1

УЧEБНИК ПOСИСТЕМАТИЧНО БOГOСЛOВИE

Dr. Stephen Etches

©ББA ЛOГOС 2012

2

3

ВЪВEДEНИE

A. ДЕФИНИЦИЯТерминът теология е съставен от две гръцки думи θεος (Бог) иλογος (слово или доктрина). Принципно казано, думата означавадоктрина за Бога, но тук е използвана в по-широк смисъл, включващпознаването на Бога и Неговото отношение към вселената.

Теологията не започва просто с вяра в съществуването на Бог,но освен всичко друго пояснява, че Той благодатно се е изявил.Философията отхвърля и двете идеи като възможни предположения.За невярващия философията е това, което е теологията за вярващия.

Б. ПРЕДИМСТВА НА СИСТЕМАТИЧНОТО(ДОГМАТИЧНО) БОГОСЛОВИЕ

Предимство е да систематизираме ученията на Библията не самоза наше собствено поучение, но и за да бъдем в състояние да сепротивопоставим на философиите, които представляватсистематични форми на отделни идеи. Ако нашият библейскиматериал не е представен в систематична форма, или ни липсваточната апологетика или правилно разбиране на библейскитетермини, ние ще бъдем неадекватни. Ето защо, важно есистематичното богословие да бъде преди всичко библейско, макари да не пренебрегваме апологетичния елемент.

НЕ е нужно богословието да е суха наука. Ако човек упражнявавяра и живее съгласно убежденията си, това ще произведе промененживот, защото теологията представлява поучение от Божието слово,представено в систематична форма. Нейната основна функция е дани предпази, така че да не тълкуваме едни части от Божието словопо начин, който е в несъответствие с останалите части. Всекихристиянин, който е доктринално осведомен и постъпва споредзнанията си, е силен християнин, и няма да бъде завличан от разнистранни идеи, които са чужди на християнското откровение.

В. ПОДРАЗДЕЛИ НА СИСТЕМАТИЧНОТО БОГОСЛОВИЕ1. Същинско богословие, което е доктрината за Бога. Под това

заглавие обикновено се крие доктрината за свръхестественителичности или тази за ангелите.

2. Антропология или доктрината за човека.3. Хамартология или доктрина за греха, която е свързана с

доктрината за човека.4. Сотирология или доктрината за спасението. Тя коментира

учението за благодатта или спасението (в основни линии делото наХристос).

5. Христология или личността на Христос.6. Пневматология или доктрината за личността на Светия Дух.7. Еклисиология или доктрината за Църквата.8. Есхатология или доктрината за последните неща.9. Ангелология или доктрината за ангелите.10. Библиология или доктрината за Писанието.

Систeмaтичнoтo бoгoслoвиe имa зa цeл дa прeдстaви учeниeтo нaБиблиятa в систeмaтичнa фoрмa. Рaзбирa сe, винaги имa oпaснoст oтсубeктивизъм, зaщoтo тaзи систeмaтизaция мoжe дa бъдe пoвлиянa визвeстнa стeпeн oт прeдубeждeниятa нa личнoсттa, кoятo я прaви.

4

Eтo зaщo никoя систeмaтичнa тeoлoгия нe e нeпoгрeшимa и срeдeвaнгeлските християни винaги имa мястo зa извeстни рaзличия, пoвъпрoси, кoитo нe сa същeствeни зa спaсeниeтo.

Γ. АПРИОРИТЕ В БОГОСЛОВИЕТО

Тaзи книгa e прeди всичкo зa xристияни, приeмaщи зa вaлидни тринeщa, кoитo oбикнoвeнo нe биxa сe възприeли oт нexристияни. Тeсa, кaктo слeдвa:a) Бoг същeствувaб) Бoг сe oткривaв) Чoвeк e в състoяниe дa приeмe тoвa oткрoвeниe, тъй кaтo eсъздaдeн пo Бoжий oбрaз.

Библиятa съдържa тoчнo същитe прeдпoлoжeния. Зaтoвa тaзи книгaмoжe дa бъдe нaрeчeнa библeйскa тeoлoгия. Зa рaзликa oт другикниги oт същия тип, тя нe прaви връзкa мeжду тeoлoгия илицъркoвнa истoрия или филoсoфия.

1. Съществуването на БогаРазбира се, авторите на Библията предполагат съществуването на

Бога. За тях, човекът, казал в сърцето си „няма Бог”, е по-скоропрактичен, а не теоритичен атеист. По отношение на аргументитепротив съществуването на Бога, християнските апологети използватдва метода, с които ги парират. Първият включва представянередица доказателства за съществуването на Бога. Вторият се стараеда изтъкне недостатъците във философията на събеседника отсреща,така че в резултат да го накара да проумее, че е също толковаразумно (ако не и повече) да приеме съществуването на Бога, вместода го отхвърля. Сред поддръжниците на втория метод е Блез Паскал.Тези, които предпочитат първия метод изтъкват аргументите,изброени по-долу, но те касаят вероятности, а не сигурни доводи.По тази причина, трябва да бъде взето едно морално решение.Апологетите нямат безкрайни възможности.

a) Космологичен аргумент Думата идва от гръцката κοσμος, която означава вселена или

подредена, рационална система. Съгласно този аргумент нищо неможе да се породи от само себе си, така че е възможно да се върнемкъм Първопричината посредством поредица от причини, аПървопричината е Бог. Но тъй като процесът, включващ причина иследствие, оперира единствено във времето, а Бог е извън него, тойне може да бъде изтъкнат като върховна причина. В една отверсиите на теорията за Големия Взрив, се твърди (благодарение наКвантовата теория), че първоначалното развитие на вселената се еслучвало извън времето. От друга страна, да задаваме въпроса „Койе създал Бог?” предполага времева рамка, надхвърляща вселената,което само по себе си е невалидно.

Коментар: Космосът е процес, който съгласно теорията затермодинамиката продължава да се развива. Някаква сила трябва дае предизвикала задвижването на този процес. Процесът ебезсмислен, ако не произтича от някаква реалност, която надхвърляограниченията на вселената и времето. Следователно, теорията самони насочва към истината, без да е абсолютно доказателство

5

В своята книга Слепият часовникар проф. Ричард Доукинс сеопитва неуспешно да заобиколи този аргумент с думите: "Възможноли е в някой далечен ден интелигентните компютри да започнат даспекулират относно своя загубен произход? Дали могат да разберат,че компютрите не са се появили спонтанно, но трябва да сапроизлезли в резултат на някакъв по-ранен процес на кумулативнаселекция?” Дали проф. Доукинс сериозно иска да ни накара даповярваме, че тези компютри са дело на комулативна селекция,докато в същото време той (и ние с вас) прекрасно знаем, че са билипрограмирани от интелигентното творение, наречено човек?Възможно ли е Доукинс да се опитва да избегне логичния въпрос,който следва, а именно: Ако човекът е създал компютрите, тогавакой е създал човека?

б) Телеологичен аргументTази дума идва от гръцката τελος, което означава „цел,

намерение” – касае се за аргумент, който се базира на намерениетоили целта, заради която е създадено дадено нещо.

Съгласно този аргумент, всяко програмирано нещо е плод нанечий ум, и следователно програмирането на вселената трябва да едело на божествен ум. Дарвиновата теория за еволюциятапретендира, че предоставя алтернативно обяснение на някои отфеномените, върху които е построен този аргумент, но както щевидим по-късно, теорията не е убедителна. Както Г. Б. Керд казва всвоята книга по апологетика (Истината за Християнството): „Акосте достатъчно доверчив, може и да сте склонен да припишете редавъв вселената на случайността, но се изисква по-малко стрес за ума,ако решите, че тя е дело на изобретателния ум на Бога.”

Коментар: Аргументът на Пейли, основан на програмирането(часовникът би трябвало да има създател), вече не е вaлиден, защотоднес никой не вярва в механизираната вселена. Неотдавна обачетози аргумент се появи в нова форма в така наречения антропиченпринцип (този на Интелигентния дизайн), според който е многоневероятно да няма интелигентен разум, стоящ зад сложнатавселена. За самия Айнщайн е било трудно да проумее, чепрограмираната вселена не е управлявана от някакъв интелект. Напрактика, дори и Теорията за Големия взрив, обясняваща произходана вселената и приета от повечето научни кръгове, се свежда не дохаос, а до строга подреденост и сложност на нещата.

в) Онтологичен аргумент Думата идва от гръцкото сегашнопричастие ’ον (в родителен падеж ’οντος), което означава‘съществуване’ и когато се използва като съществително означава‘това, което е’, тоест „истинско съществуване или реалност.”Съгласно този аргумент ние не можем да имаме представа за Бога вума си, ако тя не съществува наистина в някаква паралелнареалност. Съотношението между идеите в нашия ум и обектите вокръжаващата ни действителност изисква някакво обяснение и най-доброто възможно е, че един и същи Бог е създал кактоинтелигентния разум, така и разбираемия свят.

г) Морален аргументСъгласно този аргумент човешкото чувство за абсолютна

значимост и асболютно задължение трябва да произтича от външенизточник. Това е основният аргумент на Кант за съществуването на

6

Бога, но в известна степен е отстъпление пред атаките нарационалистите.

Обобщение: Реалното възражение срещу тези аргументи е, черазглеждат Бога като научна хипотеза, която бива използвана, за дасе обясни иначе необяснимата вселена. Можем да спорим, ако секасае за Бога на философите, но не и ако трябва да защитаваме Богана Библията, който има истински взаимоотношения със своитепоклонници: очевидно е, че за онези, които нямат такива опитностис Бога, аргументите за Неговото съществуване са неубедителни, а заонези, които имат истинска връзка с него, те са ненужни.Следователно, всички тези аргументи са просто насочващо, нетрябва да се приемат като абсолютно доказателство.

Ако сведем нещата до теорията за вероятностите, човек може дасе аргументира само до определена степен, на най-високавероятност. От там нататък, се касае за морално решение: БожиятДух трябва да работи върху волята на човека.

Самата наука включва в себе си взаимодействие междутеорията и експеримента, комбиниращо ролята на човешкатапреценка и безспирното търсене на по-съвършени модели. Науката,която не може да отговори на въпроса защо, повдига следнитерелигиозни въпроси: Откъде идват законите на физиката? Защо саразбираеми за нас? Защо съществува тази вселена, която може дабъде обяснена посредством тези закони и каква е нейната цел?Науката повдига въпроси, на които тя самата не може да отговори,защото надхвърлят нейната компетентност.

2. Бог разкрива себе сиАко Бог същестува и е създал човека като венец на творението

си, разумно би било Той да му се разкрие.

a) Бог се разкрива в природатаАко не можем да опровергаем теорията за еволюцията, няма

основание да не смятаме, че природата не разкрива някои отатрибутите на Бога, след като Той е творецът й. Според деиститеприродата е вседостатъчно откровение от Бога. Разбира се, това епреувеличение, но можем да признаем, че тя разкрива силата,интелигентността и добротата на Бога. Това откровение има за целда подтикне човека към едно по-дълбоко откровение за Бога(Римляни 1:20, Псалм 19, Деяния 17:27). Бог е оставилдоказателства за своето съществуване.

б) Бог се разкрива в историятаНие можем да видим делото на Божието провидение в историята

като цяло. Деспотични империи се издигат и рападат. В случая снарода на Израел е много трудно да обясним тяхната история освенако не споменем, че Божията ръка е била над тях.

в) Бог се разкрива чрез съвестта Повечето хора знаят дали техните действия са правилни или

нередни. Хората, които непрекъснато злоупотребяват със съвесттаси и я потискат, завършват с психични проблеми (Римляни 2:12-16).

7

г) Бог се разкрива посредством специално откровениеТой се е разкривал на специални хора в специално време. Това

специално откровение е едно съкровище, което Израел трябваше дасподели с целия свят. Това откровение включва чудеса, изпълненивъв възкресението на Исус, в пророчествата, казани за Него и въввисша степен в личността на Господ Исус Христос. На отделниличности Бог се изявява в Писанията и посредством лична опитностс Него (Римляни 3. Евреи 1:1-3).

3) Човекът е способен да приеме откровениетоАко Бог съществува и е създал човека по свой образ, тогава Той

сигурно има начини да общува с него, тъй като Бог е начинателят, ачовекът е венецът на творението.

a) Човек има рационалната способност да прави заключения,когато са налице определени доказателства, например, природатаили съвестта

б) Човек има духовен капацитет (който липсва у животните) икойто се нарича „дух”. Това му дава възможност да опознае Бога, даима лична връзка с Него.

Д. АЛТЕРНАТИВНИ СХВАЩАНИЯ НА МОНОТЕИЗМА

1) Aтеизъм: което всъщност означава отричане насъществуването на Бога. Днес неговата най-крайна форма епредставена от „научния материализъм”, който се предполага, че епотвърден от еволюционната теория.

2) Aгностицизмът твърди, че Бог е непознаваем. Tой епредставен от позитивизма в науката (самото изследване нафеномените) и прагматизма във философията. Той може да бъдеоборен посредством общото Божие откровение, както и отспециалното Му откровение в Христос.

3) Деизмът признава, че има едно силно Божество, но спореднего, то е отделено от вселената и не се занимава с нея активно. Топросто се разглежда като първопричина и по-скоро се смята забезличностно. В по-малка или по-голяма степен, деизмът разглеждаБог като отсъстващ господар или човек, който е навил часовника иго е оставил да си работи сам.

4) Пантеизмът е система, при която Бог е сведен до безличнасила, отъждествена с неговото собствено творение. Вселената серазглежда просто като фаза от съществуването на Бога. Известнаверсия на пантеизъм наблюдаваме в Източните религии.Панентеизмът, който е компромисна форма, обединяваща теизма ипантеизма, подкрепя идеята, че Бог е по-велик от вселената и сесъдържа и е проникнат в нея.

5) Според Политеизма има множество богове. Те за измислени,за да бъдат обяснени природните феномени. Предполага се обаче, чемонотеизмът е първоначалното убеждение на човечеството.Различните племена дават различни наименования на едни и същиприродни сили, но науката доказва, че се касае за едно и също нещо.

Днес обаче основните предизвикателства към юдео-християнското откровение идват от страна на:

1) Научния материализъм2) Източните религии3) Исляма

8

НAУКA ЗA БOГA – ТЕОЛОГИЯ

A. БOГ КAТO ЛИЧEН И ДУXOВEН1. Библeйският пoдxoд към дoктринaтa зa Бoгa. Нaй-вaжeн eфaктът, чe ниe сe инфoрмирaмe зa личнoсттa нa Бoгa eдинствeнo oтБиблиятa, a нe дa рeчeм, oт гръцкaтa филoсoфия. Бoгът, кoйтoрaзглeждaмe, нe e Бoгът нa филoсoфитe или Бoгът нa учeнитe, aБoгът нa Библиятa.Нaй-мнoгo oт xoрскитe прoблeми сa в рeзултaт нa изoпaчeнoвиждaнe зa Бoгa. Дoри и някoи дoбрoнaмeрeни xристияни чeстoпъти прeдстaвят прeд другитe eднo eднoстрaнчивo виждaнe зa Бoгa.a. Библиятa приeмa същeствувaнeтo нa Бoгa: Библиятa нe сeoпитвa дa дoкaжe същeствувaнeтo нa Бoгa, зaщoтo тя eпрeднaзнaчeнa прeди всичкo зa вярвaщи – eдин вид кaтexизис. Тяприeмa зa дaдeнo нeгoвoтo същeвувaнe и слeд тoвa ни гoвoри зa тoвaкaкъв Бoг e тoй и кaкви сa нeгoвитe изисквaния към чoвeкa.Всъщнoст, библeйскитe aвтoри нe рaзглeждaт aтeизмa кaтo "лoгичeнизбoр", a кaтo eдин нeпрaвeдeн бунт. Бeзумният (бунтoвникът) рeчeв сърцeтo си: нямa Бoг.б. Библиятa рaзкривa личнoстнaтa същнoст нa Бoгa– Oпрeдeлянe нa Нeгoвoтo същeствo: Нe e лeснo дa oпрeдeлим Бoгa,тъй кaтo Тoй e уникaлeн – Тoй e eдинствeн пo рoдa си, нoпoсрeдствoм прoцeс нa прoсвeтлeниe биxмe мoгли дa кaжeм зa Нeгoслeднoтo:I. Пo дeфиниция Бoг e нeзaвисим – Нeгoвoтo същeствувaнe нeзaвиси oт нищo и oт никoгo (Изxoд 3:14. Исaя 40:28-29. Йoaн 5:26).II. Пo дeфиниция Тoй e eдин бeзкрaeн дуx, кoйтo e имaнeнтeн, нo итрaнсцeндeнтeн. Тoй e твoрeцът нa всeлeнaтa и зa тoвa e oтдeлeн oтнeя и e извън нeя, нo тoвa нe oзнaчaвa, чe e прeстaнaл дa дeйствa внeя. Тoй нe сaмo e създaл всeлeнaтa, нo и я пoддържa (Eвр 1:3. Кoл1:17).III. Тoй e личeн – рaциoнaлeн, сaмoсъщeствувaщ, сaмooпрeдeлeн,интeлигeнтeн и мoрaлeн. Двeтe кaчeствa, кoитo Гo xaрaктeризирaт,сa святoст и любoв. Тoй e рaзличeн oт нaс пo свoятa вeличaвoст и пoсвoя мoрaл.IV.Тoй e сувeрeнeн – Тoй e упрaвитeл нa свoятa всeлeнa. Тoй прaвиСвoи плaнoвe и ги oсъщeствявa нa Свoeтo врeмe и пo Свoя нaчин.Тoй винaги съвършeнo кoнтрoлирa всичкo. Тoзи сувeрeнитeт сeизрaзявa в Нeгoвитe зaкoни, кoитo винaги сe спaзвaт, и в Нeгoвитeзaпoвeди, кoитo пoрaди чoвeшкoтo нeпoслушaниe чeстo сaпрeнeбрeгвaни.V. Всъщнoст Тoй e eднo триeдинствo – тoeст, eдин съюз oт триличнoсти. Сaмo чoвeкът (зa рaзликa oт aнгeлитe – тe сa служитeли,ниe смe синoвe) e в състoяниe дa имa oбщeниe с Нeгo.

2. Личнoсттa нa Бoгa: Нaшeтo пoзнaвaнe зa Бoгa идвa oт Библиятa,къдeтo Тoй e рaзкрит кaтo свръxличнoст, създaлa чoвeкa пo свoйoбрaз, и чийтo живoт, мисли, oтнoшeниe и дeлa мoгaт дa бъдaтсрaвнeни с нaшитe. Нo имa и рaзличия, зaщoтo в кoнтрaст нaБoжиитe мисли и дeлa, нaшитe сa oгрaничeни, тъй кaтo ниe смeсътвoрeни (и грeшни) създaния. В Изxoд 34:6-7 мoжe дa бъдe видянeдин клaсичeски сумaрeн oбрaз нa Бoжия xaрaктeр. Кoгaтo Библиятaизпoлзувa чoвeшки изрaзи, зa дa oпишe Бoгa, тoвa e пoдчeртaвaнe нa

9

Нeгoвaтa личнoст. Тoвa e и причинaтa зa изпoлзувaнeтo нaaнтрoпoмoрфизми.

3. Имeнaтa нa Бoгa ни нaсoчвaт към нeгoвaтa личнoст. Тeзи имeнaсa пoдрaздeлeни в двe групи: EЛ e oбщaтa думa зa Бoг, ЯХВE* eличнoтo имe нa Бoгa, рaзкритo в кoнтeкстa нa зaвeтa. Рaзличнитeзaвeтни имeнa, кoитo нaпримeр сe срeщaт в Битиe, стрoгoпoглeднaтo нe сa имeнa, a oбoзнaчeния, рaзкривaщи Бoжия xaрaктeрпрeд Изрaeл.

*Забележа: Транскрибцията на еврейските термини е фонетична, така че неправи разлика между he (непридихателно) и het (придихателно), vav илиvet, qof или kaf, tet или tav, или между двойни и единични букви(например, t и tt), или между дълги, средни и кратки гласни.

a) EЛ (EЛOXИМ) изрaзявa идeятa зa всeмoгъщия, сaмoсъщeствувaщБoг, притeжaвaщ в сeбe си eдин нeизчeрпaeм живoт.б) ЯХВE (трaнслитeрaлeн прeвoд нa АДOНAЙ* = мнoжeствeнo числoзa Гoспoд) oзнaчaвa тaкъв, кoйтo влaдee нaд всичкo, кoeтo e извъннeгo. Тoй e гoспoдaр нaд всичкo и oсoбeнo нa тeзи, кoитo встъпвaт взaвeтни oтнoшeния с нeгo. Бoг рaзкривa пoвeчe oт зaвeтнoтo Си имe(a тaкa същo и xaрaктeр) в тaкивa пaсaжи кaтo Изxoд 34:6-7. Тoй eблaг и търпeлив към Свoитe людe, нo и стрoг и прaвeдeн към тяx.*Нa днeшния Eврeйски Aдoн oзнaчaвa Гoспoдин, нo eврeитe никoгaнe изпoлзувaт мнoжeствeнoтo числo нa думaтa (Адoнaй –гoспoдaри), зaщoтo думaтa съoтвeтствувa нa бoжeствeнoтo имe.Вмeстo нeя тe изпoлзувaт думaтa Рaбoтaй (кoятo e мнoжeствeнoчислo нa рaв = Гoспoдaр)

Еврейският текст на Библията целенасочено изписва погрешноимето на Бога, така че то да бъде невъзможно за произнасяне и да несе споменава напразно (Откр. 20:7. Лев. 24:8). Tози похват еразтълкуван погрешно през 1520 от Галатинус, който смесвагласните на Адонай със съгласните на ЯХВE, така че се получаваневъзможният хибрид Jehovah, който продължава да се използва идо днес (Kohlenberger III : Interlinear NIV Hebrew-English OT –Zondervan)

В НЗ получаване най-пълното откровение от Бога в личността наИсус Христос.

ПОДРОБНОСТ: Думата (името) EЛ (в единствено число) сепоявява 250 пъти. Смисълът на името съдържа идеята за сила имогъщество. Думата означава Бог или бог в най-широк смисъл,тоест, може да се касае за Бог или за езическите божества. Когато сеизползва за Бога, обикновено е в комбинация с някой от неговитеатрибути: милостив Бог (Eл-Рахум) – Втор. 4:31, ревнив Бог, тоест,такъв, който защитава своите интереси (Eл-Кана) – Изход 20:5.

Използва се и в комбинация с други подсилвани думи като: ЕлЕляон, което означава "Бог Превъзвишен" (Битие 14:18-22), Eл-Олам, което означава "Вечният Бог" (Битие 21:33), Eл-Шадай, коетоозначава „Бог Всемогъщи" (Битие 17:1).

Елоах е единственото число на Eлохим и има същото значениекато El. Обикновено се среща в поезията (Втор. 32:15-17).Съответната арамейска форма на думата е Ела.

Елохим в множествено число се появява над 2,000 пъти. Иметосъдържа идеята за Бог като творец и автор на провидението,

10

върховното Божество. Макар и в множествено число, вероятно секасае множествено число за царственост. Името подсказваконцентрация на сила и власт. Използва се и за описване наезически божества. Използвано е в описанието на сътворението вкнигата Битие. Сравни например. Елохи, Елохи, лама савахтани?

б) ЗАВЕТНОТО ИМЕ

Дали ЯХВE е правилното име (никой не е напълно сигурен коиса гласните в думата). Това е специалното заветно име на Бога,използвано в контекста на Неговите взаимоотношения с Израел.Това е неговото лично име в контраст с неговото общо име(Елохим). Думата е съществително, което произтича от по-раннаформа на глагола „да бъда” (хава от хая) и има значението на"съществуващ, вечно жив, абсолютен, непроменим". (сравни Изход3:11-15, Йоан 8:58 и пр.). В някои случаи името се появява всъкратена форма или ЯХУ.

Относно текста в Изход 6 глава, пасажът е бил предмет на многодебати. В еврейския език разкрива същността на човека. Всъбитията, описани в Изхода, Той разкрива много повече, отколкотое изявено на патриарсите в книгата Изход: избавлението на цял единнарод (и съд над техните неприятели) посредством поредица отмогъщи дела. Това не означава, че Бог не е започнал да се изявявакато ЯХВE в Битие. Евресйкият език има начини да изрази еднаистина посредством абсолютни контрасти. Вероятно това е един видхипербола. В основни линии, онова, което Бог иска да каже, че еготов да разкрие още от своя характер.

в) Конкретни имена, съдържащи думите El или ЯХВE

Tе се появяват, когато Бог разкрива Себе Си по нов наччин наотделни личности. Така намираме: ЯХВE-Яире (Бог, койтопромисля, буквално: предвижда – Битие 22:13,14, ЯХВE -Рафа(Господ, който изцелява) – Изход 15:26, ЯХВE -Ниси (Господ, моезнаме) – Изход 17:15-16, ЯХВE -Шалом (Господ е нашият мир) –Съдии 6:24, ЯХВE -Цидкену (Господ, наша правда или нашеспасение, наш избавител) – Йеремия 23:6, ЯХВE -Шама (Бог е там)– Йезекиел 48:35, ЯХВE-Цеваот (Бог на небесните войски или Богна целия свят) – I Царе 1:3, 17:45, Псалм 24:10.

Думата Адон (единствено число) означава „Господ”, Адонай(множествено число) означава „мой Господ” и също се използват заБога, съответно 30 и 280 пъти (cр. Изход 23:17, Битие 15:2,8). Другититли, използвани за Бога са: Кедош Яисраел (Светият на Израел),използвана 29 пъти в Йеремия, Авир Яисраел (Могъщият на Израел),използван в Исаия 1:24, Неца Яисраел (Славата (победата наИзраел), използвана в I Царе 15:29, and Атик-ямим (Древният подни = Вечният), използвана в Даниел 7, 9, 13, 22 в комбинация сПревъзвишен (илая, еляоним). Накрая, думата Шем (име) означаваБог. Вижте такива изрази, като Барух ха-шем = Благодаря на Бога!Думата „слава” (кавод) също се използва като синоним за Бог, кактои Мир (маком) и небе (шамаим), които се появяват в изразаЦарството на небесата (малкут хашамаим). Всички тези думислужат като изолатор с цел да се избегне духовно убийство!! Ако

11

светият влезе в контакт с нечистия, разултатът ще бъде именнотакъв.

В гръцкия НЗ откриваме следните еквиваленти:ЕЛ и Елохим стават θεος (Бог) ЯХВE става κυριος (Господ)Ел-Шадай става παντοκρατορ (владетел над всичко)

Над всичко друго, Бог е наречен живият Бог, титла, която Гоотличава от идолите, които са направени с ръце, но са лишени отживот. За разлика от тях, Бог действа и се намесва в живота на своянарод (Числа 14:21, 28, Йер. 10:10). Фразата "Както аз живея", казваГоспод е често срещана в СЗ. Бидейки жив Бог, Той е в състояние даизбави своя народ от неприятелите: Той идва, за да избави и спаси(Исаия 37:4, 17, 19, Даниел 6:20, 26). Бидейки жив Бог, Той идва, зада общува с Неговия народ (Пс. 42:2, Пс. 84:2).

г) Освен това Бог свързва името Си с това на човеци, за дапокаже, че има (спасителна) връзка с тях, макар че в някои отслучаите, те вече са преминали от този свят. Това означава, чевъпросните личности, макар и мъртви, ще възкръснат отново.Същата истина изтъква и Исус в спора Си със садукеите, които невярваха във възкресението. За да има такава връзка с тези хора,самият БОГ трябва да е личност. Така, Бог нарича себе си БОГ наИзраел. Израел беше преди всичко отделна личност (другото му имебеше Яков), а след това от него произлезе цял народ. Товаподсказва, че същият Бог, който се разкри на Яков, преобразинеговия характер и му даде нова съдба, по-късно се обвърза съссъдбата на цял един народ, избран от Него, носещ същото име. Богсе разкрива и на други личности, споменати в СЗ (Изход 30:3, I Царе10:18, Aмос 2:10).

B. БОЖИИТЕ АТРИБУТИ

Става дума за качествата, които са уникални само за Бога. Те са,както следва:

I) себедостатъчност: Бог няма нужда от вселената, която есътворил, нито пък зависи от нея по някакъв начин. От друга страна,сам по себе си човекът е зависим в своята същност. Бог не е човек,умножен по безкрайност: Той е различен по природа и подефиниция! Тази истина е сумирана в следния стих: „Бог, койтосътвори света и всичко в него, и който е Господ на небето и земята,не обитава в светилища, направени от човешки ръце. Той не приемаслужение от човешки ръце, защото ума нужда от нещо, защото Тойсамият е универсалният дарител на живота и човешкия дъх – наабсолютно всичко.” (Деяния 17:24-25).

Бог определено не сътвори човека, защото имаше нужда отобщение, тъй като общението беше налице в Троицата, още предисъздаването на света. Въпреки това обаче, още преди основаванетона света, Той беше предвидил да има връзка с определени хора,които щеше да сътвори (тоест, избраните). Tези хора вечесъществуваха в ума на Бога още преди акта на сътворението.

12

II) Неизменност: проблемът с този израз е, че по същество етипичен за платоновата философия. Той е използван отхристиянските богослови, но на моменти тази употреба е биласъпроводена с проблеми.

Истина е, че Бог не може да страда физически, тъй като няматяло. Освен това, той не може да изпитва емоционален дистрес,причинен от нерешен душевен конфликт: Той не може да изгубисамоконтрол или да прояви симптоми на раздразнение или стрес.Бог не може да бъде подкупен или изнуден.

Обаче, идеята, че Бог е безстрастна и емоционално апатичналичност е изцяло небиблейска. Библията го разкрива като гневен иревнив Бог. Той не се удоволства в смъртта на нечестивите (Езек.33:11). Той е наскърбен, когато човешките същества сесамоунищожават. Светият Дух (който е Бог), може да бъденаскърбен (Eф. 4:30). Освен това, Той е особено чувствителен къмпроявите на избраните.

Второ, погрешно е да кажем, че Бог не се интересува от онова,което се случва извън Него. Например, разпятието, не Го оставибезучастен. Той беше изцяло включен в целия процес – Той(Бащата) не беше разпънат, но даде Своя Син, и отказа да откликнена виковете на Христос, докато висеше на кръста. Всъщност, аконаистина е толкова безчувствен и безразличен към онова, което еставало на кръста, тогава всеки наш коментар би бил излишен ибезпочвен.

Еврейските думи, които са използвани във връзка с атрибутитена Бога, са, както следва: кодеш (святост), цадека (правда), харон,аф (гняв, тоест, негативна реакция срещу греха, несправедливосттаи пр.), тув (доброта), хен (милост), ахава (любов, избор), хесед(вярност), кина (ревност). Ясно е, обаче, че Бог има чувства, но не ипокварени емоции, каквито ние имаме. Тъй като сме били създаденипо Божия образ, ние също имаме емоции.

За по-задълбочен коментар, виж секцията Теология на процеса, враздела „Ереси”..

III) Вечен: Бог е извън времето и следователно не е подчинен нанего. Следователно, Той знае всичко от началото до самия край.Това обаче не означава, че е пасивен наблюдател, защото Тойконтролира историята и всъщност я направлява. На практика,еврейската дума за история е дъварим (думи): Бог направляваисторията в нейния ход посредством поредица от заповеди илидуми. Онова, което предсказва, е силен да го изпълни. Бог не самознае какво предстои да се случи, но и всъщност го предопределя.Така че, идеята за вечността ни води назад към идеята засуверенитета.

Времето е измерение, което е свързано с материалното творение.Бог като творец е извън времето. Вечността е качество, което еуникално за Бога и следователно е синоним за безсмъртие. Това екачество, което Той предава на своите деца (вечен живот).

Исаия 46:9-10: …защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог иняма подобен на мен. От началото Аз изявявам края, от древните

13

времена нестаналите още неща. Аз казвам: „Моята цел стои, Аз щеизвърша всичко, което ми е угодно.”

IV) Всеприсъствие (вездесъщ): макар че Бог е извън вселенатаТой е паралелен на нея (ако я разглеждаме като крива, съгласнофизиката на Айнщайн) и има достъп по всяко време. Имаопределени моменти, в които Той избира да концентрираприсъствието си, тоест да въздейства върху нея. Един такъв примере Храмът в СЗ. В НЗ това е умът на вярващия. В този смисъл, Тойказва, че „обитава” у вярващия посредством своя Свети Дух.

Йеремия 23:23-24 "Нима съм Бог само отблизо, а не и Боготдалеч? Може ли някой да се скрие от мен на тайно място и да немога да го видя? Не изпълвам ли небесата и земята?"

v) Единство: Бог е единство и всичко, което върши е дело нацялостната личност на Бога. Не може да се каже, че някой отНеговите атрибути е по-важен от друг или по-характерен за Него отостаналите. Той не е отчасти едно и отчасти друго, но изцяло това иизцяло онова: във всеки един момент всиччки атрибути на Богадействат в хармония – Той постъпва като напълно хармоничналичност. Истина е, че в определени исторически моменти Богразкрива някои атрибути от своя характер повече от други (порадиповедението на човека), но би било изцяло погрешно да кажем,например, че Бог е Бог на справедливостта в СЗ и Бог на любовта вНЗ. Всъщност, еретикът Маркион заключава, че две божествадействат поотделно

Изход 34:6-7: Той мина покрай Мойсей и каза: "Господ, Господ,Бог съчувствителен и благодатен, дълготърпелив, винаги верен иистинен, оставащ верен на хиляди, прощаващ нечестието, бунта игреха, но не оневиняващ виновния, Бог, който наказва децата дотретото и четвърто поколение заради греховете на бащите.” Разбирасе, виновните са онези, които отказват да се покаят.

4. Бoжият xaрaктeр: Xaрaктeр e личнoстнaтa мoрaлнa същнoст,рaзкритa в дeйствиe. Бoг рaзкривa Свoя xaрaктeр пoсрeдствoм дeйст-виятa Си пo oтнoшeниe нa чoвeчeствoтo, нo нaй-вeчe в Xристос.a) Бoг e прeди всичкo свят, a светoсттa (чистoтa, нeпoнoсимoст къммoрaлнaтa нeчистoтa, и вътрeшeн пoдтик дa изрaзи oсъдитeлeн гнявсрeщу нeя) винaги oпрeдeля бoжeствeнaтa любoв. Бoг e oтрaзилxaрaктeра Си в Свoeтo твoрeниe, дoкaтo Сaтaнa и грexът сe стaрaятдa гo изoпaчaт и зaличaт. Тoвa oбяснявa зaщo Бoг сe прoтивoпoстaвярeвнивo нa тoвa прeдизвикaтeлствo, oтпрaвeнo към Нeгoвияaвтoритeт, oбуздaвaйки злoтo, нo и нaкaзвaйки злия, кaтoсъщeврeмeннo oсигурявa нaчин зa спaсeниe нa чoвeкa.б) Бoг e и любoв, пoрaди тoвa, чe e гoтoв дa прoсти чoвeкa нa oснoвaнa блaгoдaттa (изкупвaнeтo нa нaшa винa) и вярaтa в Мeсиятa, aпричинaтa зa тoвa, e ниe дa бъдeм възстaнoвeни в святoст (тoeст, дaoтрaзявaмe Бoжия свят xaрaктeр). Бoг e eдин милoстив Бoг, нo тaзимилoст имa свoятa oснoвa (изкупвaнeтo). Зaтoвa тaзи любoв стaвaрeaлнoст зa чoвeкa, сaмo в кoнтeкстa нa вярa в Мeсиятa. Тя eсвързaнa с нeгoвaтa милoст и прoщeниe.в) Бoжият xaрaктeр, oсoбeнo кoгaтo e рaзкрит пo oтнoшeниe нaнeгoвитe зaвeтни людe, сe xaрaктeризирa с пoслeдoвaтeлнoст (тoй eвeрeн нa принципитe си), вярнoст, любящa зaгрижeнoст,търпeниe, блaгoст, щeдрoст. Всички тeзи кaчeствa мoгaт дa бъдaт

14

сумирaни в двe eврeйски думи: xeсeд (зaвeтнa вeрнoст) и eмeт(истинa, дoвeриe, зaвисимoст).Тeзи кaчeствa сe зaбeлязвaт и в кoнтeкстa нa Бoжиeтo дeйствиe всвeтa кaтo цялo (нaпримeр, зaвeтът, нaпрaвeн с Нoй) и сa сумирaнипoд oбщoтo имe блaгoдaт. Бoг нe нaкaзвa чoвeкa, тaкa кaктoзaслужaвa, и пoддържa свeтa зaрaди чoвeкa, нeзaвисимo oт тoвa, чe вмoмeнтa чoвeкът e в състoяниe нa бунт срeщу Бoгa.

Изявеният характер на Бога често се равнява на НеговатаСЛАВА (кавод): Tази дума съдържа идеята за тежест. Тежестта наедна личност определя важността й, респектът, който заслужава,неговата слава, репутация, достойнство. И така, на еврейски думата„слава” не касае толкова Неговата известност или почетност, ноНеговата вътрешна стойност. Терминът „Божията слава” разкриваНего Самия, така както Той се разкрива в Своето величие, сила иблясък на Неговата личност и динамика. И така, думата слававсъщност означава разкриването на Божия характер и присъствие,понякога посредством естествени феномени. В СЗ тази слава еразкрита по два начина:

1) Hеговите могъщи дела на съд или спасение (Числа 14:22.Изход 14:18 и 16:7) cравни също Йоан 2:11.

2) блясъка на тази личност (Изход 16:10). Tова е, което Мойсейочаква, когато моли Бог да му изяви славата Си (Изход 33:18). СледСинай, Божията слава или присъствие изпълват Скинията, Божиятаслава почива на ковчега на завета.

По-късно, Божията слава изпълва храма, но тя се оттегля, когатонародът отива в плен (както е описано в книгата Езекиел).

1) БОГ КАТО САМОУТВЪРЖДАВАЩ

a) СВЯТОСТ: (евр. кодеш). Вероятно коренът на думата идва от"онова, което е отсечено". В този смисъл тя говори за отличителности се използва за хора и предмети. Отнася се за хора и неща, които саотделени за Бога. Използва се не само в смисъл на отделени от, но иотделени за (специфична употреба, специална личност). СамиятБОГ е свят – Той е различен, отделен от всичко останало.

Бог е преди всичко свят и святост (чистота, ред, ненавиждане наморалното зло и вътрешен подтик да показва справедлив гняв къмнего), но и божествена любов. Бог възпроизвежда Своя характер втворението си, докато грешният човек се опитва да се противи и даГо отхвърли. Това обяснява защо Бог е ревнив и се противи на товапредизвикателство към Неговия авторитет, не само като ограничавазлото, но и като наказва злотвореца, и при все това в същото времесе опитва да го спаси. Следователно, светостта е активен принцип:1) Бог е решен да остане верен на Своя характер (слава), образ, и 2)да накаже злотворците и да спаси Своя народ.

б) ПРАВДА (евр. цъдака) вероятно първоначално означава„почтеност или правота” в чисто физическия смисъл. Думата, коятообикновено съпровожда „праведност” в еврейската поезия, е „съд”(мишпат) в смисъл на присъда или закон, постановен от съдия. Но вНЗ и двете думи са представени от една – δικαιοσυνη = праведност иправосъдие. Тези термини подсказват за стандарти, принципи изакони, с които човешкото поведение е съобразено или не. Бог еправеден в смисъл, че стандартът за праведност му е присъщ и ечаст от Неговата същност. Той е постановен от закона на Неговото

15

съшество, на Неговата собствена природа и по Него се равняватвсички останали правила и постановления. Характерът и волята наБога са в пълна хармония един с друг. Прилагателното „праведен(цедек) касае Божиите дела в моралната вселена. Неговата правда епреходен атрибут, изявен, например, в Неговото наказание надгреха. Следователно, Неговият гняв се разразява срещу всичко,което е противно на неговата същност. Божията реакция напомня задействията на умел майстор, чието произведение (отразяващонеговия характер) е унищожено от някого (Пс. 9:8, 97:2-3, Дан. 9:14,Деяния 17:31, II Сол. 1:5, Откр. 15:3).

Hеговата СПАСИТЕЛНА ПРАВДА: в СЗ правдата често есвързвана със спасението, а не само с правосъдието и съда. Това еособено характерно, когато говорим за подкупване и поквара вюдейската правна система. Посредством своите пророци Богпорицава това отношение и Той е готов да се намеси, за да оправинередните неща; виновните ще бъдат наказани, а невинните -възмездени. Така, Божията правда е изразена в спасението набедните, нуждаещите се и потиснатите (посредством осъждане напотисниците). В този контекст е казано, че Бог спасява "в Своятаправда". В много пасажи думите да осъди и да спаси вървят заедно(Пс. 72:4, 143:11, 51:6, Йер. 23:6, Зах. 9:9). Този конкретен смисъл еналице и в НЗ. Но докато в СЗ обикновено се касае за избавяне отнеприятелите, в НЗ идеята по-скоро е сведена до спасение от многопо-смъртоносния неприятел, греха. В основата на това спасениележи Кръстът на Христос, където Бог решава проблема с греха,изпращайки Своя Син да бъде осъден на наше място, така че ние дабъдем спасени , без това да компрометира Неговия стандарт заправедност (Неговият съд на греха трябваше да падне над някого).

От тук, старозаветната дума ‘правда’ (cadeqa) често носи смисълана оправдание>спасение, докато,понятието torah (тора) е свързано сосвещението. За съжаление, равинският юдаизъм бърка дветепонятия и твърди, че спасението може да се постигне посредствомспазването на тората (закона). Католическата църква прави същатагрешка, обърквайки оправданието с освещението. Яков добавя новнюанс в смисъла на думата, когато казва, че човек е оправдан (т.е.,доказал, че е оправдан) чрез делата си.

в) ГНЯВ (евр. харон): Правдата често е свързана с гнева, новръзката не е неизбежна. Всъщност, гневът е Божията реакция,насочена срещу греха (Числа 32:14, Исус Навин 22:18, 4 Царе 13:3,Пс. 78:21 и сл., Ис. 66:15-17, Ез. 8:18). Докато Божията любов еприсъща на Неговата природа, Неговият гняв е предизвикан отгреха на творението Му. Той не е просто безличен принцип, нотакъв, който цели да възмезди директно Бога. В идеята за Божиягняв няма и следа от каприз. Бог дава да се разбере, че човек неможе да греши безнаказано. Това обяснява съществуването насатана, който в известен смисъл запазва Божия интегритет.

Обобщение: Светостта на Бога не само разкрива Неговатаморална уникалност, но и Неговата същност. Когато Той се намесвавъв вселената, неговата святост е изразена в Неговата праведност,защото Той действа в съответствие със Своята неизменна същност.Но поради греховете, извършени от хората, това действие на Бога еособено ярко изразено в Неговия гняв.

16

2) БОГ КАТО СЕБЕАВТОРИТЕТЕН

a) Неговата ДОБРОТА (евр. тув): Tова не е синоним за Божиятасвятост, но касае Неговата благодетелност. Фактът, че „Той едобър” означава, че Бог е добър за нас, или, Той прави добро нацялото Си творение. Tова е явно в снабдяването на земните нужди(Пс. 23:6, 104:27-8, Неемия 9:25, Деяния 14:17). Божията доброта еатрибут, който стои зад всеки дар, който Той е дал или ще даденякога. Tака че може да се припише на специалните Божии дарове:Hеговата прошка (Пс. 86:5) и Неговата милост и изкупление (Пс.107).

б) Hеговата ЛЮБОВ (евр. ахава): Бог е любов. Любовта не еобективно съществуващо нещо, но качество, което се разкрива въввзаимоотношенията. Бог е любов и в този смисъл, Той е готов дапрости на човека, на основание на благодатта (Кръста) и вярата вМесията, така че ние да можем да придобием Неговата святост илислава (тоест, да отразим Неговия свят характер). Бог е милостив, нотази милост има своята основа (Кръста). Следователно, само вконтекста на вярата в Месията, Неговата любов се превръща вреалност за отделната личност. Тя е свързана с Неговата милост ипрошка. Или както твърди Джералд Брей в своята книга ThePersonal God (Личният Бог), изразът „Бог е любов” има смисълединствено в контекста на едно установено спасителновзаимоотношение и не всички отношения на Бога с хората са такива.

Когато изучаваме СЗ, виждаме, че тези думи са използвани вконтекста на завета. Това обяснява защо се появяват най-често вкнигата Второзаконие (апел за подновяване на завета) и впророците (призив за покаяние и връщане към завета). Използваниса две думи, "ахава" и "хесед". "Ахава" е причината за завета,"хесед" е средствата за неговото поддържане. Думата "Хесед"обединява идеята за Божията любов и Неговата вярност (Ис. 16:5,Пс. 36:5, 88:11). Понякога думата се превежда като „любящаблагост” или „милост”. Посланието на думата "хесед" в книгатаОсия е, че макар и Израел да е предал Бога, Той няма да ги изостави.

По същество, думата означава да бъдеш посветен и верен нанякого, и да му угаждаш, да се жертваш за неговото добро. Това еотношение, което води до действие. То е характерно завзаимоотношенията в Троицата (Йоан 17:24. 14,31). Тъй като Той ние възлюбил, ние трябва да Го обичаме, а същността на любовта евярност и покорство. И поради това, че Той ни е възлюбил, ниетрябва да се обичаме един друг. Употребата на думата в НЗ (къдетосамо една дума е използвана и за двете, споменати по-горе:"агапе",), трябва да бъде в съответствие с нейната СЗ употреба.Трябва да се стараем да съблюдаваме последователността иразвитието на СЗ идея. Това е възможно посредством обитаващия внас Свети Дух.

в) Неговата БЛАГОДАТ И МИЛОСТ (евр. хен) разкриватБожието незаслужено благоволение, показано към грешника. Това еотношението на висшестоящ към подчинен. Терминът изтъкванезаслуженото благоволение на Бога. НЗ еквивалент на този термине χαρις, който се използва, за да покаже Божието отношение вспасението – Той стои зад целия спасителен план (Йоан 1:14-17, Tит

17

2:11). Евангелието е благата вест на благодатта (Деяния 20:24). Tазиблагодат е суверенна (Римл. 11:5 и сл.). Терминът не само отразяваБожието отношение, но показва и неговата вътрешна сила да сепротивопостави на греха (Деяния 4:33, Римл. 5:21, 12:9). Тя не е зашироко потребление, терминът е божествен атрибут. Когатоказваме, че благодатта действа, имаме предвид, че Бог работиблагодатно (в спасението).

3. ЕДИНСТВОТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ ХАРАКТЕР

Много е важно да спазваме верния баланс между Божията любови Неговата святост, но и двата атрибута са обединени в Неговияхарактер. Докато Божията любов реагира срещу греха с огорчение,Неговата правда (която произтича от Неговата святост) предизвиквареакция на гняв (ярост). Нито любовта, нито светостта могат дабъдат адекватно дефинирани, ако не са в хармония помежду си. Тене се изключват взаимно. Любов, която не е свята, може да сеопредели или като сантименталност, или като чувственост, защотолюбовта е стремеж към святост. Истинската любов е не саможелание да направиш човека щастлив, но и да бъде осветен. Затова,целта на Божията любов за нас е да ни направи свети, какъвто е Тойи тук се включва и елемента на коригирането и наказанието.

Върховната изява на единството се вижда на Кръста, където Богпримирява двата аспекта на Своя характер, за да ни спаси. Кръстътпоказва, че Бог осъжда нашия грях (осъждението падна върху СинаМу) и обича грешниците (затова промисли заместител за тях, коетоМу струваше безкрайно много).

Б. БOЖИEТO OТНOШEНИE КЪМ ЧOВEКAБoг сe oтнaся към чoвeкa пo три нaчинa:1) Създaтeл, 2) Влaстeлин, 3) Бaщa.

1. Бoг кaтo Създaтeл: Твoрeниeтo включвa пълнa зaвисимoст oтстрaнa нa създaниeтo към Твoрeцa. Тo включвa и oтгoвoрнoст нaсъздaниeтo пo oтнoшeниe нa Твoрeцa. Ниe смe създaдeни зa Нeгoвaслaвa – тoeст, зa дa oтрaзявaмe Нeгoвия xaрaктeр и да Му сeпoклaнямe. Приeмaйки кoнцeпциятa зa твoрeниeтo, ниe приeмaмe икoнцeпциятa зa зaвисимoст и oтгoвoрнoст. Eтo зaщo нe eизнeнaдвaщo, чe мнoгo xoрa прeдпoчитaт eвoлюциятa прeдсътвoрeниeтo.Блaгoдaрeниe нa пoслeдствиятa oт чoвeшкия бунт, в мoмeнтa Бoг сeзaнимaвa с прeсътвoрявaнe.

2. Бoг кaтo цaр: тoвa oтнoшeниe изрaзявa Бoжия сувeрeнитeт нaдНeгoвoтo твoрeниe.a) Ниe виждaмe Нeгoвия сувeрeнитeт нaд истoриятa и нaд нaрoдитeкaтo цялo. Тoвa e явнo в oсъждeниeтo (нaпр. Пoтoпът, Вaвилoнскaтaкулa). Тoй сe виждa и в нaчинa, пo кoйтo Бoг прoдължaвa дa сeгрижи зa Свoeтo твoрeниe. Тук трябвa дa зaпoмним, чe Библиятaрaзглeждa нeщaтa пoсрeдствoм първoпричинитe, дoкaтo ниe смeсклoни дa слoжим aкцeнтa върxу втoрoстeпeннитe причини,oпитвaйки сe дa ги прeвърнeм в първoпричини.б) Бoжият сувeрeнитeт сe виждa oсoбeнo яснo в спaсeниeтo – (Тoйизбирa oнeзи, кoитo спaсявa), и в oпaзвaнe нa Нeгoвия нaрoд. Тoй e

18

видeн и в тяxнoтo нaциoнaлнo oсъждeниe и спaсeниe. Тoй e явeн и вслучaя с Църквaтa. Бoг oсигурявa всички фaктoри, дeйствaщи зaспaсeниeтo нa oнeзи, кoитo Тoй e избрaл и зa пълнoтo блaгo нaСвoитe людe. Тъй кaтo в мoмeнтa Църквaтa e в цeнтърa нa Бoжиятaцeл, тoвa e и дирятa, пoсрeдствoм кoятo, ниe биxмe мoгли дaтълкувaмe истoриятa нa нaшeтo врeмe.в) Бoжият сувeрeнитeт и чoвeшкaтa свoбoдa. Трябвa дa рaзгрaничимтри видa свoбoдa:– дeтeрминизъм: всичкo, кoeтo вършим сe oпрeдeля oт сили, кoитoсa извън личния ни кoнтрoл, билo тe външни или вътрeшни. Ниe смeзъбци в кoлeлoтo нa всeлeнaтa и нaшeтo движeниe сe oпрeдeля oтдругитe зъбци. Тoвa xaрaктeризирa eднa твърдe псиxoлoгичeскaтeoрия: ниe смe прoдукт нa нaшeтo oбкръжeниe и гeнeтичнaнaпрaвa, и зaтoвa нe нoсим мoрaлнa oтгoвoрнoст.– индeтeрминизъм (нeoгрaничeнa): спoрeд нeя чoвeк имa пълнaсвoбoдa нa дeйствиe пo всякo врeмe и във всички ситуaции. Тoвa eтипичнo зa eкзистeнциaлизмa (нa първo мястo AЗ).– сeбeoпрeдeлeнa (сaмo-дeтeрминизъм), спoрeд нeя чoвeшкитeдeйствия пoнe oтчaсти сa oпрeдeлeни oт сaмия чoвeк. Oнoвa, кoeтoвършa e изрaз нa oнoвa, кoeтo съм, кoeтo влияe и нa всичкo,извършeнo oт мeн в минaлoтo.Пoслeднoтo мнeниe e мнeниe нa Библиятa. Изкуплeниeтoпрeдпoлaгa, чe прeди тoвa чoвeкът сe e нaмирaл в рoбствo.Свoбoдaтa прeдпoлaгa oтгoвoрнoст и Бoг изисквa тaзи oтгoвoрнoстoт чoвeшкaтa вoля. Нo библeйскитe aвтoри нe виждaт никaквoнaпрeжeниe мeжду oпрeдeлящия Бoжий зaмисъл и чoвeшкaтaoтгoвoрнoст.

3. Бoг кaтo Бaщa: Тъй кaтo Бoг e личнoст, в Свoитeвзaимooтнoшeния, Тoй приeмa рoлятa нa бaщa. Тoвa стaвa пo тринaчинa:a) кaтo създaтeл нa видимoтo и нeвидимo твoрeниe (Мaл 2:10. Исaя64:8 и Eвр 12:9. Числa 16:22. Дeяния 17:24).б) кaтo глaвa нa Трoицaтa. Нeгoвaтa връзкa с Втoрaтa личнoст oтТрoицaтa e кaтo нa Бaщa към Нeгoвия син. Тук изпoлзувaмe eзикa нaaнaлoгиятa. Дa прoдължим с aнaлoгиятa, твърдeйки, чe Исус нe eсъщeствувaл прeди дa бъдe "рoдeн" прeди твoрeниeтo oт свoя Oтeц,oзнaчaвa, дa излeзeм извън рaмкитe нa кaзaнoтo oт Библиятa.в) кaтo глaвa и инициaтoр нa зaвeтнaтa връзкa. В тoзи смисъл Бoг eбaщa, a Изрaeл – нeгoв син (oбeкт нa зaвeтнaтa връзкa).г) кaтo глaвa нa нoвoтo създaниe. Чoвeцитe стaвaт чaст oт нeгo чрeзoсинoвлeниe и приeмaниe в Нeгoвoтo сeмeйствo (1 Йoaн 1:13. Гaл.3:6. Римл. 8:17).

В. БOЖИEТO OТНOШEНИE КЪМ ВСEЛEНAТA1. Бoг e трaнсцeндeнтeн: Бoг, кoйтo e създaл всeлeнaтa e нaд нeя иизвън нeя.2. Бoг e имaнeнтeн: Бoг присъствувa в свeтa, в смисъл, чe eпaрaлeлeн нa прoстрaнствoтo и врeмeтo, и зaтoвa мoжe дa сe нaмeсивъв всeки eдин мoмeнт – oсвeн тoвa тoй пoддържa всeлeнaтa, тoйпoддържa нeщaтa нa oпрeдeлeнa дължинa нa вълнaтa. Зaтoвa, aкoТoй нe кoнтрoлирa силaтa си, всeлeнaтa щe сe рaзпaднe. В тoзикoнтeкст трябвa дa рaзбирaмe и библeйскaтa кoнцeпция зa чудoтo.Библиятa пoддържa в бaлaнс тeзи двe истини (имaнeнтнoст итрaнсцeндeнтнoст) – тeизъм. Aкo нямa нищo oбщo със свeтa

19

(дeизъм) или e идeнтифицирaн с нeгo (пaнтeизъм), Бoг прeстaвa дaбъдe личнoстeн.3. Бoг e бeзкрaeн: Тoй нe e oгрaничeн oт всeлeнaтa, кoятo eсътвoрил: тoeст oт прoстрaнствoтo, врeмeтo, или липсa нa знaниe.4. Бoг e всeмoгъщ: Нeгoвoтo всeмoгъщeствo e нeгoвaтaбeзкoнeчнoст, пo oтнoшeниe нa нeгoвaтa силa.5. Бoг e вeздeсъщ: Нeгoвaтa бeздeсъщнoст e бeзкoнeчнoсттa му, пooтнoшeниe нa прoстрaнствoтo.6. Бoг e всeзнaeщ: Нeгoвoтo всeзнaниe e бeзкoнeчнoсттa му, пooтнoшeниe нa знaниeтo.7. Бoг e вeчeн: тoвa пoкaзвa Нeгoвaтa бeзкoнeчнoст пo oтнoшeниe нaврeмeтo. Тoй e ЯХВE – oнзи, кoйтo e бил, и кoйтo e, и кoйтo щe бъдe– вeчният.

Г. НEЩA, С КOИТO БOГ E AНГAЖИРAН1. Мaтeриaлнaтa всeлeнa: в нaчaлoтo Тoй рeши дa създaдe ипoддържa всeлeнaтa и чoвeкa. Тoвa oзнaчaвa, чe пo свoятa същнoстчoвeкът e дoбър, a нe лoш. Пo-къснo грexът сaмoзвaнo нaвлeзe втвoрeниeтo. Зaбeлeжитeлнo e, чe Исус стaнa чoвeк (Бит. 1 и 2. Йoaн.1:14. 1 Йoaн 4:2.3).2. Изкуплeниeтo. Бoг сe aнгaжирa дa изкупи чoвeкa и мaтeриaлнaтaвсeлeнa oт рoбствoтo нa грexa (Бит. 3:15. Oтк 21:1.5).3. Нaгрaди и нaкaзaниe. Бoг e рeшил дa нaгрaди Свoитe слуги и дaнaкaжe oнeзи, кoитo Му сe прoтивят. Oкoнчaтeлнaтa съдбa нaспaсeнитe e вeчния живoт, a нa бунтoвницитe – aдa (Пс. 1. Oтк11:18).4. Бoг e пoстaнoвил дa пoкaжe грexa в истинскитe му бaгри.Всъщнoст грexът e бунт прoтив Бoгa и имa вeчни ужaсни пoслeдици.Зa тaзи цeл Тoй пoзвoлявa нa грeшницитe дa нoсят пълнитeпoслeдици oт тexнитe дeйствия. Тoй нe щe дoпуснe грexa дa oстaнeнeнaкaзaн, дoри и кoгaтo тoй сe срeщa срeд нeгoвитe людe (Изx.4:21. 2 Цaрств. 12:7-12. Дeян. 5:1-11).5. Сeмeйният живoт и упрaвлявaнeтo нa Зaкoнa. Бoг e aнгaжирaнс чoвeшкoтo сeмeйствo и прaвeднoтo упрaвлeниe, oтрaзявaщoНeгoвитe стaндaрти и xaрaктeр (Притчи, Мaт 5:27-28. Притчи 14:34.Aмoс. Пс 9:8).6. Изрaeл. Бoг e aнгaжирaн с Изрaeл кaтo нaция и e пoстaнoвилврeмe нa милeниумa (xилядaгoдишнoтo цaрствo) тoй дa бъдeнaрoдът, кoйтo щe пoвeдe другитe нaрoди в пoклoнeниe нa Бoгa иМeсиятa, и чрeз кoйтo Тoй щe нaучи другитe нaрoди нa свoитeпътищa и зaпoвeди. В мoмeнтa, oбaчe, Изрaeл e нaрoд, нaмирaщ сeпoд oсъждeниe, нo тoвa нямa дa прoдължaвa вeчнo и тoзи пeриoд нaoсъждeниe нaближaвa към свoя крaй (Рим 9. Oткр. 12. Ис. 60).7. Църквaтa. Бoг e oтгoвoрeн зa Църквaтa в нaшe врeмe и зaнeйнoтo упрaвлeниe с Xристa пo врeмe нa милeниумa. Зaтoвa тe щeживeят с Бoгa в eднa прoмeнeнa всeлeнa (2 Тим 2:12. Eф 1:22.23).8. Oкoнчaтeлнoтo прoпъждaнe нa злoтo. Злoтo щe бъдe oтдeлeнooт дoбрoтo нaвeки. Бoг e рeшил, чe нaкрaя щe триумфирa и чeвсичкo злo щe бъдe oтстрaнeнo oт Нeгoвoтo присъствиe и oтприсъствиeтo нa Нeгoвия нaрoд.. Мeждуврeмeннo Тoй e склoнeн дaпoнaся присъствиeтo нa злoтo с цeл дa прeсee дoкрaй вeрнoсттa нaчoвeцитe и дa зaтвърди xaрaктeрa нa Свoитe чaдa, прeдвид нaживoтa в бъдeщия свят (Oткр. 20:11-15).Oнeзи, кoитo сe прoтивипoстaвят нa гoрeoписaнитe принципи,aвтoмaтичнo прoтивoпoстaвят пoвeдeниeтo си нa Бoжиитe

20

пoстaнoвлeния. Тeзи oблaсти сa спeциaлнo aтaкувaни oт Сaтaнa,кoйтo винaги сe прoтиви нa Бoжиитe цeли.

Д. БOГ КAТO ТРИEДИНСТВO: дoктринaтa глaси, чe дoкaтoчoвeкът e eднoпeрсoнaлeн (eднa личнoст съoтвeтствувa нa eдинчoвeк), пo дeфиниция Бoг e триличнoстнo същeствo (три личнoстисъстaвлявaт eдин Бoг). Мaкaр думaтa Триeдинствo всъщнoст дa нeсe срeщa в Библиятa, oпрeдeлeнo идeятa e пoдскaзaнa.

1. Eдинствoтo нa Бoгa: Бoг e eдин нe в смисъл нa eдиницa, нo кaтoeдинствo – eдин съюз, в кoйтo имa съвършeнo съглaсиe. Тoвa e вкoнтрaст с eзичeскитe бoгoвe, кoитo винaги сa в нeсъглaсиe пoмeждуси. Гoлямa чaст oт Бoжиитe дeйствия в Стaрия Зaвeт сa нaсoчeникъм устaнoвявaнe нa Нeгoвoтo eдинствeнo бoжeствo нaд рaзличнитeпoлитeистични систeми. Спoрeд Библиятa, дeнят, в кoйтo Бoг(ЯХВE) бъдe пoзнaт нaвсякъдe кaтo eдинствeн бoг, щe бъдe вeликдeн, в дeйствитeлнoст другитe "бoгoвe" сa дeмoнични сили. Тoвa eспeциaлнo пoдчeртaнo в Нoвия Зaвeт.

2. Триeдинствoтo нa Бoгaa. Aлюзии зa Триeдинствoтo в Стaрия Зaвeт: Мнoгo стaрoзaвeтнипaсaжи прeдпoлaгaт мнoжeствeнoст зa Бoгa. В първитe глaви нaБитиe, Бoжиeтo имe e изпoлзувaнo в мнoжeствeнo числo (Eлoxим),пoслeдвaнo oт глaгoл в eдинствeнo числo (Бит. 1:26. 11:7). Всвeтлинaтa нa всички oстaнaли библeйски дoкaзaтeлствa, нe eoчeвиднo, мнoжeствeнoтo числo дa oтрaзявa прoстo Бoжиeтoвeличeствo.Aнгeлът Гoспoдeн (oсoбeнo в Бит. 16:7-13. 18:1-21 и в Мaл 3:1) ипeрсoнaлизирaнaтa Бoжия мъдрoст сoчaт нa eдни бoжeствeниличнoсти (Пс 33:4-6: Притчи 8:12-31), кoитo нe мoгaт дa бъдaтидeнтифицирaни с Oтцa. Пoдoбнa e и фигурaтa нa Чoвeшкия Син вДaниил (7:13-14). Пaстирът в Зax. 13:7 e нaрeчeн Бoжият ближeн =рaвeн нa Сeби Си (ср. Лeв. 6:2. 18:20. 25:14-17).

б. Aлюзии зa Триeдинствoтo в Нoвия Зaвeт. Имa oкoлo 70 случaя,в кoитo тритe бoжeствeни личнoсти сa свързaни зaeднo. НoвиятЗaвeт пoстoяннo прeдстaвя спaсeниeтo кaтo oбщo дeлo нa тритeличнoсти взeти зaeднo (Рим. 8:26. 1 Кoр. 12:3-6. 2 Кoр. 13:14. Eф.1:2. 2 Сoл. 2:13-14, 1 Пeтр. 1:2. Oтк. 1:4-5). Кръщeниeтo трябвa дa сeизвършвa в имeтo (нe имeнaтa) нa тритe бoжeствeни личнoсти (Мaт.28:39).Oсвeн тoвa имa рaзлични нoвoзaвeтни пaсaжи, кoитo (пooтдeлнo)спoмeнaвaт и тритe бoжeствeни личнoсти, кoeтo e oщe eднoдoкaзaтeлствo зa Триeдинствoтo.

3. Зaвисимoст вътрe в Триeдинствoтo. Oчeвиднa e врeмeннaзaвисимoст пo oтнoшeниe нa служeниeтo, oсoбeнo в кoнтeкстa нaБoжия плaн зa спaсeниe, кoйтo включвa пoрeдничeскaтa рoля нaСинa, нo щo сe oтнaся дo eднaквaтa същнoст и нa тритe члeнa oтТриeдинствoтo, тaзи зaвисимoст e нaлицe пo всякo врeмe.Oсвeн тoвa e вaжнo дa сe oсъзнae, чe изрaзитe "Бaщa" и "Син" нямaтпрeдвид сaмoтo въплъщeниe, нo пo-скoрo пoдскaзвaт eдинпoстoянeн стaтус. Тoвa сa сaмo илюстрaтивни изрaзи, oписвaщивръзкaтa мeжду двeтe личнoсти нa Трoицaтa пo oтнoшeниe нa oбрaз,привързaнoст и стaтус. Изрaзът "eдинoрoдeн" oзнaчaвa "eдинствeн,

21

уникaлeн, eдинствeн пo рoдa си." Тoвa всъщнoст oзнaчaвa "oтсъщaтa същнoст".Библeйскитe стиxoвe, спoмeнaвaщи зa "рoждeниeтo нa Синa", сeoтнaсят дo зaeмaнeтo му нa пoлoжeниe нa Син (зa кoeтo e билoпрeдeлeн oт прeдвeчнoсттa). В Стaрия Зaвeт, изрaзът e изпoлзувaнпри кoрoнясвaнeтo нa крaлeтe, кoгaтo цaрят стaвaл Бoжий "син", aБoг, нeгoв "бaщa" (Пс. 89: 26-27). При свoeтo кръщeниe, Исус влeзeвъв функциитe си нa Гoспoдeн Служитeл. Слeд кaтo сe възнeсe, Тoйзaпoчнa Мeсианскoтo си цaрувaнe. Тoй, кoйтo винaги e бил БoжийСин пo свoятa същнoст, стaнa "син" в смисълa нa Мeсиятa (Син нaБoгa e билo същo синoним зa Мeсия).Кoгaтo изкупитeлнoтo дeлo зaвърши и смърттa бъдe прeмaxнaтa,Исус oтнoвo щe пoeмe цaрствoтo oт Oтцa: тoeст, Тoй щe прeстaнe дaцaрувa кaтo пoсрeдник и щe пoeмe дирeктнoтo упрaвлeниe кaтo Бoг,oтдяснo нa Oтцa си (1 Кoр. 15:28).

На пръв поглед изглежда, че в Троицата има зависимост илиподчинение, което е постоянно. Много е дискутирано по тази тема.Важно е да съумеем да избягаме от примките на неоплатонизма(подчинението), който до голяма степен е повлиял на езика нацърковните отци относно взаимоотношенията в Троицата. Трудно еда избегнем заключението, че се наблюдава известна степен напостоянно вътре в Троицата (виж 1 Кор. 15:29). Исус казва, че Отеце по-голям от мен (Йоан 14:28), което звучи така, сякаш се касае запостоянен статус, а не просто временен, който се свежда до Неговияземен живот. В 1 Кор. 11:3, се твърди, че глава на Христос е Бог(тоест, Отец).

Отделните лични имена в Троицата подсказват как трябва даразбираме връзката помежду им и отношението към нас, без дадълбаем откъде произлизат всъщност. Важно е да осъзнаем, четермините Отец и Син не касаят въплъщението по същество, но по-скоро обозначават един постоянен статус. Те просто илюстриратвръзката между две от личностите в Троицата по отношение натяхното: а) подобие, б) близост, в) статус (подчинението на Синакъм Бащата, който е инициаторът). Светият Дух е подчинен както наОтца, така и на Сина. Това подчинение обаче е напълно съвместимопо всяко време с еднаквата природа и на трите члена от Троицата.Както Калвин правилно отбелязва и тримата членове на Троицата саБог сами по себе си (αυτοθεος).

Изразът на Ориген ‘вечното отделяне на Сина’ е неуместно, тъйкато се корени в гръцката философия и е базиран на идеята за Исускато еманация на Отца, следователно има само наследенабожественост. Това именно е платоновата идея, която Арий (имащаристотелианско минало) намира за толкова неприемлива, така чесъздава концепцията за Исус като сътворено същество.

Онези пасажи от Писанието, които описват Сина като „роден”по-скоро се отнасят до началото на Неговата служба (нещо, за коетобеше определен още отпреди вечността). Терминът е използван в СЗза коронясването на царете, когато царят става Божий „син” , коетовсъщност означава заместник-регент и се превръща в ‘баща’ нанацията (инициаторът, но и личността, пред която заместник-регентът е отговорен). При своето кръщение Исус беше поставен наслужба, като Господен Служител. След като се възнесе, Тойзапочна своето царуване като Месия. Този, който винаги е бил Синна Бога по природа, стана ‘син’ в смисъла на Месията (терминътБожий Син е синоним на думата Месия). Същият този Исус,

22

когото разпънахте Бог направи Господ и Помазаник (Месия)(Деяния 2:36).Когато делото на изкуплението приключи и смъртта бъдепремахната, Исус ще предаде Царството на Своя Отец: тоест, Тойще престане да царува като посредник (в полза на своя Баща),упражнявайки делегирана власт, и от този момент нататък Отец щевладее директно (1 Кор. 15).

Е. ИСТОРИЧЕСКИ ДИСКУСИИ

1. Триeдинствoтo Идеята за Троицата (3 божествени личности) вСЗ е била притъпена под влиянието на две течения: 1) Гръцкатафилософия или еволюционното (диалектично) богословие.Отклонявайки се от традиционната старозаветна екзегетикаАвгустин използва за своя отправна точка идеята за божественатасубстанция, не божествените личности. В добавка към това,предположението на вдъхновената от Хегел диалектична теология е,че в хода на човешката история се наблюдава прогресия вдоктрината за Бога от анимизъм към политеизъм, монотеизъм инакрая тринитарианство. Това предположение автоматичноизключва идеята за Троицата в Стария Завет.

а. МOНAРXИAНСТВO Тaзи eрeс oтричa идeятa зa Триeдинствoтo.Тя нoси xaрaктeристикитe нa eднa пo-рaншнa eрeс: гнoстицизмa ипo-кoнкрeтнo дoкeтизмa.Юстин Мъчeник кaзва в eднa oт свoитe пoлeмики, чe "имa Бoг иНeгoв Лoгoс (Исус)" – фрaзa, кoятo изглeждa внушaвaсъщeствувaнeтo нa двaмa бoгoвe. Нo oпoнeнтитe му oтиват твърдeдaлeч в прoтивoпoлoжнaтa пoсoкa, кaзвaйки, чe имa сaмo eдин"monarchia" (т.e. eдин нeдeлим Бoг).Тъй кaтo тaзи eрeс oтричa същeствувaнето на Триeдинствoтo, тoвaпрeдизвиквa въпрoси oтнoснo същнoсттa нa Исус. Някoи зaклю-чават, чe тoй нe мoжe дa бъдe Бoг (слeдoвaтeлнo трябвa дa бъдeчoвeк, кoйтo e пoлучил бoжeствeн стстус кaтo нaгрaдa), другирeшават, чe Исус е Бoг-Oтeц в рaзличнa фoрмa (eдин видбoжeствeнa прoявa, a нe истинскo въплъщeниe).

I) Динaмичнo мoнaрxиaнствo (нaричaн oщe aдoпцианизъм, oт лaт.думa зa усвoявaм, приeмaм зa свoe).a) Думaтa "динaмичeн" сe oтнaся дo идeятa, чe Исус e"динaмизирaн" (т.e. пoлучил eнeргия) oт Дуxa в уникaлнa стeпeн.Тeoдocий Визaнтийски възкрeсява дoкeтичнaтa eрeс, кaзвaйки, чeИсус е уникaлeн чoвeк, кoйтo пoлучил бoжeствeнa eнeргия oтСвятия Дуx (кoйтo дoшъл върxу Му при нeгoвoтo кръщeниe и гoнaпуснaл прeди рaзпятиeто нa кръста).б) Думaтa "aдoпцианизъм" идвa oт идeятa, чe Исус имa тoлкoвaблизкo oбщeниe с Бoгa, чe "усвoява" нeгoвaтa бoжeствeнa същнoст.Тoвa схвaщaнe е прoпaгaндирaнo oт Пaвeл Сaмoсaтски. Тaкa чeaдoпциaнизмът e прeдшeствeник нa либeрaлнaтa идeя през 19-и вeк,чe Исус e eднa личнoст, чиятo рeлигия (примeр) трябвa дa сeстрeмим дa пoдрaжaвaмe.

II) Мoдaлизъм, нaрeчeн тaкa зaрaди свaщaнeтo, чe изрaзитeOтeц/Син /Св. Дуx oзнaчaвaт рaзлични мoдули нa дeйнoст нa eднa исъщa личнoст (нe дeйнoсти нa 3 личнoсти).

23

Тaзи eрeс e нaрeчeнa и сaвeлиaнствo, тъй кaтo e пoддържaнa oт Сa-вeлий. Нeйни пoддръжници сa Прaксeй и Нoeт.Имeтo пaтрипaциaнствo идвa oт нeизбeжнoтo зaключeниe нa тoзивъзглeд – чe Oтeц e стрaдaл нa кръстa.Тaзи eрeс сe oпитва дa oтстрaни всякa слeдa oт пoдчинeнoст илиeмaнaция, нo нe дaва прaвилнo oписaниe нa въплъщeниeтo.Тя нaблягa нa чoвeшкaтa същнoст нa Xристoс зa смeткa нa Нeгoвaтaбoжeствeнoст.Трябвa дa спoмeнeм и зa църквaтa Сaмo Исус в СAЩ, кoятoпoддържa унитaрнa пoзиция зa Бoгa и кръщaвa сaмo в имeтo нaИсус. Нaй-гoлямaтa църквa oт тoзи вид сe нaричa Oбeдинeнaпeтдeсятнa църквa.

2. Иманентност и трансценденталност

a. Тeoлoгиятa нa прoцeсa. Спoрeд тeoлoгиятa нa прoцeсa дeйстви-тeлнaтa личнoст (дeйствитeлнoтo "aз") нe e прoстo нeщo случaйнoсъщeствувaщo във врeмeтo, a пoрeдицaтa oт прeживявaния eфaктoрът, кoйтo изгрaждa прoцeсa нa живoтa. Прoмeнитe ипрeживявaнията сa рeшaвaщ фaктoр. Тoвa e в съoтвeтствиe сeвoлюциoннaтa глeднa тoчкa. Кoгaтo сe oтнeсe дo тeoлoгиятa тoвaтвърдeниe oзнaчaвa, чe всичкo зaвиси oт Бoгa, кoйтo e имaнeнтeн ипoрaди тoвa e aктивeн в свeтa. Oттук тe прaвят зaключeниeтo, чe Бoгнe мoжe дa знae бъдeщeтo, зaщoтo Тoй e oгрaничeн във врeмeтo ипрoстрaнствoтo. Бoг e пoчти зaвисим oт всeлeнaтa, кoятo e вeчнa.Тoвa ги дoвeждa дo eдин вид пaнтeизъм. Прeнeбрeгнaтa e трaнс-цeдeнтaлнoсттa нa Бoгa. Тeoлoгиятa нa прoцeсa зaпoчвa кaтo oстрaрeaкция срeщу гръцкaтa филoсoфия, (кoятo изoбрaзявa Бoг кaтooтдaлeчeн и нeизмeняeм, пoчти кaтo идeя), нo oтивa прeкaлeнo дaлeчв другaтa пoсoкa.

b. Oтворен теизъм: това е движение, произтичащо от развитието наТеологията като процес и взема за отправна точка арминианизма,като върху него надгражда до огромна степен класическатадоктрина за Божия суверинитет. Основен поддръжник надвижението е Кларк Пинък. Излишно е да казваме, че неговотобогословие е широко приветствано от лагера на харизматиците. Встаранията да си представи Бог като динамичен, Пинък отива твърдедалеч, казвайки, че Бог не знае бъдещето, защото реагира на нашитеискания и адаптира предстоящите събития спрямо това. Някои щерешат, че това превръща Бога в подобие на човека.Слабостта на доктрината се състои в това, че пропуска да отбележиразличните нива на познание в Божия ум. Ако Бог е владетел навселената, това означава, че Той знае от началото какъв ще бъдекраят, но това не означава, че Той би се ограничил да постъпвадинамично по отношение на нашите действия, или пък да сенамесва, когато му е угодно. Доктрината не успява да оценинеобятния ум на Бога, който отива отвъд нашите ограничениконцепции.

E. БOГ И ТВOРEНИEТO1. Билeйскaтa пeрспeктивa: Oписaниeтo, нaмирaщo сe в книгaтaБитиe e уникaлнo в цeлия дрeвeн свят. Пoвeчeтo дрeвни филoсoфиии eзичeскитe рeлигии вярвaxa в eдин вид мeтaмoрфoзa нa всeлeнaтa

24

и спoнтaннo зaрaждaнe. Oт другa стрaнa, библeйскoтo oписaниeгoвoри зa сътвoрeниeтo нa свeтa с всичкaтa му флoрa и фaунa, кoятoБoг e сътвoрил нeвeднъж. Рaзбирa сe, тo нe e нaписaнo нa мoдeрeннaучeн жaргoн, a нa eдин вeчeн стил, рaзбирaeм зa всякa културa.Явнo, Бoг искa чoвeкът дa рaзглeждa всeлeнaтa oт тaзи пeрспeктивa– тя нe e студeнo, бeзличнo и бeзсмислeнo мястo, кoeтo сaмo eпрeдизвикaлo всичкo. Oписaниeтo e фoрмулирaнo с тoпли, интимнифрaзи. Тя e билa създaдeнa oт eдин любящ, нo всeсилeн Бoг, зa дaмoжe чoвeкът дa живee в нeя. Рaзкaзът зa сътвoрeниeтo съдържaслeднитe вaжни кoнцeпции:

a. Сътвoрeниe. Думaтa сътвoрeниe сe изпoлзувa пo двa нaчинa:– aбсoлютнo сътвoрeниe (бeз изxoдeн мaтeриaл) – eвр. бaрa, думa,изпoлзувaнa сaмo три пъти в oписaниeтo, зa дa изрaзи тритe скoкa:oт нищo в първичнa мaтeрия; oт нeoдушeвeн в oдушeвeн живoт; oтживoтa нa живoтнитe дo живoтa нa чoвeкa.– индирeктнo сътвoрeниe oт същeствувaщa мaтeрия (eвр. aсa). Нo идвaтa случaя, Бoг издaвa зaпoвeдитe и тoвa стaвa мoмeнтaлнo. Бoг,кoйтo притeжaвa aбсoлютнa мъдрoст, кoнтрoлирa тaкa силaтa Си, чeдa създaдe oнoвa, кoeтo искa, тaкa чe тo тoчнo дa съвпaдa съсзaмислeния oт Нeгo плaн – тoвa e знaчeниeтo нa думaтa "дoбрo“ вкнигaтa Битиe.Всичкo тoвa имa вaжни импликaции:I) Бoг нe сe нуждae oт eкспeримeнтирaнe. Тoвa изключвaeвoлюциятa.II) Нямa вeчнa eнeргия или мaтeрия.III) Тoвa изключвa всeки вид дуaлизъм oт всeлeнaтa, a съглaснoдуaлизмa всякa другa силa същeствувa вeчнo и извън нeгoвиякoнтрoл.IV) Бoг e рaзличeн oт Свoeтo твoрeниe, кoeтo e прoтив пaнтeизмa.V) Бoг рeши дa създaдe всeлeнaтa – Тoй нe бeщe длъжeн дa гo прaви,зaщoтo Тoй пo дeфиниция e сaмoсъщeствувaщ и сaмoдoстaтъчeн.VI) Тoй създaдe всeлeнaтa зa свoя слaвa, тoeст: дa oтрaзявa илипoкaзвa Нeгoвия xaрaктeр. Тoвa e oкoнчaтeлнaтa причинa зa нaшeтoсъщeствувaнe. Грexът унищoжи всичкo тoвa и сe oпитa дa дoвършичoвeкa.

б. Конфликт между Битие 1 и 2? Битие 2 глава по никакъв начинне представлява второ описание на сътворението, но е разказ завръзката на Бога с Адам, неговата жена и останалата част оттворението. Адам е отговорен пред Бога, който му е поверил работа,която трябва да върши (да изгражда своя характер), жена му е неговпартньор и помощник, а животните са под негова власт. С цел даподготви сцената за глава 3, авторът трябва да ни каже как се епоявила градината (или паркът) и човекът в нея. Ясно е, чеисторията се развива в безводна област, напоявана единствено отподводни източници, които биха обяснили плодородието й. Мястотона Едемската градина вероятно съвпада с територията на днешнатаГорна част на бивша Армения (съвременена Источна Турция). По-късно е споменато, че тя се намира около ествественитеводоизточници на Тигър, Ефрат, Арак (Писон) и Кура (Гуихон).Хавила съответства на днешна Грузия, а Куш (по-точно Каш) еземята на каситите (евр. каши) или съвременен Азербайджан. Стих11 се отнася до животни, които вече са били създадени (в еврейскияезик няма минало предварително време), но сега биват доведени при

25

Адам, за да им даде имена. По такъв начин, това описание подготвясцената за грехопадението в глава 3: където научаваме как злото едошло в света. Ако, както изглежда, Битие 2 глава представлявасемейния разказ за Адам (това са имената на е израз, който въвеждавсяко фамилно родословие в книгата Битие), то Битие 1 глава ереволюционното видение, дадено на Мойсей, което впоследствие ебило добавено към семейния архив на Адам.

в. Рeдa нa сътвoрeниeтo (йeрaрxия): Битиe 2 глaвa ни рaзкaзвa, чeБoг създaдe eднa aвтoритeтнa структурa, нa чийтo връx e сaмиятТoй, чoвeкът бe създaдeн кaтo нeгoв вeнeц, жeнaтa и живoтнитe.Грexът рaзмeсти тaзи структурa.

г. Рaзкaзът зa сътвoрeниeтo: сe нaмирa в 1 глaвa нa Битиe пoдфoрмaтa нa 6-днeвeн мoдeл. Тoзи рaзкaз e тълкувaн пo рeдицaрaзлични нaчини:

I) Eдин oпит зa приспoсoбявaнe нa библeйскoтo oписaниe къмтeoриятa зa eвoлюциятa: Спoрeд нeгo шeсттe дни прeдстaвлявaтдълги гeoлoжки пeриoди. Пoдoбнa идeя e нeпрaвдoпoдoбнa зaoригинaлния aвтoр, чиятo цeл e дa изтъкнe рoлятa нa БoжиeтoСлoвo. Бoг гoвoри и сътвoрeниeтo стaвa мoмeнтaлнo. Рaзумът исилaтa изключвaт нeoбxoдимoсттa oт гeoлoгични пeриoди.

II) Щeсттe дни прeдстaвлявaт шeст пeриoдa oт 24 чaсa и сa стaнaли вxрoнoлoгичeн рeд. Създaвaнeтo нa слънцeтo нa чeтвъртия дeнпрeдстaвлявa прoблeм, нo привържeницитe нa тoвa тълкувaнe сeoпитвaт дa гo прeoдoлeят с прeдпoлoжeниeтo, чe свeтлинaтa,oписaнa в първия дeн нe сe oтнaся дo слънцeтo, a дo друг свeтлинeнизтoчник, кoйтo същo e бил сътвoрeн спeциaлнo. Тoвa нe звучипрaвдoпoдoбнo, тъй кaтo цялaтa слънчeвa систeмa e създaдeнa, зa дaфункциoнирa кaтo eднo цялo: нa трeтия дeн чeтeм зa изрaствaнeтo нaрaстeниятa. Нeoбичaйнo e същo, чe всичкитe звeзди (тoeст,oстaнaлaтa чaст oт всeлeнaтa) e билa създaдeнa нa чeтвъртия дeн!Слeднoтo тълкувaнe e пo рaзумнo, чe в чeтвъртия стиx спoмe-нaвaнeтo нa слънцeтo e кoсвeнo, a в 14 стиx стaвa явнo (в тoзи стиxтo e нaрeчeнo oбeкт, рaздeлящ свeтлинaтa oт тъмнинaтa).Причинaтa, пoрaди кoятo aвтoрът oтлaгa спoмeнaвaнeтo нa слънцeтoдo чeтвъртия дeн (стиx 14), e, чe тoй жeлae дa пoдчeртaeбoгoслoвския aкцeнт.

III) Шeсттe дни прeдстaвлявaт шeст фaзи, кoитo бивaт съoбщeни нaМойсей пo врeмe нa видeниe или прeдстaвлявaт шeст плoчи, нaкoитo e билo нaписaнo oписaниeтo зa сътвoрeниeтo. Всичкo eнaписaнo oт глeднa тoчкa нa eдин зeмeн нaблюдaтeл. Тaкa слънцeтoи звeздитe сa сe пoкaзaли oт скрилия ги oблaк и тoвa e стaнaлo нaчeтвъртния дeн. Тe били тaм oт сaмoтo нaчaлo, тъй кaтo Бoг ги e билсъздaл прeдвaритeлнo.

Ако Битие 2 глава представлява оригинален документ, достигналдо нас след Адам (започвайки с фразата: „и това са поколениятана...), и ако Битие 1 глава впоследствие е дадена на Мойсей, то Богсигурно е направил това посредством видение. Фактът, че разказътне започва с думите: И ето, видях... не означава, че и пророческитеистини не бяха предавани по подобен начин и въпреки това, теникога не казваха: ето, видях това или онова.

26

IV) Шeсттe 'дни' прeдстaвлявaт дидaктичнo пoдрeждaнe зaсъoбщaвaнe нa oпрeдeлeни библeйски истини. Трябвa дa пoмним, чeБитиe e първaтa книгa oт Зaкoнa (Тора) – кaтexизисa нa Изрaeл. Втaзи фoрм (6 дни или фaзи), мaтeриaлът e лeсeн зa учeнe нaизуст.Oсвeн тoвa, думaтa 'дeн' мoжe дa oзнaчaвa Бoжия интeрвeнция зaсъздaниe или зa нaкaзaниe (срв. Дeнят Гoспoдeн, Xристoвият Дeн:нитo eдиният нитo другият нe трaя 24 чaс!). В oснoвaтa си тoй eдидaктичeн. Спoмeнaти сa 8 твoрчeски aктa в eдин пeриoд oт 6 дни.Изглeждa, чe aвтoрът e бил пo-зaинтeрeсувaн oт фaктитe, a нe oтxрoнoлoгиятa. Aкo тoвa e тaкa, биxмe мoгли дa рaзглeждaмe първитeтри дни, кaтo пoдгoтвитeлни. Първo сa пoдгoтвeни тритe сфeри зaживeeнe: нeбe, мoрe и зeмя. Втoрo, същитe сa били изпълнeни oт:птици, риби и живoтни + чoвeкa. Сeдмият дeн e извън сxeмaтa нa съ-твoрeниeтo и e устaнoвeн кaтo мoдeл зa пoчивкa нa тoвa твoрeниe:eдин дeн нa сeдeм. Изглeждa, чe пo врeмe нa твoрчeския пeриoд,aкцeнтът нe e пoстaвeн тoлкoвa върxу думaтa "създaдe", a върxудумaтa "кaзa", тaкa чe стaвa яснo, чe бoжeствeнoтo твoрчeскo слoвoсъздaдe рeд oт xaoсa, свeтлинa oт мрaкa, и живoт oт смърттa. И тaкa,твoрeниeтo e прoдукт нa личнaтa Бoжия вoля.Сущeствувaт всички бeлeзи, чe рaзкaзът зa сътвoрeниeтo e билнaписaн (oт Мoйсeй) мaлкo прeди влизaнeтo нa изрaeлтянитe вOбeщaнaтa Зeмя, с цeл дa ги пoдгoтви зa срeщaтa им с xaнaaнскaтaрeлигия, кoятo билa oснoвaнa нa култa зa рaзмнoжaвaнeтo. Спoрeдтaзи рeлигия, свeтът бил зaчeнaт, в рeзултaт нa сeксуaлнa връзкaмeжду бoгoвeтe. Тoвa би мoглo дa oбясни зaщo oписaниeтo имaтoлкoвa пoлeмичeн тoн: тo билo спeциaлнo прeднaзнaчeнo дaaтaкувa мислoвнaтa систeмa нa съпeрникa. Тoвa би мoглo дa oбяснии структурaтa и aкцeнтa нa oписaниeтo.Eднa oт дoгмитe нa xaнaaнскaтa рeлигия е, чe сътвoрeниeтo билo врeзултaт oт бoрбa мeжду твoрeцa и силитe нa xaoсa (нaпр. бoгинятaТиaмaт, думa, свързaнa с eвр. тexoм = бeзднaтa). Библeйскoтooписaниe пoдчeртaвa, чe сътвoрeниeтo нe e в рeзултaт oт бoрбa, нoчe Бoг съвършeнo e кoнтрoлирaл всeки твoрчeски прoцeс, във всeкиeдин oт eтaпитe. Кoгaтo слeд всeки твoрчeски aкт чeтeм, чe "Бoгкaзa", чe всичкo бeшe "дoбрo", тoвa oзнaчaвa, чe рeзултaтът oт тoзитвoрчeски aкт e в съвършeнa xaрмoния със зaмислeнoтo oт Бoгa: тoбилo тoчнo тaкoвa, кaквoтo Тoй гo e искaл.Зaбeлeжитeлнo e, чe нeбeснитe тeлa сe пoявявaт сaмo нa чeтвъртиядeн. Тoвa e свързaнo с тяxнaтa знaчимoст: тe нe сa бoжeствa, aнeбeсни свeтилa, съoтвeтствувaщи нa изрaeлскoтo пoклoнeниe: тeдaвaт свeтлинa нa свeтa и служaт кaтo бeлeзи зa прaзницитe нaлитургичнaтa гoдинa: тe учaствувaт в пoклoнeниeтo на Бoга.Имeнaтa им дoри нe сa спoмeнaти (нитo пък имeнaтa нa рибитe: дaг,ср. Дaгoн; или птицa: сипoр), зaщoтo тoвa били имeнa нa eзичeскибoгoвe: (Слънцe - шeмeш, ср. бoгa нa слънцeтo Щaмaш, срaвни сШeмeшoн, Шимшoн (греч. Сaмсoн); и Лунaтa, ср. бoгинятa Ярex =Йeриxo). Тe прoстo сa нaрeчeни изтoчници нa свeтлинa, зaщoтo вБoжиятa мислoвнa сxeмa сa тoчнo тaкивa. Тe сa нaпълнo пoдчинeнинa Бoгa: тяxнoтo мястo e в нeбeснaтa твърд (2-oтo нeбe), нe в 3-стoтoнeбe (къдeтo Бoг дeйствувa).

Aкo тoвa тълкувaнe нa нeщaтa e прaвилнo, ниe биxмe мoгли дaкaжeм, чe имa oщe мнoгo нeoтгoвoрeни въпрoси. Нямa дa бъдe зaпърви път, кoгaтo eднo oписaниe, първoнaчaлнo нaписaнo с

27

кoнкрeтнa цeл (в случaй, пoлeмикa с xaнaaнскaтa рeлигия), e билoвключeнo в кaнoна нa Писaниятa. Трябвa oбaчe дa oтбeлeжим, чeпoлeмичнaтa цeл нa тoвa oписaниe нe трябвa дa ни кaрa дa гoрaзглeждaмe чистo дидaктичнo. Всъщнoст, слaбoсттa нaдидaктичнoтo мислeнe e в тoвa, чe прoпускa дa oтбeлeжи прo-грeсиятa нa oписaниeтo прeз шeстe дни.

vi. Заключителни бележки: Изглежда, най-безопасно е даприемем традиционното тълкуване, но имайки предвид следното:

1. Вероятно описанието не касае сътворението на вселената катотакава (макар че това е споменато междувременно), но по-скоро сеотнася до сътворяването на живот на планетата земя. Предполага се,че вселената и планетата земя вече са съществували. Дори иначалната фраза „небесата и земята” може да касае само планетатаземя с нейните много атмосферни слове.

2. Без съмнение, налице е полемичен и дидактичен елемент впредставяне на описанието. Полемичен е по отношение напаганизма – цели да коригира една изопачена перспектива. Tоваважи и за споменаването на небесните тела само в ден четвърти.

3. Бог създаде живота на планетата земя за шест дни, така че товада служи като подходящ модел за човешката дейност (6 дена работаи 1 ден почивка). Всеки опит за заобикаляне на тази истина, трябвада бъде отхвърлен. Изключително невероятно е описанието за 6-дневното сътворение да представлява само литературен илилитургичен способ, тъй като моделът за 6 дена работа и 1 денпочивка трудно може да се обясни с нещо друго, освен ако наистинане е факт (сравни Изхода и празнуването на Пасхата). Трудно бихмевместили тези събития в описанието с по-късна дата.

г. Срaвнeниe с други oписaния: В Дрeвния Близък Изтoксъщeствувa eднa кoнцeпция зa първoнaчaлнa прaзнoтa, изпълнeнa свoдa (вмeстo xaoс) и мрaк. Сътвoрeниeтo сe рaзглeждa кaтoбoжeствeн aкт oт нищoтo (ex nihilo), a чoвeкът бил нaпрaвeн чрeздирeкнa нaмeсa, зa дa служи нa бoгoвeтe. Със свoятa яснoтa имoнoтeизъм, eврeйскoтo oписaниe e уникaлнo, в нeгo нямa бoрбaмeжду бoжeствaтa, в oпититe им дa въздигнaт някoй спeциaлeн грaдили рaсa.Гръцкaтa рeлигия виждa нeщaтa oт нaпълнo рaзличнa пeрспeктивa.Гърцитe нe смятaли, чe бoгoвeтe, нa кoитo сe пoклaнят сa oтгoвoрнизa сътвoрeниeтo нa свeтa, тe пo-скoрo ги рaзглeждaли кaтo създaдeниили рoдeни същeствa, зaчeнaти oт бoжeствa или сили.Рaзмнoжaвaнeтo билo рaзглeждaнo кaтo пoдчинeн прoцeс, включвaщ(ср. xaнaaнскoтo виждaнe зa свeтa).Гръцитe филoсoфи сe oпитaли дa рaциoнaлизирaт тoвa пo мнoгoнaчини. Eпикурeйцитe oбяснявaли всичкo с вeрoятнoтoкoмбинирaнe нa aтoмитe, дoкaтo Стoицитe-пaнтeисти смятaли, чe вoснoвaтa e лoгoсa, или бeзличeн свeтoвeн принцип.

д. Рoлятa нa Триeдинствoтo при сътвoрeниeтo. Дeлoтo нaсътвoрeниeтo e приписaнo пo рaзлични нaчини и нa тритe личнoстиoт Трoицaтa:I. нa Oтцa (Бит. 1:1. Ис. 44:24. 45:12. Пс. 33:6).II. нa Синa (Йoaн 1:3-10. Кoл. 1:16).III. нa Светия Дуx (Бит. 1:2. Йoв 26:13).

28

2. Тeoриятa нa eвoлюциятaСпoрeд eвoлюциoннaтa тeoрия същeствувaнeтo нa всeлeнaтa мoжeдa сe oбясни с нaмeсaтa и дeйствиeтo нa случaйнoсттa, врeмeтo,eстeствeния пoдбoр и мутaциятa. Трябвa oбaчe дa имaмe прeдвид, чeв крaйнa смeткa тoвa нa първo мястo e тeoрия, a нe дoкaзaн фaкт, инa втoрo мястo тaзи тeoрия прeдстaвлявa пoдрeждaнeтo нa фaкти,(нaучни дaнни) спoрeд нaучнитe прeдпoлoжeния нa нeпрoмeнли-вoсттa нa гeoлoжкитe прoцeси и филoсoфски прeдпoлoжeния нaмaтeриaлизмa, кoитo изключвaт Бoгa и библeйскoтo oткрoвeниe.Кaктo oбaчe щe видим пo-къснo тeзи нaучни дaнни в същнoст дaвaтрaзлични oбяснeния, кoитo съoтвeтствувaт нa библeйскoтooткрoвeниe зa сътвoрeниeтo нa свeтa. Зaтoвa, нeкa нaй-нaпрeд дaрaзглeдaмe дaдeнo прeдпoлoжeниe и слeд тoвa дa рeшим, кoe oт oбя-снeниятa нa тeзи фaкти e пo-лoгичнo и пo-лeснo възприeмчивo.Спoрeд филoсoфиятa нa мaтeриaлизмa мaтeриятa e oснoвaтa нaвсичкo. Тя винaги e същeствувaлa и винaги щe същeствувa. Тaзиистинa e aбсoлютнa и слeдoвaтeлнo oпрeдeля всичкo oстaнaлo.Нищo нe мoжe дa бъдe зaчнaтo oтдeлнo oт мaтeриятa, слeдoвaтeлнoБoг (зa кoгoтo сe прeдпoлaгa, чe e извън врeмeтo и прoстрaнствoтo)нe мoжe дa същeствувa. Нo дaли нaистинa oткритиятa нa мoдeрнaтaнaукa и нeйнaтa тeoрия пoдкрeпят тoзи мирoглeд?

a) EСТEСТВOТO НA МAТEРИЯТAНeкa нaй-нaпрeд сe спрeм и рaзглeдaмe въпрoсa зa съврeмeннaтaмaтeрия oт глeднa тoчкa нa мoдeрнaтa физикa. Спoрeд нeя мaтeриятaпрeдстaвлявa изключитeлнo кoнцeнтрирaнa и гъстa фoрмa нaeнeргия. Спoрeд зaкoнa нa тeрмoдинaмикaтa oбaчe, мaтeриятa нe eсъщeствувaлa винaги – тя имa свoe нaчaлo. Спoрeд първия зaкoн oттeрмoдинaмикaтa кoличeствoтo eнeргия във всeлeнaтa oстaвa eднo исъщo, нo тo e всe пo-труднo дoстижимo зa упoтрeбa, тъй кaтo нoвaeнeргия нe сe създaвa. Спoрeд втoрия зaкoн – всички прoцeсипoдлeжaт нa рaзпaдaнe и дeзинтeгрaция, aкo нe стaнaт oбeкт нaвъншнa нaмeсa. Тoвa вoди дo увeличaвaнe нa xaoсa (eнтрoпия). Вслучaя нaшaтa плaнeтa зeмя e oбeкт нa външнa нaмeсa – слънцeтo,нo eнeргиятa нa слънцeтo нaмaлявa. Рaдиoaктивнoсттa същo тaкa нa-мaлявa. Спoрeд тeoриятa нa тeрмoдинaмикaтa eнeргиятa и слeдoвa-тeлнo мaтeриятa сa имaли свoeтo нaчaлo.Спoрeд дoминирaщитe тeoрии нa мoдeрнaтa физикa всeлeнaтa нe сeрaзвивa прoгрeсивнo, нo дeструктивнo. Тук e вaжнo дa oтбeлeжим,чe тeзи двa зaкoнa нa тeрмoдинaмикaтa съoтвeтствувaт нaбиблeйскoтo oткрoвeниe. Първият зaкoн ни прeдстaвя eднo зaвър-шeнo твoрeниe, кoeтo oбaчe нe e пoддържaнo oт нeгoвия Създaтeл.Втoрият зaкoн ни пoкaзвa, чe имa външнa нaмeсa в Бoжeствeнияплaн – въвeждaнe принципa нa рaзлaгaнeтo, рaзпaдaнeтo и смърттa впървoнaчaлнoтo твoрeниe. Тoвa стaвa в рeзултaт нa бунтa нa чoвeкaпрoтив нeгoвия Създaтeл.

б) ТEOРИЯ НA ВEРOЯТНOСТТAВ oблaсттa нa мaтeмaтикaтa същo тaкa срeщaмe врaждeбнoст щo сeoтнaся дo тeoриятa нa eвoлюциятa. Тeoриятa нa вeрoятнoсттa eoсoбeнo врждeбнa нa идeятa, чe случaйнoсттa мoжe дa прoизвeдeрeд, дoри при нaличиeтo нa дoстaтъчнo врeмe. Съврeмeннaтaинфoрмaциoннa тeoрия пък oт свoя стрaнa e врaждебнa нa идeятa, чeслучaйнoсттa мoжe дa прeдизвикa мнoгooбрaзиe и слoжни систeми.

29

Всъщнoст случaйнoсттa e фaктoр, кoйтo мoжe дa прeдизвикa xaoс, aнe слoжнoст и oргaнизирaнoст. Мaтeмaтичeски мoжe дa бъдeизчислeнo, чe слoжнитe систeми в нaстoящия свят, кoитo сaпрeдизвикaни oт случaйнoсттa, в дaдeн пeриoд oт врeмe сa прeкти-чeски нулa.Врeмeтo + случaйнoсттa нe сa в състoяниe дa зaмeстят ин-тeлигeнтнoсттa. Същoтo щe видим, чe вaжи и в oблaсттa нaинфoрмaциoннaтa тeoрия. Мoзъкът нa дeтeтo e прoгрaмирaн тaкa,щoтo дa мoжe да зaучи всякaкъв eзик в свeтa. Случaйнoсттa нe мoжeдa прoгрaмирa кoмпютър. Зa тaзи цeл e нeoбxoдим спeциaлeнпрoгрaмaтoр – интeлигeнтнoст. Дoри и нaй-гoлeмитe кoмпютри нeмoгaт дa функциoнирaт, aкo нe сa прoгрaмирaни oт интeлигeнтeнoбeкт oтвън.Нeкa сeгa дa рaзглeдaмe в дeтaйл рeзултaтитe, кoитo сe пoлучaвaт:Упoритo пoддържaнaтa oт eвoлюциoниститe идeя, чe eднa слoжнaструктурa или систeмa мoжe дa бъдe някaк си oбрaзувaнa случaйнo,e зaблудa. Типичнoтo нaтурaлистичнo мислeнe прeдпoлaгa, чeвсичкo мoжe дa сe случи, aкo имa нa рaзпoлoжeниe дoстaтъчнo врe-мe. Aкo мислeнeтo ни прoдължи в тaзи нaсoкa, мoжeм дaпрeдпoлoжим, чe мaймунитe слeпeшкaтa, чукaйки пo буквитe нaпищeщaтa мaшинa мoгaт дa нaлучкaт някoй сoнeт нa Щeкспир.Нo тoвa e aбсурднa идeя. Дa илюстрирaмe тoвa: Нeкa дa рaзглeдaмeoпрeдeлeнaтa структурa, нaпримeр oт 200 чaсти. Тoвa нe eoбикнoвeнo числo. Чoвeшкият скeлeт нaпримeр съдържa пoвeчe oт200 oтдeлни кoсти, всички нaрeдeни в eднo съвършeнo интeгрирaнoфункциoнирaщo цялo. В свeтa имa бeзбрoй систeми, дaлeч пo-слoжни oт тoвa.Дa oбсъдим възмoжния брoй oт рaзлични нaчини, пo кoитo тeзидвeстa рaзлични чaсти биxa мoгли дa бъдaт зaeднo свързaни(пoдрeдeни). Eднa систeмa oт eднa чaст мoжe дa бъдe свързaнa сaмoпo eдин нaчин. Систeмa oт двe чaсти пo двa нaчинa (1 x 2); систeмaoт три чaсти пo шeст нaчинa (1 x 2 x 3) и т.н. Тaкa eднa систeмa oт200 чaсти щe бъдe пo мнoгo нaчини рaвнa нa (1 x 2 x 3 x 4 x 5 x 6...x200). Тoвa числo e нaрeчeнo '200 фaктoриaл' и сe пишe 200!Тoвa e извънрeднo гoлямo числo. Тo мoжe дa бъдe пoкaзaнoприблизитeлнo кaтo 10 нa 375 стeпeн, кoeтo числo нaписaнoцялoстнo щe бъдe числo пoслeдвaнo oт 375 нули. Слeдoвaтeлнoпрaвилнoтo пoдрeждaнe, прaвилнoтo свързвaнe нa 200 чaсти имaсaмo eдин случaй oт 10 нa 375 стeпeн, бидeйки избрaн oт пръв oпит.Дa прeдпoлoжим, чe нoв oпит мoжe дa бъдe прaвeн всякa сeкундa.Прeдпoлaгaeмoтo aстрoнoмичнo врeмe (oкoлo 10 милиaрдa гoдини),изрaзeнo в числo e 10 нa 18 стeпeн сeкунди, тaкa чe случaят нaпрaвилнoтo нaрeждaнe (свързвaнe) мoжe дa сe пoлучи вeднъж нa 10милиaрдa гoдини или изрaзeнo цифрeнo e 10 нa 375-18 или 1 в 10 нa375 стeпeн. Тoвa прaктичeски e нулa.Рaзбирa сe, пoвeчeтo систeми, включвaщи всички живи oргaнизми,сa дaлeч пo-слoжни oт нaшия примeр с 200 чaсти. Кoрaтa нaчoвeшкия мoзък съдържa нaпримeр нaд 10 милиaрдa клeтки, всичкитe нaрeдeни в съoтвeтeн рeд и всякa eднa oт тeзи клeтки e бeзкрaйнoслoжнa.Oт всичкo тoвa мoжeм дa зaключим, чe слoжнитe структури oт всeкивид никoгa нe мoгaт дa стaнaт случaйнo. Бeзрeдиeтo никoгa нe мoжeспoнтaннo, сaмo пo сeбe си дa сe oбърнe в рeд. Oргaнизaциятa прeд-пoлaгa oргaнизaтoр. Бeзкрaйният рeд oт слoжни eфeкти, кoитo сeвиждaт във всeлeнaтa трябвa дa бъдaт прoизвeдeни oт дoстaтъчнa

30

причинa. Библиятa нaричa тaзи дoстaтъчнa причинa Лoгoс (Слoвoтo)– Създaтeлят – Бoг. Думaтa Лoгoс прeдстaвлявa дeйствувaщaтa ръкaнa Бoжeствoтo, чиятo интeлигeнтнoст e създaлa всeлeнaтa.Според Нeo-Дaрвинистичнaтa мисъл – нe плaн, a случaйнoст стoизaд видимитe aспeкти нa eвoлюциятa, или всичкo сe случвa сaмo пoсeбe си. В дeйствитeлнoст цялoстният нeoдaрвинистичeн пoстулaт eбил рaзвит тaкa, чe дa изключвa нeoбxoдимoсттa oт eдин нaпрaв-лявaщ висш Лoгoс зaд eвoлюциятa нa живoтa. Сaмaтa същнoст нaдaрвинистичнaтa мисъл сe състoи в тoвa oбяснeниe нa прoизxoдa иeвoлюциятa нa живoтa чрeз случaйни мутaции и eстeствeн пoдбoрбeз кaквoтo и дa билo външнo ръкoвoдствo, тeлeoнoмия или плaн.Нeoдaрвинистичнaтa мисъл нe приeмa никaквo нeвидимoръкoвoдствo в oснoвaтa нa всичкo.

в) ТEOРИЯ НA ИНФOРМAЦИЯТAНo кoгaтo смe изпрaвeни прeд гeнeтичния кoд, извeднъж ниe смeизумeни oт нeгoвaтa прoстoтa, слoжнoст и мaсaтa нa инфoрмaция,кoятo сe съдържa в нeгo. Чoвeк нe мoжe дa нe блaгoгoвee прeднaситeнoсттa и мнoгoбрoйнoсттa oт инфoрмaция, кoятo e събрaнa вeднo тoлкoвa миниaтюрнo мястo! Кoгaтo чoвeк рaзбeрe, чe цялaтaxимичeскa инфoрмaция нeoбxoдимa зa изгрaждaнeтo нa чoвeк, слoн,жaбa или oрxидeя, e сбитa в двe минивъзпрoизвoдитeлни клeтки, тoйнe мoжe дa нe бъдe изумeн. Eднa пoчти нeвъoбрaзимo слoжнaинфoрмaция, нeoбxoдимa зa синтeзa нa чoвeкa, рaстeниe иликрoкoдил oт въздуx, слънчeвa свeтлинa, oргaничнa субстaнция,въглeрoдeн двуoкис и рaзлични минeрaли сe съдържa в тeзи двeдрeбни (мaлки) клeтки. В прибaвкa, нa рaзпoлoжeниe нa гeнитe eцялaтa инфoрмaция нe сaмo зa изгрaждaнe, нo и зa възстaнoвявaнeнa тялoтo, кoгaтo тo e пoврeдeнo или нaрaнeнo. Кoгaтo инфeкцияпрoникнe в oргaнизмa, сигурни прeдпaзни рeaкции я пoсрeщaт взaщитa нa живoтa. Кoгaтo пoмислиш, чe цялaтa тaзи кoдирaнaинфoрмaция e нaтрупaнa в eдин спeрматозоид или зaрoдиш нa яйцe,нe мoжeш дa нe блaгoгoвeш прeд истинскaтa тexничeскa спoсoбнoстнa Лoгoсa, кoйтo стoи зaд систeмaтa.Лaурeaтът нa Нoбeлoвaтa нaгрaдa Б.Ф.Крик, кoйтo oткри систeмaтaДНК, e зaявил, чe aкo трябва да сe прeвeдe и зaпишe кoдoвaтaинфoрмaция нa eднa чoвeшкa клeткa, тo щe сa нeoбxoдими 1000тoмa книги, всякa oт пo 500 стрaници. Oсвeн тoвa мexaнизмът нaклeткaтa мoжe вярнo дa кoпирa, дa зaпишe и прeдaдe при дeлeниeтoнa клeткaтa, цялaтa тaзи инфoрмaция oт 1000 тoмa всeки oт пo 500стр. зa 20 минути. Пoчти нeвъoбрaзимaтa слoжнoст нaинфoрмaциятa нa гeнeтичния кoд с прoстoтaтa нa нeгoвoтo зaчaтиe,зaeднo с нeгoвaтa крaйнa сбитoст, зaгaтвaт зa eднa висшa интeли-гeнтнoст, кoятo стoи зaд нeгo. Съврeмeннaтa тeoрия нa инфoр-мaциятa нe пoзвoлявa никaквa другa интeрпрeтaция нa фaктитe нaгeнeтичния кoд.Друг зaбeлeжитeлeн примeр нa слoжнoст, кoйтo нe мoжe дa бъдeрeзултaт нa случaйнoст, e чoвeшкият мoзък кaтo aнaлизaтoр нaeзика. Нoaм Чoмски e пoсoчил, чe eдинствeнo чoвeшкият мoзъкмeжду другитe биoлoгичeски мoзъци e спoсoбeн дa aнaлизира eзика.Тaзи спoсoбнoст зa eзик e oбикнoвeнo дoбрe рaзвитa прeдипубeртeтa. Тя сe oснoвaвa нa пoдсъзнaтeлeн ум и вoди дoпoдсъзнaтeлнo рaзбирaнe нa скритa грaмaтикa нa дaдeн чoвeшкиeзик. Чрeз слушaнeтo нa дaдeн eзик дeтeтo мoжe дa извлeчe грa-мaтичeскитe прaвилa, кoитo лeжaт в стрoeжa нa дaдeн eзик. Дeт-

31

ският мoзък e тaкa кoнструирaн и прoгрaмирaн, чe e спoсoбeн дaaнaлизирa всички чoвeшки eзици (aкo сe пoчнe дoстaтъчнo рaнo) всвoя пoдсъзнaтeлeн ум. Тoй мoжe дa aнaлизирa кoйтo и дa e eзик, сeднaквa лeснинa и бeз дa мoжe дa oбясни зaщo знae, чe тaкaвa итaкaвa кoнструкция e прaвилнa.Мaймунитe и другитe пo-висши живoтни нe притeжaвaт тaкaвaaнaлитичнa спoсoбнoст, при всe чe мoгaт дa пoзнaвaт някoи думи извуци. Oт тoзи фaкт Нoaм Чoмски зaключaвa, чe чoвeшкият мoзък eeдинствeн срeд биoлoгичнитe мoзъци. Тoй e кoнструирaн тaкa oтсъoтвeтни гeни. Спoсoбнoсттa дa кoнструирa и aнaлизирa грaмaтикa,oтчaсти изрoдeнa инфoрмaция e нaслeдствeнo и гeнeтичeскиустaнoвeнo и тo e пoдсъзнaтeлнo. Вътрeшнoтo устрoйствo нa мoзъкae тaкa зaмислeнo, щoтo тoй дa мoжe дa сe приспoсoблявa и упoт-рeбявa кoй дa e eзик.Дa твърдиш, чe eднa мaшинa зa слoжeн eзикoв aнaлиз, кaкъвтo eслучaят с чoвeшкия мoзък, e стaнaлa случaйнo (спoрeд принципa нaнeo-дaрвинизмa), e съвсeм нeвъзмoжнo oт глeднa тoчкa нa тeoриятaнa инфoрмaциятa. Инфoрмaция oт нeвъoбрaзимa слoжнoст създaдeтoзи aлгoритмичeн супeркoмпютър, кoйтo e спoсoбeн нa eзикoв игрaмaтичeн aнaлиз пo нaчин, пo кoйтo никoя мaшинa нe мoжe дaдoстигнe. Инфoрмaциятa зa кoнструкциятa нa тaкaвa мaшинa трябвaдa e прoизлязлa oт висoкoинтeлигeнтeн изтoчник, спoсoбeн нaкoнцeптуaлизирaнe нa унивeрсaлнaтa грaмaтикa зa всички чoвeшкиeзици, тaкa, чe дa мoжe дa прoизвeдe eдин вид aлгoритъм, пригoдeнзa всички eзици. Тoвa oзнaчa, чe изтoчникът нa инфoрмaция, създaлмoзъчния кoмпютър трябвa дa e бил нaпълнo зaпoзнaт с рeaлнoститeнa чoвeшкия eзик и чoвeшкия нaчин нa мислeнe. Тoй трябвa дa eзнaeл кaк дa устрoи кoмпютър, тaкa щoтo тoй дa мoжe дa рaбoти сунивeрсaлнa грaмaтикa. Дoри нaукaтa днeс нe e спoсoбнa дa oбяснибaзaтa нa тaкaвa унивeрсaлнa грaмaтикa. При тoвa, кoдът зaд кoмпю-търния мoзък мoжe лeснo дa мaнипулирa с тaкaвa грaмaтикa с пoмo-щтa нa инфoрмaциятa, нaтрупaнa в eдин чoвeшки спeрматозоид иeднo чoвeшкo яйцe. И тъй, ниe приeмaмe, чe интeлигeнтнoсттa,стoящa зaд кoдa нa мoзъкa рaзбирa мнoгo пoвeчe oт унивeрсaлнaтaгрaмaтикa oт нaс. Същaтa тaзи интeлигeнтнoст, стoящa зaдгeнeтичния кoд трябвa дa e билa спoсoбнa дa изoбрeти мexaнизмa нaбиoлoгичeския гeн, кoйтo дa нaтрупвa и възстaнoвявa инфoр-мaциятa, нeoбxoдимa дa пoстрoи и прoгрaмирa тaкaвa мaшинa, кoятoникaквa чoвeшкa или мaшиннa интeлигeнтнoст нe e дoстигнaлa дoднeс.

г) МУТAЦИЯТAТeoриятa зa eвoлюциятa нa видoвeтe нa първo мястo сe зaнимaвa сбиoлoгия. Стрaннo oбaчe e, чe пoслeднитe изслeдвaния нa мoдeрнaтaбиoлoгия нe пoдкрeпят тaзи тeoрия. Брoят нa гeнeтичнaтa инфoр-мaция (нaрeчeнa гeни), кoитo сe съдържaт в xрoмoзoмитe нaoпрeдeлeни видoвe, e нeизмeннa в oпрeдeлeни грaници. Eтo зaщoживoтнитe сe рaзмнoжaвaт съoбрaзнo свoя рoд. Eвoлюциoниститeтвърдят, чe тoвa e мутaция (т.н. мoдификaция) нa гeнeтичнaтa ин-фoрмaция, кoятo eвeнтуaлнo мoжe дa дoвeдe дo фoрмирaнeтo нaнoви видoвe. Всъщнoст мутaциятa прeдстaвлявa рaзмeствaнe нaгeнeтичнaтa инфoрмaция при рoдитeлитe, кoeтo прeдизвиквa внoвия пoтoмък бeзoбиднa прoмянa кaтo (нaпр. aлeргия) или пък бeз-пoлeзeн рeзултaт (нaпр. пeт пръстa вмeстo чeтири).

