ІІІ клас Български - книга за учителя

КНИГАЗА

УЧИТЕЛЯ

КЛАС

ПРОСВЕТАСОФИЯ

по български език

РУМЯНА ТАНКОВА

3.

© Румяна Димитрова Танкова, 2004 г.© Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник на корицата и оформител, 2004 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–2074–4

3

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .5

I. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6

II. СТРУКТУРА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6

III. ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .7

IV. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“ . . . . . .11

Тема 1. Строеж на езика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .14Тема 2. Общуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .16Тема 3. Трудности при писмено общуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .18Тема 4. Редактиране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .20Тема 5. Звукове и букви . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .22Тема 6. Гласни звукове. Правопис . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .24Тема 7. Съгласни звукове. Правопис . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .26Тема 8. Думи със струпани съгласни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .28Тема 9. Думите в речта . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .30Тема 10. Сродни думи. Корен на думата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .32Тема 11. Части на думата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .34Тема 12. Образуване на думите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .36Тема 13. Правопис при образуване на думите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .38Тема 14. Съществителни имена . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .40Тема 15. Членуване на съществителните имена . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .42Тема 16. Правопис на съществителните имена . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .44Тема 17. Лични местоимения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .46Тема 18. Глаголи. Лице и число . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .48Тема 19. Сегашно време на глагола . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .50Тема 20. Минало свършено време на глагола . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .52Тема 21. Бъдеще време на глагола . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .54Тема 22. Употреба на глаголните времена . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .56Тема 23. Правопис на глаголите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .58Тема 24. Прилагателни имена. Правопис . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .60Тема 25. Частиците за степенуване „по“ и „най“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .62Тема 26. Думите при общуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .64Тема 27. Съобщителни и въпросителни изречения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .66Тема 28. Подбудителни изречения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .68Тема 29. Възклицателни изречения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .70Тема 30. Изреченията при общуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .72Тема 31. Трудните правила при писане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .74Тема 32. Богатството на българския език . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .76

V. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛА„ФОРМИРАНЕ НА КОМУНИКАТИВНО-РЕЧЕВИ УМЕНИЯ“ . . . . . . . . . . .78

Тема 1. Думите за учтивост при общуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .80Тема 2. Устно общуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .82Тема 3. Писмено общуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .84Тема 4. Редактиране на текст . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .85Тема 5. Преразказ на приказка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .86Тема 6. Преразказ на басня . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .88Тема 7. Преразказване на разказ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .90Тема 8. Кратък преразказ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .92Тема 9. Преразказ на текст от енциклопедия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .94Тема 10. Разказ по серия картини . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .96Тема 11. Съчиняване на приказка по подобие на друга . . . . . . . . . . . . . . . . . . .98Тема 12. Съчинение по дадено начало . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .100Тема 13. Съчинение по даден край . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .101Тема 14. Съчинение на приказка с любим герой . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .102Тема 15. Съчинение по преживяване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .104Тема 16. Съчинение описание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .106Тема 17. Съчинение по опорни думи и изрази . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .108Тема 18. Съчинение с любим герой . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .110

VI. ПОКРИВАНЕ НА ОЧАКВАНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .111

4

5

ВЪВЕДЕНИЕ

Книгата за учителя по български език в трети клас описва дидактичес-ката технология, осигурена чрез учебния комплект, включващ учебник и учебнитетрадки.

Основни характеристики на предлаганата методическа система са:– Комуникативен характер на обучението.Водещи са темите „Общуване“, „Устно общуване“, „Писмено общуване“, „Ду-

мите за учтивост при общуване“. Езиковите знания се усвояват с оглед на употре-бата им в речта. За целта са предвидени многообразни комуникативно-речеви за-дачи, които са насочени към овладяване на различни модели на речево поведение.Изгражда се основата на комуникативната компетентност.

– Правописна насоченост.Езиковото обучение в трети клас е изцяло ориентирано към езиковата култура

на ученика. Всяка тема е разработена с оглед на изучаваните правописни норми.Осигурени са възможности за системното им упражняване.

– Достъпност.Учебното съдържание е представено съобразно с възрастовите особености на

третокласниците в достъпен вид чрез представителни примери.– Диагностика на усвояването.Уроците завършват с тестова задача, която показва равнището на достижение

при всеки ученик и е средство за контрол върху езиковото му развитие.– Единна структура в разработките по теми.Целта е да се усвои единен алгоритъм на действие с езиков материал.– Интегративност на обучението.Учебното съдържание е разработено в контекста на цялостното обучение на

третокласниците. Тези характеристики на предлаганата дидактическа технология я правят ефек-

тивна и лесно приложима в училищната практика.

I. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО

Чрез обучението по български език в трети клас се цели:– задълбочаване и обогатяване на знанията за строежа на езика, за езиковите и ре-чевите единици, за някои правоговорни, правописни, пунктуационни и грамати-чески норми;– усъвършенстване на комуникативно-речевите умения за ориентация в комуни-кативната ситуация, за съобразяване с комуникативната цел и за адекватен изборна езикови средства за нейното реализиране, за конструиране на текст, за създа-ване на собствен текст по словесна или визуална опора;– развитие на устната и писмената реч, мисленето, паметта, въображението, поз-навателните интереси и творческите способности на третокласниците;– формиране на отношение на толерантност и уважение към културната различ-ност и мултиетничността, приобщаване към общочовешките ценности и изгражда-не на самосъзнание за национална идентичност.

II. СТРУКТУРА НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ

Учебният комплект осигурява методически обучението по българскиезик и литература в трети клас по двата раздела – обучение по български език иобучение за формиране на комуникативно-речеви умения.

В учебната програма тези два раздела са обособени като самостоятелни. Все-ки от тях реализира специфични задачи. Водещото в обучението по българскиезик е усвояването на необходимия минимум езикови знания и умения, които даосигурят граматически правилна и стилистически точна употреба на езиковитеединици в речта. При обучението за формиране на комуникативно-речеви уменияакцентът е върху развитието на умения за създаване на реч в устна и в писменаформа, като в основата е работата с текста. Ето защо тази самостоятелност на раз-делите се отразява и върху структурата на учебния комплект.

В учебника тези два раздела в обучението са обособени като самостоятелни вдве отделни части.

Първата част включва темите от езиковото обучение – Български език.Втората част е свързана с темите, отнасящи се до обучението за формиране на

комуникативно-речеви умения, в основата на което е работата за създаване натекстове чрез преразказване и съчиняване – Пиша, преразказвам, съчинявам.

Съответно на това са изготвени и учебните тетрадки.Първите две от тях са свързани с обучението по български език – Тетрадка 1.

по български език за трети клас и Тетрадка 2. по български език за третиклас.

Наред с тях има и тетрадка, отнасяща се до обучението за формиране на кому-никативно-речеви умения – Тетрадка 3. по български език и литература (Пи-ша, преразказвам, съчинявам).

Това разпределение улеснява учителя да следва логиката в методическата сиработа по всеки от двата раздела независимо от възможните промени в учебноторазписание на часовете. В уроците по български език се работи с първата част от

6

7

учебника и със съответната тетрадка по български език, а в уроците за формира-не на комуникативно-речеви умения се използва втората част от учебника и тет-радката за писане, преразказване и съчиняване. Така и за учениците двата разде-ла в обучението са отчетливо откроени.

III. ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Учебният комплект осигурява обучението по български език и мето-дическата работа за формиране на комуникативно-речеви умения, които съобраз-но с учебната програма се реализират в 64 часа за български език и 48 часа за фор-миране на комуникативно-речеви умения, провеждани в 32 учебни седмици приследното разпределение:

– Български език – 2 часа седмично;– Формиране на комуникативно-речеви умения – 1,5 часа седмично.В раздела „Български език“ са включени общо 32 теми, като за всяка от тях са

предвидени по два урока – урок за знания и урок за упражняване. Така всякаседмица третокласниците имат по една тема, разгръщаща се в рамките на дватаучебни часа, предвидени за седмицата. Всяка тема и съответстващите є уроци саосигурени методически от учебника и учебната тетрадка. Урокът за знания се про-вежда с опора на методическия апарат, включен в учебника, а урокът за упражня-ване се разгръща чрез учебните задачи от тетрадката. Урокът за упражняване въз-създава структурата на урока за знания, за да може да се създаде единство при ус-вояването на знанието. Целта е да се осигури възможност за многократни упраж-нения по темата и да се постигне трайното усвояване на знанията.

Уроците за формиране на комуникативно-речеви умения (1,5 часа седмично) середуват с уроците по извънкласно четене (1 час през седмица), при което се полу-чава следното редуване:

Нечетна седмица – 2 часа за формиране на комуникативно-речеви умения;Четна седмица – 1 час за формиране на комуникативно-речеви умения и 1 час

за извънкласно четене. Съобразно с това годишното разпределение по теми е следното:

Първа Български език: седмица: 1. Строеж на езика – един час

2. Упражнения по темата – един часФормиране на комуникативно-речеви умения:

1. Думите за учтивост при общуване – два часа

Втора Български език:седмица: 1. Общуване – един час


1. Устно общуване – един час

Трета Български език:седмица: 1. Трудности при писмено общуване – един час

2. Упражнения по темата – един час

Формиране на комуникативно-речеви умения:1. Писмено общуване – два часа

Четвърта Български език:седмица: 1. Редактиране – един час


1. Редактиране на текст – един час

Пета Български език:седмица: 1. Звукове и букви – един час


1. Преразказ на приказка – два часа

Шеста Български език:седмица: 1. Гласни звукове. Правопис – един час


1. Поправка на преразказ на приказка – един час

Седма Български език:седмица: 1. Съгласни звукове. Правопис – един час


1. Преразказ на басня – два часа

Осма Български език:седмица: 1. Думи със струпани съгласни – един час


1. Поправка на преразказ на басня – един час

Девета Български език:седмица: 1. Думите в речта – един час


1. Преразказване на разказ – два часа

Десета Български език:седмица: 1. Сродни думи. Корен – един час


1. Поправка на преразказ – един час

Единадесета Български език:седмица: 1. Части на думата – един час


1. Кратък преразказ – два часа

Дванадесета Български език:седмица: 1. Образуване на думите – един час

8

9


1. Поправка на кратък преразказ – единчас

Тринадесета Български език:седмица: 1. Правопис при образуване на думите – един час


1. Преразказ на текст от енциклопедия – два часа

Четиринадесета Български език:седмица: 1. Съществителни имена – един час


1. Поправка на преразказ на текст от енциклопе-дия – един час

Петнадесета Български език:седмица: 1. Членуване на съществителните имена – един час


1. Разказ по серия картини – два часа

Шестнадесета Български език:седмица: 1. Правопис на съществителните имена – един час


1. Поправка на разказ по серия картини – един час

Седемнадесета Български език:седмица: 1. Лични местоимения – един час


1. Съчиняване на приказка по подобие на друга –два часа

Осемнадесета Български език:седмица: 1. Глаголи. Лице и число – един час


1. Поправка на съчинение на приказка по подобие надруга – един час

Деветнадесета Български език:седмица: 1. Сегашно време на глагола – един час


1. Съчинение по дадено начало – два часа

Двадесета Български език:седмица: 1. Минало свършено време на глагола – един час


1. Поправка на съчинение по дадено начало – единчас

Двадесет и първа Български език:седмица: 1. Бъдеще време на глагола – един час


1. Съчинение по даден край – два часа

Двадесет и втора Български език:седмица: 1. Употреба на глаголните времена – един час


1. Поправка на съчинение по даден край – един час

Двадесет и трета Български език:седмица: 1. Правопис на глаголите – един час


1. Съчинение на приказка с любим герой – два часа

Двадесет и четвърта Български език:седмица: 1. Прилагателни имена. Правопис – един час


1. Поправка на съчинение на приказка с любим ге-рой – един час

Двадесет и пета Български език:седмица: 1. Частиците за степенуване „по“ и „най“ – един

час2. Упражнения по темата – един час

Формиране на комуникативно-речеви умения:1. Съчинение по преживяване – два часа

Двадесет и шеста Български език:седмица: 1. Думите при общуване – един час


1. Поправка на съчинение по преживяване – един час

Двадесет и седма Български език:седмица: 1. Съобщителни и въпросителни изречения – един

час2. Упражнения по темата – един час

Формиране на комуникативно-речеви умения:1. Съчинение описание – два часа

Двадесет и осма Български език:седмица: 1. Подбудителни изречения – един час

10


1. Поправка на съчинение описание – един час

Двадесет и девета Български език:седмица: 1. Възклицателни изречения – един час


1. Съчинение по опорни думи и изрази – два часа

Тридесета Български език:седмица: 1. Изреченията при общуване – един час


1. Поправка на съчинение по опорни думи и изрази –един час

Тридесет и първа Български език:седмица: 1. Трудните правила при писане – един час


1. Съчинение с любим герой от повест – два часа

Тридесет и втора Български език:седмица: 1. Богатството на българския език – един час


1. Поправка на съчинение с любим герой от повест– един час

IV. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛА„БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Темите, свързани с обучението по български език, съответстват на за-ложената в учебната програма концепция за комуникативно-речева ориентация наезиковото обучение. С оглед на това всяка от тях се разгръща чрез учебни задачи,които въвеждат третокласниците в конкретни речеви и игрови ситуации, свързанис прилагането на езиковите знания и умения. Стремежът е у ученика да се изгра-ди установката „Уча български език, за да мога да общувам“.

Знанията за езика са разпределени в три основни групи теми, които съответст-ват на трите равнища на изучаване на езиковата система – фонетика, морфология,синтаксис.

С оглед на комуникативната ориентация на обучението тези групи от теми сапряко свързани с уменията на учениците да общуват чрез реч.

Уводни в обучението по български език са темите „Общуване“ и „Редактира-не“. При темата „Общуване“ се актуализират знанията и уменията на учениците от-носно двете форми на речта – устна и писмена реч. Осигуряват се допълнителнивъзможности за развитие на словотворческите и комуникативно-речевите умения на

11

учениците чрез включването им в комуникативни ситуации. Специално място е от-делено и на овладяване на средствата на речевия етикет както в урока „Думите заучтивост при общуване“, така и във всеки урок по български език независимо отпредмета на усвояване. Целта е да се усвоят образци на речево поведение.

Темата „Общуване“ се проектира във всяка от трите групи теми: „Звуковете ибуквите в българския език“; „Думите в речта“; „Изреченията в българския език“.Знанията по всяка от тези групи теми се обобщават в теми с комуникативно-прак-тическа насоченост: „Трудностите при писмено общуване“, „Думите при общува-не“, „Изреченията при общуване“.

Темата „Редактиране“ е с цел у учениците да се изгради установка да усъвър-шенстват написаното и да знаят с какви средства да си служат при поправката. Та-зи тема се разгръща не само в специално организираните уроци – „Редактиране“и „Редактиране на текст“, но и във всеки от останалите уроци по български езики формиране на комуникативно-речеви умения, като всеки от тях съдържа учебназадача, изискваща редактиране на речев продукт.

Изучаването на езика като средство за общуване по всяка от трите групи темисе осъществява в следния план:

ЗВУКОВЕТЕ И БУКВИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

При всяка от темите от тази група акцентът е върху правописните осо-бености, предвидени за изучаване в трети клас. Овладяват се граматически знания,които съставят езиковата грамотност на ученика. В основата на всяко знание по те-зи теми са разликите между звук и буква както по гласеж, така и по количество.Второкласниците изучават звуковете в българската фонемна система с оглед натехните противопоставяния и правописните особености, произтичащи от това.

Продължава методическата работа за прилагане на вече изучаваните в първи ивтори клас правописни правила:

– правопис на гласните; – правопис на съгласните (обеззвучаване в средата на думата и обеззвучаване

в краесловие); – пренасяне на думите на нов ред; – разделно писане на думи; – разграничението при писане на буквосъчетанията ЙО и ЬО; – писането на буквите с несъответствия между броя на звуковете и буквите –

Щ, Ю, Я;– правопис на глаголите с ударение на крайна сричка и с окончание -ме. Към тях се добавят и правописните норми, предвидени за изучаване в трети клас:– правопис на непостоянно -ъ в крайна сричка на думата;– думи със струпани съгласни;– правопис на двойно -тт- при членуване на съществителните имена от женс-

ки род;– правопис на двойно -нн- при прилагателните имена;– правопис на представките при образуване на думите.Тези правописни правила се изучават с оглед на приложението им в конкрет-

ната речева практика на ученика.

12

ДУМИТЕ В РЕЧТА

Тази група от теми е свързана с изучаването на знания от областта наморфологията и лексикологията.

Основните знания и умения са свързани с частите на речта. Към вече изучени-те във втори клас части на речта – съществителни имена, прилагателни имена иглаголи, се добавят и личните местоимения. Частите на речта се изучават както отгледна точка на употребата им в речта (кои са подходящите думи), така и от глед-на точка на граматическите им значения (по какво се изменят), а така също и отгледна точка на правоговорните и правописните им особености (как е правилно дасе изговарят и пишат).

По-обстойно се изучават глаголите, тъй като се въвеждат нови знания, свърза-ни с тях – лице на глагола и трите глаголни времена: сегашно време, минало свър-шено време и бъдеще време на глагола. Тяхното усвояване е с оглед на правилна-та им употреба в речта.

Особено място в обучението по български език в трети клас заемат уроците отраздела „Образуване на думите“. В него се усвояват знания и умения за разделя-нето на думата на части – корен, представка, наставка. Тези езикови знания се ус-вояват главно с оглед на правописната грамотност на учениците. Ето защо акцен-тът в методическата работа по тези теми е свързан с правописните умения на тре-токласниците – да намират сродни думи за проверка на правописа на гласни и съг-ласни звукове в средата на думата; да запомнят правописа на представките и да гизаписват правилно независимо от изговора.

С особена значимост за речевата практика на ученика са знанията за синони-мите и уменията за избор на подходяща дума от синонимен ред. Те са включени втемата „Думите при общуване“, но присъстват и в много учебни задачи при дру-гите теми.

ИЗРЕЧЕНИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Тази група теми включва знанията и уменията на третокласниците отобластта на синтаксиса. Първата тема е с цел да се актуализира изученото в пър-ви и втори клас – съобщителни и въпросителни изречения, а останалите теми раз-ширяват знанията за видовете изречения по цел на изказването чрез въвеждане назнания и умения, свързани с подбудителните и възклицателните изречения. Обоб-щителната тема „Изреченията при общуване“ поставя акцента върху граматичес-ката правилност и стилистичната точност при употребата на изреченията в кому-никативната практика.

Редът на темите е съобразно със задачата да се усвои езикът като система. Та-зи системност е указана още в уводната тема „Строеж на езика“ – звуковете със-тавят думите, думите образуват изречения, а изреченията изграждат текста. Тя серазгръща и чрез реда на трите групи теми – „Звуковете и буквите в българскияезик“; „Думите в речта“, „Изреченията в българския език“. Обобщението на изу-ченото в трети клас при темата „Богатството на българския език“ отново отправятретокласника към тази системност – йерархията на езиковите единици.

13

Тема 1:СТРОЕЖ НА ЕЗИКА

Цели:– актуализиране на знанията за езиковитеединици – звук, сричка, дума, изречение,текст; – усъвършенстване на уменията за раз-познаването на езиковите единици;– ориентиране в системността на езика.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът си служи с основните езико-ви и речеви единици в съответствие с ко-муникативната ситуация.

Очаквани резултати по теми от учеб-ната програма:– Ученикът може да използва с помощта научителя основните езикови и речеви едини-ци (звук, сричка, дума, изречение, текст) вконкретна комуникативна ситуация в зави-симост от комуникативната цел.

Методически указания:Урок за знания

Този урок е обобщителен по отношение на изученото за структурата на езика,представено в учебника за втори клас чрез „стълбичката“ на системността в ези-ка. В трети клас структурата на езика се представя на по-високо равнище на обоб-щеност – чрез уподобяване с други системно-структурни отношения. За целтапървата учебна задача в урока изисква съотнасяне на връзките между езиковитеединици с връзките между частите на дървото: думата е като листо, изречението– като клонче с листа, текстът – като дърво с клони. От ученика се очаква сам даоткрие тези зависимости, като наблюдава и анализира изобразеното. Той трябвада достигне до наблюдението, че празните полета от клончето са места, отредениза думи, а празните полета в дървото – за изречения.

Тези отношения се осъзнават и в практическа дейност, свързана с изпълнени-ето на останалите учебни задачи.

Втора задача насочва ученика към градивната функция на звуковете – всякозърно от грозда е звук и съчетавайки се помежду си, звуковете образуват думи.Задачата е съчетана и с актуализиране на знанията за съществителните имена,прилагателните имена и глаголите, тъй като във всяка от трите фигури се получа-ват думи от трите вида части на речта. Възможни са различни комбинации от зву-кове, но основно се получават следните думи: звуковете в първата фигура офор-мят съществителните имена гъба, лов, куче; във втората фигура могат да се про-четат глаголите чета, пиша, спя; звуковете в третата фигура съставят прилагател-ните крив, лош, умна.

В третата задача предмет на осъзнаване е сричката като езикова единица. Поповод на стихотворението учениците коментират структурната є роля като еле-

14

мент на думата и образуват думи, катоопределят броя на сричките в тях.

Четвърта задача предпоставя съчетава-не на думи в изречения (пословиците Доб-рата дума цена няма и Гузен негонен бя-га), а пета задача – на изречения в текст.

Шестата задача е комуникативно-речева. Тя възпроизвежда ситуация, прикоято в бележка са заличени букви. Попътя на смисловата догадка ученицитеследва да открият пропуснатите елементии да определят вида им – буква, сричкаили дума. Към това може да се добави изадача за създаване на диалог (например:предайте разговора между продавачкатаи възрастна жена с бастун).

Урок за упражняванеСтруктурата на урока за упражняване

възпроизвежда същата дидактическа тех-нология – движението в прав и обратенред при езиковите единици, за да се пред-стави системността на езика.

В първа задача от учебната тетрадкапредмет на осъзнаване е градивната фун-

кция на звуковете. От предложените четири групи звукове могат да се получатследните думи: лов, вол; осем, месо; лебед, дебел. Две от тях учениците трябва даизберат като подходящи да допълнят липсващите думи в текста „Страшни смеш-ки“. В дейността си третокласниците се опират както на контекста, така и на пред-ложените два звукови модела, които насочват към думите лов и месо.

Втората задача е свързана със смислоразличителната роля на звука. За целта оттретокласниците се очаква да обмислят замени на букви в предложените думи с целда получат други думи. Важно е под ръководството на учителя те да достигнат доизвода, че при промяна на звука се променя и значението. Това обобщение е осно-ва на правописната работа в началното училище – при неправилно написана буквасе променя звукът, а с това и значението на думата, което може да доведе до нераз-биране между участниците в писменото общуване (например: кубче /купче).

Третата задача също е свързана със словообразуване. Към това насочва текс-тът на Иван Кръстев. По подобие на играта с думи в това стихотворение учени-ците образуват нови думи чрез съчетаване на предложените. Получават се думи-те: бал+кон→балкон, зелен+чук→зеленчук; бук+вар→буквар; сено+кос→сено-кос; под+нос→поднос; пара+шут→парашут.

Четвъртата задача изисква подреждане на изречения в текст с опора, а петата– преобразуване на редица от изречения с цел да се обособят в две гатанки. Прикомбиниране на изреченията учениците се ръководят от отговора на гатанката, зада открият смислови опори в изреченията и да ги подредят в желания ред.

Шестата задача е с диагностициращ характер.

15

Тема 2:ОБЩУВАНЕ

Цели:– развитие на уменията за участие в рече-во общуване;– обогатяване на знанията за видоветеобщуване – устно и писмено общуване; – овладяване на речев етикет.


Очаквани резултати по теми от учеб-ната програма:– Ученикът може да се ориентира в кому-никативната ситуация и участниците внея с помощта на учителя.


Урокът е преговорен по отношение нанаученото в първи и втори клас за общува-нето в устна и в писмена форма. Доразвиват се уменията за ефективно участие в ко-муникация.

Първата задача представя ситуация на устно общуване, в която двама герои спо-рят по въпроса как да се преброят рибите в морето. По повод на техния разговортретокласниците могат да предложат и свои разсъждения по този въпрос, а така съ-що да поспорят на други подобни теми като: Защо морето е солено?, Защо не па-даме, щом Земята е кръгла?, Разговарят ли помежду си животните? и т. н.

Втора задача изисква учениците да се разпределят по двойки и да проведат по-между си диалог на посочените теми. Задачата може да придобие и състезателенхарактер, като печели онази двойка, която създаде най-продължителен и най-ин-тересен диалог.

Третата задача поставя акцента върху речевия етикет – стихотворението наЙордан Друмников насочва към културата на речта. Учениците пишат в тетрадки-те си всички думи за учтивост, които използват в речта си. Препоръчително е дасе внесе състезателен елемент – кой ще предложи най-много думи за учтивост.

Останалите учебни задачи са свързани с писмената форма на общуване. Четвърта задача представя комуникативна ситуация: Петя е получила две пис-

ма – от Спас и от Тотка. И двете писма са на близка тема – свързани са с котката.Петя е написала отговор на едно от писмата. Учениците сравняват написаното ипо опорните думи донесете мишленцето вие следва да се ориентират, че Петя еотговорила на писмото на Тотка, като се получава своеобразна закачка: кое е по-лесно – да се донесе котка, за да хване мишката, или да се улови мишлето и да седонесе на котката?

16

Втората част от задачата изисква тре-токласниците да напишат и текст, който еотговор на писмото на Спас. По прецен-ка на учителя задачата може да се услож-ни, като учениците напишат отговора вразлични варианти в зависимост от ха-рактера на Петя (добродушна или неус-лужлива, весела и закачлива или строга инедружелюбна).

Петата задача поставя учениците в си-туация на писмено общуване, като се съ-четават знанията на третокласниците заоформяне на писмото като речев жанр иуменията им да разказват по преживяно.

Комуникативно-речевата задача на-сочва към ситуация, в която от значениее при общуването да проявиш остроумие.По повод на задачата учениците могат датърсят остроумни отговори на въпросикато: Колко рождени дни има единчовек? (един); Защо слонът не може дакара кола? (Защото няма шоьорскакнижка); Колко 9 има в числата от 1 до100? (20); Колко завоя има в света?

(Два – ляв и десен); Къде моретата са сухи? (На картата) и т.н.

Урок за упражняванеНаблюдението върху конкретни речеви ситуации продължава и в урока за уп-

ражняване. Първа задача представя ситуация, при която в диалога липсва речта наедин от участниците в общуването. Възможните речеви постъпки в случая са из-речения от типа: Искам да отслабна; Тогава яжте плодове и зеленчуци!; А когада ги ям – преди или след ядене?; Яжте само тях!

В урока се включва и методическа работа за култура на речта. За целта треток-ласниците разширяват предложените изречения със съответните думи за учтивост(Влезте! – Моля, влезте!). Четвърта задача представя комуникативна ситуация,описана в „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари. Героят е допуснал греш-ки в своята бележка. Учениците ги поправят, преписват правилно бележката и съ-чиняват продължение на историята. Учителят би могъл да ги насочи с въпросите:Какво се е случило, когато крадците дошли? Повярвали ли са те на бележка-та? Какво видели в къщата на чичо Боровинка? Как ги посрещнал учтивият до-макин? Как се чувствали крадците? Какво направили? и т.н.

Шеста задача също поставя третокласниците в конкретна ситуация на речевообщуване. Комуникативната задача е учтиво да се откаже покана за рожден ден.Учениците могат да коментират различни причини за отказ, като във всеки от слу-чаите следва да определят възможна речева постъпка, която да не огорчи събесед-ника. След обсъждането всеки от тях пише самостоятелно текста на писмото.

172. Книга за учителя по български език за 3. клас

Тема 3:ТРУДНОСТИ ПРИ ПИСМЕНООБЩУВАНЕ

Цели:– актуализиране на знанията и умениятаза правилно пренасяне на думите, за раз-делното писане на думите и употребатана буквосъчетанията йо и ьо;– обобщаване на правилата за правилнописане;– развитие на уменията за графическиточно и правописно правилно писане.

Очаквани резултати на ниво стандар-ти:– Ученикът владее основни норми на гра-фичната и писмената система на българс-кото писмо: пише четливо; пише правил-но думи с правописни особености; пишеразделно думите без собствено ударение,може правилно да пренася части от дума-та на нов ред.

Методически указания:Темата е продължение на методичес-

ката работа от първи и втори клас. Поради трудностите при писане тези правилаотново са на вниманието на учениците, за да се преодолеят възможните грешки.

Урок за знанияПърва задача е свързана с правилното писане на буквосъчетанията йо и ьо.

Вниманието на учениците се насочва към предходната буква, като коментарът от-носно всяка от предложените думи винаги включва словесно изразяване на алго-ритъма: Поглеждаме предишната буква – ако тя е гласна, пишем йо, ако тя есъгласна – пишем ьо.

Втората задача поставя ученика в условията на продуктивна дейност – сам дапосочи думи с тези буквосъчетания. Важно е обаче да се съхрани състезателниятхарактер на задачата.

Третата задача насочва към смислоразличителната функция на разделното пи-сане. Текстът на Янаки Петров недвусмислено насочва към случаи, в които неп-равилното сливане на думите при писане е причина за недоразумения при общу-ване.

С подобна цел е и подзадачата. По преценка на учителя тези упражнения могатда се разширят с други примери, в които частиците са написани слято с думите:смеемсе, невнимават, обличамси, давидим и т.н.

Четвърта задача е свързана с правилното пренасяне на думите, като към пред-ложените думи учителят може да добави и други, за да увеличи упражненията в та-зи насока.

18

Коментираните правила при писане сепредставят обобщено в пета задача за ре-дактиране бележката на Карлсон. Целе-съобразно е езиковата задача за правил-но писане да се съчетае с речева задача засъздаване на текст в устна форма(например – продължение на историята).

Комуникативно-речевата задача пред-ставя често срещана ситуация – ученикътпредпочита да общува устно, за да избег-не възможните грешки при писменообщуване. Третокласниците коментиратситуацията, като изказват своите пред-почитания и обясняват разликите междуписмената и устната реч. При писанетона картичката се припомнят основнитеизисквания – да се напише обръщение, дасе напише датата и от кого е поздрав-лението.Урок за упражняване

Структурата на този урок възпроиз-вежда структурата на урока за знания.Различията са във формата на представя-не на задачите:

– кръстословица, в която ученицитедописват буквата Й или Ь, като преценяват нейното място в думата;

– преобразуване на изрази така, че да се получи дума с ьо: човек, който мно-го спи→сънльо, и т.н.

