СОФИКИНСЕЛАТАЙНИЯТЖИВОТНАБЕКИБ.

МАНИАШКИРОМАН

Превод:КорнелияВеликова-Дарева

chitanka.info

РебекаБлумуудеважнаделовадама,финансовжурналист.Съветвахоратакакдауправляватпаритесиизакакводагихарчат.Всичкиянамиратзастрахотна,нотянебикупиласебесиинаполовинцена.Стигналаевечедъното.Вживотайняманищо,абсолютнонищо.Несесправясработатаси.Нямасигадже.Обижданай-добратасиприятелка.Лъжеродителитеси.Разорявасъседите.Затъналаедогушавзаемиинеплатенисметки.Единственатайутехаедасикупинещо,поненещичко.Маниятайдапазаруваенеудържима…

Задаприкриетайниясиживот,Ребекасезабърквавневъобразимикаши.измисля

невероятнифантасмагориииизпадавтакивакомичниситуации,чесъссигурностщеумретеотсмяхощепредидастепрочелироманадокрай…

ПосвещавамтазикниганамоятаприятелкаилитературнаагенткаАраминтаУитли.

ЕНДУИЧБАНК

СТАЛИЪНСКУЕЪР1ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудДжарвисРоуд63,ап.4Бристол6юли1997г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,Поздравления!НаскороВиеседипломирахтеотБристолскияуниверситети

смесигурни,чесегордеетесВашатаизява.Ние,работещитевЕндуичБанк,същосегордеемснашатаизява—стова,че

имамегъвкаваполитикаиполагамегрижидапредоставямеразличнипрограмизабанковисметки,такачевсекиклиентдабъдеудовлетворен.Особеносегордеемснашилподходзадългосрочнобанковообслужваненамладиспециалистисогледнабъдещотоимразвитие,когатоставадумазаклиентиотВашиякалибър.

Етозащо,мисБлумууд,ниеВипредлагаме—катонанаскородипломиралсеспециалист—възможносттадаползватебезлихвенкредитот2000лиристерлингипрезпървитедвегодиниотВашатакариера.ВслучайчерешитедасиоткриетесметкавЕндуичБанк,тованашепредложениещевлезевсилаведнага.ГорещосенадявамдапожелаетедасевъзползватеоттазинашауникалнаофертаиснетърпениеочаквамдаполучапопълненияотВасформулярзаоткриваненасметкапринас.

Ощеведнъж:поздравления!“ИскреноВаш:НайджълФеърс,мениджърпомаркетингасредмладите

специалисти--------------------------------------------------------------------------ЕНДУИЧБАНКСЕГРИЖИЗАВАС

ЕНДУИЧБАНК

КЛОНФУЛХАМ

ФУЛХАМРОУД3ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон10септември1999г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,Отпредишнитеписма,коитоВиизпратих—съответнона3май,29юлии14

август—вечестеинформирана,чесрокътзаизплащаненапредоставенияВикатонамладспециалистбезлихвенкредитизтичана19септември1999година.Същотакастеуведомена,чедотозимоментстепревишилизначителнодоговоренатасуманакредитаот2000лиристерлинги.

НастоящиятбаланспосметкатаВипоказвазадължениеот3794.56лиристерлинги.

БъдететакалюбезнадасеобадитепотелефонанаасистенткатамиЕрикаПарнъл,задасинасрочитесрещазаурежданетонатозивъпрос.“

ИскреноВаш:ДерекСмийт,мениджър--------------------------------------------------------------------------ЕНДУИЧБАНКСЕГРИЖИЗАВАС

ЕНДУИЧБАНК

КЛОНФУЛХАМ

ФУЛХАМРОУД3ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон22септември1999г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,Съжалявам,честесисчупиликрака.Когатосевъзстановите,бъдететакалюбезнадазвъннетенаасистенткатами

ЕрикаПарнълидасинасрочитесреща,накоятодаобсъдимВашитеналежащинуждивъввръзкаснадхвърлянетоналимитанабезлихвениявикредит.“

ИскреноВаш:ДерекСмийт,мениджър--------------------------------------------------------------------------ЕНДУИЧБАНКСЕГРИЖИЗАВАС

ЕНДУИЧБАНК

КЛОНФУЛХАМ

ФУЛХАМРОУД3ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон17ноември1999г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,

Съжалявам,честрадатеотвъзпалениенажлезите.Когатосевъзстановите,бъдететакалюбезнадазвъннетенаасистенткатами

ЕрикаПарнълидасинасрочитесреща,накоятодаобсъдимВашетоположение.“ИскреноВаш:ДерекСмийт,мениджър

--------------------------------------------------------------------------ЕНДУИЧБАНКСЕГРИЖИЗАВАС

ЕДНОДобреде!Спокойно!Самобезпаника!Татоваепростоеднанищоиникаквасметкапо

кредитнатамикартаот„Виза“.Късчехартия,няколкоцифри.Такаде,каквопъкчактолковастрашноимавнякаквисицифрички,нали?

ЗяпампрезпрозорецанаофисаминаващияпоОксфордСтрийтавтобусисеопитвамдасенавиядаотворябелияплик,оставеннаотрупанотомискакволинебюро.„Амида,простокъсчехартия“,повтарямсисигурнозахиляденпът.Пъкиазнесъмглупачка,налитака?Съвсемточносизнамнакаквасумащеесметкатамипо„Виза“.

Добреде,приблизително.Такаде…най-общоказано.Хм…двесталиристерлинги.Можебитриста.Да,съвсемточно,вероятнотриста.Най-

многотристаипетдесет.Притварямужнебрежноочиизапочвамтрескаводапресмятамнаум.Онзикостюмот

„Джигсоу“.ПлюсвечерятасъсСузив„Куалино“.Плюсоназиизключителнокрасивапътечканачервениижълтирайета.Катосезамисляобаче,майсамопътечкатабешедвесталири.Нопъкопределеносиструвапарите—абсолютновсекисепрехласвапонея.Такаде,Сузипонесепрехласва.

Колкотодокостюмаот„Джигсоу“,негогокупихприразпродажба—сцели30%отстъпка.Такачевслучаявсъщностставадуманезахарчене,азаспестяваненапари!

Отварямочиипротягамръкакъмпликасъссметката.Вмига,вкойтопръститемидокосватхартията,сесещамзановитесиконтактнилещи.Деветдесетипетлири.Достапара.Нопък,отдругастрана,наложителнобешедасигикупя,нали?Иначекакво—даходяидавиждамвсичкокатовмъгла,такали?

Същотолкованаложителнобешедасикупяиняколконовихидратиращикрема,кактоионовасладкокуфарчезакозметика,данеговоримпъкзахиперантиалергичнатаспиралазамигли.Тазначи,всичкотоваправиобщокъм…къмчетиристотин,такали?

Седналанабюротосизадстъкленатапреграда,разделящадватаниофиса,КлеърЕдуардсвдигапогледотпощатаси.Кактовсякасутрин,тяисегасортираписматасинаотделниспретнатикупчинки.Прихващагисластичеиимлепваетикетчетаснадписиотродана:„Даотговорянезабавно“или„Нееспешно,нодаотговорявсепак“.МразяятазиКлеърЕдуардс!

—Добрелиси,Беки?—питаметя.—О,чудесно—отвръщамбодро.—Просточетаеднописмо.Отварямспривидноведраусмивкаплика,нопръститемиотказватдаизмъкнатдокрай

сметкатаот„Виза“.Сякашзамръзват,стисналилистчето,аумътмисесковава,завладян—кактовинагипотовавременамесеца—отмоятатайнамечта.

Искатедаузнаетекакваетайнатамимечта,такали?Е,щевикажа.Тяерожбанаединвестникарскиматериал,койтомипопаднапредивреме.Внегоставашедумазатовакакведнабанкаобъркалисметкитенанякаквисвоиклиенти.Историятамихаресатолковамного,чесиизрязахстатиятаотвестникаисиязалепихнаврататанагардеробавкъщи.Вбанкатапопогрешкаразменилисметкитепокредитнитекартинадвамаклиентииизпратилинавсекисметкатанадругия.Асегавнимавайте—теидваматаплатилиполученитесметки,безизобщодаразберат,чесасбъркани!Платиличуждатасметка,бездоридаяпроверят!

Откактопрочетохтазиистория,моятатайнамечтаесъщотодамисеслучиинамен.ОтбанкатадаизпратятпопогрешкамоятанабъбналасметкапокредитнатамикартананякояпрестарялаиотвеянабогаташкаотКорнуолитядаяплати,бездаяпогледне.Анаменпъкдами

изпратятнейнатасметказатрикутиикотешкахранапопетдесетидеветпенитавсяка.Която,естествено,азпъкщеплатя,безизобщодагоповдигамнавъпрос—трябвадасеиграечестно,всепак.

Зяпампрезпрозорецасширокаусмивканалицето.Вярвам,четозимесецтованай-послещемисеслучи—тайнатамимечтащесеосъществи.Когатообаченай-сетнеизмъквамлистчетоотплика—подтикнатаотлюбопитнияпогледнаКлеър,—усмивкатамипомръква,апослеинапълноизчезва.Усещамвгърлотосинякаквагорещатопка,коятомезадавя.Маймеобземапаника.

Листчетоепочернялоотцифри.Очитемипробягватпоредицапознатиимена,сякашсъмвминитърговскицентър.Опитвамседагиосмисля,нотеседвижатнякакпрекаленобързо.Успявамдамярнаимето„Торнтънс“.Какво?„ТорнтънсЧокълейтс“ли?Чекаквообщоимамазсшоколадовитебонбонина„ТорнтънсЧокълейтс“?Подяволите,таазсъмнадиета!Тазисметкаесбъркана!Няманачиндаемоя!Невъзможноедасъмизхарчилатолковамногопари!

„Самобезпаника!“,изкрещявамсинаум.Втакиваслучаиномерътечовекданесепаникьосва.Трябвасамодапрочетабавновсякавписанасума.Поемамсидълбокодъхиправяусилиедасъсредоточавниманиетоси,задаосмисляспокойноредицатачисла,започвайкиотсамотоначало.

„Смит“(Е,туквсичкоенаред.Всекиимануждаотканцеларскиматериали.)„Буутс“(Суматанееголяма.Ясно—всекиимануждаотбоязаобувки.)„Спексейвърс“(Калъфътзаочилаенещожизненонеобходимо.)„Одинс“(Бутилкавино—жизненонеобходимо!)„АуърПрайс“(„АуърПрайс“ли?Ааа,да.Новияталбумна„Шарлатаните“.Е,

тукнямадвемненияповъпроса—простоТРЯБВАШЕДАГОИМАМ,налитака?)„БеллаПаста“(Ясно,обядътсКейтлин.)„Одинс“(Бутилкавино—жизненонеобходимо!)„Екко“(Бензинътнесесмята.)„Куалино“(Добреде,товаенаистинамногоскъпресторант…нопъкчовек

ходитамведнъжнастогодини!)„ПретаМанж“(Обикновеноплащамвброй,когатокупувамполуфабрикати,но

тозипътпростонямахвсебесидребнибанкноти.)„Одинс“(Бутилкавино—жизненонеобходимо!)„РъгстуРичс“(Какво?Каквисапъктия„килимизабогати“?Ах,да,пътечката.

Оназиидиотскапътечка!)„ЛаСенца“(СексибельозасрещасДжеймс.)„АжанПровокатьор“(Ощепо-сексибельозасрещасДжеймс.Хм,щолими

трябваше!)„БодиШоп“(Електрическатамасажначетка,коятоТРЯБВАдазапочнада

използвам.)„Некст“(Еднадостаскучнабялариза…нопъкякупихприразпродажба,значи

съмСПЕСТИЛАпари.)„Милетс“…

Буквалнозамръзвам.„Милетс“ли?Таазникоганестъпвамв„Милетс“!Какво,подяволите,щеправяв„Милетс“?Забивамнедоумяващпогледвпосоченатасума,свивамвеждии

трескавомисля.Ипослеизведнъжмисветва.Татоеочевидно!Някойдругеизползвалкредитнатамикарта!

Божегосподи!Аз,РебекаБлумууд,съмстаналажертванафинансовопрестъпление!Сегавечевсичкопридобивасъвсемясенсмисъл.Някакъвгнусенпрестъпникмие

отмъкналкартатаиефалшифициралподписами.Койзнаекъдедругадеепазарувалснея!Нищочудно,чебанковотомиизвлечениеепочернялоотгъстоизписанитецифри!НякойсиеустроилпазарнаоргияизцялЛондонсмоятакредитнакарта!Иявносивъобразява,четовабезобразиещемусеразмине.

Нокаклигоенаправил?Трескаворовяизчантатасизапортмонето,отварямгои…Картатамиот„Виза“сиевътре—точновотделението,къдетовинагиядържа.Изваждамяияразглеждамвтренчено.Ясно,някойяеизмъкналскришомотпортмонетоми,използваляенай-безочливо,апосле…послеяепъхналобратнонамястотой.Явногоенаправилчовек,коготопознавам.Божегосподи!Кой?

Оглеждамподозрителноколегитесизадстъкленитепрегради,коитоотделятработнитеникутийки.Койтоидагоенаправил,явнонееотнай-умните.Даизползвакредитнатамикартав„Милетс“!Татоесмешно!Азникоганепазарувамот„Милетс“!

—Кракътминеестъпвалв„Милетс“!—отсичамгласно.—Стъпвале,стъпвале—подмятаКлеър.—Какво?—питамисеизвръщамкъмнея,неособенодоволна,чепрекъсваразмислите

ми.—Нищоподобно!—Хайде,хайде,налиточноот„Милетс“купиподаръказаМайкълпоповоднапускането

му?Зяпвамяиусещамкакусмивкатамисеизпарява.О,подяволите!Амида,разбирасе.

СинияаноракзаМайкъл.Отвратителниятсинаноракот„Милетс“.КогатопредитриседмициМайкъл,нашиятзаместник-главенредактор,напуснаработа,аз

предложихдаизбераидакупяпрощалнияподаръкспарите,коитобяхмесъбралипомеждуси.Взехкафявияплик,пъленсмонетиидребнибанкноти,отидохв„Милетс“имуизбрахединанорак(дагознаетеотмен—тойеточноанорачентипмъж).Ивпоследнатаминута,веченакасата—амида,сетихсекакстана—решихдаплатяскредитнатасикартаидазадържамонетитеибанкнотитевбройзасебеси.

Сегавечесъвсемясносиспомнямкакровехизплика,измъквахеднапоеднабанкнотитеотпопетлириигрижливогинадиплихвпортфейласи,какпослеотбрахмонетитеотпоедналираигисложихвотделениетосъсзакопчалканапортмонетоси,акупчинкатаостаналиразнокалибренидребнимонетиизсипах,бездагиброя,надънотоначантатаси.Помня,четогавасипомислих:„Страхотно,сумативременямадамисеналагадатърчадатеглякешзатова-онова!“.Мислехси,чешестдесетлиринадребнощемистигнатзаседмицинаред.

Добреде,къдесасегатезишестдесетлири?Простоняманачиндасъмпохарчилашестдесетлири,макаринадребно,бездазабележа,налитака?

—Каквосесетиза„Милетс“,впрочем?—питаКлеър,катосепопривеждапрезбюротосикъммен.

Виждаммалкитейпроницателникаторентгеночичкидапроблясватиззадстъклатанаочилатай.Знае,чечетасметкатасиот„Виза“.

—Ааа,простомихрумна—отвръщамнехайноибързоотгръщамнавторатастраница.Нотазикраткаразмянанарепликиявномееразконцентрирала,защотодопускамфатална

грешка.Вместо—кактоправяобикновено—давидякаквопишевграфата„Минималнасумазазаплащане“ихичиданепоглеждам„Общадължимасума“,сегасеулавям,чесъмсевторачилаименновизписанатанай-отдолуцифра.

Деветстотинчетиридесетидеветлиристерлингиишестдесетитрипенса.Чернонабяло.Околотридесетинасекундистоя,мълчаливозабилапогледвтазиневероятнацифра,след

коетонапъхвамсметкатаобратновпликай.Втозимоментсъвсемискреноидълбоковярвам,четезиизписанисчислалистовеняматнищообщосмен.Можеби,акосъвсемнебрежнопуснапликанаподамеждукомпютъраистената,тойпростощеизчезне.Чистачкатащегоизметесостаналитебоклуцииазсчистасъвестщемогадатвърдя,ченикоганесъмполучавалаподобнасметка.Немогатдамезадължатдаплащамсметка,коятонесъмполучила,налитака?Нитодамеглобят,задетонесъмяплатила,нали?

Вечесъчинявамнаумписмото,скоетощеимотговоря:„Скъпиглавенизпълнителендиректорна«Виза».Вашетописмомеизненадаиобърка.Закаквасметкаговоритепо-точно?НикоганикаквасметканесъмполучавалаотВашатакомпания.ИнемихаресватонътнаписмотоВи,затоваВипредупреждавам,чещесеобърнакъмАнРобинсънот«Уочдог»[1]“.

Пъкивинагимогадасепреместядаживеявчужбина.—Беки?—ВъзгласътнаКлеърмеизтръгваотразмислитеми,вдигамрязкоглаваия

виждамдамегледавтренчено.—Завършилиматериалаза„Лойдс“?—Почти—излъгвамубедително.Нотъйкатотяпродължавадаменаблюдава,решавам,чещеепо-добредадемонстрирам

малкодобраволяискликваненамишкатаизвиквамфайлаза„Лойдс“наекрананакомпютъраси.Даявзематмътните,продължавадамегледакаквоправя!

Започвамдапиша,всъщностдапреписвамдословноотпрескомюникетонакомпанията,коетоенабюротопредмен:

„Инвеститоритевспестовнивлоговекъм«Лойдс»разполагатсогромнотопредимствовъввсекидаденмоментдаиматнезабавендостъпдосметкатаси.Програматапредлагаипрогресиращоолихвяваненавложениятазаонези,коитоинвестиратнадпетхилядилиристерлинги“.

Слагамточката,отпивамоткафетосииотгръщамнавторатастраницанапрескомюникето.Впрочем,ето,стовасиизкарвампрехраната.Работякатожурналисткаведнофинансово

списание.Плащатми,задаучахоратакакдасиуправляватнай-добрепарите.Това,разбирасе,неекариерата,закоятосъммечтала.Никой,койтопишеповъпроситена

личнитефинанси,нееималнамерениедасезанимаваточностова.Обикновеноказват,чесаси„паднали“потазитема.Лъжат.Истинатае,ченесауспелидасинамерятработа,свързанасписанезанещопонемалкоотмалкопо-интересно.Истинатае,чесакандидатствализаработаив„Таймс“,ив„Експрес“,ив„Мари-Клер“,ивъв„Вог“,ив„GQ?“[2],ив„Лоудид“[3],носаполучаваливсеединисъщотговор:„Разкарайсе“.

Такачезапочвалидакандидатстватв„Месечникнаметалурга“,„Газетанасиренарите“и„Изборнаинвестиционенплан“.Тамгиназначавали—катопомощник-редактори,последнадупканакавала,зажълтистотинки,нотебилиблагодарниинатова.Иоттамнасетнепродължаватлипродължаватдапишатзаметала,засиренетоилизаспестяванията,вовекивеков—защототоваеединственото,коетознаят.Азличнозапочнахведнарекламнамноготиражка,нареченагръмко„Периодиканаличнитеинвестиции“.Тамнаучихкакдапреписвампрескомюникета,какдакимаммногозначителноповременапресконференцииидазадавамвъпроси,коитодазвучаттака,сякашзнамзакаквоговоря.Следгодинаиполовина—акощетевярвайте—един„ловецнамозъци“мепривлеченаработав„Успешноспестяване“.

Аз,разбирасе,всеощенеразбирамабсолютнонищоотфинанси.Хоратапоавтобуснитеспиркиразбиратотфинансиповечеотмен.Ученицитеразбиратотфинансиповечеотмен.Вършаятазиработавечетретагодинаивсеощенепрекъснатоочаквамнякойдамеизлови,ченищо—нищичконеразбирамотфинанси.

СъщиятследобедФилип,редакторът,закоготоработя,извикваиметомииазчак

подскачамстреснато.—Ребека!—казватойимидавазнакдаотидапринего.—Билидошлазамалко.Гласътмуизведнъжпрозвучавапо-ниско,почтисъзаклятнически,усмихвамисе,сякашсе

готвидамисъобщинещоприятно.„О,боже!—мисляси.—Повишение!“Товащедае.Знае,ченеечестнодаполучавампо-

малкоотКлеърисеканидамеповишинанейнотониво.Илидорипо-високо.Ноискадамигокажедискретно,такачеКлеърданезапочнедаревнува.

Налицетомиселепваширокаусмивка,ставамиизминавамтритеинещометрадобюротому,катосеопитвамдаостанахладнокръвна,новечепресмятайкикаквощесикупяспридружаващотоповишениетоувеличениеназаплататами.Щесиговземаоноваширокоразкроенопалтоот„Уистълс“.Щесикупяиедничерниботушкисвисокитокчетаот„ПиеаТер“.Можеидаотиданякъденапочивка.Ищеяплатятазипроклетасметкаот„Виза“веднъжизавинаги.Имамчувството,чещеполетяотобзелотомеоблекчение.Знаехсиаз,чевсичкощесеоправи…

—Ребека—започватойипобутвакъмменнякаквапокана,—нямадауспеядаотиданатазипресконференция.Номожедасеокажедостаинтересно.Билиотишлавместомен?Ставадумаза„БрандънКъмюникейшънс“.

Усещамкакочарованотомиизражениесесмъкваотлицетомикатожеле.Немеповишава.Заплататамисъщонямадабъдеувеличена.Чувствамсеизмаменаипредадена.Защомисехилитака?Знаелекаквинадеждимивдъхва.Подлокопеле.

—Нещонеенаредли?—питаФилип.—А,не,всичкосиенаред—измърморвам.Идаискам,немогадасеусмихна.Разкроенотомипалтенцеиботушкитемисвисоки

токчетасезавихрятиизчезватвдалечинатакатоЗлатавещицаотЗапад.Няма,нямадаимаповишение.Самонякаквасипресконференцияза…Поглеждампоканата…Новодружествовкомуникациите.Какизобщоевъзможнонякойдапредполага,чещееинтересно?

—Напишикратъкотзивзарубриката„Новини“—казваФилип.—Добре—измърморвам,свивампрезрителнораменеисеоттеглямпокрусено.

[1]Популярноимноговлиятелнотелевизионнопредаване,единвид„наблюдателнапотребителя“,коетоевсъстояниебуквалнодасъсипереномето,аоттамибизнеса,нададенакомпания.—Бел.прев.↑

[2]Престижносписаниезамъжкамода,хобииначиннаживот,нещосредномежду„Вог“и„Мари-Клер“,предназначенозазаможнигосподасизтънченивкусове.—Бел.прев.↑

[3]Английскопопулярносписаниесфактииклюкизаживотанабогатитеипрочутите.—Бел.прев.↑

ДВЕИмаедна-единственажизненоважнапокупка,коятотрябваданаправянапътза

пресконференцията—дакупя„ФайнаншълТаймс“.Вподобнислучаи„ФайнаншълТаймс“евъзможнонай-страхотниятаксесоаркъмтоалетанаедноуважаващосебесимомиче.Основнитемупредимстваса:

1.Хубавенацвят.2.Струвасамо85цента.3.Аковлезешвстаяс„ФайнаншълТаймс“подмишница,хорататевзематнасериозно.

Достатъчноедастискашподмишница„ФайнаншълТаймс“иможешдаговоришнай-въздухарскитенещанасвета—никойнямадатесметнезалекомисленаглупачка,напротив,щерешат,чесиинтелектуалкаоттежкатаартилерия,притовасширокиинтереси.

Когатосеявихнаинтервютоза„Успешноспестяване“,стискахподмишница„ФайнаншълТаймс“и„ИнвесторсКроникъл“.Сложихгинамасатадочантичкатаси—инемибешезададеннитоединвъпросвъввръзкасфинансите.Доколкотосиспомням,презцялотовремесибъбрихмезаподходящизалетуваневилииклюкарехмередакторитенадругииздания.

Такачеспирампредеднабудказавестници,купувам„ФайнаншълТаймс“игостисвамздравоподмишница,любувайкисенаотражениетосивъввитринатана„ДениендДжордж“.

Мисля,ченеизглеждамникакзле.Облеченасъмвчернатасиправаполаот„ФренчКънекшън“,сприлепналабялатенискаот„Никърбокс“икъсокардираножакетчеотангорскавълна,коетосиговзехот„МарксендСпенсър“,ноизглеждатака,чеможедаминеиза„АнъесБ.“.Исъмсновитесиобувкисквадратниносовеот„Хобс“.Анай-хубавотоотвсичко—въпрекиченикойнеможедаговиди,амаазсигознам—е,чеотдолусъмсъсстрахотниясиновсексикомплектгащетаисутиенсбродерииотжълтирозички.Тесанай-добротоотцелиямитоалет.Толковасегордеястях,чевсъщностпочтимисеисканякояколадамепрегази,тадаможеиостаналиятсвятдагивиди.

Товасимиенавик,дасиизреждамнауммаркитенавсичкидрехи,скоитосъмоблечена—сякашгиописвамзанякоястраницанамодата.Правягоотгодини—отвремето,когаточетях„ДжъстСевънтийн“.Въввсекибройимахаредовнарубрика,закоятоспираханякоемомиченаулицата,снимахагоиописвахаскаквоеоблечено:„Тениска—«ЧелсиГърл»;джинси—«ТопШоп»;обувки—назаемотприятелка.“Четяхжаднотезиописания—идоден-днешен,акосеслучидакупянещоотнеособенохитовмагазин,веднагамуизрязваметикета.Такачеакомеспратнаулицата,дамогадасепресторя,чесъмговзеланазаемотприятелкаинезнамкаквамаркае.

Кактоидае.Тастоясизначиазпредвитрината,мисляси,чеизглеждамдостадобреипочтимисеисканякойот„ДжъстСевънтийн“изведнъжданасочикамератасикъммен,когатоизведнъжпогледътмисефокусира,цялатанастръхвамкатоопънататетиваисърцетомибуквалноспира.Навитринатана„ДениендДжордж“висидискретнатабелка.Натъмнозеленфонеизписаноскремавиръкописнибукви„Разпродажба“.

Гледамявтренчено,сърцетомиизведнъжзаблъсквавгърдитекатополудяло.Неможедабъде!Невъзможноедаимаразпродажбав„ДениендДжордж“.Тукникоганесеправятразпродажби.Технитешаловеифишютасатолковатърсени,чевероятнощегипродаватдошушкаинадвойнопо-скъпицени.Съкровенатамечтанаабсолютновсеки,коготопознавам,поцелиясвят,едаимашалот„ДениендДжордж“.(Сизключениенамамаитатко,естествено.Мамасмята,чеаконещонеможешдагонамеришв„Бентолс“,Кингстън,значитопростонетие

необходимо.)Преглъщамтежко,пристъпвамдвекрачкинапредибутвамвратата,задавлязавлуксозния

малъкбутик.Звънчетосеобаждамелодичноирусокосатамацка,коятоработивбутика,поглеждакъммен.Незнамкаксеказва,новинагисъмяхаресвала.Заразликаотнякоинадутикравивбутицитезамодниоблекла,тяняманищопротивсчасоведависишидазяпашдрехииаксесоари,коитоочевиднонеможешдасипозволишдакупиш.Азобикновенопрекарвамоколополовинчасвнапразнимечтипредизложенитев„ДениендДжордж“шаловеифишюта,послеотивамв„Аксесърайз“исикупувамнещозаутеха.Имамцялоедночекмедже,пълносъсзаместителина„ДениендДжордж“.

—Здрасти—казвам,катосеопитвамдазапазяхладнокръвие.—Имате…иматеразпродажба…

—Да—усмихвасерусокосата.—Малконеобичайнозанас.Погледътмитрескавообхождапомещението.Очитемисепълнятсрафтовете,отрупанис

грижливонадипленифишютаишалове,спровесенинадтяхтъмнозеленитабелкиснадписивкремаво:„-50%“.Кадифенишаловесразличнищампованимотиви,коприненишаловесмънистениорнаменти,кашмиренишаловесбродерии—инавсекиединсдискретния„подпис“на„ДениендДжордж“.Навсякъдекраймен.Простонезнамоткъдедазапочна.Маймеобземапаника.

—Всекипътсезаглеждахтепотози,мисля—казвамимилатаблондинка,катоизваждаоткупчинкатапредсебесиединпреливащвсиньоизеленошал.

О,боже,да!Помняго.Изработенеотзеленокоприненокадифе,щампованоспреливащисемотививбледосиньоиизпъстренспроблясващивцветоветенадъгатаседефенимъниста.Гледамгоиусещамтъничкиневидиминишчицидамепридърпваткъмнего.Трябвадагодокосна.Трябвадасигосложа!Тозишаленай-красивотонещо,коетосъмвиждалапрезживотаси.Русокосотомацепоглеждаетикетчетоимиказва:

—Ценатамуенамаленаоттристаичетиридесетнастоидвадесетлири.Приближавадомениделикатнопремяташалаоколовратами.Оглеждамсевогледалото.Нямадвемненияповъпроса.Трябвадагоимамтозишал.Трябвадагоимам.Тойправи

очитемидаизглеждатпо-големи,иприческатамидаизглеждапо-скъпа.Снегоизглеждамразличналичност.Щемогадагоносянавсичко.ХоратащеменаричатМомичетосшалаот„ДениендДжордж“.

—Навашемястонебихсеколебала—усмихвамисерусокосатапродавачка.—Тозиепоследният,койтониеостанал.

Неволносевкопчвамвшаласдверъце.—Щеговзема—отронвамзадъхано.—Щеговзема.Докаторусокосатапродавачкаувиванежношалавкоприненахартия,азсиизваждам

портфейлаибездасезамисля,съвършеноавтоматичнобръквамдасиизвадя„Виза“картата—нопръститемиопипватсамокоженатапреградка,къдетообикновеноядържа.Замирамизненадано,послезапочвамвсепо-трескаводаровяизвсичкиотделениянапортфейласи,катосечудядалипъкнесъмяпъхналапопогрешканякъдедругадеснякоярецептаилипъкподнечиявизитка…Иизведнъжсиспомнямстреснато:останалаевърхубюротомивофиса.

Какможедасъмтолковатъпа?!Каксъммогладаоставя„Виза“картатасинабюрото?!Къдемиебилакълът?!

Милатарусокосапродавачкавечепъхагрижовноувитиявмекахартияшалведнаоттъмнозеленитемарковикутиина„ДениендДжордж“.Сърцетомибиедопръсване.Амисега?!

—Какбихтежелалидаплатите?—питамеблондинката,всетакамилоусмихната.Усещам,челицетомипламва.

—Майсъмсизабравилакредитнатакартавофиса—заеквамсмутено.—О!—Отронвапродавачкатаиръцетейзамират.—Бихтелимигозапазили?—питамумолително.Тямепоглежданеуверено:—Докога?—Доутре?—питамполувъпросителноснотканаотчаяниевгласа.О,боже!Тясе

смръщва!Ниманеразбира?!—Боясе,чене—казваблондинката,веченечактолковамилоусмихната.—Забраненони

едазапазвамеподлежащинаразпродажбастоки.—Амитогавадопо-късноднесследобед—изстрелвампанически.—Вколкозатваряте?—Вшест.Вшест!Усещамедновременноприливнаоблекчениеинаадреналин.Трябвадасе

справишстовапредизвикателство,Ребека!Щеотиданапресконференцията,щесеизмъкнавпървияудобенмомент,щевзематаксидоофиса,щеграбна„Виза“картатаси,щеподвикнанаФилип,четрябвадасевърна,защотосъмсизабравилабележника,щесеметнанатаксито,щедойдаищекупяшала.

—Щемигозапазителидотогава?—питамтакаумолително,сякашвъпросътенаживотисмърт.Пъкитосиеистина!—Моляви?!Моляви?!

Мацкатаомеква.—Добре.Щегоприбераподщанда.—Благодаря!—въздъхвамоблекчено.Хуквамкъмсградатана„БрандънКъмюникейшънс“.„Моляте,Боже,моляте,нека

пресконференциятадаприключипо-бързо!—повтарямсинаум.—Моляте,некаданямамноговъпроси.Моляте,Боже,моляте,направитака,чедагоимамтозишал!“

Когатопристигамв„БрандънКъмюникейшънс“,вечесечувстваммалкопо-спокойна.Тав

краянакраищатаимамощецелитричаса.Ишалътмиескритподтезгяха.Никойнямадамигоотмъкне.

Въвфоайетона„БрандънКъмюникейшънс“иманадпис,койтоуведомява,чепресконференциятавъввръзкас„Далекоизточниинвестиции—екзотичнивъзможности“щесепроведевзала„Артемида“.Униформенпортиернасочвапристигащитежурналистикъмдънотонакоридора.Явнощееголямаработа.Е,очевиднонечактолковаголяма,защотоневиждамнаоколодабъкаоттелевизионникамери,нитопъкмярвамнякойотмеждународнияновинарскиекипнаСиЕнЕн.Новсепакотносителнозначимосъбитиезанашатаскучнамалкаобщност.

Когатовлизамвзалата,внеявечегъмжиотпридвижващисенасам-натамхора,средкоитообикалятсервитьоркисотрупанисхапкитабли.Журналиститесеналиватсшампанскотака,сякашникогапрединесавкусвалиподобнонещо,аизтупанитекозиототделитезавръзкисобщественосттагледатвисокомерноиотпиватотчашисминералнавода.Единсервитьормипредлагачашашампанскоиазсивземамдве.Еднатамиезасега,акаторешакъдещеседна,щепъхнадругатаподстоласизапосле,дасисръбвам,когатомидоскучее.

МярвамвдругиякрайназалатаЕлиГранджърот„Седмичниинвеститорскиновини“.Приклещенаевъгълаотдвамамъжевкостюми,коитойговорятнещо,атякимасбезизразенпоглед.Елиестрахотна.Едвапредишестмесецапостъпив„Седмичниинвеститорскиновини“,авечесиепратиладокументитезаработаначетиридесетитридругиместа.Нотова,коетодействителноиска,едабъдередакторвмодносписание.Атова,коетоаздействителноискам,едабъдаФионаФилипсвтелевизияДжиЕм.Понякога,когатосмесиподпийналияко,дветеснея

сезаричамееднапреддруга,чеакодотримесецанесмесинамерилинещопо-вълнуващо,щенапуснемсегашнатасиработа.Да,амапосле,катоизтрезнея,мисълтазабезпаричието—пъкбилотоисамозамесец—сеоказвапочтитолковаужасяваща,колкотоипредставата,чедокраянаживотасищепишазапенсионнипланове.

—Ребека!Радвамсе,чеуспядадойдеш!ОтмествампогледотЕлиисамодетонесезадавямсшампанското,коетотоку-щосъм

отпила.ПредменстоиЛюкБрандън—тарторътна„БрандънКъмюникейшънс“—имегледатака,сякашзнаесъвсемточнокаквосимисля.

Засичалисмесенаняколкопътиипредиивинагисъмизпитвалаизвестнонеудобствовнеговоприсъствие.Татойиманаправоплашещарепутация.Всичкинепрекъснаторазправят,чеегений,дориФилип,моятшеф.Когатоосновавал„БрандънКомюникейшънс“,тръгналотнищото,асегатоваенай-голяматафинансовакомпаниязавръзкисобщественосттавЛондон.Прединяколкомесецанякакъввестникгоокачествилкатоединотнай-умнитепредприемачинасвоетопоколение.Билиписали,чекоефициентътмунаинтелигентностефеноменалновисокичеималбуквалнофотографскапамет.(Винагисъммразелахоратасфотографскапамет.)

Ноимаиощенещо,коетомекарадасечувствамнеудобновнеговоприсъствие—това,челицетомуевинагинякаксмръщено,когатоговорисмен.Сякашмногодобрезнае,чеибъкелнеразбирамотфинансиисамомамяхората.Всъщност,катосепозамисля,можепъкинаистинадагознае.Нищочуднодасеокаже,четозипрословутЛюкБрандъннесамоегений,амиможедачетеимислитенахората.Идаесъвсемнаясно,чекатогледамсъсредоточенонякоятъпаграфикаикимамумно,всъщностсимислязаоназистрахотначернаблузка,детоявидяхв„Джоузеф“,ипресмятамдалипаритещемистигнатдасикупяипанталонакъмнея.

—ПознавашАлиша,нали?—питаЛюкимипосочвасжестзастаналатадонегоблондинкасбезупреченвъншенвид.

Не,поеднаслучайностнепознавамАлиша.Пъкинеенужнодаяпознавам.Тевсичкитесиприличаткатодвекапкивода,тези„момичетанаБрандънК.“(незнамзащосарешили,чеестрашношикдасенаричаттака;наменличнотова„К.“минавявамалкопо-другиасоциации).Всичкидоеднасабезупречнооблечени,образовани,омъженизабанкериибезкапчицачувствозахумор.

—Ребека—отбелязвахладноАлиша,катосеръкувасмен,—от„Успешноспестяване“,нали?

—Точнотака—отвръщамсъщотолковахладноаз.—Многомило,чедойдохте—казваАлиша.—Знамколкостезаетивие,журналистите.—Такае—отвръщам.—Носестараемдаходимнаколкотосеможеповече

пресконференции.Трябвадасмевкраксъссъбитиятавнашатаобласт.Страхотенотговор.Чакнасебесиуспяхданаправявпечатление.Алишакимасериозно,

сякашвсякамоядумаеотогромнозначениезанея.—Кажетеми,Ребека,каквощекажетезаднешнитеновини?—питатяипосочвасжест

къмпъхнатияподмишницатами„ФайнаншълТаймс“.—Достаизненадващо,немислители?О,боже!Каквоимапредвид?—Определеносаинтересни—провлачвамсусмивка,задапечелявреме.Оглеждамужнехайнозалата,катосеопитвамдауловянякакъвзнакзасъбитията.

Напразно.Каквоестанало?Данесавдигналилихвенияпроцентилинещоподобно?—Давикажа,моетоличномнениее,ченовинитесапо-скоролошизанашиябранш—

бързададобавиАлиша.—Новиесигурноиматесвоивижданияповъпроса.Гледамеочаквателно.Чувствамкаксеизчервявам.Какдасеизмъкна,подяволите?

Обещавамсиотсеганататък,всекиБожидендапреглеждамвестниците.Никогаповеченямада

сеоставядамепоставяттаканатясно.—Съгласнасъмсвас—отронвамдълбокомислено.—Иазсмятам,ченовинитесамного

лоши.Съссвитогърлоотпивамбавноотшампанскотоисемолядатресненякоеземетресение.—Очаквахтелиго?—питаАлиша.—Знам,чевие,журналистите,стевинагинакрачка

преднас,останалитехора.—Ами…азопределеногоочаквах—отвръщамисъмпочтисигурна,чезвучаубедително.—Асегаитозислух,чеидваредна„СкотишПрайм“и„ФлагстафЛайф“!—възкликватя

исевторачванапрегнатовмен.—Мислители,ченаистинащестане?—Ами…трудноедасекаже—отвръщамиотновозапочвамдаотпивамбавноот

шампанското.Какъвслух?!Божегосподи,защонемеоставинамира?!ВтозимигдопускамогромнатагрешкадавдигнаочикъмЛюкБрандън.Иговиждамдаме

гледавтренчено,съсстранноизражениеналицето.Мамкаму!Тойзнае,чеипредставасинямамзакаквоставадума!Личиму,чегознае,нали?

—Алиша—изведнъжсеобаждатойрязко,—МагиСтивънсенавратата.Билимоглада…

—Веднага—отвръщатянасекундатаикатодобретренирансъстезателенконсепонасябързоиплавнокъмвходаназалата.

—И,Алиша—добавяЛюк,прикоето„момичетонаК.“сеизвръщабързо,катопонамалявакрачка,—искамдазнамкойточноеоплескалонезисметки.

—Да—самодетонекозируваАлишаиотновозабързвакъмвратата.Божемили,наистинадатехванестрах.Аеточесегасъмнасамеснего.Пресмятамкакда

офейкампо-бързичко.—Е—казвамведро,—трябвадаотидапри…НоЛюкБрандънвечесеепривелкъммен.—Тазисутрин„ЕсБиДжи“съобщиха,чепоематуправлениетона„РутландБанк“—

прошепвамитой.Амида,разбирасе,катомигоказасега,сесетих,чебяхподочуланещичкотазисутринпо

новините.—Знам—отвръщамвисокомерно.—Прочетохговъв„ФайнаншълТаймс“.Ипредитойдауспеедамикажекаквотоидабилодруго,азмукимвамзадовиждане,

обръщамсеисеотправямкъмЕли.Когатонаближававремепресконференциятадазапочне,дветесЕлисеотправямекъм

заднияредисенастанявамееднадодруга.Отварямбележникаси,написвамприлежно„БрандънКъмюникейшънс“вгорниякрайнастраницата,следкоетосъщотолковаприлежнозапочвамдасидраскамплетеницаотцветенцанадолувстраничнотополе.ДоменЕлинабиранамобилниясиапаратномеранателефоннияхороскоп.

Отпивамглъткашампанско,облягамсеназадвстолаисеприготвямдарелаксирам.Няманикакъвсмисълдаслушашкаквосеговориповременапресконференциите.Цялатанеобходимаинформацияевпапкитесрекламниматериали,коитовръчватнажурналистите,такачепо-късночовекспокойноможедасветнезакаквосееговорило.Всъщност,чудяседалиизобщонякойбизабелязал,акосиизвадялакаисипооправямалконоктите.НоточновтозимоментдосадницатаАлишаизведнъжпривеждаглаванякъдеиззадрамотоми.

—Ребека…

—Да?—питамлениво.—Нателефона.Главнияттиредактор.—Кой,Филипли?—питамглупаво,каточеимамцяласюрияглавниредактори,измежду

коитодаизбирам.—Да.Тямепоглеждатака,сякашсъмнякаквоизвънземноимипосочвасръкателефонния

апаратвърхумасичкатавдънотоназалатазадгърбами.Елимиотправяпитащпоглед,вотговорсвивамнедоумяващорамене.Филипникогадосеганемеетърсилнапресконференции.

Чувствамсепо-скороразвълнуванаинякакпо-значима,докатосеотправямкъмдънотоназалата.Можебивофисаевъзникналонещоспешно.МожебиФилипенадушилнякакваневероятнаисторияиискадамепратисъссамолетдоНюЙорк,задапроследянишката.

—Здрасти,Филип—измърморвамвслушалкатаиведнагамезагризвасъжаление,ченесъмизрекланещопо-така,по-внушително,примерно„Казвай“.

—Виж,Ребека,извинявай,акотидосаждам—започваФилип,—номестягамигрената.Смятамдасеприберавкъщи.

—Ооо—провлачвамозадачено.—Исечудехдалинебимогладамивземешнещо.Дамувземанещоли?Аматойзакаквомеима?Акоисканякойдамукупувапарацетамол,

дасиназначисекретарка!—Незнамкакщесатукнещата—отвръщамсдържано.—Когатоприключиштам.Комитетътзасоциалнаосигуровкащееготовсдокладасивпет

часа.Щеотскочишлидаговземеш?ОтпресконференциятаможешдаотидешдиректновУестминстър.

Какво?!Втренчвамсеужасеновтелефона.Не,немогадавземамникакъвпроклетдоклад!Трябвадасивзема„Виза“картата!Трябвадасивземашала!

—НеможелиКлеърдаговземе?—питамснадежда.—Смятахдасевърнадоофисаидаприключапроучванетосиза…—Закакво,подяволите,трябвашедапишатозимесец?—Заипотеките.

—КлеъротиванабрифингвСити.ПъкиУестминстъртиенапът,катосеприбирашудомасивбаровскияФулхам,нали?

Филипвинагисечувстваедвалинедлъжендаподхвърлинякаквазакачказатова,чеживеявъвФулхам.СамозащототойсамиятевХарпъндън.

—Слизашотметрото,вземашдокладаисекачвашобратно—казвамитой.О,боже!Немихрумваникаквоподходящоизвинение,задамуоткажа.Стисвамочиисе

опитвамдамисляпо-бързо.Единчастук,таксидоофиса,грабвам„Виза“картатаси,обратнодо„ДениендДжордж“,прибирамсишала,таксидоУесминстър,вземамдоклада.Майщеуспеяданадмогна.

—Хубаво—казвам.—Щеговзема.Връщамсенамястотоситочнокогатосветлинитевзалатаугасватинаекранапреднассе

появяванадписът„Далекоизточниинвестиции—екзотичнивъзможности“.ПрожектиратнисерияотснимкиотХонконг,Тайландидругиекзотичниместа,коитообикновеномекаратдапотъвамвсладостнимечтизаваканционнипътувания.Ноднеснемогадасеотпуснаснаслада,нитодоридасеприсмивамвътрешнонановотомомичеот„Седмиченинвестиционенпортфейл“,коетотрескавосеопитвадазаписвавсичковбележникасиипослесигурнощезададеняколковъпроса,защотосмята,четрябвадагонаправи.Загриженасъмзашаласи.Ами

аконеуспеядастигнанавреме?Амиаконякойимпредложипо-високаценазанего?Тазимисълмехвърлявпаника.Възможнолиедасенаддавазашална„ДениендДжордж“?

После,точнокогатокрасивитеснимкиотТайландизчезватотекранаинатяхномястосепоявяватдосаднитеграфики,меосенявавдъхновение.Амида,разбирасе!Щеплатязашаласикеш!Никойнямадамиоткажепаривброй.Могадаизтегляпоследнитестолириоткредитнатасикартазадребникешовиразплащания,такачещетрябваданамерясамоощедвадесетишалътщеемой.

Откъсвамлистотбележникаси,трескавонадрасквамнанеговъпроса„Можешлидамиуслужишседнадвайсетачка?“игобутвамнаЕли,коятовсеощеседи,прилепиласамозабвеннослушалкатанамобилниятелефондоухотоси.Чудясекакволислуша.Няманачинхороскопътйдапродължаватолковадълго,нали?Тяпрочитадраскулкитемиинасвойредпише:„Нямам.Проклетиятавтоматмиглътнакартатазакешовитегления.Карамнаваучеритесизахранаот«Лънчън».“

Подяволите!Поколебавамсезамиг,послепиша:„Амикредитнататикарта?Щетигивърна,кълнасе!Икаквотолковаслушаш?“.

Побутвамлистакъмнеяивсъщиямоментлампитевзалатасветват.Презентациятаесвършила,аазнечухнитодума.Хоратасенаместватпостоловетеси;„момичетатанаБрандънК.“,започватданираздаватпапкитеслъскавиброшури.Елиприключвасъсслушанетоимисеухилвашироко.

—Обожавамхороскопите—подхвърлямитяинабирадругномер.—Наистинасамноготочни.

—Вятъримъгла—клатяукоризненоглава.—Немогадаповярвам,чесипадашпотакиваглупости.Асесмяташзаспецпофинансите,а?

—Нищоподобно—отвръщамиЕли.—Тизатакавалисеимаш?Дветесекискаменеудържимо,анякакванафуканакоконаотедноотголемитенационални

изданиясеизвръщаинихвърлягневенпоглед.—Дамиигоспода—прекъсвакикотаниостърженскиглас.Вдигамглава,задавидякой

говори.Трябвашедаседосетя—предредоветеснасядалижурналистисееизправилаАлиша.Мисленоотбелязвамснеприязън,чеимамногохубавикрака.

—Кактосеубедихте,нашатапрограмазаспестявания„Далекоизточниинвестиции—екзотичнивъзможности“представляваинтересенноваторскиподходкъмличнитеинвестиции—продължаваАлиша,оглеждазалата,срещапогледамиимисеусмихвастудено.

—„Екзотичнивъзможности“,дрън-дрън—просъсквамшепнешкомнаЕли,катойпосочвамеднастраницаотрекламнатаброшура.—По-скороекзотичницифри.Видяликаквиценисанапраскали?(Винагипървоотгръщамнастраницатасцените.Такакактовмагазинитевинагигледампървоетикетчетосцената.)

Еливрътваочисъчувствено,всетаказаслушанавмобилниясителефон.—Далекоизточнитеинвестицииносятдобавенастойност—продължаваданарежда

Алишаспредвзетиясистуденглас.—ИнвестирайкиснасвДалечнияизток,щеполучитеповече.

—Ценитеимсапо-високи,значищеизгубимповече—изричамгласно,бездасезамисля.Иззалатасеразнасятсмехове.Хоратасеобръщатимезяпат.Амаченеудобно!Знамси,че

иЛюкБрандънсъщомегледа.Навеждамглаваисепреструвам,чесиводябележки.Всъщност,акотрябвадабъдаоткровена,невиждамзащоизобщотрябвадасепреструвам,

чесиводябележки.Ибезтовавсписаниетонямадабъдепубликуванонищодруго,освенлокумите,детогиимаврекламнатаимброшура.„Далекоизточниинвестиции—екзотичнивъзможности“низахранвавсекимесец,катооткупувацелидвестранициотсписаниетоза

лъскаватасиреклама.ИосвентоваминалатагодиназаведохаФилипнаеднофантастичнопроучвателно(ха-ха!)пътуванедоТайланд—такачеедвалинякойщенипозволидакажемкаквотоидабилозатях,освенколкосавелики.Алишапродължавадаговори,аазсепривеждамкъмЕли.

—Добреде—прошепвамйаз,—щемиуслужишлискредитнатасикарта?—Празнае—отвръщамитятъжно.—Изчерпаласъмдокрайлимитаси.Защомислиш

живеяотваучеритесиза„Лънчън“?—Нонаменмитрябватпари!—шептянастоятелно.—Направосъмотчаяна!Трябватми

двадесетлири!Изглеждасъмгоказалаповисоко,отколкототрябва,защотоАлишаспирадаговории

отправяпогледкъммен.—Можебиетрябвалодаинвестирашв„Далекоизточниинвестиции—екзотични

възможности“,Ребека—отбелязватяивзалатаотновосеразнасятсмехове,нотозипътзамоясметка.

Неколциналицасеизвръщатимезяпатухилени.Насвойредгигледампотресено.Татесамоисъбратяжурналисти,забога!Битрябвалодасанамоястрана.Националенсъюзнажурналиститеитъйнататък!

НеченякогасъмсиправилатрудадасезапишавНационалниясъюзнажурналистите,амавсепак!

—Закаквотитрябваттезидвадесетлири?—обаждасеЛюкБрандънотмястотосинапървияред,обърнатслицекъмнасядалитенаследващитередовежурналисти.

—Ами…залелями—отвръщампредизвикателно.—Вболницаеиискахдайзанесанякакъвподарък,катоотидадаяпосетяднесвечерта.

Залатапритихва.Апосле,замоеогромноудивление,ЛюкБрандънбръквавджобаси,изваждабанкнотаотдвадесетлириияподаванаединотжурналиститенапървияред.Тойсепоколебавазамиг,послесеизвръщаияпредаванаседящиязаднегоколега.Итака,редследред,банкнотатаотдвадесетлириминаваотръканаръкаисякашносенаотживавълна,пристигадомен.Когатонай-сетнеясграбчвам,взалатаизбухватспонтанниръкопляскания,аазсеизчервявамкатодомат.

—Благодаря—подвиквампритеснено.—Щегивърна,естествено.—Предаймоитеблагопожеланияналеляси—отвръщаЛюкБрандън.—Благодаря—повтарям.ПослепоглеждамкъмАлишаимеобземанещоподобнонатриумф.Тяизглежданаправо

смазана.Къмкраянавреметозавъпросииотговорихоратазапочватданапускатединследдруг,за

дасевърнатпоредакциитеси.Обикновеноиазсеизмъквампотовавреме,задасепочерпянякъдеседнокапучиноидасепоогледамизбутиците.Неиднесобаче.Днесрешавамдаустискам,докатонебъдезададенипоследнияттъпвъпросотносноданъчнитеструктуринапрограмата.Послещеминанапред,задаблагодаряличнонаЛюкБрандънзанеговиямил,макарипритеснителен,жест.Апослещеотидадасиприберашала.Урааа!

НозамояизненадаощеследпървитеняколковъпросаЛюкБрандънстава,прошепванещонаАлишаисеотправякъмвратата.

—Благодаря—измърморвамму,когатосеизравнявасмоястол,нонесъмсигурна,чеизобщомеечул.

Многоважно!Получихсигимоитедвадесетлириинищодругонемеинтересува!

НавръщанеотУестминстърметротонезнайнозащоспиравнякакъвтунел.Минаватпет

минути,послеощедесет.Простонемогадаповярвамнаскапаниясикъсмет!Обикновеносемолядастаненещоподобно,тадасиимамизвинение,чесъмотсъствалапо-дългоотофиса.Днесобачеседържакатостресиранбизнесменсязва.Барабанянервноспръсти,въздишамтежко-тежкоитокузаничампрезпрозорецакъммракавтунела.

Частотмозъкамизнае,черазполагамспредостатъчновреме,задастигнадо„ДениендДжордж“предидазатворят.Другачастпъкзнае,чедориданеуспея,милатарусокосапродавачкаедвалищепродадемояшалнанякойдруг.Новсепаксъществуваитакаваопасност.Такачедокатоневидяшалавръцетеси,няманачиндасеуспокоя.

Когатовлакътнай-сетнепотегляотново,азсеотпускамназаднамястотоси,въздъхвамдраматичноипоглеждамбледия,мълчаливтип,койтоеприседналнапрегнатонаседалкатаотляватамистрана.

—Славабогу!—казваммуаз.—Вечебяхзапочналадасеотчайвам.—Ужасное—съгласявасетойтихичко.—Изобщонемисляткаквоправят—продължавамаз.—Такаде,нанякоиотнасим

предстоятжизненоважнинеща.Азнапримерсъмстрахотнопритесненасвремето!—Иазсъщосъммалкопритеснен—признавамъжът.—Аковлакътнебешепотеглил,простонезнамкаквобихнаправила—клатяглавааз.—

Човексечувстватолкова…безпомощен.—Многодобреразбирамкаквоиматепредвид—отговарямимъжътнапрегнато.—Тене

сидаватсметка,ченякоиотнас…—Итойобхващасжестсебесиимен.—Ниенесмепростопътници.Занасежизненоважнотовадалищестигнемнавремеилине.

—Абсолютновярно!—тръсвамубеденоглавааз.—Виезакъдебързате?—Женамиражда—отговарямитой.—Четвъртотонидете.—О!—отронвам,изведнъжотрезняла.—Е…Ами…Поздравления!Надявамсе,чеще…—Последнияпътпродължичасиполовина—прекъсвамемъжътинервнопотрива

запотенотосичело.—Втоваметросъмвечеотчетиридесетминути,такаче…Нопоневечеседвижим.

Тойприсвивалекораменеимисеусмихвасмутено.—Амивие?Виезакъдебързате?О,боже!—Ами…аз…отивамда…Млъквампритеснено,лекичкосепокашлямиусещамкаксеизчервявам.Немогавсепакда

мукажанатозимъж,чезаменежизненоважноданезакъснеядасиприберашалаот„ДениендДжордж“,нали?

Шал,забога!Доринекостюм,неипалтоилинещодругомалкоотмалкопо-стойностно.—Привсичкиположениянеечакоттаковазначение—мънкамсмутено.—Невивярвам,сигурноеважно—отвръщамитоймило.О,чувствамсенаправоужасно!Хвърлямпогледпрезпрозорецаивиждам,чевлизамена

моятаспирка.Славабогу!—Късмет!—казвамисеизправямприпряно.—Надявамседастигнетенавреме.Вървяпотротоаракъмбутикана„ДениендДжордж“ичувствам,челицетомигориот

срам.Далипъкнетрябвашедаизвадямоитестоидвадесетстерлингиидагидамнаонзимъжкатоподаръкзабебето,вместодакупувамнякакъвсишал?Защото,катосепозамисличовек,кое

епо-важнотонатозисвят?Дрехите—иличудотоназараждащиясеновживот?Докаторазмислямнатазитема,имамприятнотоусещанезафилософскавглъбеност.

Всъщност,толковасъмсевглъбила,чезамалкодаподминаъгъла,накойтотрябвадасвиякъмбутика.Изтръгвамсеотдълбокомислениясиунесточнонавреме,свивамвпресечкатаи…сърцетомипрескачастреснатоизамира.Срещуменвървимомичестъмнозеленафирменаторбичкаот„ДениендДжордж“връка.Вединмигвсичкитедълбокифилософиисеизпаряватотумами.

Божегосподи!Амиакоекупиламояшал?Амиакоеотишласпециалнозанего,попиталаезащонеговиждаионазиужмила

продавачкайгоедала,катосиемислила,ченямадасевърнадокраянаработнотоимвреме?Обземамепаника,сърцетомизабивалудешки,хуквампоулицатакъмбутика.Когато

стигамдоврататаибутвамдаяотворя,едвадишамотстрах.Амиакошалътмиевечепродаден?Каквощеправятогава?

Норусокосатапродавачкамепосрещасусмивка,когатовлизам.—Здравейте—казвамитя.—Вашиятшалвичака.—О,благодаря—простенвамсоблекчениеисеподпирамнащанда,заданепадна.Чувствамсетака,сякашсъмфинишираласледолимпийсконадбягване.Всъщност,мисля,

чепазаруванетотрябвадабъдесмятанозадейност,особеносилнонатоварващасърдечносъдоватасистема.Сърцетомибиенай-учестено,когатовидянадпис„50%намаление“.

Отброявампарите,коитосавбанкнотиотпопетиподесетлири,ичаксеразтрепервамотнетърпеливоочакване.Русокосатапродавачканай-сетнеизваждатъмнозеленатакутиясмояшализподщанда,внимателнояпъхвавсъщотъмнозеленатагланцовафирменаторбичкаимияподавазатъмнозеленитевъженидръжчици.Чакмисеискадазатворявблагоговениеочи,толковапрекрасноеусещането,коетомеобзема.

Ах,тозиблагословенмомент.Мигът,когатопръститесеобвиватнежноиздравооколодръжкитенанатежалатафирменаторбичка—ивсичкипрекраснинещавнеяставаттвои!Накаквонапомнятоваусещанели?Тоевсеедноднинареддагладуваш,послеизведнъждаусетишвустатасипървиязалъкотнамазанатаобилносмаслопрепеченафилия.Тоекатодасесъбудишсутриниизведнъждаосъзнаеш,чеенеделя.Тоекатонай-върховниятмоментотсекса.Вуматинямаабсолютнонищодруго.Чиста,всепоглъщаща,егоистичнанаслада.

Излизамбавноотбутика,всеощезамаянаотудоволствиетонаосъщественатамечта.Имамсишалот„ДениендДжордж“!Имамсишалот„ДениендДжордж“!Имамси…

—Ребека—прекъсвамислитемиединмъжкиглас.Поглеждамистомахътмисесвиваужасено:ЛюкБрандън.ЛюкБрандънстоинатротоара,точнопредмен,втренчилпогледнадолу,към

тъмнозеленатамифирменаторбичка.Усещам,чезапочвамдасеизчервявам.Каквоизобщоправитойнатротоара?Няматлисихоратакатонегоколисшофьори?Инебилитрябвалоточновтозимоментшофьорътмудагокараспълнагазкъмнякакъвваженприемилинещоподобно?

—Успялидаговземеш?—питатой,катосесмръщвалеко.—Какво?—Подаръкътзалеляти.—А,да—преглъщамаз.—Да,аз…взехго.—Товалие?—посочватойкъмлуксознататорбичкаиусещамбузитемидапламватоще

по-ярко.—Да—отговарямнай-сетне.—Помислихси,че…чещеедобредайвземаединшал.—Многощедрооттвоястрана.„ДениендДжордж“—разчитатойнадписаиповдигалеко

вежди.—Лелятисигурноемногостилнадама.—Да,наистина—отговарямслекопокашляне.—Тяемноготворческаиоригинална

личност.—Сигуренсъм,чеетака—казваЛюкиследкраткапаузапита:—Каксеказва?О,боже!Трябвашедасеврътнаидаофейкамощещомговидях,предидаестаналокъсно.

Сегастоякатопарализирана.Немогадасесетязанитоедноженскоиме!—Ъъъ…Ърминтрюд—чувамсеизведнъждаказвам.—ЛеляЪрминтрюд—провлачваЛюкзамислено.—Е,предайймоитепожеланияза

скорошнооздравяване.Кимвамизадовижданеисеотдалечавапотротоара,аазстояигледамследнего,като

напразносеопитвамдаотгатнадалисеедосетилилине.

ТРИПрекрачвампраганаапартаментани,Сузимепоглеждаипървото,коетоказва,е:—О!„ДениендДжордж“!Беки,сигурносънувам!—Не,несънуваш—ухилвамседоушинасрещай.—Купихсиединшал.—Покажимиго!—изпищяваСузиискачаотдивана.—Покажи-ми-го-покажи-ми-го-

покажи-ми-го!—повтарятявъзторженоинетърпеливодърпадръжкитенаторбичкатаотръцетеми.—Искамдавидяновиятишал!Покажимиго!

Ето,затоваобичамдаживеясъсСузи.ВподобнислучаиДжулия,предишнатамисъквартирантка,щесмръщивеждиищепроцеди:„Дениикой?“или„Прекаленомногопаризаединшал“.Сузиобачеразбиранапълнозакаквоставадума,абсолютноидокрай.Иакотрябвадабъдемчестни,тяепо-злеиотмендори.

Даде,самочетяможедасигопозволи.Въпрекичевечеедвадесетипетгодишна,катомен,нейнитеродителивсеощейдаватджобнипари.Наричатги„издръжка“идоколкотосхващам,идватотнякакъвфамилендоверителенфонд—амакатогледамкакизакаквогихарчи,сасиджобнипари.ОсвентовародителитейкупилитозиапартаментвъвФулхамкатоподаръкзадвадесетипървияйрождендениоттогаватяживеевнего,катопонякогаработи,апонякогапростосемотаенасам-натам.

Заизвестно(многократко)времеСузиработешекатомомичезавръзкисобщественосттаиточнотогавасезапознахме,повременаедноделовопътуванедоГуърси.Тя,естествено,работешеза„БрандънКъмюникейшънс“.Неискамдаяобидя,нощекажа—пъкитясаматасигопризнава—чеСузибешевъзможнонай-нескопосанотомомичезавръзкисобществеността,накоетосъмпопадала.Напромоциятасипритовапътуванетянапълнозабравикоябанкапредставляваизапочнавъзторженодавъзхваляваеднаоттехнитеконкурентки.Присъстващиятмениджъротбанкатагледашевсепо-навъсеноипо-навъсено,ание,журналистите,сепопикавахмеотсмях.Сузиимашеголеминеприятностизарадитозислучай.Всъщност,именнотогаватяреши,чекариератавъввръзкисобщественосттанеезанея.(Казаноподругначин,ЛюкБрандъняуволнилвмига,когатосевърналивЛондон.Ощееднапричинаданегохаресвам.)

Ноповременаоновапътуванедветеснеясипрекарвахместрахотно,катосеналивахмесвиноиклюкарехмедопосреднощите,аивЛондонпродължихмедасевиждаме.После,когатоДжулияизведнъжизлезеотрелсиизабягнаспрофесора,прикоготоправешедокторскатасидисертация(ненапразноказват,четихитеводисанай-опасни),Сузипредложидасепренесапринея.Знамси,ченаемът,койтомивзима,ебезбожнонисъкзатозиквартализатоважилище,нотакаиникоганенастояхдасиплащамспоредпазарнитецени,защотопростонемогадасигопозволя.Катогигледамкаквървятсвободнитенаеми,стазимоязаплатаазсъмпо-скорозаИлифантиКастъл,отколкотозаФулхам.Какизобщоевъзможнонормалнихорадасипозволяватдаживеятподнаемвтакиваневъобразимоскъпикварталикатонашия?Умътминегопобира.

—Беки,Беки,отвориго!—умолявамеСузи.—Хайдеде,дайдаговидя!Тяподскачаотнетърпениеировисдългитесипръстинавътревторбичката.Измъквамяот

ръцетей,предидауспеедаяразкъса.Тазиторбичкащесеозовеназакачалкатанаврататанастаятами,придругитепрестижниторбички—всекипът,когатоискамдавпечатлянякого,излизамснякояоттях,катояползвамтаканебрежно,сякашнепредставляваникакваценностзамен.(Славабогу,чепрестижнитебутицинеизползватторбичкиснадписи„Разпродажба“.Мразямагазините,коитогоправят.Защотокакъвмуесмисълътдаимашпрестижнаторбичка,когато

напряковърхунеяеотпечатано„Разпродажба“?Всеедно,чепише„Дребнавабеднячка“.)Многобавноивнимателноизваждамтъмнозеленатакутияотторбичката,махамкапакаи

нежноотгръщамтънкатахартия.После,почтиблагоговейно,вдигамиразгръщамшала.Колкоекрасивсамо!Тукмиизглеждадориощепо-красив,отколкотовмагазина.ЗамятамгооколовратасиисеухилвамглупавонаСузи.

—О,Беки!—прошепватязадавено.—Страхотене!Замоментидветеоставамепрехласнатосмълчани.Общувамесиседнависшасила:Бога

напазаруването.ПослеобачеСузинесеудържаиразвалявсичко.—Можешдасигосложиш,катоизлизашсДжеймстазисъбота—отбелязватя.—Нестава—отсичампочтигрубоисисвалямшала.—Нямадаизлизамснего.—Кактака?—Изобщовеченямадаизлизамснего—отговарямисеопитвамдасвиянехайнорамене.—Наистинали?—ококорваочиСузи.—Защо?Каквостана?Нищонесимиказала!—Знам—отмествампогледоточитей,изпълненисжаднолюбопитство.—Малкое…

странно.—Зарязалиго?Татидоринесиспаласнего!Сузиповишавагласразвълнувано.Страшнойсеискадаузнаекаквоестанало.Ноазпък

несъмсигурнаискамлидайкажа.Замоментобмислямдалиданезапазядискретност.Послеобачесиказвам:„Каквопъктолкова?Майнатаму!“.

—Да,несъмспаласнего—отговарямидобавям:—Втоваепроблемът.—Каквоимашпредвид?—питаСузиинаострилаушисепривеждакъммен.—Какво

искашдакажеш,Беки?Поемамсидълбокодъх,обръщамглаваияпоглеждамвлицето:—Тойнеискаше.—Нетеежелаел,такали?—Не,неетова.Той…—Стисвамочи,всеощеиазсаматанемогадагоповярвам.—Той

смята,ченеереднодасеправисекспредибрака.—Какво?!?Майтапишсе!ОтварямочиивиждамСузидамегледаужасено—сякаштоку-щоечуланай-

отвратителнотобогохулство,познатоначовешкиярод.—Майтапишсе,Беки!—умолителноповтаряСузи.—Не,несемайтапя—казвамиуспявамдапуснаеднаунилаусмивка.—Всъщност,

получисекрайнонеудобно.Азединвид…гонаграбих…итойтрябвашедасеотбраняваотмен.Изпълващиятмесъссраминеудобствоспомен,койтобяхуспявалауспешнодапотискам,

започнаотноводасесъживявавпаметтами.БяхсезапозналасДжеймснаединкупонпрединяколкоседмициивъпроснотосрамносъбитиесеслучинарешаващатанитретасреща.Отидохменаресторантивечерятаминанаистинамногоприятно,катотойнастоядаплатицялатасметка.Послеотидохмевнеговияапартаментипоедновремезапочнахмедасецелуваменадивана.

Е,каквобитрябвалодасипомисля?Харесвахмесе,бешениприятнозаедно,бяхменасаме—и,дайтедасеразберем,акоумътмуказваше„не“,тялотомубуквалнокрещеше„да,да,да“.Итъйкатоазсъмедносъвсемнормално,модерномомиче,протегнахръкакъмципанапанталонамуизапочнахдагосмъквамнадолу.Когатотойхванаръкатамиияотдръпна,сипомислих,чемииграеигрички,такачесезаехощепо-ентусиазираносципаму.

Катосепозамислясега,тогавамаймиотнедостаповечевреме,отколкотобитрябвало,задастопля,четойизобщонемисеправинаинтересен.Истинатае,чемусеналожидамецапне

достасилнопрезлицето,задамеотблъснеотсебеси—апослесескъсадамисеизвинявазастаналото.

Сузимезяпаневярващо.Послеизведнъжизбухвавдивкикот.—Трябвалоедатецапне,задагооставиш,такали?Ах,ти,мъжемелачко!—Стигаде!—протестирамвяло.—Тойседържамногомило.Питамедалисъмготовада

гочакам.—Итимуказа„каклипъкне“,а?—Нещотакова—смотолевям,катоотмествампогледвстрани.Всъщност,спомнямси,че

разгорещенаиувлеченаотнастроениетосинамомента,доримуотправихнещокатопредизвикателство.„Сегаможеидамисесъпротивяваш,Джеймс—помня,чемуказахснисък,дрезгавглас,гледайкигосъссексипоглед,понетакасенадявахтогава,—носамоследседмицащемипотропашнавратата.“

Е,вечебешеминалоповечеотседмица,аотнегонямашенивест,никост.Което,катосепозамисличовек,едостасмазващозасамочувствието.

—Нотоваесмешно!—възкликваСузи.—Амиакоследбракасеокаже,чемеждудваматанямасексуалнасъвместимост?

—Незнам—свивамраменеаз.—Предполагам,чееготовдапоеметозириск.Сузиизведнъжсеизкикотва:—Тивидялиму…?—Не!Изобщонемипозволидаприпарядонего!—Амасигоопипалавсепак,нали?Малъклибеше?—ОчитенаСузипроблясватлукаво.

—Обзалагамсе,чеесъвсемхилав.Сигурносенадявапотозиначиндаподлъженякоемомичедасеомъжизанегоипослето,горкото,щесевидиобвързанозацялживотседнанищоиникакваклечица.Добреченесипопадналавкапана,Беки!

Сузисепресягазапакетаси„СилкиКът“изапалваеднацигара.—По-далеч!По-далеч!—възкликвамраздразнено.—Неискамшалътмидасеувонина

цигари!—Добреде,икаквощеправиштозиуикенд?—питатя,катодръпваотцигаратаси.—Да

несеспихнешсама?Искашлидадойдешсменнанаш’тосело?Сузивинагинаричатакавторатафамилнакъщанародителитеси,коятоевХамшир—

„наш’тосело“.Сякаштенаистинапритежаватцялотосело—някаквареликваотробовладелскиястрой,зачиетосъществуванеостаналитехорадоринеподозират.

—Не,всичкощеенаред—отговарямимрачнопосягамкъмтелевизионниясправочник.—Каняседапогостувамнародителитеси.

—О,чудесно—казваСузи.—Целунимайкасиотмен.—Непременно—отвръщам.—АтицелуниПепъротмен.ПепъреконятнаСузи.Яздигоприблизителнотрипътигодишно—такаде,акоизобщого

язди—новсекипът,когатородителитейподхвърлятидеятадагопродадат,тяизпадавистерия.Доколкотознам,поддръжкатанатозиконимструвапетнадесетхилядигодишно.Петнадесетхилядилиристерлинги!Изакакво?Задасистоивяхъраидагризкаябълки.Небихималанищопротивдасъмкон.

—О,докатонесъмзабравила—казваСузи,—дойдесметкатазарежийните.Потристаначовек.

—Потристалирили?—поглеждамяпоразена.—Накупли?—Аха.Дорисмезакъснели.Простомиподпишиединчек,аконямашкешвмомента.—Чудесно—отвръщамспривиднобезгрижие.—Веднага.Пресягамсекъмчантатаси,изваждамчековатасикнижкаиведнаганаписвамиподписвам

чека.Сузиетолковавеликодушнапоотношениенанаема,чевинагистриктноплащамполовинатаотобщитесметкизарежийниразходи,апонякогадоридобавямипомалкоотгоре.Ивсепак,тозипътусещамдамепобиватстуденитръпки,когатойподавамчека.Тристалирисеизпарихаотсметкатамивединмиг.Апъктепърватрябвадапомисляикакдаразчистязадължениетосикъм„Виза“.Чудничъкмесец,нямащо.

—Ааа,итетърсихапотелефона—добавяСузиизапочвадаразгъванякакволистче.—МайчебешеЕрикаПарснип.Такалие?

—Парснип?Понякогасимисля,чеумътнаСузисенуждаеотмалкосмазка.—Парнъл.ЕрикаПарнълотЕндуичБанк.Дайсеобадиш—прочитаСузиотлистчето.Зяпвамяужасено.—Туклисеобади?Натозиномер?—Да.Днесследобед.—О,мамкаму!—Сърцетомизаблъсквавгърдите.—Тикаквойказа?Казалий,чеимам

възпалениенажлезите?—Каквоимаш?—НасвойредиСузимезяпва.—Разбирасе,ченесъмйказвалаподобна

глупост!—Тяпиталикакекракътми?Изобщопиталикаксъмсъсздравето?—Не!Попитасамокъдеси.Казахй,чесинаработаи…—Сузи!—простенвамотчаяно.—Добреде,каквотрябвашедайкажа?—Трябвашедайкажеш,чесъмвлеглотосъссчупенкракивъзпалениенажлезите!—Е,благодаря,чемебешепредупредила!Сузимегледасприсвитиочиикръстосвакракавпоза„лотос“.Сузииманай-дългите,най-

слабитеинай-гъвкавитекрака,коитосъмвиждала.Когатообуечерничорапи,ставадосущкатопаяк.

—Добреде,каквотолкова?—питатя.—Данесисинадхвърлилалимита?Боже,далисъмсинадхвърлилалимита?!—Съвсеммалко—свивамрамене.—Щесеоправя.Настъпвамълчание.ВдигампогледивиждамСузидакъсачеками.—Сузи!Неизглупявай!—Щемиплатишкатосеоправиш—отсичатябезапелационно.—Благодаряти,Сузи—прошепвамияпрегръщамсилно.Сузиенай-добратаприятелка,

коятонякогасъмимала.Нопрезцялатавечерусещамвстомахасинякаквонеприятноприсвиване,коетонемее

напусналоикогатосесъбуждамнадругатасутрин.Усещане,коетонеуспявамдапритъпя,дорикатосимислязамояшалот„ДениендДжордж“.Лежавлеглотоси,втренченавтавана,изапървипътотмесецинасампресмятамнаумколкодълговесъмнатрупалакъмкоголине.Дължанабанката,дължапо„Виза“картата,дължаипокредитнитесикартиотразличнимагазини—„ХарвиНикълъс“,„Дибънхамс“,„Фенуикс“…АсегазадлъжняхинаСузи.

Дължаобщо…ядавидим…някъдекъмшестхилядилиристерлинги.Усещамдамесковавамраз,докатосипредставямиобмислямтазицифра.Откъде,забога,

щегинамерятезишестхиляди,задагивърна?Бихмогладаспестявампошестлириседмичновпродължениенахилядаседмици.Илиподванадесетседмичновпродължениенапетстотинседмици.Или…илипошестдесетседмичновпродължениенастоседмици.Такамайщеенай-добре.Нооткъде,подяволите,щенамирампошестдесетлириседмично,задагиспестявам?

Илипъкбихмогладанатрупамкупобщипознаниявнай-различниобластиидаучаствамв

„Станибогат“,илипъкдаизобретянещонаистина,аманаистинахитро.Илипъкда…даспечеляотнационалнаталотария.Притазимисълпотялотомиплъзватоплавълнаипрогонвасковалияместуд.Затварямочиисесгушвамобратновлеглото.Лотариятанесъмненоенай-доброторешениенапроблема.

Аз,разбирасе,нямадасецелядаспечеляджакпота—товавечебибилонещонапълноневероятно.Простонякояотвсичкионезипо-малкисуми.Изглежда,чепривсякотегленетесеразпределятсъсстотици.Щеспечелядаречем…стохилядилиристерлинги.Стохилядищемисвършатработа.Щемогадасивърнавсичкидългове,дасикупякола,дасикупяапартамент…

Всъщност…япо-добредасадвестахиляди.Иличетвъртмилион.Простозавсекислучай.Анай-добрещеедабъденякоеотонезигруповиспечелваниянаджакпота.„Всекиот

петиматаучастницивлотарията,спечелилисгруповбилетджакпота,щеполучипоедноцялоитридесетимилионалиристерлинги.“(Обожавамначина,покойтогосъобщават.„Едноцялоитридесети.“Сякаштезидопълнителнитристахилядилирисанякаквамъничка,незначителнасума.Всеедночовекизобщонямадазабележиималия,нямалия.)

Едноцялоитридесетимилионабиследвалодамеоправят.Пъкищомсъмсъгласнадасиподеляджакпотасдругихора,значинесъмскръндзаваегоистка,налитака?„Моляте,моляте,Господи—повтарямсимислено,—направитака,чедаспечелянационалнаталотария.Обещавамдасияподелясъвсемчестноседин-двамадругиучастника!“

Итака,напъткъмкъщатанародителитемиспирамнаеднабензиностанция,задасикупя

двалотарийнибилета[1].Избиранетоначислатамиотнемаоколочасиполовина.Знам,че44сепоявявапочтивинаги,асъщои42.Дотукдобре,амиостаналите?Написвамналистхартияняколкосериисчислаисевторачвамсприсвитиочивтях,катосеопитвамдасигипредставякакщеизглеждатнателевизионнияекран.

1,6,9,16,23,44Не!Ужасно!Къдемиеумът?Първонапърво,1никоганеизлива.А6и9същонестоят

добре.3,14,21,25,36,44Товаизглеждамалкопо-добре.Вписвамвторатасериячиславединиябилет.После

нахвърлямследваща:5,11,18,27,28,42Тазиопределеномевпечатлява.Изглеждакатосигуренпобедител.Съвсемясномогада

видячислата,изписанинателевизионнияекран.ПредставямсикакМойраСтюартгипрочитаповечернатаемисиянановините:„Единбилет,зачийтопритежателсепредполага,чеживеевюгозападенЛондон,спечелиджакпотананационалнаталотария,снатрупанасумаотдесетмилионалиристерлинги“.

Замоментмипрималява.Каквощенаправясмоитедесетмилионалири?Откъдещезапочна?

Е,катоначало,щевдигнаграндиозенкупон.Нанякоеготиноимодномясто,шампанскотощеселеебезограничения,щеиматанциищенаеманякоятаксиметроваслужба,коятодаразкарвабезплатногоститемиподомоветеимследкупона,такачевсекидасипиенаволя,бездасепритеснява,чепослещетрябвадашофира.А,да,завсекищеимаиподарък„задовиждане“,напримернаистиналуксознапяназабаняилинещоподобно.(ДалиКалвинКлайнпредлагапенизабаня?Отбелязвамсинаумдапроверяследващияпът,когатовлязав„Буутс“.)

Послещекупяпоеднакъщазавсичкироднинииприятели,естествено.Облягамсенастендазалотарийнибилетиизатварямочи,задасесъсредоточа.Дапредположим,чекупя

двадесеткъщиподвестаипетдесетхилядилиривсяка.Значищемиостанат…петмилиона.Откоитоизваждамприблизителнопетдесетхилядизакупона.А,да,иосвентоващезаведаабсолютновсичкинапочивка,наБарбадосилинанякоедруготаковамясто.Товащемиструва…околостохилядилири,катосеимапредвид,чевсичкищелетимвлуксознатапървакласа.

Значи,оставатмичетиримилионаосемстотинипетдесетхиляди.О!Иоттяхтрябвадаизвадяшестхиляди,задаразчистявсичкитесидълговепокредитнитекартиикъмбанката.Асъщоитриста,коитодавърнанаСузи.Хубаводе,даречемобщоседемхиляди.Значимиостават…четиримилиона,осемстотинчетиридесетитрихилядилири.

Разбирасе,щедамсолиднисумизаблаготворителност.Всъщност,вероятноенай-добредаосноваеднаблаготворителнафондация.Щеподпомагамвсичкионезинемодниблаготворителнидейности,коитовсебиватпренебрегвани—напримерлечениетонакожнитезаболяванияилидомашниятпатронажзапрестарелитехора.Ищеизпратясолиденчекнанякогашнатамиучителкапоанглийски,мисисДжеймс,такачедаможедазаредисновикнигиучилищнатабиблиотека.Нищочуднодоридакръстятбиблиотекатанамоеиме.„БиблиотекаБлумууд“.

О,иощетристахилядизаоноваразкроенопалтоот„Уистълс“,коетоеналожителнодапобързамдакупя,предидасагиразграбили.Колкомиоставатзначи?Четиримилиона,осемстотинчетиридесетитрихилядиминус…

—Извинете…—прекъсваразмислитемиженскигласиазвдигамзамаянопоглед.Някакваженазадменсеопитвадастигнедохимикалката,оставенанастенда.—Прощавайте—отвръщамиучтивоседръпвам,задайнаправямясто.Нотовапрекъсванемеразсейваиобърквамсметкитеси.Колкомиоставахазначи—пет

иличетиримилиона?Послезабелязвамженатадазаничакъммоетолистчеснахвърлянитесерииотчислаи

изведнъжеднамисълмепоразявакатогръм.Амиаконякояотсериите,коитосъмотхвърлила,вземе,чеспечели?Каквощестане,акотазивечерсъобщят,чепечелимоятасерия„1,6,9,16,23,44“например,аазнесъмяпуснала?!?Щесененавиждамдокраянаживотаси,нали?Никога,досетниясичас,нямадасигопростя.Щесеполучикатоонзимъж,койтосесамоубил,защотозабравилдасипуснефишаза„ТОТО“-то.

Вземамощеняколкобилетаибързовписвамсериите,коитосибяхнахвърлялавърхулистчето.Такачесегаимамобщодеветбилета.Деветбилета—деветдесетлири.Достапари,наистина.Почтимиставасъвестнодагипохарча.Нопък,отдругастрана,товазначидеветпътипо-голямшансдаспечеля,налитака?

Пъкивечеимамстрахотнопредчувствиеотносносерията„1,6,9,16,23,44“.Амида,чезащоинакточнотазипъккомбинацияотчислащесепоявиищесезагнездивумами?Можебинякой,тамнякъде,сеопитвадамикаженещо.

МАГАЗИНИ„БРОМТЪН“

ОТДЕЛ„СМЕТКИНАКЛИЕНТИ“БРОМТЪНСТРИЙТ1ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон2март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,

Нашатасчетоводнадокументацияпоказва,чепринаснеепостъпилоплащанепопоследнатаВисметкапо«ЗлатнатакредитнакартанаБромтън»,коятопритежавате.Акостеизвършилиразплащанепрезпоследнитеняколкодни,моляВиданевзематеподвниманиетовауведомителнописмо.

ПонастоящемнеплатенатаВисметкае235.76лиристерлинги.Минималнатасума,коятотрябвадавнесете,е43.00лиристерлинги.Можетедасеразплатитекеш,счекилидаприложитедокументзабанковпревод.Надявамесевскоровреметозивъпросдабъдеуреден.“

ИскреноВаш:ДжонХънтър,мениджърнаотдел„Сметкинаклиенти“

МАГАЗИНИ„БРОМТЪН“

БРОМТЪНСТРИЙТ1ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон2март2000г.--------------------------------------------------------------------------СкъпамисБлумууд,Сегаенай-добриятмоментзахарчененапари!Заограниченпериодотвремепредлагаменанашитеклиентиизвънредни

кредитниточкизавсякапокупканастойностнадпетдесетлиристерлинги,извършенасъс„ЗлатнатакредитнакартанаБромтън“[2]—възползвайтесесегаотпредоставенотоВиуникалнопредимстводаприбавитеощекредитниточкикъмВашатакредитнасметка,кактоиотвъзможносттадаспечелитенякойотнашите„Подаръцизапритежателитенакредитниточки“.

Средфантастичнитеподаръци,коитоВипредлагаме,са:Италианскакоженачанта1000кредитниточкиКасарозовошампанско2000кредитниточкиДвасамолетнибилетадоПариж[3]5000кредитниточки(ПонастоящемВиеразполагатес:35кредитниточки.)Инезабравяйте,чезапериоданадействиенатазинашаспециалнаоферта

печелитеподвекредитниточкинавсекипетлиристерлинги,похарченисъс„ЗлатнатакредитнакартанаБромтън“.Надявамесевнай-скоровремедаможемдаВипоздравимс„Добредошли“в„Бромтън“,задасевъзползватеоттазинашауникалнаоферта.

ИскреноВаш:ЕйдриънСмит,мениджърнаотдел„Обслужваненаклиенти“

[1]Макардасенаричатака,английскатанационалналотарияепо-скорокатонашетоТОТО6/49,спопълваненапроизволничиславърхувсекибилет—Бел.прев.↑

[2]Сизключениенапокупките,направенивресторанти,аптеки,будкизавестнициифризьорскисалони.↑

[3]Сизвестниограничения—вижприложенатаброшура42.↑

ЧЕТИРИКогатопристигамвкъщатанародителитеми,сварвамгивразгаранапореднияим

разгорещенспор.Таткоестъпилпосредатанаградинскатастълба,опрянанастраничнатастенанакъщата,ибърниканещопоулука,амамаеседналадомасатаоткованожелязонасредмораватаипрелиствастариброевенакаталога„Отминаливремена“.Никойотдваматадоринепоглеждакъммен,когатовлизамчрезпортичкатаоткъмулицата.

—Казвамсамо,четочнотебитрябвалодадаватдобърпример!—отбелязванастойчивомама.

—Значимислиш,чедаизлагашсамсебесинаопасностедобърпример,такали?—възкликвавъзмутенотатко.—Исмяташ,четоващерешипроблема,а?

—Опасност!—процеждапрезрителномама.—Небъдитолковамелодраматичен,Греъм.Наистиналивъзприемашпотозиначинбританскотообщество?

—Здрасти,мамо—казвамаз.—Здравей,татко.—ИБекиенамоетомнение.Нали,миличко?—отбелязвамама,катомипосочвакъмедна

страницаот„Отминаливремена“.—Вижтозиплетенжакет—казвамитяполугласно.—Прелестнабродерия!

—Изобщонеенатвоетомнение!—отсичататко.—Товаевъзможнонай-комичнатаидея,коятосъмчувал!

—Нищоподобно!—отвръщамамавъзмутено.—Беки,итисъщосмяташзадобраидеяКралскотосемействодаседвижисобществентранспорт,нали,миличко?

—Ами…—започвампредпазливо.—Азвсъщностнесъм…—Мислиш,чекогатоотиванаделовисрещи,Кралицататрябвадапътувасрейс93,така

ли?—изсумтявасаркастичнотатко.—Азащоне?Можебитогаварейс93най-сетнещестанепо-редовен!—Е—отронвам,катосенастанявамнаградинскиястолдомама,—каксте?—Давашлисисметка,честранатаотивакъмразруха?—горещисемама,сякашизобщо

немеечула.—Аковнай-скоровремеобщественияттранспортнезапочнедабъдеизползванотповечехора,нямадаимасредствазаподдръжканапътищата!

Таткоклатисвъзмутенонедоумениеглава.—Итизначимислиш,чеакоКралицатазапочнедапътувасрейс93,товащереши

проблема,такали?Независимо,четоващепородизатруднениясохранатай;независимоотфакта,чещезакъснявазасрещитесиичекатоцялощеможедаизпълнявамногопо-малкослужебниангажименти…

—НямахпредвиднепременноКралицата—скастрягомамаиследкраткапаузадобавя:—Нонякоиотостаналите.ПринцесаМичълКентскапримерно.Защотяданепътуваотвременавремесметрото,а?Тезихоратрябвадавидяткакъвеистинскиятживот!

Последнотопътуваненамамасметротодатирамайот1983година.—Данаправяликафе?—предлагамведро.—Акомепиташмен,цялататазиработасразрухатаепълнаглупост—отсичататко,като

скачаотстълбатанатреватаиизтупвамръсотиятаотръцетеси.—Чистапробапропаганда.—Пропагандали?—възкликвамамасобидениятонначовек,засегнатвнай-съкровеното

си.—Чудесно—обаждамсеприпряно,—отивамдавключакафеварката.Влизамвкъщатапрезпредниявход,прекосявамхола,задастигнадокухнята,където

включвамкотлонаиприсядамнакухненскатамасаведнооттоплитеслънчевипетна,нахлуващипрезстъклатанапрозореца.Вечесъмзабравилазакаквоточноспоряттозипътмамаитатко.Знамси,чеследкатовъртятисучатизвестновреме,вкрайнасметкащестигнатдоединодушноторешение,чевсичкоеповинанаТониБлеър.Кактоидае,азличноимаммногопо-важнинещазаобмисляне.ОпитвамседапресметнаколкоикаквоименнотрябвададамнаФилип,мояшеф,следкатоспечелянационалнаталотария.Немогадагопренебрегна,разбирасе.Нопъкнямалидаемалконеудобноизадваманидамудампаривброй?Нямалидаепо-добредамунаправянякойхубавподарък?Чифтнаистинастрахотникопчетазаръкавели,например.Илинякоеотонезихитрикуфарчетазапикник,свсичкитемучиниииприборивътре?(Естествено,КлеърЕдуардснямадаполучинищо.)

