С л ъ н ч е в а с и с т е м а

Изготвил:Христо Ал. Гълъбов

IV б клас

М е р к у р и й• Диаметър : 4880 км.• Маса : 0,06 х земната.• Плътност : 5,4(водата=1). • Мин.разстояние от Слънцето : 45,9 милиона км. • Макс.разстояние от Слънцето : 69,7 миона км.• Мин. разстояние от Земята : 45 млн.км. • Ден/нощ : 176 земни дни.• Продължителност на годината : 88 земни дни.• Наклон на оста : 000�

• Привличане на повърхността : 0,38 х земното• Температура : -185˚С до 430˚С• Спътници : 0 Строеж

Изключително тънка атмосфераКораСкалиста мантияОгромно ядро от желязо и никел

Разстоянието от Меркурий до Слънцето се променя, докато планетата следва орбитата си. Когато Меркурий е най-близо, от повърхността му Слънцето би изглеждало 1,5 пъти по-голямо, отколкото когато е най-далеч.

М е р к у р и й

ВенераДиаметър : 12 104 км.Маса : 0,11 х земнатаПлътност : 3,9 (вода=1)Мин . Разстояние от Сънцето :108 милиона км.Макс. Разстояние от Слънцето : 109 милиона км. Мин. Разстояние от Земята : 42 ми-лиона км.Ден/нощ : 117 земни дниНаклон на оста : 12˚42 2�

Привличане на повурхостта : 0,90 х земнотоТемпература : средно 480˚CСпътници : 0Продължителност на годината : 225 земни дни

Строеж

Атмосфера Кора Мантия Частично разстопено метално ядро

Орбитата на Венера лежи между Земята и Слънце то. Това означава, че тя може да се види единстве но в здрача след залез или преди изгрев. Поняко-га Венера се нарича Зоница или Вечерница.

Венера

ЗемятаДиаметър : 12 756 км. Маса : 5,9 хиляди милиарда тона Плътност : 5,5 ( вода=1 ) Мин. Разстояние от Слънцето : 147 милиона км. Макс. Разстояние от Слънцето : 152 милиона км. Ден/нощ : 24 часа Продължителност на годината : 365 дни и 5 часа Наклон на оста : 23˚27 7�

Действителен период на въртене : 23 часа и 56 минути Максимална температура : 58˚C Минимална температура : - 89˚CСпътници : 1

Строеж Атмосфера Кора Горна мантия Скалиста мантия Разстопено метално външно ядро Твърдо метално ядро

Синьо-бялата Земя е най-голямата от четирите Вътрешни скалисти планети. Цветът и контрасти-ра силно с този на съседните планети блестяща- та като диамант Венера и червения Марс. (Ма- щабът не е действителен.)

Земята

ЛунатаДиаметър : 3476 км. Маса : 0,01 х земната Плътност : 3,3 (вода=1) Мин. разстояние от Земята : 356 000 км. Макс. разстояние Земята : 407 000 км. Ден/нощ : 29,5 земни дни Дейстително време на обиколка около Земята :27,3 земни дни Лунен месец (цикъл на фази) : 29,5 земни дни Дейстителен период на въртене : 27,3 Максимална температура : 110˚C Минимална температура : -170˚C

Строеж Кора Мантия Частично разстопено вън- шно ядро Малко,богато на желязо ядро

Кратерът Ератостен е с диаметър 61 км.Трябва да се е образувал след рав нините от лава, които го обграждат, в противен случай щеше да се стопи от потока гореща скала. Диаметърът на Луната е приблизи- телно равен от единия до другия край на Австралиа.

Марс

Диаметър : 6787 км. Маса : 0,11 х земната Плътност : 3,9 (вода=1) Мин. разстояние от Слънцето : 206 милиона км. Макс. разстояние от Слънцето : 249 милиона км. Мин. разстояние то Земята : 56 милиона км.Ден/нощ : 24 часа и 37 минути Продължтелност на годината : 687 земни дни Наклон на оста : 25˚1 2 2�

Привличане на повърхността : 0,38 х земното Температура : -110˚C до 0˚C Спътници : 2

Строеж Атмосфера Кора Мантия Желязно ядро

Марс е най-външната от скалистите планети. Огромно пространство, два пъти колкото диа- метъра на собствената и орбита,разделя Марс от Юпитер. Повечето астероиди, или малки пла нети, са образувани в това пространсто. (Маща бът не е действителен.) Двата спътника на Марс са Фобос и Деймос. Които са астероиди.

