КАЖИ ГО ПРАВИЛНОЛилиан Глас

Предговор Дa го кажем както трябва - на близките, в семейството, в службата, като граждани, като

подчинени и като работодатели... Ето такъв е смисълът и точният надслов на този забележителен труд на „Първата лейди на речта" в САЩ - д-р Лилиан Глас.

Един труд, забележителен по поуките, които предлага, по педагогическото майсторство, по човешка психология, а и по удоволствието, което вие, читателите, ще изпитвате страница след страница. Такова, уверяваме ви, бе и нашето удоволствие, когато работихме за да ви представим на български новият Дейл Карнеги. Защото д-р Глас стана известна в САЩ и като продължителка и реформаторка на прочутия труд и бестселър в 30-милионен тираж отпреди Втората световна война: „Как да печелим приятели и да влияем на хората" от Дейл Карнеги. Като одарен учен и тя изследва човешките отношения в епохата на масовата информираност и новата култура, които вече не могат да отговарят на предписанията на мистър Карнеги. Нужно бе нещо ново и тя ни го дава чрез този свой труд. Тя разкрива огромното значение при човешкия разговор и общуването на начина, по който говорим, на тембъра на гласа, на езика на тялото, и излъчваните от собствената ни душевност сигнали, нуждата от излъчване и самочувствие. Нейната теза е, че е важно не само какво казваме, но и как го казваме.

Моделите на поведение при общуването ни с другите, които д-р Глас дава и подкрепя със стотици наблюдения на реални житейски ситуации при нейни клиенти и пациенти, веднага ни убеж-дават и насочват мисълта към собствения ни жизнен опит... Не можем да не си признаем пред самите нас, колко много пъти самите сме станали причина, несъзнателно или съзнателно, за неуспешното си разбирателство с други хора, за безрезултатна намеса, само защото не сме намерили подходящия за целта начин на изразяване, с подходящите за целта изрази, с онзи „правилен" глас, който ще ни гарантира желания успех.

Ще запознаем читателите с някои съвременни (1991 г.) съвети в това направление на една от най-известните дами на САЩ - мис Лилиан Глас, основателка на прочута школа за комуникативни умения, наричана с право „Първата американска лейди на речта".

Надежда Петрова, Стою Керванбашиев

Биографични бележкиВ Америка тя е позната като „Първата лейди на речта" и е призната като един от световните

авторитети по общуването между хората и създаването на имидж. Авторка е на американския бестселър „Говори, за да спечелиш", която книга е претърпяла за кратко време осемнадесет издания. Извън своята частна практика в Бевърли Хилз, Калифорния, където нейни клиенти и пациенти са знаменитости от киното, от спорта, политици и бизнесмени, тя е търсена личност и от масмедиите.

Първата си научна степен защитава в Университета на Южна Калифорния с докторска степен по речта и слуха, а следващата си научна степен по патология на говора - в Мичиганския университет. Получава докторат и от Университета в Минесота по смущения в общуването между хората. Прави професура в Калифорнийския университет, факултета по педиатрия и е член на Научното дружество по медицинска генетика.

Нейните лекции и публикации я изявяват като експерт по проблемите на речта и слуховите проблеми, причинени от генетични и физиологични разстройства.

Независимо от изключителната си заетост като терапевт, в продължение на четири години тя се явява в редица телевизионни програми като специалист по проблемите на връзките и общуването между хората. Нейните предавания „Тоталният имидж", „Живи и здрави", „Сан Франциско, следобед" предлагат ценна информация на зрителите как да укрепват своето самочувствие. Незаменима е в своята работа на експерт по произношения, диалекти и звучене на гласа, благодарение на което при нея идват на обучение най-големи артисти, певци и кинозвезди. Именно д-р Лилиан Глас научи

1

Дъстин Хофман как да усъвършенства своя „женски" глас за филма „Тутси", как Мики Рурк да говори като човек с незатворено небце, как Хулио Иглесиас да изпее наградената си песен „Към всички момичета". Най-трогателният миг в кариерата на д-р Глас е когато глухонямата Марли Матлин от филма „Деца, забравени от Бога" произнесе реч при получаването на своя „Оскар".

Д-р Глас е имала забележителни успехи и със спортни звезди като олимпийските атлети флорънс Грифит Джойнър, Джаки Карси и Лестър Хейс, който благодарение на нея превъзмогва заек-ването си от рождение.

Нейният опит е неоценим и за босове на корпорации, политици и общественици, с които работи, за да им помогне да подобрят своя имидж, а оттук и своите успехи и резултати.

Д-р Глас е авторка на бестселъра „Говори, за да спечелиш" и на „Сексуалният разговор". Нейни са широко търсените касети „Светът на думите, или как да усъвършенстваме нашия речник", „Говори така, че да постигнеш своето" и др.

Извънредно ценена като специалист, нейните статии се печатат в безброй списания. Тя изнася лекции по целия свят, а също така организира частни сесии и семинари в кабинетите си в Бевърли Хилз.

ВъведениеСлучвало ли ви се е да не знаете какво да кажете в дадена ситуация? Искало ли ви се е да

кажете нещо, но сте се притеснили как да го изразите? Имали ли сте случай да сте поканени на официална вечеря или на прием и да сте се питали „Какво ли да говоря? Ами ако прозвучи глупаво? Какво ще стане, ако всички млъкнат..."

Е, добре! Не сте единственият. Като специалист по общуването между хората аз съм виждала да пребледнява дори и най-нахаканият бизнесмен при мисълта, че трябва да се яви на някакъв гала-прием или че трябва да говори пред стопанския съвет... Или когато просто трябва да се срещне с непознати хора. Повярвайте ми. Виждала съм хора да се просълзяват само при мисълта за предстоящо участие в някакво събиране в обществото.

Специалистите дори смятат, че обществен страх Номер едно в наше време е страхът да излезеш да говориш пред много хора. И в това няма нищо чудно. В училището са ни учили на много неща, ала никой не ни е учил как да общуваме един с друг.

Имах щастието да работя с хиляди хора. Като започнете от хора с най-скромни данни и стигнете до най-ярките звезди на Холивуд: звезди като Дъстин Хофман, на когото помагах да подготви ролята си в „Тутси", звезди като Хулио Иглесиас. Помогнах на шведския актьор Долф Лундгрен и на французина Кристофър Ламбер да проговорят с американски акцент. Имах възможност да помогна на Бен Вареен да стане толкова известен водещ в телевизията. А моята работа с невероятно талантливата глухоняма Марли Матлин й помогна да подготви своята първа реч пред милиони зрители, когато се раздаваха наградите на Академията.

Всеки има сили, не само звездите, да стане забележителен събеседник и комуникатор. Въпросът е само да се научите да преодолявате своите страхове в различни ситуации и да свикнете да се чувствате добре в тях. Общуването с хората не се осъществява само чрез разговорната реч. Истинското общуване бива и визуално, и сетивно, и словесно. А това означава, че не трябва да се притеснявате, когато се изразявате ентусиазирано и спонтанно. Това означава, да не се боите да изразите самите себе си, така че другите да ви разберат по-добре.

Научих твърде отдавна, че от мен зависи да направя така, че нещата да станат такива, каквито ги искам, вместо да седна и да чакам те да се случат или други да ги направят вместо мен. Винаги когато съм поемала риска да заявя открито и определено своите нужди и желания, са се получавали добри резултати. А говорейки открито, използвайки всичките си чувства, аз имах възможност да усъвършенствам и самото качество на собствения си живот и на живота на хиляди от моите ученици. Аз ги учех на стратегиите на общуването, нещо, което може да бъде наистина полезно. Говорех им за техниките на общуването. Именно тези техники ще се опитам да споделя тук с вас.

Наистина, няма нищо по-потискащо от това да не умееш да общуваш. Разбрах това, когато бях на десет години и гледах едно телевизионно предаване за умствено увредени деца. Повечето от тях тогава бяха на моята възраст, но все още не можеха да говорят, не можеха да кажат какво искат за

2

ядене, не можеха да поздравят... Тогава много плаках за тези деца. Ала когато за първи път видях как един логопед учеше едно десетгодишно, страдащо от пареза момиченце да говори, моите сълзи пресъхнаха. Това бе моментът, когато реших каква ще бъде моята професия когато порасна. Исках да помагам на другите да изпитат радостта, която аз чувствам при разговор с хора.

Образовах се до възможното най-високо ниво. И докато трупах по време на обучението си различни научни степени, най-добрата отплата за мене си останаха оценките на моите възпитаници и пациенти. Имах възможността да въведа нови положения в патологията на говора, изследвах въздействието на речта върху различни генетични заболявания, където гласовите й речевите модели могат да бъдат полезни за диагностицирането на самата болест.

Разбрах също така, че независимо от това колко различен от нас е даден човек, той все пак прилича на нас много повече, отколкото ни се струва на пръв поглед. Всяко човешко същество изпитва същите чувства, същите болки. Ние страдаме от една и съща самота, имаме еднаква нужда да изразим нашите желания и чувства към другите хора. Дълбоко вътре някъде в нас е скрита нуждата от обич и внимание. Всички жадуваме за любов, за собствено достойнство, за разбиране. Всички искаме да бъдем творчески личности и да заемем значимо място в този свят. Сега, когато световните събития бележат успехи - със страни, които се обединяват, и стени, които рухват, преградите между хората също трябва да бъдат разрушени, за да могат да общуват по-активно и пълноценно.

През време на професионалната си кариера аз имах възможност да участвам в редица малки чудеса. Едно нямо момче, което никога не бе промълвило нито дума, стана мой пациент и сега, една година по-късно, хората могат да разберат какво им казва!

Лестър Хейс, петкратният шампион от Лос Анжелис-Рейдърс, страшно заекваше. Когато спечели суперкупата, журналистите го наобиколиха с камери и микрофони. Всички видяха как лицето му се сгърчи, как мигаше безпомощно, как изплези език, но не се чу никаква дума. Милиони зрители по националната телевизия чуха само серия от ръмжения, като мотор, който не може да се запали, и паузи, които щяха сякаш да продължат вечно. Ала този именно кошмар за Лестър стана повод да потърси помощ. Скоро след като започнахме да работим заедно той вече можеше да говори дори на пресконференции, без да заеква. А сега изнася даже лекции по мотивация пред стотици студенти и бизнесмени...

Шон Конъри, един от най-големите актьори на нашето време, бе увредил за дълги години гласните си струни вследствие на неправилни говорни навици. Гласът му хриптеше и дори чезнеше в резултат на лошо дишане. Дори можете да чуете този глас в първите му филми от сериите за Джеймс Бонд. Днес гласът му е по-богат, с по-меки и по-звучни тонове. Неотдавна ми позвъни и ми каза, че работата, която сме свършили заедно, буквално е спасила гласа му.

Обичам да работя със звезди — и то не само филмови звезди, но и с хора, които са звезди в своята област. Вие също можете да бъдете „звезда", ако научите как да общувате с успех във всяка една житейска ситуация. С тази книга ще ви науча именно на това.

Глава първа„Приятно ми е да се запозная с вас"Дженифър хвърлила поглед към другия край на салона и сърцето й буквално подскочило - пред

нея стоял мъжът на нейните мечти. Той бил висок, хубав и явно знаел как да се облича. Нетърпелива да го срещне, тя веднага поискала от приятелката си Беки, домакинята, да я запознае с него.

„Марк - казала Беки ентусиазирано - искам да те запозная с една моя добра приятелка, Дженифър. Дженифър, това е Марк!"

Марк не станал, а само погледнал към двете жени и казал: „О, здравейте!", след което отвърнал очи и забил поглед в пода.

След няколко секунди на неудобство Дженифър се извинила и отишла да търси нещо за пиене. Повече не го погледнала, престанала да мисли за него.

Шест месеца по-късно Дженифър се озовала седнала до Марк на някаква вечеря, организирана от общ техен приятел. Разочарована, Дженифър си помислила: „Чака ме една скучна вечер!". За нейна голяма изненада при тази втора среща обаче, Марк се оказал съвсем различен. Изглеждал радостен, че я среща, казал й, че не можал да разбере защо изчезнала така внезапно на приема у Беки. Тогава Дженифър му признала, че помислила, че именно той не иска да има нищо общо с нея, не подал дори

3

ръка, дори не я погледнал. А отговорът на Марк пък бил, че той я харесал тогава толкова много, че ужасно се смутил, а когато се съвзел и можел да проговори, тя била вече изчезнала...

Дженифър и Марк прекарали цялата вечер в разговор, като открили, че ги свързват много общи неща. Тя установила, че сега, когато бил спокоен, Марк се оказал сърдечен, забавен човек, с личен чар, с чувство за хумор. Тя му казала, че е цяло щастие да се срещнат втори път, а Марк споделил, че е свикнал на такива оценки, тъй като първото впечатление от него бивало често пъти отрицателно: неговата срамежливост и стеснителност много му пречели...

Е, добре. Марк и Дженифър са имали втори случай. Ала много други хора нямат това щастие.Изследванията показват, че след първите четири минути на една среща вие можете да кажете за

някого, дали той ще ви стане приятел, любим или ще остане просто познат. От първата среща на Марк и Дженифър можете да видите колко важни са първите впечатления и как погрешно подадените „сигнали" могат да ви саботират социално. А същото важи и за света на бизнеса.

Един от моите клиенти, Джак - бизнесмен, който наследи фирмата на баща си след неговото пенсиониране, изпитваше голямо смущение при всяка среща с нови клиенти. За разлика от баща си, който бил много отворен и общителен, Джак беше срамежлив и затворен в себе си. И ръкуването му, и гласът му бяха вяли. Всеки път, когато се срещнел с нов клиент, чувствал, че се изпотява, нямал сили да погледне човека в очите. Неговата непохватност карала клиентите да се чувстват неудобно, а това вече се отразявало зле на бизнеса му. Отношенията между Джак и баща му се обтегнаха.

След като Джак усвои при мене някои прости дихателни упражнения за отпускане, след като научи как да се усмихва и да гледа хората в очите, когато се среща с тях, как да се ръкува по-уверено и как да престане да мисли за впечатлението, което прави, а да се съсредоточава върху онова, което иска всъщност, хората започнаха да го приемат по-добре. А когато започна да се интересува повече от своите клиенти, а не само да се опитва да бъде толкова забавен и остроумен, колкото е бил баща му и да търси да се сравнява с него, при Джак настъпи пълен персонален и професионален обрат. А и бизнесът му се удвои. Той стана по-уверен. Баща му започна да му засвидетелства по-голямо уважение и респект, както подобава на нов глава на семейния бизнес.

И двата случая - на Дженифър и на Джак - ни показват колко важно може да се окаже първото ръкостискане.

Четири стъпки към успеха „от пръв поглед”1. УсмивкатаПървото нещо, което трябва да направите, когато поздравявате някого, е да забравите

собствените си проблеми и размисли и да се усмихнете. Независимо какви усилия ще изисква това от вас -усмихнете се! Изследванията показват, че в усмивката вземат участие по-малко мускули, отколкото в намръщването, така че усмихвайки се, вие помагате да се уталожи вашето напрежение. Когато поздравявате някого, вашата усмивка е най-директният начин да му покажете, че се интересувате от него и от онова, което има да каже, защото усмивката препредава сърдечност и откритост.

Ако не си харесвате усмивката, погледнете се в огледалото или си направете видеофилм, така че да имате възможност да се усъвършенствате начина, по който се усмихвате.

Много често хората не си харесват усмивката, тъй като се срамуват примерно от лошите си зъби. Ако не харесвате зъбите си, когато се усмихвате, просто идете на зъболекар! Изпращала съм безчет хора, които се стесняваха от усмивката си поради състоянието на своите зъби. И бях свидетел на чудеса, след като те придобиха повече самоувереност и не се притесняваха вече да покажат зъбите си при усмивка. В някои случаи старите навици трудно се променят. Затова аз обучавам хората да използват лицевите си мускули за усмивка, като ги карам да застанат пред огледалото или да се заснемат с камера. Следователно, не позволявайте на някакви си зъби да угасят вашата усмивка! Запомнете, че е много по-лесно да поправите зъбите и усмивката си, отколкото да поправите всички лоши впечатления, натрупани от това, че не се усмихвате.

2. Лице в лицеПовечето хора нямат представа за вредата, която се нанася на техния „тотален имидж" поради

лошия зрителен контакт. Отместването на погледа нагоре, надолу или встрани, когато срещнете някого, създава впечатление, че сте непостоянни и не може да ви се вярва или че не се интересувате от

4

хората и се отегчавате. Това не означава, че трябва да се вторачвате в очите на събеседника си (освен, разбира се, ако не сте влюбен в този човек). Такова настойчиво взиране може да смути и обърка другия, може да го накара да се чувства неудобно или дори застрашен.

Необходимо е да си изработите начин на контактуване „лице в лице", а не само зрителен контакт. Трябва да гледате „цялото лице" на другия. Вгледайте се в неговото чело, коса, брадичка, а също и в очите му. Ще ви дам тук едно просто упражнение, което ще ви помогне да си изработите по-добър контакт „лице в лице" с хората.

Следващия път, когато влезете в разговор с някого, погледнете за пет секунди цялото му лице. След това гледайте всяка част от лицето му в продължение на три секунди, след това отново цялото му лице шест секунди, очите — три секунди и всяка част от лицето за още три секунди. След това насочвайте вниманието си ту върху цялото лице — за три секунди, ту върху всяка отделна част от лицето — пак за три секунди.

Ако практикувате тази техника, когато срещнете някого за първи път, сам ще се изненадате от приятното чувство, което ще споходи и двама ви.

3. РъкуванетоИмах един клиент, който беше почти двуметров, но се ръкуваше много отпуснато. Не беше

небрежен човек, но изглежда се стесняваше, че плаши хората с необикновения си ръст. Затова се ръкуваше по толкова явно безличен начин, че чак се губеше самото му присъствие. Всеки, който се ръкуваше с него, веднага биваше разочарован, защото първото впечатление за стабилност и сила не съответстваше на това негово вяло ръкостискане. Когато най-после промени начина, по който се ръкуваше, ми разказа как хората започнали да го възприемат другояче. Почувствал, че сега се отнасят с по-голямо уважение.

Може би няма да се съгласите с мене, но аз съм убедена, че ние сме склонни да съдим за другите по начина, по който се ръкуват. Например, колкото по-отпуснато е ръкостискането, толкова по-малко увереност излъчвате. Твърде силната хватка пък може да бъде възприета като израз на вътрешна агресивност или като желание да се доминира във връзката. Така че, внимавайте и за това! Трябва да се стремите да имате здраво ръкостискане, което да продължава около три секунди. Това означава самоувереност и внушава доверие.

Ако пък желаете да вложите сърдечност и да покажете, че наистина харесвате другия, можете при ръкуване да хванете ръката му с двете си ръце. Слепващия път, когато срещнете някого, когото наистина харесвате, опитайте да хванете неговата - или нейната -ръка в двете си ръце. Това често изразява истинска сърдечност и ще придаде много топлота на вашите отношения.

Ако възнамерявате да се срещнете с нови хора, ще бъде необходимо да подготвите ръцете си за ръкуването. Ако сте жена, чиито ръце се изпотяват или лепнат, носете в чантата си тубичка с прах против изпотяване; мъжете могат да носят такава тубичка или носна кърпа в джоба си. Подсушаването на ръцете ви със спрей или носна кърпа в джоба преди ръкуването ще промени много впечатлението, което ще остави „ръката" ви.

Топлото искрено ръкуване определено ще ви помогне да установите по-близък контакт.Една моя клиентка ми каза веднъж следното: „Знаете ли, наистина ви харесах веднага, защото

почувствах колко сте сърдечна. Вие хванахте ръката ми във вашите две ръце, без да се поколебаете, и така здраво ме стиснахте!..." Веднага искам да кажа, че въпросният случай беше по-особен и това ръкуване имаше още по-голямо значение за нея, защото същата тази жена нямаше нормално оформени ръце - тя имаше генетичен дефект, при който пръстите са свързани един с друг, като ръкавица с един пръст. Тя беше толкова изненадана, когато аз протегнах ръце и се здрависах с нея, също както с всеки друг човек - не беше свикнала хората да се ръкуват нормално с нея.

Така че запомнете: едно здраво ръкостискане може да създаде веднага непосредственост и откритост при общуването.

4. Топлото „Здравейте!"Когато поздравявате хората, не се страхувайте да покажете въодушевление. „Наистина съм

възхитен, че ви срещам!" или „Толкова хубави работи съм чувал за вас!" - такива изрази „отварят вратите".

5

Не е добре да започнете с обикновеното „Как сте", когато се запознавате с някого. Много често това е само една изпразнена от съдържание и изтъркана от употреба фраза! В повечето случаи човекът, който използва този израз, въобще няма някакво желание да знае какво е действителното състояние на другия. Тази фраза може да прозвучи понякога и много натрапващо се. Повечето хора просто приключват въпроса, лъжейки: „Екстра, как сте?" след като нито се чувстват „екстра", нито пък и те се интересуват как сте в действителност. Ако не се интересувате наистина как е другият - не го питайте! Иначе това може да прозвучи като кухо празнодумство. Никога не се опитвайте да демонстрирате измислени чувства. Това поражда неискреност и по косвен начин съвсем не допринася за вашето самоутвърждаване.

Всички ние имаме нужда да престанем да общуваме с думи, които не означават нищо. Вашите думи са инструменти и като всеки един инструмент трябва да бъдат използвани с определено пред-назначение. Така че, знайте каква е причината да кажете това, което казвате!

Един поздрав трябва да бъде утвърждаващ. Гледайте другия право в очите, усмихвайте се и кажете: „Приятно ми е да се запознаем!" С усмивка и здраво ръкостискане вие се изправяте на добър старт в новото запознанство или в по-близкото опознаване на хората.

Ако пък наистина искате да узнаете как се чувства някой, запитайте го искрено. Щом искате да кажете „Как сте?", нека това да прозвучи като „Как се чувствате?" Наблегнете на думата „как" и „вие", като използвате по-силен тон на гласа и възходяща интонация.

Важното е винаги да изразявате истинските си чувства, като използвате адекватни емоционални интонации.

Сърдечна усмивка, гледане лице в лице, здраво ръкостискане и едно приветливо „Здравейте!" са градивните камъни на успешното запознанство.

Да целуваме или да не целуваме?Случвало ли ви се е да се чудите къде, кога, как и дали е редно да целунете някого при среща?

Е, добре. Не само вие си задавате този въпрос.Целувката може да бъде също израз на определена национална култура. Веднъж участвах в

журито за избора на „Мис САЩ". Чилийката Сесилия Болоко, бивша Мис Свят, също участваше в журито с мен. Тя беше довела и своята десетгодишна сестра Диана. Когато това малко момиченце дойде при мен и другите съдии, то раз-целува всички ни по двете бузи. Същото направи и когато си тръгваше — просто един латиноамерикански обичай. Нейният жест обаче стопли сърцата ни, всички много я харесахме.

В латиноамериканските страни и в Европа целуването е твърде разпространено: мъже целуват мъже, жени целуват жени, също така жени целуват мъже, мъже целуват жени. В Съединените щати, за съжаление, хората изглежда са малко по-стеснителни в това отношение, въпреки че на някои места, като Холивуд и Калифорния, е нещо естествено при среща да целунеш някого по бузата или по устата. Целувката често помага да се строши ледът и по-бързо да се сближиш с другия. Ако чувстваш към някого близост и сърдечност, няма причини да не го целунеш при среща. Напоследък вестник „Ю Ес Ей Тудей" писа, че баскетболната суперзвезда Меджик Джонсън и И. Томас се поздравили на игрището с целувка. Последва статия, която обсъждаше дали е правилно мъже да се целуват при среща. Аз мисля така: разбира се, че един мъж може да целуне друг мъж! Мъжете от цяла Европа и от Латинска Америка са правили това векове наред. При нас в Америка телевизионните водещи Арсенио Хол понякога посреща с целувка поканените в студиото мъже-участници, а покойният Сами Дейвис и неговите приятели като франк Синатра, Дийн Мартин и Джери Луис открай време се целуваха пред публиката. Целувката е един сърдечен, любящ, мил човешки жест. И ние всички трябва да го прилагаме, а не да се срамуваме от него.

Веднъж в ресторанта видях един баща да посреща с целувка по устата своя син, когото явно не беше виждал доста време. Бях трогната от тази мила изява на чувствата между баща и син. Мъжете трябва да се чувстват по-свободно, когато се целуват за поздрав. Жените също не бива да се чувстват неудобно. Да целунеш представител на своя пол не означава непременно извратеност или съмнително поведение.

За съжаление мнозина от нас бяха възпитани според изискванията на 40-те и 50-те години - да не галиш децата си и да ги оставиш да реват, докато престанат... Много жалко е, че не осъзнахме

6

своевременно колко психологически вредно и опасно е такова едно поведение. Липсата на нежна обич в ранната възраст може да създаде възрастен човек, който да среща по-сетне в живота огромни трудности при общуването с другите хора във всяко едно отношение.

Необходимо е да бъдем по-демонстративни в привързаността си към другите.Кога и кого ще целувате, зависи само от вас. Подобно на актьорите, които са обучени да

преследват определена цел във всяко свое действие, когато играят ролята си, вие също трябва да знаете своите цели и намерения, когато общувате с другите. Необходимо е да се запитате: „Наистина ли изпитвам топлота към този човек?" Целувката може да бъде един от най-изразителните жестове, така че когато целувате някого, погрижете се това да бъде истинска целувка, при която кожата се докосва до кожа - а не до въздух. Виждала съм толкова много светски дами „да целуват въздуха", за да не си развалят грима. „Здравей, мила!" - казват те и след това целуват въздуха, без дори да докоснат страните си. За наблюдаващия това изглежда фалшиво, а за този, който получава целувката, то изглежда повече от неискрено. Не се страхувайте, че може да разплескате грима си - след това ще го поправите в банята. Или пък - след като толкова много се страхувате - вместо целувка прегърнете сърдечно онзи, когото срещате.

Да прегръщаме или да не прегръщамеСъщите принципи, които важат за целуването, са в сила и за прегръщането. Вие бихте искали

да имате свободата да докоснете другия човек, но едновременно с това желаете да покажете респект и да не нарушите физическото пространство на другия.

Хората се различават по своята нужда от физически контакт. При някои хора дори и най-лекият, no-скоро формален контакт, може да ги накара да се почувстват безкрайно неудобно. Преди няколко само години най-различни семинари и наръчници защитаваха „свободното прегръщане", така че мнозина награбваха на практика всекиго, когото срещнеха. Прегръщането е чудесно, когато се вписва в ситуацията. Но то може да изглежда твърде безцеремонно или дори агресивно, когато е неподходящо!

Във ваш собствен интерес е да прегръщате другия, само когато това подхожда за създалата се ситуация - когато наистина изпитвате добри чувства към събеседника си и желаете да го прегърнете. Пак казвам: няма нищо лошо в това, мъж да прегърне мъж или жена да прегърне жена на публично място. Това само може да сближи хората.

Край на играта ,"Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" Защо хората толкова се страхуват да се срещат с нови хора? Наистина ли световните събития са ни направили да се страхуваме един от друг и да бъдем враждебни?

Всъщност, голяма част от опасенията ни идват от една малка игра, която играем сами със себе си и която се нарича „Аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Ние сме толкова погълнати от мисълта за това какво мислят другите за нас, че губим представа за онова, което всъщност искаме да им кажем. Казано накратко, толкова внимаваме в това да направим добро впечатление, че ставаме нервни и объркани. Преставаме да бъдем самите себе си.

Неотдавна срещнах г-н Блекуел, световноизвестния критик в областта на модата. Всяка година г-н Блекуел публикува очаквания с интерес - и със страх - списък на „десетте най-добри и десетте най-лоши" моделиери. Първоначално се чувствах малко нервна от предстоящата среща с великия Блекуел. Когато тръгвах за вечерята, ме обхвана направо паника. „Надявам се, че съм достатъчно добре облечена... Надявам се, че ще сметне, че изглеждам както трябва... Питам се, какво ли ще намери на роклята ми..." Облякла най-елегантното си официално снаряжение от Шанел, си казах накрая, че ако започне да ме преценява, той всъщност ще преценява не мене, а моделиера Карл Лагерфелд, така че няма защо да се безпокоя. Най-после бяхме представени един на друг. Чувствах, че нервнича, усещах, че не ми стига въздух. Исках да направя добро впечатление. Не исках да пише лоши неща за облеклото ми в своята неумолима рубрика. И тогава изведнъж си помислих: „Ама това е нелепо! Смени позицията! Престани да бъдеш толкова объркана, защото това ти пречи да бъдеш онова, което си! Дошла си, за да прекараш добре - забавлявай се тогава!" И точно това и направих. Вечерта мина чудесно. Г-н Блекуел и аз разговаряхме през цялата вечер, той се оказа забележителна личност - остроумен, чаровен, естествен. Беше съвършено различен от човека, който си представях, когато четях рубриката му или когато го гледах по телевизията. Бях направо изненадана да открия в процеса на

7

нашия разговор, че и той бил точно толкова притеснен от срещата си с мене, колкото бях и аз. Той бил чувал добри неща за мене от общи приятели, бил чел книгата ми „Говори, за да спечелиш", също бил ме виждал по телевизията. „Исках да вярвам, че няма да намерите нещо неправилно в говора ми" - каза той, след което и двамата избухнахме в смях.

Оказа се, че и двамата бяхме играли играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля". Почти всеки от нас играе понякога тази малка игра със самия себе си. Това може да затормози способността ви да общувате с хората. Играейки тази игра, вие губите поглед върху онова, което искате да кажете или върху онова, което другият действително може да предложи. Ако г-н Блекуел и аз се бяхме вкопчили в нашите предубеждения и продължавахме игричката „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля" със самите себе си, нямаше да прекараме добре един с друг. И именно защото и двамата съзнателно престанахме да играем тази игра, свалихме гарда и преодоляхме своята несигурност, се почувствахме съвършено спокойни един с друг и станахме приятели, преди още вечерта да е свършила.

Най-добрият начин да прекъснеш играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля", която се върти като магнетофонен запис в главата ти, е да се опиташ да бъдеш повече интересуващ се, откол-кото интересен. Кажи си: „Това „аз мисля, че ти мислиш... не ми доставя удоволствие!" А след това продължи да търсиш контакт с другия, като го разпитваш за самия него или зачекнеш други теми от общ интерес.

Вместо да затъвате в страха си от срещата с нови хора, погледнете на тази среща като на възхитително предизвикателство и авантюра. След като престанете да играете играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" и се опитате да станете повече заинтересуван, отколкото интересен, никога вече няма да се почувствате несигурен, когато трябва да се срещнете с непознати хора.

Лекарство против секваме на дъхаАртистът Кристофър Ламбер е красив и страшно „секси". Съмнение в това няма. Той просто

излъчва обаяние и мъжко присъствие. Веднъж, излизайки от поредния сеанс в моя кабинет, Кристофър минал край една моя клиентка - Анет, млад юрист, която чакала пред кабинета ми. И когато Анет влезе в кабинета ми за урока, цялата бе пламнала, по врата й бяха избили червени петна. Не можеше да си поеме дъх и изглеждаше като че ще получи удар. „Това Кристофър Ламбер ли беше, дето сега излезе?" - запита тя. Когато й отговорих утвърдително, тя изплака: „Господи, толкова обичам Кристофър Ламбер! Не мога да повярвам, че го видях и ми каза „здравей"! Не мога да повярвам! Никога вече няма да бъда същата!..." Колкото и странно да беше, тази делова млада адвокатка се бе превърнала в прехласната ученичка, припадаща по своя идол от екрана.

Свикнала съм да срещам знаменитости - някои от най-големите звезди и политици са идвали в кабинета ми, и все пак сърцето ми започва да бие малко по-силно, когато срещам хора, които съм харесвала. Това се случва на всички ни - сърцето ти започва да бие по-бързо, дишането ти се учестява, дори дъхът ти спира или ти прилошава, когато срещнеш някой, от когото винаги си се възхищавал. В такива моменти надали можеш да направиш нещо срещу плъпването на адреналина в кръвта ти. И все пак, има нещо, което можете да направите, за да възстановите незабавно своето самообладание! Поемете дълбоко въздух през устата, задръжте го три секунди и след това бавно го издишайте. Задържането на дъха е важно нещо - за цели три секунди (просто пребройте така: един картоф, два картофа, три картофа) не дишайте, а след това бавно издишайте въздуха през устата. За нула време ще възстановите контрола върху себе си. Ако направите това едва доловимо, никой няма да забележи техниката, която използвате, за да „върнете сърцето си на място". Направете това упражнение два или три пъти, ако е необходимо, докато продължавате да гледате въпросния човек. Просто поемайте въздух, задържайте го и след това бавно го издишайте. Правете това, докато се освежите, възстановите своето равновесие и престанете да се чувствате замаян и смутен.

Следващото нещо, което трябва да сторите, е да си изработите правилна стойка. Ако имате ясно съзнание за своята стойка, това може да увеличи вашата самоувереност при среща с хората. Стегнете коремните мускули и дръжте главата си високо изправена, като че ли е опъната нагоре с въже, захванато за темето ви. Отметнете едното си рамо назад, задръжте така, след това отметнете и другото си рамо. Това ще ви помогне да се чувствате по-уверен, „владеещ положението". Сега вече сте

8

подготвен за срещата със своето божество. Просто се запътете към него и кажете „Здравейте!". Но се усмихвайте!...

Среща със знаменитостиЗнаменитости, величия, ала и те са хора като вас! Чувстват като вас, вълнуват се като вас.

Повечето изтъкнати обществени личности ясно съзнават, че именно техните привърженици - публи-ката или техните избиратели - са ги издигнали на мястото, което заемат. Така че те сигурно ще откликнат, когато ги заговорите -разбира се, като го сторите мило и с полагащото се уважение. А това ще рече, че не би трябвало да ги безпокоите, когато се хранят, да речем, или когато са потънали в сериозен разговор. Ако искате да заговорите някой човек, от когото винаги сте се възхищавали, независимо дали той е някаква знаменитост или не, всичко, което се иска от вас, е да поукрепите самочувствието си - нали знаете вече техниката на дишането и техниката за коригиране на „незначителната" стойка на тялото ви?

Една Коледа бях в Аспен, Колорадо. Оказа се, че и Доналд Тръмп бе там, присъстваше на същия прием. Винаги съм била възторжена почитателка на този човек. За мене това е истински делови човек, човек, който активира, движи и завършва успешно всяко дело. Много ми се искаше да се запозная с него. Приятелят, с когото бях, Бил Фейрли, шеф на компанията „Фейрли", предложи да ме представи на г-н Тръмп. Доста смутена, тръгнах да прекося салона към мястото, където стоеше моят идол. Прибягнах, естествено, до моето чудотворно дихателно упражнение - вече съм ви го описала. Вдишвах, издишвах по предписанията, а в главата ми се стрелкаха какви ли не въпроси. „Какво да му кажа?" „За какво бихме могли да говорим?"... Поех дъх, изпънах гърба си и отметнах назад рамене - наистина имах нужда да почерпя от стойката си малко самочувствие и увереност — и... се усмихнах. Това беше.

Ала и Бил Фейрли - трябва да призная - е наистина „много печен" в представянето. Веднага ни подаде обща тема: „Доналд -каза той - това е д-р Лилиан Глас, специалист по общуването между хората. И тя като тебе е решила да изследва пътищата към успеха. Тя е автор на бестселъра „Говори така, че да успееш".

И така, запознахме се, поговорихме си, а по-късно си разменихме и книгите ни, с автограф.Водете си навсякъде „свой фен"Срещата ни с г-н Тръмп е чудесна илюстрация за това, колко полезно е да имаш до себе си

някой, който да знае как да те представи в най-добра светлина. А това е най-добрият начин да бъдеш представен някому. Ще изглеждаш много по-надежден, а и много по-важен, когато някой изпее някой и друг дитирамб по твой адрес. Особено ако отивате на даден прием именно с намерение да се запознаете с някои люде, ще бъде чудесно да имате до себе си свой фен, някой, който ви подкрепя, уважава и се възхищава от вас (както и вие от него, впрочем!).

Когато заведох Бил Фейрли на онзи прием в Аспен, аз имах възможност да го представя на някои известни личности, а и той ме запозна със свои приятели от политическите и деловите среди.

Нека този толкова необходим и полезен ваш фен бъде някой приятел, съпругът ви (съпругата ви) или просто някой познат, който ви уважава и ще знае как да ви представи на другите гости на приема. И, разбира се, умее да стори това така, че наистина да впечатли другите - ние винаги сме много по-речовити и по-смели, когато възхваляваме другиго, а не себе си.

Лайза, моя приятелка, умираше от желание да се запознае с един от гостите на приема, на който бяхме. Беше прочута рокзвезда, но аз не го познавах лично и малко можех да помогна. Но изход и начин винаги може да се намери! Когато прочутият певец остана за малко сам, хванах Лайза за ръка и се запътих към него. „Здравейте, аз съм Лилиан Глас. А това е моята приятелка Лайза Джонс, няма ваша плоча, която тя да не притежава!" Младият мъж бе явно поласкан, разменихме по някоя дума, посмяхме се и ги оставих двамата с Лайза да си говорят за музика. Цялата работа свърши с това, че той й определил среща за другия ден...

Така че следващия път, когато сте сред нови хора, водете си свой привърженик, човек, който като истински ваш „запалянко" ще ви помогне да осъществите ползотворни контакти.

Действайте като катализаторКогато представяте двама души един на друг, добре ще е да поназнайвате нещичко за своите

подопечни. Така ще можете да намерите нещо общо помежду им, така че разговорът да потръгне. Тази

9

обща отправна база може да бъде например страната или градът, от който идват, училището, което са завършили, специалността, някакво хоби, общи познати и пр.

Когато представяте някого, бъдете експресивен и открит, не пестете добрите думи, така че да се превърнете в катализатор на разговора. Вместо да кажете, примерно: „Фред, бих искал да те запозная с моята приятелка Клариса!", дайте на този Фред малко повече информация за Клариса. А се постарайте да намерите и няколко добри думи за нея.

Защо да не кажете, примерно, нещо такова: „Фред, искам да те запозная с моята много добра приятелка Клариса. Клариса се занимава с балет, но е и фантастична готвачка! Представяш ли си, учила се е да готви във франция!" Разширената информация ще позволи на Клариса да се стори по-интересна за разговор. Всъщност точно такава е и целта на едно представяне - да се отворят възможности за дискутиране на различни теми. В случая с нашата Клариса: балет, кулинарно изкуство, франция, следване в чужди страни, откога датира познанството с домакините...

Казано накратко, колкото повече информация предоставите за двамата нови познайници, толкова по-големи са шансовете те да открият общи теми — и общи интереси, за да могат да поведат разговор.

Налага се да се представите самиКакво ще направите, ако много ви се иска да се запознаете с някого от гостите на приема, но

наоколо не се мярка лице, което да ви представи? Има ли начин да кажете на въпросния обект на ва-шето желание, че сте „нещо" - или поне че сте много симпатичен - без да рискувате човекът да ви сметне за прекалено нахакан и... невъзпитан?

Има, разбира се! Има начин да се представите и сам. Първото нещо, което ще трябва да сторите в такъв случай, е да се усмихнете, да подадете ръка с едно простичко „Здравейте", а след това вече да кажете няколко думи за себе си: „Здравейте, аз съм Шийла Дитър, данъчен адвокат от Ориндж Каунти."

Предполагам разбрахте за какво става дума. Става дума за това, че не е достатъчно да кажете само „адвокат". Дайте на другия колкото се може повечко информация, с колкото се може по-малко думи! Колко по-лесно ще е на новия ви събеседник да отговори примерно „О, моят брат е специалист по данъчно облагане" или „Да, зная Ориндж. Бил съм там." И ето ви тема за разговор.

А можете и да споменете нещо общо за двама ви: „Здравейте, аз съм Шийла Дитър. Срещали сме се у семейство Шел миналата година." И ще заговорите за семейство Шел, а може би и за други познати от онова време.

От вас се иска едно: когато ще се представяте, да елиминирате изцяло всякакви колебания, съмнения и въпросителни - как ли ще реагира другия, как ли ще откликне... Отърсете се от всички отрицателни емоции, а и от някои не много ласкави отзиви за същия този човек, които може да сте дочули евентуално. Ако някой ви е казал, че е арогантен и заядлив, може пък с вас да не се покаже такъв! И още нещо: напълно е възможно изобщо да не е бил такъв, а да са само приказки.

И помнете: само не се впускайте да разправяте надълго и нашироко за себе си. Ще бъдете кратки - само няколко „ключови думи", казани ведро и стегнато и... една отключваща усмивка!

Когато не си спомнят за васКарла и Тони били на някакъв прием и Тони любезно предложил да я запознае с приятеля си

Тери.- Няма да стане! - отвърнала Карла толкова грубо, че Тони се ококорил. - Не искам да го видя!

Пет пъти ме запознават с него и всеки път се оказва, че той изобщо не помни коя съм.Мои клиенти са ми разправяли, че направо намразват хората, които дори не помнят, че са се

запознавали вече преди това.Не бих казала, че нямат право, защото едно такова „забравяне" ти казва направо в очите „За

мене вие сте без значение!" или „Толкова сте безличен, че дори и името ви не запомних!" Хайде сега вървете и не му се сърдете!

Ако някой е забравил кой сте, помислете преди всичко за това, че може пък човекът да има къса памет. Така че не се стеснявайте да му напомните - къде и кога сте се запознали, „не си ли спомняте?"

10

и т. н. А е много възможно и да не са ви познали, защото сте променили външния си вид - ето, сега прическата ви е друга, понапълнели сте и пр.

Джина, моя клиентка, се бе изрусила, пластичната операция бе превърнала носа й в носле, сега се гримираше по друг начин и бе станала неузнаваема. Е, нима имаше право да се сърди, че някой не можеше да се сети, че са се запознавали?

Така я и посъветвах: да започне да се представя отново дори на познатите си. На партито отива при тях,,подава ръка и казва: „Здравейте, аз съм Джина Крайсън. Как сте?" Така хем ще избегне евентуална обида, хем няма да постави в неудобно положение човека, който се кани да се запознае с нея, а и ще събере пълна кошница с комплименти, че изглежда „стра-хот-но!".

Не бива да ви притеснява фактът, че се налага да се представите на някого повторно. Нали се разбрахме - усмихвате се, подавате ръка и „въвеждате отново името си във файла" на неговата памет.

За Бога, забравих името на този човек!...Няма спасение! Забравили сте как се казва и това е! Коварна ситуация, в каквато сме изпадали

неведнъж.Съществуват няколко вариантни „излаза", към които ще прибегнете в зависимост от

конкретния случай. Ако току-що сте се запознали, помолете събеседника си да повтори името си. Или можете да попитате „Как се произнася името ви по-точно?" Ако ви се струва, че едно такова повторно запитване може да обиди другия, извинявате се за момент, хуквате да намерите някой, който да ви прошепне името на „този човек" и моментално се връщате.

Нека да ви разкажа как блестящо „отигра" една такава коварна топка мой приятел, счетоводител. Точно се канел да представи на жена си новия си колега, също от Счетоводния отдел, когато с ужас установил, че не може да си спомни името му! Какво да стори?! И се спасил. Спасил се с една сполучлива шега. „Господи! - засмял се той. - Това шампанско изглежда проми мозъчните ми клетки! Точно се канех да ви представя един на друг!..." А после се обърнал към жена си: „Та как беше вашето име, мадам?" И така съпругата му подала ръка и казала „Сенди Гудман", а въпросният господин засмян до уши също се представил: „Здравейте, аз пък съм Алекс Гордън!" Е, какво ще кажете, а?

Хуморът планини отмества! И, както виждате, може да ви спаси в трудни ситуации. Така че се дръжте непринудено, бъдете прями, като не забравяйте торбата с шегите!

Как да запомним едно имеСъществуват проверени начини как да проверим способността си да запомним имена и да ги

свързваме с определено лице, а не въобще.Ако ви е трудно да запомните името на хората, с които се запознавате, твърде полезно ще е да

се опитате да „жигосате" името в паметта си с помощта на някакъв епитет или с визуална представа. Ако, да речем, ви бъде представен някой си господин Френк, веднага си представете някакъв „ужасно почтен" господин (англ. „franc" - честен, почтен).

По същия начин би следвало да постъпите - да си представите някаква камениста местност, ако новият ви познайник се казва господин Щайнфелд (нем. Stein - камък, Feld - поле).

Опитвате ли се да запаметите по този начин нечие име, включете на помощ всичките си сетива и представи - зрителни, слухови, вкусови и пр., които бихте могли да свържете с въпросното име.

Е, може да се случи и така, че някой ви е казал името си, но не сте чули добре. В такъв случай ще помолите новия си познат да го повтори, а веднага след това го повторете гласно и вие. При поло-жение, че името е рядко срещано, спокойно можете да попитате как се изписва или какъв е произходът му. Това е чудесен начин да започнете разговор, а е и част от нашата хитрост за „жигосване" на името във вашата памет.

Опасностите не свършват дотук. Ами се хванете, че се обръщате към някого с чуждо име? Побързайте да се извините и моментално се коригирайте. След това вече по време на разговора ще повторите на няколко пъти името. Но без увъртания! Обикновено всеки опит за неверни обяснения е твърде прозрачен. Трябва да си признаете, че сте сбъркали името и толкоз.

Ако вие сте този, чието име са произнесли неправилно или са се обърнали към вас с чуждо име, непременно възстановете правдата, ала коригирайте другия меко и любезно.

11

И още нещо: когато се запознавате, ще произнасяте името си ясно и отчетливо! Много хора измънкват нещо, като че се срамуват от името си. А точно начинът, по който казвате името си известява на околните много неща за самите вас. Ако измънкате името си едва-едва, сякаш ще заявите на хората, че самите вие нямате особено добро мнение за себе си, че на вас не може да се разчита. Ако го смутолевите - набързо и кратко - това ще се възприеме като сигнал, че се чувствате незначителен и маловажен. Ако ли пък оповестите името си с висок глас, може да ви сметнат за самомнителен или тщеславен.

Така че, ако допускате някоя от тези грешки, може да създадете съвършено погрешно впечатление, колкото и да не ви се иска да е така.

Всичко може да се усъвършенстваДа, дори и начинът, по който поздравявате хората, може да се култивира!Александра, също моя клиентка, бе от хората, които могат да си позволят да се появят в

супермаркета по анцуг, без грим и по джапанки - та да се чуди човек защо всъщност всички наоколо им се усмихват и ги поздравяват като братовчеди. А истината е много проста: Александра стъпва „като на пружини", на лицето й усмивката не залязва, за нея хората наоколо са от плът и кръв, а не някакви „телеграфни стълбове"!

Да, Александра е жизнерадостна и весела. Не мислете, че в живота й всичко върви по мед и масло! Съвсем не е така, но тя умее да се владее и да не изкарва на показ отрицателните си емоции там, където не им е мястото. Тя има някаква вътрешна светлина, едно излъчване, което я превръща в един само миг в звезда, където и да се появи. Всичко в нея - стойка, изражение, походка, излъчва топлота. А помислете си само колко много хора се влачат около нас като пребити, без живец, като че само чакат да ги сполети следващата беда!

Как можете да станете лъчезарни и жизнерадостни като моята Александра?Първо, трябва да сте наясно, че „киселото изражение" не е нищо повече от лош навик.Второ, отворете душата си за хората и за събитията - живейте заедно с тях! Това ще ви оживи и

ще ви накара да се чувствате по-добре.Трето, заобиколете се с любящи приятели. Защото ако хората държат на вас, те ще ви позволят

да си създадете атмосфера, изпълнена с положителна енергия, една благодатна почва, от която ще жънете щедри плодове.

Четвърто, изхвърлете от живота си хората, които не са готови да ви подкрепят, тези заклети отрицатели и унищожители на всеки стрък радост. Защото вместо да обогатяват тази благодатна почва, само тровят атмосферата около вас.

И си създайте навик да бъдете щастливи и ценени. „Обръщам се към вас..."Решите ли да заговорите някого, добре ще е да повторите няколко пъти името му по време на

разговора. Така не само ще го запаметите, но и събеседникът ви ще остане с впечатление, че държите на него.

В наши дни много жени запазват след брака моминското си име, а и немалко мъже благоволяват да прибавят към името си с тире и фамилното име на жена си. Вашето задължение е да се съобразявате с техните желания и да използвате името, което са си избрали.

Не си позволявайте свободата да говорите на малко име -освен, разбира се, ако те сами не са ви помолили изрично за това. Лично аз в моята практика се обръщам към всички с фамилното име, докато те не ме помолят да мина на малко име.

Когато пред името на някой стои някаква титла или звание, да речем, думичката „доктор", несъмнено сте длъжни да се обръщате с тази титла. В края на краищата след като човекът се е трудил и мъчил осем-десет години, за да защити научната си степен, той положително заслужава и уважение и подобаващо титулуване.

Впрочем, ако можем да говорим за някакви правила, всичко се свежда до една единствена думичка - респект. Едно от най-важните неща, които липсват в нашия поздрав към хората около нас, е именно уважението.

Не мога да не ви разкажа за Вера, друга моя клиентка - дългогодишна касиерка в една банка. Тя е невероятна! Няма припряност, няма нервничене! За нея всеки клиент е като че ли единственият и най-важният човек на света. За всекиго отделя и време, и любезност. И не е чудно, че когато

12

директорът на банката се опита да пренасочи клиентите към друга касиерка, обикновено чува кратичкият отговор: „Благодаря ви. Но ще изчакам Вера!" Виждате ли, Вера е ярка илюстрация за това, че хората са готови да висят на опашка, само и само да получат от тази твърде дефицитна стока - уважението.

Галени имена и промени в иметоДжини е живо, отворено, чаровно момиче, същински слънчев лъч за хората, които я познават.

Всички я наричат галено „Слънчо". Името толкова много й подхожда, че постепенно измести истинското й име и тя си стана „Слънчо".

Въпреки че галените имена могат да звучат твърде подкупващо при обръщането ви към някого, няма да бъде във ваш интерес да се обръщате на галено име, освен ако се сближите и получите разрешение от самия човек да го наричате така. Това е въпрос на уважение. Например галеното име на Дъстин Хофман е „Дъсти" (англ. „Прахчо"), ала това име той пази само за хората, с които е близък. Ако искате да се обърнете към някого с прякора му, не се притеснявайте най-напред да опитате: „Мога ли да ви наричам Смайли (англ. „Усмивко") или „Мога ли да ви наричам Бъни" (англ. Зайо) и пр.

И най-главното. Никога не си правете шеги с името на другия. Има хора, чиито имена звучат смешно. Можете да сте сигурни, че тези хора са чували най-различни шегички за името си и от други хора и съвсем няма да са очаровани от това. Така че покажете уважението, което се полага, и се отнасяйте към тяхното име толкова сериозно, колкото се отнасят и те самите.

Ако не харесвате собственото си име, сменете го или приемете някакво умалително име. Всички сме чували да казват: „Какво пък има чак толкова в едно име!" Е, добре. В името има много нещо, защото вашето име отразява самия вас и показва кой сте.