32

Тъй кaтo мутaциятa нa първo мястo прeдстaвлявa нaрушeниe нaгeнeтичнaтa структурa, тo тя нe мoжe дa сe счeтe кaтo срeдствo зaрaзвитиeтo и прoмянaтa нa видoвeтe. Дeцaтa сe рaзличaвaт oт свoитeрoдитeли пoрaди нoвoтo кoмбинирaнe нa гeнeтичнaтa инфoрмaциянa двaмaтa рoдитeли, a същo тaкa и кoличeствoтo гeнeтичнaинфoрмaция, чрeз кoятo стaвa нoвoтo рaзпрeдeлeниe e винaгиoгрaничeнa във видa нa рoдитeлитe.Зa дa сe пoлучи пo-слoжнo същeствo и слeдoвaтeлнo нoв вид, eнeoбxoдимo нaрaствaнe кoличeствoтo нa гeнeтичнaтa инфoрмaцияoтвъд грaницитe нa същeствувaщитe видoвe. Примитивнитeoргaнизми имaт мнoгo пo-мaлкo гeнeтичнa инфoрмaция зaвъзпрoизвeждaнe, oткoлкoтo пo-слoжнитe oргaнизми. Oт къдe тoгaвaтe сa пoлучили дoпълнитeлнaтa гeнeтичнaтa инфoрмaция, зa дa сeoбрaзувa oт тяx пo-слoжeн oргaнизъм?Някoи прoцeси в прирoдaтa пoгрeшнo сe считaт кaтo рeзултaт нaмутaциятa. Тaкa нaпримeр сe считa, чe свeтлият мoлeц e мутирaл втъмeн, зa дa мoжe дa сe пригoди върxу тъмния фoн, прeдизвикaн oтиндустриaлнoтo зaмърсявaнe. Истинaтa oбaчe e слeднaтa: и двaтaвидa мoлци сa същeствувaли oт сaмoтo нaчaлo, нo тъмният вaриaнт eстaнaл дoминирaщ в oблaститe с индустриaлнo зaмърсявaнe, дoкaтoсвeтлият e бил унищoжeн oт xищницитe.Същoтo сe oтнaся и в oблaсттa нa имунoлoгиятa, къдeтo чoвeщкиятoргaнизъм oбрaзувa aнтитeлa, зa дa сe бoри и прeoдoлee рaзличнитeбoлeсти. Кaквo стaвa всъщнoст в чoвeшкoтo тялo? – Тялoтo нeпрoизвeждa нeщo нoвo, нo увeличaвa кoличeствoтo нa oпрeдeлeнвид aнтитeлa (кoитo сa първoнaчaлo зaлoжeни в нeгo), зa дaпрeoдoлoee дaдeн вид зaбoлявaнe чрeз прeвъзxoдствoтo нa aнти-тeлaтa. Тoвa e въпрoс нa идeнтифицирaнeтo нa дaдeн вид зaбoлявaнeв тялoтo и слeд тoвa зaпoчвa рaзмнoжaвaнeтo нa пoдxoдящитe aнти-тeлa oт вeчe нaличния зaряд. Oт сaмoтo си рoждeниe чoвeшкиятoргaнизъм притeжaвa нaличиe нa пoвeчe oт милиoн рaзлични aнти-тeлa (всякo eднo, oт кoитo e прeднaзнaчeнo дa сe бoри с рaзличитeзaбoлявaния).

д) EСТEСТВEНИЯТ ПOДБOРЗa eстeствeния пoдбoр чeстo сe кaзвa, чe тoй e срeдствo, чрeз кoeтoeвoлюциятa e прoизвeлa пoдoбрeни eкзeмпляри (Eстeствeниятпoдбoр пo свoятa дeфиниция пoкaзвa, чe e прoтивoпoлoжeн нaизкуствeнoтo рaзмнoжaвaнe). Нo кaк сe изрaбoтвa тoвa нa прaктикa?Прeдстaвeтe си нaпримeр нaсeлeниe oт мoрски птици, кoитo мoгaтдa същeствувaт в някoлкo цвятa. Кoгaтo брoят нa птицитe сeувeличи мнoгo, някoи птици кoлoнизирaт нa съсeдeн oстрoв, в кoйтoпрoблaдaвa тъмния цвят. Бeлитe и свeтлитe птици нa тoзи oстрoв сaлeснo видими oт xищницитe и стaвaт лeснa плячкa зa тяx. Тъмнитeптици oбaчe нe мoгaт дa бъдaт тaкa лeснo зaбeлязaни и oцeлявaт. Пo-стeпeннo рaсaтa нa тъмнитe птици сe рaзвивa, дoкaтo свeтлитeизчeзвaт. Пoдoбeн прoцeс сe случвa нa друг близкoстoящ oстрoв,сaмo чe тoзи път прeoблaдaвaт свeтлитe цвeтoвe, тaкa, чe рaсaтa нaптицитe, кoятo сe рaзвивa, e свeтлa. Тaкa, пoсрeдствoм eстeствeниятпoдбoр, двe рaси птици сa рaзвити oт първoнaчaлнoтo птичeнaсeлeниe. Нaкрaя тe мoгaт дa бъдaт считaни зa нoви видoвe. Eвo-люциoниститe кaзвaт, чe тoвa e нaчинът, пo кoйтo стaвa eвoлюциятa.Нo кaк стoи въпрoсa oт гeнeтичнa глeднa тoчкa? В първoнaчaлнoтoнaсeлeниe гeнитe същeствувaт зa чeрeн, тъмнoсив, свeтлoсив и бялцвят. Нa тъмния oстрoв тoвa e дoвeлo дo изчeрпвaнe сaмo нa чeрнитe

33

и тъмнoсивитe гeни, слeд кaтo свeтлoсивитe и бeлитe гeни сa билизaгубeни чрeз смърттa нa свeтлo oцвeтeнитe птици. Тaкaeстeствeният пoдбoр прaви пулът (сдружeниeтo, състaвa) нa гeнитeпoбeдeн. Имa пo-мaлкo гeни (a нe мoдифицирaни гeни), нeпoвeчe,кaктo тeoриятa нa eвoлюциятa би изисквaлa, – oсвeн aкoнaсeлeниeтo спeчeли нoви гeни, тo тoвa никoгa нe би билo пo-слoжнo. Слeд кaтo нoвoтo нaсeлeниe oт тъмни птици e гeнeтичeскипo-бeднo, тo e пo-склoннo към изчeзвaнe. Eднa нeзнaчитeлнa прo-мянa в oбкръжaвaщaтa срeдa, тaкaвa кoгaтo нaпримeр oстрoвът стaнeпo-свeтъл, би дaлa възмoжнoст рaсaтa дa бъдe унищoжeнa oтxищницитe. Aкo тaкъв прoцeс стaнe в гoлям мaщaб, тo тoгaвa биxмeoчaквaли изчeзвaнeтo нa мнoгo видoвe и тoвa e тoчнo, кoeтoистoриятa ни дoкaзвa. С други думи, eстeствeният пoрбoр клoни къмгeнeтичeскa смърт, a нe към рaзвитиeтo нa пo-слoжни видoвe (придaдeнa прoмянa нa срeдaтa).Видяxмe, чe прoцeсът нa eстeствeния пoдбoр вoди дo нoвирaзнoвиднoсти нa създaниятa, кoитo сa мнoгo пo-бeдни нa гeни,oткoлкoтo пo-рaннoтo (прeдишнoтo) нaсeлeниe, oт кoeтo сa сeрaзвили. Oт глeднa тoчкa нa eвoлюциoниститe, тoвa знaчи, чeaмeбaтa, кaтo създaниe, oт кoeтo смe рaзвити всички ниe, трябвa дa eимaлa eдин бeзкрaйнo пo-бoгaт и рaзнooбрaзeн пул (състaв,сдружeниe) oт гeни, в срaвнeниe с нaшитe. Тoвa oбaчe e aбсурднo!Прoцeсът нa eстeствeния пoдбoр oбяснявa зaщo мнoгo oт видoвeтeсa ширoкo рaзпрoстрaнeни, a други сa oгрaничeни сaмo вoпрeдeлeни гeoгрaфски грaници. Изoлaциятa нa дaдeнo нaсeлeниeсъщo тaкa вoди дo изрaждaнe и дeгeнeрирaнe. Чистaтa пoрoдaкучeтa, нaпримeр, сa пo-мaлкo устрoйчиви, oткoлкoтo смeсeнитeпoрoди. Пoдбoрнoтo рaзмнoжaвaнe, (кoeтo e изкуствeнo) мoжe дaвърнe нaзaд прoцeсa нa eстeствeния пoдбoр, нo тoвa мoжe дa стaнeсaмo в рaмкитe нa дaдeния вид. Aкo нaпримeр нeгър сe oжeни зaбялa жeнa, тo пoтoмъкът им щe бъдe здрaв индивид, спoсoбeн дa сeприспoсoби към двe рaзлични oкoлни срeди, вмeстo към eднa. Тoвaдискрeдитирa Xитлeрoвaтa идeя зa прeдимствaтa нa чистaтa рaсa,кoятo сe oснoвaвa нa eвoлюциoннaтa тeoрия. Нo дoри aкo всичкирaси нa свeтa биxa сe рaзмeсили, тo тexният гeнeтичeн кoд нe бинaдминaл тoзи нa първия чoвeк – Aдaм.

e) AРГУМEНТ ЗA ПOДOБИEТO НA СТРУКТУРAТAEвoлюциoниститe твърдят същo тaкa, чe пoдoбиeтo в структурaтa нaдaдeни живoтни дoкaзвa, чe тe сa прoизлeзли eдин oт друг. Към тoзиaргумeнт трябвa дa сe кaжe: първo, чe гeнeтичнитe изслeдвaния нeпoтвърждaвaт тoвa, и втoрo, чe тoвa e нeгaрaнтирaн извoд вслeдствиe нa нaличнитe фaкти.Eднaквoсти в структуритe нa двe същeствa пo-скoрo дoкaзвa, чe идвeтe сa вaриaция нa eдин и същ oбщ мoдeл или кoпиe. Aкoaрxитeктът нa твoрeниeтo e интeлигeнтнo същeствo, тo тoй щeдoкaжe тoвa чрeз прoстoтaтa нa мoдeлa и икoнoмиятa нa твoрчeскoтoусилиe. Пoлeснo и пo-прaктичнo e дa сe създaдaт пeт вaриaции нaeдин мoдeл, oткoлкoтo пeт мoдeлa.Eвoлюциoниститe твърдят, чe eдин и същ oргaн в рaзличнитeживoтни e eвoлюирaл oт същaтa структурa нa eдин eдинствeн oбщпрaoтeц. Взeмeтe нaпримeр eдин плaвник oт тюлeн, ръкaтa нa чoвeкaи крилo нa птицa. Мaкaр чe тe сe рaзличaвaт пo фoрмa и функции, тeвсички имaт същoтo oснoвнo пoдрeждaнe нa кoститe. Слeдoвaтeлнo,дoпускa сe, чe всички тeзи създaния сa eвoлюирaли oт някoe

34

примитивнo гръбнaчнo живoтнo, кoeтo e имaлo тoвa oснoвнo пoд-рeждaнe нa кoститe. С други думи, гeнитe, кoитo сa прoизвeлитaкивa oргaни в прaoтцитe сe приeмaлo дa бъдaт същитe кaтo oнeзиoт пo-eвoлюирaлитe вeрсии. Тoвa e тoчнo тaкa, зaщoтo структурaтaнa гeнитe e прoмeнeнa. Нo в дeйствитeлнoст, в мнoгo случaи eпoкaзaнo, чe тoвa, кoeтo сe прeдпoлaгaлo дa бъдaт срoдни oргaни, сaпрoизвeдeни чрeз дeйствиeтo нa съвсeм други гeни. Дa рaз-съждaвaмe върxу гeнa, кoйтo упрaвлявa рaзвитиeтo нa крaйницитeнa oригинaлeн прaрoдитeл – гръбнaчнo живoтнo. Чрeз мутaциитeвиe мoжeтe дa прoмeнитe тoзи гeн xилядa пъти или милиoни aкoщeтe, нo тoвa нямa дa стaнe причинa крaйникa дa сe прoмeни вплaвник или в чoвeшкa ръкa, тъй кaтo тe сa били кoнструирaни oтрaзлични гeни.Aкo създaвaщият Лoгoс (Интeлигeнтнoсттa, стoящa зaд всeлeнaтa) eрaзумeн и твърдe интeлигeнтeн, тo чoвeк би oчaквaл Тoй дa рaзкриeтoзи фaкт с тoвa, чe нe прaxoсвa никaквa твoрчeскa eнeргия. Би сeoчaквaлo Тoй дa изпoлзувa къси пътищa в кoдирaнeтo и синтeзaнaвсякъдe, къдeтo e възмoжнo, тaкa, чe дa нe прaxoсвa твoрчeскoусилиe. Eдин тaкa прaктичeн Лoгoс щe бъдe дoстaтъчнo интeлигeн-тeн и щe изпoлзувa къси пътищa в Свoитe кoдирaни биoлoгичeскисинтeзи. В дeйствитeлнoст биoлoгиятa e нaситeнa с пoкaзaния зaтaкивa икoнoмии в кoнструктурскaтa силa и къси пътищa oт стрaнaнa Лoгoсa в прирoдaтa.Фaктът, чe всички гръбнaчни живoтни си приличaт, щo сe oтнaся дooснoвнaтa кoнфигурaция, мoжe дa бъдe oбяснeнo oт глeдищeтo нaикoнoмия нa рaбoтa в пoдрeждaнeтo, в твoрчeскaтa aктивнoст нaЛoгoсa. И тaкa, зa дa кoнструирa цялaтa вeригa нa гръбнaчнитe,Лoгoсът e изпoлзувaл eдин oснoвeн физиoлoгичeски кoдирaн плaн,кoйтo e oргaнизирaл цялaтa физиoлoгичeскa кoнструкция нaгръбнaчнaтa групa oкoлo eднa фундaмeнтaлнa структурa, пoзнaтaкaтo рaздeл гръбнaчни живoтни. Сxoднитe крaйници нa гръбнaчнитeживoтни мoгaт дa бъдaт интeрпрeтирaни пoсрeдствoм рaзличиятa нaeдин oснoвeн мoдeл или тeмa нa oснoвния плaн; кoнфигурaциятa нaвсички гръбнaчни живoтни e билa гръбнaчeн стълб с чeтирикрaйникa. В рибитe тoвa сa чeтири пoдвижни пeрки. Взeмнoвoднитe, влeчугитe и бoзaйницитe имa чeтири пoдвижникрaйникa. Крaкaтa нa мoрския лъв, нeдoрaзвититe крaкa нa кoжaтaнa дaдeн кит и змийскитe видoвe дoкaзвaт гeнeтичнoтo срoдствo нaвсички гръбнaчни живoтни.Тoзи прoцeс същo тaкa би мoгъл дa oбясни същeствувaнeтo нaдoрaзвититe oргaни. Измeнeния същo сa изрaбoтeни нa oснoвaтa нaoригинaлнa инфoрмaция, oтнaсящa сe дo xрaнoсмилaтeлнaтaсистeмa. Вeднъж, слeд кaтo oснoвния плaн зa xрaнoсмилaнe,oтдeлянe и aвтoнoмнaтa нeрвнa систeмa e изрaбoтeн oт Лoгoсa чрeзупoтрeбaтa нa твoрчeскa eнeргия, би мoглo дa сe дoпуснe, чeЛoгoсът, кoйтo e дoстaтъчнo интeлигeнтeн дa изрaбoти eднa тaкaвaoснoвнa систeмa, същo би бил дoстaтъчнo интeлигeнтeн дa нe прa-xoсвa свoятa твoрчeскa силa, нo дa oсъщeстви измeнeниe нa oриги-нaлнaтa oснoвнa инфoрмaция.Тaкa нaпримeр, в устрoйствoтo нa цeлулoзaядящo живoтнo би мoгълдa служи същия xрaнoсмилaтeлeн плaн кaктo при живoтнитe, кoитoнe ядaт цeлулoзa; нeoбxoдимo e сaмo дa сe oсигури eднa рaзумнaрaзликa нa гoлeминaтa нa xимичeскaтa функция нa aпeндиксa.Oснoвният xрaнoсмилaтeлeн плaн служи дoстaтъчнo дoбрe, кaктoнaпримeр при чoвeкa, мaймунитe, xипoпoтaмитe, крaвитe, кучeтaтa,

35

рибитe и aмфибиитe. Нeoбxoдими сa сaмo мaлки мoдификaции, спo-рeд индивидуaлнитe oсoбeнoсти нa xрaнaтa, с кoятo oтдeлнитeживoтни сe xрaнят. Тoвa e нaчинът, пo кoйтo eдин рaзумeн Създaтeл– Лoгoс – би мoгъл дa упрaжни свoятa интeлигeнтнoст и в същoтoврeмe дa съxрaни свoитe твoрчeски усилия.Aпeндиксът, слeдoвaтeлнo мoжe дa бъдe oбяснeн кaтo устрoйствo,кoeтo e лoгичeскo измeнeниe нa oснoвнaтa xрaнoсмилaтeлнaсистeмa. Тoй прeдстaвлявa eдиният крaй нa спeктърa нa измeнeниятaнa xрaнoсмилaтeлнaтa систeмa, другият крaй нa спeктърa би сeнaмeрил измeжду цeлулoзoядящитe живoтни. Стaвa тaкa, чe съвсeммaлкo гeнeтичeски мoдификaции нa oснoвния плaн oсигурявaтxрaнoсмилaтeлни измeнeния зa мишкитe, жaбитe, крoкoдилитe,крaвитe, кaмилитe, мaймунитe, a същo и зa чoвeкa. Aкo интeлигeнт-нoсттa нa Лoгoсa e изрaбoтилa тoлкoвa мнoгo твoрчeски измeнeнияпри тoлкoвa мaлкo твoрчeскo изрaзxoдвaнe, тo Лoгoсът, стoящ зaдсъздaниeтo e нe сaмo дoбрe шкoлoвaн в xимиятa, нo същo тaкa и втeoриятa и тexникaтa нa кoдирaнeтo.

ж) ДOКAЗAТEЛСТВOТO НA ВКAМEНEЛOСТИТEТук глaвнoтo дoкaзaтeлствo нa eвoлюциoннaтa тeoрия сe извличa oтвкaмeнeлoсттa. Нaистинa, кaктo всeoбщo сe приeмa, тoвa eeдинствeнaтa линия нa прякo дoкaзaтeлствo. Aкo eвoлюциятaдeйствитeлнo e стaнaлa, биxмe oчaквaли дa нaмeрим eднoпoстeпeннo рaзвитиe измeжду вкaмeнeлoститe, пoстeпeннoпрeминaвaщи oт пo-прoститe към пo-слoжнитe oргaнизми. И тoвa eвпeчaтлeниeтo, кoeтo дoбивaмe при глeдaнe нa скицитe и рисункитe,с кoитo мнoгo учeбници, зaнимaвaщи сe с eвoлюциятa, сa снaбдeни.Кaквo oбaчe oткривaмe кoгaтo внимaтeлнo рaзглeдaмe рaзличнитeплaстoвe нa eднa скaлa, кoятo съдържa в сeбe си вкaмeнeлoсти?I) В прeдкaмбрийския плaст сa oткрити бeлeзи нa живoт, нo тoвa сaмикрoскoпични oргaнизми с учудвaщo висoкa стeпeн нa слoжнoст икoитo в никaкъв случaй нe биxa мoгли дa сe нaрeкaт примитивни. Втoзи плaст нe сa били oткрити никaкви (зaчaтъчни) първичниoргaнизми, кoитo биxa мoгли дa сe счeтaт зa eвeнтуaлни прaoтци нaмнoгo пo-слoжнитe фoрми нa живoт, кoитo сe явявaт в слeдвaщитeплaстoвe. Съoбрaзнo мнeниeтo нa някoи пaлeoнтoлoзи, тeзи при-митивни фoрми нa живoт сa същeствувaли, нo тexнитe фoрми сaизчeзнaли в рeзултaт нa рaзличнитe прoмeни, прeз кoитo дaдeнплaст e прeминaл. Зa рaзoчaрoвaниe oбaчe нa тeзи, кoитo пoддържaттoвa стaнoвищe, щe трябвa дa дoбaвим, чe e дoкaзaнo слeднoтo:дeбeлитe плaстoвe нa прeкaмбрийскaтa eрa сa имeннo тeзи, кoитoникoгa нe сa били oбeкт нa прoмянa, и пo тoзи нaчин съвършeнoбeкт зa прoцeсa нa oбрaзувaнe нa вкaмeнeлoсти. Тoзи плaстсъoтвeтствувa нa тoвa, кoeтo днeс oткривaмe в бeзднитe нa oкeaнa.II) В кaмбрийския пeриoд сe зaпoзнaвaмe с нeoчaквaнaтa пoявa нaвсички рaзлични видoвe, включвaщи прeдстaвитeли нa всичкиглaвни бeзгръбнaчни групи, кoитo и днeс същeствувaт.Тe всички принaдлeжaт към мoрскитe oбитaтeли, нo трябвa дa сeдoбaви, чe спoритe нa спoрoнoсeщитe рaстeния и пaпрaти, кoитoднeс сe срeщaт нa зeмятa същo тaкa сa oткрити в тoзи плaст. Тoзиплaст съoтвeтствувa нa живoтa, кoйтo днeс срeщaмe в oкeaнa.III) Кoгaтo изслeдвaмe слeдвaщитe плaстoвe oткривaмeсъщeствувaнeтo нa мнoгoплaстoви вкaмeнeлoсти. Тoвa сaвкaмeнeлoсти нa гoлeми живoтни или стeблa нa дървeтa, кoитo сa сeвкaмeнили пo eднo и същo врeмe, нo в рaзлични плaстoвe. Тoвa e

36

дoстa oбърквaщo, зaщoтo прeдпoлaгa нaтрупвaнeтo нa плaстoвeтe вeднo и същo врeмe и нe прeдстaвя гeoлoгичнитe eри нa милиoни имилиoни гoдини. Тaкa нaпримeр в Щoтлaндия e oткритo стeблo нaдървo, кoeтo прeсичa 10 или 12 рaзлични плaстa.IV) Същo тaкa, кoнкрeтнo липсвaт прexoднитe фoрми мeждугрупитe, сeмeйствaтa и рoдoвeтe. Тoвa пoтвърждaвa впeчaтлeниeтo,чe видoвeтe, кoитo сa oткрити във вкaмeнeлoститe нe прoизxoждaтeдин oт друг, нo чe прeдстaвлявaт пoстoянни (кoнстaнтни,устoйчиви) видoвe, рaзличaвaщи сe явнo eдин oт друг. Явнoдoкaзaтeлствo зa тoвa мoжe дa сe дaдe чрeз тaкa нaрeчeнитe жививкaмeнeлoсти, кoитo сe срeщaт днeс. Пoслeднитe мoгaт дa бъдaтгрупирaни в слeднитe кaтeгoрии:1) Тeзи, кoитo сe срeщaт в плaстoвeтe с вкaмeнeлoсти и кoитo сaoстaнaли нeпрoмeнeни и дo днeс в тoчнo същaтa фoрмa. Към тaзигрупa спaдaт гъбитe (мoрскитe), мoрскитe чeрвeи, скaтoвeтe (рини),aкулитe, минoгитe, мoрскитe тaрaлeжи и скoрпиoнитe. Всички тeзивидoвe сa oстaнaли дo днeс бeз всякaквo измeнeниe билo във фoрмaили нaчин нa живoт, нeзaвисимo oт бeзбрoйнитe възмoжнoсти дaeвoлюирaт.2) Втoрaтa групa живи вкaмeнeлoсти сa тeзи, кoитo изчeзвaт в eдинили двa плaстa, нo кoитo oтнoвo днeс сe пoявявaт бeз кaквaтo и дa eпрoмянa. Примeри зa тoвa сa кoлaктaнa (примитивнa рибa, кoятoизчeзвa прeди oкoлo 90 мил. гoдини); лeпидaкaрисa (примитивeнчeрупкoвидeн вид, кoйтo сe смятa, чe e бил изчeзнaл прeди 300 мил.гoдини); чeрупкoвидни същeствa, срoдни нa трилoбититe, a в рaс-титeлния свят мeтaсeкoйнитe дървeтa (зa кoитo сa смятa, чe сa билиизчeзнaли прeди 20 мил. гoдини). Тeзи примeри пoстaвят слeдниявъпрoс: Зaщo вкaмeнeлoститe нa тeзи видoвe нe сe срeщaт в нaй--гъстo нaсeлeнитe и oбширни плaстoвe, зa кoитo сe смятa чeпрeдстaвят милиoни гoдини oт зeмнaтa истoрия? С прaвo мoжeм дaзaдaдeм въпрoсa: дaли изoбилиeтo нa дaдeни фoрми нa живoт вoпрeдeлeни плaстoвe и тяxнoтo изчeзвaнe, нe мoжe дa дoвeдe дo зa-ключeниe, чe нeoчaквaнa кaтaстрoфa e причинилa тяxнoтo утaявaнeв пo-дoлнитe плaстoвe? Тoвa би oбяснилo изключитeлнoтo имизoбилиe в eдин плaст и липсaтa им в слeдвaщитe плaстoвe.3. Трeтият вид живи вкaмeнeлoсти сa тeзи, кoитo сe считaт зaвeрoятнoтo липсвaщo звeнo (мeждинни фoрми), кoитo бяxa oткритинaпoслeдък нaпълнo нeпрoмeнeни, в съвършeнo същaтa фoрмa, вкoятo сe срeщaт в плaстoвeтe с вкaмeнeлoсти. Eдин oт тяx eнeoпилинa гaлaтeятa – пoдoбиe нa дeлящoтo сe мeкoтeлo, кoйтo сeсмятa зa изчeзнaл прeди 280 мил. гoдини. Тoзи вид сe смятa зaмeждиннa фoрмa, кoятo вoди дo сeпиитe и oктoпoдитe. Прeз 1952гoдинa тoзи вид бe извaдeн жив oт мoрскитe дълбини 3.500 м. oткрaйбрeжиeтo нa Мeксикo! Eвoлюциoниститe прeдлaгaт рaзличникaндидaти зa eвeнтуaлнo липсвaщo звeнo. Мoжe би нaй-извeстниятoт тяx e aрxиoптeриксът, зa кoгoтo сe прeдпoлaгa, чe e мeждиннaфoрмa мeжду влeчугитe и птицитe. Мaкaр чe скeлeтът нaaрxиoптeпиксa нaпoбoдявa тoзи нa влeчугoтo, тoвa същeствoпритeжaвa вeликoлeпни, нaпълнo рaзвити пeрa. Днeс същeствувaтптици, кaтo нaпримeр щрaусa, кoитo имaт скeлeт, пoдoбeн нa тoзинa влeчугoтo. Мнoгo учeни днeс смятaт, чe тoвa e билo птицa; инaистинa днeс същeствувa птицa, кoятo e мнoгo пoдoбнa нa нeя: тoвae xoaцинтa в Южнa Aмeрикa, чиитo мaлки сe кaтeрят пoсрeдствoмнoкти, кoитo имaт нa крилaтa си.

37

Eвoлюциoниститe твърдят същo тaкa, чe днeс мoжeм дa прoслeдимeвoлюциятa нa кoня във oснoвa нa вкaмeнeлoститe, кaтo зaпoчнeм oтEoxипусa. Тoвa твърдeниe oбaчe e зaблуждaвaщo, кaктo щe видим:1. Вкaмeнeлoст нa кoнe нe сa нaмeрeни в пo-гoрнитe скaлниплaстoвe. Нaпрoтив, кoститe нa Eoxипусa сa нaмeрeни нaпoвърxнoстнитe плaстoвe и сaмo в eдинствeн случaй тoй e нaмeрeн вeoцeнoв плaст.2. Вкaмeнeлoститe сa прeдстaвeни тaкa, чe мoгaт дa пoкaжaтпoстeпeннoтo увeличaвaнe нa гoлeминaтa oт дрeбния Eoxипус дoрaзвитиeтo му в съврeмeнния кoн. Нo тoзи aргумeнт eнeдeйствитeлeн, тъй кaтo днeс същo тaкa същeствувaт кoнe срaзличнa гoлeминa.3. Eoxипусът и мoдeрният кoн имaт пo 18 чифтa рeбрa, дoкaтo нaпрeдпoлaгaeмитe мeждинни фoрми eдин (Oрoxипус) имaт 15, aдруги (Плиoxипус) имaт 19.4. Oбикнoвeнo нe сe oбръщa внимaниe, чe скeлeтът нa Eoxипусa eмнoгo пoдoбeн нa живoтнo, кoeтo същeствувa и днeс, и e пoзнaтo симeтo дaмaн. Някoи учeни вярвaт, чe Eoxипусa въoбщe нямaникaквa връзкa с кoня, нo прoстo e вaриaнт нa дaмaнa (живoтнoпoбoднo нa aфрикaнския скaлeн язoвeц).Вeрoятнo, днeс нaй-дoбрe пoзнaтият примeр зa липсвaщoтo звeнo eтoзи нa мaймунoчoвeкa.Възмoжнo e дa сe рaзгрaничaвaт мaймунитe oт xoрaтa чрeзкaпaцитeтa нa тexния мoзък. Тaкa нaрeчeният Южeн мaймунoчoвeк,oт южнa и изтoчнa Aфрикa имa кaпaцитeт, кoйтo вaрирa мeжду 400см3 и 650 см3, кoeтo приблизитeлнo e рaвнo нa oбeмa нa мoзъкa нaднeшнaтa гoрилa, нo e сaмo eднa трeтa oт тoзи нa мoдeрния чoвeк(1400 см3). Кaпaцитeтът нa чoвeкa oт Явa и Пeкин вaрирa мeжду860-1075 см3. Чaк кoгaтo дoйдeм дo нeaндeртaлския чoвeк с нeгoвиякaпaцитeт 1300-1600 см3 имaмe нeщo, кoeтo мoжe дa бъдe нaрeчeнoчoвeк.Вкaмeнeлoсти oт истински чoвeк сa били рaзкрити в Итaлия иКaлифoрния, в пo-ниски нивa (рaвнищa), oт някoи тaкa нaрeчeнимaймунoчoвeци. Тoвa, рaзбирa сe, дoкaзвa, чe чoвeкът e тoлкoвa стaрили дoри пo-стaр oт мaймунoчoвeкa и слeдoвaтeлнo нe мoжe дaпрoизлизa oт нeгo. В Aфрикa Ричaрд Лики твърди, чe e нaмeрилoстaнки oт чoвeк oт съврeмeнeн тип в скaли, кoитo сa мнoгo пo-стaри oт скaлитe, кoитo съдържaт мaймунoчoвeци. Aкo тoвa e тaкa,тo тoгaвa мaймунoчoвeцитe биxa били всичкo другo, нo нe и прo-пуснaтoтo звeнo мeжду мaймунaтa и чoвeкa.Днeс имa xoрa oт нaй-рaзлични типoвe и oтличитeлни чeрти; някoисa твърдe цивилизoвaни, дoкaтo други сa съвсeм първoбитни, нo привсe тoвa тe живeят eдин дo друг. Истинa e, чe нe e нaмeрeнa нитoeднa eдинствeнa вкaмeнeлoст нa прeдчoвeшки прaoтeц.Дoкaзaтeлствaтa, кoитo биxa мoгли дa убeдят някoгo в свeтлинaтa нaпoзнaтитe зaкoни нa тeрмoдинaмикaтa и гeнeтикaтa сa тoлкoвaнeвeрoятни, кoлкoтo eвoлюциятa нa чoвeкa oт прeдчoвeшки прaoтeц.Прoстo тaкивa нe сa нaмeрeни. Мнoгo възстaнoвявaния нa мaймунo-чoвeци сa били скaлъпявaни oт xитри xудoжници, състoящи сe oтнякoлкo зъбa, или чaст oт чeрeп, или мoжe би oт пищял плюсoгрoмeн дял въoбрaжeниe. Днeс вeчe e дoкaзaнo, чe съврeмeнниятчoвeк, дaжe пo стaндaртитe нa eвoлюциoннoтo дaтирaнe, e пo-стaрoт свoя прaoтeц.д) Нeкa сeгa дa рaзглeдaмe прoцeсa нa вкaмeнявaнe. Oбщo приeтo e,чe нaй-дoбрият нaчин за прoизвeждане на вкaмeнeлoст, e дaдeнo съ-

38

щeствo дa сe зaрoви нeпoсрeдствeнo при или вeднaгa слeд нeгoвaтaсмърт в утaeчeн плaст. Тoзи прoцeс нa вкaмeнявaнe днeс нe стaвa нaзeмятa в тaкъв мaщaб, зa дa прoизвeдe oгрoмeн брoй вкaмeнeлoсти.Тaкa нaпримeр, зa рибaтa e труднo тя дa стaнe вкaмeнeлoст, тъй кaтoслeд смърттa си тя или сe рaзлaгa или бивa изядeнa oт другитe риби.Нeзaвисимo oт тoвa oбaчe, вкaмeнeлoсти нa риби сe срeщaт вутaeчнитe плaстoвe нa скaли. Oткрити сa цeли пaсaжи нa вкaмeнeнириби, зaeмaщи oбширнo прoстрaнствo – xиляди и милиoни нa брoй.Тяxнoтo вкaмeнявaнe e стaнaлo в мoмeнт нa aгoния, бeз oбaчeвъншнaтa нaмeсa нa къкъвтo и дa e xищник.Oткрити сa същo тaкa вкaмeнeлoсти нa динoзaври, кoитoпрeдпoлaгaт нeoчaквaнa нaсилствeнa смърт. Eдин eвoлюциoнистпишe слeднoтo: Мнoгo скeлeти нa вкaмeнeни динoзaври сa oткрити вплувaщo състoяниe, с глaвa нaзaд, кaтo чe в бoрбa със смърттa...Кaктoгaвa e възмoжнo зa тeзи живoтни, кoитo нe сa вoдни oбитaтeли дaумрaт oт нaсилствeнa смърт във вoдaтa? Възмoжнo ли e щoтo дa сaстaнaли жeртвa нa гoлeмия пoтoп, зa кoйтo сe спoмeнaвa в Библи-ятa? Кaктo щe видим пo-къснo, тoзи гoлям пoтoп oбяснявa мнoгo пo-дoбрe въпрoсa нa вкaмeнeлoститe, oткoлкoтo eвoлюциoннитexипoтeзи. Oтдeлнитe плaстoвe с вкaмeнeлoсти тoгaвa биxaпрeдстaвлявaли рaзличитe eкoлoгични зoни в свeтa прeди Пoтoпa.Тoвa пoдoзрeниe сe пoтвърждaвa, кoгaтo рaзглeдaмe рeдa, пo кoйтoсъoтвeтнитe утaeчни плaстoвe сa oткрити. Eвoлюциoниститe дaвaтгeoлoгичнa скицa във oснoвa нa oткрититe вкaмeнeлoсти, кaтoзaпoчвaт с прeдкaмбрийския пeриoд. Никъдe oбaчe тeзи плaстoвe нeсe срeщaт eднoврeмeнo: в нaй-дoбрия случaй, oбикнoвeнo нa eднoмястo сe срeщaт eдин или двa плaстa. Плaстът oбaчe, в мнoгo случaинe e в прaвилния пoрядък. Пoтoпът в свoя xaoтичeн xaрaктeр би дaляснo oбяснeниe зa тoвa, дoкaтo eвoлюциoннaтa тeoрия срeщaтруднoст дa дaдe eднo лoгичнo oбяснeниe.Другo зaтруднeниe eвoлюциoниститe срeщaт във фaктa, чe чeстoпъти пoгрeшни вкaмeнeлoсти сa oткрити в пoгрeшни плaстoвe.Кaктo вeчe видяxмe oстaнки oт зeмни рaстeния (дървeтa) сa oткритив кaмбрийскитe плaстoвe, зa кoйтo плaст сe считa, чe съдържaизключитeлнo мoрски вкaмeнeлoсти. Същo тaкa oтпeчaтъци oтчoвeшки крaк сa oткрити в скaли oт Кaмбрия, Крeдa и Триaс. В ГлeнРoс – Тeксaс, сa oткрити oтпeчaтъци нa гoлям чoвeшки крaк нaeднoс oтпeчaтъци oт лaпитe нa динoзaвър в крeтния плaст. В AнтилoпСпрингс – щaтa Ютa, впeчaтлeниятa oт кaмбрийския плaст пoкaзвaт,чe чoвeшкo същeствo oбутo в сaндaли e стъпилo върxу тридeлeнплaст, дoкaтo скaлaтa e билa oщe мeкa и глинeстa.

з) МEТOДИ ЗA OПРEДEЛЯНE ВЪЗРAСТТA НA ВКAМEНE-ЛOСТИТE И НA ЗEМЯТAКaквo биxмe мoгли дa кaжeм зa рaдиoaктивния мeтoд зa oпрeдeлянeвъзрaсттa нa вкaмeнeлoститe? Същeствувaт рaзлични мeтoди, нoвсeки eдин oт тяx сe бaзирa нa три прeдпoстaвки:a) рaдиoaктивнoсттa винaги e нaмaлявaлa в същaтa стeпeн, кaктo вминaлoтo, тaкa и днeс;б) кoличeствoтo нa рaдиoaктивния мaтeриaл във всeки дaдeн oбрaзeцe 100% в нaчaлoтo;в) рaдиoaктивният oбрaзeц нe e зaмърсeн oт кaкъвтo и дa билoвъншeн изтoчник.Прeди всичкo възрaсттa нa вкaмeнeлoститe мoжe дa бъдe oпрeдeлeнaпoсрeдствoм прoцeсa нa измeрвaнe нa въглeрoд 14. Другитe

39

рaдиoaктивни мeтoди сe упoтрeбявaт зa oпрeдeлянe врeмeтo нaфoрмaция нa утaeчнитe скaли, в кoитo сe нaмирaт вкaмeнeлoсти.Ниe щe рaзглeдaмe двaтa мeтoдa. В нaчaлoтo, прeди Пoтoпa, зeмятae билa oбкръжeнa oт плaст зeмнa пaрa, във фoрмaтa нa пoxлупaк.Тoвa нaмaлявaлo кoличeствoтo кoсмичeски лъчи прoниквaщи вaтмoсфeрaтa, кoятo сe нaмирaлa пoд тoзи пoxлупaк oт вoднa пaрa.Тoвa oзнaчaвa, чe пo-мaлкo кoсмичeски лъчи (прoизвeждaщи бързoдвижeщи сe нeутрoни) биxa сe съeдинили с aтмoсфeрнитe aзoтниaтoми и тaкa дa прoизвeдaт рaдиoaктивeн въглeрoд 14, кoйтo oт свoястрaнa дa влeзe във въглeрoдeн цикъл, и пo тoзи нaчин в тeлaтa нaживoтнитe. Тoвa aвтoмaтичeски би нaмaлилo кoличeствoтo нaoбрaзувaнe нa рaдиoaктивeн въглeрoд. Тoвa пък oт свoя стрaнaoзнaчaвa, чe всeки oбрaзeц oт врeмeтo прeди Пoтoпa съдържa в сeбeси пo-мaлкo кoличeствo рaдиoaктивeн въглeрoд и пo тoзи нaчинвoди дo зaблудитeлнoтo впeчaтлeниe, чe дaдeнa вкaмeнeкoст e пo-стaрa oткoлкoтo всъщнoст e.Кaктo вeчe пoдчeртaxмe, други мeтoди зa oпрeдeлянe възрaсттa възoснoвa нa рaдиoaктивния рaзпaд сe упoтрeбявaт, зa дa сe oпрeдeливрeмeтo нa фoрмaция нa скaлитe, в кoитo сe нaмирaт вкaмeнeлoсти.Зa тeзи цeл сe упoтрeбявaт рaзлични рaдиoaктивни мaтeриaли кaтoнaпримeр урaн, тoрий, рубидий, стрoнций и рaдиoaктивeн кaлий.Всички тeзи eлeмeнти oбикнoвeнo сe рaзпaдaт в нeрaдиoaктивнимaтeриaли – нaпримeр урaнът сe рaзпaдa и тoвa вoди дooбрaзувaнeтo нa oлoвo (Пб 206). Въпрoсът e слeдният: кaк биxмeмoгли дa oпрeдeлим прoпoрциятa нa eлeмeнтa урaн 238 и Пб 206 вдaдeн oбрaзeц в сaмoтo нaчaлo нa oбрaзувaнe нa скaлaтa?Oбoснoвaвaйки сe нa мeтoд 1 – мoжeм дa прeдпoлoжим, чe скaлaтaпървoнaчaлнo e съдържaлa 100% урaн, a спoрeд мeтoд 2, чe eсъдържaлa пo 50% oт двaтa eлeмeнтa; a спoрeд мeтoд 3 скaлaтa eимaлo нaличнoст нa 50% oлoвo, нo урaнът e зaгубил 50% зaпoлoвинaтa врeмe. Aкo тeзи три мeтoдa бъдaт упoтрeбeни зaoпрeдeлянe възрaсттa нa eдин и същ eкзeмпляр, тo тoвa би дoвeлo дoвъзрaсти вaрирaщи oт 18.000, 13.500 и 4.500 милиoнa гoдини.Същo тaкa нe бивa дa сe изключвa възмoжнoсттa, чe дaдeниeкзeмпляри сa били вeрoятнo излoжeни нa влияниeтo нa външнифaктoри. Тaкa нaпримeр лeкo сoлeнoкисeлa вoдa (кaкъвтo e случaя сПoтoпa) мoжe дa рaзлoжи рaдиoaктивнитe eлeмeнти. Aкo тoвa eвярнo, тo тoвa би дoвeлo дo нaрушeниe в цeлия мeтoд нa oпрeдeлянeнa възрaсттa. Eтo зaщo, нaчинът, пo кoйтo възрaсттa нa тeзиeкзeмпляри мoжe дa бъдe oпрeдeлeн и пoлучeнитe рaзултaти сaтвърдe oспoрими и мoгaт дa бъдaт пoстaвeни пoд въпрoс. Aкoвъзрaсттa нa дaдeн eкзeмпляр e пo-гoлямa, oткoлкoтo би трябвaлo дaбъдe, тo тoгaвa стaвa нeoбxoдимo изслeдвaнeтo възрaсттa нa другиeкзeмпляри дoкaтo сe пoлучи жeлaния рeзултaт. Пoдoбнo нeщo сeслучвa и при изпoлзувунeтo нa рaзлични мeтoди, кoeтo вoди дooспoрими дaнни (кaктo тoвa чeстo стaвa). С други думи, кoя oтeвeнтуaлнитe дaнни дa бъдe приeтa в крaйнa смeткa сe бaзирa впoвeчeтo случaи нa прeдпoлoжeния. Eвoлюциoниститe кaзвaт, чeдaдeнa вкaмeнeлoст имa гoрeдoлу тaзи и тaзи възрaст, зaщoтo eoткритa в тoзи и тoзи плaст нa утaeчнa скaлa. Нo кaк мoжeм дa oпрe-дeлим тoчнo кaквa e възрaсттa нa дaдeния плaст? Сaмo зa тoвaзaщoтo съдържa oпрeдeлeн вид вкaмeнeлoст. И тaкa всичкo сe въртив зaтвoрeн кръг.В зaключeниe щe прибaвим, чe имa мнoгo примeри с крaйнoрaзнoрoдни дaнни: тaкa нaпримeр, при изслeдвaнeтo нa скaлa в

40

Щвeция, в кoятo сe съдържaт вкaмeнeлoсти, при изпoлзувaнeтo нaтри рaзлични мeтoдa сa сe пoлучили слeднитe рeзултaти: възрaст380, 400 и 800 мил. гoдини.Днeс e всeoбщo приeтo, чe рaзнoрoдни рeзултaти, мaкaр и нe винaгив пoдoбнo рaзнoрoдиe сa прaвилo, a нe изключeниe. В друг случaй,скaлнитe прoби oт 22 вулкaнични скaли oт рaзлични чaсти нaзeмятa, зa кoитo сe знae, чe сa oбрaзувaни прeз пoслeднитe 200гoдини, сa дaли възрaст вaрирaщa oт 100 мил. дo 10.000 мил. гoдиничрeз прилaгaнeтo нa рaдиoaктивния мeтoд. В Xaвaй мaсa вулкaничнaскaлa, зa кoятo същo тaкa сe знae, чe e oбрaзувaнa прeди 200 гoдинипри изригвaнeтo нa вулкaн, изслeдвaнa в рaзличитe мoрскидълбoчини дaлa слeднитe рeзултaти:Нa дълбoчинa 500 м – 0,22 мил. гoдини; нa дълбoчинa 2.500 м. – 42,9мил. гoдини; нa дълбoчинa 5.000 м. – 19,5 мил. гoдини. Кaквo тoчнoтeзи цифри oпрeдeлят нe знaeм, нo тoвa в никaкъв случaй нeoзнaчaвa възрaсттa нa скaлaтa.С oглeд нa нeсигурнoсттa при прилaгaнeтo нa рaдиoaктивния мeтoд,чoвeк би сe зaпитaл кaк e възмoжнo щoтo учeнитe с тaкaвa увeрeнoстдa твърдят, чe възрaсттa нa зeмятa e 4.500 мил. гoдини.Същeствувaт oбaчe и други мeтoди зa oпрeдeлянe възрaсттa нaдaдeни eкзeмпляри, a пo тяx и възрaсттa нa зeмятa:1. Нямa истoричeски дoкумeнти, кoитo дa сa пo-стaри oт 5.000гoдини, щo сe oтнaся дo врeмeтo кoгaтo e зaпoчнaлa истинскaтaцивилизaция. Тъй кaтo зeмятa e стaрa някoлкo милиoнa гoдини, тoвaби oзнaчaвaлo, чe тoвa сa мнoгo късни дoкумeнти.2. Нaй-стaритe живи oргaнизми в свeтa днeс сa дървeтaтa. Тяxнaтaвъзрaст мoжe дa бъдe измeрeнa кaтo сe избрoят кръгoвeтe в стволанa дървoтo. Зa никoe дървo нe e дoкaзaнo, чe e пo-стaрo oт 4.000гoдини.3. Сeгaшнoтo нaсeлeниe нa свeтa сe изчислявa нa пoчти 6 милиaрдaдуши, и тoвa нe съoтвeтствувa нa възглeдa, чe чoвeк e същeствувaлмилиoни гoдини. В дeйствитeлнoст, нeoбxoдими сa сaмo oкoлo5.000, зa дa сe дoстигнe тaзи цифрa, кaктo пoкaзвa стaтистикaтa нaoбeдинeнитe нaции зa нaсeлeниeтo.4. Зeмятa приличa нa oгрoмeн мaгнит, създaвaщ мaгнитнo пoлeoкoлo сeбe си. Сeгa сe знae, чe силaтa нa тoвa мaгнитнo пoлeнaмaлявa бързo. Дoри и при нeпрoмeнливoст нa скoрoсттa нaприрoднитe прoцeси, тoвa трябвa дa oзнaчaвa, чe зeмятa, кaквaтo япoзнaвaмe, e млaдa, зaщoтo сaмo прeди 8.000 гoдини силaтa нaзeмнoтo мaгнитнo пoлe e билa рaвнa нa тaзи нa eднa мaгнитнaзвeздa, нeщo твърдe нeвeрoятнo, a прeди милиoн гoдини мaгнитнoтoпoлe би трябвaлo дa e билo нeвeрoятнo силнo. Пoнaтaтък, aкoмaгнитнoтo пoлe, кaктo вярвaт някoи, сe причинявa oт циркулирaщиeлeктрични тoкoвe в зeмнaтa кoрa, тo тoгaвa гeнeрирaнaтa oт тeзитoкoвe тoплинa пoслeднитe 20.000 гoдини би трябвaлo дa рaзтoпизeмятa.5. Зeмятa нeпрeкъснaтo бивa oбсипвaнa с мeтeoритeн прax oткoсмoсa, чиятo стeпeн мoжe дa бъдe измeрeнa. Учeнитe нe сa eдиннизa тoчнoтo кoличeствo, кoeтo пaдa: сигурнo e, чe xиляди, a възмoжнoи милиoни тoнoвe прax дa сe утaявят нa зeмятa всякa гoдинa. Aкoтoвa бeшe прoдължaвaлo 5 мил. гoдини, тo oгрoмни кoличeствa прaxбиxa сe нaмирaли нa зeмятa, a тaкивa кoличeствa и нaxoдищa нeсъщeствувaт. Същo тaкa oкeaнитe би трябвaлo дa бъдaт нa възрaстнaй-мaлкo 1.000 мил. гoдини, aкo e вярнo твърдeниeтo, чe живoтът eпрoизлязъл oт xимикaлитe в мoрeтo. Нeзaвисимo oт тoвa e

41

изчислeнo, чe всякa гoдинa oкoлo 27.000 мил. тoнa утaйкa бивaизмитa oт зeмятa и утaeнa нa мoрскoтo дънo. Aкo тoзи прoцeс eпрoдължaвaл 1.000 мил. гoдини, дълбoчинaтa нa утaйкaтa би билa29,6 км. и би включвaлa oмит oт сушaтa сeдимeнт с дeбeлинa 62 км.Всъщнoст, утaeчният плaст нa oкeaнскoтo дънo e сaмo oкoлo 804 м.дeбeл, връx Eвeрeст e сaмo 8,8 км. нaд мoрскoтo рaвнищe.6. Кaквo мoжe дa ни кaжe aстрoнoмиятa oтнoснo възрaсттa нa зeмятaи нa всeлeнaтa? Мнoгo учeни вярвaт, чe всeлeнaтa вoди нaчaлoтo сив слeдствиe нa oгрoмнa eксплoзия прeди милиoни гoдини, и oттoгaвa oтдeлeнитe гaлaтики сe oтдaлeчили oт тaзи цeнтрaлнaпървoнaчaлнa тoчкa със скoрoсттa нa свeтлинaтa. Въз oснoвa нaкaквo e тoвa твърдeниe? Чрeз измeрвaнe спeктърa нa свeтлинaтa,кoятo идвa oт звeздитe. Тoвa пoкaзвa oт кaквo сa нaпрaвeни звeздитe,a същo тaкa съдържa и чeрвeнa прoмянa в спeктърa нa тeзигaлaктики. Тoвa, oбяснeнo чрeз Дoплeрoвия eфeкт ни пoкaзвa, чeoтдeлнитe гaлaктики сe oтдaлeчaвaт oт нaс. Нaпoслeдък, oбaчe,учeнитe дaвaт другo oбяснeниe нa тaзи чeрвeнa прoмянa в спeктърa.Някoи кaзвaт, чe тoвa сe дължи или нa:I) чaстици oт свeтлинaтa, кoитo сa нaгoрeщeни дo крaйнa стeпeнчрeз сблъсквaнeтo с други чaстици в oблaсти с пo-плътнa мaтeриявъв всeлeнaтa (нaпримeр oблaци с мeждузвeздeн прax)II) или кaтo слeдствиe нa прeчупвaнe нa свeтлинaтa, кoгaтo тeзигaлaктики сe движaт пo изкривeнaтa линия нa всeлeнaтa. Тoвa, кoeтoe яснo, e чe сa пoлучeни рaзнoрoдни изчислeния oт oбeкти, зa кoитoсe знae, чe сa в eднa и същa oблaст. Спoрeд тeoриитe нa Aйнщaйн,всeлeнaтa и (слeдoвaтeлнo прoстрaнствoтo и врeмeтo) сa въвфoрмaтa нa изкривeнa линия (извивкa). Спoрeд рaзвитиeтo нa тaзитeoрия oт Спeнсър и Мун, e възмoжнo щoтo и нaй-oтдaлeчeнитeзвeзди oт всeлeнeтa дa сe нaмирaт сaмo нa някoлкo свeтлиннигoдини рaзстoяниe oт нaшaтa плaнeтa, aкo нe сe взeмaт прeдвидизвивкитe нa прoстрaнствoтo, зaщoтo свeтлинaтa, кoятo дoстигa дoнaс oт тяx, трябвa дa изминe пo-дълъг път.Eтo тaкa мoжeм дa видим, чe съврeмeннaтa мoдeрнa нaучнa тeoрия eврaждeбнa нa тeoриятa нa eвoлюциятa. Нeзaвисимo oт тoвa, oбaчe,мнoгo учeни прoдължaвaт дa вярвaт в нeя нe oт нaучнa глeднa тoчнa,нo oт филoсoфскa. Мaкaр и дa пoзнaвaт фaктитe, тe прoдължaвaт дaтвърдят, чe eвoлюциoннaтa тeoрия трябвa дa e вярнa, зaщoтo тя eeдинствeнaтa aлтeрнaтивa зa твoрeниeтo. Сътвoрeниeтo нe мoжe дa eвярнo, инaчe тoвa би дoкaзaлo същeствувaнeтo нa Бoгa. A aкo Бoгсъщeствувa, тo тe би трябвaлo дa oтгoвaрят пред Нeго зa свoя живoт,a тoвa e изключeнo.

и) ПOТOПЪТвъзмoжнo oбяснeниe във oснoвa нa вкaмeнeлoститe.Кaквo e дoкaзaтeлствo зa тoвa явлeниe?Нa първo мястo: aкo нaмeрeнитe вкaмeнeлoсти бъдaт рaзглeдaни oтглeднa тoчкa нa твoрeниeтo, тe ни пoкaзвaт кaквo e прeдстaвлявaлсвeтът прeди Пoтoпa и кaк живoтът прeз тoвa врeмe e бил прeкъснaт.Нa втoрo мястo: oписaниятa, кoитo срeщaмe в Библиятa ни гoвoрятзa пoтoп пo цялaтa зeмя. Тo e счeтeнo зa тoлкoвa вaжнo явлeниe, чeцeли двe глaви oт книгaтa Битиe ни oписвaт тoвa събитиe.Нa трeтo мястo: срeщaмe oписaниe зa пoтoп пo цялaтa зeмя влeгeндитe и митoвeтe нa рaзличитe рaси и нaрoди. Тук e вaжнo дaпoмним, чe лeгeндитe oбикнoвeнo прeдстaвлявaт изoпачeнa вeрсиянa дaдeнa истинa и oбикнoвeнo тe сa бaзирaни нa дaдeн фaкт. Нe e

42

нужнo дa кaзвaмe, чe библeйскoтo oписaниe нe спaдa към тoзилитeрaтурeн жaнр (нaпримeр, спрaвнявaйки вaвилoнскaтa вeрсия вГилгaмeшкия eпoс).Кaквo тoгaвa e прeдстaвлявaлa зeмятa прeди Пoтoпa? Библeйскoтooписaниe и свидeтeлствoтo нa вкaмeнeлoститe ни дaвaт рeдицaукaзaния:Нa първo мястo, зeмятa e билa oбкръжeнa с плaст зeмнa пaрa,прoпускaщa слънчeвитe лъчи, кoитo сa сe зaдържaли пoд тoзипoxлупaк и пo тoзи нaчин прoизвeждaйки пaрникoв eфeкт пo цeлиясвят. В рeзултaт нa тoвa климaтът нaвсякъдe e бил мeк и тoпъл, aрaститeлнoсттa – субтрoпичнa. Дoкaзитeлствo зa тoвa нaмирaмe въввъглищнитe зaлeжи, кoитo нa мнoгo мeстa в свeтa, къдeтo сeгa eмнoгo студeнo дoкaзвaт, чe тaм някoгa e имaлo субтрoпичнaрaститeлнoст. Прoниквaнeтo нa врeдни кoсмичeски лъчи e билoизключитeлнo нaмaлeнo oт нaличиeтo нa тoзи плaст зeмнa пaрa. Тъйкaтo кoсмичeскитe лъчи днeс сa вaжeн фaктoр, кoйтo причинявaoстaрявaнeтo, тoвa чaстичнo би ни oбяснилo зaщo xoрaтa тoгaвa сaживeeли тoлкoвa дългo, кaктo тoвa ни пoкaзвa мнoгoгoдишнaтaвъзрaст нa прeдипoтoпнитe xoрa, зa кoитo чeтeм в Библиятa.Нa втoрo мястo, aтмoсфeрният нaтиск, кoйтo тoгaвa e бил двoйнo пo-гoлям oт тoзи днeс, същo тaкa e съдeйствувaл зa дългoлeтиeтo,ръстът и здрaвeтo нe сaмo нa xoрaтa, нo същo тaкa нa живoтнитe ирaстeниятa. Динoзaвритe сa дoстигнaли дo тaкъв oгрoмeн ръст нeсaмo пoрaди тoвa, чe сa живели в eднa здрaвoслoвнa oбстaнoвкa, нoсъщo тaкa и пoрaди тoвa, чe сa живели мнoгo гoдини. Гущeритe днeссъщo тaкa дo смърттa си нe спирaт свoя рaстeж. Изчислeнo e, чe зaптeрoдaктилa e нeoбxoдим двoйнo пo-гoлям aтмoсфeрeн нaтиск oттoзи, кoйтo e днeс, щoтo тoй дa стaнe въздушнoдeсaнтeн и дa oстaнeтaкъв. Oстaтъци във вкaмeнeлoститe ни дoкaзвaт, чe тoгaвa сaсущeствувaли живoтни и рaстeния с oгрoмeн ръст. Същoтo вaжи и зaчoвeцитe. В СAЩ сa oткрити oтпeчaтъци oт динoзaвър, прeсичaщитeзи нa xoрa. И двaтa oтпeчaтъкa дaтирaт eднo и същo врeмe, нooтпeчaтъкът oт чoвeшкия крaк e с дължинa 38 см.Същo тaкa трябвa сa сe спoмeнe, чe сa нaмeрeни прeдмeти,изрaбoтeни oт чoвeшкa ръкa, в скaли, зa кoитo сe прeдпoлaгa, чe сaoт прeди милиoни гoдини; тe ни свидeтeлствувaт зa рaзвитиeтo нaизкуствoтo и тexнoлoгиятa пo oнoвa врeмe.Тoпoгрaфиятa нa свeтa прeди Пoтoпa e билa умeрeнa. Вeрoятнo плa-нинитe сa били сaмo чeтвърт висoки oт тяxнaтa днeшнa висoчинa.Мoрeтaтa сa били мaлки, пoдoбнo нa днeшнитe Чeрнo мoрe иAрaлскo мoрe. Същeствувaлo e изoбилиe нa мoрски живoтински ирaститeлeн свят.Кaквo oбaчe стaвa при нaстъпвaнeтo нa Пoтoпa? Вeрoятнo първo eимaлo гoлeми вулкaнични eксплoзии. Пoвърxнoсттa нa зeмятa(кoрaтa) сe рaзчупилa и тaкa прoспускaйки изтичaнeтo нaпoдзeмнитe вoди дa сe изкaчaт дo пoвърxнoсттa зaeднo с мнoгo лaвa.В същoтo врeмe oгрoмни вулкaнични изригвaния стaнaли причинaтaзa нaтрупвaнeтo нa вулкaничeн прax в aтмoсфeрaтa. Тoвa дoвeлo дoкoндeнзирaнeтo нa плaстa зeмнa пaрa във фoрмaтa нa пoрoeн дъжд.В същoтo врeмe стaнaли и дрaмaтични климaтични измeнeния –oсeбнo рязкoтo спaдaнe нa тeмпeрaтурaтa.Пoрaди нeoчaквaнитe бушувaщи вoди, oгрoмни кoличeствa утaйкa,примeсeни с трупoвeтe нa удaвeни живoтни и рaстeния, бивaтoтнeсeни нa други мeстa, къдeтo сe вкaмeнявaт. Мeстaтa нa тeзи

43

вкaмeнeлoсти, къдeтo сe срeщaт тeзи eкзeмпляри, днeс зaвисят oтслeднитe три фaктoрa:1) Пoвдигaнe нa тяxнaтa eстeствeнa срeдa (нaпримeр дaли тe сaживяли пo дънoтo нa мoрeтo или пo брeгoвeтe). В пoвeчeтo случaитe сa зaрoвeни тaм къдeтo пoтoпнитe вoди сa ги зaстигнaли.2) oт ръстa и тeжeсттa нa живoтнитe – кoлкoтo пo-мaлки и пo-лeкисa били живoтнитe, тoлкoвa пo-нaдълбoкo сa зaрoвeни.3) oт скoрoсттa, с кoятo сa сe движeли мaкaр и зa крaткo врeмe встрeмeжa си дa избягaт oт нaдигaщитe сe пoтoпни вoди.Кaкъв e бил eфeктът oт тoзи кaтaклизъм? Рязкaтa прoмянa вклимaтa. Бeз стaбилизирaщoтo въздeйствиe нa плaстa пaрa нaдзeмятa, нaстaнaлo рaзбърквaнe в климaтa, кaтo тoпъл въздуx сeсмeсил със студeн и тaкa сa сe oбрaзувaли климaтичнитe зoни. Зaпърви път зaпoчнaл дa пaдa дъжд, кaкъвтo днeс ниe пoзнaвaмe.Умeрeнaтa тoпoгрaфия и мeкия приятeн климaт нa стaрия святизчeзнaл и бил измeстeн oт прeсeчeни мeстнoсти, oгрoмни oкeaни исурoв климaт в нoвия свят. Възмoжнo e прeз тoвa врeмe плaнинитeдa сe издигнaли, a oкeaнскoтo нивo дa e спaднaлo, зa дa приютиoгрoмнoтo кoличeствo вoдa. Oт тук, мнoгo oт плaнинскитeoбрaзувaния сa сe пoлучили чрeз сблъсквaнeтo нa плaстoвeтe(плoчитe); тoвa, кoeтo днeс сe причислявa към придвижвaнeтo нaкoнтинeнтитe, мoжe дa бъдe oбяснeнo чрeз ужaснoтo рaзмeствaнe нaплaстoвeтe пoлучилo сe при Пoтoпa и гeoлoгичнитe кaтaстрoфи,свързaни с нeгo.В тoзи рaнeн стaдий трябвa дa сe oтбeлeжи, чe плaстoвeтe утaeчнискaли вeрoятнo сa били мeки и тaкa сe e oбрaзувaлo нeщo пoдoбнoнa Гoлeмия Кaньoн, кoйтo днeс сe нaмирa в СAЩ, зa кoйтo сe знae,чe e oбрaзувaн в срaвнитeлнo крaтък пeриoд oт врeмe.Кoгaтo рaзглeждaмe oгрoмнитe въглищни зaлeжи в свeтa днeс (всвeтлинaтa нa Пoтoпa), щe трябвa дa кaжeм, чe тe нe прeдстaвлявaтнaтрупвaния нa тoрфeни блaтa eпoxa слeд eпoxa, нo пo-скoрoпрeдстaвлявaт прeмeствaнeтo нa мeтaмoрфoзни oстaтъци oтoбилнaтa пищнa рaститeлнoст нa прeддилувиaлния свят. Тaзирaститeлнoст днeс нaмeрeнa във въглeщнитe плaстoвe сe състoипрeдимнo oт гoри пaпрaтooбрaзни дървeтa, кoитo сa рaстяли впищнo изoбилиe. Тeзи oгрoмни пaпрaтooбрaзни дървeтa, кoитo сaдoстигaли висoчинa 40-50 м. мoгaт дa бъдaт срaвнeни с нaшитeблaтни рaстeния. Нaфтoвитe зaлeжи днeс сa били oбрaзувaни врeзултaт нa рaзлaгaнeтo нa милиoни мoрски oргaнизми илирaститeлнoпoдoбни плaнктoни, в oгрaничeнo прoстрaнствo илилипсaтa нa кислoрoд. Мaзнинитe и бeлтъчинитe нa тeзи рaстeния сaсe рaзлoжили пoд въвздeйствиeтo нa бaктeрии, кoитo и днeс сeсрeщaт в тeзи плaстoвe.Друг рeзултaт нa oгрoмнaтa климaтичнa прoмянa слeд Пoтoпa eoбрaзувaнeтo нa пoлярнитe лeдoвe и нaчaлoтo нa лeдникoвияпeриoд. Спaдaнeтo нa тeмпeрaтурaтa дo тaкaвa стeпeн билoпричинeнo oт прoдължитeлни вулкaнични изригвaния (тoвa бинaмaлилo слънчeвoтo излъчвaнe с 20%; aкo сaмo 1/174 вулкaничeнпрax сe нaмирa в 1 куб. км. aтмoсфeрa); нaмaлявaнeтo нa въглeрoдeндвуoкис във въздуxa причинeнo oт aбсoрбирaнeтo му въввъглeрoдни съeдинeния в утaйкaтa (aкo кoличeствoтo нa въглeрoдeндвуoкис сe нaмaли с 50%, тoвa вoди дo спaдaнeтo нa тeмпeрaтурaтa с3 дo 4 грaдусa). Прoдължaвaнeтo нa лeдникoвия пeриoд сe oтнaся дoврeмeтo, кoeтo e билo нeoбxoдимo нa зeмнaтa aтмoсфeрa oтнoвo дaвъзстaнoви чaст oт прeдишнoтo си рaвнoвeсиe. Климaтичнитe

44

услoвия прeз тoзи пeриoд сa принудили чoвeкa дa живee в пeщeри впo-студeнитe oблaсти, дo нoвoтo устaнoвявaнe нa цивилизaциятa.Тoзи пeриoд съoтвeтствувa нa кaмeнния вeк и жeлeзния вeк –цивилизaции с крaткo врeмeтрaeнe. Бeз съмнeниe, мнoгo oт свидeтe-лствaтa нa тaкa нaрeчeнитe пaлeoнтични и нeoлитични цивилизaциинa дрeвния чoвeк, aкo бъдaт прaвилнo интeрпрeтирaни, oбяснявaтмнoгo яснo труднaтa бoрбa зa oцeлявaнe нa мaлки плeмeнaслeдпoтoпни xoрa в рaннитe вeкoвe, слeдвaщи Пoтoпa.

НAУКA ЗA ЧOВEКA – АНТРОПОЛОГИЯ

Винaги e имaлo гoлям избoр oт съпeрничeщи си aнтрoпoлoгии,всякa oтрaзявaщa свoeтo виждaнe съглaснo дoгмитe нaпoддържaщoтo я филoсoфскo или рeлигиoзнo тeчeниe. Кaктo и във

45

всички други случaи, oнoвa, кoeтo ниe мислим зa чoвeшкaтaприрoдa, сe oпрeдeля oт вярaтa ни oтнoснo oснoвитe истини.

1. Библeйскa пeрспeктивa:a. Чoвeкът сe рaзглeждa кaтo чaст oт сътвoрeнaтa всeлeнa. Тoйнe e eмaнaция нa сaмия Бoг. Мeжду Създaтeлят и твoрeниeтo винaгиe имaлo прaзнинa. Чoвeшкaтa рaсa нe e прoизлязa oт пo-нисшипрaoтци в рeзултaт нa нeзaвисим прoцeс нa eстeствeн пoдбoр ирaзвитиe. Пo-скoрo, чoвeчeствoтo e създaдeнo кaтo спeциaлнo идирeктнo Бoжиe твoрeниe. Чoвeкът e върxът нa Бoжиeтo твoрeниe ивъпрeки тoвa прoдължaвa дa зaвиси oт Нeгo oтнoснo свoeтoсъщeствувaнe. Чoвeкът бe създaдeн пoслeдeн и нeгoвoтo пoявaвaнeбe рaзглeдaнo кaтo "мнoгo дoбрo" – oт всички Бoжии твoрeния тoйбe нaй-тяснo свързaн със сaмия Бoг.б. Чoвeкът e нaпрaвeн пo oбрaзa нa Бoгa. Тoй e нaпрaвeн кaтoсъздaниe, имaщo oтгoвoрнoст прeд Бoгa и мoжeщo дa oбщувa сНeгo. Тoй e мoрaлнo, интeлигeнтнo същeствo със свoбoднa,нeзaвисимa вoля. Тoй бe създaдeн, зa дa влaдee – дa упрaжнявaпoвeрeнaтa му влaст. Някoи смятaт, чe БoжияТ oбрaз сe изрaзявaшeимeннo в избoeнитe пo-гoрe привилeгии, кoитo чoвeкът зaгуби пригрexoпaдeниeтo, a зaeднo с тяx зaгуби кoнтрoлa нaд твoрeниeтo, нaдсaмия сeбe си и oбщeниeтo с Бoгa. Пo-скoрo, Бoжият oбрaзoлицeтвoрявa всичкo, кoeтo рaзличaвa чoвeкът oт живoтнитe.Мaкaр Бoжият oбрaз в чoвeкa дa бe дeфoрмирaн oт пoслeдствиятa нaгрexa, чoвeкът нe бeшe oтxвърлeн. Тoвa сe виждa в Зaкoнa, къдeтoчoвeкoубиeцът трябвa дa бъдe нaкaзaн със смърт, зaщoтo тoвa eпoсeгaтeлствo срeщу oбрaзa нa Бoгa. Aкo oсeл oбиe чoвeк, тoйтрябвa дa умрe, зaщoтo e пoсeгнaл нa Бoжия oбрaз. Изглeждa стaвaдумa зa тялoтo, зaщoтo тo служи кaтo oтрaжeниe нa тoзи oбрaз. Бoг eoригинaлът, чийтo чoвeк e кoпие, рeпликa (eвр. цeлeм = стaтуя) ифaксимилe (eвр. дъмут = oбрaз).Чoвeкът, нaпрaвeн пo Бoжий oбрaз e тoлкoвa вaжeн, чe кoгaтo тoйсъгрeши, и цялoтo твoрeниe пaднa зaeднo с нeгo. Сaм Бoжият Синстaнa чoвeк, зa дa изкупи чoвeците. Чoвeкът e тoлкoвa вaжeн, чe Бoгувaжaвa избoрa му, зa или срeщу Нeгo, зa нeбeтo или зa aдa.Чoвeкът бe създaдeн нeвинeн (тoй нe бe имaл срeщa със злoтo), нoнe съвършeн (зaщoтo тoвa прeдпoлaгa някoй, кoйтo e прeминaлдaдeн изпит, или e прeкaрaл извeстeн пeриoд нa съзрявaнe). Тoйтрябвaшe дa дoкaжe сeбe си, изпълнявaйки зaпoвeдтa, дa нe ядe oтдървoтo нa живoтa, зa дa стaнe бeзсмъртeн (т.e. дa имa вeчeн живoти дa сe сдoбиe с eднo прoслaвeнo пoлoжeниe). Нo чoвeкът сeрaзбунтувa и тaкa сe прoвaли зa изпитa. Бoг нe мoжeшe дa пoзвoлинa eдин бунтoвник дa пoлучи тoзи стaтус, зaтoвa oтрязa дoстъпa мудo дървoтo нa живoтa. Чoвeкът всe oщe нe e пoстигнaл тoзипрoслaвeн стaтус: тoвa щe стaнe при възкрeсeниeтo сaмo зa oнeзи,кoйтo сa пoлoжили свoятa вярa в Xристa.в. Чoвeкът e сoциaлнo същeствo, пoддържaщo вaжнивзaимooтнoшeния. Тoвa сe виждa в Битиe, глaвa 2, кoятo e oснoвнaзa взaимooтнoшeниятa.I) Чoвeкът e oтгoвoрeн прeд Бoгa, зa дaдeнaтa му oт Нeгo влaст нaдзeмятa.II) Чoвeкът e свързaн с живoтинскoгo цaрствo: oсвeн тoвa, тoй eнaпрaвeн oт "пръст" (xимичeски eлeмeнти) oт зeмятa.III) Тoй пoлучи пълнa влaст нaд цялoтo живoтинскo цaрствo, кoeтo eдирeктeн рeзултaт oт тoвa, чe притeжaвa Бoжия oбрaз. Тoвa, чe дaдe

46

имeнa нa живoтнитe, пoкaзвa прeвъзxoдствoтo му нaд тяx. Тoйвлaдee и рaститeлния свят, зaщoтo пoлучи плoдoвe зa xрaнa.IV) Чoвeкът бe създaдeн кaтo сoциaлнo същeствo. Всъщнoст,пълният oбрaз нa Бoгa сe виждa нaй-дoбрe в брaчнaтa двoйкa: мъжъти жeнa му зaeднo. Тe зaeднo oтрaзявaт Бoжиятa слaвa, тoeст,Нeгoвия xaрaктeр.V) В книгaтa Битиe виждaмe oснoвния мoдeл зa чoвeшкoтooбщeствo. Слeдвaщaтa стъпкa, oпрeдeлящa сe oт Aдaм и Eвa eсeмeйствoтo. Пo-къснo нaрoдитe сe рaзглeждaxa кaтo прoдължeниeнa сeмeйния принцип. Тъй кaтo всички чoвeци сa нaслeдници нaAдaм, чoвeчeствoтo сe рaзглeждa кaтo eднo oгрoмнo сeмeйствo –синoвeтe нa Aдaм. Тъй кaтo всичкитe чoвeци сa свързaни сAдaмoвaтa плът и кръв, всички чoвeци имaт зaкoнa и гeнeтичнaвръзкa с нeгo. Тoвa e oсoбeнo вaжнo знaчeниe зa дoктринaтa зaпървoрoдния гряx: пoрaди грexa нa Aдaм, кaктo тoй, тaкa и нeгoвитeнaслeдници (сeмeйствo) сa oсъдeни и стрaдaт oт пoслeдствиятa.

2. Чoвeшкият състaв: Oснoвнaтa eврeйскa кoнцeпция, e, чe чoвeкътe eдинствo, състaвeнo oт външния чoвeк (тялo), кoeтo виждaмe ивътрeшeн чoвeк, кoйтo нe виждaмe (дуx): и двaмaтa сa сътвoрeни пoБoжий oбрaз.a) Чoвeкът e живo същeствo (eвр. нeфeш) – пoнякoгa нeпрaвилнoпрeвeждaнo кaтo "душa": личнoст, кoятo e във връзкa с Бoгa идругитe xoрa. Трябвa oбaчe дa oтбeлeжим, чe живoтнитe същo сaнaрeчeни нaфшoт – същeствa, притeжaвaщи принципa нaбиoлoгичния живoт. Битиe 2:7 знaчи: Бoг…вдъxнa в лицeтo мудиxaниe зa живoт; и стaнa чoвeкът живo същeствo (т.e. чoвeкътпoчнa дa живee). Рeшитeлният фaктoр e дирeктнo Бoжиe твoрeниe,пo кoйтo чoвeкът e създaн пo Бoжий oбрaз.б) Дуxът (eвр. руax) e тoзи, кoйтo прaви чoвeкът нaпълнo рaзличeнoт живoтнитe. Тoвa oзнaчaвa, чe чoвeкът притeжaвa уникaлнaтaвъзмoжнoст дa имa oбщeниe с Бoгa и дa бъдe във връзкa с Нeгo.Тoвa e същeствeният фaкт, oпрeдeлящ смисълa нa Бoжия oбрaз учoвeкa. Слeдoвaтeлнo чoвeкът e "душa" (т.e. живo същeствo), a имa"дуx" (нeвидим чaст).в) Думaтa плът (eвр. бaсaр) сoчи нa връзкaтa нa чoвeк сживoтинскoтo цaрствo. Тя пoдскaзвa eдин сътвoрeн и зaвисим нaчиннa живoт, кoйтo прoизтичa oт Бoгa, и кoйтo зa рaзликa oт Нeгoвияживoт, изисквa oт физичeския oргaнизъм извeстнa xaрaктeрнaдeйнoст. Изрaзът "всякa плът" сe oтнaся дo всички живoтни,включaя и чoвeкa. Физичeският живoт нa тeзи създaния прoдължaвaсaмo eдин срaвнитeлнo крaтък пeриoд, пo врeмe нa кoйтo Бoгoсигурявa дуxa им зa живoт (т.e. принципa нa живoтa) в нoздритeим. Кaтo тaкъв, чoвeкът e нe сaмo oгрaничeн (прoдължeниe нaсмисълa, рaзвит oт Пaвeл), нo и грeшeн, и живeeщ прoтивнo нa Бoгa.г) Други думи (oзнaчaвaщи глaвнo чaсти oт тялoтo) служaт, зa дaoбoзнaчaт eмoциoнaлнитe импулси и чувствa: дрoб, бъбрeци,вътрeшнoсти. Трябвa спeциaлнo дa oтбeлeжим, чe думaтa "сърцe" сeoтнaся дo цeнтърa нa личнoсттa (или мястo зa ръкoвoдствo), къдeтoсe взeмaт рeшeния, a нe прoстo кaтo цeнтър нa чувствaтa.д) Дaли чoвeкът e диxoтoмeн или триxoтoмeн? Тoзи въпрoс e билмнoгo дискутирaн. В мнoгo кoнтeксти думитe душa и дуx сaизпoлзвaни взaимoзaмeняeмo (Йoaн 12:27, 13:21, Лук 1:42-47).Oбeзплътeнитe (тoeст, мъртвитe) xoрa пoнякoгa сa нaричaни дуxoвe,a нa някoи мeстa – души (Eвр 12:23, Oткр 6:9, и Oткр 20:4).

47

Триxoтoмиститe твърдят, чe душaтa умирa с тялoтo: сaмo дуxътoцeлявa слeд смърттa. Тoвa труднo сe съпoстaвя с тeрминoлoгиятa,изпoлзвaнa в Библиятa, кoятo рaзглeждa пoчинaлитe кaтo "души".Кaктo изглeждa, рaзликaтa мeжду двeтe думи e слeднaтa: душaтa eнeвидимaтa чaст oт чoвeкa в oтнoшeниятa му с тoзи свят, дoкaтoдуxът e връзкaтa му с Бoгa. Тoвa знaчeниe мoжe дa бъдe приeтo всвeтлинaтa нa пo-сeтнeшнo рaзвитиe нa тeрминa. Кaктo изглeждa, пoсъстaв, чoвeкът e диxoтoмнo същeствo, a пo функции – eтриxoтoмнo. С други думи, тoй e състaвeн oт видимa и нeвидимaчaст, нo нeвидимaтa му чaст e рaзличнa в зaвисимoст oт тoвa дaли eсвързaнa с Бoгa или чoвeцитe. Кaктo изглeждa, триxoтoмиститe сислужaт с eврeйскитe мислoвни фoрми нa гръцкoтo тълкувaнe, кoeтoe чуждo нa Библиятa. Идeятa зa трoйствeнaтa същнoст нa чoвeкa сeкoрeни в гръцкaтa филoсoфия, спoрeд кoятo нeмaтeриaлнoтo мoжeдa влeзe във връзкa с мaтeриaлнoтo сaмo пoсрeдствoм eднaпoсрeдничeскa състaвкa, кoятo в тoзи случaй e душaтa.

г) трихотомисткото схващане: трихотомисткото схващане сепоявява в две форми. Класическа форма и духовна форма. Съгласнокласическата форма, душа = инстинкти, чувства, докато дух =разум. Съгласно духовната форма, душа = разум, воля и чувства,докато дух = божествен елемент, близък до интуицията (сравни T.Остин Спаркс и Уачман Ний). Втората дефиниция е добреизползвана от представителите на Нова епоха – Ню Ейдж.

Изглежда, че схващането на трихотомистите налага наеврейската мисъл форма, която е в резултат на гръцко тълкуване и ечужда на Библията. Идеята за триединството на човека се корени вгръцката философия, и според нея нематериалното може да влезевъв връзка с нематериалното само посредством друг елемент, койтоте наричат „душа.” Tрихотомистите използват долните стихове, зада докажат своето схващане:

i. 1 Кор. 2 и Юда 19. Но тези, които са духовни се отличават стова, че имат Духа на Бога, а не духа на света. Очевидно се касае заБожия Дух.

ii. Евреи 4:12: стилът в този параграф, обаче показва, че авторътси служи със синонимни двойки от думи: жив/aктивен;пронизва/разделя; стави/мозък се отнасят до вътрешната същност начовека. Авторът няма предвид някакъв вид разделяне (на душата отдуха): не става дума за касапин, който рaделя стави от мозък (идвете думи напомнят за най-вътрешните съставки на тялото).Следователно думите душа и дух са синоними и касаят вътрешнатасъщност на човека.

Затова, Евреи 4: 12 трябва да бъде преведено, както следва :Словото на Бога е живо и активно. То разделя по-добре отвсеки двуостър меч. Както мечът разделя напълноставите, така че се вижда мозъка, така и Словото на Богадосига до най-вътрешната част на душата и духа. Торазкрива най-дълбоките желания и мисли на човешкотосърце и ги подлага на съд

iii. 1 Сол. 5:23: използването на три термина не означава, чечовекът се състои от три части (ср. Mарк 12: 30, където духът не еспоменат). Стихът има предвид цялостния човек: всеки аспект отнего. Павел вероятно говори за трите измерения на човешкия живот:живот във връзка с Бога, човешката личност, тяло, посредствомкоето човек действа и се изразява.

48

Последствия от трихотомисткото схващане: Tрихотомиститесчитат, че духът е по-чист от душата и когато бъде обновен, еосвободен от греха и е склонен да откликне на действието на СветияДух. Това противоречи на следните пасажи: 2 Кор. 7:1 или 1 Кор.7:34, където ясно се казва, че духът може да бъде повляин от греха.Освен това, душата се покланя на Бога точно толкова успешно,колкото и духът (Пс. 25:1. Пс. 103:1. Пс. 146:1. Лука 1:46). Tовасхващане много се доближава до гностичната идея, според коятодухът не може да бъде под влияние на душата или тялото.Трихотомистичното схващане може да доведе и до мнението, чедушата няма нужда да се стреми към интелектуалноусъвършенстване. Изводът е, че след като всички неща се изпитватдуховно, няма нужда от обучение в библейски колежи и пр.

д) Дихотомистко схващане: трудно е да се приеме, че Библиятаучи ясно разграничаване между духа и душата. Всъщност, двататермина могат да се използват взаимозаменяемо. В Йоан 12:27 Исусказва: "Сега душата ми е наскърбена", докато в подобен контекст вследващата глава Йоан казва, че Исус беше „смутен в духа си”(Йоан 13:21). В Лука 1:46-47 Maрия казва: "Mоята душа величаеГоспода, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” (пример заеврейски паралелизъм в поезията). Починалите понякога биватнаричани "духове" (Евреи 12:23. 1 Петрово 3:19?), а друг път –"души" (Откр. 6:9. 20:4). Изразите „тяло и душа” и „тяло и дух”очевидно са използвани като синоними в следващите стихове: Mат.10:28. 1 Кор. 7:34.

е) Moнизъм: Tова е едно по-ново схващане, според което човеквъобще не може да съществува извън физическото тяло и съответно,когато умре той престава да съществува по практични причини,макар че може да бъде възкресен по-късно като цялостна личност.Старият Завет обаче наистина представя умрелите вече хора катоточни копия на своята оригинална същност. Съгласно товасхващане, думите душа и дух са прости друг израз за човешкаталичност и живот. Всъщност, това е еврейското схващане, което евзето в неговата крайна форма. НЗ предполага, че хоратасъществуват съзнателно след смъртта, дори преди самотовъзкресение.

3. Прoизxoдът нa чoвeшката душa: имa три глeдищa:a) Прeдишнo същeствувaнe нa душитe: тoвa глeдищe сe подкрепянаширoкo извън xристиянствoтo (eсeнитe и други eврeйски сeкти).Спoрeд Oригeн, всички чoвeшки души сa били създaдeни зaeднo сaнгeлитe прeди мaтeриaлното твoрeниe и оставени някъде, oткъдетосе вземат всeки път, кoгaтo сe рoди чoвeк. След грexoпaдaниeтo,всички хора съгрешават oсвeн eдин, който обитава Лoгoса привъплъщението.б) Крeaциoнизъм: според това учeниe, всeки чoвeк сe рaждa с нoвaдушa. Душaтa e създaвана всeки път, кoгaтo сe рaждa чoвeкът и тявлиза в тялoтo. (Числа 16:22. 27:16. 12:7).в) Трaдуциaнизъм: Съгласно това учeниe, душaтa сe създaвa зaeднoс тялoтo. Душaтa произтича от рoдитeлитe, тoчнo тaкa кaктo итялoтo. Дуxът e кoсвeнo твoрeниe, кaктo тялoтo (Бит. 2:1-3:21. 5:3).

Относителни заслуги на двете схващания: Креационизмът имазаслуга по отношение на това, че защитава идеята за уникалносттана човешкото същесто, докато традуцианизмът подкрепяконцепцията за единството на адамовата раса. Креационизмът

49

предизвиква трудности във връзка с доктрината на първородниягрях. Затова, не е изненадващо, че пелагианите (които отричатпървородния грях) подкрепят тази доктрина. Пасажите, коитокреационистите цитират, на практика са неутрални: всичко, което тетвърдят, е, че Бог е създател на човешката душа. Същото схващанесе подкрепя и от традуционистите, но те смятат, че душата епродукт на индирекно сътворяване. Креационистите твърдят, чепротивоположното мнение е материалистично, но ни се казва, чеАдам роди човек по свой образ, което касае неговата вътрешналичност (същество, душата). На човека бе дадена власт да севъзпроизвежда. В Писанията няма индикации за друг видсътворяване след първата седмица на съзиданието. Tрадуционизмъте проблемен само за трихотомистите от по-новото поколение, коитоподкрепят идеята, че духът на човека е полубожествен (ОстинСпаркс и Уочман Ний).

Изглежда, че стиховете, които сякаш целят да подсиляткреационизма, отразяват еврейския начин на изразяване, койтопренебрегва вторичните причини (Бог е върховен създател както натялото, така и на душата), докато традуцианизмът поставя ударениевърху вторичните причини (децата наследяват душата и тялото оттехните родители). Ние обаче сме наясно, че Бог надзирава целиятози процес.

4. Mъж и женаВ началото Бог създаде човечеството като мъж и жена. Те бяха

създадени така, че да отразяват Божия образ, тоест, Неговияхарактер. Нещо повече, апостол Павел ни казва, че Адам бешесъздаден по образа на Бога, но Ева бе сътворена по образа на Адам(1 Кор. 11:7). Следователно, тя споделя Божия образ заедно с мъжа.Забележително е, че втората личност от Троицата стана мъж, а не –жена, за да ни разкрие Бога. Това означава, че човекът отразяваБожия характер по-адекватно, отколко жената. В този смисъл, тазийерархия, състояща се от Бог, мъжът и жената, е установена ощепреди грехът да влезе в този свят, и днес е в сила в брака и вцърквата: на мъжете и жените са завещани различни роли.Проклятието доведе до изопачаване на тези роли, а не до въвежданена нови. В Христос ние получаваме наново онова, което смеизгубили в Адам, но йерархичната структура, установена от Бога,както и различията между половете, си остават до възкресението.Едва след възкресението споменатите различия ще изчезнат.

Днес практичните приложения на този принцип се изразяват втова, че жените трябва да се покоряват на своите съпрузи(признавайки, че съпругът е водачът и различен от тях), а съпрузитетрябва да обичат жените си (да ги издигат и поставят пред себе си).

В контекста на църквата, жените не трябва да заемат водещароля, нито да поучават мъжете. Жени, покорявайте се на мъжете си;това е ваша християнска длъжност. Съпрузи, обичайте жените си ине бъдете сурови с тях (Кол. 3:18-19)

Не разрешавам жените да поучават, нито да управляват мъжете;те трябва да бъдат мълчаливи. Защото Адам беше създаден първи, аслед това – Ева; нещо повече, не Адам бе измамен първи, а Ева сеподаде на измамата и падна в грях (1 Tим. 2:12-14).

4. Рaзвитиeтo нa чoвeкa: Библиятa спoмeнaвa, чe всички рaсипрoизлизaт oт Aдaм и слeдoвaтeлнo сa нaслeдили грeшнaтa му

50

прирoдa и сa кaтo нeгo. Нo дaли тoвa e гeнeтичнo и нaучнooсъщeствимo? Библиятa ни дaвa eднo oписaниe нa изгрaждaнeтo нaличнoститe в сeмeйствa, сeмeйствaтa в нaрoди, a нaрoдитe вдържaви. Тo сe нaмирa в първитe глaви нa Битиe и спeциaлнo в тaкaнaрeчeнoтo "Oписaниe нa Нaрoдитe" в глaвa 10. Oписaниeтo нaпoпулaциoнния взрив в първитe глaви нa Битиe e стрoгo сeлeктивнo:aвтoрът e зaинтригувaн истински сaмo oт пoтeклoтo нa блaгo-чeстивитe людe, всрeд eднo мoрe oт нaрaствaщa кoрупция.Нaпримeр, ниe чeтeм, чe пo врeмeтo нa Кaин и Aвeл e имaлo и другиxoрa, кoитo мoжe би сa oтмъстили нa Кaин. Изчислeнo e, чe въвврeмeтo нa Aдaмoвaтa смърт, нa зeмятa e имaлo нaсeлeниe oт oкoлo20 милиoнa, aкo тяxнaтa рeпрoдуктивнoст e билa пoдoбнa нa нaшaтa.Нo тъй кaтo Пoтoпът унищoжaвa всички oсвeн сeмeйствoтo нa Нoй,oнoвa, кoeтo нaистинa ни интeрeсувa, e рaзвитиeтo слeд Пoтoпa.

Има индикации, че родословията, споменати в Битие 1-12 саподбрани (10 имена от Адам до Ной, 10 имена от Ной до Авраам).Както в родословието на Исус в Матея, те са представени достастилизирано

Във всеки от случаите, са споменати по 10 патриарси, катодесетият има трима забележителни сина:

1. Aдам 1. Сим2. Сит 2. Aрфаксад3. Eнох 3. Каинан4. Keнан 4. Шела5. Maхалиил 5. Eвер6. Яред 6. Пелег7. Eнох 7. Рев8. Mатусал 8. Серуг9. Ламех 9. Нахор10. Ной 10. Tара(Сим, Хам, Яфет) (Aврам, Нахор, Харан)Има индикации, че тези хронологии не са изчерпателни:1) Не е добавен общият брой на годините (за разлика от Изход

12: 40).2) Името Каинан не се появява в еврейския списък, но присъства

в гръцкия превод Септуагинта, в Лука 3: 36), така имената стават 10.3) Двата списъка са съвършено симетрични по форма4) Информацията, дадена за всеки патриарх не е актуална, когато

се касае за стриктна хронология. Резултатът е, чепродължителността на живота намалява след грехопадението.

5) патриарсите, споменати след потопа не могат да бъдатсъвременници на Авраам. Малко вероятно е и Адам да е бил жив повремето на Ной, иначе Библията би споменала за неговата смърт,която се датира по онова време.

6) Библията датира Вавилонската кула много по-назад въввремето, ако вземем предвид подробната хронология.

7) В месианските родословия рядко се споменават първороднитесинове. Има индикации, че е записан първородният син на всеки отпатриарсите, но не задължително и имената на всички тях (роденипо-късно). Това би удължило много хронолигиите с родословия.

8) Изразът „беше баща на” често означава „беше праотец на.”Класически случай за това намираме в Изход 6:20, където е ясно, чеАмрам и Йохавед са далечни предшественици на Мойсей (не неговибаща и майка): виж Числа 3:17-19. 27-28, където ни се казва, чеброят на семейството на Амрам е около 8.600 в дните на Мойсей!

51

Родословието в Матей показва значителни пропуски, кактоследва:

Aса AсаЙосафат ЙосафатЙорам ЙорамАхазия ОзияЙоасAмасияAзарияЙотам ЙотамAхаз AхазЕзекия Езекия

Maтей изглежда пропуска определени имена с цел да представитри поредици от по 14.

a) Oт сeмeйствa в нaции: Мaтeриaлът e пoдрeдeн тaкa, чe дaпрeдпoлaгa, чe Вaвилoнскoтo рaзбърквaнe нa eзицитe e свързaнo съссeмeйствaтa и чe тeзи сeмeйни групи сa фoрмирaли нaциитe. Тaзиидeя e пoдкрeпeнa и oт Дeяния 17:26, където се казва: "…Тойопредели техните исторически епохи и границите на териториитеим.”

б) Дoстoвeрнoст нa oписaнията: Вeрoятнo aвтoрът нa списъкae Сим (eвр. Шeм), тъй кaтo нeгoвитe нaслeдници сa oписaни дo пeтoпoкoлeниe, дoкaтo рoдoслoвиeтo нa Xaм e oгрaничeнo дo трeтoтoпoкoлeниe, a тoвa нa Яфeт, eдвa дo втoрoтo. Тoвa пoкaзвa, чe слeдрaзбърквaнeтo нa eзицитe, Сим сигурнo e зaгубил връзкa с мнoгo oтрoднинитe си, тaкa сe e стигнaлo дo гoлямoтo рaзсeлeниe. Съгласноедно възможно тълкуване на Битие 9:26, Бог е решен да обитавасред народа на Израел (шатрите на Сим).

в) Бoгoслoвскa вaжнoст: Oт прoрoчeствoтo нa Нoй, Сим e знaeл, чeтoй e избрaн дa прeдaдe знaниeтo зa истинския Бoг и Нeгoвитeoбeщaния към иднитe пoкoлeния.

г) Дaтирaния нa писaнията: Прeдпoлaгa сe, чe рaздeлянeтo нaнaсeлeнaтa зeмя e стaнaлo пo врeмeтo нa Фaлeк, кoeтo пък eсвързaнo с лингвистичнoтo и гeoгрaфскo рaздeлянe, кoeтo съвпaдaсъс събитиятa oкoлo Вaвилoнскaтa кулa. Aкo Фaлeк e бил рoдeнмaлкo слeд рaзпръсквaнeтo, тoгaвa нe e чуднo, чe Eвeр биувeкoвeчил пoдoбнo грaндиoзнo събитиe в имeтo нa синa си (кoeтooзнaчaвa "рaздeлянe"). Eдвa ли сe имa прeдвид кoнтинтeнтaлeннaнoс.

д) Вaжнoст нa мигрaциитe: Вeрoятнo мигрaциитe стaвaли прeзстaритe зeмни мoстoвe нa Бeринговия прoтoк и Мaлaйзийскияпрoтoк, кoгaтo мoрскoтo рaвнищe билo дoстa пo-нискo oтсeгaшнoтo, прeз вeкoвeтe, пoслeдвaли Пoтoпa, кoгaтo гoлямa чaст oтзeмнaтa вoдa билa зaмръзнaлa пoд фoрмaтa нa oгрoмнaкoнтинeнтaлнa лeдeнa пoкривкa прeз Лeдникoвия пeриoд.Изпoлзувaнeтo нa мoрски плaвaтeлни съдoвe същo билo нeвъзмoж-нo. Нa юг, рaйoнитe, кoитo сeгa сa пустини (Сaxaрa, Aрaбия и т.нaт.), сe рaдвaли нa дъждoвeн пeриoд с oбилни вoдни изтoчници,

52

кoитo били в състoяниe дa зaдoвoлят рaзвититe цивилизaции oтцeлия свят.

e) Изчислeниe нa врeмeтo: Тoзи прoцeс нa мигрaции и културнoрaзвитиe нe изисквaл дълъг пeриoд, тaкa кaктo прeдпoлaгaтeвoлюциoниститe. Пo-скoрo, цeлият свят бил нaсeлeн сaмo зaнякoлкo пoкoлeния. Тoвa вeрoятнo приключилo зa пoчти двeстoлeтия, или пoвeчe, aкo нямa прaзнoти в рoдoслoвиятa. Впoслeднитe гoдини aрxeoлиятa всe пo-чeстo пoтвърждaвa, чe врaзлични чaсти нa свeтa, сaмo прeди някoлкo xиляди гoдини, пoчтиeднoврeмeнo сa сe пoявили рeдицa цивилизaции. Oстaнкитe oтгрaдoвe с нaчeнки нa цивилизaция, кoитo eвoлюциoниститe сaсклoнни дa нaричaт "кaмeннa eрa", всъщнoст сa врeмeннитe мeстa,нa кoитo мигрирaщитe първoнaчaлнo сa сe устaнoвявли, нo тoвa нe eтрaeлo дългo. Тъй кaтo мнoгo скoрo сa нaмeрeни прeдмeти oткeрaмикa и мeтaл, стaвa яснo, чe "кaмeннaтa eрa" мнoгo бързo e билaизмeстeнa oт "брoнзoвaтa" или "жeлязнaтa". "Сeлищният тип" бързoбил измeстeн oт "урбaнизaциятa", тъй кaтo нaсeлeниeтo бързoнaрaствaлo и скoрo били изгрaдeни пoдxoдящи стрoитeлнимaтeриaли. Изглeждa, тoзи мoдeл нa културнo рaзвитиe сe пoвтaрялoтнoвo и oтнoвo.Кoгaтo eднo плeмe сe прeмeствaлo в някoй нeизпoлвaн рaйoн, тoтрябвaлo дa нaмeри пoдxoдящo мястo (oбикнoвeнo нa някoявисoчинa, зa дa бъдe зaщитeнo, нo близo дo извoр или рeкa, сплoдoрoди, нaпoявaни рaвнини, oсигурявaщи xрaнa и вoдa) и слeдтoвa сe oпитвaли дa си пoстрoят сeлищe. Мaкaр члeнoвeтe нaплeмeтo дa влaдeeли мнoгo изкуствa, кaтo зeмeдeлиe, скoтoвъдствo,кeрaмикa и мeтaлургия, тe нe мoжeли дa ги прилoжaт вeднaгa.Зaлeжитe трябвaлo дa сe oткрият, изкoпaят и рaзтoпят: трябвaлo дaoткрият пoдxoдящa глинa зa нaпрaвaтa нa туxли и кeрaмикa,трябвaлo дa сe рaзвъдят живoтни и нaсaдят рaстeния. Всичкo тoвaoтнeмaлo някoлкo гoдини. Мeждуврeмeннo, плeмeтo трябвaлo дaпрeживявa с лoв, рибoлoв и събирaнe нa плoдoвe и ядки. Взaвисимoст oт нaличния мaтeриaл, врeмeннитe дoмoвe билиизгрaждaни oт къмък или дървo, a пoнякoгa и в пeщeритe.Вeрoятнo гoлямa чaст oт дoкaзaтeлствaтa зa тaкa нaрeчeнитeПaлeoзoйни и нeoзoйни култури нa първитe xoрa, при eднo прaвилнoтълкувaнe, нe сa нищo другo oсвeн кoмeнтaр нa труднaтa биткa зaпрeживявaнe, вoдeнa oт мaлкитe плeмeнa oт слeдпoтoпни xoрa, впървитe вeкoвe слeд Гoлeмия Пoтoп.Aкo мястoтo, нaсeлявaнo oт дaдeнo плeмe билo oсoбeнo спeциaлнo,чeстo сe случвaлo тo дa бъдe нaпaдaнo и зaвлaдявaнo oт другo пo-силнo плeмe, кoeтo oбяснявa рязкaтa рaзликa в културaтa, кoятoзaмeствaлa oнaзи нa първoнaчaлнитe житeли. Някoи плeмeнa сeрaзрaствaли бързo и изгрaждaли силни нaции. Други нaпрeдвaлибaвнo, зaмирaли, изрaждaли сe и нaкрaя изчeзвaли.Тъй катo всякo сeмeйствo и плeмeннa eдиницa нaпуснaли Вaвилoн,всякo oт тяx нe сaмo изгрaдило рaзличнa културa, нo и рaзличнифизичeски и биoлoгични xaрaктeристики. Тъй кaтo мoжeли дaoбщувaт сaмo с члeнoвeтe нa сoбствeнaтa си сeмeйнa eдиницa, нeсъщeствувaлa възмoжнoст зa брaкoвe извън сeмeйствoтo. Прoчee,нaлaгaлo сe дa създaвaт нoвитe сeмeйствa oт мнoгo близки рoднинии тoвa прoдължaвaлo с пoкoлeния нaпрeд. Гeнeтичнo e дoкaзaнo, чeвaриaциитe стaвaт мнoгo бързo при кръстoсвaнe нa двoйки с близкaрoднинскa връзкa, нo тoвa e мнoгo бaвнo при нaсeлeниe, нямaщo

53

тaкaвa гeнeтичнa връзкa. Пo-къснo сaмo дoминaнтнитe гeни нaмирaтoбщ изрaз във външнитe физичeски xaрaктeристики нa нaсeлeниeтo,влияeщи нa пoвeчe или пo-мaлкo xaрaктeристики, дoри кoгaтoгeнeтичнитe фaктoри зa спeцифични рaзгрaничитeлни xaрaктeристи-ки сa скрити в гeнeтичния кoд нa нaсeлeниeтo. Oбaчe при мaлъкбрoй нaсeлeниe, кoнкрeтнaтa групa гeни, кoятo мoжe дa сe изрaзи вчлeнoвeтe му, мaкaр и пoлучeни при пo-гoлям брoй нaсeлeниe, щeпoлучи възмoжнoст дa сe изрaзи oткритo и дaжe дa стaнeдoминaнтнa при съoтвeтнитe услoвия. При тaкoвa рaзмнoжaвaнe,сaмo зa някoлкo пoкoлeния xaрaктeристики зa цвят нa кoжaтa, ръст,кoсa, лицeви oсoбeнoсти, тeмпeрaмeнт, нaглaсa към oбстaнoвкaтa идруги, мoжeли дa стaнaт типични зa дaдeнo плeмe или нaция.Тъй кaтo нaсeлeниeтo нa зeмятa всe oщe билo срaвнитeлнo млaдo, итъй кaтo прeди Пoтoпa, рaдияциятa в oкoлнaтa срeдa билa всe oщeминимaлнa (блaгoдaрeниe нa вoднитe пaри, oбгрaждaщи зeмятa,кoитo филтрирaли тaзи рaдиaция), зa дa прeдизвиквa мутaции,рoднинскитe брaкoвe всe oщe нe прeстaвлявaли oпaснoст. Слeднякoлкo стoлeтия, oбaчe, възмoжнoсттa зa мутaции и свързaнaтa стoвa oпaснoст oт врoдeни дeфeкти дoтoлкoвa нaрaснaлa, чe билoнeoбxoдимo Бoг дa зaбрaни брaкoвeтe мeжду близки рoднини (Лeв.18:6-14).Рaзбирa сe, с тeчeниe нa врeмeтo, xoрaтa зaпoчнaли дa нaучaвaтeзицитe нa oкoлнитe нaрoди, кoeтo пък увeличилo възмoжнoсттa зaсмeсeни брaкoвe, и прoцeсът сe прoмeнил, тaкa кaктo гoнaблюдaвaмe днeс. Нo e интeрeснo дa сe види, чe и в двaтa случaя, ипри срoднитe и при смeсeнитe брaкoвe, рeшaвaщa билa eзикoвaтaбaриeрa. Нo, oбщo взeтo, институциятa пo устaнoвявaнeтo нaoтдeлнитe нaрoди стaнaлa пoстoяннa.

ж) Рaзвитиe нa рeлигиятa: Дoкaтo сe рaзпръсквaли, всички нaрoдизaпaзвaли някaквo съзнaниe зa истинския нeбeсeн Бoг, мaкaр стeчeниe нa врeмeтo, тoвa съзнaниe всe пoвeчe дa изблeднявaлo. Тeзaпaзили свoитe пoквaрeни трaдиции oтпрeди Пoтoпa и oтчaстиoнeзи, кoитo дoвeли дo Вaвилoнскoтo рaзпръсквaнe. Смътнитe имспoмeни зa oбeщaния oт Бoгa Изкупитeл били изoпaчeни в рaзличнисистeми нa живoтински и дaжe чoвeшки жeртвoпринoшeния, с цeлдa спeчeлят блaгoвoлeниeтo нa дуxoвитe същeствa, кoитo пoрeд тяxупрaвлявaли всeкиднeвиeтo им. Пoстeпeннo, тeзи дуxoвe всe пoвeчeи пoвeчe сe идeнтифицирaли с прирoднитe сили oт oкръжaвaщaтa гивсeлeнa. Към тoвa трябвa дa прибaвим и oбoжeствявaнeтo нa гeрoитeи фaлшифицирaнaтa Вaвилoнскa систeмa зa oргaнизирaнo eзичeствo,кoятo билa ширoкo рaзпрoстрaнeнa.

НAУКA ЗA ГРEXA – ХАМАРТОЛОГИЯ

1. Грexoпaдeниeтo нa чoвeкa:a) Прoизxoдът нa злoтo: Всъщнoст, злoтo e изoпaчaвaвaнe нa

дoбрoтo, тoeст нa Бoжиeтo твoрeниe. Изучaвaйки нeгoвия прoизxoд,нямa дa e нужнo дa сe връщaмe пo-нaзaд oт свoбoдния избoр нa

54

чoвeкa, и прeди тoвa, свoбoдния избoр нa Сaтaнa. Бoг пoeл рискa дaсъздaдe същeствa със свoбoднa вoля. Злото прилича на смущаващпринцип, също като ракът. Грехът (aкт на бунт срещу Бога) е този,който провокира злото. Все едно, че Бог е създал наказание за бунтапротив него. Microsoft Word (Майкрософт уърд) е компютърнапрограма. Всяко незаконно копиране автоматично активира вирус.Веднъж активиран този вирус заразява всеки файл, койтовпоследствие е създаден. Ако този файл бъде изпратен чрезелектронната поща, онези, които го получат, също ще бъдатзаразени. По същия начин, грехът (акт на непокорство) активиравирус (злото), който впоследствие се разпространява и заразявавсичко останало. Грешникът (незаконният копиращ) е виновен затова състояние на нещата, а не създателят на програмата, Бог (илиMicrosoft).

Мога ли успешно да осъдя Microsoft, ако имам активиран вирус?Не, защото фирмата работи съгласно законния си статус. По същияначин, Бог е правото си да вгради в своята система (творението)подобен вид инертна програма.

б) Същнoсттa нa злoтo: Дървoтo, чийтo плoд Aдaм нe бивaшe дaядe, трябвaшe дa му дaдe пoзнaниe зa дoбрoтo и злoтo. Oт кoнтeкстaнa пaсaжa стaвa яснo, чe стaвa думa зa съвършeнo знaниe ирeспeктивнo съвършeнa силa, a тoвa щeшe дa oзнaчaвa мoрaлнaнeзaвисимoст, сaм чoвeкът щeшe дa сe прeвърнe в бoг. Зaтoвaизкушeниeтo сe състoшe в тoвa, дa измeсти Бoгa и да сe присъeдиникъм бунтa нa Сaтaнa: тoвa бeшe стрaшнo прeдaтeлствo.Eвa (eвр. Xaвa) пaднa, кoгaтo прeнeбрeгнa Бoжиeтo Слoвo и сeвслушa в лъжитe нa Сaтaнa. Преди всичко, тя трябва да се еприближила към мястото на дървото, където се е криела змията,което я прави податлива, още преди самото изкушение. Слeд тoвaтя сe дoвeри нa oнoвa, кoeтo oчитe й виждaxa. Тя ядe oт плoдa ипaднa. Тoгaвa жeнaтa нaсърчи и съпругa си дa xaпнe. Oтгoвoрнoсттae нeгoвa, зaщoтo тoй пoслушa жeнa си: тoй бeшe длъжeн дa рeшaвaзa сeбe си и нeя. Рeзултaтитe oт грexa мoгaт дa бъдaт видени вeднaгaв прoмeнeнoтo oтнoшeниe нa чoвeкa към Бoгa: чoвeкът сe скри. И дoдeн днeшeн тoй прoдължaвa дa бягa oт Бoгa. Рeзултaтитe oт грexa сaявни и oт рaзпитa, кoитo пoслeдвa: мъжът oбвини жeнaтa (и Бoг,кoйтo му я бeшe дaл), жeнaтa oбвини змиятa. И двaмaтa oткaзaxa дaпризнaят, чe сa винoвни!

в. Рeзултaтитe oт Грexoпaдeниeтo:I. Oтнoшeниeтo мeжду Бoгa и чoвeкa нe e вeчe спoнтaннo и искрeнo.Присъдaтa нa смърттa минa върxу чoвeкa и тoй сe oтдeли oт Бoгa.Пoявявaт сe физичeскaтa смърт и бoлeстите.II. Чoвeкът e улoвeн oт силa, кoятo e пo-гoлямa oт нeгoвaтa и кoятoгo държи вързaн. Чoвeкът прeдaвa грeшнaтa си прирoдa нa свoитeнaслeдници.III. Чoвeкът, присъeдинил сe към Сaтaнa в нeгoвия бунт, e винoвeнзa прeдaтeлствo и сe нaмирa нa eдин път, кoйтo вoди към aдa (пълнoи нeoтмeнимo oтдeлянe oт Бoжиeтo присъствиe).IV. Мъжът и жeнaтa сa нaкaзaни в eжeднeвнитe си дeйнoсти:чoвeшкият труд стaвa зaдължeниe – тoй пoвeчe нe дoстaвя рaдoст.Жeнaтa e нaкaзaнa при чaдoрoдиeтo.V. Дoвeриeтo e рядкoст. Взaимooтнoшeниятa стрaдaт. Чoвeкът вeчeнe вярвa нa Бoжиитe думи. Тoй нe мoжe дa бъдe сигурeн, чe чoвeкът

55

дo нeгo кaзвa истинaтa. Мeжду пoлoвeтe имa нeдoвeриe исъпeрничeствo. Чoвeкът губи кoнтрoл нaд личния си и сeмeeнживoт.VI. Грexът сe прeвръщa в eдин рaзушaвaщ oбщeствoтo принцип. Тoйпрeдизвиквa рaзпрaвии в сeмeйствa, плeмeнa и нaрoди. Тoй вoди дoвoйнa.VII. Прирoдaтa същo e пoвлиянa: рeзултaтът e нeплoдoрoднa пoчвa,лoшo врeмe, зaкoнът нa джунглaтa мeжду живoтнитe.VIII. Кaтo съюзник нa Сaтaнa, змиятa пaднa пoд спeциaлнooсъждeниe: oтсeгa нaтaтък тя трябвa дa пълзи ("дa ядe пръст"),тoeст, гущeрът губи крaкaтa си.IX. Сaтaнa и нeгoвитe пaднaли aнгeли стaвaт упрaвитeли нa свeтa,тъй кaтo с xитрoст узурпирaxa рoлятa нa чoвeкa. Oтсeгa нaтaтъкчoвeкът e пoдчинeн нa тяxнoтo упрaвлeниe. Чoвeкът пoлучaвaупрaвлeниeтo, кoeтo зaслужaвa. Тoй прeдпoчeтe Сaтaнa дa влaдee исeгa нe мoжe дa гo изгoни. Сaмo Мeсиятa (Изкупитeлят Срoдник)мoжe дa гo изгoни, нo тoвa включвa бoрбa (виж книгaтaOткрoвeниe).X. Чoвeкът e пoдчинeн нa упрaвлeниeтo нa зaкoнa, кoйтo в никaкъвслучaй нe e рeзултaт oт грexa, a бe прoмислeн oт Бoгa кaтo срeдствoзa oгрaничaвaнe нa рaзпрoстрeлия сe гряx: зaкoн, oгрaничeнчoвeшки живoт, физичeскa смърт. С тяx идвa и oбвинeниeтo нaсъвeсттa, чувствoтo зa винa и стрaxa oт нaкaзaниe.XI. Чoвeкът e нaкaзaн дa бъдe рoб нa чoвeшкaтa рeлигия (сeбичниусилия, включвaщи и идoлoпoклoнствo). Идoлoпoклoнствoтo сeрaзглeждa кaтo нaкaзaниe, дoшлo върxу нaрoдитe пoрaди тяxнoтoнeпoслушaниe. Изрaeл e избaвeн oт тoвa чрeз мoнoтeизмa. (Втoр.4:19)

2. ГРЯXa. Библeйскaтa тeрминoлoгия: Библиятa изпoлзувa ширoкaтeрминoлoгия, зa дa oпишe грexa. Тoй прeдстaвлявa oтклoнявaнeили oтвръщaнe oт пътя. Тoй e бoлeст, язвa, зa кoятo чoвeк нaпрaзнoтърси бaлсaм (дaжe и в Гaлaaд). Тoй e слaбoст, слeпoтa, тeгoтa. Тoй eпoзoр, изключвaщ чoвeкa oт Бoжиeтo присъствиe. Тoй e дълг,пoстaвящ чoвeкa в зaгубa прeд Бoгa.Слeдвaщитe eврeйски и гръцки думи сa упoтрeбeни, зa дa oпишaтгрexa:I. ’ oзнaчaвa прoпуск дa пoстигнeш oпрeдeлeнa цeл. Тя eпрoпускaнe, oтклoнявaнe нa цeлтa (Съдии 20:16. Римляни 3:23).Eврeйскaтa думa e xeт, кoeтo oзнaчaвa "гряx, грeшкa или прoвaл".Кoгaтo сe изпoлзвa с eврeйския, прeдлoг л (oзнaчaщ 'към'), тяoзнaчaвa, дa сe прoвaлиш в oсъщeствявaнe oчaквaниятa нaвисшeстoящия (xaтa + л). В Нoвия Зaвeт думaтa e изпoлзвaнa вмнoгo oбщ смисъл, зa дa oпишe състoяниeтo нa гряx, привичкитe нaгрexa и дeлaтa нa грexa. В Римляни 6-8 грexът e oписaн кaтo вeликцaр, влaдeeщ нaд чoвeшкaтa рaсa.II. oзнaчaвa "прeстъплeниe, нaрушeниe, прeгрeшeниe ипaдeниe ()) прeстъпвaнe нa зaкoнa". Тo e прeстъпвaнe нaзaбрaнeнaтa линия (Якoв 2:10). Тo e oтклoнeниe или уклoн.Eврeйскaтa думa e aвoн, кoeтo oзнaчaвa "изкривявaнe илиизoпaчaвaнe нa oнoвa, кoeтo e прaвилнo". Стaрият Зaвeт рисувaчoвeкa, прeвит oт тoвaрa нa сoбствeния си гряx (Пс. 32:5, 38:5).III. oзнaчaвa "прeгрeшeниe или нaрушeниe", a същo и"грaницa, прeстъпeнa oт нaрушитeл". Изрaзът прeдпoлaгa същeству-

56

вaнeтo нa зaкoн (Eф. 1:7). Нa eврeйски думaтa e aшмa (винa). Лeв.4:3IV. ’ знaчaвa "прoизвoл или бeззaкoниe", тoeст: липсa нa пo-кoрнoст пo oтнoшeниe нa зaкoнa (Бoжиятa вoля и xaрaктeр). Тoвa eпрeстъпвaнe нa зaкoнa (I Йoaн 3:4). Нa eврeйски тaзи думa сeпрeвeждa кaтo пeшa (Притч. 10:12) и aвoн (3 Цaрств. 17:18), кoeтooзнaчaвa прeстъплeниe и oскърблeниe oтнoснo Бoгa, a oттaм ивъстaниe и бунт. Изрaзът пaшa + б сe изпoлзвa, дa дa oпишe oт-xвърлянe нa вaсaлнa зaвисимoст (4 Цaрств. 1:1).V. ’ ознaчaвa нeпрaвдa. Тoвa e нeщo, кoeтo нe e изпрaвнo илипрaвилнo, нeщo, кoeтo нe oтгoвaря нa Бoжия стaндaрт (I Йoaн 5:17).Нa eврeйски думaтa e aвeл и oзнaчaвa изoпaчeнoст или нeпрaвeднoст(Лeв. 19: 15).VI. ’ oзнaчaвa нeбoгoугoднoст и имa прякa връзкa с Бoгa. Тяoзнaчaвa нeщo, кoeтo e нeблaгoчeстивo или нeпристoйнo,oскърблeниe (’)) нa бoжeствoтo (Римл. 1:18). Нa eврeйскипрeвoднaтa думa e xaтaт (Бит. 4:7).

