. 10:5 Има зло, което видях под слънцето, -

Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

Екл. 10:6 Безумният се поставя на висок чин,

А богатите седят в долни места.

Екл. 10:7 Видях слуги на коне,

И князе ходещи като слуги по земята.

Екл. 10:8 Който копае яма ще падне в нея;

И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Екл. 10:10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му,

Тогава трябва да се напряга повече със силата;

А мъдростта е полезна за упътване.

Екл. 10:11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна,

Тогава няма полза от омайвача.

Екл. 10:16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете,

И началниците ти ядат рано!

Екл. 10:17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни,

И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

Екл. 10:20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си,

И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си;

Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

Екл. 11:1 Хвърли хляба си по водата,

Защото след много дни ще го намериш!

Екл. 11:2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

Екл. 11:4 Който се взира във вятъра няма да сее;

И който гледа на облаците няма да жъне.

Екл. 11:5 Както не знаеш как се движи духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната,

Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

Екл. 11:9 Весели се младежо, в младостта си

И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти,

30

И ходи по пътищата на сърцето си,

И според каквото гледат очите ти!

Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

Екл. 11:10 Затова отмахни от сърцето си досадата,

И отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя;

Защото младостта и юношеството са суета.

Екл. 12:1 И помни Създателя си в дните на младостта си,

Преди да дойдат дните на злото,

Екл. 12:13 Нека чуем краят на цялото слово:

Бой се от Бога и пази заповедите Му,

Понеже това е всичко за човека;

Екл. 12:14 Защото, относно всяко скрито нещо,

Бог ще докара на съд всяко дело,

Било то добро или зло.

П.П. 8:6 Защото любовта е силна като смъртта. П.П. 8:7 Много води не могат угаси любовта,

Нито реките могат я потопи;

Ис. 12:2 Ето, Бог ми е спасение;

Ще уповавам, и не ще се боя;

Защото Господ Иеова е моя сила и песен,

И Той стана мое спасение. Ис. 12:3 Затова с веселие ще начерпете вода

От изворите на спасението.

Ис. 26:3 Ще опазиш в съвършен мир

Непоколебимия ум,

Защото на Тебе уповава.

Ис. 26:4 Уповавайте на Господа винаги,

Защото Господ Иеова е вечна канара:

Ис. 40:28 Не знаеш ли? не си ли чул,

Че вечният Бог Иеова,

Създателят на земните краища,

Не ослабва и не се уморява?

Неговият разум е неизследим.

Ис. 40:29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

Ис. 40:30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат; Ис. 40:31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си,

Ще се издигат с крила като орли,

Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

Ис. 41:10 Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна.

Да! ще те подпра с праведната Си десница,

Ис. 49:15 Може ли жена да забрави сучещото си дете

Та да се не смили за чадото на утробата си?

Обаче те, ако и да забравят,

31

Аз все пак няма да те забравя.

Ис. 49:16 Ето, на дланите Си съм те врязал;

Твоите стени са винаги пред Мене.

Ис. 50:4 Господ Иеова ми даде език на учените,

За да зная как да помогна с дума на уморения;

Всяка заран Той събужда,

Събужда ухото ми,

За да слушам като учащите се.

Ис. 50:10 Кой измежду вас се бои от Господа

И слуша гласа на Неговия служител,

Но ходи в тъмнина и няма светлина?

Такъв нека уповава на името Господно,

И нека се обляга на своя Бог.

Ис. 53:1 Кой е повярвал известието ни?

И на кого се е открила мишцата Господна?

Ис. 53:2 Защото израсна пред Него като отрасъл,

И като корен от суха земя;

Нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме,

Нито красота та да Го желаем.

Ис. 53:3 Той бе презрян и отхвърлен от човеците.

Човек на скърби и навикнал на печал;

И, както човек, от когото отвръщат хората лице,

Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.

Ис. 53:4 Той наистина понесе печалта ни,

И със скърбите ни се натовари;

А ние Го счетохме за ударен,

Поразен от Бога, и наскърбен.

Ис. 53:5 Но Той биде наранен поради нашите престъпления,

Бит биде поради нашите беззакония;

На Него дойде наказанието докарващо нашия мир,

И с Неговите рани ние се изцелихме.

Ис. 55:6 Търсете Господа, докле може да се намери.

Призовавайте Го докато е близо;

Ис. 55:7 Нека остави нечестивият пътя си,

И неправедният помислите си,

Нека се обърне към Господа, и Той ще се смили за него,

И към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.

Ис. 61:1 Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките,

Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените,

Да проглася освобождение на пленниците,

И отваряне затвора на вързаните;

Ис. 61:2 Да проглася годината на благоволението Господно,

И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени;

Ис. 66:1 Така казва Господ:

Небето Ми е престол,

И земята е Мое подножие;

32

Какъв дом искате да построите за Мене?

И какво ще бъде мястото на Моя покой?

Ис. 66:2 Защото Моята ръка е направила всичко това,

И по тоя начин всичко това е станало, казва Господ;

Но пак, на този ще погледна,

На оня, който е сиромах и съкрушен духом,

И който трепери от словото Ми.

Ис. 66:7 Преди да се замъчи, тя роди;

Преди да дойдат болките й, освободи се и роди мъжко.

Ис. 66:8 Кой е чул такова нещо? кой е видял такива?

Родила ли би се една земя в един ден?

Или родил ли би се един народ отведнъж?

Но сионската дъщеря щом се замъчи роди чадата си.

Ис. 66:9 Аз, Който довеждам до раждане,

Не бих ли направил да роди? казва Господ;

Аз, Който правя да раждат, Затворил ли бих утробата? казва твоят Бог.