Не е необходимо да сте актьор, търсещ нов имидж, за да смените името си. Ако сте притеснени от името или прякора си, ако това име ви е тежало цял живот като воденичен камък, сменете го!

Джулиън, един мой клиент, направо мразеше името си. Ненавиждаше това, че хората винаги смятаха, че е жена и все получаваше писма до г-жа или госпожица Столър, а не до г-н Столър. Той смени името си на Джеф. Хората упорстваха и след това да го наричат Джулиън, но той вежливо ги поправяше с думите „Името ми е Джеф".

На времето Робърт Ламб, един от солистите на група „Чикаго", бе известен като Боби Ламб, докато един хубав ден не реши да се прекръсти на Робърт. Просто осъзна, че е претърпял пълна мета-морфоза - бе възмъжал, бе станал баща на три деца и реши да промени името си с по-подходящо. „Боби" представляваше миналото му, „Робърт" - неговото настояще. Сега той си е Робърт и казва, че се чувства като възрастен, а не като Боби от миналото. Така че ако се чувствате неудобно с името си, не се страхувайте да го промените.

И напротив, ако се чувствате добре с името си, всеки друг също ще се чувства добре с него. Например много хора се подиграваха на името Силвестьр, преди Силвестър Сталоун да го превърне в голямо име, с което човек да се гордее.

От вас зависи да се чувствате добре с името си. А ако не се чувствате, пак от вас зависи да се освободите от него и да се преименувате.

Поздравът у различните народни културиСтрахът от срещи и запознаване с нови хора може да бъде резултат от различията в различните

култури. В нашия раздвижен свят ние все по-често влизаме в контакт с хора от различни народи и понякога несъзнателно можем да създадем погрешно впечатление.

Хората от някои чужди нам култури могат да ни се сторят студени, високомерни или пък прекалено експанзивни. Ако не сте запознати с етикецията на поздрава в дадена култура, може да останете с напълно погрешни впечатления, които могат да се отразят зле на връзките ви с дадено лице.

За да можете правилно да поздравите хората от даден народ или регион, би трябвало да се заемете са понаучите нещо за тяхната култура. Това не само ще внесе повече уважение в общуването ви със съответния човек, но и ще го направи много по-лесно.

За да ви помогна да научите как трябва да поздравявате при среща хората от различни страни и култури, ще дам една таблица.

Поздравът по светаСТРАНА ПОЗДРАВ

13

Африка - ръкуване, официален поздрав.- избягвайте „Хай" (англ. „Hi")Австралия - говорете на малко име- горещо ръкостискане- махане с ръка (от разстояние)- между мъже-приятели се използва „друже" (англ. „mate")Австрия - поздравявайте хората, независимо от това дали са ви познати или непознатиБелгия - ръкуване- жените първи подават ръка- близки приятели се целуват по бузатаБритански острови - ръкостискане, Hello- обръщайте се с титлата, за да покажете уважениеКанада и САЩ -сърдечно ръкостискане- сърдечно Hello- близки приятели се прегръщат- обръщение с титлитеЦентрална Америка - прегръдката между приятели е нещо обикновено- при среща и сбогуване жените се целуват по двете бузиКитай, Тайван, - използвайте цялото име и титлата Хонконг - фамилното име се казва първоФиджи - усмивка с високо вдигнати вежди- докосване по време на разговора- ръкуване- говорене на малко имеФранция - еднократно бързо ръкостискане, лека прегръдка при среща и сбогуване- жените винаги подават първи ръкаГърция - ръкуване- сърдечна прегръдка при среща и раздяла с целувки по двете бузи- при близки приятели слагане ръка на рамотоУнгария, Румъния, - ръкуване България, Полша, - титулуванеЧехословакия - открита сърдечност при близки приятели- при младите хора се използва малкото име- близки приятели и роднини се целуват по бузатаИндия - поздрав „намасте" - дланите на двете ръце се допират и ръцете се поставят под брадич-

ката- жените не се докосватИзраел - сърдечно ръкостискане- потупване по гърба- обикновено се говори на малко име- титлите нямат значение- вместо „добър ден" и „довиждане" се казва „шалом"Япония - поздравявате с поклон - колкото по-дълбок е поклонът, толкова по-голямо е

уважението- отговаря се с поклон, който е точно толкова дълбок и продължителен, колкото е поклонът на

другия- използвайте титлите- след представянето се разменят визитни картичкиКорея - лек поклон с ръкуване- ръкуване или с двете ръце или само с дясната ръка - цялото ви внимание е насочено към този, когото поздравяватеМалайзия - ръкуват се само мъжете- лек поклон или навеждане на главата при поздравяване на по-възрастни-не се ръкувайте с по-възрастни от вас

14

- мъжете, които са близки приятели, хващат и двете си ръцеСредния Изток - на малко име се говори само между близки приятели- титлите имат голямо значение- ръкуване- мъжете се целуват по бузитеНова Зеландия - любезен официален поздрав, любезно „Как сте?"- винаги използвайте титлите- ръкуване- жените първи подават ръкаПакистан - ръкуване- мъжете не се ръкуват с жени- използвайте титлите и фамилното имеПортугалия - сърдечна усмивка, ръкуване- използват се титлите, освен при близки приятелиСингапур - ръкуване, придружено с лек поклон- използват се титлитеЮжна Америка - сърдечни думи на приветствие, като напр. „Abrasos!" (исп. „прегръщам те")- прегръдка- целуване по бузата- използване на титлите- на малко име се говори, само ако са ви предложили това- децата винаги се прегръщат през раменетеИспания - ръкуване - и при мъжете, и при жените- прегръщат се само близки приятели, които не са се виждали дълго време- титлите се използват винаги, освен при много близки познати- на малко име се говори само при близки- поставянето на „дон" или „доня" пред малкото име показва уважениеРусия - ръкуване с лек поклон, изразяващ уважение- изговаряне на името при ръкуване - само когато се запознавате- добри познати се целуват три пъти по бузите, една след друга, и се прегръщатШвейцария - ръкуване- размяна на учтивости и официални думи за поздрав дори между непознати- използват се титлите и фамилното име, освен при близки приятелиТайланд - не се ръкувайте- поздрав „уай" - двете ръце са поставени една до друга на гърдите, като за молитва, правите

лек поклон. Колкото ръцете са по-високо, толкова по-голямо е уважението- „уай" има значение на „съжалявам", „здравейте" или „благодаря"- говорете само на малко име.Преди няколко години на посещение в Америка дойде Папата. Той остави незабравими

впечатления не само поради своята одухотвореност, но и заради начина, по който влизаше в контакт с всеки един. Неговите думи за поздрав преодоляваха всички културни бариери, тъй като хората чувстваха нещо много лично, излъчващо се от него. Той гледаше хората внимателно в очите - буквално всекиго, с когото пътят му се кръстосваше. Папата е изключителна личност, надарен с широта, проникновение и всеотдайност. Ние всички можем да се поучим от тази необикновена личност как да общуваме искрено с другите хора.

Дори ако имате чувството, че всички житейски теглила са се стоварили на гърба ви, вие дължите на другите респекта и уважението, които се полагат: необходимо е да излезете за миг от проблемите си и да „се посветите" на другия. А след като започнете да разговаряте с него, сами ще се изненадате от способността си да създавате връзка с хората. Всички ние можем да постигнем това, стига да започнем от основните положения за създаване на първите контакти.

Глава втораДобър събеседник ли сте?

15

Добър събеседник можете да наречете онзи, който притежава дарбата да накара всеки, с когото разговаря, да се чувства значима личност, да го накара да се чувства така, като че ли никой друг в момента не съществува.

И така: за да станете добър събеседник се изисква да знаете как да започнете разговор, как да го поддържате и как да го завършите.

Как да започнем разговор, когато сме поканени на гостиДа започнеш разговор обикновено означава да излезеш с открити позиции, или с други думи,

„да строшиш леда". Най-добър „ледоразбивач" е онзи, който може да види положителното у хората - помнете, че последното нещо, което хората биха искали да чуят от вас, са киселите ви забележки колко безвкусна е храната на вечерята, където сте поканен, колко е шумно, колко лошо са облечени гостите...

Един комплимент винаги троши ледовете. Не се страхувайте да отбележите: „Изглеждате великолепно в тази дреха", „Коланът ви е страшно интересен", „Имате странно излъчване" и още, и още хубави думи, които в повечето случаи ще ви помогнат да оставите благоприятно впечатление.

Самите вие пък можете да прибавите нещо необикновено към тоалета си, та то да привлече вниманието на някой от присъстващите и те „да счупят леда".

„Приемите на Х. са били винаги много приятни" е друг добър подход за стопяване на ледовете. Такива изрази създават т. Нар. „позитивно пространство" за събеседника и за неговата благоприятна реакция.

Всяко съобщаване на някаква новина е също добър подход за улесняване на общуването ви с хората. За всички нас е важно да знаем какво става по света. По радиото и телевизията днес има повече предавания на новини, отколкото когато и да било досега. Затова никак не върви да бъдеш зле информиран в тия дни (и на тази възраст!). Просто сте длъжни да бъдете добре информирани, особено когато ви предстои да се срещнете с нови хора!

Разговорът за времето е друга класическа комуникативна тема. Колко много добри познанства и приятелства са започвали с едно „Вижте какво хубаво време имаме!"... Това явно е подкана за раз-говор и откликът на партньора е верен признак дали той се интересува да разговаря с вас или ще трябва да си потърсите някой друг събеседник.

Помнете едно: всяко открито заговаряне на събеседника, всяка „открита позиция" ще ви помогне да създадете връзка, при условие обаче, че тази ваша позиция е позитивна, а не негативна!

Вашето отиване към разговор не бива да издава някаква преднамереност. Следването на някаква предварително набелязана „линия" отблъсква!

Най-добрият начин да въвлечете някого в разговор е да бъдете искрен и почтителен. И нека събеседникът ви да почувства колко интересен за вас е разговорът ви с него.

Поддържане на разговораСлед като връзката е направена и разговорът потръгне, най-добрият начин да го поддържате е

да задавате на събеседника си въпроси, които не изискват отговор само с ДА или НЕ, а въпроси, които показват, че наистина очаквате някакъв отговор. Например, някой ви казва: „Аз съм от М.", можете да отвърнете с „О, бил съм там", като продължите: „От колко време живеете там?" Другият: „Там съм роден и все там съм живял". Вие: „Много рядко съм срещал кореняк! Семейството ви също ли е от там?" и т. н. От този разговор се разбира, че трябва да задавате въпроси, отнасящи се до последното, което е казал вашият събеседник. Просто вникнете в онова, което той току-що е казал и го разпитвайте повече за него. Тази техника на водене на разговор можем да наречем „подход на разработване на темата" - най-обикновената техника на добрия репортер, който иска да получи добро интервю.

„Разработването на темата"Когато задаваш въпроси, избирай такива, които карат другия да задълбочи отговорите си.

Действай като репортер - разпитвай, без да ставаш много натрапчив. Например:Ти: „Имате ли предпочитания в яденето?"Той: „Обичам италианската кухня"Ти: „О, и аз бях в най-добрия италиански ресторант миналата седмица. Какво ще кажете за

пермезана?"Той: „Страшен е!"Ти: „А ходили ли сте в Италия?..."

16

Щом улучите нещо заинтригуващо, продължавайте да питате, за да накарате събеседника да се задълбочи в темата колкото е възможно повече. Добрият събеседник навлиза в онова, което раз-казват другите.

И още нещо: описанието е най-добрата форма за общуване, тъй като поддържа интереса и стимулира хората към разговор. Вместо да кажете, че приемът у Л. бе забавен, кажете защо бе забавен.

Опишете защо сте прекарали добре, кой е бил там, какво се е " случило. Спрете се на подробностите, използвайте думи, съдържащи представи, рисувайте картина пред очите на събеседника си. Например: „Беше фантастично! Имаше дори оркестър - музикантите бяха облечени в бяло и изпълняваха стари шлагери. Целият салон бе декориран също в бяло, имаше много цветя, чудесно подредени..." Ако описанието ви е ефектно, можете да накарате събеседника си да се оживи, да поведете разговор, сякаш че и той е бил там...

Бъдете наблюдателни! Реагирайте правилно!Да бъдеш добър наблюдател и да реагираш правилно означава да внимаваш за настроенията и

намеците на събеседника, изразявани било с лицето, било с езика на тялото. Например, ако попитате някого дали родителите му живеят наблизо и той се намръщи или се дръпне нелюбезно, това просто ще означава, че сте навлезли навярно в деликатна област. Може да е загубил някой от семейството си или да не е в добри отношения с родителите си, или просто да иска да ви каже, че това не е ваша работа и сте твърде любопитен.

Внимавате за сигналите, подавани от очите на събеседника! Ако той постоянно се зазяпва на другаде, ако ви гледа с отсъстващ поглед, то явно не сте му достатъчно интересни. В такъв случай бихте могли да си помогнете с „Изглеждате малко преуморен, има ли нещо такова?" или направо приемете подадения сигнал, прекратете разговора и се отдалечете.

Визуалните знаци, идващи от събеседника ви, могат да ви кажат точно толкова - та дори и повече - от онова, което той би ви казал с думи.

Вложете лична нотка в онова, което казвате!Когато разговаряте с някого, задавайте въпросите си и отговаряйте на неговите въпроси, като

изразявате личното си отношение: „О, вие идвате от К.? Ходим всяка зима недалеч от там. Ходите ли и вие? Много обичам това място..." След като направите личния си коментар по неговия отговор, задайте друг въпрос. Така ще се получи „взаимен разговор" - не обръщайте разговора в монолог, това отегчава другия!

Не правете така например: „О, обичам К.! Обичам да ходя на ски през зимата, а през лятото на риба по езерата. Дори смятам да си купя място в К., ако мога да събера парите. Просто сега не мога заради новата кола, която купих тази година с хонорарите си..." Това тотално разсейва и прекъсва връзката ви с хората.

Запомнете: трябва просто да подадете малко информация, да зададете въпрос, да изчакате отговора и отново да продължите с въпрос.

„Какво ви дразни най-много при разговор с някого?"В повечето случаи когато ни е неприятен начинът, по който даден човек говори, ние не можем

точно да кажем какво именно ни дразни.Една интересна анкета по този въпрос провежда институтът ГАЛЪП в САЩ, като обхваща с

въпросите си мъже и жени на различна възраст, от различни краища на страната, представители на различни нива на доходи и на образование. От участниците в анкетата е поискано да оценят единадесет най-често срещани говорни навици - дали те смятат тези навици за неприятни и в каква степен. Това единствено по рода си изследване ни дава ценна информация за онова, което може да дразни околните в нашата реч.

Резултати от анкетата на института ГАЛЪП на въпроса „Какво ви дразни най-много при разговор с някого?" (Цифрите показват проценти на отговорите.) Много

неприятно Не дразни Не мога да кажа

Прекъсване на събеседника 88 11 1

Ругатни и грубости 84 15 1

17

Мънкане, неясно говорене 80 20 0 Говорене на висок глас 73 26 1

Говорене с монотонен, скучен глас 73 26 1

Използване на ненужни думи, като: „викам, разбираш ли, нали така" и пр. 69 29 2 Носово произношение 67 29 4 Бързо говорене 66 34 0

Граматически грешки, лошо произнасяне на думите 63 36 1 Писклив, остър глас 61 37 1

Чужд акцент, говорене на диалект 24 75 1 Едно допълнително изследване по този въпрос обаче показва стопроцентово, че за всички

анкетирани е най-неприятно, когато другият непрекъснато говори само за себе си! Хората се дразнят от онези, които непрекъснато повтарят думичката „аз" и не слушат какво им говориш. Никой не обича самовлюбения събеседник.

Няколко съвета за поддържане на разговораЕто какво може да ви помогне да бъдете добър събеседник: 1 Внимавайте за езика на тялото си

и израза на лицето си! Необходимо е да осъществите при разговора връзка лице в лице, без обаче да навлизате в „личното пространство" на събеседника. Бъдете физически изразителен, но не прекалявайте с движенията, избягвайте прекомерното жестикулиране!

2. Не прекъсвайте събеседника! Видяхме, че 88% от анкетираните от института ГАЛЪП намират прекъсването, когато разговарят, за много неприятно. Ако искате да бъдете добър събеседник, трябва да поведете борба с импулса си да прекъсвате другия. Оставете го спокойно да завърши мисълта си. Поемете дъх, задръжте малко въздуха (заедно с езика си!) и изчакайте другия да завърши каквото има да каже.

3. Използвайте широк набор от теми. Не можете да си представите колко важно е да сте в курса на събитията, като черпите информация от вестниците, списанията, радиото, телевизията. Така ще бъдете в състояние да разговаряте на различни теми. Но внимавайте! Когато говорите с някого, когото не познавате достатъчно, ще е най-добре да избягвате политиката, религията и всичко, по което може да се спори поначало.

4. Не клюкарствайте! Ако започнете да говорите по адрес на някого, рискувате да засегнете лицето, на което поверявате клюките, тъй като е възможно да има връзка между него и обекта на вашите приказки. Освен това, то ви принизява в очите на другия, така че не се занимавайте с клюки!

5. Проявявайте чувство за хумор! Всеки се радва на някоя смешна история или шега. Обаче внимавайте: хуморът на сексуални или етнически теми често буди смях или поне захилване, но общият ефект не допринася кой знае колко за „цялостния ви имидж". Някой може да се засегне от шегите ви и да започне да ви избягва като неприятен.

6. Влагайте жар и ентусиазъм в думите си! Не се страхувайте да покажете ентусиазъм и да вложите разпаленост там, където това е възможно. Посрещнете с въодушевление думите на събеседника си, така ще му покажете, че се интересувате от онова, което ви разказва.

7. Бъдете гъвкави в своята гледна точка. Старайте се да бъдете колкото се може по-великодушен и „отворен" за мненията на другите. Опитвайте се да видите нещата и през погледа на събеседника. Разбира се, че можете да изразите собствените си възгледи, но не ги изразявайте враждебно, обидно и нападателно.

Завършване на разговораАко сте започнали някакъв разговор и ви е трудно да го приключите, имате на разположение

редица деликатни начини да сигнализирате на събеседника, че разговорът трябва да свърши, без това да го засегне.

Прекъсването на контакта чрез погледи е подходящ начин да подсетите другия, че се готвите да привършите разговора. Ако приемем, че по време на разговора сте поддържали пълен зрителен контакт „очи в очи" със събеседника, то като насочите погледа си в друга посока, ще подадете дискретен сигнал за приключване.

18

Друг начин да подадете сигнал, че разговорът приключва, е да използвате изрази като: „Добре, съгласен съм!" или „Непременно!" или да използвате изявления като „Наистина, беше ми много приятно да поговорим!". След това можете да се опитате да обобщите онова, което сте казали. При такова обобщение - рекапитулация - на разговора, гледайте събеседника си в очите и акцентирайте върху ключовите положения, до които сте стигнали - вашите и неговите. Ще завършите чудесно с едно: „Надявам се, че скоро ще имаме случай да говорим отново!". Но каквото и да правите, не лъжете! Ако нова среща с него не ви интересува, не споменавайте възможността за такава само от учтивост. Това е лицемерие! Кажете само „Беше ми приятно" и си тръгнете.

Много важно е да приключите разговора с уверен тон, отчетливо, като говорите с ясен глас и използвате подходяща интонация, така че да оставите положително впечатление.

А накрая завършете срещата с приветливо ръкостискане. Последното впечатление от един разговор може да бъде толкова важно, колкото и първото!

Глава третаКак да печелим приятели... сега, през 90-те години

Преди повече от половин век Дейл Карнеги написа своята забележителна книга „Как да печелим приятели и да влияем на другите". От тогава до днес повече от 30 милиона американци са си купили и са прочели тази книга. Заложените в нея принципи продължават да се изучават в стотици курсове из цялата ни страна, а и в чужбина.

И все пак, макар и Дейл Карнеги да е обхванал широк диапазон и да е изиграл действително огромна роля в онези дни, тази уникална негова книга е написана за определен исторически етап, за определени обществени отношения. Така че е редно да се запитаме, продължават ли неговите постановки и идеи да са актуални и днес, след повече от петдесет години.

Напълно разбираемо би било, ако тази истинска библия за човешките взаимоотношения се окаже днес ирелевантна за съвременния човек, продължаващ да се стреми към контакти. Изминал е немалък период от време, междувременно три войни са бушували, днес икономиката бележи нечувани успехи, свидетели сме на истинска революция в областта на комуникациите, използващи направо фантастични компютърни технологии... Сателити направо обстрел-ват домашното ни огнище с информация от всички части на света, компютърът властва в живота ни... Всичко се е променило - категорично и безвъзвратно - ценности, морални предписания и канони, отношението ни към света, стилове, представата ни за това кое е приемливо и кое не...

Днешните хора са много по-образовани, много по-начетени, много по-изтънчени, отколкото хората от времето на г-н Карнеги, когато висшето образование е било привилегия на малцина.

Днес едва ли не всеки има възможност да се образова, да трупа дипломи и докторски титли. Хората са други: по-открити, повече склонни към самопознаване (и самопризнания!), готови на непри-нудени сексуални откровения.

Много от идеите и препоръките на г-н Карнеги продължават все още да звучат правдиво, въпреки многостранните и дълбоки промени в нашето общество, ала има и неща, които са остарели и

трудно могат да намерят приложение в общуването между нашите съвременници.Така например, г-н Карнеги ни учи: „Говори езика на интересите на събеседника си!"Въпреки че да изхождаш от интересите на другия може да бъде добро начало, „да отвориш"

събеседника към себе си, ако го направиш, то много често ще се изтълкува като фалшиво или покровителствено. В наши дни добрата комуникация е отношение „вземам и давам", където и двамата партньори трябва да говорят, вече изхождайки от взаимните си интереси.

Дейл Карнеги казва: „Помнете, че името на човека е най-сладкият и най-важният звук за него във всички езици".

Наистина, не е лошо да се повтаря името на човека от време на време при разговора, тъй като това е част от процеса на „запечатване в паметта", т. е. да запомните нечия самоличност в ума си така, че да не го забравите.

Използването на името на събеседника в разговора може да послужи също и като средство за привличане на вниманието, когато се изтъкват важни моменти. Ако обаче непрекъснато повтаряте

19

името на другия по време на разговора, тази техника ще загуби заряда си като средство за привличане на вниманието и ще се превърне в досада. Това може да попречи на линията, която искате да прокарате.

Дейл Карнеги пише: „Никога не казвай на другия, че не е прав".Не мисля, че това е много добър съвет. Трябва да поддържате своето самоуважение и да не

бъдете лицемер. Спестяването на информация или позицията „не разлайвай кучетата" може да ви докарат само неприятности в наши дни. Само ще си създадете отрицателни емоции и ще си ги натрупате. В днешния свят да бъдеш добър във връзките с другите хора означава да бъдеш открит, честен и прям - а отгоре на това и тактичен.

Има начини да кажеш някому, че не е прав, без да го обидиш: „Мога да оценя онова, което ми казвате, господине, но мненията ни по този въпрос са различни". Но понякога, независимо от това колко сте тактичен, се случва да имате работа с хора, които просто не ви слушат. В такъв случай може да се наложи да му кажете твърдо, но учтиво, какво мислите и защо смятате, че греши.

Дейл Карнеги казва: „Ако не сте прав, признайте си го бързо и категорично".Как е възможно философия, която не ви позволява да кажете на другия, че не е прав, да изисква

от вас „да си признаете бързо и категорично", че вие не сте прав? Дали е във ваш интерес наистина да бъдете чак толкова бързи в отказа си от своята гледна точка?

Наистина, добронамерено е да приемете, че не сте прави; важно е обаче да знаете как да си признаете това, така че да „запазите лице" и да не се дискредитирате. Вместо да приемете подхода „бързо и категорично" на Дейл Карнеги, бихте могли да кажете „Знаете ли, размислих малко и наистина разбирам какво имате предвид", така ще кажете, е не да смутолевите „Не бях прав, вие сте прав". Съществено е да признаете, че не сте били прав, но не и да се обявите за враг на самия себе си, като кажете „Колко глупаво от моя страна!" или „Какъв глупак съм наистина!". Трябва да проявите към себе си толкова деликатност и разбиране, когато признавате, че грешите, колкото бихте проявили и към другите хора.

Според Дейл Карнеги, за да спечелиш другите за своя начин на мислене, трябва да го накараш веднага да каже „Да, да".

А какво става, ако той (или тя) не са готови да се качат на твоята каруца и веднага да кажат „Да, да"? Това, че някой казва да, не означава, че непременно се съгласява с всичко останало. Днес хората са твърде обиграни, за да се хванат на такива прозрачни манипулации. Ако се опитвате да подработите някого, има опасност да изгубите неговото доверие. Най-добрият начин да спечелиш някого за твоя начин на мислене е да споделиш с него своите идеи честно, прямо и открито, с нотка на самочувствие.

Дейл Карнеги казва: „Остави другия да говори повече!"В идеалния случай един разговор би трябвало да бъде 50 на 50 споделен опит за двамата

събеседници, което „включва" също и вас. Сполучлив начин да привлечете събеседника си да вземе участие в разговора е да задавате въпроси, които водят до обмен на мисли, така че да се осъществи онази 50:50 размяна между хора, споделящи мисли, чувства и възгледи.

Дейл Карнеги казва: „Остави другия да си мисли, че идеята е негова".Това е неприемливо. То е неискрено и нечестно. След като вие давате идеята, тя си е ваша.

Нужно е да я отстоявате. Не бива да позволите другите да мислят, че вашата идея е тяхна, само за да ги спечелите за някаква кауза. Това е манипулативен похват и не отговаря на предназначението на съвременните човешки отношения.

Дейл Карнеги казва: „Започни разговора с похвала или добра оценка".Съгласна съм, че една малка похвала може да измине дълъг път, ако е искрена. Проблемът е

обаче, че твърде много похвали могат да се превърнат във венцехвалене и да бъдат схванати като неискреност. Това често подсилва фалша и означава, че сте се присъединили към по изгодната страна или „ги четкате", за да ги подготвите за неизгодните условия, които ще им сервирате. Ако вашите похвали са твърде несдържани, това може да предизвика само въпроса — какво ли иска този от нас. Ако пък имате да кажете нещо неприятно на някого, бъдете прями и искрени. Не бива да го гарнирате и захаросвате.

Дейл Карнеги казва: „Не посочвай направо грешките на другия!"

20

Напълно отричам този съвет. Прекият и честен подход е най-добрият начин да се изправите пред хората. Ако искате да обърнете внимание на някого, че е направил грешка, в общ интерес е да го кажете честно и открито. Ако не реагирате открито, човекът, който е сгрешил, може да не разбере грешката си и пак да я повтори. В резултат на това само ще натрупате у себе си негодувание към тези, които грешат. Ето защо е необходимо да се опълчите фронтално срещу грешката.

Дейл Карнеги казва: „Говори за собствените си грешки, преди да критикуваш другите".Тази философия изхожда от положението, че хората не могат да преглътнат критиката, ако не е

обвита в шоколад. Не започвайте да критикувате себе си, само и само за да накарате другия да се чувства по-добре. Такова покровителствено поведение е неприемливо.

Дейл Карнеги казва: „Хвали и най-малкото подобрение, хвали всяко подобрение. Бъди радушен в одобрението и щедър в похвалите".

Повечето хора схващат прекомерните похвали като неискрени и фалшиви. Въпреки че е хубаво да отбележите колко сполучлива е нечия програма за отслабване, оценявайки факта, че този човек яде зеленчуци без десерт и не пие вино, ако споменавате това всеки път, като го видите, безспорно ще го нервирате. Да хвалите „и най-малкото и всяко подобрение" в работата на някого, ще рече да го дразните. Излагате се на риска да не ви вземат насериозно.

През последните петдесет години Дейл Карнеги помагаше на хората да разберат как да общуват по-ефективно и как да се приспособяват по-добре към обществото. Все пак, това учение от времето на депресията, вече не може да бъде доктрина за 90-те години, тъй като времената се промениха. Правата на жените, гражданските и човешките права станаха действителност. Сега ние живеем във време, когато изтъкнати личности обсъждат по телевизията най-интимни неща, направо в стаята ни. Имаме общество, където цензурата е нищожна и където нашето конституционно право на свобода на словото е от изключително значение. Всяко нещо и всеки един подлежат на дискусия, сега, а когато навлизаме в двадесет и първия век, в който ще има нов набор от правила, чрез които да печелим приятели и да влияем на хората.

Самочувствие и комплиментиКогато бях на десетина години, ми направиха комплимент, който цял живот ще помня.

Предните ми зъби бяха издадени и трябваше да ходя всеки месец на зъболекар, за да притяга скобите в устата ми. Зъболекарят обаче винаги ми казваше: „Един ден ще станеш толкова красива, че не зная какво ще правим с теб". Друг път ще каже: „Я да видим как се усмихва мис Америка?" И неговите комплименти наистина ме накараха да се чувствам привлекателна и важна. Без да се усети, този зъболекар допринесе много за моето самочувствие още когато бях дете. И когато го посетих вече в зряла възраст, той пак ми каза: „Знаех си, Лилиан, че сте красавица!"

Всеки от нас се нуждае да чува комплименти и положителни оценки, за да напредва в живота и да покаже най-доброто, на което е способен.

Много хора, които са постигнали изключителни успехи в живота, произхождат именно от семейства, които са вярвали в тях, които не са се скъпили да им казват колко са чудесни, дори и в зряла възраст. Ако раздавате искрени и честни комплименти на околните, ще констатирате, че те стават по-разположени и ще ви търсят.

През детството ни хвалбите и комплиментите, които получаваме от нашите родители, стават храна за нашето самочувствие. Ала по кой знае какви причини, повечето от нас престават сякаш да получават похвали и комплименти, когато пораснат. Как така изведнъж престанахме да бъдем вече симпатични и умни? Онова, което ни правеше симпатяги на 5-6-годишна възраст, отпадна сякаш на 10-11 години. Защо тези оценки спряха така внезапно? Защо не ни хвалят, защо не възклицават колко добре рисуваме, както беше по-рано? Сега ние чуваме: „Не си въобразявай толкова много!", само ако попитаме „Не съм ли хубава днес?" или „Не нарисувах ли чудна картина?".

Толкова сме много ние хората, които не умеем да приемаме комплименти, и то само защото не сме били програмирани да израстваме, а не да се „главозамайваме"! Когато някой ни хвали, ние не умеем да приемем комплиментите.

Някои не обръщат внимание на комплимента (като че ли нищо не е казано), други го омаловажават, а пък трети го взимат на майтап. Някои се притесняват и се изчервяват. Всичките тези

21

реакции издават притеснението ви, когато ви правят комплименти. А степента, в която приемате даден комплимент, говори много за вашето самочувствие и за това как гледате на себе си.

Убедителните ни комплиментиЩом някой не може или не иска да приеме вашия комплимент, ще трябва да продължите да го

уверявате в своята искреност. Комплиментите и похвалите ви ще се приемат и по-лесно, и по-сериозно, ако в гласа ви присъстват повече чувства и искреност. Около нас е пълно с хора, раздаващи комплименти наляво и надясно, без всякакво чувство и сърдечност, така че наистина почвате да се съмнявате в искреността им.

Ако гласът ви е подплатен от истинско човешко чувство, хората ще се отнасят с много по-голямо разположение към вас. Така че вложете живот във вашата похвала и комплиментите ви да летят свободно. Просто гледайте събеседника в очите и го хвалете от сърце.

Позволете на похвалите да се леят свободно и не бъдете скъперник. Щом някой е чудесен, нека да го знае! Ако някой изнесе слово, което ви трогва, отвърнете му със същото чувство. Например: „Слушал съм много лекции, но трябва да ви кажа, че вие говорихте чудесно. Думите ви просто ме разплакаха!"

Един искрен и честен комплимент е най-добрият дар, който можем да поднесем някому. Един подарък, който трябва да поднесете открито и свободно.

Няколко реда струват колкото хиляда думаКогато изпитвате специални чувства към някого, може да изпитате желание да му кажете нещо

повече от едно „благодаря ви". Защото благодарността, поднесена писмено, ще изрази по-ярко вашите чувства. Дръжте в чекмеджето си винаги картички с надпис „Благодаря ви" и когато някой ви направи по-специално впечатление, изпратете му такава картичка.

Изследванията показват, че жените изпращат повече писмени благодарности, отколкото мъжете, защото изглежда усвояват това по-рано в живота. Все пак много преуспяващи бизнесмени пишат редовно благодарствени писма и това има положителен ефект върху техните персонални контакти Норман Брокау е президент на Агенцията за таланти на Улиам Морис. Той е един от най-общителните хора, които съм срещала. Не пропуска да пише по няколко реда на хората, изпълнили успешно някаква задача или получили някаква награда. На това се дължи привързаността на другите към него и тяхното положително отношение.

Ако някой ви е развълнувал, защо да не споделите това с него, да му кажете как това е повлияло на живота ви. Дори и да е непознат човек, жестът ви ще бъде оценен. Това може да заздрави вашето приятелство, а така също и да прибави топлота в него. Всеки обича искрения комплимент, който е оценка за постигнатото от него.

Не се изисква кой знае колко време и усилие да драснете няколко реда и да кажете на някого колко много го цените и държите на него.

Самопотупване по рамотоКогато сте направили нещо, с което се гордеете, не се стеснявайте да го разкажете на другите.

Споделянето на такава положителна информация ще позволи на хората да разберат по-добре кой сте и така да ви опознаят по-добре.

Преди няколко години един дерматолог, мой приятел, ми разказа как на някакъв прием забелязал една жена с подозрителна черна пъпчица на врата. След няколко минути на учтив разговор, той я попитал дали е ходила на лекар за тая пъпка. Тя отвърнала, че въобще не я е забелязала и се надява в това да няма нищо обезпокоително. Той обаче й казал, че е лекар и че пъпката трябва да се види. Поканил я да го посети, за да направи биопсия. И наистина имала късмет, защото открили, че е смъртоносната синя пъпка. Кратко казано, тази настойчивост, откритост и честност на лекаря спаси живота на жената. Лекарят не беше горд от своята правилна диагноза, а от своята настойчивост и упоритост, от" това, че бе отказал да приеме каквото и да е „не" като отговор, когато става въпрос за живота на човека. Когато ми разказваше този случай, той не само сам се радваше на себе си, но и още повече оцени уважението и адмирациите ми към него като лекар и като човек.

Друг човек, който сподели с мене заслугите си, беше Сесилия Болоко, бившата Мис Чили и Мис Свят. С нея бях неотдавна в състава на жури на конкурса за Мис САЩ. Сесилия ни разказваше, че винаги се е чувствала неловко, поради цялото внимание, което я обкръжава като Мис Свят. Нейният

22

велик миг в живота обаче бил, когато използвала титлата си Мис Свят, за да помогне на пострадалите от наводнение в Чили. Използвала положението си и организирала специално телевизионно предаване за подпомагане на хората, останали без дом, така че издействала големи помощи.

Няма нищо лошо в това сам да се потупаш по рамото. Такава постъпка само ще подобри общото впечатление на хората от тебе.

Укрепвайте самочувствието на другитеЩом желаете да направите добро впечатление и да поддържате добри отношения с другите,

трябва да изразявате своето уважениеи да им дадете възможност да почувстват, че значат нещо, когато са с вас.Има хора, просто надарени да ви накарат да се чувствате значим в тяхно присъствие. Магията

на техния успех е способността им да накарат другия да се чувства така, като че ли е единственият човек в стаята. Уорън Бийти, за когото споменах вече, и Джордж Хамилтън имаха този талант по отношение на жените. Трябва да спомена и бившият президент Роналд Рейгън, както и Барбара Уолтърс като други одарени събеседници. Те умееха да накарат събеседника си да се чувства важен и това им умение, очевидно, добре им помогна. Тези комуникатори от висш порядък притежават способността да придадат на другия значение, като му засвидетелстват пълното си внимание. Те използват зрителен контакт, лицето им е приветливо, стойката и движенията на тялото им изразяват сърдечности искрен интерес към онова, което другият има да каже.

Доброто общуване с хората изисква добра паметЗа да общувате добре с другите е необходимо да си спомняте някои неща, свързани с тях. Нима

у вас не се събужда приятно чувство, когато не сте виждали някого дълго време, а той е запомнил нещо, за което така и не сте предполагали, че ще направи впечатление. Например: „Как е вашето куче след онзи неуспешен лов?" или как е минало пътешествието ви преди няколко месеца. Ако искате да сте привлекателни за хората и да поддържате добри, солидни връзки, трябва да сте добър „паметар". Нещо, което за мнозина не е лесно. Всъщност, необходим е тренинг и постоянно внимание за това.

Аз, например, учудвам много от моите клиенти, че помня факти от нашите учебни часове. Жена, която не бях виждала около десет години, ме посети в кабинета, само да се видим, а аз внезапно я попитах: „Отървахте ли се от онзи ужасен шеф?" Човекът, който я беше тормозил години наред със своите изисквания и ужасния си нрав, бил най-после преместен. Моята клиентка бе възхитена как съм могла да запомня тия нейни преживявания.

На хората често им прави впечатление моята „изключителна памет", ала всъщност секретът ми е следният: за мене са истински важни хората, с които се срещам, и нещата, които те ми казват. Полагам специални усилия да запомня споделеното с мене. Това постигам чрез онагледяване. Създавам си мислени картини, когато ми говорят. Ако някой ми разкаже за свое пътуване до язовир, аз си го представям как лови риба на някакъв живописен бряг, виждам го как изтегля голяма риба от синята чиста вода. Ще запечатам тази представа в ума си и по-късно, когато го видя, съм в състояние да го попитам: „Как мина, хванахте ли риба?" Използвах тази техника на представи с актьора Хари Биличейз, бивш мой клиент, който играеше във филма „Островът на фантазиите". Хари бе възхитен, когато почнах да му разказвам подробности от неговото ранчо, което ми беше описал преди няколко години — чак до пилетата и прасетата, които си представях как ги храни. Вие също можете да постъпите като мен. Методиката е лесно приложима. Така ще зарадвате хората, че държите на тях достатъчно, за да ги запомните. Ако искате да подобрите паметта си, не бива да бъдете егоцентричен, а да проявявате интерес към другия.

Следващия път когато разговаряте с някого от вашите приятели или дори с нов познат, опитайте се да си представите и да „озвучите" всичко, което ви разказва. Опитайте се да нарисувате картини, с колкото е възможно повече подробности, така че представите да се запечатат в ума ви. Опитайте се да минете отвъд представата — използвайте всичките си сетива, потопете се във вкуса, аромата и преживяването, които идват от тази представа. Нужно е да включите всичките си сетива, когато рисувате мислени картини за разказваното.

Как да бъдеш достъпен

23

Много често, ако вие самите считате себе си за достъпни, хората ще ви отвърнат по същия начин и ще се чувстват привлечени от вас, като от магнит. Достъпността включва цялата поза на тялото ви, жестовете, изражението на лицето ви.

Когато сте прекалено скованСкованото ви поведение може да ограби доста от доброто впечатление, което създавате.

Стюарт, един мой клиент-бизнесмен, изнервяше ужасно всеки с острия си глас и резки маниери. Той буквално насичаше думите си, движенията му бяха толкова болезнено сковани, че изглеждаше no-скоро като робот. Създаваше у хората впечатление, че този човек не желае да общува с когото и да било.

Прилагайки упражнения за физическа релаксация, аз го научих да прави по-гъвкави движения, което пък от своя страна накара хората да се чувстват по-добре с него. Резултатът бе, че той конста-тира явен напредък и в бизнеса си, и в личните си отношения с хората.

Не бъдете и прекалено небрежниСъщо така, както прекалената скованост може да отблъсква околните, прекалената ви

небрежност няма да ги привлече особено. Една отпусната, небрежна стойка може да създаде у другия съвсем погрешна представа. Всъщност, изследванията показват, че с отпуснатата си стойка вие сте в състояние да саботирате самия себе си. На сто души бяха показани снимки на хора с лоша стойка (главата наведена, рамената отпуснати, коремчето издадено напред) и снимки на хора с добра стойка (изправена глава, изпънати назад рамена). Всички отговори показаха, че хората с лоша стойка бяха преценени като по-малко популярни, по-малко привлекателни, по-слабо амбициозни, по-недружелюбни и по-слабо интелигентни от лицата с добра стойка. Ако стойката ви е прекалено вдървена, ще ви сметнат за тесногръд, както беше при Стюарт, докато разпуснатата стойка пък може да говори за повлеканщина и безразличие. Превитият гръб може да създаде впечатление за липса на увереност и самоуважение. Само като поизпънете рамене и държите главата си високо изправена, вече ще можете да измените значително впечатлението, което правите.

Франсиз, тридесет и петгодишна, завеждаща счетоводния отдел на една рекламна агенция, дойде при мен, защото бе постъпила наскоро на нова работа в друга агенция, а не бе успяла да спечели уважението на своя нов творчески колектив.

В мига, когато се срещнах с Франсиз, аз вече можех точно да определя какъв е нейният проблем. Тя имаше ужасна стойка -заставаше или се движеше, като че ли беше уплашена от нещо. Позата й сякаш говореше: „Аз не се уважавам, значи не е необходимо и вие да ме уважавате".

След като поизправи главата си и започна да я държи така, като че ли е закачена за темето - както аз я учех - и като изпъна назад рамене, Франсиз успя да измени диаметрално своята стойка. С новата си стойка тя изкара на показ една новоразкрита увереност и дори започна да забелязва как хората - и особено хората от нейния колектив - започнали да се отнасят към нея с уважението, което заслужаваше. Дори започнали да я търсят по-често за съвет.

Приветливото лицеМного често, когато някой се съсредоточи силно или интензивно мисли, лицето му добива

изражение, което съвсем не издава какъв е или за какво мисли. Например, сбърчените вежди и втрен-ченият поглед, когато „мислите", могат да бъдат изтълкувани погрешно, примерно че сте ядосани, враждебно настроени или зли.

Следователно, винаги когато сте в присъствието на други хора, трябва да бъдете „нащрек" и да знаете какво изразява лицето ви.

Дори никак няма да е зле, да опитате с огледало, поставено на бюрото ви - да следите как се справяте с изражението. Това ще ви помогне да следите като на монитор през целия ден тялото си, главата си и мимиката си. Много полезно е също да имате приятел или член от семейството, който да ви подсеща когато „практикувате" лошите си навици. Просто ги инструктирайте да ви ги посочват деликатно и добронамерено, без да ви укоряват или потискат.

Друг начин да уталожите напрежението на лицевите си мускули е да проверявате ежечасно кои части от лицето ви са под напрежение. Затваряте очи и си вземате миниваканция за няколко секунди. Представете си, че сте в мечтаната обстановка, отпуснете се и се успокойте. Изпълнете се с велики мисли! Дръжте очите си затворени и си представяйте как цялото напрежение напуска челото, очите,

24

носа, бузите, горната и долната устна, челюстта и врата. След като отворите очи, ще сте се отпуснал. Тогава другите ще съзрат у вас една привлекателна личност, с която ще имат разговор.

Също както едно неподходящо изражение на лицето може да смути хората и да ги отблъсне, така и безпристрастното изражение ще свърши същата работа. Щом желаете да имате по-сърдечни и по-съдържателни отношения с другите хора и да спечелите тяхното доверие, ще трябва да започнете „да изписвате" на лицето си истинските си чувства и да не се страхувате да ги изразите. Например, не се плашете да покажете на лицето си или чрез гласа си чувства като: тъга, изненада, яд, щастие, страх, отвращение, любов, съчувствие, съжаление, съмнение и... досада.

Оправете говорните си навициОсвен поддържането на добър език на тялото и лицето, по-добрата ви връзка с хората изисква и

добри говорни навици.Изследванията показват, че начинът, по който звучим, в голяма степен определя какво ще

мислят за нас околните. Години наред съм учила хората да усъвършенстват говорните си умения. Тези въпроси са разгледани най-задълбочено в книгата ми „Говори, за да спечелиш". Опитът ми показа, че наистина всеки може да усъвършенства своите говорни умения, щом прави следното: 1. да отваря устата си достатъчно широко; 2. да отваря вътрешната част на гърлото, когато говори; 3. да поема дъх през устата, да го задържи за секунда-две и тогава да изговори фразата заедно с изпускането на въздуха; 4. да започне гласните силно, за да могат след това да затихнат; 5. да свива и разпуска коремните си мускули, за да може гласът „да се изнесе"; 6. да вложи емоционален заряд в онова, което казва. Тези шест стъпки могат да ви помогнат да поправите силното си носово произношение, да смекчите острия си глас и да вложите повече жизненост в онова, което казвате, като го подплатите и гласово. Казано накратко, ако имате приятен глас, ще бъдете не само по-контактен, но и по-обичлив!

Ако няма какво добро да кажете...За да общувате по-добре с другите, ще трябва да ограничавате отрицателните забележки, които

просто напират на устните ви. Наблюдавала съм, че „ако излееш дъжд върху нечий парад" или „шилосаш нечий балон" с отрицание, това е сигурен начин да изгубиш приятели и да не постигнеш никакви персонални и делови контакти. Никой не желае да слуша, защо нещо „не струва". Щом някой споделя идеята си с вас, той се нуждае от вашата подкрепа.

Една моя клиентка дълго не можеше да разбере защо дъщеря й я замерила с четката, точно когато майката я увещавала да престане да мечтае да става художничка, а да си гледа сигурната служба в банката, където би могла да се срещне със свестни хора и да прави добри пари.

Вместо да направи това, дъщеря й изкрещяла да я остави на мира и работата завършила с нейното напускане на банката. Започнала да се издържа с рисуване на портрети на посетителите в един прочут ресторант. За непълен работен ден тя изкарвала с тези скици толкова пари, колкото за цял ден в банката; а това пък й освободило по-голямата част от деня, за да се занимава с истинско рисуване, да се среща с художници, със собственици на галерии и продавачи на картини. Днес Линда е преуспяваща художничка в Лос Анжелис, и то „въпреки" майка си. С постоянното си отрицание майка й успя да разкъса връзката си с Линда. А пък можеше да вземе участие в успеха на дъщеря си, само ако беше признала таланта й и ако го беше насърчила.

Подобна ситуация раздели Джузепе и Антъни. Алтъни беше доста авторитарен. Винаги знаеше най-много и винаги трябваше всичко да контролира. Джузепе беше имигрант, усвоил още в Италия шивашкия занаят. В САЩ той постъпи на работа в едно голямо шивашко ателие. Беше добър майстор, честен и много работлив, така че не след дълго признателни клиенти му предложиха да хване собствен бизнес. Зарадван от тази идея, той я споделил с Антъни. Приятелят му обаче бързо изразил отрицателното си мнение, казал му, че след като вече печели добре, не му трябва да рискува, след като има да издържа жена и дете.

Джузепе изслушал съветите на приятеля си, но вместо да ги последва, взел банков заем, заел пари и от клиенти и отворил собствено ателие. Старите му клиенти се прехвърлили при него и" за една година Джузепе се превърнал в успяващ бизнесмен. След това си купил къща, докарал роднините си от Италия. Но когато се роди следващият му син, той не поканил Антъни на кръщенето. В новия живот на Джузепе нямало място за черногледствата на Антъни.

25

Ако някой лелее някаква мечта, във ваш собствен интерес е да не бързате да я окастрите със собствените си опасения. След като човекът ви каже, че иска да започне бизнес, защо да го затормозва-те с предстоящите трудности или да му разказвате колко нови бизнесначинания фалират всяка година или пък да го наричате вятърничав, задето изоставя сигурността на сегашната си кариера. Черногледството не ви приобщава към другите. Главното трябва да бъде: след като не можеш да подкрепиш въздушните мечти на някого, поне не казвай нищо отрицателно.

Какво ще направите обаче, ако при вас дойдат с някаква идея, която изглежда направо луда - например когато жена с 10-15 кг наднормено тегло, двойна брадичка, лоши зъби и проскубана коса ви каже, че иска да стане модел-манекен?

Бихте могли да извикате: „Да не сте луда?" и след това с удивление да гледате как тя сваля 20 кг, разкрасява косата си, поправя зъбите и влиза в школата за манекени. Но бихте могли да кажете и нещо като: „Това е чудесно. Браво!" или пък „Щом имате такова желание, захващайте се!". Ако успеете да изречете някой от тези окуражителни изрази, много вероятно е да си останете приятели.

Какво ще кажете, ако някой се е амбицирал да отслабне? Това е една от деликатните теми в наши дни. Щом някой ви каже нещо подобно, добре е да му засвидетелствате пълна подкрепа. Покрусени надежди, особено когато се отнасят до отслабване, се възстановяват трудно и никога не се забравят.

Джина, която винаги е била стройна и привлекателна, бе започнала да напълнява до такава степен, че се отвращаваше от себе си. „Не мога да се понасям!" - казала тя на приятеля си Марвин. - Не зная как се изоставих така. Трябва да смъквам тези килограми!"

„Мисля, че изглеждаш чудесно и сега - отвръща Марвин. -Смятам, че си великолепна, но ако мислиш, че ще се чувстваш по-добре като отслабнеш, ще ти съдействам!"

Какъв хубав диалог! Подкрепата на Марвин е изцяло безпристрастна и без лични предразсъдъци. Докато Джери, един друг неин приятел, казал нещо съвсем различно. „Време беше да смъкнеш килограмите. Много натежа." И продължил да й дава съвети как да започне, какво и кога да яде и т. н. С една дума, накарал я да се чувства тлъста и непривлекателна. „Искам да видя резултати" -повтарял Джери. И наистина видял резултатите. Джина стопила 20 кг от теглото си и заедно с това се стопило и приятелството им. Тя престана да се среща с Джери.

Разликата между отношението на Марвин и на Джери се състои в това, че докато Марвин бе готов да я подкрепи, Джери беше готов само да дава преценки и да изказва опасения. Докато Джери накара Джина да се чувства дебела и непривлекателна, Марвин й позволи да се чувства привлекателна като личност - и бъдете сигурни, че тя не ще забрави това.

Да бъдете винаги тактичен не е лесна работа. Понякога действително се налага да сте откровени, но можете да бъдете тактично прями, можете да бъдете прями и честни, така че човекът насреща да ви разбере, само внимавайте да не го засегнете!

Как другият да разбере, че е прекрачил границатаСлучва се някой да ви предлага съвет или да коментира нещо, с което докосва болното ви

място. Казва ви нещо, което буквално „не е негова работа". Как ще се отнесете към този, който е прекалил?

В повечето случаи хората не предприемат нищо! Дори и да не обичат да им се месят в работата, те преглъщат обидата. Нищо не казват, докато отвътре кипят през целия разговор. Това ровене, това досадно вмесване, това проучване ги „яде", докато не избухнат най-после. А като си повтарят после разменените реплики наум, започват да се ядосват не само на другия, но и на себе си, че не са му казали „да си гледа работата". Могат да се ядосват на себе си дори за това, че едва ли не е трябвало да се оправдават. Или пък за това, че не са поставили нахалника на място...

Джена не можеше място да си намери целия следобед, прекарвайки през ума си отново и отново как е трябвало да отговори, когато на обяда колегата й попитал защо не се е омъжила. Джена учтиво отвърнала, че още не е срещнала господин Истински. Недодяланият й колега веднага изтърсил „Е, може би много си вириш носа? В живота има неща, по-важни от службата. Трябва да излизаш по-често, за да си намериш съпруг."

