Конспект за изпит

1. Обща характеристика на търговското право2. Търговско качество. Видове търговци. Съдебна регистрация

3. Търговско предприятие

4. Правно положение на клоновете

5. Търговско представителство. Прокурист

6. Обикновен търговски пълномощник и търговски помощник

7. Самостоятелен търговски представител. Търговски посредник

8. Търговски дружества - определение, образуване, видове. Капитал и имущество

9. Обединения на търговски дружества - косорциум и холдинг

10. Преобразуване на търговски дружества

11. Прекратяване с ликвидация на търговските дружества.

12. Обща характеристика на търговските сделки

13. Търговски обезпечения. Джиро

14. Едноличен търговец

15. Събирателно дружество

16. Командитно дружество. Дружество със съучастие

17. Дружество с ограничена отговорност - определение, образуване и капитал

18. Дружество с ограничена отговорност - членство, управление, прекратяване

19. Акционерно дружество - определение, образуване, капитал

20. Акционерно дружество - членство, управление, капитал

21. Правен режим на акциите и облигациите. Придобиване на собствени акции

22. Акционерни дружества с особен нормативен режим

23. Еднолични търговски дружества с държавно и общинско имущество

24. Кооперации - определение, образуване, членство, управление

25. Кооперации - капитал, имущество, преустройство, ликвидация

26. Търговска продажба. Видове

27. Договор за продажба на стокова борса

28. Договор за лизинг

29. Комисионен договор

30. Спедиционен договор

31. Договор за превоз на товари

32. Договор за влог на стоки в публичен склад

33. Банкови сделки - договори за банков влог, банков кредит, кредитно писмо,акредитив, банково инкасо

34. Договори за разплащателна и текуща сметка, договор за стоков контрол

35. Лицензионен договор

36. Договор за застраховка. Видове договори за застраховка

37. Менителница и запис на заповед

38. Чек. Видове чекове

39. Търговска несъстоятелност - обща характеристика, предпоставки, маса на несъстоятелността, органи по несъстоятелност

40. Оздравяване на предприятието на длъжника. Обявяване на длъжника в несъстоятелност. Осребряване и разпределение на имуществото. Извънсъдебно спораазумение. Особени правила за обявяване на длъжника в несъстоятелност.

ТЕМА 1 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЪРГОВЦИТЕ И ВИДОВЕ ТЪРГОВЦИ 1.1.Обща характеристика на търговците.Понятието търговец има основно значение за Търговското право. По смисъла на Търговския закон търговец е, не само този, който купува стоки с цел да ги препродаде на други лица, за да реализира печалба, а всяко физическо /ФЛ/ или юридическо /ЮЛ/, което отговаря на изискванията, установени от ТЗ. Търговци са търговски дружества /ТД/, кооперации, банкови, застрахователни дружества и др. Специалното търговско законодателство може да вложи в понятието търговец неговото тясно /икономическо/ значение, а не неговото широко значение.Търговците са субекти на Гражданското право – ФЛ и ЮЛ, като към тяхната гражданска правоспособност и дееспособност се прибавя търговска. По правило търговската  правоспособност и дееспособност е обща /универсална/. Тези правни качества могат да бъдат ограничени на основание специални законови разпоредби / напр. за банките, холдинговите дружества, фондовите борси и др./Нашето търговско право разграничава  три вида търговци:- според характера на сключените сделки. Това са търговци по чл.1,ал.1 ТЗ;- според организационната им форма / съдебна регистрация, по дефиниция/. Това са търговци по чл.1, ал.2 ТЗ;- според устройството и обема на  извършената дейност. Това са търговци по чл.1, ал.3 ТЗ.\ 1.2. Търговци по чл.1, ал.1 от ТЗ.Те могат да бъдат ФЛ или ЮЛ .Физическите лица придобиват това качество, ако отговарят на няколко изисквания: А/ Имат гражданска дееспособност. Това са тези ФЛ, които са навършили18 години и не са поставени под запрещение. Чуждестранните ФЛ трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване  в страната.  Б/ Сключват търговски сделки – Търговските дейности и сделки са изброени в чл.1, ал.1 ,т.1-15 ТЗ. Това са тъй наречените абсолютни търговски сделки. В ТЗ отпадна дуалистичния критерий за определяне на това качество на ФЛ – извършване на търговски дейности и сключване на търговски сделки. Това е така, защото търговската дейност има

допълнително /спомагателно/ значение спрямо търговските сделки. Търговската дейност е по-широка категория  и включва в съдържанието си търговските сделки. Освен това към тях се отнасят и други правни действия / юридически постъпки/, както и определение фактически действия.В теорията единодушно се приема, че изброяването на чл.1, ал.1 ТЗ на търговските сделки не е изчерпателно. То е по-скоро примерно, с оглед възможността за придобиване на това качество от ФЛ и на други основания /напр. чл.1, ал.3 ТЗ/, от друга страна изброяването в чл.1, ал.1 ТЗ не е изчерпателно и защото не обхваща всички търговски сделки, а само основна част от тях.Трябва да се направи разграничаване не само между понятията търговски сделки и търговска дейност, но и между  търговска и стопанска дейност. Действащото законодателство не дава обща дефиниция на стопанската дейност, въпреки че широко използва този термин. За стопанска дейност се споменава в ЗЗК,  в данъчните закони, в ЗЮЛНЦ и др., където същата е характеризирана по различен  начин. Когато законодателят не определя изрично стопанската дейност, тя следва да се квалифицира по тълкувателен път. Необходим признак на стопанска дейност е осъщствяването й между равноспоставени  субекти, което я различава от административната дейност.При определяне на стопанската дейност може да  се поддържа становище, че такава е дейността:- при която се произвеждат и предоставят стоки, работи или услуги срещу заплащане или друг еквивалент;- която се извършва с цел получаване на печалба;- при която обективно приходите могат да покрият разходите.Възприемането на всеки един от посочените подходи може да обоснове до някъде същността на стопанската дейност, без да изчерпи непълно нейното съдържание. Най-удачно се явява третото разрешение, при което се прилага индивидуален подход към различните видове дейност, като се използват обективни, а не субективни критерии при преценката относно възможността за покриване на разходите от приходите. Тази преценка е чисто практическа и трябва да се прави за всеки отделен случай.  В/ Сключване на търговски сделки от свое име и обикновенно за своя сметка.Сключването на търговски сделки от свое име е изискване, което не е  предвидено изрично в ТЗ, но е общоприето. По тази причина прокуристът и обекновенния търговския пълномощник не са търговци, тъй като действат от чуждо име. Следователно за придобиване на това качество не е необходимо дейностите по чл.1, ал.1 ТЗ да се извършват лично, не е задължително търговеца да действа за своя сметка / на собствен риск /. Затова комисионерът и спедиторът са търговци, въпреки че действат за чужда сметка, т.е. правят това от свое име. Но те осъществяват дейността си на основание на комисионенен или спедиционен договор, който са сключили за своя сметка.  Г/ Извършване на търговска дейност  / търговски сделки /  по занятие. По занятие означава търговската дейност да се осъществява системно /постояно/, като  поминъчна дейност, която може да бъде пряк източник на печалба / доходи /. Дейностите и сделките трябва да се извършват реално / /ефективно/, а не само лицето да има намерение за извършването им. Без значение е обаче ефективното получаване на печалба, нейния размер, нито броя на сключените сделки. Дейността може да се извършва сезонно, само в неработно време или в почивните дни.Гражданската дееспособност и извършването на търговска дейност /търговски сделки/ от свое име и по занятие са материалните условия /предпоставки/ за придобиване на това качество от ФЛ. Тези условия трябва да са дадени кумулативно. ФЛ придобива това качество и когато не е вписано в търговския регистър, като едноличен търговец /ЕТ/. С  регистрирането на едноличния търговец не се създава нов правен статут, а се разширява правоспособността и деспособността на ФЛ. Обикновенно на практика лицата първо се регистрират като ЕТ и след това започват извършването на дейност /сделки / по чл.1, ал.1 ТЗ. Съдебната регистрация е формална предпоставка за придобиване на това качество. Вписването в търговския регистър обаче създава презумция за това качество.Когато ФЛ отговаря на материалните условия за придобиване на това качество, то трябва в 7 дневен срок да поиска вписване в търговския регистър като ЕТ. При неизпълнението на това публично /административноправно/ задължение на лицето могат да бъдат наложени от съда глоби от 100 до 500 лв /чл.284 ТЗ/.Определени ФЛ са освободени от търговско качество, въпреки че отговарят на материалните условия за неговото придобиване. Това са лица, които извършват някои от посочените в чл.2 ТЗ дейности: - занимаващи се със селскостопанска дейност, без значение вида на тази дейност и предназначението на продукцията от нея; - занаятчии, т.е. лица които извършват дейността си с личен труд или използват труда на членове на семейството; - лица, които извъшват услуги с личен труд; - лица, които упражняват свободна професия. ТЗ не посочва кои дейности се включват към свободните професии, но такива са: адвокати, нотариуси, архитекти, дейци на културата и др. лица, които осъществяват за своя сметка професионална дейност. - лица, които извършват хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилица. Вторият вид търговци по чл.1, ал. 1 ТЗ са ЮЛ / без ТД и кооперации/, които отговарят на същите условия като ФЛ – от свое име, за своя сметка /риск/ и по занятие извършват някои от дейностите и сключват някои от сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ. В тази група влизат:- държавни и общински предприятия или фирми, които още не са преобразувани в ЕТД /ЕООД или ЕАД/. - ЮЛ с нестопанска цел /сдружения и фондации/, регистрирани по ЗЮЛНЦ. Те могат да извършват стопанска дейност при условяи, посочени в специален закон. - Държавни учреждения, които пряко и по занятие извършват дейност /сделки/ по чл.1, ал.1 ТЗ. - Общините, които пряко или чрез неперсонифицирани предприятия извършват стопанска дейностн. Правният статут на общинските предприятия е уреден в чл.чл.51-55 ЗОС. Общинското предприятие е специализирано звено за извършване на услуги за задоволяване протребностите на населението и за осигуряване изпълнението на обществените  дейности  / благоустрояване,комунална дейност, транспорт и др/. Общинското предприятие работи на извънбюджетна сметка и по правилник, приет от Общинския съвет. Следователно то не е ЮЛ и търговец, а това качество има общината. 1.3. Търговци по чл.1, ал.2 ТЗ.Това са точно определени  ЮЛ – всяко търговско дружество /СД, КД, ООД, АД , КДА / и всички кооперации /без ЖСК/. ЖСК са субекти на Гражданското право. Търговските дружества и кооперации са търговци според своята организационна форма /според съдебната си регистрация, по дефиниция/.Извършването от вписаното ТД или кооперация на търговска дейност /търговски сделки/, не води автоматично до изгубване на тяхното

търговско качество. Само в определените от закона случаи тези обстоятелства могат да доведат до прекратяване с ликвидация и заличаване на съответното ТД или кооперация. Например БНБ може да отнеме издаденото разрешение на Банка, регистрирана като АД, ако тя не започне извъшването на разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаване на разрешението .Съгласно чл.5  ЗК, кооперация която не започне дейност в 1-годишен срок от вписването й се прекратява или заличва от съда по искане на прокурора.Търговец по чл.1, ал.2 ТЗ е не само кооперацията, а и производните на нея организации – кооперативни предприятия, междукооперативни предприятия и кооперативни съюзи. Кооперативното предприятие е ЕООД или ЕАД, а междукооперативното – ООД или АД. Търговското качество на кооперативния съюз следва от чл.54, ал.3 ЗК, който приравнява кооперативния съюз на кооперация. 1.4. Търговци по чл.1, ал. З ТЗТова са ФЛ и ЮЛ, образували предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по този начин. Под предприятие следва да се разбира не само съвкупността от правата, задълженията и фактическите отношения  по чл.15 ТЗ, но и обособено стопанско формирование /цех, магазин, хотел, кантора и др./ Следователно за квалифицирането на предприятие по чл.1, ал.3 ТЗ трябва да се използват 2 критерия – предметен /организационен, устройствен/ и  количествен  /обемен /.Основната индикация, че дейността на преприятието трябва да се води по такъв начин е използването на наемен труд. Други допълнителни доказателства са: извършване на реклама, водене на счетоводство и др.Придобиването на тези качества по чл.1, ал.3 ТЗ има спомагателно и  по-малко практическо значение в сравнение с придобиването по чл.1, ал.1 или ал. 2 ТЗ. Това значение основно се проявява в 2 групи от случаи: когато се извършва дейност, която не е посочена в чл.1, ал.1 ТЗ; когато лица по чл. 2 ТЗ /освободени от търговско качество/ образуват предприятие, чиято дейност по устройство и обем трябва да се води по този начин.Преценката за наличие на предприятие по смисъла на чл.1, ал. 3 ТЗ трябва да е конкретна и практическа, а не формална. За наличието на предприятие не трябва да се съди само по заявения за вписване предмет на дейност, тъй като предмета на дейност не е ограничител за фактическо извършване на търговска дейност. Търговецът може да не извършва нито една от регистрираните дейности или да осъществява само част от тях, така и да осъществява дейности, които не са включени във вписания предмет на дейност.

ТЕМА 2 ТЪРГОВСКА ФИРМА1.1.Определение за търговска фирма.Съгласно чл.7, ал.1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговеца упражнява занятието си и се подписва. Фирмата има две основни значения – като средство за индивидуализация на търговците в оборота и като елемент в състава на тяхното предприятие.

Търговската фирма може да е елемент или да съвпада с търговската марка. Но марката има друга функция – тя е знак /словесен, звуков, релефен и др./, който различава стоките и услугите на пазара. Различията между търговска фирма и търговска марка са налице и с оглед на тяхното възникване, начини за придобиване, защита и др.

Физическите лица, които са регистрирани  като еднолични търговци, имат две имена – гражданско и търговско. Гражданското име трябва да се използва  при сключване на граждански сделки, а търговското име -  при  сключване на търговски сделки. Сключването обаче на една гражданска сделка с търговска фирма не конвентира сделката в търговска и обратно. Неправилното използване на гражданското или търговското име не се отразява и на действителността на сделката.

1.2. Съдържание на търговската фирма.То се разграничава на задължително /необходимо/ и незадължително /факултативно/.Задължителното съдържание на фирмата е различно за различните видове търговци. Фирмата на едноличния

търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилно име на ФЛ /чл.59 ТЗ/. За разлика от гражданското име фирмата на ЕТ се състои от две части. Фирмата може да включва личното и бащино име на ФЛ, ако то е известно с бащиното си име в обществото. Едно ФЛ може да регистрира само една фирма като ЕТ / чл.58, ал.3 ТЗ/.

Задължителното съдържание на фирмата на персоналните търговски дружества / СД и КД / трябва да включва означение за съдружниците. Фирмата на СД се състои от фамилните имена или фирмите на всички, част или поне един съдружник и указанието “СД”, “Съдружие” или “С-ие” /чл.77 ТЗ/.

Съгласно чл.101, ал.1 ТЗ фирмата на КД трябва да съдържа обозначението “Командитно дружество” или съкръщението “КД” и името поне на един от неограничено отговорните съдружници. Фамилното име или фирмата на ограничено отговорните съдружници не се включва, но ако това е направено, тези съдружници отговарят неограничено пред кредиторите на КД.

Задължителното съдържание на фирмата на капиталовите търговски дружества / ООД, АД, КДА/ не включва указание за съдружници /акционери/. Фирмата на ООД трябва да съдържа означението “Дружество с ограничена отговорност” или съкращението “ООД”. Във фирмата на АД трябва да се включва означението “Акционерно дружество” или съкращението “АД”. Задължителното съдържание на фирмата  КДА включва означението  “Командитно дружество с акции” или съкращението “КДА”. Фирмата на кооперацията задължително трябва да съдържа означението “ Кооперация”.

Незадължителното съдържание на фирмата, може да включва означение за предмета на дейност на търговеца, участващи лица, както и свободно избрана добавка.

Известни са три системи за определяне съдържанието на фирмата:-система на пълната свобода – характеризира се със свобода при съставяне и ползване на търговското име;- система на пълната истинност – фирмата трябва да посочва собственика на търговското предприятие, затова при

прехвърлянето му и фирмата следва да се промени като включи името или фирмата на новия собственик на предприятието;

- смесена система – тази система е възприета от нашия търговски закон. Тя включва елементи на посочените по горе две системи с приоритер на системата на пълната истинност.

1.3.Търговската фирма като субективно право и правно задължениеПравото на търговска фирма се поражда от момента на съдебната регистрация на търговците.Правото на фирма е безсрочно, както е безсрочна и съдебната регистрация на търговеца.То съществува докато

съществува търговското качество.

Правото на фирма е лично право, тъй като няма съдържание, което е пряко оценимо в пари. Но за разлика от правото на име на физическите лица фирмата може да се прехвърля чрез сделки и да се наследява. При възмезните сделки с търговско предприятие тя е важен ценообразуващ фактор.

Правото на фирма е изключително право, тъй като може да се употребява само от търговеца, който го е регистрирал. Регистърният съд трябва да следи служебно фирмата на един регистриращ се търговец да се различава от вече регистрираните търговци.

Правото на фирма е абсолютно право, тъй като всеки е длъжен да не извършва действия, които биха попречили на титуляра да го упражнява.

От друга страна търговсата фирма е правно задължение, тъй като търговците са административноправно зъдължени да имат фирма. Търговците са длъжни да посочват фирмата си в търговската кореспонденция /чл.13 ТЗ/. Фирмата следва да се изписва на български език  и при неспазване на това законово изискване на търговеца може да се наложи глоба.

1.4.Защита на правото на фирмаКато абсолютно право фирмата се ползва с публичноправна, частноправна и международноправна защита.

Публичноправната защита се осъществява от окръжния съд при регистрирането и пререгистрирането на търговците.  Частноправната защита е предвидена в чл.11, ал.2 ТЗ, според който при използване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат  прекратяване на по-нататъчното й използване и обещетение за вреди.Международноправната защита може да се търси по реда на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, според която фирмата е обект на индустриална собственост.

Според чл.33, ал.2 ЗЗК  използването на чужда фирма  по начин, който може да доведе до увреждане  интересите на конкурентите  и на потребителите, е състава на нелоялна конкуренция и може да се търси защита и чрез този закон.

ТЕМА 3 ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕТърговското предприятие  се въвежда като законова категория от първия германски търговски закон. По настоящем

то е основен институт на съвременното търговско законодателство.1.1.Определение за търговско предприятиеСъгласно чл.15,ал.1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се

прехвърли чрез сделка. С това определение нашият законодател е възприел т.нар.обектната теория. Като съвкупност предприятието е единен обект на право на собственост, което принадлежи на правния субект – търговеца. Съществуват множество теории за търговско предприятие. Според персонификационната теория търговското предприятие е отделен /самостоятелен/ субект на правото; патримониалната теория разглежда търговското предприятие като зависимо целево имущество – патримониум; анатомичната теория  - търговското предприятие е фактическа съвкупност и др.

Съгласно чл.15, ал.1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърляно чрез сделка. С този текст нашия законодател е възприел традиционната за повечето търговски законодателства обектна теория. Търговското предприятие е специфична съвкупност, която не се покрива изцяло с правната и фактическа съвкупност на отделните елементи от състава.

Търговското предприятие е организационен и динамичен комплекс /съвкупност/ , а не механичен сбор от елементи. По тази причина стойността на предпритието като цяло по правило значително надвишава сумата от стойностите на различните елементи. Правото на собственост върху предприятието се различава от правото на собственост върху отделни негови елементи, което може да принадлежи както на търговеца, така и на друго лице. Следователно става въпрос за едно ново право на собственост, което се определеля като право от по-висш порядък  /право на организирана собственост/.

1.2. Състав на търговското предприятие.В състава на търговското предприятие влизат вещни права или облигационно вещни права /на ползване, на строеж,

севитути/ върху движими или недвижими вещи. В този състав влиза и владението, въпреки че то не е субективно вещно право. Към предприятието влизат и вещните тежести – залог и ипотека.

Друг съществен елемент  на предприятието са облигационните права /вземания и задължения/ и  дългове. Те произтичат от сключени договори /продажби, превозни, комисионни, застрахователни и др./, от едностранни сделки /чек, запис на заповед/ или извъндоговорни основания /неоснователно обогатяване/. Към предприятието спадат и личните обезпечения – поръчителство и гаранция, както и погасителните срокове.

В състава на търговското предприятие се включват още права и задължения от граждански сделки  /напр. по договор за наем/; административно-финансови задължения /глоби, данъци, такси, осигуровки и др./; права и задължения по трудови договори.

В състава на предприятието може да се включат и права и задължения свързани с обекти на тъй наречената интелектуална собственост /артистична и индустриална/ - произведения на науката, изкуството, литературата, марки, полезни модели, изобретения, промишлени дизаини и др.

Специфично място в състава на търговското предприятие заема правото на фирма.В състава на предприятието влизат не само обикновенни права, но и правни очаквания /напр. права по отлагателни

условия / и естествени  /изродени/ права – тези, които са загубили възможност за държавна защита.Търговското предприятие не трябва да се отъждествява с търговското имущество, което е съвкупност от права и

задължения с пряк стойностен характер. Предприятието е по- широко понятие и включва имуществото.Фактическите отношения се определят като най-деликатният и най-ценният елемент на търговското предприятие. Те

се състоят от специфична вътрешна организация на производство и управление, положение на пазара, клиентела, доверие у купувачите, водено счетоводство и др. Следователно фактическите отношения не са правни отношения или права. Те нямат икономическа и юридическа стойност извън предприятието, но като част от него са важен ценообразуващ фактор при сделки с търговско предприятие. Основно внимание от фактическите отношения се обръща на клиентелата. Не е елемент от фактическите отношения дейността на търговеца, но тя има предпоставъчно значение за търговското предприятие с оглед неговото формиране и съществуване. Основно дейността се изразява в сключване на сделки и по този начин се създават както права и задължения, така и фактически отношения.

1.3. Класификация на елементите от състава на търговското предприятие.Елементите от състава на търговското предприятие могат да се разграничат на имуществени и неимуществени.

Имуществените елементи имат съдържание, което е пряко оценимо в пари, а неимуществените елементи нямат такова съдържание /напр. правото на фирма и марка/.

Друго деление на елементите от търговското предприятие е на самостоятелни елементи, които могат да се прехвърлят отделно от предприятието /напр. вещните права/ , и несамостоятелни елементи, които могат да се прехвърлят само заедно с предприятието /напр. право на фирма/.

Без практическо значение е класифицирането на елементите от състава на търговското предприятие на съществени и несъществени, тъй като едни и същи елементи могат да имат различно значение за отделните предприятия.

Търговското предприятие е динамичен комплекс. Съотношението между права, задължения и фактически отношения се променя с оглед промяната на търговската дейност.

1.4. Множественост на търговското предприятие.В теорията и практиката се поддържат различни становища относно броя на търговските предприятия, които може

да притежава един търговец. Според едно становище търговецът може да има само едно предприятие. Поддържа се и друго становище, според което търговецът може да има няколко предприятия. Подкрепа заслужава първото становище – търговеца може да осъществява дейността си под едно търговско наименование /фирма/. Търговското предприятие няма отделна съдебна регистрация, такава имат само субектите на търговското право – търговците.

С регистрацията на търговеца се счита за вписано и търговското предприятие. По тази причина фирмата едновременно индивидуализира търговеца в оборота и е елемент от състава на търговското предприятие, т.е. тя има значение, както за правния субект така и за правния обект. Фирмата може да се прехвърля само с търговското предприятие / чл.60,ал.1 ТЗ/.

Разбирането, че един търговец може да има няколко предприятия, изхожда от неюридически критерии – стопанска и организационна самостоятелност на различните дейности на търговеца /напр. цех за безалкохолни напитки, завод за конфекции и др./. Тези дейности могат да се извършват в различни населени места, което обосновава теорията за обособеност на отделните търговски предприятия.

Търговското предприятие е юридическа категория и е неразривно свързано с търговеца и неговото вписване в търговския регистър. Търговецът може само икономически /а не юридически/ да притежава няколко предприятия. Такъв е случая, при който търговецът регистрира няколко ЕООД. В този случай икономическия собственик е един, но юридическите субекти и обекти се мултиплицират.

1.5. Обща характеристика на сделките с търговско предприятие.В чл. 15, ал.1 ТЗ изрично е предвидена възможността за прехвърляне на търговското предприятие. От това следва, че

се имат  предвид сделки с облигационно – вещно действие: договор за продажба, за замяна, за дарение, за апортиране в търговско дружество, за завещание, за завет, за делба – дарение или делба – завещание. По аргумент за по-силното основание  са допустими и сделки с търговско предприятие, които нямат прехвърлително действие : договор за наем, за аренда, за лизинг, за ползване.

Сделките, с които предпрятието се прехвърля са търговски, независимо от техния възмезден или безвъзмезден характер. Търговска е сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Може да се приеме, че когато се прехвърля търговско предприятие, прехвърлителят сключва последната си, а правоприемникът първата си търговска сделка по занятие.

С промяната на правната уредба най- после законодателят изрично определи компетентния орган на ТД, който може да приеме решение за прехвърляне на търговското предприятие, както и необходимото мнозинство и форма при вземане на това решение. Чл.15, ал.2 ТЗ препраща към чл.262п ТЗ, който определя органът /съдружниците/, мнозинството и формата за вземане на решение за преобразуване на ТД. За прехвърляне на предприятието на  събирателно и командитно дружество е необходимо съгласието на  всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите; прехвърлянето на предприятието на ООД – по решение на общото събрание на съдружниците с мнозинство ? от капитала; прехвърлянето на предприятието на АД – по решение на общото събрание на съдружниците с мнозинство ? от представените акции с право на глас, като при акции от различни класове решението се приема от акционерите от всеки клас; за прехвърляне на предприятието на КДА са необходими две решения – на общото събрание на акционерите /командитистите/, взето с мнозинство ? от представените акции с право на глас, и на неограничено отговорните съдружници /комплементарите /, прието с единодушие в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

Чл.15, ал.2 ТЗ е императивно правило. Ако в дружествения договор или устава на ТД се предвидят друг ред, мнозинство или форма при приемане на решението за прехвърляне на предприятието, съответните клаузи ще бъдат нищожни. За прилагането на чл.15, ал.2 ТЗ е без значение вида на прехвърлителната сделка /продажба, замяна, дарение, апортиране в търговско дружество и др./ Чл.15, ал.2 ТЗ не се прилага за непрехвърлителните сделки /неотчуждителни, нетранслативни, само с облигационно действие/. Тези сделки може да се сключат по предвидения в учредителния акт на съответното дружество ред.

При прехвърляне на предприятието в чл.15, ал.3 ТЗ е регламентирана отговорността на отчуждителя за задълженията при прехвърляне на предприятие. Отчуждителят отговоря за задълженията солидарно с правоприемника. С промените в законодателството тази отговорност е “ограничена до размера на получените права”.

Прехвърлянето на предприятието следва да бъде вписано в търговския регистър. Правилата за вписване претърпяха няколко последователни, съществени промени. С оглед най-новите промени в търговското законодателство  /в сила от 01.10.1006г./ прехвърлянето на предприятието следва да бъде вписано едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника. Така отпада изискването за спазване на определена поредност при вписване на прехвърлянето на предприятието в случаите, когато седалищата на отчуждителя и правоприемника са в района на различни съдилища.

Съгласно чл.16а, ал.1 ТЗ правоприемникът управлява отделно преминалото върху него предприятие за срок от 6 месеца. Този срок тече от датата на вписването на прехвърлянето в търговския регистър.

Чл.16а, ал.2 ТЗ стесни кръга на кредиторите, които могат да се ползват от предимствата на отделното управление. Това са само кредитори, чийто вземания не са обезпечени. Кредиторите с обезпечени вземания нямат защита по чл.16а ТЗ. Без значение е вида на обезпечението - реално или лично. Второто ограничение на кръга на кредиторите, за които се прилага отделното управление, е предвидено с оглед момента на възникване на техните вземания. Съгласно чл.16а, ал.2 ТЗ това са само тези кредитори на отчуждителя и правоприемника, чийто вземания са възникнали преди датата на съответното вписване на прехвърлянето.

Съгласно чл.16а, ал.3 ТЗ членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление. Тази отговорност е деликтна.

1.6.Договор за продажба на търговско предприятиеДоговорът за продажба на търговско предприятие е основна и с най-голямо практическо значение сделка. Правният

режим на този договор е специален /чл.15 и чл.16 ТЗ/ и общ  /чл.чл.99-102, 183 – 213 и др.ЗЗД/.Договорът за продажба на търговско предприятие е комплексен договор,  който не бива да се отъждествява с

обикновенния договор за продажба. Той включва като свои елементи няколко самостоятелни сделки – продажби на движими и недвижими вещи, прехвърляне на вземания, кумулативно поемане или  замествамане в дълг, лицензионнен договор, прехвърляне на ценни книги и др. По правило при продажба на търговското предприятие е налице общо /универсално/ правоприемство, тъй като се прехвърлят всички права, задължения и фактически отношения, без да е необходимо те да се посочват и индивидуализират в договора. Изключват се от предприятието и не се прехвърлят тези права, за които това изрично е посочено в договора. Те трябва да бъдат индивидуализирани. От това правило има едно изключение – прехвърлянето на фирма трябва да е уговорено изрично. То не може да се предполага. В този смисъл е и чл.60, ал.1 ТЗ, който макар да се отнася само за едноличния търговец, всъщност съдържа общата идея на законодателя и за останалите видове търговци.

Изваждането на елементи от състава на предприятието и непрехвърлянето на права и задължения не може да бъде безгранично. Това би изпразнило от съдържание договора за продажба на предприятие и би го превърнало в обикновенна продажба на вещ. Изключването при продажба на предприятие на негови права от състава му следва да се преценява практически и конкретно за всеки отделен случай. Ако тези изисквания са нарушени, съдът не следва да вписва договора за продажба на предприятие. Този договор може да се атакува като нищожен поради липса на предмет.

На прехвърляне подлежат не само права и задължения по търговски сделки, но и такива по граждански сделки, ако те са свързани с търговското предприятие.Прехвърлят се и права и задължения по сключени от продавача трудови договори. Не влизат в състава на продаваното предприятие права и задължения, които са свързани с личността /напр. отстъпена право на ползване на продавача/, както и тези по граждански сделки, които нямат   връзка с търговското занятие и предприятие. Не могат да бъдат включени само акцесорните права, без главните.

Продавачът и купувачът трябва да бъдат регистрирани като търговци / еднолични, търговски дружества или кооперации/. Този извод следва от чл.16, ал.1 ТЗ, който изисква вписване на продажбата в търговския регистър по партида на продавача и купувача. В чл.15 и чл.16 ТЗ са предвидени специфичтни изисквания за прехвърляне на търговското предприятие:

- договорът за продажба да е сключен в писменна форма с нотариална заверка на подписите на страните. Тази форма е форма за действителност;

- продавачът трябва да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне;- прехвърлянето трябва да се впише в търговския регистър;- договорът за продажба трябва да се впише в службата по вписвания, ако в състава му е включено право на

собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот.Правното значение на тези изисквания е различно. Купувачът става собственик на предприятието от момента на

сключване на договора за продажба. Затова от сключване на договора прадавачът е длъжен да върне на купувача всичко, което е придобил след този момент от предприятието.

За разлика  от продавача на наследство, който е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник, продавачът на търговско предприятие трябва  да обезпечи не само качеството си на собственик, но и съществуването на прехвърлените права  към момената н сключване на договора за продажба. Договорът за продажба на наследство има алеаторен характер, тъй като не винаги продавачът е в състояние да узнае точния  състав на наследството / съотношението между права и задължения/. Обратно, продавачът е експлоатирал предприятието и трябва да отговаря за съществуването на правата и фактическите отношения към момента на прехвърляне на предприятието.

Продавачът е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за прехвърлянето на предприятието. Уведомяването на кредиторите няма голямо практическо значение, тъй като техните интереси са защитени от чл.15, ал.3 ТЗ чрез отговорността пред тях на страните по договора за продажба. Друго значение има уведомяването на длъжниците. Договорът за продажба на предприятие няма действие спрямо тях до уведомяването им. Ако продавачът още веднъж прехвърли предприятието или част от него на друго лице и второто прехвърляне е съобщено на длъжника   преди първото, той може валидно да изпълни задължението си на втория правоприемник / купувач /.

В чл.15, ал.3 ТЗ са предвидени специални правила за отговорността  на продавача и купувача пред кредиторите. Тази отговорност е в зависимост от характера на задължението. За изпълнение на паричните задължения продавачът и купувачът отговарят солидарно. Без значение е дали купувача е знаел или не е знаел за паричните задължения при сключване на договора. Не могат в договора за продажба да се включват клаузи, които да изключват тази отговорност. Отговорността на продавача и купувача може да се  промени, но само по споразумение с кредиторите. Само те могат да се съгласят да освободят продавача от отговорност. В чл.15, ал.3 ТЗ е предвидена специална хипотеза относно  непаричните /търсими/ задължения.  Кредиторите на тези задлжения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя /продавача/ на предприятието, т.е. установена е поредност в дължимото от страните изпълнение на непаричните задължения.

В чл.16а ТЗ  е предвиден 6-месечен срок  след обнародване на прехвърлянето на предприятието, през който кредиторите на отчуждителя могат да  поискат от правоприемника изпълнение или обезпечение съобразно правата си. В

този срок предприятието се управлява отделно. Изтичането на 6-месечния срок не преклудира правата на кредиторите на отчуждителя.

ТЕМА 4 ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА КЛОНА1.1.Обща характеристика на  клонаНашият ТЗ / чл.чл.17-20 / свързва клона не с търговското предпиятие, а с търговеца. Съгласно чл.17, ал.1 ТЗ всеки

търговец може да открива клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Този текст има овластителен характер. Откриването на клон е право, а не задължение на търговеца, тъй като зависи от неговата преценка. Ограничението при  реализирането на това право е, че клон не може да се открие в същото населено място, в което се намира седалището на търговеца. Няма такова изискване за клоновете на застрахователните дружества и банките – те могат да откриват повече от един клон в едно населено място.

Преценката на търговеца  за откриване на клон се определя от редица фактори, които нямат юридически характер, а  организационен и икономически характер. В този случай търговецът има  три  варианта при извършване на децентрализираната дейност:

- да не признае никаква организационна, икономическа и юридическа самостоятелност при осъществяване на съответната дейност. В този случай търговеца централно сключва сделки, води банковите сметки и счетоводство.

- да признае пълна организациона, имуществена, счетоводна и юридическа самостоятелност, при извършване на съответната дейност. В този случай търговецът трябва да регистрира ЕООД или ЕАД.

- да открие клон /клонове/. Този вариант заема междинно положение в сравнение с първите  два, тъй като клонът има относителна териториална, организационна, имуществена, счетоводна и правна самостоятелност.

Търговецът може да открие неограничен брой клонове в различни население места. Статус на клон се придобива с неговото вписване в търговския регистър, т.е. регистрация има конститутивно действие. Регистрирането става по волята на търговеца. При откриване на клона е без значение каква дейност извършва той - самостоятелна или несамостоятелна, съвпадаща или несъвпадаща с тази на предприятието. Така например е възможно предприятието да извършва производствена дейност, а по повод на търговската дейност да се открие клон и обратно. Клонът може да извършва спомагателна и подготвителна дейност, както и да осъществява по-голяма по обем и по-разнообразна по съдържание дейност в сравнение с тази на предприятието. Възможно е дори клонът да съвпада с търговското предприятие. От друга страна не е задължено чрез клона да се сключват сделки. Обикновенно обаче клонът е част от търговското предприятие, чрез което относително се обособяват права, задължения и фактически отношения.

1.2. Кой може да открива и закрива клон.Съгласно чл.17 ТЗ клон може да открива търговец. ТЗ определя органите за управление на капиталовите търговски

дружества, които са компетентни да приемат решение за откриване и закриване на клон. Това е общото събрание на ООД, управителният съвет  на АД при двустепенна система на управление, съветът на директорите на АД при едностепенна система на управление и при КДА. Клон на СД може да се открие и закрие по съгласието на всички съдружници, а не само по решение на управителя. За откриване и закриване на клон на КД е необходимо съгласие само на комплементарите, клон на кооперация може да се открие по решение на нейното общо събрание. ЕТ също може да открива клон. Решението за откриване и закриване на клон на ЮЛ, които не са търговци според организацонната си форма, могат да приемат техните върховни органи за управление /напр. общото събрание на сдружението/. ЗЮЛНЦ изисква клоновете да бъдат посочени в устава или учредителния акт.

Специалното търговско законодателство може да предвиди особени изисквания за откриване и закриване на клон на определени търговци. Съгласно чл.19, ал.2, т.1 ЗБ банките могат да откриват клонове в чужбина само с разрешение на централната банка /БНБ/. Същият уведомителен режим се прилага при откриване и закриване на инвестиционни посредници - трябва да се уведоми ДКЦК. Съгласно чл.7 ЗЧИ чуждестранното  физическо лице или дружество, което не е ЮЛ, може да регистрира клон, ако е регистрирано с право да извършва такава дейност според националния си закон. Правното положение на клонове и чуждестранни лица се урежда от нашето търговско законодателство. Специални изисквания трябва да се спазват при откриване на клон на чуждестранни банки и на чуждестранни застрахователи. То става по разрешително-нормативна система – необходимо е разрешение /лицензия/ от БНБ или от Националния съвет по застраховане и съдебна регистрация.

1.3. Зависимост /подчиненост/ на клонаКлонът е подчинен на търговеца, а не на неговото предприятие. По-конкретно тази зависимост /подчиненост/ се

проявява в следното:- търговската регистрация на клона е функция на търговската регистрация  на търговеца;- клонът няма своя фирма;- по правило клонът не съставя отделен баланс;- сделките с търговското предприятие включват в своя предмет и клона, ако не е уговорено друго;- съдебните искове трябва да се предявят срещу търговеца, дори ако произтичат от пряко отношение с клона;- прекратяването на търговеца е правоприемство, с ликвидация или поради несъстоятелност води до прекратяване и

на клона, тъй като той не е напълно имуществено обособен. Клонът не може самостоятелно да се прекратява с ликвидация, да се преобразува в ТД или друг търговец и да се обявява в търговска несъстоятелност.

Клонът се вписва в търговския регистър съгласно чл.17, ал.2 ТЗ /промяната  в сила от 01.10.2006г./Вписването се извършва въз основа на подадено заявление. Новото изискване в законодателството е свързано с

посочване на задължителното съдържание на заявлението за вписване. Това заявлението трябва да е подадено от представителен орган на търговеца и да съдържа подробни данни за клона : седалище и предмет на дейност на клона; данни за лицето, което управлява клона  и за обема на представената му власт. В съответствие с чл.2.1.б “д” от Единадесета директива за клоновете /89/666/ЕИО/ е предвидено ново изискване за посочване на данни за обема на представителната власт на управителя на клона. Когато управителят на клона е упълномощен като прокурист или обикновен търговски пълномощник, това следва да се отбележи в заявлението, и предоставената представителна власт да се впише в регистъра.

Към заявлението се прилага и нотариално заверено съгласие с образец от подписа на лицето, което управлява клона. По правило това е изискване за лицата, които са избрани за представителни или са включени в състава на органните представители на ТД като ЮЛ. Управителят обаче не е орган за управление на търговеца или на неговия клон.

Съдът по седалището на търговеца изпраща незабавно на съда по седалището на клона препис от решението за вписване на клона. Клонът се вписва от съда по  седалището на търговеца, който служебно или по искане на оправомощено лице вписва клона по седалището му  /чл.17, ал.4 ТЗ/.

Фирмата на търговеца е фирма и на клона. Но според изискването за истинност /достоверност/ на търговското име към фирмата на търговеца трябва да се включи прибавката “клон”. По този начин клонът ще се индивидуализира чрез своето седалище /напр. “ООД.....клон – гр......”/. Други добавки към фирмата са недопустими, в който смисъл е и практиката на ВКС.

Търговецът може да открие набирателна /особена/ сметка за съхраняване на пари, предоставени от него за разпореждане от клона. Но въпреки че с парите се разпорежда клонът / чрез неговия управител/, титуляр на сметката е търговецът.

Клоновете не съставят отделен баланс. Търговецът трябва да направи обобщен /сборен/ баланс, който да обхваща дейността и на клоновете. Само два вида клонове са длъжни да съставят баланс – тези на ЮЛ, които не са ТД или кооперации, и тези на чуждестранните лица.

1.4. Относителна самостоятелност /обособеност/ на клонаКлонът се характеризира от друга страна и с относителна самостоятелност, която се проявява предимно във

външните отношения и се проявява  в следното:- клонът има своя търговскаа регистрация; която е част от търговската регистрация на търговеца;- клонът има свое седалище, което задължително трябва да се различава, от това на търговеца- клонът има свой предмет на дейност, който може да се съвпада с този на търговеца;- клонът е длъжен да води търговски книги,т.е. трябва да спазва всички изисквания на счетоводната отчетност с

изключение на съставянето на баланс;- клонът има свой управител;- клонът може да бъде предмет на сделки отделно от търговското предприятие;- исковете, които произтичат от преки отношения с клон, могат да се предявят срещу търговеца или пред съда по

седалище на клона.Управителят на клона се вписва в търговския регистър заедно с неговото седалище и предмет на дейност. Към

данните за лицето, което управлява клона се вписва и обема на предоставената му власт. Управителят не е орган за управление на търговеца или на неговия клон. Той може да бъде прокурист или обикновен търговски пълномощник. Тъй като клонът има траен характер и чрез него се сключват сделки, удачно е обикновенното търговско упълномощаване да бъде генерално /общо/ или да е дадено съобразно съдебно регистрирания предмет на дейност на клона.

Териториалната, организационната и относителна имуществена обособеност на клона дават възможност той да бъде прехвърлен чрез сделка отделно от предприятието му. Прехвърлянето трябва да стане по реда на чл.15 и чл.16 ТЗ. Правоприемникът може да запази или незапази статус на клон на придобитото имущество. В първия случай клонът трябва да се впише по партида на правоприемника, но с нова фирма, а във втория се вписва в неговото търговско предприятие.

Няма пречка търговецът да прехвърли предприятието си, а да запази клона. Това запазване трябва изрично да е посочено в сделката. Непрехвърленият клон може да остане с този статут или да се превърне в предприятие чрез заличаване на регистрацията му като клон.

Клонът може да бъде предмет и на непрехвърлителни сделки – наем, аренда, лизинг.В чл. 20 ТЗ е предвидена изборна /алтернативна/ местна подсъдност в полза  на лицата, които са влезли в отношение

с търговеца чрез негов клон. Тези лица могат да предявят исковете си както пред съда по седалище на клона, така и пред съда по седалище на търгтовеца. Но и в двата случая ответникът по иска е търговеца, а не клона.

От изложеното по-горе следва, че елементите на известна правна самостоятелност не водят до обособяване на клона като правен субект /ЮЛ/. Той не е самостоятелен носител на права и задължения. Страна по сключените чрез клона сделки е търговеца.  Той става собственик, кредитор или длъжник. Търговецът е и страна в процеса – ищец или ответник. Клонът не може да участва в съдебното производство нито самостоятелно , нито като пълномощник на търговеца, който го е регистрирал. Упълномощаването на клона е недопустимо както за извършване на материално правни, така и на процесуално правни действия, тъй като представителството винаги предполага два правни субекта – представляван и представител. Клонът не може да бъде представител, защото е неправосубектен. Решението по дело, в което е участвал клон е процесуално недопустимо и следва да се отмени.

ТЕМА 5 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЪРГОВСКИТЕ    ДРУЖЕСТВА.1.1.Определение  на търговските дружестваСъгласно чл.63, ал.1 ТЗ търговското дружество е обединение на две и повече лица за извършване на търговски

сделки с общи средства. Към това легално определение следва да се добави, че търговските сделки  се извършват под обща фирма и за обща сметка. Но тъй като търговските дружества са търговци по дефиниция, по правило те не губят търговското си качество, ако не сключват търговски сделки.

Съгласно чл.63, ал.3 ТЗ всички търговски дружества са юридически лица. Те са корпоративни юридически лица, което ги доближава  до кооперациите и сдруженията. Според чл.64, ал.2 ТЗ могат да се учредят само търговски дружества предвидени  в този закон, а те са 5-те класически вида търговски дружества – СД, КД, ООД, АД и КДА. Недопустимо е да се създава друг вид търговски дружества, както и да се създават хибриди между тях.З а   съвместното /задружно/ извършване на стопанска дейност от няколко лица има три възможностти – чрез образуване на кооперация, гражданско дружество или едно от 5-те търговски дружества. Изборът на един от трите възможни варианти се обуславя от конкретните икономически и други интереси на участниците.

Нормативната уредба на търговските дружества се съдържа в ТЗ. Общите положения са уредени в чл.чл.63-75 ТЗ, а в отделните глави на закона е систематизирана регламентацията на всеки отделен вид дружество.

1.2. Видове търговски дружества. Освен по своя специален правен режим, според който търговските дружества са СД, КД, ООД, АД, КДА, те могат да се квалифицират и според други критерии.

Основно значение  има разграничаването на търговските дружества на дружества на личността / персонални / и дружества на капитала / капиталови /.Търговските дружества на личността се характеризират с малък брой съдружници, които предимно са физически лица. При тях основно значение имат доверието между съдружниците и личното им участие в дейността и управлението. Тези дружества нямат задължителни органи на управление. Съдружниците поемат   повече на брой и с по-широко съдържание задължения. Те отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството, в което членуват. По правило дяловото участие на членовете е непрехвърлимо. Не е необходим задължителен минимален  капитал за учредяване и съществуване на тези дружества. По принцип те се прекратяват с напускането, изключването, смъртта или прекратяването на съдружник – юридическо лице. Типичен представител на персоналните търговски дружества е СД. В тази група влиза и КД, въпреки че има редица особенности, свързани с правното положение на съдружниците командитисти.Търговските дружества на капитала се характеризират с  по-голям брой съдружници, които често са юридически лица. Основно значение при тях има капитала, а личните качества на съдружниците са без значение или минават на заден план. Тези дружества имат задължителни органи на управление. Участниците в тях  поемат по-малко на брой и по-ограничени по съдържание задължения. Те отговарят  ограничено за задълженията на дружеството. Дяловото участие  е прехвърлимо. Необходим е задължителен минимален капитал за учредяването и съществуването  на тези дружества. По принцип те не се прекратяват с напускането, изключването, смъртта или прекратяването на съдружник. Типичен предствител на капиталовите търговски дружества е АД, при което е налице пълно откъсване на участниците от дружеството. Затова те се наричат акционери, а не съдружници. В тази група влизат КДА и ООД, които обаче не се чисти капиталови дружества, а имат и някои черти характерни за дружествата на личността.Друго разграничение на търговските дружества е според отговорността на съдружниците за задълженията на  дружествата, в които те членуват. Според този критерий търговските дружества са четири вида: при които всички съдружници отговарят неограничено; при които всички съдружници отговарят ограничено; при които съдружниците носят различна отговорност, като едни отговарят ограничено, а други отговарят неограничено за задълженията на дружеството; при които едни и същи съдружници носят смесена отговорност, като за едни задължения отговарят неограничено, а за други  - ограничено. От първият вид са само СД. От втория вид са АД и ООД. От трети вид са КД и КДА. Дружествата от четвъртия вид не могат да се новообразуват, те възникват при преобразуване. Така например при преобразуване на СД в ООД. За старите задължения /поети чрез фирмата на СД/ съдружниците продължават да отговарят неограничено и след преобразуването. За новите задължения същите съдружници отговарят ограничено.

Всъщност пълно юридическо значение има само неограничената отговорност на съдружниците за задълженията на търговското дружество, в което те членуват. Тъй наречената ограничена юридическа отговороност за тези задължения означава , че съдружниците понасят стопанския риск от дейността на съответното дружество. Те имат задължение да направят вноски в капитала  на дружеството, чрез които да внесат стойността  на записаните дялове и акции. Това задължение е към дружеството, а не към неговите кредитори. Спрямо последните отговорност носи търговското дружество, а съдружниците / акционерите/ поемат само риска да загубят направените от тях вноски в капитала при прекратяване с ликвидация или поради несъстоятелност на дружеството.Според вида и съдържанието на учредителния акт търговските дружества са уставни и договорни. Между двете групи дружества има две основни разлики: формална  и по същество. Формалната разлика се проявява в това , че договора трябва да бъде писмен с нотариална заверка на подписите на учредителите, а за действителността на устава е достатъчно да бъде спазена обикновенна писменна форма. Втората разлика е по същество и се провява в това, че при договорните дружества съдружниците имат по-голяма свобода да уредят с договора вътрешните отношения в съответното дружество. При уставните ТД участниците в тях имат по-ограничена възможност да уредят вътрешните отношения, поради преобладаваща императивна нормативна уредба на тези отношения. Договорни ТД са СД, КД и ООД, а уставни дружества са АД и КДА. В това отношение ООД проявява своя хибриден характер – не е необходимо дружественият договор да е с нотариално заверени подписи, а съдружниците имат по-ограничена възможност в сравнение с тази на съдружниците в СД и КД при уреждане на вътрешните отношения.