– допълване на пропусната буква в дума, като са предложени думи, за които несе отнася изученото правило.

Третокласниците следва да запомнят правописа на думите павилион, камион,шампион, милион, бонбониера, за да не прилагат към тях механично изученотоправило и да се получават грешки от типа: павильон, камийон и т.н. Ето защо це-лесъобразно е всеки ученик самостоятелно да открие тези думи в речника къмучебника и да ги препише.

Другата задача е с цел да се запомни правописът на наречията от типа: надяс-но, надолу, отзад, оттам, отвътре, навътре, отдолу и т. н. Тази правописнаособеност не е предмет на специално изучаване в началното училище, но тъй ка-то тези думи се употребяват често, добре е да се обърне внимание на тяхното пи-сане. Задачата може да се допълни и с условието: Запишете изречения с тези ду-ми. Целта е да се запомни правописът им.

Следващите две задачи са свързани с правилното разделяне на думите при пи-сане.

Шестата задача е речетворческа, тъй като е свързана със съчиняването напродължение на писмото до Хари Потър.

19

Тема 4:РЕДАКТИРАНЕ

Цели:– развитие на умения за усъвършенства-не на текст;– изграждане на умения за избягване наповторенията чрез синонимна замяна;– формиране на умения за допълване напропуснато и отстраняване на излишнотов текст.

Очаквани резултати на ниво стандар-ти:– Ученикът разграничава в практическиплан различните видове редактиране;– Ученикът може с помощта на учителяда усъвършенства собствен или чуждтекст чрез редактиране.


Съобразно с учебната програма научениците трябва да се осигури възмож-ност да коригират правописни грешки, дазаменят, добавят и съкращават думи в собствен или чужд текст.

От гледна точка на очакваните резултати от учебната програма в уроците по та-зи тема учениците овладяват на практическа основа основните видове редактира-не: чрез замяна, чрез съкращаване, чрез добавяне. Предмет на анализ са както пра-вописни грешки, така и грешки при стилистичното оформяне на текста. Ето защометодическата работа по тази тема се осъществява в следните направления:

– Редактиране чрез заместване: Предвидени са три учебни задачи, като първа-та от тях показва смисъла на редактирането (да се избягва недоразумението приобщуване); втората задача насочва третокласниците към замяна на повторенитедуми в текст, което е често срещана грешка в писмените им работи (особено припредаване на диалог); третата задача е свързана с неправилна замяна на букви, прикоето се получават правописни грешки. В учебника е посочен препис на гатанка-та с поправените правописни грешки, но при възможност добре е да се препише ипреразказът на приказката „Готованко“, за да привикнат третокласниците да из-бягват повторенията в речта си. Друг вариант е и да се напише преразказ на дру-га позната кратка приказка, след което написаният текст да се редактира.

– Редактиране чрез съкращаване: Пример за този вид редактиране е предложенчрез четвърта задача. В текста са употребени ненужно думи с близко значение, ед-на от които е целесъобразно да отпадне. За улеснение на учениците двойките ду-ми са подчертани. Те трябва да изберат подходящата, а другата да зачертаят.

– Редактиране чрез добавяне: В учебника са включени две задачи, като първа-та от тях показва смисъла на редактирането (да се разбираме правилно, когато об-

20

щуваме – пета задача), а втората задачаизисква добавяне на подходящи думи къмтекст, за да стане той по-образен и по-из-разителен – шеста задача.

Комуникативно-речевата задача еизградена върху ситуация, при коятонеправилно използвана дума предизвик-ва недоразумение между участниците вобщуването (думата вкъщи е със значе-ние „у дома“, често разбирано в по-широк смисъл). Отговорът на дететоподсказва, че в конкретния случай еправилно да се употреби изразът „съоб-щи ли на родителите“. Променяйки из-раза, учениците биха могли да предложатразлични варианти на диалог (героятняма нищо против да съобщи за родител-ската среща; героят не желае родителитему да се срещнат с учителя).

Урок за упражняванеУрокът за упражняване следва струк-

турата на урока за знания, за да можетретокласниците да осъзнаят средстватаза редактиране и да усвоят единен алго-

ритъм за редактиране на текст. И четирите задачи в учебната тетрадка са свърза-ни с редактиране на текст.

В първата задача от третокласниците се очаква да отстранят повторенията, ка-то за целта обаче те могат да използват не само редактиране чрез замяна (напри-мер: думата лисицата да заменят с тя, хитруша, домакиня и т.н.), но и чрез сък-ращаване (например: Лисицата приготвила каша. Лисицата сипала кашата вплитка паница. Лисицата приготвила каша. Сипала я в плитка паница).

Втората задача е свързана с редактиране чрез замяна на правописни грешки,допуснати от ученика при преписа на стихотворението на Васил Стоянов. По пре-ценка на учителя може да се препише целият текст или да се напишат само сгре-шените думи и към тях учениците да добавят други думи със същите правописниособености – със звучен съгласен в края на думата.

Третата задача изисква приложение на редактиране чрез съкращаване, а чет-въртата задача е свързана със стихотворението на Леда Милева, в което героятпише, като неправилно пропуска думи. Учениците редактират и записват правил-но изреченията, както им е подсказано от поетесата.

Петата задача предпоставя избор на правилен отговор – редактира се първотоизречение, тъй като в него има смислово повторение и трябва да се отстраниизлишната дума.

21

Тема 5:ЗВУКОВЕ И БУКВИ

Цели:– актуализация на знанията за фонемнатасистема на българския език;– усъвършенстване на уменията за зву-ков анализ на дума;– развитие на уменията за съотнасяне назвук и буква и за разкриване на звуко-буквените количествени несъответствия.

Очаквани резултати на ниво стандар-ти:

– Ученикът владее основни норми на гра-фичната и писмената система на българс-кото писмо;– Ученикът си служи с основните езико-ви и речеви единици в съответствие с ко-муникативната ситуация.


В урока се актуализират знанията как-то за звуковете, така и за буквите. Ето за-що в методическата работа има два ак-цента – върху разпределението на звуковете в система и върху подредбата на бук-вите в азбучен ред.

Фонемната система на българския език е представена на ученика в познатиявид – чрез отчетливото им разграничаване в четири групи: група на гласните зву-кове, група на сонорите, група на съгласните звукове и група на буквите, при ко-ито няма преки съответствия със звука. Целта е да се насочат учениците към въз-можните грешки при писане. Ето защо вниманието е върху двойките гласни а–ъ,о–у, е–и и двойките съгласни б–п, в–ф, г–к, д–т, ж–ш, з–с, дж–ч, дз–ц, като секоментират чрез примери както тяхната смислоразличителна функция (например:роса – руса), така и неправилната им замяна при писане (например: плаш вместоплаж; гардероп вместо гардероб).

При анализа на буквите от четвъртата група се обръща внимание на следното:буквата Ь няма звук (не може да се озвучи); буквата Щ означава два звука; букви-те Ю и Я означават два звука, когато са в началото на думата или след гласен, иедин звук, когато са след съгласен.

Тези знания се прилагат в конкретни задачи – едната за допълване на пропус-натите букви в азбучния ред, като се описва какво означават те, а другата е за от-криване на думи с разлика между броя на звуковете и броя на буквите. От учени-ците се очаква да определят думите къща, прегръща, приютила, юрган. Възмож-но е към тях те погрешно да добавят думите цял, нивята, полята, къщята, катосе ръководят от факта, че тези думи съдържат буквата Я. В този случай следва даим се обърне внимание, че буквата Я е след съгласен звук, тоест означава само

22

един звук. Учителят може да насочи уче-ниците и към значенията на буквите Ю,Я, Ь, като означаващи мекост на предход-ния съгласен. Това обаче следва да станесамо по практически път, чрез съпоставя-не на думите като гол/гьол; бал/бял; лук/-люк, за да направят разлика третокласни-ците в звученето на първите съгласни – вединия случай те се изговарят меко (л’,б’, л’), а в другия твърдо (л, б, л).

Вторият компонент в урока е свързанс азбучния ред и умението на ученикабързо и лесно да открива в речник търсе-ните думи, за да провери правописа илизначението им. Ето защо основна част отметодическата работа в урока се отделяна работата с речник. От тази гледна точ-ка задачите имат състезателен характер:Кой пръв ще открие думата в речника?,като се работи както с правописен, така ис енциклопедичен речник.

Комуникативно-речевата задача пред-ставя ситуация, в която героят неправилнозаменя звукове в речта си, поради което сеполучава неразбиране. Задачата насочва

към смислоразличителната функция на звука. Учениците следва да определят койзвук не може да изговаря правилно героят и с кой звук го заменя (ш вместо с). Поподобие те могат да продължат речта на героя, следвайки неговите грешки.

Урок за упражняванеРазграничението между звук и буква продължава и в урока за упражняване.

Предвидени са: – задачи за словообразуване (гатанката от първа задача изисква преобразува-

нето на думите бук, лук, чук, като по подобие на тях учениците могат да преобра-зуват и други думи);

– задачи за звуков анализ, които са свързани със съставяне на думи по звуко-ви модели и с определяне на количествените несъответствия в думи;

– задачи за подреждане по азбучен ред;– задачи за работа с правописен речник.

Допълнителни задачи:1. Проверете в правописния речник как се пишат думите:ав/фторитет, акро/убат, аб/птека, ба/ъгаж, ба/ълкон, ло/укум, да/ъга, ев/ф-тин, ква/ъртал, ка/ъшон, ламб/па, ка/ъсмет, са/ъндък.2. Напишете съчинение по опорните думи: корабокрушенци, самотен остров,туземци, упътват, спасение. Запомнете правописа на тези думи. При кои другидуми се замислихте над правописа? Потърсете ги в речника.3. Препишете от правописния речник по пет думи, които започват с буквите В, С,О, У. С три от тях образувайте изречения.

23

Тема 6:ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ. ПРАВОПИС

Цели:– актуализация на знанията за гласнитезвукове и тяхното противопоставяне натесни и широки гласни;– въвеждане на правилото за „непостоян-но Ъ“ в последна сричка на думите;– развитие на уменията за откриване нанесъответствията между звук и буква погласеж и определяне местата на възмож-ните правописни грешки при гласните.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът пише правилно буквите нагласните звукове със и без ударение и вкрайната сричка на думата;– Ученикът може да изговаря правилносъществителни имена в единствено чис-ло, при които в множествено число изпа-да гласен звук – Ъ, А;– Ученикът може да изговаря правилноприлагателни имена в мъжки род, при ко-ито в женски и среден род, а и в множествено число изпада гласен звук – Ъ.


В урока се оформят два основни компонента: методическа работа за усъвър-шенстване на вече въведеното във втори клас правило за правописа на гласнитезвукове; методическа работа за въвеждане на новото правило за правописа нагласни – „непостоянно Ъ“.

Първият компонент на урока обхваща първите три задачи в урока. Те предпос-тавят упражняване на правилото за проверка на гласните звукове чрез сродни думи.

При народната приказка „Вълкът и козата“ е предложено да се измисли про-дължение на историята. Единият вариант е по опорни думи като: хитър вълк, съ-образителна коза, среща с глупав кон, остри зъби, поука. Учителят може да на-сочи третокласниците и чрез въпроси: Какво казала козата на козлетата, кога-то се прибрала у дома? Всички ли козлета са послушни? Какво се случило, ко-гато на следващия ден непослушно козле срещнало вълка? Какво му казал той?Как постъпило козлето? Какво се случило? С каква пословица ще завършитесвоята приказка? При текста от енциклопедия „Дърветата и горите“ е предвиденпрепис, за да се запомнят думите с правописни особености.

Вторият компонент на урока е свързан с въвеждането на новото правописноправило. Правилото за непостоянното Ъ може да се предложи на третокласници-те алгоритмично в следния вид: Когато в последната сричка на думата имаме съм-нение за буква А или Ъ, проверяваме чрез множествено число на думата. Ако

24

гласният отпада, пишем Ъ. Ако гласниятсе запазва, пишем А.

За да се усвои това правило, нужни самногобройни упражнения за прилаганетому. Целесъобразно е упражненията да сепровеждат поотделно за прилагателни исъществителни имена. Пример за това ечетвърта задача. В първата кръгословицасе откриват само прилагателни имена –дълъг, мокър, малък, нисък, във втората –само съществителни имена – лекар, ко-кал, чехъл, бухал.

Комуникативно-речевата задача пред-ставя ситуация, при която героят е допусналправописни грешки в обявата си. Уче-ниците коментират ситуацията – защогероят иска да продаде пианото си, от когосе страхува, кое е излишно в неговатаобява, кои са правописните му грешки, каксе прави проверка и т.н. По преценка научителя третокласниците могат да напишати други обяви, като следват усвоенитеправила за писане на съобщение.

Урок за упражняванеВ първата задача дъждът е заличил в думите букви, за които учениците имат

средство за проверка – п_зач (пазя); п_тешествие (път), к_смонавт (космос),кр_дец (кражба), к_ртица (кърт) и т.н. Много от думите обаче не са заличени –това са думи с непроверяем правопис. С тях учениците образуват изречения, за даможе чрез писане да запомнят правописа им.

Втората правописна задача може да се разшири по преценка на учителя, катоучениците включат анализираните думи в изречения.

Следващите две задачи са свързани с прилагането на правилото за непостоян-но Ъ. Петата задача може да се разшири и с речева задача. Тя може да бъде опи-сание на паун с опора на думите: пъстри пера, ветрилообразна опашка, дългашия, грациозна походка. Задачата може да е свързана и с повествователен текст– да се съчини приказка.

Шестата задача е диагностична.

Допълнителна задача:1. Определете думите за проверка на пропуснатите гласни в стихотворението наМладен Исаев.

Родина

25

Имам хубава р_дина, тя е слънчева гр_динасъс широки р_внинии високи пл_нини.

Из пл_нинските г_ ричкитичат весели с_ рнички,между буките з_ленибродят пърг_ви елени.

Тема 7:СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ. ПРАВОПИС

Цели:– актуализация на знанията и уменията,свързани със системата на съгласнитезвукове; – усвояване на умения за откриване насъмнителния съгласен в средата и в краяна думата;– развитие на уменията за правописнапроверка при озвучаване и обеззвучава-не на съгласни;– запомняне на думи с непроверяем пра-вопис при съгласните звукове.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да разграничава звуч-ните и беззвучните съгласни в технитекорелативни противопоставяния;– Ученикът може да прави разлика меж-ду изговор и правопис на звучните съг-ласни пред беззвучните;– Ученикът може да пише правилно звуч-ните съгласни пред беззвучните;– Ученикът може да проверява правописа на съгласните в края на думата.


Тази тема повтаря вече изученото за правописа на съгласните. Организациятана методическата работа обаче е различна от тази във втори клас. До този етап наобучение учебните задачи по тази тема са само с правописен характер, за да се на-сочи вниманието на учениците към изучаваната книжовна норма. В трети клас тесе усложняват, като правописните задачи се превръщат в част от речеви задачи –учениците създават собствени текстове чрез преразказ и съчиняване и в хода надейността си по текстосъздаване упражняват правописните правила. В този слу-чай вниманието на учениците е насочено към съдържанието на текста, при коетоправилното писане се явява съпътстваща дейност. Целта е да се автоматизиратправописните умения и да се утвърди основният мотив на правописното обучение:„Уча правопис, за да се разбирам добре с другите, когато общувам с тях в писме-на форма.“

В уроците по правопис в трети клас учителят следва да осигури за ученицитедейност за създаване на писмен текст, в хода на която да се упражняват правопис-ните норми. Ето защо в учебника са включени задачи, свързани с четири текста отразлични речеви типове.

Стихотворението на Красимир Машев съдържа примери за обеззвучаване насъгласни.

26

Откъсът от детска енциклопедия можеда бъде повод да се напише рецепта залюбим сладкиш или да се съчини текст попринципа на „магическото АКО“ – Каквоби станало, ако попаднете в странатана сладките неща.

Откъсът от „Приключенията на баронМюнхаузен“ също стимулира словотвор-ческа дейност – в учебника е предвиденопродължение на разказаната история.

Стихотворението „Велосипед“ наредс правописната работа предпоставя и за-дача за съчиняване – писмено описаниена желан подарък.

Комуникативно-речевата задача насоч-ва към реклама с пропуснати букви, вкоято има скрита уловка – цената е за чифтобувки, така че втората обувка не е без-платна. Учениците допълват пропуснатитебукви, като решават съответните право-писни задачи, свързани със съгласнитезвукове. Третокласниците биха могли дапосочат и други примери на смешниреклами, като ги напишат с пропускане набуквите, при които може да се сгреши.

Урок за упражняванеПодобна е структурата и на урока за упражняване. Текстовете, включени в

учебната тетрадка, също предпоставят задълбочена методическа работа не самопо отношение на правописа, но и за развитие на уменията за създаване на текст.

Допълнителни задачи:1. Запишете думите за проверка на подчертаните думи. Препишете текста.

Що на стана се тъче?

2. Изберете правилния съгласен звук. Допълнете пропуснатите гласни. Препише-те текста.

Смелият котарак

27

Из морето на разход/ткатръгнала е черна лод/тка.Моля, моля, не е нито лод/тка,нито платноход/тка.

К_таракът Мър плува със ч_дър.

Йордан Друмников

Анчето си има станчеи на станчето тъче:първо шарена завивка,после пролетна покривка

със реснички, със извивка.Цяла сутрин без почивкаАнчето тъче с усмивка.

Лиана Даскалова

Тема 8:ДУМИ СЪС СТРУПАНИ СЪГЛАСНИ

Цели:– формиране на умения за правописнапроверка на думи със струпани съгласни;– усъвършенстване на уменията за пра-вописна проверка при обеззвучаване насъгласните;– развитие на словотворческите способ-ности на учениците.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да пише правилно думисъс струпани съгласни;– Ученикът умее да проверява правописана думи със струпани съгласни.


Към вече изучените правила за право-писа на съгласните звукове се добавя иново правило – за правописа на струпа-ните съгласни. Алгоритъмът за проверкае представен по практически път – чрез представителни образци (гост – гостна> гости). Важното е учениците да разберат, че за да проверят, търсят дума, в ко-ято след съмнителния съгласен има гласен (нощница > нощи).

В учебника са предложени задачи, които съдържат езиков материал за упраж-няване на новото правило. От една страна, са включени думи със съгласен звук вкрая на думата, който при изговор се изпуска – дъжд, дрозд, грозд, спортист, ки-тарист и т.н. Към тях се добавят и думите със струпване на съгласни звукове всредата на думата (пакостник>пакости). Предвидена е и учебна дейност, свър-зана със словоизменение и словообразуване с цел да се получи струпване на съг-ласни в дума: промяна на думи от мъжки род в женски (пианист>пианистка);преобразуване на съществителни имена в прилагателни (възраст>възрастна);образуване на умалителни имена (кръст>кръстче) и т.н.

Задачите са главно с тренировъчен характер, за да се усвои механизмът на про-верка. Тяхното изпълнение е съпроводено с коментар, при който се подчертава, четези съгласни могат да бъдат изпуснати при изговор, но пропускането им при пи-сане е недопустимо от гледна точка на книжовната норма.

С особено значение при усвояването на правописната норма са и задачите запрепис. В учебника е предложен текст от Иван Вазов, който не само съдържа при-мери за струпване на съгласни в думите, но е и образец за благозвучна реч. Цел-та е учениците да запомнят не само правилното изписване на думите, но и да за-учат образци на изразителна реч.

Комуникативно-речевата задача е насочена към редактирането на писменосъобщение с допуснати правописни грешки при съгласните. Предмет на анализ

28

следва да бъде и комуникативната си-туация – кой е авторът на съобщението,за кого е предназначено то, защо е на-писано и др.

Урок за упражняванеТози урок възпроизвежда структурата

на урока за знание, като предлага новезиков материал за упражняване.

Допълнителни задачи:1. Диктовка:

Лъв и жеравКрай черния бряг гордо крачил же-

рав. Пред него изскочил гривест лъв.– Здравей, Лъвчо! – рекъл с вежлив

тон жеравът. – Ти си вожд на горски-те животни. Имаш ли кураж да прес-кочиш реката?

– Ти ли, нещастно създание, смеешда спориш с царя на животните? – рев-нал с груб глас лъвът.

Той се изправил с целия си ръст и сехвърлил напред. Скокът му бил бърз икрасив, но неуспешен.

След него жеравът сив разперил криле и се намерил на отвъдния бряг.П. Ю. Тодоров

2. Допълнете пропуснатите букви в текста и го препишете.

ПролетПролет дойде, нова радос_!И полето, и горатазамирисаха на младос_!Пролет дойде пълна с благос_!И полето, и горатазамирисаха на младос_!

Дядо Благо

3. Редактирайте текста и го препишете.

ТурисИзкачвай планината,там въздухът е чис,по примера на таткостани и ти турис!

Веса Паспалеева

29

Тема 9:ДУМИТЕ В РЕЧТА

Цели:– актуализация на знанията за основнитекласове думи в българския език;– развитие на уменията за определяне надумите като части на речта;– усвояване правописа на думи с началнабуква С;– формиране на понятие за тълковен реч-ник и овладяване на начални умения заработа с него.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът използва уместно съществи-телни имена, прилагателни имена и гла-голи в зависимост от комуникативнатацел;– Ученикът може да прави справка в тъл-ковен речник с помощта на учителя, за дапровери значението на дадена дума.


С опора на вече усвоеното чрез езиковото обучение в първи и втори клас тре-токласниците разширяват знанията си за частите на речта, като си припомнят ос-новните граматически категории – род и число при имената и число при глаголи-те.

За целта в учебника е подбран текст, който е максимално наситен с всички изу-чени части на речта и предпоставя възможности за формообразуване. Граматичес-ката задача би могла да се съчетае и със задачи за разбиране на текст и за създа-ване на текст.

Действията за разграничаване на думите като части на речта в трети клас се осъ-ществяват на равнището на теоретичното обобщение, т.е. третокласниците се опи-рат не само на семантичните признаци на явлението (Какво означава думата? –предмет, признак или действие), но и на формалнограматическите признаци (Как-ви са граматическите признаци на думата?). Ето защо на този етап задачите заразграничаване на класовете думи се усложняват, като се използват думи от раз-лични граматико-семантични класове, но с еднакъв звуков състав. Пример за товае трета задача, която съдържа текстове от типа: „Владко чука цял ден с чука.“

Важна част от урока е методическата работа за усвояване правописа на думи сначална буква С. В случая става дума за превантивна работа относно правописана представката С- в думи, в които тя се озвучава (сгънат, сгрея, сговор и т.н.). Вслучая няма правописно правило, а се разчита на запомнянето. Ето защо на уче-ниците се предлагат задачи за многократното изписване на тези думи и за употре-бата им в изречения.

Новото знание в този урок е свързано с въвеждането на понятието „тълковен

30

речник“. Очакваният краен резултат еучениците да се приучат да търсят значе-нието на непознати думи в него. Препо-ръчително е в класната библиотека даима тълковен речник, за да бъде на раз-положение на учениците във всеки отуроците и при среща с непозната дума теда търсят в него нейното значение.

Комуникативно-речевата задача пред-ставя общуване, което буди смях порадитова, че героят не знае значението на ме-дицинския термин. Учениците коментиратситуацията и съставят продължение на диа-лога, при което момичето изяснява непоз-натата дума, а момчето изказва съчувствие.

Урок за упражняванеЗадачите в учебната тетрадка следват

възприетия начин на изграждане – езико-вият материал е представен чрез тексто-ве, които не само съдържат наблюдавана-та езикова категория, но и предпоставятметодическа работа за съчиняване и пре-разказване. От тази гледна точка работа-та със стихотворението на Марко Ганчев

може да се разшири, като към задачата за разпознаване на частите на речта и тех-ните граматически признаци се добавят и задачи за създаване на текст.

Втора задача е свързана не само с разпознаването на посочените части на речта,но и с тяхното комбиниране в изречения. Учителят би могъл да разшири задачата,като предложи на учениците да подредят изреченията в текст и да го озаглавят.

Трета задача от учебната тетрадка е работа с тълковен речник. Анализирайкиоткъса от книгата на Юлия Папазова „С Яна около света“, третокласниците отк-риват в него думите, чиито значения са описани в страничката от тълковен речник.Общият смисъл на текста им помага да открият значението на думите кил, курс,ураган. По подобие могат да се предложат и други учебни задачи.

Четвъртата задача е за препис, а петата е диагностична.

Допълнителни задачи:1. Кой ще напише за три минути най-много думи, които започват с буква С?2. Препишете текста и открийте в него значението на подчертаните думи. Коя оттях означава „отвор на вулкан“?

ВулканитеВулканът е планина от лава, разположена върху процеп в земната кора. Той

се е образувал от разтопената гореща скална маса, наречена магма, изригва-ща от вътрешността на Земята. Магмата, която кратерът на вулкана изх-върля, се охлажда, стича се и се превръща във втвърдяваща се лава, представ-ляваща огнетечно вещество. Лава се трупа при всяко изригване.

из „Детска енциклопедия“

31

Тема 10:СРОДНИ ДУМИ. КОРЕН НА ДУМАТА

Цели:– овладяване на знания и умения за обра-зуване на сродни думи;– изграждане на умения за определяне накорена на думата.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът образува сродни думи и гиизползва в речта си в зависимост от ко-муникативната цел;– Ученикът може да образува сродни ду-ми в практически план с помощта на учи-теля;– Ученикът може да определя корена надумата.

Методически указания:Темата е въвеждаща в раздела „Обра-

зуване на думите“, тъй като определяне-то на корена е в основата на морфемнияанализ: спрямо корена се определят идругите части на думата – представки инаставки. От друга страна, умението за образуване на сродни думи е в основатана правописната грамотност, тъй като сродните думи са средство за проверка приредукция на гласните и при обеззвучаване на съгласните.

Урок за знанияВ полето за нови знания са посочени примери за разпознаване на сродните думи.Тренировъчните упражнения имат повтаряща се структура – на третокласни-

ците се предлагат няколко сродни думи и по пътя на сравнението учениците отк-риват общата им част, тоест корена.

При определяне на корена учителят строго трябва да спазва методическотоизискване да се сравняват най-малко три сродни думи, за да се избегнат възмож-ни грешки. Ако определянето на корена става с опора само на двойка сродни ду-ми, възможни са неточности (например: еднаквата част на сродните думи ковач иподкова е кова, но за да се определи правилно коренът им, трябва да се добави по-не още една сродна дума – кове, при което става ясно, че коренът е -ков-). Ето за-що учениците следва да се приучат при определяне на корена да сравняват мини-мум три сродни думи, за да не допускат грешки при морфемния анализ.

Учебните задачи в учебника са изградени върху текстове, като целта е езиково-то явление да се наблюдава в процес на функциониране в речта. Към текстовете мо-гат да се поставят и допълнителни задачи, свързани с развитието на писмената речна учениците. Например откъсът от „Патиланци“ може да бъде отправна точка запреразказ на епизод от книгата или от откъса, поместен в учебника по литература.

Комуникативно-речевата задача насочва към различните значения на думата

32

„корен“ – в контекста на граматиката(част на думата) и в контекста на бота-никата (част от растение). Учениците сеопитват да разграничат двете значения,като дават конкретни примери.

Урок за упражняванеВ урока за упражняване учебните за-

дачи са с по-висока степен на трудност. Например втора задача изисква отчет-

ливото разграничаване на сродните думиот синонимите. Учениците често заменятпонятията „сродни думи“ и „синоними“,тъй като и в двата случая думите са с близ-ко значение. За категоричното им разгра-ничаване учителят следва да насочи уче-ниците едновременно и към двата призна-ка, по които да разпознават сродните думи– сродните думи не само са близки по зна-чение, но имат и обща част (за разлика отсинонимите). Това е подсказано и от обра-зеца за изпълнение на задачата – сред ко-лонката от думи сродни са думите светли-на и светла, тъй като не само са близки позначение, но и имат обща част. Думата

блести е също близка по значение, но е различна по звуко-буквен състав, затова нее сродна дума на останалите.

Чрез четвърта задача се наблюдава и обратното явление – думи, които имат об-ща част, но са с различно значение: кос, космонавт. Те също не са сродни. Цел-та е третокласниците да се приучат да определят сродните думи едновременно ипо двата признака – близки по значение и по форма.

В учебната тетрадка са включени и задачи за избор на подходяща дума от ре-дицата сродни думи съобразно контекста. Целта е учениците да се ориентират всмисловите различия между думите и да се приучат на адекватен подбор на думив зависимост от целите на речевото общуване.

Последната задача цели проверка на усвоеното.

Допълнителназадача:1. Препишете текста и подчертайте в него сродните думи. Добавете към тях и дру-ги думи със същия корен.

Заешка неволя

В края на селото зайчето се спря. Ето я воденицата на дядо Горан. През ля-тото то бе слязло да пие вода от потока. Сега воденичката бе пуста. Не ме-леше тежкият воденичен камък. Ледът бе сковал всичко. Изведнъж чу гласове.Това бяха ловци. С тях вървяха и деца. И те бяха дошли с бащите си на лов. Ис-каха да уловят живо зайче. Да го поставят на топло и да се грижат за него.

Иван Мартинов


Тема 11:ЧАСТИ НА ДУМАТА

Цели:– усъвършенстване на уменията за обра-зуване на сродни думи и за определянекорена на думата;– формиране на умения за отделяне напредставките като части на думите;– овладяване на действия за морфеменанализ на дума.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да образува съществи-телни имена с помощта на представки.

Методически насоки:Препоръчително е в методическата

работа да се избегне ограничението, на-ложено от учебната програма – да се ра-боти само със съществителни имена. Вречта по-многобройни са примерите запредставки в глаголите. Ето защо целе-съобразно е да се използва по-богат ези-ков материал, за да се представи възможно най-точно същността на този видморфема.

Урок за знанияСъобразно с възрастта знанията за частите на думата в учебника са представе-

ни в нагледно-образен план под формата на хвърчило, в основата на което севмества коренът на думата, а в главата – представката. Посоченият пример (раз-говор/отговор) показва смислообразуващата функция на представката – тя е частот думата, с помощта на която се променя значението на думата, т.е. получават седруги думи.

На вниманието на учениците са представени по-често срещаните представки, спомощта на които третокласниците правят своите първи опити да образуват думичрез добавяне или заменяне на представки.

Всяка една от предложените в учебника задачи може да се разшири по прецен-ка на учителя.

Към първа задача може да се добави условието: Заменете представките вподчертаните думи. Кой ще образува от тях най-много сродни думи с различ-ни представки? (Възможните отговори са: завърти, отвърти, навърти, превър-ти, извърти; засвири, посвири, изсвири, подсвирна; запее, изпее, попее, надпее,разпее и т.н.).