Марс

Юпитер

Строеж Атмосфера Течен водород Течен метален водород Желязно ядро

Диаметър : 142 800 км. (екватор) Маса : 318 х земната Плътност : 1, 3 (вода=1) Мин. Разстояние от Слънцето : 741 милиона км. Макс. Разстояние от Слънцето : 816 милиона км. Мин. Разстояние от Земята : 590 милиона км. Ден/нощ : 9 часа и 50 минути (екватор)Продълвителност на годината : 11, 9 земни дниНаклон на оста : 3˚Привличане на повърхността : 2,7 х земнотоТемпература : -150˚ССпътници : 16 известни

Макар Юпитер да е най-голямата планета, нейната маса е само една хилядна от тази на Слънцето.Дори най-малки-те и най-слабите звезди имат около сто пъти повече мате- риал от Юпитер. (Мащабът не е действителен.)

Юпитер

СатурнДиаметър : 120 000 км. (екватор)Маса : 95 х земнатаПлътност : 0, 7(вода=1)Мин. Разстояние от Слънцето : 1, 35 милиарда км. Макс. Разстояние от слънцето : 1, 51 милиарда км.Мин. Разстояние от Земята : 1, 20 милиарда км. Ден/нощ : 10 часа и 14 минути (еватор)Продължителност на годината : 29, 5 земни годиниНаклон на оста : 26˚ 42 2�

Привличане на повърхноста : 1, 2 х земнотоТемпература : -170˚ССпътници : 18 известни

СтроежТечен водородТечен метален водородЖелязно ядро

Подобно на другите големи планети и Сатурн севърти толкова бързо, че екваторът му се издува ви-димо. Това придава на планетата малко сплескан вид. Издуването се дължи на центробежната сила.(Мащабът не е действителен. Зоната Касини е обширен район в пръстените,къ-дето са пръснати частици, притеглени в различни Орбити от луните на Сатурн.

Сатурн

УранДиаметър : 51 000 км. (екватор)Маса : 14, 5 х земнатаПлътност : 1, 3 (вода=1)Мин. разстояние от Слънцето : 2, 74 милиарда км.Макс. Разстояние от Слънцето : 3, 01 милиарда км.Мин. Разстояние от Земята : 2, 59 милиарда км.Ден/нощ : 17 часа и 14 минутиПродължителност на годината : 84 земни дниНаклон на оста : 82˚Привличане на повърхността : 0, 93 х земнатаТемпература : -200˚ССпътници : 16 Строеж

Атмосфера от водород, хелий и метанМантия от амоняк, вода и мета-нов ледЖелязно скалисто ядро

Уран има обема на повече от 60 земи. Наклонът на оста му означава, че неговият ,,северен” полщс сочи леко на юг. Уран има обратно, или ретроградно, въртене-като Венера и Плутон.(Мащабът не е действи-телен.)Три от спътниците на Уран са Титания,Ариел и Миранда.

Уран

НептунДиаметър : 49, 500 км. (екватор)Маса : 17, 2 х земната Плътност : 1, 8 (вода)Мин. разстояние от Слънцето : 4, 46 милиарда км.Макс. разстояние от Слънцето : 4, 54 милиарда км.Мин. разстояние от Земята : 4, 31 милиарда км.Ден/нощ : 17 часа и 6 минутиПродължителност на годината : 165 земни годиниНаклон на оста : 29˚36 6�

Привличане на повърхността : 1, 2 х земнотоТемпература : -210˚ССпътници : 8

СтроежАтмосфера от водород, хелий и метан Ледена мантияЖелязно ядро

Нептун е малко по-малък от Уран. На всеки 250 години, за период от 20 години, когато Плутон се доближи най-много до Слънцето (както през 1979-1999 г.), той се оказ-ва най-външната планета. (Мащабът не е дейстителен.) Три от спътниците на Нептун са Тритон, Нереида и Протей.

Нептун

ПлутонДиамеър : 2250 км.Маса : 0, 002 х земнатаПлътност : приблиз. 2 (вода=1)Мин. разстояние от Слънцето : 4, 44 милиарда км.Макс. разстояние от Слънцето : 7, 39 милиарда км.Мин. разстояние от Слънцето : 4, 3 милиарда км.Ден/нощ : 6 земни дни и 9 часаПродължителност на годината : 248 земни годиниНаклон на оста : 62˚24 4�

Привличане на повърхноста : 0, 03 х земнотоТемпература : -230˚ССпътници : 1 Строеж

Тънка атмосфера от метан и азот Ледена мантияГолямо скалисто ядро

Миниатюрния Плутон, намиращ се на границата на Слън-чевата сисмема, е по-малък от нашата Луна и диаметърът му е само два пъти по-голям от диаметъра на най-големияастероид. При перихелий ексцентричната му орбита го приближава по-бързо до Слънцето от Нептун. (Мащабът не е действителен.) Луната на Плутон е Харон но Харон му е и спътника.