Според възможността за образуване и участие  в ТД на едно ФЛ или ЮЛ те се обособяват в две групи – еднолични и колективни. Едноличните ТД могат да бъдат само ООД и АД. ЕООД може да образува всяко ФЛ или ЮЛ. Без значение е броя на регистрираните от едно лице ЕООД. Еднолично може да бъде и АД, с което правната уредба се изравни с тази на ЕООД.

СД, КД и КДА са задължително колективини ТД, т.е.  не могат да бъдат еднолични.С оглед правоспособността си ТД са с обща /универсална/ и ограничена /специална/ правоспособност. С обща

правоспособност е АД. Банкова и застрахователна дейност може да се извършва само от АД или кооперативни организации. Само  като АД могат да се регистрират фондовите и стоковите борси, инвестиционните дружества, осигурителни дружества и др. Следователно АД има най-широка  правоспособност в сравнение с останалите ТД. Останалите ТД / СД, КД, ООД, КДА / имат ограничена правоспособност, като от тях е по-широка правоспособността на капиталовите ТД.Според размера на капитала ТД са три вида – на дребния капитал / СД и КД/, на средния капитал /ООД/ и на едрия капитал /АД и КДА/. Обособяването на ТД  има условен характер, тъй като например е възможно капитала на ООД на практика да е по-голям от този на АД.Според предпоставките за обявяването им в несъстоятелност ТД се обособяват в две групи – дружества, при които такава предпоставка е само тяхната неплатежоспособност /СД, КД/ и дружества, при които значение  за обявяването им в търговска несъстоятелност има и тяхната свръхзадълженост / ООД, КДА и АД /. По специален ред се обявяват в несъстоятелност АД, които са банки или застрахователни дружества.

 2.Образуване на ТД2.1. Учредители на  ТДСъгласно чл.65, ал.1 ТЗ учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни ФЛ или

ЮЛ.Дееспособни са ФЛ, които са навършили пълнолетие и не са поставени под запрещение. Няма пречка ФЛ да участва

като съдружник в ТД в качеството му на едноличен търговец.Друг възможен учредител на ТД са ЮЛ, които стават едновременно правоспособни и дееспособни – от момента на образуването им. В тези случаи е необходимо решение на компетентния орган за управление на ЮЛ /напр. общото събрание на ООД  или кооперация/. Следователно ТД могат да бъдат първични ЮЛ /в тях участват само  ФЛ/, производни ЮЛ /в тях участват само ЮЛ / и смесени ЮЛ  /в тях участват едновременно ФЛ и ЮЛ/.ТЗ не лимитира  минимален  или   максимален  брой на учредителите. Те могат да бъдат две, а в някои случаи и едно лице. Изключение от това правило е предвидено за КДА.Съгласно чл.65, ал.2 ТЗ всяко лице може да участва в повече от едно дружество, доколкото закона не забранява това. Например  според чл.51, ал.5 ЗМСМА общинският съвет може да участва само в такива форми на стопанска дейност, в които отговорността му не надвишава размера на дяловото му участие. А това означава, че общината без ограничение може да участва в ООД и АД, въобще не може да участва в СД, а в КД и КДА е допустимо да бъде само ограничено отговорен  съдружник /командитист/.

 2.2.Подготвителен договор за учредяване на ТДПо правило образуването на едно ТД /особено на капиталовите/ се предхожда от редица подготвителни действия

/преговори/, които имат правен характер. Съгласно чл.12 ЗЗД при водене на преговори лицата трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обещетение, израз на т.нар.преддоговорна вина.Учредителите на ТД могат да уредят отношенията помежду си или част от тях чрез сключване на подготвителен договор. Този договор е факултативен елемент от ФС на образуването на ТД. Подготвителният договор е неформален  и облигационен договор с организационен характер. Сключилите договора не могат да бъдат задължени по принудителен ред както да изпълняват поетите с него задължения, така и да участват в ТД. Те отговарят само за причинените вреди.Подготвителният договор не може да се редуцира към предварителния договор по чл.19 ЗЗД. По своята правна същност той стои най-близо до договора за гражданско дружество /чл.чл.357 -364 ЗЗД/. Единствената разлика между тях е в тяхната цел. Целта на договора за гражданско дружество е стопанска, докато страните по подготвителния договор имат за цел образуване на ТД.

 2.3.Учредителен акт на ТД. По правило учредителния акт на ТД е договор или устав. По своята правна същност те са многостранни договори, спрямо които ЗЗД има само съответно и непълно приложение. След регистриране на съответното ТД договора или устава се превръщат от задължително условие за вписване на дружеството в негов устройствен акт.ЕООД могат да  се  образуват от ФЛ или ЮЛ на основание едностранна сделка, която трябва да има същото съдържание като дружествения договор за учредяване на колективно ООД. Когато се образува ЕАД, с учредителния акт трябва да се утвърди устава и да се назначи първият надзорен съвет или съвет на директорите.

Учредителният акт може да има не само гражданскоправен характер / договор, устав, едностранна сделка/, но и административноправен характер / разпореждане, заповед, решение/. По този ред се образуват ЕООД и ЕАД с държавно или общинско имущество. Административният акт е разпореждане на МС или заповед на министър, съответно решение на общински съвет.Освен по първичен /оригинерен/ начин ТД могат да се образуват и по производен /дериватен/ начин, т.е. чрез правоприемство. Правоприемството е налице при преобразуване на ТД, при което по правило един или повече правни субекти се прекратяват и техните права и задължения се придобиват от  нов субект или субекти.

Учрудителният акт на ТД има задължително и незадължително съдържание. От своя страна задължителното съдържание се дели на подлежащо и неподлежещо на вписване в регистъра. Задължителното съдържание на УА се специфицира според вида на образуваното дружество, въпреки че при всички ТД този акт има общозадължително съдържание.

 2.4.Регистриране на ТДСледващият елемент от  фактическия състав на учредяването на ТД  е тяхното вписване в търговския регистър.

Съгласно чл.67, изречение второ ТЗ заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган. По правило този орган е и представителен. Заявлението за вписване на СД трябва да се подпише  от всички съдружници, а това за вписване на КД – от самите комплементари. Персоналните ТД нямат нормативно установени управителни и представителни органи.

Вписването на ТД в търговския регистър има конститутивно действие – от този момент те стават ЮЛ и търговци.Следователно по правило ТД се учредяват по нормативната система.                   Някои ТД се учредяват по разпоредително – нормативаната система. Тя се прилага при образуване на ЕООД и ЕАД с

държавно и общинско имущество или при преобразуване на държавни и общински предприятия или фирми в такива дружества. Упражнява се два вида контрол – за законосъобразност и целесъобразност.

Определени ТД се учредяват по разрешително-нормативната система. Тя се прилага при образуване на банки, фондови и стокови борси, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, застрахователни дружества и други. Фактическият състав на тази система се състои от три елемента – устав или дружествен договор, разрешение от държавен орган и вписване в търговския регистър. Упражняват се два вида контрол – за целесъобразност и за законосъобразност.ТЕМА 6 СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО. СЪЩНОСТ И ОБРАЗУВАНЕ. ВЪТРЕШНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

1.Същност. В практиката на страните с развита пазарна икономика СД има сравнително по-ограничено приложение.СД е юридическо лице и търговец по дефиниция (търговец според своята организационна форма и съдебна

регистрация). Юридическото лице и търговското качество на СД са двете основни различия между него и гражданското дружество, което може да се образува според изискванията на ЗЗД.

2. Образуване2.1.    Учредители на СД могат да бъдат две или повече физически или юридически лица. СД не може да бъде

еднолично. Следователно СД може да бъде първично, производно или смесено юридическо лице (в него да участват само физически лица, само юридически лица или едновременно физически и юридически лица). Специалното законодателство може да предвиди забрана за участие на определени юридически лица в СД (напр. общини, банки, осигурителни дружества). Както вече се отбеляза, на практика СД е първично юридическо лице (в него участват само физически лица). Участието на юридически лица в СД е по-скоро само теоретична възможност поради подчертания личностен елемент на това дружество.В СД може да участва и чуждестранно физическо лице, ако има разрешение за постоянно пребиваване в страната.

2.2.  Фактическият състав на образуването на СД е смесен(хетерогенен) и включва два елемента:

- сключване на учредителен (дружествен) договор;- търговска регистрация.Учредителният договор трябва да се състави в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите.

Тази форма е за действителност. Устен договор или договор, сключен в обикновена писмена форма, е нищожен. Такъв договор може да се конвертира в договор за гражданско дружество.

Учредителният договор на СД има задължително и незадължително (факултативно) съдържание.Дружественият договор трябва да индивидуализира учредителите по име, местожителство и адрес на физическите

лица, съответно - по фирма, седалище и адрес на управление на юридическите лица.Дружественият договор трябва да посочва фирмата, седалището и предмета на дейност на СД. Фирмата на СД следва

да съдържа фамилните имена или фирмите на всички, на част или поне на един съдружник, както и указанието „събирателно дружество", „съдружие" или „сие". Фирмата може да включва и свободно избрана добавка.

Седалището на СД е населеното място, където се намира неговото управление.Предметът на дейност на СД може да включва извършване на всички търговски сделки с изключение на тези, които

могат да извършват само търговски дружества (по правило акционерни), отговарящи на специални изисквания (напр. банкови и кредитни сделки като банка, застрахователни договори като застраховател, осигурителни договори като осигурител и др.Учредителният договор на СД трябва да посочва вида и размера на вноските на всеки съдружник, както и тяхната оценка.Вноските могат да бъдат парични, непарични и смесени.Паричните вноски се внасят без формалности (на ръка), тъй като за учредяване на СД не се изисква както минимален записан капитал, така и реално внесен капитал.

Непарични (апортни) вноски могат да бъда вещни права (право на собственост или ограничени вещни права) върху недвижими или движими вещи (напр. върху сгради, машини, инструменти и др.), облигационни права (вземания), права върху обекти на индустриална собственост (напр. изобретения, полезни модели, ноу-хау и др.), цяло търговско предприятие, права върху ценни книжа (напр. акции или облигации) и др. Непаричните вноски се оценяват от учредителите. Липсата на задължителна експертна оценка на апортните вноски се обуславя от обстоятелството, че кредиторите на СД се гарантират основно чрез солидарната и неограничена отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството, а не от неговия капитал, който има допълнително (второстепенно) обезпечително значение за кредиторите.Смесените вноски могат да бъдат по отношение на един съдружник или по отношение на отделни съдружници.Вноските се правят под отлагателно условие - съдебното регистриране на СД. След този момент то придобива право върху вноските, а правата на вносителите (учредителите) се прекратяват или ограничават.

Съгласно чл. 72, ал. 4 ТЗ вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги (напр. управление, намиране на купувачи на произвежданите или търгуваните от СД стоки, оказване на счетоводни или правни услуги).              

Сумата от оценките на вноските дава капиталът на СД, въпреки че чл. 78 ТЗ не го посочва изрично като елемент от задължителното съдържание на дружествения договор.Учредителният договор на СД трябва да определя начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците, както и начина за управление и представителство на дружеството (вж. следващите точки на параграфа).Следващият елемент от фактическия състав на учредяването на СД е неговото вписване в търговския регистър. Предпоставка за търговска регистриране е подаването на заявление за вписване на СД, подписано от всички учредители. Към заявлението трябва да се приложи учредителният договор и образци от подписите на лицата, които според договора представляват СД.Търговската регистрация има конститутивно действие - от този момент възниква СД като юридическо лице и търговец. Следователно СД се образува по нормативната система.

3. Вътрешни правоотношения3.1. Вътрешните правоотношения в СД са два вида:- между съдружниците;-между тях и СД като юридическо лице (напр. заемни, наемни и др.).Характерно за вътрешните правоотношения в СД е, че по принцип те се уреждат от диспозитивни правни норми.

Диспозитивната нормативна уредба на вътрешните правоотношения води до приоритет (предимство) на дружествения договор пред ТЗ, т. е. по правило този закон се прилага само за отношения, които не са уредени от договора. Изключение от този принцип е налице при приемане на решения от съдружниците с мнозинство. Този въпрос е учреден от ТЗ с императивна правна норма (чл. 87 ТЗ).

3.2. Основно значение за вътрешните правоотношения в СД имат правата и задълженията на съдружниците. Те се разграничават на имуществени и неимуществени. Неимуществените права се делят на управителни и контролни.

Имуществени права на съдружниците са:- право на участие в разпределението на печалбата на СД;-право на обезщетение за разноските и вредите, направени (претърпени) от съдружника при водене на дружествените

работи;-право на ликвидационен дял при прекратяване с ликвидация на СД или при неговото напускане.Основно (най-съществено) право на съдружниците е правото им на участие в разпределението на чистата печалба на

СД (правото на дивидент). Това право трябва изцяло (напълно) да се уреди в дружествения договор, тъй като ТЗ въобще не го регламентира. Участието в разпределението на печалбата може да бъде съразмерно на предвидените в договора или на реално направените вноски. Възможно е също печалбата да се разпределя по равно (по глави) между съдружниците, дори и при различни по размер вноски.Всеки съдружник има право на обезщетение за направените разноски, ако те са били необходими за учредяването и функционирането на СД. Необходимостта от разноските трябва  да се преценява конкретно (напр. при плащане от съдружник на държавната такса за регистрация на СД или при изпълнение от съдружник на задължение на СД).Претърпените от съдружника вреди също трябва да са във 

връзка с дружествените работи. Установяването, че такава връзка е налице, е практически въпрос. Обезщетението за претърпените вреди следва да се определи според изискванията на гражданското (облигационното) право.       

Правото на ликвидационен дял е облигационно, а не вещно право. Съдружниците не са съсобственици (съпритежатели) на имуществото на СД. Собственик (титуляр на правата) е само СД като юридическо лице. По тази причина ликвидационният дял на съдружниците по правило се определя в пари, дори когато СД е носител на право на собственост върху редица недвижими и движими вещи.    

Както вече се отбеляза, неимуществените права на съдружниците в СД са управителни и контролни.     По принцип всеки съдружник има право да управлява СД. В този случай обаче всеки от останалите съдружници има

правото да се противопостави на даденото действие, преди то дa бъде извършено от съдружника. Разногласието се решава от мнозинството от съдружниците.

Чрез дружествения договор управлението на СД може да се възложи само на част от съдружниците, на един от тях или на лице, което не е съдружник (напр. на прокурист). Последната възможност е характерна за капиталовите търговски дружества (АД, КДА, ООД), а не за СД.

Когато управлението на СД е възложено на един или няколко съдружници, то може да бъде отменено от окръжния съд по седалището на дружеството по искане на някои от съдружниците, ако управителите са нарушили (не са изпълнили) задълженията си по управлението. В дружествения договор могат да бъдат предвидени други основания и ред за отнемане правомощията на управител-съдружник.

Дори когато всеки съдружник има право да управлява или управлението е възложено на част от съдружниците, на един от тях или на несъдружник и не е предвидено друго в дружествения договор, определени въпроси трябва да се решават по съгласие на всички съдружници (с единодушие). Такова съгласие е необходимо за придобиване и разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за назначаване на управител, който не е съдружник, и за сключване на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор (вж. чл. 84, ал. 2 ТЗ). Този текст съдържа изчерпателно изброяване и не би трябвало да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. Въпреки това следва да се приеме, че за извършване на действия, които са извън обикновената (нормалната, обичайната) дейност на СД и са по-обременителни за дружеството от трите посочени в чл. 84, ал. 2 ТЗ действия, е необходимо съгласие на всички съдружници.

В дружествения договор може да се предвиди, че решенията на СД се приемат с мнозинство. В този случай всеки съдружник има право на един глас. Това изискване има императивен характер. Недопустимо е гласовете да са съразмерни на направените вноски, както и въвеждане на други критерии, които водят до неравенство в гласовете на съдружниците. Договорни клаузи, според които някои от съдружниците имат повече от един глас, а други нямат право на глас, са недействителни (нищожни).

Контролни права на съдружниците са:- право на информация (на лично осведомяване за дружествените работи);- право за преглеждане на търговските (счетоводните) книги на СД;-  право да се искат обяснения от управителите на СД;право да се иска отмяна на решения на управителите пред окръжния съд по седалището на СД, ако те противоречат

на закона или на учредителния договор. Правото на контестация е най-същественото контролно право на съдружниците.3.3. Задълженията на съдружниците в СД също се разграничават на имуществени и неимуществени.Основното имуществено задължение на съдружниците е да направят предвидената в дружествения договор вноска

(по вид, размер и срок за внасяне). Недопустимо е някой от съдружниците да се освобождава от това задължение или то да се опрощава от СД. При неизпълнение на задължението да се направи посочената в договора вноска, неизправният съдружник може да бъде изключен от СД.Друго имуществено задължение на съдружниците в СД е за заплащане на законна лихва при невнасяне на парична вноска или на обезщетение за вреди при невнасяне на непарична вноска. Ако при невнасяне на парична вноска реалните вреди за СД са по-големи по размер от законната лихва, то може да търси разликата. Задължението за заплащане на законна лихва или на обезщетение за вреди има акцесорен характер.

Основно неимуществено задължение на съдружниците в СД е за лично участие в дейността и управлението на дружеството. Това задължение не е уредено в ТЗ, но следва от природата (същността) на СД като класическо (типично, чисто) дружество на личността. По тази причина не е необходимо задължението за лично участие в дейността и управлението на СД да бъде предвидено изрично и в дружествения договор. Това задължение може да отпадне по съгласие на останалите съдружници.

Друго неимуществено задължение на съдружниците в СД е за неизвършване на конкурентна дейност спрямо дружеството.

Конкурентна е дейността, която съвпада с предмета на дейност на СД. Под предмет на дейност следва да се разбира фактически (на практика) извършваната дейност, а не вписаната в търговския регистър (при несъвпадане между тях). Без значение е как се осъществява конкурентната дейност - чрез участие в друго търговско дружество или чрез сключване на сделки от съдружника от свое или от чуждо име, за своя или за чужда сметка (напр. като прокурист, обикновен търговски пълномощник, комисионер).

Задължението за неизвършване на конкурентна дейност спрямо СД има относителен характер. То може да отпадне по съгласие на останалите съдружници. Отпадането на задължението за неизвършване на конкурентна дейност може да е предвидено в дружествения договор или да се съдържа в отделно решение. Съгласието на останалите съдружници може да е общо или конкретно (напр. да се отнася само до определени сделки). То може да се даде и след извършване на даденото правно действие.

При неизпълнение на задължението за въздържане от извършване на конкурентна дейност спрямо СД, то има две алтернативни възможности -           

- правото да търси обезщетение от съдружника за причинените вреди и правото на опция (да заяви, че встъпва на мястото на съдружника в сключената от него сделка, като по този начин придобие всички права и задължения по нея).

Правото на иск за дължимото обезщетение се погасява в 3-месечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършените правни действия, или 3 години от извършването, когато съдружниците не знаят за тях (вж. чл. 83, ал. 3 ТЗ). Достатъчно е само един съдружник да е узнал за конкурентното действие, без да е задължително той да е и представител на СД.

Правото на опция може да се реализира, ако съдружникът е извършил правното действие за своя сметка. То е потестативно право, което трябва да се упражни чрез писмено заявление, отправено до съдружника и другата страна по сделката (правното действие). Заявлението следва да се направи в 1-месечен срок след узнаване на сделката, но не повече от 1 година от сключването й (вж. чл. 83, ал. 2 ТЗ).

ТЕМА 7 СЪБИРАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО. ВЪНШНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ. ПРЕКРАТЯВАНЕ1.Външни правоотношения1.1. Външни са правоотношенията между СД като юридическо лице и други субекти, които са породени от

определени юридически факти (преди всичко сключени сделки). По тези правоотношения другите субекти (физически или юридически лица, държавни органи) са кредитори или длъжници на СД. По правило външните правоотношения на СД се уреждат от императивни правни норми.

Външните правоотношения на СД се обособяват в три групи:- във връзка с представителството на СД;- във връзка с отговорността на съдружниците за задълженията на СД;- правоотношения между СД и лични кредитори на съдружник.1.2.  По правило всеки съдружник може да представлява СД, т. е. всеки от съдружниците се счита за негов

законен представител. Чрез дружествения договор представителството може да се възложи на част от съдружниците, на един от тях или на лице, което не е съдружник (напр. на прокурист или обикновен търговски пълномощник). Възможно е едно и също лице да бъде едновременно управител и представител на СД, но това не е задължително (напр. един съдружник може да управлява, а друг да представлява СД).

Съдружникът, който представлява СД, трябва да се впише в търговския регистър. Ограничаването или отнемането на неговата представителна власт от останалите съдружници няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в регистъра. Отнемането на представителната власт на съдружник може да стане само по съдебен ред.

1.3. Като юридическо лице СД отговаря неограничено за изпълнението на поетите от него задължения. Но успоредно на отговорността на СД е налице и друга отговорност при неизпълнение на същите задължения - тази на съдружниците. Отговорността на съдружниците за задълженията на СД има гаранционен характер спрямо дружествените кредитори. Тази отговорност е най-специфичната особеност на СД и същевременно - неговото най-голямо неудобство (недостатък) с оглед интересите на съдружниците. По правило тя съвпада с отговорността на едноличния търговец.

Отговорността на съдружниците за задълженията на СД е неограничена, солидарна, лична, непряка (косвена, допълнителна) и действаща назад във времето.

Отговорността на съдружниците е неограничена, защото те отговарят с цялото си секвестируемо лично имущество, а не до размера на вноските си в капитала на СД.

Отговорността на съдружниците е солидарна, тъй като всеки от тях отговаря пред кредиторите на СД за изпълнението на цялото задължение. Съдружникът не може да иска разделяне на задължението между него и останалите съдружниците според определения в дружествения договор начин за участие в разпределението на загубите на СД. В тази му част договорът има действие само във вътрешните отношения между съдружниците и не може да се противопостави на кредитора. Съдружникът не може да иска и едновременно предявяване на претенцията на кредитора срещу всички съдружници или поредност при това предявяване. Но съдружникът може да прави на кредитора на СД както възраженията на дружеството, така и своите лични възражения (напр. за изпълнение, компенсация, опрощаване и др.).Всеки съдружник отговаря лично пред кредиторите на СД. При смърт на съдружник задължението се разпределя между неговите наследници.Отговорността на съдружниците е непряка, тъй като искът на дружествения кредитор задължително трябва да се предяви срещу СД. По избор на кредитора искът може да се насочи едновременно срещу един или повече съдружници. Но кредиторът не може да предявява иск срещу съдружник, без да го е предявил и срещу СД, т. е. дружеството задължително е ответник. Конституирането като ответници и на съдружниците е само факултативна възможност.Непрекият (допълнителен, субсидиарен, вторичен) характер на отговорността на съдружниците за задълженията на СД се проявява още по-категорично във втората фаза при реализирането й - принудителното изпълнение. То се насочва задължително първо срещу имуществото на СД (напр. запориране на негови банкови сметки, изнасяне на публична продан на негови вещи и др.). Само при невъзможност за удовлетворяване вземанията на кредиторите от дружественото имущество принудителното изпълнение може да се насочи срещу личното имущество на съдружниците. В изпълнителното производство (за разлика от исковото) не е допустимо едновременно насочване на претенциите на кредиторите срещу имуществото на СД като юридическо лице и срещу това на съдружниците. Те задължително са допълнителен длъжник (длъжник на второ място, от втори ред).

Отговорността на съдружниците действа назад във времето, тъй като при встъпване в съществуващо (регистрирано) СД новият съдружник отговаря за изпълнението и на задължения, които дружеството е поело преди встъпването, т. е. за период, през който встъпващото лице може и да не е знаело, че такова дружество съществува.

Исковете срещу съдружник за задължения на СД се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност (напр. 3-годишна, 6-месечна). Давностният срок започва да тече от деня, в който прекратяването на СД или напускането на съдружника е вписано в търговския регистър. Прекъсването на давността по отношение на прекратеното дружество има действие и спрямо съдружниците, които са били в дружеството по време на прекратяването (вж. чл. 98 ТЗ).

1.4. Личен кредитор на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на този съдружник, може да наложи запор върху неговия ликвидационен дял и да иска прекратяване на СД (вж. чл. 96, ал. 1 ТЗ). Без значение са правата на съдружника върху недвижими вещи.Искането трябва да се направи чрез писмено предизвестие, отправено до всички съдружници в най-

малко 6-месечен срок.Друга възможна последица в разглежданата хипотеза е запазване на СД и прекратяване на членството на съдружника. За тази цел е необходимо СД или останалите съдружници да изпълнят задължението на съдружника към кредитора, който е наложил запора.Трета възможна последица е запазване на СД и на членството на съдружника. Затова е необходимо СД или останалите съдружници да изпълнят задължението на съдружника към неговия кредитор и да приемат решение за продължаване на членството на съдружника в СД.При изпълнение на задължението на съдружника СД или изпълнителите съдружници имат регресен и суброгационен иск срещу него, независимо от запазването или прекратяване на членството му в СД.

1.5. Дяловото участие (дружественият дял) на съдружник в СД може да бъде заложен. Залагането трябва да стане чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на съдружника и заложния кредитор и да се впише в Централния регистър за особените залози и в търговския регистър. Залагат се само имуществените права на съдружника (на дивиденти на ликвидационен дял). Изпълнението върху заложения дял може да се извърши по разгледания по-горе ред (чрез заявление   за прекратяване участието на съдружника-залогодател в СД и налагане на запор върху неговия ликвидационен дял). Но търговското законодателство не урежда възможността за прехвърляне на членството (дяловото участие, дружествен дял) в СД. По този причина се приема, че членството в С, може да възникне само по оригинерен (първичен) начин -участие в учредяването на СД или чрез встъпване в него като съдружник, т. е. без правоприемство.

2. Прекратяване2.1. Друга характерна особеност на СД е възможността неговото лесно прекратяване. И тази възможност е

обуславена от персоналния характер на СД.СД може да се прекрати по два начина:- с правоприемство;- с ликвидация.Прекратяване с правоприемство е налице при преобразуване на СД, което може да стане чрез превръщане

(конвертиране) в друг вид търговско дружество (най-често ООД) или чрез реорганизиране - сливане, вливане, разделяне или отделяне. За преобразуването е необходимо решение (съгласие) на всички съдружници. След преобразуването съдружниците продължават да отговарят неограничено и солидарно за задължени; ята на СД.

2.2. Значително по-многобройни са основанията за прекратяване на СД с ликвидация. Тези основания са:- случаи, които са предвидени в дружествения договор (напр, изтичане на уговорения срок);- съгласие (решение) на съдружниците;- прекратяване на членството на съдружник;- съдебно решение, но само в предвидени от закона случаи.По принцип прекратяването на членството на един съдружник води до прекратяване и на СД. Прекратяване на

членството на съдружник може да настъпи на основание различи юридически факти. Един от тези факти вече бе разгледан искане на личен кредитор на съдружник.

Друг такъв факт е искане на синдика при несъстоятелност на съдружник. Съдружниците в СД не са търговци, а търговец е СД като юридическо лице. Но съдружниците могат да са търговци на свое собствено основание (напр. да са еднолични търговци). Като търговци те подлежат на обявяване в несъстоятелност. По аналогия с чл. 96 ТЗ следва да се приеме, че в този случай СД може да не се прекрати, когато СД или останалите  съдружници изпълнят задължението на съдружника, който е обявен в несъстоятелност.Членството на съдружник може да се прекрати и с предизвестие. При това прекратяване съдружникът упражнява свое потестативно право, т. е. то не е проява на негово виновно неизпълнение на задължения по дружествения договор. Условие за прекратяването на СД чрез предизвестие от съдружник е дружеството да е образувано без срок. Следва да се приеме, че ако СД е образувано със срок, неговото едностранно напускане от съдружник е израз на виновно неизпълнение на дружествени задължения. Предизвестието трябва да е писмено и да се отправи до всички съдружници в 6-месечен срок преди прекратяването.Прекратяването на членството на съдружник с предизвестие не води до прекратяване на СД, ако в дружествения договор е предвидено, че дружеството ще продължи с намален състав. Възможно е запазване на СД и по последващо решение на съдружниците (прието след предизвестието), въпреки че тази възможност не е изрично уредена в ТЗ. В този случай трябва да се измени дружественият договор.

Членството в СД се прекратява и при смърт или поставяне под пълно запрещение на съдружник - физическо лице, както и при прекратяване на съдружник - юридическо лице. Без значение е видът на прекратяването - с ликвидация или с правоприемство (превръщане на съдружника в друг вид търговско дружество или негово сливане, вливане, разделяне или отделяне, ако участието в СД е прехвърлено на отделилото се юридическо лице).

Поставянето под ограничено запрещение на съдружник не прекратява членството му в СД. Такъв съдружник може да бъде изключен поради невъзможност да изпълнява своите дружествени задължения.

В дружествения договор или чрез последващо решение и изменение на договора може да се предвиди СД да продължи с намален състав или да се приемат наследниците на починалия съдружник (правоприемниците на прекратен чрез преобразуване съдружник - юридическо лице). Наследниците трябва да заявят искането си да встъпят в СД в 3-месечен срок от откриване на наследството (вж. чл. 97, ал. 1 ТЗ). По аналогия този срок следва да важи и при прекратяване с правоприемство (при преобразуване) на съдружник - юридическо лице. Преобразуването има универсално правоприемство, но участието (членството) в СД е строго лично право, което се прекратява с прекратяването (промяната на персоналитета) на съдружник юридическо лице (напр. при превръщане на съдружник от ООД в АД).СД се прекратява със съдебно решение при недействителност на неговото учредяване, при обявяването му в несъстоятелност и при изключване на съдружник.Изключването на съдружник от СД може да стане само по съдебен ред. Изключване на съдружник по решение на останалите съдружници е недопустимо. Ако в дружествения договор е предвидена такава възможност, съответната клауза е нищожна.Изключване на съдружник от СД може да стане при две хипотези:      

- виновно неизпълнение на задължение по дружествения договор;  - обективна (невиновна) невъзможност за изпълнение на задължението (напр. поради здравословно състояние).

Към виновното неизпълнение се включват и случаите, при които съдружник действа против интересите на СД. Вината трябва да е умишлена или груба небрежност.

По искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати СД, да изключи виновния съдружник. Би следвало тази възможност да е налице и при невиновно неизпълнение на дружествени задължения. Правото да се иска изключване на съдружник не може да се упражни, когато СД е прекратен (например, когато ответникът е отправил предизвестие за прекратяване), въпреки че след прекратяването и по време на лик видацията СД е юридическо лице и търговец и членството 1 него се запазва.СД се прекратява с настъпване на разгледаните прекратителни основания (напр. настъпване на уговорения срок, приемане на прекратително решение от съдружниците, отправяне на предизвестие, смърт на съдружник). Вписването на прекратяването на СД в търговския регистър има декларативно действие, тъй като обявява един вече настъпил факт. То може да ползва трети добросъвестни лица (тези, крито преди вписването не са знаели за прекратяването на СД).

ТЕМА8 КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО1. Определение1.1. Командитното дружество (КД) е първото (най-старият вид) търговско дружество. То възниква през

средновековието от т. нар. коменда - сдружение между собственик на стоки (комендатор) и собственик на кораб (трактатор), при което превозвачът вместо получаването на възнаграждение започва да участва в разпределението на печалбата.КД е търговско дружество на личността (персонално търговско дружество), но има някои елементи, които са характерни за търговските дружества на капитала, т. е. не е чисто персонално дружество, а има хибриден характер. КД е по-подходяща организационна форма за привличане (концентрация) и използване на капитал в сравнение със СД. По своите основни (преобладаващи) характеристики обаче КД се покрива със СД и се разглежда като негова модификация.Нормативният режим на КД е особен и субсидиарен. Особеният нормативен режим се съдържа в чл. чл. 99-112 ТЗ. Субсидиарният нормативен режим е този на СД (чл. чл. 76-98 ТЗ). Той се прилага спрямо КД за отношения, които не са уредени от особената правна регламентация за това дружество. Прилагането трябва да е съответно, а не пряко.КД няма широко приложение в нашата практика. Различно е положението в страните с развита пазарна икономика, където КД заема по-голям дял в структурата на дребния (малкия) бизнес в сравнение със СД.

КД е юридическо лице и търговец по дефиниция.1.2. Най-специфичната и съществена особеност на КД е наличието на два вида съдружници:- съдружници, които отговарят неограничено за задълженията на КД. Прието е те да се наричат комплементари;- съдружници, които отговарят ограничено за задълженията на КД - до размера на определената в дружествения

договор вноска. Прието е те да се наричат командитисти.За наличието на КД е необходимо да има поне един комплементар и поне един командитист, като количественото

съотношение между тях е без значение. По тази причина, ако се прекрати членството на всички или на единствения комплементар, КД трябва да се прекрати с ликвидация или да се пре; образува в ООД. Ако се прекрати членството на всички или на единствения командитист, КД следва също да се прекрати с ликвидация или да се преобразува в СД.

2. ОбразуванеУчредители на КД могат да бъдат две или повече физически или юридически лица. Подобно на СД и КД не може да

бъде еднолично. КД може да бъде първично, производно или смесено юридическо лице. физическите и юридическите лица могат да бъдат както комплементари, така и команди тисти. В това отношение ТЗ не предвижда ограничения или забрани. Но на основание специални закони определени юри дически лица могат да участват в КД само като командитисти, а не и като комплементари (напр. общини, банки и др.).

Фактическият състав на образуването на КД включва два елемента:- сключване на учредителен договор;-съдебна регистрация.Учредителният договор трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите. Тази

форма е за действителност.Освен по форма учредителният договор на КД съвпада с този на СД и по своето съдържание. Но учредителният договор на КД трябва изрично да посочва качеството на учредителите - комплементари и командитисти. Едно лице не може да има едновременно и двете качества.Фирмата на КД трябва да съдържа имената или фирмите на всички, на част или поне на един комплементар, както и обозначение за вида на дружеството - „командитно дружество" или съкращението „КД". Имената (фирмите) на командитистите не се включват във фирмата на КД.КД се вписва в търговския регистър по седалището му от комплементарите. Към заявлението те трябва да приложат учредителния договор и образци от подписите си.

КД става юридическо лице и търговец от деня на съдебната регистрация.КД не подлежи на обнародване в „Държавен вестник".3. Вътрешни правоотношения3.1. Вътрешните правоотношения в КД са по-разнообразни в сравнение с тези в СД. Те включват:- правоотношения между всички съдружници;- правоотношения между комплементарите;- правоотношения между командитистите;- правоотношения между двата вида съдружници;-правоотношения между съдружниците и КД като юридическо лице.Вътрешните правоотношения в КД по правило се уреждат с диспозитивни правни норми, което води до приоритет на

дружествения договор пред ТЗ. Изключение от този принцип е налице при приемане на решения от комплементарите с мнозинство на гласовете.

Комплементарите имат правата и задълженията на съдружниците в СД.                    3.2.  Спецификата на вътрешните правоотношения в КД се проявява по отношение правата и задълженията

на командитистите.

Ако друго не е предвидено в дружествения договор, командитистите участват в разпределението на чистата печалба на КД съразмерно на реално внесените от тях командитни вноски. Когато определената в договора командитна вноска не е внесена изцяло, полагащата се на командитиста част от печалбата се прихваща до размера на тази вноска. Ако друго е предвидено в дружествения договор, командитистът участва в загубите на КД до размера на определената в договора вноска, а не до размера на реално внесената вноска. Но команди тистът не е длъжен да възстанови получените печалби при последвали загуби (вж. чл. 109, ал. 2 ТЗ). Когато след приключване на календарната година се установи, че КД има загуби) които се отразяват на направените от съдружниците вноски; до възстановяване на предвидения им размер не се разпредели печалба.По правило командитистите нямат право на обезщетение за направени разноски и за претърпени вреди, тъй като не участват лично в дейността на КД. По принцип тяхното участие е само капиталово. Но ако по изключение командитистите направят необходими за КД разноски или претърпят вреди при водене на дружествени работи, те имат право на обезщетение както и на законна лихва върху него. Без значение е задълж ването или овластяването на командитистите от дружествения договор за участие в дружествените работи.Командитистите имат право на ликвидационен дял.КД се управлява от комплементарите. Съгласно чл. 105 ТЗ командитистите нямат право на управление и не могат да спират решенията на комплементарите. Според чл. 270 а, ал. 1 т. 2 ТЗ КД в ликвидация може да се влее в друго дружество по единодушно решение на комплементарите. От тези два текста може да се направи изводът, че командитистите въобще не участват в управлението на КД (нямат никакви управител ни права). Подобен извод поражда възражения. Няма пречка в дружествения договор да се предвиди участие на командитистите в управлението на КД. Но дори и това да не е направено, съгласие на командитистите би трябвало да е необходимо при решаване на всички основни въпроси, които се отнасят до съществуването на КД (напр. за прекратяване с ликвидация или за преобразуване на дружеството) или съществено засягат неговата дейност (напр. за изменение на дружествения договор, за прехвърляне на търговското предприятие на жеството).Командитистите имат същите контролни права, които имат комплементарите (съдружниците в СД). Те могат да преглеждат търговските (счетоводните) книги на КД и да искат препис от годишния счетоводен отчет. При отказ на КД (комплементарите) да представят тези документи, всеки командитист има право да иска от съда да постанови представянето им (вж. чл. 108 ТЗ).

3.3. Командитистите са длъжни да направят предвидената в дружествения договор командитна вноска, която може да бъде парична, непарична (апорт) или смесена. При невнасяне или непълно внасяне на вноската командитистите дължат на КД законна лихва (при парична вноска) или обезщетение за вреди (при апорт).

По закон командитистите нямат неимуществени задължения. Те не са длъжни да участват лично в дейността и управлението на КД и да се въздържат от извършване на конкурентна дейност спрямо дружеството. Такива задължения на командитистите могат да се предвидят в дружествения договор.

4. Външни правоотношенияКД се представлява от комплементарите - всички, част от тях или един от тях. Командитистите могат да

представляват КД само ако са упълномощени за това като прокуристи или обикновени търговски пълномощници, т. е. като външни лица, а не като съдружници.Комплементарите носят отговорност за задълженията на КД, която съвпада с отговорността на съдружниците в СД, т. е. тя е неограничена, солидарна, лична, непряка и действаща назад във времето.Такава отговорност носят и командитистите, но с едно съществено изключение - тя е ограничена до размера на определената в дружествения договор командитна вноска. Така например, ако според дружествения договор командитната вноска е 1000 лв., а командитистът е внесъл реално 600 лв., кредиторите на КД могат да търсят от него разликата от 400 лв. Но ако командитистът е внесъл реално пълния размер на вноската (1000 лв.), кредиторите на КД не могат да претендират нищо от него, защото след регистрацията на дружеството тази вноска не е вече на командитиста (той не я притежава), тъй като тя е включена в капитала на КД. В този смисъл командитистите не носят юридическа отговорност за задълженията на КД, а само понасят стопанския риск от неговата дейност.В определени случаи командитистите губят привилегията си да отговарят ограничено за задълженията на КД.Един от тези случаи е, когато името или фирмата на ко мандитист са включени във фирмата на КД. В тази хипотез. командитистът отговаря неограничено за задълженията на КД т. е. приравнява се на комплементар по отношение на отго ворността, но запазва качеството си на командитист във вътрешните отношения.Командитистът отговаря неограничено за задълженията на КД и когато е сключил сделка от името и за сметка на дру жеството преди регистрирането му или след това и кредиторът е бил добросъвестен (не е знаел, че сключва сделка с командитист). Практическото значение на тази хипотеза е при сключване на сделки от командитист преди регистрирането на КД, когато третото лице (кредиторът) по правило е добросъвестно, тъй като не може да узнае от търговския регистър с кого договаря - с комплементар или с командитист. След регистрирането на КД действа презумпцията за общоизвестност на вписаните обстоятелства и третото лице е недобросъвест но. Третото лице би било добросъвестно след регистриранетс на КД, ако комплементар придобие статус на командитист, но това не е вписано в регистъра, или при встъпване на нов съдружник като командитист, който сключва сделка, преди да е вписан в регистъра. Тези случаи обаче би следвало да се уреждат според чл. 106 ТЗ, а не според чл. 112 ТЗ, който би трябвало да придобие съдържание, което да съответства на заглавието на този текст - „отговорност преди регистрирането”.Съгласно чл. 106 ТЗ, ако ограничено отговорен съдружни извършва сделка от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично, овен ако дружеството потвърди сделката. Следователно за разлика от предходните два случая, при които страна по сделката е КД при променена отговорност на командитистите за породените от нея задължения, в тази хипотеза КД не е страна по сделката. Налице е случай на сключване на сделка без представителна власт. Този случай е специален и води до неприлагане на чл. 301 ТЗ, според който, когато едно лице действа името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Хипотезата на чл. 106 ТЗ е аналогична на тази по чл. 42 ЗЗД. Сключената от командитиста сделка е нищожна, като той дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Командитистът и другата страна могат да се споразумеят сделката да има действие между тях. И в двата случая командитистът отговаря лично за дължимото обезщетение или за изпълнението на задълженията по сделката. КД може да потвърди сключената от командитиста сделка. Потвърждаването трябва да е писмено с нотариална заверка на подписа на представителя на КД. То

трябва да се направи преди споразумението между командитиста и третото лице сделката да има действие между тях.Ако сключената от командитист сделка съвпада с предмета на дейност на КД, то няма право на опция, тъй като командитистите не поемат задължение за неизвършване на конкурентна дейност спрямо КД.

4.3. Отношенията между личен кредитор на комплементар или командитист и КД са аналогични на тези между личгн кредитор на съдружник и СД. Тези отношения могат да се реализират по разгледания вече ред - чрез налагане на запор върху ликвидационния дял, прекратяване на дружеството или неговото запазване, ако другите съдружници изпълнят задължението спрямо кредитора и т. н.

4.4. Дружественият дял на комплементар или командитист може да бъде заложен по разгледания вече ред за залагане на дружествен дял на съдружник в СД.

ТЗ не урежда възможността за прехвърляне на дружествен дял на съдружник в КД върху друго лице.5. Прекратяване5.1. По правило основанията за прекратяване на КД съвпадат с тези за прекратяване на СД. Различие с оглед

прекратяването на двете дружества е налице при прекратяване членството на командитист. Ако командитистът не е единствен, по правило неговата смърт, поставяне под запрещение или прекратяване чрез преобразуване или ликвидация не водят до прекратяване на КД. В дружествения договор обаче тези обстоятелства могат да се предвидят като прекратителни за КД. Ако това не е направено, но договорни клаузи отдават значение на личността на командитиста (неговото участие не е само капиталово), смъртта или поставянето под пълно запрещение на командитист - физическо лице, води до прекратява на КД. Същият ефект има и прекратяването с ликвидация или чрез преобразуване на командитист - юридическо лице (превръщане в друг вид търговско дружество, сливане, вливане или разделяне). Няма тази последица отделянето, тъй като при него командитистът - юридическо лице, запазва своя персоналитет и участието си в КД. Но ако това участие е прехвърлено с разделителния акт на образуваното чрез отделяне ново юри дическо лице, съдружниците в КД не са длъжни да го приемат като съдружник.

5.2. Командитист може да бъде изключен от КД по съдебен ред само ако не е изпълнил задължението си да направи определената в дружествения договор командитна вноска.

ТЕМА 9 ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ – СЪЩНОСТ И ОБРАЗУВАНЕ 1. Определение1.1.  Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е най-новото (последното) търговско дружество. То възниква по

специфичен начин, който коренно се различава от начина, по който се появяват останалите четири вида търговски дружества и кооперациите. СД, КД, АД, КДА и кооперациите възникват първо като стопански субекти с цел удовлетворяване на различни конкретни и практически потребности (напр. продължаване на стопанската дейност на наследодателя, акумулиране на повече парични и други средства, ограничаване на стопанския риск, защита срещу едрия капитал).ООД се създава по изкуствен начин (от законодателството), тъй като възниква първо като правен субект, а после като стопански субект. По тази причина ООД се квалифицира като „кабинетен продукт" или като „рожба на германското законодателство.

1.2.   Две са основните цели за създаване на ООД. Първата цел е да се възприемат положителните страни (предимствата) на търговските дружества на личността (напр. връзката между съдружниците, поемането от тях на задължения към дружеството, диспозитивната уредба на вътрешните отношения и др.) и да се съчетаят с положителните страни (предимствата) на търговските дружества на капитала (напр. наличието на капитал с определена структура, възможността за прехвърляне и наследяване на дяловото участие, ограничаването на стопанския риск за съдружниците от дейността на дружеството и др.).Втората цел е да се отстранят отрицателните страни (недостатъците) както на персоналните дружества (преди всичко на СД), така и тези на капиталовите дружества (преди всичко на АД). ООД има смесен (хибриден) характер, т. е. то е междинна дружествена форма в сравнение със СД и АД, тъй като има елементи и на персонално, и на капиталово търговско дружество. Преобладават капиталовите дружествени характеристики, поради което ООД се квалифицира като търговско дружество на средния капитал. Но тъй като поради своя хибриден характер ООД е сравнително най-гъвкавата (еластична) организационна форма на стопанско сдружение, то успешно обслужва на практика функционирането както на дребния и средния капитал, така и на едрия капитал. По волята нa съдружниците ООД може плътно да се доближи (в някои отношения дори покрие) със СД и КД или с АД. Това обяснява голямата популярност на ООД  във всички   страни с пазарна икономика.Образуването на ЕООД с държавно или общинско имущество, както и преобразуването в такива дружества на държавни и общински предприятия (фирми) е предпоставка и първи етап в приватизацията на държавна и особено на общинска собственост.ООД е подходяща организационна форма за привличане на чуждестранен капитал (образуване на смесени търговски дружества).

1.3. За изясняване правната същност на ООД е необходимо да се направят две важни уточнения.Първото е, че ООД отговаря неограничено за поетите от него задължения. Цялото имущество на ООД като

юридическо лице и търговец служи за общо удовлетворение на вземанията на неговите кредитори. По тази причина се казва, че ООД е търговско дружество, при което съдружниците отговарят за неговите задължения с дяловата си вноска в капитала, т. е. отговарят ограничено (до размера на вноската си), а не с личното си имущество. По подобен начин квалифицира ООД и чл. 113 ТЗ.И това квалифициране е неточно. Всъщност съдружниците в ООД не отговарят пред кредиторите на дружеството, което е единствен техен длъжник. Съдружниците само са длъжни да направят вноски, с които да внесат стойността на поетите (записаните) от тях дялове. С това внасяне и при регистриране на ООД вноските вече не принадлежат на съдружниците, а само на ООД като правен субект.Следователно съдружниците не носят отговорност пред кредиторите на ООД, а само понасят стопанския риск от неговата дейност. В точния (юридическия) смисъл на думата отговорност носят съдружниците в СД и комплементарите в КД и КДА, а не и съдружниците в ООД и акционерите. Това е второто необходимо уточнение.

2. Образуване2.1. Учредители на ООД могат да бъдат физически и юридически лица (включително чуждестранни). Учредител

може да бъде и едноличен търговец. Физическите лица трябва да имат гражданска дееспособност.Юридическите лица могат да бъдат други търговски дружества (включително друго ООД), кооперации, сдружения, фондации, общини. За

участието в ООД на юридическо лице е необходимо решение на неговия компетентен колективен орган за управление (напр. общо събрание).Учредител на ООД може да бъде и едно физическо или юридическо лице. Според нашето търговско законодателство всяко физическо или юридическо лице (държавата, община, търговско дружество, фондация, учреждение) има възможност да регистрира неограничен брой еднолични ООД (ЕООД). Следователно ООД може да бъде първично, производно или смесено, колективно или еднолично юридическо лице.

ТЗ не предвижда максимален брой на съдружниците в ООД.                2.2. За образуването на ООД е необходимо да се приеме учредителен акт и да се направи вписване в

търговския регистър .За образуването на ООД не е необходимо да се провежда учредително събрание.Учредителният акт на ООД може да бъде:-    дружествен договор;-    едностранна сделка;-    административен акт.Сключването на дружествен договор е типичният начин за образуване на ООД. Този договор трябва да се сключи в

обикновена (частна) писмена форма (без нотариална заверка на подписите на учредителите). Учредителният договор може да се подпише и от представител на съдружник, който е упълномощен изрично. Пълномощното трябва да е писмено с нотариално заверен подпис.Дружественият договор има задължително и факултативно съдържание. Част от задължителното съдържание подлежи на вписване в търговския регистър.Дружественият договор трябва да индивидуализира учредителите чрез тяхното име (фирма), местожителство (седалище) и адрес (адрес на управление).Дружественият договор трябва да посочва фирмата, седалището и адреса на управление на ООД.Задължителното съдържание на фирмата е означението „Дружество с ограничена отговорност" или съкращението „ООД", Когато капиталът принадлежи на една лице, фирмата трябва да съдържа означението „еднолично ООД".Обикновено адресът на управление на ООД конкретизира неговото седалище. Адресът на управление може да бъде в населено място, което е различно от това, където е седалището на ООД. Дружественият договор трябва да посочва предмета на дейност на ООД. Този предмет не може да включва сключване на сделки, които изрично са отнесени от специални закони към правоспособността на отделни АД (напр. застрахователни договори).Дружественият договор на ООД задължително е срочен. Срокът може да бъде определен (напр. 10 години) или неопределен. Дружественият договор трябва да визира капитала на ООД, чийто минимален размер е 5 000 лв. Не е необходимо да се посочва максимален размер на капитала. Когато при учредяването на ООД не е внесен целият размер на капитала, в дружествения договор задължително се определят сроковете и условията за внасянето му. Срокът за довнасяне не може да бъде по-дълъг от две години от вписването на дружеството. Дружественият договор трябва да посочва структурата на капитала на ООД. Капиталът задължително се разпределя на дялове, като се определят размерът и броят на дяловете и тяхното разпределение между съдружниците.  Минималният размер на един дял е 10 лв.Дружественият договор трябва да съдържа клаузи относно управлението и представителството на ООД.В учредителния договор на ООД могат да се предвидят определени предимства на съдружниците, както и техни права и задължения, които не са уредени от ТЗ.Учредителите на ООД трябва да положат грижата на добър търговец, като нямат право на възнаграждение от капитала на дружеството за образуването му. При неполагане на тази грижа те отговарят солидарно пред ООД за причинените вреди (вж. чл. 118 ТЗ).Учредителният акт е едностранна сделка при образуване на ЕООД. Учредител на ЕООД може да бъде физическо лице или юридическо лице (напр. сдружение или фондация). Съдържанието на учредителния акт на ЕООД трябва да съответства на съдържанието на дружествения договор на ООД.Учредителният акт е индивидуален административен акт при образуване на ЕООД с държавно или общинско имущество (разпореждане на Министерския съвет, заповед на министър или на председател на комитет, решение на общински съвет). Чрез такъв акт се извършва и преобразуването на държавни и общински предприятия или фирми в ЕООД с държавно или общинско имущество.

2.3. Вторият елемент от фактическия състав на образуването на ООД е търговска регистрация.  За нея е необходимо да се представи учредителен акт, да е назначен управител (управители), да са внесени реално най-малко 70 на сто от посочения в учредителния акт капитал, всеки съдружник да е внесъл реално най-малко 1/3 от стойността на поетия от него дял (дялове). Последните две условия трябва да са налице кумулативно (едновременно), поради което само част от съдружниците могат да ползват предимството да не внесат изцяло стойността на поетите от тях дялове. Реално внесената част от дела не може да бъде по-малка от 10 лева.

ООД става юридическо лице и търговец от деня на търговската регистрация.ТЕМА 10 ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ - Капитал, дялове, вноски и дружествени дялове1.1. Капиталът на ООД може да се определи като основен (дружествен, регистриран, номинален, записан). Той се

различава от допълнителния, собствения, заемния (привлечения) и рисковия капитал, които имат предимно счетоводно и финансово значение.Капиталът на ООД има две основни функции - икономическа и юридическа. Икономическата функция се изразява в това, че той е материална база за извършване на дейността на ООД. Юридическата функция се изразява в това, че капиталът на ООД е гаранция (обезпечение) за неговите кредитори.Капиталът на ООД се различава от неговото имущество, което е съвкупност от права и задължения със стойностен характер (от активи и пасиви). Капиталът на ООД е сравнително постоянна категория и може години да остане непроменен, а имуществото е изключително динамична категория и при нормална стопанска дейност може да се променя ежедневно. По правило капиталът и имуществото на ООД съвпадат само при неговото образуване и преди то да е започнало извършването на стопанска дейност. Счетоводно капиталът се поставя в пасива на баланса на ООД.

1.2. Капиталът на ООД е сумарна величина от стойността на дяловете на съдружниците. По тази причина те могат да се определят като основни дялове. При ЕООД целият капитал (всички дялове) са притежание на едно лице (титуляр).Минималният размер на един дял е 10 лв., като стойността на всеки дял трябва да е кратна на 100. Дяловете могат да бъдат равни или различни по размер за отделните съдружници. Един дял може да се съпритежава от няколко

лица.ООД трябва да води специална книга за дяловете, в която да се вписват поетите дялове по брой и размер от всеки съдружник, направените срещу тях вноски и всички промени на дяловете. За редовното водене на тази книга отговаря управиелят на ООД.

1.3. Дяловете се различават от вноските на съдружниците.Дяловете изразяват структурата на капитала на ООД, а чрез вноските се покрива тяхната стойност. Вече се отбеляза, че при учредяването на ООД реално направените вноски трябва да покриват най-малко 1/3 от стойността на поетия от съдружника основен дял (дялове).Вноските могат да бъдат парични, непарични и смесени Непаричните вноски трябва да се оценят от три вещи лица (експерти), които се назначават от регистърния съд. В дружествения договор може да се посочи оценка на непаричните вноски, която е равна или по-ниска, но не и по-висока от експертната оценка.Вноските, с които се внася стойността на записаните от съдружниците дялове, могат да се определят като основни вноски.

1.4. Дружественият дял материализира членството на съдружника в ООД, т. е. неговите имуществени и неимуществени права и задължения (напр. правото на дивидент, на ликвидационен дял, на глас в общото събрание, задължението да се направи основна и допълнителна вноска и др.). Всеки съдружник може да има само един дружествен дял, въпреки че може да притежава няколко дяла в капитала.Дружественият дял на съдружника се определя съобразно броя на поетите от него основни дялове (когато те са с еднаква стойност) или от размера на поетия дял (когато дяловете са с различна стойност). В дружествения договор може да се предвиди друг начин за определяне на дружествените дялове (напр. съобразно реално направените вноски или по принципа на равенството).За своите дружествени дялове (за членството си в ООД) съдружниците могат да получат удостоверение, което съществено се различава от временното удостоверение за записани акции. Удостоверението за участие в ООД има само доказателствено (удостоверително) значение. То не е ценна книга и не може да се прехвърля или залага.Дружественият дял на съдружник в ООД може да се залага. Договорът за залог трябва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружника и заложния кредитор и да се впише в Централния регистър за особените залози и в търговския регистър по партидата на ООД. До вписването в търговския регистър договорът за залог не може да се противопостави на други субекти (трети добросъвестни лица). Следва да се приеме, че се залагат само имуществените права на съдружника, а не целият дружествен дял в ООД (без неимуществените права и имуществените и неимуществените задължения). Този извод се налага от обезпечителната функция на залога. Съдружникът-залогодател може да упражнява неимуществените си права (напр. на глас в общото събрание, на информация за дружествените работи и др.).Заложният кредитор може да иска прекратяване на участието в ООД на съдружника-залогодател и да се удовлетвори от неговия дял в имуществото на дружеството. За тази цел кредиторът трябва да отправи до ООД писмено предизвестие в 3-месечен срок преди прекратяване участието на съдружника.  Дружественият дял на съдружник може да бъде запориран от негов кредитор. Запорът трябва да се извърши по реда на ГПК. Запорът се отнася само за имуществените права на съдружника - на дивидент и ликвидационен дял. Ако запорът обезпечава публично вземане, той трябва да се съобщи в Централния депозитар и да се впише в търговския регистър и в книгата за дяловете.Дружественият дял на съдружник в ООД може да бъде прехвърлен на друго лице - съдружник или несъдружник (външно лице). Следователно за разлика от СД и КД членството в ООД може да възникне както по първичен начин (чрез участие в учредяването на дружеството или чрез последващо встъпване в него), така и по производен начин (с правоприемство).Прехвърлянето на дружествения дял може да стане чрез различни отчуждителни способи (напр. договори за продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение). С прехвърляне на дружествения дял се прехвърля и делът (дяловете) на съдружника в капитала на ООД, тъй като върху правоприемника преминават всички имуществени и неимуществени права и задължения на прехвърлителя (праводателя), т. е. членството в ООД. Но ако праводателят (напр. продавач на дружествен дял) не е внесъл изцяло стойността на своя основен дял (дялове), той и правоприемникът (купувачът) отговорят солидарно пред ООД за дължимите вноски (за невнесената част от дела в капитала).При прехвърляне дружественият дял е делим, т. е. може да се прехвърли само част от него. Прехвърлената част може е идеална или реална. Прехвърлянето на дружествен дял в ООД става по различен начин в зависимост от качеството на правоприемника съдружник или несъдружник. Прехвърлянето на дружествен дял върху друг съдружник се извършва свободно, т. е. без да е обходимо съгласие на останалите съдружници.Прехвърлянето на дружествен дял в ООД върху несъдружник (външно лице) се извършва и по решение на общото събрание, прието с мнозинство повече от 3/4 от капитала. В дружествения договор може да се предвиди това решение да се приема с по-голямо мнозинство или с единодушие. Недопустимо е в договора да се предвижда по-малко мнозинство (напр. 1/2 от капитала) или да се установява свободно прехвърляне (без да се приема решение). Следователно и при прехвърляне на дружествен дял от съдружник на външно лице се проявява хибридния (смесения) характер на ООД, като в това отношение то стои по-близко до СД, отколкото до АД. По закон дружествените дялове са винкулирани и ООД има затворен характер.Прехвърлянето на дружествен дял на съдружник върху друг съдружник или външно лице трябва да се извърши чрез писмен договор с нотариално заверени подписи на праводателя и правоприемника, т. е. по различен ред в сравнение с този за прехвърляне на акции. Прехвърлянето (придобиването) трябва да се впише в търговския регистър. Сключването на договора има конститутивно действие за прехвърлянето (придобиването) на дружествен дял в ООД от друг съдружник, а вписването му в търговския регистър има декларативно действие, което може да ползва трети добросъвестни лица (напр. при залагане или последващо прехвърляне на продадения дружествен дял). Прехвърлянето на дружествен дял на външно лице има действие от вписването му в регистъра. Прехвърлянето на дружествен дял следва да се отбележи и в книгата за дяловете на ООД.Дружествен дял може да се прехвърли и в ЕООД, въпреки че тази възможност не е уредена изрично от закона. В този случай се сменя едноличният титуляр (собственик) на капитала.ТЗ не е уредил възможността за доброволно или принудиелно придобиване на дружествен дял на съдружник от ООД, както и възможността за залагане на дружествен дял в полза на ООД.Съгласно чл. 129, ал. 1 ТЗ дружественият дял може да се наследява. По тази възможност ООД се различава от СД и КД и се доближава до АД. Но тъй като при ООД личността и качествата на съдружника могат да имат голямо значение за дружеството и останалите съдружници, в дружествения договор може да се предвиди, че при смърт на съдружник ООД ще продължи с намален състав или че за встъпването на

наследник като съдружник е необходимо решение на общото събрание (съгласие на останалите съдружници). Дружественият договор обаче не може да предвиди, че наследниците на починалия съдружник няма да придобият (наследят) неговите имуществени права.

2. Увеличаване и намаляване на капитала

2.1.Решения за увеличаване и намаляване на основния капитал може да приема само общото събрание на ООД. Тези решения се приемат с единодушие и подлежат на вписване в търговския регистър, от който момент влизат в сила.

2.2.Увеличаване на основния капитал може да се извърши само по определени способи:

- чрез увеличаване стойността (размера) на дяловете на съдружниците;

- чрез записване на нови дялове от съдружници;

- чрез приемане на нови съдружници.

Увеличаването на капитала на ООД е допустимо само ако първоначално определеният капитал е внесен изцяло (всички съдружници са внесли напълно стойността на поетите от тях дялове). Това изискване не е предвидено изрично от ТЗ, но следва по аналогия с чл. ,192, ал. 5 ТЗ относно увеличаването на акционерния капитал. То не се прилага при промяна от закона на минималния размер на капитала на ООД (напр. от 50 000 лв. на 5 млн. лв.). В този случай капиталът трябва да се увеличи за сметка на преоценъчния резерв (получен след ревалоризацията) чрез увеличаване стойността на дяловете на съдружниците.По принцип увеличаването на капитала чрез увеличаване стойността на дяловете или чрез записване на нови дялове от съдружници е съразмерно на първоначално поетите от тях дялове. В дружествения договор или в решението на общото събрание може да се предвиди друг начин за увеличаване на капитала, който да доведе до ново съотношение на дяловете между съдружниците.Увеличаването на основния капитал може да стане ефективно (при покриване стойността на новите или увеличените по размер дялове чрез нови вноски) или номинално (със средства на ООД).

2.3. Основният капитал на ООД може да бъде намален до 5 000 лв. В решението на общото събрание трябва да се посочи целта на намаляването, неговият размер и способът (начинът), по който то ще се извърши.Намаляването на капитала на ООД може да се извърши също по три способа:

- чрез намаляване стойността на дяловете;

- чрез освобождаване от задължението за довнасяне на невнесената част от стойността на поетия дял от съдружник;

- при напускане или изключване на съдружник.

При намаляване капитала на ООД е предвидена защита на неговите кредитори. Тя се осъществява чрез известяване на кредиторите за намаляването. Известяването става чрез обявяването му. В обявлението ООД трябва да заяви, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изпълни задълженията си към кредиторите, които не са съгласни с намаляването на капитала. В полза на кредиторите на ООД е предвиден 3-месечен срок, който тече от обнародване на решението за намаляване на капитала (вж. чл. 150, ал. 2 ТЗ). В този срок кредиторите могат да дадат съгласие или да възразят срещу намаляването на капитала.Несъгласието (възражението) на тези кредитори трябва да се направи писмено. Правото на възражение с погасява с изтичане на 3-месечния срок, който е преклузивен; Задълженията на ООД към тези кредитори трябва да бъдат изпълнени или те да се съгласят на предложеното им обезпечение. Възражението дори на един кредитор, чието вземане не е удовлетворено или обезпечено, осуетява намаляването на капитала на ООД.Намаляването на капитала на ООД трябва да се впише в търговския регистър след изтичане на 3-месечния срок. Вписването става по заявление на управителя на ООД, който трябва да представи доказателства за спазване на горепосочените изисквания, както и писмена декларация, че на несъгласните с намаляването на капитала кредитори е дадено обезпечение или техните вземания са удовлетворени.

2.4. Възможно е съчетаване между намаляване и увеличаване на капитала на ООД. Това съчетаване може да се направи с цел саниране (заздравяване) на дружественото предприятие при отрицателен баланс. Комбинирането между намаляване и увеличаване на капитала на ООД може да се предвиди в едно решение на общото събрание. Когато намаляването и увеличаването на капитала са предвидени в две отделни решения на общото събрание на ООД, двете операции могат да се заявят едновременно за вписване   в регистъра.При разглежданото съчетаване намаляването на капитала е условно, тъй като има действие само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала. В този случай капиталът може да бъде намален и под законовия минимум, ако минималният размер се достига с увеличаването.

ТЕМА 11 ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ – Права и задължения на съдружниците. Членство

 1.1. Членството е дяловото участие на всеки от съдружниците в ООД. То се изразява в техния дружествен дял и се състои от правата и задълженията на съдружниците спрямо ООД. В членството не влизат правата и задълженията на съдружника спрямо останалите съдружници, въпреки че някои от тях се сновават на членството и имат корпоративен характер.Членството в ООД може да възникне по първичен (оригинерен) и по производен (вторичен, деривативен) начин. Първият начин за пораждане на членството е без правоприемство, а вторият начин е с правоприемство на членствените права и задължения.

1.2. Първично възникване на членството в ООД има при:

- участие на съдружник като учредител на ООД;

- встъпване като съдружник в регистрирано ООД.

При първия вид първично придобиване членството възниква с регистрацията на ООД, т. е. от момента, в който дружеството става юридическо лице. До този момент участниците в образуването на ООД са учредители, а не членове .Вторият вид оригинерно придобиване на членството предоставя фактически състав, който се състои от два елемента подаване на писмена молба от лицето и решение на общото събрание на ООД. В молбата трябва да се заяви, че новият съдружник приема клаузите (условията) на дружествения договор, поради което не е необходимо неговото приподписване.Лицето придобива качеството на съдружник от влизане в сила на решението на общото събрание, т. е. Придобиване на членството има договорен характер, тъй като предпоставя, две съвпадищи волеизявления на субектите - молба на новия съдружник и решение на общото събрание на ООД. Решението влиза в сила след неговото вписване в търговския регистър.Когато новият съдружник е юридическо лице, е необходим и трети елемент на фактическия състав - решение на компетентния колективен орган за управление за участие на юридическото лице в даденото ООД.

1.3. Вторично придобиване на членството в ООД (по правоприемство) е налице при:

- прехвърляне на дружествен дял на друго лице (несъдружник);

- наследяване на дружествен дял от наследниците на починал съдружник;

- преобразуване на съдружник – юридическо лице.

И при трите вида производно придобиване на членството в ООД има правоприемство. Първите два вида вече бяха разгледани.   Преобразуването на съдружник - юридическо лице, може да стане чрез превръщането (конвертирането) му в друго юридическо лице (напр. в друг вид търговско дружество) или чрез реорганизиране, което има четири проявни форми - сливане, вливане, разделяне и отделяне. Тъй като ООД е предимно капиталово търговско дружество, преобразуването на съдружник - юридическо лице, води до правоприемство на членството в ООД (напр. при прекратяване чрез сливане на съдружник новото юридическо лице става съдружник в ООД, тъй като е универсален правоприемник на прекратеното юридическо лице).

1.4. Прекратяване на членството в ООД може да стане на основания, които са предвидени в ТЗ или в дружествения до-говор. Прекратяване на членството може да настъпи по волята на съдружника или независимо от него.Законовите прекратителни основания са посочени в чл. 125 и чл. 126 ТЗ:

- смърт на съдружник - физическо лице;

- поставяне под пълно запрещение на съдружник - физическо лице;

- прекратяване с ликвидация на съдружник – юридическо лице;

- обявяване в несъстоятелност на съдружник;

- предизвестие на съдружник;

- изключване на съдружник.

Към тези основания за прекратяване на членството в следва да се прибави прехвърлянето на дружествен дял според изискванията на чл. 129 ТЗ.В дружествения договор на ООД може да се предвидят и други прекратителни основания (напр. поставяне на съдружник - физическо лице, под ограничено запрещение или преобразуване на съдружник - юридическо лице).Сравнително най-големи трудности и различни тълкувания в теорията и практиката предизвиква прекратяване на членството в ООД поради предизвестие от съдружник. Предизвестието трябва да е писмено и да се направи най-малко 3 месеца преди датата на прекратяване на членството в ООД. Чрез дружествения договор този срок може да се удължи или съкрати. По решение на общото събрание прекратяване на членството може да настъпи преди изтичане на 3-месечния или определения в договора друг срок. Имуществените последи от прекратяване на членството в

ООД следва да се уредят въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.При напускане на ООД от съдружник с предизвестие е налице колизия между неговите интереси и тези на останалите съдружници. Колизия има и между интересите на напускащия съдружник и тези на кредиторите на ООД, тъй като напускането може да доведе до намаляване капитала на дружеството. Капиталът на ООД няма да се намали, ако дружественият (ликвидационният) дял на напускащия съдружник се изплати за сметка имуществото на дружеството, което надвишава неговия капитал. В останалите случаи делът на напускащия съдружник трябва да се поеме от друг съдружник или да се разпредели между останалите членове на ООД, т. е. намаляването на капитала да се съчетае с неговото увеличаване, но без да се спазва разгледания по-горе ред за това. Друга възможност е капиталът на ООД да се намали с дела (дяловете) на напускащия съдружник при спазване на всички изисквания за това намаляване (решение на общото събрание, обнародване, съгласие на кредиторите и т. н.).С оглед изложеното следва да се приеме, че членството в ООД на напускащия съдружник не се прекратява автоматично с изтичане на срока на предизвестието. Правото на напускане с предизвестие от съдружник е условно право.

2. Права и задължения на съдружниците

2.1. Членството в ООД се състои от правата и задълженията на съдружниците. Тези права и задължения се определят в ТЗ и дружествения договор. Чрез договора може да се предвидят допълнителни права и задължения на всички или част от съдружниците. Възможно е и договорно отпадане на някои законови права и задължения. В решения на общото събрание на ООД може да се предвидят условия (предпоставки) за упражняване на законови или договорни права и задължения на съдружниците, както и създаване на нови задължения. Следователно не е задължително правата и задълженията на съдружниците в ООД да бъдат равни (напр. някои от тях могат да имат по-голям дивидент, други съдружници могат да участват само капиталово в дружеството, без да поемат лични задължения).Правата на съдружниците в ООД се разграничават на имуществени и неимуществени. Неимуществените права са управителни и контролни. Задълженията на съдружниците също се делят на имуществени и неимуществени (лични).

2.2. Имуществени права на съдружниците са:

- право на участие в разпределението на печалбата (право на дивидент);

- право на ликвидационен дял.

В дружествения договор на ООД не може да се уговаря плащането на лихви върху дяловете на съдружниците.По принцип правото на дивидент е съразмерно на поетите от съдружника дял (дялове) в капитала на ООД. Правото дивидент е основен елемент от дружествения дял на съдружниците. В дружествения договор може да се предвиди друг начин за участие в разпределението на печалбата на ООД (напр. тя да се дели поравно, въпреки че съдружниците имат различни по брой или размер дялове, печалбата да се разпределя съразмерно на реално направените вноски в капитала, някои от съдружниците да имат привилегирован дивидент и др.).Правото на дивидент е отменимо право. То може да отпадне на основание клауза в дружествения договор или решение на общото събрание на ООД.Правото на ликвидационен дял е облигационно право (вземане), което се поражда при прекратяване с ликвидация на ООД или при прекратяване членството на съдружник. В останалите случаи съдружниците не могат да искат вноските си в капитала (стойността на дяловете си). Ликвидационният дял е дружествения дял, като от него се извадят задълженията и неимуществените  права на съдружника. По правило той се определя в пари дори ако съдружникът е направил непарична вноска.  Правото на ликвидационен дял е неотменимо право, тъй като то не може да се отнеме чрез дружествения договор или по решение на общото събрание.Правото на ликвидационен дял е условно право, тъй като е обусловено от съотношението между активи и пасиви в имуществото на ООД.По принцип правото на ликвидационен дял е съразмерно на притежавания от съдружника дял (дяловете) в капитала на ООД. В дружествения договор може да се предвиди друг начин за определяне на ликвидационните дялове на съдружниците (напр. те да са съразмерни на реално направените вноски и някои от съдружниците да имат привилегирован размер на ликвидационния дял и др.).Исковете при упражняване правото на дивидент и на ликвидационен дял се погасяват с общата (5-годишна) давност.

2.3. Управителни права на съдружниците в ООД са:

- право на участие в управлението на ООД;

- право на глас в общото събрание на ООД;

- право на съдружниците да бъдат избирани за управителиили контрольори на ООД.

Правото на участие в управлението на ООД се проявява във възможността за участие в заседанията на общото събрание (напр. чрез задаване на въпроси, изказвания, даване на предложения и др.).Правото на глас в общото събрание на ООД е най-същественото управително право на съдружниците. По правило всеки съдружник има толкова гласа в общото събрание, колкото е неговият дял в капитала на ООД (вж. чл. 137, ал. 2 ТЗПравото на глас в общото събрание възниква с пораждане на членството в ООД.Правото на глас в общото събрание на ООД може да се упражни лично или чрез пълномощник. Упълномощаването трябва да е писмено и конкретно. Ако съдружникът е юридическо лице, правото на

глас се упражнява от неговия законен (органен) представител.Правото на глас не може да се упражни, ако общото събрание решава въпроси, които засягат интересите на дадения съдружник (напр. при негово изключване от ООД).ТЗ признава определени управителни права на съдружници, които притежават определена част от капитала на ООД.Тези права се определят като колективни или малцинствени (на малцинството). Законовото им признаване доближава ООД до АД. Така например съдружници с дялове над 1/10 от капитала могат да искат свикване или да свикат общо събрание както и да искат съдът да назначи други ликвидатори на ООД на мястото на тези, които са определени в дружествения договор или по решение на общото събрание. Съдружници, които имат дялове над 1/5 от капитала, могат да предявят иск за прекратяване на дружеството.

2.4. Контролни права на съдружниците са:

-    право да бъдат осведомявани за хода на дружествените работи;

-    право да преглеждат търговските (счетоводните) книги и другата кореспонденция (документация) на ООД;

-    право да искат отмяна на актове на управителя пред общото събрание на ООД;

-    право да искат отмяна на решение на общото събрание пред съда.

Последните две права се определят като защитни.Правата на съдружниците да бъдат осведомявани за хода на дружествените работи и да преглеждат книжата на ООД са неотменими права.Правото да се иска отмяна на актове на управителя пред общото събрание на ООД обхваща както актовете (действията), които са незаконосъобразни или противодоговорни, така и тези, които са нецелесъобразни (стопанско неоправдани).На съдебна отмяна подлежат само решения на общото събрание, които нарушават нормативен акт или договора на ООД.

2.5. Имуществени задължения на съдружниците в ООД са:

-    задължение за внасяне стойността на поетия дял (да се направи дялова вноска);

-    задължение за изплащане на допълнителна вноска;

-    акцесорно (добавъчно) задължение за плащане на законна лихва (при невнасяне или закъсняло внасяне на парична вноска) или на обезщетение за вреди (при невнасяне или закъсняло внасяне на непарична вноска).

Задължението за внасяне стойността на поетия дял е основното задължение на съдружниците в ООД. Дяловата вноска (парична, непарична или смесена) трябва да се направи ефективно (реално). ООД не може да опрощава това задължение освен при намаляване на капитала. Съдружникът не може да прави компенсация на задължението си за дялова вноска с вземане, което има към ООД. Вноската може да се направи на кредитор на ООД.Както вече се отбеляза, при образуване на ООД е необходимо всеки съдружник да е внесъл най-малко 1/3 от своя дял. В дружествения договор трябва да се посочат сроковете и условията за довнасяне на стойността на дела (дяловете). При неспазване на тези срокове управителят на ООД може по съдебен ред да претендира внасяне на съответната част от дела на съдружника. Неизправният съдружник дължи на ООД законна лихва и обезщетение за вредите, които я надвишават.Когато съдружник не е изпълнил основното си имуществено задължение (не е изплатил или внесъл дела си)  се смята за изключен, ако не изплати или внесе дела си в допълнително определения от  общото събрание на ООД срок (т.е. извънсъдебно), който не може да е по-малък от 1 месец. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването. Изключеният съдружник има право да иска отмяна на решението за изключване пред съда. В отменителното производство съдът проверява само дали процедурата по свикване и провеждане на общото събрание противоречи на императивните изисквания на закона и налице ли е основанието за изключване - невнасяне стойността на поетия дял (дялове) в определения срок. Съдът няма право да проверява целесъобразността на решението за изключване на съдружник.Изключването на съдружник поради неизпълнение на задължението за внасяне пълната стойност на поетия дял (дялове) води до две съществени последици - съдружникът губи дружествен (ликвидационен) дял, а неговият дял в капитала на ООД се кадуцира (обезсилва).При изключване (кадуциране дела) на съдружник останалите съдружници трябва да предложат на друго лице да поеме (запише) същите по брой или размер дялове. Това означава се приеме нов съдружник и да се измени дружественият договор. В случая няма прехвърляне на дружествен дял, т. е. между изключения и новия съдружник липсва правоприемство. В такъв смисъл следва да се тълкува изразът на закона „делът да бъде продаден на друго лице" (вж. чл. 121, ал. 2 ТЗ).Ако не може да се приеме нов съдружник, останалите членове на ООД имат две алтернативни възможности - да поемат дяловете на изключения съразмерно на притежаваните от тях дялове или да намалят капитала до законноустановен минимум.Съдружниците могат да покрият невнесената част от дела на неизправния съдружник или да намалят капитала и без го изключват.Друго имуществено задължение на съдружниците на ООД е за внасяне на допълнителни парични вноски. Това задължение може да е уредено в дружествения договор или да се даде по решение на общото събрание на ООД. То е специфично за ООД.Задължението за допълнителни парични вноски може се предвиди за покриване на загуби на ООД, в който случаи тези вноски имат значението на фонд „Резервен" на АД, или при временна необходимост от парични средства. Временният характер на тази необходимост прави нецелесъобразно увеличаването на капитала на ООД, тъй като впоследствие той трудно може да бъде намален (след отпадане на необходимостта от парични средства).Допълнителните парични вноски могат да имат

за предмет само парична сума.Допълнителните парични вноски са източник за вътрешнодружествено кредитиране. Те са форма на принудителен заем за потребление. За разлика от обикновения заем за потребление, който има за свой юридически факт договорът за заем, задължението за допълнителни парични вноски има за юридически факт решение на общото събрание, което е разновидност на едностранните сделки.В решението на общото събрание трябва да се посочи срокът за връщане на допълнителните парични вноски на съдружниците. В противен случай решението е недействително. В решението на общото събрание може да се предвиди плащането на лихви върху допълнителните парични вноски при ООД на съдружниците.Съдружници, които не са гласували за решението на общото събрание за внасяне на допълнителни парични вноски могат да упражнят правото си на напускане. Правото на напускане трябва да се упражни в 1-месечен преклузивен срок. Срокът тече от деня на заседанието или от получаване на уведомяването за решението на общото събрание. Правото на напускане се упражнява по реда на чл.125, ал.2, 3 ТЗ - чрез писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди прекратяване на членството, ако в дружествения договор не е предвиден друг срок. Ако съдружникът не упражни правото си на напускане на ООД, той може да бъде изключен по реда на чл.126, ал.3,4 ТЗ. Делът на изключения съдружник не се кадуцира. Той има право да получи дружествения си дял от ООД, както и внесената част от допълнителните парични вноски.Допълнителните парични вноски не се отразяват в основния  капитал (не водят до неговото увеличаване), а се отразяват в имуществото на ООД (в пасива на баланса).

2.6. Неимуществени задължения на съдружниците в ООД  са:

 - за участие в управлението на ООД;

 - за оказване на съдействие при осъществяване на дружествената стойност;

 -  за изпълнение решенията на общото събрание на ООД

В дружествения договор може да се предвидят и други имуществени задължения на съдружниците (напр. за лично участие в дейността на ООД, за предоставяне на пазарна и друга информация и др.).Задължението за участие в управлението на ООД се свежда до участие в заседанията на общото събрание. В съдържанието на това задължение не се включва задължение на съдружника да бъде управител или контрольор на ООД. Такова задължение може да се поеме чрез дружествения договор.Задължението за оказване на съдействие на ООД при извършване на неговата дейност има широко съдържание и различни проявни форми. Следва да се приеме, че то включва и забраната за извършване на конкурентна дейност от съдружниците спрямо ООД, въпреки че ТЗ е предвидил изрично такова задължение само за управителя.Задълженията за участие в управлението и за оказване на съдействие могат да бъдат изключени (да отпаднат) чрез клауза в дружествения договор. Възможно е участието в ООД на част или дори на всички съдружници да бъде само капиталово. Задължението да се изпълняват решенията на общото събрание на ООД е характерно за всички корпоративни юридически лица. Съдружниците не са длъжни да изпълнят само нищожните решения на общото събрание. Това задължение е неотменимо (не може да се изключи чрез дружествения договор).При неизпълнение на тези три задължения и когато съдружникът действа против интересите на ООД, той може да бде изключен по решение на общото събрание, т. е. извънсъдебно. Изключване е възможно и при неизпълнение на задължение, предвидено в дружествения договор.

ТЕМА 12 ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ – Органи за управление

 За разлика от СД и КД, които нямат задължителни органи за управление, ООД има два такива органа - общо събрание и управител (управители). Контрольорът е незадължителен (факултативен) орган на ООД. Избирането на контрольор (контрольори) трябва да е предвидено в дружествения договор. Управителят и контрольорът са равнопоставени и подчинени на общото събрание.

1.1.Общото събрание е върховен орган за управление на ООД. Съгласно чл. 137 ТЗ в неговата решаваща компетентност е включено решаването на основни въпроси, които имат трайно значение (напр. изменение и допълнение на дружествения договор, приемане и изключване на съдружници, увеличаване и намаляване на капитала, откриване и закриване на клонове, придобиване и отчуждаване на недвижими вещи и др.). Изброяването на чл. 137 ТЗ не е изчерпателно. Към компетентността на общото събрание следва да се отнесе и решаването на редица други въпроси, въпреки че това не е посочено в ТЗ и дружествения договор (напр. за ипотекиране на дружествен имот, за освобождаване на контрольора от отговорност, за упълномощаване на прокурист и др.). Този извод следва от върховенството на общото събрание на ООД.Чрез дружествения договор компетентността на общото събрание може да се разшири или ограничи.Разширяването на компетентността на общото събрание означава да се ограничи компетентността на управителя или контрольора. Но при това разширяване не трябва да се нарушават императивни правни норми (напр. не може да се отнеме представителната власт на управителя).Ограничаването на компетентността   на общото събрание означава да се делегират отделни негови правомощия върху другите дружествени органи. Договорно установената компетентност може да се делегира чрез решение на общото събрание на ООД. Законно установената компетентност може да се делегира на управителя или на контрольора само на основание дружествения договор. Възможността за такова прехвърляне на правомощия от общото събрание на ООД върху другите дружествени органи е силно ограничена (напр. не може да се прехвърля правомощието за изменение и допълнение на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за прекратяване и преобразуване на ООД и др.). Решаването на подобни въпроси е включено в т. нар. изключителна компетентност на общото събрание на ООД.Общото събрание на ООД се свиква на редовно и на извънредни заседания. Редовното годишно събрание трябва да приеме годишния счетоводен отчет и баланса на ООД и да

разпредели печалбата между съдружниците.Извънредните заседания на общото събрание не са ограничени по брой. Но управителят е длъжен да свика общо събрание по искане на съдружници, които имат дялове над 1/10 част от капитала на ООД. Управителят на ООД има това задължение и когато загубите на дружеството надхвърлят 1/4 от капитала.Общото събрание на ООД трябва да се свика с писмена и лична покана до съдружниците. Поканата следва да се получи най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако дружественият договор не предвижда друг срок - по-кратък или по-дълъг. В поканата трябва да е посочен дневният ред. Нарушаването на тези изисквания води до недействителност на приетите решения от общото събрание на ООД.Общото събрание на ООД може да приема решения и неприсъствено. Неприсъствено взетото решение трябва да е подписано от всички съдружници. В този случай не се отправя покана, не се обявява дневен ред, не се провежда заседание и е налице последователно, а не едновременно гласуване от съдружниците. По тази причина следва да се приеме, че неприсъствено могат да се вземат решения само на извънредни заседания на общото събрание.Решенията на общото събрание на ООД трябва да се отразят в специална протоколна книга.Общото събрание на ООД може да приема решения с:

-    единодушие;

-    квалифицирано мнозинство (повече от 3/4 от капитала)

-    обикновено мнозинство (повече от 1/2 от капитала).

С единодушие трябва да се приеме решението за увеличаване и намаляване на капитала.С квалифицирано мнозинство трябва да се приемат решенията за прекратяване с ликвидация или за преобразуване на ООД, за изменение и допълнение на дружествения договор, приемане и изключване на съдружници, за прехвърляне на дружествен дял на несъдружник, за внасяне на допълнителни парични вноски.Останалите решения на общото събрание на ООД следва да се вземат с обикновено мнозинство.В дружествения договор може да се предвиди друг ред (начин) за приемане на решения от общото събрание на ООД (напр. всички решения да се вземат с единодушие). Но решенията, за които ТЗ изисква квалифицирано мнозинство от 3/4 от капитала или единодушие, не може да се предвижда по-малко мнозинство.Решенията на общото събрание на ООД влизат в сила след приемането им, ако в закона или дружествения договор не предвидено друго. Определени решения подлежат на вписване в търговския регистър и влизат в сила от този момент (например за изменение или допълнение на дружествения договор, избор и освобождаване на управител, за приемане и изключване на съдружник и др.).

2.1 Управителят на ООД е негов задължителен изпълнителен и представителен орган. Той трябва да е дееспособно физическо лице. Качеството на управител на ООД подлежи на вписване в търговския регистър и на обявяване. Управител може да бъде и лице, което не е съдружник в ООД.Между управителя и ООД е налице организационно правоотношение, което възниква от фактически състав с два елемента - избор от общото събрание и съгласие на управителя. Първият управител се избира от учредителите на ООД и обикновено се посочва в дружествения договор.Организационното правоотношение е сравнително най-близко до мандатното правоотношение (това, което се поражда от договора за поръчка). Правата и задълженията на управителя на ООД могат да се конкретизират чрез сключване на трудов договор или на договор за управление (мениджърски договор), който има елементи на договор за поръчка, за услуга и за изработка. Трудовият или мениджърският договор с управителя трябва да се сключат от съдружник, овластен за това от общото събрание на ООД.Функциите на управителя на ООД са организационни, ръководни и представителни.Организационни са функциите на управителя по свикване на общото събрание, редовното водене на дружествените книги, уведомяването на съдружниците за хода на дружествените работи и при изключване и др.Ръководни са функциите на управителя по отношение на трудовия персонал и извършваната от ООД дейност (напр. във връзка с пазарни проучвания, извършени инвестиции и др.).Управителят е законен (органен) представител на ООД. Той може да придобива права и да поема задължения от името и за сметка на ООД дори когато сключените сделки не са съобразени с дружествения предмет на дейност. Само по изключение за валидното извършване на правно действие от управителя е необходимо и решение на общото събрание (напр. за участие на ООД в други търговски дружества, за отчуждяване на недвижими имоти). По правило ограниченията на представителната власт на управителя от общото събрание имат дейстие само във вътрешните отношения и не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица.Когато управителите на ООД са няколко лица, по правило всеки от тях има самостоятелна представителна власт. Колективната представителна власт на управителите трябва да посочи изрично в дружествения договор и да се впише.Управителят на ООД не може да извършва конкурентна дейност спрямо дружеството (напр. чрез сключване на сделки от свое или от чуждо име, чрез участие в СД, КД или друго ООД).Управителят на ООД носи два вида отговорност пред дружеството - организационна и имуществена. Организационната отговорност се осъществява при освобождаване на управителя от общото събрание на ООД. Освобождаването може да бъде по целесъобразност, т. е. не е необходимо да е налице виновно неизпълнение на задълженията на управителя.Имуществената отговорност на управителя на ООД е договорна. Тя предпоставя причиняването на вреди на ООД, противоправно поведение и вина на управителя. Тази отговорност може да се реализира по решение на общото събрание, което трябва да овласти съдружник (ако не е избран нов управител за предявяване   на иск срещу управителя.

2.2. Нови промени в ООД  относно управлението.Новите правила за управлението на ООД се отнасят до свикване на общото събрание и влизането в сила (действието) на определени решения. По-многобройни и съществени са промените в правното положение на управителя на ООД.

А/ Допълнена е ал.З на чл. 138 ТЗ. Управителят е длъжен да свика веднага общото събрание на ООД не само когато загубите надхвърлят 1/4 от капитала, но и когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капиталСпоред чл.247а, ал.2 ТЗ чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му. Преди промените тази разлика се означаваше с термина „нетна стойност на активите”.

Б/ В чл.141 ТЗ са включени три нови алинеи, които уреждат правното положение на управителя на ООД.Съгласно чл. 141, ал.4 ТЗ овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Под „оттегляне" следва да се разбира „освобождаване" по смисъла на чл. 140, ал.4 ТЗ. Преди изричната уредба на възможността общото събрание да оттегля по всяко време овластяването на управителя, тя се извличаше по тълкувателен път. В практиката се бе наложило изискването едновременно с оттегляне на овластяването (освобождаването) на управителя да се избира нов управител, който се вписваше в регистъра при заличаване на стария управител. Понастоящем за оттегляне на овластяването и заличаването на управителя от регистъра не е необходимо да е избран нов управител - ООД може да се прекрати от съда по иск на прокурора, ако е останало без вписан управител в продължение на 3 месеца.Оттеглянето по чл.141, ал.4 ТЗ е израз на т.нар. организационна отговорност на управителя на ООД. Тя не предпоставя негово виновно поведение. Съгласно чл.140, ал.4 ТЗ освобождаването на управителя има действие от вписването му в търговския регистър. Следователно до този момент управителят не е освободен и е представител на ООД, независимо дали общото събрание е избрало нов управител. По тази причина управителят, чието овластяване е оттеглено, трябва да го заяви за вписване в регистъра.

В/  Принципно нова уредба за нашия ТЗ е създадена с новата ал.5 на чл. 141 ТЗ.Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството (чл.141, ал.5, предл. първо ТЗ). Следва да се приеме, че конкретен адресат на уведомлението е общото събрание на ООД. По тази причина уведомлението ще бъде извършено, ако управителят включи освобождаването си в дневния ред на писмената покана за свикване на общо събрание. Въпреки че не е посочено изрично от закона, общото събрание на ООД трябва да вземе решение за освобождаване на управителя. На основание това решение управителят ще заяви заличаването си от регистъра. Ако общото събрание на ООД не приеме решение за освобождаване на управителя в 1-месечен срок от получаване на писменото уведомление, той може сам да заяви за вписване това обстоятелство и съдът го вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.                             

Г/ С новата ал.6 на чл. 141 ТЗ е дадена кратка уредба на договора за възлагане на управлението.Съгласно този текст отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.Въпросът за правната природа на договора за възлагане на управлението е спорен. Може да се приеме, че този договор е sui generis, който съчетава в себе си елементи на договор за поръчка, за услуга и за изработка. Преобладават, елементите на договор за поръчка. Договорът за услуга не е уреден от нашето законодателство, на той също има принципно мандатен характер. По необходимост управителят на ООД извършва и материални действия, но те имат спомагателно (допълнително) значение в сравнение с извършваните от него правни действия.Договорът за възлагане на управлението е двустранен, консенсуален и формален договор, който се сключва с оглед личните качества на страните и има продължително изпълнение. На основание чл.137, ал.1,т.5 ТЗ, според който общото събрание на ООД определя възнаграждението на управителя, договорът може,  да се квалифицира като възмезден, но е възможно да бъде и безвъзмезден.Договорът за възлагане на управлението следва да се сключи от управителя и лице, оправомощено за това от общото събрание, или от едноличния собственик на капитала (чл. 141, ал.6 ТЗ).Управителят на ООД придобива това качество и има управителна власт (във вътрешните отношения) и представителна власт (във външните отношения на дружеството) от вписването му в търговския регистър. За вписването е необходимо решение на общото събрание и съгласие на управителя.Договорът за възлагане на управлението не може да се отклонява от императивни разпоредби на закона, а от негови диспозитивни разпоредби - само доколкото е предвидено в дружествения договор.Договорът за възлагане на управлението може да урежда само вътрешни отношения (т.нар. същинско управление). Този договор не се отнася за външните отношения на дружеството с трети лица (неговото представителство). Управителят е органен представител на ООД и има неограничена по съдържание представителна власт. Ограниченията на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица дори ако са предвидени в дружествения договор (вж. чл. 141, ал.2 ТЗ, който урежда изключение от това правило при съвместно представителство от двама или повече управители на ООД).При заличаване на управителя от търговския регистър той губи своята управителна и представителна власт.

Д/ Последната промяна в областта на управлението на ООД се отнася до отговорността на управителя за причинени вреди на дружеството. Редакцията на чл.142, ал.З ТЗ е подобрена, като от текста отпадна възможността за уволнение без предизвестие на управител, който не е съдружник. На основание тази промяна и поради изричното уреждане на договора за възлагане на управлението в коментарната литература се приема, че управителят не може да бъде в трудовоправно отношение с ООД.И при новата редакция на чл. 142, ал.З ТЗ следва да се приеме, че отговорността на управителя е договорна. Тази квалификация на отговорността не се променя и когато между ООД и управителя не е сключен договор за възлагане на управлението.

3. По силата на дружествения договор ООД може да има и контрольор (контрольори). Неговите основни задължения се обособяват в три групи:

-    да следи за спазване на дружествения договор;

-    да контролира опазването на дружественото имущества

-    да дава отчет пред общото събрание на ООД.Определени лица не могат да бъдат контрольори на ООД (напр. управителят, лишените с присъда от правото да заемат материално-отчетническа длъжност и др.).

Контрольорът също носи организационна и имуществена отговорност пред ООД.Контрольорът на ООД се различава от неговия проверител. Последният е лице, което проверява годишния счетоводен отчет на ООД. Проверителят се избира от общото събрание и трябва да е дипломиран експерт-счетоводител. Проверката на експерт-счетоводителя е задължително условие за приемане на годишния счетоводен отчет.

4. ЕООД се управлява от едноличния титуляр (собственик) на капитала. Той може да решава въпросите, които са в компетентност на общото събрание на ООД. Едноличният титуляр може да бъде управител или да определи друго лице за управител. В учредителния акт на ЕООД може да се предвиди и контрольор.В новата алинея на чл. 147 ТЗ се предвиди, че договорите между едноличния собственик на капитала и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. В случая няма договаряне сам със себе си, въпреки че договорът ще се подпише от едно и също лице. Писмената форма е за действителност. Но ако за даден договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, тя трябва да бъде спазена.

5. Прекратяване на ООД

5.1.ООД може да се прекрати с ликвидация поради три основни групи основания:

- основания, които са посочени в дружествения договор (напр. изтичане на определения срок);

- решение на общото събрание на ООД. Решението може да бъде за прекратяване с ликвидация или без ликвидация (при преобразуване);

- съдебно решение.

Прекратяването на ООД на основание съдебно решение е изключение и е допустимо само в определени от закона случаи. Такива случаи са: несъстоятелност на ООД; иск на прокурора, ако дружеството не е образувано по законния ред или ако дейността му противоречи на закона; иск на съдружници, чиито дялове съставляват повече от 1/5 от капитала, ако са налице важни причини за прекратяването. Според съдебната практика важните причини трябва да се преценяват с оглед интересите на ООД, а не според интересите на отделните съдружници.

5.2.ЕООД се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако той е физическо лице, или с неговото прекратяване, ако той е юридическо лице. Наследниците на починалото физическо лице могат да продължат дейността на ЕООД. Ако те са две или повече лица, ЕООД следва да се трансформира в ООД преди или след неговото отправяне (напр. поради частично изпълнение на задължението за дялова вноска, поради неизпълнение на решение на общото събрание и др.). Но за напускащият съдружник по чл.134, ал.2 ТЗ има едно важно изключение - той се освобождава от задължението за допълнителна парична вноска и не може да бъде изключен поради невнасянето й.

ТЕМА 13 АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО  - Същност и образуване

1. Определение

1.1. АД има няколко съществени характеристики (признаци):

- то е сравнително най-подходящата дружествена форма на привличане (акумулиране) и функциониране на голям по размер капитал;

- чрез него се ограничава стопанския риск на участниците при извършване на дадена дейност, като в една или друга степен той се прехвърля върху кредиторите на АД;

- АД дава възможност за сравнително най-облекчено прехвърляне на дяловото участие върху други лица, както и за неговото наследяване;

- при АД има почти пълно откъсване на дружеството като юридическо лице от участниците в него. По тази причина се наричат акционери, а не съдружници. Това обстоятелсти дава възможност за увреждане интересите на акционерите (преди всичко на дребните акционери);

- АД е сравнително най-подходящата дружествена форма за приватизация на държавна собственост чрез образуване на ЕАД с държавно имущество или чрез преобразуване в такива дружества на държавни предприятия (фирми). По предвидения нормативен ред всички или част от акциите могат да се прехвърлят върху други физически или юридически

лица. Акции могат да се придобият и от работници или служители като се създадат т. нар. работнически акционариати. При тях съответните физически лица имат права в двойно качество по трудов договор и като акционери;

- АД е средство за привличане на чуждестранен капитал. Създаването на смесени АД и на дъщерни АД в други държави обуславя процесът на унификация на различните законодателства с цел формиране на европейско акционерно право;

- АД е най-удачната дружествена форма на холдингова организация на производството и управлението. Холдинговото (дружеството майка) участва в капитала и (или) управлението на други АД (дъщерни дружества). По този начин може да се създаде монополно положение на пазара и ограничение пря формиране на цените на дадени стоки, работи или услуги;

- редица основни пазарни субекти могат да съществуват само като АД (напр. фондови и стокови борси, инвестиционни дружества и др.);

- капиталът на АД задължително се разпределя на равни части и се материализира в ценни книги (акции). Това е най-съществената особеност на АД.

- АД е юридическо лице с изключителна отговорност. Акционерите не отговарят за задълженията на АД. При частично внасяне стойността на записаните акции дружествените кредитори могат само да предявят сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД, с който да упражнят правото на своя бездействащ длъжник да получи пълната стойност на записаните от акционерите акции. Това е право само на АД.

2. Образуване

2.1. АД може да се образува по нормативната, разпоредително-нормативната и разрешително-нормативната система.По принцип АД се учредяват по нормативната система, чийто фактически състав включва два елемента - устав и търговска регистрация.По разпоредително-нормативната система се образуват ЕАД с държавно или общинско имущество, фактическият състав на тази система включва административен акт (разпореждане на МС, заповед на министър или решение на общински съвет) и търговска регистрация.Разрешително-нормативната система се прилага за АД със особен правен режим (напр. банки, застрахователни дружества, фондови и стокови борси, инвестиционни дружества и посредници и др.). фактическият състав на тази система се състои от три елемента - устав, разрешение (лицензия) от държавен орган и вписване в търговския  регистър.Характерно за АД е неговото сравнително най-сложно и формализирано учредяване. Основно при образуването на АД се сключва т. нар. подготвителен договор, с който се уговарят действията, които трябва да се извършат, за да се подготви учредяването на АД.

2.2. Новото търговско законодателство внесе съществени промени по отношение образуването на АД. Отпадна учредяването чрез подписка (последователно, сукцесивното образуване), като ТЗ уреди само учредяването без подписка .Втората съществена промяна е в предоставената законова възможност за образуване на ЕАД от едно физическо или юридическо лице. Както е известно, до промяната ЕАД можеха образуват само държавата и общините. След измененията и допълненията на ТЗ от 13.10.2000 г. възможността за образуване на ЕАД се изравни с тази за образуване на ЕООД.

2.3. Колективно АД може да се образува на учредително събрание. Учредители могат да бъдат две или повече физически и(или) юридически лица.Не могат да бъдат учредители обявените в несъстоятелност. Непровеждането на учредително събрание е основание за обявяване на АД за недействително.Учредители са лицата, които записват акции за учредителното събрание. Следователно учредителите на АД трябва са акционери, което не беше задължително до промените в ТЗ от 13.10.2000 т. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично и нотариално заверено пълномощно.На учредителното събрание трябва да се приемат няколко решения:

- за учредяване на АД;

- за приемане на устава;                            

- за установяване размера на разноските по учредяването;

- за избор на надзорен съвет или на съвет на директорите. Решенията за учредяване на АД и за приемане на устава трябва да се вземат с единодушие и да се протоколират по реда, по който се протоколират решенията на общото събрание на акционерите.  

Учредителното събрание не трябва да се смесва с общото събрание на акционерите. Учредителното събрание е само правно-техническо средство за обективиране волеизявленията на учредителите и е елемент от фактическия състав на образуването на АД. Общото събрание на акционерите е висш орган за управление на едно вече създадено юридическо лице и има компетентност, която съществено се различава от задачите на учредителното събрание.Учредителното събрание може да служи не само за записване на акционерния капитал, а и за неговото набиране. В този случай акциите

се записват (поемат) предварително. На това учредително събрание трябва да присъстват поне две лица, записали акции, които представляват най-малко половината от записания капитал (вж. чл. 169 ТЗ).

2.4. Учредително събрание не се провежда при образуване на ЕАД. В този случай трябва да се приеме учредителен акт, който по своята правна същност е едностранна сделка. Когато ЕАД се образува от юридическо лице, учредителният акт трябва да се приеме от компетентния по закон и устройствен акт орган за управление на юридическото лице-учредител.Учредителният акт трябва да се състави в писмена форма и в него следва да се утвърди уставът и да се назначи първия надзорен съвет или съвет на директорите. Следователно учредителният акт не замества устава, както учредителният акт на ЕООД замества дружествения договор.

2.5. Уставът на АД има задължително и незадължително (факултативно) съдържание. Част от задължителното съдържание подлежи на вписване в търговския регистър.Задължителното съдържание на устава е посочено в чл.165 ТЗ. Той трябва да съдържа: фирмата (с означение АД, ЕАД), седалището и адреса на управление; предмета на дейност и срока, ако има такъв; размера на капитала, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции,  особеностите за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им; вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени; преимуществата, които посочените учретели запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат в условията и реда за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова; начина за разделение на печалбата; начина за свикване на общото събрание.Следващият елемент от фактическия състав на създаването на АД (ЕАД) е вписването в търговския регистър; за вписването е необходимо да е приет уставът, да са избрани органи за управление (съвет на директорите или надзорен съвет) и да е записан целия капитал. АД не може да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяване на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции (вж. чл. 161,ТЗ).Минималната стойност на акционерния капитал е 50 000 лева. За регистрацията на АД е необходимо да е внесена предвидената в устава, част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция. Следователно внесеният капитал при учредяването може да е най-малко 25 на сто от записания капитал, но без съществувалата по-рано възможност някои от акционерите въобще да не правят вноски при учредяването на АД. Тази възможност следваше от липсата на изискване да е внесена най-малко 25 на сто от стойността на всяка акция, а само беше необходимо да са внесени най-малко 25 на сто от капитала.Внесеният капитал трябва да се изравни стойностно със записания капитал в 2-годишен срок от вписването на АД.

2.6. АД трябва да се заяви за вписване в търговския регистър в 3-месечен срок. Следва да се приеме, че този срок тече от датата на учредителното събрание. Ако в 3-месечния срок управителният съвет или съветът на директорите не удостовери пред банката, в която са направени паричните вноски на акционерите, че дружеството е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските.

2.7. Промени в нормативния режим на учредяването на АД  (ДВ, брой 58/ 2003 г.)

А/ Първата промяна на нормативния режим на учредяването на АД е изменението на чл.169 ТЗ. Съдържанието на текста преди промяната се дължеше на законодателен пропуск, допуснат при изменението и допълнението на ТЗ през 2000 г. (ДВ, бр.84 от 2000 г), когато от закона отпадна учредяването чрез подписка (последователното, сукцесивното образуване) на АД. В старата си редакция чл.169 ТЗ не съответстваше на чл.163, ал.1 ТЗ, според който АД се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Чл.169 ТЗ постановяваше, че набирането на капитала може да стане и на самото учредително събрание, като трябва да присъстват поне две лица, записали акции, които представляват най-малко половината от записания капитал. Несъответствието между двата текста се отстраняваше по тълкувателен път, като се провеждаше разлика между записване и набиране на акционерния капитал. За прилагане на чл. 169 ТЗ бе необходимо акциите да са записани предварително.В новата си редакция чл.169 ТЗ преутвърди принципа, че АД се учредява без подписка (едновременно, симултанно). Учредяване чрез подписка за набиране на капитала е изключение и е допустимо само ако специален закон изрично предвижда условията и реда за това.

Б/  Друга промяна по отношение учредяването на АД е предвидена чрез допълнение на т.4 на ал. 1 и изменение на ал.2 на чл. 174 ТЗ. Преди промяната се изискваше за вписване в регистъра на АД да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен съвет. Изборът на управителен съвет от надзорния съвет можеше да стане след вписване (учредяване) на АД с двустепенна система за управление.С допълнението на чл. 174, ал. 1, т.4 ТЗ за вписване на АД се изисква и избор на управителен съвет. Това означава, че след учредителното събрание на АД трябва да се проведе заседание на надзорния съвет, на което (при спазване на закона и устава) да се избере управителен съвет.С изменението на чл. 174, ал.2 ТЗ се изисква вписване в регистъра на имената на членовете и на трите съвета. С новата ал.З на чл.234 ТЗ членовете на съветите се задължават да представят при вписването нотариално заверено съгласие и декларация, че не са налице пречките по чл.234, ал.2 ТЗ.

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО -  Права и задължения на акционерите

1.Правата на акционерите са материализирани в притежаваните от тях акции и са имуществени и неимуществени.

Неимуществените права се делят на управителни и контролни. С оглед начина за упражняването им правата на акционерите са индивидуални и колективни (малцинствени). Някои права се пораждат със записването на акции, а други - след издаване на временните удостоверения. Определени права на акционерите са законови (напр. правото на глас), а други права трябва да бъдат предвидени в устава (напр. правото на лихва). Правата на акционерите могат да се упражняват само на основание членството в АД (напр. правото на глас), а за упражняването на други права е необходимо и решение на общото събрание на акционерите (напр. правото на дивидент). Някои права са неотменими (напр. правото да се иска отмяна на решение на общото събрание на акционерите пред съда), а други права са отменими и могат да отпаднат на основание уставна клауза или решение на общото събрание (напр. правото да се придобият акции от нова емисия).

1.1.Основните имуществени права на акционерите са:

-    право на дивидент;

-    право на лихва;

-    право да се придобият акции от нова емисия;

-    право да се придобият акции при увеличаване на акционерния капитал със собствени средства;-    право на ликвидационен дял.

Правото на дивидент е съразмерно на номиналната стойност на притежаваните акции, ако не са издадени акции с привилегировано право на дивидент. По решение на общото събрание на акционерите печалбата може да се превърне в капитал (нови акции), вместо да се разпределя като дивиденти. Следователно правото на дивидент е от категорията на отменимите права.

Правото на лихва върху направените вноски е изключение. Това право трябва да е предвидено в устава. По правило лихви върху вноските се изплащат на акционерите, когато започването на стопанската (спекулативната) дейност е отложено за определен период от време след регистрирането на АД (напр. за 1 година, през която се извършват строителни или подготвителни работи). Друг случай на изплащане на лихви е, когато акционерите внасят частични вноски в различно съотношение.Дивиденти и лихви се изплащат само ако според одобрения и приет финансов отчет за съответната година  нетната (чистата) стойност на активите, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на АД, фонд „Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон  или по устав (вж. чл. 247а ТЗ).За разлика от дивидентите в ООД, които могат да се плащат и преди приемане на годишния фенянсав атчут, дивидентите могат да се изплащат само след приемане на финансовия отчет.Лихви могат да се изплащат от печалбата и без да плащат дивиденти. Когато се изплащат едновременно и дивиденти, първо се изплащат лихвите. Плащането на лихви и дивиденти трябва да е само до размера на печалбата за съответната година, неразпределената печалба за минали години, частта от фонд „Резервен" и другите фондове на АД , надвишаваща определения от закона или устава минимум. Този размер трябва да се намали с непокритите загуби от предходните години и отчисленията за фондовете, които дружеството трябва да има по закон или устав.Правото на ликвидационен дял също е "съразмерно на номиналната стойност на притежаваните акции, ако не са издадени като акции с привилегировано право на дивидент. Правото на ликвидационен дял е облигационно, а не вещно право, т. е. акционерите не са съсобственици на АД, което е единствен собственик на движимите и недвижимите вещи на дружеството.

1.2. Неимуществени права

Управителни права на акционерите са:

-    право на участие в управлението на АД;

-    право на глас в общото събрание на акционерите;

-    право да бъдат избирани в състава на органите за управление на АД;

-    право на замяна на поименни акции с акции на приносител, както и обратно.

Правото на участие в управлението на АД се изразява във възможността за участие в заседанията на общото събрание на акционерите (напр. чрез запознаване с писмените материали, свързани с дневния ред, изказвания, задаване на въпроси и др.).

Правото на глас в общото събрание на акционерите е най-същественото управително право. То е съразмерно на притежаваните акции, ако не са издадени акции с привилегировано право на глас. Правото на глас възниква с пълното внасяне стойността на записаните акции, ако в устава не е предвидено друго. Правото на глас не може да се упражни,

когато общото събрание на акционерите приема решение, което засяга дадения акционер (за реализиране на отговорността му към АД и за предявяване на иск срещу него). Само по изключение и при спазване на императивни изисквания правото на глас може да се отнеме чрез издаване на безгласни акции (акции без право на глас).

Правото на участие в заседанията на общото събрание на акционерите и правото на глас могат да се упражняват лично или чрез представител. Упълномощаването трябва да е писмено и може да бъде общо или конкретно (за всички или за отделни заседания). Колективни (малцинствени) управителни права имат акционери, които притежават най-малко 1/10 от капитала (на свикване на общото събрание) или 5 на сто от капитала за предявяване на иск срещу членовете на надзорния и ушравителния съвет или за назначаване на контрольор).

Контролни права на акционерите са:

-    право на информация;

-    право да искат отмяна на решения на съветите пред общото събрание на акционерите;

-    право да искат отмяна на решение на общото събрание на акционерите пред съда.

Въпросът за правото на акционерите да искат отмяна на решения на съветите (напр. на съвета на директорите) пред общото събрание на акционерите е спорен в нашата теория и практика.

1.3. Задълженията на акционерите също са материализирани в притежаваните от тях акции.Основното имуществено задължение на акционерите е да внесат стойността на записаните от тях акции, като направят предвидените в устава вноски - парични, непарични  или смесени. По правило акционерите свободно определят вида на  вноските. Непаричните вноски трябва да се оценят от три вещи лица, назначени  от регистърния съд.Изменението и допълнението на ТЗ от 13.10.2000 г. за пръв път уреди нормативно т.нар. „скрита непарична вноска". Всъщност не става дума за непарична вноска, тъй като тя не се остойностява (включва) в капитала, а за договор за продажба, по който продавач е учредител на АД, а купувач е дружеството. Тази сделка е приравнена на апорт по изискването той да бъде оценен от три вещи лица, назначени от съда. Сделката трябва да е сключена в 2-годишен срок след вписването (учредяването) на АД и да е с цена, която надхвърля 10 на сто от капитала. Следва да се има предвид не първоначалният капитал, а този към момента на сключване на сделката. Договорната цена следва да се коригира съобразно експертното заключение. За пораждане правното действие (последици) на сделката са необходими още два елемента - решение на общото събрание на акционерите и вписването му в търговския регистър. Решението трябва да се обнародва. Този ред не се прилага за права, придобити в хода на обичайната дейност на АД, на борсата или под надзор на административен или съдебен орган.Когато акционерите не направят посочените в устава вноски, за тях възниква акцесорното задължение за заплащане на лихви (при невнасяне на парична вноска) или за заплащане на обезщетение за причинените на АД вреди (при невнасяне на апорт). В устава на АД може да се предвиди задължение за неустойка, което да замести задължението за лихва или за обесщетение.Акционери, които не направят вноски могат да бъдат изключени от  АД. Предпоставка за изключването е отправянето на 1-месечно предизвестие. То трябва да е писмено.Пряко следствие на изключването е т. нар. кадуциране на  акции. Акциите на изключения акционер се обезсилват и унищожават. Направените от него частични вноски не му се| връщат, а се отнасят във фонд „Резервен" на АД. На мястото на кадуцираните акции се издават нови акции.

ТЕМА 14 ПРАВЕН   РЕЖИМ  НА АКЦИИ И ОБЛИГАЦИИ

1. Същност на акцията. Видове акции.

1. Понятие  за акции.Акциите имат три основни значения:

- те материализират акционерния капитал, като сумата от номиналната стойност на акциите дава номиналната стойност на капитала;

- те материализират членството в АД, т.е. правата и задълженията  на акционерите;

- те са ценни книги.

Като ценна книга акцията има задължителни реквизити /напр. тя трябва да посочва фирмата и седалището на АД, размера на капитала, вида и броя на акциите и други/. Липсата на реквизит означава, че няма ценна книга. Неразделна част от акцията са купоните за дивидент. Те не могат да се прехвърлят, залагат или наследяват отделно от акцията. Акциите са инвестиционни и лигитимационни  ценни книги. При тях се влагат средства с намерение за получаване на доход. Като инвестиционни ценни книги акциите противостоят на търговските ценни книги /напр. менителница, запис на заповед, чек/, които имат друго предназначение – да опосредят разплащането в търговския  оборот. Акциите са легитимационни ценни книги, тъй като лицата, които ги записват, придобиват определение права, преди още акциите да са издадени като  документ.Ценни книги са и временните удостоверения, по което те се различават от удостоверенията за

участие в ООД. Временните удостоверения се получават срещу направените вноски в акционерния капитал. До издаване на акциите временните удостоверения ги заместват, поради което тяхното съдържание следва да съответства на съдържанието на акциите, въпреки че това не е предвидено в закона. Временните удостоверения могат да се прехвърлят и залагат в полза на други лица чрез джиро, но след съдебна регистрация на АД.

1.2. Стойности на акциите.Акциите имат различни стойности – номинална, емисионна и пазарна цена.Номинална е стойността, която е посочена на лицевата  страна  на акцията. Акциите имат минимална номинална стойност. АД  може да издава само акции с еднаква номинална стойност, което се отнася за всички емисии. Акциите могат да се издават  в купюри по 1,5,10 и кратни на 10 акции.Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите. Това е цената на първичния капиталов пазар. Емисионна стойност може да е равна или по-висока, но не по- ниска от номиналната стойност. Разликата между номинална и емисионна стойност /т.н. ажио/ е  един от източниците  за попълване на фонд “Резервен” на АД.Пазарната цена е стойността, по която акционерите продават акциите си. Това е цената на вторичния  капиталов пазар. Когато акциите се продават и купуват на фондова борса, пазарната цена се означава като борсов курс. Пазарната цена може да бъде значително по-висока или по-ниска от номиналната стойност на акциите. Но не винаги пазарната цена е действителната стойност на акциите. Действителната стойност може да се определи чрез анализ на реалното имуществено състояние на АД, при който да се установи какви активи стоят зад акциите. По тази причина действителната стойност на акциите се означава още като балансова, вътрешна, реална или математична стойност.За разлика от дружествените дялове на съдружниците в ООД, акциите са неделими. Една акция може да се съпритежава от няколко лица. Те трябва да определят пълномощник, чрез който да упражняват правата си по акцията.

1.3.Видове акции.Акциите се класифицират в няколко групи:

А. Налични и безналични акции.Наличните акции имат веществен носител, т.е. те са материализирани в  документ, който трябва да съдържа определени реквизити.Безналичните акции нямат веществен носител, т.е. те не са материализирани в документ.  Издаването и разпореждането с безналични акции се извършват по ред, установен със специален закон съгласно чл. 127, ал.1 ЗППЦК.

Б. Поименни и на приносител .Поименни са акциите, на чиято лицева страна е посочено името на фирмата на първия собственик. Поименните акции трябва да се впишат в книгата на поименните акционери по вид, брой, номера, номинална и емисионна стойност. Поименните акции могат да се прехвърлят чрез джиро /индосамент/. Джирото е формална, едностранна и абстрактна сделка, която се съпътства от предаване на ценната книга, а цесията е неформален, каузален и консесуален договор. Легитимацията при прехвърляне на поименните акции следва от непрекъснатия ред на джирата /на подписите на джирантите/. За стария и новия акционер, както и за всички останали субекти, прехвърлянето на поименните акции има действие от момента на джирото. Това прехвърляне обаче няма действие за АД,  докато не бъде вписано в книгата на поименните акционери.Поименните акции могат да се залагат, въпреки че тази възможност не е уредена изрично в ТЗ. Залага се само пазарната цена на акцията, а не и правата, които тя материализира. Договорът за залог се сключва с предаване на поименната акция на кредитора или на друго лице.Акции на приносител /безименни, анонимни/ са акциите, на чиито лицева страна не е отбелязано името или фирмата на техния първи собственик /титуляр/. Издаването на такива акции обикновено е свързано с големия стопански риск при извършване на определени инвестиции или с приоритетно спекулативната цел, която преследва АД. Според нашето търговско законодателство акциите на приносител могат да се предават на акционерите само след като е внесена изцяло тяхната номинална или емисионна стойност. Акциите на приносител се прехвърлят чрез предаването им / чл.185, ал.1 от ТЗ/, следователно на основание на реален договор – договор за цесия. Акциите на приносител могат да се залагат по реда на залагане на движимите вещи – чрез договор за залог, който се смята за сключен с предаване на акцията на кредитора или на трето лице.

В. Винкуларни и невинкуларни акции.Винкуларни са акциите, за чието прехвърляне са предвидени уставни условия /ограничения/. По принцип винкулацията противоречи на класическия акционерен принцип за свободно прехвърляне на акциите. Тя ограничава правата на акционерите и води до създаване на закрити АД, при които се регулира състава на акционерите. Основно винкулирането се изразява в уставните ограничения за прехвърляне на акциите на външни лица само след като те са били предложени на другите акционери или при обуславяне на прехвърлянето от решението на орган за управление на АД.Невинкулираните акции могат да се прехвърлят свободно. По принцип акциите на приносител са само невинкулирани.

Г. Обикновени и привилигировани акции.Обикновените акции материализират правото на дивидент, правото на ликвидационен дял, правото на един глас в общото събрание на акционерите.Привилигированите акции материализират особени права. Привилегиите трябва да бъдат предвидени в ТЗ и устава или само в устава на АД. Привилегиите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В чл.182, ал.1 от ТЗ са посочени три имуществени привилегии – гарантиран дивидент, допълнителен дивидент и дял в дружественото имущество при ликвидация. Привилегията може да се състои в правото на акционерите да искат обратно изкупуване на акциите от АД.

Д.Гласни и безгласни акции.По правило акциите са гласни, т.е. дават право на един глас в общото събрание на акционерите. Без право на глас могат да бъда само привилигировани акции с оглед имуществените права. При тях отнемането на правото на глас се компенсира с предоставянето на имуществена привилегия. Издаването на акции без право на глас е допустимо само ако е предвидено в устава на АД. Безгласните акции не могат да бъдат повече от ? от

всички акции на даденото АД. Безгласните акции възвръщат правото си на глас с отпадането на предоставената привилегия.

Е. По правило акциите са парични.Акциите дават право на акционерите да получат част от печалбата на АД като дивиденти. По решение на общото събрание на акционерите правото на дивидент може да отпадне изцяло или частично, като част от печалбата се превърне в капитал /реинвестира се/. Това превръщане е способ за увеличаване на акционерния капитал. Новите акции се разпределят  задължително между акционерите съразмерно на притежаваните от тях акции. Решението за превръщане на печалбата в капитал може да се вземе в срок до три месеца след приемане на годишния счетоводен отчет и  с мнозинство ? от гласовете на представените на събранието акции.

2. Правен режим на облигациите.

2.1.Понятие за облигации.Не всяко АД може да издава /имитира/ облигации, а само АД, което отговаря на следните условия:

-  да са изминали най-малко 2 години от регистриране на дружеството; 

- да има най-малко 2 годишни счетоводни отчета приети на общото събрание на акционерите.

Тези изисквания не се отнасят за облигации, които са издадени или гарантирани от държавата и от банка /Чл.204, ал.1 и 2 от ТЗ/.По своята правна същност инвестирането в облигации е форма на публичен заем за потребление, като АД е заемател /длъжник/,  а облигационерите са заемодатели /кредитори/. От финансов аспект инвестирането в акции е средство за финансиране на АД, а инвестирането в облигации е средство за кредитиране на АД.

2.2.Фактически състав на облигационния заем.Той включва няколко съществени елемента:

- приемане на решение от общото събрание на акционерите за издаване на облигации;

- откриване на подписка;

- записване на облигации, при което е необходимо да се представи решението на общото събрание на акционерите и годишните счетоводни отчети на АД за последните 2 години;

- сключване на т.нар. емисионен договор между АД – издател и банка или специализирано търговски дружество /инвестиционен посредник/;

- набиране на сумите от лицата, записали облигации, което става по специална банкова сметка;

- приключване на подписката след записване на обявения размер на облигационния заем или след изтичане на срока на подписката.

Подписката трябва да приключи според определените от общото събрание на акционери условия. Ако тя приключи без тези условия да са изпълнени, набраните суми трябва да се върнат на лицата, които са ги внесли, заедно с начислената лихва.Подобно на акциите облигациите са инвестиционни и легитимационни ценни книги. Те могат да бъдат налични и безналични, поименни  и на приносител, обикновени и привилигировани.От юридически аспект основната разлика между акции и облигации е според вида и броя на правата, които те материализират. Акциите инкорпорират право на дивидент, което зависи от печалбата на АД, а облигациите инкорпорират друго акцесорно право – на лихва, което не зависи от печалбата. Облигационерите не са членове на АД, поради което нямат права, които притежават акционерите – право на дивидент, право на ликвидиционен дял, право на глас. Те са приравнени на акционерите само по правото на информация, което могат да упражняват чрез своите представители. Облигационерите  са кредитори на АД, тъй като облигациите материализират вземането за номинална стойност /главница/ и вземането за лихва. Облигационерите са хирографарни кредитори на АД, но се удовлетворяват от имуществото на дружеството преди акционерите. Следователно инвестирането в облигации разкрива по малък риск в сравнение с инвестирането в акции.Подобно на акциите и облигациите са едновременно обект на вещни и облигационни правоотношения. Облигационерът едновременно е собственик на облигацията като вещ и кредитор по правата, които тя материализира.Правата на облигационерите могат да се упражнят индивидуално или колективно. Колективно може да се упражни правото за защита на индивидуалните права на облигационерите. Облигационерите от една емисия образуват група за защита на своите интереси пред АД – това са отделни общи събрания. Първото общо събрание на облигационерите  трябва да се свика от управителния съвет или от съвета на директорите на АД  в едномесечен срок от приключване на подписката чрез покана, която се обнародва. В останалите случаи общото събрание на облигационерите се свиква от техните представители. То не е орган за управление на АД, въпреки че следва да приема решения по правилата,  които се прилагат за общото събрание на акционерите.Облигациите могат да се конвертират /превръщат, трансформират/ в акции, но не обратно. С това конвертиране АД намалява своите пасиви, а бившите облигационери се гарантират срещу инфлация, тъй като придобиват право на ликвидационен дял от имуществото на АД. Превръщането на облигации в акции е в интерес на

кредиторите на АД, тъй като води до увеличаване на акционерния капитал. Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да бъде по ниска от номиналната стойност на акциите, които акционерите биха придобили срещу тях. След превръщането облигациите се унищожават, а на тяхно място облигационерите получават акции.

3. Придобиване на собствени акции

3.1. Законът за изменение и допълнение на ТЗ от 13.10.2000 г. внесе съществени промени в нормативната уредба на придобиването на собствени акции. Следва да се има предвид, че използваният от закона израз „придобиване на собствени акции" е условен. До придобиването им акциите принадлежат на акционерите. Те са собствени само в смисъл, че АД ги е емитирало.Придобиването на акции от дружеството, което ги е издало (емитирало), е една от най-радикалните новости в развитието на акционерното право, която е пораждала и поражда дискусии. Придобиването на собствени акции се обуславя от редица финансови  съображения, свързани с платежоспособността на АД, неговата инвестиционна политика, и др. Придобиване на собствени акции е проявление на финансовия мениджмънт на АД. Чрез придобиването на собствени акции и последващата им продажба АД може да реализира печалба. Придобиването на собствени акции е средство за регулиране състава на акционерите. То спомага за намаляване разходите на дружеството като не се изплащат дивиденти по придобитите акции. Придобиването на собствени акции може да се извърши с цел управление на акционерния капитал или като способ на принудително изпълнение срещу акционер (акционери). То може да се предвиди в устава на АД като привилегия за определени акционери.Същевременно придобиването на собствени акции разкрива и опасности, които могат да се проявят както по отношение на АД и акционерите му така и по отношение на дружествените кредитори. Възмездното придобиване на собствени акции е разход защото намалява дружественото имущество и ликвидационните дялове на акционерите. От юридически аспект придобиването на собствени акции води до сливане на качествата кредитор и длъжник и собственик на акциите като движими вещи и по правило би следвало да прекратява правното отношение.

3.2. Съгласно чл. 187а ТЗ АД може да придобива собствени акции само в определени хипотези. Този текст не се прилага по аналогия или да се тълкува разширително. Придобиването на собствени акции е възможно:

- при намаляване на капитала. В този случай придобитите акции се обезсилват;

-при универсално правоприемство, освен при вливане и сливане (напр. при придобиване на търговско предприятие, в състава му влизат акции на дружеството-правоприемник).

При реорганизиране на АД има едновременно прекратяване и преобразуване на дружества (при сливане и разделяне), само прекратяване (при вливане) или само образуване (при отделяне) и правоприемството е между дружествата, а не между тях и акционерите. Следователно забраната на чл. 187а, ал. 1, т. 2 ТЗ се отнася за вливането на АД в друго АД, когато първото дружеество е акционер във второто;

- ако придобиването е безвъзмездно (напр. по дарение или завещание);

- ако АД извършва по занятие сделки с ценни книжа и придобива акциите в изпълнение поръчката на трето лице. Такова АД може да бъде инвестиционен посредник, който придобива собствените си акции от свое име, но за сметка на свой клиент;

- при изключване на акционер, който не е внесъл стойността на поетите от него акции. Тези акции се придобиват от АД, след което се обезсилват и унищожават (кадуцират), а направените частични вноски се отнасят във фонд „Резервен" на дружеството;

- в резултат на принудително изпълнение на задължение на акционер към дружеството;

- ако акциите са издадени като привилегировани специално с привилегията за обратно изкупуване;

- при обратно изкупуване.

Условие за придобиването на собствени акции е пълното внасяне на тяхната емисионна стойност. Това не е необходимо при намаляване на капитала, безвъзмездното придобиване на акциите, придобиването им от инвестиционен посредник. Невнасянето на стойността на поетите акции от акционер е условие за придобиването им от АД, т.е. внасянето на тази стойност е пречка за придобиването на собствени акции.Общата номинална стойност на собствени акции не може надхвърля 10 на сто от капитала. Дружеството е длъжно да прехвърли в 3-годишен срок акциите, които надхвърлят този размер. В противен случай те се обезсилват, което води до намаляване на акционерния капитал. В горепосочения размер на придобитите собствени акции не се включват тези, които са придобити с цел намаляване на капитала, и акциите с привилегия за обратно изкупуване (вж. чл. 187а, ал. 4 ТЗ). Би следвало към този размер да не се включват и придобитите собствени акции при изключване на акционер. Когато придобитите акции не се обесилват, АД е длъжно да преустанови упражняването на правата по тях до прехвърлянето им на други лица.

3.3. Обратното изкупуване на собствени акции е допустимо при няколко специални условия (предпоставки): уставно овластяване и решение на общото събрание на акционерите, прието с мнозинство от представените на заседанието акции; само по решение на общото събрание на акционерите, прието с мнозинство 2/3 от представените акции. Решенията подлежат на вписване в търговския регистър;

-    изкупуването трябва да се извърши със свободни средства.

Решението на общото събрание на акционерите трябва да посочва максималния брой акции, подлежащи на обратно изкупуване, минималния и максималния размер на цената на изкупуване, условията, реда и срока на изкупуването, който не може да бъде по-дълъг от 18 месеца. Ако решението не отговаря на тези изисквания, то е недействително.Обратното изкупуване трябва да се извърши от съвета на директорите или от управителния съвет, които могат да овластят изпълнителните директори (членове) с определени правомощия по изкупуването. Придобитите акции остават на разположение на съответния съвет, поради което е прието да се наричат управляващи или съкровищни.

4. Акции и облигации – нови промени в законодателството

4.1. Промените в нормативния режим на акциите по-скоро утвърждават и внасят яснота в положения, които и преди бяха наложени в теорията и практиката.Преди промяната чл.185, ал.1 ТЗ уреждаше изрично само прехвърлянето на акции на приносител - чрез тяхното предаване. Текстът е допълнен със залагането на тези акции, което също става чрез предаването им. Това наложи и промяна на заглавието от „прехвърляне на акции" на „разпореждане с акции", тъй като с новата ал.З на чл. 185 ТЗ изрично се уреди и залога на поименни акции.Съгласно чл.185, ал.З ТЗ поименните акции се залагат с джиро с уговорка „за гаранция", „за залог" или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери.При залог на поименни акции не се прилага чл.473 ТЗ, според който приносителят (джиратарят) по джиро за обезпечение може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. Заложният кредитор не може да упражнява правата (имуществени и неимуществени), които са материализирани в заложените акции. Те остават за залогодателя (титуляра на поименната акция). От това принципно положение законът допуска едно изключение - в договора за залог може да се предвиди, че правото на глас ще се упражнява от залогоприемателя (вж. чл.185, ал.З, предл.трето ТЗ). Следва да се отбележи, че за разлика от другите видове джира, заложното джиро е реален договор, а не едностранна сделка.

4.2. Облекчени са условията, по които трябва да отговаря емитентът на облигации. Промяната на чл.204, ал. 1 ТЗ преутвърди изискването, че облигации може да издава само АД. Отпадна условието облигациите да се издават най-малко 2 години от вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание. Тези условия са необходими само при издаване на облигации чрез публично предлагане.В съответствие с изменението на чл.204, ал. 1 ТЗ е заличена и т.2 на ал.2 на чл.205 ТЗ, която изискваше предложението за записване на облигации да съдържа годишните счетоводни отчети за последните две години.

ТЕМА 15 АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО – Органи за управление. Прекратяване.

1.1. В сравнение с останалите търговски дружества управлението на АД е най-сложно и формализирано. Известни са три системи за управление на АД:

-   едностепенна (американска), която включва общо събрание на акционерите и съвет на директорите;

-   двустепенна (германска), която се състои от общо събрание на акционерите, надзорен съвет и управителен съвет.

-   смесена (френска), при която АД могат да от двете системи за управление.

Нашето търговско законодателство възприе смесената система за управление на АД, но с приоритет на едностепенната система, тъй като някои АД задължително трябва да я прилагат (напр. стоковите борси и лечебните заведения). Не е допустимо обаче да се създават хибриди между едностепенната и двустепенната система (напр. не може да има АД само с управителен съвет, едновременно с управителен съвет и съвет на директорите, с надзорен съвет и съвет на директорите).

1.2. Общото събрание на акционерите решава основните въпроси (напр. изменя и допълва устава, увеличава и намалява капитала, преобразува и прекратява АД, одобрява годишния финансов отчет, избира и освобождава членовете на съветите и др.). Законовата компетентност на общото събрание на акционерите може да бъде разширена чрез устава на АД. Въпреки това общото събрание на акционерите не е върховен (висш) орган за управление в същата степен както общото събрание на ООД. Така например откриването и закриването на клон е в компетентност на съвета на директорите или на управителния съвет, а не в компетентност на общото събрание на акционерите. По правило законовата компетентност на общото събрание на акционерите не може да се делегира върху съветите чрез устава или по решение на общото събрание. Временно и частично може да се делегира само уставна компетентност.Общото събрание на акционерите се свиква на заседание най-малко 1 път годишно. Компетентни да свикват общо събрание са съветът на директорите, управителният съвет, надзорният съвет, акционери, които имат най-малко 1/10 от капитала.Необходимият кворум от капитала за провеждане на заседание трябва да се определи в устава на АД. Липсата на кворум може да

създаде трудности. Те се отстраняват чрез спадащ кворум - до 1 месец се насрочва ново заседание и е законно независимо от представения на него капитал.Решенията на общото събрание на акционерите се приемат с мнозинство от представените акции, ако в закона или устава не е предвидено друго (напр. мнозинство 2/3 от представения капитал е необходимо за приемане на решение за увеличаване или намаляване на капитала). Не могат да се приемат мнения по въпроси, които не са включени в поканата (дневен ред), освен когато на заседанието присъстват или са представени всички акционери и те не възразяват срещу решаване на дадения въпрос.Решенията на общото събрание на акционерите е в сила:

- незабавно;

- след определен срок, посочен в даденото решение;

- след вписването им в търговския регистър (напр. решенията за прекратяване или преобразуване на АД, за увеличаване или намаляване на капитала и др.);

В ЕАД едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание. Решенията трябва да се протоколират. Договорите между едноличния собственик на капитала и ЕАД, когато то се представлява от него трябва да се сключват в писмена форма.

Промени в правната уредба на общото събрание на акционерите

Изменението и допълнението на ТЗ през 2003 г. внесе многобройни промени по отношение общото събрание на акционерите, които засягат различни аспекти от неговото правно положение (напр. състав, провеждане, свикване, гласуване, кворум, определяне на дневния ред и др.).

А/ Първата промяна се състои в допълнение на чл.220, ал.1 ТЗ. В този текст е предвидена забрана за членовете на трите съвета (надзорен, управителен, на директорите) да представляват акционер в общото събрание. Целта на забраната е ясна - да се ограничи влиянието на членовете на съветите при приемане на решения от общото събрание. Ограничението обхваща участие в работата на общото събрание на акционерите, а не само гласуването. Забраната се отнася само за упълномощаване (доброволното представителство). Тя не следва да се прилага при задължителното (законното) представителство от родители или настойници на малолетни или поставени под пълно запрещение лица-акционери, както и при органното представителство на юридически лица-акционери.

Б/ Следващата промяна по отношение състава на общото събрание на акционерите е в чл.220, ал.2 ТЗ. Преди промяната законът признаваше изрично право само на членовете на съветите, които не са акционери, да вземат участие в работата на общото събрание без право на глас. Понастоящем това право изрично е признато и на акционерите с привилегировани акции без право на глас.Правото за участие в работата на общото събрание на акционерите е съставно (сложно) право, което се състои от различни правомощия на акционерите с гласни и безгласни акции: да бъдат поканени за заседанията на общото събрание (при уставна възможност свикването да става само с писмени покани); да присъстват на заседанията; да се изказват; да правят предложения. Акционерите и с безгласни акции имат право на сведения по чл.224 ТЗ и могат да се информират за дневния ред на заседанията. Тези акционери имат и правото да искат отмяна на решение на общото събрание по реда на чл.74 ТЗ.

В/ Последната промяна по отношение състава на общото събрание на акционерите се въведе с новата ал.З на чл.220 ТЗ. Съгласно този текст, когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в общото събрание от едно лице с право на съвещателен глас.Тази промяна бе наложителна, тъй като нямаше логика подобна разпоредба да има за ООД (вж. чл. 136, ал.З ТЗ), а да липсва за АД. По правило в АД наетите лица са повече на брой и техните интереси се нуждаят от по-засилена защита в сравнение с ООД, в които рядко на практика наетите лица са повече от 50. Следва да се приеме, че по смисъла на чл.220, ал.З ТЗ наети са лицата, които работят по трудов договор в АД, независимо от неговия вид. Броят на наетите лица трябва да се установява към деня на заседанието на общото събрание.Всъщност правото на съвещателен глас се покрива по съдържание с правото за участие в работата на общото събрание, което имат акционерите с безгласни акции. Поради това чл.220, ал.З, предл.второ ТЗ изрично предоставя на представителя на наетите в АД лица правото на сведения по чл.224 ТЗ. Но акционерите с безгласни акции имат значително повече управителни права в сравнение е представителя на наетите лица. Акционерите с безгласни акции, които притежават поне 5 на сто от капитала, могат да искат свикване на общо събрание, както и да включат в дневния ред на заседадието други въпроси.

Г/ Промяната по отношение компетентността на общото събрание на акционерите не е съществена. Внимание заслужава новата т.5 чл. 221 ТЗ. Тя внася повече яснота по въпроса за определяне възнаграждението на членовете на съветите на АД. Преди промяната чл .221, т.4 ТЗ постановяваше, че общото събрание избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, и определя възнаграждението им.  Съгласно чл.221, т.5 ТЗ общото събрание определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението. Възнаграждението на изпълнителните членове се определя не от общото събрание на акционерите, а от съвета на директорите (вж. чл.244, ал.4 ТЗ). Чл.221, т.5 ТЗ не се прилага за членовете на

управителния съвет на АД, тъй като и понастоящем тяхното възнаграждение се определя от надзорния съвет (вж. чл.241,ал.2ТЗ).

Д/ Промените по отношение провеждане на общото събрание на акционерите се отнасят до определяне мястото на заседанията и срока за провеждане на първото и следващите редовни събрания (вж. чл.222, ал.1 и 2 ТЗ).Преди промяната съветите на директорите или управителните съвети на някои АД злоупотребяваха с правото си за свикване на общо събрание, с което засягаха интересите на акционерите (преди всичко на миноритарните акционери). Заседанията на общото събрание се свикваха извън седалището на АД (в други градове на страната или дори в чужбина).С изменението на чл.222, ал.1 ТЗ изрично се посочи, че заседанията на общото събрание на акционерите се провеждат в седалището на дружеството. Само в устава на АД може да бъде определено друго място. То не може да се определя по решение на съветите или по решение на общото събрание. Мястото за провеждане на заседанията на общото събрание трябва да е конкретно означено в устава и да се намира на територията на РБългария.

Е/ Следващите промени се отнасят до изменение в съдържанието на правото на т.нар. миноритарни акционери да искат свикване на общо събрание и до признатото им ново право при определяне дневния ред на заседанията (вж. чл.223, ал.1 и 2 и чл.223а ТЗ). С тези промени се подобри нормативната уредба на т.нар. права на малцинството. Тази уредба е императивна, поради което правата на малцинството не могат да бъдат отменени или ограничени по съдържание чрез устава или по решения на общото събрание или съветите на АД.Право да искат свикване на общо събрание имат акционери, които притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството. Предишният текст на чл.223, ал.1 ТЗ изискваше акционерите да притежават поне 1/10 от капитала.Искането трябва да се отправи до съвета на директорите, а при двустепенна система за управление - до един от двата съвета (управителен или надзорен). Законът не изисква искането да съдържа предложение за дневен ред и да бъде мотивирано. Общото събрание трябва да бъде свикано в 1-месечен срок от искането и да бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането (вж. чл.223, ал.2 ТЗ).Най-същественото ново изискване на закона при нормиране на разглежданото право е акциите да се притежават от акционерите (акционера) повече от 3 месеца. Пред съвета на АД притежаването на акциите на приносител се доказва чрез представянето им, поради което на практика не може да се установи минималният 3-месечен срок за притежаването им от приносителите. За поименните акции този срок следва да се установи по книгата на поименните акционери (не по датата на джирата). Изискването за притежаване на акциите повече от 3 месеца се отнася за всеки един от акционерите, поискали свикване на общо събрание. Пред съда този срок се установява по друг начин – чрез представяне на нотариално заверена декларация от акционерите, независимо от вида на акциите. Уставът може да предвиди, че подобна декларация следва да се представи и пред съответния съвет на АД от титулярите на акции на приносител.

Ж/ Промяна претърпя и чл.224 ТЗ, в който се урежда правото на сведения на акционерите. Текстът се преструктурира на три алинеи, като по същество нова е втората алинея. Съгласно чл.224, ал.2 ТЗ, когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Изрично е предвидено, че това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по разгледания вече ред на чл.223а ТЗ.

Чл.224, ал.2 ТЗ не изключва възможността да се правят нови предложения (да се издигат кандидатури) и на самото заседание на общото събрание на акционерите

.Чл.224, ал.2 ТЗ няма приложение при избор на членове на управителен съвет от надзорен съвет на АД.

З/ Промените засягат и някои правила при определяне на необходимите кворум и мнозинство за приемане на решения от общото събрание на акционерите.За първи път в чл.227, ал.2 ТЗ се предвиди изискване за минимален кворум. До промяната само в устава на АД можеше да се предвижда изискване за кворум от капитала. Изискването на чл.227, ал.2 ТЗ е императивно и се прилага дори ако не е предвидено в устава. Уставно може да се предвиди само по-голям кворум.Съгласно чл.227, ал.2 ТЗ четири решения на общото събрание на акционерите могат да се приемат, ако на заседанието е представена поне половината от капитала. Следователно кворумът се изчислява на основата на всички акции, включително и тези без право на глас (привилегировани и неизплатени). Както се разгледа, акционерите с безгласни акции също могат да въздействат върху приемането на едно решение от общото събрание чрез направените от тях изказвания и предложения. При изчисляване на кворума не трябва да се вземат предвид собствените акции, тъй като АД е длъжно да преустанови упражняването на правата по тях до прехвърлянето им (вж. чл.187а, ал.З ТЗ). Решенията, за които е предвиден законовият минимален кворум, са най-съществени (важни) за АД: за изменение и допълнение на устава; за увеличаване и намаляване на капитала; за преобразуване; за прекратяване с ликвидация. Уставът може да предвиди изискване за минимален кворум и при приемане на други или всички решения на общото събрание на акционерите.Промени се и продължителността и характера на срока при т.нар. спадащ кворум. Съгласно чл.227, ал.З ТЗ при липса на кворум може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.Преди промяната срокът бе 1-месечен и краен, тъй като новото заседание на общото събрание трябваше да бъде насрочено до изтичането му. В практиката имаше случаи, при които новото заседание се насрочваше за следващия ден. Понастоящем срокът е 14-дневен и е начален, тъй като ново заседание може да се насрочи след изтичането му.Промените се отнасят до квалифицираното мнозинство, което се изисква при приемане на определени решения от общото събрание на акционерите. Това са решенията, за които законът предвиди минимален кворум. Първата промяна е по отношение решението за преобразуване на АД, което съгласно чл.262а ТЗ следва да се вземе с мнозинство 3/4 от представените

акции с право на глас. Останалите три решения (за промяна на устава или капитала и за прекратяване с ликвидация) трябва да се приемат с мнозинство 2/3 от представения капитал, ако в устава не е предвидено друго, по-голямо, мнозинство. Именно в това уточнение се състои втората промяна. Преди нея чл.230, ал.2 ТЗ посочваше, че за тези случаи уставът може да предвиди друго мнозинство. На основание този текст в теорията и практиката имаше известно колебание по въпроса дали в устава може да се посочва само по-голямо мнозинство от 2/3, или е допустимо и уставно намаляване под този размер. Преобладаващото разбиране, че втората възможност е изключена, вече е подкрепено с императивно правило. Следва да се приеме, че и за решението за преобразуване предвиденото в чл.262а ТЗ мнозинство също е минимално.

И/ В чл.232 ТЗ се включи нова четвърта алинея, чрез която се уреди възможността за участие на нотариус в заседание на общото събрание на акционерите, който да състави констативен протокол по чл.488а ГПК.Искане за участие на нотариус на заседанието на общото събрание може да направи всеки акционер или член на съвет на АД.

Й/ Изменението на ал.З и новата ал.4 на чл.231. ТЗ предизвикаха и продължават да предизвикват спорове (особено в практиката).Тези промени са аналогични на промените в чл.140, ал.З и 4 ТЗ по отношение решенията на общото събрание на ООД. По тази причина чл.140, ал.З и 4 и чл.231, ал.З и 4 ТЗ ще бъдат разгледани заедно. Основната разлика между двата члена е, че по понятни съображения чл.231, ал.4 ТЗ не визира приемането и изключването на съдружник.Първата съществена промяна в разглежданата материя бе направена през 2000 г. (ДВ, бр.84). Чл.140, ал.З ТЗ призна конститутивно действие на редица решения на общото събрание на ООД: относно изменение и допълнение на дружествения договор; увеличаване и намаляване на капитала; приемане и изключване на съдружник; преобразуване и прекратяване на дружеството; избор и освобождаване на управител. Конститутивно действие се призна и на назначаването на ликвидатор. Подобна промяна претърпя и чл.231, ал.З ТЗ за решения на общото събрание на акционерите и назначаване на ликвидатори (без приемане и изключване на съдружник и при замяна на „договор" с „устав" и на „управител" с „членове на съветите").След изменението и допълнението на ТЗ през 2003 г. (ДВ, бр.58) по ал.З на чл.140, съответно ал.З на чл.231 ТЗ, остават само решенията на общите събрания относно изменение и допълнение на дружествения договор (устава) и прекратяване на даденото дружество, които влизат в сила (к.м. - Г.С.) след вписването им в търговския регистър. Съгласно чл.140, ал.4, съответно чл.231, ал.4 ТЗ, увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител (членове на съветите), както и назначаване на ликвидатор (ликвидатори), имат действие (к.м. - Г.С.) от вписването им в търговския регистър. В чл. 140, ал.4 ТЗ е посочено и приемането и изключването на съдружник.В коментарната литература са аргументирани две становища (тълкувания) на чл. 140, ал.З и 4 и чл.231, ал.З и 4 ТЗ, които не се различават съществено и в една или друга степен са възприети в практиката. Според първото становище вписването на решенията по чл.140, ал.З и чл.231, ал.З ТЗ (за промени в дружествения договор или устав и за прекратяване с ликвидация на съответното дружество) има конститутивно действие. До този момент решенията на общите събрания на ООД и АД не пораждат действие нито вътре в дружеството, нито по отношение на трети лица. В хипотезите по чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ решението на съответното общо събрание влиза в сила и е задължително „вътре" в дружеството, но още няма действие за третите лица. Предпоставка за вписването му е извършването на определени действия от различни лица, за които възникват задължения по силата на решението. Конститутивният ефект на вписването в регистъра не се отнася до всички последици на решението, а до окончателния резултат.Според второто становище в чл.140, ал.З и чл.231, ал.З ТЗ остават тези решения на съответното общо събрание, към които е достатъчно да се прибави вписването, за да се породи правното им действие. Затова и законът запазва досегашната си редакция - те влизат в сила с вписването си. В чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ са включени тези решения на съответното общо събрание, към които трябва да се прибавят и други елементи от фактическия състав, за да може вписването да предизвика правните му последици. Затова законът говори не за действие на решението, а на съответния фактически състав. Решенията по чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ само поставят началото на този състав. Именно това обуславя различната формулировка на ал.4 в сравнение с ал.З на двата текста.По мое мнение при разграничаване на хипотезите по ал.З и 4 на чл.140 и чл.231 ТЗ законодателят се ръководи от две принципни положения: самостоятелното действие на решението на съответното общо събрание или включването му като елемент от фактически състав; възможността правните последици да настъпят не само по решение на общото събрание на ООД или АД, но и на основание други  факти. Именно тази втора възможност не е взета предвид от цитираните автори. При законовото разграничаване и текстово обособяване на хипотезите по двата текста са допуснати неточности, които също не са отбелязани в коментарите. Нека да разгледаме хипотезите последователно.