Ер. 9:23 Така казва Господ:

Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,

Силният да не се хвали със силата си,

И богатият да не се хвали с богатството си;

Ер. 9:24 Но който се хвали нека се хвали с това,

Гдето разбира и познава Мене,

Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята;

Понеже в това благоволя, казва Господ,

Ер. 17:5 Така казва Господ:

Проклет да бъде оня човек,

Който уповава на човека,

И прави плътта своя мишца,

И чието сърце се отдалечава от Господа.

Ер. 17:6 Защото ще бъде като изтравничето в пустинята,

И няма да види, когато дойде доброто,

Но ще обитава в сухите места в пустинята,

В една солена и ненаселена страна.

Ер. 17:7 Благословен да бъде оня човек,

Който уповава на Господа,

И чието упование е Господ.

Ер. 17:8 Защото ще бъде като дърво насадено при вода,

Което разпростира корените си при потока,

И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее,

И не ще има грижа в година на бездъждие,

Нито ще престане да дава плод.

Ер. 17:9 Сърцето е измамливо повече от всичко,

И е страшно болно; кой може да го познае?

Ер. 17:10 Аз, Господ, изпитвам сърцето,

Опитвам вътрешностите,

За да въздам всекиму според постъпките му,

И според плода на делата му.

33

Ер. 17:14 Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен;

Спаси ме и ще бъда спасен;

Защото с Тебе аз се хваля.

Ер. 18:1 Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

Ер. 18:2 Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.

Ер. 18:3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.

Ер. 18:4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на

грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го

направи.

Ер. 18:5 Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

Ер. 18:6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас,

Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря,

Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.

Ер. 29:11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не

за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.

Ер. 29:12 Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще

ви послушам.

Ер. 29:13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.

Ез. 36:26 Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема

каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.

Ез. 36:27 И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията

Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.

Дан. 6:3 В това време тоя Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото

имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

Дан. 6:10 А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома

си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на

колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-

напред.

Зах. 4:6 Ето Господното слово към Зоровавела, което казва:

Не чрез сила, нито чрез мощ,

Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;

Зах. 4:7 Що си ти, планино велика?

Пред Зоровавела - поле!

Мал. 3:17 Защото, ако и да не цъфти смоковницата,

Нито да има плод по лозите,

Трудът на маслината да се осуети,

И нивите да не дадат храна,

Стадото да се отсече от оградата,

И да няма говеда в оборите,

Мал. 3:18 Пак аз ще се веселя в Господа,

Ще се радвам в Бога на спасението си.

Мал. 2:14 И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел Между тебе и жената на

младостта ти Към която си постъпил невярно, При все че ти е съпруга и заветната жена,

Мал. 2:15 Защото не прави ли Той двамата един човек, Ако и да имаше още от духа на

живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите

си, И никой да не постъпва невярно към жената на младостта си.

34

Мал. 2:16 Защото, казва Господ, Израилевия Бог: Аз мразя напускане, - И онзи, който

покрива дрехите си с насилие, Казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите

си, Да не би да постъпвате невярно.

Мт. 4:10 "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

Мт. 5:3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Мт. 5:4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Мт. 5:5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Мт. 5:6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Мт. 5:7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. Мт. 5:8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Мт. 5:9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

Мт. 5:10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Мт. 5:18 Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да

премине, докато всичко не се сбъдне.

Мт. 5:23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има

нещо против тебе,

Мт. 5:24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава

дойди и принеси дара си.

Мт. 5:27 Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

Мт. 5:28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

Мт. 5:31 Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

Мт. 5:32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на

прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде

напусната, той прелюбодействува.

Мт. 5:38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

Мт. 5:39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по

дясната буза, обърни му и другата.

Мт. 5:43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

Мт. 5:44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви

гонят; Мт. 5:45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави

слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на

неправедните.

Мт. 5:46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада?

Не правят ли това и бирниците?

Мт. 5:47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли

това и езичниците?

Мт. 5:48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Мт. 6:19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и

гдето крадци подкопават и крадат. Мт. 6:20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и

гдето крадци не подкопават нито крадат; Мт. 6:21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

35

Мт. 6:24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази

единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира.

Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

Мт. 6:25 Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за

тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

Мт. 7:12 Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на

тях; защото това е същината на закона и пророците.

Мт. 10:28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-

скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

Мт. 10:32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

Мт. 10:33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него

пред Отца Си, Който е на небесата.

Мт. 11:28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви

успокоя.

Мт. 11:29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и

смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

Мт. 11:30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

Мт. 12:18 "Ето Моят служител, Когото избрах,

Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми;

Ще положа Духа Си на Него,

И Той ще възвести съдба на народите. Мт. 12:19 Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

Мт. 12:20 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато

изведе правосъдието към победа. Мт. 12:21 И в Неговото име народите ще се надяват".

Мт. 12:25 Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом,

разделен против себе си няма да устои.

Мт. 12:34 …. от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

Мт. 12:35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек

от злото си съкровище изважда зли неща. Мт. 12:36 …. за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

Мт. 12:37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

Мт. 16:24 Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне

кръста си, и така нека Ме последва.

Мт. 16:25 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота

си, заради Мене, ще го намери.

Мт. 16:26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си

изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

Мт. 18:18 Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото

развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

Мт. 18:19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било

нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.

36

Мт. 18:20 Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред

тях.

Мт. 20:25 Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите

господаруват над тях.

Мт. 20:26 Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

Мт. 20:27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

Мт. 20:28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде

живота Си откуп за мнозина.

Мт. 22:21 Отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

Мт. 24:12 Понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.

Мт. 24:13 Но който устои до край, той ще бъде спасен.

Мт. 24:14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за

свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

Мт. 24:35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

Мт. 24:36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само

Отец.

Мт. 25:29 На всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който

няма от него ще се отнеме и това, което има.

Мт. 25:31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с

Него, тогава ще седне на славния Си престол.