Към втора задача може да се добави изискване да се запишат други думи съссъщите представки.

Изпълнението на четвърта задача може да се свърже със съставяне на кратъктекст по всяка от трите картини.

34

Комуникативно-речевата задача есвързана с израз, често използван непра-вилно в речта: „мислиш ли да направишнещо“. Остроумният отговор на героянасочва към погрешната употреба натози израз. По повод на това ученицитесе опитват да разширят изказването намомчето, като добавят и други пред-ставки към думата (Мисля, ама катомного се замисля, не знам дали няма даразмисля, затова по-добре още дапомисля, за да не премисля и да неизмисля да се прибирам...).

Урок за упражняванеУчебните задачи са свързани с откри-

ване на представки, за образуване на ду-ми чрез прибавяне на представки, за за-мяна на представки по семантичен приз-нак (думи с противоположно значение:оплитам–разплитам), разпределяне надуми съобразно с представката им, до-пълване на липсваща представка към ду-ми с опора на контекста. Наред с тезиграматически задачи препоръчително е

да се изпълняват и задачи за създаване на текст – продължение на приказката отчетвърта задача, съчиняване на текст със заглавие „Разходка до космоса“ и т.н.

Допълнителни задачи:

1. Кои са представките в колонките от сродни думи?поглед подпис заспя промянаизглед надпис преспя замянапреглед препис наспя измяна

2. Определете представките в подчертаните думи.

КоткаПъстрата ни коткаси подремва вкъщи кротка.Само се протяга,за храна посяга.Щом се наяде,започва да преде.Как ли ще изглеждатази нейна прежда?

Николай Кънчев3. Кой ще намери в правописния речник най-много думи с представките: пре-;

при-; о-; у-. Напишете ги. Съставете изречения с някои от тях по избор.

35

Тема 12:ОБРАЗУВАНЕ НА ДУМИТЕ

Цели:– усъвършенстване на уменията за обра-зуване на сродни думи, за откриване накорена в думата и за определяне на пред-ставките;– формиране на понятие за наставка;– развитие на уменията за морфемен ана-лиз на дума.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да образува съществи-телни имена с помощта на представки.

Методически насоки:Разработването на тази тема е свърза-

но с редица трудности поради липсата наабстрактно-логическо мислене у трето-класниците. Ето защо, за да се постигнаточакваните резултати от държавните об-разователни изисквания в тази област,необходимо е да се потърсят пътища запрактическото усвояване на понятието„наставка“. Единственият признак, на който могат да се позоват третокласницитепри това равнище на лингвистично мислене, е позицията на наставката спрямо ко-рена. В случая обаче съществува опасност учениците да приемат, че всичко следкорена се нарича наставка, при което ще се заличат границите между наставка иокончание. Ето защо методическата работа се организира така, че учениците дазапомнят основните наставки и да ги разпознават в конкретните думи.

Мястото на наставката в хвърчилото, което онагледява частите на думата, еслед корена – като първа част от опашката на хвърчилото. В опашката има ощедве части, които засега остават празни, за да се допълнят при натрупване на съот-ветните знания. Това са местата на окончанието и на определителния член, коитона този етап не се изучават.

Урок за знанияВ основата на методическата работа е запомнянето на най-често използваните

наставки и преоткриването им в състава на думите. Тези наставки са записани вполето за нови знания като елементи на хвърчилото за частите на думата. Свърз-вайки думите с подходящите наставки, учениците получават нови думи. Така тедостигат до извода за словообразувателната функция на наставката – с нея се об-разуват други думи.

Възможни са два подхода в зависимост от лингвистичното развитие на учени-ците.

В случай че третокласниците владеят добре българския език и умеят да прила-гат обобщен способ на действие с езиков материал, знанията за частите на думи-

36

те могат да им се представят с относител-на пълнота. В този случай учителят на-сочва третокласниците към сравнениемежду двете части на думата, като подпо-мага дейността им с въпросите: За каквослужат представките? Какво проме-нят те в думата? Какво се получава, ко-гато към думата се прибави наставка?Къде се намира представката спрямокорена? А къде е мястото на наставка-та в думата спрямо корена? Каква еразликата между представката и нас-тавката като части на думата? (пред-ставката е преди корена, а мястото нанаставката е след корена).

В случай че обучаваните срещат труд-ности при овладяване на езиковите зна-ния, достатъчно е само да запомнят пред-ложените им наставки и да се приучат даги откриват в конкретни думи, без да сепозовават на теоретични знания.

Комуникативно-речевата задача включ-ва ситуация, при която смехотворниятефект при общуването се дължи на двуз-начното разбиране на думата „хлебарка“.

Двусмислицата може да се избегне чрез уточняването „по професия е хлебарка“.Задачата може да се разшири, като учениците създават подобни изказвания, акомайката работи в магазин: за мляко; за цветя; за очила („очиларка“ ли е тя?); зариба („рибарка“ ли е тя?) и др. Третокласниците се насочват и към описателниизрази като „продавачка на хляб“, „продавачка на очила“ и т.н.

Урок за упражняванеПо подобие се организира методическата работа и в урока за упражняване.

Учебните задачи отново са свързани с разпознаване на изучаваните наставки, нопри по-голяма степен на трудност. Например при трета задача учениците допълваттаблицата с думите: разговор (представка + корен); ум (сродна на разум и умник,но без представка и наставка); здравец (корен + наставка); род (сродна на народ ироден, но без представка и наставка); ловец (корен + наставка); кова (сродна наподкова и ковач, но без представка и наставка); учител (корен + наставка).

Допълнителни задачи:1. Напишете названията на професии, като преобразувате думите: овце, месо, желязо, хляб, ключ, мляко, книга, кола, лоза, лодка,лови, стреля, лети, готви, чисти, шие, продава, играе, плете, коси.

2. Преобразувайте думите в скобите и препишете изреченията правилно.Щурецът бил голям (мързелив), но имал цигулка и се славел като отличен (свири). Петелът бил признат (хубав), а и известен (пее). Той се разхождал с гордовдигната глава, защото се смятал за голям (храбър).

37

Тема 13:ПРАВОПИС ПРИ ОБРАЗУВАНЕ НА ДУМИТЕ

Цели:– усъвършенстване на уменията за сло-вообразувателен анализ на думата;– развитие на умения за правописна про-верка на представките в думите.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът прави разлика между изговори правопис на звучни съгласни звукове вначалото на думата и пред беззвучни съг-ласни;– Ученикът може да прави проверка заправописа на звучните съгласни в нача-лото на думата и пред беззвучен съгласензвук чрез сродни думи.

Методически насоки:Тази тема е с особена значимост в

системата от уроци за частите на думата,тъй като е свързана с крайната им цел –„уча се да разделям думата на части, за да мога да я пиша правилно“. За да се спра-вят с правописните особености при представките, третокласниците трябва да за-помнят как се пише всяка една от тях. Затова основното в този урок е ученицитемногократно да използват представки в различни произносителни условия.

Урок за знанияАкцентът в правописната работа е върху представките, при които са възмож-

ни правописни грешки. Основно това са представките, които завършват със зву-чен съгласен и при свързването им с корена е възможно обеззвучаване (из-, раз-,под-, над-, пред-, от-, с-), и представките с гласен звук, който може да се редуци-ра в думата, ако не е под ударение (по-, на-, за-, о-).

В урока е целесъобразно да се използват учебни задачи от различен тип:– задачи за допълване на представки към думи. Избират се думи с начален без-

звучен съгласен, за да може при добавянето на представката да се получи обеззву-чаване (тревожи – раз+тревожи). Целесъобразно е задачите за добавяне напредставки към думи да бъдат свързани с текст, за да може вниманието на трето-класниците да бъде насочено към смисловото оформяне на думата (Коя е подхо-дящата представка?), а правописната задача (Как да напиша представката?)да бъде съпътстваща;

– задачи за допълване на пропусната буква от представка. Подбира се езиковматериал, максимално наситен с представки, които могат да се сгрешат при писа-не. Пропускат се звучните съгласни от представките. При коментара на изпълне-нието отново на преден план е обобщението: Ако сме сигурни, че сричката е

38

представка, пишем я така, както сме язапомнили;

– словотворчески задачи. На ученици-те се предлага да напишат думи с опреде-лени представки. По преценка на учителязадачата може да се усложни, като сеизисква от учениците да определят прикои думи може да се сгреши и защо.

Комуникативно-речевата задача есвързана с грешки при писмено общу-ване. Учениците коментират ситуацията(при боксирането героят е останал беззъби), преписват писмото, като поправятправописните грешки, измислят продъл-жение на написаното.

Урок за упражняванеКъм вече описаните задачи могат да

се добавят още два типа:– задачи за редактиране;– задачи за препис от правописен реч-

ник на думи с определени представки.Препоръчително е тези представки да сао-/у- и пре-/при-, които често неправилносе заменят.

Допълнителни задачи:1. Допълнете липсващите букви в представките на думите в текста. Препишете го.

Едно от приключенията на Том Сойер

Том лежеше на диван, о_кръжен от жадни слушатели, на които ра_казва-ше за необикновените си приключения, като _красяваше ра_каза си с най-неве-роятни измислици. Той _писа как пр_минал през цялата пещера, за да н_мерии_ход, и как се з_ радвал, когато пред очите му се ра_крила светлина. Тойра_прави как се върнал при Беки и как я з_ радвал с новината. Заедно д_пълзелидо и_хода, Том се пр_мъкнал н_вън, а после помогнал и на Беки да и_скочи ототвора на пещерата. Марк Твен

2. Диктовка:Лиско в гората

Лиско изскимтя весело и се изпъна, но изведнъж се появи една сянка. Дока-то разбере какво става, лисичето усети, че някой го сграбчва за гърба и че кра-четата му повече не се допират до земята. Страшно нещо – реката се оказапод него и малкият палавник разбра, че хвърчи заедно с птичето. Земята се от-далечаваше. Сърцето му затупа лудо. Крачетата му се размърдаха и се опит-ваха да потърсят някаква опора. И въпреки целия страх Лиско се удивляваше.

Долу се откриваха толкова чудни неща! „Нима светът е толкова голям?“ –учуди се изпадналият в беда палавник. Борис Априлов

39

Тема 14:СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

Цели:– актуализация на знанията и уменията заразграничаване на съществителните име-на от другите части на речта;– усъвършенстване на уменията за опре-деляне на видовете съществителни име-на;– развитие на уменията за правилно писа-не на съществителни имена.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да разграничава и даупотребява правилно съществителнисобствени и нарицателни имена и да оп-ределя как са образувани;– Ученикът може да прави разлика меж-ду изговор и правопис на беззвучнитесъгласни С и Т пред звучни съгласни вначалото и в средата на думата.

Методически указания:

Урок за знанияУрокът се разгръща в три направления на методическата работа: откриване на

съществителни имена и определяне на техния род и число; прилагане на правопис-ните правила за проверка на гласни и съгласни звукове при съществителни имена;усвояване правописа на съществителни имена с буква Т в средата на думата.

Учителят би могъл да разшири предложените учебни задачи, като ги допълнисъс словотворчески задачи. По повод на стихотворението „Ива се оплаква“ натретокласниците може да се предложи да опишат със съществителни имена: как-во има в техните джобчета или как е обзаведена стаята, в която живеят, или каквоможе да се купи от супермаркет и т.н.

Във връзка с текста „Колко са краката на стоножката“ третокласниците могатда съчинят своя история с мама Стоножка и нейните синове Стоножко и Стокрач-ко, които са при обущаря, за да поправи обувките на малките палавници.

При работа с текста „Газиран автомобил“ на учениците може да се предложида измислят продължение, като си помагат с въпросите: Какво мислели хората затози автомобил? Накъде тръгнали с него приятелите? Докъде стигнали? Когосрещнали? Какво им се случило? Какво друго изобретение замислили те? и т.н.

Комуникативно-речевата задача е свързана с различните варианти заизразяване на множественост – чрез събирателно съществително име (цвете –много цветя в букет) и чрез множествено число на думата (цвете – цветя). Поподобие учениците съставят двата варианта при предложените думи: дърво –дървета (гора); овца – овце (стадо); птица – птици (ято).

40

Урок за упражняванеТози урок допълва методическата ра-

бота, като включва и правописни задачиза струпани съгласни. При определяне награматическите признаци на съществи-телните имена също се добавя трудност:в трета задача третокласниците разпреде-лят съществителни имена с особеностипри числото – сред предложените думи тетрябва да отделят съществителните ле-ща, захар, олио, фасул, които имат самоформи за единствено число, съществи-телните очила, хора, трици, които иматсамо форми за множествено число, и съ-ществителните ръце, дете, плод, обувки,небеса, които могат да бъдат и в единст-вено, и в множествено число.

Допълнителни задачи:1. Кои съществителни са скрити в сти-хотворението? Допълнете липсващитебукви и препишете текста.

Плод и птичка

2. Подчертайте в текста всички съществителни имена. Препишете ги и определе-те рода и числото им.

Храната на човека

Човек трябва да яде разнообразна храна. Необходими са му белтъчини, ко-ито се съдържат в храни като месо, риба и мляко. Препоръчва се и ядене намного зеленчуци и плодове, за да се осигуряват важни витамини и минерали.Всеки народ се храни различно. Китайците предпочитат ориз със зеленчуци ималко месо. Италианците ядат много макарони, които правят от брашно ивода в най-различни форми. На Земята има достатъчно храна за всички.


41

Под безоблачния сво_зърнах зърнест сочен пло_.Г е първата му буква.Щом нанякъде тя хуква,мястото є в миг заема Д и превръща в птичка тя плода.

Ти без много тру_ и потще отгатнеш хей сегичка:– Как се казва този пло_?– Г... (гроз_ )– Как се казва тази птичка?– Д... (дроз_ )

Кирил Назъров

Тема 15:ЧЛЕНУВАНЕНА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Цели: – усъвършенстване на уменията за из-ползване на съществителните имена вразличен контекст;– усвояване на знания за определителниячлен на съществителните имена;– изграждане на умения за разграничава-не на определителния член от другитечасти на думата;– формиране на умения за правилно чле-нуване на съществителните имена съоб-разно с техния род и число.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да различава определи-телния член за мъжки род, женски род,среден род и за множествено число;– Ученикът умее да прави проверка причленувани съществителни имена с две -т- (-тт).Методически указания:Урок за знания

Методическата работа се организира така, че по практически път третокласни-ците да осъзнаят смисъла на членуването. За целта те съпоставят изречения с чле-нувана и нечленувана дума. Към образците в учебника могат да се добавят и след-ните:

Чух славей. Славеят пееше в градината..Видях катеричка. Катеричката се скри бързо.Насреща ми изскочи зайче. Зайчето побягна.Не видях други животни. Животните се страхуват от мен. Третокласниците не изпитват трудности при членуването на думите, защото се

ръководят от вече изградени образци от речевата си практика. Ето защо внимани-ето трябва да се насочи главно към правописните особености при членуването.

Съобразно с учебната програма предмет на усвояване в трети клас е право-писната особеност при съществителните имена от женски род, завършващи на -т. За да се приучат на правилно членуване, учениците следва отчетливо да раз-берат как се получава двойната буква (болест + та >болестта). При предста-вянето на тази особеност от голямо значение е да се наблегне на факта, чедвойната буква се получава само при думите от женски род. За целта първона-чално учениците членуват само думи от женски род, докато привикнат да пишатдвойната буква, но постепенно към думите за упражняване се добавят и думи отмъжки род, за да се направи разликата в членуването (кръст+а >кръста). Тре-

42

токласниците биха могли да усвоят пра-вилото чрез следния алгоритъм: Присъмнение за двойна буква -тт- проверя-ваме в кой род е думата. Ако тя е в жен-ски род, пишем двойно -тт-, ако е вмъжки род – пишем само една буква Т.

Комуникативно-речевата задача на-сочва към неправилното използване наопределителния член. Позовавайки се наречевия си опит, учениците би следвалода стигнат до следната редакция нанадписа: Газенето на тревата сенаказва с пет лева. За групи – глобатае наполовина. По подобие те могат дапосочат и други надписи – например:Забранено е даване(то) на храна наживотни(те) в зоопарка.

Урок за упражняванеИ в този урок акцентът е върху члену-

ването с двойна буква. Осъществява сепревантивна работа за възможна право-писна грешка, при която учениците неп-равилно пишат с двойна буква всичкиформи на съществителните имена от

женски род, завършващи на съгласен (например: Нощтите станаха хладни). Етозащо непрекъснато им се напомня, че двойна буква се получава само при думитеот женски род, и то само при тяхното членуване.

Допълнителни задачи:1. Подчертайте в текста членуваните думи.

Работлива дружина

2. Допълнете с определителен член думите в текста.

ГатанкаНа стръмен баир – гъста гора,под гора_ – гола полянка,под полянка_ – две езера,под езера_ – скала куха,през която вятър духа,а под скала_ – пещера.

Що е то? (лицето)

43

Тръгнал дядо на работа,а след дядото и бабата,а след бабата – внучето,

а след внучето – кучето,а след кучето – котката.Славна била разходката!

Радой Киров

Тема 16:ПРАВОПИСНА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА

Цели:– развитие на уменията за правилно писа-не на съществителните имена;– усъвършенстване на уменията за пра-вописна проверка на думите с двойно-тт-;– усвояване правописа на съществител-ните имена с наставка -ък.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да изговаря правилносъществителни имена в единствено чис-ло, при които в множествено число изпа-да гласен звук -ъ, -а; съществителни име-на, които в единствено число завършватна звучен съгласен звук или започват сбеззвучен съгласен звук; членувани съ-ществителни имена с две -т- (-тт-);– Ученикът може да прави проверка за из-говора на съществителни имена в единст-вено число, при които в множествено число изпада гласен звук -ъ; съществителниимена, които в единствено число завършват на звучен съгласен звук; членувани съ-ществителни имена с две -т- (-тт-).

Методически указания:Тази тема е обобщителна по отношение на изучените правописни правила,

свързани със съществителните имена. Съобразно с това се оформят и компонен-тите на урока:

– упражняване на правописните особености при звучните съгласни звукове всъществителни имена;

– упражняване в правилно писане на главните букви при съществителните соб-ствени имена;

– упражняване на правилото за двойна буква -тт- при членуване на съществи-телните имена от женски род, завършващи на Т;

– упражняване на правилото за непостоянно Ъ в последната сричка на същес-твителни имена, като се отчита и изключението при думите с наставка -ък.

Комуникативно-речевата задача е свързана както с правописните особеностина съществителните имена, така и със създаването на собствен текст. Ето защо нее достатъчно учениците да открият и поправят правописните грешки, но и дасъставят текст в устна или в писмена форма. За целта като опора може да сеизползват въпросите: Кои са отборите?; Къде се провежда срещата?; Какво сеслучва на терена?; Как публиката подкрепя играчите?; С какъв резултатзавършва мачът? и др.

Към примерите в учебника и тетрадката учителят може да добави и някои от

44

следните съществителни имена, които сепишат с двойна буква -тт-:крепост, прелест, милост, бедност, без-грижност, безкористност, кротост,благодарност, бодрост, бъбривост,важност, вест, влажност, власт, вол-ност, общност, вярност, глупост, гор-дост, готовност, грамотност, грижов-ност, грубост, дейност, древност, жа-лост, жестокост, кост, местност,мощност, мъдрост, мъжественост,близост, нивност, небрежност, довер-чивост, ненавист, новост, област, ок-ръжност, доблест, опасност, пакост,пестеливост, писменост, признател-ност, растителност, свежест, сигур-ност, слабост, собственост, справедли-вост, сръчност, съвест, устойчивост,увереност, упоритост, учтивост, храб-рост, честност, човечност, ярост,склонност, пропаст, несправедливост.


1. Редактирайте грешките в стихотво-рението на Кирил Назъров.

Как се казвам

Данчо ме нарича мама, Ще ударя сто камбани:дани кака ме зове, – Дан-дан-дан-дан-дан-дан...даньо, данко – викат двама Нито даньо, нито дани,всеки име ми кове. казвам се йордан!

2. Изберете правилната буква в стихотворението на Лиана Даскалова.

Ако погледнеш от мостчето в речицата,на дъното пъстра ка/ъртинка:песа/ъчинка до песа/ъчинка,кама/ъче обло – до плочка,червейче, свито на точка,стъка/ълце, загубено копче,една мидичка като топче...А пък колко неща отразени:две ка/ъщурки с ко/умини червени,един щъркел и обла/ъче бяло...И що още в това о/угледало?– Гледа смаяно като телема/ълчуган един с чипо но/усле!

45

Тема 17:ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Цели:– формиране на понятие за личните мес-тоимения като части на речта;– развитие на умения за правилна упот-реба на местоименията в ситуации на ре-чево общуване;– овладяване на умения за правилно пи-сане на личните местоимения.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да различава и да упот-ребява правилно личните местоимения,като замества с тях съществителни собс-твени и нарицателни имена.

Методически насоки:Урок за знания

Наред с вече изучаваните части наречта – съществително име, прилагател-но име и глагол, третокласниците усво-яват знания и за личните местоимения.Съобразно с характерния за възрастта наивен семантизъм значението на личнитеместоимения в учебника е представено в нагледно-образен план: аз (говорещиятпосочва себе си); ти (говорещият посочва събеседника си); той, тя, то (говоре-щият показва семейство: баща – той, майка – тя, дете – то); ние (говорещият по-сочва себе си и другите); вие (говорещият посочва събеседниците си); те (гово-рещият посочва други, които не участват в диалога).

Методическата работа е насочена към запомнянето на личните местоимения.Ето защо повечето от задачите изискват разпознаването на лични местоимения втекст. От значение е да се запомни и редът на местоименията, тъй като чрез тяхучениците ще се ориентират в глаголното лице и число. С оглед на това третоклас-ниците многократно следва да повтарят редицата от лични местоимения в прав иобратен ред (аз, ти, той, ние, вие, те/ те, вие, ние, той, ти, аз), докато започнатбезпогрешно да се ориентират в него.

В урока трябва да се отдели място и на правописна работа, която е свързанапреди всичко с разделното писане на личните местоимения в потока на писменатареч, а така също и с правилното изписване на последните букви в местоимениятааз и той. От значение е и методическата работа, отнасяща се до употребата наличните местоимения в речта. За целта са подходящи задачи за редактиране натекст с повторени думи, които да бъдат заменени с местоимения. По преценка научителя на учениците може да се предложи и словотворческа задача, която пред-поставя употребата на лични местоимения – например съчинение със заглавие„Вечер у дома“.

46

Комуникативно-речевата задача пред-ставя ситуация на неправилна употребана местоимения. Учениците коментиратситуацията, редактират изказването ипосочват други подобни грешки в речта– например при употребата на учтиватаформа:

– Аз се казвам Иван, а Вие?– Ние се казваме Пенка.

Урок за упражняванеС подобен характер са и задачите в

учебната тетрадка. Към тях може да седобавят и задачи за устен диалог междудвойки ученици в условията на различникомуникативни ситуации, свързани супотребата на лични местоимения. Нап-ример: разговор между родители на не-послушно дете, които спорят кой да отидена родителска среща; диалог между двевъзрастни жени, които се оплакват еднана друга от кучето на съседа си, и т.н.

Допълнителни задачи:1. Допълнете пропуснатите местоимения в броилката.

Врана

Хванах врана на тавана.___ захвана да ми грака:– Мойто вранче вкъщи чака.___ я пуснах в ширни двори,___ ви грака и говори:– ____ да бъда първа, ____ да бъдеш втори.

Лъчезар Станчев

2. Редактирайте, като замените повторените думи с местоимения.

Кой живее на дървото?

Дървото дава подслон на много птици. Птиците живеят в сговор. Най-ра-ботлив сред тях е кълвачът. Кълвачът дълбае кората и се храни с насекомитепод нея. Свое гнездо свива и славейчето. Славейчето оглася с песента си гора-та. В клоните се крие и катерица. Катерицата грижовно си подрежда хралу-пата. В дънера на дървото свой дом си прави и таралежът. Таралежът посре-ща врага си с остри бодли.

Дървото е гостоприемно за всички животни. Животните намират в негоуютен дом.

47

Тема 18:ГЛАГОЛИ. ЛИЦЕ И ЧИСЛО

Цели:– усъвършенстване на уменията за раз-познаване на глагола като част на речта;– въвеждане на понятието „лице на глаго-ла“;– развитие на уменията за преобразуванена глаголи.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да разграничава и даупотребява правилно глаголите в 1., 2. и3. лице единствено и множествено число.


Основната част от методическата ра-бота е насочена към въвеждането на по-нятието „лице на глагола“. В основата муе знанието на учениците за личните мес-тоимения в реда, в който са изучени. То-зи ред помага на третокласниците да от-делят трите лица на глагола съответно в единствено и в множествено число.

В езиковото съзнание на учениците трябва да се закрепи схемата, по която дапроменят глаголите:

Единствено число Множествено число

Първо лице: АЗ ............... Първо лице: НИЕВторо лице: ТИ .............. Второ лице: ВИЕТрето лице: ТОЙ, ТЯ, ТО Трето лице: ТЕ

За целта се провеждат многократни упражнения за изменение на глаголи по та-зи схема, докато тя се усвои до степен на автоматизъм.

Ето защо учебните задачи в по-голямата си част са насочени към усвояванетона механизма за спрягане на глаголите: в единия от вариантите учениците допъл-ват пропуснати форми на глагола в утвърдената схема, а в другия вариант свърз-ват глаголи от различни лица и числа със съответното местоимение.

Ако предвидените в учебника упражнения не достигат, учителят може да доба-ви и други по този образец, докато се получат очакваните резултати.

Постепенно задачите за изменение на глаголите по лице и число придобиваттворчески характер, доближавайки обучението до ситуации от речевата комуника-ция – например шеста задача изисква преразказ на текста от името на две говоре-щи лица, което предпоставя смяна на глаголното лице.

Комуникативно-речевата задача се отнася до случаите на неправилноизползване на глаголното лице. Тъй като предложената обява е предназначена не

48

за кучето, а за хората, които ще го на-мерят, целесъобразно е текстът да бъдередактиран по следния начин: Изгубено екуче. Който чете това, нека да се обадина телефон 765 432, ако го намери.

Урок за упражняванеС преобладаващо словотворчески ха-

рактер са и задачите в учебната тетрадка: по подобие на играта с думи от текста наДжеймс Крюс третокласниците съчиня-ват собствено стихотворение: достатъч-но е да изменят правилно глагола обичами да го свързват с предложените опорнидуми, като се стремят да получат рима(например: Аз обичам сладолед, ти оби-чаш питка с мед; той обича шоколад,ние обичаме мармалад; вие обичате мо-рето, те обичат полето).

Препоръчително е да се предлагат за-нимателни форми на учебна дейност катокръгословицата в трета задача – във все-ки от кръговете е записано местоимени-ето, което подсказва в кое лице и числода се преобразува съответният глагол,

при което в шестте полета се подреждат шестбуквените думи: милвам, вземаш,извива, даваме, метете, плетат.

В четвърта задача при правилно разпределение на глаголите по лице и число сеполучават следните гатанки: жужат, летят, кацат (пчелите); духа, вее, бушу-ва (вятърът); лаем, ръмжим, хапем (кучета).

Допълнителна задача:1. Свържете подчертаните глаголи със съответните лични местоимения. Напише-те ги. Определете лицето и числото им.

Плашливата мамаЧетем си с татко за мишока Мики,а мама на терасата простира...Но изведнъж я чувам да вика.Тъй изпищява, че дъхът ми спира!Изтичваме със татко ужасени.Пък то:върху купа с пране се спущаукритата от мене във легенанай-безобидна животинка –гущер.

Виктор Самуилов


Тема 19:СЕГАШНО ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

Цели:– усъвършенстване на уменията за опре-деляне на лицето и числото на глагола;– въвеждане на понятието „сегашно вре-ме“;– усвояване на умения за ориентацияспрямо момента на говорене.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да употребява правил-но сегашно време на глагола;– Ученикът може да разграничава и даизползва адекватно спомагателния глаголсъм в сегашно време.


Въпреки че урокът е свързан с въвеж-дането на новото понятие „сегашно вре-ме“, основната част от методическата ра-бота е насочена главно към усъвършенс-тване на уменията за изменение на глаголите по лице и число, тъй като това е но-ва дейност за третокласниците, свързана с висока степен на абстрактност, и санужни многобройни тренировъчни упражнения.

Понятието „глаголно време“ се въвежда с опора на вече познатите на ученикасредства за ориентация – чрез въпроси и помощни думи.

В българския език има девет глаголни времена, като в трети клас се изучаваттри от тях – сегашно, минало свършено и бъдеще време. Най-достъпната форма заориентиране в изучаваните глаголни времена е чрез помощните думи СЕГА (гле-дам), ПРЕДИ (гледах), ПОСЛЕ (ще гледам).

Друга трудност, свързана с темата, е представянето на спомагателния глаголсъм. Изискването на учебната програма е третокласниците да могат да разпознаватнеговите форми в различните лица и глаголни времена. В случая достатъчно е уче-ниците да знаят, че това е глагол, и да запомнят неговите форми за различните ли-ца в сегашно време. Осъществява се и превантивна работа върху възможни греш-ки за слято писане на спомагателния глагол с другите думи в потока на речта.

Комуникативно-речевата задача е с цел учениците да се приучат да използватправилно термина „сегашно време“. Задачата може да се разшири, като научениците се предложи да съставят диалог по подобие, но за лятно време(например: аз се пека, ти се печеш, той се пече...).

Урок за упражняванеВ него се оформят два основни компонента.Първият компонент е свързан с уменията за определяне лицето и числото на гла-

голи в сегашно време, като в сравнение с урока за знания задачите са с повишена

50

трудност – например: да се зачертае из-лишната дума в колонката говоря, пея, ри-сувам, играем, при което ученикът трябванай-напред да определи в кое лице и числоса всички глаголи от колонката, а после даоткрие онези от тях, които се различаватот останалите по лице или число.

Вторият компонент се отнася до фор-мите на спомагателния глагол и правил-ната им употреба в контекст.


1. Открийте в текста глаголите и опреде-лете тяхното време, лице и число.

Невидимият великанПрез зимата стене и пее,напролет събужда гората,през лятото шушне в житата,над ширни морета минаваи сух, ненамокрен остава,над пропасти тъмни се рее,не пада и вечно живее.

Димитър Панталеев

2. Препишете текста и подчертайте в него глаголите в сегашно време.