1.3.Членовете на съвета на директорите, управителният съвет и надзорният съвет се избират за срок от 5 години.Устава на АД може да се предвиди по-кратък срок. Членовете на  първия съвет на директорите и на управителния избират за срок до 3 години. Член на съвет може да бъди физическо или юридическо лице (напр. АД или ООД участва в управлението на АД като член на негов съвет), участието на юридическо лице в съвет на АД трябва да е предвидено в устава.АД се управлява и представлява от съвета на директорите (при едностепенната система) или от управителния съвет (при двустепенната система). Те могат да овластят един или няколко свои членове да представляват АД. Овластяването на изпълнителни членове (директори) заема средно място между задължително (законно) и доброволно представителство. На изпълнителните членове може да се възложи и оперативното управление на АД. Ограниченията на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по отношение на трети лица, като е без значение тяхната добросъвестност или недобросъвестност. Овластяването и неговото оттегляне има действие спрямо трети добросъвестни лица след вписването и обнародването.Членовете на съветите трябва да дадат гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание на акционерите, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение (вж- чл. 240, ал. 1 ТЗ).Членовете на съветите носят организационна и имуществена отговорност пред АД. Организационната отговорност се изразява в освобождаването им от състава на

дадения съвет и е обективна (без вина). Имуществената отговорност е за причинените на АД вреди и е субективна (виновна).

Промяната в специалната нормативна уредба на съвета на директорите.Съгласно чл.244, ал.4 ТЗ съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко  от останалите  членове на съвета.

А/Текстът е допълнен с изрично признатото правомощие на съвета на директорите да определя възнаграждението на изпълнителните членове (директори). Но от чл.244, ал.4 ТЗ отпадна изрично признатото правомощие на съвета на директорите да сменя изпълнителните членове по всяко време. Този нормативен пропуск не означава, че и понастоящем съветът на директорите няма възможност да оттегля възлагането на управлението на изпълнителните членове, както и да ги заменя с други лица.

Б/ В чл.244, ал.7 ТЗ са уредени договорите за възлагане на управлението с изпълнителните членове на съвета на директорите, както и договорите с членове на съвета, които не са изпълнителни директори. Удачно в коментарната литература този втори вид договори се наричат договори за участие в управлението. Така се означават и договорите с членовете на надзорния съвет.Съгласно чл.244, ал.7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общого събрание на акционерите или от едноличния собственик.Правната същност на договора за възлагане на управлението бе разгледана в отношенията между ООД и неговия управител. Изложеното за този договор се отнася както за договора за възлагане на управлението, сключен между АД и изпълнителните членове, така и за договора за участие в управлението, сключен между АД и неизпълнителните членове на съвета на директорите.

Промени в правната уредба относно управителния съвет

А/ Първото изменение в правното положение на управителния съвет е за неговия минимален брой членове. Преди изменението чл.241, ал.4 ТЗ постановяваше, че броят на членовете на управителния съвет се определят в устава, но не може да надвишава девет души. Непосочването на минимален състав водеше до извода, че е възможно управителният съвет да се състои от две лица.След изменението чл.241, ал.4 ТЗ постановява, че броят на членовете на управителния съвет е от 3 до 9 души и се определя в устава. По този начин минималният брой членове на всички съвети стана 3 лица. Промяната на чл.242, ал.4 ТЗ е в пряка връзка с новото прекратително основание на чл.252, т.6 ТЗ, според който АД се прекратява със съдебно решение по иск на прокурора, ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет е по-малък от предвидения в закона минимум.

Б/ Съгласно новата ал.6 на чл.241 ТЗ отношенията между дружеството и член на управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член.Законът не урежда възможността за сключване на втори договор за възлагане на управлението от АД (чрез управителния съвет) и отделни негови изпълнителни членове. Явно се изхожда от принципното положение, че управителният съвет е постоянно действащ орган, който осъществява оперативното (текущото, ежедневното) управление на АД (подобно на изпълнителните членове на съвет на директорите). Този извод се потвърждава и от непредвиждането в закона на минимален срок за провеждане на заседания от управителния съвет и от липсата на изискване за избиране на негов председател и заместник-председател. Управителният съвет като орган, а не неговите членове, има аналогичното на изпълнителните директори задължение да уведомява незабавно председателя на надзорния съвет за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството (срв. чл.243, ал.2 и чл.244, ал.5 ТЗ).

1.4. Надзорният съвет няма право да участва пряко в управлението на АД и да го представлява във външните му отношения с други субекти. Той представлява АД само в отношенията му с управителния съвет. По тази причина едно лице не може да бъде едновременно член на управителния съвет и на надзорния съвет. Членовете на надзорния съвет се избират от учредителното събрание или от общото събрание на акционерите.Управлението на надзорния съвет е косвено (непряко, индиректно). То се изразява в избирането и освобождаването на членовете на управителния съвет, както и в задължението на управителния съвет да докладва за своята дейност пред надзорния съвет най-малко 1 път на 3 месеца и да го уведомява незабавно за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за АД. Надзорният съвет има право по всяко време да поиска от управителния съвет да предостави сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга АД.

Промени в правната уредба относно надзорния съвет

В чл.242 ТЗ са включени две нови алинеи.

А/ Надзорният съвет се събира на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца - съгласно чл.242, ал.4 ТЗ. С това изменение се създаде синхрон между чл.242, ал.4 и чл.243, ал. 1 ТЗ, според който управителният съвет докладва за

дейността си най-малко веднъж на 3 месеца пред надзорния съвет. По идея чл.242, ал.4 ТЗ съответства на чл.244, ал.З ТЗ, който предвижда същата минимална периодичност и за редовните заседания на съвета на директорите.

Б/ В чл.242, ал.6 ТЗ са уредени договорите за участие в управлението. Съгласно този текст отношенията между дружеството и член на надзорния съвет се уреждат с договор. Договорът се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик.Може да се постави въпросът как е по-удачно да се наричат тези договори - за участие в управлението или за контрол. Надзорният съвет има преди всичко контролни функции по отношение дейността на управителния съвет. Съгласно чл.241, ал. 1 ТЗ АД се управлява и представлява от управителен съвет, който извършва своята дейност под контрола на надзорен съвет. Договорите по чл.242, ал.6 ТЗ също могат да се нарекат договори за участие в управлението. Но двустепенната система за управление и обусловената от нея компетентност на надзорния съвет налага по-различно съдържание на тези договори в сравнение с договори за участие в управлението, сключени между АД и членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни директори.

В/ С допълнение на чл.243, ал.4 ТЗ се уреди изрично едно ново правомощие на надзорния съвет - на достъп до цялата необходима информация и документи. Това правомощие е признато с цел упражняване правомощието на надзорния съвет да прави необходимите проучвания в изпълнение на задълженията си.

2. Общи правила за двете системи за управление

2.1. Първата промяна се състои в допълнение на ал.4 на чл.233 ТЗ, според който членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани. Преди промяната чл.233, ал.4 ТЗ се отнасяше общо до членовете на съветите, като не се отчиташе, че за предсрочното освобождаване на членове на управителен съвет от надзорен съвет има специален текст - чл.241, ал.2 ТЗ.Предсрочното освобождаване на членове на съветите се основава на приоритетно мандатния характер на отношението им с АД. По своята същност тава отношение бе разгледано при освобождаването на управител от общото събрание на ООД (вж. §1, З.2.). Освобождаването има действие от отписване (заличаване) на членове на съветите от търговския регистър и прави договорите за възлагане на управлението и за участие в управлението без предмет. До отписването лицата запазват качеството си на членове на съответния съвет.По аналогичен на чл.141, ал.5 ТЗ начин в новата ал.5 на чл.233 ТЗ се уреди и право на напускане на членовете на съветите. Разликата между двата текста е само в продължителността на срока, безрезултатното изтичане на който поражда правото на член на съответния съвет сам да иска заличаването си от търговския регистър. АД трябва да впише в регистъра освобождаването на члена в срок до 6 месеца от получаване на писменото му уведомление за напускане състава на съответния съвет, докато при ООД срокът за вписване освобождаването на управителя е 1 месец. И чл.233, ал.5 ТЗ не определя конкретния адресат на уведомлението за напускане, а визира общо дружеството. Член на управителен съвет може да напусне състава му, като отправи писмено уведомление до надзорния съвет. Правилно би било това да стане чрез управителния съвет.

2.2. Съществени промени са внесени в чл.236 ТЗ чрез въвеждане на особени правила за сключване на определени сделки. Тези сделки са: прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие; разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет; поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет (вж. чл.236, ал.2 ТЗ).За прилагане на чл.236, ал.2, т.1 ТЗ е без значение видът на прехвърлителната сделка (продажба, замяна, дарение, апортиране в търговско дружество и др.), както и видът на сделката (договора), чрез която се предоставя ползването на цялото търговско предприятие (наем, лизинг, аренда, заем за послужване). Без значение е и цената на сделката, както и срокът на предоставеното ползване.В чл.236, ал.2, т.1 ТЗ изрично се изисква прехвърлителната или непрехвърлителната сделка да има за предмет цялото търговско предприятие. Това е посочено и в чл.15, ал.2 ТЗ. Възможно е обаче по съгласие на страните някои елементи на предприятието да се извадят от неговия състав и да не се прехвърлят (отстъпят) на правоприемника (ползвателя). Разпореждането с активи по чл.236, ал.2, т.2 ТЗ обхваща отчуждаването (прехвърлянето на право на собственост) чрез различни сделки (продажба, замяна, дарение, апортиране, даване вместо изпълнение). Разпореждането включва и учредяването на ограничени вещни права (на строеж или на ползване), както и вещните обезпечения (ипотека или залог). Сделките, с които се отстъпва ползването върху актив (сделки само с облигационно действие), съставляват разпореждане, ако са сключени за срок над 3 години.За прилагане на чл.236, ал.2, т.2 ТЗ е без значение видът на активите (дълготрайни или краткотрайни), както и цената на сделката. Взема се предвид общата балансова стойност на активите по всички разпоредителни сделки, а не стойността на активите по всяка отделна сделка. Не се изисква разпореждането да излиза извън нормалната (обичайната) дейност на АД. Няма значение и фактът кой е насрещна страна по сделката (правоприемника).Последното ограничение е по чл.236, ал.2, т.З ТЗ. То се отнася за поемане на задължения или предоставяне на обезпечения, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на АД съгласно последния заверен годишен счетоводен отчет, т.е. критерият е същият както за разпореждането с активи. Но по чл.236, ал.2, т.З ТЗ е от значение кой е насрещна страна по сделките, тъй като размерът на поетите задължения и на предоставените обезпечения се преценява за отделен кредитор или кръг от кредитори, които са свързани лица. Свързаните лица се определят от §1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ.За прилагане на чл.236, ал.2, т.З ТЗ е без значение, че някои от поетите през годината задължения може да са погасени (чрез изпълнение, даване вместо изпълнение, новация, компенсация). Не се изисква поемането на задължение да излиза извън нормалната (обикновената) дейност на АД.Под обезпечения по смисъла на чл.236, ал.2, т.З ТЗ следва да се разбират личните обезпечения

(поръчителство или гаранция), тъй като реалните (вещните) обезпечения се обхващат от чл.236, ал.2, т.2 ТЗ.Решенията на общото събрание на акционерите по чл.236, ал.2, ; т.2 и 3 ТЗ също могат да имат конкретно или бланкетно определено съдържание.Уставът на АД може да предвиди разгледаните три категории сделки да се извършват не по решение на общото събрание на акционерите, а по решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет. Това уставно делегиране на компетентност е обусловено от необходимостта за по-оперативно управление. Недопустима е обаче уставна клауза, според която сделките по чл.236, ал.2 ТЗ могат да се сключват от представителя на АД и без решение на съответния съвет. Решението на съвета на директорите трябва да се приема с единодушие. При двустепенната система за управление сделките по чл.236, ал.2 ТЗ могат да се сключат на основание две решения - на надзорния съвет, в което да се съдържа разрешение, и на управителния съвет, което пряко да овластява представителния орган на АД да извърши сделките.Решенията на управителния и надзорния съвет следва да се приемат с изискуемите от закона или устава кворум и мнозинсгво. Ако управителният съвет е приел решение без разрешение, надзорният съвет би могъл да го одобри. Но нарушаването на хронологичната последователност на двете решения може да доведе до реализиране на организационната и имуществената отговорност на членовете на управителния съвет.

3. Прекратяване на АД

3.1. АД може да се прекрати с ликвидация на няколко основания:

- по решение на общото събрание на акционерите. Прекратително решение следва да се приеме, когато капиталът спадне под законно изискуемия минимум в продължение на година;

- при настъпване на обстоятелства, предвидени в устава на АД (напр. изтичане на срока, за който дружеството е основано);

- по съдебно решение, когато АД се обяви в несъстоятелност, или за недействително и по иск на прокурора, когато дружеството преследва забранени от закона цели или за недействиетлно поради спадане на капитала под изискуемия минимум

3.2. По решение на общото събрание на акционерите може да се прекрати и без ликвидация, като се преобразува чрез превръщане в друг вид дружество или се раздели, или влее в друго дружество.

ТЕМА 16 КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ

1. Определение

1.1. КДА има ограничено разпространение в практиката, което основно се дължи на неговия комплициран нормативен режим. КДА е междинна (хибридна) дружествена форма между КД и АД. Преобладават характеристиките на АД, поради което КДА се определя като търговско дружество на едрия капитал.В КДА участват два вида съдружници:

- неограничено отговорни за задълженията на КДА (комплементари);

- ограничено отговорни за задълженията на КДА (командитисти).

Комплементари и командитисти могат да бъдат физически и юридически лица. Определени юридически лица (напр. банки, общини) могат да участват в КДА само като командитисти. Командитистите трябва да са най-малко три лица. Няма изискване за минимален брой на комплементарите, поради което в КДА трябва да има най-малко четирима съдружници.Командитистите трябва задължително да бъдат акционери, т. е. срещу техните командитни вноски да са издадени акции. Комплементарите могат да бъдат акционери, т. е. за тях придобиването на акции е една факултативна възможност. Комплементарите, които са записали акции, имат всички права на акционери, но в общото събрание могат да участват само със съвещателен глас. И при записването (придобиването) на акции комплементарите остават неограничено отговорни за задълженията на КДА, т. е. те не се превръщат в командитисти.

1.2. Нормативната уредба на КДА се разграничава на особена (специална) и субсидиарна (допълнителна).

Особеният нормативен режим се състои от правни норми, които пряко се отнасят за КДА (то е техен адресат). Този режим е лаконичен (вж. чл. 253-260 ТЗ), като някои от разпоредбите се състоят от по едно изречение.Субсидиарният нормативен режим е този за АД, КД и СД. Той се прилага по въпроси (за отношения), които не са регламентирани от особената нормативна уредба на КДА. Това прилагане може да е пряко или съответно. Правният режим на АД се прилага основно за образуването и управлението на КДА, съдържанието, вида, прехвърлянето на акциите, прекратяването на дружеството. Правният режим на КД и СД се прилага основно за правата, задълженията и отговорността на комплементарите.

1.3. Фирмата на КДА трябва да посочва неговия вид чрез означението „командитно дружество с акции" или съкращението „КДА". Не е задължително фирмата да включва името или фирмата на комплементар, което може да съставлява само незадължителното (факултативното) съдържание на фирмата на  КДА.

2. Образуване

2.1. Характерно за образуването на КДА е, че то трябва има два акта - договор и устав.Договорът трябва да уреди отношенията във връзка с образуването на КДА (отношенията между учредителите) и действие до неговата регистрация. По своята правна същност този договор е подготвителен по смисъла на чл. 66 ТЗ. Докато при останалите търговски дружества сключването на подготвителен договор е само факултативен елемент от фактическия състав на тяхното учредяване, то при образуване на  КДА този договор е задължителен. Подготвителният договор трябва да се сключи между комплементарите.Уставът на КДА следва да има съдържание, което да съвпада със задължителното съдържание на устава на АД и на учредителния договор на  на КД (напр. да посочва броя, вида и номиналната стойност на акциите, органите за управление, и т. н.). Уставът на КДА следва да се изготви от комплементарите.

2.2. КДА се образува по нормативната система.Учреждаването е със задължително провеждане на учредително събрание, което се свиква от комплементарите. Комплементарите имат право да изберат командитистите между участниците в учредителното събрание. Минималният капитал за образувана КДА е 50 000 лв. Учредителното събрание на КДА следва да се проведе и да приеме решения според изискванията за провеждане на учредително събрание на АД.При регистрацията на КДА е необходимо да са внесени малко 25 на сто от определения в устава капитал.

3. Капитал

3.1. Уставът на КДА трябва да определя вноските на съдружниците по вид и размер. Непаричните вноски следва да се оценят от три вещи лица, назначени от регистърния съд.Вноските трябва да са диференцирани според вида на съдружниците - комплементари и командитисти. Командитистите трябва да направят вноски, чрез които да покрият стойността на записаните от тях акции. Ако комплементарите са и акционери, по правило те трябва да направят два вида вноски. В устава на КДА може да се предвиди комплементарите да направят само вноска, с която да внесат стойността на поетите от тях акции.

3.2. По правило от две части се състои и капиталът на КДА - едната част включва акциите на командитистите, а другата част - вноските на комплементарите. Възможно е капиталът на КДА да се структурира само по акции, когато и двата вида съдружници са акционери. Уставът на КДА може да предвиди задължително минимално участие в капитала на комплементарите (напр. 1/10 част), която да се прибави или включи към акционерния капитал.

4. Права, задължения и отговорност на съдружниците

4.1. Комплементарите в КДА имат правата и задълженията на комплементарите в обикновеното (простото) КД, които от своя страна съвпадат с правата и задълженията на съдружниците в СД. Но КДА е предимно (приоритетно) капиталово търговско дружество, поради което следва да се приеме, че комплементарите участват в разпределението на печалбата само съразмерно на техните вноски в капитала, независимо от придобиването или не придобиването на акции. Съразмерно на тези вноски се определя и ликвидационният дял на комплементарите.Комплементарите носят отговорност за задълженията на КДА, която съвпада с тази на комплементарите в КД (съдружниците в СД), т. е. тя е неограничена, солидарна, лична, непряка и действаща назад във времето. Тази отговорност не се променя, ако комплементарите са и акционери. Следователно КДА дава сравнително най-големи гаранции на своите кредитори, тъй като те се обезпечават както от капитала на Дружеството, така и от отговорността на комплементарите.

4.2. Командитистите в КДА имат правата и задълженията на акционерите в АД. Те не отговарят за задълженията на КДА.Следователно за разлика от КД кредиторите на КДА не могат да претендират от командитистите разликата между посочената в устава и реално направената вноска в капитала.

5.  Управление

5.1. КДА задължително се управлява по едностепенната система за управление на АД. То трябва да има общо събрание и съвет на директорите, като в общото събрание участват командитистите, а в съвета на директорите - комплементарите.

5.2. Компетентността на общото събрание трябва да се определи в устава на КДА. Тя може да съвпада с компетентността на общото събрание на акционерите на АД или да бъде по-широка или по-тясна от нея (напр. като някои от правомощията на общото събрание на акционерите се делегират на съвета на директорите). Следва да се приеме, че ако в устава на КДА не е посочена компетентността на неговото общо събрание, тя съвпада с тази на общото събрание на акционерите. Тази уставна автономия е едно от различията в управлението на КДА и АД.Общото събрание на КДА е длъжно да разглежда и решава и всички искания на командитисти за извършване проверка на дейността на дружеството. Тази проверка може да се възложи на лице (контрольор, проверител) или на комисия, които не са органи за управление на КДА.

5.3. Съветът на директорите е управителен и представителен  орган на КДА. Чрез устава неговата компетентност може да бъде разширена или ограничена в сравнение с тази на съвета на директорите на АД,В съвета на директорите на КДА участват по право всички комплементари, т. е. членовете на съвета не се избират и освобождават от общото събрание, както е при АД. Съветът на директорите може да възложи оперативното управление и представителство на изпълнителен директор (директори), трябва да се спазва и изискването за минимален и максимален брой на членовете, предвидено за съвета на директе на АД (от 3 до 9 лица). Както вече се отбелязва, в КДА може участва само един комплементар, в който случай тоя е управител (директор) и упражнява компетентността на съвета на директорите. В съвета на директорите не могат да участват командитисти или лица, които не са съдружници. По своя особеност управлението на КДА също се различава от управлението на АД.Дори когато уставът на КДА предоставя в компетенцията на общото събрание да приема решения за изменение и допълнение на устава или за прекратяване с ликвидация или чрез преобразуване на КДА, е необходимо и съгласие на комплементарите (решение на съвета на директорите). Това решение трябва да се вземе с единодушие, ако уставът не предвижда приемане с мнозинство. Следователно за решаване на основните въпроси е необходимо да се приемат две решения от двата органа за управление на КДА.

6. Прекратяване

6.1. КДА може да се прекрати на три групи основания:

-   прекратителни основания за КДА (напр. спадане броя на командитистите под три лица);

-   прекратителни основания за КД, съответно СД (напр. изключване или напускане на комплементар);

-   прекратителни основания за АД (напр. спадане на капитала за повече от 1 година под задължителния минимум).

По правило изключването, напускането, смъртта или прекратяването с ликвидация или поради несъстоятелност на комплементар водят до прекратяване на КДА, ако в устава не е предвидено друго.По правило изключението (поради невнасяне на вноската), смъртта или прекратяването с ликвидация или поради несъстоятелност на командитист не водят до прекратяване на КДА, ако в устава не е предвидено друго. Но ако поради изключване, ликвидация или несъстоятелност командитистите останат по-малко от трима, КДА трябва да се прекрати с ликвидация или да се преобразува в друг вид търговско дружество.

6.2. КДА може да се прекрати и без ликвидация, като се превърне в друг вид търговско дружество или се реорганизира чрез сливане, вливане или разделяне.

ТЕМА 17 КООПЕРАЦИИ – същност и образуване

1. Определение

1.1.  Кооперациите се създават в стопанската практика в противовес на едрия капитал (предимно акционерен). Те възникват като сдружения на дребни производители и потребители за постигане на определени стопански и социални цели, които не могат да бъдат осъществени индивидуално.Нормативната уредба на кооперациите се съдържа основно в ЗК. Този закон не се прилага за ЖСК, за които е специален закон. ЗК има само субсидиарно приложение спрямо взаимозастрахователните кооперации, тъй като за тях действат особени правни норми в Закона за застраховането (ЗЗ).

1.2.  Според чл.1, ал.1 ЗК кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице и търговец (без ЖСК).Доброволността намира израз в свободата при встъпване и напускане на членове в кооперацията. По тази причина са недействителни уставни клаузи, които предвиждат минимален срок на членство.Кооперацията задължително е първично юридическо лице, тъй като е сдружение само на физически лица. В нея (с изключение на ЖСК) не могат да участват юридически лица.Кооперацията е с променлив капитал, от което следва, че не е необходим задължителен минимален размер при регистрирането, както и вписване на капитала в кооперативния регистър. Променливостта на капитала се обуславя от възможността в устава на кооперацията да се предвиди минимален и (или) максимален размер на дяловите вноски на членовете. Налице е и разлика между началния дялов капитал на кооперацията, който е сумарна величина от дяловите вноски на членовете, и дяловия капитал на кооперацията, която е сумарна величина от имуществените дялове на членовете.Кооперацията е корпоративно юридическо лице. От тук следва, че всички основни въпроси относно нейното съществуване и функциониране се решават от самата кооперация чрез нейните органи за управление.Кооперацията е юридическо лице с изключителна отговорност. Тя отговаря за задълженията си със своето имущество. По правило членовете на кооперацията отговарят за задълженията й до размера на имуществените си дялове (вж. чл. 32, ал 2 ЗК). Всъщност това не е отговорност, а само понасяне на стопанския риск от дейността на кооперацията.В устава на кооперацията може да се предвиди, че членовете отговарят за задълженията й до определена сума над размера на дяловата им вноска. Допустимо е да се образува и кооперация, чиито членове отговарят неограничено за нейните задължения, въпреки че тази възможност не е уредена изрично в ЗК. Следователно с оглед отговорността на членовете са възможни три вида кооперации.Друго деление на кооперациите е според предмета на тяхната дейност (напр. взаимозастрахователни, земеделски, потребителни, производителни и др.), според особените

качества, които трябва да притежават членовете (напр. на инвалиди), или според прилагането на двата критерия (напр. на фармацевти, на лекари и др.).

2. Образуване

2.1. Кооперацията се образува по нормативната система. Фактическият състав на тази система включва учредително събрание и търговска регистрация.Изключение правят взаимозастрахователните кооперации, които се образуват по нормативно - разрешителната система. Тя включва три елемента - учредително събрание, разрешение (лицензия) от Националния съвет по застраховане (НСЗ) и търговска  регистрация.

2.2. Учредителното събрание е правно-технически способ (средство) за обективиране волеизявленията на учредителите, насочени към създаване на кооперацията. Задължителното провеждане на учредително събрание доближава кооперацията до АД.Първата задача на учредителното събрание е да избере лицата, които ще го ръководят - най-малко председател и секретар.Втората задача на учредителното събрание е да констатира, че на заседанието присъстват най-малко 7 деепоспособни учредители, а за взаимозастрахователна кооперация – 500 учредители. По това кооперацията се различава от търговските дружества, които могат да се образуват от 2 лица, а ООД и АД- и от 1 лице.Учредителите трябва да са дееспособни физически т.е. да са навършили пълнолетие и да не са поставени под запрещение. Непълнолетни лица, които са навършили години, както и поставени под ограничено запрещение, могат да встъпят като членове само във вече регистрирана кооперация.Следващата задача на учредителното събрание е да вземе решение за образуване на кооперацията. Това решение трябва да се вземе с единодушие при явно или тайно гласуване.Друго предназначение на учредителното събрание е на него да се приеме устав на кооперацията. Това също трябва да стане с единодушие при явно или тайно гласуване. Необходимо е уставът да се подпише от учредителите.Уставът на кооперацията има задължително и незадължително (факултативно) съдържание. Част от задължително съдържание подлежи на вписване в  регистъра.Уставът на кооперацията трябва да определя нейното наименование, седалище, адрес на управление и предмет на дейност. Той трябва да предвижда условията за приемане на членовете, техните права и задължения, основанията и ночшншти за прекратяване на членството. Уставът следва да урежда органите на кооперацията и техните правомощия (реда за приемане на решения), както и редица имуществени отношения (размер на вноските, ред за разпределение на печалбата и загубите и за разпореждане с кооперативното, имущество, вид фондове и дивиденти и начин за определянето им).На учредителното събрание трябва да се изберат и организациите за управление на кооперацията - управителен съвет и контролен съвет. Те се избират при тайно гласуване. В практиката се приема, че е достатъчно обикновено мнозинство. Управителният съвет трябва да избере свой председател.В периода между учредителното събрание и съдебната регистрация кооперативното сдружение не е юридическо лице, но може да извършва правни действия чрез учредителите или упълномощени от тях лица. След регистрацията правата и задълженията от тези действия се считат за права и задължения на кооперацията, т.е. те се придобиват (поемат) под отлагателно условие - съдебната регистрация. Ако кооперацията не бъде вписана, учредителите отговарят солидарно за поетите задължения.

2.3. Следващият елемент от фактическия състав на образуването на кооперация е търговската регистрация. Легитимиран да подаде молба за вписване в кооперативния регистър е управителният съвет. Вписването в регистъра има конститутивно действие - от този момент кооперацията става юридическо лице и търговец.Кооперацията може да бъде привиден (мним) търговец само за определен период от време. Кооперация, която не започне дейност в 1-годишен срок от регистрирането й, може да се прекрати или заличи от съда по искане на прокурора. Условие за заличаването (без да има ликвидация) е кооперацията да няма никакво имущество.

2.4. Промени в правния режим на кооперациитеПоследните по-съществени промени в нормативния режим на кооперациите са внесени със Закона за изменение и

допълнение на ЗК, обнародван в ДВ, бр. 13 от 2003 г. Незначителни промени в ЗК са внесени и през 2000 г. (ДВ, бр.92) и 2001 г. (ДВ, бр.98).

Измененията и допълненията в нормативния режим на кооперациите се отнасят преди всичко до тяхното управление и имущество. Отчасти промените засягат дефинирането на кооперацията и нейното учредяване, както и членството, кооперативната система и финансовия контрол.

А/ Определението на кооперацията е допълнено с възможността тя да осъществява социална и културна дейност за задоволяване интересите на своите членове. С това допълнение нашето кооперативно законодателство се връща към легалното уреждане на една отдавна наложена в практиката възможност, която се нормираше от предишни кооперативни закони.

В допълнението точно е посочено, че социалната и културната дейност се осъществява от кооперацията като юридическо лице, докато в първото предложение на чл.1 ЗК е визирано, че търговската дейност се осъществява от членовете на кооперацията. Всъщност и тази дейност се извършва не от членовете, а от кооперацията като стопански (пазарен) субект, юридическо лице и търговец.

За кооперацията приоритетно значение има търговската (стопанската) дейност. Нестопанската дейност (социална и културна) има второстепенно (допълнително, спомагателно) значение.

Б/ Включен е нов чл.1 а ЗК, озаглавен „Подпомагане и насърчаване от държавата". Съгласно този текст държавата може да подпомага и насьрчава кооперациите в тяхната дейност при условия и по ред, определени в съответните специални закони. Този текст е проявление на един класически кооперативен принцип и показва различен законодателен подход по отношение на кооперациите в сравнение с търговските дружества.

В/ Чл.2, ал.1 ЗК е допълнен с изискването за приемане на още едно решение на учредителното събрание - за избиране на председател на кооперацията. Преди допълнението на учредителното събрание трябваше да се избират само членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията. Преди изменението и допълнението в ЗК през 2003 г. кооперацията нямаше председател като орган за управление, а такъв орган беше председателят на управителния съвет. След промяната председателят на кооперацията задължително е председател на управителния съвет. Във второто си качество председателят на кооперацията само свиква и ръководи заседанията на управителния съвет. Той е управителен, изпълнителен и представителен орган на кооперацията именно в качеството си на неин председател, а не в качеството си на председател на управителния съвет. И второто качество на председателя е производно, зависимо и второстепенно (спомагателно) в сравнение с първото му качество. То се проява само във вътрешните отношения на кооперацията и то в ограничена сфера - свикване и ръководене заседанията на управителния съвет. Тази промяна е един от най-съществените нови моменти в управлението и представителството на кооперацията.

Г/ Внесени са две промени в нормативното уреждане на съдържанието на устава на кооперация. Съгласно чл.2, ал.З,т.З ЗК уставът трябва да урежда органите за управление и техните права и задължения. Преди изменението уставът следваше да нормира правомощията на органите за управление. Но правомощието на орган за управление на юридическо лице винаги е възможност, която трябва да се реализира. В този смисъл правомощията на органите за управление са едновременно техни права и задължения. Значително по-съществена е втората промяна, която засяга преди всичко земеделските кооперации. Съгласно новата т.5а на чл.2, ал.ЗЗК уставът урежда реда за предоставяне на земеделска земя за обработване. Следва да се има предвид, че това предоставяне е само една от възможностите на членовете на кооперация. Уставът трябва да съдържа клаузи относно земеделската земя само когато тя се предоставя от членовете за съвместно обработване с кооперацията. В този случай уставът следва да определя реда за предоставяне на земеделската земя, а не реда за нейното съвместно обработване, което е предмет на писмен договор, сключен между кооперацията и членовете.

 КООПЕРАЦИИ – Членство1. Членство1.1. Членството е правно отношение между кооперацията и отделните членове. Съдържанието на членството са

правата и задълженията на членовете.Членството в кооперация може да възникне само по първичен (оригинерен) способ. То е непрехвърлимо, ненаследимо и неделимо. По тази своя особеност кооперацията се различава от търговските дружества на капитала и се доближава до търговските дружества на личността.Оригинерното възникване на членството може да стане по два начина - участие в учредяването на кооперацията и встъпване във вече регистрирана кооперация.Фактическият състав на встъпването в регистрирана кооперация има договорен характер. Той включва подаване писмена молба от лицето, което желае да стане член на кооперацията, и приемане на решения от управителния съвет и общото събрание. Членове на кооперация не могат да се приемат само по решение на управителния съвет или само по решение на общото събрание. По специфичен начин възниква членството във взаимозастрахователна кооперация - едновременно с възникване на застрахователното правоотношение.Приетите членове се вписват в книгата на кооператорите, която съдържа имената и адресите на членовете, датите на възникване и прекратяване на членството, размера на вноските и датата на тяхното внасяне. Вписването в книгата на коператорите има декларативен и доказателствен характер за членството.

2. Права и задължения на членовете на кооперацията2.1. Членството в кооперация се състои от взаимните права и задължения на членовете и кооперацията.Правата и задълженията на членовете са уредени в съответствие с принципа на равенството. Това означава, че е

недопустимо определени членове да имат привилигировани права.От принципа на равенство в правата и задълженията има и изключения ( напр. членовете могат да участват по различен начин в разпределението на печалбата).Правата на членовете на кооперация се разграничават на законови и уставни, имуществени и неимуществени (управителни и контролни), отменими и неотменими, права, от които носителите им могат да се откажат и права,  при които е недопустимо.Задълженията на членовете също се разграничават на законови и уставни, имуществени и неимуществени, отменими и неотменими, опростими и неопростими. Правата на членовете могат да бъдат отменяни или ограничавани само ако това е предвидено в закона или устава. Някои законови права не могат да бъдат уставно  отменяни или ограничавани. Увеличаването на задълженията по брой или разширяване на тяхното съдържание също е допустимо само на основание закона или устава, а не по решение на органите за управление на кооперацията.

Правата на членовете на кооперацията са:-   право на участие в дейността на кооперацията, което е неотменимо (не може да се отмени или ограничи от

устава);-   право за ползване от дейността на кооперацията, което е неотменимо право, но членовете могат да се откажат от

неговото упражняване;-   право на участие в управлението на кооперацията, което се проявява във възможността за участие в заседанията на

общото събрание, за изказвания, предложения и др.;-   право на глас в общото събрание на кооперацията, като всеки член има право на един глас. В кооперацията не

може да има членове без право на глас, както и членове с няколко гласа. В това отношение кооперацията стои сравнително най-близко до СД. Правото на глас може да се ограничи с оглед неговото упражняване. Член на кооперацията не следва да гласува, когато общото събрание разглежда въпроси, решаването на които засяга негови интереси;

-   право на информация, което се състои от три възможности - да се искат обяснения от органите за управление, да се искат сведения по определени въпроси, да се преглеждат счетоводните книги на кооперацията;

-   право на дивидент, което е най-важното имуществено право на членовете на кооперацията. Дивидентът може да бъде дялов (за дялово участие), трудов (за трудово участие), консумативен (за потребителско участие), производствен (за

стопанско участие). Правото на дивидент е отменимо право, тъй като неговото упражняване зависи от съответно решение на общото събрание на кооперацията;

- право за получаване на имуществен дял при прекратяване на членството;-   право на социално и здравно осигуряване.Задълженията на членовете на кооперацията са:-    задължение за спазване на устава на кооперацията;-    задължение за изпълнение на решенията на органите за управление на кооперацията;-    задължение за внасяне на определените в устава дялови и встъпителни вноски, което произтича от задължението

за спазване на устава. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лица правят вноските със съгласието на родител или попечител;- задължение за оказване на взаимопомощ и сътрудничество;- задължение за лично (пряко) участие в дейността на коперацията, което следва от предходното задължение;- задължение за лично (пряко) участие в управлението на кооперацията,  което  също  произтича  от  задължението заоказване на взаимопомощ и сътрудничество.

3.3 Членството в кооперация може да се прекрати на няколко основания:-  напускане на кооперацията;-    изключване от кооперацията;-    смърт на член на кооперацията;-    заличаване на кооперацията след нейното прекратяване и ликвидация.При взаимозастрахователната кооперация членството се прекратява едновременно с прекратяването на

застрахователното правоотношение. При тази кооперация членственото правоотношение и застрахователното правоотношение са неразривно свързани и не могат да съществуват самостоятелно. Членственото правоотношение е функция от застрахователното правоотношение. Преди изключването на член на кооперация той може да бъде отстранен от управителния съвет. Отстраняването е временна мярка, тъй като има действие до свикване на общото събрание. Отстраненото лице остава член на кооперацията, като се отнемат или ограничават някои негови права (напр. да участва в дейността и управлението на кооперацията).

Промени в правния режим на кооперацията относно членствотоС изменението на чл.8, ал.2 ЗК законодателят се върна към едно утвърдено от предишното законодателство,

теория и практика определяне на момента за възникване на членството в кооперация - от решението на управителния съвет. Членството възниква под прекратително условие, тъй като решението на управителния съвет подлежи на утвърждаване от общото събрание. Утвърдителното решение на общото събрание означава, че прекратителното условие не се е сбъднало, и членството окончателно се стабилизира. Неутвърждаването на решението на управителния съвет за приемане на членове от общото събрание води до прекратяване на членството.

А/ Чл.9, ал.1,т.З ЗК е допълнен с правото на членовете на кооперацията да бъдат избирани не само в органите на кооперацията, но и в оганите на кооперативния съюз, в който тя членува.

Чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗК предостави право на членовете да получат дяловата си вноска при прекратяване на членството в кооперация. Преди изменението този текст даваше право на членовете да получат дела си. Под дял следваше да се разбира имуществен дял, чиято нормативна уредба вече е отменена.

Б/ Най-съществената промяна в разглежданата материя е признаването на специфични права на членове, които са предоставили с договор земеделска земя за ползване от кооперация. Тези права са уредени в новата ал.З на чл.9 ЗК. Подобни права се признаваха и от ЗК от 1991 г. Систематичното тълкуване на чл.9, ал.З ЗК с чл.2, ал.З, т.5 и чл.З 1, п.4 ЗК води до извода, че правата по чл.9, ал.З ЗК имат тези членове, които по определен в устава ред са предоставили своя земеделска земя за съвместно обработване с кооперацията. Тези права не принадлежат на членове, които са отдали земеделска земя под аренда или наем на кооперацията, както и на членове, които самостоятелно обработват земята си, но ползват производствени услуги от кооперацията (вж. чл.З 1, ал.4, т. 1 и 2 ЗК).

Чл.9, ал.З ЗК призна три права на членовете, предоставили с договор земеделска земя за ползване (съвместно обработване) на коперацията: запазване правото на собственост върху земята в реални граници; получаване на рента; получаване на част от рентата в натура като земеделска продукция, ако това е записано в договора с кооперацията. Първите две права са по закон и не е необходимо да се възпроизвеждат в договора. Тези права не могат да бъдат отменени на договорно или друго основание.

В/ Две са промените по отношение прекратяване на членството в кооперация. Първата промяна се състои в допълнение на чл. 12, ал.З ЗК, който урежда напускане на кооперация с предизвестие, а втората в изменение на чл.14, ал.1 и 2 ЗК, който нормира имуществените последици при прекратяване на членството в кооперация.

Съгласно чл. 12, ал.3 ЗК напускането на кооперация се извършва с месечно писмено предизвестие до управителния съвет, освен ако в тава е предвидено друго. Преди промяната текстът не предвиждаше възможност за уставно скъсяване или удължаване на 1-месечния срок, което водеше до спорове в практиката дали това е допустимо въобще, или е допустимо само скъсяване, но не и удължаване на срока. Допълнението на чл.12, ал.З ЗК отстранява възможността за подобни спорове.Съгласно чл.14, ал.1 ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл.31, ал.6 ЗК, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или наследниците им след приемане на годишния счетоводен отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им.Преди промяната на връщане при прекратяване на членството подлежеше делът или неговата равностойност. Право да получат имуществен дял имаха правоприемниците на бившия кооператор, а не само неговите наследници.Правото на вземане на членовете (техните наследници) по чл. 14, ал. 3 ЗК възниква от момента на прекратяване на членството, но като условно право. Условието се сбъдва и вземането става изискуемо от влизане в сила (датата) на решението на общото събрание за приемане на годишния счетоводен (финансов) отчет на

кооперацията (вж. чл. 14, ал. 1, предл.второ ЗК). Но това се отнася не за цялото вземане, а само за негови елементи (пера) - вземането за връщане на дялова вноска и вземането за дивиденти. Още повече че членовете на кооперация отговарят за задълженията й до размера на дяловите си вноски, или до определена сума над този размер (вж. чл.32, ал.2 и 3 ЗК). Вземанията за връщане на допълнителни или целеви вноски стават изискуеми от изтичане на определения в решението на общото събрание срок за връщането им. Вземането за връщане на предоставен на кооперацията заем и припадащите се лихви става изискуемо по общия облигационен ред. Вземанията за връщане на допълнителни или целеви вноски и предоставени по чл.31, ал.6 и 7 ЗК заеми, както и вземането за дивиденти не предпоставят прекратено членство в кооперация. Това се отнася само за връщане на дяловите вноски. Но при прекратяване на членството вземането включва всички изброени в чл. 14, ал. 1 ЗК вземания (без това за връщане на встъпителни вноски). В този смисъл то е вземане за ликвидационен дял, въпреки че строго погледнато такъв е налице само при прекратяване на кооперацията с ликвидация.Друго условие за възникване на вземането на бившите кооператори (техни наследници) е те да са погасили всички свои задължения към кооперацията. Става дума за всички задължения, без да е от значение основанието за възникването им, а не само за членствени задължения. В случай на непогасени задължения на членове към кооперацията тя може да направи прихващане с вземането, без да е от значение изискуемостта на задълженията.Съгласно чл. 14, ал.2 ЗК давностният срок за получаване на дяловата вноска е 5 години, а за получаване на дивидента - 3 години. Срокът започва да тече от влизане в сила на решението на общото събрание, в което е приет годишният счетоводен отчет. Чл.14, ал.2 ЗК не определя давностен срок за упражняване на останалите вземания на членовете на кооперация, за които се прилага общата 5-годишна давност (за вземането за лихви - 3-годишна).Съгласно чл.29, ал.5 ЗК дяловите вноски се изплащат на напуснали кооператори в продължение на 3 години. Въпреки че в текста е посочено само напускането, той следва да се прилага независимо от основанието за прекратяване на членството.

ТЕМА 18 КООПЕРАЦИИ . Органи за управление1. Органи на управление1.1. Кооперацията има многозвенна система на органите за  управление, по което тя прилича на АД с

двустепенна система за управление. Органите за управление на кооперацията са задължителни (необходими), незадължителни (факултативни) и свободно определени. Задължителни кооперативни органи са общото събрание, управителният съвет, контролният съвет и председателят на кооперацията. Изпълнителният директор на кооперацията може да е неин факултативен орган.Задължителните и факултативните органи за управление се определят от ЗК и кооперативните устави. Свободно определените органи се посочват само в уставите (напр. съвети, комисии др.). Според компетентността на органите за управление на кооперацията общото събрание е върховен (висш) управленски и надзорен орган. Управителният съвет и  неговият председател  са изпълнителни органи, а контролният съвет е контролен орган.

1.2. Компетентността на общото събрание на кооперацията е три вида - изключителна (законова), уставна и остатъчна.Изключителната компетентност на общото събрание обхваща решаването на всички въпроси с основно и трайно значение (напр. за изменение и допълнение на устава, преустройство и ликвидация на кооперацията, приемане и изключване на членове, одобряване на годишния счетоводен отчет, отчета на управителния съвет и доклада на контролния съвет, разпореждане с недвижими имоти, членуване на кооперацията в търговско дружество, междукооперативно предприятие и кооперативен съюз и др.). По правило горепосочените правомощия не могат да се делегират на другите кооперативни органи чрез уставни клаузи или по решение на общото събрание. Изключителната компетентност на общото събрание може да се ограничи чрез уреждане на отделни въпроси в устава на кооперацията.Уставната компетентност на общото събрание обхваща решаването на въпроси, които не са уредени от ЗК, а само от устава на дадената кооперация. Тази компетентност може да се делегира от общото събрание на други кооперативни органи.Върховенството на общото събрание се проявява по категоричен начин при определяне на неговата остатъчна компетентност. Съгласно бл. 15, ал. 4 ЗК общото събрание обсъжда  и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът не предвижда изрично това.Общото събрание е редовно, което се провежда едногодишно и приема отчета за дейността на кооперацията, и извънредно, като броят на извънредните общи събрания не е минимално или максимално лимитиран от закона.По правило общото събрание се свиква от управителен съвет. Свикването трябва да стане чрез писмена покана, огласена по ред, определен в устава.

Промени в правния режим на общото събраниеА/ В чл. 15, ал.4, т.2 ЗК е внесено едно допълнение, което преди този момент винаги се извеждало по смисъл.

Съгласно този текст общото събрание на кооперацията не само определя броя на членовете на управителния и на контролния съвет и ги избира с тайно гласуване, но и ги освобождава с такова гласуване.Изрично в компетентността на общото събрание е включено избирането и освобождаването на председател на кооперацията. Не се изисква избирането и освобождаването да е с тайно гласуване, поради което те трябва да станат с явно гласуване, ако в устава или на самото заседание не е предвидено гласуването да е тайно (вж. чл.15, ал.4, т.2а във връзка с чл.18, ал.З ЗК).

Б/ В компетентността на общото събрание на кооперация е включено и избирането на пълномощници за общото събрание на кооперативния съюз, в който членува кооперацията. Избирането трябва да стане по реда, определен в устава на кооперативния съюз. По този ред трябва да стане и освобождаването на пълномощниците, въпреки че то не е посочено в чл.15, ал. 4, т.2б и чл.56, ал.З ЗК. Преди промените в чл.9, ал.1, т.З и чл.15, ал.4 ЗК не се предвиждаше избор на пълномощници за общото събрание на кооперативния съюз, тъй като по право негови членове бяха председателите на управителните съвети на членуващите в съюза кооперации. Такъв избор се предвиждаше по ЗК от 1991 г.

В/ Изменението в компетентността на общото събрание на кооперация по чл.15, ал.4, т.З ЗК е от 2001 г. (ДВ, бр.98). В този текст са визирани условията, при наличието на които общото събрание трябва да определи регистриран одитор. За това назначаване е необходимо кооперацията да отговаря за предходната година на минимум два критерия от: сумата на актива по баланса да е над 500 000 лв.; сумата на нетния размер на приходите от дейността да е над 1 млн.лв.; средната численост на персонала да е над 30 души. Във връзка с чл.15, ал.4, т.З се отмени и чл.62 ЗК (също през 2001 г.).

Г/ Съгласно чл.15, ал.4, т.4 ЗК общото събрание на кооперацията дава съгласие за сключване на договор с прокуристи (преди промяната - с определен прокурист).

Д/    В чл.15, ал.4, т.8 ЗК е предвидено правомощие на общото събрание да одобрява насоки за развитие на дейностите на кооперацията.

Е/ В чл.15, ал.4, т.8а ЗК изрично е уредено ново правомощие на общото събрание - за определяне на средствата за дейността на контролния съвет на кооперацията. Преди промяната това правомощие се включваше в остатъчната компетентност, а не в изключителната компетентност на общото събрание на кооперацията. В новата т.17 на чл.15, ал.4 ЗК се предвиди правомощие, чието включване към компетентността на общото събрание на кооперацията никога не е будело съмнение и преди промяната. Съгласно този текст общото събрание освобождава от отговорност председателя на кооперацията и членовете на управителния и контролния съвет. В новата т.18 на чл.15, ал.4 ЗК се възстанови една възможност, предоставена на трудово-производителните кооперации по ЗК от 1991 г. - за избор на комисия по социална дейност.