Мт. 25:32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други,

както овчарят отлъчва овцете от козите; Мт. 25:33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

Мт. 25:34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие

благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на

света.

Мт. 25:35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и

Ме прибрахте; Мт. 25:36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме

споходихте. Мт. 25:37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен,

и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

Мт. 25:38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

Мт. 25:39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

Мт. 25:40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това

на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

Мт. 25:41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие

проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Мт. 25:42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; Мт. 25:43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.

Мт. 25:44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден,

или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

Мт. 25:45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили

това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

Мт. 25:46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

37

Мт. 28:19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и

Сина и Светия Дух,

Мт. 28:20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].

Мк. 10:29 Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или

баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

Мк. 10:30 и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и

майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот.

Мк. 16:15 Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

Мк. 16:16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде

осъден.

Мк. 16:17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще

изгонват; нови езици ще говорят; Мк. 16:18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги

повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

Лк. 4:1 А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна в Иордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

Лк. 4:2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха

те, Той огладня.

Лк. 4:3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

Лк. 4:4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко

Божие слово"].

Лк. 4:5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките

царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

Лк. 4:6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е

предадена, и аз я давам комуто ща), -

Лк. 4:7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

Лк. 4:8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само

Нему да служиш".

Лк. 4:9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако

си Божий Син, хвърли се от тук долу;

Лк. 4:10 защото е писано: -

"Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят; Лк. 4:11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си".

Лк. 4:12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

Лк. 4:13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно

време.

Лк. 10:19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата

сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

Лк. 10:20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се,

че имената ви са написани на небесата.

Лк. 12:1 Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Лк. 16:10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в

многото е неверен.

Лк. 16:15 Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

38

Лк. 12:15 Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не

се състои в изобилието на имота му.

Лк. 17:10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние

сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Лк. 21:34 Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане,

пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;

И-н 1:1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. И-н 1:2 То в начало беше у Бога.

И-н 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

И-н 1:4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

И-н 1:5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

И-н 1:11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

И-н 1:12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия,

които вярват в Неговото име;

И-н 1:13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

И-н 1:18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на

Отца, Той Го изяви.

И-н 2:1 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.

И-н 2:2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

И-н 2:3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат. И-н 2:4 А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.

И-н 2:5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.

И-н 2:6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското

очищение, които побираха по две или три мери.

И-н 2:7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.

И-н 2:8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те

занесоха.

И-н 2:9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино,

и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:

И-н 2:10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.

И-н 2:11 Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви

славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

И-н 2:23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в

Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. И-н 2:24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,

И-н 2:25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже

сам знаеше що има в човека.

И-н 3:5 Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

И-н 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не

погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: И-н 3:17 Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

39

И-н 3:18 Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е

повярвал в името на Единородния Божий Син.

И-н 3:27 Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

И-н 3:30 Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

И-н 4:34 Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

И-н 14:1 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.

И-н 14:2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви

кажа, защото отивам да ви приготвя място.

И-н 14:3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си,

тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.

И-н 14:12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той

ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.

И-н 14:13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в

Сина.

И-н 14:14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.

И-н 14:15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

И-н 14:16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с

вас до века.

И-н 14:17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда

нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

И-н 14:18 Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.

И-н 16:32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и

Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.

И-н 21:25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно

по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].

Д.А. 1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете

свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на

земята.

Д.А. 2:1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

Д.А. 2:2 И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни

цялата къща, гдето седяха. Д.А. 2:3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки

от тях.

Д.А. 2:4 И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици,

според както Духът им даваше способност да говорят.

Д.А. 2:38 Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение

на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

Д.А. 3:1 Един ден, когато Петър и Иоан отиваха в храма в деветия час, часът на

молитвата,

Д.А. 3:2 някои носеха един човек куц от рождението си. Него слагаха всеки ден при тъй

наречените Красни врата на храма, да проси милостиня от ония, които влизаха в храма.

Д.А. 3:3 Той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се

даде милостиня.

40

Д.А. 3:4 А Петър, с Иоана, се взря в него и рече: Погледни ни.

Д.А. 3:5 И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.

Д.А. 3:6 Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в

името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.

Д.А. 3:7 И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му

добиха сила.

Д.А. 3:8 И той като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма та ходеше и

скачаше и славеше Бога.

Д.А. 3:19 Покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа,

Д.А. 4:12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено

между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Д.А. 4:19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а

не Бога, разсъдете;

Д.А. 4:20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

Д.А. 5:34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,

се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

Д.А. 5:35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия

човеци.

Д.А. 5:36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек,

към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и

всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

Д.А. 5:37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече

след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се

разпръснаха.

Д.А. 5:38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това

намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

Д.А. 5:39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и

богопротивници.

Д.А. 8:29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

Д.А. 8:30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами

разбираш ли каквото четеш?

Д.А. 8:31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се

качи и да седне с него.

Д.А. 8:32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: -

"Като овца биде заведен на клане:

И както агне пред стригача си не издава глас,

Така не отваря устата Си;

Д.А. 8:33 В унижение отмени се съдбата Му,

А поколението Му, -

Кой ще го изкаже?

Защото се взе живота Му от земята"

Д.А. 8:34 И скопецът продума и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва

това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

Д.А. 8:35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

Д.А. 8:36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода;

какво ми пречи да се кръстя?

Д.А. 8:37 [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза:

Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

41

Д.А. 8:38 Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и

Филип и скопецът; и кръсти го.

Д.А. 9:3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина

от небето.

Д.А. 9:4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

Д.А. 9:5 А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти

гониш.

Д.А. 10:2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много

милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.

Д.А. 10:3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога,

който влезе при него и му рече: Корнилие!

Д.А. 10:4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза:

Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

Д.А. 10:34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

Д.А. 10:35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

Д.А. 10:38 Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който

обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото

Бог беше с Него.