Из „Книга за джунглата“

(Диктовка, след което да се подчертаят в текста глаголите в сегашно време.)Да пасеш биволи в Индия, е едно от най-мързеливите неща на света. Те се

потапят един след друг в огромните разкаляни локви, ровят, дълбаят и се вър-галят в калта, след което заспиват. Пастирчетата плетат кошнички от тре-ва или нижат гердани. После настъпва вечерта. Децата викат биволите, тетромаво се измъкват от лепкавата кал и всички се занизват на дълга върволи-ца към селото.

Ръдиард Киплинг

3. Открийте в текста спомагателния глагол.

МагареКой каквото ще да казва,ама умна съм глава.Май ушите ми са дълги,но беда не е това.Като кон не съм голямо,но съм с по-голям инат,ала не за него самоаз се славя по цял свят.

Васил Стоянов

51

Тема 20:МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕНА ГЛАГОЛА

Цели:– усъвършенстване на уменията за опре-деляне на лицето и числото на глагола;– въвеждане на понятието „минало време“;– развитие на уменията за ориентацияспрямо момента на говорене.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да употребява правил-но минало свършено време на глагола;– Ученикът може да разграничава и даизползва адекватно спомагателния глаголсъм в минало свършено време.


В уроците по тази тема продължаватупражненията за изменение на глаголитепо лице и число, като вече усвоеният ал-горитъм се пренася в нови условия – при-лага се и спрямо глаголи в минало свър-шено време.

Понятието „минало свършено време“ по подобие на другите изучавани глагол-ни времена се въвежда чрез помощния въпрос „Какво направихме?“ и помощнатадума ПРЕДИ.

Възможните трудности при изучаването на минало свършено време са свърза-ни с неумението на учениците да го разграничават отчетливо от другите миналивремена: минало несвършено време (Какво правехме? – четяхме); минало неоп-ределено време (Какво сме направили? – чели сме) и минало предварително вре-ме (Какво бяхме направили? – бяхме чели). Учителят непрекъснато ще се натък-ва на трудности от този тип. В този случай той може да подпомогне дейността научениците чрез помощната дума ВЕЧЕ, която насочва към минало свършено вре-ме за разлика от помощната дума ТОГАВА, която е свързана с минало несвърше-но време (аз вече четох, аз тогава четях; аз вече играх, аз тогава играех и т.н.).

За да се избягват трудности от този вид, в учебника и учебната тетрадка катоезиков материал се използват само глаголи в минало свършено време. Ако учите-лят предлага допълнителни упражнения, трябва да подбира текстовете така, че втях да има само глаголи от минало свършено време, за да не провокира труднос-ти по разграничаването му от другите минали времена.

Комуникативно-речевата задача представя ситуация, в която се употребяваминало свършено време на глагола. От учениците се очаква да разпознаят глаголнотовреме и да коментират ситуацията – Каква е оценката на момчето, щом такаотговаря на майка си?; Как ще продължи техният диалог?; Как по друг начинмайката може да попита за оценката?; Какво ще отговори ученикът, ако еполучил висока оценка?; А ако оценката е ниска? и т.н.

52

Урок за упражняванеУрокът за упражняване осигурява до-

пълнителни възможности за прилагане навече усвоените знания и умения. Основ-ните посоки на методическа работа са:

– разграничаване на минало свършеновреме от сегашно време;

– определяне лицето и числото на гла-голи в минало свършено време;

– изменение на глаголи в минало свър-шено време по лице и число;

– преобразуване на спомагателнияглагол съм.

Допълнителни задачи:1. Открийте глаголите в минало свърше-но време. Три от тях променете по лице ичисло.

Поговорка-бърборка

Млякото ми прекипя.Тенджерата пя и пяду-ду-ду, ду-ду-ду,ала никой я не чу.Млякото от нея скочивърху кухненските плочи.Туй, което се проточи,котката го излочи.

Лиана Даскалова

2. Подчертайте глаголите в текста. Направете писмен преразказ от името на наб-людател. В кое лице ще преобразувате глаголите? Защо?

Из „Чудните пътешествия на барон Мюнхаузен“Веднъж срещу мен се нахвърли огромна риба с раззината широко уста. Свих се

на малко кълбо, шмугнах се в устата на чудовището и се озовах в корема. Там пре-карах известно време в пълен мрак. Скоро чух гласове на рибари. Разбрах, че сауловили рибата. Как се учудиха те, когато излязох и ме видяха в целия ми ръст.

Г. Бюргер 3. Напишете текста под диктовка. Подчертайте в него глаголите в минало свърше-но време.

Песента на чучулигатаНа поляната до мен кацна чучулига. Помолих я да ми попее.Зачаках, но песен не чух. Птицата излитна в небето. След малко изчезна от

погледа ми – стопи се в синевата на летния ден.Едва сега дочух песента на чучулигата – звънлива, бистра, ликуваща. Нап-

разно подирих птицата с очи. Тя бе се превърнала на песен.Йордан Друмников

53

Тема 21:БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

Цели:– усъвършенстване на уменията за опре-деляне на лицето и числото на глагола;– въвеждане на понятието „бъдеще време“;– усвояване на умения за ориентацияспрямо момента на говорене.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да употребява правил-но бъдеще време на глагола;– Ученикът може да разграничава и даизползва адекватно спомагателния глаголсъм в бъдеще време.


Структурно урокът възпроизвеждавече утвърдената в предходните уроциметодическа система.

Понятието „бъдеще време“ се въвеж-да чрез познатите опори – въпроса „Как-во ще правим?“ и помощната дума за ориентация спрямо момента на говоренеПОСЛЕ.

В зависимост от равнището на лингвистично развитие на учениците към тезипризнаци за разпознаване на бъдеще време може да се добави и признак, свързанс формата на глагола – наличието на частицата за бъдеще време ЩЕ. Това помагаза по-отчетливото разпознаване на формите за бъдеще време, а така също и за об-разуването на глаголи в бъдеще време (достатъчно е към глагола в сегашно времеда се добави частицата ЩЕ: танцувам→ще танцувам; мият→ще мият и т.н.).

Учебните задачи съответстват на методическия ход на урока. Те са свързани сразпознаване на глаголите в бъдеще време в текст, преобразуване на глаголи отсегашно в бъдеще време; създаване на собствен текст с глаголи в бъдеще време.

В методическата работа относно спомагателния глагол съм следва да се иматпредвид двете форми на глагола за бъдеще време – ще съм и ще бъда.

Правописната работа по отношение на това глаголно време е свързана с раз-делното писане на частицата ЩЕ. Целесъобразно е да се предвидят и упражненияза правилното є изговаряне в устна реч.

Комуникативно-речевата задача цели да се запомни терминът „бъдеще време“.По подобие на примера в задачата учениците могат да предложат други смехот-ворни диалози от типа: Как е бъдеще време на глаголите: спя (събуждам се или щеспя); засилва се (скача или ще се засили); тръгва (стига или ще тръгва) и т.н.

Урок за упражняванеЗадачите в учебната тетрадка осигуряват допълнително упражняване за раз-

54

познаване, преобразуване и употреба наглаголи в бъдеще време. В повечето слу-чаи те са свързани с текст, което пред-поставя и методическа работа за създава-не на свързана реч и използване на бъде-ще време в конкретни ситуации на рече-во общуване.

Допълнителни задачи:1. Открийте глаголите в бъдеще време.Препишете ги и образувайте с тях изре-чения.

Тук ще остана

Люлката ми каза: „Ако искаш,ще те хвърля горе на небетовърху оня облак, който е наблизо,който като пяна свети.Вечер сред звездите ти ще плуваши ще гледаш тяхното хоро,как си шепнат тихичко ще чуваш,как луната си преде сребро.“

Кинка Константинова

2. Подчертайте глаголите в бъдеще време. Разкажете от името на двама приятели.Напишете текста.

Чудни хора са тия моряци! Аз сигурно ще стана моряк. На ръката си ще из-рисувам една котва и брада ще си пусна. Сега по моретата няма пирати, нопък има подводници и кораби. С тях ще кръстосвам целия океан. Ще си имамприятел от Африка – негър, един японец и един папагал, който ще говори неп-рилични думи. Ще изпращам на нашите картички от всички пристанища. И щесе фотографирам върху някой кит, защото ще бъда и китоловец.

Георги Данаилов

3. Преобразувайте текста в бъдеще време със заглавие „Как ще направим кейк?“

Как се прави кейк?

Разбиваме пакетче масло, постепенно прибавяме една чаша захар. Изсипва-ме три чаши брашно. Разбъркваме добре сместа. Разделяме тестото на две.Едната половина разстиламе на дъното на тавата. Отгоре намазваме с мар-малад. Добавяме и другата част от тестото. Печем и след това поръсваме спудра захар.

из „Готварска книга“

55

Тема 22:УПОТРЕБА НА ГЛАГОЛНИТЕВРЕМЕНА

Цели:– усъвършенстване на уменията за опре-деляне на лицето и числото на глагола;– усвояване на умения за ориентацияспрямо момента на говорене;– развитие на уменията за разграничава-не на глаголните времена;– формиране на умения за правилнаупотреба на изучаваните глаголни време-на в речта.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да употребява правил-но сегашно, минало свършено и бъдещевреме на глагола;– Ученикът може да разграничава и даизползва адекватно спомагателния глаголсъм в сегашно, минало свършено и бъде-ще време.


Урокът е обобщителен по отношение на изученото за трите глаголни време-на. В учебните задачи са подбрани текстове, които съдържат едновременно и три-те глаголни времена. Към граматическите задачи се добавят и словотворчески –образуване на изречения, създаване на продължение към текста „Бялата шапчи-ца“, съчиняване на лично писмо. Към тях учителят може да добави и речеви зада-чи, свързани със стихотворението „Хвърчило“ (например: Ако сте имали своехвърчило, разкажете писмено за него; Ако досега не сте си правили, напишетеписмено какво хвърчило ще си измайсторите, за да се забавлявате. В кое гла-голно време е всеки от двата текста? Защо?).

Комуникативно-речевата задача е свързана с грешки при употребата наглаголите в речта. В устна реч твърде често неправилно се пропускат глаголи и сеполучават двусмислици като примера в задачата – С тези дрехи ли (ще излизаш)?или С тези дрехи ли (ще играеш)?. Ето защо диалогът би могъл да се редактира,като се добави пропуснатият глагол в речта на майката, при което диалогът би сепроменил, като на въпроса С тези дрехи ли ще излизаш? възможните отговори са:Добре, ще се преоблека; Ще внимавам да не се изцапам и т.н.

Урок за упражняванеУрокът включва упражнения с тренировъчен характер за разпознаване и упот-

реба на трите глаголни времена. Стимулират се словотворческите изяви на учени-ците чрез задачи за създаване на собствен текст – описание на рецепти за люби-ми ястия (една или няколко в зависимост от мястото за писане); разгръщане на ди-

56

алог, чиито части са в трите глаголни вре-мена (Защо ти е съдран кожухът? – раз-каз в минало свършено време; Къде оти-ваш сега? – изречения с глаголи в сегаш-но време; Какво ще правиш без кожух?– текст в бъдеще време); разказ по пре-живяно за извършена пакост.

Допълнителни задачи:1. Открийте глаголите в текста. Препи-шете ги и определете времето, лицето ичислото им.

Баня

Вчера изгорях на плажа,днес червен съм котарак.С десет мазила се мажа,но боли, боли ме пак.И на слънцето се каня,дето тъй ме нареди,че ще му направя баняв черноморските води.

Румяна Букова

2. Подчертайте глаголите в текста отЕлин Пелин. Препишете ги в три колонки

в зависимост от глаголното време.

Из „Лошата катеричка“През есента в гората пристигна катеричка. На едно дърво видя малка хра-

лупа. „Тук ще си устроя жилище“ – помисли си тя и отиде при кълвача.– Ти имаш остра човка и правиш хубави дупки по дръвчетата. Ще ми издъл-

баеш ли една къщичка на онова дърво там?– Мога – отговори кълвачът, – но какво ще платиш?– Ще ти посоча едно дърво, под кората на което има всевъзможни насеко-

ми – там можеш цяла година да се храниш.– Добре – каза кълвачът и се зае с хралупата на катеричката.

3. Направете преразказ на текста от Ран Босилек и измислете негово продълже-ние, което започва с думите: „Утре ще стана рано...“

Опашата приказка

Нарамих пушката. Тръгнах по лов. Вървях, вървях, стигнах една гора. На вър-ха на едно дърво видях един сляп гълъб. Померих с пушката. Убих го. Оскубах го.Сложих го в чантата и тръгнах. Вървях, вървях, стигнах до една къща. Влязохв нея. Намерих гърне без дъно. Вземах го. Сложих гълъба и като увря, седнах даям. Ядох, ядох, та се надух, та не можах да изляза от вратата, ами се промък-нах през ключалката.

57

Тема 23:ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛИТЕ

Цели:– усвояване на умения за откриване навъзможните правописни грешки при гла-голите;– усъвършенстване на уменията за кни-жовен изговор и правопис при глаголитес ударение на последната сричка;– овладяване на нормите за книжовен из-говор и правопис при формите за мно-жествено число на глаголите с окончание-м в първо лице единствено число;– развитие на уменията за правилно писа-не на представките при глаголите.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът изговаря правилно глаголи сударение на крайната сричка; – Ученикът прави разлика между изговори правопис на глаголи, в които крайнатасричка е със или без ударение; – Ученикът пише правилно глаголите, вкоито ударението пада на крайната сричка; в които крайната сричка е без ударение.

Методически указания:Темата е с обобщителен характер по отношение на изучените правописни нор-

ми, свързани с глаголите. Това са усвоените във втори клас знания и умения за из-говор и правопис на глаголите с ударение на крайната сричка и на глаголите в 1.лице множествено число (окончание -м/-ме). Към тези две правописни особенос-ти се добавя и изученото в трети клас по отношение на представките – „Незави-симо как изговаряме представките, пишем ги винаги така, както сме запомнили, чесе пишат“. Това правило при тази тема се конкретизира спрямо глаголите.

Комуникативно-речевата задача насочва както към правописа на глаголите,така и към изискванията при писане на съобщение. Ето защо наред с редакти-рането на глаголите целесъобразно е учениците да съчинят свои весели обяви задетски вестник.

Урок за знанияМетодическата работа се разгръща в три основни части, съответстващи на три-

те правила, които са предмет на усвояване. Учебните задачи се изпълняват с опората на художествени текстове, за да мо-

же третокласниците да работят със смислови единици, в контекста на които сепроявява наблюдаваното езиково явление. Учителят може да разшири тези зада-чи, като включи допълнителен езиков материал.

Като примери за правописа на гласния звук в крайна сричка на глагола може да

58

се добавят следните глаголи: плета, ме-та, лежа, пера, събера, да реша, кова,съблека, строя, вървя, обичат, тичат,питат, плуват, реват, крадат, шептяти т.н. Най-достъпно за учениците е да за-помнят, че независимо от изговора вкрайната сричка на глаголите никогане се пише буква Ъ.

При задачите относно окончанията-м/-ме при глаголите в 1. лице множест-вено число вниманието на ученика се на-сочва към формата за единствено число.С най-голяма ефективност е следното уп-ражнение: учителят изговаря глаголи в 1.лице множествено число винаги с окон-чание -ме, а учениците проверяват далитова е правилно или не. Например: игра-еме (в единствено число е играя – не за-вършва на -м, значи правилно е играем);обичаме (в единствено число е обичам –завършва на -м, значи е правилно) и т. н.Това упражнение може да се провежда,докато учителят се убеди, че механизмътна проверка е усвоен.

Относно правописа на представкитецелта е да се стимулира правилното им запомняне. Целесъобразни са задачи, изис-кващи препис от правописния речник на думи с представки под-, над-, о-, у-, пре-,при-, из-, от-, раз- и т.н.Урок за упражняване

Урокът за упражняване допълва възможностите за тренировъчни упражненияотносно прилагане на трите правописни правила, като е предложен богат езиковматериал и разнообразие на типовете задачи: за допълване на букви, за избор направилна буква, за редактиране, за препис и т. н.

Допълнителни задачи:1. Зачертайте излишната буква при глаголите в стихотворението на Кирил Назъров.

Тук живееме си добре,ала нека всеки разбере,че мечтаеме да се върнемеи земята да прегърнеме!Ей от облаците здравипарашути ще направиме!През простора бавно с тяхще се спуснеме без страх!

2. Допълнете пропуснатите букви в глаголите:

повдиг_т, намиг_т, лудув_т, остав_т, игра_т, хран_т, чет_т, отговар_т.

59

Тема 24:ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА.ПРАВОПИС

Цели:– усъвършенстване на уменията за пра-вописна проверка на гласни и съгласнизвукове в прилагателни имена;– усъвършенстване на уменията за про-верка на прилагателните имена с непос-тоянно Ъ;– въвеждане на правилото за двойно -нн-при прилагателните имена.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да изговаря правилноприлагателни имена в мъжки род, при ко-ито в женски и в среден род и в множест-вено число изпада гласен звук Ъ; прила-гателни имена, които в мъжки род завър-шват на звучен съгласен звук; прилага-телни имена с едно -н- или с двойно -н-(-нн-) в женски, среден род и в множест-вено число;– Ученикът умее да прави проверка за изговора на прилагателни имена в мъж-ки род, при които в женски и среден род и в множествено число изпада гласензвук -ъ; на прилагателни имена, които в мъжки род завършват на звучен съгласензвук; на прилагателни имена с едно -н- или с двойно -н- (-нн-) в женски, среден роди множествено число.

Методически указания:Темата е обобщителна по отношение на изучените книжовни норми, свързани

с прилагателните имена – двете правила за правописа на гласните и съгласнитезвукове; правилото за непостоянното Ъ (въведено в началото на трети клас). Къмтях в този урок се добавя и ново за учениците правило за правописа на прилага-телните – правилото за двойното -нн-.

Урок за знанияПървата учебна задача е с цел да се актуализират знанията за прилагателните

имена. Тя има стилистичен характер и насочва вниманието на третокласницитекъм факта, че колкото повече са използваните прилагателни имена, толкова по-точна е речта ни. В случая, за да познаят за кое животно се отнасят групите при-лагателни имена, учениците провеждат аналитична работа от типа: прилагателно-то име малко се отнася за всички изобразени животни и то не е достатъчно, за дасе реши задачата. Добавянето към него на още едно прилагателно име (малко исиво) изключва само едно от животните – патето. Разширяването на групата при-лагателни с още едно (малко, сиво и гризливо) свежда избора само до две от изоб-

60

разените животни – мишле и зайче. До-пълването с четвърто прилагателно (мал-ко, сиво, гризливо и скокливо) насочваконкретно към заека и изключва възмож-ността от грешки.

Останалите учебни задачи са с право-писен характер. Втора и трета задачапредпоставят упражняване на правилотоза непостоянното Ъ, познато на трето-класниците от предходните уроци.

По-съществено място следва да сеотдели на новото правило – за двойното-нн-. Алгоритъмът за неговото приложе-ние е онагледен чрез представителнипримери. Сравнението насочва към след-ното обобщение: „Ако в мъжки род при-лагателното завършва на -нен, в женски исреден род, а и в множествено число сепише с двойно -нн-. Ако в мъжки род тозавършва на -ен, в другите форми се пи-ше с едно -н-. Без съмнение за усвояване-то на това правило са нужни многоброй-ни упражнения с тренировъчен характер.

Комуникативно-речевата задача пред-поставя както редактиране на правопис-

ните грешки в обявата, така и коментар относно ситуацията на общуване. Отучениците се очаква да открият, че футболната топка е на вратаря и понеже тя сее спукала, момчетата от отбора търсят друг вратар с нова топка, тоест те търсятне вратар, а нова топка за отбора си.

Урок за упражняванеУчебните задачи в тетрадката осигуряват многообразна методическа работа за

овладяване на изучаваните книжовни норми. Сред тях преобладават задачите заредактиране и за правилно и четливо преписване на занимателни текстове с пра-вописни особености при прилагателните имена.

По преценка на учителя към езиковия материал за упражняване на правилотоза двойна буква -нн- могат да бъдат добавени и следните прилагателни имена:

Прилагателни имена с двойно -нн-:безценен, бензинен, вагонен, витаминен, военен, временен, единен, есенен, каме-нен, равностранен, стенен, сънен, светлинен, картинен, конен, лунен, милионен,невинен, неизменен, непрестанен, песенен, пламенен, постоянен, пустинен, рав-нинен, ценен, странен, уханен, сезонен, струнен, телефонен, ураганен, благоуха-нен, хигиенен, чуждестранен, законен, склонен, утринен.

Прилагателни имена с едно -н-:вълнен, глинен, женен, забранен, заменен, зърнен, извинен, изгонен, притеснен,пълнен, сменен, стоманен, картонен, копринен, ленен, лимонен, напълнен, обви-нен, огнен, охранен, платнен, пленен, поканен, сапунен, стеснен.

61

Тема 25:ЧАСТИЦИТЕ ЗА СТЕПЕНУВАНЕ „ПО“ И „НАЙ“

Цели:– усъвършенстване на уменията за разг-раничаване на прилагателните имена отдругите части на речта;– развитие на уменията за правилна упот-реба на прилагателни имена в речта;– усъвършенстване на уменията за пра-вописна проверка на прилагателнитеимена;– въвеждане на понятието „степенуванена прилагателни имена“;– формиране на умения за правилно из-ползване на степенувани прилагателниимена.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да разграничава в прак-тически план частиците за степенуване.

Методически указания:Въвеждането на знанието за степенуваните прилагателни имена е свързано

преди всички с правилното писане на частиците за степенуване. С оглед на това иметодическата работа е свързана преди всичко с изясняване на техния смисъл иправопис.

Урок за знанияПредставянето на степенуването в нагледно-образен план може да бъде чрез

сравняване на три предмета по големина. Своеобразна илюстрация на степенува-нето е и предложеното в учебника стихотворение „ПО и НАЙ“. Усвояването натова езиково явление не е съпътствано от особени трудности, тъй като третоклас-ниците се позовават на образците от своята речева практика. Ето защо акцентът евърху правилното писане на частиците.

Учителят трябва да внимава при подбора на примерите за сравнителна степен– те трябва да бъдат само с прилагателни имена, защото при съществителнитеимена и при глаголите частиците по и най се пишат разделно (по юнак, най юнак;по обичам, най обичам).

Смислоразличителната функция на тирето при сравнителната степен стававидима за ученика чрез съпоставка с други думи и изрази. В учебника са посо-чени следните езикови ситуации: по-здрав и поздрав; по-крив и покрив. Вклю-чени в контекст, те помагат на третокласниците да се ориентират в смисъла ими да отчетат значението на тирето за правилното разбиране при писмена реч.Пример за това може да бъде и двойката изречения Изкачваме се по стръмниясклон на планината; Изкачихме по-стръмния склон на планината. Липсата на

62

тире би създала недоразумения при об-щуването.

Комуникативно-речевата задача е несамо с цел да се поправят правописнитегрешки в писмената реч на героя, но и дасе коментира ситуацията на общуването(Кой е героят?; На колко години е?;Как минава денят му?; За каквомечтае?; На кого пише? Защо?; Каквое продължението на писмото му?; Кактрябва да се напише то? и т.н.).

Урок за упражняванеАкцентите в методическата работа от-

ново са свързани с:– разпознаване на степенуваните при-

лагателни имена в контекст (Открийте втекста степенувани прилагателни име-на – ще ги познаете по частиците застепенуване по и най.);

– изграждане на умения за степенува-не на прилагателни имена (Преобразу-вайте прилагателното име, като госвържете с частиците за степенуване

по и най – например: голям>по-голям, най-голям.);– правописно правилно оформяне на писмена реч, в която са използвани срав-

нителна и превъзходна степен за сравнение (Поставете тире, където е необхо-димо, в изреченията: При спор отстъпва по умният; За магарето тръните сапо сладки от сеното; От здравето по- хубаво няма.


1. Подчертайте степенуваните прилагателни имена и добавете липсващите.

Имало едно време три слона – голям, по-голям и най-голям.– Хайде да хванем някоя падаща звезда! – решили те.Тогава най-големият слон хванал с хобота си по-малкия слон, а той пък хва-

нал най-малкия и го подхвърлил чак до звездата. Тогава най-малкият слон хва-нал звездата и я подал на по-..............., а той я предал на най-................. слон ицяла нощ си играли с нея.

2. Поставете липсващите тирета при степенуваните прилагателни имена.

Как се образува водопадът?

Когато реката тече от твърди към по меки скали, по меките скали се ра-зяждат по бързо и образуват малко стъпало. Водата пада на стъпалото и от-там се спуска върху по меката скала, като я разяжда още повече. Постепенностъпалото и водопадът стават по големи.


63

Тема 26:ДУМИТЕ ПРИ ОБЩУВАНЕ

Цели:– овладяване на умения за откриване насиноними; – усъвършенстване на умения за уместнаупотреба на думите при общуване;– развитие на умения за отстраняване наповторени думи чрез замяната им със си-ноними.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може с помощта на учителяда открива синоними и да определя зна-чението им;– Ученикът може с помощта на учителяда избере подходящ синоним в зависи-мост от контекста;– Ученикът умее с помощта на учителя даизползва подходящи синоними.


Методическата работа се разгръща вследната поетапност:

– Въвеждане на понятието „синоними“. То се основава на вече осъществена-та превантивна работа в уроците за редактиране.

Възможно е учениците да допускат грешки, смесвайки понятието „синоними“с понятието „сродни думи“ (както вече беше посочено при темата за сродни ду-ми). Тази грешка е очаквана поради спецификата на възрастта и поради привидна-та близост на двете понятия. Ето защо учителят би следвало да провежда систем-на методическа работа с богат езиков материал относно разграничаването на две-те понятия. Основният разграничителен признак е формата на думата: сроднитедуми са близки по значение и форма (имат обща част на думата: полет, летище),а синонимите са близки по значение, но са различни по форма: пилот, летец).

– Мотивиране на темата. За целта в учебника е предложена задача за редакти-ране на повторените думи в баснята „Паун и лястовица“. Към това се добавя ивтората задача в учебника, при която замяната на еднаквите думи в текста е с целда се отстрани възможното неразбиране на прочетеното (Не оставяй в гори огънда гори! Не оставяй в гората запален огън!). Учениците трябва да достигнат доизводи, свързани с употребата на синонимите – те правят речта по-точна, по-об-разна и изразителна.

– Разпознаване на синоними в различни езикови ситуации. – Избиране на подходяща дума от синонимен речник. Предложената в учебни-

ка задача е построена така, че да може да бъде изпълнена от учениците дори и вслучай, че не разполагат в момента със синонимен речник – представени са две

64

импровизирани странички от синонименречник, които са достатъчни, за да се из-пълни задачата.

Комуникативно-речевата задача е изг-радена върху основата на често срещанагрешка в речта – неправилна синонимназамяна, тъй като разписанието на влако-вете е съобразено с почивните дни, а не спразничните, а и освен националнитепразници има и лични. Ако се променидумата, диалогът ще се проведе пообичайния начин.

Урок за упражняванеТози урок осигурява допълнителни

възможности за усвояване на понятието„синоними“ и за умелото им използване вречта. Задачите в учебната тетрадка са сподчертано занимателен характер. Реша-вайки кръстословицата, третокласницитеобразуват синоними на думите и при пра-вилното изпълнение (смел, искам, новина,обич, нежен, игра, мраз) в оцветенитеквадратчета се получава думата синоним.

Работата със синонимен речник епредставена в четвърта задача, като тя е поставена двупланово:

– в страничка от синонимен речник липсва дума, но значението є е посоченочрез нейни синоними и ученикът по тях трябва да познае коя е думата (скука,отегчение > досада; шеговит, закачлив > дяволит);

– в страничка от синонимен речник е записана дума, но не е посочено значени-ето є и ученикът следва да го напише, като използва синоними на съответната ду-ма (тайна > загадка, потайност; татковина > родина, отечество).

С подчертано творчески характер е и петата задача в учебната тетрадка. За дасе получи благозвучие в стихотворението, учениците би трябвало да изберат отвъзможните синоними думите велосипед, се управлява, страдат.

Шестата задача изисква да се посочи като неправилен вторият ред думи.

Допълнителни задачи:1. Във всеки ред има по две сродни думи и два синонима. Кои са те? Напишете гипо двойки. Съставете изречения с някои от тях.злосторник, вредител, злодей, нарушител;надсмивам, подигравам, осмивам, иронизирам;повреждам, развалям, увреждам, похабявам;премислям, умувам, мъдрувам, обмислям.


Тема 27:СЪОБЩИТЕЛНИ И ВЪПРОСИТЕЛНИИЗРЕЧЕНИЯ

Цели:– актуализация на знанията за съобщи-телно и въпросително изречение;– усъвършенстване на уменията за опре-деляне границите на изречението;– развитие на умения за образуване наизречения в конкретна речева ситуация.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът разграничава в практическиплан изговора на съобщително и въпро-сително изречение;– Ученикът умее да изговаря с подходя-ща интонация съобщително и въпроси-телно изречение;– Ученикът разграничава спецификата всмисъла на съобщително и въпросителноизречение;– Ученикът умее правилно да използвасъобщително и въпросително изречение,за да изрази смисъла на прочетеното.


Обобщаването се осъществява в сравнителен план – чрез противопоставянетона изучените два вида изречение по цел на изказването, по интонационно и пунк-туационно оформяне.

Основната част от методическата работа е насочена към уменията за създава-не на изречения за целите на различни комуникативни ситуации.

Повечето от учебните задачи са свързани с диалог, в който учениците разпоз-нават видовете изречения. С по-висока степен на трудност са задачите за под-реждане на изречения (въпроси и отговори) в смислова единица и задачите запреобразуване на съобщителни във въпросителни изречения

Предвиждат се и упражнения за поставяне на знаците в края на изречението.Комуникативно-речевата задача дава възможност на учениците да се упражнят

в правилна употреба на въпросителни изречения. Възможните въпроси са: Каквое лунно затъмнение?; Кога се получава?; Как влияе на хората и животните?;Има ли опасност за планетата? и т.н.

Урок за упражняванеВ урока за упражняване методическата работа по темата се разширява в след-

ните направления:– Съставяне на въпросителни изречения в конкретна комуникативна ситуация.– Задаване на въпроси по тема.

66

– Възпроизвеждане на въпроси потехния отговор в конкретна комуника-тивна ситуация.

– Редактиране на текст без знаци закрай на изречение.


1. Поставете пропуснатите знаци за крайна изречение в текста.

Камила

Попитаха веднъж една камила:– Кога усещаш най-голяма сила__

Кога вървиш най-спорно – по нанадолноили по нагорно__ По кой път стигашнай-далече__

Камилата им рече:– Не гледам стръмното и равното,

посоката е главното___Банчо Банов

2. Открийте в текста въпросителните из-речения и ги препишете. Добавете къмтях и свои въпроси.

Батко бе, кажи!

– Батко бе, кажи – на коса Ох, какво да сторя?човката защо е? Речник слагам на бюротоОхлювът къде си носи да ти отговоря.къщичката своя? Бива ли така, сестричке?Котките защо са боси То така ли става!зиме и по зноя? Първом на едно-едничкоБатко бе, защо цветята отговор се дава.толкова са жадни? После постепенно всичкоБатко бе, защо?... ти се изяснява.– Защото...

Калина Малина

67

Тема 28:ПОДБУДИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Цели:– въвеждане на понятието „подбудителноизречение“;– усъвършенстване на уменията за опре-деляне на изучените видове изречения;– развитие на умения за образуване наизречения в конкретна речева ситуация.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът разграничава в практическиплан изговора на подбудително изрече-ние;– Ученикът умее да изговаря с подходя-ща интонация подбудително изречение;– Ученикът разграничава спецификата всмисъла на подбудително изречение;– Ученикът умее правилно да използваподбудително изречение, за да изразисмисъла на прочетеното.


В основата на методическата работа е въвеждането на понятието „подбудител-но изречение“. Неговите опознавателни признаци са както семантични, така иформално-структурни. Разграничаването на видовете изречения е от гледна точкана целта на изказването. С оглед на това подбудителните изречения се създават сцел да подбудят към действие. Степента на волеизявата е различна – молба, под-кана, съвет, заповед, забрана. Всяка от тях има характерна лексика: за молба (мо-ля); за подкана (хайде); за съвет (добре е); за забрана (недей) и т.н. Особено ха-рактерно за всички тях е заповедната форма на глагола, която е един от най-съ-ществените разграничителни признаци на този вид изречения. Разбира се, харак-терните думи не винаги се съдържат в изреченията и затова определянето на видаим става с опора на контекста, за да се определи целта на изказването.

Урокът се строи в следните части:Първата част е свързана с изреченията за заповед. Представени са типични

примери, които заобикалят ученика и които обикновено са написани на табелки:Пази тишина! Не гази тревата! Не дразни животните! и т.н. Задачата е кому-никативно-речева и тя има две части. От една страна, тя изисква третокласницитеда се ориентират в трите илюстрации и да определят за всяка ситуация подходя-щото изречение. От друга страна, тя предпоставя и противоположната дейност –по речевия продукт да се възпроизведе речевата ситуация, в която той е използ-ван. Следователно от третокласниците се очаква да опишат къде могат да се видяттабелки с изречения за заповед като Не говори с шофьора!, Не пали огън!, Биле-ти и карти, моля! и за какво служат те.

68

Втората задача представя друг видподбудителни изречения – изречениятаза забрана. Към особеностите на този видизречения насочва стихотворението наВиктор Самуилов. Социалният опит натретокласниците е достатъчен, за да мо-гат те да допълнят списъка със забрани задецата, тоест по образеца на изречениятав стихотворението да създадат и свои из-речения от този вид.

Следващите учебни задачи представятдругите видове подбудителни изречения –изречения за желание и молба. Акцентът евърху думите за учтивост при молба.

Комуникативно-речевата задача есвързана с усъвършенстване на умениятана учениците за преобразуване на съоб-щителни изречения в подбудителни. Попреценка на учителя могат да бъдат доба-вени и други примери.

Урок за упражняванеТой следва структурата на урока за

знания, но постепенно акцентът се прена-ся върху пунктуационното оформяне на

подбудителното изречение. Ето защо преобладават задачите за поставяне на уди-вителен знак в края на подбудителните изречения.

Допълнителна задача:1. Открийте подбудителните изречения в текста на Д. Габе и ги препишете.

МъдърВ тъмното кат ходиш, Да гледаш, да помнишда се не удариш! и все да внимаваш –Мляко като пиеш, и когато сядаш,да се не опариш! и когато ставаш!На студа да бъдеш Толкова е тежко,винаги облечен, толкова е трудно!а пък на горещо – Как го прави татко,винаги съблечен! много ми е чудно.

69

Тема 29:ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Цели:– въвеждане на понятието „възклицател-но изречение“;– усъвършенстване на уменията за опре-деляне на изучените видове изречения;– развитие на умения за образуване наизречения в конкретна речева ситуация.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът разграничава в практическиплан изговора на възклицателно изрече-ние;– Ученикът умее да изговаря с подходя-ща интонация възклицателно изречение;– Ученикът разграничава спецификата всмисъла на възклицателно изречение;– Ученикът умее правилно да използвавъзклицателно изречение, за да изразисмисъла на прочетеното.


Въвеждането на понятието „възклицателно изречение“ също се осъществявачрез представянето на съществените му признаци – цел на изказване и формално-структурни особености. С възклицателните изречения се изразяват чувства. Телесно се разпознават, ако в тях са включени възклицателни междуметия като ох,ах, олеле, брей, ура и т.н. В края му се поставя удивителен знак.

В учебника понятието „възклицателно изречение“ е представено чрез няколкотипични речеви ситуации. Първата задача е комуникативно-речева и се изпълня-ва на две равнища:

– от ситуацията към речта: Учениците се ориентират в трите речеви ситуации,представени чрез илюстрации, и определят подходящата речева единица за всякаот тях (болка при падане от колело – Ох! или Олеле!; поздравления за шестица –Браво!; удоволствие от спускане с шейна – Ех! или Ура!);

– от речта към ситуацията: Третокласниците четат изказвания (в случая – възкли-цателни изречения) и описват ситуации, в които е възможна тяхната употреба. Нап-ример: Ура! – ученици научават, че ще имат свободен час (радост) ; Ах! – момиче от-варя пакет, който е получило за рождения си ден, и вижда в него мечтания подарък(изненада); момчета гледат футболен мач: Е-е-е-х! – когато е пропусната възможностза гол (разочарование), и Ура! – когато любимият отбор побеждава (възторг).

Следващият компонент на урока е свързан с откриване на възклицателни изре-чения в текст. За да разпознаят възклицателните изречения от подбудителните, ко-ито също завършват с удивителен знак, третокласниците си помагат с помощнитедуми – възклицателните междуметия – дори в случаите, когато те липсват в изре-чението. Например при анализ на изречението Гласът ти е чудесен, Данке! уче-

70

ниците обмислят дали могат да добавятдума за възклицание (Например: Ах, ка-къв чудесен глас имаш, Данке!).

Целесъобразно е при откриването навъзклицателни изречения да се коменти-ра и чувството, изказано с тях. Задачатаможе да се разшири, като се изисква отучениците да образуват други изречения,с които да изразят същото чувство.

Предвижда се и методическа работа,за да се приучат третокласниците да пос-тавят удивителен знак в края на възкли-цателните изречения. За целта най-ефек-тивни са задачите за допълване на про-пуснати знаци в текст или диктовки.

Комуникативно-речевата задача на-сочва към употребата на възклицателни-те изречения в речта. Продължаването надиалога от учениците предполага употре-бата и на други възклицателни из-речения.

Урок за упражняванеМетодическата работа включва и сло-

вотворчески задачи. Част от тях са свързани с преобразуване на изречения от един вид в друг (Нап-

ример: Студено е. Студено ли ти е? Ох, колко е студено навън!; Счупиха ваза-та. Те ли счупиха вазата? Олеле, счупиха любимата ми ваза!; Птицата е кра-сива. Красива ли е тази птица? Ах, каква красива птица!; Това е само сън. Сънли е това? Ох, това било само сън!).

Други задачи изискват съставяне на изречения за целите на конкретна речеваситуация (Например: за болка – Ох, как ме боли зъб!; за радост – Ура, ще ходимна екскурзия!; за изненада – Ах, каква неочаквана среща!; за страх – Олеле, куче-то ще ме ухапе!; за обич – Колко хубаво е, че сме заедно! и т.н.).

Допълнителна задача:1. Кои знаци са неправилно поставени? Поправете. Препишете.

Магаре и славейВеднъж магарето казало на славея:– Прочут певец си бил ти, братко? Попей ми, моля ти се?Заловил се певецът да покаже изкуството си. Като свършил песента, попи-

тал:– Е, какво ще кажеш!– Чудесно пееш? Но все пак нашият петел пее по-хубаво. Поучи се от него!

Петко Р. Славейков

71

Тема 30:ИЗРЕЧЕНИЯТА ПРИ ОБЩУВАНЕ

Цели:– обобщаване на знанията за съобщител-ните, въпросителните, подбудителните ивъзклицателните изречения;– развитие на уменията за употреба наразлични по цел на изказването изрече-ния в конкретни комуникативни ситу-ации;– усъвършенстване на уменията за пунк-туационно оформяне границите на изре-ченията.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът разграничава в практическиплан изговора на съобщително, въпроси-телно, подбудително и възклицателно из-речение;– Ученикът умее да изговаря с подходя-ща интонация съобщително, въпросител-но, подбудително и възклицателно изре-чение;– Ученикът разграничава спецификата в смисъла на съобщително, въпросително,подбудително и възклицателно изречение;– Ученикът умее правилно да използва съобщително, въпросително, подбудител-но и възклицателно изречение, за да изрази смисъла на прочетеното.

Методически указания:Темата е с обобщителен характер. В нея се прави преговор на изученото в раз-

дела „Изреченията в българския език“. Акцентът е върху употребата на изучени-те видове изречения в конкретни ситуации на речево общуване.

Урок за знанияОбобщаването се осъществява в сравнителен план – чрез противопоставянето

на изучените четири вида изречения по цел на изказването, по интонационно ипунктуационно оформяне.

Акцентът в урока е върху новите знания, свързани с подбудителното и възкли-цателното изречение. Ето защо преобладават задачите за тяхното разпознаване.Компонентите на методическа работа са:

– определяне вида на изреченията в конкретни текстове;– отделяне на характерните думи за съответния вид изречение;– съставяне на собствени изречения от определен вид;– допълване на пропуснати знаци за край на изречение;– създаване на собствен текст, съдържащ изучените видове изречения.Комуникативно-речевата задача е свързана с неправилната употреба на изре-

72

ченията в речта. Смехотворният ефект епредизвикан от неправилното въпро-сително изречения, което при редакцияби могло да се замени с изречения като:Защо? Докога ще е така? Не се ли чув-стваш неудобно? и т.н.

Урок за упражняванеПървата задача изисква освен опреде-

ляне вида на изреченията от текста и пре-образуването на въпросителното изрече-ние Какво ли още има да се случи? въввъзклицателно (например: Олеле, какволи още ще се случи днес!).

Втората задача е свързана с прераз-казване на позната басня „Гарван и лиси-ца“, при което учителят следи дали сеспазва изискването да се използва ди-алог, в който има възклицателни и подбу-дителни изречения: Ах, какъв хубав гласимаш!, Моля те, попей ми! Колко вкус-но е сиренцето! и т.н.

Третата задача е с комуникативно-ре-чев характер и изисква създаване на ди-алози към две конкретни речеви ситу-

ации. Например ситуацията на диалог между майка и дете, което е разляло супа-та, може да бъде в следните варианти: майката е сърдита и изнервена, защотоима много работа; майката е спокойна и не се сърди на детето; детето раз-лива супата по невнимание; детето разлива супата нарочно; детето разливасупата, за да даде от нея на своето куче, и т.н. Ситуацията на диалог между по-лицай и пешеходка, която пресича неправилно, може да има следните варианти:пешеходката е млада и добре възпитана жена, но бърза за работа; пешеходка-та е възрастна жена, която има лошо зрение и недочува; пешеходката е лелка,натоварена с тежки чанти след пазаруване; полицаят е строг; полицаят е свесел характер и т.н. След анализа на ситуациите учениците избират вариант и понего съставят диалога.

Допълнителна задача:1. Открийте в текста подбудителните и възклицателните изречения. Препишете ги.Напишете продължение на историята.

Из „Ян Бибиян“Старият кацар улови Ян Бибиян за врата и почна да го шиба с жилавата

пръчка по изопнатата задна част. Удряше и повтаряше:– Да помниш как се язди чуждо магаре!– Фют, къде си? Фют, спаси ме! – почна да вика за помощ Ян Бибиян. – Фют,

направи се на невидим и ощипи за крака тоя проклет кацар! Моля те! О-о-х,задникът ми гори от огън! Олеле, ще ме убие!

Елин Пелин

73

Тема 31:ТРУДНИТЕ ПРАВИЛА ПРИ ПИСАНЕ

Цели:– обобщаване на правописните правила,изучавани в трети клас;– усъвършенстване на уменията за при-лагане на изучените правописни правилав различни речеви ситуации.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът владее основните норми награфичната и писмената система на бъл-гарското писмо: пише четливо; пише пра-вилно думи с правописни особености;владее основната употреба на пунктуаци-онните знаци.

Методически указания:Темата е с обобщителен характер. В

нея се прави преговор на изучаванитеправописни правила. Стремежът е те дасе прилагат в единство.

Урок за знанияМетодическата работа включва компоненти, които съответстват на правопис-

ните правила, които са предмет на изучаване. Последователността е следната:– Упражняване на правилото за двойно -нн- при прилагателните имена (първа

задача). Предложеният текст съдържа и други правописни особености, свързани собеззвучаването на съгласните и редукцията на гласните. Целта е правописнитеправила да се прилагат в единство;

– Упражняване на правилото за струпани съгласни (втора задача). Задачата е створчески характер и изисква съчиняване на текст по опорни думи. Опорните ду-ми са подбрани така, че да съдържат струпани съгласни. Целта е при тяхното из-ползване третокласниците да се приучат да ги пишат правилно;

– Упражняване на изучените през учебната година правописни правила. Те сапредставени с по един пример в кръгословицата от трета задача: 1. покрив – зву-чен съгласен в края; 2. радост – струпани съгласни; 3. обувки – звучен съгласенв средата на думата; 4. военна – двойно -нн- при прилагателните имена; 5. надпис– правопис на представките; 6. плуват – правопис при крайната сричка на глаго-лите. Попълвайки кръгословицата, учениците не само откриват думите, но и ко-ментират техния правопис (Коя е думата за проверка?);

– Упражняване на правилото за непостоянно Ъ при прилагателни и съществи-телни (слада/ък и чеха/ъл);

– Упражняване на правилното писане на думи с представки (подскок, разказ);– Упражняване на правописното правило за двойно -тт- при членуване на ду-

ми от женски род, завършващи на съгласен Т (радостта).

74

Всички правописни правила се упраж-няват върху основата на текстове, за даможе правописните задачи да се съчетаятсъс задачи за четене и разбиране на текс-та, а така също и за преразказване и съ-чиняване.

Урок за упражняванеСъщите правописни особености са

предмет на усвояване и в урока за упраж-няване, но учебните задачи са с по-висо-ка степен на трудност.

Допълнителни задачи:1. Редактирайте текста.

Дъжд

Дъж изля се изведнъш,ох, че весел горски дъш!И подгони всички, виште,животинки из долище.

Николай Соколов

2. В текста четири думи са записани неправилно. Кои са те?Допълнете пропуснатите букви. Как проверявате? Изберете правилната буква вподчертаните думи. Кои от тях ще проверите в речника? Как проверявате право-писа на подчертаните букви?

Хитрец

Купил си вълкът велосипед,обикаля, хвали се навред,че е стан_л истински спортис,и че търси само въздо/ух чис.Ей, хитрецо, сложил си ка/ъскет,яхн_л си велосипеди обляк_л си фланелка жълта,уж че идваш въздух чис да гълташ,уж че правиш утрина раз/сходка,а пък търсиш...ага/ъцата кротки!

Леда Милева

75

Тема 32:БОГАТСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯЕЗИК

Цели:– обобщаване на изученото относно ези-ковите единици – звук, дума, изречение,текст;– развитие на уменията за определяне наизучените части на речта и на технитеграматически значения;– усъвършенстване на уменията за разг-раничаване на видовете изречения по целна изказването.



Чрез тази тема се обобщават знаниятаза граматическия строй на езика. За раз-лика от началния урок в трети клас, прикойто системата на езика се представя в посока от малките езикови единици (зву-ковете) към макроединиците на речта (части на текст и текст), то в заключителнияурок движението е обратно – от текста към звуковете. Целта е учениците да „сеизкачват по „стълбичката“ на езика и да слизат от нея“, т.е. да осъзнаят както ин-тегративните отношения в езиковата система (малките единици се интегрират ед-на с друга и образуват единица от по-висок ранг), така и отношенията на разложи-мост (голямата единица се разгражда на по-малки съставящи я).

Етапите на методическа работа са два:Първият етап е свързан с преговор на изученото за текст, изречение и дума. В

учебника той е представен в лявата страница на разтвора по темата. В основата еработата с текста. Стихотворението „Граматик“ се използва многопланово. От ед-на страна, то е основа да се актуализират знанията за текста и изреченията. То съ-държа изречения и от четирите изучени вида (Хайде, досетете се какво е крава-та – подбудително; Я, виж какъв самоуверен граматик! – възклицателно; А койе коренът на думата „кола“? – въпросително; Колата няма корен – тя е с ко-лела – съобщително). От друга страна, в стихотворението е поставен проблем,който е свързан с думите в речта и с частите на думата. По този начин то отправякъм задачи за сродни думи и за части на думата. Така във връзка със стихотворе-нието могат да се актуализират всички знания относно думите – видовете части наречта и техните граматически категории. Естествено, акцентът е върху изученотов трети клас. Ето защо на преден план са знанията за личните местоимения и затрите глаголни времена. Към задачите в учебника могат да бъдат добавени и дру-ги, които да разширят възможностите за упражняване.

76

Тук се предвижда и методическа рабо-та за синоними.

Втората част от урока е осигурена сучебен материал, разположен на дяснатастраница от разтвора в учебника. Тя есвързана със стихотворението „Вакан-ция“, което предпоставя възможности заметодическа работа отново във всичкинаправления – текст (например може да сепостави задача да се съчини текст със заг-лавие Какво ще правя през ваканцията);изречение (например да се определят поцел на изказване изреченията в текста илиучениците да образуват по едно изречениеот всеки изучен вид); дума (на ученицитеможе да се предложи да препишат от тек-ста по една от изучените части на речта –съществително име, прилагателно име,глагол, лично местоимение).

Акцентът обаче в тази част на урока евърху думата и нейните части. Обобщавасе изученото относно наставки и предс-тавки и се усъвършенстват уменията засловообразувателен анализ. За целта мо-гат да се използват допълнителни задачи.

Урок за упражняванеТози урок допълва възможностите за упражняване на вече изученото, като

включва учебни задачи, свързани с описаните акценти в методическата работа:– работа върху изречение (задача за поставяне на знаци за край на изречение в

зависимост от вида на изречението по цел на изказване);– работа върху глаголните времена (задача да се открият в текста глаголите и

да се разпределят в три колони в зависимост от глаголното им време);– работа върху образуването на думите (задача за определяне на сродни думи

и за преобразуване на думи чрез замяна на техните представки или наставки).

Допълнителни задачи:1. Подредете думите в пет колонки в зависимост от наставката им:пожарникар, художник, играч, мъдрец, съветник, вратар, лъжец, работник, гъ-бар, зрител, войник, ленивец, зъболекар, приятел, купувач, закрилник, гребец,затворник, дарител, копач, жътвар, читател, орач, будител, защитник, летец.

2. Заменете представките в думите:за-, раз-, на-, из-: в-: полива;пре-, за-, раз-, от-: измина;по-, на-, за-: разкъса;из-, по-, раз-: насече;по-, за-, из-, при-: наведе.

77

V. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛА„ФОРМИРАНЕ НА КОМУНИКАТИВНО-РЕЧЕВИ УМЕНИЯ“

Уроците от раздела „Формиране на комуникативно-речеви умения“(„Пиша, преразказвам, съчинявам“) се организират по строго установена структу-ра, възприета в българското училище при работа с текст в устна и писмена фор-ма.

Те обхващат 18 теми, като уроците за подготовка се организират чрез методи-ческия апарат в учебника, а уроците за изпълнение и поправка – в учебната тет-радка.

Методическата работа по този раздел е подчинена на целите на комуникативноориентираното обучение. Ето защо всяка от темите се разработва с оглед на уме-нията на третокласниците да общуват чрез текст в устна и писмена форма. За та-зи цел уводните теми са свързани с понятията „текст“, „общуване“, „редактира-не“, за да може всяка следваща тема да се интерпретира в контекста на тези поня-тия – „общуване чрез текст в устна форма“, „общуване чрез текст в писмена фор-ма“, „общуване чрез преразказване на текст“, „общуване чрез съчиняване натекст“, „редактиране на текст за целите на комуникативна ситуация“ и т. н.

С оглед на тази постановка темите от този раздел се разпределят в следните те-матични групи: Общуване, Преразказване, Съчиняване.

В частта Общуване темите са следните:– Думите за учтивост при общуване. Акцентът е върху усвояването на речевия

етикет в ситуации, типични за учениковото ежедневие. С опора на илюстрациите,предложени в учебника, третокласниците се включват като участници в тези ситу-ации и се упражняват да създават устни диалози, които да са подходящи за усло-вията на конкретната комуникативна ситуация.

– Устно общуване. Третокласниците се упражняват да създават устна реч,адекватна на условията на общуването, и усвояват модели на речево поведение.

– Писмено общуване. Актуализира се изученото за кратките речеви жанрове –покана, съобщение, поздравителна картичка, лично писмо.

– Редактиране на текст. Учениците се упражняват да прилагат усвоените спо-соби за редактиране на текст, като заменят повторени думи и неточни изрази, сък-ращават излишните речеви единици и добавят пропуснатото.

В частта Преразказ темите са следните: – Преразказ на народна приказка;– Преразказ на басня;– Преразказ на авторова приказка;– Преразказване на разказ;– Кратък преразказ;– Преразказ на текст от енциклопедия;– Разкази по серии от картини.За всяка от тези теми са предвидени по три урока, разгръщащи се съответно в

три учебни часа, като първите два урока – урок за подготовка и урок за изпълне-ние – се осъществяват последователно един след друг през първата седмица, а тре-

78

тият урок – урок за поправка – се реализира като самостоятелен през следващатаседмица, след като учителят е проверил писмените работи на учениците и съоб-разно резултатите организира този урок.

В частта Съчиняване темите са следните:– Съчинение на приказка по подобие на друга;– Съчинение по дадено начало;– Съчинение по даден край;– Съчинение на приказка с предложен герой;– Съчинение по преживяване;– Съчинение-описание;– Съчинение по опорни думи и изрази;– Съчинение с любим герой.При тях учениците създават писмени текстове и затова методическата работа

се разгръща по утвърдената структура – урок за подготовка и урок за изпълнение,провеждани през два учебни часа през едната седмица, и урок за поправка, койтосе организира през следващата седмица и при който в рамките на един учебен часпод ръководството на учителя третокласниците поправят грешките в своите текс-тове и ги преписват правилно и четливо в тетрадките.

Темите за преразказване и съчиняване в голямата си част повтарят изученотовъв втори клас, като към тях се добавят и новите теми: Кратък преразказ; Прераз-каз на текст от енциклопедия; Съчиняване на текст по даден край; Съчинение-опи-сание; Съчинение на стихотворение по опорни думи и изрази.

79

Тема 1:ДУМИТЕ ЗА УЧТИВОСТПРИ ОБЩУВАНЕ

Цели:– овладяване на образци на речевия ети-кет;– изграждане на култура на речево пове-дение;– формиране на умения за ориентация вкомуникативни ситуации.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът си служи със средствата наречевия етикет.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да прави правилен из-бор на средствата на речевия етикет; – Ученикът може с помощта на учителяда използва формулите за вежливост иформите за учтивост в зависимост от ко-муникативната ситуация.

Методически указания:Темата се разгръща в рамките на два урока (в учебника и в учебната тетрадка)

в следната последователност на методическата работа:– Актуализация на усвоеното във втори клас по отношение на речевия етикет.

Третокласниците, позовавайки се на изученото в уроците по български език и око-лен свят, а така също и на собствената речева практика, коментират основните из-рази за учтивост, които най-често се срещат в речта. В случая не е достатъчно са-мо да се изброяват думи за учтивост, а всяка една от тях следва да бъде коменти-рана с оглед на комуникативната ситуация, за която е присъща (например в коислучаи е подходящо да се използва думата сбогом и в кои – думата довиждане).

– Усъвършенстване на уменията за използване на речевия етикет. За разликаот обучението по тази тема във втори клас, когато очакваният резултат е свързанс овладяване на конкретни изрази за учтивост, в трети клас методическата работае по-многостранна – тя засяга не само отделни формулировки от речевия етикет,а цялостното речево поведение на ученика. Повод за това е стихотворението„Възпитан“, в което е представен герой с привидно добро възпитание, тъй каторедовно използва думи за учтивост, но остава безучастен, когато някой е в беда.Коментарът по отношение на стихотворението може да е с опора на следните въп-роси и задачи: Опишете поведението на героя. Каква е речта му? Как се държис другите? Защо го смятат за възпитан? Кои думи за учтивост употребява?Как постъпва героят, когато около него избухне свада или побой? А как бихтепостъпили вие? Защо? Какво прави героят, когато вижда, че има много рабо-

80

та да се върши? Добре ли е в такъв слу-чай да си тръгне, та дори и с учтиво„Довиждане“? Какво значи да си добревъзпитан? Достатъчно ли е само да из-ползваш думи за учтивост? Какво още енужно за доброто поведение? и т. н.

– Овладяване на образци на речевоповедение. Наред с вече обсъжданите из-рази за учтивост при общуване в урокаби следвало да се отдели място и на дру-ги правила на речево поведение, като ак-центът е върху проявите на кавалерскоотношение. Повод за това е илюстратив-ният материал в учебника. Той представяследната история в картинки: момче имомиче се прибират от училище и момче-то проявява кавалерство, като носи и ра-ничката на своята приятелка; три моми-чета ги наблюдават и коментират, тъй ка-то и на тях би им се искало да имат кава-лер; за да им се хареса и на тях, момчетовзема и техните чанти и съсипан от те-жестта им, едва ходи по пътя, докато мо-мичетата весело разговарят помежду си.Тази весела история дава основа за ко-

ментар относно отношенията между момичетата и момчетата и проявите на кава-лерство.

В този план е и следващата учебна задача по повод на стихотворението „Изне-нада“. То е свързано с коментар по въпросите: В кои случаи хората си подаря-ват цветя? Защо? С какви думи ги поднасят? Защо момчето е приготвило бу-кет за майка си? Ще му прости ли тя според вас? Как ще продължи истори-ята? Вие подарявате ли цветя? На кого? Кога? и т.н.

С проявите на кавалерство е свързана и следващата комуникативно-речева за-дача, представяща комична ситуация, в която момче се готви да подари цветя намомиче, но неочаквано за него кон изяжда цветята. С опора на илюстративния ма-териал учениците обмислят изказванията на героите. Учителят стимулира въз-можно повече варианти на изказване в зависимост от характерите на героите итехните отношения.

Последната задача в учебника е с цел да обобщи наученото относнокавалерството. С опора на описаното значение на думата кавалер и с помощта напредложените опорни думи и изрази, учениците създават текст за същността накавалерството. Те правят и свои коментари по темата, като посочват примери залипса на кавалерство в училище и на улицата.

Подобни са и задачите в учебната тетрадка. Там темата е съчетана с темата заустно общуване.


Тема 2:УСТНО ОБЩУВАНЕ

Цели:– развитие на уменията за общуване чрезустна реч;– усвояване на изрази от речевия етикети изграждане култура на речево поведе-ние.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът заема своето място в диалог;– Ученикът участва в диалог, като разби-ра мястото си в него;– Ученикът се придържа към темата накомуникативната ситуация като участникв нея;– Ученикът използва средствата за не-вербална комуникация в зависимост откомуникативната ситуация;– Ученикът участва в диалога, без да пре-късва останалите участници в него.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да се ориентира с помощта на учителя за мястото си в опреде-лена комуникативна ситуация, може да се включи в диалог адекватно; с помощтана учителя участва в диалог, като общува с останалите участници в комуникатив-ната ситуация в зависимост от комуникативната цел;– Ученикът може да се ориентира в темата на комуникативната ситуация, може дасе придържа към темата на комуникативната ситуация, когато участва в нея;– Ученикът може да се ориентира в комуникативната ситуация и в използванитеот събеседниците му средства за невербална комуникация: жестове, поза, мимика;може да използва с мярка средствата за невербална комуникация: жестове, поза,мимика, наред с езиковите изразни средства;– Ученикът може с помощта на учителя да постигне вярна интонация в съответс-твие с комуникативната цел, като си служи в практически план със средствата налогическата изразителност;– Ученикът умее да изслушва търпеливо, с разбиране мненията на останалитеучастници в диалога, може да се включва адекватно в диалога, след като е изслу-шал събеседниците си, да изрази мнението си и да репликира уместно.

Методически указания:Темата се разгръща в рамките на един урок за устна реч.Акцентът е върху практическите действия на ученика. За целта третокласници-

те се включват в различни комуникативни ситуации на диалогично общуване.Ориентирайки се в обстоятелствата на общуване, учениците възпроизвеждат из-

82

казванията на участниците в общуването.Всички задачи в учебника са с кому-

никативно-речев характер. Първата задача представя чрез илюст-

ративен материал следната ситуация:награждаване на победителите в състеза-ние. В един и същи момент се провеждатмного и различни разговори. Задачата заучениците е да подредят разместенитереплики на участниците в общуването.

Втората задача също представя ситу-ации на комуникация, но те са представе-ни чрез участниците в общуването и тех-ните характеристики. За всяка от четири-те ситуации учениците предлагат различ-ни варианти на диалог. Те са свободни всъчиняването на диалозите, учителят сле-ди и коригира само в случай, че изказва-нията не съответстват на конкретната си-туация – обстоятелствата на общуване,характерите на участниците в общуване-то, отношенията между тях.

Третата задача представя ситуация,близка до житейската действителност на

ученика – спор между родители относно бъдещето на детето. По повод на стихот-ворението „Какъв да стана“ учениците коментират правилата на общуване, свър-зани с подходящата интонация при говорене, изслушването на събеседника, изра-зяването на собствено мнение без повишаване на тона и т.н.