Ж/ Промени и по отношение свикването на общото събрание на кооперация. Първата промяна се състои в предвиждане на минимален срок от 14 дни, който тече от разгласяване на поканата до провеждане на заседанието (вж. чл.16, ал.1 ЗК).В чл.16, ал.З, т.1 ЗК е посочен максимален (краен) срок за провеждане на редовно общо събрание, на което да се отчете дейността на кооперацията за предходната година - до края на м.април.В чл.16, ал.З, т.2 ЗК е предоставено право на председателя на кооперация да иска свикване на извънредно общо събрание. Преди промяната това право принадлежеше на изпълнителния директор на кооперацията.              

З/ В новата ал.5 на чл. 16 ЗК е уредена възможност за представители на кооперативните съюзи (териториални или национални) да участват в заседания на общото събрание на кооперация с право на съвещателен глас.

И/ Съществено изменение е внесено по отношение на т.нар. спадащ кворум. Съгласно чл.17, ал.2 ЗК, ако на заседанието не се явят необходимият брой членове, общото събрание се провежда един час по-късно, независимо от броя на присъстващите. Преди промяната тази възможност съществуваше само ако преди това събранието е било отложено и свикано след 7 дни, т.е. изискваше се на две заседания да не са се явили необходимият брой членове.

Й/ Най-съществената промяна в разглежданата материя е по отношение решенията на общото събрание на кооперация, които трябва да се приемат сквалифицирано мнозинство, както и за неговото изчисляване. Преди промяната само четири решения на общото събрание трябваше да се вземат с мнозинство 2/3: за опрощаване, отсрочване или разсрочване на парични задължения към кооперацията; за разпореждане с недвижими имоти; за преустройство и за прекратяване с ликвидация на кооперацията. По закон не се изискваше квалифицирано мнозинство дори за приемане на решение, с което се изменя и допълва устава на кооперацията. Съгласно чл. 18, ал.2 ЗК, освен горепосочените решения, с квалифицирано мнозинство от 2/3 трябва да се приемат и решенията за изменение и допълнение на устава, за определяне броя и избор (освобождаване) на членове на управителния и контролния съвет и на председателя, за събиране на допълнителни и целеви парични вноски от членовете. Мнозинството се определя спрямо броя на присъстващите членове (включително и при спадащ кворум), а не спрямо броя на всички кооператори.Съгласно чл.18, ал.4 ЗК председателят на кооперация отговаря за редовното водене на протоколна книга за заседанията на общото събрание. Преди промяната носител на това задължение бе председателят на управителния съвет.

1.3. Управителният съвет е задължителен орган за управление на кооперацията. Той има предимно изпълнителски функции - трябва да привежда в изпълнение решенията на общото събрание на кооперацията. Компетентността на управителния съвет е законова (изключителна) и уставна. Новото кооперативно законодателство разшири законовата компетентност на управителния съвет, която обаче не е систематизирана, а е разпръсната в редица разпоредби на ЗК. Управителният съвет е оправомощен да подава молба за регистриране на кооперацията, да взема решения за приемане на нови членове. Управителният съвет може да прави бележка и предупреждение за изключване на членове на кооперацията, както и да ги отстранява до свикване на общо събрание. До управителния съвет следва да се отправят и волеизявленията за напускане на членове, ако в устава не е предвидено друго. Управителният съвет има правото и е длъжен да представи за одобрение от общото събрание отчет за годишната дейност, баланса и разпределението на общия ход на кооперацията. Той е компетентен да свиква общото събрание.

Той е компетентен да образува кооперативно предприятие или да участва в създаването на междукооперативно предприятие на освание решение на общото събрание на кооперацията. Управителният съвет дава предварително съгласие за извършване сделки на разпореждане от представителния орган на коорацията (без тези за недвижими имоти). Следователно управителният съвет изпълнява не само оперативни функции, но и по-общи управленски функции, чрез които направлява дейността на кооперацията, като в известна степен замества общото събрание за времето, през което то не заседава.  Изключителната компетентност  на управителния съвет може уставно да бъде разширена или ограничена, но само до определени граници.По правило броят на членовете на управителния съвет трябва да се определя от общото събрание, но масовата практика е този брой да се фиксира в кооперативните устави. Минималният брой членове на управителния съвет е 3 лица, въпреки че това не е посочено изрично в ЗК. Мандатът на управителния съвет е 3 години. Следва да приеме, че е недопустимо в устава или в решението за избор да се определя друг срок - по-кратък или по-дълъг.Първият управителен съвет се избира на учредително събрание. Изборът на нови членове на първия управителен съвет, както и изборът на следващи управителни съвети е в компетентност на общото събрание. Членове на управителния съвет могат да бъдат само членове на кооперацията. В кооперациите на инвалиди най –малко половината от членовете на управителния съвет трябва да са инвалиди. Не могат да бъдат членове на управителния съвет лица, които не са навършили 18 години или са поставени под запрещение, лишени са от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност или се намират с член на управителния или на контролния съвет в брак, родство по права линия или са братя или сестри. При напускане или смърт на членове на управителния съвет неговият състав се попълва с нови членове, които упражняват остатъка от мандата на управителния съвет.Управителният съвет се свиква на заседание от неговия председател най-малко веднъж в месеца. Председателят може да свика управителния съвет по своя инициатива или по искане на 1/3 от членовете му, както и по искане на изпълнителния директор. Ако председателят на управителния съвет не го свика, съветът се свиква от контролния съвет.  Членовете на управителния съвет носят два вида отговорност към кооперацията - организационна и имуществена. Организационната отговорност се свежда до предсрочно освобождаване на член от състава на управителния съвет. Тази отговорност се реализира по решение

(преценка) на общото събрание, без да е необходимо да е налице неизпълнение на задължение от освободения член или той да има вина. Имуществената отговорност на членовете на управителния съвет предпоставя виновно причинени вреди от управленско решение на управителния съвет. Тази отговорност е договорна и солидарна.

Промяна по отношение правното положение на управителния съвет се състои в отмяната на чл.20, ал. 1, предл.последно ЗК, според който членовете на съвета трябваше да избират помежду си неговия председател. Както вече се разгледа, председателят на кооперацията по право е и председател на управителния съвет.

А/ В чл.20, ал.2 ЗК са включени три нови ограничения (пречки) за избиране на лица в управителен съвет на кооперация.Първото ограничение е за лица, които са били освободени от състава на управителния съвет поради системно неизпълнение на функциите си. Освобождаването от състава на съвета на друго основание е без значение. Съгласно чл.20, ал.2, т.5 ЗК не могат да бъдат избирани за членове на управителен съвет на кооперация лица, които са в производство за обявяване в несъстоятелност или са невъзстановени в правата си обявени в несъстоятелност длъжници ЕТ или съдружници в СД. Такава забрана за участие има и за лица, които са осъждани за умишлени престъпления от общ характер и не са реабилитирани (вж. чл.20, ал.2, т.6 ЗК).Съгласно чл.20, ал.4 ЗК при напускане или смърт на членове на управителния съвет състава на съвета се попълва е избраните от общото събрание подгласници. Подгласници могат да се избират само ако това е предвидено в устава.В новата ал.5 на чл.20 ЗК е взаимствана идея от нормативния режим на управлението на АД (чл.240, ал.1 ТЗ). Целта е да се повиши ангажираността и отговорността на членовете на управителен съвет на кооперация при упражняване на техните функции чрез даване на гаранция за управлението им в размер, определен с решение на общото събрание, но не по-малък от едномесечното им брутно възнаграждение, получено от кооперацията.

Съществена промяна в управлението на кооперацията съставлява отмяната на ал.2 на чл.21 ЗК. Съгласно този текст управителният съвет можеше да назначава изпълнителен директор на кооперацията. Този дуализъм в управлението и представителството на кооперацията създаваше значителни практически трудности, които de lege lata са преодолени. Ако се приеме, че и понастоящем управителният съвет има възможност да избира изпълнителен директор, това би следвало да става по чл.21, ал.З ЗК. Но в този случай изпълнителният директор само ще подпомага управителния съвет в неговата дейност. Той може да има само оперативни функции в определени вътрешни отношения на кооперацията и по общо правило е подчинен и на председателя на кооперацията.

1.4. Контролният съвет също е задължителен орган за управление на кооперацията. За контролния съвет важат редица от разгледаните вече характеристики на управителния съвет (напр. по отношение формирането на неговия състав, мандат, отговорност на членовете и др.). По тази причина в настоящата точка се разглежда само спецификата на контролния съвет.Контролният съвет на кооперацията осъществява една относително обособена и специфична управленска функция - контролната, без това да засяга върховенството на общото събрание като надзорен орган.  Контролният съвет осъществява някои оперативни управленски функции (напр. по свикването на общото събрание или управителния съвет на кооперацията. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗК контролният съвет проверява дейността на кооперацията. Под дейност следва да се разбира не само стопанската и друга дейност на кооперацията, а и нейното управление.Контролът (проверката) трябва да се извършва в две основни насоки, въпреки че те не са посочени нормативно - спазване на нормативните актове и устава на кооперацията и опазване на кооперативното имущество. На тази основа законовата компетентност на контролния съвет се проявява в няколко правомощия: участие на членовете на контролния съвет в заседанията на управителния съвет с право на съвещателен глас; даване на заключение пред общото събрание по отчета на управителния съвет, баланс и разпределението на общия доход; свикване на общото събрание и на управителния съвет; предявяване на иск за отмяна противоуставни или незаконосъобразни решения или действия на органите за управление на кооперацията пред районния съд по седалището й. По този ред контролният съвет може да иска отмяна и на решения на общото събрание. Това е едно изключение от принципа за върховенство на общото събрание и подчинеността спрямо него на всички останали кооперативни органи. Законовата компетентност на контролния съвет може уставно да бъде разширена, но не и ограничена (стеснена). Ако уставът не предоставя допълнителни правомощия на контролния съвет, той няма право да дава задължителни разпореждания на другите кооперативни органи (управителеен съвет, председател на управителния съвет и изпълнителен директор), както и да спира или отменя техни решения или дейтвия. Контролният съвет има само законовото право за отмяна на решения или действия на другите кооперативини органи по реда на вътрешноокооперативния контрол (пред общото събрание) и външния контрол (пред съда)

1.5. Председател на кооперациятаПредседателят на кооперацията е задължителен орган за управление на кооперацията. Той трябва да се избере от

общото събрание(съответно от учредителното събрание ).Председателят на кооперацията е постоянно действащ оперативен и представителен орган на кооперацията. Той организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет, ръководи текущата дейност и представлява кооперацията. Председателят свиква заседанията на управителния съвети ги ръководи. Той би следвало да отговаря за редовното водене на книгата на кооператорите, ако уставът не предвижда друго.Председателят на управителен съвет на взаимозастрахователна кооперация трябва да отговаря на редица допълнителни условия (напр. да има висше образование и професионален опит в застраховането).

Промени в правния режим на кооперацията относно председателя на кооперацията.                                                                                                                 

А/ Законът за изменение и допълнение на ЗК от 2003 г. (ДВ, бр. 13) възстанови един традиционен (класически) едноличен орган за управление - председател на кооперация, чието правно положение по правило се уреждаше и от предишните кооперативни закони. Председателят на кооперацията замени председателя на управителния съвет и изпълнителния директор, като има правомощията, които тези два еднолични органа за управление упражняваха преди промяната. Част от тези правомощия бяха разгледани. Но същевременно в празното положение на председателя на кооперация са внесени нови елементи, които липсваха в правното положение на председателя на управителен съвет (изпълнителния директор).

На първо място следва да се отбележи, че изборът и освобождаването на председател на кооперация са самостоятелни и се различават от избора и освобождаването на членове на управителен съвет (напр. не се изисква председателят да бъде избиран с тайно гласуване). Председателят на кооперация се избира от общото събрание (на учредително събрание) измежду членовете на кооперацията, а не измежду членовете на управителния съвет. По тази причина мандатът на председателя може да не съвпада с този на управителния съвет (напр. при предсрочно освобождаване на председателя по новия чл.26а ЗК). Възможно е той да председателства различни по състав управителни съвети на кооперацията. Неслучайно чл.20, ал.1 ЗК посочва, че членовете на управителен съвет се избират за срок до 3 години, а председателят - за срок 3 години (вж. чл.26, ал.1 ЗК). С оглед неговия избор и освобождаване председателят на кооперация не е член на управителния съвет, въпреки че е председател на съвета и има право да участва в работата му с равен глас.За председателя съответно се прилагат забраните (ограниченията) по чл.20, ал.2 ЗК за участие в управителен съвет на кооперация. Така например не може да се избере за председател на кооперация лице, което е било освободено като член на нейния управителен съвет поради системно неизпълнение на функциите си, но може да бъде избрано за член на управителен съвет лице, което е било освободено като председател на кооперацията по чл.26а ЗК. Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на кооперация от общото събрание са специални и не се прилагат  по отношение членовете на управителния съвет. При предсрочно освобождаване или напускане на председателя не се намалява състава на управителния съвет. От изложеното следва, че председателят на кооперация не трябва да се има предвид, когато на основание чл.15, I ал.4, т.2 ЗК общото събрание определя броя на членовете на управителния съвет, освен ако в решението (устава) изрично е посочено, че определеният брой включва и председателя. От друга страна, председателят на кооперацията следва да се има предвид при изчисляване на кворума и мнозинството за заседанията на управителния съвет, тъй като по закон е негов председател и член с право на глас.

Б/ Като цяло чл.26, ал.2 ЗК запази правомощията на председателя на кооперация, които преди принадлежаха на председателя на управителен съвет (изпълнителния директор), но внесе в тях някои допълнения, които по-скоро са пояснения. Председателят на кооперация е длъжен да организира не само изпълнението на решения на общото събрание и управителния съвет на кооперацията, но и на органите на кооперативния съюз в който тя членува.   Чл.26, ал.2, т.4 ЗК изрично призна редица правомощия на председателя на кооперация в трудовоправно отношение (за сключване и прекратяване на трудови договори, определяне на трудовите възнаграждения, наказване на работници и служители на кооперацията). В чл.26, ал.2, т.5 ЗК изрично се предвиди и без това ясното положение, че председателят на кооперация изпълнява и други функции, определени в устава, съобразно закона.

В/ По нов начин се уреди напускането и предсрочното освобождаване на председателя на кооперация.Съгласно новата ал.4 на чл.26 ЗК при напускане по негово желание председателят на кооперация е длъжен да

отправи предизвестие до управителния съвет в срок най-малко 3 месеца. В срока на предизвестието управителният съвет свиква общото събрание за избор на нов председател на кооперацията.Правото на напускане на председател на кооперация има аналог в правото на напускане на управител на ООД. Но за разлика от управителя на ООД, председателят на кооперация няма право при бездействие на управителния съвет и (или) общото събрание сам да заяви своето заличаване от регистъра. Законът не определя форма на предизвестието за напускане. То може да се заяви устно на заседание на управителния съвет и да се впише в протокола.

За първи път в ЗК са уредени основания за предсрочно прекратяване правомощията на председател на кооперация (по законовата терминология „пълномощията"). По този начин се изостави един основен принцип на корпоративното управление за реализиране на т.нар. организационна отговорност, който е преутвърден с промените в ТЗ по отношение изпълнителните органи на капиталовите търговски дружества.Съгласно чл.26а ЗК председател на кооперация може да бъде освободен предсрочно при наличие на пет основания: подаване на оставка; трайна обективна невъзможност да изпълнява задълженията си; системно неизпълнение или нарушение изискванията на закона и устава; злоупотреба с доверието и уронване доброто име на кооперацията; причиняване на вреди от негови действия. От изброяването е видно, че при първите две основания не се изисква вина на освободения председател на кооперация.Изброяването на чл.26а ЗК дава основание да се приеме, че то е изчерпателно и предсрочно освобождаване на председател на кооперация е допустимо само на някое от 5-те законови основания. При всички основания за предсрочно освобождаване трябва да се избере нов председател на кооперацията, а не само при подаване на оставка.

Г/ Друг нов момент - чл.26, ал.З ЗК- изискването за сключване на сделки на разпореждане от председателя след предварително решение на управителния съвет. Чл.21, ал.4 ЗК запази едно важно правомощие на управителния съвет, което преди промяната се упражняваше по отношение действия на изпълнителния директор (председателя на управителния съвет), но внесе в нето известни модификации.Контролът на управителния съвет е по отношение решения и действия на председателя на кооперация.След промяната контролът на управителния съвет е ограничен по съдържание и обхваща само спиране изпълнението на действия на председателя. Преди промяната управителният съвет имаше право и да отменя действия на едноличните органи за управление на кооперацията.

 КООПЕРАЦИИ.  Капитал и имущество1.1. Както се отбеляза, основната промяна в тази материя е отпадането на определящата преди този момент

категория „имуществен дял" чрез отмяната на ал.З и 4 на чл.29, ал.2 ЗК. С това отпадна разграничението между дялов капитал и начален дялов капитал на кооперация.

За първи път в ЗК е предвидено изискване за оценяване на непаричните (апортните) дялови вноски в кооперация (по подобие на апорта в капиталовите търговски дружества). Но за разлика от апортирането в ООД, АД и КДА, при които оценяването се прави от 3 вещи лица, назначени от съда, при апортирането в кооперация оценяването е от 3 вещи лица, определени от управителния съвет на кооперацията. В ЗК не е възпроизведено изискването по чл.72, ал.З ТЗ, според който оценката в устава не може да бъде по-висока от експертната оценка. Това изискване следва да се прилага и при апортиране в кооперация, тъй като в противен случай допълнението на чл.31, ал. 1 ЗК става безпредметно.

Подобрена е нормативната уредба на допълнителните и целевите парични вноски на членовете на кооперация. В чл.31, ал.З ЗК изрично е предвидено, че те не се отразяват на дяловите вноски, а това означава - и на дяловия капитал на

кооперацията. В решението на общото събрание трябва да се определят целта и редът за внасяне, както и срокът за връщането им. Вече се отбеляза, че решението на общото събрание за внасяне на допълнителни или целеви парични вноски следва да се вземе с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите на заседанието членове на кооперацията.

1.2. ЗК не възпроизведе забраната за внасяне на право на собственост и други вещни права върху земеделска земя в имуществото на кооперация, както и за учредяването им в нейна полза. Тази забрана бе може би най-дискутираното правило на ЗК преди неговото изменение й допълнение през 2003 г. Понастоящем няма пречка за апортиране на земеделска земя като дялова вноска на членовете в капитала на кооперация, която не е задължително да бъде земеделска кооперация. Земеделската земя трябва да бъде оценена по общия ред на чл.31, ал. 1, предл. последно ЗК. Наред с тази възможност, която не е специално уредена от закона, чл.31, ал.4 ЗК изрично предвиди три други възможности за ползване на земеделска земя от членове на кооперация. Те могат да отдават земеделска земя под аренда или наем както на кооперация, така и на други юридически или физически лица. Преди промяната това бе единствената възможност за ползване от кооперация на земеделска земя на нейни членове. Втората възможност е за самостоятелно обработване на земеделска земя от членовете и ползване на производствени услуги от кооперацията или от други юридически или физически лица.Третата възможност на членовете е да предоставят земеделска земя за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка и вписване (вж. чл.31, ал.4, т.З ЗК). Според този текст и кооперацията може да предоставя земя за обработване на трети лица по общия ред. Както се отбеляза, редът за предоставяне на земеделска земя за обработване трябва да се уреди в устава. Поне като възможност в устава следва да се предвиди и предоставянето на земя за обработване от кооперацията на трети лица.

1.3. Законът за изменение и допълнение на ЗК от 2003 г. внесе една промяна по отношение разпределянето на печалбата и загубите на кооперация, която се състои в допълнение на чл.ЗЗ, ал.З ЗК. Съгласно този текст размерът на печалбата се намалява с размера на отчисленията за фондовете на кооперацията. Остатъкът от печалбата се разпределя по решение на общото събрание за дивиденти на членовете и за други цели, свързани с дейността на кооперацията. Именно разпределянето на остатъка от печалбата и за други цели не бе предвидено в чл.ЗЗ, ал.З ЗК, от което се правеше изводът, че този остатък задължително трябва да се разпределя под формата на дивиденти.Друга промяна в разглежданата материя се отнася за фондовете на кооперация. С допълнение на чл.34, ал. 1 ЗК е предвидено образуване на втори задължителен кооперативен фонд - фонд „Инвестиции". Неговият размер не може да бъде по-малък от 10 на сто от размера на дяловия капитал. Конкретният размер и начините за формирането на фонда се определят от общото събрание (вж. чл.34, ал.4 ЗК).Действащият чл.31, ал.4, т.1 ЗК под ползване разбира придобиване на гражданските плодове от членовете, а чл.31, ал.4 ЗК(6тм.) имаше предвид, ползването на земеделска земя в натура от кооперацията (обработването й). В нормативната уредба на взаимоспомагателната каса се направи едно изменение. Съгласно чл.36, ал.2 ЗК устройството и дейността на взаимоспомагателните каси трябва да се уредят с правилник, приет от общото събрание на съответната кооперация, а не с общ правилник, приет от Министерския съвет.

2.  Кооперативна система2.1. Нормативната уредба на кооперативните и междукооперативните предприятия претърпя една промяна,

но тя е съществена. Преди промяната кооперативното предприятие можеше да бъде само ЕООД. След промяната то може да бъде ЕООД или ЕАД. По този начин на кооперацията се предостави възможност, която имат всички юридически лица, за образуване на еднолични търговски дружества. В резултат на това е налице симетрия между нормативния режим и правното положение на кооперативните предприятия (ЕООД и ЕАД) и междукооперативните предприятия (ООД и АД).

2.2. По-значителни са промените в правното положение на кооперативните съюзи.Чл.54, ал. 1 ЗК е допълнен с изричното указание, че кооперациите могат да се обединяват не само в териториални и

отраслови, но и в национални съюзи. Минималният брой учредители на кооперативен съюз е завишен от 3 на 7 кооперации.В новата ал.2 на чл.55 ЗК е предвидено, че кооперациите и кооперативните съюзи са длъжни да изпълняват решенията на органите на кооперативните съюзи, в които членуват. Може да се каже, че този текст слага край на въведения със ЗК от 1991 г. модел на отношенията между кооперациите и кооперативния съюз, в който те членуват, като отношения между равнопоставени юридически лица. Промените през 2003 г. преутвърждават новия характер на тези отношения, които са организационно-властнически. В тези отношения кооперативният съюз е управляващо юридическо лице, а членуващите в него кооперации са подчинени (зависими) юридически лица.Това принципно положение намира израз и продължение чрез промените й чл.53 ЗК. Съгласно този текст финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи. При осъществяване на контролната дейност се прилага глава четвърта „Имуществена отговорност и мерки за отстраняване на нарушенията" от ЗДВФК. Само като положително може да се окачестви изменението на чл.55, ал.1 ЗК, в който наред с общото събрание, управителния съвет и контролния съвет е посочен и председателят на кооперативния съюз като негов задължителен орган за управление. След отстраняване на предишния пропуск по чл.56, ал. 1 ЗК органната управленска структура на кооперативния съюз съвпада с тази на кооперация и категорично е решен въпросът за представителството на съюза. Преди промяната чл.56, ал.1 ЗК предвиждаше, че членовете на управителния съвет се избират от общото събрание за срок 3 години. Понастоящем е предвиден избор не само на членове на управителен съвет, но и на контролен съвет и председател на съюза за срок 4 години.Вече се отбелязаха промените в състава на общото събрание на кооперативния съюз. То се състои от пълномощници, избрани от общите събрания на неговите членове (кооперации или първични съюзи) при условия и по ред, определени в устава на съюза.В новата ал.4 на чл.56 ЗК е уредена възможността за делегиране правомощия от общото събрание на управителния съвет на кооперативен съюз. Само може да се съжалява, че подобна възможност не е предвидена и за управлението на кооперация.Прехвърлянето на правомощия (компетентност) е уредено чрез метода на изключването. Общото събрание на кооперативен съюз може да делегира на управителния съвет всички свои правомощия с изключение на изрично посочените в чл.56, ал.4 ЗК - за изменение и допълнение на устава, за определяне броя и за избор на членове на другите съюзни органи, за преустройство и за прекратяване с ликвидация на съюза. Делегирането може да е предвидено в устава или да се извърши по оперативно решение на общото събрание на съюза.

В отклонение от общите правила за свикване на общо събрание на кооперация и кооперативен съюз, чл.56, ал.5 ЗК предвижда, че общо събрание на национален съюз се свиква веднъж на 4 години.

3. Преустройство и прекратяване с ликвидация3.1. В нормативния режим на преустройството на кооперация е внесена една промяна, която не е прецизно

формулирана. Тя се състои в допълнение на чл.38 ЗК, според който членовете на кооперациите, които са се слели или влели, стават членове на новата кооперация, а членовете на кооперацията, която се е разделила или отделила - членове на една от новообразуваните кооперации.В чл.38 ЗК е включено отделянето на кооперация, но без да се държи сметка, че при тази форма на преобразуване кооперацията, откоято става отделянето, се запазва като стопански и правен субект, а не се прекратява. От буквата на чл.38 ЗК следва, че и при отделяне всички членове преминават към новообразуваната кооперация или кооперации, което е недопустимо, тъй като в кооперацията, от която става отделянето, трябва да останат поне 7 членове. Следователно при отделяне членовете се разпределят не между новообразуваните кооперации (така е при разделяне), а между новообразуваната кооперация (кооперации) и кооперацията, от чието имущество и персонален състав е отделянето.

3.2. Съществена промяна е внесена в чл.45 ЗК. Преди промяната на връщане подлежаха дяловете на членовете след изпълнение на останалите задължения. В съответствие е промененият чл. 14 ЗК, който урежда изплащането при действаща кооперация, измененият чл.45 ЗК постановява, че ликвидаторите изплащат на кооператорите дяловите, допълнителните и целевите вноски, както и предоставените на кооперацията под формата на заем средства (включително лихвите), които се връщат на кооператорите след изпълнение на останалите задължения. В сравнение с чл.14, ал.1 ЗК не са посочени дивидентите, но и те подлежат на изплащане, ако се дължат от кооперацията преди прекратяването й. Дължимите на членовете суми трябва да се намалят пропорционално със сумата на изпълнените задължения на кооперацията към кредиторите. Следователно членовете на ликвидираща се кооперация винаги получават своя ликвидационен дял след удовлетворяване на кредиторите, въпреки че могат да имат вземания към кооперацията също като кредитори, а не в качеството на нейни членове (напр. вземане като заемодатели по чл.31, ал.6 ЗК). Но в ликвидационния дял на членовете влизат само вземанията за дялови, допълнителни и целеви вноски, за предоставени в заем суми и дължими по тях лихви (евентуално за дължими преди прекратяването дивиденти), а не и за други вземания на членовете към кооперацията. За тях те са кредитори на общо основание.Промените в чл. 14 и чл.45 ЗК водят до извода, че членовете имат интерес да прекратят членството си преди прекратяване на кооперацията с ликвидация. В този случай те отговарят за задълженията на кооперацията само до размера на дяловите си вноски или до определената в устава сума над този размер. В чл.47, ал.З ЗК е предвидено ново задължение на ликвидаторите - за предаване в 7-дневен срок на архива на заличена кооперация в кооперативния съюз, в който тя е членувала, с изключение на архива, който подлежи на предаване в държавния архив. Последната промяна в материята на прекратяването с ликвидация е при възстановяване дейността на кооперация в процес на ликвидация по чл.49 ЗК. В този случай освен избор на членове на управителен и контролен съвет и одитор, следва да се избере и председател на възстановяващата дейността си кооперация.

ТЕМА 19 ТЪРГОВСКИ   СДЕЛКИ1.1. Обща характеристика на търговските сделки.Търговските сделки са основен елемент и основна проявна форма на търговската /стопанска/ дейност. Те са

категория, която изразява същността и показва спецификата на търговското право. Основни търговски сделки са търговската /спекулативната/ покупка по чл.1, ал.1 ТЗ и търговската продажба по чл.318 ТЗ. Преобладаващата част от останалите търговски сделки пряко или косвено са свързани с търговска покупка и търговска продажба и ги обслужват / напр.комисионните, превозни, застрахователни и др./.Голяма част от търговските сделки се основават на сделките в Гражданското право – напр. спекулативна покупка по чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, продажбата на стоки собствено производство по чл.1, ал.2, т.2 ТЗ, покупката на недвижими имоти с цел продажба се основават на договор за продажба по чл.183 и сл. от ЗЗД. Съществена близост е налице между комисионния и спедиционния договор и договора за поръчка, между договора за банков влог и договора за влог, между договора за банков кредит и договора за заем, за потребление и др. Друга част от търговските сделки имат самостоятелен характер /напр. застрахователни договори и някои банкови сделки/.Разгледани в съпоставителен план, търговските сделки проявяват специфика в сравнение с гражданските сделки в няколко насоки:

- те имат възмезден характер, за разлика от гражданските сделки, които в преобладаващата си част са безвъзмездни. При търговските сделки насрещна престация се дължи и дори когато не е уговорена;

- по-голяма част от търговските сделки имат абстрактен характер /напр. търговска асигнация, менителница, запис на заповед, чек и др./ Сделките в гражданското право по правило са каузални;

- при търговските сделки е налице по-малка строгост при спазване на определена форма, която се дължи на изискването за бързина и опростеност в търговския оборот;

- търговските сделки са динамична категория. Появяват се нови договорни видове, изменят се съществуващите поради динамиката в съвременните икономически отношения. Сделките в гражданското право са по-консервативни, ненаименувани договори почти липсват, за разлика от търговското право, където са значителна част;

- при търговските сделки в по-голяма степен се отчитат и защитават интересите на кредитора /напр. кредиторът има право на лихва дори да не е уговорена, принципно отговорността на длъжниците е солидарна и др./;

- някои търговски сделки могат да се сключат само от определени субекти  /напр. застрахователен договор; банкови сделки и др./.

1.2. Нормативна уредба на търговската сделкаТя бива специална, обща и субсидиарна.Специалната нормативна уредба се съдържа в специалните закони и има приоритет пред общата нормативна уредба,

съдържаща се в част  трета на ТЗ /напр. ЗСБТ урежда борсови продажби/. ТЗ регламентира общите положения за търговската сделка и повечето видове сделки. Нормативната уредба на отделните видове търговски сделки е специална /напр. ЗСБТ урежда борсови продажби/.За неуредените от специалното и общото търговско законодателство въпроси приложение има гражданското законодателство /ЗЗД/ . При непълноти и в гражданското законодателство приложение

спрямо търговските сделки имат търговските обичаи /чл.288 ТЗ/, което е една от особеностите на търговското право. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по место изпълнението на задълженията на дадената търговска сделка /фактически обичаи, обичаи в практиката и др./.

1.3.Видове търговски сделки.А. Основно делене на сделките  е на абсолютни и относителниИзвестни са три системи за определяне на търговските сделки – обективна, субективна и смесена. При

обективната /френска/ система търговските сделки се определят от закона. Без значение е търговското качество на субектите, които ги сключват. При субективна /германска/ система за търговски се считат сделките, сключени от търговец, т.е. търговското качество на субекта обуславя търговския характер на сделката.Нашият ТЗ възприема смесена система, като дава приоритет на обективната система, възприета в чл.286, ал.2 ТЗ, според този текст посочените в чл.1, ал.1 ТЗ сделки  са винаги търговски, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. По тази причина сделките по чл.1, ал.1 ТЗ могат да се определят като абсолютни /обективни/ търговски сделки. Те придават търговско качество на физическите и юридическите лица, ако те ги сключват от свое име, за своя сметка и по занятие. Не губят търговския си характер когато едната или двете страни по тях не са търговци и те не се сключват по занятие. Изброяването на чл.1,ал.1 ТЗ е изчерпателно – кръгът на обективните търговски сделки не може да се разширява чрез тълкуване.Субективната система е възприета от чл.286, ал.1 ТЗ. Според този текст търговска е сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Сделките по чл.286, ал.1 ТЗ могат да се определят като относителни /субективни/ търговски сделки. При тях е необходима конкретна преценка за наличието на два факта: търговско качество на субекта и връзка на сделката с упражняваното от него търговско занятие. Достатъчно е тези две условия да са налице за първата страна по сделката към момента на сключване на сделката. По правило търговското занятие се проявява в сключване на абсолютни търговски сделки, което придава търговски характер и на други сделки, които по своята същност са граждански, и не са посочени в чл.1,ал.1 ТЗ. За квалификацията на дадени сделки като относителни търговски сделки не е необходимо те да се сключват по занятие.В редица случаи могат да възникнат съмнения за връзката на дадена сделка със занятието на търговеца. Например предметът на една сделка може да има двойствено предназначение – да служи за лично или семейно ползване от търговеца и да се използва с търговска цел.В подобни случаи трябва да се прилага презумпцията на чл.286,ал.3 ТЗ, според която при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. От известен факт /търговско качество на субекта/ се прави заключение за друг неизвестен факт – връзката на сделката с неговото търговско занятие. Сделките по чл.286, ал.3 ТЗ се наричат презумптивни /предполагаеми/ търговски сделки. Такива могат да бъдат само относителните търговски сделки.

Б. Друго деление на търговските сделки на двустранни и едностранни.Това деление няма нищо общо с гражданско правната класификация на сделките на двустранни и едностранни.

Класификацията се основава на чл.287 ТЗ, според който разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона.Абсолютните търговски сделки са винаги двустранни, т.е. те са търговски и за двете страни независимо от търговското качество и начина за сключване на сделките – по занятие или епизиодично. Двустранни или едностранни могат да бъдат само относителните търговски сделки. Достатъчно е относителната сделка да е търговска само за едната страна. Другата страна може да не е търговец или да е търговец, но сделката да не е свързана с неговото занятие.   Особен вид търговски сделки са банковите сделки. От своя страна те могат да се разграничат на абсолютни, основни и неосновни. Абсолютни са договорът за влог и кредит. Основни банкови сделки са тези, които могат да се сключват само от банка, а неосновните банкови сделки могат да се сключват от различни търговци /не само от банка/.

1.4.Сключване на търговски сделки.За сключване на търговските сделки се прилагат общите правила на гражданското право. Сключването може да е

изрично, мълчаливо, предполагаемо и чрез мълчание.А.Публична поканаРегламентирана  е в чл.290 ТЗ. Тя може да се отправя до неограничен кръг от лица /публика/,  чрез изпращане

каталози, ценоразписи и други материали,  чрез средствата за масово осведомяване. В нея трябва да е посочена поне цената на стоките, в противен случаи е налице реклама. Рекламата също се прави с цел бъдещо сключване на търговски сделки, но само като възбужда интереса на купувачите.Ако въз основа на публичната покана се направи предложение за сключване на сделка от лица от публиката и то не се приеме без основателна причина, отговорността на автора на поканата е договорна /дължи се обезщетение за вредите, причинени от не сключената сделка/

Б.Публично предложение /оферта/.Регламентирано е в чл.290 ТЗ. То също се отнася до неограничен кръг лица /публика/, но трябва да съдържа общото

предлагано количество стоки /услуги/ и срок за приемането му. Тези две условия трябва да са налице едновременно. По това публичната оферта се различава от публичната покана. Другата разлика е с оглед правните последици. Предложителят е обвързан от публичната покана до изчерпване на обявеното количество в определен срок. Следователно, ако лице от публиката приеме публичната оферта, оферентът може да се освободи от отговорност само ако докаже, че обявеното количество е било налице при съобщаване на публичната покана, но други търговци са го изкупили преди определения срок за приемане.Предложителят носи по тежка отговорност от предвидената в чл.291 ТЗ, ако в публичната оферта предложи неограничено количество за определен срок. В този случай той не   може да се освободи на основание на изчерпване на количествата.Друга особеност при сключване на търговските сделки е разширената възможност за сключването им чрез мълчание. В гражданското право мълчанието е приравнено на волеизявление само в изрично посочени от закона случаи. В търговското право чл.292, ал.1 ТЗ предвижда правилото, че предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Налице е необорима презумпция, която се прилага, ако са налице следните условия:

- адресата на офертата да е търговец;- наличие на трайни търговски отношения;

- предложението за сключване на търговска сделка да съвпада по вид, съдържание и предмет със сключените преди това сделки;

- търговецът – адресат да не е възразил веднага срещу нея. Отхвърлянето на предложението трябва да е веднага след получаването му, а не  след узнаването му.

Друга особеност при сключване на търговските сделки е възможността за сключване  при общи условия. Те са правно-техническо средство, наложено от динамиката на търговския оборот, което има за цел уеднаквяване съдържанието на търговските сделки. Обикновено общи условия се предлагат от търговските дружества, които имат монополно положение на определен пазар и влизат в отношения с многобройни купувачи  /потребители/.Друго правно-техническо средство за рационализиране на търговския оборот са типовите договори. Те съвпадат по своята правна същност с общите условия. Но между типовите договори и общите условия има разлика. Типовите договори отразяват договорната практика и като проект на конкретни сделки служат за основа на преговорите между страните.

1.5.Съдържание на търговските сделки.Съдържанието на търговските сделки се определя по същия начин както това на сделките в гражданското право.

Съдържанието им се състои от уговорки /клаузи/, които при едностранните сделки се наричат реквизити. Страните по една търговска сделка могат да предвидят, че отделни уговорки от нейното съдържание следва да се определят от третото лице. Определените от третото лице уговорки стават задължителни за страните само ако то ги е определило в съответствие целта на договора, останалото му съдържание и търговския обичай  /чл.299, ал.1 ТЗ/.При сключване на един търговски договор страните може да не са в състояние да определят напълно неговото съдържание. В подобни случаи те могат да уговорят, че при настъпване на определени обстоятелства /напр.срок, промени в митническия режим и др./ ще се споразумеят по невключените в сделките въпроси. Възможно е съдържанието на търговските сделки да е пълно /завършено/, но те да не могат да породят правни последици, тъй като за това е необходимо да настъпи определено от закона или от страните условие. Такова условие е тяхното разрешение или одобрение от държавен орган. Разрешението е административен акт, който предхожда сключването на сделката, а одобрението е такъв акт, който следва сключването й.

Правните последици на сключената сделка могат да не настъпят и по волята на страните, ако те са се споразумели за определено отлагателно условие. Такова е например потвърждаването на сделката от трето лице. До потвърждаването й сделката е във висящо състояние.Ако в срок до три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката и да претендира обезщетение.

ТЕМА 20 БАНКОВИ СДЕЛКИ . ДОГОВОР  ЗА  БАНКОВ ВЛОГ И БАНКОВ КРЕДИТ 1.1. Обща характеристика на банковите сделкиБанковите сделки са от категорията на абсолютните /обективни / търговски сделки  / чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ/.

Особедностите на тези сделки се дължат на две обстоятелства : страни по тези сделки са банки и по правило основното задължение е за парична престация.

Нормативната уредба за банковите сделки се съдържа основно в ТЗ и ЗБ. Подзаконовата уредба    също е разнообразна / Наредба  № 3 за плащанията и др./ Приложение намират и някои правила на Международната търговска камара в Париж.Банковите сделки могат да се разделят на две големи групи : изключителни и неизключителни. Изключителните банкови сделки могат да се сключат само от банка, а неизключителните – от други субекти.Друго деление на банковите сделки е на активни , пасивни и посреднически / неутрални , комисионни /.Активни са банковите сделки , при които банката предоставя парични суми  на други субекти  и   става техен кредитор / напр. договор за банков кредит/. Пасивни са банковите сделки, при които банката  набира парични суми от други субекти / акумулира  чужди средства /  и става длъжник  на тези субекти / напр.договор за банков влог /.При посредническите сделки банката опосредява  движението на средства между други субекти, без да влага  собствени парични суми / напр.акредитив /. Характерно за банковите сделки е, че по правило те се сключват при общи условия, изготвени и предложени на клиентите от банката .

2.  ДОГОВОР  ЗА БАНКОВ ВЛОГДоговорът за банков влог е най-старата и разпространена пасивна банкова сделка. Той има две основни

разновидности – договор за обикновен влог и договор за паричен влог.2.1. Договорът за обикновен /правилен/ влогУреден  е в чл.420 ТЗ. Предмет на този договор е пазенето на движими вещи, които са индивидуално определени. По

този договор влогодател може да бъде всяко лице /търговец или нетърговец/, а влагоприемател задължително е банката.Договорът за обикновен влог е неформален, реален, двустранен и възмезден. По последните две характеристики този

договор се различава от договора за обикновен /граждански/ влог по ЗЗД, който по правило е едностранен и безвъзмезден.Задълженията  на влогоприемателя са да пази вложените вещи и да ги върне след изтичане на уговорения срок или при поискване от влогодателя. Вложените вещи остават собственост на влогодателя и затова влогоприемателят няма право да ги ползва и да се разпорежда с тях, като дължи връщане на същите, а не на други вещи. Влогодателят има право по всяко време да иска връщане на вложеното, следователно договорът за обикновен влог се сключва в интерес на влогодателя. Влогодателят е длъжен да заплати на влогоприемателя възнаграждение за пазенето на вложените вещи и да му възстанови направените разноски при предсрочно прекратяване на договора за обикновен влог.

2.2. Договорът за паричен /неправилен/ влогТой има за предмет влагането  само на парични суми.Той се сключва при издадени от банката и публично

оповестени общи условия, което се явява особеност различаваща го от договора за обикновен банков влог. Този договор има най-широко разпространение в банковата практика.Най-съществената разлика между двата вида договори за банков влог е, че договорът за паричен влог има транслативно действие. Банката става собственик на вложените средства и като такъв може да ги ползва и да се разпорежда с тях. Банката няма задължения за пазене на вложеното, а само за неговото връщане на влогодателя. Вложената сума трябва да се върне в същата валута и размер. По тази причина възнаграждението се дължи не от влогодателя, а от влогоприемателя. То е в размер на уговорената лихва. Уговарянето на лихвата става чрез писменото приемане на влогодателя  на общите условия на банката, в които са посочени лихвените

проценти и тяхната промяна.Договорът за паричен банков вклог също е реален и  възмезден, но е формален и едностранен. Договорът е формален, тъй като е необходимо издаването на документ от банката /напр. книжка, сертификат, вносна бележка/, в който да се посочат всички  внесените суми  и плащания по влога. Според чл.422, ал.2 ТЗ при различия  между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя   банков документ се предполага до доказване на противното, че данните по документа са верни. Тази оборима презупция е в интерес на влогодателя.При изгубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката /чл.422, ал.3 ТЗ/.Договорът за паричен банков влог е едностранен, тъй като влогодателят е само кредитор, а банката е само длъжник. Тя  дължи връщане на внесената сума и плащане на лихва върху нея. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен  влог, ако не е уговорено друго. Лихвите върху внесените суми по договор за срочен паричен влог са по-високи от тези по договор за безсрочен влог.

2.3. Договор за влог за управление.При него банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях /чл.424

ТЗ/. Този договор е разновидност на договора за обикновен банков влог. Той може да се сключи в две разновидности: само за управление на ценни книги, без възможност да се упражняват правата по тях; за управление с упражняване на правата по вложените ценни книги. Независимо от тези две възможности договорът не може да предвижда извършване на разпоредителни действия от банката по повод вложените ценни книги.

2.4. Банков влог под условие или в полза на трето лице.Уреден е в чл.425  ТЗ и при него ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги

или други движими вещи се връщат на влогодателя.Договорът за влог под условие е дефиниран като сделка, сключена под отлагателно условие. Отлагателното условие може да бъде модалитет, който засяга настъпване само на определени правни последици /напр. начисляване на лихва, теглене на суми и др./. Тези последици настъпват само при сбъдване на условието. Ако условието не се сбъдне, договорът за влог се прекратява и банката трябва да върне вложеното на влогодателя, т.е. настъпват последиците на сбъднатото прекратително условие.Договорът за влог в полза на трето лице предоставя възможност на посочен в договора субект да се разпорежда с вложеното. Достатъчно е третото лице /бенефицерът/ да е съобщило на влогодателя или на банката, че иска да се ползва от уговорката.

3. ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ.3.1. Характеристики на договора за банков кредитТой  е типичната /класическата/ активна банкова сделка. Има за предмет отпускането, ползването и връщането само

на определена парична сума.Страни по договора за банков кредит са кредитодателят /заемодателят/ и кредитополучателят /заемателят/.

Кредитодател  може да бъде само банка, а кредитополучател – всяко физическо или юридическо лице, което обикновено е търговец.

Договорът за банков кредит е формален, консенсуален, двустранен, възмезден, срочен, целеви и обезпечен договор.Договорът за банков кредит трябва да се сключи в писмена форма, която е за действителност на договора.Договорът за банков кредит е консенсуален, тъй като се сключва при постигане на съгласие между страните.

Отпускането на паричната сума от кредитодателя е изпълнение на негово задължение, породено от един вече завършен юридически факт /сключен договор/. Договорът за банков кредит е двустранен, тъй като поражда задължения и за двете страни.

Договорът за банков кредит е възмезден, защото паричната сума се отпуска срещу определена лихва. Тя е цената, която се дължи от кредитополучателя за ползването на предоставените средства.

Договорът за банков кредит е срочен. В банковата практика договорите за банков кредит се разграничават на краткосрочни / до 1 г./, средносрочни /от 1 до Зг./ и дългосрочни/ над 3 г./. По правило се договарят и междинни срокове с т. нар. погасителен п лан.

Паричната сума при договора за банков кредит винаги се отпуска за определена цел / напр. за оборотни нужди, с инвестиционно предназначение и др./. Банката има право да извършва проверки за целевото използване на предоставената сума.

Договорът за банков кредит е обезпечен договор. Ако обезпечението е със залог на ценни книги, други движими вещи или вземания , е налице т.нар. ломбарден кредит. Когато се залагат стоки, които се намират в публичен склад, кредитът се определя като варантен.Той е разновидност на ломбардния  кредит. Когато сумата не се издължи на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист  само по извлечение от своя сметка. Може да се договори и право на банката да продаде на търг заложените вещи по ред, установен със специална наредба. Договорът за обезпечение е и ипотекарен, когато обезпечението е договорна ипотека на недвижима вещ.

3.2. Задължения на страните по договор за банков кредит.Кредитодателят /банка/ има само едно задължение – да отпусне договорената сума. Срещу това задължение

кредитополучателят поема редица задължения:- преддоговорно  задължение да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнение

на договора;- да ползва предоставената сума съобразно уговорената  цел;- да поддържа предоставеното обезпечение в състояние и по начин, достатъчно да покрие стойностно  основното

задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума.- да върне предоставената сума след изтичане на уговорения срок. Това е най-важното задължение на

кредитополучателя ,към което се причислява и акцесорното задължение за плащане на уговорената лихва върху главницата, както и лихва върху просрочените лихви.

 3.3. Основание за предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя за връщане на предоставената сума.

В чл.432  ТЗ са посочени четири основания за предсрочна изискуемост на задълженията. Тази предсрочна изискуемост е изключение от правилото, че срокът по договора за банков кредит е в интерес на кредитополучателят. Хипотезите, при които банката може да иска предсрочно връщане на взетата сума са:

- предоставяне на неверни сведения /преди сключване  на договора и  през неговото времетраене/;- използване на сумата в несъответствие с договорената цел;- недостатъчност на даденото обезпечение и неговото недопълване в определения от банката срок;- невръщане на суми по други договори за кредит, след като е даден допълнителен срок за това от банката.3.4. По правило в икономическата литература банковия кредит серазглежда като заем, а в юридическата литература се приема, че договорът за банков кредит е разновидност на

договора за заем  за потребление.Между договора за банков кредит и договора за заем за потребление има подобие, но повече и по съществени са

различията по двата договора.Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка, а договорът за заем за потребление е гражданска сделка.

Предмет на договора за банков кредит е винаги парична сума, а предмет на договора за заем могат да бъдат не само пари, а и други заместими вещи. Кредитодателят е винаги банка, а заемодател може да бъде всяко физическо или юридическо лице. Договорът за банков кредит е формален, а договорът за заем е реален договор.Договорът  за банков кредит е двустранен, а договорът за заем е едностранен договор. Договорът за банков кредит е възмезден, а договорът за заем за потребление по принцип е безвъзмезден. Договорът за банков кредит по правило е с определен срок, а при договора за заем може да не е уговорен срок за връщане на заетото,  като в този случай то трябва да се върне до 1 месец от поканата. Съществуват и много други различия между двата договора , което определя разграничаването според правната им същност.               