Плутон

Слънце Външната атмосфера на Слънцето или короната, се простира на няколко милиона км. Състои се от тънък слой газ, който добива формата на ветрило или лъчи под влиание на слънче-вия магнетизъм. Слънчевите избухвания са изблики от светещ газ, който се издига от повърхността на Слънцето. Най-големите приличатна огромни арки, които се задържат за няколко часа, преди да изчезнат. Избухванията следват линиите на магнитните си-ли и изглеждат бледорозови, когато се наблюдават по време на затъмнение. Протуберансите са силни експлозиви, обикновено над слъняевите петна. Продължават само няколко ми-нути, но могат да разстроят магнитното поле на Земята и да прибавят мощни енергийни повеи към слънчевия вятър (вж. стр. 16). Слъняевите петна са по-хладни райони върху повърхността на Слънцето, които изглеждат тъмни. Факлите - облаци от светещ водород, се носят ниско над слънчевата повърхност и обикновено се появяват около слънчевите петна. Спикулите са относително малки вертикални избликвания на газ.

Слънце

Млечният път

Млечният път

Млечният път

Млечният път• Изключително трудно е да се определи времето, в което се е формирал

Млечният път, но възрастта на най-старата открита звезда в галактиката е около 13,2 млрд. години, приблизително колкото на вселената. Тази преценка се основава на изследвания, направени през 2004 г. от Лука Паскини, Пиеркарло Бонифацио, София Рандич, Даниел Гали и Рафаел Г.Гратън. Екипът е използвал UV-визуално разграфен спектрограф на огромен телескоп, за да измери за първи път берилиевото съдържание в две звезди в кълбовидния звезден куп NGC 6397.

• Това им е позволило да заключат, че изминалото време между появата на първото поколение звезди в галактиката и появата на звездите от първото поколение в звездния куп е около 200-300 милиона години. Като включили и приблизителната възраст на звездите в звездния куп (13,4 ± 0,8 млрд. години), те изчислили приблизителната възраст на най-старите звезди в Млечния път на 13,6 ± 0,8 млрд. години. Основавайки се на тази нова технология, излиза че дискът на Млечния път се е формирал в периода от 6,5 до 10,1 млрд. години.

Млечният път• Това е вероятен изглед на нашата галактика. Наблюдения от телескопа Спитцър през

2005 подкрепят доказателствата, че Млечният път е пресечена спирална галактика. Тя се състои от пръчковидна зона около ядрото, обгърната от газов диск, звезден прах и звезди. В региона на диска има няколко ръкавни структури които са под формата на логаритмична спирала навън. Разпределението на масата в Галактиката е много близко до класификацията на Хъбъл за спирална галактика със сравнително слабо извити ръкави (Sbc). През 1970 г. се предполага, че Млечният път е от типа SAB(rs)bc, където “rs” показва структура на разкъсан пръстен около района на ядрото. Едва през 1980-те астрономите предполагат, че Млечният път е пресечена спирала, а не обикновена, като наблюденията през 2005 г. го потвърждават. Те показват и че пресечката (централната ивица) на галактиката е по-дълга от очакваното. Това предполага класификация от типа SBbc (слабо завита пресечена спирала).

Млечният път• Диаметърът на Млечния път е около 100 000 светлинни години (9x1017 км), а

централният му диск от стари звезди има диаметър, приблизително равен на 10 000 светлинни години (9x1015 км).[4] Масата на нашата галактика е между Слънчеви маси. Само 10% от материята на Млечния път е във формата на звезди,а за останалите 90% се предполага, че са съставени от тъмна материя. Изчислено е, че съдържа от 100 до 400 милиарда звезди[5], като точният брой зависи от броя звезди с малка маса. Доста по-плътен диск от газ се простира извън звездния диск. Скорошни наблюдения показват, че газовият диск на Млечния път има дебелина от около 12 000 светлнни години. Ареолът на галактиката се простира навън, но е ограничен от орбитите на двата сателита на Млечния път - Големият и Малкият Магеланови облаци.

Големият взрив

Големият взрив

Големият взрив

Големият взрив• Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на

Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка — т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва дето от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.

• Терминът "Големият взрив" (на английски Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да и се присмее.

• Едно от следствията на Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на XX век от Пензиас и Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната и алтернатива, теорията за устойчивото състояние.

• Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката.