Университет “Проф. Асен Златаров”Колеж по туризъм

Курсова работа

Тема: Културен туризъм

Изготвил: Р. КолеваСпециалност:ОУХР- задочноФак. номер-2945, 13 група

2008г., Бургас

Съдържание

І. Увод1. Дефиниране на понятието “културен туризъм”2. Историческо развитие ан културния туризъм

ІІ. Видове културен туризъм1. Според мотивите за пътуване 2. Според предлагания културен продукт3. Пространствено- времева типологизация

ІІІ. Особености на култур- туристите1. Култур-туристите като част от една нова средна класа2. Връзка между възраст и култрурен туризъм3. Мотиви за културен туризъм

ІV. Културен туризъм в световен мащаб 1. Необходими условия за развитието му2. Икономическа страна на културния туризъм3. Положителни и отрицателни страни на културния туризъм4. Основни принципи на културния туризъм

V. Културен туризъм в България1. Общи положения2. Културно туристически атракции3. Способи за развитие на култруния туризъм в България

VІ. Изводи и заключения1. Слаби страни 2. Силни страни3. Условия за повишаване качеството на културния туризъм

VІІ. Използвана литература

І. Увод1. Дефиниране на понятието

За да можем да си отговорим на въпроса “Що е то културен туризъм ?” са необходими няколко основни разсъждения. Не само, че понятиината връзка между културата и туризма е относително нова ( този термин се появява едва в средата на 80те години), но и дефинициите на двете отделни понятия могат да бъдат много широки. Голям брой дефиниции определят понятието култура. Още през 1976 Щайнбахер събира повече от 300 определния за култура, които се различават по това за целите на коя наука са били дефинирани.За да бъдем съвсем точни трябва да разглеждаме понятието “култура” в неговия тесен и в неговия широк смисъл.

В тесен смисъл под “култура” се разбира историко- художествените аспекти на даден регион, например архитектурни паметници, музеи и т.н. както се представят в класическите туристически каталози. В по-широк смисъл културата обхваща и обичаи и традиции, занаятчииство, исторически и модерни технически паметници, национална кухня, език и т.н.

Дефиницията на понятието туризъм е доста по- проста, респ. еднозначна. Световната организация за туризъм на своята конференция в Отава през 1993 дава следната дефиниция: “Понятието туризъм съдържа действията на една или повече личности, които прекарват един ден или най- много една година извън постоянното си местожителство с цел почивка или развлечение, служебни или търговски задължения или други причини.

Като следствие от това можем да изведем следната дефиниция:Под културен туризъм се разбират пътувания, с цел посещението на културни паметници, опознаването на чужди култури или посещението на културни прояви.

Друга една дефиниция на понятието ни дава и Кристоф Бекер: “Културният туризъм използва архитектурни паметници, реликви и обичаи на места и области, за да запознае посетителите с културата- социалното и икономическо развитие на дадения регион, чрез пакетни предложения, екскурзии и специализиран информационен материал. Част от културния туризъм са също така и културните мероприятия.”

Според Световната организация по туризъм “културен туризъм” е потапянето в естествената история, в човешкото и културно наследство, в изкуството и философията, и в иснтитуциите на други страни, респективно региони.

“Културата е туристически ресурс с дълга традиция, живо настояще и богато на възможности бъдеще”- така определя връзката между културата и туризмът немският автор Албрехт Щайнеке.

2. Историческо развитие на културния туризъм

Изхождайки от тези дефинции бихме могли да твърдим, че културният туризъм се е зародил още в древността, с пътешествията на Херодот през 5в. пр. Хр. Голяма подвижност била характерна и за населението на древен Рим- пътешествие до Гърция било задъжителна част от образованието на всеки младеж от богато семейство. Като практикуващи културен туризъм можем да определим и арабските пътешественици от 7-9 век, сред които най- известен е търговецът Сюлейман, пребивавал в Китай, Индия и други страни.

През 17ти и 18ти век се заражда т. нар. “Grand tour”- това било названието на задължителното за синовете на аристокрацията, а по- късно и за високата класа на буржоазията, пътуване из Централна Европа, Италия и Испания. В основата на това пътуване лежи един комплекс от мотиви- специфичното натрупване на културен, но и социален и символен капитал. Културен капитал- от гледна точка на това, че пътуването било необходимо за формалното завършване на образованието, едва с “Grand tour” университетското, респ. дворцовото образование било пълно. Социален капитал- в смисъл, че пътуването естествено позволявало множество социални контакти чрез аудиенции в различните владетелски дворове.Символен капитал- завършеното пътуване давало престиж на аристократа, носело обществена значимост.Тези разсъждения ни показват, че вътрешната логиката и структурата на исторически културно мотивираното пътуване не се променят дори и след векове, променя се само практическото оформяне на културно мотивираното пътуване.

Историческото развитие в Европа отразява социалните промени. Епохата на революциите, Френската революция през 1789 и Немската революция през 1848, води до пауза на пътуванията. В развиващите се граждански общества се формира нова култура на пътуване. Естествено тук можем да говорим само за малки обществени сегменти, за една малка превилигирована гражданска група. Пътуването е възможно само за семействата на фабриканти, търговци, образовани граждани от държавната администрация, училищата и университетите, както и представитетелите на “новите професии”, като журналисти, адвокати, писатели и хора на изкуството- носителите на културната промяна. Големият брой пътешественическа литература и каталози улесняват културното познание. Пътуването се приема в буржоазните среди като доказателство за готовноста за дейно самообразоването. Новото в тази епоха е търсенето на контакт и диалог с чуждото и непознатото.

На преден план вече не стой само търсенето на класически образци, но и срещата със съвременната култура, политика, литература, наука и техника. Промяната от аристократичния Гранд тур към буржоазното пътуване се изразява в обогатяване на причините за пътуване в погледа към модерното. Търсенето на серщата с изкуството и културата остава, но към тях се прибавят и новите техники и технологии. Това започва още при новите средства за придвижване. Появата на параходите и влаковете през 19 век правят пътуването значително по-

лесно и бързо. Това обуславя началото на културния туризъм като масов феномен, с първите организирани пътувания на Томас Кук до английски замъци, до Париж и Египет. Фабрики, мостове и военни кораби вече са част от забележителностите. Обобщаващо би могло да се каже, че през 19в. от основите на Гранд тур се развиват нови граждански форми на културния туризъм.

В модерното общество туризмът се утвърждава като един от най- важните световни икономически клонове: за срещата и конфронтацията с чужди култури се появяват много причини, които са свъзани с начина на живот на модерния работещ човек и нуждата от запълване на дефицити. Постмодерният човек се намира в едно постоянно търсене на нещото което го определя и изразява, липсата на време и невъзможността за изживяването на определени дейности, еднообразието във всекидневието извиква нуждата от компенсацията на тези дефицити по време на почивката. Културният туризъм подкрепя човекът в неговото търсене на смисъл , предлага му опора и му дава ориентация.

ІІ. Видове културен туризъм1. Според мотивите за пътуване

Едно важно отграничаване на различните видовете културен туризъм, предложено от “Irish Tourist Board” е класифицирането според мотивите залегнали в основата на едно пътуване. Дали културата е негов основен мотив или е просто допълнение към причините за пътуване.“The Specific Cultural Tourist” е този гост, при които “културата” е основна или най-малкото главна причина за пътуването. Тук пред погледа ни изниква фигурата на класическият пътешественик от времето на Гранд тур-а, който както Й.В.Гьоте по времето на своето “Италианско пътешествие”(1786-1788) искал да опознае културата на даденото място.Към тези прични се отнасят от една страна посещенията на културно-исторически значимите архитектурни паметници, но също така и нарастващият брои пътувания с цел посещение на културни мероприятия: опера, мюзикали, изложби, фестивали и т.н. Не трябва да забравяме естествено и пътванията с цел опознаване културата на местното население- т.е “етнотуризъм”.Като “General Cultural Tourist” се определят онези туристи, за които културата, наред с другите мотиви, не е без значение. Към тях спадат и тези гости, които по време на своята почивка проявяват интерес към кулутурата и традициите на даден регион, посещават близките културни забележителности, но сами не биха се нарекли култур-туристи, нито биха определили това като основно съдържание на своята почивка.

2. Според предлагания културен продукт От гледна точка на предлагането можем да направим друг вид типологизиране на културният туризъм:

2.1. Градски туризъм- в последно време се забелязва голямо развитие на градският туризъм. Тук трябва обаче да отбележим, че можем да го причислим

като част от културният туризъм естествено само съобразявайки се с мотива за пътуването, тъй като едно посещение с консуматорски цели, например пазаруване, не може да влезе в разглежданата от нас категория. Въпреки това една средно голяма част от пътуванията имат за основен мотив “културата”. Според проучване на Световната организация за туризъм (СОТ) и Европейската комисия по пътуванията (ЕКП) само 20% от градските туристи слагат културата като главен мотивационен фактор и голяма част от тях не се виждат като "културни" туристи. Въпреки това повечето градски туристи са свързани с културните събития. Главните заключения на доклада са, че:Въпреки че градския туризъм продължава да бъде доминиран от установилите се "културни столици", се наблюдава засилване на интереса към нови и по-безизвестни дестинации в Европа. Традиционните културни градове са на път да загубят своите позиции, за сметка на нови дестинации с новаторски продукти и услуги. Развитието на предлаганите продукти и услуги има голямо значение за градове, които искат да изпъкнат сред силната конкуренция. Развитието на "иновационния туризъм", свързващ традиционните културни продукти, услуги и наследство с модерните индустрии (напр. медия и забавления, дизайн, архитектура и мода) ще даде голямо предимство на развиващите културния туризъм градове.Специфичено за градският туризъм е стандартизираното предлагане на забележителности, което се състои основно от архитектурни паметници, история, изкуство и значими личности, към това можем да прибавим и краткосрочността на пътуването. Основната възрастова група е между 29 и 50 години, освен това градските туристи разполагат с доходи над средните и имат едно по-високо образователно ниво.

2.2. Образователни пътувания- към този вид можем да причислим езиковите и изследоватески пъртувания. И двете преследват една и съща цел- увеличаване на нивото на познание, натрупване на впечатления и опознаване на нови страни и региони. Изследователските пътувания следват една точно определена тематика, броят на участниците, както и времето е ограничено. Възрастовата група е около 45 години, като участникът принадлежи към по- образованите и високи кръгове на обществото. За разлика от тях езиковите пътувания са насочени към групата на 11-20 годишните ученици и студенти, както и към работещите, които имат нужда от езиково обучение. Езиковите пътувания могат да се причислят към културния туризъм, тъй като езикът предствалява едно от основните културни богатства на човечеството.

2.3. Събитиен туризъм- той представлява един от най- бързо развиващите се сектори на целият туристически отрасъл. Свързаните с определени събития пътувания са изключително популярни и са резултат от повишената необходимост от преживявания. Тук става въпрос за специално инсценирани събития, чиито основни характеристики са неповторимост, краткотрайност,

рядкост, така че се отличават от останалите естествени и постоянни културни предложения. Културното им многообразието обхваща различни събития в областта на музиката, театъра, изкуството и религията, както и традициите, обичаите, науката, техниката и медиите. Все повече региони виждат в събитийня туризъм възможността чрез големи и мащабни проекти да привлекат вниманието и интереса към себе си с което да увеличат своят културен капитал. Особено при местности с нисък естествен културен потенциал това води до привличането на повече посетители и увеличаване на икономическите приходи. Тази положителна черта на събитииният туризъм е открила и община Каварна- през последните години тя се превръша в културна и рок столица на Балканите, с което привлича все повече туристи.

Към събитииният туризъм можем да причислим и фестивалният- това е названието на едина нова област от постоянно развиващият се туристически бранш. Целевата група е готова да измине големи разстояния за да присъства на музикални събития. Фасцинацията, която започва от светът на операта, и обогатява света на публиката, успява да анимира публиката да бъде част от събитията, не само когато те се случват в близост, но дори на другият край на света.Пътуванията извън граница често са свързани с определени ресторанти, посещения на градски забележителности, музеи и други туристически предложения. Но основното винаги е концертът, операта, мюзикълът или фестивалът. Фестивалният туризъм е времево ограничен в рамките на три до четири дни, много често цялото пътуване е предварително разчетено и организирано от агенция. Основните потребители на този вид туристически продукт са от една по- зряла и финансово силна прослойка на обществото.

2.4. Тематичен туризъм- изразява се с посещението на културни прояви, обединени от едно мото. Темите са част от културни и обществени области като например изкуство, архитектура, литература, музика. Освен че може да бъде детерминиран времево, например в рамките на една година или няколко седмици, важна отличителна черта на този туризъм е тематичната затвореност, като например предложенията на Българската асоциация за алтернативен туризъм: пътуване с интерес към архитектура и археология, наблюдение и обучение в традиционни занаяти- бродерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални инструменти, пътувания запознаващи с традиционния български календар и кухня и др.

Тематичният туризъм събира в себе си множество други подразделения, като например: музейният и изложбен туризъм- преди появата на масовият туризъм, музеите били предимно място за презентация на изложбени материали и предмети на културата от далечни и често “екзотични” страни и по този начин служели като заместител на пътуванията, давали възможност за опознаването на чужди култури в собствената страна. В днешно време музеите са посветени предимно на култрното наследство на собствената страна. Чрез голямата

концентрация на култура на едно място, те се превръщат в голяма туристическа атракция. Изключителен пример за това е Националният исторически музей на Египет, събрал многовековната култура, история и изкуство на страната на едно място.

Друг вид тематичен туризъм е религиозният, чиято основна цел е посещението на релизиони центрове (напр. посещението на Мека поне веднъж от всеки правоверен мюсюлманин- “Хадж”) , пътуването по повод на големи религиозни празници (посещенито на Ватикана по великденскте празници), за изкупуване на грехове, лекуване или избягване на нещастие, мисионерски пътувания. Според СОТ от 300 до 330 мил. пилигрими (поклоници) посещават основните религиозни центрове всяка година. Поклоническите пътувания съществуват още времето на древните гърци и римляни, които посещавали по религиозни прични далечни храмове. Поклонението е социално събитие, което води до срещи и обмяна на информация и знания между вярващите. Освен това то има и голямо икономическо значение- служи за финансирането на религиозни градове и местности, на институции свързани с религиозната традиция и обучение.

Индустриален туризъм- при този вид туризъм интерес представляват минали или настоящи индустриални райони със своята специфичност и типичност. Различният производствен процес или високата потребителска стойност на продуктите, като напр. производството на автомобили, керамични изделия или бира са любопитни за посетителите. Също и възстановяването на стари индустриални фабрики може да бъде превърнато в туристически продукт.

Военен туризъм- туристическа атракция представляват и бивши военни комплекси и съоражения, където например туристите могат сами да вземат участие в разиграването на различни военни сценарии. Такава възможност дават предприемчиви хотелиери от Триград- посетителите могат да се облекат в униформи с всякакъв чин- от редник до полковник, да се возят във военните джипове УАЗ или сами да ги управляват на територията на цялата бивша погранична област, където има няколко опразнени военни поделения.

Многообразието на предложения насочени към интересуващите се от култура туристи е голямо и тяхното типологизиране понякога е доста трудно.