Д.А. 11:16 Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а

вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

Д.А. 11:22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха

Варнава в Антиохия;

Д.А. 11:23 който като дойде и видя делото на Божията благодат, зарадва се, и

увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

Д.А. 11:24 Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително

множество се прибави към Господа.

Д.А. 12:6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между

двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

Д.А. 12:7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и

като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха

от ръцете му.

Д.А. 12:8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава

му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

Д.А. 12:9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е

действителност, но си мислеше, че вижда видение.

Д.А. 12:20 А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха

единодушно при него, и, като спечелиха поддръжката на царския постелник Власта,

просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

Д.А. 12:21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и

държа реч пред тях.

Д.А. 12:22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

Д.А. 12:23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази,

та биде изяден от червеи и умря.

Д.А. 13:1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон,

наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с

четверовластника Ирод и Савел.

42

Д.А. 13:2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми

Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.

Д.А. 13:3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

Д.А. 13:8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше,

и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

Д.А. 13:9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в

него и рече:

Д.А. 13:10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски,

враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на

Господа?

Д.А. 13:11 И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да

виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и

той се луташе, търсейки да го води някой за ръка. Д.А. 13:12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното

учение.

Д.А. 13:44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.

Д.А. 13:45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха

това, което говореше Павел и хулеха.

Д.А. 13:46 Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се

възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си

недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.

Д.А. 13:47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки:

"Поставих Те за светлина на народите,

За да бъдеш за спасение до края на земята"

Д.А. 13:48 И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и

повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.

Д.А. 14:21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много

ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

Д.А. 14:22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

Д.А. 15:28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга

тегота, освен следните необходими неща: Д.А. 15:29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

Д.А. 16:25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а

затворниците ги слушаха,

Д.А. 16:26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и

веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

Д.А. 16:27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна

ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.

Д.А. 16:28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе

си, защото всички сме тука.

Д.А. 16:29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред

Павла и Сила;

Д.А. 16:30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?

Д.А. 16:31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и

домът ти.

Д.А. 16:32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.

Д.А. 16:33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се

кръсти, той и всичките негови.

43

Д.А. 16:34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

Д.А. 17:11 И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.

Д.А. 17:22 И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че

сте много набожни.

Д.А. 17:23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте,

намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на

което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

Д.А. 17:24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето

и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, Д.А. 17:25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

Д.А. 17:26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице

на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

Д.А. 17:27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да

не е далеч от всеки един от нас;

Д.А. 17:28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите

поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

Д.А. 17:29 И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

Д.А. 17:30 Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега

заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, Д.А. 17:31 тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека,

Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

Д.А. 17:32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други

рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

Д.А. 18:9 И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не

млъквай;

Д.А. 18:10 защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото

имам много люде в тоя град.

Д.А. 18:24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен

в писанията, дойде в Ефес.

Д.А. 18:25 Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и

поучаваше прилежно за Исуса, а познаваше само Иоановото кръщение.

Д.А. 18:26 Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го

чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

Д.А. 19:11 При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла; Д.А. 19:12 дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото

тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

Д.А. 19:23 А по онова време се подигна голямо размирие относно Господния път.

Д.А. 19:24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на

Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

Д.А. 19:25 като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие

знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

Д.А. 19:26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел

е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

44

Д.А. 19:27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и

капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

Д.А. 20:7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си

до среднощ.

Д.А. 20:8 И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

Д.А. 20:9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало

дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна

долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

Д.А. 20:10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте,

защото животът му е в него.

Д.А. 20:11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва пак

надълго до зори, и така тръгна.

Д.А. 20:12 А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

Д.А. 20:17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

Д.А. 20:18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия

ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

Д.А. 20:19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които

ме сполетяха от заговорите на юдеите; Д.А. 20:20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и

публично и по къщите,

Д.А. 20:21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо

нашия Господ Исус Христос.

Д.А. 20:22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме

сполети там,

Д.А. 20:23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че

връзвания и скърби ме очакват. Д.А. 20:24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това,

да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам

благовестието на Божията благодат. Д.А. 20:25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах

Божието царство, няма вече да види лицето ми.

Д.А. 20:26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

Д.А. 20:27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

Д.А. 20:28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил

епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

Д.А. 20:29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци,

които няма да жалят стадото;

Д.А. 20:30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще

отвличат учениците след себе си.

Д.А. 20:31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да

поучавам със сълзи всеки един от вас.

Д.А. 20:32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което

може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

Д.А. 20:33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

Д.А. 20:34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите

на ония, които бяха с мене.

Д.А. 20:35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните

и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек,

отколкото да приема.

Д.А. 20:36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

Д.А. 20:37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

45

Д.А. 22:25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше

там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

Д.А. 22:26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво

правиш? защото тоя човек е римлянин.

Д.А. 22:27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А

той каза: Римлянин.

Д.А. 22:28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел

рече: Но аз съм се и родил в него.

Д.А. 22:29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А

хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Д.А. 23:1 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред

Бога със съвършено чиста съвест. Д.А. 23:2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по

устата.

Д.А. 23:3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да

ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

Д.А. 23:4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

Д.А. 23:5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да

не злословиш началника на рода си".

Д.А. 24:24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и

прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

Д.А. 24:25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд,

Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

Д.А. 26:24 Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си,

Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. Д.А. 26:25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям

истинни думи.

Д.А. 26:26 Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден,

че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

Д.А. 26:27 Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

Д.А. 26:28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

Д.А. 26:29 А Павел рече: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само

ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия

окови.

Д.А. 28:3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна

излезе от топлината и се залепи за ръката му.

Д.А. 28:4 А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду

си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак

правосъдието не го остави да живее.

Д.А. 28:5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

Д.А. 28:6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха

много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че

е бог.