Седналасамавслънчеватакухня,усещамдушатасисгрятаотмоятамалкатайна.Щеспечеляджакпотаотнационалнаталотария!Тазивечерцелиятмиживотщесепромени.Господи,изгарямотнетърпение!Десетмилионалиристерлинги!Самокатосипомисля,чеощеутрещемогадакупявсичко,каквотосипоискам,и…Всичко,каквотосипоискам!

Вестникътнамасатапредменеразгърнатнастраницатазанедвижимиимоти—отгръщамгонехайнонаразделазапродажбиизапочвамдапреглеждамобявитезалуксозникъщи.Къдедасепреместядаживея?ДаливЧелси?ИливНотингХил?МожебивМейфеър?Зачитамсеведнаобява:„Белгрейвия.Великолепнакъщасъсседемспалниивсичкиудобства,спристройказаприслугатаидобреподдържанаградинасголемидървета“.

Хм,товамизвучиподходящо.Мисля,чеседемспалнивБелгрейвиящемисвършатработа.Погледътмиавтоматичнонамираценатаибуквалносепарализирамотшока:шестцялоипетдесетимилионалиристерлинги!Толковаструватазикъща:шестмилионаиполовина!

Освенчесъмпоразена,усещамдамеобземаивсепо-силенгняв.Аматезихораданесаполудели?!Таазгинямамтезишестцялоипетдесетимилионалиристерлинги!Останалисамисамооколо…четиримилиона.Илипъкнебяхалипет?Всеедно,нестигат.Втренчвамсевобяватасгорчивотоусещане,чесъмизлъгана.Предполагах,чехората,спечелилиджакпотананационалнаталотария,могатдакупятвсичко,каквотосипоискат!Аеточевечеотновосечувствамкатопоследнатабеднячка.

Ядосанобутвамвестниканастраниивземамеднаотбезплатноразпространяванитепопощатаброшури—тазиепълнасъсснимкинаразличнибеликувертюризалегла,постолириедната.Да,точнотака.Решавам,чекатоспечеляджакпотаотнационалнаталотария,докраянаживотасищеизползвамсамобеликувертюризалеглотоси.Алеглотомищееотбялокованодекоративножелязо,прозорцитенаспалнятамищесаскрасивибеликапаци,азсаматащесъмвпухкавбялхалати…

—Е,каквонововсветанафинансите?—прекъсваразмислитемигласътнамама,вдигамочиотброшуратаиявиждамдавлизавкухнята,всеощестисналавръкакаталогана„Отминаливремена“.—Сложиликафето?Миличкооо,събудисеее!

—Ейсегащегонаправя—казвамзанесеноисепонадигамнастоласи.Нокактоможешедасеочаква,мамамеизпреварва.Пресягасеисваляотрафтакрасив

керамиченбурканзакафе—явноенов,защотонесъмговиждалапреди—отварягоизапочвадасипвалъжичкикафевсъщоноватазлатнанацвяткафеварка.

Мамаенаправоужасна!Непрекъснатокупувавсеновииновинещазакухнята—старитегистоварваскашонивофисанаместнатаблаготворителнаорганизациязаподпомаганенаизпадналивнищетасемейства.Новиелектрическиканиичайници,новитостериискарички…Тазигодинавечеминахмепрезтрикухненскикофизабоклук—тъмнозелена,послехромирана,анай-новатаеотнаситеножълтапрозирнапластмаса.Незнамдругдахарчитакабезразсъднопаритеси!

—Ммм,многоехубаваполатати!—възкликвамамаимеоглеждатака,сякашедвасегамезабелязва.—Откъдее?

—От„DKNY“—измърморвамвотговор.—Многоекрасива—цъкасезикмама.—Скъпалие?—Неособено—отвръщамнасекундата.—Някъдекъмпетдесетлири.Е,неесъвсемвярно.Полатаструвашеблизостоипетдесет.Ноняманикакъвсмисълда

казвамнамамаистинскитеценинанещата,коитосикупувам,защотоповечеотсигурнощеполучиразривнасърцето.Всъщностне,тяпървощеотидедакажеинататкоитогавадваматазаеднощеполучатразривнасърцето,аазщеостанасираче.

Етозащооперирамснещокатосистемазадвойносчетоводство—„истинскицени“и„ценизапредмама“.Всеедно,чесивмагазин,къдетовсичкосепродавас20%намаление—вървишмеждурафтоветеимисленопреизчислявашценитенадолу.Следизвестновремедотолковасвикваш,чегоправишсъвършеноавтоматично,безизобщодасезамисляш.

Разликатаевтова,чеизползванатаотменсистеманаподобявапо-скоротазиприпрогресиращотоданъчнооблагане.Започвасес20%(аконещострувапримернодвадесетлири,казвамнамама,честрувашестнадесет)исестигадо…е,принеобходимостидо90%.Веднъжнапримерсикупихедниботушки,коитострувахадвесталири,аказахнамама,чесъмгивзелазадвадесетприразпродажба.Итямиповярва!

—Апартаментлиситърсиш?—питамама,катозаничапрезрамотомикъмвестника,всетакаразгърнатнастраницатазанедвижимиимоти.

—Не—отвръщамнацупеноиразлиствамброшуратаскувертюрите.Родителитеминепрекъснатомеюркатдасъмсикупелаапартамент.Амаизобщонеса

наяснокаквисаценитенаапартаментитевднешновреме.Като,разбирасе,неговоримзаапартаментивКройдън,нали?

—Знаешли,оказасе,чеТомассиекупилкатоначалоеднамалка,номногоприятнакъщавРейгейт—съобщавамимама,катокимвасглавапопосоканасъседитени,откоитониделисамоеднаограда.—Исепремести!

Казвагостаковаогромнозадоволство,сякашеспечелилНобеловатанаградазамир.—Е,азпъкнемогадасипозволяпокупканаапартамент—заявявам.—Ощепо-малко

пъкнакъща„катоначало“.—Финансовизатруднения,а?—вметвататко,влизайкивкухнята.—Знаешликоиса

дватаметодазаизлизанеотфинансовизатруднения?О,боже,не!Паксезапочва.Прословутитеафоризминататко!—„П.П.“—казвататкосъссветналпоглед.—Или„П.П.П.“.Тойправипаузазапо-голямефект,аазотгръщамстраницитенаброшуратаскувертюрите,

катосепреструвам,ченегочувам.—„Пестипарите“—оповестявататконевъзмутимо.—Или„Правиповечепари“.Или

едното,илидругото.Е,койотдватаметодасмяташдаприложишти,Беки?—О,идвата,предполагам—отвръщамведроиотгръщамнановастраницаотброшурата.Дасикажаправичката,почтимиставажалзататко.Такъвшокщебъдезанего,когато

узнае,чеединственатамудъщеряизведнъжестаналамултимилионерка.Следсемейнияобяддветесмамасезапътвамекъмместнотоначалноучилище,къдетосе

провеждаизложениеназанаятите.Намерениетомиесамодаправякомпаниянамама,безнищодакупувам.Когатостигаметамобаче,виждамеднамасичка,отрупанасудивителнокрасивипоздравителникартички,ръчнаизработка,итосамозалираиполовинаедната!Купувамси

десет.Вкраянакраищатачовеквинагиимануждаотхубавипоздравителникартички,налитака?Виждамиеднасладурскависящапоставказасаксия,съссиметричноразположенипокръгамъничкислончета—отсумативремеразправямнаСузи,чевапартаментанитрябвадаимаповечерастения!Купувамя.Итосамозапетнадесетлири.Толковаеизгоднодасепазаруваназанаятчийскиизложения,налитака?Обикновеноотивашсмисълта,чесапълнаглупост,новсекипътсеоказва,чеоткривашнещичко,коетоискашдаимаш.

Мамасъщоещастлива,защотоеуспяладасикупидвекерамичнисвещничетазаколекцията.Освенсвещничета,тясъбираощещипкизатостери,керамичничаши,стъкленифигуркинаживотни,бродиранипоставкизачашиинапръстници.(Личноазнесмятам,ченейнитенапръстницимогатдасеброятзаколекция,защототягиполучивсичкитенакуп,барабарсъсспециалнотокуфарчесчекмедженца,къдетодагиприбира,поеднаобяваотпоследнатастраницананеделнатажурналнапритуркана„ДейлиМейл“.Аманикогананикогонегоеказала.Всъщност,майиазнетрябвашедагоказвам.)

Кактоидае,мисълтамие,чеидветесечувствамедостадоволниотсебесиирешавамедаидемдасепочерпимспочашачай.Наизлизанеотизложениетоминавамепокрайеднаотонезинаистинаужасножалкимасички,докоитоникойнеприпарва—хоратагипоглеждатизподокоизабързватнататък.Бедниятчовечецзаднеяизглеждасъвсемунил,ставамижалзанегоиспирамдахвърляединпоглед.Нищочудно,чехоратагоподминават.Тойпродавадървеникуписнапълнооткачениформииподобнинатяхдървенилъжици,вилицииножове.Божемили,дамеубиеш,невиждамкакъвесмисълътдаимашдървеннож.

—Сладкиса—отбелязвамведро,катовземамиоглеждамеднаоткупите.—Ръчнообработеноябълководърво—казвамъжът.—Отнемиеднаседмицадая

направя.Е,напразнопропилянаседмица,акопитатемен.Купатаебезформенаигрозна,адървотое

снякакъвстраненивсъщностотвратителеннюанснакафявото.Когатообачесеканядаяоставяобратнонамасичката,мъжътизглеждатолковаотчаян,чемидожадяваияобръщам,задавидяцената,изписананадънотои,катосимисля,чеакоедопетлири,щеякупя.Вследващиямигсеоблещвам:осемдесетлири!Показвамценатанамамаитямиправинедоумяващафизиономия.

—Точнотозипредметнаизкуствотобешенаснимкав„Ел-Декорасион“[1]миналиямесец—измънквамъжътмрачноимипоказваоткъснатастраницаотсписание.

Притезинеговидумибуквалнозамръзвам.„Ел-Декорасион“?!?Сигурномезанася.Не,немезанася.Откъснататастраницанаистинаеот„Ел-Декорасион“инапоместената

нанеяцветнаснимкасевиждастая—напълнопразна,сизключениенаеднаторбазапрезрамоотчортовакожа,нискадървенамасаидървенакупавърхунея.Вторачвамсеневярващовснимката.

—Товаточнотазикупалие?—питам,катосестараяданеиздамвълнениетоси.—Тази,коятодържали?

Икогатомъжъткимва,азястисвамощепо-здраво.Немогадаповярвам!Държавръцетесипредмет,заснетза„Ел-Декорасион“!Татоваестрахотно!Изведнъжмеобземачувството,чесъмневероятноизисканаимодностилна—щемиседабяхобутавбелилененипанталониикосатамидаепригладенаназад,същокатоЯсминЛьоБон,кактояпомняотнейниснимкив„Ел“.

Случкатасамопотвърждава,ченаистинаимамизключителнодобървкус.Амида,неялиизбрахазтазикупа—пардон,тозипредметнаизкуството—измеждувсичкиостанали,притовасъвсемсама?!Неголиоценихведнагаподостойнство?ВечесипредставямкакщепромениминтериоранахолавапартаментанаСузи,катогоподчинимизцялонастиланакупата—впастелницветовеиминималистично.Осемдесетлири!Нищопаризатакъвпредметна

изкуството,чиитостилистойностсавечни.—Щеговзема—казвамрешителноибръквамвчантатасизачековатакнижка.Същевременносинапомням,чедакупувашевтиновсъщностеилюзорнаспестовност.

Многопо-добреедаплатишмалкоповечко,ноданаправишсериознапокупка—нещо,коетощетиезацялживот.Атазидървенакупаповечеоточевидноекласика.Сузищебъденевероятновпечатлена.

Когатосеприбирамевкъщи,мамавлизанаправовътре,аазоставамнаалеятазаколии

грижовнопрехвърлямноватасикласическапридобивкаотнейнатавмоятакола.—Беки!Какваизненада!О,боже!МартинУебстър,най-близкиятнисъсед,сеепривелнадоградата—слейкав

ръкатаиширокадружелюбнаусмивканалицето.О,боже!Незнамзащо,новприсъствиетонаМартинвинагисечувствамвиновна.

Всъщност,знамзащо.Защотосъзнавам,четойвинагисеенадявал,чекатопораснащесеомъжазаТом,синаму.Апъказнегонаправих.Историятанамоята„връзка“сТомеследната:тоймепоканидаизлязаснеговеднъж,когатоидваматабяхмешестнадесетгодишни,ноазмуотказах,защотопооновавремеизлизахсАдамМуур.И—Славатебе,Господи!—товабешевсичко.Защотоакотрябвадабъданапълнооткровена,по-скоробихсеомъжилазаМартин,отколкотозаТом.(Стовасъвсемнеискамдакажа,ченаистинабихискаладасеомъжазаМартин.Нитопъкчехаресвампо-възрастнимъжеидругитакиваработи.Казахгопростотака,задастанепо-ясноотношениетомикъмТом.ПъкиМартинсиещастливоженен.)

—Ооо,здравей!—възкликвамсвръхентусиазирано.—Какси?—Всичкисмемногодобре—отвръщаМартин.—Чули,чеТомсикупикъща?—Да—казвам.—ВРейгейт.Фантастично!—Имадвеспални,баня,салониоткритакухнястрапезариякъмнея—рецитираМартин.

—Исшкафовеотламинирандъбвкухнята.—Ооо!—възкликвам.—Страхотно!—Томестрахотновъодушевен—отбелязваМартин.—Дженис!—изведнъжвикватой

презрамо.—Еладавидишкойетук!Мигпо-късноДжениссепоявяванапреднатавратанакъщатаимсвечнатасиготварска

престилканацветчета.—Беки!—възкликватя.—Съвсемтизабравихмеочите!Откоганесиидвала!О,боже,сегапъкзапочвамдаизпитвамвина,ченепосещавамродителитесипо-често.—Ами…—опитвамдасеусмихнабезгрижно…—знаешкаке,ужасносъмзаетав

работатамииразнитакива.—О,да,работатати—казваДженис,катомиотправяизпълненсвъзхитапоглед.Незнайнозащо,ДженисиМартинсасинабиливглавите,чеазсъмнякакъвмогъщ

финансовгуру.Неведнъжсъмсеопитваладаимобясня,четоваизобщонеотговарянадействителността,ноколкотоповечеотричам,толковапо-нагоремеиздигаттевъвфинансоватайерархия.Абсолютенпараграф22.Тасегатесимислят,чесъмвисокопоставенаискромна.

Нопък,отдругастрана,накогомупука?Доримиедостазабавнодасеправянафинансовгений.

—Да,напоследъкбяхмедостанатоварени—пояснявамвеликодушно.—Стовасливанена„ЕсБиДжи“и„Рутланд“…

—Естествено—въздъхваДженисблагоговейно.—О,щяхдазабравя—възкликваизведнъжМартин.—Стойтук,Беки,ейсегасевръщам.

Итойизчезвакъмкъщатаим,предидауспеядакажакаквотоидабило.ИзведнъждветесДжениспотъвамевнеловкомълчание.

—Тазначи…—започвам,безвсъщностдазнамкакдапродължа,—чух,чеТомимашкафовеотламинирандъбвкухнята!

Простонищодругонемихрумнадакажа.УсмихвамсенаДженисичакамдамиотговоринещо—даставаразговор.Тяобачесевтренчвавменисеусмихвадоуши.Цялотойлицесякашсветва—иазизведнъжосъзнавам,чесъмнаправилаогромнагрешка.НетрябвашедаспоменавампроклетатановакъщанаТом.Нитопъкскапанитемукухненскишкафове.ЩотосегаДженисявносимисли,четезинеговиламиниранишкафовесамивзелиакъла,налитака?Ичесега,когатоТомимасобственакъща,азизведнъжсъмзапочналадасипадампонего.

—Кухнятаесламинирандъбиплочкиот„Медитериниън“,типсредиземноморскиинтериор.Колебаехмеседалидабъдатот„Медитериниън“илиот„ФармхаузКуори“иТомизбра„Медитериниън“.

Замигмиминавапрезумадакажа,чеазличнобихпредпочелапо-автентичнияитопълстилна„ФармхаузКуори“,норешавам,чещепрозвучимногодребнаво.

—Прелест—казвам.—Исдвеспални,такали?Каквомистава,забога?!Защоизобщонеязарежатазитемазапроклетатамуновакъща?—Тойнастоявашезадвеспални—поясняваДженис.—Вкраянакраищатачовекникога

незнае,нали?—усмихвамисеДженислукавоиколкотоидаесмешно,усещам,чезапочвамдасеизчервявам.О,боже,защопъксеизчервявамсега?!Толковаеглупаво!Товаощеповечещеянакарадасимисли,чесипадампоТом.Сигурновечесинипредставядваматадасегушкамевнякояотдветескапаниспалниилипъкдасиготвимзаедновечерявидиотскатамусредиземноморскакухня!

Трябвадакажанещо!Битрябвалодайкажа:„Виж,Дженис,несипадампоТом.Намирамгозаголямдългуч,пъкидъхътмумирише“.Нокак,забога,бихмогладакажаподобнонещо?!

—Е,предаймумногопоздравиицелувкиотмен—чувамседаказвамвместотова.—Непременно—отвръщамитяиследкраткапаузапита:—Тойималитителефонав

Лондон?О,не,подяволите!—Мисля,чеда—излъгвамсветкавично,катосезахилвамлъчезарно.—Пъкивинаги

можедамеоткриетук,стигадапожелае.Боже!Каквотоидакажа,всичкозвучиужаснодвусмислено.Простосипредставямкактя

щепредаденаТомтозинашразговор:„Тяразпитвашенай-подробнозановататикъща.Изаръчадайсеобадиш!“.

Животътщешедабъдестопътипо-лесен,акоразговоритеможехадабъдатпренавиваниобратноиизтривани—катовидеозаписи.Илиакочовекможешедадаваинструкциинасъбеседницитесидазачеркнатотпаметтасионова,коетотоку-щоеказал—кактосеправивсъда:„Молядабъдезаличеноотстенограматавсичко,казановъввръзкасновикъщиисредиземноморскикухни“.

Защастие,точновтозимоментМартинсепоявяваотново,стисналнякакъвлистхартиявръка.

—Помислихси,чещеможешдахвърлишеднооконатоватук—казвамитой.—Вечеотпетнадесетгодиниимамеспестовенвлогвъв„ФлагстафЛайф“потяхнатапрограмазабонусноолихвяване.Сегаобачесечудимдалиданепрехвърлимвлогасикъмноватаимпрограмазаувеличаваненаспестениякапиталчрезинвестираневцялостнипроекти.Каквомислишповъпроса?

Откъдедазнамкаквомисля?!Закаквоизобщомиговоритой?Майзанякаквипенсионни

планове.Пробягвамспогледпоформуляра,койтомиетикналвръцете,катосенадявам,чегоправясвнушителенвиднафинансовексперт,икимаммногозначително.

—Да—проточвамнай-сетненеопределено.—Е,струвамисе,четоваедостадобраидея.—Впридружителнотописмооткомпанията,коетополучихмезаедносформуляра,се

казва,чесигурнонебихмевъзразилидаразполагамеспо-високидоходи,когатосепенсионираме—отбелязваМартин.—Иоще,чепотазитяхнановапрограмаимагарантиранасумакатоосновенпенсионенфонд.

—Ичеакосепрехвърлимкъмнея,щениизпратяткатоподаръкголямстененчасовниксмахало—вметвавъодушевеноДженис.—Швейцарски.

—Ммм—отвръщамнеангажиращо,забилапогледвъвфирменатазаглавканаформуляра.„ФлагстафЛайф“,„ФлагстафЛайф“,повтарямсимислено.Сигурнасъм,ченаскорочух

нещозатях.Амакоипо-точнобяха„ФлагстафЛайф“?Ааа,да!Тяхнобешеоновапартисшампансков„СохоСохо“.ТогаваЕлисеотрязажестокоизаявинаДейвидСелсбъриот„Таймс“,чегообича.Катосесетясега—страхотенкупонбеше.Единотнай-яките.

—Ценишлигикатокомпания?—питаМартин.—Абсолютно—отговарям.—Иматмногодобрарепутациявбранша.—Амидобретогава—казваМартинвидимодоволен.—Втакъвслучаймисля,чеби

трябвалодапоследвамесъветаим.Идазабогатеем.—Бихказала,чеколкотоповечесезабогатява,по-добре—заявявасвъзможнонай-

професионалнозвучащглас.—Новсепакимаидругимненияповъпроса.—Е,каквопък—казваМартинихвърляпогледкъмДженис.—ЩомБекимисли,че

идеятаедобра…даяпослушаме.—О,азличнонебихсеслушала!—обаждамсеприпряно.—Чуйясамокаквигиговори!—позасмивасеМартин,явноприелдумитеминашега.—

Итовамибилофинансовексперт!—Знаешли,Беки,Томсикупуватвоетосписаниеотвременавреме—намесвасеДженис.

—Нечесегамуоставаткойзнаеколкоизлишнипари,сипотекатанакъщатаивсичкоостанало…Нотойказва,четвоитестатиисамногодобри!Казва,че…

—Колкомило!—прекъсвамяаз.—О,вижте,наистинатрябвадатръгвам.Радвамсе,чесевидяхме.МногопоздравинаТом!

Толковабързамдасескриявкъщата,чесиудрямсвсесилаколянотоврамкатанавратата.Послемиставанякаккофти,ченесъмсесбогуваластяхкатохората.Нопък,отдругастрана,нямазащодасикривядушата—акочуяощееднадумазапроклетияТомипроклетатамукъща,направощепревъртя.

Повреметообаче,когатосенастанихпредтелевизора,задагледамтегленетоначислатаотнационалнаталотария,вечебяхзабравилазатях.Вечерятасмамаитаткобешемногоприятна—имахмепилепопровансалскиот„МарксендСпенсър“ибутилкамарковорозе,донесеноотмен.Азнам,чепроизходътнавкуснотопилепопровансалскибешеот„МарксендСпенсър“,защотоазсаматаневеднъжсъмкупувалаточнотакивапилетаточнооттам.Такачеведнагаразпознахирезенчетатадомати,имаслините,ивсичко.Мама,разбирасе,упоритосепреструва,четягоеприготвиласобственоръчно,понейнаспециалнарецепта.

Немиемногояснозащоизобщосидаватруддасепреструва.Никойнепоставянавъпроспроизходътнапилето—особенокатосеимапредвид,ченамасатасмесамоазитатко.Пъкиевсеизвестно,чевнашатакухняневлизатсуровипродукти.Тяепълнаспразникартонениипластмасовикутииотпицарииикитайскиресторанти,ахладилникътезаредендоринееполуфабрикати,асготовизадиректнаконсумацияхрани—итовае,нищодруго.Въпрекиочевиднитедоказателствазапротивното,мамаобаченикоганесипризнава,чеекупиланапълно

готовонякоеотястията,сервиранинамасата—дорикогатониподнасяпая,примерно,затопленвтавичкатаотдебелофолио,скоятоебилдонесенотсупермаркета.Итаткосиизяждалподнесенотомупарчепай,фаршираноспластмасовинавкусгъбиигарнираноспореста,лепкавазаливка,иснапълносериознафизиономиявъзкликва:„Ммм,вълшебносигоприготвила,любима“.Амамамусеусмихвалъчезарноиизглеждаужаснодоволнаотсебеси.

Тазивечеробачетяниподнасянепайвтавичкаотфолио,апилепопровансалски.(Виметонасправедливосттатрябвадакажа,четоизглеждапочтикатодомашноприготвено—самодетоникойнормаленчовекнебирязалчушкитенатолковафиниивички,когатосиготвиудома,налитака?Амида,хоратаобикновеноиматдавършатдалечпо-важнинеща!)Кактоидае,изядохмепилетонамама,почтидопихмемоетомарковорозе,хапнахмесизадесертотзатоплениявъвфурнатаготовщруделиазпредложих—съвсеммеждудругото—даседнемпосемейномудапогледаметелевизия.Поредниятнетърпеливпогледкъмчасовникавкухнятамибешеподсказал,четегленетонанационалнаталотариящезапочневсекимомент.Ощесамоняколкоминутииживотътмищесепроменизавинаги.О,боже,изгарямотнетърпение!

Замоещастиеродителитеминесаотхората,коитообичатдаобсъждатнадългоинаширокополитикатаилиновитекниги.Вечесибяхмеобмениливсичкифамилниновини,бяхимсподелилатова-оновазаработатаси,атемибяхаразказализаваканциятасинаКорсика,такачетемитенизаразговорсебяхапоизчерпали.Включванетонателевизорабедобредошлоизатримани.

Итака,отправямесевкупомкъмхола,настанявамесенадивана,ататковключвамонтиранатавкаминатагазовапечка,имитиращаживогън,ипускателевизора.Ето,най-сетне!Предаванатанаживопрограмастегленетонанационалнаталотариявпищнитецветовенанашия„Текниколор“.Светлинитевстудиотоблестятяркоивълнуващо;водещиятДейлУинтънсиподхвърлязакачкистазвечернатасигостенка—МартинаМаккътчиън,коятоизпълняваролятанаТифаниотпопулярниясериал„ЖителитенаИйстЕнд“;—априсъстващитетамзрителитокуподвикватисвиркатнетърпеливо.Стомахътмисесвивавсеповечеиповеченатопка,асърцетомибумтидопръсване.Самоследброениминутитопкитевглобусащезапочнатдападатеднаследдругавулия.Следброениминутищебъдамилионерка!

Облягамсепривиднонехайноназадвдиванаисезамислямкаквощенаправя,катоспечеля.Имампредвид,вмига,когатоспечеля.Далищеизпищяотрадост?Илищесепарализирамотщастие?Можебищеедобредагозапазявтайназадвадесетичетиричаса.Можебиизобщонебивадаказвамникогаинаникого.

Тазиновамисълопределеномидопадастрахотно.Амида!Щебъдатаенмилионер!Щесиразполагамспокойносвсичкитепари,бездамисеналагадаизживявамкаквотоидабилопритеснение.Акатомепитаткакмогадасипозволядакупувамтолковаскъпимарковитоалети,простощеказвам,чеработяизвънредно.Точнотака!Ищемогадапреобразяживотанавсичкитесиблизкианонимно,катоневидимангел.Никойникоганямадаразберекойгоенаправил.Върхът!

Точносеопитвамдаобмисляколкоголямакъщамогадакупя,безхоратадазаподозрат,чеиманещомътно,когатоедингласотекранаместряска:

—Въпросътекъмномертри.Каквооо?—Любимотомиживотноефламингото,защотоерозово,пухкавоиимадългикрака.Еднооттритемомичетанаекрана,седналинависокикръглистолчета,откръстосвабавнои

чувственодългитесистройникракаимъжкатачастотприсъстващитевстудиотозрителиподлудяваотвъзторг.Каквостава,подяволите?Защогледаме„Срещанасляпо“?!

—Напоследъктовапредаванестававсепо-скучноипо-скучно,апредибешетолкова

забавно—отбелязвамама.—Наистиналисмяташтазитъпотиязазабавна?—възкликваневярващобащами.—Татко,неможеливсъщностдасевърнемна…—Неказвам,чесегаезабавно.Казах,че…—Татко!—повтарямнастойчиво,катосестараявсепакгласътмиданепрозвучи

панически.—МожелидавърнешзамалконаБиБиСи1?„Срещанасляпо“изчезваиазвъздъхвамсоблекчение.Вследващиямигобаченаекрана

цъфвамъжвделовикостюмистревоженизразналицето.—Вдействителност—гъгнетойприпряно,—полициятанеоценифакта,чесвидетелите

небяхадостатъчно…—Татко!—Къдеетелевизионниятсправочник?—питабащаминетърпеливо.—Неможеданяма

нещопо-стойностнозагледанеотвсичкитезиглупости.—Има!Лотарията!—почтиизпищявамаз.—Искамдагледамтегленетоналотарията!—Защотиедагледаштегленетоналотарията?Данебидаимашбилет?Замълчавамзамиг.Акощебъдатаенмилионер,немогадаразправямналявоинадясно,че

съмсикупилабилет,налитака?Доринасобственитемиродители.—Не!—отвръщамизаповечедостоверностсеизсмивамлеко.—Простоискамдавидя

МартинаМаккътчиън.ЗамоеогромнооблекчениетатковръщанаБиБиСи1—Тифанипеенякаквапесен.

Отпускамсенадиванаипоглеждамчасовникаси.Многодобрезнам,разбирасе,чешансътмидаспечелянезависиоттовадалищегледам

тегленетоначислатаилине.Нопъкнеискамдаизпуснавеликиямомент,налитака?Сигурнощесипомислите,чесъмоткачила,ноимамчувството,чеакогледамтегленето,щемоганякаксидаповлияянатопките.Щесъсредоточацялатасимисловнаенергиявпогледаси,скойтощегиследя,докатосеподмятатнасам-натамвсферата,катомисленонасочвамкъмулеямоитечисла.Всеедночеподкрепямлюбимиясиотбор.Отбор„1,6,9,16,23,44“.

Самодеточислатаникоганеизлизатпоред.Отбор„44,1,23,6,9,16“.Илиотбор„23,6,1…“.Изведнъжвстудиотоизбухватаплодисменти—МартинаМаккътчиънезавършилапесента

си.О,боже!Ейсегащесеслучи!Ейсегаживотътмищесепромени!—Лотариятаестаналаужасномеркантилна,нали?—отбелязвамамавмомента,когато

ДейлУинтънповеждаМартинакъмчервениябутонзазадвижваненасфератастопките.—Срамнаработа,наистина.

—Каквоискашдакажешстова,чеестаналамеркантилна!—веднагаподхвърлявойнственотатко.

—Аминавреметохоратаучаствахавлотарията,защотоискахадаподпомагатразниблаготворителнидейности.

—Нищоподобно!Неставайсмешна!Наникойизобщонемупуказаблаготворителност.Всекигоправизарадисебеси,зарадисебесиисамозарадисебеси!—БащамигневномахвасдистанционнотокъмДейлУинтъниекранътугасва.

—Татко!—извиквампотресеноаз.—Значисмяташ,чеблаготворителносттаеглупост,такали?—питамамавнастъпилата

тишина.—Несъмказалтакованещо—отвръщабащамимрачно.—Татко!Пуснителевизора!—изскърцвамсъсзъбиаз.—Пус-ните-ле-ви-зо-ра!—

повтарямивечесеготвядамуизмъкнадистанционнотоотръката,когатотойнатискакопчетои

екранътсветваотново.Втренчвамсевнегоинемогадаповярвамнаочитеси.Първататопкавечеепадналав

улея.Числотое44.Моеточисло44!—…сепоявизапоследенпътпредитриседмици—довършваизречениетосиДейл

Уинтън.—Аетоивторататопка…Итовае1!Буквалносепарализирам.Ето,случвасе!Предочитеми!Наистинапечелялотарията!Аз

печеляпроклетаталотария!Сега,когатотованаистинастава,изведнъжмеобземаневероятноспокойствие.Сякаш

винагисъмзнаела,презцелиясиживот,четочнотакащестане.Седяпритихналанадиванаиимамчувството,чегледамдокументаленфилмзасаматасебесииДжоанаЛъмлипримерночететекста:„ДълбоковсебесиБекиБлумуудвинагиезнаела,ченякойденщеспечелиджакпотаотнационалнаталотария.Нокогатотованаистинастава,дорисамататянеемогладапредвиди,че…“.

—Аеточеизлезеиощеедночислоотпърватадесетка.Итовае3!Какво?!Умътмисевръщарязкокъмдействителносттаиазсевтренчвамобърканов

екрана.Иманякаквагрешка!Сигурноискатдакажат23.—Аеточеизлезеичислото2.Печелившоточислоотминалатаседмица.Усещам,чесесмразявам.Каквостава,подяволите?!Каквисатезичисла?!—О,етоощеедночислоотпърватадесетка!Числото4!Достапопулярночисло—товае

дванадесетатамупоявапрезтазигодина.Инакрая…Числото5!Невероятно!Тосепадазапървипът!Асега,некаподредимизлезлитечислапоред…

Не!Неможедаевярно!Сигурноиманякаквагрешка!Простоняманачинпечелившитечиславтоватегленедаса1,2,3,4,5,44.Товаизобщонеелотарийнакомбинация!Товаенякаква…някаква…гаднашега.

Таналиазпечелех!Печелех,подяволите!—Гледайте,гледайте!—възкликвамама.—Абсолютноневероятно!1,2,3,4,5,44!—Чекаквомуеневероятното?—веднагаясрязвататко.—Комбинациякатовсякадруга.—Неможедабъде!—настоявамама.—Джейн,имашлиизобщонякаквапредставаотзаконитенавероятността?Мълчаливоставамотдиванаиизлизамотхолавмомента,когатооттелевизорасеразнася

заключителнатамузикалнатеманапредаването.Влизамвкухнята,сядамнамасатаизаравямлицевръцетеси.Дасипризная,чувствамседоста…мекоказано,объркана.Бяхтолковадълбокоубедена,чещеспечеляджакпотаотнационалнаталотария!ВечеживеехвголямакъщаипрекарвахваканциитесинаБарбадос,заедносвсичкитесиприятелки,ивлизахнехайнов„АнъесБ.“,откъдетосикупувахкаквотомидушаиска…Всичкобешетолковареално!

Асегакакво?!Седявкухнятанародителитеми,немогадасипозволяидапомислязаваканция,анавсичкотоотгореднесследобеддадохосемдесетлиризанякаквадървенакупа,коятодоринемихаресва!

Безкрайнонещастнапускамкотлона,вземамоставениявърхушкафабройна„Женскижурнал“изапочвамдагопрелиствам—нодоритованеевсъстояниедамеразведри.Всичкоминапомнязапарите,коитодължа.Можебитаткоеправ.Можебинаистина„П.П.“щемирешипроблема.Дапредположим,че…дапредположим,чезапочнадаограничавамвсичкитесиразходи,такачедапестяпошестдесетлириседмично.Следстоседмицищесъмгиспестилатезишестхиляди,детогидължа.

Изведнъжвумамипроблясвасветлина.Шестхиляди!Хичнеезле,нали?Акатосепозамисличовек,сигурнонеечакпъктолковатруднодасеспестяватпошестдесетлириседмично.Амида,приблизителнотолковамиструватдвевечеринаресторант.Искамдакажа,

нямадаумрабезтях,налитака?Амида!Ейбогу,точнотакаищенаправя!Щеспестявампошестдесетлириседмично,

всякаседмицабезизключение.Можедоридасиоткрияспециалнасметка,покоятодагивнасям.Щебъденаправофантастично!Щеимампъленконтролнадфинанситеси!Акогатосиизплатявсичкидългове,простощепродължадаспестявам.Щемистаненавикдабъдапестелива.Апосле,вкраянавсякагодина,щевлагамспестенитесредствавнякойкласическиинвеститорскипроектсдоказанастойност—напримервкостюмнаАрмани.ИлинаКристианДиор.Внещонаистинашик.

„Отпонеделникзапочвам“,мислясиразвълнувано,катосипваментусиазирановчашатасиняколколъжичкишоколаднапрах„Овалтайн“.Знамкаквощенаправя—изобщонищонямадахарча.Щеспестявамвсичкитесипариищезабогатея.Страхотно!

МАГАЗИНИ„БРОМТЪН“

ОТДЕЛ„СМЕТКИНАКЛИЕНТИ“БРОМТЪНСТРИЙТ1ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон6март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,БлагодаримВизаизпратенияотВасчекнастойност43.00лиристерлинги,

койтополучихмеднес.ЗасъжалениечекътВинебешеподписан.Вероятностепропусналидаго

подпишетевмоментнаразсеяност.ЕтозащоВиговръщамсмолбадагоподпишетеиотноводанигоизпратите.

Сигурновиеизвестно,четоваплащанеезакъсняловечесосемдни.Надявамсевнай-скоровремедаполучимподписанияотВасчек.“

ИскреноВаш:ДжонХънтър,мениджърнаотдел„Сметкинаклиенти“

[1]Притурказавътрешендизайниобзавежданенапрестижнотофренскомодносписание„Ел“.—Бел.прев.↑

ПЕТПестеливост.Скроменначиннаживот.Товасамоитеновижитейскиправила.Щеводя

простичък,необремененотизлишестваживот,напълновстилДзен,прикойтонищонямадахарча.Нямадахарчанищо!Такаде,катосепозамисличовек…колкопарипилеемизлишновсичкиние,всекиБожиден?!Нищочудно,чесъмпонатрупаламалкодългове.Истинатае,ченямамникаквивиназатова.Кактоиостаналитехора,азсъщосебяхподдаланаприсъщияназападниясвятматериализъм—ачовектрябвадаесиленкатослон,задамуустои.Такапонесеказвавноватакнига,коятосикупих.

Вчера,когатодветесмамавлязохмевкнижарницата„Уотърстоун“,откъдетотясикупувавсякаседмицапоединжизненонеобходимйлюбовенромансмекикорици,азсезамотахмеждустелажитеслитературазасамоусъвършенстване,откъдетосиизбрахисикупихнай-невероятнатакнига,коятоизобщонякогасъмчела.Убеденасъм,четящепромениживотами.Щебъдевинагисмен—исегаевчантатами.Товае„Какдаконтролирамеежедневнитесиразходи“отДейвидЕ.Бартън.Направоефантастична!Внеясеказвапримерно,чевсичкиние,хората,смесклоннидапилеемпаритеси,бездоридагоосъзнаваме,ночесамозаеднаседмицаповечетоотнасмогатдасенаучаткакданамалятнаполовинаразходитеси.

Заеднаседмица!Човектрябвапростодазапочнепримернодасиносивслужбатасандвичиотвкъщи,

вместодаобядвапоресторанти,идаходинаработасколело,вместосметрото.Започнешлидасезамисляшпотозивъпрос,щесеувериш,чеможешдапестишбуквалноотвсичко.ИкактоказваДейвидЕ.Бартън,иматолковамногобезплатниудоволствия,закоитовсичкиниезабравяме,защотосмепрекаленозаетисбезсмисленохарчененапари—напримерпосещениятанамузеиинабезплатниконцертинаоткрито,кактоинасладатаотразходкитевпарка.

ВсичкисъветинаБартънсатолковасмислениилеснизаизпълнение!Анай-фантастичнотоетова,чесезапочвасотиваненапазар!Вкнигатасеказва,чекатоначалочовектрябвадасизапишенай-подробноабсолютновсякапокупка,коятоправипрезединобичаензанегоденнабезразборнопилеененапари,апоследананесепохарченитесумивспециалнаграфика.Авторътподчертава,чепрезтозиденнетрябвадашмекеруваме,катоограничавамеилипроменяменавицитесизахарчене—славабогу,защотовчетвъртъкСузиимарождендениазтрябва,естествено,дайкупянякакъвподарък.

Итака,впонеделниксеотбивамв„Лучо“напътзаработаисикупувамдвойнокапучиноиголямашоколадовапоничка—точнокактосиправяобикновено.Трябвадапризная,чемиставадостакриво,когатосидавампаритенакасата,защототоваепоследнотокапучиновживотамиипоследнаташоколадовапоничкавживотами.Отутрезапочвамдапестяидахарчаосъзнатопаритеси—акупуванетонакапучиноотзаведениянеепозволено.ДейвидЕ.Бартънказва,чеакочовекесвикналдапиекафе,трябвадасигоприготвявкъщиидасигоносинаработавтермосче,аакоиманавикадасипохапванещичкомеждуосновнитеяденета,трябвадасикупуваевтиникексчетаилибисквиткиотсупермаркета.„Продавачитенакафевиприбиратпаритезанапитка,вкоятоедвалииманещоповечеотгорещаводаиполистирин“,отбелязваБартън—имисля,чееправ.Нопъкмоетосутрешнокапучиноот„Лучо“определенощемилипсва.Ивсепак,заклеласъмсепредсебеси,чещеследвамправилатаоткнигата—ищегонаправя.

Когатоизлизамоткафе-сладкарницата,стисналавръкапоследнатавживотамичашасготовокапучино,изведнъжосъзнавам,ченеразполагамстермосчезакафе.Нонямапроблем,щесикупя.В„Хабитат“съмвиждала,чепродаватеднимногосладичкихромиранитермосчета.

Дорисимисля,чеднестермосчетатасанамода.Нищочуднодори„Алеси“дапредлагатермосчета.Нямалидаестрахотношик?Дасипиякафетооттермосчена„Алеси“!Амида,многопо-шикщее,отколкотодагопияоттезивисокикартоненичашискапачеисламка,вкоитотигодаватоткафе-сладкарниците.

Такачевсъщностсечувствамдостащастлива,докатосивървяпоулицата.Катостигамдо„Смит“,влизамдасикупяняколкосписания,коитощемипомогнатдапреминапрезпървитеняколкопо-тежкиднинаспестовност.Купувамсисъщоиедномногосладкомъничкобележничесъссребъренобков,вкоетодасизаписвамвсякопохарченопени,катодобавямиеднасребърнахимикалчицавподобеннанеговиястил.Щесизаписвамвсичкомногостриктно,защотоДейвидЕ.Бартънподчертава,чедорисамиятактназаписванетонапокупкитедопринасязанамаляванетонабезсмисленотохарчененапари.Етозащоведнагащомстигамвофиса,отварямбележничетоизаписвам:

„Капучино1.50Поничка1.00Бележник3.99Химикалка1.20Списания6.40“

Коетоправиобщо…ядавидим…14.09лири.Хм,хм…Майедостамного,катосеимапредвид,чееедва9.40ч.сутринта.Нопъквсъщностбележничетоихимикалкатанесесмятат,нали?Амида,тесанещокато

задължителнокапиталовложениезакурсапоспестовност.Такаде,какщесизаписвашстриктновсякапокупка,аконямашбележникихимикалка?Задрасквамбележникаихимикалкатаотсписъкасииобщатапохарченасумастава…8.90лири.Товавечемизвучимногопо-добре.

Пъкивечесъмнаработнотосимясто,налитака?Вероятнодокраянаденянямадапохарчанитопениповече.

Да,амане!Незнайнозащо,непохарчванетонанитопениповечесеоказванапълно

невъзможно.ПървоГайотсчетоводствотоминавадасъберепаризаподаръкнадругколега,койтонапуска.Послемисеналагадаизляза,задасивземанещозаобяд.Проявявамизключителнапестеливостпоотношениенасандвичаси—избирамгодабъдесяйцеиизвара,възможнонай-евтиниятсандвичв„Буутс“,ааздоринеобичамяйцесизвара.

ДейвидЕ.Бартънказва,чекогаточовекнаистинаполагаусилиядасеограничава,особенонараннияетапотпреходакъмпо-пестеливживот,трябвадасевъзнаграждаваокуражително—етозащосивръчваммалканаградказаположенитеусилияподформатанашишенцекокосовомаслозабаняотсериятаестественикозметичнипродуктина„Нейчъръл“.Послеобачезабелязвамтабела,оповестяваща,чесаувеличилидвойнобонуснитеточкиприпокупканамаркатаовлажняващкремзакожа,койтоизползвам.

Обожавамбонуснитеточки.Несалитенаистинафантастичноизобретение?Акопохарчишдостатъчнопари,бонуснитеточки,коитосеприсъждатпривсякапокупка,могатдатидонесатневероятнинагради—примернобезплатен„деннакрасотата“вцентъразаразкрасяваненанякойбаровскихотел.МиналатаКоледанапримеризвадихстрахотенкъсмет—бяхнатрупалатолковабонусниточки,честяхможахда„купя“безплатноколеднияподаръкзабаба.Всъщност,бяхнатрупала1653бонусниточки—амитрябваха1800,задайвземакомплектанагряващисеролкизакоса.Такачепохарчихощемалкопариисикупихединкрасив,голямфлаконпарфюм„Самсара“,скоетодобавих150бонусниточкикъмкартатаси,такачеможахдавземаподаръказабабанапълнобезплатно!Единствениятпроблембеше,чеазвсъщностнехаресвампарфюма„Самсара“—амагоразбрахчаккогатосеприбрахвкъщи,такаче…Кактоидае.

Мъдриятподходпоотношениенабонуснитеточки—кактовпрочемипривсичкидругиспециалниоферти—сесъстоивтовадазабележишпредоставенатативъзможностидасевъзползвашнасекундатаотнея,защотоможеиданямашвторишансдагонаправиш.Такачебързограбвамтрикутийкикремигикупувам.Двойноповечебонусниточки!Татосиенаправопечелененапари,налитака?

ПослеотивамдакупяподаръкнаСузизарожденияйден.Всъщност,вечесъмйкупилакомплектфлакончетасразличниесенциизаароматерапия.Ноонзиденвидяхв„Бенетон“еднастрахотносексижилетчицаотрозоваангорскавълна—изнам,чеСузинаправощесиумреоткеф,катоявиди.Пъкивинагимогадавърнакомплектафлакончетазаароматерапия…илидагиподарянанякогозаКоледа.

Такачевлизамв„Бенетон“ивземамрозоватажилетчица.Вечесеготвядаяплатя,когатозабелязвам,чеяимаивсиво.Жилетчицаотангорскавълнавъввъзможнонай-съвършенияцвят—вневероятнонежногълъбовосиво,смалкиперленикопченца.

О,боже!Защото,налиразбирате,азсаматаотстогодиниситърсянежносиважилетчицаотангорскавълна.Честнадума,наистинаситърся.Аконевярвате,можедапитатеСузи,мама,койтоидабило.Всекищевикаже,чеситърсяточнотакаважилетчица.Пъкиазвсъщноствсеощенесъмзапочналаспестовнатасидиета,налитака?Днешниятденмиезамониторингнахарченето.

АДейвидЕ.Бартънказва,чепритозипървоначаленмониторингнебивадамамимсамисебеси,атрябвадапостъпвамевъзможнонай-естествено.Такачевдействителностазтрябвадапоследваместествениясиподтикидасикупяжилетчицата.Нямадаечестно,аконегонаправя.Ищепровалясаматасъщинанасистематазапестене.

Пъкижилетчицатаструвасамочетиридесетипетлири.Имогадаяплатяс„Виза“картатаси.

Нодапогледнемнавъпросаиотдругъгъл—каквосанякаквисичетиридесетипетлиривъввеликатавселенскасхеманаживота?Аминищо…Искамдакажа,ченяматабсолютноникаквастойност,налитака?

Купувамсижилетчицата.Най-съвършенатажилетчицанасвета!ХоратащеменаричатМомичетоснежносиватажилетчица.Буквалноцялживотщемогадасиянося.Такачевслучаяставадумазастрахотнаинвестиция.

Следобеднатапочивкаимамотиванедо„ИмиджСтор“,задаподберанякакваснимказа

корицатанаследващияниброй.Товаенай-най-любиматамиработаотвсичко,коетосеналагадавършазасписанието.ПростонемогадаразберазащоФилипнепрекъснатогледадасеотървеотнея.Обожавамдаходяв„ИмиджСтор“—отиваш,настанявашсеудобно,цялследобедпиешкафеигледашкупищатаснимковитранспаранти,коитотипоказват.

Защотонашетосписание,естествено,неразполагаснеобходимияиздателскибюджет,задасиправимсамиснимкитезакориците.Ейбогу,когатосезахванахсжурналистическатадейност,постъпвайкивтовасписание,сивъобразявах,чещеходяпоснимки,щесесрещамсманекенииманекенки,тоест,чещесипрекарвамславноишик.Атокаквосеоказа?Дорисобственфотографсинямаме!Всичкинай-разнороднифинансовисписанияотиздателскатагрупа,къмкоятоеинашето,използватфотокнижарнициотсортана„ИмиджСтор“,такачеедниисъщиснимкисевъртятнавсякъде.Самопрезминалатагодинапонетрисписаниязаличниинвестициипуснаханакорицаеднаисъщаснимканаревящтигър.Амачитателитеявноняматнищопротив.Защототенесикупуватфинансовосписание,задагледатнакорицатамуКейтМос,налитака?

Хубавотонацялатаработае,чеиздателят,прикоготоработиЕли,същонесипадапоизбиранетонаснимкизакорици—исъщоизползва„ИмиджСтор“.Такачедветевинагисестараемтакаданагласимнещата,чедасмепоедноисъщовремевъвфотокнижарницата,задасипобъбримдонасита,докаторазглеждамеснимковитетранспаранти.Аощепо-хубавоетова,че„ИмиджСтор“ечаквдругиякрайнаграда,врайонанаНотингХилГейт,такаченапълнооправданотитрябватчасовенареддаотидешидасевърнеш.Обикновенодоринесидавамтрудадасевръщамдоофиса.Наистинастрахотенначиндасипрекарашследобеда.(Когатоеслужебноплатенследобед,разбирасе.Очевидное,ченямашедамислятака,акоставашедумазасъботаследобед,нали?)

Пристигамв„ИмиджСтор“предиЕлииизмърморвамнамацетоотрецепцията„БекиБлумууд“,„Успешноспестяване“—всекипътмисещедаможехдакажагордо„БекиБлумууд“,„Вог“или„БекиБлумууд“,„УолстрийтДжърнъл“.Послесеотпускамведноотшикознитеимтапициранисчернакожамекикреслаизапочвамразсеянодапрехвърлямстраницитенакаталогслъскависнимкинащастливисемейства.Най-сетнесепоявяваединотсъщотолковашикознолъскавитемладимъже,коитоработятв„ИмиджСтор“,имеотвеждаприотреденатаспециалнозаменмасичкаслампазаосветяваненаснимковитетранспаранти.

—АзсъмПол—съобщавамитой—иднессъмизцялонавашеразположение.Знаетелипо-конкретнокаквотърсите?

—Ами…—казвамиважно-важноизмъквамбележникаси.Вчерапроведохмесъвещаниеотноснокорицатаирешихметозипъттематадае

„Управлениенаинвестиционнияпортфейл;какдабъдепостигнатоправилнобалансиране“.Предидазагрухтитеотдосада,некасамовикажа,чеминалиямесецтематабеше„Депозитнисметки:изпитваненанадеждносттаим“.

Защопоневеднъжнеизпитаменадеждносттанакремоветезапочерняванебезслънце,питамаз?!Амадетозикъсмет!

—По-конкретнотърсяснимкинавезни—казвам,четейкисписъкавбележникаси.—Илинаопънативъжетаилител.Илинавелосипедиседноколело…

—Ясно—казваПол.—Балансиращипредстави.Нямапроблем.Кафе?—Судоволствие—светвамнасрещамуисе,отпускамудобновкоженотосикресло.Е,виждатезакаквоставадума,нали?Тукетолковаприятно!Имисеплащадарелаксирам

инищоданеправя!СледняколкоминутиЕлисепоявява,придружаванаотПол.Зяпвамяизненадано.

Изглежданаправопотресаващо—скостюмвцвятнапатладжанивисокитокчета.—Завасплувци,яхтииизгледиотЕвропа—полувъпросителносеобръщакъмнеяПол.—Точнотака—отвръщаЕлиисеотпусканакреслотодосъседнатамасичка.—Некаотгатнатематави—подхвърлямзакачливоаз.—Нещосвързаносплаващите

валути.—Позна—казваЕли.—Ипо-точно:„Европа—потъваилиизплува?“.

Казвагостолковадраматиченглас,чедваматасПолсеразсмиваме.Когатотойсеотдалечава,оглеждампреценяващоЕлиотглаватадопетитеипитам:

—Покакъвслучайситолковашик?—Азсъмвинагишик—срязваметя.—Многодобрегознаеш.—Полвечесевръща,

бутайкикъмнасмасичканаколелца,отрупанасъсснимковитранспаранти,иЕлипита,катогиоглежда:—Тезизатеблисаилизамен?

Отбягватемата.Каквостава,забога?Изведнъжвглаватамипроблясвагениалнопрозрение:

—Данебидаимашинтервю?Тямепоглежда,лекосеизчервява,послеизмъкваединтранспарантоткупчинатавърху

масичкатанаколелца,коятоПолепаркиралдонас.—Циркаджийскиномера—отбелязваЕли.—Жонгльори.Товалититрябва?—Ели!Данямашинтервю?Кажими!Тязамълчавазамигнеуверено,въртитранспарантавръце,послемепоглежда.—Да—казва,католекопрехапваустни.—Но…—Супер!—възкликвамтолкованевъздържано,чедвеизтупанимацкивдигатпогледиот

транспарантите,коиторазглеждатнамасичкатавъгъла,илюбопитногинасочваткъмнас.—Ского?—питампо-тихо.—За„Космополитен“е,нали?

ПолсепоявявасчашакафезаЕли,слагагонамасичкатапреднея,ухилвасеширокоисеотдалечава,катоподхвърля:

—Ейсегаидватиплувците.—Скогоимашинтервю?—пакпитамаз.Елинепрекъснатокандидатстванатолкова

места,чемиеабсолютноневъзможнодаследякаквостава.—С„Уедърбай“—отвръщатя,катосеизчервявалеко.—С„УедърбайИнвестмънтс“ли?—питамзавсекислучай,акогатотякимва,смръщвам

озадаченовежди.Откъденакъдекандидатстваза„УедърбайИнвестмънтс“?—Теданесапочналидаиздаватсвоесписаниеилинещоподобно?

—Некандидатствамзажурналистическаработа—отговарямитясприглушенглас.—Азафинансовмениджървединфонд.

—Каквооо?—проточвамспогнуса.Добреде,знам,чеприятелствотоизисквадасеподкрепямевзаимнопривземанетона

важнижитейскирешенияитъйнататък.Новсепак,многосъжалявам,финансовмениджървъвфонд?!?

—Многоевероятнодамеотрежат,такаче…—казваЕлииотклонявапогледвстрани.—Неенещоособено.

—Но…Нямамдуми.КакизобщоевъзможноЕлидарешидаставафинансовмениджървъвфонд?

Тафинансовитемениджъривъвфондовенесареалнихора,а…акарикатурниобрази,обектнавицове,коитосиразказвамеповременаделовитесипътувания.

—Простотакамихрумна—отбелязваЕлиотбранително.—МожебимисеискададокажанаКаръл,чемогадаправяинещодруго,налиразбираш?

—Нещокато…инструментзапреговори,такали?—подхвърлямснадежда.—Да—отвръщаЕлиисвивалекорамене.—Точнотака.Инструментзапреговори.Да,амахичнемизвучиубедително,пъкипрезцелияследобедЕлиизобщонеетака

приказлива,кактообикновено.Какволийсееслучило?Прехвърлямвглаватасинай-различни

предположенияпотозивъпрос,когатоизлизамот„ИмиджСтор“иситръгвамзавкъщи.Спускамсепобулевард„Кенсингтън“,пресичамгоотгореприсерпентината,акогатостигампред„МарксендСпенсър“,спирамнерешително.

Метротоенадясно.Магазините—наляво.Трябвадаподминавамспренебрежениемагазините.Трябвадасетренирамдабъда

пестелива.Трябвадасеприбераправовкъщиидасиначертаяграфикатанахарченията.Аакоизпитвамнеобходимостотзабавления,могадапогледамнякойприятенбезплатентелевизионенканал.Иможебидасисготвянякояевтинка,питателнасупа.

Нопобезплатнитеканалиняманищоинтересно—поненеидоначалотонапореднатасерияот„ЖителитенаИйстЕнд“.Иизобщонямамнастроениенитодаготвя,нитодаямсупа.Това,откоетонаистинаимамнужда,енещодамиповдигнедухаидамиоправискапанотонастроение.Пъки—усещамкакумътмиработинапълниобороти—безтоваотутресеотказвамотабсолютновсичко,налитака?ВсеедночезапочватВеликитепазарнипости.ДнесеединвидДенятнапоследнатапазарнапалачинка.Трябвадобредасиподложа,предидазапочнадасеморяотглад.

Изведнъжусещамдамеобземарадостновълнениеисевтурвамкъмтърговскияцентър„Баркърс“.Обещавамсинаумданесесамозабравям.Щесивземанещодребничко,колкотозаутехапрединачалотонадоживотнотомивъздържание.Вечесикупихжилетчицата,такаче…хм…никаквидрехи.Прединяколкоднисикупихиеднимногосладичкиобувчицисвисокитокчета,такаче…итоваотпада…въпрекичев„Хобс“видяхединстрахотниофициалниобувкитип„Прада“…Хм,хм…Незнам.

Стигамдокозметичнияотделна„Баркърс“иизведнъжмипросветва:грим!Точнооттоваимамнужда!Новаспиралазамигли,аможебииновочервило.Щастливозапърхвамизяркоосветената,топлаиблагоуханназала,катопръскамтоновепарфюмиимацвамкупищачервилаотдолнатастрананакиткитеси.Решавам,чеискамнякоенаистинабледочервило.Нещокатоестественобежовоилирозово,асъщоиподходящмоливзаустникъмнего…

Огромнатабелазапромоцияпривличавниманиетомикъмщандана„Кларинс“:

„Припокупканадвакозметичнипродуктазаподдържаненакожатаполучаватебезплатнонесесерзакозметика,съдържащмостринатрилосиона(започистване,тонизиранеиовлажняваненакожата),начервило«Есененотблясък»,насвръхустойчиваудължаващамиглитеспиралаинадинамизиращодеколон.Количестватасаограничени,такачепобързайте!“

Супер!Фантастика!Имателипредставаколкоструваобикновеноедночервилона„Кларинс“?!Атуктигодаватбезплатно!Развълнуванозапочвамдаровичкамизкупищатапродуктизаподдържаненакожата,катосеопитвамдарешакоидвадакупя.Далиданесивземаединкремзашия?Никогапрединесъмизползвалатакъв.Икутийкаоттозиревитализиращкремсовлажняване.Ищеполучанесесеразакрасота,аснегоибезплатноточервило!Коетовсъщностсиестрашноизгодновложениенапарите,налитака?

—Здравейте—обръщамсекъмоблеченатавбялауниформенарокляпродавачканащандана„Кларинс“.—Щевземаединкремзашияиединревитализиращкремсовлажняване.Инесесеразакозметика—бързамдадобавя,изведнъжобхванатаотпаника,чеможеидасъмзакъсняла,чеограниченитеколичестваможеидасасесвършили.

Неса!Славабогу!Докатопъхамоята„Виза“картавапаратчетонащанда,продавачкатами

подаваблестящчервеннесесерзакозметика(койтовинтереснаистинатасеоказвадостапо-малък,отколкотосъмочаквала).Отварямгонетърпеливои…О,да,внегонаистинаоткриваммоетобезплатночервило!

Тоемалкостраннонацвят—кафяво-червеникаво.Хм,всъщностдостаоткаченцвят.Нопъкщеизглежданаистинадобре,катогосмесяснякоиотдругитемичервилаиприбавямалкоблясъкзаустни.

Когатонай-сетнестигамдовкъщи,сечувствамнапълноизтощена.Отварямврататана

апартаментаиСузисевтурванасрещамикатонетърпеливокученце.—Каквоносиш?Каквоносиш?—щастливопискатя.—Негледай!—насвойредизписквамаз.—Забраненоезагледане!Купиласъмти

подарък!—Подарък,подарък!—подскачаипляскасръцетя.Сузисиумиразарожденидни,направосепобъркваотвълнение.Е,дасикажаправичката,

същокатомен.Изтичвамвмоятастаяискривамторбатаот„Бенетон“вгардероба.Послеразопаковам

останалитесипридобивкииизмъкваммалкотосребърнобележничеипридружаващатагохимикалка,задаопишапокупките.ДейвидЕ.Бартънказва,четоватрябвадабъденаправеноведнага,предидасизабравилкаквоточносикупил.

—Искашлинещозапиене?—питамеСузипреззатворенатаврата.—Судоволствие!—подвиквамйвотговор,продължавайкидапишаиследмигтявлиза,

катоминосичашавино.—„ЖителитенаИйстЕнд“щезапочневсекимомент—съобщавамиСузи,катопоглежда

крадешкомкъмразхвърлянитеполеглотомиторбииопаковки.—Благодаря—отвръщам,бездаспирамдазаписвам.Изпълнявамсъвсемстриктно

правилатаоткнигата—изваждамабсолютновсичкикасовибележкиигрижливопреписвамсумитевбележничетоси.Чувствамсестрашнодоволнаотсебеси,ДейвидЕ.Бартънеабсолютноправ,когатоказва,чесмалкоприлежаниевсекиевсъстояниедаупражняваконтролнадфинанситеси.

Катосепозамисля,днесмайкупихдостаголямоколичествокремовесовлажняващефект,

нали?Дасикажаправото,докатобяхнащандана„Кларинс“икупувахтехнияревитализиращкремсовлажняване,напълнобяхзабравилазатритекремасподобнодействие,коитовечебяхкупилаот„Буутс“.Нямазначение.Човеквинагиимануждаотовлажняваненакожата.Тезипродуктисаотежедневнажизненанеобходимост,същокатохлябаимлякото,аДейвидЕ.Бартънказва,чечовекникоганебивадапестиотнасъщнитенеща.Нокатооставимтованастрана,немисля,чесъмчактолковаголямапрахосница.Естествено,ощенесъмсъбралавсичкисуми,но…

Добре.Етогоиокончателниятсписъкнаднешнитемипокупки:

„Капучино1.50Поничка1.00Бележник

3.99Химикалка1.20Списания6.40Сандвичсяйцеиизвара0.99Кокосовомаслозабаня2.55Овлажняващикремовеот«Буутс»20.97Двежилетчици90.00Вестник«ИвнингСтандарт»0.35Кремзашияот«Кларинс»14.50Овлажняващкремот«Кларинс»32.50НесесерзакозметикаБезплатно!Банановсладкиш2.00Кейксморкови1.20“

Катосъберавсичко,сеполучава…получавасеобщо…173.96лири.Вторачвамсешокирановполученатацифра.Не.Съжалявам,нотовапростонеевярно.Неможедаевярно!Невъзможноедасъм

похарчиланадстоиседемдесетлирисамозаединден!Притоваднесизобщонесмесъботаилинеделя.Цялденсъмбиланаработа.Простоне

съмималаВРЕМЕдаизхарчаподобнасума.Сигурноиманякаквагрешка.Вероятносъмсбъркалаприсъбирането.Илипъксъмвписалаедноисъщонещодвапъти.

Бавноивнимателносезачитамвсписъкаси.Изведнъжзамирампобедоносно:„Двежилетчици“.Ето,знаехсиаз!Таналикупихсамо…

О,не!Наистинакупихдве!Мамкаму!О,боже,цялататазиработасъсзаписванетоеужаснодепресираща.По-добрещеидадапогледам„ЖителитенаИйстЕнд“.

ЕНДУИЧБАНК

КЛОНФУЛХАМ

ФУЛХАМРОУД3ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон

6март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,БлагодаряВизасъобщението,коетостемиоставиланателефонниясекретарна

5март.Съжалявам,чекучетоВиеумряло.Ивсепак,принуденсъмнастоятелнодаВипомолявблизкитеняколкоднида

сесвържетеличносменилисмоятаасистенткаЕрикаПарнъл,задаобсъдимположениетоВи.“

ИскреноВаш:ДерекСмийт,мениджър--------------------------------------------------------------------------ЕНДУИЧБАНКСЕГРИЖИЗАВАС

ШЕСТНаследващатасутринотновосъмизпълненасрешимост.Добре,номерътеданесе

паникьосвамоттоваколкосъмизхарчила—поеднаслучайност,разбирасе—вденянамониторинга.Каквотобило—било.Важнотое,чеотднесзапочвамоятновживотнапестеливост.Отднеснататъкнямадахарчаабсолютнонищо.ДейвидЕ.Бартънказва,чепрезпърватаседмицатрябвадасестремимдаограничимхарчениятасинаполовина,ноличноазсмятам,чебихмогладапостигнаимногоповечеоттова.Имампредвид—бездаискамдаобиждамкоготоидабило,естествено—чевсичкитезикнигизасамоусъвършенстванесаписанизахора,коитоняматикапчицасамоконтрол,налитака?Азнапримердосталесноотказахцигарите.(Сегапушасамокогатосъмсредхора,тоествсоциалнообкръжение,коетоизобщонесеброи.)

Въодушевеносиправясандвичсъссиренеигоувивамвпрозрачнодомакинскофолио.Дорисамоетозипростичъкактвечесъмспестиланяколколири!Всеощенямамтермосче(трябвадаизлязапомагазинитепрезуикенда,задасикупя),такаченямакакдасивземакафеотвкъщи.Нопъкоткривамвхладилникаизостаналабутилкатоник,такачерешавамдаявземанея:вместокафе.Хемщеепо-здравословно,налитака?

Всъщност,чудясезащоизобщохоратакупуватготовисандвичи.Амида,толковапо-евтиноипо-лесноечовексамдасигиприготвя.Същотоеисготоватаиндийскаикитайскахрана.ДейвидЕ.Бартънказва,чевместодапилеемпаривкупуваненаготовизаконсумацияястия,можемдасенаучимсамидасиприготвямекъри,оризсъсзеленчуциисалатаотстърганикартофиитогававсичкощениизлизадесетократнопо-евтино.Точностоващесезаематозиуикенд—следкатопосетязазабавлениенякоймузейилисепоразходязаотморапокрайреката,наслаждавайкисенагледките.

Вървякъмметротоисечувствамнякакпречистенаиосвежена.Почтивъзвисена.Вижгисамовсичкитетезихорапоулицата,хвърляттрескавипогледикъмвитринитеиявнонемислятзанищодруго,освензапари.Пари,пари,пари.Тоталналудост.Отречешлигиведнъжзавинагиобаче,теизведнъжпреставатдаиматкаквотоидабилозначение.Ето,азнапример,вечесечувствамсъвършенодругчовек.Далечпо-малкоматериалистичен,многопо-философскинастроен.По-духовен.КактоказваДейвидЕ.Бартън,всичкиниенеценимипропускамедасерадвамевсекиБожиденнамноготопрекраснинеща,коитовечепритежаваме.Насветлината,навъздуха,насвободата,наобщуванетосприятели…Всмисъл,четочнотовасанещата,коитонаистинаиматзначениевчовешкияживот,налитака?Анедрехите,обувкитеиразнитеджунджурии,коитомогатдасекупятспари.

Чакеплашещатазиметаморфоза,коятовечезабелязвамданастъпвавмен.Минавамнапримерпокрайеднабудказавестниципристанциятанаметрото,хвърлямпогледпоизложенитесписания—инеизпитвамнинай-малкожеланиедасикупякоетоидабилооттях.Вмояновживотсписаниятанесаотсъщественозначение.(Пъкипредлагатвсепредишниброеве,коитоибездруговечегиимам.)

Качвамсевметротопреизпълненасчувствонавъзвишенаумиротвореност,почтикатобудисткимонах.Когатослизамитръгвамкъмофиса,минавампокраймагазиназапреоценениобувки,безизобщодапогледнакъмвитринатаму,послеподминавамбезгрижнои„Лучо“.Никаквокапучиноднес.Никаквибухти.Изобщоникаквохарчене—правовофиса.

Точнотазиседмицаотмесецаеединдостаспокоенпериодвработатана„Успешноспестяване“.Току-щосмепредализапечатпоследнияброй,коетоозначава,ченяколкодни

можемдасемотаемисъвсембуквалнонищоданеправим,предидасестегнемидасезахванемсподготовкатанаследващияброй.Разбирасе,предполагасе,четочносегавсекиотнастрябвадасиправипроучваниятазаматериала,койтощепусневследващияброй.Днеснапримеразтрябвадасеобадяпотелефонанакупинвестиционниброкерисвъпросакаквисъветибихадалинаинвеститоритезаследващитешестмесеца.

Носутринтасеизнизванеусетно,бездасвършакаквотоидабило—освендетосменихскрийнсейвъранакомпютъраси,такачесеганаекранамииматрижълтирибииединоктопод.А,да,попълнихиединформулярзаотчетнанаправенитеслужебниразходи.Дасипризная,някакнемогадасенастроязаистинскаработа.Предполагам,четоезащотосечувствамтвърдеекзалтиранапорадиноватаси,по-възвишенаипо-пречистенасъщност.Непрекъснатосеопитвамдапресметнакаквасумащесъмспестиладокраянамесецаикаквобихмогладасикупяснеяот„Джигсоу“.

Презобеднатапочивкаизваждамувитиясивъвфолиосандвич—изапървипътпрезтозиденмеобземалекадепресия.Хлябътсееразкашкал,частотсредатасъссиренетоеполепналапофолиото,неизглежданикакапетитно.Пъкивмоментанаправоумирамзаореховохлебчеот„Прет-а-манже“изаняколкошоколадовибисквитки.

„Немислизатова!—заповядвамсирешително.—Мисликолкопарищеспестиш!“Успявамнякаксидасенасилядаизямотвратителнотосиподобиенасандвич,катогопрокарвамсглъткитоник.Катосвършвам,хвърлямфолиотоипъхвамбутилкатасостаналиятониквмалкиянислужебенхладилник.Миналисаоколо…миналисапетминутиотобеднатамипочивка.

Добреде,каквобитрябвалодаправясега?Щомкатонямадаходяпомагазиниикафенета,къдесепредполага,чебихмогладаотида,задауплътняостаналотовреме?

Сривамсеунилонабюротоси.Господи,тозиживотвъввъздържаниеипестеливостмайщесеокажетруднаработа.Безсмисленоотварямизатварямняколкофолдъранаекрананакомпютъраси…Послевдигамглаваисезазяпвампрезпрозореца,къможивенатаОксфордСтрийт,гъмжащаотпазаруващихора,щастливопонесливръцепъстриторбииторбички.Отчаяномисеискадасъмсредтях.Привеждамсесилнонапреднастоласи,катоцвете,стремилосекъмживителнатазанегосветлина.Жадувамзаяркитесветлиниизатоплиявъздухвмагазините,заотрупанитесъсстокарафтове,доризабипканетонакасовитеапарати.Ноне,немогадаотида!Тазисутринсезаклех,чепрезцелияденнямадаприпарядомагазин.Най-тържественосигообещах—аневървинякаксиданарушавамобещание,коетосъмдаласаманасебеси,нали?Илипоненечактолковаскоро…

Послеизведнъжмихрумвабрилянтнамисъл.Трябвадаимамрецептазакъри,задасигоприготвясамавкъщи,налитака?ДейвидЕ.Бартънказва,чекупуванетонаготварскикнигиечистапробапилеененапари.Исъветвадасипреписвамерецептите,отпечатаниотстранинапакетитесхранителнипродуктипомагазинитеилипъкдавземамезавременноползванеготварскикнигиотбиблиотеките.Азобачеимамощепо-добраидея.Щеотидадо„Смит“инамястощесипрепишарецептазакърито,коетощесисготвявсъботавечер.Потозиначинщемогадавлязавголяммагазин—пъкбилотоисамокнижарница—бездаенужнодахарчапари.Грабвампалтотосииизлетявампрезвратата.Дръжтесе,магазини,идвам!

Вмига,вкойтопрекрачвампрагана„Смит“,усещамкакцялотомитялосякашвъздъхва

облекчено.Човекизживяванякакваособена,снищонесравниматръпканавълнениевсекипът,когатовлизавмагазин—какъвтоидаемагазин.Тяседължиотчастинатрепетноочакване,отчастинаоживенатаиприветливаатмосфера,отчастинапрелестнатановотанавсичко.Блестящиновисписания,блестящиновиписалки,блестящиновитранспортири…Нечемие

трябвалтранспортир,откактобяхединадесетгодишна,ама…неизглеждатлинаистинастрахотно,блестящииспретнатоподреденивпакетчетатаси?Виждам,чесапусналиновасерияканцеларскипособияиматериали,всичкитеслеопардоваразцветка—несъмгивиждалапредиизамоментсеизкушавамдаспранащанда,задагиразгледамотблизо.Вместотоваобачестисвамзъбиигиподминавамрешително,катосеотправямкъмдънотонакнижарницата,къдетосастелажитескнигите.

Откривамцяларедицаскниги,посветенинаиндийскатакухня.Вземамеднанапосоки,прелиствамстраницитеисечудякоялирецептадасиизбера.Никоганесъмипредполагала,чеготвенетонаиндийскияденетаетолковасложно.Можебиепо-добредасипрепишадверецепти,простозавсекислучай.

Оглеждамсепредпазливоиизваждамбележникаихимикалкатаси—многодобрезнам,чев„Смит“необичатдаимсепреписватова-оноваоткнигите,изложенизапродан.Агознам,защотоведнъжнастойчивопомолихаСузиданапуснекнижарницатана„Смит“,коятоенаплощадапригараВиктория.Тясипреписвашенякакваинформацияотеднастраничканапътниясправочник„А-2“,защотосибешезабравиласвоя,атейказаха,четрябваилидагокупи,илиданапусне.(Коетоеадскитъпо,защотовсъщотовреметеоставятдаимчетешсписаниятанапълнобезплатно,налитака?)

Кактоидае.Такогатосеуверявам,ченикойнемегледа,започвамдасипреписвамрецептатаза„Тигровискаридибириани“.Преполовиласъмсписъкаснеобходимитепродукти,когатоиззадъгъласепоявявамомичевуниформанакнижарницата,такачебързозатварямготварскатакнигаибездаяизпускамотръце,правяняколкокрачкипокрайстелажа,катосепреструвам,чечетазаглавията.Когатослужителкатасеотдалечава,отварямотновонарецептата,нопредиощедасъмуспяладазапишакаквотоидабило,някаквавъзрастнадамавсиньопалтосеобръщакъмменнависокглас:

—Струвалиси,мила?—Кое?—питамстреснато.—Книгата!—нетърпеливопоясняватяипосочвасвърханачадърасикъмтомчетов

ръцетеми.—Трябвадаизберанякакъвподаръкзаснахами,коятоеотИндия.Тасипомислих,чещеедобредайвземанякояхубаваготварскакнигасиндийскирецепти.Виекаксмятате,тази,коятодържите,струвалиси?

—Всъщностнезнам—отговарям.—Ощенесъмяпрочела.—О!—отронваразочаровановъзрастнатадамаисеобръща,задатръгненадолупокрай

стелажите.Битрябвалодасизатварямустатаидасигледаммоятаработа,но…простонемогадасе

удържа.Прокашлямселекичкоиказвам:—Тянямалисивечепредостатъчноиндийскирецепти?—Кой,мила?—питажената,катосеизвръщакъммен.—Снахави!—отвръщамивечесъжалявам,чеизобщосъмобадила.—Щомкатое

индийка,незнаеливечекаксеготвииндийскахрана?—О!—възкликваощепо-разочаровановъзрастнатадама.Изглеждаобърканадокраен

предел.—Амитогава…Каквобибилодобредайвземавтакъвслучай?О,боже!—Незнам—казвам.—Можебикнигаза…занещодруго?—Чудеснаидея!—просветваизведнъжлицетонаженатаитръгвакъммен.—Покажими

каква,мила.Защоаз?—Съжалявам—отговарям,—ноднесстрашнобързамимайвечезакъснявам.

Припряносеотдалечавам,катосечувствамдостакофти.Стигамдоотделазакомпактдисковеивидеокасети,койтопустеекактовинаги,исескривамзадединстелажсфилмизателетубитата[1].

Поглеждамиззадтях,уверявамсе,неняманикой,иотновоотварямготварскатакнига.Добре,страница214.Тигровискаридибириани…Отновозапочвамдапреписвамрецептата,ноточностигамдокраянанеобходимитепродукти,когатовухотомипрозвучаваизпълненснегодуваниеглас:

—Извинете?Товатакаместряска,чехимикалкатаотскачаотбележникамиизамойужасдрасвасиня

чертаточновърхуснимкатанасъвършеноприготвеноризбаспати.Бързоизвивамръка,такачепочтиприкривамнанесенотопоражение,исеизвръщамсневиненизразналицето.Доменстоимъжсбялариза,начийтоджобимабаджсиме,имегледанеодобрително.

—Товатукнееобщественабиблиотека—казватой.—Данесимислите,чесмеагенциязабезплатнаинформация?

—Саморазглеждам—отвръщамприпряноипонечвамдазатворякнигата.Изневиделицаобачеизниквапоказалецътнамъжаитойгомушвамеждустраниците,

предидауспеядагизатворя.Многобавнотойотваряотновокнигатаидваматасевтренчвамевоставенатаотхимикалкатамисинячерта.

—Дасеразглеждаеедно—казвамъжътследенглас.—Дасеувреждастокатаесъвсемдруго.

—Станаслучайно!—възкликвамаз.—Виеместреснахте!—Хмм—проточвамъжът,впилвменостърпоглед.—Всъщност,ималалистеизобщо

намерениедакупитетазикнига?Иликоятоидабилодруга?Наставакраткапауза,апосле…последостазасраменосипризнавам:—Не.—Ясно—процеждамъжът,катоприсвиваустни.—Е,боясе,чещетрябвадаотнесем

въпросадоуправителката.Очевидное,четазикнигавеченеможедабъдепродадена,такачесменазагуба.Щевипомолядадойдетесмен,задаобяснитенауправителкатаскаквоточносезанимавахте,когатоебилаувреденакнигата…

Аматойсериознолиговори?Ниманямадамикажемило,чеслучилотосеебеззначениеидамипредложикартазапазаруванесотстъпка?Сърцетомизабивапанически.Какводаправя,забога?!Очевидное,ченемогадакупякнигатапорадимояноврежимзапестеливост.Нопък,отдругастрана,хичнемисещедасесрещамсуправителката.

—Лин?—подвиквамъжъткъмслужителкатанасъседниящандзаписалки.—БилиповикалапопейджъраГленис,моля?

Аматойнаистинаговорисериозно!Изглеждастрашнодоволенотсебеси,сякашезаловилкрадец.Възможнолиедадаватхоратанасъд,задетосадрасналисхимикалкапонякоястраница?Можебитовасесмятазавандализъм?О,боже!Щеимамкриминалнодосие!НикогаповеченямадамогадазаминазаАмерика!

—Вижте,щеякупя,такаставали?—казвамумолителносъссвитоотужасгърло.—Щеякупяпроклетатавикнига.

Изтръгваминдийскатакухняотръцетенамъжаисевтурвамкъмкасите,предитойдаеуспялдакажекаквотоидабило.Сърцетомибиедопръсване.

Насъседнатакасаевъзрастнатадамасъссиньотопалто.Опитвамседаотбягнапогледай.Нотямезабелязваисепровиквапобедоносно:

—Послушахсъветави!Избрахйдругакнига,коятомисля,чедействителнощейхареса!—О,добре—отвръщамиподаваммоятакнигасрецептинакасиерката.

—Казвасе„ПриблизителенпътеводителнаИндия“—добавивъзрастнатадамаимипоказвадебелтомсъссинямекакорица.—Чувалалистезанего?

—Ооо—отвръщам,—хм…да,но…—24.99,моля—казвамикасиерката.Какво?Зяпвамяудивено.Двадесетипетлиризаготварскирецепти?Неможахлида

попаднананякоетънкокнижлесмекикорициибезснимки?!Подяволите!Подяволите!Согромнонежеланиеизмъквамкредитнатасикартаияподавамнакасиерката.Дапазарувашеедно—дабъдешпринудендакупувашпротивволятасиенещосъвършенодруго.Такаде,стезидвадесетипетлириможехдасикупянякаквохубавобельо!

Отдругастрана—мисляси,докатосеотдалечавамоткасата,тазисумаминосидостановибонусниточкипоклубнатамикартаза„Смит“.Настойност…настойност…половинлира!Пъкисегащемогасамадасиготвявкъщикърипонай-различниневероятновкусни,екзотичнирецептиитакадаспестякупищапари,коитоинакбихпопилялапоиндийскиресторанти.Амида,наистина,трябвадагледамнатазикнигакатонаинвестиция.

Неискамдасехваля,но—сизключениенатазиединственапокупка—презследващите

дваднисесправямневероятнодобресновиясипестеливначиннаживот.Единственото,коетосикупих,ееднонаистинаневероятносладкохромиранотермосче,задасиносявслужбатакафеотвкъщи(кактоипакеткафеназърнаиеднаелектрическакафемелачка—защотобибилогрехотатовачудеснотермосчедабъдепълненосблудкавонескафе,налитака?).

Итъйкатоднесечетвъртък,тоестрождениятденнаСузи,вчерайкупихмалкоцветяишампанско.Нотеневлизатвсписъканазабраненитепокупки,защото,кактоказваДейвидЕ.Бартън,трябвадаценимидазачитамеприятелитеси.Тойказва,че„простичкиятактдасподелишзалъкхлябсприятелиеедноотнай-древнитеинай-същественинещавчовешкияживот“.„Непреставайтедаправитеподаръцинаприятелитеси—казваБартън.—Неенеобходимотедабъдатекстравагантниискъпи.Използвайтевъображениетосиисестарайтедаимподаряватеполезнинеща.“

Такачеследвайкитозимъдърсъвет,вместодакупязаСузицялабутилкашампанскоот750мл,азйкупихполовинка—от500мл.Иосвентова,вместодакупякъмшампанскотоскъпикроасанчетаотфренскатасладкарница,снощигинаправихсама—отоновамногоспециалнотесто,детогопродаватнапълноготововтубички.

АдовечеращепразнувамерожденияденнаСузинаресторант—в„Терадза“—заедносбратовчедитейФинелаиТаркуин.Акотрябвадабъдемчестни,тазивечерящеедостаскъпа.Нопъквтованяманищонередно,защототосесмятазасподеляненазалъкхлябсприятели.(Самодетов„Терадза“хлябътезамесенс„изсушенинаслънцедомати“,наричасе„фокаджа“иструва4.50лиризапанерчезалчета.)

ФинелаиТаркуинзвънватнаврататавшествечертаивмига,вкойтогивижда,Сузи

започвадаскимтиидаподскачакатомалкокученцеотрадостинетърпеливоочакване.Оставамвстаятаси,задасидовършагримирането,катоотлагамколкотосеможеповечемомента,когатощетрябвадаизлязаидаимкажа„здрасти“.НесипадамособеномногопоФинелаиТаркуин.Истинатае,чегисмятамзамалконещооткачени.Идваматасаизключителнокльощави—нонепоманекенскикльощави,апо-скорокатоскелети—ииматеднакви,лекоиздаденинапредгорнизъби.Финелавсепакполагаизвестниусилияпоотношениенаоблеклотоигрима,благодарениенакоетонеизглеждапрекаленозле.Акотрябвадабъдачестнаобаче,Таркуиннаистинаприлича

набелка.Илимайбешеневестулка?Кактоидае—нанякаквокльощаводивоживотинчесиздълженотялоиситничкикости.Навсичкотоотгоредваматаправятидостаоткаченинещазаедно.Обикалятизграданатандем,примерно.Илипъксепоявяватоблечениведнаквижилетки,детоимгибилаизплелапрестарялатаимбавачка.Исиговорятнанякакъвтехенсиезик,детоникойдругнеимгоразбира.Затяхсандвичитенапримерса„вичи“.Навсичко,коетосепие,мувикат„питка“—билоот„напитка“(сизключениенаводата,коятое„хаш-две-о“—товапъкбилоотхимическатайформулаH2O).Ейбогу,намоментивсичкитези„питки“и„вичета“започватдатедразнятдопобъркване.

НоСузигиобожава.Катомалкаепрекарвалавсичкилетастях,вШотландия,ипростонеевсъстояниедазабележи,ченещо,мекоказано,неименаред.Анай-ужаснотое,чеитязапочвадаговориза„питки“и„вичета“,когатоестях.Направооткачам!

Кактоидае,нищонеможедасенаправи—иетогисегадвамататук.Свършвамсъсспиралатаиставам,задасеогледамвцялръствогледалото.Доволнасъмотонова,коетовиждам.Облеченасъмвнаистинаизисканичернаблузкаичернипанталони,аоколовратамиепреметнатужнебрежномоятпрелестен—моятневероятносекси—шалот„ДениендДжордж“.Господи,страхотнослучихстазипокупка!Изглежданаправофантастично!

Помотавамсеощемалко,послерешителноотварямврататанастаятасииизлизамвхола.—О,Беки!—приветствамеСузисъссветналпоглед.Седискръстосаникраканаподавмалкотоантрепривходнатавратаитрескаворазкъсва

опаковкатанаподаръка,койтоеполучила,аФинелаиТаркуинстърчатнаднеяиязяпат.Славабогу,днесненосятеднаквижилетки,нопъкФинелаеоблеченавнякаквастранначервенаполаотмъхесттуид,адвуреднияткостюмнаТаркуинизглеждатака,сякашебилушитпрезВторатасветовнавойна.

—Здрасти!—казвамиимлепвампоедналюбезнапочтивъздушнацелувкапобузата.—Ооо!Уаууу!—изпискваСузи,катоизваждаотхартиятанякаквакартинавстаринна

позлатенарамка.—Немогадаповярвам!Немогадаповярвам!—повтарятякаторазваленграмофон,вдигналасияещиочикъмФинелаиТаркуин.

Надничамзаинтригуванопрезрамотой,задавидякаквочактолкованеможедаповярва.Дасипризная,изобщонесъмвпечатлена.Катоначало,досташантавацветовагама—мърлявозеленоикафявовразличнинюанси.Ипаккатоначало—някакъвсикон,застаналнеподвижнонасреднякаквосиполе.Добреде,неможешелипонедапрескачаоградасразвятагриваилидасеевдигналназаднитесикракаеотметнатаглава,илиизобщонещоподобно?ИлипъкдапрепускавХайдПарк,яхнатотездачка,облеченавнякояотонезипрелестнирокливстил„Гордостипредразсъдъци“?

—Честиткофтиден!—изпяватвунисонФинелаиТаркуин.(Ощеединтехеноткаченнавик.Дваматанаричатрожденитедни„кофтидни“отвремето,когато…О,боже,прекаленоедосаднодагообяснявам!)

—Фантастичнае!—възкликвамслицемеренвъзторг.—Абсолютенвръхнакрасотата!—Да,нали?—жаднотърсипотвърждениенавкусасиТаркуин.—Вижсамокакви

цветове!—Ммм,прелест—кимамаз.—Амимазкитеначетката?!Толковаделикатнииизящни!Бяхмеизключително

въодушевени,катояоткрихме.„Изключителновъодушевени“ли?Амачеизраз!Нонагласказвам:—Наистинапрекраснакартина.Начовекмусеприисквада…галопиракъмизгрева!Щозасладникавадивотияпъкизтърсихсега?!Защонемогадабъдаоткровенаидаси

кажа,ческапанатаимкартинанемихаресва?

—Тияздишли?—поглеждамелекоизненаданоТаркуин.Качваласъмсенаконведнъжпрезживотаси.Наконянабратовчедми.Предиощеда

загалопирамеобаче,тоймехвърлииазсезаклехникогаповечеданепробвам.Амапъкнемогадапризнаяподобнонещопред„МистърЕздачнагодината“,налитака?

—Яздехнавремето—пускамскромнаусмивчица.—Немногодобре.—Сигуренсъм,чебързощесивъзвърнешуменията—увереноотбелязваТаркуин,

втренчилпогледвлицетоми.—Някогаходилалисиналов?Забога!Нимаизглеждамкато„МисЖивотвпровинцията“?—Хей—възкликваСузикатолюбовноподпиракартинатанастенатавхола,—каквоще

кажетезапоеднапитка,предидатръгнем?—Върхът!—възкликвамиприпрянообръщамгръбнаТаркуин.—Страхотнаидея!—Ооо,да!—възкликваиФинела.—Дависенамирашампанско?—Сигурноеостанало—отвръщаСузиивлизавкухнята.Всъщиямоменттелефонътиззвъняваиазговдигам:—Ало?—Добървечер,могалидаговорясРебекаБлумууд?—питанепознатженскиглас.—Да—отвръщамразсеяно,заслушанавшумоветеоткъмкухнята,къдетоСузиотваряи

затварявратичкитенашкафовете,проверявайкидалиимамеидругошампанско,освенмоятаполовинлитровабутилка,коятодветеснеяпочтиизпразнихменазакускаднессутринта.—Нателефона.

—МисБлумууд,обаждависеЕрикаПарнълотЕндуичБанк—казваженскиятгласиазбуквалнозамръзвамсъсслушалкатавръка.

Мамкаму!Обаждатсеотбанката!Маймибяхапратилинякаквописмо,накоетоазтакаинеотговорих.

Какводакажа?Мислибързо,Ребека!Какводакажа,забога?!—МисБлумууд?—казваЕрикаПарнъл.Добреде—щекажа,ченапълноосъзнавам,чемъничкосъмнадхвърлилакредитаси,ноче

планирамвблизкитеняколкоднидавземанезабавнимеркизаурежданетонатозивъпрос.Точнотака,товамизвучимногодобре.„Незабавнимерки“звучинаправострахотносолидно.Чудесно,Ребека,давай!

Решителносизаповядвамданесепаникьосвам—татезихоратамсъщосачовешкисъщества,налитака?—исипоемамдълбокодъх.Апосле…посленякакотсамосебеси,съвсемпротивволятами,ръкатамиоставяслушалкатавърхувилката.