Същите тези правила се коментират и при изпълнението на четвърта задача,която поставя учениците в речева ситуация на дискусия по въпроса Какво би ста-нало, ако парите в целия свят изчезнат. Избрана е тази тема на дискусията, за-щото тя предполага много и противоречиви гледни точки, при което е добре да сеполучи спор между учениците и те на практика да приложат вече коментиранитеправила за участие в спор и дискусия.

83

Тема 3:ПИСМЕНО ОБЩУВАНЕ

Цели:– актуализиране на знанията и умениятаза създаване на изучените във втори класкратки речеви жанрове – съобщение, по-кана, поздравителна картичка;– усъвършенстване на уменията за създа-ване на писмен текст;– формиране на умения за изготвяневестник на класа.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да създава текст в пис-мена форма.

Методически насоки:Темата се разгръща в рамките на два

урока. От една страна, целта е да се пре-говори изученото във втори клас за осо-беностите при писане на съобщение, по-кана и поздравителна картичка. От другастрана, уменията за съставяне на тези ти-пове текст се вписват в нова за учениците дейност – съставянето на вестник накласа.

Включването на третокласниците в този тип дейност е с цел да се ориентиратв особеностите на вестника и да се стимулира техният интерес към четене на дет-ски вестници и списания.

На учениците са предложени три рубрики на класния вестник и те трябва дапреценят кой от предложените текстове за коя рубрика е подходящ. Те се ориен-тират както по вече изучаваните специфики на текстовете, така и по ключовите ду-ми в тях (Каним ви – характерни за поканата; Честит празник – характерни запоздравителна картичка).

В урока е предвидена и дейност по създаване на лично писмо. За целта се из-ползва учебната тетрадка, в която са припомнени особеностите при писане на лич-но писмо, посочени са опорни думи и възможните правописни грешки.

84

Тема 4:РЕДАКТИРАНЕ НА ТЕКСТ

Цели:– Развитие на уменията за редактиране насобствен текст.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът познава в практически планразличните видове редактиране;– Ученикът може с помощта на учителяда редактира свой текст, като го усъвър-шенства по отношение на съдържанието,точността на израза и правописа.

Методически насоки:Темата се разгръща в рамките на един

урок в един учебен час. Видовете редак-тиране на текст са предмет на усвояванев предходните уроци по български език.В този урок учениците отново се упраж-няват за тяхното прилагане. Третоклас-ниците редактират предложените им триписма на техни връстници, като във вся-

ко от писмата има грешки, предпоставящи прилагането и на трите вида редактира-не:

в първото писмо – да се замени буква И с буква Й в думата здравей, да се сък-рати думата другари, да се допълни частицата си;

във второто писмо – в думата сливен да се замени малката ръкописна буква сглавна, да се добави частицата си, да се зачертае неправилното окончание в глаго-ла запознаеме;

– в третото писмо – да се замени неправилната буква в думата имъш, да отпад-не думата компютър, за да се избегне повторението, да се добави от кой град е ад-ресатът на писмото.

След коментар на тези грешки учениците редактират текста в учебната тетрад-ка и го преписват правилно.

85

Тема 5:ПРЕРАЗКАЗ НА ПРИКАЗКА

Цели:– усъвършенстване на уменията да сепреразказва текст;– формиране на начални умения за преда-ване на пряка реч като полупряка и ав-торска реч.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът създава текст, чрез койтопреразказва съдържанието на чужд по-вествователен художествен текст;– Ученикът редактира текста си, като гоусъвършенства с оглед на съдържанието,точността на израза, правописа.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да предаде свързано ипоследователно съдържанието на изуча-вана или прочетена самостоятелно при-казка;– Ученикът може да преразказва подробно съдържанието на повествователен ху-дожествен текст (приказка);– Ученикът може да преразказва главното, същественото от съдържанието на по-вествователен художествен текст (приказка).

Методически указания:Методическата работа е свързана с преразказ на народната приказка „Колко са

магаретата“. Тя е кратка и с ярко изразен събитиен пласт, което облекчава дейност-та на третокласниците при преразказването є.

Темата се разгръща в последователността от три урока.

Урок за подготовка Урокът включва следните етапи на методическа работа: – Възприемане и анализ на народната приказка; – Упражняване в преизразяване на пряката реч; – Устно преразказване на приказката с опора на предложения в учебника кар-

тинен и словесен план.За да се възприеме народната приказка в пълнота, учениците я четат цялостно,

а впоследствие – по части от текста. При анализа на прочетеното от значение е да се отделят основните моменти в

развитието на историята. При тяхното обособяване учениците си помагат със сис-темата от въпроси към текста.

86

Препоръчително е да се предвиди иметодическа работа за планиране на пре-разказа. Учителят би могъл да насочиучениците към самостоятелно съставянена плана, като в съвместна дейност опре-делят кои са епизодите в текста, решаваткак да озаглавят тези части от текста и гиподреждат като точки от своя план запреразказ. В помощ на тази дейност е се-рията от картини по съдържанието на от-къса и помощните въпроси към тях.

Упражняването в преизразяване напряката реч протича в следната последо-вателност:

– Откриване на пряката реч в текста; – Обсъждане на възможните начини

да се изкаже речта на героите чрез реч наавтора;

– Синонимна замяна на думата каза сцел да се избягват повторенията при пре-даване на диалог.

Устното преразказване на приказкатае с опора на картинния план, съпътстванот план на съдържанието.

Урок за изпълнение В урока за изпълнение акцентът е върху последователността при изложението

на действията и стилистично правилното предаване на пряката реч чрез непрякареч. Предложените опорни думи и изрази насочват към глаголното време – харак-терните за приказката преизказни форми, а така също насочват и към възможни-те правописни грешки при думите в преразказа.

Урок за поправкаВ урока за поправка предмет на анализ са грешките при:– предаване на съдържанието (пропуснати части от текста, нарушена последо-

вателност в реда на епизодите, неотчетливо разграничаване на частите на текста);– в стилно-езиковото оформяне на текста и при предаване на пряката реч.

87

Тема 6:ПРЕРАЗКАЗ НА БАСНЯ

Цели:– усъвършенстване на уменията да сепреразказва текст;– затвърдяване на знанията за баснята ка-то художествен текст.


Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да предаде свързано ипоследователно съдържанието на изуча-вана или прочетена самостоятелно басня;– Ученикът може да преразказва подроб-но съдържанието на повествователен ху-дожествен текст (басня);– Ученикът може да преразказва главното, същественото от съдържанието на по-вествователен художествен текст (басня).

Методически указания:Темата се разгръща в последователността от три урока, свързани със създава-

нето на устен и писмен преразказ на баснята „Еленът и неговите рога“.

Урок за подготовкаВ урока за подготовка се отделят три етапа на методическа работа: – Актуализация на знанията за басня и за средствата за нейното преразказва-

не;– Възприемане и анализ на баснята; – Устно преразказване на баснята.Предложената басня на Езоп е максимално кратка и достъпна по съдържание.

Ето защо не е необходим многократен прочит на текста. С особено значение е ана-лизът на текста. Той се провежда с опора на предложената в учебника система отвъпроси, чрез които се разкрива последователността на епизодите в баснята.

Предмет на коментар е и поуката, изказана словесно в края на текста. Учени-ците обмислят и други възможни пословици и поговорки, които съответстват натази поука. Целта е да се постигне по-висока степен на разбиране на текста.

При своите първи опити в преразказване на текста учениците използват катоопора картинния план на баснята, предложен в учебника. Първоначално те разказ-

88

ват устно по всяка картина поотделно, авпоследствие – с помощта на учителя –проследяват историята и създават цялос-тен преразказ в устна форма. При преразказването учениците си слу-жат и с авторови думи, при което се по-лучава преразказ, близък до авторовиятекст.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение на учениците е

предложен примерен план, по който даизградят своя преразказ. По преценка научителя може да се предложи на учени-ците да съставят самостоятелно плана, покойто да напишат своя преразказ. В тозислучай учителят ги насочва към четиритеосновни епизода в баснята и третоклас-ниците предлагат как да озаглавят всякаот тези четири части на текста.

Осъществява се и задълбочена мето-дическа работа относно възможните пра-вописни грешки. В учебната тетрадка сазаписани думите от баснята, които съ-държат правописни особености. При ко-

ментара им третокласниците предлагат думи за проверка. Наред с това от учени-ците се изисква да имат пред себе си правописния речник и при всяко затруднениеда правят справка в него за думите, които използват в преразказа си.

Коментира се и глаголното време на преразказа, като се обръща внимание нахарактерните при преразказването на басня преизказни форми.

Урок за поправкаВ урока за поправка учениците проследяват доколко са следвали плана при

преразказването, какво са пропуснали, кое от написаното е излишно, кои думи иизрази са неправилно употребени. След анализа на грешките те преписват прераз-каза четливо и правилно.

89

Тема 7:ПРЕРАЗКАЗВАНЕ НА РАЗКАЗ

Цели:– развитие на уменията да се преразказватекст;– усъвършенстване на уменията за пра-вилност и точност при предаване на ав-торски текст.


Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да предаде свързано ипоследователно съдържанието на изуча-ван или прочетен самостоятелно разказ;– Ученикът може да преразказва подроб-но съдържанието на повествователен художествен текст (разказ);– Ученикът може да преразказва главното, същественото от съдържанието на по-вествователен художествен текст (разказ).

Методически указания:Ходът на работа възпроизвежда вече утвърдената система на методическа ра-

бота за преразказване на текстове, съобразена със спецификата на разказа католитературен жанр. Целта на методическата работа е свързана с уменията за пра-вилно структуриране на текст и за да се изведе тази цел на преден план, подбране текст с опростен сюжет, за да не затруднява учениците при възпроизвеждане насъдържанието му.

Темата се разгръща в последователността от три урока.

Урок за подготовкаВ урока за подготовка се обособяват три етапа на методическа работа: – Актуализиране на знанията за разказа като литературен жанр и на средства-

та за неговото преразказване;– Възприемане и анализ на разказа; – Устно преразказване на текста.Работата с разказа на Петя Йорданова се осъществява в познатия методически

план – първоначален прочит на текста, отделяне на съставящите го части, просле-дяване на събитийния пласт, анализ на образната система и на стилно-езиковатастрана.

В основата на беседата е системата от въпроси към текста. Те насочват както

90

към съдържанието на разказа, така и къмавторовия замисъл.

Устното преразказване на текста съ-що се осъществява по вече установенияред – третокласниците проследяват кар-тинния план на текста, за всяка от карти-ните откриват онази част от текста, коятоє съответства; преразказват тази част ипреминават към следващата. Така те сеподготвят за цялостното преразказванена авторовия текст. От особено значениее да се утвърди изискването преразказътда бъде близък до текста и да не се допус-кат неточности при предаване на съдър-жанието му.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение, преди да прис-

тъпят към писменото преразказване натекста, учениците планират дейността си,като се позовават на предложените в тет-радката опори – примерен план на съдър-жанието и опорни думи и изрази от раз-каза.

Отделя се място и на превантивнатаработа относно правописа и езиковото оформяне на преразказа.

Урок за поправкаВ урока за поправка предмет на анализ са допуснатите от учениците грешки.

На първо място се редактират грешките, свързани със структурирането на текстаи съдържателно-смисловото му оформяне. Акцентът е върху точността при пре-даване на съдържанието и върху последователността на изложението. Коментиратсе и грешките в стилно-езиковото оформяне. Впоследствие учениците преписваттекста с поправените несъвършенства в него.

91

Тема 8:КРАТЪК ПРЕРАЗКАЗ

Цели:– усвояване на знания относно видоветепреразказ – подробен и кратък;– изграждане на начални умения засъздаване на кратък преразказ.


Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да предаде свързано ипоследователно съдържанието на изуча-ван или прочетен самостоятелно откъс отдетски роман или повест;– Ученикът може да преразказва главно-то, същественото от съдържанието на повествователен художествен текст (откъсот детски роман или повест);– Ученикът може да преразказва последователно епизодите в авторски повество-вателен текст;– Ученикът може да се придържа при преразказването към повествователния ху-дожествен текст и да не допуска извънконтекстови асоциации.

Методически указания:Избран е откъс от книгата на Готфрид Бюргер „Приключенията на барон Мюн-

хаузен“, за да може списъкът на препоръчваната за третокласниците литературада се допълни и с това произведение. Наред с главната за урока цел – упражнява-не в преразказ, се постига и резултат, свързан с литературното развитие на тре-токласниците. Очаква се героят да впечатли учениците и да стимулира у тях стре-меж да открият книгата и да я прочетат. По този начин методическата работа заразвитие на речта се съчетава със задачите на литературното обучение, свързанис формиране на читателски интереси и стимулиране на читателската самостоятел-ност.Урок за подготовка

Първоначално на учениците се представя книгата на Готфрид Бюргер „Прик-люченията на барон Мюнхаузен“, като им се дава възможност да я разгледат, дакоментират някои от илюстрациите в нея, да прочетат съдържанието є и т.н. Пре-поръчително е учениците да разполагат в час с книгата. Ако това не е възможно,те могат да анализират корицата на книгата, която е нарисувана в учебника. Очак-

92

ваният резултат от този етап на методи-ческа работа е да се породи у третоклас-ниците интерес към конкретната книга, атака също и интерес към героя, за дапристъпят те с желание към откъса от неяи неговото преразказване.

Другата особеност в разгръщането натази тема е свързана със специфичнатаформа на повествование в тази книга –разказът се води от името на героя. Товаизисква при преразказването на откъсаучениците да заменят глаголното лице. Зацелта целесъобразно е да се предвидятупражнения в устна форма за смяна напозицията на разказвача – ученицитепреобразуват текста, като приемат роля-та на разказвачи, описващи със словоприключението на героя. Може да им сепредложи да започнат преразказа си с из-реченията: Барон Мюнхаузен обичал чес-то да ходи на лов. Веднъж той срещналв гората...

Акцентът в урока е създаването накратък преразказ на прочетеното. Зацелта учениците четат на глас само

подчертаните думи и изрази в текста, след което съставят с тях собственпреразказ. Така те отделят същественото в историята, пропускайкиподробностите в нея. От особено значение е третокласниците да сравнят дватавида преразказ, за да откроят разликите между тях. В помощ на дейността е икартинният план. Преразказвайки с опора на всички илюстрации, ученицитесъздават подробен преразказ. Следвайки само първата и третата илюстрация, тепредават само същественото в историята, тоест правят кратък преразказ.

Урок за изпълнениеУчениците пишат своя преразказ, като използват своя план за преразказ. В слу-

чай на затруднение при изграждането на този план те могат да използват пример-ния план, който им е предложен в учебната тетрадка.

Урок за поправкаДейността на учениците за редактиране на написания преразказ се строи съоб-

разно с въпросите в учебната тетрадка, които насочват към пълнотата на изложе-нието, последователността в преразказването на епизодите, правилното стилово-езиково оформяне на текста.

93

Тема 9:ПРЕРАЗКАЗ НА ТЕКСТОТ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ

Цели:– развитие на уменията да се преразказванаучнопопулярен текст;– усъвършенстване на уменията за пра-вилност и точност при предаване на на-учнопопулярен текст.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът възпроизвежда научнопопу-лярен текст, като се придържа към съдър-жанието му.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да възпроизвежда науч-нопопулярен текст, като се придържа къмфактите в него;– Ученикът може да чете наум достъпеннаучнопопулярен текст и да се ориентирав съдържанието му; – Ученикът може да коментира прочете-ния научнопопулярен текст и да изрази отношението си към прочетеното; – Ученикът може да изразява смисъла на прочетен научнопопулярен текст и да гоинтерпретира;– Ученикът може да се аргументира за предпочитанията си към научнопопулярнитекстове, публикувани в определени детски списания и вестници.

Методически насоки:Темата е свързана с формирането на нови за третокласниците умения – да пре-

разказват писмено научнопопулярен текст. Този вид преразказ учениците създа-ват главно в уроците по околен свят (втори клас) и по човек и природа (третиклас).

Особеното при преразказ на научнопопулярен текст е точното предаване наописаните факти и явления, за да се съхрани научната достоверност на текста.

Урок за подготовкаСпецифичното при подготовката за преразказ на научнопопулярен текст е, че

анализът на текста е с цел да се отдели съществената информация от допълнителна-та. За целта след прочита и първоначалната беседа относно неговото съдържание сепредвижда задълбочена методическа работа за отделянето на актуално значиматаинформация, която задължително следва да бъде възпроизведена в преразказа натекста. В конкретния случай се работи с текст от детска енциклопедия със заглавие„Могат ли животните без храна“. В него се очертават следните части на текста:

– въведение, което насочва към темата на текста;– основна част, в която се включват четири компонента: информация за хране-

94

нето на змиите; информация за хранене-то на пингвините; информация за хране-нето на мечките; информация за хранене-то на охлювите;

– заключение, което обобщава инфор-мацията за храненето на описаните жи-вотни.

Тези части на текста следва да се съ-държат и в преразказа на обучаваните.

Препоръчително е при анализа на тек-ста учениците да подчертаят в него (илида препишат) онези думи и изрази, коитонепременно трябва да включат в прераз-каза си. Това са онези части от текста, ко-ито са носители на съществената инфор-мация в него.

След подчертаването на тези думи иизрази учениците четат само тях и сеопитват да ги запомнят, за да ги включатв своя преразказ. Стремежът е към точ-ното възпроизвеждане на текста в тазиму част, тъй като това е научна информа-ция, изразена с характерните за научниястил термини, и следва да се възпроизве-де по същия начин.

От значение е третокласниците ясно да осъзнаят основните различия при пре-разказването на художествен и научнопопулярен текст – при художествения текстсме свободни да предаваме съдържанието със свои думи, докато при научниятекст трябва да се придържаме към текста и да използваме в преразказа си важни-те думи и изрази.

В учебника към текста е предложена и съпътстваща го илюстрация от използ-ваната детска енциклопедия – семейство пингвини в измислена история. Техниятдиалог интерпретира научната информация в текста относно храненето на тезиживотни.

Урок за изпълнениеОписаните акценти в методическата работа се отнасят и до урока за изпълне-

ние. За улеснение на учениците опорните думи и изрази от текста са записани вполето на тетрадката, за да подпомагат дейността на третокласниците при прераз-казването.

Урок за поправкаПри редактирането на написания преразказ на преден план отново е изискване-

то за максимално точното предаване на научната информация, съдържаща се в на-учнопопулярния текст. Ето защо главният критерий за оценка на текста е вярнотопредаване на съдържанието на научния текст. Наред с това учениците усъвършен-стват написаното и от гледна точка на повторени думи, неточни изрази и право-писни грешки.

95

Тема 10:РАЗКАЗ ПО СЕРИЯ КАРТИНИ

Цели:– развитие на словотворческите способ-ности на учениците;– усвояване на знания за частите на текс-та;– формиране на умения за ориентация вкартинен план на текст;– овладяване на умения за последовател-но излагане на събитийния план на по-вествователен текст.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът може да състави кратък раз-каз по картина или серия от картини.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да разказва по картинаили по серия от картини;– Ученикът умее да дешифрира послани-ето на художника и да го интерпретирачрез адекватен избор на езикови средства.

Методически указания:Тази тема се реализира чрез представения в учебника картинен план на весела

и занимателна история „Ако бях голям“, в която героят мечтае да бъде възрастен,за да отпаднат за него всички забрани, които големите налагат на децата.

Урок за подготовкаВ методическата работа, провеждана в урока за подготовка, се очертават след-

ните етапи:– Актуализира се изученото във втори клас за съставянето на разказ по серия

картини (с опора на написаното в полето „Припомнете си!“);– Проследяване на историята по серията от картини; – Съставяне частите на текста;– Устен разказ по серията от картини.Основната част на урока е свързана с анализа на картинния план. От особена

значимост е третокласниците да се ориентират в историята като цяло, да разбератавторовия замисъл и да възприемат описаното цялостно.

За целта първоначално учениците четат въведението в разказа – текста над се-рията от картини. То ги насочва към героя и неговата мечта – да бъде голям мъж,да бъде татко на много деца, за да има с кого да играе.

Основната част на текста се състои от четири части, всяка от които е разгър-нат отговор на въпроса Какво ще прави героят през този сезон (есента, зима-та, пролетта, лятото).

96

Първата част е написана в учебника всъседство с първата картина от серията.Целта е учениците да получат образец,по който да създават следващите части натекста.

Втората част е написана частично,колкото да подскаже на учениците зами-съла на автора – през всеки сезон момче-то татко ще играе на всички забранени мусега игри и винаги ще бъде първи в тях,защото той е таткото.

Към третата и в четвъртата картина нее предложен текст, а само са посоченирамките, в които учениците да впишатсвоя текст: През пролетта..., защото азсъм таткото; През лятото..., защотоаз съм таткото. Съответните картиниподсказват на учениците за какво да раз-кажат в тази част от текста: в третата кар-тина е представена ситуация, в коятомомчето татко и неговите деца си играятс балона, като за таткото е най-големият;четвъртата картина представя героитепред мечтаните големи сладоледи, като зататкото е най-големият сладолед.

Заключението на текста е записано с думи под картинния план.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение акцентите в методическата работа са свързани с:– отчетливото разграничаване на уводната, основната и заключителната част

на текста – уводната част третокласниците пишат, като преразказват текста над се-рията картини; основната част – като изразяват с текст съдържанието на четири-те картини; заключителната – като преразказват текста под серията картини;

– усвояване на образеца, по който учениците да структурират текста си към че-тирите картини (През есента..., а аз..., защото аз съм таткото);

– писане на преразказа с помощта на въпросите и опорните думи, посочени втетрадката.

Урок за поправкаВ урока за поправка акцентът е върху последователността на изложението и

обособяването на частите на текста.


Тема 11:СЪЧИНЯВАНЕ НА ПРИКАЗКАПО ПОДОБИЕ НА ДРУГА

Цели:– развитие на уменията на учениците дасъздават собствен текст в писмена фор-ма;– формиране на умения за ориентация вобразната система на художествениятекст;– овладяване на действия за преобразува-не на чужд текст чрез промяна на героитеи обстановката.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът съчинява приказка по анало-гия.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да съчинява приказкапо аналогия на изучавана приказка.

Методически указания:Темата повтаря изученото във втори клас. Дейността на учениците в трети клас

се усложнява, като се очаква от тях сами да направят план на своето съчинение.Методическата работа се разгръща в последователността от три урока.

Урок за подготовкаВ урока за подготовка етапите на методическа работа са три: Възприемане на

авторовия текст – приказката на Николай Райнов „Кучешка колиба“. Съставянеплан на преразказа. Съчиняване в устна форма на собствена приказка по подобиена предложената.

Методическата работа за възприемане на авторовата приказка включва следни-те дейности:

– Прочит на приказката „Кучешка колиба“;– Анализ по съдържанието – Кой е героят? Как се чувства през зимата той?

За какво мечтае в мразовитите дни и нощи? Какво прави кучето през лятото?Защо се отказва да си построи колиба? Защо цял живот кучето остава безсобствен дом?

– Анализ на идейното внушение на приказката. Уточняване на поуката, катоучениците самостоятелно предлагат подходяща пословица или правят избор на ед-на от следните предложени народни пословици: Кучето зиме все се кани да синаправи къща, а лете забравя. Лете под сенките, зиме под преспите. Който секани, не прави. Който лете мързелува, той зиме студува.

– Създаване план на преразказа на авторовата приказка. Учителят преценява

98

дали да предложи на учениците самосто-ятелно да съставят този план, или да из-ползва предложения в учебника начин –да подредят в правилен ред написанитепод текста точки от плана.

Методическата работа за създаване вустна форма на собствена приказка поподобие на предложената включва след-ните дейности:

– определяне на героите в собственатаприказка – учениците избират един отдвата варианта, предложени в учебника(заек, който зиме студува под храста имечтае за топъл дом, или врабче, коетопрез зимата се сгушва до чужд комин ибленува за свое уютно гнездо);

– създаване план на собствената при-казка. В дейността си учениците могат дасе позоват на вече изградения план за пре-разказ на приказката „Кучешка колиба“,като в него заменят само героя (Например:1. Животното (заек или врабче) през сту-дената зима; 2. Животното (заек иливрабче) през горещото лято; 3. Живот-ното (заек или врабче) остава без дом);

– съчиняване на отделните епизоди на собствената приказка, като всеки епизоде свързан със съответния сезон (първият представя героя през зимата, когато тойстудува и си обещава, че през лятото ще си направи дом, а вторият епизод разк-рива поведението на героя през лятото, когато той се чувства добре и поради мър-зела си отлага построяването на собствен дом);

– свързване на епизодите в цялостен текст;– устно предаване на създадената нова приказка.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение всеки ученик пише в лявата страница на тетрадката своя

текст, като се ръководи от зададените му опори – план на съдържанието, опорнидуми и изрази, които помагат на ученика за езиковото оформяне на текста.

Третокласниците обмислят и заглавие на своя текст, като си помагат с предло-женията в учебната тетрадка.

Урок за поправкаВ урока за поправка чрез съвместна дейност се коментират както допуснатите

грешки в съдържанието (Правилно ли са подредени частите на текста? Има линещо пропуснато? Подходяща ли е пословицата, с която завършва собствена-та приказка? и т.н.), така и грешките в езиковото оформяне.

99

Тема 12:СЪЧИНЕНИЕ ПО ДАДЕНО НАЧАЛО

Цели:– развитие на фантазийното мислене научениците;– формиране на умения за съчиняване насобствени истории;– овладяване на умения за последовател-но изграждане на епизодите в текст.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът съчинява приказка по даденоначало.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да съчинява своя при-казка с помощта на учителя по предложе-но начало на друга приказка – фолклор-на, авторска.

Методически указания:Темата се разгръща в последовател-

ността от три урока.

Урок за подготовкаВ урока за подготовка учениците се упражняват в устна форма да разказват ис-

тории, които са продължение на предложеното начало на текст. Началото е частот приказката „В пещерата на Планинския цар“, която е свързана с музикалнатапиеса на Едвард Григ „В пещерата на Планинския цар“. Тази музикална пиеса сеизползва в обучението по музика, като в учебника по музика за учениците е пос-тавена задачата да слушат музикалната пиеса и да си измислят собствена приказ-ка по нея. Продължението на тази задача е в този урок за формиране на комуни-кативно-речеви умения, в който учениците пишат своята приказка. В учебника сапредложени две отправни точки за учениците. В единия вариант Планинският царе добър, неговият помощник е дъждът и те спасяват гората от пожар. В другия ва-риант Планинският цар е зъл, неговият помощник е буреносен вятър, който пре-кършва дърветата в гората. И при двата варианта приказката има щастлив край –доброто побеждава и историята завършва с празник. Всеки ученик сам решава койвариант да избере.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение учениците пишат своето съчинение, като си помагат с

опорните думи и изрази, записани в помощното поле на тетрадката.

Урок за поправкаУчениците редактират написаното съчинение. Планът на тяхната дейност е за-

даден в тетрадката под формата на въпроси. По тях учениците откриват недоста-тъците в своя писмен текст и ги отстраняват.

100

Тема 13:СЪЧИНЕНИЕ ПО ДАДЕН КРАЙ

Цели:– развитие на уменията на учениците дасъздават собствен текст в писмена фор-ма;– усъвършенстване на уменията да се ре-дактира собствен текст.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът съчинява приказка по даденкрай.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да съчинява своя при-казка с помощта на учителя по предло-жен край на друга приказка – фолклорна,авторска.

Методически указания:Методическата работа се организира

с опора върху мита, описан в старогръц-ките митове и легенди, или върху приказ-ката „Цар Мидас“ – Джани Родари.

Урок за подготовкаПри съчиняването на приказка по даден край учениците се ориентират в исто-

рията, ръководейки си от развръзката – алчният цар целунал дъщеря си, от докос-ването му тя станала златна, това натъжило царя и той се отказал от дарбата си дапревръща всичко в злато. С помощта на учителя учениците описват характера нагероя, неговите желания и постъпки. Илюстрациите също насочват към моменти отприказката. Помощните въпроси към текста насочват учениците към други епизо-ди на приказката – докосване до копчета, до дрехи и т.н. Към тях учениците могатда добавят и други, измислени от тях епизоди. Би могло да се разграничат тези епи-зоди в две части на приказката – първата част: царят е доволен, когато се сбъдвамечтата му всичко да превръща в злато; втората част: царят страда от своята дар-ба, защото не може да се нахрани, не може да прегърне любимата си дъщеря.

Урок за изпълнениеУчениците избират заглавие за своята приказка, като използват предложените

им в тетрадката или като измислят свое заглавие. Те пишат текста, като го струк-турират с помощта на въпросите в полето на учебната тетрадка.

Урок за поправкаУчениците усъвършенстват написаното, като оценяват съчинението си по кри-

териите, представени чрез помощни въпроси относно последователността в изло-жението, обособяването на частите на текста, употребата на уместни и стилистич-но точни думи и изрази.

101

Тема 14:СЪЧИНЕНИЕ НА ПРИКАЗКАС ЛЮБИМ ГЕРОЙ

Цели:– развитие на пресъздаващото въображе-ние на учениците;– формиране на умения за измисляне насобствена история с любим герой от при-казка;– овладяване на умения за езиково офор-мяне на измисленото съдържание.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът съчинява приказка по пред-ложен герой.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да съчинява своя при-казка, като включва в нея герои от изуча-вана приказка, направили му силно впе-чатление.

Методически указания:Темата се разгръща в последователността от три урока.

Урок за подготовкаВ урока за подготовка етапите на методическа работа са: – Анализ на героя от познато произведение; – Съчиняване на собствена приказка с предложения герой.Първият етап от методическата работа се организира с опора на приказката на

Братя Грим „Снежанка“. С помощта на учителя учениците си припомнят нейнотосъдържание. Акцентът е върху героя на приказката – обсъждат се неговите пос-тъпки, за да се определи неговият характер. Целта е учениците да спазят тези ха-рактеристики на героя, когато създават собствената си приказка с него.

Вторият етап протича в съвместна дейност – учениците, направлявани от учи-теля, измислят случки с героя, които представляват епизоди от приказка.

За да се провокира творческото въображение на третокласниците, се използвапохватът „пренасяне на героя в други обстоятелства“. В случая се предлага научениците да измислят продължение на познатата им приказка – Снежанка се съ-будила, но в наше време. Затова и заглавието на съчинението би могло да е „Но-ва приказка за Снежанка“.