Извор: Statistik Austria 04.03. 2008

3. Пространствено- времева типологизацияДруга система за класификация- според културнотуристическите форми на пътуване, предлага Вьолер. Предпоставка за презентирането на туристическите продукти е не само инсценирането на култура за тези цели, но и създаването на една съответстваща на времето инфраструктура, eдва благодарение на нея посетителите могат да достигнат и изживеят културните предложения. От тук и дефиницията и типологизацията на Вьолер, според която културният туризъм “...не е пътуване до чужди културни пространства, а до места, за които пътуващите вече знаят, че са подготвени за тях и че ги очакват” . За да схематизира формите на културният туризъм Вьолер се опира на две понятия: време и пространство. Въз основа на това той определя 4 типа културен туризъм:

3.1. Исторически туризъм- всяко пространство има своята собствена история, следователно всяко място може да бъде пре- устроено за историческия туризъм. Важното тук е събитията дa имат отношение към културата: историите трябва да разказват за една “друга страна” , която се приема като романтична и екзотична, и не само туристите, но и местното население да възприема това историзиране, откъсвайки се от всекидневието, чрез едно бягство към “времето на предците”. В тази област на културният туризъм попада класическото изследователско пътуване от 19век, чиято цел била да се намерят следите на миналото, да се открие безценното, загубило се в настоящето. “Типичното” на тези отминали епохи, закрепено към материални обекти- архитектурни паметници и руини, се представя и инсценира отново и отново за специални туристически събития или поводи, като юбилеи и чествания.

3.2. Туризъм свързан с природното и културно наследство: за разлика от историческият туризъм, тук не се търси миналото, а едно определено пространство, което не съществува другаде- пътешественикът иска да открие културата на един регион, в който всичко е максимално естествено. Този вид туризъм е възможен по места, където има заслужаващи си природни забележителности, както и традиционни форми на селско стопанство, занаяти и

професии. Това може да се открие предимно в природни и национални паркове и резервати. Туризмът свързан с културното наследство не се абстрахира от времето- обектите, които се представят транспортират ценности от миналото. Целта им е да покажат на идващите поколения, че нещата имат исторически корени. Това се случва, чрез туристическо инсцениране (напр. селски туризъм), чрез проправянето на пътища за туристите, за да достигнат до достижения на времето и личности.

3.3. Туризъм на самопрезентацията: "мултиопционалното” общество води към един диференциран свят, който човекът вече не може да разбере. В гета, части на града или обществени групи- едни нови малки светове- възникват култури, различни от неговата собствена култура. Когато местното бъде репрезентирано и може да бъде посетено (т. е. има туристическо предлагане), тогава тази самопрезентация може да бъде туристически обхваната. Пример за това е градският туризъм: градовете биват туристически инсценирани и представени, така че да могат да бъдат туристически консумирани. Възможностите за тази консумация са многобрйни и се разпростират от разходка, през “шопинг” до посещението на културни забележителности. Посещението на места на саморепрезентацията, например градски празник (панаир), събития и изложби е необходимо, защото отговор на въпроса “Какво се случва там?” може да се даде само чрез активно участие.

3.4. Етнически туризъм- това е интернационален туризъм, чиито основен мотив е опознаване на страната и хората. За разлика от първите два вида, тук става въпрос за възможността да се види максимално реалистично, “как живеят хората там?” , що се отнася до обществени аспекти, възможност за опознаване на характера на даден народ. Културната идентичност бива изнесена на туристическия пазар.

ІІІ. Особености на “култур-туристите”За осбеностите на културният турист в качествено- емпиричен смисъл знаем малко. Няма точни данни за това какви са подбудите на туристите

1.Култур-туристите като част от една нова средна класа- Връзка между интереса към културата и образованието и дохода. За хората с по-виско образователно ниво културата представлява един доста по важен мотив за пътуване отколкото при хора с по-ниско образование. Типичните култур- туристи имат един по-висок социо- икономически статус, високо ниво на образование, притежават повече свободно време и професията им често е от областта на културата или близка до нея. Това описание би могло да се приеме и като описание на новата средна класа. В нея могат да се отграничат и отделни фракции, които се конкурират помежду си за позиции и статут. От една страна са тези, които притежават достатъчно икономически и културен капитал, те консумират демонстративно и естествено само ексклузивни пътувания. От другата страна са тези, които разполагат с ограничен икономически капитал.

2.Връзката между възрастта и културният туризъм не е толкова еднозначна. По-младите хора показват един по-висок от средното интерес към културен туризъм, около 30% от култур- туристите са под 30 години според изследване на “Atlas“ през 2004.

0

5

10

15

20

25

30

15г. и по-млади

от 16 до 19г от 20 до 29 от 30 до 39 от 40 до 49 от 50 до 59 60 и по-възрастни

Извор: Statistik Austria 04.03. 2008

3.Specific Cultural Tourists (SCT) and General Cultural Tourists (GCT)За тези два вида туристи вече бе споменато по-горе, затова тук няма да се спирам подробно на тях- диференциращото при тях е, че при първите имат за основен мотив културата и образоването, докато при вторите това играе второстепенна роля.V. Културнният туризъм в световен мащаб

1. Необходими условия за рaзвитието му1.1. Автентичност на продуктите

Една основна характеристика на културно туристическите продукти е тяхната оригиналност, т.е. те не трябва да са изкуствено създадени. Което обаче не означава, че не трябва по някакъв начин да са обработени и подготвени за да представляват някаква атракция. Тук естествено се крие и опасността напр. чрез реставрация паметниците да станат само кулиси и да служат единствено на пазарните цели. Автентичното преживяване е важна цел на културният туризъм, която се постига чрез кооперирането на експерти и чрез много грижи и специфични познания. За да създадът нови културни атракции е необходимо първо едно изключително подробно запознаване с историята, традициите, начинът на живот на съответния регион, от което да възникнат нови идеи и да се съчетаят в едно туристическо предлагане.

1.2. Регионално самосъзнание и участие на населението

При създаването на културно туристически продукти от голямо значение е и участието на местното население. Важно за това е създавнето и подсилването на местното самосъзнание. Само тогава гражданите могат да се идентифицират с местната култура и да я представят навън. Затова населението трябва да се подтиква да взема активно участие в разработването на туристически продукти и участието им в тях- като напр. танцови и певчески ансамбли и др. Регионалното самосъзнание е много важно за комуникацията между местното население и туристите. Атмосферата на един град или област са от съществено значение за туристическото пазарно представяне.

1.3 Комуникация и дидактикаДруга важна точка за културният туризъм е събирането и представянето на информация. Основен елемент от културноориентираното пътуване е показването на исторически закономерности и откриването на културни особености, понеже основно неговата цел на култур- туристите е да научат и разберат нещо. Често се случва при посещението на културни забележителности да няма представител, който да е носител тази информация.

2. Икономическа страна на културният туризъм- продуциране и възвръщаемост: Във връзка с културният туризъм е интерестен и фактът, че предпоставката за туристическа ценност е съществуването на обективиран културен капитал. По- конкретно това означава, че трябва да се създаде културен продукт. Културният капитал се представя като материален продукт- напр. исторически сгради, картини в музей, или като представителен продукт- напр. концерти, опери, театрални представления и т.н. За създаването на високостойностен културен капитал, който е обект на търсене, е необходимо едно символно натоварване на продукта. Това означва, че отговорните за това институции трябва да придадат стойност на продукта. Такива институции са напр. вестниците и списанията, културните критици, изкуствоведите и историците или самите творци. Тези институции определят престижа на даден продукт, с което осигуряват търсенето и съотвентно правят възможен един икономически успех.

От страна на туристическата индустрия съществува голям интерес към представянето и изнасянето на пазара на културни продукти. Причина за това е повишаването на атрактивността на туристическата дестинация. Чрез качествени културни продукти се повишава известността на региона и неговото реноме, което от своя страна повишава и реномето на посетилия го турист. Обратната зависимост на културата от туризма е също толкова естествена: съществуването на една добре развита туристическа инфраструктура е предпоставка за културни прояви насочени към целеви групи с по-големи изисквания.

Туризмът е водещо глобално икономическо занимание и представлява, особено в южните страни, важен извор на икономически растеж, инвестиции и работни места.

На срещата на върха в Йоханесбург (2002) за трайно развитие било установено, че за 83% от развиващите се страни туризмът е една от трите основи на икономиката, а за 34% от тях дори най- важната. В 11 от 12 страни, в които живеят 80% от най- бедното население на планетата расте значението на туризма.

Въпреки това несъотвествието между този потенциал и фактическата ситуация на екстремна бедност остава непроменено. Въпреки експанзията в туризма съществуват големи огнища на конфликти на бедността както и негативното влияние на определни практики.

Като че ли тази дихотомия намира своето решение в концептцията за “трайния” туризъм. Това понятие се отнася както за икономическите, социални, културни и екологични аспекти на развитието така и върху отговрността на местното население и туристите. В рамките на срещата на върха през 2002 СОТ предлага програмата ST- EP ( engl. Sustainable Tourism- Eliminating Poverty, т.е. траен туризъм- елиминиране на бедността) като отговор на програмата за целите на хилядолетието за развитие на ОН. Тази програма подкрепя участието на местните общности в проектите и печалбите от туризма, в опазването на културното наследство и мира и настоява особено за необходимостта от борба с бедността.

3. Положителни и отрицателни последици от културния туризъмКак се съчетават позитивните социални и икономически аспекти на културния туризъм с необходимостта от опазване на културното наследство?

Исторически погледнато туризма винаги е бил основна икономическa дейност, докато културното наследство репрезентира едно невъзстановимо богатсво и се различава от продукта на класическата консумация. Наследството е важно за туризма заради неговата икономическа полза, докато основната му стойност фактически е оценяването и зачитането на неговите културни измерения.

Многобройни примери от страни в Африка, Азия и Латинска Америка показват обратната страна от успеха на туристическият модел. В следствие на едно доста грубо приватизиране на културното наследство местното население не получава почти никакви дивиденти. В същото време това наследство е изложено на едно много голямо натоварване от туристическото му експлоатиране. Чрез туризма се увеличава и възможност за нелегална търговия с предмети на културата.

Твърде малко внимание се обръща на модерното изкуство и култура на регионите, тъй като е много по-трудно да се изведе на пазара изложба на местни творци отколкото например едно световно културно богатство.

Друг важен аспект на културният туризъм е срещата между пътуващите и посещаваното местно население. Съществуват така наречените “Meet the People” –програми, който вече са част от предложенията на туристическите организатори и са също така интегрирани в европейската програма за развитие. Но дори и тук в основата стоят политиката и икономиката: при срещата с местното население се

обслужват фантазиите и желанията на туристите, който търсят автентични срещи и впечатления, за местното население обаче това често означава етнизиране: туристически интерес представляват културни изяви като например ритуални представления, който в днешно време са извор на доходи, но водят със себе си опасността от потвърждаването на едни постколониални картини в главата на туристите.

Индийската социоложка Нина Рао обвинява, културната и туристическа индустрия, че представя на пазара и по този начин репродуцира онези традиции, от които много индийки са се освободили чрез дълги и трудни борби. Обичаи и празници, в които жените се представят прелъстително екзотични и покорни, са туристически и търговски атракции. Борбата на адвокатки или лекарки за правото на индийската жена за самоопределение в живота не представляват интерес, при това празниците на солидарността на политическият елит не са по- малко автентични. Затова не е учудващо, че от страна на южните държави има критично отношение към общата дейност на културната и туристическа индустрия: селективната интеграция на уж по-висока, местна типична култура в туристическия бизнес служи за нуждите на капитала и туристическата агенция. В същото време една важна част от обществената реалност бива омаловажена. Когато става въпрос за туристическото създаване на културни придобивки вниманието е насочено предимно към молещите се монаси в златни храмове, а не към създаващите опозиционна култура в университетите; към плетачите на кошници, тъкачите на килими или пастирите, а не към субкултурните форми на протест на онеправданите по улиците на големите градове.

Действително туристическата индустрия с удоволствие определя релкиви от отдавна отминали времена за централен елемент от кулрурата на дадена страна, при което нейните жителли често са представяни като свързани с природата пазители на стари ценности и традиции или като изостанало автохтонно население. Като се има предвид количеството и честотата на тези презентации в картинния свят и рекламните слогани този туристически дискурс обяснява и причините за маргинализацията и бедността, която често е точно следствие на модерната международна търговия и финасова политика. По този начин прокламираната цел на разбирателство и опознаване, остава на заден план.

Но като цяло и основно културният туризъм представлява важен ресурс за местното население. Туристите показват внимание и признание, чрез времето което прекарват с местното население, за да комуникират, от което като следваща стъпка следват парични постъпления за местните. Хората от развиващите се страни разполагат с много време и внимание. За разлика от тях при туристите има недостиг на внимание, защото то е директно свързано с липсата на време- само няколко седмици отпуска, през която искаме да консумираме максимално количество от екзотични преживявания, за да бъде пътуването “рентабилно”. Тази цел към максимизирана консумация води до галопиране през континенти,

което от своя страна е добре дошло за туристическите агенции, хотели, транспортните предприемачи, ресторантьорите и продавачите на сувенири.

При западният консуматор се е зародила също така потребността за търсене на смисъл, автентичност и търсене на корените. В тази растяща необходимост се крие големият потенциал на отдалечени райони. Ефектите на този туризъм са многообразни- те стимулират аграрната и занаятчийска продукция, подсигуряват работни места в традиционни професии. Също така се насърчава и културното самосъзнание на местното население чрез оценката на туристите.

Друг важен ефект е появата на глобална солидарност. Доста често туристите създават емоциални връзки с местното население, като компенсация на високата мобилност на връзките в западния свят. Местното население получава финансова и идейна подкрепа, помощ в извънредни ситуации. Зараждат се неправителствени организации подкрепяни от някогашни туристи в тези региони и хора с достатъчно know-how и пари. Пример за това е организацията “Les Amis de Timia”, създадена през 1999г от посетител на племето туарег в Нигерия, която подркрепя професионално един регион от 15 000 хора.

4.Основни принципи на туризмаПринципи за подпомагане на регионалното развитие:

- Участие на местното население в развитието на туризма и използването на съществуващите ресурси. Това означава зачитане на културно специфичните демократични институции както и на властовите структури.- Възможно най- добрата интеграция на съществуващите продукти и услуги, предлагане в регионалните ресторанти на местни ястия и използване на местна аргарна продукция при приготвянето им, възможност за пребиваване в локални хотели и места за нощуване, при което на туриста се дава достатъчно време за опзнаване на местните занаятчийски продукти.- Максимално опазване на местните ресурси като вода, енаргия, дървесина и почва- Зачитане на социокултурните рамкови условия чрез напасване количеството посетители към възможността за приемане на местното население, чрез разтягане на туристическия сезон и чрез интеркултурно обучени екскурзоводи, които да служат като медиатори.

Други условия са съответната подготовка на туристите чрез изучаване на нрави и обичаи, ценностни системи и начин на живот, както и някои езикови основи. По този начин туристите получават конкретни инструменти за ориентация, за да могат да се движат самоуверено по този чужд терен.

Според някои програми на СОТ и глобалния етичен кодекс на туризма (2003) целите на Хартата за международен културен туризъм са:“Динамично взаимоотношение между туризъм, културно и природно наследство.

Местният и международен туризъм продължава да е най-приложимото средство за културен обмен. Той дава достъп не само до традициите и атмосферата на миналото, а и до ценностите и особеностите в съвременния бит на

тези общества. В последно време все повече и повече хора виждат в него една положителна сила за опазването на културното и природно богатство. Туризмът стимулира опознаването му, въздейства върху политиката и създава поток от средства, които могат да бъдат впрегнати в делото. Той е жизнено важен сектор от националната и регионална икономика. Когато се управлява оптимално, той може да се превърне в изключително важен фактор за развитие.Сам по себе си, туризмът се превърна в сложно явление с политически, икономически, социални, културни, образователни, биофизични, екологични и естетически измерения. Постигането на благотворно съжителство между потенциално конфликтните очаквания и стремежи на туристите от една страна, и на местното население от друга, е едновременно предизвикателство и възможност.Природното и културно богатство, заедно с многообразието от живи култури, са основен ресурс за туристическия интерес. Свръхнатоварването или лошото им управление, могат да доведат до създаването на реална заплаха за структурната цялост и характеристики. Екологичната среда, заедно с начина на живот на местното население, също могат да пострадат, водейки до намаляване на качеството на внушенията, които те оставят у гостуващия турист.Туризмът е предимство и източник на финансови средства за местното население, което му позволя да се грижи за опазването и съхраняването на традициите, културното и природното богатство. Ангажираността, съдействието и сътрудничеството между местни власти, туроператори, собственици и специалистите, разработващи регионалните стратегически планове за развитие, са необходими в интерес на изграждането на непрекъсната туристическа индустрия, както и опазването и съхранението на културното и природно богатство за бъдещите поколения.”

ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), в качеството си на автор на настоящата харта, заедно с други международни организации от областта на туристическата индустрия, са готови да отвърнат на това предизвикателство.

Културното наследство и туризмът се обогатяват взаимно, ако не игнорират съществуващата историческа, културна и творческа реалност. Културният туризъм трябва да бъде плодът на една обективна съвкупност от възможности, характеристики и локални нужди.

VІ. Културен туризъм в БългарияБългария се нарежда на призовото трето място по културно-историческо наследство в Европа. Според много експерти страната ни е на трето място след Италия и Гърция по брой и разнообразие на културно-исторически паметници.

1. Общи положения

Страната ни е земя на седем цивилизации, които през последните 4000 години много интензивно са се развивали на днешните български земи- праисторическата, древногръцката, римската, древнотракийската, византийската, българската и ислямската. Седем велики цивилизации и всичко това пада върху плещите на държавата, тъй като тя отговаря стопроцентово за паметниците на културата. Бюджетът за консервация и реставрация на паметници е около 1.2 млн. лв. годишно, като само за един-единствен паметник на културата понякога са нужни около милион лева. Повече от 40 хил. са регистрираните недвижими паметници на културата в България, а в държавните и общинските музеи се съхраняват повече от 5 млн. движими.

Богатото културно-историческо наследство обаче има някои много сериозни проблеми като липса на модерно и адекватно законодателство. Закон за опазване на културно-историческото наследство се подготвя вече 15 години и все още се управляваме по закон от 1969 г., писан за съвършено различни условия. Липсват и правила и регулация за частните колекционери и собственици, което често е във фокуса на медийния интерес. Държавната агенция по туризъм обеща да създаде база данни с приоритетните за възстановяване културно-исторически обекти в България. Проект предвижда инвентаризация на всичките културни обекти в страната и адаптиране на публично-частното партньорство към туристическите дейности. Шейсет и пет на сто от предвидените за туризма евросредства по оперативните програми са за възстановяване на културно-исторически обекти.

Според статистика на държавната агенция по Туризъм през осемте месеца от 2008 г. България е посетена от общо 4 332 859 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите). Това са туристи според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС. Техният брой е с 15.0 % повече в сравнение със същия период на 2007г. По данни на фирма “Ноема” извършила изследване на туристите в България през лятото на 2008г. 15% от тях са обърнали особено внимание на етнографския туризъм , 16,6% на религиозния туризъм, 16% на архитектурния туризъм, 12,6% на археологическия- сумарно това са повече от 60% с интерес насочен към културния туризъм.

2. Културно туристически атракцииОт изключителен интерес за туристите са

седемте култруни обекта под защитата на ЮНЕСКО, което от своя страна издига техния престиж на фона на много други културни туристически продукти и повишава тяхната стойност.През 1979 г. в листата за световно наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква- един от деветте паметника на България в

нея. Православният храм е сред малкото съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни – свидетелство за значимия принос на българското монументално изобразително изкуство от този период в европейското културно пространство. Черквата е и сред “Стоте национални туристически обекта” на Българския туристически съюз. Намира се на осем километра от София в полите на Витоша планина, сред огромните дървета на потънал в зеленина двор. Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис. Изобразените 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети са строго индивидуализирани и се отличават с психологизъм и виталност. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесният покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина. Светата обител не е разрушена от турците при завладяването на София, но въпреки това запада. Силно засегната е през XVII в., а през XVIII в. съвсем запустява. В момента е енорийска черква на кв. Бояна в София и играе ролята на музей на българското изобразително изкуство. През 1987 г. приключват реставрационните дейности в Боянската църква.

Друга забележителност от списъка на ЮНЕСКО са Ивановските скални църкви. Намират се на 20 км южно от Русе до село Иваново във високите скални брегове на река Русенски Лом (на височина до 36 м над реката). Представлява манастирски комплекс от около 20 броя средновековни църкви, параклиси и килии, като са открити следите на по-вече от 300 помещения. Църквите са малки – по 20-30 квадратни метра. Обитавани са между XI и XIV в. от монаси, много от които били граматици и книжовници. Смята се, че по време на Втората българска държава е кипял богат културен и духовен живот Много вярващи са идвали на поклонение. Там се оттеглил от столицата Търновград българския патриарх Йоаким. Смята се, че цар Георги Тертер е завършил там своя живот. Голяма част от скалните храмове са се разрушили под въздействието на земни трусове, дъждове, ледове и слънце. Имената на оцелелите Ивановски църкви са забравени през вековете и население на този край нарекло местата по своему: “Господев дол”, защото през отвора на една църква се виждал Христовия образ, местността “Писмата”, заради запазени знаци и надписи. Една от църквите била наречена “Затрупаната”, а друга просто “Църквата”.Стените на църквите са покрити със стенописи от различни епохи. В Затрупаната църква има портрет на цар Иван Асен II като ктитор , който държи в ръце умален модел на църквата. Най интересна е живописта в “Църквата”, чийто ктитор е цар Иван Александър (1331-1371 г.). Състои се от притвор и наос, и там са запазени уникални стенописи в стила на търновската и цариградската живопис от XIV в. Тя се отличава с много голяма изразителност, с драматично предаване на

страданията на Христос. Всички лица в многофигурните сцени се движат, жестикулират и предават напрегната атмосфера на трагична обреченост.През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, Ивановски скални църкви е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.

Казанлъшката гробница, която се намира в пределите на днешния град, е открита случайно на 19 април 1944 г. под могилен насип. Датира се от края на четвърти и началото на трети век пр. н. е. – периода на разцвет на тракийската държавност. В своята архитектура спада към куполните гробници, открити още в Южна Русия и Мала Азия. Състои се от три части – правоъгълно предверие, следвано от тесен коридор, от който се влиза в кръгло помещение – погребалната камера. Корпусът е тухлен, а камерата е с кошеровидно камбановиден купол. Стените на коридора и погребалната камера са украсени с орнаментална и фигурална живопис, която заема 40 кв. м. и показва отделни моменти от земния, военния и задгробния живот на тракийския вожд, погребан в нея. В т. нар. Долина на тракийските царе до момента са открити над 20 храмове и гробници. А на дъното на язовир Копринка се намира Севтополис – градът на могъщия тракийски владетел Севт Трети, основан около 325 г. пр. н. е. Наскоро българските археолози се натъкнаха на бронзова глава с неговия образ и златна маска, за която се предполага, че е на неговия баща цар Терес. Казанлъшката гробница обаче остава уникална със своите стенописи, тъй като повечето тракийски съоръжения от онова време не са били изрисувани. По тази причина е включена и в списъка на защитените обекти на ЮНЕСКО.