 ДОГОВОРИ ЗА РАЗПЛАЩАТЕЛНА И ТЕКУЩА СМЕТКА.ДОГОВОР ЗА СТОКОВ КОНТРОЛ.               1.ДОГОВОР  ЗА РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА.1.1. Правна същност - договорът за разплащателна сметка е пасивна  банкова сделка.  Той има следните

характеристики:- договорът е формален – трябва да се сключи в писмена форма;-  той е двустранен, тъй като поражда задължения и за двете страни. И за банката и за титуляра на сметката

възникват взаимни  задължения;- той е възмезден, тъй като всяка от страните дължи възнаграждение на отсрещната страна. Банката дължи лихви

върху внесената сума, а титуляра на сметката дължи възнаграждение за извършените от банката операции, както и възстановяване на направените от нея разноски;

-   той е реален – счита се сключен от момента на привеждане на договорената сума по сметката.1.2. Задължения на банката.-  Основно задължение на банката е да извършва по нареждане на титуляра плащания в полза на трети лица, спрямо

които обикновено титуляр на сметката е длъжник. Банката трябва да отрази по разплащателната сметка и всички плащания от трети лица в полза на титуляра. Банката е длъжна да изпълнява нареждания на титуляра до размера на наличната сума. По тази причина титуляра на сметката няма законово задължение да поддържа по разплащателната сметка минимална парична сума /авоар, покритие, провизия/. Може да се договори и кредитиране от банката на титуляра, при което тя се задължава да изпълнява негови нареждания за плащане над размера на наличната или договорена минимална сума по разплащателната сметка. Този кредит се договаря при по висока лихва и се нарича овърдрафт;

-  Друго задължение на банката е да заплаща на титуляра уговорената лихва;-   Банката е длъжна да уведомява титуляра на разплащателната сметка за извършените по нея операции.

Уведомяването трябва да е писмено и най-малко веднъж месечно, освен ако не е договорено друго.1.3.Задължения на титуляра на разплащателната сметка. Той има две основни задължения:- Да заплати на банката уговореното възнаграждение;- Да възстанови направените от нея разноски по операциите.1.4. Съгласно чл.429 ТЗ към договора за разплащателна сметка се прилагат съответно разпоредбите на

договора за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго. Договорът за разплащателна сметка разкрива елементи, които го доближават до договора за паричен банков влог. Следователно договорът за разплащателна сметка е самостоятелна сделка, въпреки че съчетава отделни елементи на два договора – за поръчка и за паричен влог. Този договор има отделна нормативна уредба /чл.426-429 ТЗ/, която въпреки своята краткост е пречка за квалифицирането му като вид договор за поръчка, за влог или смесен договор.

2.ДОГОВОР  ЗА ТЕКУЩА СМЕТКА.2.1. Договорът за текуща сметка /контокорентният договор/ не е банкова сделка, въпреки че банките могат да

водят текущи сметки на техните титуляри.По правило и двете страни по договора за текуща сметка са търговци, но е задължително поне едната от тях да има

търговско качество. Между двете лица има периодично повтарящи се отношения /обикновено по взаимни доставки на стоки/.  Двете страни са едновременно кредитор и длъжник една спрямо друго като вземанията им  трябва да са еднородни.

Договорът за текуща сметка е неформален. Текущата сметка обаче трябва да има веществен носител. Не е задължително тя да се води в един документ. Възможно е всяка от страните едностранно да записва своите вземания и задължения. Достатъчно е страните да са се споразумели вземанията да не се предявяват, а да се дължи само

стойностната разлика между тях. Затова е необходимо периодично приключване на текущата  сметка, от което ще се установи коя от страните е кредитор и коя  от страните е длъжник по остатъка /салдото/.

2.2.Договорът за текуща сметка е компесаторен договор / за компенсация/. Но за разлика от компенсацията по ЗЗД не е необходимо да се отправят едностранни изявления от едната страна до другата. Компенсацията настъпва на основание на самия договор. Не е необходимо също да е налице изискуемост и ликвидност на вземанията. Точно обратното:  договорът за текуща сметка отлага изискуемостта,  а ликвидността може да се установи едва при приключване на сметката.Чрез договора за текуща сметка се осъществява и взаимно кредитиране между страните. Размерът на това кредитиране зависи от броя и размера на вземанията и задълженията на всяка една от страните.

2.3.Последици на договора за текуща сметка.Този договор води до отпадане на изискуемостта на насрещните вземания до приключване на сметката. Следователно никоя от страните не може да иска или да   предлага изпълнение на отделно вземане, не  може да прави опрощаване или новация, не може да прехвърля или залага своите вземания. Всички тези последици са обусловени от обстоятелството, че договорът за текуща сметка отнема самостоятелността на насрещните вземания и задължения. Те губят своята индивидуалност и се превръщат само в елементи от едно имуществено цяло.

2.4.Приключване на текущата сметка. Страните следва да уговорят срок за приключване / напр. на 1,3 или 6 месеца/. Ако това не е направено, текущата сметка трябва да приключи в края на календарната година. Приключването на текущата сметка означава да се съизмерят стойностно насрещните вземания. То трябва да се потвърди от страните като това потвърждаване трябва да се извърши в писмена форма и да се отправи  от едната страна до другата. Потвърждаването на приключването на сметката е неоттегляемо волеизявление. То е нищожно ако не е извършено в писмена форма. Потвърждаването на салдото може да е унищожаемо като иска за унищожаемост трябва да се предяви в едногодишен срок от потвърждаването. Този давностен срок е особен и води до не прилагане  на тригодишната погасителна давност по чл. 32 ал.2 от ЗЗД.

2.5. Прекратяване на договора за текуща сметка.Договорът за текуща сметка може да бъде прекратен на общите основания за прекратяване на договорите. Той може

да бъде прекратен с 1 месечно писмено предизвестие преди приключване на сметката.  Този случай тя трябва да приключи предсрочно. Периодичното приключване на сметката обаче не означава прекратяване на договора.

3. ДОГОВОР  ЗА  СТОКОВ КОНТРОЛ.3.1. Определение и характеристики. Договорът за стоков контрол е абсолютна търговска сделка. Страни по него са

възложителят и контрольорът, който трябва да има специални знания в съответната област. Предмет на договора е извършването на контрол, който може да има две проявни форми: сравнение между изискваното и действителното състояние на дадени стоки, работи или услуги; установяване само на състоянието на стоки, работи или услуги. Договорът за стоков контрол е неформален, двустранен, възмезден и консесуален.

3.2. Задължения на възложителя.Възложителят е длъжен да осигури на контрольора достъп до предмета на контрола/напр. до склада, в който се

съхраняват стоките/.Възложителят е длъжен да окаже на контрольора съдействие за осъществяването на контролната дейност.Възложителят е длъжен да заплати на контрольора уговореното възнаграждение. Ако липсва такова дължи се

обичайното възнаграждение.Исковете за вземанията по договорите за стоков контрол се погасяват с 1 годишна давност.3.3. Задължения на контрольора.Контрольорът е длъжен:- да извърши безпристрастно контролната дейност. Конкретният обем и начин за извършването на контрола може да

се определи чрез договора и специален нормативен акт;- да извърши лично контролната дейност, тъй като договорът се сключва с оглед неговата личност. Заместването с

друго лице може да стане само със съгласието на възложителя.- да издаде на възложителя удостоверение, което да съдържа резултатите от контрола;- да пази мостра, ако това е предвидено в договора. В този случай пазенето трябва да е най-малко 6 месеца и да се

извършва в седалището на контрольора.По своя предмет както и права и задължения на страните договорът за стоков контрол е сравнително най-близък до

договора за изработка , въпреки че по своя характер контролът е правно, а не материално действие. КРЕДИТНО ПИСМО. АКРЕДИТИВ.БАНКОВ ПРЕВОД И БАНКОВО ИНКАСО.1.КРЕДИТНО ПИСМО1.1.Понятие за кредитно писмо.С кредитното писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице сума до определен

размер/ чл.433 и чл.434 ТЗ/. Кредитното писмо може да бъде отправено до няколко банки и в различни населени места. Следователно кредитното писмо е  едностранна и формална сделка , а не договор.

Страни по кредитното писмо са две банки – наредител и платец. Нареждането за плащане следва да се разбира овластяване да се плати парична сума на трето лице. То не поражда задължение за банката – платец.

1.2. По повод  кредитното писмо възникват три правни отношенияВ тези правни отношения участват три лица : банка – издател, банка – платец и трето лице / бенецифиер, поемател /.

Две от тези правни отношения са вътрешни , а третото – външно.Първото правно отношение е между банките. По него банката- платец има задължение към банката –наредител по

нейна сметка, открита в първата банка. Обикновено и банката-платец има своя сметка в банката-наредител. Кореспонденската сметка е разновидност  на договора за разплащателна сметка. Специфично при кредитното писмо е, че нареждането не се отправя пряко до банката – платец, а опосредено – чрез бенецифиера, който трябва да представи писмото за плащане.

Второто правно отношение е между банката – наредител   и третото лице. По това правоотношение банката се задължава към третото лице да му издаде кредитно писмо. Основание  за пораждане на това задължение може да е договор  за кредит или договор за разплащателна сметка. Задължението  на банката – наредител  да издаде кредитното писмо е допълнително условие към договора за кредит или за разплащателна сметка. На него съответства задължението на третото лице да заплати на банката уговореното възнаграждение и да и  възтанови направените разноски по издаването на кредитното писмо. Кредитното писмо трябва да  се предаде на бенецифиера от банката- наредител, което е условие за  упражняване правото за получаване на сумата от бенецифиера.

Външното правоотношение е между третото лице и банката-платец. Срещу представяне на кредитното писмо третото лице  има право да получи посочената в него сума. Ако банката-платец откаже да заплати сумата , бенецифиерът има право да търси отговорност само от банката – издател, но не и от банката-платец.

1.3. Представяне на кредитното писмо пред банката – платец.Не е задължително писмото да бъде представено пред банката-платец. Съгласно чл.434 , ал.2 ТЗ то не е и

предпоставка за плащането.Банката- платец е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо. Отбелязването не е задължение на банката, а действие, което доказва направеното плащане.Отбелязването е в полза на банката- платец.Неотбелязването не е основание за третото лице да иска повторно плащане , а поражда задължения за банката  да представи други доказателства за извършеното плащане.

2.  АКРЕДИТИВ2.1.Понятие за акредитив.Акредитивът трябва да се различава като сделка и като форма за плащане.Като сделка  акредитивът е едностранно писмено изявление  на банка, с което тя се задължава да плати на

посоченото в акредитива лице сумата по  акредитива, ако то предаде на банката описаните документи в определен срок и изпълни други условия / чл.435, ал.1 ТЗ /.

Като форма за плащане акредитивът включва три правни отношения :Първото правно отношение, наречено валутно ,  е между наредителя и бенефициера. Поражда се от сключената

сделка, по която наредителят е длъжник на парична сума. Между страните  се постига споразумение за  откриване на акредитив. В изпълнение на това споразумение наредителят сключва договор  за откриване на акредитив с банка. Този договор поражда отношения на покритие.Този договор е особен вид  договор за поръчка, съдържаните на който се определя от Банков унифициран стандарт / БУС/. На основание договора за  откриване на акредитив наредителят трябва да осигури необходимата сума.За изпълнение на поръчката наредителят дължи възнаграждение на издателя / довереника /.

В изпълнение на акредитивния договор банката издава акредитив, който е формална и едностранна сделка, чрез която банката се задължава  да плати акредитивната сума  на бенецифиера при спазване на акредитивните условия.

В акредитивните отношения може да участва и друга банка, на която банката –издател да възложи получаването на документите, тяхната проверка и плащане на сумата. По правило втората банка е банката на бенецифиера. Между двете банки се сключва договор, който е особен вид договор за поръчка. Възможно е в акредитивните отношения да се включи и трета банка, която посредничи между  първите две банки. В този случай акредитивната  сума се превежда чрез трета банка / рамбурсираща  банка /. Отношенията между  рамбурсиращата банка и другите две банки също са от категорията на мандатните.

2.2.Правна същност на акредитиваИздател на акредитив може да бъде само банка.Акредитивът е едностранна  сделка , която се нуждае от получаване от бенецифиера.Той може да бъде уведомен  за

открития акредитив от своята банка, банката-издател или от рамбурсиращата банка.Акредитивът е формална сделка, сключена под отлагателно условие. Уведомяването не е елемент от фактическия

състав на акредитива, но е условие за пораждане на неговите правни последици.Акредитивът е срочна сделка. Срокът е елемент  от същественното съдържание на акредитива.С изтичането на

посочения срок задълженията по акредитива се прекратяват / чл.435, ал.5 ТЗ/.Акредитивът е абстрактна сделка. За плащането  е необходимо само представяне на описаните документи и спазване

от бенецифиера на посочените в акредитива условия.За банката е без значение дали сделката между наредителя и бенецифиера е действителна или недействителна, дали има по нея изпълнение и др. Банката плаща валидно на бенецифиера , щом са представени редовно оформени от външна страна документи и са изпълнени другите условия  по акредитива. Задължението за плащане от страна на банката  може да бъде изискуемо не от момента на представяне на документите от бенецифиера, а от изтичане на определен срок след това представяне.

2.3.Видове акредитивСъществуват различни видове акредитив :А/ Неотменяем и отменяем акредитив. По правило акредитива е неотменяем.Отменяемостта следва да се посочи

изрично в съдържанието му.Неотменяемият акредитив може да се измени или отмени само със съгласие на бенецифиера , но не по искане на

наредителя или банката.Това създава сигурност при плащанията.Отменяемият акредитив може да бъде изменен или отменен от банката- издател, докато не бъде изпълнен, т.е. със

съгласието на бенецифиера. Този акредитив води до определена несигурност  в отношенията между участниците.Б/ Делим и неделим акредитив. По правило акредитивът е делим, т.е. сумата може да се изплаща на части.

Неделимостта на акредитива трябва да се посочи изрично. При него и банката е длъжна да плати изцяло сумата на бенецифиера, който също не може да иска плащане на части.

В /Непрехвърляем и прехвърляем  акредитив . По правило акредитива е непрехвърляем, т.е. бенецифиерът не може да прехвърля правото си за получаване на акредитивната сума върху друго лице.Акредитивът е прехвърляем, когато в него изрично е предвидена възможността за цедиране на правото за получаване на акредитивната сума от бенецифиера върху трето лице.

Г/ Потвърден и непотвърден акредитив.Потвърден може да бъде само неотменяемият акредитив. Отменяемият акредитив е винаги непотвърден. Обикновенно потвърждаващата банка е тази на бенецифиера.Потвърждаването е едностранна сделка на потвърждаващата банка, която може да се извърши дори без съгласието на издателя или наредителя.Не е предвидена специална форма за потвърждаване.

3.ДОГОВОР ЗА БАНКОВО ИНКАСО3.1.Понятие за банково инкасо.Банковото инкасо е договор между наредител / довереник/ и банка, която има за предмет събиране на парични

вземания на наредителя или извършване от банката на други инкасови действия / напр. предявяване на менителница, запис на заповед и др./.

По своята правна същност този договор е най-близко до договора за поръчка. Основната разлика между двата договора се състои  в това, че при банковото инкасо довереникът  винаги е банка , правното  действие е винаги инкасово, договорът е винаги възмезден и не се прекратява при смърт на наредителя. Поради тази причина прилагането на договора за поръчка трябва да е съответно.

3.2. Задължения на страните .Основното задължение на банката е да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово

действие. Банката събира паричното вземане, като отправя платежно искане до длъжника на наредителя чрез неговата обслужваща банка. Банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.

Банката трябва да извърши лично инкасовото действие. Тя може да се замести от друга банка само със съгласието на наредителя.

Основното задължение на нередителя е  да плати на банката уговореното възнаграждение и да й възстанови направените разноски  по инкасовата операция.

3.3. Незабавното инкасо като разновидност на договора за банково инкасо.Уреден е в Наредба №3 за плащанията. Незабавното инкасо е едностранна сделка на бенецифиера, а не договор. Чрез

тази сделка той нарежда на обслужващата банка да събере чрез банката на платеца  определена парична сума. Платецът трябва да е дал съгласие пред своята банка плащането да става  по този  начин.Даването на такова съгласие  е изпълнение на зъдължението към бенецифиера.

3.4.Договор за банково документно инкасо.Той се различава от договора за банково инкасо по това, че банката се задължава пред наредителя да предаде на

трето лице документи, които дават право  на  разпореждане със стоки или други документи.4.ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ПРЕВОД4.1.Понятие.По своята правна същност  той стои най-близо до договора за разплащателна сметка. С този договор наредителят

предоставя на банката определена парична сума с нареждане  тя да я плати на посоченото от него лице. Основната разлика между двата договора е, че банковият превод няма продължително действие. Още със сключване на договора  се дава нареждане определената парична сума да се плати на конкретно посочено от нередителя лице.Съществено за договора е внасянето на паричната сума и последващо извършване на множество операции по  разплащателната сметка спрямо предварително определен кръг от субекти. Поради това банката има задължение да уведоми титуляра на разплащателната сметка за извършените операции, каквото задължение няма при договора за банков превод.

ТЗ не предвижда специална форма за договора за банков превод.До изпълнение на нареждането от банката наредителят може да го отмени или измени. Той няма това право, ако

банката предварително е уведомила получателя на плащането за сключения договор  за банков превод.От изложеното е видно , че е по-удачно  банковият превод да бъде уреден като едностранна сделка , а не като

договор.ТЕМА 21 МЕНИТЕЛНИЦА. ЧЕК. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД1. МЕНИТЕЛНИЦА1.1.Менително  право. Менителното право е част от търговското право, което урежда отношенията по повод два

вида ценни книги – менителницата и записа на заповед. Спорно е дали тук се включва и т.нар. чеково право, което урежда отношенията по повод третия вид ценна книга – чека. Категорично доказателство, че чековото право е част от менителното право се съдържа в чл. 526 ТЗ, според който за чека се прилагат разпоредбите за менителницата, доколкото са  съвместими с естеството му. В основата на нашето менително право са  Еднообразният закон за менителниците и записите на заповеди  /ЕЗМ/  и Еднообразният закон за чековете /ЕЗЧ/, приети с конвенции на Женевската международна конференция от 1930 г.

1.2.Обща характеристика на менителницата.Менителницата е особен вид движима вещ, който има значение при нейно изгубване, открадване или унищожаване.

Така например титулярът на менителницата може да предяви ревандикационен иск срещу лицето, което я владее или държи без основание.Менителницата е частен писмен документ, който има процесуално /доказателствено / значение.

Менителницата е кредитно средство, тъй като по правило чрез нея се отсрочва изпълнението на парични задължения. Менителницата е ценна книга. За разлика от акциите и облигациите, които са инвестиционни ценни книги, менителницата е типична търговска ценна книга, тъй като опосредява разплащането в търговския оборот. Тя е конститутивна ценна книга, тъй като правото което материализира се поражда с издаването и.

Менителницата е абсолютна търговска сделка – едностранна, формална, безусловна и абстрактна. Тя се явява не съдебно изпълнително основание.Менителницата предпоставя три правоотношения между  три субекта издател, поемател и платец.Първото вътрешно правоотношение е между издателя на менителницата и платеца. То се нарича отношение на покритие. При него платецът е длъжник на издателя по търговска сделка.Второто вътрешно правоотношение е между издателя и поемателя/ ремитента/ по менителницата. То се нарича валутно отношение.  По правило по това правоотношение издателят е длъжник на поемателя.Външното правоотношение е между платеца и

поемателя. То се поражда, ако платецът акцептира  /приеме/  менителницата.Менителницата може да се издаде не само когато издателят е едновременно кредитор и длъжник и нарежда на платеца да плати парична сума на поемателя – кредитор на издателя. Възможно е издателят да издаде менителница, в която да посочи себе си като поемател, а като платец своя длъжник. Тази менителница се нарича стокова /търговска/.   Възможно е също издателят да посочи себе си като платец, а като поемател своя кредитор. Такава менителница се редуцира към записа на заповед.

По отношение правната същност на менителницата съществуват няколко теории – договорна, креационна  и на добросъвестното придобиване. В нашата търговскоправна доктрина е възприета договорната теория, според която издаването на менителница, запис на заповед и чек е договор, абстрактен и реален по своята същност.

1.3.Форма и съдържание на менителницата. Менителницата е строго формален акт. Тя трябва да се издаде в писмена форма, която е форма за действителност. Менителницата има задължително съдържание посочено в чл.455 ТЗ. По правило липсата дори на един от определените реквизити води до липсата на менителницата, ако в самия закон не е посочен начин за попълване на липсващия реквизит. Вписването на допълнителни реквизити води до частична недействителност. Посочените от закона реквизити са:

- наименованието “Менителница” трябва да се съдържа в основния текст, а не само като заглавие на акта, но ако документът е само озаглавен “Менителница”, без този термин да се преповтаря в основното й съдържание би следвало да се приеме, че е налице действителна менителница;

- безусловно нареждане да се плати  определена сума пари. Включването на каквито и да било условия във връзка с плащането води до недействителност на менителницата. Нареждането трябва да е винаги за плащане на парична сума. Посочване на друга престация води до нищожност на менителницата и се явява една от основните й разлики в съпоставка с търговската й асигнация. Паричната сума трябва да бъде точно определена като не се допуска  алтернативно посочване на суми или определяне на долни и горни граници. Сумата може да бъде посочена и във валута. Лихва върху сумата е допустима само при два вида менителници:  менителница платима на предявяване и на определен срок след предявяване;

- име на платеца. Физическото лице следва да се означи с трите си имена, а ако е ЕТ – с неговата фирма. Аналогично е изискването за юридическите лица. Законът не изисква изрично да се посочва адреса на платеца.

- падеж   може да се определи по четири начина посочени в чл.486,ал.1 ТЗ: на предявяване; на определен срок след предявяване; на определен срок след издаване; на определен ден. Не посочването на падежа не води до недействителност на менителницата, тъй като тя се смята за платима на предявяване /чл.456,ал.2 ТЗ/.

- името /фирмата на поемателя/  това е лицето, на което или по заповед ,на което трябва да се плати. Менителницата може да бъде издадена на собствена заповед, т.е. поемателя да съвпада с издателя. За поемател могат да се посочат две или повече лица;

- място на плащане – ако не е посочено в менителницата тя е платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята за негово местожителство /седалище/. Когато мястото на плащане е различно от местожителството на платеца тази менителница се нарича домицилирана.

- дата и място на издаване – Липсата на дата на издаване води до недействителност на менителницата. Ако местоиздаването не е посочено за такова се смята мястото, което е отбелязано до подписа на издателя. Ако и то не е посочено менителницата е недействителна.

- подпис на издателя – той трябва да се постави саморъчно, а не по механичен начин. Не е задължителен реквизит името на издателя под подписа, въпреки че то е необходимо за неговата индивидуализация

1.4.Приемане на менителница. Приемането / акцептирането/ на менителницата не е менителнично задължение на платеца. Едва с приемането на менителницата платецът става главен и пряк длъжник по нея, а издателят се превръща в регресен длъжник.Условие за приемане на менителницата е нейното представяне на платеца от приносителя или държателя. Представянето /предявяването/ трябва да стане в местожителството на платеца.Срокът за предявяване може да се определи в самата менителница от издателя или от джирант. Ако такъв срок не е посочен, менителницата следва да се предяви за приемане преди падежа.Кредиторът по менителницата самостоятелно преценява дали да я предяви за екцепт, т.е. това е негово субективно право. Не е допустимо да се забранява предявяването за акцепт  в три вида менителници – платими от трето лице, доминирани или с падеж на определен ден след предявяване. Субективното  право на кредитора да предяви менителницата за приемане от платеца не се превръща в правно задължение и когато издателят е предписал тя да се предяви и е определил срок за това. Кредиторът следва да предяви менителницата за акцепт и когато падежът е на определен срок след предявяване. В противен случай падежът не може да се определи и менителницата няма действие /последици/.Приемането на менителницата е едностранна сделка /волеизявление/ на платеца. Приемането е формална сделка, тъй като следва да се отбележи върху лицевата страна на документа с думата “приета” или с друг равнозначен израз /напр. “акцептирана”,”съгласен съм да платя”/. Акцептът трябва да се подпише саморъчно от платеца. Подписът на платеца има основно значение, тъй като дори само той се смята за приемане, ако е поставен на лицевата страна на менителницата.Приемането на два вида менителници трябва да се датира. Това са менителници с падеж на определен срок след предявяване и с реквизит за предявяване.Приемането на менителницата е безусловна сделка. Приемането може да бъде само за част от сумата. Приемането на менителницата е отменима /оттегляема / сделка. Отмяната на акцепта може да стане чрез зачертаването му, но само преди връщане на документа на кредитора. Отмяната на акцепта няма действие за лицата, които платецът писмено е уведомил за приемането. Отказът от приемане на менителницата трябва да се установи чрез протест в разгледаните срокове за предявяване.

1.5.Менителнично поръчителство и менителнично посредничесво.Менителното поръчителство  уредено в чл.483 – 485 ТЗ има обезпечителна  функция. То е едностранно писмено

волеизявление , изразено върху самата менителница или прикрепен към нея лист, с която поръчителят се задължава да отговаря солидарно за изплащане на паричната сума по нея на притежателя й.

Авалист може да бъде всяки дееспособен субект . Лицето , за което се поръчителства , се нарича авалат / хонорат /. Авалат може да бъде издателят, платецът, някой от джирантите. Когато  авалиста  не е посочил за кого поръчителства,  за авалат се счита издателя.

Авалът е особен вид поръчителство, което се различава от обикновеното поръчителство в различни насоки: авалът е едностранна , абстрактна сделка , действителен е и когато задължението, за което е даден е недействително, но менителница е издадена при спазена форма и съдържание. Обикновеното поръчителство за разлика от авала е договор, от  категорията на каузалните сделки, поражда акцесорно задължение, т.е може да обезпечава само действително главно задължение, като поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник.

Тези особености на менителното поръчителство дават основание  в търговско правната доктрина да се твърди, че задължението на авалиста  е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава. Това становище е пресилено, т.к. авалът си остава вид поръчителство.

Менителното посредничество / интервенцията / се различава съществено от търговското и другите видове посредничество. Бива два основни вида – при нужда и за чест.Те могат да бъдат за приемане или за плащане на менителницата.

Менителното посредничество е едностранно волеизявление на посредника, изразено върху менителницата, с което той се задължава при нужда или за чест на някои от задължените лица по нея да приеме и заплати сумата по менителницата на нейния законен приносител.

1.6.Прехвърляне на менителницатаПо правило прехвърлянето на менителницата става чрез джиро / индосамент/. По закон менителницата е заповедна

ценна книга. Възможно е обаче издателят да впише реквизита “ не на заповед “ или друг равностоен израз. Това е т.нар. ректаклауза, която превръща менителницата в поименна ценна книга. Такава менителница може да се прехвърли чрез цесия, а не чрез джиро.

Менителницата може да се джироса на всяко лице – незадължено или задължено по нея / напр. издател, платец, авалист, посредник /.Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху алонжа. То следва да се подпише саморъчно от джиранта, но не е необходимо да се датира. Възможно е да се състои само от подписа   на джиранта. Джирото трябва да е безусловно. Вписаното условие трябва да се счита за ненаписано.

1.7.Плащане по менителницатаПредпоставка за плащането по менителницата  е нейното предявяване  за плащане от кредитора /

приносителя /.Следователно менителничните задължения са търсими, а не носими, каквито са  паричните задължения в облигационното право. Менителницата трябва да се предяви в посоченото в нея място за плащане. Ако то не е посочено тя се предявява в местожителството на длъжника. Менителницата трябва да се предяви  за плащане на падежа  или в един от двата следващи работни дни, ако е платима на определен ден или на определен срок след издаване или предявяване. Плащането може да е и частично. При пълно плащане длъжника може да иска от кредитора да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.

1.8.Обратни исковеДо приемане / акцептиране / на менителницата главен длъжник по нея е издателят. След акцепта такъв длъжник

става платецът, а издателят се превръща в регресивен длъжник. Такива длъжници са и джирантите, авалистите, посредниците. Основната предпоставка за предявяване на обратните искове е неплащането на менителницата от прекия длъжник на посочения в нея падеж. Друга предпоставка е пълният или частичен отказ на палтеца да приеме менителницата. Обратните искове могат да се предявят преди падежа и в други хипотези : срещу платеца е открито производство по несъстоятелност; платецът е прекратил плащанията си; индивидуалното принудително изпълнение върху имуществото на платеца е останало без резултат    и др.

1.9.Протестиране на менителницата. Това е формалната предпоставка за предявяване на обратни искове. Протестът се извършва от нотариус по местоплащане или местоприемане. Протестът трябва да се предяви на длъжника, с което му се дава възможност да направи своите възражения или да даде обяснения, които се отбелязват в протеста. Протестът има задължително съдържание.Оригиналът на протеста трябва да  се предаде на приносителя , а в менителницата да се отбележи, че тя е протестирана. Протестът не е абсолютна предпоставка за реализиране на регресната отговорност. Не е необходимо да се извършва протест при вписан реквизит “без протест “, “без разноски “ или друг равнозначен израз. Тези реквизите не освобождават приносителя от задължението да предяви менителницата за  приемане и за плащане, както и да направи уведомление за това неприемане или неплащане. Приносителят трябва ва уведоми своя джирант и издателя за тези обстоятелства в срок от 4 работни дни след деня на протеста, а при реквизита “ без протест “ – след деня на предявяване на ефекта.Менителницата трябва да се предяви за приемане и плащане първо на прекия длъжник / платеца, акцептанта, издателя /. След неприемането или неплащането на менителницата възниква солидарна отговорност на всички задължени понея лица – пряко или регресивно.

2.ЗАПИС НА ЗАПОВЕД2.1. Същност на записа на заповед. Записът на заповед има пошироко приложение  в практиката в сравнение с

менителницата , дължащо се на поопростените отношения, които се пораждат по повод на нея.По своята правна същност записът на заповед е една съкратена  форма на менителница. Поради тази причина за нея са характерни характеристиките на менителницата / тя е ценна книга, сделка, кредитно средство и др./. Основното различия в сравнение с мениталницата  е, че при записа на заповед няма платец, а участват две лица – издател и поемател. Това е така защото издателя на записа на зоповед е и негов платец. От друга страна за разлика от менителницата, която е безусловно нареждане за плащане, записът на заповед е безусловно обещание да се плати определена сума пари. За записа на заповед са приложими същите разпоредби за менителницата, доколкото са съвместими с естеството й / чл.537 ТЗ/.   Някои разпоредби за менителницата не могат да се прилагат спрямо записа на заповед, т.к. са несъвместими с естеството й / напр. за приемане, дубликатите, за регресивната отговорност и др./

3.ЧЕК3.1. Обща характеристика на чека. Чекът носи основните характеристики на менителницата / особен вид движима

вещ, частен документ, конститутивна ценна книга и др./. Чекът също предпоставя три правоотношения между три субекта – издател, поемател и платец. Като менителницата чекът е нареждане за плащане на определена парична сума. Поради тази близост се приема, че чекът е произлязъл от менителницата, но за разлика от нея чекът е платежно, а не

кредитно средство. Приема се, че чрез менителницата се отлага едно плащане, а чрез чекът се извършва едно плащане. Чек издава не този, който  се нуждае от кредит, а този , който плаща в брой. В този смисъл чекът се явява пълноценен заместител на парите, но не трябва да се замества с тях.

3.2. Форма и съдържание на чекаЧекът трябва да бъде съставен в писмена форма, която е форма за действителност на сделката. Реквизитите на чека са :

- наименованието чек, което трябва да се включва в текста на документа, не само в неговото съдържание- безусловно нареждане да се плати определена парична сума- посочване на платеца. За разлика от менителницата и записа на заповед, платец по които може да бъде всяко  лице,

платец по чека може да  е само банка.- дата и място на издаване. Датата може да е написана с думи или цифри, а за място на издаване следва да се посочи

даденото населено място, което не е необходимо да съвпада с местожителството на издателя.- място на плащане, което не е задължително да съвпада със седалището на платеца.- подпис на издателя, който трябва да е саморъчен. Подписът не може да се постави по друг начин или да се замести

с печат.По правило липсата на задължителен реквизит означава , че  няма чек. Строго погледнато чек без реквизит е

незавършена сделка, а чек, който не е издаден в писмена форма е нищожен. Липсата на два реквизита не води до липса на чека, т.като в чл.540 ТЗ е посочен начин за тяхното попълване. Ако не е посочено място на плащане, чекът е платим на мястото, посочено до фирмата на платеца.Ако не е посочено мястото на издаване, се смята издаден в   мястото, което е посочено до името на издателя.Чекът има два реквизита помалко то менителницата, което  съставлява найсъществено различие между тях.Чекът няма падеж и  не подлежи на приемане /акцептиране /. Чекът винаги е платим на предявяване. Реквизит  за приемане или за друг падеж е нищожен. Не е задължителен реквизит на чека посочването на поемателя /ремитента /.Когато чекът посочва поемателя , той е издаден на заповед, без да е необходимо да се включва реквизит “на заповед”. Когато чекът посочва поемателя и е включен реквизит “не на заповед “, той е издаден като поименен чек.Следователно една от найхарактерните особености на чека е, че той може да бъде от трите вида ценни книги – на приносител, на заповед и поименен чек. Нашият ТЗ основно дава приоритет на чека на приносител.Издателят на чека може да посочи себе си за поемател, но не може да бъде платец, което е задължително при записа на заповед и възможно при менителницата. Издател и платец могат да съвпаднат при чека само ако издател е клон на банка,   а платец е друг клон на  същата банка.

3.3.Оттегляне на чека. За разлика от менителницата / записа на заповед / чекът може да бъде оттеглен. Оттеглянето е едностранна сделка, която се нуждае от получаване от банката / платеца /. Чекът може да бъде оттеглен само от неговия издател. Оттеглянето трябва да е винаги изрично. Не е предвидена форма за оттеглянето на чека, но би следвало то да следва формата на неговото издаване.Чекът може да бъде оттеглен след изтичане на срока за предявяване, който е 8 дни от датата на издаване.Ако чекът не е оттеглен, платецът може да плати и след изтичане на срока за предявяване.

3.4. Чеков договор и плащане по чека.Чекът само овластява платеца да плати по тегления срещу него чек. Чекът не поражда задължение за плащане. Това задължение възниква при наличието на две предпоставки – чеков договор и покритие по договора.Чековият договор е вид договор за поръчка. Основно задължение на издателя е за внасяне и поддържане на определена парична сума по сметка на банката. Основно задължение на платеца по чековия договор е да плаща теглените срещу него чекове. Банката поема  и други задължения – да пази вложените средства, да изпълни последващи нареждания на издателя.Чекът и чековият договор са самостоятелни сделки. По правило чековият договор се сключва преди  издаване на чека, но това не е задължително.Наличието на покритие /авоар, провизионна / е второто условие , за да възникне задължението за плащане. Липсата на покритие не води до недействителност на чека, въпреки че издаването на чекове без покритие е престъпление.Ако не се сключи чеков договор или по него няма покритие, банката може да откаже плащането по чека. В този случай поемателят може да претендира  плащане от издателя.

3.5.Видове чековеА/ Основно деление на чековете е вече посоченото погоре делене на: чекове на приносител, на заповед  и поименниБ/ Друг вид чек е пресечен чек, при който се поставят две успоредни линии върху лицевата страна на чека.

Пресичането може да се  направи от издателят и всеки приносител на чека. Пресичането може да е общо и специална. При общото пресичане мястото между двете успоредни линии не се попълна  и този чек може да бъде платен само на банка. Когато между двете успоредни линии е написано наименованието на конкретна банка , това пресичане е специално.Т акъв чек е платим само на посочената банка.

В/ Чек за минаване по сметка – целта му е да се забрани плащането в брой. Забранителният реквизит трябва да се впише върху лицевата страна на чек с думите “ за минаване по сметка “ или друг равнозначен израз. Плащането при този вид чек става безкасово, като се заверява сметката на приносителя и се задължава сметката на издателя.  От направената съпоставка между менителницата, записа на заповед и чека следва, че чековото право е част от менителното право, въпреки че чекът е самостоятелна сделка / ценна книга /, а не вид менителница, какъвто е записът на заповед. В някои отношения обаче чекът стои поблизо до менителницата в сравнение със записа на заповед.

 ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА1.1.Същност на  застрахователното правоЗастрахователното право е комплексен правен отрасъл, който се обособява по два критерия – особености на

застрахователя и специфика на застрахователната дейност.Съгласно чл.233 ТЗ застраховането е дейност , която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обещетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключването на застрахователни договори, както и в управлението на тези средства.Основни източници на застрахователното право са ЗЗ и ТЗ. ЗЗ има предимно устройствено значение. На негово основание са приети и някои наредби и правилници. Договорното застрахователно право се съдържа в ТЗ и КТМ.

1.2.Основно деление на застраховането е на доброволно и задължително; на лично и имуществено.

Принципът е, че застраховането е доброволно. Застрахователните правоотношения възникват на основание  застрахователен договор, който се сключва според принципа на свободата на договаряне.Задължителното застраховане е изключение. То може да се предвиди само със закон или международен договор / напр. при застраховки “гражданска отговорност “ на собствениците или водачите на МПС и “ злополука “ на пътниците в обществения транспорт / .При задължителното застраховане застрахователното правоотношение възниква от договор / чл.3, ал.3 от ЗЗ/.Застраховането е още лично и имуществено. Личното застраховане се отнася до живота, здравето  и телесната цялост на застрахованите лица. Имущественото застраховане  дава закрила основно на вещни права / напр. застраховка  на  движими  или недвижими вещи/. Предмет на застраховка могат да бъдат и облигационни права.Особен вид застраховане е презастраховането. То не е регламентирано от законодателството. Презастраховането се осъществява чрез договор за презастраховка, сключен между  застрахователя и презастрахователя, чрез който се извършва разпределение на риска.

1.3. Правна същност на застрахователния договор. Застрахователният договор е от категорията на абсолютните търговски сделки. Той е самостоятелен и специфичен договор, спрямо който не могат да се приложат редица общи разпоредби  за търговските сделки. В някои случаи той разкрива елементи на договор за доверително управление или на инвестиционен договор.Застрахователният договор е формален, двустранен , възмезден , консесуален и с продължително изпълнение. Той трябва да се сключи в писмена форма. Тази форма е спазена при издаване на застрахователна полица или при съставяне на друг  писмен акт, в  противен случай е нищожен.Застрахователният договор  има задължително съдържание, независимо дали е сключен като застрахователна полица или друг писмен акт, въпреки че чл.381, ал.2 ТЗ визира само застрахователната полица. Той трябва да съдържа индивидуализация на  страните, предмет на застраховането, поет риск , срок на договора и подписи на страните.Застрахователната полица има удостоверителен характер и доказателствено значение. Тя не е ценна книга.Застрахователният договор е двустранен , тъй като поражда задължения  и за  двете страни. Тези задължения са различни по вид и съдържание в зависимост от настъпването на застрахователното събитие.Затова трябва да се разграничат два важни етапа в развитието на застрахователното правоотношение – от сключване на договора до настъпване на застрахователното събитие и от настъпването му до прекратяване на договора.

Застрахователният договор е възмезден. Застрахованият е длъжен да плаща застрахователни вноски, а застрахователят е длъжен да осигури застрахователното обезпечение, като покрива риска до настъпването на застрахователното събитие, а след този момент – да плати застрахователното обезщетение или сума.

Застрахователният договор  е консесуален , тъй като се счита за сключен при постигане на съгласие между страните, изразено в писмена форма.

Застрахователният договор е алеаторен, тъй като в момента на сключването му не се знае дали и кога  ще настъпи застрахователното събитие, т.е. не е известно дали ще настъпи задължение  на застрахователя да плати застрахователното обещетение или сума.

Застрахователният договор е продължително изпълнение. Приема се, че той има три вида продължителност : формална , материална и техническа.Формалната продължителност започва от сключване на договора и свършва с изтичане на уговорения срок.Материалната продължителност е периодът  , през който застрахователят носи риска. Тя може да не съвпада с формалната продължителност. Техническата продължителност на застрахователния договор е периодът, за който са платени застрахователните премии.

Друга  характерна особеност на застрахователния договор е възможността за неговото изменение. То може да стане само по взаимно съгласие на страните.

1.4.Основни застрахователни категорииА/ Застрахователен риск      това е обективно съществуващата вероятност от увреждане на определено благо. Рискът

винаги се характеризира с неизвестност.Рискът пряко влияе на срока на договора и на размера на застрахователната сума и застрахователните премии.По големият риск води до намаляване  срока на договора и до увеличаване размера на застрахователната вноска.

Б/ Застрахователно събитие   това е реално съществуващия в практиката  застрахователен риск.Застрахователният риск и застрахователното събитие са едно и също нещо , но в различно състояние – латентно и динамично.

В/ Застрахователен интерес     той е предпоставка за възникване и съществуване на застрахователното правоотношение. Съгласно чл.391, ал.1 ТЗ недействителен е договор за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес. Договорът се прекратява , ако интереса отпадне по време на неговото действие.

Г/ Застрахователно  покритие / обезпечение/. Това е т.нар. покрит риск по смисъла на чл.381, ал.2 ТЗ или застрахователната закрила според застрахователната практика. То съществува през  през цялото времетраене на договора и има две проявни форми. До настъпване на застрахователното събитие –тогава застрахователя осъществява действия по формиране на застрахователния фонд. След настъпване на застрахователното събитие – обезпечението се изразява в плащане на застрахователна сума или обезщетение.

Д/ Застрахователна премия / вноска /   тя е цената на застраховката. Тя е предмет на паричното задължение на застрахования – насрещна престация на носенето на риска от страна на застрахователя. Застрахователната премия може да се плати еднократно или периодично.

Е/Застрахователно плащане    това е паричната престация на застрахователя, която се дължи , ако застрахователното правоотношение премине във втората си фаза, която настъпва след застрахователното събитие / реализиране на застрахователния риск/ . Застрахователното плащане е два вида – застрахователно обезщетение и застрахователна сума.

Застрахователното обезщетение се прилага само при имущественото застраховане. Неговият размер зависи от размера на настъпилите вреди в резултат на застрахователното събитие, затова не може да се определя предварително в договора.

Застрахователната сума има сравнително пошироко съдържание. Тя се прилага  при имущественото и лично застраховане и може да се уговаря предварително в застрахователния договор.

1.5. Субекти  на застрахователните правоотношения

А/ Застрахователят – той е задължителна страна по застрахователния договор. Застраховател може да бъде само АД, взаимозастрахователна кооперация и чуждестранен застраховател, получил лицензия по надлежен ред.Застраховател, който извършва животозастраховане , не може да извършва имуществено застраховане. Застраховател, който извършва имуществено застраховане , не може да извършва застраховки живот. АД и чуждестранни застрахователи могат да извършват имуществено и лично застраховане, а взаимозастрахователните кооперации – само лично застраховане.

Б/ Застрахованият    той е другата задължителна страна по застрахователното правоотношение. За разлика от застрахователя, който винаги е търговец и то специализиран, застрахован може да бъде физическо или юридическо лице, което не е необходимо да има търговско качество.

В/ Трети лица   те могат да участват в застраховането в различни правни качества.По правило застрахователното правоотношение  се развива между лицата, които са сключили застрахователния договор. В това правоотношение в отделни случаи могат да се намесят трети лица.Едно от тези изключения е договор в полза на трето лице, уреден в чл.414 ТЗ . Третото лице не е страна по този договор за застраховка. То обаче има право при настъпване на застрахователното събитие  да получи застрахователната сума.Договорът в полза на трето лице може да бъде за застраховки “живот” или “злополука “.

По правило застрахованият съвпада със застраховащия ,т.е. с лицето, което сключва застрахователния договор . В този случай е налице т. нар. застраховане  за своя сметка. Възможно е също застрахован и застраховащ да не съвпаднат. Това е застраховане за чужда сметка. Застраховането може да се извършва и чрез застрахователни брокери и застрахователни агенти / чл.42а ЗЗ/. Те също са участници в застрахователни правоотношения, чийто правно положение се урежда по специална наредба, издадена на основание чл.47 ЗЗ.

1.5. Задължения на застрахованияТе могат да се разграничат на преддоговорни и договорни задължения, имуществени и неимуществени, задължения

преди и след настъпване на застрахователното събитие.А/ Задължение на застрахования да съобщи на застрахователя съществените обстоятелства, които са му известни и

имат значение за риска, е  преддоговорно и неимуществено задължение. За съществени се считат само обстоятелството, за които застрахователят е поставил писмено  въпрос.Целта на това задължение  е застрахователят да може да прецени степента на риска  и оттам   да определи условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен. Квалифицирането на обстоятелствата на съществени и несъществени е по формален критерий, което е в интерес на застрахования. Последиците от неизпълнението на задължението за уведомяване са различни в зависимост от това дали застрахованият е действал съзнателно или несъзнателно.

Виновното / умишлено / неизпълнение  може да има две проявни форми: неточно обявяване  или премълчаване от застрахования на съществени за риска обстоятелства.

Б/ Застрахованият е длъжен да уведомява  застрахователя и за новонастъпили съществени обстоятелства.По смисъла на чл.386, ал.1 ТЗ това са не само появилите се след сключване на договора, но и промените в съществуващите към този момент обстоятелства, които са били налице при сключване на договора, но за тях застрахованият е узнал покъсно.Това е договорно задължение, но последиците от неизпълнението му са същите, както при неизпълнение на преддоговорното задължение за обявяване на съществени обстоятелства.

В/ Задължение за  предотвратяване на вредите. Това означава, че застрахованият трябва да извърши действия и да се  въздържа от извършване на действия, които биха довели до увеличаване  на застрахователния риск .Застрахованият е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опастност за вреди и да допуска застрахователя да прави проверки / чл.388, ал.2 ТЗ/.

Г/ Застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.Уведомяването трябва да се извърши в 7 – дневен срок от узнаването. В застрахователната практика  се определят обаче твърде кратки  уведомителни срокове / напр.24 или 48 часа /, които започват да текат от настъпване  на застрахователното събитие, а не от узнаване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие.Формата за уведомяване не е регламентирана в закона, следователно може да се осъществи по различен начин: устно, чрез телеграма, факс и др.

Д/ Застрахованият е длъжен да извърши всички действия за ограничаване размера на вече причинените   от застрахователното събитие вреди.

Е/ Застрахованият е длъжен да плаща застрахователни премии / вноски/.При застраховане за чужда сметка  това имуществено задължение се носи от застраховащия. Плащането може да е еднократно или периодично.По правило  договора за застраховка има сила след плащане на първата премия.Пак по правило тази първа или еднократна премия трябва да се плати при връчване на застрахователната полица / чл.387, ал.1 ТЗ/.Ако застрахователното събитие настъпи след сключване на договора, но преди плащане на премията, застрахователят не дължи застрахователно обещетение.

Ж/ Основно задължение на застрахователя е да осигури застрахователно обезпечение / покритие /, което може да се трансформира в плащане на застрахователно обещетение или сума.Възможно е да възникнат и допълнителни задължения за застрахователя. Застрахователят не дължи обещетение за пропуснати ползи , освен ако е уговорено друго/ чл.390 , ал.3 ТЗ/. Застрахователят може да откаже плащане и когато застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от третото ползващо се лице, както и в др.хипотези на чл.416, ал.1 ТЗ.

1.6. Видове договори за застраховкаА/ Имуществени застраховкиПредмет на договора за имуществено застраховане, може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в

пари /чл.394 ТЗ/. Този текст следва да се тълкува разширително и в този смисъл предмет на имуществено застраховане може да бъде право на собственост върху индивидуално или родово определена вещ, облигационно право, право на очакване, имущество и др. Всички тези обекти на имущественото застраховане се означават като застраховано имущество. Принципното изискване при имущественото застраховане е, че сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. Действителната стойност на имуществото е пазарната му цена/чл.396,ал.1 ТЗ/. Ако е уговорена поголяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото

имущество, е налице т.нар. надзастраховане. В този случай застрахователната сума се намалява до размера на застрахователната стойност/чл.397, ал.1 ТЗ/. Следователно надзастраховането е недопустимо, а при уговарянето му е налице частична недействителност / нищожност на договора за застраховка/.

Ако е уговорена помалка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, е налице т.нар. подзастраховане. То е допустимо и широко разпространено в застрахователната практика. При подзастраховане застрахователното обезщетение може да се определи по два начина – пропорционално или срещу първи риск. Пропорционалното обезщетение е правилото. При него застрахователното обезщетение се определя според съотношението  между застрахователната сума и действителната стойност на имуществото. Обезщетяването срещу първи риск е изключително и трябва да се уговаря изрично. При него застрахователят трябва да заплати пълният размер на вредите, но не повече от застрахователната сума

Б. Застраховнка “Гражданска отговорност”. Тя може да бъде доброволна и задължителна. Тя е задължителна за собствениците, ползвателите, държателите и опълномощените от тях водачи на МПС регистрирани в страната и чуждина. Гражданската отговорност е два вида – договорна и извъндоговорна / деликтна/. Договорът за застраховка “Гражданска отговорност” е само при деликтна отговорност на застраховане за причинени от него вреди на трети лица. Тези вреди могат да бъдат причинени лично от застрахования или от други лица,  за чиито виновни действия той отговоря, както от вещи или животни. Спецификата на застраховка “Гражданска отговорност” се проявява в редица насоки – по отношение на застрахователния риск, застрахователният интерес, застрахователното събитие, предмета на застрахователна закрила, действието.