Впродължениенаняколкосекундигледамвтренченозатворениятелефон,почтинеспособнадаповярвамкаквосъмнаправилатоку-що.Защогонаправих?НаЕрикаПарнълйстанаяснокойенателефона,налитака?Ивсекимигщепозвъниотново.Дорисигурновеченатискабутоназаповторнонабиранеиестрашноядосана,че…

Бързоизтръгвамщепселанателефонаотрозеткатавстенатаискривамапаратаподеднаотвъзглавницитенадивана.Сегавеченямакакдамехване!Вбезопасностсъм!

—Койбеше?—питаСузи,влизайкивхола.—Никой—отговарямслекоразтреперанглас.—Грешка…Вижкакво,яданепиемтук,

амидатръгваме!—О,добре—съгласявасеведнагаСузи.—Многопо-готщее!—мънкамприпряно,катосеопитвамдаяотдалечаотмястото,

къдетобитрябвалодаетелефонътни.—Можемдавлеземвнякойшикозенбар,дапийнемпоняколкококтейла,апоследаидемв„Терадза“.

Същевременносезаричамзавбъдещедаоставямтелефонниясекретардаприемавсички

обажданиязамен.Илидаотговарямсъссиленчуждестраненакцент.Анай-добрещеедасисменяномера.Идазабранядамевключватвтелефоннияуказател.

—Каквостава?—питаФинела.—Нищо!—чувамседайотговарям.—Излизамезапоеднапитка,апослеотивамена

хапка.О,ужас,немогадаповярвам!Вечеставамкатотях!Когатостигамев„Терадза“,вечесечувстваммногопо-спокойна.ЕрикаПарнълсигурноще

сипомисли,черазговорътниебилпрекъснатпорадинякакваповредаполиниятаилинещоподобно,налитака?Ипрезумнебийминало,чесъмйзатворилателефона.Такаде,налиставадумазаразговормеждуцивилизованизрелихора!Ацивилизованитезрелихорапростонеправяттакиванеща.

Акоизобщонякогасесрещнаснея—дайБоженикогаданемисеслучи!—щезапазяприсъствиенадухаисъвършенохладнокръвнощейкажа:„Многонеприятно,чевръзкатапрекъснаонзипът,когатомипозвънихте,нали?“.Анай-добрещееаздаяобвинянея,чемиезатворилателефона(шеговито,разбирасе).

„Терадза“епретъпкана,изпълненасхора,цигарендимисливащотосевобщамелодияжужененаразговорите.Когатосенастаняваменазапазенатазанасмаса,авръцетенисеозоваватдебелитеменютавпапкиотсребристакожа,усещамдасеотпускамощеповече.Обожавамдасехраняпоресторанти!Пъкимисля,чезаслужаваммалкоглезенеследскромниясиипестеливначиннаживотпрезпоследнитедвадни.Никакнемибешелеснодасепридържамкъмтолковасуроврежимнаикономии,носесправихпонякакъвначин.Притовастрахотно!Всъботащенаправяповторенмониторингнахарчениятаси—исъмповечеотсигурна,чещесъмгинамалиламинимумсъс70%.

—Каквощепием?—питаСузи.—Тиизбери,Таркуин.—О,вижтикойетук!—изпискваФинела.—ЕдиЛейзънбай!Отивамдамукажаздрасти.Итяскачанадългитесикракаисеустремявакъмединзапочналдаоплешивяватипв

блейзер,седналпрездесетмасиотнашата.Ипредставасинямамкакуспядаговидипрезгъстатамъглаотцигарендим!

—Сузи!—изписквадруггласиниевсичкивдигамеглавиотменютатаси.Къммасатаниприближавамладичкаблондинкавоскъднопастелнорозовокостюмче,протегналаръцезапрегръдка.—ИТарки!

—Здрасти,Тори—поздравяваяТаркуин,ставайкиотстоласи.—КакеМънго?—Ейготам!—възкликваблондинката.—Еладасевидите!Чудясекакставатака,чеФинелаиТаркуинпрекарватповечетосивремевзатънтената

провинция,насредПертшир,новмига,вкойтостъпятвЛондон,веднагаинавсякъденалитатнасвоиотдавнашниприятели?!

—Едивипоздравява—оповестяваФинела,връщайкисекъмнашатамаса.—Тори!Какси?КакеМънго?

—О,чудесно—отвръщаТори.—Хей,чухтеливеченовината?Гаспърсеевърнал!—Ами?!—възкликватвсичкихоровоимеобземаизкушениеиаздасеприсъединя.НикойнесиедалтрудадамезапознаесТори,амастезихоравинагиетака.Простосе

присъединявашкъмбандатаимчрезосмоза.Вединмигсепревръщашотнапълночуждчовеквединоттяхивечесипискатезаедно„АмичухтелизаВенецияиСебастиан?“.

—Вижте,трябвадапоръчаме—казваСузи.—Следмалкощеминемдавивидим,Тори.—Окей,чао!—съгласявасеТориисеотдалечава,промушвайкисегъвкавомеждумасите.

—Сузи!—изписквадругженскигласикъмнассеустремявамомичевпрословутатамалкачернарокличка.—ИФени!

—Мила!—изпискваттехорово.—Какси?КакеБенджи?О,боже,нямакрай!Аазкакво?!Седявтораченавменюто,преструвамсенакрайно

заинтригуванаотордьоврите,амавдействителностсечувствамтоталназагубенячка,скоятоникойнеискадаговори—докатопроклетитеФенелаиТаркуинявноса„Светскителъвовенагодината“.Неечестно!Иазсъщоискамдапрехвръквамотмасанамаса!Иазискамданалитампоресторантитенастариприятелиотдетството!(Макар,дасикажаправичката,единственият,коготопознавамчакоттолковаотдавна,еТом,момчетонасъседите,детосегасигурномухлясвавРейгейт,всредиземноморскатасикухняотламинирандъб.)

Завсекислучайобачепопривеждамменютосиикрадешкомхвърлямкъмоколнитемасиизпълненснадеждапоглед.Моляте,Боже,самотозипът,некавидянечиепознатолице!Неенужнодабъдечовек,коготохаресвам,можедориданегопознавамчактолковадобре—простонякой,къмкоготодасевтурна,дасиразменим„мляс,мляс“идаизпискамевунисон:„Навсякаценатрябвадаизлеземдахапнемзаедно!“.Койтоидаебисвършилработа!Абсолютнокойтоидае!

Ивследващиямигизтръпвамвсладостноневерие—презняколкомасиотнашатамярвампознатолице!Там,вкомпаниятанапо-възрастниотнего,изящнооблеченимъжижена,седиЛюкБрандън.

Добреде,небимоглодасекаже,чемиестарприятел,дори,чемиеприятел…нопъкгопознавамвсепак,налитака?Пъкинямамкойзнаекакъвизбор.Атолковамисещеиаздапрехвръквамотмасанамасакатоостаналите!

—О,вижтикойетук!ЛюкБрандън!—изписквам(аматихичко,заданемечуетой).—Трябвадаотскочадамукажаздрасти!

Останалитемезяпватизненадано,докатоотмятамсъсзамахкосаназад,скачамприпряноотстоласиисеустремяваммеждумасите,изведнъжпреизпълненаотневероятновъодушевление.Иазмогатака!Иазпрехвръквамотмасанамасав„Терадза“!Иазсъмпопулярномомиче!

Едвананяколкокрачкиотмасатамузабавямкрачкаисепитамкаквовсъщностдамукажа.Ами…нещоучтиво,предполагам.Щегопоздравяи…—гениалнохрумване!—щему

благодаряотновозадвадесеттелири,детомигидаденазаем.Мамкаму,амаазмайнесъммугивърнала,или…?Нищоподобно,върнахги!Амида,изпратихмуеднаотонезикартичкиотрециклирана

хартия,скартинканакученцаичекзадвадесетлири.Точнотака!Значи,безпаника!Простоотиваминай-хладнокръвногопоздравявам.

—Здрасти!—подвиквам,когаторешавам,чевечесъмдостатъчноблизодомасатаму.Околниятшумобачеетолковасилен,четойявнонемечува.Нищочудно,чевсички

приятелкинаФинела,аитясамата,иматтолковапронизителнопискливигласове.Начовекмутрябватпонешестдесетипетдецибела,задабъдечут.

—Здрасти!—опитвамотново,тозипътпо-високо,катоприближавамощемалко.Пакникаквареакция.Люкговоринещонастойчивонапо-възрастниямъж,аженатаго

слушасъсредоточено.Никойоттриматадоринемеипоглежда.Вечезапочвамдасечувствамнеудобно.Стърчакатоистукан,самонаняколкокрачкиот

човека,скоготобихмемоглидасипрехвръквамещастливоотмасанамаса!Майникойдругняматакъвпроблем.Защотойнескачаотмястотоси?Защонемиподвиквавъодушевено„ЧулизаинвестициитевДалечнияизток?“,питамаз!Неечестно!Амисегакакводаправя?Далидасеобърнаидасевърнанамястотоси?Илидасепресторя,чесъмтръгналазадамскататоалетна?

Покрайменпрелетявакелнерсотрупанподносибуквалномеповличаследсебеси,такаченеволносепонасямкъммасатанаЛюк.Иточновтозимигтойвдигапоглед.Гледамебезизразно,сякашизобщонезнаекоясъм,иусещамстомахътмидасеприсвиваужасено.Нонямавръщаненазад!

—Здрасти,Люк!—казвамведро.—Простосипомислих…датикажаздрасти.—Амиздрасти—казватойследкраткапауза.—Мамо,татко,товаеРебекаБлумууд.

Ребека,запознайсесродителитеми.О,боже!Каквигизабърках!Натресохсенасемейнавечеря!Трябвадасеизпаря,притова

скоростно!—Приятномие—казвамснеуверенаусмивка.—Е,нямадавипречада…—ОткъдесепознаватесЛюк?—питахладномисисБрандън.—Ребекаеизтъкнатфинансовжурналист—отговаряЛюк,катоотпиваотвинотоси.(Наистиналигомисли?Хм,трябвадагоспоменамимоходомвнякойразговорсКлеър

Едуардс.ПъкисФилипсъщо.)Усмихвамсеуверенонапо-възрастниямистърБрандънкатоврялаикипялафинансова

акула.Амида,азсъмизтъкнатфинансовжурналист,койтосипрехвръкваотмасанамасасизтъкнатпредприемачвизтъкнатлондонскиресторант.Страхотно,нали?!

—Финансовжурналист,такали?—измърморвамистърБрандънСтаршиилекопобутваочилатасинадолу,задамеогледапо-добре.—Ямикажетекаквомислитезаизявлението,коетонаправиминистърътнафинансите?

Ааа,не!Никогаповеченямадапрехвръквамотмасанамаса!Занищонасвета!—Ами—започвамуверено,катосечудядалиданесепресторя,чеизведнъжсъмвидяла

някойстарприятелвдругиякрайнаресторанта.—Татко,убеденсъм,ченаРебеканейсеговоризаработа—намесвасеЛюк,катосе

смръщвалеко.—Естествено!—отправямиледенаусмивкамисисБрандън.—Прекрасеншал,Ребека.

Майена„ДениендДжордж“?—Да,на„ДениендДжордж“е!—отвръщамвъодушевено,безкрайнооблекчена,чесе

измъквамотвъпросазаизявлениетонаминистъранафинансите.(Каквоеказал,подяволите?!)—Толковащастливабях,когатоуспяхдаговземаминалатаседмицаотразпродажбата!

Скрайчецанаокотосизабелязвам,чеЛюкБрандънмегледавтренчено,сдостастранноизражениеналицето.Защомегледа?Изащоизглеждатолкова…

Мамкаму!Какможедасъмтолковатъпа?!—Отразпродажбата…залелями—добавямприпряно,катосеопитвамдамисляколкото

семожепо-бързо.—Купихгозаподаръкналелями.Нотя…умря.Настъпвашокираномълчание.Свеждампоглед.Простонемогадаповярвамкаквоказах

току-що!—Горката—отронваглухомистърБрандънСтарши.—ЛеляЪрминтрюдепочинала?—питаЛюкснякакстраненглас.—Да—отвръщам,катосенасилвамдавдигнапогледкъмтях.—Бешемноготъжно.—Колкоужасно!—казваслюбезносъчувствиемисисБрандън.—Доколкотосиспомням,леляЪрминтрюдбешевболница,нали?—питаЛюк,катоси

сипвачашаминералнавода.—Откаквоболедуваше?Замълчавамзамиг,послеизведнъжсечувамдаказвам:—От…крак.—Откракли?—отправямитревоженпогледмисисБрандън.—Каквойбешенакрака?—Ами…подусеихванагангрена—пояснявамследкраткапауза.—Апослего

ампутираха.Ипослетяумря.—Господи!Итовамибилолекари!—клатиглавамистърБрандънСтарши,после

изведнъжмиотправясвиренпоглед:—Несилиенаправилаконсултациявчастнаклиника?—Ммм…незнамсъссигурност—отвръщамизапочвамлекичкодаотстъпвамназад.Не

гоиздържамповечетозиразговор!Защонеказахчистоипросто,чемигоеподарила?—Кактоидае,радвамсе,чесевидяхме,Люк.Налагаседавиоставя,приятелитемисигурновечесечудяткъдесъмизчезнала!

Махвамнякакнеопределеносръка,бездасмеядапогледнаЛюквочите,бързосеврътвамнапетиисевръщамприСузииостаналите.Сърцетомибиедопръсванеиусещамлицетосипламналокатодомат.Господи,каквофиаско!

Ивсепак,когатонисервиратвечерята,вечесъмуспяланякаксидасеуспокоя.Итокаква

вечеря!Поръчаласъмсимиди,запеченивраковинитеим,икогатохапвампървотопарченце,усещамдамезаливавълнананеземноудоволствие.Следвсичкитезимъчителниднинаевтинки,функционалнихраниизведнъжсеозовавамврая.Усетимвочитемиданапиратсълзинаоблекчениеищастие—чувствамсекатозатворник,койтосезавръщакъмсвободатаинасладитенаистинскияживот,иликатодетеследкраянавойна,когатокупонитесаотменени.Следмидитесихапвамстекпофренскиспърженикартофки,акогатовсичкиостаналиотказватменютосдесерти,сипоръчвамишоколадовмус.Такаде,притозимойпестеливначиннаживоткойзнаекогапакщеимамвъзможностдавечерямнаресторант!Месецинаредщетрябвадакарамнадомашноприготвениблудкависандвичисъссиренеикафевтермосче,бездаиманещо,коетодаоблекчитягостнатагастрономическамонотонност.

Труден,труденеизбраниятотменпът!Нокатогоизвървя,усилиятамищебъдатвъзнаградени.

Докаточакамдамидонесатмояшоколадовмус,СузииФинеларешават,ченавсякаценатрябвадаотидатдапоговорятсБенджи,вдругиякрайнасалона.Дветеизведнъжскачат,запалвайкивдвижениецигари,исеотправятнатам,аТаркуиноставадамиправикомпания.Тоймайнесипадапопрехвръкванетоотмасанамасакатоостаналите.Всъщност,цялатавечеренякакдостамълчалив.Освентовазабелязах,чепиповечеотвсичкини.Очаквамвсекимигглаватамудаклюмневърхумасата.Чудеснобибило.

Междудваманисевъзцарявамълчание.ДасикажаправотоТаркуинетолковаоткачен,чеизобщонесечувствамдлъжнадаразговарямснего.Послеобачетойнай-неочакваноизтърсва:

—ХаресвашлиВагнер?—О,да!—отвръщамнасекундата.Всъщност,несъмсъвсемсигурнадалиизобщонякога

съмслушаланещоотВагнер,аманеискамдаизглеждамтака,сякашмилипсваинтелектуалнакултура,пъкбилотоисамопредТаркуин.Пъкинаистинасъмходиланаопераведнъж…номайбешеМоцарт.

—Liebestodот„Тристан“—казватойиклатиглава.—Liebestod[2].—Ммм—отронвамикимампоначин,закойтосенадявам,чеизглеждаинтелектуално.Сипвамсималковино,напълваминеговатачаша,апослесеоглеждамзаСузи.Съвсем

типичнозанея—изчезваимеоставясамаспиянияйбратовчед.—Та-та-та-та,тааааатата…О,боже,сегапъксеразпя!Добреде,негръмко…амавсепакдостависоко.Ивтренчва

погледвлицетомитака,сякашочаквадасеприсъединяиаз.—Та-та-та-та…Сегапъкпритваряочиизапочвадасеполюшванасам-натам.Божке,положениетостава

достанеудобно!—Татитли-лита-а-та-атааата…—Прелестно!—бързамдавъзкликна.—Нямапо-великотВагнернали?—Тристан—натъртватой.—ИИзолда!—Изведнъжотваряочиигивтренчвавмен.—

ТисикатокрасиватаИзолда.Азсъмкатокакво?!Идокатогозяпамизумено,тойвдигаръкатамикъмустнитесии

започвадаяцелува.Заняколкосекундисъмтолковашокирана,ченереагирам.—Таркуин—успявамдакажанай-сетне,катосеопитвамдаизмъкнаръкатаси.—

Таркуин,моляте…ОтчаянозапочвамдаоглеждамсалонаснадеждатадаоткрияСузи—исрещампогледана

ЛюкБрандън,койтовточновтозимоментизлизаотресторантазаеднородителитеси.Тойсесмръщвалеко,вдигаръкаилекичкомипомахвазасбогом,послеизчезвапрезвратата.

—Кожататиухаенарози—шепнеТаркуин,забилносвръкатами.—О,ямлъкни!—срязвамгогрубоитолковарязкоиздърпвамръкатаси,чезъбитему

одраскваткожатами.—Разкарайсеимеоставинамира!Бихмуизвъртялаединшамар,аконеподозирах,чещеговъзприемекатоподканазафлирт.ВтозимоментСузииФинеласевръщатнамасатаинизаливатсновинизаБинкии

Минки.ИТаркуинотновопотъвавмълчание.Докраянавечерта,дорикогатосесбогуваме,тойпочтинемепоглежда.Славабогу!Явноесхваналкаквоискамдамукажа!

[1]Популярнавцялсвятпоредицаотфилмчетазанай-малкитедечица,коятосеизлъчваипобългарскитетелевизионниканали.—Бел.прев.↑

[2]СтавадумазапрочутатаарияотоператанаВагнер„ТристаниИзолда“.Liebestod(нем.)—смъртотлюбов.Всредитенахората,смятащисезаистинскиценителинаопернотоизкуство,евъзприетоназваниятанаариитедасеказватнаезика,накойтоенаписанасъответнатаопера.—Бел.прев.↑

СЕДЕМДа,амане,защотовсъботаполучавамотТаркуинкартичкасизображениена

прерафаелитномаце,коетомихвърлясрамежливпогледпрезрамо.Авътретойбенаписалследното:

„Най-искрениизвинениязаневъздържанотомиповедение.Надявамсе,чещемогадапоправянещата.Каквоизбираш—билетиза«Бейрут»иливечеря?“

Таркуин

Ха,вечерясТаркуин!Представетесисамо!Даседяцялавечерясамастозиоткачалник.Пъкизакаквовсъщностставадума?Никоганесъмчувалаза„Бейрут“.Данеенякакъвновмюзикълилинещоподобно?ИлиимапредвидградаБейрут?НооткъденакъдепъкщеходимвБейрут,забога?

Кактоидае,нямазначение,майнатамунаТаркуин.Днесимамдамислязакъде-къдепо-важнинеща.Защотоднесешестиятден,откактовзехрешениетодаживеяпестеливо—ипървиятмиуикенд,атоваекритичноваженмомент.ДейвидЕ.Бартънказва,чеобикновеноименнопрезуикендите,иособенопрезпървияден,имасериознаопасностчовекдаизневеринарежимаси,тъйкатогинямарутиннитеслужебнизадължения,коитодазапълватвреметоидаотвличатвниманието,такачечасоветесеточатдосаднопразниипростоплачатдабъдатзапълнениспривичниякомфортнапазаруването.

Азобачеимамдостатъчносилнаволя,заданесеподдамнаизкушението.Направиласъмсистриктнапрограмазаденя—изобщонямаидаприпарвамдокаквитоидабиломагазини!Тазисутринсъмрешиладапосетянякоймузей,авечерта—вместодасихарчапаритезаскъпиготовихраниотресторант,самащесготвякъризамениСузи.Всъщност,чувствамседоставъодушевенаоттазиперспектива.

Итака,проектобюджетътмизацелияднешенденекактоследва:

„Транспортотиванеивръщанедомузея:0.00(Вечеимамкартазаградскитранспорт)

Музей:0.00(музеитесабезплатни)Къри:2.50(ДейвидЕ.Бартънказва,чечовекможедасисготвивкъщи

страхотнокъризачетиримазапо-малкоот5.00—аниесмедве,такаче…)Общозаденя?2.50“

Върхът!Анавсичкотоотгореищесепотопявлонотонавъзвишенакултура,вместодатънавбездуховенматериализъм.ИзбрахдаотидавМузеянаВикторияиАлбърт,защотоникогапрединесъмходилатам.Доринезнамкаквовсъщностпоказват.ВероятностатуинакралицаВикторияинапринцАлбъртилинещоподобно.

Кактоидае,сигурнасъм,чепривсичкислучаищемибъдеинтересноищемиподействастимулиращо.Пъкиенапълнобезплатно!

Когатоизлизамотметротонаулицата,слънцетоблестияркоиазпоемамвъодушевенокъм

музея,ужаснодоволнаотсебеси.Обикновеновсякасъботасутрингледамшоупрограмипотелевизиятаисеприготвямзаследобеднитесиобиколкипомагазините.Аямевижтесега!Изведнъжмеобземаприятнотоусещаненазрялаиизисканасветскаженаотголемияград—катоженитеотфилмитенаУдиАлън.Акоимахдълъгпухкавшаличерниочила,щяхдаизглеждамсъвсемкатоДаянКийтън.(КатомладатаДаянКийтън,естествено,аманеиоблеченапомодатаотседемдесеттегодини.)

Авпонеделник,когатонякоймепопитакаксъмизкаралауикендаси,щемогадакажа:Отскочихдо„ВикторияиАлбърт“.Не,не,по-добрещеедакажа:„Успяхдахванаеднаизложба“.Точнотака,товазвучимногопо-шик.(Впрочем,защоизобщосеказва,че„хващаш“някакваизложба?СякашкартинитепрепускатпокрайхоратакатобиковетеотонезиужаснирепортажиотПамплона,детогидаватпотелевизията!)Итогаватози,койтомеепопитал,щевъзкликне:„Такали?Незнаех,чесипадашпоизкуството,Ребека“.Аазщеотвърнанебрежно:„О,да,прекарвамповечетосисвободновремепомузеииизложби“.Итогаватози,скоготоразговарям,щебъдесилновпечатлен,щемеизгледасуважениеищекаже…

Ха,подминаласъмвходанамузея.Амачеглупаво!Толковасебяхумислилазаразговорасис…Изведнъжсидавамсметка,чечовекът,скоготоразговарямвтазивъображаемасценка,енедруг,аЛюкБрандън.Странно!Откъденакъде?Сигурнозащотосипрехвръквахотмасанамасаснегов„Терадза“.Кактоидае.Съсредоточисе,Ребека!Музеят!

Врътвамсенапетаибързотръгвамобратно.Влизамснехайнапоходкавъвфоайетонамузея,сякашсъмудомаси.Анекатотазисмешнагрупичкаяпонскитуристи,скупчилисепритесненооколоекскурзоводаси.„Ха!—мислясигордо.—Азнесъмтурист!Товатукемоетоисторическонаследство!Моятакултура!“Вземамотстелажаеднапрограмаскартанамузея—нотаканебрежно,сякашвдействителностнямамнуждаотнея—ихвърлямпогледкъмоповестенитезаднессказкизанещакато„КерамикатаповременадинастиитеЯнгиначалотонаМинг“(каквотоидазначитова).После,всетаканехайно,поемампопосоканапърватагалерия.

—Извинете?—долитаиззадгърбамигласътнаслужителкатаотрецепцията.—Виеплатихтели?

—Неелибезплатно!—възкликвам,катосеобръщамизненаданокъмнея.—Боясе,чене—отвръщамитяипосочвакъмстенатазадмен.Обръщамсеисамодетонепадамотудивление,когатопрочитамокачениятамнадпис:

„Вход5.00лири“.Чакмипрималяваотшока.Амакаквоставастозинашсвят?!Вечетиискатпарииза

музеите?!Татоваестрашно!Всекизнае,чемузеитетрябвадасабезплатни.Амида!Акоимавходнатакса,никойникоганямаидастъпивтях!Цялоеднопоколениещебъдеоткъснатоотнашетовеликокултурнонаследство—зарадинякаквасискапанафинансовабариера.Нациятанищезатъпееощеповечеицивилизованотобританскообществощебъдеизправенонапраганаколапса.Товалиецелтати,ТониБлеър?

Пъкиазнямамвсебесипетлири!Нарочноизлязохсамос2.50,коитосамизапродуктитезакърито,коетощесготвясобственоръчноудома.Господи,колкодосадно!Такаде,етометук,готовадапоемамалкокултура,изгаряща(хм!)отжеланиедавлязаидаразгледам…е,каквотоидаиматамвътре…анемога!

Втозимоментзабелязвам,чевсичкияпонциоттуристическатагрупамегледатвтренченоиукоризнено,сякашсъмнякакъвкриминаленпрестъпник.„Ямисеразкарайтеотглавата!—озъбвамимсемислено.—Върветедапозяпатемалкоизкуство!“

—Приемамеикредитникарти—казвамислужителкатаотрецепцията.—„Виза“,„Суич“,„АмериканЕкспрес“.

—О!—отвръщам.—Ами…Добретогава.

—Ценатанасезонниябилетепетнадесетлири—добавятя,докатобъркамвчантатаси,задасиизвадяпортфейлас„Виза“картата,—нотойвидаваправонанеограничендостъпзацялагодина.

Неограничендостъпзацялагодинали?!Чакай,чакаймалкосега.ДейвидЕ.Бартънказва,чепривсякапокупкачовектрябвадапрецениколкомуизлизаеднократнатаупотребанасъответнияпродукт,атовасеполучава,катосеразделиценатамунаколкотопътисмяташ,чещегоизползваш.Дапредположим,чеотднеснататъкцялагодинащеидвамвъв„ВикторияиАлбърт“веднъжмесечно.(Мисля,четоваенапълнореалистичнапреценка.)Акосикупясезоненбилет,еднопосещениещемиструва…щемиструвасамо1.25.

Е,четоестрашноизгодно,налитака?Ивсъщностеизключителнодобраинвестиция,катосепозамисличовек.

—Добре,щевземасезоненбилет—казвамиподавамнаслужителката„Виза“картатаси.Ха!Дръжсе,културо,идвам!Началотоедостауспешно.Отвременавременадниквамвкартатанамузея,най-подробно

оглеждамвсекиекспонативнимателнопрочитаммъничкитекартичкиспояснениякъмнего.„Сребъренпотир,Холандия,XVIвек.“„ПлакасизображениенаСветатаТроица,Италия,средатанаXVвек.“„Пръстенакупа,покритасглазуравсиньоибяло,началотонаXVIIвек.“Хм,тазикупаенаистинакрасива.Любопитномиеколколиструва?Изглеждадоста

скъпа…Понечвамдаявдигна,задавидяетикетчетосценатаотдолу,нопръститемидокосватстъклотонавитринатаиизведнъжсиспомнямкъдесенамирам.Добреде,ясно!Товатукнеемагазин.Иняманикаквиетикетчетасцени.

Мислясиобаче,ченесаправи.Доридопускатгрубагрешка.Защотопотозиначинотнематчастотзабавлениетонапосетителите,налитака?Обикаляшнасам-натам,амаможешсамодагледаш…иследизвестновремецялататазиработастрашнодоскучава.Докатоакоимашеетикетчетасцени,човекщешедаемногопо-силнозаинтригуван.Амида!Смятам,чевсичкимузеитрябвадаслагатетикетчетасценинаекспонатитеси.Итогаващеразгледашсребърнияпотир,мраморнатастатуя,„МонаЛиза“иликаквотоидаетам,щетевъзхитишнакрасотатаму,щеоценишисторическатамузначимоститъйнататък…апослещепогледнешетикетчетосценатаищевъзкликнеш:„Хей,явижколкоскъпострува!“.Мисля,четованаистинащеоживипосещениетонамузеи.

Щевземадапишадоуправатана„ВикторияиАлбърт“,задагипосъветвамдавзематмеркивтазинасока.Таазсъминвестиралавтехниясезоненбилет,налитака?Битрябвалодасевслушатвмнениетоми.

Номеждувременнонекавидимкаквоимазадследващатавитрина.„Гравираначаша,Англия,средатанаXVвек.“Господи,направоумирамзачашакафе!Колколивремееминало,откактовлязох?Сигурно

цялавечност…Ооо!Самопетнадесетминути!Поедновремесеозовавамвзала,чиитоекспонатипроследяватисториятанамодата.

Изведнъжусещамприливнасилиимеобземанаученинтерес.Всъщност,туксезадържаммногоповече,отколкотовкоятоидабилодругазала.Послеобачедрехитеиобувкитесвършватипаксезанизватстатуиистъкленишкафовесразнидребниочуканипредметивтях.Презминутасипоглеждамчасовника,кракатамеболят…инай-сетнесеотпускамтежконанякаквоканапе.

Немеразбирайтепогрешно—обожаваммузеите.Наистинасъмфеннакорейскотоизкуство.Проблемъте,четочновтозимузейподоветесанякаксипрекаленотвърди,аботушкитенакракатамисамималкотесни.Иосвентоваепрекаленозатоплено,такачесе

наложидасисваляжакета,койтообачеминатежававсеповечеръцетеинепрекъснатогоизпускам.Иможедапрозвучиналудничаво,новсемисеструва,чечувамдапрозвънвакасовапарат.Навярносивъобразявам.

Седяотпуснатанаканапенцето,загледанавнищото,катосечудядалищемогаданасъберасилидастанаотново…когатовзалатавлизагрупатаяпонскитуристиитовамепринуждаваизведнъждаскочанакракаидасепресторя,черазглеждамнякакъвекспонат.Забождамужзаинтригуванпогледвнякакватъканапостелканастената,послесеустремявампоединкоридор,облицованотдветестранисекспонатинаиндианскикерамичниплочки.ИточносимислядалипъкнямадаедобресъсСузидавземемкаталогана„Печенаглина“идасисменимплочкитевбанята,когатопрезедваметалнарешеткамярвамнещо,коетомехвърлявтакъвшок,чезаковавамнамясто.

Сънувамли?!Илитоваенякакъвмираж?!Презрешеткатавиждамкасовапарат,опашкаотхорапреднегоивитриненшкафсразнипредмети,покоитовисятетикетчетасцени…

О,боже,правасъмбила!Магазин!Тукимамагазин,точноподносами!Изведнъжнакракатамисякашимизникваткриле;понякакъвчудодеенначинцялатами

енергиясевъзвръща.Следвайкибипкащиязвукнакасовияапарат,азсевтурвамдазаобиколяъгъла,задастигнадовходанамагазина.Напрагаспирамзамиг,катосиказвам,ченебивадахраняпрекомернинадежди,заданесеразочаровамбезумномного,акосеокаже,чепродаватсамопоставкизачайикартички.

Нищоподобно!Подяволите,направоефантастично!Изащоникойдосеганемиеказалзасъществуванетонатозимагазин,питамаз?!Всякаквиизключителнокрасивибижута,купищастрахотнихудожествениалбуми,прекраснакерамика,прелестнипоздравителникартички…икакволинеоще!

Ооо!Амаазмайнетрябвашедакупувамабсолютнонищоднес,налитака?Мамкаму!Направоотвратително!Къдемуесмисълътдаоткриешнякойневероятенновмагазин,ада

нямашправодасикупишнищоотнего?!Неечестно!Всичкидругисикупуватразнинеща,всичкидругисезабавляват,самоаз…Известновремевисяотчаянокрайединвитриненшкаф,пъленсъсстрахотносладкикерамичничаши,инаблюдавамкакнякакваавстралийкасикупувакупхудожествениалбумиикнигизаскулптура.ТябъбриоживеноседнаотпродавачкитеиизведнъжячувамдаспоменаванещозаКоледа.Ивсъщиямигмеосенявагениалнохрумване.

Амида!МогаданапазарувамоттуквсичкитесиподаръцизаКоледа!Добреде,знам,чедасепазарувазаКоледапрезмартемалкораничко,но…нопъкнеможеличовекдаедобреорганизиран,питамаз?!Апосле,катодойдеКоледа,нямадамисеналагадасеблъскамвонезиотвратителнипредколеднитълпи.Простонемогадаповярвам,чедосеганемиехрумвалодапазарувамзаКоледапо-отрано.Пъкитовасъвсемнеозначава,чещесинарушарежимазапестеливост,защото…ВсенякогащетрябвадакупяподаръцизаКоледа,налитака?Икаквопъктолкова—всъщностсамоизтеглямколеднотопазаруваненамалкопо-раннадата.Напълноразумно,бихказала.

Итака,следоколочасизлизамотмузея,щастливопонесладвепълнисподаръцинайлоновиторби.Купихединфотоалбумсрекламнакорицана„УилямМорис“,единстаринендървенпъзъл,единалбумсартистичниснимкиотразличнимодниревютаиединфантастиченкерамиченчайник.Боже,обожавамколеднотопазаруване!Несъмсъвсемсигурнакоенакогощеподаря,но…главнотое,чевсичкитезинеща,коитосаснеувяхващастойностиуникалнаизработка,бихаразкрасиливсекидом.(Понезачайникатоваесъвсемсигурно,защотогопишевминиатюрнатадиплянка,закаченанадръжкатаму.)Такаче,предполагам,наистинаимахкъсмет,чегооткрихтозимагазин.

Всъщност,цялататазисутринбешемногоуспешна.Излизамотмузеянеимовернодоволна

иневероятновъодушевена.Атовасамодоказваизключителноблаготворнотовлияние,коетоимаглъткатачистакултуразадушата.Ейбогу,отднеснататъкщепрекарвамвсякасъботасутринвнякоймузей.

Когатостигамвкъщи,обеднатапощавечеепристигналаивкупчинкатарекламниброшуриоткривамединквадратенплик,адресирандоменснепознатпочерк.Отварямго,католекичкоплъзгамскракторбитекъмстаятаси…ивследващиямигзамръзвамотизненада.КартичкаотЛюкБрандън.Откъделимиимадомашнияадрес?Съдържаниетоймехвърлявощепо-голямапочуда:

„СкъпаРебека,Радвамсе,чесезасякохметаканеочакванооназивечериискреносенадявамда

сипрекараладобре.Сегасидавамсметка,несъмтиблагодарилзатова,четакабързомивърназаема.Оценявамговисоко.

Снай-добриблагопожелания—и,разбирасе,искренисъболезнованиязазагубатаналеляЪрминтрюд.(Иакотоваможедатипослужизаизвестнаутеха—немогадасипредставятозишалдаотиваповеченанякойдруг,отколкотонатеб.)“

Люк

Замиггледамвцепененокартичката.Простонезнамкакводасимисля.Послемногопредпазливосиказвам:Боже,многомилоотнеговастрана,нали?Дамиизпратитакавакрасивакартичка,собственоръчнонадписана,самозадамиблагодаризамоятакартичка.Искамдакажа:неедлъжендагоправи;значиедвалиесамоотлюбезност,налитака?Амида,несеправитака—никойнеблагодарискартичказатова,ченякоймуевърналзаемотдвадесетлири!

Илипъксеправи?Можебивечеевъзприетоивтакиваслучаидаблагодаришскартичка?Изглежда,чевднешновремевсекипращакартичкизавсичко.Вечеипредставасинямамкаквоеприетоикаквонееприетодасеправи!(Знамсиаз,четрябвашедапрочетаоноваръководствопоетикеция,детомигоподарихаминалатаКоледа!)Итака,далитазикартичкаe,илинеесамолюбезнаблагодарност?Илипъкенещосъвсемдруго?Иакоенещосъвсемдруго…каквопо-точно?

Данебидасеедосетил?О,боже,товае!Разбрале,ченяманикаквалеляЪрминтрюд!Истазикартичкаискадаме

засрами.Нопък,отдругастрана…защомуедасиправицелиятозитруддакупувакартичка,дая

пише,даяизпраща…самозадаменакарадасезасрамяли?Уф,незнам.Пъкинакогомупука?Амичеазибезтовадоринегохаресвам.Следкатоцялатасъботнасутринпоглъщахкултура,реших,чезаслужаваммалкодасе

поглезяследобеда,затовасикупихпоследниябройна„Вог“ипакетшоколадовибисквиткиисегасеотпускамснасладанадивана.Господи,колкострашномилипсваттезидребниудоволствиянаживота!Несъмчеласписаниеот…хм,вечеотцяласедмица,катоизключим„ХарпърсендКуийн“,детоговзехвчераотСузи.Адоринепомнякогазапоследенпътсъмвкусвалашоколад!

Нонемогадасеотдавампрекаленодългонатезисиудоволствия,защототрябвадаизлязаидакупяпродуктитезамоетобъдещодомашноприготвенокъри.Такачеследкатопрочитамхороскопаси,затварям„Вог“иизваждамноватасиготварскакнигасиндийскирецепти.Бихказала,чесъмдостаразвълнувана.Никогапрединесъмготвилакъри.

Отказвамсеотрецептатастигровискариди,защотосеоказа,четигровитескаридисамногоскъпи.Такачевместотяхщесготвяпилесгъбибалти.Каточетарецептата,всичкомиизглеждамногоевтиноилесно,такачесезаемамдапрепишанаеднолистчекаквотрябвадакупя.

Когатодовършвамсписъкасиобаче,изведнъжсестъписвам—тоймиизглеждадостапо-дълъг,отколкотобитрябвалодабъде.Никоганесъмипредполагала,чесанеобходимитолковаужасномногоподправки,задасесготвиеднонай-обикновенокъри.Току-щопретарашихкухнятаисеоказа,чегонямамеспециалниятиганзамалти,всъщностнямамеяиспециалнатамелачказаподправки,нямамегоиспециалнияуредзапасираненапродуктитезасоса.Добреде,нямамедоридървеналъжица,нитопъкготварскавезничка.

Ивсепак,нееболказаумирачка.Щеотскочадо„ПитърДжонс“,заданабавянеобходимотокухненскооборудване,послещенакупяпродуктитепосписъка,връщамсеизапочвамдаготвя.Инебивадасезабравя,чевсичкитезинещазакухнятасекупуватведнъжизавинаги—послевечещебъдемнапълноекипирани,задасиготвимстрахотникъритавсякавечер.Няманачин,тозиразходтрябвадасесмятазаинвестиция!

КогатосъщатавечерСузисеприбираотпазарнияцентървКамдън,азсъмсноватаси

готварскапрестилканапъстрирайетаимеляподправките,предварителнопрепеченивновияниспециаленгиганзабалти,сноватаниспециалнаподправкомелачка.

—Пфу!—възкликваСузи,влизайкивкухнята.—Накаквовонитака?!—Наароматниподправки—отвръщамтроснатоисипийвамглъткаотчашатасвино.Дасикажаправото,всичкосеоказа…хм,мъничкопо-сложно,отколкотосигопредставях,

докаточетяхрецептата.Вмоментасеопитвамдапревърнаподправкитевнещото,наречено„балтимасаламикс“,закоетосепредполага,чещеможемдасигодържимвбурканидаизползвамемесецинаред.Амавсичкиподправкинякакмистериознопотъватвподправкомелачкатаиизобщонеизлизатотдругияйкрай.Къдеизчезват,подяволите?!

—Умирамотглад—заявяваСузи,катосисипвачашавино.—Скоролищестане?—Откъдедазнам—процеждампрезстиснатизъби,надничайкивподправкомелачката.—

Даможехсамодаизвадяпроклетитеподправкиотвътре…—О,амидобретогава—отвръщаСузи,—щесинаправяединсандвич.Тяпъхвавтостерадвефилиихлябидокаточакадасепрепекат,започвадавземаида

оглеждаедноследдруговсичкитемипликчета,шишенцаибурканчетасподправки.—Каквоетова„бахар“?—питаСузи,четейкилюбопитноетикетчетонаедноот

шишенцата.—Тукпише,чесъчетаваароматанавсичкиподправки.Данебидаенещоизкуствено?Дасагистрили,смесилиипресовализаеднозапо-леснаупотреба?

—Откъдедазнам—изсумтявам,катопочуквамдостаяднодънотонаподправкомелачкатавърхуплотанашкафа.

Отнеянай-сетнеизлизанещо—околополовинчаеналъжичкафинпрашецсподозрителенцвят.Усещамкакдокатогогледам,недоумениетомипрераствавгняв.Каквоставасбуркана,пъленстаканаречения„балтимасаламикс“,койтомогадаизползваммесецинаред?!Майщетрябвадапрепичамимеляощеотвсичкитезипроклетии.

—Щотоакотоватукеистина—отбелязваСузи,катопочукваснокътетикетчетовърхушишенцетосбахар,—можешдагоизползвашсамонегоидазарежешостаналите,нали?

—Не,немога!—изръмжавамдостагрубо.—Приготвямпресен,мултиароматен„балтимасаламикс“,ясно?!

—Добреде,ясно—съгласявасеСузи,свивайкирамене.—Тисимайсторът.

„Точнотака!—мисляси,отпивайкиглъткавино.—Започвамеотначало!“Хвърлямвтиганасемеоткориандър,откопър,отканела,черпипер,бахар,карамфил,

дафиновлист…Отдавнавечесъмсеотказалаотизползванетонановатаниелектроннаготварскавезничка.Сипвамнаоко.Всичкиказват,чеготвенетоевъпроснавдъхновениеиинтуиция,налитака?

—Каквоетова?—питаСузи,коятоевзелаоткухненскатамасакартичкатанаЛюкБрандън.—Откъденакъдещетипращакартичка?

—Ами…—свивамужнехайнорамене—…простоотлюбезност.—Отлюбезностли?—смръщвавеждиСузи,катовъртикартичкатавръцетесиия

оглеждаотвсичкистрани.—Няманачин.Никойнеблагодарискартичказатова,чесамувърналидвадесетлири.

—Наистинали?—питамсмалкопо-тъничъкипо-треперливотобичайнотоглас…сигурнопорадиостриямирисоткъмспециалниятиганзабалти,къдетослекопуканесепрепичатароматнитеподправки.—Мислехси,чеднесвечееприетодасеправитака.

—Глупости!—отсичаСузиуверено.—Втакиваслучаипрактикатаеследната:връщаттизаема,пращашкраткописъмцесдежурното„благодаря“,задауведомиш,чесисиполучилпарите,икрай.Докатотазикартичкатук…—многозначителнояразмахваСузикъммен—…тазикартичкатукевеченещосъвсемразлично.

Ето,точнозатовамихаресвадаимамСузизасъквартирантка.Тяенаясносвсякаквиподобнинеща,защотоседвиживнай-изисканитесоциалникръгове.ВеднъждориебиланавечерясхерцогинятанаКент?!Нечесефукамилинещоподобно.

—Икаквопо-точно?—питам,стараейкисегласътмиданезвучинапрегнато.—Предполагам,чееизразнаприятелскичувства—отвръщаСузииоставякартичката

обратнонакухненскатамаса.Приятелскичувства.Амида,разбирасе,такае.Изразнаприятелскичувства.Коетосамо

посебесиенещомногохубаво,естествено.Нозащолисечувствамлекоразочарована?Гледамснедоумениекартичката,върхукоятоимарепродукцияналицеотПикасо.Какволиозначаватова?

—Впрочем,тезинещавтиганачернилитрябвадастанат?—питаСузи,мажейкипрепеченатасифилийкасмасло.

—О,боже!—свалямсветкавичнотиганаоткотлонаиоглеждамкритичнопочернелитезърнавнего.

Товаготвенещемепобърка!Амааз,кактосезнае,имамсилнаволя,такачеизхвърлямнабоклукапореднитестаналинавъгленсеменаизапочвамвсичкоотначало.Щедроизсипвамвтиганасемеоткориандър,откопър,отканела,черпипер,бахар,карамфил,дафиновлист…Стовадафиновиятлистсвърши.Данотозипътстане,защотоинак…

Понякаквочудонаистинастава!Четиридесетминутипо-късновмояспециалентиганза

балтивечекъкрисготвеноотменсаматакъри!Фантастично!Миришебожествено,пъкиизглеждаточнокатонаснимкатавкнигата—ааздоринесъмследваларецептатаимдословно!Коетонесъмненодоказва,чеазпритежавамвроденадарбазаготвененаиндийскиястия.Иколкотоповечепрактикувам,толковаповечещесеусъвършенствам.КактоказваДейвидЕ.Бартън,скорощемогадаспретнавълшебнокъризачетиримазатолковаминути,колкотощемиотнемедасеобадяпотелефонаидагопоръчамотресторанта.Апъкяколкопариспестих!

Тържественовдигамкапаканатенджеркатасъссваренияотменоризбаспатиитриумфалносипвампочиниитеотнегоиоткърито.Послещедронаръсвамвсичкоснакълцанинаситнолистенцаотпресенкориандър—идавикажачестно,чиниитеизглеждаттака,сякашса

изскочилиотготварскатастраницана„Мари-Клер“.Изваждамотфурнатакупенитеготови,ноподходящозатоплениотмениндийскипитчицинаанипонасямвсичкокъмдиванавхола.СлагамеднатачиниянаскутанаСузи.

—Оуу!—възкликватя.—Изглеждафантастично!—Знам—съгласявамсегордоисенастанявамнадиванадонея.—Неелистрахотно?!Наблюдавамялюбопитнокакзагребвасвилицатаипъхвавустатасипърватахапка,след

коетоиазгоправя.—Ммм!Многовкуснонаистина!—казваСузи,дъвчейкисявнооблекчение.—Доста

лютиво—отбелязваследмалко.—Сосътеподправенслютпипер—пояснявам.—Авкъритоимаинарязанинаситно

преснилютичушлета.Амапъкнаистинаевкусно,нали?—Великолепное!—възторгвасеСузи.—Тисиневероятна,Беки!Сигурнасъм,чеаз

личноникоганебихуспяладасготвяподобнонещо!ИСузипродължавададъвче,нополицетойизведнъжсеизписванякаквостранно

изражение.Дасикажаправичката,иазсечувствамнякакособено,немогадасипоемавъздух.Къритодействителноемалколюто.Всъщност,адскилютое!

Сузиеоставилавилицатасиижадноотпиваотвинотоси.Вдиганасълзениочикъммен,абузитейсакървавочервени.

—Добрелиси?—питамя,катосенасилвамдасеусмихнавъпрекипарещатаболкавустатами.

—Аха,страхотно!—отвръщатя,дишайкитежко,итъпчевустатасиедризалъципитканаан.

Свеждампогледкъмчиниятасиирешителнозагребвамилапвамвторавилицакъри.Носътминасекундатапотича.Забелязвам,чеСузисъщоподсмърча,нокогатоочитенисесрещат,тямиотправялъчезарнаусмивка.

О,боже,амачеелюто!Устатаиезикътмибуквалногорят.Бузитемисаогненочервени,очитемисенасълзяват.Подяволите,колкоотлютивияпиперсипахвтовапроклетонещо?Самоедначаеналъжичка…далипъкнебяхадве?Майрешихдаседоверянаготварскиясиинстинктидасипвам,докатомисестори,чеедостатъчно.Е,хубавинстинкт,нямащо!

Сълзитепотичатполицетоми,подсмърквамгръмовно.—Добрелиси?—питаСузитревожно.—Страхотно!—отвръщам,катооставямвилицатаси.—Самоче…знаеш…малко

налютява.Вдействителностобачеизобщонесъм„страхотно“.Доринесъми„добре“.Инетолкова

парещаталютивинаепричиназастичащитесеполицетомисълзи,колкототова,чеизведнъжсепочувствахкатопъленбоклук.Въввсичкосепровалям.Дориеднонай-простокъринемогадасготвякатохората.Аколкопарипопиляхзарадинего—специалентиганзабалти,готварскапрестилка,тезиекзотичниподправки…Ооо,всичкомивървиабсолютнонаопаки,налитака?Изобщонесъмсиограничилахарчениятаинищо—нищичконесъмспестила!Цялататазиседмицаеединтоталенпровал!

Изхлипвамшумноиоставямчиниятасинапода.—Ужасное!—казвамзадавеноисеразплаквамощепо-силно.—Негояж,Сузи.Щете

отрови.—Неизглупявай,Беки!Фантастичное!—отвръщаСузи,послемепоглеждаисъщо

оставячиниятасинапода.—О,Беки!—възкликва,пресягасеимепрегръща.—Неговземайтолкованавътре.Самодетоемалколютиво.Иначеевърхът!Апитчицитенаансанаправострахотни!Честно!Кактовиждаш,невсичкоезагубено!Хайде,успокойсе!

Отварямустадайобясня,четяхнесъмгиправилааз,новместодуми,отнеяизлизаощепо-силенрев.

—Беки,неплачи,моляте!—извикваСузиисамататясеразплаква.—Страшновкусное!Товаенай-страхотнотокъри,коетосъмялапрезживотаси!

—Неесамокърито!—изхлипвам,катобършасълзитеоточитеси.—Идеятабешедапестя.Товакъритрябвашедамиструвасамо2.50лири.

—Ама…защо?—питаСузибезкрайнообъркана.—Нанякакъвбаслисисехванала?—Не!—реввамотново.—Затъналасъмвдългове.Итаткоказа,четрябваилидапестя

пари,илидаправяповечепари.Цяласедмицасеопитвахдапестякатолуда,анакраякакво?Едноголямонищо.—Вечецялатасетресаотплач.—Занищонемебива.

—Глупостиговориш!—рязкомесрязваСузи.—Напротив,биватезастрашномногонеща,Беки.Самоче…—поколебавасетязамиг—…самочеможеби…

—Какво?Настъпвакраткомълчание,послеСузизаявяваедвалинетържествено:—Беки,мисля,чесиизбралапогрешнияподход.Споредментипростонесиспестовен

типчовек.—Наистинали?—подсмърквамиизбърсвамочи,задаяпогледнаобнадеждено.—Така

лимислиш?—Убеденасъм,чепо̀типодхождаправенетонаповечепари—заявяваСузикатегорично,

замислясезамигидобавя:—Всъщност,дасикажаправичката,неразбирамзащоизобщонякойбиизбралдаспестява.Споредменправенетонаповечепариекъде-къдепо-доброрешение.Аконякогамисеналожидаизбирам,нитозамигнебихсепоколебалакакводабъде.

—Да—казвамбавно.—Да,вероятносиправа.Можебиточнотоватрябваиданаправя.—Посягамстреперещаръкакъмчиниятанаподаивземамеднавсеощетоплапитчицанаан.Сузиесъвършеноправа.Безкъривустатапитчицатаевеликолепна.—Въпросътекакдагонаправя—казвам,преглъщайки.—Какдазапочнадаизкарвамповечепари?

Наставакраткапауза,презкоятоидветедъвчемзамисленопитчици.ПослелицетонаСузипросветва.

—Сетихсе!Вижтоватук!—извикватя,пресягасе,вдигаотподанякаквосписаниеигоотгръщанапоследнитестраници,къдетосарубрикитесобявите.—Чуйкаквопише:„Имателинуждаотповечепари?Присъединетесекъмголямотосемействона«Изящнирамки».Печелетехиляди,работейкиотдомаси,презсвободнотосивреме.Осигурениматериали“.Е,виждашли?Леснаработа.

Уха!Достасъмвпечатленавъпрекиуниниетоси.Хиляди,такали?Незвучизле.—Да—отронвамстреперещглас.—Можебищегонаправя.—Илипъкможешдаизобретишнещо—допълваСузи.—Каквонапример?—О,каквотоидае—махватяувереносръка.—Тисимногоумна,Беки.Всеще

измислишнещо.Илипък…Сетихсе!МожешдаосновешнякояИнтернеткомпания.Татепечелятмилиони!

Амида,правае!Имахилядинеща,коитомогаданаправя,задапечеляповечепари.Хиляди!Трябвасамодасипоразмърдамумаидамисляпо-нашироко.Изведнъжмиставамногопо-добре.Ейбогу,Сузиестрахотенприятел!Пресягамсеияпрегръщам.

—Благодаря,Сузи—казвам.—Тисивърхът!—Нямапроблеми—отвръщамитяисъщомепрегръща.—Такачеизрязвайобяватаи

почвайдапечелиш…—Сузизамълчавазамигидобавя:—Аазщесеобадяпотелефонадапоръчамкъриотнякойиндийскиресторант,ставали?

—Благодаря—отвръщамсжалъкгласец.—Бибилочудесно.

„ПРОЕКТНАРЕБЕКАБЛУМУУДЗАПЕСТЕНЕНАПАРИДомашноприготвенокъри,събота,11мартЗаложенбюджет:2.50Реалнонаправениразходи:Тиганзабалти15.00Електрическамелачказаподправки14.99Уредзапасираненазеленчуци18.99Дървеналъжица0.35Готварскапрестилка9.99Пилешкигърди,2бр.1.98Гъби300г0.79Лук0.29Семекориандър1.29Семекопър1.29Семеканела1.29Бахар1.29Черпипер1.29Карамфил1.29Дафиновлист1.39Джинджифил1.95Лютпипер1.40“

О,боже,достатъчно!

ФЪРСТБАНКВИЗА

КЕМЪЛСКУЕЪР7ЛИВЪРПУЛ

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон10март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,ФърстБанкВизакарта№1475839204847586БлагодаримВизаВашетописмоот3март.МогадаВиуверя,ченанашитекомпютрисеправятредовнитехнически

прегледи,порадикоетовероятносттаот«прецакване»,кактосеизразявате,еизключителномалка.Несмезасегнатииотвирус«Милениум».Всичкисметкивнашатабанкасанапълноакуратни.

ВашеправоедапишетедоАнРобинсънот«Уочдог»,щомиматетаковажелание,ноличноазсъмсигурен,чеитящепотвърди,ченяматеоснованиязаоплакване.

Нашатасчетоводнадокументацияпоказва,чесрокътзабезлихвенопогасяване

накредита,отпуснатВипоВашата«Виза»карта,вечееизтекъл.КактовечезнаетеотпоследнотоизпратеноВиизвлечениеотносноВашатасметка,минималнатасума,коятосеизисквадазаплатитезапогасяваненазадължениятани,е105.40лиристерлинги.Очаквамдаяполучимвъввъзможнонай-кратъксрок.“

ИскреноВаш:ПитърДжонсън,мениджърнаотдел„Сметкинаклиенти“

ОСЕМДобреде,подходът„П.П.“явнонесработи.Нямазначение—пестенетонапариевече

отминалетапвмояживот.Тогавабяхжертвананегативномислене,докатосегавечесъмнастроенаизцялодамисляпозитивно.Напрединагоре.Растежипросперитет.„П.П.П.“!Амида,катосезамисличовек,печеленетонаповечепариеединственотоприемливоисъвсемочевиднорешение.Идавикажа,Сузиенапълноправа.Подходът„П.П.П.“подхождамногоповеченамоятаиндивидуалност,отколкото„П.П.“.Всъщност,доказателство,чеименнотоваеправилниятзаменпът,ефактът,чедорисаморешениетодатръгнапонеговечемеправимногопо-щастлива.Мисълта,чезанапреднямадамисеналагадасиправямижависандвичисъссиренеилидаходяпомузеисвалиогроментоваротдушатами.Вечемиепозволенодасикупувамколкотосиискамкапучиноиотноводасезаглеждамповитринитенамагазините.Боже,каквооблекчение!Дорихвърлих„Какдаконтролирамеежедневнитесиразходи“набоклука.Всъщност,дълбоковсебесивинагисъмзнаела,четовакнижлеепъленбоклук.

Имасамоедин-единственмалъкпроблем—микроскопичномъничък,—аименно,чевсеощенесъмсъвсемсигурнакакдагонаправя.Печеленетонаповечепариимампредвид.Новажнотобешедасереша,налитака?Щомведнъжсъмвзеларешението,всенещощесепоявинахоризонта.Абсолютносъмубеденавтова!

Катоотивамнаработавпонеделник,КлеърЕдуардсевеченабюротоси—голямаизненада,нямащо—иговорипотелефона.

—Да—казватятиховслушалката.—Предполагам,чеединственоторешениеедасепланиратнещатапредварително.Да.

Когатомевижда,тязамоеучудванесеизчервявадобледорозовоисеизвръщалеконастрани.

—Да,разбирам—вечепочтишепневслушалката,катозаписванещовбележникаси.—Икакво…каквабешедосегашнатареакция?

ЕдинБогзнаезащосеправинатолковапотайна.Сякашмеинтересувамизернотойсъществуване.Сядамнабюротоси,рязковключвамкомпютъраиотварямфайласдневнотосиразписание.О,разкош,имампресконференциявСитито.Доридасеокаженякаквадосаднапромоциянапенсионнипланове,понещеимамвъзможностдасеизмъкназаизвестновремеотофиса,пъкможеидаимамкъсметадаподнесатхубавошампанско.Понякогаработатаможедабъдедостазабавнозанимание.Филипощегоняма,такачеможемпростодасиседимидапоклюкарствамемалко.

—Е,Клеър—подхвърлям,катоявиждам,чезатварятелефона,—какизкарауикенда?Вдигампогледкъмнеявочакванедачуяобичайниявълнуващразказзатовакаква

библиотечкакъдеточносасложилитяигаджетой,носизненадаустановявам,чеКлеър,изглежда,доринеечулакаквояпитам.

—Клеър?—повтарямозадаченаизаинтригувана.Тямегледаспламналибузи,сякашсъмязаловиладакрадехимикалкиотшкафаза

канцеларскиматериали.—Виж,Ребека—изведнъжзапочваКлеърприпряно,—тозиразговор,койтомечудаводя

току-що…можелиданегоспоменавашпредФилип?Зяпвамяудивено.Закаквоговори?Охооо!Данебидаиматайналюбовнаафера?Нопък

каквообщоиматовасФилип?Тоййеглавенредактор,ане…Божемили!ДанебидаималюбовнааферасФилип,а?!

—Каквоима,Клеър?!—питамразвълнувано.НаставадългомълчаниеиКлеърсеизчервявакатодомат.Немогадаповярвам!Най-сетне

скандалвофиса!Итонесдруг,асКлеърЕдуардс!—Хайдеде,Клеър,кажими!—прошепвамйнапрегнато.—Знаеш,ченаникогонямада

кажа.—Навеждамсесъчувственокъмнея.—Нищочуднодамогаидатипомогна.—Да—отронванай-сетнеКлеър,каторазтривасдланилицетоси.—Да,праваси.Имам

нуждаотсъвет.Неиздържамповеченатованапрежение.—Разкажимивсичкоотсамотоначало—предлагамйспокойно,досущкато

психотерапевт.—Когазапочнатазиистория?—Добре,щетикажа—прошепваКлеър,катосеоглежданервнонаоколо.—Преди

около…предишестмесеца.—Икакстана?—ВсичкозапочнаповременаоназикомандировкавШотландия—подемаКлеърбавно.

—Бяхдалечотвкъщи,бешемитъжно…исесъгласих,бездоридасезамисля.Предполагам,чебяхнай-вечеполаскана.

—Такаставаобикновено—казваммъдро.Боже,страшноинтересно!—АкоФилипразберекаквоправя,сигурнощепобеснее—прошепватяотчаяно.—Но

всичкоетолковалесно.Използвамразличноиме…иникойнезнае!—Използвашразличноимели?—питам,неволновпечатлена.—Всъщност,няколкоразличниимена—отвръщатя,катосеразсмиванервно.—Сигурно

сичуваланякоиоттях—добавяивъздъхватежко.—Знам,чепоемамогроменриск,нонемогадасеспра.Датипризная,спарителесносесвиква.

Парили?Данеепроститутка?—Клеър,тискаквоточно…—Първобешеедносъвсемкраткоматериалчевъввръзкасипотекитеза„Мейл“—казва

тя,сякашбезизобщодамечуе.—Помислихси,чеакощеетака,щемогадасесправя.Послеобачемипоискахаголямастатиязазастраховките„Живот“за„СъндиТаймс“.Послемепотърсихаиот„Пенсияиинвестиции“.Исегавечеимампотристатиивсякаседмица.Трябвадаправяпроучваниятаидагипишатайно,авсъщотовремедаседържавсеедно,ченяманищо…—Тямлъкварязкоиотчаяноклатиглава.—Понякогапростонеиздържам.Новечепростонесъмвсъстояниедаоткажа.Хваналасъмсенавъдицата.

Не,немогадаповярвам!Тямиговоризаработа!Заработа!СамоКлеърЕдуардсевсъстояниедасервираподобноразочарование.Аазсимислех,чеиманякаквапикантналюбовнаистория,тръпнехотжеланиедачуяподробностите…атяпрезцялотовремееималапредвиднещосизаработа…

Всъщиямигобаченещопроблясвавглаватами.—Иказваш,чесеизкарватдобрипари,такали?—питамужнехайно.—О,да—отвръщатя.—Околотристанаматериал.Такаможахмедасивземем

апартамента.Какво?!Тристалири?!Деветстотинседмично!Мамкаму!Ето,товаето.Простокатофасул.Щестанатърсенжурналистнасвободнапрактика,точно

катоКлеър,ищеизкарвамподеветстотинлириседмично.Трябвадазапочнаактивнодазавързвамконтактипопресконференциитеипрезентациите,накоитоходя,вместодасеспотайвамназаднияред,задасекикотясЕли.Трябвадасеръкувамувереносвсичкиредакториотнационалнитефинансовиизданияиданосянавидномястобаджасиметоси,вместодагопъхамвчантатасиведнагащомвляза.Апоследискретнодаимтелефонирамотофисаидаим

предлагамидеизаразниматериали.Иготово—деветстотинлиринаседмица!Върхът!Такачекогатосепоявявамнаследобеднатапресконференция,закачамздравобаджасина

видномястонагърдите,вземамсичашакафе(никаквошампанско—туксъмсважнамисия!)ирешителносеотправямкъмМойраЧанингот„ДейлиХералд“.

—Здравейте—кимамповъзможнонай-деловииотговоренначин.—БекиБлумууд,„Успешноспестяване“.

—Здрасти—изсумтяватябезкапчицаинтересиотновосеобръщакъмжената,скояторазговаря.—ТакачеизвикахмевторатастроителнафирмадасевърненамястотоисъвсембуквалноимпрочетохмеЗаконазаопазваненаобщественияред!

—О,Мойра,горкичката,каквоетрябвалодаизтърпиш!—гукасъчувственосъбеседницатай.

Поглеждамкрадешкомкъмбаджанагърдитей:„ЛавинияБелимор,журналистнасвободнапрактика“.Е,тазинямакакводаявпечатлявам—тямиеконкурентка.

Мойраобачедоринемеипоглежда.Бъбрисисконкуренциятазаремонтииучилищнитакси,анамен—нулавнимание.Помотавамсекрайтяхощемалко,послеизмърморвам„Радвамсе,чесевидяхме“иунилосеотдалечавам.Господи,бяхзабравилаколконедружелюбнисатезинадутикучкиотнационалнитеиздания!Кактоидае!Простощетрябвадаприхвананякойдруг.

Следняколкомигасеприсламчвамкъмединмноговисоктип,койтовисисам,имусеусмихвамшироко:

—БекиБлумууд,„Успешноспестяване“.—ДжофриНорис,насвободнапрактика—отвръщамитой,катомипоказвабаджаси.Божемили,тукетъпканосконкуренция!—Накоиизданиясътрудничите?—питамлюбезно,снадеждатадаизкопчамалкополезна

информация.—Зависи—отговарямиуклончивотой.Въртиочинасам-натамиззалата,катоявно

отбягвапогледами.—Предивремеработехв„Монетарнивъпроси“,номеуволниха.—О!—казвам.—Гадникопелета!—пресушаватойкафетоси.—Копелета!Иакомепитатезасъвет:по-

добредасиняматеработастях!—Благодаря,щегозапомня!—отвръщамведро.—Азвсъщносттрябвада…Обръщамсеибързосеотдалечавам.Защопопадамвсенаоткачалници?!Точновтозимоментсеразнасямелодичензвънихоратазапочнатдасенастаняватпо

местатаси.Решителносенасочвамкъмвторияред,вземамоставенатанастолалъскаваброшураисиизваждамбележника.Щемиседаносехочила,задаизглеждамдориощепо-сериознаиотговорна.Сядамиделовосезаемамдаизписвамсглавнибуквивгорниякрайнастраницатанабележникаси:„Пенсионенфонд«Сакрум»:мениджмънтнаавоарите“.Всъщиямоментнастоладоменсепльосванякакъвмъж,коготоникогапрединесъмвиждала.Кестеняватамукосастърчинавсичкипосоки,миришенацигари,оглеждасенаоколосблесналикафявиочи.

—Пъленмайтап,а?—измърморватой,катосрещапогледами.—Всичколъскавоиизтупано!Шоуиполовина!—казватой,катообхващасжестзалата,идобавя:—Неимсехващашнавъдицата,надявамсе?

О,боже!Поредниятоткачалник!—Вникакъвслучай—отговарямлюбезноизаничамдавидябаджаму,нотакъвняма.—Радвамседагочуя—отвръщамъжътиклатиглава.—Самодоволнитлъстиплъхове—

добавя,катомахвасръкакъмтриматамъжевскъпикостюми,коитосенастаняватнай-отпред,намасатазаслужителинафонда.—Немислиш,четияоцеляватспетдесетлиринаседмица,нали?

—Ами…не—отвръщам.—По-скороспетдесетнаминута.

Мъжътсеразсмиваимихвърляодобрителенпоглед.—Чудеснареплика.Катонищощеяпуснавобръщение—казвамитойипротягаръказа

запознанство:—ЕрикФорман.„ДейлиУорлд“.—„ДейлиУорлд“ли?—възкликвамневолно,дълбоковпечатлена.Божемили,„ДейлиУорлд“!Туктрябвадасипризнаяеднамоямалкатайна—наистина

харесваммного„ДейлиУорлд“.Добреде,знам,ченеенищоповечеоттаблоид,нопъкетолковалесензачетене,особеновметрото.(Азсигурноимамнедоразвитимускулинаръцетеилинещоподобно,защотокаторазгърнадачета„Таймс“,самоследняколкоминутитеизтръпватимезаболяват.Пъкина„Таймс“страницитемунепрекъснатосеподгъватимачкат.Кошмарнякакъв!)Анякоиотстатиитевразделаим„Женскисвят“садействителнодостаинтересни.

Изведнъжобаченещомипросветвавглавата—чакаймалкосега,сигурнасъм,чепознавамфинансовияредакторна„ДейлиУорлд“.Амида,еднаразмъкнатакраванаимеМарджъри,нали?Новтакъвслучайкойетозитип?

—Несъмвивиждалапредипопресконференции—отбелязвамнепринудено.—Новлисте?

ЕрикФорманцъквасезик.—Работявъввестникавечедесетагодина.Нообикновенонесезанимавамстозитип

финансовивъпроси.—Мъжътснишавагласидобавя:—Пратенсъмдаразмътямалкоблатото.Главниятредакторменатоварисноватаникампания:„Можемлидаимамедовериенаонези,коитосеразпореждатспаритени?“.

Божке,татойдориговористаблоиденглас!—Звучистрахотно—казвамлюбезно.—Ищестанестрахотно.Стигасамодауспеядапреджапамтиядосаднифинансови

подробности—казватойидобавяспрестореноотчаянафизиономия:—Никоганемеебивалосцифрите.

—Нямастрашно—успокоявамгомило.—Всъщност,неенужночовекдаимакойзнаекаквипознания.Многоскорощетистанеяснокоееважноикоене.

—Радвамседагочуя—въздъхвасоблекчениеЕрикФорман.Послезаничакъмбаджами.—Тиси…

—РебекаБлумууд,„Успешноспестяване“—отговарямсвъзможнонай-деловииготовнасътрудничествоглас.

—Радвамсе,чесезапознахме,Ребека—отвръщамъжът,бъркаизджобоветесиимиподававизитка.

—О,благодаря—казвамиприпрянозапочвамдаровяизчантатасизамоитевизитки.„Ура!“,мисляситриумфално,катонасвойредмуподавамвизиткатаси.Товаето!

Сближавамсеснационалнитеиздания!Ето,разменямесивизитки!Върхът!Точновтозимоментмикрофонитевзалатасевключватсизпукване,атъмнокосотомомиче

наподиумасепокашлялекичко.Екранътзадгърбамусветваинанегосепоявяванадписнафонаназалез:„Пенсионенфонд«Сакрум»:мениджмънтнаавоарите“.

Ааа,сетихсекоеетовамомиче.Наеднапресконференцияпрезминалатагодинаседържаадскикофтисмен.АмаФилипяхаресва,защототазихитралисицамупращабутилкашампанскозавсякаКоледа.Явнощетрябвадасепишатмилидумизановатаимпенсионнапрограма.

—Дамиигоспода—започватя.—КазвамсеМарияФрийманивиприветствамс„Добредошли!“напредставянетона„Пенсионенфонд«Сакрум»:мениджмънтнаавоарите“.Тазинашановаторскасерияпрограмнипродуктиимазацелдасъчетаегъвкавосттаисигурносттанамениджмънтанапенсионнитефондовесприсъщатана„Сакрум“внушителнаизявана

разрастванеипечалби.Наекранасепоявяванякакваграфика,накоятоеднадебелачервеналиниясеиздигас

чупкинаддругачерна,тъничкаимижава.—ОтГрафика1ставаясно—продължаваМарияФрийманвнушително,катопосочва

дебелатачервеналиния,—чевъвВеликобританиярезултатитеотпредприемаческитеизявинанашияпенсионенфонднадминаватзначителновсичкиостаналивдадениясектор.

—Хмм—измърморваЕрикФорманкъммен,забилсмръщенпогледвлъскаватаброшуравръцетему.—Можешлимиказакаквостававъпросвсъщност?Защоточухслухове,черезултатитена„Сакрум“несаособенодобри.—Тойвдигапогледкъмграфикатанаекранаидобавямрачно:—Аявижкак„надминаватзначителновсичкиостаналивдадениясектор“…

—Дабе,да—отвръщаммусъщошепнешком.—Амазакойсекторставадума?Дализасектора„Скапаноинвестиране“?Илизасектора„Вложииизгубивсичкитесипари“?

ЕрикФорманмепоглеждавтренченоилекоприсвиваустни.—Смяташ,чесипреправятцифрите,такали?—питамеполугласнотой.—Неточно,чесигипреправят—отвръщамвсетакашепнешком.—Простосесравняват

сонези,коитосапо-злеиоттях,апослесеобявяватзапобедители.—Посочваммуграфикатавброшурата.—Виж,изобщоникъденеуточняватзакойсекторставадума.

—Мамкаму!—изръмжаваЕрикФорманивпиваяростенпогледвседналитенаподиумаофициалнилицаот„Сакрум“.—Мръсникопелета,а?

Личиси,чеипредставасинямакаквостававреалнияфинансовживот—чакмидожалявазанего.

МарияФрийманпродължавадакаканижезауспехитеим,аазсмъкасдържампрозявкатаси.Товамуекофтитодаседишнапреднитередове—трябванепрекъснатодасеправишнасилнозаинтригуванидасиводишбележки.„Пенсии“,написвамвбележникасииподчертавамдуматаскъдравалиния.Послезапочвамделоводаяукрасявамсгроздовеилистенца.

—СледмалкощевипредставяМайкДилън,ръководителянаинвеститорскияниекип,койтощевизапознаепо-подробносизползванитеот„Сакрум“методи.Акомеждувременнонякойимавъпрос,молядагозададе…

—Да—провиквасеЕрикФорман.—Азимамединвъпрос.Лекоизненаданавдигампогледотлозетовбележникаси.—Да,кажете?—усмихвамусезахаросаноМарияФрийман.—Виесте…?—ЕрикФорман.„ДейлиУорлд“.Искамдазнамкаквизаплатиполучаватевсичкивие—

казватойиобхващасжестнасядалитенаофициалнатамасамъже.—Какво?—заекваМарияФрийманисеизчервява,новследващиямигсивъзвръща

самообладанието:—О,иматепредвидтакситезауслугитени.Следмалкощесеспреминатях,асега…

—Не,нямампредвидтакситезауслугитеви—прекъсваярязкоЕрикФорман.—Питамкаквизаплатиполучаватевсичкивиетам!НапримерМайкДилън—итойгопосочваобвинителноспръст.—Колкоегодишнататизаплата?Шестцифреночисло,нали?Акатознаеммижавитерезултатина„Сакрум“заминалатагодина,неелиредновсичкивечедастеуволнени?

Зяпвамгосотворенауста.Поразително!Никоганесъмвиждалаподобнонещонапресконференция.Никога!

Наофициалнатамасанаставараздвижване,шепнатсинещо,апослеМайкДилънсепривеждакъммикрофона.

—Предлагамдапродължимспрезентацията—казватой—идаоставим…даоставимвъпроситезапо-късно.

Определеноизглеждаужаснопритеснен.

—Самоощеединвъпрос—извикваЕрикФорман.—Каквощеотговоритенанякойотнашитечитатели,койтоедоверилпенсионнитесиспестяваниянавашия„Планзасигурниинвестиции“иеизгубилдесетхилядарки?—Итоймихвърлякоспоглед,катоминамига.—Сигурнощемупокажетенякояспретнатаоптимистичнаграфикаотроданатазитук,нали?Ищегоуверите,черезултатитеви„надминаватзначителновсичкиостаналивдадениясектор“,а?

Върхът!Абсолютнофантастично!Представителитена„Сакрум“изглеждатнаръбананервнакриза!

—Навреметоизлязохмеспрескомюникепотозивъпрос—отбелязваМарияФрийманисеусмихваледенонаЕрикФорман.—Асегашнатапресконференцияепосветенанановитенипенсионнипрограми.—Бъдететакалюбезендаизчакатедасвършимитогава…

—О,несетревожете—прекъсваянепринуденоибезкрайномилоЕрикФорман.—Нямамнамерениедависятукидавислушамглупостите.Вечеузнахкаквотомитрябваше.

Внастъпилатамъртватишинатойставаисеобръщакъмменсширокаусмивка:—Радвамсе,чесезапознахме,Ребека.Иблагодаря.Следкоетомипротягаръказасбогуванеиазястисвамсърдечно,безвсъщностизобщода

осъзнавамкаквоправя.Послетойизлизаотреданиипоемакъмизходаназалата,ахоратаизвръщатглависледнегоисишушукат,докатоврататанай-сетненесезатварязадгърбаму.

—Дамиигоспода—подемаМарияФрийман,анабузитейпламтятдвеяркочервенипетна.—Порадитозиинц…порадитази…неподходящанамесащенаправимкраткапауза,предидапродължимработатаси.Масатавдънотоезареденаскафеичай.Благодаря.

Тяспирамикрофона,слизаотподиумаисевтурвакъмскупчилатасегрупичкависшислужителина„Сакрум“.

—Изобщонетрябвашедагодопускатевътре—чувамдайказваядноединоттях.—Негознаехкойе!—оправдавасеМарияФрийман.—Казами,чеерепортерот

„УолстрийтДжърнъл“.Върхътнасладоледа!Небяхвиждалатакъвразбуненмравуняк,откактоАлънДерингот

„ДейлиИнвестър“сеизтъпанчипредвсичкиповременаПресконференциятаназастрахователнотодружество„Провидент“изаявинавсеослушание,чевъзнамерявадасмениполасиичемоливсичкивечедагонаричатАндрея.

Помъквамсекъмдънотоназалата,задасивземаощеедначашакафеидомасичкатазасервираненалитамнаЕли.Чудесно!Несъмявиждалаотстогодини.

—Здрасти—ухилвасетянасрещами.—Кефименовияттиприятел.Многоезабавен.—Знам—отвръщамдоволно.—Страхотене,нали?!Вземамсиотподносадвабаровскишоколадовисладкишавзлатистофолиоиподавам

чашатасинасервитьорката,задамисипекафе.Послесивземамощедвасладкишаигипускамвчантатаси.(Нямасмисълдагиизлапвамичетиритенаведнъж,налитака?)

Хоратаоколонаскоментиратоживено,аслужителитена„Сакрум“савсетакаскупченивпредниякрайназалата.Страхотно!Щеимамевъзможностдапобъбримдонасита.

—Кандидатствалалисизанякакваработанапоследък?—обръщамсекъмЕли,катоотпивамоткафетоси.—Защотооняденвидяхеднаобяваот„Новажена“в„МедиаГардиън“имислехдатизвънна.Пишеше,чеиматизискванезаопитвработатасклиенти,нопъктибимогладакажеш,че…

—Беки—прекъсвамеЕлиснякакстранентоннагласа,—знаешзакакваработасипуснахдокументите.

—Какво?—зяпвамяневярващо.—Самонемиразправяйпак,чещеставашфинансовмениджървъвфонд.Знам,четоватогавабешенякаквашега.Ичесмяташдагоизползвашсамокатоинструментзапреговориствояшеф.

—Е,назначихаме—отвръщаЕлииазязяпвамшокирано.Изведнъжоткъмподиумасеразнасягласидветепоглеждаменатам.

—Дамиигоспода—казваМарияФрийман,—моля,заеметеместатаси…Съжалявам,нопростоняманачиндасевърнаипакдасиседнанамястото!Трябвада

научаповечеподробностизатазиноваработанаЕли.—Хайде,тръгвай—казвамйприпряно.—Нямануждадаоставаме.Взехрекламни

пакетиизадветени.Дайдаотидемнякъдедахапнемзаобяд.Настъпвакраткапауза…Презумамиминаваужасяващатамисъл,чеЕлищемиоткаже,че

тяможебивечеискадаостанеидаслушаразнитемуглупостизапенсионнифондове.ВследващиямигобачеЕлимисеусмихваширокоимехващазаръката,апосле—заогромноизумлениенаслужителкатанавратата—дветенапускаместанцовастъпказалата.

Хлътвамевблизкото„КафенеРуж“иощеотврататапоръчвамебутилкабяловино.Даси

призная,ощесъмвшок.ЕлиГринджърставафинансовмениджървъвфонда„УедърбайИнвестмънтс“?!МоятаприятелкаЕлимеизоставя!Веченямадасиимамдругарчезаигри!

Какможадагонаправи?!Татямечтаешедабъдередакторв„Мари-Клер“,забога!—Е,икактакасерешинатазикрачка?—питампредпазливо,следкатонидонасят

виното.—О,иазнезнам—въздъхваЕли.—Новумаминепрекъснатосевъртешевъпросът

каквовсъщностправяазвтозиживот.Добре,кандидатствамзаработавъввсичкитезилъскавитесписанияикакво?Никоганищо—доризаинтервюнесамепотърсили!

—Щяхадатепотърсят…следвреме!—казвамуверено.—Знам,чещяха!—Можебида—отговаряЕли,—аможебине.Амеждувременноазкаквоправя?Пиша

това-оновазаразнискучнидосмъртфинансовиработи…Иизведнъжсезамислихдалипъкнямалидаепо-добрезаменсаматадазарежаписанетоидазапочнаАЗдагиправясъщитетезискучнифинансовиработи?Понещеимамнормалнакариера.

—Аматиимашенормалнакариера!—Не,нямах!Голаводабях!Мотаехсебезволнонасам-натам,безцел,безжитейскиплан,

безперспективи…—разгорещенозапочваЕли,новследващиямигвиждаизразаналицетомиимлъква.Новеднагабързададобави:—Искамдакажа,чебяхмногоразличнаоттеб.Тивинагисибиладалечпо-целенасоченаипо-здравостъпиланаземятаотмен.

По-целенасоченали?По-здравостъпиланаземятали?Тямайтаплисиправисмениликакво?

—Е,икогазапочваш?—казвам,задапроменятемата,защото,дасикажаправото,цялататазиработадостамепотиска.Нямамцел,нямамжитейскиплан,нямамперспективи.О,боже,можебииазсъмголавода!Можебииазтрябвадапреосмислякариератаси.Господи,колкодепресиращо!Работатамивъввестниказвучитолковастрахотноивълнуващо,когатояописвампредхоракатосъседитениМартиниДженис!АеточесегаизявлениетонаЕлименакарадасепочувствамкатопълнанеудачница!

—Другатаседмица—отвръщаЕлииотпиваотвинотоси.—ЩеработявофисаимнаСилкСтрийт.

—Аха,ясно—отронвамунило.—Итрябвашеданакупувамкупновидрехи—добавяЕлислекагримаса.—В

„Уедърбай“ходятдостаизтупани.Новидрехили?Новидрехи!Е,сегавеченаистиназавиждам!—Влязохв„КарънМилън“ибуквалногиизкупих—казваЕлиилапваеднамаринована

маслинка.—Похарчихнякъдеоколохилядалири.—Господи!—възкликвамвлекпотрес.—Хилядалири?!Наведнъж?!—Ами,налагашесе—отвръщаЕли,сякашизвинявайкисе.—Пъкивечещепечелядоста

повече.—Такали?—О,да!—казваЕли,катосеизсмивалекичко.—Много-многоповече.—Катонапример…колко?—питам,обзетаотлюбопитство.—Катоначалочетиридесетхилядигодишно—отговарямитя,катосвива

пренебрежителнорамене.—Пъкпосле…койзнае…Теказват,че…Изапочвадамиразправязаструктуринакариерата,йерархичниниваибонуси.Нечувами

думаоттова,коетомиговори,толковасилносъмшокирана.Четиридесетхиляди?Четиридесетхиляди!Амичеазпечелясамо…Всъщност,далиереднодавиказвамколкопечеля?Тованебешелиедноотонезинеща…

каторелигиятанапример…закоитонеевъзпитанодасеговоринавсеослушание?Илипъквднешновремевечеепозволенодасеговоризапари?Сузисигурнощеенаясноповъпроса.

О,всъщност…щопъкне?Вечеибезтовазнаетевсичкоостаналозамен,налитака?Истинатае,чепечелядвадесетиеднахилядилиригодишно.Исмятах,чеевърхът!Многодобресиспомням,чекогатосисменихработата,годишнатамизаплатаскочиотосемнадесетнадвадесетиеднахилядииазреших,чесъмудариладжакпота.Толковабяхвъодушевена,чесумативремесиправехсписъцикаквощесикупястезидопълнителнитрихиляди.

Аеточесегадвадесетиеднахилядимисевиждатнищоиникаквасума.Битрябвалодапечелячетиридесетхиляди,катоЕли,идасеобличамсамоот„КарънМилън“.О,неечестно!Животътмиепъленпровал!

Докатосевръщамкъмофиса,сечувствамдостамрачно.Можебиедобреиаздазарежа

журналистикатаисъщодастанафинансовмениджървнякойфонд.Илипъкбанкервтърговскабанка.Темайизкарватдостадобрипари,нали?Аощепо-добрещеедасеприсъединякъм„ГолдманСакс“илинещоподобно.Тепечелятпоединмилионгодишно,нали?Боже,товабибилопрекрасно!Единмилионгодишно!Чудясекаклиможедаседокопачовекдотакаваработа.

Нопък,отдругастрана…искамлинаистинадабъдабанкер?Нямамнищопротивоназичастотработата,детоизисквадасеобличашот„КарънМилън“.Доримисля,чещесесправядостадобрестовасизадължение.Вижзаостаналотонесъмчактолковасигурна—имампредвидзаставанетовраннизорииработенетодосреднощ.Нечесъммързеливаилинещоподобно—простомихаресвавъзможността,коятоимамсега,дапрекарвамследобедитесив„ИмиджСтор“илидаразглеждамсписания,преструвайкисе,чепроучвамнякакватема,кактоитова,ченикойнемивисинаглаватаинемеюрка.Амисеструва,ченановатасиработаЕлиедвалищеимаподобнивъзможности.Всъщност,новатайработазвучидостастрашничко.

Хмм.Дедаможешедаимамновитедрехи,нонеидругата,страшнатачастотработата.Едното,амабездругото.Дедаможеше…Очитемиавтоматичнообхождатвитрините,покрайкоитоминавам,проверявайкикъдекаквоновоима.Иизведнъжспирамнамястокатозакована.

ТатоваеБожийзнак!Няманачинданее.Стояпредбутикана„АлиСмит“—начиятовитринавпрочемсаизложениняколко

страхотнидългикоженипалта—ичеталепнатиянастъклотонаврататаръкописеннадпис:„Търсимпродавач-консултанткизасъботнитедни“.

Усещам,чечакмипрималява,докатостояисевзирамвнадписа.Сякашмееударилгръмилинещоподобно.Защо,забога,несъмсесетилазатовапо-рано?Гениално!Щесехвананасъботнаработа!Щеработявбутикзадрехи!Такащеизкарвамкуппаридопълнителноищемогадасикупувамдрехисотбивотцената!Пъкинекапогледнемистинатавочите:дасеработивмагазинсигурноемногопо-лесно,отколкотодабъдешфинансовмениджървъвфонд,налитака?Всъщностдорищебъдестрашнозабавно,защотопомагайкинакупувачките,щемогадасиизбирамидрехизаменсамата.Вдействителностщемиплащат,задапазарувам!

„Направофантастично!“,мисляси,влизайкивбутикаслъчезарнаусмивканауста.Знаехси,чеднесщемисеслучинещохубаво.Предчувствахсиго.

Половинчаспо-късноизлизамотбутикасощепо-лъчезарнаусмивка.Взехаме!Имамнова

работа!Работнотомивремееот8.30до17.30всякасъбота,щеполучавампочетирилириначасищемогадасикупувамдрехис10%отстъпкаотцената!Аследтримесецаотстъпкатащее20%!Крайнавсичкитемипаричнизатруднения!

Славабогу,четозиследобедпритяхнямашемногохора.Дадохамидапопълняформуляранамясто,апослеуправителката—Даниел—веднагапроведеиинтервюто.Отначалоимашеизвестнисъмнениялидамевземеилине—особенокогатойказах,чеимамредовнаработакатофинансовжурналист,азатазикандидатствамзарадидопълнителнитепариивъзможносттадакупувамдрехиснамаление.Всеповтаряше„Работатаетрудна“и„Давателисисметка,четоваемноготежкаработа?“Мисля,чемнениетойсепромени,когатозаговорихмезадрехите,коитопредлагат.Обожавам„АлиСмит“,такаче—естествено—знамценатанавсякадрехавбутикаим,асъщоидалив„Джигсоу“и„ФренчКънекшън“сепредлагатподобнинатехнитетоалети.Най-сетнеДаниелмепогледнанякакстранноиотбеляза:„Е,тиочевиднообичашдрехите“.Именазначинаработа!Нямамтърпение.Започвамтазисъбота.Неелистрахотно?

Връщамсевофисабезкрайновъодушевенаотуспехаси.Оглеждамсенаоколо—иизведнъжцелияттозирутиненчиновническиживотзапочвадамисеструватвърдескученипотискащзатакъвтворческиисвободолюбивдухкатомоя.Не,мястотомиопределенонеетук,средкупищатапрахлясалипапкиспрескомюникетаиглухототраканепоклавиатуритенаунилопросветващитекомпютри.Мястотомиетам,подяркитесветлиниисредфинитекашмиренипуловерина„АлиСмит“.Сядамнабюротосиисезамислямдалипъкнямадаепо-добредасеотдамизцялонатърговиятасдрехи.Бихмогладаоткриясобственаверигаотбутицизаскъпидизайнерскиоблекла!Амида!Господи,ето,товаепризваниетоми!Ищестанаеднаотонезиличности,закоитосепишатстатииполъскавитесписанияигисочаткатопримерзаневероятнопреуспяващипредприемачи:„БекиБлумуудработелакатофинансовжурналиствмалъквестник,когаторазвилановаторскатасиконцепциязасъздаванетона«БутициБлумууд»—днесвечепрочутаверигаотмагазиниизцялатастрана.Идеятайхрумналаединден,когато…“.

Телефонътиззвъняваиазавтоматичновдигамслушалката.—Да?—казвамразсеяно.—РебекаБлумууднателефона.Замалкодадобавя„БутициБлумууд“,норешавам,чевсепакемалкораничкозатова.—МисБлумууд,обаждависеДерекСмийт,ЕндуичБанк.Какво?Толковасъмшокирана,чеслушалкатасеизплъзваотръкатами,изтраквасилнопо

бюрото,политакъмпода,повличайкиследсебесиителефона.Навеждамседагивдигна,асърцетомиизведнъжзатуптявабързокатоназаек.КакеузналДерекСмийткъдеработя?Коймуедалномерамитук?

—Добрелиси?—питаКлеърЕдуардслюбопитно.—Да—изпръхтявам.—Да,всичкоенаред.

Сегаобачетямегледа.Ивеченямакакдазатворятелефонаидасепресторя,чеебилогрешка.Налагаседаговоряснего.Самобезпаника!Какводанаправя,забога?!Добреде,щемуговоряприпряноиведроищегледамдасеотърваколкотосеможепо-бързоотнего.