Свещарската гробница се намира в североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари (Разград). Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Глинина могила край селото. Заедно с другите две изящни по-малки гробници - близнаци, тя образува единен архитектурен комплекс. Времето й на построяване, съвпада с периода на голям политически, икономически и културен разцвет на древнотракийските племена - гетите. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетския владетел Друмихед. Богатата украса и съвършена архитектура на гробницата подчертават политическата мощ на владетеля. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор (дромос) и три квадратни камери - предверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Много оригинално приложение в украсата на гробната камера са четири дорийски и една коринтска полуколона, долепени до стените, които поддържат архитрав и фриз от метопи и триглифи. В тази архитектурна рамка умело е вместена скулптурна украса от 10 женски фигури с вдигнати ръце като криатиди, изпълнени във висок релеф, високи 1.20м, представени фронтално. В централната камера върху стената над гробните легла е развита в рисунка темата за обожествяването на владетеля. В центъра на композицията богинята поднася

златен венец на владетеля, представен като конник. От двете им страни пристъпва процесия от прислужници и оръженосци с различни дарове в ръце. Тази рисунка по композиция и идея е много близка до големия фриз от Казанлъшката гробница. Свещарската гробница е едно от най-сензационните открития през 1982г. при разкопките на източния некропол.

Сред пазвите на Рила, на 1147 м надморска височина, на десния бряг на Рилска река, се намира най-забележителният паметник на българската култура и архитектура от епохата на Възраждането - Рилският манастир, известен още като Светата Рилска обител. Векове наред той е играл изключителна роля в българската история, в борбата на народа ни за духовна и политическа свобода. Основан е през Х век от св. Иван Рилски - покровител на България. В днешния си вид манастирът е построен през 1816-1847 г. от български майстори. Докато отвън наподобява мощна средновековна крепост, то отвътре, от централната църква “Рождество Богородично” и от останалите манастирски сгради, декорирани с колонади, стълбища и балкони, лъха красотата на българския възрожденски стил.

Вниманието привлича и първата манастирска кухня (магерница) с конструкцията си от осмоъгълници, издигащи се на 22 метра височина, увенчани с купол. В центъра на манастирския двор се издига Хрельовата кула - мощно каменно укрепление, единствената запазена постройка от средновековието (1335). На последния етаж се намира параклисът “Преображение” със стенописи от XIV век. Забележителни са стенописите и в останалите 3 параклиса, по арките на дворните фасади, в гостните стаи, в черквите из околностите на манастира - все дело на майстори от Самоковската и Банската художествена школа от XIX век. На Съборната черква, наред с библейските сцени, са изрисувани и творби със светски характер - портретите на ктиторите на манастира. Тук се съхраняват мощите на св. Иван Рилски.

Шедьовър на резбарското изкуство е огромният иконостас в манастирската черква “Св. Богородица”, украсен с ажурна резба върху орехово дърво, допълнително позлатено. Интерес представляват и таваните в реставрираните и подредени гостни стаи, интериорът на монашеска килия от края на XVIII и началото на XIX век, постоянната етнографска музейна колекция, манастирската библиотека с 16 000 тома ценни и уникални книги.

В новопостроеното източно крило на манастирската сграда е уреден музей, в който се съхранява портата на Хрельовата черква, старо оръжие на манастирската стража, грамоти на български царе. Изложени са накити, старинни монети и черковна утвар. Цяла зала е посветена на сбирка от икони, носени като подаръци от всички краища на страната. Изключителен е дървеният кръст, върху който монахът Рафаил работил в продължение на 12 години (от 1790 до 1802 г.), като накрая ослепял от този изумителен труд, оставяйки ни неповторима художествена творба.

Като паметник с изключителна стойност и значение за световната култура Рилският манастир е включен в Списъка на световното наследство под егидата на ЮНЕСКО. Тук е гроба на цар Борис III. До манастира може да се достигне по първокласен асфалтов път. Редовен автобусен транспорт го свързва с градовете: Рила (19 км), Благоевград (40 км), Дупница (44 км) и София (110 км). Около манастира е възникнало цяло туристическо градче с възможности за посрещане на многобройните гости и почитатели. Ако сте решили да пренощувате, имате избор: най-романтично е в самия манастир, а най-евтино и с най-малко удобства - в туристическата спалня (в стаи със 7, 9 и 20 легла). На 1 км по посока на Кирилова поляна се намира най-големият хотел в района - “Рилец”. Изцяло е обновен хотел “Царев връх” (двузвезден), предлагащ висококачествено обслужване и традиционна българска кухня в няколкото си заведения. Асфалтовият път продължава след манастира (навътре в планината) още 7-8 км, до Кирилова поляна, където има друго туристическо селище с възможности за нощувка и прехрана.

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие.Намира се в североизточна България, близо до с. Мадара и на 20 км от гр. Шумен. Представлява скален релеф, изсечен върху отвесна скала на 23 м височина, през VIII в. сл. ХР. Размерите му са: височина 2.6 м и основа 3.1 м. и изобразява конник, лъв, куче и надписи на гръцки език. Конникът е изобразен в естествена големина. Той е с връхна дреха до колене. С лявата си ръка държи поводите на коня, а с дясната ръка е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на конника е пъхнат в стреме, на гърба си носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо куче. Предполага се, че е изобразен хан Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8-9 в. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година. Византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола и заточен. Той успял да избяга и търси помощ от българите. Хан Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна българския хан бил отрупан с почести и дарове и признание да носи титлата кесар – цар. Освен това България получавала земи на юг от Стара планина и Византия се задължавала да и плаща всяка година данък.

Мадарския конник е част от Националният историко-археологически резерват Мадара. Бил е свързан със създадения от хан Омуртаг, на терасата под скалите,

голям култов комплекс, включващ: езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера наречена “Пещерата на нимфите”, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторическите култови фигурки и оброчни плочки, посветени на: Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.

През 1979г., на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в гр. Луксор, Египет, Мадарски конник е включена в Списъка на световното културно и природно наследство.На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета. Изображение на Мадарския конник ще бъде поставено на първата българска евромонета.

Несъмнено обаче обектът привличащ най- много посетители е Несебър- стария град. Разположението му на морския бряг и в близост до Слънчев бряг и Бургас определено са от съществено значение за неговата популярност. Плажните ресурси на общината са едни от най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места.Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие. На нейната територия функционират 200 хотела с повече от 200 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене. Несебър е един от най-древните градове в Европа. Основан е под името Месемврия от Ойкист, който бил изпратен от Мегара заедно със значителен брой колонисти. Не е известно други гръцки градове да са участвали съвместно заедно с Мегара в това начинание. Градът става един от двата най-мощни града в района на Пиргоския залив и запазва това си положение през целия период на Античността. Поради борбата си за надмощие в Пиргоския залив с Аполония Месемврия не успява да създаде свои колонии в самия залив и е принудена да насочи колонистите си към вътрешността на Тракия, като основава град Аетос (днешен Айтос), а според някои учени и Диамполис (днешен Ямбол). Аполония дори успява да блокира достъпа на месимвриотите до залива със създаването на техните колонии Анхиалос (днешно Поморие) и Пиргос (днешен Бургас).Този период на противоборство завършва със завладяването на района от римляните. През целия период на Античността, римско и последвалото го византийско управление градът се развива и трупа богатства, видни и до днес въпреки преживените тъмни векове. Българските царе от първата и втората българска държава даряват града с широка автономия и никога не се намесват пряко в неговите дела, като от това време до присъединяването му от Третата българска държава той има олигархично и демократично управление. Или от заможните граждани, които били задължени да допринасят за развитието на

общността, или от градски съвет, избиран от демоса. Когато се намесвали българските владетели, то ставало било като ктитори или дарители и благодетели на града. Византийското управление било по същество същото, като към всички завоеватели градът изпълнява честно финансовите си задължения към фикса.

В старата част на града има около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция.

В 1925 година част от гръцките жители на Несебър го напускат и се заселват в село Бугариово, Егейска Македония, Гърция, което е прекръстено на Неа Месимврия, в превод Нов Несебър.

Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Долината на царете в околностите на Казанлък, напомня за долината на царете в Египет, за съжаление само по историческото си значение, но не и по

туристо-потока. Амбициите на община Казанлък за развитието на този туристически продукт до мащабите на неговия съименник в Египет са големи. От интервю с кмета на гр. Казанлък Ст. Дамянов получаваме информация, за

проект за изграждане на съвременно летище в близост до село Овошник, като то ще се използва основно за чартърни полети. Предвижда се и изграждането на модерен комплекс, включващ хотели, както и Спа център с минерална вода. Освен това се работи и активно по проекта “Севтополис” , който предвижда разкриване и възстановяване на стоицата на Одриското царство, намиращ се на дъното на язовир “Копринка” Разработката предвижда експортиране на древния тракииски град на повърхността чрез изграждане на пръстеновидна язовирна стена, и с катери и туристически кораби да се достига до язовирната стена където ще има ресторантчета и кефанета. До древните руини, които ще бъдат частично реставрирани , туристите ще слизат с 4 панорамни асансьора. Инициаторите,

начело с инж. Жеко Тилев, са изчислили, че след изграждането си обектът, който ще струва над 100 млн. евро, ще привлича по 500 000 туристи годишно.

На скален връх в източните Родопи, на 15 км от Кърджали, се намира най-голямата култруна туристическа атракция на България, чиято възраст се измерва с хилядолетия. Най-добрият фотограф на "National Geographics" Кенет Гарет сравнява Перперикон с египетските пирамиди и пирамидите на маите. Перперикон се превръща в основна туристическа атракция в нашата страна и привлича всекидневно хиляди посетители. Първи целенасочени разкопки на Перперикон, Източни Родопи, са извършени през 1979-1982 г., възстановени са през 2000 г.

Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Археологическият комплекс се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха: Мощна крепостна стена.;Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма. ;Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м. ;Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

През миналата година Перперикон е посетен от 187 000 души, през тази година интересът на туристите е още по-голям, като на ден минават повече от 1000 човека. По думи на проф. Николай Овчаров, ръководител на археологическите разкопки в местността, интересът към културния туризъм е траен и затова трябва да има повече инвестиции от страна на държавата. Тази година държавата финансира разкопките с 200 000 лева, а също така се изпълнява и проект на ЮНЕСКО за около 15 000 долара за укрепване на източната крепостна стена на цитаделата на Перперикон. Министерството на регионалното развитие пусна обява за обществена поръчка за реставриране на Перперикон, като проектът трябва да е в две части: първо укрепване на каменните части предпазването им от ерозия и консервиране на обекта. Втората част да включва изграждане на инфра структура , пътеки и информационен център с музей, като предвиденият бюджет е 2,4 млн. евро. Перперикон има потенциала да се превърне в световен труристически продукт, остава само да се надяваме, че няма да загубим неговата свещенност и автентичен дух за сметка на комерсиалния успех.

Като част от култруния туризъм традициите и обичайте също са обект на продуктово туристическо представяне.

“Сурва” е най- големият фестивал на маскарадни игри в България. Засиленото присъствие на участници от цял свят автоматично включва Перник сред популярните фестивални градове, редом с Ница, Флоренция и други. За първи път се провежда през 1966г, кото тогава

участие са взели само кукери от областта. С течение на времето той се превръща в общонационален, докато през 1985г вече става и международен. Провежда се на всеки две години. Кукерските игри се провеждат по Сирни заговезни, те са продукт на народното християнство, но в основата им се много по-дълбок смисъл, защото са продължение на едни най-разпространените религиозни вярвания в цял свят. В кукерството се крие митът за умиращото и възраждащо се божество. Във фестивала на маскарадните игри в Перник до голяма степен се губи символиката на кукреството като идея, но като материализация на тази идея тя се запазва единствено чрез подобни прояви, защото кукерството се среща вече рядко по малките села, а по този начин стимулът за изработка на маска и костюм от младите се запазва. Тази година фестивалът е псетен от около 5000 участници, с представяне на над 40 чуждестранни групи от общо 13 държави, сред които Македония, Ирландия, Словения и дори Индия. Българските обичаи в маскарадните игри са представени от 90 групи от цялата страна.

Нестинарството, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един фрагмент от култрунаото наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрита загадка, един от най- древните обичаи на Балканите. В днешно време се среща само в някои села между Странджа. Изпълнява се на празника на Св. Св. Константин и Елена, а в село Българи чудото се случва всяка година на трети юни. Основен елемент в обичая е играта върху огън (жарава). В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избраниците на светеца, патрон на празника. Те “виждат” неговия образ, “чуват” неговия глас, духът му се вселява в тях и от негово име те виждат в бъдещето, гадаят, съветват, мъмрят. Тази година през юни, по време на празника Св. св. Константин и Елена, служителите от общината в Царево обявиха, че заедно с Малко Търново и Средец се обединяват в пилотен проект по линия на регионалната програма на Съвета на Европа за опазване на културното и природното наследство в Югоизточна Европа. Проектът все още е в работна фаза. Целта му е да рекламира нестинарството в Българи и Кости и да помогне за развитието на двете села като туристическа дестинация. В проекта е предвидено да бъде изграден музей на нестинарството в Българи. В него ще бъдат събрани стари филмови кадри, документирали танците в огъня, фотоматериали и етнографска сбирка, свързана с обичая. Акцент в начинанието ще бъде развитието на екологичния туризъм в Странджа, както и опазването на археологическите, историческите и културните паметници в региона като долмени, стари църкви и параклиси. Една от идеите предвижда възстановяване на съществувалия някога път през гората, който отново да свързва селата Кости, Бродилово и Ахелой. Всичко това трябва да бъде направено в името на привличането на още повече туристи на територията на Природен парк "Странджа". Партньори в начинанието на трите общини са Министерството на културата и екип от белгийски специалисти.

Друг атрактивен туристически продукт е каба гайдата, или по-точно националното надсвирване. Над 100 изпълнители на каба гайда от страната и чужбина и над 5000 труисти са посетили шестото национално гайдарско надсвирване на Илинденските поляни край родопското село Геля. Като допълнителна туристическа атракция гостите на събора могат да се запишат в импровизирано училище по гайда и да направят първи стъпки в усвояването на инструмента под ръководството на майстори гайдари.

Паметниците на културата в България са хиляди и несъмнено всеки един от тях заслужава внимание- Велико Търново, старопрестолния град. Обявен е от Държавната агенция по туризъм за “Столица на културния туризъм за 2007г” През изминалата година крепостта Царевец е била посетена от над 400 000 туристи. При запазаване на устойчивия ръст над 20% годишно на туристическия поток не е далеч времето, когато само Цитаделата на Втората българска държава ще приема 1 милион туристи годишно. Велико Търново е и фестивален град. "Международният фолклорен фестивал Велико Търново" е част от Световната организация на фолклорните фестивали CIOFF. Всяка година стотици фолклористи от всички континенти представят красотата, ритмите и багрите на света пред нашите съграждани и гости. "Балканфолк" е фестивал, който събира хиляди изпълнители. Фестивалът на военните духови оркестри привлича стотици изпълнители на тази музика от цяла Европа. Международните конкурси "Сребърна Янтра" и "Короната на Търновград" всяка година събират най-добрите млади поп изпълнители от Стария континент.

3. Способи за развитие на културния туризъм в БългарияОт 16 до 18 април тази година в центъра на Велико Търново се проведе петото международното изложение- Културен туризъм 2008. Започнало като национална борса преди пет години по инициатива на община Велико Търново, общинска агенция по туризъм “Царевград Търново” и БХРА. Днес изложението е вече международно и се организира с участието на ДАТ, Министерство на културата и за първа година- с подкрепата на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).Богатото културно-историческо наследство на България има някои много сериозни проблеми, като липса на модерно и адекватно законодателство. Закон за опазване на културно-историческото наследство се подготвя вече 15 години и все още се управлява по закон от 1969 г., писан за съвършено различни условия. Липсват и правила и регулация за частните колекционери и собственици, което често е във фокуса на медийния интерес. Държавната агенция по туризъм обеща да създаде база данни с приоритетните за възстановяване културно-исторически обекти в България. Проект предвижда инвентаризация на всичките културни обекти в страната и адаптиране на публично-частното партньорство към туристическите дейности. Шейсет и пет на сто от предвидените за туризма евросредства по оперативните програми са за възстановяване на културно-исторически обекти.