Як. 1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

Як. 1:3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

Як. 1:12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще

приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

46

Як. 1:13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

Як. 1:14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; Як. 1:15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда

смърт.

Як. 1:17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на

светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

Як. 1:19 Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Як. 1:20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.

Як. 1:22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

Як. 1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва

човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.

Як. 3:2 Който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото

тяло.

Як. 4:1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите

сласти, които воюват в телесните ви части?

Як. 4:2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите;

карате се и се биете; но нямате, защото не просите. Як. 4:3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

Як. 4:4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?

И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

Як. 4:5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа,

който е турил да живее в нас?

Як. 4:6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се

противи, а на смирените дава благодат".

Як. 4:7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

Як. 4:8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.

Як. 4:10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

Як. 4:13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град,

ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,

Як. 4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте

пара, която се явява, и после изчезва.

Як. 4:15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще

направим това или онова.

Як. 4:17 Ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

Як. 5:7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния

дъжд.

Як. 5:8 Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие

наближи.

Як. 5:10 Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които

говориха за Господното име.

47

Як. 5:11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на

Иова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и

милостив.

Як. 5:13 Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? нека пее

хваления.

Як. 5:14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.

Як. 5:15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и,

ако е извършил грехове, ще му се простят. Як. 5:16 И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да

оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

Як. 5:17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не

вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; Як. 5:18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

1Пет. 1:14 Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте

във време на незнанието си;

1Пет. 1:15 но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото

си държане;

1Пет. 1:16 защото е писано: "Бъдете свети, понеже Аз съм свет".

1Пет. 1:17 И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според

делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване, 1Пет. 1:18 като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,

1Пет. 1:19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и

пречист,

1Пет. 2:1 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и

всяко одумване,

1Пет. 2:2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да

пораснете чрез него към спасение,

1Пет. 2:3 ако сте опитали, "че Господ е благ;"

1Пет. 2:4 При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога

избран и скъпоценен,

1Пет. 2:5 и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето

свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

1Пет. 2:9 Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в

Своята чудесна светлина: 1Пет. 2:10 вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте

придобили милост, а сега сте придобили.

1Пет. 2:11 Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се

въздържате от плътски страсти, които воюват против душата;

1Пет. 2:13 Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като

върховен владетел,

1Пет. 2:14 било на управителите, като пратеници от него, за да наказват злодейците и

за похвала на добротворците.

1Пет. 2:15 Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на

невежите и глупави човеци;

48

1Пет. 2:16 като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но

като Божии слуги.

1Пет. 2:17 Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.

1Пет. 2:21 На това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави

пример да последвате по Неговите стъпки;

1Пет. 2:22 Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

1Пет. 2:23 Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше;

но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо;

1Пет. 2:24 Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като

сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

1Пет. 3:8 А, най-после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви,

милостиви, смиреномъдри.

1Пет. 3:9 Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже

на това бяхте призовани, за да наследите благословение.

1Пет. 3:15 Почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да

отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата

надежда.

1Пет. 3:16 Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се

посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода.

1Пет. 3:17 Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията

воля, а не като вършите зло.

1Пет. 4:7 А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се

предавате на молитва.

1Пет. 4:8 Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива

множество грехове.

1 Пет. 4:10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като

добри настойници на многоразличната Божия благодат. 1Пет. 4:11 Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действува със силата, която му дава

Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството

до вечни векове. Амин.

1Пет. 4:12 Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за

да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;

1Пет. 4:13 но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа,

за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.

1Пет. 4:14 Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на

славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].

1Пет. 4:15 Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като

такъв, който се бърка в чужди работи.

1Пет. 4:16 Но, ако страда някой като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с

това име.

1Пет. 5:7 Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

1Пет. 5:8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля,

търсейки кого да погълне.

49

1Пет. 5:9 Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите

страдания се понасят и от братята ви в света.

1Пет. 5:10 Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими],

след като пострадате малко.

1Пет. 5:11 Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.

2Пет. 1:20 И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е

частно на пророка обяснение на Божията воля;

2Пет. 1:21 защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите]

човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.

2Пет. 3:8 Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като

хиляда години, и хиляда години като един ден.

2Пет. 3:9 Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето,

но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да

дойдат на покаяние.

2Пет. 3:10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с

бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще

изчезнат. 2Пет. 3:11 Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето

живеене и в благочестие,

2Пет. 3:12 като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето

възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! 2Пет. 3:13 А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее

правда.

1Ин. 5:4 Всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила

света е спечелила нашата вяра.

1Ин. 5:5 И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син?

Рим. 1:16 Не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за

спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Рим. 1:17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както

е писано: "Праведният чрез вяра ще живее".

Рим. 5:1 Оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

Рим. 8:1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които

ходят, не по плът но по Дух].

Рим. 8:3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в

жертва за грях, и осъди греха в плътта,

Рим. 8:12 Братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.

Рим. 8:13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате

телесните действия, ще живеете.

Рим. 8:14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Рим. 8:15 Не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на

осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче!

50

Рим. 8:26 Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва;

но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;

Рим. 8:27 а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той

ходатайствува за светиите по Божията воля.

Рим. 8:28 Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са

призовани според Неговото намерение.

Рим. 8:31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

Рим. 8:32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни

подари заедно с Него и всичко?

Рим. 8:33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?

Рим. 8:34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и

биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува

за нас?

Рим. 8:35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение

или глад, голота, беда, или нож?

Рим. 8:36 (защото, както е писано:

"Убивани сме заради Тебе цял ден;

Считани сме като овце за клане").

Рим. 8:37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е

възлюбил.

Рим. 8:38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти,

нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

Рим. 8:39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да

ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

Рим. 9:16 Не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който

показва милост.

Рим. 12:9 Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се

към доброто.