—Здравейте—казвамприпряноиведровслушалката.—Съжалявам,ченевипоздравихведнага,новмоментасъмстрашнозаетаснещоспешно.Знаетекакепринас!

—МисБлумууд,изпратихвиняколкописма—казваДерекСмийт,—нонеполучихудовлетворителенотговорнаникоеоттях.

Усещамбузитеминеволнодапламват.О,боже,майнаистинаеядосан.Нотоваеужасно!Каквоправоиматозичовекдамизвънитукидамиразваляденя?!

—Боясе,чебяхмногозаета—отговарям.—Моята…лелябешемногоболна.Трябвашеда…отидаидасегрижазанея.Надявамсе,черазбирате.

—Разбирам—казватой.—Ивсепак…—Апослетяумря—добавямприпряно.—Съжалявам—отвръщаДерекСмийт.Амапогласамуизобщонеличи,чесъжалява.—

Нотованепроменяфакта,чепонастоящембалансътнасметкатавипоказва…Аматозичовекнямалисърце?!Докатомиговоризабаланси,дълговеидоговори,нарочно

изключваммозъкаси,заданечуянещо,коетобимеразтревожило.Гледамвтренченошаркитепопсевдодървенотопокритиенабюротомиисечудядалипъкданесепресторя,чеслучайноизпускамслушалкатавърхувилкатанателефона.О,боже,товаеужасно!Какводанаправя?Какводанаправя?

—Иакотозипроблемнебъдерешенвнай-скоровреме—долитадоменсухиятистроггласнаДерекСмийт,—щебъдапринуденда…

—Нямапроблем—чувамсенай-неочакванодагопрекъсвам.—Няманикакъвпроблем,защото…скорощеимампари.

—О,такали?—Да—отвръщам,преглъщайкимъчително.—Защото…защотомоята…лелямие

завещалаизвестнасума.Коетовизвестенсмисълепочтиистина,налитака?Искамдакажа,челеляЪрминтрюд

несъмненобимизавещалапари.Вкраянакраищата,азсъмбилалюбиматайплеменница,налитака?Амида!Пъкикойдругсесетидайкупишалот„ДениендДжордж“?

—Щегиполучаследоколодвеседмици—продължавамвтелефонаидобавямзаповечедостоверност:—Хилядалири.

Вследващиямигосъзнавам,чеетрябвалодакажадесетхиляди—товавеченаистинащешедаговпечатли.Е,всеедно,късноевече.

—Искатедакажете,чеследдвеседмицищениизпратитечекзахилядалири,скоитодапокриетечастотзадължениятасиповашиякредит,такали?—уточняваДерекСмийт.

—Ами…да—казвамследкраткапауза.—Предполагам,чеда.—Радвамседагочуя—отговарямитой.—Слагамкъмдосиетовикраткапаметна

записказатозинашразговор,мисБлумууд,ищеочаквамдаполучимотвасхилядалиривпонеделник,27март.

—Чудесно—казвамнахакано.—Товалиевсичко?—Да,засега.Дочуване,мисБлумууд.—Дочуване—отговарямизатварямтелефона.Славабогу!Разкарахго.

МАГАЗИНИ„БРОМТЪН“

ОТДЕЛ„СМЕТКИНАКЛИЕНТИ“

БРОМТЪНСТРИЙТ1ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон10март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,БлагодаримВизабързината,скоятонивърнахтеподписанчекнасума43лири

стерлинги.Зажалост,макариподписан,тозичекесдатаот14февруари2200година.

НесъмненоставадумазамоментнаразсеяностотВашастрана.Политикатанаверигата«Бромтън»непозволявадасеприематразплащателни

чековесбъдещадата.ЕтозащоВиизпращамобратночекасмолбаданиговърнетеподписанисъссъответнатанаподписванетомудата.

Нанашитеклиентисапредоставенииалтернативнивариантизаразплащане.Бихтемоглидаплатитевбройиликатопопълнитеиниизпратитеприложенотокъмтоваписмоплатежнонарежданезабанковпревод.Заповечеинформацияотносновъзможноститезаразплащанеприлагаминашатаспециалнаброшура.

Очаквамвнай-скоровремедауредитесметкатасипонякойотпосоченитеначини.“

ИскреноВаш:ДжонХънтър,мениджърнаотдел„Сметкинаклиенти“

ДЕВЕТКогатосеприбирамследработавкъщи,наподавантретовечемеочаквавечернатапоща.

Нейобръщамвнимание,защотовиждам,чеепристигналпакетътсматериалиот„Изящнирамки“!Трябвашедаплатястолири,задагокупя,коетомисеструвадостаскъпо,нопъкказват,чеотнегомогадаизкарамтристасамозаняколкочаса.Вътревпакетаоткривамброшурасцветниснимкинащастливихора,натрупалисъстояниесправенетона„изящнирамки“—оказвасе,ченякоиоттяхсидокарватпостохилядилиригодишно!Защолимиедасезанимавамсжурналистика,питамаз?!

Итака,следвечерясенастанявампредтелевизора,защотовсекимоментщезапочне„ЖителитенаИйстЕнд“иотварямкутиятасматериали.Сузигоеудариланаживоттазивечер,такачевкъщиетихоинищонямадамеразсейва.

„Добредошлив«Изящнирамки»—най-строгоохраняванататайнавъвВеликобритания!—четавброшурата.—Присъединетесекъмдругитечленовенанашетосемействоипечелетевуютнатаатмосферанасобствениясидом.Леснитезаследванеинструкции,коитоВипредоставяме,щеВипомогнатдазапочнетенай-печелившотоначинаниевживотаси.Можесъсспечеленитепаридасикупитеноваколаилипъкяхта—илидазарадватеснещонякойспециалензаВасчовек.Ипомнете—отВасзависикаквисумищепечелите!“

Потресаващо!Как,подяволите,несъмпопадналапо-ранонатовапредложение?!Направофантастично!Щеработяздраватадвеседмици,послещесиразчистявсичкидългове,щезаминанякъденаваканция,щесинакупякупновидрехи.Божке,нямамтърпение!

Разкъсвамопаковкатанакутиятасматериалитеиизведнъжнаподапредменсеизсипвакамараплатнениизрезки—някоиоттяхедноцветни,другисщампинацветенца.Всъщност,шаркитеимсадостакичозни,амапък…накогомупука?Моятаработаеданаправярамкитеидаприберапарите,налитака?Разравямвкутията,задаоткриялистасинструкцииинай-сетнегоизмъквамизподструпанитенадънотоймукавенирамки.Наистинасасъвсемлесни.Тъйзначи:подложкатаоткечесезалепякъммукавенатарамка;мукаватаикечетооткъмлицеватастранасеоблепятспарчеплат,задасепостигнежеланият„ефектналуксиизящество“;откъмгърбасезалепяширит,койтодаприкриеследитеотслепването.Итоваевсичко!

Фасулскаработа,закоятотисеплащаподвелиринарамка.Вкутиятаимаматериалзастоипетдесетрамки,значи…амизначи,чеаковпродължениенаеднаседмицаправяпотридесетрамкинанощ,щеспечелятристалири—ейтака,всвободнотосивреме!

Добре,дазапочваме.Кече,рамка,лепило,плат,ширит.О,боже!О,боже!Мамкаму,койимеправилдизайнанавсичкитияскапанипроклетии?!

Парчетатаплатпростонесадостатъчноголеми,задапокрияткечетоирамката.Илипонетрябвадагиразтегнешадскисилно,нопъктъкантаетолковатънка,чесецепи.Оплескахслепилоцелиякилим,двеотмукавенитерамкисепречупиха,докатоопъвахплатапотях,аединственатарамка,коятоуспяхданаправя,изглеждавсъщностдоста…хъм,откачена.Итовамиотне…

Прозявамсе,поглеждамчасовникаичакхлъцвамотизненада:23ч.Какво?Излиза,чесъмработилавечецелитричаса.Азацялототовавремесъмуспяладанаправясамоедна-единственапсихарсканавидрамка,коятодоринесъмсигурна,чещемияприемат,идаскапядведруги.Направомисеповръщасамопривиданатезимукавиикечета.Защоизобщохоратащепоискатдакупуваттакиватъпи,кичовифоторамки,питамаз?!

ВтозимоментврататасеотваряиСузисевръща.—Здрасти!—казватя,влизайкивхола.—Добрелисипрекара?—Небихказала—отвръщаммрачно.—Взехдаправятезинещаи…—Е,нямазначение!—прекъсвамеСузисдраматичентон.—Защотознаешликакво?

Имаштаенобожател!—Какво?—поглеждамястреснато.—Единмъжстрахотнотехаресва—обявяватя,сваляйкипалтотоси.—Чухготазивечер.

Занищонасветанямадапознаешкой!„ЛюкБрандън“просветвадогадкатавсъзнаниетоми,предидауспеядаяспра.Смешно!

НоСузипъкоткъдеечулаподобнонещо?Глупавопредположение.Направотъпо.Невъзможно.Можедасасезасекливнякоекино—услужливоподсказвамозъкътми.Амида,тямайго

познава,нали?Итойсигурнойеказал,че…—Братовчедми!—оповестяваСузитриумфално.—Таркуин.Страшносипадапотеб.О,забога!—Тайновъздишапотеб—продължаватясияещаотщастие.—Всъщност,хлътналепо

теб,откактотеевидялзапръвпът!—Невъздишачактолковатайно…—започвамсаркастично,нокатовиждамколко

стреснатомепоглежда,млъквам,защотонемисещеданаранявамчувстватайвсепак?—Значивечезнаеш,такали?—питаСузи.—Ами…—отвръщам,свивайкинеопределенорамене.Защотокакволипъкбихмогладайкажа?Можеби,чесамопривидананейниялюбим

братовчедмепобиваттръпкинаужас,а?Такачесвеждампогледизапочвамданищяплатапорамкатапредмен.ПолицетонаСузисеразливадоволнаусмивка.

—Наистинатехаресва!—възкликватя.—Казахмуданестрадамълчаливо,амидатисеобадиидатепоканинасреща.Небиималанищопротив,нали?

—Не,разбирасе—отвръщаммекушаво.—Нямалидаестрахотно?!—гукаСузи.—Акодваматаснегосеожените,азщетибъда

шаферка!—Да—насилвамседалепнаналицетосиведраусмивка.—Прелестно.Добреде,мисляси,отлюбезностщетрябвадаприемапредложениетозасреща,заданеги

засегна,налитака?Апослевпоследнатаминутащеяотложа.Ипосле—дай,боже!—наТаркуинщемусеналожидасисеприберевШотландияилидазаминенякъдедругадеищезабравимзацялататазиработа.

Нодасикажаправичката,спокойномогадаминаибезподобнипредложениязасрещи.Уф,сегавечеимамдвепричини,порадикоитодасестряскампривсякоиззвъняваненателефона.

Замоеогромнооблекчениесъботатаидва,аТаркуиннесеобажда.НитоДерекСмийт.

Най-сетневсичкимеоставятнамирадасиживеяживота!Малкопо-мраченмоментетова,чепоплантазиседмицатрябвашеданаправястои

петдесетрамки—адосегасъмнаправиласамотрииникояоттритенеизглеждапонемалкоотмалкокатотазинаснимкатавброшурата.Наеднатаподложкатайепо-малка,отколкототрябва,навторатаплатътнепокривадобреъглите,аотлицеватастрананатретатаимапетноотлепило,коетопоникакъвначиннеуспядаизлезе.Простонемогадаразберазащоцялататазиработамиетолковатрудна!Някоихораправятстотициоттезипроклетиинаседмица,безкаквотоидабилоусилие.МисисС.отРуислипнапримеруспявавсякагодинадаводисемействотосина

околосветскопътешествиеспарите,коитоизработва!Какставатака,четемогат,аазнемога?!Ужаснодепресиращо!Искамдакажа,предполагасе,чесъмумна,налитака?Таазимамдипломаотколеж,забога!

Кактоидае,нямазначение.Днесзапочвамноватасиработав„АлиСмит“,такаче…понетамщеизкарвамнякаквидопълнителнипари.

Мисълтазановатамиработастрашномевъодушевява.Товаеиначалотонановатамикариера—итовмоднатаиндустрия!Посвещавамдоставременаизборанаподходящтоалетзапървиясиработенден.Вкрайнасметкасеспирамнаединчеренпанталонот„Джигсоу“,натънкокашмиренопуловерческъсръкав(добреде,полукашмирено)инарозовожакетчебезкопчета,коетосезагръщасприхлупванеиколан(икоетосъмсикупилаотсъщиятозибутикна„АлиСмит“).

ДостасъмдоволнаотпостигнатияефектипристигамвбутикасочакванетоДаниелданаправинякойидругодобрителенкоментарпоотношениенатоалетами,тяобачемайдоринегоизабелязва.Подхвърлями,бездамепогледне:

—Здрасти.Панталонитеитенискитесавскладовотопомещение.Намериситвояразмерисепреоблечивнякояотпробните.

Уф,вярнобе.Катосезамислясега,всичкипродавачкив„АлиСмит“саоблечениеднакво.Почтикато…някаквауниформа,предполагам.Преобличамсепослушно,макариснеудоволствие,веднаотпробнитеисепоглеждамвогледалото—дасипризная,страшносъмразочарована.Тезисивипанталониопределенонемиотиват,атенискатаенаправопотискащобезлична.ИзкушавамежеланиетодапопитамДаниелдалиданесиподберанещодруго,коетодаепо-подходящозамен,нотяизглеждадостазаета,такачесипремълчавам.Можебидругатаседмицащесипоговоряснеяпотозивъпрос.

Новъпрекиченесихаресвамтоалета,пакизпитвамтръпканавъзбуданаизлизанеотпробната.Стратегическинасоченителампиизливатяркасветлина,подътеполирандоблясък,звучипримамливамузика,атмосфератаепропитасдухнавълнуващоочакване.Чувствамсекатоактрисанасцена.Поглеждамсеведноотголемитеогледалаипрошепвам:„Скаквомогадавипомогна?“.Илиможебищеепо-добредаказвам:„Могалидавипомогна?“.Решавамдабъданай-очарователнатаинеустоимапродавачканасвета.Хоратащеидваттук,водениотединственотожеланиедабъдатобслужениотмен.Взаимоотношениятамисклиентитещебъдатфантастичнодружелюбни.Заменщепишатв„ИвнингСтандард“—внякояотонезитехниневероятновълнуващииизисканиколонкизапредпочитанимагазини.Можедориданаправясвоесобственотелевизионношоу.

Всеощеникойнемиеказалкаквоточнодаправя,етозащо—воденаотдобратаси(кактовинаги)интуиция—приближавамблондинката,коятосортиравкрасивицветовисъчетанияизящнитетоалетипоринговетесъсзакачалки,иказвам:

—Далиданесепробвамнабързо?—Какво?—питатя,бездамепоглежда.—Мисля,чещеедобредаопознаяринговете,нали?Предиданастаненапливотклиентки.Сегавечеблондинкатамепоглеждаизамояизненадаизбухвавсмях:—Даопознаешринговете,такали?Въобразявашси,чещетепуснемнаправопри

клиентките,а?—О!—изчервявамселекозасегната.—Мислехси,че…—Тисиначинаеща,миличка—заявяваминазидателноблондинката.—Ринговетенесаза

теб.ВървиприКели.Тящетипокажекаквощеправишднес.

Сгъвампуловерииджемпъри.Сгъвамскапанитеимпуловерииджемпъри.Ето,товамиеработата.Клиенткитеровятпорафтовете,взематиразглеждаттуедин,тудругпуловерилижилетка,послегизахвърлятобратнокактоимдойде,аазтичамследтяхпакдагисгъвамиподреждам.Къмединадесетсутринтавечесъмтоталноизтощена—идасикажаправичката,цялататазиработанемидоставяникакво,амаабсолютноникаквоудоволствие!Давателисиизобщосметкаколкототалнодепресиращоедасгънешнякояразбишканажилеткаточнотака,кактоеприетодасесгъвав„АлиСмит“,даясложишобратнонамястотой,катояаранжирашкрасивонарафта—исамоследмигдавидишкакнякоямърлаявзема,тръсвая,разглеждаяснедоволнафизиономияиязахвърлянемарливовърхудругите?!Направотиидедайизкрещиш:„Неяпипай,щомнямадаякупуваш!“.Доривидяхедномомичедавземаотрафтаидаразгъва,аматочносъщияпуловеркатотози,койтовеченосешенагърбаси!Искамдакажа:таянеесъвсемнаред,налитака?!

Навсичкотоотгоренемогаидаразговарямсклиентките.Гледатпрезтеб,сякашпродавачкатанееживочовешкосъщество.Никойнемизададенитоедининтересенвъпрос,например:„Тазиблузаотивалисисобувкитеми?“или„Къдемогаданамерянаистинаготиначернаполазанеповечеотшестдесетлири?“.Согромноудоволствиебихотговаряланаподобнивъпроси.Амане,питатмесамо:„Къдеетоалетната?“или„Къдеимабанковавтомат?“.Зацялатасутриннесъмустановиланиедно-едничкосвястновзаимоотношениесклиентка!

О,боже,пълнадепресия!Едничкатанадежда,коятомекрепи,ерафтътвдънотонабутика,къдетосаструпанипоследнитебройкиотеднаилидругасерия,чиитоценисанамалени.Кракатамисамименосяткъмнегоинемогадаоткъснапогледотчифтдънкисъсзебровашарка,чиятоценаенамаленаотстоиосемдесетнадеветдесетлири.Многодобрегипомнятезидънкиощеотвремето,когатобяханацентралниярафт.Дорисъмгипробвалаведнъж.Иеточесеганай-неочакванопакгивиждам—намалени!Аманаистинанемогадаоткъснапогледоттях!Дорисадванадесетиномер.Моятамярка!

Добреде,знам,чеидеятаеданехарчапари—амапъктакъвкъсметсепадаведнъжнастогодини,налитака?Товасанай-страхотнитедънки,коитосъмвиждалапрезживотаси.Пъкидеветдесетлирисанищозачифтнаистинадобридънки.В„Гучи“щевиизръсятминимумспетстотин.О,боже,искамги!Искамги!

Точносезамотавамзапореденпътвдънотонабутика,задаимсеполюбувамсвъжделение,когатоДаниелпритичвакъммениазсестряскамвиновно.Нотясамомиказва:

—Готовалисивечедаминешкъмпробните?Саращетипокажекоекаке.Крайнасгъването!СлаваТебе,Господи!Замоеогромнооблекчениенещатавтозисекторнабутикаизглеждатдалечпо-забавни.

„АлиСмит“разполагатспросторнаинаистинамногоприятнапробназаласуютнииндивидуалникабинки,амоятаработаедастоянавходаидаследяколкодрехиклиентътвнасяиколкоизнасяотпробната.Наистинаестрашноинтереснодагледашкаквосиизбиратхоратазапробване.Еднамацкаизпробваисивзекупищатоалети,катовсеповтаряшекакприятелятйказалдамуотпуснекраязарождениясиденичетойщялдаплативсичко.

Хм.Е,вървиимнанякои.Кактоидае,азпъкпонепечеляпари.Сегаеединадесетиполовина.Коетозначи,чевечесъмспечелила…14.40лири.Амивсъщност…неезле,налитака?Затияпариможедасекупинелошгрим.

Самочеазнямадагихарчазагрим.Вникакъвслучай.Мисълтамие,ченесъмсехваналанаработатук,задасипилеяпаритезаподобниглупости,налитака?Твърдосъмрешилаотднеснататъкдапазарувамразумно.Щесикупязебровитедънки—защототакъвкъсметсепада

веднъжнастогодиниибибилопрестъплениечовекданесевъзползваотнего—авсичкиостаналипарищесигисложавспециалнабанковасметка,задамогавнай-скоровремедасиразчистядълговете.Господи,направоумирамдасигисложа!В14.30ч.,когатозапочваобеднатамипочивка,щегивземаотрафтаснамаленистокиищесигисложавстаичкатанаперсонала—самозадасъмсигурна,чемистават,апосле…

Изведнъжзамръзвамсъсзяпналауста.Каквоставатук?Чакай,чакаймалкосега!Каквоносионовамомичетам?Моитезебровидънки!И

приближавакъмпробнитекабинки!О,боже!Тяискадагипробва.Нотесамои!—Здравейте—поздравявамомичетоусмихнато,приближавайкикъммен.—Здравейте—отвръщам,катосеопитвамдазапазясамообладание.—Ъъъ…колкодрехи

внасяте?—Четири—показвамизакачалкитевръцетесимомичето.Настенатазадменимачетири

стилникукички,номериранис„1“,„2“,„3“и„4“.Натяхвисятизящниплочкисъссъответнатацифра,коитораздаваменавлизащитевкабинкитеклиентки.Иеточесегамомичетостоипредменичакадамудамплочкасцифрата„4“,задавлезевпробната.Да,амаазнемогадагонаправя.

Немога—буквалнофизическинемога—даяпуснадавлезедапробвамоитедънки.—Всъщност—чувамседаказвам,—позволеноедасевнасятсамопотридрехи.—Такали?—възкликваизненаданомомичето.—Нотук…—посочвакукичкитес

плочки.—Да,знам—отговарямхладнокръвно.—Току-щопроменихаправилата.Съжалявам—

казвамсвъзможнонай-неотзивчиваусмивка.Това,коетоправя,майсиечистазлоупотребасвластта.Непозволявамнахоратада

пробватдрехи!Таазмогадаимсъсипяживота!—О,добре—отвръщамомичето.—Амитогаващеоставяпривас.—Товатук—казвамприпряноисграбчвамзебровитедънки.—Не,нетова—отвръщамомичето.—Мисля,че…—Задържамедрехата,коятоенай-отгоре—заявявамхладнокръвноиотновопускам

неотзивчиватаусмивка.—Съжалявам.СлаваТебе,Господи,ченасветасъществуватнеотзивчивипродавачкиитъпи,безсмислени

правила.Хоратадотакавастепенсасвикналистях,ченатовамомичеипрезумнемуминавадаподложидумитеминасъмнение.Тосамоизвъртапримиреноочикъмнебето,грабваотръкатамиплочкатасизписанатананеяцифра„3“исепромъквакраймен,задавлезевкабинката,аазоставамсвъжделенитесидънкивръце.

Добре,исегакакво?Откъмкабинкатанамомичеточувамвдиганеисваляненаципове,потракваненазакачалки.Нямадайотнемемноговремедапробватритедрехи,койтовнесе.Следкоетощеизлезеищепоисказебровитедънки.О,боже!Какводаправя?Заняколкомигаоставампарализиранавнерешителност.Послезвукътотдръпванетоназавесатанаеднаоткабинкитемеизтръгваотвцепенениетоми.Светкавичносенавеждам,мушвамдънкитеподзавескатанапразнатапробнаотдругатамистранаиотновосеизправямснай-невиннафизиономия.

СледмигДаниелприближавадомензабързано,сбележниквръце.—Всичконаредлие?—питатя.—Справяшсе,нали?—Чудесно—отвръщамийхвърлямвдъхващадовериеусмивка.—Точноуточнявамграфиказаобеднитепочивки—продължаватя.—Акоиздържишдо

три,послеможешдаползвашедин,вместополовинчас.—Нямапроблем—отвръщамсвъзможнонай-позитивентонисгласна„служителна

месеца“,въпрекичесимисля:„Дотри?Амичеазщепукнаотгладдотогава!“.—Добре—кимваДаниелиседръпвавъгъланащанда,задкойтостоя,задананесе

променитевграфикаси.Иточновтозимоментедингласказва:—Акообичате,бихтелимиподалидънкитесега?О,боже!Пактовамомиче!Какпъкуспядапробвавсичкионезидрехитолковабързо?!Да

неепрероденХудиниилинещоподобно?—Избрахтелисинещо?—питам,изцялопренебрегвайкиисканетой.—Чернатаполае

наистиначудесна.Дветецепкиотстраниса…—Не,несиизбрах—прекъсвамемомичетоитръсватритетоалетанащандапредмен

(свалениотзакачалкитеимидостаизпомачканимеждувпрочем).—Азвсъщностискахнай-вечедънките.Бихтелимигидалисега?

Сърцетомизабивалудешки.—Каквибяхадънките?—питам,католекичкоповдигамвеждивсъчувстващоразбиране.

—Светлосиви,нали?Можетедагивземетеоттам,нарафтадо…—Не!—срязвамемомичетонетърпеливо.—Дънкитесъсзебровашарка,коитови

оставихпредималко.—О!—отвръщамбезизразно.—А,да.Нонесъмсигурнакъдеса.Можебидруга

клиенткагиевзела.—Ноазвигидадохнавас!Предполагасе,четрябвашедамигипазите!—Ааа—казвамсвечедежурнатасинеотзивчиваусмивка,—боясе,чененосим

отговорностзаизчезналитоалети,коитоклиенткитеоставятнащандапринас,когатовлизатвпробните.

—О,забога!—възкликвамомичето,катомегледатака,сякашсъмнякакъвтъпоумендебил.—Татоваесмешно!Нямаиполовинминута,откактовигиоставихвръцете!Кактакаизведнъжизчезнаха?

Мамкаму!Наистинаебясна.Всеповечеповишавагласихоратазапочватданигледат.—Някаквипроблеми?—пропявасиропирангласец.Оглеждамсеужасено.Даниелприближавакъмнассъссладникаваусмивкаиприкрито

заплашителенизразналицето.„Самобезпаника!“,скръцвамсимисленосъсзъби.Всеедно,никойнищонеможедадокаже.Пъкивсекизнае,чеклиенткитесаголяманапаст.

—Дадохнатазивашапродавачкадамипазиединчифтдънки,защотобяхвзелачетиринеща,асеоказа,чеимамправосамонатри—започвадаобяснявамомичето.

—Натрили?—вдигавеждиДаниел.—Иматеправодавнасятепочетиридрехивпробната.—Итямепоглеждасизраз,който,дасикажаправото,нееаманикакдружелюбен.

—Такали?—питамнай-невинно.—О,боже,извинете.Мислех,чесатри.Новасъмтук,налиразбирате…—провлачвамизвинително.

—Азпъкмислех,чесачетири!—прекъсвамемомичетоядосано.—Таналиетотамиматеплочкисцифрата„4“!—Въздъхванетърпеливоидобавя:—Кактоидае,дадохйдънкитеивлязохдапремерядругитетринеща.Послеизлязохдавземадънките,нотебяхаизчезнали.

—Изчезнали?Къдесаизчезнали?—питаДаниелостро.—Несъмсигурна—отвръщам,катосеопитвамдаизглеждамсъщотолковаудивена,

колкотоиостаналите.—Можебигиевзеладругаклиентка.—Новиегидържахте!—възкликвавъзмутеномомичето.—Данеискатедакажете,че

някойедошълигиеизтръгналнасилаотръцетеви?!Абе,ямисеразкарайотглавата!Амакакъвйепроблемътнатая?!Какваетазиманияза

някакъвсичифтдънки,забога?!

—Можетедасивземетедругчифт—предлагамприпряно,катосестараядазвучаколкотосеможепо-дружелюбно.

—Нямадругчифт—леденоотсичамомичето.—Взехгиотрафтазанамаленистоки.—Мисли,Ребека,мисли!—казванастойчивоДаниел.—Можедасигиприбраланякъде?—Ами…може—отвръщамнеопределено.—Тукбешетакаванавалица,ченищочуднода

съмгисложиланарафтаипредполагам,ченякоядругаклиенткагиевзела—допълвамилекоприсвивамрамене,единвид:„Знаетегикакванапастсаклиентките“.

—Момент—изведнъжказваостромомичето.—Каквоетоватам?Проследявампогледайизамръзвам.Зебровитедънкисасеплъзналиичастоттяхсе

подаватизподзавесатанакабинкатадощанда.Замоментитритеоставамевтренченивтях.—Божке—успявамдакажанай-сетне,—етогиитях!—Акаквовсъщностправяттам?—питаДаниел.—Незнам—отвръщам.—Теможеби…—Преглъщам,стараейкиседамисляколкотосе

можепо-бързо.—Можебиса…—Скрилистеги!—невярващовъзкликвамомичето.—Нарочностегискрили!Първоне

мидадохтедагипробвам,апослестегискрили!—Предположениетовиесмешно!—отговарямколкотосеможепо-убедително,но

усещам,чесеизчервявам.О,боже,защосъмсеродилатакава,чедасеизчервявам,защо!—Ти,малка…—избухвамомичето,нонасекундатасеовладяваисеобръщагневнокъм

Даниел:—Искамданаправяофициалнооплакване.—Ребека—казваДаниел,—елавофисами,моля.Чакайсегамалко,аматянямалидамеподкрепи?Нямалидазащитиекипасипред

обществото?Каквоставас„обединенияфронт“?—Веднага!—добавяостроДаниелиазчакподскачамотуплаха.Докатовървябавнокъм

офисай(амаче„офис“,по-скорокилерчезаметли),виждамдругитепродавачкидамезяпатидасепобутват.О,боже,какъвсрам!Нопъквсичкощесеоправи,сигурнасъм.Щесеизвиняищеобещаяданеправяповечетака,можеидапредложадаработяизвънредно.Стигасамоданеме…

Е,не,немогадагоповярвам!Уволниме!Несъмработилаиединденивечеме

изхвърлиха.Бяхтолковашокирана,когатомигозаяви,чепочтисеразплаках.Мислех,чесесправямстрахотно—такаде,катоизключиминцидентасъсзебровитедънки.Очевиднообаческриванетонадрехаотклиентеедноотонезинеща,коитоводятдоавтоматичноуволнение.(Нопъкнеечестнодамеуволнява,защотоизобщонемепредупредизатоваповременаинтервюто!)

Докатосвалямсивитепанталониитенискаведнаоткабинките,насърцетомилягакамък.Кариератамивмодниябизнесприключидориощепредидаезапочнала.Заотработенитеднесчасовемидадохасамодвадесетлири—инавсичкотоотгореДаниелказа,четовабилопрояванавеликодушиеотнейнастрана.Акатояпопитахдалимогадасиизберанабързонякоидрешки,коитодакупя,използвайкислужебнатаотстъпка,меизгледатака,сякашйсеискадамеудари.

Мамкаму,всичкосепрецака.Нямаработа,нямапари,нямаотстъпка,самонякаквисимижавидвадесетлири.Унилосеповличампоулицата,пъхналадълбокоръцевджобоветеси.Двадесетмижавилири!Какволипъкможеданаправичовекс…

—Ребека!Вдигамрязкоглаваисеозовавамлицевлицесчовек,коготосидавамсметка,чепознавам.

Амакойвсъщностетой?Товае…товае…товае…—Том!—светвамиизведнъж.—Здравей!Амачеизненада!Наистинасиеизненада!ТомУебстървЛондон!Какволиправитук?Нетрябвашелидаев

Рейгейт,дасилеписредиземноморскитеплочкиилинещоподобно?—ЗапознайсесЛуси—казватойгордоипобутвакъмменнякаквамацка,коятодържив

ръцетесинякъдеоколошестдесетипетторбиотмарковибутици.Не,немогадаповярвамнаочитеси!Татоваесъщотомомиче,коетосамодетонеизкупи„АлиСмит“—икоетовсеповтаряше,чеприятелятйщялдаплативсичко.Няманачиндаеималапредвид…

—Амавиеданестегаджета?—питамкатопълнатъпачка.—Тиитя?—Да—отвръщаТомимисеухилвашироко.—Отдоставремевече.Тоталнабезсмислица!ЗащоДженисиМартинидуманеобелихазатова,чеТомсиима

гадже?Апъкмиразправиханадългоинаширокозавсичкиостаналипроменивживотаму!Хайдебе,Том,детосипадашепомен,сиимагадже!—Здравейте!—казваЛуси.—Здрасти—поздравявамнасвойред.—АзсъмРебека.Съседскотомомиче.Другарчето

отдетинство.Итъйнататък.—О,Ребека—отронватяихвърлябързпогледкъмТом.Товапъккаквозначи?Данебидасаговорилизамен?О,боже,данебиТомвсеощедаси

падапомен?Достанеудобноположение.—Точнотака!—отвръщамведроилекичкоизхихиквам.—Имамчувството,чесъмвивиждаланякъдеипреди—отбелязваЛусизамислено.В

следващиямигочитейсветват.—Амида,работитев„АлиСмит“,нали?—Не!—отвръщаммалкопрекаленоостро.—О!—казватя.—Струвамисе,чевивидях…Господи,немогададопуснадоушитенамамаитаткодастигнеслух,чеработявнякакъв

симагазин.Защототетогаващесипомислят,чегилъжазацелиясиживотвЛондон,авдействителностсъмфалиралаиживеянаграницатанамизерията.

—Проучване—отвръщамхладнокръвно.—Азвсъщностсъмжурналист.—Ребекаефинансовжурналист—отбелязваТом.—Инаистинасиразбираотработата.—Разбирам—казваЛуси,аазйотправямснизходителнаусмивчица.—РодителитемивинагисевслушватвсъветитенаРебека—допълваТом.—Онзиден

бащамиказа,чесимупомогналамногопонякакъвфинансоввъпрос.Засмянанапенсионнияфонд,струвамисе.

—Правякаквотомога—казвамскромноиотправямкъмТомеднаспециалнаусмивкавстил„другарчеотдетинство“.

Нечеревнувамилинещоподобно,амамистававсепакмалкокриво,катогледамкакТомсеусмихвасъссветналпогледнатазиЛуси,която,дасигокажемнаправо,имадостаскапанакоса,въпрекичедрехитейсапо-скорохубави.Впрочем,сегамиправивпечатление,чеисамиятТомеоблечентвърдедобре.О,амакаквоставатук?Иманещосбъркановцялататазиработа!Предполагасе,ченаТоммястотомуевоназинеговакъща„катозаначало“вРейгейт,анедамиобикаляизскъпитебутицинаЛондон,изтупанпочтиприлично.

—Налагаседатръгваме—казваТом.—Щеизпуснетевлакали?—питамснизходително.—Сигурноекофтидасеживее

толковадалеч.—Неечактолковазле—намесвасеЛуси.—Всякасутринстигамдо„Уедърбай“зане

повечеотчетиридесетминути.—Работишв„Уедърбай“,такали?—питамизненадано.

Амакаквостава?!КакпъктакаизведнъжвсичкиоколоменсеозоваханабаровскипозициивлондонскотоСити?

—Да—казваЛуси,—азсъмединотполитическитеимсъветници.Какво?Каквозначитова?Данеискадакаже,ченаистинаимаумвглаватаилинещо

подобно?О,боже,стававсепо-лошоипо-лошо.—Имамеощевремедовлака—отбелязваТомспореднавлюбенаусмивкакъмЛуси.—

Първощеотскочимдо„Тифани“.ДаизберемнещичкозаЛуси,коятодругатаседмицаимарожденден—добавятойизапочваданавиваоколопръстасикичуроткосатай.

Ааа,не,неиздържамповече!Неечестно!Защоазнямамгадже,коетодамикупуванещичкоот„Тифани“?

—Е,радвамсе,чесевидяхме—измърморвамприпряно.—Многопоздравинамайкатиибащати,Том—казваминемогадасевъздържаданедобавялекохапливо:—Странно,защолинемиспоменаханищозаЛуси.Онзиденсевидяхме,атеидумичканеобелихазанея.

Хвърлямйпъленсневинноучудванепоглед:„Хасегадатевидя!“.Всъщиямигобачевиждам,чедваматасТомотновосеспоглеждатбързо.—Вероятнонесаискалида…—започваТомимлъкварязко.—Какво?—питамнеразбиращо.Настъпвадълга,мъчителнапауза.ПослеЛусиказва:—Том,щеотидазасекундадапогледнанещонаоназивитрина—исеотдалечава,катони

оставянасаме.Боже,амачемелодрама!Азявносъм„третатастрана“втяхнатавръзка.—Том,каквоима?—питам,катосепозасмивамлекичко.Аматоибезтоваеочевидно,налитака?Томвсеощесипадапомен.ИЛусигознае.—Господи—въздъхваТомиразтривасдланлицетоси.—Виж,Ребека,немиелеснода

тигокажа.Номамаитаткознаятза…чувствататикъммен.НесаспоменализаЛусипредтеб,защотосамислили,чеще…чещебъдешразочарована.

Какво?Товаданеенякакватъпашега?Непомнядругпътдасъмбилатолковасилношокирана.Замоментбуквалносевцепенявамотизумление.

—Зачувстватамикъмтебли?—успявамнай-сетнедапопитамневярващо.—Тиданесемайтапиш?

—Амивижсега,личити—казвамитой,присвивайкирамене.—Мамаитаткомиказахакаконзиденнепрекъснатосигиразпитвалазаменизановатамикъща…—Забелязвамвочитемуизразнасъжаление.О,боже,ужасно!Какевъзможнодасимисли,чеаз…—Наистинатехаресвам,Беки—добавяТом,—самочене…

—Амаазбяхпростолюбезна!—изръмжавам.—Изобщонесипадампотеб!—Добре—казватой,—дайданеговоримзатова,ставали?—Несипадампотеб!—виквамяростно.—Иникоганесъмсипадала!Затоваине

излязохнитоведнъжстеб,катомеканешепосрещи!Когатобяхмешестнадесетгодишни,помнишли?

Млъквамигопоглеждамтриумфално—самозадавидя,чеизявлениетоминемуенаправилоабсолютноникаквовпечатление.Изобщонегоечул.Илипък,акогоечул,вероятносивъобразява,чещомкатовсеощепомнятийнейджърскотониминало,значисъмлудапонего.Нопъквтакъвслучай,аконастоявам,ченяманищоподобно,тойщевземедасимисли,чеедвалинеумирамзанего.Господи,амачегаднакаша!

—Хубаво—казвампримирено,катосеопитвамданасъбераостанкитеотженскотосидостойнство.—Явнокомуникациятапомеждуникуца,амакарайдавърви.—ХвърлямпогледкъмЛуси,коятопродължавадазяпавъввитринатаидасепреструва,чененадаваухокаквоси

говорим.—Несипадампогаджетоти,кълнасе—подвиквамйаз.—Иникоганесъмсипадала.Хайде,чао!

Следкоетосеотдалечавамсбодракрачкаоттях,стабилнолепналаширокабезгрижнаусмивкавърхулицетоси.

Катосвивамзадъгълаобаче,усмивкатамидостабързосеизпаряваиследняколкокрачки

сеотпускамтежконанякаквапейка.Колкотоиданемисеискадаетака,но,дасипризная,чувствамсеунижена.Цялататазиработа,естествено,ебезумнокомична.Искамдакажатова,детоТомУебстърсимисли,чесъмвлюбенавнего.Аматакамисепада,катоседържапрекаленолюбезносродителитемуисепреструвам,чемеинтересуватскапанитемукухненскишкафовеиплочки.Следващияпът,когатомизаговорятзанего,щесепрозеясдосадаилипростощеситръгна.Илипъкщепочнадаимразправямзамоетогадже,ха-ха.Товащеимзапушиустатанавсички,налитака?Пъквсъщност,накогомупукакаквосимислятзамен?

Добреде,знам,знам.Знам,чеизобщонетрябвадамипукакаквосимислятТомУебстъримацкатаму.Амавъпрекитова…дасипризная,малкомиетерсене.Защо,подяволите,АЗсинямамгадже?Вмоментадориняманикой,покоготодасипадам.ПоследнатамисериознавръзкабешесРобъртХейман,аснегосеразделихмепредицелитримесеца.Анавсичкотоотгоренегодоринесъмгоихаресвалаособеномного.Викашеми„миличко“,акогатоходехмезаеднонакино,имашенавикадасемайтаписмен,катомизакриваочитесръцепринякоипо-такасцени.Ивъпрекиченаняколкопътимуказахдапрестане,тойпакпродължидагоправи.Направооткачах.Дорисега,катосигоспомня,усещамкаксенапрягамицялатанастръхвамотяд.

Амавсепакбешегадже,налитака?Някой,накоготодазвъннешпрезработновреме,скоготодаходишпокупониидагоизползвашкатотапазазапушваненаустатанаразнидосадници.Можебипъкнетрябвашедагозарязвам,а?Можепъкдасибешесъвсемнаредчовекът.

Въздъхвамдълбоко,ставамиотновопоемампоулицата.Катоцяло,достаскапанден.Първомеуволняват,апослеТомУебстърседържиснизходителносмен.Анавсичкотоотгоресеганямаискакводасизапълнявечерта.Мислехси,чещесеприбераскапанаотцялденработавбутика,затоваинесидадохтруддасиорганизирамнещо.

Е,имампонедвадесетлири.Хм,двадесетлири.Добреде,щесикупядвойнокапучиноипакетшоколадовибисквити.И

двесписания.Някакъваксесоарилипъккозметика.Илиедниобувчици.Всъщност,действителноимам

нуждаотновиобувки—пъкипредивремевидяхв„Хобс“еднинаистинамногосладички,сквадратнамуцункаидостанисъкток.Следкатосиизпиякафето,щеотскочидотам,таманщевидяиноватаимколекцияотоблекла.Господи,заслужаваммалкодасепоглезяследтозикошмаренден.Имамнуждаиотновичорапизаработа.А,да,иотнесесерзанокти.Можебииотнякоякнига,коятодасичетавметрото…

Когатостигнахв„Старбъкс“исенаредихнаопашката,задасивземакапучиноибисквитки,вечесечувствахмногопо-щастлива.

ФЪРСТБАНКВИЗА

КЕМЪЛСКУЕЪР7ЛИВЪРПУЛ

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон15март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,ФърстБанкВизакарта№1475839204847586БлагодарязаписмотоВиот11март.ПредложениетоВизабезплатенабонаментза«Успешноспестяване»е

изключителнолюбезно,кактоипоканатаВизаобядв«Иви».ЗаЖалост,нанас,служителитенаФърстБанкВиза,ниезабраненодаприемамеподобниподаръци.

Надявамсевнай-скоровремедаполучимпросроченотоминималнозаплащанепокредитаВи,коетовъзлизана105.40лиристерлинги.“

ИскреноВаш:ПитърДжонсън,мениджърнаотдел„Сметкинаклиенти“

ДЕСЕТВпонеделниксутринсесъбуждамдостарано,сусещанетонанякаквапустотавдушата.

Погледътмисезарейвакъмнеотворенитепазарскиторби,струпанивъгъланастаятами,ивсъщиямигбързоотскачавстрани.Знам,чепохарчихтвърдемногопаривсъбота.Знам,ченетрябвашедасикупувамдвачифтаобувки.Знам,ченетрябвадасикупувамионазипурпурночервенарокля.Изхарчихобщо…Всъщност,неискамдамисляколкосъмизхарчила.„Сетисезанещодруго,веднага!“,заповядвамсимислено.Нещодруго.Каквотоидае.

Усещамобаченякъдедълбоковмозъкамиглуходаръмжатдветеужасяващизаменчувства-чудовища:ВинатаиПаниката.

ВинаВинаВинаВинаПаникаПаникаПаникаПаникаАкоимпозволя,тещесепромъкнатищемепревзематцялата.Щесепочувствамтотално

парализиранаотугризенияистрах.Такачебързамдаприложаединмойсиотдавназаучентрик:данеслушамтоваглухоръмжене.Простоизключвам„звука“вглъбинитенамозъкасиикрай,повеченищонеметревожи.Въпроснасамосъхранение.Мозъкътмиемногодобретрениранвтоваотношение.

Другияттрик,койтоизползвам,едасеразсейвамсразличнидругимислиизанимания.Етозащоставам,пускамрадиото,вземамсидушисеобличам.Глухоторъмженеевсеощенякъдетам,дълбоковмен,номалкопомалкопостепеннозаглъхва.Икогатовлизамвкухнятадасинаправячашакафе,вечепочтинегочувам.Усещамдамезаливапредпазливавълнанаоблекчение—същото,коеточовекизпитва,когатотаблеткатаболкоуспокоителнонай-сетнепремахнеглавоболиетому.Вечемогадасеотпусна.Щесеоправя.

Наизлизанеспирамвантрето,задасеогледамвогледалото(блуза—„РивърАйланд“;пола—„ФренчКънекшън“;чорапи—„ПритиПолиВелвит“;обувки—„Ревъл“)ипосягамдасваляотзакачалкатапалтотоси(палто—„ХоузъфФрейзърСейл“).Иточнотогавасутрешнатапощасеизсипвапрезпроцепанавходнатаврата.Отивамдаявдигна.ПликсизписаннаръкаадресипощенскакартичкаотМалдивитезаСузи.Азамен—дваочевиднослужебниплика,отонезиспрозорчетата.Единиятеот„Виза“,другият—отЕндуичБанк.

Замоментсърцетомибуквалноспирадабие.Откъденакъдевторописмоотбанката?Ами„Виза“?Каквоискатоще?Немогатлипростодамеоставятнамира?

ГрижливооставямписматазаСузивърхушкафчетовантрето,амоитедвепъхвамвджобанапалтотоси,катосиказвам,чещегипрочетанапътзаработа.Щомсекачавметрото,щегиотворяищегипрочетаидвете,колкотоидасанеприятни.

Наистинаточнотакащенаправя.Честно.Вървейкипотротоара,сиобещавам,чещепрочетаписмата.

Нокогатосвивамзадъгълаитръгвамподругатаулица,виждампредеднаоткъщитебоклукчийскиконтейнер.Огроменжълтбоклукчийскиконтейнер,веченаполовинапълен.Откъщатавлизатиизлизатстроителниработницииизсипватвнегочувалисдървенипарчетииимазилка.Купищабоклуци.

Ивумамисепромъкваеднамисълчица.Намалявамкрачка,акогатостигамдоконтейнера,спирамисезаглеждамвтренченовнего,

сякашсъмзаинтригуванаотдумите,изписанинаеднаотвъншнитемустени.Стоятака,сразтуптянодопръсванесърце,докатоработницитенесеприбиратобратновкъщатаинаоколовеченяманикой,койтодамевиди.Послебързоизмъквамдветеписмаотджобасиигимушвам

отстранимеждубоклуците.Край,нямаги.Всеощесъмдоконтейнера,когатоединработникминавапокрайменсдветорби

натрошенагипсовамазилкаигиизсипвавътре.Сегавеченаистинаизчезнаха.Погребаниподслойгипсовипарчетии,непрочетени.Никойникоганямадагинамери.

Славабогу,изчезнаха.Бързообръщамгръбнаконтейнераипродължавампътяси.Новечесмногопо-лекастъпка

испо-ведроусещане.Неследдълговечесечувствамневиннакатомладенец,пречистенаотвсякаквавина.Така

де,никаквипрегрешениянемогатдамисевменят,щомкатоизобщонесъмгичелатезиписма,нали?Същокактоненосявинаизатова,ченесъмгиполучила,нали?Навлизанеистанциятанаметротовечесъвсемискреносечувствамтака,сякаштезиписманикоганесасъществували.

Когатостигамвофиса,включвамкомпютъраси,деловокликвамвърхуиконкатазанов

файлизапочвамдапишаматериаласизапенсиите,защотомихрумва,чеакоработянаистиназдравата,Филипщемеповиши,скоетощенараснеизаплататами.ЩеоставамдокъсновсякаБожавечер,щеговпечатлясилносмоятавсеотдайносткъмработатаитойщесидадесметка,чезначителномеподценява.Можедоридаменаправиасоцииранредакторилинещоподобно.

„Вднешновреме—пишаскорострелно—никойотнаснеможедаразчитанатова,чеправителствотощесегрижизанаснастаригодини.Етозащоежелателноколкотоевъзможнопо-ранодазапочнетедапланиратепенсионнитесиспестявания—най-добреощевденя,когатоподпишетепървияситрудовдоговор.“

—Доброутро,Клеър—казваФилип,влизайкивофиса,всеощеспалто.—Доброутро,Ребека.

Аха!Сегаемоментътдаговпечатля!—Доброутро,Филип—отговарямсдружелюбнаделовитост.Следкоето,вместодасе

облегнаназаднастоласиидазапочнадагоразпитвамкакеизкаралуикенда,азсеврътвамотновокъмкомпютърасиипакзапочвамдапиша.Итостакавабяснаскорост,четекстътнаекранасенагъчквасъссгрешенибукви.Добреде,признавам,азпоначалоневладеякойзнаеколкосъвършеноклавиатурата.Аманакогомупука?Важнотое,чеизглеждамстрашнопрофесионално.

„Чустовяй-доблоторишиниеедаисберетепенсионнниапланнаваштакомпания.Ноакотванеевъсможво,нападараимйдесеткидруипенсионнианове,такасапочниот…“

Спирамисеприсягамдавземаброшуратанаединотпенсионнитефондове,послеяпрелиствамделово,катоспирампогледтутук,тутам,сякашподбирамотстраницитесамокритичноважнатаинформация.

—Какминауикенда,Ребека?—питаФилип.—Чудесно,благодаря—отвръщам,катовдигампогледотброшурата,сякашизненаданаот

това,чемепрекъсва,когатоработя.—НиепъквсъботасекачихмесколатанагорепоФулхамРоуд,дооня,нашумелия

планинскикурорт,детоенадтвоябаровскиквартал.

—Аха—отронвамразсеяно.—Вднешновремебиломоднодасеходиточнопотакиваместа.Женамибешечела

статиянатазитемавнякаквосписание.Исиеистина,давикажа.ВъвФулхамбешепълносшикмадами,отонези,накоитопаритеимидватотразнидоверителнифондове.

—Сигурно—правяпоредниясинебреженприноскъмразговора.—Мисляси,четочнотакатрябвадазапочнемдатенаричамеитеб,Ребека—заявява

Филипслекоизпръхтяване.—Нашаташикмадама.Шикмадамали?Закаквовсъщностставадума?—Именно—отвръщам,катомусеусмихвамлюбезно.Такаде,тойешефът.Можедаменаричакактоси…О,не,задръж.Чакай,чакаймалко.ДанебиФилипдасимисли,чесъмнякоябогаташка?

Данебидасиевъобразил,черазполагамсдоверителенфондилидругаподобнасмехория?—Ребека—обаждасеКлеър,стелефоннаслушалкавръка,—телефоннообажданезатеб.

НякойсиТаркуин.Прехвърлямтиго.Филипсезахилва,единвид„Азналивиказах“,следкоетосеврътваипоемакъмнеговата

сиофискутийка,ааззяпвамследнегоизуменаиобъркана.Хубаваработа,всичкосепрецака.ЗащотоакоФилипсмята,чеимамстраничнидоходи,никоганямадамиповишиизаплатата,налитака?

Нопък,забога,откъденакъдещесимислиподобнадивотия?—Бекиии—проточваКлеърмногозначителноикимакъмзвънящиятелефоннабюрото

ми.—О!—отвръщам.—Да,добре.—Вдигамслушалкатаиказвам:—Здравейте,Ребека

Блумууднателефона.—Беки—долитадослухаминеповторимият,глухостържещгласнаТаркуин.Звучи

изнервено,сякашднинаредесъбиралкуражзатоваобаждане.Можеитакадае.—Толковасерадвамдачуягласати.Знаешли,многочестосимислязатеб.

—Такали?—казвамколкотосеможепо-ненасърчително.Добреде,хубаво,знам,чеебратовчеднаСузиитъйнататък,амапък,честноказано…—Аз…намен…щесерадвамдапрекараммалкоповечевремевтвоятакомпания—

изричаявнопреглъщайкиотпритеснениеТаркуин.—Бихискалдатепоканянавечеря,можели?

О,боже.Каквосепредполага,чебихмогладаотговоря?Наеднотолкованевиннопредложение!Такаде,немеепопитал:„Можелидаспястеб?“или„Можелидатецелуна?“.Защотовтакъвслучайсчистасъвестмогадамукажа:„Не!“.Докатоакоотхвърляпоканатамузавечеря,всеедномуказвам:„Тиситолкованеприятен,чемиенепоносимодоридапрекарамдвачасанаеднамасастеб“.

Което,впрочем,едостаблизодоистината,амавсепакневървидамугокажа,налитака?ПъкивпоследновремеСузиседържатолковамилосмен,ченаистинащейдокривее,акоотрежакатегоричнолюбимияйбратовчед.

—Предполагам,чеда—отговарямспълнотосъзнание,ченезвучаособеновъодушевено.Давамсисметка,разбирасе,чеемногопо-почтенодамузаявянаправо:„Несипадампо

теб“.Аманякаксинемистискадагонаправя.Дасипризная,по-леснощемиедаприемаидаизлязанавечеряснего.Такаде,няманачиндаечакпъктолковаужасно,нали?

Пъкинеезадължителнонаистинадаотида.Щеизмислянякакванеотложнапричина,щемусеобадявпоследниямоментиотменясрещата.Чистаработа.Исъвсемлеснапритова.

—ДонеделящесъмвЛондон—казваТаркуин.—Амидасевидимтогававсъботавечер—казвамведро.—Точнопредидазаминеш.

—Вседем?—питатой.—Каквощекажешзаосем?—предлагамаз.—Добре—съгласявасетой.—Восем.Изатваря,безизобщодаспоменекъдесмятадамезаведенавечеря.Нопъктовавсъщност

ебеззначение,защотовдействителностизобщоневъзнамерявамдаизлизамснего,налитака?Оставямслушалката,пускамеднапоказнавъздишкананетърпениеиотновоатакувамклавиатуратанакомпютъраси.

„Вповечетослучаинай-доброторешениеедасеобърнетезаконсултациякъмнякойнезависимфинансовексперт,скоготодасепосъветватеотносновашитеспецифичнипенсионнинуждиикойтодавипрепоръчаподходящипенсионнипланове.Новостнатазгодишнияпазарнапенсионнотоосигуряванее…—Спирамисеприсягамкъмструпанатанабюротомикупчинкастариброшури.Измъквамеднаипродължавамдапиша:—…пенсионниятплан«По-къснигодини»на«СънАшурънс»,който…“

—Тозитипмайтеканешенасреща,а?—подхвърляКлеърЕдуардс.—Амида—отвръщамнехайно,катовдигамзамигпогледотклавиатурата.Независимоот

всичко,усещамлекатръпканаудоволствие.ЗащотоКлеърсиняманинай-малкапредставащозаптицаеТаркуин,налитака?Сигурносивъобразява,чеенякойстрашнокрасивиостроументип.—Щемеводинаресторантвсъботавечер—подхвърлямйсбезгрижнаусмивкаиотновосвеждампогледкъмклавиатурата.

—О,таказначи—казватяинапъхвавластичееднаоткупчинкитеписмавърхубюротоси.—Добречемиказа,защотопредивремеЛюкБрандънмепитадалисиимашгадже.

Замоментбуквалнозамръзвам.ЛюкБрандънепиталдалисиимамгаджели?—Наистина?—отвръщамсвъзможнонай-естественибезразличентон.—Кога…когате

епитал?—Всъщностонзиден—казватя.—Филипмепратинабрифингав„Брандън

Къмюникейшънс“,тогавамепопита.Съвсеммеждудругото,налиразбираш…—Итикаквомуказа?—Чесинямаш—захилвасеКлеър.—Несипадашпонего,нали?—Не,разбирасе!—отвръщам,катоврътвамвъзмутеноочикъмнебето.Но,дасипризная,чувствамседоставъодушевено,когатосеобръщамотновокъм

компютъраси.ЛюкБрандън!Такаде,нечегохаресвамилинещоподобно…амавсепак…ЛюкБрандън!

„Тозигъвкавпенсионенплан—продължавамдапиша—предлагаредицавъзможностизадопълнителнипечалбииосигурявасолиднасумаприпенсионирането.Например,акотипичниятработещтридесетинагодишенмъжинвестиравтозипенсионенфондпостолиристерлингимесечно…“

„Мамкаму!—изведнъжпросветвавглаватамииспирамдапишанасредизречението.—Какватоталнадосада!Тааззаслужавамповечеоттова!“

Заслужавамповечеоттовадаседявтозимърляшкиофис,дапреписвамдивотииотнякакваскапанаброшура,опитвайкиседагипревърнавнещокатовдъхващадовериежурналистика.Заслужавамнякаквапо-интереснаработаоттазитук.Илипо-добреплатена.Илиидвете.

Подпирамсеслактивърхубюротоиоблягамбрадичканадланитеси.Времеезановоначало!Защоиазданесезахванаснещотакова,катоноватаработанаЕли?Нечемеестрахотмалкопо-якобачкане,налитака?Защоневземадасложавредживотаси—щесеобърнакъмнякой„ловецнаглави“отлондонскотоСитиичрезнегощесинамеряработа,закоятовсичкидамизавиждат!Щеполучавамогромназаплата,щеразполагамсъсслужебнаколаивсекиБожиденщеносядрехиот„КарънМилън“.Иникога,никогаповеченямадамисеналагадасетревожаза

пари.Чувствамсебезкрайновъодушевена.Амида!Товаеотговорътнавсичкипроблеми.Ще

бъда…—Клеър—подхвърлямужмеждудругото,—коивСититополучаватнай-високизаплати?—Откъдедазнам—отговаряКлеърисмръщвавеждизамислено.—Брокеритена

фючърси[1]можеби?Край,решено.Щебъдаброкернафючърси.Фасулскаработа.Инаистинасеоказвафасулска.Толковафасулска,чеощевдесетчасанадругатасутрин

крачанервнокъмвходана„УилямГрийн“—най-реномираните„ловцинаглави“вСитито.Когатобутвамдаотворяостъкленатавратанасградата,мярвамотражениетосииусещамтръпканатриумфалнавъзбуда.Господи,аманаистиналигоправя?Несънувамли?

Не,несънувам.Облеченасъмвнай-страхотноделовиясичеренкостюмплюстъмничорапиичерниобувкисвисокитокчета.С„ФайнаншълТаймс“подмишница,естествено.Аосвендамскатасичантичканосяидипломатическокуфарче—отонези,детосезаключватсцифровакомбинация.ТомиеподаръкотмамазаеднаКоледа,ноазтакаиникоганегоизползвах.Отчастизащотоедостатежкоиобемисто,аотчастиизащотосъмзабравилакомбинацията,такачевдействителностизобщонемогадагоотворя.Новидътмуподхождамногонанастоящатамироля.Атоваенай-важното,налитака?

ДжилФокстън—жената,скоятоимамсреща—бешемногомилапотелефона,когатойказах,чеискамдасменякариератаси,иостанасилновпечатленаотдосегашниямипрофесионаленопит.НатракахсинабързоСиВи-тоийгопуснахпоелектроннатапоща—добреде,признавам,поукрасихгомъничко,аматовасиесъвсемвредананещата,налитака?Човектрябвадаумеедасепродава.Иномерътмина,защототямизвъннадесетинаминути,следкатогобешеполучила,имепоканидаотидадасевидим,защотоималанякоиинтереснивъзможностизамен.

Интереснивъзможностизамен!Товатакамеразвълнува,чебуквалнонемесвърташенаедномясто.ВеднагаотидохприФилипимуказах,чеискамдамеосвободиотработанадругияден,задамогадазаведаплеменникасиназоологическаградина.Итойсесъгласи,безизобщодаподозиракаквогоочаква.Щебъдекатопоразенотгръм,когатооткрие,чезаеднанощсъмсепревърналаотмижаваужжурналисткавсуперцененипреуспяващброкернафючърси.

—Здравейте—казвамсамоуверенонаженатанарецепцията.—ИдвамприДжилФокстън.АзсъмРебекаБлумууд.

—От…?О,боже,няманачиндакажа,чесъмот„Успешноспестяване“,налитака?ЗащотодоФилип

можедастигнеслухът,чесеоглеждамзановаработа.—От…всъщностотникъде—отговарямисезасмивамспривиднобезгрижие.—Просто

РебекаБлумууд.СрещатамисДжилезадесетчаса.—Чудесно—отвръщаженатасусмивка.—Седнете,моля,даизчакате.Вдигамотподадипломатическотосикуфарчеисеотправямкъмтапициранитесчерна

мачканакожаполукресла,катосестараяданеиздавамнервносттаси.Сядамихвърлямизпълненснадеждапогледкъмкупчинкатасписания,пръснатипонискатамасичказакафепредмен(уви,нищоинтересно,самоглупостиотсортана„Икономист“),послесеоблягамназадисеоглеждамнаоколо.Трябвадапризная,чефоайетоимизглеждадоставнушително.Сшадраванчепосредата,сплавноизвиващосенагореширокостъкленостълбище,авдънотонадългиясякашняколкокилометракоридорсевиждатизработенитекатосъщинскипроизведениянаизкуството

остъклениасансьорникабинки.Итонееднаилидве,аоколодесетина.Дамевзематмътните,аматовамястотрябвадаенаистинаграмаданско.

—Ребека?—изникваизведнъжпредменрусокосомомичевкремавкостюмспанталон.Хубавкостюм.Дажемногохубавкостюм.—Здрасти!—казвам.—Джил?—Не,азсъмЕйми—усмихвасеблондинката.—АсистенткатанаДжил.Уау!Върхът!Дапращашасистенткатасидапосрещахората,коитоидватпритеб,сякашси

многовеликаизаета,задагоправишлично.Хм,можебииазщенатоваряасистенткатасистазизадача,когатостанаваженброкернафючърсииЕли,примерно,дойдедасевидим.Илине,по-добрещеедаимаммъжзаасистент—идваматаснегощесевлюбим!Господи,щебъдесъщокатонакино!Преуспяващатафинансовоисвисокстатусженаисладкият,чувствителен…

—Ребека?—ОтърсвамсеотмечтитесиивиждамЕймидамегледаслюбопитство.—ГотовалистедавизаведаприДжил?

—Да,разбирасе!—отвръщамвеселоивдигамдипломатическотосикуфарче.Докатовървяследнеяпрезпросторнотофоайекъмасансьорите,крадешкомоглеждамоще

веднъжкостюмай—ипогледътмипопадавърхудискретнотоетикетчена„ЕмпориоАрмани“.Неможедабъде!„ЕмпориоАрмани“!Тукасистенткитеносят„ЕмпориоАрмани“!СкакволитогаващееоблеченасаматаДжил?В„КристианДиор“можеби?Господи,вечегообичамтовамясто!

Качвамесесединотасансьоритедошестияетажипоемамепобезкрайникоридори,застланисдебелимекикилими.

—Значиискатедабъдетеброкернафючърси,такали?—питаЕймипоедновреме.—Да—казвам.—Такивасанамерениятами.—Ивечеиматеизвестнапредставакаквоизискватазиработа,предполагам.—Ами,знаетели—отвръщамсъсскромнаусмивка,—достасъмписалаповъпросиот

всичкифинансовисфери,такачесечувствамдостадобреподготвена.—Чудесно—казваЕймиимисеусмихва.—Защотопонякогаидватхора,коитосинямат

нинай-малкапредставазакаквоставадума.АпослеДжилимзадаваедин-двастандартнивъпросаи…

Итяправижестсръка,койтомакариданезнамкаквоточноозначава,ноопределенонеизглеждадобре.

—Именно!—заявявамсвъзможнонай-небрежнасамоувереност.—Ипо-точно…какъвтипвъпроси?

—О,нищоособено—отвръщаЕйми.—Вероятнощевипопита…о,незнамвсъщност.Нещоотродана:„Какщеизтъргуватееднапеперуда?“,или„Какваеразликатамеждуотворениизатворениразноски?“,или„Какщекалкулиратедататанаизтичанетонасроканафючърса?“.Седнадума,въпросиотнай-елементарноестество.

—Именно—повтарямипреглъщаммъчително.—Страхотно.Нещовменмиказвадасеобърнаидапобягна—новечесмеспрелипредеднавратаот

светлодърво.—Пристигнахме—усмихвамисеЕйми.—Каквопредпочитате,чайиликафе?—Кафе,моля—отвръщамлюбезно,макардамисеискадакажа:„Якджин,моля“.Еймипочукваделикатнонавратата,отваряя,пускамедаминанапредиоповестява:—РебекаБлумууд.—Ребека!—възкликватъмнокосатаженазадбюрото,ставаипротягаръказаздрависване.ЗамояизненадатоалетътнаДжилизобщонеетолковашик,колкототозинаЕйми.

Облеченаевморскосинкостюмспола—по-скорокатотези,коитоносятгрижовнитемамички

—иснискиобувки.Нокарай,нямазначение,тяешефътвсепак.Аофисътйенаправопотресаващ.

—Многосерадвамдасезапознаем—казваДжилимеканисжестдаседнанастолапредбюротой.—Веднагаискамдапризная,чепрофесионалнатавибиографиямевпечатлиизключителномного.

—Наистинали?—питамиусещамдамезаливавълнанаоблекчение.Е,няманачиннещатадапротекатчакпъктолковалошо,налитака?Билаевпечатлена

изключителномного.Втакъвслучайсигурнощеебеззначение,аконезнамотговоритенаонезиоткаченивъпроси.

—Особеномевпечатлихаезиците,коитознаете—добавяДжил.—ТоваеМНОГОдобре.Вие,изглежда,стееднаотонезиредкиличности,коитосечувстватнавсякъдевсвоиводи.

—О,френскиятмиепо-скоросаморазговорен—отвръщамскромно.—Voicilaplumedematante[2]итъйнататък.

Джилсепозасмиваодобрителноиазйсеусмихвамлъчезарно.—Амифинландският!—възкликватяипротягаръкакъмоставенатавърхубюротой

чашкаскафе.—Достанеобичайно.Продължавамдайсеусмихвамлъчезарноснадеждатадаприключимпо-скоротематаза

езиците.Дасикажачестно,написах„владеяфинландски“,защотомисестори,че„разговоренфренски“звучидостапостноискучно.Амитакаде,кой,забога,говорифинландски?Абсолютноникой!

—Впечатлихамесъщоифинансовитевипознания—продължаваДжил,катопрелиствадветестраничкинаавтобиографиятами.—Изглежда,степридобилизадълбоченпогледвърхуразличнитефинансовисферипрезгодините,когатостеработилакатофинансовжурналист.—Идобавя,поглеждайкиме:—Каквовсъщноствипривлечекъмдеривациитепо-специално?

Какво?Амазакаквомиговоритя?Ааа,да!Деривациите.Товабешенещокатофючърси,налитака?

—Ами…—започвамуверено,нобивампрекъснатаотвлизанетонаЕйми,коятомиподнасячашкакафе.—Благодаря—кимвамсусмивкаипоглеждамкъмДжилснадеждата,чевечещепреминемкъмдругатеманаразговор.Виждамобаче,четявсеощечакаотговорнавъпросаси.—Мисля,чефючърситесабъдещето—заявявамуверено.—Товаееднабезкрайнопредизвикателнаобластимисля,че…—Хубаводе,каквомисля?О,боже!Далиданесмотаянещонабързозатърговияспеперуди,заизтичащисроковеилидругаподобнадивотия?Майщеепо-разумноданезабивамнатам.—Мисля,чесъмдобреподготвеназатазиспецифичнаобласт—казвамнай-сетне.

—Разбирам—отвръщаДжилисеобляганазадвстоласи.—Питамви,защототърсимчовекзависокпоствбанковотоделоимисестори,четазиработасъщобивиподхождала.Нощомкатоинтереситевисанасоченивдругасфера,незнамкакбихтепогледналинаподобнопредложение.

Високпоствбанковотоделоли?Аматясериознолиговори?Наистиналимиенамериларабота?Немогадаповярвам!

—Е,небихималанищопротив—отговарям,катосеопитвамдаприкриявъодушевлениетоси.—Фючърситеопределенощемилипсват.Нопъкибанковотоделосъщосигобива,налитака?

Джилсеразсмива.Вероятносмята,четоваенякакваостроумнашегаилинещоподобно.—Клиентътниечуждестраннабанкаотнай-високамеждународнакласа.Търсятновчовек

даоглавиотделазафинансираненадълговевлондонскияимклон.—Ясно—отбелязвамумно.

—Незнамдалистезапознатаспринципитенаевропейскияарбитражвтазинасока?—Абсолютно—заявявамуверено.—Миналатагодинаписахобширнастатияточнопо

тозивъпрос.Какгонаречетя?Арби-нещоси.—Разбирасе,невипритискамзанезабавнорешение—продължаваДжил.—Нощом

желаетедасменитекариератаси,бихказала,четозипостщееидеалензавас.Щебъдепроведенократкоинтервю,естествено,нонесмятам,чебиималонякаквипроблеми.—Тямепоглеждасусмивкаидобавя:—Исъмубедена,чещеможемдасепреборимдаполучитеизключителноатрактивенфинансовпакет.

—Наистинали?Изведнъжусещамдъхътмидаспира.Тящесеборидаполучаизключителноатрактивен

финансовпакет!Аздагополуча!—О,да!—казваДжил.—Трябвадазнаете,чеспециалистикатовассаединнахиляда.—

Усмихвамиседоверителноидобавя:—Знаетели,когатовчераполучихавтобиографиятави,буквалнозаподскачахотрадост!Такованевероятносъвпадение!

—Абсолютноневероятно!—съгласявамсеисъщойотправямлъчезарнаусмивка.Божегосподи,татосиенаправофантастично!Всеедноизведнъждатисеизпълнинай-

съкровенатамечта!Щебъдабанкер!Итоненякакъвситампростбанкер,абанкеротнай-високамеждународнакласа!

—Втакъвслучай—подемаДжилснепосредствентон,—давървимдасезапознаетесновиясиработодател!

—Какво?—зяпвамизненадано,накоетотясеусмихвадоволно.—Неискахдавигоказвам,предидавивидялично.Мениджърътпочовешкитересурсина

БанкъфХелзинкиетукзасрещаснашияизпълнителендиректор.Убеденасъм,чемногощемудопаднете.Такачещеможемдауредимдокументитепоназначаванетовиощедообяд.

—Отлично!—възкликвамиставам.Ха-ха-ха!Щебъдабанкер!Вечесмеизминалиполовинатакоридор,когатодумитейизведнъжстигатдосъзнанието

ми:БанкъфХелзинки.Хелзинкскатабанка!?!Чакаймалко,товамайозначавада…Тянеискадакаже,че…—Снетърпениеочаквамдавичуядасиговоритенафинландски—подхвърляДжил

въодушевено,когатопоемаменагорепостълбитевдънотонакоридора.—Изобщонямампредставакакзвучитозиезик.

О,боже.О,боже!Не!—Пъкинаменезицитеникоганесамивървели—продължаваДжилдоверително.—

Изобщонемебивавтазиобласт.Заразликаотвас!Хвърлямилъчезарнаусмивка,бездаизоставамнитокрачкаотнея.Носърцетомибиедо

пръсванеиедвасипоемамдъх.Мамкаму!Амисега?Какво,подяволите,щеправясега?Нагорнияетажтръгвамеслекастъпкаподругкоридор.Дотуксесправямчудесно.Стига

самодапродължавамедавървим,всичкощеенаред.—Финландскияттруденлиезаизучаване?—питаДжил.—Неособено—чувамседаотговарямслекопресипналглас.—Бащами…бащамие

наполовинафинландец.—Ясно,иазсипомислих,чесигурноиманещотакова—отбелязваДжилидобавя,катосе

позасмива:—Всепак,тованеепредмет,койтосеизучававучилище,нали?„Леснойенанеядасесмее“,мислясиобзетаотярост.Такаде,неяводятнеяна

заколение!О,боже,ужас!Непрекъснатосеразминавамесразнихора,коитомепоглеждатсусмивка,сякашсимислят:„Аха,говорещатафинландски!“.

Откъденакъдемищукнадапиша,чеговоряфинландски,забога?Щолимитрябваше?!—Добрелисте?—питаДжил.—Майстемъничкопритеснена?—О,не!—отвръщамнасекундатасширокаусмивка.—Изобщонесъмпритеснена!Можепъкдауспеядасеизмъкнапонякакъвначин.Такаде,тозитипсигурнонямадаиска

дапроведецялотопроклетоинтервюнафинландски,налитака?Щекаже„Haallo“иликактотамимепоздравът,иазсъщощемуотговоряс„Haallo“апослещегоизпреваряипредидауспеедапродължи,щекажа:„Знаетели,напоследъкнесъмималавъзможностдаговорячестонафинландски,такачеимателинещопротивдапродължимнаанглийски?“Итойщеотговорилюбезно…

—Почтистигнахме—съобщавамисусмивкаДжил.—Чудесно—отвръщамведроисевкопчвамощепо-якоспотнатасидланвдръжкатана

дипломатическотосикуфарче.О,боже!Моляте,спасиме!Моляте,Боже,моляте…—Туке—оповестяваДжил.Спирамепредвратастабела„Заседателназала“.Тяпочуквалекичко,послеяотваря.Вътре

епълносхора,насядалиоколозаседателнатамаса.Всичкиизвръщатглавиивпиваточивмен.—ЯнВиртанен—казваДжил,—давипредставяРебекаБлумууд.Единбрадаттипсенадигаотстоласи,усмихвамисеширокоипротягаръказа

здрависване.—NeitiBloomwood—започватойведро.—Onoikeinhauskatavata.Pitaakopaikkansaetta

teillaonjonkinlainenyhteysSuomeen?[3]Зяпамгоонемялаиусещамкаксеизчервявам.Всичкимегледатвочакванедаотговоря.—Ами…ъъъ…ъъъ…„Haallo“—изричамнай-сетне,католекичкомахвамсръказа

приятелскипоздрависеусмихвампореднахоратавзалата.Ноникойнемиотвръщасусмивка.—Ъъъ…Налагамиседа…—Започвамдаотстъпвамкъмвратата.—Налагамиседа…Обръщамсе.Ипобягвам.

[1]Спазаренипредварителностоки(отроданазърненихрани,вълна,памукидр.)суговорказазаплащанепридоставянетоим.—Бел.прев.↑

[2]Voicilaplumedematante(фр.).—Етоперодръжкатаналелями—еднаотстандартнитефразиотучебницитезапърволачета.—Бел.прев.↑

[3]Здравейте,госпожицеБлумууд.Радвамсе,чесесрещаме.НаистиналииматенякаквароднинскавръзкасФинландия?—Преводотфинландски:РалицаПетрунова.↑

ЕДИНАДЕСЕТКогатосеозовавамдолувъвфоайето,вечесъмлекозадъхана.Коетосиесъвсемвредана

нещата,катосеимапредвид,чесъмпробягалапочтиполовинмаратонпотезитехнибезкрайникоридори,опитвайкиседанамеряпроклетияимизход.Прелетявамнадолупопоследнатаизвивканапомпознотоимстълбище(нерискувамдасекачанаасансьора,защотомеестрах,чефинландскатаимбригадаможеизведнъждагоспренанякойотетажите),послеспирам,задасипоемадъх.Пооправямполатаси,прехвърлямдипломатическотокуфарчеотеднатавдругатасиръкаисеотправямпрезобширнотофоайекъмизхода.Вървяспределноспокойнакрачка—така,сякашизлизамотнякаквасъвсемпрозаична,снищонезабележителнаделовасреща.Непоглеждамнинадясно,ниналяво.Изобщонемислязафакта,четоку-щосъмпрецакалаипоследниясишансдастанапреуспяващбанкервлондонскотоСити.Мисляединственозатовакакпо-бързодаседоберадостъкленатавратаидаизлязанавън,прединякойда…

—Ребека!—долитагласиззадгърбамииазбуквалнозамръзвамвкрачка.Мамкаму!Изловихаме!—„Haallo“—смотолевямисеизвръщам.—„Haal“…О,грешка,имахпредвид…ало.ЛюкБрандън.ТочнопредменстоиЛюкБрандън.Имегледаотгоренадолусонзинеговстраненпоглед,

сякашмеизучаваподмикроскоп.—Несъмочаквалдатесрещнаточнотук—казватой.—НеситърсишработавСитито,

нали?Азащопъкданеситърся?Данебидасимисли,ченесъмдостатъчноумнаиликакво?—Всъщност—отвръщамвисокомерно,—обмислямвъзможностизасмянанакариерата.

Можебивмеждународнотобанкерство.Иливсфератанафючърсите.—Сериозно?—казватой.—Срамота.Срамотали?Защосрамота?Стовапъксегакаквоискадакаже?Вдигампоглед,тъмните

муочисрещатмоитеиизведнъжусещамнещодапотрепванякъдедълбоковмен.ИзневиделицавглаватамиизплуватдумитенаКлеър:„ЛюкБрандънмепитадалисиимашгадже“.

—Ати…—започвам,носеналагадаспра,задасепокашлямлекичко,защотогърлотомиепресъхнало.—Типъккаквотърсиштук?

—Достачестонаемамслужителичрезтазикомпания—отговарямитой.—Многоефективноработят.—Послехвърляпогледкъмблестящотодипломатическокуфарчевръкатамиипита:—Успяхавечедатинамерятнещо?

—Имам…Имамняколковъзможностизаобмисляне—заявявамнеопределено.—Трябвадарешанакъдедасенасоча.

Абетоеяснонакъде—правонавънпрезвратата.—Разбирам—казватойиследкраткапаузапродължаваполувъпросително:—Сигурноси

сивзеласвободенден,зададойдештук?—Да—отвръщам.—Разбирасе.Аматойкаквосимисли?Чесъмсеизмъкналазадва-тричаса,казвайки,чеотивамна

пресконференцияможеби?Всъщност,тазиидеясъвсемнеелоша.Щетрябвадаяпробвамнякойпът.—Исега…каквощеправиш?—питатой.„Неказвайнищо—напомнямсимислено.—Никоганеказвайнищо.“—Е,планираласъмдасвършаедно-друго—отговарямделово.—Дасевидяснякоихора,

дасеобадятук-там.Нещаоттозирод.—Аха—кимватой.—Да.Ясно.Амиданетезадържамтогава.—Хвърляразсеянпоглед

изфоайетоидобавя:—Надявамсевсичкодасеуреди,сработатаимампредвид.—Благодаря—отговарямимуотправямделоваусмивка.Апослетойсеобръщаиситръгва,аазстискамспотнадландипломатическотосикуфарче

исечувствамлекоразочарована.Оставамзагледанаследнего,докатонеизлезепрезостъкленатавратаинеизчезваотпогледами.Насвойредсеотправямбавнокъмизходаиизлизамнаулицата.Тамобачеспирамнерешително.Дасипризная,незнамнакъдедапоема.Истинатае,чеплановетемизаденябяхадасеобадянавсичкитесипознатипоредидаимсепохвалясноватасиработанаброкернафючърси.Аеточесега…Уф,кактоидае.По-добреданемислязатова.

Нопъкинемогадаседяцялденнатротоарапредвходана„УилямГрийн“,налитака?Хоратащевзематдамеоглеждаткатонякаквастатуяилинещоподобно.Етозащопоемамбавнопоулицата,катосимисля,чевсевдаденмоментщестигнадонякаквастанциянаметротоитогаващерешавамкакводаправя.Стигамдоеднокръстовищеиспирам,задаизчакамдасветнезелено,задапресека.Ивтозимоменттокупредменспиратакси.

—Знам,чесимногозаетажена,скупнещазавършене—долитадослухамигласътнаЛюкБрандъниазвдигамстреснатоглава.Виждамгодаподаваглаваотпрозорчетонатаксито,спритаенаусмивкавтъмнитеочи.—Ноакослучайноразполагашсполовинчас,билиималанещопротивдаотидемзаеднонапазар?

Тозидененаправонереален.Напълно,тотално,абсолютнонереален.Качвамсезначиазвтаксито,оставямнаподамеждуседалкитеобемистотосиисъвършено

излишнодипломатическокуфарчеихвърлямнервенпогледкъмЛюк.Вечесъжалявам,чесъмсекачила.Амиакотойвземедамепитанещозаправителственаталихвенаполитика?АмиакопоискадаговоримзаБундесбанкилизаперспективитенаамериканскатаикономика?Засегаобачетойсамоказванашофьора:

—До„Хародс“,моля.Светлинитесесменят,колаталитванапред,аазусещамполицетомидасеразливаширока

усмивка,коятонемогадаудържапоникакъвначин.Върхът!Мислехси,чещетрябвадасеприберавкъщиидастрадаясъвсемсамичка,аеточесегасъмнапътза„Хародс“,къдетопритованякойдругщеплащасметките.Незнамдаиманещопо-върхарско!

Поглеждампрезпрозорецанатакситокъможивенитеулици.Въпрекичевечесмемарт,повитринитенанякоимагазинивсеощевиждамнадписи„намаление“,останалиотянуари.Заничамкъмизложенитестоки,катосечудядалипъкнесъмизпусналанещонамногоизгоднацена.Спираменаединсветофар,точнопредклонна„ЛойдсБанк“.Зазяпвамсеразсеянокъмостъкленатастенаиопашкатаотхоравътреиизведнъжсечувамдаказвам:

—Знаешликакво?Банкитесъщобитрябвалодаиматянуарскинамаления.Всичкидругигоправят.

Изявлениетомиепоследваноотгробномълчание.ПоглеждамкъмЛюкБрандънизабелязвам,чемегледаслюбопитство,ноисприкритаусмивка.

—Банкители?—питатой.—Защопъкне?—заемамотбранителнапозицияаз.—Могатзаоколомесецдаси

намаляттакситезауслугиилинещоподобно.Асъщоикомпаниитезастроежнажилища.Дасложатголемиплакатинапрозорците„Януарсконамалениенацените“.—Замислямсезамоментипродължавам:—Майщеепо-добредаправятаприлскинамаления,следприключваненафискалнатагодина.Инвеститорскитефондовесъщомогатдаобявятдаречем:„50%

намалениенафондовитепакети“.—Разпродажбанаинвестиционнипакети—казваЛюкБрандънзамислено.—С

намалениенавсичкитакси,подлежащинапредварителнозаплащане.—Точнотака—отвръщам.—Хоратасиумиратзаразпродажбиинамаления.Дори

богаташите.Такситоотновопотегля,аазсезаглеждамведнаженасъсстрахотнобялопалтоисепитам

откъделисигоекупила.Можебиот„Хародс“.Добрещееиаздасикупяеднобялопалто.Иданосясамобяло,презцялатазима.Снежнобялопалтоибялакоженашапка.ХоратащезапочнатдаменаричатМомичетосбялотопалто.

КогатоотновопоглеждамкъмЛюкБрандън,виждамгобързодазаписванещовмалкобележниче.Тойвдигапоглед,замоментмълчаливомегледа,апослеказва:

—Ребека,сериозноливъзнамерявашдазарежешжурналистиката?—О,всъщност…—започвамнеопределено.Дасикажаправичката,изобщосъм

забравилазатезисинамерения.—Незнам.Можеби.—Инаистиналимислиш,чебанковотоделощетиподхождаповече?—Койзнае?—отвръщам,лекораздразненаоттонаму.Лесномуенанего.Нямакакводасетревожизакариератаси—имасисвоясобствена,

мултимилионнакомпания.Аазсиимамсамомултимилионнидългове.—ЕлиГранджърнапуска„Седмичниинвеститорскиновини“—добавям.—Постъпвав

„Уедърбай“катофинансовмениджърнафонд.—Чухзатова—казватой.—НотинямашнищообщосЕлиГранджър.О,такали?Тазинеговазабележкасилномезаинтригува.ЩомнямамнищообщосЕли,

тогаваскогоимам?Можебиснякояотонезистрахотношикфинансовиспециалистки,коитоводятсобственипредаванияпотелевизията.

—ЗаразликаотЕлитиимашбогатовъображение—добавяЛюк.Уау!Сегавеченаистинамесрази!ЛюкБрандънсмята,чеимамбогатовъображение?!

Върхът!Защотодаимашвъображениеенещоположително,налитака?Наистинасечувствамполаскана.„Тиимашбогатовъображение.“Ммм,да.Определеномихаресва.Освенаконе…

Ячакай,чакаймалко.Данебитовадаеучтивначиндамикаже,чемесмятазаглупачка,а?Илизалъжкиня?Нещоподобнонаизраза„творческосчетоводство“.Можебисеопитвадамикаже,ченикояотстатиитеминееакуратна?

О,боже,сегавеченезнамкакъвбитрябвалодаеизразътналицетоми—доволенилине.Задаприкрияобъркванетоси,обръщамглаваисезаглеждампрезпрозореца.Паксме

спрелинасветофаринякаква,амамногопълнаженаврозоввелуренанцугсеопитвадапресечебулеварда.Освенчемъкненяколкоторбиспокупки,амиестисналаподмишницаидебелотосикученце;непрекъснатотуедно,тудругозапочвадайсеизплъзваийсеналагадаспира,задагинаместиихванепо-здраво.Гледкатаетолковамъчителна,чечакмисеприисквадаизскочаоттакситоидайпомогна.Втозимоменттяизпускаеднаотторбите,коятопаданаплатнотоисескъсва—отнеяизпадаттриогромникутиисъссладоледисетъркулватвразличнипосоки.

„Несесмей!—заповядвамсимислено.—Дръжсекатозрялчовек!Несесмей!“Стисвамздравоустни,нонемогадасесдържаилекичкосеизкикотвам.

ПоглеждамкрадешкомкъмЛюкиговиждам,чеитойсъщостискасвсесилиустни.Всъщиямигженатапусканаплатнотодругитеторбиикучетоисевтурвадасъбира

кутиитесъссладолед.Товае,край,неиздържамизапочвамдасекикотянаглас.Акогатокучетонастигаеднаоткутиитесъссладоледпредистопанкатасиизапочвадасеопитвадаяотворисъсзъби,вечебуквалноумирамотсмях.ПоглеждамкъмЛюкинемогадаповярвамнаочитеси—тойсъщосесмеенаглас,притоватолковасилно,чемусеналагадабършеспръстибликналите

сисълзи.Господи,апъказсимислех,чеЛюкБрандънникоганесесмее.—О,боже!—успявамнай-сетнедакажа.—Знам,ченеехубавочовекдасесмеена

хорскотонещастие,ама…—Кучето!—хлъцваЛюкиотновоизбухвавсмях.—Проклетотокуче!—Итозиневъзможенанцуг!—потръпвамлеко,когатотакситопотегляиминавамепокрай

жената,коятосеенавеланадеднаоткутиитесъссладолед.—Съжалявам,носмятам,ченосенетонарозовивелуренианцузитрябвадабъдезабранено.

—Напълносъмсъгласенстеб—казваЛюк,кимайкиважно.—Забранявасеносенетонарозовивелуренианцузи.Асъщоинакоприненишалчетавместовратовръзки.

—Инаизрязанимъжкислипове—изтърсвам,бездасезамислям,ивследващиямигусещам,чесеизчервявам.О,боже,какможахдакажаподобнадивотияпредБрандън?!—Асъщоипродажбатанакарамелизиранипуканки—бързамдадобавя.

—Правилно—съгласявасеЛюк.—Итака,решавамеданяма:розовивелуренианцузи,коприненишалчетаиизрязанислиповезамъже,карамелизиранипуканки…

—Ипътници,коитоиматсамоедрибанкноти—обаждасешофьорътнатаксито.—Добре,приемасе—отвръщаЛюк,катосвивалекорамене.—Ипътницисамоседри

банкноти.—Ипътници,коитоповръщатвколата.Тесанай-ужасни.—Прието.—Ипътници,коитоизобщонезнаяткъдеотиват.ДваматасЛюксеспоглеждамеиотновозапочвамедасекикотим.—Ипътници,коитонеговорятанглийски.Направооткачашстакива.—Правилно—съгласявасеЛюк.—Накратко…забраняватсепочтивсичкипътници.—Немеразбирайтепогрешно—казвашофьорът.—Нямамнищопротивчужденците,

но…—Ивсъщиямоментспирамепред„Хародс“.—Пристигнахме.Малконапазар,а?—Точнотака—отвръщаЛюкиизваждапортфейласи.—Занещоспециалноили…?—питашофьорътлюбопитно.АзсъщоочаквамсинтересотговоранаЛюк.Всеощенемиеказалкаквощепазаруваме.

Дрехили?Илищеситърсиновафтършейв?Щепръсватуотедно,туотдругошишенцевърхустранитеси,ищеочаквадагомиришаидасиказваммнението?(Небихималанищопротив,всъщност.)Илищеизбирамемебели?Нещоскучно,катоновобюронапример?

—Куфариипътничанти—отговарятойиподаванашофьораеднаедрабанкнота.—Задръжтерестото.

Куфариипътничанти!Амида!Обикалямизотделазапътнипринадлежности,зяпам

шикознитекуфариичантиотеленовакожана„Вюитон“исечувстваммалконещосмутена.Каквотисмутена,направосъмшокиранаотсебеси!Кактаканикогапредиипрезумнемиеминавалодасезагледамкаквоставаприкуфаритеипътнитечанти?!

Тозивъпроссенуждаеотизвестнопояснение.Годининаредсъмследвалаединтвърдоустановенипо-скоронеформаленцикълнапазаруване.Нещокаторотационнасистеманапосевите,коятоприлагатфермерите.Самочевместодаредувампшеница—царевица—ечемик—угарзапочивканапочвата,моятцикъледрехи—козметика—обувки—дрехи.(Обикновенопрескачаметапанаугара.)Всъщност,пазаруванетонаподобяваизключителномногообработванетонаеднанива.Простонеможешдакупувашвсеедноисъщо—трябвавсепакдаимаиизвестноразнообразие.Иначемногобързотидоскучаваицялатаработанетиносиникаквоудоволствие.