На това място Джена усетила, че я свива стомахът. Гласът й се втвърдил и усетила, че същото става и с врата й. Все пак тя опитала да се измъкне, казала, че просто се е съсредоточила върху

26

кариерата си. Колегата й пак вметнал: „Е, добре де. Не си чак с такъв трудов хъс, та да не намериш време и за кариера, и за съпруг!"

Сега вече тя нямала какво да каже. Почувствала се наскърбена и млъкнала.Вместо да се чувства зле и да се опитва да кърпи разговора, Джена би трябвало да вземе

инициативата и да не позволи на този господинчо да отиде толкова далече. Не е трябвало да допусне той да я смути и обърка. В мига на въпроса „Защо не си омъжена?", тя би трябвало да отвърне „Защо питаш?" В края на краищата обстановката била служебна, а не светска. Ако колегата й отвърнеше „Просто любопитствам", тя можеше да го успокои, като каже „Не съм намерила още този, който ми трябва!" При положение, че събеседникът й упорствал, та дори и я обидил, че е „вирнала нос", тя би трябвало веднага да преустанови разговора, като го погледне направо в очите, поеме дъх и отчетливо му каже в лицето: „Намирам коментара ти за моя вирнат нос неуместен и наистина нямам намерение да обсъждам това с теб!".

При такъв отговор колегата й ще разбере, че тя има свое собствено пространство и самоуважение, което той нарушава. Ако е джентълмен, ще й се извини и ще смени темата.

Често пъти, когато кажете на някого, че е преминал границата, той ще ви уважава повече, а и вие, от своя страна, повече ще се уважавате. Достойно за съжаление е, че повечето хора още не са се научили кога да спрат със своите прекалено любопитни въпроси. Ето защо вашата задача е да им посочите докъде могат да се простират. Не е необходимо да заемете враждебна или агресивна позиция или да кажете нещо като: „Какво ви засяга това?" или „Първо, не е ваша работа, и второ, гледайте си работата!"

Напротив, трябва да бъдете тактични и да позволите и на събеседника да „запази лице". Кажете учтиво, че това е въпрос, който предпочитате да не обсъждате с него.

В отношенията между хората през 90-те години, в които живеем, вие не само трябва да държите сметка за техните, но и за собствените си чувства. Като поставяте граници както във вашите бизнесотношения, така и в личните ви връзки, вие установявате стандарт за развитие на самоуважение ,и достойнство.

Глава четвъртаТайната на приятния разговор: добрите събеседници говорят първо на себе сиМеждуличностните връзки (комуникацията между хората) включват три момента: а. вашето

самочувствие, 6. способността да въздействате на другите и в. въздействието на другите върху вас. Осъзнаването на тези връзки в общуването между хората може да ви направи наистина приятни събеседници - нещо твърде важно в живота и в семейството, и в бизнеса.

Старогръцкият философ Гален твърди, че онова, което минава през главата и през сърцето, се отразява дори на гласа. Той смята, че гласът е онова именно нещо, което издава човешката душа. Колко прав е бил, наистина! Ако се чувствате несигурни или страдате от ниско самочувствие, защото се смятате за непривлекателни или неинтересни, това неминуемо ще се отрази върху качеството на вашия глас. Да имаш тих, неясен, хрипкав или носов глас, много пъти говори и за отрицателно отношение към собствената личност. Гласовете, които чуваме, много често са резултат на вътрешни „гласове", които ни казват, че не сме достатъчно добри, че не сме достойни или не сме честни...

Лошото е, когато ние сме си „достатъчно добри", ала тия вътрешни гласове погрешно ни внушават, че не сме привлекателни, не сме интересни, не сме чудесни! Така се появява нашият неуверен тон и ние сме склонни непрекъснато да се укоряваме: „О, колко глупашко от моя страна!" или „Що за идиот съм!".

Щом се уловите в подобни констатации, вие сте в състоянието на т. нар. „отрицаващ саморазговор". Трудно е да очаквате положителна оценка от другите, след като вие непрекъснато се самозачерквате!

Слушайте добре сега: дори и подобна отрицателна самооценка да е продължавала при вас с години, вие можете да се промените! Ще приучите този ваш вътрешен глас да се обажда само в „положителния обхват", да ви внушава окуражителни неща и да не ви чука по носа при най-малката грешка. Положителният резултат от такива мерки често се проявява в интонацията на гласа ви, която ще се подобрява заедно с все по-голямата ви увереност в собствените сили.

Позитивният „саморазговор"

27

Един от най-учудващите случаи, които съм имала, беше с един преуспяващ тексаски бизнесмен. Той ми разказа, че всяка сутрин щом станел, се поглеждал в огледалото и си казвал с най-въодушевен одобрителен глас: „Добро утро, Уейн! Колко хубаво е, че те виждам! Предстои ни страхотен ден. Ще се забавляваме и ще спечелим много пари!" И Уейн наистина печелеше милиони.

Подобен енергизиращ тридесетсекунден разговор няма да ви направи милионер, но ще ви окрили и подкрепи, а и кой ли знае какво може да постигнете през деня? Повече пари, нови контакти, а може би и по-добра кариера.

Самата аз прилагах ежедневно това упражнение и мога да ви уверя в доброто настроение, което то създаваше у мене всяка сутрин, явно поради натрупването на положителна енергия около мен, която се чувства от всеки, с когото се срещам след това през деня. Препоръчвам на всичките си пациенти да правят същото за около тридесет секунди всяка сутрин пред огледалото. Просто си мислете за онова, което желаете да ви се случи, и си го огласете сами. Кажете си го, но с цялото убеждение и самоуверение, което можете да мобилизирате в себе си. И само гледайте след това какво чудо ще стане!

Знай, че знаеш каквото знаеш!В детството си ние често получаваме негативно, неутвърждаващо личността ни самочувствие,

плод на неправилно възпитание. Ала има и още нещо: ние често не познаваме самите себе си. Великият Сократ просветли света с мисълта си, че най-голямото познание, до което човек достига, е да познава себе си. Колко е вярно това!

Ключът към успешното разбирателство с другите хора е „Познай себе си!" или, казано малко по-весело, „Знай, че знаеш онова, което знаеш!". Това включва всичко, което знаете и мислите за себе си и за заобикалящия ви свят, като започнете от вашето най-дълбоко самонаблюдение, преминете през предпочитаните от вас цветове, и стигнете до мненията ви, оформени от четенето на вестници и от живия живот. Разбира се, това не означава, че трябва да доминирате във всеки разговор с онова, което знаете, и да не оставите другия да каже и дума по въпроса. Просто това означава, че като знаете каквото знаете, вие придобивате по-голяма самоувереност, а това ще ви даде сигурност като събеседник и ще усъвършенства умението ви да се разбирате с другите хора.

Но добре ли познават себе си повечето от нас? Ако се замислите, навярно бихте могли веднага да кажете кои са любимите цветове на най-добрите ви приятели, кои са любимите им филмови звезди. Ала зададете ли същия въпрос на самия себе си, ще ви трябва доста време, докато намерите отговорите. Не е възможно да харесвате някого, без да го познавате. Е, добре. Знайте, че същото важи и за самите вас. За да се одобрявате, трябва да се познавате!

Помагам на клиентите си да се самоопознаят по-добре, като им предлагам да попълнят следния анкетен лист (авторството е на Г. П. Пътман и синове, 1987 г.). Тази анкета може да се окаже полезна и за вас. Тук няма „правилно" и „неправилно". Просто напишете първият отговор, който ви дойде на ума. Ще се изненадате от образа, който ще се очертае пред вас!

Анкетен лист за самопознаниеПредпочитан цвят......................................................................................................Предпочитан вид музика.........................................................................................Предпочитани филми.................................................................................................Предпочитани актьори и изпълнители............................................................Какво ви привлича......................................................................................................Какво ви отблъсква....................................................................................................Предпочитани книга...................................................................................................Предпочитани животни; три прилагателни, които ги охарактеризират Най-сметала ви мечта...............................................................................................Мъже, които уважавате...........................................................................................Жени, които уважавате.............................................................................................Предпочитан сезон.......................................................................................................Тип облекло, което най-много харесвате........................................................Три неща, които най-много харесвате................................................................Три неща, които обичате да правите за забавление.................................

28

Ако сте на пустинен остров, кои трима души бихте искали да са с вас Ако сте сам на този остров, каква храна бихте си взели..........................Любими места за посещение.................................................................................Любими места за живеене.....................................................................................Ако се налага да имате само една луксозна вещ, каква ще е тя..........Ако при бедствие можете да вземете със себе си само едно едничко нещо, какво ще бъде то Предпочитана марка кола.......................................................................................Моите най-големи страхове са................................................................................Красивите мъже ме карат да чувствам............................................................Красивите жени ме карат да чувствам...........................................................Двамата мъже, които обичам най-много са.....................................................Двете жени, които обичам най-много са........................................................Онова, което ме притеснява най-много е.........................................................Онова, което ме кара да се смея, е..........................................................................Най-доброто нещо в мен е.........................................................................................Най-лошото нещо в мен е......................................................................................Това, което ме разплаква, е....................................................................................Призлява ми до повръщане от............................................................................Когато се ядосам аз...................................................................................................Когато някой ми харесва аз....................................................................................Когато съм нервен аз.................................................................................................Виждам себе си като...................................................................................................Идущата седмица възнамерявам да.....................................................................Идущият месец искам да..........................................................................................Следващата година искам да.................................................................................В следващите пет години искам да.....................................................................Опишете дома, в който бихте желали да живеете. Мебелирайте го мислено.' Как ще изглежда

отвън? Как ще изглежда отвътре? Кой да е там с вас? Какво чувствате, когато сте там? Аз съм: (напишете поредица от прилагателни, отнасящи се до всичко, което смятате, че сте) Какво считате за „добри новини".........................................................................Какво считате за „лоши новини".......................................................................Какво можете да направите, за да избегнете неприятностите около вас?

* * *А позволете ми сега да ви поразпитам и аз като специалист. По колко от тези въпроси сте се

замисляли някога? Мислили ли сте изобщо за това какво бихте отговорили на „Най-доброто нещо за мен е..." или „Когато съм ядосан, аз...", или „Любимият ми цвят е..."

Това са неща, които по-добре знаем за някой добър наш приятел или роднина, но не и за себе си. И то защото повечето от нас изобщо не са „приятели" на самите себе си!

И така: следващия път, когато усетите, че ви идва да се наречете „глупак" или „дръвник", заместете това си желание с къде-къде по-здравословната програма на утвърждаващия саморазговор. Просто си представете насърчителния разговор, който бихте водили с най-добрия си приятел!

Да си тъчеш платното...Един по-широк аспект на „насърчителния саморазговор" е „да си тъчеш платното". Сега ще ви

обясня какво имам предвид.Моя клиентка, Сали, работеща в рекламата, беше именно човек, който мразеше собствените си

работи и бе готова скромно винаги да пренебрегне себе си. И така, всичко, което тя получаваше за тази си скромност, беше да седи и да гледа как другите й колежки от фирмата я подминават нагоре по йерархията. Беше ли скромността на Сали наистина добродетел? Нейният шеф например не бе съвсем сигурен, че е така.

Искам да се разберем: лошото самочувствие и самомнение много често се маскира със скромност! А онова, от което истински се нуждаем, е да... пеем собствената си ария, така че околните да ни чуят. В края на краищата, ако ние не вярваме на себе си, защо другите да ни вярват?

29

Написани са хиляди трудове на темата „как да укрепваме самочувствието си". Но основното е, че зад цялата негативна позиция, която мнозина от нас са наследили още от възпитанието в семейството си, и която продължава да ни тегне до зряла възраст, повечето хора усещат като липса на самочувствие и факта, че не са постигнали нещо в живота си.

Изграждането на самочувствие безспорно може да се превърне в лека задача, ако сами си „попълним" онова, което не ни достига: а) чувството за социално несъответствие поради слаба информираност можете да премахнете с четене; б) ако се смятате за непривлекателни поради телесна пълнота, една няколкомесечна диета ще направи чудеса; в) ако не се чувствате добре в работата си, можете да я смените... Или да промените професията си...

Изобщо, щом не харесвате нещо в себе си, променете го!Моята клиентка Гейл беше помощник филмов продуцент. Много й се искаше да смени работата

си и да застане пред камерата. Беше карала школа за говорители на новини, но когато й предложили работа като помощник-продуцент на едно популярно шоу, приела, защото смятала, че накрая ще застане и пред камерата. Четири години бяха изминали, а Гейл си стоеше все още асистент, пишеше писмата на шефа си и се чудеше къде отлетяха нейните стремежи. Но дори и да ги имаше, тя вече не бе подходяща за работа пред камерата, защото поради постоянната депресия беше натрупала доста килограми. Разбирате ли, Гейл се бе „заклещила" в прословутия „Параграф 22" - тя бе депресирана, защото мразеше работата си, а не можеше да я промени поради килограмите, които трупаше поради депресията. Но не бързайте да я съжалявате! Добрият край на нейната история настъпи, когато със силна воля тя успя да свали излишните си двадесет килограма. Направи го за три месеца с внимателно подбрана диета. Щом отслабна, самочувствието й хвръкна нагоре, което пък от своя страна я направи по-привлекателна за околните. Чрез създадените вече контакти като асистент продуцент и след порядъчна доза самонасърчение тя успя да стане репортер в местната телевизия.

Повечето от хората са потиснати, защото нямат възможност да вършат онова, което биха желали. Наблюдавам това през цялата си практика в Холивуд. И при най-красивите и умните хора, които идват при мен - било артисти, писатели, продуценти, било администратори, винаги ще се намери някой „отгоре", който им препречва своето НЕ. И то поради причини, които нямат нищо общо с техните дарби и възможности.

Е, какво ще се чудим тогава, че толкова много хора страдат от ниско самочувствие, придружено с всичката онази отрицателна енергия, която то излъчва?

Единственият начин да промените знака плюс или минус на тази енергия е да изградите вашето собствено самочувствие „отвътре". Вслушвайте се и се съобразявайте със собствените си вътрешни гласове. Отделете време за самопознание и практикувайте разговора със самите себе си - утвърждаващ и окуражителен, както бихте сторили това с приятел.

И повтарям: нека да знаем какво наистина знаем!Ако следвате този съвет, ще можете да се чувствате по-самоуверени, а това ще бъде само

отражение на положителното, което носите в себе си!Глава петаСмейте се, плачете, ядосвайте се, ако щете, само не се сдържайтеСпомняте си, че казахме, че комуникацията между хората включва три момента: вашето

собствено самочувствие, способността да въздействате на другите и въздействието на другите върху вас.

Разгледахме тайните на доброто самочувствие. Но впечатлението, което правим, е втората страна на общуването.

Колко пъти след някакъв разговор или на връщане от гости сте се обръщали към съпруга (съпругата) си, към любимия човек или към самия себе си с въпроса: „Дали ме взеха за глупак (глупачка)", „Дали не помислиха, че съм тъп (тъпа)?". Или: „Дали не се засегнаха?". Повечето от хората държат много на това, как са се представили пред другите. Затова и общопризнат „страх Номер едно" е излизането да говориш пред много хора (за това вече споменахме в предишните беседи).

И така: онова, което казваш, и начинът, по който го казваш, имат силно въздействие върху околните. Често пъти те се впечатляват не толкова от това какво казваш. Не са важни само думите или тонът. Прави впечатление всичко, което излиза от устните ви, дори вашият смях.

30

СмехътОбядвах с приятел в един елегантен ресторант в Бевърли Хилс. Разговаряхме си тихичко,

когато изведнъж някаква жена, през две маси от нас, избухна в остър, лаещ смях. Беше невероятно - такава елегантна жена да се смее като същинска хиена! Сигурно мъжът, с когото обядваше, бе казал нещо ужасно смешно. Не след дълго ужасният й смях отново разцепи меката тишина на ресторанта. Явно, госпожата продължаваше да се забавлява, без да съзнава колко много хора безпокои. Смехът й бе толкова смущаващ, че се наложи келнерът да я помоли най-учтиво да бъде по-малко шумна.

Смехът може да придаде блясък на един разговор. Смехът разчупва ледовете, уталожва напрежението. Смехът е лекарство и чудесно средство да забравим житейските несгоди... Всички ние имаме нужда от смях. Но... когато моментът е подходящ!

Една моя млада клиентка, Джейн, бе отишла през лятната ваканция да работи в застрахователна агенция. Джейн беше само на осемнадесет години и това бе първата й работа с хора, извън училището, разбира се. Следователно това бе и първото й „излагане" пред мъжката част в службата. Мъжете побързаха да се скъсат от пърхане около сладкото невинно момиче. За да отреагира на ситуацията, Джейн разви някакво нервозно кикотене, което още повече окуражаваше флиртаджиите, но й изкараха прякора „мис Кис-кис".

Забелязали ли сте, че много хора се кискат (често пъти несъзнателно), когато са смутени или нервни, когато не знаят как да се справят в дадено положение? Един ден Клара, друга моя клиентка, дойде да ми съобщи, че синът й е станал наркоман. Семейството правело всичко възможно да се справи с този проблем - разправяше тя - но за първи път в живота си виждала, че е напълно безпомощ-на... Странното в случая бе, че след всяка сърцераздирателна подробност, която ми разказваше, Клара избухваше в смях! Накрая я спрях и попитах направо защо непрекъснато се киска, като разказва. „Зная, че е ужасно - каза Клара. - Сама не зная защо ме избива на смях. Иначе трябва да рева..."

Всъщност реакцията на Клара е често срещано явление. Когато ни сполети някаква беда, напълно възможно е да изпитаме неудържимо желание да се смеем. Ето защо много хора се смеят на погребение.

Понякога нуждата от този внезапен, безпричинен - и неподходящ! - смях може да бъде непреодолима. Една от моите клиентки, Джудит, бе приятелка с някаква оперна актриса-любителка. Та тази певица, Дорис, непрекъснато организирала приеми и щом гостите хапнат, Дорис бързала да ги затвори в салона и започвала да им пее мъчителните си арии, докато съпругът й акомпанира на пианото. Все едно, че врещи котка, която дърпат за опашката - точно такова чувство имала Джудит, като я слушала. И изведнъж избухнала в неудържим смях. Стискала се, свивала се, преструвала се, и най-сетне хукнала навън, преструвайки се, че й е станало лошо. Ала сега вече и не помисля да отиде у Дорис, защото знае, че не може да контролира смеха си.

Неподходящото избухване в смях - с или без причина - може, да има унищожителен ефект върху околните. В интерес на всеки-един човек е да познава звука на собствения си смях и да може да се чува, когато се смее.

Смеете ли се в неподходящи случаи?Смеете ли се на бедите или злополуките на другите?Смеете ли се, за да скриете своята нервност?Ако го правите, ще се наложи да коригирате тези си „смехови" навици, тъй като неподходящият

смях може да бъде истинска обида.Много от хората, които ме търсят като специалист, ми задават въпроса: „Мога ли да променя

смеха си?" „Разбира се, че можете да промените смеха си!" - е моят отговор. И много от тях наистина успяват да го направят.

Първото нещо, което трябва да сторите, е да се вслушате в собствения си смях. Ако имате силен, лаещ смях и бихте желали да го омекотите, опитайте да се смеете през носа, а не през устата; дръжте устата си затворена.

Контролирането на смеха може да се окаже много по-лесно, отколкото предполагате. Ако вашият смях не ви притеснява, не бих ви съветвала да се опитвате да промените начина, по който се смеете, защото един смях, който идва направо от сърцето, е истинска музика за ухото.

Плачът

31

Големи хора от света на бизнеса и на изкуството са идвали в кабинета ми и са търсили отдушник за притеснението си в сълзите.

Кой ви е излъгал, че ние възрастните трябва да се срамуваме от това, че плачем и изразяваме чувствата си? Единственото ни съображение би трябвало да бъде, че когато плачем, това трябва да бъде в подходяща ситуация, а това вече - за съжаление - не винаги е възможно.

Така например, ако ви идва да заплачете в службата, където едно избухване в сълзи може да ви злепостави - опитайте се „да устискате" - хапете устните си, плеснете се по лицето, щипете се, докато намерите спокойно място, където да дадете воля на сълзите си, било в банята, било в колата или някъде другаде.

Мой приятел, репортер в телевизията, бе включен в предаване за едно убийство - шестгодишно детенце, убито по зверски начин. Необходими му бяха огромни усилия, за да не се разплаче, едва сдържаше сълзите си, докато бяха в ефир. Но щом програмата превключи на рекламите, той се разрида на глас. Като професионал, какъвто той наистина беше, той успя криво-ляво да се сдържа пред камерата и да си свърши работата. Но без камерата той беше само човек и можеше да си позволи да плаче.

И все пак трябва да ви предупредя, че едно ваше разплакване на работното място може да ви създаде доста неприятности. Шефът на моята клиентка Ренди я навикал един ден, тъй като не била реализирала добри продажби. Вместо да му каже: „Вие нямате право да ми крещите по този начин!", Ренди се разплакала. От тогава този неуравновесен човек започнал да я тормози и да я разплаква при всеки удобен случай.

За съжаление, хората получават някакво усещане за сила, когато са в състояние да разплачат някого. Така че, ако някога изпаднете в положението на Ренди, направете всичко, което е по силите ви, за да се защитите. Ако сте поразени и нямате куража да се изстъпите и да кажете: „Вижте какво, не ми крещете. Няма да допусна това!", поне напуснете стаята и след това направете каквото трябва, за да не може този човек да ви обижда и в бъдеще. Може би ще е най-добре дори да си потърсите друга работа.

От друга страна, плачът може да бъде най-ефектният начин да дадете израз на чувствата си. Никога няма да забравя вечерта, когато се раздаваха наградите на Академията за 1988 г. Наградената актриса Марли Матлин, глуха по рождение, за първи път в живота си излезе да говори пред присъстващите в залата. В очите на всички имаще сълзи! Думите й, изрядната й дикция, култивираният й глас трогнаха сърцата не само на присъстващите знаменитости, но и на милионите зрители, всички плачеха като мене.

Всички ние имахме нужда от свободата да можем да даваме воля на сълзите. Плачът ни приобщава към другите хора.

Една от моите клиентки, Барбара, никога не се бе чувствала истински близка с мъжа си, до деня, в който той се разплакал в ръцете й, говорейки за разочарованието си от тяхната връзка. Тогава тя ми каза: „Почувствах го близо до себе си, защото най-после показа чувствата си!" Стената между тях бе рухнала. Всъщност това спаси техния брак.

Нещо повече: плачът може да ви сближи дори със самия вас. Той ви доближава до собствените ви чувства, а стане ли това, ще можете да общувате с другия човек на едно по-интимно ниво. Според медицината, със сълзите се отделя вещество, което позволява да се намали стресът.

И така, опитайте се да ми повярвате: плачът не е признак на слабост, напротив, само силната личност може да се изправи лице в лице с чувствата си и да им даде израз, фактически невъзмож-ността да изясниш чувствата си и да ги изразиш, може да ви направи по-слаби. Така че не е чудно защо хората, които не си позволяват да плачат, за да дадат израз на тъгата или отчаянието си, по-често умират от сърдечен удар и от други, породени от стреса болести.

Плачът, казано най-общо, отпушва кратера на вулкана, който тътне в нас. Не се сдържайте, когато чувствате нужда да се изплачете - направете го! Само че на сигурно място и сред сигурни хора!

Ликвидирайте излишните притесненияЗа разлика от смеха, който руши стени и отваря пътеки между хората, боязливостта - която е

също така заразителна както и смехът - издига стени и ни огражда от другите.Таня, моя клиентка, работи като продуцентка. Тя назначи един свой приятел, когото смяташе за

отворен и отракан човек. Надяваше се, че ще й направи добър филмов сценарий. Преседяха двамата

32

часове над сценария, обмисляха, променяха, кроиха - според желанията на Таня. Таня просто летеше - най-после бе намерила човек, който схваща и най-тънките нюанси... И най-после получи сценария. Нито следа от основния замисъл! Бяха се появили някакви нови негови си идеи, които нямаха нищо общо с така дълго обмисляните детайли. Литературната стойност на сценария бе, най-меко казано, скромна. Таня кипеше, но нямаше как, бяха приятели, а и партньори по сключения договор. Започна да работи сама, но се държеше грубо, избухваше по повод и без повод. Той също се отдръпна -партньорството им береше душа. Най-после тя събра сили да говори открито с него, той успя да обясни и да се защити - и чак тогава работата - а и приятелството - можа да продължи. Тези двама, сковани от сдържаност и фалшива деликатност хора, успяха накрая да премахнат недоразуменията помежду си с един честен, спокоен, рационален и откровен разговор.

Изследванията показват, че всички ние сме изпълнени понякога с безброй съображения и опасения. Безпокоят ни какви ли не неща!

Нещастни сме, че нямаме емоционално удовлетворяваща ни връзка, че ще загубим някаква трайна връзка, семейството си, децата...

Мнозина от нас изпитват страх от самотата. Дори и когато не сме сами, пак можем да се чувстваме самотни.

Повечето хора се страхуват за здравето си, треперят от разрастването на раковите заболявания, инфарктите, а сега се притуря и СПИН. Хората са се вторачили повече от когато и да било досега в онова, което ядат. Четат, пресмятат калории, следят как диетата се отразява на здравето им, интересуват се от кръвната си захар, борят се с холестерина...

Страхуваме се и за външния си вид. С особена - страшна - сила това важи тук в Холивуд, където живея и работя. В Холивуд човек просто трябва да има точно определено тегло, точно определен външен вид и точно предписано физическо присъствие.

И накрая, има и страхове, свързани с работата ни. Работим ли наистина онова, което бихме искали? Плащат ли ни колкото заслужаваме? Няма ли да изгубим работата си идущата седмица?

През моята дългогодишна практика като специалист по терапия на говора и по човешките взаимоотношения съм се занимавала с най-различни хора - от пълни инвалиди до най-ярките звезди на Холивуд и на бизнеса. Научила съм едно нещо: ние всички имаме своите страхове. И когато пренесем тези страхове „навън", околните също започват да се страхуват.

Хубавото в случая е, че можете да се преборите със страховете си, като кажете открито какво изпитвате и се заемете с решаването на възникналия проблем, като изкарате навън „с дишане" всичките си опасения.

Ето какво означава това (говорим вече за техника, преподадена ви от специалист):Когато сте неспокойни или притеснени, вие дишате повърхностно и не издишвате толкова

често, колкото бихте правили, ако сте спокойни. В резултат на това във вас се натрупва въглероден двуокис, който може да предизвика остро главоболие при едни, недостиг на въздух при други, при трети - ускорен пулс. За да може тялото ви да функционира нормално, трябва да получите достатъчно кислород и да издишате въглеродния двуокис. За да компенсирате напрежението, трябва да се „окислородите".

Светът познава дихателните техники за отпускане още от ученията на древните йоги в Индия. Целта на дихателните техники за релаксация се свежда до управление на дишането и до успокояване. Можете да правите тези упражнения по всяко време през деня и през нощта. Много е просто. Дишайте спокойно и бавно, за да не прекалите с въздуха. Първо, легнете по гръб на някаква равна плоскост и поставете едната си ръка на гръдния кош, а другата - на корема. Внимавайте при дишането да се движи само коремната стена, не гръдният кош. Поемайте в продължение на три секунди бавно и спокойно въздух през устата, така че да изпълните диафрагмата с въздух. Задръжте дъха си три секунди и след това спокойно и бавно издишайте в продължение на шест секунди. Ще почувствате как коремните ви мускули се свиват, докато издишвате бавно през устата. Повторете упражнението десетина пъти.

След това седнете, като държите главата си изправена и гърба, раменете и плещите изпънати. Внимавайте — гърдите не бива да се движат, трябва да усещате движение само на коремните мускули. Спокойно и бавно, в продължение на три секунди поемете въздух през устата. Следете коремът да се

33

издуе при вдишването. Задръжте въздуха три секунди, след това спокойно издишайте през устата в продължение на шест секунди. Това упражнение можете да правите ,и когато сте в колата, в службата, навсякъде.

Друго едно упражнение, което ще ви помогне действително да премахнете напрежението и безпокойството, е упражнението за „издишване на напрежението". То ще ви позволи да преодолеете моментната си нерешителност или моментния си гняв, да обогатите кръвта си с кислород и да премахнете отрицателните емоции, натрупани във вас.

Упражнението за „издишване на напрежението" ще ви помогне да възстановите самообладанието си в определен труден момент. Разбирате ли колко е важно то за всеки от нас? Със задържането на въздуха, който сте поели, печелите време, за да вземете решение дали да излеете гнева си върху другия или да го оставите да отлети заедно с издишвания от вас въздух. Учила съм на тази техника затворници, а по-късно получавах писма от надзирателите. В едно от тях се казваше, че сега „вместо да се бият помежду си, затворниците само „дишат" един срещу друг..,"

В упражнението „издишване на напрежението" правите същото, което правехте и при упражнението за релаксация:

а) поемате въздух през устата и го задържате три секунди;б) издишате въздуха „до капка" - изтласквайте въздуха, докато „въздух не ви остане";в) не дишате в продължение на три секунди.Направете упражнението едно след друго три пъти. На четвъртия път вече можете да

продължите да дишате нормално. Възможно е леко да ви се завие свят - не се безпокойте, ще мине. Ще се почувствате много по-добре и по-малко гневен, тъй като упражнението ще спомогне за вашето „окислородяване". Ако продължавате да кипите от гняв, повторете упражнението, докато не остане и помен нито от гнева ви, нито от обидата.

Друг един начин да се освободите от обзелото ви безпокойство е да го „обезвредите". Една моя приятелка, моден дизайнер, изпитваше огромен страх пред едно интервю за работа - от години меч-таеше да постъпи на работа във въпросната фирма. В деня на интервюто просто чувствала как безпокойството й расте и се трупа. Когато пристигнала за интервюто, била на прага на паниката. Била убедена, че няма да може да издържи интервюто.

Внимавайте сега! Вместо да се опитва да прикрие страха си, първото нещо, което направила, като седнала срещу интервюира-щата, било да каже: „Ужасно ме е страх в момента." Това простичко изречение обезвредило бомбата на нейните страхове и приятелката ми зае мястото.

Основната ми мисъл е, че ние всички натрупваме в себе си различни опасения и съображения, които могат да ни попречат в най-важен момент. Онова, което трябва да направим, е просто да ги оставим да бъдат отнесени от нашето дишане. Просто поемете въздух и изпуснете безпокойството заедно с въздуха, който издишвате. Може да ви изглежда тривиално и смешно, но, повярвайте, този „поток на дишането" е основата, за да управляваме целия си живот така, че той да бъде „обезопасен срещу опасения".

Контролирайте гнева сиГлавната причина да се гневим е чувството, че не се отнасят към нас с подобаващото уважение.

Когато почувстваме, че не ни обръщат внимание, когато ни използват, когато сме притеснени, усещаме как се надигат неудържимо поривите на гнева в нас. Отреагирайте с гнева си незабавно! Не го сдържайте! Не си правете „черни списъци"! Ако изпитвате яд, проявете го! Кажете на другия какво не ви харесва в момента, още когато го направи. В противен случай ядът ще расте вътре във вас, докато отрови и вас, и другия, или и двамата.

Ако трябва да повишите тон, да креснете или да изръмжите -направете го! Важното е да се отървете от него, да го изпуснете! Мълчаливото лечение не помага! То може да предизвика само отчуждение и прекъсване на пътищата за общуване.

Е, понякога, когато сте разгневени, може да изтървете дума или да направите нещо, за което да съжалявате. Добре тогава. Нали затова разгледахме дихателното упражнение за изхвърляне на напрежението? Поеми дъх, задръж го, издишай... Повторете това три пъти и ще видите, че с издишания въздух всеки път изхвърляте по малко и от гнева си. А следващата стъпка вече е: да изясните спокойно нещата с човека, който ви е разсърдил. Никога не изпадайте в ярост! Няма място за

34

ярост в едно човешко общуване. Ако някога ви причернее, и ви се поиска да пернете някого, излезте от стаята, изхвръкнете от сградата, напуснете града ако трябва, и то за достатъчно дълго време, за да можете да „изприказвате", да „издишате" или да „обезвредите" гнева си.

Глава шестаХората не виждат как действаш, а как реагирашВидяхте по своя смях, плач, гневни изблици и обида колко силно въздействат околните върху

вашето самочувствие, а и колко голямо може да бъде вашето влияние върху тях. Друга една област, която трябва да изучим, е как реакциите на другите пък влияят на вас, така че да можем да разберем наистина какво означава всъщност пълноценното общуване - добрите комуникации, в смисъла на възможност за разбиране.

Когато ви отхвърлятВсеки от нас е получавал отказ или е бил нежелан по един или друг повод в живота си. Това със

сигурност е събитие, което може да окаже решително отрицателно влияние върху живота на даден човек. В практиката си често срещам актьори или други изпълнители, които имат все някакви проблеми с това, че „не са били приети", че някой не ги е одобрил за нещо, някъде... За съжаление, това е нещо обичайно, та дори и в реда на нещата в тяхната професия - бизнеса на забавата. Там думичката „не" се чува далеч по-често от „да". И това постоянно „не, не, не" може, за съжаление, да навреди и увреди трайно даден човек. Мнозина се опитват в такива случаи да игнорират акта на отхвърляне, тешейки се с „Не избрах момента" или си намират други рационални обяснения.

Независимо от това доколко ще успеете да преглътнете един отказ, той винаги ще ви накара да се почувствате зле.

Една от моите клиентки - актриса, ходеше неуморно по прослушвания и конкурси, но така и не получаваше роля или назначение. По съвет на своя импресарио започна да носи ниски обувки, защото му изглеждала прекалено висока. Но и това не помогна. Най-сетне посъветвах Даяна да накара пък този свой агент да попита театралите какво не й харесват. След няколко дни човекът й се обадил и казал, че не я одобрявали, защото не била достатъчно висока.

- Не съм достатъчно висока?! - повторила Даяна, не вярвайки на ушите си. - А вие нали твърдяхте, че съм прекомерно висока?

- Така е - отговорил агентът кротко. - Ама те избират, те плащат. Каквото те кажат, това е.Та така Даяна тръгва отново по прослушвания, качена на високи токове. Сега обаче все някакси

попадаше на онези, които решаваха, че е прекалено висока...Понякога може да претърпите неуспех просто защото не се вписвате в представата, която има

даден човек за онова, което търси. Напълно е възможно да получите отказ, без това да има изобщо нищо общо със самите вас - какъвто бе случаят с Даяна. В артистичния бизнес да бъдеш отхвърлен (или приет) е нещо напълно естествено, то е част от самия бизнес.

Ала ако постоянно жънеш откази, ако не можеш да „пробиеш" в обществото, навярно е настъпил моментът да се огледаш от петите до главата - да се съблечеш гол-голеничък, както се казва, и да започнеш да се самоизследваш, връзката ти с околните все понакуцва.

Една от най-злощастните клиентки, която съм обучавала - Бе-ти, беше затворено и невзрачно същество с дребни остри зъби, с хлътнала челюст и тънки устни, та отгоре на това и с някакво нервно примигване. Съпругът й беше преуспяващ бизнесмен, срещаха се с много хора, но средата им бе предимно от колеги и партньори на мъжа й. Обикновено Бета и съпругът й давали вечерите, ала самите те рядко получавали покани. А когато Бети решавала да покани някоя от съпругите им на обяд, „така просто по женски", неизменно се случвало поканената да „съжалява, но е заета".

Първото нещо, което забелязах у Бети, когато се запознахме, бе нейната неприятна усмивка - всъщност, тя сякаш не се усмихваше, а се опитваше да демонстрира колко умело прикрива своите дребни, наядени зъби зад изпънатите си устни. Изпратих я при д-р Хенри Ямада, специалист по козметично зъболечение. Което си е право, човекът направи чудеса. Сега усмивката й е съвсем друга, Бети направо се разхубави. Заехме се и с това нейно примигване - тикът изчезна, очите й сякаш се отвориха, не остана нищо от онази мижава женица с мишо лице. А с моите славни упражнения за дишане Бети се поосвободи и от нервното напрежение - да видите само как се научи да се справя с всякаква ситуация, вместо те да се „справят" с нея и да я ликвидират като събеседник.

35

Бети започна да следи пресата, вълнуваше се от събитията, започна да проявява интерес към другите, към техните проблеми, вместо да се затваря в себе си м да., живурка като безинтересно и незначително създание.

Ето как Бети успя да обърне нещата в своя полза и да се пребори с отхвърлянето от страна на другите. От нея се излюпи една не само привлекателна жена, но в интересен и одухотворен човек.

За съжаление не всички могат да извлекат поука от случаите, когато не са били одобрени или харесвани. Понякога самият ти би трябвало да приемеш мнението на хората за тебе и да се запиташ: „Защо ме отхвърлят?" Онова, което ще можеш да разбереш след подобен самовъпрос, може да ти отвори очите и да разкрие пред тебе съвършено нов живот!

Твърде често отхвърлянето, което ние смятаме, че идва от хората, с които общуваме, всъщност идва от самите нас, защото ние се самоотхвърляме. Може да ви звучи невероятно, ала твърде често случаят е тъкмо такъв! След като сте решили, че сте непривлекателни, след като смятате, че не изглеждате добре, вие просто излъчвате това чрез липса на увереност, лоша поза, заключено изражение. Хората възприемат именно това „съобщение" и реагират съответно. Идете на някакъв прием без самочувствие, изпълнени с отрицателно отношение към самия себе си и ще видите, че присъстващите долавят с антените си това и също ще ви пренебрегват.

Надали би било възможно да изживеем този наш живот, без да ни се случат и несполуки, и откази, и пренебрегване. В крайна сметка, и най-преуспяващите бизнесмени и бизнесдами, прочути актьори и изпълнители от Холивуд са си получили полагаемия им се - та и в повече - житейски дял от неуспехи и фиаско. Но са това, което са, защото са хора, умеещи да рискуват!

Преди няколко години Мелани Грифит дойде при мене обляна в сълзи, тъй като непрекъснато я отхвърляли при прослушванията - роля след роля. Режисьорът не харесвал как звучи гласът й. Ала вместо да се предаде, тя се опълчи и се пребори с неуспеха. Работихме върху постановката на гласа й и резултатът бе Академичната награда за филма „Работещо момиче"!

Въпреки че на никой от нас не му е приятно да бъде нежелан и да получава отказ след отказ в живота, полезното идва, когато решиш да се поучиш от този феномен и да се опиташ да разбереш най-сетне защо става така! След това да предприемеш конструктивни мерки и да промениш положението - от такова едно решение можеш само да спечелиш!

Ако се окаже, че ви отричат необосновано, жадуваното усъвършенстване ще дойде от прояснението, че случилото се няма нищо общо с вас и следва да се надрасне. Би трябвало да възприемаме получения отказ не толкова като заплаха, а no-скоро като възможност за израстване. Боли наистина, в това съмнение няма, но можете да използвате едно отритване така, че да излезеш от него победител. Въпросът е да намериш скалата, под която е скрито имането и да се заобиколиш с колкото може повече хора, които са истински грижовни, обичат те и са готови да те подкрепят.

Не хора, а стрихнинПреди време проведох анкета - питах хората кое най-вече ги кара да се чувстват зле. Освен

финансовите и здравните проблеми, повечето от хората посочиха, че техният Проблем номер едно в живота е да имат работа с трудни хора.

Прекарах хиляди часове да разговарям с клиенти и съм се наслушала на истории за „онзи труден човек", който трови живота им. И въпреки че имената и обстоятелствата са различни, историята винаги е същата.

Д-р Сюзън Форуърд е написала една великолепна книга със заглавие „Отровни родители", т. е. защо се налага да елиминираш от своя живот дори членове от семейството си, щом те са „отрови-тели". Приемайки това с една крачка напред, аз бих добавила, че съществуват хора, които са като стрихнин! Те тровят атмосферата на нашия живот, търсят как да ни унижат и не се чувстват добре, когато виждат, че израстваме и успяваме. Тези хора са неуморни в своите усилия да саботират всяка наша стъпка към щастлив, продуктивен живот. Е, добре. Тези хора нямат място във вашия живот!

Веднъж водех семинар в град Сакраменто с група административни служители. Между другото казах: „Ако в живота ви има хора, които не ви подкрепят и не се отнасят към вас с нужното уважение и обичта, която заслужавате, просто ги извадете от своя живот - не ги допускайте в никоя част от своето ежедневие!"

36

След като семинарът свърши, се появи някакъв висок и представителен господин, явно развълнуван. „Доктор Глас, как е възможно да твърдите, че да отстраняваме с един замах хора от нашия живот? А чувствата? Няма ли място за чувства?" Усетих накъде бие, но въпреки всичко му казах: „Няма място за чувства, когато някой не те признава, унижава те и не ти позволява да бъдеш възможно най-добрия. Чувства и привързаност се засвидетелстват заради деликатността, за ласкавото отношение на хора, които са положителна сила в живота ви, които винаги са се отнасяли към вас с доброта, уважение и обич. Чувствата нямат място при хора, които се чудят как да те саботират и не ти позволяват да се усъвършенстваш!"

Накрая човекът призна, че докато ме слушал, мислил за живота, който той и жена му водели вече цели двадесет години. Знаел, че съм права, че онова, от което наистина се нуждае, е да се освободи от този „отровителен брак"... Сигурно не е никак лесно да решиш да си честен към себе си, след като години наред си опитвал да се самозаблуждаваш. Но крачката напред е необходима!

След като в моята частна практика съм чула хиляди подобни разкази, подредих най-общо по типаж тези хора-отровители, в пет категории - петте токсични начини за общуване. Ще ги споделя с вас. Напълно възможно е вие да сте патили и от други типове поведение, ала тук давам някои от най-типичните - а и най-токсичните - видове събеседници, които са в състояние да отровят всяко човешко общуване.

1 Подстрекателят е човек, който общува, като се опитва да създаде грижи на другите. Навярно такива люде водят толкова нещастно и тъпо съществувание, че единственият начин да се позабавляват малко е да мътят с приказки и подмятания водите на нечий чужд живот. Много често ще ги чуете да казват ехидно: „Не съм любопитна и не обичам да си пъхам носа, но нали казваше, че Робърт работи изключително за тебе? Щото го видях да помага на Джейн..." или „О, сигурен съм, че франк ти е напълно предан, макар че прекара онзи следобед с Деби...".

От вас се иска моментално да поставите подстрекателя на място. Незабавно! Просто му кажете да си гледа работата. Прямотата е най-добрият подход в случая. „Опитваш се да ми намериш проблеми, така ли?" Върнете им топката. Притиснете ги по същността на казаното и им дайте да разберат, че прозирате намеренията и игричката им. Ако истински им се противопоставите, те ще си подвият опашката и ще се отнасят към вас с подновено уважение.

2 Обвинителят има стил на общуване, който отразява всъщност собственото му самоотрицание, несигурност и чувство за вина. Ето какъв разговор подслушах неволно - нямаше как, водеха го на съседната маса в ресторанта:

- Ти си причината да закъснеем!- Не, този път ти си виновният!- Да, нали? Защото ти стоя пред огледалото с часове!- А да кажеш нещо за твоите телефонни разговори в последния момент?- Млъкни, защото много добре знаеш, че винаги закъсняваш! Всички от твоето семейство

закъснявате! Никога не са те учили да идваш навреме!...Щом такъв обвинител ви нападне, нека да му бъде казано още с първите думи, че не ще търпите

да ви корят по този начин. Тези изводи за „винаги" и „никога" са отвратителни! Накарайте такива заядливци да разберат, че ви обвиняват безпричинно и че най-добре ще е да задават въпросите си, но и да слушат какво им се отговаря, вместо да сипят обвинения.

Ето ви пример, как от отровата в този разговор може да не остане и следа:- Ти си причината да закъснеем!- А как стигна до това заключение?- Е, да не искаш да кажеш, че не губиш часове, за да се гримираш?- Миличък, нима забрави, че трябваше да проведеш три телефонни разговора точно преди да

тръгнем?- Всъщност права си, и двамата сме виновни.Като се задават въпроси, вместо да се излиза с контраобвинения, като се каже и някоя и друга

мила дума, като казвате „нашето" вместо „твоето", просто ще отнемете вятъра на обвинителя и раз-говорът ще тръгне.

37

3. Вмешателят - всъщност той точно това прави, меси се във всичко и дава съвети. Често човекът, който дава мило и драго да може да ти се меси, няма нито силата, нито опита, нито необходи-мата професионална квалификация, за да обоснове своя съвет. Такива хора живеят не своя живот, а живот по съвместителство.

Жанет и Марк имаха много приятна връзка, всичко се развиваше от хубаво по-хубаво. Докато Стела, приятелката на Жанет не реши да наставлява Жанет какво може да приема и какво не бива да допуска у Марк. Това вмешателство едва не съсипа връзката на Жанет и Марк. И чак когато Марк най-после възнегодува и заяви: „Виж какво, това, което ми говориш не звучи като твоя мисъл! Кой ти пълни главата с тези щуротии?!" Жанет се сетила, че всъщност повтаря приказките на Стела. И незабавно й позвънила, за да й каже да не се бърка във връзката й с Марк.

Така е. Необходимо е да поставиш вмешателя-съветник на място и да си знае, че не го искаш на пътя си.

4. Подценителят е от онези хора, които щом разберат, че са те повишили, ще се изненада, че фирмата ви трябва да е много добре, след като си позволява да повишава служителите си „автоматич-но", като премия. Ако отслабнеш - след неимоверни усилия - той ще ти каже, че както си тръгнал, ще се разболееш.

Нищо никога не е достатъчно добро за подценителя! Такива хора ще намерят нещастие във всяка добра надежда, фактически те самите са нещастни и искат да се чувстваш и ти като тях, за да си бъдете дружина. Както и при другите типове събеседници-отрови-тели, необходимо е незабавно да реагирате и да му заявите, че не ще търпите вечните му отрицателни оценки и ако продължава да търси само лошото във всичко, ще скъсате с него.

5 Злословникът работи зад гърба ти, примлясква и разказва сладко-сладко небивалици, за да те злепостави и саботира. Такива хора са с маската на ухилени приятели, ала всъщност са най-злите ти врагове. Те те подпитват и те шпионират, за да използват после казаното срещу самите вас.

Най-добрият начин да се предпазиш от злословниците е да се вслушаш какво говорят за другите и да се откажеш от досегашното си мнение, че „с мене той никога няма да постъпи така". Защото ще знаеш, че ще постъпи, и то как. Ти ще си следващият.

Тези хора са най-токсичните и трябва да ги изхвърлиш завинаги от живота си. С приятели като тях, неприятели не ти трябват!

Ако имате приятели, които можете да отнесете към горните категории и установите, че ви е трудно да общувате с такива хора, ще трябва просто да се лишите от тяхното присъствие! Когато имате работа с такива токсични събеседници, решението е да си наясно какъв човек стои пред тебе, така че да му се противопоставиш твърдо и открито. А не можеш ли да се справиш, спазвай дистанция!

Внимание! Ако се уловите, че самите вие можете да бъдете отнесени към някоя от горните категории, престанете! Много възможно е там да се корени причината за негогодотворните ви кон-такти с другите. Извинение за такъв тип поведение няма, така че зачеркнете токсичните модели на общуване веднъж завинаги!

Глава седмаГрадивната критичностЩом държите на някого, а виждате, че този човек прави всичко, за да си навреди сам, се налага

да вземете критично отношение по въпроса. В такъв случай не е толкова важно „какво" ще кажете, а „как" ще го кажете! Съществуват толкова много „въвеждащи" - и наистина помагащи - фрази, които можете да използвате, така че да не засегнете другия и да му дадете възможност да запази достойнството си. Такива ключови изрази и думички са, примерно:

„Смятам, че би било във ваш интерес", „Навярно ще се съгласите, че...", „Позволете ми да направя едно предложение", „Никога не бих си позволил да сторя нещо, което да ви засегне, но...", „Знайте, че съм на ваша страна, така че не приемайте това, което ще ви кажа като упрек, но...", „Искам да знаете, че изхождам от вашите интереси...", „Моля не се обиждайте, но наистина е много важно да се откажете от своето аз и да погледнем обективно на нещата..."

38

Ключът при отправянето на някаква забележка е да предложите не само критиката си, но и решение, което да покаже на другия, че не ви е безразличен, че го поддържате. От вас се очаква, че няма да изтърсите, примерно: „Как можа да постъпиш като последен тъпак!?" или „Не мога да повярвам, че сте допуснали такава глупост!"... Кажете ли такова нещо, рискувате да накарате събеседника да заеме моментално отбранителна позиция и да направите така, че вече да не може да чуе нито дума от онова, което казвате, нито да проумее какво всъщност предлагате.

В повечето случаи хората не желаят да слушат вашите критики, освен ако не са ви помолили за мнението ви - а и тогава дори пак може да се окаже, че нямат уши за думите ви. И все пак, ако „тапицирате" острите ъгли на критиката си с добронамерени, положителни нотки, човекът сигурно ще се съгласи да чуе онова, което казвате.

Неотдавна гледах по телевизията един от моите клиенти -участваше в някакъв телевизионен разговор. Изглеждаше отпуснат, замаян, като че ли е дрогиран и не може да загрее за какво става дума.

Много хора знаеха, че съм работила с него и започнаха да ми звънят по телефона - колко ужасно изглеждал, провалял кариерата си с тази поява, дори водещият се чувствал неудобно... След огромния труд, който бе хвърлил, за да усъвършенства държането си пред камерата и говорните си умения, аз наистина бях разочарована и ядосана. Знаех обаче, че никога няма да поиска и да чуе какво ще му кажа, ако не подходя с любов и такт. Ето как звучеше нашият разговор, когато въпросният господин дойде по-късно в кабинета ми:

- Какво смятате за разговора снощи? - започнах аз.- Добре беше - каза той надменно.- Искам да ви кажа, че откакто ви познавам, винаги съм била на ваша страна, изцяло вярвам в

таланта ви и вашите способности. Но бих искала да направя някои бележки по снощния разговор по телевизията.

- Започвайте, слушам ви.- Не бих казала, че вашето представяне снощи беше едно от най-добрите, които съм

наблюдавала при вас. Наистина е много съществено да седите с изправен гръб, да гледате водещия и да реагирате само на въпросите, които ви задава. Но щом не сте доволен от начина, по който върви интервюто, не би трябвало да се гневите на телевизията - просто пренасочете темата. А също така не забравяйте нашите полезни уроци - да дишате и да контролирате нервността си.

Изслуша ме човекът, дори се зарадва на моята намеса. Поиска дори да започнем да се упражняваме с видеозапис, за да се наблюдава като интервюиран.

Ако не бях подплатила острите ъгли на моите забележки със загриженост и желание да го подкрепя, той би преминал в самоотбрана и навярно би си тръгнал. А аз му предложих и алтернативи - какво да направи, за да се получи по-добре. Не го оставих да седи и да мига като виновен ученик, докато вие продължавате да му опявате колко ужасно е било, как не бива да се държи по такъв идиот-ски начин... Аз постъпих другояче: показах му, че не го укорявам, че искам да му помогна.

Когато смекчите критиката си с ключовите думи и изрази, които споменахме no-горе, и се погрижите да предложите алтернативно решение за създалото се неблагоприятно положение, ще мо-жете вече да се похвалите, че умеете да критикувате градивно, от утвърждаващи позиции.

КритикаритеСлучва се да имаме приятели, които са толкова критично настроени, че ни карат да сме

постоянно нащрек, когато сме с тях. Такива хора просто преливат от заядливи забележки, започващи с „А ти трябваше", „Не виждам защо ти..." и т. н., и т. н. Винаги са на разположение със своето неодобрение за всяко нещо, което сте сторили, казали, допуснали - за всичко, което става в живота ви.

Единственият начин да се справите с такива „приятели" - ако възнамерявате да ги държите в живота си - е да ги отучите да бълват постоянно отрицание или просто да ги изхвърлите от живота си, тъй като могат да се окажат сериозно опасни за собственото ви самочувствие.

„Приятел" не значи човек, който ти казва как да живееш живота си.„Приятел" не означава извор на унищожителни критики.Ето ви един пример: Едит и Маргарет бяха решили да живеят живота на добри християнки.

Само че Едит не тръгна по църкви и не държеше час по час библията пред себе си, нито пък бе склонна да се моли на глас, както правеше Маргарет. Маргарет непрекъснато винеше приятелката си,

39

че не била благочестива и набожна, просто защото Едит не постъпваше така, както искаше нейната приятелка. Това беше непресъхващ източник на дрязги и неприятности. И накрая Едит се разбунтува и заяви, че наистина ще се отдаде на религията, но не желае да се отдаде на Маргарет -не иска да има нищо общо с нея, Маргарет да си търси друга приятелка.

Този ултиматум постресна Маргарет. „В края на краищата аз исках само да ти помогна..."„Чудесно - отвърнала Едит - но без забележки - стига са я смятали за бавноразвиваща се, само

защото е на друго мнение..."Никой няма право да казва на другия как да се моли, как да живее живота си или как да

съществува, ако не му дава съвети... А ако ви помолят за съвет, най-правилно ще е да изложите съвета си с дружелюбни, неукоризнени думи.

Всички имаме представа за образа на свадлива домакиня, която непрекъснато критикува мъжа си, че оставя навсякъде чорапите си, че никога не хвърля боклука, че винаги забравя да изпълни каквото е заръчала. Вместо непрекъснато да кори мъжа си, тази жена би постигнала много повече, ако вместо „Ти винаги оставяш дрехите ри из цялата къща", кажеше „Мили, зная, че много бързаш, но моля не оставяй дрехите си в средата на стаята, защото това ми увеличава домашната работа".

Много важен е също така и тонът на гласа. Необходимо е да премахнете враждебните нотки в гласа си и да кажете онова, което трябва, с обич и любезност, за да можете наистина да постигнете оптимални резултати и да бъдете чути.

Ползата от критикатаКритиката обикновено представлява мнението на даден човек. И тъй като е само „мнение",

често пъти то може да бъде източник на погрешна информация. Например, вижте мненията на телевизионните критици Сискел, Еберт или Гари Франклин или Рекс Рийд. В повечето случаи за не съм съгласна с онова, което казват за филмите, които съм гледала, фактически те много рядко са на едно и също мнение! Всичко, което тези критици казват, не е нищо друго, освен „мнение".

Ако някой от тези критици беше бивш филмов продуцент или режисьор, смятам, че би мислил по-различно. Тогава неговото мнение щеше да има и iio-голяма стойност, защото преценките трябва да почиват на повече обективни критерии. А тогава и хората щяха да проявяват по-голям респект към тези оценки.

Ако имате някакво кожно заболяване, мнението на вашия дерматолог ще бъде навярно по-компетентно от мнението на лекуващия ви лекар. Същото се отнася и за моята област. Ако някой от семейството ви критикува вашия говор, може и да не се отнесете толкова сериозно, колкото би трябвало да се отнесете към мнението на специалист по общуване и патология на говора.

Главният проблеми при критикуването е, че хората ви казват какъв е проблемът, но никой не ви посочва алтернативи. Моята философия е следната: ако се стягате да критикувате някого, заедно със забележките си би следвало да му предложите и алтернативи. Това е причината, критичните оценки от специалист, когото уважавате и който може да ви посочи вариантни решения, да имат по-висока стойност.

Когато уважавате даден човек, забележките, които той ще направи, могат да бъдат много полезни, да извлечете поука от тях. Но ако някой ви отправя неподходящи или несправедливи упреци, би следвало веднага да възразите.

Така стана с една моя клиентка, многостранно надарена личност, чудесен изпълнител, която се бе насадила на един вечно сърдит, кисел по природа мениджър, дето смяташе, че основната задача в живота му е да критикува всеки, който стъпи в кабинета му. За нещастие, той използваше поста си, за да си изкара на хората собствената си неувереност и враждебност. Та този мениджър разпитвал моята клиентка за целите на нейната кариера. Тя - нали ви казах, че беше с много таланти - казала, че би могла да прави всичко - и пеене, и актьорско майсторство, и танцуване, и литература. Мениджърът отрязал: „Истински миш-маш! Изкарвате се недостижима!" Моята позната го погледнала право в очите и казала уверено: „Не съм недостижима. Просто имам много таланти в много области. Ако не можете да ме използвате във всичките тези области, смятам, че няма за какво повече да говорим".

Дотогава никой не му се бил опервал така, това го впечатлило и той заявил, че е склонен да се заеме с нея. Тя обаче не била много очарована от него и се насочила другаде.

40

Специално в този случай критиката беше незаслужена. Когато човек се натъкне на такъв вид мнителност, може да избере три неща: или да се изсмее, или да възрази, или да загърби и критика, и критичните му бележки.

От друга страна, има случаи, когато някой ви предлага добър, умен, полезен критичен съвет. В такива случаи е възможно да предприемете няколко неща: 1. да кажете на този човек, че напра-вените забележки са от голямо значение за вас - че са много ценни. Може да кажете например: „Много ценя вашата критика. Мнението ви е много важно за мен"; 2. да се опитате да извлечете колкото се може повече от тези ценни забележки, като попитате вашия критик за повече подробности, да разберете от него какво би следвало да направите според него, за да се усъвършенствате.

Най-добър критик сте си виеОбща черта на моите най-преуспяващи клиенти е тяхната способност да бъдат критици на

самите себе си. Те са в състояние да се отдръпнат и да погледнат аналитично на себе си, на своите изпълнения и на различни аспекти на своя живот.

Имах привилегията да работя с Хулио Иглесиас по изпълнението на неговата песен „До всички момичета". Бях толкова впечатлена от неговата способност да разглежда под лупа кое е било правилно и кое погрешно при пеенето му, когато го записваха в студиото. Той е забележителен самокритик и това навярно му помага да е най-популярният певец в света. Внимаваше за произношението, за оформянето на фразата, за тембъра и само ако нещичко не беше наред, бе готов да се връща по няколко пъти при записа. В същото време той съвсем не се взимаше много насериозно. Беше скромен, с чувство за хумор. Шегуваше се: „Не разбирам защо хората ме намират секси... Аз съм си едно просто момче от Испания, с тънки пилешки крачета, само дето пея песнички...". Том Джонс е друг един изпълнител, който също не се взема много насериозно. Неотдавна имах възможност да наблюдавам как работи на сцената, как се смееше на самия себе си и бе недоволен от изпълнението си.

Когато човек успее да погледне на себе си обективно, позитивно и критично, той започва всъщност да израства. Тестът за самокритичност, който даваме по-долу, включва пет страни от вашия живот, които трябва да бъдат посочени в най-дясната колонка: 1. социалният ви живот; 2. животът ви в службата; 3. професионалният ви живот; 4. семейният ви живот; 5. физическото ви състояние. В антетката нанесете 1. сегашно състояние; 2. каква би била идеалната ситуация; 3. какви стъпки би трябвало да предприема, за да се осъществи идеалната ситуация. Съставете три колонки за всяка от посочените пет категории. Например в първата колонка под „социален живот" би следвало да опишете сегашния си социален живот, връзките си в обществото. Имате ли много приятели или не? Излизате ли често в компания? Запознавате ли се често с нови хора?

Относно служебния си живот би трябвало да опишете всичко, което става в момента в службата ви. Харесвате ли работата си? Стигат ли ви парите да заплащате сметките си? Изкарвате ли достатъчно, за да свързвате двата края?

В третата категория - професионален живот - си отговорете на въпроса какво е положението в момента по отношение на кариерата ви. Осъществили ли сте мечтите си?

В четвъртата категория - семейния ви живот - трябва да си отговорите на въпроси относно сегашните ви отношения с най-близките - деца, родители, интимния ви приятел или приятелка, съпругът или съпругата.

В петата категория - физическото ви състояние - ще трябва да си зададете въпроси за цялостното ви състояние - тръгнете от косата, лицето, тялото и стигнете до дрехите, теглото, та дори говора. Бъдете честни при тази оценка. Кой сте вие вътрешно и как изглеждате отвън? Направете едно обективно и честно описание.

Във втората отвесна колонка попълнете представите си за вашия идеален социален живот, служебен живот, професионален живот, семеен живот и физическо състояние. Представете си, че се е появила някаква добра орисница, която може да ви даде всичко, което поискате - напишете какво бихте я помолили да ви даде във всяка една от тези пет области.

И накрая, в третата колонка изредете всички стъпки, които следва да предприемете, за да изпълните мечтите си, които описахте вече във втората колонка.

41

Нека да разгледаме, например, категорията „социален живот", където сте посочили сегашното си положение: имате малко приятели, нямате любовни романи, не ходите по гости, не излизате с компании. Посочили сте, примерно, във втората колонка, че идеалното за вас би било да си имате близък човек, да ходите по приеми, казано фигуративно, „картичката ви за танци" да е запълнена за цялата седмица! В третата колонка сте написали стъпките, които трябва да предприемете, за да подобрите социалния си живот.

Например, може да се запишете в някаква агенция за запознанства, да започнете да взимате уроци по тенис, да започнете да каните приятели и техните приятели на вечери...

Този тест за самокритика е чудесен начин да се видите обективно, да направите оценка на живота си и да извършите необходимите промени, за да направите живота си щастлив и запълнен.

Един такъв реалистичен поглед върху самите вас и определянето на онова, което можете да направите в различните сфери на вашия живот, за да го промените, ще ви помогне да се превърнете в най-ценния си критик, оценяващ нещата с положителна насоченост.

Важно е да отбележим, че да си бъдеш сам критик не означава да се самонадценяваш, нито пък значи да си изпонапишеш отгоре до долу слаби бележки и да се самосринеш. Надценяването и подце-няването са две противоположности. Ако непрекъснато разправяте на хората колко сте дебел и как се мъчите да пазите диети, няма да мине много време и другите ще поемат темата - ще започнат да ви казват колко сте дебели и да ви дебнат пазите ли си диетата, като ще следят зорко всяко късче, което поднасяте към устата си.

Пример за съставяне на теста за самокритика Сегашното

положение Идеалното

положение Стъпки, които трябва да

предприема, за да постигна идеалното положение

1. Социален живот

Нямам любов. Малко приятели. Не ходя по гости. Не мога да срещна истинския човек. Прекарвам уикенда тъпо.

Да имам в живота си близък човек. Всяка седмица да ходя по приеми. Да имам множество ангажименти през почивните дни.

Да се запиша в някое бюро за запознанства

Да се сприятеля с хора, с които да се срещам. Да бъда по- отворен (отворена). Да рискувам повече. Да каня гости на вечери. Да се запиша в спортен клуб. Да се усмихвам, да бъда по-дружелюбен (дружелюбна)

2.Служебен живот

(попълнете!)

3. Професио- нален живот 4.Семеен живот 5. физическо състояние

Вслушайте се в добронамерената критикаНезависимо от това, дали отправената ни критика е отрицателна или градивна, щом е критика,

на повечето от нас ще им стане неприятно, ще се почувстват уязвени и дори отхвърлени. Има две кардинални неща, които трябва да имате предвид, когато ви критикуват. Първо, кой е източникът, и второ, изхожда ли той действително от онова, което е най-добро за вас. Дадете ли отговор на тези два въпроса, вие ще можете да определите дали критиката е със знак плюс или със знак минус.

Ако някой непрекъснато ви критикува, така че вече не се чувствате удобно в собствената си кожа, критиката му е отрицателна. И ако човекът, който ви прави бележки, ви критикува заради това как вашите действия се отразяват върху него и върху мнението му за вас, надали ще е правилно да му позволите да ви се бърка в живота.

Една от моите клиентки, Мерилин, беше се събрала с един такъв критикар и не можеше да излезе на глава с него. Веднъж тя и Боб - приятелят й - решили да вечерят на кораба-ресторант „Куин

42

Мери" и трябвало да чакат на опашка, за да получат маса. И докато чакали, Мерилин започнала да се клатушка напред-назад и казала закачливо на Боб: „Дай да видим, ще се заклати ли лодката!" Очевадно е, че никой не може „да заклати" „Куин Мери", Мерилин просто искала да се пошегува. Но усмивката й бързо изчезнала, когато Боб й изсъскал: „Стига си се правила на палячо, всички те гледат. Престани!" Той просто „обрал вятъра" от всичките й платна - ала и от платната на техните отношения. Чашата преляла от последната капка: като вечеряли, Мерилин видяла, че някаква двойка си поръчва речни раци - с очите, с щипките, с мустаците, цели-целенички. Мерилин, развеселена, казала игриво: „Гледай, какво страшно нещо ядат!" Боб отново я срязал, като дори леко я плеснал по ръката: „Не сочи с ръка! Излагаш ме!"

През цялата им връзка той постоянно потискаше Мерилин, докато накрая тя вече престана да бъде собственото си аз, угасна без своята сърдечност и спонтанност. Край на връзката - това бе резултатът от тия заядливи забележки.

Също и приятелството на Джанет и Гейл си умря от отрицателни критики. Те бяха близки приятелки от колежа и не се бяха виждали години. Когато отново се събраха обаче, Джанет сякаш ня-маше друга работа освен да критикува Гейл и нейните разбирания. Това беше едно вечно: „Не бива да ядеш това... Би трябвало да се обличаш с... Трябва да си купиш това...". Излизаше, че всичко, което Гейл прави, нервира Джанет. След като каза на Джанет точно какво мисли, Гейл престана да се съобразява с нея, просто не искаше повече в живота си такава черна станция. И установи, че изпита огромно облекчение като се раздели със своята критична приятелка от младини.

Всеотричащи критици като Боб или Джанет често се представят за приятели, твърдейки: „Казвам ти го за твое добро!" или „Казвам ти го, защото държа на тебе". В действителност те се интересуват само от това как действията ви рефлектират върху тях, в каква светлина ги поставят или търсят начини да контролират поведението ви. При отрицателните критикари винаги трябва да си изясните източника. Обикновено това са властни личности, които съвсем нямат предвид „най-доброто за вас".

Има си начини да критикуваш някого, така че да му дадеш възможност да „запази лице", да помогне на критикувания да изяви най-доброто от себе си.

Повечето от нас не разпознават веднага позитивната критика, така че първоначалната ни реакция на тази градивна критика може да бъде: „За какво се мислите?" или „Вие пък какво знаете?" или „Казвате това само защото завиждате!" И все пак, след като сте изяснили източника на критиката и имате известно време да „оближете раните си" и да се възстановите от първоначалния удар, ще видите, че забележките са били наистина във ваш интерес. Ако се съобразите с критиката и последвате съвета, в повечето случаи ще станете „по-добър".

След като установите и обсъдите източника и допуснете, че той наистина има на сърце само вашия интерес, ще можете да извлечете огромна полза.

Една моя клиентка, много добра преподавателка, искаше да стане телевизионен репортер. Одите при най-добрия агент в града, който й казал, че ако иска да предприеме такова нещо, трябва да смъкне първо двайсет килограма. „Тогава ще говорим!" Тя побесняла и веднага ми се обади, разплакана и ругаеща. След като свърши, аз я попитах може ли да се откаже за малко от собственото си „его" - казах й да го сложи в задния си джоб - и да се вслуша в неговата критика, която може да е в неин интерес. Първо, казах й, че този агент е най-добрият в областта и в телевизионната промиш-леност думата му е дума. фактически аз й помогнах да си изясни източника на критиката. Второ, помогнах й да разбере, че агентът действително е изхождал от нейния интерес. Ако изглежда добре, ще бъде назначена, а след като бъде назначена, ще може вече да се занимава с онова, което желае, като и двамата - тя и агентът - ще печелят от това. Два месеца по-късно тя успя да намали теглото си и сега редовно се явява по телевизията.

Положителната критика може да бъде най-добрият подарък, който някога сте получавали - стига да я използвате в своя полза.

Ако я възприемете, съзнавайки, че човекът, който ви съветва, изхожда от добри чувства и е на ваша страна, всичко може да свърши с това, че животът ви ще стане по-смислен и по-пълноценен.

Даването на съвети

43

Често са ш питали: „Искаш ли да ти дам един безплатен съвет?" Добре, това може да не струва нищичко на човека, който получава съвета, ала ако сте човекът, който дава съвета, може да се случи така, че да платите скъпо и прескъпо за удоволствието да раздавате съвети.

Да вземем Клара и Рита, които се бяха сприятелили още в колежа и продължиха да бъдат приятелки и по-сетне, когато работеха. Един ден Клара се спречкала с приятеля си Роджър и нямала сили да му се обади по телефона. Обърнала се към Рита за съвет. Никога преди това не бе търсила съветите й, тъй като самата тя имаше къде-къде по-богат опит с мъжете и обикновено тя давала съветите. Рита обаче дала възможно най-добрия съвет, като се опитала да бъде честна и към двамата - и към Клара, и към Роджър. Да, ала това положително не бил съветът, който Клара искала да чуе, тя махнала с ръка: „Защо ли съм седнала да те питам! Ти никога не си имала свястна връзка в живота си!"

За една седмица Клара изгуби двама приятели - Роджър и Рита.Най-добрият съвет, който мога да ви дам относно даването на съвети, е следният: не давайте

съвети, ако не ви попитат, а тогава пък помислете добре, оставете и другия да помисли добре, преди да дадете свой „принос". Понякога - както бе в случая с Рита и Клара - човекът, който търси съвет от вас, може да не хареса съвета, който му давате, така че току-виж се опълчи срещу вас. Така че, защо да не попитате преди това: „Сигурен ли си, че искаш да чуеш искреното ми мнение?" или „Може да не ти хареса това, което ще чуеш".

Разбира се, има и случаи, когато се чувствате задължен да дадете съвет, дори и другият да не ви го е искал. Ако ще съветвате някого, поднесете съвета си с едно: „Това е само мое мнение, но..." или „Не искам това да се отрази на приятелството ни, но ще кажа честно мнението си...", или „Аз не съм експерт...", или „Може да има и други мнения..." Това ще позволи на другия човек да може да отхвърли съвета ви, без да отхвърля самия вас.

Следователно, можете да предлагате съвет, както и да отправяте критика, дори когато не са ви помолили за това, но важното е да предложите съвета си като израз на приятелство и загриженост, да щадите чувствата на другия. Но когато правите това, ще трябва да сте готови да рискувате приятелството си!

Последното нещо, което трябва да сторите обаче, е да налагате съвета си! Въпреки че има и изключения. Например една фризьорка ми разказа, как вечерта взела кокаин и изпаднала в опиянение. Като човек, който бе запознат с опустошителното действие на опиатите и алкохола, се чувствах задължена да й дам съвет - казах й, че флиртува със смъртта, че има опасност да получи удар, така че завинаги да увреди говора си, че няма да може да ходи. Помолих я веднага да отиде при специалист и да потърси помощ, да престане с тези глупости. Жената ме слушаше мълчаливо, нищо не каза. Едва след три месеца ми се обади по телефона и ми каза, че съм станала причина да се запише в курс за лечение на алкохолици и наркомани и че животът й коренно се е променил...

Така че има случаи, когато сте длъжни да дадете честен и настойчив съвет, особено ако с това можете да спасите човешки живот!

Искреността е най-добрата политикаХората лъжат по различни причини - да не наранят другия, да накарат някой да се чувства

добре или пък да се почувстват самите те добре и по-важни, отколкото са всъщност. Каквато и да е причината, която ви кара да лъжете, всичко се свежда до липсата на самочувствие.

Животът ви би могъл да бъде толкова по-лесен, ако погледнете истината в очите! Вярно е, че за мнозина не винаги е лесно да казват истината, но е по-добре изобщо нищо да не кажеш, отколкото да излъжеш. Вместо да лъжете, бихте могли да не отговорите на настойчивите въпроси на някого. Можете да кажете: „Не мога да отговоря на този въпрос" или „Не мога да си позволя да дискутирам това с вас".

Като специалист по човешко общуване съм имала неведнъж случай да употребявам израза: „Съжалявам, но не мога да дискутирам това с вас". Така определям известни граници, без да разкри-вам всяко нещо за всекиго, тъй като все пак онова, което става в кабинета ми, е поверително. През всичките тези години какво ли не съм чувала, какви ли не мечти съм изживявала „по съвместителство" с многобройните си клиенти. Но никога никой няма да чуе ни дума от всичко това.

Една моя клиентка, която работи в отдела за дамско бельо на един голям магазин, ми разказа как един ден съпругът на нейна клиентка дошъл да купува дамско бельо - не за съпругата си, не за

44

някаква любовница, а за себе си, най-голям номер! Не знаеше какво да прави. Трябва ли да каже на своята постоянна клиентка какво прави съпругът й или да си държи устата затворена и да си мълчи. Решихме да направи второто. В края на краищата работата й бе да продава бельо, а не да отправя морални укори и да се меси в личния живот на клиентите си.

В близките лични отношения искреността е изключително важна. Най-щастливите двойки, които съм виждала, са тези, при които и двете страни „играят с открити карти" и във всичко са искрени един към друг.

Искреността е също така най-добрата политика и в бизнеса. Вярно е, че почти всеки човек има намерения да прави сделки. Ала най-сполучилите делови хора, които познавам, хора, които се радват на 40, 50, та дори и 60 години просперитет зад гърба си, се славят със своята „искреност". Трябва да бъдете почтен към своите партньори в бизнеса, да си извоювате репутацията на честен човек. Необходимо е да поддържате цялостното впечатление, ако искате да поддържате добри делови връзки. Когато сте почтени, ще имате и самоуважение, и уважение от страна на другите. Хората предпочитат да правят бизнес с хора, на които вярват.

Безспорно, винаги ще се намерят хора, които ще сметнат, че да лъжеш е по-лесно, отколкото да казваш истината. Най-добрата политика спрямо такива хора е да им покажете, че сте наясно с тяхното поведение или пък изобщо да прекъснете преговорите с тях. Съвсем не е необходимо да се нахвърлиш на някого и да го наречеш „дърт лъжец". Вместо това му дайте възможност да се измъкне, „да запази лице", като кажете: „Мисля, че тук има някакво несъответствие"...

Как можете да познаете, когато някой ви лъже? Има си сигнали за това. Д-р Паул Екман от Калифорнийския университет в Сан Франциско, автор на книга за лъжата, ни съобщава, че само 55 на сто от хората притежават умението да лъжат и да прикрият това, а за всички останали си има издайнически сигнали — предателско трепкане на мускулите и емоционални прояви, които лъжците напразно се опитват да прикрият. Ето защо повечето от нас обикновено разбират, когато някой лъже.

Глава осмаВашето човешко поведение в света на бизнесаОбщуването в света на бизнеса е много по-различно от общуването в личния ни живот, тъй като

тук са заложени на карта много повече неща. За разлика от личния ни живот, където можем да избираме с кого желаем да говорим, в бизнеса трябва да бъдем подготвени да общуваме с всекиго. И нещата по западните стандарти стоят така, че припечелването на целия ни доход зависи всъщност от способността ни да общуваме - с колегите, шефа, служителите и клиентите, с всеки човек, с когото се наложи да контактуваме.

Интервюто за назначаване на работаДайте възможност на интервюиращия да води разговора. Нагаждайте се по него - накъде да

тръгнете, кога да се ръкувате, кога да седнете и кога да слушате. Винаги помнете, че сте гост в неговата служба. Никога не отивайте на интервю с предизвикателно държане. И в никакъв случай не се здрависвайте с вашия бъдещ работодател, запъхтени от бързане, дори когато действително сте пристигнали в последния момент.

От друга страна обаче, не позволявайте на никого да ви обижда. Една от моите клиентки, артистка, отишла на интервю за работа при някакъв мениджър, който започнал да й прави бележки, че се появила с панталон, а не с пола. „Извинете, сър - казала тя - но аз съм тук, за да прецените личните ми данни и способностите ми като актриса, а не да ви показвам краката си. Ясно е, че няма какво да си кажем един на друг."

Когато някой ви унижи или обиди, възразете веднага и го накарайте да разбере, че всякакви унизителни коментари по ваш адрес са напълно неподходящи и неприемливи.

Има множество книги, които ви съветват, когато се явявате на интервю да задавате колкото е възможно повече въпроси и дори да се опитате да поведете кратък разговор с интервюиращия. Това, което наистина трябва да направите, е да си седите и да слушате колкото се може повече. Интервюиращият има думата.

Ако пък ще говорите, най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да кажете онова, което каза някога президентът Джон Кенеди. „Не питайте какво може да направи за вас вашата страна, а какво можете вие да направите за вашата страна". Така че вместо да питате колко ще ви плащат и каква е

45

отпуската, какви са привилегиите, кажете какво вие можете да направите за фирмата. Една моя клиентка търсеше нов счетоводител за рекламната си агенция. Това, което най-много я бе поразило, беше, че кандидатът непрекъснато разпитвал какво е заплащането и какво ще бъде работното време. Разбира се, тези неща са важни, но за интервюиращия те положително не са най-важните. Ако някой дойде в кабинета ми и каже: „Доктор Глас, работила съм с глухи деца в една клиника през последните пет години. Обичам децата. Зная, че работите главно с възрастни, но аз бих могла да помогна да създа-дем и детско отделение във вашата практика, така че работата ви да се разрасне", аз бих назначила този човек на минутата, бих го предпочела пред някой, който би казал: „Да, работя с деца, но ми се иска повече да работя с вашата клиентела от знаменитости". Моята практика преуспява заради това, което давам на клиентите си, а не заради това, което взимам от тях. И всеки, който ще ра|5оти с мен, трябва да има същата философия.

Ако смятате да задавате въпроси на интервюиращия, задавайте интелигентни въпроси. Един от моите клиенти, Брайън, никога не бе претърпял отказ при кандидатстване за работа. Онова, което правеше Брайън толкова различен от другите, беше начинът, по който той се готвеше за интервюто. Преди всяко интервю той проучваше фирмата - отиваше в библиотеката, издирваше всичката възможна информация за фирмата: големината й, историята й, всичко за извършваните от нея услуги и предлаганите изделия, и след това буквално „обираше точките" на интервюиращите и ги поразяваше с интелигентните си въпроси за фирмата.

Задавайте въпроси, които са свързани с фирмата, в която кандидатствате, въпроси, които ще ви представят като човек, който се интересува как той може да помогне. А когато интервюиращият ви попита за вашето семейство, отговорете кратко. Например: „Женен съм. Имам две деца. От пет години живеем извън града". Не започвайте да разправяте най-подробно: „Имам две дечица. Едното от тях иска да кандидатства в медицинско училище". Отговаряйте простичко, само на зададения въпрос. Помнете своята цел, както артистът знае своята задача, когато трябва да изиграе дадена сцена. Помнете защо сте на това интервю. Не сте тук, за да впечатлявате някого, защото никого няма да впечатлите. Най-многото, което можете да направите, е да бъдете естествени, да бъдете самия себе си.

Неотдавна бях поканена като член на журито за конкурса за Мис САЩ, където трябваше да интервюирам петдесет млади жени. Въпросът беше: „Какво означава да бъдеш мис САЩ?" Момичето, което спечели, Мис Тексас, превъзхождаше останалите претендентки, просто защото проговаряше само когато я заговорят и не се опитваше да се представи за нещо повече, отколкото е. Тя беше стопроцентово истинска и адекватна на ситуацията. Беше един чудесен пример за „по-малко значи повече".

И едно последно указание: изследванията показват, че използването на просторечия или на жаргон по време на интервюто може да ви коства службата. Д-р Лари Пауел и неговите колеги от Държавния университет на Мисисипи посочват, че използването на жаргон при интервю-беседата винаги създава отрицателно впечатление.

Напълно възможно е първата ви реакция в случая да бъде „Ами да! Това е очевидно. Разбира се, никога няма да използвам тарикатски изрази при интервюто". Несъмнено, на съзнателно ниво вие няма да го направите. Но ако в ежедневието си използвате просторечия като част от нормалния си говор, това може да се превърне в такъв затвърден навик, че да се „изпуснете", особено ако почувс-твате близост към интервюиращия. Колкото и добре да се чувствате с човека, който ви интервюира, никога не забравяйте, че сте там, за да участвате в интервю за приемане на работа!

Една от моите клиентки, завеждаща отдела за кадрите в една фирма, ми разказваше, че не може да се довери на хората, които говорят на жаргон при интервюто. Опасявала се, че просторечивият им говор на работното място може да създаде потенциални затруднения на фирмата. И макар че моята клиентка не е предвзета и проявява широка търпимост към стила на живот на хората, тя никога не би назначила някой, който използва жаргон в нейно интервю.

За да приключите интервюто, отново се ориентирайте по държането на интервюиращия. Ако той стане, това очевидно означава, че интервюто е приключило. Следете за сигнали, като припряност, прекъсване на зрителния контакт, нервни движения на тялото, прелистване и разместване на документите, затваряне на папката с вашето досие. Има хора, които изобщо не долавят тези сигнали и загубват дадената служба в последния момент на интервюто, тъй като са „надседели" своя успех.

46

Онова, което правите и казвате в края на интервюто, е точно толкова съществено, колкото и онова, което казвате и правите в началото на интервюто.

Така че внимавайте за своите действия! Бъдете мил и вежлив при приключването и поблагодарете на хората за времето, което са ви отделили.

Вие като интервюиращВ ролята на интервюиращ вие сте длъжен да съберете всичките си претенции за някакви си

първи впечатления, всичките си предубеждения и да ги напъхате в задния си джоб. Ако някой ви напомня за стар ваш приятел или е облякъл риза, която не харесвате, ако някой употребява парфюма на бившата ви жена - освободете се от тази мисъл, освободете се от всяко предубеждение.

Най-вероятно е лицата, които интервюирате, да бъдат нервни. Това е напълно естествено за такава ситуация. Така че ще зависи от вас да се опитате да ги накарате да се чувстват удобно и добре. Дайте им малко време да се аклиматизират. Опитайте се да вметнете няколко доброжелателни думи - за времето, за транспорта. Дръжте се като домакин и ги посрещнете.

Много важно е да бъдете вежливи. Даже да сте много заети и да имате да интервюирате много кандидати, вие дължите на хората уважение и внимание, не бива да бъдете резки с тях. Не използвайте положението си, за да важничите. Не говорете за това колко много сте заети, колко много хора познавате, не жонглирайте с големи имена. Интервюираните не се интересуват от това и на практика ще се почувстват потиснати, ще им бъде още по-неудобно и ще сметнат, че интервюто е загуба на време, че сте прекалено много заети, за да имате време за тях. Това, от своя страна, може да се отрази на тяхното поведение по време на интервюто. Могат да не се представят най-добре, да вложат минимална енергия и минимални усилия при интервюто, обхванати от мисълта: „Ясно е, че в никакъв случай няма да ме назначат, защо ли си губя времето, защо ли се тревожа?"

Ако сте много заети и трябва да приключите интервюто по-бързо, отколкото бихте желали, кажете: „Беше ми наистина приятно през краткото време, в което бяхме заедно. Смятам, че добих представа за вас и вашите възможности. Не бих искал да бъда не-любезен, но имам друг ангажимент. Действително ми беше приятно, макар и за кратко да бъда с вас, непременно ще ви се обадим".

И - след като сте го казали - наистина непременно им се обадете. Никога не оставяйте хората да чакат. Ако не искате да назначите човека, съобщете му го в най-скоро време. Ако отхвърляте кан-дидата, направете го деликатно. Изтъкнете положителните му страни. Например: „Имате много добра квалификация и съм убеден, че сте много способен. За съжаление, намерихме друг човек, който е малко по-подходящ за нашите нужди. Ще запазим вашите данни в картотеката ни за в бъдеще, в случай че се открият нови места."

В Холивуд често пъти за една роля кандидатстват стотина актьори. Дори и когато някой бъде отхвърлен, ако шефът на агенцията или директорът му каже: „Много ми хареса как направихте онази сцена..." или „Страшен актьор сте", това ще означава много за самочувствието на изпълнителя и в някои случаи ще е почти толкова важно, колкото и получаването на ролята. Ето защо сте длъжни да кажете няколко окуражителни думи на хората, които не сте избрали.

Вие като подчинен във фирматаМного хора имат проблеми с началството. Някои от нас имат дори агресивно отношение към

шефовете, към хората с положение или власт. Един прочут актьор, когото познавам, направо ненавиж-да всеки директор или продуцент, с когото има работа. Колегите му го обичат, разбира се с тях, но има проблеми само с онези, които му нареждат какво да прави. Ако не беше толкова талантлив, надали би получил изобщо работа!...

Е, добре. Ако искате да бъдете толкова голям късметлия като този актьор, че да бъдете наемани въпреки дрязгите с началството, ще трябва незабавно да се постараете да станете незаменим професионалист! Ако не го направите, могат да възникнат проблеми, които да ви костват много.

Когато говорите с шефа си, можете да „прокарате своята линия", но е необходимо да направите това по начин, показващ вашия респект към него. Разберете най-сетне, че шефът е този, който „отго-варя". Има си причини за неговата власт и той (или тя) трябва да бъде третиран с необходимото уважение. Японците отбелязват това твърде отчетливо: човекът с отговорен пост получава малко по-дълбок поклон от човека, който не е на отговорна длъжност.

47

Дори и да работите в малка фирма, ако искате да говорите с шефа си, уговорете си час. Не си въобразявайте, че можете просто да нахълтате в кабинета му - той (или тя) може да има други важни неща за решаване. Това е косвен белег на уважение!

При разговора с шефа не увъртайте, не многодумствайте, не се оплаквайте. Просто изложете същността, без да проявявате емоции. Да речем, някой от колегите има проблеми с пиенето и се е превърнал в източник на дрязги - не се явява навреме на работа, груб е, не е акуратен, станал е причина за няколко технически грешки, причинили на фирмата известни загуби. Бихте могли да изложите съображенията си, като кажете: „По принцип не бих искал да ви занимавам с това, но тази ненормална ситуация се задълбочи дотолкова, че вече смятам, че засяга фирмата. Не обичам да говоря против хората, но ми се струва, че нашият колега има проблеми с пиенето. Закъснява всяка сутрин, мирише на алкохол, явява се като замаян на преговори, а и допусна няколко грешки, които ще костват на фирмата и пари, и загуба на клиенти. Съжалявам, че трябва да ви докладвам за това, но сметнах, че ще е по-добре за фирмата."

Може да решите да комуникирате с шефа си чрез докладни записки, особено ако той предпочита това, за да бъде всичко документирано. Установете какво предпочита вашият началник и не се стеснявайте да го занимаете с проблемите си и с проблемите на фирмата!

След като сте изложили въпроса, бързо напуснете кабинета. Колко много добри отношения в днешната динамична обстановка са били съсипани от „презаседяване"!

Когато излагате някакъв въпрос относно собствената ви работа, недейте да се държите като хленчещо дете. Използвайте кратки „сигнализиращи" изрази като: „Така, както го правим, не е в инте-рес на фирмата..." Или: „Смятам, че за работата би било по-добре, ако...". Ако пък искате да направите някакви промени в структурирането на вашата работа, може да кажете примерно: „Смятам, че бих могъл да бъда по-полезен, ако работя по следния начин../' С други думи, когато правите някакви забележки, изложете ги конструктивно, в положителна светлина, което ще помогне на фирмата.

Дори ако смятате, че ви експлоатират, един положителен подход може да покаже разликата между една промяна за по-добро и липсата на промяна изобщо.

Като технически сътрудник Тереза бе много претоварена -работеше и с клиенти, и при обработката на документите, с картотеките, със сметките. Всъщност тя беше помощник, който се нуж-даеше крайно от помощник! Но шефът й отказваше да назначи човек. Накрая, след един безкраен работен ден, който за Тереза завършил някъде към полунощ, тя разплакала взела решение. На сутринта отишла при шефа си и казала, че въпреки своето желание, просто физически не може да се справи и наистина трябва да се вземе още един човек. Разбира се, шефът отговорил, че не може да си позволи две секретарки. Но - и сега внимавайте! - този път Тереза била подготвена за такъв отговор. „Във висшите училища -казала тя - има учебни програми, съгласно които студентите се изпращат на производствено обучение, без работодателят да им заплаща..." Освен това Тереза предложила на традиционната ежеседмична сбирка всеки петък вместо да се дават пари за почерпка с кафе, безалкохолни напитки и ядки, средствата да се използват за заплащане на някой студент, който да работи на непълен работен ден.

Шефът на Тереза се съгласил с предложението - тя си получи помощника. Ала той бе дал ухо на думите й, именно защото тя не бе започнала да се жалва, а изложила всичко делово, позитивно и точно!

Ако сте претоварени с работа или не сте добре платени, ще бъде по-добре да демонстрирате своята лоялност към фирмата, вместо да се оплаквате. Ако шефът ви почувства, че сте движени от загриженост за фирмата, той в повечето случаи ще възнагради вашата привързаност.

Да получиш повишениеВ много случаи вие не търсите лично признание - и това е добре. В края на краищата никой не

иска от вас да работите за признание. Важното всъщност е самите вие да съзнавате, че сте свършили добра работа.

От друга страна, ако заслугите ви бъдат узурпирани от някой друг, трябва да се обадите и да си поискате онова, което по право ви принадлежи. Имам моменти, когато се налага да направите нещо за самите себе си, когато не бива да се стеснявате да изтъкнете заслугите си. Ако сте доволни и горди от онова, което правите, не се колебайте да споделите с другите как - например - сте били посрещнати с

48

пълна резервираност и как благодарение на вашата настойчивост и такт сте успели да осъществите сделката. Вашият успех и радостта ви от постигнатото в много случаи ще мотивират хората около вас, вие ще подействате като катализатор и ще ги увлечете. Така че няма нищо нескромно в това да разкажете на шефа си какво сте допринесли за фирмата. Това ще затвърди положението ви в „екипа".

Имайте предвид, че само една голяма личност, със здраво чувство за самооценка и увереност в собствените си сили може да признае открито постиженията на другите. Такива хора създават дух на приятелство и откровеност. От вашите успехи не бива да останат изключени вашите колеги и сътрудници, те трябва да обхванат и вашия шеф. Най-после и шефът е човек и се нуждае, както и останалите, от признание на добрите му страни. Когато шефът ви каже или направи нещо, което ви харесва и ви възхити, не се колебайте да му го кажете искрено и открито!

Повишаване на заплататаПреди да поискате от шефа си по-висока заплата, трябва да познавате състоянието на фирмата.

Ако фирмата е „на плитко" и има финансови проблеми, би трябвало да знаете това. От друга страна, ако вие и Джон - да речем - вършите една и съща работа, имате еднакъв трудов стаж и еднакъв опит, но получавате по-малко от него, ще трябва да поискате повишение!

Необходимо е обаче да обосновете защо заслужавате повече пари. Няма защо да хленчите! Не започвайте да разказвате за големите си домашни разходи и личните си финансови затруднения, че трябва да изучите детето или че съпругът (или съпругата) ви е без работа. Това няма нищо общо с работата ви във фирмата! Искам дебело да подчертая, че когато разговаряте за пари или за служба, ще трябва да оставите личните си проблеми вкъщи.

Ако действително смятате, че работите здраво и не получавате парите, които заслужавате, това би могло да ви подскаже нещичко и за положението ви във фирмата. Например, ако си седите на едно и също място от десет години и все още печелите толкова, колкото сте получавали при първоначалното си назначение, това вече говори много. Би следвало да се запитате: „Подходящ ли съм за тази фирма?" Може би ще трябва да се опитате да си намерите друго място с подобно положение, в някоя друга фирма, където да имате по-големи шансове за израстване.

За да се обърнете към началника си с искане за повишаване на заплатата, трябва да спазите няколко основни момента. 1. Уговорете си среща с шефа в удобно за него време. 2. Не бъдете видимо нервен или развълнуван. Скрийте всякакви чувства в джоба си и се освободете от напрежението (тук пак ви препоръчвам дихателните упражнения - дълбоко вдишване, задържане на въздуха за няколко секунди и тихо издишване. Тези упражнения са много важни, когато става дума за елиминиране на стреса). 3. Бъдете точни и прями. Не казвайте: „Направих еди-какво си, така че заслужавам еди-колко си..." По-добре кажете: „Работя във фирмата от няколко години. През това време съм реализирал много сделки. Смятам, че съм пропуснат при повишаването на заплатите, така че искам да ви помоля за повишение". 4. Ако сметнете, че е подходящо, предложете на шефа си да поемете някакви допълнителни отговорности.

Ако не получите заплатата, за която претендирате, не изпадайте в лошо настроение, не се сърдете, не започвайте с обвинения: „Ама еди-кой си получи по-висока заплата!..." Когато някой отказва да ви даде по-висока заплата, това може да означава едно от следните две неща: или вие не сте толкова ценен за фирмата, или фирмата не може да си позволи лукса да ви притежава. От вас ще зависи да намерите друга фирма, където да бъдете оценен по достойнство.

Когато шефът ви ругаеЧувала съм стотици истории за шефове-грубияни. Историята винаги е една и съща: дребнав,

придирчив, недружелюбен началник, който пренася проблемите си и враждебността си върху бедните си жертви в службата...

Моята позната Бетани, която работеше в една от фирмите на „Форчън 500", беше нещо като „жертвен козел" за всичко, което не вървеше както трябва в техния отдел. И това - защото просто нямаше сили да се опъне на шефа си. Вместо да му възрази, тя започваше да плаче и да трепери при всяка негова грубост. А той беше разбрал вече, че винаги може да предизвика тази нейна реакция и че тя никога няма да му отвърне. Проблемът на Бетани се състоеше в това, че нейният „запалителен фитил" беше прекалено дълъг - тя бе готова да понася твърде много.

49

Когато имате работа с груб и придирчив началник, трябва да покажете, че „фитилът" ви е къс. Покажете от първия ден - още докато се формират схемите на неговите грубиянски навици - че не възнамерявате да търпите такова нещо. Никоя работа, колкото и добре платена да е, не може да ви заплати унижението!

Един от моите клиенти, Ричард, се бе превърнал в постоянна мишена за обидите на президента на фирмата. Един ден на общото събрание на фирмата пак се нахвърлил върху него и го направил за посмешище. Но този път Ричард направил нещо чудесно. Станал и пред всичките четиридесет присъстващи казал: „Разбирам, че сте президент на нашата фирма, уважавам ви, но при никакви обсто-ятелства няма да позволя да се отнасяте към мене по такъв начин - нито пред колегите, нито пред когото и да е друг! Вашето поведение е недопустимо!" Седнал си и настъпила пълна тишина. Никой не се обадил. Но от този момент шефът му се отнасял със значително по-голям респект към него.

Когато някой ви обиди с думи, от вас ще зависи да го сложите на място и да му кажете как трябва да се отнася с вас. В мига, в който доловите, че „се надига" обида, категорично покажете* че това е недопустимо. Вие сте този, който трябва да постави границите, вие трябва да се противопоставите категорично и незабавно! Кажете си точно как стоят за вас нещата и след това идете да си гледате работата.

Вие като шефЗапочваме с най-главното: към служителите си винаги трябва да се отнасяте с дължимото

уважение.Доктор Робърт Горлин, един от моите професори в Минесотския университет, беше и си остана

един от най-фините хора, които съм срещала, един от най-добрите комуникатори, които познавам. Неговото мото беше: „Потупването по гърба е само на няколко прешлена разстояние от ритника по задника". Урокът е ясен: да се отнасяме един към друг с уважение, да сме любезни и вежливи помежду си. Похвалата може да мотивира даден човек много по-силно, отколкото предполагате!

Наистина има хора, които просто имат дарбата на мотиватори. Те са стабилни, уравновесени и изпълнени с толкова голямо себе-уважение, че се отнасят и към всички други - колеги, началници и подчинени - с респект и уважение.

Когато говорите със секретарката си, не се страхувайте да покажете сърдечност, дори когато само диктувате някакво писмо. Положителната енергия е заразителна и мотивираща.

Ако някой от подчинените ви има проблеми в личния си живот, не го отрязвайте: „Тук няма място за лични проблеми!". Онова, което би следвало да кажете в случая, може да бъде примерно: „Ако имате някакъв проблем и смятате, че не можете да продължите работата си днес, може би ще е по-добре да си вземете свободен ден и да го отработите друг път".

Не се дръжте като надзирател, от който вашите служители треперят. Въпреки че страхът може да бъде средство за поддържане на дисциплината, много съвременни анкети и изследвания показват, че хората не работят добре, когато действат под заплаха.

Пак повтарям: важно е да помните, че ако искате да видите положителни резултати, ще трябва и вие да имате положително отношение към хората!

Когато работех в телевизията, при нас имаше един действително великолепен новинар на име Чарлз Дарлинг. Името наистина много му приличаше (на английски „darling" означава „мил"). Беше толкова добронамерен и готов да помогне на всеки репортер, че всички душа даваха за него. Когато някой бе свършил добра работа, Чарлз винаги намираше време да го похвали и да изкаже възхище-нието си. А всички знаем, че новинарската професия създава непрекъснато стресови ситуации и съвсем не способства за проявлението на най-добрите черти на дадена личност. Този необикновен човек обаче превръщаше работата в истинско удоволствие. Ето ви ярко доказателство за философията на „потупване по рамото".

Има, разбира се, моменти, когато някой греши или когато се налага да отправите „конструктивна критика" или пък да му натриете носа, та чак тогава да свърши добре работата. Ала за това си има „ключови" думи. Например: „Предполагам, че би било по-добре..." или „Бихте могли да опитате...", или „Защо не помислите за...".

Необходимо е да бъдете директен и твърдо да определите границите, ала необходимо е също така да направите това утвърждаващо, в положителна светлина и - непременно по начин, който ще

50

позволи на другия да залази достойнството и самоуважението си. Хората имат необходимост да чувстват, че не са „загубена кауза", че могат да се усъвършенстват и че не ги грози опасността да загубят работата си.

Наслушали сме се на началнически ругатни: „Забъркали сте страшна каша... Отвратително! Невъзможно! Идиотско!..." Едно такова поведение нито ще ви спечели уважение, нито ще запали хората да работят добре за вас. От такъв вид критика хората ви няма да се почувстват мотивирани или стимулирани. Ако наистина се налага да кажете на някого, че не работи добре, седнете с него и му посочете алтернативи, накарайте го да почувства, че вярвате в неговите способности и че той може да работи по-добре.

Когато се налага да уволните някого...Има случаи, разбира се, когато в качеството си на началник сте опитали всичко, за да накарате

вашия подчинен да работи, но не сте постигнали подобрение. Налага се просто да се освободите от него.

Да уволниш някого е може би най-трудното нещо за един началник, тъй като уволнението е нещо като „изхвърляне зад борда". Има какви ли не случаи. Зная хора, които идвайки сутрин на работа, намираха заличени имената си от местата за паркиране или виждаха вещите си събрани набързо от прислужниците. За такава безцеремонност няма извинение! Да се постъпва така е унизително и безсъвестно!

Когато освобождавате някого, не бива да пораждате у него озлобление и враждебност, тъй като този човек може да си отмъсти (и често го прави!).

Щом се налага да уволните някого, направете това на четири очи. В някои случаи е най-добре да помолите човека веднага да напусне, вместо да връчвате предупреждение. Каквото и да направите, трябва да го направите спокойно и цивилизовано. Може би ще е най-уместно да го предупредите с писмо или по телефона, преди да е дошъл на работа. Един мой клиент отишъл на работа, работил целия преди обед и внезапно шефът му влязъл и му казал, че е уволнен. Без никакви обяснения. Отначало моят познат помислил, че е някаква шега, но после видял, че всички във фирмата вече знаят - отнасяли се с него като с прокажен.

Ето защо, ако ви се налага да уволните някой сътрудник, сте длъжни да го направите деликатно, като проявите загриженост и уважение. Ще се наложи да използвате някой от следните варианти: 1. Посочете неговите добри страни, кажете му, че не е лош човек, но че тази работа не е за него. Кажете му, че съжалявате, че неговата компетентност не е подходяща за тази фирма (а не въобще!). 2. Кажете му, че финансовото ви положение налага да съкращавате хора. 3. Кажете: „Имахме толкова трудности един с друг, че навярно ще бъде по-добре за двама ни и за фирмата ни всеки да тръгне по свой път".

При положение, че човекът не е злоупотребил или откраднал пари или че неговата непочтеност не е застрашила по някакъв начин фирмата, бихте могли да му кажете, че ще бъдете щастливи да му напишете препоръка, за да му помогнете да си намери друга работа.

Общуването с колегитеВъв всяка трудова общност възникват най-различни проблеми. Вие можете да избегнете много

от тях, ако следвате някои прости правила при общуването си с хората в службата ви.Смесването на бизнеса с развлечениятаБихте ли поканили началника си на гости у вас? Ще купите ли специално повече билети, за да

поканите колегите си на някакъв мач? Ние сме на мнение, че служебните ви връзки и развлеченията могат да се комбинират, стига сами да определите границата между тях.

Много често в компании вие се поотпускате. Езикът ви може да стане по-свободен, облеклото ви може да е небрежно, можете да изкажете твърдо мнение какво харесвате и какво не понасяте, та дори и да споделите някои интимни тайни, особено след няколко чашки...

На работното място такава свобода не бива да си позволите, тъй като в повечето случаи си остава вярно правилото: „фамилиарниченето ражда неуважение". А на работното място са заложени на карта твърде важни за вас неща.

Внимавайте! Никога не споделяйте интимните си „афери" с колегите си, тъй като това може да се отрази зле на репутацията ви в службата. Естествено може да споделяте вижданията си, ала преди да направите това, уверете се сами, че наистина нямате нищо против друг да ги знае. Пазете си

51

тайните за съпруга (съпругата) си, за любимия човек - за всеки извън работната ви среда. Така ще бъдете сигурни, че тези тайни няма да бъдат използвани после срещу вас.

Един от моите клиенти имаше страшна слабост към японките и бе споделил това с един от колегите си. По-късно, когато назначили японка за секретарка, колегата направил живота му невъзмо-жен - подмятания, намеци, подигравки, и то пред момичето. И когато моят колега му казал, че прекалява, онзи само вдигнал рамене - бил се пошегувал.

Никой не може да си позволи такъв вид шеги на работното място, тъй като това уронва престижа ви пред колегите. Но поуката е ясна: никога не споделяйте увлеченията си с колегите или с който и да било друг на работното място.