Рим. 12:10 В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да

си отдавате един на друг почит. Рим. 12:11 В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.

Рим. 12:12 Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.

Рим. 12:13 Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.

Рим. 12:14 Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете.

Рим. 12:15 Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат. Рим. 12:16 Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но

предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

Рим. 12:17 Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред

всичките човеци;

Рим. 12:18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.

Рим. 12:19 Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е

писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".

Рим. 12:20 Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го;

Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".

Рим. 12:21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

1Кор. 6:9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте

се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито

малакийците, нито мъжеложниците,

1Кор. 6:10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите,

нито грабителите няма да наследят Божието царство.

51

1Кор. 6:12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но

не ща да съм обладан от нищо.

1Кор. 6:15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!

1Кор. 6:16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото

"ще бъдат", казва, "двамата една плът".

1Кор. 6:17 Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.

1Кор. 6:18 Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.

1Кор. 6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото

имате от Бога? И вие не сте свои си,

1Кор. 6:20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с

душите си, които са Божии].

1Кор. 7:23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

1Кор. 8:1 Знанието възгордява, а любовта назидава.

1Кор. 8:4 Знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.

1Кор. 8:5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята,

(както има много богове, и господари много),

1Кор. 8:6 но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един

Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

1Кор. 9:24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един

получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

1Кор. 9:25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да

получат тленен венец, а ние нетленен.

1Кор. 9:26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че

бия въздуха;

1Кор. 13:4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се

превъзнася, не се гордее,

1Кор. 13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

1Кор. 13:6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

1Кор. 13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко

търпи.

1Кор. 13:8 Любовта никога не отпада;

1Кор. 13:11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете

разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

1Кор. 13:13 Отсават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

1Кор. 15:1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и

приехте, в което и стоите, 1Кор. 15:2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го

благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

1Кор. 15:3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за

греховете ни според писанията;

1Кор. 15:4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

52

1Кор. 15:10 С Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

1Кор. 15:19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние

сме най-много за съжаление.

1Кор. 15:32 Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще

умрем".

1Кор. 15:58 Възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте

всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

2Кор. 1:3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на

милостивите и Бог на всяка утеха.

2Кор. 1:4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия,

които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

2Кор. 2:10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил

нещо, простих го заради вас пред Христа,

2Кор. 2:11 да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите

замисли.

2Кор. 3:17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.

2Кор. 4:3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия,

които погиват, 2Кор. 4:4 за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари

светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

2Кор. 4:8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до

отчаяние;

2Кор. 4:9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

2Кор. 4:13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и

говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

2Кор. 4:16 Ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак

вътрешният всеки ден се подновява.

2Кор. 4:17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече

една вечна тежина на слава за нас,

2Кор. 4:18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са

временни, а невидимите вечни.

2Кор. 5:17 За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето,

[всичко] стана ново.

2Кор. 5:18 А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и

даде на нас да служим за примирение;

2Кор. 5:19 сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше

на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

2Кор. 5:20 И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява;

молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

53

2Кор. 5:21 Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние

чрез Него праведни пред Бога.

2Кор. 7:5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво

спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

2Кор. 10:3 Ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

2Кор. 10:4 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за

събаряне крепости.

2Кор. 10:5 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против

познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

2Кор. 10:17 Който се хвали, с Господа да се хвали.

2Кор. 12:9 Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва

съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да

почива на мене Христовата сила.

2Кор. 12:10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в

притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

Гал. 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а

животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме

възлюби и предаде Себе Си за мене.

Еф. 3:20 А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи

несравнено повече, отколкото искаме или мислим,

Еф. 3:21 на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века.

Амин.

Еф. 4:25 Като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме

части един на друг. Еф. 4:26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

Еф. 4:27 нито давайте място на дявола. Еф. 4:28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си

нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.

Еф. 4:29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за

назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат; Еф. 4:30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на

изкуплението,

Еф. 4:31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне

от вас;

Еф. 4:32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

Еф. 5:1 Бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада; Еф. 5:2 и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос

и жертва на Бога за благоуханна миризма.

Еф. 5:24 Както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват

във всичко на своите мъже.

Еф. 5:25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе

Си за нея,

Еф. 5:26 за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото,

54

Еф. 5:27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго

такова нещо, но да бъде света и непорочна.

Еф. 6:1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа; Еф. 6:2 "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание), Еф. 6:3 "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".

Еф. 6:4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление

Господно.

Еф. 6:5 Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в

простотата на сърцето си, като към Христа.

Еф. 6:6 Не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги

изпълнявайте от душа Божията воля;

Еф. 6:7 и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци;

Еф. 6:8 понеже знаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото

добро каквото върши.

Еф. 6:9 И вие, господари, струвайте същото на тях, като се въздържате от заплашването; понеже знаете, че и на тях и на вас има Господар на небесата, у когото

няма лицеприятие.

Еф. 6:10 Заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

Еф. 6:11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите

на дявола.

Еф. 6:12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу

властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

Еф. 6:13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден,

и, като надвиете на всичко, да устоите.

Еф. 6:14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за

бронен нагръдник,

Еф. 6:15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. Еф. 6:16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите

всичките огнени стрели на нечестивия;

Еф. 6:17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

Еф. 6:18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри

в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,

Фил. 1:21 За мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

Фил. 1:29 Относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за

Него;

Фил. 2:3 Не правете нищо от партизанство или от щеславие, но със смиреномъдрие

нека всеки счита другия по-горен от себе си.

Фил. 2:4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.

Фил. 2:5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Фил. 2:6 Който, както беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи

равенството с Бога,

Фил. 2:7 но се отказва всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

Фил. 2:8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до

смърт, даже смърт на кръст. Фил. 2:9 Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име;

Фил. 2:10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и

земните и подземните същества,

55

Фил. 2:11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Фил. 2:12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при

мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си

със страх и трепет; Фил. 2:13 Защото Бог е, Който според благоволението Си действува във вас и да

желаете това и да го изработвате.