Винагисъмсимислела,чесиосигурявамдостатъчноразнообразиепримоетопазаруване—понетолкова,колкотоивсекидруг.Въобразявахси,чепокривамвсичкиосновнисферинапазаруване.Дасипризнаядорисмятахсебесизаголямспецвтазинасока.Акаквоизлиза?Гледайсамощонещосъмподминаваласпренебрежениепрезцялототовавреме!Отколконещасъмселишавалапорадинедоглеждане.Чаксеразтрепервам,катоосъзнавамкаквивъзможностизаразнообразиесъмизпусналапрезвсичкитетезигодини.Куфариикуфарчета,големиималкипътничанти,несесериикутиизашапки…Сомекналикракаседовличамдоединъгълнаотделазапътнипринадлежностииприсядамнанякаквапокритасмокетплатформа,точнодоеднавишневочервенакоженачантазакозметика.

Какевъзможнотолковадълговремеданесъмобръщалавниманиенапътнитепринадлежности?!Какевъзможнодасъмживялатакаслепешката,подминавайкинай-безотговорноцялединпазаренсектор?!

—Е,каквомислиш?—питаЛюк,приближавайкикъммен.—Ималинещо,коетосиструвадабъдекупено?

Тозинеговвъпросизведнъжмекарадасечувствамкатоизмамница.Защонепоискадасикупинякоянаистинахубавабялариза?Иликашмиреншал?Илипонекремзаръце?Втакъвслучайбихмогладамудамнай-компетентенсъветзакачествоицени.Ноповъпросазакуфариипътничанти…Таазсъмначинаещавтазиобласт!

—Ооо—провлачвам,опитвайкиседапечелявреме,—зависи.Всичкиизглеждатстрахотно.

—Да,нали?—съгласявасетой,катонеприкритослединакъдесенасочвапогледътми.—Нокойкуфарбиизбралавсепак?Акотрябвадакупишедин-единственкуфар,койбиизбрала?

Кофтиработа.Нямакакдаблъфирам.—Дасипризная—казвамнай-сетне,—тованеевсфератанамоятакомпетентност.—Коенее?—питатойневярващо.—Пазаруванетоли?—Куфарите—пояснявамаз.—Небихказала,чесъмотделиладостатъчновремезапо-

специалнопроучваненатазиспецифичнапазарнаниша.Трябвалоедагонаправя,знам,но…—Е,нямазначение—прекъсвамеЛюкслекаусмивканауста.—Произнесисекато

неспециалист.Койкуфарбиизбрала?Добре,такаможе.—Ммм—отвръщамиделовосеизправямнакрака.—Дайдагиогледамепо-отблизо.Господи,идваматастрахотносезабавляваме.Нареждамеосемкуфараединдодруги

започвамедаимпоставямеоценкизавъншенвид,тежина,качествонахастара,бройнаджобоветеинадеждностнаколелцата.(Изпробвамколелцата,катопрепускамизотдела,мъкнейкисъответниякуфарследсебеси.Продавачътотдавнавечесееотказалданиконсултираиниеоставилсамидасеоправямесизбораси.)Послеподбирамекъмвсекикуфарподходящималкипътничанти,накоитосъщопоставямеоценки.

Цените,изглежда,няматникаквозначениезаЛюк.Коетоенаправовърхът,защототесанаистинаастрономически—впървиямоментмисевидяхатолковастраховити,чебуквалномисеприщядаизбягам.Страннообаче,многоскорохилядалиривечезапочватдамисеструвасъвсемприемливаценазаединкуфар—особенокатосеимапредвид,чеголяматапътна„ракла“смонограмна„ЛуиВюитон“струваоколодесетпътиповече!Вдействителноствечедостасериозносезамислям,чебитрябвалоиазсъщодаинвестирамвединкачественкуфар,скойтодазаменястаратаси,охлузенаплатненапътначанта.

ДнесобачепазарувамезаЛюк,анезамен.Анай-страннотое,чедапазарувашзанякой

другсеоказвадориощепо-забавно,отколкотозасебеси.Вкрайнасметкасвеждамеизборасидодвеопции—тъмнозеленкоженкуфарсъсстабилнибезшумниколелаилисветлобежовкуфаротеленовакожа,койтоемалкопо-тежък,ноимазабележителнокрасивкоприненхастаривсъщностетолковакрасив,чебуквалномехипнотизира.Къмнегоимаималкапътначантавсъщиястил,асъщоикуфарчезакозметика—непо-малкокрасивиихипнотизиращи.Господи,акопазарувахмезамен,щяхда…

Аманеезамен,налитака?Люксикупувакуфар,неаз.Тойтрябвадагоизбере.Сядамеединдодругнаподапредкуфаритеивпивамеизпитателенпогледвтях.

—Зелениятмайщеепо-практичен—казвапоедновремеЛюк.—Ммм—отвръщамнеопределено.—Предполагам.—По-леке,аиколелатасамупо-добри.—Ммм.—Пъкитазисветлаеленовакожавероятнощесезацапазанулавреме.Зелениятцвятми

сеструвапо-подходящ.—Ммм—изхъмквамотново,катосестараядапрозвучитака,сякашсъмсъгласнаснего.Тоймихвърляизпитателенпогледиказва:—Точнотака.Е,мисля,ченаправихмеизбораси,нали?Следкоето,бездаставаотпода,повиквапродавача.—Избрахтели,сър?—привеждасекъмнасчовекътиЛюкмукимва.—Светлобежовияткуфаротеленовакожа.—О!—възкликвамиусещамкакполицетомисеразливаусмивканаблажено

задоволство.—Страхотно!Точнонегохаресвам!—Основножитейскоправило—казваЛюк,катоскачанакракаиизтупвапанталонитеси.

—Щомсипомолилнякойзасъвет,послушайго.—Ноазнесъмказалакойотдвата…—Небешенужнодагоказваш—отвръщаЛюкимипротягаръка,задамипомогнедасе

изправя.—Хъмканетотибешедостатъчнокрасноречиво.Ръкатамуоколомоятаеизненадващосилнаитоплаидокатомедръпвадастана,усещам

дълбоковсебесисладостнатръпка.Пъкимиришехубаво.Наскъпафтършейв,чиятомарканеуспявамдаразпозная.Замоментоставамесмълчани.

—Чудесно—казванай-сетнеЛюк.—Майщеедобредагоплатявтакъвслучай.—Да—отвръщамисечувствамнякаксмешнонервна.—Майда.Тойотиванакасата,къдетозапочвадаговоринещоспродавача,аазсеизвръщамкъм

изложенитеотстраникоженигардеробничанти.Изведнъжизпитвамстраннонеудобство.Такаде,пазаруванетосвърши.Асегакакво?

Ами,щесесбогувамеучтивоитовае.Люквероятнотрябвадасевръщавофисаси.Положителнонеможедасемотаецялденпопазар.

Аакомепопитакаквосмятамдаправяаз,щекажа,чесъмзаета.Щесепресторя,чеимамважнаделовасрещаилинещоподобно.

—Готово—казваЛюк,катосевръщапримен.—Страшносъмтиблагодарензапомощта,Ребека.

—Нямазащо—отвръщамведро.—Е,азтрябвадатръгвамзаедна…—Чудехсе—прекъсвамеЛюкбързо—далищеприемеш,акотепоканянаобяд?Днешниятденсеочертавакатоабсолютносъвършен.Пазаруванев„Хародс“,апослеобяд

в„ХарвиНикълъс“.Такаде,ималинещопо-хубавооттова?Качвамесевразположениянапетия

етажшикозенресторант,настанявамесе,Люкпоръчвабутилкаизстуденобяловино,акогатонигосервират,вдигачашазаназдравица.

—Закуфара—казваисеусмихва.—Закуфара—отвръщамщастливоиотпивамотчашатаси.Товаевероятнонай-страхотнотовино,коетосъмопитвалапрезживотаси.Люквзема

менютосиисезачитавнего.Иазсъщоотваряммоето,нодасипризная,непрочитамидумичка.Простосиседяисияящастливо.Оглеждамсенаоколо,въодушевенаотвсичкитезишикжени,дошлидаобядваттук,водясимисленобележкиотноснотоалетитеимисечудяоткъделионовамомичетамекупилострахотнитесирозовиботушки.Послеизведнъж,незнайнозащо,сезамислямзакартичката,коятоЛюкмиизпрати.Ипакзапочвамдасечудядалиебилопростоприятелскижестили…илинещодруго.

Притазимисълчакмипрималязаибързоотпивамноваглъткавино.Добреде,неглътка,аминаправопресушавамчашатасинаединдъх.Оставямянамасата,преброявамдопетиказвамнебрежно:

—Благодарязакартичката,междудругото.—Какво?—питаЛюк,вдигайкипогледотменютоси.—Ааа,нямазащо.—Насвойред

отпиваотвинотосиидобавя:—Заменбешеудоволствиедатевидяоназивечер.—„Терадза“естрахотномястозапрехвръкванеотмасанамаса!—отвръщамивсъщия

мигусещам,чесеизчервявам.Люксеусмихвалекичкоиказва:—Да,наистина.—Послеоставячашатасиидобавя:—Избралисивече?—Ъъъ…—отвръщамипреглеждамнабързоменюто.—Мислядавзема…ъъъ…рибни

крокетискартофенопюре.Исалатаотаспарагус.Подяволите,чаксегавидях,чепредлагатисепия.Товатрябвашедасипоръчам.О,

майнатаму,късноевече.—Добъризбор—казваЛюкимисеусмихва.—Ощеведнъжтиблагодаря,чемипомогна

днес.Втакиваслучаивинагиедобречовекдачуеивторомнение.—Нямапроблем—отвръщамлъчезарноиотпивамотвинотоси.—Надявамсекуфарът

дативършидобраработа.—О,тойнеезамен—отвръщаЛюкследкраткапауза.—КупихгозаСаша.—Всеедно—казвамлюбезно.—КояеСаша?Сестратили?—Приятелкатами—отговаряЛюкисеизвръща,задаповикакелнера.Аазгозяпвамкатопарализирана.Приятелкатаму!Помогналасъммудаизберекуфарзаприятелкатаси!Изведнъжвеченеизпитвамникакъвглад.Немисеядатниторибникрокети,нитосалатаот

аспарагус.Доринеискамповечедаседятук,втозишикозенресторант.Усещамкакщастливотосияниенапускадушатами,ананеговомястосенастанявастуд.Чувствамсеглупаво.ЛюкБрандънсиимаприятелка.Ами,разбирасе,чещесиима.Красиво,шикозномомиченаимеСаша,несъмненосперфектенманикюр,заразликаотмен,икоетопътуванасам-натампосветаслуксозни,баснословноскъпикуфари.Аазсъмпълна,тоталнаглупачка?Трябвашедапредположа,чещеиманякояСаша.Такаде,тосеподразбира!

Самоче…Самочемайнесеподразбирачактолкова.Всъщност,изобщонесеподразбира!Люкнеспоменаидумичказаприятелкатасипрезцялатасутрин.Защо?Защоощеотсамотоначалонеказа,четърсикуфарзаприятелкатаси?Защомеоставидаседядонегонаподав„Хародс“изащосесмеешестаковаискреноудоволствие,докатомегледашекакпрепускам

насам-натам,задаизпробвамколелцатанакуфарите?Акомибешеказал,чеизбирамекуфарзаприятелкатаму,изобщонямашедаседържапотозиначин.Итойгоезнаел.Съвсемсигурногоезнаел,затоваинемиеказал.

Усещамдамепобиватледенитръпки.Иманещогниловцялатаработа.—Всичконаредлие?—питаЛюк,катосеобръщаотновокъммен.—Не—чувамседаказвам.—Не,неенаред.Немиказа,чекуфарътезаприятелкатати.

Доринемиспомена,чеимашприятелка.О,боже!Какможахдагоизтърсятовапъксега?!Толковаетъпо!Нопък,отдругастрана,

някаксинемипука.—Разбирам—казваЛюкследкраткапауза.Вземапарченцехлябизапочвадаготроши

междупръститеси,послемепоглеждаиказватихо:—Сашаиаз…излизамезаедноотизвестновреме.Съжалявам,акосъмтидалповодда…дасимислишнещодруго.

Господи,сегапъкмиговориснизходително.Не,немогадагопонеса!—Неставадумазатова—казвамрязкоиусещамкаксеизчервявамкатодомат.—Нов

цялататазиработаиманещо…нещогнило.—Гнилоли?—питатой.Имамчувството,чесезабавлява.—Трябвашедамикажеш,чеизбирашкуфарзаприятелкатаси—заинатявамсеаз,впила

погледвмасатапредсебеси.—Щяхдаподходякъмвъпроса…по-различно.Настъпвамълчание.Вдигампогледивиждам,чеЛюкмегледатака,сякашсъмнякоя

откачена.—Ребека—казватой,—мисля,чеправишотмухатаслон.Помолихтезасъветпри

изборанакуфар.Итоваевсичко.—Ащекажешлинаприятелкатасикойтеесъветвал?—Разбирасе,чещейкажа!—възкликваЛюкидобавя,катопозасмивалеко:—

Предполагам,чещейбъдезабавно.Гледамгомълчаливоиусещамкакбуквалносесмръзвамотужас.Гърлотомисесвива,

болкастягагърдитеми.Щялодайбъдезабавно!Сашащесесмеезамоясметка!Амида,разбирасе,чещесесмее.Койнебисесмял,когатомуразкажаткакнякакво

момичеетърчалоцяласутринкатосмахнатонасам-натамиз„Хародс“,изпробвайкикуфаризадругажена?!Защотоизобщонеезагряло,чеиманещогнило.Защотосъвсемглупашкисиевъобразило,чеЛюкБрандънможедагохаресва!

Преглъщаммъчителноибуквалномиприлошаваотунижение.ЗапървипътсидавамсметкакакизглеждамвочитенаЛюкБрандън.Авсъщност,какизглеждамвочитенавсичкиостанали.Пълнопосмешище,налитака?Нескопосанаглупачка,коятоникоганесхващазакаквоточноставадумаисгафоветесинепрекъснаторазсмивахората.Момиче,коетонезнае,че„ЕсБиДжи“и„РутландБанк“сасеслели!Момиче,коетоникойникоганебиипомислилдавземенасериозно.НаЛюкипрезумнемуеминалодамикаже,чещеизбирамекуфарзаприятелкатаму,защотозанегоазсъмедноголямонищо.Имеепоканилнаобядпростозащотонееималнищодругопо-интереснозаправене—вероятносеенадявалнапореденгафотмоястрана,примернодасиизпуснавилицатаидасезавраподмасатадаятърся,накойтодасепосмеесколегитеси,когатосевърневофисаси.

—Извинявай—казвамстреперещгласиставам.—Сетихсе,ченямамвремезаобяд.—Глупости,Ребека!—казваЛюк.—Виж,съжалявам,ченесизнаелазаприятелкатами

—добавятой,катоповдигавеждиужизвинително,анаменмисеприисквадамусветнаедин.—Номожемвсепакдасиостанемприятели,нали?

—Не!—отвръщамсковано,катосидавамсметказаразочарованиетовгласамииусещам

очитемидасенасълзяват.—Не,неможем.Защотоприятелитесеотнасятединкъмдругсуважение.Ати,Люк,немеуважаваш,нали?Смяташмезапосмешище.Запълнанула.Е…—преглъщаммъчително,—несъм.

Ипредитойдауспеедамиотговорикаквотоидабило,азсеобръщаминапускамресторанта,полузаслепенаотсълзинаразочарование.

ФЪРСТБАНКВИЗА

КЕМЪЛСКУЕЪР7ЛИВЪРПУЛ

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон20март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,ФърстБанкВизакарта№1475839204847586БлагодаримВизанаправенияотВаспреводот10лиристерлинги,които

получихмеднеспосметкатаВи.НокактовеченееднократноВиуведомих,необходимотоминималноплащане

покредитнотоВизадължениевъзлизашена105.40лиристерлинги.Следователнопонастоящемминималнотоплащане,коетосеизисквада

направитепокредитнотоВизадължение,възлизана95.40лиристерлинги.Очаквамедаизвършитетоваплащаневнай-скоровреме.

Аконегополучимвседемдневенсрок,щебъдемпринуденидавземемпоследващимерки.“

ИскреноВаш:ПитърДжонсън,мениджърнаотдел„Сметкинаклиенти“

БАНКЪФЛОНДОН

ЛОНДОНХАУЗ

МИЛСТРИЙТ

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон20март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,Самосипомислете…колкоразличенможедастанеживотътвиблагодарение

наединзаемзапотребителскинужди!Снегобихтемоглидасикупитеновакола.Илидаремонтиратеипреобзаведете

домаси.Снегобихтемоглидасиосигуритемечтанатаяхта,скоятопрезпочивнитеднидабягатеотградскиястрес.Илидушевноспокойствие,породеноотсъзнанието,чеслекотаможетедаразчиститенатрупанитезадължения.

БанкъфЛондонпредлагапотребителскизаемизапочтивсякаквицели.Ето

защонеотлагайтеповече!Осигуретесистиланаживот,койтозаслужавате.Задаполучитенякойотпотребителскитезаеми,предоставяниотБанкъф

Лондон,доринеенужнодапопълватекаквитоидабилоформуляри.Достатъчноедасеобадитенанякойотнашитебезплатниденонощнителефони:010045(46,47,48)идаоставитеостаналотонанас.

Самосипомислете…Снетърпениеочаквамеданисеобадите.“

ИскреноВаша:СюСкипър,директорпомаркетингаP.S.Защодаотлагате?Наберетеведнага:010045(46,47,48)!Няманищопо-

леснооттова.

ДВАНАДЕСЕТКогатомалкопо-късносеприбирамвкъщи,вечесечувствамизтощенаинещастнадокраен

предел.Някакизведнъжсвръхпрестижнитепостовевбанковотоделоипазаруванетовлуксозния„Хародс“сЛюкБрандънзапочватдамисеструватнещоотдалеченонасветлиннигодиниотменинаправонереално.ЗащотоистинскиятживотнеевтовадаобикаляшстаксиизбаровскиятърговскицентърнаЛондонидаизбирашкуфарзахилядалири,налитака?Моятистинскиживотетоватук:тяснатамистаичкаотчуждапартамент,къдетомеочакваткупчинкагадниписмаотбанкисисканиядаизплащамзадължения,закоитосинямамнинай-малкапредставакакдауредя.

Пъхамключавключалкатаидокатоотварямвратата,чувамСузидасепровикваотвътре:—Беки?Тилиси?—Да—отвръщамколкотосеможепо-ведро.—Къдеси?—Етоме—казватяисепоявяваотврататанамоятастая.Странитейсапорозовели,а

очитейискрят.—Япознай!Имамизненадазатеб!—Каква?—питамиоставямдипломатическотосикуфарченапода.Дасипризная,вмоментаизобщонямамнастроениезаизненадитенаСузи.Сигурнотоку-

щоепреместилалеглотомивдругияъгълнастаятаилинещоподобно.Искамисеединственодаседна,даизпиячашачайидахапнанещо.Защототакаинеуспяхдаобядвам.

—Елаивиж.Не,не…първосизатвориочите.Азщетеводя.—Добре—казвам,послушносизатварямочитеийподавамръкатаси.Тямеповеждапрезхолаидокатоприближавамекъммоятастая,аз,естествено,неволно

започвамдаизпитвамтръпканавълнуващоочакване.Винагисъмсипадалапотакиванеща.—Да-да-да-да!Вечеможешдапогледнеш!Отварямочиипредпазливозапочвамдаоглеждамстаятаси,катосечудякаквалищуротия

еизмислилаСузитозипът.Е,поненеепребоядисаластенитемивбезумниразцветки,нитое„освежила“пердетатамисартистичницветнипетна,аикомпютърътмиесъвсембезопасноизключен.Нокакво,забога,е…

Ивсъщиямиггивиждам.Върхулеглотоми.Купищазавършенирамкизафотографии.Изработениперфектно,всичкиъглиидеалнопокритисплат,всичкиширитиидеалнозалепени,наистинаепостигнат„ефектналуксиизящество“.Немогадаповярвамнаочитеси!Налеглотомисаструпанипоне…

—Успяхданаправясто—обаждасеСузииззадгърбами.—Утрещедовършаостаналите!Налисастрахотни?!

Обръщамсеивпивамневярващпогледвнея.—Ти…тисинаправилавсичкотова?—Да!—отвръщатягордо.—Фасулскаработа,веднъжщомвлезешвритъм.Направихги,

докатогледахднешното„Сутрешнокафе“потелевизията.Жалко,ченеуспядаговидиш.Тематабешезамъжете,коитосеобличатвженскидрехи!Имахастрахотнителефонниобажданияотзрители.Обадисеединтип,който…

—Чакай—прекъсвамяаз,катосеопитвамдаосмислянещата.—Чакай,Сузи,неразбирам.Товатрябвадатиеотнело…—Отнововпивамневярващпогледвструпанитеналеглотомирамки.—Защо…защо,забога,сисехваналада…

—Ами,натебмайнетиоставамноговремезатях,нали?—отбелязваСузиделикатно.—Исипомислихдатипомогнамъничко.

—Дамипомогнешмъничко?—повтарямкатоунилоехо.—Утрещедовършаостаналитеищесеобадянафирматададойдатдагиприберат—

казваСузи.—Идатикажа,систематаиместрахотна.Неенужнодаимгипращашпопощатаиликаквотоидабилотам.Самиидватдасигиприберат!Апослещесиполучишчеказапарите.Щевземешнякъдекъмдвестаосемдесетичетирилири.Достадобре,а?

—Чакай,чакаймалко—обръщамсекъмнеяаз.—Каквоискашдакажешстова,чещесиполучачека?

Сузимепоглеждатака,сякашсъмнякояпълнаглупачка.—Е,Беки,рамкитесатвои.—Да,аматисигиизработила!Значититрябвадавземешпарите,Сузи!—Ноазгинаправихзатеб!—отвръщаСузи.—Задасъберешонезитристалириза

режийните!Впиваммълчаливопогледвнеяиусещамвгърлотомидазасядабуца.Сузиеизработила

всичкитезирамкизамен!Отпускамсеналеглото,вземамеднаотрамкитеибавнопогалвамспръстплата.Съвършенае!Доривтакъвпретенциозенмагазинкато„Либърти“небихаотказалидаяприематзапродан.

—Сузи,паритесаситвои.Несазамен—казвамследмалко.—Пъквечеицелиятпроектетвой.

—Е,туквеченесипознала—отвръщаСузистриумфаленблясъквочите.—Азсиимаммойсобственпроект.

Приближавакъмлеглото,бръквазадкупчинатаготовирамкииизмъкванещо.Фоторамка…коятообаченяманищообщос„Изящнирамки“!Цялатаевсребристмъхестплат,вгорнатайчастимарозоваапликациясдумата„Ангелче“,аотчетиритеъгливисятсребристипомпони.Товаенай-страхотната,най-кичознатафоторамка,коятосъмвиждалапрезживотаси!

—Харесвалити?—питаСузилеконервно.—Върхъте!—извиквам,катояграбвамотръцетей,задаяогледампо-отблизо.—Откъде

явзе?—Отникъде—казваСузи.—Самаянаправих.—Какво?—зяпвамяизумено.—Тисия…направила?—Аха.Докатогледах„Съседи“.Бешеужасно,датикажа.Бетнай-сетнеразбразаДжойи

Скай.Гледамякатопоразенаотгръм.КактакаизведнъжСузисеоказатолковаталантлива?—Е,каквощекажеш?—питаметя,катосивземаобратнорамкатаизапочвадаявъртив

ръце.—Мислишли,чещемогадапродавамтакиварамки?Далищеможедапродаватакиварамкили?Божемили!—Сузи—заявявамтържествено,—тисинапътдастанешмилионерка!Остатъкаотвечертапрекарвамевнапоителнонапиванеиентусиазираночертаенена

плановезабъдещатакариеранаСузикатосвръхпреуспяващабизнесдама.Самодетонеизпадамевистерия,докатосеопитвамедарешимдалитрябвадаоблечетоалетна„Шанел“илина„Прада“засрещатасисКралицата!Когатосилягам,вечесъмзабравилаиЛюкБрандън,иБанкъфХелзинки,ивсичкоостаналооттозимойкошмаренден.

Нонадругатасутринвсичкотоваизведнъжсезавъртваотнововсъзнаниетомикато

някакъвбезкраенфилмнаужасите.Събуждамсеужаснопремалялаинякакзъзнеща,сотчаянотожеланиедасивземаболнични.Неискамдаходянаработа.Искамдасистоявкъщи,заровенаподзавивките,дагледамдневнитесериалипотелевизиятаидабъдамилионерканасвободна

практикакатоСузи.Носегаенай-натоваренатаседмицаотмесецаиФилипзанищонасветанямадами

повярва,чесъмболна.Такачеуспявампонякакъвначиндасеприлъжадасеизмъкнаотлеглото,данамъкна

първитепопадналимидрехиидаседовлекадометрото.Послеспирамв„Лучо“исикупувамдвойнокапучино,голямакифласшоколадовпълнежиогромнопарчешоколадовсладкиш.Немипука,чещенадебелея.Имамнуждаотзахар,кофеинишоколад,притовавколкотосеможепо-голямоколичество.

Защастиеимастрашномногоработа,всичкисаужаснозаети,такаченаникогонемуедоприказкииследователнонемисеналагадасечудякакводаимотговарям,катомепитаткаксъмпрекаралавчерашниясисвободенден.Клеърбързопишенякакъвматериалнакомпютъраси,авърхумоетобюроеструпанакупчинакоректури,коитотрябвадаизчета.Проверявамелектроннатасипоща—нищоотникого—следкоетосесгърчвамунилонастоласи,вземампървиялистоткоректуритеизапочвамдачета:

„Преценкатанарисковетеипредимстватаприинвестираненафондоватаборсаможедасеокажетвърдеопасноначинание,особенозанеопитнияинвеститор.“

Господи,какваскука!„Ивъпрекичевъзвръщаемосттаможедабъдеголямавнякоипазарнисектори,никогаи

никъденямапълнигаранции.Ащосеотнасядодребнияинвеститор…“—Ребека?ВдигампогледоткоректуратаивиждамФилипдаприближавакъмбюротомислист

хартиявръка.Неизглеждаособенощастливизаединкошмаренмигмиминаванаум,чееговорилсДжилФокстънот„УилямГрийн“,узналезастаналотоисеготвидамивръчизаповедзауволнение.Когатоприближавадоменобаче,соблекчениеоткривам,чедържисамонякаквонищоиникаквопрескомюнике.

—Щетепомолядаотидешнатазитукизявавместомен—казвамиФилип.—Впетък.Азсамиятбихотишъл,носъмвързантуксхоратаотмаркетинга.

—О!—отронвамбезкакъвтоидабилоентусиазъмивземамлистахартияотръкатаму.—Хубаво.Закаквоставадума?

—Запанаираналичнитеинвестициивзала„Олимпия“—отвръщатой.—Знаеш,чевинагигоотразяваме.

Амаческука!Щесескъсамотпрозяване…—Пообяд„Барклейс“даватприемсшампанско—бързададобавиФилип.—О,чудесно!—казвамвечесмалкопо-живинтерес.—Амидобре.Незвучичактолкова

безинтересно.Закаквопо-точнода…Поглеждамкъмлиставръкатасиисърцетомизамира,когатовиждамвгорниякрайна

страницаталототона„БрандънКъмюникейшънс“.—Кактоипривсекидругголямпанаир—казваФилип.—Присъстватвсичкисекторина

личнитефинанси.Сщандове,промоции,разниизяви.Пишизатова,коетотисесторипо-интересно,оставямнатебдарешиш.

—Добре—отговарямследкраткапауза.—Чудесно.Такаде,каквомипука,чеЛюкБрандънщялдабъдетам?!Простощесенаправя,ченего

виждам.Щемузасвидетелствамточнотолковауважение,колкотоитойнамен.Аакосеопитадамезаговори,простощесивирнависокомернобрадичката,щесеврътнанапетаи…

—Каквървяткоректурите?—питаФилип.—О,страхотно—отговарямиотнововземампърватаоттях.—Скорощепривърша.Тоймикимвалекоисеотдалечава,аазотновосезачитамвкоректурата.

„…додребнияинвеститор,рисковете,придружаващиподобнивложения,можеданадхвърлятпотенциалнитепечалби.“

О,боже,какваграндиознаскука!Доринеуспявамдасесъсредоточавзначениетонаотделнитедуми.

„Порадитовавсеповечеиповечедребниинвеститориизискватвложениятаимдасапридружениотвисокастепеннасигурност.Еднадобраопцияедасеинвестиравнякойоттаканареченитетракър-фондове,коитонепрекъснатоследятавтоматичнодвижениетонаакциитенаводещитестокомпании…“

Хм,товаменавежданаеднамисъл.Вземаммобилниясителефон,отварямкапачетомуинабирамновиядиректенномернаЕлив„Уедърбай“.

—ЕлинорГранджър—долитагласътйнякакотдалечисъсстранноехо.Изглеждавръзкатанеедобра.

—Здрасти,Ели.Бекие—казвам.—Слушай,помнишлигионези„ченгенца“,ха-ха,„Тракър“[1]?Страхотнибяха,нали?Домъчняломиезатях,дазнаеш,и…

Полиниятаизведнъжсеразнасянякаквостраховитозадгробностенаниеиаззяпвамотизненада.ВдалечинатачувамЕлидаказва:„Извинете.Самозамомент…“.

—Беки!—изсъскватявухотоми.—Телефонътмибешенависокоговорител,подяволите!Ишефътнаотделабешевофисами.

—О,боже!—възкликвампритеснено.—Извинявай!Ощелиетам?—Не—отвръщаЕлиивъздъхвасъкрушено.—Богзнаекаквощесипомислисегазамен.—О,ами…—започвамокуражително,—шефъттиимачувствозахумор,нали?Елинеотговаря.—О,ами…—добавямвеченетолковауверено,—всеедно,щеимашливремедапийнем

понещонаобяд?—Всъщностмайне—отвръщаЕли.—Извинявай,Беки,носеганаистинасеналагада

прекъсна.Итямизатварятелефона.Явновеченикойнемехаресва!Изведнъжмепобиватледенитръпки,разтрепервамсеисе

свивамощеповеченастоласи.О,боже,мразягоднешнияден!Всичкомразя!Искамдасиотидаудомаааа!

Трябвадакажаобаче,чевпетъквечесечувствамдалечпо-оптимистичнонастроена.Главнозащото:

1.Петъке.2.Прекарвамцелияденизвънофиса.3.ВчераЕлисеобади,задамисеизвини,чемиезатворилателефонатакарязко,ношефът

йпаквлязълвофиса,докатосмеговорели.Идамикаже,чеитящеходинапанаираналичнитеинвестиции!

Плюс4.НапълносъмизхвърлилаотсъзнаниетосиинцидентасЛюкБрандън.Такаде,накого

изобщомупуказаЛюкБрандън?!Такачекогатосеготвядаизляза,вечесечувствампочтикипящаотенергияидоста

въодушевена.Върхукъсатасичернаблузкаобличамноватасинежносиважилетчицасперленитекопченца,детосиякупихот„Бенетон“послучайрожденияденнаСузи.Обуваминовитеситъмносививелурениботушкиот„Хобс“,коитостоятстрахотноинажилетчицата,иначернатамипола—итрябвадакажа,чеизглеждамадскидобрестях!Господи,обожавамновитедрехи!Акоможешехоратавсекиденданосятновидрехи,сигурнасъм,ченикойникоганямашедастрадаотдепресия!

Вечесеготвядаотворявратата,когатоотпрозорчетозапощатавкракатамисеизсипваткупписма,адресиранивседомен.Повечеоточевидное,чевсичкитесавсеразнисметки,аедноеслоготонаЕндуичБанк.Днесобачетеизобщонеметрогват,защотовечесиимамстрашнохитроноворешениенапроблемасгаднитеписма:напъхвамгинеразпечатанивчекмеджетонатоалеткатасииврътвамключа.Товаеединствениятначинданесестресирамдопобъркванеоттях.Ефектътоттозимойновподходенаправострахотен—заключвамписматавчекмеджето,излизамотапартаментаивечеизобщосъмзабравилазасъществуванетоим!

Когатостигамвзала„Олимпия“,откриванетовечееминало,анаокологъмжиотнарод.

Казвамиметосинаслужителянарецепциятаитоймивръчваеднаголямаблестящапапкатипдипломатическокуфарчеслоготонафирмата,отговарящазаорганизациятанаизявата.Впапкатаоткривамдебелотестематериали,предназначенизажурналистите,къмкоитоеприкрепенаиголямаснимканаорганизаторитенапанаира,вдигащизаназдравицачашисшампанскоединкъмдруг(дабе,да,каклипъкданеяпуснемвсписанието!).Освенпресматериалитевътреимаединваучерзадвебезалкохолнинащандана„СънАлианс“,билетзапанаирнаталотария,скойтомогаевентуалнодаспечеляхилядалири(инвестиранивъвфондпомойизбор),голямарекламнаблизалкасемблематана„ИйстгейтИншърънс“,кактоиединбаджснадписпресавгорниямукрайисмоетоимеподнего.Имаибялплик,вкойтооткривампоканазаприемасшампанско,даванотинвестиционнияфонд„Барклейс“—изваждамгоигрижливогоприбирамвчантатаси.Послеприкачамздравобаджакъмреверанаблузкатасиизапочвамдаобикалямизпанаира.

Нормалнотоправило,разбирасе,едазахвърлишбаджаощевмига,вкойтогополучиш.Ноприподобниизявибаджътснадписпресадаваголемипредимства,защотохоратасеизпотрепватдатеотрупватсразнирекламниподаръци,асъщоиснещазапохапване.Следоколочасвечесъмнасъбраладвеготинихимикалки,ножзаразрязваненахартия,кутийкашоколадчетана„ФерероРоше“,балонсхелийинадпис„СейвендПроспър“,тенискаскарикатурнафизиономиянагърдитеирекламеннадписнанякаквакомпаниязамобилнителефони.Освентоваизпихдвебезплатничашикапучино,изядохединкроасансшоколад,кактоиняколкоовесенисладки(от„Съмъсет“),получихпакетсминисладкишчетаидветесибезалкохолниот„СънАлианс“.(Всеощенесъмнаписаланиторедвбележникаси,нитосъмпоискаладамисеотговоринакакъвтоидабиловъпрос.Нямазначение.Винагимогадапрепишаедно-другоотматериалитевжурналистическияпакет.)

Виждамнякоиколегиданосятмногосладичкималкисребристичасовницизабюро.Небихималанищопротивиаздаполучаедно,такачеобикалямизпанаира,катосеопитвамдаразбераоткъмкояпосокаидват.Изведнъжчувамглас:

—Беки!Оглеждамсе—Ели!Стоиприщандана„Уедърбай“заедносдвамаизтупаникостюмарии

мимахадаотидапринея.—Здрасти!—поздравявамярадостно.—Какси?—Чудесно!—отвръщамитяслъчезарнаусмивка.—Всичковървистрахотно.Итрябвадакажа,четядействителноизглеждастрахотно.Носияркочервенкостюм

(„КарънМилън“несъмнено),многохубавиобувкисквадратниносовеиеприбраланазадкосатаси.Единственото,коетоопределенонемекефи,саобецитей.Защоизобщойепритрябвалоизведнъждасислагаперлениобеци?!Вероятнозаданесеотличаваотостаналитесиколежкивъвфирмата.

—Господи,направонемогадаповярвам,ченаистинасиеднаоттях!—подхвърлямйшепнешком.—Сегаемоментътдатеинтервюирам!—възкликвам,накланямлекоглававстрани

иподемам,имитирайкипозатаиговоранаводещияна„Панорама“МартинБашир:—МисГранджър,бихтелисподелиликаквисацелитеипринципитена„УедърбайИнвестмънтс“?

Елисепозасмива,послебръкваведнакутия,коятоенащандадонея.—Ето,вземитова—казваимипротяганякаквадебелаброшура.—О,благодаря—отвръщамироничноиянапъхвамвчантатаси.Предполагам,чего

прави,задасепредставидобрепредколегитеси.—Всъщност,понастоящем„УедърбайИнвестмънтс“сенамиравдоставълнуващпериод

наразвитие—продължаваЕли.—Знаешли,чеследващиямесецлансирамецялановасерияотфондове?Мисля,чесаобщопет.„РастежвАнглия“,„ПерспектививАнглия“,„РастежвЕвропа“,„ПерспектививЕвропа“и…

Хубаводе,защомигиразправявсичкитезидивотии?—Ели…—И„РастежвЩатите“!—завършваЕлитриумфално.Вочитейнямаиискрицахумор.—Аха—казвамследизвестнапауза.—Ами…товазвучи…готино!—Могадапоръчамнанякойотнашитехоразавръзкисобщественосттадатисеобадят,

акоискаш—добавяЕлиентусиазирано.—Датидадатповечеподробности.Какво?!?—Не,не—отвръщамприпряно.—Няманужда,всичкоеясно.Тазначи…ъъъ…каквоще

правиш,катоприключиштук?Искашлидаотидемдапийнемпонещо?—Нямадамога—отговаряЕлисизвинителентоннагласа.—Отивамдаогледамняколко

апартамента.—Данесеместиш?—питамизненадано.Елиживеевнай-жестокияапартаментвартистичнияквартал„Камдън“,катоимаза

съквартирантидвемомчетаотнякаквамузикалнабанда,коитонепрекъснатойосигуряватбезплатнипропускизанай-различниконцертиидругитакива.Умътминегопобиразащойепритрябвалодасемести!

—Всъщност,щесикупувамапартамент—поясняваЕли.—Оглеждамжилищаизпо-престижните„Стрийтам“,„Туутинг“…Щемиседасевключанай-сетне,апослеидазапочнадасеизкачвамвйерархиятананедвижимитеимоти.

—Правилно—казвамвяло.—Добраидея.—Изнаешликаквощетикажа,Беки,тисъщобитрябвалодагонаправиш—добавяЕли.

—Неможешдасемотаешвечновнякакъвсимижавстудентскиапартаментподнаем.Идвамомент,когатотрябвадазапочнеистинскиятживот!—отсичатявдъхновеноипоглеждакъмединияоткостюмаритенащанда,койтойсеусмихваодобрително.

„Изобщонеемижавстудентскиапартамент!“,мислясивъзмутено.Пъкикойетози,койтоопределякаквозначи„истинскиживот“?Койказва,че„истинскиятживот“екатереневйерархиятананедвижимитеимотииносененакошмарниперлениобеци?Каклипъкне!Никакъвистинскиживотнеетова,амипо-скороскучнодосмъртживуркане.

—Щеходишлинаприемана„Барклейс“?—правяпоследенопитснадеждата,чеакоотидемтамзаедно,можедасиправимкомпаниявнапиванетоидасепозабавляваме.

Елиобачесмръщвалеконосипоклащаполуотрицателноглава.—Можеидапрескочазамалко—казва,—нонемисевярва,защотоимамдостаработа

тук.—Хубавотогава—отвръщам.—Амивтакъвслучайщесе…щесевидимпо-късно.Отдалечавамсеотщандана„УедърбайИнвестмънтс“ипоемамбавнокъмеднаотъгловите

зали,къдетощебъдеприемът,катосечувствамвизвестнастепенобезкуражена.НеволнозапочвамдасепитамдалипъкЕлинееправа,ааздагреша.Можебииазтрябвадазапочнада

мисляидаговорязаизкачваневйерархиятананедвижимитеимотиизаинвестициивперспективнифондове.О,боже,можебивмениманещосбъркано!Сигурномилипсвагенът,койтокарачовекадапораства,дапомъдрява,дасикупуваапартаментв„Стрийтам“идазапочнедапосещавародителитесивсекиуикенд!Всички,освенменсепридвижватнапредвединсвят,койтонеразбирам.

Когатообаченаближавамвходаназалата,къдетощееприемътсшампанско,усещамкакдухътмипостепеннозапочвадасеповишава.Такаде,накоголипъкнямадамусеповишидухътприизгледитезабезплатношампанско,питамаз?!Залатаекрасивоукрасена,презсредатайеопънатприветственнадпис,вдънотосвиринякаквабанда,аведнагаследвходастоимомичевнещокатопараднауниформаираздаварекламниключодържателисемблематана„Барклейс“.Когатовиждабаджами,тямисеусмихвашироко,подавамилъскавабялапапкаспресматериалииказва:

—Изчакайтезасекунда,моля.Послеотивакъмгрупахора,прошепванещонаединмъжвкрасивкостюм,койтоесгръб

къммен,връщасебързоиказва:—Ейсегащедойдеединчовекдавипосрещне.Амеждувременнозаповядайтечаша

шампанско.Е,наливиждатесегакаквоедасипреса?Къдетоидаотидеш,неизменнотисеоказва

специалновнимание.Поемамчашатасшампанско,напъхвамбялатапапкавчантатаприостаналитеиотпивамщедраглътка.О,какванаслада!Леденостудено,лекотръпчивоиприятнопенливо!Мислясидапоостанатукчас-дваитихоикроткодасипияшампанско,докатоимсвършатзапасите.Нямадапосмеятдамеизгонят,азсъмпреса!Всъщностможеида…

—Ребека!Радвамсе,чеуспядадойдеш.Вдигампогледотмехурчетатавчашатасисшампанскоибуквалносесмразявам.О,НЕ!

МъжътскрасивиякостюмбилЛюкБрандън!ИсегаЛюкБрандънстоиточнопредменимегледаправовлицетосизраз,чиетозначениенемиесъвсемясно.Изведнъжусещам,чемипрималява.Отцялататазиработа,детосияпланирах—чещезапазяхладнокръвиеищеседържаследенопрезрение—явнонищонямадаизлезе.Защотосеоказва,чедорисамоединпогледкъмлицетомуедостатъченотноводамезалееунищожителнавълнанаизгарящоунижение.

—Здрасти—измърморвамснаведениочи.Амазащоизобщогопоздравявам?!—Надявахсе,чещедойдеш—казватойтихоисериозно.—Многобихискалда…—Да—прекъсвамгонивклин,нивръкаваз.—Е,трябвада…Нямамвремезаприказки,

трябвадапообиколясредхората.Туксъмпоработа,знаеш.Опитвамседазвучасделоводостолепие,ноусещамгласътмидапотреперва

издайнически,абузитемибавнодапламватвсепо-силноподнастойчивиямупоглед.Етозащосеврътвам,предидаеуспялдакажекаквотоидабилодруго,исеотправямкъмдругиякрайназалата.Ипредставасинямамнакъдесъмсезапътила.Простотрябвадапродължавамдавървя,докатоненалетянанякой,скоготодазаговоря.

Проблемъте,ченевиждамниеднопознатолице.Навсякъдевиждамсамосплотенигрупичкиотхора,предимномъже,свиднабанковислужители,коитосесмеятисиговорятзаголф.Всичкимиизглеждатнякакмноговисокииширокоплещести,анавсичкотоотгоренемогадоридасрещнанечийпоглед.Амаченеудобноположение,Господи!Чувствамсекатошестгодишнохлапенце,попадналонакупоннавъзрастни.Най-сетнезабелязвамвъгъланазалатаМойраЧайнингот„ДейлиХералд“,коятомепоглеждабеглоивочитейпроблясванещокатополуразпознаване.А,не,определенонямамнамерениедаговоряснея!„Добреде,само

продължавайдавървиш!—заповядвамсимислено.—Преструвайсе,чеситръгналананякъдесточноопределенацел.“Самобезпаника!

ПослемярвамвдругиякрайназалатаЛюкБрандъндаметърсиспогледизмножеството.Явномевижда,защотоизведнъжтръсваглаваизапочвадасипробивапъткъммен.О,боже,бързо!Бързо!Навсякаценатрябваданамерякогодазаговоря.

Ядавидимсега—можебитазидвойкамъжижена,коитостоятмалкопо-встрани?Тойенасреднавъзраст,атядостапо-млада.Изглеждаттака,сякашитесъщонепознаваткойзнаеколкохоратук.СлаваТебе,Господи!Коитоидаса,щеотидапритяхищегипопитамхаресвалиимпанаирътидалисаоткрилинещополезнозасебеси,катосепреструвам,чесиводябележкизабъдещатамистатия.АкогатоЛюкБрандънприближи,щесенаправя,чеужсъмстрашнопогълнатаотразговораиизобщонегозабелязвам.Добре,тръгвам!

Отпивамглъткашампанско,приближавамдодваматаипоздравявамсведраусмивка:—Здравейте,РебекаБлумуудот„Успешниспестявания“.—Здравейте—отговарямъжът,катосеобръщакъмменипротягаръка.—ДерекСмийт

отЕндуичБанк.АтоваеасистенткатамиЕрика.О,боже!О,боже!Буквалноонемявам.Немогадамустиснаръката.Немогаидапобягна.Изведнъжсе

парализирам.—Здравейте—казваимомичето,катомисеусмихвадружелюбно.—ЕрикаПарнъл.—Да—най-сетнеуспявамдапромълвядрезгаво,следсякашвековнапауза.—Да,

здрасти.Моляви,моляви,забраветеиметоми!Моляви,забраветеиметоми!—Журналисткасте,нали?—казваЕрика,загледанавбаджанагърдитеми,прикоетолеко

свивавежди.—Иметовимисевиждапознато.—Да—успявамдаизмънкам.—Да,виесигурно…можедастечелинякоимоистатии.—Вероятно—отвръщатяиотпиванехайноглъткашампанско.—Вофисаполучаваме

всичкифинансовииздания.Някоисанаистинамногодобри.Лека-полекакръвтаотновопотичавъввенитеми.„Всичкощеенаред“,казвамси

успокоително.Няматсининай-малкапредставакоясъм,налитака?!—Вие,журналистите,майтрябвадабъдетеспециалистиповсичко—отбелязваДерек,

койтомеждувременновечесееотказалдасеръкувасменисегавъртичашатасшампансковръцетеси.

—Да,наистина—отговарямирискувамдапуснаеднаусмивка.—Щемнещем,опознавамевсичкисфериналичнитефинанси,отбанковотоделоиинвестиционнитефондоведоразличнитезастраховки.

—Акакпридобиватевсичкитезипознания?—О,простогипопивамевпроцесанаработата—отвръщамвечехладнокръвно.Изнаетеликакво?Веднъжщомсеотпуснах,ситуациятазапочвастрашнодамезабавлява!

Направомисеприисквадазатананикам:„Незнаетекоясъм!Незнаетекоясъм!“.АнаживоДерекСмийтизобщонеечактолковастрашен.Дориенякакдобродушенидружелюбен,катонечийвуйчоотситуационенкомедиенсериал.

—Честосъмсимислила—казваЕрикаПарнъл,—чебибилодобредасезаснемедокументаленфилмзаработатавнякоябанка.

Поглеждамеочаквателноиаззапочвамдакимамутвърдително.—Прекраснаидея—отвръщам.—Убеденасъм,чещеестрашновълнуващо.—Трябвадавидитекаквиобразиимасредклиентитени!Хора,коитосиняматнинай-

малкапредставазасобственитесифинанси.Нали,Дерек?

—Удивително—казваДерек.—Направоудивително.Неможетедасипредставитекаквиневероятниидиотщиниизмислятнякоихора,самоисамодаизбегнатплащаниятапопросроченитесикредити.Илидориединнищоиникакъвразговорснас!

—О,наистинали?—питам,катосепреструвамнабезкрайноудивена.—Изобщонямадаповярвате,акозапочнемдавиразказваме!—засмивасеЕрика.—

Понякогасечудя…—Ребека!—изгърмявапознатгласзадмен.ОбръщамсешокиранаивиждамФилип.Стискачашасшампанскоимегледа.Каквопък

правитойтук?—Здравейте—казваФилип.—Хоратаотмаркетингаотложихасрещата,такачерешихи

азданаминанапанаира.Каквървятнещата?—О,страхотно!—отговарямиотпивамголямаглъткашампанско.—ЗапознайсесДерек

иЕрика…Моятглавенредактор,ФилипПейдж.—ЕндуичБанк,такали?—подхвърляФилип,загледанвбаджанаДерекСмийт.—

СигурнопознаватеМартинГолинджър.—Боясе,чене.Ниенесмеотцентралнияофис—отговаряДереккатосепозасмива.—Аз

съммениджърътнаклонавъвФулхам.—Фулхамли?—засмивасеиФилип.—ВбаровскияФулхам,а?Изведнъжвглаватамисеобаждатревожнозвънче.Опасност,опасност,опасност!Трябва

данаправянещо.О,боже,трябваведнагаданаправянещо:дасменябързотемата!Твърдекъсно!Сегавечесъмзрител,койтонаблюдаваотвърханапланинатакакдвавлакасесблъскватдолувдолината.

—РебекаживеевъвФулхам—казваФилип.—Тивкоябанкаси,Ребека?НищочудноитидасиклиентканаДерек!

ИФилипизбухвавгръмогласенсмях,сякашеказалнякаквастрахотнашега.Дерексепозасмивалюбезно.

Наменобаченемиедосмях.Замръзвамнамястотоси,наблюдавайкикатохипнотизиранакаксесменятизражениятаполицетонаЕрикаПарнъл.Какпостепенносесещакоясъм.Погледътйсрещамояиусещамкакпогръбначниямистълбплъзваледенстуд.

—РебекаБлумууд—казваЕрикасдостапо-различенгласотпреди.—ЗНАЕХсиаз,четоваимемиеизвестно.СлучайнодаживеетенаБърниРоуд,Ребека?

—Правовдесетката!—възкликваФилипдоволно.—Какпознахте?—пита,отпивайкиотшампанскотоси.

„Млъквай,Филип!—скърцамсъсзъбимислено.—Млъквай!“—Тамживеете,нали?—питаЕрикасмеден,ноостъркатобръсначгласец.О,боже,сегапъкФилипмегледа,очаквайкидаотговоряутвърдително.—Да—отговарямсъссвитогърлоиусещамкаксеизчервявамсилно.—Дерек,схваналикояетя?—питаЕрикавсетакапрестореномило.—ТоваеРебека

Блумууд,еднаотнашитеклиентки.Мисля,чеонзиденговориснеяпотелефона.Сетилисе?—Гласътйизведнъжзазвучавасурово:—Детойбешеумрялокучето.

Настъпватежкомълчание.НесмеядапогледнаДерекСмийтвочите.Всъщност,несмеядапогледнаникойинищо,освенпода.

—Ейнатовамусевикасъвпадение!—възкликваФилипипредлага:—Ощепочашашампанско?

—РебекаБлумууд?—смаянопитаДерекСмийт.—Простонемогадаповярвам.—Е,да!—казвамиотчаяногаврътвамостатъкаотшампанскотоси.—Ха-ха-ха!Колко

малъкесветът,нали?Впрочем,азтрябвадатръгвам,задаинтервюирами…

—Момент!—спирамеЕрикасостъркатобръсначтон.—Надявахмеседаможемдасипоговоримсвас,Ребека.Нали,Дерек?

—Да,наистина!—отговаряДерекСмийт.Вдигамочиисрещампогледаму.Иизведнъжмепобиваттръпкинастрах.Тозичовеквече

изобщонемиприличанадобродушенвуйчоотситуационенкомедиенсериал.Апо-скоронавсяващужасквестор,койтомееспипалдапреписвамнадържавенизпит.

—Стига,разбирасе—добавяДерекСмийт,гледайкименастойчиво,—идватавикракадасаневредимииданестрадатеотнякаквосмъртоносновъзпаление.

—Товапъкщозашегае?—питаФилип,готовдасеразсмее.—Какекракътви,впрочем?—питаЕрикасладко-милно.—Добре—смотолевям.—Добре,благодаря.Тъпакучка!—Чудесно—казваДерекСмийт.—Значисеуговарямезапонеделник,вдеветиполовина

сутринта,нали?—ПослепоглеждакъмФилипидобавя:—НадявамсеневъзразяватеРебекадаминезамалкопринаспредиработа?

—Не,разбирасе!—отговаряФилип.—Аакослучайнонедойденасрещатани,вечезнаемкъдедаяоткрием—казваДерек

многозначително,анаменстомахътмисвиваотужас.—Щедойде,щедойде,нямакъдедаходи!—казваФилипидобавяшеговито:—Защотов

противенслучайщесинамерибелята.Ухилвамисезакачливо,вдигачашатасикатозаназдравицаисеотдалечава.„О,боже!—

мисляси,обзетаотпаника.—Немеоставяйнасаместях!“—Е,снетърпениеочаквамдасевидимвпонеделник—отбелязваДерекСмийт.Замълчава

замиг,апоследобавя,гледайкимевтренчено.—Адоколкотосиспомнямоттелефоннияразговор,койтопроведохмеонзиден,дотогаваочакватеидаполучитенякаквипари.

Мамкаму!Надявахсевечедаезабравил.—Точнотака—отговарямследкраткапауза.—Абсолютно.Паритеотлеля.Добречеми

напомнихте!Неотдавналеляпочинаимиоставиизвестнасумавнаследство—пояснявамзаЕрикаПарнъл.

Тяобачеизобщонеизглеждавпечатлена.—Добре—казваДерекСмийт.—Щевичакамвпонеделник.—Чудесно—отговарямимусеусмихвамвъзможнонай-уверено.—Снетърпение

очаквамдасевидим!

„ОКТАГОН“

ВКУС…СТИЛ…ВИЗИЯФИНАНСОВОТДЕЛ8-ИЕТАЖТАУЪРХАУЗ

ЛОНДОНРОУД

УИНЧЕСТЪР

КРЕДИТНАКАРТА№78544567МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон20март2000г.--------------------------------------------------------------------------

„СкъпамисБлумууд,ПоследнонапомнянеВъпрекимоетоуведомителнописмоот3мартвсеощедължите245.57лири

стерлингипоВашатакредитнакартаот«Октагон».Аконевнесетепаритевседемдневенсрок,сметкатаВищебъдезакритаищебъдатпредприетипоследващимерки.

Радвамсе,честеоткрилиГосподаичестеприелиИсусХристосзасвойСпасител.Засъжалениетованяманикаквоотношениекъмнастоящияпроблем.

СнетърпениеочаквамдаполучаплащанетоВивнай-скоровреме.“ИскреноВаш:ГрантЕлсмор,мениджърнаотдел„Сметкинаклиенти“

[1]Tracker(англ.)—таенагент,ноимарканашоколадовисладкишчета.—Бел.прев.↑

ТРИНАДЕСЕТО,боже!Кофтиработа.Всмисъл,нечемеехваналапараноя,налитака?Амиработатасие

наистинаадскикофти!Седявметротонапътзавкъщиигледамотражениетосивпрозореца—изглеждамтолкова

спокойнаибезгрижна.Нотоесамовъншно.Авътрешно…вътрешноумътмисегърчиивъртинасам-натамкатопаяк,опитвайкиседанамериизходотположението.Въртисе,въртисе,въртисевединомагьосанкръг,аизходвсенямаиняма.Добре,стига!Спри!Успокойсеидайдавидимощеведнъжскаквивъзможностиразполагаме.

Първавъзможност:Отивамнасрещатаисиказвамистината.Не,немога.Простонемога.Немогадаотидатамвпонеделниксутринтаидасипризная,

ченесамоняманикаквихилядалиринаследениотпочиналалеля,ноиникоганямадаима.Защотокаквощестанетогава?Амитова,чещесенапушатстрахотноищепочнатдамичетатконско,налитака?Щемиизвадятвсичкиразходи,щепочнатдаобсъждатеднапоеднавсичкитемипокупкии…О,боже,прилошавамисамокатосигопомисля.Не,немогадагонаправя.Немогадаотида.Немогаитовасие.

Вторавъзможност:Отивамнасрещатаилъжа.Добреде,икакволъжапо-точно?Чехилядаталирищепристигнатвсекимомент,

сигурация.Ичевнай-скоровремеочаквамдаполучаидругисредства.Хммммм.Да,неезле.Самодетосимисля,ченямадамиповярват.Коетоозначава,чепакщесенапушатстрахотноищемичетатконско.Ааа,не!Няманачин!

Третавъзможност:Неотивамнасрещата.Идеално!Самочеаконеотида,ДерекСмийтщесеобадинаФилипидваматащевзематда

серазприказват.Итогаванищочудновсичкодаизлезенаявеитойдаразбере,чевдействителностизобщонесъмчупилакрак.Нитосъмималавъзпалениенажлезите.Аследтованямадамоганосасидапокажавофиса.Щебъдабезработна.Животътмищесвършиощенадвадесетипетгодишнавъзраст.Нопъкценатаможебисиструва.

Четвъртавъзможност:Отивамнасрещатасчекзахилядалири.Върхът!Влизамстанцовастъпка,подавамчека,питамнебрежно„Нещодруго?“иси

излизамвсетакастанцовастъпка.Върхът!Нооткъдедагинамерятезихилядалиридопонеделниксутринта?Откъде?!Петавъзможност:Избягвам.Коетообачебибилоабсолютнодетинскапостъпка.Единзрялчовекнебипостъпилтака.

Изобщонесиструвадагообмислям.Чудясесамокъдебихмогладаотида.Можебинякъдевчужбина.ВЛасВегас.Амида!И

таммогадаспечеляцялосъстояниевказината.Единмилионлиристерлингиилинякакваподобнасума.Аможедорииповече.Ипосле…да…послепращамфакснаДерек,вкойтогоуведомявам,чезакривамбанковатасисметкапритяхпорадитова,чемуелипсвалавяравмен.

Боже,да!Нямалидаестрахотно?„СкъпимистърСмийт,бяхлекоизненаданаотнеотдавнашнияВинамек,ченеразполагамсдостатъчносредства,задапокрияразходитепокредитаси,идосташокиранаотсаркастичнотоВидържаниекъммен.Отприложениячекзамилионидвестахилядилиристерлингиставаясно,черазполагамсъссолиднисредства,коитовнай-скоровремещепрехвърляпринякойотконкурентитеВи.ТойнесъмненощесеотнасякъмменсповечеуважениеотВас.Послепис:ИзпращамкопиеоттоваписмодоначалницитеВивцентралнияофис.“

Тазиидеямихаресватолковамного,чеизвестновремеяпредъвквамвглаватаси,мисленоредактирайкиписмотосиотновоиотново.„СкъпимистърСмийт,повременапоследнатанисрещасеопитахдаВиинформирамдискретно,чевдействителностсъммилионерка.Акомибяхтеималидоверие,нещатаможехадабъдатдостапо-различни.“

Пъкдавидимдалинямадасъжалитогавазадържаниетоси!Щесъжалииощекак!Товащемуезаурок.Вероятнощемисеобадидамисеизвинява.Щесеопитваотноводамеспечеликатоклиентканабанката.Сигурнощенастоява,ченееималнамерениедамеобижда.Новечещеемногокъсно.Много,многокъсно.Ха!Ха-ха-ха-ха…

Подяволите!Пропуснахсиспирката.Когатосеприбирамвкъщи,заварвамСузидасединапода,заобиколенаотлъскави

списания.—Здрасти!—казватяентусиазирано.—Знаешликакво?Щемесниматза„Вог“!—Какво?—възкликвамневярващо.—Наулицаталитевидяхаиликакво?—питамив

следващиямигосъзнавам,ченебитрябвалодазвучачактолковаизненадано.Такаде,Сузиимавеликолепнафигура.Катонищоможедабъдеманекенка.Амавсепак…

„Вог“…—Немен,глупчо!—отвръщатя.—Рамкитеми.—Щесниматрамкитетиза„Вог“?!Товавеченаистинанеговярвам!—Заюнскияимброй!Щемевключатвматериалсъсзаглавие„Отпуснетесидушите—

дизайнеривръщатсмехавинтериора“.Върхът,нали?Проблемътобачее,чезасегасъмнаправиласамодверамки.Щетрябваданаправяощеняколко,вслучайчехоратапожелаятдасикупят.

—Ясно—казвам,опитвайкиседаосмислячутото.—Акакстанатака,че„Вог“щеправятматериалзатеб?Чулисаотнякъдезарамкитетииликакво?

Нокак,забога,щесачулизанея?!Такаде…татязапочнадаправирамкиедвапредичетиридни!

—Небе,глупчо!—възкликватяисеразсмива.—ЗвъннахнаЛали.ПознавашлияЛали?—Поклащамотрицателноглава.—Е,сегатяередакторнамоднитестраницина„Вог“.ЛалиговориласПерди,коятоередакторнастраницитезаинтериор.ПослеПердимисеобади.Акогатойописахкаквопредставляватмоитерамки,тянаправоподлудя.

—Жестоко!—възкликвам.—Пердимиказаикакводаговорянаинтервюто—добавяСузи,прокашляселекичкои

подематържествено:—„Искамдасъздавамнеща,коитодарадватидазабавляватхората,анесамодаимвдъхватвъзхищение.Въввсекиотнассекриееднодете.Животътетвърдекратъкзаминимализъм.“

—Аха—казвам.—Страхотно!—Чакай,чакай,имашеиощенещо—възкликваСузиисмръщвавеждизамислено.—А,

да!ДизайнътнамоитерамкиевдъхновеноттворческотовъображениенаГауди.АсегаотивамдазвъннанаЧарли—добавятящастливо.—Сигурнасъм,чебешенанякакъвотговоренпоств„Татлър“.

—Страхотно!—повтарям.Инаистинаестрахотно.ИазнаистинасерадвамзаСузи.Разбирасе,чесерадвам.Въпрекитоваобаченякъдедълбоковменсечудякакставатака,ченанеявсичкойсе

нареждастакавалекота?!Обзалагамсе,чепрезцелиясиживотнейсееналагалодасеразправясгаденбанковмениджър.Обзалагамсе,чеизанапредникоганямадайсеналожи.Тоталнообезверенасеотпускамнаподаиразсеянозапочвамдапрелиствамнякакволъскавосписание.

—Междудругото—обръщасекъмменСузи,вечестелефоннатаслушалкавръка,—Таркуинсеобадипредиоколочас,задаседоуговоритезасрещатави.—Ухилвамисеширокоипита:—Нетърпеливаси,нали?

—Ами…—отвръщамвяло,—да,разбирасе.Дасипризная,съвсембяхзабравилазасрещатасТаркуин.Нонямастрашно.Простоще

изчакамдоутреследобедитогаващезаявя,чеимамадскименструалниболки.Чистаработа.Никойникоганепоставяподвъпросподобнонещо,особенопъкмъжете.

—А,да!—възкликваСузи,катомахвасръкакъмразтворенотонаподасписание„ХарпърсендКуийн“.—Явижкойсемъдритамвкласациятаимза„Стотенай-богатиергени“!О,здрасти,Чарли!—казватявслушалката.—Сузисеобажда.Слушайсегакакво…

Свеждампогледкъм„ХарпърсендКуийн“изамръзвамотизумление.ОтстраницатамегледаЛюкБрандън,аналицетомугреелъчезарнаусмивка.Зачитамсевтекстаподснимкатаму:

„Номер31.ЛюкБрандън.Възраст:32.Предполагаемосъстояние:10милионалиристерлинги.Предприемач.Изключителноинтелигентен.ЖивеевЧелси.ПонастоящемизлизасъсСашадьоБонвий,дъщерянафренскимилиардер“.

Хичинеискамдагозная.КаквомеинтересуваскогоизлизаЛюкБрандън?ЯдосанопрелиствамстраницитеназадипогледътмипопадавърхуказанотозаНомер17,койтоизглеждакъде-къдепо-милчовек:

„Номер17.ДейвКингтън.Възраст:28.Предполагаемосъстояние:20милионалиристерлинги.Бившнападателот«МанчестърЮнайтид»,понастоящемгурувсфератанамениджмънтаипредприемачвсфератанаспортнитеекипировки.ЖивеевХъртфоршир.Наскоросеразделисприятелкатаси,манекенкатаЧерис“.

ПъкиЛюкБрандънепълнаскука.Всекигоказва.Знаесамодаработикатооткачен.Вероятноимаманиязатрупаненапари.

„Номер16.ЪрнестФлайт.Възраст:52.Предполагаемосъстояние:22милионалиристерлинги.Председателнаборданадиректоритеинай-големиятакционервъв«ФлайтФуудсКорпорейшън».ЖивеевНотингхемшир.Наскоросеразведестретатасисъпруга,Сюзън.“

Изобщонегонамирамзапривлекателен.Прекаленовисокмиизглежда.Исиличи,чекракътмунеестъпвалвтренировъчназалаилинещоподобно.Явноепрекаленозаетчовекът.Сигурноизглеждаотвратителнобездрехи.

„Номер15.ТаркуинКлийт-Стюарт.Възраст:26.Предполагаемосъстояние:25

милионалиристерлинги.Земевладелец,откактона19-годишнавъзрастнаследявафамилнотоимение.Избягвавсякакъврекламеншумоколоиметому.ЖивеевПъртширивЛондонзаедносъсстаратасибавачка.Понастоящемнеобвързанпоникакъвначин.“

Пъкикойнормаленмъжкупувакуфарзаподаръкнагаджетоси?!Недруго,акуфар,забога,когатоцелият„Хародс“муенаразположение.Можешедайкупиогърлица.Илинякакъвшиктоалет.Илипък…илипък…

Ячакай,чакаймалко!Товапъксегакаквобеше?Каквобешетова,забога?!Не.Неможедабъде…Няманачиндае…О,боже!Иизведнъжгърдитеместягатинемогадасипоемадъх.Немогаидапомръдна.Цялото

мисъзнаниеесъсредоточеновснимкатанастраницатапредмен.ТаркуинКлийт-Стюарт?Таркуин,братовчедътнаСузи?Таркуин?

Таркуин…има…25…милиона…лиристерлинги?Имамчувството,чещеприпадна,акомисеналожидапуснастраницата,коятостискам

конвулсивно.Предменеснимкатанапетнадесетиянай-богатергенвъвВеликобритания…коготоазпознавам.

Инесамочегопознавам,амисъщияттозипетнадесетинай-богатергенвъвВеликобританиямеепоканилнасреща.

Иутрещевечерямснего.О,господи!О,боже!Щебъдамилионерка!Щебъдамултимилионерка!Знаехсиго!Амида,знаехсиго,нали

така?Знаехсиго!Таркуинщесевлюбивменищемепомолидасеомъжазанего.Идваматащесевенчаемвнякойстрахотенстариненшотландскизамък—точнокактоев„Четирисватбииеднопогребение“(самочевнашияслучайникойнямадамисвиегаднияномердавземеидаумре).Ищеимам25милионалиристерлинги.

ПъкдавидимкаквощекажетогаваДерекСмийт!Ха!Ха!—Искашличашачай?—питаСузи,катозатварятелефона.—Чарлиетакавадушичка!

Щемепредставив„ИзгряващитеталантинаВеликобритания“.—Прекрасно—отронвамнеопределено.Послелекичкосепокашлямидобавям:—Гледам

гоТаркуинтук,наснимката.Трябвадапроверя.ТрябвадапроверявсепакдалинесадвамаТаркуинКлийт-

Стюартовци.ДалипъкСузинямаощенякакъвбратовчедсъссъщотоиме,закоготоданесъмичувала.Моляте,моляте,Боже,некадасъмпоканенанавечеряотбогатиябратовчед!

—А,да—отвръщаСузинебрежно.—Непрекъснатоевтезикласации.—Тяпробягвасочипотекстаипоклащаглава.—Господи,тезижурналистинепрекъснатопреувеличаватвсичко!Двадесетипетмилиона,каклипъкне!

Сърцетомисесвиваизамира.—Значинямадвадесетипетмилиона,такали?—питамужнехайно.—О,не,няма!—разсмивасеСузитака,сякашсаматаидеяебезкрайнокомична.—

Имениетоеоцененонаоколо…Всъщност,незнамточнонаколко.Майбешенаосемнадесетмилиона.

Осемнадесетмилиона.Е,итакаможе.Съвсемприличнасума.—Ах,тезижурналисти!—врътвамочисъчувствено.

—„ЪрлГрей“илиобикновен—питаСузи,ставайки.—„ЪрлГрей“—отговарям,макарвсъщностдасъмсвикналаидапредпочитам

обикновения.Амапъквечетрябвадазапочнадаимампо-изтънченипредпочитания,налитака?Амида,щомкатощеставамгадженачовекнаимеТаркуинКлийт-Стюарт.

РебекаКлийт-Стюарт.БекиКлийт-Стюарт.„Здравейте.НателефонаеРебекаКлийт-Стюарт.Да,съпругатанаТаркуин.Дваматасе

срещнахмев…Да,точнотака,бяхвтоалетна«Шанел».Предположениетовиесъвършеноправилно!“

—Впрочем—слизамназемята,—Таркуинказаликъдещемечака?—О,щялдаминедатевземе—отговаряСузи.Амида,разбирасе,чещеминедамевземе.Петнадесетиятнай-богатергенвъв

Великобританиянямадатичукнесрещанаспиркатанаметрото,налитака?Някаксиневървидатикаже:„ЩесевидимподчасовниканагараВатерло“.Не,тойидваитевзема.

О,боже,товае!Товае!Моятновживотнай-сетнезапочва!Никогапрезживотасинесъмотделялатолковамноговреме,задасеприготвязасрещас

момче.Абсолютноникога!Целиятпроцесстартиравосемсутринтавсъбота,когатоотварямгардеробасиисужасустановявам,ченямамнищо,аманищо—нищичко,коетодаоблеказасрещата—иприключвавседемиполовинавечерта,когатомацвамвторипластспиралавърхумиглитеси,напръсквамсес„КокоШанел“ивлизамвдневната,задачуяприсъдатанаСузи.

—Уау!—възкликватя,катовдигапогледотрамката,коятооблепвасизносендънковплат.—Изглеждаш…адскипотресаващо!

Идасипризная,съгласнасъмснея.Облеченасъмцялатавчерно—аманекакводаечерно,аоноваизтънченоискъпочерно,коетоетолкованаситеноимеко,чесякашпоглъщасветлината.Изящнапростароклябезръкавиот„Уистълс“.Обувкинависокток—най-доброто,коетосепредлагав„ДжимиЧуус“.Ипотресаващиобециотнешлифованаметист.Само,моля,немепитайтеколкострувавсичко!Ценитеняматабсолютноникаквозначение.Защотостовапазаруванеазвсъщностнаправихинвестиция.Най-сериознатаинвестициявживотами.

Цялденнесъмхапваланитозалък,такачесегасъмтъничкаилекакатоперце.Ипонетозипъткосатами—кактоникога—есидеалнаформа.Изглеждам…е,никогапрезживотасинесъмизглеждалапо-добре.

Но,разбирасе,външниятвидесамочастотцялото,налитака?Етозащокатосеприбирахпообядследпазаруването,специалносепогрижихдаминапрез„Уотърстоун“,откъдетосикупихеднакнигазаВагнер.Четохяпрезцелияследобед,докаточакахдаизсъхнелакътнаноктитеми.Дорисидадохтрудадазапаметянякоипо-кратичкипасажи,коитотазивечердаподхвърляммимоходом,докатосиговорим.

Нямамнинай-малкапредставапокакводругосипадаТаркуин.Всеедно,Вагнербитрябвалодасвършиработакатоотправнаточканаразговора.ПъкисенадявамТаркуиндамезаведевнякойнаистиналуксозенресторантсджазбанда,къдетопрезповечетовремедатанцувамепрегърнати,такачеданесеналагадаговориммного-много.

Наврататасезвънваитовалекоместряска.Дасипризная,сърцетомидостасееразтупкалоотнервнонапрежение.Новсъщотовремесъминякакособеноспокойна.Ето,товаето!Сегазапочвамоятновмултимилионенживот.Пукнисеотяд,ЛюкБрандън!

—Азщеотворя—подхвърляСузисширокаусмивкаиизчезвавантрето.Следмигячувамдавъзкликвавъодушевено:

—Тарки!—Сузи!Поглеждамсевогледалото,поемамсидълбокодъхисеизвръщамкъмврататанадневната

точнокогатоТаркуинсепоявяванапрагай.Всетакакльощавидребноглавкактовинаги.Ипакеоблеченвединотпрословутитесидревнииналудничаводемодираникостюми.Страннообаче,сегатованякаксинемиправивпечатление.Всъщност,дорибимоглодасекаже,чеизобщонезабелязвамкакизглежда.Простогозяпам.Зяпамго,зяпамго,неспособнаидумичкадакажа,авглаватамисевъртиедна-единственамисъл:„Двадесетипетмилионалиристерлинги“.

„Двадесетипетмилионалиристерлинги.“Еднаотонезимисли,откоитотисезамайваглаватаитипрималяваподлъжичката—всеедночесинавиенскотоколеловувеселителнияпарк.Изведнъжмисеприисквадазатърчаизстаята,даразмахвамръце,дакрещя„Двадесетипетмилиона!Двадесетипетмилиона!“идахвърлямсшепибанкнотивъввъздуха,сякашсъмвхоливудскифилм.

Аманегоправя.Естествено,ченегоправя.Самоказвам:—Здрасти,Таркуин.Имусеусмихвамослепително.—Здрасти,Беки—отвръщамитой,идобавя:—Прекрасноизглеждаш.—Благодаря—изпърхвамсклепкиисвенливосвеждамочикъмроклятаси.—Щепийнетелипочашкапредитръгване?—питаСузи,катонигледаразвълнуванои

обичливо,сякашмиемайкаинай-популярнотомомчевучилищеедошлодамевземезаабитуриентскиябал.

—Ъъъ…не,майепо-добредатръгваме—казваТаркуин,катомегледавочите.—Тикаксмяташ,Беки?

—Абсолютно—отговарям.—Датръгваме.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТНаулицатаничакатаксиспухтящмотор,вкоетоТаркуинпобързвадаменапъха.Даси

призная,лекосъмразочарована,ченеелимузинасуниформеншофьор,нопък…нямазначение,итоваедосташик—единотнай-богатитеергенинаВеликобританиямеотвличастаксикъм…Къделивсъщностщемезаведе?Внякоебаровскозаведение,тоеясно,нокъдепо-точно?Далив„Савой“?Илиможебив„Клериджс“?Илипъкдапотанцувамев„Анабел“?Таркуинвсеощенемиеказалкъдеотиваме.

О,боже,амиакомезаведевнякойотонезисвръхизтънченииналудничавиресторанти,къдетовсичкосесервираподсребърнипохлупаци,околочиниятатисемъдрятмилионножовеивилици,анадутитезализаникелнерисевъртяткатолешоядинаоколоисамочакатдасгафиш,задатеизгледатпрезрително?Добреде,нямастрашно.Самобезпаника!Всичкощеенаред,стигадазапазяхладнокръвиеиданезабравямправилата.Точнотака.Такаквибяхаправилатазначи?Прибори:започвашотнай-крайнитеиоттамнасетнекарашпореднавътре.Хляб:хлебчетонесережеинесемажецялафилийка;отчупвашсизалчепозалчеивсякомажешиндивидуално.Кетчуп:приникаквиобстоятелства,занищонасветанебивадаискашдатидонесаткетчуп!

Добреде,амиакомисервиратомар?Никогапрезживотасинесъмялаомар.Мамкаму!Вподобнозаведениеняманачинданемисервиратомар,налитака?Иазнямадазнамкакводагоправяищеизпаднавадскинеудобноположение.О,боже,защоникоганесъмялаомар?Защо!?!Завсичкосавиновниродителитеми!Трябвалоеощеотнай-крехкадетскавъзрастдамеводятпопрефърцуненискъпарскиресторанти,задаразвиянехайноизтънченsavoir-faire[1]поотношениенаразнитемутамзасуканиблюда.

—Мислехсидахапнемнанякоепо-закътаноитихомясто—обаждасеТаркуинидобавя,катомепоглежда:—Каквощекажеш?

—Чудесно—отговарям.—Върхът!Славабогу!Товавероятноозначава,ченямадаимаомариисребърнипохлупаци.Отиваме

внякоемалкоиуютнозаведение,коетоесамозапривилегировани.Частенклубванонимнасградананякоязаднауличка,къдетосевлизаследдискретнопочукваненанай-обикновенаврата,авътреетъпканосъсзнаменитости,коитосанасядалипомекидиванииседържаткатонормалнихора.Върхът!ИвероятноТаркуинсепознавасвсичкитях!

Ама,разбирасе,чесепознавасвсичкизнаменитости.Татойемултимилионер,налитака?Поглеждампрезпрозорецанатакситоивиждам,чеминавамепокрай„Хародс“.Стомахът

миневолносесвиваболезненоприспоменазапоследнияпът,когатобяхтам.Зарадипроклетиякуфар.ЗарадипроклетияЛюкБрандън.Уф!Всъщност,щемисеточносегадаговидядавървипотротоара,задамогадамумахнаснехайнопренебрежение—единвид„Пукнисеотяд,отивамнавечеряспетнадесетиянай-богатмъжвъвВеликобритания“.

—Стигнахме—обръщасенеочакваноТаркуинкъмшофьоранатаксито.—Можетеданисвалитетук.—Апослемисеусмихваидобавя:—Буквалнонапрага.

—Страхотно—отвръщам,отварямврататаиизлизамотколата.Буквалнонапрага,аманакакво?Оглеждамсенаоколо,катосечудякъдели,забога,щемеводи.НамирамесенаХайдПаркКорнър.КаквоиманаХайдПаркКорнър?Бавновъртяочинасам-натамипоедновремемярвамсветещаемблема.Изведнъжосъзнавамнакъдесметръгнали.Отивамев„Лейнбъроу“!

Уау!Абсолютеншик!Вечеряв„Лейнбъроу“!Амида,естествено!Такаде,нимаимапо-подходящомястозапървасрещаот„Лейнбъроу“?

—Ами…—започваТаркуин,катозаставадомен,—помислихси,чеможемдахапнем

тукнещо,пъкпосле…щевидим.—Звучичудесно—отвръщамитръгвам.Върхът!Вечеряв„Лейнбъроу“,апослесигурнощемезаведевнякоймоденнощенклуб.

Очертаваседасипрекараместрахотно.Подминавамевходана„Лейнбъроу“,нотованемесмущава.Всекизнае,чеVIPперсоните

винагивлизатпрезнякойзаденвход,задаизбегнатпапараците.Нечевиждамнаоколопапараци,ама…товасигурномуестаналонавикнаТаркуин.Щесвиемпонякоястраничнаалея,щесешмугнемпреззаднатаврата,щепрекосимкухненскитепомещения,къдетомайсторготвачътиперсоналътщесеправят,чененизабелязват,ищесеозовемвъвфоайетонаклуба.Супер!

—Сигуренсъм,чеидругпътсиидвалатук—казваТаркуинсизвинителентон.—Предложениетоминееособенооригинално.

—Глупости!—отвръщамивтозимоменттойменасочвакъмдвойнаостъкленаврата.—Направообожавам…

Чакай,чакаймалко!Къдеотиваме?Тованеезаденвходнакаквотоидабило!Товае…ПицариятанаХайдПарк!Таркуинмеводив„ПицаЕкспрес“.Не,немогадаповярвам!Петнадесетиятнай-богатмъж

въвВеликобританиямеводивнякаквасипицария.—…пицата—довършвамунилоизречениетоси.—Ипицариите—бързамдадобавяза

всекислучай.—Чудесно!—казваТаркуин.—Помислихси,чесигурнонямадаискашдаходимпо

лъскавизаведения.—О,не—съгласявамсе,катосеопитвамизразътналицетомидабъдеколкотосеможе

по-убедителен.—Мразялъскавитезаведения.Определенопредпочитамдахапнемзаедновнякоязакътанатихапицария.

—Иазтакасипомислих—казваТаркуин.Послемепоглеждаидобавя:—Сегаобачесечувстваммалкокофти.Толковахубавосисеоблякла,че…

Замълчавазамислено,катооглеждатоалетами.Амида,некамуекофти.Несъмоставилацялосъстояниев„Уистълс“,задабъдазаведенанавечеряв„ПицаЕкспрес“,налитака?!

—Искамдакажа—подемаТаркуиннерешително,—чеакоискаш,можемдаотидемнанякоепо-луксозномясто.В„Лейнбъроу“например,точнозадъгъла…

Поглеждамевъпросителноивечесеканядавъзкликна„О,да,да!“,когатоизведнъжмеосенявапрозрениекаквостававсъщност.Товаетест,налитака?Кактовъввълшебнитеприказки,когатомомичетотрябвадаизбереединоттрителешника,коитомупредлагат.Добреде,всекиенаясносправилата!Никоганебивадапосягашкъмблестящиязлатенлешник.Нитодорикъмвторияпокрасотасребъренлешник.Трябвадаизберешмалкото,нищоиникаквонай-обикновенолешниче.Итогаваотнегобликваяркасветлинаитосепревръщавпланинаотбезценникамъни.Татаказначи!Таркуинмепробва,задавидидалигохаресвамзарадисамиянего,илиламтяединственозапаритему.

Това,давикажа,енаправообидно.Такаде,закаквамемисли?—Не,предпочитампицарията—казвам,катодокосвамлекичкоръкатаму.—Щеемного

по-непосредствено.Имногопо-забавно.Което,впрочем,седоближавадостадоистината.Действителнообожавампицата.Итези

страхотничесновихлебчетапопицариите.Мммм!Давикажа,катосепозамислясега,изборътмуназаведениевсъщностенаправовърхът!

Келнерътнивръчваменютатаиазпреглеждамнабързомоето,въпрекичемногодобре

знамкаквоискам—каквотовинагисипоръчвам,когатоходяв„ПицаЕкспрес“.Итое„Фиорентина“—пицасъсспанакиеднояйцеотгоре.Знам,чемнозинанеяхаресватисмятатвкусайзаоткачен,ноазпък,дасипризная,направояобожавам.

—Желаетелинещозааперитив?—питакелнерът.Обикновеновтакиваслучаиотговарям:„О,некадаесамобутилкабяловино“.Сегаобачеизведнъжсипомислям:„Подяволитевиното.Таазсъмнавечерясмултимилионер!Защоданесипоръчамджинфис?“

—Джинфис—заявявамтвърдоипоглеждамТаркуинпредизвикателно,очаквайки,чежеланиетомиможеидагошокира.

Тойобачесеухилванасрещамииказва:—Разбирасе,освенаконепредпочиташшампанско?—О!—отвръщам,тоталноизненаданаотпредложениетому.—Винагисъмсмятал,чешампанскотоипицатасачудеснакомбинация—казватойи

поглеждакъмкелнера:—Донесетенибутилка„Моет“,моля.Е,товавечеедругонещо.Съвсем,съвсемдругонещо.Шампанскоипица.Излиза,че

Таркуинвсъщностсиедостанормален.Следмалконисервиратшампанското.Вдигамечашизаназдравицаиотпиваменяколко

глътки.Започванаистинадамиставаприятно.ПослезабелязвамръкатанаТаркуиндасеплъзгабавнопомасатакъммоятаръка.Абсолютнорефлексивно—безизобщодаимамтакованамерение—отдръпвампръститесиотдокосванетомуисепреструвам,чемеезасърбялоухото.Виждам,чеправиразочарованафизиономияиотнеудобствосепреструвам,чемеезадавилакашлица,апослесевтренчвамнастойчивовнякаквакартинанастенатавлявоотмен.

О,боже!Защомитрябвашедасиотдръпвампръстите?Акощесеомъжвамзанего,щемисеналожидаправямногоповечедругинеща,освендагодържазаръка.

„Можешдагонаправиш,Ребека!“,заявявамситвърдонаум.Амида,могадасенакарамдаизпитамвлечениекъмнего,налитака?Всичкоевъпроснасамоконтрол.Авероятнощепомогнеитовадасенапиядозатъпяване.Решителновдигамчашатасиипочтияпресушавамнаединдъх.Насекундатаусещаммехурчетатадаизпълватмозъкамиивглаватамизазвучаващастливатаимпесничка:„Щебъдасъпруганамултимилионер!Щебъдасъпруганамултимилионер!“.ИкогатоследмигпоглеждамотновоТаркуин,тойвечемисеструвамъничкопо-привлекателен.Очевидноалкохолътщебъдеключъткъмнашетосемейнощастие.

Вглаватамиизплувасияйнатакартинанасватбатани.Облеченасъмвпрелестнарокля,делонапрочутдизайнер.Мамаитаткогледатгордо.Иникогаповеченямадаимамефинансовипроблеми.Никога.Петнадесетиятнай-богатчовеквъвВеликобритания!КъщавБелгравия.МисисТаркуинКлейт-Стюарт.Притазимисълбуквалномипрималяваотнетърпеливожелание.

О,боже,всичкотоваможедабъдемое!Можедабъдемое!Усмихвамсеколкотосеможепо-топлонаТаркуин,койтосепоколебавамиг-два,послена

свойредсъщомисеусмихва.Уф,славабогу,несъмскапаланещата.Всеощеимамшанс.Сегатрябвасамодаоткрием,чесменапълносроднидуши,сизключителномногообщинещапомеждуни.

—Страхотнохаресвам…—започвамаз.—Искашли…—подемаиТаркуин.Идваматасмезаговорилиедновременно.—Извинявай—казвам.—Продължи.—Не,типродължи—настояваТаркуин.—О,ами…самоискахпакдатикажаколкомногомихаресвакартината,коятоподарихте

наСузи.—Е,нямалошоотноводамунаправякомплиментзавкуса,налитака?—Обожавамконете—добавямзаподсилваненаефекта.

—Втакъвслучайнякойпътможемдаизлеземдапояздимзаедно—казваТаркуин.—ЗнамеднаконюшнясмногодобриконеблизодоХайдПарк.Е,разбирасе,несачактолковадобри,колкототезивимението,но…

—Прекраснаидея!—възкликвамужентусиазирано.—Щебъдестрахотно!А,не!Няманачин!Занищонасветанямадасекачанакон!Пъкбилотоинанякойотне

чактолковадобритеконевХайдПарк.Новсеедно,нямапроблем.Спокойноможемдасиправимплановезасъвместнаезда,пъккатомудойдевремето,щекажа,чесъмсиизкълчилакракаилинещоподобно.

—Акучетаобичашли?—питаТаркуин.—Обожавамги—отвръщамсъвършеноубедително.Коетодонякъдесиечистаистина.Е,неченякогабихсивзелакучевкъщата—прекалено

многогрижисеискат,пъкитезикосминавсякъде…Нообичамдагледамтичащитеизпаркалабрадори.Асъщоииграещитевтреватамалкикученца.Такивамитиработи.

Потъвамевмълчание.Задазапълняпаузата,отпивамотшампанскотоси.—Харесвашли„ЖителитенаИйстЕнд“?—питамнай-сетне.—Илисипадашпо-скоро

по„Спешноотделение“?—Боясе,ченесъмгледалнитоеднасерияоткойтоидабилооттях—казваТаркуинс

извинителентой.—Носигурноидватасериаласаинтересни.—Е…всеедно—отговарям.—Понякогасанаистинамногоинтересни,другпът…—

СвивамнеопределенораменеисеусмихвамвялонаТаркуин.—Знаешкаке.—Абсолютно!—възкликватойтакаентусиазирано,сякашсъмказаланещобезкрайно

интересно.Отновонастъпвамъчителнапауза.Разговорътопределенобуксува.—Ималидобримагазинитам,къдетоживеешвШотландия?—питамнай-сетне.Таркуинправифизиономия.—Нямампредстава.Влизамвмагазинсамовкраенслучай.—О,разбирам—отговарямиотпивамголямаглъткашампанско.—Искахдакажа,чеаз…

същомразямагазините.Ненавиждамдапазарувам.—Такали?—възкликваТаркуинбезкрайноизненадано.—Мислех,чевсичкижени

обичатдапазаруват.—Неиаз!—казвам.—Предпочитампо-скорода…даизлязасредприродатаида…да

яздянасам-натам.Аследмендатичатдве-трикучета.—Чудесно—отговаряТаркуинимиотправяширокаусмивка.—Щетрябвадаго

направимнякойпът.Такавечеепо-добре!Общиинтереси.Съвместнипланове.Добреде,можеиданесъмсъвсемискрена.Нокаквооттова,чевмоментаизобщонямам

точнотакиваинтереси?Бихмоглазавбъдещедаимам,налитака?Могадаимам!Акоечактолкованаложителнодасипадампоконеикучета,каквопък—лесномогадасенакарамдагизаобичам,налитака?

—Или…илидапослушамезаедноВагнер,естествено—вметваммимоходом.Ха!Гениално!—НаистиналихаресвашВагнер?—питаТаркуин.—Невсекигослуша.—ОбожавамВагнер—бързамдаподсиляефекта.—Тойелюбимиятмикомпозитор.—

Дотукдобре,амипосле?Каквосеказвашевоназикнига?—Обичам…ъъъ…преплитанетонаимпозантнимелодичниелементивнеговатапрелюдия.

—Впрелюдиятакъмкакво?—питаТаркуинживозаинтересуван.Мамкаму!Чеколколипрелюдииима?!Отпивамотшампанскотоси,катосестараяда

печелявремеиотчаяносемъчадасиприпомняощенещооткнигата.Вглаватамиобачесевъртисамо„РихардВагнерероденвЛайпциг“.