Помнете: можете да смесвате бизнеса и удоволствията, но след като сте сигурни, че можете да управлявате нещата. А ако споделите някаква тайна - бъдете готов да си теглите последствията.

Е, има, наистина, добри приятелства, които водят началото си от службата, но знайте, че те лесно могат да се обърнат срещу вас в службата, а там - както вече казахме - са заложени неща, които са твърде важни за вашата кариера.

Неуморимата клюкарска мелница...Една от моите клиентки започна връзка с шефа си. Всички в службата обичаха и нея, и шефа и,

ала когато тя признала на един от колегите си за връзката, веднага я заклеймили като „опортюнистка", „нагаждачка". Плъзнали клюките из цялата служба. Защо е трябвало да споделя?

И още нещо. Всички сме чували израза: „Бедата обича компания". Ако сте изпаднал в неприятна ситуация - било в работата, било в любовта - по всяка вероятност ще се почувствате по-добре, ако споделите неприятностите си с колегите, особено с някой, който е на вашето дередже. Но когато преодолеете нещата и се почувствате по-добре, съветвам ви да не споделяте новото си щастие с колегите - в най-добрия случай ще ви завидят. Не демонстрирайте, че сте щастливи, не подлагайте завистниците на изпитание!

Научете се да си държите езика зад зъбите, когато става въпрос за личния ви живот. Нито за щастието си, нито дори за затрудненията си. Един мой клиент се бе оженил за много красиво момиче, което после станало наркоманка. И той - вместо да си мълчи -където седнеше, където станеше разказваше как се борел с нея, за да й попречи, как я заварил с някакъв мъж и т. н., и т. н. Искаше да спечели съчувствие, а загуби доверие, дори това щеше да му коства работата. Той сам се бе наврял в положението да го съжаляват.

Оставете личните си проблеми пред вратата на службата! Просто си гледайте работата и се отнасяйте към самия себе си с онова уважение, което изисквате от другите.

Най-правилната политика е никога да не участвате в клюките. Дори и да не ги разнасяте активно, дори само да слушате, пак могат да ви обвинят. Избягвайте клюките на всяка цена! Опасността да излезете вие виновни е твърде голяма!

А когато не харесвате начина, по който някой говори за вас (или на самия вас!), реагирайте незабавно, като кажете спокойно: „Не ми е приятно да ми говориш по този начин!"

Едно от най-важните неща в службата е да не позволявате да се натрупа враждебност. Отиграйте „топката" веднага, за да си знае всеки докъде може да стигне.

Сексуалните задявки в службатаВ службата няма място за сексуално предизвикателство - нито за единия, нито за другия пол.

Защото наистина не само мъжете, но и жените, търсейки сексуални контакти, създават неприятности на колегите си. Всяко такова „попълзновение" трябва да бъде пресичано незабавно!

Флиртуването често може да направи животът в службата значително по-приятен. Понякога дори интересът ви или захласва-нето ви по някой на работното ви място може да ви накара да работите още по-добре. Няма нищо лошо във флиртуването и харесването дотогава, докато не му „изпуснете края". Обаче, само ако почувствате, че не владеете положението, трябва веднага да реагирате. Не бива да оставите нещата да продължават, а след шест месеца да седнете да се оплаквате, че сте подложени на сексуален тормоз и става непоносимо.

Мъжете също могат да бъдат жертва на сексуално преследване. Един мой клиент работеше във фирма, където шефката бе жена, петнадесет години по-стара от него. Харесала го жената и започнала да флиртува с него. Той и не помислил, че става дума за секс, дори участвал понякога във флирта. И

52

така, докато работата станала неудържима и тя започнала открито да му предлага да се срещат. А когато отказал, изхвърчал от службата, шефката казала, че е просто изненадана - след като той също флиртувал с нея. Ако този джентълмен бе говорил навреме и не й беше давал аванси, нямаше да има недоразумения и щеше да си запази службата.

За беда, сексуалното преследване може да има и друга страна -просто да се чудите, да не би пък да сте направили нещо, за да провокирате наистина такива предложения. Една моя позната ужасно харесваше един от шефовете, с който бяха в една компания. Той игнорираше нейните „подавания", но един ден решил да се възползва от нейните предложения. Ала щом й заговорил направо, тя започнала да разправя из цялата служба, че я преследва и иска да спи с нея. Човекът се шашнал! Всичко, което бил направил, било да се съгласи с нейните предложения! Сега е започнало служебно разследване по случая...

Не смятайте, че такава ситуация може да мине като случаен инцидент. Бъдете крайно внимателни - ако усетите, че намирисва на сексуални желания. Реагирайте директно и незабавно! Просто кажете, ако трябва: „Виждам, че флиртуваш с мене и макар че те намирам страшно привлекателна, никога няма да допусна да започна връзка в службата!".

Не подавайте неверни сигнали! Внимавайте как се обличате, какви движения правите на работното си място. Хората не бива да ви смятат за „свободна територия". Веднага може да ми възразите: „Това си е лично моя работа! Не мога ли да се обличам или да правя каквото искам?". Можете, естествено! Но в личния си живот. На работното място има определени изисквания, които сте длъжни да спазвате, ако искате да направите кариера.

Запомнете! Просто бъдете откровени и прями, когато общувате с хората. И не започвайте някаква афера, която не ще можете да приключите!

Завистта на колегите виМного често фирмите се опитват да създадат атмосфера на съревнование между своите

сътрудници. Истината е, че по този начин те култивират завист, за да накарат хората да работят по-усърдно. Моето мнение е, че това е един ужасен начин за мотивация на хората. Той поражда параноя и страх в работната среда.

Проведохме анкета с въпроса, считат ли анкетираните, че са завистливи хора. Близо 85 % от тях отговориха, че решително не са завистливи. И все пак, ако поставите някой от тези хора в нездрава работна обстановка, в която някой се радва на по-специално отношение по някакви си причини, то „зеленоокото чудовище на завистта" веднага ще изръмжи. А стане ли това, у вас ще се породи неприязън и към човека, който е толерирай незаслужено.

Моя клиентка правеше докторска дисертация по психология. Бяха две кандидатки. Моята клиентка имаше непрекъснато разправии с членовете на комисията, другата кандидатка нямаше никакви трудности, просто защото спеше с научния си ръководител. Така в моята позната се породиха болезнени амбиции и завист. Тази мръсничка ситуация толкова я депресира, че тя стигна до положе-нието да намрази всички: кандидатката-съперница, собствения си научен ръководител и дори целия университет. Това пък даваше лошо отражение върху самата й работа... Чак когато осъзна, че завистта й я прави непродуктивна, тя успя да надмогне саморазрушението си и да си вземе доктората.

Завистта може да провали цялото ви поведение и представяне. Ако сте в обкръжението на непочтени хора, ще ви трябва да изхабите много енергия, за да отреагирате на силите, действащи в тази нездрава ситуация. Ако във фирмата, в която работите, сте явно пренебрегвани, докато друг някой е незаслужено фаворизиран, не позволявайте на завистта да ви завладее и обезсили! Или въстанете срещу това положение, или напуснете фирмата в името на собственото си душевно спокойствие.

Ами завистниците? Мнозина от нас не биха обърнали внимание: „Нека си завиждат, това си е техен проблем!". За съжаление обаче вие не винаги можете да игнорирате злонамерените действия на хора, които се страхуват от вас или ви завиждат. Трудно е да живеете с хора, които не се радват кой знае колко на вашите успехи, които от завист саботират всяко ваше усилие и се опитват да ви злепоставят. Ако се получи нещо такова, единственото, което можете да направите, е направо да ги запитате за техните мотиви, за да покажете недвусмислено, че знаете за онова, което правят, и че тяхното поведение е недопустимо!

53

Тайните на успешното човешко поведение в бизнесаПрез годините на моята практика съм имала щастието да срещна някои от най-известните и

преуспяващи лидери в света на бизнеса. От нашите разговори научих много за това, на какво се дължи успехът на тези хора. Установих, че всички те притежават една обща черта, която може би ги прави толкова преуспяващи. Общият знаменател, до който сведох наблюденията си, бе, че всички те са отлични комуникатори. Знаят как да разговарят с хората и как да постигнат онова, което желаят.

Можах да формулирам седем общи качества, допринасящи за успеха на тези големи личности.1. Те са самоуверени и никога не се боят да поискат онова, което желаят.2. Те са признателни на хората, които са им помогнали да постигнат онова, което желаят.3. Те системно развиват връзките си с хората и поддържат широки линии за комуникация - и от

не само когато искат да получат нещо от даден човек.4. Те са настойчиви. Никога не се отказват. Просто опитват други пътища или друга стратегия,

за да постигнат своите цели.5. Те са отлични слушатели. Не прекъсват събеседника, поддържат ума си непредубеден и

безпристрастен; чуват както положителното, така и отрицателното.6. Те бързо се възстановяват, ако претърпят неуспех или изпаднат в депресия. Това намира

отражение в тона на гласа им и в тяхната осанка. Ако са се ядосали за нещо през деня, те не „влачат" яда си като опашка през целия ден.

7. Те са дружелюбни и достъпни. Поздравяват и разговарят с хората, с които работят. Не се скъпят на похвали, когато похвалите са заслужени.

Ако съблюдавате тези седем изисквания, вие също имате шанса да се превърнете в общителен и преуспяващ човек във вашия бизнес. Ще установите, че не само връзката ви със сътрудниците и клиентите ще се подобри, но и ще се почувствате по-щастлив, по-самоуверен и доволен от себе си.

Глава деветаСветските ни обноски. Гости и приемиНяма някакви твърди правила за организирането на вечери и приеми. И все пак, как да бъдем

добри домакини?Има едно правило: ако поканените се забавляват, те след това няма да си спомнят дали

сребърните прибори са били подредени „като под конец" или как сте били облечени. Те ще си спомнят дали вие - домакинът или домакинята - сте ги накарали да се чувстват добре, дали са се запознали с хора, които са възприели и харесали.

В умението да бъдеш добър домакин има наистина много голяма доза самоосъществяване, тъй като имате възможност да действате като система за връзки, да изградите цяла мрежа за информация, да съберете на едно място хора, които могат да си бъдат полезни един на друг и социално, и персонално, и професионално.

Много често асоциативните способности, научени от алгебрата, изхождат от правилото: ако А = Б и ако Б = В, то А = В. В случая имаме предвид, че ако вие харесвате хората, които каните на гости, има шанс и те да се харесат един-друг, тъй като те пък харесват вас - вие именно ще сте обобщаващото „симпатично" звено.

На повечето чудесни и незабравими приеми, на които съм бивала, винаги домакинът или домакинята са били тези, които със своята сърдечност и приветливост управляваха целия прием.

Когато за първи път дойдох в Лос Анжелис, бях поканена на парти у един мъж, който успя да накара мен и останалите гости да се чувстваме едва ли не най-важните хора на света. Той не само бе сготвил сам вечерята, но беше и истински майстор на разговорите. Успя да привлече всеки в разговора, зорко следеше всеки да се чувства добре, да получи всичко, което иска да хапне и да пийне. Дори ни, свири на пиано, за да ни забавлява. Никога не забравих нито тази вечер, нито сърдечността на този чудесен човек. По-късно разбрах, че неговото гостоприемство бе само частица от богатството му като личност, от цялата му сърдечност и широта. И когато гледах присъждането на наградите на Американската академия за 1988 г., не се изненадах да видя, че Арнолд Копелсън бе награден за ;създаването на филма „Взвод". Той се бе справил с тази огромна задача така добре, както бе „сътворил" за мен една незабравима вечер в своя дом преди десет години...

Как да представим нашите гости

54

Един от най-важните елементи на сполучливия прием е представянето на гостите. Когато запознавате двама души, не казвайте само „Ребека, това е Мери Томпсън". Дайте и някои подробности. Кажете например: „Ребека, много искам да те запозная с Мери Томпсън. Мери работи от години в рекламата и живее в същата част на града, в която си и ти". Така ще създадете някаква обща основа, на която вашите гости ще могат да създадат контакт.

Не се стеснявайте да похвалите госта си! Вместо да кажете „Това е Джон, той е адвокат", направете му малко реклама: „Това е Джон, един от най-големите спецове по данъците!" Ако забележите, че гостът ви се смущава от такава реклама, кажете: „Не искам да притеснявам Джон, но той е голяма клечка - учил е в Йел и е специалист по въпроси, които положително ви интересуват".

Много е важно наистина „да представите" вашите гости. Не се стеснявайте да изтъкнете тях и техните постижения!

Най-главното нещо е да се грижите за гостите си. Ако забележите, че Дон не разговаря с Джули или е самотен, погрижете се да го запознаете с някой друг. Ваше задължение е да направите така, че хората да се чувстват добре, да контролирате обстановката, да следите гостите дали общуват, дали разговарят с нови хора, дали са обслужени, дали се забавляват. От време на време можете да попитате някой от гостите дали се чувства добре и дали не иска да се запознае с още някой.

В идеалния случай би следвало домакинът да представи един на друг всички поканени. Ако това е невъзможно, той трябва да определи свой помощник, който да го улесни в тази задача. Казано накратко, всеки трябва да се запознае с всеки! Най-добре ще бъде да представите госта още щом влезе в стаята. Най-напред трябва да поздравите госта си с добре дошъл, а след това да се обърнете към останалите с думите: „Искам да ви запозная с моята приятелка М. Току-що идва от..." Или нещо подобно.

Направите ли това, всеки ще знае кой е новодошлият, ще научи и нещичко за него, така че гостите ви ще намерят основа за разговор с този човек по време на приема.

Игри и забавленияПо време на прием общите игри могат да бъдат добро средство за отваряне на каналите за

общуване. Когато обаче някой от гостите се смущава и не иска да участва, не го насилвайте! Независимо от това, че сте положили труд да организирате играта, не настоявайте гостите непременно да участват. Всичко ще зависи от настроението на вечерта, от желанието на госта в момента. Преди да обявите „сега започваме една обща игра", направете едно малко неофициално допитване между гостите: биха ли желали да участват. Ако само малцина изявят готовност да играят, не насилвайте хората, откажете се от замисленото забавление.

Имате една друга възможност: бихте могли да предложите някой от гостите да вземе участие с творческите си умения - например някой художник да направи карикатури на гостите или някой специалист по астрология или парапсихология да покаже способностите си.

Понякога се получава чудесно настроение, ако помолите всеки един от присъстващите да стане и да изпее нещо. Това може да стане повод да се завърже разговор, доброто настроение може да послужи като катализатор и стимулатор на по-нататъшните разговори.

Определяне на местата на масатаНай-голямата обида, която можете да нанесете на един гост, особено когато става дума за

вечеря, е да го настаните до някой, който е съвършено неподходящ за него. Нещо такова се бе случило с Клер, много привлекателна неомъжена жена. Домакинята знаеше всичко за Клер, но въпреки че на вечерята имало неколцина интересни свободни мъже, тя я настанила между двама, които проявявали много по-голям интерес един към друг, отколкото към нещастната си съседка, бодната помежду им. Накрая Клер, обидена до сълзи, попитала не предпочитат ли да седнат един до друг, за да не се измъчват да говорят през главата й, и отговорът естествено бил „да". След като си разменили местата, те престанали изобщо да я забелязват, ала тя се озовала пък до някакъв сладникав женен мъж, който непрекъснато й досаждал, въпреки че жена му се мръщела от другата му страна. Видимо домакинята не е вложила много мисъл при подреждането на гостите...

Когато определяте местата на своите гости, внимавайте много за интересите на тези хора и за общото между тях. Можете да ги уведомите предварително, че възнамерявате да ги сложите до някого,

55

с когото ще се разбират или с когото искат да се запознаят. Редно е дори да ги попитате до кого искат да седнат.

Когато гостите ви се държат лошоКогато имате гост, който започва да се държи грубо или не се владее, трябва веднага и направо

да му кажете, че поведението му е неприемливо.Керъл се забавляваше чудесно на собствения си прием до момента, когато приятелката и Деби

не започна да се заяжда и да остроумничи саркастично с повод и без повод. „Охо, мадам, не знаех че можеш и да готвиш!" Много скоро подигравателният тон стана заразителен. Други приятели на Керъл, които никога не се бяха държали заядливо, започнаха да я подиграват и дразнят. Просто виждах как Керъл започва да се чувства все по-зле и по-зле в собствения си дом. Накрая тя събра сили и каза: „Деби, защо не престанеш? Опитвам се да направя една приятна вечер. Защо са тия подигравки?" Настана нервна тишина, ала веднага след това хората се отпуснаха и разговорът тръгна нормално, без заяждане.

Ако някой съсипва приема ви с подигравки и обиди, веднага му кажете, че поведението му е недопустимо. Може да го дръпнете настрана и да му го кажете на четири очи, можете да му го кажете направо пред всички, ако това е единственият начин да разбере от дума.

След като някой не може да се владее, помолете го да си отиде, но направете това спокойно и мило! Може пък да е попрекалил с пиенето и да не съзнава, че се държи обидно. Няма нищо лошо в това да кажете любезно: „Май си пийнал малко повечко. Няма да е лошо да се прибереш веднага." Ако гостът е пиян, погрижете се за такси, така че да си стигне невредим вкъщи.

Дори и да възникне много неприятна ситуация, вие като домакин сте длъжни да пресечете такива хора незабавно. Иначе положението може да стане неконтролируемо - трябва да неутрализирате всеки токсичен елемент, който може да отрови настроението на вашите гости и заплашва да развали цялата вечер.

ПодаръцитеВинаги когато отивате на гости, би трябвало да носите нещо. Не е необходимо да е някакъв

скъп подарък, просто нещо приятно - бутилка вино, кутия бонбони или някакъв сладкиш са добро средство да покажете на домакините, че цените тяхната покана.

Сега внимавайте! След като гостът е бил толкова мил и е направил такъв жест, не казвайте: „О, нямаше нужда!" Покажете му само, че сте се зарадвали и мило му поблагодарете.

Имате, да речем, рожден ден и ви донесат подарък - покажете колко се радвате на подаръка и веднага отворете пакета, освен, разбира се, ако донеслият подаръка не ви помоли изрично да не го отваряте пред всички. И никога не пропускайте да напишете след това кратка благодарност за подаръка и да я изпратите колкото се може по-бързо.

Приятно е също така, когато домакините правят малки подаръци на гостите. Това е проява не само на „висока класа", но и на сърдечност. Когато давате вечери, можете да поставите на масата подаръче за всеки един гост. Това може да бъде само едно цвете или някакъв предмет. Редно е обаче и гостите да оценят това, като не забравят да си вземат тези подаръчета за вкъщи и не пропуснат специално да поблагодарят. Кажете колко харесвате подаръка - ако наистина го харесвате.

Когато сте възпрепятствани...В някои обществени кръгове непоявяването ви на даден прием е равносилно на скъсване на

отношенията. Хората приемат вашето отсъствие като лична обида, особено ако сте казали, че ще отидете. Така че, ако сте приели дадена покана, непременно идете!

При положение, че в последния момент възникне някаква пречка, обадете се веднага по телефона и изкажете своето съжаление, че не можете да отидете. На следващия ден повторете обаждането и изпратете някакъв подарък. Ако пък знаете един ден по-рано, че няма да можете да отидете на приема, сте длъжни да обясните на домакина или на домакинята защо няма да можете да присъствате - особено ако става дума за ваши приятели. Но внимавайте! Не лъжете! Не казвайте, че се е наложило да отидете някъде другаде, когато няма такова нещо. На лъжата краката са къси. А дори и една „благородна" лъжа може да ви коства приятелството, тъй като тя ще „скърши" доверието помежду ви.

Причините да не можете да отидете на даден прием могат да бъдат най-различни.

56

1. Имате друг ангажимент.2. Омръзнало ви е от приемите на този домакин и не ви се иска да срещнете пак същите скучни

хора и да ядете пак същите манджи.3. Не се чувствате добре, тъй като сте напълнели и не желаете да слушате всеки да коментира,

че сте „малко понапълнели", или -което е по-лошо - да слушате фалшиви комплименти колко чудесно изглеждате.

4. Преуморени сте и не ви се ще да отидете.5. Не обичате да се срещате с нови хора.6. На строга диета сте и знаете, че щом има ядене, пак „ще се натъпчете".7. Нямате удобен транспорт до там.8. Не можете да намерите приятел или компания, с който да се появите на приема, а се

притеснявате да отидете сами.9. Не се чувствате здрави и не ви се иска да бъдете сред хора.10. Не понасяте някой от гостите, домакина или половинката му.11. Не обичате да смесвате бизнеса с частните забавления.12. Просто сте забравили за поканата.Въпреки че е най-добре винаги да бъдете честни, когато обяснявате защо не сте отишли на

приема, явно е, че някои от изброените no-горе възможни причини могат да се окажат много обидни за домакините. Най-доброто извинение ще бъде, ако кажете, че имате други ангажименти или че не се чувствате подходящи за случая.

Понякога ако сте напълно откровен и си признаете истинската причина - например, че сте на строга диета, че нямате удобен транспорт или че не ви е удобно да отидете сами, домакинът или домакинята могат да изразят готовност да ви изчислят точно калориите, да ви осигурят транспорт или заради вас да поканят още някой.

Много домакини проявяват разбиране, ако сте напълно откровени с тях и им кажете, че не сте добре и нямате настроение за гости, че напоследък сте станали домосед, че на приема ще има хора, с които няма да ви бъде приятно, или - просто, че не обичате да смесвате служебните си връзки с личния си живот. Предполагам, че няма защо да ви казвам, че в никакъв случай не бива да оскърбите вашите домакини, като кажете, че приемите им са скучни и че не ви се иска да бъдете в тяхна компания.

Обикновено, когато някой ви е канил на гости няколко пъти и вие все сте отказвали, той ще разбере и ще престане. При положение, че не разбере, продължавайте да отказвате! Щом той е достатъчно упорит да настоява, бъдете и вие достатъчно упорит да отказвате!

А какво ще направите, ако просто забравите да отидете на приема или се появите на друга дата? И на мене се случи преди време - чукахме, звъняхме, викахме, докато най-после съседът излезе по пижама и ни каза, че сме сбъркали деня. Веднага оставих бележка, на другия ден се обадих и изпратих подаръка с искрени извинения. Помнете, че съвсем не е достатъчно само да се обадите и да заявите, чисто и просто, че сте забравили. Бъдете искрени в съжаленията си и не забравяйте подаръка! Едно непознаване на етикета може да сложи край на дългогодишно приятелство!

Хората винаги вземат насериозно своите приеми, особено когато са хвърлили сума ти пари за храна и забавления плюс времето, което им е отнела подготовката. Когато, кажете, че приемате пока-ната - идете! Ако не можете да присъствате или просто забравите - обадете се веднага, като изпратите бележка, изразяваща вашето съжаление. Така и вие ще покажете класа, и ще изразите уважението си към другия.

Разговорите на приема. ЗапознаванетоНерядко ни се случва да чуем как някой, поканен на изискан прием, се притеснява за какво да

говори, как да влезе в разговор, как да се държи, ако никой не го заговори и за какво ли още не... Ако и с вас е така, знайте, че не сте единствени - в един или друг случай всеки от нас изпитва несигурност, когато отива на прием, особено ако не познава почти никой от хората, които ще бъдат там.

Първият човек, с когото ще заговорите, безспорно е домакинът (или домакинята). Много важно е да помните, че домакините са твърде заети - не злоупотребявайте с тяхното време! Не се засягайте, ако те не ви отделят много време. Ако действително искате да говорите с тях, кажете например нещо

57

такова: „Разбирам, че точно сега сте много заети, но много искам да поговорим. Нека да се срещнем да обядваме някъде идущата седмица."

Впрочем, това е подходящо и за други хора, с които ще се срещнете на приема, но бихте искали да се видите по-задълго. Приемът е място за създаване на контакти, а не за водене на задълбочени сериозни разговори. Вярно е, че там можете да се срещнете с хора, с които да намерите много общи теми. Но ако прекарате цялото си време с тях, просто' ще пропуснете да бъдете „участник" в приема. Няма нищо по-неподходящо от това да видиш на прием двама души, забити в някой ъгъл, загърбили всички останали. Помнете, че сте поканени на гости, така че гостувайте!

Езикът на тялото е източник на най-красноречиви сигнали за това дали някой иска да говори с вас или не (а също дали вие искате да говорите с него или не!). Но има и нещо такова: възможно е даден човек да ви изглежда недостъпен и незаинтересован според езика на тялото, ала това да бъде погрешен сигнал! Човекът може да е просто стеснителен или боязлив. В такъв случай е най-добре да отидете при него и да се опитате да го заговорите. Ако думите ви бъдат посрещнати със студенина, ще значи, че първоначалното ви впечатление от този човек е било правилно, сигналът е бил верен -но все пак поне ще сте проверили!

Какво можете да кажете на някой непознат, с когото се запознавате на приема? Когато не сте наясно какво трябва да кажете или да попитате, припомнете си няколко въпроса, които могат да строшат леда:

„Откъде познавате домакина?", „Отдавна ли се познавате с домакина?", „Кога пристигнахте на приема?"...

Ако ядете или пиете нещо, може да се обърнете към другия с думите: „Опитахте ли от този пастет?" или „Искате ли да ви донеса нещо за пиене?" Това е много приятен и мил жест и ви представя като „даваща" личност - не сте егоист и сте готов да се погрижите за другите.

Може и да зачекнете някои световни събития. Ето защо аз настойчиво съветвам да четете вестници или да погледате телевизия непосредствено преди да отидете на приема, така че всичко да ви бъде прясно в паметта.

Моля ви, при никакви обстоятелства не следвайте някаква преднамерена „линия" при заговарянето на някой гост. Ако искате да станете неприятен, кажете „Вие сте единственият човек от висока класа в този салон" или „Толкова сте красива, артистка ли сте?" или пък „Каква зодия сте?".

Отблъскващо е също да бъдете прекалено любопитен или прекалено нахален. Например, ако някой е бил уволнен наскоро, не започвайте да го разпитвате какво е казал шефът му, когато е извикал да го предупреди какво ще прави семейството му сега, като е безработен... Никой не понася да му изтръгват интимни подробности, независимо от това колко интересни могат да изглеждат тези подробности на питащия.

Има толкова много други неща за казване на хората - реални, обикновени, взаимни. Едни си допадат веднага. Други не се харесват; има хора, които може да не пожелаят да имат нищо общо с вас, без вие да имате някаква вина за това. Потърсете естествени думи за започване на разговора. Можете да заговорите за времето, за нещо, което току-що сте прочели в някое списание, за нещо интересно, което сте чули, или нещо за вашето куче, някаква шега, която са ви разказали... Внимавайте обаче вицът да бъде „чист" -внимавайте да не оскърбите събеседника на расова, религиозна, сексуална или политическа тема!

Неуместно е да сте срамежливиОнова, което ще кажете в първите няколко минути при запознаването си с някого на приема,

издава много неща за самия вас. Ако си знаете, че сте плахи и стеснителни, ще трябва да потърсите помощ от психолог или специалист по общуването между хората. Научете се да бъдете по-решителни, престанете да играете на „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля"! Това може да ви създаде много големи пречки.

В досегашната си практика съм забелязала, че повечето хора, които проявяват плахост, са всъщност твърде егоцентрични, те толкова са погълнати от мисълта за това как ще се представят и как ще се справят, че губят представа за истинското предназначение на един прием - а то е да се срещнеш с хора и да прекараш добре.

58

Е, добре. Ако сте срамежливи, последвайте нашия съвет: поемете въздух, задръжте го около шест секунди, издишайте го, стегнете коремните мускули и тогава заговорете някого от гостите. Колкото по-често опитвате това, толкова по-добре ще се справите.

Може да ви безпокои главно това, че не знаете какво да попитате другия. Стига да не сте нахални и да не задавате още от началото интимни въпроси, няма за какво да се безпокоите! Просто попитайте другия за неговото мнение по някакъв въпрос. Помнете само, че желанието ви е да преодолеете самия себе си - повтаряйте си, че сте там, за да ви бъде приятно. Не отивате, в края на краищата, на мозъчна операция! Нали сте на гости - гостувайте!

Какво да говорите с хора, с които нямате нищо общоДотогава докато сте дишащо човешко същество, което живее на планетата Земя, вие винаги ще

имате нещо общо с човека до вас.Майсторлъкът е да се намерят колкото се може повече общи неща. И единственият начин да

направите това е да задавате въпроси и да се опитате да бъдете повече интересуващ се, отколкото интересен!

Дори и ако установите, че нямате много общо със събеседника си, продължете разговора си с него. Питайте! Може пък да научите нещо! Изрази като „Бих желал да науча повече по този въпрос" или „Разкажете ми нещо повече", или „Интересно, не съм запознат с тези въпроси", или „Разяснете ми това" ще ви помогнат да съберете от вашия събеседник повече информация.

Запознавате се, да речем, с някакъв зъболекар и виждате, че няма за какво да си говорите двамата. И все пак, щом имате зъби в устата си, ще има какво да кажете. Можете да го попитате познава ли вашия зъболекар, къде е учил, как се е ориентирал към заболекарството, какви промени според него са настъпили в професията му през последните няколко години... Вие наистина можете да установите връзка с всеки един човек - дори с някой, който излиза току-що от затвора. Макар и да имате чувството, че с този човек ви разделят светове - което може и да си е вярно - все пак ще бъде интересно да научите нещо за живота в затвора, стига, разбира се, другият да пожелае да говори за това.

В повечето случаи ние смятаме, че имаме много малко общо (или нямаме изобщо нищо общо!) с даден човек просто защото не знаем много за него. Не сме имали време да научим достатъчно за неговите интереси, за да създадем някаква обща основа. Независимо от това, от каква нация и каква култура произлизате, винаги има неща, които могат да създадат връзка с околните - семейство, приятели, храна и т. н. Много често човекът, който рязко се различава от вас, може да бъде дори много по-интересен за разговор.

МърморковцитеДочуваме понякога някой от гостите да просъска например: „Погледни й само роклята!" или

„Боже, какъв галфон!"... Даниел, една страшно чаровна делова жена ми разказваше, че на някакъв прием стояла до масата с лакомства и към нея се приближил един мъж, който направо започнал да мърмори: „Храната изглежда отвратително... Толкова е неприятно... Погледнете само тоя мъж, истински бизон... Дебелак..." Накрая моята позната се обърнала и казала: „Вие сигурно сте много нещастен, щом всичко наоколо ви се вижда толкова ужасно!..." Дори и ако този господин наистина да не се е чувствал добре на въпросния прием, подобни заядливи забележки положително не са начинът да привлечеш хората и да поощриш по-нататъшното общуване. Не постъпвайте като него! А ако някой друг сипе хапливи забележки около вас, постъпете като моята позната - прекъснете го, за да се прекъсне и потокът от отрицателна енергия, който се лее върху вас.

Взривоопасни ситуацииКак ли ще се почувствате, ако бившият ви приятел или бившият ви съпруг, да речем, се появи

на приема? Как ще се справите с положението? Има три варианта. Можете или да излезете от салона, или да напуснете изобщо приема, или да си поемете дъх, да задържите въздуха, да го издишате и да посрещнете създалата се ситуация лице в лице. Важно е едно: не правете сцена! Може наистина да изпитате желание да спретнете един хубав скандал, ако видите бившия си (или пък бившата си!) с друг човек. Не го правете! Винаги е по-добре да се държите като дама или като джентълмен - каквито сте! - и при всички случаи да запазите достойнството си. Всички сме присъствали на сцени и знаем колко са неприятни - и за действащите лица, и за околните.

59

Помнете: даже когато много ви се иска да избухнете, това няма да бъде във ваш интерес. Трябва да се държите достойно, колкото и трудно да ви изглежда това в момента. Изчакайте, докато срещнете „вашия човек" по-късно, когато ще сте се овладели и когато условията ще са по-подходящи. Иначе всичко може да се обърне срещу вас.

Ето ви още един случай. Някой случайно излива чаша върху вас или ви настъпва по пръстите така, че ви се завива свят от болка. Безспорно, трябва да бъдете искрен и да покажете, че действително сте ядосан. Но понякога хората дори не са забелязали, че са ви ударили или че са разлели нещо върху вас. Не започвайте да се разправяте и да се карате с тях! Повечето от тях положително ще се почувстват неудобно и ще побързат да се извинят, веднага щом разберат какво се е случило.

Или да кажем, точно сте по средата на някаква разказвана от вас история и някой ви прекъсне и игнорира. Поемете си въздух, задръжте дишането няколко секунди и погледнете към него. С ясен твърд глас кажете: „Оставете ме да довърша и после ще продължите вие!". Казано накратко, овладейте положението и не оставяйте другия да ви пренебрегва. Същото важи и за случаите, когато някой се държи грубо, надменно или язвително. Погледнете го в очите и му кажете любезно и твърдо, че не харесвате начина, по който ви говори. За съжаление, твърде често ние не реагираме на безпардон-ността на другите. Търпим, трупаме в себе си обида, без да възразим и да се защитим. А това всеки път уронва частица от нашето самоуважение. Когато кажете на другия как бихте желали да се държа с вас, вие ще „вдигнете летвата" и ще осъществите общуване на едно по-високо ниво.

Същото е валидно и за хората, които настойчиво, с упоение разказват неприятни и обидни вицове. Ако нещо ви обижда, ако не понасяте безсолни шеги или вицове на етническа тема, не се коле-байте да прекъснете разказвача по средата на вица с думите: „О, стига толкова! Наслушали сме се на такива вицове!". Дори едно такова прекъсване да прозвучи грубо, вие всъщност ще направите услуга и на разказвача, като го спасите от проявата на лош вкус.

Какво ще направите, ако някой прекалено любвеобилно - истинска мелница! - се опита да ви се лепне през цялата вечер? Повечето хора се мъчат да търпят такъв човек, така че той се превръща в истинска напаст. Всъщност „напастта" обикновено дори и не осъзнава колко е досадно да ви бърбори през цялото време. И само защото сте позволили да станете жертва на този човек, вие много пъти си тръгвате предварително, отнасяйки със себе си чувството, че сте прекарали една неприятна вечер. Зависи от вас да сложите край на една такава „неприятност". Просто го погледнете, усмихнете се и кажете: „Беше ми приятно, че се запознахме, но бих искал да пообиколя и да се видя с някои други хора..." Не е необходимо да искате визитната му картичка или телефона му, само за да бъдете любезни. Само се усмихнете и... го зарежете.

Понякога атмосферата на приема бива no-скоро хладна и скована. Може да установите, че тук всички се познават (освен вас) и хората не са много любезни към вас. Има и вечери, на които гостите „понаснобяват" или просто не ви допускат в компанията, държат се надменно и не отвръщат на опитите ви за сближение. Моят съвет е: продължавайте да бъдете любезни и установете контакт поне с един от гостите - или като му се усмихнете, или като

размените погледи. Но ако сте се старали така повече от час и нищо не сте постигнали, тръгнете си. Явно е, че сте „сбъркали" приема! Има хора, които са като истински магнит, когато става дума за привличане на околните. Вие също можете да бъдете такъв магнит. Това не е трудно да се научи. Всичко, което трябва да направите е да надмогнете собствените си рамки, да потърсите хубавото у другия и да му кажете как го възприемате. Кажете му колко голямо впечатление ви е направила работата му, колко ви е инспирирала. Казано накратко, кажете му колко го цените и колко се интересувате от него!

Приемът е в разгара си...Спомнете си какво казваше майка ви. „Не говори с пълна уста!" Е, добре. Майка ви е имала

право, особено когато става дума за ядене и говорене на някой прием. Гледката съвсем не е естетична, това направо е отблъскващо!

Когато сте на гости, основното е да се забавлявате, а не да ядете и да пиете. Ако сте гладен - вървете и хапнете! Ала при никакви обстоятелства не повтаряйте непрекъснато: „Ох, Боже, толкова ядох!... Не биваше да ям толкова..." Това няма да ви представи в кой знае колко блестяща светлина.

60

Просто не ми стигат думите, за да ви кажа колко е важно никога да не говорите и да ядете едновременно, независимо от това колко сте въодушевен или увлечен в разговора. Зная, че сега ще ми възразите: „Но аз, разбира се, никога не говоря с пълна уста!". Ще се изненадате обаче колко хора правят тъкмо това, без дори да го осъзнават. Хубава лапаница се получава, няма що!

Моля ви, действително трябва да внимавате, когато ядете и същевременно водите някакъв светски разговор. Ако все пак искате да поддържате изящно започнатия разговор, говорете бавно, с прекъсване между хапките, след като сте преглътнали. Вашият разговор е по-важен от храната! Редно е да хапвате само докато изслушвате другия или когато има временно прекъсване на разговора. Следователно и вие ще трябва да отговаряте по-бавно, така че събеседникът ви да има време да хапне и да преглътне храната си.

Създаването на връзкиПриемите са чудесно място за създаване на контакти, но никога не отивайте на прием само

заради това!Никой не обича и не уважава явния опортюнист. Когато се запознавате с някого на приема, не

мислете само за това какво можете да получите от този човек. Знайте, че от това никога няма да излезе нещо! Ако наистина харесвате някого и смятате, че можете да му бъдете полезен или че той може да ви бъде полезен - добре! Но не въртете хитро очи пред него само защото смятате, че може да го използвате за нещо.

Работата е в това, че създаването на „връзки" е нещо твърде полезно, само че е необходимо преди това да познавате човека. Например аз бях веднъж на гости и на раздяла един от присъства щите ми каза: „Впрочем, ако някога имате нужда от помощ за вашите данъци или ако мога да отговоря на някои ваши въпроси във връзка с данъчни проблеми, не се стеснявайте да ми позвъните!" Нито беше нахален, нито досаден. Каза го открито и добронамерено. Мотивите му явно произтичаха от желанието да ме спечели за клиентка. Но го каза естествено и ненастойчиво.

Общуването на големи приемиЗа много хора големите приеми са потискащи - колкото е по-голям приемът, толкова по-

потискащо действа. Ако се чувствате притеснени на даден прием, защото има прекалено много хора и не можете да срещнете този, когото искате, просто си изберете някого в момента и поведете разговор. Включете се в общото настроение или в общите теми и разговаряйте с различни хора или групи от хора.

Как да се приближите към компания, погълната в разговор? Преди всичко трябва да изчакате да настъпи пауза в разговора. Не е прилично да прекъснете някого. Може да разказва някаква история и вие да развалите целия ефект. Независимо от това дали познавате някого от групата или не, дръжте се свободно с хората. Щом се получи временно затихване на разговора и можете да направите някаква връзка с онова, което е било казано, не се колебайте да вметнете своето изказване. Ако никой не ви познава, непременно се представете, след като сте казали онова, което сте искали да кажете. Например така: „Впрочем, аз съм Карл Джоунс, приятел на Лайза".

Когато искате да напуснете дадена компания и да отидете към друга група, кажете: „Беше ми приятно да се запознаем" или „Беше ми приятно да поговоря с вас, моля, извинете ме!" И помнете: Трябва да се усмихвате, когато казвате това!

Има случаи, когато компанията, към която сте се насочили, няма да ви допусне. Може да са увлечени в частен разговор и да не искат външни хора. Ако сте нежелан, вие обикновено ще го доловите по това, че групата или ще ви игнорира - ще се съберат по-близо един до друг, за да ви изключат от своя кръг, или ще ви кажат направо, че са заети с личен разговор.

Когато пък вие от своя страна не бихте искали някой да се присъедини към вашата компания или желаете да имате с някого частен разговор, а се опитва да се притури трети човек, бъдете откровен, но запазете любезността си. Кажете му: „Имаме частен разговор" или „Обсъждаме някои лични въпроси сега, но бих желал да поговорим с вас по-късно, става ли?" По този начин ще дадете на човека възможност да запази достойнството си и никой няма да се почувства засегнат.

И за Бога! Много е важно, когато сте на голям прием, да не говорите високо! За беда твърде много хора имат склонност да говорят прекалено силно, когато около тях има много хора. Има опасност дори да пресипнат от викане! Когато искате да постигнете по-голяма интимност при

61

разговора, трябва да се доближите до събеседника. Не е необходимо да се надвиквате и да съсипвате гласа си. Просто се приближете.

Как да оживим един скучен приемКогато сте поканени на гости, където присъстващите са сковани и затворени, можете да ги

поразчупите, като образувате малки, групички - представяте се сам на хората, търсите запознанства или дори започвате вие самият да представяте едните на другите. Старайте се да бъдете весел и сърдечен. Не се стеснявайте да отидете при хората и да завържете разговор!

Има обаче случаи, когато няма да ви се удаде да внесете оживление. Понякога самият домакин или самата домакиня предопределят тона на приема с това кого са поканили и как забавляват гостите си, така че вие не ще можете да направите нищо.

Ако попаднете сред хора, които скучаят и не проявяват никакво желание да общуват и да разговарят, или пък ако установите, че не е по силите ви да „направите връзка" с никой от гостите, напуснете, но така, че никой да не долови неприятните впечатления, които отнасяте със себе си.

СбогуванетоНаблюдавала съм много приеми - най-успешни са били онези, на които домакините са успявали

да накарат всеки един гост да се почувства най-желаният и най-важният човек в целия салон. Гостът трябва да знае колко сте доволни, че сте могли да прекарате вечерта заедно...

Когато гостите ви си тръгнат, непременно трябва да ги изпратите. Но преди това попитайте ги дали са прекарали добре и не искат ли да се запознаят с още някого преди да си тръгнат. Ако доловите, че гостът иска да се срещне с още някого, намерете мъничко време и го представете накратко. Няма защо да го бавите много, след като вече се е наканил да си ходи. Когато го представяте, кажете примерно: „Господин Д. си тръгва, но преди това бих искал да запозная вас двамата един с друг..."

А как ще постъпите с нетактичен гост, който си седи и не мисли да си ходи? Как да кажете, че е време за сън? Много домакини смятат, че ще бъде грубо да помолят госта да си тръгне. Дори капнали от умора, със зачервени очи, умиращи за сън, те търпят, докато последният гост благоволи да си тръгне. Не ставайте жертва на хора, които забравят границите на приличието. Намесете се! Не е необходимо да бъдете неучтив. Можете да кажете най-любезно: „Джон, толкова се радвам, че дойде. Извинявай, не искам да съм нетактичен, но съм толкова уморен, че умирам за сън. Хайде да се видим през седмицата, та да можем да бъдем повече време заедно!"

А кога ще си тръгнете от даден прием, зависи от вас! Ако обаче се налага да напуснете по-рано - особено ако сте канен на вечеря и трябва да тръгнете веднага след като сте се нахранили! - би след-вало предварително да кажете на домакините, че имате друг ангажимент и ще се наложи да излезете по-рано. Не върви да се навечеряте и да си тръгнете!

Никога не напускайте, без да сте казали довиждане на домакините. Ако не ги намерите или ако са заети в разговор, обадете се на някой техен близък, че се налага да си тръгнете - помолете го да им предаде, че сте се сбогували. Но на следващия ден непременно се обадете по телефона и изкажете съжаленията си, че сте си отишли без да им се обадите!

Винаги когато си тръгвате - независимо от това дали тръгвате пръв или последен - изкажете своето задоволство, особено ако наистина ви е било приятно. Не се скъпете на хубави думи, когато благодарите за поканата!

Такива са някои от правилата на поведение при общуване на гости. Тези правила не ограничават неповторимата ви личност, но позволяват да разберете „неповторимостта" и на другите, ще създадете полезни връзки и приятелства, които са неизмеримо богатство.

Глава десетаДеликатните теми Бъдете внимателни с деликатните теми! Например, как можете да кажете на някого, че има

лош дъх? Все пак Доналд Тръмп има куража да го каже в предаването „Шоуто на Лари Кинг". „Лари - каза той - нали нямаш нищо против да се дръпна малко назад? Защото имаш много лош дъх." Да кажеш на Лари Кинг в предаване на националната телевизия, че има лош дъх от устата, може да не е много тактично. Ала все пак това е единственото нещо, което може да предпази г-н Кинг да не „нахлува" в личното пространство на г-н Тръмп.

62

Ако се налага да кажете на някого, че има неприятен дъх, бихте могли да му предложите ментово бонбонче или да му го кажете на четири очи внимателно и деликатно. Моят приятел Пери, който наскоро се върна от Сан Франциско, ми разказваше, че трябвало да седи в самолета до някакъв човек, който миришел толкова силно, че чак очите на Пери започнали да сълзят. Всички пътници около въпросния господин насочили вентилаторните си дюзи към него. Накрая Пери не можел повече, извикал стюардесата и й казал, че просто се разболява от близостта на този човек. Преместили Пери в първа класа.

Напълно възможно е този „ухаещ" мъж въобще да не съзнава колко е неприятен на околните. Ако някой от авиокомпанията му беше казал и го бе посъветвал, той може би щеше да вземе някакви мерки, фактът обаче е, че рядко някой се наема с такъв разговор.

Съвсем не е необходимо да изстреляте: „Тук мирише на умрели лебеди!", но бихте могли да кажете „Господине, не бих искал да ви засегна, но тялото ви издава малко остра миризма и би било във ваш интерес да направите нещо, така че да не смущавате околните".

Наистина има теми, които всеки предпочита да заобиколи, но те все пак трябва да бъдат засегнати, и то направо, открито и... деликатно!

Една от моите клиентки има приятелка, чието куче ужасно вони. А господарката му просто го обожава и очаква от всекиго същото. Най-после клиентката ми казала: „Виж какво, обичам кучето ти, но ми се струва, че има някакво заболяване - дъхът му мирише особено. Няма да е лошо да го покажеш на лекар". Както виждате, моята клиентка бе успяла умно да замени възмущението си със загриженост за бедното животно. А и наистина се оказало, че кучето има заболяване на венците. Но ако тя беше по-нетактична и кажеше „Дъхът на кучето ти мирише, като че е изяло умрял плъх!", това можеше да обтегне задълго отношенията им.

Главното, което трябва да помните е, да дадете възможност на другия „да си запази лицето", т. е. да запази достойнството си, както правят японците. Използвайте ключови фрази като „Може би ще бъде във ваш интерес", „Не искам да ви засегна, но..." или „Знаеш, че темата е много деликатна, но..." като ги кажете на четири очи, за да не изложите нито другия, нито себе си.

Когато сте носител на лоши вестиКогато носите лоши новини - било че трябва да съобщите за болести и смърт, било че трябва да

кажете на някого, че ви дължи пари, или пък да съобщите на някого, че е уволнен - винаги трябва да спазвате златното правило: бъдете към другите толкова любезни, колкото бихте желали да бъдат те към вас. Ако някой идваше при вас с лоша вест, как бихте искали да постъпи? Не бихте желали да ви каже: „Майка ти умря", „Току-що убиха кучето ти" или „Между нас всичко е свършено". Приносителят на лоши известия не бива да бъде безразличен или нетактичен. Иска се много такт!

Рано или късно на повечето от нас ще се случи да изпаднат в неудобното положение да трябва да съобщят на някого нещо, което може да го нарани. Хората с такава професия - лекарите и психоло-зите, са специално подготвени за такива случаи. Те разговарят с човека насаме, държат ръцете .му, оставят го да плаче, да вика. Когато сте носител на лоши известия може да започнат да викат срещу вас, да ви обвиняват, дори да се нахвърлят върху вас, хора, изпаднали в истерия. След като сте се нагърбили с тази трудна задача, ще трябва да бъдете готови да посрещнете и емоционалните последици, а ако сте загрижени за емоционалната стабилност на въпросния човек, ще трябва да извикате и специалист-консултант.

Дори и в случаите, когато съобщавате някаква лоша вест професионално, а не лично, винаги трябва да бъдете много тактични. Когато работех по проблемите на медицинската генетика и имах контакти с хора с тежки генетични увреждания (деформации), констатирах, че много от моите професори и лекуващи лекари са загрубели, станали са студени и безразлични към тези пациенти. Това беше някакъв механизъм на самоотбрана - не е лесно да казваш на родителите, че детето им е родено с генетичен дефект...

И все пак имаше един професор, д-р Робърт Горлин, световноизвестен специалист по генетика и експерт в областта на черепно-, лицевите увреждания, който беше въплъщение на обич, загриженост и тактичност. Този човек излъчваше внимание и сърдечност и не се стесняваше да изразява физическа близост - прегръщаше и целуваше дечицата, родени с тежки увреждания на лицето. Проявата на пълно естествено възприемане на детето позволяваше и на родителите по-лесно да възприемат детето си.

63

„Детето ви има генетично нарушение. Случват се тези работи. Самите ние не знаем какво е станало, но е станало. Вие нямате вина за случилото се, няма защо да се чувствате виновни... Има надежда, ще се наложат множество операции през живота му, но ние имаме чудесни хирурзи, които могат да помогнат. Да се надяваме, че ще има един продуктивен живот. Трябва да го обградите с цялата любов и строгост, които проявявате и към останалите си деца, отнасяйте се към него както към всеки друг". Д-р Горлин беше човекът, който „поемаше удара", на неговото рамо хората изплакваха болката си, той беше стената, по която удряха отчаяно с юмруци, той беше извор на съчувствие.

Хора като д-р Горлин могат да служат за пример, той беше образец на тактичен, внимателен, състрадателен и любящ човек, от който всички можем много да научим.

Неподходящи разговориКакво ще направите, ако някой зачекне тема, която ви кара да се чувствате неудобно?

Необходимо е да бъдете прями и да пресечете такъв човек - дори и по средата на изречението. Можете да използвате изрази като: „Ако не възразявате, наистина не бих желал да говорим за това" или „За мен това беше много тягостно, бих предпочела да не го припомняме", или „Не искам да чувам за...".

Имам едно чудесно кученце, което много обичам и взимам почти навсякъде със себе си. Няма случай, като се разхождам с кучето, да не се намери поне един нетактичник, който жадува да ми разказва „как едно куче умряло...", как имал по-рано куче... Веднага го прекъсвам и казвам: „Ако е някаква тъжна история, не искам да я слушам!" Не мога да издържа да ме заливат с разказите си за това как кучето им получило инфекция, как стигнала до мозъка и умряло, или как го смачкала кола и... Отказвам да слушам такива истории и ако усетя, че някой отвори уста да разказва нещо такова, веднага го отрязвам - направо и грубо.

Има случаи, когато сте заявили, че не желаете да обсъждате някаква деликатна тема, но човекът не ви обръща внимание и продължава да говори. Това е моментът, в който трябва да поемете дъх, да задържите, да стегнете коремните мускули и да кажете с , пълен глас: „Това е възмутително! Не желая да говорим за това. Моля, уважавайте желанията ми, както аз уважавам вашите".

Ще се случи да изслушате изповеди за неща, които нямат нищо общо с вас - за любовни истории, сексуални изживявания, бивши любовници. В повечето случаи това може да ви накара да се чувствате крайно неудобно. Ще трябва да кажете на този словоохотлив събеседник, че разговорът ви притеснява и може би е по-добре да сподели тези неща с някой друг, например със специалист.

Когато говорите за болестите сиНяма да ви е приятно целият град да знае за вашите болки и болести. Бях веднъж в един

ресторант в Сиатъл. На съседната маса седяха две дами, които се опитваха всяка една да се изкара по-болна от другата - разказваха, оплакваха се за какво ли не, като започнеш от артрита в ставите и стигнеш до присвиването в червата. Искаше ми се да се преместя, беше ми отвратително да им слушам разговора докато ям, едва не започнах да се боя да не прихвана нещо от тях...

Има хора, които са готови да обсъждат здравословното си състояние с всеки, който се съгласи да ги слуша - било за да им състрадават, било за да имат просто за какво да говорят. Почне ли някой да ви занимава с болестите си, кажете, че съжалявате и че искрено се надявате, че ще се оправи, но дали не е по-добре да ви спести подробностите и да ги каже на лекар? В повечето случаи това са хора самотни, хора, които не са щастливи, но вие не можете да станете жертва на проявленията на тяхната самотност.

Когато имате някакво заболяване, бъдете много избирателни към хората, с които споделяте, тъй като такава информация може по-късно да се обърне срещу вас. Ако кажете, например, на някой приятел, че имате херпес, помислете дали сте сигурни, че този приятел няма да разкаже на един друг приятел, който да каже на свой приятел, който пък... и т. н. Не всеки може да пази тайна, особено когато става дума за любовни връзки, болести или финансово положение.

Разговорите за париНай,-сигурният начин да загубиш приятел е да му дадеш пари на заем или да имаш с него

финансови отношения. Една моя клиентка се срещаше с един мъж само от три месеца, когато той я по-молил да му даде на заем 6000 долара, за да плати сметката на баща си в болницата. Клиентката ми толкова се възмутила, че казала: „Приличам ли ти на Американската банка?" Това сложи край на

64

връзката им. Тя беше толкова стьписана от това, че й иска пари -които тя така и така нямаше - че не поиска да се среща вече с него. 'Излезе някакъв жиголо.

Когато поискате да помогнете на някого, на чието приятелство държите, напълно възможно е да се окаже, че за този човек вашето приятелство съвсем не е също толкова ценно. Толкова много хора са ми разказвали за приятели, които не си връщат заема!

Ако някой ви дължи пари и се усуква да не ви ги върне, трябва да бъдете директен и откровен с него. Можете, примерно, да кажете: „Преди шест месеца ти дадох на заем 100 долара. Сега ми трябват. Кога ще мога да си ги получа?" Не поставяйте другия в положение на отбрана. Просто му кажете. Ако не ви се изплати, ще се наложи да говорите отново и да му кажете, че тази история може да ви струва приятелството, че искате сумата на определена дата и - накрая - да кажете, че сте много наскърбени, защото се е възползвал от вашето доверие.

Много често хората преживяват такива неща мълчаливо, трупат яд и гняв в себе си. Пак повтарям: да кажете всичко направо и открито е единственият начин, който ще даде резултат.

Налага ви се козметична операция...Може би едно от най-притеснителните неща е да трябва да обърнете внимание на някого, че

има нужда да си оперира някакъв дефект, да отиде на зъболекар или нещо такова. Ако не го кажете както подобава, поемате риска или да ви отговорят да си гледате работата, или въобще никога да не ви проговорят повече!

В моята практика, като част от моята професионална отговорност често ми се е налагало да казвам на клиентите си какво смятам, че трябва да направят, за да подобрят общия си имидж. Чак след няколко годишна практика се научих как да не засягам такива хора. Когато дойде пациент, чиито зъби, например, изискват козметично коригиране, първото нещо, което го питам, е как възприема самият той външния вид на зъбите си. Ако отговори „Екстра!", ще проявя уважение и няма да споменавам мнението си. Разбира се, ако човекът изрази безпокойство за зъбите си и попита „Защо ми зададохте този въпрос?", ще бъда откровена с него. И все пак ще смекча онова, което искам да кажа, с изрази като: „Изказвам мнение като професионалист...", или „Мисля, че ще бъде във ваш интерес...", или „Има толкова сигурни и безболезнени методи, които могат да ви помогнат да изглеждате още по-добре..."

Ключът е да подходите от позитивната страна - никога не карайте другия да се почувства грозен или дефектен. Трябва да кажете, че има начин да подобри още повече своя външен вид. Може да се опитате да приложите тази техника, когато сте на мнение, че някой ваш близък би трябвало да предприеме операция за коригиране на носа си, някаква зъболекарска операция или друга корекция на лицето.

Когато молите за услугаАко се каните да помолите някого за услуга, уверете се 1. Дали познавате този човек добре; 2.

Дали можете да отвърнете с услуга; 3. Дали тази услуга не е единствената причина за сприятеляването ви с този човек. Никой не обича да бъде използван!

Преди да помолите за услуга - казахме - трябва да познавате човека. Ако някакъв напълно непознат дойде при вас, да речем, на летището и ви помоли да пазите багажа му за момент, не се стеснявайте да откажете, защото не е ваша работа да отговаряте за чужд багаж. Този човек явно е твърде нахален и малко се интересува от вас. Бъдете наясно със собствените си желания и не оставяйте другите да ви товарят. Не е необходимо да бъдете груб. Достатъчно е едно любезно „Не, не бих могъл". Но не казвайте „Добре", ако наистина не искате да бъдете притесняван.

Когато молите някого за услуга, помислете дали тази услуга е изпълнима и не създава затруднения. Например, когато ваша приятелка ходи с някакъв кинорежисьор, може да я злепоставите, ако помолите да поиска от приятеля си да ви даде роля във филма.

Често пъти някой се съгласява да ви услужи само заради добрите чувства, които има към вас. Много пъти това го притеснява, но той прави услугата от уважение и обич към вас, не много охотно, но просто за да не ви наскърби. Ето защо, онова, което трябва да кажете в такъв случай, е следното: „Имай предвид, че това няма нищо общо с приятелството ни. Просто ще ти бъда много признателен, ако можеш да ми услужиш. Не се чувствай задължен. Ако не можеш или ако смяташ, че ще ти бъде неудобно, напълно ще те разбера, достатъчно сме близки".

65

Когато искате услуга, непременно трябва да оставите на другия възможност да излезе от положението, „да запази лицето си", да му „отворите" възможност да откаже, без да се обиждате от реакцията му. Никога не искайте обещание, че ще ви услужи, преди да сте казали каква е услугата!

Доброто общуване изисква и от двамата участници да бъдат честни и откровени един с друг. Така че, когато смятате да помолите някого за услуга, 1. Помислете дали услугата може да бъде нап-равена, без да поставите другия в неудобно положение и 2. Оставете възможност на другия да откаже, ако му е неловко да направи услугата. Не допускайте да стигнете до „Не искам да го видя повече!". Бъдете тактичен и постъпвайте като приятел, какъвто сте.

Ако сте на диетаФактически всичките ми познати имат трудности при спазване на диетата си. Едно от най-

трудните неща в нашето общество е да се бориш с всички възможни изкушения, които те карат да преяждаш. В никакъв случай не бива да кажете някому, че трябва да започне диета - не е ваша работа! Нито пък е ваша работа да саботирате някой, който стиска зъби да пази диета.

Да кажеш на някого, че му е необходима диета, е най-сигурният начин да го загубиш като приятел. Има хора, които непрекъснато се тюхкат и оплакват колко са дебели. Оставете ги да се тюхкат, но не започвайте и вие да им пригласяте, да им казвате колко са напълнели и колко е хубаво да спаднат. Това няма нищо общо с вас! Другият може да ви се оплаква колко е надебелял, но ако вие му го кажете, той неминуемо ще мине в отбрана и ще се засегне.

Как да кажете вашето твърдо „не" на онези, които непрекъснато ви набутват „да хапнете", когато сте на диета? Това, което трябва да направите в такъв случай, е да ги погледнете в очите и да кажете: „Не, благодаря. На диета съм". Ако настояват, можете да кажете „Под лекарско наблюдение съм". Ако те все пак продължат да ви канят, гледайки ги все в очите, помълчете три секунди, поемете дъх, задръжте дишането и след това бавно и отчетливо кажете: „Не, благодаря. Казах ви, че съм на диета". Много важно е да кажете това отчетливо, с категоричен тон.

Има и друга възможност: да носите у себе си картичка, като онази, която един мой приятел, доктор от Бевърли Хилз даваше на пациентите си. На тази картичка пишеше: „Пациентът е на строга диета. Ако много държите да яде онова, което предлагате, моля обадете ми се по телефона и най-напред ме попитайте!"

Ако някой отказва дори да опита храната, която му предлагате, оставете го на мира. За много от хората, които се опитват да контролират поеманите калории, храната се е превърнала във фикс-идея. Все едно е да сложиш торба с кокаин пред един наркоман или някакво питие пред алкохолик. Така че, когато някой каже „не", уважавайте го и го оставете на спокойствие. Иначе вие само изостряте още повече и без това мъчителното му състояние. Човекът може да се съгласи, за да не ви обиди или просто за да млъкнете. Моля ви, уважавайте хората, които са на диета!

Също толкова нетактично, колкото и да кажеш на някого, че трябва да започне диета, е и едно друго поведение по отношение на излишните килограми - това е ахкането и охкането „колко добре изглеждате, като сте отслабнали" и проявяването на шумен ентусиазъм и интерес, след като преди това дори не сте и говорили с този човек.

Една от моите клиентки, много чаровна миньонка с красиво лице, беше с 20 кг над нормата. След като отслабна, мъже, които по-рано не я бяха забелязвали, а и колеги, които се държали високомерно и пренебрежително, започнаха да я търсят и да я ухажват. Страшно я беше яд - защо не ми говореха така сладичко, когато бях дебела?! Започна да става много неприязнена и хаплива, режеше ги с ледени нотки в гласа. Уверявах я, че това не е в неин интерес. Не беше наистина редно да бъде толкова груба и враждебна към тези хора, но все пак за нея беше важно да бъде честна преди всичко към самата себе си. И действително успя да захапе един от новозаинтересуваните, когото познаваше от години, като му заяви, че не желае да има нищо общо с него, защото е бил толкова нетактичен, когато килцата й бяха повечко.

Мнозина могат да възприемат този сценарий: „Защо не ме харесваха, като бях дебел?" Ако мислите по този начин, трябва да го заявите директно и откровено, без обаче да допускате в тона си враждебност, без да се карате.

66

Когато видите, че някой е успял да свали килограми, достатъчно е да му кажете колко добре изглежда така, но не продължавайте с въпроси колко точно е свалил и как го е постигнал. Това наистина не е ваша работа и може само да създаде неудобство и неприятно чувство.

ТайнитеГоворихме вече за това, че не бива да разказвате интимните си работи дори и на най-добрия си

приятел. Помнете правилото: „Не казвай и на най-добрия си приятел онова, което не искаш да знае най-злият ти враг". В тази поговорка се крие много истина. Често пъти вашите тайни могат да се превърнат в оръжие срещу вас.

Децата явно добре разбират това, тъй като едно от „най-лошите неща", с които се заплашват помежду си, е да издадат нечия тайна. За беда, издаването на тайни си остава нещо вълнуващо и когато децата пораснат. То продължава при зрелите хора вече под формата на клюки.

Щом толкова много напирате да споделите с някого някаква тайна, но не желаете да се разнася след това, кажете я на личния си лекар, на психиатъра си или дори на свещеника си. Тези хора са професионално задължени да пазят вашата тайна и да не я наливат в мелницата на местните клюкари.

Моите клиенти са споделяли с мене често свои най-интимни тайни. Аз винаги ще пазя тези тайни само за себе си. Всяко нещо, което клиентите ми обсъждат с мен, никога не ще излез извън сте-ните на моя кабинет, защото съм професионално задължена да не нарушавам тяхното доверие.

Така че ако има нещо, с което не сте кой знае колко горд или което просто не искате да се разнася, не го казвайте на никого, който не е обвързан професионално да пази тайна.

Човешко е да се разпространяват „поверителни неща", тъй като в много случаи това ви дава предимство в даден разговор. Ако притежавате информация, която никой няма, това може да ви даде известни предимства. Много хора издават тайни не защото искат да навредят някому, а защото имат нужда да се „разтоварят". Тайната понякога натоварва с прекалено голяма отговорност.

Не можете да попречите на хората да говорят за вас. Ала когато някой се готви да клюкарства, особено за човек, който ви е близък, ще трябва да го прекъснете с думите „Не искам да слушам за това!". Можете да кажете и „Чух вече тези приказки. Чисти слухове!".

Така поне ще можете да спрете разпространението на мълвата.Наркотици и алкохолМного от различните инициатива за борба с наркотиците и алкохола издигат лозунги: „Кажи

„не" на наркотика!" или „Кажи „не" на алкохола!". Чудесни, добронамерени кампании. И все пак, когато се стигне до конкретната ситуация, за мнозина няма да е толкова лесно да кажат „не" на онзи, който им предлага нещо за пиене, малко кокаин или „марихуанка", като казват: „Всичките ти приятели го правят!". Необходима е много сила на духа, за да кажете „не" на някого и - отгоре на това - и да бъдете убеден в това „не". За да запазите своята увереност при отказа, трябва да поддържате зрителен контакт „очи в очи", да помълчите три секунди все така гледайки другия в очите, да поемете дъх и да го задържите... След това кажете простичко: „Не, благодаря. Не искам!", като през цялото време не го изпускате от очи и контролирате своето дишане. В много случаи именно контролирането на дишането може да ви помогне да овладеете трудни положения, с които трябва да се справите.

Ако другият настоява и не обръща внимание на отговора ви, казвайки примерно „Хайде де, вземи, няма да ти навреди!" или „Пийни само една чашка, да се отпуснеш!", или „Така ще се почув-стваш по-добре", продължавайте да го гледате в очите и да контролирате дишането си. Кажете отчетливо, с ясен глас: „Казах ви, че не искам. Все пак много благодаря!". И ако този приятел още настоява - тръгнете си. Това не е приятел. Това е човек, който явно не ви уважава - нито вас, нито думите ви. А като си тръгнете, вие ще покажете уважение към самия себе си.

Веднага може да ми отговорите: „Да, добре. Но какво да правя, след като колегите настояват, след като всички го правят?" Моят съвет ще бъде следният: намерете си други колеги или нови прия-тели! Няма никакво значение какво мисли за вас човек, който взима наркотици или пие, защото той не може да „мисли"! Всички сме чували израза: „Ако се търкаляш с мръсни кучета, ще завъдиш бълхи". Ако искате да живеете така, че да бъдете господар на всичките си сетива, да виждате света ясно, а не изкривен и замъглен от наркотици и алкохол, трябва да дружите с хора, които мислят като вас. Необходимо е да се отървете от всички, които ви влияят отрицателно. На тяхно място намерете хора, които да ви стимулират за здравословен, изпълнен с положителни емоции стил на живот.

67

Конфузните ситуацииКакво ще успеете да кажете, ако - да речем - сте на важно съвещание и подплънката на роклята

ви се изплъзне и падне на пода? Какво ще кажете, ако сте поканили „онзи специален и единствен човек" за първи път и изведнъж кучето ви дотича при вас, захапало сутиена ви? Какво ще направите, когато на суперофициална вечеря катурнете чашата и изпонамокрите всички наоколо? Или още по-лошо, ако залеете отгоре до долу хубавата си бяла блуза?

Ще ви кажа какво ще направите: ще се засмеете! Ако самите вие не вземете положението насериозно, така ще направят и всички останали. И напротив, ако започнете да се тюхкате, да се ядосвате и да мърморите, ще накарате всички околни да се почувстват неудобно. За да възстановите самообладанието си, използвайте нашето дихателно упражнение, а след това просто забравете за станалото. Така вие ще дадете тон на всички присъстващи.

Ако някой си пъха носа във вашите работиИма хора, които се пъхат навсякъде. Непрекъснато се занимават с вашите работи, искат да

знаят всички лично ваши „какво, кога, къде, как и защо". Тези нахални люде трябва да бъдат поста-вени на място. Щом уловите някой да задава въпроси, които нахлуват в границите на определената от вас лична зона, незабавно трябва да реагирате. Не поставяйте обаче такъв човек в положение на отбрана, като кажете: „Това не е ваша работа!. Вместо това можете да използвате изрази като „Това не е нещо, което бих желал да обсъждам в момента", „Не ми е приятно да обсъждам тази тема с вас", „Не е подходящо да говоря за това с вас" или „Бих предпочел да не говорим за това". Ако вашият събеседник продължи да напира, можете да отговорите: „Мисля, че излизате извън допустимите граници!" или „Ще говоря с вас по този въпрос, когато намеря за по-подходящо". По такъв начин вие поставяте бариера и запазвате неприкосновеността на „личното си пространство". Ако кажете това, вие ще контролирате пакета от акции и няма да станете жертва на любопитството на натрапниците.

Оскърбителни намеци на тема раси и сексКогато някой направи обиден намек на тема секс или расови различия, това само по себе си

говори вече много за този човек. Намекът му може да отразява неговото собствено отношение или неговите предразсъдъци. Независимо от това дали го прави преднамерено или не, всеки който си позволява обиди и съмнителни намеци по сексуални или расови въпроси, рискува да отблъсне своите слушатели.

Едно такова поведение може да бъде израз на тесногръдието или скудоумието на такива хора, на тяхната закостенялост. Когато чуете някой да коментира подобни теми, няма защо да се опитвате да го коригирате или наставлявате - освен, ако не го познавате достатъчно добре. Единственото изключение в този случай е, когато намекът или обидата са отправени към самите вас. В такъв случай е правилно да възразите на обидната забележка, и то на момента!

Един от моите клиенти - негър, правист, завършил в Харвард - водил няколко дни по телефона преговори с някакъв шеф от телевизията. Получил се много приятен телефонен контакт. Един ден човекът от телевизията направил някаква обидна забележка по отношение на черните. Моят клиент незабавно реагирал: „Вижте какво, аз самият съм черен и не мога да приема това, което казахте". Това сложи край на по-нататъшните преговори.

В наше време абсолютно няма място за каквито и да било расови предразсъдъци. Сега, когато навлизаме в ерата на комуникациите, когато хората от всички обществени сфери и всички етнически групи са „отворени едни за други" все повече и повече, всякакви намеци и обиди за расови или сексуални различия могат да доведат само до отхвърлянето и елиминирането на човека, който си позволява такива подмятания.

Когато хванеш някого в лъжаХората лъжат по различни причини - било да се „изфукат", било да впечатлят другите. Но има и

хора, които лъжат, за да не наранят някого. Често пъти хората, които лъжат, дори не смятат това за лъжа - те просто разкрасяват истината или преувеличават. Независимо от това как гледате на нещата, да хванеш някого в лъжа, все едно голяма или малка, е много неприятно и дори може да разруши доверието в дадени взаимоотношения.

Какво ще сторите, ако разберете, че някой ви лъже? Ще зависи, разбира се, от това, за какъв вид лъжа става дума. Ако е някакво преувеличение или ако лъжата е казана, просто за да се направи

68

впечатление, действително няма голямо значение. По принцип не е ваша работа да изобличавате такъв човек и да го излагате. Обаче ако някой лъже, за да се възползва от дадена ситуация, трябва веднага да го изобличите, като му кажете истината в очите. Вместо да го обвинявате в лъжа, ще е по-добре да кажете нещо като: „Мисля, че тук се явява разлика в мненията", или „Фактите, с които разполагам, изглежда се различават от вашите", или „Не мога да се съглася с вас".

Глава единадесетаРазговори с определена категория хора През живота си ще се натъкнете на различни хора и ситуации, които ще изискват специални

умения за общуване. Може да имате работа с хора, с които е невъзможно да установите обичайния контакт, като например с малки деца, тийнейджъри, стари хора, знаменитости, хора от чужди нам култури, болни, умиращи. Може да се наложи да говорите с хора, с които никога не сте се чувствали свободно, като вашия лекар, адвокат и пр. Ще срещнете и много „трудни" хора, в трудни ситуации.

Как да говорим с децатаРазговорът с детето фактически започва още когато фетусът е в майчината утроба - за това се

използва терминът „фетално общуване".Изследователите отдавна посочват голямото значение на ранното стимулиране на общуването с

детето, но съвременните изследвания показват, че може да се окаже твърде важно и общуването с детето още преди неговото раждане.

Почти всички сетивни системи на детето са вече развити, в основни линии, още когато зародишът е между седемнадесет и двадесет и четири седмици, така че с него може да се общува. Изследванията показват, че зародишът може да реагира на ярка цветна светлина, може да се успокои, когато слуша класическа музика, събужда се и получава ускорени тонове, когато редовно слуша рок-музика. Сонограмните изследвания, по които може да се проследи поведението на зародиша в матката, показват, че при силен шум зародишите показват по-усилено раздвижване.

Има специалисти по вътреутробния период, като д-р Рене ван де Кар от Хайуърд, Калифорния, например, които твърдят, че ако говорим на детето, намиращо се в утробата, можем да улесним неговото словесно развитие. Това той констатира в едно свое изследване, обхващащо 150 бременни. Той съветва майките да използват направен от хартия мегафон и да повтарят на детето определени думи и изрази.

Специалисти-акушери като Бини Денсби или Тери Белфрой от Лос Анжелис обучават родителите как да говорят на децата, намиращи се още в утробата на майката, като използват успокояващ тон на гласа и повтарят определени думи и изрази. Тези специалисти са установили, че това води до раждането на по-жизнеспособни бебета, които след това проговарят по-рано и показват по-добро езиково развитие. След като детето се роди, ранното общуване с него създава по-силна връзка между родителя и детето, която връзка след това може да действа стимулиращо на говора и езиковото развитие и да улесни общуването с детето.

Когато разговаряте с детето, вие ще трябва, разбира се, да поставите необходимите граници, като използвате подходящ тон на гласа си. Доказано е обаче, че спокойните и ясни обяснения постигат по-трайни и положителни резултати, отколкото безсистемните и враждебно изговорени заповеди. Основната линия в общуването с вашето дете трябва да бъде изграждането у него на самоуважение и самочувствие. Децата трябва да бъдат окуражавани да споделят мислите и чувствата си така, че да не реагират отрицателно по-късно в живота. Родителите, които застъпват философията, че децата трябва да бъдат гледани, но не и слушани, или родители, които непрекъснато повтарят „Млъкни!" или пренебрегват детето и не отговарят на неговите въпроси, нанасят вреда на самочувствието на своите деца - вреда, много по-голяма, отколкото въобще предполагат.

Необходимо е винаги да отговаряте на детето - накарайте го да вярва, че онова, което има да ви каже, е важно. Дори ако то ви залива с порой от въпроси, дори да сте твърде заети в момента, кажете на детето, че ще говорите с него по-късно. И не забравяйте действително да го сторите! Вашето сериозно отношение към общуването с детето ще култивира у него самочувствие, което ще му бъде полезно в живота.

Първото правило при общуването с деца е „На детето се говори отчетливо". Говорните структури на детето не са напълно развити, така че често то произнася думите неправилно. Въпреки че

69

това е нормално, то не бива да бъде стимулирано, като и вие повтаряте „бебешките" думички. Възрастният трябва да повтори на детето как правилно да произнесе думите и изразите, така че да изгражда правилни модели на говор и езиково развитие.

Същото важи и за стимулирането на правилното езиково развитие. Дори ако детето каже „Мене отива", което е напълно нормално за равнището на развитие на едно прохождащо дете, вие трябва да изговорите израза правилно и да накарате детето да го повтори, за да подпомогнете езиковото му развитие. Няма дори значение, дали детето ще може да повтори или не онова, което казвате. Важното е то да го чува системно от вас. То ще научи правилния начин на изказ, когато научи езика рецептивно.

Как да разговаряме с чужденциМнозина се чувстват неудобно, когато трябва да говорят с човек от друга страна. За съжаление,

мнозина са толкова заети да търсят различията между себе си и другите, че пропускат да забележат колко много си приличаме всички ние. Безспорно, има езикови различия. Ала истинското общуване между хората - независимо от техния произход - идва от сърцето!

Като човешки същества ние имаме много повече прилики, отколкото отлики: всички ние чувстваме, обичаме, изпитваме болка и радост, всички плачем. Тези чувства именно ни позволяват, независимо от коя култура идваме, да общуваме един с друг. Яркото осъзнаване на общото между нас ще премахне изцяло отчужденост-та и предубежденията, които можем да натрупаме към хората, които се различават от нас.

Сърдечността, манифестирана чрез откровеност, искреност, неподправена усмивка и уважение към другия, е един универсален език, който може да хвърли мост над всяка бездна между различните култури.

Ако сте сърдечни и открити, лесно ще разговаряте с всеки чужденец. Попитайте го за живота в неговата страна - къде живее, какво е било детството му, какво работи, какъв е битът в неговата страна, кои са важните неща, които иска да промени, с какво се гордее, какво е любимото му занимание, към кои неща в нашата култура смята, че може лесно да се приспособи, към какво може трудно да се адаптира... Сами ще се изненадате от това колко много ще научите от отговорите на вашите въпроси - и то не само за другия, но и за самия себе си, сравнявайки живота си с неговия.

Неотдавна аз се запознах с един руски режисьор. В разговора с него се почувствах като в някакъв филм. Докато слушах неговите колоритни описания, все си мислех за моя собствен живот и колко различен е той от неговия. Мислех си и за това, колко си приличаме все пак. Разбирах трудностите му, когато ми разказваше колко тежко му е било с английския, като пристигнал у нас и колко трудно му било да започне живота си. Почувствах неговото удовлетворение, че най-накрая е постигнал успехи в една нова страна, след дългогодишен упорит труд и пълно себеотдаване. Макар че произхождахме от различни страни и култури, аз можах да установя връзка с него благодарение на общата ни готовност да работим упорито и да се посветим на своята работа.

В моята практика съм срещала много хора, които желаят да се отърват от чуждестранния си акцент. Неотдавна се запознах с един сингапурец, който ми разказа чудесни неща за своя град - възторгваше се, описваше всяко нещо с най-големи подробности. И когато успя да ме заинтригува, та аз наистина отидох в Сингапур, непрекъснато си спомнях много от онова, което ми бе разказвал. Бла-годарение на него можах да вникна по-дълбоко в душевността на хората и в националната култура.

Когато ви се иска да говорите с някого, но не разбирате езика му, можете да използвате жестове или да се опитате да разберете какво казва от някои думи, които са общи за много от романските езици. Чудесна идея е също така да слушате магнетофонни записи на даден език, така че да научите някои основни думи и изрази, за да можете да се оправяте. Това се оказа много удачно, когато отидох в Италия и се запознах с един голям оперен певец, чудесен бас. Той не знаеше ни дума английски, аз - нито дума италиански. Седяхме един до друг цели два часа в купето на влака от Рим до Флоренция. Благодарение на жестовете, изражението на лицата, знанията ми по испански и някои по-важни изрази на италиански, които бях научила като папагал от магнетофонната лента, ние проведохме чудесен двучасов разговор!

Повечето хора се смущават при опит да говорят с чужденец. Дори когато знаете само няколко думи или изрази - опитайте със жестове, говорете, общувайте! Няма никакво значение правилна ли е

70

граматиката ви или пък произношението ви е калпаво. Стига да направите опит, вие ще привлечете тези хора към себе си.

Някои особености на общуването в различните национални културиВъпреки че „сърдечността" е ключовият елемент за да стесните бездната, която пречи на

общуването между хората от различни страни, съществуват някои основни правила, които ще помогнат да се избегнат недоразумения, произтичащи от някои специфични особености.

Този раздел ще ви помогне да научите някои неща за комуникационните особености в различните части на света.

Поза, жестове, език на тялотоАфрика - сърдечно, дружелюбно, гостоприемно общуване- личното пространство (близостта при разговаряне) при индивиди от един и същи пол е по-

малко, отколкото в САЩ- при някои племена махането с ръка (като за поздрав) означава, че искате да изпъдите детето

от стаята Австралия - избягвайте всякакви прояви на фамилиарност- прозяването - просташко- жестът на ръката с палец нагоре - просташкоАвстрия - спокойно и сдържано поведение на обществени места- разговарянето с ръце в джобовете се смята за непочтително- дъвченето на дъвка - просташко- не поставяйте крака на масата, за да си починетеБелгия - ръкуване с енергично разклащане на цялата ръка- небрежност и отпуснатост - просташко- дъвчене на дъвка - просташко- ръце в джобовете - просташко- изисква се стегната стойка на тялото- соченето с пръст - просташко- поставяне крака върху стола - просташкоБритански - по-голяма резервираностострови - избягвайте прекомерна сърдечност при разговора- силното жестикулиране и прекомерната друже-любност са неприемливи- потупване по гърба и прегръщане през раменете - просташко- краката могат да се кръстосват само когато едното коляно е поставено върху другото; други

начини на кръстосване на краката се възприемат като просташко държане- провикването - обидноКанада, САЩ - поддържане на визуален контакт- явно изразена дружелюбност- откритото проявяване на привързаност е нещо обичайноЦентрална Америка - прозяване, протягане, държане на ръцете в джобовете по време на

разговор - просташко- по-емоционално наситена речКитай, Тайван, - гостоприемствоХонконг - сдържаност и скромност- не използвайте възторжени одобрения- докосването и жестикулирането не влизат в схемата на общуването- усмивката изразява привързаност- махането с ръка за поздрав се смята за просташко, също както намигането с око на някого- махане с ръка, като дланта и пръстите се движат от горе надолу, означава повикване (обрат-

ното на този жест в Америка)- посочването става с протегната ръка с отворена длан- приемливо е хора от един и същи пол да се държат ръка за ръка- когато ви отправят комплимент, сте длъжни да възразите и да го опровергаетеФиджи - при разговор хората могат да се докосват

71

Франция - здраво ръкостискане с разклащане на цялата ръка - просташко- много се държи на точността- американският знак за „о'кей" означава „нула"- френският знак за „о'кей" е палец, насочен нагоре- пукане на пръстите на двете ръце - просташко- никога не сядайте с разкрачени крака; кръстосайте краката с едното коляно върху другото- разтваряне с ръце в джоба - просташко- дъвчене на дъвка - просташко- прозяване и протягане - просташкоГърция - кимването с глава надолу (американското „да") означава „не"- клатене на глава встрани означава „да"- закъснението е нещо обичайно- емоционална речУнгария, Румъния, - официални, сдържани отношения България, Полша,-езикът на жестовете е

подобен на този в Аме рика -Чехословакия, с изключение на България, където жестът за „да" и „не" е обратен на този в Америка

Индия -не се допускат публични прояви на привързаност-посочвайте с брадичката си, а не с пръст -искайте разрешение да си тръгнете, ако държите да

изразите вежливост и уважение- посочване на долната част на стъпалата – обида Израел - непринудено общуване- готовност за размяна на мнения и възгледи- неофициалност и прямота- емоционална изразителностИталия - индивиди от един и същи пол могат да се държат ръка за ръка- прозяването - просташко- ръкомахане с една ръка се използва за подчертаване на казаното- ръкомахане с две ръце - необичайно, просташкоЯпония - дъвчене на дъвка - неучтиво- не използвайте много жестикулиране с ръцете- при разговор седете с изправен гръб, с двата крака, стъпили на пода- смехът може да бъде белег не само на хумор, но също на неудобство, смущение или мъка- уважението, честта и личното достойнство са важни черти на характераКорея - краката не се използват за преместване (подритване) на предмети- удряне с юмрук в шепата на другата ръка - вулгарно- никога не посочвайте нещо с пръст - използвайте протегнатата ръка с отворена надолу длан- лек поклон при влизане и излизане или за да пропуснете група хора, показва уважение- не се използват външни изяви на привързаност- стоеж с ръце в джобовете или ръце на хълбоците- предизвикателност- протягането - просташкоСредния Изток - никога не използвайте лявата ръка- емоционална изразителност- официално и достолепно държанеНова Зеландия - за да се обадите на някого може да помахате с ръка- дъвченето на дъвка, прозяването - просташкоПортугалия - консервативност- сдържани жестове, избягвайте рязко жестикулиране- за да извикате някого, протегнете ръка с дланта надолу, свивайте пръстите напред-назадСингапур - особено голямо уважение към възрастните- всякакво докосване до главата на другия - неучтиво

72

- при кръстосване на краката едното коляно трябва да бъде поставено точно върху другото; не протягайте краката си към събеседника

Южна Америка - усмивка и любезна дума към непознатите показва общителност- любезност, гостоприемство, спазване на етикета- много важно е поддържането на зрителен контакт със събеседника- прекомерното ръкомахане - просташко- несъзнателното мърдане с краката, когато седите - просташко- отпуснатата поза на тялото - незачитане- за мъжете се допуска кръстосване на краката, но не бива глезенът на единия крак да се поставя

върху коляното на другия - кръстосването на краката при жените е неприемливоСъветски съюз - одобрение - палец, сочещ нагоре- никога не използвайте американския жест за „о'кей" - вулгарно- седене с кръстосани крака - глезен върху коляното на другия крак - обидно- влагайте чувство при говоренеИспания - сърдечно и дружелюбно общуване- демонстриране на социално положение и елегантност- самосъзнание за имиджШвейцария - седенето с кръстосани крака - общоприето- седенето с протегнати крака - просташко- държането на ръце в джобовете при разговор -просташко- допустимо е да махнете с ръка на някого отсреща на улицатаТайланд - никога не докосвайте главата на събеседника и не подавайте предмети над главата на

някого- не протягайте крака, с подметки, насочени към другия; не побутвайте с крак някой предмет,

за да го преместите - поставяне на ръцете на задната облегалка на стола - просташко- не е приета публичната изява на привързаност- приятелите от един и същи пол могат да се държат за ръка.Акценти и диалектиЗащо повечето от нас се подиграват на някой, който говори с акцент или на диалект? Често

започваме да говорим подигравателно като него и да го имитираме.Особено американците, чуят ли някой англичанин или южняк да говори, несъзнателно започват

да го имитират. В това няма нищо лошо, така че не се притеснявайте. Повечето от нас пък правят това, когато искат да се идентифицират с другия или да установят връзка с него - било за да го накарат да се чувства по-свободно с нас, било за да се чувстваме ние по-добре с него. В повечето случаи човекът, с когото говорите, надали ще забележи какво правите, но ако го забележи, най-вероятно е да се почувства дори поласкан.

Обожавам акцентите и диалектите и винаги съм се радвала, когато мога да ги наподобя, фактически голяма част от моята частна практика включваше усилията ми да науча разни филмови звезди да усвоят някакъв акцент за различните си филми. Така например Роб Лав трябваше да усвои южняшки акцент за филма си „Кадрилът" и френски и испански за филма „Лошо влияние"; Тристън Роджър изучаваше руски и ирландски акцент; Мики Рурк трябваше да учи с мене нюорлеански акцент, като при това трябваше да има и дефект в говора.

Работила съм с много артисти, за да им помогна да поправят чуждестранния си акцент. Например Хулио Иглесиас трябваше да се справи със своя испански акцент, за да изпее „Всички момичета"; Долф Ландгрен (филма „Роки IV") искаше да се отърве пък от френския си акцент, Бен Вареен се бореше с негърския си акцент, а певицата Шина Истън трябваше здраво да се труди, за да престане да произйася със шотландски акцент американските си роли.

Всеки може да се научи как да промени или модифицира своя акцент. Много хора мислят непрекъснато за своя чужд акцент или диалектичния си говор, а това може да им създаде много

73

спънки. Идвали са при мене хора, дотолкова обзети от мисълта за своя неправилен говор, че наистина го бяха превърнали в непреодолима пречка за всяко житейско начинание.

Други са идвали при мен с оплакване колко ги притеснява факта, че никой не разбира какво казват. В такива случаи аз обикновено съветвам пациента си да промени своя акцент. Ако обаче даден човек си се чувства добре със своя акцент и с начина, по който звучи неговата реч, аз го окуражавам да си ги запази. Намирам, че акцентът придава чар и индивидуалност на даден човек.

За съжаление, има хора, които реагират на акцента у другите с предубеждение и неприязън. Така бе станало с един ирански бизнесмен, мой клиент, който се чувствал много добре в САЩ до то-гава, докато политическият климат в родината му се смени. Тогава той забелязал, че неговият диалект фарси все повече и повече се превръща в пречка за бизнеса. Така бе стигнал до решението да промени акцента си. И наистина това му помогна много в деловите отношения.

В случаите, когато акцентът на даден човек му пречи да напредне в обществото и професията, аз категорично препоръчвам да започне обучението за туширане на акцента. Един четиридесетгоди-шен специалист по компютри, работещ за една мощна фирма, имаше силен китайски акцент и това му пречеше да се развива в службата - както твърдял шефът му. А този човек беше забележителен специалист, завършил образованието си в САЩ. Той смяташе, че щом говори и разбира английски, всичко е наред. Изобщо през ум не му минаваше, че не всички са очаровани от неговия английски. Всъщност в повечето случаи никой не можеше да разбира бързата му насечена и зле произнесена реч. Благодарение на това, че оправихме неговото произношение и премахнахме акцента, той получи по-високо заплащане и с изненада установи дори, че сега колегите му са станали някак си по-любезни с него. Дори започнали да го канят в домовете си, нещо, което преди това никога не се било случвало. Просто сега те вече можеха да водят разговор с него и да разбират какво им казва.

Повечето хора трупат в себе си задръжки не толкова поради това, че някой говори с акцент, а поради това, че самите те се притесняват, като не могат да разберат какво казва. Така че ако чуете хората да ви питат час по час: „Какво казахте?", „Извинете, не разбрах!" или „Можете ли да повторите?" или пък просто „А?", няма да е зле да помислите как да премахнете или пооправите чуждия си акцент.

Когато говорите със знаменитостиМного знаменити люде обичат да бъдат забелязвани и адмирирани - иначе не биха били в

центъра на вниманието. Повечето от тях биха се зарадвали, когато покажете, че сте ги познали. Важното е обаче как ще направите това. Никога не ги прекъсвайте, особено когато се хранят или са погълнати в разговор.

Когато съберете кураж да ги заговорите - помнете просто, че и те са като всеки друг, само че са по-известни от другите хора. Не се притеснявайте да поздравите и кажете нещо, някакъв факт, за да намерите обща почва. Например, ако сте от Чикаго и срещнете някоя знаменитост от същия град, кажете му именно това. Ако кажете, че имате някакъв общ приятел или че сте посетили някога мястото, от което идва в момента, „звездата" положително ще оцени усилията ви да намерите общ предмет за разговор и в повечето случаи ще ви отговори приветливо. Само помнете, че трябва да се отнасяте към такъв човек с уважение и вежливост, като мислите за неговото време. Ако искате автограф, помолете го, но не домъквайте със себе си списък на всичките си роднини, за да даде автограф и на тях. Има случаи, когато може да поискате автограф и да ви бъде отказано. Не приемайте това като лична обида! Да не вземете да престанете да ходите на филмите, в които играе или на концертите, в които участва! Често пъти, като даде един автограф, изникват изневиделица и други ловци на автографи. Виждала съм го със собствените си очи. А това може да е твърде досадно, особено ако вашата знаменитост бърза за някъде или има други планове.

В повечето случаи обаче знаменитите хора обичат вниманието, въпреки че от гледна точка за сигурност - разни душевно неуравновесени почитатели - са много предпазливи. Не се нахвърляйте върху им, не крещете, не припадайте! Само стиснете ръката му, разбира се, ако той пръв ви я подаде.

Общуването с хора, които имат физически недъгНезависимо какво е тяхното увреждане - дали са слепи, глухи, деформирани или парализирани -

укажете на тези хора почитта и уважението, които заслужават като човешки същества.

74

Спомнете си думите от филма „Човекът слон": „Аз не съм животно, аз съм човек". Джон Мерик казва това, защото макар и различен от останалите, той си остава човешко същество, заслужаващо всичкото уважение, което едно човешко същество дължи на друго.

Прекалено често хората несъзнателно проявяват нетактичност и постъпват грозно спрямо инвалидите, просто защото не знаят как да разговарят с тях. Това може да притесни и двамата - и болния, и здравия.

Един от най-скъпите ми приятели е Кърк Килгър, тежко парализиран от врата надолу. Той е бил олимпийски шампион по волейбол, международна звезда във волейбола, преди нещастен случай да увреди гръбначния му стълб. Този великолепен строен мъж сега е прикован към инвалидната количка. Първото, което ще кажете е „Колко страшно! Каква беда!". Няма обаче нищо страшно, защото Кърк е направил от живота си най-доброто възможно. Работи като спортен коментатор за ABC, Прайт Тикит, Търнър Бродкастинг и Спорт ченъл. Той е един от най-интересните, изискани и стилни джентълмени, които бихте искали да срещнете. След като поговорят с Кърк само няколко секунди, повечето хора са склонни да забравят инвалидната количка и всичко друго, свързано с неговото състояние. Защото Кърк умее да накара околните да се чувстват добре. Самата му личност излъчва сърцатост.

От откровеността и прямотата на Кърк аз научих много за общуването с хора, които имат някакъв недъг. Казахме вече, че много често хората просто не знаят как да говорят с такъв човек. Опитват се да игнорират неговия недъг, защото самите те се чувстват неудобно. Кърк и други инвалиди, с които съм работила, казват, че предпочитат хората да говорят с тях открито, така както обикновено правят това децата. Децата са твърде любопитни и невинни и свободно задават въпроси като „Какво ти е станало? Как си обличаш дрехите? Как ядеш? Как си миеш зъбите?" Такава прямота би могла да счупи леда и да ви даде възможност да опознаете човека, като заговорите направо и открито за неговия дефект.

Мнозина изпитват ужас, когато се запознават с някой инвалид. Автоматичната реакция, например, е да подадеш ръка, за да се ръкуваш. Ала когато другият е парализиран и не може да движи ръцете си, това притеснява здравия човек. Повечето инвалиди, като моя Кърк, се опитват да улеснят нещата, казвайки на здравия си събеседник какво да направи. Когато някой подаде ръка на Кърк, за да се ръкува, Кърк веднага казва „Само хванете ръката ми и я стиснете". Тази непринуденост позволява да се създаде между двамата по-голяма близост.

Когато разговаряте с инвалид, особено ако току-що сте се запознали, отнасяйте се към него така, както бихте се отнесли към здравия човек. Например, ако искате да обсъдите някаква интимна подробност от неговия живот, просто следвайте същите правила, които бихте приложили при всички останали хора.

Много внимавайте да не задавате въпрос след въпрос. Това често се случва, когато хората са притеснени или нервничат. Задайте въпроса и изчакайте да ви отговорят. Дайте на другия време и той да попита нещо, така че и той да ви опознае. Изчаквайте го да завърши, преди да преминете към следващия въпрос или следващата тема.

Ако зададете въпрос, на който събеседникът ви не желае да отговори, той обикновено ще ви каже това направо. В такъв случаи се извинете деликатно. В повечето случаи обаче вашият събеседник ще е готов да поговори с вас за състоянието си. Ще поиска да сподели с вас, ще оцени вашата прямота и проявения към него интерес. Хората с някакъв недъг са били толкова често принудени да обясняват своето заболяване, та са свикнали да бъдат разпитвани.

Понякога обаче интересът, който предизвикват у другите, може да бъде тягостен. Спомням си един болезнен инцидент, когато карах докторската си практика по медицинска генетика в Медицинския център Харбър УКЛА. Съпровождах една жена-джудже до залата за изследване, когато в коридора някакво младо момиче с нормален ръст скочи, започна да сочи жената и да се кикоти. Бях възмутена. Отидох при момичето и започнах: „Не бива да се смеете. Не е хубаво. Тя е също като вас, но е с по-малък ръст..." Жената-лилипут ме прекъсна, хвана ръката ми и със спокойна усмивка ми каза: „О, доктор Глас, не се безпокойте. Свикнала съм. Постоянно е така".

Това съкруши сърцето ми. Тази жена не е длъжна да свиква с неприязънта или с любопитството, което предизвиква навсякъде, където се появи.

75

Длъжни сме да се отнасяме и да говорим с един недъгав човек точно така, като говорим на всеки друг - с почитта и уважението, които заслужават всички човешки същества.

Когато говорите със сляп човекДокато правех дисертацията си, слушах веднъж как един лекар разговаряше с един сляп

пациент. Той му говореше толкова силно, направо му викаше, докато снемаше анамнезата. Накрая слепият отметна глава и започна да се смее. „Докторе - каза той - не съм глух, а сляп. Престанете да крещите!"

Тъй като слепите хора нямат зрителен контакт и не получават от събеседника си обратна връзка, за да разберат кога да продължат да говорят и кога да изчакат, те имат склонност да говорят без прекъсване, без да знаят кога да спрат. Не се притеснявайте да ги прекъснете, като ги докоснете леко, когато искате да кажете нещо. Вие сте този, който ще помогне на слепия събеседник да разбере кога трябва да говори и кога да замълчи и да изчака. Не забравяйте, че реакциите ви при разговора трябва да бъдат словесни - кимането с глава тук няма да помогне и да установи обратната връзка. Необходимо е да казвате с думи „да", „не", „разбирам". На мен ми се случи така веднъж при разговор с един сляп логопед в Австрия. Бях толкова впечатлена от онова, което ми разправяше, че изведнъж се улових, че забравям, че е сляп и кимам ли кимам утвърдително с глава. Не забравяйте в такъв случай да разговаряте с думи, и то колкото е възможно повече. Искам да добавя и още нещо. Когато вървите със сляп човек, трябва да го насочвате, като той опре ръката си на вашата. Вървете и говорете бавно и спокойно. Не го дърпайте.

Когато говорите с глух човекГлухите се нуждаят от специално отношение при разговор. Често се налага 1. да говорите по-

бавно; 2. да говорите по-високо (ако недочува); 3. да отваряте устата си по-широко и да артикулирате думите така, че глухият да разчете какво казвате; 4. да оживите говора си, като използвате изражението на лицето си така, че да бъде разбрано от глухия; 5. да застанете непременно лице с лице към него, иначе глухият не би могъл да следи думите по устните ви.

Ако не разберете нещо, което глухият ви събеседник казва, погледнете го в очите, докоснете ръката му и го помолете да го повтори по-бавно. Той би трябвало да направи същото, ако не ви е разбрал.

Работила съм със стотици глухи пациенти и причината за това, че съм имала успехи в подобряването на техните комуникативни способности, се крие в обстоятелството, че винаги съм се отнасяла към тях като към чуващи - в края на краищата те наистина имат нормални физически и говорни механизми. Единствената разлика е, че у тях мускулите на говора са евентуално по-слаби и че те не могат сами да се чуват. Аз трябваше да ги уча как да следят говора си.

Обикновено към такива хора аз се отнасям като към всеки друг мой клиент, който има, да кажем, чуждестранен акцент. Резултатите са забележителни. Една от моите клиентки, тридесет и осемгодишна специалистка по компютри, не бе говорила никога в живота си - а сега вече може да й се разбира. Шефът й разбира какво му казва, за първи път в живота си тя може да разговаря със семейството си, без да използва езика на знаците.

Работата ми с Марли Матлин бе увенчана с церемонията по раздаването на наградите на Академията за 1988 г., когато Марли произнесе реч за първи път в своя живот. Беше действително трогателно - да слушаш един глух човек, който говори перфектно благодарение на проведената екстензивна терапия на говора. Изградих у нея доверие, като се отнасях към нея като с нормално чуващ човек (прилагайки петте стъпки, посочени no-горе). Помогнах й също така да тренира и да укрепи гърлото си, езика си и лицевите мускули, за да може да произнася звуковете, съчетах всичко това с умения да контролира дишането си и нивото на звука. Тя беше наистина великолепна, когато говореше!

Понякога глухите ми клиенти говорят толкова добре, че дори аз забравям, че са глухи, и извиквам името им, след като обърнат гръб да си тръгнат. И не съм единствената, която забравя това. Продуцентът Самюел Голдуин бил толкова впечатлен от Марли Матлин, след като бе имал с нея интересен и оживен разговор, че накрая едва ли не започнал да й шепне на ухото. И въпреки че тя не можела да разбере мисълта му, самият факт, че господин Голдуин бе забравил, че е глуха, бе вече едно признание за комуникативните способности на Марли.

76

Когато разговаряте с хора, които имат дефект в говораСпоред Американската асоциация по проблемите на речта, на езика и на слуха повече от 22

милиона американци показват някакво нарушение на говора и комуникацията. Аз имам дори чувството, че такъв е всеки втори човек, тъй като разглеждам като говорен дефект и такива речеви навици като прекъсването на събеседника, говоренето с писклив глас, бързото говорене, мънкането, говоренето през носа, използването на паразитни думи като „викам", „ами", „нали така" и пр., неправилното произношение, гръмогласното говорене, както и прекалено тихото говорене.

Става ясно, че в един или друг случай, в обществото или в бизнеса, вие ще се натъкнете на хора, които имат някакви проблеми с говора.

ЗаекващитеЕдин от най-често срещаните говорни дефекти, който може сериозно да утежни общуването с

даден човек, е заекването. Съществуват много теории за същността на заекването, защо хората започ-ват да заекват, какъв тип хора заекват и т. н. Главното е, че заекването представлява нарушение, което може да ограничи способността за общуване. То може да се отрази на самочувствието и на целия живот на заекващия, на неговата способност да изкаже нуждите и желанията си. Заекването може да се отрази дори върху вашата способност да контактувате с човека, който заеква. Първото правило, когато общувате с хора, които заекват, е: никога не завършвайте изречението вместо заекващия. Второ правило: никога не започвайте да го съветвате и поучавате - повечето от тези хора са слушали вече всичко това, лекували са се, може би и в момента се лекуват. Трето: никога не му казвайте да говори по-бавно, да се отпусне, да не се притеснява - дори да казвате всичко това с най-добри намерения. Това не само ще смути заекващия ви събеседник, но ще го направи още по-плах. Четвърто: поддържайте контакта лице в лице, независимо от това колко ще ви бъде неловко.

Заекването е дефинирано като повтаряне, забавяне или блокиране на дадена дума. Всъщност всеки един от нас е заеквал при едни или други обстоятелства. Понякога застанем пред някакъв началник, който ни кара да се чувстваме застрашени, и току започнем да заекваме. Или пък започваме да играем със себе си играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля" и ще запелтечим пред някой, с когото току-що сме се запознали. От друга страна, може да има просто някаква дума, която да „задейства" заекване. Когато разговаряме по определена тема, която ни изнервя, мнозина от нас започват да заекват. Следователно, заекването се явява при всички хора, когато умът работи по-бързо от устата ни. И тъй като често мислим по-бързо, отколкото говорим, трикът е да се опитаме да координираме невромоторната функция на устата си, с оглед да свържем мислите си с механиката на звукопроизвеждането и да изговорим смислени думи и връзки. За да можем да направим това, ще трябва да владеем напълно нашия говорен механизъм. Това може да бъде постигнато само като се научим да координираме потока от гласни, мускулите, дишането, а също така и да синхронизираме дишането с говоренето.

И именно защото всеки един от нас е изпитал какво значи заекване, би следвало да проявяваме разбиране към хората, които заекват.

Всеки си спомня как Брайън Гъмбел се опита на времето да интервюира футболния герой Лестър Хейс при връчването на супер-купата на Америка. Брайън държеше микрофона, а Лестър мърдаше устни автоматично, езикът му провисна, очите му мигаха, но не можа да издаде звук. Видяхме как страхът от това да говориш пред много хора, е може би най-големият страх, който мнозина от нас изпитват. Като резултат от този случай - който костваше на Лестър милиони долари от търговска реклама - той реши да се пребори със своя недостатък и дойде да работи с мен, за да го отърва от заекването. Днес Лестър говори чудесно, контролира напълно заекването си при многобройните си изказвания и лекции, които изнася из цялата страна.