Учителят не предлага готови решения, а само насочва мисълта на учениците.Предмет на коментар са различни възможни ситуации от типа на предложените вучебника – Снежанка има нови дрехи (Харесва ли ги тя? С какво те са по-раз-лични от нейните дрехи в приказката?); Снежанка за пръв път вижда телевизор

102

(Какво мисли тя за него? Кои предава-ния є харесват? Какво ще се случи, акогледа по телевизията анимационенфилм за Снежанка и седемте джудже-та?); Снежанка разглежда автомобилитепо улицата (Страхува ли се от тях?Съгласява ли се да се качи в автомо-бил?); Снежанка в класната стая (Кое естранното за Снежанка в училище?Кое є харесва? Какво не одобрява?).Към тези ситуации учениците могат дадобавят и свои измислици. Те биха моглида включат и други герои – напримерджуджетата от приказката или принца,който следва любимата Снежанка нався-къде.

След като се оформят епизодите в съ-чинението, учениците обмислят възмож-ния край на приказката. Всеки сам реша-ва как ще постъпи Снежанка – дали ще єхареса в нашето време и ще реши да ос-тане в него, или ще предпочете да се вър-не в своята приказка.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение учениците пристъпват към самостоятелна работа, в хо-

да на която създават в писмена форма свой първи вариант на приказката. Дейност-та им е съпътствана и от задачи с правописен характер, в помощ на което са ду-мите с правописни особености, записани в тетрадката.

Урок за поправкаВ урока за поправка се включват следните дейности:– слушане и коментар на приказки, съчинени от учениците;– самостоятелен прочит на собствената приказка и отговор на въпросите в тет-

радката, които целят да насочат ученика към възможните грешки в съдържанието;– преписване на думите и изразите от собствения текст, при които са допусна-

ти правописни грешки или езикови неточности;– преписване на целия текст в редактирания му вариант.На учениците се обръща внимание и върху краснописа при писане на текста.

103

Тема 15:СЪЧИНЕНИЕ ПО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Цели:– развитие на словотворческите способ-ности на учениците;– изграждане на умения за разказване напреживяно събитие;– формиране на умения за планиране натекст.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът създава съчинение по прежи-вяване.

Очаквани резултати по теми от учеб-ната програма:– Ученикът може да разкаже за свое пре-живяване в съчинение – устно или писме-но;– Ученикът умее с помощта на учителя даподбира подходящи езикови средства, зада изрази преживяванията, чувствата инастроенията си;– Ученикът може да предаде убедително случката, породила определено преживя-ване.

Методически указания:Методическата работа се разгръща с опора на вече изученото във втори клас.

Учениците си припомнят особеностите при съчиняване по преживяване. Речеватазадача в трети клас е с по-висока степен на трудност – обучаваните оформят сво-ето съчинение като детска книжка със заглавие „Моята ваканция“.

Учебната задача е поставена на учениците предварително, в дните преди пос-ледната ваканция (пролетната или великденската ваканция). Учителят им пожела-ва да имат весели ваканционни дни и им препоръчва да събират снимки от инте-ресните преживени мигове.

От една страна, тази нова за ученика дейност провокира у него стремеж за изя-ва. Ориентацията на текста към широк кръг читатели стимулира третокласницитеда бъдат по-прецизни както при създаването на текста, така и при оформянето мув страниците на книжката. От друга страна, ученикът се приучава да свързва текстс илюстрация (в случая рисунка или снимка). На трето място, изработването насобствени книжки помага на третокласниците да осъзнаят елементите на книгата– страница, корици, илюстрация, съдържание, и по този начин подпомага обуче-нието по извънкласно четене.

Учениците се включват в следната последователност от творчески дейности:– в урока по домашен бит и техника изработват кориците на своята книжка и

нейните страници, на които разчертават редове за писане;

104

– в урока за подготовка на съчинениеобмислят съдържанието на текста;

– в урока за изпълнение пишат своятекст в тетрадката като първи опит;

– в урока за поправка те преписват ре-дактирания текст върху страниците наоформената книжка и го илюстрират срисунки или със снимки.

По този начин третокласниците за-емат всички възможни творчески роли,свързани със създаването на книгата ка-то книжно тяло: автори на текста, илюст-ратори, оформители на книгата, коректо-ри на текста в книгата.

С готовите книжки учениците могатда направят изложба, благотворителнаразпродажба или да ги подарят на учени-ци от друг клас.

Урок за подготовкаУрокът за подготовка включва мето-

дическа работа в два плана.От една страна, в хода на съвместна

дейност учениците уточняват съдържа-нието на своя бъдещ текст. Те описват

своите преживявания през ваканцията, като се опират на въпросите от учебника. Всеки ученик сам за себе си определя кои моменти да включи, като се ръково-

ди от собствените преживявания. Той преценява и какви илюстрации ще направив своята книжка (дали ще залепи снимки, или ще илюстрира с рисунка). Определяпредварително и тяхното място в книжката.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение ученикът си служи с предложен план под формата на

въпроси. Препоръчва се използването и на думи с оценъчен характер, чрез коитоученикът да изрази своето настроение и оценката си на описваните факти.

Методическата работа може да се съчетае и с изучаваното в уроците по бъл-гарски език относно видовете изречения по цел на изказването – подбудителни ивъзклицателни. Учителят препоръчва на учениците да ги използват, за да бъдеречта им по-образна и изразителна.

Осигурена е и превантивна правописна работа – записани са онези думи, причиято употреба в текста е възможно да се допуснат грешки поради това, че думи-те са с непроверяем правопис или с неизучено правописно правило.

Урок за поправкаВ урока за поправка учениците поправят текста си и го преписват върху стра-

ниците на книжката, направена в урока по домашен бит и техника. Залепват сним-ките или нарисуваните илюстрации, записват заглавието на книжката и името си– като нейни автори – и оформят окончателно нейното книжно тяло.

105

Тема 16:СЪЧИНЕНИЕ ОПИСАНИЕ

Цели:– развитие на словотворческите способ-ности на учениците;– изграждане на умения за описание нанаблюдаван обект;– формиране на умения за усъвършенст-ване на собствен текст.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът създава съчинения описанияна различни обекти.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да разграничава основ-ните признаци на наблюдаваните пред-мет, явление, животно, човек и други;– Ученикът може да избира подходящиезикови средства, за да опише наблюда-ваните предмет, явление, животно, човеки др. в съчинението си;– Ученикът може да описва пълно и точно наблюдаваните предмет, явление, жи-вотно, човек и др. с помощта на учителя;– Ученикът може да описва наблюдаваните предмет, явление, животно, човек, иг-рачка;– Ученикът може да наблюдава и да открива най-важните признаци в наблюдава-ните предмет, явление, животно, човек, играчка и др.

Методически насоки:Дейността за създаване на писмен текст описание е продължение на методи-

ческата работа от втори клас, свързана със съчинение по наблюдение. Свои опи-ти да съставят текстове от този тип учениците правят и в уроците по литература,като с помощта на учителя откриват в текста словесни опори за описание на геройили на обстановка.

Урок за подготовкаУчениците работят по съставянето на научно описание на делфин. За целта

урокът за подготовка се строи така, че да осигури богат материал, който да е опо-ра на учениковата дейност.

На първо място това е снимката на описвания обект. Учениците се насочваткъм откриване на съществените му признаци. Въпросите към снимката им пома-гат да опишат външния вид на делфина – размерите и формата на неговото тяло;цвета му; плавника, който е извит като сърп; перката; изпъкналата възглавничканад главата; муцуната му, удължена като клюн. Учениците го сравняват и с други

106

познати им животни. Тази част от мето-дическата работа е насочена към създава-нето на първата основна част на текстаописание – разгърнат отговор на въпро-са: Какъв е външният му вид?

На второ място като опора в подго-товката за съчиняване на описание еилюстрацията от делфинариума. В табел-ката са записани данни относно начинана живот на делфините – хранене, движе-ние, разпространение. Възприемайки та-зи научна информация, учениците сеопитват да я запомнят, за да я включат ка-то втора част в своя текст, която е раз-гърнат отговор на въпроса: Как живее исе храни?

На трето място в учебника е предло-жено четиво от рубриката „Любопитно“.В него с примери е разказано за характе-ра на делфините и тяхното поведение –спасяват удавници, превеждат корабипрез опасни места, помагат на рибарите.Осмислянето на този текст и неговотоинтерпретиране е свързано с третата частна съчинението описание, която е разгър-

нат отговор на въпросите: Какъв е характерът му? С какво е известен? Тези три опори са достатъчни, за да оформят трите части в структурата на опи-

санието:– външен вид;– особености на живот;– характер и поведение.Наред с този план учениците използват и помощта на опорните думи и изрази,

предложени в учебника.В края на урока с помощта на учителя третокласниците съставят в устна фор-

ма трите части на описанието.

Урок за изпълнениеВ урока за изпълнение учениците работят по изготвения план, който ги насоч-

ва към отделните елементи на описанието. В помощ им се предлагат и словосъче-тания, които те да допълнят и да включат в бъдещия си текст.

Урок за поправкаВ урока за поправка акцентът е върху пропуснатите признаци на описвания

обект, които да се допълнят, за да се постигне пълнота на изложението.

107

Тема 17:СЪЧИНЕНИЕ ПО ОПОРНИ ДУМИИ ИЗРАЗИ

Цели:– развитие на словотворческите способ-ности на учениците;– изграждане на усет за мерена реч.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът съчинява и конструира собс-твен текст по дадена словесна опора.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да съчини с помощта научителя стихотворение по предложенасловесна опора (рими и др.).

Методически указания:Темата е свързана с уменията на уче-

ниците да конструират текст в стихот-ворна форма. От третокласниците не сеочаква да правят успешни поетични опи-ти. Целта е да се развие усетът им за ме-рена реч и да се приучат да подреждат ду-мите по благозвучие и ритъм.

Урок за подготовкаУрокът за подготовка включва два основни компонента:Първият компонент на урока включва упражнения за конструиране на кратки

текстове в стихотворна форма. Опора на учениковата дейност са четиристишия,написани от поета Иван Кръстев. Предложени са следните три задачи:

Първата задача е свързана с добавяне на думи в текст с цел да се получат римии да се постигне благозвучие. Ръководейки се от контекста, учениците следва дапреценят коя дума да изберат от листчето, за да се получи стихотворение. В първо-то листче те търсят дума, която да се римува с думата умия (кърпа, хавлия, салфет-ка), а във второто листче търсят дума за рима с думата лято (море, река, блато).

При втората задача учениците разполагат с четири стиха от кратко стихотво-рение, които трябва да подредят в четиристишие, ръководейки се както от смисъ-ла, така и от благозвучието. При правилна подредба следва да се получи стихот-ворението:

Охлюв

Плаче охлювът с глас тих:– Сам във себе си се скрих!А е време за вечеря!В мрака как да се намеря?

Третата задача изисква да определят границите на стиховете в текст и да пре-

108

пишат получилото се стихотворение. Впомощ на учениците са подчертани думи-те рими. Ако учениците се затруднят, мо-же да им се подскаже, че първият и тре-тият стих се състоят от 6 срички, а втори-ят и четвъртият – от 8. В този случай обу-чаваните ще отброят сричките и по товаще определят границите на стиховете.При правилно изпълнение те ще препи-шат в тетрадките си четиристишието:

Ежова постеля– Дайте ми постеля мека! –ежът сълзи рони.– Напълнете ми дюшекане с пух, а с пирони!

Вторият компонент на урока е свър-зан с изпълнение на практическа задача –от учениците се очаква да съставят сти-хотворение за таблото на детското твор-чество.

В учебника са дадени образци на дет-ски стихотворения. Към тях третокласни-ците следва да добавят и своите.

Ако учениците не могат да съчинятсобствени стихотворения, те могат да използват опорите, дадени им в учебника.Това са опорни думи и изрази за две кратки детски стихотворения. Достатъчно еучениците да свържат тези думи и изрази в изречения и се получават двете сти-хотворения:

Облаче СветулкаНа кея облаче е спряло. Светулка мълчалива,Навярно ще пере палава, игривапалтенцето си бяло пламъче държи,в голямото море. ще ме изгори.

Разбира се, ученикът би могъл да разшири тези изречения, вмъквайки нови ду-ми и изрази.

Урок за изпълнениеВ учебната тетрадка учениците написват своите стихотворения, като си пома-

гат с думите от помощното поле.По преценка на учителя, в случай че някой от учениците се затруднява да конст-

руира текст, може да му се предложи да напише стихотворение, което знае наизуст.

Урок за поправкаВ учебната тетрадка на учениците са предложени два опита на третокласници

да подредят предложените думи в стихотворения. Учениците ги коментират и гиизползват като образец при редактирането на своето стихотворение.

109

Тема 18:СЪЧИНЕНИЕ С ЛЮБИМ ГЕРОЙ

Цели:– усъвършенстване словотворческитеумения на учениците;– развитие на творческото въображение;– овладяване на умения за стилно-езиковоизграждане на измисленото съдържание.

Очаквани резултати на ниво държав-ни стандарти:– Ученикът съчинява приказка по пред-ложен герой.

Очаквани резултати на ниво учебнапрограма:– Ученикът може да съчинява своя при-казка, като включва в нея герои от изуча-вано литературно произведение, напра-вили му силно впечатление.

Методически указания:Урок за подготовка

На учениците се предлага да съчинятсобствена история с героя на АстридЛиндгрен Карлсон. Той им е познат от уроците по литература, тъй като повестта„Карлсон, който живее на покрива“ е от препоръчителния списък за четене. Откъсот нея е поместен в учебника по литература за трети клас.

Етапите на методическа работа са следните:– Възприемане на откъса от повестта. Подбран е откъс, който съдържа описа-

нието на героя – външен вид и особености на поведението му;– Устно описание на героя и преразказ на познати весели истории с него, проче-

тени от учебника по литература или от книгата. Целта е да се очертае образът наКарлсон като необикновено същество, което непрекъснато замисля весели лудории;

– Измисляне на собствени истории с героя. Третокласниците сами решават коиса героите в историята им, какво замислят, какво се случва с тях.

Урок за изпълнениеВ случай че учениците се затрудняват да измислят история с героя, в учебната

тетрадка са предложени три възможни варианта: Карлсон се престорва на приз-рак и плаши злия съсед на Дребосъчето; Карлсон лети над пазара и пълни кош-ница с ядене за вечеря с Дребосъчето; Карлсон и Дребосъчето пръскат в квар-тала прах против хъркане.

Урок за поправкаПри поправката на съчинението учениците проследяват правилно ли са подре-

дени частите на текста, има ли излишни думи и изрази, пропуснати ли са същест-вени моменти в развитието на действието, занимателна ли е историята.

110

111

VI.

ПО

КР

ИВ

АН

Е Н

А О

ЧА

КВ

АН

ИТ

Е Р

ЕЗУ

ЛТ

АТ

И П

О Б

ЪЛ

ГА

РС

КИ

ЕЗИ

К

Таб

лица

1

Оча

ква

ни

рез

улта

ти н

а н

иво

уче

бна

пр

огр

ама

1

Оча

ква

ни

рез

улта

ти н

а н

иво

тем

а

2

Тем

и, к

оито

пок

ри

ват

очак

ван

ия

рез

улта

т

3

Ядр

о 1.

Соц

иок

улту

рн

и к

омп

етен

тнос

ти

Ста

нда

рт

1:У

чени

кът

разк

азва

, оп

исва

, за

дава

въ

прос

и, д

а-ва

отг

овор

и, о

бясн

ява,

кат

о из

полз

ва у

мес

тно

език

ови

сред

ства

, ха

ракт

ерни

за

ситу

ация

та н

аоб

щув

ане

съоб

разн

о уч

астн

ицит

е в

нея,

тем

ата,

целт

а и

усло

вият

а.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:

Уче

никъ

т си

слу

жи

с ос

новн

ите

език

ови

и ре

че-

ви е

дини

ци в

съ

отве

тств

ие с

ком

уник

атив

ната

цел.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

изпо

лзва

ум

естн

о съ

щес

твит

елни

имен

а,

прил

агат

елни

им

ена,

гл

агол

и и

личн

им

есто

имен

ия в

зав

исим

ост

от к

омун

икат

ивна

таце

л.

1. Б

ълг

арск

и е

зик

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

се

орие

нтир

а в

ком

уник

атив

ната

сит

уаци

я и

учас

тниц

ите

в не

я с

пом

ощта

на

учит

еля;

•мож

е да

изп

олзв

а с

пом

ощта

на

учит

еля

осно

внит

е ез

ико-

ви и

реч

еви

един

ици

(зву

к, с

ричк

а, д

ума,

изр

ечен

ие,

текс

т)в

конк

ретн

а ко

мун

икат

ивна

сит

уаци

я в

съот

ветс

твие

с к

о-м

уник

атив

ната

цел

;•м

оже

да: р

азка

зва,

опи

сва,

зад

ава

въпр

оси,

дав

а от

гово

ри,

обяс

нява

въ

в вр

ъзк

а с

изуч

аван

ето

на к

онкр

етна

тем

а и

ези-

кова

кат

егор

ия.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

раз

гран

ичав

а и

да у

потр

ебяв

а пр

авил

но с

ъщ

ест-

вите

лни

собс

твен

и и

нари

цате

лни

имен

а, д

а оп

реде

ля к

ак с

аоб

разу

вани

, да

разл

ичав

а оп

реде

лите

лния

чле

н за

м.р

., ж

.р.,

ср.р

. и з

а м

н.ч.

;

Тем

а: 2

, 3

Тем

а: 1

, 32

Вси

чки

тем

и

Тем

а: 1

4, 1

5, 1

6

112

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

3:У

чени

кът

обра

зува

сро

дни

дум

и и

ги и

зпол

зва

вре

чта

си в

зав

исим

ост

от к

омун

икат

ивна

та ц

ел.

Ядр

о 2:

Ези

ков

и к

омп

етен

тнос

ти

Ста

нда

рт

1:У

чени

кът

откр

ива

сино

ним

и и

анто

ним

и.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

откр

ива,

изб

ира

и из

полз

ва п

одхо

дя-

щи

сино

ним

и.

Ста

нда

рт

3:У

чени

кът

изпо

лзва

в р

ечта

си

в оп

реде

лен

обем

синт

акти

чнит

е ре

сурс

и на

ези

ка: с

луж

и си

с р

аз-

личн

и по

цел

на

изка

зван

ето

и по

съ

став

изр

ече-

ния;

изп

олзв

а ра

злич

ни с

лово

редн

и ва

риан

ти.

•мож

е да

раз

гран

ичав

а и

да у

потр

ебяв

а пр

авил

но п

рила

га-

телн

и им

ена,

да

ги с

ъгл

асув

а по

род

и ч

исло

съ

с съ

щес

тви-

телн

и им

ена,

да

разг

рани

чава

в п

ракт

ичес

ки п

лан

част

ици-

те з

а ст

епен

уван

е;•

мож

е да

раз

гран

ичав

а и

да у

потр

ебяв

а пр

авил

но г

лаго

ли-

те в

1, 2

и 3

л. е

д. и

мн.

ч., д

а уп

отре

бява

пра

вилн

о се

гаш

но,

бъде

ще

и м

инал

о св

ърш

ено

врем

е на

гла

гола

; да

раз

гран

и-ча

ва и

да

изпо

лзва

аде

кват

но с

пом

агат

елни

я гл

агол

съм

все

гаш

но, м

инал

о и

бъде

ще

врем

е;•

мож

е да

раз

лича

ва и

да

упот

ребя

ва п

рави

лно

личн

ите

мес

тоим

ения

, ка

то з

амес

тва

с тя

х съ

щес

твит

елни

соб

стве

-ни

и н

ариц

ател

ни и

мен

а.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

опр

едел

я ко

рена

на

дум

ата;

• м

оже

да о

браз

ува

срод

ни д

уми

в пр

акти

ческ

и пл

ан с

по-

мощ

та н

а уч

ител

я;•

мож

е да

обр

азув

а съ

щес

твит

елни

им

ена

с по

мощ

та н

ана

став

ка и

пре

дста

вка.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е с

пом

ощта

на

учит

еля

да о

ткри

ва с

инон

ими

и да

оп-

реде

ля з

наче

ниет

о им

;•

мож

е с

пом

ощта

на

учит

еля

да и

збер

е по

дход

ящ с

инон

имв

зави

сим

ост

от к

онте

кста

;•

умее

с п

омощ

та н

а уч

ител

я да

изп

олзв

а по

дход

ящи

сино

-ни

ми.

Тем

а: 2

4, 2

5

Тем

а: 1

8, 1

9, 2

0, 2

1, 2

2,23 Т

ема:

17

Тем

а: 1

0Т

ема:

10,

11,

12,

13

Тем

а: 1

1, 1

2, 1

3

Тем

а: 2

6

Тем

а: 4

, 26

Тем

а: 4

, 26


12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

упот

ребя

ва в

реч

та с

и ра

злич

ни п

оце

л на

изк

азва

не и

зреч

ения

: съ

общ

ител

но,

въп-

роси

телн

о, п

одбу

дите

лно

и въ

зкли

цате

лно.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

изпо

лзва

раз

личн

и сл

овор

едни

вар

и-ан

ти в

зав

исим

ост

от ц

елта

на

изка

зван

ето.

Ядр

о 3:

Соц

иок

улту

рн

а и

ези

ков

ак

омп

етен

тнос

т: У

стн

о об

щув

ане

Гов

орен

е:

Ста

нда

рт

5:У

чени

кът

влад

ее о

снов

ни н

орм

и на

кни

жов

ния

изго

вор.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

изго

варя

пра

вилн

о гл

асни

те з

вуко

ве в

удар

ена

и не

удар

ена

срич

ка.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

изго

варя

пра

вилн

о зв

учни

те с

ъгл

асни

в на

чало

то, в

кра

я на

дум

ата,

в с

реда

та н

а ду

ма-

та –

пре

д бе

ззву

чна

съгл

асна

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

раз

гран

ичав

а съ

общ

ител

но,

въпр

осит

елно

, по

д-бу

дите

лно

и въ

зкли

цате

лно

изре

чени

е;•

умее

да

си с

луж

и съ

с съ

общ

ител

но,

въпр

осит

елно

, по

д-бу

дите

лно

и въ

зкли

цате

лно

изре

чени

е в

конк

ретн

а ко

мун

и-ка

тивн

а си

туац

ия в

зав

исим

ост

от ц

елта

на

изка

зван

ето.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е с

пом

ощта

на

учит

еля

да к

онст

руир

а из

рече

ние,

ка-

то и

зпол

зва

разл

ични

сло

воре

дни

вари

анти

в з

авис

имос

т от

целт

а на

изк

азва

нето

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

раз

гран

ичав

а гл

асни

те з

вуко

ве в

уда

рена

и н

е-уд

арен

а ср

ичка

;•

умее

да

прав

и пр

овер

ка з

а из

гово

ра н

а уд

арен

а и

неуд

а-ре

на г

ласн

а.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пра

ви р

азли

ка м

ежду

изг

овор

и п

раво

пис

назв

учни

съ

глас

ни в

нач

алот

о, в

кра

я и

в ср

едат

а на

дум

ата

–пр

ед б

еззв

учна

съ

глас

на;

• ум

ее д

а пр

ави

пров

ерка

за

изго

вора

на

звуч

ните

съ

глас

-ни

в н

ачал

ото,

в к

рая

и в

сред

ата

на д

умат

а –

пред

без

звуч

-на

съ

глас

на ч

рез

друг

и ф

орм

и на

дум

ата

и чр

ез с

родн

и ду

-м

и.

Тем

а: 2

7, 2

8, 2

9, 3

0

Тем

а: 2

7, 2

8, 2

9, 3

0

Тем

а: 2

7, 2

8, 2

9, 3

0

Тем

а: 6

, 13,

16,

24,

31

Тем

а: 6

, 13,

16,

24,

31

Тем

а: 7

, 13,

16,

24,

31

Тем

а: 7

, 13,

16,

24,

31

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

3:У

чени

кът

изго

варя

пра

вилн

о бе

ззву

чнит

е съ

г-ла

сни

С и

Т п

ред

звуч

ни с

ъгл

асни

в н

ачал

ото

ив

сред

ата

на д

умат

а.

Оча

ква

н р

езул

тат

4:У

чени

кът

изго

варя

пра

вилн

о ду

ми

със

стру

пани

съгл

асни

.

Оча

ква

н р

езул

тат

5:У

чени

кът

изго

варя

пр

авил

но

същ

еств

ител

ниим

ена

в ед

.ч.,

при

коит

о в

мн.

ч. и

зпад

а гл

асен

звук

-ъ

, -а

; съ

щес

твит

елни

им

ена,

кои

то в

ед.

ч.за

върш

ват

на з

вуче

н съ

глас

ен з

вук;

съ

щес

тви-

телн

и им

ена,

кои

то з

апоч

ват

с бе

ззву

чен

съгл

а-се

н зв

ук; ч

лену

вани

съ

щес

твит

елни

им

ена

в ж

.р.

с дв

е -т

- (-

тт-)

.

Оча

ква

н р

езул

тат

6:У

чени

кът

изго

варя

пра

вилн

о пр

илаг

ател

ни и

ме-

на в

м.р

. ед

.ч.,

при

коит

о в

ж.

и ср

.р.,

и в

мн.

ч.из

пада

гла

сен

звук

-ъ

; пр

илаг

ател

ни и

мен

а, к

о-ит

о в

м.р

. за

върш

ват

на з

вуче

н съ

глас

ен з

вук;

прил

агат

елни

им

ена

с е

дно

-н-

и с

дво

йно

-н-

(-нн

-) в

ж.р

., ср

.р. и

мн.

ч.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пра

ви р

азли

ка м

ежду

изг

овор

и п

раво

пис

на б

ез-

звуч

ните

съ

глас

ни С

и Т

пре

д зв

учни

съ

глас

ни в

нач

алот

о и

в ср

едат

а на

дум

ата.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

изг

овар

я пр

авил

но д

уми

със

стру

пани

съ

глас

ни;

• ум

ее д

а пр

ави

пров

ерка

за

изго

вора

на

дум

и съ

с ст

рупа

-ни

съ

глас

ни с

ъс

срод

ни д

уми.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

изг

овар

я пр

авил

но с

ъщ

еств

ител

ни и

мен

а в

ед.ч

.,пр

и ко

ито

в м

н.ч.

изп

ада

глас

ен з

вук

-ъ,

-а;

същ

еств

ител

ниим

ена,

кои

то в

ед.

ч. з

авъ

ршва

т на

зву

чен

съгл

асен

зву

к ил

иза

почв

ат с

без

звуч

ен с

ъгл

асен

зву

к; ч

лену

вани

съ

щес

тви-

телн

и им

ена

с дв

е -т

- (-

тт-)

;•

умее

да

прав

и пр

овер

ка з

а из

гово

ра н

а съ

щес

твит

елни

имен

а в

ед.ч

., пр

и ко

ито

в м

н.ч.

изп

ада

глас

ен з

вук

-ъ,

-а;

същ

еств

ител

ни и

мен

а, к

оито

в е

д.ч.

зав

ърш

ват

на з

вуче

нсъ

глас

ен з

вук

или

запо

чват

съ

с зв

учен

съ

глас

ен з

вук,

чле

-ну

вани

съ

щес

твит

елни

им

ена

с дв

е -т

- (-

тт-)

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

изг

овар

я пр

авил

но п

рила

гате

лни

имен

а в

м.р

.,пр

и ко

ито

в ж

. и с

р.р.

, и в

мн.

ч. и

зпад

а гл

асен

зву

к -ъ

; пр

и-ла

гате

лни

имен

а, к

оито

в м

.р. з

авъ

ршва

т на

зву

чен

съгл

асен

звук

; при

лага

телн

и им

ена

с ед

но -

н- и

ли с

дво

йно

-н-

(-нн

-) в

ж.р

., ср

.р. и

мн.

ч.;

• ум

ее д

а пр

ави

пров

ерка

за

изго

вора

на

прил

агат

елни

им

е-на

в м

.р.,

при

коит

о в

ж. и

ср.

р., и

в м

н.ч.

изп

ада

глас

ен з

вук

-ъ;

прил

агат

елни

им

ена,

кои

то в

м.р

. за

върш

ват

на з

вуче

нсъ

глас

ен з

вук;

при

лага

телн

и им

ена

с ед

но -

н- и

ли с

дво

йно

-н-

(-нн

-) в

ж.р

., ср

.р. и

мн.

ч.

Тем

а: 1

3, 1

4

Тем

а: 8

Тем

а: 6

, 14,

15,

16

Тем

а: 6

, 14,

15,

16

Тем

а: 6

, 7, 8

, 24,

31

Тем

а: 6

, 7, 8

, 24,

31

114

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

7:У

чени

кът

изго

варя

пра

вилн

о гл

агол

и, в

кои

токр

айна

та с

ричк

а е

със

или

без

удар

ение

.

Ядр

о 4:

Соц

иок

улту

рн

а и

ези

ков

ак

омп

етен

тнос

т: П

исм

ено

общ

уван

е

Чет

ене:

Ста

нда

рт

1:У

чени

кът

чете

на

глас

гла

дко,

с а

декв

атна

инт

о-на

ция

и те

мпо

, пр

авил

но п

оста

вя п

аузи

те;

до-

казв

а, ч

е е

разб

рал

осно

вния

см

исъ

л на

про

чете

-но

то.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

изго

варя

пра

вилн

о, ч

ете

с по

дход

яща

инто

наци

я съ

общ

ител

но,

въпр

осит

елно

, по

дбу-

дите

лно

и въ

зкли

цате

лно

изре

чени

е.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

чете

на

глас

гла

дко;

док

азва

, че

е ра

з-бр

ал с

мис

ъла

на

проч

етен

ото

чрез

съ

общ

ител

-но

, въ

прос

ител

но, п

одбу

дите

лно

и въ

зкли

цате

л-но

изр

ечен

ие.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

изг

овар

я пр

авил

но г

лаго

ли,

в ко

ито

удар

ение

топа

да н

а кр

айна

та с

ричк

а; в

кои

то к

райн

ата

срич

ка е

без

уда

-ре

ние;

• пр

ави

разл

ика

меж

ду и

згов

ор и

пра

вопи

с на

гла

голи

, в к

о-ит

о кр

айна

та с

ричк

а е

със

или

без

удар

ение

.

Уче

ни

къ

т:•

разг

рани

чава

в п

ракт

ичес

ки п

лан

изго

вора

на

съоб

щит

ел-

но,

въпр

осит

елно

, по

дбуд

ител

но и

въ

зкли

цате

лно

изре

че-

ние;

•

умее

да

изго

варя

с п

одхо

дящ

а ин

тона

ция

съоб

щит

ел-

но,

въпр

осит

елно

, по

дбуд

ител

но и

въ

зкли

цате

лно

изре

-че

ние.