—Въввсичкипрелюдии—казвамнай-сетне.—Заменвсичкитеса…върхът.—Аха—отговаряТаркуинсдостаизненаданизразналицето.О,боже!Майнеказахкаквототрябваше.Сменитемата,Ребека!Бързосменяйтемата!Закъсметточновтозимоментединкелнернидонасячесновитехлебчетаитоваотклонява

вниманиетоотВагнер.Таркуинпоръчвавторабутилкашампанско.Незнамзащо,номисеструва,ченаистинащеимаменуждаотнея.

Коетоозначава,чеповремето,когатопреполовяваммоята„Фиорентина“,вечесъмизпила

чашапочашацялабутилкашампанскоисъммалконещо…Добреде,честно,вечесъмнапълнопияна.Лицетомигори,очитемисияят,ажестоветемисадостапо-бурниотобикновено.Нонемипука!Защото,давикажа,товадасипиянвсъщностехубавонещо—изведнъжмеобземаприятнооживление,ставамневероятноостроумнаисеоказва,чесъмвсъстояниеисамадаподдържамразговора.Таркуинсъщоепиян,нонечактолкова,колкотомен.Притихвавсеповечеиповече,ставанякакособенозамислен.Инепрекъснатомегледасъсредоточено.

Когатопривършвамипоследниязалъкотпицатасиисеоблягамнастоласи,изпълненасъсзадоволство,известновреметойпродължавадамезяпамълчаливо,послебръквавджобасииизваждамъничко,красивоопакованоквадратнопакетче.

—Заповядай—казва,катомигоподава.—Товаезатеб.Дасипризная,сърцетомизамираивглаватамизамигпроблясвамисълта:„Товае!

Предложениезаженитба!“.(Колкотоидаесмешно,ощевследващатасекундасипомислям:„СлаваТебе,Господи!Щемогадасиплатявсичкизадължения!“.Хммм,щетрябвадавнимавам,когатоминаправиистинскопредложениезаженитба,дасипомислянещопонемалкоотмалкопо-романтично.)

Защототова,естествено,нееникаквопредложениезаженитба,налитака?Простомиправималъкподарък.

Знамси,чеетака.Разкъсвамопаковкатаиотвътресепоявявамалкакутийкаотестественакожа.Отварямя—

златнаброшкасформатанакон.Изящноизработенадопоследниядетайл.Малкозеленокамъче(далиеистинскиизумруд?)служизаоконаконя.

Наистинанесипадампотакивабижута.—Страхотнае—въздъхвамсдълбоковъзхищение.—Направое…потресаваща.—Сладкае,нали?—казваТаркуин.—Помислихси,чещетихареса.—Обожавамя!—бързамдаотговоря.Врътвамброшкатамеждупръститеси(добре,имагозлатарскиятзнак),послевдигам

погледкъмТаркуиниизпърхвамняколкопътисклепки.Господи,пиянасъм.Всичкомисемержелеепредпогледа,сякашгледампрезшампанско.

—Толковасимил—измърквам.Навсичкотоотгореазизобщоненосяброшки.Такаде,къдедагизабождаштезиброшки?

Върхунякоякрасиваблузали?Каклипъкне!Следброшкатавплатаоставаттакивагрознидупки!

—Чудеснощетистои—казваТаркуинследкраткомълчание.Изведнъжосъзнавам,четойочакваведнагадазабодаброшкатанагърдитеси!

Мразяго!Татоващесъсипепрекраснатамирокля,закоятодадохцялосъстояниев„Уистълс“!Съссвитосърцеистиснатизъбипромушвамиглатапрезплатаисъвсемосезаемо

усещамкакроклятаведнагасеобезформя.Колколиглупавоизглеждамстазитъпаброшка?—Изглеждашпрекрасно!—казваТаркуин,катовпивапогледвочитеми.—Ноти…ти

винагиизглеждашпрекрасно.Стомахътмисесвива,когатоговиждамдасепривежданапред.О,не!Паксеканидаме

хванезаръката,нали?Анищочуднодасеопитаидамецелуне.Поглеждамустнитему—полуотворениилековлажни—иневолнопотръпвамотужас.Боже,ощенесъмготовазаподобноизпитание!Такаде,искамдакажа,чеаз,естествено,наистинаискамдацелунаТаркуин.Ама,разбирасе,чеискам.Инаистинагонамирамизключителнопривлекателен.Самоче…самочепървотрябвадапийнаощемалкошампанско.

—Тозишал,скойтобешеминалатавечер—казваТаркуин,—епоразителнокрасив.Гледахтеисимислех,че…

Гледамкакръкатамубавнозапълзявакъммоята.—Шалътмиот„ДениендДжордж“ли?—прекъсвамгоспресиленооживление,предида

еуспялдакажекаквотоидабилодруго.—Прелестене,нали?Бешеналелями,нотяумря.Многотъжно,наистина.

„Продължавайдаговориш,Ребека!—заповядвамсимислено.—Самобезпаника!Простоговори,ръкомахайоживеноивсичкощеенаред!“

—Кактоидае.Татямизавещашаласи—бъбряприпряно.—Такачетойвинагищеминапомнязанея.ГоркаталеляЪрминтрюд!

—Съжалявам—отронваТаркуиниизглеждастрашносмутен.—Нямахпредстава,че…—О,нищо.Всъщност…споменътзанеяоставаживчрездобритейдела—добавям,като

муотправямтъжнаусмивка.—Тябешемногоблагороднаисъстрадателнажена.Много…раздаващасе.

—Далиняманещокатофондациянанейноиме?—питаТаркуин.—Когатопочиначичоми…

—О,да,има—възкликвамсблагодарностзаидеята.—Точнотака.Фондация„ЪрминтрюдБлумууд“заподпомаганена…нацигуларите—импровизирам,забелязвайкисперифернотосизрениеплакатзанякаквамузикалнаизява.—НацигуларитеотМалави.Товабешелюбиматакаузаналеля.

—НацигуларитеотМалави?—повтарякатоизуменоехоТаркуин.—Абсолютновярно!—Саматаазслушамсизумлениебъбренетоси.—Тамимастрахотен

недостигнаизпълнителинакласическамузика.Акултуратаобогатяваневероятномного,независимокаквоематериалнототисъстояние,налитака?

Немогадаповярвамнаушитеси!Каквисатезиглупости,детогидрънкам?!ПоглеждамкрадешкомкъмТаркуинизаголямосвоеизумлениевиждам,четойявнопроявяванай-искренинтерес.

—Билимиказалакакпо-точнофондациятавъзнамерявадаподпомагацигуларитеотМалави?—питаТаркуин.

О,боже!Вкаквосезабъркахпъксегастазидивотия?!—Амикато…катосубсидирапошестимаучителипоцигулкагодишно—казвамслед

краткапауза.—Те,разбирасе,щетрябвапредварителнодаизкаратспециализиранпреподавателскикурс,асъщощеиматнуждаиотспециалницигулки,коитодаотнесаттам.Нопъкрезултатите,коитонесъмненощепостигнат,определеносиструватусилиятаисредствата.Освентоватещеучаттамошнитехораикакдасиправятцигулките,такачедасасамостоятелниинезависимиотЗапада.

—Такали?—лекосмръщвавеждиТаркуин.Майпопрекалих.Далинесъмказаланещосъвършенобезсмислено?

—Кактоидае—позасмивамселекичко.—Достатъчнозаменимоетосемейство.Гледаллисинякоихубавифилминапоследък?

Гениаленход.Можедасипоговоримзафилми,послещенидонесатсметката,следкоето…—Моментсамо—отговаряТаркуин.—Билимиказалакаксеразвивапроектътдосега?—Ами…—отвръщам—…достадобре.Особенокатосеимапредвид,ченапоследък

всъщностнесъмследилаотблизонапредванетому.Самзнаеш,тезинещавинагиса…—Бихискалиазданаправядарениезафондацията—прекъсвамеТаркуин.Какво?Биискалданаправикакво?—Докоготрябвадаадресирамчека?—питатой,катобръквавджобанасакотоси.—До

Фондация„Блумууд“ли?Докатогогледамзяпналаотизненада,тойизваждачековакнижкаот„Каутс“.Бледосивачековакнижкаот„Каутс“.Петнадесетиятнай-богатмъжвстраната.—Ами…несъмсъвсемсигурна—чувамседаказвам,агласътмисякашдолитанякъдеот

много-многодалеч.—НесъмсъвсемсигурнакакТОЧНОсеводинаименованиетоподокументи.

—Е,втакъвслучайщегоадресирамнатвоеиме—казваТаркуин.—Атищегопредадешвъвфондацията.

Итойзапочвабързодапопълвачека:„ДасеизплатинаРебекаБлумуудсуматаотпет…“.Петстотинлири.Сигурация.Небидарилсамопетмизернилири,налитака?

„…хилядилиристерлинги.“Т.А.Дж.Клийт-Стюарт

Не,немогадаповярвамнаочитеси!Петхилядилири!Чекзапетхилядилиристерлингинамоеиме!Обачепетхилядилиристерлинги,коитопринадлежатналеляЪрминтрюдинаучителитецигулариотМалави.

Такаде,акоитя,итесъществуваха.—Заповядай—казваТаркуинимиподавачека.Виждамсекатонасънкакпротягамръкакъмчека.ДасеизплатинаРебекаБлумуудсуматаотпетхилядидолара.Отновопрочитамдумите,съвсембавно,иусещамдамеобливатакававълнана

облекчение,чечакмисеприисквадаизбухнавсълзи.Петхилядилиристерлинги!Повечеотдългамикъмбанкатаиотнеплатенитемисметкипо„Виза“картатавзетизаедно.Тозичекщерешивсичкитемипроблеми!Щерешивсичкитемипроблемисединзамах!Добреде,азнесъм„цигуларивМалави“,нопъкТаркуинедвалинякогащегоразбере,налитака?Защотоникоганямадатръгнедапроверява.Аакорешивсепакдапровери,всещеизмислянякакваправдоподобнаистория.

ПъкикаквосанякаквисипетхилядилиризаединмултимилионеркатоТаркуин?!Тойвероятнодоринямадазабележилипсатаим.Някаквисижалкипетхилядиотвсичкитемудвадесетипетмилиона!Акогипредставимкатофракцияотцялотомусъстояние,тезипетхилядипредставляват…представляватедна…такаде,направосмешнасума.Нещокатопетдесетпенсазанормалнитехора.Излиза,чеприбирамчекзапетдесетпенса.Ха!Защолиизобщосеколебая?!

—Ребека?

Таркуинмегледаозадаченоиизведнъжсидавамсметка,черъкатамиевсеощенасантиметриотчека.„Хайде,вземиго!—заповядвамсимислено.—Твойе!Вземигоигопъхнивчантатаси.“Сгероичноусилиепротягамръкаощемалконапред,внушавайкисидахваначека.Приближавам…приближавам…почтигодокосвам…пръститемитреперятотнапрежение…

Не,неехубаво,немога.Немогадагонаправяитовае.Немогадагивзематезипари.—Немогадагивзема—казвамбързо.Дръпвамръкатасииусещам,чесеизчервявам.—

Защото…всъщностнесъмсигурна,чефондациятавечеприемапаричнидарения.—О,разбирам—отговаряТаркуин,ноизглеждалекоозадачен.—Щетикажаначиеимедапуснешчек,следкатоуточнянякоиподробности—допълвам

иотпивамголямаглъткашампанско.—Атозипо-добрегоскъсай.Обачесърценемидавадагледамкаккъсачека.Стоя,забилапогледвчашатаси,инаправо

мисеплаче.Петхилядилиристерлинги.Тезипариможехадапроменятживотами.Щяхадарешатвсичкитемипроблеми.Таркуинвземарекламнатакутийкакибритнапицарията,запалванакъсанитехартийкивпепелникаидваматаоставамезагледанивтях,докатоследмиг-дваставатнапепел.

ПослеТаркуинмисеусмихваиказва:—Извинимезамалко.Ставаотмасатаисеотправякъмдънотонаресторанта,аазотпивамноваглътка

шампанско.Послеоблягамглаванаръцетесиивъздъхвамдълбоко.Опитвамседапогледнафилософскинанещата.Каквопък,можедаспечеляпетхилядилиристерлингиналотария,налитака?ИлипъккомпютърътнаДерекСмийтдададенакъсоитойдасевидипринудендамахнесръканавсичкитемизадължениякъмбанкатаидазапочнемначисто.Аможеинякойзавеяннепознатбогаташнаистинадаплатипопогрешкадълговете,коитосъмнатрупалапо„Виза“картатаси.

ПъкможеТаркуиндасевърнеоттоалетнатаидамипредложидасеомъжазанего,налитака?

Вдигамочиотчашатасисшампанскоипогледътмипопадасразсеянолюбопитствовърхучековатакнижкаот„Каутс“,коятоТаркуинеоставилвърхумасата.Чековатакнижканапетнадесетиянай-богатмъжвъвВеликобритания.Уау!Чудясекаклиизглеждаотвътре?Тойсигурнонепрекъснатоиздавачековезаогромнисуми,налитака?Вероятнонаденхарчиповечепари,отколкотоаззацялагодина.

Съвършеноимпулсивнопридърпвамчековатакнижкакъмсебесиияотварям.Несъмсъвсемнаяснокаквоточнотърся…всъщност,вероятносенадявамдаоткрияиздаденчекзанякаквасладостношокиращапоразмеритесисума.Нопървият,накойтопопадам,есамозатридесетлири.Жалкаработа!Прелиствамиоткривамдруг—запетстотинидвадесетлири.Дасеизплатятнанякоиси„ЕрънделендСън“.Малкопо-нататъкоткривамчек,адресирандо„АмериканЕкспрес“,засуматаот7515лири.Е,товавечеемалкопо-интересно.Амавсепак,такаде,небихказала,чечетенетонатазичековакнижкаенещочакпъктолковавълнуващо.Нищомултимилионерсконямавнея.Амида,най-обикновеначековакнижка.Можедабъдедоримоя.

Затварямиябутвамотновонатам,откъдетосъмявзела.Вдигампогледисърцетомиспира.Таркуингледаправовменоткъмдругиякрайнаресторанта.Застаналедобара,къдетоединоткелнеритемуобясняванещо.Тойобаченегледакелнера.Гледаправовмен.Очитенисесрещатистомахътмисесвива.Мамкаму!

Мамкаму!Каквоевидял?Бързоотдръпвамръкатасиотчековатамукнижка,грабвамчашатасииотпивамприпряно

глъткашампанско.Послевдигампогледисепреструвам,чеедвасегасъмгозабелязала,чеме

гледа.Мятаммусияйнаусмивчицаиследмигколебаниетойсъщомисеусмихва.Послеотновоизчезвакъмфоайетонаресторанта,аазсеотпускамотмалялонастоласи.Сърцетомибиедопръсване.

„Добре,самобезпаника!“,заповядвамсимислено.Трябвапростодаседържаестествено.Тойвероятноизобщонемеевидялкаквоправя.Пъкдоридамеевидял…добреде,едвалиразглежданеначуждачековакнижкаможедасесмятазанай-страшнотопрестъплениенасвета,налитака?Акомепопитакаквосъмправиласчековатамукнижка,щемукажа,че…щемукажа,чекатофинансовекспертсъмискаладапроверядалисиепопълвалправилночековете.Гениално!Амида,точнотакащемуотговоря,акогоповдигненавъпрос.

Тойобаченеспоменаванищо.Връщасенамасата,мълчаливоприбирачековатасикнижкаимепитаучтиво:

—Приключили?—Да—отговарям.—Да,благодаря.Опитвамседаговоряколкотосеможепо-естествено…носидавамсметка,чегласътми

звучивиновно,абузитемисапочервенели.—Чудесно—казваТаркуин.—Е,сметкатаеплатена,такаче…датръгвамели?Итоваекраят.Такаприключвасрещатани.Сбезукорнахладнаучтивост.Таркуинме

извеждаот„ПицаЕкспрес“,наулицатаспираеднотаксииплащанашофьорадамеоткараобратнодоФулхам.Несмеядагопопитамдалинебиискалдаотидемнякъдедругадедапийнемощепонещоилипъкдадойдесмендовкъщи.Усещамдамепобиватледенитръпки,коитомипречатдамунаправяподобнопредложение.Таркуинмиотваряврататанатаксито,любезносецелувамеединдругпобузата,тоймиблагодаризаприятнатавечер,азмублагодарязачудеснатавечеряи…амитовае.

СядамвтакситоипоцелияобратенпътдоФулхамусещамстомахътмидасесвиваотпритеснениекакволиевидял.

Най-сетнетакситоспирапреднас,казвамлеканощнашофьора,слизамибръквамда

извадяключоветеси.Смятамданапълняваната,дасеотпуснавгорещатаводаидаобмислянаспокойствиестаналотовпицарията.ДалиТаркуиннаистинамеевидялдапрелиствамчековатамукнижка?Можебиевидялсамокакяпобутвампомасатакъмнеговотомясто,единвид,задамуепо-удобнодасияприбере.Можепъкиизобщонищоданеевидял.

Нозащовтакъвслучайизведнъжсесковатакаистанахладноучтив?Сигурноевидялнещо;сигурноезаподозрялнещо.Апослеезабелязалкаксеизчервяваминесмеядагопогледнавочите.О,боже,защосимесъздалтакава,чевинагидаизглеждамкатовиновна?!Амичеаздоринесъмнаправилакаквотоидабило!Самопроявихмалколюбопитство,налитака?Нимаепрестъплениедасилюбопитен?

Трябвашеможебиведнагадакажанещо…даподхвърлянякаквазакачка…дапревърнаслучилотосевдобродушнаизабавнашега.Добреде,амапъккаквалишегаможедабъдеровичканетовчуждачековакнижка?О,боже,толковасъмглупава!Щомитрябвашеизобщодаяпипам!Толковалинеможехдасиседятихоикроткоидасипияшампанското?!

Нонекакажеминещовмоязащитавсепак…Тойсияоставинамасата,налитака?Значинедържичакпъктолковадаяпазивпълнатайна.Пъкиазнезнамсъссигурност,чемеевидялдаяпрелиствам.Можеиданемеевидял.Иазпросто…такаде,детосевика„гузеннегоненбяга“.

Отключвайкиврататанаапартамента,вечесечувствамдостапо-позитивнонастроена.Добреде,накраяТаркуиннебешеособенодружелюбен,но…можедамуестаналолошоот

пицатаилинещоподобно.Илипъкдаерешилдапроявиделикатностиданемепритиска.Значитака…утрещемуизпратякраткотоплосърдечнописъмце,вкоетощемублагодаряощеведнъжзаприятнатавечерищемупредложадаотидемнанякойВагнерзаедно.Гениално!Щесеналожиобачедасепоровяощемалковоназикнига,задавидякаквопишезапрелюдиите,такачеакоТаркуинпакмепопитакояоттяхимампредвид,дазнамкакводакажа.Решено!Всичкощеенаред.Изобщонеетрябвалодасетревожа.

Отварямвратата,разкопчавайкивдвижениепалтотоси…ивследващиямигсърцетомисепреобръщапритеснено.Сузимечакавантрето.Седналаенастъпалцетокъмдневнатаимечака…сдостастранноизражениеналицето.

—О,Беки!—възкликватятихоиклатиукоризненоглава.—Току-щоговорихсТаркуин.—Чудесно—отвръщам,катосестараятовадапрозвучиколкотосеможепо-естествено,

ногласътмиизлизаотгърлотонякакизтънялитреперливотуплахаипритеснение.Извръщамсе,събличамсипалтотоисъвсембавнозапочвамдасисвалямшала,опитвайки

седапечелявреме.Какволийеказал,подяволите?—Предполагам,чеебезсмисленодатепитамзащосигонаправила,нали?—подемаСузи

следкраткапауза.—Ами…—отвръщамсмутеноиусещам,чемипрималяваотнеудобство.Господи,искамеднацигара!—Нечетеобвинявамилинещоподобно,номисеструва,чебитрябвалода…—Сузи

отновопоклащаглаваивъздъхватъжно.—Неможалидагонаправишнякакпо-милоиделикатно?Таркуинмисесторидостазасегнатинаскърбен.Бедничкият,наистинастрашносипадапотеб.

Товамизвучидостаналудничаво.Дасъмгонаправилапо-милоиделикатноли?—Каквопо-точно…—започвам,носпирам,задаоближапресъхналитесиотпритеснение

устни.—Каквопо-точнотиказа?—Тойвсъщностсеобади,задамикаже,чесисизабравилачадъравпицарията—

отвръщаСузи.—Единоткелнеритеизтичалследвас,давигодаде,нотивечесибилатръгнала.Аз,естествено,попитахкакеминаласрещатави…

—И…итойкаквоказа?—Ами…—Сузиприсвивалекорамене,—каза,честепрекаралидостаприятно…Ноче

тисимудалапределнояснодаразбере,ченеискашдасевиждатеповече.—О!ОтпускамсенаподадоСузи,защотоизведнъжмипрималява.Е,товае.Край.Таркуинмее

видялдамуровяизчековатакнижка.Веченямамникаквишансовеснего.Да,аманееказалнаСузикаквосъмнаправила.Нееискалдауронвадостойнствотоми

преднея.Престорилсее,черешениетодасложимкрайеизцяломое.Постъпилекатоистинскиджентълмен.

Всъщност,тойпрезцялатавечерседържакатоистинскиджентълмен,налитака?Бешемногомиливнимателен,направоочарователен.Аазкакво?Презцялотовремесамоголъжех.

Изведнъжмисеприплаква.—Всесимисля,чеесрамота—казваСузисвъздишка.—Такаде,знам,черешениетоси

етвоеитъйнататък,ама…тойетолковамиломомче.Иоткрайвреместрахотносипадапотеб!Дваматастенаправосъздадениединзадруг—отбелязваСузиимиотправяумолителенпоглед:—Ималинякакъвшансдаприемешдаизлезешотновоснего?

—Честнодатикажа,аз…не,немисля—отвръщамдрезгаво.—Сузи…малконещосъмуморена.Мислядасилягам.

Бездасмеядаяпогледнавочите,ставамибавносеотправямкъмстаятаси.

БАНКЪФЛОНДОН

ЛОНДОНХАУЗ

МИЛСТРИЙТ

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон23март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,БлагодаримВизатова,чесеобърнахтекъмБанкъфЛондонзапотребителски

заемчрезнашатанователефоннапрограма.ЗасъжалениекандидатуратаВибеотхвърлена,тъйкатонашиятекиппо

кредитиранетопрецени,че«покупканадрехиикозметика»неедостатъчнооснованиезаотпусканетонаснищонегарантиранзаемоттолковаголямразмер.

БлагодаримВи,чепотърсихтеуслугитенаБанкъфЛондон.“ИскреноВаша:МарджъриХопкинс,консултантпозаемите

ЕНДУИЧБАНК

КЛОНФУЛХАМ

ФУЛХАМРОУД3ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон24март2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,ПишаВи,задапотвърдяуговоренатасВассрещаза9,30ч.на27март,

понеделник,вофисанаЕндуичБанквъвФулхам.Молядапопитатезаменнарецепцията.

Снетърпениеочаквамдасевидим.“ИскреноВаш:ДерекСмийт,мениджър

--------------------------------------------------------------------------ЕНДУИЧБАНКСЕГРИЖИЗАВАС

[1]Savoir-faire(фр.)—подход,умение,маниери.—Бел.прев.↑

ПЕТНАДЕСЕТНикога,презцелиясиживот,несъмсечувствалатакаужасно,кактосечувствах,когатосе

събудихнадругатасутрин.Никога.Първото,коетоусещам,еадскаболка.Болезненисвиткимепронизватипринай-малкия

опитдасипомръднаглавата,даотворяочи,даосмислятакиванай-простичкииосновнинещицакато:Коясъм?Койденсмеднес?Нетрябвашеливечедабъданякъдедругаде?

Известновремележаабсолютнонеподвижно,мъчителнозадъханадорисамопорадиизтощителнотоусилие,чесъмжива.Дишанетомиетежкоиучестено,лицетомигори,имамчувството,чевсекимигщеприпадна,затовасиналагамдауспокоябеднияритъмнасърцетосиидазапочнададишамравномерно.

Вдишване…издишване…вдишване…издишване.Знам,чепослещедойданасебесиищесепочувствампо-добре.Вдишване…издишване…вдишване…издишване…Добре…Ребека.Точнотака.АзсъмРебекаБлумууд,налитака?Вдишване…издишване…вдишване…издишване.Икаквооще?Аха!Вечеря.Снощибяхнавечерянякъде.Вдишване…издишване…вдишване…издишване.Пица.Ядохпица.Ноядавидим…скогояядох?Вдишване…издишване…вдишване…Таркуин.…Издишване.О,боже!Таркуин.Ровенетовчековатамукнижка.Исегакрай,всичкоепровалено.Изцялопомоясобствена

вина!Обливамепознатавълнанаотчаяние.Затварямочиисеопитвамдауталожаболкатав

главатаси.Същевременносиспомнямкакминалатанощ,когатовлязохвстаятасиужзадасилегнаведнага,блуждаещиятмипогледпопаднавърхумалката—ивсеощенеотворенавърхутоалеткатами—бутилкамалцовоуиски,коятонавреметобяхполучилакатоподаръкприеднапресконференциянашотландскатазастрахователнакомпания„Прюденшъл“.Икакябяхотворила—въпрекиченеобичамуиски—ибяхизпила…е,даречемпоненяколкоогромниглътки.Коетовероятнообяснявазащосегамиетолковалошо.

Съвсембавноивнимателноуспявамдасеизправядоседналоположение.ОслушвамседачуякаквоправиСузи,нонечувамнищо.Апартаментътепразен.Съвсемсамасъм.

Самасмислитеси.Атяхнатакомпания,дасипризная,миенепоносима.Главатамитрещи,лошомиеицялататреперя…ноняманачин,трябвадасераздвижа,задасеразсеяиданемислязастаналото.Щеизляза,щеизпиячашакафенякъденаспокойствиеищесеопитамдасевземавръце.

Успявамнякаксидасеизмъкнаотлеглото,довличамседоскринаисевтренчвамвогледалото,коетоенанего.Грознакартинка!Кожатамиезеленикава,устните—изпръхналиинапукани,косатамилепненамазникичурипоскалпаичелото.Нонай-кошмарнисаочитеми—затъпялпоглед,изпълненсъссамосъжалениеисебеомраза.Снощимибешепредоставенневероятеншанс—фантастичнавъзможност,поднесенаминатепсия.Ааззапокитихвсичконабоклука.Господи,азсаматасъмпъленбоклук.Незаслужавамдаживея.

ОтправямсекъмКингсРоудснадеждатадасеизгубясреданонимнататълпа.Въздухъте

кристалносвежидокатовървябързонадолупоулицата,почтиуспявамдазабравязаснощи.Почти,ноненапълно.

Влизамв„Арома“,поръчвамсидвойнокапучиноисеопитвамдагопиянормално.Така,сякашвсичкоечудесноиазсъмсамоедноотмноготомомичета,излезлималконапазарвнеделя.Нонеуспявамдагонаправя.Немогадаизбягамотмислитеси.Итепродължаватдазвучатвглаватами—каторазваленаплоча,коятосевърти…върти…върти…всенаедноисъщомясто.

Самоданебяхвземалачековатамукнижка!Какможедасъмтакаваглупачка?!Всичкосеразвивашетолковадобре.Тойнаистинамехаресваше.Държахмесезаръцете.Ималенамерениепакдамепоканидаизлезем.О,боже,даможешедавърначасовниканазад;даможешетазивечердазапочнеотново,отсамотоначало…

Не,немислизатова,Ребека!Немислизатовакаквобимоглодабъде.Твърдеболезненоинепоносимое.Акосибяхизигралаправилнокартите,сегавероятнощяхдаседятукдапиякафесТаркуин,налитака?Ивероятнощяхдабъданапътдастанапетнадесетатанай-богатаженавъвВеликобритания.

Вместотоваобаче…какво?Затъналасъмвдълговедоушите.Впонеделниксутринтаимамсрещасбанковияси

мениджър.Изобщонямампредставакакводаправя.Нинай-малкапредстава!Унилоотпивамглъткакафеиразопаковаммалкотоблокчешоколад,коетомиеподнесено

къмнего.Днеснещонямамнастроениезашоколад,новсепакгонапъхвамвустатаси.Анай-лошото—амаабсолютнонай-лошотоотвсичко!—етова,чеазвечесъмзапочнала

почтидахаресвамТаркуин.Добреде,тойможеиданеедарБожипоотношениенавъншниявид,нопъкемногомилитвърдезабавен,посвойспецифиченначин.Аитазиброшка…тявсъщностедостасладка.

Кактоитова,ченеказанаСузикаквомеевидялдаправя.Асъщоичемиповярва,когатомуказах,чеобичамкучетатаиВагнер,данеговоримпъкзацигуларитеотМалави.Това,чебешетаканапълно,такаабсолютнодоверчивичистосърдечен.

О,боже,сегавеченаистинащесеразплача.Избърсвамядносълзитеоточитеси,доизпивамсикафетонаединдъхиставам.Наулицата

сепоколебавамзамиг,послеотновобързосеустремявамнапред.Надявамсесвежиятбриздаиздухаотглаватамивсичкитезинепоносимимисли.Надявамсеследмалкодамистанепо-добре.

Нищоподобно.Чувствамсевсетаказле.Главатапродължавадамеболи,лицетомигори,очитемисазачервениисмъдят.Наистинаизпитвамадсканеобходимостотглътка-двеалкохолилинещоподобно.Отнещомъничко,коетодаменакарадасепочувствампо-добре.Напитка,цигараили…

Оглеждамсеразсеяноиизведнъжсидавамсметка,чесъмпред„Октагон“.Най-най-любиматамитърговскавериганасвета!Трипросторниетажасдрехи,модниаксесоари,мебели,подаръци,магазинчетазакафе(къдетоитисервиратароматнатанапитка,приготвенапокаквилинерецепти),барчетазасоковеинектари,кактоицветарница(такапрелестноаранжирана,четисеприискваданапълнишцялатасикъщасцветя).

Бръквамвчантатаси,задасеуверя,ченесъмсизабравилапортфейла.Туке.Самонещомъничко,колкотодасеободря.Памучнаблузкаилидруганякаквадреболийка.

Илидоришишенцепенливиароматизиранигранулизавана.Необходимомиедасикупяпоненещичко.Нямадахарчамного.Простовлизами…

Всъщност,вечесъмвлязла.Господи,каквооблекчение!Уханнататоплина,светлините…Товатукемоятсвят!Товаеестественатамисреда!

Ивсепак,дорикогатосеозовавамвотделазатенискиипамучниблузи,несъмтолкова

щастлива,колкотобитрябвалодабъда.Ровяизструпанитепорафтоветеблузки,катонапразносеопитвамдасъбудявсебесионоваприповдигнатоисладостноусещане,коетоимамвинаги,когатосикупувамнякояглезотийка.Днесобачечувствамстраннапустотавдушатаси.Въпрекивсичкосиизбирамеднакъсадокръстапамучнаблузкасголямасребърназвездаотпреднагърдитеияпремятампрезръкатаси,катосеопитвамдасивнуша,чевечесечувствампо-добре.Послезабелязвамрафтснатрупанипонегонай-различнипеньоари.Единновпеньоарникоганееизлишен.

Докатоопипвамигаляспръстиединпрелестенбялпеньоарнаромбчета,някъдедълбоковглаватасичувамдалеченгласец(сякашдолитаотнамаленопочтидоминимумрадио):„Негоправи.Затъналасивдългове.Негоправи.Затъналасивдългове“.

Добреде,да,можеитакадасекаже.Нопък,отдругастрана,честно,имализначение?!Товадалищесигокупяилиневече

нищонеможедапромени.Твърдекъсное.Ибездругосъмзатъналавдългове;простощезатънаощемъничкопо-дълбоко.Почтияростнодръпвампеньоараотрафтаигопремятампрезръкатаси.Послепосягамкъмчехличкитеотсъщиябялплатнаромбчета.Съвършенобезсмисленоедасикупишпеньоар,аданямашподходящичехличкизанего.

Изходътскаситееточноотляватамистрана,ноазсеправя,ченеговиждам.Всеощенесъмсвършила.Отправямсекъмескалаторитеисекачвамнаетажасъсспалнотобельоидомашнитепотреби.Времеезановспаленкомплект—бял,задаевтонсновиямипеньоар.Асъщоизадведългиикръглидекоративнивъзглавници.Ах,да,изаеднакувертюраотизкуственакожа.

Всекипът,когатоприбавямпонещокъмкупчинатасиспокупки,усещамвгърдитемидаприпламваискранаудоволствие—катопукотнафойерверк.Изаединкратъкмоментвсичкоевеликолепно.Послеобачеблясъкътиискритесестопяватиазотновопотъвамвстудениямрак.Итрескавосеоглеждамзапореднияфойерверк.Огромнаароматизиранасвещ.Комплектгелилосионзабаняот„ДжоМалоуни“.Ръчноизработенакрасивадекоративнаторбичкасизсушениароматницветчета.Сияйнаискра…мрак.Сияйнаискра…мрак.Новсекипътблясъкътнафойерверкаевсепо-кратъкипо-кратък.Защоудоволствиетомисестопяватакабързо?Защонесечувствамщастлива?

—Имателинуждаотпомощ?—прекъсвамислитеминякакъвглас.Вдигампогледивиждампредсебесимладапродавачка,облеченавуниформенитеза

„Октагон“бялаблузаибелилененипанталони,коятозагриженогледаструпанитенаподапокупки.

—Каквощекажетедавипомогнадагиносите?—Ами…—започвамнеувереноипоглеждамнадолукъмкупчинатавкракатами.Станала

едостаголямавсъщност.—Не,несепритеснявайте.Смятамда…Простощеплатятезитук.Дветезаедноуспяваменякаксидадовлечемвсичкитемипокупкипоподаотбуководърво

достилниягранитенпостаментнасредотдела,къдетоекасата,ипродавачкатазапочвадагисканираеднаследдруга.Оказвасе,чедългитедекоративнивъзглавницисанамалени—негобяхзабелязала—идокатокасиеркатапреизчисляваценатаим,задменсеизвивадългаопашка.

—Общо370.56лири—казванай-сетнекасиеркатаимисеусмихва.—Какжелаетедаплатите?

—Ъъъ…със„Суич“карта—отвръщамиизваждампортфейласи.Докатокасиеркатапрокарвакартатамипрезмашинката,азоглеждамструпалитепредмен

торбиспокупкитеисечудякаклищеуспеядагидомъкнадоапартамента.Насекундатаобачепропъждамтазимисълотглаватаси.Не,неискамдамисляза

апартамента—заСузи,заТаркуин,застаналотоснощи…Искамдагозабравявсичкотова.—Съжалявам—казвакасиеркатасизвинителнаусмивка,—нонещоскартатавинее

наред.Неприемасумата.—Подавамиобратно„Суич“картатаипита:—Имателинякаквадруга?

—Ооо!—казвамиусещам,чесеизчервявам.—Ами…етовиедна„Виза“.Амаченеудобно!Каквопъкнейенаредна„Суич“картатами?Споредменсиизглежда

съвсемнормално.Щетрябвадаподамоплакванедобанката.Банката!СрещатасДерекСмийтутресутринта!О,боже!Не,немислизатова,Ребека!

Бързо,мислизанещодруго.Вижкаквисаинтереснидъскитенапода.Огледайсеизмагазина.Следменвечесееизвиладългаопашка.Чувамхоратадасепокашлятидапристъпятоткракнакрак.Всепо-нетърпеливомечакатдасвърша.Срещампогледанаженатаследменийсеусмихвамкриво.

—Не—казвакасиерката.—Итазинеенаред.—Какво?!—възкликвамшокирано,катосеизвръщамкъмнея.Какевъзможно„Виза“картатамиданеенаред?Татовае„ВИЗА“картатами,забога!

Карта,коятосеприеманавсякъдепосвета.Каквостава?!Какваетазишантаваистория?Пълнабезсмислица!Пълнабез…

Изведнъжмисълтамисякашсепрепъваиусещамдамепобиватледенитръпки.Всичкионезиписма…Всичкионезиписма,детогизаключвахвчекмеджетонатоалеткатаси…Няманачиндасабиливъввръзкас…

Не!Няманачиндасаанулирали„Виза“картатами!Абсурд!Сърцетомисеразтуптяватревожно.Обземамепаника.Добреде,знам,чеимамнякои

издънкивплащанетонасметките,но…имамнуждаот„Виза“картатаси.Тямиежизненонеобходима!Няматправодаяанулираттака…такаизневиделица!Изведнъжсеразтрепервамисякашмипрималява.

—Вижте,хоратачакат—казвакасиеркатаимипосочвасжестопашката.—Аконеможетедаплатите…

—Разбирасе,чемогадаплатя—прекъсвамярязко,спълнотосъзнание,чесъмсеизчервилакатодомат.

Стреперещиръцезапочвамдаровяизпортфейласиинай-сетнеизмъквамсребърнатасикредитнакартанаредовенклиентна„Октагон“.Тъйкатоябяхзабуталаподдругите,известновременесъмяползвала.

—Ето—казвам,—щеплатястази.—Чудесно—отговарякасиеркатавеченечактолковалюбезноипъхвакартатав

машинката.Едвадокаточакамемълчаливокартатамидабъдеодобрена,започвамдасепитамкак

всъщностстоятнещатаспросрочениямикредитв„Октагон“.Предивремемайполучихоттяхеднодостаострописмо.Нещозанатрупанинеплатенисметкиидругиподобнидивотии.Сигурнасъмобаче,чеотдавнасъмгиразчистила.Илипонечастоттях.Налитака?Убеденасъм,че…

—Моментсамо,налагаседазвъннапотелефона—казвакасиерката,загледанавекранчетонамашинката,вкоятоепъхнатакартатами.

Пресягасеинабиранякакъвномернателефона,койтоедокасовияапарат.—Касатае—казватявслушалката.—Давииздиктувамномеранаеднасметка…Чувамнякойдавъздъхвашумнонаопашкатазадмен.Усещамкаклицетомипламвавсе

повечеиповече.Несмеядасеогледамнаоколо.Несмеядапомръдна.—Разбирам—казвакасиеркатаизатварятелефона.Вдигапогледкъмменикогатовиждамизразаналицетой,стомахътмисесвива.Нямаи

поменотпредишнатаучтивостиизвинителниусмивки.Гледамеснеприкритавраждебност.—Отнашияфинансовотделнастояватспешнодасесвържетестях—казвамисостъртон

касиерката.—Щевидамномераим.—Нямапроблем—отговарям,катосеопитвамгласътмидазвучинепринудено.Подобно

исканесиесъвсемвредананещата,налитака?—Щеимсеобадяприпървавъзможност.Благодаря.

Протягамръкадасиприберакартата.Вечемиевсетаязапокупките.Искамединственодасемахнаколкотосеможепо-бързооттук.

—Съжалявам,носебоя,чесметкатавипринасеблокирана—казвакасиерката,безизобщодасидаватрудадапроявипонемалкотактичностидаговорипо-тихо.—Налагаседаанулирамкартатави.

Зяпвамяшокирано.Чувамкакхоратаотопашкатазадмензапочватдашушукатидасепобутват.

—Иаконеможетедаплатитеподругначин…—добавякасиерката,гледайкимногозначителномоитеструпанивърхулентатапокупки.Новиятмипеньоар.Новиятмикомплектспалнобельо.Ароматизиранатамисвещ.Подозрителноогромнакамараотнай-разнороднинеща.Неща,откоитоизобщонямамнужда.Изакоитонемогадаплатя.Изведнъжусещамдамиприлошавадорисамопривидаим,данеговоримпъкзаужаснотонеудобство,коетоизпитвамотцялататазиситуация.

Мълчаливокимвамсглава.Чувствамсетака,сякашсамехваналидакрада.—Елза—обръщасекасиеркатакъмпродавачката,—биливърналатезинещатукпо

рафтовете?Вкрайнасметкаклиенткатарешиданегикупува.Сподчертанобезизразноизражениеналицетомомичетозапочвадасваляпакетитеот

лентата.—Следващият,моля—обръщасекасиеркатакъмопашката.Женатазадменпристъпванапредисявнонеудобствоотбягвапогледами.Бавносе

обръщамитръгвамкъмизхода.Никога,презцелиясиживот,несъмизживявалапо-голямоунижение.Имамчувството,чевсичкимегледат—продавачките,клиентите,всички!—катосепобутватишушукатзадгърбами:„Видяли?Видяликаквостана?“.

Вървясомекналикрака,забилапогледвземята.Какъвкошмар!Трябвадасемахна,трябвадасемахнавъзможнонай-бързооттук.Даизлязаотмагазинанаулицатаидаотида…

Даотида…къде?Вкъщи,предполагам.Не,немогадасеприберавкъщи.НямамсилидагледамСузивочите,коятосигурнопакще

почнедамиповтаряколкомилчовекбилТаркуин—ощепо-малкопъкданалетянасамиянего.О,боже!Притазимисълбуквалномиприлошава.

Какводанаправя?Къдедаотида?Стреперещикракапоемампотротоара,отклонявайкипогледвстраниотподигравателно

пищнитевитрининамагазините.Какводанаправя?Къдедаотида?Чувствамогромнапустотавдушатаси.Ушитемибучат,виемисесвятотобзелатамепаника.

Поспирамнаъгълавочакванедасветнезелено,задапресека.Погледътминеволнопопадавърхукашмиренитепуловери,изложенинаеднавитринавлявоотмен.Средтяхмярвамиеднапурпурночервенаризазаголфот„Прингълс“.Изведнъжсълзинаоблекчениеизпълваточитеми.Имаедномястонатозисвят,къдетомогадаотида.Място,къдетовинагимогадаотида.

Удома.Удомапримамаитатко.

ШЕСТНАДЕСЕТКогатосъщияследобедсепоявявамнай-неочаквановкъщатанародителитемиизаявявам,

чеискамдаостананяколкоднипритях,тованесамоченегишокира,но,изглежда,доринегииизненадва.

Всъщност,приематготолковаспокойно—катонещосъвсемвредананещата,—чезапочвамдасечудядалипъкнесагоочаквалипрезцялотовреме,ощеоткактосепреместихдаживеявЛондон.ДалинесамечакаливсекиБожидендасепоявянапрага,безбагажисъсзачервениотплачочи?Подхождаткъмситуациятахладнокръвно,катоекипна„Бързапомощ“,накойтомупредстоидасесправиспореднияспешенслучай.

Такаде,катоизключимтова,челекаритеот„Бързапомощ“сигурнонямадагубятвремевспоровекакдасъживятпациента.Слушамгиняколкоминутиимисеприисквадаизлязанаулицата,задаимдамвремедаизяснятстратегиятаси,послепакдазвъннанаврататаим.

—Качисеисивземиеднагорещавана—нареждамимамапредиощедасъмсиоставилачантата.—Сигурносиизтощена!

—Неенужнодасивземавана,аконеиска!—сопвайсетатко.—Можедаискадапийненещо!Искашлидапийнешнещо,миличка?

—Смяташли,чееразумнодайпредлагашалкохол?—питамамамногозначително,катомумятакрадешкомпогледсподтекст„Амиакоепилауспокоителни?“

—Не,благодаря—отговарямнататко.—Носудоволствиебихизпилачашачай.—Естествено!—възкликвамама.—Греъм,вървидавключишкотлона—нареждатяна

таткоиотновогопоглеждамногозначително.Вмига,вкойтотойизчезвавкухнята,мамасепривеждакъмменипитаподчертанотихоизадушевно:

—Добрелиси,миличко?Нещо…неенаредли?О,боже,когаточовексечувствакофти,едвалиимапо-добросредствозаразплакванеот

изпълнениясъссъчувствиеиобичгласнасобственатамумайка.—Ами…—заеквамсъссвитогърлоинапиращисълзи—…биласъмипо-добре.Просто

вмомента…вмоментасъмизпадналавмалкопо-труднаситуация.Новсичкощесеоправивкрайнасметка—довършвам,катоприсвивамлекораменеиотклонявампогледвстрани.

—Защото…—подемамама,снижавайкиощеповечеглас,—…бащатинеечактолковастаромоден,колкотоизглежда.Убеденасъм,чеакоставадумазатованиедапоемем…дапоемемБебчо,атидасигледашкариерата…

Какво?—Несетревожи,мамо!—прекъсвамяостро.—Несъмбременна!—Несъмказала,чесибременна—изчервяваселекотя.—Искахсамодазнаеш,чесме

готовидатипредложимбезусловнаподкрепаизцялоивъввсичко.Подяволите,щозародителиимам?!Прекаленомногосапуненисериалигледат,товаиме

проблемът!Всъщност,тедваматавероятносенадяватдасъмбременна.Отнякойженензлодей,коготоевентуалнодаубиятидазаровяттялотомувдвора.

Пъкикакваетазидивотия,чебилиготовидамипредложат„безусловнаподкрепаизцялоивъввсичко“?Такаде,предидазапочнедагледавсекиследобед„ЕзеротоРики“,мамазанищонасветанебиизръсилаподобнаглупост.

—Е,хайдесега—подемамама,—еладасеотпуснешсчашаободрителенчай.Послушновлизамследнеявкухнята,къдетотриматасядаменамасата,задасеободримс

чашачай.Идасипризная,наистиназапочвамдасечувствампо-добре.Горещсиленчайи

сладки,чиитопълнежеотшоколадсром.Върхът!Затварямочииснасладаотпивамняколкоглътки.Когатоследмиггиотварямотново,изненадвамродителитемидамегледатсизписанополицатаимжаднолюбопитство.Мамаведнагагоприкривасусмивка,ататко—спокашляне,ноепределноясно,чеидваматабуквалноумиратотлюбопитстводаузнаяткаквомисееслучило.

—Итака—казвамидваматавдигатрязкоглавикъммен,—виестедобре,надявамсе?—О,да—отвръщамама,—ниесмедобре.Отновонастъпвамълчание.—Беки?—най-сетнесеобаждататкосъссериозен,почтитържествентон,прикоетодвете

смамасеобръщамекъмнего.—Данямашнякаквинеприятности,закоитобиследвалодазнаем?Не,нениказвай,аконямашжеланиедагосподелишснас—бързададобавитой.—Ноискамдазнаеш…ниеидваматащебъдемвинагиивъввсичкодотеб.

Пореднияттъпизъмала„ЕзеротоРики“.Ааа,не!Родителитемибитрябвалодаизлизатпо-честоидаобщуватповечеснормалнихора.

—Добрелиси,миличко?—питамаманежно.Казвагостолковаобичиразбиране,ченеволносърцетомисесвива,сразтреперанаръка

оставямчашатасивърхумасатаиотговарям:—Дасипризная,вмоментаимамизвестнинеприятности.Неискахдавитревожа,затоваи

несъмвиказаланищодосега…Усещамкакочитемисенапълватсъссълзи.—Каквинеприятности?—питамамасяснодоловимапаникавгласа.—Господи,данеси

станаланаркоманка?!Товае,нали?—Не!Несъмстаналанаркоманка!—възкликвамвъзмутено.—Проблемъте,чеаз…аз

чистоипросто…Отпивамголямаглъткаотчашатаси.О,боже,по-трудное,отколкотосигопредставях!

Хайде,Ребека,кажигонай-сетне!Изплюйкамъчето!Стисвамклепачиисграбчвамощепо-здравочашатаси.—Истинатае,чеаз…—започвамбавно.—Да?—отронваподканящомама.—Истинатае,че…—Отварямочиидовършвамбързо:—…единчовекмепреследва.

Единмъжнаиме…наимеДерекСмийт.Наставагробномълчание.Поедновремечувамкакбащамисипоемадълбокодъх,зада

заговори.—Знаехсиаз!—изпреварвагомамасизтънялотнапрежениетреперливгласец.—Знаех

си!Предусещах,ченещонеенаред!—Идваматапредусещахме,ченещонеенаред!—подчертавататкоитежкооблягалакти

намасата.—Отколковреме,Беки?—Ами,ъъъ…вечеотняколкомесеца—отвръщам,забилапогледвчашатаси.—

Всъщност,самоми…досажда.Нечемезаплашваилинещоподобно.Самочеаз…неиздържамповече.

—АкойетозиДерекСмийт?—питататко.—Познавамелиго?—Не,немисля.Запознахсеснегов…Запознахсеснегослужебно.—Амида,разбирасе!—възкликвамама.—Младо,хубавомомичекатотеб,спрестижна

кариера…Знаехси,четакащестане!—Тойсъщолиежурналист?—питататко.Поклащамглаваотрицателноипояснявам:—Не,работивЕндуичБанк.Инепрекъснатомизвънипотелефона,ужчеотговарялза

банковатамисметка.Звучиправдоподобно,ноеужаснонастъпателенитовамепотиска.

Отновонастъпвамълчание—родителитемиосмислятчутото,ааззахапвампореднаташоколадовасладкасром.

—Е…—казвамаманай-сетне,—мисля,четрябвадасеобадимвполицията.—Не!—възкликвамиотустатамисепосипваттрохиотсладката.—Неискамда

замесвамполицията!Тойвсъщностнемеезаплашвалилинещоподобно.Простоеадскидосаден.Исипомислих,чеакоизчезназамалкоотграда…

—Разбирам—казвататкоипоглеждамногозначителномама.—Имарезонвтова.—Такачещевипомоля—стисвамздраводланивскутаси,—акопозвънитук,дакажете,

чесъмзаминалананякъдеинезнаетенакакъвномерможедаменамери.Кактоидаказватесъщотонавсеки,койтомепотърси.ДоринаСузи.

—Сигурналиси?—питамама,смръщилавеждинеуверено.—Нямалидаепо-добредасеобърнемкъмполицията?

—Не!—възкликвамнастойчиво.—Товасамощегонакарадасепочувстваощепо-важен.Простоискамдаизчезназаизвестновреме.

—Нямапроблем—казвататко.—Щосеотнасядонас,неситукинезнаемкъдеси.Пресягасепрезмасатаислагауспокоителноръкавърхустиснатитемидлани.Виждам

изписанатаполицетомутревогаизапочвамдасененавиждамзарадипостъпкатаси.Изпитвамтолковаострочувствонавина,чезаединкратъкмигмеобземажеланиедаизбухнавсълзиидаимразкажавсичко,възможнонай-откровено.

Но…не,немогадагонаправя.Занищонасветанемогадапризнаяпредмоитеобичливиимилиродители,четяхнатаужпреуспяващадъщеря,сужпрестижнаработавдействителностенеуспяващадасесправясживотаизмамница,затъналадоушитевдългове.

Итака,вечеряме(купенотсупермаркетапайсмесоизеленчуци),гледамезаеднонякакъв

филмпоАгатаКристи,следкоетосекачвамгоревмоятастая,намъквамеднастарапамучнанощницаисемушвамвлеглото.Надругатасутринсесъбуждаммногопо-щастливаитакадобреотпочинала,кактонесъмбилаотседмицинаред.

Акоетоенай-важното—кактосилежа,загледанавтаванананякогашнатасидетскастая,сечувствамвпълнабезопасност.Скритакатовпашкулотостаналиясвят;уютноувитавпамук.Докатосъмтук,никойнеможедаседокопадомен.Всъщност,никойдоринезнае,чесъмтук.Нямадаполучавамгадниписма,нитогаднителефонниобаждания,нитопъкгаднипосещения.Сякашсенамирамвманастир.Отплещитемиесваленобреметонавсякаотговорност.Всеедночесъмотновопетнадесетгодишнаинеенужнодасетревожазакаквотоидабило,освендасинапишадомашното.(Анавсичкотоотгоренямаминищозадомашно.)

Вечеестаналодевет,когатонай-сетнерешавамданапуснаубежищетоси.Измъквайкисеотлеглото,изведнъжсесещам,ченакилометриоттук,вЛондон,ДерекСмийтмиочаквадасепоявянасрещатани,коятоеследполовинчас.Лекопотръпвамотнеудобствоизамоментдорисечудядалиданезвъннавбанкатаснякаквоправдоподобноизвинение.Ноощедокатообмислямкаквоточнодакажа,многодобресизнам,ченямадагонаправя.Всъщност,доринеискамидасиспомнямзабанката.Искамдазабравяабсолютновсичко.

Нямаги,изобщонесъществуват—ибанката,и„Виза“,и„Октагон“.Вединмигсасеизпарилиякодимотживотами.

Обаждамсеединственовофиса,защотонемисещедамеуволнятпорадинеявяваненаработа.Звънвамимв9.20ч.—докатоФилипвсеощегоняма—иразменямняколкодумисМейвисотрецепцията.

—Здрасти,Мейвис—изхриптявамвслушалката.—РебекаБлумуудсеобажда.Били

съобщиланаФилип,чесъмболна,моляте?—Нода,разбирасе—отвръщаМейвис.—Горкичката,данеебронхит?—Незнамоще—изхриптявамотново.—Записахсичасприлекар.Трябвадатръгвам,за

данезакъснея.Бай-бай.Итоваевсичко.Краткотелефоннообажданеивечесъмсвободна.Никойнищоне

подозира.(Няманикаквиоснованиязаподозрение,налитака?)Имамчувството,чещелитнаотоблекчение.

Колколеснобилодаизбягаш!Фасулскаработа.Какнесъмсесетилапо-рано?!Усещам,ченякъдедълбоковумами,катозлобенгремлии,севъртимисълта,чее

невъзможнодаостанатукзавинаги.Ичераноиликъснопроблемитеотновощеменалегнат.Добреде,важнотое,ченямадаеточносега.Нитопъквблизкобъдеще.Амеждувременно

нямадоридасипомислямзатях.Щесинаправячашасиленчай,щесезакотвяпредтелевизоразапредаването„Сутрешнокафе“ипростощеизключаотсъзнаниетосивсичкодруго.

Когатовлизамвкухнята,заварвамтаткодасединамасатаидасичетевестника.Въввъздухасеносиуханиенапеченифилийки,азазвуковфонслужи—кактовинаги—програматана„Радио4“.Всичкосиекактонавремето,когатобяхмалкаивсеощеживеехвкъщи.Колкопо-простичъкбешеживотъттогава!Колкопо-леснобешедасеживее!Никаквисметкизаплащане,никаквизадълженияиотговорности,никаквизаплашителниписма.Изведнъжмеобземаогромнаносталгия,усещамочитемидасенасълзяват,извръщамсекъммивкатаиприпряносезаемамдапълнячайника.

—Интереснановина—казвататко,прошумолявайкисъсстраницитена„ДейлиТелеграф“.

—О,такали?—питамислагампакетчечайведнаотголемитекерамичничаши.—Икакваетя?

—„СкотишПрайм“придобива„ФлагстафЛайф“.—А,да—измърморвамнеопределено.—Да,разбирасе.Майбяхчула,чесеподготвя

подобнасделка.—Всичкиинвеститоривъв„ФлагстафЛайф“щеполучатзаакциитеситвърдесолидни

суми.Най-големите,изплащаникогатоидабилоприподобнисделки,кактопишевъввестника.—Страхотно—казвамспресторенинтерес.Вземамоставенотовърхумасатасписание„Домакинство“,прелиствамгоисезачитамв

хороскопаси.Нещообачемеглождиинемогадасесъсредоточа.„ФлагстафЛайф“?Защомизвучитака

познато?Скогоговорихнаскороза…—МартиниДженис!—възкликвамизведнъж.—Амида,тесаинвеститорина„Флагстаф

Лайф“.Отпетнадесетгодинидържатспестяваниятасипритях.—Е,ударилисаджакпотазначи—отбелязвататко.—Тукпише,чеколкотопо-дългоси

инвестирал,толковапо-голямасумащеполучиш.Тойотгръщавестниканаследващатастраница,аазсеотпускамунилонастоласи,

втренчиланевиждащпогледвчашатачайивстраницатасрецептизавеликденскикозунацина„Домакинство“.Изведнъжсеулавям,чесимисляснеприязън:„Неечестно!Неможелииаздаполучаизневиделицаогромнасумапари?ЗащонякойневземедапридобиеЕндуичБанк?Идамеобезщетизатоватакащедро,чепаритедамистигнатдаизплатязадължениятапокредитаси.АмеждувременноидауволниДерекСмийт“.

—Някаквиплановезаденя?—питататко,катовдигапогледотвестникасиимепоглежда.—Ами…не,всъщност—отвръщамиотпивамглъткачай.Някаквиплановезаостатъкаот

животами?—Ами…не,всъщност.

Вкрайнасметкапрекарвамеднамногоприятнаибезгрижнасутрин,помагайкинамамада

сортиракупчинадрехизанякакваблаготворителнаразпродажба.В12.30ч.отивамевкухнята,задасинаправимпоединсандвич.Катопоглеждамчасовниканастената,замигсесещам,четочнопредитричасаетрябвалодасеявянасрещавЕндуичБанк—нотазимисъленякаксмътна,катоприглушензвук.Сегавсъщностцелиятмилондонскиживотмисеструвабезкрайноотдалеченинереален.Тукемоетомясто.Далечотвлудяващитеградскитълпи.Удома,примамаитатко,къдетосеживееспокойноипростичко.

Следкатоприключвамесобяда,излизамвградинатасединоткаталозитезатърговияпопощата,коитомамаполучаваскупища.Сядамдагоразгледамнапейкатадоябълковотодърво.Следмалкочувамгласоткъмоградатакъмсъседитеивдигампоглед.НаднеясеепривелМартин.Хмм.Точновтозимоментнесъмособеносклоннадаразговарямснего.

—Здрасти,Беки—казватойтихо.—Добрелиси?—Чудесно,благодаря—отвръщамсухо.„Инесипадампосинави“,изкушавамседадобавя.Нознам,ченебиималоникакъв

смисъл,защотоМартиниДжениснямадамиповярват,амищерешат,чепростосъмизпадналавстадийнаотричане,налитака?

—Беки!—възкликваДженис,коятосепоявяванаоградатадоМартин,сградинарскалопаткавръка.—Чухмезатвоя…преследвач—шепнешкомдобавятя.

—Товаекриминалнодеяние—заявяваядосаноМартин.—Мястотонатакивахораевзатвора!

—Акоможемснещодапомогнем…—предлагаДженис.—Самоникажикаквоищегонаправим.

—Амане,добресъм,наистина—отвръщам,вечемалкопо-благоразположенакъмтях.—Искамсамодапоостанаизвестновреметук.Дасемахнаотцялатаоназилудост.

—Правилно—казваМартин.—Мъдрорешение.Умномомичесинити.—ТочнотазисутринказвахнаМартин,четрябвадасинаемешбодигард—отбелязва

Дженис.—Идазнаеш,малкопредпазливостникоганееизлишна—отбелязваМартин.—Особено

внашидни.—Ценатанаславата—казваДженисиклатисъкрушеноглава.—Ценатанаславата.—Кактоидае—опитвамседаотклоняразговораоттематазамояпреследвач.—Авие

каксте?—О,добресме,добресмеидвамата,предполагам—отвръщаМартин.Сизненадаоткривамизвестнаизкуственаприповдигнатоствтонанагласаму.Настава

мълчание.ПопоглеждамкъмДженис,коятосмръщвавеждиилекичковрътваглава.—Сигурностедоволниотновината—подхвърлямведро.—За„ФлагстафЛайф“,имам

предвид.Отновонаставамълчание.—Е,можешеидабъдем—отвръщадостамрачноМартин.—Нопъккойлиможешедагопредвиди—отбелязваДженис,катосвиварамене.—Така

етовживота.Всичкоевъпроснакъсмет.—Вкакъвсмисъл?—питамозадачено.—Всичкиинвеститорищеполучатдостасолидна

сума,доколкоторазбрах.—Изглежда,че…—потърквасдланлицетосиМартин—…нашиятслучайнеетакъв.—Но…защо?

—Мартинимсеобадиднессутринта—започвадамиобясняваДженис.—Задаразбереколкоточнощевземем.Защотовъввестницитепише,чедългосрочнитеинвеститорищеполучатхиляди.Но…—ТямлъкваипоглеждаМартин.

—Нокакво?—питам,обзетаоттревожнопредчувствие.—Изглежда,чесмеотпадналиоткласацията—отбелязваМартинмрачно.—Защотосме

прехвърлилиинвестициитесивдругфонд.Акобяхмесиостаналивпредишния,щяхмеда…—Мартинсепокашляснеудобство.—Всъщност,пакщеполучимнещичко…някъдеоколостотиналири.

Зяпвамгонеразбиращо.—Новиесепрехвърлихтесамопреди…преди…—Предидвеседмици—казваМартин.—Иточновтоваеиронията.Дабяхмепоизчакали

самоощемъничко…Нокаквотобило,било.Няманикакъвсмисълдасехленчиследдъждкачулка—довършватойпримиреноисеусмихванаДженис,коятосъщомусеусмихва.

Аазотклонявампогледвстраниипрехапвамустни.Изведнъжусещамвдушатамидасепромъквагаденхлад.Защототерешихадапрехвърлят

паритесивъзоснованамоясъвет,налитака?Попитахамедалидасепрехвърляткъмдругфондиазгипосъветвахдагонаправят.Нокатосезамислясега…небяхлиподочулавеченещозапредстоящатасделкас„ФлагстафЛайф“?О,боже!Възможнолиедасъмзнаелакаквощесеслучи?ИдасъммогладапредпазяМартиниДженис?

—Никойнебимогълдазнаепредварителнозаподобнинеща—казваДженисиутешителнослагаръкавърхурамотонасъпругаси.—Държатгивтайнадопоследниямомент,нали,Беки?

Гърлотомиетвърдесвито,задайотговоря.Сегавечемногодобресиспомнямвсичко.ПървоАлишаспоменазапредстоящотопридобиванена„ФлагстафЛайф“.Вденя,предидадойдадавидямамаитатко.АпослеиФилипказанещопотозиповодвофиса.Нещозатова,чеинвеститоритевъв„ФлагстафЛайф“щеспечелятдобреотцялатаработа.Самоче…азвсъщностнегоислушахкаквоговори.Точнотогавабяхзаетасдруго…лакирахсиноктите.

—Казаха,чесмещелидавземемдвадесетхилядилири,акосмебилиостанали—казваМартинунило.—Лошодатистане,самокатосигопомислиш.Новъпрекивсичко,Дженисеправа.Нямашекакдазнаем.Никойнеезнаелкаквосеготви.

О,боже!Азсъмвиновна.Завсичкосъмвиновнааз!Акобяхизползвалаумасиипоневеднъжвживотасидабяхпоразмислила,предида…

—О,Беки,негледайтолковатъжно!—възкликваДженис.—Тинямашникаквавиназастаналото!Несизнаела!Никойнеезнаел!Никойотнаснебимогълда…

—Азгознаех—чувамседаказваммрачно.Настъпвапотресеномълчание.—Какво?—най-сетнепитатихоДженис.—Нечесъмгознаеласъвсемточно—обяснявам,забилапогледвземята,—нобяхчула

дасеносислухзатазисделка.Итрябвашедавипредупредя,когатомипоискахтесъвет.Трябвашедавикажадапоизчакате.Новмоментаизобщоне…непомислих.Несиприпомнихкаквосъмчула.—НасилвамседавдигнаочикъмтяхисрещамудивенияпогледнаМартин.—Аз…Наистинамногосъжалявам.Загубихтепомоявина.

Настъпватягостномълчание.ДженисиМартинсеспоглеждат,аазобгръщамсръцераменетесиисеприсвивам,обзетаотненавистипрезрениекъмсаматасебеси.Чувамтелефонътвкъщатадазвъниистъпкитенататко,койтоотивадаговдигне.

—Разбирам—нарушаванай-сетнемълчаниетоМартин.—Е…нееболказаумирачкавсепак.Ставаттакиваработи.

—Несесамообвинявай,Беки—казваДженисутешително.—Вкрайнасметканети,аниевзехмерешениетодасепрехвърлимкъмдругияфонд.

—Пъкинеканезабравямеподкаквонапрежениесиживяланапоследък—добавяМартинисъчувственомепотупвапоръката.—Тозиужасенчовек,койтотеепреследвал…

Сегавеченаистинащесеразплача.Незаслужаваммилотоотношениенатезихора.Вечесъмпадналанадъното.Каквоизобщоимамвживотаси?Нищо.Едноабсолютнонищо.Несъмвсъстояниедаконтролирампаритеси.Немогадасесправямсработатаси.Нямамсигадже.Обидихнай-добратасиприятелка.Излъгахродителитеси.Аеточесегаразорихисъседитени.Явнотрябвадасеоткажаотвсичкоидапостъпявнякойбудисткиманастирилинещоподобно.

—Беки?—прекъсвамислитемигласътнататкоиазвдигампогледизненадано.Тойвървипрезмораватакъмнас,сразтревоженизразналицето.—Неизпадайвпаника,Беки,нотрябвадатикажа,четоку-щоговорихпотелефонастози

ДерекСмийт.—Какво?—възкликвамиусещамкакпребледнявамотужас.—Преследвачътли?—питаДжениситаткокимвамрачно.—Твърденеприятентип,бихказал.Тонътмубешедостаагресивен.—Нооткъдезнае,чеБекиетук?—питаДженис.—Налучкваявно—отвръщататко.—Азобачемузаявих,чеБекинееидвалаиченямам

нинай-малкапредставакъдее.—Атой…тойкаквоказа?—питамсъссвитогърло.—Започнадамиразправянякаквипълниглупости.Ужчестесибилиопределилисреща

—отвръщататкоипоклащаглававнедоумение.—Тозитипявноенапълнопобъркан.—Трябвадасисменишномера—настойчивомесъветваМартин.—Иданегообявяваш

втелефоннияуказател.—Аразбралиоткъдесеобажда?—питаДжениссизтънялоттревогаглас.—Можедае

някъденаоколо!—възкликватя,обзетаотпаника,изапочвадасеоглеждаизградината,сякашочаквапреследвачътмивсекимигдаизскочииззаднякойхраст.

—Именно—казвататко.—Беки,мисля,чещеенай-добреведнагадасеприберешвътре.Човекникоганезнаекаквоможеданаправиединлуд.

—Добре—съгласявамсебезропотно.Не,немогадаповярвам,чевсичкотовамисеслучва.Поглеждамдобродушното,силно

разтревоженолиценататкоиедвасдържамсълзитеси.О,защо,защонесипризнахистинатапредмамаитатко?!Защодопуснахдаизпаднавподобноположение?!

—Изглеждашмипотресена,миличка—съчувственомепогалвапорамотоДженис.—Най-добресеприберивътреипийничашачай.

—Да—казвам.—Точнотакаищенаправя.Таткомеповеждакъмкъщата,катогрижовномепридържаподръка,сякашсъмнещокато

инвалид.Ситуациятаопределеноизлизатоталноизподконтрол.Сеганесамосечувствамкато

последниябоклук,новеченямамиусещането,чесъмвбезопасност.Ипоменнямаотуютниямипашкул.Чувствамсебеззащитнаиуязвима.Седянадиванадомама,пиемчайигледаме„Станибогат“,новсекидолетялотвънзвукмекарадаподскачамотнерви.

АмиакоДерекСмийтетръгналнасам?КолковремещемуотнемедастигнесколатаотЛондон?Часиполовина?Можебидва,акодвижениетоенатоварено?

Не,небигонаправил.Заетчовекевсепак.

Нобимогълидагонаправи.Илипъкдаизпратихорадамеприберат.О,боже!Стомахътмеприсвиваотстрахсамокато

сипредставязаплашителнитенавидмъжищавчерникожениякета.Започвамдасечувствамтака,сякашнякойнаистинамепреследвасъсзълумисъл.

Започварекламнапауза.Мамавземанякакъвкаталогнастокизаградинаиказва:—Вижкаквапрелестнакъщичказаптици.Каняседапоръчамедназаградината.—Страхотно—измърморвамразсеяно.—Предлагатичудеснисандъчетазапрозорци—добавятя.—АпартаментътвивЛондон

самощеспечели,акомусложитемалкоцветяпопрозорците.—Аха—отвръщам.—Можеби.—Датипоръчамлидвенатвоеиме?Несаскъпи.—Не,благодаря.Няманужда.—Можешдаплатишсчекилис„Виза“…—потупватяспръстстраницата.—Не,мамо,наистина—отговарямсмалкопо-остъртон.—Можешпростодаимзвъннеш,даимкажешномерана„Виза“картатасииадреса,на

койтодатигидоставят.—Стига,мамо—повишавамрязкотон.—Негиискам,яснолие?Мамамихвърляизненадан,лекоукоризненпоглед,послеотгръщакаталоганаследващата

страница.Аазоставамзагледанавнея,изведнъжзадушенаотпаника.Моята„Виза“картаеневалидна.„Суич“картатамисъщоеневалидна.Всичкитемикартисаневалидни.Нищонемивърви.Атядоринеподозира.

Не,немислизатова!Немислизатова!Грабвамотнискатамасичканякакъвстарбройна„РейдиоТаймс“изапочвамавтоматичнодагопрелиствам,безвсъщностдазабелязвамкаквотоидабило.

—ЖалкозаМартиниДженис,нали?—казвамама,вдигайкипогледоткаталогаси.—Дарешатдасепрехвърляткъмдругфондсамодвеседмиципредитакъввеликолепенслучайдазабогатеят!Амачелошкъсмет!Срамота!

—Да,знам—измърморвам,забилапогледвотворенатастраницапредмен.Не,неискамдамисенапомнязаМартиниДженис!—Икаквоужасносъвпадение—поклащаглавамама.—Това,чекомпанияталансира

новиясифондточнопредидабъдепридобита.Сигурностотицидругихора,подобнонаМартиниДженис,същосаизгубилиотцялататазиработа.Ужаснонаистина!—възкликвамамаогорчено,послепоглеждакъмтелевизораидобавя:—О,еточепродължава.

Откъмтелевизорадолитапознататамелодиянаигратаиръкоплясканиятанапубликатавстудиото.Ноазнегичувам,кактонечувамипоредниявъпроскъмучастниците.Мисляпоонова,коетомаматоку-щоказа.Ужасносъвпадение…Самочесъвпадениемайнееточнатадума,налитака?ЗащотовсъщностДженисиМартинсаполучилиизпратеноотбанкатациркулярнописмоствърденастойчивиясъветдапрехвърлятспестяваниятасивновияфонд.Дорисаимобещалинаграда,акогонаправят,нали?Стененчасовник.

Защо?Изведнъжусещамприливнаенергия.Искамиседавидяписмотоот„ФлагстафЛайф“…

дапроверякогаточносагоразпратилидоинвеститоритеси,колкоднипредибанкатадабъдепридобитаот„СкотишПрайм“.

—Хм,труденвъпрос—измърморвамама,загледанавекрана.—Можедаевсекиотчетиритеотговора.

—ЩеотскочадоМартиниДженисзамалко—казвамиставам.—Нямадасебавя.

КогатоМартинмиотварявратата,виждам,чедваматасДжениссъщосапредтелевизораи

гледат„Станибогат“.—Здрасти—казвамсмутено.—Чудехсе…далиможемдапоговоримзаминутка?—Разбирасе!—отвръщаМартин.—Влизай!Щепийнешличашашери?—О!—отронвам,лекошокирана.(Нечеимамнещопротивпиенето,естествено,нооще

нямаипетследобедвсепак…)—Ами…добре.—Никоганеепрекаленоранозачашашери!—възкликваМартин,сякашпрочелмислите

ми.—Иазбихпийналаощеедна,Мартин—обаждасеДженисоткъмдневната.Товамедовършва.Съседитенисаалкохолици!О,боже,можебитесасепропилипомоявина.Можебифинансоватазагубагие

подтикналадатърсятутехавалкохолаителевизионнитешоупрограми.—Чудехседали…—пристъпвампритесненооткракнакракнапраганадневната,докато

Мартинпълнитричашистъмнокехлибареношери.—Ейтака,отчистолюбопитство,мисещепакдапогледнаоноваписмоот„ФлагстафЛайф“,вкоетовисъветватдасепрехвърлитекъмновияимфонд.Интересномиекогалисагоизпратили.

—Получихмеготочновденя,когатоговорихместеб.Защо?—питаМартин,новследващиямигмиподавачашашериивдигасвоятазаназдравица:—Затвоездраве,Беки.

—Наздраве—отговарямиотпивамглъткакехлибаренатечност.—Питамседали…—Влизайде,влизайисядай—прекъсваметой,катомепобутвапо-навътревдневната.

ПослеподавачашашеринаДженис,отновонадигасвоятаидобавя:—Заповядай,скъпа.Наздраве!Наекс!

—Шшт!—изшъткватя,катоотпиваотчашатаси.—Разсейвашме,авъпроситенесаникаклесни.

—Помислихси,чещеедобредапоразровямалкотазиисториясфондовете—обяснявамшепнешкомнаМартин.—Иманещовнея,коетонемихаресва.

—Отговор„А“.Браво!Иазтакасимислех!—провиквасеизведнъжДженисвъодушевено.

—Чудесно,скъпа!—отвръщайМартин,ровейкиведноотчекмеджетатанасекретерадонас.—Ето,заповядай—добавятой,катомиподаваписмото.—Статиялисеканишдапишешиликакво?

—Вероятно—отговарям.—Имашлинещопротивдаговзема?—Не,разбирасе—свивараменеМартин.—Вземиго.—Шшт!—обаждасеотновоДженис.—Разсейватеме!—Амидобретогава—прошепвам.—Втакъвслучайазще…нямадавипречаповече.—Це!Це!—изкрещяваизведнъжДженис.—Нее„А“,беглупако!—И…благодарязашерито—добавям,катогодоизпивамнаединдъхипотръпвамот

разлялатасевгърлотомипарещасладост.Оставямчашатасинаблизкатасекцияиизлизамнапръстиотдневната.Половинчаспо-късно,седналапредбюротовдетскатамистая,прочитамзанезнамкойси

пореденпътписмотоот„ФлагстафЛайф“ивечесъмнапълноубедена,чевцялатаработаиманещогнило.Вероятностотициинвеститорисарешилидапрехвърлятспестяваниятасикъмтозитехенновоизмисленфонд,поблазнениотпредложениетоимдаполучаткатоподаръкстариненстененчасовник…итакасапропусналивъзможносттадаспечелятзначителноотсделката

междудветебанки.Инай-важното—колколипариеспестила„ФлагстафЛайф“стозиномер?Изведнъжсидавамсметка,ченаистинаискамдаразберакакваеиграта.Инещоповече—осъзнавам,чедействителномисеискаданапишастатияпотозивъпрос.Всъщност,запървипътпрезживотасиизпитвамживинтерескъмнякаквафинансоватема.

Същевременнообаченеискамматериалътмидаизлезевмижавото„Успешноспестяване“.ИзваждамотпортфейласивизиткатанаЕрикФорман,вчийтогоренкрайседършрифтсе

мъдридиректниятмуномер.Миг-дваягледамнерешително,послеотивамдотелефонаибързонабирамцифрите,предидамееобхваналомалодушие.

—ЕрикФорман,„ДейлиУорлд“—избумтявагласътмувслушалкатадоухотоми.О,боже?!Наистиналищегонаправя?—Здрасти—измънквамнервно.—Незнамдалимепомните,но…РебекаБлумуудот

„Успешноспестяване“.Запознахмесенапресконференциятана„Сакрум“.—Точнотака.Помняте,разбирасе—въодушевявасетой.—Какси,скъпа?—Добресъм—отговарямистисвамощепо-здравослушалката.—Абсолютно.Ъъъ…

Чудехседалиощевървирубрикатави„Можемлидаимамедовериенаонези,коитосеразпореждатспаритени?“

—Разбирасе,иторедовно—отговаряЕрикФорман.—Защо?—Амизащото…—преглъщамтежко,предидаизстрелям:—Имамматериал,който

вероятнощевизаинтересува.

СЕДЕМНАДЕСЕТНикогапрединесъмбачкалатолковаякопонаписванетонанякоястатия.Нопъкиникогапрединемисееналагалодасевмествамвтолковакратъксрок.В

„Успешноспестяване“разполагамесцялмесец,задасипредадемматериалазаброя—инепрекъснатомрънкаме,чевреметоненистига.ЗатоваикогатоЕрикФорманмепопита„Можешлидагонапишешдоутре?“,отначалосипомислих,чесешегуваимуотговорихпочтипрезсмях„Да,разбирасе!“Замалкодадобавязакачливо„Всъщност,следпетминутищетигопуснапофакса!“,носъвсемнавремесипрехапахезика.Защотовсъщиямигосъзнах,четойговоринапълносериозно.Напълносериозно!

Такачерано-ранонадругатасутринсеозовавамприМартиниДжениссбележникидиктофон,задазапишасъвсемточноцялатаинформациявъввръзкастехнитеспестяванияиинвестиции,катосъщевременно—посъветнаЕрик—сеопитвамдаимизкопчаколкотосеможепо-сърцераздирателниподробности.

—Трябвадасъбудишинтерескъмчовешкитесъдби—бешемиказалтойпотелефонапреднатавечер.—Нямаменуждаотскучнифинансовирепортажи.Накарайнидаизпитамесъстраданиекъмтях.Разплачини.Обикновенитрудовихорица,коитосасивъобразявали,чемогатдаразчитатнадребнитесиспестяваниязастарини.Инай-безскрупулносабилиограбениоттлъститефинансовиплъхове.Къдеживеятикаквопредставлявадомътим?

—Ъъъ…СамостоятелнадвуетажнакъщавСъри…счетириспалниис…—Товавникакъвслучайнегопиши,забога!—беизгърмялгласътнаЕриквухотоми.—

Искампочтени,бедниигордихорица.Никоганесавзелиипениотдържавата.Цялживотсасетрудилиздраватаисаразчиталисамонасебеси.Спестявалиса,заданеопиратдосоциалнипомощиинастарини.Поверилисапаритесинаужзаслужаващадовериефинансоваинституция.Коятообачеимсееизплюлавлицето.—Тойбезамълчалзамиг,адолитащитеоткъмслушалкатазвуцименакарахадасипредставя,чесичистизъбитеснокът.—Такъвтипматериалмитрябва.Мислишли,чещеможешдасесправиш?

—Ами…ъъъ…да!Разбирасе!—измънкахпочтиувереноаз.„О,боже!—бяхсипомислили,оставяйкислушалката.—О,боже,вкаквосезабърквам!“Сегавечеетвърдекъснодабияотбой.Етозащонаправихвсичковъзможнодаубедя

ДженисиМартин,ченяманищолошовтоваисториятаимдасепоявив„ДейлиУорлд“.(Добреде,ясномие,че„ДейлиУорлд“нееоткласатана„ФайнаншълТаймс“.Нитодоринаобикновения„Таймс“.Нопък,отдругастрана,напомнихимаз,можешедабъдеидалечпо-лошо—можешедабъде„Сън“,къдетодабъдатсбутанимеждуснимкитенанякоятоплесманекенкаинаВиктория„ПошСпайс“Бекъм,налитака?)

Замойкъсметтедваматаявносатолковазашеметениотусилията,коитополагамзарадитях,че,изглежда,изобщонеимпукавкойвестникщеизлезестатиятами.Акогатоимказвам,чепообядотЛондонщепристигнефотограф,задагиснима,реагираттака,сякашсаматаКралицанаВеликобританиящеимокажечесттадагипосети.

—Господи,косатами!—възкликваДженис,катосеоглеждакритичновогледалото.—ЩеималивремедаизвикамМорийндамияпооправи?

—Твърдоне—заявявамкатегорично,новеднагабързамдадобавя:—Прическататиепрелестна,наистина.Пъкиотвестникаискатдаизглеждатеколкотосеможепо-естественоинепринудено.Почтени,обикновенихора…каквитостеси.

Оглеждамдневната,задаподберанякои„по-сърцераздирателни“детайли,коитодавключа

встатиятаси.

„Върхуполиранатадоблясъкполицанадкаминатагордосекиприизпратенатаотсинаимпоздравителнакартичкапослучайпредстоящатагодишнинаотсватбатаим.ТазигодинаобачеМартиниДженисУебстърнямадапразнуват.“

—ТрябвадасеобадянаФилис!—възкликваДженис.—Нямадаповярванаушитеси,катойкажа!

—Дасибилслучайнопрофесионаленвойникилинещоподобно?—питамзамисленоМартин.—Или…или…пожарникарпримерно?Изобщо…налиразбираш…предидастанештърговскипътник?

—Майне,Беки—отговаряМартинисбърчвачело,нажален,чемусеналагадамеразочарова.—Билсъмсамоворганизацията„Младикадети“вучилище.

—Ммм,чудесно—възкликвам.—Товасъщощемисвърширабота.

„МартинУебстърпогалваспръстиокаченатанастенатакадетскавръзка,коятоеносилстакавагордосткатомладеж.Целиятмуживотепреминалвусилентрудислужбанаобществото.Сега,когатовечеепенсионер,битрябвалодаможедасенаслаждаваназаслуженотдихипризнание.

Нотлъститефинансовиплъховесаограбилиспестяваниятаму.«ДейлиУорлд»пита…“

—Фотокопирахтивсичкидокументи,скоиторазполагаме—казвамиМартин.—Цялататазибумащина.Незнамдалищетиеотполза,но…

—О,благодаря—поемамкупчинаталистове,коитомиподава.—Щегипрегледамнай-внимателно.

„КогатопочтениятичистосърдеченМартинУебстърполучаваписмоот«ФлагстафЛайф»снастойчивсъветдапрехвърлиспестяваниятасикъмдругфонд,тойгоправи,защотоеубеден,чемастититефинансовиексперти,накоитоеповерилпаритеси,знаятнай-добрекоеевнеговинтерес.

Двеседмиципо-късноМартиноткривапотресено,чесъщитетезиекспертисагоизмамилиисаголишилиотвъзможносттадаспечели20000лиристерлинги.

«Женамисеразболя,каторазбразастаналото—споделиМартинпред„ДейлиУорлд“.—Състояниетоймногометревожи!»

—Дженис?—питамужмеждудруготоаз.—Добрелиси?Данетиезле…илинещоподобно?

—Малкосъмнервна,дасипризная—казватя,катоотклонявазамигпогледотогледалото.—Такаевсекипът,катомеснимат.

«Нервитемисаопънатидоскъсване—споделямисисУебстърстреперещглас.—Никога,презцелиямиживот,несъмсечувствалатакаотвратителнопредаденаиизмамена.»

—Е,мисля,чесъбрахдостатъчноматериал—казвам,катоизключвамдиктофонаиставам.—Вероятнощесеналожимъничкодапопроменянещатаотзаписа,задастанеисториятапо-четивна.Невъзразявате,нали?

—Не,разбирасе!—възкликваДженис.—Пиши,кактосметнешзадобре,Беки!Имаметипълнодоверие.

—Каквоследвасега?—питаМартин.—Отивамдасеобадяидапоговорясхоратаот«ФлагстафЛайф»—обясняваммуаз.—

Даизслушамзащитата,единвид.—Защитали?Каквазащита?!—възмущавасеМартин.—Нищонеможедаоправдае

начина,покойтопостъпихаснас!—Знам—казвамимусеусмихвамшироко.—Точнозатоваставадума.Връщамсевкъщиисекачвамвстаятасисщастливотоусещанезаприливнаадреналин.

Оставамисамодасиосигурянякакъвцитатотстранана«ФлагстафЛайф»имогадазапочнадапиша.Нямаммноговреме—най-къснододваследобедтрябвадасъмнаписаламатериаласи,задаможедаизлезевутрешнияброй.Господи,колковълнуващо!Защолиникогапрединесъмсмяталаработатасизаинтереснаивълнуваща?

Грабвамтелефонаинабирамномерана«ФлагстафЛайф»—самозадаизслушамзаписнастуденженскиглас,койтомеуведомява,чевсичкижурналистическивъпроситрябвадабъдатотправяникъмнаетатавъншнафирмазавръзкисобществеността,нателефон…Номерътмизвучинякаксмътнопознато.Замислямсезамиг,послебързогонабирам.

—«БрандънКъмюникейшънс»,добърден—отговарямимелодиченженскиглас.О,боже,амида,разбирасе!Изведнъжмипрималява.КогаточувамиметоБрандън,имам

чувството,ченякойнай-неочакваномеудрясюмруквслънчевиясплит.НапълнобяхзабравилаЛюкБрандън.Дасипризная,напълнобяхзабравилаабсолютноцелиясиживотвЛондон.Пъкичестно,нямамникаквожеланиедасигиприпомням.

Добреде,неезадължителнодаговоряличноснего,налитака?—Здравейте—казвамвслушалката.—ОбаждасеРебекаБлумуудот…ъъъ…Бихискала

дауточнянякоинещавъввръзкас«ФлагстафЛайф».—Моментдапроверя…—отговарямомичето.—Да,банкатаеклиентнаЛюкБрандън.

Щевисвържаснеговатаасистентка.Предидауспеядакажакаквотоидабило,чувамвслушалкатамелодийката,коятоти

пускат,докатотепрехвърлятнасам-натамполиниите.О,боже!О,боже!Не,немогадагонаправя!НесъмвсъстояниедаговорясЛюкБрандън.Листът,

накойтосъмнахвърлялавъпроситеси,епредочитеми,нонемогаидумичкадапрочета.Отновоизпитвамбезкрайнотоунижение,коетоизживяхв«Хародс».Паксеприсвивамотболка,кактоитогава,когаточухснизходителниятоннагласамуиосъзнахкаквомнениеимазамен—чеслужазапосмешище;чесъмедноголямонищо.

«Вземисевръце,Ребека!—казвамситвърдо.—Можешдагонаправиш!»Добреде,могадагонаправя.Щеговорясухоиделово,щесизадамвъпроситеи…

—Ребека!—долитаженскигласоткъмслушалката.—Какси?Алишаенателефона.—О!—възкликвамизненадано.—Мислех,чещемогадапоговорясЛюк.Ставадумаза

«ФлагстафЛайф».—Да,разбирам—отвръщасухоиделовоАлиша.—НоЛюкБрандънеизключителнозает

човек.Убеденасъм,чеиазщемогадаотговорянавсичкитетивъпроси.—Амидобретогава—казвамизамълчавамзамиг.Послепитам:—Но«ФлагстафЛайф»

неевашклиент,нали?

—Смятам,чевслучаятоваебеззначение—позасмивасеАлиша.—Каквотеинтересувапо-точно?

—Момент—казвамипоглеждамвлистапредмен:—Интересувамедали«ФлагстафЛайф»съзнателносаизползваливсвойинтересстратегиятадаприканятинвеститоритедапрехвърлятспестяваниятасиотпечелившияфондвдруг,новосъздаденинепечеливш,буквалноднипредиофициалнотооповестяваненасделката?Знаеш,предполагам,чепорадитованякоихорасаизгубилистрашномного.

—Ясно…—казваАлиша.—Благодаря,Камила.Заменспушенасьомгаимаруля.—Какво?—питамнеразбиращо.—Извинявай,да,слушамте—отговаряАлиша.—Записахсивъпросати…Боясе,чеще

трябвадатизвъннапо-късно,задатиотговорянанего.—Разбирам,нотрябвадаполучаотговорколкотосеможепо-скоро!—казвам.—Следдва

часатрябвадапредамматериаласи.—Ясно—отговаряАлиша.Послегласътйизведнъжзазвучаваприглушено:—Не,

пушенасьомга.Добретогава,пилепокитайски.Да.—Иотновоячувамясно:—Някаквидругивъпроси,Ребека?Знаешликакво,най-добрещеедатиизпратяновиянипакетсматериализапресата.Тамповечеотсигурнощеоткриешкаквототеинтересува.Илипъкниизпратипофаксавъпроситеси.

—Чудесно.Точнотакаищенаправя—отговарямостроитрясвамслушалката.Миг-дваоставамзагледанаправопредсебеси,аушитемижужатотрязконастъпилата

тишина.Тъпависокомернакрава!Доринесидаватрудадаприемевъпроситеминасериозно.Постепенноосъзнавам,чевсъщноствсекипът,когатосъмсеобаждалавофиситезавръзки

собществеността,отношениетокъмменвинагиебилокатотованаАлиша.Никойникоганесиедавалтруданезабавнодаотговоринавъпроситеми,налитака?Каралисамедачакам,обещавалисадамисеобадяти…нищо.Досеганикоганесъмседразнилаотподобноотношение—доримихаресвашедависянателефонаидаслушамразличнитемелодии,коитотивключват,докаточакаш(привсичкиположениямисеструвашепо-интересно,отколкотопрякатамиработа).Иникогапрединемиепукалодалихоратамевъзприематнасериозноилине.

Днесобачемипука!Захваналасъмсеснещозначимоиискамдамевъзприематнасериозно!

«Щейпокажаазнанеянакаквосъмспособна!»,мислясиобзетаотярост.Навсичкищеимпокажанакаквосъмспособна!ВключителноинаЛюкБрандън.Щеимпокажа,чесмен,РебекаБлумууд,шеганебива!

Решителноизмъквамоткалъфайпишещатамашинанататко.Пъхвамлистхартия,включвамдиктофона,поемамсидълбокодъх,стисвамзъбиизапочвамдапиша.

РЕБЕКАБЛУМУУД

«БОРОВЕТЕ»

ЕЛТЪНРОУД43ОКСШОТ

СЪРИ

ФаксзаЕрикФорман«ДейлиУорлд»ОтРебекаБлумууд28март2000г.