Застрахователният риск е опасност от възникване на деликтна отговорност на застрахования пред трето лице за причинените му вреди. Поради това застрахователят не носи застрахователна закрила, ако застрахования на дължи обезщетение за причинени вреди на трети лица. Но ако вредите са причинени от застрахования при крайна необходимост, застрахователят дължи обезщетение.

Застрахователният интерес при тази застраховка е правоотношението по повод на вещи, при чието пазене или функциониране е възможно да се причинят вреди на други лица.

Застрахователното събитие при тази застраховка се определя по различен начин. Спорен е моментът, в който настъпва застрахователното събитие. Преобладава становището, че застрахователното събитие е самото непозволено увреждана / деликт/.

Предмет на застрахователна закрила п ри застраховка “гражданска отговорност” е цялото имущество на застрахования / намаляване на неговия актив/, а не конкретно имуществено благо /право/. По тази причина липсва застрахователна стойност и не може да има надзастраховане или подзастраховане.  Застрахователното обезщетение е пряка функция от деликтното обезщетение, т.е. застрахователят трябва да покрие обезщетението, което застрахованият е длъжен да плати или е платил на третото увредено лице, но в траниците /рамките/ на определена / договорена / сума.

При настъпване на застрахователното събитие третото увредено лице има две права – на деликтно обезщетение срещу застрахования и на застрахователно обезщетение срещу застрахователя. Двете права са алтернативни, т.е. третото лице има правно на избор при тяхното упражняване. Застрахованият и застрахователят обаче не са солидарни длъжници и обикновени другари в процеса. Ако третото увредено лице предяви иск срещу застрахования, той е длъжен да привлече застрахователя в процеса като подпомагаща страна. Ако искът е предявен срещу застрахователя, той не е длъжен, но може да привлече застрахования като подпомагаща страна.

В. Договори за застраховка “Живот” и “Злополука”. Те се отнасят към личното застраховане, като техен предмет са неимуществените блага – животът ,здравето и телесната цялост на застрахования или трето лице. По тази причина застрахователното събитие е смъртта, заболяването или телесната повреда.

При договора за застраховка “Живот” е налице универсален риск тъй като е без значение причината на смъртта. При договора за застраховка “Злополука” причината за смъртта, телесната повреда или заболяването трябва да е злополука, т.е. договорът има рисков характер за разлика от договора за застраховка “Живот”, който може да не е свързан с увреждане. При застраховането “Живот” наред със застрахователното събитие могат да се предвидят и други условия. При това застраховане, което по правило има спестовен характер застрахователната сума може да се изплати и при доживяване на застрахования. Размерът на застрахователната премия зависи от възрастта и здравето на застрахованите, както и от срока на договора и размера на застрахователната сума.    Личното застраховане няма обезщетителен характер. Застрахователната сума се определя предварително в застрахователния договор и не зависи от размера на конкретните вреди. За разлика от имущественото застраховане застрахователят по застраховка” Живот” дължи премийния резерв на наследниците или на третото ползващо се лице, дори ако застрахования умишлено причини събитието. Условие за това плащане е премиите да са платени наймалко две години. Възможно е застраховките “Живот” и “Злополука” да се сключат и в полза на трето лице.  В този случай се застрахова чужд имот, здраве и телесна цялост, което се явява и разлика от договора в полза на трето лице, при който се застрахова собствените живот, здраве и телесна цялост.Особен вид животозастраховане е взаимното застраховане, което могат да сключат съпрузи, лица в родствена връзка и съдружници в гражданско или събирателно дружество/чл.413,ал.1 ТЗ/.

ТЕМА 22 ДОГОВОР  ЗА  ЛИЗИНГ1.1. Понятие за лизинг и видове лизинг. Лизингът може да се разгледа в два аспекта:- от икономически аспект лизингът е средство за кредитиране в стокова форма , т.е. чрез него се предоставя

инвестиционен кредит- от юридически аспект чрез лизинга се предоставя временно и възмездно право на ползване върху определен обект.

Това право е облигационно, а не вещно. Обект на ползване могат да бъдат движими вещи, недвижими вещи и търговски предприятия. Сравнително  най-разпространен е договорът за лизинг на движими вещи /машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства/

Договорът за лизинг е един от модерните договори, появил се за първи път в американската практика още в края на 19 век, в началото на 20 век навлиза и в Европа.

Договорът за лизинг е от категорията на абсолютните /обективни/ търговски сделки. Той е неформален, двустранен, консесуален, възмезден и комутативен, който се сключва с оглед личността на страните и има продължително и периоично изпълнение.

Договорът за лизинг е два основни вида – финансов и оперативен. ТЗ урежда двата вида договори за лизинг по един своеобразен начин тъй като предвижда разпоредби само за договора за лизинг /общи и за двата вида договори/ и за договора за финансов лизинг, без да споменава за оперативен лизинг.

2.1. Оперативен лизинг. ТЗ го нарича просто лизинг. Теорията и практиката използва термина  оперативен лизинг – той е същински или обикновен /чл.342 ал.1.ТЗ / С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу  възнаграждение.Договорът за лизинг има характеристики на договора за наем:

- двустранен, консесуален, възмезден и комутативен  ;- основните характеристики се покриват. Договорът за оперативен            лизинг  може да се разгледа като разновидност на договора за наем./ чл. 347 ал.2 ТЗ /Особености на оперативния лизинг:- срокът на договора не е ограничен , за разлика от договора за наем, който има максимален срок 10 години /чл. 229

от ЗЗД/. Лизингът е дългосрочен договор – сключва се обикновенно за продължителни периоди тъй като негов предмет са скъпо струващи машини, съоръжения и др.

- При договора за лизинг реда за поддържане на вещта и заплащане на разноските е друг. Лизингодателят няма задължения да поддържа обекта на лизинга в състояние, годно за употреба за разлика от наемодателя. При лизинга всички разноски са за сметка на лизингополучателя.

- Не приложимо е правилото за мълчаливо продължаване на договора, за разлика от договора за наем/чл 236 от ЗЗД/.- Неприложими са правилата за прекратяване договора за наем, при който всяка от страните може да го прекрати с

предизвестие, когато договорът е безсрочен. При лизинга това не е допустимо освен ако е включено изрично като клауза в договора.

- Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането му, което е невъзможно при договора за наем. Лизингът в практиката се приема като синоним  на договор за продажба на изплащане. Това е погрешна практика тъй като договорът за лизинг в никоя от разновидностите си няма транслативен ефект. По силата на този договор не може да се прехвърля и придобива собственост. Придобиването на вещта е само латентна възможност, която може да се реализира задължително с нов акт – продажба. По договора за лизинг лизингополучателят има потестативното право да изкупи обекта на лизинга по така наречената остатъчна стойност. При всички случаи той ще стане собственик, ако се сключи втори договор – договор за продажба.

2.2. Финансов лизинг.Определението за този договор се съдържа в чл.342, ал.2  ТЗ. Според този текст с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,  определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. При класическия договор за финансов лизинг се пораждат три правни отношения между три лица:

- Първото правно отношение е между лизингополучателя и лизингодателя. При него лизингополучателят, който има нужда от определен обект /машини/, но няма средства за придобиването им се обръща към лизингодтеля, който по правило е специализирано търговско дружество. Между тях се сключва договор за финансов лизинг, чиито основно съдържание е определяне обекта на лизинга и условията за неговото придобиване. На този етап договора за финансов лизинг прилича на договора за поръчка, като лизингополучателя действа подобно на  доверител, а лизингодателят подобно на довереник, който трябва да извърши определено правно действие. Но договорът за финансов лизинг не може да се редуцира изцяло към договора за поръчка, тъй като има някои специфични особености, които го отклоняват.

-   Второто правно отношение е между третото лице и лизингодателя.Обикновенно третото лице е производител на вещта. Между тях най-често се сключва договор за продажба, но това

може да е договор за изработка или смесен договор. Със сключването на дадения договор лизингодателят изпълнява мандатното си задължение да придобие лизинговия обект. Характерно за договора за продажба е,  че по правило той е транзитен.Третото лице /продавачът/ се задължава към лизинготаделя / купувача/ да достави обекта пряко на лизингополучателя, но за разлика от обикновенната транзинта продажба, получателят не става собственик и няма право да плаща цената на продавача.

- Третото правно отношение отново е между лизингодателя и лизингополучателя, но вече във връзка с ползването на обекта. Това отношение е сравнително най-близко до наемното правоотношение, като лизингодателя действа подобно на наемодател, а лизингополучателя – подобно на наемателя. Едно от основните задължения  по това правно отношение – за предоставяне на обекта за ползване, се изпълнява в тясна връзка с второто правоотношение. Това трето правно отношение не е истинко правно отношение, тъй като съдържа в себе си елементи на договор за заем и на договор за продажба.Задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг:

- Основно задължение на лизингодателя е за придобиване на обекта от третото лице и за предоставянето му  за ползване на лизингополучателя

- Друго основно задължение на лизингодателя е да осигури спокойното ползване на обекта от лизингополучателя. Това задължение съвпада с аналогичното задължение на наемодателя. Лизингодателят може да не изпълни задължението за осигуряване на  спокойно ползване от лизинигополучателя. В този случай лизингополучателят няма защитата, която чл. 237 ЗЗД дава на наемателя – оставяне в сила на договора за наем до изтичане на уговорения срок.

- Лизингодателят е длъжен да прехвърли правата си върху третото лице заедно с прехвърляне на собствеността върху вещта. Това задължение е договорно, а не законно.

Задължения на лизингополучателя:- Първото задължение на лизингополучателя да получи обекта на лизинга. Това задължение съвпада със съответното

задължение на наемателя.

- Друго основно задължение на лизингополучателя е да използва обекта съгласно неговото договорно предназначение. Ако няма такова – според обикновенното му предназначение. Аналогичен е текста и при договора за наем.

- Друго задължение на лизингополучателя е да поеме всички разноски за поддържане и експлоатация на обекта. Това задължение е по- широко от задължението на наемателя, който поема разноските само за тъй наречените дребни поправки.

- Следващо задължение на лизингополучателя е да не предоставя ползването на обекта на друго лице без съгласието на лизингодателя. Това е тъй наречения сублизинг. Съгласието на лизингодателя за сублизинг може да бъде дадено предварително или впоследствие.

- Друго задължение на лизингополучателя е заплащане на лизингово възнаграждение. То се договаря между страните и може да бъде определено глобално под формата на лизингови вноски или комбинирана /напр. за първите две години от договора възнаграждението се плаща еднократно, а за следващите години се изплащат периодично повтарящи се вноски/. Лизинговите вноски могат да бъдат равни по размер, прогресивни или дегресивни. Те трябва да покрият разходите на лизингодателя за придобиване на обекта /платена цена, мита, такси и др./ и включва неговата печалба.

Характерно за определяне на лизинговото възнаграждение е, че по правило то се изчислява така, че да покрие срока на икономическа годност на обекта. Размерът и срокът за изплащане на лизинговите вноски съвпада с темпа на амортизация на обекта. След изтичане срока на договора за финансов лизинг остатъчната стойност на обекта може да е нулева или само определен процент от първоначалната стойност.Във връзка с лизинговото възнаграждение се поставя въпроса за понасяне на риска от случайното погиване или повреждане на лизинговия обект. При договора за финансов лизинг рискът е за лизингополучателя, въпреки че собственик е лизингодателят. Това означава, че лизингополучателят е длъжен да плаща договорените лизингови вноски и след като обекта е погинал или е неизползваем поради съществена случайна повреда. Следва да се приеме, че риска преминава върху лизингополучателя от момента на предаване на обекта или от момента на пускането му в експлоатация. Понасянето на риска от лизингополучателя е друга съществена разлика в сравнение с договора за наем, при който риска е за сметка на наемодателя. Във връзка с понасяне на риска лизингополучателят може да поеме и задължението за застраховане на обекта. Това задължение е договорно , а не законово. Лизингополучателят е длъжен  да съобщи на лизингодателя за вредите и посегателствата , извършени върху лизинговия обект. Същото задължение има и наемателят.Последното задължение на лизингополучателя е да върне обекта на лизингодателя след изтичане на срока на договора за финансив лизинг.Обектът следва да се върне в склада на лизингодателя.След изтичане на договора за лизинг , в така наречения остатъчен  период съществуват три възможности за лизингополучателя:

- първата възможност е да върне вещта;- втората възможност е да сключи нов договор, който договор е за оперативен лизинг и е с намалени по размери 

вноски. Сключването на този договор трябва да е изрично , а не предполагаемо. Това е същественна разлика от договора за наем, при който , ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето  на наемодателя, договора се счита за продължен за неопределен срок.

- третата възможност  е да се придобие правото на собственост върху обекта от лизингополучателя. То може да се придобие и преди срока на договора за лизинг, ако лизингополучателят предсрочно плати дължимото възнаграждение. В съдебната практика преобладава становището, че собствеността може да се придобие от лизингополучателя при наличието на две условия : да е предвидено изрично в договора за лизинг и да се сключи втори договор , който е за продажба. Това становище игнорира чл.342, ал.3  ТЗ. Според този текст лизингополучателят може да да придобие вещта след изтичане на срока или по време на договора, но това е едно субективно право.То следва да се упражни   чрез едностранно волеизявление, а не да се търси съдействие на лизингодателя и да се сключва нов договор. Латентната възможност за придобиване на правото на собственост доближава договора за  финансов лизинг  до друг договор – за продажба на изплащане . Но договора за продажба на изплащане и договора за лизинг са различни сделки. При договора за лизинг основно значение има правото на ползване. При договора за продажба на изплащане основно значение има правото на собственост. Поради тази причина купувача става собственик на вещта автоматично със сбъдване на условието – изплащане на последната вноска от цената, т.е. само на основание договор за продажба  / без допълнително волеизявление или сключване на нов договор /. Договорът за финансов лизинг  съчетава елементи на договор за поръчка, на договор за наем и на договор  за продажба на изплащане, а по своята същност е заем. Това обаче  не означава, че той не е самостоятелен договор.

ТЕМА 23 ТЪРГОВСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ1.1. Определение за търговска несъстоятелност. Субектите на търговското право могат да се обявяват в

несъстоятелност. По тази причина тя се нарича “търговска”.Търговската несъстоятелност /ТН/ е съдебно производство /ред, процедура/ на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник /по правило търговец/, който е неплатежоспособен или свръхзадължен.

1.2.Социално предназначение на търговската несъстоятелност. Тя отчита четири интереса:- на  кредиторите – техните интереси се защитават приоритетно в производството по несъстоятелност;- на длъжника – отчитат се чрез предоставената му възможност сам да иска откриване на производство по

несъстоятелност;- на неговите работници и служители – основно се отчитат чрез предоставяне  на привилегия на техните вземания;- на държавата /публичния интерес/ - в производството по несъстоятелност се взема предвид и държавния интерес.1.3. Нормативна уредба на търговската несъстоятелност. Нормативната уредба на ТН се съдържа в ТЗ /чл.607-

760/. Тя се състои от материални и процесуални правни норми. По правило те са императивни. Преобладават процесуалните правни норми, поради което ТН се квалифицира като процесуален правен институт. За неуредените в ТЗ отношения субсидиарно приложение има ГПК. Този кодекс следва да се прилага спрямо ТН съответно, а не пряко. За несъстоятелността на банка и застраховател има трети нормативен режим, който е приоритетен. Той се съдържа в ЗБ, съответно ЗЗ. Нормативната уредба на ТН включва и наказателноправни норми. Те се съдържат в НК.

1.4. Разграничение на търговската несъстоятелност от други подобни институти. ТН трябва да се разграничава от други подобни институти и преди всичко от индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. Индивидуалното принудително изпълнение започва само по искане на кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и се движи само по инициатива на кредитора. Производството по несъстоятелност може да започне по искане на кредитор или на самия длъжник, не е необходим изпълнителен лист, като развитието на производството се осъществява от съда и синдика.

Общото между ликвидация и несъстоятелност, е че и двете производства имат процесуален характер и еднаква цел - удовлетворяване на кредиторите чрез установяване имуществото на длъжника и неговото осребряване и разпределение между кредиторите. Между двете производства има и съществени различия. По правило ликвидацията е доброволно производство, което отчита приоритетно интересите на длъжника и в него кредиторите не са организирани в общност. ТН е принудително изпълнение, което отчита приоритетно интересите на кредиторите, в хода на което кредиторите се обединяват в общност - събрание на кредиторите и комитет на кредиторите. По своята същност ликвидацията е предимно охранително производство, а ТН е предимно състезателно производство. Различно е  и правното положение на съда, както и това на ликвидатора и на синдика.

1.5. Етапи на производството по несъстоятелност. Производството  по несъстоятелност има няколко етапа, които по правило се осъществяват /развиват/ последователно във времето:

- подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност;- налагане на предварителни обезпечителни мерки;- откриване на производство по несъстоятелност;- установяване и попълване масата на несъстоятелността;- предявяване на вземанията от кредиторите /тяхното приемане от синдика и одобряване от съда на списъка на

приетите от синдика вземания /;- оздравяване предприятието на длъжника;- обявяване на длъжника в несъстоятелност; осребряване на имуществото /правата/, включено в масата на

несъстоятелността;- разпределение на осребреното имущество между кредиторите;- приключване и прекратяване на производството по несъстоятелност.Основно значение имат два етапа – откриване на производството по несъстоятелност и обявяване на длъжника в

несъстоятелност. Останалите етапи/ действията, които се извършват при тяхното осъществяване/ са предпоставки или следствия на двата основни етапа или са насочени към осуетяване на тяхното настъпване.

1.6. Предпоставки на търговската несъстоятелност. Предпоставките за откриване на производство по състоятелност са три, от които двете са материални – търговско качество на длъжника и неплатежоспособност или свръхзадълженост, а третата е процесуална  - съдебното решение.По принцип в ТН могат да се обявяват само физически и юридически лица, които са търговци, от чието правило има изключения.В ТН могат да се обявяват всички търговци, независимо от това как са придобили своето търговско качество – според характера на извършваните сделки /дейности/, според съдебната регистрация, според обема и устройството на извършваната дейност.Производството по несъстоятелност може да се открива и за т.нар. привидни /мними/ търговци, т.е. ЕТ, търговски дружества или кооперации, които не извършват дейност /сделки/ или са преустановили извършването им. Производство по несъстоятелност може да се открива и за търговски дружества и кооперации в ликвидация, ако те са били неплатежоспособни или свръхзадължени преди прекратяването им или са станали такива в процеса на ликвидация..

От датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност производството по ликвидация на дружеството се спира. Производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане на решението в сила.

На основание на чл.14, ал.4 ЗЮЛНЦ горепосочените правила следва да се прилагат и при откриване на производство по несъстоятелност  за юридическо лице с нестопанска цел в ликвидация. Тези правила следва да се прилагат и при откриване на производство по несъстоятелност за кооперация в ликвидация. От правилото, че в ТН могат да се обявяват само търговци, има няколко конкретни изключения.Първото изключение е откриване на производство по несъстоятелност за СД, КД и КДА. Едновременно /автоматично/ с това откриване се открива и производство по несъстоятелност за всички съдружници в СД и за комплементарите в КД и  КДА..Друго изключение от правилото, че в ТН могат да се обявяват само търговци е при т.нар. скрито съучастие. То се урежда от чл.609 ТЗ.Производство по несъстоятелност може да се открие и за починал ЕТ или за починал съдружник в СД, КД, КДА. Това е т.нар. послесмъртна  /следсмъртна/ несъстоятелност.При всички посочени по-горе случаи искането за откриване на производство по несъстоятелност трябва да се направи в 1-годишен срок от смъртта, съответно от заличаването в търговския регистър.Производство по несъстоятелност може  да се открие и за клон на чуждестранна банка или чуждестранен застраховател.Както вече се отбеляза, от правилото, че всички търговци могат да се обявяват в ТН, също има изключения. Първото изключентие е за търговци-публични предприятия, които упражняват държавен монопол. Второто изключение от правилото е по отношение на търговците-публични предприятия, които са създадени и чиято дейност се регулира от особен закон /напр.БДЖ/.Останалите публични търговци /ЕТД с държавно или обществено имущество/ подлежат на обявяване в несъстоятелност по общия ред.Едно специфично /междинно, хибридно/ място между търговците, за които може или не може да се открива производство по несъстоятелност заемат банките /клонове на чуждестранна банка/ и застрахователите /АД, взаимозастрахователни кооперации, клонове на чуждестранен застраховател. Те могат да се обявяват в несъстоятелност, но по специален ред.Втората предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника. Длъжникът е неплатежоспособен, когато не е в състояние да изпълни свое парично задължение.Това задължение следва да има паричен характер и да произтича от търговска сделка или от публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската дейност на длъжника. Без значение е видът на търговската сделка – абсолютна, относителна или предполагаема.Но не могат да искат откриване на производството по несъстоятелност кредитори по граждански сделки и по извъндоговорни основания. Неизпълнението на публичноправно задължение  към държавата или община води до неплатежоспособност само ако то е свързано с търговската дейност на длъжника / напр. неплатени данъци , мита, осигуровки и др./  Задължението следва да

е изискуемо, т.е. да е настъпил неговия падеж. Неплатежоспособността е налице и когато длъжникът е спрял плащанията / чл.608, ал.2 ТЗ /. Спирането на плащанията представлява неизпълнение на паричните задължения от търговеца. Неплатежоспособността е налице и когато длъжникът не е изпълнил публичноправно задължение, установено с влязъл в сила акт, както и когато не е изпълнил парично задължение по търговска сделка, установено със силата на присъдено нещо. Последната хипотеза на неплатежоспособността е предвидана в чл.608, ал.3 ТЗ – това е презумпцията за неплатежоспособност в случаите, когато длъжникът не е изпълнил свое задължение по търговска сделка в срок от 60 дни от падежа, то в тези случаи се предполага , че той е неплатежоспособен.Свръхзадължеността е специална предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност . Тя има значение само за капиталовите търговски дружества / АД, ООД, КДА/. Следователно производството по несъстоятелност за търговските дружества на капитала може да се открие  на оснвание на две предпоставки – неплатежоспособност  или свръхзадълженост, а за останалите  търговци – само на основание неплатежоспособност. Търговското дружество на капитала е свръхзадължено, когато неговото имущество / права, активи / не е достатъчно , за да покрие паричните му задължения / пасиви /. Свръхзадължеността   може да се установи по съответния баланс и по оценката на активите и пасивите. Обикновенно длъжникът е едновременно неплатежоспособен и свръхзадължен , но не винаги. Възможно е също длъжникът да е неплатежоспособен , но да не е свръхзадължен.

1.7. Обявително /декларативно / съдебно решение. Това решение е формалната /процесуалната/ предпоставка на ТН. То се нарича обявително или декларативно, защото само установява /констатира/ неплатежоспособността  и търговското качество на длъжника. Съдебното решение не създава неплатежоспособността или свръхзадължеността на длъжника .Компетентен за приемане на обявителното решение е окръжният съд по седалището на длъжника. Той е съдът по несъстоятелноста. Производството може да се открие само на основание писмена молба от длъжника /ликвидатора/,   от негов кредитор и от Агенцията за държавни вземания. Длъжник, който е неплатежоспособен, е длъжен в 15- дневен срок да поиска откриване на производството по несъстоятелност /чл.626, ал.1 ТЗ/. АД, ООД и КДА са носители на това задължение и когато са свръхзадължени. Молбата се подава от съответния управителен орган /управител на ООД, съвет на директорите при АД , председател на кооперацията /. При СД, КД, КДА, оправомощен да подаде молбата е всеки съдружник в СД и всеки комплементар в КД и КДА.

Молбата се подава лично от длъжника или чрез пълномощник. Тя трябва да съдържа задължителни приложения /опис и оценка на активите и пасивите, списък на кредиторите и др./. Тя има значението на заявление и откритото на нейно основание производство е предимно охранително, а не състезателно.

Молба за откриване производство по несъстоятелност може да се подаде и от кредитора на длъжника. В този случай производството е предимно исково /състезателно/. Преди предявяване на молбата за откриване производство по несъстоятелност длъжника  или кредитора–ищец трябва да уведомят данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания /АДВ/  . Най-късно в 14- дневен срок от получаване на уведомлението АДВ трябва да издаде удостоверение, което да съдържа информация за наложените върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаване на публични или частни държавни вземания, чиито принудително събиране се извършва по реда на публичните. Прилагането на удостоверението и на доказателството за уведомяване на данъчната администрация са задължителни условия за разглеждане на молбата от съда и образуване на делото по несъстоятелност.

При подаване редовна молба за откриване производство по несъстоятелност от длъжника или от негов кредитор съдът е длъжен да образува дело в деня на нейното подаване и да обяви делото за решаване най-късно в 3 месечен срок от образуването му.

Преди постановяване на решението по подадената молба съдът може с определение да наложи т.нар. предварителни обезпечителни мерки. Такива са: назначаване на временен синдик, налагане на  запор върху движими вещи и вземания на длъжника и на възбрана върху негови недвижими имоти; спиране на изпълнителните дела срещу длъжника; запечатване на помещения и др. 

Съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност се постановява само ако са налице двете материални предпоставки на ТН. Съдебното решение обявява неплатежоспособността /свръх задължеността/ на длъжника, определя началната й дата и открива производството по несъстоятелност. С това решение се назначава временен синдик, допускат се обезпечителни мерки и се определя датата на първото събрание на кредиторите, което трябва да се проведе до 1 месец от постановяване на решението. Характерно за обявителното съдебно решение е, че то действа спрямо всички лица, които имат отношение към длъжника. Друга характерна негова особеност е, че то подлежи на незабавно изпълнение. Обявителното съдебно решение трябва да се впише в съдебния регистър и да се обнародва в “Държавен вестник”. При определени предпоставки съдът може да приеме друго решение, с което едновременно да обяви неплатежоспособността, да открие производството по несъстоятелност, да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му. Приемането на това решение е изключение от правилото, че обявяването  в неплатежоспособност и обявяването в несъстоятелност трябва да стане с две отделни решения, като между тях се извършват редица действия.По тази причина едновременното обявяване на длъжника в неплатежоспособност и в несъстоятелност е допустимо само ако е очевидно, че продължаването на неговата дейност би увредило масата на несъстоятелност  и  е направено искане от кредитор, временен синдик или от самия длъжник. Трето възможно съдебно решение е за едновременно обявяване на неплатежоспособността и несъстоятелността и за прекратяване на производството. При първите две решения производството по несъстоятелонст продължава. Предпоставките за приемане на третото съдебно решение  са две : констатиране , че имуществото на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност; неплащане на необходимата сума от кредитор, който има интерес от продължаване на производството. Кредиторите трябва да са поканени да предплатят необходимата сума.Четвъртото възможно съдебно решение е за отхвърляне на молбата за откриване н производството по несъстоятелност. Това решение се постановява при две предпоставки: паричните задължения на длъжника да са временни; той да разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на задълженията му.И четирите съдебни решения подлежат на обнародване в “Държавен вестник “ и в предвидения от закона срок могат да бъдат обжалвани по съдебен ред.

1.8. Действие на обявителното съдебно решение. От датата на обявителното съдебно решение търговската дееспособност на длъжника се ограничава. Той продължава своята дейност, но под надзора на синдика и съобразно мерките , постановенеи със съдебното решение. Ограничаването не означава , че длъжникът губи правото да управлява и да се разпорежда със своето имущество. Правото на управление и разпореждане не преминава върху синдика, който само упражнява надзор при неговото управление. Този надзор се изразява в даване на предварително съгласие  за сключване на нови сделки от длъжника.Това право на синдика не би следвало да се абсолютизира, т.като той не би следвало да дава съгласие при всички сделки / напр. при предлагане план за оздравяване от длъжника не се изисква съгласие от синдика, при действия с подчертано личен характер и др./  Законът не предвижда изискване за форма на съгласието на синдика . Би следвало това съгласие да се дава писмено. Друго ограничение на дееспособността на длъжника  се изразява при приемане на паричното зъдължение към длъжника. Това парично задължение трябва да се приеме лично от синдика.Това приемане не се отнася за приемане изпълнението на непаричните задължения към длъжника / напр.получавена на стоки /. Най-същественото ограничаване на търговската дееспособност на   длъжника е при неговото лишаване от правото  да управлява и да се разпорежда със своето имуществто. То не настъпва автоматично, а може да се постанови от съда по негова конкретна преценка с обявително съдебно решение или по-късно. Условието за постановяването е длъжникът с действията си да застрашава интересите  на кредиторите. Правото на управление и разпореждане с имуществото на длъжника се предоставя на синидика. Обявителното съдебно решение има действие и спрямо кредиторите на длъжника. Съгласно чл.637, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. В тези дела длъжникът е ответник по първоначален или насрещен иск. Ако кредиторът – ищец по иска предяви вземането си в производството  по несъстоятелност и то бъде прието, спряното производство се прекратява. С откриването на производството по несъстоятелност се спират и изпълнителните производства по повод имущество на длъжника, което е включено в масата на несъстоятелност. Не се спират само изпълнителните производство по ДПК / при наложени обезпечения   или започнали изпълнителни действия /. В тези случаи принудителните действия продължават да се извършват от публичния изпълнител по ред на Данъчно процесуалния кодекс / ДПК/. Откриването на производството по несъстоятелност не спира и започналите изпълнение по ЗОЗ /Закон за особените залози /. В тези случаи синдика е длъжен да предаде имуществото на заложния кредитор. Само ако заложното имущество не се намира в залогодателя , изпълнителните действия трябва да се извършат в рамките на производството по несъстоятелност.                           

1.9. Маса на несъстоятелността. Масата на несъстоятелността е част от имуществото на длъжника. В нея се включват само права  /активи /, а не и задължения  /пасиви / и тежести. Включват се само имуществени права, т.е. права , чийто обект е пряко оценим в пари. Не могат да се включат в масата на несъстоятелноста неимуществените права / напр. правото на фирма /. В масата на несъстоятелност се включват както имуществени права на длъжника, които той притежава към датата на съдебното решение, така и имуществени права, които са придобити след тази дата. В масата на несъстоятелността на ЕТ и неограничено отговорен съдружник в СД, КД и КДА се включват и определени имуществени права, чийто обект са съпружеска имуществена общност. В масата на несъстоятелността се включва ? част от стойността на тези права. Масата на несъстоятелностт служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Вземанията могат да бъдат за парична или непарична престация. Непаричната престация се превръща в пари по пазарната им цена.

1.10. Органи по несъстоятелността. Органите по несъстоятелността  са съдът по несъстоятелност , синдикът, събранието на кредиторите и комитета на кредиторите.Първите  три органа са задължителни, а комитетът на кредиторите е незадължителен орган.

А. Съд по  несъстоятелността. Това  е окръжният съд по седалището на длъжника.Той е решаващ и надзорен орган в производството по несъстоятелност, който има правораздавателни и административно-охранителна компетентност. Като правораздавателен орган съдът рещава основните въпроси  на ТН / търговската несъстоятелност / - открива производството , обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството. Като административно-охранителен орган съдът но несъстоятелност назначава другите органи в производството, утвърждава техните актове и упражнява контрол върху дейността им. Така например съдът свиква събрание на кредиторите, назначава и освобождава синдик и други.

Б.Синдик .Той е изпълнителен и представителен орган по несъстоятелността . Има три вида синдици :- временен синдик, който се назначава с определение на съда като предварителна обезпечителна мярка. Той има

ограничена компетентност, тъй като само дава предварително съгласие за извършване от длъжника на нови правни действия.

- временен сидник, който се назначава с обявителното съдебно решение и се освобождава от длъжност при назначаване от съда на синдик, предложен от събранието на кредиторите . Той трябва да изготви списък на  кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, заверено извлечение от търговските книги и писмен доклад за причините за неплатежоспособността, състояние на имуществото и взети мерки за неговото съхраняване.

- Синдик, който се назначава от съда по предложение на първото събрание на кредиторите.Компетентността на синдика се свежда основно до :-упражняване надзор върху дейността на длъжника;-издирване и уточняване на кредиторите;-получаване  по опис, съхраняване и водене на търговските книги на длъжника;- свиква и организира събрание на кредиторите;- предлага план за оздравяване;-издирва и уточнява имущество на длъжника, събира неговите парични вземания и внася полученото в особена

банкова сметка;- осребрява имущество от масата на несъстоятелността; разпределя осребреното имущество между кредиторите и

други.

Синдикът е длъжен да води дневник, в който да записва своите действия по управление на длъжниковото имущество. Длъжен е ежемесечно да представя на съда отчети за своята дейност. Синдикът е длъжен да пази търговска тайна и да осъществява посочените в закон правомощия с грижата на добър търговец. Посочените правомощия на синдика и общото законово изискване те да се упражняват  с грижата на добър търговец налагат нормативното регламентиране на редица изисквания, на които трябва да отговаря синдика. Положителните  условия / предпоставки / за назначаване  на синдик е лицето да има завършено висше икономическо  или юридическо образование , най-малко три години стаж по специалността и да е включено в списък, утвърден от министерството на правосъдието. Отрицателните изисквания / пречките / за назначаване на синдик са многобройни. Така например  лицето не трябва да е осъждано за извършване на определени престъпления, да не е кредитор по несъстоятелността, да не се намира с длъжника и с кредитор в определени родствени връзки и др.Фактическият състав, който поражда правното отношение между съда и синдика включва : предложение на събранието на кредиторите; писменно и нотариално заверено съгласие на лицето ; декларация за липсата на пречки ; определение на съда.   

В. Събрание на кредиторите. Има три вида събрание на кредиторите  - първо, обикновено и заключително. Първото събрание на кредиторите се провежда на дата определена от съда с обявителното съдебно решение. То се ръководи от съдията, който разглежда молбата за откриване производството по несъстоятелност и е законно , ако присъстват най-малко двама кредитори  от изготвения от временния синдик списък на кредиторите по данни от търговските книги. Това събрание  на кредиторите има ограничени правомощия : изслушва доклада на временния синдик, избира постоянен синдик  и избира комитет на кредиторите. Обикновенното събрание на кредиторите се провежда след одобряване от съда на списъка на приетите от синдика вземания.  Свиква се от съда, като поканата се обнародва в “Държавен вестник “ . Провежда се независимо от  броя на присъстващите кредитори и по правило приема решения с обикновенно мнозинство. Компетентността на обикновеното събрание на кредиторите изчерпателно е уредена в чл.677 , ал.1 ТЗ  .

Г. Комитет на кредиторите. Той е факултативен орган в производството по несъстоятелност. Избира се по решение на събранието на кредиторите, когато длъжникът извършва по-значителна по обем или по-разнообразна по съдържание дейност и броят на кредиторите е по-голям. Комитетът на кредиторите се състои от трима до девет члена, като задължително се включват представители на кредиторите с обезпечени и необезпечени вземания.Компетентността на   комитета на кредиторите  включва :проверка на търговскит книги и съдържание на касата ; подпомагане и контрол върху дейността на синидка; изготвяне на становища относно продължаване дейността на предприятието на длъжника, възнаграждение  на синдика, действия по осребряване имуществото и други.

1.11. Предявяване и одобряване на вземанията на кредиторите.Въпреки че ТН е производство на универсално принудително изпълнение, в него участват не всички кредитори, а само тези от тях, които са предявили своите вземания по предвидения за това ред, форма и срок. Кредиторите могат да предявят вземанията си в срок до 1 месец от обнародване на съобщението  за откриване на производството по несъстоятелност. Пропускането на 1-месечния срок не преклудира правата на кредиторите. Вземанията могат да се предявят и след изтичане на срока, но не по-късно от 2 месеца, като закъснелите кредитори нямат право да оспорват приетите вече  вземания и се удовлетворяват от остатъка , ако вече е извършено разпределение  на осребреното имущество.Синдикът трябва да състави допълнителен списък за вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството  по несъстоятелност. Вземанията следва да се предявят в определена форма – писменна форма и да съдържа основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и писменни доказателства за възникването им. В 7 – дневен срок от изтичане срока по чл.685, ал.1 ТЗ за предявяване на вземанията синдикът изготвя три списъка :

- списък на предявените и приети вземания;- списък на предявените и неприети вземания;-списък на служебно приетите вземания – това са вземания на работници и служители, произтичащи от трудово

правоотношение и възникнали до  една година преди датата на решението  за откриване на производството по несъстоятелност, както и публични вземания, установени с влязъл в сила акт. 

Срещу така  изготвените списъци на приетите и неприети вземания могат да се правят възражения от длъжника или кредитор в 7-дневн срок от обнародване на обявлението за  изготвяне на списъците. Само  списъкът със служебно приетите вземания не може да бъде оспорван. Възраженията се разглеждат от съда в открито заседание  с призоваване на синдика, длъжника, кредитора , чийто вземание се оспорва и кредитора, направил възражението. Съдът се произнася с определение , с което одобрява окончателния списък на   приетите вземания в производстото по несъстоятелност. Това определение е окончателно , не подлежи на обжалване и се  обнародва  в “Държавен вестник “ . Одобреният от съда списък на приетите вземания може да бъде  допълван с допълнително предявени вземания при спазване на предвидения в закона ред.

1.12. Оздравяване на предприятието. Оздравяването на предприятието на длъжника е част от производството по несъстоятелност. Оздравителното производство не е задължително, а само възможен / факултативен  / етап в производството по несъстоятелност. Неговата цел е да се избегне обявяването на длъжника в несъстоятелност, както и следващите от това действия по осребряване и разпределение на неговото имущество.Приемането на оздравителен план от кредиторите и неговото последващо съдебно утвърждаване го квалифицират като съдебно споразумение / договор/.

Право да предлагат план  за оздравяване имат само лицата, които са изчерпателно посочени в чл.697 , ал.1 ТЗ / длъжникът, синдикът , кредиторите, съдружниците и др./. План за оздравяване може да се предлага най-късно до 1 месец след  датата на обнародване на определението на съда за  одобряване на списъка на приетите от синдика вземания и преди длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност. Въпреки че оздравителния план може да се представи още с молбата за откриване на производството по несъстоятелност, на практика той не може да се приеме преди определението за одобряване на списъка с приетите от синдика  вземания. Предложеният план следва да бъде допуснат от съда за разглеждане и гласуване от кредиторите.Допускането става с определени. Условие за допускането на оздравителния план е  той да има определеното в чл.700 ТЗ съдържание. Ако планът не отговаря на тези условия съдът  трябва да даде на

предложителя 7-дневен срок  за отстраняване на пропуските. След отстраняване на тези пропуски съдът определя дата  за провеждане на събрание на кредиторите за разглеждане  и приемане на плана за оздравяване на предприятието.Планът за оздравяване на предприятието  трябва да се приеме от кредиторите независимо от това  кой е предложителят. Право на глас имат само кредитори с приети вземания и кредитори с неприети вземания, на които съдът е предоставил право на глас. Оздравителният план се разглежда и гласува по класове кредитори / чл.703, ал.2 ТЗ /. Приетият от  кредиторите оздравителен план трябва да се утвърди от съда по несъстоятелността. Съдът мже да утвърди или неутвърди приетия план, но няма право да  го изменя или допълна. Съдът утвърждава плана само ако са спазени определни изисквания, посочени в чл.705, ал.1 ТЗ. Решението за утвърждаване на плана и решението, с което той не се утвърждава, подлежат на обжалване в 7-дневен срок обнародване то им в “Държавен вестник “.

Планът за оздравяване има задължително и незадължително съдържание. В него трябва да се определят начините и сроковете за плащане н кредиторите и степентта на тяхното удовлетворяване . В плана е задължително да се посочат гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с неговото изпълнение /напр.залог, ипотека, поръчителство, банкова гаранция/. Планът следва да посочва действията за неговото осъществяване / управленски, организационни, финансови и др. /, както и неговото влияние върху заетостта на работници и служители в предприятието на длъжника. Към плана за оздравяване трябва да се приложи пазарна оценка на имуществото на длъжника. Тази оценка се разглежда и приема от събранието на  кредиторите едновременно с приемане на плана.

Планът за оздравяване  може да предвижда назначаването на надзорен орган  / чл.700а ТЗ/, който да следи за изпълнението на оздравителния план. Този орган може да бъде едноличен или колективен. Той има право да поиска по всяко време от длъжника да представи сведения или доклад по определен въпрос от дейността и изпълнението на оздравителния план. Приетият от кредиторите и съдебно утвърден план за оздравяване е задължителен за длъжника и кредиторите, чийто вземания са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. С приемането му се прекратява производстовото по несътоятелност и длъжника възтановява нормалната си търговска дейност. В случай че длъжникът не изпълнява оздравителния план  оздравителното производство се прекратява и се възобновява производството по несъстоятелност. Искане за възобновяване на производството по несъстоятелност могат да правят кредиторите, чийто вземания са преобразувани с плана и представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията, или надзорният орган по чл.700а ТЗ. Възобновяването на производството по несъстоятелност означава длъжникът  да се обяви в несъстоятелност по реда на чл.710 от ТЗ.

1.13. Обявяване на длъжника в несъстоятелност. Предпоставките  за обявяване на длъжника в несъстоятелност са изчерпателно посочени в чл.710 ТЗ : когато не е предложен план за оздравяване; когато предложения план не е приет или не е утвърден от съда; когато оздравителното производство е прекратено и е възобновено производството по несъстоятелност; когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило  масата на несъстоятелността. Действието на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност се проявява в няколко посоки : дейността на длъжника се прекратява; налага се обща възбрана върху недвижимите вещи и запор върху движимите вещи и вземания на длъжника; прекратяват се правомощията на органите на управление на длъжника – юридическо лице; длъжникът се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; синдикът може и е длъжен да започне осребряване на имуществото от несъстоятелната маса, както и да разпредели това имущество. С решението  за обявяване на длъжника в несъстоятелност се премима към последните етапи в производството по несъстоятелност: осребряване на имуществото на длъжника и разпределение на осребренато имущество между кредиторите.

ВЪПРОСИ, ТЕСТОВЕ, КАЗУСИ  

1.Гражданското право и търговското право се различават по :а/предмет на правно регулиране;б/метод на правно регулиране;в/сключените сделки;г/субектите на правните отношения.Посочете верните отговори и ги обосновете. 2.Съпоставете понятията : стопанска дейност , търговска дейност , търговски сделки. 3. Кои лица са освободени от качеството “ търговец “ ? Това освобождаване тяхно право или задължение е ? 4.Какво представлява търговското предприятие и какво се изразява съотношението : търговец – търговско предприятие – клон на търговеца? 5.Кои са основните характеристики на клона на търговеца ? 6. Казус:

ООД”Инвестмънт” София регистрира клон в гр.В.Търново. Управителят на клона сключва договор за наем със срок на действие 3 години, с който отдава под наем приземното помещение като снек-бар на ЕТ”Ивайло Маджаров”, като основният ремонт на помещението и всички подобрения в него били извършени от едноличния търговец със съгласието на наемателя.В резултат на извършената проверка от Комисията по търговия и защита на потребителя била установена липса на документи за категоризиране на обекта и с това ползването на обекта било невъзможно. На това основание наемния договор бил прекратен . С неговото прекратяване възникнало задължение за клона да плати направените разноски за основен ремонт и подобрения.Управителят на клона отказъл да заплати тези разноски. В съда бил призован управителят на клона, но се явил търговецът, който заявил, че не е подписвал договора за наем и не е поемал задължения по него. Въпроси:Представлява ли клонът самостоятелен търговски субект?Има ли сключен действителен договор за наем, поражда ли той правни последици?Държи ли се изпълнение на договора и ако се дължи от кого – от клона или от търговеца ?7.Къде се извършва съдебната регистрация на търговците и кои презумпции следват от тяхното вписване ? 8.Съдебната регистрация на търговците е необходима:а/за да се провери законосъобразността на придобитото търговско качество;б/да се провери стопанската целесъобразност при продобиване на това качество;в/за да се даде публичност / гластност / на търговското качество; г/за да се внесат данни за статистическата отчетност.Посочете верните отговори и ги обосновете.9.Търговската фирма е :а/търговското предприятие на търговеца;б/вида на търговеца;в/наименованието , под което търговеца извършва търговската си дейност;г/наименованието на търговския обект.Посочете верния отговор и го обосновете.10.Учредители на всички видове търговски дружества могат да бъдат :а/само ЮЛ;б/само ФЛ;в/ФЛ и ЮЛ;г/едно ФЛ и едно ЮЛ.Посочете верните отговори.11.Дружествата на личността и дружествата на капитала се различават по : а/отговорността на съдружниците за задълженията на съответните дружества;б/изискванията за задължителун минимален размер на първоначалния капитал, необходим за съдебна регистрация на съответните дружества;в/признаването на съответните дружества за юридически лица;г/характера на задълженията , които съдружниците поемат един спрямо друг и спрямо дружеството;д/възможността за учредяване и членуване в съответните дружества само на едно физическо или юридическо лице.Посочете верните отговори и ги обосновете.12.Едно ЮЛ и три ФЛ сключили договор за образуване на търговско дружество. В договора се сочело, че физическите лица ще отговарят неограничено за задълженията на дружеството, а юридическото лице ще отговаря за тези задължения само до размера на дяловата си вноска. Страните се споразумели за издаване на акции на юридическото лице срещу направената от него вноска.От кой вид е това търговско дружество ?13.Акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност се различават по :а/задължителен минимален размер на капитала;б/вид и компетентност на органите за управление;в/вид и съдържание на учредителния акт;г/възможност за извършване на определени дейности само от единия вид дружество.Посочете верния /верните / отговори и ги обосновете.14.Командитното дружество е това дружество , при което:а/поне един от съдружниците отговаря неограничено за неговите задължения, а останалите отговарят ограничено за тези задължения;б/поне един от съдружниците отговаря ограничено за неговите задължения, а останалите отговарят неограничено за неговите задължения;в/всички съдружници отговарят неограничено за неговите задължения;г/задълженията за управлението, представителстовото и извършването на търговската дейност тежат върху ограничено отговорните съдружници;д/за дяловете на ограничено отговорните съдружници са издадени акции.Посочете верния / верните / отговори и ги обосновете.15.Акциите и облигациите се различават по :а/финансовия им характер и предназначение;б/акциите са ценни книги, а облигациите не са ценни книги;в/реда и предпоставките за издаването им;

г/степентта на стопански риск при придобиването им;д/правата, които са материализирани в тях;е/начина за прехвърлянето им на други лица.Посочете верния / верните / отговори и ги обосновете.16.Акциите на приносител и поименните акции се различават по :а/реда за прехвърлянето им от акционерите на другите лица;б/различната номинална стойност ;в/различното право на дивидент;г/различните материални предпоставки за придобиването им от акционерите;д/различното действие на прехвърлянето спрямо акционерното дружество.Посочете верния / верните / отговори и ги обосновете.17.По какво си приличат и по какво се различават гражданските и търговскте сделки ? 18.Каква е разликата между публична покана и публична оферта ? 19.Съпоставете финансовият и оперативен лизинг! 20.Посочете банките, които участват в акредитива като форма на плащане и отношенията, в които влизат. 21.Менителницата е :а/инвестиционна ценна книга;б/платежно средство;в/безусловно обещание за плащане на пари;г/безусловно нареждане за предаване на стока;д/договор между издател и поемател;е/едностранна сделка на издателя;ж/кредитно средство.Посочете верния / верните / отговори и ги обосновете.22.По какво си приличат и се различават менителницата и записа на заповед? 23.Чекът е:а/платежно средство;б/безусловно обещание да се плати парична сума;в/едностранна сделка на поемателя;г/договор издател-поемател;е/писменно обещание за предаване на стока;ж/инвестиционна ценна книга;з/безусловно нареждане на платеца да плати.Посочете верния / верните / отговори и ги обосновете.24.Кои са предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност ? 25.Кои са органите в производството по несъстоятелност ? 26.Кои са основните етапи в производството по несъстоятелност?

Използвани съкращения

ЗЮЛНЦ - Закон за юридическите лица с нестопанска целЗК - Закон за кооперациитеЗБ - Закон за банкитеЗЗ - Закон за застрахованетоГПК - Граждански процесуален кодексЗС - Закон за собственосттаЗОС - Закон за общинската собственостЗЗК - Закон за защита на конкуренциятаЗЗД - Закон за задълженията и договоритеЗЧИ - Закон за чуждестранните инвестицииДКЦК - Държавна комисия по ценните книжа

ЗМСМА - Закон за местното самоуправление и местната администрация.КТМ - Кодекс за търговското мореплаванеНК - Наказателен кодексДПК - Данъчно процесуален кодексСД - Събирателно дружествоКД - Командитно дружествоКДА - Командитно дружество с акцииАД - Акционерно дружествоЕАД - Еднолично акционелно дружествоЕООД - Еднолично дружество с ограничена отговорностЕТ - Едноличен търговец