Фил. 2:14 Вършете всичко без роптане и без препиране,

Фил. 2:15 за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и

извратено поколение, между които блестите като светила на света,

Фил. 3:3 Ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа

Исуса, и не уповаваме на плътта.

Фил. 4:6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте

прошенията си на Бога с благодарение;

Фил. 4:7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и

мислите ви в Христа Исуса.

Фил. 4:8 Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е

любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, -

това зачитайте.

Фил. 4:13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Фил. 4:19 А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в

Христа Исуса.

Кол. 3:1 И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе,

гдето седи Христос отдясно на Бога.

Кол. 3:2 Мислете за горното, а не за земното;

Кол. 3:3 защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.

Кол. 3:4 Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в

слава.

1Сол. 4:3 Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

1Сол. 4:4 да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест, 1Сол. 4:5 не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

1Сол. 4:11 И усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да

работите с ръцете си, както ви заръчахме; 1Сол. 4:12 за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

1Сол. 4:13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да

не скърбите както другите, които нямат надежда.

1Сол. 4:14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса

Бог ще приведе заедно с Него.

1Сол. 4:15 Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи

до Господното пришествие, няма да предварим починалите.

1Сол. 4:16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на

архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;

56

1Сол. 4:17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в

облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

1Сол. 4:18 И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.

1Сол. 5:1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; 1Сол. 5:2 защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

1Сол. 5:3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно

погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. 1Сол. 5:4 Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.

1Сол. 5:9 Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия

Господ Исус Христос,

1Сол. 5:10 Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да

живеем заедно с Него.

1Сол. 5:14 Молим ви още, братя, увещавайте безчинните, насърчавайте малодушните,

поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.

1Сол. 5:21 Всичко изпитвайте; дръжте доброто.

1Тим. 2:5 Има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос

Исус

1Тим. 4:9 Това слово е вярно и заслужава приемане;

1Тим. 4:10 понеже затова се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия

Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите.

1Тим. 4:12 Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово,

в поведение, в любов, във вяра, в чистота.

1Тим. 5:1 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя,

1Тим. 5:2 старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.

1Тим. 5:8 Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е

отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.

2Тим. 2:7 Размишлявай върху това, което ти казвам; и Господ ще ти даде да разбереш

всичко.

2Тим. 2:8 Помни Исуса Христа,

2Тим. 2:15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що

да се срамува, като излагаш право словото на истината.

2Тим. 2:22 Отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.

2Тим. 2:24 Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към

всичките, способен да поучава, търпелив;

2Тим. 2:25 с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да

познаят истината

2Тим. 2:26 и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са

уловени живи), за да вършат Божията воля.

2Тим. 3:5 имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.

57

2Тим. 4:18 Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в

небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

Тит 2:7 Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си показвай

искреност, сериозност, Тит 2:8 здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво

лошо да каже за нас.

Тит 2:11 Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,

Тит 2:12 и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем

разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, Тит 2:13 ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и

Спасител Исус Христос,

Тит 2:14 Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за

Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Тит 3:10 След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го,

Тит 3:11 като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден.

Евр. 1:1 Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в

старо време на бащите ни чрез пророците,

Евр. 1:2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко,

чрез Когото и направи световете,

Евр. 1:3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество,

и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си]

очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,

Евр. 2:14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно

на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта,

сиреч, дявола,

Евр. 2:15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си

живот са били подчинени на робство.

Евр. 2:17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде

милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение

за греховете на людете.

Евр. 2:18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на

изкушаваните да помага.

Евр. 3:12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо

сърце, което да отстъпи от живия Бог; Евр. 3:13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

Евр. 4:12 Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете

страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и

намеренията на сърцето.

Евр. 4:13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито

пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.

Евр. 4:14 Като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до

най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

Евр. 4:15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас

в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.

58

Евр. 4:16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да

придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.

Евр. 5:7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи

молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан

поради благоговението Си,

Евр. 5:8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

Евр. 5:9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които

Му са послушни,

Евр. 5:10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

Евр. 5:11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте

станали тъпи в слушане.

Евр. 5:12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да

станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите

словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

Евр. 5:13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата,

понеже е младенец;

Евр. 5:14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили

чувствата си да разпознават доброто и злото.

Евр. 6:4 За тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са

станали причастници на Светия Дух

Евр. 6:5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела,

които въвеждат бъдещия век,

Евр. 6:6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато

разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

Евр. 7:26 Такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

Евр. 7:27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви

първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж за

винаги, като принесе Себе Си.

Евр. 9:11 Понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той

влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

Евр. 9:12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със

Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

Евр. 9:13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се

поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

Евр. 9:14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си

без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на

живия Бог!

Евр. 9:27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава

съд,

Евр. 9:28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на

мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които

Го очакват.

Евр. 10:19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в

светилището,

Евр. 10:20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч,

плътта Си,

59

Евр. 10:21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

Евр. 10:22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода;

Евр. 10:23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен

Оня, Който се е обещал;

Евр. 10:24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и

добри дела,

Евр. 10:25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да

престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

Евр. 10:31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Евр. 11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, -

убеждения за неща, които не се виждат.

Евр. 11:3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото

видимото не стана от видими неща.

Евр. 11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога

трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

Евр. 11:24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на

фараоновата дъщеря

Евр. 11:25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко

време на греха,

Евр. 11:26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските

съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

Евр. 11:27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като

един, който вижда Невидимия.

Евр. 11:32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за

Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

Евр. 11:33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания,

затуляха устата на лъвове, Евр. 11:34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести,

ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Евр. 11:35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да

получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

Евр. 12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели,

нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме

на предлежащето пред нас поприще,

Евр. 12:2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който,

заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно

на Божия престол.