--------------------------------------------------------------------------«СкъпиЕрик,Изпращамтистатиятасиза„ФлагстафЛайф“иощетенитеоттяхинвеститори.

Надявамседаяхаресаш.»Всичконай-хубаво:РебекаБлумууд,финансовжурналист

ОСЕМНАДЕСЕТНадругатасутринсесъбуждамощевшест.Добреде,знам,чеесмешноипатетичнодасе

вълнувамтака,ноистинатае,чесечувствамкатомалкодетенаКоледа(изадабъдасъвсемоткровена—катосебесинаКоледа).

Лежавлеглотоисиповтарям,четрябвадаседържакатоулегналзрялчовек,данеподскачамотнетърпениеипростодапрестанадамислявсезатова…Нонемогадаустоя.Непрекъснатосипредставямкупищатавестниципохилядитевестникарскищандовевцялатастрана.Представямсикаквестникарчетатаоставятпредвратитенамилионидомовепоединбройна«ДейлиУорлд».Икаквсичкитезихорапрелистватвестникасивсеощеполусъненоисепитаткаквилисаднешнитеновини.

Икаквопрочитат?Прочитатмоетоиме!РебекаБлумууд!Отпечатаночернонабялов«ДейлиУорлд»!

Първиятмиматериалвъввестникотнационалнозначение!«ОтРебекаБлумууд.»Страхотнозвучи,нали?«ОтРебекаБлумууд.»

Знам,чематериалътмищеизлезевднешнияброй,защотоЕрикФорманмисеобадикъсновчераследобед,задамикаже,чеглавниятредактормногогохаресал.Ичещегопуснатнацветнастраница—коетоозначаванесамочеснимкатанаДженисиМартинщеецветна,ноиченаматериаласеотделяпо-специалномясто,катонанещонаистиназначимо.Всеощемиетруднодаповярвам!Моястатияв«ДейлиУорлд»!

Изведнъжмихрумва,чевсъщиятозимомент,докатосилежанай-спокойничковлеглото,вмагазинчетозавестнициисписания,коетоевначалотонатърговскатаулица,точнозадъгъла,вечесаотрупаникупища«ДейлиУорлд»—хилядитоку-щоотпечатани,всеощенеразлистениброеве.Имагазинчетоотваряв…вколкоотваряше?Вшест,струвамисе.Асегавечеешестипет.Тоест,теоретичнопогледнато,могаощесегадаотидаидасикупяединброй,акоискам.Ставам,намъквамнякаквидрехи,отивамисикупувамедин«ДейлиУорлд».

Нечещегонаправя,естествено.Несъмчактолковаотчаяносуетна,чедатърчадовестникарскотомагазинчеощещомгоотворят,самоисамозадасивидяиметовъввестника.Такаде,закаквамемислите?!Щеминаоттам,катоизлязапо-късно—някъдекъмобяд—щевземанехайноединброй«ДейлиУорлд»,щегопопрелистянебрежноитовае.Дориможеиданесигокупя.Искамдакажа…данебипъктовадаепървиятмиавторскиматериалвъввестник?Чудоголямо.Несиструвадаоткачамотвълнение,налитака?

Ейсегичкащесеобърнанадругатастранаищезаспяотново.Немогадасиобяснязащоизобщосеококорихтолковарано?Сигурночуруликанетонаптицитенавънмеесъбудило.Хммм…затвориочи,наместивъзглавницата,мислизанещодруго…Какволидасинаправязазакуска,катостана?

Добреде,амаазникоганесъмсивиждалаиметов«ДейлиУорлд»,налитака?Никогапрединесъмписалазавестникотнационалнозначение.

О,боже,щесепобъркам!Немогадачакамнитомигповече.Трябвадавидявестника.Скачамотлеглото,намъквамнякаквидрехиислизамнапръстипостълбите.Когато

затварямвходнатавратазадгърбаси,сечувствамточнокатомомичето,коетонапускадомаси…отоназипесенна«Бийтълс»,налисесещате?Навънвъздухътекристалносвеж.Улицатаепустаитиха.Господи,колкоеприятнодастанешрано!Защолинеставампо-честовшестсутринта?Битрябвалодагоправявсекиден.Енергичнаразходкапредизакуска—катохоратавНюЙорк.Занулавремеизгаряшсуматикалории,послесеприбирашзаздравословнаитонизираща

закускаотмюслиипрясноизстисканпортокаловсок.Върхът!Решено,товащееновиятмидневенрежим!

Когатообаченаближавамредицатамагазинипотърговскатаулица,сърцетомизабиваучестено,неволнозабавямкрачкаивечеседвижакатовпогребалнапроцесия.Неизвестнозащосечувствамвсепо-изнервенаипритеснена.Доривеченесъмсигурна,чеизобщоискамдавидяиметоси,отпечатановъввестника.Можебищесикупяедин«МарсБар»ищесисеприберавкъщи.Илиединаерошоколад.

Предпазливобутвамврататаисесмръщвампризвуканазвънчето,коетооповестявавлизанетоми.Тазисутриннаистинанебихискаладапривличамвниманиетокъмсебеси.Амиакопродавачътнавестницивечеепрочелматериаламиигосмятазапълнаглупост?О,боже,цялататазиработабуквалномисъсипванервите.Никоганеетрябвалодаставамжурналистка.Трябвашедастанаспециалисткапокозметика,какватовсъщноствинагисъмискаладабъда.Можебивсеощенеепрекаленокъсно.Щесепреквалифицирам,щесиотворясобственбутик…

—Здравей,Беки!Вдигампогледиусещам,чесеизчервявамотизненада.ДощандастоиМартинУебстър,с

разгърнатбройна«ДейлиУорлд»връка.—Случайносесъбудихпо-рано—обяснявамитойпритеснено—исипомислихзащоли

пъкданенаминатукидахвърляеднооко…—О!Ъъъ…иазсъщо—отвръщам.Послесвивампренебрежителнораменеидобавям:—

Итъй,итъйвечебяхбудна,такаче…Погледътмипопадавърхувестникаиусещамстомахътмидасесвива.О,боже,щеумраот

нерви!Некасамодаепо-бързо,таданесемъчатака!—Е…каке?Как…изглежда?—питамсдрезгавотпритеснениеглас.—Ами…—казваМартиниотновозабивапогледвстраницата,накоятоеотворил.

Изглеждаминякакозадачен.—Достамястосамуотделили.Обръщавестникакъммен.Едвасевъздържамданегоизтръгнанетърпеливоотръцетему.

Първото,коетовиждам,еголямацветнаснимканаМартиниДженис,впериливкамератаизпълненисунилоотчаяниеочи.Анадснимкатаголямозаглавие:семейнадвойка,измаменаоттлъститеплъховена«ФлагстафЛайф».

СлекотреперещиръцепоемамвестникаотМартин.Очитемисестрелваткъмгорниякрайнапърватаколонкастексти…О,да!Етого!«ОтРебекаБлумууд.»Моетоиме!Товасъмаз!

Звънчетонавходнатавратасеобаждамелодично.ДваматасМартинневолнообръщамеедновременноглави,задавидимкойвлиза.Сбезкрайноудивлениевиждамнапрагадастои…татко.

—О!—възкликватойизненаданоисепокашлясмутено.—Майкатимепратидакупяединброй.Итъй,итъйвечебяхбуден,такаче…

—Иаз—припряносеобаждаМартин.—Ъъъ…иазсъщо—казвам.—Е…излезели?—питататко.—О,да,излезе—отговарямиобръщамвестникакъмнего,задавидиматериала.—Охо!—възкликвататко.—Достамястосамуотделили,а?—Снимкатаемногодобра,немислители?—ентусиазираноподхващаМартин.—Вижти

самоколкокрасивоизпъкватцветятапозавеситени.—Страхотнаснимка,наистина—съгласявамсеаз.О,не,нямадасеунижавамдагопитамкаквоемнениетомузасаматастатия.Акоима

желаниедапохвалинаписанотоотмен—исамщегонаправи;аколине…Товавсъщностняманикаквозначение.Важнотое,чеазсаматасегордеясматериаласи.

—Мисля,чеиДженисизглеждамногодобре—отбелязваМартин,всетаказабилпогледвснимката.

—Много,многодобре,наистина—съгласявасетатко.—Макарималкотъжна.—Тезипрофесионалнифотографиопределеносислужатмногоумелосъссветлината—

казваМартин.—Товаслънчевопетнотукнапримерподчертаванейните…—Добреде,акаквощекажешзастатиятами?—неуспявамдасесдържаипитам

умолителноаз.—Харесалити?—О,многоедобра!—отговаряМартин.—Извинявай,Беки,трябвашеведнагадатиго

кажа!Всеощенесъмяизчелподробноцялата,нояпрегледахищетикажа,чесиуловиламноготочнонещата.Пъкисимепредставилапочтикатогерой!—Тойсесмръщвалекоидобавя:—Въпрекиче,знаеш,азникогаданесъмсебилнаФолкландскитеостровии…

—Е,товавсъщностебеззначение—прекъсвамгоприпряно.—Ивсичкотовасигонаписалавчера?Настаратамипишещамашина?—питататкос

искреноудивление.—Амида!—отговарямдоволно.—Добреизглежда,нали?Ето,вижте,вижтетук:«От

РебекаБлумууд».—Дженисщеенаседмотонебеотвълнение—казваМартин.—Щекупядваброя,

единиятзаТом.—Азпъкщекупятри—казвататко.—Бабатиопределенощесезарадва.—Азпъкщекупяедин—казвам.—Можебидвавсъщност.Изваждампълнашепамонетиотджобасиинебрежногиизсипвамнащанда.—Шестброя,такали?—питапродавачът.—Сигурналисте?—Останалитемитрябватзаархива—отговарям,катосеизчервявамлеко.Когатосевръщаме,заварвамемамаиДженисданичакатпреднашатакъща,изгарящиот

нетърпениедавидятвестника.—Господи,косатами!—възкликваДженисвмига,когатозърваснимката.—Изглежда

ужасно!Каквосанаправилискосатами?!—Неевярно,мила!—възмутенояопровергаваМартин.—Изглеждашпрекрасно.—Изавеситевиизглеждатпрелестно,Дженис—отбелязвамама,надничайкинадрамото

й.—Цветятаизпъкватвеликолепно,нали?—жаднопитаМартин.—Иазтакасмятам.О,не,предавамсе!Щозароднинииприятелиимам?!Интересуватсеповечеотзавеси,

отколкотоотпървокласнафинансоважурналистика!Всъщност,немипука.Истинатае,чеазсаматасъмбуквалнохипнотизиранаотфразата«ОтРебекаБлумууд».Очарователнонаистина:«ОтРебекаБлумууд».

Следкатовсекиеогледалтазинай-важнастраницанавестника,мамапоканваДженисиМартиндавлязатдазакусятснас.Таткосезаемаданаправикафе.Царинякакваособенопразничнаатмосфериивсичкинепрекъснатосесмеемщастливо.Имамчувството,ченикойотнасвсеощенеможедаповярванапълно,чезаДженисиМартинеписанов«ДейлиУорлд».(Итоотмен:«ОтРебекаБлумууд.»)

Вдесетчасаставамотмасата,задасеобадянаЕрикФорман.Простомузвънвамсъвсемнепринудено,налиразбирате.Колкотодамукажа,чесъмвидяламатериала.

—Добрестои,нали?—питатойвъодушевено.—Катоговидя,главниятредакторстрашносезапалипотазирубрика,такачеакопопаднешнадругиподобниистории,веднагамисеобади.Харесвамистилътти,междувпрочем.Пишешточнокатоза«ДейлиУорлд».

—Чудесно—отговарям,макарданесъмнапълносигурнадалитоваекомплиментилине.—О,докатонесъмзабравил—добавяЕрик,—даймикоординатитенатвоятабанка.Стомахътмисесвивавтревожнопредчувствие.ЗащомусанаЕрикФорманкоординатите

намоятабанка?Мамкаму!Сигурноискадапроверидалииазнеправянякаквифинансовишашмикато«ФлагстафЛайф»?Илидаразберескаквокредитноимесеползвам?О,боже,ужас!

—Внашевремевсичкоставасбанковипреводи—казватой.—Четиристотинлири.Добрелие?

Какво?Закаквогово…О,боже!Щемиплатизастатията!Амида,разбирасе.Естествено!—Чудесно—чувамседаотговарям.—Нямапроблем.Сегащетипродиктувам…ъъъ…

номеранабанковатамисметка.«Четиристотинлири!—мислясизамаяно,докаторовяизчантатазачековатасикнижка.

—Ейтака,изневиделица!Простонеезавярване!»—Многодобре—казваЕрикФорман,следкатосизаписвавсичкидетайли.—Щеуредя

нещатаснашетосчетоводство.—Замълчавазамиг,послепита:—Ямикажи,интересуватлитепоръчкизастатииотпо-общхарактер?Историисобщочовешкапроблематикаидругиподобни?

Далимеинтересуватпоръчкизастатиили?Щозавъпрос?!—Да,разбирасе—отговарям,катосестараяданепрозвучиособеновъзторжено.—

Всъщност…доригипредпочитампредфинансите.—Амидобретогава—казватой.—Щегоимампредвидищетизвънна,когатоми

попадненещоподходящозатеб.Кактовечеказах,мисля,честилъттиеточнокатозанас.—Чудесно—отговарямсдържано.—Благодаря.Когатооставямслушалкатаобаче,върхулицетомигрееширокавъзторженаусмивка.

Стилътмиеточнокатоза«ДейлиУорлд»!Ха!Най-сетнеоткрихсвоятапазарнаниша!Всъщиямигтелефонътиззвъняваотновоиазвдигамслушалката,бездасезамисля,

предполагайки,чеЕрикФормансеесетилзанещо,коетодамипредложиведнага.—РебекаБлумууд—казвамделово.—Ребека!—чувамдаказваЛюкБрандънсостъринедоволентоннагласа…исърцетоми

замира.—Щемиобяснишликакваетазишибанаистория?Мамкаму!Мамкаму,майнаистинаевбесен.Замигсепарализирам.Гърлотомипресъхва;ръцетеми

сеизпотяват.О,боже!Какводаотговоря?Какводамукажа?Ноячакай,чакаймалко!ТаАЗнямамабсолютноникаквавина!Нищолошонесъм

направила!—Незнамзакаквоговориш—отговарям,печелейкивреме.«Запазиспокойствие!—

нареждамсимислено.—Бъдиделоваихладнокръвна!»—Говорязатвоетожалкотворениев«ДейлиУорлд»—процеждатойядно.—За

написанатаоттебедностранчива,вероятноизсмуканаотпръстите,клеветническаисторийка.Толковасъмшокирана,чезанемявам.Жалкотворениели?!Клеветническаисторийка,така

ли?!—Материалътмиизобщонеежалък!—избухвамнай-сетнеаз.—Напротив,многое

добър.Иопределенонееклеветнически.Разполагамсдоказателствазавсичко,коетосъмказала.—Нонетиебилоизгоднодачуешидругатастрананаисторията,предполагам—срязва

метойостро.—Вероятносибилатвърдезаетасписанетонарозоватасипроза,задазвъннешвъв«ФлагстафЛайф»идагипопиташкакваетяхнатаверсиязасъбитията.Тиявнопредпочиташданапишешзамазанасълзливаисторийкапредтовадапредставишобективна,балансиранакартинананещата.

—Опитахседачуяидругатастрана!—повишавамиазгласядосано.—Вчерапообядсеобадихвскапанататиагенциязавръзкисобщественосттаиказах,чепишатакъвматериал!

Мълчание.—Скогосиговорила?—питанай-сетнеЛюкБрандън.—САлиша—отговаряммуазнавъсено.—Зададохйсъвсемясениконкретенвъпрос

относноизползванатаот«ФлагстафЛайф»стратегиязапренасочваненаинвеститоритекъмновфондитяобещадамисеобадисотговор.Казахй,чевъпросътмиеспешеничеследдвачасапредавамматериала.

ЛюкБрандънвъздъхванетърпеливовслушалката.—Подяволите,защоизобщосиговориласАлиша?«ФлагстафЛайф»емойклиент,не

неин!—Знам!Ийгоказах!Алишаобачемиотговори,четисимногозаетчовекичетя

спокойноможеладасеоправисмен.—Казалий,чепишешза«ДейлиУорлд»?—Не—отвръщамисеизчервявамлеко.—Неспоменахзакогопиша.Нощяхдайкажа,

акосибешедалатрудадамепопита.Тяобаченегонаправи.Явноебилаубедена,чеотменнеможедасеочакванищозначимо.—Неволносеподдавамнаемоциитеиповишавамглас.—Е,оказасе,ченеебилаправа,налитака?Ичевиевсичкинестебилиправи.Можебисегавечеитищезапочнешдасеотнасяшсуважениекъмвсичкихора,анесамокъмонези,коитосмяташзазначими.

Млъквам,лекозадъхана.Люксъщомълчиозадачено.—Ребека—обаждасенай-сетнетой,—акосигонаправилазарадионованедоразумение

междунас…акотоваенякакводребнавоотмъщение…Сегавеченаистинащеизбухна!—Престанидамеобиждаш!—изкрещявамвслушалката.—Хичинесеопитвайда

прехвърлишнещатаналичнаоснова!Материалътминяманищообщостеб!Можешдавинишединственонекомпетентносттанахоратаотсобственататиагенция!Моятподходбешенапълнопрофесионален!Дадохвивъзможностдапредставитевашетовижданезанещата.Дадохвивсичкишансоведазащититеклиентаси.Иненосяникаквавиназапровалави!

Трясвамслушалката,бездагочакамдамиотговорикаквотоидабило.Връщамсевкухнятатреперещаотнерви.Втрисамесамокатосипомисля,чесъмго

харесвалатозиЛюкБрандън!Ичесъмсипрехвръквалаотмасанамасаснего!Ичесъммупозволиладамидаденазаемдвадесетлири!Татойеединарогантен,самовлюбен,надут…

—Телефонът!—възкликвамама.—Азщеговдигна.О,боже!Сигурноепактой,нали?Обаждасе,задамисеизвини.Е,данесивъобразява,че

щемизамажеочитетолковалесно.Твърдодържанавсичко,коетосъмказала.Ипакщемугоповторя.Дорищедобавя,че…

—Беки,затебе—казвамама.—Добре—отговарямхладнокръвноитръгвамкъмтелефона.Несевтурвам,авървябавно

испокойно.Неизпадамвпаника.Чувствамсенапълноовладянаидържанещатаподконтрол.—Ало?—казвамвслушалката.—Ребека?ЕрикФормане.—О!—възкликвамизненадано.—Здрасти!—Имамновинивъввръзкасматериалати.—Такали?—питамужспокойноиделово.Стомахътмиобачесесвиванатопка.АмиакоЛюкБрандънеговорилснего?Амиако

действителносъмсгафила?Мамкаму!Амаазгипроверихвсичкифакти!Проверихги,нали?—Току-щомисеобадихаот«Сутрешнокафе»—казваЕрик.—Знаешго,предполагам,

товатокшоу?РорииЕма.Интересуватсеоттвоятаистория.—Откъденакъде?—питамглупаво.—Подхваналисанова,финансоваподрубрикавпредаванетоси«Какдауправляваме

паритеси».Всякаседмицаканятпонякойфинансовексперт,койтодаказваназрителитекакдаследяткаквоставаспаритеимведнаилидругаобласт.—ЕрикФорманпонижавасъзаклятническиглас:—Датикажачестно,вечесапоизчерпилитемитеси.Споделихасмен,чезациклят.Вечебилиговорилизаипотеките,закредитнитекартиотмагазините,запенсионнитефондове,тоестзавсичкиобичайникапанчета…

—Ясно—казвам,опитвайкиседазвучаумно.Нокогатодумитемупроникватпостепенновсъзнаниетоми,усещамумътмидасе

замъглявавсеповечеиповече.РорииЕмасапрочелимоятастатия?СамитеРорииЕма?!Изведнъжсигипредставямнаведениедновременнонадвестника,каксеопитватдасеизбутатединдругидасигоиздърпатвзаимноотръцете,задапрочетатМОЯТАстатия.

Нотова,разбирасе,епълнаглупост,налитака?Защото,естествено,всекиоттяхщеразполагасъссвойекземпляр.

—Татедвамататеискатзатокшоутоимутресутринта—продължаваЕрикФорман.—Дапоговоритезатазиисторияотвестника,дапредупредишзрителитеимдавнимаватикакдасепредпазватотподобниизмами.Интересувалитеподобноучастие?Аконепроявявашинтерес,спокойномогадаимкажа,чеситвърдезаета.

—Не!—обаждамсебързо.—Не.Кажиим,че…—Преглъщаммъчително,предидадовърша:—…чепроявяваминтерес.

Затварямтелефонасчувството,чещеприпадна.Струвамисеневероятно!Щесепоявяпотелевизията!

BANKOFHELSINKI

HELSINKIHOUSE

124LOMBARDSTR.LONDON

RebeccaBloomwoodс/оWilliamGreenRecruitment39FarringdonSquareLondonEC47TD27March2000--------------------------------------------------------------------------HyvaRebeccaBloomwoodOlierittainhauskatavatateidatviimeviikollaqvaikkatapaaminenjaikinlyhyeksi.

Olitteselvastihermostunut,mikaonavianymmarrettavaa.Siitahuolimattaminajakolleganiihailimmetavallisuudestapoikkeavaaluonteenlaatuanne.Olemmevarmoja,ettateistaolisiyhtiollemmepaljonhyotya,jamielellammetapaisimmeteidatuudestaan,ehkalounaanmerkeissa.

Haluaisinonnitellateitasuurenmoisestaartikkelistanne«DailyWorld»—lehdessa.Oletteselvastitaitavailmaisemaanajatuksianneqjaonsuuriilopastapiankeskustelemaankanssanneaidinkielellani.Toivoisinettaottaisitteminuunyhteyttayllamaintullaosoiteella.

Parhainterveisin

YstavallesestiJanVirtanen

BANKOFHELSINKI

HELSINKIHOUSE

124LOMBARDSTR.LONDON

RebeccaBloomwoodс/оWilliamGreenRecruitment39FarringdonSquareLondonEC47TD27март2000г.--------------------------------------------------------------------------«МилаРебекаБлумууд[1],БешемиизключителноприятнодасесрещнасВаспрезминалатаседмица,

макарсрещатанидабешекратка.Очевиднобяхтепритеснена,коетоенапълноразбираемо.ВъпрекитоваазиколегитемибяхмевпечатлениотВашетонеобикновеноизлъчване.Сигурнисме,чеВиещебъдетеотползазафирматаниисудоволствиещесесрещнемотновосВас,можебинаединобяд.

БихискалдаВипоздравязавеликолепнатаВистатиявъввестник„ДейлиУърлд“.ВиеявнопритежаватеумениетодаизразяватемислитесиищееогромнарадостзаменскородаразговарямсВаснародниясиезик.Надявамседанаправитевръзкасменнагорепосоченияадрес.»

Снай-приятелскипоздрав:ЯнВертанен

[1]ПреводотфинландскиРалицаПетрунова↑

ДЕВЕТНАДЕСЕТКолата,коятомиизпращатоттелевизията,задамеоткарадостудиотоим,пристигаточно

споредуговоркатани—в7.30ч.наследващатасутрин.Когаточувамезвънецанавходнатаврата,мама,таткоиазедновременнотрепваместреснато,въпрекичеотдесетминутисмегоочакваливнапрегнатомълчание.

—Е,пристигнавсепак—отбелязвататкомрачно,катопоглеждачасовникаси.Откактовчерамуказахзауговоркатастелевизията,татконееднократнопредричаше,че

колатавкрайнасметканямададойдеичещесеналожитойдамезакарадостудиото.Снощидорисиначертамаршрут,азавсекислучайзвъннаиначичоМалкълм,задагопоставивготовностдамезакара,ако—недайсиБоже—снегосеслучинещонепредвидено.(Всъщност,струвамисе,четаткотайничкосенадявашеколатаданедойде,задаможетойдасевключиактивновакциятапооткарванетомивтелевизията.)

—О,Беки!—възкликвамамастреперещотвълнениегласинасълзениочи.—Успех,миличко!—Отправямиизпълненснежностпогледипоклащаглава.—НашатамъничкаБеки!Потелевизията!Простонемогадаповярвам.

Надигамседастанаотдивана,нотаткомезадържазаръкатаиказва:—Помислизапоследно,Беки,предидаотворишвратата.Сигурналиси,чееразумнода

гоправиш?Съзнавашлириска,койтопоемаш?—Итойпоглеждакъммама,коятосипрехапваустнитеразтревожено.

—Всичкощеенаред!—отговарямколкотосеможепо-успокоително.—Стигаде,татко,наливечегообсъдихметозивъпрос.

Снощинабащамиизведнъжмущукна,чеакосепоявяпотелевизията,моятзлонамеренпреследвачщезнаекъдедаменамери.Таткобешеповечеоткатегоричен,четрябвадасеобадяидаоткажаучастието.Наложиседаположадостаусилия,докатонай-сетнеуспяхдаубедямамаитатко,чевтелевизионнотостудиощебъдавпълнабезопасност.Поедновремедваматадоринастоявахадаминаематбодигард,представятелиси?!Господи,катосипомислясамонакакволищяхдаприличам,акосебяхпоявиласбодигардвтелевизията!

Всъщност,щяхдаизглеждамстрахотноважнаизагадъчна,налитака?Мамкаму!Майнетрябвашедаимотказвам—идеятасиябиваше.

Звънецътнавходнатавратаотекваотновоиазскачамнакрака.—Е,амивтакъвслучай,внимавайисепази—казвататко.—Щевнимавамищесепазя,несетревожете!—отговарям,катограбвамчантатаси.Отправямсесотмеренакрачкакъмвходнатаврата,катосестараяданесипроличивъншно

колкосъмразвълнуванаивъодушевена.Вътрешнообачесечувствамкатосапуненомехурче,готововсекимигдаполетивнебесата.

Простонемогадаповярвамколкодобресенареждавсичко.Несамощесепоявяпотелевизията,ноивсичкиседържаттакамилосмен!Вчерананяколкопътиговорихнадългоинаширокопотелефонаседнаасистент-продуценткана«Сутрешнокафе»—невероятносладкомомиченаимеЗелда.Първоуточнихмекаквоточнощеговоряповременатокшоуто.Послетяуредиколата,коятодадойдедамевземе.Акогатойказах,чесъмвкъщатанародителитемиизвънЛондоничетукнямамникаквиподходящидрехиподръка,тяпомислималкоипослеотговори,чебихмогладасиизберанякакъвтоалетотгардеробнателевизията.Итовааконеестрахотно!Дасиизберакакъвтотоалетсипожелаяотгардеробанателевизията!Освентовапредполагам,чепослещемипозволятдагозадържавсезасебеси!

Когатоотварямвходнатаврата,сърцетомирязкоподскачаотвълнение.Наалеятазаколимечакаблестящалимузина,адонея,чинноизправен,стоидостолепенмъжнасреднавъзраст,втъмносинблейзерисуниформенашапка.Моятчастеншофьор!Всичкоставаотстрахотнопо-страхотно!

—МисБлумууд?—учтивопиташофьорът.—Да—потвърждаваминемогадасевъздържаданемуотправяширокаусмивкана

върховнощастие.Вечепротягамръкакъмдръжкатанаеднаотвратитеналимузината,нотойпъргавоме

изпреварва,отваряяселегантензамахизамръзвадонея,вочакванедасекача.О,боже,всеедночесъмкинозвездаилинещотакова!

Обръщамсеипоглеждамкъммамаитатко,коитостоятнапраганакъщатаиизглеждатнапълнопоразениотвеличиетонаразиграващатасепредочитеимсцена.

—Е,довижданезасега—подхвърлямимаз,катосестараядаговоряколкотосеможепо-непринудено,сякашнепрекъснатопътувамнасам-натамслимузини,караниотуниформенишофьори.—Щесевидимпо-късно!

—Беки,тилиси?—долитагласоткъмсъседнатакъща.ВследващиямигДжениссепоявявапопеньоаротдругатастрананаоградата.Очитейсе

уголемяваткатопонички,когатовиждалимузинатаизамръзналиядоотворенатайвратауниформеншофьор.Дженисхвърляудивенпогледкъммама,коятоприповдигарамене,сякашдакаже:«Знам,изглежданевероятно,нали?».

—Добр’утро,Дженис—казвататко.—Добр’утро,Греъм—отвръщаДженискатозамаяна.—О,Беки!Никоганесъмвиждала

подобнонещо!Презвсичкитетезигодини…ДедаможешеиТомдатевиди…—Тяпрекъсванасредизречениетоисеобръщакъммама:—Направихтеснимки,нали?

—Не,несме!—стряскасемама.—Доринесеисетихмезатова.Греъм,бързо,тичайдавземешфотоапарата.

—Чакай,чакай,азщедонесанашатакамера!—засуетявасеДженис.—Ейсегасевръщам.Щезаснемемкаклимузинатапристигапоалеятаиспирапредкъщата.ПослекакБекиизлизаотвходнатаврата…Можемдаизползваме«Четиритегодишнивремена»засаундтрак.Послещеминемнаправокъм…

—Не!—прекъсвамярязкоикатегорично,защотовиждамвочитенашофьорадапроблясватвеселиискрици,аустнитемудапотръпват,сякашедвасесдържаданесеразсмее.АмачевнеудобноположениемепоставятазиДженис!Атакауспешносесправяхсролятасинахладнокръвнапрофесионалистка!—Нямавремезаснимки.Трябвадастигнадостудиотовсепак!

—Добре—съгласявасеДженисведнага,катомепоглеждаразтревожено.—Данебидазакъснееш?—питаиуплашеносевзиравчасовникаси,сякашсебои,четокшоутоможевечедаезапочнало.—Тоеотединадесет,нали?

—Токшоутозапочваточновединадесет—обаждасетатко.—Нонавсичкиказвамдасипрограмиратвидеототака,чедасевключизазаписвединадесетбезпет.

—Иниетакащенаправим—кимваДженис.—Завсекислучай.—Послевъздъхваидобавя:—Цяласутриннямадасмеядамръднаоттелевизора,доризадаотидадотоалетната,отстрах,чеможедаизпуснапояватанаБеки!

Докатосекачвамвлимузината,цариблагоговейномълчание.Шофьорътмеизчаквадасенастаня,послезатваряелегантновратата,заобикаляисяданамястотосизадволана.Натискамбутона,задасвалятъмнотостъклонапрозорецасиисеусмихвамшироконамамаитатко.

—Беки,миличко,апослекаквощеправиш?—подвиквамама.—Туклищесевърнеш,

илищесеприберешвапартаментаси?Усмивкатамиведнагасестопява,свеждампогледисепреструвам,чесезанимавамс

бутоназапрозореца.Неискамдамислязапосле.Истинатае,чеизобщонемогадоридасигопредставятова«после».Щеучаствамв

предаванепотелевизията…итовае,няманикакво«после».Останалатачастотживотамиестабилнозаключенавнещокаточернакутия,тикнатанякъдевдънотонаглаватами—доринеискамидасиспомням,чеетам.

—Ами…незнамсъссигурност—отвръщам.—Зависикакщеминевсичко.—Сигурнощетезаведатнаобядследпредаването—казвататкосвиднапознавач.—

Хоратаотшоубизнесанепрекъснатообядватеднисдруги.—Течниобяди—позасмивасенервноДженис.—В«Айви»—допълвамама.—Налитамходятвсичкикинозвезди?—«Айви»евечедемоде!—срязваятатко.—Щеязаведатвмоднияклуб«Гручо».—Вклуб«Гручо»!—плясвавъзторженосръцеДженис.—НалитамходешеКейтМос?Цялататазиработавечеставакомична.—По-добредатръгваме—предлагамишофьоръткимва.—Успех,миличко—подвиквататко.Вдигамстъклотонапрозорецаисеоблягамназаднатапициранатаскожаседалка.Стихо

мърканелимузинатанапускаалеятазаколипреддомани.Известновремепътувамемълчаливо.Токупоглеждамужнебрежнопрезпрозореца,зада

видядалинякоймегледакакминавамвмояталимузинасшофьоривероятносечудикоялисъм(можебионазимладаикрасиваактриса,коятосепоявивпоследнатасерияна«ЖителитенаИйстЕнд»).Макарче,доринякойдагледаидаможедамеразличипрезопушенитестъкла,ниеседвижимстолковависокаскорост,чесигурнощемусемярнакатосмътенпроблясък.

—Е—обаждасеследмалкошофьорът,—значищесепоявитев«Сутрешнокафе»,такали?

—Да,щесепоявя—отвръщаминасекундатаусещамкакналицетомицъфвавъзторженаусмивка.

Господи,трябвадапрестанастовахилене!Могадасезакълна,чеДжеръмиПаксманнесеухилваглупашкивсекипът,щомнякойгопопитадалисепоявявав«Предизвикателствотонауниверситета».Тойвероятноизхъмкваснизходително,сякашдакаже:«Разбирасе,чесепоявявамв„Предизвикателствотонауниверситета“,какможеданезнаеш!».

—Изарадикакво?Вечесеготвядамуотговоря«Задасепрочуяидаполучанякойидругбезплатентоалет»,

когатоизведнъжсхващам,четоймепитанещосъвсемдруго.—Зарадиеднафинансовадалавера—отвръщамвнушително.—Моястатиянатазитема

излезев«ДейлиУорлд»,продуцентитеяпрочелиимепоканихадаучаствамвтокшоутоим.—Билалистеидругпътвтелевизионнопредаване?—Не—признавамнеохотно.—Несъмбила.Спираменанякакъвсветофаришофьорътсепоизвръщанаседалкатаси,задамепогледне.—Щесесправите—казвамитойокуражително.—Самосиуспокойтенервите.—Нервили?—отвръщам,катосепозасмивамлекопопресилено.—Изобщонесъм

нервна.Самомалко…нетърпелива.—Радвамседагочуя—казвашофьорътипакобръщаглаванапред.—Нямастрашнов

такъвслучай.Защото,знаете,имахора,коитосядатнаонзитехендиванвстудиото,убедени,че

нямадаимапроблем,защотосечувстватспокойниищастливи…послеобачесветвачервенаталампичкаитеизведнъжосъзнават,чегигледатдваиполовинамилионадушивцялатастрана.Някоиизпадатвистинскапаника.Иазнезнамзащо.

—О!—отронвамследкраткапауза.—Ами…нямаопасностдамисеслучиподобнонещо!Щесесправя!

—Добре—казвашофьорът.—Добре—повтарямкатоехо,макарималкопо-неуверено,исезаглеждампрез

прозореца.Щесесправя.Ама,разбирасе,чещесесправя.Никогапрезживотасинесъмизпадалав

паникаотнерви,такаченямаопасностисегада…Дваиполовинамилионадуши.Мамкаму!Катосепозамисличовек—никакнесамалко,налитака?Дваиполовина

милионадуши,седналивдомоветесипредтелевизорите,загледанивекрана…Загледанивлицетоми.Очакващикаквощекажа.

О,боже!Добреде,немислизатова!Най-важнотоенитозамигданезабравям,чесъммногодобреподготвена.Снощичасовенаредрепетирахпредогледалотоизнамбуквалнонаизуствсичко,коетомипредстоидакажа.

Трябвадаговоряскраткиизречения,простичкоиразбираемо,кактомепомолиЗелда—тяобясни,че76%отаудиториятана«Сутрешнокафе»сесъстоиотдомакини,грижещисезамалкидеца,порадикоетонеспособнидасъсредоточаватвниманиетосиизцяловтелевизора.Зелдананяколкопътимисеизвинизанеобходимосттаотприлаганенатакъв,кактотягонарече,«ефектнаизглупяване»,катоказа,чеподобноизискванесигурноемногонеприятнозафинансовекспертотмояранг—аз,разбирасе,сесъгласихснея.

Нодасипризная,истинатае,чеизпитахогромнооблекчение.Всъщност,колкотопо-глупавоискатдаговоря,толковапо-добре,акомепитатемен.Защотоедноедапишастатияза«ДейлиУорлд»,свсичкидокументииуточнителнибележкиподръка,исъвсемдруго—даотговарямнаживонаразнизасуканивъпроси,налитака?(Достастряскащаперспектива,впрочем—нотова,естествено,негоказахнаЗелда,защотонеискахдасипомисли,чесъмнякояглупачка.)

Кактоидае.Тазначи,щезапочнасединпростичъквъпрос:«Аковипредложаткатоподаръкстененчасовникилидвадесетхилядилиристерлинги,коещеизберете?».РорииЕмащеотговорят:«Двадесеттехиляди,естествено!».Аазщекажа:«Точнотака.Щеизберетедавиподарятдвадесетхилядилиристерлинги».Щенаправякраткапауза,задаможеразмерътнасуматадастигнедосъзнаниетонааудиторията,апослещекажа:«Зажалост,когатоот„ФлагстафЛайф“предлагатнасвоитеинвеститоридаимподарятстененчасовник,акопрехвърлятспестяваниятасиотединвдругтехенфонд,теизобщонеимказват,чепотозиначинщезагубятдвадесетхилядилири!».

Звучидостадобре,немислители?РорииЕмащемизададатнякоисъвсемпростичкивъпроси—отсортана«Каквобихамоглиданаправятхората,задасезащитят?»—накоитоазщедамсъщотолковапростичкиотговори.Акъмкраянапредаването—простозадауталожимнапрежениетоотсериознататема—щепоговориммалкозатовакаквобимоглодасекуписдвадесетхилядилири.

Всъщност,именнотазизаключителначастотизяватасиочаквамснай-голямонетърпение.Вечесъмсинабелязалакупнещазакупуване.Знаетелинапример,чесдвадесетхилядилириможетедасикупитепетдесетидвачасовникасмарка«Гучи»идоридавиостанатдостатъчнопаризаедначанта«Гучи»?!

Телевизионнотостудио,откоетосеизлъчва«Сутрешнокафе»,сенамираврайонаМейда

Валеи.Колкотоповеченаближаваме,толковапо-познатомиизглеждавсичко—отуводнитекадри,скоитозапочвавсякоизлъчваненатокшоуто.Итолковапо-силновълнениемеобзема.Наистинасъмтук!Наистинащесепоявяпотелевизията!

Портиерътнавходакъмкомплексанимахвасръкадаминемпрезбариератаиследмалколимузинатаспираплавнопредогромнитедвойнивратинаеднаотсградите.Шофьорътизлизаимиотварявратата.Слизамслекотреперещикрака,носепринуждавамдасеизкачауверенопоняколкотостъпалакъмвратитенастудиото,апослеидапрекосяобширнотофоайе,задастигнадорецепцията.

—Идвамза«Сутрешнокафе»—казвамисепозасмивам,когатосидавамсметкаколкодвусмисленоепрозвучало.—Имампредвид…

—Знамкаквоиматепредвид—прекъсвамемомичетонарецепцияталюбезно,нокатегорично.

Проверявазаиметомивнякакъвсписък,набиракратъкномерпоединоттелефонитевърхуплотаиказвавслушалката:

—Джейн?РебекаБлумууддойде.Послемипосочвасжесткъммекитестоловевстраниотрецепциятаиказва:—Следмалконякойщедойдедавивземе.Отивамисядамнаединотстоловете,срещуженанасреднавъзраст,сбуйноразпиляна

гъстачернакосаисгерданотедрикехлибаренизърнаоколоврата.Тясизапалвацигараивъпрекичесаматаазсъмгиотказалавечедостаотдавна,сегаизведнъжмисеприисквадасидръпна.

Нечесъмнервнаилинещоподобно,простомисеискаиаздазапаляцигара.—Извинете—провиквасемомичетоотрецепцията,—тукнесепуши.—Дагивзематмътните—процеждаженатаснисък,дрезгавглас.Дръпвасиведнъж

дълбоко,послеизгасяцигаратаведначинийкананискатамасичкапреднасисеобръщакъмменсъссъзаклятническаусмивка:—Щегостуватевшоутоли?

—Да—отвръщам.—Ивиели?Женатакимва.—Щепредставяновиясироман«Кървавочервензалез»—казватя,понижавагласдо

интригуващзадгробеншепотидобавявнушително:—Еднапотресаващаисторияналюбов,алчностиубийство,коятосеразигрававбезскрупулниясвятнаперачитенапаривЛатинскаАмерика.

—Страхотно!—казвам.—Звучинаистина…—Щетиподаряединекземпляр—прекъсвамежената.Послебръквавголяматаплатнена

торба,оставенанаподадостолай,измъквакнигаствърдикорициияркоцветнаобложкаимепита:—Щемиприпомнишликаксеказваш?

Дайприпомнякаксеказвамли?—Ребека—отговарям.—РебекаБлумууд.—«НаБеки—казваженатанаглас,докатопишенапосвещениетосивърхупървата

страницанакнигата—собичимногонежност.»Подписвасесъсзамахимиподавакнигата.—Страхотно!—възкликвамотново.—Благодаря…—поглеждамбързокорицатана

книгатаидобавям:—…Елизабет.ЕлизабетПлоувър.Дасипризная,никоганищонесъмчувалазанея.—Сигурносечудитеоткъдезнамтолковамногоподробностизатозитехенизпълненс

насилиеиопасностисвят—казваЕлизабет.Послесепривеждакъмменивпивавлицетомиогромнитесизелениочи.—Истинатае,чеживяхсединлатиноамериканскиперачнапари.Живяхснегоцелитридългимесеца.Обичахго.Научихмногонещаотнего…апослегопредадох.—Гласътйзаглъхвадотреперлившепот.—Никоганямадазабравяпогледа,койтомиотправи,докатополициятагоотвеждаше.Разбрах,чезнаекаквосъмизвършила.Знае,чеазсъмнеговиятЮдаИскариотски.Ивсепак,колкотоидаестранно,мисля,четоймеобичашезарадисторенотоотмен.

—Уау!—възкликвам,неволносилновпечатлена.—ИвсичкотовастанавЛатинскаАмерика,такали?

—Не,тук—казваженатаследкраткапауза.—Ноперачитенапарисаеднаквинавсякъдепосвета.

Предидаизмислякакводайотговоря,чувамнякойдапроизнасяиметоми:—Ребека!Дветесженатавдигамепогледивиждамекъмнасдаприближавамомичесгладко

пригладенакъсачернакоса,облеченосдънкиичернополо.—АзсъмЗелда—казвато,катоспирапреднас.—Вчераговорихмепотелефона.—Зелда!—възкликваЕлизабет,скачайкипъргавоотстоласи.—Какси,каквоправиш,

мила!—питатясърдечноиразтваряръцезапрегръдка.Зелдаягледаснедоумение.—Извинете,немисля,че…—започватя,носпира,когатопогледътйпопадавърхумоя

екземплярна«Кървавочервензалез».—О,да,ясно.ЕлизабетПлоувър.Следминуткаеднаотпомощничкитемищедойдедавивземе.Междувременнозаповядайте,вземетесикафе.—Зелдайотправякраткаусмивка,следкоетосеобръщакъммен:—Ребека,готовалисидатръгваме?

—Да!—възкликвамнетърпеливоискачамотстоласи.(Дасипризная,чувствамсетвърдеполасканаотфакта,чеЗелдаеслязлаличнодаме

посрещне.Такаде,явнонегоправизавсеки!)—Радвамседасезапознаемнаживо—казвамиЗелда,докатосеръкуваме.—Имногосе

радвам,чещеучастватевнашетотокшоу.Потовавреме,кактовинаги,тукестрашналудница…такаче,аконямашнищопротив,предлагамтидатръгнемведнагакъмгримьорната,къдетощетинаправятприческаигрим,идаговоримпопътя.Съгласналиси?

—Абсолютно—отговарям,стараейкиседаприкриявълнениетоси.—Чудеснаидея.Прическаигрим!Върхът!—Имамалкапромянавплананапредаването,закоятотрябвадапоговорим—казва

Зелда.—Нищоособено,такаченесетревожи…ИмамеливеченещоотБела?—подхвърлятякъмрецепционистката.

МомичетоврътваотрицателноглаваиЗелдапромърморванещоподнос,коетомипрозвучавакато«Тъпакрава».

—Добре,дайдатръгваме—обръщасетякъмменибързосеотправякъмдвукрилаостъкленаврата-махаловдънотонафоайето.

—Боясе,чеднеслудницатаедориощепо-голямаотобикновено.Единотредовнитениучастницинесеяви,такачеспешнотърсимскогодагозаместим,пъкивкухнятаимашенякакъвинцидент…изобщо…—Зелдаминаваустремнопрезвратата,азяследвамплътнопопетитеидветесепонасямеедвалиневтръспопокритиясъсзеленкилимкоридор,койтогъмжиотподтичващинасам-натамхора.—Навсичкотоотгореднеснигостувати«ХивънСент7»—подхвърлямиЗелдапрезрамо.—Атоваозначава,четелефоннатаницентраласкорощеизлезеотстрояотнапливаназвънящифенове,аосвенвсичкодруготрябваидаосигуриминдивидуалнигримьорнинаседемтипасъссвръхнапомпаноего.

—Ясно—вметвамбезгрижно.Вследващатасекундаобачедъхътмиспира,«ХивънСент7»ли?«ХивънСент7»?!Ама

те…амите…тесанаистинастрахотнопрочути!Иазщесъмведноисъщотокшоустях!О,боже!Щемогадасезапознаястяхитъйнататък,налитака?Можебиследпредаванетощеотскочимнякъдезаеднодапийнемпонещоищестанемнаистинамногодобриприятели.Теиседминатасамалкопо-младиотмен,аматовавсъщностебеззначение.Могадаимбъданещокатопо-голямасестра.

Аможеида…можеидаизлязасединоттях!О,боже,да!Онзисладурпримерно,счернатакоса.Натан.(ИлимайбешеЕтан?Добреде,нямазначениекаксеказва.)Тойщеуловипогледамиследкраянапредаването,щеприближикъмменитихичкощемепоканидавечерямезаедно,безостаналите.Щеотидемвнякоймалък,уютенресторантиотначаловсичкощебъдесъвсемспокойноидискретно,послеобачепапарацитещенинадушатитакащесепревърнемведнаотонезинаистинастрахотнопрочутидвойки,коитонепрекъснатоходятпоразнипремиери.Иазщесъмоблеченав…

—Е,стигнахме—чувамгласанаЗелдаисеоглеждамсъсзамаянпоглед.Спрелисменапраганаобширнастая,цялатавогледалаинасоченисветлини.Триот

редицатастоловепредогледалатасазаетиоттрижени.Коситеимсапокритиснайлоновишапчици,атримодноизглеждащимомичетавдънкигигримират.Начетвъртаженавмоментайсушаткосата.Звучитихаиприятнамузика,начийтофонсечувадружелюбнобъбрене,авъввъздухасеносиупойващпримесотароматитенаспрейзакоса,пудраикафе.

Всъщност,именнотоваемоятапредставазарай.—Итака—казваЗелдаимеповеждакъмедночервенокосомомиче,—Клощете

гримира,апослещетезаведемвгардеробната.Ставали?—Чудесно—казвам,съвършенонеспособнадавъзпраширокатаусмивка,коятосе

разливаполицетоми,когатообхващамспогледколекциятанаКлоотгримове.Господи,татукимахилядичетчици,кутийкиитубички,подреденивстройниредицина

масатапреднас,ивсеотнай-добримарки,като«Шанел»и«МАК».О,боже,каквастрахотнапрофесия!Винагисъмсизнаела,чеетрябвалодастана

гримьорка!—Асегадапоговоримзатвоетоявяване—продължаваЗелда,докатоазсенастанявамна

въртящиясестолпредогледалото.—Кактовечеказах,схемата,коятообсъждахмевчерастеб,претърпяизвестнапромяна…

—Зелда!—долитамъжкигласоткъмкоридора.—Белатечаканателефона!—Подяволите—измърморваЗелда.—Виж,Ребека,трябвадагопроведатозиразговор,

нощесевърнаведнага,щомсвърша.Става,нали?—Нямапроблем!—отвръщамщастливо.Кловечеезаметналараменетемискозметичнапрестилкаивмоментаприбиракоситеми

нагоресширокластик.ОтрадиотодолиталюбиматамипесеннаЛениКравиц.Върхът!—Катоначалощепочистялицетоищесложафондьотен,апослещенаправими

основниягрим—казваКло.—Билизатворилаочитеси…Затварямочииследняколкосекундиусещамполицетосипрохладнакремообразна

течност,коятоКлозапочвадавтриваделикатновкожатами.Товаевъзможнонай-приятнотоусещаненасвета.Бихмогладаостанаицялдентака.

—Е…—обаждасеКлоследмалко,—каквотеводившоуто?—Ъъъ…финансите—отвръщамнеопределено.—Статиязафинанси.Дасипризная,такасъмсеотпуснала,чепочтинапълносъмзабравилазащосъмтук.—Ааа,да—казваКло,нанасяйкиумелофондьотенаналицетоми.—Малкопо-рано

говорихазанещоподобно.—Тясепресягаивземапалитрасъссенкизаочи,смесвадвацвята,послеподбираподходящачетчица.—Итисифинансовексперт,такали?

—Ами…нещотакова—казвамискромносвивамрамене.—Уау!—възкликваКлосвъзхищение,катозапочвадананасясенкитевърхуклепачите

ми.—Азличнонеразбирамнищоотпари.—Нитопъказ!—намесвасееднотъмнокосомомичеоткъмдругиякрайнастаята.—

Моятсчетоводителвечеевдигналръцеотмен.Чуялигодаказва«фискалнагодина»иумътмибуквалноизключва.

Вечесеготвядаподхвърлясъчувствено«Имоятсъщо!»,следкоетодасевпуснавприятнобъбрененаразниинтересниженскитеми,нонавремесевъзпирам,защотоизведнъжосъзнавам,четоваможеиданееособеноподходящо.Предполагасе,чесъмфинансовексперт,всепак!

—Всъщност,всичкоемногопростичко—казвам,катопускамуверенаусмивчица.—Веднъжусвоишлитритеосновнипринципа,посленямашникаквипроблеми.

—О,такали?—възкликватъмнокосотомомичеисеобръщазаинтригуванокъммен,стисналосешоарвръка.—Икаквисатезипринципи?

—Ами…—казвамслекопокашляне,—…ъъъ…първияте…Правякраткапауза,задасипотъркамноса.Господи,умътмиесъвършенопразен.—Извинявай,Ребека—обаждасеКло,—носеналагадатепрекъсна.—(Славабогу,за

което!)—Каквощекажешчервилотодаеягодовочервено?ПорадицялототовафинансовобъбренеизобщонебяхобърналавниманиекаквоправиКло

слицетоми.Сегаобачесепоглеждамвогледалотоинаправонемогадаповярвам!Очитемисаогромни;аскулитемисанаправофантастични…Ейбогу,изглеждамкатосъвършенодругчовек!Какнесъмзнаеладаносятакъвгримвсекиден?!?

—Уау!—възкликвамвъзхитено.—Супер!—Стебсеработилесно,защотосинапълноспокойна—отбелязваКлоизапочвадаровив

едночернокозметичнокуфарче.—Докатоимахора,коитонаправосетресатотнерви.Доризнаменитости.Едвауспявамдагигримирам.

—Наистина?—попривеждамселюбопитнокъмнея,снадеждатадачуянякоиклюки,ногласътнаЗелдапрекъсваинтереснияниразговор.

—Извинявай,четеизоставих,Ребека!—казватя.—Е,какякаратетук?Гримъттиестрахотен.Аскосатакаквощеправим?

—Оформенаемногодобре—отбелязваКло,катоповдигаединследдругняколкокичураоткосатами,апослепакгипускаитесеразпиляватартистичноокололицетоми.—Самощеяпродухамсъссешоара,заповечеобемиблясък.

—Чудесно—казваЗелда.—Следкоетоотивамевгардеробната.—Хвърляпогледвбележникаси,послесяданавъртящиясестолдомениподема:—Добре,Ребека,асегадапоговоримзаучастиетоти.

—Нямапроблем—отговарямсподобеннанейнияделовитон.—Подготвиласъмвсичкоспоредизискваниятави.Съвсемпростичкоипределноразбираемо.

—Аха—казваЗелда.—Точнозатоваставадума.Вчерасесъбрахметукиобсъдихменещата.Исегащетезарадвам:вкрайнасметкарешихме,ченебивадаечакпъктолковаопростено!—Тямепоглеждадоволноимисеусмихвашироко:—Такачеможешдаговориштолковапрофесионалносложно,колкототидушаиска!Графики…таблици…кактосимуередът.

—О,разбирам—казвам,катосестараяданеиздампотресаси.—Ами…добре!Чудесно!Ивсепак,смятамданевдигамлетватачактолковависоко…

—Щениседаизбегнемснизходителнотоотношениекъмаудиторията.Зрителитенинесатъпаци,всепак!—възкликваЗелдаипродължава,катоснишавалекоглас:—Освентова,вчера

получихмерезултатитеотпоследнотонипроучваненааудиторията.Излиза,че80%отзрителитенисечувстватподценениизасегнатиотнискотонивоначастилидоринацялотосъдържаниенашоуто.Такачесеналагадабалансирамепоновначиннещата.Етозащопроменихмеизцялоипланазатвоетоучастие!—Тяотновомисеусмихвашироко.—Решихметоданебъдепростоиелементарноинтервю,азареденснапрежениепрофесионалендебат.

—Зареденснапрежениепрофесионалендебатли?—повтарямкатоехо,катосеопитвамданеиздамобзелиямеужас.

—Абсолютно!—възкликваЗелда.—Щениседапроведемеднанаистинаразгорещенадискусия!Остраразмянаналичнимнения,повишентон…итъйнататък.

Размянаналичнимненияли?Амичеазнямамникаквиличнимнения!—Невъзразяваш,предполагам?—питаЗелдаилекосмръщвавеждикъммен.—

Изглеждашмималко…—О,нямапроблем!—пресиленолъчезарноисеусмихвамаз.—Снетърпениечакамда

започнем!Зареденснапрежениепрофесионалендебат!Върхът!—Покашлямселекичкоизпитам:—Аского…скогощеговодятозидебат?

—Спредставителна«ФлагстафЛайф»!—триумфалнооповестяваЗелда.—Очивочисврага!Щестанестрахотнопредаване!

—Зелда—долитагласоткъмкоридора.—Белаенателефона!—О,забога!—възкликваЗелдаискачанакрака.—Следсекундасевръщам,Ребека.—Чудесно—успявамдаизцедяотсвитотосигърло.—Щесевидимследмалко.—Итака…—подемаКлоентусиазирано,—дайдатисложачервилото,докатояняма.Вземадългачетчицаизапочвадананасятечноточервилопоустнитеми,аазсегледамв

огледалото,опитвайкиседазапазясамообладание.Самобезпаника!Сърцетомиобачебиедопръсване,агърлотомиетакасвитоотужас,ченемогадапреглъщам.Никогадосега,презцелиямиживот,несъмбилатолковауплашена.

Няманачиндаводязареденснапрежениепрофесионалендебат!Немогадагонаправяитовасие!Нямамникаквиличнимнения.Неразполагамсникаквифакти.Абсолютнонищонезнам…

О,боже,защоизобщореших,чеискамдасеявявампотелевизията?!—Ребека,билипрестаналадасимърдашустните?—питаКло,катосмръщвавежди

озадачено.—Започнахадатреперят.—Извинявай—прошепвам,сякашхипнотизиранаототражениетосивогледалото.Правае.Цялататреперя.О,боже,кофтиработа!Навсякаценатрябвадасеуспокоя.Мисли

позитивно,Ребека!ВстилДзен!Занещоведроищастливо!Задаразсеямрачнитесимисли,откъсвамочиотсобственотосиотражениенасмразенот

ужасзаекиобхващамспогледвогледалотокаквоставазадгърбами.ВиждамЗелдадастоивкоридораидаговорипотелефонасразкривеноотяростлице.

—Да—чувамядаказвапрезстиснатизъби.—Ясно.Чуймесегапъкти,Бела!Плащаметицялосъстояниенезадруго,азадабъдешвинагинаразположение.Мамкаму!Каквосепредполага,четрябваданаправяазсега,катомиизвъртятакъвномер?!—Тявдигапогледиявновижданякойдаприближавакъмнея,защотомахвазапоздрав.—Добре,Бела,разбирам,че…

Вкоридорасепоявятеднарусокосаженаидвамамъже.Зелдаимкимасизвинителнамимика.Немогадаимвидялицата,ноитриматаносяточевидноскъпивръхнидрехиилуксознидипломатическикуфарчета.Единиятмъждържиидебелапапкасдокументи.Палтотонаженатаедостакрасивоиелегантно.Аръчнатайчантичкаопределеноеот«Фенди»—отдалечсиличи,чееоткожанапони.Коялиетазижена?

—Да—скърцасъсзъбиЗелдавслушалката.—Аха.Е,акосмяташ,чеТИможешданиосигуришексперт,койтодаотговарявместотебнателефоннитезапитванияназрителите…

Зелдаповдигаизвинителновеждикъмрусокосатажена,коятосвивалекораменеисеобръщадаразгледанякакъвплакатнастената.Ивтозимигсърцетомибуквалноспира.

Защотовиждамлицетой.Изнамкояе.Алиша.Алишаот«БрандънКъмюникейшънс».Надесетинаметраотмен.

Почтименапушвасмяхпорадинелепатайпоява.Какволитърситук?Забога,какваработаиматукАлишаДългокракатаКучка?!

Единотмъжетесеобръща,задайкаженещо—лицетомумисеструвапознато.Майитойработешеза«БрандънКъмюникейшънс»—единоттяхнатасюриянафуканииагресивнимладитипчетасбебешкифизиономии.

Нокакво,подяволите,правяттуктиядвамата?Каквостава?Определеноняманачинтеда…

Невъзможноедасадошли,зада…Не!О,боже,не!Изведнъжмепобиватледенитръпки.—Люк!—долитаоткъмкоридорагласътнаЗелдаистомахътмисесвиваболезненона

топка.—Толковасерадвам,чеуспядадойдеш!Знаешколкообичамедагостувашвшоутони!Виж,Люк,нямахнинай-малкапредстава,че«ФлагстафЛайф»сатвойклиент,докатоСандинеказа,че…

Поглеждамсевогледалотоивиждам,чесъмпребледнялакатомъртвец.Сигурносънувам!Моляте,Боже,некадасънувам!—Авторкатанастатиятаевечетук—долитадоменгласътнаЗелда.—Запознахя

накраткоспроменитевсхемата.Мисля,чедебатътвищеедостаразгорещен.Убеденасъм,чещестанестрахотнопредаване!

Зелдапоемананякъдепокоридора.ВиждамАлишаинахаканиятймладколегадатръгватследнея.Вториятмъжсъщотръгваследтяхивсекимигщеминепокрайгримьорната.Въпрекичестомахътмеприсвиваотужас,немогадасевъздържа—бавнообръщамглавакъмвратататочнокогатотойминавапокрайнея.

Срещамсериозните,тъмниочинаЛюкБрандънизамоментдваматаоставамезагледаниединвдруг.Послетойотклоняварязкопогледизабързванадолупокоридора.Аазсеизвръщамотновокъмогледалото,вглеждамсебезпомощновгримиранотосилицеиусещамкакбуквалномиприлошаваотпаника.

ДВАДЕСЕТВ11.25ч.вечеседянастолскафяватапицериявзеленатастаянастудиото.Облеченасъмв

костюмот«ДжаспърКонран»сдълбокитопълтъмносинцвят,финпрозраченчорапогащникиобувкиоттъмносиньокадифесвисокитокчета,акатодобавиммайсторскиположениягримиоформенатасъссешоарприческа—мисля,ченикогапрезцелиясиживотнесъмизглеждалапо-елегантно.Азобаченесъмвсъстояниедасенасладянавидаси,нищонемерадва.Мисляединственозатова,чеследпетнадесетминутищетрябвадаседнанадиванавстудиотоидапроведапрофесионалнадискусиянафинансоватемасЛюкБрандънвпредаване,коетосеизлъчванаживо.

Саматамисълмеизпълвасжеланиедазаплача.Илидасеразсмея.Такаде,цялататазиработамиприличананякакъвизвратенмайтап.ЛюкБрандън—срещумен.ЛюкБрандън,койтоимакоефициентнаинтелигентностнагенийинаправофотографскапамет—срещумен.Татойщемизапушиустатазанулавреме.Буквалнощемеразмаже.

—Вземисикроасанче,миличка—предлагамипакетсмалкикроасаниЕлизабетПлоувър,коятоседисрещуменидъвчеединсшоколадовпълнеж.—Великолепниса.Всякахапкаекатолъчотзлатнотопровансалскослънце.

—Не,благодаря—отговарям.—Аз…несъмгладна.Немогадаразберакакизобщоможедаядевтакъвмомент.Азличноимамчувството,че

всекимигщеповърнаотнерви.Простонемогадасиобяснякакнякоихорауспяватдасеявяватвсекиденпотелевизията,бездаизперкват.КакгоправиФионаФилипс,например?Нищочудно,чевсичкитесатакиваслаби.

—Каквощевидитеследмалко!—долитагласътнаРори.ДветесЕлизабетобръщамеедновременноглавикъмтелевизионниямониторвъгълана

стаята,чийтоекрансеизпълвасъсснимканапустплаж,окъпанвкървавочервенителъчиназалеза.ЗадкадъргласътнаРоризазвучаватайнственоипримамливо:

—Каквоизживяваеднажена,коятообичаиживеесгангстер,апосле,рискувайкивсичко,гопредава?Следващатанигостенкаенаписалапотресаващроман,вчиятоосноваезалегналотованейномрачноиизпълненосопасностиминало…

—Днесщесепроведеипърватаотноватанисериязадълбоченипрофесионалнидискусии—намесвасеиЕма.Наекранавечесевиждапороймонети,коитосесипятсъсзвъннапода.Стомахътмисепреобръщаотужас.—«Сутрешнокафе»насочвапрожекторитесикъмнашумелиянапоследъкфинансовскандал.Гостисанидвамаводещиекспертивбранша,коитощепроведатразгорещенадискусияпотазитема.

Заменлиставадума?!О,боже,неискамдабъдаводещекспертвбранша!Искамудома,примамаитатко!

—Нопърво:СкотРобъртсънвкухнята!—въодушевенооповестяваРори.Картинатанаекранаотновосесменярязкоинипоказваидиотскизахиленмъжсшапкана

майсторготвач,койтопрепускаизсъвременнооборудванакухняинезнайнозащоразмахвазапаленафаклавръка.Няколкомигагозяпамозадачено,послеотновосвеждампогледиощепо-здравостисвамдланивскутаси.Не,немогадаповярвам,чесамоследброениминутииазщесъмнатозиекран.Щеседянапрочутияполукръгълдиванвстудиото.Ищесеопитвамдаизмислянещоумно,коетодакажа.

Задасепоразсея,разгръщамсигурнозахиляденпътизпомачканиялистхартияА4,върхукойтосъмнахвърлялаосновнитеположениянамояпланзапредстоящатамителевизионнаизява.

Зачитамсевбележкитеси:

ПЛАННАТЕЛЕВИЗИОННОТОИНТЕРВЮПРОСТИЧКИИРАЗБИРАЕМИФИНАНСОВИСЪВЕТИ1.Стененчасовникили20000лиристерлинги?Изборътеочевиден.2.«ФлагстафЛайф»ограбисвоиневинниклиенти.Отваряйтесиочитена

четири.3.Винагибъдетемноговнимателниспаритеси.4.Невлагайтевсичкитесисредстваведнаинвестиция.Инвестирайтена

различниместа.5.Негубетепаритесипопогрешка.6.Не…Каквоможедасекупис20000лиристерлинги1.1хубавакола,напр.някоемалкоBMW2.1колиеотперлиидиамантиот«Аспри»плюс1пръстенсголямдиамант.3.3дизайнерскивечернитоалета,напр.наДжонГалиано.4.1пиано«Стейнуей».5.5страхотникоженикреслаотмагазиннатаверига«Конран».6.52часовникасмарка«Гучи»плюс1ръчначанта«Гучи».7.Цветя,коитодавибъдатдоставянивкъщивсекимесец,впродължениена

четиридесетидвегодини.8.55расовималкилабрадорчета.9.80кашмиренипуловера.10.666сутиенасмарка«Уондърбра».11.454кутийкикрем-овлажнителот«ЕленаРубенщайн».12.800бутилкишампанско.13.2860пици«Фиорентина».14.15384тубички«Прингълс».15.90909пакетабисквити«Поло».

«Можепъкположениетоданеечактолковалошо»,улавямсеизведнъждасимисляобнадеждено,докатоочитемисеспиратотновоиотновонавсякаотделнаточка.Можебиправяотмухатаслон.Вероятноцялататазитаканареченадискусиящесибъдеединнай-обикновенразговор.Простичък,непосредственидружелюбен.Таналивкраянакраищата…

—Доброутро,Ребека—долитагласоткъмвратата.Бавновдигампогледотлистаси…ивследващиямигсърцетомисеозовававпетите.На

прагастоиЛюкБрандън.Вбезукорентъменкостюм,сблестящачернакосаибронзовотгриматеннакожата.Визразаналицетомунямаипоменотдружелюбие.Челюсттамуестисната,устните—присвити,апогледът—тежъкиделови.Доринемигва,когатоочитемусрещатмоите.

Няколкомигасегледамемълчаливо.Чувамвушитесибяснотобумтененасобственотосисърце.Усещамкаксеизчервявамподцелиясигрим.Послеобачестисвамзъби,насъбирамипоследнитесидушевнисилицииотвръщамспокойноихладно:

—Здравей,Люк.Когатотойвлиза,взеленатастаянастъпвазаинтригуваномълчание.ДориЕлизабет

Плоувъризглеждавпечатленаотнего.—Познавамтовалице—казватя,катосепопривеждакъмнего.—Познавамго.Актьор

сте,нали?Шекспиров,разбирасе.Убеденасъм,чевигледахв«КралЛир»предитригодини.—Не,немисля—отвръщаЛюклаконично.—Правсте!—възкликваЕлизабет,катоплясвасдланпомасичкатапредсебеси.—

Гледахвив«Хамлет».Многодобресиспомням.Отчаянатадушевнаболка,вината,финалнататрагедия…—Тяпоклащаглаватържествено.—Никоганямадазабравягласави.Всякапроизнесенадумабекатоударснож.

—Съжалявамдагочуя—подхвърляЛюкмимоходомипоглеждакъммен.—Ребека…—Люк,ето,товасафиналнитецифри—прекъсвагоАлиша,коятовлетявавстаятаиму

подавалистхартия.—Здрасти,Ребека—добавя,катомепоглеждаизподоко.—Подготвилисезабитката?

—Да,напълно—отговарямхладнокръвно,катосмачквамнатопкавскутасимояедин-единственлистА4.—Многодобрепритова.

—Радвамседагочуя—казваАлишаивдигапрезрителновежди.—Вероятнощесеполучиинтересендебат.

—Невероятно,асигурно—отговарямпредизвикателно.Гаднакучка!—ПредиминутасеобадиДжонот«ФлагстафЛайф»—зашепваАлишанаЛюк.—

Настоявадаспоменешноватаимсерияинициативи«Предвидливоспестяване».Аз,естествено,муказах,че…

—Подяволите,туксмесцелнамаляваненащетите—прекъсваяЛюкгрубо.—Недамуправимреклама.Мамкаму,тойтрябвадаеадскидоволен,акоуспеедасеизм…

Люкмлъкварязкоимихвърлякоспоглед.Бързоотклонявамочивстрани,сякашизобщонемеинтересувазакаквоставадума.Поглеждамужнебрежночасовникасиимезаливановавълнанастрах.Десетминути.Оставатсамоощедесетминути.

—Добре—казваЗелда,влизайкивстаята.—Елизабет,готовисмезатеб.—Великолепно—отвръщаЕлизабетилапвапоследнотошоколадовокроасанчеотплика.

—Ядавидимсега,добреизглеждам,нали?Тяставаиизтръсквасъсзамахтрохитеотполатаси.—Имашпарченцекроасанвкосатаси—казваЗелда,протягаръкаигомаха.—Колкото

доостаналото…нямамкакводакажа.Погледътйсрещамояиизведнъжизпитвамистеричножеланиедасеразкикотя.—Люк!—влетявавстаятанахаканиятбебешоримуподавамобилентелефон.—Джон

Бейтсънискадаговористеб.Току-щопристигнахаитезидвапакетасдокументи.—Благодаря,Тим—казваАлишаигиграбваотръцетему.Разкъсваопаковките,отварякутиитеиизмъквакупдокументи.Бързогипреглеждаедин

следдруг,каточесто-честоотбелязваотделнипасажисмолив.МеждувременноТимсяда,отварянаколенетесиединлаптопизапочвадапише.

—Да,Джон.Многодобретияразбирамскапанатагледнаточка—тихоиядноръмживтелефонаЛюк.—Млъкнизамалкоичуйазпъккаквощетикажа…

—Тим—вдигапогледотдокументитеАлиша,—можешлибързичкодамипроверишвъзвръщаемосттапопенсионнияфонд«Премиум»запоследнитетри,петидесетгодини?

—Нямапроблем—отвръщаТимибързозапочваданабираразникодовепоклавиатуратаналаптопаси.

—Тим—обаждасеиЛюк,катовдигапогледоттелефона,—можешлинасекундатадамиизпринтирашпрескомюникетона«Флагстаф»за«Предвидливоспестяване»?Благодаря.

Не,немогадаповярвамнаочитеси!Татесъвсембуквалнопревръщатвофисзелената

стаязачакащина«Сутрешнокафе»!Напълнооборудванофисна«БрандънКъмюникейшънс»,сразнитемутамкомпютри,модеми,принтериителефони…Ивсичкотоваенасоченосрещуменимоетоедно-единственолистчеА4.

ДокатонаблюдавамкаклаптопътнаТимбързоиефективнопринтирадокументследдокумент,коитоАлишаподаванаЛюк,усещамкакнякакъвадскистудсепромъквавменимесковавацялата.Искамдакажа,некапогледнемистинатавочите:няманачиндасесправястозивъоръжендозъбипротивник.Нямамнинай-мъничъкшанс.Битрябвалонасекундатадасеоткажа,докатонеестаналокъсно.Дасепресторя,чемиеприлошалоилинещоподобно.Даизбягамвкъщиидасескрияподюргана.

—Вниманиесега—подаваглаваЗелдаиззадрамкатанавратата.—Следседемминутиевашиятред.

—Чудесно—казваЛюк.—Чудесно—повтарямкатоехоиаз,ноусещам,чеколенетемиомекват.—Ребека,току-щодонесохатозипакетзатеб—добавяЗелда,влизапочтитичешкомв

стаятаимиподаваголямаквадратнакутия.Врътвасеихукваобратно,катониподвиквапрезрамо:—Следминуткасевръщамдавивзема.

—Благодаря,Зелда—казвамизненадано,въпрекичетявечееизлязла.Започвамдаразкъсвамопаковкатанакутиятаиусещамкакдухътмилекичкосеповдига.

Нямамнинай-малкапредставакаквоимавътре,нитокоймигоизпраща,но…непременнощеенещо,коетодамипомогне,налитака?Можебинякаквамногоспециалнаинформация,докоятоЕрикФормънеуспялдаседобереедвавпоследнатаминута.Някакваграфикаилисерияотцифри,коитодаизвадясъсзамахвнай-критичниямомент.Илипъкнякойтаендокумент,закойтоЛюкнезнаеабсолютнонищо.

Скрайчетонаокотосизабелязвам,чевсичкиот«БрандънКъмюникейшънс»сапреустановиливременнозаниманиятасиинеоткъсваточиоткутията,коятовсекимигщеотворя.Е,сегащеимпокажаазнатях!Амида,несамотеполучаватпакети,коитоимсеносятдиректновзеленатастая.Тенесаединствените,коиторазполагатсрезервнисредстваиизточници.Най-сетнеуспявамдаотлепядебелияскочиотварямкапаканакутията.

Ипредочитенавсичкиприсъстващиотнеяплавноизплувапъленсхелийчервенбалон,съсзлатистнадпис:«Успех»,ибавнозапочвадасеиздигакъмтавана.Къмкрайчецанапанделкатамуеприкрепенакартичка.Бездапоглеждамкоготоидабиловочите,азядръпвамияотварям.

Инезабавносъжалявам,чесъмгонаправила.Тъничъкелектроненгласецпееиогласястаята.

Бързоприхлупвамкартичкатаиусещамкакстранитемипламват.Амаченеудобноположение!Откъмдругатачастнастаятадочувамнякаквистранниприглушенизвуци.ПоглеждамнатамивиждамАлишадапритискасдверъцеустатаси,заданесеразсмеесглас.НакланясекъмЛюкимушепненещонаухото,апонеговотолицесеплъзвасдържанаусмивка.

Ясно,тоймисеприсмива.ТевсичкисеприсмиватнаРебекаБлумуудинейнияпеещбалон.Няколкомигаоставамкатопарализиранаотунизителенсрамиобида.Лицетомигори,гърлотомиесвито.Никога,презцелиясиживот,несъмсечувствалапо-малководещекспертв

«Успехвъввсичко,вседативърви,скаквотоидасезахванешти»

бранша,отколкотосега.ПослечувамкаквдругиякрайнастаятаАлишаправиполугласнонякакъвхаплив

коментаривеченеприкритосеизкикотва.Изведнъжнещодълбоковменсякашсескъсва.Майнатаим!Майнатаимнавсички!Пъкисигурногоправятотзавист.Сигурноинатяхимсеискадасииматбалони.

Предизвикателноотварямотновокартичката,задапрочетанадписаотвътрешнатайстрана.

Всъщиямигелектронниятгласецпродължавапростичкатасимелодичнапесничка:

Надписътвърхукартичкатагласи:

«ЗаБеки.Собичиблагодарностзаудивителнитетиусилияданипомогнеш.Гордеемсе,

четепознаваме.»Оттвоитеприятели:ДженисиМартин.

Препрочитамотновоиотновотезидумииусещамкаквочитеминапиратсълзи,асковалиятдушатамимразпостепенноменапуска.ДженисиМартиннаистинасамибилипрекрасниприятелипрезцелиямиживот—независимочесинътимсипадамалконещомалоумник.Ивинагисаседържалимилоисапроявявалиразбиранекъммен—въпрекикатастрофалниясъвет,койтоимдадохзафондовете.Зарадитяхтрябвадагонаправя!Дължаимго!Изанищонасветанямадагиразочаровам!

Премигвамняколкопъти,поемамсидълбокодъх,акогатонай-сетневдигамглава,срещампогледанаЛюкБрандън—очитемусатъмниибезизразни.

—Приятели—заявявамспокойно.—Пожелаватмиуспех.Внимателнооставямкартичкатанамасичкатазакафе,катоянагласямтака,чедаостава

отворена.Електронниятгласецведнагаподхващасвоятапесничка:

Придърпвамзапанделкатабалонаигопривързвамкъмоблегалкатанастоласи.—Вашреде—долитагласътнаЗелдаоткъмкоридора.—ЛюкиРебека,готовилисте?—Повечеотвсякога—казвамспокойно,минавампокрайЛюкиизлизамотстаята.

«Дъждвалилиилислънцегрей—ниезнаем,четищесиокей.Несеотчайвай,главависоковдигни—непобедатаеважна,аопитътдапобедиш».

«Успехвъввсичко,вседативърви,скаквотоидасезахванешти.Дъждвалилиилислънцегрей—нийзнаем,четищесиокей.Несеотчайвай,главависоковдигни—непобедатаеважна,аопитътдапобедиш».

ДВАДЕСЕТИЕДНОДваматасЛюквървиммълчаливопокоридоритекъмстудиото,бездасиразменимиедна

дума.Когатозавивамепокрайединъгъл,мухвърлямкоспоглед—лицетомуедориощепо-суровоибезизразно,отколкотобешевзеленатастая.

Ами,хубавотогава.Иазсъщомогадасеправянабезизразна.Иазмогадабъдасуроваиделова.Решителновирвамбрадичкаизапочвамдаправяпо-широкикрачки,подражавайкинаАлексисКарингтънот«Династия».

—Виедваматамайвечесепознавате,а?—питапоедновремеЗелда,коятовървимеждунас.

—Познавамесе—отговаряЛюклаконично.—Вделовиплан—допълвамсъщотолковалаконично.—Люкнепрекъснатоправи

промоциитунаедин,тунадругжалъкфинансовпродукт,койтосеопитваданаложинапазара.Аазнепрекъснатосестараядаклинчаотпромоциитему.

Зелдаоценяваслексмяхостроумиетоми,новиждам,чеЛюкмимятагневенпоглед.Наменобачеизобщонемипукаоттова.Изобщонемипука,чесеядосва.Всъщност,колкотоповечесеядосваЛюк,толковапо-добресечувствамазсамата.

—Е,Люк,предполагам,честатиятанаРебекав«ДейлиУорлд»достатееразгневила—казваЗелда.

—Неприятнобеше—отговарявсетакалаконичноЛюк.—Тойдоримисеобадипотелефона,задасеоплаче,представяшлиси?—подхвърлям

небрежно.—Непонасяшдатисекажеистината,а,Люк?Нетърпишнякойдатипокажекаквосекриеподрекламнотолустронавръзкитесобществеността,нали?Знаешли,можебитрябвадасисменишработата.

Настъпвамълчаниеиазизвръщамлекоглава,задапогледнаЛюк.Изглежданаправобесен.Заединужасяващмигимамчувството,чещемеудари.ПослеобачеизразътналицетомусепроменяиЛюкказваследеноспокоенглас:

—Яхайдепростодавлеземвпроклетотостудиоидаприключимстазишибанаистория.Зелдаповдигавеждиимихвърлямногозначителенпоглед,накоетоазйотговарямс

лъчезарнаусмивка.НикогапрединесъмвиждалаЛюкдотакавастепенизбеснял.—Добре—казваЗелда,когатонаближавамееднадвойнаврататипмахало.—Стигнахме.

Говоретесъвсемтихо,когатовлезем.Тябутвадветекриланаврататаинивкарвавстудиото.Замоментбронятамина

хладнокръвиесепропуква,усещамдамепобиваттръпкинастрахиудивление—чувствамсекатоЛаураДърнот«ДжурасикПарк»,когатовиждазапървипътдинозаврите.Защотоето,действителномисеслучва—съвсемнаистинасъмвстудиотона«Сутрешнокафе»,сполукръглиядиван,растениятаиизобщовсичко,всветлинатананай-ярките,най-ослепителнитепрожектори,коитосъмвиждалапрезживотаси.

Истинае,носъщевременномисеструваиабсолютнонереално.Колколихилядипътисъмсиседялаудомаисъмгледалавсичкотовапотелевизията?Аеточесегаизведнъжщестаначастотнего!Невероятно!

—Имаменяколкоминутидопаузатазареклами—казваЗелда,катониповеждапрезпомещението,почийтоподимаплетеницаоткаквилинекабели.—РорииЕмавсеощесасЕлизабет,вотсекасбиблиотеката.

Приканванисжестдаседнемотдветепротивоположнистранинамасичкатазакафеиазс

трепетсеотпускамвединиякрайнапрочутиядиван.Тойепо-твърд,отколкотоочаквах.Инякак…различен.Всичкоеразлично.Абсолютно…откачено.Светлинатаотпрожекторитееослепителнояркаинасоченаправовлицетоми,такаченевиждампочтинищо.Пъкинесъмсъвсемсигурнакакточнодаседя.Едномомичеприближавакъммен,промушвакабеланамикрофонаподблузатамиипослезакачасамиямикрофоннареверами.Чувствамсенеудобноивдигамръкадаотметнакосатаси,ноЗелдаведнагапритичвакъммен.

—Ребека,постарайседанемърдашмного-много,нали?Инаквмикрофонасечуваадскопращене.

—Добре—казвам.—Съжалявам.Изведнъжимамчувството,чегласътминеизлизакактотрябва.Сякашвгърлотомие

натиканатопкапамук.Поглеждамкъмблизкатакамераисужасвиждам,четяприближавакъммениявномеснима.

—О,Ребека—възкликваЗелдаиотновопритичва.—Другозлатноправило:негледайвкамерата.Яснолие?Простоседръжестествено!

—Добре—казвампрегракнало.Даседържаестествено.Хубаво.Фасулскаработа.—Тридесетсекундидобюлетинасновините—оповестяваЗелда,гледайкичасовникаси.

—Всичконаредлие,Люк?—Напълно—отговаряЛюкспокойно.Тойседивсвоякрайнадиванасъвършеноспокойно,сякашцялживотсамотоваеправил.

Типично.Мъжетенесепритесняватотявяванияпотелевизията,защотоизобщонеимпукакакизглеждат,налитака?

Намествамсенамястотоси,подръпвамсиполатаиприглаждамсакотосинадолу.Чуваласъмдаказват,чекогатотесниматпотелевизията,винагиизглеждашпеткилапо-дебел,коетоозначава,чекракатамищесанаправоужасни.О,боже!Далиданегикръстосамнадругатастрана?Илипъкизобщоданегикръстосвам?Аматогаваможедаизглеждатощепо-дебели.

—Здрааасти!—долиталекопискливгласоткъмдругиякрайнастудиото,предиощедасъмуспяладарешакакточнодаседна.

Стреснатовдигамглава,поглеждампопосоканагласаиизтръпвамотвълнение.ЕмаМарчоткръвиплът!Облеченаврозовкостюм,вървизабързанопрезкабелитекъмдивана,следванапопетитеотРори,чияточелюстизглеждадориощепо-квадратна,отколкотопотелевизията.Господи,аманаистинаемногошантаводавидиштелевизионнизнаменитостивреалнияживот.Изглеждатнякак…нереални.

—Здрасти!—поздравяваЕмаведроисетръсванадиванамеждумениЛюк.—Виезначистефинансовитегурута,а?Уф,амачемисепишка,направоумирам!—възкликватя,смръщвасекъмпрожектораиподвиква:—Колкоостава,Зелда?

—Здравейте!—казваРориипослесеръкувасмен.—Здрасти,Роберта.—ИметойеРебека!—казваЕма,врътваочикъмнебетосмимиканапресиленоотчаяние

имисеусмихваизвинително:—Безнадежденслучай!Неможедапомниименаитовасие!—Послесеразмърдванеспокойнонадиванаидобавя:—Ох,наистинатрябвадаотскочадоеднотомясто!

—Нямашвремевече—заявяваРори.—Аманебешелиадскинездравословнодасестискаш,катотисепишка?—тревожно

сбърчвавеждиЕма.—Спомнямси,чеведноотпредаваниятасеобсъждашетозивъпрос.Обадисенякаквошантавомомичеиказа,чепишкалосамоведнъждневно.АдокторДжеймсказа,че…какбеше…?

—Убийме,акосиспомням—нехайноотвръщаРори.—Изобщонегиислушамтези

обаждания.Впрочем,трябвадатепредупредя,Ребека—добавя,обръщайкисекъммен,—нечакайотменактивноучастиевтезивашифинансовиразговори.Прекаленосамисложни—усмихвамисетойширокоиазсъщомусеусмихвам,амаедва-едваистреперещиустни.

—Десетсекунди!—извиквапредупредителноЗелданякъдеотстраниистомахътмисесвиванатопкаотстрах.

Чувамповисокоговорителитемузикалнатазаставка,коятобележикраянарекламитев«Сутрешнокафе».

—Койоткрива?—питаЕма,присвивайкиочикъмавтокюто.—О,добре,аз.Боже,почвасе.Виемисесвятотстрах.Незнамнакъдетрябвадагледам.Нитокогатрябва

дазаговоря.Кракатамитреперят.Стискамздраводланивскутаси.Яркатасветлинанапрожекторитебиеправовочитеми.Чувамотляватамистранадазабръмчавакамераисинапомнямданейобръщамвнимание.

—Отновосмезаедно!—изведнъжвъзкликваЕма,обръщайкисекъмкамерата.—Ядавидимсега,каквобихтеизбралидавиподарят?Стененчасовникилидвадесетхилядилиристерлинги?

«Какво?—мислясишокирано.—Нотоваемоятареплика.Товаазтрябвашедагокажа!»—Отговорътеповечеоточевиден,нали?—продължаваЕманевъзмутимо.—Всичкиние

щепредпочетемдвадесеттехиляди.—Абсолютно!—вметваРорислъчезарнаусмивка.—Е,да,нокогатонеотдавна«ФлагстафЛайф»разпращадоинвеститоритесициркулярно

писмосъссъветдапреместятспестяваниятасивновоучреденфонд—продължаваЕма,чиятофизиономияизведнъжестаналапочтипогребална,—нахоратаизобщонеимставаясно,чеакогонаправят,щеизгубятдвадесетхилядилиристерлинги,коитобихаполучилиприпроцедуратапопрехвърлянетонапредишнияпечелившфондкъмновиясобственикнакомпанията.РебекаБлумуудежурналистката,разкрилатазискандалнаистория.Ребека,мислишли,чеподобнимашинациииизмамисачестосрещаноявление?

Изведнъжвсичкисевторачватвмен,очаквайкиотговорами.Камератаенасоченакъмлицетоми.Встудиотосевъзцарявамълчание.

Дваиполовинамилионадушиседятпредтелевизоритевдомоветесиимегледат.О,боже,умирам,немогададишам!—Мислишли,чехорататрябвадабъдатпо-предпазливиипо-внимателнипоотношение

наинвестициитеси?—припирамеЕма.—Да—успявамдаизцедяотсебеси,агласътизлизаотгърлотоминякакстранно

приглушен.—Да,битрябвало.—ЛюкБрандън,тиситуккатопредставителна«ФлагстафЛайф»—казваЕма,катоме

загърбва.—Мислишли,че…Мамкаму!Жалкаработа!Бяхабсолютножалка!Каквомустананагласами,подяволите?!

Каквостанаисцелиямитакадобреотрепетирансценарийнавъпросииотговори?АеточесеганеслушамиЛюккаквоговори.Неможетака!Хайде,Ребека!Вземисев

ръце!Съсредоточисе!—Небивадасезабравя—чувамЛюкдаобясняваспокойноиплавно,—чевсъщност

никойинвеститорнеразполагаснякаквоизконноправонакомпенсациииприравнителнибонуси.Такачевслучаяидуманеможедаставазаизмама!—наблягатойисеусмихванаЕма.—Асамозаотделниинвеститори,коитосамалкопо-алчни,отколкотобибилодобрезасамитетях.Тозитипхоравечноживеятспредставата,чеизпускатнякаквааванта,защотонякойнарочноискадагипрекара—порадитоваизапочватдаразпространяватзлостнислуховезакомпанията.Същевременноимахилядидругиинвеститори,коитосасеоблагодетелствалиот«Флагстаф

Лайф».Какво?Каквоказва?—Разбирам—вметваЕма,кимайкиумно.—Люк,смяташли,че…—Момент,моля!—сизненадасечувамдаяпрекъсвам.—Само…минутка.Правилноли

чух,ЛюкБрандън?Титоку-щонаречеинвеститоритеалчни?—Невсички—отвръщаЛюк.—Нонякоиопределенода.Гледамгоневярващо,акожатамибуквалнонастръхваотобида.ПредставямсиДженисиМартин—най-милите,най-безкористнитеивсеотдайнихорана

света—имезадавятакъвгняв,ченяколкомигасъмнеспособнадапроговоря.—Истинатае,чепрезпоследнитепетгодиниповечетоинвеститоривъв«ФлагстафЛайф»

сасерадвалинарекордновисокавъзвръщаемостнавложенията—продължавадаобясняваЛюкнаЕма,коятокимаумно.—Исмятам,чеименнотовадобро,качественоинвестиранетрябвадабъдевцентъранавниманиетонахората,анедалищеполучатизневиделицанякойидругбонус.Вкрайнасметка«ФлагстафЛайф»поначалоебилаучредена,задаосигурява…

—Поправиме,акогреша,Люк—прекъсвамгонастоятелно,катосестараядаговоряколкотосеможепо-овладяноиделово.—Поправиме,акогреша,нодоколкотознам,«ФлагстафЛайф»първоначалноебилаучреденакатовзаимоспомагателнакаса,налитака?Тоестзавзаимнооблагодетелстваненавсичкинейничленове.Анезаоблагодетелстваненаеднизасметканадруги.

—Абсолютно—потвърждаванасекундатаЛюк,бездатрепнедори.—Носигурнощесесъгласиш,четованедаваавтоматичнонавсекиинвеститорправотодаочаква,чещеполучибонусотдвадесетхилядилиристерлингиприпрехвърляненафондакъмдругсобственик,нали?

—Да,такае—казвамипродължавам,католекоповишавамглас:—Нопъкповечеотсигурнодаванаинвеститоритеправотодаочакват,ченямадабъдатзаблуждаваниимамениоткомпания,вкоятовлагатпаритесивечепетнадесетгодинипримерно,налитака?Хоратасаседоверилинасъвета,койтоимебилдаденоттяхнатакомпания.Иетодокъдегидоведетовадоверие!