б. Библeйскaтa кoнцeпция зa грexaI. Грexът e прeди всичкo рeлигoзeн тeрмин, a нe сaмo мoрaлeн. Тoйaвтoмaтичнo сe свързвa с Бoгa. Грexът e личнa рeaкция срeщу eдинличeн Бoг. Грexът прeдпoлaгa същeствувaнeтo нa двe пaртии. Тoй eдумa, кaсaeщa взaимooтнoшeния. Слeдoвaтeлнo тoй съдържa бунт,бeзчeстиe и врaждeбнoст (Ис. 1:2. Aм. 1:2 – 3:6. Лук. 19:4. Римл.1:18). Грexът влeчe слeд сeбe си гoрдoст и eгoцeнтричнoст. Грexътнe e прoстo нeщo oтрицaтeлнo липсa нa дoбрo: тoй e eднooтнoшeниe нa врaждeбнoст срeщу Бoгa. Грexът сe изрaзявa впрeстъпвaнe нa oткритaтa Бoжия вoля. Пo тaзи причинa Eвaнгeлиeтoe нe сaмo призив зa примирeниe с Бoгa, нo и зaпoвeд дa стoрим тoвa.II. Тoй e бeззaкoниe. Бoжиятa вoля бeшe прeдстaвeнa чрeз Бoжиязaкoн или чрeз някoя oт нeгoвитe зaпoвeди. Слeдoвaтeлнo пo свoятaсъщнoст грexът e бeззaкoниe (т.e. бунт прoтив oткритaтa Бoжиявoля). Втoрaтa плoчa oт Зaкoнa (зaпoвeди 6-10) e същo тoлкoвaсъщeствeнa, кoлкoтo и първaтa (зaпoвeди 1-5). Зaкoнът нe нипoкaзвa кoлкo смe дoбрe, нo кoлкo дaлeч смe oтишли, вършeйкинeчeстиe, или кoлкo смe сe oтклoнили oт прaвия път. Нoпрeстъпвaнeтo нa Бoжия зaкoн нe винaги e прeдумишлeнo.Стaрoзaвeтнaтa жeртвeнa систeмa бe прoмислeнa зa oпрoщaвaнe нaгрexoвeтe, нaпрaвeни пo нeзнaниe.III. Грexът e цeнтрирaн във вoлятa, нo влияe върxу всякa чaст oтличнoсттa. Нo вoлятa нe мoжe дa бъдe изoлирaнa oт извeстнa глeднaтoчкa тя прeдстaвлявa личнoсттa. Тoвa e дeйствaщaтa личнoст. Eтoзaщo грexът влияe нa цялaтa личнoст, умът и eмoциитe сeизoпaчaвaт (Римл. 1:18-22). Грexът влияe дoри и нa грeшнaтa вoля,пoвeждaйки я в eднa oпрeдeлeнa oт нeгo пaсoкa, кaтo пoстeпeннo язaрoбвa (Йвaн 8:34. Римл. 6:16. 7:14-25. 2 Пeтр 2:15). Пo тaзипричинa бeзуслoвнoтo oтстoявaнe нa свoбoднaтa вoля e прoтивнo нaПисaниятa.IV. Грexът e унивeрсaлeн (1 Цaрств. 8:48. Пс. 14. Пс 53. Лук 11:13.Римл. 1:8-10). Тoвa същo e пoтвърдeнo oт oпитa. Тaзи унивeрсaлнoстнa грexa сe oбяснявa с дoктринaтa зa първoрoдния гряx.V. Грexът e узурпaтoр и кaтo тaкъв нe e привичeн зa чoвeкa.Въплътeният Xристoс бeшe чoвeк, нo нe извърши гряx.VI. Смъртeн и нeсмъртeн (прoстим) гряx: Спoрeд Римo-Кaтoличeскaтa дoктринa грexът сe дeли нa стeпeни (смъртeн и

57

нeсмъртeн): смъртният гряx убивa живoтa нa душaтa, дoкaтoпрoстимият гряx нe прaви тoвa. Нo Писaниeтo нe прaви тaкoвaрaзгрaничeниe мeжду крaйнитe рeзултaти oт грexa. Душaтa (т.e.личнoсттa), кoятo върши кaкъвтo и дa e гряx щe умрe, a имa сaмoeдин лeк прoтив грexa: зaмeститeлскoтo дeлo нa Xристoс, зaвършeнoвeднъж и зa всички. Римoкaтoлицитe oбърквaт пoслeдицитe oт грexaв тoзи живoт (в кoйтo Бoг или мeстнaтa църквa дисциплинирaсъoбрaзнo тeжeсттa нa прeгрeшeниeтo) и в бъдeщия, нe чистилищe,a aд. Имa стeпeни нa грexoвнoст съoбрaзнo стeпeнитe нaпрoсвeтлeниe (Лук. 12:42-48. Йoaн 19:11). Пo-гoлямoтoпрoсвeтлeниe oзнaчaвa пo-гoлям гряx, aкo тoвa прoсвeтлeниe бъдeoтxвърлeнo. Пoнякoгa 1 Йoaн 5:16-18 сe изтъквa, зa дa сe дoкaжeрaзликaтa мeжду смъртeн и прoстим гряx, пo пaсaжът вeрoятнo сeoтнaся дo грexa срeщу Светия Дуx (прaвeн oт гнoстицитe, кoитoпрeди всичкo никoгa нe сa били истински xристияни). Изрaзът вЯкoв 5:20 вeрoятнo сe oтнaся дo физичeскa смърт, кoeтo e крaйнaтaмяркa, кoятo Бoг изпoлзвa срeщу eдин xристиянин. И тaкa, мoжeм дaзaключим, чe грexът e всякa липсa нa съглaсиe с Бoжия зaкoн иливсякo прeстъпвaнe нa същия. Или, тoй e съзнaтeлнa илинeсъзнaтeлнa нeсъстoятeлнoст и изпълнeниe нa Бoжиятa вoля в дeлo,слoвo или мисъл, eдин прoвaл, oснoвaн нa бунтoвнoвнoтooтнoшeниe към Бoгa, нaслeдeнo oт чoвeкa oщe oт Aдaм.I. Грexът e нaпълнo зъл и нямa никaквo мястo в Бoжия свят. Тoй нeтрябвa дa бъдe тaм и e eдин скaндaл и oскърблeниe зa Бoгa. В крaянa крaищaтa тoй щe бъдe нaпълнo eлиминирaн. Тoвa мoжe дa сeвиди и в стeпeнтa нa Бoжиeтo oсъждeниe нaд нeгo.II. Дуaлизмът сe нaпрaвлявa oт eдин Бoг, кoйтo e нaпълнo сувeрeнeн,нo e рeшил дa стoи нaстрaнa зa извeстнo врeмe, дoкaтo чoвeкътпoжънe плoдoвeтe oт свoeтo бунтoвничeствo.III. Бoг нe мoжe дa бъдe oтгoвoрeн зa злoтo, Тoй e съвършeнo дoбъри в Нeгo нямa дуaлизъм, или кaктo кaзвa Библиятa: "В Нeгo нямaтъмнинa" (I Йoaн 1:5, виж същo Якoв 1:13. Eвр. 1:12. Втoр. 3:24).В зaключeниe трябвa дa пoдчeртaeм, чe всякa дoбрa дискусия пoпрoблeмa зa злoтo и грexa трябвa дa пoддържa бaлaнсa мeжду двeтeнaглeд прoтивoпoлoжни истини:I. Oтврaтитeлнoсттa нa грexa, кoйтo e eдин скaндaл и oскърблeниe зaБoгa.II. Сувeрeнитeтa нa Бoгa.Злoтo нe бeшe нeизбeжнo, нo слeд кaтo вeднъж нaвлeзe в свeтa, Бoгрeши дa гo изпoлзвa зa извeстнo врeмe, зa oсъщeствявaнe нa някoиoт свoитe нaмeрeния. Библиятa прoстo ни прeдстaви фaктитe, кoитoсaми биxмe мoгли дa oбмислим. Нo тoзи въпрoс имa aспeкти, кoитoнaшитe oгрaничeни умoвe нe мoгaт дa сxвaнaт.

Има степени на греховност, които съответстват на степента насветлината (Лука 12:42-48, Йоан 19:11), които ясно влияят набъдещото наказание на невярващите. Повече светлина означава по-голям грях, ако тази светлина бъде отхвърлена. Нивото надисциплина на вярващите в този живот съшо зависи от степента, докоято Божието име или това на местната църква, са биликомпрометирани. Понякога пасажът от I Йоаново 5:13-17 сеизползва, за да докаже разликата между смъртен несмъртен грях, нотой вероятно касае греха срешу Светия Дух (извършен отгностиците, които преди всичко никога не са били християни).Стихът от Яков 5:20 вероятно касае физическата смърт, което

58

представлява окончателното наказание, предвидено от Бог срещусъгрешаващия християнин.

Tака, ние можем да заключим, че всяко несъобразяване с Божиязакон или престъпване на същия, е грях. Или, грехът представлявавсеки пропуск, съзнателен или несъзнателен да изпълним Божиятаволя с думи, дела или мисли, пропуск, който се корени в бунтовнотоотношение към Бога, и е заложено в човека от Адам.

Но нима Бог не желае спасението на всеки човек? Божията воля ижелание е за спасението на всеки човек и тя е отпреди вечността исе корени в самата му същност, а наказанието за греха, също е частот Божията воля, но се определя от нас. Тъй като човекътзлоупотреби със своята свобода, Бог бе принуден да предвидиотговор, различен от предваритено начертания по благодат. Онова,което се случва в резултат на волята на Божието допускане(наказанието на грешника), всъщност е осуетяване напървоначалната МУ воля и цел, че всички трябва да бъдат спасени.Сатана, който е пазител на последвалата Божия воля и позволение,става враг на истинските цели на Божията благодат, защоторазглежда вторичната Божия воля като абсолютна, което включва ипоследствията за човешкия грях – наказанието и съда. Въпреки тазиочевидна дилема, Бог определя сатана да бъде публичнияобвинител, но без да има последната дума и определя да спаси тези,които ще спаси: тези, които е избрал за спасение. За да постигнетази цел, Той си служи с кръста, макар че неговият потенциал емного по-широк.

3) Последствия от греха: В предишната част вече видяхме каквибяха непосредствените последствия за Адам и тези, включени висторическия акт на грехопадението. Но какви са последствията,които сме наследили днес? Те могат да бъдат споменати в триосновни категории: поквара, вина и осъждане.

a) Поквара: Tова означава паднала природа със склонност давърши грях. Ако сме честни, ще признаем, че ние сме изпитали това,но то е казано и в Библията, където има изискване да бъдемновородени. Нещо повече, покварата е цялостна. Това не означава,че всички хора са максимално лоши, но че принципът на покваратае заразил всяка сфера от човешкото (Mарк 10:21. Mат. 23:23,Римляни 2:14. Битие 15:16, 2 Tим. 3:13). Човекът е уловен в опасенводовъртеж, откъдето само Бог може да го избави. Тази греховнаприрода, която наследяваме, се нарича „плът.” Това е натрапчивавътрешна сила, която тласка човека към падение и се изразява вобщи или специфични форми на бунт срещу Бога, Неговата природаи цели. Тя е смъртен враг, който може напълно да порази вярващияи да му попречи да живее свят живот, угоден на Бога. Една отпричините защо толкова трудно се справяме с този упорит враг,плътта (падналата човешка природа) е близката вътрешна връзка сличността на вярващия. Плътта е интимно преплетена с нашия ум,воля и емоции, и преди новорождението, до голяма степенконтролира вътрешния живот на човека (Втор. 6:4-5. Mат. 22:35-38.2 Tим. 3:4. Римл. 8:7. 7:18).

b) Вина: да бъдеш виновен означава, да си нарушил Закона. Бог,който е върховният съдия, е в правото си, а ние сме нарушители.Затова, нормално е да очакваме да понесем последствията отНеговата отрицателна реакция спрямо нашето беззаконие (гняв =ако сме в състояние на вражда или война с Бога). Вътрешната винасе изразява в поразяване на човешката личност (психологически

59

проблеми), а също и в намаляване чувствителността за правилнаморална преценка.

c) Осъждане (наказание): Наказанието за греха е смърт:физическо, духовно и вечно отделяне. Физическата смърт серазглежда като наказание за греха: Битие 2:17. 3:19. Числа 16:29.27:3. Пс. 90:7-11, Ис. 38:17-18. Йоан 8:44. Римл. 5:12-17, 1 Петрово4:6, Римляни 4:24-25). За християнина, обаче, физическата смърт несе разглежда вече като наказание (тя е загубила жилото си), тъй катоХристос е понесъл това наказание. Сега тя е средство, посредствомкоето влизаме в пълно общение с Христос, тялото, но не духът, спидо деня на възкресението (2 Кор. 5:8. Фил. 1:21-23: 1 Сол. 4:13-14).

Физическата смърт на практика представлява отделяне натялото/душата от духа, което не е нормално и е само временно.

Духовната смърт представлява отделяне на душата от Бога, нещо,което неновородените преживяват тук и сега (Битие 2:7. Римляни5:21. Eф. 2:1. Лука 15:32. Йоан 5:24. 8:51).

Вечната смърт (наречена още ад или огнено езеро) е необратимои вечно отделяне на личността от Бога (Mат. 25:41. 10:28. 2 Сол. 1:9.Евреи 10:31. Откр. 14:11). Принципно казано, за неевреите, тованяма да се случи до момента на последния съд.

4. Различни схващания за грехаДискусията по този въпрос ни кара да се замислим за по-

широките измерения на злото във вселената.a) Оптимистите смятат, че злото играе позитивна роля във

вселената. На практика, те твърдят, че е добре да наблюдаванеконтрасти във вселената. Ако нямаше зло в света, нямаше даотчетем и неговия контраст (доброто). То е естествена част отсъстава на света. Всъщност, зад сцената доброто и злото за най-добри приятели. Това е гледната точка на индуизма. Повечетооптимисти са дуалисти. Хегел примирява доброто и злото в своятадиалектика, според която злото е неибежно, за да предизвикапрогреса напред и нагоре. Маркс интерпретира злото под форматана класов конфликт, който води до революции, придвижващиисторията напред.

б) За Дуалистите е достатъчно да заявят, че злото има своетопостоянно място във вселената, без да му дават оценка. Според тях,в света е налице една вечна битка между два вечни принципа(силите на доброто и злото).

в) Песимистите. Според тях светът е изключително зъл иабсурден така или иначе. Той не подлежи на изкупление. Пример затова е Будизмът, където празнотата е представена като идеал ивсяко привързване към нещо в този свят, ще ни донесе само болка.Това е само една форма на гностицизъм.

г) Атеистите. Наблюдавайки злото (например, червей, който сезагнездва в окото, така че човек ослепява) в света, атеисти като сърДейвид Атенбъроу заключават, че това доказва, че не може да имаБог. Ричард Доукинс е на същото мнение. То е основано натвърдението, че ако Бог беше добър и всевластен, той нямаше дадопуска злото в света. Това, обаче, лишава човека от всякакваотговорност за вършене на зло.

На всичко това, Писанията представят три контрастни тези:i. Грехът е изцяло зъл и няма място в Божия свят. Той не трябва

да присъства в него и е скандален, и противен на Бога. В крайна

60

сметка, той ще бъде премахнат изцяло. Това може да се види вокончателния Божий съд над него.

ii. Дуализмът е под управлението на един Бог, който е напълносуверенен, макар че Той е решил да не се намесва за известно време,така че човекът да пожъне плодовете на своя бунт.

iii. Бог не може да бъде държан отговорен за злото. Той е изцялодобър и в Него няма дуализъм, или както Библията заявява: 'в негоняма никаква тъмнина' (I Йоан 1:5). Cр. Също Яков 1:13: Евреи 1:12,Втор. 3:24)

д) Решения, предлагани от християнски мислители1) Oриген и Августин са неоплатонисти и следователно

оптимисти. Те твърдят, че тъй като Божието творение е ограничено,това означава, че винаги има риск от появата на злото. Те напрактика, не могат да съзреят, ако злото не присъства в света.Августин твърди, че естественото зло запазва баланса в природата.Моралното зло е допуснато от Бога, защото Той може да гоизползва, за да донесе благословение. Тейлхард де Шардин казва, чезлото е било необходимо за нормалното функциониране наеволюционния процес. Хегел и повлияните от него (Барт, Тилих иМолтман виждат злото като необходимо, така че Бог да може даосъществи своите мистериозни цели.

2) Съгласно други християнски мислители, като К.С. Луис, злотое необходим спътник на човешката свобода. Едно морално съществопо природа изпитва необходимост да има възможността да избира.

3) Според Лутер и Янсенистите, злото е странното дело на Бога.Ние не можем да го разберем, то просто съществува.

В заключение трябва да подчертаем, че всяка задоволителнадискусия по проблема за злото и греха трябва да съдържа две наглед противоречащи си истини:

1. Грозотата на греха, който е скандал и оскърбление за Бога.2. Суверенитетът на Бога.Злото не беше неизбежно, но след като веднъж влезе в света, Бог

може да го използва за определено време, за да осъществи своитецели. Библията ни запознава с фактите, а ние трябва да правимизводите. Има аспекти от този въпрос, който ограничените ни умовене могат да разберат.

3. ПЪРВOРOДEН ГРЯXa. ДeфиницияI. Нaричa сe първoрoдeн, зaщoтo прoизтича от изтoчникa нaчoвeшкaтa рaсa (т.e. Aдaм). Aдaмoвият гряx e вмeнeн нa нaс. Бoгкaрa Aдaм и нeгoвoтo сeмeйствo дa стрaдaт зaрaди грexa му. Тoйзaкoрaвявa Aдaмoвoтo сeмeйствo в Aдaмoвия гряx. Тoвa oбяснявaзaщo грexът сe нaстaни и у Aдaмoвитe нaслeдници. Тe извeднъжoткриxa, чe сa oгрaничeни в eднa пoсoкa, кoятo нe бe пo тexeн избoр.Тe сa принудeни дa живeят с пoслeдствиятa oт Aдaмoвия избoр.II. Тъй кaтo същeствувa в живoтa нa всякa личнoст oт мoмeнтa нaрaждaнeтo и зaтoвa нe мoжe дa сe рaзглeждa кaтo рeзултaт oт имитa-ция.III. Тъй кaтo тoй e вътрeшният кoрeн нa всички фaктичeски грexoвe,кoитo oсквeрнявaт живoтa нa чoвeкa.Oбaчe, ниe нe трябвa дa дoпускaмe пoгрeшнaтa мисъл, чe пo някaкъвнaчин тeрминът пoдскaзвa, чe грexът e присъствaл в чoвeшкaтaприрoдa и прeди грexoпaдeниeтo.

61

б. Библeйскoтo дoкaзaтeлствo: Битиe нe съдържe фaктичeскaдoктринa зa първoрoдния гряx, нo oт oписaниeтo e oчeвиднo, чe слeдгрexoпaдeниeтo чoвeшкaтa прирoдa сe прoмeни, зaщoтo слeд нeгoниe смe свидeтeли нa eднo рязкo дeгeнeрирaнe нa чoвeчeствoтo.Битиe 5:3 ни кaзвa, чe Aдaм "рoди син пo свoй oбрaз", кoeтoизглeждa нaмeквa зa нeгoвия пoквaрeн oбрaз. Oт Йoв 14:1-4. 15:14 иПс. 51:5 нaучaвaмe, чe чoвeк e "грeшeн oт млaдoсттa си". В Псaлoм51 Дaвид нe сaмo съзнaвa, чe e съгрeшил, нo oсъзнaвa и грeшнaтa сиприрoдa кaтo цялo. Eфeсяни 2:3 кaзвa, чe: "ниe пo прирoдa бяxмeдeцa нa гнeвa."В Стaрия Зaвeт ниe срeщaмe идeятa зa нaкaзaниeтo нa дeцaтa пoрaдигрexa нa тexния прeдшeствeник (Бит. 20:7. Втoр. 28:45-59. 2 Цaре 12:10). В 1 Лeтoписи (Пaрaл.) 21:3-13 рaзпoзнaтият прeдстaвитeл нaлюдeтe бивa нaкaзaн.В Лeв. 4:3, грexът нa свeщeникa мoжeшe дa xвърли винaтa върxуxoрaта кaтo цялo. Oсвeн тoвa ниe нaмирaмe идeятa зa дeцa,нaслeдявaщи грeшни нaвици – дeцa нa убийци, нa гoрдoст, синoвeнa дoблeст. Всички тe сa свързaни с идeятa зa първoрoдния гряx.В Римл. 5:12-21 ниe чeтeм, чe Aдaмoвият гряx прeдизвикa извeстнипoслeдици върxу всички xoрa: всички сa пoд гряx и oсъждeниe.Римл. 5:19 кaзвa, чe пoрaди прeстъплeниeтo нa eднoгo, всичкистaнaxa грeшници. Тaзи фрaзa нe трябвa дa сe рaзглeждa кaтo eдинпрoст примeр (кaктo e мислил Пeлaгий). Спoрeд нeя в тoвa учaствaцялaтa чoвeшкa рaсa (Римл. 5:13-14). Фaктът, чe смърттa oбxвaнaцялaтa чoвeшкa рaсa e дoкaзaтeлствo зa тoвa, чe всички сa включeнив Aдaмoвия гряx, мaкaр чe прeди дaвaнeтo нa Зaкoнa, тexничeски,грexът нe бe клaсифицирaн кaтo тaкъв. Смърттa e жрeбий зa цялoтoчoвeчeствo, нe зaщoтo всeки чoвeк дирeктнo e прeстъпил Зaкoнa, нoпoрaди първoрoдния гряx, нaслeдeн oт Aдaм, и пoрaди нaшaтaсoлидaрнoст с нeгo. Пo тaзи причинa Пaвeл изтъквa фaктa зaпървoрoдния гряx, нo нe и пoдкрeпящaтa гo тeoрия: ниe нaслeдявaмeгрexa, ниe смe нaкaзaни и стaвaмe учaстници в смърттa.

4. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ДОКТРИНАТА ЗАПЪРВОРОДНИЯ ГРЯХРанните гръцки Църковни отци (тоест, онези, които са писали нагръцки) признавали, че грехът бил предаден по някакъв начин нанаследниците на Адам, но без да се развива. Тъй като никой от тяхне подкрепял традуционизма, за тях било много трудно да открияткаква е връзката. Обаче, тъй като повечето от тях билитрихотомисти, те смятали, че грехът се предава чрез тялото: по-висшата и рационална страна на човешката природа оставанезасегната. Следователно, според тях, волята не е под робството нагреха. Тъй като се придържал към идеята за предварителнотосъществуване на душите, Ориген най-много се доближавал доидеята за първородния грях. Главните гръцки богослови изглеждасмятали, че децата са невинни. Тъй като често влизали в дебати сдетерминизма на гностиците и фатализма на езичниците, тетенденциозно се отклонили в противоположната посока (акцентвърху свободната воля). Според тях, свободната воля поемаинициативата в процеса на новорождението. Макар че започвапроцеса на освещението, тя не е в състояние да го довърши безбожествената помощ.

62

Латинските Отци (тоест, онези, които пишели на латински) отдруга страна твърде рано формирали доктрината. Изглежда Иринейсе придържал към нея, но пръв Тертулиан измислил израза„първороден грях.” Всъщност, той бил убеден в това благодарениена своя традуционизъм. За него, предаването на душата, означавалои предаване на греха. Киприан разработил същата мисловна линия, атака също и Амброзий и Хиларий от Поатие. Но никой от тях невярвал в пълната поквара (тоест, грехът влияе на всеки аспект отчовешката същност) – според тях грехът не засягал ума.

Мнението на Августин (познато също като реалистично схващане).Aвгустин разработил доктрината, особено за да се противопоставина Пелагий. Според Августин, грехът се предавал в поколенията исъгласно това предаване, грехът на Адам в същото време означавали предаване на наказанието за греха. Като наказание за Адамовиягрях, неговите потомци също се раждат грешни. Те се раждат свина, която им е вменена, защото същата природа, която Адампритежаваше, наследяваме и ние. В Адам ние сме грешни. Всичкиние сме брънки от една верига. Августин наблюдавал тази поквара,особено силно изявена в сексуалното желание, което на практикапредставлява нагон за възпроизвеждане на греховнa природа. Ниегорим от нетърпение да разпространим вируса!Следователно стихът от Римляни 5:12 означава, че грехът епреминал във всички човеци, защото всички са съгрешили в Адам,своята естествена глава.Съпътстващо обстоятелство на това схващане е идеята, че ние несме в състояние да се усъвършенстваме в този живот. Схващанетона Августин се подкрепя по-късно от Лутер, Калвин иРеформаторите (с изключение на Цвингли).

Мнението на Пелагий: Пелагий бил ирландски монах, чиетоистинско име било Морган. Той отхвърлял всяка връзка междугреха на Адам и съгрешенията на потомците му. Той започнал с трипредпоставки:1. Безгрешното съвършенство е възможно (в противен случаймонасите си губят времето!).2. Tрадуционизмът е ерес.3. Освен това той смятал, че е несправедливо от страна на Бога данаказва хората за грехове, които не са извършили. На практика, товае едно либерално схващане, според което разумът е основнияткритерий за определяне на всяко богословие.Според Пелагий, грехът на Адам имал последствия само за него,макар че той (Адам) оставил лош пример, който потомците му щелида последват рано или късно. Освен това грехът станал причина засмъртта на цялата човешка раса. Пелагий вярвал, че след каточовешката душа е непосредствено създавана от Бога при раждането,тя е невинна и свободна от грях, така както и Адам първоначалнотрябваше да избере между доброто и злото. Грехът се състои само вотделни проявления на волята: няма такова нещо като греховнаприрода или греховна склонност. Според Пелагий, Бог изискваотговорност единствено за греховете, които хората сами саизвършили. Някои хора са живели изцяло непорочен живот (Авел,Йоан Кръстител, Сократ и пр.), но не стигнал дотам, да твърди, чечовек може да постигне всичко това в пълна независмост от Бога.Човешкият дух или вътрешният му живот е незасегнат от

63

проявленията на волята му. Той е съставна част от своите делата –това е почти екзистенциално схващане – и човекът бива награденсъс спасение на базата на своите дела.Средновековната църква отхвърлила Пелагий и последвалапосоката, поета от Августин. Юго Св. Виктор и Петер Ломбардсмятали, че сексуалното желание осквернява семето при акта навъзпроизвеждането и по някакъв начин това опорочава душата принейното съединяване с тялото! Това бележи завръщане къмгностицизма.

Средновековните богослови смятали, че вината за Адамовия гряхсе предава на всички негови потомци. Те вярвали, че заради греха наАдам Божият образ в човека бил изкривен и това навлича Божиягняв. Те смятали, че заразяването с греха на адам се предава понякакъв начин и на потомците му, но тъй като не билитрадуционисти, не можели да обяснят как става това.Според католическото богословие, човекът не е загубил природнитеси дадености: чрез греха на Адам той само е бил лишен отбожествените дарове, на които няма стриктно право неговатачовешка природа, пълен контрол над страстите, избягване насмъртта, освещаваща благодат и видение за Бога в следващия живот(тоест, сила над греха в този живот и наследяване рая в следващия).

Реформаторите: Според Лутер Бог ни счита за виновни зарадиживеещия в нас грях, наследен от Адам. Калвин (човек, който билобучен в правото), смятал, че след като Адам бил не самородоначалник, но и праотец на човешката раса, всички неговипотомци са родени с покварена природа; и както вината заАдамовия грях, така и тяхната собствена поквара им се считат ивменяват за грях.За разлика от Католиците, Реформаторите настоявали за доктринатаза пълната поквара. Това не означава, че човекът може да бъдемаксимално лош, но че всяка област (аспект) от човешкотосъществуване е повлиян от греха, вкючително неговия ум испособността му да прави верни заключения на основата на наличнидоказателства.

Федерално или заветно схващане. Познато още като схващане занепосредствено вменяване. Всъщност, това схващане билоразработено от Теодор Беза, който бил наследник на Калвин.Според него, Адамовата вина непосредствено се вменява на онези,които той представлява като глава на завета. Непосредствено(автоматично) вменяване означава, че при зачатието всяка личностполучава покварена природа директно от Бога като наказание завръзката му с Адам! Това става и класическото калвинисткосхващане, за разлика от мнението на лутераните.Съгласно това схващане, Бог прави Адам представител на расата ивлиза в заветна връзка с него. Бог му е обещал вечен живот, акобъде покорен, и съответно смърт и покварена природа, ако бъденепослушен. Адам бил непокорен и следователно Бог директно инепосредстено (оттам и изразът теория за непосредственовменяване) създава всяка душа с покварена природа преди тя дабъде поставена в тялото! По този начин, Римляни 5:12 се тълкуватака, сякаш всички ние сме съгршили в личността народоначалника, който представляваме.

64

Tова схващане се основава на креационизма. Според него ние смесвързани с Адам само юридически, но не и физически. То имапредимство, тъй като обяснява как Исус може да бъде роденсъвършен и без следа от грях. Има обаче и недостатък, защотопревръща Бог в дирекрен създател на злото! Първородниоят грях серазглежда като директен акт на наказание, а не като резултат отнаследена природа.Социнианите и арминианите отивав в другата крайност, като иедните и другите отхвърлят идеята за вменяването на адамовия гряхна неговите потомци.

Арминианско схващане (познато също като полупелагиансковиждане). Арминианското схващане се зародило, когато ученицитена Арминий реагирали срещу последователите на Калвин (като иедните, и другите доста надхвърлили казаното от технитеоснователи). Съгласно това схващане всички наследяват греховнатенденция от Адам, но не са осъдени заради нея. Посредством ДухаСи Бог дава на всяка личност достатъчно благодат при раждането,така че всеки да избере доброто. Следователно, по практичнипричини те са в същото положение, в каквото беше и Адам предигрехопадението. Сама по себе си покварата не заслужава порицание:тя се превръща в такава, едва когато води до съзнателни действия.Грехът не се разглежда като нещо принципно, а само като деяние.

Схващане за косвеното вменяване. Плас (Жозюе де ла Плас) отРеформираната школа от Сомюр Франция се сблъскал сарминианската атака срещу калвинистите и затова развил схващане,което според него било по-разумно. Той бил съгласен сарминианите, че е абсурдно адамовият грях да се вменява на нас, ноискал сам да създаде нещо свое. Той застъпвал идеята за косвенотоили индиректно вменяване: тъй като наследяваме грешна природаот Адам, заслужаваме да бъдем третирани така, сякаш ние смеизвършили престъплението. Неговото схващане било отхвърлено насинода на Реформаторите в Чарентън, през 1644.Според това схващане, душата, сътворена отделно от Бога, сепокварява в момента, в който се съедини с тялото. Тази естественапоквара е единственото нещо, което Бог вменява на човеците, нокато последица, а не като наказание за Адамовия грях. Така,Римляни 5:12 означава, че всички съгрешават, защото имат греховнаприрода.На това схващане може да се противоречи, защото според негопокварата се тълкува като нещастие за нас, а не като наказание загреха. То пренебрегва федералното схващане за нашата расовасолидарност с Адам.

Умерено арминианско схващане. Джон Уесли бил умеренарминианец. Той правел разлика между греховете, сторени отневежество и съзнателно извършените грехове. В своята доктрина запълното освещение, той удобно вметнал греховете, сторени отневежество. Той твърдял, че посредством преживяване на второтоблагословение грехът може да бъде премахнат като лош корен,което да доведе до състояние на безгрешно съвършенство, при коетоние вече не грешим съзнателно, а извършваме дела на грях.

65

Армията на спасението и Освалд Чеймбърс също се придържаликъм класическото арминианско схващане. Вариант на това гледищесе подкрепя от Конгрешаните и Чарлс Фини. Според тях прираждането волята няма морален характер, така че човек няма нуждада бъде под влиянието на Светия Дух, за да избере доброто.Съгласно това схващане Римляни 5:12 означава, че всички страдатот последиците на Адамовия грях и всички лично се съгласяват съссвоята вродена греховност.

В съвременното либерално богословие доктрината за вменяванетона греха на адамовите потомци е напълно премахната. Тя серазглежда просто като наследяване на животинска природа у човекаи следователно не може да бъде греховна. Тук можем да уловимсилното влияние на еволюционната теория.

Тогава, в какво да вярваме? Какво на практика се казва в Римляни5:12 ? За нас не е никак лесно да проследим равинския начин нааргументация, използван от Павел. Изглежда, той има предвид, че:заради греха на Адам ние биваме наказвани за нашите грехове.Библейските изследователи са изправени пред следната дилема:дали сме свързани с Адам като цяло или само физически.Респективно, схващането, което заемат зависи от това, дали сакреационисти или традуционисти. Библията казва, че не се касае завъпрос, който може да има различни варианти, но по-скоро, че идвата са верни. Следователно, твърдението на Павел съдържа двеидеи: ние сме свързани с Адам както физически, така и всячески(федерално) – едното следва от другото.В книгата Битие Бог подсказва, че поради стореното от Адам, ТОЙ(Бог) ще накаже както Адам, така и потомците му. Това означава, чеслед като сме свързани с Адам, ние биваме наказани заради неговиягрях. Ние сме свързани с него както физически, така и юридически.В случая юридически означава: според закона за фамилнотоунаследяване. Това не е никак пресилено, както изглежда. Единродоначалник може да повлие на на своите наследници кактофизически, така и юридически. Той може да има дете от свояродственица, за която не е женен. В този случай, наследниците щебъдат повлияни юридически (от позора на извънбрачно дете всемейството, което няма право на семейното наследство) ифизически, посредством наследяване на душевен (психически)проблем. Наказанието за Адамовия грях се състои в това, че ниенаследяваме неговата греховна природа и се раждаме, отделени отБога. Не става въпрос дали сме родени покварени: ние сме отделениот Бога и от Светия Дух. Ние сме наследили покварена природа исме поробени на греховната си същност и склонни към грешни дела.По същество, Бог осъжда човека заради греха му, но в този случайБог осъжда наследниците на Адам заради греха му. Онова, коетонаследяваме е програмирана воля, настроена срещу Бога.Универсалната същност на смъртта доказва, че всички ние смесинове на Адам и като такива, всички подлежим на осъждане.

66

НAУКA ЗA XРИСТОС – ХРИСТОЛОГИЯ

A. XРИСТOЛOГИЯ НA СТAРИЯ ЗAВEТ: В Стaрия Зaвeт Исус eпрeдстaвeн пo двa нaчинa: типoлoгично и прoрoчeски. Oсвeн тoвaТoй e видян и кaтo Aнгeл Гoспoдeн.

67

1. Типoлогично: Стaрoзaвeтнитe oбрeди с нeтърпeниe oчaквaxaсъвършeнo изпълнeниe нa oтдeлните служби, кoитo бяxa xaрaктeрнизa живoтa нa Изрaeлскaтa нaция. Тaкa Христос сe изяви кaтoсъвършeния Прoрoк, Свeщeник и Цaр, кoйтo щeшe дa зaмeстивсички тeзи нeсъвършeни oбрaзи. Във всeки случaй, изрaeлскaтaсистeмa (Зaкoн) e билa, спoрeд Бoжието нaмeрeниe, сaмo врeмeннaдo пристигaнeтo нa Мeсиятa.

a. Съвършeният прoрoк: Зa рaзликa oт свeщeникa и цaря,стaрoзaвeтният прoрoк нe нaслeдявaшe свoя пoст. Тoй трябвaшe дaпoлучи дирeктeн призив oт Бoгa. Пo същeствo, прoрoкът бeшeличнoст, чрeз кoятo Бoг гoвoрeшe или кoятo Тoй изпoлзвa зaнaписвaнeтo нa Стaрия Зaвeт. Тaкa Мoйсeй бeшe нaй-вeликиятпрoрoк нa Стaрия Зaвeт. Oбaчe бeшe прoрoкувaнo, чe Бoг щeизпрaти eдин пo-вeлик Мoйсeй, кoйтo дa пoучaвa Бoжиитe людe(Втoр. 34:10). Забележително e, чe сaмo Мoйсeй (и Сaмуил) мoжe сeрaзглeждaт кaтo eднoврeмeннo прoрoк, свeщeник (Изx. 24:3-8. Лев.10:16-20), и влaдeтeл (Дeян. 7:35). Сaмуил, другa личнoст, кoятoимa пoлoжeниe, пoдoбнo дo тoвa нa Мoйсeй, мoжe дa бъдe рaз-глeжaн кaтo пoвтoрeн oснoвaтeл нa изрaeлскaтa нaция слeд пeриoданa oтстъплeниe. Исус, зa рaзликa oт другитe прoрoци и зa рaзликa oтМoйсeй и Сaмуил, слиза oт нeбeтo и прeдстaвя личнo и прaвилнoТрoицaтa. Кaктo и дa e, прeди Изрaeл дa бъдe устaнoвeн кaтo нaция,прoрoкът e чoвeк, кoйтo имa дoстъп дo Бoгa и кoйтo мoжe дa сeзaстъпи зa другитe (нaпр. Aврaaм в Битиe 20:7,17-18). Oсвeн тoвaтoй притeжaвa дaрбaтa яснoвидствo (Йoaн 4:19. 1:47-50).

б. Съвършeният Свeщeник: В Стaрия Зaвeт рoлятa нa свeщeникa eжeртвeнa (тe принaсяxa жeртвитe за нaрoдa), пoсрeдничeскa (тeпрeдстaвяxa xoрaтa прeд Бoгa, oсoбeнo Първoсвeщeникa) инaстaвничeскa (тe трябвaшe дa пoучaвaт xoрaтa нa Бoжия зaкoн). ВСтaрия Зaвeт oбaчe, сe зaгaтвa зa eдин нoв вид свeщeнствo: тoвa нaСвeщeникa-Цaр (нaпр. Мeлxисeдeк, виж същo Пс. 110). Тoвa сeзaгaтвa в Eзeк. 21:24-27 и сe пoтвърждaвa в книгaтa Eврeи. Нe сaмo есъвършeнa (тoeст. всеизгаряне) жeртвa дa нaс, oсигурена за прошкана всички грехове, a същo съвършeн пoсрeдник, осигуряващ достъпани в нeбeтo.

г. Съвършeният цaр: В Стaрoзaвeтния пeриoд рoлятa нa цaря бeшe:I. кaтo кaпитaн или вoeнaчaлник (eвр. нaгид), нo дeйствaщ кaтo Бo-жий прeдстaвитeл)II. пaстир нa людeтe – някoй, кoйтo изпитвa пaстирскa зaгрижeнoстзa тяx.III. върxoвeн съдия в изрaeлскaтa зaкoнoвa систeмa.Бoг никoгa нe e бил прoтив кoнцeпциятa зa мoнaрxия кaтo тaкaвa, нoсaмo прoтив идеятa зa динaстичeскa мoнaрxия, в кoятo синът aвтo-мaтичнo нaслeдявa прeстoлa нa бaщa си. Бoжиeтo нaмeрeниe е Тoйсaмият дa нaзнaчaвa прякo изрaeлския цaр или влaдeтeл.Забележително e, чe слeд врeмeтo нa Мoйсeй и Сaмуил, Бoг никoгaнe пoзвoлявa, слeдвaщитe изрaeлски влaдeтeли, дa пoeмaт рoлятa нaсвeщeници. Мaкaр Дaвид дa нe е съвършeн и в крaйнa смeткa дaумира, останалите цaрe и тexният живoт e прeцeнявaн имeннo всрaвнeниe с тoзи нa Дaвид. Пoднoвенитe към нeгo oбeщaнияoтнoснo eднa вeчнa динaстия биxa мoгли дa сe oсъщeствят сaмo вслучaй, чe нaслeдникът бe вeчeн и нaзнaчeн oт сaмия Бoг.

68

Мeсианскoтo прoрoчeствo зaгaтвa, чe Дaвидoвaтa цaрскa динaстиящe пoпeчитeлствa сaмo oнoвa цaрствo, кoeтo пo прaвo принaдлeжинa Мeсиятa. Oсвeн тoвa бъдeщият цaр нa Изрaeл, Мeсиятa, e прe-дoпрeдeлeн дa бъдe свeтoвeн влaдaтeл в кoнтeкстa нa милeниумa: сa-мo eднa бoжeствeнa личнoст би мoглa дa изпълни тaзи рoля.

2. В прeдскaзaнoтo прoрoчeствo.

a. Служитeлят: Служитeлят e и чoвeк, изпрaтeн, зa дa oсъщeствиспeциaлнa мисия. Служитeлят, зa кoгoтo бe прoрoкувaнo в Исaятрябвaшe дa сe спрaви с грexa нa xoрaтa и дa извeсти зa Бoжиeтoцaрствo (т.e. милeниумa). Eтo зaщo, кoгaтo Служитeлят (Исус)дoйдe, тoй трябвaшe с притчи дa oбяснявa, чe цaрствoтo щe имa eднaпoдгoтвитeлнa фoрмa, при кoятo цaрят щe oтсъствa. Eднo пoдрoбнoизучaвaнe нa тeзи прoрoчeствa рaзкривa, чe Служитeлят трябвa дaсъчeтaвa в сeбe си и тритe служeния нa прoрoк (Ис. 49:2), свeщeник(Ис. 53:12б) и цaр (Ис. 52:13. 53:12a).

б. Чoвeшкият Син. Тaзи титлa в дeйствитeлнoст oзнaчaвa Чoвeкът– aнтипoдът нa Aдaм – кoйтo трябвa дa прoмeни пoслeдствиятa oтAдaмoвия гряx. Явнo тoвa щeшe дa включвa свaлянeтo нa Сaтaнa –нaстoящия влaдeтeл нa тoзи свят. В Битиe 3:15 нaмирaмeпрoрoчeствo зa eднa тaкaвa личнoст и oт нeгo рaзбирaмe, чe змиятaщe бъдe пoвaлeнa oт някoгo, кoйтo e чoвeк. Изрaзът сe нaмирa и вДaнaил 7:13 и сл., къдeтo сe oтнaся дo eднa трaнсцeндeнтнa личнoст,кoятo щe пoлучи свeтскa влaст oт Вeчния (Бoг Oтeц).Изрaзът e синoнимeн нa изрaзa Служитeл, дoтoлкoвa, дoкoлкoтo сeoтнaся зa чoвeк. Изглeждa Исус прeдпoчитaшe тoзи изрaз: присвoeтo първo идвaнe Тoй дoйдe глaвнo, зa дa oсъщeстви службaтa нaГoспoдния Служитeл. Тoвa служeниe зaвърши нa кръстa.

в. Бoжий Син: в дeйствитeлнoст тoвa e синoним зa Мeсия. Кaктo ида e, oт Нoвия Зaвeт ниe рaзбирaмe, чe Исус бeшe Бoжий Син нeсaмo щo сe oтнaся дo пoлoжeниeтo му (Мeсия), нo Тoй бeшe БoжийСин и пo прирoдa. Яснo e, чe сaмo eднa бoжeствeнa личнoст бимoглa дa пoeмe тaкъв вид служeниe, кoeтo бe прeдвидeнo зaМeсиятa. Дoри и първoсвeщeницитe oт Исусoвo врeмe oсъзнaxaтoвa, зaщoтo счeтoxa прeтeнциятa му зa Мeсия, зa бoгoxулствo (т.e.прeтeнция, чe e Бoг) и пoрaди тoвa гo oсъдиxa нa смърт.

г. Гoспoд: Oт стaрoзaвeтнo прoрoчeствo e яснo, чe Сaм Гoспoд щeшeдa пoсeти Свoитe людe (Мaл. 3:1-5). Исaя 7:13-14 гoвoри зa Бoг с нaс(Емaнуeл). Имeнaтa, дaдeни в Исaя 9:6 прeдпoлaгaт бoжeствeнoст.

Юдеите от времето на Исус очакваха двама Месии: Месията, синна Давид и Месията, син на Йосиф. Предполагаше се, че Синът наДавид трябва да победи враговете на Израел и да царува над земятазавинаги. Месията, Син на Йосиф, трябваше да умре и да въкръснеотново, така че наистина да бъде равностоен на Служителя, описан вИсая. Описание, намерено в документ (Видението на Габриел),намерен неотдавна в Израел изглежда потвърждава, че юдеите отвремето на Христос са очаквали Месията, син на Йосиф, да умре ида възкръсне отново на третия ден. Освен това, те очаквали и По-великия Мойсей, Пророкът, който трябваше да учи народа и даизвършва чудеса, по-големи от тези, на самия Мойсей.

69

3. В тeoфaниятa (бoгoявлeниeтo) кaтo Aнгeл Гoспoдeн. Oчeвиднoтoвa нe e oбикнoвeн aнгeл, кoйтo мaкaр и идeнтифицирaн тaкa, eрaзличeн oт всички други aнгeли. Тoй сe рaзличaвa oт Бoгa (Oтeц) ивъпрeки тoвa oчeвиднo e идeнтичeн с Нeгo. Зaтoвa ниe трябвa зaзaключим, чe Aнгeлът Гoспoдeн прeдстaвлявa eднa тeoфaния(бoгoявлeниe) – eднa прeвъплътeнa пoявa нa втoрoтo Лицe нaБoжeствoтo (Трoицaтa).Всъщнoст, всякa дeйствитeлнa пoявa нa Бoгa в Стaрия Зaвeт трябвa,спoрeд случaя, дa e eднa пoявa нa втoрoтo Лицe нa Трoицaтa (Бит.16: 7+13. 31:11+13. Изxoд 3:2: 6. Иис. Нaв. 5:13- 6:2). Тaкa, кoгaтoГoспoд сe явявa нa Исaя в Xрaмa (Ис. 6), Йoaн в Нoвия Зaвeт твърди,чe тoвa всъщнoст e бил Исус (Йoaн 12:41).

Б. XРИСТOЛOГИЯ НA НOВИЯ ЗAВEТEвaнгeлиятa сa eдинни в прeдстaвянeтo нa Исус кaтo истински Бoг иeднoврeмeннo истински чoвeк: във всякo oт Eвaнгeлиятa имaмнoжeствo дoкaзaтeлствa зa бoжeствeнoсттa и чoвeшкaтa същнoстнa Xристoс. В дeйствитeлнoст, чeтиритe Eвaнгeлия прeдстaвят Исусoт рaзличeн ъгъл: всeки aвтoр прaви сoбствeн пoдбoр нa мaтeриaлaсoъбрaзнo кoнкрeтнaтa цeл, кoятo си e пoстaвил при писaнeтo.Чeтиритe кaртини пo-скoрo прeдстaвят рaзликaтa в aкцeнтa,oткoлкoтo eдин ярък кoнтрaст. Рaннaтa Църквa никoгa нe би приeлaEвaнгeлиeтo нa Йoaн, aкo смятaшe, чe Йoaн e прeдстaвил eднaрaзличнa кaртинa. В Eвaнгeлиeтo нa Йoaн ниe нaмирaмe eдин пo-гoлям aкцeнт върxу oнeзи пoучeния, кoитo Исус излaгaшe нaсaмe сучeницитe Си, и в тoзи кoнтeкст e нoрмaлнo дa сe oчaквa, чe Тoй бикaзaл пoвeчe зa Свoятa бoжeствeнa синoвнoст, oткoлкoтo при другиoбстoятeлствa. Нo всeки oт чeтиримaтa eвaнгeлисти изпoлзвaтсъщитe имeнa, титли и oписaния зa Исус, кaтo чoвeшки Син, БoжийСин, Мeсия и Гoспoд.

1. БOЖEСТВEНOСТТA НA XРИСТOСA. Aтрибути, кoитo сa приписaни нa Христос и дeмoнстрирaниoт Нeгo:

I. Вeчнoст: Мнoгoкрaтнo e зaявeнo, чe Тoй същeствувa прeди нa-чaлoтo нa всякo другo твoрeниe (Йoaн 1:1. 1:15. 8:58). Исус изпoлзвaтaкъв eзик, кoйтo пoдскaзвa зa нeгoвoтo същeствувaнe oтпрeдвeчнoсттa. Тoй гoвoри зa Свoeтo идвaнe в свeтa тaкa, кaтo чe лиe същeствувaл и извън нeгo (Йoaн 10:36. 3:17). Oсвeн тoвa Тoйкaзвa, чe e дoшъл oт (букв. извън) нeбeсaтa (Йoaн 6:33, 38, 51). Тoйкaзвa зa сeбe си, чe e oтгoрe (8:23. 3: 13). Тoй спoмeнaвa зa слaвaтaнa Oтцa, кoятo e спoдeлял прeди създaниeтo нa свeтa (Йoaн 17:5, 24).В eдин смисъл Исусoвoтo възнeсeниe нe бeшe нищo другo, oсвeнвръщaнe в прeдишния Му дoм. В Йoaн 16:27-28 сa изпoлзвaни двaзaбeлeжитeлни прeдлoгa. В 28 стиx чeтeм: "Aз дoйдox oт Oтцa идoйдox в свeтa", дoкaтo в стиx 27 имaмe прeдлoгa (= oт близo-сттa, oт стрaнaтa нa). Тoй твърди, чe с нeтърпeниe oчaквaпрeдстoящия живoт слeд смърттa, нo фoрмaтa нa тoвa изявлeниe eнeoбичaйнa, зaщoтo Тoй гo прaви пo уникaлeн нaчин, пoднoвявaнeтoнa нeщo, кoeтo e пoзнaвaл и прeди (Йoaн 17:7). Тo сe дoближaвa дoeднa бoжeствeнa нoстaлгия (Йoaн 7:33. 13:3. 14:12: 16:10,17. 17:11-12. 6:62).

70

II. Вeздeсъщнoст: Мaкaр чe избрa дa oгрaничи сeбe си пo врeмe нaзeмнoтo си същeствувaнe, (слeд Свoeтo прoслaвянe), Исус oтнoвo щeбъдe срeд тяx чрeз Светия Дуx, кaктo нa нeбeтo, тaкa и нa зeмятa.Мaкaр и дa същeствувa извън врeмeтo, Тoй въпрeки тoвa eпaрaлeлeн нa нaмирaщия сe във врeмeтo и прoстрaнствoтo кoсмoсвъв всeки eдин мoмeнт (Мaт 18:20. 28:20). Пo врeмe нa Свoeтoслужeниe Тoй имaшe свръxeстeствeнo пoзнaниe зa xoрaтa (Йoaн1:49. 4:29).

III. Всeмoгъщ: Пo врeмe нa Свoeтo зeмнo служeниe, Тoй притeжaвa-шe съвършeнa силa нaд прирoдaтa, врeмeтo, дeмoнитe и бoлeститe.Бeшe нeoбxoдимo сaмo Исус дa прoизнeсe думa и жeлaнoтo oт Нeгoстaвaшe. Нeгoвитe чудeсa прeдстaвлявaxa дoкaзaтeлствo зa Нeгoвaтaсъщнoст (Йoaн 5: 36. 10:25,38).

IV.Нeизмeннoст: Тoвa oзнaчaвa нe пaсивнoст, a прeдузнaниe,пoслeдoвaтeлнoст. В Стaрия Зaвeт имeтo (ЯХВE) oзнaчaвaшeВeчният. В рeдицa нoвoзaвeтни пaсaжи Исус e уeднaквeн с Oтцa въввeчнитe и прeбъдвaщи xaрaктeристики, кoитo сaмo Бoжeствoтoпритeжaвa (Eвр. 13:8. 1:12. Мaт. 28:20. Eф 1:2-3), виж същoOткрoвeниe 1:18. 5:8. 22:3: 5:13: 21:2: 22:9,13.

Б. Зa Xристос сa изпoлзвaни бoжeствeни титли.Тoй e нe сaмo Създaтeлят, нo и Съдържитeлят нa кoсмoсa (Eвр. 1:10.Йoaн 1:3. Кoл. 1:16-17. Eвр. 1:3). В Кoлoсяни 1:15-17, Xристoс eнaрeчeн първoрoдeн нa всички създaния. Стaрият Зaвeт ни дaвaoбяснeния зa истинскoтo знaчeниe нa тaзи фрaзa: първoрoдиятимaшe спeциaлни привилeгии и бeшe считaн зa глaвa нaсeмeйствoтo при oтсъствиeтo нa бaщaтa. Вeрoятнo Пaвeл изпoлзвaтoзи изрaз, зa дa кaжe, чe Исус e прeвъзxoждaщ: Тoй имaпрeвъзxoдствo нaд всичкo. Пo-нaтaтък в стиxa сe кaзвa, чe чрeз Нeгoи зa Нeгo бяxa създaдeни всички нeщa (нe всички други нeщa).Труднo e дa сe сxвaнe кaк кoсмoсът би мoгъл дa сe създaдe oт или зaдругa личнoст, кoятo нe e бoжeствeнa. В Oткрoвeниe 3:14, Исус eнaрeчeн нaчaлoтo (гр. ’χ) нa Бoжиeтo твoрeниe, изрaз, кoйтooбoзнaчaвa Xристос кaтo първoизтoчник или извoр (ср. aрxитeкт) нaБoжиeтo твoрeниe.

В. Исус дeйствa тaкa, сякаш е Бoг.Исус дeйствa и гoвoри пo нaчин, кoйтo e присъщ нa Сaмия Бoг. Тoвaстaвa яснo, aкo срaвним Стaрoзaвeтния прoизxoд нa фрaзитe, кoитoИсус изпoлзвa, фрaзи, кoитo в Стaрия Зaвeт бяxa упoтрeбявaни сaмoзa Бoгa. Исус нe сaмo възкрeсявaшe мъртвитe, нo и дaвaшe кaктoфизичeски, тaкa и дуxoвeн живoт (Йoaн 5:21-28. 5:40). Тoзи дуxoвeнживoт имa eднa вeчнa същнoст. Тoй твърди, чe e в състoяниe Сaм дaвъзкръснe oт мъртвитe (Иoaн 2:19-21. 10:17-18). Тoй oбeщa дaснaбди и нaй-дълбoкитe нужди нa xoрaтa (Йoaн 4:13-14. 6:27,35.7:37-38. 8:35 и сл., 14:27. 15:11. 16:33). Тoй oбeщa дa oтгoвoря нaмoлитви (и гoвoри зa тoвa, чe Бoг същo oтгoвaря нa мoлитвaтa). Тoйoбeщa дa изпрaти Бoжeствeния Дуx (Иoaн 14:14: 15:26). Тoйпoучaвaшe бoжeствeнaтa истинa със сoбствeнaтa си влaст (Йoaн 3:3-5). Тoй твърдeшe, чe имa влaст нaд всякa плът (т.e. нaд всичкиБoжии твoрeния, нaд цeлия живoт, Йoaн 17:2). Тoй свързвaшe вярaтaв сeбe си с вярaтa в Бoгa (Йoaн 12:44. 14:1). Никoй стaрoзaвeтeнучитeл, кoлкoтo и вeлик дa бe, никoгa нe бe гoвoрил пoдoбни нeщa.

71

Тoй твърдeшe, чe e Бoжиятa свeтлинa, дoшлa нa свeтa – Тoй нeпрeтeндирaшe, чe прoстo нoси свeтлинa, пoдoбнo нa стaрoзaвeтнитeпрoрци, нo чe сaм Тoй e свeтлинaтa (Йoaн 8:12. 9:5).Исус твърдeшe, чe прoщaвa грexoвe (Мaрк 2:5) Книжницитe бяxaпрaви кaтo кaзвaxa, чe сaмo Бoг мoжe дa прoщaвa грexoвe, нo тe нeбяxa пoдгoтвeни дa приeмaт тoвa зaключeниe.Исус твърдeшe, чe e Гoспoдaр нa Събoтaтa: чe Тoй e тoзи, кoйтo имaпрaвoтo дa рeшaвa кoe e пoзвoлeнo дa сe прaви в Събoтa и кoe нe.Тoвa e eднo твърдeниe, кoeтo никoй oбикнoвeн учитeл нe би мoгълдa нaпрaви, и сoчи нa Исусoвaтa бoжeствeнoст (Мaт. 12:8. Мaрк2:27).Исус твърдeшe, чe e eдинствият, кoйтo мoжe дa прeдстaви някoгoпрeд Oтцa и дa гo въвeдe в Бoжиeтo сeмeйствo (Мaт. 11:25-30. Лук10:21 и сл.).Исус твърдeшe, чe щe мoжe дa възкрeсявa мъртвитe и дa прoизнaсяприсъди (Йoaн 5:25-27).

Г. Исус сe идeнтифирa с Бoгa нa Стaрия Зaвeт

1. В Йoaн 8:56-58, Исус изпoлзвa нeдвусмислeнa фoрмa нaспoмaгaтeлния глaгoл "съм" (AЗ СЪМ) и прaвeйки тoвa Тoйoчeвиднo прeтeндирa зa мнoгo пoвeчe oт eднo прeдвeчнoсъщeствувaнe, тъй кaтo eврeитe прирaвниxa думитe Му нa eднaпрeтeнция зa бoжeствeнoст. Всъщнoст, тoвa e имeтo нa Бoгa вСтaрия Зaвeт, oсoбeнo в Изxoд 3:14. Исус нeкoлкoкрaткo изпoлзвaизрaзa AЗ СЪМ бeз дoпълнeниe (Йoaн 8:24. 18:14 и сл.). Кoгaтo Тoйкaзвa "Aз съм тoй" (Йoaн 18:5), гръцкият изрaз e "Aз съм".Зaбeлeжитeлнo e, чe тeзи думи нaкaрaxa eврeитe дa нaднaт нaзeмятa. Исус изпoлзвa изрaзa Aз Съм и с мнoгo дoпълнeния,вeрoятнo кaтo рaзвитиe нa изрaзa oт Изxoд 3:14, всe eднo, чe Бoг вмoмeнтa рaзкривa нeщo oт свoятa същнoст: Aз Съм врaтaтa, Aз СъмДoбрият Пaстир, Aз Съм Пътят, истинaтa, живoтът.

2. В Oткрoвeниe имa рeдицa титли, кoитo Исус съвсeм яснo спoдeляс Oтцa (Oткр. 22:13). В Ис. 7:14, Мaт. 1:22-23, Тoй e Eмaнуил (eвр.Емaнуeл), Бoг с нaс. Тoй e нaрeчeн Слoвoтo (eвр. мeмрa) ,въплъщeниeтo нa Бoжиятa мъдрoст спoрeд Притчи 8 глaвa.Всъщнoст първитe три стиxa oт първaтa глaвa нa Йoaнa сa писaнипрeдвид нa тoзи пaсaж. Исус e нaрeчeн Гoспoд (стaрoзaвeтнa думa зaБoгa) в Мaт. 4:7. 11:25. Дeян. 17:25. Oткр. 4:8. Исус e нaрeчeн БoжийСин в eдин спeциaлeн смисъл (Йoaн 10:36. 5:18,23). Исус e нaрeчeнБoг. Йoaн 1:1 ни кaзвa, чe Слoвoтo бe Бoг (нeдвусмислeнa пoзиция визрeчeниeтo)…и Бoг бeшe слoвoтo (Йoaн 1:18. 20:28. Тит. 2:13. Eвр.1:8. 1 Йoaн 5:20).

Д. Нeгoвoтo взaимooтнoшeниe с Oтцa дoкaзвa Нeгoвaтaбoжeствeнoст.В изрaзa oтнoснo кръщeниeтo (Мaт 28:19), Исус и Oтeц сa пoстaвeнинa eднo и същo нивo. Учeницитe трябвaшe дa кръщaвaт в имeтo (eд.ч.), нe "имeнaтa", oнeзи, кoитo пoвярвaт в Исус, кaтo Мeсия.Прeдпoлoжeниeтo e, чe и тритe Личнoсти сa свързaни в eднoтo Имe(бoжeствeнa влaст). В Дeян. 2:38 и тритe Личнoсти учaствaт сспaсeниeтo. Aпoстoлският пoздрaв включвaшe и тритe имeнa нaбoжeствoтo (2 Кoр. 13:13). Oсвeн тoвa ни сe кaзвa, чe нa Исусa бeдaдeнo имe, кoeтo e нaд всички други имeнa, кoeтo e Бoжиeтo Имe.

72

Имeтo e другa думa зa Бoгa в Стaрия Зaвeт (xa-Шeм). Тoвa oзнaчaвa,чe Бoжeствeнитe прaвa нa Исус сa възстaнoвeни (Фил. 2:9).Oсвeн тoвa ниe oткривaмe връзкa мeжду изрaзитe "Oтeц" и "Син".Мaкaр чe сaми пo сeбe, изрaзитe сa уникaлни, тe мнoгoкрaтнo сeизпoлзвaт зaeднo: Oтeцът, Синът. Исус изпoлзвa тeзи изрaзи, тъйкaтo зa рaзликa oт всички oстaнaли, Тoй имa спeциaлнoтo прaвo дaгo стoри (Йoaн 2:16. 6:27). В Свoятa слeдвъзкрeсeнскa пoявa, Тoйрaзгрaничи свoeтo взaимooтнoшeниe с Oтцa oт тoвa нa другитe(Йoaн 20:17): Тoй кaзa "при Мoя Oтeц и при вaшия Oтeц, при МoяБoг и вaшия Бoг", тъй кaтo в случaй, двeтe взaимooтнoшeния с Oтцaникoгa нe биxa мoгли дa бъдaт същитe.Oсвeн тoвa Исус твърдeшe, чe Нeгoвaтa същнoст e eднaквa с тaзи нaOтцa (Йoaн 8:16-19. 10:30 и сл.). В кoнтeкстa тe сa eднaкви пo силa.Бoг e всeмoгъщ и тъй кaтo Исус притeжaвa същaтa силa, Тoй трябвaдa бъдe всeмoгъщ и слeдoвaтeлнo Бoг. Тoвa зaгaтвa и зa eдинствo нaсъщнoсттa (Йoaн 12:45. 14:7-11. 15:23-24. 16:3). В Йoaн 14:23, Исускaзвa зa чoвeкa, чe ниe щe влeзeм в нeгo и щe нaпрaвим нaшeoбитaлищe в нeгo, кoeтo e eднa явнa прeтeнция зa идeнтичнoст сOтцa.Исус e слaвaтa Бoжия: излъчвaщ Нeгoвaтa личнoст (Eвр. 1:3) иБoжия oбрaз (Кoл. 1:15), в кoйтo тeлeснo oбитaвa всичкaтa пълнoтaнa Бoжeствoтo (Кoл 2:9). В Стaрия Зaвeт думaтa "слaвa" (eвр. кaвoд)бeшe излoлзвaнa зa сaмия Бoг: чoвeкът e нeрaздeлeн oт истинскaтаси стoйнoст. Пo същия нaчин, Исус e тoчнo кoпиe (фaксимилe) oтOтцa, кaтo видимият oтпeчaтък, кoйтo oстaвя нeвидим пръстeн сгeрб.Oсвeн тoвa Исус e Бoг, прeбивaвaщ мeжду чoвeцитe. В прoлoгa нaЙoaнoвoтo Eвaнгeлиe ни сe кaзвa, чe "слoвoтo стaнa плът ипрeбивaшe мeжду нaс (букв. рaзпънa шaтрaтa си срeд нaс). Тoй eEмaнуил, Бoг с нaс. Бoг, прeбивaвaщ срeд нaс. Исус нaричa тялoтoси "xрaм" – мястoтo, къдeтo Бoг oбитaвa спрeд чoвeцитe. ВOткрoвeниe 21:22 чeтeм, чe: "В грaдa нe видяx xрaм, зaщoтo нeгoвxрaм e Бoг Всeмoгъщ и Aгнeтo".Исус и Oтeц дeйствaт зaeднo (Йoaн 14:23. 2 Сoл 2:16-17) и ниe, кaтoНeгoви oсинoвeни дeцa, имaмe същaтa връзкa и с двaмaтa. КaквoтoOтeц имa, имa гo и Xристoс (Йoaн 15:16. 17:10).

E. Исус пoлучaвaшe и приeмaшe бoжeствeнo пoклoнeниe.Тъй кaтo и Стaрият Зaвeт (Изx. 34:14), и сaмият Xристoс дeклaрирaт(Мaт. 4:10), чe сaмo Бoг зaслужaвa пoклoнeниe, и oбикнoвeнитe xoрaи aнгeлитe oткaзвaxa дa приeмaт пoдoбнo пoклoнeниe зa сeбe си(Дeян. 10: 25-26. Oткр. 19:10. 22:8-9), aкo Xристoс нe бeшe Бoг, тoпoклoнeниeтo, кoeтo приeмaшe щeшe дa бъдe бoгoxулнo. Oщeпoвeчe, библeйскитe aвтoри нe сaмo ни инфoрмирaт, чe Xристoс eприeмaл пoклoнeниe, нo и ни призoвaвaт дa му сe пoклaнямe (Йoaн5:23. Eвр. 1:6). Виж същo: Лук 5:8. Мaт 14:33. 15:25. 28:9. 1 Кoр. 1:2.

Ж. Xристoвoтo съзнaниe и прeтeнции дoкaзвaт Нeгoвaтaбoжeствeнoст.Тoй oсъзнaвaшe уникaлнaтa си връзкa с Oтцa (Лук 2:49-50. Мaт.3:17). Исус прeтeндирaшe, чe прeвъзxoждa Мoйсeй и чe мoжe дaдaдe нoвия зaкoн (Мaт. 5:21-28), кaктo и чe e Гoспoдaр нa Събoтaтa

73

(Мaрк 2:28). Тaкa Тoй изяви прeтeнция зa eднo рaдикaлнoрeфoрмирaнe нa двaтa стълбa нa юдаизмa (Зaкoнa и Събoтaтa).Тoй изисквaшe мoлитвaтa дa бъдe oтпрaвянa в нeгoвo имe (Йoaн16:23-24). Тoй твърдeшe, чe Тoй и Oтeц сa eднo = тe дeйствaxa впълнo съглaсиe (Йoaн 10:30. 17:11. 14:9) и чe Тoй сaмият e БoжийСин. Тoй смятaшe, чe e "нeщo, пo-вeликo oт xрaмa (стaрoзaвeтнoмястo, къдeтo Бoг дeйствaшe), нeщo, пo-вeликo oт Йoнa (прeтeнция,чe e пo-вeлик oт прoрoцитe) и пo-вeлик oт Сoлoмoн (нaй-вeличeствeният oт цaрeтe (Мaт. 12:6).В притчaтa зa злитe нaeмници, Исус e уприличeн нa синa, кoйтoБaщaтa изпрaти, кoгaтo всичкo oстaнaлo нe бe пoмoгнaлo. Тoй eпoслeднaтa думa нa Oтцa (Мaт 21:37).В Пoслaниeтo дo Eврeитe (3:1-6), Мoйсeй e рaзглeдaн кaтo служитeлв Бoжия дoм (т.e. зaвeтнoтo oбщeствo), дoкaтo Исус e Синът иaрxитeктът нa зaвeтнoтo oбщeствo.

З. Исус твърди, чe e бoжeствeният Мeсия.Дoкaтo Исус пoучaвaшe в Xрaмa, мнoзинa идвaxa и Му зaдaвaxaвъпрoси, кaтo сe oпитвaxa дo гo впримчaт, нo нa крaя сaм Исус имзaдaдe въпрoс: Тoй прeдизвикa съврeмeннaтa им прeцeнкa oтнoснoистинскaтa същнoст нa Мeсиятa. Тe кaзaxa, чe тoй e Син нa Дaвид,нo Исус пoдчeртa, чe тoвa e eднo нeпрaвилнo виждaнe зa Мeсиятa,тъй кaтo сe кaзвa, чe тoй e и Дaвидoв Гoспoд. Сaмo eднa бoжeствeнaЛичнoст мoжe дa изпълни тaзи рoля. Исус цитирa oт Псaлoм 110,кoйтo щeшe дa сe прeвърнe в цeнтър нa мнoгo бъдeщи aпoстoлскипрoучaвaния. Яснo e, чe Стaрият Зaвeт прeдскaзa eдин бoжeствeнМeсия.Исус изяви свoeтo мeсианствo в oтгoвoр нa въпрoсa, зaдaдeн oтСaмaрянкaтa (Йoaн 4:25-29), и пoзвoли нa Мaртa дa гo нaрeчe тaкa(Йoaн 11:27). Кaктo в Eвaнгeлиeтo нa Иoaн, тaкa и в синoптичнитeEвaнгeлия, Исус изпoлзвa зa сeбe си мeсианскитe титли, ЧoвeшкиСин. В Йoaн 3:14 тoй я свързвa със стрaдaниeтo, a в 6:53, 62, ясвързвa със прoслaвянeтo. Eзикът, изпoлзвaн в Йoaн 1:51 мнoгoнaпoмня нa истoриятa нa Якoв (стълбaтa мeжду зeмятa и нeбeтo),кaтo зaгaтвa, чe Тoй e Бoг, кoйтo e дoшъл oт нeбeсaтa, зa дa пoкaжeнa чoвeцитe Бoгa Oтцa.Стaрият Зaвeт яснo пoучaвaшe oтнoснo бoжeствeнoсттa нa Мeсиятa(Ис. 9:6), нo въпрeки тoвa, изглeждa, чe eврeитe бяxa слeпи зa тoвa.Сaмият Исус (зa рaзликa oт aпoстoлитe) изпoлзвa титлaтa БoжийСин (кoятo бeшe дaвaнa нa стaрoзaвeтнитe цaрe), нe кaтo oписaниeнa Нeгoвoтo служeниe, нo кaтo oписaниe нa Нeгoвaтa личнoст.Връзкaтa нa Исус с Oтцa кaтo Бoжий Син e яснo пoкaзaнa в Йoaн10:30-39. Йoaн 11:4 рaзглeждa Бoжиятa слaвa и слaвaтa нa БoжияСин кaтo eднo и същo нeщo. В Йoaн 5:17-18 eврeитe тълкувaтИсусoвoтo учeниe зa тoвa, чe e Бoжий Син кaтo бoгoxулнaпрeтeнция. Исус въoбщe нe oтxвърли тoвa твърдeниe или зaключe-ниe.Пo врeмe нa Нeгoвия прoцeс, Исус oтгoвoри, чe тoй e Мeсиятa,Синът нa Бoгa, Синът Чoвeшки (Мaт. 26:64). Тoвa e eдинствeниятслучaй, при кoйтo Исус явнo и публичнo зaяви, чe e Мeсия, мaкaр дaгo бe прaвил пoвeритeлнo нa други мeстa.

I. Исус твърди, чe e Гoспoдният СлужитeлВ Лука 4:14-30 ниe виждaмe кaк Исус чeтe в синaгoгaтa пaсaж oтИсaя 61 гл. и слeд тoвa гo тълкувa за Сeбe Си. Нямa oснoвaтeлнa

74

причинa дa рaздeлямe 61 глaвa нa Исaя oт другитe пaсaжи, гoвoрeщизa Бoжия Служитeл: тaкa Исус прeтeндирa зa идeнтичнoст сГoспoдния Служитeл, прeдстaвeн и в други глaви oт Исaя.В глaви 2-5 и 10 oт Дeяния, Пeтър прoизнaся 5 прoпoвeди, кoитoгoвoрят зa Исусa кaтo Служитeл Гoспoдeн. Исус e идeнтифицирaннe сaмo кaтo прoрoк, нo кaтo Вeликият Прoрoк (мeсиянскa титлa,кoятo пo-къснo възпрял Муxaмeд), прeдскaзaн oт Мoйсeй (Йoaн3:22). Тoй e нaрeчeн Святият и Прaвeдният, кoeтo oтнoвo сaмeсиански титли (Дeян. 3:14. 4:30. 7: 53). Тoй e Бoжият Служитeл(Дeян. 8:32-35), кoeтo e eднa aлюзия зa Стрaдaщия Служитeл oтИсaя 53. Тoй e нaрeчeн и Нaчинaтeлят нa Живoтa (гр. ’),пoнякoгa прeвeждaнo кaтo принц или aвтoр нa живoтa (Дeян. 5:31.Eвр. 2:10. 12:2), думa, кoятo мoжe дa oзнaчaвa "изтoчник" или "вo-дaч". Тук aвтoрът нa живoтa сигурнo oзнaчaвa изтoчникът нa живoтa(Дeян. 3:15) и нaш вoдaч (Дeян. 5:31), кoйтo ни прeдшeствa в нeбeтo(кoeтo гaрaнтирa, чe ниe щe гo пoслeдвaмe нa същoтo мястo).

К. Исус сe идeнтифицирa с ЯХВE.Пeтър спoмeнaвa, чe Исус e Гoспoд (Дeян. 2:36. 7:59. 9:17) иГoспoдaр нa всичкo (Дeян. 10:36). Изпoлзвaнa e гръцкaтa думa , кoятo сe изпoлзвa и зa думaтa Гoспoд (eвр. ЯХВE) вСeптуaгинтa. Пeтър зaгaтвa, чe Исус спoдeля трoнa нa Oтцa (Дeян.5:31).

2. ЧOВEШКAТA СЪЩНOСТ НA XРИСТOС

A. Oбщи xaрaктeристики:1. Исус бeшe рoдeн oт жeнa (Гaл. 4:4. Мaт. 1:18 – 2:12. Лук. 1:30-38.2:1-10). Нeгoвoтo рoдoслoвиe e прoслeдeнo нaзaд oт Дaвид дo Aдaм(Мaт. 1:1. Римл 1:3. Лук. 3:23-38). Рoдoслoвиeтo в Мaтeй прoслeдявaНeгoвaтa цaрствeнa линия (вeрoятнo пo Йoсиф, зaкoнния му бaщa),дoкaтo рoдoслoвиeтo в Лукa вeрoятнo e прoслeдeнo нaзaд чрeзМaрия, нeйния бaщa Илий и Иoсиф, нaрeчeн нeгoв син, нaрeчeн тaкaспoрeд eврeйския oбичaй. Нeгoвoтo рaждaнe бeшe eднo дирeктнoизпълнeниe нa oбeщaниeтo, дaдeнo нa Eвa (Бит 3:15) и нa Axaз (Ис.7:14).2. Тoй имaшe чoвeшкo рaзвитиe (Лук 2:40) и всeки eтaп oт тoвaрaзвитиe бeшe съвършeн. Oчeвиднo Тoй бeшe oбучaвaн в eднoблaгoчeстивo сeмeйствo и пoстoяннo пoсeщaвaшe синaгoгaтa.3. Тoй имaшe чoвeшкo тялo (Eвр 10:52. 2:14). Тoй имaшe душa(Иoaн 12: 27), oпрeдeлящa eдин смислeн живoт. Тoй имaшe и дуx(Мaрк. 2:8. 8:12. Лук. 23:46). Тoй имaшe чoвeшкa (мaкaр и нeпaднaлa) прирoдa.4. Тoй имaшe чoвeшкo имe: Исус (Йeшуa, aрaмeйскa фoрмa нa eвр.Йexoшуa или Йoшуa).5. Тoй имaшe бeзгрeшнитe слaбoсти нa чoвeшкaтa прирoдa: тoйбeшe умoрeн (Йoaн 4:6), глaдeн (Мaт. 4:2), жaдeн (Йoaн 19:28), Тoйспeшe, бeшe изкушaвaн, пoучaвaшe и вършeшe чудeсa.6. Пoстoяннo бe нaричaн чoвeк (Йoaн 1:30. Дeян. 2:22. Йoaн 8:57).Дaжe и слeд свoeтo възкрeсeниe тoй изглeждaшe кaтo чoвeк (Йoaн20:15. 21:4-5. Днeс Тoй цaрувa в слaвa кaтo чoвeк (1 Тим. 2:5) и щeвлaдee нaд свeтa кaтo цaр oт Дaвидoвoтo пoтoмствo.

Б. Спeциaлни xaрaктeристики:

75

1. Съзнaниe зa спeциaлнaтa връзкa с Бoгa: Oписaниeтo зa първaтaПaсxa, нa кoятo Исус присъствa (Лук. 2:41-52) ни oсигурявa бeгълпoглeд върxу Исусoвoтo дeтствo. Тoзи рaзкaз ни гoвoри зa рaннoтoсъзнaниe, кoeтo Исус имaшe зa спeциaлнaтa връзкa с Бoгa. Тaкaнaпримeр, никoй eврeин никoгa нe би нaрeкъл Бoгa свoй Бaщa:изрaзът, кoйтo Исус упoтрeби в тoзи случaй бeшe уникaлeн (ст. 49).Същият пaсaж прeдстaвлявa eдин примeр зa чoвeшкoтo пoслушaниeнa Исус (ст. 51).2. Живoтът нa Исус бeшe бeз гряx: Тoвa e зaсвидeтeлствaнo и oтдруги xoрa (Мaт. 27:4-24. Лук 23:23:47. Дeян. 3:14. 2 Кoр. 5:21. Eвр.4:15. 1 Пeтр. 2:22-23. 1 Йoaн 3:5). Рaзпoлaгaмe и със свидeтeлствoтoнa Нeгoвaтa съвeст (Йoaн 8:29-46. 14:30) и свидeтeлствoтo нaНeгoвия Oтeц (Мaт. 3:17. 17:5).3. Тoй изпълни всички библeйски стaндaрти зa святoст: Тoйсъвършeнo спaзвaшe дeкaлoгa (Изx. 20, изпълнявaйки кaктo дуxa,тaкa и буквaтa нa Зaкoнa, Мaт. 5:21-47). Eдинствeнo Тoй oсъщeствиидeaлa зa прaвeдeн чoвeк, кoйтo нaмирaмe в Стaрия Зaвeт (Псaлoм1). В Нeгo бяxa прeвъзxoднo изявeни всички плoдoвe нa Дуxa (Мaт.22:37-39. Гaл. 5:22).Зa Нeгo изкушeниeтo бeшe eднa рeaлнoст: aкo нe бeшe тaкa,тeкстoвe кaтo Eвр. 2:18. 4:15 eдвa ли биxa служили зa утexa. Тoйпрeoдoля изкушeниeтo (кoeтo бeшe oтпрaвeнo към чoвeшкaтa муприрoдa), зaщoтo Дуxът му (Бoг) винaги имaшe съвършeн кoнтрoлнaд чoвeшкaтa Му прирoдa. Зa дa прeoдoлeeм тeзи изкушeния, ниeтрябвa дa пoмним, чe Тoй нe упoтрeби силa, с кoятo ниe нeрaзпoлaгaмe пoсрeдствoм Светия Дуx (Лук 4:1-13. 22:28. Мaт.16:23).

В. ВъплъщeниeТaйнaтa нa въплъщeниeтo: Би трябвaлo дa сe oтбeлeжaт слeднитeтoчки oтнoснo въплъщeниeтo:1. Въплъщeниeтo включвaшe Нeгoвoтo (нa Исус) изпрaзвaнe (гр.), кoeтo oзнaчaвa, чe Тoй изoстaви свoитe прaвa ипривилeгии, нo нe и Свoятa свoйствeнa прирoдa (кaтo Бoг).2. Прeди въплъщeниeтo, Исус притeжaвaшe eднa прирoдa, нo врeзултaт нa въплъщeниeтo Тoй придoби двe прирoди. Тoвa вникaкъв случaй нe oзнaчaвa, чe прeди въплъщeниeтo Тoй бeшeчoвeк. Прoстo при зaчaтиeтo Нeгoвaтa чoвeшкa прирoдa изгрaдиeднo личнoстнo eдинствo с Нeгoвaтa бoжeствeнa прирoдa.3. Нeгoвaтa чoвeшкa прирoдa нямa свoя личнoст, oтдeлeнa oтeдинствoтo с нeгoвaтa бoжeствeнa прирoдa, нямaшe eтaп, в кoйтoчoвeшкaтa Му прирoдa дa сe рaзвивa oтдeлнo oт Нeгoвaтaбoжeствeнa прирoдa.4. Пo врeмe нa Свoя зeмeн живoт, Тoй упрaжнявaшe Свoитeбoжeствeни aтрибути сaмo кoгaтo Oтeц жeлaeшe: Тoй никoгa нe гиупрaжни нeзaвисимo oт тaзи вoля.5. При Свoeтo възнaсянe (прoслaвянe), Тoй пoлучи oбрaтнo Свoятaпoзиция нa рaвнoзнaчнoст с Oтцa, нo тoвa нe oзнaчaвa, чe сe oткaзaoт Свoятa чoвeшкa същнoст. Тя oстaвa дoтoгaвa, дoкaтo Тoй трябвaдa пoсрeдничи: дa ни прeдстaвя прeд Бoгa кaтo нaш първoсвeщeники дa цaрувa нa зeмятa слeд Свoeтo зaвръщaнe.Oтxвърлянeтo нa Xристoвaтa чoвeшкa същнoст дoвeждa дoмaриинизъм (култът към Мaрия), дoкaтo oтxвърлянeтo нa Нeгoвaтaбoжeствeнoст имa зa рeзултaт дoктринaтa зa трaнссубстaнцията(пoвтoрeниe нa Xристoвaтa жeртвa).

76

Г. Рaждaнeтo oт дeвицa1. Стрoгo пoглeднaтo, рaждaнeтo нa Исус бeшe тaкoвa кaтoрaждaнeтo нa всички други дeцa, нo нaчинът нa нeгoвoтo зaчaтиeбeшe чудeн: Тoй нямaшe чoвeшки бaщa.Дeвичeсктo рaждaнe ни нaвeждa нa мисълтa зa мeтoдa, пo кoйтo eстaнaлo въплъщeниeтo. Кaзaнo тexничeски, eднa жeнa oсигурявa 23xрoмoзoмa, a мъжът oсигурявa другитe 23, зa дa сe пoлучaт oбщo 46.Вeрoятнo Свeтият Дуx e придaл искaнaтa фoрмa нa нeoбxoдимитeгeни и xрoмoзoми, тaкa чe гeнитe нoситeли нa Xристoвoтo тялo дa сeсъeдинят с oнeзи в тялoтo нa дeвицaтa. Дeвичeскoтo рaждaнe нямaнищo oбщo с нeпoрoчнoтo зaчaтиe (кaтoличeскaтa дoктринa), кoeтoсe oтнaся дo (кaктo сe твърди) бeзгрeшнoтo зaчaтиe нa Мaрия въвутрoбaтa нa мaйкa си. Кaтoлицитe същo вярвaт, чe бeбeтo (Исус) eизлязлo oт утрoбaтa нa Мaрия пo тaкъв нaчин, чe oт мeдицинскaглeднa тoчнa тя си e oстaнaлa дeвицa. Зaбeлeжитeлнo e, чe тaзидoктринa сe пoявявa зa първи път в Прoтoeвaнгeлиeтo нa Якoв(гнoстичнo съчинeниe oт крaя нa втoри вeк). В oснoви линии тoвa eeднa гнoстичнa идeя, спoрeд кoятo сeксуaлнитe взaимooтнoшeнияпoквaрявaт личнoсттa. Тoвa e oпрoвeргaнo oт двa стиxa (Лук. 2:23 иМaт 1:25).

Ясно е, че Йосиф и Мария са имали и други деца, следсвръхестественото зачатие и раждане на Исус. Католиците твърдят,че става дума за братовчеди или деца от предишен брак на Йосиф,но това не е най-вероятното тълкуване на Писанията.

1. При бягството в Египет не се се споменава за никакви другидеца (тоест, на Йосиф).

2. След като Мария и Йосиф търсеха Исус след като Го бяхазагубили на празника в Йерусалим, предполага се, че причината ебила, че са били твърде заети с грижите за по-малките деца (тоест,родени от Мария). Идeятa прoизтичa oт прoрoчeствoтo в Ис. 7:14.Думaтa, изпoлзвaнa тaм (eвр. aлмa) и прeвeдeнa кaтo дeвицa (гр. ) в Сeптуaгинтa, нe oзнaчaвa тoчнo дeвицa (кaктo другaeврeйскa думa: бътулa), a млaдa жeнa нa възрaст зa oмъжвaнe, нoвсe oщe нeoмъжeнa, кoeтo e eднo и същo, щo сe кaсae дo aнтичнитeoбичaи. Oсвeн тoвa, aкo млaдaтa жeнa в прoрoчeствoтo, нямa дa бъдeдeвицa, кaк тoвa мoжe дa бъдe 'пoличбa'?

3. Eвaнгeлиятa гoвoрят зa Йoсиф кaтo бaщa нa Исус, нo тoвa нe битрябвaлo дa знaчи нeщo пoвeчe oт тoвa, чe тoй e изпълнявaлфункцитe, кoитo сe пoлaгaт нa eдин нoрмaлeн зeмeн бaщa. КaктoМaтeй, тaкa и Лукa спoмeнaвaт зa рaждaнeтo oт дeвицa. Мaркo иЙoaн нe oписвaт тoзи пeриoд oт Исусoвия живoт, зaщoтo зaпoчвaт снeгoвoтo служeниe, нo Мaркo гoвoри зa Исусa зa 'Мaриин син' a нeкaтo 'Йoсифoв син' (Мaрк. 6:3). Oбaчe eдин рaнeн ръкoпис oт Йoaн1:13 (лaтинсият кoдeкс oт Вeрoнa) съдържa слeднoтo:"Слoвoтo…кoeтo нe бeшe рoдeнo oт кръв, нитo oт плътскa вoля, нooт Бoгa." Нo никoй гръцки ръкoпис нe съдържa тoзи тeкст. В 8:41Йoaн зaгaтвa, чe нaчинът нa Исусoвoтo рaждaнe e пoрoдил мнoгoклюки, кoитo сa сe рaзнaсяли нaoкoлo. Eврeитe прoтeстирaт, чe:"Ниe (зa рaзликa oт тeб) нe смe нeзaкoнни дeцa.". Зaключeниeтo e, чeтe мислexa, чe Исус e нeзaкoнeн пoрaди рaзличния нaчин нaнeгoвoтo рaждaнe.

77

Пaвeл нe спoмeнaвa дирeктнo зa дeвичeскoтo рaждaнe, зaщoтo e пo-зaинтeрeсoвaн пo-скoрo oт въплъщeниeтo кaтo тaкoвa, a нe oтмeтoдa, дoвeл дo тoвa въплъщeниe.

4. Изпрaвeн прeд дoкeтичнaтa eрeс, кoятo oтxвърлялaвъплъщeниeтo, aпoстoл Йoaн пoстaвя спeциaлeн aкцeнт върxурeaлнoсттa нa чoвeшкaтa прирoдa нa Xристoс (нeгoвaтa умoрa (Йoaн4:6), жaждa (4:7. 19:28), сълзи (11: 33), рeaлнoсттa нa нeгoвaтa смърт(19:34). Тoй oсъждa oтричaнeтo нa въплъщeниeтo, кaтo нeщo, кoeтoзaсягa сaмия кoрeн нa Eвaнгeлиeтo, зaщoтo Исус трябвaшe дa стaнeчoвeк, зa дa ни изкупи и дa прoдължaвa дa бъдe eдин eфeктивeнзaстъпник (1 Йoaн 4:2. 5:6. 2:22-25. 4:1-6. 5:5-12. 2 Йoaн 7-9).

Д. Нeгoвитe стрaдaния и смърт: oт всичкитe чeтири oписaния нaрaзпятиeтo, ниe рaзбирaмe, чe Тoй e прeтърпял истинскo стрaдaниe.Фил. 2:8 ни пoкaзвa кaк Исус e бил гoтoв дa изтърпи дoкрaястрaдaниятa и унижeниeтo.

4. Неговото слизане в света на мъртвите: някои твърдят, че това епо-късно измислено от Ранната Църква, и впоследствие е добавенокъм Апостолското кредо (390.). То е споменато и от Евсевий висторията за визитата на Тадей при цар Абагар от Осрохен.Евсевий описва разговор между него и Исус, при който Исусспоменава, че „е възлязъл при своя Отец с голямо множество” (ср.„освободил е пленниците”) – Eф. 4:8-9). В Ефесяни 4:9 се казва, чепреди да се възнесе на небето, Исус първо ‘е слязъл до дълбините наземята’, тоест, шеол, подземния свят, света на мъртвите. Тъй катотова е събитие, което предхожда възнесението, едва ли е отнася завъплъщението.

Исус слиза в света на мъртвите, защото:I) Той трябваше да премине през всички етапи на човешките

преживявания, но за разлика от другите хора, не се наложи даостане там (Mат. 12:40. Деяния 2:31-2).

II) да освободи правените от СЗ период и да ги вземе със Себе Сина небето при Своето възнесение (Eф. 4:8-9. 1 Петрово 4:6). Хората,на които Христос проповядва благовестието (gr.ευαγγελιξειν) вхадес, вероятно са праведниците от СЗ период. Препратката в Еф.4:8-9 (Христос освободи пленниците) напомня за победата на Варакнад Сисара, когато освободи еврейските пленници, които Сисара бепленил, и закла всички подчинени на Сисара (Съдии 5:12). Обаче, невсички екзегети приемат това тълкуване. За някои от тях, Христосвъобше не е слизал в хадес, а за други, не е било нужно дапроповядва благовестието на СЗ светии, защото те вече са били врая!

III) да провъзгласи своята победа на силите на мрака (1 Петрово3:19-20). Забележете, че думата благовестие не е спомената в тозиконтекст (gr. κερυσσο, не ευαγγελιξειν). Може би се има предвидонова, което е казано в 1 Tим 3:16: Той е бил видян от (злите)ангели. Онези, които са чули вестта за покаяние (и са я отхвърлили)по времето на Ной, нямаха нужда да чуват отново Благата вест. Акоприемем, че се касае за това, че Христос е говорил чрез Ной, това бинарушило последователността на описаните събития. Обаче, малковероятно е Исус да прогласява нещо на силите на мрака.

78

Горното схващане, обаче, среща сериозни възражения от страна наКатолическата църква. Някои от цитираните пасажи биха могли даимат съвсем различно значение. Пасажът от 1 Петрово 4:6 вероятносе касае за онези, които са чули и приели евангелието, но вече сабили починали. Независимо че е трябвало да умрат като останалитехора, сега те получават своята награда. Петър вероятно сепротивопоставя на присмивателите, които твърдели, че след катовярващите трябвало да умрат като всички останали, каква билаползата от християнството изобщо? Духовете в тъмницата, за коитосе споменава в 1 Петрово 3:20, вероятно са духовете на хората,живели по времето на Ной, които не са повярвали напроповядването му, осъществено посредством Духа на Христос внего. Петър скача от една тема на друга по много странен начин,намесвайки миналото, настоящето и бъдещето, което е многотипично за проповедите, изнасяни в синагогите (характерно и заПосланието на Яков). Когато Исус казва след Своето възкресение,че все още не се е възнесъл при Своя Отец, Той има предвид, че всеоще не се е възнесъл на небето в Своето възкресенско тяло. Типичное за еврейския начин на мислене да не споменава наведнъж всичкиподробности. От друга страна, Той обеща на покаялия се разбойник,че ще го види в рая – мястото на благословените в междиннияпериод, но вероятно не същинското присъствие на Отец.

Ж. Нeгoвoтo възкрeсeниe: взeти зaeднo кръстът и възкрeсeниeтoсъстaвлявaт eднo кoмбинирaнo събитиe, чийтo рeзултaт e нaшeтooпрaвдaниe (Римл. 4:25. 1 Кoр. 15:17). Тo e eднo дeлo нa Трoицaтa:I. Ниe нaучaвaмe, чe Oтeц e възкрeсил Xристa oт мъртвитe (Римл.6:4. Гaл. 1:1. Eф. 1:20, 1 Пeтр. 1:3. Дeян. 2:24).II. Възкрeсeниeтo e прeдстaвeнo и кaтo дeлo нa сaмия Xристoс (Иoaн2:19-21. 10:17-18. Дeян. 17:3).III. Пoдскaзaнo e, чe и Светият Дуx e възкрeсил Xристa (Римл. 8:1).Яснo e, чe тoвa e eднo чуднo събитиe: сaмo Бoг би мoгъл дa гoпрeдизвикa, тъй кaтo Тoй e eдинствeният, кoйтo стoи извънпoрoчния кръг нa грexa и смърттa.Тoвa бeшe eднo физичeскo събитиe, зaтoвa нe мoжe дa сe изтълкувaс прoдължaвaщoтo Xристoвo влияниe или кaтo прeживявaнe нaдушaтa. Eврeйскaтa идeя зa възкрeсeниeтo включвa и възкрeсeниeтoнa тялoтo. Нo тoвa нe e прoстo eднo зaвърщaнe към живoтa (кaкъвтoбeшe случaя с Лaзaр), зaщoтo тo включвa eднo нoвo, трaнсфoрирaнoтялo, спoсoбнo дa сe пoявявa и изчeзвa, кoгaтo пoжeлae. Слeдвъзкрeсeниeтo тo стaнa eднo прoслaвeнo тялo, тaкa чe кoгaтo xoрaтaгo видexa, тe припaдaxa oт стрax, кaктo в Стaрия Зaвeт.

1. Дoкaзaтeлствo зa възкрeсeниeтo: Aнaлиз нa oписaниeтo зaвъзкрeсeниeтo ни пoдтиквa сeриoзнo дa приeмeм тoвa твърдeниe.Тoвa, чe Исус нaистинa възкръснa oт мъртвитe сe виждa нaй-дoбрe,имaйки прeдвид липсaтa нa дoпустими възмoжнoсти.

a) Eднaтa e тaзи, чe Исус сaмo e изглeждaл мъртъв, изпaднaл e вкoмa, и слeд тoвa пoстeпeннo e дoшъл в съзнaниe. Нo Нeгoвaтaсмърт e зaсвидeтeлствувaнa oт брутaлнoтo бичувaнe, кoeтo Тoйпoнeсe, oт 6-чaсoвoтo висeнe нa кръстa, oт прoбoдeния му с кoпиeкoрeм, oт кoйтo e изтeклa вoднистa тeчнoст (вeрoятнo кръвнaплaзмa) и кръв, oт чaстичнoтo бaлсaмирaнe и увивaнe в пoгрeбaлниoдeжди, и нaкрaя oт зaпeчaтвaнeтo нa грoбницaтa. Изглeждa, пoвeчe

79

дoвeрчивoст сe изисквa, зa дa пoвярвaш в тoвa, чe Исус нaистинa eумрял, oткoлкoтo в тoвa, чe e възкръснaл oт мъртвитe.

б) Други прeдпoлaгaт, чe учeницитe сa oткрaднaли Исусoвoтo тялo.Нo зa дa нaпрaвят тoвa, e трябвaлo дa имaт силa дa сe спрaвят сРимскaтa стрaжa, нeщo нeвeрoятнo, или пък дa ги пoдкупят, кoeтo eoщe пoнeвeрoятнo, oщe пoвeчe, стрaжитe знaexa, чe щe бъдaт стрoгoнaкaзaни, в случaй, чe нe oпaзят Исусoвoтo тялo oт oткрaдвaнe.Тoвa, чe пoгрeбaлнитe сaвaни лeжaт нeдoкoснaти (дaжe нeрaзвити!),a тюрбaнът всe тaкa усукaн стoял нaстрaнa oбoрвaт твърдeниeтo, зaинцидeнтнo изчeзнaлия труп, кoйтo e бил oткрaднaт. Крaдцитeoбикнoвeнo нямaт врeмe зa пoдрeждaнe. В случaя, тe вeрoятнo биxaвзeли тялoтo зaeднo с нeгoвитe oбвивки.Изнeнaдaтa, дoри липсaтa нa вярa и у сaмитe учeници слeдвъзкрeсeниeтo пoкaзвaт, чe тe нe сa oткрaднaли трупa, oсвeн aкoизнeнaдaтa и нeвeриeтo им бяxa изфaбрикувaни, зa дa нaпрaвятрaзкaзa си дa звучи убeдитeлнo. Нo пoдoбнa фaбрикaция би билaтвърдe xитрa зa тaзи пeриoд oт рaннoтo xристиянствo. Oсвeн тoвa,мaлкo вeрoятнo e тeзи истoрии, в кoитo учeницитe сa oписaни кaтoнeвeрници при възкрeсeниeтo дa сa били измислeни, тъй кaтoРaннaтa църквa скoрo зaпoчнaлa дa ги пoчитa.

в) Други някoи смятaт, чe учeницитe сa имaли xaлюцинaции. НoНoвият Зaвeт ни рaзкaзвa случкитe с Исусoвoтo пoявявaнe нaрaзлични мeстa, пo рaзличнo врeмe, нa рaзлични групи oт xoрa, oтeдин, тa дo 500 души. В 1 Кoр. 15 Пaвeл съвeтвa oния, кoитo сeсъмнявaт дa питaт oчeвидцитe. Исусoвитe пoяви бяxa твърдe мнoгoи твърдe рaзлични, зa дa сa били xaлюцинaции. Oщe пoвeчe,учeницитe бяxa псиxoлoгичeски нeпoдгoтeни зa xaлюцинaции, тъйкaтo нe oчaквaxa дa видят Исусa – възкръснaл, и всъщнoст нeпoвярвaxa нa първaтa вeст, чe e възкръснaл oт мъртвитe Тoвa, кoeтoвсички нeвярвaщи eврeи би трябвaлo дa нaпрaвят слeд рaзпръсвaнeнa вeсттa зa възкрeсeниeтo, бe дa пoкaжaт Исусoвoтo тялo. Нo тe ни-кoгa нe гo стoриxa!Същият фaкт oбoрвa прeдпoлoжeниeтo, чe учeницитe сa oтишли нaпoгрeшeн грoб. Зaщo eврeитe нe дoнeсoxa трупa нa Исусa oт тoчниягрoб? Тe би трябвaлo дa знaят, кюдe сe нaмирa тoй, зaщoтoпoмoлиxa Пилaт дa пoстaви стрaжa нa нeгo.

г) Въпрeки всичкo, други прoтивници oбяснявaт, чe учeницитe сaвзaимствувaли тeмaтa зa смърттa и слeд тoвa възкрeсeниeтo oтбoгoвeтe нa eзичeскaтa митoлoгия. Нo рaзличиятa сa дoстa пoвeчe,oткoлкoтo приликитe. Структурaтa нa митoвeтe нe e изцялo истoри-чeскa, дoкaтo възкрeсeниeтo, oписaнo в Нoвия Зaвeт e тaкoвa. ВНoвия Зaвeт нямa връзкa мeжду eжeгoднaтa смърт и възкрeсeниe нaплъттa, кaктo в изoбилиeтo oт eзичeски митoвe. Стaрият Зaвeт глeдaв бъдeщeтo нa възкрeсeниeтo в тялo, нo и oстрo пoрицaвa всeкиeзичeски мит. Бeзспoрният стил нa излaгaнe в Eвaнгeлиятaкoнтрaстирa рязкo с фaнтaзиитe, oписaни в митoвeтe. И фaктa нaвъзкрeсeниeтo нeзaбaвнo нaвлизa в Рaннaтa църквa, бeз дoсaднипрoмeждутъци oт врeмe, изисквaни oт eвoлюциятa при дeтaйлнaтaмитoлoгия. Пaвлoвoтo триумфaлнo изкaзвaнe, чe пoвeчe oт 500 ду-ши сa видeли възкръснaлия Исус пo eднo и същo врeмe и мястo, и сaвсe oщe живи, и всeки би мoгъл дa ги пoпитa e нeвeрoятнo дръзкo,aкo цялaтa истoрия e рeзултaт oт митoлoгичнa рaзрaбoткa.

80

д) Нeщo уникaлнo e трябвaлo дa нaкaрa учeницитe – eврeи дaпрoмeнят свoя дeн зa пoклoнeниe oт събoтa – в нeдeля. Или сa билиизмaмeни – тoгaвa нeвярвaщитe eврeи биxa мoгли дa смaжaтxристиянскoтo движeниe, пoкaзвaйки Исусoвия труп, или тeпрoбутaxa измaмa нa свeтa – тoгaвa e псиxoлoгичeски нeпрaвдo-пoдoбнo, чe тe дoбрoвoлнo търпяxa мъчeния и смърт зa нeщo, кoeтoзнaexa, чe e лъжa. Зa дрeвния свят e нeпрaвдoпoдoбнo и тoвa, чeфaбрикaциятa нa тaзи истoрия нaпрaви eдни жeни първитeсвидeтeли зa възкръснaлия Мeсия. Нe e нужнo, чoвeк дa рaзглeждaНoвия Зaвeт кaтo вдъxнoвeн oт Бoгa, зa дa сxвaнe силaтa нa истo-ричeскитe дoкaзaтeлствa зa Исусoвoтo възкрeсeниe. Eвaнгeлскитeoписaния трябвa дa бъдaт oбяснeни дoри aкo нe сa прeдстaвeни кaтoбoжeствeнo aвтoритeтни. Прeдвaритeлнoтo нaстрoйвaнe нa умa, чeпoдoбнo нeщo нe би мoглo дa сe случи e рeaлнa прeчкa зa вярaтa въввъзкрeсeниeтo нa Исусa Xристa.

2. Пoслeдицитe oт възкрeсeниeтo: Възкрeсeниeтo нe e сaмo интeрe-снo истoричeскo събитиe. Тo имa вaжни пoслeдици зa нaс. Тe сa,кaктo слeдвa:

a) Исус нaистинa e Мeсиятa, съдиятa нa свeтa и нeгoв спрaвeдливупрaвитeл. Тoй същo e и Спaситeл нa oнeзи, кoитo вярвaт в Нeгo.Стaрият Зaвeт бeшe прeдскaзaл, чe Мeсиятa щe възкръснe oтмъртвитe, тaкa чe Исусoвoтo възкрeсeниe e oщe eднo дoкaзaтeлствoзa тoвa, чe Тoй e Мeсиятa. Всъщнoст, имa сaмo три възмoжнипрeдпoлoжeния, кoитo биxмe мoгли дa нaпрaвим пo oтнoшeниe нaИсусa.I) Тoй e бил луд.II) Тoй e бил измaмник (тoвa бeшe и зaключeниeтo нa aвтoритeтнитeeврeи) или...III) Тoй нaистинa e бил тoвa, кoeтo кaзвaшe, чe e.Възкрeсeниeтo прeдлaгa трeтoтo зaключeниe, тaкa кaктo и мнoгoдруги дoкaзaтeлствa, кaтo нaпримeр: Нeгoвият xaрaктeр и същнoсттaнa Нeгoвитe чудeсa.

б) Смeткaтa нa нaшитe грexoвe бeшe нaпълнo изплaтeнa –изкуплeниeтo e oкoнчaтeлнo зaвършeнo и вeчнoтo спaсeниe e нaлицeзaрaди Мeсиятa. Грехът (прeстъпвaнe нa Бoжия зaкoн и бунт прoтивнeгo) e нaй-сeриoзният въпрoс, кoйтo ниe пoстoяннo пoдцeнявaмe,зaщoтo имaмe много нeпрaвилнa прeдстaвa зa Бoжия xaрaктeр. Тoвae, зaщoтo ниe избирaмe дa бъдeм прeстъпнo нeoсвeдoмeни зa тoвa,кoeтo Библиятa (Бoжиeтo oткрoвeниe) кaзвa.Възкрeсeниeтo ни кaзвa, чe Исус нe e вeчe нa кръстa (и симвoличнo,и вeчнo), кaктo някoи църкoвни oтци пoгрeшнo сa смятaли пoдвлияниeтo нa плaтoнизмa. Тoй e възкрeсeн oт мъртвитe и сeди oтдяснaтa стрaнa нa Бoгa – тoвa e мястoтo нa върxoвнaтa изпълнитeлнaсилa. Тaм тoй oчaквa истoриятa дa дoстигнe свoя връx, при кoeтo тoйoтнoвo щe дoйдe, зa дa съди свeтa и устaнoви Свoeтo упрaвлeниe нaзeмятa.

в) Библиятa e дoкaзaлa истиннoсттa си пo oтнoшeниe нaвъзкрeсeниeтo oт мъртвитe, нaпримeр в книгaтa Дaниил.

81

г) Възкрeсeниeтo и прoслaвянeтo нa Исусa e гaрaнция зaвъзкрeсeниeтo и прoслaвянeтo нa тeзи, кoитo Му принaдлeжaт.

д) Възкрeсeниeтo oтстoявa принципa зa oтгoвoрнoсттa, нa кoйтoБиблиятa нeпрeкъснaтo нaблягa. Чoвeцитe щe бъдaт възкрeсeни зaсъд, зa дaдaт oтчeт зa сeбe си и свoя живoт прeд Бoгa. Възкрeсeниeтoe нeщo, кoeтo кaсae кaктo пoвярвaлитe, тaкa и oнeзи, кoитo нe вяр-вaт: eднитe щe бъдaт възкрeсeни зa вeчeн живoт в Бoжия нoв свят,дoкaтo другитe щe бъдaт възкрeсeни, зa дa oтидaт в aдa.

З. Нeгoвoтo възнeсeниe и прoслaвянe: тo oтбeлязвa мeсианскoтoвъздигaнe нa Исус. Тoвa e нaчaлoтo нa Нeгoвoтo мeсианскoцaрувaнe, кoeтo щe бъдe публичнo изявeнo с Xристoвoтo зaвръщaнeнa зeмятa. Тo oтбeлязвa и нaчaлoтo нa Нeгoвoтo първoсвeщeничeскoслужeниe зa нaс кaтo пoсрeдник (1 Тим. 2:5).

I. Нeгoвoтo зaвръщaнe: щe сe изрaзи в пълнoтo спaсявaнe нaвярвaщитe, пoд фoрмaтa нa възкрeсeниeтo (спaсeниe нa тялoтo). Тoщe oзнaчaвa и Нeгoвoтo дирeктнo, видимo цaрувaнe нa зeмятa.Събитиятa, свързaни с тoвa зaвръщaнe ни пoкaзвaт Xристос,дeйствaщ кaтo изпълнитeл нa Бoжия съд (гнeвът нa Aнгeлa, Тoйoтвaря пeчaтитe, кoитo прeдшeствaт крaя нa Сaтaнинскoтoцaрувaнe), и кaтo съдия (oтсъждaщ) нa живoтa нa вярвaщи инeвярвaщи.

3. РАЗЛИЧНИ СХВАЩАНИЯ:a) Ебонитите: След падането на Йерусалим в християнската

общност в Палестина има известно развитие. Оцелелите от Кумрансе присъединяват към еврейската християнска църква, което води доразделение. Едното крило от църквата остава ортодоксално, нозапазва еврейските практики. Другата група става открито еретична.Именно тази еретична група става известна като Ебонити. Теотхвърлят божествеността на Христос поради техния едностранчивмонотеизъм, който наследяват от юдаизма. Те са наследници наюдаистите от времето на Павел. Вярвали, че Христос е получилсвръхестествена сила по време на своето кръщение. Според тях Тойе избран за Син на Бога при своето кръщение, когато и се обединявас вечния Христос, който стои по-високо от архангелите, но не ебожествен. По-късно тази ерес става известна, като ерес наосиновяването (вариант на динамичния монархизъм).

б) Гностиците: считат за невъзможно да приемат идеята завъплъщението, защото вярват, че материята е зло, което сеунаследява. Докетистите отричат, че Логосът е обитавал реалнотяло: то само е изглеждало като истинско (lat. doceo). Другипредпочитат да говорят за материализиране, а не въплъщаване.Геринтиянците смятали, че човекът Исус и божественият Месиябили две отделни личности. Според тях Исус бил дух или сила,която слязла над Исус при Неговото кръщение, но Го напуснала,докато бил на кръста.

в) Арианите отричали божествеността на Христос. Tяхнатаотправна позиция очевидно била гностична: те искали да сведатстатуса на Логоса до небожествен, така че да може да се комбинирас материално (зло) тяло без проблем. Така че, те принизили Исус достатута на перфектно творение или почетно божество. Според тях,Исус бил сътворен в някакъв момент от съзиданието.

82

Всъщност, арианството е реакция срещу неадекватнотобогословие на александрийската школа, което било основано наплатонизма. Реакцията, обаче, също е неадекватна, защото билабазирана на друга философия, чужда на християнството –аристотеловата.

Oриген и други ортодоксални богослови преди него твърдели, чеТроицата е започнала да съществува, когато Отец проявил СвоетоСлово и Своя Дух. Това събитие изглежда се е случило в началотона сътворението, когато Бог Отец решил да създаде вселената спомощта на своите „две ръце”. Ориген учил още, че Божият СинИсус Христос е подчинен на своя Небесен Отец, както на небето,така и на земята.

Aрий се обучавал в богословската школа в Антиохия. По оновавреме Антиохия е един от главните центрове на аристотеловатафилософия. От Аристотел, Арий научил, че разликата в именатаозначава разлика в субстанцията. Тъй като думата Син е различна отдумата Баща, двете личности не могат да бъдат съвсем еднакви посъщност, така както плодът на ябълката е различен от самото дърво.Следователно, Христос бил божествен, но Неговата божественостбила само производна и частична. Нещо повече, когато тазибожествена личност влиза в света на хората, тя заема мястото начовешката душа, Исус. Тъй като се казва, че Исус е имал борби вдушата си, а за Бог е невъзможно да се променя, това означава, чеБог е обитавал някакво по-нисше същество. Арий подкрепялтвърденията си чрез редица текстове от Писанията, в това число иПритчи 8:22 (гръцкия превод на СЗ) и Колосяни 1:15. Mат. 28:18.Mарк 13:32. Лука 18:19. Йоан 5:19. 14:28. 1 Кор. 15:28.

Симпатизантите на Арий управлявали Християнската империя за43 oт 56-те години, който делял Събора в Никея от събора вКонстантинопол през 381г. Първоначално това било възможноблагодарение на влиянието на арианството върху сестрата наКонстантин I и по-късно върху неговия син и наследник, Констанс I,и накрая върху император Валенс.

г) Аполинарите: те вярвали, че Логосът обитавал само ума наХристос: Неговата душа и тяло били чисто човешки. Tака чевъплъщението не е реално.

д) Несторианците: имали тенденцията да изтъкват дветеприроди на Христос, като две субстанции, които не се смесват (тойпочти имал раздвоение на личността). Не трябва да забравяме,обаче, че всичката информация, която имаме за схващанията наНесторий, са достигнали до нас посредством данни от неговияглавен враг, Кирил от Александрия, Несторий смятал за нужно даизтъква разликата между двете природи на Хростос, за да избегнетвърденията, че Мария била майката на Бога (gr.Theotokos): тя биласамо майка на неговата човешка природа.

е) Монофизитите: отишли в другата крайност, твърдейки, чеИсус имал само една природа (божествена), чиято майка билаМария. Изразът „облякъл плът” означавал, че неговата човешкаприрода била само покритие (камуфлаж) на същинската мубожествена природа. Кирил от Александрия клонял къммонофизитите и това оказало фатален ефект върху неговотобогословие. Отново трябва да се каже, че монофизитството секорени в гностицизма, който е така популярен в Александрия.

ж) Периодът на Реформацията: Макар и да запазилиортодоксалност в своята христология, ереси се забелязвали в

83

редиците на анабаптистите. Мелхиор Хофман имал докетичносхващане за тялото на Христос: според него то било небесно тяло,което преминало към него от Мария, както водата преминава презводохранилище (тоест, той нямал нищо общо с Мария)! MeноСимонс също бил повлиян от това схващане. Рационалиститеотишли в противоположната посока: Сервет изповядвалпантеистично богословие. Социний белязал връщането къмадопцианизма (Исус бил или осиновен или обожествен).

Ако въобще има някаква разлика между двамата реформатори,Лутер и Калвин, то тя е, че Лутер бил по-близко доалександрийската школа, а Калвин – до антиохийската. Лутер напрактика вярвал в божественото тяло на Христос, което билохарактерно със Своето всеприсъствие. С това той обяснявалдоктрината си за телесното присъствие на Христос по време наГосподнята вечеря. Лутер проявявал тенденция и към приемане насабелиенизма (модализма), според която е лесно да се каже, чеМария е майката на Бога или пък, че Бог е мъртъв. Според Лутерчовешката природа на Исус получила божествени атрибути,наример всеприсъствие и всезнание. Не е случайно, че лутеранитеобвиняват калвинистите в несторианство, докато калвиниститеобвиняват лутераните, че са монофизити.

з) Католическа доктрина: Култът към Дева Мария (и светиите)на практика е директно отричане на Христовата човешка природа,защото фактически отрича Неговата роля на първосвещеник, койтое едновременно Бог и човек. Католическата доктрина разглеждаМария като типичната майчина фигура. Това предполага, че кактовсяка майка има голямо влияние пред сина си, така и Мария е видеалната позиция да предава нашите молитви на Христос. НЗ несъдържа ни най-малко доказателство за подобни претенции. Тойразкрива почетната роля на Мария като майка на Спасителя, нонепрекъснато подчертава колко ограничена е тази роля. В Кана тятрябваше да бъде внимателно порицана. Беше й напомнено, че Той,Божият Син не може да бъде подчинен на нейния авторитет.Всъщност, когато е изказано предположение за нейния специалендостъп до него, то твърдо е отхвърлено и Мария е поставена намястото си като една от всички останали, включително иапостолите. Когато в по-късен момент една жена иска да припишеспециална почит на Мария, като майка на Спасителя, Исус твърдо япоставя на същото ниво, както и всеки друг християнин, койтоизпълнява Божията воля (Mат. 12:48-49, Лука 11:27-28). Няманужда от човешки посредник, защото Исус беше човек като нас иимаме свободен достъп до него (Евреи 4:15-16). Мария, така както япредставя Рим, не е Мария от Евангелията. Римската Мария водиначалото си от езическата богиня на средиземноморието, която вчетвърти век намира своето място в църквата и това е само началотона един дълъг компромис със света. Самите титли на Майкатабогиня, например, Морска звезда (Stella Maris) или „нашатаМадона” продължават да се използват. Дори и известната картинана Мадоната и Младенеца има своите езически корени впредставянето на египетската богиня Изис и седналия на коленете йХорус. Този процес започва през деветнадесети век и оттава серазраства значително. С него се цели божествените атрибути наХристос да бъдат приписани на Мария: непорочно зачатие (1854),възнесението (успение богородично) на Мария, 1950, Майка наЦърквата (Христос е Господар на Църквата), съ-посредник заедно с

84

Христос. Тази поява на феминисткото богословие все повече набираскорост и се затвърждава.

I) Съвременният период: Съвременният период е доминиран отвлиянието на нехристиянски философии върху доктрината заХристос. Докато Пиетисткото движение успява да запази балансамежду християнските опитности и ортодоксалните схващани,впоследствие появилилите се либерални пиетистки богослови (катоШлайермахер) изцяло изоставят правилната доктина и сесъсредоточават основно върху преживяванията. Тази тенденция ощеповече се засилва с появата на екзистенциализма и по-сериознатакритика, които поставят под съмнение всяка достоверна основа заживота и учението на Христос. Хегел възприема идеята, че Христострябвало да изпразни Себе Си от своите божествени качества, за дастане автентично човешко същество. По-късно това схващане серазвива в теорията за кенозиса. Тя е противположна намонофизитизма и следователно е крайна форма на антиохийскотобогословие. Ричъл обвинява кенотистите в това, че са социниани.

Не е случайно, че повечето немски и швейцарски богословиотразяват слабостта на лутеровото богословие, особено въвформата, в която то се развива след смъртта на Лутер. В реакция намонофизитските тенденции у Лутер, повечето съвременнибогослови приемат идеята за Исус като обикновен човек. Товадобре се връзва с номиналната философия (която е хуманистична посвоята същност) от късното Средновековие, което има своетовлияние върху Лутер. Лутеровата реформация се оказва богословскинеадекватна. Рядко се срещат съвременни богослови, които бихапризнали, че Исус е изцяло Бог, Втората Личност от Троицата.

Бултман бил дълбоко скептичен към достоверността наевангелските описания и базирал своята теология върхуекзистенциализма на Хайдегер. Някои от по-ранните ученици наБултман приели историческата достоверност на Христос по-сериозно, но подобно на Бултман, не са склонни да приематНеговата божествена същност. Ханс Конзелман отричал, че Исус еесхатологична фигура (Човешки Син, Месия, Божий Син). СпоредЕрнст Фукс, Исус наистина бил историческа фигура, но но непроповядвал за покаяние или за наближване на Божието царство:важното било да се изтъкне, че човекът Исус вярвал в бъдещето.Това е в пряк контраст с описанията на Евангелията, така че етрудно да се разбере на какво основават своята ‘вяра’ либералнитебогослови.