АфазицшпеАфазия се нарича нарушената способност да говориш, дължаща се на мозъчна повреда

вследствие на удар или травма. Афазикът може да има трудности при говорене, загуба на паметта и/или да му се губят думи, или пък да не е в състояние да разбере онова, което му казвате, или да изрази онова, което има да каже,

Това е едно от най-тежките нарушения на говора и изисква голямо търпение. Еднакво е неприятно и за двамата събеседници -за индивида с афазия и за индивида, който се опитва да общува с

77

афазик, бил някога може би блестящ събеседник, но... само бил. Търпението е ключът към общуването с такъв човек. Не го третирайте като дете. Дайте му възможност да запази достойнството и самоуважението си. Поддържайте постоянен контакт лице в лице и не се страхувайте от допир. Говорете бавно, с къси завършени изречения. Консултирайте се с лекуващия лекар и логопеда на болния. Те могат да ви помогнат да използвате прилаганата от тях техника, когато общувате с болния от афазия или с друго мозъчно увреждане.

Разговорът с хора, които имат неприятни говорни навициЧесто са ми задавали въпроса какво да се прави, когато ви дразни начинът, по който някой

говори. Какво ще кажете, например на новата си приятелка, която се глези като бебе и толкова ви дразни, че ви се иска веднага да скъсате с нея?

Е, добре. Преди да изхвърлите от коритото „бебето заедно с водата" и да сложите край на една хубава връзка само заради един неприятен навик, опитайте се да направите нещо!

Попитайте първо - мило и вежливо - какво мисли за своето глезотене. Ако започне да се защитава или каже, че си го харесва, просто й кажете вие как го възприемате и я помолете да направи нещо - може да й сторите най-добра услуга, като насочите вниманието й върху този навик. Кажете й как хората я възприемат - това може да внесе положителна промяна в целия й живот.

Глезеното бърборене е прелестно при децата, но изследванията показват, че хората, които говорят така, не са много интелигентни, не са надеждни и се харесват по-малко от хората, които не говорят по този начин.

Неколцина мои познати, които бяха слушали по телевизията как престорено глезено говори един кандидат за кмет, коментираха колко са били шокирани от факта, че един мъж може на публично място да се държи така. Предполагам именно неговото глезотене и жалкият му общ имидж допринесоха за това, че така и не можа да седне на кметското кресло.

Ако някой, на когото държите, има някакви проблеми с говора - говори например с дрезгав глас или през носа, има писклив глас или непрекъснато повтаря „викам", „разбираш ли", „виж сега" и ^ пр., то като приятел вие сте длъжни да му обърнете внимание, но по мил, добронамерен начин, като предложите някакъв изход. Не казвайте само „Звучи ужасно!", а кажете, че го разбирате, че вярвате, че може да поправи говора си. Посочете му грешката тактично и с обич, за да не го засегнете. Можете дори да му дадете някоя книга по видеотерапия, като например книгата „Говори, за да спечелиш". Дайте му името на някой известен логопед или го посъветвайте да се обърне към Американската асоциация по проблемите на говора, на езика и на слуха в Роквил, Мериленд, където може да намери квалифицирани специалисти по проблемите, които има.

Глава дванадесетаПодходящите думи в трудни ситуацииРазговорът с безнадеждно болниРазговорът с хора, които са безнадеждно бодни, е може би едно от най-трудните неща на света.

С разразяването на СПИН на твърде много хора се налага да гледат как техен близък преждевременно си отива.

Може би ще бъде добре да последваме примера на една африканска националност, където около умиращия се събира цялото семейство и цялото село. Всеки човек от селото се изрежда да гали и поглажда болния. Прегръщат го, милват го, утешават го. Смеят се и плачат с него. Те са изцяло с него и за него, докато не си отиде завинаги от тях. Това е един красив начин на общуване с някой, който си отива - да бъдеш на разположение и да обградиш онзи, чиито дни са преброени, с цялата любов, уважение и внимание, които можеш да дадеш.

Една съвременна версия на този вид обич предлага Обществото на добротата, което Джилда Раднър описа в своята книга „Винаги има нещо" (1989), преди да умре от рак.

Често пъти умиращите ни карат да говорим истината - да кажем неща, които би ни се искало да сме казали по-рано. Винаги трябва да кажем, каквото мислим; да не се страхуваме да изразим обичта си, защото една добра дума, един мил израз, една искрена откровена мисъл са по-ценни от милион долари. Никога не се страхувайте да споделите мислите и чувствата си с хората, на които държите.

Един от моите клиенти, Ралф, мъж на петдесет и две години, бе страстен пушач и разви рак в гърлото. В резултат на радиоактивно лечение се наложи да ме помоли да възстановявам гласа му.

78

Обикновено болните от рак с такава напреднала форма като неговата, не живеят дълго. Знаех това, когато започвахме лечението, но аз превърнах всеки ден, всеки сеанс в радостно събитие. Смеехме се, говорехме, клюкарствахме, разказвах му разни истории - действително прекарахме чудесно заедно. Питах го за мнението му по разни въпроси, а това го караше да се чувства значим... Когато накрая Ралф почина, се изредиха да ми се обаждат най-добрият му приятел, жена му и много членове от неговото семейство, за да ми благодарят. Стоплиха сърцето ми думите на един от неговите приятели, почувствах от тях какво могат да означават любовта и сърдечността в нечий живот, независимо че дните му са преброени. Той ми каза: „Ралф имаше да живее само шест месеца, но за него вашето присъствие в тези месеци беше истинска благословия!"

Ако човекът преживява последните си дни, накарайте го да се смее, галете го, окуражавайте го, нека да почувства, че заема специално място в сърцето ви, че се радвате на това, че е жив. Аз прег-ръщах Ралф всеки ден, когато пристигаше, не се страхувах от допира с него. А за него това докосване положително е било нещо, което не може да се изрази с думи.

Разговорът с близките на починал човекРазговорът с хора, които са в траур, е едно от най-трудните неща. Няма правилни и погрешни

начини да скърбиш. То ти идва отвътре. Всеки си има свой начин и вие трябва да уважавате това у него и да го споделяте. Не се страхувайте да го прегърнете, ако има нужда да се облегнете на някого. Приласкайте го. Бъдете с него. Улавяйте сигналите, идващи от самия човек. Има хора, които биха предпочели да бъдат оставени сами. Повечето хора обаче искат да бъдат приласкани и утешавани.

При загубата на близък човек хората чувстват огромна празнота, така че за да се запълни загубата, много често е необходим физически контакт. Важно е да позволиш на другия да скърби и да не казваш нищо, което може да екове неговите чувства. Добре е да се опитате да говорите за по-ободряващи неща - например да припомните някои общи спомени, нещо хубаво от живота на починалия.

Една от моите клиентки много тъгуваше за сестра си, която бе боледувала няколко години. Непрекъснато мислеше за болките на сестра си и за собствената си вина, че не й е отделяла достатъчно време, докато е била жива. Припомних й какъв чудесен живот бе имала сестра й - с майка, баща, съпруга, братя и сестри, които я обожаваха. Накарах я да си спомни за щастливия живот на сестра й, преди да се разболее. Казах й да мисли за това, че се е отървала от болките... Припомняйки си хубавите мигове от живота на сестра си, моята клиентка можа дори да се усмихне и оживи. Така че не се страхувайте да споменете нещо красиво и весело от живота на починалия. Естествено, ако човекът е бил неприятен и не сте го обичали, по-добре ще е да не казвате нищо.

Необходимо е също така да позволите на скърбящия да изяви своите чувства. Ако иска да плаче, да ридае, не казвайте „Стига, не плачи! Всичко ще се оправи". Оставете го да изплаче мъката си, да вика, да нарежда. Опитите да парират чувствата ти те покрусяват още повече.

Когато отидете да поднесете съболезнованията си в дома на починалия или на погребението, не проявявайте излишна сдържаност и не се въздържайте да покажете своята скръб. Повечето хора, които са загубили скъп човек, се нуждаят от подкрепа, имат нужда да бъдат прегърнати, целувани, утешавани. Повечето имат нужда да им говориш за това колко неповторим и чудесен е бил техният близък. Нека да знаят какво значение е имал той за вас, колко спомени е оставил у вас. Ако ви се плаче, плачете. Позволени са всички начини да изявите своята мъка.

Никой не може да предскаже как ще реагират близките, когато им съобщавате за смъртта на любимия човек. Някои изпадат в шок, застинали и безмълвни, докато други плачат, пищят, разболяват се. След като преодолеете собствената си мъка, трябва да изразите готовност да помогнете на най-близките, да се поставите на тяхно разположение. Кажете, че винаги сте готови да отидете и поговорите с тях, ако желаят, предложете им услугите си. Ако пък откажат помощта ви, не се обиждайте! Просто бъдете с тях, имайте готовност да им помогнете и дори след този отказ. Твърде често хората предлагат помощта си в деня на погребението, а след това никакви не се обаждат. Следователно, добре е да поддържате контакта с близките на починалия. Това не само ще ви помогне да се справите със собствената си мъка, но и ще накара близките да почувстват цяла мрежа от връзки, която ще ги подкрепи в дните на острата липса на техния близък.

Когато разговаряте с душевно болен човек

79

Едно от най-трудните неща е да общувате с душевно болни. Често пъти вие можете да смятате, че някой е просто труден за общуване, да се отнасяте към него като към нормален човек, докато той всъщност е сериозно болен.

Майката на една моя клиентка има установено душевно заболяване. Импулсивна е, агресивна, враждебна, невъзможна за общуване. В даден момент е мила, в следващия - неадекватна. Години наред моята клиентка се опитваше да се справи сама с майка си, но това беше една предварително изгубена битка. И не можеше да бъде другояче, тъй като майката беше душевно болна.

Бъдете много внимателни, когато говорите с душевно болни: 1. постарайте се да не повишавате глас, говорете спокойно; 2. веднага кажете конкретно какво искате; 3. поставете граници и не ос-тавяйте болния да излезе извън тях; 4. ограничете общуването си до най-същественото.

Наслушала съм се на тъжни истории за хора, които имат душевно болен съпруг или родител. Единственият начин да контактуваш с такъв човек, е да спазваш горните правила. Дори и да ви е мъчно за този човек, не допускайте неговото заболяване да съсипе вашия живот. Неговата болка може да се превърне във ваша вечна рана. Заради собственото си душевно здраве е по-добре да оставите с вашия болен да се занимава квалифициран специалист, чрез който да общувате с болния. Ако условията не позволяват той да получи специално лечение, ще трябва да ограничите контакта си до възможния минимум, без излишни разговори или да го изключите напълно от своя живот, колкото и тежко да е това за вас.

Разговорът с доктора, адвоката, психоаналитикаМного хора се смущават от своя лекар, зъболекар, адвокат, тъй като всички те са хора с научни

степени, интелигентни, много-знаещи. Макар и високообразовани, те са все пак само човешки съ-щества и трябва да се спазва взаимното уважение и разбиране.

Толкова много хора допускат лекарите да извършват процедури, които не би трябвало да позволят! Хората биват скубани от своите адвокати или психоаналитици, просто защото се боят да им противоречат или защото смятат, че нямат това право - мислят си, че ако обидят лекаря или адвоката си, няма да могат да си намерят друг. Ако осъзнаете, че различните специалисти във вашия живот са всъщност нещо като ваши наемни работници, че работят за вас, няма да се смущавате чак толкова пред тях.

Една от моите клиентки ходеше при някакъв лекар, за да отслабне. Лекарят бил груб, нелюбезен, рязък. Казвал й: „Не мога да повярвам, че не отслабвате нито грам! Какво ядете? Ще ви изхвърля!". Въпреки че се отнасял с нея брутално, тя продължаваше да ходи при него, независимо от това, че я обиждаше. Бе го намразила обаче, говореше против него където седне и където стане, но продължаваше да ходи при него, защото смяташе, че няма избор. А избор имаше. Вместо да говори против него, трябваше да му каже: „Вижте какво, докторе, при никакви обстоятелства не можете да ми говорите по този начин! Уважавам ви като лекар, заради вашето образование и професия, обаче и вие трябва да ме уважавате. Вярно е, че не показах резултат с вашата диета, но да ми викате и да ме оскърбявате е недопустимо!".

От своя страна, специалистите могат да започнат да изпитват дори ненавист към своите клиенти в резултат на подлудяващите въпроси, които непрекъснато им се задават, при това с някаква нотка на самозащита и собствена аргументация. Когато задавате въпроси на такива хора, много важно е да внимавате за гласа си.

Използвайте ключови изрази като например: „Моля, обяснете ми, какво имате предвид". Записвайте си или попитайте дали можете да запишете разговора на касетофон, ако не разбирате отговорите в момента. Помолете да повторят онова, което не сте разбрали. Говорете с мек, утвърдителен тон. Бъдете напълно искрен и откровен по отношение на онова, което искате и което мислите.

Една моя клиентка беше недоволна от лекаря, при който я бях изпратила, тъй като бил груб и не й отделил достатъчно време. Казах й: „Излекувала ли те?", „Да - каза тя - но ми отдели само три минути и ми взе толкова много пари!...". Обясних й, че е взел именно затова „толкова много пари", защото е много добър диагностик и може бързо да установи какво е заболяването й и бързо да я из-лекува. Казах й, че не виждам в случая никакъв проблем. „Права сте - се засмя тя. - Предполагам наистина, че е много добър и затова е и толкова зает".

80

-Главното е човек никога да не задържа в себе си скрита неприязън, а да каже, каквото го измъчва. Много често е достатъчно да ви се обясни нещо, за да промените и своето отношение към него.

Как да разговаряме с хората, които ни обслужватТвърде често - бих казала, дори прекалено често - някои хора, чиято работа е да обслужват

другите - продавачи, келнери, сервитьорки - забравят, че са назначени, именно за да обслужват хората и да им бъдат в услуга. Кой знае по какви причини, някои от работещите в сферата на услугите си изкарват лошото си настроение на клиентите. Ще се натъкнете, за голямо съжаление, на безразличие и грубост дори и в най-луксозни магазини. Много е възможно продавачките да правят това, за да парират несериозните клиенти, та да не им губят времето...

И все пак за едно такова поведение няма извинение! Ако се натъкнете на неучтивост, незабавно дайте на продавача или продавачката да разберат, че са се държали обидно и че това е недопустимо. Напомнете им, че са назначени, за да ви обслужват, а не да ви пречат. Кажете: „Смятам, че грубостта ви е недопустима!". В много случаи вашата бележка ще ги стресне и ще променят държането си. Ако станат обаче войнствени или продължат да се държат грубо, не се колебайте да извикате управителя и да му кажете какво е станало. В повечето случаи това ще реши проблема. Но ако нещата не се оправят, идете „най-горе" и се обадете на собственика. Собствениците са в този бизнес, за да правят пари и несъмнено ще искат да знаят как сте били обслужени. Един собственик знае, че лошото отношение към клиентите означава слаба продажба. Никога не пренебрегвайте грубостта и не оставяйте нещата без реакция.

Струва си да реагирате на всичко, което накърнява вашето самочувствие. Ако се обадят повече хора и кажат мнението си, бихме имали по-малко горчив опит в магазините и ресторантите. Често пъти само забележка от ваша страна, че не са вежливи, веднага може да промени нещата. Обслужващият трябва действително да бъде в помощ, а не да ви пречи. Но твърде много хора не казват в такива случаи нито дума, трупат в себе си огорчението и просто не влизат повече в този магазин или ресторант.

Как да разговаряме с подчинените сиХората, получили началнически пост, и особено новите началници понякога смятат, че трябва

да се държат „по шефски". Да бъдеш шеф, значи да бъдеш изпълнен с респект към околните. Ако някой от хората ви направи нещо погрешно, не се нахвърляйте върху него, не викайте, не крещете. Добрият началник е деликатен и вежлив, но твърд. Домашните помощнички и секретарките не са роби и трябва да се отнасяте към тях с уважение и вежливост. Един мой приятел, много богат и виден мъж, има син, който, за съжаление, е твърде разглезен. Непрекъснато разкарвал насам-натам домашните прислужници. Накрая баща му избухнал: „Престани да разкарваш момичетата! Те са членове на нашето домакинство и трябва да се отнасяш към тях с уважение. Не са ти нито слуги, нито роби. Ще говориш с тях вежливо, без да заповядваш!"

Тези думи са абсолютно верни. Отнасяйте се с уважение към всеки, с когото работите заедно! Това е тайната на преуспяващите хора по целия свят: подчинените им обичат да работят за тях, защото се отнасят към всеки един с респект.

Трябва да бъдете наясно, че именно „малките хора" - зъбчетата на колелото, са тези, които движат нещата и им придават вид.

Среща с полициятаВестникарските заглавия по цял свят се надпреварваха да разказват как За За Габор ударила

шамар на полицай от Бевърли Хилз, който я спрял и я глобил. В резултат на това За За трябваше да иде в затвора, да заплати голяма сума и да отработи сума часове в сферата на обществените услуги. Ето ви един пример за това, как не бива да комуникирате с представителите на полицията!

Повечето полицаи са специално обучени как да се държат с хората. В полицейските академии ги обучават на учтивост, дори .когато трябва да арестуват някого. Освен това много полицейски управления са назначили психолози и специалисти по човешки взаимоотношения, за да им организират курсове по ефективни контакти с хората, успокояване на пострадали от криминално прес-тъпление и какво ли още не.

81

Има, разбира се, и някои груби и заядливи полицаи, които явно не са внимавали по време на тези курсове. Те използват положението си „от позиция на силата". Ако ви се случи такова нещо, вземете името и номера на полицая и напишете писмо до началника му. Не отминавайте без внимание обидното му поведение, а се гответе за срещата си с него пред съда. Обаче дори и много да ви се иска да повишите тон на полицая, да го изругаете или ударите, не го правете, защото той представлява властта, а не вие!

Когато представителят на полицията се държи оскърбително, просто взимате номера и името му и пишете до началника. Ако пък имате и свидетел, това ще придаде на вашето оплакване още по-голяма тежест. Накарайте и свидетеля да напише писмо, за да документира непристойното поведение на полицая. Такива писма се четат и често отиват направо в досието на полицейския служител, така че това може да се отрази на кариерата му.

Когато сте с кола и ви спрат, не излизайте от колата, освен ако не ви кажат да излезете. Говорете колкото се може по-малко. Просто си седете на мястото и слушайте какво ви казва полицейският офицер; говорете само ако ви попита. Когато се обръщате към полицая, наричайте го „господин офицер", за да покажете уважението си към поста му. Направете описаното вече упражнение на вдишване и издишване - поемате въздух, задържате го и го издишате изцяло, докато се стегнат коремните ви мускули. След това не дишате три секунди, пак поемате въздух, задържате, издишате. Повтаряте това, докато поемете достатъчно кислород. Това ще ви помогне да се овладеете, така че да не противоречите на полицейския офицер и да си навлечете неприятности.

Гласовата самоотбранаЖивеем, за съжаление, в общество, в което вилнеят престъпници. За да не станете жертва на

престъпление, трябва да научите някои правила в гласовата самозащита.Изследванията показват, че за човек, който върви като потенциална жертва - с наведена глава,

бавно, прегърбен - съществува по-голяма вероятност да бъде нападнат, отколкото за човек, който демонстрира по-голяма самоувереност. Същото важи и за начина, по който звучи човешкият глас. фактически гласът ви може да се окаже решаващ фактор за това, дали ще живеете или ще умрете.

Глава тринадесетаМилите слова в нашия дом Един от най-съществените аспекти на доброто общуване е да се научим как да разговаряме с

хората, с които ни свързват близки лични отношения. Не е лесно да си изработиш добри комуникатив-ни умения. Общуването придобива още по-голямо значение, когато са заложени нашите чувства. Консултантите по брака и психолозите постоянно посочват, че често срещан общ проблем, който конс-татират при анализа на човешките взаимовръзки, е липсата на истинско общуване. Това съвсем не е изненадващо. Та учил ли ни е някой някога как да говорим с хората, с които ни свързват интимни отношения? Кой ни е учил как да говорим с брачния си партньор?

Е добре, влюбвате се, увлечени сте, оженвате се. И сега, когато трябва да живеете заедно» знаете ли какво да кажете? Знаете ли как да го кажете? Как да разговаряте с този единствен, най-близък за вас човек, как да изграждате и поддържате добри отношения?

В тази глава ще имаме за цел да ви научим как да разговаряте с хората, с които сте емоционално близки. Какво трябва да кажете, когато се почувствате привлечени от друг човек, как да развиете връзката с него, какъв тон трябва да имат обсъжданията на проблемите помежду ви, как да поддържате открити канали за добро общуване и разбирателство така, че връзката ви да има шансове „да върви по мед и масло". А ще ви трябва подкрепа и тогава, когато се налага да сложите край на лична връзка, за която няма надежда...

Различията в общуването при мъжете и при женитеСума нещо е изписано за различията между мъжкото и женското общуване. Някои

изследователи дори смятат, че главната причина за наличието на толкова много проблеми между двойките са именно тези различия. Изследователите констатират, че дори отношението ни към бебетата-момчета е различно от отношението ни към бебетата-момичета, че говорим с по-гален тон и с повече нежни думи на момиченцата, отколкото на момченцата. Изследванията показват също така, че и общуването на възрастните с момичетата и с момчетата е различно - момичетата се обграждат с

82

повече нежност, получават повече словесни похвали. Дори очакванията ни и изискванията ни относно поведението на едните и другите са различни.

Тези различия в пола се проявяват и в темите на разговор при малките момичета и момчета. Проучванията показват, че момичетата говорят повече за това „кой кого обича", споделят си тайни, играят си по двечки. Докато момчетата говорят главно за заобикалящите ги предмети и дейности. Те играят на групи, разговарят за онова, „което правят", кой е най-добрият и, разбира се, кой е най-силният.

Тези различия в общуването се пренасят от детската възраст в пубертета и сетне в зрялата възраст.

Изследователите посочват, че основният контекст на разговорите между жените извън службата или деловата сфера обикновено обхваща хората, личните отношения в службата или вкъщи, диетата, дрехите, физическото присъствие. Докато мъжете пък обикновено говорят за „дейности" - в спорта, в службата, за „механизми" -коли, машини, или за световни събития или музика.

Мъжете и жените не само говорят за различни неща. Напълно различен е дори и начинът, по който казват нещата! Един от най-изтъкнатите лингвисти на САЩ - Робин Лакоф, твърди, че езикът на жените се различава толкова много от езика на мъжете, че може да се разглежда като отделен диалект.

Е, изненадващо ли е тогава, че при толкова много биологични, културни и социални различия, на мъжете и на жените е толкова трудно да разговарят едни .с други?

И все пак можете да превъзмогнете всичките тези различия, ако се научите да казвате онова, което чувствате и да говорите откровено и честно. Крайно време е да престанем да се взираме в различията и да поставим в центъра на нашето внимание приликите!

Магията на гласовото привличанеПрекрасното усещане, че някой ви привлича неудържимо, наистина може да ви зашемети.

Изследванията показват, че привличането, също както и влюбването, е биохимичен феномен. След като почувствате вълните на влечението и започнете разговор с даден човек, вие само за няколко минути ще можете вече да разберете дали процесът на привличането продължава. Само четири минути разговор ще ви позволят да разберете дали въпросният човек ще стане ваш приятел и дали имате желание да общувате с него и в бъдеще.

Многобройни изследвания показват също така, че дори първоначално да сте харесали този човек, много бързо можете да бъдете разочаровани от начина, по който той разговаря с вас и по-точно от тона на гласа му.

Често пъти по-важно е не какво казва даден човек, а как го казва. Ето ви няколко примера: Д. съзряла своя млад бог до масата с ордьоврите. Почувствала се неудържимо привлечена и грейнала в усмивка, се доближила до него. Но когато го заговорила и чула някакъв писклив, кух глас, изгубила всякакъв интерес. П. имала уговорена среща с „идеалния мъж". И наистина, всичкото му било „идеално" - добра работа, атлетична фигура, скъпа кола, страхотен шивач... Но на срещата се получило съвсем друго. Само след първата минута тя вече съжалявала, че е отворила вратата и го е поканила да влезе. Бил скучен, досаден, без капчица живот в него. Всичко, което казвал, звучало глупаво и безсмислено. Едва го изтраяла до края на срещата... Виждате ли, човекът си бил на място, бил твърде интересен мъж, но само защото се държал безжизнено и скучно, тя дори не му дала и най-малък шанс. Мнозина могат да я обвинят. Но П. просто реагирала на неприятния начин на говорене на своя гост.

Запомнете: дразнещите говорни навици могат да имат пагубни последици не само за притежателя на такива навици, но и за онези, които го слушат.

Едно интересно изследване на института ГАЛЪП в САЩ поискало от анкетираните да оценят единадесет начини на говорене и да определят в каква степен смятат тези навици за неприятни. Ето част от класирането по „степен на неприятност", изразена в проценти:

88 % - прекъсване на събеседника при разговор;84 % - използване на ругатни и цинизми;80 % - мънкане, говорене с тих глас;73 % - говорене на висок глас;73 % - монотонно, скучно говорене;69 % - използване на ненужни думи като „викам", „нали така", „разбираш ли" и пр.

83

Както виждате, цели 73 процента от анкетираните се дразнят от скучната монотонност на гласа. Не е по-обнадеждаващо положението при говорещите с висок глас гръмогласници...

Дори и някой да е привлечен физически от вас, ако вие млъквате безнадеждно след всяко изречение, ако говорите твърде силно, ако говорите през носа и мачкате думите, ако имате остър, писклив глас, ако прекъсвате постоянно събеседника си или говорите твърде бързо, бъдете уверени, че няма да останете привлекателни задълго!

Онова, което прави един човек трайно привлекателен, е топлият, звучен и жив глас, съчетан с визуален контакт ,,очи в очи" и смислен разговор.

Ето нашите съвети:Говорете изразително!Установете контакт очи в очи!Говорете с умерен тон!Изчаквайте другия да завърши, не го прекъсвайте!Вложете топлота в гласа си! Покажете искрено, че се интересувате от онова, което казва

другият!И най-важното: Бъдете заинтересуван, а не интересен!Ако харесването е взаимно, и двамата веднага ще разберете това, тъй като хората, които се

привличат взаимно, се усмихват повече, реагират по-живо един на друг, имат по-пълен зрителен контакт. Спокойно можете да кажете: „Наистина съм пленен от вас. Намирам ви толкова привлекателен (привлекателна)!" Ако ви е неудобно да бъдете чак толкова прями, кажете поне: „Чувствам ви близък по дух".

Но повечето хора не са свикнали да говорят толкова направо. Страхуват се навярно, другият да не си помисли, че преследват някаква цел.

Може би причината за това, че хората изпитват неудобство да бъдат искрени и прями, се крие в това, че са прекалили с четенето на книги за това „Как да намерите мъжа, който желаете" или „Как да намерите жената на своите мечти". Зарежете тези „готварски рецепти"! Тези книги фактически ви учат как да се преструвате, за да намерите „господин Истински" или „госпожица Подходяща" -как да се обличате, за да се харесате, как да използвате дадена ситуация така, че другият „да налапа въдицата".

Имайте предвид, че дори и благодарение на тези преструвки успеете да се харесате на някого, без прямота и искреност няма да можете да задържите за дълго тази връзка.

Единственият начин дадена връзка да се запази и да даде плодове е двамата партньори да бъдат откровени един с друг, да имат честни, открити отношения. Просто обявявате кой сте и очаквате в замяна и от другия да ви разкрие кой е.

ФлиртуванетоНемалко е писано за флирта. Има дори цели книги, които учат хората как да флиртуват. Ден

след ден като гъби никнат курсове по „как да флиртуваме". Не бързайте да реагирате отрицателно, не смятайте, че флиртуването е синоним на хитрост, вероломство и манипулиране!

Въпреки че съпътстващото значение, което влагаме в понятието „флирт" е отрицателно, флиртуването може да бъде много положително и окрилящо човека преживяване, при положение, разбира се, че остане в определени граници.

Има едно основно правило: никога не започвай нето, което няма да можеш да приключиш!Това означава, че не бива да подвеждаш другия! Обсипвай с комплименти, ласкай, но никога не

подвеждай човека, не го заблуждавай, ако няма надежда!Флиртуването ви дава възможност да поемете известни рискове, да внесете промяна в живота

си, да се запознаете с нови хора. флиртът ще ви научи също така да използвате по-добре езика на очите, да използвате визуалния контакт. Много често когато някой ни ухажва, ние избягваме погледа му, свеждаме очи. Поради нашата плахост не се осъществява много важният визуален контакт. Мнозина от нас просто не умеят да осъществяват връзка с човека, който е показал, че ни харесва; оставяме го да помисли, че не се интересуваме от него.

Флиртът може да ви стимулира и да се усмихвате - един чудесен сигнал за откритост и отзивчивост, флиртът провокира топлота, дружелюбност, чувство за хумор, вежливост и галантност.

84

Най-важното нещо, което трябва да помните, ако се готвите да флиртувате, е да бъдете искрени! Бъдете това, което действително сте. Нека комплиментите ви да бъдат искрени, пазете се от фалш! Повечето хора много лесно долавят неискреността.

А. срещнала на някакъв прием един страшно чаровен мъж. Наговорил й такива хубави неща, че тя се почувствала като царица на приема. Като се връщала от стаята за освежаване обаче го чула да разтегля същите приказки на друга жена. Била толкова разочарована, че когато по-късно я помолил да му даде телефонния си номер, тя просто го отрязала.

Друго отблъскващо поведение е да сипете непрекъснато критични или язвителни забележки или да се правите на палячо, за да привлечете вниманието на другия. Обикновено с такова държане се постига точно обратното. Човекът може въобще да не разбере, че се шегувате, може чувството му за хумор „да не задейства"! И още нещо: когато сте саркастични вие не можете да бъдете прями, честни и искрени, така че не можете да очаквате и от другия да ви отвърне по този начин.

Вашата тактика във флирта: настъпление и оттеглянеМного често се случва някой неудържимо да ви привлича, но вие пък да не му харесвате.

Седите, да речем, в самолета до някакъв хубав мъж, който си чете упорито вестника. Искате да го заговорите, но той не поддава. Преди да се почувствате отблъсната, поемете въздух, задръжте го и се поздравете сама за това, че имате кураж да опитате, че ще поемете риска. Много възможно е съседът ви да е погълнат в мислите си и неговата сдържаност да няма нищо общо с отношението му към вас. Така че не приемайте неговата резервираност като лична обида!

Но: ако продължително излъчвате сигнали, че се интересувате от даден човек и не получите взаимност,, стоп на сигналите! Не се опитвайте да го убеждавате, че е длъжен да ви забележи, не се превръщайте в напаст! Навреме доловете „накъде духа вятърът" и се оттеглете. В края на краищата „морето е пълно с риба"!

Има случаи, когато човекът до вае може да ви е харесал, но да му е необходимо време. Възможно е и да е толкова срамежлив, че да останете с впечатление, че не се интересува от вас. Помнете: от него зависи да направи следващата стъпка. Той ви е подал сигнал, че не се интересува - съобразете се с него. Ако проявява интерес, сам ще намери кураж да ви отговори.

И друго нещо: много е .важно да бъдете вежливи и да се усмихвате любезно на онзи, който ви прави комплименти или показва, че му харесвате. Няма да пострадате, ако кажете „благодаря ви", когато някой ви каже някоя любезност. Ако не го харесвате, можете да ограничите отговора си само с това „благодаря ви", без да давате аванси - гледане в очите и разговор. Ако другият „не загрее" и не разбере правилно липсата на реакции от ваша страна, ще трябва да му го кажете по-ясно. Казани с учтив тон, изрази като „Много ви благодаря, но не съм свободна (свободен)" или „Много сте мил (ми-ла), но аз наистина не мога да разговарям повече с вас!" обикновено ще накара ухажора да разбере. Ако той продължава да настоява, повишете глас и кажете твърде, като го гледате в очите: „Казах ви, че не желая! Моля оставете ме на спокойствие!". Ако и това не даде резултат, кажете му направо колко обидно е неговото държане и си идете.

Какво трябва да кажете, ако флиртът потръгне...В наши дни често е трудно да разбереш, дали някой действително харесва някого. Има толкова

много нюанси на тънките и недоловими „подавания"! Има случаи, когато някой започва да флиртува с вас само за да поддържа собственото си самочувствие или за да си прекара времето...

А бабите ни разказват как когато били млади си имало ред: изпуснеш носната си кърпичка пред мъжа, когото харесваш и докато той вдига кърпичката, можеш вече да се усмихнеш и да кимнеш кокетно с глава, показвайки му, че му се дава възможност да се обади и да помоли за среща. Ето ви една проста и същевременно елегантна схема на общуване. Колко е било лесно тогава да установиш има ли взаимен интерес!

Днес ние разполагаме с други набори от правила. Когато срещнем някой, когото харесваме, ние го поглеждаме няколко секунди по-продължително от обикновено и чак тогава отвръщаме поглед. След това поглеждаме отново - гледа ли ни. Ако ..обектът" проявява интерес и погледите ни се срещнат, продължаваме визуалния контакт и се усмихваме. Това вече е сигнал, че искаме да поговорим. Когато „включите на една вълна" с някого, вие просто усещате това. Обхваща ви някакво приятно чувство. Не се налага да правите усилия, за да ви забележи. Започнете да се изразявате по-

85

плавно, дори и когато не сте съгласни с другия. Разговорът тече, езикът на жестовете и езикът на тялото се разгръщат съвсем естествено.

Пламването на взаимно привличане е велик момент. Когато това „се получи", ще установите, че просто не можете да приберете усмивката от лицето си.

Тук вече няма правила според това дали сте мъж или жена. Щом някой ви харесва, няма значение от какъв пол сте - трябва просто да бъдете откровени, честни и - внимавайте сега! - не-агресивни! Дайте възможност на другия да каже ..не", а на себе си

- да излезете с достойнство от ситуацията, ако вашият обект не прояви интерес. Не бъдете настойчиви! След като сте предложили на някого среща три пъти едно след друго и той всеки път намира извинение, без да предлага алтернатива, престанете да го каните.

Например, каните някого на вечеря, а той ви отговаря „Не мога, точно този ден съм зает". След като повторите същия сценарий три пъти, явно е, че той не желае да се срещне изобщо с вас. И напротив, ако отговори „О, много бих искал, но този ден съм зает, какво ще кажете за идущата седмица?", вие можете да заключите, че той наистина иска да се види с вас.

Най-добре е да се срещнете на кафе или през обедната почивка- това ще ви даде по-добра възможност да се опознаете, без особен ангажимент. Такава

ситуация е по-малко притесняваща.Когато някой ви кани да излезете, а вие не желаете това, не се опитвайте да бъдете излишно

любезни и да го щадите, като кажете: „Разбира се, някой друг път", без действително да имате такива намерения. Ако сте прями, честни и откровени, вие ше нараните другия по-малко, отколкото ако го залъгвате. Можете да кажете например: „Не, благодаря. Поласкана съм (поласкан съм), но не разполагам с време да излизам с вас", или „Мисля, че не трябва да продължаваме това", или „Защо да не ви се обадя аз, ако реша да се срещнем?". По този начин всичко ще бъде ясно, няма да има .обидени.

Опитайте се да опознаете другияКолко лесно беше в ученическите и студентските ни години да поканиш някого, след като

знаеш характера на човека, приятелите му, средата му! След като излезете от училище и вече не разполагате с този „лукс", е много важно да откриете колкото се може повече неща за вашия обект. Трябва да бъдете открити и прями и да не се притеснявате от мисълта, че сте твърде любопитни. В наше време - и на нашата възраст! - ние трябва да знаем кой стои пред нас!

Ако зададете някакъв интимен въпрос, бъдете готови да приемете отговора. Така например, ако попитате някого дали е опитвал някакъв наркотик и той ви отговори, че е имал сериозни проблеми с хероина, не игнорирайте отговора и не замазвайте положението, само защото се страхувате, че събеседникът ви ще се почувства неудобно, ако се говори за това. Щом като е казано веднъж, продължете да говорите за това, като запитате например „Кога се излекувахте?" или „А как започнахте?", докато самият събеседник не покаже, че не желае да говори повече по този въпрос. Нека той вземе решението. От друга страна, не правете оденки като „Колко ужасно!" или „Мразя наркоманите!". При положение, че другият счита за уместно да сподели тази лична информация с вас, би следвало вие пък да проявите уважение и да не го карате да се чувства неудобно, че споделя такива интимни неща с вас.

Много често именно преките и откровени въпроси ще ви дадат информацията, която ви е необходима, за да решите желаете ли или не този човек да остане в живота ви. Всетаки, за да научите нещо повече за даден човек, не е безусловно необходимо да го питате за лични и съкровени неща. Когато обсъждате с него световните събития, спорта, бизнеса, новините или вашите забавления, вие също можете ла получите представа за човека. Ако сте добър слушател и вниквате в онова, което другият казва, вие можете да добиете по-задълбочена представа за неговата личност и за начина, по който той възприема света и себе си. Например, ако събеседникът ми непрекъснато се подценява и все говори лошо за себе си, това ще означава, че този човек има ниско самочувствие.

Обикновено хората разкриват всичко, което искате да узнаете. Следете логиката в онова, което ви казват. Вслушвайте се в начина, по който разказват за определени ситуации, в които са участвали, за да разберете тяхната система от ценности и представите, с които боравят. Слушайте добре, за да разберете как подхождат към житейските проблеми. Дори и да е необходимо много време, за да

86

опознаете даден човек, все пак вашето умение да слушате внимателно, комбинирано с прями и откровени въпроси, може да ви позволи да разкриете бързо дали имате нещо общо с този човек.

Това ще ви даде възможност също така да решите дали си струва да инвестирате време и енергия, за да продължавате тази връзка.

Когато се налага да кажете „Всичко свърши..."Всички сме чували израза „За танго са необходими двама". Точно както за танц ви е необходим

човек, който знае да танцува, така и за истинската дръзка ще ви бъде необходим човек, който е откровен и разбран. Ако между вас няма добра комуникация, връзката ви ще е лишена от съдържание. В много случаи е дори по-добре да живеете без такава връзка, която наранява вашето самочувствие.

Преди години М. направи всичко възможно, за да спаси десетгодишния си брак. Мъжът й непрекъснато я критикувал, дори пред хора. Почти не разговарял вече с нея, освен ако трябва да каже, че иска да вечеря или да й нареди нещо. Бил непрекъснато в лошо настроение, сякаш я обвинявал за всичко, което не върви както трябва. М. разказваше, че търпи „в името на децата" и „заради парите". А всъщност искаше да запази брака си. Ходеше от курс на курс по брачни проблеми, четеше книга след книга, съветваше се със специалисти по терапия на брака - все сама. Когато помолела мъжа си да отиде с нея на консултация, отговорът бил винаги един и същ: „Ти имаш нужда от помощ, не аз. Няма да тръгна по никакви консултации!".

Независимо от това какви са били причините, явната липса на общуване между двамата караше М. да се чувства като че ли „танцува танго сама". Чувстваше, че няма никаква надежда и трябва да сложи край, но не знаеше как да го направи. И когато най-сетне изрекла: „Опитах се да направя всичко, което можах, но нашата неспособност да общуваме един с друг не ми дава възможност за избор, това съсипва чувството ми за собствената ми цена. Ще говоря с адвоката си", М. почувствала изведнъж облекчение и дори някакво нетърпение да започне час no-скоро нов живот.

Повечето ситуации може и да не са чак толкова крайни. И все пак, когато се чувствате разколебани в дадена връзка и накрая вземете решение да сложете край, трябва да бъдете прями и откровени.

1. /Обърнете се към вашия партньор колкото се може по-спокойно.2. През цялото време го гледайте в очите.3. Пристъпете направо към вьпроса.4. Говорете за това как се чувствате ние, как се е отразила връзката върху вас, защо желаете да

се разделите.5. Разговаряйте без лични нападки и обвинения, без разгорещеност.Много важно е да приемете нещата спокойно! Повтаряйте си на ум „С това е свършено".

Наистина ужасно тежко е, като смърт!Изтьгувайте си го по всички възможни за вас начини. Оставете тъгата да трае толкова, колкото

й е необходимо. И когато и това свърши, поемете дъх! Никога не гледайте назад, защото решението, което сте взели е най-доброто. Понякога е по-добре да се разделите, отколкото да продължите да живеете с някого, с когото не можете да установите контакт, който ви унижава и убива вашето самочувствие.

В повечето случаи когато играете с открити карти и сложите край на една боледуваща връзка, ще откриете, че животът ви ще стане дори по-пълноценен, по-интересен - може това да ви импул-сира за повече мотивация, за по-голям творчески замах, да ви позволи дори да печелите повече пари и да имате повече приятели, отколкото преди раздялата.

И още нещо: много често излизането на открита „схватка" и изясняването на тровещите ви отношения ще ви даде непознато досега чувства на вътрешна сила и увереност, които ще ви помогнат в бъдещия ви живот. В края на краищата, след като сте могли да се справите с една от най-трудните ситуации в своя живот, вие ще можете да се справите с всичко!

Десет съвети за доброто общуване с вашия партньорВашата любов ще укрепва и разцъфтява, ако умеете да поддържате жива връзката с вашия

човек. Ето ви няколко правила, извлечени от анализа на „болестите на брака":1. Разговаряйте! Разговаряйте!

87

Най-често срещаното оплакване от брачните партньори е: „Ние вече не разговаряме". Твърде често смятаме, че другият е някаква даденост, че ни е „в кърпа вързан". Почнем ли да мислим така, общуването между двамата замира.

За да поддържате жива връзка, трябва редовно да разговаряте един с друг. Няма значение колко сте заети; необходимо е да намерите време за разговор. Може да са само 15 минути на ден, но все пак трябва да кажете на партньора си как се чувствате, какво смятате да правите. Необходимо е да чуете от него какви са неговите планове, как е самият той.

Споделяйте неща от ежедневието, които засягат и двама ви.Липсата на общуване отдалечава хората един от друг, отчуждава ги, така че след немного време

ще се окаже, че всеки живее свой отделен живот. Когато разговаряте с партньора си, не изреждайте просто серия от факти за онова, което сте

правили през деня. Специалистите по общуване съветват да използвате повече зрител ни, слухови или обонятелни описания, да вложите повече чувства. Това ще помогне на вашия партньор да сподели преживяването заедно с вас и да го усети по-пълно, като че ли и той (или тя) е бил действително заедно с вас. Дори нещо толкова банално като отиването до гастронома може да бъде интересно, ако опишете преживяванията си там, като използвате всичките си сетива. Ако кажете „Ходих до гастронома", няма да впечатлите никого. Но ако кажете „Бях в гастронома. Бях страшно уморена, но като попаднах при сладкишите, като ми замириса - просто живнах! И да ти призная, още там изядох една от пастите с крем, които бях купила за нас двамата!".

Друго нещо, което винаги трябва да помните: вашият партньор няма телепатични дарби и не може да чете в ума ви. Няма нищо по-неприятно от това, да попитате "Какво се е случило?" (след като наистина по всичко - и по стойката му, и по израза на лицето му - виждате, че нещо се е случило наистина) и да чуете неговото „Нищо!". Ще попитате втори път и пак ще чуете същото. Щом се получи такова нещо, трябва да се обърнете към другия направо, открито и... любящо. Направете опит и ще видите колко различно ще бъде неговото отношение, ако кажете: „Миличък (миличка), знам, че нещо не е наред, защото изглеждат тъжен. Има ли нещо което можеш да споделиш с мен?". Или: „Аз съм до тебе. Ако има нещо, за което би желал да говорим, искам да знаеш, че те слушам с цялото си сърце".

За беда, много хора не са свикнали да се разкриват и да споделят, особено когато става дума за чувства. Мнозина още от детството си са свикнали да затаяват в себе си всичко, да не изразяват чувствата си и да стискат зъби. Следователно, от вас ще зависи, да помогнете на вашия партньор да бъде по-открит.

Ако вашият любим човек все още отказва да проговори, помогнете му, като кажете вие какво мислите, а след това го попитайте дали сте на вярна следа.

2. Изслушвайте! Бъдете търпелив слушател!Твърде често срещано оплакване от страна на двойките е: „Той (или тя) никога не обръща

внимание на онова, което казвам!" За да вървят добре отношенията между двама съпрузи или партньори, ще трябва и двамата да обръщат наистина голямо внимание на думите на другия, а и да помнят какво е казал.

Ако искате да поддържате сърдечна близост, винаги обръщайте внимание на подробностите от преживяванията на вашия партньор. Не се затваряйте в себе си, не бъдете неотзивчиви, когато любимият ви човек има нужда да говори. Ако моментът е неподходящ за вас, кажете нещо такова, например: „Мили (или мила) сега ми е невъзможно да те изслушам. Искам всичко да ми разкажеш, така че нека да поговорим за това днес следобед, когато ще мога да внимавам по-добре." И именно „днес следобед", както сте обещали, намерете достатъчно време да поговорите.

Ако сте готови да чуете действително не само какво има да каже вашият партньор, но и как ще. ви го каже, вие ще можете да реагирате вече като „емоционален барометър", ще бъдете съпричастни.

И накрая: не прекъсвайте другия! Слушайте го, докато свърши своя разказ.3. Говорете направо!Винаги се опитвайте да говорите открито и по същество -престанете да увъртате нещата!Имайте предвид, че е много важно да престанете да изразявате под формата на въпрос своите

изисквания. „Дали да не отидем на кино? Няма ли да вечеряме навън?" и пр. ще дадат много по-не-

88

задоволителен резултат, отколкото ако кажете направо: „Мили (мила) искам да идем на кино и след това да вечеряме някъде навън!".

Изразявайте желанията си ясно и точно!Ако ви измъчват съмнения какво мисли и чувства вашият партньор, не се впускайте в

предположения. Попитайте го направо и открито! Директният разговор не само спестява време, но ще ви помогне да премахнете скритите си безпокойства и подозрения. Даже и да чуете в отговор на въпроса си нещо, което няма да ви допадне много-много, поне ще знаете как стоят нещата и няма да се измъчвате повече.

4. Споделяйте интимните си тайни!Една интимна връзка предполага да споделяте своите мисли -и най-лошите, и най-добрите - и

своите тайни с партньора си.Изследванията показват, че най-щастливи са двойките, които споделят помежду си всичко и

нямат тайни един от друг. Те могат да разговарят най-откровено за всичко - от стомашните си пробле-ми до миналите си любовни афери. Тези хора не крият тайни и не казват лъжи.

Въпреки че има толкова много книги, които се надпреварват да ни учат да не споделяме най-съкровените си мисли, да си останем загадъчни, консултантите по брака са убедени, че затаяването на информация може да създаде дистанция, докато споделянето на личните неща само може да сближи двойката още повече.

Единственият случай, когато вашата споделена тайна може да се превърне в проблем, е когато партньорът ви започне да я използва срещу вас, да „ви замеря" с нея. Никога не правете това - то е недопустимо и може силно да накърни отношенията между двамата.

В някакъв интимен момент Д. споделила с приятеля си, че винаги е била ненаситна в любовта. Той пък, чувствайки я много близка, споделил своята тайна, че до тринадесетгодишна възраст „мокрил леглото си". Няколко седмици по-късно Д. купила нови скъпи чаршафи и смятайки се за много остроумна, изтърсила: „Тези чаршафи са много скъпи, така че внимавай!" И докато тя се смеела, той почувствал, че нещо се свива в стомаха му. Просто не можал да преглътне забележката й, най-вече защото тя хвърлила в лицето му собствената му тайна.

Послушайте: при никакви обстоятелства, никога не припомняйте някаква споделена тайна на вашия партньор, за да я използвате като оръжие в спора с него. Разбира се, ако искате да залазите доверието му във вас.

5. Извинявайте се - любовта заслужава това!В началото на 70-те години навсякъде чувахме израза „Любовта няма защо да се извинява",

станал популярен от филма „Любовна история". Е, добре! Сега, през 90-те години, любовта решително е длъжна да казва „извинявай"! Когато обичаш някого, няма място за „его", трябва да има само искреност и честност. Любовта именно ще накара вашия партньор да ви разбере, ако допуснете грешка, и да приеме извиненията ви за онова, което е станало между вас.

Толкова често чуваме наскърбения съпруг (или съпруга) да казва: „Поне да каже, че съжалява за онова, което направи! Поне да каже, че му е тежко от това, което се случи!"

Ако сте сторили нещо нередно, за което съжалявате, побързайте, признайте си, кажете „съжалявам", ала наистина съжалявайте!...

6. Не изисквайте, не командвайте!Всички сме чували израза „Ще уловиш повече мухи с мед, отколкото с оцет". Милите слова, от

които лъха вежливост, любов и ласка, дават много по-големи резултати от киселия тон, подплатен с команди.

Необходимо е да внимавате не само за това какво казвате, но и как го казвате!Понякога ние изстрелваме команди и нареждания, без дори да съзнаваме това. Да вземем такъв

пример. Един съпруг се връща от работа и казва на жена си „Дай ми една бира!". Пряката й реакция на тази заповед ще бъде безспорно изцяло отрицателна, дори враждебна. Тя като нищо ще отговори „Вземи си я сам. Не съм ти робиня, крака нямаш ли!" Ето ви: съпругата реагира не на онова, което казва мъжът й, а на начина, по който го казва. Ако той облечеше думите си с малко нежност, като например: „Миличка, би ли ми дала една била?", повярвайте, сигурно щеше да си получи бирата.

89

За да имате успех в общуването с вашия партньор, никога не командвайте и не изисквайте. Вместо това използвайте повече „сладкишни" думи и множество „благодаря"-та.

7. Не мърморете, не обиждайте, не хапете!Колко неприятни са постоянните упреци, как съсипва добрите отношения непрекъснатото

„пилене"! Ако сте си избрали този тон, то сте избрали най-сигурният път, за да сложите край на вашата връзка и да съсипете сексуалния си живот!

Несъмнено, може да се окаже трудно да приемете някои неща, които прави вашият партньор. Но ще трябва просто да му кажете какво ви дразни. И тук вече трябва да внимавате: не го правете по начин, който ще унижи другия! Даже и да сте ядосани и притеснени от онова, което е направил, не ругайте, не обиждайте! Преди да започнете да мърморите, да поучавате и да корите, просто помислете за онова, което толкова сте харесвали у този човек, заради което сте се събрали с него, за добрите му страни, заради които сте „хлътнали" по него.

Когато казвате от какво не сте доволни, не се цупете, не се зъбете, не говорете с отровен тон. Забравете ядното: „Ти никога не си..." или „Ти винаги така..." и пр., и пр. Кажете: „Мъчно ми е, че не прекарваме повече време заедно, искам да излизаме вечер", или „Аз не се чувствам добре, като те видя да пушиш и да пиеш..."

Опишете как действията на вашия партньор се отразяват върху вас, вместо да го атакувате и да го принудите да мине в отбрана с това ваше „ти никога" или „ти винаги"!