ВотговорЛюкзаявявабезизразно:—Инвестиранетоехазарт.Понякогаимашкъсметипечелиш,другпът…—Вслучаянеставадумазакъсмет!—чувамседаизвиквамяростно.—Изобщонестава

думазакъсмет!Данеискашдамикажеш,чеебилочистосъвпадениетова,чехоратасабилинастойчивопосъветванидапрехвърлятвложениятасиотединфондвдругточнодвеседмиципредиофициалнотосъобщение,чекомпаниятаепридобитаотновсобственик?

—Желаниетонамояклиент«ФлагстафЛайф»ебилоданаправидостояниенавложителитесиеднасвояноваоферта,закоятоебилубеден,чещеобогатитехнияинвестиционенпортфейл—отговаряЛюкспресиленаусмивка.—Откомпаниятамеувериха,чеединственотоимжеланиеебилодадопринесатнякакваползанаинвеститоритеси.Уверихаме,че…

—Втакъвслучайтрябвадаразбираме,четвоятклиент«ФлагстафЛайф»енекомпетентенвработатаси,такали?—отновогопрекъсвамостро.—Искашдакажеш,чесаималинай-добринамерения,носагиоср…носагипровалили,нали?

Люкмимятакръвнишкипоглед,койтообачесамомевъодушевяваощеповече.—Невиждамкаквообщо…—започватой,нонеуспявададовърши.—Очевидноспороветепотозивъпросмогатдапродължатцялден—прекъсвагоЕма,

катосепоразмърдванеспокойнонамястотоси.—Некаминемкъмединмалкопо-…—Хайдеде,Люк,отговори—насвойредпрекъсвамиЕма,бездоридасезамисля.—

Кажикакваеистината.Възможноститесадве…—привеждамселеконапредивдигамдва

пръста,задаподчертаямисълтаси:—Или«ФлагстафЛайф»сабилинекомпетентнивработатаси,илисъзнателносасеопитвалидаспестятпаризасметканасвоитеинвеститори.Нопривсичкиположения,ивдватаслучаясапостъпилинекоректно.СемействоУебстърсабилитехендългогодишенлояленинвеститориетрябвалодаполучивъпроснияпариченбонус.Помоемнение«ФлагстафЛайф»съзнателносагинасърчилидапрехвърлятспестяваниятасиотпечелившияфондвновоучредения,именносцелдагилишатотвъзможносттадаполучатпаричниябонус.Татоеповечеоточевидно,налитака?

ОзъртамсекъмводещитезаподкрепаизабелязвамРоридамегледатъпо.—Всичкитезиподробностимисеструват…—свивараменетой,катосеизсмивалеко—

твърдепрофесионални,малкосложноедагиразберечовек.—Добре,можемдагообяснимиподругначин—казвамприпряно.—Дасипредставим,

че…—Затварямочивтърсененавдъхновение.—Дасипредставим,че…съмвбутикзадрехи!—Отварямочи,веченапълновдъхновена.—Влязласъмвбутикзадрехиисъмсиизбралаедновеликолепнопалтооткашмирна«НиколФари».Такаставали?

—Става—отвръщапредпазливоРори.—Обожавам«НиколФари»!—възкликваЕмаиопределеноживва.—Иматпрекрасни

плетенитоалети.—Точнотака—потвърждавамаз.—Представетесисега,чесъмсенаредиланаопашката

предкасата,мислясизаразнисвоисиработиисичакамреда,задаплатяпалтото.Иточнотогавакъмменприближаваеднаотпродавачкитеимиказва:«Защовместотовапалтоневземетеейоноватам?Тоеотмногопо-доброкачество,пъкикъмнегощевиподаримфлаконспарфюм».Тъйкатонямамникаквапричинаданеседоверянапреценкатанапродавачката,решавамдапоследвамсъветайикупувамдруготопалто.

—Добре—кимваРори.—Дотуквсичкоеясно.—Когатообачесеприбирамвкъщи—продължавамбавно,—откривам,чепалтото,което

съмкупила,нитоена«НиколФари»,нитоеиистинскикашмир.Връщамсевбутика,нотамотказватдамивъзстановятразликатавцените.

—Измамилисате,задатеограбят!—възкликваРоритака,сякаштоку-щоеоткрилАмерика.

—Именно—потвърждавамаз.—Измамилисаме,задамеограбят.Точнопосъщияначинсабилиизмаменииограбенихилядиклиентина«ФлагстафЛайф».Убедилисагидасеоткажатотпървоначалниясиизборнаинвестиционенфондисагиподмамилидасепрехвърляткъмдруг,прикоетообачехоратасепрекарватсдвадесетхилядилиристерлинги.—Правякраткапауза,катосеопитвамдасиподредямислите.—Възможное«ФлагстафЛайф»данесанарушилизакона.Възможноеданесапогазилииразнитемутамбраншовиразпоредби.Нонатозисвятимаеднонещо,коетосенаричасправедливост.Аспостъпкатаситенесамосапогазили,ноитоталносапремазалиименнотазисправедливост.Технитеинвеститорисазаслужавалидаполучатвъпроснияпариченбонус.Тесабилилоялни,дългогодишниклиентинакомпаниятаисазаслужавалидагополучат.Иакотисипочтенчовек,ЛюкБрандън,знаеш,чесагозаслужавали.

Привършвамсловеснотосиизлияниезадъхана,катоотправямпогледкъмЛюк.Виждам,чемегледаснепроницаемизразналицетоистомахътминеволносесвиванервно.Преглъщамтежкоисеопитвамдаотклоняочитесиотнеговите…напразно.Незнамзащо,ноизобщонемогадапомръднаглаватаси.Всеедно,чеочитенисазалепени.

—Люк?—обаждасеЕма.—ТвоятотговорнаказанотоотРебека?Люкмълчаливопродължавадамегледаправовочите.Азсъщонеоткъсвампогледот

неговия,сразтуптянокатоназайчесърце.—Люк?—вечепо-нетърпеливоповтаряЕма.—Имашликакводаотговоришна…

—Да—отговаряЛюк.—Да,имам.Ребека…—Тойсвеждаочи,поклащаглаваисякашсеусмихванасебеси,апослеотновоприковавапогледвмояиказва:—Имашправо,Ребека.

Встудиотоизведнъжсевъзцарявагробнатишина.Отварямустадаотговоря,ноотнеянеизлизанитозвук.СкрайчецанаокотосивиждамРорииЕмадасеспоглеждатозадачено.

—Извинявай,Люк,но…—обаждасенай-сетнеЕма.—Искашдакажеш,че…—Правае—казваЛюк,свивайкилекорамене.—Ребекаеабсолютноправа.—Взема

оставенатапреднегочашавода,облягасеназаднадиванаиотпиваголямаглътка,апослеказва:—Моетоличномнениее,четезиинвеститорисазаслужавалипаричниябонус.Искреносъжалявам,ченесагополучили.

Не,неможедабъде,сигурносънувам!Люксесъгласявасмен?!Нокактакасесъгласявасмен?!

—Ясно—обаждасеЕма,сякашлекозасегната.—Доколкоторазбирам,променяшпървоначалнатасипозиция,такали?

Наставакраткомълчание.Люкгледазамисленовчашатасисвода,послевдигапогледиказва:

—Моятакомпанияенаетаот«ФлагстафЛайф»,задаподдържамевръзкитеимсобщественосттаипубличнияимимидж.Нотовасъвсемнеозначава,чеазличноодобрявамвсичко,коетотеправят…илидори,чесъминформиранзатовакаквоправят.—Люкзамълчавазамиг,послепродължава:—Истинатае,ченямахнинай-малкапредставазатазиистория,докатонепрочетохстатиятанаРебекав«ДейлиУорлд».Която,междудругото,евеликолепенобразецнажурналистическоразследване—добавятой,катомикима.—Поздравления.

Азгозяпвамбезпомощно,неспособнадориедно«благодаря»даизрека.Никога,презцелиясиживот,несъмсечувствалапо-обърканаисмутена.Щемиседазаровялицевръцетеси,бавноивнимателнодаобмислястаналото…Ноняманачин—сниматменаживопотелевизиятаивмоментамегледатдваиполовинамилионадушивцялатастрана.

Мамкаму,надявамсе,чекракатаминеизглеждатмногодебели.—Акоазбяхинвеститорвъв«ФлагстафЛайф»итовамисебешеслучилонамен,щяхда

бъдамногоядосаниобиден—продължаваЛюк.—Наистинасъществуватакованещокатолоялносткъмлоялнияклиент;инаистинатрябвадасепостъпвасправедливо.Горещосенадявамвсекимойклиент,коготопредставлявампредобществеността,даизповядватезидвапринципа.

—Разбирам—казваЕмаисеобръщакъмкамерата.—Е,станахмесвидетелинатвърденеочакванобрат!ЛюкБрандън,дошълвстудиотокатопредставителизащитникна«ФлагстафЛайф»,сегатвърди,четесапостъпилинекоректноинесправедливо.Ощенещо,Люк?

—Дасипризная—казваЛюкскриваусмивка,—несъмубеден,чеследвсичкотоващепредставлявамизанапред«ФлагстафЛайф».

—Ооо!—проточваРори,катосепривеждаумнонапред.—Абилиниказалзащо?—Астигабе,Рори!—възкликваЕманетърпеливо.Врътваспресиленоотчаяниеочикъм

небето,Люкнеиздържаисеразсмива.Вследващиямигвсичкисезаливатвсмях,къмкойтосеприсъединявамслекоистеричен

кикот.СрещамочитенаЛюк,усещамкакнещокатосветкавицапрорязвагърдитемиибързоотклонявампогледвстрани.

—Амидобре,чудесно,всичкоеясно—изведнъжспирадасесмееЕма,овладявасеисеусмихваделовокъмкамерата:—Товабешевсичкоотфинансовитеексперти.Ноостанетеснас,защотоследрекламнатапаузащеговоримзазавръщанетонасексипанталонкитепомоднитеревюта…

—…изаантицелулитнитекремове…далинаистинаимаефектотупотребатаим?—

вметваРори.—Анашитеспециалнигости,«ХивънСент7»,щепеятнаживозавастук,встудиотони

—завършватриумфалноЕма.Отвисокоговорителитебликвамузикалнатазаставказарекламнатапауза.ВсъщиямигЕма

иРорискачатедновременноотдивана.—Чудесендебат—подвикваниЕмаидобавя,катосевтурванавън:—Извинетеме,ама

щеумра,аконесеизпишкам.—Великолепнадискусия—сериознозаявяваРори.—Неразбрахнитодума,нопъкбеше

многоефектнокатозателевизия.ТойплясваЛюкпогърба,махвамисръказадовижданеизабързаноизлизаотстудиото.Изведнъжвсичкосвършва.Всичковечеесвършило.ДваматасЛюкоставамесами,седнали

вдватапротивоположникраянаполукръглиядиван.Яркатасветлинанапрожекторитевсеощебиевочитени,микрофонитесавсеощенареверитени.Чувствамсенякакразголенаибеззащитна.Илекозамаяна.

Нимавсичкотовапредималконаистинасеслучи?—Итака…—казвамколкотоданарушатягостнотомълчаниеилекичкосепокашлям.—Итака…—повтаряЛюкисепоусмихва.—Бравонатеб.—Благодаря—отвръщамипрехапвамустнивновопоследвалототягостномълчание.Чудяседалигочакатголеминеприятности.Идаливсфератанавръзкитес

общественосттадаотправишнападкисрещусобствениясиклиентнаживопотелевизиятанееравнозначнонатовапродавачкавбутикдакриедрехиотклиентите.

Идалинаистинаепроменилмнениетосизарадимоятастатия?Зарадимен?!Ноняманачиндамузадамподобенвъпрос,налитака?Мълчаниетостававсепо-тягостноипо-тягостно.Неиздържам,поемамсидълбокодъхи…—Чудяседали…—Канехседа…Дваматазаговорвамеедновременно.—Не,тикажи—подканямгоазиусещам,чесеизчервявам.—Моетонебеше…Тикажи.—Добре—съгласявасеЛюк,лекосвивайкирамене.—Канехседатепитамбилиприела

давечерямезаеднотазивечер?Зяпвамгоизумена.Каквоискадакажестова«давечерямезаедно»?Данебидаиска…—Даобсъдимнякоиделовивъпроси—продължаваЛюк.—Многомидопаднаидеятати

дасенаправипромоциянанякойфондповремеивстиланаянуарскитеразпродажби.Каквомоемудопаднало?Какваидея?Закаквогов…О,боже,спомнямси!Аматойсериознолиговори?Защототогавапростомебешеналегнал

единотонезимоиглупавимоментидадрънкамкаквотомидойденаум,безизобщодамислякаквоговоря.

—Мисля,четовабибиломногоподходящапромоцияспециалнозаединотнашитеклиенти—казваЛюк.—Исепитахдалибиприеладаработишкатоконсултантпопроекта.Нахонорар,разбирасе.

Консултант.Хонорар.Проект.Не,немогадаповярвам!Абсолютносериозноговори.—О!—преглъщаммъчително,снеобяснимочувствонаразочарование.—О,разбирам.

Ами,предполагам…предполагам,четазивечермиесвободна.—Чудесно—кимваЛюк.—Даречем,в«Риц»?

—Щомискаш…—съгласявамсенехайно,сякашнепрекъснатоходядавечерямв«Риц».—Чудесно—повтаряЛюкиприсвиваочивусмивка.—Снетърпениещечакамдасе

видимдовечера.Итогава—О,боже!—замойнеописуемужаснеуспявамдасевъзпраисечувамда

питамзлобничко:—АмиСаша?Тянямалинякаквиплановедаизлизатезаеднотазивечер?Всъщиямигусещам,чесеизчервявамкатодомат.Мамкаму!Товапъксегазачийго

изтърсих?!Наставадългомълчание.Обземамежеланиедаизбягам,дасесвранякъдеидаумра.—Сашасизаминапредиседмица—казванай-сетнеЛюк.—О!—отронвамнеуверено,катовдигамглавадагопогледна.—Съжалявам.—Безпредупреждение.Събрасикуфараисизамина—поясняваЛюк,катосрещапогледа

ми.—Е,можешедабъдеимногопо-лошо…—добавя,свивайкипренебрежителнорамене.—Добрепоне,ченекупихпътнатачантакъмкуфара.

О,боже,не!Едвасесдържамданесеразкикотя!Не,небивадасекикотя!Небива!—Съжалявам—успявамнай-сетнедакажа.—Неиаз—казваЛюк.Гледамебезкрайносериозноисмехътвменпостепенноумира.Отвръщамнервнона

погледамуисърцетомизабивавсепо-гръмко.—Ребека!Люк!ИзвръщамеедновременноглавяивиждамеЗелда,коятоприближавакъмнассбележникв

ръка.—Фантастично!—възкликватя.—Точнокактогоискахме.Люк,тибешестрахотен!А

Ребека…—Тяприближава,сядадоменнадиванаимепотупвапорамото.—Тибешенаправовърхът!Толковавеликолепносепредстави,чесипомислихме…билиприеладаостанешидаотговаряшкатонашекспертназапитваниятаназрителитемалкопо-късновшоуто?

—Какво?—зяпвамяизумено.—Ноаз…аз…Не,немога!Таазнесъмекспертпоабсолютнонищо.

—Ха-ха-ха,многодобре!—засмивасеодобрителноЗелда.—Страхотнотопритеб,Ребека,етова,ченесивиришноса,аседържишсъвсемнепринудено.Ниетуктевиждамекатоочарователнасмесицамеждуфинансовгуруисъседскотомомиче.Давашмногоинформация,ноподостъпенначин;имашголемипознания,коитообачеумелообвързвашсъсздравияразум.Накратко,тиситочнофинансовиятексперт,скоготохоратабихаискалидапоговорятидасепосъветват.Тикаксмяташ,Люк?

—Смятам,чеРебекащесесправивеликолепностазироля—чувамдаотговаряЛюк.—Несесещамзадруг,койтодаепо-добреквалифициранотнеязаподобнаработа.Иосвентовамисляданевисепречкамповече.—Ставаимисеусмихва.—Довиждане,Ребека,щесевидимпо-късно.Бай,Зелда.

Гледамгозамаянокаккрачикъмизхода,катоминававнимателномеждукабелитепопода.Заединмоментмисеприисквадасеобърнеидамепогледне.

—Амидобретогава—казваЗелда,хващаръкатамииястисва.—Дайдауточнимнещата.

ДВАДЕСЕТИДВЕАзсъмсъздаденадасеснимампотелевизията.Товаеистината.Абсолютносъмроденада

сеснимампотелевизията.Отновоседимнадивана—Рори,Емаиаз,апотелефонаАниотЛийдснипризнавас

треперливглас,ченикоганееподаваладанъчнадекларация.ПоглеждамкъмЕмаийсеусмихвам,атяминамигнавотговор.Вечесъмчовекотекипа

им.Членнабандата.Никогапреди,презцелиясиживот,несъмсечувствалапо-уютноищастливо.

Най-шантавотое,чепреди,когатотрябвашемендамеинтервюират,буквалносиглътвахезикаотнерви…асега,когатосъмотстранатанаводещите,съмсъвършеноспокойна,сякашплувамвсвоиводи.Господи,поцялденмогадасезанимавамстова!Дорияркитесветлинивеченемипречат.Възприемамгикатонещосъвършенонормално.Освентова,докаточаках,успяхдасиотработяпредогледалотовгримьорнатаеднапо-ласкателназафигуратамипозазаседененадивана—коленетеприбраниеднододруго,кракатакръстосанивглезените,—къмкоятосепридържампрезцялотовреме.

—Прединяколкогодинизапочнахдачистяподомовете—разказваАнипотелефона—иизобщоипрезумнемиеминавало,четрябвадаподавамданъчнадекларация.Сегашниятмиработодателобачемепитадалисъмсиплатиладанъците.Амикакводаправя,катохичнесъмсеисетилазатях!

—НаАнимайнейеникаклесно—възкликваЕма,катомепоглежда.—Абсолютно—съгласявамсесъчувствено.—Е,Ани,самобезпаника!Първо,може

изобщоданесеналагадаплащашданъци,аконесипрескочилапрагананеоблагаемияминимум.Ивторо,всеощеимашпредостатъчновремедаподадешданъчнадекларациязаминалатагодинаивсичкодасеоправи.

Ето,товаедругото,аманаистинашантавонещо.ЕдинГосподзнаекакстава,нонаменочевидносамиизвестниотговоритенавсичкивъпроси.Бездасезамисля,отговарямнанай-различнипитаниязаипотеки,зазастраховки,запенсионнипланове.Излиза,чевсичкотовагознам!Асъщоиощекупдругинеща!ПрединяколкоминутиКенетотСейнтОстелсеобадиимепопитакакъвегодишниятнеоблагаемминимумзазастрахователнитеагенти—насекундатаотговорихпетхилядилиристерлинги,доринесеипозамислих.Изглежда,някаквачаствумамигрижливоесъхранявалавсякатрошицаинформацияотвсичко,коетосъмписалакогатоидабилоза«Успешноспестяване»,исега,когатоимамнуждаоттезизнания,услужливомигиподнася.Питайтемекаквотоидабило!Питайтеме…примерно…каквисаразпоредбитеотносноданъккапиталностроителство,скойтосеоблагатсобственицитенажилищниимоти.Хайдеде,питайтеме!

—Навашемясто,Ани—завършвамотговораси,—щяхдасесвържасместнатаданъчнаслужбаидагипомолязасъвет.Инесеплашете!Нищострашноняма!

—Благодаря—разнасясеизпълнениятсоблекчениегласнаАни.—Многоблагодаря,Ребека.

—Е,надявамсе,четоващетипомогне,Ани—казваЕма,катосеусмихвакъмкамерите.—СеганекачуемДавина,коятощенисъобщиновинитеипрогнозатазавремето.Итъйкатовиепродължаватедазвънитесвъпросикъмнашатафинансоваекспертка,следтоващепродължимс«Какдауправлявамепаритеси».

—Явнодостахораиматпроблемспарите—подхвърляслъчезарнаусмивкаРори.

—Абсолютносиправ—отвръщаЕма.—Иниебихмеискалидаимпомогнем.Етозащо,независимокакъвпроблемимате,по-голямилипо-малък,обърнетесезасъветкъмРебекаБлумууд,коятощевичаканателефон03334567.

Емазастивазамоментнамястотоси,усмихвайкисекъмкамерата,акогатовижда,чесветлинкатанаиндикатораугасва,сдоволнавъздишкасеотпусканазаднастоласи.

—Е,многодобревърви!—казвавъодушевеноЕма,докатопритичалатагримьоркадокосватук-тамспухчетозапудралицетой.—Нали,Зелда?

—Страхотно!—възкликваЗелда,появявайкисеиззадзавесатаотослепителнояркасветлина.—Несмеималитакъвнапливотобаждания,откактоправихме«ИскамдасесрещнаседнаСпайсГърлс».—Тямиотправяизпълненслюбопитствопогледипита:—Ходилалисинакурспотелевизионнапрезентация,Ребека?

—Не—отговарямискрено,—несъм.Носъм…гледаладостателевизия.Зелдаизбухвавсмях.—Чудесенотговор!Добре,народе,включванеследтридесетсекунди.Емамисеусмихваисвеждапогледкъмлистапредсебеси.Рорисеобляганазадиоглежда

съсредоточеноноктитеси.«Божке!Теседържатсменкатосколежка!—мислясирадостно.—Сякашсъмеднаоттях!»

Никоганесъмсечувствалатаканапълноибезкрайнощастлива.Абсолютноникога!Нитодорионзипът,когатоприразпродажбав«ХарвиНикълъс»открихбюстиена«ВивиънУестууд»самозашестдесетлири.(Чудясекъделисъмгозабутала.Трябвадапочнадагоносяпонякога.)Товатукевърхът!Животътепрекрасен!

Облягамсеназад,изпълненасъсзадоволство,иразсеяносеоглеждамнаоколо,когатоизведнъжеднастраннопознатафигурапривличапогледами.Вглеждамсепо-съсредоточеноиусещамкожатамиданастръхваотужас.Вдънотонастудиото,задяркатасветлинназавесастоиединмъж…ибезмайтап,сигурнохалюцинирамилинещоподобно,защототойприличакатодвекапкиводана…

—И…Добредошлиотново!—казваРориистованасекундатапакприковавацялотомивнимание.—Тазисутринтелефоннитевиобажданиясавъввръзкасфинансовипроблеми,независимодалиголемиилималки.НашагостенкаефинансовиятекспертРебекаБлумууд,анателефонаеФранотШрюсбъри.Фран?

—Да—казваФран.—Здрасти.Здрасти,Ребека.—Здравей,Фран—отговарямстоплосърдечнаусмивка.—Е,давидим,какъветвоят

проблем?—Абсолютносъмзатънала—подемаФран.—Ивече…вече…незнамкакводаправя.—Дълговелиимаш,Фран?—питаЕмамило.—Да—отвръщаФранстреперещгласивъздъхватежко.—Затъналасъмдоушите.

Дължапаринабанката,имамзадълженияповсичкитесикредитникарти.Взеласъмсуматипариназаемотсестрами…Нонемогадасевъздържа…немогадапрестанадахарча.Азпросто…обожавамдакупувамразнинеща.

—Каквинещапо-точно?—питаРорисилнозаинтригуван.—Амивсъщностиазнезнамкакви—казваФранследкраткапауза.—Дрехизамен,

дрехизадецата,разнинещазакъщата,общовзето,излишниджунджурии…Апослезапочватдапристигатсметките…иаз…азгиизхвърлям.

Емамихвърлямногозначителенпоглед,аазповдигамлековеждивотговор.—Ребека?—казватя.—Франочевидносрещазатруднениясуправлениетонапаритеси.

Каквобитрябвалоданаправи?—Е,Фран—започвамзадушевно,—първотонещо,коетотрябваданаправиш,еда

проявишсмелостидасеопълчишнапроблемаси.Свържисесбанкатаиимкажи,четиетруднодауправлявашпаритеси.Хорататамнесачудовища!Теискатдапомогнат.—Обръщамсеправокъмкамератаисевглеждамнастойчивовобектива.—Бягствотоикриенетоотпроблеманищонерешава,Фран.Колкотопо-дългоотлагаш,толковапо-лошоставаположението.

—Знам,чеетака—съгласявасеФранстреперещгласец.—Знам,чесиправа.Аманееникаклесно.

—Знам,ченеелесно—казвамсъчувствено.—Многодобрезнамколкоетрудно.Нотрябвадаустоиш,Фран!

—Ребека—казваЕма,—смяташли,четоваечестосрещанпроблем?—Боясе,чеда—отговарям,катообръщамглавакъмнея.—Тъжнотое,чемнозинахора

несъумяватдапоставятнапървомястофинансоватасисигурност.—О,не—казваЕмаиклатисъжалителноглава.—Тованееникакдобре.—Ноникоганеекъснодабъдепоправено—продължавамаз.—Акохоратасъзнателносе

противопоставятнапроблемасиипоематотговорностзапостъпкитеси,целиятимживотщесепроменизадобро.

Провяширокуверенжестсръка,прикоетопогледътмиобхващацялотостудио.И…О,боже,тойе!Не,нехалюцинирам.Наистинаетой.Застаналевдънотонастудиото,нагърдитемуимабадж—оттези,дето

охранатагииздаванапосетителите,ипиенещоотпластмасовачашка…исякашенеделимачастоттовамясто.ДерекСмийтевстудиотона«Сутрешнокафе»,самонадесетинаметраотмен.

ДерекСмийтотЕндуичБанк.Нотова…товаеневъзможно.Да,амаеточеевъзможно.ТамнаистинастоиДерекСмийт.Неразбирам.Каквоправитой

тук?О,боже,сегапъкотправяпогледправокъммен.Сърцетомисеразбиватревожно,преглъщамтежко,опитвайкиседазапазясамообладание.—Ребека?—чувамгласанаЕма.Правяусилиеданасочавниманиетосиотновокъмшоуто.Нодоринесиспомнямзакакво

всъщностговорим.—Значитисмяташ,чеФранбитрябвалодаотидедапоговорисбанковиясимениджър,

такали?—подтиквамеЕма.—Ъъъ…ами…точнотака—изломотвамибузитемиизведнъжпламват.О,боже,какводаправя?Тойгледаправовмен.Немогадаизбягам.—Итисиубедена—подеманановоЕма,—чеакоФранпрестанедакриекатощраус

глававпясъка,аподходиоткритокъмпроблема,щеможедасложивредживотаси,такали?—Точнотака—отвръщамкатороботисенасилвамдасеусмихнаведронаЕма.Усещамобачекакцялатащастливаувереноствдушатамисеизпарява.ДерекСмийтетук.

Нямакакдагоизтрияотсъзнаниетоси.Немогадазабравязанего.Исегавечевсичкичастиотмояживот,коитотакастарателнобяхпогребалавнай-

отдалеченотокътченаумаси,започватотноводасипробиватпъткъмповърхността.Неискамдасиспомнямникояоттях…Нонямамизбор.Етоги,идват,промъкватсевсъзнаниетоми,едначастицаужасяващареалност,следванаотвтора,трета…

—Е,некасенадяваме—казваРори,—чеФранщевъзприемесъветанаРебека,койтодействителноемногодобър.

СкарванетомисъсСузи.КатастрофалнатамисрещасТаркуин.Погръбнакамизапочватдапробягватотвратителниледенитръпки.

—Аетоиследващиянителефоненсъбеседник—казваЕма.—ИтоваеДжонотЛютън.Джон?

—Здравей,Ребека—долитадоменгласътполинията.—Работатаетам,ченаменощекатомалъксаминаправилизастраховкаисамииздализастрахователнаполица.Азобачесъмизгубилвсичкидокументи.Нопъксегамисещедаприберанасъбранатасума,налиразбираш?

«Виза»картатами—блокирана.Картатамиот«Октагон»—конфискуванапредцялатаоназитълпа.Господи,каквоунижение!

Стига,Ребека,престани!Съсредоточисе.Съсредоточисе.—Вдействителносттоваедостачестосрещанпроблем—чувамседаказвам.—Помните

лииметонакомпанията,издалаполицата?—Не—отговаряДжон,—нямамнинай-малкапредстава.Банковатамисметка.Хилядилиридългове.ДерекСмийт.О,боже,лошомие.Искамдаизбягамидасескриянякъде.—Е,независимоченесиспомняте,бихтемоглидагоиздирите—продължавамсупорито

лепнатаналицетоусмивка.—Катоначаломожетедасеобърнетекъмнякояагенция,коятоеспециализиранавиздирванетонаподобнидокументи.Щепроверяищевисъобщяиметонаагенцията,номисля,чесеказваха…

Целиятмиужасен,безреденживот.Нищо—нищичкоотнегонесееизпарило.Всичкосиетамимечакакатонякакъвогроменпаяк.Дебнеметърпеливоисамочакадасвършаттезителефонниобаждания,задамеоплетеотнововмрежатаси.

—Боясе,чевреметониизтече—побързвадавметнеЕма,когатостигамдонякакъвлогичензавършек.—Хилядиблагодарностинанашияфинансовексперт,РебекаБлумууд.Уверенасъм,чевсичкищепоследвамемъдритейнапътствия.СледрекламнатанипаузаочаквайтерезултатитеотнашетопътуванедоНюкасъл,кактои«ХивънСент7»наживотук,встудиото.

Отновозамръзвамезамиг-двавочакванеиндикаторътнакамератадаугасне,следкоетовсичкисеотпускамеираздвижваме.

—Дотукдобре—отронваЕма,загледанавлистапредсебеси.—Давидимкаквоследва…—Чудесносесправи,Ребека—казваРоривъодушевено,катомисеусмихваведро.—

Отличнаработа.—О,Зелда—скачанакракаЕма,—можелидатикажадведуми?Страхотнабеше,Ребека

—добавятя.—Наистинастрахотна.Изведнъжвсичкиизчезватнанякъдеиазоставамсаманаснимачнатаплощадка,

беззащитнаиуязвима.ОтчаяносеопитвамдаизбягвампогледанаДерекСмийтидамисляколкотосеможепо-бързо.

Можеидауспеядасеизплъзнапрезнякойстраниченизход.Аможеипростодаостанадасиседянадиванаиданемърдамоттук.Всенякогащему

доскучееищеситръгне.Амида,предполагам,ченямадапосмееданавлезевсамотоснимачнопространство,налитака?

Можеидасепресторя,чесъмнякойдруг.Върхът!Ибезтовасцелиятозигрим,детомигосложиха,изглеждамкатосъвършенодругчовек.

Ей,чакаймалко!Изведнъжмихрумванещодруго—амида,койказва,четойизобщомеевидял?!Можебиетукпорадинякаквасъвършеноразличнапричина.Вероятнощеучаствавшоутоилинещоподобно.Точнотака.Присъствиетомутукняманищообщосмен.Значи…ставам,минавамзабързанопокрайнего,измъквамсенавънивсичкощеенаред.

—Извинявай,душа—приближавакъмменнякакъвмъжвджинси,—аматрябвадамахнаоттуктозидиван.

—О,добре—скачампослушноотмястотоси.Вжеланиетосиданесепречкамначовекаобаче,попогрешкаотновосрещампогледана

ДерекСмийт.Продължавадагледаправовмен.Чакаме!О,боже!Добреде,самобезпаника!Всичкощебъденаред—продължавайдавървиш,Ребека!

Простопродължавайдасивървишисеправи,ченегопознаваш.Грижливоотбягвайкипогледаму,азсипооправямужбезгрижнополата,поемамси

дълбокодъх,стисвамзъбиисеустремявампрезстудиотокъмизхода.Крачарешителноиделово,скаменноизражениеналицетоиочи,прикованивдвойнатавратакъмкоридора.Дотукдобре.Браво,Ребека!Оставатсамоощеняколкокрачки.Самоощеняколкокрачкии…

—МисБлумууд!Гласътмусезабивавтиламикатокуршум.Замигмиминавамисълтадасепресторя,чене

съмгочула.Можебидоридасехвърлятичешкомкъмвратата.НоЗелдаиЕмасаспрелиблизодонеяинещосиговорят.Сигурносагочулидамевика.О,боже,нямаизмъкване!

Обръщамсенапета,катосепреструвам,чесечудякойлимевика—надявамсе,чеизглеждамубедително,когатоприсвивамнеувереноочикъмнего,сякашедвасегаговиждам.

—О,здравейте!Неможедабъде!—казваммуслъчезарнаусмивка.—Какваизненада!Каксте?

Единоттехницитениправизнакдаговоримтихо,прикоетоДерекСмийтмеприхващазалакътяинастойчивомеизвеждавъвфоайетопредстудиото.Тамсеобръщакъммен,аазмусеусмихвамсхладнокръвнаучтивост.Хм,добреде,даприемем,четоваееднанай-обикновенасрещавобществото.

—МисБлумууд…—Днесвреметоечудесно,немислители?—казвамведро.—МисБлумууд,срещатани!—отвръщамиДерекСмийтмногозначително.О,боже,надявахседосегадаезабравил!—Срещатани…—повтарямкатоехоисепреструвамнаразсеяна.—Ъъъ…—Изведнъж

меосенявагениалновдъхновение:—Точнотака.Заутре,нали?Снетърпениеочаквамдаяпроведем.

ДерекСмийтизглеждатака,сякашвсекимигщеизбухне.—Неезаутре,мисБлумууд!Бешезапонеделниксутринта!Ивиеизобщонесеявихте!—Ооо?!—отронвамужзамислено.—Ааа,да,оназисреща.Вижте,извинявайтезатогава.

Смятахдадойда,честно.Самоче…самоче…Самоче…немогадасесетя:занитоедно-едничкодостоверноизвинениезанеявяването

ми.Вечесъмизползвалаабсолютновсичкивъзможнипричинизаизклинчване.Свеждамочи,хапяустни,пристъпвамсмутенооткракнакрак…абеседнадума,чувствамсекатопровинилоседете.

—МисБлумууд…—пускауморенавъздишкаДерекСмийт.—МисБлумууд…—повтаря,катопотърквазамисленосдланлицетоси.Послемепоглеждаипродължава:—Съзнавателиотколковремевечевипишаписмоследписмо?Давателисисметкаоткогасеопитвамдавиубедядадойдетевбанкатадапоговорим?

—Ами…незнамсъвсем…—Отшестмесеца!—натъртваДерекСмийтиправимногозначителнапауза.—Цели

шестмесецавсеувъртатеиотлагате.Бихискалзамоментдасипредставитекаквомикоствавсичкотованаменсамия.Безкрайноибезсмисленописаненаписма.Десеткибезрезултатнителефонниобаждания.Часовеизгубеновремеиусилиякактозамен,такаизаасистенткатамиЕрика.Времеиусилия,които,акотрябвадабъдемоткровени,биималоповечесмисълда

вложимдругаде.Задаподчертаемисълтаси,правирязъкжестсръка,забравяйки,чедържичашкаскафе,

прикоетотечносттасеразплискваипокапвапопода.Той,изглежда,незабелязвакаквоестанало,защотопродължававсетакаафектирано:

—Най-сетнеуспявамдаизтръгнаотваствърдауговорказасреща.Въобразявахси,ченай-послестеосъзналисериозносттанаположениетоси…Нокаквостава?Несеявяватенасрещата.Изчезватебезследно.Обаждамсевдоманародителитеви,задаразберакъдемогадавиоткрия,абащавимеобвинява,чесъмедвалинелудзавръзване!

—О,съжалявамзатова—правяизвинителнафизиономия.—Нотатко,налиразбирате,емалконещовманиаченнатемапреследване.

—Вечебяхготовдавиотпиша—продължаваДерекСмийт,повишавайкигласисякашизобщонемеечул.—Вечебяхготовдавиотпиша,ноеточетазисутринминавампокрайголяммагазинзателевизориикаквовиждамнавитрината?Нашестразличниекранавиждамизчезналата,потъналатавдънземяРебекаБлумууддасъветванацията.Ипокаквивъпроси,молявисе?—Тойпочтисеразтрисаотсмях.(Такаде,понеазсимисля,чееотсмях.)—Пофинансови!Виедаватесъветинахората…пофинансовивъпроси!

Отправяммувъзмутенпоглед.Немисля,четоваечактолковасмешно!—Вижте,многосъжалявам,ченеуспяхдадойданапоследнатанисреща—казвам,

опитвайкиседазвучаделово.—Точнотогавабяхизпадналавдостазатрудненоположение.Нобихмемоглидапренасрочимсрещатаи…

—Дапренасрочимсрещатали?—извикваДерекСмийт,разсмивайкисепочтиистерично,сякашсъмказаланякакваневероятнашега.—Дапренасрочимсрещата!

Гледамгосдълбоковъзмущение.Тойопределенонемевъзприеманасериозно,налитака?Доринеслушакаквомуговоря.Казвамму,чеискамдасинасрочимсреща—инаистинагоискам—атойгоприеманамайтап.Отнасясекъмменкатокъмнякакъвкомедиенперсонаж.

«Естествено—обаждасенякаквогласчедълбоковмен.—Помисликаксиседържалатисаматадосега.Помисликаксисеотнасялатикъмнего.Иакотрябвадабъдемоткровени,цялочудое,четозичовекизобщоесклонендаразговарястеб.»

Поглеждамговлицето,всеощеразкривеноотгорчивсмях,и…изведнъжсякашотрезвявам.

Защотоосъзнавам,чевдействителностпрезцялототовавремеДерекСмийтепроявявалкъмменмногоповечеразбиранеитолерантност,отколкотобимоглодасеочаква.Тойможешеотдавнавечедамиеблокиралбанковатасметка,налитака?Илидамиеизпратилсъдия-изпълнител.Илидамеевкаралвчерниясписъкнанеблагонадежднитеклиенти.Посвоемутойвсъщностсеотнасямногомилосмен.

—Чуйте,мистърСмийт—започвамприпряно,—моляви,дайтемиощееднавъзможност.Наистинаискамдасложавредфинанситеси.Искамдасиизплатязадълженията.Ноимамнуждаотпомощтави.Аз…—Преглъщаммъчителноиказвам:—Моляви,молявидамипомогнете,мистърСмийт.

Наставапродължителномълчание.ДерекСмийтсеоглежданаоколо,катонапразнотърсикъдедаоставичашкатаскафе,послевадиотджобасибяланоснакърпаипопивапоттапочелотоси.Прибираяимиотправяпроникновенпоглед.

—Сегавечеговоритесериозно—казванай-сетнетой.—Да.—Истеготовадаположитенеобходимитеусилия,такали?—Да.И…—Прехапвамлекоустни.—…исъмвистрашноблагодарназапроявеното

търпениеиразбиране.Наистинасъмвидълбокоблагодарна.

Изведнъжмисеприплаква.Искамдабъдадобра.Искамдасложавредживотаси.ИскамДерекСмийтдамикажекакводанаправя,задагопостигна.

—Добре—казватойнай-сетне.—Щеопитамедаоправимнещата.Елатевофисамиутресутринта,точнов9.30,задасипоговорим.

—Благодаря—отвръщамиусещамдамезаливавълнанаогромнооблекчение.—Многовиблагодаря.Щедойда.Обещавам.

—Добрещеетозипътдаудържитенадуматаси—казватой.—Иданямаповеченалудничавиизвиненияиклинчене.—Полицетомупробягвалекаусмивкаидобавя,катомахвакъмстудиото:—Впрочем,мисля,чевеликолепносесправихте.Всичкитевисъветибяхамноготочнииразумни.

—О!—възкликвамизненадано.—Ами…благодаря.Тованаистинае…—Покашлямселекичкоипитам:—Авие,впрочем,каквлязохтевстудиото?Мислехси,чеиматмногострогиправилазасигурност.

—Такае—кимваДерекСмийт.—Нодъщерямиработивтелевизията.—Усмихвасеидобавясособенатоплотавгласа:—Започнаточнооттовашоу.

—Наистинали?—питамудивено.Господи,колконевероятно!ДерекСмийтимадъщеря.Катосепозамисличовек,сигурноси

имацялосемейство.Съссъпругаитъйнататък.Амачеработа—койбипредположилподобнонещо?!

—По-добредавървя—казватой,катодоизпивакафетоси.—Идванетомибешедостанепредвиденовсъщност.—Послемиотправястрогпоглед:—Щесевидимутресутринта.

—Непременно—отвръщамбързоивъпрекичетойвечеетръгналкъмизхода,добавям:—И…благодаря.Многоблагодаря.

Тойизлиза,аазсеотпускамнанай-близкиястол.Простонемогадаповярвам,четоку-щосъмпровелацивилизованивсъщносттвърдеприятенразговорсДерекСмийт!Койтонавсичкотоотгоресеоказаистинскисладур.Държасетолковамилоивнимателносмен,адъщерямуработивтелевизията…Искамдакажа,койзнае,можеиснеядасезапозная.Нищочуднодасесприятелясцялотосемейство.

Страхотнобибило!Даимходянагости,задавечерямезаедно,поприятелски,инавходаженамущемепосрещасдружелюбнапрегръдка,апослещейпомагамзасалататаитъйнататък…

—Ребека!—чувамнякойдамевикаиззадгърбами.ОбръщамсеивиждамЗелдадаприближавакъммен,свечниясибележниквръка.

—Здрастипак!—усмихвамйсещастливо.—Каке?—Върхът—отвръщатя,послепридърпвастолисядадомен.—Щемиседаси

поговориммалко.—О!—казвам.—Амидобре.Закакво?—Всичкисмятаме,четиднессесправистрашнодобре—започваЗелда.—Страхотно

добре!ГоворихсЕмаиРори,асъщоиснашияглавенпродуценти…—Тяправикраткапаузазапо-голямефект.—…ивсичкиискамедаучаствашпаквшоутони.

Зяпвамяневярващо.—Имашпредвидда…—Невсякаседмица,разбирасе—казваЗелда.—Норедовно.Мислихмесизатрипъти

месечно.Смяташли,чещеможешдаговместишвработниясиграфик?—Аз…аминезнам—отвръщамзамаяна.—Мисля,чеда.—Чудесно!—възкликваЗелда.—Вероятнобихмемоглидапускамеипонякоябезплатна

рекламанасписаниетови,заданероптаешефътти.—Надраскванещоналистхартия,после

вдигапогледкъммен:—Нямашагент,нали?Ясно,значитрябвададоговорязаплащанетодиректностеб.—Замълчавазамиг,катопоглеждавбележникаси,послепродължава:—Това,коетотипредлагаме,наснимаченден,е…

ДВАДЕСЕТИТРИПъхамключавключалкатаибавноотварямврататанаапартамента.Сякашсаминалиедва

линемилионгодини,откактозапоследенпътсъмбилатук,исечувствамкатосъвършеноразличенчовекотпреди.Някакпорасналаипомъдряла.Илипроменена.Иликаквотоидабилотам.

—Здрасти—отправямпредпазливокъмсмълчанияапартаментипускамчантатасинапода.—Ималинякой…

—Беки!—възкликваСузи,изскачайкинапраганадневната.Обутаевчеренластиченпанталонидърживръкатасинедовършенафоторамка,коятоезапочналадаоблепвасдънковплат.—Божемой!Къдебеше!Каквостава?Видяхтедасепоявявашв«Сутрешнокафе»ипростонеможехдаповярвамнаочитеси!Обадихимсеиискахдаговорястеб,ноказаха,четрябвалодаимамнякакъвфинансовпроблем.Добреде,викамим,искамсъветкъдедаинвестирамполовинмилион?Теобачеказаха,четованебило…—Тямлъкварязкоипакпита:—Беки,къдебеше?Каквостава?

Нейотговарямнаправо.Гледамкупчинатаадресиранидоменписма,струпанинамасичкатавантрето.Бели,явноофициалнипликове;кафявипликовеспрозорче;пликовесъсзаплашителеннадпис«Последнонапомняне».Най-страховитатакупчинаписма,коятоможетедасипредставите.

Самоченякакси…тевеченемиизглеждатчактолковастраховити.—Бяхпримамаитатко—вдигампогледкъмСузи.—Апослебяхвтелевизията.—Ноаззвънихнародителитети!Итеказаха,ченезнаяткъдеси!—Знам—отвръщамиусещам,чесеизчервявамлеко.—Те…темепазехаот…отедин

преследвач.—Виждам,чеСузимегледастоталнонеразбиране.Което,предполагам,енапълнообяснимо.—Добреде—казвамотбранително,—налитиоставихсъобщениенателефонниясекретар,чесъмдобреиданесетревожиш?!

—Да,оставиласи—извикваСузи,—аманалипофилмитевсетакаправят!Коетообачеозначава,челошитесатехваналиисатиопрелипатлаквслепоочието!Амиазвечемислих,чесимъртва!Мислех,чесатенакълцалинамилионпарченцаисате…такаде…някъде.

Вглеждамсевлицетой.Нямашега,нямамайтап.Наистинасеепобъркалаоттревога.Изведнъжмиставаадскикофти.Нетрябвашедаизчезвамтака!Постъпихужаснолекомислено,безотговорноиегоистично.

—О,Сузи!—Импулсивносехвърлямкъмнеяияпрегръщамсилно.—Съжалявам,наистинасъжалявам.Несъмискаладатетревожа.

—Добре,добре—отвръщаСузиисъщомепрегръща.—Отначалосеразтревожихнаистина…амапослесеуспокоих,чесидобре,катотевидяхпотелевизията.Бешестрахотна,впрочем!

—Наистинали?—питамиусещамъгълчетатанаустнитемидапотрепватвзараждащасеусмивка.—Наистиналимислиштака?

—О,да!—възкликваСузи.—Бешестопътипо-добраоттозисмотанякЛюкБрандън.Амачеарогантентип,Господи!

—Да—казвамследмикроскопичнапауза,—можеби.Нопъкследпредаванетоседържавсъщностдостамилосмен.

—Такали?—питаСузиспълнобезразличие.—Кактоидае,тибешестрахотна!Искашликафе?

—О,да!—отговарямитяизчезвавкухнята.Вземамкупчинатаписмаисметкиибавнозапочвамдагипреглеждам.Допредиденсамият

имвидбимехвърлилвсляпапаника.Ивсъщност,всичкитебихазаминалидиректновкошчетозабоклук—неотворениинепрочетени.Нознаетеликакво?Днеснечувствамикапчицастрах.Не,честно,какизобщосъммогладабъдатакаватоталнаглупачкапоотношениенафинанситеси?!Каксъммогладабъдатакаваужаснастрахливка?!Ааа,не!Тозипътщеподходякъмкупчинатасметкикактоподобава.Щеседнасчековатасикнижкаиспоследнитеполученибанковиизвлеченияиметодичнощепрегледдамисортирамцялатабъркотия.

Гледайкипликоветевръкатаси,изведнъжзапочвамдасечувствамстрашнопорасналаиотговорна.Прозорливаиразумна.Щеоправяживотасииотднеснататъкщедържафинанситесивидеаленред.Веченапълноиокончателносъмпромениланагласатаиотношениетосикъмпарите.

Иосвентова…Добреде,азвсъщностнямадавикажаколкоточномиплащат,но«Сутрешнокафе»ми

плащакуппари.Купищапари.Нямадаповярвате,амазавсякоучастие,задаотговарямнавъпросиназрителите,щеполучавам…

О,адскисесмущавамдавикажаточноколко.Даречем,чее…хм…достамного.Хи-хи-хи!

Простонемогадасеспрадасихихикампотозиповод.Откактомигоказаха,сеносянадземятакатощастливоперце.Татаказначи,сегавечещемогабезпроблемдаразчистявсичкитесизадължения.По«Виза»картата.Ипокартатаот«Октагон».Ипарите,коитодължинаСузи.Абе…всичко!Най-после!Най-послеживотътмищепотеченормално.

—Добреде,защоизчезнатакаизведнъж?—питаСузи,излизайкиоткухнята,скоетотакаместресна,чечакподскочих.—Какъвтибешепроблемът?

—Незнамвсъщност—въздъхвамиоставямкупчинатапликовевърхумасичкатавантрето.—Изведнъжмисеприискадасемахнаотвсичкоидапоразмисля.Чувствахсеадскиобъркана.

—ЗарадиТаркуинли?—веднагапитаСузи,прикоетоусещамкаксесковавамвтревожнопредчувствие.

—Отчасти—казвамследкраткапауза,преглъщайкимъчително.—Защопиташ?Тойкакво…

—Знам,ченесипадашчактолковамногопоТаркуин—отвръщаСузисъссъжаление,—носъмубедена,четойнаистинатехаресва.Предивечеряминазамалкоитиоставиейоноваписмотам—добавяимипосочвамушнатияврамкатанаогледалотокремавнацвятплик.

Вземамгослекотреперещиръце.О,боже,какволимипише?Поколебавамсезасекунда,послеразкъсвампликаиотнегонаподаизпадаединбилет.

—Заопера—казваСузи,катоговдига.—Затазивечер!—възкликватяимепоглеждаразвълнувано.—Господи,Беки,какъвкъсмет,чесевърнаточноднес!

Зачитамписмотоинаправонемогадаповярвам:

«МиламиРебека,Простимизаплахостта,порадикоятонетисеобадихпо-рано.Ноколкото

повечевремеминава,толковаповечеосъзнавамкаквоогромноудоволствиемидоставипрекаранатастебвечериколкомногобихискалотноводаизлеземзаедно.

Билетътеза„DieMeistersinger“[1]вОпераХауз.Азпривсичкиположениящеотидаищебъдаистинскищастлив,акоитиуспеешдадойдеш.»

Искренотвой:ТаркуинКлийт-Стюарт“

Гледамписмото,обзетаотбезкрайнообъркване.Каквоозначаватова?ДаличевкрайнасметкаТаркуиннаистинанемеевидялдамуровяизчековатакнижка?Иличемеевидял…ноерешилдамипрости?Иличеепълнокуку?

—О,Беки,трябвадаотидеш!—възкликваСузи,коятоепрочелаписмотоиззадрамотоми.—Непременнотрябвадаотидеш!Тойщебъденаправосъсипан,аконеотидеш.Наистинамисля,чеТаркуинстрашномноготехаресва.

—Немогадаотида—казвамипускамписмотонамасичкатаподогледалото.—Имамделовасрещадовечера.

—Е,нямапроблем—свивараменеСузи.—Щеяотложиш.—Аз…немога.Доставажнае.—Ооо!—проточваСузипотресено.—АмигоркичкиятТаркуин?Щеседитамищете

чака,тръпнещотвълнение…—Защонеидешвместомен?—предлагамйаз.—Тиотиди.—Наистинали?—сбърчвачелоСузиипоглеждаколебливокъмбилета.—Бихмогла

всъщност.Обичамоперата.Амадатикажачестно…—Недовършваизречениетосиимепоглеждаизпитателно:—Скойимашсреща,впрочем?

—С…сЛюкБрандън—отговарям,катосеопитвамгласътмидапрозвучибезразлично.Стараниятамисабезсмислениобаче,защотоусещамкаксеизчервявам.—СЛюкБрандънли?—питаозадаченоСузи.—Каквопъкиматеда…—започватя,но

мепоглеждаиизражениетойпостепенносепроменя.—О,не!Беки?!Самонемиказвай,че…—Самоделовасрещае—отговарям,избягвайкипогледай.—Нищоповече.Деловихора

сесрещат,задапоговорятзабизнес.В…вделовасреда.Нищоповече.Ибуквалнопобягвамкъмстаятаси.Деловасреща.Дрехизаделовасреща.Добре,ядавидимсега…Изваждамвсичкитесиделовитоалетиигинареждамвърхулеглото.Синкостюм.Черен

костюм.Розовкостюм.Безнадежднаработа.Тъмносивраиранкостюм?Хммм.Майщеепрекаленоделово.Кремавкостюм…по-скорокатозасватба.Зеленкостюм…аматозицвятнебешелиналошкъсметилинещоподобно?

—Каквосмяташдаоблечеш?—питаСузи,катонадниквапрезотворенатавратанастаятами.—Можебинещоновичко,а?—Лицетойсветва.—Хей,яхайденапазар!

—Напазарли?—питамразсеяно.—Ммм…можеби.Обикновеноаз,разбирасе,бихподскочиладонебетоотрадостсамопримисълтаза

пазаруване.Иведнагабиххукнала.Днесобаченякакси…О,незнамвсъщност.Чувствамсенякакпрекаленонапрегната,задатръгнадапазарувам.Катопренавитапружина.Номисля,чебихмогладаотдамнапазаруванетодължимотовнимание.

—Беки,немеличукаквотиказах?—възкликваСузиизненадано.—Казахти:„Хайденапазар!“.

—Да,чух—хвърлямйбегълпогледаз,послевземамедначернаблузкаияоглеждамкритично.—Всъщност,по-добредагооставимзадругпът.

—Искашдакажеш,че…—Сузизамълчавапотресено.—Искашдакажеш,ченеискашдаходимнапазарли?!

—Именно.Настъпвамълчание,толковатежкоидълбоко,чевдигамочиотблузкатаивиждамСузида

мегледабезкрайноизненадано.

—Неразбирам—казватянай-сетнеиизглеждаявноразтревожена.—Защоседържиштакаоткачено?

—Неседържаоткачено!—свивамнеопределенорамене.—Простонямамнастроениезапазаруване.

—О,господи!Нещонеенаред,нали?—извикваСузиискреноуплашена.—Знаехсиаз,знаехси.Сигурносиболна.—Притичвапритесненодоменислагаръканачелотоми.—Данямаштемпература?Болилитенещо?

—Не!—отговарямпрезсмях.—Не,разбирасе!—Данесатеударилиснещопоглавата?—питаСузиизапочвадаразмахваръкапред

лицетоми.—Колкопръстивиждаш?—Сузи,престани,добресъм—побутвамръкатайнастрани.—Честно.Просто…нямам

настроениезапазаруване.—Вдигамединсивкостюмигослагампредгърдитеси.—Каквощекажешзатози?

—Виж,Беки,сериозно,тревожасезатеб—клатиСузиглава.—Мисля,четрябвадаидешдасепрегледаш.Толковаси…различна.Чакмеплашиш.

—Да,наистина—казвам,катовземамеднабялаблузаисеусмихвамнаСузи.—Можебисъмсепроменила.

Целиятмиследобедотивавтовадаизберакаквощеоблекавечерта.Всъбличанеи

обличане,впробваненаразличнитоалети,наразличникомбинациимеждуотделнидрехи.Токусиспомнямзаедноилидруго,забутанонейдевдънотонагардероба(трябванякойпътдагиобуятезилилавиджинси).Нопостепеннорешавам,чещеенай-добредаоблеканещопо-обикновеноисдържано.Спирамсенанай-красивиясичеренкостюм(отразпродажбав„Джигсоу“,предидвегодини),бялатениска(„МаркендСпенсър“),високидоколенетечернивелурениботушки(„ДолчеиГабана“).(Намамаобачеказах,чесанаше,английскопроизводство.Коетовпрочембешегрубагрешка,защотопослетяпоискадайкупяинанеясъщите,такачемисеналожидакажа,чесасесвършили.)Облякохтакакомбиниранияситоалет,прибрахкосатасинакоквисоконатилаисезаоглеждахвогледалото.

—Многодобросъчетание—възхитеноподхвърляСузиоткъмвратата.—Имногосекси.—Сексили?—трепвамизненадано.—Неискамдаесекси!Искамдаеделово.—Анеможелидаеидветеедновременно?—предлагаСузи.—Деловоисекси?—Аз…Не!—казвамследкраткапаузаиотклонявампогледвстрани.—Не,неискамдае

секси.НеискамЛюкБрандъндасипомисли,чесъмсеиздокараласпециалнозанего.Неискам

дамудаваминай-малъкповоддасипомисли,чепаксъмразбраланеправилнозакакъвтипсрещаставадума.Катопоследнияпът.

Изневиделицаотновомеобхващачувствонаунижение,когатосиспомнямзаонзиужасенмоментв„ХарвиНикълъс“.Тръсвамсилноглава,задапрогонятезимислиидауспокояритъманасърцетоси.Подяволите,защоизобщомитрябвашедаприемамтазипоканазавечеря?!

—Искамдаизглеждамколкотосеможепо-сериознаиделова—казвамисесмръщвамсуровосрещуотражениетосивогледалото.

—Ясно—казваСузи.—Втакъвслучайзнамоткаквоимашнужда.Отподходящиаксесоари.Отнякойаксесоарнабизнесдама.

—Катокаквонапример?Електроненорганайзерли?—Като…като…—Сузисезамислязамиг,послеотсича:—Добре,хрумнаминещо.

Чакаймалко,ейсегасевръщам…

Вечертапристигамв„Риц“петминутислед19.30ч.,когатотрябвашедасесрещнем.

Когатопрекрачвампраганаресторанта,виждам,чеЛюкевечетам,седи,облегналсенебрежноназаднастоласи,иотпиваотнещо,коетомиприличанаджинфис.Правимивпечатление,чеесразличенкостюмоттози,скойтобешесутринта,асъщоиедруга,тъмнозеленариза.Изглежданаправо…Хм…достадобре.Достадобреизглеждащ.

Неособеноделововсъщност.Акатосезамисля,ресторантътсъщонееособеноделови.Целиятевсвещнициизлатни

гирлянди;столоветесаспрекраснарозоватапицерия;атаванътмуеневероятнокрасивоизрисуван—целиятвоблациицветя.Залатаеокъпанавсветлинниотблясъцииизглеждастрахотно…

Амивсъщност…думата,коятомиидванаум,е„романтично“.О,боже!Сърцетомисеразтуптявалудешкиотнерви.Хвърлямбързпогледкъм

отражениетосивукрасенотосъсзлатнигирляндиогледало.Облеченасъмсчерниясикостюмот„Джигсоу“,бялататенискаичернитевелурениботушки—кактоивъзнамерявахпървоначално.Сегаобаченосяибройна„ФайнаншълТаймс“подмишница,чифточиласрамкиоткорубанакостенурка(спрозрачнистъклабездиоптър),обемистотосидипломатическокуфарчеведнатаръка,авдругата—„поразяващияаксесоар“наСузи—лаптоп„ЕпълМак“.

Майсъмпрекалиласаксесоарите.Чудяседалинемогадасешмугнабързичкообратновъвфоайетоидаоставя

дипломатическотосикуфарченагардероб(въпрекиче,дасипризная,бихпредпочелапростодагозарежананякойстолизавинагидазабравязасъществуванетому),когатоЛюквдигапогледотчашатаси,забелязвамеисеусмихва.Мамкаму!Принуденасъмдапоемакъммасатаподебелиямъхесткилим,катосестараядаизглеждамколкотосеможепо-непринуденоотпусната(въпрекичеидветемиръцесазаетисшантавиаксесоари,аеднатанавсичкотоотгорееплътноприлепналадотялото,задапопречина„ФайнаншълТаймс“дасесвлеченапода).

—Здрасти—казваЛюк,когатонай-сетнестигамкриво-ляводомасата.Учтивостава,задамепосрещне,ивтозимигосъзнавам,ченемогадамуподамръказа

деловоръкуване,защотодържалаптопа.Скърцайкимисленосъсзъби,оставямдипломатическотосикуфарченапода,премествамлаптопаотдяснатавляватасиръка—прикоетозамалкодаизпусна„ФайнаншълТаймс“—инай-сетнеслекопорозовелиотсмущениебузимуподавамделоворъказапоздрав.

ПолицетонаЛюкпробягвасянканаусмивкаитойтържественосеръкувасмен.Отдръпвамистолдаседнаиучтивонаблюдавакакоставямлаптопавърхупокривкатанамасата,готовзаупотреба.

—Внушителнамашинка—отбелязваЛюк.—Много…високотехнологична.—Да—отвръщамимуотправямкратка,хладноделоваусмивка.—Честогоползвам,за

дасиводябележкиповременаделовисрещи.—Аха—кимваЛюк.—Явносимногоорганизиранчовек.Очевидномечакадавключалаптопа,такаченатискамбутона,койтомиепоказалаСузи—

прикоето,спореднея,екранътбитрябвалодасветнеитъйнататък.Обаченищонесветва.Небрежнонатискамповторнобутона—пакнищо.Достасилногоудрямтретипът—като

сепреструвам,чепръстътмисееподхлъзнал—ипакнищо.Мамкаму,амаченеудобносеполучава!ЩолиизобщояслушамСузи?!

—Някакъвпроблемлиима?—питаЛюк.—Не!—отвръщамнасекундатаирязкозатварямкапаканалаптопа.—Самоче…

размислихирешихданегоизползвамточносега.—Бръквамвчантатасииизваждамголемиясижурналистическибележник.—Реших,чещеепо-добредасинахвърлямбележкитенаръка.

—Прекраснаидея—кимваЛюкодобрително.—Билижелалачашашампанско?—О!—възкликвамизненадано.—Ами…може.—Чудесно—казваЛюк.—Надявахсе,чещеприемеш.Вдигапогледидомасатанисякашотнебитиетосематериализиракелнерсбутилка

шампансковръка.Адскискъпо,притова—„Крюг“.Нямаобачедасеусмихвам,нитодапоказвамзадоволство,изобщонищо.Презцялото

времещебъдахладносдържанаиделова.Всъщност,щеизпиясамоедначашашампанско,следкоетощеминатвърдонаминералнавода.Задамогадамисляясноиделово,налитака?

Докатокелнерътсипвашампансковиздълженатакристалначашапредмен,аззаписвамвбележникаси:„РаботнасрещамеждуРебекаБлумуудиЛюкБрандън“.

Единмиггледампреценяващонаписаното,послегоподчертавамдвапъти.Сегаедобре.Такаизглеждасъвсемделово.

—Ами…—казвам,катовдигампогледотбележникаси,асъщоичашатасизаназдравица—…забизнеса.

—Забизнеса—отвръщакатоехоЛюк,следкоетосеусмихвакривоидобавя:—Замалкотобизнес,койтомиостана.

—Вкакъвсмисълмалко?—зяпвамгоозадачено.Ивследващиямигмисветва:—Искашдакажеш,че…следтова,коетоказав„Сутрешнокафе“…Неприятностилиимаш?

Тойкимвамрачно.Усещамприливнасимпатиякъмнего.Такаде,Сузиеправа…Люкеадскиарогантен.Нопък,отдругастрана,смятам,че

постъпиадскисмело,катооповестинавсеослушаниекаквомислиза„ФлагстафЛайф“.Исега,аковрезултатнатовабъдеразорен…простонеечестно!

—Разоренлиси?—питамтихичкоисъчувствено.Люксеразсмива.—Е,нечакразорен.Ноднесследобедсеналожидадавамекупобясненияпреддругитени

клиенти—казваидобавясгримаса:—Датикажа,даобидишединотнай-големитесиклиентинаживопотелевизиятанеесреднай-нормалнитепрактикинавръзкитесобществеността.

—Е,азпъксмятам,чебитрябвалодатеуважаватзарадитова!—отвръщамскатегоричентон.—Затова,чесиказалкаквотомислиш!Такаде,вднешновреметвърдемалкохорагоправят.Нопъкбимоглодастанемотонакомпаниятати:„Ниеказвамеистината“.

Отпивамщедраглъткашампанскоипонежетоймълчи,вдигампогледдавидякаквостава.Люкмегледавтренченоснякакъвстраненизразналицето.

—Ребека,типритежавашудивителнатаспособностдауцелвашправовдесетката—казватойнай-сетне.—Точнотоваказахаинякоиотнашитеклиенти.Казаха,четованиебелязалокатокомпания,коятодържинапочтеността.

—О!—отронвам,всъщностдостадоволнаотсебеси.—Ами,хубаво.Значинесиразорен.

—Не,несъмразорен—отговаряЛюкидобавяслекаусмивка:—Самомалкопонащърбен.

Келнерътпаксематериализираотнищотоиотновоминапълвачашатасшампанско.Отпивам.Когатовдигамочи,Люкпакмегледавтренчено.

—Знаешли,Ребека,тисиизключителнопрозорливчовек—казватой.—Виждашнеща,коитоостаналитехоранезабелязват.

—О,ами…—вдигамипоклащамчашатасисшампанско.—НеяличукаквоказаЗелда?Азсъмсмесицамеждуфинансовгуруисъседскотомомиче.

Погледитенисесрещатидваматаизведнъжизбухвамевсмях.—Идавашмногоинформация,ноподостъпенначин.—Иимамголемипознания,коитообачеумелообвързвамсъсздравияразум.—Исиумна,исичаровна,исивесела,иси…—казваЛюк,загледанвчашатаси.Послевдигапогледикатомегледавочите,добавя:—Ребека,искамдатисеизвиня.Отдоставремеискамдатисеизвиня.Наонзиобядв

„ХарвиНикълъс“…правабеше…нетизасвидетелствахнужнотоуважение.Уважението,коетозаслужаваш.

Люкзамълчава,аазсевторачвамвпокривкатаиусещам,чебузитемипламват.„Лесномуенанегодамигоказвасега“,мислясияростно.Запазвамасав„Риц“,поръчвашампанскоисигурноочаквадасеусмихнаидакажа:„О,нямапроблем“.Дълбоковсебесиобачеазвсеощесечувствамнараненаотстаналото.Аследтелевизионниясиуспехтазисутринсъмвдоставойнственонастроение.

—Статиятамив„ДейлиУорлд“няманищообщосонзиобяд—казвам,бездавдигампогледотпокривката.—Абсолютнонищо.Итвоятнамек,чеима…

—Знам—отвръщаЛюксвъздишка.—Изобщонебивашедагоказвам.Товабешеедна…отбранителна,ядназабележка…повреме,когатотинибешеизправилавсичкитенанокти.

—Наистинали?—немогадаудържаусмивкатасиназадоволство.—Изправиласъмвивсичкитенанокти,такали?Ами!

—Тикакво,майтаплисиправиш?—възкликваЛюк.—Изневиделицанистоварвашскандаленматериалнацяластраницав„ДейлиУорлд“заединотнай-големитениклиенти!Итовааконееизправяненанокти,здравемукажи!

Ха!Тазипредставастрашномисенрави,всъщност.Цялата„БрандънКъмюникейшънс“изправенананоктизарадиДженисиМартинУебстър.

—ИАлишалибешеизправенананокти?—немогадасевъздържаданепопитам.—Несамобешеизправена,ноиподскачашенаноктитолковапъргаво,колкотой

позволявахамарковитейобувкиот„Маноло“—отвръщаЛюксухо.—Изаподскачаощепо-бързо,когатоузнах,чевсъщностеразговаряластебпредишнияден.

Ха!Ха!—Разкошно!—чувамседавъзкликвамабсолютнодетински.Иведнагасъжалявам,чесъмгонаправила.Никояуважаващасебесибизнесдамане

злорадства,когатопротивникътйсеподхлъзневкалта.Трябвашесамодакимнаилидаотронямногозначително:„А!“.

—Ами…итеблитеизправихнанокти?—питам,катосвивамужнебрежнорамене.Наставамълчание,акогатоследмалковдигамочи,виждамЛюкдамегледавтренченос

толковасериозноизражениеналицето,чесърцетомисеразтуптява.—Отдоставремесимеизправилананокти,Ребека—казватойтихо.Задържапогледаси

няколкосекунди,откоетонаменмиспирадъхът,послесвеждаочикъмменютосиипита:—Щепоръчвамели?

Вечерятанипродължичасовенаред.Говорим,говорим,ипакговорим,ипоръчвамеоще

нещо,итака…Всичкоетолковавкусно,чесърценемидавадаоткажакаквотоидабило.Авинотоетолковасупер,чебързо-бързоизоставямпланасидаизпиясамоеднаделовачашаипоследаминатвърдонаминералнавода.Повремето,когатодовършвамшоколадовиясисладкишотмноголистнотестославандуловсладоледикарамелизиранипарченцаоткруша,веченаближаваполунощиусещам,чезапочвамдаклюмам.

—Какенавкустовашоколадовочудо?—питаЛюк,довършвайкисвоясладкишсизвара.—Прелестно—отвръщамипобутвамкупичкатакъмнего.—Аманечакпъктолкова,

колкотобешелимоновиятмус.Истинатае,чесъмпреяладопръсване.Когатостигнахмедодесерта,аззапочнахдасе

колебаякакводасипоръчамотвсичкитеневероятновкуснозвучащисладкиши.ИтогаваЛюкказа,чещесипоръчамевсичкидесерти,чиитоименанихаресат.Коетосеоказапочтивсичкоотменюто.

Честно,имамчувството,ченикоганямадамогадасенадигнаотстоласи.Толковаеудобен,толковамиетопличкоиуютноивсичконаоколоетолковакрасиво,аглаватамиетакаприятнозамаяна,чеизобщонемисеискадаставам.Инай-вече…неискамтазивечердасвършва.Толковаприятнопрекарах.Анай-удивителнотое,чеЛюкнепрекъснатомеразсмива.Предисимислех,четойеадскисериозен,чегораздаваадскиинтелектуалноисигурноеадскидосаден,асеоказа,ченеетака.Всъщност,катосезамисля,презцялатавечеридумичканеобелихмепоработа.

Появявасеединкелнер,разчиствавсичкитенидесертничинииикупи,следкоетониподнасякафе.Облягамсеназаднастоласи,притварямочииснасладаотпивамняколкоглътки.О,боже,могадасиостанатукзавинаги.Дасипризная,достамисеспи—отчастизащотоминалатанощбяхтолкованервназарадипредстоящотосиучастиев„Сутрешнокафе“,чеизобщонемигнах.

—Трябвадатръгвам—казвампоедновремеисенасилвамдаотворяочи.—Трябвадасевръщамв…—Къдеживеех,впрочем?Аха,въвФулхам.—…въвФулхам.

—Да—отвръщаЛюкследкраткапаузаиотпиваоткафетоси.Оставячашкатасиипротягаръкакъмканичкатасмляко.Ипритовадвижениеръкатамудокосвамоята…изастива.Изведнъжусещамтялотомидасенапрягастранно.Бузитемипламватнасекундата,асърцетомизабивалудешки.

Добреде,признавам—нарочноприплъзнахръкатасинапътянанеговатакъмканичкатасмляко.

Простозадавидякаквощестане.Такаде,можешедасидръпнеръкатаотмоята,акобешепоискал,нали?Дасисипемляко,даподхвърлинякаквашега,последамикаже„леканощ“,налитака?

Аматойнегонаправи.Напротив,много-многобавнообгърнасдланмоятаръкаиястисна.Исегавечедействителнонемогадапомръдна.Палецътмузапочвадагалиритмично

киткатами.Усещамсякашсъссърцетосиколкогорещаинежнаекожатаму.Вдигамочиисрещампогледаму,втренченвлицетоми.Всичковменсякашсеразтапя.Немогадаоткъснаочиотнеговите.Немогадапомръднаръкатаси.Катохипнотизиранасъм.

—Тозимъж,скогототевидяхв„Терадза“…—казваЛюкследмалко,апалецътмупродължавадагалиленивокиткатами—…нещосериозноли…

—Не…само…—Опитвамседасезасмеябезгрижно,номиетолкованервно,чевместотовасеизкикотвам.—…познатмултимилионер.

Люкмегледанапрегнатоединмиг…послеотклонявапоглед.—Ясно—казва,сякашприключвайкитемата.—Е,можебиевремедатиизвикаме

такси…—Заливамевълнанаразочарование,носестараяданесипроличи.—Илида…Замълчава.Следвасякашбезкрайнапауза.Едвасипоемамдъх.Илида…какво?Какво„илида…“?—Познавамхорататукдостадобре—казванай-сетнеЛюк.—Акоискаме,бихмемогли

да…—Срещаизадържапогледами,предидадовърши:—…даостанем.Презтялотомипреминавасякашелектрическаискра.

—Искашли?Неспособнадаотговоря,самокимвамсглава.О,боже!О,боже!Товаенай-вълнуващото

нещо,коетосъмправилакогатоидабило!—Добре,изчакайметук—казваЛюк.—Отивамдавидядалищесенамерятдве

свободнистаизанас.Ставаиизлизаотресторанта,аазгледамследнегозамаяноиусещамръкатасистуденаи

някак…сломена.Двестаи.Двестаи…множественочисло.Значитойнямапредвидда…Неискада…О,боже!Каквонемиенаред?!?Пътувамемълчаливонагоресасансьора,придружениотдостолепенпортиер.Наняколко

пътипоглеждамЛюквлицето,нотойезабилбезизразенпогледправопредсебеси.Всъщност,почтинемиепроговорил,откактомепопитадалиискамдаостанем.Чувствамдамесковаванякакъвстраненстуд…Акотрябвадабъдачестна,вечепочтимисеискаданебешеималосвободнистаи.ЯвнообачеЛюкемноговажен…иредовенклиентна„Риц“.Накоментарамиколкоотзивчивисабиликъмнас,тойсвивараменеисухоотбелязва,чечестонастаняватукбизнеспартньоритеси.

Бизнеспартньоритеси.Забизнеспартньорлимесмята?О,подяволите,пълнатъпотия!Щемиседасибяхотишлавкъщи.

Вървимповнушителниякоридорна„Риц“впълномълчание.Послепортиерътотваряеднавратаинивъвеждавудивителнопрекраснастая,мебелиранасголямодвойнолеглоикоженикресла.Оставядипломатическотомикуфарчеилаптопавърхускаратазабагаж,послеЛюкмудавабанкнотаипортиерътизчезва.

Наставамълчание.Никога,презцелиясиживот,несъмсечувствалапо-ужасно.—Е…—казванай-сетнеЛюк.—Настанявайсе.—Да—отвръщамсглас,койтомизвучикаточужд.—Благодаря…Благодарятииза

вечерята.—Покашлямселекичкоидобавям:—Чудеснабеше.Някакизведнъжсмесепревърналивдваманапълнонепознати.—Е…—подхващаЛюкотновоипоглеждачасовникаси.—Късное.Сигурноумираш

за…Замълчаваинаставакънтящаотнапрегнатоочакванетишина.Сърцетомиблъскакато

полудяловгърдите.Вкопчиласъмнервнодланиеднавдруга.Несмеядагопогледна.—Амищетръгвамтогава—казванай-сетнеЛюк.—Надявамседаси…—Неситръгвай—чувамседаизмърморвамивсъщиямигсеизчервявамдоушите.—Не

ситръгвайоще.Можемпростода…—Преглъщаммъчително.—…дапоговоримилинещодруго.

Вдигампогледисрещамочитему.Усещамкаквменсенадиганещоогромноиплашещо.Тойпристъпвасъвсембавнокъммен.Усещаммирисанаодеколонаму.Чувамлекотопрошумоляваненаколосанатамуриза.Цялотомитялотръпнеоттревожноинетърпеливоочакване.О,боже,искамдагодокосна.Нонебихпосмяла.Небихпосмяладоридапомръдна.

—Можемпростодапоговоримилинещодруго—повтарякатоеходумитемиЛюк,катосъвсембавновдигаръцеиобхващалицетомивдланитеси.—Можемпростодапоговорим.Или…нещодруго.

Апослемецелува.Устнитемусавърхумоите,разтварятгинежноивсъщиямигусещамдамепронизва

огненатастреланавъзбудата.Ръцетемусеспускатбавнопогърбамииобхващатбедратами,промъкватсеподподгъванаполатами.Послемепритискасилнокъмсебесииизведнъждъхътмисеква.

Иставанапълноочевидно,чеявнонямадасиговорим.

[1]Ставадумаза«Нюрнбергскитемайсторипевци»отВагнер.—Бел.прев.↑

ДВАДЕСЕТИЧЕТИРИМмм.Върхътнаблаженството!Лежавнай-удобнотолеглонасвета,чувствамсесънливозамечтана,изтъканаотусмивкии

щастие,аутриннотослънцеиграегальовнопозатворенитемиклепачи.Протягамръценадглаватасиисеотпускамсъсзадоволствовърхупланинатаотпухенивъзглавници.О,чувствамсепрекрасно.Чувствамсе…удовлетворенадокраенпредел.Нощтабешеабсолютно…

Ами,дакажем,чебеше…Е,добреде,неенужнодавигоказвамточнотова.Пъкиможетедасиизползвате

въображението,предполагам.Ами…използвайтего.Отварямочи,сядамвлеглотоипосягамкъмчашатакафе,донесенаотрумсървиса.Люке

поддуша,такачесъмнасамесмислитеси.Неискамдавипрозвучивисокопарноилинещоподобно,но…имамчувството,четоваеединнаистинаизключителнозначителенденвживотами.

ИнеставадумасамозаЛюк…въпрекичевсичкобешетолкова…ами…удивително,всъщност.Господи,тойнаистиназнаекакда…

Кактоидае.Нетоваеважното.Важнотое,ченеставадумасамозаЛюк…нитосамозановатамиработав„Сутрешнокафе“(въпрекичевсекипът,когатосесетязанея,усещамдамеизпълванякакваудивеноневярващарадост).

Не,ставадумазанещомногоповечеотвсичкотова.Аименно,чесечувствамкатосъвършеноновчовек.Чувствамсетака,сякашсъм…пораснала.Съзряласъм.Навлизамвноветапотживотаси…сразличнивъзгледииразличниприоритетиотпреди.Катосесетязапредишниясилекомисленначиннамислене…ами,честно,обземамежеланиедасенадсмеянадсебеси.НоватаРебекаетолковапо-сериознаипо-разумна.Толковапо-отговорна.Сякашрозовитеочилаизведнъжсападналиоточитемиивечесъвсемясновиждамкаквоенаистинаотзначениенатозисвятикаквонее.

Поедновреметазисутриндорисипомислих,чебихмогладасезаемасполитикаилинещоподобно.СнощиЛюкиазговорихмемалкозаполитикаитрябвадакажа,чемихрумнахадостаинтереснивъзгледипотезивъпроси.Спокойномогадабъдаединмладиуменпремиер,такаде…жена-премиер…инепрекъснатодамеинтервюиратзателевизиятапоразнизначимитеми.Вероятнощесеспециализирамвздравеопазванетоиливобразованието,илинещоподобно.Можеивмеждународнитеотношения.

Нехайновзимамдистанционнотоивключвамтелевизорасидеятадапогледамичуяновините.Превключвамняколкопътиканалите,катосеопитвамданамеряБиБиСи,нотелевизорътсякашнепрекъснатозапецвананякаквитъпикабелнисериалиитокшоута.Следмалкосеотказвамоттърсенетоиоставямдавървинякаквакабелка,нареченаКюВиТиилинещоподобно.Отпускамсеназадвърхувъзглавниците.

Отпивамоткафетоисимисля,чевдействителностазсъмединдостасериозномислещчовек.ВероятноименнопорадитовадваматасЛюксеразбираметолковадобре.

Ммммм.Люк.Ммммм,колкоесладкодасимислязанего.Чудясекъделиизчезна.Сядамвлеглотоивечесимислядаотидадагоизненадамвбанята,когатоединженски

гласоткъмтелевизораприковававниманиетоми:—…предлагаоригиналнислънчевиочилана„Н.К.Малоуни“.Сроговирамкивдва

варианта—вчерноивбяло—исотличителнотолого„НКМ“вопушенхром.

„Интересно“,мислясиразсеяно.Слънчевиочилана„Н.К.Малоуни“.Винагисъмсимечталазатакиваочила.

—Акокупитеитритечифта…—Женатаправипаузазапо-силенефект.—…щеплатитенечетиристотинлири…неитриста…Асамодвесталиристерлинги!Спестяватенад40%отценатавмагазиннатамрежа.

Зяпвампоразенавекрананателевизора.Нотоваеневероятно!Абсолютноневероятно.Имателипредставаколкоструватв

магазинаеднислънчевиочилана„Н.К.Малоуни“?Най-малкотостоичетиридесетлири.Заединчифт!Коетоозначава,чевслучаяспестяваш…

—Неизпращатеникаквипарипредварително—казважената.—Достатъчноедасеобадитенателефон…

Сразтуптяносърцеграбвамрекламнияхотелскибележникотнощнотошкафчедолеглотоибързозаписвамномера.Абсолютноневероятно!Слънчевиочилана„Н.К.Малоуни“.Простонемогадагоповярвам.Целитричифта!Щемистигнатдокраянаживота.ХоратащезапочнатдаменаричатМомичетосъсслънчевитеочилана„Н.К.Малоуни“.(Атезина„Армани“,коитосикупихминалатагодина,вечезанищонестават.Абсолютнодемодеса!)О,боже,такаваизключителноуспешнаинвестиция!

Стреперещиръценабирамномера…иведнагауспявамдасесвържа!Бояхсе,челиниятащеенонстопзаетаотнапливаобаждания,провокираниоттазиневероятноизгоднасделка.Диктувамиметоиадресаси,благодарясърдечнонаженатаотсрещаизатварямтелефонасблаженаусмивканалицето.Днешниятдененаправовърхът!Абсолютно!Аощеесамодеветсутринта!

Преливащаотщастиесемушвамотновоподзавивкитеизатварямочи.МожебидваматасЛюкщепрекарамецелиядентук,втазипрелестнастая.Можебищепоръчамеданидонесатвлеглотостридиишампанско.(Надявамсе,четованямадастаневсепак,защотоненавиждамстридите.)Можебище…

„Деветчасът!“изведнъжсеразнасятъничкогласчевсъзнаниетоми.Смръщвамсезамиг,тръсвамглава,послесеобръщамнадругатастрана,задагопрогоня.Гласчетообаченеизчезва,амиупориторазсейвамислитеми.

Деветчасът.Деветча…Изведнъжсядамрязковлеглото,асърцетомизатуптяваужасено.О,боже!Вдеветиполовина!ДерекСмийт!Обещахмудаотида.Обещахмудаотида!Аетометук,излежавамсев„Риц“,въпрекиче

имамсамополовинчасдосрещата.О,боже!Какводаправя?!?Изгасямтелевизораизаравямлицевдланитеси,катосеопитвамдаразсъждавамспокойно

ирационално.Добре,акотръгнаабсолютноведнага,можеидастигнанавреме.Акосеоблекасветкавично,прелетянадолупостълбитеискочавпървотоминалотакси…можеидастигнанавреме.Фулхамнеечактолковадалечот„Риц“.Пъкипопринципимамправонапетнадесетминуткизакъснение,налитака?Можемдасесрещнем.Срещатаниможедасесъстои.

Такаде,теоретичнобимогладасесъстои.—Здрасти—казваЛюк,подавайкисеиззадврататанабанята.Омоталеоколокръстаси

бялахавлиенакърпа,пораменетемублестяткапчицивода.Снощидоринеуспяхдаобърнавниманиенараменетему.Господи,колкосасекси!Всъщност,тойкатоцялоедяволски…мммм…

—Ребека,всичконаредлие?—О!—отвръщамлекостресната.—О,да,всичкоепрекрасно.Върхът!Изнаешли

какво?Току-щосикупих…направоневероятно…Ивсъщиямигизведнъжмлъквамнасредизречението.Иазнезнамзащо.—Такаде…току-щозакусих—завършвамнивклин,нивръкав,катомахвампопосока

надонесенатаотрумсървисатабла.—Направоневероятновкусно.ПолицетонаЛюксеизписвалекоозадаченоизражениеитойхлътваотнововбанята.

„Добре,Ребека,мислибързо!“,заповядвамсиполугласно.Какводаправя?Далидасеоблекасветкавичноидахукна?Щеуспеялизасрещата?

Ръкатамиобачевечесепротягакъмръчнатамичанта,сякашсъвършено,независимоотмоетожелание…измъкваеднавизиткаинабирапосоченияномер.

Такаде,неенужнонавсякаценадасесрещаме,нали?Всеедно,ибезтоваедвалищестигнанавреме.Атойвероятнодоринебиималнищопротивдаотложимсрещата.Сигурноимакупдруги

неща,скоитобипредпочелдасезанимава,вместодасигубивреметосмен.Амида,нищочуднодориданезабележи,ченесъмотишла.

—Ало?—казвамвслушалкатаиизтръпвамотнаслада,когатоЛюксепромъквазадгърбамиизапочвадамезахапвалекичкопоухото.—Ало?Да,бихискала…бихискаладаоставяедносъобщениезамистърДерекСмийт.

BANKOFHELSINKI

HELSINKIHOUSE

124LOMBARDSTLONDONEC2D9YFRebeccaBloomwoodc/oWilliamGreenRecruitment39FarringdonSquareLondonEC47TP5April2000--------------------------------------------------------------------------„HyvaRebeccaBloomwood,Saanenjalleenkerranonnitellateitahienostasuorituksestanne—tallakertaa

«MorningCoffee»—ohjelmassa.Arvostelukykynnejanakemyksennetekivatminuunsyvanvaikutuksenjauskon,ettateistaolisisuurtahyotyatallaHelsinginPankissa.

Olettetodemnakoisestisaanutlukemattomiatyotarjouksia—teidanlahjoillannevoisihyvinsaadaminkatahansatoimen«FinancialTimesista».Pyydanteitakuitenkinvielakerranharkitsemaanvaatimatontayhtiotamme.

Parhaitenteilleehkasopisiviestintavirkailijanpaikka,jokameillaontallahetkellaavoinna.Toimenedellimenhaltijaerotettiinhiljattainhanenluettuaantoissa«Playboyta».“

ParhainterveisinYstavallisestiJanVirtanen"

BANKOFHELSINKI

HELSINKIHOUSE

124LOMBARDSTLONDONEC2D9YFRebeccaBloomwoodc/oWilliamGreenRecruitment39FarringdonSquareLondonEC47TP5април2000г.--------------------------------------------------------------------------„МилаРебекаБлумууд[1],БихжелалощеведнъждаВипоздравязаотличнотоВипредставяне—тозипът

впрограмата«Сутрешнокафе».Вашитекритическиспособностиипроницателностминаправихадълбоковпечатлениеивярвам,чещеимамеголямаползаотВастук,вБанкъфХелзинки.

Вероятностеполучилибезбройпредложениязаработа—сВашитеспособностибихтемоглидаполучитекаквитоработапожелаетевъв«ФайнаншълТаймс».МоляВи,всепакощеведнъждапомислитезаскромнатанифирма.

Можебинай-подходящазаВасбибиладлъжносттанаслужителвъвВръзкисобществеността,коятовмоментаеоткрита.Предишниятслужителнатовамястобеуволненнеотдавна,следкатобехванатдачетенаработнотосимясто«Плейбой».“

Снай-приятелскипоздрав:ЯнВертанен

„ИЗЯЩНИРАМКИ“ООДЩАСТЛИВОТОСЕМЕЙСТВО

БЪРНСАЙДРОУД23ОАЛИЙДСL64STМисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон7април2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпаРебека,ПишаВи,задапотвърдя,чеполучихмеизработенитеотВас136изящнирамки,

БлагодаримВизачудеснотоизпълнение.Прилагамекъмнастоящетописмоичекза272лиристерлинги,кактоиформуляр,койтодапопълните,задаполучитеследващиясипакетсматериали.

Нашиятмениджърпоконтролнакачеството,мисисСандраРоуботам,мепомолидавиуведомя,чееудивенаотсъвършенотоизпълнениеощеприпървиявиопит.Начинаещитерядкопостигаттаковакачество.Очевидное,чеВиеиматеталантзаръчентруд.

ЕтозащобихмежелалидаВипоканимдадойдетеидадемонстриратетехникатасиповременанашияпореденсеминарпоизработканаизящнирамки,койтощесесъстоина21юнивУилмслоу.Товаесъбитие,прикоетовсичкичленовенанашетощастливосемействосесъбиратподединпокрив,задасподелятопити

интереснислучкиотработатасипоизработванетонаизящнирамки.Страшноезабавно,повярвайтеми!

СогромнонетърпениеочаквамедасепоучимотВас.Щастливоизработваненаизящнирамки!“

МалкълмХедли,мениджърР.S.ВиелистетазиРебекаБлумууд,коятодавафинансовисъветив„Сутрешно

кафе“?

ЕНДУИЧБАНК

КЛОНФУЛХАМ

ФУЛХАМРОУД3ЛОНДОН

МисРебекаБлумуудБърниРоуд4,ап.2Лондон10април2000г.--------------------------------------------------------------------------„СкъпамисБлумууд,Благодарязаоставенотонателефонниясекретарсъобщениеот9април,неделя.Сприскърбиенаучих,чевсеощестрадатеотостраформанаагорафобия.Имайкипредвидотносителнодобротоздравословносъстояниенавашата

банковасметкапонастоящем,предлагамВизасегадаотложимсрещатаси.Бъдетесигурнавсепак,чещеследяотблизоположениетоиведнагащесе

свържасВас,акозабележарецидивназаболяването.Снай-добрипожелания.“

ИскреноВаш:ДерекСмийт,мениджърP.S.Судоволствиегледамизявитевив„Сутрешнокафе“.

[1]Преводотфинландски:РалицаПетрунова↑

Издание:СофиКинсела.ТайниятживотнаБекиБ.(Маниашкироман)ИК„Кръгозор“,София,2002Американска.ПървоизданиеISBN:954-771-051-6

ЗАСЛУГИИматеудоволствиетодачетететазикнигаблагодарениенаМоятабиблиотекаинейните

всеотдайнипомощници.

http://chitanka.info

ВиесъщоможетедапомогнетезаобогатяванетонаМоятабиблиотека.Посететеработнотоателие,заданаучитеповече.