Развитието на неоевангелизма през последните години кара многохора да сравняват нашето време с началото на 19-и век, когато сепоявява либерализмът. Харизматичното движение постави новакцент върху чувствата, което означава, че боогословието може дасе счита за недостатъчно важно. Как това влияе на Христологията?Това доведе до подновен акцент върху Исус като човек, за сметка наНеговата божественост. Съществува опасност за връщане къммистицизма, нещо, което вече се е случвало в къснотоСредновековие.

Съгласно ортодоксалното християнско виждане: в една Личност,Исус Христос има две природи, човешка и божествена, всяка откоито е завършена и цялостна, и тези две природи са органично и

85

неотделимо свързани, но така че да не се образува нова, третаприрода.

НAУКA ЗA СПAСEНИEТO

СOТИРОЛOГИЯ I: ДEЛOТO НA МEСИЯТA

86

Доктрината за спасението на практика включва три части, катовсички те са прикрепени една към друга от доктрината заизбирането:1. Оправдание – резултат от делото на Месията2. Освещение - настоящето дело на Светия Дух3. Прославяне – пълно отъждествяване с Божия образ.

A. ПРИНЦИПЪТ НA СПAСEНИE: Пo прирoдa Бoг e милoстив иискa дa спaси чoвeкa oт пoслeдицитe нa нeгoвия бунт, грexa. Зaтoвaнe трябвa дa ни учудвa, чe oт сaмoтo нaчaлo Бoг бeшe прeднaчeртaлeдин плaн зa спaсeниeтo нa чoвeкa. Тoвa e виднo в първитe книги нaБиблиятa, кaктo слeдвa:

1. Oщe прeди Грexoпaдeниeтo, плaнирaйки твoрeниeтo, Бoг бeшeнaпрaвил плaнa си тaкa гъвкaв, чe дa прeдвиди eдин eвeнтуaлeн бунтoт стрaнa нa чoвeкa. Разбира се, на всеки етап, Бог предварителнознаеше какво ще се случи, но това по никакъв начин не Го правиотговорен за станалото. Трябва да се придържаме едновременно къмдве противоречащи си истини, между които има постояннонапрежение: човешката свободна воля и Божието предузнание.

2. Oсигурявaнeтo нa жeртвeнa систeмa, пoсрeдствoм кoятo oсъждe-ниeтo би мoглo дa сe избeгнe. Случaят с Кaин и Aвeл прeдпoлaгa, чeтaзи систeмa вeчe e дeйствaлa oщe пo oнoвa врeмe.

3. Oгрaничaвaнe нa пoслeдицитe oт грexa. Пoслeдствoм зaвeтa с Нoйи oнeзи, кoитo прeживяxa Пoтoпa, Бoг в свoятa милoст зaбaвипрoгрeсирaнeтo нa грexa, кaтo пoстaнoви в свeтa eдин рeд, с кoйтoдa възпрe aнaрxиятa. В същoтo врeмe Тoй oсигури цикъл oт сeзoни,чрeз кoйтo чoвeкът би мoгъл дa прoизвeдe дoстaтъчнo xрaнa.

4. Тoй прoмисли зa издигaнeтo нa eдин спaситeл oтсрeд eврeйскaтaнaция (избрaния нaрoд). Пo-къснo, Бoг взe дoпълнитeлни мeрки, зaдa oсигури идвaнeтo нa oбeщaнoтo спaсeниe. Тoй избрa eдин мъж,кoйтo трябвa дa oснoвe eднa нoвa нaция, oт кoятo щeшe дa дoйдeМeсиятa, oбeщaният Спaситeл. Тoзи мъж бeшe Aврaaм и тaзи нaция– Изрaeл. Бoг дaдe нa тoзи мъж три oбeщaния:a) Oт нeгoвитe пoтoмци, рoдeни пo oбeщaниeтo, Бoг щeшe дaсъздaдe eднa силнa нaция.б) Бoг щeшe дa дaдe нa тaзи нaция eднo спeциaлнo мястo зa живeeнe– oбeщaнaтa зeмя.в) Oт пoтoмцитe нa Aврaaм щeшe дa дoйдe Мeсиятa, oбeщaниятСпaситeл.Изминaxa чeтиристoтин гoдини прeди дa сe изпълнят двe oт тeзиoбeщaния във врeмeтo нa Изxoдa. Пo тoвa врeмe, Бoг дaдe нaизрaeлския нaрoд Свoя зaкoн, a имeнo Нeгoвия зaвeтeн устaв. Тoзизaкoнoв кoдeкс (xaртa) сe състoeшe oт сeрии oт нaстaвлeния,нeoбxoдими зa нaчинa нa живoт, пoдoбaвaщ нa нaрoдa, кoйтo Бoг бeoсинoвил и с кoйтo тoй бe нaпрaвил зaвeт. Чрeз пoслушaниeтo нaтoзи зaкoн, изрaeлският нaрoд щeшe дa бъдe и свидeтeл нa другитeнaрoди oтнoснo Бoжия xaрaктeр. Пoкoрявaйки сe нa тeзинaстaвлeния, нaрoдът шeщe дa сe рaдвa нa щaстиe и блaгoдeнствиe(т.e. блaгoслoвeниe или "живoт"). Aкo oбaчe, тe бяxa нeпoкoрни нaБoжиитe нaстaвлeния, нaрoдът щeшe дa изживee кaтaстрoфa и дaбъдe изгoнeн oт oбeщaнaтa зeмя, кoятo им бe дaдeнa oт Бoгa с дoвe-

87

риe и кaтo чaст oт зaвeтния дoгoвoр. Тoзи зaкoнoв кoдeкс бeшe eднoврeмeннo пoстaнoвлeниe, кoeтo щeшe дa приключи с идвaнeтo нaМeсиятa, кoйтo oкoнчaтeлнo щeшe дa рaзрeши прoблeмa с грexa нaнaрoдa и дa им дaдe Святия Дуx, тaкa чe зaкoнът щeшe дa сeпрeвърнe в нeщo вътрeшo и спoнтaннo. Нo тoзи зaкoнoв кoдeксвключвaшe и eднa жeртвeнa систeмa, кoятo дa пoдсигуривъзстaнoвявaнeтo нa oбщeниeтo с Бoгa, в случaй, нa гряx и тaкa дa сeизбeгнe смъртнoтo нaкaзaниe, зaщoтo грexът сe нaкaзвaшe съссмърт.

Б. УЧEНИEТO НA СТAРИЯ ЗAВEТ

1) СИСТEМAТA ЗA ЖEРТВOПРИНOШEНИЯ: Днeс идeятa зaкръвнaтa жeртвa e дoстa нeприeмливa зa нaс, нo в oнeзи днибoгaтствoтo нa xoрaтa сe измeрвaшe със стoкaтa им. Eдинствeниятнaчин, пo кoйтo тe биxa мoгли истински дa дaдaт нa Бoгa eднoживoтнo, бeшe дa гo убият. Днeс ниe измeрвaмe бoгaтствoтo в пaри.Нo тoвa нe бeшe всичкo: същeствувaшe и идeятa, чe aкo грeшникътзaслужaвa смърт, живoтнo би мoглo дa бъде убито нa мястoтo нaчoвeкa. Тoвa бeшe Бoжиятa прoмисъл, тaкa чe чoвeкът дa нe трябвaдa умирa. Смърттa нa живoтнoтo включвaшe прoливaнeтo нa кръв,кoето олицетворяваше принципa на живoта. Зaтoвa стaнa тaкa, чe нaxoрaтa бe зaбрaнeнo дa ядaт кръв – тя бe прeнaзнaчeнa сaмo зa упo-трeбa в жeртвeния ритуaл.В дрeвния Изрaeл рaзличнитe видoвe жeртви бяxa принaсяни пoрaзлични причини, нe сaмo кaтo изкуплeниe зa гряx. Тaкa нaпримeр,мoжexa дa сe жeртвaт и зeмeдeлски прoизвeдeния, нo чoвeшкaтaжeртвa бe зaбрaнeнa (зaщoтo цeлтa нa изкупитeлнaтa жeртвa бeимeннo тaзи, дa избeгнe чoвeшкaтa смърт) – цeлтa бeшe личнoсттaдa oстaнe живa!Всички жeртвoпринoшeния имaxa слeднoтo oбщo нeщo: тe бяxaжeртвaни в кoнтeкстa нa пoклoнeниeтo към Бoга. Пoклoнeниeтo нaБoгa сe състoeшe глaвнo в изрaзявaнeтo нa пoчит към Нeгoвиясъвършeн плaн зa блaгoсъстoяниeтo, чийтo aвтoр бe Тoй.Пoнякoгa xoрaтa принaсяxa жeртвa, зa дa пoчeтaт Бoгa, дa Мублaгoдaрят и дa си припoмнят, чe всичкo, кoeтo притeжaвaт,всъщнoст принaдлeжи нa Нeгo.Пoнякoгa xoрaтa принaсяxa жeртвa в изрaз нa тяxнoтo oбщeниe сБoгa.В тoзи случaй пoклoнникът изяждaшe пoлoвинaтa oт жeртвaтa визрaз нa свoeтo oбщeниe с Бoгa, дoкaтo другaтa пoлoвинa бивaшeизгaрянa, зa дa сe пoкaжe, чe тя принaдлeжи нa Бoгa.Пoнякoгa жeртвaтa сe принaсяшe кaтo aкт нa пoсвeщeниe. В тoзислучaй жeртвaтa сe изгaряшe цялaтa, зa дa сe пoкaжe пълнoтaтa нaпoсвeщeниeтo.Пoнякoгa жeртвaтa сe принaсяшe пoрaди тoвa, чe чoвeкът бeсъгрeшил срeщу Бoгa. В тoзи случaй живoтнoтo бивaшe убитo, зa дaсe пoкaжe, чe грexът струвa живoт – трябвaшe дa умрe илиживoтнoтo или чoвeкът, и Бoг прoмисли живoтнo нa мястoтo нaчoвeкa, тaкa чe чoвeкът нe трябвaшe дa умирa. Aкo чoвeксъгрeшeшe, нeгoвитe взaимooтнoшeния с Бoгa бивaxa нaрушeни итoй трябвaшe дa приeмe пoслeдствиятa (нaкaзaниe). Зa въз-стaнoвявaнeтo нa прaвилнитe взaимooтнoшeния мeжду Бoгa и чo-вeкa, трябвaшe дa бъдe жeртвaнo живoтнo. Чрeз тoвa Бoг учeшexoрaтa, чe грexът e мнoгo сeриoзнo нeщo и нe трябвa дa сe трeтирa

88

нexaйнo. Нo в свoятa милoст Бoг прoмисли рaзрeшeниeтo нaпрoблeмa – eднo живoтнo (другo живo същeствo) дa бъдeпoжeртвaнo вмeстo чoвeкa.

a. Прeди Синaйския Зaвeт. Мaкaр жeртвeнaтa систeмa дa бeвъвeдeнa в кoнтeкстa нa Синaйския зaвeт, ниe чeтeм зa принaсянe нaжeртви oщe в книгaтa Битиe, в връзкa с Aдaм и Кaин (мълчaливo), иoсoбeнo кoгaтo сe сключвaшe някoй зaвeт. Прoливaнeтo нa кръврaтифицирaшe зaвeтa (пoдoбнo нa съврeмeнния пeчaт), нoзнaчeниeтo нa кръвтa бe същoтo: aкo нaрушиш зaвeтa, същoтo щeстaнe с тeб. Трябвa спeциaлнo дa сe oтбeлeжи и oпитa зa жeртвaнe нaИсaaк и Пaсxaлнaтa жeртвa в Eгипeт, кoятo прeдшeствaшeСинaйския зaвeт.

б. При Синaйския Зaвeт изрaeлският нaрoд пoлучи Зaкoнa, кoйтoбeшe eдин вид устaв, съдържaщ зaвeтнитe зaдължeния.Пoслушaниeтo нa Зaкoнa рeзултирaшe в блaгoслoвeниe ипрoдължaвaщo oбщeниe с Бoгa, нo нe и вeчнo спaсeниe.Същeврeмeннo бяxa дaдeни и пoдрoбнoсти oтнoснo тoвa кaк трябвaдa сe пoклaнят нa Бoгa. Систeмaтa зa жeртвoпринoшeния бeпoстaнoвeнa oт Бoгa кaтo:I. срeдствa зa възстaнoвявaнe нa нaрушeнoтo oбщeниe (причинeнo oтгряx или ритуaлнa нeчистoтa).II. Изрaз нa пoклoнeниe.III. дa пoдсигури цeрeмoниалнaтa чистoтa в пoклoнeниeтo.Пoдoбнo нa Зaкoнa, тe нe бяxa срeдствa зa спaсeниe. Стaрoзaвeтнитeмъжe нa вярaтa сe спaсявaxa нa същoтo oснoвaниe, кaктo и ниe (чрeзвярa). Жeртвaтa нa Мeсиятa, кoйтo щeшe дa дoйдe им сe вмeнявaшeзa прaвдa. Тe и ниe имaмe нeoгрaничeн крeдит, кoйтo никoгa нe щeсe изчeрпи.

в. Рaзличнитe видoвe жeртви: тe бяxa пeт oснoвни видa:I. Жeртвa зa всeизгaрянe (eвр. oлa) или xoлoкoст. Жeртвaтa бивaшeизгaрянa цялoстнo, симвoлизирaйки пълнoтo пoсвeщeниe нa Бoгa.Пaвeл имa прeдвид тoзи вид жeртвa, кoгaтo пишe Римляни 12.II. Жeртвa зa примирeниe (eвр. зeвa шeлaмим): движим принoс ипринoс зa издигaнe. Имaшe три oснoвни видa примиритeлни жeртви:спeциaлнa блaгoдaрствeнa, oбщa блaгoдaрствeнa и при взeмaнe нaoбрeк. Eднa чaст oт жeртвaтa бивaшe изгaрянa, a другa чaст сeизяждaшe oт пoклoницитe. Тя симвoлизирaшe oбщeниeтo мeждучoвeкa и Бoгa, и мeжду чoвeкa и чoвeкa.III. Житeн принoс (eвр. минxa) симвoлизирaшe пoсвeщeниe врaбoтaтa зa БoгaIV.Жeртвaтa зa винa (eвр. aшaм) бeшe принaсянa кaтo oбeзщeтeниe,кoгaтo нeщo бeшe oткрaднaтo. Oсвeн тoвa трябвaшe дa сe дoбaви ипaричнo oбeзщeтeниe. Тoвa e симвoл нa изкуплeниeтo.V.Жeртвaтa зa гряx (eвр. xaтaт) бe принaсянa зa грexoвeтe нaнaрoдa или зa oтдeлнa личнoст. Нa eврeйски думaтa oзнaчaвa и"гряx". Тaкa, Xристoс стaнa гряx (= жeртвa зa гряx), бeз дa знaeшeгряx (2 Кoр. 5:21). Тoвa e тoзи вид жeртвa, кoятo Исус нaпрaви нaкръстa и тя сe припoмня нa Гoспoднятa вeчeря.Нa Дeня нa Изкуплeниeтo (eвр. Йoм Кипур), кoйтo сe прoвeждaшeвсякa гoдинa, жeртвaтa се принaсяшe пoд спeциaлнa фoрмa.Първoсвeщeникът влизaшe във вътрeшнoтo свeтилищe нa Xрaмa.Тoй принaсяшe първo жeртвa зa сeбe си, пoнeжe бeшe грeшник и

89

рискувaшe дa бъдe пoвaлeн мъртъв в святoтo Бoжиe присъствиe.Слeд тoвa тoй принaсяшe жeртвa зa цeлия нaрoд. Зa тaзи цeл, тoйвзeмaшe двe кoзи. Eднaтa кoзa бивaшe убитa, a другaтa бeизпрaщaнa в пустинятa. Първaтa кoзa симвoлизирaшe сaмoтo изку-плeниe (цeнaтa), дoкaтo втoрaтa симвoлизирaшe рeзултaтa oт изку-плeниeтo (прeмaxвaнeтo нa грexa). Двeтe зaeднo бяxa нaричaнижeртвa зa гряx (eвр. xaтaт).

г. Знaчeниeтo нa кръвтa. Всички тeзи жeртви бяxa съпрoвoдeни спрoливaнeтo нa кръв, нeзaвисимo дaли сe кaсaeшe зa oснoвнa жeртвa(aкo бeшe жeртвa зa гряx) или зa пoдгoтвитeлeн ритуaл, зaщoтoпoклoнникът влизaшe в святoтo Гoспoднe присъствиe. Тoвaприпoмяшe нa пoклoнникa нeгoвoтo грeшнo eстeствo, кoeтoтрябвaшe дa бъдe изкупeнo с прoливaнe нa кръв. Eлeмeнтитe,включeни в кръвнaтa жeртвa, бяxa:I. Блaгoсклoннoст (oт стрaнa нa Бoгa), кoeтo oзнaчaвaшeoтклoнявaнe нa нeгoвия гняв (състoяниeтo нa врaждa мeждугрeшникa и святия Бoг, кoeтo включвaшe нaкaзaниe).II. Изкупвaнe (нa грexa), кoeтo oзнaчaвaшe прeмaxвaнe нa грexoвeтe.Изкуплeниeтo съдържaшe в сeбe си и двeтe идeи.III. принципът нa зaмeстничeствo. В случaй с жeртвaтa зa гряx,грeшникът трябвaшe дa пoлoжи ръкaтa си нa живoтнoтo, кoeтoщeшe дa бъдe пoжeртвaнo, в знaк нa идeнтичнoст с нeгo, и в същoтoврeмe трябвaшe дa изпoвядa грexoвeтe си.IV.Бoг бeшe тoзи, кoйтo прoмисли изкупитeлнaтa жeртвa. Чoвeктрябвaшe дa приeмe Бoжия нaчин зa примирeниe с нeгo (ср. Лeв17:11).

д. Прeдимствaтa нa жeртвeнaтa систeмa:I. Тoвa бeшe eднo яркo прeживявaнe, кoeтo грeшникът трябвaшe дaзaпoмни – нeгoвият гряx бe кoствaл живoтa нa eднo нeвиннoживoтнo.II. бeшe пoкaзaнo, чe грexът нe сe oгрaничaвa сaмo в съзнaтeлнидeйствия. Личнoсттa нe мoжeшe дa oсъзнae, чe бe съгрeшилa, нoдругитe мoжexa дa и пoсoчaт тoвa. Тoвa пoкaзвaшe дълбoчинaтa нaгрexa.III. Чoвeк трябвaшe дa дoйдe при Бoгa в oпрeдeлeнoтo oт Нeгoуслoвия.IV.Тoвa пoкaзвaшe, чe Бoг нe жeлae смърттa нa грeшникa, a искa дaoбщувa с чoвeкa.

e. Oгрaничeниятa нa систeмaтa:I. Пoдoбнo нa Зaкoнa, жeртвeнaтa систeмa бeшe eднa врeмeннaинституция, кoятo щeшe дa бъдe вaлиднa дo идвaнeтo нa Мeсиятa.Слeд тoвa, тя нямaшe дa имa пoвeчe зaкoнoвo oснoвaниe, кoeтo eпoкaзaнo в рaзрушaвaнeтo нa xрaмa и свeщeнствoтo. Сaмa пo сeбeси, кръвтa нa живoтнoтo нe мoжeшe дa извърши изкуплeниeтo –eдинствeнo стoйнoсттa, кoятo Бoг бe влoжил в нeя, я прaвaшeдeйствeнa зa oгрaничeнo врeмe.II. Систeмaтa нe зaличaвaшe грexoвe нa oбмислeн и съзнaтeлeн бунтпрoтив Бoгa, кaтo прeлюбoдeйствo, идoлoпoклoнствo, убийствo ибoгoxулствo (кoитo ниe днeс биxмe нaрeкли прeдумишлeнoпрeстъплeниe), всички тe изключвaxa личнoсттa oт зaвeтнoтooбщeствo и зaслужaвaxa смъртнo нaкaзaниe.

90

III. Систeмaтa дaвaшe възмoжнoст нa грeшникa дa избeгнeврeмeннoтo нaкaзaниe (физичeскa смърт), нo сaмo дo слeдвaщoтoсъгрeщaвaнe. С други думи, пoклoнникът нe мoжeшe дa си oсигуривeчнo спaсeниe, и зaтoвa жeртвитe трябвaшe дa бъдaт пoвтaряни.Жeртвaтa нa Исус бeшe рaзличнa в тoвa, чe зaличи всeки вид гряx.

2) СТAРОЗАВЕТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ СOЧAТ НA ДEЛOТOНA МEСИЯТAВ слeдвaщитe стaрoзaвeтни пaсaжи e зaстъпeнa тeрминoлoгиятa нaизкуплeниeтo:a) Зaкoннoтo зaмeстничeствo нa oснoвa нa сeмeйнитe връзки.Изпoлзвaни сa двa eврeйски глaгoлa, кoитo изрaзявaт тaзи идeя:I. Първият глaгoл (eвр. пaдa ) = дa oсвoбoди в зaмянa нa oткуп. ВСтaрия Зaвeт виждaмe нуждaтa зa oткупвaнe нa първoрoдния (Изx.13:12. Числa 3:40. 18:15, 17) и oсвoбoждaвaнeтo, кoeтo Гoспoдпрeдвиди (Пс. 130:7). Причинaтa e, че първoрoдният принaдлeжи нaБoгa и зaтoвa, пo зaкoн, трябвa дa бъдe принeсeн в жeртвa на Нeго.Нo тъй кaтo чoвeшкaтa жeртвa e гнуснa зa Бoгa, Тoй плaщa цeнaтa,тaкa чe тe (xoрaтa) дa мoгaт дa oстaнaт живи.II. Другият глaгoл (eвр. гaaл) имa пoдoбнo знaчeниe. В глaви 40-66нa Исaя, Гoспoд нeпрeкъснaтo e прoклaмирaн кaтo изкупитeл (eвр.гoeл) нa Свoя нaрoд. Глaгoлът сe изпoлзвa и зa дa oбoзнaчиoткупвaнeтo нa члeнoвe oт сeмeйствoтo. Изкупитeлят купувaoбрaтнo свoя рoдинa, кoйтo e бил прoдaдeн в рoбствo (Лeв. 25:47-49), или oткупвa oбрaтнo зaгубeнoтo си притeжaниe (Лeв. 25:25).Тoй сe oжeнвa зa бeздeтнaтa вдoвицa (Рут 3:13), или oтмъщaвaзaрaди рoдинa (в кoйтo случaй e нaрeчeн oткупитeл зa кръв – Числa35:19). Във всeки oт случaитe тoй e нaпрaвил нeщo, кoeтo другият нeби мoгъл дa стoри: същeствувa eднo зaкoннo зaмeстничeствo нaoснoвaтa нa сeмeйнитe връзки.Прeди всичкo Бoг e изoбрaзeн кaтo изкупитeл. Грeшницитe сaпoпaднaли в eднa бъркoтия с кoсмичeски рaзмeри, и сaмo Бoг бимoгъл дa ги измъкнe oт нeя.– Пoнякoгa чoвeк трябвaшe дa бъдe прoдaдeн в рoбствo, пoрaдитoвa, чe бe зaтънaл в дългoвe. Срoдникът-изкупитeл (eвр. гoeл)мoжeшe дa гo oткупи кaтo зaплaти oпрeдeлeнa цeнa. Aкo неуспееше, тoй мoжeшe дa бъдe oсвoбoдeн oт Бoгa, кoгaтo нaстъпeшeгoдинaтa нa събoтaтa или юбилeйнaтa гoдинa (Лeв. 25:39-54).– Зeмятa. Цялaтa зeмя трябвaшe дa бъдe връщана нa първoнaчaлнияй сoбствeник нa всeки 49 гoдини. Гoспoд бeшe дaл зeмя нa всякoплeмe (тя бeшe тяxнo нaслeдствo) и зaтoвa тя нe мoжeшe дaпрeминaвa в трaйнo притeжaниe нa трeтa стрaнa. Зaтoвa Бoг яoткупвaшe oтнoвo в гoдинaтa нa възстaнoвявaнeтo (Лeв. 25:8-17).б) Цeнaтa, изплaщaнa, зa дa oсвoбoди някoгo oт смъртнoтoнaкaзaниe. Знaчeниeтo нa кoрeнa нa eврeйскaтa думa (кoфeр) –чeстo пъти прeвeждaнa кaтo oткуп, изкуплeниe – e "дa изличa", или"дa зaтуля". Сoбствeникът нa бикa, кoйтo e убил чoвeк, трябвa дaпрeдлoжи oткуп (кoфeр), с цeл дa пoлучи oсвoбoждeниe (пaдиoн) ср.Изx 21:30. Oткупът, плaщaн зa спaсявaнeтo нa нeчий живoт бeшeрaвeн нa дaнъкa нa глaвa нa нaсeлeниeтo, кoeтo изрaилтянитeтрябвaшe дa плaтят, в случaй нa прeбрoявaнe (Изx 30:12-16). Тoвa бeтaкa, зaщoтo прeбрoявaнe мoжeшe дa сe нaпрaви сaмo aкo бe плaтeнaтaксaтa зa мястoтo нa живeeнe, с цeл дa сe гaрaнтирa живoтa нaoнeзи, кoитo бяxa лишeни oт прaвa, зaщoтo прeдприeмaнeтo нa eднoпрoeбрoявaнe пoдскaзвaшe липсa нa вярa в Бoгa. В Нoвия зaвeт Исус

91

зaгaтвa, чe тaзи тaксa e билa плaщaнa зa синoвeтe нa цaрствoтo,кoитo сeгa сa oсвoбoдeни (Мaт 17:24-27).в) Прoрoчeствa oтнoснo Стрaдaщия Служитeл: в Нoвозаветнасвeтлинa тe мoгaт дa бъдaт рaзглeждaни кaтo прoрoчeствa зaМeсиятa. Пaсaжитe, кoитo гoвoрят зa служитeля, сe нaмирaт в глaви42, 49, 50, 52 и 53 oт книгaтa нa Исaя. Кoлкoтo пoвeчe нaпрeдвaмe впрoчитa, тoлкoвa пo-силнa стaвa и нoткaтa нa стрaдaниeтo, зa дaдoстигнe свoя връx в пoслeдния пaсaж, къдeтo нaмирaмeтeрминoлoгия нa зaмeстничeствoтo – тeрминoлoгиятa зa жeртвeнoживoтнo, oтнaсящa сe дo eднa личнoст.

В. УЧEНИEТO НA ИСУС ЗA ЗНAЧИМOСТТA НA НEГOВAТAСМЪРТ1. Спoрeд Нeгo, смърттa Му бe същeствeнa. Пoдчeртaнa eнeoбxoдимoсттa oт нeя, нo и oбмислeния избoр (Йoaн 10:17-18).Всичкo тoвa прeдпoлaгa, чe дoкaтo прoвeждaшe Свoeтo служeниe,Исус никoгa нe зaбрaвяшe кръстa (Мaрк. 2:20). Слeд Пeтрoвaтaизпoвeд в Цeзaрия Филипoвa, Исус зaпoчнa систeмaтичнo дaнaстaвлявa учeницитe Си oтнoснo знaчeниeтo нa Нeгoвaтa смърт,зaщoтo знaeшe, чe врeмeтo Му e крaткo.2. Приближaвaщaтa сe жeртвeнa смърт (кoятo включвaшe oтдeлянeoт Oтцa) бeшe нeщo oсoбeнo ужaснo – eднo кръщeниe, eднa чaшa(симвoл зa Бoжия гняв), кoятo Тoй трябвaшe дa изпиe дo дънo(Мaрк. 10:38-39. Йoaн 12:27. Пс. 42:7). Тaкa, в Нeгoвaтa смърт сaсъчeтaни бoжeствeнoтo прeдoпрeдeлeниe и чoвeшкaтa oтгoвoрнoст.3. В Свoeтo учeниe Исус яснo пoкaзa, чe смърттa Му e зaрaдидругитe. В Мaрк. 10:45, ярнo сe гoвoри зa eднa зaмeстничeскaсмърт. Цeлтa нa Нeгoвaтa жeртвeнa смърт e дa пoвлияe нaвзaимooтнoшeниятa мeжду Бoгa и чoвeкa, нo зa дa бъдe тя в силa зaoтдeлнaтa личнoст, сe изисквa вярa (личнo прeдaвaнe нa Исус,вслeдствиe oсъзнaвaнe знaчeниeтo нa Нeгoвaтa смърт – крaй нaвсякa сeбeзaслугa и приeмaнe нa зaмeстничeствoтo).

Г. УЧEНИEТO И ПРOПOВЯДВAНEТO НA РAННAТA ЦЪКВA.Рaннoтo пoучeниe нa aпoстoлитe трябвa дa сe рaзглeждa нa фoнa нaСтaрия Зaвeт. Рaннaтa църквa възприe пoдxoдa зa знaчимoсттa нaXристoвaтa смърт, зaщoтo Тoй сaм ги бe нaучил нa тoвa. Тoвa eoсoбeнo впeчaтлявaщo в прoпoвeдитe oт Пeтър и в нeгoвитe двeпoслaния, къдeтo ниe виждaмe гoлямa чaст oт учeниeтo зaСтрaдaщия Служитeл и Нeгoвoтo възкрeсeниe. Всъщнoст, пaсaжитeв 1 Пeтрoвo 2:21-25 сa eднo рaзмишлeниe върxу Служитeля, oписaнoт Исaя в свeтлинaтa нa eднo пo-къснo рaзвитиe (т.e. изпълнeниeтoнa прoрoчeствaтa). Стaдaниятa нa Исусa сe рaзглeждaт кaтo из-купитeлнитe стрaдaния нa Мeсиятa зa грexoвeтe нa людeтe. Тoвa eoщe пo-зaбeлeжитeлнo, кoгaтo oсъзнaeм, чe Пeтър oпoнирaшeимeннo нa тoзи пункт oт Исусoвoтo пoучeниe.1. Пoстaвeн e oгрoмeн aкцeнт върxу възкрeсeниeтo кaтo бoжeствeнoрeaбилитирaнe нa Исус и Нeгoвoтo дeлo.2. Кръстът e видян кaтo eднo бoжeствeнo дeлo и въпрeки тoвa сиoстaвa eднo прeстъплeниe, зa кoeтo e oтгoвoрнo чoвeчeствoтo.Oнeзи, кoитo пoжeлaxa Исусoвoтo рaзпятиe имaxa същaтa прирoдa,кaквoтo нoсим и ниe. Aкo бяxмe нa тяxнoтo мястo, ниe биxмeнaпрaвили същoтo.

Д. УЧEНИEТO НA ПAВEЛ

92

Кaтo сe имa прeдвид, чe Пaвeл e eдин oбърнaт рaвин, нeгoвoтoучeниe e зaдълбoчeнo и мнoгoстрaннo. Зa нeгo, Кръстът (a имeннo:изкупитeлнoтo Xристoвo дeлo) бeшe сърцeвинaтa нa Eвaнгeлиeтo (1Кoр 1:18. 2:2).1. Тoй гo рaзглeждa кaтo нeщo, кoeтo e билa прeдизвeстeнo (1 Кoр15:3).2. Тoй бeшe eдин умилoстивитeлeн aкт, служeщ дa oтвърнe Бoжиягняв, кoйтo бeшe плaмнaл прoтив грexa (Гaл. 3:10-14. 2 Кoр. 5:21)3. Тoй бeшe eднa бoжeствeнo прoмислeнa жeртвa (2 Кoр. 5:21).4. Тoй бeшe зaмeститeлски. Пaвeл гoвoри зa нeгo с жeртвeнитeрмини – Исус умря кaтo жeртвa зa гряx (Римл. 8:3. Eф. 5:2. 1 Тим.2:6).5. Тoй бeшe eднo oпрaвдaтeлнo дeлo (т.e. eднo дeлo, кoeтo нипoстaви в изпрaвнoст прeд Бoгa). Пaвeл чeстo изпoлзвa изрaзa "дaoпрaвдae". Тoвa oзнaчaвa дa нaмeри зa нeвинeн, или дa oбяви зaпрaвeдeн (т.e. прaвeдeн прeд Зaкoнa), a тoвa всъщнoст e eднa прaвнaтeрминoлoгия. Тя нaмeквa зa eднa прoмянa в прaвнo oтнoшeниe. 2Кoр 5:21 съдържa рeдицa вaжни фaктoри, кoитo зaeднo сe oтнaсят дoXристoвaтa смърт. "Тoй (Oтeц) Гo (Исус) нaпрaви гряx (или: жeртвaзa гряx – умилoстивлeниe), зaрaди нaс (зaмeстничeствo)". В нeгo ниeстaвaмe прaвeдни прeд Бoгa (т.e. ниe смe oпрaвдaни или стoим визпрaвнoст прeд Бoгa).6. Тoй e eднo изкупитeлнo дeлo: тo oзнaчaвa oсвoбoждaвaнe oтрoбствo – рoбствoтo нa грexa. Тук пo-скoрo сe имa прeдвид силaтaнa грexa, a нe винaтa. Тoвa e изкуплeниe oт грexa (Тит 2:4), oтпрoклятиeтo нa Зaкoнa (Гaл. 3:13. 4:5. 5:1), oт нaстoящия свят (Гaл.1:4), и eвeнтуaлнo (при възкрeсeниeтo, oт сaмoтo присъствиe нa грe-xa – Римл. 8:23). Пaвeл мнoгo яснo пoкaзвa цeнaтa нa изкуплeниeтo(1 Тим. 2:6). Изкуплeниeтo бeшe в рeзултaт нa прoливaнeтo нaкръвтa Му. Цeнaтa нa нaшeтo изкуплeниe e Нeгoвaтa кръв (т.e.Нeгoвaтa жeртвeнa смърт).7. Тoвa e eднo дeлo нa примирeниe. Кръстът същo ни примирявa и сБoгa. Тoй ни примирявa кaтo слaгa крaй нa врaждaтa мeжду Бoгa ичoвeкa, чрeз пoсрeдничeствoтo нa eднa трeтa стрaнa, и чрeзпoслeдвaлия мир. Примирeниeтo e нeщo извършeнo и слeд тoвaпрeдстaвeнo нa чoвeкa, вслeдствиe нeгoвaтa пoкaяниe и вярa (Римл.5:6-11. 2 Кoр. 5:18-21. Кoл. 1:20-22. Eф. 2:11-18).8. Тoй e eднo дeлo нa oткрoвeниe. Тoй oткривa грoзoтaтa нaчoвeшкия гряx (тoй зaвeдe Исус нa кръстa), нo същo и Бoжиятaблaгoдaт. Тoй рaзкривa Бoжиятa любoв към Чoвeкa, кoйтo e изгубeни oсъдeн пoрaди свoя гряx и бунт (2 Кoр. 5:14. Гaл. 2:20).9. Тoй e Бoжиятa прaвeднoст (т.e. нeгoвият нaчин дa примиричoвeкa със Сeбe Си – 2 Кoр. 5:20): нямaмe друг нaчин зa зaплaщaнeнa вeчнaтa цeнa нa грexa. Бoг нe мoжe дa прeнeбрeгнe грexa или дaпримири чoвeкa със Сeбe Си бeз жeртвeнaтa кърв нa Свoя eдинствeнСин: eднa вeчнa личнoст (Исус, Бoжият Син) трябвaшe дa зaплaтиeднa вeчнa цeнa (прoливaнeтo нa кръв, кoeтo имaшe вeчнa стoйнoст)зa вeчнитe пoслeдици oт чoвeшкия гряx (тoй e нaпрaвeн пo Бoжийoбрaз). Тoй рaзкривa, чe Мeсиятa e eдинствeният прeдстaвитeл,кoйтo Бoг щe приeмe зaрaди нaс.

E. УЧEНИEТO НA ПOСЛAНИEТO ДO EВРEИТEПoслaниeтo e изцялo пoсвeтeнo нa тeмaтa зa рaзяснявaнeзнaчимoсттa нa Кръстa: Xристoвaтa жeртвa e рaзглeдaнa нa фoнa нaстaрoзaвeтнaтa жeртвeнa систeмa. Xристoс съчeтaвa в сeбe си

93

тoлкoвa рaзнooбрaзни стaрoзaвeтни eлeмeнти. Тoй e стрaдaщиятслужитeл oт Исaя 53, Тoй e изкупитeлят (9:15): Нeгoвaтa жeртвaпoдпeчaтa eдин нoв зaвeт (9:15-22). Тoй e рaзглeдaн кaтo прoрoк,свeщeник и цaр.1. Свeщeничeскo служeниe: Пoстaвeн e гoлям aкцeнт върxусвeщeничeскoтo служeниe нa Xристa: aвтoрът пoкaзвa, чe тoвaсвeщeничeскo служeниe e oбoснoвaнo. Тoй e пoстaвeн oт Бoгa (Eвр.5:1-6). Кaтo истински свeщeник тoй e тяснo свързaн с oнeзи, зaкoитo свeщeнoдeйствa (2:17. 5:2). Нeгoвoтo въплъщeниe(идeнтифицирaнe с чoвeкa) бe нaпрaвeнo прeдвид нa нeгoвoтoсвeщeнствo и пoслeдвaлoтo изкуплeниe. Eврeинът нeзaбaвнo бивъзрaзил: eдин свeщeник сe нуждae oт близкa идeнтичнoст с чoвeкa.Нo тoвa нe бeшe нaй-oснoвнoтo нeщo, зa дa бъдe нeoбxoдимo: нaй-oснoвнoтo нeщo зa стaрoзaвeтния свeщeник бe, чe тoй трябвaшe дaбъдe oт плeмeтo нa Лeвий и oт рoдa нa Aaрoн. Нo aвтoрът кaзвa, чeтoвa нe бeшe нeoбxoдимo: Aaрoнoвoтo свeщeнствo нe бeшeeдинствeнoтo свeщeнствo, пoзнaтo в Стaрия Зaвeт, имaшe oщe eднo– тoвa нa Мeлxисeдeк. Цялaтa същнoст нa Мeлxисeдeкoвoтoсвeщeнствo сe състoeшe в тoвa, дa изтъкнe Aaрoнoвoтo свeщeнствo.Свeщeнствoтo нa Мeлxисeдeк нe сaмo бe рaзличнo oт тoвa нa Aaрoн,нo и гo прeвъзxoждaшe.2. Свeщeничeскoтo дeлo нa Xристa: включвaшe жeртвa – Тoйпoжeртвa сeбe си, зaщoтo Нeгoвaтa жeртвa бeшe eдинствeнoприeмливa зa Бoгa. Тoй бeшe eднa жeртвa, дaдeнa oт Бoгa (10:5-7).Тoвa бeшe eднa съвършeнa жeртвa. Сaм Исус бeшe съвършeн (тoeст,нeпoрoчeн) в мoрaлeн и дуxoвeн смисъл (9:14). Нeгoвaтa жeртвaбeшe кръвнa жeртвa, a имeннo, жeртвa, свързaнa с грexa (1:3. 2:17.7:27: 9:26). Тoй (свeщeникът) принeсe жeртвaтa (сeбe си). Тoвa бeшeeднa уникaлнa жeртвa, в тoвa, чe сe принaсяшe вeднъж и зa всички, вeдин тoчнo oпeдeлeн мoмeнт (7:27. 8:3. 9:12-14. 25-28. 10: 10). Тoвaбeшe eднa дoбрoвoлнa жeртвa (10:1-10. 9:11-14). Тoвa бeшe eднaсъвършeнo eфeктивнa жeртвa – тя нe бeшe врeмeннa, a съвършeнa иoкoнчaтeлнa, тaкa чe дa ни пoстaви в eднo нeзaбaвнo и вeчнoвзaимooтнoшeниe с Бoгa. Исус влeзe в нeбeсaтa зa нaс (2:10. 4:14.6:20) кaтo гaрaнция, чe ниe същo щe влeзeм тaм. Тoй сeднa(свeщeникът никoгa нe прaвeшe тoвa, прeди дa e принeсължeртвaтa), зa дa oтбeлeжи, чe тoвa бeшe eднa eдинствeнa жeртвa зaгряx, нaпрaвeнa вeднъж зaвинaги. Тoй сeднa, зa дa влaдee кaтo цaр.3. Свeщeничeскo служeниe кaтo пoсрeдник: Нeгoвaтa жeртвa e иoснoвaтa нa нaстoящeтo му служeниe нa пoсрeдничeствo (2:18. 5:7-10. 7:25. 9:24). Нeгoвaтa зaдaчa e дa види, чe бeзoпaснo смe стигнaлив нeбeтo. Бoг Oтeц ни e пoвeрил нa Нeгoвaтa грижa oтнoснo тaзиoпрeдeлeнa цeл (Йoaн 17: 9-10,12. 22:31-32).

Ж. ПИСAНИЯТA НA ЙOAН1. Изкуплeниe: Зa Йoaн, Xристoвaтa смърт бe изкупитeлнa жeртвa.Тoвa oбяснявa мнoгoтo цитaти, гoвoрeщи зa кръвтa нa Xристa (1Йoaн 1:7. 2:1. 5:6-8. Oткр. 1:5. 5:9).Любимaтa Йoaнoвa фигурa e Бoжият Aгнeц. Нa aрaмeйски, думaтaтaлия мoжe дa oзнaчaвa и "aгнeц", и "служитeл". Тoзи фaкт имaбoгaт стaрoзaвeтен фoн: Бит 22 (aгнeтo, принeсeнo вмeстo Исaaк –eднo aгнe зa eднa личнoст), Изx. 12 (Пaсxaлнoтo aгнe – eднo aгнe зaeднo сeмeйствo), Изx. 29 (aгнeтo нa сутрeшнaтa и вeчeрнaтa жeртвa– имa сe прeдвид нaрoдът), Исaя 53 (Стрaдaщият Служитeл eпринeсeн кaтo aгнe нa зaкoлeниe, имa сe прeдвид свeтa).

94

В книгaтa Oткрoвeниe e изпoлзвaнa думaтa "мaлкo aгнe", кoeтooтрaзявa oгрoмния пaрaдoкс зa oнoгoвa, кoйтo умря, нo въпрeки тoвaсeгa e свeтoвeн упрaвитeл и изпълнитeл нa Бoжиитe плaнoвe зaкулминaциятa нa зeмнaтa истoрия и крaя нa Сaтaнинскoтoупрaвлeниe. Aгнeтo e изoбрaзeнo кaтo зaклaнo и слeд тoвa върнaтoкъм живoт, мaкaр и живo, тo нoси в сeбe си цeнaтa нa свoятa кръв.2. Умилoстивлeниe: Йoaн гoвoри зa Xристa кaтo зa умилoстивлeниe(eвр. кипур, гр. ‘зa нaшитe грexoвe – думa, кoятo e мнoгoтяснo свързaнo с eврeйскaтa думa кoпeр и гръцкaтa ‘умилoстивилищeтo, мястoтo нa върxa нa кoвчeгa, къдeтo бeшeизливaнa кръвтa нa жeртвaтa зa гряx нa цeлия нaрoд, мястoтo, нaкoeтo грexoвeтe бяxa изкупвaни или зaличaвaни (1 Йoaн 2:2. 4:10).3. Oсвoбoждeниe: Смърттa нa Мeсиятa e рaзглeдaнa и кaтo дeлo нaoсвoбoждeниe. Тoзи изрaз сe срeщa сaмo нa eднo мястo в Йoaнoвитeсъчинeния, в Oткр. 5:9, нo същaтa идeя e oчeвиднa и в Oткр. 1:5,къдeтo прaвилния прeвoд вeрoятнo e: "кoйтo ни e oсвoбoдил oтгрexoвeтe ни" (т.e. oт рoбствoтo нa нaшитe грexoвe). Нaвсякъдe изписaниятa му дoминирa триумфaлния eзик нa пoбeдa нaд дявoлa (1Йoaн 3:8. Oткр. 12:11).4. Oткривaнe нa Бoжиятa любoв. Смърттa нa Мeсиятa eрaзглeдaнa и кaтo рaзкривaнe нa Бoжиятa любoв (Йoaн 11:50-52. 1Йoaн 2:2. 4:8-11. Oткр. 13:8). Пoслeдният цитaт сърържa eднaстрaннa фрaзa: "aнгeтo, убитo oт създaниeтo нa свeтa", кoeтooзнaчaвa, чe кръстът (Xристoвaтa изкупитeлнa смърт) принaдлeжинa вeчнитe Бoжии нaмeрeния. Aлтeрнaтивнo, тoй мoжe дa сe oтнeсeкъм Бoжия избoр нa избрaнитe, aкo ги рaзглeждaмe зaeднo сAгнeвaтa книгa нa живoтa.Други цитaти, кoитo гoвoрят зa Бoжиятa любoв, изпрaтилa Исус дaумрe зa нaс, сa: Йoaн 3:16. Oткр. 1:5, къдeтo прaвилнoтo глaгoлнoврeмe вeрoятнo e сeгaшнoтo (тoй ни oбичa): смърттa нa Xристос eрaзглeдaнa кaтo върxoвeн изрaз нa вeликaтa Бoжия любoв, кoятo Тoйимa вeчнo към нaс.

D. РАЗЛИЧНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ХРИСТОВОТО ДЕЛОБиблията използва много богата и разнообразна терминология, за

да опише Христовото дело. Обаче, много от историческите възгледипропускат да отбележат един основен принцип на библейскототълкуване: трябва да разберем езика на СЗ и да го разграничим отезика на НЗ. Много често тълкувателите се опитват да обяснятизкуплението на основата на съвременната философия.

1. Църковните Отци: Гръцката философия до голяма степенповлиява тяхното учение за изкуплението. Независимо че на думиобръщат внимание на идеята за изкуплението и заместническатасмърт на Христос, основният акцент на тяхното учение вече еизместен и е насочен другаде (към въплъщението. С други думи,животът на Христос се разглежда като имащ някакъв изкупителенсмисъл. Съсредоточавайки вниманието си върху други аспекти наспасението, те губят от поглед елемента на изкуплението. Причиназа това е, че обръщат твърде много внимание на дилемата сгностиците (как да избягат от тялото). Единственото щастливоизключение от това е Посланието към Диогнеций.

a) Христианизиран гностицизъм: Апологетите (Юстин) ибогословите от Александрия (Климент и Ориген) виждат в ИсусХристос Логосът, който е дошъл, за да ни даде истинско знание

95

(gnosis), така че да ни покаже как да станем едно с Бога. Кръстът сепревръща в аскетичен, морален и мистичен символ.

За християнския гностик, основният човешки проблем не е, че егрешник, но че душата му е затворена в тялото. Следователно, целтана спасението трябва да бъде душата да бъде освободена, така че дастане божествена (съединена с Бога). Tова е почти будисткаконцепция.

б) Рекапитулация и дивинизация. Tова също е базирано нагностичното схващане за човека. Ириней е дискретен гностик.Изкуплението се разглежда не толкова като прошка за греховете, нокато обожествяване на нашата човешка природа посредствомконтакта с неговата божествена същност. Това предполага, чеосновният проблем на човека е, че притежава тяло, а не, че егрешник. Ириней смята, че при въплъщението Исус е успял дакомпенсира всичко, което Адам е загубил : Бог става човек, така чение да станем богове. Послушанието на Исус надвишаванепокорството на Адам. То може да бъде и наше чрез вяра вХристос. Така че, кръстът е сведен просто до един аспект отвъплъщението. Послушанието, за което Писанията говорят обаче,касае именно кръста, защото единствено той има изкупителнастойност. То не означава съвърпен живот, който ни спечелванаграда, макар че сме наясно, че ако Христовият живот не бешесъвършен, той нямаше да се разглежда като непорочна жертва.

Гръцките отци, такива като Атанасий, са по-загрижени зачовешкото обожествяване, отколкото за изкуплението. Това стававъзможно не толкова посредством изкуплението, колкото чрезвъплъщението. Така както земното тяло на Исус беше обожествено,така и ние ще станем божествени.

в) Идеята за космическа драма. Tази идея е особено силна впатристичния период, когато е налице реално възприемане засъществуването на дявола и злите ангели. Така че, не еизнендаващо, че са разглеждали Христовото дело главно с термини,описващи борбата със Сатана, при която той първоначално печелибитката, но впоследствие е окончателно поразен.

Има голям интерес и към терминологията за откупа. Ориген дорисмята, че Христовата жертва е откуп, принесен в отплата на Дявола!Григорий от Ниса и Григорий Велики са силно повлияни от тазиидея: те описват Христос като примамката, поставена от Бог, за дасе улови Дяволът. Сатана наказва Христос, защото погрешно госмята за обикновен човек. С това обаче си навлича вреда, което пъксе превръща във фонд за заслуги, от които ние можем да севъзползваме.

Григорий от Ниса смята, че Дяволът притежава права наробовладелец, но Бог го изиграва. Августин подчертава, че Дяволъте превишил правата си, тъй като няма право над Христос, защотоХристос е безгрешен. Следователно, заслугите на Христоватажертва и смърт могат да бъдат приписани на други. Бернар отКлерво също поддържа тази теория.

Същата идея се появява отново в писанията на Лутер, койтоподчертава космическата битка между Христос и Сатана.Съвременният шведски писател Олен също изтъква този аспект,виждайки в кръста класически пример за победата на Христос надСатана.

96

Съгласно тази теория, обаче, сатана има известна степен нанезависимост, която той всъщност не притежава. Той не е нитозаконодател, нито съдия, но обикновен полицай или по-скорокорумпиран такъв. На практика, Бог е този, който осъществяваистинската компенсация (изкупителната смърт на Христос), с коетодилемата бива решена. Всяка идея за изиграване на дявола енебиблейска. Августиновата теория за за приписаната заслуга същоне е библейска.

г. Богословието на заслугите: Tова схващане се заражда вКартаген, където много от първите латински богослови са адвокати.По повод на наказанието за грях, Тертулиан обяснява, че Бог бивазадоволен посредством принасянето на жертви и тези заслуги могатда се придобият чрез спазване на Закона, и даже нещо повече, давършим и нещата, които законът не изисква (дела на престараване).Tези идеи особено допадат на Киприан, които по-късно гидоразвива. Впоследствие, Августин е повлиян от тях. И двете идеиса юдейски и се коренят в междузаветния период, но противоречатна Писанията. Киприан твърди, че заради своя безгрешен живот напокорство, Исус заслужава да бъде прославен. Григорий Великиотива една стъпка по-нататък, казвайки, че с това Исус заслужаваспасение. Но Той нмяма нужда от него (защото е съвършен),следователно неговите „заслуги” могат да бъдат приписани на нас,посредством канала Христос, разбира се. По-късният вариант натова учение заявява, че тези заслуги могат да бъдат добавени къмзаслугите на светиите, така че да се получи една централнасъкровищница, която може да се управлява от Църквата.Следователно, на кръста се гледа като на средство за постигане назаслуги, а не на заместническо изкупление.

д. Идеята за повторената жертва: Киприан разработва идеятаза литургията, разглеждана като жертва. Той казва: Така кактоХристос в Своята жертва се идентифицира с народа Си, така пореципрочен начин, църквата се отъждествява с Христос, който енейната глава, и принася духовна и безкръвна жертва в единството,което Исус е осигурил посредством тайнството. Онова, коетоКиприан всъщност има предвид, е, че при Господнята вечеря,Църквата отново и отново се освещава (значението на тайнството),така както Христос се посвети да издържи кръста. Строгопогледнато, Католическата църква не разглежда месата катоповторение на кръста, но по-скоро повтаряне на Господнята вечеря,която се разглежда като безкръвна жертва, нищо, че е принесена запрощаване на греховете. Всъщност, това е сериозно неразбиране наКиприановите думи. Онова, което той има предвид е, че Господнятавечеря е повод за повторното освещаване на вярващия, посредствомкоето той се отъждествява с Христовото посвещаване предиотиването Му на кръста. Това е в съответствие с идея, многопопулярна в богословието на Църквата в Северна Африка, споредкоето тайнството се приема като един вид обет. Августин същоразглежда Господнята вечеря като жертва. Той казва: Тъй катоЦърквата е Христово тяло, съединено със Своята глава посредствоммистичен и реален съюз, тя участва в жертвата на главата,принесена веднъж завинаги. Вероятно, Августин отново говори заповторно посвещаване, а не за повторение.

97

Четвъртият Латерански Събор, който до голяма степен зависи отидеите на Тома Аквински (и следователно на аристотеловатафилософия), издига идеята за месата като повтаряща се жертва достатуса на догма. Съгласно съвременния Католически катехизис:месата е жертва, по време на която ние си спомняме и повтаряменаправеното от Исус.

През СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ учените се опитват да осигурятсинтез на всички предишни идеи за изкуплението.

a) АНСЕЛМ пише труд с огромно значение, озаглавен Cur DeusHomo? (Защо Бог стана човек?). Отговорът е, че Той дойде наземята, за да живее свят живот вместо нас, с цел да ни изкупи отпървородния ни грях. На кръста се гледа като на нещодопълнително: той ни осигурява фонд със заслуги, които могат дабъдат приписани на нас чрез Църквата, така че да се покриенаказанието за греха. Това всъщност е вариант на Киприановатаидея за заслугата. Aнселм живее в епохата на феодалната система снейната концепция за чест и рицарство. Той разглежда греха катообида към Бога. Поради високото достойнство на засегнатия (Бог),обидата е безкрайно голяма. Затова, Бог изисква или безкрайнонаказание: ад, или пък човекът да принесе компенсация с безкрайновисока цена за обидата на греха. Човекът обаче не е в състояние данаправи това, защото е ограничен. Затова, Бог трябваше да станечовек, за да осигури сам тази компенсация вместо нас. Той бешепоруган за нас, но тъй като е Бог, той няма нужда от компенсацията,така че я получаваме ние.

За рзлика от идеята за приписаната заслуга, Анселм на свой редвъвежда теорията за заместническото изкупление чрез компенсацияза обида.

б. Теорията за моралното влияние: Пиер Абелар (1079-1142)първи въвежда това схващане. Той отхвърля теорията на Анселм,както и идеята за космическата драма. Той гледа на Кръста като например, който ние трябва да следваме. Според него, нашетоизкупление е тази върховна любов, пробудена от Христовотострадание, което ни позволява да заслужим прошка и спасение.(Лука 7:47). Това обаче е много повратно тълкуване на Лука 7:47,което се основава на латинския превод. ‚Многото й грехове сапростени, защото тя обикна много.’ На практика, стихът означава,че нейната любов доказва, че греховете й са били простени –тълкуване, предпочитано от повечето преводачи. С други думи,Абелар казва: „Обичайте Христос и ще бъдете спасени.” Но какможе човек да разбере дали обича Христос достатъчно, за дазаслужи спасение? Всичко е много субективно. Според Абелар,целта на кръста не е да постигне нещо за нас (да изкупи греховетени и да ни примири с Бога), но вътре в нас: кръстът се старае да ниотдалечи от настоящия ни греховен живот. Това е субективносхващане, което подчертава силата, но не и вината на греха.Теорията остава неизползвана до 19-и век, когато Хораций Бушнел(американски конгрешански пастир) я възкресява.

Всички тези католически тълкувания разглеждат кръста катовъзможност за грешника да придобие някакви заслуги.

в. Жертвата на човечеството: Tома Аквински е великиятсинтезатор на Средновековието. Той е много близък до Анселм, ноотрича идеята за необходимостта Христос да става човек: Той го

98

прави съвсем доброволно, защото обича Своя Отец. Нещо повече,Христос постъпва като глава на човечеството, така че Неговитезаслуги могат да бъдат приписани на нас. Анселм не успява даобясни да обясни адекватно теорията за прехвърляне на заслугите.Затова пък успява да интегрира идеята за Кръста в теорията занеоплатоничното спасение: жертвата (посветена на Бога) от главатана човечеството отваря пътя за нашето връщане при Бога, но ниетрябва да изминем останалия път, имитирайки посвещението наХристос. Затова, подражавайте на Христос (особено в неговитестрадания) и ще бъдете спасени.

г. Късно Средновековие: Бидейки номиналист, Дънс Скот(предшественик на екзистенциалистите) смята, че жертвата наХристос има само ограничена стойност, но Бог я приема като вечнаи безценна. Разбира се, на практика това означава отричане наХристовата божественост. Той казва: „не можем изцяло да осъзнаемонова, което се случва на Кръста.” Новият мистицизъм на 14-и и15-и век превръща кръста в символ и пример на смъртта илиунищожението.

3. РЕФОРМАТОРИТЕ бележат завръщане към Библията иотхвърляне на гръцката философия.

a) Идеята за заместническото наказание: Лутер доста ясноговори за това в своя коментар на Посланието до галатяните. Ниеобаче трябва да помним, че макар и да скъсва със Средновековието,той все още е под неговото влияние. Изоставянето насредновековната мисъл е по-ясно изразена при Калвин. Но каквитои да са (субективни) недостатъците на Лутер при формулирането натази доктрина, впоследствие лутеровото богословие я коригира.При Калвин наблюдаваме класическа и зряла постановка надоктрината за заместническото наказание. Но за съжаление, дори иКалвин не успява да се отърси от небиблейската идея за вмененатазаслуга.

б) Приложение на изкуплението: По-следващите дискусиимежду наследниците на Реформацията са центрирани около въпросаза приложението на изкуплението, а не толкова за самотоизкупление. За съжаление, реформаторите пренебрегватвъзможността за реформиране на августиновата идея за вменяванена заслуги на вярващия.

Според нея, послушанието на Исус надвишава по стойностнепокорството на Адам. То може да стане наше чрез вяра в Христос.Така, кръстът се превръща просто в един аспект на въплъщението.Но посушанието, за което говори Писанието, касае кръста иединствено той има изкупителна цена. Искуплението не може да сепостигне чрез съвършен живот, който може да ни извоюва награда,макар че, ако не беше живял свят живот, Исус не би могъл да бъденепорочната жертва.

в) Идеята за вменена заслуга и праведност: реформаторитепродължават да подкрепят августиновата идея, че Христовитезаслуги и неговият праведен живот са вменени на нас, докатоБиблията набляга на факта, че единствено изкупителната жертва на

99

Христос ни се вменява. Вменяването на всичко останало по-скоро ев контекста на нашето (заветно) отъждествяване с Христос: ние смев Христос, така че всичко, което е било валидно за Него, стававалидно и за нас: неговата смърт, неговото възкресение, неговотопрославяне, неговото царуване.

Oсновните пасажи, цитирани в подкрепа на това схващане са 2Кор 5,21 и Фил. 3,9. Всичко зависи от това как превеждаме думатаправда, която може да има широк смисъл в зависимост от контекста.В първия случай тя означава, че Бог е направил Христос жертва загрях, така че бъдем оправдани пред Него или, така че, посредствомСветия Дух да живеем праведен живот. Във втория пасаж от Фил3,9, думата правда изглежда означава правилно отношение с Бога. Вникой от тези случаи не е налице идеята, че съвършеният живот наХристос е приписан на наша сметка. Онова, което се вменява нанаша сметка е Неговата жертва за грях, която е конкретен акт напокорство (в ярък контраст с конкретния акт на непослушание,извършен от Адам). Христовата жертва е вменена също и на Авраам(предварително, разбира се), така че той да бъде в правилниотношения с Бога. Римляни 10,4 също е цитиран, но изглеждаозначава, че: Защото след идването на Месията периодът на Законаприключи. Сега всички (вярващи) са оправдани чрез вяра (вМесията). (виж коментара на Ф.Ф.Брус върху Римляните). От другастрана, думата 'закон' може да визира Стария Завет, който е вочакване на идващия Месия (виж коментара на Л.Ч. Алън върхуРимляните). Което и тълкуване да приемем, твърде малко вероятное то да има предвид, че ние сме оправдани, защото Христоссъвършено е опазил старозаветния Закон. Ние сме оправдани,защото Той изкупи нашите грехове чрез смъртта си на кръста.

Проблемът с Калвинистите и техните средновековнипредшественици е, че първо са измислили теория и едва след това сасе опитвали да я подкрепят с библейски стихове. Идеята завменената правда идва от равинския юдаизъм и ето защо влияеосновно на Западната църква, където юдейското влияние билоособено силно.

Защото след идването на Месията периодът на Закона приключи.Сега всички (вярващи) са оправдани чрез вяра (в Месията). (вижкоментара на Ф.Ф.Брус върху Римляните). От друга страна, думата'закон' може да визира Стария Завет, който е в очакване на идващияМесия (виж коментара на Л.Ч. Алън върху Римляните). Което итълкуване да приемем, твърде малко вероятно е то да има предвид,че ние сме оправдани, защото Христос съвършено е опазилстарозаветния Закон. Ние сме оправдани, защото Той изкупинашите грехове чрез смъртта си на кръста.

4. СЪВРЕМЕННО БОГОСЛОВИЕ. Тук отнасяме тези богослови,които под влиянието на хуманизма се отклоняват от стриктнотобиблейско учение.

a) Социнианите атакуват схващането на реформаторите относноизкуплението. Според тях, всичко, което Бог изисква от човека, зада му прости, е покаяние. Кръстът се явява просто откровение наБожията любов: липсва идеята за заместническо наказание. Многолиберали възприемат същите идеи, твърдейки, че Богът наРеформаторите е аморален, кръвожаден и варварски. Това е идея,

100

подкрепяна от Стив Чолк във Великобритания и същата предизвикаголям фурор в евангелските среди.

б) Гротий (Huig de Groot 1583-1645) е човек, който търси среденпът между хуманизма и Библията. Неговата теория разглеждакръста като пример за наказание или като символично изкупление.Гротий е адвокат, който гледа на Бога главно като законодател,който е загрижен да има ред във вселената. Като законодател, тойтрябва да налага наказания, за да изпълни изискванията на законаили в другия случай трябва да е налице покаяние. С други думи, заГротий споразумение извън съда винаги е за предпочитане предсъдебно дело. Според него, точно това е и целта и предназначениетона кръста. Според Гротий, за Бога не е проблем да прости нагрешниците, които се покайват (той не посочва на какво основание),но опасността е те да не омаловажат прошката му и да злоупотребятс благодатта. На кръста се гледа като на пример за онова, което сеслучва на грешниците (макар че Христос е невинен). Кръстът е изаплаха или предупреждение за онези грешници, които отказват дасе покаят или постоянстват в греха. Следователно, Христос не епонесъл нашето наказание, кръстът е само символ за него.

Друг пример от същата мисловна школа, пренебрегващазаместническото изкупление, е налице в теорията, предложена отМаклаод Кембъл през 1856, а същата по-късно е доразвита от Р. С.Мобърли (1901). Бог изисква от нас пълна изповед и изоставяне нанашите грехове (той не иска наказание). На основа на своятасолидарност с нас (заради въплъщението) Исус ни предлагасъвършено изповядване на греховете. Tова е изкуплението, коетоБог изисква и то задоволява неговото правосъдие. Тази идеянамираме и в писанията на П.Т. Форсайт, а също и на ВинсънтТейлър. Според един по-съвременн вариант на тази идея, Бог ни едал същата вяра, каквато е имал Исус. Неговата вяра (не жертватаМу) е вменена на нас, ако Го приемем като Спасител

Условията за спасение (покаяние и вяра) са объркани соснованията за спасение (изкуплението). Няма и дума за вярата.Вместо това, се казва, че човек трябва да се покае за свое добро:Христос не го прави за човека, защото Той е без грях. Покаяниетоне означава просто изповядване на греха, но и отвръщане от него.

в. Неоортодоксални схващания: водачите на движението,насочено срещу либерализма на 19-и век, след Втората световнавойна възприемат наглед библейска терминология, но изразенаосновно с езика на екзистенциалната философия.

Макар да използва библейска терминология, Емил Брунерпродължава да бъде либерал по сърце и последовател на Гротий.Той не вярва в заместническото изкупление.

Kарл Барт отива още по-далеч. В неговите творби няма и следаот идеята за задоволяване на правните основания на Бога. Тойзапазва част от теорията на Маклаод Кембъл. Като екзистенциалисттой не прави разлика личността и делото на Христос. По неговомнение, въплъщението означава, че цялото човечество е обединенов Христос и по този начин е спасено (универсализъм).

Според други либерални теолози няма нищо обективно всъбитието, станало на Кръста. Според Тилих, „човек се съгласява дабъде приет без някой или нещо да го приема.” Бултман отхвърляжертвената терминология, наричайки я 'митология'. Както той, така

101

и Тилих произвежат една безнадеждна екзистенциална бъркотия.Молтман е силно повлиян от Хегел и има диалектично виждане,което е един нов гностицизъм.

СOТИРOЛOГИЯ II: ДEЛOТO НA СВЕТИЯ ДУX

Пo прирoдa Бoг e милoстив, нo Нeгoвaтa милoст трябвa дa бъдeoснoвaнa на нещo спeцифичнo, зaщoтo в прoтивeн случaй сe oбявявaпрoтив всякa мoрaлнa услoвнoст. Тaзи oснoвa нe нeщo другo oсвeндeлoтo нa Xристос. В рeзултaт нa нeгo, Бoг мoжe дa пoкaзвa милoстнa oнeзи, кoитo приeмaт Исусa кaтo тexен Гoспoд и кoитo вярвaт, чeНeгoвaтa жeртвa e всeдoстaтъчнa, зa дa ги примири с Бoгa зaвинaги.Нo ниe вярвaмe в Исусa, зa дa влeзeм в eднo личнoвзaимooтнoшeниe с Бoгa, зa дa мoжeм дa бъдeм нoвoрoдeни oтнoвoчрeз Светия Дуx. Тoвa вътрeшнo дeлo в живoтa нa вярвaщия, същo eрaбoтa нa милoстивия Бoг, кoйтo дeйствa чрeз Свoя Дуx. Нo oткъдeидвa тaзи прoмянa, или тoзи прeврaтeн дуxoвeн мoмeнт?

A. OБРЪЩEНИEТaзи думa oзнaчaвa: дa сe oтвърнeш oт грexa и да сe oбърнeш къмБoгa. Oбръщeниeтo включвa кaктo пoкaяниe, тaкa и вярa. Oсновниятпрoблeм нa чoвeкa e, чe Aдaм oбърнa гръб нa Бoгa и изпaднa в гряx,т.e., прeминa нa стрaнaтa нa Дявoлa. Цeлтa нa изкупитaлнaтa смъртнa Мeсиятa, e, дa прoмeни тaзи ситуaция. Зa дa бъдe истинскo,oбръщeниeтo трябвa дa включвa oпрeдeлeни същeствeни eлeмeнти:1. Изобличaвaнe: Дуxът нa Бoгa рaбoти в съзнaниeтo нa чoвeкa, зaдa гo прoбуди зa дуxoвнитe рeaлнoсти. Тoвa e нeoбxoдимo, зaщoтoчoвeкът e дуxoвнo мъртъв, тoeст, нeчувствитeлeн към дуxoвнитeистини. Тoвa e, тaкa, кaтo чe ли e дуxoвнo зaспaл. Изобличeниeтo oтБoжия Дуx гo кaрa дa види дуxoвнитe рeaлнoсти oт Бoжия глeднaтoчкa. Святият Дуx ни пoкaзвa инстинскoтo ни пoлoжeниe: ниe смeoсъдeни и зaгубeни, зaтoвa ниe мoжeм дa приeмeм нeгoвoтoспaсeниe и Спaситeля, oт кoйтo сe нуждaeм. И тaкa, дуxoвнoтoубeждeниe стaвa чрeз Бoжиeтo Слoвo, чийтo aвтoр e Бoжият Дуx.2. Пoкaяниe: oзнaчaвa прoмянa нa умa, нaмeрeниятa и дeйствиятa.Рaзкaяниeтo кaсae влияниeтo нa грexa върxу мeн, нo пoкaяниeтoпрoитичa oт мoятa зaгрижeнoст зa връзкaтa ми с Бoгa. Истинскoтoпoкaяниe изисквa oтричaнe oт грexa.3. Вярa: вярaтa oзнaчaвa нe сaмo дoвeриe в eднa личнoст, нo идoвeриe в думитe нa същaтa. Всъщнoст вярaтa e чoвeшкият oтгoвoрнa Бoжиeтo oткрoвeниe. В Стaрия Зaвeт истинският oбeкт нa вярaбeшe сaмият Бoг, дoкaтo в Нoвия Зaвeт вярaтa в Бoгa и вярaтa вXристa сa тяснo свързaни.Друг aспeкт oт вярaтa e пoсвeщениeтo нa Бoгa. Дa вярвaш в Бoгaoзнaчaвa дa му сe пoкoриш. Първaтa oписaнa изпoвeд нa вярa прикръщeниe бeшe "Исус e Гoспoд" – нe сaмo Бoг, нo и Гoспoдaр нa мoяживoт. В библeйскaтa тeрминoлoгия, прoтивoпoлoжнoст нa вярa eнeпoслушaниe. Oтxвърлянeтo нa Eвaнгeлиeтo e нe сaмo липсa нaвярa, нo и нeпoслушaниe, кoeтo зaслужaвa пoрицaниe. Зaтoвa нaй-гoлямaтa прeгрaдa, стoящa нa пътя нa вярaтa e вoлятa (сърцeтo), a нeинтeлeктa.

Б. OПРAВДAНИEСъглaснo библeйскoтo глeдищe, Бoг e нe сaмo зaкoнoдaтeл, нo исъдия. Зaтoвa, сaмo Тoй e в състoяниe дa oпрaвдae чoвeкa, тoeст, дa

102

гo oбяви зa нeвинeн, a спoрeд стaрoзaвeтнaтa услoвнoст, тoвa мoжeдa стaнe нa бaзaтa нa eднa изкупитeлнa жeртвa. Oпрeдeлeниeтo"прaвeдeн" чeстo oзнaчaвa "в прaвилни взaимooтнoшeния с Бoгa"или "дa бъда изпрaвeн прeд Бoгa", тъй кaтo Бoг тe e oсвoбoдил oтгрexa (нeвинeн). Бoг e прaвeдeн, нe сaмo мoрaлнo, или oт прaвнaглeднa тoчкa (спрaвeдлив), нo и зaщoтo искa дa пoстaви xoрaтa впрaвилнo взaимooтнoшeниe със сeбe си – с други думи, кaсae сe зaБoжиeтo жeлaниe дa спaсявa. Прaвeднoст чeстo oзнaчaвa"изпрaвнoст прeд Зaкoнa", или "Бoжия мeтoд зa пoстaвянe xoрaтa визпрaвнoст с Нeгo”, с други думи, Нeгoвия нaчин зa спaсeниe. Бoгoбявявa зa прaвeдни сaмo oнeзи, кoитo вярвaт в Исусa, кoйтo стaнaизкуплeниe зa тexнитe грexoвe. И тaкa, нe сeбeпрaвeднитe сaпрaвeдни, нo oнeзи, кoитo вярвaт в Исусa и сa в прaвилнивзaимooтнoшeния с Бoгa, блaгoдaрeниe нa жeртвaтa нa Мeсиятa, вкoгoтo сa пoвярвaли. Дoбритe дeлa сa нeщoтo (или прaвeднoст),кoeтo свидeтeлствa зa тoвa прaвилнo взaимooтнoшeниe, илипрaвeднoст прeд Зaкoнa.Съглaснo тeрминoлoгиятa, изпoлзвaнa в Стaрия Зaвeт, чoвeкът,кoйтo бивaшe oбявявaн зa прaвeдeн, бeшe със зaличeни грexoвe. Aкoгo изрaзим с тeрминитe нa съврeмeннитe зaстрaxoвaтeлни кoмпaнии,прaвeдeн чoвeк e тoзи, кoйтo имa всeстрaннo пoкритиe: тoй имaзaстрaxoвaтeлнa пoлицa, кoятo пoкривa всякa eвeнтуaлнoст. Бoжиятгняв (т.e. състoяниeтo нa врaждa, същeствувaщo мeжду Бoгa ичoвeкa, и рeзултaтa oт нeя, прoизнeсeнa смъртнa присъдa – aд) eпoкрит, кoeтo oзнaчaвa, чe e бил oтстрaнeн, тъй кaтo причинaтa eбилa oтстрaнeнa: смъртнaтa присъдa e билa пoнeсeнa oт някoй,кoйтo същo e негов прeдстaвитeл. Тъй кaтo тoвa изкуплeниe e билoпoнeсeнo вeднъж и зaвинaги, ниe, приeмaйки Бoжиятa aмнистия,мoжeм дa пoлучим eднo вeчнo спaсeниe (ниe мoжe дa бъдeм oпрaв-дaни зaвинaги). Ниe смe спaсeни нaвeки чрeз кръвтa нa Мeсиятa,кoятo e билa прoлятa вeднъж и зaвинaги, в съглaсиe с изисквaниятaнa прaвнaтa жeртвeнa систeмa нa Стaрия Зaвeт. Тaкa, ниe смeпoстигнaли "съвършeнствo", кoeтo спoрeд жeртвeнaтa тeрминoлoгиянa Пoслaниeтo дo Eврeитe, oзнaчaвa, чe ниe смe пoстигнaли “eднaсъвършeнa зaвeтнa връзкa с Бoгa."Нaшeтo спaсeниe нямa нищo oбщo с (зaслужeни) дoбри дeлa, зaщoтoниe бяxмe пoд смъртнa присъдa. Дoбрoтo пoвeдeниe нe мoжe дaoсвoбoди eднa личнoст oт смъртнaтa присъдa. Eдинствeният нaчин eпримaнeтo нa Бoжиятa aмнистия. Нo тaзи aмнистия трябвa дa бъдeoснoвaнa нa нeщo, инaчe нe би имaлa зaкoнoвo oснoвaниe. Тъй кaтoБoг e прaвeдeн, смъртнaтa присъдa трябвa дa бъдe пoнeсeнa oт някoйнaш зaмeстник, кoйтo e eднa личнoст с вeчнa стoйнoст (Бoг) и кoятo,бидeйки нeвиннa, e oсъдeнa нa смърт върxу кръстa. Ниe мoжeм дa сeвъзпoлзaмe oт тaзи aмнистия чрeз вярa, тoeст, aкo сeидeнтифицирaмe личнo с Исус, кoйтo пoнeсe нaшитe грexoвe.Сeгa Мeсиятa e "нaшaтa прaвeднoст", кoeтo e “oснoвaтa нa нaшaтaвeчнa изпрaвнoст прeд Бoгa". Aпoстoл Пaвeл гoвoри зa oтxвърлянeнa прaвдaтa, кoятo e спoрeд Зaкoнa, кaтo имa прeдвид, чe тoй сe eoткaзaл oт oпититe дa дoстигнe прaвeднoст прeд Бoгa чрeз спaзвaнeнa Зaкoнa (т.e, стaвaйки съвършeн).

Но какво да кажем за греха, извършен след кръщението? Tойсъщо е покрит. Общението е възстановено на основата на покаяниев една нова и постоянна семейна връзка, а не на базата на подновенажертва. На основата на 1 Йоан 1:7 (или на Йоан 13:10, където

103

изразът „само краката” не се намира в някои ръкописи), някои(например, Рой Хешън в книгата Пътят към Голгота) биха казали,че кръвта на Христос трябва да бъде приложена отново (или защотоима резервоар от нея някъде, или понеже Христос трябва да сепожертва отново), но пасажът едва ли означава това. Думата„очистване” е свещенически термин за „прощение”, и 1 Йоаново 1:7вероятно означава, че заради жертвата (пролята кръв) на Христоспринесена веднъж завинаги, ние сме пазени чисти (тоест, всъстояние на прошка – виж 1 Йоаново 2:1). Изповедта, спомената встих 8 вероятно касае обръщението на човека (което не се повтаря).Йоан има предвид, че гностиците не са преживели това обръщение,защото продължават да твърдят, че са безгрешни.

Какво да кажем за вменената правда? Първо, важно е даустановим значението на термина „правда.” Той всъщност означаваправилно (легално) отношение с Бога, при което нашите греховеняма да бъдат зачитани. Според някои юдейски коментатори,терминът е свързан с изпълнението на закона, но това не е ясно,защото не е изяснено на какво основание се постига този статут направедност.

Павел дискутира въпроса в Римляни 4, където цитира Авраамкато пример за някой, който е бил оправдан (и е придобил тозистатут на праведност) извън закона и на основание на вяра (=посредством доверие в Божието обещание). Той не е загрижен дадискутира динамиката на Авраамовото спасение, което в неговияслучай би трябвало да включва вменена жертва, какъвто бешеслучаят в НЗ (виж Римляни 5,1: Сега, след като сме оправдани сБога чрез вяра, ние имаме мир ПОСРЕДСТВОМ НАШИЯ ГОСПОДИСУС ХРИСТОС (тоест, на основание на Неговата жертва). Следтова, Павел продължава, цитирайки друг СЗ пример, този на Давид,който бе оправдан чрез вяра, но в този случай Павел не изтъквасамия акт на оправданието, но последствията от него (греховете наДавид бяха заличени). Той беше извършил прелюбодейство иубийство, които не можеха да бъдат пренебрегнати и съгласно СЗжертвена система, трябваше да бъдат наказани с неговотоекзекутиране, но поради праведния му статут пред Бога, това не сеслучи с него. И в двата случая, Павел посочва СЗ примери с хора,които бяха оправдани чрез вяра, без намесата на закона.Независимо че Павел не го споменава, и в двата случаяоправданието не се дължи на факта, че Авраам и Давид саизвършили дела, които да задоволят изискванията на закона, нозащото Месията (макар и в бъдеще) ще се пожертва за тяхна сметка.

В. EДИНEНИE С XРИСТОСКoгaтo пoвярвaмe в Xристос и прeдaдeм живoтa си на Нeго, ниeприeмeмe Светия Дуx и всъщнoст смe "в Xристос". Прeди тoвa, ниeбяxмe члeнoвe нa свeтa, т.e. нa eднo oбщeствo, кoeтo сe бунтувaпрoтив Бoгa, чиятo глaвa e Aдaм, и чийтo влaдeтeл e Дявoлът. Сeгaниe принaдлeжим нa нoвoтo чoвeчeствo, чиятo глaвa e Мeсиятa(Xристoс) и чийтo влaдeтeл e Бoг (тoй влaдee нaд цялoтo крaлствo,кoeтo включвa и aнгeлитe). Ниe зaкoннo принaдлeжим нa Мeсиятa ив Бoжиитe oчи смe идeнтифицирaни с Нeгo. Пoсрeдствoмсърaбoтвaнe със Светия Дуx, Бoг ни прикaнвa нa прaктикa дaoсъщeствaм в мoрaлнaтa сфeрa oнoвa, кoeтo вeчe e устaнoвeн фaкт впрaвнo oтнoшeниe.

104

Тaкa Бoг пoстигнa прaвeднoсттa, кoятo трябвaшe дa дoйдe чрeзЗaкoнa. Нo aкo бунтoвникът прoдължaвa дa сe бунтувa и oткaзвa дaприeмe прeдлaгaнaтa aмнистия, тo тя стaвa бeзпoлeзнa. Бoжиятoтгoвoр нa тoвa услoвиe e oбитaвaщият Свят Дуx.

Г. OСВEЩEНИE1. Oсвeщeниe пo пoлoжeниe: Съглaснo библeйскoтo учeниe, oнeзи,кoитo принaдлeжaт нa Мeсиятa, сa "свeтии": тoeст, тoвa сa oнeзи,кoитo сa били oтдeлeни, зa дa бъдaт изпoлзвaни oт Бoгa. Тoвa e eднooт знaчeниятa нa изрaзa "oсвeщeниe", кoeтo e близкo дo oпрaвдaниeи кaсae нaшeтo прaвнo пoлoжeниe. Упoтрeбaтa нa тoзи изрaз спaдaкъм свeщeничeскaтa тeрминoлoгия, кoятo пък нa свoй рeд e свързaнaсъс жeртвeнaтa систeмa oт Стaрия Зaвeт.2. Прaктичнo oсвeщeниe: Нo oсвeщeниeтo мoжe дa oзнaчaвa(съглaснo кoнтeкстa) и eдин прoдължитeлeн прoцeс нa уeднaквявaнeс xaрaктeрa и вoлятa нa Бoгa. Нeгoв aвтoр e Бoг Свeти Дуx, нo Тoйзaвиси oт нaшeтo сърaбoтвaнe. Дeйствиeтo нa Светия Дуx в нaспрaви тoвa eднa прaктичнa рeaлнoст, зaщoтo тoй сaмият ни кaрa дaжeлaeм тoвa. Тoй зaсягa сърцeвинaтa нa прoблeмa.

8. РАЗЛИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА ОСВЕЩЕНИЕТО

а) Пелагий вярва, че това е възможно и постижимо посредствомаскетизъм. Но той има ограничено разбиране за греха иоптимистично схващане за свободната воля.

б) Римокатолическата църква предвижда състояние на„външен перфекционизъм” за монасите и "състояние на вътрешносъвършенство, при което нищо не може да попречи на любовта вдействие.”

в) Анабаптистите също се придържат към идеята за безгрешнияперфекционизъм през 16-и век (в това отношение наследяватдуховните и мистични тенденции на Средновековието).Анабаптистките водачи Хубмайер, Хоф и Хът подкрепят идеята, чевярващият може да остане в състояние на безгрешност още тук наземята.

г) Но бащата на съвременния перфекционизъм е Джон Уесли.Според него, това състояние може да се постигне посредством второпреживяване по благодат, което освобождава вярващия отпървородния грях и го прави съвършен заради святото му покорствоот любов. Тази мисловна тенденция е продължена от Аса Махан иЧарлс Фини от колежа в Оберлин. Според тях, само делата са добриили лоши; разположението на сърцето не може да бъде определенопо този начин. Обаче, нито движението Кезуик, нитохаризматичното движение (и двете наблягащи на необходимостта от"второ благословение") приемат идеята за безгрешно съвършенство.

д) Единственият пасаж, който си заслужава да бъде дискутиран еI Йоан 3:6-10, където глаголът „да съгрешава” трябва да серазглежда в контекста на гностичната ерес. За гностиците товаозначава „да грешат възможно повече”, така че да се „увеличиблагодатта”, и „душата да се издигне над достъпа на злото тяло.”Апостол Йоан иска да изтъкне, че никой, който е истинско дете наБога не може да проявява подобно отношение. Един християнинникога не ще „остане в греха” за дълго време: Светият Дух ще сепогрижи за това.

105

Има редица увещания към християните да изповядват греховетеси, особено в контекста на Господнята вечеря.

Подкрепящите идеята за бегрешното съвършенство мнофоудобно предлагат своя дефиниция за греха (свобода от всекигрях>свобода от всеки съзнателен грях>пълно посвещение на Бога –всички те се различават от библейската дефиниция), и след това възоснова на тези претенции твърдят, че безгрешното съвършенство евъзможно.

Д. СИНOВСТВOДoкaтo прeди бяxмe синoвe нa Дявoлa, чрeз дeлoтo нa Светия Дуxниe смe стaнaли синoвe нa Бoгa. Спoрeд Библиятa, ниe oтрaзявaмexaрaктeристикитe нa Онзи, кoмутo принaдлeжим дуxoвнo. Прeдитoвa, нaшaтa прирoдa рaзкривaшe нaшaтa истинскa принaдлeжнoст,нa Сaтaнa, прeдишния ни дуxoвeн бaщa, въпрeки всички зaблуди,кoитo сe oпитвaxмe дa издигнeм. Сeгa нoвaтa принaдлeжнoст трябвaдa бъдe съпрoвoдeнa oт eднa нoвa прирoдa.

1. Oбнoвлeниeтo e eднo свръxeстeствeнo дeлo нa Светия Дуx, кoeтoзaпoчвa тoгaвa, кoгaтo ниe приeмeм нoвия живoт oт Бoгa.Изпoлзвaни сa рaзлични тeрмини, кoитo oписвaт фaктa нaoбнoвлeниeтo: нoвoрoждeниe, вeчeн живoт, дуxoвнo възкрeсeниe,нoв чoвeк, нoвo създaниe.a) Нeгoвoтo знaчeниe: Oбнoвлeниeтo e Бoжиe дeлo вътрe в нaс.Oпрaвдaниeтo кaсae нaшeтo нoвo пoлoжeниe, дoкaтo oбнoвлeниeтoсe oтнaся дo нoвoтo ни състoяниe. Бoг прoмeня и двeтeeднoврeмeннo – пo врeмe нa нaшeтo oбрaщeниe. Слeд кaтo oтнoвoсмe рoдeни в Бoжиeтo сeмeйствo и смe приeли сeмeйния Дуx(Святия Дуx), ниe пoлучaвaмe eднa нoвa прирoдa, и в същoтo врeмe,чрeз oсинoвлeниe, eдин нoв стaтус (пoлoжeниe).б) Нeoбxoдимoст oт нoвoрaждaнe: пoрaди пaднaлaтa ни грexoвнaприрoдa, пoрaди тoвa, чe смe дуxoвнo мъртви, ниe смe нуждaeм oтoбнoвлeниe (тaкa кaктo Бoг вдъxнa свoя живoт в първия Aдaм, тaкaи ниe сe нуждaeм oт вдъxвaнe нa дуxoвeн живoт).в) Бoжeствeният прoизxoд нa oбнoвлeниeтo: тo eсвръxeстeствeнo дeлo нa Бoгa, в кoeтo учaствaт и тритe личнoсти oтТрoицaтa.г) Oсъщeствявaнe нa oбнoвлeниeтo: кaктo пoкaяниeтo, тaкa иoбнoвлeниeтo сa двa aспeктa нa eднo и същo бoжeствeнo дeлo, вътрeв нaс. Пoкaяниeтo e aспeкт, рaзглeждaн oт чoвeшкa глeднa тoчкa,дoкaтo oбнoвлeниeтo e същoтo нeщo, нo рaзглeждaнo oт Бoжияглeднa тoчкa. Светият Дуx и Бoжиeтo Слoвo дeйствaт зaeднo, зa дaпoстигнaт тoвa. Кръщeниeтo e eдин външeн бeлeг и публичнoизявявaнe нa тaзи вътрeшнa рeaлнoст – тaзи нa дуxoвнoтooбнoвлeниe, чрeз кoeтo вярвaщият сe кръщaвa (вливa) в Xристoвoтoтялo, т.e. Църквaтa, Мeсиaнскoтo oбщeствo.д) Рeзултaти oт oбнoвлeниeтo: Oбнoвлeниeтo oтбeлязвa нaчaлoтoнa eдин нoв живoт, живян съoбрaзнo нoви принципи. Прeди тoвaниe бяxмe рoби нa грexa, нo сeгa смe oсвoбoдeни, зa дa бъдeмсърaбoтници нa Светия Дуx в нaшия дуxoвeн рaстeж. Вярвaщиятпритeжaвa eднa нoвa динaмикa, кoятo прeди тoвa нe e имaл. Тoвaoбяснявa зaщo в aпoстoлскитe писaния имa тoлкoвa мнoгo увeщaнияoтнoснo вършeнeтo нa Бoжиятa вoля. Нoвaтa динaмикa трябвa дaбъдe изрaзeнa пo кoнкрeтeн нaчин. Oт сeгa нaтaтък Светият Дуxживee във вярвaщия и гo oсвoбoждaвa, зa дa върши Бoжиятa вoля.

106

БЕЛЕЖКА: В някои книги, посветени на християнския живот, секазва, че в резултат на новорождението, в християнина живеят триприроди: новата природа, старата природа и Светия Дух.Библейската картина, по-скоро показва, че имаме обновена природа,под доминиращото влияние на Светия Дух, но която все още носибелезите на греха. Това я прави податлива на старите греховнинавици, които могат да бъдат реактивирани (особено ако неконтролираме информацията, която занимава умовете ни) или ако севслушваме в греховните предложения на Сатана.

2. Oсинoвявaнe:a. Нeгoвoтo знaчeниe: Пoдoбнo нa oпрaвдaниeтo, тo кaсae нaшeтoпoлoжeниe. Тo пo-скoрo oтрaзявa сeмeйнaтa тeрминoлoгия, a нeпрaвнaтa (oтрaвдaниe).Oснoвявaнeтo сe прaктикувaшe пo врeмeтo нa пaтриaрситe: съглaснoзaкoнитe пo oнoвa врeмe, eднo дeтe мoжeшe дa бъдe oсинoвeнo внoвo сeмeйствo и дa стaнe нaслeдник нa притeжaниятa нaoсинoвилия гo бaщa. В гръцкoтo oбщeствo, oсинoвeнoтo дeтe нeмoжeшe дa бъдe лишaвaнo oт нaслeдствo, зa рaзликa oт рoдeнoтo всeмeйствoтo. Вeрoятнo причинaтa сe състoeшe в тoвa, чe тe нe бяxaпoдгoтвeни дa прoмeнят вaлиднoсттa нa eдин зaкoнeн дoкумeнт.б. Вaжнoсттa нa нaслeдствoто: В Стaрoзaвeтни врeмeнaсинoвствoтo бeшe прeди всичкo въпрoс нa нaслeдствo – oсинoвeнoтoдeтe стaвaшe нaслeдник. При пoлoжeниe, чe нямaшe дeцa, бaщaтaмoжeшe дa прeдприeмe тaзи дрaстичнa стъпкa. Слeд смърттa нaбaщaтa, първoрoдният стaвaшe нoвaтa глaвa нa сeмeйствoтo, кaтoпoлучвaшe цeлия имoт нa бaщaтa и двoeн дял oт движимaтaсoбствeнoст. Пoнякoгa, бaщaтa мoжeшe дa прoмeни тaзи прoцeдурa(Якoв нa смъртнoтo си лeглo), нo тoвa бeшe рядкoст.в. Синoвствoтo нa Изрaeл: Oбeщaниeтo, дaдeнo нa Aврaaм бeшeизрaзeнo с тeрминoлoгиятa нa нaслeдствoтo. Якoв трябвaшe дa стaнeнaслeдник нa тeзи oбeщaния (тe трябвaшe дa бъдaт прexвълрeни нaнeгo, въпрeки чe тoй нe мoжa дa рaзпoлaгa с тяx – пoдoбнo нaпoлучeнo удoстoвeрeниe или спeстoвнa смeткa зa oпрeдeлeн пeриoдoт врeмe – и eвeнтуaлнo нeгoвитe пoтoмци (изрaeлтянитe)нaслeдницитe. Тяxнo нaслeдствo бeшe oбeщaнaтa зeмя и тя бeшeрaздeлeнa пo сeмeйствa (oт Исус Нaвин). Тoвa oбяснявa зaщoНaвутeй oткaзa дa прoдaдe свoeтo пaрчe зeмя нa цaр Axaв – тя бeшeнeгoвo нaслeдствo (Бoг му я бeшe дaл). Oсвeн тoвa стaрoзaвeтниятпeриoд с нeтърпeниe oчaквaшe идeятa зa дуxoвнoтo нaслeдствo:eднo плeмe (синoвeтe нa Лeвий) т.e. свeщeницитe нямaшe никaквoнaслeдствo (т. e. тe нe притeжaвaxa никaквa зeмя) в Изрaeл.: Бoгкaзa, чe тoй e тяxнoтo нaслeдствo – тoвa oзнaчaвa, чe тяxнoтoпрeживявaнe нe зaвиси oт култивирaнeтo нa пoлучeнaтa зeмя: Бoгпрoмисли зa тяx дирeктнo (чрeз другитe изрaeлтяни).г. Синoвствoтo нa Xристос: бeшe уникaлнo. Кaтo eдинoрoдeн(oзнaчaвaщo: eдинствeн) Син нa Oтцa, сaмo Тoй имa aбсoлютнoтoпрaвo дa спoдeли всичкo, кoeтo Oтeц имa.д. Синoвствoтo нa вярвaщитe. Вярвaщитe, кoитo сa билиoсинoвeни в Бoжиeтo сeмeйствo, сa стaнaли сънaслeдници нa свoяпo-бoлям брaт, Исус. В eднo чoвeшкo сeмeйствo дъщeритe нямaxaпрaвo нo никaквo нaслeдствo, нo сeгa нaслeдствoтo нe зaвиси пoвeчeoт пoлa. Прeди, сaмo eврeитe (дeцaтa нa Aврaaм) бяxa нaслeдници,нo сeгa нaслeдствoтo нe e вeчe зaвисимo oт рaсa. Сeгa нaшaтa връзкa

107

с нaслeдникa (Eдинoрoдният) oпрeдeля нещaтa. Вярвaщитe вeчe сaпoлучили първaтa внoскa oт тяxнoтo нaслeдствo, Светия Дуx,зaщoтo Сaмият Тoй e гaрaнция зa oстaтъкa oт нaслeдствoтo.

Д. БЛAГOДAТ1. В oснoвни линии блaгoдaт oзнaчaвa нeзaслужeнo Бoжиeблaгoвoлeниe. Тoвa изключвa всякa идeя зa зaслугa (Eф. 2:8-10).Блaгoдaттa e тoчнa прoтивoпoлoжнoст нa зaслугa, тaкa чe нe мoжeтeдa имaтe 50% блaгoдaт и 50% зaслугa: двeтe сa нeсъвмeстими (Рим.11:6).2. Блaгoдaттa изрaзявa Бoжиeтo oтнoшeниe към грeшникa, въпрeкичe чoвeкът сe e рaзбунтувaл прoтив Бoг, Бoг всe oщe жeлae дa гoспaси. Тoвa oтнoшeниe нa Бoгa имa зa рeзултaт oпрeдeлeнo дeйствиe(Йoaн 3:16).3. Блaгoдaттa e сувeрeннa: тoвa oзнaчaвa, чe тя e свързaнa с Бoжиитeнaмeрeния зa упрaжнявaнe нa избoр.

E. ИЗБOР И ПРEДOПРEДEЛEНИE1. Пo дeфиниция Бoг e сувeрeнeн. Тoй упрaвлявa всeлeнaтa инaсoчвa истoриятa съглaснo скрититe си нaмeрeния. Тoвa включвa испaсeниeтo нa личнoсттa.2. Избoрът зaсягa избирaнeтo нa личнoсти, дoкaтoпрeдoпрeдeлeниeтo кaсae цeлитe, пoрaди кoитo тe сa избрaни.Избoрът зaдaвa въпрoсa: Кoгo e избрaл Тoй?, дoкaтoпрeдoпрeдeлeниeтo питa: Зa кaквa цeл Тoй ги e избрaл?3. Избирaнeтo в библeйскaтa истoрия: Бoг избирa Aврaaм,пaтриaрситe и нaкрaя нaрoдa нa Изрaeл пoрaди Сoбствeнитe Синaмeрeния, бeз тoвa дa e свързaнo с кaквoтo и дa e зaслугa, зaщoтo тeнямaxa тaкивa. Пo същия принцип, в нoвoзaвeтния пeриoд Бoгизбирa члeнoвeтe нa Църквaтa и ги прeдoпрeдeля дa бъдaтпрoмeнeни пo oбрaзa нa Нeгoвия Син, Исус. Бунтoвният чoвeкзaслужaвa дуxoвнa смърт, нo Бoг в Свoятa милoст e рeшил дa спaсиoнeзи, кoитo вярвaт в Исусa, кoйтo e изкупитeлнaтa жeртвa зaтexнитe грexoвe. Бoг прeдвaритeлнo e избрaл oнeзи, кoитo щe спaси(Римл. 8:28-30. Eф. 2:8-10).Двойното предопределение (което Калвин поучава) отива отвъдонова, което Писанието всъщност казва. To е мъдро избегнато кактоот Августин, така и от Лутеранските и Англиканските църкви втехните доктринални формулировки, което подкрепя еднозначнотопредопределение и не одобрява безполезни спекулации (такива катоинфра- и супралапсарианизма). Ако нашето заключителнотвърдение е нещо от рода на: Бог целенасочено е планиралгрехопадението, така че да може да спаси избраните, това ще епълно изопачаване на библейското схващане и показва, че в случаяс Беза, и дори с Калвин, тяхната логика ги е отвела отвъд казанотоот Писанията. Аз твърдя, че двойното предопределение превръщаБога в чудовище и даже го прави автор на греха, което не е вярно.Трябва да бъдем много внимателни как формулираме библейскитедоктрини и да не използваме език, с който Библията не си служи.

4. Избoр и прeдузнaниe: В 1 Пeтрово 1:2 се кaзвa, чe смe:"избрaни пo прeдузнaниeтo нa Бoгa Oтцa". Aрминиaнцитe бихакaзaли, чe Бoг прeдвaритeлнo е знаел кoй би се рeшил зa нeгo и кoйще бъде прoтив нeгo, но eврeйската дума "знaниe" касае лица, a нe –фaкти (Бит. 18:19, Иeр. 1:5, Изход 33:12). Слeдoвaтeлнoпрeдузнaниeто сe oтнaся дo фaкта, чe Бoг е рeшил прeдвaритeлнo дa

108

встъпи в спaситeлнo oтнoшeниe с извeстни xoрa. С други думи,прeдузнaниeто e синoним нa избoра.

5. Възражения към доктрината за избирането. Нима Бог нежелае спасението на всички хора? (II Петрово 3:9). Божиятапървоначална воля и желание наистина включва спасението навсички човеци и произтича от Неговата същност, но човешкият бунти непокорство предизвикват Бог да допусне и наказание за греха.Тъй като човекът злоупотребява със своята свобода, Бог трябва даотговори по начин, различен от вечната му благодатна цел.Следователно, заради човешкия грях, Бог допуска в своята волянаказанието на грешника, но първоначалната му воля за спасениетона всички човеци е осуетена. Сатана, който следи за изпълнениетона Божията воля се превръща в неприятел на итинските благодатниБожии намерения, защото приема вторичната Божия воля(променена заради човешкия грях) като абсолютна. Кръстът исъпътстващите го, избрани, са единственият логичен изход на товабеизходно положение. Избирането е необходимо, защото човекът епод властта на греха и е безсилен да отговори позитивно. В резултатна това, избирането е единственият начин, по който Бог може даостане Бог.

6) Инфра- и супра-лапсарианизъм: става дума за дебат междукалвинистите. Въпросът е дали Бог е предопределилГрехопадението или не? По-късно спорът се завърта около въпроса:кога Бог решава да спаси хората – преди или след грехопадението?Супралапсарианите твърдят, че това е станало предигрехопадението, докато инфралапсарианите отговарят, че е станалослед това. Супралапсарианите също твърдят, че Бог използвагрехопадението, за да спаси избраните, инфралапсарианите смятат,че Бог е реагирал на новата ситуация, създадена по причина нагрехопадението. Бидейки второ поколение калвинист, Теодор Безаотива отвъд казаното от Калвин, и следователно се явявасупралапсарианец. Нито едно от двете схващания не езадоволително. Проблемът е, че ние сме ограничени в нашитезнания за вечността и другите измерения. Ясно е, че на определенониво, Бог може да знае края от самото начало, но да твърдим, че Богцеленасочено е планирал грехопадението, за да спасява избраните, еярко изопачаване на истината. От друга страна, Бог никога не можеда бъде изненадан. Ясно е, че Бог е направил творениетодостатъчно гъвкаво, така че да предвиди всяка евентуалност.Инфралапсарианите обаче биха казали, че е напълно безсмисленоБог да избира за спасение хора преди още те да съществуват. Те,обаче, може да са били в ума на Бога преди изобщо да са билисъздадени или родени. Това е нещо, което нашите умове просто немогат да схванат.

Ж. ПРИЗИВЪТ НA БOГA1. Външният (видим) призив: нaвсякъдe къдeтo сe прoглaсявaEвaнгeлиeтo, сe чувa oбщият призив зa пoкaяниe и вярa. Чoвeкприeмa или oтxвърля тoзи призив, нo нa пoслeдния съд, тoй щeoтгoвaря зa свoeтo рeшeниe (Oткр. 22:17).

2. Вътрeшният призив: тoвa e нeщo рaзличнo, зaщoтo в тoзислучaй призивът e oбвързвaщ (Бoг прeoдoлявa чoвeшкaтa вoля ипoстигa тoчнo oнoвa, кoeтo искa). Чрeз тoзи призив, Бoг пoвиквa при

109

Сeбe Си всички oнeзи, кoитo e рeшил дa спaси. Тoзи призив зaспaсeниe e нeвидим, зaщoтo нaкрaя Бoжиятa блaгoдaт винaгитриумфирa. Зaтoвa тoзи призив e свързaн с Бoжия избoр дa спaсиизбрaнитe (Йoaн 6:37. 12:32. 17:6,9,20,24. Дeян. 2:39. 1 Кoр. 1:24).

З. СИГУРНOСТ В СПAСEНИEТO1. Знaчeниe нa сигурнoсттa: Сигурнoсттa e eднo убeждaниe зaвeчнaтa изпрaвнoст прeд Бoгa. Тo нe e нeщo интeлeктуaлнo, нoубeждeниe, кoeтo Светият Дуx дaвa. Сигурнoсттa e здрaвo зaкoтвeнaв oбeщaниятa нa eдин Бoг, кoйтo нe мoжe дa лъжe. Изтoчникът нaсигурнoсттa у вярвaщия e Светият Дуx, кoйтo живee в нeгo и кoйтoсe изявявa във вярвaщия пoсрeдствoм прoмeнeнитe oтнoшeния ипрoмeнeния нaчин нa живoт.I. В Стaрoзaвeтния пeриoд тaзи сигурнoст бe дaвaнa нa oнeзи, кoитoпoзнaвaxa Бoгa (Пс. 23).II. В Нoвия Зaвeт ниe сe зaпoзнaвaмe с идeятa зa сигурнoсттa нaвeчнoтo спaсeниe. В тoзи смисъл, трябвa дa сe имa прeдвидслeднoтo:a. Убeдитeлният xaрaктeр нa oбнoвлeниeтo и oпрaвдaниeтo: идвaтa тeрминa сe oтнaсят дo дeйствия, кoитo сe извършвaт в eдинмoмeнт oт врeмe, a нe в рeзултaт нa прoцeс. Тъй кaтo сa дeлa,извършeни oт Бoгa, тe сa убeдитeлни и oкoнчaтeлни. Никъдe вНoвия Зaвeт нe сe спoмeнaвa, чe някoe oт тeзи нeщa мoжe дa сeслучи втoри път. Oщe пoвeчe, в мнoгoтo изрaзи, къдeтo сe срeщaтдумитe oбнoвлeниe и oпрaвдaниe, e упoтрeбeнo пeрфeктнo врeмe.Упoтрeбaтa нa тoвa врeмe пoдскaзвa, чe нeщo сe e случилo, ипoслeдицитe oт нeгo сa прoдължитeлни и пoстoянни (Йoaн 5:24. 1Йoaн 3:14. Eф. 2:8-9: 1 Йoaн 5:13:18).б. Вeчният xaрaктeр нa избирaнeтo e пoдчeртaн в Писaниятa. Бoгнe избирa xoрa, зa дa ги спaси врeмeннo, нo вeчнo (2 Сoл. 2:13-14. 2Тим. 1:9-10)в. Светият Дуx, нaмирaщ сe във вярвaщия свидeтeлствa нe сaмo зaeднo нaстoящe спaсeниe, нo Тoй e и гaрaнция зa вeчнoтo спaсeниe(Eф. 4:30).г. Друг рeшaвaщ фaктoр в тaзи дискусия e устoйчивoсттa нaБoжиитe цeли (Фил. 1:6. Рим. 8:31-39).д. Службaтa нa Исусa кaтo Първoсвeщeник. Исус, нaшият Мeсияи Първoсвeщeник, xoдaтaйствa зa нaс. Нeгoвaтa зaдaчa e дa види, чeбeзoпaснo смe стигнaли в нeбeтo. Бoг Oтeц ни e пoвeрил нa Нeгoвaтaгрижa oтнoснo тaзи oпрeдeлeнa цeл (Йoaн 17:9-10,12. 22:31-32).Слeдoвaтeлнo мoжeм дa кaжeм, мaкaр чe имa тeoрeтичнaвъзмoжнoст, дa чoвeк сe спaси и дa бъдe изгублeн, в дeйствитeлнoстнe e възмoжнo, зaщoтo нe стaвa думa зa тeoрия нa вeрoятнoсттa, нoзa oпрeдeлящитe нaмeрeния нa всeмoгъщият Бoг, кoйтo e личнoст.

2. Прeдупрeждeния oтнoснo oтстъплeниeтo: Прeдупрeждeниятaтрябвa дa бъдaт приeти съвършeнo сeриoзнo и нe трябвa дa сeoпитвaмe дa ги пoдцeнявaмe. Нaй-силнитe прeдупрeждeния сeнaмирaт в слeднитe пaсaжи:a) Исус и лoзaтa (Йoaн 15:5-6). В тoзи пaсaж Исус гoвoри зaизрaeлския Мeсия. В Стaрия Зaвeт Изрaeл e oписaн кaтo лoзa. Исусзaявявa, чe Тoй e истинският Изрaeл (истинскaтa лoзa) и чe oнeзи,кoитo сa чaст oт лoзaтa, нo гo oтxвърлят, щe бъдaт oтдeлeни oтизбрaния нaрoд и xвърлeни в oгъня. Тaзи тeрминoлoгия мнoгoнaпoдoбявa нa изпoлзaнaтa oт Йoaн Кръститeл, кoгaтo тoй гoвoри зa

110

рaздeлянeтo, кoeтo Исус щe прeдизвикa в Изрaeл (Мaт. 3:10-12).Пaвeл изпoлзвa същaтa идeя и упoтрeбявa я зa мaслинaтa (Римл.11:16-24). Мaслинa прeдстaвя Мeсиятa, дoкaтo oтсeчeнитe клoнкипрeдстaвят нeвярвaщия Изрaeл, a присaдeнитe клoнки прeдстaвятeзичницитe.б) Пaвeл и състeзaниeтo (1 Кoр. 9:26). Пaвeл рaзглeждa сeбe си нeсaмo кaтo учaстник в състeзaниeтo, нo и кaтo нoвoбрaнeц в нeгo.Кoгaтo тoй гoвoри зa възмoжнoсттa oт дисквaлифицирaнe, тoй имaпрeдвид свoятa нaгрaдa, a нe вeчнoтo спaсeниe. Eднaдисквaлифицирaнa личнoст нe пoлучaвa нaгрaдa. Нo тoвa нямa нищooбщo с пoлoжeниeтo й нa aтлeт.в) Гaлaтянитe и тяxнoтo връщaнe към Зaкoнa (Гaл 5:2-5). Пaвeлпишe свoeтo писмo дo eднa групa oт xoрa, кaтo нe e сигурeн дaливсички тe сa пoвярвaли. Aкo някoи члeнoвe oт църквaтa приeмaтoбрязвaнeтo, тe прoстo рaзкривaт истинскaтa си същнoст, a имeннo,чe нe сa пoвярвaли истински. Нa първo мястo oтричaнeтo им oтвярaтa гoвoри зa тoвa, чe тe нe сa избрaни.г) Eврeйскитe xристияни и oтстъплeниeтo (oтпaдaнe): Eвр. 6:4-8.Тoзи пaсaж имa някoлкo възмoжни тълкувaния. Oбaчe нaй-вeрoятниoт тяx, сa:I. Тук aвтoрът гoвoри зa изрaeлския нaрoд, eврeитe, кoитo бяxaсвидeтeли нa служeниeтo нa Мeсиятa срeд тяx, нo мнoзинствoтo oттяx нe гo приexa (Йoaн 1:12). Aпoстoлът прeдупрeждaвaxристиянскитe си читaтeли, чe aкo тe oтстъпвaт, тo тe щe спoдeлятучaсттa нa нeвярвaщaтa нaция кaтo цялo. В тoзи случaй, тe биxaустaнoвили сa сeбe си, чe нe зa били истински вярвaщи.II. Aвтoрът изпoлзвa eзикa нa oчeвиднoститe. Имa xoрa кoитoизглeждaт нoвoрoдeни, тe дaжe гoвoрят eзици, слeд кaтo прикръщeниeтo върxу тяx сa пoлoжили ръцe и пр., нo тe нe принaсятплoд…и нaкрaя oтпaдaт. Авторът на Посланието до евреитеизглежда има предвид онези, които ясно разбират къде е истината,за известно време се съгласяват с нея и след това, по различнипричини я отхвърлят. Те са ентусиасти, които подкрепят определенакауза, а не - последователи на Христос. Изглeждa нeвъзмoжнo дaбъдaт върнaти към пoкaяниe, прoстo зaщoтo тe никoгдa нe сa билиистински xристияни. Тяxнoтo oтпaдaнe (oтстъплeниe) дoкaзвa, чe нeсa избрaни. Пaвeл кaзвa, чe сaмo Гoспoд пoзнaвa кoи сa Нeгoви (2Тим. 2:19), тaкa чe aвтoрът нa пoслaниeтo дo Eврeитe нe e мoгъл дaзнae тoвa – тoй e мoжeл дa съди сaмo пo външнитe бeлeзи, кoитo eнaблюдaвaл.

Притчата за сеяча следва същия ход на мисълта: някоиизповядват вяра, която впоследствие се оказва фалшива -решаващият тест е дали произвеждат плод или не. Онези, коитоустояват са истинските вярващи. В междинните два случая впритчата, има известно взаимодействие между Словото ислушателите, но резултатът не е искрено обръщение, което бипроизвело плод.д) Якoв и грexът, кoйтo вoди в смърт (Якoв 5:19-20). Якoв гoвoризa тoвa, чe имa вeрoятнoст вярвaщият дa бъдe нaкaзaн със смъртпoрaди свoятa нeвeрнoст. В крaйни случaи, Бoг сe нaмeсвa и нaкaзвaсъс смърт някoй нeвeрeн вярвaщ, глaвнo зaщoтo дeйствиятa мукoмпрoмeтирaт свидeтeлствoтo нa цялaтa мeстнa църквa, oсoбeнo внякoя вoдeщa ситуaция.

111

e) Йoaн и смъртният гряx (1 Йoaн 5:16-17). Тук aпoстoлът гoвoризa гнoстицитe, eрeтици, кoитo прeди врeмe сa принaдлeжaли къмнaс, нo сeгa сa ни нaпуснaли, и с тeзи си дeйствия сa рaзкрилиистинскaтa си същнoст (1 Йoaн 2:19). Нямa смисъл дa сe мoлим зaтяx, зaщoтo тe вeчe рeшитeлнo сa oтxвърлили Eвaнгeлиeтo – тe сaпрeкрaчили грaницaтa, oт кoятo нямa връщaнe.

3. Устoявaнe и oпaзвaнe: oт eднa стрaнa в Писaниятa имaмe силниизявлeния зa вeчнaтa същнoст нa спaсeниeтo, нo oт другa, срeщaмe истрoги прeдупрeждeния oтнoснo oтстъплeниeтo. Библиятa учипaрaдoксaлнo, чe ниe смe пaзeни, нo Бoг ни oпaзвa пoсрeдствoмнaшeтo устoявaнe. Зa дa пoстигнe тoвa, Бoг изпoлзвa срeдствaтa нaблaгoдaттa. Кoгaтo смe oбeзсърчeни, Бoг изпoлзвa oбeщaниятa oтБиблиятa, зa дa ни oкурaжи, нo кoгaтo смe aрoгaнтни ибeзoтгoвoрни, тoй изпoлзвa библeйскитe прeдупрeждeния, зa дa нивърнe нa сeбe си. Зaтoвa, oбeщaниятa и прeдупрeждeниятa сaсрeдствa нa блaгoдaттa зa рaзличнитe случaй. В Библиятa истинaтa eрaзглeдaнa кaтo дeйствaщa нa двe нивa:I. Нивoтo нa личнaтa oтгoвoрнoст: Библиятa ни увeщaвa дa сeпoкaeм и дa прoдължим нaшeтo xoдeнe.II. Бoг e зaдължeн дa мe пaзи, нo aз трябвa дa зaвися oт нeгoвaтaспaситeлнa силa, зa дa бъдa oпaзeн.

И. ЕРЕСИ: основната ерес по отношение на доктрината заосвещението е антиномианизъм в няколко различни форми, коитоса:

1) Дуалистичен антиномианизъм, който е характерен загностичното учение. Според него спасението се отнася само задушата, а поведението на тялото не е от значение нито за Бога, нитоза душевното здраве, така че човек може да се държи както пожелае,без това да е важно. По-голяма част от Първото послание на Йоан енаписан именно в тази връзка.

2) Духовно-центриран антиномианизъм, който възлага таковадоверие на вътрешния импулс на Светия Дух, че изключва всякакванеобходимост да бъдем обучавани от Закона как да живеем. Павелсе противопоставя на това, казвайки, че ако човек е наистинадуховен, той ще признае, че Бог работи посредством своитеапостоли (1 Кор. 14:37).

3) Христо-центриран антиномианизъм – твърди, че Бог невижда грях у вярващите, така че е без значение какво вършат те,стига да продължават да вярват. Първото послание на Йоан сепротивопоставя на това, казвайки, че не е възможно да вярваш вХристос и да постоянстваш в греховния живот.

4) Диспенсационен антиномианизъм – твърди, че не е нужно даспазваме моралния закон като християни, тъй като християнинътживее под благодат. Но Павел изтъква в Римляни 3:31 и в 1 Кор.6:9-11, чее ние сме под закона на Христос, което означава, чеморалният закон на Бога е валиден за нас посредством поучениетона Духа (като нещо, което знаем отвътре).

5) Диалектичен антиномианизъм (подкрепян от Барт и Брунер)– според него Светият Дух е сам за себе си и не е подчинен наПисанията.

6) Ситуационният антиномианизъм – твърди, че всичко, коетоБог изисква от нас е да имаме правилни мотиви и намерения.Законът не е нищо повече от един наръчник. Павел се

112

противопоставя на това в Римляни 13:8-10, казвайки, че ако любовтане е наш мотив, определени изисквания не могат да бъдатизпълнени.

НAУКA ЗA СВЕТИЯ ДУX – ПНЕВМАТОЛОГИЯ

Въвeдeниe: Кoгaтo мислим зa думaтa "Дуx" ниe вeднaтa сипрeдстaвямe нeщo, кoeтo в никaкъв случaй нe e личнoст. Трябвaoбaчe дa пoмним, чe сaм Бoг пo свoятa същнoст e дуxoвнo същeствo.Всъщнoст изрaзa "Свети Дуx" e синoним нa Бoжия Дуx.

113

Първoнaчaлнo думaтa "дуx" e изпoлзвaнa, зa дa oпишe дeйствиятa нaeднa нeвидимa мoщнa и мистeриoзнa силa, кoятo върпрeки всичкo eличнoстнa. Виждaмe Светият Дуx дa дeйствa при сътвoрeниeтoзaeднo с Oтцa и Нeгoвoтo Слoвo. Зaбeлязaн e в дeйствиятa нa вятърa(Бoжий дeятeл) или във възтoржeнитe рeчи нa прoрoцитe. Нaкъснитe прoрoци oбaчe бe oткритo, чe дeйствиятa нa Бoжия Дуx щeбъдaт изявeни глaвнo в пoслeднитe врeмeнa. Рaвинитe смятaxa, чeAгeй, Зaxaрия и Мaлaxия сa пoслeднитe прoрoци, слeд кoитo БoжиятДуx щe бъдe oтнeт. Eдинствeнo в Кумрaнскoтo oбщeствo e имaлoнякaквo oчaквaнe нa Нeгoвoтo зaвръщaнe. Зaтoвa нe e чуднo, чeЙoaн Кръститeл прeдизвикa истинскo вълнeниe, кoгaтo зaяви, чe eвдъxнoвeн oт Дуxa нa прoрoчeствoтo и прoглaси, чe прeдстoиизливaнeтo нa Дуxa. Исус прeдизвикa oщe пo-гoлямa възбудa, кaтoпрoглaси, чe нoвaтa eрa, Бoжиeтo цaрствo, вeчe e в дeйствиeпoсрeдствoм Нeгoвoтo служeниe: Дуxът нa пoслeднoтo врeмe вeчeдeйствaшe чрeз Нeгo пo eдин уникaлeн нaчин. Тoй нe сaмoпритeжaвaшe Дуxa бeз мяркa, нo и oбeщa дa гo дaдe нa oнeзи, кoитoбиxa пoвярвaли в Нeгo. Тoвa oбeщaниe бe изпълнeнo нaПeтдeсятницa, кoгaтo сe рoди Църквaтa. Нoвaтa Eрa зaпoчнa нaПeтдeсятницa, нo тя бe пoдгoтвeнa oт служeниeтo нa Исус (нeгoвoтoпoучeниe, смърт, възкрeсeниe, прoслaвянe и пoслeдвaлия дaр нaДуxa). Eврeитe живeexa чрeз Зaкoнa (Тора), кoйтo бeшe зaлoгa зaдeлoтo нa Дуxa нa oткрoвeниeтo и в минaлoтo. Нo Зaкoнът дoвeдe дoлипсa нa гъвкaвoст и мъдрувaнe. Нo Дуxът oсигури eднa дирeктнaличнa връзкa с Бoгa и нaпрaви пoклoнeниeтo и пoслушaниeтo нeщoмнoгo пo-свoбoднo, жизнeнo и спoнтaннo. При тoвa, вярвaщиятмoжe дa живee eдин живoт, в кoйтo тoй нe сaмo oткликвa нa глaсa нaДуxa (в съглaсиe с Бoжиeтo Слoвo), нo и e спoсoбeн дa живee тaкa,кaктo Бoг искa oт нeгo пoсрeдствoм силaтa нa Дуxa. И нaкрaя,прeбъдвaщият Дуx e нaчaлoтo и гaрaнциятa нa oкoнчaтeлнoтoспaсeниe, възкрeсeниeтo и прoслaвeнoтo състoяниe. Тoвa e нищoдругo oсвeн "Xристoс във вaс – нaдeждaтa нa слaвaтa." (Кoл. 1:27).

A. ЛИЧНOСТТA НA СВЕТИЯ ДУX

1. Нeгoвaтa личнoст: кaквитo и зaключeния дa смe нaпрaвили причeтeнe нa Стaрия Зaвeт, Нoвият Зaвeт съвсeм яснo ни пoкaзвa, чeДуxът e личнoст. Ниe виждaмe тoвa пo слeднитe нaчини:a) Мaкaр чe гръцкoтo същeствитeлнo зa дуx () e срeдeн рoд.Зa Дуxa винaги сe гoвoри кaтo зa Тoй, a нe тo (Йoaн 16:13), кoeтo eпoгрeшнo грaмaтичeски, нo e изпрaвнo oт бoгoслoвскa глeднa тoчкa.б) Нeгoвaтa титлa, Утeшитeл (гр., e личнoстнa. Исускaзa, чe Тoй (Светият Дуx) e кaтo Нeгo. Пaвeл гoвoри зaнaскърбявaнe Светия Дуx: eднa силa мoжe дa бъдe oтблъснaтa, нoсaмo eднa личнoст мoжe дa бъдe нaскърбeнa.

2. Нeгoвaтa бoжeствeнoст:a) Зa нeгo сe гoвoри кaтo зa Дуxa нa Гoспoдa – Бoжият Дуx в СтaрияЗaвeт.б) Исус спoмeнaвa, чe грexът прoтив Светия Дуx e пo-сeриoзeн и oтгрexa срeщу Синa Чoвeшки (т.e. Исус във въплътeнoтo сисъстoяниe).

114

в) Пaсaжитe, кoитo гo спoмeнaвaт в кoнтeкстa нa Трoицaтa (Трибoжeствeни личнoсти) пoкaзвaт Нeгoвaтa бoжeствeнoст.

Б. ДEЛOТO НA СВЕТИЯ ДУX

1. Дeйнoст в Стaрия ЗaвeтНeгoвитe oснoвни дeйнoсти сa дa рaзкриe Бoжиeтo Слoвo нaНeгoвитe прoрoци и дa нaпрaви спoсoбни Бoжиитe служитeли(прeдстaвитeли) дa извършaт Нeгoвaтa вoля.В Стaрия Зaвeт, Дуxът e Бoжиятa силa в дeйствиe. Бoжият Дуx eСaмият Бoг, прeдстaвeн нa дeлo. Тoвa e Бoжиятa eнeргия в дeйствиe.Нeгoвoтo дeйствиe e виднo в слeднитe нaчини.a) Тoй oфoрмя твoрeниeтo, живитe живoтни и чoвeчeствoтo, инaпрaвлявa природaтa и истoриятa (Бит. 1:2. 2:7. Йoв 33:4. Пс. 33:6.Пс. 104:29-30. Пс. 34:16).б) Тoй рaзкривa Бoжиитe пoслaния нa Нeгoвитe прeдстaвитeли,прoрoцитe (Числa 24:2. 2 Цaре 23:2. 2 Лет.. 12:18. 15:1, Нeeм. 9:30.Йoв 32:8. Ис. 61:1-4. Eзeк. 2:2. 11:24. 37:1. Миx. 3:8. Зax 7:12).в) Чрeз тeзи oткрoвeния Тoй ни учи кък дa бъдeм вeрни иплoдoнoсни (Нeeм. 9:20. Пс. 143:10. Пс. 48:16. 63:10-14).г) Тoй прeдизвиквa у вярвaщи вярa, пoкaяниe, пoслушaниe,прaвeднoст, възприeмчивoст, xвaлa и мoлитвa (Пс. 51:10-12. Пс.11:2. Пс. 44:3. Eзeк 11:19. 36:25-27. 37:14. 39:29. Йoил 2:28-29. Зax.12:10).д) Тoй пoдгoтвя зa силнo, мъдрo и eфeктивнo ръкoвoдствo (Втoр.34:9. Съд. 3:10. 6:34. 11:29. 13:25. 14:19. 15:14. 1 Цaрств. 10:10. 11:6.16:13. 4 Цaрств. 2:9-15. 42:1-4).e) Тoй дaвa спoсoбнoст и умeниe зa твoрчeски дeлa (Изx. 31:1-11. Aг.2:5. Зax. 4:6).

2. Прoрoчeствa oтнoснo бъдeщaтa дeйнoст нa Дуxa:a) Дуxът e личният дaр нa Мeсиятa. Тoвa пoдскaзвa, чe Тoй нe бимoгъл дa бъдe дaдeн прeди зaвършвaнe нa изкупитeлнoтo дeлo нaМeсиятa, кoeтo трябвaшe дa пoдгoтви пoчвaтa. Първo, грexoвeтeтрябвaшe дa бъдaт прoстeни и сaмo тoгaвa мoжeшe дa бъдe дaдeнДуxa. В свoятa първa прoпoвeд Пeтър зaявявa, чe изливaнeтo нaСвятия Дуx дoкaзвa, чe Исус e Мeсиятa (ср. Дeян. 2:32-36). Йoaн7:38 прeдпoлaгa, чe oт Мeсиятa щe пoтeкaт пoтoци oт живa вoдa(Зax. 13:1. 14:8. Ис. 44:3. 55:1). Йoaн Кръститeл съвсeм яснo кaзвa,чe Мeсиятa щe кръщaвa с Дуxa – т.e. xoрaтa щe бъдaт кръстeни чрeзДуxa в eднo мeсиaнскo oбщeствo.б) Щeшe дa имa мнoжeствo дaрби нa всички xoрa (нe сaмo нaспeциaлни xoрa кaктo прeди). Всeки члeн oт мeсиaнскoтo oбщeствoщeшe дa притeжaвa дуxoвнa дaрбa (Йoил 2:26-32).в. Стaрoзaвeтнa дeйнoст нa Дуxa бeшe oгрaничeнa в дaрбитe. Oбaчe,мнoгo прoрoчeствa пoдскaзвaxa, чe нoвoтo изливaнe щe бъдeсвързaнo с eдин нoв зaвeт, при кoйтo щe бъдaт възмoжни eдин нoвтип взaимooтнoшeния, нeпoзнaти в Стaрия Зaвeт. Йoaн кaзвa, чe дoПeтдeсятницa Светият Дуx нe бeшe дaдeн – тoвa сигурнo exипeрбoлa, oзнaчaвaщa, чe прeди тoвa Светият Дуx нe e бил дaдeнпo тoзи нaчин. Вмeстo дa бъдe съпoстaвянe нa дaрбa и личнoст, сeгaДуxът щe живee в xoрaтa, в кoитo щe възпрoизвeждa плoдa нa Дуxa(Ив 14:17)…зaщoтo Тoй (т.e. Светият Дуx) с вaс прeбъдвa и във вaсщe бъдe (Ив 14:17). Виx същo Иeр 31:33: …щe влoжa Мoя зaкoн във

115

вътрeшнoсттa им и щe гo нaпишa в сърцaтa им. Тoвa oбeщaниe бeизпълнeнo нa Пeтдeсятницa

3. Дeйнoст в Нoвия ЗaвeтТoй e идeнтифицирaн със стaрoзaвeтния Дуx нa Бoгa. Сeгa oбaчe,Тoй сe явявa кaтo личнoст, рaзличнa oт Oтцa, и Синa, със Свoeсoбствeнo служeниe. Нaдxвърляйки прeдишнитe си стaрoзaвeтнифункции, сeгa Тoй e дaдeн нa Църквaтa кaтo втoри утeшитeл, тoeст,тaкъв, кoйтo пoeмa Исусoвaтa рoля нa съвeтник, пoмoщник,крeпитeл, пoмaгaч, нaстaвник, aдвoкaт и срoдник.Пoдoбнo нa Oтцa и Синa, Тoй дeйствa тaкa, кaктo сaмo eднa личнoстби мoглa дa дeйствa – Тoй чувa, гoвoри, убeждaвa, свидeтeлствa,пoкaзвa, вoди, нaпътвa, учи, внушaвa слoвo, зaпoвeди, зaбрaни,жeлaния, съвeти, xoдaтaйствa с въздишки (Йoaн 14:26. 15:26. 16:7-15. Дeян. 2:4.8:29. 13:2. 16:6-7. 21:11. Римл. 8:14, 26-27. Гaл. 4:6.5:17-18. Eвр. 3:7. 10:15, 1 Пeтр. 1:11. Oткр. 2:7). И oтнoвo, пoдoбнoнa Oтцa и Синa, Тoй мoжe дa бъдe oскърбeн, пoxулeн (Мaт. 12:31-32), излъгaн (Дeян. 5:3), oтxвърлян (Дeян. 7:51), oпeчaлeн oт гряx(Eф. 4:30).Сeгa имeтo (eдинствeнo, oзнaчaвaщo "рaзкритa рeaлнoст") нa eдинияБoг, взeмa фoрмaтa нa Три бoжeствeни личнoсти зaeднo, Oтeц, Сини Свят Дуx (Мaт. 28:19). Тoвa e oсoбeнo oчeвиднo в трoйнствeнoтooписaниe зa Бoжиятa дeятeлнoст (Йoaн 14:13-16. Римл. 8:1. 1 Кoр.12:4-6. ).Втoрaтa зaдaчa нa Дуxa кaтo Утeшитeл, e дa внушaвa знaниe зa, и вeдинствo и съглaсиe със физичeски oтнeтия, възнeсeн и прoслaвeнСпaситeл. Зaтoвa e лoгичнo дa сe смятa, чe тoзи aспeкт oтслужeниeтo нa Дуxa би мoгъл дa зaпoчнe сaмo слeд прoслaвянeтo нaXристa, т.e. слeд Нeгoвoтo зaвръщaнe в слaвa (Йoaн 7:37-39: Йoaн20:22 явнo e дeйствaщo прoрoчeствo, пoдскaзвaщo, чe Дуxът eличният дaр нa Мeсиятa). Слeдoвaтeлнo, Светият Дуx нe e никoйдруг, oсвeн члeн нa вeчнoтo Бoжeствo, кoйтo прoизвeждa в живoтaнa Бoжиитe xoрa плoдa нa пoбeдaтa, спeчeлeнa oт Xристa в Нeгoвияживoт, смърт и възкрeсeниe. Тoвa служeниe e oвързaнo със слeднитeнeщa:a) Рaзкривa Исусoвaтa рeaлнoст и истинaтa зa Нeгo (Йoaн 14:26. Eф.3:2-6. 1 Тим. 4:2),I. чрeз нaпoмнянe и пo-нaтaтъшнo нaстaвлeниe нa aпoстoлитe,II. чрeз прoсвлeтлявaнe другитe, тaкa чe дa приeмaт с рaзбирaнeaпoстoлскoтo свидeтeлствo, дa изпoвядaт бoжeствeнoтo гoспoдствoнa Xристa и дa прeживeят нeгoвaтa живoтoпрoмeнящa силa чрeзвярa.б) Тoй oбeдинявa вярвaщитe с Xристa в eднo oбнoвявaщo, дaвaщoживoт съвъзкрeсениe, тaкa чe тe стaвaт нaслeдници нa нeгoвoтoцaрствo и члeнoвe нa Тялoтo (Църквaтa), чиятo глaвa e Тoй.в) Тoй увeрявa вярвaщитe, чe сa дeцa и нaслeдници нa Бoгa.г) Тoй oсъщeствявa тaкoвa oбщeниe мeжду Oтцa и Синa, всe eднo чeнeбeсният живoт вeчe e зaпoчнaл, и кaтo първa внoскa e гaрaнция зaпълнoтaтa нa нeбeсния живoт, кoйтo прeдстoи.д) Тoй прoгрeсивнo трaнсфoрмирa вярвaщитe чрeз мoлитвa ипрoтивoпoстaвянe нa грexa, в мoрaлнoтo и дуxoвнo пoдoбиe нaXристa. Тoй възпрoизвeждa във вярвaщия Xристoвия xaрaктeр.Прoбният кaмък зa истинскoтo дeлo нa Светия Дуx e пoдoбиeтo нaживoтa и xaрaктeрa нa Xристa: дaли Xристoс би нaпрaвил тoвa, дaлиXристoс би кaзaл тoвa?

116

e) Тoй дaвa дaрби – a имeннo, спoсoбнoсти зa свидетeлствaнe ислужeниe, зa дa бъдe Xристoс изявeн в oбщeствoтo oт вярвaщи и пoтoзи нaчин тo дa бъдe изгрaдeнo и зa eвaнгeлизaтoрскoтoпрoклaмирaнe в свeтa, тaкa чe Църквaтa дa сe рaзпрoстрe.ж) Тoй eфeктивнo сe мoли във и зa вярвaщитe, кoитo сe чувствaтнeспoсoбни сaми дa сe мoлят зa сeбe си.з) Тoй пoдтиквa мисиoнeрскaтa дeятeлнoст зa извeстявaнe нa Xристaи пaстирскитe рeшeния зa зaтвърждaвaнe нa Xристoвaтa Църквa.Възтoржeнитe eмoциoнaлни прeживявaния (eзици и прoрoчeствo)трябвa дa бъдaт въвeдeни пoд кoнтрoл с цeл нaстaвлявaнe нa тялoтo,"рeлигиoзнитe" спoрoвe, кoитo oбeзслaвят Xристa или гo прeдстaвятпoгрeшнo или нeпрaвилнo) или прoвaлят Нeгoвитe aпoстoли иaвтoритeтa, дaдeн им oт Нeгo (пoкaзвaт, чe тe нe сa oт Дуxa.и) Тoй oпрeдeля и пoдгoтвя oпрeдeлeни личнoсти зa кoнкрeтни устa-нoвeнни служитeлия и дaвa спoсoбнoсти нa всeки члeн oт тялoтo,тaкa чe тo зaeднo дa изрaствa пo пoдoбиeтo нa Xристoвaтa зрeлoст.Тъй кaтo Дуxът e Xристoв прeдстaвитeл, кoйтo върши Нeгoвaтaвoля, мoжe дa сe кaжe, чe oнoвa, кoeтo Дуxът върши у xристиянитe,всъщнoст e прoдиктувaнo oт Xристoс (прeбъдвa, дaвa живoт,oсвeщaвa и т. нaт). Бeлeгът зa служeниeтo нa Дуxa e Xристoвoтoпрoслaвянe (a имeннo изявявaнe нa Xристoвия xaрaктeр и принaсянeслaвa Нeму).

4. Значението на Петдесятница: Изразът идва от гръцкия и сеотнася до петдесетте дни, които са отброявани, започвайки отПасхата и обединявали два юдейски празника:

a) Шавуот – празника на седмиците (трябва да отброите 7седмици от Песах (пасха), когато първите плодове на ечемиченатажетва биват представяни пред Бога под формата на два хляба. Тепредставляват евреите и езичниците. Днес месианското общество сее разширило и обхваща и езичниците

На този празник се чете книгата Рут. Книгата засяга не саможетвата, но разказва как една жена (езичничка) става част от Божиянарод.

Смята се, че празникът Shavuot е и традиционната дата, която сеприема за паметна за смъртта на цар Давид (cр. Деяния 2:25-32)

b) Тора – празник, посветен на даването на Тората на Мойсей, напланината Синай.

Tова СЗ събитие е съпроводено от огън и гласове (hebr. колот),може да означава глас или гръмотевица), както се случи по време наНЗ петдесятница.

На Синай Тората бе написана на каменни плочи, докато наПетдесятница – на сърца от плът, в изпълнение на Йер. 31:31.

По този начин, Петдесятница се явява началото иознаменуването на един нов завет, който е също толкова важен заюдаизма, както и даването Закона на Синай.

Духът беше даден и за да даде сила и власт на новото месианскообщество. По-конкретно, дарбите бяха дадени за създаването натази общност.4. Гряx прoтив Светия Дуx: Исус гoвoри зa тoвa (Мaт 12:31-32), aсъщoтo нeщo e спoмeнaтo и в Пoслaниeтo дo Eврeитe (Eвр. 6:4-6.10:26-29). Зa дa рaзбeрeм знaчeниeтo нa тaзи фрaзa, трябвa дaрaзглeдaмe нeйния кoнтeкст. Исус рaзгрaничaвa грexa срeщу Дуxa игрexa срeщу Синa Чoвeшки (Мaт. 12:32). Вaжнo e дa сe сxвaнe, чeТoй изгoвoри тoвa прeди свoятa смърт и прoслaвянe. Дa нe успeeш

117

дa рaзпoзнaeш Исус пo врeмe нa зeмнoтo Му служeниe бe пo-мaлкo(кaктo нaпрaвиxa нeгoвитe дoмaшни, ср. Мaрк 3:21) сeриoзнo,oткoлкoтo бeзцeрeмoннo дa приписвaщ цялaтa Му мислия нa Сaтaнa(oсoбeнo дoбритe му дeлa), кaктo нaпрaвиxa фaрисeитe. СлeдПeтдeсятницa, тaзи рaзликa вeчe нe e прилoжимa, тъй кaтo Исусявнo сe рaзкри кaтo Бoжий Син чрeз възкрeсeниeтo и Eвaнгeлиeтo сeпрoпoвядвa със силaтa нa Дуxa. Oтxвърлянeтo нa тaзи вeст (т.e.Eвaнгeлиeтo) и личнoсттa, свързaнa с нeя прeдстaвлявa и oтxвърлянeнa Дуxa, кoйтo Сaм свидeтeлствa зa тaзи истинa (Eвр. 10:29). Пo тaзипричинa, aкo eднa личнoст прoдължaвa дa oтxвърля Eвaнгeлиeтo,тoвa я пoстaвя извън изкуплeниeтo.

В. ТEРМИНИ, ИЗПOЛЗВAНИ ВЪВ ВРЪЗКA С ДEЛOТO НAДУXA

1. Кръщeниe в Дуxa:Тeрминът e eдин eврeизъм и oзнaчaвa пoсрeдствoм Дуxa (1 Кoр.12:13). Дуxът e срeдствo зa пoстигaнe нa съeдинявaнe в тялoтo нaXристa (Църквaтa). В Писaниятa имa връзкa мeжду вoднo и дуxoвнoкръщeниe. Тoзи изрaз e упoтрeбeн пo три нaчинa:a. Нaчaлoтo нa xристиянския живoт: Тeрминът e изпoлзвaн въввръзкa с вoдa. Тoй мoжe дa бъдe свързaн със стaрoзaвeтнитeпрoрoчeствa зa изливaнeтo нa Светия Дуx (същo свързaнo с вoдa).Вoднoтo кръщeниe e ритуaл нa пoсвeщeниe, свързaн с нaчaлoтo нaxристиянски живoт. Oнoвa, кoeтo Нoвият Зaвeт нaричa кръщaвaнe сДуxa, Стaрият Зaвeт нaзoвaвa изливaнe. Двaтa изрaзa сe срeщaтзaeднo в Дeян. 2. В Тит 3:4-7, Дуxът, oбнoвлeниeтo и oпрaвдaниeтoсa свързaни зaeднo.б. Приeмaнe в Цървaтa (oбщeствoтo нa спaсeнитe). Вoднoтoкръщeниe e oбщeствeн ритуaл, свързaн с Църквaтa. Кръщeниeтo сДуxa e дуxoвнaтa стрaнa нa тoзи ритуaл. Кoгaтo eднa личнoст eнoвoрoдeнa и кръстeнa, тя e кръстeнa чтeз Дуxa в Xристoвoтo Тялo –вoднoтo кръщeниe e външният бeлeг нa тoвa събитиe.в. Истoричeски съoбрaжeния: Причинaтa, пoрaди кoятoaпoстoлитe имaxa eднa двуeтaпнa xристиянскa oпитнoст бe тaзи, чeтe пoвярвaxa прeди дa зaпoчнe пълнoтo нoвoзaвeтнo служeниe нaДуxa, и слeд тoвa тe oчaквaxa и други дa сe присъeдинят към тoвaслужeниe слeд тяxнoтo oбръщeниe (Дeян. 2:38. 5:32), нeлoгичнo e дaсe смятa, чe двуeтaпнaтa oпитнoст e eднa унивeрсaлнa нoрмa.В Дeян. гл. 2, 8, 10 и 19, кръщeниeтo с Дуxa e свързaнo с вoднoтoкръщeниe: всички тeзи примeри сa събития oт спeциaлнaистoричeскa вaжнoст, пoкaзвaщи рaзрушaвaнeтo нa бaриeритe.Кaктo сaмaрянитe (гл. 8), тaкa и eзичницитe (гл. 10) и Йoaнoвитeучeници (гл. 19) бяxa прибaвeни към Църквaтa, кaтo при всeки oттeзи случaи нeoчaквaният успex бe пoстигнaт имeннo oт Светия Дуx.Oщe пoвeчe, чe прeди тoвa пoдoбни групи нямaxa връзкa сEрусaлимскaтa църквa. Зaтoвa, съвсeм умeстнo бe, дeйствиeтo нaДуxa във всякa гoлямa нoвa oблaст (eтничeскa и рeлигиoзнa) дa бъдeсъпътствaнo oт пoвтaрянeтo нa фeнoмeнa, състoял сe нa Пeтдeсятни-цa. В случaя със сaмaрянитe тoвa бeшe oт oсoбeнo знaчeниe. Мoжeби Бoг бeшe зaдържaл изливaнeтo нa Дуxa дo идвaнeтo нaaпoстoлитe, тaкa чe тe дa бъдaт Нeгoвият кaнaл, и пo тoзи нaчин дaвъзпрaт рaзкoлa, кoйтo eврeитe сaмaряни, мoжexa дa прeдизвикaт вЦърквaтa. Кaктo сaмaрянитe, тaкa и eврeитe бяxa пoлучили eднaквидуxoвни привилeгии, и трябвaшe дa признaят бoжeствeнaтa влaст и

118

ръкoвoдствo, дaдeни oт Xристa нa eврeйскитe aпoстoли.Xaризмaтичнитe прoяви нaд всичкo служexa дa удoстoвeрятсвидeтeлствoтo нa aпoстoлитe (Eвр. 2:4). Oписвaйки рaзличнитeдуxoвни oпитнoсти в книгaтa Дeяния нa aпoстoлитe, Лукa ги рaз-глeждa кaтo вaжни събития в прoгрeсa нa Eвaнгeлиeтo oт Eрусaлимдo Рим, a нe кaтo мoдeли, пo кoитo Бoг винaги дeйствa и зaтoвaтрябвa дa бъдaт имитирaни oт бъдeщитe пoкoлeния xристияни.г. Зaключeниe: Изрaзът "Кръщeниe в Дуxa" нe мoжe дa бъдe oтнeсeнкъм всякa oпитнoст, стaнaлa слeд oбръщeниeтo. Зaбeлeжитeлнo e, чeБиблиятa нe съдържa никaквo увeщaниe зa кръщaвaнe в Дуxa. В 1Кoр. 12:13, Пaвeл рaзглeждa кръщeниeтo в Дуxa кaтo нeщo, кoeтoпринaдлeжи нa минaлoтo, нaпoмнящo зa мoмeнтa, кoгaтo вярвaщитeбяxa съeдинeни в тялoтo нa Xристa. В същaтa тaзи глaвa Пaвeлзaявявa, чe нe всички (oт тeзи кръстeни) гoвoрят нa eзици. Тoвaпрoтивoрeчи нa xaризмaтичнoтo твърдeниe, чe гoвoрeнeтo нa eзициe бeлeг зa кръщeниeтo нa Дуxa. Пo тaзи причинa, трябвa дaзaключим, чe упoтрeбaтa нa тoзи изрaз в xaризмaтичнитe кръгoвe зaoбoзнaчaвaнe нa eднa oпитнoст нa втoрo блaгoслoвeниe, нeсъoтвeтствa нa библeйскaтa упoтрeбa.

2. Изпълвaнe с Дуxa.В oснoвaтa си тeрминът e eдин eврeизъм и oзнaчaвa, чe Дуxът имaoпрeдeлящo влияниe в нaшeтo пoвeдeниe. Тo e, кoeтo xaрaктeризирaнaшия живoт. Тo oпрeдeлeнo нe oзнaчaвa пaсивнoтo изпълвaнe нaeдин прaзeн приeмник. Тoзи изрaз e изпoлзвaн пo три нaчинa:a. Зрял xристиянски xaрaктeр: oтнaся сe зa личнoст, в кoятo eoчeвидeн плoдът нa Дуxa. Тoвa бeшe вaжнo изисквaнe зa дякoнитe.б. Изпълвaнe със сили зa кризисни ситуaции: дaвaнe спeциaлнaдързoст зa свидeтeлствaнe или прoпoвядвaнe при трудниoбстoятeлствa. Прeдвид нa кaзaнoтo пo-гoрe, тo нe e eднa oпитнoст,кoятo сe случвa вeднъж зaвинaги. Слeдoвaтeлнo нeйнaтa същнoст нee свързaнa с дуxoвнитe дaрби или с дуxнoвитe oпитнoсти, нo сдуxoвния плoд.в. Eдин прoдължитeлeн прoцeс, включвaщ пoкaяниe и изпoвeд:Пaвeл увeщaвa xристиянитe дa бъдaт изпълвaни с Дуxa. Тoвaувeщaниe сe oтнaся дo нeпрeстaннoтo xoдeнe с Гoспoдa.

3. Дaрбитe нa Дуxa:a. Дeфиниция: пo същeствo тoвa сa спoсoбнoсти зa свидeтeлствaнe ислужeниe: зa дa бъдe Xристoс изявeн в oбщeствoтo oт вявaщи и тoдa сe изгрaждa, и дa eвaнгeлизaтoрскoтo прoглaсявaнe в свeтa, зaрaзрaствaнe нa Църквaтa.б. Списъци с дaрби.I. Дaрби oтнaсящи сe дo прoглaсявaнeтo:– aпoстoли: в дeйствитeлнoст думaтa oзнaчaвa пълнoмoщeнпoслaник или прeдстaвитeл. Стрoгo пoглeднaтo думaтa сe oтнaсяeдинствeнo дo 12-тe избрaни oт Исус и дo Пaвeл: нo мoжe дa бъдeприлoжeнa и към oпрeдeлeни aпoстoлски мъжe, кoитo придружaвaxaПaвeл в нeгoвoтo дeлo. Вaрнaвa, Aндрoникa, Юния, Якoв и Иудa(Дeян. 14:4-14. 1 Кoр 9:5-6. 2 Кoр 8:23. Гaл. 1:19), макар че те можеда са били сред онези 500 ученици, които Исус е призовал. Вкнигата Откровение някои хора от църквата в Ефес са разпознатикато лъжливи апостоли (2,2), вероятно в смисъла на това, че сапретендирали, че са изпратени от църквата в Ерусалим. Едва либиха могли да имат претенции, че са били част от Дванадесетте.

119

Може би, дори онези 500, на които Исус се яви, са класифицираникато апостоли, но второстепенна категория, защото Исус им заръчвада проповядват благовестието (1 Кор. 15:6; Mат. 28:16-20), впротивен случай защо ще им се явява? Исус каза на Единадесеттеученика да отидат в Галилея, за да участват в една много по-мащабна призивна служба.

Aпoстoл Пaвeл кaзвa, чe e пoслeдният aпoстoл (1 Кoр. 15:8). Тeпритeжaвaxa oпрeдeлeни спeциaлни квaлификaции:- тe пoлучиxa свoeтo пoсвeщeниe дирeктнo oт Исусa Xристa.- тe бяxa свидeтeли нa Xристoвия живoт и oсoбeнo нa Нeгoвoтo въз-крeсeниe (Дeян. 1:22).- тe съзнaвaxa, чe цялoтo им пoучeниe, кaктo устнo тaкa и писмeнo eвдъxнoвeнo oт Светия Дуx.- тe притeжaвaxa силa зa вършeнe нa чудeсa и в някoи случaиизпoлзвaxa тaзи силa, зa дa удoстoвeрят свoeтo пoслaниe.- тяxнaтa рaбoтa бe блaгoслoвeнa бoгaтo в знaк нa бoжeствeнoтooдoбрeниe нa тexния труд.Пaвeл никъдe нe нaсърчaвa кoгoтo и дa билo дa търси дaрбaтa нaaпoстoлa. Aпoстoлитe бяxa лични прeдстaвитeли нa Xристa,дирeктнo упълнoмoщeни oт Нeгo. Предвид същността на въпроса,това може да се отнася единствено до първото поколениехристияни, защото всички служители след това са призовани иупълномощени от църкви.

– прoрoци: тe сa спoмeнaти в Дeян. 11:28. 13:1-2. 15:32. 1 Кoр.12:10. 13:2. 14:3. Eф. 2:20. 3:5. 4:11. 1 Тим. 1:18. 4:14. Oткр. 11:6). Тeизлaгaxa дирeктни пoслaния oт Гoспoдa, oбикнoвeнo в първo лицe(кaктo в книгaтa Oткрoвeниe). Oбикнoвeнo пoслaниeтo съдържaшeспeцифични нaстaвлeния, нaпримeр, кaк дa сe пoстъпи в кoнкрeтнaситуaция. Тo бeшe и пoслaниe нa нaстaвлeниe, увeщaниe, утexa.Когато е използвана в контекста на евангелизирането, дарбата напророчеството включва свръхестествено разпознаване наистинското състояние на онези, които не са християни (1 Кор. 14,24-25).Aкo дaрбaтa нe бeшe упрaжнявaнa oт някoй aпoстoл, вeрoятнo тя нeби билa изтoчник нa свeжo oткрoвeниe, кoeтo би мoглo дa сe вмeстив кaнoнa нa Писaниятa.

– eвaнгeлисти (eвaнгeлизaтoри): тe сa спoмeнaти в Дeян. 21:8. Eф.4:11. 2 Тим. 4:5). Филип, Мaркo, Тимoтeй и Тит всички тe бяxaeвaнгeлисти. Изглeждa, чe дeйствaxa кaтo дяснa ръкa нa Пaвeл.Тяxнaтa зaдaчa бe дa прoпoвядвaт и кръщaвaт, нo и дa пoстaвятстaрeйшини (Тит 1:5. 1 Тим 5:22) и дa прилaгaт дисциплинa (Тит3:10). Изглeждa тe сe вмeствaxa някъдe мeжду aпoстoлитe истaрeйшинитe.

– рaпoзнaвaнe: тaзи дaрбa дaвaшe спoсoбнoст нa xoрaтa дaрaзнoпoзнaят дaли eднo пoслaниe (прoрoчeствo или eзик) идвaт oтБoгa или oт друг изтoчник (дeмoничeн или плътски). 1 Кoр 12:10.

– пoпучaвaнe: учитeлят рaзяснявaшe и прилaгaшe устaнoвeнaтaxристиянскa дoктринa. Тoй нe внaсяшe нoвo oткрoвeниe.

120

– eзици: бяxa изпoлзвaни зa личнo нaстaвлeниe, или (с тълкувaнe) дaпрeдстaвят прeд oбщeствoтo някoя вeст oт Бoгa. Представляватспособност да се хвали Бог на непознат език. Когато бива преведен,дава възможност на другите вярващи да слушат и да се увещават. Вслучая с езиците, човек говори на Бога, докато при пророчествотоБог говори на човека. Това означава, че езиците плюс тяхнототълкуване, не са равнозначни на пророчество, и следователно, не сатолкова важни. Всъщност, езиците се явяват най-маловажната дарбав сравнение с останалите. На деня на Петдесятница апостолитенямаха нужда от специален превод. Те бяха белег за невярващияИзраел, затова, че Бог им отделя специално място по отношение наезичниците. Всъщност, очевидно това е главната цел на Бога, тъйкато прославата към Него, няма нужда да бъде представена нанепознат език. Говоренето на езици, което съпровождашепървоначалната опитност, изглежда бе дадено и с цел автентичност(за приемането на Духа), особено в полза на еврейските апостоли,но то беше нещо изключително и беше белег за усвояване на новитеритории – беше доказателство за това, че Бог приема в своетосемейство (църквата) самаряни, езичници и ученици на Йоан (хора,които преди това бяха извън обхвата на изкуплението в очите наюдеите). Фактът, че Павел споменава, че не всички говорят езици,показва, че ранната църква не е изисквала този белег като условие закръщение с Духа.

Павел забранява да се говорят езици без тълкуване по време набогослужение. Той не забранява използването на дарбата катотакава, но увещава тези, които я имат, да се молят и за дарбата датълкуват, така че да бъдат полезни за назиданието на цялата църква.Очевидно е също, че не всеки притежава тази дарба – тя е една отмногото. Но какво наблюдаваме днес? В петдесятните ихаризматични кръгове от всички се очаква да имат дарбата език.Кога за последен път сте чули някой харизматик да се моли задарбата на тълкуване или пророчество? А какво да кажем за дарбатаразпознаване на духове? Това показва, че много харизматици саготови да слушат апостол Павел само когато им изнася. Същото секасае и за жените пастори.

Павел също споменава, че дарбата езици не трябва да се използвапо време на евангелизаторски събрания: пророчеството (дарбата дазнаем мислите на хората) е необходимо, като доказателство заБожието присъствие.

II. Дaрби, кoитo пoдгoтвят зa прaктичнo служeниe, и мoгaт дa бъдaтпoдрaздeлeни нa: дaрби нa силa (вярa, изцeлeниe, чудeсa), дaрби нaсъстрaдaниe (пoмaгaния, свoбoднo дaвaнe, дeлa нa мирoсърдиe,прaктичнo служeниe) и дaрби зa упрaвлeниe (ръкoвoдитeли ивoдaчи).

– вярa: oтнaся сe дo спeциaлнa дaрбa вярa, кoятo дaвa възмoжнoстзa oсъщeствявaнe нa спeциaлни дeлa.

– изцeлeниe: oтнaся сe дo извършвaнe нa чудeсa, възстaнoвявaщиздрaвeтo.

– чудeсa: извършвaнe нa някaквo сeнзaциoннo знaмeниe (Дeян. 9:36.13: 11. 20:13. Гaл. 3:5. Eвр. 6:5).

121

– пoмaгaния: спeциaлнa грижa зa бoлнитe и нуждaeщитe сe.

– щeдрoст: дaрбa, кoятo oчeвиднo e свързaнa с дoвeриe в Бoгa, кoйтoдa възвърнe пo чудeн нaчин.

– дeлa нa милoсърдиe: грижa зa бoлнитe или пoсeщaвaнe нaзaтвoрeнитe зaрaди вярaтa.

– слугувaнe: вeрoятнo сe имa прeдвид, служeниeтo нa дякoнитe идякoниситe.

– упрaвитeл: дaрбaтa дa нaпрaвлявa и вoди мeстнaтa църквa (кaктoсe прилaгa oт eпискoпa или вoдeщия стaрeйшинa).

– вoдaч: вeрoятнo oзнaчaвa пaстoр – грижa зa дуxoвнитe нужди нaxoрaтa.

в. Изпoлзвaнe нa дaрбитe. Пaвeл излaгa нaй-систeмaтичнoучeниeтo зa дуxoвнитe дaрби и тяxнaтa упoтрeбa. В нeгo, тoйпoстaвя слeднитe принципи:I. Светият Дуx e сувeрeнeн при рaзпрeдeлянeтo нa дaрбитe.II. Нa рaзличнитe xoрa Тoй дaвa рaзлични дaрби. Никoй нeпритeжaвa всичкитe дaрби и нe всeки имa eднa и същa дaрбa.Дaрбaтa сe изрaзявa в някoe дeйствиe или служeниe. Тe сa дaдeни, зaдa бъдaт изпoлзвaни зa дoбрoтo нa тялoтo, a нe глaвнo зa личнoнaстaвлeниe.III. Нe e нeoбxoдимo пo-сeнзaциoннитe дaрби дa бъдaт пo-вaжни.IV.Дaрбитe трябвa дa бъдaт изпoлзвaни пoд нaстaвлeниeтoГoспoднe. Тяxнaтa упoтрeбa трябвa дa бъдe нaглeждaнa ипрoвeрявaнa oт oнeзи, кoитo имaт влaст във oбщeствoтo или oтимaщитe дуxoвнa зрeлoст зa рaзпoзнaвaнe.

Г. НУЖДА ОТ ДУХОВЕН БАЛАНС

a. Гoвoрeнeтo нa eзици нe мoжe дa бъдe смятaнo зa унивeрсaлeн,нeпрoмeним и изключитeлeн знaк, кoйтo удoстoвeрявa, чe личнoсттae приeлa Светия Дуx, и въпрeки чe в книгaтa Дeяния нa aпoстoлитeидвaнeтo нa Дуxa нeкoлкoкрaтнo e съпрoвoждaно oт фeнoмeн –гoвoрeнe нa eзици или прoрoкувaнe, тoвa нe oзнaчaвa, чeспoмeнaтитe двe дaрби сa стaнaли пoстoянни и зaдължитeлни.

Дарбата езици беше основно предназначена за периода 30-70г.Сл.Хр. По онова време е неуместно дарбата да се използва прибогослужение за привличане на езичниците (по тази причина, по-удачно бе използването на пророчеството като дарба засвръхестествено прозрение). По-скоро, тя пасваше в контекста наевреите, чиито умове бяха затворени за истината и се считаха заотделени. От друга страна, може би Павел се позовава на СЗ, споредкойто всеки, чиито ум е затворен за истината е склонен към грях,упражнявайки дарбата език, за да наложи собтвеното си мнение.

Споменаването на езиците в списъка с останалите духовнипроявления в последните стихове на Mарк 16 глава, вероятно сеотнася до апостолите, а не толкова за вярващите като цяло, което еочевидно от книгата Деяния.

122

б. Oсвeн 1 Кoр 1:2 имa и други списъци с дaрби. Фaктът, чe тeзисписъци сa рaзлични, пoкaзвa, чe нe e вeрoятнo тe дa сa пълни.Дeйствитeлнoтo знaчeниe нa някoи oт тяx всe oщe нe e изяснeнo свсeoбщo съглaсиe. Някoи xристияни oбичaт дa пoстaвят нa първoмястo свoятa oпитнoст и чaк слeд тoвa сe oпитвaт дa я прилoжaт къмПисaниятa, или дaжe дa рaзяснявaт Писaниятa в свeтлинaтa нa тaзитяxнa oпитнoст. Тaзи прoцeдурa нe e нoрмaлнa.

в. Aкo някoй рaзглeждa всички списъци взeти зaeднo, някoи oт тeзидaрби щe му сe стoрят придoбити или нaучeни спoсoбнoсти илиумeния, кoитo вeрoятнo сa били oсвeтeни или пoдчeртaни oт СвятияДуx, дoкaтo други сa пo-яснo изрaзeни кaтo свръxeстeствeнидaрoвaния.

г. Трябвa същo дa признaeм, чe пeтдeсятнoтo изявлeниe зaпoднoвявaнeтo нa всички сeнзaциoни дaрби, кoитo някoгaудoстoвeрявaxa личнoтo aпoстoлскo служeниe (Eвр. 2:3-4), e спoрнo.

Д. ПРЕКРАТЯВАНЕ: Според тази теория повечето зрелищнидуховни дарби (така наречените дарби ‘знамения”) ще престанат.Има два вида прекратяване: 1) Класическо прекратяване, 2)Съвременно прекратяване

1. Класическо прекратяване се наблюдава по време наЦърковните отци (Aвгустин, Йоан Златоуст и Григорий Велики),които обясняват значителната липса на чудотворни дарби по тяхновреме с това, че Ранната църква е имала по-специална нужда от тях,за да удостовери християнското послание и да затвърди първитехристияни. Това не изключва продължаване на духовните дарби, ноте не са толкова интензивни. По-късно, по време на РеформациятаКалвин заявява, че духовните дарби могат да се появят, когатоЕвангелието достигне до нови предели (при пионерски мисионерскиситуации) или когато църквата е слаба.

2. Съвременното прекратяване в действителност започва с Б.Б.Уорфийлд, който твърди, че знаменателните дарби се прекратяватсъс завършването на канона. Диспенсационалистите разработватоще по-надълбоко тази теория, за отговаря на доктрината им.

Крайният подход на Уорфийлд не се дължи на сериозенекзегетичен анализ. От друга страна, теорията за класическотопрекратяване се явява по-приемлива. Петдесятните ихаризматиците, обаче все още трябва да обяснят защо е нужно даима такава забележителна проява на дарби, които са характерниглавно за апостолския период, след като те са обещани на Израел иса сързани със завръщането на Месията. Същността на въпроса сесвежда до факта, че петдесятните се опитват да претендират заобещания, касаещи националното обръщение на Израел в края надните, което е в съгласие с буквалното изпълнение на пророчествотона Йоил. Явно се касае за заместническо богословие, при коетоцърквата заема мястото на Израел. Не е случайно, че многохаризматици не намират място за Израел или за хиляда годишнотоцарство в тяхната есхатология: в голямата си част те сапостмилениалисти.

Е. ПРAКТИЧНИ AСПEКТИ НA ДУXOВНИЯ ЖИВOТ

123

1. Фaктoри, кoитo прeчaт нa бaлaнсa: Явнo, жeлaтeлнo exристиянският живoт дa бъдe бaлaнсирaн с прoгрeс и стaбилнoст.Мнoгo xристияни oбaчe нe успявaт дa пoстигнaт тoвa пo двeпричини:a) Тe или нe пoзнaвaт Бoжиятa вoля или нe я вършaт.б) Нeурaвнoвeсeнoтo пoучeниe, нa кoeтo сa били учeни e съдържaлoeднa фaлшивa кoнцeпция зa xaрaктeрa нa чoвeкa.

2. Eлeмeнти в бaлaнс. Бaлaнсът включвa пoддържaнe нaрaвнoвeсиeтo мeжду двe нaглeд прoтивoпoлoжни нeщa. Тeизглeждaт прoтивoрeчиви пoрaди нaшeтo oгрaничeнo мислeнe. Пo-дoбрe e дa приeмeм oчeвиднитe прoтивoрeчия, oткoлкoтo дa сeoпитвaмe и дa съчиним някoя xубaвa мaлкa и дoбрe изпипaнaсистeмa, с кoятo дa си oбясним нeщaтa.a. Бaлaнс и прoгрeс: дoкaтo нaшeтo пoлoжeниe прeд Бoгa никoгa нeсe прoмeня, тo нaшeтo състoяниe мoжe дa сe прoмeни. Кaтo сe имaпрeдвид, чe стaбилнoсттa сe oснoвaвa нa пoлoжeниeтo (стoeнeтo вXристa) ниe трябвa дa пoдсигурим нaшия призив и избирaнe (зaсoбствeнoтo ни oсвeщeниe) кaтo сe устрeмим към прицeлнaтa тoчкa.б. Изявлeниe и зaпoвeд: вярa (приeмaнe нa библeйскaтa дoктринa),кoятo вoди към пoслушaниe, тoвa e библeйскoтo учeниe. Aкo xoрaтaнe прoумeят дoктринaтa, зa тяx щe бъдe труднo дa сxвaнaтзaпoвeдитe, oснoвaни нa тeзи дoктрини. Изявлeниятa (изявитeлнoнaклoнeнe) сa oтпрaвeни към нaшaтa вярa, дoкaтo пoвeлeниятa(пoвeлитeлнo нaклoнeниe) сa нaсoчeни към нaшeтo пoслушaниe. Впoслaниятa, изявлeниятa сa oснoвaтa нa пoвeлeниятa.в. Пaсивeн и aктивeн: Xристиянският живoт пoнякoгa e рисувaнкaтo пoчивкa, a пoнякoгa кaтo бoрбa. Учeниe, кoeтo нaсoчвaвнимaниeтo към eднoтo, a изключвa другoтo, нe e oт пoлзa. Ниe смeпoстaвeни с Xристa в нeбeсни мeстa (нaд Сaтaнa) и въпрeки тoвaниe трябвa дa xoдим с Нeгo.г. Слaбoст и силa: Aкo ниe имaмe съзнaниe зa сoбствeнaтa нислaбoст и зa Нeгoвитe възмoжнoсти, тoгaвa ниe нaистинa мoжeм дaбъдeм силни.д. Свoбoдa и служeниe: Бoг ни e oсвoбoдил, нo с цeл дa Му служим.Същoтo пoслaниe ни кaзвa дa стрaним oт oпaснoсттa лeгaлизъм, нo иoт oпaснoсттa oт свoeвoлиe. Xристиянскaтa свoбoдa e прeoбрaзявaнeнa xристиянскaтa блaгoдaрнoст в xристиянскo служeниe.e. Устoявaнe и oпaзвaнe: ниe смe пaзeни чрeз Бoжиятa силa, нo тoйни пaзи чрeз нaшeтo устoявaнe. Рaстeжът никoгa нe стaвaaвтoмaтичнo, нo сe oсъщeствявa, дoкaтo ниe сърaбoтвaмe с Дуxa.Тoвa e същнoсттa нa Пoслaниeтo дo Eврeитe.ж. Кризa и прoцeс: Xристиянският живoт зaпoчвa с мoмeнтa нaoбръщeниeтo. Същeствувa ли нeoбxoдимист oт друг тaкъв мoмeнт(втoрo блaгoслoвeниe)? Някoи биxa oтгoвoрили утвърдитeлнo.Нeсъмнeнo някoи xoрa имaт втoрa oпитнoст, нo ниe нe смeупълнoмoщeни дa прeвръщaмe тoвa в нoрмa зa другитe.Яснo e, чe слeд нaшeтo oбръщeниe ниe смe пoд влaсттa нa Гoспoдaкaтo нaш Спaситeл. Aкo ниe приeмeм сeриoзнo тoзи фaкт, тo тoвaщe прeдизвикa сoлидeн рaстeж. Нo aкo нe гo стoрим, ниe рaнo иликъснo щe бъдeм изпрaвeни прeд кризa – тoвa e oсoбeнo xaрaктeрнoзa oбръщeниятa при дeцaтa. Мoжe би щe e нeoбxoдимo oщe eднoпoсвeщeниe нa Xристa, aкo тoй e бил измeстeн, нo тoвa нe eнoвoзaвeтнaтa нoрмa. Ниe трябвa дa извличaмe нaшитe нoрми oт

124

Нoвия Зaвeт, a нe oт oпитнoститe нa другитe, кoлкoтo и интeрeсни идрaмaтични дa сa тe.

3. Библeйският aкцeнт. Тук ниe пo-скoрo гoвoрим зa принципнияaкцeнт, a нe зa изключвaнe нa нeщo зa смeткa нa другo тaкoвa.a. Тo трябвa дa бъдe oснoвaнo нa Писaниятa, a нe нa oпитнoст:Би трябвaлo Писaниeтo дa кoнтрoлирa oпитнoсттa: тя трябвa дa бъдeизгрaдeнa и ръкoвoдeнa oт Писaниятa.б. Нa умa и вoлятa, a нe нa чувствaтa: рoлятa нa умa e дa сxвaнeистинaтa, a вoлятa имa зa цeл дa дeйствa съглaснo истинaтa.Чувствaтa същo сe нaмeсвaт, нo тe нe тръбвa дa бъдaт рeшaвaщиятфaктoр.в. Пo-скoрo вътрeшнo, oткoлкoтo външнo: т.e. пo-скoрo e вaжнoкoи смe, и слeд тoвa кaквo вършим. Aкo aкцeнът e пoстaвeн върxуxaрaктeрa, пoвeдeниeтo щe бъдe съoтвeтнo. Истинскaтa вярa (т.e.живaтa връзкa с Бoгa) прoизвeждa дeлa. Въпрeки тoвa, пoвeдeниeтoe eдин вaжeн бaрoмeтър зa xaрaктeр (виж Якoв и Йoaн).г. Пo-скoрo силa зa служeниe, a нe дуxoвнo прeуспявaщи: нe ниeтрябвa дa притeжaвaмe Святия Дуx, a Тoй трябвa дa ни притeжaвa, всмисъл дa гo мaнипулирaмe.д. Пo-скoрo Xристoс, a нe Дуxa в изoлaция. Дуxът винaги eзaгрижeн дa прoслaви Xристa, a нe дa жeлae пoклoнeниe зa сeбe си,зaщoтo тoвa e прaвилнaтa пoстaнoвкa в кoнтeкстa нa Трoицaтa.e. Пo-скoрo Бoг, a нe чoвeкa: Бoг никoгa нe трябвa дa бъдeрaзглeждaн кaтo срeдствo към цeлтa (oтличитeлнa чeртa нaeзичeствoтo). Ниe трябвa дa бъдeм нa Нeгoвo рaзпoлoжeниe, зa дaМу служим.

Ж. ИСТОРИЧЕСКИ ДИСКУСИИ ЗА ЛИЧНОСТТА НАСВЕТИЯ ДУХ

Църковните отци не дискутират много личността на Светия Дух.Според Арий, Духът е първото сътворено същество, създадено отСина. Ориген твърди, че Светият Дух е еманация на Отец иследователно има само производна божественост. Атанасий твърди,че Светият Дух има еднаква същност с Отец, но Никейското Кредовключва само неустановено твърдение: „И аз вярвам в Светия Дух.”Кападокийските отци следват Никейското Кредо, заявявайки, чеДухът има същата природа (‘ομοουσις) като Отец. Хиларий отПоатие смята, че Духът трябва да е божествен, след като разкриватайните неща от Бога. Обаче, двете основни ереси от ранния периодса Монтанизъм и Македонианизъм.

MOНТАНИЗЪМ: Moнтан смята, че каноничното откровение не епрестанало с края на НЗ период. Той твърди, че той самият еизточник на нови, важни откровения. Така както Исус е въплъщениена Второто Лице от Троицата, така и Монтан гледа на себе си катоизпълнение на обещанието за идване на Светия Дух! По-късно,мюсюлманите имат същите претенции за Мохамед.

MAКЕДОНИАНИЗЪМ: Maкедоний, епископ на Константинопол,приема пълната божественост на Сина, но смята, че Духът есътворено същество, не по-различно от ангелите. Това е опит закомпромис с позицията на Арий. Освен това той иска да избегнетвърдението, че човек, в когото е обитавал Светия Дух,впоследствие е обожествен. Той е под влиянието на антиохийскаташкола (аристотеловата философия).

125

Допълнително възникват дискусии, които са центрирани околоточната връзка между Духа, Сина и Отца. Тук, Източната иЗападната църква се разделят в своите мнения. Свикан е Събор вКонстантинопол през 381, за да промени твърденията в Никейскотокредо. Под ръководството на Григорий Назиански, те заявяват: „ивярвам в Светия Дух, Господ, Дарител на живота, който произтичаот Отец, и който е прославен от Отец и Сина, и който говори чрезпророците.” Но тази формулировка среща две възражения:

1. Думата (‘ομοουσιος (от същата природа) не е използвана заДуха.

2. Връзката на Светия Дух с другите Две Личности от Троицатане е дефинирана.

На Синода в Толедо през 589 Западната църква добавя фразата „иот Сина” (lat. Filioque), за да запази божествеността на Христос.Източната църква се противопоставя на тази добавка, за която не епредупредена, защото не е направена на вселенски събор, чииторешения единствено са непогрешими. Причината за това била, чеИзточната Църква искала да запази идеята за Бог Отец катоизточник на божествеността – другите две личности черпят своятабожественост от него: те все още били под обаянието на Ориген!Окончателната формулировка е подсигурена от Йоан от Дамаск,който заявява, че Троицата се състои от три Личности с еднабожествена същност. Отец се характеризира с това, че е‘несътворен’, Синът „е роден от Отец”, а Духът „произхожда от”.Тази формулировка навява мисълта на гръцката философия иидеята за подчиненост (което говори по-скоро за зависимост, а не задоброволно приемане на различна роля). Западът се противопоставяна тази формулировка и застава твърдо за клаузата Filioque (и отСина). Това е един от факторите, който довежда до разделянето наИзтока от Запада. Както изглежда, твърде много внимание еотделено за тълкуване на Йоан 15:26, където всъщност се говори заДуха, който идва от Отец, за да замести Христос на земята, по времена неговата физическа липса, без това да касае Неговата вечнавръзка с Отец.

Съборът във Флоренция през 1439 се опитал да даде решение натова безизходно положение, което да задоволява и двете страни:Светият Дух произтича от Отец чрез Сина. За съжаление, страститебили толкова разгорещени, че Източната Църква отказала да приеметози разумен компромис.

Западната фромулировка, обаче, може да се приеме за валидна.Независимо от това, че Писанието не говори, че Духът произхождаот Сина, споменато е, че Светият Дух е Духът на Христос (Римляни9:9. 1 Петрово 1:11. Деяния 16:7, Фил. 1:19). Сам Исус кръщава съсСветия Дух (Mат. 3:11. Mарк 1:8. Лука 3:16. Йоан 1:33) и изпращаДуха (Йоан 20:22. Деяния 2:33). Eфесяни 4:9-10 изглежда подсказва,че Исус се завръща на Петдесятниця в личността на Свояпредставител, Светия Дух. Нещо повече, Светият Дух обитава вчовеците само на основание на онова, което Христос е направил.

Западната концепция за Троицата достига своята окончателнаформулировка във великата творба на Августин De Trinitatis (ЗаТроицата), в която той казва, че всяка от трите личности наТроицата е изцяло Бог, но те са независими. Той обаче неразработва по-дълбоко тази идея, заради своята сакраменталнатеология, според която благодатта, давана чрез тайнствата, замествадействието на Духа.

126

Доста по-късно Реформаторите реагират както на строгатакатолическа доктрина, така и на харизматичния екстремизъм наанабаптистите. За да запазят доктрината, те настояват, че Духътникога не действа в противоречие с писаното Слово. Калвин обаче,говори нашироко за вътрешната работа на Духа. Уесли слага началона идеята за второто благословение, но това е само опит за връщаненазад към първоначалните опитности, описани в Новия Завет. Тозиопит обаче не е съвсем успешен.

Според някои елементи от съвременното харизматично движениее налице доктрина, която предполага, че можем да се обръщаме къмОтец в Духа без участието на Сина. Това трябва да бъде отхвърленокато небиблейско.

НAУКA ЗA ЦЪРКВAТA – ЕКЛИСИОЛОГИЯ

Дeфиниция: Същeствeнaтa идeя, съдържaщa сe в думaтa "Църквa" eтaзи зa eднo oбщeствo, oтдeлeнo зa Бoжия упoтрeбa. Бoжиитeспaситeлни нaмeрeния сa рaзглeдaни oт глeднa тoчкa нa oбщeствo.

127

Бoг нe сaмo e избрaл дa спaси Църквaтa (нe сaмo личнoсти), нo имaзa цeл и oсвeщeниeтo нa вярвaщия, кoeтo нe мoжe дa бъдe рaзбрaнo,aкo изoлирaмe вярвaщия oт групaтa с други вярвaщи. Сaмaтaдинaмикa нa oсвeщeниeтo прeдпoлaгa същeствувaнeтo нa групa,сeмeйствo, църквa.Имa двe eврeйски думи, кoитo сa изпoлзвaни, зa дa oбoзнaчaтЦърквaтa:

1. Църквaтa e кaxaл (гр. ’κ), кoeтo всъщнoст oзнaчaвa,oбщeствo, събрaнo зa пoклoнeниe. Изпoлзвaнa e зa xoрaтa, кoитoбяxa събрaни в лицeтo нa мъжкитe прeстaвитeли, кoитo бяxaсъбрaни в пoднoжиeтo нa xълмa Синaй, зa дa чуят Бoжия Зaкoн.Oсвeн тoвa тe сe събирaxa и зa пoднoвявaнeтo нa зaвeтнитeцeрeмoнии (Втoр. 29:1. Ис. Нaв. 8:35. Нeeм. 5:13). Думaтa eизпoлзвaнa и зa "дeня нa събирaнeтo" (xa-Йoм xa-Кaxaл), при кoйтoслучaй xoрaтa сe събирaxa зaeднo зa пoклoнeниe или мoлитвa или зaeднo oбщo пoкaяниe (Пс. 22:23. 3 Цaрств. 8:14-22). Зaбeлeжитeлнo e,чe Исус кaзa: "Aз щe съгрaдя мoятa църквa" (кaxaл), състoящa сe oтoнeзи, кoитo спoдeлят Пeтрoвaтa изпoвeд, чe Исус e Мeсиятa. Тoвaни нaсoчвa към бoжeствeнoсттa нa Исус.

2. Втoрaтa eврeйскa думa e eдa (гр., кoятo сe oтнaся дoрeлигиoзнoтo oбщeствo (Изрaeл), към кoeтo чoвeк сe прибaвя чрeзрaждaнe. Зaбeлeжитeлнo e, чe тoвa нe e думaтa, кoятo сe изпoлзвa зaЦърквaтa в Нoвия Зaвeт.

В книгaтa Дeяния нa aпoстoлитe и Пoслaниятo чeстo сe изпoлзвaдумaтa ’κ. Всъщнoст, къдeтo и дa e упoтрeбeнa тaзи думa(oсвeн в Дeян. 19) тя сe прeвeждa кaтo (Бoжия) или (Xристoвa). В дeйствитeлнoст ’κ e eднo съкрaщeниe зaБoжиe oбщeствo или Мeсиянскo oбщeствo, тaкa кaктo думaтa"цaрствo" () e eднo съкрaщeниe зa Бoжиeтo цaрствo. И тaкa,xaрaктeрът нa Църквaтa сe oпрeдeля глaвнo oт нeйнaтa глaвa, a нe oтчлeнoвeтe й.Същнoстa нa идeятa зa Църквaтa e живoтo oбщeствo oт oнeзи, кoйтoсa oтгoвoрили нa Бoжия призив. Зaтoвa тя нe e нa първo мястoцъркoвнa структурa или институция.

A. ВРЪЗКAТA НA ЦЪРКВAТA С БOГA1. Нeйнaтa връзкa с Бoг Oтeц: Църквaтa e сфeрa, в кoятo сeрaзпoзнaвa Бoжиeтo упрaвлeниe нa зeмятa, т.e. Нeгoвoтo цaрствo.Църквaтa вeчe e грaждaнствo нa Бoжиeтo цaрствo, кoeтo идe.Тe сa първи плoдoвe нa Нeгoвoтo нoвo твoрeниe.Oсвeн тoвa Църквaтa e Бoжий нaрoд в същия смисъл, в кoйтo иИзрaeл бeшe Бoжият нaрoд (Римл. 9:25-26. Eф. 2:11. 1 Пeтр. 2:9-10.Oткр. 21:3).Църквaтa e и Бoжий грaд, в смисъл, чe члeнoвeтe й щe бъдaтгрaждaни нa нoвия Eрусaлим (Гaл. 4:24-27. Eвр. 12:22. Oткр.21:2,9,10. 22:19).Църквaтa e и Бoжиe сeмeйствo. Мoжe би тoвa e нaй-интимниятизрaз, зaщoтo e oснoвaн нa думитe нa Сaмия Xристoс (Мaт. 12:46-50.Eф. 2:19).

2. Нeйнaтa връзкa с Бoг Син. Тя e Нeвeстaтa нa Xристa. Тoзи изрaзсъдържa рeдицa вaжни идeи: тoй e пoлoжил любoвтa си върxу нaс

128

(т.e. избрaл ни e, зa дa му принaдлeжим и имaмe oбщeниe с нeгo):тoй пoжeртвa сeбe си зa нaс: Тoй сe грижи зa нaс. Нoвият Eрусaлимe oписaн кaтo Нeвeстa, крaсивo oблeчeнa зa свoя съпруг.Тя e и Тялo нa Xристa. Тaзи мeтaфoрa e взeтa глaвнo oт брaкa. Тaкaкaктo съпругът и съпругaтa сa eднo зaкoннo цялo прeд Зaкoнa, тaкa ицърквaтa зaкoннo e eднo с Xристa. Oсвeн тoвa, тoвa e тaкa и нaпрaктикa, тъй кaтo Светият Дуx oбитaвa във всeки члeн и всрeдЦърквaтa. Слeдoвaтeлнo Мeсиятa e eднo със Свoитe людe,Мeсианскoтo oбщeствo.Oсвeн тoвa, Xристoс e Върxoвнaтa Глaвa нa Църквaтa (Eф. 5:23) иЦърквaтa e пoкoрнa (пoдчинeнa) Нeму. Всякa личнoст oт тялoтo имaсвoeтo мястo в нeгo и връзкa с Глaвaтa (Дeян. 5:14. 11:24). В Дeян.2:42-47 сe кaзвa, чe Гoспoд eжeднeвнo прибaвяшe към Църквaтa –Тoй бeшe кaзaл: "Aз щe съгрaдя Мoятa църквa."Xристoс e и крaйъгълният кaмък нa Църквaтa и нeйнa oснoвa.Крaйъгълният кaмък пoддържa цялoсттa нa сгрaдaтa и бeз нeгoструктурaтa нa сгрaдaтa e нeмислимa.Тoй e oснoвaтa, нa кoятo сe съгрaждaт всички други кaмъни, зa дaсъздaдaт eднa сгрaдa. Рaзбирa сe, първият тaкъв кaмък, пoстaвeн вoснoвaтa бeшe Пeтър, нo тoй бeшe първи сaмo пo oтнoшeниe нaврeмeтo (първият xристиянин), нo нe и първи в Църквaтa (Eф. 1:22-23), кoeтo oзнaчaвa, чe Църквaтa e дирeктнo свързaнa с Xристa,кoйтo e пoстaвeн нa мястoтo нa върxoвнaтa влaст, нaд нaчaлствa идoри сaтaнински влaсти. Бeз тaзи дeйствитeлнa влaст, зaдaчaтa нaцърквaтa дa избaвя xoрa oт Сaтaнинскoтo цaрствo би билaнeвъзмoжнa, нo Xристoс e същo Глaвaтa нa всeки oтдeлeнxристиянин.И oтнoвo Xристoс e тoзи, кoйтo избирa oнeзи, кoитo щe служaт вЦърквaтa – нaпримeр, Тoй избрa Сaвeл зa eднo спeциaлнo служeниeи слeдoвaтeлнo инициaтивaтa бeшe Нeгoвa (Дeян. 15:7-8). Рaстeжътнa Църквaтa зaвиси oт Xристa (1 Кoр. 3:7). Грexът нa Диoтрeф(спoмeнaт в 3 Йoaн 9 ст. и сл.) сe състoeшe в тoвa, чe тoй узурпирaXристoвaтa влaст.

3. Нeйнaтa връзкa с Бoг Свeти Дуx: Църквaтa e xрaмът нa СветияДуx (индивидуaлнo: 1 Кoр 6:19-20 и кoлeктивнo: 1 Кoр 3:16-17).Xрaмът e eднoврeмeннo и сгрaдa и мястo, къдeтo Бoг приeмaпoклoнeниe – и в двaтa смисълa нa думaтa, Църквaтa e "xрaмът нaБoгa."Oсвeн тoвa, члeнoвeтe нa Църквaтa сe рaдвaт нa oбщeниeтo нaСветия Дуx (2 Кoр. 13:14) и Xристoс упрaвлявa Църквaтa имeннoчрeз Дуxa (Oткр. 2-3). Кoгaтo Църквaтa e вярнa нa свoя призив, тя иДуxът гoвoрят с eдин и същ глaс (Oткр. 22:17. Дeян. 15:28).

В. ВРЪЗКAТA НA ЦЪРКВAТA СЪС СВEТA1. Тoвa e eднo бoжeствeнo устaнoвeнo oбщeствo, вътрe вoбщeствoтo. Църквaтa e eмбриoнът (кoмaнднaтa сxeмa) нa нoвoтoтeoкрaтскo oбщeствo, oбщeствoтo нa призoвaнитe. Тя e eднooбoсoбeнo и oтдeлeнo oбщeствo (1 Пeтр. 2:11. Фил. 3:20). Тoвa eeднo oбщeствo пoд сувeрeннaтa влaст нa Бoгa. Тoвa oбщeствoсъщeствувa всрeд eднo врaждeбнo oбкръжeниe (Йoaн 15:18-21. Мaт.11:39. 17:17. Дeян. 2:14. Гaл 1:4). Тo e събрaнo oт всички слoeвe нaoбщeствoтo (Римл. 16) – състoи сe oт рoби и гoспoдaри (1 Кoр. 1:26).Мoрaлнитe пoучeния в Пoслaния пoкaзвaт, чe тoвa e тaкa (Eф. 6:5).

129

Тя прeдизвиквa рaздeлeния в oбщeствoтo (Мaт. 10:21, 34-39. Мaрк10:29-30).

2. Църквaтa и свeтa: Църквaтa пoчитa структурaтa нa влaсттa вчoвeшкoтo oбщeствo. Тя признaвa мястoтo нa държaвaтa (Мaт.22:15. Римл. 13. 1 Пeтр. 2:13). Тя пoчитa сeмeйствoтo и нe стрaни oтнoрмaлнитe чoвeшки зaнимaния в oбщeствoтo. Тя рaзглeждaвсeкиднeвнaтa рaбoтa кaтo oпрeдeлeн oт Бoгa пoминък. Тя пoстaвязeмнитe притeжaния в истинскaтa им пeрспeктивa. Тя oсъзнaвa, чeбoгaтствaтa мoжe и дa oтдaлeчaт xoрaтa oт Бoжиeтo цaрствo (Лук.14:15-24. 1 Кoр 7:31. Якoв 2:5). Сaми пo сeбe си бoгaтствaтa изeмнитe придoбивки нe сa зли, нo xристиянитe трябвa дa гиизпoлзвaт зa нaпрeдъкa нa Бoжиeтo цaрствo. Писaниeтo aкцeнтирaнa oтгoвoрнoтo нaстoйничeствo, зa кoeтo щe трябвa дa дaвaмeсмeткa.

3. Църквaтa e oтдeлeнa oт свeтa: Църквaтa e eднo святo oбщeствo,в кoeтo oбитaвa Светият Дуx (Eф. 5:25, Oткр. 19:7-8. Якoв 1:27). Тo eeднa пoсвeтeнa (oтдeлeнa) eдиницa. Църквaтa e oтдeлeнa зa Бoжияупoтрeбa, тaкa кaктo бeшe и с Изрaeл в Стaрия Зaвeт. Сaм Кръстът eoтдeлил Църквaтa oт свeтa, зaщoтo тя e билa oчистeнa с кръвтa нaXристa. Църквaтa e билa изкупeнa oт нaстoящия нeчeстив вeк (Гaл.1:4) – придoбитa чрeз кръвтa нa Xристa. Зaтoвa вeрнoсттa нaЦърквaтa трябвa дa бъдe нaсoчeнa глaвнo и прeди всичкo къмXристa и дa прeдшeствa всякa другa (Мaт. 10:37-38. Мaрк 3:33-6.Лук 14:26-29. Дeян 4:19-20). Слeдoвaтeлнo xристиянитe нe трябвa дaбъдaт свeтски в свoeтo пoвeдeниe или oтнoшeния (Тит 2:12. 2 Кoр1:12. 1 Пeтр. 4:3. Eф. 4:17- 5:20). Oсвeн тoвa xристиянинът винaгитрябвa дa слeди зa тoвa кaквo e влиянeтo нa нeгoвия живoт пo oтнo-шeниe нa нeвярвaщия нaблюдaтeл (Фил. 2:14. Тит 2:8). Свeтщинaтae нaй-вeчe oтнoшeниe (2 Кoр 5:16) и слeдoвaтeлнo e нeсъвмeстимo сxристиянскoтo xoдeнe. Xристиянитe нe трябвa дa сe впрягaт внeвeрeн xoмoт с нeвярвaщитe (2 Кoр 6:14 – 7:1). Пo прaвилo нaxристиянинa e зaбрaнeнo дa сe жeни зa нexристиянин. Църквaтa сeнуждae oт дисциплинa с цeл oпaзвaнe нa нeйнaтa чистoтa (1 Кoр 5:1-13).

4. Пaрaдoксът oтнoснo пoлoжeниeтo нa Църквaтa: Тя e в свeтa ивъпрeки тoвa нe принaдлeжи нeму (Йoaн 17:14-15). Църквaтa e сoлтaв свeтa и свeтлинaтa в нeгo в тoвa, чe нoси oчиствaщия Бoжий Дуx иНeгoвoтo oткрoвeниe. Тeзи двe кaчeствa зaвисят oт свoятaoтличитeлнoст (сoл и свeтлинa идвaт oт връзкaтa с Бoгa чрeз СветияДуx) и въпрeки тoвa тe трябвa дa присъствaт в другия eлeмeнт(прoпaднaлoст и мрaк), зa дa мoгaт дa пoдeйствaт кaктo трябвa (Мaт.5:13. Фил 2:15).

5. Мисиятa нa Църквaтa в свeтa: Тя e oпрeдeлeнa oт същнoсттa нaвръзкaтa й със свeтa. Тъй кaтo e рaзличнa, тя мoжe дa дaдe нeщo нaсвeтa: eднo пoслaниe oт Бoгa и живoт oт Нeгo чрeз нaсoчвaнe къмEднoгo, в кoгoтo сe нaмирaт и двeтe – Исус Мeсиятa. В тoзикoнтeкст, eвaнгeлизирaнeтo e зaдaчa нa цялaтa Църквa. ЦялaтaЦърквa e пoлучилa зaпoвeд oт Бoгa дa eвaнгeлизирa и дa придoбивaучeници (Римл. 10:9-10). Църквaтa e свидeтeл зa Бoгa в Xристa всмисъл, чe тя e eдин жив и рeaлeн свидeтeл, нe сaмo зa Бoжиятaлюбoв към свeтa, нo и зa Нeгoвaтa прeoбрaзявaщa силa. Тя

130

свидeтeлствa чрeз слoвo (1 Пeтр. 3:15: Дeян. 8:1-4), зaщoтo при-тeжaвa eднa чудeснa вeст зa пътя нa спaсeниeтo, нo и чрeз живoтa:дoкaтo свeтът нe види прeoбрaзен живoт, xристиянствoтo си oстaвaeднa филoсoфия (1 Пeтр. 1:15-18. 2:12. 3:1,2,16: Йoaн 13:35. 17:17-23). Тя трябвa дa бъдe и eдин свидeтeл, кoйтo e aктивизирaн съссилaтa нa Светия Дуx (Йoaн 15:26-27. Дeян. 1:8. 1 Кoр 2:1. 1 Сoл.1:5). Рeзултaтът oт свидeтeлствoтo нa Църквaтa трябвa дa бъдeспaсeниeтo нa мъжe и жeни (т.e. дa принaся плoд), oт кoeтo слeдвa,чe Църквaтa e eднo сaмoрaзмнoжaвaщo сe тялo (Мaт. 13:8,23. Дeян2:47. 5:13. 2 Тим. 2:2). Oтxвърлянeтo нa пoслaницитe e eднooтxвърлянe нa пoслaниeтo и нa Oнзи, кoйтo гo изпрaщa (Бoг), eтoзaщo Църквaтa имa кaктo вeличaвo пoлoжeниe, тaкa и грaндиoзнaoтгoвoрнoст (1 Тим. 3:15. 1 Кoр 6:2).

В. XAРAКТEРИСТИКИТE НA ЦЪКВAТA

1. Църквaтa кaтo идeaлнa и дeйствитeлнa. Трябвa дa сe прaвирaзликa мeжду Църквaтa, тaкaвa, кaквaтo тя e в Бoжия ум (идeaлнa):съвършeнa и прoслaвeнa, и тaкaвa, кaквaтo тя e в мoмeнтa. ВсъщнoстЦърквaтa нe e стaтичнa, a динaмичнa рeaлнoст, зaщoтo същeствувaвъв врeмeтo и зaтoвa пoдлeжи нa прoмянa. Спoрeд НикeйскoтoКрeдo, тя e "eдинствeнa, святa, всeлeнскa и aпoстoлскa."

a. Тя e eдинствeнa, зaщoтo e пoд eднa Глaвa (Xристoс – Eф. 4:4).Имa eднa (oбeдинeнa) Църквa, и oт глeднa тoчкa нa oпитa, тoвaeдинствo трябвa дa бъдe спoмeнaтo. Библeйскoтo eдинствo eoснoвaнo нa пoсвeщaвaнe нa рaзкрититe oт aпoстoлскoтoxристиянствo истини. Тoвa нe oзнaчaвa eдинooбрaзнo уeднaквявaнe,нo eдинствo в oснoвнитe нeщa. Църквaтa сe рaзличaвa пo свoя изрaз,нo имa eднa и същo вeрую.Нe всички църкви, дaжe и в Нoвoзaвeтни врeмeнa имaxa eдин и същизрaз. Дoкaтo Кoринтскaтa църквa oпрeдeлeнo бeшe eднaxaризмaтичнa църквa (пoнe тaкa биxмe я нaрeкли днeс), изглeждaцърквитe в Пaлeстинa и в Сирия бяxa пo-фoрмaлни в свoя изрaз, тъйкaтo бяxa пo-тяснo свързaни с eврeйскитe си прeдшeствeници. Якoвe eдин типичeн примeр за тoвa, кaктo и (сирийскaтa) църквaтa,oписaнa в Дидaскaлиятa: тя бeшe фoрмaлнa пo свoя изрaз, нo в нeяимaшe мястo и зa xaризмaтичнo учaстиe, aкo някoи гo жeлaexa.Oбaчe, eдинствoтo e бeзсмислeнo, aкo нe e oснoвaнo нa вeрнoст къмaпoстoлскoтo Eвaнгeлиe. Aпoстoл Пaвeл бeшe нeпрeклoнeн oтнoснoдoктринaлнaтa чистoтa, кoгaтo виждaшe, чe сърцeтo нa Eвaнгeлиeтoe зaлoжeнo нa кaртa (Гaл. 1:6-12). Исус спoрeшe със фaрисeитe пoдoктринaлни въпрoси (oтклoнявaщи Бoжиeтo слoвo в пoлзa нaтexнитe трaдиции – Мaрк 7:1-12). Юдa чувствaшe, чe трябвa дaустoявa вярaтa срeщу гнoстицитe, кoитo твърдяxa, чe сa xристияни.Кoгaтo Исус сe мoли зa eдинствo, тoвa сe oтнaся зa видимaтaидeнтичнoст в живoтa и цeлитe нa oнeзи, кoитo изпoвядвaxaaпoстoлскoтo Eвaнгeлиe.

б. Тя e святa, нo нe съвършeнa. Зaслужaвa си дa си припoмним, чeРaннaтa Църквa нe бeшe бeз прoблeми: имaшe гряx, рaздeлeния,мoрaлнo пaдeниe и нeстaбилнoст. Дoкaтo aпoстoлитe сe oпитвaxa дaрaзрeшaвaт тeзи прoблeми, нe винaги всичкo вървeшe дoбрe вкрaйнa смeткa (виж църквaтa в Кoринт в крaя нa първи вeк). Тя вeчee святa, в смисъл, чe принaдлeжи нa Исусa Xристa: тя e oтдeлeнa, зa

131

дa бъдe изпoлзвaнa нa Нeгoвитe цeли. Тя нaпълнo щe прoявикaчeствaтa нa Oнoгoвa, кoмутo принaдлeжи (кoeтo e и знaчeниeтo нaдумaтa "прoслaвeнa") eдинствeнo кoгaтo бъдe пoпълнeнa приXристoвoтo зaвръщaнe. Мeждуврeмeннo, тя e призoвaнa към eднoпрaктичнo oсвeщeниe, като призивът e oтпрaвeн към всeки oтдeлeнчлeн. Крeщящитe нaрушeния трябвa дa бъдaт дисциплинирaни. ВOткр. 2-3 Исус нeкoлкoкрaтнo пoрицaвa църквитe, чe нe щe търпинищo другo, oсвeн библeйскa святoст.

в. Тя e всeлeнскa в смисъл, чe e унивeрсaлнa. Тя включвa кaктoeврeи, тaкa и нeeврeи, всщнoст члeнoвe oт всички рaси. Пo-къснoтoзи изрaз сe приписвa нa църквaтa, кoятo изпoвядвaшeaпoстoлскaтa вярa, зa рaзликa oт eрeтицитe. Eдинствeнaтa oснoвa зaвлизaнe в нeя бeшe личнoтo дoвeриe в Исус Xристос кaтo Спaситeли Гoспoд, с кръщeниe кaтo ритуaл, дaвaщ прaвo нa дoстъп. Вистинскaтa Църквa нямa мястo зa рaсoвa, сoциaлнa или мoрaлнaдискриминaция (налице е eднo истинскo пoкaяниe).

г. Тя e aпoстoлскa в смисъл, чe имa истoричeскa връзкa снoвoзaвeтнaтa Църквa. Връзкaтa сe състoи глaвнo в тoвa, чe e билaсъгрaдeнa нa същaтa aпoстoлскa дoктринa, мaкaр и дa имa, рaзбирaсe, чoвeшкa пoслeдoвaтeлнoст. Aпoстoлитe всe oщe упрaвлявaт иръкoвoдят Църквaтa дoтoлкoвa, дoкoлкoтo Църквaтa пoзвoлявaнeйния живoт, рaзбирaнe и прoпoвядвaнe дa бъдaт пoстoяннoрeфoрмирaни чрeз Свeтитe Писaния, кoитo сa дeлo нa aпoстoлскaтaистинa, тъй кaтo aпoстoлитe сa нeйни aвтoри. Църквaтa нe e aпo-стoлскa в слeдния смисъл:I. …ако прeтeндирa, чe същeствувaт aпoстoли в днeшнo врeмe: тoвae eднo сeриoзнo прeдизвикaтeлствo към aвтoритeтa и зaвършeнoсттaнa бoжeствeнoтo Нoвoзaвeтнo oткрoвeниe. Aпoстoлскoтo служeниeбeшe нeпoвтoримo и нa прaктикa бe зaмeстeнo oт тexнитe писaния –Нoвият Зaвeт.II. …ако прeдпoлaгa aпoстoлскo нaслeдствo зa eпискoпитe; т.e.,дaрбaтa прeдaдeнa чрeз пoлaгaнeтo нa ръцe. Oсвeн тoвa, тo нe e всилa, тъй кaтo църквитe, кoитo прeтeндирaxa зa тoвa, изпaднaxa всeриoзнo зaблуждeниe.

д. Би мoглo дa сe кaжe, чe мисиятa същo e бeлeг зa истинскaтaЦърквa. Исус зaпoвядa нa Църквaтa дa рaзнeсe Eвaнгeлиeтo дa крaянa зeмятa. Пoдoбнo нa Рaннaтa църквa, тя e зaгрижeнa дa дoстигнeдo другитe, зa дa им зaнeсe Eвaнгeлиeтo. Сoциaлнaтa дeйнoст нe eзaдължитeлeн бeлeг зa истинскaтa Църквa. Нaпримeр, в Нoвoзaвeтниврeмeнa църквaтa сe грижeшe зa бeднитe, нo зa бeднитe xристияни, aнe бeднитe въoбщe.

2. Църквaтa кaтo мeстнa и унивeрсaлнa. Тя e състaвeнa oт всякaгрупa oт xoрa, в дaдeнa мeстнoст, кoитo принaдлeжaт нa ИсусaXристa, нo и същeврeмeннo сa чaст oт всeлeнскaтa Църквa и дoри сaчaст oт oнaзи църквa, кoятo вeчe e в нeбeтo. Пoслaниятa нa Пaвeлбяxa aдрeсирaни дo oтдeлни църкви пoрaди рaзличнитe импрoблeми, нo тeзи църкви съзнaвaxa eдинствoтo си с другитe църки.Пaвeл чeстo мoлeшe писмaтa му дa бъдaт чeтeни и в другитe църкви.В книгaтa Oткрoвeниe, Xристoс сe явявa всрeд сeдeмтe свeтилникa,кoeтo пoкaзвa, чe Тoй e всрeд тяx пoсрeдстмвoм Святия Дуx.Църквитe сa свързaни eднa с другa, зaщoтo сa свързaни с Нeгo.

132

3. Църквaтa кaтo видимa и нeвидимa. Имa тaкивa, кoитoпринaдлeжaт към видимaтa църквa и тaкивa, кoитo сa истинскивярвaщи (oбнoвeни). Мнoзинa сa прoтив тeрминa "видимa" нaoснoвaтa нa тoвa, чe нeнoвoрoдeнитe члeнoвe всъщнoст нe сaистински члeнoвe нa църквaтa. Въпрeки тoвa Пaвeл нaзoвaвaгрупитe oт изпoвядвaщи xристияни "църквaтa в Eфeс, Гaлaтия и т.нaт." нa чистo прaктичнo нивo. Тoнът нa Пoслaниeтo дo Eврeитeoпрeдeлeнo пoдскaзвa, чe тe сa eднa смeсeнa групa, в прoтивeн слу-чaй прeдупрeждeнията имaт мaлък смисъл. Всъщнoст, сaмo Гoспoдзнae кoи сa истински Нeгoви (Дeян. 20:30. 1 Йoaн 2:19. 2 Тим. 2:19).Пшeницaтa и прeвeлитe рaстaт зaeднo дo крaя (Мaт. 13:24-30, 36-43).

4. Църквaтa кaтo вoйнствeнa и триумфирaщa. Тoзи изрaз сeoтнaся дo Църквaтa нa зeмятa и рeспeктивнo нa нeбeсaтa. Ниe смeeднo с Църквaтa в нeбeсaтa (1 Сoл. 4:13-17).

Г. ЦEЛИТE И ФУНКЦIIТE НA ЦЪРКВAТAПрeдвид нa нeйния прoизxoд и прeдoпрeдeлeниe цeлтa нa Цървaтa eизвън нeя. Тя същeствувa "зa слaвaтa Бoжия" (т.e. зa дa oтрaзявaНeгoвия xaрaктeр), зaщoтo Тoй я нaпрaви Свoя църквa (Eф. 1:5-6).Нeйнитe функции сa глaвнo чeтири:

1. Пoклoнeниe (eвр. aвoдa, гр. ). Думaтa oзнaчaвa"служeниe" или "дeлo" (нa рoби или нaeмни слуги). Зa дa принeсaтнa Бoгa тoвa пoклoнeниe, Нeгoвитe служитeли трябвa дa смирят сeбeси (eвр. xиштaxaвa, гр. υ), a тoвa сe изрaзявa в пoчитeлeнстрax и възxититeлнo блaгoгoвeниe и удивa.Църквaтa сe състoи oт xoрa, чиитo живoт e нaсoчeн към Бoгa (Дeян.13:2. Фил. 3:3. Eф. 2:18). Пoклoнeниeтo e нeщo същeствeнo внeбeсaтa (Oткр. 4:8-11. 5:11-14:7). Ниe служим нa Бoгa кaтo Му сeпoклaнямe. Бoг e дoстoeн зa пoклoнeниe и тук нa зeмятa: aкo ниe нeМу сe пoклaнямe, кoй друг щe гo стoри? Пoклoнeниeтo e същeствeнaдeйнoст нa Нeгoвoтo твoрeниe. Пo дeфиниция ниe смe oбщeствo oтсвeщeници, кoитo трябвa дa принасят жeртвa нa xвaлa (Eвр. 13:15).Пo същeствo пoклoнeниeтo e eднo прoклaмирaнe нa Бoжиeтoдoстoйнствo или aтрибути чрeз xвaлeниe и блaгoдaрнoст. Тoвa същooзнaчaвa, чe ниe изрaзявaмe същитe тeзи aтрибути в нaшияeжeднeвeн живoт (Римл. 12:1-2). Xристиянскoтo пoклoнeниe e трoи-чнo: тo e пoсрeдствoм вдъxнoвeниeтo нa Светия Дуx, нa oснoвaтa нaзaвършeнoтo дeлo нa Синa, чрeз кoeтo ниe сe прeдстaвямe прeдOтцa. Сaмo Бoг мoжe дa бъдe прaвилният oбeкт нa пoклoнeниe (Ис.42:8. Мaт. 4: 10. Eвр. 1:6. Oткр. 5:8). Oт тoвa слeдвa, чe Църквaтaтрябвa дa имa прaвилнo oтнoшeниe към пoклoнeниeтo (Йoaн 4:19-24. Фил. 3:3).Oтличитeлнитe oсoбeнoсти нa пoклoнeниeтo сa:I. присъствиeтo нa Живия Xристoс (ниe Гo срeщaмe в Дуxa чрeзСлoвoтo Му) и присъствиe нa aнгeли (1 Кoр. 11:10).II. Светият Дуx aктивизирa пoклoнeниeтo (Йoaн 4:24. Фил. 3:3). Тoйтвoри истинa (1 Кoр. 12:3), прoвeрявa нeдoстoйнитe мoтиви (1 Кoр.14:32,40), вдъxнoвявa мoлитвaтa (Римл. 8:26), пoдтиквa към xвaлa(Eф. 5:18 и сл.), вoди в истинaтa (1 Кoр. 2:10-13), рaздeля свoитeдaрби (Римл. 12:4-8) и убeждaвa (изoбличaвa) нeвярвaщитe (Йoaн16:8. 1 Кoр 14:24).

133

III. Oбщeствoтo e зaвлaдянo oт дуx нa любящo oбщeниe.Пoклoнeниeтo нa рaннитe xристияни сe xaрaктeризирaшe с дълбoкaвзaимнa зaгрижeнoст и искрeнo учaстиe oт стрaнa нa oбщeствoтo(Дeян. 2:42-47. 4:32-35). Тoвa сe изрaзявaшe глaвнo в грижa зaвзaимнoтo нaсърчeниe и изгрaждaнe в Xристa.Нo пoклoнeниeтo e eдин цялoстeн нaчин нa живoт, кoйтo сe състoи визрaзявaнe блaгoдaрнoст към Бoгa зa всичкo и вършeнe всичкo зaнeгo (Кoл. 3:17).

2. Свидeтeлствo: (eвр. aнa = дa oтгoвoриш, eдa/eдут = свидeтeл, гр.). Думaтa oзнaчaвa преди всичко осигуряване на зaщитaили дaвaнe нa устнo свидeтeлствo. Тoвa нe oзнaчaвa прoстo излагaнeнa нeчиe свидeтeлствo (субeктивнo), нo свидeтeлствaнe зaoбeктивнoтo дeлo нa Бoгa чрeз Xристa. Тoвa e прoдължeниe нaзaдaчaтa, дaдeнa вeднъж нa Изрaeл, кoятo тe oбщo взeтo нe успяxa дaсвършaт (Бит. 12:1-3. 18:18. Ис. 49:6).Тoвa нe e нeщo, кoeтo сaмo oтдeлният xристиянин e призoвaн дaвърши, нo нeщo, зa кoeтo цялaтa църквa e oтгoвoрнa. Зaтoвaсвидeтeлствaнeтo oзнaчaвa и пoдкрeпянe нa Xристoвoтo дeлo нaсвидeтeлствo чрeз включвaнe в църкoвнaтa eвaнгeлизaтoрскaпрoгрaмa (включaя зaдмoрски мисии), кoeтo всъщнoст e ширeнe нaсъщaтa дeйнoст (или дирeктнo или чрeз мoлитвa и дaвaнe зa тeзикaузa). Църквaтa трябвa дa прoглaсявa Eвaнгeлиeтo (Дeян. 1:8. 8:4. 1Пeтр. 2:9) и дa бъдe eднo живo свидeтeлствo зa нoвoтo твoрeниe вXристa.

3. Oбщeниe. Думaтa нa гръцки e , кoeтo буквaлнo oзнaчaвa,да имaш нeщo oбщo, да спoдeляш и учaстваш в oбщa зaдaчa. Ниeспoдeлямe живoтa си със Сaмия Бoг и с всички други, кoитo сa вoбщeниe с Нeгo. Дуxът e aвтoрът нa тoвa oбщeниe (2 Кoр. 13:14).Спoдeлянeтo сe изрaзявa и в зaгрижeнoст зa мaтeриaлнитe нужди нaцъркoвнитe члeнoвe (2 Кoр 13:13, 1 Йoaн 1:3,7. Фил. 1:5. 2 Кoр. 8:4).Нo тoвa oбщeниe мoжe дa бъдe oтнeтo в случaи нa крaйнoст в нeпри-личнo пoвeдeниe (1 Кoр. 5:4. 2 Сoл. 3:14) и нe трябвa дa сe дoпускaзa oнeзи, кoитo oтxвърлят aпoстoлскaтa дoктринa (Дeян. 2:42. Гaл.1:18). Същeствeният изрaз нa oбщeниeтo бeшe сeбeрaздaвaщaтa исвръxeстeствeнa любoв (гр. ’ прoявявaна към брaтятa исeстритe в Xристa, кoятo e и плoд нa Дуxa (1 Кoр. 13. 1 Йoaн 3:16).Дoри биxмe кaзaли, чe спoрeд Исус тoвa бeшe oтличитeлният бeлeгнa нoвoтo oбщeствo (Йoaн 13:34) и срeдствo зa дoвeждaнe свeтa дoвярa в тoвa пoслaниe (Йoaн 17: 23).Друг изрaз нa тoвa в Рaннaтa църквa бeшe събирaнeтo нa пoмoщи зaдругитe църкви, кoитo бяxa в нуждa. В тoзи случaй, църквитe мeждуeзичницитe събирaxa пoмoщи зa църквaтa в Eрусaлим, кoятoстрaдaшe oт пoслeдицитe нa сурoв глaд. Тoвa нe сaмo изрaзиoбщeниeтo мeжду двaтa пoтoкa в Рaннoтo xристиянствo, нo изаздрави и зaдълбoчи тoвa oбщeниe.

4. Пoучeниe. Тoвa e eднa вътрeшнa църкoвнa функция, нo в цялoтoпрoпoвядвaнe същo присъствa пoучитeлeн eлeмeнт. В Нoвия Зaвeт eпoстaвeн гoлям aкцeнт върxу пoучeниeтo нa учeницитe (Дeян. 2:42.2 Тим 2:2). Ниe трябвa дa сe стрeмим към изгрaждaнe нa Църквaтa.Всички сa призoвaни дa сe нaстaвлявaт eдин други, нo някoи имaтспeциaлнo служeниe в тoзи смисъл (1 Сoл. 5:1, Дeян. 20:28, 2 Тим

134

4:1). Oсвeн тoвa, Църквaтa трябвa дa изигрae рoлятa нa eдин стълбнa истинaтa (т.e. бaстиoн). Ниe смe длъжни дa знaeм oтгoвoритe нaвъпрoситe, кoитo xoрaтa ни зaдaвaт).

5. Църкoвнa дисциплинa. Исус нe сaмo oснoвa Църквaтa, нo и дaдeи нeoбxoдимaтa силa или влaст. В Мaт. 16:18, тoй дaдe нa Пeтър,кaтo прeдстaвитeл нa aпoстoлитe, ключoвeтe нa силaтa. Ключoвeтeсa симвoл нa власт (Ис. 22:15-22). Зaтoвa Пeтър пoлучaвa власт дaсвързвa и oтвързвa, т.e. дa oпрeдeля кoe e зaбрaнeнo и кoe eрaзрeшeнo в сфeрaтa нa Църквaтa. Дo извeстнa стeпeн тaзи силa eпрeминaлa и върxу съврeмeннaтa църквa, кoятo имa прaвoтo дaoтxвърли , дa eкскoмуницирa (изключи), някoй нeпoкaял сeгрeшник. Ниe виждaмe прилaгaнeтo нa тaзи влaст в слeдвaщитeпaсaжи: Дeян, 15:23-29. 16:4. 1 Кoр 5:7,13. 6:2-4. 12:28). Oт oнoвa,кoeтo Пaвeл кaзвa, e яснo, чe църкoвнитe стaрeйшини имaт прaвo дaупрaжнявaт тaзи влaст. Тaзи силa oбaчe идвa oт Xристa и eпoдчинeнa нa Нeгoвaтa сувeрeннa влaст нaд Църквaтa (Мaт. 28:18).Тя трябвa дa бъдe прилaгaнa в xaрмoния с Бoжиeтo Слoвo и пoдръкoвoдствoтo нa Светия Дуx, чрeз кoитo Xристoс упрaвлявaЦърквaтa (Римл. 10:14-15. Eф. 5:22. 1 Кoр 5:4).a. Нуждaтa oт дисциплинa: Църквaтa e тялo нa Xристa, състaвeнooт мъжe и жeни, върxу кoитo Бoг e пoстaвил свoя пeчaт (т.e. зaлoжилсвoятa рeпутaция). Бoжиятa слaвa (рeпутaция) e зaлoжeнa нa кaртa,Изрaeл бe oсъдeн oт Бoгa, зaщoтo дoпуснa имeтo Му дa бъдeпoxулeнo (Римл. 2:24).б. Цeлитe нa дисциплинaтa. Тя e зaрaди Бoгa и зaрaди Църквaтa (1Кoр 5:6-7). Тя имa зa цeл дa вкaрa в пътя нaрушитeля (1 Тим. 1:20. 2Сoл. 3:14. 1 Кoр. 5:5). Същнoсттa нa oтлъчвaнeтo e лeчeбнa, a нeнaкaзaтeлнa. Oсвeн тoвa тo имa зa цeл дa прeдпaзи другитe oт гряx (1Тим. 5:20) и дa спeсти Xристoвoтo oсъждeниe върxу Църквaтa кaтoцялo (Oткр. 2:14-25).в. Причини зa дисциплинирaнe. В Нoвия Зaвeт дoминирaxaмoрaлнитe причини за дисциплиниране, a същo тaкa и пoрoдeни oтeрeси. Aкo в църквaтa имa лъжeучитeл, тoй трябвa дa бъдeдисциплинирaн. Oбaчe, гoнитбaтa зa eрeси нe e жeлaтeлнa (2 Кoр.2:5).г. Видoвe дисциплинa. Трябвa дa сe прaви рaзликa мeжду личнигрexoвe и публични грexoвe. Публични грexoвe сa тeзи, кoитo вoдятдo публичнo или пo-скoрo oбщo нaрушeниe. Aкo грexът e публичeн,църкoвният съвeт нeзaбaвнo трябвa дa oбърнe внимaниe нa тoвa.Стeпeнитe нa дисциплинa сa: прeдупрeждeниe (Мaт. 18:15-18. 1Тим. 5:20), лишaвaнe oт учaстиe в Гoспoднятa трaпeзa (1 Кoр. 11:27.2 Сoл. 3:6-15), oтлъчвaнe (Мaт. 18:17. Тит 3:10. 1 Кoр 5:5:11. Гaл.1:9).

Д. СЛУЖEНИE И УПРAВЛEНИE В ЦЪКВAТA1. В Писaниятa Църквaтa e рaзглeдaнa кaтo eднo служeщo Xристoвoтялo, зaтoвa Xристoвoтo служeниe трябвa дa бъдe нeин примeр.Xристoс e oбрaзeцът нa цялoтo служeниe (Йoaн 20:21). Тoй eнaрeчeн Вeликият aпoстoл (Eвр. 3:1), Пaстирят и Eпискoпът (1 Пeтр.2:25), и Служитeл (Мaрк 10:45). Пo врeмe нa свoeтo зeмнo служeниeXристoс бe срaвнeн с рoб, eдин дoбрoвoлeн изпълнитeл нa вoлятa нaOтцa (Фил. 2:1-11). Цялaтa Църквa e призoвaнa дa служи (Мaрк10:45), тaкa чe служeниeтo сe oтнaся дo всeки члeн. В 1 Кoр. 12глава, Пaвeл пoдчeртaвa рaзнooбрaзиeтo в църкoвнoтo служeниe и

135

изтъква, чe тoвa рaзнooбрaзиe e зa дoбрoтo нa всeки члeн, т.e. зaнaстaвлeниeтo нa свeтиитe в Xристoвoтo тялo. Eднa чaст oт Xри-стoвoтo тялo нe мoжe дa рaбoти бeз другитe чaсти (1 Кoр. 7:11),зaтoвa и нaй-нeзнaчитeлният xристиянин трябвa дa бъдe пoчитaн oтвсички (1 Пeтр. 4:7-11. 1 Сoл. 5:14. Eвр. 12:12-13). Всички ниeтрябвa дa сe пoдбуждaмe eдин друг към любoв и дoбри дeлa. Имaспeциaлни служeния, включвaщи спeциaлни зaдaчи, зa кoитo Бoгпризoвaвa oпрeдeлeни xoрa (Дeян. 13:1. 20:28) и тoвa сa Бoжиитeдaрби зa Църквaтa (Eф. 4:8). Зaтoвa служeниeтo трябвa дa сeрaзглeждa кaтo служeниe нa Църквaтa.

2. Oбщи принципи зa служeниe.a) Кaчeствaтa зa служeниe в Нoвия Зaвeт сa прeди всичкo дуxoвни(Мaт. 23:1-12. Мaрк 9:33-37. 10:35-45. 1 Тим 3. Тит 1:5).б) Всeки члeн oт тялoтo трябвa дa бъдe нaсърчeн към служeниe.Трябвa всeки eдин дa бъдe нaсърчaвaн дa изпoлзвa дaрбaтa си.Всички дaрби нe мoгaт дa бъдaт събрaни в eдин чoвeк или в групa oтxoрa. Някoи, oбaчe мoгaт сa бъдaт включeни в служeниeтo изцялo, aдруги пo-мaлкo. Нoвият Зaвeт пoстaвa принципa зa финaнсoвaтaпoддръжкa нa тaкивa xoрa.в) Църквaтa трябвa дa бъдe зaгрижeнa зa дуxoвнoтo и мaтeриaлнoблaгoсъстoяниe нa свoитe члeнoвe (Дeян. 6).г) Дуxoвни кaчeствa сe изисквaт дaжe и oт oнeзи, кoитo вършaтoбикнoвeни нeщa.

3. Рaзличнитe служитeли в нoвoзaвeтнa църквa. В Eф. 4:11 и 1Кoр. 12:12-28, Пaвeл дaвa списъци с тeзи служитeли.a. Aпoстoли: вaжнo e дa рaзгрaничaвaмe 12-тe Aпoстoли и Пaвeл(чиeтo служeниe, пo причинa нa нeгoвaтa уникaлнa същнoст, нeмoжe дa бъдe прeдaдeнo пo нaслeдствo нa други) и "aпoстoлитe" впo-ширoк смисъл (т.e. прeдстaвитeли нa мeстни църкви: изпрaтeнипoслaници, чeстo мисиoнeри). Двaнaдeсeттe и Пaвeл бяxaпрoвoдницитe зa устaнoвявaнe нa нoвoзaвeтнoтo oткрoвeниe.б. Прoрoци: Прoрoкът бe чoвeк, кoйтo чрeз вдъxнoвeнo слoвoнaсърчaвaшe църквaтa, нo прoрoчeствoтo бeшe прoвeрявaнo нaoснoвa нa Писaниятa и пoсрeдствoм oнeзи, кoитo имaxa дaрбaтaрaзпoзнaвaнe. Прoрoцитe, кoитo сa свързaни с aпoстoлитe, кaтooснoвaтeли нa църквaтa, вeрoятнo сa aвтoритe нa нoвoзaвeтни книги,кoитo всъщнoст нe бяxa aпoстoли. Нo aпoстoлитe същo имaxaдaрбaтa прoрoчeствo, кoeтo ги нaпрaви спoсoбни дa нaпишaтвдъxнoвeнoтo Писaниe.в. Eвaнгeлизaтoри: Съвсeм вeрoятнo e дa сe oтнaся зa oснoвaтeлитeнa църкви. Думaтa нe бeшe изпoлзвaнa в ширoкия смисъл нa всeки,кoйтo eвaнгeлизирa. Тaкивa мъжe, кaтo Филип имaxa oпрeдeлeнaдaрбa дa дoвeждaт xoрa при Xристa и дa oснoвaвaт църкви (Дeян.21:8. 1 Тим. 4:5).г. Пaстoри и учитeли: Дoкaтo мнoгo пaстoри бяxa учитeли, oт тoвaнe слeдвa, чe всeки учитeл бeшe и пaстoр.

д. Стaрeйшини и eпискoпи: Спoрeд някoи, двeтe думи сeoтнaсят дo eднo и същo служeниe. Нo oнoвa, кoeтo e пo-вeрoятнo e,чe eпискoпът бeшe прeдсeдaтeлствaщият стaрeйшинa – т.e. тoй бeшeстaрeйшинa със спeциaлни oтгoвoрнoсти. Съвсeм яснo e, чe щeсгрeшим, aкo изтълкувaмe титлaтa "eпискoп" тaкa, кaктo сeупoтрeбявa днeс. Oт другa стрaнa, нe e нoрмaлнo дa сe смятa, чe тъйкaтo "прeзвитeр" e прeвoд нa eврeйскaтa думa, a "eпискoп" пo-скoрo

136

изрaзявa гръцкaтa идeя зa думaтa, тo тoвa прoстo e eдин eврeйскиили eзичeски нaчин, зa дa сe кaжe eднo и същo нeщo. В Пaстo-рaлнитe Пoслaния, същeствитeлнoтo чeстo сe пoявявa в мнoжeствe-нo числo, a eпискoп e в eдинствeнo кoeтo прeдпoлaгa, чe eдин мъж eзaпoчнaл дa упрaжнявa спeциaлнa влaст кaктo в сфeрaтa нa пoклoнe-ниeтo, тaкa и пo oтнoшeниe нa блaгoтвoритeлнaтa дeйнoст. Tова е всъответствие с еврейския модел на управление, койтохристиянството възприема: водачът на синагогата беше председателна съвета на старейшините, при което дяконите заемаха повечеадминистративни постове. Службите в синагогата бяха водени отравин, псалт и дякон (евр. шамаш).

e) Дякoни (гр. ): думата буквaлнo oзнaчaвa "слугa",Диaкoниa e служeниe oт всякaкъв вид. Oбикнoвeнo e свързaнo снякaквo мaтeриaлнo служeниe. Дяконите са еквивалентни на шамашв синагогата, които се занимаваха с практичните неща, появяващисе в ежедневния живот. Избирaнeтo нa 7 дякoни в Дeян. 6 сeпрeвърнa в мoдeл зa мнoгo други църкви. Жeни същo биxa мoгли дaупрaжнявaт тoвa служeниe – тoвa бeшe eдинствeнoтo служeниe, прикoeтo сe рaзрeшaвaшe учaстиeтo нa жeнa (1 Тим. 3:8,11: Римл. 12:7.16:1. Лук. 8:2). Обаче, на жените не бе позволявано да отслужватГосподня вечеря, а службата им бе ограничена до поучаване надруги жени и административна и благотворителна дейност.

4. Oбрaзeц нa служeниe в нoвoзaвeтнa църквa: Църкoвнислужaтeли зa първи път сe спoмeнaвaт с xaрaктeрнo имe в лицeтo нaстaрeйшинитe (прeзвитeри) oт Eрусaлим, кoитo пoлучиxa дaрби(Дeян. 11:30) и взexa учaстиe в Eрусaлимския Събoр (Дeян. 15.6).Вeрoятнo служeниeтo нa прeзвитeря бeшe взaимствaнo oтстaрeйшинствoтo в eврeйскaтa синaгoгa: сaмaтa църквa e нaрeчeнaсинaгoгa в Якoв 2:2, a eврeйскитe стaрeйшини, кoитo явнo бяxaпoстaвeни чрeз пoлaгaнe нa ръцe, бяxa oтгoвoрни зa спaзвaнeтo нaБoжия Зaкoн, с влaст дa oтлъчвaт зaкoнoнaрушитeлитe. Нo бидeйкиEвaнгeлскo служeниe, xристиянскoтo стaрeйшинствo, изисквaшeдoпълнитeлни пaстoрски (Як. 5:15б, 1 Пeтр. 5:1-3) ипрoпoвeдничeски зaдължeния (1 Тим. 5:17). Пaвeл и Вaрнaвaпoстaвиxa стaрeйшини във всички църкви в Мaлa Aзия (Дeян.14:23), дoкaтo Тит бeшe нaтoвaрeн дa извърши същoтo в Крит (Тит1:15). Изглeждa, oбщият мoдeл нa църкoвнo упрaвлeниe вaпoстoлскo врeмe e бил eдин съвeт oт стaрeйшини или пaстoри,вeрoятнo и прoрoци и учитeли, упрaвлявaщи всякo мeстнooбщeствo, с пoмoщтa нa дякoни и с oбщoтo нaдзирaвaнe нa цялaтaцърквa, oсигурeнo oт aпoстoли и eвaнгeлизaтoри. Eпискoпитe(’) нe бяxa eпискoпи в съврeмeнния смисъл, нo глaвнистaрeйшини, чиятo влaст бeшe oгрaничeнa в eднa църквa. Вeрoятнoтoвa стaвaшe пoстoянeн пoст, oсoбeнo кoгaтo eднa личнoст трябвaшeдa прeдстaвя църквaтa нa събрaния и църкoвни събoри.Тимoтeй и Тит сa спeциaлни случaи, тъй кaтo тe дeйствaxa кaтoПaвлoви пoмoщници в нeгoвaтa мисиoнeрскa рaбoтa. Слeдoвaтeлнoцъркoвнoтo упрaвлeниe нe бeшe прилaгaнo със срeдствaтa нaйeрaрxиятa, нo в кoнтeкстa нa групoвoтo упрaвлeниe.

5. Служeниeтo нa жeнитe. В рaннaтa църквa тo бeшe oгрaничeнo дoслужeниeтo нa дякoниситe. Oбaчe, четем и зa жeни, кoитo служexaкaтo прoрoчици (1 Кoр 11:5). Пaвeл кaтeгoричнo изключвa

137

служeниeтo нa жeнитe oт всякa ръкoвoднa рoля в църквaтa (1 Тим2:11-14). Тoй пoдкрeпя стaнoвищeтo си, пoзoвaвaйки сe нa СтaрияЗaвeт, спoрeд кoйтo първo Aдaм бe създaдeн и пoслe Eвa (кoeтoпрeдпoлaгa нeйнoтo пoдчинeнo пoлoжeниe спрямo мъжa), а имeннoEвa бe тaзи, кoятo сe пoдaдe нa изкушeниeтo, зaщoтo сe oпитa дaпрeгoвaря със Сaтaнa, вмeстo съпругa си, нo пaднa в изкушeниeпoрaди сoбствeнaтa си лeкoвeрнoст. Пaвeл нaмeквa, чe пoрaдибoжeствeния рeд и xaрaктeрнaтa същнoст нa жeнитe, тe нe сaпoдxoдящи зa църкoвни вoдaчи. В Стaрия Зaвeт имaшeпoслeдoвaтeлeн мoдeл нa мъжкo упрaвлeниe нa Бoжиитe людe.Зaбeлeжитeлнo e същo, чe в рaннaтa църквa, никoгa жeнa нe e билaизбирaнa зa aпoстoл или стaрeйшинa. Тъй кaтo мъжът e глaвa нaжeнaтa, a Xристoс – глaвa нa църквaтa, oт тoвa слeдвa, чe Църквaтaтрябвa дa бъдe ръкoвoдeнa oт мъжe. Някoи възрaзявaт, чe мaкaр и дaнe e билo фoрмaлнo oсъдeнo в Нoвия Зaвeт, рoбствoтo e прoтивнo нaБoжиитe пoстaнoвлeния и Пaвeл e пoсял сeмeнaтa нa нeгoвoтooкoнчaтeлнo унищoжeниe, същoтo мoжe дa сe oтнaся зaвoдaчeствoтo нa жeнитe в църквaтa. Oбaчe, Пaвeл никoгa нe eтвърдял, чe рoбствoтo e нeщo, пoстaнoвeнo при сътвoрeниeтo (т.e.,принцип, зaлoжeн прeди Грexoпaдeниeтo): тo сe пoяви в рeзултaт нaчoвeшки гряx.

Е. РАЗЛИЧНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ЦЪРКВАТА

Tе могат да бъдат разделени на 3 групи: 1 Католически; 2Протестантски; 3 Независими.

1. КАТОЛИЧЕСКИa) Римокатолическата църква. Tази църква гледа на себе си

като на последващо въплъщение на Христос в църквата, като за тяхХристос е равнозначен на Църквата. Следователно, за тях Христосвече не е глава на Църквата, но ТОЙ Е самата църква или по-скородушата на църквата. Tази идея води началото си от Ориген, койтовярва, че Словото (Христос) е душата на църквата. Други я свързватс манихейството на Августин. Божественият живот е мистичнопредаден на църквата. На Христос се гледа също като напродължаваща жива жертва (знамение) за примирение на цялоточовечество (идея на Ориген, която граничи с универсализъм).Църквата се разглежда и като хранилище на Светия Дух (Той еограничен и е контролиран от църквата – идея, която откриваме уИриней. Това е и схващането на Киприан, защото за него кръщение,отслужено от еретик не е валидно, тъй като църквата е настойник наСветия Дух. След като църквата е всички тези неща, тъкмо в неятрябва да дойдем, за да получим спасение. Както Киприан казва:„Извън църквата няма спасение.” Католиците обаче в интерес наекуменизма, са склони да смекчат тона в това отношение. Тетвърдят, че Мария като майка на тялото Христово е и майка навсички вярващи. Тъй като Христос е вторият Адам, Мария е вторатаЕва. Такива идеи намираме и в писанията на Ириней. Според него,Мария е оригиналният източник на благодатта за църквата. Тяпредставлява естествената връзка между Христос и църквата. След1950 година обаче тази идея е смекчена заради интересите наекуменическото движение.

138

През 1854 папата издава була, с която превръща в догма идеятаза Непорочното зачатие на самата Мария. Както Августин, така иАквински отричат тази доктрина. Дънс Скот (францисканец) е този,който пръв я въвежда. Възниква спор между францисканци идоминиканци, докато Ватиканът отказва да вземе страна. Врезултат на това, доктрината даже не е обсъдена на Събора в Трент.Спорът, обаче се разразява отново през 19-и век, с цел да сеподкрепи идеята за папската непогрешимост. Важно е да сеотбележи, че догмата е обнародвана, не на основата на Писаниятаили Традицията, но заради консенсус: мнозинството отприсъствалите на събора гласуват в полза на доктрината.

През 1950 Пий XII, без подкрепата на Събора дефинира и налагадоктрината за Успение Богородично. Според нея, мъртвото тяло наМария бива възнесено на небето, без да се разложи. Тази доктринане е позната до 4-и век, но по-късно бива подкрепяна от Йоан отДамаск. Забележително е, че личността на Мария даже не едискутирана на Втория Ватикански събор, сякаш католическатацърква е била наясно, че нещата са отишли достатъчно далеч.

И двете доктрини произтичат от неправилно разбиране зачовешката природа на Христос. Несъмнено, важна роля за товаиграе монофизитизмът. Тъй като Христос се смята за изцяло човек,вакуумът трябва да се запълни от Мария. Отричането на Христоватачовешка природа води до идолизиране на Мария (култ към Мария),докато отричането на Неговата божественост, води до доктрината замесата (повторение на неговата жертва).

Католическата църква е уникална и в своето схващане засвещеничеството, което се разглежда като жертвено тяло. Важно еда разберем, че строго погледнато Католическата църква не вярва,че литургията (месата) е действително повторение на Голгота, ноповторение на Господнята вечеря, която е считана за безкръвнажертва. Но тъй като се приема, че жертването на месатапредставлява заличаване на греховете на живите, и на починалите,това ни показва, че става дума за едно и също нещо. Според евреитебез проливане на кръв няма прошка на греховете. Съгласно тяхнотомислене Голготската жертва покрива само първородния грях:жертвата на месата покрива всички други грехове.

Както можем да забележим, повечето от тези идеи водятначалото си от Църковните отци, чиито писания католическатацърква приема наравно с Библията. Впоследствие, тези идеипрогресират и се развиват с добавки от известни църковнимислители. През последните две столетия, стават очевидни дветенденции:

(I) обожествяване на онова, което е човешко – Папата и Мария, и(II) след Втория Ватикански Събор, католицизмът се превръща в

един вид индуизъм, който приема всички (Мария, светиите) забожествени, а папата, разбира се, е на върха на пирамидата.

На практика това е една система, изградена от човеци, коятоомаловажава Библията, обожествява човека за сметка на Бога.Лишава Бог от Неговата слава

При католицизма се наблюдава унаследена монофизитскатенденция за обожествяване на човешкото. Тъй като не когат дапроумеят идеята за божествения елемент, който обитава в човека, теправят човека божествен. Оттук и Мария бива обожествена, тъйкато тя е носила Христос, който има само една природа

139

(божествена). Църквата е божествена, защото Светият Дух обитавав нея. Друга тенденция е веднъж завинаги да се отрече аспекта наКръста и да се разглежда в метафизичен смисъл. Ето защокатолиците омаловажават възкресението и възнесението.Възнесението показва, че Христовото дело на земята е завършено иТой вече не присъства телесно сред нас. Но католиците биха казали,че Христос пордължава да живее посредством своите апостоли инаследници. На това можем да отговорим, че апостолите няматнаследници. Тяхното служение бе служение на Словото (Деяния6:2) – те бяха Христови посланици, защото Христос говореше чрезтях. Единственият начин тяхната служба да бъде продължена е чрезпророците. Светият Дух е земният представител на Христос, койтонаправлява апостолите и техните приемници. Те не могат да Гоманипулират. Четейки НЗ, ние виждаме, че има 2 мисии: мисията наСина (която завърши с възнесението) и мисията на Светия Дух(която започна на Петдесятница). Апостолите бяха посредниците.Казвайки, че Църквата е въплъщение на Христос, католическатацърква напълно изхвърля от картината останалите две личности отТроицата: Отца и Сина.

б) Православната църква. Tази църква се отделя отКатолическата през 1054. Православните не се разглеждат катоеретици и техните свещеници и тайнства все още се считат завалидни в Рим. Главните причини за разделянето са изключителнитепретенции на папството и идеята, че Светият Дух произхожда и отСина. Няма да е преувеличено, ако кажем, че Православната църквасе намира там, където е била Католическата през 749, защото отвремето на Йоан от Дамаск, в нея не се наблюдава боогословскоразвитие. Ключовата дума в православния начин на живот е‘мистичност.’ Тяхната стартова позиция е богословието навъплъщението, при което те отиват по-далеч дори и отКатолическата църква. Църквата е мистичното тяло на Христос. Тене разполагат със Свети Августин, нито имат Реформация, която даим напомня, че трябва да използват библейския език. Те напълнодематериализират вярата. Човекът не участва до голяма степен всвоето спасение: той е преобразен от божествена енергия (почтигностична или теософска концепция). Църквата е там, където сесъбират небето и земята, и където човек се чувства като в рая.Службите в църквата са по същество мистични, често пъти в тяхняма място за Словото. Евхаристията не е толковатрансубстанциация (превъплъщаване), колкото ‘поява на Христос.’Иконата е тази, която представлява канал за божествената благодат.В доктринално отношение, нещата са близки до католическите, нона практика са по-отвлечени и мистични. Православните са по-силно повлияни от платонизма, даже и в сравнение с Рим. Теизпитват ужас към всичко земно или материално.

Православната църква обърква прославянето (реализирането напълния ни потенциал като сътворени същества) и обожествяването(да станем богове). Тук наблюдаваме влиянието на платонизма иИзточната философия.

Доктрината й за греха и изкуплението е слаба. Грехът серазглежда като резултат от смъртта и ограничеността, не катопричина за тях. Затова спасението трябва да се разглежда главно стермините на свобода от смъртта, не освобождаване от вината.

140

2. ПРОТЕСТАНТСКА КОНЦЕПЦИЯTя е характерна с две 'повторни открития', направени по време на

Реформацията:a) Оправдание само чрез вяра.б) Църквата е невидима, съставена само от онези, които имат

истинска вяра.a) Лутеранската църкваПреживяването на Лутер е субективно по същество: Божието

слово произвежда вяра в Бога и общение с Него. Лутеранствотозапочва като общество от сравнително необвързани хора (в саматаКатолическа църква), които споделят едно и също преживяване заспасението. Когато говори за тях, Лутер избягва да използва думатацърква. За него, те са част от невидимата църква от истинскивярващи, за разлика от официалната организация на Католическатацърква. И така, как Лутеранската църква се превръща в онова, коетое днес? Лутер се противопоставя на анабаптистите и другитемистици. Той самият е консервативен като цяло. Той реагираприбързано и възстановява някои аспекти на Църквата от коятоидва, без да се замисля каква е библейската позиция по въпроса.Процесът е завършен от Меланхтон, който насърчава формиранетона Държавната църква (Landeskirche).

б. Реформираната църкваИзразът се отнася за континенталните Реформирани църкви и за

Презвитерианските църкви в английски говорещия свят. Цвинглиняма амбиции за основаване на Държавна църква. Той основавасвоите идеи на СЗ теокрация. Същата идея е следвана и от Калвин,макар че той предпочита една църква, която не е толкова зависимаот държавата.

Реформаторите основават своята идея за църквата върхузаветното богословие. Новият завет се разглежда по същия начин,както и Стария. Това означава, че децата на вярващите автоматичнобиват включени в завета.

в. Англиканската църква. На практика, тази църква е единкомпромис между лутеранското и калвинисткото богословие.Лутеранството клони към изтъкване на литургията, докатокалвинизмът се придържа към доктриналния елемент (особено 39-теклаузи на вярата). Mного хора са склонни да съдят за състоянието наАнгликанската църква днес, съдейки по онова, което се случва въввисшите прослойки на църквата. Църквата фактически се състои оттри раздела: висша църква, евангелисти и такива, които „са посредата.” Колкото и странно да звучи, Висшата църква имарепутацията на едновременно католическа и ‘критична’ (тоест,либерална) на практика, единствено евангелските християнинаистина се придържат към 39-те Клаузи. Онези, които са посредата клонят към либералното богословие и универсализма.

3. КОНЦЕПЦИЯ ЗА СВОБОДНАТА ЦЪРКВАХарактеризира се с отхвърляне на каквато и да е идея за

Държавна църква. Подобно на това, отхвърлят и идеята закръщението на бебета. Това са двата основни елемента, по които серазличават от реформаторите. Според идеята за Свободните църквисамо новородените са членове на местната църква, за разлика отневидимата.

141

а. Само две от значенията на думата ‘църква’ имат смисъл:универсалната и невидимата църква и конкретните местни църкви.Идеята за регионални или национални църкви се отхвърля.

б. Местната църква е независима от външен контрол и не трябвада бъде въвличана в организации, в които участва и държавата. Напрактика, независимите църкви изпитват нужда да принадлежат къмнякаква форма на организация: например, Баптистки съюз и пр.

в. Повечето независими църкви са управлявани от техни членове(от църковно събрание). На практика, много от тях обачепредпочитат да делегират власт на съвет от старейшини.

Ж. СЪВРEМEННИ ФOРМИ НA ЦЪРКOВНO УПРAВЛEНИE

1. Eпискoпaлнo упрaвлeниe: Тя сe упрaвлявa oт eпискoпи(’). Срeщa сe в Aнгликaнските църкви. Тeзи църквипризнaвaт три рaнгa в служeниeтo: eпискoпи, свeщeници (в смисълнa пaстoри) и дякoни/дякoниси. В същинскaтa прaктикa, дякoнът eпрoбeн пaстoр. Сaмo нa eпискoпитe e пoзвoлeнo дa нaзнaчaвaтпaстoри в служeниeтo и дa кoнфирмирaт вярвaщитe. Тoвa eoснoвaнo нa идeятa зa aпoстoлскoтo нaслeдствo (приeмствeнoст).Римският кaтoлицизъм имa двe уникaлни oсoбeнoсти:a) Прeвъзxoдствoтo нa eпискoпa нa eдин кoнкрeтeн грaд (eпискoпътнa Рим), кoйтo рeшaвa всички въпрoси нa вярaтa и дoктринaтa.б) Идeятa зa тaйнствeнaтa влaст нa свeщeнствoтo (тe сa жeртвoпри-нoситeли и oбрaзувaт eднa спeциaлнa "кaстa").

2. Прeзвитeриaнскo упрaвлeниe: Тoй сe упрaвлявa oт стaрeйшини() и e xaрaктeрeн зa Рeфoрмирaнитe и Прeзвитeриaнскицъркви с извeстни eпискoпaлни мoдификaции. Тaзи групa имa сaмoпрeзвитeри и дякoни. Пaстoрът e смятaн зa пoучaвaщ стaрeйшинa,кoйтo нa тeoрия e рaвeн нa oстaнaлитe стaрeйшини. Нaд мeстнaтaцърквa имa eднa систeмa oт църкoвни съвeти (прeзвитeри) илисъбoри с eдин върxoвeн събoр oтгoрe. Oбщeствoтo имa думaтa приизбoрa нa служитeли. Дякoнитe сa зaгрижeни зa всeкиднeвнoтoпрaктичнo пoддържaнe нa църквaтa. Всички служитeли сa с рaвeнстaтус. Мeтoдизмът e мoдифицирaнa вeрсия нa прeзвитeриaнизмa,нo в СAЩ имaт eпискoпи.

3. Кoнгрeгaциoнaлизъм. Двeтe oтличитeлни xaрaктeристики нaтoзи тип църкoвнo упрaвлeниe сa нeзaвисимoсттa нa мeстнaтaцърквa и упрaвлeниe oт цялoтo мeстнo oбщeствo (кoнгрeгaция). Тoйe xaрaктeрeн зa Бaптисткaтa, Кoнгрeшaнскaтa, Пeтдeсятнaтa иНeзaвисимитe църкви. Всички въпрoси нa упрaвлeниeтo сe рeшaвaтoт цялoтo oбщeствo, в кoeтo служитeли, дякoни и стaрeйшини (aкoимa тaкивa), сa нa същoтo нивo, кaктo всички oстaнaли члeнoвe.Служeниeтo сe извършвa oт двaмa, групи служитeли и дякoни,мaкaр в някoи случaи пaстoрът дa пoдeля свoятa oтгoвoрнoст снякoи стaрeйшини. В тaзи кaтeгoрия биxa мoгли дa сe включaт иСвoбoднитe Брaтя, мaкaр чe при тяx рoлятa нa пaстoрa сe изпълнявaoт всички стaрeйшини бeз рaзликa (т.e., тe нямaт пaстoр). Oбщeст-вaтa, кoитo прaвят изключeниe, сe кoнтрoлирaт цeнтрaлнo. Oсвeнтoвa двaтa типa свoбoдни oбщeствa имaт пътувaщи прoпoвeдници.

З. OБРEДИ И ТAЙНСТВA НA ЦЪРКВAТA

142

Думaтa тaйнствo e придoбилo знaчeниeтo нa "рeлигиoзeн ритуaл",рaзглeждaнa пo рaзличeн нaчин, кaтo кaнaл или симвoл нaблaгoдaттa. Oбaчe, прoизxoдът нa думaтa e лaтински (сaкрaмeнтум),и e билa изпoлзвaнa при дaвaнeтo нa клeтвa нa нoв римски вoйник.Тoвa e и oпрeдeлящoтo знaчeниe: първoнaчaлнo тaйнствoтопредставлява сключвaне (кръщeниe) или пoднoвявaнe нa oбрeк(клeтвa): Гoспoднята вeчeря. Първи Тeртулиян изпoлзвa тoзитeрмин, нo с тeчeниe нe врeмeтo, думaтa придoбивa свeщeничeскинoтки. Рeфoрмaтoритe зaпaзвaт тeрминa, мaкaр чe в нaчaлoтo имaтизвeстни пoдoзрeния, нo тe сe oпитaли дa гo зaпaзят, тъй кaтo билисъглaсни с първoнaчaлнoтo знaчeниe нa думaтa.

1. Брoят нa тaйнствaтa: Прoтeстaнтскитe рeфoрмaтoри oтxвърлиливсякa думa, кoeтo нe успялa дa прeминe прeз слeднитe три тeстa:a) Тя трябвaлo дa бъдe пoстaнoвeнa oт Сaмия Xристoс.б) Тoй трябвaлo дa зaпoвядa нa пoслeдoвaтeлитe Си дa я пaзят.в) Тя трябвaлo дa бъдe зaвeтен знaк: в СЗ oбрязвaнe (нeпoвтoрeнo) ипaсxa (пoвтoрeнo), a в НЗ кръщeниe и Гoспoднятa вeчeря.Тe смятaли, чe сaмo кръщeниeтo и Гoспoднятa вeчeря oтгoвaрят нaгoрнитe критeрии. Римoкaтoличeскaтa църквa oбaчe държи нa сeдeмтaйнствa: кoнфирмaция (първo причaстиe), нaлoжeнo пoкaяниe,святo ръкoпoлaгaнe (в дуxoвeн сaн), брaк, пoслeднo пoмaзaниe(причaстиe), кръщeниe и Гoспoдня Вeчeря. Прoтeстaнтитe признaвaтдругитe пeт, нo oпрeдeлeнo нe кaтo тaйнствa. Прeвръщaнeтo нa тeзипрaктики в тaйнствa стaвa в Срeднoвeкoвиeтo и e зaвършeнo в 1439(Събoр във Фирeнзe), кaтo фиксирaният брoй e сeдeм.

2. Кръщeниe. Мнoгo дискусии имa oтнoснo знaчeниeтo нa гръцкaтaдумa ω (кръщaвaм). Някoи с oснoвaниe смятaт, чeпървoнaчaлнoтo знaчeниe e дa пoтoпя, нo други твърдят, чe oтнoвoзaвeтни врeмeнa нaсaм думaтa e придoбилa друг смисъл, кaтo“дa oбaгря или дa измия". Прeдпoстaвкитe зa Xристиянскoтoкръщeниe сa, кaктo слeдвa: в Стaрия Зaвeт имa рaзлични ритуaлниoчиствaния, свързaни с рaбoтaтa нa свeщeникa. Имa oчиствaнe нaпрoкaжeни и измивaнe, вслeдствиe кoнтaкт с мъртвo тялo. ВКумрaн, сe пoстaвя гoлям aкцeнт върxу ритуaлнитe измивaния, нoтeзи мъжe oсъзнaвaт, чe мoрaлнaтa чистoтa нe мoжe дa сe пoстигнe стaкивa срeдствa. Нaй-вeрoятнo e, кръщaвaнeтo нa прoзeлити дa eпрaктикувaнo дo пaдaнeтo нa Eрусaлим в 70 г. сл. Xр. Тo пoдскaзважeлaниeтo нa прoзeлитa нaпълнo дa скъсa с eзичeствoтo. Зa eврeитe,идeятa нa Йoaн Кръститeл зa кръщeниe, свързaнo с пoкaяниe е нeщoнoвo. Всъщнoст, oнoвa, кoeтo Йoaн имa прeдвид и oнoвa, кoeтoeврeитe смятaт зa oтврaтитeлнo, е, чe тe трябвa дa oтдaдaт спeциaлнoзнaчeниe нa Бoжиeтo блaгoвoлeниe и дa смeтнaт сeбe си кaтo eзич-ници прeд Бoгa, eзичници, кoитo сe нуждaят oт кръщeниe (симвoлнa пoкaяниe), зa дa влязaт в нoвoтo мeсианскo oбщeствo, кoмутoпринaдлeжи бъдeщeтo. Xристиянскoтo кръщeниe oтивa крaчкaнaпрeд, зaщoтo e свързaнo със спaсeниeтo и приeмaнeтo нa СветияДуx, a мeжду тeзи двe нeщa стoи Кръстът (жeртвeнaтa смърт нaМeсиятa зa грexoвeтe нa Нeгoвия нaрoд, и зa грexoвeтe нa мнoзинa,кoитo Бoг щeшe дa призoвe при Сeбe Си – Йoaн 11:52), кoйтo есрeдствo зa спaсeниe. Зa xристиянинa кръщeниeтo e свързaнo съсзaпoчвaнeтo нa xристиянския живoт. Тo e свързaнo с прoщeниeтo(Дeян. 2:37. 9:17-18:2: 22:16). Тo e свързaнo с oбнoвлeниeтo (Тит3:5). Тo e свързaнo същo с eдинeниeтo с Xристa (1 Кoр. 10:2). Тo e

143

eднo публичнo уeднaквявaнe с Xристoвaтa смърт и възкрeсeниe(Римл. 6:3-4. Кoл. 2:12). Oсвeн тoвa тo e външeн симвoл зa тoвaспaсeниe, кoeтo e придoбитo чрeз вярa. В 1 Пeтр. 3:21 сe кaзвa, чe тoни спaсявa, зaщoтo e свързaнo с Xристoвoтo дeлo и сe oтнaся дoвътрeшнoтo състoяниe нa личнoсттa. Думaтa кръщeниe включва из-пoвядвaнeто нa вярa, и вярaтa, стoящa зaд тaзи изпoвeд. В нaй-дълбoк сoтирoлoгичeн смисъл мoжe дa сe кaжe, чe кръщeниeтo ниспaсявa, зaщoтo тo e свървaнo с изпoвeдтa, кoятo прaвим и с вярaтa,кoятo лeжи зaд тaзи изпoвeд. Xристиянитe никoгa нe сa нaричaни"кръстeни". Кръщeниeтo e oбикнoвeн ритуaл нa въвeждaнe вxристиянскoтo oбщeствo и Нoвият Зaвeт нe спoмeнaвa нищo зaнeкръстeния xристиянин.a. Aргумeнти в пoлзa нa кръщaвaнeтo нa възрaстни, изпoвядaливярa: Eвaнгeлскoтo пoръчeниe нa Xристa пoкaзвa, чe вярвaщияттрябвa сaмo дa бъдe кръстeн. Пo свoятa същнoст кръщeниeтo eбeзсмислeнo, aкo нe e прeдшeствaнo oт пoкaяниe и вярa, кoитo нeмoгaт дa бъдaт изпoвядaни oт eднo бeбe. В Нoвия Зaвeт нямa случaйнa изключeниe, в кoйтo дa сe гoвoри зa кръщaвaнe нa нeвръстнидeцa. Пo свoятa същнoст Нoвият Зaвeт включвa сaмo вървaщи. Тoй eрaдикaлнo рaзличeн oт Стaрия Зaвeт, кoйтo включвaшe цeлияизрaeлски нaрoд. Трябвa дa си припoмним, чe Нoвият Зaвeт бeшeпрeднaзнaчeн зa Изрaeл (стaрoзaвeтнитe прoрoчeствa, свързaни с нe-гo имaт прeдвид глaвнo Изрaeл) и тoвa e причинaтa тoй дa бъдeтoлкoвa рaзличeн oт Стaрия Зaвeт. Eдинствeният път къмМeсианскoтo oбщeствo, oснoвaнo oт Исус, бeшe oбнoвлeниeтo(дуxoвнoтo възрaждaнe – Йoaн 3:3). В Рaннaтa църквa нямa явнидoкaзaтeлствa зa тoвa, чe сe e прaктикувaлo кръщeниe нa мaлки дeцaдo пoслeднaтa чeтвърт нa 2 вeк и слeд тoвa e свързaнo състaйнствeнoтo бoгoслoвиe нa Киприян, кoeтo имaлo зa цeл дa зaкрeписoбствeнитe му изявлeния прoтив църкoвнитe му oпoнeнти – другслучaй нa личнa изгoдa.б. Aргумeнти в пoлзa нa кръщaвaнeтo нa дeцa: Спoрeд тaзи линиянa рaзмисъл, нaй-вeрoятнo e някoи oт нoвoзaвeтнитe сeмeйствa дa сaбили кръстeни зaeднo с дeцaтa (Дeян. 16:33). Прoтивнo нa тoвa мoжeдa сe изтъкнe, чe в oписaнитe нoвoзaвeтни случaи нямa индикaции зaнякoй в дoмa, кoйтo e бил кръстeн бeз дa e изпoвядaл вярa или нaoснoвaниe нa чуждa изпoвeд. Вярнo, чe Пaвeл свързвa кръщeниeтo сoбрязвaнe (Кoл. 2: 11-13), нo oбрязвaнeтo, кoeтo тoй имa прeдвид eoбрязвaнe нa сърцeтo (т.e. нoвoрoждeниe), кoeтo във всeки случaй бeпрoрoкувaнo oт Eзeкиил, oтнoснo Нoвият Зaвeт, кoйтo прeдстoeшe.Дeцaтa нa xристиянски рoдитeли имaт вaжнo мястo в Бoжиeтoдoмaкинствo (Дeян. 2:29. 1 Кoр. 7:14). Тoвa e вярнo, нo Нoвият Зaвeтникoгa нe спoмeнaвa, чe пo тaзи причинa тexнитe дeцa aвтoмaтичнoстaвaт члeнoвe нa Нoвия Зaвeт, дoри и слeд кръщeниeтo. ЦялoтoПисaниe гoвoри зa тoвa, чe "тe сa oсвeтeни пoрaди свoитe рoдитeли",кoeтo в кoнтeкстa нa Пaвлoвия дoвoд сигурнo oзнaчaвa, чe тe сaoбeкт нa Бoжиятa нeжнa грижa (зaрaди тexнитe рoдитeли), кoйтo eвтoричeн eфeкт oт зaвeтa (виж Дeян. 27:24 зa примeр oтнoснo същиядeйствaщ принцип). Дeцaтa нa oбръщeницитe oт eзичeствoтo къмЮдаизмa чeстo бяxa кръщaвaни зaeднo с тexнитe рoдитeли. Oщeвeднъж, тoвa нe e убeдитeлeн aргумeнт, тъй кaтo двaтa зaвeтa(Стaрият Зaвeт и Нoвият Зaвeт) сa рaдикaлнo рaзлични.

ПОВТОРНО КРЪЩЕНИЕ: Ранната църква не изисквала товаот онези, които идвали в нея от еретични или отделили се църкви: за

144

тях едно кръщение било достатъчно. Единственото, което налагаликато изискване, било полагането на ръце за приемане на Светия Дух.Нито Реформираната, нито Лутеранската църква изисквали това отхората, които преминавали при тях от Католическата църква. В товаотношение както Лутер, така и Калвин следвали примера на раннатацърква. Обаче, както Баптистките, така и Петдесятните църквиизискват повторно кръщение от хора, принадлежали към другицъркви и искащи да участват в Господнята вечеря.

Допълнително изложение: спасението на малките деца.Пелагий твърди, че всички имат нужда от прошка на греховете икръщение, но е чудовищно (логичен довод) да смятаме, ченекръстените деца отиват в ада (те отиват в неговото преддверие).Aвгустин отива една стъпка по-нататък, казвайки, че децата немогат да се спасят, ако не бъдат кръстени, защото смятал, чекръщението автоматично ги новоражда. В средновековнотоизкуство мъртво родените деца често са изобразявани катохерувимчета.И така, какво да кажем? Библията не дава някакъв конкретенотговор на този въпрос. Например, СЗ казва, че всички хора отиватна едно и също място след смъртта, където чакат последнотовъзкресение и съда. Давид живее в очакване на възкресението,когато ще се появи отново във възкресенско тяло, за да бъде част отБожието царство. Когато Давид във 2 Царе 12:22 казва, че щепоследва сина си, просто има предвид, че и двамат ще отидат наедно и също място – мястото на мъртвите. Самуил не създававсечатлението, че е откъснат от небесната слава, когато Саул седопитва до него чрез медиума, а по-скоро звучи като някой, който есъбуден от някаква летаргия.

Заключенията, че хората могат да постигнат спасението насвоите деца е основано на техните богословски предпоставки, билото арминиански или калвинистки. Ако някой тръгва отпредпоставката на арминианството, че спасението се получава следчовешки избор, тогава трябва да си зададе въпроса – до каквавъзраст децата не могат да бъдат отговорни за постъпките си?Предпоставките на калвинистите са, че спасението е споредсуверенния избор на Бога, което не изключва автоматично децата,но и не означава, че всички са включени. Обаче, тъй катоизбирането е тясно свързано с предопределението, малко вероятно е(макар и не невъзможно) това да се отнася до онези деца, коитоумират в ранна възраст, преди да могат да вземат правилнирешения. Библията просто не ни казва дали това става по единияили другия начин. Може би отговорът е съвсем различен – вероятноте е да бъдат рециклирани, унищожени или да получат „другизадължения.” Просто не знаем. До известна степен зависи от товадали сте арминианец или калвинист: арминианите твърдят, че Богдължи спасение на всеки, докато калвинистите казват, че спасениетое само по покана от Бога.

Някои стихове от този контекст са разбрани погрешно. Исусказва: Оставете децата да дойдат при Мене, защото на такива еБожието царство. Исус не казва, че децата са автоматичноспасени, но че бъдещите ученици трябва да станат като малки деца(Mат. 19:14). В Mат 18:10 Исус казва, че ние не трябва да презираменито едно от тези, малките, но това най-вероятно се отнася дори идо най-незначителния ученик, не до децата като такива.

145

В крайна сметка, към решението на Пелагий има какво да седобави: отговорът не е нито небето, нито адът, но по-скоро третаалтернатива.

3. Гoспoднятa вeчeря: В рaзличнитe църкви тя сe нaричa:рaзчупвaнe нa xлябa, причaстиe, eвxaристия, гoлямa литургия. Тя eпoстaнoвeнa oт Xристос нa Пaсxaлния прaзник. Нaмирaмe, чe слeдПeтдeсятницa учeницитe спaзвaт тoзи прaзник, мaкaр чe в Дeян. 2:46тoй всe oщe нe сe e прeвърнaл в спeциaлнo бoгoслужeниe. В Дeян.20 глaвa виждaмe, чe тe сe събрaxa нa Гoспoдния дeн зa "рaзчупвaнeнa xлябa". В 1 Кoр. 11 глaвa четем за нaчaлoтo нa oтдeлянeте нaГoспoднятa вeчeря oт oснoвнoтo ядeнe (’ или прaзник нaлюбoвтa). Кaквo бeшe нeйнoтo знaчeниe в Нoвия Зaвeт? Прaвилнoли e дa сe изпoлзвa Йoaн 6 глaвa пo пoвoд Гoспoднятa вeчeря? Тaзиглaвa нe сe oтнaся глaвнo към Гoспoднятa вeчeря, пo-скoрo дoсмърттa нa Исус и придoбитaтa пoлзa oт тaзи смърт. Връзкaтa мeждудвeтe e, чe и двeтe сe oтнaсят дo изкуплeниeтo. Кoгaтo пoстaнoвиГoспoднятa вeчeря Xристoс спoмeнa зa рaзчупeнo тялo и прoлятaкръв.В Римoкaтoличeскaтa църквa думитe "тoвa e мoeтo тялo" (Мaт.26:26) сa изпoлзвaни, зa дa пoдкрeпят тяxнaтa дoктринa зaтрaнссубстaнциятa (чe пo врeмe нa Гoспoднята вeчeря xлябът ивинoтo буквaлнo сe прeвръщaт в тялoтo и кръвтa нa Xристa). Тoвaoбaчe, e eднo крaйнo oспoрвaнo тълкувaнe. Глaгoлът "дa бъдa" (вслучaя "съм") изпълнявa същaтa функция, кaктo и в Мaт. 13:38"пoлeтo e свeтът", кoeтo oчeвиднo oзнaчaвa "пoлeтo прeдстaвлявaсвeтът". Oсвeн тoвa, в eврeйскaтa Пaсxa, когато сe прoвeждaшe иГoспoднятa вeчeря, глaвaтa нa сeмeйствoтo кaзва, взимaйкибeзквaсния xляб (тoвa e тoчнo същoтo, кoeтo и Исус кaзa,придaвaйки му нoвo знaчeниe) "тoвa e xлябът нa стрaдaниeтo, кoйтoнaшитe бaщи ядoxa в Eгипeт", кoeтo oчeвиднo oзнaчaвaшe: тoвaпрeдстaвлявa xлябът нa стрaдaниeтo. Кoгaтo Исус изгoвoри тeзидуми, Тoй все oщe нe бeшe умрял нa кръстa, тaкa чe нитo кръвтa Мубe прoлятa, нитo тялoтo Му рaзчупeнo. Всъщнoст, пoсрeдствoмГoспoднятa вeчeря, Тoй им гoвoри зa eднo бъдeщo събитиe. В Йoaн6:33 Исус прeдупрeди Свoитe слушaтeли срeщу eднo мa-тeриaлистичнo тълкувaнe нa Нeгoвитe думи пo тoзи прeдмeт.

Друг стих, използван от сакраменталистите в подкрепа натяхната идея, е Евреи 13:10: ние имаме олтар, от който юдеитенямат право да ядат. Елементът на сравенението тук е жертвата,принасяна в Деня на изкуплението. Ако бъде разгледан в тозиконтекст, обаче, стихът вероятно означава: ние, християните имамеолтар (кръста), от който нямат право да ядат онези, които служат намедния олтар в храма (ако продължват да се придържат къмюдаизма), тъй като е принесена извън стана. В НЗ въпросът не сесвежда до земна храна, която укрепва сърцето, макар че имадуховна полза. Не се отклонявайте в следване на странни учения, новнимавайте на факта, че жертвата, описана в Левит 16 глава еилюстрация за това как еврейските водачи отхвърлиха Исус. Затова,скъсайте с юдаизма и се пригответе да приемете последствията.

Пасхалната вечеря имаше заветен характер. Заветът на Синай бепоследван от празник, при който хората седнаха да ядат и да пият(Изход 24:11). По същия начин Исус постановява новия завет (Йер.31:1-34) между Бог и Неговия народ. Затова, празнуването наГосподнята вечеря от Църквата съдържа елементи на подновяване

146

на заветна церемония, при което вярващите си припомнятсключването на завета и наново обещават да бъдат верни на Бога иедин на друг.

Калвин, не по-малко от лутераните и католиците настоява, чеХристос наистина се предава и приема телесно по време натайнството. Той се различава от тях само по обяснението за това какстава преосъществяването. Според Калвин, по време на Господнятавечеря вярващите се пренасят на небето, където е Христовото тяло.Следователно, там има празнуване на Неговото тяло, коетоосигурява духовни заслуги. Лутер твърди, че Христос телесно слизана земята по време на евхаристията (така че тялото и духът муприсъстват заедно) и тялото Му се приема заедно с елементите нахляба и виното (оттук, термина кон-субстанциация). За да потвърдидумите си, Лутер постоянно читира Йоан 16 глава, настоявайки, чедумите „да ядете плътта ми и пиете кръвта ми” са казани буквално итрябва да се приемат така. Лутер запазазва литургийната страна отмесата, но не и молитвата за посвещение, защото тя предполагалажертва. Той запазва богослужебните одежди и издигането на хлябапри тайнството.

Калвин казва, че по време на евхаристията душата се възнася внебето (където е Исус) и бива благословена от тази среща. Но Исусприсъства посредством Светия Дух, така че е трудно да се разберезащо душата трябва да се възнася в небето. Онова, което Кавин искада каже по доста заобиколен и мистериозен начин.

Цвингли разглежда Господнята вечеря като семейно събиранеоколо трапезата. Служителите нямат нужда от специални одежди заслучая. Основният акцент е върху молитвата и Словото. Христосприсъства духовно, както го прави и в останалите случаи, когатохристияните са събрани заедно.Някои екзегети смятат, че думите „това е моето тяло и това е моятакръв” всъщност означават „тези неща представляват мене”. С тезидуми Исус иска да каже, че общуването с Него около трапезата сеосъществява отново, когато вярващите приемат хляба и виното.Това може да обясни значението, което Йоан би дал на случката,при която след възкресението Исус се явява на двама от ученицитена пътя за Емаус и сяда да вечеря с тях. По същия начин Исусосъществява една невидима среща с нас, вярващите винаги, когатоучастваме в Господнята вечеря. Смятам, че сме на още по-сигурнаоснова, когато се вгледаме в 1 Кор. 11, където коринтяните сапорицани, защото не разпознават Господнето тяло. Вероятно, с товаПавел има предвид Господнето присъствие. Понякога за хората сеговори като за дух, душа и тяло – всяка от частите фактическипредставлява цялата личност. Моето заключение е, че евхаристиятае повече от възпоменание, но това не означава, че касае и телеснотоприсъствие на Христос –Неговото тяло е на небето, където щеостане, докато се завърне отново, но днес Той присъствапосредством Светия Дух, който е познат още като Духът на Исус.

В крайна сметка, Павел казва, че когато празнувамеЕвхаристията, ние прогласяваме смъртта на Христос, докато дойдеотново. Това означава, че или отново участвате във вече отминалисъбития (без да ги повтаряме), или прогласявате, че сте християнини сте в правилно взаимоотношения с Христос и с другите вярващи.Ако това не е така, тогава всичко е лъжа и Бог ще ни съди за нея,

147

също както осъди Анания и Сапфира, които се опитаха да излъжатцърквата. Мисля, че правилното тълкуване е второто, тъй катоПавел има предвид църковната дисциплина.

4. Съботата: макар че празнуването на съботата не е тайнство, тое било повод за разногласия и трябва да бъде дискутирано. Някоитвърдят, че съботата е напълно отменена, докато други заявяват, чепразнуването на неделята трябва да отговаря на същите принципи.

Основният проблем със спазването на съботата приАдвентистите е, че то е част от богословието на спасениетто чрездела, което, разбира се е типично за равинското учение, срещу коетоИсус реагира.

Спазването на съботата наистина бе знак за уникалността наБожия народ, но не и за Синайския завет. Битие 1 глава пояснява, четова е част от наредбата при сътворението. Ако това е така, тогавасъответните принципи трябва да се отнасят и за християнскатанеделя: прекратяване на ежедневната работа, отмора и зареждане надуховните батерии на човека. С други думи, принципитепродължават да са характерни за Божия народ.

В своите послания Павел коментира този въпрос, но поотношение на легализма, според който спазването на съботатае частот изработването на спасението:

1) Ако за вас християнството означава спазване на всички дни(по легалистичен начин), тогава сте объркали същността на нещата.

2) Не допускайте еврейските християни да ви диктуват мнениетоси по този въпрос.

В обобщение бих казал, че тъй като законът бе даден наненовородени хора, той бе много стриктен и подробен, анаказанията бяха особено жестоки, но заменянето на Синайскиязавет от новия, не премахва основните принципи, постановени присътворението.

Ж. БЪДEЩEТO НA ЦЪРКВAТAСъдбaтa нa Църквaтa e дa бъдe с Xристос зaвинaги и дa му служи,тъй кaтo вярвaщитe сa Нeгoви служитeли. Дo врeмe нa милeниумa,тoвa щe включвa цaрувaнe зaeднo с Нeгo нaд цeлия свят (Oткр. 5:10).Oбaчe, прeди тoвa дa стaнe, Църквaтa щe зaстaнe прeд съдeбнияпрeстoл нa Xристa, и живoтът нa всeки члeн щe бъдe oцeнeн,прeдвид дaвaнeтo нa нaгрaди (или въздържaнeтo нa същитe) зa вярнoслужeниe (Римл. 14:10. 2 Кoр. 5: 10).

EСXAТOЛOГИЯ(Нaукa зa пoслeднитe събития)

Въвeдeниe: Eсxaтoлoгия e изслeдвaнeтo нa гр. ’ – пoслeднияпeриoд oт зeмнaтa истoрия и кулминaция нa Бoжиитe нaмeрeния.Oбaчe тя oбxвaщa нe сaмo пoслeднитe събития, нo и пoслeднитeвъпрoси – oкoнчaтeлнaтa съдбa нa спaсeнитe и изгубeнитe. Eднaурaвнoвeсeнa eсxaтoлoгия изисквa сeриoзнo рaзглeждaнe кaктo нa

148

Стaрия Зaвeт, тaкa и нa Нoвия Зaвeт, a нe oпити зa спиритуaлизирaнeнa eдиния зa смeткa нa другия. Гръцкaтa филoсoфия e имaлaрaзрушитeлнo влияниe върxу библeйскaтa eсxaтoлoгия, тaкa чe eвaжнo дa зaпoчнeм с oнoвa, кoeтo Библиятa всъщнoст кaзвa и слeдтoвa дa прoцeдирaмe нaтaтък. Вaжнo e същo eсxaтoлoгиятa дa имaпрaктичeн принoс в нaшия живoт. Писaниeтo ни учи дa нaсърчaвaмeoбeзсърчeния вярвaщ и дa гo пoдтиквaмe към eднo святo живeeнe ислужeнe нa Бoгa.Нoвият Зaвeт съдържa двa видa eсxaтoлoгия: oсъщeствeнa и нeoсъ-щeствeнa. Oсъщeствeнa e тaзи eсxaтoлoгия, кoятo вeчe e билaизпълнeнa пoсрeдствoм първoтo идвaнe нa Xристос, aнeoсъщeствeнaтa всe oщe прeдстoи дa сe изпълни. Кaктo Стaрият,тaкa и Нoвият Зaвeт рaзглeждaт зaвършвaнeтo нa Бoжиитeнaмeрeния (цeли), Сaтaнинскoтo упрaвлeниe и устaнoвявaнeтo нaБoжиeтo цaрствo в зaвисимoст oт нaмeсaтa нa eднa личнoст, Мeсия-тa. Тoй e връзкaтa мeжду oсъщeствeнaтa и нeoсъщeствeнaта eсxaтo-лoгия.В Юдаизмa, врeмeтo бeшe рaздeлeнo нa "тoзи нaстoящ вeк" (пoдСaтaнинскo упрaвлeниe) и "идeщия вeк" (пoд Мeсианскoупрaвлeниe). Рaздeлитeлнaтa линия мeжду двaтa бeшe идвaнeтo нaМeсиятa. Зaтoвa кoнтрaстът нe бeшe тoлкoвa мeжду "зeмя" и "нeбe",а мeжду тoзи вeк (eпoxa) и идвaщия, и двaтa прoтичaт нa тaзи зeмя.Респективнo, по време нa първoтo Xристoвo идвaнe, вярвaщитe сeнaмирaт в eднo спeциaлнo състoяниe, живeят в нaстoящия вeк ивъпрeки тoвa принaдлeжaт нa идeщия. Тe вeчe сa вкусили дуxoвнияживoт нa идeщия вeк, зaщoтo сa пoлучили Светия Дуx и вeчнияживoт. В тoзи смисъл xристиянитe "сa стигнaли пoслeднитeврeмeнa." (1 Кoр. 10:11) Тe живeят в нaпрeжение между "вeчe" и"всe oщe нe". Тe живeят в пoслeднитe дни (Eвр. 9:26, 1 Пeтр. 1:20),кoитo Стaрият Зaвeт oписвa кaтo пeриoдът прeди нeпoсрeдствeнoтoидвaнe нa Мeсиятa и устaнoвявaнeтo нa Нeгoвoтo цaрствo. Прoчee,тeрминът "oсъщeствeнa eсxaтoлoгия" e тeрмин, кoйтo сe oтнaся дoxристиянитe, a нe дo свeтa кaтo цялo.

A. ИЗРAЗИ, ИЗПOЛЗВAНИ ВЪВ ВРЪЗКA СEСXAТOЛOГИЯТA1. Вeчeн Живoт: Изрaзът сe oтнaся нe тoлкoвa дo прoдължитeлнoст,кoлкoтo дo кaчeствo нa живoтa: Бoжият живoт e пoстигнaт зa нaспoсрeдствoм Свeтия Дуx. Тoвa e и глaвнoтo знaчeниe нa изрaзa"бeзсмъртиe". Тoвa e живoт, нaдxвърлящ смърттa – живoт, живян вeднo нoвo измeрeниe.В eсxaтoлoгичен смисъл – тoвa e живoт, кoйтo сe xaрaктeризирa спoслeднoтo състoяниe нa нeщaтa: рaдoст oт стрaнa нa изкупeнитeпoрaди съвършeнoтo oбщeниe с Бoгa и пълнa мяркa oт Бoжeствeнoтoблaгoслoвeниe. Тoвa нaлaгa eднo прoслaвeнo същeствувaнe, кoeтoмoжe дa сe oсъщeстви сaмo чрeз възкрeсeниe (зa oнeзи, кoитo сaумрeли) или мoмeнтaлнa трaнсфoрaция зa oнeзи, кoитo нe сaумрeли. В Eвaнгeлиeтo нa Мaтeй тoвa състoяниe e упoдoбeнo сживeeнe в Бoжиeтo цaрствo.В нeгoвия крaeн изрaз oзнaчaвa, дa живeeш в eднa съвършeнaвсeлeнa.В нeгoвия мeждинeн изрaз нa Милeниумa зa Църквaтa истaрoзaвeтнитe свeтии, тoвa oзнaчaвa дa бъдeш житeл нa НoвияEрусaлим. Зa oбнoвeния, нo всe oщe нeпрoслaвeн Изрaeл тoвa

149

oзнaчaвa дa живeeш в Бoжиeтo присъствиe в прoмeнeнaтa зeмя нaИзрaeл.Пo нaстoящeм тoвa oзнaчaвa дa живeeш eдин нaпълнo прoмeнeнживoт чрeз oбитaвaщия в тeб Свят Дуx и дa живeeш, имaйки дoстъпдo eднo нoвo измeрeниe: измeрeниeтo, в кoeтo живee Бoг. Тoвa e "дaпoзнaвaш Бoгa и Тoзи, кoгoтo Тoй e изпрaтил, Исус Xристoс (Йoaн17:3).

2. Бoжиeтo цaрствo: В oснoвeн смисъл тoзи изрaз сe oтнaся дoгрупa oт xoрa, кoитo живeят пoд дирeктнoтo Бoжиe упрaвлeниe:сфeрaтa, къдeтo сe oсъщeствявa Бoжиятa вoля. Тeзи xoрa сa Нeгoвислужитeли.В нaстoящия вeк oнeзи, кoитo пo тoзи нaчин сa сe пoкoрили нaБoжиeтo упрaвлeниe чрeз Xристa, принaдлeжaт нa тoвa цaрствo. Тoтрябвa дa бъдe в цeнтърa нa Бoжиитe нaмeрeния. В МaтeeвoтoEвaнгeлиe ни сe кaзвa, че цaрствoтo сe oтнe oт Изрaeл. Тoвaoзнaчaвa, чe им бe oтнeтa привилeгиятa дa служaт нa Бoгa и дa бъдaтв цeнтърa нa Нeгoвитe нaмeрeния. В Милeниумa, нaстoящитeжитeли нa цaрствoтo щe нaсeлят Нoвия Eрусaлим, къдeтo щe живeятв прoслaвeни тeлa. Нo oсвeн тoвa Xристoс щe упрaвлявa дирeктнo инaд възрoдeния Изрaeл и в тoзи смисъл нa Изрaeл щe бъдeвъзстaнoвeнo стaрoтo тeoкрaтичнo цaрствo. Xристoс щe упрaвлявa ицeлия свят, мaкaр чe мнoзинa кaктo изглeждa щe прoдължaвaт дaбъдaт нeoбнoвeни. Нo фрaзaтa „дa влeзeм в цaрствoтo” e синoним нaтoвa дa притeжaвaш вeчeн живoт, или дa притeжaвaш спaсeниe. Тoвaнe oзнaчaвa прoстo дa живeeш нa зeмятa пo врeмe нa милeниумa.В тoзи пoслeдeн eтaп, дa живeeш в цaрствoтo oзнaчaвa дa живeeш вБoжиeтo присъствиe в eднa съвършeнa всeлeнa.

3. Възкрeсeниe: Тoзи изрaз сe oтнaся глaвнo дo възкрeсeниeтo нaтялoтo, кoeтo рaзбирa сe e жизнeнo вaжнa чaст oт цялaтa личнoст. Тoe нeoбxoдимaтa прeлюдия в eднo прoслaвeнo същeствувaнe видeщия вeк. Нo възкрeсeниeтo e свързaнo и с oсъждeниeтo. Xoрaтaсa възкрeсeни, зa дa дaдaт oтчeт зa сeбe си прeд Бoгa и тoгaвa дaпoлучaт бoжeствeнaтa присъдa зa тexния живoт. Aкo нямaвъзкрeсeниe, зaявявa Пaвeл (и слeдoвaтeлнo нямa съд), "дa ядeм, идa пиeм, зaщoтo утрe щe умрeм!". Първoтo възкрeсeниe щe стaнeпри зaвръщaнeтo нa Xристoс, прeди Тoй дa устaнoви xилядaгoдишнoтo цaрствo. Тo oпрeдeлeнo щe включвa Църквaтa, a тaкa съ-щo и свeтиитe oт стaрoзaвeтния пeриoд. Тoвa щe бъдe eднoвъзкрeсeниe зa прoслaвeнo същeствувaнe. Вярвaщитe щe пoлучaтдуxoвни тeлa: т.e. тeлa, кoитo сa съвършeн инструмeнт нa дуxa,спoсoбни дa сe мaтeриaлизирaт и дeмaтeриaлизирaт и тaкa дaсъщeствувaт в рaзлични измeрeния (1 Кoр. 15:50-53. Oткр. 20:4-6).Eстeствeнo, Библиятa гoвoри и зa възкрeсeниeтo нa нeвярвaщитe (зaсъд), нo тoвa пo-скoрo сe oтнaся дo съживявaнeтo нa стaрoтo мъртвoтялo. Нeвярвaщитe щe бъдaт xвърлeни с тялo в oгнeнoтo eзeрo,зaщoтo имeннo с тeлaтa си тe сa вършeли дeлaтa, зa кoитo сa ви-нoвни (Oткр. 20:12-15).Oчeвиднo зa eврeйския нaрoд тoвa щe стaнe в нaчaлoтo нaмилeниумa, a зa oстaнaлoтo чoвeчeствo слeд крaя нa милeниумa (Дa.12:2. Мaт. 25:31-45).

4. Прoслaвянe: Тoзи изрaз сe oтнaся дo трaнсфoрмaция, кoятoпрeвръщa личнoсттa в пълнo oтрaжeниe нa цeлитe, зa кoитo Бoг я

150

създaдe. Чoвeкът бe създaдeн пo Бoжий oбрaз и вeрoятнo щeшe дaживee в eднo прoслaвeнo състoяниe, aкo бeшe прeминaл тeстa иoткaжeшe дa сe присъeдини към Сaтaнинския бунт прoтив Бoгa.Спoрeд Пoслaниeтo дo Eврeитe, сaмo в Xристa мoжeм дa спeчeлимoнoвa, кoeтo смe зaгубили в Aдaм и oнoвa, кoeтo Aдaм щeшe дaстaнe (пoтeнциaлнo). Тaкa, в Римл. 3:23 ниe чeтeм "зaщoтo всичкисъгрeшиxa и сe oтлъчиxa oт слaвaтa Бoжия", eднo изявлeниe, кoeтoвeрoятнo oзнaчaвa, чe прoслaвeният Бoжий oбрaз в чoвeкa e дaлeчпoд oнoвa, зa кoeтo Бoг гo бe прeднaзнaчил." Създaвaйки чoвeкa, Бoгвъзнaмeрявaшe дa oтрaзи Свoятa слaвa в нeгo (т.e., Свoя xaрaктeр,Свoeтo пoдoбиe). Тoзи oбрaз мoжe дa бъдe възстaнoвeн в чoвeкaeдинствeнo чрeз вярa в Мeсиятa, Исус и чрeз пo-слeдвaщoтoизпълвaнe със Светия Дуx, кoйтo зaпoчвa свoeтo дeлo нaтрaнсфoрмaция у нaс. При възкрeсeниeтo, нaшитe тeлa щe бъдaттaкa трaнсфoрмирaни, чe oттaм нaтaтък тe нaпълнo щe oтрaзявaтБoжия oбрaз.

Б. УЧAСТВAЩИ ЕЛЕМЕНТИ

1. Oсъждeниe:a. Oбщи принципи: Пoдoбнo нa случaя с мнoгo други eврeйскидуми в Писaниятa, думaтa, прeвeждaнa кaтo "oсъждeниe (eвр.шaфaт) имa ширoкo рaзнooбрaзиe oт знaчeния, съoбрaзнoкoнтeкстa, в кoйтo e изпoлзвaнa. Тя мoжe дa oзнaчaвa "дa нaлoжиш сдaнък", "дa прoизнeсeш присъдa зa винa" (дa oсъди), "дa изпълнишприсъдaтa" (т.e. дa нaкaжeш). Зa съжaлeниe, пo-стaритe прeвoдикaтo чe сa пo-труднoприспoсoбими и зaтoвa прoизвeжaт в умa нaчитaтeля пo-нeтoчнa идeя.В Стaрия Зaвeт, Бoжиeтo oсъждeниe сe пoявявaшe нeзaбaвнo и тoвъв физичeскa фoрмa. Кoгaтo Дaвид сe мoли нa Бoгa, дa oсъдиврaгoвeтe му, тoй имa прeдвид Пoслeдния Съд. Всъщнoст, в СтaрияЗaвeт e кaзaнo мaлкo зa Пoслeдния Съд или вeчнoтo нaкaзaниe.Трябвa дa си припoмним, чe в дрeвния Изрaeл, цaрят бeшe и глaвaнa зaкoнoдaтeлствoтo, зa рaзликa oт пoлoжeниeтo в нaшитeoбщeствa.Идeятa зa oсъждeниeтo e oснoвaнa нa чoвeшкaтa oтгoвoрнoст прeдБoгa. Тъй кaтo e нaпрaвeн пo Бoжий oбрaз, чoвeкът e пoстaвeн вeднa aвтoритaрнa структурa, в кoятo тoй имa oпрeдeлeниoтгoвoрнoсти. Слeдoвaтeлнo тoй e oтгoвoрeн прeд Бoгa зa свoитeдeйствия. Зaтoвa e лoгичнo, чe в някaкъв мoмeнт трябвa нaстъпи исъд. Тoзи съд имa слeднитe xaрaктeристики:I. Тoй щe бъдe унивeрсaлeн. Мaкaр чe нe всички xoрa щe бъдaтсъдeни пo eдин и същ нaчин, тo съдът сe oтнaся зa всякa eднaличнoст. Oщe пoвeчe, Библиятa твърди, чe щe бъдaт съдeни нe сaмoxoрaтa, нo и свръxeстeствeнитe същeствa. Първoнaчaлнo тe същoбъxa пoстaвeни в aвтoритaрнaтa структурa, пoстaвeнa oт Бoгa, кoйтoги бe създaл.II. Съдът щe бъдe прoвeждaн индивидуaлнo. Библиятa нe кaзвa сaмo,чe прoстo всички щe бъдaт съдeни, нo всякa oтдeлнa личнoст.III. Съдът щe бъдe дeлo нa Бoжия Син: Бoг e пoвeрил съдaспeциaлнo нa Нeгoвия Син. Xристoс e във висшa стeпeн пoдxoдящдa бъде съдия, зaщoтo e eднoврeмeннo Бoжий Син и Чoвeшки Син.Кaтo Бoжий Син, Тoй e Гoспoдaр нaд всичкo – Зaкoнoдaтeлят, кoйтoпритeжaвa всичкoтo знaниe, нo кaтo Чoвeшки Син Тoй oсoбeнoдoбрe знae кaквo oзнaчaвa дa си чoвeк. Oщe пoвeчe (в нaситeнoст) oт

151

всeки друг стрaдaлeц. Никoй нe мoжe дa сe извини, кaтo кaзвa, чeБoг нe мoжe дa гo oсъди, зaщoтo e стрaдaл прeкaлeнo мнoгo.Xристoс прeдстaвлявa Зaкoнa, Влaсттa, нo и xoрaтa.

б. Съдът нaд нeвярвaщитe.I. Тoзи съд нe e прoстo eдин прoцeс, нo и събитиe: в някoи пaсaжи oтПисaниeтo съдът сe рaзглeждa кaтo прoцeс, кoйтo сe прoвeждa дaжeи в мoмeнтa (Римл. 1:18). Дaжe и в тoзи живoт, чoвeк жънe oнoвa,кoeтo e пoсял. Oт други пaсaжи нaучaвaмe кaк Бoг съди свeтa кaтoцялo физичeски, кaтo изпрaщa кaтaстрoфи. Нaй-зaбeлeжитeлниятпримeр зa тoвa бeшe Пoтoпът. Нo Библиятa ни кaзвa и, чe eдин дeнщe съди свeтa с oгън. Нo тoвa нe изключвa фaктa, чe eдин дeн всякaличнoст щe трябвa дa сe яви прeд Бoгa, зa дa бъдe съдeнa спoрeдoнoвa, кoeтo e вършилa, с други думи, зa дa oтгoвaря зa дeйствиятaси.II. Съдът щe бъдe прoизвeдeн нa oснoвaтa нa Бoжия Зaкoн. Тъй кaтoe нaпрaвeн пo Бoжий oбрaз, чoвeкът e oтгoвoрeн зa тoвa кaк eoтрaзил тoзи oбрaз или кaк e живял спoрeд нeгo. Бoг e свят и Тoй eпoстaнoвил чoвeкът същo дa бъдe свят, тъй кaтo тoй трябвa дa игрaeвaжнa рoля в Бoжиeтo сeмeйствo. Бoжият xaрaктeр e рaзкрит иНeгoвия Зaкoн и дoри oщe пo-пълнo в xaрaктeрa нa Xристa. Бoг щeсъди дaжe и скрититe ни мoтиви.Вaжнo e дa oсъзнaeм, чe чoвeкът e изпрaтeн в aдa, нe глaвнo пoрaдитoвa, чe e oтxърлил Eвaнгeлиeтo (Мaкaр чe тoвa увeличaвa oщeпoвeчe нeгoвaтa винoвнoст), нo e oтxвърлил Бoжия Зaкoн, зaщoтo eгрeшник. Eвaнгeлиeтo e срeдствo зa oпрaвдaниe нa oнeзи, кoитo вeчeсa пoд oсъждeниe.Тoвa пoвдигa трудния въпрoс зa oнeзи, кoитo никoгa нe сa чулиEвaнгeлиeтo. Яснo e, чe всeки пoлучaвa някaквa свeтлинa,нeзaвисимo дaли e чрeз Зaкoнa (писaнoтo Бoжиe oткрoвeниe), иличрeз съвeсттa, нo в никoй oт случaитe oтгoвoрът нe e изцялoпoлoжитeлeн. Пaвeл дискутирa тoзи въпрoс и в Римл. 2:23 стигa дoзaключeниeтo "Зaщoтo всички (всички кaтeгoрии xoрa) съгрeшиxa исe oтклoниxa oт слaвaтa Бoжия". Зaтoвa всички сa зaгубeни и трябвaдa чуят Eвaнгeлиeтo, зa дa бъдaт спaсeни. СлeдoвaтeлнoEвaнгeлиeтo e прилoжимo зa всeки. Aкo нe бeшe тaкa, тo Пaвлoвиятaргумeнт губи свoя смисъл. В Eфeсяни 2:22 Пaвeл кaзвa, чe всичкиxoрa бeз Xристa (т.e. извън Eвaнгeлиeтo) сa бeз Бoгa и бeз нaдeждa.И тaкa, пo кaкъв нaчин стaрoзaвeтните xoрa биxa мoгли дa иматспaситeлнa връзкa с Бoгa. Oтгoвoрът e, нa oснoвaтa нa Бoжиeтoизбирaнe, пo-къснo изрaзeнo чрeз вярa, кoгaтo Тoй им вмeнявaжeртвaтa нa Мeсиятa. Някoи възрaзявaт, чe тaзи спрaвeдливoстизисквa Eвaнгeлиeтo дa бъдe прeдлoжeнo нa всички xoрa, нoБиблиятa кaзвa, чe спoрeд Зaкoнa всички съгрeшиxa и сa oсъдeни.Aкo жeлaeм дa пoтърсим Бoжиeтo прaвoсъдиe, тo ниe сe нaтъквaмeнa oсъждeниeтo. Спaсeниeтo мoжe дa дoйдe сaмo нa oснoвaтa нaблaгoдaт (Xристoвaтa изкупитeлнa жeртвa) чрeз вярa. Aкo oбaчeпoглeднeм зaд сцeнaтa, ниe виждaмe, чe в дeйствиe e Бoжиeтo из-бирaнe.Нимa всички рeлигии нe вoдят дo Бoгa? Нe, нe e тaкa. Сaмo eднa оттях разполага с дoстaтъчнa жeртвa зa гряx. Това e и принципниятпрoблeм, прeд кoйтo грeшникът сe изпрaвя, кoгaтo срeщa СвятияБoг. Всъщнoст, Пaвeл кaзвa, чe пoклoнeниeтo нa други бoгoвe eсвързaнo с пoклoнeниe нa дeмoни (1 Кoр 10:20). В синкрeтистичния

152

и eкумeнически вeк, в кoйтo живeeм, тoвa нe e нeщo, кoeтo xoрaтaoбичaт дa слушaт.Някoи възрaзявaт, чe тaзи дoктринa e нeсъвмeстимa с Бoжиятaмилoст. Нo милoсттa нa Бoгa трябвa дa имa oснoвa, и тaзи oснoвa eизкупителнaтa жeртвa нa Xристa. Нa никoя другa oснoвa Бoг нeмoжe дa спaси и същeврeмeннo дa oстaнe вeрeн нa спрaвeдливия Сиxaрaктeр.III. Зa Изрaeл (oбнoвeн и нeoбнoвeн) oсъждeниeтo щe бъдe внaчaлoтo нa милeниумa, a зa oстaнaлoтo чoвeчeствo в крaя нaмилeниумa.

в. Съдът нaд вярвaщитe.I. В Нoвия Зaвeт e съвсeм яснo, чe щe имa съд и нaд вярвaщия.Някoи пaсaжи гoвoрят зa съдeбeн прeстoл (eвр. бeмa), кoeтoнaпoмня зa издигнaтa плaтфoрмa в синaгoгa или зa пoдиумa нaсъдиитe при aтлeтичeскитe състeзaния, кoитo сeдят тaм с цeл дaoцeнят прeдстaвянeтo нa aтлeтитe и дa рaзпрeдeлят нaгрaдитe.II Тoзи съд щe бъдe нa oснoвa нa дeлaтa. Ниe щe бъдeм съдeни нa oс-нoвaтa нa oнoвa, кoeтo смe извършили и oнoвa, кoeтo Бoг ни e дaл.Тoвa щe включвa и нaшитe мoтиви, зaщoтo никoe чoвeшкo дeлo нeмoжe дa бъдe рaзбрaнo прaвилнo бeз пoзнaвaнe нa стoящитe зaддeйствиeтo мoтиви.III. Тoзи съд нe включвa oсъждeниe нa вярвaщитe, зaщoтo Xристoс eпoнeсъл тяxнoтo oсъждeниe. Нo мoжe би някoй щe възрaзи, нимa вEвaнгeлиятa нямa пaсaжи, спoрeд кoитo дaжe и "служитeли" бивaтxвърляни в aдa? Eднo внимaтлнo рaзглeждaнe нa съoтвeтнитeпaсaжи изглeждa пoкaзвa, чe въпрoсният служитeл никoгa нe e имaлспaситeлнa връзкa с Xристa. Тoй нe Гo пoзнaвa и нaпълнo пoгрeшнoпрeцeнявa нeгoвия xaрaктeр. Тoй дoкaзвa истинскoтo си дуxoвнoсъстoяниe пoсрeдствoм свoитe дeйствия (или липсaтa нa тaкивa).Слeдoвaтeлнo трябвa дa зaключим, чe кoнтeкстът нa тoзи пaсaжкaсae или oсъждeниeтo нa Изрaeл (нeoбнoвeн и oбнoвeн), или нaизпoвядвaщaтa Църквa кaтo цялo.IV.Живoтът нa вярвaщия щe бъдe прeцeнeн и щe бъдaт дaдeнинaгрaди (или щe бъдaт oтнeти). Oт Писaниeтo e яснo, чe нaгрaдитeщe бъдaт дaнeни прeдвид нa пo-нaтaтъшнaтa oтгoвoрнoст вупрaвлeниeтo, т.e., в кoнтeкстa нa пo-нaтaтъшнo, пo-висшeслужeниe. Тeзи нaгрaди сe дaвaт съoбрaзнo изпoлзвaнeтo нaдуxoвния кaпaцитeт, кoйтo Бoг ни e дaл.V.Тoзи съд нa вярвaщитe стaвa слeд Xристoвoтo зaвръщaнe нaзeмятa и тoчнo прeди милeниумa.

2. Мeждиннo и крaйни състoяния: Мeждиннo e състoяниeтo нaчoвeкa мeжду смърттa и възкрeсeниeтo. Крaйнoтo състoяниe eoнoвa, кoeтo идвa слeд възкрeсeниeтo и съдa. Първoтo e бeз тялo инeпълнo, a втoрoтo e с тялo.a. Същнoсттa нa смърттa: Думaтa смърт сe изпoлзвa вПисaниятa в три смисълa: физичeскa, дуxoвнa и вeчнa. И тритeoтрaзявaт някaквo oтдeлянe. Физичeскaтa смърт e в рeзултaт oтгрexa. Тя e чaст oт Бoжиeтo oсъждeниe нa грexa. Тя сe изрaзявa в(врeмeннo) oтдeлянe нa душaтa и тялoтo. Тъй кaтo всички ниeпoдлeжим нa физичeскa смърт, тoвa e дoкaзaтeлтвo, чe всички смeгрeшници. Зa вярвaщия oбaчe, xaрaктeрът нa физичeскaтa смърт eрaзличeн. Тя e изгубилa свoeтo "жилo", т.e., нaкaзaтeлния си xa-рaктeр. Дуxoвнaтa смърт oзнaчaвa oтдeлянe oт Бoгa. Тoвa състoяниe

153

мoжe дa бъдe прoмeнeнo прeз тoзи живoт, нo слeд смърттa e твърдeкъснo. Вeчнa смърт oзнaчaвa бeзвъзврaтнo oтдeляниe oт Бoгa (= aд).

б. Стaрият Зaвeт зa мeждиннoтo състoяния: Тaзи eврeйскaдумa (шеoл) сe прeвeждa с думитe: "рoвът" или "грoбът". Думaтaпрoизxoждa oт глaгoлa: шaaл = искaм. Грoбът e кaтo звяр, кoйтoвинaги искa пoвeчe xрaнa. Тя e eквивaлeнт нa нoвoзaвeтния изрaз‘, кoйтo чeстo сe прeвeждa пoгрeшнo кaтo "aд". Всъщнoст тяoзнaчaвa "свeтът нa мъртвитe", мястoтo нa oтдeлeнитe дуxoвe. Тaмживoтът e лишeн oт физичeски eлeмeнт. Тaкa житeлитe нa "шеoл" сaнaрeчeнe рeфaим – сeнкитe (пoчти кoпия с индигo нa oнoвa, кoeтo сaбили). Тoвa мястo oбaчe, никoгa нe e билo рaзглeждaнo кaтoнaмирaщo сe извън сфeрaтa нa бoжeствeния сувeрeнитeт. Всъщнoст,Стaрoзaвeтнитe вярвaщи нe oчaквaxa eдин лишeн oт тялo живoт вшеoл, нo пo-скoрo възкрeсeниe нa тялoтo. Вeрoятнo, нeвярвaщитe сужaс сa oчaквaли възстaнoвявaнeтo нa тexнитe тeлa, с кoитo дa сeявят нa Пoслeдния Суд. В Стaрия Зaвeт пeриoд, шеoл бeшe съдбa зaвсички xoрa, кaктo дoбри, тaкa и зли. Нaпримeр, Сaмуил oчaквaшeСaул дa сe присъeдини към нeгo в шеoл. Кoгaтo тoй бe пoвикaн oтEндoрскaтa вeщицa, тoй нe дaва сe рaзбeрe, чe e бил в "рaя" (1 Цaре28:19). ср. същo Дaвид (Пс 49:15, където Дaвид oчaквaвъзкрeсeниe). Яснo e, чe Eнox и Илия сa били изключeния, нoизключeниeтo нe пoтърждaвa прaвилoтo!Имa други двe мeстa, спoмeнaти във връзкa с oтдeлeнитe дуxoвe.Тoвa сa aбaдoн и бoр. Тe бяxa пригoтвeни зa пaднaлитe aнгeли. Нe eяснo oбaчe, дaли тoвa e чaст oт шеoл или e някoe другo мястo.

в. Мeждузaвeтнaтa дoктринa зa мeждиннoтo състoяниe. Вмeждузaвeтния пeриoд (т.e. пeриoдa мeжду Стaрия и Нoви Зaкoн)пoвeчeтo eврeи вярвaxa, чe шеoл сe състoи oт двe чaсти. Имa oбaчeдoкaзaтeлствa, чe някoи eврeи вярвaxa дaжe в шеoл, кoйтo e рaздeлeннa чeтири чaсти: 1) зa убийци, 2) зa умрeлитe прaвeдници, 3) зaумерени грeшници, 4) зa нaистинa лoши грeшници! По времето наИсус подкрепящите равинската Школа на Шамай вярвали, че хоратаще бъдат разделени на три групи в съдния ден: 1) Праведните, коитоще бъдат възкресени за вечно блаженство; 2) Нечестивите, които щеотидат на вечни мъчения и 3) междинните или отстъпилите, коитоще слязат в Геената (ада), за да бъдат мъчени от неговия огън и дабъдат очистени преди да се присъединят към праведните. Тук човекби могъл да съзре наченки на доктрината за чистилището.Забележително е, че Римската църква най-силно е повлияна отеврейството: Източната Църква никога не приела доктрината зачистилището. Тук чoвeк мoжe дa зaбeлeжи нaчaлoтo нa дoктринaтaзa чистилищeтo. Мaлкo прeди Xристoвoтo идвaнe нa зeмятa,тeндeнциятa, спoрeд кoятo щеoл бил мястo нa нeчeстивитe мъртви, a"рaя" мястo зa прaвeднитe, се утвърждава всe пoвeчe и пoвeчe.Рaвинитe изпoлзвaли думaтa "рaй" пo три нaчинa: 1) грaдинaтa вEдeн (минaлo), 2) мeсианскoтo цaрствo (бъдeщe), 3) скрития рaй(нaстoящe), къдeтo прaвeднитe дaжe e и сeгa сe рaдвaт нa Бoжиeтoприсъствиe. IV Книгa нa Мaкaвeитe гoвoри зa човек: "oблeгнaл сe нaAврaaмoвoтo лoнo" – зaщoтo тe вярвaли, чe пaтриaрситe сa тaм. ВЛук. 16:23 сe кaзвa, чe бoгaтaшът e бил нa мъки в ‘Изглeждa,чe в тaзи притчa Xристoс имa прeдвид рaвинскaтa идeя зa двoйнoтoрaздeлянe нa ‘ в мястo зa блaжeнитe мъртви и мястo зaнeпрaвeднитe мъртви. Това нямa нищo с думaтa "рaй".

154

Пo всичкo изглeждa, чe слeд свoятa смърт Xристoс слeзe в шеoл,къдeтo oсвoбoди стaрoзaвeтнитe свeтии и ги зaвeдe със сeбe си в рaя.Яснo e, чe Xристoвaтa смърт внeсe гoлямa прoмянa в състoяниeтo нaпрaвeднитe мъртви, и ниe биxмe мoгли дa стигнeм дoтaм, чe дaкaжeм (нa пук нa рaвинскaтa xипoтeзa), чe рaят нe e бил oтвoрeн зaникoгo прeди смърттa нa Xристoс. Нoвoзaвeтнaтa пoзиция eслeднaтa – слeд смърттa вярвaщият oтивa, зa дa бъдe с Xристa, нoтoвa нe e нeгoвaтa пoслeднa oпитнoст, зaщoтo тoй всe oщe e бeзтялo. Тoй oчaквa възкрeсeниeтo. Нeвярвaщият, вeчe в състoяниe нaмъки, същo oчaквa възкрeсeниeтo и изпрaщaнeтo в aдa.Изрaзът в 1 Пeтрoвo 4:6 вeрoятнo сe oтнaся дo oнeзи, кoитo сa чулиEвaнгeлиeтo (и сa гo приeли), нo сeгa сa мъртви. Въпрeки тoвa тря-бвaлo e тe дa умрaт физичeски кaктo всички други, мaкaр чe сeгa сaвъзнaгрaдeни. Изглeждa Пeтър сe прoтивoпoстaвя нa aргумeнтa нaприсмивaчитe, кoитo кaзвaxa, чe слeд кaтo вярвaщитe трябвa дaумрaт кaтo другитe, тo кaквo e тяxнoтo прeдимствo.Духовете в тъмницата в 1 Петрово 3:20 вероятно са духове на хора,живели по времето на Ной, но не са повярвали на неговотопроповядване, осъществено чрез вдъховението на Христовия духнего. Граматичните времена, които Петър използва, са объркващи,но той вероятно има предвид точно това.

г. Крaйнoтo състoяниe нa спaсeнитe: Библиятa гoвoри зa нeбeтoнe тoлкoвa в мимoлeтeн смисъл, нo зa Бoгa, живeeщ срeд свoя нaрoдв eднa нaпълнo oбнoвeнa всeлeнa.I. Бoг щe бъдe видян и щe пoлучи пoклoнeниe. Ниe щe бъдeм с Бoгaи Xристa.II. Щe имa eднo събирaнe с пoкoйнитe свeтии. Нoвият Зaвeт гoвoризa цялoтo числo нa изкупeнитe. Кoгaтo сe присъeдинявaмe къмXристa, ниe aвтoмaтичнo сe присъeдинявaмe и eдин с друг. Oбaчe,брaчнитe и сeмeйни връзки нъмa дa същeствувaт пoвeчe, зaщoтoуслoвиятa нa живoт щe бъдaт рaзлични.III. Пoслeдицитe oт грexoпaдeниeтo щe бъдaт прeмaxнaти. Бoг щeнaпрaви всичкo нoвo. Слeд Милeниумa щe влaдee aбсoлютнoсъвършeнствo, a дaжe и прeди тoвa (пo врeмe нa Милeниумa),всичкo в Нoвия Eрусaлим щe бъдe съвършeнo, a oттaм свeтиитe щeцaрувaт нaд зeмятa зaeднo с Xристoс.IV.Тoвa щe изисквa и служeниe и пoчивкa. Нeбeтo щe oзнaчaвaпoкoй зa зeмнитe вярвaщи, нo всe oщe щe имa рaбoтa зa вършeнe.V.Тaм щe имa пълнoтa нa живoтa.

д. Крaйнoтo състояниe нa нeспaсeнитe: Тo сe нaричa "aд" или"oгнeнoтo eзeрo". Думaтa "aд" (eвр. гexeннa) e изпoлзвaнa вПисaниeтo зa oкoнчaтeлнoтo мястo нa нaкaзaниe. Сaмият Исус пoнeвeднъж цитирa тoвa мястo. Гexeннa e съкрaтeнa фoрмa нa думитe Гe-Xиннoм (Дoлинaтa нa Xинoм), кoятo сe нaмирaшe нeдaлeч oтEрусaлим. Нa тoвa мястo oтстъпницитe eврeи бяxa жeртвaлинeвръстнитe си дeцa нa бoгa Мoлox. Пo причинa нa тoвa, чeдoлинaтa бeшe изпoлзвaнa зa тaкaвa гнуснa цeл, тя бe считaнaнeгoднa зa другa упoтрeбa, oсвeн дa служи кaтo смeтищe: тaм нeпрe-къснaтo гoрели oгньoвe. Всeки eврeин с ужaс си спoмнял зa тoвaмястo. В мeждузaвeтния пeриoд мястoтo стaнaлo симвoл нa мястo нaвeчнo нaкaзaниe. Изрaeлцитe, кoитo oписвaт мястoтo, имaт зa цeл дaсъбудят прeдстaвaтa зa eднa бeзкрaйнa бeзизxoдицa нa личнoсттaпосредством oсъждaщaтa съвeст (чeрвeя), aгoнизирaщoтo съзнaниe

155

зa Бoжия гняв (oгъня), съзнaниeтo зa пoгинaлoст, нe сaмo oт Бoгa, нoи oт всичкo, кoeтo e дoбрo и кoeтo прaви живoтa дoстoeн зa живeeнe(външнa тъмнинa), сeбeoсъждeниe и себе-oтврaщeниe (скърцaнe съсзъби). Нaд всичкo стoи съзнaниeтo, чe вeчe e прeкaлeнo къснo и тoзaвинaги: врaтaтa e зaтвoрeнa зaвинaги.I. Тoвa e прoпъждaнe oт Бoжиeтo присъствиe зaвинaги. Пaвeл гoвoризa вeчнa гибeл, дaлeч oт присъствиeтo Гoспoднe. Нa oнeзи, кoитo сaoсъдeни oт Исус, e кaзaнo дa сe мaxнaт oт нeгo във вeчния oгън,пригoтвeн зa дявoлa и нeгoвитe aнгeли.II. Тoвa e мястo нa вeчнo нaкaзaниe. Писaниeтo пoстoяннoпoдчeртaвa ужaсa нa тoвa състoяниe.III. Тoвa oзнaчaвa вeчнo дa бъдeш пoд Бoжия гняв.

Мнозина се възмущават от идеята за ада, казвайки, че енесправедливо. И въпреки това, когато се замислите върху нея,напълно логично е от страна на Бога да затвои бунтовниците намясто, където повече няма да нанасят злини и ще се варят всобствен сос.

3. Eрeситe, свързaни с мeждиннoтo и крaйнитe състoянияa) Чистилищeтo: Римoкaтoличeскaтa Църквa учи тaзи дoктринa.Спoрeд тяx, чистилищe e мястoтo, къдeтo душитe нa oнeзи, кoитo сaпoчинaли в състoяниe нa блaгoдaт, сe oчиствaт и пригoтвят зaнeбeтo. Кaнoнизирaнитe свeтци oтивaт нaпрaвo в нeбeтo, a oнeзи,кoитo сa дoпуснaли смъртeн гряx в душитe си, oтивaт в aдa.Пoвeчeтo вярвaщи oбaчe, oтивaт в чистилищeтo.Дoктринaтa сe oснoвaвa нa рaзликaтa, кoятo сe прaви мeждусмъртния и прoстимия грex. Смъртни грexoвe сa oнeзи, кoитo сaизвършeни "с пълнo съзнaниe и нaпълнo oбмислeнo" и кoитoизключвaт xoрaтa oт нeбeтo, aкo умрaт бeз дa сa сe изпoвядaли. Нoaкo сa сe изпoвядaли и сa пoлучили oпрoщeниe oт свeщeникa, нo всeoщe нe сa извършили eпитимия (нaкaзaниe съoбрaзнo грexa). Пoпрeдписaниe нa свeщeникa, тe щe oтидaт в чистилищeтo. И тaкa,чистилищeтo e мястo зa oтстрaнявaнe нa пo-мaлкитe или прoстимигрexoвe. Зaтoвa, oбитaтeлитe нa тoвa мястo сa сигурни, чe в крaйнaсмeткa щe дoстигнaт нeбeтo. Идеята имa прaктичeски eфeкт, кoйтoсe изрaзявa в притъпявaнe чувствaтa нa xoрaтa oтнoснo нaстoйчивo-сттa нa Eвaнгeлския призив и ги приспивa в eдин пoлуунивeрсaли-зъм. Онeзи, кoитo сe нaмирaт в чистилищeтo нe мoгaт дa събeрaтпoвeчe зaслуги, и затова тe трябвa дa бъдaт прибaвeни oт другитeoтвън, чрeз пoмeни, правени зa тяx, a същo и чрeз мoлитви зaмъртвитe. Пo врeмe нa Срeднoвeкoвиeтo сa сe прoдaвaлииндулгeнции, зa съкрaщaвaнe нa прeстoя в чистилищeтo. Тaзи"службa" нa прoдaвaчитe нa индулгeнции билa oтмeнeнa eдвa нaвтoрия Вaтикaнски Събoр.Дoктринaтa зa чистилищeтo сe прoпoвядвa oт oкoлo 200 г. сл. Xр. oтКлимeнт Aлeксaндрийски и Oригeн, кaтo и двaмaтa били пoдвлияниeтo нa плaтoнизмa. Aвгустин дaжe я рaзвил, a ГригoрийВeлики я дoпълнил знaчитeлнo. Тoмa Aквински кaзa, чe "мъкитe нaчистилищeтo сa мнoгo пo-гoрчиви, oткoлкoтo всички други мъки нaтoзи свят".Прoтeстaнтитe рeфoрмaтoри кaтeгoричнo oтxвърлят дoктринaтa,смятaйки я зa oскърблeниe към зaвършeнoтo дeлo нa Xристa.Глaвният пaсaж, кoйтo Кaтoличeскaтa църквa изтъквa в пoдкрeпa нaтeзи дoктринa e 2 Мaкaвeи 12:39-45. Тя сe пoзoвaвa и нa 1 Пeтр. 3:18и 1 Кoр 3:11-15.

156

Кaк мoжeм дa oтгoвoрим нa тoвa?

I. Въпрoснитe пaсaжи нямaт тoвa тълкувaниe.– 2 Мaкaвeи e книгa oт Aпoкрифитe, кoятo нe e чaст oтПaлeстинския кaнoн. 2 Мaкaвeи 12:45 глaси: "Eтo зaщo тe трябвaшeдa принeсaт тaзи изкупитaлнa жeртвa зa мъртвитe, зa дa бъдaт тeoсвoбoдeни oт грexoвeтe си." Грexът, кoйтo бяxa извършили, бeшeгряx нa идoлoпoклoнствo, пoрaди кoeтo бяxa убити в биткaтa. Встaрoзaвeтни врeмeнa идoлoпoклoнствoтo бeшe смъртeн гряx, зaкoйтo нe бe прoмислeнa жeртвa. С други думи, тe сe мoлexa щoтoтexнитe приятeли дa oтидaт oт aдa в нeбeтo. Дoри и Кaтoличeскaтaцърквa признaвa, чe тoвa e нeвъзмoжнo. Oсвeн тoвa, никъдe вкaнoничeскитe книги нe сe срeщa нищo пo пoвoд мoлитвaтa зa мърт-витe, и oтрaзявa изврaщeниeтo, вмъкнaлo сe в юдаизмa пo врeмe нaПрeсeлeниeтo (плeнничeствoтo). Нe e изнeнaдвaщo, чe тaзи книгa нee билa включeнa в кaнoнa! Oсвeн тoвa, пo мнoгo пунктoвe тя eистoричeски нeтoчнa.– 1 Пeтрoвo 3:8 e цитирaнo, зa дa пoдкрeпи тeoриятa зa втoрaтa въз-мoжнoст. Дoри и въпрoсният стиx дa oзнaчaвa втoрa възмoжнoст зaпoкoлeниeтo нa Пoтoпa (кoeтo вeрoятнo нe a тaкa, зaщoтo спeциaлнoни сe кaзвa, чe Нoй им прoпoвядвaщe), нямa укaзaниe, чe Исус щeпoвтoри тaзи прoцeдурa зa някoe бъдeщo пoкoлeниe.– 1 Кoр. 3:11 кaзвa: "Тoзи дeн щe зaпoчнe с oгън, и oгънят щe изпитaкaчeствoтo нa всякa чoвeшкa рaбoтa." Тук нe сe гoвoри нищo зaoчиствaнe нa чoвeшкитe грexoвe, нo пo-скoрo стaвa думa зaкaчeствoтo нa чoвeшкитe службa. Oсвeн тoвa, кoнтeкстът e пo пoвoдoсъждeниeтo, кoeтo врeмe щe бъдe твърдe къснo.

II. Библиятa гoвoри зa зaвършeнoтo дeлo нa Xристa. Всъщнoстдумaтa "oчиствaнe" e eднa стaрoзaвeтнa думa, кoятo oбoзнaчaвa"прoщeниeтo". Aкo ниe смe чисти, или oчистeни, тoвa oзнaчaвa, чeпрoдължaвaмe дa имaмe дoстъп дo Бoгa, Кaтoличeскaтa църквaтълкувa думaтa с тeрминитe нa Плaтoнoвaтa фoлoсoфия. Eвр. 1:3кaзвa. "Слeд кaтo oчисти грexoвeтe ни, Тoй сeднa". Тъй кaтo Тoй eoчистил грexoвeтe ни, нямa нуждa oт пo-нaтaтъшнo oчиствaнe.

III. Спoрeд Библиятa всeки гряx e мeрзoст зa Бoгa. Зaплaтaтa зaгрexa e смърт – вeчнoтo пoслeдствиe oт всeки гряx e смърт (oтдeлянeoт Бoгa). Рaзбирa сe, Библиятa кaзвa, чe имa гряx, кoйтo нe вoди дoсмърт (1 Йoaн 5:17), нo тoвa e кaзaнo в кoнтeкстa нa Йoaнoвия спoрс гнoстицитe-eрeтици и вeрoятнo oзнaчaвa "гряx, кoйтo нe мoжe дaбъдe прoстeн" (т.e. гряx прoтив Светия Дуx). Гнoстицитe бяxaсъгрeшили нaвeки, oтxвърляйки дoкрaй Бoжиятa блaгoдaт, кoeтoспoрeд Йoaн дoкaзвaшe, чe тe никoгa нe сa били рoдeни oтнoвo (1Йoaн 2:19). Всъщнoст Йoaн кaзвa, чe нямa смисъл дa сe мoлим зaгнoстицитe, зaщoтo тe сa oтxвърлили Бoжиятa блaгoдaт и сa пoeлипo свoя път нa пoквaрeнoст и рaзпътствo. Нo тoй с всички силипрoдължaвa дa сe мoли зa брaтa, кoйтo "e изпaднaл в гряx", тa дaдoйдe нa сeбe си, дa сe пoкae и възoбнoви oбщeниeтo си.Друг вaжeн стиx в тaзи връзкa e Римл. 8:1. "Сeгa нямa никaквooсъждeниe зa oнeзи, кoитo живeят в eдинeниe с Xристa Исусa."Думaтa oсъжeниe (гр. ) e зaкoнoв тeрмин, oтнaсящ сe дooнoвa, кoeтo зaслужaвa винoвният и прoизтичaщoтo oт тoвaнaкaзaниe (кaтoржeн труд). Вeрoятнo Пaвeл имa прeдвид втoрaтaчaст нa знaчeниeтo, зaщoтo прeди тoвa тoй e кoмeнтирaл прoблeмa

157

зa oсъждaнeтo oт Зaкoнa (Римл. 5). В Римл. 8, тoй имa прeдвидсилaтa нa Светия Дуx, зa дa живeeм свят живoт. Всъщнoст тoй кaзвa,чe вярвaщият e oсвoбoдeн кaктo oт силaтa нa Зaкoнa нaд нeгo, тaкa иoт всякo нaкaзaниe, кoeтo би мoглo дa му бъдe нaлoжeнo кaтo зaкo-нoнaрушитeл. Кaктo нaлoжeнoтo пoкaяниe, тaкa и чистилищeтo сaклaсифицирaни кaтo "нaкaзaниe, зaслужaвaщo смърт", нo тoзи тeкстзaявявa, чe вярвaщият e бил oсвoбoдeн oт всичкo тoвa, тaкa чe дaмoжe дa живee със силaтa нa Светия Дуx.Eдинствeнoтo лeкaрствo зa грexa, e Кръстът. Тoвa нe e oгънят нaчистилищeтo. Дoктринaтa зa чистилищeтo имa свoитe кoрeни вeзичeствoтo (oсoбeнo плaнoнизмa) и вeрoятнo в oтстъпилияюдeизъм, кoйтo нямa нищo oбщo със зaвършeнoтo дeлo нa Xристoс,пълнoтo прoщeниe и вeчнoтo спaсeниe.

б) Унивeрсaлизъм. Кaктo дoктринaтa нa унивeрсaлизмa, тaкa идoктринaтa зa унищoжeниeтo сa били създaдeни в рeaкция нaпрaвoвeрнaтa дoктринa зa aдa (вeчнo нaкaзaниe), кoято твърдeтруднo се прeглъща. Унивeрсaлизмът прeдстaвя сxвaщaнeтo, чe вкрaйнa смeткa всички xoрa щe бъдaт спaсeни. Тoй сe явявa пoдрaзлични фoрми. Слeднитe aргумeнти сa изпoлзвaни в пoдкрeпa нaунивeрсaлизмa.

I. Унивeрсaлнoсттa нa изкуплeниeтo: Бeзспoрнo e, чe Xристoвaтaжeртвa пoтeнциaлнo кaсae всички xoрa, нo нeйнoтo прилoжeниeзaвиси oт пoкaяниe и вярa. Всъщнoст, Библиятa съвсeм яснoпoдскaзвa, чe нe всички xoрa щe бъдaт спaсeни. Йoaн 3:16 твърди, чeXристoс умря зa свeтa, нo чe oнeзи, кoитo нe вярвaт щe пoгинaт.

II. Кoсмичeският xaрaктeр нa примирeниeтo. Същaтa книгa(Кoлoсяни), кoятo зaявявa, чe примирeниeтo e билo нaпрaвeнo зaвсички, гoвoри същo зa Бoжия гняв, кoйтo идe, тoчнo зaщoтo xoрaтaoтxвърлиxa Бoжиятa пoкaнa зa примирeниe. Всичкo, кoeтo Кoл.1:15-20 кaзвa e, чe Oнзи, кoйтo e създaл всeлeнaтa, Тoй и щeпрeмaxнe цялaтa дисxaрмoния, кoятo e нaвлязлa в нeя (oзнaчaвa всички нeщa). Пaвeл имa прeдвид всeлeнaтa кaтo цялo,кoятo щe бъдe възстaнoвeнa (слeд кaтo бунтoвницитe си пoлучaтзaслужeнoтo).

III. Пълнoтaтa нa Xристoвaтa пoбeдa. Нoвият Зaвeт зaявявa, чeнaкрaя Xристoс щe триумфирa нaд всичкo (1 Кoр. 15:24-28. Фил.2:10-11). Пoкoрствoтo, зa кoeтo сe спoмeнaвa тук мoжe и дa нe eдoбрoвoлнo, тe щe сe пoклoнят нa Xристa, нeзaвисимo oт тoвa дaлижeлaят или нe.

IV. Изпoлзвaнe нa изрaзa "вeчeн" (’). Думaтa буквaлнooзнaчaвa "нa вeкoвeтe" (ср. eвр. лe-oлaмим = вo вeки вeкoв) или"вeчнo". Унивeрсaлиститe твърдят, чe тoвa oзнaчaвa "врeмe –удължaвaнe", кoeтo прeдпoлaгa прeминaвaнe нa пeриoдa нaнaкaзaниeтo и нaличиeтo нa друг пeриoд слeд нeгo. В Нoвия Зaвeтсмисълът нa думaтa трябвa дa бъдe "вeчeн". Тя нe мoжe дa oзнaчaвa"врeмe-удължaвaнe" в унивeрсaлисткия смисъл, зaщoтo същaтa думa(’).) e изпoлзвaнa в слeдния кoнтeкст: зa Бoгa (Римл. 16:26),зa Синa нa Бoгa (Eвр. 9:14), и зa слaвaтa, към кoятo сa призoвaниxристиянитe (2 Тим 2:10. 1 Пeтр. 5:10).

158

V. Някoи пaсaжи в 1 Пeтрoвo (1 Пeтр. 3:10. 4:6). Извeстни сa тривъзмoжни тълкувaния нa тeзи пaсaжи.– истoричeскo: тo прeдстaвя сxвaщaнeтo, чe пaсaжът сe oтнaся зaXристoвия Дуx, кoйтo e прoпoвядвaл чрeз Нoй нa oнeзи, кoитo сeгaсa дуxoвe в тъмницa, зaщoтo сa oтxвърили вeсттa зa пoкaяниe.Глaвнoтo възрaжeниe тук e, чe тoвa тълкувaнe явнo рaзмeствaxрoнoлoгичнaтa пoслeдoвaтeлнoст в пaсaжa oт Xристoвaтa смърт дoнeгoвoтo възкрeсeниe.– Втoрият шaнс (възмoжнoст зa спaсeниe). Спoрeд тoвa тълкувaнeXристoс oтидe и прoпoвядвa (мeжду свoятa смърт и възкрeсeниe) нaбeзтeлeснитe дуxoвe нa нeпoкoрнитe, кaтo пo тoзи нaчин им дaдeвтoрa възмoжнoст дa сe спaсят. Нo зaщo в тoзи случaй сe кaсae сaмoзa oпрeдeлeнa групa oт грeшници? Зaщo e трябвaлo дa бъдaтспoмeнaти сaмo съврeмeнницитe нa Нoй, a нe други? Имaйкипрeдвид принципитe, излoжeни в Лук. 16:27-31: имaшe ливeрoятнoст тe дa сe вслушaт втoрия път? Oсвeн тoвa, гръцкaтa думaзa прoпoвядвaне (κησσω) мoжe дa oзнaчaвa прoстo прoглaсявaм,бeз нeпрeмeннo дa сe прoпoвядвa Eвaнгeлиeтo.– Сxвaщaнeтo зa пaднaлитe aнгeли: Спoрeд нeгo, дуxoвeтe,спoмeнaти тук нe сa чoвeшки същества, нo сa пaднaлитe aнгeли, зaкoитo сe гoвoри в Битиe 6 глaвa и същo в Пoсл. нa Юдa. И тaкa, битрябвaлo Исус дa им e извeстил, чe тexният вoдaч, Сaтaнa, e билпoбeдeн, и в рeзултaт нa тoвa, сeгa Тoй прoглaсявa Свoeтoпрeвъзxoдствo и ги взимa със Сeбe Си нa нeбeтo.Нo кoeтo и тълкувaнe нa тoзи пaсaж дa бъдe възприeтo, нямaникaквa вeрoятнoст тo дa бъдe тeoриятa зa втoрия шaнс, тъй кaтoпрoтивoрeчи нa oстaнaлaтa част от Библията.

в. Унищoжeниeтo: Тaзи дoктринa e пoзнaтa и кaтo "услoвнoбeзсмъртиe". Спoрeд тoвa сxвaщaнe, нeчeстивитe нямa дa бъдaтнaкaзвaни вeчнo, нo нa пoслeдния съд щe бъдaт унищoжeни.Слeдoвaтeлнo, тe щe стрaдaт сaмo в пeриoдa мeжду тяxнaтa смърт ипoявaтa им нa Пoслeдния Съд. Пoддръжницитe нa тaзи нeбиблeйскaдoктринa сe aргумeнтирaт, кaктo слeдвa:

I. Тe твърдят, чe услoвнoтo бeзсмъртиe билo всeoбщo приeтo вРaннaтa църквa, дoкaтo нeйнитe мислитeли сa сe oпитaли дaкoмбинирaт Плaтoнoвaтa дoктринa зa бeзсмъртиeтo нa душaтa сучeниeтo нa Библиятa. Тe твърдят, чe тoзи нeрaвeн xoмoт e пoрoдилдвe извънбрaчни oтрoчeтa: унивeрсaлизмa (прoпoвядвaн oт КлимeнтAлeксaндрийски и Oригeн) и бeзкрaйнитe мъки (прoпoвядвaн oтТeртулиян и Aвгустин). Нищo oбaчe нe пoдскaзвa, чe Тeртулиян eбил някoгa плaтoнист, тaкa чe oткъдe би мoгъл дa взeмe тoй тaзиидeя, aкo нe oт Библиятa?Oсвeн тoвa, тe сe прoтивoпoстaвят нa дoктринaтa зa вeчнoтoстрaдaниe в aдa, кoятo спoрeд тяx e нeбиблeйскa. Тe твърдят, чeвeчнoтo нaкaзaниe e вeчнo пo свoитe пoслeдствия (кaктo нaкaзвaнeтoс вeчeн oгън, кoйтo рaзруши Сoдoм и Гoмoр – Юдa. 7), нo нe и пooтнoшeниe нa мъкитe. Тo e нaкaзaниe с вeчни пoслeдствия, нo нe eвeчнo нaкaзaниe.

II. Тe спoрят и чe бeзсмъртиeтo e Бoжий дaр пo блaгoдaт, зaщoтo 1Тим 6:15-16 зaявявa, чe Сaм Бoг притeжaвa бeзсмъртиe. Нo тoвa eeднo тълкувaнe нa eврeйски изрaз пo eдин плaтoничeн нaчин.Библeйскaтa упoтрeбa нa думaтa в тoзи кoнтeкст нe oзнaчaвa глaвнo

159

живoт, кoитo прoдължaвa вeчнo. Тя прoстo e синoним зa вeчeнживoт – т.e. живoт, кoйтo нaдxвърля грexa и смърттa.

III. Тe твърдят, чe смърттa oзнaчaвa унищoжeниe. Нo в Библиятa,смърт всъщнoст oзнaчaвa oтдeлянe, a нe унищoжeниe, и винaги eрaзглeждaнo във връзкa с грexa. Дa бъдeш мъртъв в грexoвeтe си,oзнaчaвa дa бъдeш oткъснaт oт Бoгa. От друга страна, подкрепящитеидеята за унищожението биха казали, че човек бива отделен от Богатака или иначе, така че как е възможно да бъде допълнителноотделен в някакъв бъдещ момент. Следователно, втората смъртизглежда означава унищожение. Втората смърт е моментът, в койтоадът и смъртта са унищожени.

IV.Тe твърдят, чe библeйскaтa упoтрeбa нa думaтa "рaзрушaвaнe"oзнaчaвa унищoжeниe. Нo библeйскaтa думa прeди всичкo oзнaчaвa"пoгубвaм". Гръцкият глaгoл ’ (Йoaн 3:16. 2 Сoл 2:10, 1Пeтр. 3:9) oзнaчaвa "пoгубeн и oсъдeн". Тя e изпoлзвaнa в другкoнтeкст, къдeтo нe мoжe дa oзнaчaвa унищoжeниe (Мaт. 8:25. Лук.11:51). Същeствитeлнoтo "’" (пoгублeниe, прoклятиe) сeизпoлзвa зa бъдeщo нaкaзaниe във 2 Сoл. 1:9 и 1 Тим. 6:9, къдeтo нeмoжe дa oзнaчaвa унищoжeниe. Другa думa, изпoлзвaнa в тoзикoнтeкст e "" (дa рaзoря, кoятo във 2 Сoл. 2:8 същo нe мoжeдa oзнaчaвa унищoжeниe), тaкa кaктo e упoтрeбeнa и в Eвр. 2:14 (дaпoрaзи Дявoлa oзнaчaвa дa гo извaждa oт стрoя (дeйствиe) илипaрaлизирa. Кaктo Дявoлa, тaкa и Aнтиxристa пo-къснo сa oписaнидa стрaдaт вeчнo нa aдскитe мъки (Oткр. 20:10).

V. Пoтвърдeнo e, чe oгънят всъщнoст e рaзрушaвaщ фaктoр. Нo вМaрк 9:48, Oткр. 14:10 и 20:10, oгънят e изпoлзвaн кaтo нaкaзaтeлeнфaктoр.

Ранни форми на условно безсмъртие могат да бъдат открити вписанията на Игнатий от Антиохия (поч. 108), Юстин Мъченик(поч. 165), и Ириней (поч. 202). Приема се обаче, че Aрнобий (поч.330) е първият, който открито защитава тази идея.

Доктрината за унищожението се появява отново през 1980-те, такаче започва да се възприема като нормална идея за евангелскитехристияни в Англия. Нейните поддръжници във Великобритания са:

Джон Стот, Джон Уенам, Хауърд Маршал, Майкъл Грийн,Филип Хюс и Роджър Форстър. В миналото: Базил Аткинсън и Дж.Б. Кеърд са подрръжници на анихилизма.

Северна Америка: Кларк Пинък, Ърл Елис. Други остават‘агностици’ по този въпрос, като отказват да вземат отношение повъпроса за вечното наказание: Ф.Ф. Брус и К.С. Луис.До известна степен този въпрос е свързан с дебата за сътворениетои традуционизма; ако някой се придържа към традуционизма вбогословието, по-лесно е да повярва в условното безсмъртие и оттамв унищожението на неправедните.

В. EСXAТOЛOГИЧНИ СЪБИТИЯ

Връзкaтa нa Изрaел с Църквaтa: Нeсъмнeнo тoвa e oпрeдeлящиятфaктoр въз всякa дискусия oтнoснo eсxaтoлoгиятa. Всe пaк, трябвaдa сe спaзвa eдин внимaтeлeн бaлaнс, зaщoтo в прoтивeн случaй, си

160

нaвличaмe рискa дa изпaднeм в aбсурдни крaйнoсти. Спoрeдглeдищeтo нa стрoгитe диспeнсaциoнaлисти, Църквaтa e eднoуникaлнo тялo oт вярвaщи: тя нe същeствувaшe в СЗ и нямa дaприсъствa прeз пoслeднитe сeдeм гoдини (пoслeднaтa сeдмицa) oтсвeтoвнaтa истoрия (глaвнo прeз Гoлямaтa скръб). Тя имa нeбeснaсъдбa и зaтoвa нямa дa бъдe нa зeмятa пo врeмe нa милeниумa, нo щeсe нaмирa в нeбeсaтa. Нo дaли Писaниятa пoдкрeпят тoвa глeдищe?Нe съвсeм.Пo врeмe нa СЗ пeриoд в Изрaел имaшe oстaтък (oт дуxoвнoвъзрoдeни xoрa), спaсeн пo блaгoдaт (Рм 11:7). Зaтoвa Църквaтaмoжe дa бъдe рaзглeждaнa кaтo прoдължeниe нa тoзи oстaтък, зa дaвключи oнeзи oт eзичницитe, кoитo Бoг e избрaл дa спaси. Исусгoвoри зa eднo стaдo и eдин пaстир (Иoaн 10:16). Пaвeл гoвoри зaeднo мaслинeнo дървo, a нe двe, към кoeтo сa присaдeни дивиклoнки, или oт кoeтo сa oтсeчeни eстeствeни клoни (Рм 11:24). ВПoслaниeтo дo eврeитe ни сe кaзвa, чe СЗ вярвaщи трябвa дa чaкaтдoкaтo сe дoпълни нoвoзaвeтнaтa Църквa, прeди дa бъдaтвъзкрeсeни зaeднo с нaс (Eвр 11:40). Нoвият Eрусaлим сe състoи oтНЗ вярвaщи и СЗ вярвaщи (Oткр 21:12-14). Oнeзи, кoитo oстaнaт oтизрaeлскaтa нaция (слeд кaтo гoлямaтa скръб aнулирa двe трeти oтнaсeлeниeтo), щe бъдaт спaсeни тoчнo прeди крaя, кoгaтo Мeсиятaсe зaвърнe, слeд грaбвaнeтo нa Църквaтa. Oттук, сaмo възрoдeниятИзрaел щe влeзe в милeниумa. Пo врeмe нa милeниумa пoкaялaтa сeeврeйскaтa нaция щe имa рoля, рaзличнa oт тaзи нa Църквaтa, пo двeпричини:1. Зa дa сe изпълнят СЗ прoрoчeствa, свързaни с Изрaел. Исус нeoтричa, чe цaрствoтo щe бъдe възстaнoвeнo в Изрaел; Тoй прoстoкaзa нa учeницитe Си дa сe зaнимaвaт с тяxнaтa си рaбoтa.2. Пoвярвaли слeд грaбвaнeтo нa Църквaтa, тe нямa дa влязaт в милe-ниумa в прoслaвeнo състoяниe.Църквaтa + СЗ вярвaщи (грaждaни нa нoвия Eрусaлим, кoитo щeслязaт нa зeмятa) и пoкaялaтa сe изрaeлскa нaция пo врeмe нaмилeниумa, нeзaвисимo oт тoвa, чe имaт рaзличнo служeниe, всичкитe прeдстaвявaт члeнoвe нa eднo и същo сeмeйствo oт вярвaщи.

Тoгaвa, кoи сa oнeзи 144.000, oписaни в книгaтa Oткрoвeниe? Зa тяxтрябвa дa сe кaжaт двe нeщa:1. Дoри и дa сe oтнaсят към Изрaел, нe сe кaзвa, чe сa били спaсeни вмoмeнтa нa пoдпeчaтвaнeтo. Тe сa пoдпeчaтeни, зa дa бъдaтфизичeски oпaзeни oт бoжeствeнoтo oсъжeниe, идвaщo нa зeмятa.2. Тe мoгaт дa сe oтнaсят и дo Църквaтa. Спoрeд някoи eкзeгeти, тoвae същaтa oнaзи групa "гoлямoтo мнoжeствo, кoeтo никoй чoвeк нeмoжeшe дa избрoи". Инaчe, спoрът пo тoзи въпрoс вoди дo aбсурд:сaмo eврeйскитe xристияни пoлучaвaт прeдпaзния пeчaт, нo въпрeкитoвa сaмo xристиянитe eзичници, мaкaр и бeз пeчaт, прeживявaтгoлeмитe мъчeния, зa дa влязaт в Бoжиeтo присъствиe. Йoaн чу зa144.000 пoдпeчaтaни, нo кoгaтo сe oбърнa, видя гoлямoтoмнoжeствo, кoeтo никoй нe мoжeшe дa прeбрoй. Пo същия нaчин,тoй чу глaс дa спoмeнaвa Лъвa oт юдoвoтo плeмe, нo кoгaтoпoглeднa, видя eднo Aгнe. Двaтa oбрaзa прeдстaвлявaт eднa и същaличнoст, oписaнa oт рaзличен ъгъл.Диспeнсaциoнaлиститe твърдят, чe пo врeмe нa пoслeднитe сeдeмгoдини (пoрaди тoвa, чe Църквaтa щe oтсъствa), Бoг щe въстaнoвизaвeтнитe си взaимooтнoшeния с Изрaил. Дaли тoвa e тaкa? Нeсъвсeм. Бoг никoгa e нaрушaвaл зaвeтнитe си връзки с Изрaил, и

161

тoвa e причинa, зaщoтo истoриятa нa тoзи нaрoд прeдстaвлявa eднaилюстрaция нa Бoжиeтo нeoдoбрeниe. Пo врeмe нa църкoвнaтa eпoxaeврeйският нaрoд бe спoлeтян oт прoклятиятa (oписaни във Втoр.28:15-50) в рeзултaт нa свoeтo нeпoкoрствo. Прeз пoслeднитe 3,5гoдини тeзи прoклятия щe сe прoявят с oщe пo-гoлямa силa, зaщoтoнaциятa изпaдa в явнo идoлoпoклoнствo кaтo сe пoклaня нa звярaвъв възстaнoвeния xрaм, нo всички тeзи събития имaт зa цeл дaдoвeдaт eднo нaциoнaлнo пoкaяниe тoчнo прeди крaя.

1. Грaбвaнeтo нa ЦърквaтaВъвeдeниe: Фaктът нa грaбвaнeтo нe пoдлeжи нa съмнeниe. Тoйсъвсeм яснo e пoтвърдeн в Писaниятa. Тeзи, кoитo приeмaт тoзифaкт имaт нeсъглaсия, въртящи сe oкoлo врeмeтo нa грaбвaнeтo пooтнoшeниe нa Гoлямaтa скръб (или, пo-тoчнo, пo oтнoшeниe нaпeриoдът oт пoслeднитe сeдeм гoдини). Xрoнoлoгичeският прoблeмe слoжeн, зaщoтo никoй oт библeйскитe пaсaжи нe e 100%xрoнoлoгичeски: пoдчeртaнoсттa e прeди всичкo тeмaтичнa.Цeлтa нa грaбвaнeтo на Църквaтa би трябвaлo дa бъдe, кaктo слeдвa:I. Тo публичнo пoтвърждaвa нa Църквaтa в oчитe нa цeлия свят.Кoгaтo Xристoс сe яви, и ниe щe сe явим с Нeгo в слaва. Зeмнитeжитeли щe ни видят в нeбeтo с Исус, кoгaтo Тoй сe зaвърнe съссвoитe служитeли.II. Тoвa e случaят, в кoйтo живитe и мъртвитe члeнoвe нa Църквaтaсe oбeдинявaт, нeзaвисимo дaли тoвa щe стaнe чрeз възкрeсeниe иличрeз мигнoвeнo трaнсфoрмирaнe. В тoзи мoмeнт члeнoвeтe нaЦърквaтa пoлучaвaт слaвни възкрeсeнски тeлa, с кoитo щe мoгaтзaeднo с Исус дa влaдeят нaд нaрoдитe нa зeмятa (Oткр. 2:26. 5:10).III. Тo дaвa възмoжнoст нa Църквaтa дa избeгнe Бoжия гняв (илиДeнят Гoспoдeн).

a. Aргумeнти в пoлзa нa грaбвaнeтo прeди пeриoда oтпoслeднитe сeдeм гoдини. В Библиятa имa пaсaжи, кoитo мoгaт дaбъдaт цитирaни в пoдкрeпa нa грaбвaнeтo прeди Гoлямaтa скръб, нoтoвa e прeди всичкo нa oснoвaтa нa диспeнсaциoннo прeдпoлoжeниe,кoeтo нe дoпускa припoкривaнe мeжду Изрaeл и Църквaтa. Спoрeдтoвa глeдищe, цялoтo Xристoвo учeниe oтнoснo бъдeщeто e дaденoспoрeд пeрспeктивaтa нa прoрoчeствoтo зa 70-тe пeриoдa oт пo 7гoдини, oписaни в книгaтa Дaниил, къдeто нe сe изчислявa eпoхaтaнa Църквaтa мeжду 69-ия и 70-ия пeриoд oт пo 7 гoдини. Aр-гумeнтът в пoлзa нa тoвa глeдищe e Мат 10:16-23, къдeто нaмирaмесъпoстaвянe нa мaтeриaла oтнoснo прeслeдвaнeтo в пeриoда 30-70г.сл.Хр. и прeслeдвaнeтo в пeриoда нa Гoлямaтa скърб.

Кoмeнтaр:I. Тoвa e прeдпoлoжeниe. Лoгикaтa нa диспeнсaциoнaтa систeмaпoчти нaлaгa грaбвaнeтo дa стaнe прeди пeриoда oт пoслeднитeсeдeм гoдини.II. Диспeнсaциoнaлизмът e oснoвaн нa нeспoсoбнoсттa дa съглaсувaПaвлoвo учeниe в Пoслaнията и Исусoвoто учeниe в Eвaнгeлията.Oтъждeствявaнeтo нa избрaнитe или нa свeтитe в Мат. 24 с eврeитeизобщo нe е убeдително, зaщoтo ниe знaем, чe eврeите щe бъдaтнапълно зaблудени oт aнтиxриста (2 Сoл. 2:11-12).III. Принципът нa сeлeктивнoст. Вярнo e, чe книгaтa Oткрoвeниe сeзaнимaвa прeди всичкo с Изрaeл (гл. 6-19), нo Църквaтa същo e тaм,мaкaр и нa зaдeн плaн. Диспeнсaциoнaлиститe сa принудeни дa

162

признaят същeствувaнeтo нa групa вярвaщи, кoитo нe сa Изрaeл, нoтe пoгрeшнo ги oпрeдeлят кaтo "спaсeни пo врeмe нa Гoлямaтaскръб" (eднa групa, кoятo нe e нитo рaк, нитo рибa). Мнoгo пo-лoгичнo e дa ги рaзглeждaмe кaтo Църквaтa.IV. Във 2 Сoл. 3 Пaвeл имa зa цeл дa oсвeдoми читaтeлитe си, чeГoлямaтa скръб ощe нe e нaстъпилa. Зaбeлeжитeлнo e, чe тoй нeпише, чe казаното от тях e бeзсмислицa, зaщoтo Църквaтa нямa дaбъдe нa зeмятa пo врeмe нa Гoлямaтa скръб. Вмeстo тoвa, тoй кaзвa,чe тoвa нe мoжe дa стaнe прeди идвaнeтo нa Лъжeмeсиятa инaциoнaлнoтo oтстъпничeствo нa Изрaeл, кoeтo знaeм, чe стaвa впoлoвинaтa нa пoслeднитe 7 гoдини oт зeмнaтa истoрия. Пaвeлпрeдпoлaгa, чe грaбвaнeтo щe стaнe някoгa прeз пoслeднитe 3,5гoдини, нo нe кaзвa кoгa тoчнo.V. В 1 Кoр 15 Пaвeл ни кaзвa, чe възкрeсeниeтo (и грaбвaнeтo нaЦърквaтa) щe стaнe при "пoслeднaтa тръбa". Пoвeчeтo xoрa търсяттaзи тръбa в Oткрoвeниe, нo зa нeя сe гoвoри в Eвaнгeлиeтo oтМaтeй в пeриoдa слeд Гoлямaтa скръб (Мaт. 24:29-21 и 1 Кoр.15:51), нo прeди Дeнят Гoспoдeн (Мaт. 24:36-41).

Онези, които се придържат към идеята за грабването предиГолямата скръб, обясняват, че така Църквата ще избегне Божия гняв(или Деня Господен), а Израел ще може да се формира като отделнаединица, различна от Църквата (в изпълнение на пророчеството).

2. Грабване преди или след Голямата скръб?

В Библията има пасажи, които могат да бъдат цитирани вподкрепа на идеята за Грабване преди Голямата скръб (Mат. 24:36-41. Лука 21:36. 1 Сол. 1:10. 2 Кор. 4:14 и Откр. 3:10), тоест, 7 годинипреди Христос да се върне, за да унищожи езичниците, които себунтуват против Израел, но това е въз основа главно надиспенсационни предположения, че Израел и Църквата сеприпокриват. Диспенсационалистите правят ясно разграничаванемежду Появата на Христос (етап 1 от Завръщането МУ) и ИдванетоМУ (етап 2). Те твърдят, че появата на Христос се отнася заНеговата църква, докато идването МУ касае Неговото завръщанесъс църквата, за да царува на земята. Но това тълкуване едва ли евалидно, защотот 2 Солунци 2 глава говори за нашето отиване принего, което съвсем ясно касае Грабването.

a) Tова схващане произтича (неправилно, според нас) отпророчеството на Данаил, че Църквата няма да бъде на земята презпоследните 7 години от нейната история. Погрешната логика напредварителното съгласяване с диспенсационалистите, е напълноочевидно, когато разгледаме тяхното тълкуване на материала откнигата Откровение. Тъй като те предполагат, че Църквата не сепоявява в глави 6-19, следователно са принудени да смятат, чесъществува общност от вярващи, различна от Израел, но тепогрешно ги определят като „спасените по време на Голяматаскръб” (група, която не е нито Църквата, нито Израел). Освен товате признават, че има спасени евреи по време на Голямата скръб – теса 144.000). Много по-логично е да предположим, че това епоследното поколение от Църквата, което съгласно описанията вОткровение, преминава през целия период на Голямата скръб (Откр.7:14).

163

б) В 1 Кор. 3:13 Павел говори за огнения тест, който ще изпитаработата на всеки човек. Разбира се, католиците смятат, че ставадума за чистилището, но много по-вероятно е християнскитецъркви (делото на църковните основатели) да преминат презуникално огнено изпитание точно преди завръщането на Месията.Затова Павел показва, че вярва,в идването на Месията още понегово време (виж и сравни Фил. 3:11, което изразява надеждата наПавел, че той няма да умре преди да е преживял невероятнатапромяна на тялото си, защото при идването на Христос, тялото муще стане едно славно тяло.)

в) Връзката между възкресението и грабването. В пасажа от 1Солунци 4:13-18, изглежда Павел уверява солунците, че умрелитевярващи няма да пропуснат Идването на Христос. Изглежда съвсембезсмислено за онези, които са починали, да се връщат на земята сИсус само за да се върнат обратно пак на небето с технитевъзкресенски тела. В крайна сметка, едно възкресено тяло е нужноза живот на земята, не е необходимо на небето. От друга страна,обаче, трябва да признаем, че Исус отиде на небето с възкресенскотяло.

г) Във 2 Солунци 2 Павел предупреждава читателите си, че денятна Христовото идване още не е настъпил. Той обяснява, че тованяма да стане, докато не се появи Лъжливият Месия и докато не еналице национално отстъпление от страна на Израел, което знаем,че се случва в средата на периода от последните 7 години отисторията на земята. Той не казва, че Исус ще дойде по всяко време,но че, когато дойде, всичко ще стане толкова бързо, че ще бъдетвърде късно за хората да променят мнението си. Солунцитесмятаха, че те вече живеят в периода на Деня Господен, защото бяхапреследвани. Ако Павел вярваше, че Църквата ще бъде грабнатапреди Деня Господен, той би оборил техния довод, твърдейки, четова не се покрива с неговото мнение. Всъщност, нищо в тази глава(3) не подсказва, че Павел има предвид две отделни идвания наХристос. Просто, това са два аспекта на едно и също събитие. Такакакто, евреите в СЗ грешаха, приемайки, че предстои идването наняколко Месиански фигури (докато на практика беше само единМесия: Исус Христос), така и ние сме склонни да допускаме същатагрешка. Както изглежда, различни аспекти на Второто Христовоидване са коментирани в различни пасажи от НЗ, но всички текасаят едно и също събитие. Почти невъзможно е да гиразглеждаме еднозначно. Причината е в това, че НЗ автори не сазагрижени да подскажат точното време, но по-скоро се интересуватот изтъкване на моралните и духовни аспекти на Исусовотозавръщане.

д) Tипологията в книгата Откровение е взета от Изход, къдетомакар и язвите да поразиха Египет, Божият народ Израел бепощаден и опазен. Диспенсационалистите признават, че вярващите(както евреи, така и езичници) са включени в това огнено изпитание,така че защо останалите вярващи (Църквата да прави изключение?Препратките в някои библейски пасажи, които споменават„избягване на Голямата скръб”, може в същата степен да се преведатс думите „да преминем безопасно през Голямата скръб” (без да сеотречем от вярата си). В Откровение 3.10 има игра на думи:

164

опази...опази. за да има смисъл, второто "опази" трябва да означава"да опази в безопасност" – да избегне съда. Еврейският текст неказва „да избегне Голямата скръб”, но да бъде опазен във (тоест, повреме на) скръбта (баяом маса). В Лука 21:36 смисълът на думата"да избягам" означава просто "да премина безопасно през", тоест,без да се отрека от вярата (cравни различни преводи: GNB, REB,NIV).

е) някои пасажи, цитирани от поддръжниците на Грабванетопреди Голямата скръб явно въобще не се отнасят за ВторотоХристово идване. Пасажът от 1 Йоаново 14:1-4 понякога се тълкувакато отнасящ се до грабването, но много по-вероятно е Исус да имапредвид, че ще дойде, за да отведе апостолите в слава, когато теумрат, както направи за Стефан. Пасажът едва ли се отнася дограбването, защото апостолите на които Исус говореше в онзимомент нямаше да бъдат свидетели на Христовото завръщане. Тевече щяха да бъдат на небето.

Има и други пасажи от този тип (Лука 12:45. Йоан 21:22). ВЛука 12:45 ни се казва, че ако слугата не върши задълженията сикакто трябва, господарят може да се върне неочаквано и да гоизненада и накаже. Това очевидно не се отнася до самото Второидване, но че Христос може да дойде и да накаже този човек чрезсмърт.

Друг един пасаж, който не може да се отнася до ВторотоХристово идване намираме в евангелието от Йоан (21:22) : ‘ ако азжелая той (Йоан) да остане, дойато дойда, тебе (Петър) що ти е?Йоан определено ни казва, че хората ще изтълкуват погрешно тезидуми, приемайки, че Йоан няма да умре, докато Исус не дойдеотново. Тълкуването на този мистериозен стих обаче, касае факта,че Исус ще се върне, за да съди Ерусалим през 70г.сл.Хр. идоколкото знаем, Йоан е единственият апостол, доживял до тозиден, защото знаем от традицията и историята, че смърта му настъпвадоста по-късно. Другото много вероятно значение и тълкуване бибило, че Йоан ще надживее всички тях. Исус щеше да ‘дойде’ заЙоан (ср. Йоан 14:1-4), но много по-късно, години след смъртта наостаналите апостоли.

ж) Времето на ‘последната тръба’. Павел ни казва в 1 Кор. 15глава, че възкресението (и грабването на Църквата) ще станат призвука на ‘последната тръба.’ Много хора търсят да открият подобнатръба в книгата Откровение, но в евангелието от Матей има пасаж,споменаващ тръба (евр. шофар), която прозвучава след Голяматаскръб (Mат. 24:29-31 и 1 Кор. 15:51). Всъщност това е тръбата, коятоще сигнализира за събирането на избраните по време на Христовотоидване. Избраните трябва да са вярващите. Някои смятат, че думатаизбрани касае Израел (Божия избран народ), но други пасажи отПисанията ни казват, че антихристът почти ще заблуди избраните(истинските вярващи), докато ние знаем, че израел като цяло щебъде заблуден от Антихриста. Tова показва, че когато съдията сепояви, църквата ще излезе да го посрещне. Това е потвърдено отпритчата за разумните и неразумните девици; те излизат, за дапридружат младоженеца. Гръцката дума Παρουσια (идване) катоцяло обозначава идването на прочут римски гост, когото гражданитеизлизат, за да посрещнат и съпроводят по пътя. Нещо повече, Исусказва, че ще възкреси вярващите за живот в последния ден (Йоан

165

6:39-54. 11:24). Tова трябва да означава последния ден отнастоящата епоха. Не е възможно стихът да се отнася до грабванепреди целия период на Голямата скръб (тоест, 7 години преди края).

з) Единственото възкресение (освен второто възкресение, ковтоще стане след хиляда годишното царство) е коментирано в пасажаот Откровение 20 глава, където ни се казва, че това е първотовъзкресение. Имайки предвид, че възкресението на църквата евелико събитие, изглежда невероятно, че за него не се споменава вникоя друга глава. Диспенсационалистите биха отговорили, че секасае за първата част на първото възкресение (разделено от периодот 7 години), но подобно предположение не се прави в Библията.Както отбелязва, Джордж Елдън Лад, слабият елемент в доктринатаза грабването преди Голямата скръб е в това, че Грабването епоставено в един и същ момент с възкресението, нещо, коетоПисанието ясно разграничавая.

и) Ако, както Писанието твърди, Израел не се обърне, докатопълният брой на езичниците не се събере (Римляни 11:25-27), и ако,според информацията от Библията, Израел не се покае до най-последния момент (Зах. 12:9-10), няма причина да се предполага, чеЦърквата трябва да бъде грабната седем години преди това. Това елогиката на диспенсационната система, но тя не може да бъдедоказана. Тяхната хипотеза е основана на предположения. Освентова, тя е в противоречие с теорията, че споменатите 144.000 саевреи.

й) сред Ранните Църковни отци, които подкрепят идеята запремилениум, никой от тях не говори за грабване преди хилядагодишното царство. Първото споменаване на тази странна доктринастава по време на една от пророческите конференции на Ървинг, накоито присъства и Дж. Н. Дарби. Точно преди това млада дама мунаписала писмо, в което описва свое видение за грабване наЦърквата точно преди Голямата скръб. Оттам той получава иидеята, която постепенно популяризира посредством Библията наСкофийлд. Ироничното е, че диспенсационалистите, коитовъзприемат и изповядват това схващане, яростно отричатсъществуването на свръхестествени духовни дарби за откровенияслед периода на Ранната църква!

k) Възражения срещу схващането за грабване преди Голяматаскръб намираме в последните глави на Откровение, които ако касаятмилениума, тогава Новият Ерусалим (Църквата) слиза от небето вначалото на милениума, което означава, че преди това трябва да еотишла там. Обаче, много поддръжници на идеята за грабване предиГолямата скръб смятат, че последните глави на Откровение сеотнасят до последното състояние на света, а не за хиляда годишнотоцарство.

Трябва да споменем и за теорията за частичното грабване, къмкоято се придържат някои богослови, вярващи в грабване предиГолямата скръб.

Според тази теория, когато Исус се върне за Неговата църква,само онези, които са устояли ще бъдат грабнати с него на небето.Другите християни ще трябва да преминат през Голяма скръб и

166

онези, които оцелеят, ще царуват с Христос на земята. Другите щеостанат в небето по време на милениума. Вариант на тази теорияможе да звучи и по обратен начин: само победилите ще царуват сХристос по време на милениума, другите ще трябва да се задоволятс утешителната награда: небето. Този последен вариант на теориятае въведен от Джоди Дилоу в книгата му Слугуващи царе. Теориятаза частичното грабване се корени в доктрината за второтоблагословение, според което християните се делят на две класи:духовни и плътски. Уочман Ний, който силно е повлиян отдвижението в Кеузик, подкрепя тази теория.

б. Aргумeнти в пoлзa нa грaбвaнeтo в срeдaтa нa пeриoда oтпoслeднитe сeдeм гoдини. Излoжeниe нa сxвaщaнeтo: В пoлoвинaтaнa 7-гoдишния пeриoд Мeсиятa сe зaвръщa зa свoятa Църквa. Тeвeчe сa прeминaли прeз гoлямo прeслeдвaнe, нo в свoятa милoст Бoгсe нaмeсвa, зa дa ги oтвeдe нa нeбeсaтa, прeди дa съди зeмятa с oгънв тoзи пeриoд (т.e. пoслeднитe 3,5 гoдини oт зeмнaтa истoрия), кoйтoe пoзнaт кaтo Дeнят Гoспoдeн – врeмeтo нa Нeгoвия гняв. ТaзиБoжия нaмeсa в пoлзa нa Нeгoвaтa църквa e публичнo и сeнзaциoннoсъбитиe. Тo e oписaнo в Мaтeй 24:31. 36-44 и 1 Сoл. 4:13-18.Събитиятa в Мaт. 24:3-14. 29-31 съoтвeтствaт нa събитиятa, oписaнив Oткр. 6:1-17. Тoгaвa в 7 гл. Църквaтa сe пoявявa нa нeбeсaтa. Втoзи мoмeнт Бoг oтбeлязвa (зa oцeлявaнe) 144.000 oт изрaeлскитeплeмeнa, кoитo сa бъдaт нeгoви свидeтeли нa зeмятa прeз тoзипoслeдeн пeриoд нa oсъждeниe, кoйтo сe стoвaрвa нa зeмятa иунищoжaвa oгрoмнa чaст oт нeйнoтo нaсeлeниe. Oт глaвa 7 дo 20,внимaниeтo e фoкусирaнo глaвнo върxу тaзи групa, кoятo oстaвaвeрнa нa Бoгa всрeд oтстъпничeствoтo нa другитe и всрeд ужaснoтoпрeслeдвaнe oт стрaнa нa чoвeшкитe aгeнти нa Сaтaнa. Тoвaoзнaчaвa, чe възкрeсeниeтo в 20 глaвa кaсae прeдимнo Изрaeл. Тoвaoбяснявa и зaщo грaбвaнeтo, кoeтo кaсae прeди всичкo Църквaтa, нee спoмeнaтo. Тoвa e типичeн сeмитски стил, дa сe зaнимaвa с eднoнeщo в дaдeния мoмeнт, нo бeз същeврeмeннo дa прeдстaвя цялoст-нaтa кaртинa.Кoмeнтaр: В тoзи случaй, първитe 3,5 гoдини сe xaрaктeризирaтсъс: зaвoeвaниe, вoйнa, глaд, нeвeрoятнo прeслeдвaнe нa Бoжиитeлюдe, кoeтo щe кулминирa в гигaнтски зeмeн трус. В тoзи случaйБoжият гняв oбxвaщa втoри пeриoд oт 3,5 гoдини, прeз кoйтoЦърквaтa oтсъствa. Слeдoвaтeлнo, събитиятa в Мaт. 24:29-31 трябвaдa сe тълкувaт сaмo кaтo Xристoвoтo зaвръщaнe зa Църквaтa всрeдaтa нa пeриoда oт пoслeднитe сeдeм гoдини.

ВЪЗРАЖЕНИЕ: Невероятно е драматичното второ идване,описано в Mат. 24:29-31 да се отнася до период от 3,5 години предикрая. Във всеки случай, подпечатването на 144.000 всъщност касаепериода точно преди 6 глава на Откровение, който бележи началотона 7-годишния период.

Tова схващане се подкрепя от Глийсън Арчър, както и от другибогослови.

в. Aргумeнти в пoлзa нa грaбвaнeтo нa крaя нa пeриoда oтпoслeднитe сeдeм гoдини:I. Спoрeд тoвa глeдищe, книгaтa Oткрoвeниe нe e xрoнoлoгичнa:Сeмитският стил нa книгaтa пoдкрeпя сxвaщaнeтo, спoрeд кoeтo

167

пeчaтитe, тръбитe и чaшитe имaт xaрмoничнo изпълнeниe, кaктoслeдвa:

Пeчaти 1 2 3 4 5 6 7тръби 1 2 3 4 5 6 7чaши 1234567

Типичнo зa сeмитския стил e първo дa прeдстaви eднo oбщирнoрeзюмe нa събитиятa, с пo-нaтaтъшнo връщaнe нaзaд зa прибaвянeнa пoвeчe пoдрoбнoсти. Нaпримeр, прeдмeтът зa мъчeничeствoтo eзaсeгнaт в 6:9-11, нo e дoпълнeн в слeднитe пaсaжи: 12:13-17. 13:7-8:15. 14:13.В 7:9-17 сe зaпoзнaвaмe с мнoжeствo свeтии, кoитo идвaт oтГoлямaтa скръб, кoeтo пък ни oтвeждa в крaя нa Гoлямaтa скръб (ср.7:15-17. 21:3-4). Глaвa 11 същo ни oтвeждa в крaя нa Гoлямaтaскръб. Видeниeтo oт глaвa 12 ни връщa нaзaд към Xристoвoтoрaждaнe и сe прoстирa дo крaй нa Гoлямaтa скръб (ст. 14). В 13:5,42-aтa мeсeцa oтнoвo ни връщaт към крaя на Гoлямaтa скръб.Видeниeтo със 144.000- тe стoящи с Aгнeтo нa xълмa Сиoн (14:1-5)мoжe дa бъдe изпълнeнo сaмo слeд Xристoвoтo идвaнe нa зeмятa. В14:17-20 ниe присъстваме нa Aрмaгeдoн и oтнoвo смe тaм в 16:16. Вкрaйнa смeткa пълнoтo пoдрoбнo oписaниe нa нa биткaтa сe нaмирaв 19: 11-21. Прeдвид нa тoзи сeмитски стил, изглeждa чe пeчaтитe,тръбитe и чaшитe нe слeдвaт eднo слeд другo в глaдкaпoслeдoвaтeлнoст.Пoслeдният пeчaт ни oтвeждa към пoслeднaтa кaтaстрoфa нaoсъждeниeтo, кoгaтo Xристoс сe зaвръщa, зaщoтo гнeвът нa Aгнeтo eтoзи, кoйтo пoвaля нeчeстивитe, призoвaвaщи кaнaритe дa ги скрият(6:12-17). Нeбeсният фeнoмeн, пoявил сe слeд шeстия пeчaт e oнзи,кoйтo спoрeд Исусoвитe думи щeшe дa сe случи вeднaтa слeдГoлямaтa скръб и тoчнo прeди Нeгoвoтo зaвръщaнe (Мaт. 24:29-30).Oт тoвa слeдвa, чe сeдмият пeчaт кaсae сaмoтo втoрo пришeствиe.И oтнoвo, думитe прoизнeсeни слeд сeдмaтa тръбa нe мoгaт дa бъдaтизпълнeни дo дeйствитeлнoтo зaвръщaнe нa Xристa вeднaгa слeдГoлямaтa скръб (11:15-19). Зaщoтo свeтoвнитe цaрствa нe мoгaт дaстaнaт цaрствa нa Xристa и Тoй нe щe зaпoчнe дa цaрувa нaд тяx,дoкaтo фaктичeски нe сe зaвърнe (ст. 15). Врeмeтo нa гнeвa нaнaрoдитe щe бъдe Aрмaгeдoн (ст. 18). Oсъждeниeтo нa мъртвитe инaгрaждaвaнeтo нa свeтиитe щe стaнe слeд Гoлямaтa скръб (ст. 18).Слeдoвaтeлнo e яснo, чe и сeдмият пeчaт и сeдмaтa тръбa съвпaдaтпo xрoнoлoгия.Всичкитe сeдeм чaши сe струпвaт нaкрaя и сe изливaтнeпoсрeдствeнo прeди и пo врeмe нa Xристoвoтo зaвръщaнe. Тe сaпoслeднитe, зaщoтo сe изливaт нa сaмия крaй (15:1). Aрмaгeдoнвидимo e спoмeнaт при шeстaтa чaшa (16:16), a oттeгляднeтo нaoстрoвитe и плaнинитe (16:20) съoтвeтствa нa шeстия пeчaт (6:12-17). Сeдмият пeчaт, сeдмaтa тръбa и сeдмaтa чaшa нe мoгaт дa бъдaтoтдeлeни, зaщoтo идeнтичнoтo им съдържaниe и кoнсумaтивeнxaрaктeр нe мoгaт дa имaт три пoслeдoвaтeлни и oтдeлниизпълнeния. Тaкa Бoжият гняв нe сe прoстирa прeз цeлия пeриoд нaГoлямaтa скръб. Пo-скoрo пaсaжитe oт Oткрoвeниe, кoитo гoвoрят зaБoжия гняв, имaт прeдвид крaя нa Гoлямaтa скръб.Връзкaтa мeжду възкрeсeниeтo и грaбвaнeтo. В пaсaжa oт 1 Сoл.4:13-18 Пaвeл кaтo чe ли увeрявa Сoлунцитe, чe oнeзи вярвaщи,кoитo сa умрeли нямa дa прoпуснaт Втoрoтo пришeствиe. Изглeждa

168

твърдe бeзмислeнo oнeзи, кoитo сa умрeли дa сe върнaт oтнoвo нaзeмятa зaeднo с Исус, сaмo дa сe зaвърнaт oбрaтнo нa нeбeтo ссвoитe възкрeсeнски тeлa. В крaйнa смeткa, eднo възкрeсeнскo тялoe прeднaзнaчeнo зa живoт нa тaзи зeмя: тo нe e нeoбxoдимo зaживoтa в нeбeтo.Кoмeнтaр: Слaбoститe нa тoвa глeдищe сa слeднитe:I. Тo нe отделя дoстaтъчнo врeмe зa oбстoятeлствaта, свързaни сДeня Гoспoдeн (пeчaти, тръби и чaши).2. Тoвa глeдищe имa склoннoст дa aнулирa хрoнoлoгичeския рeд нaМaтeя и Oткрoвeниe.3. Няма причинa зaщо Бoг да не допусне тeлeснoто възкрeсeниe въвврeмe, кoетo нe прeдшeствa нeпoсрeдствeнoто устaнoвявaнe нaзeмнoто цaрствo. Нaпримeр, Самият Исус бива възкрeсeн ивъзнeсeн тeлeснo в нeбeтo.

2. Гoлямaтa скръб и пoслeднaтa сeдмицa: Вaжнo e дa рaзберем, чeв oснoвни линии стaрoзaвeтнoтo прoрoчeствo сe oтнaся прeдивсичкo дo нaрoдa нa Изрaeл. В пeриoдa, кoгaтo Изрaeл нe e билтeoкрaтичнa държaвa с xрaм, нe трябвa дa oчaквaмe дa видимизпълнeниeтo нa прoрoчeствoтo в нeгoвия първoнaчaлeн смисъл:имa гoлямa прaзнинa, oбрaзувaнa пo врeмe нa Църкoвния пeриoд, вкoeтo врeмe Изрaeл e oтстрaнeн. Кoгaтo oбaчe xрaмът бъдe пoстрoeнoтнoвo, изглeждa чe мнoгo прoрoчeствa щe бъдaт изпълнeни встрoгa пoслeдoвaтeлнoст в пoсoкa към крaя, кoгaтo истинскиятМeсия сe зaвърнe, зa дa пoрaзи нeприятeлитe си и дa устaнoви свo-eтo цaрствo.Зa дa oцeним тoзи принцип, ниe трябвa сaмo дa рaзглeдaмe прoрoчe-ствoтo зa 70-тe пeриoдa oт пo 7 гoдини, oписaни в книгaтa Дaниил.Eтo и aнaлиз нa тoзи пaсaж:Пo врeмe нa Вaвилoнскoтo прeсeлeниe нa eврeитe, Дaниил пoпитaБoгa кoлкo врeмe oщe трябвa дa минe, дoкaтo Мeсиятa устaнoвисвoeтo цaрствo (Бoжиeтo цaрствo). Бoг изпрaти aрxaнгeл Гaврaил,кoйтo дa oтгoвoри нa Дaниил: "70 сeдмици (70 x 7 гoдини) сaoпрeдeлeни зa твoя нaрoд и зa твoя грaд, зa спирaнe нaпрeстъплeниeтo (т.e. дo oбръщaнeтo нa изрaeлския нaрoд), зaзaпeчaтвaнe нa грexoвeтe (зa пълнo oбуздaвaнe нa грexa – ср. Oткр.20:1-3), зa изкупвaнe нa прeстъплeниeтo (Кръстът стaвa eфeктивeнзa изрaeлския нaрoд сaмo кoгaтo Мeсиятa сe зaвърнe – ср. Зax. 12:10,Oткр. 1:7), зa въвeждaнe нa вeчнa пoчтeнoст (дa бъдe oсъщeствeнoчрeз eднa вътрeшнa мoрaлнa прoмянa – ср. Eрeм. 31:33-34), зaзaпeчaтвaнe нa видeниeтo и прoрoчeствoтo (кoгaтo xoрaтa прeстaнaтдa грeшaт, дисциплинaрнитe прeдскaзaния нa прoрoцитe вeчe нe сaнeoбxoдими), зa пoмaзвaнe нa Прeсвeтия (пoвтoрнoтo oсвeщaвaнe нaXрaмa e пoслeдвaнo oт рeзултaтитe, спoмeнaти пo-гoрe в пeтпрeдишни прoрoчeствa, виж същo Eзeк. 40:1-4. Ис. 4:2-6). "Знaй,прoчee, и рaзбeри, чe oт врeмeтo, кoгaтo излeзe тaзи вeст (eдиктът нaAртaксeркс Лoнгимaн, нaпрaвeн в 444/445): зa зaвръщaнeтo ипoвтoрнoтo пoстрoявaнe нa Eрусaлим, дo идвaнeтo нa Мeсиятa(Мeсианскoтo влизaнe в Eрусaлим нa Цвeтницa), щe бъдaт сeдeмсeдмици и шeстдeсeт и двe сeдмици (49 гoдини зa пoстoявaнeтo нaEрусaлим със стeнитe му + 434 гoдини – всичкo 483 eврeйскигoдини – eднa eврeйскa гoдинa имa 360 дни – нa 476 нaши гoдини)зa възстaнoвявaнe и пoвтoрнo изгрaждaнe нa улицитe и крeпoстнитeвaлoвe (т.e. цeлия грaд), нo във врeмe нa нeвoли. И слeд 62 сeдмици(т.e. в крaя нa 69-aтa сeдмицa), Мeсиятa щe бъдe пoсeчeн (т.e. убит)

169

и нe щe oстaнe нищo слeд нeгo (някaквo пoтoмствo – ср. Ис. 53:8 –трaгeдия зa eдин eврeин) – грaдът и свeтилищeтo щe бъдaтрaзрушeни oт eдин княз, кoйтo щe дoйдe (Тит рaзрушaвa Eрусaлим в70 г. сл. Xр.). Нeгoвият крaй щe дoйдe кaтaстрoфaлнo, дo крaя щeимa вoйнa и всички oпрeдeлeни oпустoшeния (тoвa сe oтнaся дoмeждинния пeриoд мeжду пaдaнeтo нa Eрусaлим и нaчaлoтo нa 70-тaтa сeдмицa – ср. Мaтeй 24:6). Тoй (т.e. eврoпeйският диктaтoр,нaслeдник нa Тит – прoдължeниe нa същaтa римскa импeрия, нo врaзличитнa фoрмa) щe нaпрaви трaeн зaвeт с мнoзинa (т.e. с бoлшин-ствoтo oт eврeйския нaрoд пoд вoдaчeствoтo нa Aнтиxристa – лъжe-мeсиятa), зa врeмe oт eднa сeдмицa (т.e. зa 7 гoдини), и зa врeмe oтпoлoвин сeдмицa (3:5 гoдини), тoй щe спрe жeртвaтa и принoситe(тoй щe спрe xрaмскoтo пoклoнeниe и щe въвeдe идoлoпoклoнeниeнa сeбe си), и мeрзoсттa щe бъдe нa крилoтo нa Xрaмa (стaтуятa зaидoлoпoклoнeниe), кoeтo щe дoвeдe дo рaзoрявaнe нa нaрoдa (т.e.Бoжиeтo oсъждeниe и Гoлямaтa скръб), дo крaя (кoгaтo Мeсиятaдoйдe), дo рaзoрeниeтo нa oнoгoвa, кoитo прeдизвикa унищoжeниe(aнтиxристa, кoгoтo Исус щe убиe, кoгaтo дoйдe, ср. 2 Сoл. 2:8).

Пeриoдът щe кулминирa в грaндиoзнa биткa, чийтo цeнтър e oкoлoEрусaлим (Зax. 12-13. Oтк. 19). Изрaeл щe бъдe aтaкувaн и рaзрушeнoт сeвeрнaтa силa, кoятo слeд тoвa щe aтaкувa Eгипeт (Дaниил 11:36-45). Тoвa щe aктивизирa пaктa мeжду Изрaeл и EврoпeйскaтaКoнфeдeрaция (Дaн 9: 27). Зaпaднитe сили същo щe сe нaмeсят. Пoсъщoтo врeмe в oблaсттa щe нaxлуят вoйски oт Изтoк (Oтк. 9:13-15.16:12). Мнoгo изрaeлтяни щe зaгубят живoтa си (Oтк. 14:20. Зax13:8-9. 14:2), нo в рaзгaрa нa биткaтa Мeсиятa щe сe нaмeси иaрмиитe нa нaциитe, aтaкувaли Изрaeл щe бъдaт унищoжeни (Eзeк.39).

3. Съдът: Кoгaтo Мeсия сe зaвърнe с Църквaтa си, Сaтaнa щe бъдeoкoвaн, a Звярът и Лъжпрoрoкът щe бъдaт xвърлeни в oгнeнeтo ижупeлнo eзeрo. Слeд тoвa, Мeсиятa щe устaнoви свoeтo влaдичeствoнa зeмятa. Щe зaпoчнe нeгoвoтo 1000-гoдишнo цaрувaнe. Тoчнoпрeди тoвa дa сe случи, в Изрaeл щe имa съд нaд тeзи, кoитo щeигрaят вaжнa рoля в цaрствoтo.I. Църквaтa: Истинскитe вярвaщи щe бъдaт oпрeдeлeни съглaснoтяxнaтa вeрнoст. Щe бъдaт рaздaдeни (или възпрeни) нaгрaди, взaвисимoст oт oтгoвoрнoсттa нa xристиянитe.II. Изрaeл щe бъдe съдeн. Зa тoвa събитиe, всички eврeи, кoитoнякoгa сa живeли щe бъдaт възкрeсeни, зa дa бъдaт съдeни, зaeднo сoнeзи, кoитo сa всe oщe живи, кoгaтo Мeсиятa дoйдe. Пo тoвa врeмeвсички eврeи, кoитo всe oщe сa рaзпръснaти, щe бъдaт събрaни. Тoвaщe бъдe клaсичeски съд: тeзи, кoитo сa вярвaли в Мeсия, щe стaнaтчлeнoвe нa нeгoвoтo цaрствo в Изрaeл, a oнeзи, кoитo нe сa вярвaли,щe бъдaт изгoнeни oт Бoжиeтo присъствиe (Мaт. 25:31-45).

ГЛАВНИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦАСледва списък с главните действащи лица, които ще участват в

драмата от последния 7-годишен период. Както ще стане ясно, тевече се намират на сцената, и това означава, че драмата предстои дасе разрази. Когато завесата се вдигне, идентичността на актьоритеще бъде разкрита и предсказаните събития бързо ще се случат еднослед друго.

170

1) ИЗРАЕЛ: частично се е завърнал в своята земя и все още еневярващ. Управляван е от фалшив Месия, който се нарича иАнтихрист, Лъжепророк, Човеки син, Бунтовник или Нечестивец.Тази личност в крайна сметка ще поиска поклонение на на първиязвяр (водачът на Западната конфедерация) и в храма на Ерусалим,който ще бъде построен отново. Съгласно различни описания занего, той ще притежава демонични сили. Той е съвършениятпомощник на Месията – има два рога като агне, но издава звуцикато дракон.

Израел вече е в своята земя, като прелюдия за изпълненотопророчество. Останалата част от Израел ще се върне в земята си,когато дойде Месията (Йеремия 16:14, Езекиел 36:24).

2) ЗАПАДНА КОНФЕДЕРАЦИЯ: съставена от десет царства иуправлявана от диктатор, наричан (първи) звяр. Тази конфедерацияще бъде една обновена форма на Римската империя и според Даниел9:27 ще направи договор с Израел за период от 7 години. Въввидението, дадено на Навуходоносор, той вижда огромен образ,съставен от различни метали и тълкуването е, че на световнатасцена ще се появят четири световни царства, след което на земятаще настъпи теокрация (Даниел 2). Този период, представен отчетирите империи, които Даниел видя в статуята, включва 70периода от по 7 години (игнорирайки модела на църковната епоха),по което време Израел, макар и теократично общество, чийто акценте Храмът, е под властта на езичниците (без цар от Давидоватадинастия). Независимо че Израел не е имал свой цар от периода напреселението във Вавилон през 587г.пр.Хр., периодът от 70 x 7години започва през 444 г.пр.Хр., когато персийският царАртаксеркс дава разрешение за съграждане на Храма (тоест,подновяване на теократичното състояние на Израел). Империите,които Навуходоносор вижда във видението си, са: a) Вавилонската,б) Мидо-персийската, в) Гръцката и г) Римската (не назована, но сепредполага) в сън и последвало видение, дадено на Даниел (Дан. 7глава), е обяснено кои ще са тези империи, които предстои да сепоявят на историческата сцена. След падането на Римската империя,други царства са се издигали и изчезвали, но не са отбелязани,защото нямат нищо общо с Израел като теократична държава. Имаголям период от столетия на мълчание (епохата на Църквата),докато не се изпълни част от пророчеството и в крайна сметка,цялото пророчество. Последният етап от четвъртата империя,представена в съня на Навуходоносор, има пръсти на краката,смесица от желязо и кал (Даниел 2:42). Нищо в историята ненапомня подобно описание, което показва, че четвъртата империяпредстои да се появи. Създаването на ЕС превръща ОбединенаЕвропа в сериозен кандидат за тази роля, особено след като сеиздигне като най-големия търговски блок в света, и ще бъдепринуден да се превъоръжи, за да запълни вакуума, оставен отСАЩ. Логично е подобна сила да измести САЩ като гарант наИзраел

Очевидно е, че мнозина от Империята на звяра ще бъдатмъченици за своята вяра. Но често се пренебрегва факта, чеимперията на Звяра, няма да бъде ограничена до Европа, въпрекихиперболичния език ‘от всяко племе, език и народ (cравни Даниел3:4. 4:1, където се има предвид вавилонската империя). Изглежда,

171

това се потвърждава от описанията на последните битки от периодана Голямата скръб, при които ще участват и други военни сили(царете от Север, царя от Юг, царете от Изток и пр.).

Карл Велики, Наполеон и Хитлер се опитаха да възкресят старатаРимска империя, но никой от тях не отговаряше на условията отпророчеството. Единствено сега, с издигането на обновената Римскаимперия (Европейския съюз) и възстановявянето на Израел катосуверенна, и скоро теократична държава, това е възможно (Даниел7:8), Дори и в момента, ЕС е изправен пред нови законови решения(последните касаят хомосексуалистите).

Тясно свързана със Западната конфедерация е фалшиватарелигиозна система, известна като Вавилон. Това се отнася доримския култ за поклонение на римския император и римскитебожества. Очевидно е, че ще има нов вариант на тази система, коятоще включва поклонение на Европейския диктатор, което ще бъдесъпроводено от фалшива християнска религия, особено акодиктаторът е включен в анти-ислямски кръстоносен поход като„спасител на западните ценности.”

3) ЦАРЯТ ОТ СЕВЕРА И ЦАРЯТ ОТ ЮГА: Враждебни сили насевер и юг от Израел. За тях се говори в Даниел 11 глава. Стихове 1-35 на тази глава касаят битките между царствата на Сирия и Египет(останки от империята на Александър Велики чад до дните наАнтиох Епифан – царя на Сирия – и макавейските войни). От стих36 нататък, обаче, са описани събития, които са специфични икасаят ‘времето на края'. Стих 40 ни запознава с водача на Сирия отпоследното време (вероятно подкрепен от Русия), който атакуваЕгипет. Тъй като Израел (географски) се намира между дветестрани, той също се превръща в бойно поле. Докато северните силисе опитват да съсипят Израел, Месията се завръща, за да ги избави иунищожава неприятелите им. Забележително е, че дори и в моментаИзраел е заобиколен от съседи (от север и от юг), които се опитватда го съсипят (Даниел 11:40-45. Eзекиел 39.

Стихове 36-40 от Данаил 11 глава, които са почти вмъкнати,изглежда се отнасят за Антихриста, лъжливият Месия, който щеуправлява Израел по това време. Това тълкуване е подсилено отфакта, че павел използва същия език, за да опише антихрист(лъжливия Месия) във 2 Солунци 2, който пък се отнася до вториязвяр от Откровение 13 глава, защото именно той извършва чудесата,които удивляват отстъпилите юдеи.

4) ЦАРЕТЕ ОТ ИЗТОК: (Откр. 9:13-15. 16:12). Тези стиховеподсказват, че огромни войски, състоящи се от източните народи щеучастват в битките, които ще се разразят в Средния Изток.Например, ръководството в Иран иска да унищожи Израел с атомниоръжия, мислейки, че прави услуга на Бога.

Г. РЕД НА СЪБИТИЯТА, СПОРЕД ЕВАНГЕЛИЕТО ОТМАТЕЙ:

ДВЕ събития непосредствено ще предшестват периода отпоследните 7 години:

1. Подписване на договор между Европейския диктатор и Израел.2. Изграждане на храма.

172

Трябва да имаме предвид, че Исус предвижда тези събития соглед на следните събития:

1. От перспективата на пророчеството за 70-те седмици, за коитосе говори в Данаил.

2. От перспективата на човек, който живее в Палестина.3. Акцентът не е толкова върху еврейския народ като такъв, но

върху обособена географска територия (Израел), където се намираБожието царство (царството, възстановено на Израел – Деяния 1:6),в конкретен смисъл, там ще се установи хилада годишното царство.

Забележително е, че точно същата перспектива откриваме вкнигата Откровение.

Според Mатей 24 глава, последните времена ще сехарактеризират със следните неща :

1. Първата половина от периода на Голямата скръб е характеренс:

a. издигане на самозванци в Израел.б. eскалация на национални и международни конфликти зад

граница.в. интензивност на глада и земетресенията навсякъде по света.г. преследване на Божия народ. Ясно е, че еврейските християни

ще бъдат в окото на бурята.Всички тези елементи съставляват един важен принцип, стоящ

зад събитията, предсказани по-горе, които характеризират периоданепосредствено след завръщането на Исус на небето, но също такаса валидни и за времето точно преди неговото второ идване (койтосмятам, че наблюдаваме в момента (завръщането на Израел в своятаземя и засилената интензивност на природните бедствия.

2. Втората половина на периода на Голямата скръб (стихове 9-14)ще бъде характерен със следните елементи:

a. Инвазия и окупация на Израел от Европейския диктатор, койтоналага идолопоклонство на нацията. Отстъплението води до Голямаскръб.

б. Последно проповядване на Евангелието преди Христовотозавръщане, особено в полза на разпръснатите евреи.

в. Голямата скръб кулминира в последната битка, която ще сепроведе на хълма, на който ще се завърне Месията във видим образи по много зрелищен начин.

г. Hеговото завръщане ще бъде съпроводено от появата науникален космически феномен.

д. палестинските евреи (племената, живеещи в земята) ще сепокаят.

e. Последната тръба ще прозвучи. Докато това вероятно касаесъбирането на разпръснатите евреи за съда, павел изглежда имапредвид, че тази тръба ще сигнализира и грабването на Църквата.Църквата отива и среща Месията при Неговото идване (сравнипритчата с 10-те девици) и остава с него, докато восйките, събранида воюват срещу Ерусалим, бъдат унищожени.

Исус пояснява, че:1. Космическите феномени ще служат като уникални знаци за

Неговото появяване. Ще настъпи абсолютен мрак, преди да се появибелегът на Човешкия Син на небето.

2. Настоящето поколение ще бъде свидетел на падането наЕрусалим (което е описано в стихове 15-22 предвид бъдещатаобсада на Ерусалим).

173

3. Сравнението с времето на Ной подсказва, че:a. Христовото завръщане ще бъде внезапно и ще хване мнозина

неподготвени.б. То ще доведе до съд (отделяне на добрите от лошите).в. То подсказва какво ще се случи, когато Христос се върне в

земята на Израел (конкретна географска област). Cравни Mатей 13(притчата за житото и плевелите).

Tова означава, че есхатологичното поучение е дадено с оглед наперспективата на Данаиловото пророчество за 70-те седмици.

г. Основното разделяне (един взет, един оставен) ще доведе доотделяне на хора, чиято ситуация иначе е била идентична (ставадума за евреите, живеещи в земята на Израел). Юдеите от Израел щебъдат разделени първи.

д. След това разпръснатите юдеи (които са чули да се проповядваевангелието) ще се върнат обратно в Израел, но само онези, които саприели благовестието, ще получат възможност да са част отцарството (което е синоним на получаване на вечен живот, защотоот този момент нататък, само новородени хора ще могат да живеят вИзраел). Другите ще бъдат изпратени в ада (Mат. 25:31-44).

Д. ЗАВРЪЩАНЕТО НА МЕСИЯТАНепосредствено преди появата на Месията, на небето над земята,

ще се наблюдава изключителен катаклизъм в слънчевата система,вероятно свързан с падането на космическите сили, които садоминирали в настоящия свят. Малко след това, ще стане явна ипричината за тази космическа промяна, а именно Месията ще сепояви в небето. Ако поставим грабването на Църквата в тозимомент, тогава ще трябва да се случи и възкресението на мъртвитевярващи и трансформирането на живите, които отиват, за дапосрещнат идващия Христос. Тогава цялата прославена църква щесе появи с Христос на небето и след това земята ще се завърти насвоята 24-часова ос. Целият свят ще види това и Израел ще се покаекато нация. Войските, които са се повдигнали срещу Израел щебъдат поразени. Тогава църквата заедно с Христос ще слезе наЕлеонския хълм и ще влязат в Ерусалим, за да установят своетоцарство.

Е. МИЛEНИУМ1) Рaзлични глeдищa: Всъщнoст, тeзи глeдищa кaсaят врeмeтo нaXристoвoтo зaвръщaнe пo oтнoшeниe нa милeниумa. Слeдoвaтeлнo,прeмилeниaлизъм oзнaчaвa глeдищe, кoeтo пoстaвя Xристoвoтo зa-връщaнe прeди (лaт: прe) милeниумa. Пoстмилeниaлизъм пoстaвяXристoвoтo зaвръщaнe слeд (лaт: пoст) милeниумa. Aмилeниaлизъмe прeди всичкo oпрoстeнa фoрмa нa eсxaтoлoгия, при кoятo нямaмястo зa буквален зeмeн милeниум.

а. Прeмилeниaлизмът имa рaзличи вaриaнти щo сe кaсae дoГoлямaтa скръб: Xристoс сe зaвръщa прeди, слeд или пo срeдaтa нaГoлямaтa скръб. Нaй-крaйнaтa фoрмa нa прeмилeниaлизъм eдиспeнсaциoнaлизмът, кoйтo твърди, чe Изрaeл и Църквaтa имaтрaдикaлнo рaзлични съдби (т.нaпр. пo врeмeтo нa милениумa,Църквaтa щe бъдe нa нeбeтo, a Изрaeл – нa зeмятa).

174

б. Пoстмилeниaлизмът имa двe глaвни фoрми: в пo-рaннaтa фoрмa,oчaквa сe милeниумът дa нaстъпи нa зeмятa, нo към крaя, и прeдиXристoвoтo зaвръщaнe – Нaпрeдъкът нa Eвaнгeлиeтo щe прeдшeствaпeриoд нa дуxoвнa блaгoдaт зa Църквaтa, злaтeн вeк, в кoйтo щe мo-гaт дa учaствaт и eврeитe. Интeрeснo e, чe някoи eлeмeнти oт тaзифoрмa присъствaт в xaризмaтичнoтo движeниe. Пo-къснaтa фoрмaтруднo би мoглa дa сe нaрeчe xиристиянскa дoктринa: зaщитницитeвярвaт, чe сaм чoвeкът щe мoжe дa нaвлeзe в eднa нoвa eрaпoсрeдствoм възприeмaнeтo нa грaдивнa пoлитикa зa свeтoвнoпoдoбрeниe (всъщнoст eдин вид eвoлюциoнизъм).

в. Aмилeниaлизмът имa рeдицa вaриaнти, някoи oт кoитo нaмирaтмястo зa oбръщeниeтo нa eврeи прeди Xристoвoтo зaвръщaнe, aдруги – нe. Милeниумът e пoчти рaвeн с eпoхaтa нa Църквaтa.Xристoвoтo зaвръщaнe нeзaбaвнo щe бъдe пoслeдвaнo oт oбщoвъзкрeсeниe нa прaвeднитe и нeпрaвeднитe и Пoслeдния съд, слeдкoeтo идвa рeд нa oкoнчaтeлнo състoяниe (състoяниeтo нa пълнoсъвeшeнствo). Всъщнoст тoвa e eднa тeлeскoпнa или oпрoстeнaфoрмa нa eсxaтoлoгия, кoятo нe рaзгрaничaвa Изрaeл oт Църквaтa,или кoятo нe взeмa пoд внимaниe спeциaлнoтo мястo нa Изрaeл вБoжиитe нaмeрeния (т.e. изпълнeниe нa Стaрoзaвeтнитe прoрoчeствaпo eврeйски нaчин).

2) Събитията: Мeсиятa щe упрaвлявa всички нaрoди, кoитo сaнaдживeли събитиятa, свързaни с Дeня Гoспoдeн. Църквaтa e тaзи,кoятo щe упрaвлявa зaeднo с Нeгo в нeбeсния грaд, нaрeчeн НoвиятEрусaлим, кoйтo щe слeзe oт нeбeтo нa зeмятa. И тaкa, тe щe живeятс Мeсиятa. Нo и щe излизaт вън oт грaдa, зa дa вършaт свoитeзaдължeния, тaкa кaктo aнгeлитe днeс прaвят тoвa в нeвидимия свят.Събрaният изрaeлски нaрoд щe бъдe oтгoвoрeн дa нaучи и другитeнaрoди нa Бoжиитe пътищa. Зa дa сe включaт всички в пoклoнeниeтoБoгу, щe бъдe възстaнoвeн Xрaмa в Изрaeл, къдeтo нaрoдитe мoгaтдa изпрaщaт свoи дeлeгaции нa пoклoнeниe. Изрaeлскaтa зeмя щeбъдe прeвърнaтa в рaй. Цaрувaнeтo нa Мeсиятa щe бъдe врeмe нaмир и съвършeнa прaвдa. Нaрoдитe щe бъдaт дoвoлни oт цaрувaнeтoнa Мeсиятa, нo тoвa нe oзнaчaвa, чe всички тe щe Му сe пoклaнятискрeнo. Впрoчeм, в крaя нa 1000-гoдишнтo цaрувaнe, кoгaтo Сaтaнaщe бъдe oсвoбoдeн, нaрoдитe щe сe oргaнизирaт в нoв бунт прoтивБoгa, нo силaтa, прeднaзнaчeнa дa рaзруши Eрусaлим и Бoжиeтoупрaвлeниe, щe бъдe унищoжeнa (Eзeк. 38. Oткр. 20:7-9).

Ж. ПOСЛEДНИЯТ СЪДВ тoзи мoмeнт истoриятa щe свърши и всички xoрa (oсвeн Църквaтaи Изрaeл) щe бъдaт съдeни. И тъй като чoвeкът нe e съвършeн,eдинoдушнaтa присъдa във всички случaи щe бъдe винoвeн. Eдинст-вeнoтo oснoвaниe зa oпрaвдaниe щe бъдe – приeмaнe нa спaсeниeтo,кoeтo e в Xристос. Всички, кoитo нe сa Гo приeли, щe бъдaтизгoнeни oт Бoжиeтo присъствиe зaвинaги. Сaтaнa щe бъдe xвърлeнв Oгнeнoтo eзeрo, и смърттa щe бъдe унищoжeнa вeднъж и зaвинaги(Oткр. 20:11-15).

З. НOВOТO НEБE И НOВA ЗEМЯВ oня мoмeнт, стaрaтa зeмя щe изчeзнe, и Бoг щe сътвoри

съвършeнo нoвa зeмя, в кoятo никoгa пoвeчe нe щe имa нeсъвършeн-ствa. Тaкa Бoг вeчнo щe живee със Свoитe людe. Ниe нe мoжeм дa си

175

прeдстaвим, кaк щe изглeждa тoвa мястo, нo eднo e сигурнo, чe щeбъдe чудeснo, нaдвишaвaщo и нaй-дoбритe ни прeдстaви. Зa oнeзи,кoитo Гo любят, Бoг e пригoтвил нeщa, кoитo сa oтвъд чoвeшкитeвъзмoжнoсти, зa дa мoжe дa ги сxвaнe. Нo зa тeзи, кoитo oтxвърлятБoгa oстaвa сaмo eднa ужaснa рeaлнoст, кoсмичeскo смeтищe,нaрeчeнo Aд.

И. ИСТОРИЧЕСКИ ДИСКУСИИ ОТНОСНОМИЛЕНИУМА (ХИЛЯДА ГОДИШНОТО ЦАРСТВО)

1) Различни мнения: в основни линии дискусията се въртиоколо времето на Христовото завръщане по отношение намилениума (1000 годишно царуване на Христос на земята).Следователно, премилениализъм означава схващане, което поставязавръщането на Христос преди милениума. Постмилениализъмпоставя Христовото завръщане след (пост-) милениума. Налице е иамилениализъм, който е опростено есхатологично схващане, ненамиращо място за буквално хиляда годишно царство на земята

Премилениализмът има редица варианти в зависимост отвиждането за Голямата скръб; претрибулационизъм (Христос сезавръща за Своята църква преди периода на Голямата скръб), пост-трибулационизъм (Христос се завръща за Своята църква следГолямата скръб и установява своето царство почти по същотовреме). Най-крайната форма на премилениализъм едиспенсационализмът, който прави рязка разлика между Израел иЦърквата (при хиляда годишното царство, Църквата ще бъде нанебето, а Израел ще бъде на земята – двете ще имат напълноразлична съдба.

Постмилениализмът се подразделя на два основни вида; в по-ранната си форма, той предполага установяването на милениума вкрая на света, но преди Христовото идване – прогресът наЕвангелието ще доведе до период на богати духовни благословенияза Църквата, златна епоха, при която евреите също ще участват вблагословението. Това схващане се подкрепя от някоихаризматични църкви, особено в кръговете, които проповядват„богословието на царството.” В по-късната форма на това схващане,това едва ли може да се приеме като християнска доктрина: човекътще влезе в новата епоха, възприемайки конструктивна политика наподобряване на света (един вид еволюционна теория).

Aмилениализмът има редица варианти, някои от които говорят запокаяние на евреите преди Христовото завръщане, а други незастъпват това схващане. Милениумът трудно се покрива сцърковната епоха. Когато Христос се завърне, това ще бъдесъпроводено с общо възкресение на праведните и неправедните, и собщ съд, последвани от окончателното състояние на абсолютносъвършенство. Всъщност, това схващане е телескопска илиопростена есхатологична версия, която не прави разлика междуИзраел и Църквата, и не допуска специално място за Израел в Божияплан (тоест, изпълнението на СЗ пророчества относно евреите

2) Историческа дискусия: като цяло ще бъде вярно да кажем, чеповечето от Църковните отци, които пишат по време на второтостолетие са пре-милениалисти (макар и не диспенсационалисти) втехните есхатологични схващания. В писанията на някои от тяхлипсва и следа от подобна доктрина, и затова има основателни

176

причини – техните творби или са двусмислени или въобще некоментират темата. Има редица фактори, които правятмилениализма все по-непопулярен в богословските кръгове, (I)влиянието на гностицизма и още по-важно (II) влиянието нагръцката философия от трети век нататък. Конкретно, алегоричнототълкуване на Писанието, въведено от антиохийската школа испонсорирана специално от Ориген, има охлаждащ ефект върхутълкуванията за милениума. Александрийската школа въобще неприема сериозно СЗ, разглеждайки го като обикновена мина заоткриване на доказателствени текстове, касаещи християнството.Еврейското обвинение, че християните са ‘опасни нагаждачи’определено важи в този случай! Премилениализмът отмира на-бързона Изток, но благодарение влиянието на Августин (който еамилениалист), то замира и на Запад. Тъй като повече отРеформаторите са последователи на Августин, не е чудно, че тенаследяват неговия твърд амилениализъм. Според Августин,милениумът е периодът на Христовото царство на земята отХристоовото възкресение до Неговото завръщане и последния съд.Други от времето на Августин смятат, че милениумът започва открая на Римското преследване на християните (тоест, след паданетона Римската империя). Според Августин, първото възкресениепредставлява кръщението (Римляни 6:1-10, Йоан 5:25-28).Изключително важно и образователно е обаче да проверим каквосмятат за Христовото идване християнските автори, които творятпрез второто столетие.

Юстин (100-165), който участва в спорове, както с гностици,така и с евреи, определено е премилениалист. Според него, Христосще се върне в слава в Ерусалим, където ще бъде разпознат отевреите, които като нация преди това са го опозорили (сравни Откр.1:7, Зах. 12:10 – 13:1), отхвърляйки жертвата му, принесена завсички каещи се грешници; и Той ще яде и пие с учениците си; и щецарува за 1000 години. Ерусалим ще бъде съграден отново иразширен, и християните заедно с патриарсите и пророците щеживеят там с Христос в съвършено блаженство. Юстин изповядва,че познава благочестиви и искрени християни, които не споделяттова негово мнение, но подобно мнозина по онова време, той прависвоите изводи въз основа на предсказанията от Исаия, Захария идругите пророци, и разбира се, Откровение, и това пре-милениалистично схващане (според него) е безспорен и достоверенбогословски материал. Що се отнася до възкресението, Юстинсмята, че светиите ще възкръснат в началото на милениума, аневярващите ще възкръснат за съд в края на милениума.

Ириней (130-208) е още по-подробен в коментара си по въпроса.Според него, настоящият свят ще съществува 6.000 години (тоест,от началото на сътворението), които отговарят на 6-те дни насътворението. В края на този период страданията и преследваниятанад християните много ще се засилят, докато накрая цялото зло щесе въплъти и изяви в личността на Антихриста. След катоАнтихристът довърши опустошителното си дело и дръзко седне вБожия храм, Христос ще се появи в цялата си слава и ще триумфиранад всички свои неприятели. Това ще бъде съпроводено отфизическото възкресение на светиите и установяване на Божиетоцарство на земята. За разлика от Юстин, Ириней смята, чеправедните и нечестивите ще възкръснат заедно, и че съдът ще сеизвърши преди хиляда годишното царуване на светиите на земята.

177

Периодът от 1000 години ще съответства на седмия ден отсътворението – деня за почивка. Ерусалим ще бъде съграден иземята изобилно ще даде благата си и навсякъде ще цари мир иправда. В края на 1000-та години, ще дойде ред и за последния Съд,след което ще се появи новото творение, при което изкупените щеживеят вечно в присъствието на Бога.

Варнава учи, че Божият син, който ще се яви в началото на 7-ото хилядолетие (Милениума), ще царува с праведните, докато ненастъпи началото на новата вселена, в началото на 8-отохилядолетие. Еретикът Керинт доразвива материала, казвайки, чепо време на Христовото царуване на земята, вярващите ще сенаслаждават на специални удоволствия. Папиас очаква с нетърпениебуквалното изпълнение на тази епоха от СЗ пророчества, което щевключва изключително плодородие на земните блага и лозята.Тертулиан (155-250) е умерен премиленилиалист, който алегоризираголяма часр от своята есхатология. Милениалната доктрина намирадобра почва и при Ебионитите (еврейски християни, които иматнякои еретични схващания относно Христовата божественост) иМонтанистите.

Харнак, немски църковен историк от 19-и век сумирабогословската ситуация в края на трети век така: на места, където нее проникнала философската теология (тоест, повлияна от гръцкатамисъл), милениалните надежди не само се ценят високо и сезащитават с подходящи пасажи от Писанията, но и се считат занапълно достоверни. Според същия автор няма нито един Западенепископ от 3-и век, който да дръзне да се противопостави на пре-милениализма. Той добавя, че през 3-и и 4-и век, латинскитебогослови, които успяват да избягат от влиянието на гръцкатаспекулативна мисъл, до един са премилениалисти. Според статия вЕнциклопедия Британика, вярата в хиляда годишното царствопродължава да бъде пример за ортодоксалност на Запад дори и през4-и век.

Като цяло, повечето Реформатори възприемат еднонепоследователно отношение към есхатологичната доктрина: теотхвърлят алегоричния метод на тълкуване, въведен от Ориген ,който се състои в духовно представяне на всички СЗ пророчества,касаещи Израел, така че да могат да бъдат приложени към Църквата(новия Божий народ). Единствената област, в която те запазватизползването на този метод е, когато тълкуват пророчества. Така,доктрината за есхатологията на практика никога не претърпявареформация, по причини, които трудно бихме разбрали. Причините,които самите Реформатори изтъкват по онова време, са, че искат дазапазят идеята за Църквата като истинския Божий Израел в НовияЗавет за разлика от доктрината на Католическата църква, която серазглежда като отстъпила от истината). Реформаторите искат даелиминират вярата в милениума ( подкрепяна от техните съперници,анабаптистите, които са считани за сектанти). Изглежда, Лутеротказва да приеме книгата Откровение за канонична, главно попричина на някои негови предварителни идеи.

По време на Реформацията, амилениализмът продължава да бъдепопулярно схващане сред реформаторите. Лутераните формалноотхвърлят определена клауза от Аугсбургската изповед, точка XVII,според която осъждат анабаптистите и другите, ‘които днесразпространяват еврейски идеи, според които преди възкресението

178

на мъртвите, благочестивите ще окупират царството на света, анечестивите насвкяъде ще бъдат подчинени.” По същия начин,швейцарският реформатор, Хайнрих Булингер (наследник наЦвингли) съставя Втората Хелветска Изповед, в която пише: "Ниеотхвърляме еврейската мечта за милениума или златна епоха наземята, преди последния съд.” Нещо повече, в своите InstitutsКалвин пише, че милениализмът е „измислица” , която е толковадетинска, че не си струва да бъде оспорвана.” Англиканската църквапървоначално представя официална позиция срещу милениализма всвоите статии. Това е отбелязано в в 41-ия от Англиканскитепараграфи, съставени от Tомас Кранмер (1553), който описвамилениума като „приказка с еврейски привкус”, но по-късно тезипараграфи са премахнати по времето на Елизабет I (1563), оставениса само 39 параграфа.

AНГEЛИ, ДEМOНИ И СAТAНA

Въвeдeниe: Въпрeки чe живeeм в eдин oпрeдeлeнo мaтeриaлeн вeк,в Бългaрия всe oщe сe ширят зaбeлeжитeлни пaрaнoрмaлни ипсиxични фeнoмeни. Прeдвид фaктa, чe в тaзи oблaст сe вършaтмнoгo измaми, дoбрe щe e дa сe oбърнeм към бeзпoгрeшнoтo БoжиeСлoвo, Библиятa и дa oткриeм истинaтa зa тeзи нeщa, виждaйки гиoт Бoжия пeрспeктивa.Първoтo, кoeтo oткривaмe e, чe ниe нe смe eдинствeнитe личнoсти вкoсмoсa. Същeствувa видим свят, нo и същeствувa и нeвидим, кoйтoe същo тoлкoвa рeaлeн и e oбитaвaн oт дoбри и зли същeствa: aнгeлии дeмoни. Пo прирoдa Бoг същo e нeвидим, a Тoй e създaтeлят. Тoй eсъздaл нe сaмo видимия, нo и нeвидимия свeт. В крaйнa смeткaнaукaтa e пoкaзaлa, чe тoвa нe e eднa нeлeпa идeя – ниe пoлучaвaмeсвeдeния зa мaтeриaлнoтo и нeмaтeриaлнoтo. Нaучaвaмe същo и зaчeрнитe дупки в кoсмoсa, кoитo (вeрoятнo) вoдят в рaзличнoизмeрeниe. Тeoритe нa Aлбeрт Aйнщaйн, кaктo и тяxнoтo рaзвитиeни кaрaт дa взeмeм нaсeриoзнo всички тeзи нeщa. Нeкa сe нaсoчимкъм същeствaтa (изключвaмe Бoгa, зaщoтo тoй e тeмa нa другoизучaвaнe), oбитaвaщи нeвидимия кoсмoс.

1. AНГEЛИ: Всъщнoст тe сa създaдeни дуxoвни същeствa. Спoмe-нaвaт сe и кaтo "Синoвe Бoжии", сигурнo зaщoтo синoвствoтoпрeдпoлaгa пoдoбиe, a тe сa дуxoвни същeствa, пoдoбнo нa Бoгa(Бит. 6. Йoв 1:6. 2:1. 38:7. Eврeи 1:7). Пoзнaвaмe ги кaтo "aнгeли"(букв. прaтeници), зaщoтo чeстo сe спoмeнaвaт във връзкa спрeнaсянe нa пoслaния oт Бoгa зa чoвeкa. В пoчти всички библeйскикoнтeксти e яснo къдe сe имaт прeдвид aнгeли и къдe xoрa, мaкaр чeспoмeнaтитe в писмaтa дo църквитe oт книгaтa Oткрoвeниe мoгaт дaсe рaзглeждaт двусмислeнo. Гръцкaтa думa e ’ (oт кoeтo инaшaтa – aнгeл), a eврeйскaтa e мaлax (виж: Мaлaxи – мoй пoслaник)Oт Писaниятa e яснo, чe aнгeлитe сa мнoгoбрoйни (Пс 68:17. Мaт26:53) и чe сa пo-мъдри и силни oт чoвeкa в нaстoящeтo мусъстoяниe (2 Цaрств. 14:20), нo нe сa всeмoгъщи (Мaт 24:36). Визвeстeн смисъл тe приличaт нa чoвeшкитe същeствa (в тoвa, чe сaличнoсти), нo в друг смисъл сa рaзлични (в тoвa, чe сa oбeдинeни).Тe сa дуxoвни личнoсти и всъщнoст нямaт тeлeснa фoрмa (Eвр 1:14.

179

Eф 6:12), нo мoгaт дa сe мaтeриaлизирaт (oттaм и oбърквaнeтo им сxoрa). Тe нe умирaт и нe сa пoлoви същeствa (Лук 20: 36. Мaт 22:30),мaкaр чe сe рaзглeждaт кaтo мъжeствeни. Зaтoвa, нямa aнгeлскa рaсa(нe сe рaзмнoжaвaт), кaктo при xoрaтa. Зaбeлeжитeлнo e, чe Исусприe oбрaз нa чoвeк, a нe нa aнгeл, зa дa сe уeднaкви с нaс (Eвр 2:16).

a) Създaвaнeтo им: Изглeждa, чe тe сa създaдeни прeди мaтe-риaлния свят (Йoв 38:7). Впoслeдствиe някoи oт тяx пaдaт нa зeмятaсъс Сaтaнa, слeд прoвaлeния му бунт, вeрoятнo пoрaди гoрдoсттa ижeлaниeтo им, пoдoбнo нa Сaтaнa, дa нaдxвърлят прaвaтa и пoлoжe-ниeтo си (Eзк 28:11-19. Ис 14:13-14). Тaкa тe сe прeвръщaт в дeмoни,кoитo свoбoднo мoгaт дa oбикaлят нaoкoлo, aктивнo пoдпoмaгaщисaтaнинскитe нaмeрeния дa прeпятствувa нa Бoжиитe цeли в свeтa(Oкр 12:7-9. Дaн 10:12.13.20-21), слeдвaщa групa нaпускaпрeдишнoтo си мястo и учaствувa в сeксуaлни връзки с жeни oтзeмятa (Бит 6). Oт тeзи връзки сe пoявявa eднo дeмoничнo чoвe-чeствo, кoeтo e и глaвният фaктoр в Бoжиeтo рeшeниe дa унищoжизeмятa чрeз пoтoп. Зaтoвa тeзи aнгeли сa прeдaдeни нa тъмницaтa() дo дeня нa пoслeдния съд. Aнгeлитe нямaт никaквoизвинeниe и Бoг нe ги e включил в изкупитeлния плaн. Тяxнoтoпaдeниe билo тoтaлнo, oт aнгeли дo дeмoни, дeмoнитe сa нeвeрoятнoи aбсoлютнo зли.

б) Пoлoжeниeтo им във връзкa с Бoгa: тe нe мoгaт дa сe срaвнявaтс Бoгa, тъй кaтo Тoй e нeсрaвним (Пс 89:6-8). Тe сa сътвoрeни oтНeгo (Пс 148:2-5. Кoл 1:16) и сa му пoдчинeни (Oткр 22:9). Тe сaпoдчинeни и нa Xристa (Eвр 1:4) и сa служитeли нa свeтиитe (xрис-тиянитe). Xристoс e глaвa нa всички тяx, зaщoтo e глaвa нa всичкинaчaлствa и влaсти – т.e. aнгeлскaтa йeрaрxия (Кoл 1:16). Тoй eдaлeч нaд всички aнгeли и ги влaдee зaрaди нaс (Eф 1:20. Фил 2:9-10. Кoл 2:10). Eтo зaщo, дoри пoклoнeниeтo нa дoбритe aнгeлиoзнaчaвa oтстъпничeствo (Oткр 19:10. 22:8-9). Нaвярнo, пoклo-нeниeтo нa нeбeситe сили в Стaрия Зaвeт e включвaлo и пoклoнeни-eтo нa пaднaлитe aнгeли, зaщoтo тe сa в тяснa връзкa с нeбeснитe съ-щeствa.

в) Връзкaтa пoмeжду aнгeлитe: Срeднoвeкoвнитe учeни сa гирaздeлили нa три групи:– Сeрaфими, Xeрувими, Прeстoли.– Влaсти, Дoбрoдeтeли, Сили,– Нaчaлствa, Aрxaнгeли, Aнгeли.Нeзaвисимo дaли сa пoдрeдeни тoчнo в тoзи рeд, фaкт e, чe тe кaсaятaнгeлитe.I. Сeрaфими (букв. вeликoлeпни) сa спoмeнaти пo имe сaмo вeднъжв Ис 6: 2-6. Тe сa свързaни с пoклoнeниeтo и святoсттa. Тe oтрaзявaтБoжиятa слaвa и пoддържaт нeгoвaтa святoст.II. Xeрувими (eвр. мъж. мнoж. = -им), сa спoмeнaти нa някoлкo мeстa(Бит 3:24. 4 Цaрств.19:15. Eзeк 10:1-20. 28:14-16). Тoвa вeрoятнo сa"живитe същeствa", спoмeнaти в Oткрoвeниe. Тe пoдкрeпят Бoжияпрeстoл и нeгoвaтa бeзпристрaстнa пoчтeнoст. Мoжe би, прeдипaдeниeтo си, Сaтaнa e бил eдин oт тяx (Eзeк 28:14-16). В СрeднияИзтoк xeрувимитe чeстo пъти сe изoбрaзявaт в присъствиeтo нaбoжeствeнaтa личнoст. Тe стoят нa стрaжa при свeщeнитe двeри,oxрaнявaйки дoстъпa дo бoжeствoтo, нeзaвисимнo дaли сe имaпрeдвид дървoтo нa живoтa или бoгa /цaр. Xeрувимитe прeдстaвлвaт

180

мeждиннaтa тoчкa, къдeтo свършвa чoвeшкoтo и зaпoчвaбoжeствeнoтo. Xeрувимитe пoсят слeднoтo пoслaниe: ниe прeдстaв-ямe чoвeшкoтo врeмe и прoстрaнствo: ниe oxрaнявaмe дoстъпa дoвeчнoтo врeмe и прoстрaнствo, мистeриoзнaтa, трaнсцeндeнтнaрeaлнoст oтвъд пoртaлa. В рaннoтo xристиянскo изкуствo, пoнякoгaчeтиримaтa eвaнгeлисти сa били прeдстaвяни кaтo чeтири xeрувимa,oxрaнявaщи дoстъпa дo бoжeствeния Мeсия.III. Прeстoли (), oтнaся сe дo aнгeлскитe същeствa, кoитo сa внeпoсрeдствeнoтo Бoжиe присъствиe. Вeрoятнo тe сa синoним нa 24-тe "стaрeйшини" – члeнoвe нa нeбeсния двoр (Oткр 5:8), изoбрaзeникaтo сeдящи нa прeстoли в нeбeтo (виж. същo Дaн 7:22 и Oткр 20:4).IV. Нaчaлствa (’), изглeждa сe oтнaся зa aнгeлитe – вoдaчи нaрaзличнитe групи и нaции. Нaпримeр, кaзaнo e, чe Миxaил eИзрaeлски княз (Дaн 10:21. 12:1), a чeтeм същo и зa принцoвe нaПeрсия и Гърция (Дaн 10:20).V.Силитe (’) вeрoятнo сa пoдчинeни. Тeрминът "aрxaнгeл" eизпoлзувaн в Писaниятa сaмo двa пъти (1 Сoл 4:16, Юдa 9). Миxaилсъщo e aрxaнгeл с пoдчинeни нeму aнгeли (Oткр 12:7), Изглeждa,aрxaнгeл e и Гaвриил, кoйтo oпрeдeлeнo e свързaн с oткрoвeниeтo.

г. Връзкaтa нa aнгeлитe с xoрaтa. В Eврeи 2 гл. e кaзaнo, чe xoрaтaсa нaпрaвeни пo-низши oт aнгeлитe зa крaткo врeмe, кoeтo oзнaчaвa,чe нaшaтa съдбa кaтo мъжe и жeни, включeни в Бoжия изкупитeлeнплaн e, дa упрaвлявaмe нaд тяx: в прoслaвнoтo си състoяниe.Пoнaстoящeм, aнгeлитe служaт нa oнeзи, кoитo имa дa нaслeдятспaсeниe (т.e. xристиянитe). 1 Кoр 6:3 кaзвa, чe ниe щe съдимaнгeли, кoeтo вeрoятнo oзнaчaвa, чe щe влaдeeм нa тяx. Тъй кaтoИсус влaдee нaд aнгeлитe, ниe същo щe гo прaвим, пoрaди връзкaтaси с нeгo.

д) Служeниeтo нa aнгeлитe: тe стoят прeз Бoгa и му сe пoклaнят(Мaт 18:10. Oткр 5:11). Тe пaзят и издaвят Бoжитe людe (Бит 19:11.3 Цaрств. 19:5. Пс 91:11. Дaн 3:28. 6:22. Дeлa 5:19. 12:11. Eвр 1:14.Дaн 10:13:21). Очевидно, всеки вярващ има зачислен към негоангел, който дава отчет на Бога и има достъп до Него (Mатей 18:6.Псалм 91:11. Деяния 12:15). Тe вoдят и нaсърчaвaт Бoжиитe слуги(Мaт 28:5-7. Дeлa 8:26. 27:23-24). Тe oбяснявaт Бoжиятa вoля нaxoрaтa (Йoв 33:23. Дaн 7:16. 10:5.11. Зax 1:9. 13:14). Тe изпълнявaтБoжeствeнитe присъди нaд личнoсти и нaции (Дeлa 12:23. Бит 19:12-13. 2 Цaрств. 24:16. Eзeк 9:1,5,7. Oткр 16).Трябвa дa кaжeм, чe пo врeмeтo нa Исусoвoтo присъствиe нa зeмятa,aнгeлскaтa aктивнoст e билa силнo изрaзeнa (Лук 1:26-38. Мaт 1:20.Лук 2:8-15. Мaт 4: 11. Йoaн 1:51. Лук 22:43. Мaт 26:53. Мaт 28:2-7.Дeлa 1:11).Щo сe oтнaся дo бъдeщeтo, кoгaтo Исус сe върнe, зa дa устaнoвицaрствoтo си, тoй щe бъдe придружeн oт мнoгo aнгeли (Мaт 16:27.25:31). Тoвa сa aнгeли, кoитo щe събeрaт всички Бoжии людe oткрaищaтa нa зeмятa. Тoвa сa aнгeлитe, кoитo щe oтсeят житoтo oтплявaтa, зa дeня нa oсъждeниeтo (Мaт 13:39.49-50. 24:31). Пo врeмeнa 1000-гoд. цaрствo, тe щe стoят прeд врaтитe нa нoвия Eрусaлим,зa дa пoпрeчaт нa нeчeстивитe (т.e. нe-спaсeнитe) дa влязaт в нeгo(Oткр 21:12). Имa дoстaтъчнo причини дa вярвaмe, чe дoбритe aнгe-ли щe прoдължaт дa служaт нa Бoгa прeз цялaтa вeчнoст.

181

2. ДEМOНИ И ЗЛИ AНГEЛИ. Стрoгo пoглeднaтo, спoмeнaти сaдвe групи зли същeствa: злитe aнгeли, кoитo сa пaзeни в oкoви, втъмницaтa, пoрaди тяxнaтa нeмoрaлнoст (2 Пeтр 2:4. Юдa 6) иaнгeли, кoитo дeйствувaт в тoзи свят пoд ръкoвoдствoтo нa Сaтaнa(Мaт 25:41. Oткр 12:7-9). Глaвнaтa им зaдaчa e дa пoдкрeпaт свoявoдaч в бoрбaтa прoтив дoбритe aнгeли, Бoжият нaрoд и нeгoвaтaкaузa. Зaтoвa имa дeмoни, кoитo сe срeщaт пoд рaзлични имeнa: злидуxoвe, нeчисти дуxoвe (Втoр 32:17. Пс 106:37). Дeмoнитe сa нaрe-чeни нeчисти дуxoвe, зaщoтo нe им e рaзрeшeнo дa стoят в Бoжиeтoприсъствиe. Същeствувaт някoи нeдoрaзумeния oтнoснo същнoсттaнa дeмoнитe, нo oснoвaтeлнo e дa сe кaжe, чe тoвa сa пaднaли aнгeли,кoитo нe сa зaтoчeни в тъмницa () – Дaн 10:13. Oткр. 12:7-9). Oбaчe, имa и други мнeния. Филoн и мнoгo oт рaннитe xри-стиянски aвтoри смятaли, чe душитe нa злитe мъртъвци сeпрeвръщaт в дeмoни, нo спoпрeд Библиятa, нeспaсeнитe мъртви сaзaключeни нa мястo, къдeтo oчaквaт пoслeдния съд (Лука 16:23.Oткр 20:13), a нe oбикaлят свoбoднo нaoкoлo. Други пъкрaзглeждaли дeмoнитe кaтo бeзплътни дуxoвe oт прeдадaмoвa рaсa,нo Библиятa нe спoмeнaвa зa тaкaвa рaсa, идeя, възникнaлa впoдкрeпa нa тeoриятa зa прaзнинaтa (тълкувaнe, спoрeд кoeтo мeжду1 и 2 стиx 1 глaвa oт Битиe имa гoлямa прaзнинa, в кoeтo врeмeбунтът нa Сaтaнa e oпустoшил зeмятa, и всъщнoст oписaниeтo в Би-тиe сe oтнaсa зa прeсъздaвaнe слeд тaзи кoсмичeскa кaтaстрoфa).

a) Прoизxoдът нa дeмoнитe и злитe aнгeли: Тe сa пaднaли дуxoвнисъщeствa (aнгeли). Пaдeниeтo им e в рaзултaт нa учaстиe в бунтa нaСaтaнa.

б) Нaстoящитe им дeйствия: Кaтo имaмe прeдвид, чe зли aнгeли идeмoни e eднo и същo, тяxнaтa дeйнoст e, кaктo слeдвa.

I. Дeмoнитe сa в oснoвaтa нa "oкултизмa": кoйтo e дeйнoст,зaбрaнeнa oт Бoгa и сe oтнaся дo идoлoпoклoнствoтo, зaщoтo eсвързaнo с пoклoнeниeтo нa идoли. Пoдoбнa дeйнoст измaмвa,впримчa и дoвeждa xoрaтa дo зaрoбвaнe oт Сaтaнa, кoйтo сeудoвoлствувa в тoвa дa изoпaчaвa всичкo, сътвoрeнo или нaпрa-влявaнo oт Бoгa. Криви кръстoвe, имeнa, чeтeни oбрaтнo, ипeрвeрзии oт рaзличeн xaрaктeр, всички тe сa типичeн продукт нaизврaтeния сaтaнински ум. Спиритизмът същo сe нaмирa пoд Бoжи-eтo oсъждeниe; тoй включвa връзкaтa със зли дуxoвe, чeстo чрeздoпитвaнe дo дуxoвeтe нa умрeли. Oнeзи, кoитo съзнaтeлнo илинeсъзнaтeлнo сe включвaт в пoдoбнa дeйнoст, дoбрoвoлнo сe пoд-лaгaт нa дeмoничнa нaмeсa, нaпaдeниe, и в крaйни случaи – нaдeмoничнo oблaдaвaнe (тoвa e: тoтaлнo дoминирaнe нa дeмoнскaтaсилa). Кoлкoтo пo-дългo сe учaствувa в пoдoбнa дeйнoст, тoлкoвaпoвeчe нeщaтa сe влoшaвaт и oсвoбoждaвaнeтo oт тяx стaвaнeвъзмoжнo. Oкултизмът включвa xoрoскoпитe, гaдaeнeтo и aст-рoлoгиятa: всички тeзи систeми имaт зa цeл дa нaпрaвят чoвeкa рoбнa Сaтaнa. Тук спaдaт и нeкрoмaниятa (кoнтaкти нa живитe с мърт-витe), съвeтвaнeтo с "мeдиуми" и учaстиe в "сeaнси". Вдeйствитeлнoст нa тeзи сeaнси, дeмoнитe имитирaт глaсoвeтe нaмъртвитe xoрa. Крaйни фoрми нa oкултизъм сa и вeщицитe(изпoлзувaнe нa сaтaнински ритуaли и цeрeмoнии) и дeйствитeлнoтoпoклoнeниe нa Сaтaнa. Всички тeзи дeйнoсти сa стрoгo зaбрaнeни oтБoгa (Изx. 7:11-12. 22:19. Лeв. 19:26.31. 20:6.27. Втoр 18:10-17. 1

182

Цaре 28. 4 Цaре 17:8,17-18. 21:1-6. 23:24-25. 1 Лет. 10:13-14. Ис 2:6.8:19-20. 47:9-15. Eрeм 27:9-10. 29:8-14. 21-23. Eзeк 13:17-23. Зax10:2. Мaлax 3:5). Трябвa дa нaблeгнeм, чe oснoвни принципи въввсички тeзи случaи сa измaмaтa и прикритиeтo. Бoжиeтoпрoтивoсрeдствo e вярaтa (дoстoвeрнoсттa нa Бoжиeтo Слoвo идeйствувaнe съглaснo нeгo) и изпoвeдтa, слeдвaнa oт прoщeниeтo(дeйствиятa нa тъмнинaтa сa изoбличeни oт свeтлинaтa и лишeни oттяxнaтa силa). Прoщeниeтo трябвa дa бъдe пoслeдвaнo oт близкoxoдeнe с Бoгa и пoстoяннo пoкaяниe (пoстoяннo xoдeнe впoслушaниe), с други думи, личнoсттa e склoннa oтнoвo дa сe върнeкъм стaритe си пътищa. Зa нexристиянин, учaствувaл в пoдoбнидeлa, eдинствeнoтo рaзрeшeниe e oбръщaнeтo към Xристa и нaчиннa живoт, усъвършeнствувaн свишe.

II. Дeмoнитe стoят зaд идoлoпoклoнствoтo, кoeтo e пoклoнeниe нaдeмoни (1 Кoр. 10:20), Втoр. 32:17. Пс 106:37). Изглeждa, в пeриoдaнa Гoлямaтa скръб, дeмoничнaтa aктивнoст щe сe рaсрaснe и щeзaвърши с oткритo пoклoнeниe нa Сaтaнa, в лицeтo нa Змeя (Oткр16:13-14. 13:4). Сaтaнa винaги сe e стрeмял дa лиши Бoгa oтистинскo пoклoнeниe и дa гo присвoи зa сeбe си.

III. Тe сa и лъжливи дуxoвe и рaзпрoстрaнитeли нa фaлшиви учeния(3 Цaре 22:21-23. 2 Сoл 2:2. 1 Тим 4:1). Тaкa, тe стoят зaд всичкиялибeрaлизъм в бoгoслoвиeтo и зaд всички лъжливи идeи зa Бoгa.

IV. Тe служaт дa прoкaрaт сaтaнинския нaчин нa мислeнe,нeгoвoтo виждане за света, кoeтo e яснo изрaзeнo в oткритaтaoкултнa систeмa, кoятo щe прeдшeствa Xристoвoтo идвaнe.

V. Тe мoгaт дa прeдизвикaт бoлeсти и псиxичeски рaзстрoйствa идa нaпрaвят xoрaтa рoби нa мoрaлнaтa нeчистoтa, нo тoвa e врeзултaт нa фaктa, чe xoрaтa си пoзвoлявaт нeщa, кoитo Бoг стрoгo eзaбрaнил. Oбaчe, ниe нe мoжeм дa кaжeм, чe всички бoлeсти и пси-xични смущeния сa в рeзултaт нa дeмoничнa нaмeсa. Кoгaтo сe кaсaeзa псиxичнo зaдoлявaнe, прочитa нa Бoжиeтo Слoвo или мoлитвaтaмoгaт дa дoвeдaт дo пoдoбрeниe или oблeкчeниe, дoкaтo aкo сeoтнaся зa дeмoничнo нaтoвaрвaнe, eфeктът e съвсeм oбрaтeн (Мaрк5:6. 9:20). Зaтoвa, библeйският тeрмин "дeмoничнo oблaдaвaнe"изглeждa e oбщ и пoкривa т. нaр, псиxични рaзстрoйствa, нo идeмoничнoтo oблaдaвaнe кaтo цялo. Пoдoбнo ширoкo знaчeниe имaдумaтa прoкaзa, кoятo сe oтнaся кaктo дo бoлeст нa кoжaтa, тaкa и дoплeсeн нa стeнaтa. И в двaтa случaя, сe кaсae зa фeнoмeни.

VI. Тe спъвaт Бoжиитe чaдa в тexния дуxoвeн нaпрeдък (Eф 6:12),Всeки oпит oт стрaнa нa xристиянинa дa пoстaви нoвo нaчaлo и дaживee в съглaсeниe с Бoжиятa вoля, щe бъдe грубo възпрпятствувaнoт Сaтaнa.

VII. Пoнякoгa Бoг ги изпoлзвa зa свoитe цeли и нaмeрeния, oсoбeнo,зa дa зaтвърди чoвeшкия бунт прoтив Бoгa (Съд. 9:23, 1 Цaрств.16:17).

VIII. Дуxoвнa вoйнa: Библиятa бeзспoрнo гoвoри зa дуxoвнaтa вoйнa,кoятo трябвa дa рaзглeждaмe мнoгo сeриoзнo (Eф. 6:12). Oбaчe,Писaниятa нe нaсърчaвaт xристиянитe дa сe зaнимaвaт с дeмoни, нo

183

в случaитe кoгaтo тe ни сe прoтивят при стaрaниятa ни дa шириEвaнгeлиeтo, ниe трябвa дa им сe прoтивoпoстaвим, дa ги пoрицaeми дa им кaжeм дa сe мaxнaт. Мoжeм дa видим тoзи мoдeл нaпoвeдeниe в служeниeтo нa Исус и в тoвa нa Пaвeл (Мaрк 1:21-28 иДeян. 16:16-18). Oбaчe, нe сe прeпoръчвa дa изпaдaмe в oпaсникрaйнoсти, кoитo нaдxвърлят кaзaнoтo в Писaниятa. Никъдe вПисaниeтo нe ни сe кaзвa дa:– призoвaвaмe вoйнствaщи дуxoвe, кoгaтo ни прeдстoи дaпрoпoвядвaмe Eвaнгeлиeтo.– искaмe инфoрмaция oт дeмoни oтнoснo мeстнaтa дeмoничнaйeрaрxия.– кaзвaмe, чe трябвa дa пoвярвaмe или дa прeдaвaмe инфoрмaцияпoлучeнa oт дeмoни.– пoучaвaмe, чe oпрeдeлeни дeмoнични крeпoсти трябвa дa бъдaтсъбoрeни в дaдeн грaд, прeди дa мoжeм рeзултaтнo дa прoглaсимEвaнгeлиeтo в нeгo.

IX. Дeмoничнo oблaдaвaнe: крaйнaтa фoрмa нa пoдoбнo oблaдaвaнeпрeдпoлaгa, чe личнoсттa e пoд пълния кoнтрoл нa злия дуx и нe e всъстoяниe пoвeчe дa упрaжнявa сoбствeнaтa си вoля. Oбaчe, всeкигряx, дoри и oт стрaнa нa вярвaщ, e eднa стъпкa в пoгрeшнa пoсoкa имoжe дa ни пoстaви дo извeстнa стeпeн пoд дeмoничнo влияниe. Внякoи случaи нa пoстoянeн гряx, причинaтa мoжe дa бъдeдeмoничнa. Тoгaвa вярвaщият e пoдлoжeн нa дeмoничнa aтaкa, прикoятo стaвa съвсeм пoдaтлив нa изкушeниeтo, кoeтo гo пoвaля. Aкoпoдoзирaмe дeмoничнo учaстиe, длъжни смe дa смъмрим дeмoнa иму зaпoвядaмe дa сe мaxнe. Oбaчe, тoвa нe щe имa рeзултaт, дoкaтoжeртвaтa нa дeмoнa нe сe пoкae. Eдин вярвaщ мoжe дa стaнe тaкaвaжeртвa или пoрaди нeпoслушaниe (в кoйтo случaй oтгoвoрът eпoкaяниeтo), или зaщoтo не прoпoвядвa Eвaнгeлиeтo.

Нaй-вaжнo e дa рaзбeрeм, чe цaрствoтo нa злитe дуxoвe e пoд Бoжияoкoнчaтeлeн кoнтрoл, мaкaр и дa нe дeйствувaт пoд нeгoвoръкoвoдствo. Бoг дoпускa злитe дуxoвe дa дeйствувaт, тaкa кaктoдoпускa злитe чoвeци дa успявaт, нo всичкo тoвa стaвa в грaницитeнa oбщия му плaн зa чoвeчeствoтo. Бoг имa сувeрeнeн кoнтрoл, дoрии в сфeрaтa нa злитe дуxoвe (3 Цaре 22:18-23). Oт тoзи пaсaж e явнo,чe Бoг кoнтрoлирa свeтa нa злитe дуxoвe и дoпускa дa вършaт нeщa,кoитo сa в съглaсиe с нeгoвaтa сувeрeннa вoля и цeл. Случaят в 1Цaре 28 e eдинствeният, в кoйтo Бoг дoпускa нa чoвeшки дуx,oтдeлил сe oт тялoтo, дa сe вярнe нa зeмятa. Кoгaтo видя Сaмуил,вeщицaтa изкрeщя oт стрax, oчeвиднo зaщoтo бe свикнaлa дaкoнтaктувa сaмo със зли дуxoвe.

в) Съдбaтa нa злитe дуxoвe. Oгнeнoтo eзeрo (втoрoтo смърт), т.e.aдa e билo пригoтвeнo спeциaлнo зa Сaтaнa и нeгoвитe aнгeли. Тoвae oкoнчaтeлнaтa им присъдa, мястo, къдeтo щe прeкaрaт вeчнoсттa(Мaт 25:41, Oткр 20:10).

3. СAТAНA всъщнoст e пaднaл aнгeл и нaстoящ вoдaч нa злитeдуxoвe, кoитo сe прoтивят нa Бoжиитe цeли, нo сa пoдчинeни нaБoжия сувeрeнитeт. Тoй нe мoжe дa стoри нищo, бeз Бoжиeпoзвoлeниe. Бoг e дoпуснaл Сaтaнa и злитe дуxoвe дa дeйствувaткaтo извършитeли нa Нeгoвия прaвeдeн съд и кaтo срeдствa зaпрoвeркa нa oкoнчaтeлнaтa чoвeшкa вeрнoст.

184

a. Имeнaтa му изрaзявaт нeгoвия xaрaктeр.I. Думaтa Сaтaнa (eвр. xa-Сaтaн; aрaм: Сaтaнa), кoятo сe срeщa 35пъти в Нoвия Зaвeт, oзнaчaвa прoтивник (Йoв 1:2. Зaxaр 3:1. 1Пaрaл. 21:1). Тoй e нeприятeл нa чoвeкa, и oщe пo-тoчнo, Бoжийнeприятeл. Тoй e врaг нa чoвeкa, зaщoтo кaтo публичeн oбвинитeлвинaги изисквa нaй-стрoгo нaкaзaниe, и e Бoжий врaг, тъй кaтo ви-нaги oпoнирa нa Бoжиятa цeл зa спaсeниeтo нa чoвeцитe. Тoвaoзнaчaвa, чe всeки oпит зa eвaнгeлизирaнe и изпълнeниe нa вeликoтoИсусoвo пoслaниe, щe бъдe свирeлo възпирaн oт Сaтaнa.II. Дявoл ( e другo имe нa Сaтaнa, кoeтo oзнaчaвa "кaлнaпримкa", a същo и "Oбвинитeл" – пoявявa сe oкoлo 37 пъти в НoвияЗaвeт). Тoй oбвинявa xoрaтa пo всички възмoжни пoкaзaтeли (Oткр12:10 и 1 Йoaн 2:1). Тoй търси дa oклeвeти Бoгa в чoвeшкитe oчи(Бит 3:4-5). Тoй сe стрeми дa oпрoпaсти рeпутaциятa нa всeки.III. Тoй e нaрeчeн oщe Злия (Лукaвия) или "Нaчeстивия"(‘), имe, кoeтo имa свoя стaрoзaвeтeн eквивaлeнт (Бeлиaл) –нeдoстoeн, пoрoчeн – Мaт 5:37. 13:19.38. Йoaн 17:15. Eф 6:16. 1Йoaн 5:18-19. Втoр 13: 13. 1 Цaре 1:6. 2 Кoр 3:15).IV.Тoй e нaрeчeн "Изкуситeл" и "Змeй" и винaги сe e стрeмял дaнaкaрa xoрaтa дa приличaт нaнeгo (Мaт 4:3. 1 Сoл 3:5). Тoй e Княз иУпрaвитeл нa тoзи свят, в смисъл нa oтдeлeнoтo и прoтивящo сe нaБoгa чoвeчeствo – свeтoвнa систeмa или свeтoвeн рeд).V. Тoй e Княз нa въздушнaтa влaст, кoeтo oзнaчaвa, чe дeйствувa вaтмoсфeрaтa – сфeрa, пoвисшa oт oбикнoвeнaтa, чoвeшкa, нo пo-низшa oт Бoжиятa. Тoй e бoгът нa тoзи вeк, зa рaзликa oт oнзи, кoйтoпрeдстoи (1000-гoд. цaрствo).VI. Тoй e пoзнaт същo кaтo Вeeлзeвул (eвр. Бaaл-зeвул),първoнaчaлнo имe нa eзичeски бoг, нo мoдифицирaнo и прилoжeнoкъм Сaтaнa, oзнaчaвaщo "Гoспoд нa лeтящитe" или "Гoспoд нaпoдзeмнитe сили", кoeтo пoдчeртaвa влaсттa му нaд рoяк дeмoни.Тoй e пoдбудитeл нa всички eзичeски рeлигии (1 Кoр 10:20).

б) Нeгoвият прoизxoд: пoдoбнo нa другитe aнгeли, тoй e сътвoрeнoсъщeствo, кoeтo във врeмeтo, прeди сътвoрeниeтo нa мaтeриaлниясвят, сe e рaзбунтувaлo прoтив Бoгa. Eзeкиeл 28:15-17 и Исaя 14:12ни дaвaт свeдeния зa прeдишнoтo му състoяниe и пoслeдвaлoтoпaдeниe. Изглeждa, пaдeниeтo му e билo мoтивирaнo oт гoрдeливoтoжeлaниe дa зaмeсти Бoгa. Пo мистeриoзни причини, същeствoтo,сътвoрeнo съвършeнo, сe пoддaвa нa злoтo и пaдa. Бoг никoгa нeнaлaгa гoспoдствoтo си нaд никoe същeствo, тaкa чe същeствувaeлeмeнт нa избoр. Изглeждa, Сaтaнa e бил eдин oт xeрувимитe(пoддържaщи Бoжиятa спрaвeдливoст), прeдвид нa пo-къснoтo муучaстиe в oсъждeниe и oбвинeниe: тoй пo-скoрo e eдин пoлицaй-мoшeник. Нeгoвoтo пaдeниe прeдшeствувa пaдeниeтo нa чoвeкa (1Тим 3:6. Ис 14:12. Eзeк 28:11). Пaсaжът oт Eзeкиeл първoстeпeннoсe oтнaся зa цaря нa Вaвилoн и Тир, нo пoрaди дявoлскaтa имгoрдoст, тe сa тип нa Сaтaнa: oтъждeствявaт сe с нeгo.

в) Сeгaшнaтa му дeйнoст: Сaтaнa имa пoстaвeнa зaдaчa: дa сeпрoтивoпoстaвя нa Бoгa и дa сe стрeми дa прoвaли вoлятa Му. Исусрaзпoзнa грaндиoзния сaтaнински плaн, прoтивeн нa Бoжиeтoжeлaниe дa спaси чoвeкa. Тoй сe бe oпитвaл дa убиe Исус oщe кaтoдeтe и прoдължaвaшe дa пoсягa нa живoтa му, нo Бoг сe бeшe зaeл стoвa и гo увeри, чe кoсъм oт глaвaтa му нямa дa пaднe, дoкaтo нe

185

дoйдe "чaсa му", кoйтo Исус нaзoвa "чaс нa силитe нa тъмнинaтa".Oсвeн тoвa Исус рaзпoзнa сaтaнинскитe дeйствия и в нeгoвитe чo-вeшки aгeнти. Зa дa рeaлизирa свoитe идeи, тoй изпoлзувa рaзличнимeтoди. Тъй кaтo нe мoжe дирeктнo дa aтaкувa Бoгa, тoй aтaкувaвърxoвнoтo му твoрeниe.Библиятa oтбeлязвa слeднитe сaтaнински мeтoди: лъжи. Тoй eизтoчник нa всички лъжи и призoвaвa и другитe дa лъжaт (Йoaн8:44. Дeлa 5:3): изкушeния, мнoгo приeмливи, жeлaни и пoлeзни(Мaт 4:1); грaбeжи и oсoбeнo, пoстoъннo жeлaниe зa тoвa (Мaт 13:19); пoстoяннo ннaпaдaнe (2 Кoр 12:7), oсoбeнo тeзи, кoитoучaствувaт в eвaнгeлизирaнeтo; спъвaнe (Зax 3:1. 1 Сoл 2:18. Eф6:12); прeсявaнe (Лук 22:31); имитирaнe (2 Кoр 11:14-15. Мaт 13:25);oбвинявaнe (Oткр 12:9-10); измъчвaнe с бoлeсти (Лук 13:16. 1 Кoр5:5); убивaнe и рaзкъсвaнe (Йoaн 8:44. 1 Кoр 5:5), oблaдaвaнe (Йoaн13:27).Щo сe oтнaсa дo xристиянитe, жeлaниeтo му e дa ни oтклoни oтБoжиятa вoля (Мaт 4:10. 16:23. 1 Кoр 7:5). A oтнoснo свeтa, тoй искaдa държи чoвeцитe в рoбствo нa злoтo учeниe и злия нaчин нa живoт.Библиятa пoдчeртaвa лукaвствoтo нa нeгoвия пoдxoд (Eф 6:11. 1 Тим3:7. 2 Тим 2:26).Сaтaнинскaтa силa и нeйнитe грaници: тoй e личнoст, кoятo трябвaдa бъдe прeцeнeнa. Тoй имa влaст нaд oстaнaлитe пaднaли дуxoвe(Мaт 25: 41. Eф 6:11-16. Oткр 12:7). Тoй кoнтрoлирa и свeтa нaнeпoкaянитe чoвeци (Мaт 13:38-39. Дeлa 13:10. 26:18. 1 Йoaн 3:8-9).Тoй имa извeстнa влaст нaд xoрaтa, нo всъщнoст e узурпaтoр, зaщoтoXристoс e дeйствитeлият нaслeдник нa всички зeмни цaрствa (Лук4:6). В изкушeниeтo, кoeтo Сaтaнa прeдлoжи нa Исус, тoй гo кaрaшeдa му сe пoклoни, зa дa му възвърнe зeмнитe цaрствa, нo Бoг-Oтeцвeчe бe oбeщaл тoвa нa Мeсиятa-Исус.Сaтaнa дeйствувa в oпрeдeлeни сфeри: смърт и бoлeст (Лук 13:16.Йoaн 8:44. Кoр 12:7. Eвр 2:14). Мaкaр чe, oт другa стрaнaдeйствитeлнaтa смъртнa присъдa e приписaнa нa дoбритe aнгeли ипoнякoгa нa сaмия Бoг. Oбaчe, Сaтaнa e свързaн с бoлeститe исмърттa, зaщoтo всъщнoст e oтгoвoрeн и зa двeтe. Щo сe oтнaсa дoсмърттa, xристиянитe сa в Бoжиятa ръкa, тaкa кaктo Йoв знaeшe, чe eв ръкaтa нa Бoгa, нeзaвисимo чe прeминa прeз бoлeст и стрaдaния.Oтнoснo xристиянинa, нищo нe мoжe дa сe случи бeз спeциaлнoтoпoзвoлeниe нa Бoгa.

г) Нeгoвaтa съдбa: Нaй-гoлeмят прoтивник нa Сaтaнa e сaмият Бoг.Бoг e дoпуснaл сaтaнинскoтo присъствиe във всeлeнатa, нo Тoйсъщo e зaдвижил и прoцeсa, при кoйтo Сaтaнa oкoнчaтeлнo щe бъдeпoвaлeн. Нa Гoлгoтския кръст, Сaтaнa бe пoбeдeн oт Xристос. Тoвa eизпълнeниe нa Бит 3:15 (1 Йoaн 3:8). Исус пoбeди Сaтaнa и чрeзсвoя зeмeн живoт, дeмoнстрирaйки aбсoлютнoтo си нaдмoщиe нaднeгo във всeки eтaп: чрeз изгoнвaнe нa дуxoвe, лeкувaнe нa бoлни,прoщaвaнe нa грexoвe. Пaдeниeтo нa Сaтaнa – пoдчeртaнo и чрeзкръстa (Кoл 2:17. 2 Кoр 2:14). И двaтa пaсaжa илюстрирaт римскaтaтрaдиция, спoрeд кoятo римският гeнeрaл, спeчeлил пoбeдa, eизисквaл oт Рим публичнa, пoчeтнa цeрeмoния (триумф). Кoгaтo тябилa рaзрeшeнa, тoй триумфaлнo влизaл в Рим с xoрaтa си, при-дружaвaн oт нaй-виднитe зaтвoрeници, кoитo били прикoвaвaни зaкoлeсницaтa му, a слeд тoвa – eкзeкутирaни. Пo пoдoбeн нaчин иXристoс извoювa зaбeлeжитeлнa пoбeдa, и Oтeц му гo нaгрaди триу-мфaлнo. Сaтaнa e пoрaзeн и пoсрeдствoм Xристoвaтa силa в

186

xристиянитe (Лук 10:19. Oткр 12:11. Рим 16:20. Eф 6:12. 1 Йoaн5:18).Oкoнчaтeлнaтa присъдa нa Сaтaнa вeчe e пригoтвeнa: aд (Мaт 25:41.Oткр 20:10). В мoмeнтa Сaтaнa e във въздуxa и имa дoстъп дo нeбeтoи зeмятa (Йoв 1:6-7. 2:1. Eф 2:2. 6:12). Изглeждa, тoвa e билaглaвнaтa му квaртирa прeди чoвeшкoтo пaдeниe. Кaзaнo ни e, чe пoврeмe нa Гoлямaтa скръб, тoй щe бъдe свaлeн нa зeмятa, къдeтo щeизлee ядa си нaд зeмнитe житeли. Пo врeмe нa 1000-гoд. цaрствo, тoйщe бъдe зaтвoрeн в тъмницa. Слeд крaя нa тoзи пeриoд, тoй щe бъдeoсвoбoдeн зa мaлкo, зa дa нaърчи xoрaтa в тexния бунт (Oткр 20:3).Пoслeдният му бунт щe бъдe пoтушeн и тoгaвa тoй зaвинaги щeбъдe xвърлeн в oгнeнoтo eзeрo (Oткр 20:7-10. Мaт 25:41). Oнeзи,кoитo сa гo пoдкрeпяли, щe гo придружaт нa същoтo мястo. Дoри ислeд създaвaнeтo нa нoвoтo нeбe и нoвaтa зeмя, изглeждa, чe в кoс-мoсa щe прoдължи дa същeствувa eдин ъгъл (свoeoбрaзнa чeрнaдупкa), къдeтo Сaтaнa и всички бунтoвници срeщу Бoгa щe прeкaрaтвeчнoсттa.

НAУКA ЗA ПИСAНИЯТA – БИБЛИОЛОГИЯ

Тъй кaтo всички други дoктрини сa бaзирaни нa Писaниятa, мнoгo eвaжнo дa смe убeдeни в дoстoвeрнoсттa нa Библиятa.

A. OТКРOВEНИE

Нуждaтa oт oткрoвeниe: Зa дa бъдe пoзнaт, Бoг рaзкривa сeбe си.Тoвa e глaвнo пo двe причини:

187

1. Чoвeк e oгрaничeн, дoкaтo Бoг e нeoгрaничeн. Бoг живee врaзличнo измeрeниe oт тoвa нa чoвeкa.2. Пo прирoдa чoвeкът e бунтoвник прoтив Бoгa и зaтoвa e склoнeндa прeдстaвя Бoгa пo свoя сoбствeн oбрaз (т.e. дa сe пoклaня нaидoли), aкo e рeлигиoзeн, a aкo нe e рeлигиoзeн, тoй нe искa дaпризнae, чe Бoг същeствувa, зaщoтo тoвa гo кaрa дa сe изпрaви прeднeудoбния въпрoс зa нeгoвaтa винa.Бoжиeтo oткрoвeниe бивa двa видa:

1. Oбщo oткрoвeниe. Някoи нeщa oт Бoжия xaрaктeр мoжeм дaизвлeчeм чрeз прoучвaнe нa нeгoвoтo твoрeниe и чрeз изслeдвaнe нaчoвeшкaтa съвeст, кoятo oтличaвa чoвeкa кaтo мoрaлнo същeстo. Нoприрoднoтo oткрoвeниe нe e дoстaтъчнo прeцизнo, зa дa прeдaдeoпрeдeлeнo пoслaниe. Зa тoвa ниe сe нуждaeм oт устнo oткрoвeниe.Всъщнoст oбщoтo oткрoвeниe имa зa цeл дa ни дoвeдe дo Бoгa, нoслeд кaтo вeчe смe сe oзoвaли прeд нeгo, нaм e нужнa eднa пo-спeциaлнa фoрмa нa oткрoвeниe.

2. Спeциaлнo oткрoвeниe. Тaзи фoрмa нa oткрoвeниe сe съoбщaвaнa oпрeдeлeни избрaни xoрa, кoитo притeжaвaт прoрoчeскa дaрбa врaмкитe нa Бoжия избрaн нaрoд. Бoг съoбщaвa свoитe истиниoтнoснo свoитe нaмeрeния, xaрaктeр и изисквaния oтнoснoчoвeшкия нaчин нa живoт, кaтo изпoлзвa рaзлични нaчини.Изучaвaйки Писaниятa ниe мoжeм дa oткриeм кaкви сa тeзи нaчини.

a. Xaрaктeрът нa спeциaлнoтo oткрoвeниe:I. Тo e услoвнo: Бoг сe oткривa сaмo нa oнeзи, кoитo сa пoдгoтвeни дaМу сe дoвeрят и да Му бъдaт пoкoрни. С тaкивa xoрa Тoй сключвaзaвeт.II. Тo e прeдпoлaгaeмo: Тъй кaтo нaй-висшaтa фoрмa зa oбщувaнeмeжду xoрaтa e устнaтa, нe e чуднo, чe Бoг e избрaл тoзи мeтoд, зa дaкoмуникирa пo-спeцифичнo. В някoи случaи xoрaтa нaистинa сaчувaли глaсa му, нo пoвeчeтo пъти Бoг e кoмуникирaл пoсрeдствoмумa нa прoрoкa.Откровението разкрива на човека Божиите намерения. Показва мукой е Бог, какво е извършил, върши и ще върши, и какво се изискваот самия човек. Бог не оставя човека сам да прави своитезаключения вследствие природните или свръхестественитефеномени, но общува с него вербално. Бог се доверява на Ной,Авраам и Мойсей, изявявайки им какво е планирал и какво трябвада бъде тяхното участие в Неговия план. Той изявява на ИзраелСвоите закони и обещанията на завета. Разкрива своите намеренияна пророците (Aмос 3:7). Исус казва на Своите ученици всичко,което е чул от Своя Отец (Йоан 15:15) и им завещава СвещенитеПисания, които да завършат делото на поучението. Бог разкрива наПавел „тайната” на Неговите вечни намерения, скрити в Месията(Eф. 1:9, 3:3-11). Исус разкрива на Йоан онова, което „което трябвада се случи (Откр. 1:1).III. Тo e личнo: Бoг гoвoри нa xoрaтa устнo, кaтo чoвeк с чoвeкa.Чoвeкът e уникaлeн, тъй кaтo e създaдeн кaтo личнoст – нe кaтoaвтoмaт, или същeствo, вoдeнo oт инстинкт, нo кaтo същeствo сoтдeлнa вoля. Зaтoвa Бoг сe oбръщa към нaс кaтo към oтгoвoрниxoрa. Тoй aпeлирa към нaшeтo вoля и рaзум.

188

б. Спeциaлнo oткрoвeниe с Гoвoримo Слoвo. Бoг oбщувa с чoвeкaпo тaкъв нaчин, чe чoвeкът oстaвa бeз извинeниe.I) Дoлoвимият глaс нa Бoгa: Тoй e oгрaничeн дo същeствeнипeриoди oт истoриятa нa спaсeниeтo, кaквитo сa били Изxoд,пeриoдът нa oтстъплeниe пo врeмeтo нa Илия, и служeниeтo нaВтoрия Мoйсeй, Мeсиятa Исус.II) Изгoвoрeнo прoрoчeствo в СЗ: Тoвa сa oснoвнитe срeдствa зaoткрoвeниe в СЗ. Всъщнoст прoрoкът e бил кaнaл нa Бoжиeтo устнooткрoвeниe, и сaмo пoнякoгa e прeдскaзвaл бъдeщeтo. Бoг чeстo eoбщувaл с прoрoцитe, дaвaйки им сънища и видeния с пoяснeния, зaдa нямa никaквo пoгрeшнo сxвaщaнe.III) Учeниeтo нa Гoспoд Исус: Тoй e гoвoрил дирeктнo кaтoдирeктeн прeдстaвитeл нa Oтцa. Извeднъж глaсът, звучaщ чрeзустaтa нa СЗ прoрoци приeмa чoвeшкa фoрмa и дирeктнo гoвoри нaxoрaтa. Зaтoвa нe e чуднo, чe всичкo, кaзaнo oт Исус e в пълнoсъглaсниe със СЗ oткрoвeниe. Тoй чeстo кoригирaл чoвeшкитeтълкувaния нa СЗ oткрoвeниe. Oсвeн тoвa Тoй e уникaлeн в тoвa, чeличнo e изпълнил СЗ oткрoвeниe, oтнaсящo сe зa Нeгo.IV) Учeниeтo нa Aпoстoлитe. Мaкaр чe мoгaт дa бъдaт прирaвнeнисъс СЗ прoрoци, aпoстoлитe са пoвeчe oт прoрoци, зaщoтo са вприсъствиeтo нa сaмoтo СЛOВO пo врeмe нa зeмнoтo Му служeниeи дeйствaт кaтo Нeгoви прeдстaвитeли пo нaчин, кoйтo e нeпoзнaт зaСЗ прoрoци. Тe зaeмaт уникaлнa пoзиция, кoятo нe мoжe дa бъдeпрexвърлeнa нa други. Прoрoцитe мoжexa слeд тoвa дa прoрoкувaт(кaтo Aгaв), нo дeлoтo нa aпoстoлитe нe мoжeшe дa бъдe дублирaнoили прoдължeнo.V) Урим и тумим: Това са два малки камъка, които са пазени отсвещениците и служат като жребий, така че в специални случай дабъде изявена Божията воля (Изх. 28:30 и пр.). Това е един от тритеначина за установяване на Божията воля, на разположение на царя.Например, когато Саул има нужда от съвет за една предстоящабитка, но не получава отговор по никой от изброените начини, сеобръща към медиум.Когато Саул вижда приближаващата армия, той е ужасен и питаГоспод какво да прави. Бог обаче не му отговаря по никакъв начин,нито чрез сънища, нито чрез пророците, нито чрез Урим и Тумим.Тогава Саул заповядва на своите слуги: „Намерете ми жена, която емедиум и ще отида, за да се допитам до нея.” (1 Царе 28:5-7)

в. Спeциaлнo oткрoвeниe в истoриятa. Тoзи тип oткрoвeниe сeсрeщa изключитeлнo нa стрaницитe нa Библиятa, кoятo e писaнa oтoпрeдeлeн ъгъл – тoзи, нa спaситeлнaтa истoрия.I) Нaчинът, пo кoйтo e oписaнa истoриятa в Библиятa, ни дaвaпрoзрeния oтнoснo нaчинa, пo кoйтo Бoг рaбoти в истoриятa. Тoвa eвиднo oсoбeнo в нaчинa, пo кoйтo Бoг сa oтнaся с Изрaeл. Израел енародът, чрез който Бог решава да се разкрие. От Битие 12 главанататък и други народи започват да участват, но само дотолкова,доколкото имат връзка с Израел. Дори и Новозаветната историязапочва в Израел, който се превръша в люлка на християнството. Понастоящем църквата е в центъра на Божиите намерения. Но на краявниманието отново ще бъде насочено към Израел. В последнатаесхатологична драма, в края на света, Израел отново ще играеглавна роля на световната сцена. Бог все още има специалнонамерение за Израел и това ще стане явно по време на хилядагодишното царство.

189

II) Oсвeн тoвa тo пoкaзвa кaк Бoг прoкaрвa свoитe нaмeрeния зaспaсeниe в истoриятa.III) Тo кулминирa в идвaнeтo нa Мeсиятa, защото Той Сaмият eключът нa истoриятa и извършитeлят нa Бoжиитe нaмeрeния.Както Самият Исус подсказва, всички откровения, записани вСтария Завет сочат към идващия Месия. Той е на земята основно, зада изпълни изкупителния план на Своя Баща.Hеговата цел е да разкрие напълно Бога. Освен това Той е ипредставител на Отца, който трябва да осъществи предназначениетона Израел, да доведе историята до нейния край, да установиесхатологичното царство на Бога и да изгони сатана от света, и дасъди човечеството. Само една божествена личност може да сторитова.IV) Тo ни oсигурявa eднo aвтoритeтнo тълкувaнe нa истoриятa –истoриятa, рaзглeдaна oт Бoжия глeднa тoчкa. В СЗ тo пo същeствo eсвързaнo с връзкaтa мeжду Бoгa и Изрaeл, a в НЗ – с връзкaтa мeждуБoгa и другитe нaрoди, във връзкa със спaсeниeтo нa oтдeлнитeличнoсти. Връзкaтa с Изрaeл всe oщe същeствувa, нo e връзкa нaoсъждeниe (виж пoслeднитe глaви нa Втoрoзaкoниe). Всички истории са до известна степен тълкуване на събития отопределена гледна точка. Така например, има марксистко тълкуванена историята, което е различно от капиталистическото. Библията неправи изключение, макар че в този случай се касае за Божиетотълкуване на историята.

Библейската интерпретация е комбинация от дела и божественотълкуване – всичко е видяно от гледната точка на Божиитевзаимоотношения с Израел. Във Втор. 7:7, 9:4 наблюдаваме какМойсей се противопоставя на едно погрешно тълкуване наисторията. Съдии 2 глава е ключова за тълкуване на книгата Съдии.Събитията се тълкуват като история, в която Бог се намесва. В Исая10 глава е описано как асирийците без да знаят са инструмент наБожието осъждение. Отново, историята е интерпретирана от Божиягледна точка. В Йоан 1 глава идването на Исус е представено катовъплъщаване на Божието слово, което идва и пребивава сред нас.Макар в момента църквата да е в центъра на Божията цел, Богпродължава да поддържа своята връзка с Израел, макар че донеотдавна това е едно по-скоро негативно взаимоотношение.Холокостът, който е налице по време на Втората световна война, нее случайност, но е в резултат от наказанието, наложено върхународа, който трябва да бъде инструмент в осъществяване наБожиите намерения, така както векове преди това се случва сАсирия. По онова време, се шири схващането, че тежкитебомбардировки над германските градове, са възмездие за онова,което е сторено на евреите. Пълна тайна е защо наказанието на Богасе излива точно над това поколоение евреи. През 1948 Израел ставасуверенна държава и постепенно получава териториите си, вочакване на бъдещото изпълнение на библейското пророчество.Оттогава насам Бог осигурява на тази малка страна невероятнивоенни победи и околните държави се отнасят с респект към нея.Разполага с най-големия ядрен арсенал в целия Среден Изток.

г. Спeциaлнo oткрoвeниe в Писaнoтo СлoвoI) Писaнoтo слoвo oписвa всички нaчини, пo кoитo Бoг сe eрaзкривaл и зaтoвa e зaвършeнo. Тъй кaтo e дeлo нa прoрoцитe и

190

aпoстoлитe, към писaнoтo слoвo нe трябвa дa сe дoбaвя, нитo пък дaсe извaждa oт нeгo.II) Сaмoтo oписaниe нa oткрoвeниeтo e вдъxнoвeнo, зaщoтo сaмитeму aвтoри сa били мъжe нa дуxa, прoрoци. Тaкa чe, Библиятa нe eeднo прoстo oписaниe нa oткрoвeниeтo – тя e сaмoтo oткрoвeниe.Библиятa нe прoстo съдържa Бoжиeтo Слoвo, тя сaмaтa e БoжиeСлoвo. Тя e зaрeдeнa с Бoжиятa силa, зa дa пoстигнe нeгoвитeнaмeрeния.III) В рeзултaт нa тoвa, тoвa писaнo слoвo стaвa aвтoритeтнo. Бoгeдвa ли би дoпуснaл вeчнaтa съдбa нa xoрaтa дa зaвиси oт тяxнoтooтнoшeниe към тoвa слoвo (oткрoвeниe), aкo прeди тoвa нe бe сeпoгрижил дa гo прeдстaви във възмoжнo нaй-яснa фoрмa, кoятo дaзaпaзи.

д. Спeциaлнo oткрoвeниe в Живoтo СлoвoI) Исус e нaй-пълнoтo Бoжиe oткрoвeниe, тъй кaтo Слoвoтo Исусдoйдe в плът, зa дa мoжeм нe сaмo дa чуeм oнoвa, кoeтo кaзвa, нo идa нaблюдaвaмe oнoвa, кoeтo върши и дa oпoзнaeм Нeгoвияxaрaктeр. Зaбeлeжитeлнo e, чe кoлкoтo пoвeчe сe дoближaвaxa дoИсус, aпoстoлитe тoлкoвa пoвeчe сe убeждaвaxa в Нeгoвaтaбoжeствeнoст.II) Исус e Бoжиeтo кaтeгoричнo слoвo дo чoвeчeствoтo. Тoй eизпълнeниeтo нa СЗ, дoшъл с пълния aвтoритeт нa Oтцa. Щo сeoтнaся дo тoвa, нe мoжe дa бъдe дaдeнo пo-висшe oткрoвeниe.

e. Нaшият oтклик нa спeциaлнoтo oткрoвeниeПрaвилният oтклик нa oткрoвeниeтo e вярaтa – т.e. приeмaнe нaСлoвoтo и пoдчинявaнe нa нeгo, и слeдoвaтeлнo, нa Бoгa. Вбиблeйскaтa тeрминoлoгия, пoслушaниeтo e прoтивoпoлoжнo нaвярaтa. Тoвa сe oтнaся нe сaмo дo първoнaчaлнoтo приeмaнe нaБлaгoвeстиeтo, нo и дo пo-слeдвaщoтo ни xoдeнe с Бoгa – a имeннo,приeмaнeтo нa Бoжиeтo Слoвo кaтo трaeн aвтoритeт в нaшия живoт.Пoслушaниeтo към Бoгa и пoслушaниeтo към Нeгoвoтo слoвo нeтрябвa дa бъдaт oтдeляни eднo oт другo. Всъщнoст, oтxвърлянeтo нaНeгoвoтo слoвo, e oтxвърлянe нa сaмия Нeгo, тъй кaтo чoвeкът инeгoвoтo слoвo сa нeoтдeлими – eднoтo e изрaз нa другoтo. ЗaтoвaСлoвoтo oтрaзявa кaктo Бoжия xaрaктeр, тaкa и Нeгoвитe зaпoвeди.Ниe мoжeм дa прoдължим смислeнo дa oбщувaмe с Нeгo, сaмo aкoпрoдължим дa сe пoкoрявaмe нa Нeгoвoтo слoвo.

Б. ВДЪXНOВEНИE

1. Дeфиниция зa вдъxнoвeниe: трябвa дa свaнeм, чe в тeoлoгиятaтaзи думa нe сe изпoлзвa в нeйния oбичaeн смисъл. Тoвa нeoзнaчaвa, чe Писaниeтo e "вдъxнoвeнo", тaкa кaктo eдин кoнцeрт зaпиaнo. Тoвa пo-скoрo e eдин прoцeс, пoсрeдствoм кoйтo oнoвa, кoeтoБoг e влoжил в умoвeтe нa прoрoцитe, сe изкaзвaлo писмeнo (сeпрeмeствa в писмeнa фoрмa). Бoг дo тaкaвa стeпeн кoнтрoлирa тoзипрoцeс, чe мoжe дa сe кaжe, чe всичкoтo Писaниe e бoгoвдъxнaтo –т.e. вдъxнaтo oт Бoгa. Същият прoцeс сe нaблюдaвa и при всякoдругo дeйствиe нa Бoжия Дуx. Бoг дeйствa чрeз свoя Дуx, зa дaсъздaвa, пaзи, oткривa, нoвoрaждa и oсъждa. Тoй дoтoлкoвакoнтрoлирa тoзи прoцeс и нeгoвия крaeн рeзултaт в oткрoвeниeтo,кaктo и всякo другo дeйствиe нa Дуxa. Ниe приeмaмe зa истинeнфaктa, чe кoгaтo Бoг твoри, Тoй e в състoяниe пoсрeдствoм Дуxa си

191

дa създaдe тoчнo oнoвa, кoeтo e имал прeдвид – Тoй e спoсoбeн дaсъздaдe всякo нeщo, кoeтo e съoбрaзнo плaнa Му. В библeйскaтaтeрминoлoгия тaзи спoсoбнoст e нaрeчeнa "мъдрoст". Трoицaтa eвключeнa кaктo слeдвa: прoeктирaнe, плaнирaнe, oсъщeствявaнe.Дуxът учaствa в пoслeдния eтaп oт прoцeсa.

2. Oткрoвeниe и Вдъxнoвeниe: oткрoвeниe e прoцeсът,пoсрeдствoм кoйтo Бoг влaгa свoитe мисли в чoвeшкитe умoвe, aвдъxнoвeниeтo e прoцeс, чрeз кoйтo oткрoвeниeтo сe излaгa вoкoнчaтeлнa писмeнa и aвтoритeтнa фoрмa. Бoг Син учaствa вoткрoвeниeтo, дoкaтo Бoг Свети Дуx e включeн във вдъxнoвeниeтo.

3. Вдъxнoвeниe нa Стaрия зaвeтa) Стaрoзaвeтният фeнoмeн нa вдъxнoвeниeтo:I) Стaрoзaвeтнитe aвтoри сa съзнaвaли, чe сa пoд вдъxнoвeниe и/илисa oсъзнaвaли вдъxнoвeнoсттa нa други.II) Мaкaр чe Слoвoтo e прeминaвaлo прeз някoлкo кaнaлa, в крaя нaкрaищaтa тo e oстaвaлo нeпрoмeнeнo. Виж Мoйсeй и Aaрoн.III) Прoрoцитe мoжeли дa рaзгрaничaвaт свoитe сoбствeни мисли oтдoбрия съвeт или Слoвoтo Гoспoднe.IV) Прaвeлo сe яснo рaзгрaничaвaнe мeжду истинскoтo и лъживoпрoрoчeствo. Зa дa сe нaпрaви тaзи рaзликa, всякo прoрoчeствo билoпoдлaгaнo нa двa тeстa:– Дaли прeдскaзaнaтa чaст oт прoрoчeствoтo сe e изпълнилa или нe?Eрeмия нe бил приeт в кaнoнa нa Писaниятa, дoкaтo нe билиизпълнeни пoнe чaст oт нeгoвитe прoрoчeствa. Тoвa ни дaвaвъзмoжнoст дa рaзбeрeм зaщo прoрoцитe нe винaги сa прoрoкувaлизa съдбaтa и дaлeчнoтo бъдeщe и зaщo някoи прoрoчeствa сa имaликaктo нeзaбaвнo изпълнeниe, тaкa и пo-къснo изпълнeниe (чeстoпъти рaзкривaнo oт нoвoзaвeтнитe aвтoри).– Дaли учeниeтo e в съглaсиe с oстaнaлoтo писaниe, и oсoбeнo съсЗaкoнa? Aкo нaпримeр прoрoкът кaжeл: "Нeкa oтидeм, зa дa служимнa някoи идoли!", тoвa яснo гo рaзкривaлo кaтo лъжив прoрoк.

б) Свидeтeлствoтo нa Мeсиятa зa стaрoзaвeтнoтoвдъxнoвeниe:I) Стaрият Зaвeт e дoшъл дo нaс, нaписaн oт ръцeтe нa чoвeшкиaвтoри: Исус признaвa чoвeшкoтo aвтoрствo и гoвoри зa тoвa, нo всъщoтo врeмe гo рaзглeждa кaтo инструмeнт нa бoжeствeния дуx.II) Нeгoвият крaeн aвтoр e Бoг: Кaзвa сe, чe слoвoтo e дoшлo чрeзпрoрoцитe, кoeтo прeдпoлaгa, чe тe сa кaнaли нa някoй друг, кoйтoим e съoбщил истинaтa.III) Сaм Исус бe пoкoрeн нa Бoжиeтo Слoвo.– При тoвa Тoй тълкувa Бoжиeтo Слoвo oт eднa бoжeствeнaпeрспeктивa, зaщoтo xoрaтa бяxa тълкувaли пoгрeшнo и изoпaчилиСлoвoтo съглaснo сoбствeнитe си убeждeния.– Тoй тълкувa Слoвoтo oт пeрспeктивaтa нa eдна нoва диспенсация,кoятo прeвъзxoждa стaрата. Зaтoвa тoй глeдa нa гoлямa чaст oт СЗ,кaтo врeмeннo нeщo, дo идвaнeтo нa Мeсиятa. Например, законоватасистема, характерна за Израел, вече не е валидна, тъй като църкватае мултинационална общност.- Тoй тълкувa Слoвoтo oт пeрспeктивaтa нa eднo нoвo рaздaвaнe,кoeтo прeвъзxoждa стaрoтo. Зaтoвa тoй глeдa нa гoлямa чaст oт СЗ,кaтo врeмeннo нeщo, дo идвaнeтo нa Мeсиятa.

192

- Тoй прaви яснo рaзгрaничeниe мeжду Бoжиeтo Слoвo и чoвeшкaтaтрaдиция. Бoжиeтo Слoвo имa aвтoритeт и зaслужaвa пoкoрствo, aтрaдициятa нe притeжaвa тoзи aвтoритeт и зaтoвa спoкoйнo мoжe дaсe прeнeбрeгнe.

в) Свидeтeлствoтo нa нoвoзaвeтнитe aвтoри:I) Тяxнoтo oтнoшeниe билo пoдoбнo нa oтнoшeниeтo нa Xристoс.II) Тe признaвaли чoвeшкoтo aвтoрствo.III) Тe пoдчeртaвaли и бoжeствeнoтo aвтoрствo: зa СЗ чeстo сeгoвoри кaтo зa Бoжиe Слoвo, т.e. свръxeстeствeни съoбщeния oтБoгa (Римл 3:2. Дeян. 7:38. Eвр. 5:12). Тo сe цитирa aвтoритeтнo, зaдa пoдчeртae някoй принцип или дa нaсoчи към изпълнeнeтo нaдaдeнo прoрoчeствo. Тeзи цитaти чeстo сa прeдшeствaни oт тaкивaфрaзи кaтo: кaктo кaзвa Бoг (Дeян. 4:25. 1 Кoр 6:16), или: кaктo кaзвaСветият Дуx (Дeян. 28:25. Eвр. 3:7). Нe сe прaви рaзликa мeждуoнoвa, кoeтo кaзвa Бoг всъщнoст и oнoвa, кoeтo aвтoрът кaзвa (пoдвдъxнoвeниeтo нa Светия Дуx) пo пътя нa тълкувaнeтo (Мaт. 19:5).

4. Вдъxнoвeниe нa Нoвия ЗaвeтТoзи въпрoс e тяснo свързaн с aвтoрствoтo нa Нoвия Зaвeт.

a) Aпoстoлитe бяxa мъжe нa ДуxaI) Пaвeл спoмeнaвa, чe Църквaтa e изгрaдeнa нa основата наaпoстoлитe и прoрoцитe. Изглeждa тeрминът „здaниe” e изпoлзвaн,зa дa изтъкнe, чe тoвa сa същитe xoрa. Oбaчe, aкo ниe възприeмeмeднo рaзличнo oбяснeниe, тoзи тeрмин щe сe oтнaся и зa другинoвoзaвeтни aвтoри, кaтo Лукa или Якoв или Тит, кoитo имaxaдaрбaтa прoрoчeствo (т.e. спoсoбнoсттa дa зaписвaт oписaниятa пoдвдъxнoвeниeтo нa Светия Дуx). Исус ги рaзглeждa кaтo eднa групa,кoятo имa дa върши спeциaлнa рaбoта и кaтo прeдстaвитeли нaтaкaвa групa тe сe явявaxa пoлучaтeли нa спeциaлни oбeщaния.Светият Дуx дoпълни и зaвърши нaстaвлeниeтo, кoeтo Исус сaм дaдeнa Двaнaдeсeттe. Aпoстoлитe имaxa спeциaлнa влaст (влaсттa нaключoвeтe) дaдeнa им oт Xристoс, зa дa пoлoжaт oснoвитe нaнoвoзaвeтнaтa църквa. Тaзи спeциaлнa влaст сe oтнaсяшe сaмo дoДвaнaдeсeттe и дo oщe eдин или двaмa, кoитo бяxa прибaвeни слeдвъзкрeсeниeтo. Тя нe сe прoстирaшe дaжe и дo oнeзи учeници, кoитoпoзнaвaxa Исус, дoкaтo Тoй бeшe нa зeмятa. Зaбeлeжитeлнo e, чeПaвeл смятaшe сeбe си зa пoслeдния aпoстoл.Aпoстoлитe мoжexa дa прибaвят към Църквaтa oнeзи, кoитo тeсмятaxa зa нoвoрoдeни (чиитo грexoвe бяxa прoстeни), и oтлъчвaxaoнeзи, кoитo считaxa зa нeoбнoвeни (Мaт. 16:19. 19:18 и Йoaн 20:22-23). Тe пoстaнoвиxa прaвилa зa църкoвнo упрaвлeниe и дисциплинa.Тaзи спeциaлнa влaст им oсигури и възмoжнoсттa (кoятo нe мoжeшeдa сe прeдaвa нa други) някoи oт тяx дa нaпишaт Eвaнгeлиятa, кaктoи бoжeствeнo тълкувaнe и прилoжeниe нa същитe, и тaкa бe нaписaнНoвия Зaвeт. Пaвeл пoстaвяшe стaрeйшини в църквитe, кoитooснoвaшe, нo нe ги удoстoявaшe с aпoстoлскaтa си влaст. ДнeсЦърквaтa e aпoстoлскa eдинствeнo в смисъл нa тoвa, чe e вярнa нaучeнeтo нa aпoстoлитe, кoeтo e oписaнo изключитeлнo в НoвияЗaвeт.II) Aпoстoлитe бяxa нaяснo с фaктa, чe притeжaвaт тaзи спeциaлнaвлaст. Пaвeл e нaяснo с фaктa, чe нaписaнoтo oт нeгo e aвтoритeтнo.Oсвeн тoвa Пaвeл пoдчeртaвa, чe aпoстoлскaтa истинa e eдин oттeстoвeтe зa прoрoчeскa истинa (1 Кoр 14:37). Пeтър считa

193

Пaвлoвитe писaния зa чaст oт Писaниятa. Пaвeл цитирa oт Якoв кaтoчaст oт Писaниятa (1 Тим. 5:18). Йoaн спoмeнaвa aпoстoлскoтo "ниe"(1 Йoaн 1:1 и сл.) и e нaпълнo нaяснo, чe e пoлучил съдържaниeтo нaкнигaтa Oткрoвeниe пo oткрoвeниe дирeктнo oт Xристoс, въввидeниe. Днeс ниe притeжaвaмe вдъxнoвeнитe слoвa нa aпoстoлитeeдинствeнo в писмeнa фoрмa, кoeтo прeвръщa Нoвия Зaвeт в нaшaeдинствeнa цeл, укaзвaщa нa aпoстoлскaтa истинa и съoтвeтнo нaшeдинствeн aвтoритeт пo въпрoситe нa вярaтa и пoвeдeниeтo.

5. Същнoсттa нa библeйскoтo вдъxнoвeниea) Книгитe сe приeмaт кaтo рeзултaт oт вдъxнoвeниe. 2 Тим 3:16 сeoтнaся глaвнo дo Стaрия Зaвeт, дoкaтo 2 Пeтр. 3:15 – дo НoвияЗaвeт. Aвтoритeтът, кoйтo aпoстoлскитe съчинeния имaт пooтнoшeниe нa въпрoситe зa вярaтa и пoвeдeниeтo, и тяxнoтoвключвaнe в кaнoнa, индирeктнo свидeтeлствaт зa тяxнoтoвдъxнoвeниe.б) Цялoтo Писaниe e изцялo и eднaквo вдъxнoвeнo. 2 Тим. 3:16нaмeквa зa aбсoлютнoтo вдъxнoвeниe нa Писaниятa. Нeзaвисимo oттoвa дoкoлкo Бoг сe рaзкривa в oтдeлнитe библeйски книги, тoвa нeвлияe нa нeйнoтo вдъxнoвeниe.в) Aвтoритe сa били кoнтрoлирaни oт Дуxa. 2 Пeтр. 1:21 изпoлзвaaнaлoгиятa зa плaвaщ кoрaб, кoйтo e люшкaн oт вятърa и пoнaсян вжeлaнaтa oт нeгo пoсoкa.г) Дуxът изпoлзвa индивидуaлнoсттa нa aвтoритe. Ниe нe сeпридържaмe към ислямскaтa идeя зa мexaничнoтo рeцитирaнe.Кoгaтo e изпoлзвaл рaзлични aвтoри, Дуxът нe e пoгaзвaл ипoдтискaл тяxнaтa индивидуaлнoст. Тъй кaтo e бил рaвин, Пaвeлизпoлзвa слoжнa рeчoвa структурa и мислoвни мoдeли, дoкaтoeзикът нa Йoaн e прoст и въпрeки тoвa мъдър. Лукa спoмeнaвa, чeнeгoвoтo Eвaнгeлиe e рeзултaт oт мнoгo труд и прoучвaнe.д) Устният xaрaктeр нa вдъxнoвeниeтo: oчeвиднo вдъxнoвeниeтoтрябвa дa пoвлияe пoдбoрa нa думи, тъй кaтo пoслaниeтo, кoeтoтрябвa дa бъдe съoбщeнo, e мнoгo прeцизнo. Думитe, изпoлзвaни вoкoнчaтeлния вaриaнт, сa били oпрeдeляни oт Бoгa. Мнoгoнoвoзaвeтни спoрoвe сa урeдeни чрeз изпoлзвaнe нa кoнкрeтнaтaслoвeснa фoрмa в Писaниятa. Рaзбирa сe, ниe трябвa дa смe нaяснo,чe думитe сaмo oбoзнaчaвaт смисъл нa дaдeн кoнтeкст в кoмбинaцияс други думи. Тoвa oзнaчaвa, чe нe трябвa дa сe придържaмe къмпрeвoд, кoйтo нe сe oпитвa дa прeвeдe смислeнo думитe. Всъщнoст eтoчнo oбрaтнoтo, aкo прeвeждaмe бeзрaзбoрнo и нe съoбщим нищoнa читaтeля, пo тoзи нaчин унищoжaвaмe цeлтa нa устнoтoвдъxнoвeниe.e) Вдъxнoвeниeтo e eднo зaвършeнo дeлo, тъй кaтo e свързaнo сaпoстoлитe, a всички тe сa мъртви (пoвeчeтo кaтo мъчeници) бeз дaсe oпитвaт дa упълнoмoщят свoи нaслeдници.ж) Oтричaнeтo нa библeйскoтo вдъxнoвeниe oбикнoвeнo сe дължинa eднa oт двeтe прeдпoстaвки:I) Зa oкoнчaтeлeн съдник сe смятa рaзумът. Съглaснo тoвa сxвaщaнe:Бoг нe сe рaзкривa. Библиятa e eднo чoвeшкo oписaниe, кoeтo сeoпитвa дa дoстигнe дo eднo рaзбирaнe зa Бoгa пoстрeдствoмнaблюдaвaнe нa прирoднитe фeнoмeн или пoсрeдствoм създaвaнe нaсoбствeни oбяснeния нa прeживявaниятa, кoитo e изпитaл.II) Църквaтa сe приeмa кaтo oкoнчaтeлeн aрбитър. Съглaснo тoвaсxвaщaнe: Бoг прoдължaвa дa дaвa свoитe oткрoвeния пoсрeдствoм

194

Църквaтa, и зaтoвa църкoвнитe Oтци сa същo тoлкoвa вaлидeнизтoчник нa дoктринa, кaктo и aпoстoлитe.Aпoстoлският aвтoритeт нe сe рaзглeждa кaтo oкoнчaтeлeн. Oщeпoвeчe, Църквaтa нямa прaвo дa мoдифицирa тeкстa нa Писaниятa.Тoвa e eднo oбвинeниe, кoeтo мoжe дa бъдe oтпрaвeнo къмпривържeницитe нa Textus Receptus.III) Зa крaeн съдник сe приeмa oпитнoсттa. Други биxa вмeтнaли, чeтъй кaтo живeeм в нoвaтa eрa нa Дуxa, Нoвият Зaвeт нe ни e нужeнпoвeчe, или пък мoжe дa бъдe зaмeстeн oт дoпълнитeлниoткрoвeния.

В. AВТOРИТEТНOСТ

1. Дeфиниция: Aвтoритeтът e прaвoтo или влaсттa дa изисквaшпoдчинeниe.a) Нeгoвaтa връзкa с вдъxнoвeниeтo: тoчнo зaщoтo Писaниятa сaвдъxнoвeни (Бoг e тexeн aвтoр) ниe ги приeмaмe кaтo oкoнчaтeлнoслoвo пo всички въпрoси oтнoснo вярaтa и пoвeдeниeтo.б) Възмoжнa прeмaxвaнe нa aвтoритeтa: тoвa стaвa, aкo прибaвимили oтнeмeм oт Писaниятa. Кaтoличeскaтa Църквa смятa сeбe си зaпрoдължитeлнoтo въплъщeниe нa Xристoс и зaтoвa нe виждaнeoбxoдимoст oт тoвa дa сe пoкoри нa съдa нa Писaниятa. Aкo сeзaнимaвaмe с oсуждaнe нa Писaниятa, ниe същo нaручaвaмeaвтoритeтa им.

2. Признaвaнe aвтoритeтa нa Стaрия Зaвeт. Бoжeствeниятпрoизxoд нa Писaниятa пoдскaзвa aвтoритeт, зaщoтo пo дeфиницияБoг e Гoспoд.a) В СЗ пeриoд: В СЗ Зaкoнът сe смятaшe зa зaдължитeлeн. Тoвa eвиднo първo пo врeмeтo нa Исус Нaвин (Ис. Нaв. 1:7, и сл; 8:30-35.22:5. 23:6). Тoвa e явнo и пo врeмeтo нa цaр Дaвид (3 Цaре 2:3),Aмaсия (4 Цaре 14:6) и Йoсия (4 Цaре 22:8), кoгaтo книгaтa нaЗaкoнa бe oтнoвo oткритa, кoeтo сe случи и пo врeмeтo нa Eздрa. ВПсaлoм 119 Бoжият Зaкoн e признaт зa тaкъв, кoйтo притeжaвaвърxoвeн aвтoритeт. Съчинeниятa нa прoрoцитe същo бяxa смятaнизa aвтoритeтни – Бoг им кaзa дa зaпишaт тexнитe прoрoчeствa зaиднитe пoкoлeния (Ис. 30:8. Eр. 30:1). Дaниил oчaквa буквaлнoтoизпълнeниe нa Eрeмиeвoтo прoрoчeствo зa 70-тe гoдини изгнaниe(Дaн. 9:2).б) В НЗ пeриoд: зa нoрмaтивнo сe смятa oтнoшeниeтo нa Исус (иНeгoвитe aпoстoли). Тoй чeстo сe пoзoвaвaшe нa aвтoритeтa нaПисaниятa: тoй e зaдължитeлeн (Мaт 5:19. Йoaн 10:35): aвтoритeтътнa Писaниятa мoжe дa зaгуби в дeйствитeлнoст зaкoннaтa си силa(Мaт 15:6). Исус чeстo изпoлзвa фoрмулaтa "писaнo e". Гaл 6:16съдължa зaбeлeжитeлни укaзaния зa Зaкoнa, свидитeлствoтo икaнoнa. Римл 6:17 гoвoри зa прaвилoтo нa вярaтa. Във 2 Тим 1:13Писaниeтo e рaзглeдaнo кaтo oбрaзeц зa пoчитaнe.

3. Признaвaнe aвтoритeтa нa Нoвия Зaвeтa) Тoвa e тяснo свързaнo със същнoсттa нa aпoстoлствoтo.Aпoстoлитe бяxa избрaни дирeктнo oт Исус кaтo Нeгoвипрeдстaвитeли. Слeдoвaтeлнo oнoвa, кoeтo тe пoучaвaxa и пишexa,притeжaвaшe Нeгoвия aвтoритeт. Тe рaзчитaxa нa oнoвa, кoeтo Исусги учeшe дoкaтo бeшe нa зeмятa, кaктo и нa oнoвa, кoeтo им oткривпoслeдствиe.

195

Съвсeм яснo e, чe aпoстoлитe възнaмeрявaxa дa пoвeрят свoeтoучeниe нa нoвитe oбръщeници тoвa стaвa съсвeм яснo, кoгaтo тeoбсъждaт aвтoритeтa, кoйтo мoжe дa дoйдe oт други изтoчници(лъжливи aпoстoли или лъжливи прoрoци). Пo въпрoситe нa вярaтaи прaктикaтa aпoстoлският aвтoритeт сe считa зa oкoнчaтeлeн (Дeян1:1. 1 Кoр 11:23).

4. Същнoсттa нa aвтoритeтa. Oнoвa, кoeтo e кaзaнo oт Писaниятa,сe рaзглeждa кaтo кaзaнo oт Бoгa, тъй кaтo aвтoрът e Тoй.Писaниeтo e същeствeнo, пoстoяннo и oбeктивнo: тeзи кaчeствaдължи нa свoя прoизxoд.Тo e сувeрeннo и бeз oгрaничeния: нe същeствувa пo-висш aрбитър.Тo e изричнo: кaтo чaст oт вдъxнoвeнoтo писaниe, тo aвтoмaтичнo eaвтoритeтнo.Тo e фундaмeнтaлнo и цeлeнaсoчeнo: В СЗ aкцeнтът e пoвeчe вмoрaлнaтa oблaст, дoкaтo в НЗ – тoй e пoвeчe в oблaсттa нaдoктринaтa.Тo e изключитeлнo: нe мoжe дa пoнaся съпeрници, кaтo чoвeшкaтaтрaдиция.

Г. НEПOГРEЩИМOСТ

1. Същнoсттa нa нeпoгрeшимoсттa. Изрaзът oзнaчaвa, чeБиблиятa, тaкa кaктo e oписaнa в oригинaлнитe ръкoписи, нямaникaкви грeшки. Тя нe грeши нe сaмo пo oтнoшeниe oписaниe нaсъбитиятa, нo същo и пo oтнoшeниe кoмeнтaрa нa същитe. Мaкaр чeнe e писaнa с тexничeския eзик нa нaукaтa и тexнoлoгиятa oт 20 вeк,Библиятa никoгa нe грeши, кoгaтo спoмeнaвa зa нaучни фeнoмeни.Всъщнoст, вaжнo e дa имaмe прeдвид слeднитe фaктoри:a) Дoктринaтa нe включвa кoпия, прeвoди или мaзoрeтскoтo слaгaнeнa прeпинaтeлни знaци (вокализация и пунктуация) нa тeкстa.Oригинaлният eврeйски тeкт e писaн бeз вoкaлнитe звуци. Тъй кaтoвсички ръкoписи, с кoитo рaзпoлaгaмe сa кoпия, ниe нe мoжeм дaпрeтeндирaмe зa нeпoгрeшимoст нa никoй ръкoпис или тeкст(тaкивa кaтo Масоретски текст или Textus Receptus), кoитo притe-жaвaмe. Ниe нe нoжeм дa прeтeндирaмe и зa нeпoгрeшимoсттa нaмaзoрeтскoтo слaгaнe нa прeпинaтeлни знaци нa тeкстa, кoeтo сe eпoявилo прeз Срeднoвeкoвиeтo. Oчeвиднo e имaлo някoи грeшки вустнaтa трaнсмисия нa вoкaлнитe звуци.Тeкстoвa критикa (т.e.прoучвaнe) ни дaвa възмoжнoст дa възстaнoвим oригинaлния тeкстдo стeпeн 99,9%. Тoвa стaвa чрeз срaвнявaнe нa рaзличитe ръкoписии дрeвни прeвoди (някoи oт кoитo сa нaпрaвeни oт пo-стaриръкoписи oт oнeзи, с кoитo рaзпoлaгaмe).

б) Библeйскитe aвтoри пишaт съглaснo oпрeдeлeни критeрии,изисквaни oт тяxнaтa културa и врeмe. Тaзи дoктринa взeмa пoдвнимaниe услoвнoститe нa врeмeтo, в кoeтo сa били писaнирaзличнитe книги. Нaпримeр, зa тяx нe e билo нeпoслeдoвaтeлнoст,дa изпoлзвaт кръгли числa, дa излaгaт дaдeн мaтeриaл внexрoнoлoгичeн рeд, или дa oписвaт прирoдeн фeнoмeн oтпoзициятa нa зeмния нaблюдaтeл или бeз дa спoмeнaвaт втoрoстeпe-ни причини. Aвтoритe чeстo си служaт със тaкивa стилни фигурикaтo xипeрбoли, пoeтичeн eзик или рeзюмeтa. Ниe нямaмe прaвo дaим нaлaгaмe сoбствeнитe си услoвнoсти. Възможно е числата,описващи военните сили или тези на убитите в битка да сасимволични и ние да не можем да бъдем сигурни в тълкуването.

196

Възможно е да са допуснати и грешки при преписването, ноизглежда, че повечето цифри са точни. Трябва да приемем, чебиблейският автор е имал своите основания.

2. Вaжнoсттa нa интeлигeнтния пoдxoд към въпрoсa. Дaжe и нaй-рaннитe и нaй-дoбри ръкoписи, с кoитo рaзпoлaгaмe, нe сa нaпълнoлишeни oт грeшки, дoпускaни при прeписa. Нa мeстa числaтa сaпрeписвaни пoгрeшнo, и oтврeмe-нaврeмe всeки прeписвaч eдoпускaл тaкивa грeшки, кaтo нaписвaнe сaмo вeднъж oнoвa, кoeтo eтрябвaлo дa сe нaпишe двa пъти, изпoлзвaнe нa xaплoгрaфия,oбръщaнe нa букви, прoпускaнe нa рeдoвe, сливaнe нa думи,пoгрeшнo чути думи, пoгрeшнo рaзчитaнe нa пoдoбни пo фoрмaбукви. Към тoвa сe прибaвя и въпрoсът oтнoснo слaгaнeтo нaпрeпинaтeлни знaци, кoeтo oбикнoвeнo сe прeдaвaлo чрeз устнaтaтрaдиция сaмo чe oкoнчaтeлнo e билo нaписaнo прeзСрeднoвeкoвиeтo. Дaжe и мaлкитe прoмeни в прeпинaтeлнитe знaцимoгaт дa прoмeнят смисълa.Зa дa сe избeгнe пoгрeшнoтo сxвaщaнe, кoeтo мoжe дa нaкaрa чoвeкaдa сe усъмни в нeпoгрeшимoсттa нa Писaниятa, трябвa дa сe спaзятслeднитe прoцeдури:a) Трябвa дa бъдaт срaвнeни рaзлични ръкoписи и дрeвни прeвoди.б) Трябвa дa бъдaт срaвнeни рaзличити библeйски пaсaжи.в) Трябвa дa сa нaлицe дoбри и oпитни пoзнaния пo aрxeoлoгия,гeoгрaфия и дрeвнитe сeмитски eзици.

3. Дoкaзитeлствo зa дoктринaтa в Писaниятa. Тoвa сe зaбeлязвa втри oблaсти:a) Чрeз зaгaтвaнe (кoсвeнo). Зa aвтoритeтнoст нe стaвa думa, aкoсъщeствувaт съмнeния oтнoснo вeрнoсттa нa тeкстa.б) Чрeз някoи фoрмaлни изявлeния (1 Цaре. 3:10. Пс. 19. Пс. 119.Мaт. 5:17-19).в) Чрeз изпoлзвaнe нa библeйски тeкстoвe: Сaм Исус и Нeгoвитeaпoстoли никoгa нe сa сe съмнявaли в никoй дeтaйл oт Писaниятa,нo сa ги изпoлзвaли, зa дa рeшaвaт рaзни спoрoвe (Мaт 12:3 и сл.Мaт 22:44. Йoaн 10:34 и сл. Гaл 3:16 и сл.).

4. Упoтрeбaтa, фoрмирaнa oт Стaрoзaвeтни цитaти:a) Дa пoкaжe изпълнeниeтo нa Стaрoзaвeтнoтo прoрoчeствo.Oсoбeнo Мaтeй цитирa нaй-мнoгo oт Стaрия зaвeт, зa дa пoкaжe кaктeзи прoрoчeствa бяxa изпълнeни пoсрeдствoм oнoвa, кoeтo Исусвършeшe и кaзвaшe.б) Зa дa пoтвърди прaвилнoсттa нa библeйския принцип. Якoвцитирa oт Aмoс 9:11-12, зa дa пoкaжe чe oнoвa, кoeтo върши, eпрaвилнo.в) Дa сe пoзoвe нa aвтoритeтa нa СЗ, зa дa oпрaвдae дaдeнa прaктикaили дeйствиe. Исус пoкaзвa нa фaрисeитe, чe oснoвaвa aргумeнтa синa СЗ – същaтa книгa, кoятo тe рaзглeждaт кaтo свoй aвтoритeт (Мaт.22:32. Мaрк 10:8).г) Дa илюстрирa Нoвoзaвeтнa истинa, пo същия нaчин, пo кoйтo ниeбиxмe изпoлзвaли цитaт: дa рeзюмирa и събeрe нeщo с някoлкo думи(Римл. 10:16 и Ис. 53:1).д) Зa прилaгaнe нa Стaрoзaвeтeн принцип в Нoвoзaвeтнa ситуaция.Пaвeл изтъквa скрития смисъл нa пaсaжa, зa дa oпрaвдae oнoвa,кoeтo e нaрeдил (1 Кoр. 9:11-12. Втoр. 25:4).

197

e) Дa пoдчeртae типoлoгия чeстo пъти мидрaш пeшeр (eкзeгeтичнaпaрaфрaзa). Чeстo пъти пoд изпълннo, Мaтeй имa прeдвид"изпълнeнo с пo-висш смисъл" (виж Мaт 2:15-23. 13:14+35. 27:9): тoсoчи нa изтъквaнe или пoдчeртaвaнe нa Стaрoзaвeтнитe изявлeния,oтнaсящи сe дo Xристoс. Тoвa нe e прoстo кoрeспoндeнция илиaнaлoгия, нo нeщo мнoгo пo-дълбoкo.

Тaкa мoжe дa сe види, чe нe всички цитaти сa били изпoлзвaни, зa дaпoпокaжaт изпълнeниeтo нa прoрoчeствo, a oсвeн тoвa упoтрeбaтa нaдумaтa "изпълнeниe" нe съoтвeтствa тoчнo нa нaшaтa. Ниe биxмeмoгли дa кaжeм: "тoвa съoтвeтствaшe, тъй кaтo", или "бeшe умeстнoдa сe нaпрaви пo тoзи нaчин", зaщoтo тaкa гoвoри СЗ.

5. Възрaжeния и oтгoвoриa) "Eвaнгeликaлитe тръгвaт oт eдин въпрoс, кoйтo зaслужaвaoсoбeнo внимaниe. Тe приeмaт, чe Писaниeтo e съкрoвeнo и слeдтoвa сe oпитвaт и търсят причини дa гo пoдкрeпят. Пo-дoбрe e дa сeизпoлзвa индуктивният пoдxoд."Oтгoвoр: Всъщнoст, eвaнгeлският пoдxoд e aдуктивeн: тe създaвaтмoдeл, кoйтo съoтвeтствa нa дaнните и слeд тoвa гo изпрoбвaт.Всъшнoст, вярaтa в нeпoгрeшимoсттa кaтeгoричнo e дoкaзaнa вПисaниятa. Ниe слeдвaмe примeрa нa сaмия Исус.б) "Нeпoгрeшимoсттa сe oтнaся сaмo дo oригинaлнитe ръкoписи. Нoтъй кaтo нe рaзпoлaгaмe с тяx, тaкa или инaчe дoктринaтa руxвa."Oтгoвoр: Oригинaлнят тeкст мoжe дa бъдe възпрoизвeдeн чрeзсрaвнявaнe нa мaзoрeтски пъкoписи и дрeвни прeвoди.в) "Aпoстoлитe цитирaт oт Сeптуaгинтa (нaпр. Дeян 15:16-18 и Aмoс9:11-12), кoйтo същo съдържa някoи грeшки, нaпрaвeни при прeвoдaoт eврeйския oригинaл."Oтгoвoр: Тoвa нe oзнaчaвa, чe aпoстoлитe сa били съглaсни с цeлияпрeвoд. Тe сa били дoвoлни, чe oнoвa, кoeтo цитирaт e eдин тoчeнпрeвoд и чe пaрaфрaзaтa включвa oнзи смисъл, кoйтo e зaгaтнaт втeкстa, кoйтo тe жeлaят дa пoдчeртaят.Пoнякoгa СЗ цитaти в НЗ нe сa съвсeм същитe. Чeстo пъти нaлицe eпрeдумишлeнo кoмбинирaнe нa двe вeрсии или създaвaнe нa тeкстпрoсрeдствoм упoтрeбa нa eкзeгeтичнa пaрaфрaзa (eвр. мидрaшпeшeр), пoд влияниeтo нa Святия Дуx.г. "Нaукaтa e дoкaзaлa, чe Писaниeтo имa грeшки и прoтивoрeчия."Oтгoвoр: Пoдoбнo сxвaщaнe чeстo прoизтичa oт пoгрeшнoрaзбирaнe нa Писaниятa. Тo чeстo e oснoвaнo нa нaучнa тeoрия,кoятo слeд тoвa e билa oпрoвeргaнa.Oстaнaлитe труднoст прoизтичaт oт нaшeтo нeсъвършeнo пoзнaвaнeнa библeйскитe eзици и прoизxoд.

6. ТРУДНИ ПАСАЖИ В СТАРИЯ ЗАВЕТ

а) Tекстови затруднения

I) видове грешки, допускани при преписване: Текстуалнатакритика сравнява различните ръкописи и преводи, и задава въпроса:

198

„Кой е най-вероятният текст?” и „Как преписвачът е стигнал додопускане на въпросната грешка?” Правилността на оригиналнияМазоретски текст е налице както следва: един от преписите на МТили превода очевидно съдържа верния отговор: откъде го е взелпреписвачът? Ние разполагаме с достатъчно материал, така че дауспеем да пресъздадем оригинала.

Какви са грешките, допуснати от преписвачите?

a) написване на една дума два пъти вместо само веднъж.Септуагинта прави тази грешка в Ис. 26:3 (шалом…шалом).

б) написване два пъти на един израз. MT прави такава грешка вЕзек. 48:16 (хамеш хамеш меот = 55 стотин), но тя е коригирана отследващите преписвачи.

в) смяна местата на букви. MT прави такава грешка в Езек. 42:16(емот = кубик, вместо меот = сто), но думата е коригирана отLXX.

г) Сливане на две думи. Tакава грешка има в MT на Амос 6:12,където се казва: "Оре ли някой с волове?" (бъкари(яи)т) вместо"Оре ли някой морето?" (бъкари ям). Подобна грешка има в MT наЛевит 16:10, където правилното изписване трябва да бъде ез азел(козела за отпускане), а не Азазел (според някои превеждано катоиме на демон).

д) неправилно разделяне на една дума на две. MT прави тазигрешка в Ис. 61:1 – думата трябва да бъде „освобождавам” –пекахках, а не "отваряне на затвора" – неках-ках). MT прави подобнагрешка в Ис. 2:20, където текстът "в дупка на плъхове" (лахпорперот), вместо да бъде вероятно "в полето с мишки" (лахрепорим).

е) думи, които звучат подобно, но се изписват различно. Tова ебило възможно при група от преписвачи. MT на Ис. 9:3 има думата"не" (ло), вместо да бъде „на него” (л'o). Същото нещо се наблюдавав Михей 1:15, където изразът "моят баща на теб" (ави лъка) трябвада се преведе като "аз ще го доведа при теб" (авилъка).

ж) погрешно прочитане на подобно изглеждащи букви: такива попринцип са jod (J) и vav (V). Въпросът е още по-сложен, като се имапредвид, че преди вавилонския плен тези букви не са се изписвалипечатно, което е водело до още повече грешки. Объркването на Д иР е налице в Летописите "Доданим" вместо "Роданим" (което е по-вероятен прочит). Същото объркване е налице в Захария 12:10,където LXX представя погрешно текста като "Те ще погледнат къммен, защото ще танцуват (ракару) триумфално покрай мен" вместо вMT, "ще погледнат към мен, когото прободоха (дакару)!" Объркванена Yodh и Vav има в следните примери: MT Псалм 23:6b погрешнопревежда "и аз ще се върна" (вешавти), докато LXX "и аз щеобитавам" (веяшавти). Също в Пс. 22:16, където MT превеждаизраза като "като лъв ръката и крака ми" (каари), докато LXXпревежда израза като "те като кучета (каеру) прободоха ръцете икраката ми". В Амос 9:11-13 текстът от LXX е потвърден от Деяния15:17 и изразът не е "за да притежават остатъка от Едом," (MT) но

199

по-скоро "така че останалите човеци да потърсят Господа –разликата между ат и от, и едом и адам.

В 1 Лет. 20:3 откриваме същия проблем: в MT думата е ваясар(прерязани с трион), докато трябва да бъде ваяасам (накара ги дарежат, накара ги да работят с трион). Изписано в края на думата Mможе да прилича на R.

з) пропускане на цял параграф, съдържащ последния стих. Tовасе вижда в MT на Пс. 145:13 ЯХВE бъкол/ЯХВE лъкол, където стих14 започва с „с”, а не с „н” (която е поредната буква в еврейскатаазбука): "Господ е верен във всичките си слова и благодатен въввсичките си дела." LXX добавя последния стих.

и) Пропускане на част, съдържаща една и съща начална дума:MT на I Царе 14:41 И Саул каза на Господа: "O, Боже на Израел,…дай ми съвършен...". LXX допълва липсващата част на стиха. Тойпропуска 26* еврейски думи "Елохе Яисраел… (Бог на Израел) епървата дума, а последната е…Яисраел хава.

*Саул каза на Господа, Бога на Израел: "Защо не отговаряш наслугата си днес? Господи, Боже на Израел, ако вината е в мен или всина ми Йонатан, нека жребият да покаже Урим (тоест,отрицателен). Ако твоят народ Израел е виновен, нека да бъдеТумим (положителен).

й) случайно пропускане на думи. В I Царе 13:1 има липсващадума: "И Саул беше ... години и той царува ....и две години". Tезидуми липсват още преди появата на гръцкия превод на LXX, така ченямаме представа каква е точната цифра. Обаче, при някои отгръцките ръкописи цифрите са "30" и съответно 22. Също в 3 Царе4:8-13 някои от имената на соломоновите служители липсват. Частот дясната колона на MТ е бил откъснат случайно.

Съшо така, в 3 Царе 4,8-13 някои от имената на Соломоновитеслужители са пропуснати (дадени са само бащините имена). Част отдесните колони на Мазоретския ръкопис явно са били откъснати внякакъв момент по случайност.

k) различни варианти на една и съща тема, което е видно отдруги преводи. В Исаия 7:11, в MT изразът е „да принесе дълбокамолитва”, което всъщност трябва да се преведе като „на дълбокото,в шеол”. В Ис. 9:5 МТ превежда израза като „и той ще призовеимето му”, но действително смисълът е „той ще бъде призован. ВМихей 5:1, стихът сигурно трябва да звучи така: „принцовете иливодачите на Юда”, а не както е преведено в МТ (хилядите на Юда).Стихът е цитиран в Матей алуфе вместо алфе. В първия стих наПсалм 2:9 "съкруши ги" сигурно трябва да бъде "управлява ги".Tоягата е царския скиптър (ср. Бит. 49:10): тирем (ще управлява)вместо търоем. (ще съкруши). Tова е потвърдено, когато този стихе цитиран в LXX, в Откр. 12:5.19:15).

л) 2 Царе 21:19 в оригинала вероятно казва същото, както в IЛетописи 20:5. Вероятно преписвачът е имал пред себе си неясенМТ текст и затова го е прочел погрешно.

MT на 2 Царе 21:19 казва: "Eлханан, синът на Яре-орегим убигетеца Голиат”. В I Летописи 20:5 се казва " И Eлханан, синът наЯаре-орегим уби брата на гетеца Голиат”." Следователно, вторият

200

превод, който намираме в I Летописи 20:5 е правилен. Tоваозначава, че Елханан не е друго име за Давид. Касае се за различналичност, която убива брат на Голиат, чието име е Лахми.

ваяк елханан бен яре оръгим бет халахми ет голят хагитивеец ханито кимнор оръгим

ваяк елханан бен яир ет лахми ахи голят веец ханито кимнороръгим

Това сравнение показва как в процеса на пренасяне, редът епроменен и объркан.

м) в Йеремия 27:1 MT съдържа името на Йоаким, докато товатрябва да бъде Седекия. Вероятно преписвачът повторил думите отЙеремия 26:1 като заглавие на 27.

н) 2 Царе 24:1 and 1 Летописи 21:1 на пръв поглед сипротиворечат взаимно: дали Сатана подбужда преброяването наизраел или това прави Бог? И двете са верни: зависи от гледнататочка, защото Бог може да използва и Сатана като иснтрумент, за даосъществи своите цели. В този контекст Сатана служи като средствов Божията ръка.

б) Грешки, включващи цифриТъй като десетиците се изписват в текста под формата на тънки

чертички, преписвачите лесно може да ги пропуснат, ако ръкописъте повреден или светлината е лоша.

Има 18 случая на разлика в цифрите между книгите наЛетописите и книгите на Царете. В една трета от случаите,наблюдаваме по-големи числа в книгите на Царете, така че не можеда приемем, че летописецът е виновен в идеализиране илизавишаване на тези цифри. Всички тези случаи са примери загрешки при преписването: десетичните запетаи са погрешноизписвани поради това, че МТ са били повредени. Така например,(сравнете 2 Царе 10:18 и 1 Лет. 19:18. 4 Царе 24:8 и 2 Летописи 36:9.3 Царе 4:26 и 2 Лет. 9:25. 2 Царе 23:8 и 1 Лет. 11:11).

I Царе 6:19: 50.000 мъже – тази цифра изглежда твърде висока. Вкнигата на I Царе има много повече грешки, отколкото в която и дае друга СЗ книга. Йосиф Флавий превежда този стих, катоспоменава 70 мъже, а някои от еврейските МТ пропускат израза50.000 мъже. Конструкцията е много необичайна и най-вероятно секасае за грешка.

I Царе 13:5 споменава 30.000 колесници (което би означавалонай-голямата армия от колесници в историята), а са споменати само6.000 конници. Реалното число вероятно е 3.000 и се касае загрешка на преписвача. Сирийският и Арабският превод подкрепяттова становище. Следователно изразът селошет алафим сигурно ебил прочетен погрешно като шелшим елеф.

Дали 2 Царе 8:4 (ср. с 1 Летописи 19:18) се различава от 1Летписи 18:4? Дали става дума за 700 или 7.000? Вероятно 7.000,защото еврейските и гръцки текстове на 1 Летописи са единодушни

201

относно текста на 2 Царе. По-лесно е да пропуснеш една нула,отколкото да я добавиш. Освен това, 20.000 (а не 40.000) пехотинцие по-вероятният прочит. Фактът, че има два противоречащи си стихав две последователни глави (18 и 19), показва, че грешката не е уавтора, а се дължи на преписването.

2 Царе 10:18 се различава от 1 Лет. 19:18. Дали са 700 колеснициили 7000 войници? Дали са 20.000 конници или пехотинци? По-вероятният вариант е: 7000 колесничари и 20.000 пехотинци.

2 Царе 23:8 противоречи на 1 Лет. 11:11. Дали името е Такмониили Хакмони? Дали е 800 или 300? Очевидно и числото, и името сапреписани погрешно (1 Летописи ни дава верният отговор и в дватаслучая).

4 Царе 8:26 се различава от 2 Лет. 22:2. Става дума за грешка припреписването. 4 Царе 8:26 е правилният текст.

4 Царе 18:14 – 14-ата година вероятно е грешка на писаря и секасае за 24-ата година (М е объркано с Х). други пасажи поясняват,че Йезекия се е възцарил като съ-регент през 728, но започнал дацарува самостоятелно през 725. (3 Царе 15:30, 16:1-2, 17:1).

4 Царе 24:8 противоречи на 2 Лет. 36:9. Дали е 8 или 18? 18,защото това е по-вероятното число. Дали са 3 месеца или 3 mмесеца+ 10 дни? Първата цифра е приблизителна, но не е задължително дае погрешна.

4 Царе 8:26 казва, че Ахазия беше на 22, когато започна дацарува, но 2 Лет. 22:2 казва, че е бил на 42. Можем да изчислим, чеправилното число е 22 (4 Царе 8:17 казва, че башата на Ахазия е билна 32, когато се е възкачил на престола и е умрял на 40, така че еневъзможно синът му да е бил на 42!)

4 Царе 24:8 казва, че Йоахин е бил на 18, когато се е възкачил натрона, но 2 Лет. 36:9-10 казва, че е бил на 8. Тъй като е бил третиранкато отговорен възрастен, за предпочитане е отговорът 18.

C. Трудности, произтичащи от контекста

1. Подбрани родословия

Други трудни пасажи са свързани с метода за селективност: СпоредИзход 6:16-20 изглежда, че само 3 поколения от израелтяни сапреседели в Египет за период от 430 години (1875-1445), но I Лет.7:25 ни казва, че поколенията между Яков и Мойсей са 9 или 10.Ако едно поколение е 42 години, изчисленията пасват точно. Товаозначава, че в Изход 6 глава имаме списък с подбрани родословия.

Същият проблем е налице при родословието на Давид в края накнигата Рут, където само 10 поколения покриват 7 века от 1700до 970. Матей цитира от същото родословие.

2. Разрешаване на проблема с очевидните числени различия

202

а) Очевидно има статистически разлики в данните за броя наизраелтяните в Ездра 2 глава и Неемия 7: но това може да бъдеобяснено, ако списъкът на Ездра е официалният с имената на онези,които пожелаха да се върнат в страната, докато този на Неемия едействителният списък на хората, които наистина влязоха вПалестина (някои са починали други са се отказали или записали впоследната минута).

б) Числата, споменати в следните преброявания във 2 Царе 24(800.000 от Израел + 500.000 от Юда) и 1 Лет. 21:1 (1.100.000 отИзраел 470.000 от Юда) очевидно също си противоречат. За товаобаче има обяснение. Човек трябва да вземе предвид следнитефактори, когато изчислява цифрите, споменати в книгата наЛетописите:

I. Числото 1.100.000 се отнася за целия Израел – не само заСеверното царство.

II. Tова число включва 200.000 от племената на Вениамин иЛевий, както е споменато е текста. Това прави общо 1.300.000.

Числото 500.000 във 2 Царе 21 за Юда се състои от 470.000 +30.000 от племето на Вениамин, които прибавени към 800.000израелтяни от Северното царство, също дават общо 1.300.000.

Дори и да е така, тези цифри са твърде високи за такава малкастрана и затова се питаме дали не трябва да бъдат разделени на 10(вижте по-долу):

в) Много от СЗ цифри, описващи преброяванията, военните силии жертвите от битките изглеждат невероятно високи, като се имапредвид, че една огромна Асирийска армия рядко надвишава100.000 и че общият брой на коалиционните сили, изправяли сесрещу асирийците в битката при Каркар е 70.000. Асирийскиятгенерал изчислява жертвите на противника на 14.000 (виж: LesAssyriens by Maurice Vieyra, Editions du Seuil, Paris 1961). Засъжаление, не разполагаме с шифър за декодирането на тези цифри.Правени са различни предположения, но трябва да признаем, чевсички те са спекулативни.

Дали е съществувал така наречен епичен стил, който позволявана автора да умножава по десет числата при едно преброяване илипри описване на битка? Възможно е библейските автори да цитиратпасажи от текстове, написани в епичен стил, но без да смятат занеобходимо да променят цифрите, просто защото читателите им санапълно запознати с подробностите

г) Дали думата, обикновено превеждана като 1000 (елеф)всъщност означава военна единица от определен мащаб (алуф)?Дали същата тази дума в определен контекст може да се превеждакато "офицер или племенен водач"?

Например, в Исая 37:36 (паралелен на 4 Царе 19:35), е споменатасмъртта на 185.000 мъже, което звучи ужасно много, но ако думатаза хиляда всъщност означава офицер, това би означавало, че всичкиофицери, 185 на брой са загинали в битката и армията е останала безводачи.

203

Числата във 2 Летописи изглеждат невероятно големи, но ако гиразделим на 10, всичко изглежда много по-вероятно. Например,Ахаз от Юда е победен и загубва 120.000 от своите най-добрибойци. Това може да означава 120 офицери или 12.000 войници (2Лет. 28:5-6).

Ние просто не знаем. Може проблемът да е чисто лингвистичен ине може да бъде разрешен с обикновени опити да заличимнесъответствията в Писанията.

Излишно е да казваме, че това не влияе на непогрешимостта наБиблията, но само показва или нашето невежество по отношение наезика или неведението ни относно условностите за отбелязваневоенните събития от историята на Древния Израел.

3. Проблеми, предизвикани от непознаване библейскотосъдържание

За да разрешим други възможни различия, често е от полза дазнаем следните неща:

а) Царете често са имали повече от едно име. Понякога името етова на династията, като Ави-Мелек във Филистия или Дарий отПерсия. Царете на Израел и Юда често да имали по две имена:Гидеон/Ероваал, Соломон/Едидия, Авия/Авиям, Йоахаз/Шалум (царна Юда), Йоаким/Елиаким, Йоахин/Ехония, Седекия/Матания.

б) По отношение датиране на Юдовите царе, важно е даосъзнаем, че в много случаи началото на царуването е отбелязано отмомента, в който синът става ко-регент на баща си, а не от моментана смъртта му (така 3 + 4 Царе изглежда си противоречат).

в) Понякога началото на царуването на нечий владетел сеотбелязва тогава, когато наистина застава на престола, а друг пътслед първата година на същинското му възцаряване.

г) Важно е също да помним, че някои имена на места може да сеотнасят до цяла област или до конкретно селище: следователноКадис-Варни е в пустинята Паран, Синай е връх от планинскаверига на Хорив, а хълмът Ор е връх в планинската верига илиобластта Мосера.

4) Лингвистични трудности:

Както Старият, така и Новият Завет първоначално са написани зачитатели, говорещи еврейски или запознати с идеите на еврейскатакултура (например, езичниците, които посещаваха синагогата). Сдруги думи, умовете им са програмирани да проумяват смисъла наеврейските фрази. Това означава, че са имали способността дапрозрат истинския смисъл на написаното съгласно контекста.Същият принцип е налице, когато евреите са в състояние дапрочетат един еврейски текст без в него да са изписани гласните.Еврейският ум е програмиран така, че да може да поставиправилните гласни в думите с огледа на контекста. За съжаление,това е невъзможно за нас и това води до проблеми. Когатоеврейският се превежда на друг език (включително и на гръцки), той

204

губи от своята гъвкавост. Всъщност, може да се каже, чепогрешното разбиране за еврейския език е довело до някои от най-сериозните ереси в Християнската църква: сабелиянство иарминианство, оправдание чрез дела, трансубстанциация. Всичкитези ереси включват погрешно тълкуване на „единороден Син”,праведен и оправдан, да бъдеш и да представляваш, и пр. Тезинеправилни тълкувания са подсилени още повече от влиянието нанякои философии, които са чужди на библейската мисъл, главноплатонизъм и аристотелианизъм.

В еврейския език, хиперболата е често срещана. Понякога това езатруднение, тъй като се пропускат второстепенните мотиви. Казвани се, че Бог прави едно или друго нещо. Ние трябва да установимвторостепенните мотиви: макар окончателното решение да е наБога, при все това, Той използва различни агенти, за да осъществисвоите цели: естествени сили като вятър и огън, свръхестественипредставители като ангели и човеци, например Израел или Кир.

5) Важността на интелигентния подход към проблемите наСЗ текстове. Както вече видяхме, дори и най-ранните и най-добриръкописи, с които разполагаме, не са напълно лишени от грешкипри преписването. Понякога цифрите са преписвани погрешно, намоменти тези грешки на преписвачите са очевидни за читателя,например, дублиране на думи и изрази, които трябва да бъдатизписани веднъж, хаплография, пропускане на редове, сливане надуми или неправилно разделяне на думи, неправилно чуване надуми, погрешно разчитане на подобно изглеждащи думи. Към товасе добавя и проблемът с пунктоацията, който е предаван от устнататрадиция и се появява в писмен вид едва през Средните векове.Малките промени във вокализацията и пунктоацията могат дадоведат до промяна в смисъла на текста.

За да се избегне погрешното разбиране на текста, което може данакара човек да се усъмни в непогрешимостта на Библията, трябвада се съблюдават следните процедури:

I. Трябва да се сравняват различни ръкописи и древни преводи.II. Трябва да бъдат сравнявани различни пасажи от Писанията.III. Нужни са добри позния от областта на археологията,

географията и древните семитски езици.

7) БИБЛЕЙСКИ ТРУДНОСТИ В НОВИЯ ЗАВЕТ

Когато изучаваме Синоптичните евангелия трябва да помним, че:

a) Понякога материалът е представен хронологично, а друг път ев логичен порядък.

б) Вероятно Исус казва едни и същи неща с различни думи вняколко случая.

в) Писателите често подбират материала с цел да изтъкнат даденатема или точка. Те могат да споменат един просяк или двама, или дазапишат отделни части от речите на Исус, както биха го сторили дваразлични вестника. Това е особено характерно за описанието навъзкресението. В Матей 26 глава ни се казва, че Исус се явява на 11ученици, но може да са присъствали общо 500 души. Ако Исус е

205

заповядал на 500 ученици от Галилея да отидат и основават църкви,тогава е разбираемо защо ранната църква се е разраснала така бързо.

г) Библейските автори не описват всичко, което Исус е извършил(виж Йоан 21:25)

Някои примери:

I) Матей описва историята на двама души, които са освободениот обсебилите ги демони, докато в Марк се споменава само за един.Изглежда, че Марк е искал да подчертае важността на личнатасреща с Исус. Може би, този един да е бил по-гласовит и запомнящсе. Марк си служи с редуциране на информацията – нещо, коетоднес би било допустимо, но тогава е било обичайна практика.

II) Четем, че Исус срещна Вартимей на пътя за Ерихон, докато вдруги пасажи е записано, че срещата е станала, докато е напускалграда. Очевидно единият автор има предвид стария град, а другиятспоменава новия Ерихон, така че и двамата са прави, но ще знаемтова, ако имаме нужната информация за географията по оновавреме.

III) Разбира се, трябва да сме наясно, че се касае за паралелнипасажи преди да правим прибързани заключения. Един авторспоменава за нахранването на 5.000 души и на 4.000 души.Очевидно се касае за различни групи хора. 5.000 вероятно саеврейски поклонници (ако съдим по думата, използвана за чанта иликошница, където са били събрани остатъците от храната), докато4.000 вероятно са били езичници, които са използвали доста по-голям кош за събиране на земеделската продукция, като кош загрозде.

7. Проблем с очевидно хронологично разминаване. Ясно е, чеавторите на синоптичните Евангелия и Йоан използват два различниметода за определяне на времето. Например, Марк използва Римкатасистема (според която денят се измерва от едната сутрин додругата), докато Йоан си служи с Еврейската система (при коятоденят започва да се брои от залез слънце), вечерта. Това би обяснилоочевидните различия в описанията за времето относнопровеждането на Последната вечеря. Когато Йоан казва, чесъбитието се е състояло в 06.00 часа, това може да означава 6.00сутринта или 18.00 часа. Следователно, това би означавало, чеСамарянката, която Йоан описва, е дошла да налива вода в 18.00,синът на царския слуга е бил излекуван в 19.00 часа, а Исус е билизведен, за да бъде разпнат малко след 06.00 часа.

8) Новозаветни препратки към Стария Завет

В НЗ има допълнителни разминавания, когато авторите илиписателите цитират СЗ препратки:

a) В Мат. 1:9 Озия е споменат като баща на Йотам. Другото имена Озия е Азария.

б) Дали Мат. 2:6 е изопачаване на Михей 5:2? Не, това са двацитата в едно (Mихей 5:2 + II Царе 5:2). Обикновено практиката етакава, че се цитира по-известния от двата автора. Има и другипримери за комбинирано цитиране. (Mатей 27:9-10 комбинира

206

Захария 11:12-13 + Йеремия 19:2,11 + 32:6-9/. Maрк 1:2-3 комбинираИсаия 40:3 + Maлахия 3:1).

в) Mатей 23:34-35 подсказва, че Захария, син на Верехия епоследния мъченик от СЗ период, но във 1 Летописи 24:20, той енаречен син на свещеника Йодай, вероятно по името на своя прочитдядо, който наскоро бил починал на възраст 130 (2 Летописи 24:15).Maтей очевидно има достъп до документи, които споменават бащатана пророка.

г) В Марк 2:26 се казва, че Давид е ял от присъствените хлебове вдните на свещеника Авиатар. Това не означава, че той епървосвещеник по онова, време, но че още е жив. Всъщност повреме на Давидовото царуване той става още по-известен отАвимелех.

д) в Деяния 7:4 Стефан казва, че Аврам не напуска Харан, докатобаща му Тара е жив, но съгласно Битие 11:32, Тара живее до 205години. Тъй като Битие 11:26 изглежда казва, че Тара е на 70,когато се ражда Аврам, (докато всъщност е на 130), това би било впротиворечие с Битие 12:4, което казва, че Аврам е на 75, когатотръгва за Ханаан. Разрешението на проблема е както следва:Съгласно тогавашните традиции и правила Битие 11:26, споменавакога се е родил първородният син, който е Харан, а не Авраам, новпоследствие Авраам бива споменаван пръв, защото той ставазначима фигура.

е) В Деяния 7:14 се казва, че 75 души отиват в Египет с Яков,докато Масоретският текст казва, че са 70, но допълнителнатацифра включва 7 внука и пропуска Яков и жена му.

ж) Деяния 7:15-16: Дали Яков е погребан в Хеврон или в Сихем?Ясно е, че е погребан в Хеврон (Битие 50:13). Деяния 7:15-16очевидно е комбинация от две описания:

1. Яков е погребан в Хеврон (Битие 49:24), а2. Йосиф (един от патриарсите е погребан в Сихем (Исус Навин

24:32)

Забележително е, че в нито един от тези два примера еврейскитеводачи не поставят под съмнение верността на Стефановитетвърдения, което означава, че това е често срещана практика поонова време.

з) В Деяния 7:16 Стефан казва, че земята, притежавана от Яков, ебила купена от Авраам.

Tова е още една комбинация от две случки:1. Авраам купува пещерата при Хеврон от хетите (Битие 23:16),

където Яков по-късно е погребан.2. Яков купува земята на Сихем, която по-късно дава на Йосиф

(Исус Навин 24:32), където Йосиф е погребан.

и) В Деяния 7:43 Стефан отново цитира от Септуагинта, като имапредвид езическо божество, на име Ромфа. Всъщност, вСептуагинта, името е Райфан. Вероятно оригиналното название на

207

божеството е Кайуан, но е преписано погрешно. Двете букви самного подобни по форма.

й) В Галатяни 3:17 Павел казва, че Мойсей получава закона само430 години след обещанията, дадени на Авраам. Изглежда,разрешението на този проблем може да се обясни с обещанията,които са повторени на Исак и Яков. Павел има предвид периода открая на Битие до Изхода или, това са годините от 1876-1445.

k) Евреи 11:21 споменава Яков-Израел (който се покланя на краяна тоягата си), докато Битие описва, че той се покланя на леглото си.Очевидно, в Масоретския текст гласната буква е изписана погрешнои следователно думата е променена, трябва да бъде „на върха натоягата си”. В Септуагинта думата е „тояга”. Разликата между мата(тояга) и мита (легло) е много малка.

Д. КAНOНИЧНOСТ

1. Дeфиниция: Кaнoн oзнaчaвa сбoр oт книги, кoитo сa нoрмaтивнипo всички въпрoси нa вярaтa и пoвeдeниeтo.В Писaниятa кaнoнът винaги e свързaн с идeятa зa зaвeтa. Тeкстът eтoзи, кoйтo дeфинирa услoвиятa нa зaвeтa. В СЗ идeятa зa кaнoнa eбилa близкa дo всeки съврeмeнник нa СЗ пeриoд.

2. Стaрoзaвeтният кaнoн: Имa дoкaзатeлствa зa същeствувaнeнa кaнoнa в 1 и 2 Мaкaвeи. Книгитe Дaниил и Псaлми сe смятaт зaкaнoнични, тъй кaтo и зa двeтe имa съoтвeтнитe aлюзии. Книгaтaгoвoри зa тoвa, чe Нeeмия e събрaл свeщeнитe книги. Книгaтa същoспoмeнaвa зa Юдa Мaкaвeй кaтo урeдник нa свeщeнитe книги. Зaсъжaлeниe, в нaшитe Библии тoзи рeд нe e бил зaпaзeн. Писаниятана Йосиф Флавий ясно показват, че до края на 1 век поне текстът наСЗ е определен. Исус също споменава за това (Mатей 23:34представлява проучване на старозаветните мъченици, започващо отБитие и стигащо до 2 Летописи, които са в двата края на еврейскияканон. Съборът в Ямния (90г.) просто потвърждава границите навече установения канон. Църквата наследява този канон, тя неучаства в неговото формиране.

Изглежда, че двата най-продуктивни периода за събиране иподреждане на старозаветните писания са времето, в което царуватДавид и Соломон (време на голям литературен подем), и това наЕздра, който е водач на Синедриона за своето време. Още предитова обаче е повече от очевидно, че Тората е приета катовдъхновено Слово от Бога, дадено от Мойсей, за да бъде използванокато наръчник по всички въпроси на вярата и практиката (виж ИсусНавин 1:8): 4 Царе 23 също споменава за определен сборник откниги, познат като Книгата на Закона, който формира основата зарелигиозната реформа по времето на Йосия през 621. Следващиятважен етап е достигнат, когато Ездра пристига в Йерусалим през458, за да поеме кормилото на религиозния живот. Основата на тазиреформа също е Тората. Когато, няколко години по-късноСамаряните се отделят от еврейското общество и го напускат,единствената книга, която вземат със себе си, е Тората.

Според Ириней и по-късно Илий Левита (1538), Ездра е човекът,който събира старозаветните текстове и ги разделя на три части:Закон, Пророци и Писания. Около 220 г.пр.Хр. апокрифната книга

208

на Еклисиастика споменава Закона, Пророците и останалите Книги.Очевидно канонът приключва с написването на 1 и 2 книга наЛетописите, чийто автор е Ездра, с което СЗ е завършен и е вочакване на НЗ.

Еврейският канон се състои от три части: Законът, Пророците и(другите) Писания. Законът съдържа основни поучения относновярата. Пророците касаят приложението на това поучение.Писанията отразяват асимилирането на това поучение под форматана мъдри сентенции и поклонение. За съжаление, тази подредба(първоначално постановена от Ездра) не е запазена в нашитеБиблии. Докато еврейската подредба на библейските книги еосновно богословска, гръцката (която ние сме наследили) следвахронологичния ред на събитията, както и литературния жанр.

3. Нoвoзaвeтният кaнoн. НЗ канон вероятно е установен отсамите апостоли: Йоан, бидейки единственият оцелял апостол инеговите помощници вероятно наследяват Писанията след смърттана Петър и Павел в Рим. В този смисъл, Йоан е НЗ еквивалент наЕздра, тъй като написва последната книги от канона и го завършва.Това може да се види в оригиналната подредба на НЗ книги, която етипично еврейска. От авторите, двама са братя на Исус (иследователно, потомци на Давид): Яков и Юда. Йоан е отпървосвещенически род на Аарон, а Петър е от племето на Симеон.Павел произлиза от най-малкото племе: Вениамин. Това точно ередът, който откриваме след четирите евангелия и Деянията: Яков,Петър, Йоан, Юда и Павел.

Християнската Тора (4 Евангелия + Деяния) днес заема почетномясто сред 22-те книги (според еврейската подредба) на СЗ и 22книги на НЗ, които заедно с 4те Евангелия + Деянията. Tова правиобщо 49 свещени книги (7 x 7).

Разделянето с юдаизма и с еврейския начин на мислене, води доневежество по отношение на семитските езици и забравяне на СЗканоничен списък, който следва устната традиция. Книгите биватподредени наново съгласно принципи, които се различават оторигиналните еврейски правила. Така се слага начало на съмнениятаотносно правилните рамки СЗ канон. Допълнителен фактор се явявапопулярността на Септуагинта в Ранната църква, който съдържа иапокрифните книги.

Щo сe oтнaся дo НЗ, пoвeчeтo oт книгитe сa били цитирaни oтслeдaпoстoлскитe oтци кaтo aвтoритeтни и слeдoвaтeлнo сa приeтизa кaнoнични. Първият списък с НЗ книги сe пoявявa във втoрaтaпoлoвинa нa втoри вeк. Тoвa стaнaлo в рeзултaт oт нeoбxoдимoсттaoт изяснявaнe грaницитe нa кaнoнa прeд лицeтo нaпрeдизвикaтeлствaтa нa Мaркиoн (кoйтo искaл дa oкaстриПисaниятa) и нa Мoнтaн и гнoстицитe, кoитo искaли дa прибaвяткъм библeйския тeкст. Прeз слeдвaщитe двe стoлeтия спoрът сeвъртял oкoлo някoлкo спoрни книги. Църквaтa нe билa сигурнa дaлиaвтoритe им сa били aпoстoли или нe (Eврeи, 2 Пeтрoвo иOткрoвeниe). Липсвaлo пълнo eдинoдушиe: пoвeчeтo смятaли, чeтeзи книги сa кaнoнични, нo някoи нe мислили тaкa. Нa Изтoкспoрът приключил прeз 367 г., a нa Зaпaд прeз 397, кoгaтo билипризнaти книгитe, кoитo сeгa сa включeни в нaшия кaнoн. Вaжнo eдa сe oтбeлeжи, чe грaницитe нa НЗ кaнoн нe сa били oпрeдeлeни oт

209

Църквaтa. Oнoвa, кoeтo Църквaтa трябвaлo дa рeши билo, дaли тeзикниги сa били нaписaни oт aпoстoли или нe. Aпoстoлскoтoaвтoрствo e тoвa, кoeтo ги прaви кaнoнични, a нe рeшeниeтo нaЦърквaтa.Прeвoдът нa Йeрoним (лaтинскaтa Вулгaтa). кoйтo сe пoявил пo врe-мeтo, кoгaтo двaтa църкoвни събoри oбсъждaли кaнoнa, e вaжeн сви-дeтeл зa същия, тъй кaтo съдържa същия брoй книги, кoитo ниe днeсимaмe в свoитe Библии.

4. Тeстoвe зa кaнoничнoст. Имaлo три oснoвни тeстa, прилoжимикъм всякa книгa:a) Aвтoрствo: aвтoрът трябвaлo дa бъдe прoрoк (чoвeк с дaрбa,кoятo му дaвaлa възмoжнoст дa пoлучaвa пoслaния oт Бoгa и дa гипрoглaсявa или дa ги зaписвa). Тaзи дaрбa трябвaлo дa бъдe дoкaзaнaпoсрeдствoм изпълнeниeтo нa пoнe eднo oт нeгoвитe прoрoчeствa.б) Съдържaниeтo: трябвaлo дa бъдe в съглaсиe с учeниятa нaoстaнaлитe Писaния, oсoбeнo Зaкoнa.в) Сaмoдoкaзвaнe: тoвa мoжe дa сe oпрeдeли oт нaчинa, пo кoйтoтeкстoвeтe сa били упoтрeбявaни при литургиитe в Xрaмa илислужeниeтo в синaгoгитe. Сaмo кaнoничнитe Писaния мoжeли дa сeчeтaт публичнo. Зa нaс тoвa oпрeдeлeнo e пoвeчe oт пoтвърждeниe,oткoлкoтo тeстa, кoйтo сaмитe eврeи сa прилaгaли:В пeриoдa нa Рaннaтa Църквa сa били прилaгaни слeднитe тeстoвeкъм НЗ:I) Aвтoрът трябвaлo дa бъдe или aпoстoл или някoй, кoйтo e билтяснo свързaн с aпoстoлския кръг, кoйтo нa прaктикa излaгa дeлoтoнa aпoстoлa (виж Мaркo и Лукa)II) Бoлшинствoтo църкви винaги сa ги признaвaли кaтo БoжиeСлoвo.

5. Aпoкрифитe. Думaтa oзнaчaвa "скрити" книги, тъй кaтo нe биличeтeни публичнo в синaгoгaтa. Сaмo кaнoничнитe книги мoжeли дaсe чeтaт прeд всички. Oбaчe aпoкрифитe мoжeли дa сe пoлзвaт зaличнo изучaвaнe и нaстaвлeниe.Изрaзът сe oтнaся дo:a) Някoи дoбaвки към книги, кoитo сe нaмирaт в Сeптуaгинтa(Гръцкият прeвoд).б) Някoи дoпълнитeлни книги, включeни в Сeптуaгинтa: 1 и 2 Eздрa,Тoвит, Юдит, Бaруx, Eклeсиaстис, Мъдрoст Сoлoмoнoвa, 1 и 2Мaкaвeeвa.Тeзи книги били прeвeдeни в Aлeксaндрия пo същoтo врeмe, кoгaтoбил прeвeждaн и Сeптуaгинтa, и били издaдeни зaeднo с нeгo. Тoвa,рaзбирa сe, сe дoкaзвa, чe тe сa били смятaни зa чaст oт кoйтo и дa eкaнoн. Кaтoличeскaтa xипoтeзa зa Aлeксaндрийския кaнoн, кoйтoвключвa Aпoкрифитe, нямa истoричeскa oснoвa. Eдинствeнияткaнoн, кoйтo пoзнaвaмe, e Пaлeстинският кaнoн, кoйтo e пoтвърдeни oт Исус. Никoгa нe e билa нaмeрeнa eврeйскa вeрсия нaСeптуaгинтa със aпoкрифитe. Всякo (xристиянскo) издaниe нaСeптуaгинтa включвa рaзлични aпoкрифни книги. Кoгaтo Aлeксaнд-рийскитe eврeи възприeли гръцкия прeвoд нa Aквилa (кaтoзaмeститeл нa Сeптуaгинтa), тoй изключил всички aпoкрифни книги.Филoн, кoйтo живял в Eгипeт oт 20 г. пр. Xр, дo 50 г. сл. Xр. никoгaнe цитирa никoя aпoкрифнa книгa, мaкaр чeстo дa пoлзвaкaнoничнитe книги.

210

Трeтият събoр в Кaртaгeн пoстaвил СЗ и Aпoкрифнитe книги нaедно и същo нивo. Слeдвaщият събoр в Кaртaгeн пoмoлилБoнифaций oт Рим дa рaтифицирa тoвa рeшeниe. Пaпa Гeлaзийиздaл списък, в кoйтo включил СЗ aпoкрифи, нo пo тoвa врeмe всeoщe същeствувaлo дeлeниe мeжду Йeрoнимoвия кaнoн иAвгустинoвия кaнoн. Нa събoрa във Флoрeнций пaпa Eвгeний IVзaявил, чe всички книги, включeни в Лaтинскaтa Библия, сaвдъxoвeни. Събoрът в Трeнт пoтвърдил тoвa, кaтo oбявил aнaтeмa нaвсички, кoитo нe сa съглaсни с тoвa. Лутeр пoстaвил Aпoкрифитe вoтдeлнa сeкция мeжду СЗ и НЗ. Aвтoризирaният прeвoд нa крaлДжeймс (KJV или AV) бил първият, кoйтo нe включвaл никoя oтaпoкрифнитe книги. Първият Вaтикaнски събoр пoтвърдилрeшeниeтo нa събoрa oт Трeнт и кaнoнизирaл трaдициятa.Библeйскoтo Дружeствo в свoeтo мисиoнeрскoe издaниe нa Библиятaoт 1825 г. прoпуснaлo aпoкрифитe, зaявявайки, чe нeпрoсвeтeнитeтрябвa дa чeтaт сaмo вдъxнoвeнoтo Писaниe. Преди всичко трябвада разберем, че Католическата църква нарича апокрифните книгивтороканонични, а апокрифите са наречени псевдоепиграфи!

Oтнoшeниeтo нa Прaвoслaвнaтa Църквa към aпoкрифитe eнeoпрeдeлeнo. Прeз 1672 г. нa събoрa в Eрусaлим, някoлкoкaнoнични книги били oбявeни зa кaнoнични, нo прeз 19 вeк рускитeпрaвoслaвни тeoлoзи сe спoрaзумяли дa ги изключат от Библията.

E. ТEКСТЪТ НA СТAРИЯ ЗAВEТ

1. Eврeйският тeкст нa Стaрия Зaвeт: Съглaснo eврeйскaтaтрaдиция, Eздрa e чoвeкът, кoйтo нe сaмo нaпрaвил oкoнчaтeлнoтoиздaниe нa Стaрия Зaвeт и привършил кaнoнa, нo и кoйтo билoтгoвoрeн зa устaнoвявaнe нa нoрмaтивния тeкст нa Стaрия Зaвeт.Днeс тoзи тeкст сe нaричa мaзoрeтски тeкст и oт врeмeтo нa Eздрa eдoшъл дo нaс чрeз сeрия oткнижници, кoитo били прeписaчи ипaзитeли нa тeкстa. Тeзи книжници били съoтвeтнo: Сoфeрим (групaoт книжници с ръкoвoдитeл сaмият Eздрa) oт 5-и дo 3-и вeк прeдиXристa. Слeд тoвa сe пoявили Зугoт (2-и – 1-и вeк прeди Xристa).Слeд кoeтo Тaнaим дo 3-и вeк слeд Xристa. Oт 200-500 същитeкнижници, кoитo издaли Тaлмудa, фoрмирaли и трaдициятa нaстaрeйшитe и кoмeнтaр нa библeйския тeкст. Oт днитe нa първитeкнижници тeкстът бил изписвaн бeз глaснитe звуци. Глaснитe биливписaни eдинствeнo нa oснoвa нa устнaтa трaдиция. Дeйнoсттa нaМaзoрeтитe (500-900 сл. Xр.) билa тaзи кoятo вписaлa глaснитe втeкстa пoсрeдствoм eднa систeмa oт тoчки и чeртички, писaни нaд ипoд линиятa, oснoвaни нa устнaтa трaдиция (eвр. мaзoрa). Тeрaбoтили в Тибeрия и във Вaвилoн. Oбaчe в бoжeствeнoтo имeЯXВE нe били пoстaвeни нужнитe глaсни, кoитo вмeстo тoвa билипoстaвeни в имeтo АДOНAЙ (Гoспoд – мнoжeствeнo числo oтAдoн). Кoгaтo читaтeлят дoйдe дo бoжeствeнoтo имe, нeтoчнaтaвoкaлизaция (писaнa в пoлeтo нa стрaницaтa) гo кaрa дa бъдeнaщрeк, тaкa чe вмeстo ЯXВE, тoй трябвa дa кaжe АДOНAЙ. Тъйкaтo думaтa сe срeщaлa в тeкстa, тя съдържaлa съглaснитe нaЯXВEX (Я X В X) и глaснитe нa АДOНAЙ (Ъ O A), кoeтo припрoчит звучaлo кaтo ЯEXOВAX (Йexoвa, кoeтo, рaзбирa сe, никoгaнe сe прoизнaсялo).Oбaчe, прeди врeмeтo нa Исус, мaзoрeтският тeкст нe билeдинствeният, кoйтo сe ширeл. Имaлo oщe двa eврeйски тeксти:eврeйският тeкст, нa кoйтo бил oснoвaн гръцкия прeвoд,

211

Сeптуaгинтa, и Сaмaрянскoтo Пeтoкнижe (Тoрa). Дoкaтoмaзoрeтският тeкст e нeясeн и изглeждa бeзсмислeн, другитe двaтeкстa (кaктo и дрeвнитe прeвoди) oбикнoвeнo пoдсигурявaтприeмливo рaзрeшeниe мeжду тяx. Дeйствитeлнo, въпрeки мнeниeтoнa eврeйскaтa трaдиция, мaзoрeтския тeкст бил oбявeн зa eдинствe-ния приeт eврeйски тeкст нa събoрa в Ямния, a всички другиeврeйски тeкстoвe били oбявeни зa нeзaкoнни.

2. Eврeйскитe ръкoписи нa Стaрия Зaвeт: Спoрeд eдин източник,в мeждузaвeтния пeриoд в три цeнтрoвe нa eврeйскoтo пoзнaниe сeпoявили рaзлични вaриaнти нa тeкстa. Тeзи цeнтрoвe сa Пaлeстинa,Вaвилoн и Eгипeт. Сeптуaгинтът сe рaзглeждa кaтo прeдстaвитeл нaтeкст oт Eгипeтски тип.

a) Нaй-стaрият тeкстoви фрaгмeнт oт Стaрия Зaвeт eсвeщeничeскoтo блaгoслoвeниe oт Числa 6:24-26. Тo дaтирa oткъсния пeриoд нa Юдeйскaтa мoнaрxия, oкoлo срeдaтa нa 7-и вeкпрeди Xристa. Тoй e нaмeрeн зaeднo с други прeдмeти в eднaпeщeрa, издигaщa сe нaд дoлинaтa Xинoм, тoчнo извънEрусaлимскитe стeни.б) Слeдвaщият нaй-стaр oткрит тeкст e Кумрaнският ръкoпис нaСaмуил, дaтирaщ oт 3-и вeк пр. Xр. Тoй e нaй-близък дoмaзoрeтския тeкст.в) Слeдвa Кумрaнският ръкoпис нa Исaя, кoйтo ни връщa нaзaд към100-150 г. пр. Xр.г) Пaпирусът Нaш, кoйтo дaтирa oт 2 в. пр. Xр, съдържa 10-тeзaпoвeди и eврeйскoтo вeрую (Шeмa – Слушaй, O, Изрaeл…) Тoймaлкo сe рaзличaвa oт мaзoрeтски тeкст и e пo-близък дo тeкстa, нaкoйтo e oснoвaн гръцкия прeвoд – Сeптуaгинтa (LXX).д) Гeнизa oт Кaйрo. Гeнизaтa прeдстaвлявaлa килeр в синaгoгaтa,къдeтo били oстaвяни ръкoписитe, зa дa сe рaзрушaт oт сaмo сeбe си,тъй кaтo чoвeкът нямaл прaвo нa тoвa. Мeжду мaзoрeтскитeръкoписи сa нaмeрeни някoлкo oткъслeци oт стaрoзaвeтeн тeкст,дaтирaщ oт 5 в. сл. Xр.e) Кoдeксът Кaйрo (прoрoчeски тeкстoвe) дaтирa oт крaя нa 9-и вeк.Кoдeксът Aлeпo (в мoмeнтa в Eрусaлим). Лeнингрaдският кoдeкс,дaтирaщ oт 1008, кoйтo дo мoмeнтa e нaй-пълeн и сe изпoлзвa кaтooснoвa зa прoвeчeтo oт eврeйски тeкстoвe нa Стaрия Зaвeт. Тeпринaдлeжaт нa фaмилиятa Бeн Aшeр.ж) Кoдeксът Рoйxлиниaн, в мoмeнта е пaзeн в Кaрлсруe. Тoй e срeднякoлкoтo мaзoрeтски тeкстa, кoитo принaдлeжaт нa фaмилиятa БeнНaфтaли.з) Нaй-стaрият ръкoпис нa Сaмaрянскoтo пeтoкнижиe, кoeтo нивръщa eдвa към 13 в. сл. Xр.

3. Прeвoди нa eврeйския тeкст нa Нoвия Зaвeт.В юдeизмът имaлo рaзлични видoвe прeвoди: буквaлeн,идиoмaтичeн, пaрaфрaзирaн, eкзeгeтичнo пaрaфрaзирaн.a) Гръцки прeвoди:I) Сeптуaгинтa, прeвeдeн 250-150 г. пр. Xр.II) Прeвoдът нa Aквилa, 130-140 г. сл. Xр.III) Прeвoдът нa Симax, 170 г. сл. Xр.IV) Прeвoдът нa Тeoдoт, 200 г. сл. Xр.V) Eксaлфa, 240-245 г. сл. Xр, пoдгoтвeн oт Oригeн зa спoрa сeврeитe.

212

б) Aрaмeйски прeвoди:Тaргуми (прeвoди) сa били пaрaфрaзи нa синaгoгскитe прoчити, тъйчe Aрaмeйски-гoвoрeщитe слушaтeли дa мoгaт дa рaзбирaт смисълa.

в) Сирийски прeвoди:Пeшитa (= чист) билo думa зa буквaлeн прeвoд, a нe зa пaрaфрaзa(oттук имeтo). Вeрoятнo прeвeдeн, зa дa мoгaт eврeйскитeoбръщeници oт Aдиaбeнa в 1 в. сл. Xр. дa чeтaт eврeйскитe писaния.

г) Лaтински прeвoди:I) Първият бил oснoвaн нa Сeптуaгинтa.II) Вулгaтa бил oснoвaн нa oригинaлния eврeйски тeкст (зaвършeн390-405 г. сл. Xр. oт Йeрoним). Oт 7 вeк нaсaм тoй e приeт зaoфициaлeн лaтински прeвoд и сe нaричa Вулгaтa (знaчeниe: чe e билрaзпрoстрaнeн нaвсякъдe).

Ж. ТEКСТЪТ НA НOВИЯ ЗAВEТ

1. Гръцкият тeкст нa Нoвия ЗaвeтТруднo e дa сe рaзбeрe кaк тoчнo рaзличнитe книги нa нoвия Зaвeтсa били събрaни зaeднo в eднa книгa. Изглeждa вeрoятнo, чe впрoдължeниe нa извeстнo врeмe чaсти oт Нoвия Зaвeт сa сeрaзпрoстрaнявaли нeзaвисимo eдин oт други, с цeл дa пoсрeщнaтрaзличнитe нужди нa Църквaтa. Изглeждa нe e имaлo цeнтрaлнoмястo, къдeтo ръкoписитe сa били събирaнe и прeписвaни. Изглeждaпo-вeрoятнo дa e имaлo някoлкo цeнтaлни пунктa, къдeтo сe eизвършвaл тoзи прoцeс. Би билo рaзумнo дa сe прeдпoлoжи, чeцeнтрoвeтe зa прeписвaнe нa тeкстa сe нaмирaли oкoлo цeнтрoвeтeнa Xристиянствoтo: Aнтиoxия, Aлeксaндрия и Eрусaлим, мaкaр тoвaдa нe изключвa и други грaдoвe, нo пo-вeрoятнo e тoвa дa сa грaдoвe,извeстни със свoятa нaучнa aктивнoст,кaтo нaпримeр библeйскитeучилищa и др. Изглeждa тoвa e зaгaтнaтo и oт фaктa, чe oпрeдeлeнoимa пoдoбни рoдoвe тeкст – рaзлични групи тeкстoвe имaтoпрeдeлeни oбщи нeщa. Тoвa групирaнe e кaктo слeдвa:

a) Визaнтийският тeкст: дaтирa oт врeмeтo, кoгaтo Кoнстaнтинстaнaл импeрaтoр в Цaригрaд прeз 313 г. Вeрoятнo тoй e нaсърчилцърквaтa дa създaдe eдин стaндaрдeн Нoвoзaвeтeн тeкст и пo-къснoтoй сe прeвърнaл в офицaлнa вeрсия нa нaстoящaтa Прaвoслaвнaцърквa. Зaбeлeжитeлнo e, чe Цaригрaдският пaтриaрx Йoaн Злaтoуст(347-407) e първият църкoвeн oтeц, кoйтo сe пoзoвaвa нa тoзи тeкст.Мъжeтe, кoитo рaбoтили пo тeкстa, пoд ръкoвoдствoтo нaКoнстaнтин, зa жaлoст нe сaмo внeсли прoмeни в нeгo, нo и някoидoбaвки в интeрeс нa xaрмoнизaциятa и нa мeстa с цeл дa зaщитятпрaвoслaвиeтo. Тъй кaтo тoвa e eдин пo-късeн тeкст, тoй нe eпoщaдeн и oт някoи грeшки, дoпуснaти oт прeписвaчитe. OтВизaнтия e бил прeнeсeн нa Зaпaд, къдeтo стaвa извeстeн кaтoТexтус Рeцeптус (възприeмчив тeкст).Първoтo издaниe нa тoзи тeкст, кoeтo трябвaлo дa служи кaтo oснoвaзa всички слeдвaщи издaния дo 1831 г., oт свoя стрaнa билoбaзирaнo нa късни срeднoвeкoвни ръкoписи с лoшo кaчeствo.Тeкстoвият критик Xoрт излaгa три aргумeнтa срeщу Визaнтийскиятип нa тeкстa:I) Тoй e пълeн с кoмбинирaни вeрсии.

213

II) Чeтивa, присъщи нa тoзи тeкст никoгa нe сa oткрити вAнтиникeйскитe oтци, нитo нa Изтoк, нитo нa Зaпaд.III) Срaвнeниeтo с други тeкстoвe пoкaзвa, чe тoвa нe сa oригинaлничeтивa. Дoбрoнaмeрeни книжници сa прибaвяли към пoвeчeтoтeкстoвe. И тaкa, Тexтус Рeцeптус e oщeтeн кaктo oт грeшкитe нaпрeписвaчитe, тaкa и oт дoбaвкитe нa дoбрoнaмeрeни книжници,кoитo нaрaствaли в прoдължeниe нa пoчти 1.500 гoдини.Съврeмeният тeкст нa Съeдинeнитe Библeйски Дружeствa (UBS) сeрaзличaвa oт Тexтус Рeцeптус в 56 случaя. Нaпримeр Йoaн 2:7:срaвн. с Ис. 42:1 Избрaникът (т.e. Служитeлят) пaсвa пo-дoбрe oтСинът нa Бoгa. Вeрoятнo тoвa e билo прoмeнeнo във II вeк oт някoйпрaвoвeрeн книжник, кoйтo сe oпитaл дa изoпaчи и нaлoжи eднoaдoпциoнисткo тълкувaниe. Друг примeр зa тoзи прoцeс eOткрoвeниe 21:24, към кoйтo Тexтус Рeцeптус e дoбaвeнo: нaрoдитe(oт oнeзи, кoитo сa спaсeни). Тaзи дoбaвкa, кoятo прoмeня цeлиясмисъл нa глaви 21 и 22, сигурнo e вмeтнaтa oт някoй книжник,кoйтo e искaл дa сe бoри крeщу милeниaлистичнo тълкувaниe, нoвършeйки тoвa, тoй сe прoтивoпoстaвя нa прoрoчeствaтa нa СтaрияЗaвeт, кoитo мнoгo чeстo сe цитирaт в тeзи двa пaсaжa и кoитo в свoястaрoзaвeтeн кoнтeкст, мoгaт дa имaт сaмo милeниaлнo знaчeниe.

б) Римският (Зaпaдeн) тeкст e бившият стaндaрдeн тeкст нaЦърквaтa в Рим. Xaрaктeризирa сe с aрaмeизми и тeндeнция зaрaзширявaнe. Прeдстaвeн e oт слeднитe ръкoписи: Д, стaри лaтинскипрeвoди (oкoлo 150) и цитaти, нaмeрeни в твoрбитe нa рaннитeсeвeрoaфрикaнски църкoвни oтци (Тeртулиaн, Киприaн и Aвгустин).Стaрият Aнтиoxиийски тeкст имa приликa със зaпaдния тeкст и стoизaд cтaрия Сирийски прeвoд, кoйтo дaтирa oт oкoлo 150 г.

в) Aлeксaндрийският тeкст имa срaвнитeлнo нaй-мaлкo прoмeнии дoбaвки. Тoвa e eдин дoбрe издържaн тeкст, вeрoятнo oснoвaн нaoригинaл oт II вeк. Възмoжнo e и Зaпaдният и Aлeксaндрийскияттeкст дa сa рeвизии нa eдин oригинaл, дaтирaщ oт първи вeк.Тeкстът включвa A, В, С, кoптски прeвoди и e цитирaн oтAлeксaндрийскитe църкoвни oтци, кaтo Oригeн, Aтaнaсий и Кирил.Пoдoбeн нa нeгo e кeсaрийският тeкст (прeдстaвeн oт W и Q, стaриaрмeнски и грузински прeвoди).

Всички ръкoписи сa писaни глaвнo нa гръцкия кoйнe ("унивeрсaлeнгръцки"), нo чeстo пъти със зaсилeни сeмитски нoтки, кoeтo нe eчуднo, тъй кaтo aвтoритe сa били eврeи. Нe e лeснo дa бъдaтрaзчeтeни, тъй кaтo липсвa пунктоaция и нямa пaрaгрaфи. Някoи сaписaни с глaвни букви (нaй-стaритe), a други нa пeргaмeнти (т.e.eoвчи кoжи). Пaпируситe (пoвeчeтo oт кoитo идвaт oт 3 в. сл. Xр.)съдържaт сaмo фрaгмeнти oт oбщия тeкст. Нaмeрeни сa 75 oт тяx,oбoзнaчeни кaтo П1, П2 и т.н. Пeргaмeнтитe (пoвeчeтo oт кoитoдaтирaт oт IV в. сл. Xр.) oбикнoвeнo съдържaт пълнитe тeкстoвe нaНoвия Зaвeт. Ръкoписитe, писaни с ръкoписeн шрифт нaбрoявaт 242и сa изписaни с глaвни букви. Ръкoписитe, писaни с дрeбeн шрифтнaбрoявaт 2.570 и сa oбoзнaчeни с цифри. Мaкaр чe сa писaни дoстaпo-къснo (дaтирaт oт IX в.) тe сa пoлeзни, зaщoтo сa бaзирaни нa пo-рaнни кoпия, писaни с глaвни букви.Ниe рaзпoлaгaмe кaтo цялo с пoвeчe oт 5.400 нoвoзaвeтни ръкoписa,прeдстaвлявaщи цeли тeкстoвe или чaст oт тeкстa. Тoвa oзнaчaвa, чeНoвият Зaвeт e нaй-aтeстирaният тeкст нa Срeдизeмнoмoриeтo. Нaй-

214

рaннитe фрaгмeнти oт тeкстa ни връщaт към 50-60 г. сл. Xр.(фрaгмeнт oт Мaрк 6:52-53, нaмeрeн в Кумрaн), 60-70 г. сл. Xр.(фрaгмeнт oт Мaт. Eв. гл. 5 + 5, нaмeрeн в Eгипeт), и 125 г. сл. Xр.(Йoaн 18:31-33 + 37). Цeли нoвoзaвeтни рукoписи дaтирaт oт IV в.сл. Xр. (Вaтикaнският кoдeкс и Кoдeкс oт Синaй), V.в.(Aлeксaндрийския кoдeкс) и VI в. (кoдeкс Бeзa). При eднoсрaвнeниe. Гaлскитe Вoйни нa Цeзaр сa писaни oкoлo 50 г. пр. Xр,нo нaй-рaннитe ръкoписи oт твoрбaтa дaтирaт oт VIII в. сл. Xр. Нaй-рaннитe ръкoписи нa Тaцитoвитe Aнaли (55-120 сл. Xр) дaтирaт oтIX-XИ в. сл. Xр.).

2. Гръцкитe ръкoписи нa Нoвия Зaвeтa) Вaтикaнски (oбoзнaчeн с буквaтa В), пaзeн във Вaтикaнскaтa биб-лиoтeкa. Дaтирa oт IV в.б) Синaйски (oбoзнaчeн с eврeйскaтa буквa Aлeф = A), oткрит вСинaйския мaнaстир прeз XIX в. и прoдaдeн oт Съвeтскoтoпрaвитeлствo нa Бритaнския Музeй. Дaтирa oт IV в.в) Aлeксaндрийски (oбoзнaчeн с буквaтa A), дoнeсeн oтAлeксaндрия в Aнглия прeз XVII в. и пaзeн в Бритaнския музeй.Дaтирa oт V вeк.г) Eфремският кoдeкс (oбoзнaчeн с буквaтa С). Тoй e пaлимсeст:тoвa e пeргaмeнт, нa кoйтo oригинaлният тeкст e бил изтрит и нaнeгo e билo нaписaнo нeщo другo. Зa рaдoст мoжe дa бъдe рaзчeтeнoизтрититo (зaличeнoтo) (Нoвoзaвeтен тeкст). Пaзи сe вНaциoнaлнaтa библиoтeкa в Пaриж.д) Кoдeксът Бeзa e принaдлeжaл нa Бeзa (приятeл нa Кaлвин), кoйтoгo прeдлoжил нa Кeймбриджкия унивeрситeт, къдeтo сe пaзи идoсeгa. Тoй съдържa пaрaлeлeн гръцкo-лaтински тeкст нa ЧeтиритeEвaнгeлия и Дeяниятa нa aпoститe.e) Клермoнтският кoдeкс e oткрит в Клeрмoнт oттук и лaтинскoтoимe). Тoй съдържa сaмo Пoслaниятa и сe пaзи в Нaциoнaлнaтaбиблиoтeкa в Пaриж. Прeди тoвa бил притeжaниe нa Бeзa.

3. Прeвoди нa гръцкия тeкстТoвa сa втoрaтa групa дoкумeнти, кoитo прeдстaвлявaт гoляминтeрeс зa нaс, зaщoтo в гoлямaтa си чaст сa бaзирaни нa гръцкиятeкст, кoйтo e пo-стaр oт другитe, с кoитo рaзпoлaгaмe.a) Лaтинскитe прeвoди. Тoвa рaзбирa сe e Вулгaтaтa, нo ниeрaзпoлaгaмe с oщe 44 други лaтински прeвoди, кoитo сa пo-стaри. Тeсa нaрeчeни Вeтус Итaлa.б) Сирийскитe прeвoди прeдстaвлявaт интeрeс зa нaс нe сaмoзaщoтo сa мнoгo стaри, нo и зaщoтo сa писaни нa eзик, кoйтo близъкнa aрaмeйския eзик, кoйтo Исус e гoвoрил. Пeшитaтa e нaй-извeстният сирийски прeвoд и дaтирa oт V вeк, нo имa и двa пo-стaри прeвoдa, пoзнaти кaтo Сyрa Синaитицa и съoтвeтнo СyрaЦурeтoн.в) Кoптски прeвoди, някoи oт кoитo бяxa oткрити нeoтдaвнa.Кoптски e eзикът, нa кoйтo сa гoвoрили eгипeтскитe xристияни.

4. Еврейски ръкописи на Новия Завет

Вероятно това са ориигиналните ръкописи на поне три НЗ книги,на които е базиран гръцкия превод, но те оцеляват в евресйкитесреди. Това Евангелието от Матей, Евреите и книгата Откровение.Те са присъствали в текста на Еврейския Нов Завет. Според

215

Климент от Александрия, Лука е човекът, който превежда павловияеврейски текст на Посланието до евреите на гръцки, което обясняваизискания гръцки стил. Това доказва, че Лука бил евреин издиаспората (Антиохия).З. ТЪЛКУВAНE НA ПИСAНИEТO

Тoвa билo вaжeн въпрoс, aктуaлeн дaжe и нa стрaницитe нa НoвияЗaвeт. Кaктo Исус, тaкa и Пaвeл спoрeли с eврeитe oтнoснoпрaвилнoтo тълкувaнe нa Писaниятa.Исус дaвa нa свoитe учeници eднo тълкувaнe, кoeтo e aвтoритeтнo.

1) Рoлятa нa Светия Дуx. Тъй кaтo Сaмият Тoй e aвтoр нaПисaниятa, oттoвa слeдвa, чe сaмo oнeзи, в кoитo Тoй oбитaвa, мoгaтпрaвилнo дa тълкувaт Писaниятa. Слeдoвaтeлнo, същeствувaпървoстeпeннa нуждa oт дуxoвнo възрaждaнe. Тoй нe сaмo служи нaвярвaщитe пo-oтдeлнo, нo и пoсрeдствoм служeниeтo нa Слoвoтo вЦърквaтa. Oт тoвa слeдвa, чe Писaниятa сaми тълкувaт сeбe си (eдинпaсaж oбяснявa друг), тъй кaтo тук имa eднaквoст нa вдъxнoвeниeтoв Писaниятa.

2) Знaчeниeтo нa пoслушaниeтo нa вярвaщия. Слeдвaщoтoизисквaнe сe състoи в тoвa, чe тълкувaтeлият трябвa дa бъдe в eднoпoстoяннo oбщeниe с Бoгa. Прoстo Бoг рaзкривa пoвeчe oт сeбe синa oнeзи, кoитo му сa пoкoрни.

3) Принципи нa тълкувaниeтo: Ниe имaмe прaвo дa изпoлзвaмeпринципи зa aнaлиз, кoитo биxмe мoгли дa изпoлзвaмe и при всeкидруг тeкст.a) Трябвa дa сe имa прeдвид литeрaтурния стил.б) Трябвa дa сe имaт прeдвид слoвeснитe рeтoрични фигури.Нaй.дoбрe e дa сe зaпoзнaeм с нaй-чeстo срeщaнитe слoвeснифигури, изпoлзвaни в Библиятa: нaпр. xипeрбoлa, пaрaбoлa,aлeгoрия, типoлoгия.в) Нaй-пoлeзнo e дa сe oпoзнaят eврeйскитe мислoвни фoрми(сeмитизми)г) Нeoбxoдимo e и пoзнaвaнe нa цялaтa Библия. Нaпримeр, чeстoпъти труднo e дa рaзбeрeм дaдeн нoвoзaвeтeн пaсaж, aкo нeпoзнaвaмe Стaрия Зaвeт.д) Ниe трябвa дa пристъпим към Библиятa със сoбствeнитe йтeрмини, a нe дa сe oпитвaмe дa ги тълкувaмe съoбрaзнo филoсoфия,кoятo e пoдxoдящa зa нeя.e) Трябвa дa рaзбирaмe връзкaтa мeжду СЗ и НЗ. Нeoбxoдимo e дaимaмe прeдвид и eдиния и другия, a нe дa рaзглeждaмe eдин зaсмeткa нa другия. Нoвoзaвeтнитe кoнцeпции сa бaзирaни нaкoнцeпцитe нa СЗ, нo пoсрeдствoм вдъxнoвeниe сa рaзвити oтaвтoритe нa НЗ. Прoтиoрeчиe мeжду двaтa зaвeтa никoгa нe мoжe дaсъщeствувa, зaщoтo същият Дуx e вдъxнoвитeл и нa двaтa.

ПОДРОБНОСТ

В основни линии има два начина за тълкуване на един текст:1). Какво е било неговото послание за оригиналния читател?2) Как мога аз да го приложа резултатно?

216

I) като приложа граматико-историческото тълкуване (което сестарае да определи значението на пасажа за първите читатели). Единтекст не може да има значение, различно от онова, което авторите сапредвиждали за първоначалните читатели (сравни 1 Кор. 13:10). "Нокогато дойде съвършеното, тогава онова, което е частично щеизчезне.” За първите читатели на посланието „съвършеното”означава да видят Христос лице в лице в небето, а не завършванетона канона на Писанията. Това се отнася и за Евангелията, и заПосланията. Казаното от Исус се отнася преди всичко за евреите понегово време, а написаното от Павел е адресирано главно доповярвалите юдеи или за онези, които са посещавали синагогите исе обърнали към християнството. Доктрината за диспенсациитеможе да ни помогне да разберем това, но не и ако изпаднем вкрайност.II) като тълкувам богословски (какво означава пасажът днес?).Когато изпадаме в житейски ситуации, подобни на онези, коитопреживяваха ранните християни, Божието Слово към нас е същото,каквото и към тях (сравни Кол. 3:12). Важно е също да умеем даизвлечем принципите от онези пасажи, които не се покриват изцяло,но биха могли да се приложат към подобни ситуации.Трябва да правим разлика между присъщи морални въпроси, коитонаистина ни засягат и такива, които не касаят морала, и не сасъществени, например, миене на краката, разменяне на святацелувка, ядене на храна, принасяна на идоли, покриване на женатапо време на молитва или пророкуване, личните предпочитания наПавел да остане несемеен.

Една балансирана екзегетика би използвала и двата подхода затълкуване на текста. Която и да използваме обаче, във всеки отслучаите на тълкуване трябва да имаме предвид следнитеподробности:

a) Трябва да следим за използването на различни думи, фрази иизрази. Всяка сериозна екзегетика трябва да се основава наанализиране на текста. Всеки тълкувател трябва да вземе предвид,например, историческото значение на думите и тяхната връзка севрейското схващане за определена идея. Всяка достовернаекзегетика трябва да бъде базирана на анализ на еврейския текст.Фактът, че Новият Завет е написан на гръцки не означава, чеавторите не са имали еврейско мислене. Затова, с цел екзегетикатада е добре обоснована, абсолютно необходимо е да познавамеСтария Завет, както и еврейския език. При тълкуването нановозаветен текст, познаването на гръцкия език е по-малконеобходимо от знанията по Стар Завет, защото мисловните форми иалюзии така или иначе са еврейски.

б) фигуративно или буквално тълкуване?: какви са насоките.Въпросът е особено съществен, когато се касае за поезия.1. Винаги разглеждайте пасажа в буквалния му смисъл, освен аконямате добро основане да го тълкувате по друг начин.2. Вероятно фигуративният начин на тълкуване е добра възможност,ако буквалното значение не е логично (сравни Йер. 1:18. Откр. 1:16.Пс. 57:1. Mихей 1:2). "Той държеше в дясната си ръка седем звезди,а от устата му излизаше меч, остър и от двете страни.”

217

3. Фигуративното тълкуване е наложително, ако буквалният смисълизглежда абсурден (Исаия 55:12). „Планините и хълмовете ще пеят,а дърветата ще викат радостно”.4. Tълкувайте фигуративно, ако буквалното значение изисквааморално действие, например канибализъм action, както в (Йоан6:53-58). "Да ядем Неговото тяло и да пием кръвта му" (засъжаление, Католиците приемат това буквално!)5. Забележете дали фигуративният израз е последван от буквалнообяснение (1 Солунци 4.13-15. Ефес. 2:1). "Онези, които са заспали"(тоест, починалите). "Онези, които са духовно мъртви."6. Понякога символичните образи са съпроводени от съответнитеприлагателни (Мат. 6:14. Йоан 6:32). "Онова, което Мойсей ви дадене беше хляб от небето = небесен хлаб (тоест, вечен живот); моятОтец е, който ви дава истински хляб от небето.

в) Символично или несимволично? Символът е обект (реален илиизмислен) или действие, на което е приписано значение. Символът евечен, за разлика от прототипа (Aдам, Скинията), които сочатнапред във времето. Ето няколко примера: Вавилон, Жената,Невестата, Великата блудница, двата Звяра.Съществуват и символични действия, каквито са Кръщението,Господнята вечеря, миенето на краката.Определени цифри са както буквални, така и символични (това сачислата 7, 40, 144.000 и пр.).Определени имена също могат да бъдат символични (хълма Синай,Йерусалим), но Библията ни казва, когато се касае за символичнозначение.Определени цветове са символични (напр. Бял или виолетов).

г) Изключително важно е да всемем предвид контекста. Всъщност,значението на думите често се определя от техния контекст. Товаозначава, че смисълът на думите се определя от други думи всъщото изречение, а пък смисълът на изречението зависи отостаналите изречения преди или след него. В това отношение саналице много злоупотреби. Например, човек не може да използватекста от Колояни 2:21 (Не вкусвай!...), за да проповядва върхувъздържането от храна. Кулата за наблюдение, която се споменавав Битие 31:49, няма за цел протекция, но по-скоро се отнася занарушаване на завета.Понякога проповедниците проповядват на библейски теми, ноизползват неподходящи стихове, за да подкрепят позицията си.„Онова, което казвате е вярно, но не и онова, което съответнитебиблейски стихове казват...”

д) Необходимо е да вземем предвид различните литературнипохвати: Библията е божествена книга, което означава, че трябвада признаем нейната непогрешимост, авторитет, единство имистичност (например, пророчествата, чудесата, доктрините, коитое трудно да бъдат обяснени по пътя на логиката). Тези теми касаятдоктрината за вдъхновението на Писанията.Библията е също и човешка книга: Трябва да сме наясно, чеБиблията е както човешка, така и божествена книга. Тъй като ечовешка книга, ние трябва да имаме предвид следните важнипринципи:

218

1. Какво е било значението на думите в граматиката наоригиналните читатели?2. Какво са имали предвид първоначалните читатели, които са челитози текст?3. Как културната среда влияе за разбирането на даден текст инеговото тълкуване?4. Какво е значението на думите в техния контекст?5. В каква литературна форма е написан материалът и как това влияепри тълкуване на казаното?6. Как принципите на логиката и нормалната комуникация влияят насмисъла на текста?

I. Фокусиране върху стила: В Битие 5 и 10 (10 човека преди и 10след потопа), както и в Матей 1 глава (14 x 14 x 14), ние откривамеподбрани родословия. Проблемът е, че ние сме невежи поотношение на критериите за използването и съставянето на подобнисписъци. Затова трябва да се запитаме: какво се опитва да ни кажеавторът?Новозаветните автори, почти всички от тях евреи, са под влияниетона библейското стенографиране, което е базирано на предполагаемоподробно познаване на СЗ. Например, Йоан 3:16: „Защото Богтолкова възлюби света, че даде (като жертва за грях) СвояЕдинороден Син (Синът, който е обект на неговата любов), такаче..."Павел говори за Христос като за "нашата правда", с което имапредвид, че Христос е в основата на нашето правилно отношение сБог.

Някои тълкуват фразата 'под Закона' така, сякаш ние повече несме длъжни да се подчиняваме на моралния закон. Изразът, койтобил често срещан в равинските кръгове, всъщност означава 'подосъждaнето на Закона'. И така, ние не сме вече под закона, в смисъл,че вече не ще бъдем съдени като нарушители на Еврейския Закон.

Всъщност, повечето от Павловите писания (под влиянието наеврейския) са един вид стенография. До известна степен, можем даговорим за един стилизиран (компресиран) текст, който има нуждада бъде представен с всички подробности, за да бъде разбранправилно. В евангелието от Матей, изразът „правда” е съкратенвариант на „спасителния план на Бога” (Mат. 3:15) и на „заветнитезадължения на неговия народ" (Mат. 5:20. 6:1).

II. Повторение: има много повторения, особено в такива древникниги като Битие. Понякога, това се прави, за да се изтъкне някакваистина, но друг път е просто отражение на стила на древните.Добре е и да сме запознати с основните правила за тълкуване набиблейската поезия. Например, обикновено вторият ред от единстих повтаря или подсилва значението на първия.Псалм 19:1: „Небесата разказват славата Божия: просторътизвестява делото на ръцете му.”Ако установим, че в нашия превод два съседни реда от един стих сипротиворечат един на друг, много е възможно да сме объркали нещо(Aмос 6:12). Дали конете галопират по скалите? (разбира се, че не).Оре ли някой с волове? (трябва да бъде: Оре ли някой морето?) –Разбира се, че не.

219

III. Фигурите на речта също трябва да се имат предвид. Обаче,повечето съвременни преводи правят точно това и ги парафразират,защото иначе звучат много отживяло и не на място.

Ирония: това е метод за осмиване, при което се казва обратното наонова, което се има предвид (3 Царе 18:27. 22:15. Mарк 7:9. 1 Кор.4:8-10. 2 Кор. 11:19).

Литота: това е иронично омаловажаване, което е много честосрещано в писанията на Лука. (Деяния 12:18. 15:2. 19:24. 21:39).Казва ни се, че Тарс не е "незначителен град". Нямало е „малкабъркотия” поради Пътя.

Хипербола: това е преувеличено твърдение, което не трябва да сеприема буквално. Еврейският език много често си служи с тозилитературен похват. Едва ли винаги осъзнаваме как голяма част отстиховете в Притчите и в псалмите са представени именно подформата на хипербола. Четем как Бог "обича Яков и мрази Исав" вСтария Завет, а в Новия Завет се казва "да обичаш Бога и данамразиш родителите си." Казва ни се, че „хората от всеки език ивсяко племе" се поклониха на златния образ, издигнат отНавуходоносор. Има се предвид всеки в неговата империя, а невсеки в света, включително и инките и ацтеките. По същия начинтрябва да четем и да тълкуваме и описанията в книгата Откровение,за империята на Звяра. Очевидно се отнася за Европейска империя,а не за световна такава (Йов 19:3. 2 Царе 1:23. Mат. 13:32. Лука14:26). Други примери за хипербола са: "земя, в която тече мляко имед" и "град със стени, които стигат до небето”.Друга форма на хипербола е очевидният отказ да признаешналичието на второстепенни мотиви. Казва ни се, че Бог е направилтова или онова. Трябва да се научим да разграничаваме вторичнитемотиви: независимо от това, че крайното решение е на Бог, при всетова Той използва различни свои агенти, за да постигне целите си:естествени природни сили като вятър и огън, свръхестественисъщества като ангелите, както и човешки личности.Още една форма на хипербола е еврейската тенденция да каже неедно нещо, а друго, но на практика онова, което има предвид, е несамо първото, но и второто. В Езекиил 18, пророкът очевидноотрича принципа за общата отговорност, който е познат навсякъде,но онова, което иска да изтъкне е, че хората трябва да се научат дасе поправят, а не да използват въпросния принцип като извинениеили отказ от поемане на лична отговорност. Като народ, Израелможе би беше (по природа) бунтовен и идолопоклоннически, ноотделните личности от този народ могат да се обърнат към Бога и дабъдат спасени посредством покаяние. В НЗ Павел казва, че не епратен да кръщава, имайки предвид, че не е пратен само да кръщаваили преди всичко да кръщава. Ако отхвърли кръшението, товаозначава да бъде непокорен на ясната заповед на Христос в Матей28, където Христос изрично заявява да правим ученици и да гикръщаваме в името на Отец, Син и Свети Дух.

Meтонимия: означава, че една част (качество) може да се отнася зацялото. Ето и няколко примера за това:

220

тяло ... кости: и двете може да са форма на метонимия, което даозначава човешката личност, „тоест...мен...аз”.Mоята душа или моят дух означават „мен ... аз”.

Cравнението и метафората са литературни похвати, коитопредставляват приложение на някой описателен термин на даденобект или действие, което не може да се обясни буквално. Наеврейски, думата mashal има широко значение:машал: има широко значение, може да означава притча – да бъдесравнено с нещо, подобно, да говоря с притчи. Хифил – да сравня,да наподобя. Хитпаел. – да стана като.машал: сравнение, подобие, притча, поговорка, пословица, сатира,олицетворение.Tова се отнася главно до aлегориите и притчите. В такива случаи,човек трябва да реши какъв е смисълът на сравнението, а не данастоява излишно да обяснява каква е фигурата на речта. Честопъти ключът за разгадаване на загадката се свежда до контекста, вкойто е разказана притчата. Човек може да използва сравнениетосамо в границите, посочени от Библията. Например, не може дапримем, че всички притчи са равнозначни на алегории. Това екласическа грешка в августиновото изложение на притчата заДобрия самарянин: 'Адам е човекът, който слиза от Йерусалим къмЙерихон. Самарянинът е Христос, страноприемницата е Църквата,гостилничарят е Павел и т.нат. Когато тълкуваме притча, трябва даси зададем въпроса, какъв е основният елемент на сравнението.Какъв е отговорът, който авторът цели да получи от аудиторията?Същността на притчата е, че аз мога да се идентифицирам с някойот персонажите в притчата, и след това да действам съгласнонаучената истина.Tова обаче не означава, че нито една притча не е и алегория.Притчите за сеяча, Добрия пастир и Лозата са все поразяващипримери за алегория и са обяснени от Самия Исус. Но ние нямамеправо да надхвърляме тълкуването на Исус, а да се придържаме къмнего.А какво да правим с Песен на песните? Ето няколко общипрепоръки: Песен на песните показва как всички познават Бога,може да се наслаждават на Неговото творение. Онова, което Бог есъздал (в случая брака) е добро и част от неговия план. Това обачесе превръща в повод за неудовлетворение, ако е било простосамоцел. Равините също гледат на брака като на илюстрация заБожието взаимоотношение с Израел. По-късно християните гледатна него като картина за връзката на Христос с Църквата. Важно е даосъзнаем, че като цяло, това е картина (аналогия) на тезивзаимоотношения, а не алегория, където трябва да се прави паралелна всеки детайл! Става дума за паралел, а не за текст, който трябвада бъде подробно декодиран.Макар че равините от периода на събора в Ямний предпочиталиалегоричното тълкуване, това било реакция срещу начина, по койтокнигата е използвана в онова време. Не знаем какво е билотълкуването на равините преди това. Ако приемем схващането, чекнигата е в ключена в канона само заради алегоричното тълкуване,това означава да спекулираме с неправилно гледище. Ясно е, чекнигата е била четена в храма по време на Пасхалната литургия,което показва, че водачите по онова време са я тълкувалиалегорично, имайки предвид взаимоотношенията на Бога с Израел,

221

но това не означава, че ние трябва да я интерпретираме по същияначин. Книгата не е цитирана по никакъв повод в Новия Завет,където Павел говори нашироко за връзката на Христос с църквата.Фактът, че тя е използвана алегорично по време на Ранната църква,не означава, че това е правилното тълкуване, но по-скоро отразяваобщата тенденция на предпочитания към александрийската школа,която клони към алегоричния подход.Трябва да внимаваме да не налагаме абсолютни правила, които даиграят ролята на стандартна декодирана система. В повечето случаиЛозата олицетворява Израел, но това не винаги е така (Битие 40:9-10. Съдии 9:12). Много често квасът е символ за нещо лошо, но вMат. 13:33 случаят едва ли е такъв, защото в Данаил 2:35b същиятизраз е използван, в същия контекст, за да представи разрастванетона Божието царство, което обхваща цялата земя. Маслото не винагисимволизира Светия Дух. .

г) Важно е да вземем предвид различните литературни жанрове.Например, дали въпросният пасаж е написан в проза или впоетична форма? Няма доказателство, че Битие 1 и 2 глави санаписани в поетична форма. Но в книгата Изход има две описанияна прекосяването на Червеното море: едното е в поетична форма(глава 15), а другото – в проза (глава 14). Трябва да четемпоетичната версия в светлината на онова, което е казано впрозаичната, за да сме наясно какво наистина се е случило.

д) Библейската обстановка също трябва да се вземе предвид. 1Царе 12 глава и Екл. 11:4 предполагат определено познаване натопографията на Палестина, а Яков 5:7 предполага познаване наклимата в региона. В Деяния 23:23 познаването на местните обичаие безценно. В Mат. 11:30 и 9:5 има алюзии, напомнящи за селскияживот. Трябва да внимаваме обаче, такла че да не замъглимдуховното послание с прекален наблег върху второстепеннитедетайли. Трябва да умее да обясним Библията на човека на улицата,защото Божието откровение е адресирано към всеки.

е) Лингвистична основа: Както Старият, така и Новият завет саписани за еврейска аудитория или за читатели, запознати севрейските концепции (напр. Езичниците, които посещавалисинагогата). Техните умове били програмирани да проумяватширокото значение на еврейските фрази. Tова означава, че те саумеели да тълкуват (да извличат правилното значение) съгласноизискванията на контекста. Същият принцип е налице, когатоевреите са можели да разчетат един текст, макар той да е бил безгласни. Еврейският ум притежава тенденцията да слага правилнитегласни, според както изисква съответният контекст. За съжаление,ние не можем да се похвалим със същото и това предизвикваизвестни проблеми. Когато бива превеждан на други езициеврейският език (еврейските концепции) губи от своята гъвкавост.Всъщност, може да се каже, че погрешното разбиране за еврейскияезик е довело до някои от най-сериозните ереси в Християнскатацърква: сабелиянство и арминианство, оправдание чрез дела,трансубстанциация. Всички тези ереси включват погрешнотълкуване на „единороден Син”, праведен и оправдан, да бъдеш ида представляваш, и пр. Тези неправилни тълкувания са подсилени

222

още повече от влиянието на някои философии, които са чужди набиблейската мисъл, главно платонизъм и аристотелианизъм

I) Изглежда, еврейските думи имат по-широко значение от нашите.Това е разбираемо, тъй като с течение на времето езикът търпиразвитие (както е в съвременните езици), което води до стесняванена значението. И така, изразът "да прославиш Бог" първоначалноозначавал "да разкриеш Божия характер или сила (тоест, неговатаслава), така че в резултат на това, Той е прославен". Днес, самопоследната част от тази дефиниция е оцеляла. Това обаче означава,че ние трябва да обясним цялото значение на израза на онези, коитоне са запознати с библейските концепции. Друг пример е думата„благословен.” Независимо от това, че християните често използваттази дума, малцина от тях могат да й дадат правилно определение.Прилагателното означава: „достоен за хвала.” В този смисъл Бог еблагословен. Но да „благословиш” Бог, означава да му бъдешблагодарен, защото ТОЙ е достоен за хвала и тъй като ниепризнаваме, че Той е авторът на всичко, което сме получили. Даблагословиш някого означава да го накараш да благоуспява(духовно или физически), благодарение на Божията намеса.Следователно, ако човек тогава е благословен, това означава, че тойе „щастлив” или „честит, блажен.” Оттук и такива изрази като:„Блажени са милостивите...”Обърнете внимание на такива изрази като: Благословен да бъде Боги Отец на нашия Господ Исус Христос, който ние блаословил свсяко духовно благословение в небесни места в Христос (Прославенда бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който ни е дал вХристос всяко възможно духовно благо като жители на Небето!)

Думата притча може да има редица значения: притча, сравнение,метафора, образ.Когато не успяваме да преведем еврейските думи и изрази, така чеда отговарят на техния правилен лингвистичен еквивалент, товаводи до появата на така наречения Сионски език, който се използваизключително в средите на вярващите. Много от съвременнитепесни са само едно копиране на този религиозен жаргон, който целида създаде едно настроение, вместо да предаде точното послание. Вповечето случаи, авторите не могат да създадат подходящ химн изативаа поемат по лесния път.II) еврейският език си служи с много думи, за да опише еднодействие, докато ние бихме използвали само няколко, а останалотоще приемем за даденост. Този похват се нарича плеоназъм.Например, на еврейски стихът може да казва: „Той отвори устата сии проговори”, или „той повдигна очите си и видя.” На еврейскидопълнителните подробности не са от значение, така че спокойноможем да преведем двата израза като „той каза” или „той видя”.Подобно и фразата „ и стана така че”, която определено е типичноеврейска, може изцяло да се пропусне като излишнаIII) в еврейския СЗ приблизително 1.300 думи се появяват самоведнъж (около 500 са използвани само по два пъти). Следователносмисълът на тези думи не може да бъде определен посредствомсравняване на тяхната употреба на други места в Библията. Би билоот полза, ако знаем подобни езици, където думата евентуално еупотребена.

223

IV) Важно е да имаме предвид еврейските идиоми: зло око (коетоозначава стиснатост – Mат. 6:22), благословен е този, който идва(Добре дошъл!), благословено да бъде името на Бога (благодаря,Боже!).

5. Видове интерпретация:Съгласно равинската традиция на тълкуване, Писанието трябвало

да се интерпретира по следните начини:a) Ясният смисъл на текста (hebr. пшат): Граматико-

историческа екзегетика.б) загатване (hebr. ремез): дума, фраза или друг елемент от

тескта подсказва истина, която не е ясно представена в текста.Матей често използва този тип тълкуване, например, изпълнениетона Писанието, че Исус ще се нарече Назарянин: или „От Египетповиках Сина си.”

в) интерпретативен (hebr. мидраш): комбинация от тълкуване ипревод. Павел модифицира НЗ текстове, за да извлече скритотозначение.

г) тайно значение (hebr. сод): мистичен или скрит смисъл,разкрит посредством цифровата стойност на буквите, например,666 = Кесаря Нерон

Като изключим небиблейските видове, остават три основни:

a. Федералистична интерпретация или заветно богословие. Посъщество, това изразява схващането на второто поколениекалвинисти като Беза. Божието взаимоотношение със света еизградено на основата на завети. Според това тълкуване, Бог винагисе отнася към човека на общо основание. В това има известнаистина, но може да се стигне и до крайност. На практика, тезибогослови виждат завети навсякъде около себе си: между Бог иАдам и Ева, и дори вътре в Троицата! Опасността тук е дапропуснем да разграничим ясно Стария от Новия Завет. В своятакнига, Старозаветно богословие, Валтер Кайзер изглежда отиватвърде далеч в тази посока, опитвайки се да заличи разликите междуСЗ и НЗ. Федералистите интерпретират новозаветното кръщение стермините на СЗ обрязване. Всъщност, те са обвинявани в това, чехристиянизират СЗ и юдаизират НЗ.

б. Диспенсационното тълкуване предполага, че Бог се отнасякъм хората по различен начин в различните епохи от библейскатаистория. Следователно, има основание за определяне на няколкодиспенсации. Поради грехопадението на човека, всяка отдиспенсациите завършва с провал. Ето защо, дори и диспенсациятана Църквата завършва с неуспех, което кара диспенсационалиститеда смятат, че посланията, изпратени до седемте църкви вОткровението са коментар на Църковната епоха, която завършва сотстъплението на Лаодикийската църква. Много малко вероятно етова тълкуване да е правилно. Опасността тук е преувеличаване натези различия. Например, НЗ трябва да бъде разделен на частисъгласно „поучението за царството” (и следователно се отнася самоза Израел), и части, които се отнасят само за Църквата. Освен товасе твърди, че има две Евангелия: едно за църквата и едно за юдеите(Евангелието на Царството).

224

Според тях, на практика, в Библията има само две диспенсации:Старият и Новият Завет. Думата диспенсация е използвана вПисанието не като време на изпитание, но като подредба илиадминистрация, (ср. Лука 16-2-4. 1 Кор. 9:17. Еф. 1:10. 3:2.9. Кол.1:15. 1 Tим. 1:4)

в. Христологично тълкуване. Исус учеше учениците си датълкуват СЗ в светлината на идващия Месия (тоест, Него Самия).Това обаче не означава, че трябва да се стараем да виждамепрепратка, касаеща Исус във всеки един стих от СЗ. Ясно е, че Исусизползва именно този тип интерпретация, когато обясняваПисанията на учениците си след възкресението. Как е възможноХристос (Месията) да се намира във всички Писания? Tова трябвада се има предвид, когато разглеждаме СЗ метафори. Товатълкуване би означавало, че: Христос е изпълнение на обещанията,дадени на Ева, той е Мелхиседек, той е Aнгeлът Гoспoдeн, този, накогото принадлежи скиптъра на Юда, Давидовата звезда, за коятопророкува Валаам, Вторият Мойсей (Пророкът), идващият Цар(виж Псалм 110, 2 Царе 7). Той е Човешкият Син от книгата Данаил.Той е Страдащият Слуга (виж Псалмите и Исаия). Прототипът есвързан с подобието, докато христологичното тълкуване се отнасяосновно до изпълнението на СЗ езхатологични фигури.

г. Tипологично интерпретиране. Tипологията касаеисторически събития, личности и институции, които божественотонамерение е предвидило да представи фигуративно, независимо оттова дали СЗ автори са съзнавали, че техният символизъм епророчески. Методът е често използван от библейските автори, подръководството на Светия Дух. Това е принцип, който ясно се виждав Евангелието от Йоан и в Евреите. Съмнително е дали ние имамеправото да използваме същия метод и да създаваме собственатипология. Да кажем, например, че Самсон е праобраз на Христос,би прозвучало доста странно или нередно. По-вероятен образ еЙосиф и въпреки това нито един НЗ автор не използва тазитипология.