Евр. 12:3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие

против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

Евр. 12:4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

Евр. 12:5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа,

Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

Евр. 12:14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види

Господа.

60

Евр. 12:15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би

да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

Евр. 12:22 Пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и

при десетки хиляди тържествуващи ангели,

Евр. 12:23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога,

Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

Евр. 12:24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори

по-добри неща от Авеловата.

Евр. 12:25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не

избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то

колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

Евр. 12:26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още

веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

Евр. 12:27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. Евр. 12:28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем

благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

Евр. 12:29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.

Евр. 13:1 Постоянствувайте в братолюбието.

Евр. 13:2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели

на гости ангели.

Евр. 13:4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

Евр. 13:5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате,

защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";

Евр. 13:6 така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя;

Какво ще ми стори човек?"

Евр. 13:8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.

Евр. 13:9 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се

укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които не

са се водили по тях.

Евр. 13:14 Тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

Евр. 13:15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва,

сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.

Евр. 13:20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

Евр. 13:21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата

воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто

да бъде слава във вечни векове. Амин.

61

Отк. 1:5 От Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и

началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни

чрез кръвта Си,

Отк. 1:6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да

бъде слава и господство във вечни векове. Амин.

Отк. 1:7 Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и

всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.

Отк. 1:8 Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е, и Който е бил, и Който иде,

Всемогъщият.

Отк. 3:7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой

не отваря.

Отк. 3:8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не

може да затвори,

Отк. 3:20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще

вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Отк. 4:8 И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и

извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде. Отк. 4:9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този,

Който седи на престола и живее до вечни векове,

Отк. 4:10 двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на

Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:

Отк. 4:11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила;

защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било

създадено.

Отк. 5:4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата

нито да я гледа.

Отк. 5:5 Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото

племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата

нейните седем печата."

Отк. 5:6 И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че

стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте

Божии духове, разпратени по цялата земя.

Отк. 5:7 И то дойде та взе книгата из десницата на седящия на престола.

Отк. 5:8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци

паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

Отк. 5:9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ

печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко

племе, език, люде и народ

Отк. 5:10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.

Отк. 5:11 И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и

старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):

Отк. 5:12 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме

сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.

Отк. 5:13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и

всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да

бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.

62

Отк. 5:14 И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се

поклониха.

Отк. 7:9 След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи,

от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред

Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,

Отк. 7:10 и викаха с висок глас, казвайки: Спасение на нашия Бог, Който седи на

престола и на Агнето!

Отк. 7:11 И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите живи

същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки:

Отк. 7:12 Амин! благословение, слава и премъдрост, благодарение и почит, сила и

могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.

Отк. 7:13 Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи,

кои са? и откъде са дошли?

Отк. 7:14 И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които

идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

Отк. 7:15 Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм;

и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.

Отк. 7:16 Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето,

нито някой пек;

Отк. 7:17 защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги

заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.

Отк. 11:15 И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които

казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и

Той ще царува до вечни векове.

Отк. 12:7 И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;

Отк. 12:8 обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.

Отк. 12:9 И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича

дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и

ангелите му заедно с него.

Отк. 12:10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата

и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. Отк. 12:11 А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето

свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Отк. 12:12 Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас,

земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава

малко време.

Отк. 15:2 И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха

победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море,

държейки Божии арфи.

Отк. 15:3 И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки:

Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са

Твоите пътища, Царю на вековете.

Отк. 15:4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти

си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се

явиха Твоите праведни съдби.

Отк. 19:5 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови

слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

63

Отк. 19:6 И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от

силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

Отк. 19:7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде

сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

Отк. 19:8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е

праведните дела на светиите.

Отк. 19:9 И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на

Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи.

Отк. 19:10 Духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

Отк. 19:11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на

него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

Отк. 19:12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше

написано име, което никой не знаеше, а само Той;

Отк. 19:13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието

слово.

Отк. 19:14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на

бели коне.

Отк. 19:15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги

управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

Отк. 19:16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ

на господарите.

Отк. 20:7 И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата

си,

Отк. 20:8 и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога,

да ги събере за войната, - чието число е като морския пясък.

Отк. 20:9 И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на

светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.

Отк. 20:10 И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето

са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

Отк. 20:11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

Отк. 20:12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се

разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха

съдени според делата си по написаното в книгите.

Отк. 20:13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха

мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

Отк. 20:14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в

огненото езеро е втората смърт. Отк. 20:15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в

огненото езеро.

Отк. 21:1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя

преминаха; и море нямаше вече.

Отк. 21:2 Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен

като невеста украсена за мъжа си.

Отк. 21:3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с

човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще

бъде с тях.

Отк. 21:4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.

Отк. 21:5 И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко.

64

Отк. 21:8 А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците,

чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото,

което гори с огън и жупел.

Отк. 21:23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото

Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.

Отк. 21:24 И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него

своите славни неща.

Отк. 21:25 Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там);

Отк. 21:26 па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща.

Отк. 21:27 И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето.

Отк. 22:1 След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал,

която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата му.

Отк. 22:2 И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод

дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за

изцеление на народите.

Отк. 22:3 Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в

него, и Неговите слуги ще Му служат. Отк. 22:4 Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им.

Отк. 22:5 Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.

Отк. 22:12 Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго,

според каквито са делата му.

Отк. 22:13 Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Отк. 22:14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при

дървото на живота, и да влязат през портите на града.

Отк. 22:15 А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците,

идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.

Отк. 22:16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите.

Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.

Отк. 22:17 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който

е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.

Отк. 22:20 Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!