Уче

ни

къ

т:•

разг

рани

чава

спе

циф

икат

а в

смис

ъла

на

съоб

щит

елно

,въ

прос

ител

но,

подб

удит

елно

и

възк

лица

телн

о из

рече

-ни

е;

•ум

ее п

рави

лно

да и

зпол

зва

съоб

щит

елно

, въ

прос

ител

но,

подб

удит

елно

и в

ъзк

лица

телн

о из

рече

ние,

за

да и

зраз

и см

и-съ

ла н

а пр

очет

енот

о.

Тем

а: 2

3, 3

1

Тем

а: 2

3, 3

1

Тем

а: 2

7, 2

8, 2

9, 3

1

Тем

а: 2

7, 2

8, 2

9, 3

1

115

12

3

Ядр

о 4:

Соц

иок

улту

рн

а и

ези

ков

а к

омп

е-те

нтн

ост

Пи

сан

е:

Ста

нда

рт

1:У

чени

кът

влад

ее о

снов

ни н

орм

и на

гра

фич

ната

и пи

смен

ата

сист

ема

на б

ълг

арск

ото

писм

о: п

и-ш

е че

тлив

о; п

ише

прав

илно

дум

и с

прав

опис

ниос

обен

ости

; вл

адее

осн

овна

та у

потр

еба

на п

ун-

ктуа

цион

ните

зна

ци;

отде

ля и

зреч

ения

та в

тек

с-та

, кат

о оз

нача

ва н

ачал

ото

и кр

ая и

м;

пиш

е ра

з-де

лно

дум

ите

без

собс

твен

о уд

арен

ие.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

пиш

е пр

авил

но г

ласн

ите

звук

ове

А–Ъ

,О

–У, Е

–И в

неу

даре

на с

ричк

а и

глас

ните

-а

и -ъ

в кр

айна

неу

даре

на с

ричк

а.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

пиш

е пр

авил

но з

вучн

ите

съгл

асни

вкр

ая н

а ду

мат

а, в

нач

алот

о и

сред

ата

на д

умат

а–

пред

без

звуч

ен с

ъгл

асен

зву

к.

Оча

ква

н р

езул

тат

3:У

чени

кът

пиш

е пр

авил

но б

еззв

учни

те с

ъгл

асни

С и

Т п

ред

звуч

ни с

ъгл

асни

в н

ачал

ото

и в

сре-

дата

на

дум

ата.

Уче

ни

къ

т:•

разг

рани

чава

гла

снит

е зв

уков

е в

удар

ена

и не

удар

ена

срич

ка;

• ум

ее д

а пр

ави

пров

ерка

за

прав

опис

а на

гла

снит

е зв

уко-

ве в

неу

даре

на с

ричк

а; н

а гл

асни

-а

и -ъ

в к

райн

а не

удар

е-на

сри

чка.

Уче

ни

къ

т:•

прав

и ра

злик

а м

ежду

изг

овор

и п

раво

пис

на з

вучн

и съ

г-ла

сни

в на

чало

то,

в кр

ая и

в с

реда

та н

а ду

мат

а –

пред

без

-зв

учен

съ

глас

ен з

вук;

• м

оже

да п

рави

про

верк

а за

пра

вопи

са н

а зв

учни

те с

ъгл

ас-

ни в

нач

алот

о, в

кра

я и

в ср

едат

а на

дум

ата

– пр

ед б

еззв

у-че

н съ

глас

ен з

вук

чрез

дру

ги ф

орм

и на

дум

ата

и чр

ез с

род-

ни д

уми.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пра

ви р

азли

ка м

ежду

изг

овор

и п

раво

пис

на б

ез-

звуч

ните

съ

глас

ни С

и Т

пре

д зв

учни

съ

глас

ни в

нач

алот

о и

в ср

едат

а на

дум

ата;

• м

оже

да п

ише

прав

илно

без

звуч

ните

съ

глас

ни С

и Т

пре

дзв

учни

съ

глас

ни в

нач

алот

о и

в ср

едат

а на

дум

ата.

Тем

а: 5

, 6, 1

6, 2

4, 3

1

Тем

а: 5

, 6, 1

6, 2

4, 3

1

Тем

а: 7

, 16,

24,

31

Тем

а: 7

, 16,

24,

31

Тем

а: 1

3, 1

4

Тем

а: 1

3, 1

4

116

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

4:У

чени

кът

пиш

е пр

авил

но д

уми

със

стру

пани

съгл

асни

.

Оча

ква

н р

езул

тат

5:У

чени

кът

пиш

е пр

авил

но с

ъщ

еств

ител

ни и

мен

а,ко

ито

в ед

.ч.

завъ

ршва

т на

зв

учен

съ

глас

ензв

ук;

същ

еств

ител

ни и

мен

а, к

оито

зап

очва

т с

безз

вуче

н съ

глас

ен з

вук;

чле

нува

ни с

ъщ

еств

и-те

лни

имен

а в

ж.р

. с д

ве -

т- (

-тт-

).

Оча

ква

н р

езул

тат

6:У

чени

кът

пиш

е пр

авил

но п

рила

гате

лни

имен

а,ко

ито

в м

.р. е

д.ч.

зав

ърш

ват

на з

вуче

н съ

глас

ензв

ук;

пиш

е пр

авил

но п

рила

гате

лни

имен

а в

ж.,

ср.р

и в

мн.

ч., п

ри к

оито

в с

реда

та н

а ду

мат

а им

азв

учен

съ

глас

ен п

ред

безз

вуче

н съ

глас

ен з

вук;

прил

агат

елни

им

ена

в м

.р.,

коит

о в

посл

една

таср

ичка

съ

държ

ат з

вук

-ъ;

прил

агат

елни

им

ена

сед

но -

н- и

с д

войн

о -н

- (-

нн-)

в ж

.р.,

ср.р

. и

вм

н.ч.

; ча

стиц

ите

за с

тепе

нува

не н

а пр

илаг

ател

-ни

им

ена

по-,

най

-.

Оча

ква

н р

езул

тат

7:У

чени

кът

пиш

е пр

авил

но

глаг

оли,

в

коит

окр

айна

та с

ричк

а е

със

или

без

удар

ение

.

Оча

ква

н р

езул

тат

8:У

чени

кът

прен

ася

част

и от

дум

ата

на н

ов р

ед.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пиш

е пр

авил

но д

уми

със

стру

пани

съ

глас

ни;

• ум

ее д

а пр

ави

пров

ерка

за

прав

опис

а на

дум

и съ

с ст

рупа

-ни

съ

глас

ни.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пиш

е пр

авил

но с

ъщ

еств

ител

ни и

мен

а в

ед.ч

., пр

ико

ито

в м

н.ч.

изп

ада

глас

ен з

вук

-а, -

ъ; с

ъщ

еств

ител

ни и

ме-

на, к

оито

в е

д.ч.

зав

ърш

ват

на з

вуче

н съ

глас

ен з

вук

или

за-

почв

ат с

ъс

звуч

ен с

ъгл

асен

зву

к; ч

лену

вани

съ

щес

твит

елни

имен

а с

две

-т-

(-тт

-);

• ум

ее д

а пр

ави

пров

ерка

за

прав

опис

а на

съ

щес

твит

елни

-те

им

ена.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пиш

е пр

авил

но п

рила

гате

лни

имен

а, к

оито

в м

.р.

ед.ч

. зав

ърш

ват

на з

вуче

н съ

глас

ен з

вук;

при

лага

телн

и им

е-на

в ж

., ср

.р.

и в

мн.

ч.,

при

коит

о в

сред

ата

на д

умат

а им

азв

учен

съ

глас

ен п

ред

безз

вуче

н съ

глас

ен з

вук;

при

лага

тел-

ни и

мен

а в

м.р

., ко

ито

в по

след

ната

сри

чка

съдъ

ржат

зву

к-ъ

; пр

илаг

ател

ни и

мен

а с

двой

но -

н- (

-нн-

) в

ж.р

., ср

.р.

и в

мн.

ч.;

част

ицит

е за

сте

пену

ване

по-

, най

-;•

умее

да

прав

и пр

овер

ка н

а пр

авоп

иса

на п

рила

гате

лнит

еим

ена.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пиш

е пр

авил

но г

лаго

ли, в

кои

то у

даре

ниет

о па

дана

кра

йнат

а ср

ичка

; в к

оито

кра

йнат

а ср

ичка

е б

ез у

даре

ние;

• пр

ави

разл

ика

меж

ду и

згов

ор и

пра

вопи

с на

гла

голи

, в к

о-ит

о кр

айна

та с

ричк

а е

със

или

без

удар

ение

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пра

ви з

вуко

в ан

ализ

на

дум

ата

и да

я р

азде

ля н

аср

ички

, за

да г

и пр

енас

я пр

авил

но н

а но

в ре

д;

Тем

а: 8

Тем

а: 8

, 16,

24,

31

Тем

а: 6

, 7,

13,

14,

15,

16,

31 Тем

а: 1

4, 1

5, 1

6

Тем

а: 6

, 7, 2

4, 2

5, 3

1

Тем

а: 2

4

Тем

а: 2

3, 3

1

Тем

а: 2

3, 3

1

Тем

а: 1

, 3

117

118

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

9:У

чени

кът

усъ

върш

енст

ва

собс

твен

ил

и чу

жд

текс

т чр

ез р

едак

тира

не.

Бъ

лгар

ски

ези

к

Ядр

о 1:

Соц

иок

улту

рн

и к

омп

етен

тнос

ти

Ста

нда

рт

2:У

чени

кът

влад

ее ф

орм

улит

е за

веж

ливо

ст,

из-

полз

ва ф

орм

ите

за у

чтив

ост.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

си с

луж

и съ

с ср

едст

вата

на

рече

вия

етик

ет.

Ядр

о 3:

Соц

иок

улту

рн

а и

ези

ков

а к

омп

е-те

нтн

ост:

Уст

но

общ

уван

е

Гов

орен

е:

Ста

нда

рт

2:У

чени

кът

разк

азва

свъ

рзан

о, п

реда

ва ч

ута

исто

-ри

я и

мож

е да

я к

омен

тира

.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

възп

роиз

веж

да с

върз

ано

и по

след

о-ва

телн

о съ

държ

ание

то н

а чу

та и

стор

ия,

худо

-ж

еств

ен т

екст

или

кар

тина

и п

рави

кра

тък

ко-

мен

тар.

• м

оже

прав

илно

да

прен

ася

част

и от

дум

ата

на н

ов р

ед.

Уче

ни

къ

т:•

разг

рани

чава

в п

ракт

ичес

ки п

лан

разл

ични

те в

идов

е ре

-да

ктир

ане;

• м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

усъ

върш

енст

ва с

обст

вен

или

чуж

д те

кст

чрез

ред

акти

ране

.

3. Ф

орм

ир

ане

на

ком

уни

кат

ивн

о–р

ечев

и у

мен

ия

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пра

ви п

рави

лен

избо

р на

сре

дств

ата

на р

ечев

ияет

икет

;•

мож

е с

пом

ощта

на

учит

еля

да и

зпол

зва

фор

мул

ите

заве

жли

вост

и ф

орм

ите

за у

чтив

ост

в за

виси

мос

т от

ком

уни-

кати

внат

а си

туац

ия.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пре

даде

свъ

рзан

о чу

та и

стор

ия и

кра

тко

да я

ко-

мен

тира

;•

мож

е да

пре

даде

свъ

рзан

о и

посл

едов

ател

но с

ъдъ

ржан

и-ет

о на

изу

чава

на и

ли п

роче

тена

сам

осто

ятел

но п

рика

зка,

разк

аз, б

асня

, отк

ъс

от п

овес

т ил

и ро

ман

за

деца

;•

мож

е да

съ

став

и кр

атъ

к ра

зказ

по

карт

ина

или

сери

я от

карт

ини.

Тем

а: 3

Тем

а: 4

Тем

а: 4

, 5, 1

4, 2

4, 2

6, 3

1

Тем

а: 2

Тем

а: 1

Тем

а: 3

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 1

0

119

12

3

Ста

нда

рт

3:У

чени

кът

заем

а св

оето

мяс

то в

диа

лог.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

учас

тва

в ди

алог

, кат

о ра

збир

а м

ясто

-то

си

в не

го.

Ста

нда

рт

4:У

чени

кът

се с

трем

и да

се

прид

ърж

а къ

м т

емат

а.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

се п

ридъ

ржа

към

тем

ата

на л

итер

а-ту

рнот

о пр

оизв

еден

ие, к

огат

о го

инт

ерпр

етир

а.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

се п

ридъ

ржа

към

тем

ата

на к

омун

ика-

тивн

ата

ситу

ация

кат

о уч

астн

ик в

нея

.

Ста

нда

рт

6:У

чени

кът

гово

ри с

под

ходя

ща

за с

итуа

цият

а на

общ

уван

е ин

тона

ция,

жес

тове

, поз

а.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

изпо

лзва

ср

едст

вата

за

не

верб

ална

ком

уник

ация

в з

авис

имос

т от

ком

уник

атив

ната

ситу

ация

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

се

орие

нтир

а с

пом

ощта

на

учит

еля

за м

ясто

то с

ив

опре

деле

на к

омун

икат

ивна

сит

уаци

я;•

мож

е да

се

вклю

чи в

диа

лог

адек

ватн

о с

пом

ощта

на

учи-

теля

;•

учас

тва

в ди

алог

, ка

то о

бщув

а с

оста

нали

те у

част

ници

вко

мун

икат

ивна

та с

итуа

ция

в за

виси

мос

т от

ком

уник

атив

на-

та ц

ел.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

се

орие

нтир

а в

тем

ата

на л

итер

атур

ното

про

из-

веде

ние

(гер

ои, с

лучк

а и

пр.)

;•

мож

е да

се

прид

ърж

а къ

м т

емат

а на

лит

ерат

урно

то п

роиз

-ве

дени

е, к

огат

о го

ком

енти

ра, и

нтер

прет

ира,

пре

разк

азва

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

се

орие

нтир

а в

тем

ата

на к

омун

икат

ивна

та с

иту-

ация

;•

мож

е да

се

прид

ърж

а къ

м т

емат

а на

ком

уник

атив

ната

си-

туац

ия, к

огат

о уч

аств

а в

нея.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

се

орие

нтир

а в

ком

уник

атив

ната

сит

уаци

я и

в из

-по

лзва

ните

от

събе

седн

ицит

е м

у ср

едст

ва з

а не

верб

ална

ком

уник

ация

: ж

есто

ве, п

оза,

мим

ика;

• м

оже

да и

зпол

зва

с м

ярка

сре

дств

ата

за н

евер

балн

а ко

му-

ника

ция:

жес

тове

, по

за,

мим

ика

наре

д с

език

овит

е из

разн

иср

едст

ва.

Тем

а: 1

, 2, 3

Тем

а: 2

Тем

а: 2

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 1

, 2

Тем

а: 1

, 2, 3

Тем

а: 1

, 2

Тем

а: 1

, 2

120

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

гово

ри с

под

ходя

ща

инто

наци

я в

за-

виси

мос

т от

ком

уник

атив

ната

цел

.

Слу

шан

е:

Ста

нда

рт

1:У

чени

кът

умее

да

изсл

ушва

дру

гите

гов

орещ

и.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

учас

тва

в ди

алог

а, б

ез д

а пр

екъ

сва

ос-

тана

лите

уча

стни

ци в

нег

о.

Ста

нда

рт

2:У

чени

кът

се о

тнас

я с

уваж

ение

къ

м м

нени

ето

надр

угит

е.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

уваж

ава

мне

ниет

о на

ос

тана

лите

учас

тниц

и в

ком

уник

атив

ната

сит

уаци

я.

Ядр

о 4:

Соц

иок

улту

рн

а и

ези

ков

а к

омп

е-те

нтн

ост:

Пи

смен

о об

щув

ане

Чет

ене:

Ста

нда

рт

2:У

чени

кът

чете

нау

м и

док

азва

, че

е р

азбр

ал о

с-но

вния

см

исъ

л на

про

чете

ното

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

се

орие

нтир

а в

ком

уник

атив

ната

сит

уаци

я и

в ин

-то

наци

ята

на с

ъбе

седн

ицит

е си

;•

мож

е с

пом

ощта

на

учит

еля

да п

ости

гне

вярн

а ин

тона

ция

в съ

отве

тств

ие с

ком

уник

атив

ната

цел

, ка

то с

и сл

ужи

впр

акти

ческ

и пл

ан с

ъс

сред

ства

та н

а ло

гиче

скат

а из

рази

тел-

ност

: па

узи,

лог

ичес

ки у

даре

ния,

тем

пори

тъм

.

Уче

ни

къ

т:•

умее

да

изсл

ушва

тъ

рпел

иво

оста

нали

те у

част

ници

в д

и-ал

ога;

• м

оже

да с

е вк

лючв

а в

диал

ога,

сле

д ка

то е

изс

луш

ал с

ъ-

бесе

дниц

ите

си, з

а да

изр

ази

мне

ниет

о си

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

ком

енти

ра к

орек

тно

и то

чно

изка

зван

ията

на

ос-

тана

лите

уча

стни

ци в

общ

уван

ето;

• ум

ее д

а ув

ажав

а ра

злич

но о

т не

гово

то м

нени

е;•

умее

да

се о

тнас

я то

лера

нтно

и к

орек

тно

към

уча

стни

ци-

те в

диа

лога

с д

руг

етни

ческ

и пр

оизх

од;

• м

оже

да и

зказ

ва м

нени

ето

си, б

ез д

а го

нал

ага

на о

стан

а-ли

те у

част

ници

в о

бщув

анет

о.

Тем

а: 1

, 2

Тем

а: 2

Тем

а: 2

Тем

а: 2

Тем

а: 1

, 2

Тем

а: 2

Тем

а: 2

Тем

а: 2

121

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

чете

нау

м д

остъ

пен

науч

нопо

пуля

рен

или

худо

жес

твен

тек

ст и

пра

ви к

ратъ

к ко

мен

тар

на п

роче

тено

то,

чрез

кой

то д

оказ

ва,

че е

раз

б-ра

л см

исъ

ла м

у.

Ста

нда

рт

3:У

чени

кът

чете

и р

азби

ра м

атер

иали

от

детс

кисп

исан

ия.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

чете

и к

омен

тира

мат

ериа

ли о

т де

тски

спис

ания

и в

естн

ици.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

преп

оръ

чва

сам

осто

ятел

но п

роче

тени

мат

ериа

ли о

т де

тски

вес

тниц

и и

спис

ания

.

Ста

нда

рт

4:У

чени

кът

си с

луж

и с

учеб

ни р

ечни

ци.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

прав

и пр

овер

ка н

а пр

авоп

иса

на д

уми

(съ

щес

твит

елни

им

ена,

пр

илаг

ател

ни

имен

а,гл

агол

и, л

ични

мес

тоим

ения

) в

прав

опис

ен р

еч-

ник.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

чет

е на

ум д

остъ

пен

науч

нопо

пуля

рен

или

худо

-ж

еств

ен т

екст

и д

а се

ори

енти

ра в

съ

държ

ание

то м

у;•

мож

е да

ком

енти

ра п

роче

тени

я на

учно

попу

ляре

н ил

и ху

-до

жес

твен

тек

ст;

• ум

ее д

а из

рази

отн

ошен

ието

си

към

про

чете

ното

;•

мож

е да

изр

азяв

а см

исъ

ла н

а пр

очет

енот

о и

да г

о ин

терп

-ре

тира

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

чет

е м

атер

иали

от

детс

ки с

писа

ния

и ве

стни

ци,

преп

оръ

чани

от

учит

еля

или

по с

обст

вен

избо

р в

зави

си-

мос

т от

инт

ерес

ите

и пр

едпо

чита

ният

а си

;•

мож

е да

ком

енти

ра п

роче

тени

те в

дет

ски

спис

ания

и в

ес-

тниц

и на

учно

попу

лярн

и и

худо

жес

твен

и те

ксто

ве.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пре

поръ

чва

за с

амос

тоят

елно

чет

ене

на с

ъуч

ени-

ците

си

мат

ериа

ли о

т де

тски

спи

сани

я и

вест

ници

;•

мож

е да

се

аргу

мен

тира

за

пред

почи

тани

ята

си к

ъм

нау

ч-но

попу

лярн

и ил

и ху

дож

еств

ени

текс

тове

, пу

блик

уван

и в

опре

деле

ни д

етск

и сп

исан

ия и

вес

тниц

и.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пра

ви п

рове

рка

на п

раво

писа

на

дум

и (с

ъщ

ест-

вите

лни

имен

а, п

рила

гате

лни

имен

а, г

лаго

ли,

личн

и м

есто

-им

ения

) в

прав

опис

ен р

ечни

к на

бъ

лгар

ския

кни

жов

ен е

зик.

Тем

а: 9

, 5, 6

, 7, 8

Тем

а: 9

, 5, 6

,7, 8

Вси

чки

тем

и

Тем

а: 3

, 17

Тем

а: 9

Тем

а: 9

Тем

а 3

Тем

а: 3

, 4,

6,

7, 8

, 13

, 16

,23

, 24,

31

122

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

полз

ва у

чебе

н ен

цикл

опед

ичен

реч

-ни

к на

тер

мин

ите

по б

ълг

арск

и ез

ик и

лит

ерат

у-ра

.

Оча

ква

н р

езул

тат

3:У

чени

кът

полз

ва с

инон

имен

реч

ник

на б

ълг

арс-

кия

книж

овен

ези

к.

Оча

ква

н р

езул

тат

4:У

чени

кът

полз

ва т

ълк

овен

реч

ник

на б

ълг

арс-

кия

книж

овен

ези

к.

Пи

сан

е:С

ъзд

аван

е и

раз

бир

ане

на

пи

смен

ите

кст

ове

Ста

нда

рт

1:У

чени

кът

създ

ава

съчи

нени

е по

пре

жив

яван

е и

по в

ъоб

раж

ение

; м

оже

да н

апиш

е и

да а

дрес

ира

личн

о пи

смо;

съ

здав

а те

кст,

в к

ойто

пре

дава

съ

-дъ

ржан

ието

на

чуж

д по

вест

вова

теле

н те

кст.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

създ

ава

съчи

нени

е по

пре

жив

яван

е.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пол

зва

като

изт

очни

к на

доп

ълн

ител

на и

нфор

ма-

ция

учеб

ен е

нцик

лопе

диче

н ре

чник

на

терм

инит

е по

бъ

л-га

рски

ези

к и

лите

рату

ра.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пол

зва

като

изт

очни

к на

доп

ълн

ител

на и

нфор

ма-

ция

сино

ним

ен р

ечни

к на

бъ

лгар

ския

кни

жов

ен е

зик;

• м

оже

да и

збир

а с

пом

ощта

на

учит

еля

подх

одящ

ия с

ино-

ним

от

даде

но с

инон

имно

гне

здо

в за

виси

мос

т от

ком

уник

а-ти

внат

а си

туац

ия.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пра

ви с

прав

ка в

тъ

лков

ен р

ечни

к с

пом

ощта

на

учит

еля,

за

да п

рове

ри з

наче

ниет

о на

дад

ена

дум

а.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

раз

каж

е за

сво

е пр

ежив

яван

е в

съчи

нени

е –

уст-

но и

ли п

исм

ено;

• ум

ее с

пом

ощта

на

учит

еля

да п

одби

ра п

одхо

дящ

и ез

ико-

ви с

редс

тва,

за

да и

зраз

и пр

ежив

яван

ията

, чув

ства

та и

нас

-тр

оени

ята

си;

• м

оже

да п

реда

де у

беди

телн

о сл

учка

та,

поро

дила

опр

еде-

лено

пре

жив

яван

е.

Тем

а: 9

Тем

а: 2

6

Тем

а: 2

6

Тем

а: 9

Тем

а: 1

5

Тем

а: 1

5

Тем

а: 1

5

123

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

съчи

нява

при

казк

а по

ана

логи

я; п

опр

едло

жен

гер

ой;

по д

аден

о на

чало

; по

дад

енкр

ай.

Оча

ква

н р

езул

тат

3:У

чени

кът

създ

ава

текс

т, ч

рез

койт

о пр

ераз

казв

асъ

държ

ание

то н

а чу

жд

пове

ство

вате

лен

худо

-ж

еств

ен т

екст

.

Ста

нда

рт

2:У

чени

кът

създ

ава

съчи

нени

е-оп

исан

ие н

а ра

з-ли

чни

обек

ти.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

набл

юда

ва п

редм

ет,

явле

ние,

жив

от-

но,

чове

к и

др.,

като

раз

крив

а ос

новн

ите

му

приз

наци

.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

съ

чиня

ва п

рика

зка

по а

нало

гия

на и

зуча

вана

прик

азка

;•

мож

е да

съ

чиня

ва с

воя

прик

азка

, кат

о вк

лючв

а в

нея

геро

иот

изу

чава

на п

рика

зка,

нап

рави

ли м

у си

лно

впеч

атле

ние;

• м

оже

да с

ъчи

нява

сво

я пр

иказ

ка с

пом

ощта

на

учит

еля

попр

едло

жен

о на

чало

на

друг

а пр

иказ

ка –

фол

клор

на, а

втор

с-ка

;•

мож

е да

съ

чиня

ва с

воя

прик

азка

с п

омощ

та н

а уч

ител

я по

пред

лож

ен к

рай

на д

руга

при

казк

а –

фол

клор

на, а

втор

ска.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пре

разк

азва

под

робн

о съ

държ

ание

то н

а по

вест

-во

вате

лен

худо

жес

твен

тек

ст (

прик

азка

, ра

зказ

, ба

сня,

от-

къс

от п

овес

т, р

оман

за

деца

);•

мож

е да

пре

разк

азва

гла

внот

о, с

ъщ

еств

енот

о от

съ

държ

а-ни

ето

на

пове

ство

вате

лен

худо

жес

твен

те

кст

(при

казк

а,ра

зказ

, бас

ня, о

ткъ

с от

пов

ест,

ром

ан з

а де

ца);

• м

оже

да п

рера

зказ

ва п

осле

дова

телн

о еп

изод

ите

в ав

торс

-ки

пов

еств

оват

елен

тек

ст;

• м

оже

да с

е пр

идъ

ржа

при

прер

азка

зван

ето

към

пов

еств

о-ва

телн

ия х

удож

еств

ен т

екст

и д

а не

доп

уска

изв

ънк

онте

кс-

тови

асо

циац

ии;

• м

оже

да п

рера

зказ

ва п

ълн

о ав

торс

кия

пове

ство

вате

лен

текс

т, к

ато

полз

ва к

лючо

ви д

уми

от н

его.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

раз

гран

ичав

а ос

новн

ите

приз

наци

на

набл

юда

ва-

ните

пре

дмет

, явл

ение

, жив

отно

, чов

ек и

др.

Тем

а: 1

1

Тем

а: 1

4, 1

8

Тем

а: 1

2

Тем

а: 1

3

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 9

, 17

Тем

а: 1

6

124

12

3

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

опис

ва н

аблю

дава

ните

пре

дмет

, явл

е-ни

е, ж

ивот

но, ч

овек

и д

р., к

ато

изби

ра п

одхо

дя-

щи

език

ови

сред

ства

за

съчи

нени

ето

си.

Ста

нда

рт

4:У

чени

кът

умее

да

план

ира

свой

тек

ст и

да

пра-

ви п

лан

на ч

ужд

текс

т; р

едак

тира

тек

ста

си с

ог-

лед

на с

ъдъ

ржан

ието

, то

чнос

тта

на и

зраз

а, п

ра-

во-п

иса.

Оча

ква

н р

езул

тат

1:У

чени

кът

прав

и пл

ан н

а св

ой и

чуж

д те

кст.

Оча

ква

н р

езул

тат

2:У

чени

кът

реда

ктир

а те

кста

си,

кат

о го

усъ

вър-

шен

ства

с о

глед

на

съдъ

ржан

ието

, то

чнос

тта

наиз

раза

, пра

вопи

са.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

изб

ира

подх

одящ

и ез

иков

и ср

едст

ва,

за д

а оп

и-ш

е на

блю

дава

ните

пре

дмет

, явл

ение

, жив

отно

, чов

ек и

др.

всъ

чине

ниет

о си

;•

мож

е да

опи

сва

пълн

о и

точн

о на

блю

дава

ните

пре

дмет

,яв

лени

е, ж

ивот

но, ч

овек

и д

р. с

пом

ощта

на

учит

еля.

Уче

ни

къ

т:•

мож

е да

пла

нира

с п

омощ

та н

а уч

ител

я св

ой т

екст

, ка

топр

едва

рите

лно

уточ

нява

отд

елни

те к

омпо

нент

и с

учит

еля

исъ

учен

ицит

е си

;•

мож

е да

нап

рави

с п

омощ

та н

а уч

ител

я пл

ан с

епи

зоди

тена

чуж

д ав

торс

ки х

удож

еств

ен т

екст

и д

а го

пре

разк

аже.

Уче

ни

къ

т:•

позн

ава

в пр

акти

ческ

и пл

ан р

азли

чнит

е ви

дове

ред

акти

-ра

не;

• м

оже

с по

мощ

та н

а уч

ител

я да

ред

акти

ра с

вой

текс

т, к

а-то

го

усъ

върш

енст

ва п

о от

нош

ение

на

съдъ

ржан

ието

, то

ч-но

стта

на

изра

за и

пра

вопи

са.

Тем

а: 1

6

Тем

а: 1

6

Тем

а: 8

, 11

Тем

а: 5

, 6, 7

, 8

Тем

а: 4

Тем

а: 1

0, 1

1, 1

2, 1

3, 1

4,15

, 16,

18

125

Учебен предмет

Човекът и обществото. Човекът и природата

Математика

Домашен бит и техника

Изобразително изкуство

Музика

Теми от учебното съдържание,с които се осигуряват съответнитемеждупредметни връзки

Тема: 1/6, 1/7, 1/9, 1/14, 1/19, 1/25, 2/9, 2/16

Тема: 1/1, 1/5, 1/32

Тема: 2/14, 2/15

Тема: 2/17

Тема: 2/12

ОСИГУРЕНИ МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Таблица 2

доц. д-р Румяна Димитрова Танкова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 3. КЛАС

Рецензент Моника НачеваРедактор Мария БуневаХудожник на корицата и оформление Тотко КьосемарлиевХудожник редактор Веселин ЦаковТехнически редактор Йорданка ИвановаКоректор Стоянка Душева

ISBN 978–954–01–2074–4

Българска. Издание I/прераб. Формат 70х100/16. Печ. коли 8. Изд. коли 10,37.Код 40301100356.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2www.prosveta.net

Печат „Инвестпрес“ АД – София

Documents

ІІІ клас Български - книга за учителя