Досега има само две европрограми, финансирани по ФАР, за развитието на културния туризъм в България.

Програма Фар 2001 финансира проекта за развитие на българския културен туризъм. Това е проект за техническа и финансова помош за подобряване на качеството и конкурентноспоспобността на българския културен туризъм. Културният туризъм е приоритет в туристическия сектор на българската икономика. Туристическият сектор има много висок потенциал на развитие по отношение на създаването на работни места и приноса към БВП.

На 30 ноември 2003 г. са финансирани проекти на обща стойност 4.726 млн. евро, които имат за цел да направят културния туризъм в България привлекателен, популярен и достъпен, да акцентират отново върху огромния съхранен потенциал от културно-историческо наследство- материално и нематериално. Изпълнителите на проектите са девет общини, три областни администрации, шест неправителствени организации в партньорство с местни власти и един музей.Целта на проекта на програма ФАР за развитие на културния туризъм в България е разработване на туристически продукти чрез диверсификация, подобрения на маркетинга и рекламата, развитие на професионалните умения на заетите в туризма, усъвършенстване на инфраструктурата и създаване на нови и атрактивни туристически дестинации.. Резултатите доказават, че културният туризъм в България предлага отлични възможности и че туризмът не е само летен или зимен. Проектът дава шанс на редица наши културно-исторически паметници от световно и национално значение да бъдат реставрирани, промотирани и социализирани.

“Асоциация Автентична България” е друг интересен и амбициозен проект създаден през 2006г.-основната цел на Асоциацията е: да подпомага развитието на качествено ориентирани продукти в българския туризъм и създаването на информационна мрежа, които допринасят за добиването на преки впечатления, автентични изживявания и познания за местните обичаи, храна, напитки, култура, занаяти, както и за българската история и природа („автентичен туристически продукт”), и популяризирането им в България и чужбина.

Започнал като малък пилотен проект, наречен “ Красива София”, стратирал през 1997г със съвместното финансиране на Столична община и Програмата за развитие на Организацията на Обединените Нации, вдъхновява концепцията за “Красива България”.Проект “ Красива България” се е превърнал в символ, който събира в себе си гордостта на българите от тяхната история и традиции и възражда чувството за национална принадлежност. През 2008 г. по проект „Красива България" се осъществяват дейности в следните сфери: „Подобряване на градската среда", „Подобряване на социалната инфраструктура", „Подпомагане на малък, среден и семеен туристически бизнес", „Гражданска инициатива", „Подпомагане на малък, среден и занаятчийски производствен бизнес" , „Обучение на безработни".

VІІ. Изводи и заключения относно българския културен туризъм

Страната ни разполага със забележителни природни и културно-исторически ресурси за развитие на селски, еко- и културен туризъм. Това българско наследство без съмнение предизвиква голям интерес у българските и чуждестранните туристи. В същото време повечето планински и селски райони нямат друга алтернатива за развитие освен този вид туризъм. Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на страната ни и да ги превърне в достойно място за живот. През последните години сме свидетели на нарастващ брой туристи от Германия, Франция, Англия, Израел, Холандия, САЩ, Скандинавските страни и Япония. Бяха създадени редица агенции, семейни хотели, къщи за гости и спортни клубове, които предоставят услуги в тази сфера. Купуването на имоти в българските села и малки градчета е на път да се превърне в мода за гражданите на Европа. За съжаление успешното развитие на туризма и алтернативните му форми е сериозно застрашено от липсата на субсидии, от процесите на реституция и от старомодното управление. В този смисъл българската държава е на път да се превърне в основно препятствие за развитието на туризма.

1. Слаби страниЗа съжаление в България липсва цялостна национална стратегия за развитие на туризма, както и информационна стратегия, няма действаща национална сертификация за качеството на продукта, а преференциите за инвестициите в туризма са минимални или почти липсват. Държавните структури все още не разбират интереса от развитието на алтернативния туризъм и между различните институции липсва съгласуваност. Голяма опасност представляват иманярите, а държавата не може успешно да се справи с тях, а грижите за паметниците на културата, които са нейна собственост, са недостатъчни

Местната власт е недостатъчно ангажирана с развитието на туризма, а туристическите сдружения срещат проблем с мобилизирането и ангажираността на местното население

Не се правят маркетингови проучвания на българския и чуждестранния пазари, а ресурсите, отделяни за реклама и промоция на България са крайно недостатъчни, провежданите в България туристически борси нямат ясен фокус и свой адресат. Ниските ценови нива създават имидж на България на "евтина дестинация и по този начин привличат определна група от туристи Информационните центрове масово са затворени или не функционират ефективно.

Сериозна пречка за развитието на туризма в България е и лощото състояние на общата инфраструктура, както и мръсотията в населените места и в извънградските зони. Големите и често закононесъобразни строежи по крайбрежието и в защитени местности сериозно заплашват екологичното равновесие, а тяхната масовост може да доведе до отлив на туристите. Претоварването на определени територии ще доведе до влошаване на качеството на ресурсите

Голяма част от заетия в туризма персонал е с ниска квалификация и без основни познания за бранша, няма достатъчно специалисти в областта на културния туризъм, а обезлюдяването на селата и застаряването на населението са задържащи фактори за туризма. Много от традиционните занаяти и умения са заплашени от изчезване

2. Силни страни България разполага с богати природни, исторически и културни ресурси с

регионална, европейска и световна значимост; Множество нестопански организации, регионални сдружения по туризъм и международни финансиращи програми подпомагат развитието на туризма в България. Освен това е разработена и национална екотуристическа стратегия и регионални планове за действие. Алтернативният туризъм в България вече разполага със значим експертен капацитет.

Наблюдава се напредък в изграждането на медийния образ на алтернативния туризъм: организират се серия от рекламни пътувания за чуждестранни и български журналисти и туроператори, забелязва се напредък в количеството и качеството на печатната реклама., продуцират се рекламни филми за България, на пазара се повявиха нови качествени издания в туризма, засилва се и интернет представянето на страната и нейните културно- исторически богатства.

Освен това са увеличава броят на туроператорите, които предлагат пакети за алтернативен туризъм,а къщите за гости са преобладаващо средство за настаняване в почти всички райони, българите имат славата на добри и гостоприемни домакини , а българската храна и кухня е интересна и вкусна.

3. Условия за повишаване качеството на културния туризъмНеобходимо е изработване на нова законова рамка, подобряване на

обществената инфраструктура и предлагане на качествени услуги, подпомагане развитието дейности в туризма чрез финансиране от програми и проекти, както и насърчаване предоставянето на достъпен финансов ресурс за малкия и среден бизнес

Необходимо е по-пълно използване на ресурсите за туризъм на националните и природните паркове, повишаване на туристическата култура и създаване на информираност за алтернативния туризъм, разработване на трансграничните туристически продукти и изграждане на тематични маршрути и паркове

Остава да се надяваме, че съвместните усилия на държавните структури (Министерство на икономиката, Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите), неправителствения сектор, общините и местните съвети по туризъм ще допринесат за цялостното изграждане на българския туристически продукт и утвърждаването на България като туристическа дестинация за културен туризъм.

VІІ. Използвана литература

Mörth, I. Kulturtourismus- Kultur des Tourismus: eine Verbindung von Kulturen?

Friedl, H. Touristen- Kulturschaender oder Retter in der Not?Steckenbauer, G. Kulturtourismus und kulturelles Kapital. Die feinen

Unterschiede des Reiseverhaltens.Becker, Ch. Kulturtourismus: allgemeine Aspekte und deutsche ErgebnisseWoehler, K. Kulturangebote zur Authentizitaet und InszenierungInternetzeitschrift fuer Kulturwissenschaftenwww.culture-and-development.infowww.itsa.cnwww.museumsbund.atwww.londonmet.ac.ukwww.globales-lernen.dewww.unesco.orgwww.hoermag.bgwww.icomos-bg.orgwww.bnr.bgwww.tourism.government.bgwww.mrrb.government.bgwww.touristmedia.bg