8. Не скъпете комплиментите!Искрените похвали, оживени с изразителни епитети, ще допринесат извънредно много за

добрите отношения и ще заздравят връзката между вас и партньора ви.Не се скъпете с комплиментите - ако нещо ви харесва, кажете го, отбележете го дори с една

едничка дума!Например, ако жена ви дълго се е контила пред огледалото и пита развълнувано: „Как

изглеждам", не отговаряйте небрежно „Екстра!" или „Добре си!". И ето ви свадата! На нейното заядливо „Като не ти харесвам, защо не си кажеш направо?" ще последва вашето ядосано „Казах, че си екстра, какво очакваш да ти кажа?" и т. н., и т. н.

Просто от вас са очаквали нещо повече, да вложите нещо от себе си. Можехте, примерно, да кажете: „Тази вечер си особено хубава. Тази рокля подчертава цвета на очите ти..."

Виждате ли как стават тия работи?...9. Нека гласът ви да искри от оживление!Казахме вече. Често пъти не е толкова важно какво казваш, а как го казваш. Ако кажете

„Обичам те" с безжизнен, скучен, монотонен клас, положително няма да получите същия съвет, както ако бихте казали „обичам те" с вълнение, убеденост и възторг.

Всичките ви чувства трябва да участват - страх, любов, щастие, тъга, съмнение, скука, съчувствие, разбиране, състрадание... Гласът ви трябва да отразява живо тези чувства.

Умейте да се зарадвате, като посрещате любимия човек. Не говорете отегчено и монотонно, никой не обича да бъде приеман като „нещо, което се разбира от само себе си", а още по-малко пък като „нещо, което ти е в кърпа вързано".

10. Използвайте разточително езика на тялото!За да поддържате вашата близост, трябва не само да разговаряте, но също така и да поддържате

физически контакт!Прегръщайте и докосвайте партньора си, дори когато няма причина за това. Погалвайте ръката

или бузата му, докосвайте рамото му, за да подчертаете думите си. Поддържайте директен контакт с погледи, гледайте го в очите, когато говорите.

Ако правите това редовно, между вас ще се създаде много по-силна връзка. Особено пък и ако се усмихвате!

Глава четиринадесетаВашето мнение /моето мнениеСъберат ли се на едно място поне двама по-интелигентни хора, веднага ще възникнат различия

в мненията. Нееднаквият опит и различните ситуации, през които хората преминават в живота си, неминуемо ги карат да виждат нещата от различна гледна точка. Напълно съм убедена, че хората

90

трябва да застъпват твърдо своето мнение, да изразяват чувствата си; не е необходимо да се съгласяват с другия, само за да го предразположат. Още по-убедена съм обаче, че винаги трябва да изразите и своето несъгласие, ала така, че да не обидите и отблъснете от себе си вашия събеседник. Изрази като „Ама че ливада!", „Боже, какъв идиот!", „Ти си луд" или „Вие не знаете какво говорите" са определено неприемливи за едно добро общуване.

Имах един клиент, който беше образец за неотстъпчив и вманиачен дядка, все всичко знаеше, все той беше правият. Дотолкова не понасяше да му се противоречи, че бе свикнал непрекъснато да крещи на другите - от постоянното напрежение гласните му струни се бяха повредили, та затова и дойде при мене да търси помощ. След като го обучих как да внесе по-меки и по-добронамерени тонове в гласа си, да не избухва така стръвно да защищава своята правота, животът му започна да се променя. Повратната точка настъпи, когато го заснех на видеофилм и му показах как спори. Беше шокиран, като видя как неговите нападки и хапливи изрази отблъскват хората, как захваща всяка тема с неприязън и яд в гласа си. Като се видя как изглежда, буквално за една нощ се промени.

Може да не сте съгласен с някого, но това не значи, че трябва да хапете до кръв. Не бива да го ругаете.

Ралф Уолдо Емерсън ни е оставил една чудесна мисъл за различното мнение. Той казва: „Ако не мисля, както ти мислиш и ти не мислиш, както аз мисля, това иде да покаже, че аз не мисля като тебе и ти не мислиш като мене". Много важно е да имате предвид това, когато говорите с някой, който не споделя вашето мнение. Ако сте разпалено агресивен и налагате своята система от разбирания, другият изобщо няма да чуе онова, което искате да му кажете.

Винаги трябва да уважавате събеседника си. Можете да използвате ключови изрази, като „Разбирам какво казвате...", „Опитайте се да погледнете за миг от моята позиция...", „Ценя това, което ми казвате; но има и друг начин да погледнем върху въпроса...", „Нека да видим няма ли да намерим някаква обща изходна позиция...".

Избягвайте непреклонни изявления .като: „Вие въобще не разбирате за какво става дума" или „Зная, че съм прав", изрази, които отчуждават хората и утежняват разбирателството между тях.

Карол, една моя клиентка от Източните щати, е твърде неотстьпчиво същество. Тя винаги смята, че онова, което върши, е най-правилно. С десетгодишния си брачен стаж тя смята, че може да дава съвети по всички проблеми на човешките отношения. Веднага предлага мнението си с остър, безпрекословен и поучаващ тон. Многознаеща и снизходителна, тя кара другите да се чувстват глупаво заради това, което са казали или направили. С тази си „компетентност" тя толкова беше отблъснала от себе си хората, че всеки гледаше да я избягва. И проблемът беше не в това, че тя винаги беше готова да даде „лептата си" и да помогне, а в това как я даваше!

Наистина, когато се съберат двама души с различни мнения, може да възникне раздразнение, да се появят разгорещени спорове. За да се избегнат „експлозии" обаче, е необходимо и двамата събе-седници да говорят така, че да не се навиват един срещу друг. Това означава да запазят спокойствие, колкото и трудно да им се струва това, да крепят с всички сили взаимното си уважение през целия разговор.

Зачитането на личността на другия е най-важното нещо, с което трябва да се съобразявате, независимо колко сте ядосани или разтревожени от дадена ситуация.

Да кажем, мъжът ви е забравил за рождения ви ден. Ще се почувствате, разбира се, наскърбена и ядосана. Ще изразите наранените си чувства, като кажете самата истина: колко много означава този ден за вас и как, след като съпругът ви е забравил „такъв ден", сте се почувствали сама, забравена, отхвърлена и ужасно тъжна. Неподходящо би било обаче да започнете да обобщавате - кога ли си е спомнял нещо важно, ето миналата седмица забрави да вземе кучето от лечебницата... Ами то целият му род е дървеняшки, тъпашки, идиотски... Това му е наследствено... и т. н., и т. н.

Вярно е, че изследванията са показали, че една препирня може да се окаже полезна за самите вас, ала нечестното водене на спора - да влачиш някого .по тепиха заради нявгашна простьпка, само защото е сбъркал в момента нещо - може да има само разрушително действие.

И още един съвет за добрия изход от спора: „по-малко значи повече!" Щом сте решили да започнете, обяснете с възможно най-малко думи какво ви смущава, а след това дайте подробности. Това не само ще ви даде възможност да подберете мислите си, но ще позволи и на другия да има

91

отправна точка и да знае какво ще бъде развитието. Така той ще прояви повече готовност да изслуша вашите възражения и оплаквания.

Напълно възможно е дискусията да се разгорещи. В това няма нищо лошо. Щом трябва да викате - почвайте и викайте. Изкарайте си го навън. Само че не нападайте другия, не го обвинявайте. Това само ще го накара да се отбранява. Вместо това се опитайте да изразите собствените си чувства, като обясните на другия какво в неговите - повтарям това - действия ви е засегнало.

Безспорно, най-подходящият момент да изразите наранените си чувства е моментът, когато сте били засегнати. Необходимо е обаче да се съобразите и с подходящата ситуация. Надали ще е най-подходящо да избухнете, ако сте на черква, например. И все пак, много важно е да не изчаквате да мине много време. Щом искате да кажете на някого коя негова постъпка ви е ядосала, трябва да го кажете веднага - нито десет минути, нито час, нито ден по-късно. А да не говорим за една седмица. Ликвидирайте въпроса колкото е възможно по-скоро.

Един от моите клиенти, превъзходен актьор, се снимаше във филм, върху който работехме заедно, филмът не излезе сполучлив поради слабия сценарий, режисурата и други бъркотии. Аз все пак смятах, че моят клиент направи ролята великолепно. Като първокласен професионал той направи възможно най-доброто при тези обстоятелства. Но един друг приятел, който знаеше, че работим заедно, ме заяде: „Видяхте ли, че вашият човек нищо не направи? Ужасен беше". Майчинските ми защитни инстинкти влязоха в действие и се хвърлих в защита, обвинявайки режисьора, а не изпълнителя. Спорът се разгорещи, събеседникът ми започна да се криви, как моят човек преигравал... Казах: „Спомням си точно сцената, за която говорите. Уважавам мнението ви, а вас лично особено почитам. Искам обаче и вие да уважите моите чувства като човек, който е тясно свързан с подготовката на филма. Аз продължавам да мисля, че изпълнението беше страхотно, въпреки обсто-ятелствата и напрежението, на което той бе подложен".

Така той можа да чуе моите съображения и прекрати разговора.Когато бях в прогимназията, наблюдавах юмручен бой между две момчета заради това кои коли

са по-хубави - „Форд" или „Шевролет". Най-интересното бе обаче, че целият клас се бе разделил на две и скоро всеки се оказа включен в разгорещени спорове. И само защото бяха налице различни мнения и нямаше друг начин да се изрази гледище, спорът се изроди във физическа разправа - пълната невъзможност за словесна връзка.

За съжаление тези неща не се случват само когато си на 12 години. Погледнете лютите разводни битки, които отравят нашето общество. Вижте войните, които бушуват из целия свят. Хора се избиват един друг, само защото не споделят едно и също мнение и не могат да се спогодят.

Като специалист по между човешките връзки, аз мисля, че всички проблеми на човешкото общуване са разрешими. Стигнала съм до формулирането на седем правила, които трябва да спазвате при спора, ако искате да стигнете до решение и да запазите добри отношения.

1. Не повишавайте глас. Въпреки че сте емоционално ангажирани, един спокоен, уравновесен тон ще ви позволи да бъдете чути по-добре.

2. Винаги уважавайте мнението и ценностите на другия човек; колкото и да ви е трудно, опитайте се да видите нещата от негова гледна точка.

3. В никакъв случай не прекъсвайте събеседника. Прехапете си езика, ако трябва, но оставете човека да каже, каквото е наумил. Дори ако тежки думи задействат някой „бутон", отминете ги, овла-дейте се и... не го прекъсвайте.

4. Използвайте ключови изрази като: „Разбирам какво казвате", „Виждам гледната ви точка", „Уважавам това, което казахте, но все пак..." Нека другият да разбере, че наистина сте го слушали.

5. Обобщете накратко със свои думи онова, което е казал събеседникът ви, та и двамата да сте сигурни, че всеки е разбрал точно гледището на другия.

6. След като сте обобщили, намерете обща отправна точка, някакъв въпрос, по който и двамата имате общ език.

7. Накрая изложете своето гледище и поискайте от събеседника и той да обобщи как ви е разбрал.

Всичко това може да ви изглежда опростителска 7-етапна формула, но тя наистина върши работа. Насърчавала към мои клиенти да я използват - и постигаха изключителен успех. Оказа се, че

92

така те са подготвени не само за бизнеса, но и за личните си връзки. Клиенти, които не бяха говорили от години със своите неприятели или с членове от семейството си, благодарение на тези седем стъпки можаха да преминат най-сетне през комуникационната бариера.

Как да не засегнете събеседника с нашето мнениеДосега говорихме за случаите, когато знаете пред кого сте изправени. Преди да изразите

открито искреното си становище и да посрещнете евентуален спор, ще трябва да познавате „аудитори-ята".

Въпреки че вашето мнение е ваше право, то трябва да бъде изразено първо, когато ситуацията позволява и, второ, когато това може да бъде от полза за всички.

Научих това от дългогодишната ми работа с моите клиенти. Мнозина напредваха бавно в нашите уроци, не се изразяваха добре, не успяваха да схванат веднага как да постъпват, за да се усъвършенстват... За себе си аз обаче научих колко важно нещо е търпението, колко съществени са тактът и дипломацията. И аз прилагах тази моя „седеметапна таблица", за да помогна на моите клиенти да станат най-доброто, което могат. Когато дойдат в моя кабинет да търсят мнението ми за цялостния им имидж - тяхната реч, облеклото им, начина, по който се представят - хората често се чувстват голи и уязвими. Последното нещо, което им трябва в такъв момент, е някой, който не проявява такт и разбиране.

Наложи ли се в хода на моята оценка да кажа нещо не твърде лицеприятно, аз често казвам следното: „Нека се опитаме да забравим нашето его и да сметнем, че наблюдаваме някой друг. Не съм тук, за да ви засегна или нараня, тъй като аз съм на ваша страна".

С тези думи аз им вдъхвам повече увереност и ги карам да гледат на себе си по-обективно. Подходът помага също да се избегне всякакво неразбиране, а и да нямат те усещането, че някой ги съжалява.

Когато изразявате мнението си, внимавайте да не засегнете другите! Умейте да ги накарате да изслушат действително онова, което искате да им кажете, и след това им представете ситуация, в която могат да използват съвета ви. Можете да направите това, като поставите на първо място и над всичко уважението към събеседника като към човешко същество, като използвате меки и приятни тонове на гласа си, като поддържате постоянно зрителен контакт и отчетливо представяте своята гледна точка и излагате фактите, така, както вие ги схващате.

Дори ако някой помоли за вашето мнение, без да сте специално подготвен професионал, пак Ще трябва да помислите два пъти преди да кажете и дума. Преди да изразите мнение, трябва да сте уверени, че то може да бъде полезно.

Раздаването на мнения, които никой не ви е искал, е честа причина за кавги. Повечето хора смятат, че правят голяма услуга на „своите приятели", като им кажат искреното си мнение за дадена ситуация. В повечето случаи това не е никаква услуга. Всъщност, с такъв подход те само засягат приятелите си и правят сума поразии.

Щом искате да помогнете някак, първото нещо, което трябва да сторите, е да омекотите намесата си с едно: „Мога ли и аз да помогна малко" или „Не искам това да се отрази на приятелството ни, но ще ми разрешиш ли да кажа как аз преценявам тая заплетена работа?" Много често по-съществено е не какво ще кажете, а как ще го кажете, така че да не прозвучи обидно и да си развалите отношенията.

Например, ако не харесвате човека, с когото се среща ваш приятел или ваша приятелка, не започвайте с: „Просто не понасям тоя противен човек, с когото толкова дружиш!" Мнението си ще из-казвате само ако сте попитани и при това ще трябва да го омекотите с голяма доза такт. Ако не харесвате въпросния човек, можете да „подпитате" с няколко въпроса за мнението на вашия събеседник: „Как възприемаш тази връзка?", „Как се чувстваш с този човек?", „Има ли той (или тя) голямо значение за тебе"... Няма да почнете да „набивате" мнението си, тъй като това може да разруши завинаги приятелството ви, особено когато става въпрос за чувства, за някаква любовна връзка или нещо подобно.

Колкото и неподходяща да ви се струва дадена връзка, щом две глави лежат на една и съща възглавница, това е вече друго равнище на общуване, което вие тотално не познавате. Онова, което

93

виждате или което ви се струва, може съвсем да не е всичко, което крепи тази връзка. Така че пазете мнението си - особено ако е отрицателно -за себе си!

Да избегнем влизането в нежелан спорЕдна моя клиентка, Глория, дойде веднъж да ми се похвали как успяла да се справи с една

неприятна ситуация. Сестра й Барбара дошла при нея разплакана: не можела да живее повече с ужасния си съпруг, непрекъснато я унижавал, за всичко я ограничавал. „Снощи ме плесна дори!"...

Глория беше повече от уверена, че Барбара и мъжът й имат труден брак, беше ги дори съветвала вече да потърсят брачна консултация. Но мъжът на Барбара отказал да се съветва с когото и да било. Този път обаче, като разбрала, че е имало и шамари, Глория веднага казала: „Трябва да свършиш с този човек! Това е насилие! Нищо няма да излезе от един брак, в който той си позволява да вдигне ръка".

„Но той е добър човек! - моментално обърнала плочата Барбара - И впрочем, какво ли разбираш ти! Никога не си била женена. Знаеш ли на какъв огън се пече той в службата? Знаеш ли как едва свързваме двата края?..."

Глория се окопитила: „Тогава защо ми разправяш всичко това? Защо дойде, защо започна да се оплакваш, че искаш да го напуснеш?! Трябва сама да размислиш и да си решиш..."

Защо всъщност Барбара бе подхванала защита на мъжа си, въпреки че я бе набил? Дълбоко вътре в себе си тя знаела, че отношенията им са направо никакви. Ала търсейки отдушник на яда и огорчението си, тя започнала да се кара със сестра си. Има много хора като Барбара, които не могат да проумеят къде е истинският им проблем. Те ще се опитат да използват вас като „жертвен агнец" - ще се опитат да спорят, без да има предмет за спор. Не им се оставяйте! Като ви замирише на такъв разговор, просто го парирайте, както бе направила Глория с Барбара. Посочете какъв е действителният проблем - в нашия случай с Барбара това бе нейният груб съпруг - и не позволявайте да бъдете манипулирани и въвлечени в спор.

Хората, които търсят кавгаИма хора, които просто търсят стълкновения. Такива люде са изтощителни и трябва да ги

отпишете от живота си. Някои обичат да бъдат с такива „наежени" събеседници, тъй като ги намират стимулиращи и възбудителни. Изследванията показват обаче, че повечето хора не обичат да дружат с онези, които за всичко спорят и доказват, че все те са прави. Ако срещнете такъв търсещ свади човек, бъдете нащрек! Кажете, примерно: „Вие противоречите на всичко, което казах. Да се карате ли искате?" В човешкото общуване често пъти ядовете възникват всъщност не от онова, което другият казва, а от начина, по който го казва.

Нечий глас понякога може да бъде толкова остър и агресивен, че дори човекът да няма никакво намерение да бъде заядлив или враждебен, просто гласът му да звучи така. Ако тонът на някого не ви харесва, кажете му го да го знае - може би така ще направите услуга не само на себе си, но и на него самия.

ЗаядливцитеВсички познаваме стереотипа на дребничката стара дама, която непрекъснато мърмори и

придиря за най-малкото нещо. Ако -не дай Боже - допуснете и най-малката грешка, мърморковците веднага ще се „намесят". Тия хора просто като че ли имат радарна система за дреболиите! Непрекъснато търсят да се заядат.

Но мърморкото не винаги има образа на „вехтия гражданин". Забележкаджии се намират във всички възрастови групи, при всякакви социално-икономически статути! Сигурно познавате семейни двойки, които се хапят един друг и карат хората около тях да се чувстват неудобно. Да ги слушаш как се заяждат е досадно и неприятно. Това говори за пълна липса на уважение помежду им.

Няма нищо по-грозно от това да отидеш на вечеря с такава двойка и да слушаш как си съскат и за най-маловажната подробност - кой какво казал на някого или кой какво сторил, правейки си непрекъснато забележка на всяка хапка. Даяна, моя клиентка, бе преживяла не малко неприятности с непрекъснатото заяждане между Стефани и съпруга й Тед. Ха я поканят на ресторант, ха започнат не да се хранят, а да се ядат един друг. За всяко нещо! Например, Тед подхваща някаква история за приятели, с чиято лодка излезли за риба. Хванали голяма мряна... „Не беше мряна - ще отсече Стефани - шаран беше!" „Мряна беше..." „Шаран беше..." „Виж какво, Стефани, мряна беше, нали в края на

94

краищата аз зная какво съм уловил, нали аз бях там!" „Ами и аз бях там - нали помниш, че бях на брега. И много добре видях, че беше шаран..." Накрая Даяна се опитала да ги спре, позасмяла се: „Стига, дечица мили, спрете с това препиране!" - и забелязала все пак неудобството, изписано на лицата им заради цялата тази смешна детинщина.

Ако се озовете притиснат между двама препиращи се, вие ще трябва да сложите някаква граница. Кажете им направо, че постоянното им заяждане ви кара да се чувствате неудобно и ще престане да ви бъде приятно да излизате с тях. Необходимо е да определите собствени граници, с които те да се съобразяват. В противен случай - след като така и така говорим за граници - ограничете общуването си с такива хора.

Злостните попаденияЕдинственият начин да ви настъпят по болното място е първо, да позволите да го направят, и

второ, казаното да намирисва на истина.Ако, например, някой ви каже, че сте дебел, а вие си знаете, че не сте, няма да бъде задействано

копчето на вашето раздразнение. Ала ако сте си дебел и ви го кажат, ще се ядосате. Джил и Джоана се канели да отидат някъде за пролетната ваканция на колежа, ала всички места, които Джоана предлагала, не били по джоба на Джил. Семейството й не бе толкова богато, като това на приятелката й. Накрая Джоана избухнала: „Ама какво става с тебе? Нищичко ли не можеш да си позволиш!" Това наистина бе наранило Джил, която винаги болезнено изживяваше факта, че произхожда от бедно семейство.

Фактически Джоана не беше заядлива по природа. Просто в момента се чувствала потисната заради някакво хър-мър с приятеля си. Без дори да осъзнава това, си го изкарала на приятелката си. А и знаела много добре къде да я настъпи...

Ако сте малтретиран от приятел-подстрекател - а именно приятелите ни обикновено хапят най-лошо, защото знаят къде ни боли - трябва да пресечете опита и веднага да кажете, че поведението му е неприемливо. Кажете: „Знаеш, че ме засягаш на болното място и че наистина ме наскърбяваш!" Ако продължат, опитайте се отново да стопирате напъна, примерно с думите: „За втори път правиш това. Наистина не ми е приятно. Нарочно ли търсиш да ме нараниш?" И ако другият продължава, поставете приятелството си „на преразглеждане".

„Ползата от вредата" при кавгатаНай-добрият начин да сложиш край на един спор и да го направиш ползотворен е да изясниш за

какво спорите, какво по същество е било казано и след това да поставиш въпроса: Как могат да се уредят нещата? ,

Ако човекът, с когото се карате, не иска да престане или ви каже: „Не можем нищо да уредим, защото не сте прав!" и продължава бодро да спори, подберете най-категоричния си тон и кажете ясно: „Да спрем дотук! Стига толкова!" След това замълчете и не се разправяйте повече. Никой не може да спори сам със себе си. За кавга са необходими двама.

Често пъти спорът може да се раздуе от дребно несъгласие до генерално сражение. Двама души, например, могат да имат съвсем различни мнения - такъв беше случаят с моя клиент Робърт и неговата приятелка. Той веднъж споменал, че тяхната връзка ще укрепне, ако кръшкат понякога с други. Приятелката му се ужасила. „Виж какво - казала тя - не разбирам как ходенето с друг може да помогне на нашата връзка!?" Робърт настоявал на своето: ами това ще бъде една малка почивка, ще е много полезно, така ще оценим какво представляваме един за друг... Момичето окончателно се разсърдило и му казало да си взима колкото иска малки почивки, но тя не желае повече да го види. Робърт се опитал да я успокои, казал й, че я обича, но още не се чувства готов да се сгодяват, че им е необходимо още малко време да се опознаят. Но момичето въобще престанало да го слуша.

Не е толкова важно на чия страна ще застанете в случая. Важна е поуката, защото това момиче буквално „изхвърли и бебето заедно с водата от коритото". Ядосана, възмутена и наранена, заради едно различие в мненията тя докара работата до скъсване. А всъщност малко повечко усилия за разбирателство от двете страни биха могли да спасят „бъдещото бебе".

Гневът като оръжие в спораКогато сте въвлечени в някаква препирня, няма как, в повечето случаи ще се стигне и до

„кипване". Има обаче някои неща, които не бива да правите, независимо от това колко сте ядосани.

95

Можете да викате, да крещите, да виете, ала никога не правете нито една от посочените по-долу простъпки - разбира се, ако искате не да се разделите, а да поддържате трайни отношения с даден човек.

1. Никога не употребявайте епитети. Това може да има опустошителен ефект върху някои хора. Казаните в момент на гняв епитети (например „дебела свиня", „гнусен червей", „кучка мръсна") не се забравят и в най-интимни моменти. Те могат да продължат да отекват в съзнанието и човек да започне да се пита дали не изглежда наистина така в очите на другия.

2. Никога не нанасяйте удари „под пояса". Ако партньорът ви е казал някога нещо поверително - например за някаква минала случка, с която не се гордее - няма да е честно да я изкарате при кав гата и да я използвате срещу него. Това може завинаги да нарани доверието му във вас.

3. Никога не обвинявайте, ако искате да постигнете резултати. Не казвайте например: „Ти никога не си ми донесъл цвете" или „Винаги си ужасно мързелив!". Вместо това, без „никога" и „вина-ги" кажете какво мислите за действията на другия. Например: „Чувствам се пренебрегната, когато не се сетиш да ми донесеш цветя или някакъв подарък" или „Мъчно ми е като гледам човек с такива способности да бъде надвит от мързела си и да не използва възможностите, които има..."

4. Никога не се карайте просто за да ви олекне. Уверете се дали гневът ви действително е породен от действията на вашия партньор или от неговото държане, а не ви е ядосало нещо друго или някой друг през деня и сега „търсите да си го излеете".

Един от моите клиенти, писател, имаше да работи по някаква поръчка съвместно с друг писател. Двамата буквално се бяха хванали за гушите поради различните си виждания как да подходят. Бяха изгубили всякакво чувство за мярка - имаше крясъци, злобни забележки и обиди. Докато накрая моят клиент казал на своя съдружник: „Виж какво, твърде много те уважавам, за да допусна такова безобразие между нас. Не желая да се караме!" Думата „уважение" разруши стената на неразбирателство между двамата. Опитаха се отново да работят заедно, този път с по-голямо търпение и разбиране. Просто успяха да „запазят приличие" в своите отношения.

Продуктивният спорАко искайте вярвайте, но един спор или една препирня могат да ви бъдат полезни.

Изследванията, например, показват, че един брак е изложен повече на опасност, когато се избягват спорове, отколкото когато двама съпрузи открито могат да изразяват какво чувстват, та дори и ако се карат.

За да имате добър брак или добри отношения с хората, съществено важно е да покажете отношението си, да дадете израз на чувствата си и да кажете какво наистина става вътре във вас. Това не означава, че трябва да се превърнете в боец, който непрекъснато напада партньора си и търси речево надмощие. Вместо нападки, би следвало да кажете какво не ви харесва в действията на другия, а не да заявите, че той не ви харесва. Правилно е да възразявате срещу действията на другия, а не срещу него самия.

Много са хората, които не умеят да спорят. Те се сърдят, викат, крещят, припомнят минали грешки и провинения. Вкарват в спора словесни снаряжения, които имат малко общо със същността на въпроса. Такова поведение не е честно, а и разстройва напълно изгледите за разбирателство, тъй като говори за липса на доверие между двамата.

5. Никога не изключвайте шалтера на разума си, т. е. не мислете само за вашата гледна точка, без да чувате и осъзнавате онова, което казва другият в момента. В някои случаи, ако слушате внима-телно думите или тона в гласа на събеседника си, може да ви осени прозрение и да решите веднага спорния проблем.

6. Никога не забравяйте равносметката! Опитвайте се да кажете на партньора си как сте го разбрали и как вие виждате нещата. Ако постъпвате така, често ще констатирате, че в края на краищата и двамата имате близки виждания или пък че сте разбрали изцяло неправилно думите му. Когато всяка една от страните се опита, да направи „рекапитулация" или равносметка на противниковата гледна точка, това укрепва, а не разрушава връзката между страните.

Сълзите и смехът като оръжиеМакар че смехът и плачът да изглеждат като противоположните страни на едно цяло, в

действителност те доста си приличат. И сълзите, и смехът често са плод на притеснение и служат да

96

освободят натрупания яд срещу някого. Някои хора прибягват до сълзите, защото се чувстват като жертви в избухналата свада. Понякога хората плачат само защото не могат да се изразят по друг начин, особено словесно. Други използват сълзите умишлено, за да манипулират или обезоръжат своя съперник, като го накарат да се чувства виновен или да ги съжалява. Какъвто и да е мотивът, мно-зинството от хората се чувстват неудобно, когато в спора се появят и сълзи. Ако сълзите обаче са вашето средство за „общуване" и идват от дълбочината на сърцето - не ги спирайте, плачете си.

Същото се отнася и за смеха. Единственият проблем при смеха е, че някои хора често прибягват до хумора, за да избягнат препирните - да прикрият истинските си чувства и да заобиколят спорния проблем. Това силно дразни и действа крайно объркващо, ако се опитвате така да защитите позициите си. Когато някой непрекъснато се прави на шут и не се отнася сериозно към проблемите, които искате да изясните с него, ще трябва да го прекъснете и кажете: „Виж какво, в това няма нищо смешно! Говоря ти сериозно и искам да решим с тебе този въпрос!"

Уважението-ключът, който не бива да губитеНезависимо от това за какво се препирате, независимо какъв е проблемът, единственото нещо,

което никога не бива да забравяте, е вашето изначално уважение и респект към другия човек. Просто не намирам думи да изтъкна колко важно е това!

Когато обичате някого, вие естествено не бихте желали да го нараните, ала все пак ще ви се иска да прокарате своето гледище. Една от моите клиентки, професионалистка в тениса, ми разказва-ше за една техника, която съпругът й използвал винаги, щом се скарат - просто й показвал колко много я обича. Избухне ли скандал, той ще отиде при нея, ще я прегърне и ще каже: „Миличка, не искам да се карам с тебе. Обичам те. Искам ти да си правата. Нека не се препираме! Хайде да се разберем и да оправим нещата!" С тази проста техника кавгите просто се изпарявали.

Вместо да кажете пак пък „Обичам те", можете да кажете „Аз действително те уважавам. Не искам да се карам с тебе. Нека да оправим работата!" Независимо дали става дума за бизнес или за други отношения, ключът от вратата към разбирателството се крие в думата уважение - в респекта, който изпитвате към другия човек и готовността ви да го изслушате, да разберете неговото виждане по спора и след това да се опитате да стигнете до компромис.

Необходимо е да преглътнете гордостта си и буквално да „пъхнете в задния си джоб" своето аз, да направите искрено усилие да хвърлите поглед от камбанарията на другия. Дори и да не сте съгласни с неговото виждане, важно е да разберете от какво изхожда. Можете пък и вие да научите нещичко от него.

Ако спечелите спораАко спечелите даден спор, бъдете великодушен. Не се самооблажавайте от победата, не

започвайте да се перчите: „Видяхте ли! Аз бях прав и вие много добре знаехте, че съм прав!". Не се опитвайте да натриете носа на другия. Кажете простичко: „Наистина се радвам, че можахте да видите въпроса от моята гледна точка" и нека наистина човекът да се чувства добре, че е прозрял вашето виждане.

Признанието „не бях прав"Да знаеш как да изгубиш един спор е точно толкова важно, колкото важно е и да знаеш как да

го спечелиш. Когато изгубите спора, не удряйте гневно с ръка и не казвайте с нежелание „Е, добре, явно е, че ще трябва да караме по вашия начин". Проявете благородство, дръжте се като дама или като джентълмен! Не се вкисвай-те от загубата.

Да признаеш, че не си прав, е едно от най-големите лични постижения, до които може да се добере един човек. Колко мои пациенти са ми казвали: „Само ако баща ми беше казал тогава „Съжа-лявам за това, което направих с тебе..." Или: „Ако майка ми беше казала поне веднъж „Съжалявам за начина, по който се отнасях с тебе като малка..." Моите клиенти твърдяха, че това щяло да направи живота им като възрастни толкова различен, толкова различно щяло да бъде и отношението им към техните родители. А от страна на родителите пък би било толкова благороден жест да можеха да признаят само, че не са били прави!... За съжаление обаче това рядко се случва.

Ако не сте прави, не се бойте да го признаете! Кажете: „Вие сте прав, аз греша. Сега разбирам вашата гледна точка" или „Съжалявам, не бях разбрал правилно...", или: „Грешката е моя".

Наистина, това може да каже само човек, който е завършена и самоуважаваща се личност.

97

ПрошкатаСпоред речника думата „да простиш" значи „да оставиш". (Сравни с църковнославянското „Как

же и ми оставляем должникам нашим...") Не става дума да забравиш, а да оставиш - да оставиш нещата да вървят по своя естествен ход. Така че да простите - когато сте се карали с някого - ще означава просто да оставите гнева си да отмине и да потъне в забвение.

Глава петнадесетаУмението да слушаме и да изслушвамеЕдно от най-важните неща, които можете да научите от тази книга, е как да умеем да слушаме

събеседника. Хората са грешили, губили са пари и приятели, пропилявали са делови възможности и са вземали калпави решения само защото не са били добри слушатели.

Според класацията на списание „Форчън", голям брой от петстотинте водещи в света компании са убедени, че уменията ни да се изслушваме могат да подобрят бизнеса - да предпазят от грешки и да осигурят по-действени вътрешнослужебни връзки. Тези компании са наели специалисти като мен, за да обучават служителите, така че да развият умения в слушането и изслушването. Тук ще трябва да прибавим и военните, Американския сенат, Министерството на заетостта и Военното разузнаване - всичките тези правителствени ведомства отбелязват ползата от специалните програми за усъвър-шенстване на умението да слушаме, поставящи си за цел да подобрят междуличностните отношения в службите им. Програмите са подобрили връзките и разбирането, като са спестили много ценно време, отиващо по-рано за решаването на маловажни проблеми на персонала и липсата на комуникативност.

Осемдесет процента от работния ден отиват за разговори и междуперсоналии комуникации, ала малцина от нас ги оползотворяват както трябва, защото сме общество, състоящо се предимно от лоши слушатели. Да слушаш и да изслушваш е нещо много повече от това само да чуваш. Когато чуеш нещо, ти получаваш някакво съобщение. Когато обаче изследваш, ти преработваш и анализираш казаното. За съжаление, повечето от нас имаме настройка повече да чуваме това, което ни се иска, и наистина не се заслушваме много-много в онова, което ни се казва.

Почти всеки от нас познава някой, който не е в състояние да изслуша докрай един пълен словесен оборот. Засягаме се, когато хората не ни обръщат достатъчно внимание. И наистина едно проучване на Галъп, което трябваше да ръководя, установи, че 30 % от запитаните определят като най-неприятни хората, които те пресичат и не те слушат. Потискащо чувство те спохожда, когато имаш разговор с човек, който не те изслушва. Защото фактически той пренебрегва не думите ти, а твоето достойнство.

Често си мислим, че знаем какво другите се опитват да ни кажат, и така пропускаме същественото. Ето например случилото се с моята клиентка Линда. Решила бе да купи на мъжа си луксозен ръчен часовник - смяташе, че така ще подобри имиджа му на новия служебен пост. Намерила часовника, и то с отстъпка, купила го и когато, сияеща от радост, казала: „Нали помниш онзи Ролекс, на онази витрина?", съпругът й, без да я изчака да продължи, я скастрил набързо: „Не желая да чувам и дума за това! Знаеш, че не можем да си го позволим!".

Ясно ви е, че ако съпругът на Линда се бе постарал да я изслуша, тя нямаше да върне часовника на следващия ден, отвратена от един съпруг, който не иска дори да чуе какво му казваш.

А пък аз бих добавила, че и Линда не е съвсем права. Защото не се е опитала да обясни, да каже на мъжа си колко бърка, та да разбере колко много губи само заради неумението си да я изслуша. И вместо да подходи по този начин, тя хукнала да връща часовника, та и на загуба при това.

Не са малко хората, които нямат представа дори колко е важно да имаш добра слухова връзка с другия човек. Добрите комуникационни умения включват и умението да се слуша.

„Поне малко да се бях вслушал в онова, което се опитваше да ми каже, щях да разбера, че връзката ми с тая жена е пред край!"

- ми говореше просълзен един от моите клиенти. Приятелката му току-що го бе зарязала и човекът наистина преживяваше. Беше преуспяващ бизнесмен, делова и напориста личност. В действителност той нямаше навик да слуша когото и да било. И - както излезе

- и своята приятелка включително. Каквото предложела тя, той я пресичал. Той правел плановете, той подготвял всичко, нейната дума изобщо не се чувала. Недоволна от своя статут в тази интимна дружба, тя се опитала да му каже, че изпитва нужда той да я изслушва, че би искала да играе

98

по-голяма роля в живота му. Предложила да си поговорят по тези въпроси, ала неговият отговор бил: „Ти се нуждаеш от това, не аз. Започвай, щом искаш!" Когато тя предложила да идат някъде на почивка, да прекарат известно време „само двамата", отговорът отново бил, че има работа и точно сега не му е времето.

Най-после младата жена изгубила търпение. „Не можем да я караме така! Ти изобщо не се съобразяваш с онова, което казвам. Всичко ти е на шега. Ти не ме приемаш сериозно! Имам чувството, че съм ти само за забавление..." А моят клиент пак я прекъснал: „Не се прави толкова на сериозна! Давай го по-леко! Важното е че ни е приятно заедно, после ще видим!" И момичето пак проявило търпение: „Добре. Давам на нашата връзка още един месец и ако нещата не се оправят, отивам си!"

Месец по-късно нейните гардероби се оказали празни, а ето сега моят клиент не можеше да си обясни защо е постъпила така с него, да го изостави и дори да не се обади!... Наложи се да поопресня паметта му - нали го е предупредила? А той навярно не е чул. Нали фактически точно в това го обвинява, че никога не я чува. Не зная дали той успя да си даде сметка, че приятелството му с тази жена щеше да продължи, ако се бе отнасял към нея сериозно и наистина „слушаше" какво има да му каже.

Хората не успяват да чуят думите на другия, защото са заети с играта „Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля". Погълнати сме изцяло в мисли за собствените си планове и нужди, нехаем за онова, което вълнува другите.

Случвало ли ви се е да разговаряте с някой, а да имате чувството, че той дори не присъства в стаята с вас? Повечето хора навлизат в разговора с някакво предварително съставено мнение и трудно могат да превключат на онова, което другият има да каже.

Мой клиент - пластичен хирург - бе наблюдавал често това явление в своята практика. Хората идвали в неговия кабинет само за да чуят онова, което им се иска. Можел да ги убеждава по сто пъти на час, да им обяснява, че гаранции няма, че не може да се каже отсега, че ще заприлича на Катрин Деньов или - за суетния господин - на Робърт Редфорд. Повечето от пациентите обаче, като че блокирали и изобщо не слушали предупрежденията и опасенията му. Обяснявал, че изходът от операцията ще зависи предимно от начина, по който заздравяват тъканите на пациента, от формата и структурата на лицето му и чак след това вече и от учението на самия хирург. И въпреки тези подробни обяснения, мнозина оставали разочаровани след операцията, просто защото изобщо не са слушали какво им казва.

Да се вслушваме и в езика на тялотоМного неща могат да се „прочетат" за даден човек от неговата походка, от начина, по който се

държи физически - поза, жестове, изражение на лицето. Като наблюдавате събеседника, вие буквално „слушате" езика на неговите движения, жестове, мимика.

Веднъж съзрях в един вестник снимката на мой клиент - политик. На фотографията ми се видя ядосан, посърнал, попрегърбен. Познавайки го добре, веднага му се обадих и му казах за снимката.

- Права сте - отвърна той. - Имах неприятности... - и продължи да ми обяснява какво се е случило.

„Визуалното слушане" може да бъде от огромна полза за умението ви да доловите настроението на събеседника и да постигнете по-искрена и по-откровена връзка. То обхваща следните области: изражение на лицето, движения на тялото, жестове, гласово поведение.

Всички сме чели достатъчно много книги като тази на Джул Фаст („Езикът на тялото", Лондон, 1970), които ни учат да се вглеждаме в езика на жестовете. Те ни учат как да дешифрираме един човек по външния му вид и по начина, по който се движи. Ясно е също, че след като поседиш малко с някого, можеш да определиш неговото настроение по изражението му. Моята предишна книга „Говори за да спечелиш" предлага информация за това как да разкриваш чувства, настроения и дори личностни особености само като слушаш как се изразяват хората, по техните гласови изяви. Ключът към полезното слушане и изслушване е да обръщаме внимание и да проявяваме усет към цялостните прояви на събеседника - физически, лицеви и гласови.

ПсевдовниманиеНякои хора могат да изглеждат целите потънали в слух, ала умът им да е някъде другаде. Аз

лично бих предпочела да разговарям с човек, който действително ме слуша, нищо че му се налага от

99

време на време да върши и други неща, отколкото с някой, който е зяпнал в мен и ми засвидетелства цялото си без-внимание!

Някои хора са като същински мултипроцесори, могат да вършат много неща едновременно - да говорят по телефона, да си записват нещо и същевременно да слушат какво им говориш. Такива люде можеш да сметнеш за разконцентрирани, но ще останеш изненадан колко всъщност не са! Те просто се чувстват неловко, ако не вършат няколко неща едновременно! Други хора пък са като „затворени" монопроцесори. В състояние са да фокусират вниманието си само върху даден обект в дадено време.

Не бива да определяме и класираме нито едните, нито другите - тези са добри, а тези лоши. Необходимо е само да внимаваш как обработват твоята информация. И все пак независимо от това какъв е даден индивид - мулти- или монопроцесор, той пак може да е псевдослушател - да ви слуша само привидно. Мнозина от нас са имали немалко такива случаи - човекът кима утвърдително по време на разговора, а всъщност не ви слуша. Следователно, съществено важно е да го засичате от време на време. Използвайте изрази като: „Има ли смисъл това според вас?", „Нали разбирате какво казвам?", „Как мислите по въпроса?", „Мога ли да чуя и вашето мнение по това, което ви казах?"...

Ако събеседникът отговори смислено, можете да бъдете спокойни, че наистина са ви слушали.Когато ти пресичат приказката...Какво бихте казали на онзи, който постоянно ви прекъсва и нарушава последователността на

мисълта ви? Ще ви кажа какво: реагирайте моментално! Прекъснете разговора незабавно и кажете: „Нали ще ме оставите да продължа?" или „Моля да не ме прекъсвате!", или „Нека първо да завърша...". Употребявайте тези къси и отсечени изрази, а след тях поизчакайте няколко секунди, преди да продължите. Понякога хората са дотолкова дебелокожи, че не ще престанат да ви прекъсват. В такъв случай поемете въздух, задръжте го - нали си знаете вече моята техника - стегнете коремните мускули и кажете отчетливо: „Ще ви моля да ме оставите да завърша това, което искам да кажа!"

Може би една от най-сполучливите реплики, които съм чула в подобен случай, беше: „Ще ви помоля да ми предоставите две минути от всичките шестдесет минути, които употребихте да изказвате своите съображения!" А ако и това не помогне, можете да сложите ръка върху ръката на събеседника, да го погледнете право в очите и да повторите още веднъж: „Моля да ме оставите да завърша!"

Голяма борба, нали?А когато всичките ви усилия пропаднат и вече усещате, че сте на път да го цапардосате,

незабавно прекъснете разговора. Просто си тръгнете. Събеседникът ви ще проумее какво му съобщавате.

Разбира се, това е крайна мярка. В повечето случаи хората не са чак толкова груби. Ако по деликатен начин дадеш на този „прекъсвач" да проумее лошата си привичка, той обикновено ще се опита да се контролира.

Когато обаче доловите, че и вие сте склонни да прекъсвате хората, най-добрият начин да неутрализирате този лош навик, е познатата ви вече техника на дишането, която препоръчвам нався-къде в тази книга. Преди да почувствате, че ви идва отвътре да се намесите и да си кажете приказката, поемете дълбоко въздух, задръжте го няколко секунди и докато го правите, наистина слушайте какво казва другият.

Слушахте, но не разбрахтеГубили ли сте време с някого, който приказва ли приказва и мисли, че го слушате, а изведнъж

се улавяте, че не сте разбрали нищичко от онова, което е казал. Явно, човекът говори за нещо друго!Ако ти е трудно да следиш мисълта на събеседника, най-добре ще е да го спреш с думите:

„Един момент! Не разбрах какво точно казахте!" или „Не говорехме ли досега за нещо друго?", или пък „Извинете ме, за момент изключих..."

Използването на такива ключови думи обикновено вкарва разговора в релсите. Добрият слушател не се страхува да се вклини и да покаже на говорещия, че не е разбрал точно казаното от него. От друга страна, ако искате да промените темата по средата на разговора, направете така, че събеседникът ви да може да проследи мислите ви и да се влее в потока им. Някои ключови фрази в случая са: „Впрочем, да кажа..." или „Да се отклоним за момент от темата!", или „Това е странично съображение, но...", или „Ще се върнем след малко към това, което казах, но искам да се отклоня за миг...".

100

Престанете да бъдете съдници!Ако сте критично настроен човек, трудно ще ви е да се проявите като добър слушател при

разговор. Твърде вероятно е вече да си имате някакво предварително съставено мнение, преди другият да е свършил с онова, което има да каже. Вашата преценка издига, образно казано, стена - бариера, която затруднява проникването на информация към вас.

В човешката природа е да сме склонни да съдим за какво ли не. Всеки си има своите предубеждения - верни или погрешни, но щом искаме да усвоим умението да изслушваме, ще трябва да отхвърлим всички предварителни мнения. Нужно е да престанем да преценяваме, а да започнем да слушаме.

Надали бихме могли да изчистим всички предварителни „записи" в ума си, така че да приемем хората такива, каквито са, без да им бъдем съдници, просто да слушаме какво казват и да премисляме какво са казали, а не какво ние мислим, че казват. Един мой приятел - Джордж - има необикновена способност да привлича хората, имаш чувството, че всички гравитират към него. След като го наблюдавах на един прием, аз разгадах тайната: той приемаше всички с открито сърце, естествено, без оценки, без критики, без „присъди". Просто ги приемаше такива, каквито са.

Да бъдем като Джордж, ще са ни необходими доста упражнения, поне за повечето от нас. Но аз винаги насърчавам моите клиенти да се упражняват - да се срещат, да разговарят, като се стараят -колкото и трудно да им се струва това - да не съдят и преценяват, а да изслушват и да вникват в онова, което другите казват. А ако се хванете, че самите вие сте прекалено критични и сте склонни не само да преценявате, но и да съдите хората, опитайте се да си представите черна дъска, на която са изписани с тебешир всичките ви предубеждения. Направихте ли го? Добре. А сега вземете мислено гъбата и избършете дъската!

Дали вашият начин да говорите не пречи на слушателя?Редица изследователи на човешките взаимоотношения съветват слушателя да внимава

предимно за съдържанието на онова, което му се казва, а не и за начина, по който му се казва. Аз обаче съм склонна да отхвърля изцяло това твърдение.

Начинът, по който даден човек говори, може да ви осведоми твърде добре за типа на неговата личност. В чести случаи начинът, по който един човек „звучи", отразява същността му или поне психологическото му състояние. Според изследвания на УКЛА и на лингвистката д-р К. Валтикс, психологическото състояние на един човек може да се определи по звученето на гласа му. Дори ако той е усвоил някакъв гласов модел, който няма нищо общо със самия него, хората около него ще го възприемат именно според този модел, а не според онова, което той представлява всъщност. Дори да имате работа с преуспяващ и мощен бизнесмен, щом този човек има скучен, монотонен, безцветен глас, който чезне някъде към края на всяка фраза, слушателите ще си съставят мнение за човека, когото чуват, а не за онзи, който е той всъщност.

Може и да не е справедливо, но изследванията показват, че хората съдят за вас с уважение или не според впечатленията от начина, по който говорите. Ако имаш силен, гръмовит глас, писклив бебешки глас, гъгнив, дрезгав, хриплив и пр., и пр. глас, или пък ако имаш дефекти в говора - фъфлене, заекване и пр., не ще съмнение, че хората ще те възприемат с повече задръжки, отколкото ако имаш приятен глас.

Истинско изпитание за всекиго е да слуша говорител, чийто глас е неприятен - така съобщението изобщо няма да стигне до вас. Ако имате лоша гласова постановка, е твърде възможно хората да съдят за вас по това как звучи гласът ви, така че дори да не се стигне до онова, което имате да им съобщите.

Няколко дребни напомняния към добрия слушателД-р Лаймън Стийл от Минесотския университет провежда широко изследване по проблема

слушане-разбиране. Той установява, че по начало процесът има четири основни стадии:1. Възприемане на информацията - получаването й по слухов път.2. Интерпретиране на информацията - въвеждането й в мозъчния компютър за обработка.3. Оценка на информацията - да разбереш по какъв начин казаното се отнася до теб или как

пасва на твоя начин на мислене.

101

4. Реагиране (отношение) - по емоционален, интелектуален и физически начин, на онова, което ти е казано.

Тук давам няколко отправни препоръки, които ще ви подсетят как бихте могли да усъвършенствате уменията си да слушате. А оттук вече ще имате възможност да подобрите - персонално и професионално - връзката си с другите хора.

1. Усвоете активна поза за слушане: наклони се напред, поддържай добър зрителен контакт, кимай от време на време, за да се увери събеседника, че всичко е разбрано.

2. Избягвайте смущаващи навици: хапене на долната устна, почукване с писалката, чупене на пръсти (та и пукане!), игра с предмети. Това смущава говорещия.

3. Внимавайте за идеите, а не за подробностите! Ако някой тълкува неточно даден факт, не се насочвайте към тази малки груба грешка, а вместо това внимавайте за идеите, които иска да сподели. Не изпускайте заради детайла общата гледна точка. Дърветата не бива да ти пречат да видиш гората!

4. Дръжте емоциите под контрол! Въпреки че е добре да можете да реагирате емоционално, не се пристрастявайте към емоционално обременени думи. Не реагирайте дори на изрази, които смятате за неприемливи. Това не са лични обиди, така че най-добре ще е да възпрете чувствата и да вникнете в подаденото съобщение. Чак след това вече можете да реагирате по съответен начин.

5. Не прибързвайте със заключенията. Никой не обича да завършиш мисълта му вместо него. Това е не само неуважение, но и чудесна възможност да скочите и... да сгрешите.

6. Задавайте въпроси. Не се стеснявайте да питате по време на разговора, да поискате от събеседника си да доразвие мисълта си. Това може да стимулира по-нататъшния разговор.

7. Опитайте се да бъдете целенасочени. Въпреки че е трудно да фокусираш вниманието си или да се концентрираш върху нещо в някакъв си един процент от времето, поставете си за цел, когато из-слушвате някого, да не се занимавате със странични мисли. Сега не е моментът да си спомняте нито за спречкването с шефа тази сутрин, нито за срещата, която ще имате довечера, нито пък да отчитате в себе си как ли пресмята сега броячът на паркинга... Дължите на човека срещу себе си цялото си, нераздвоено внимание. Разбира се, такова едно поведение изисква много упражнения. Щом усетите, че погледът ви блуждае, моментално възстановете зрителния и лицевия контакт. Това ще ви помогне да рефокусирате вниманието си.

Да бъдете добър слушател е едно твърде съществено изискване за постигането на добри комуникации между хората. Но това е двупосочна улица - от едната страна върви слушането, от другата - реакцията към казаното. Един непрекъснато течащ процес - като майсторска игра на тенис. Биете, посрещате, биете, посрещате. А пък ако предпочитате волейбола - пак става: блокада, вдигане, посрещане и т. н. Аналогии, които са в състояние да опишат чудесно един съдържателен и действен разговор.

102