I

вол иЛ навИ

.г 3002 ,яиф оС

“Освободителни” мисии на Русия-Съветския съюз

в и около България

II

© Иван Ли лов, автор, 2003“Ос во бо ди тел на та” ми сия на Ру сия в 1877-1878 г.

Печат "Отечество" ООД, тел. 822 35 31За контакти: Ив. Лилов, тел. 953 05 59, ул. "Солунска" 52София 1000, само сряда и петък 11,30-12,30 ч.

Отпечатана в България, Со фия

III

Пол з ва на ли те ра ту ра

I.

1. Аван тюры рус ско го ца риз ма в Бол га рии, Сбор ник до ку мен тов, със-та вил Пав ло вич, П.; Пред го вор от Ва сил Ко ла ров; 1935, Мос к ва, ХХIV + 240 сс. Има два пре во да на бъл гар с ки.

2. Де ло то по за го во ра за убийс т во то на Не го во Цар с ко Ви со чес т во Кня-за и ми нис тър-пред се да те ля Стам бо лов и убийс т во то на ми нис тъ ра Бел чев, из да ва Ген до Цу кев, 1892, Со фия, 924 + LХХХIХ + V сс.

3. Го ло вин, А.Ф. Княз Алек сан дър I Бъл гар с ки, 1879-1886 г., 1897, Вар-на, 662 сс.

4. Ма ри нов, Ди ми тър, Сте фан Стам бо лов и но вей ша та ни ис то рия, 1992, Со фия, ч.I, 355 сс., ч. II, 474 сс.

5. Бъл гар с ки пе ри о ди чен пе чат 1844-1944, 1962, Со фия, т.I, 503 сс., 1966, Со фия,т. II, 520 сс.

6. Ра ков с ки, Д-р К.Г., Рус сия на ис то къ, 1898, Вар на, 253 сс.7. Пет ве ко въ, Б., Ис то рия на источ ния въп рос пре ди ос во бож де ни е то

на Бъл га рия, 1908, Со фия, IХ + 557 + 166 + ХV сс. Из лез ла но во из да ние, още в про дан. Из лез ла под заг ла вие: Пет ве ко въ, Проф. В., Бъл га рия в ми на ло то, 1934, Со фия.

8. Йон ков, Иван, Ко бур гът, 1980, Со фия, 447 сс.9. Ра дев, Си ме он, Стро и те ли те на съв ре мен на Бъл га рия. 10. Записки императрицы Екатерины Второй, 1989, Москва, 748 сс.11. Лорд Кин росс, Рас ц вет и упа док Ос ман с кой им пе рии, 1998, Мос-

к ва, 696 сс.12. Ши ро ко рад, А.Б., Рус ско-ту рец кие войны 1676-1918, 2001, Мос к-

ва, 751 сс.13. До ку мен ти за сек рет ни те ар хи ви на рус ко то пра ви тел с т во, По ли ти-

ка та на Ру сия към Бъл га рия от ос во бож де ни е то до се га. Из вес т на и с Ок ку па ци онный фон дъ ос но ванный для ус т ройс т ва Рус ско-ду-найс кой об лас ти. Със та ви тел Якоб сон. С пред го вор от Ди ми тър Пет ков, 1993, Со фия, ХLVI + 256 сс. Из лез ла в пре вод на бъл гар-с ки, 1993, Русе.

14. По пов, Са ва Ст., Гра ни ци те на Бъл га рия 1876-1919, 1940, Со фия, 128 сс, с 12 кар ти.

15. Ми тов с ка, Сла ва, Меж ду на род ни ак то ве и до го во ри, 1958, Со фия, 484 сс.

16. То до ро ва, Ма рия, Под б ра ни из во ри за ис то ри я та на бал кан с ки те на ро ди ХV-ХIХ век, 1977, Со фия, 459 сс.

17. Дип ло ма ти чес кий сло варь, 1948, Мос к ва, т. I, 856 сс., 1950, Мос-

IV

к ва, т. II, 996 сс.18. Дип ло ма ти чес кий сло варь, 1960, Мос к ва, т.II, 579 сс.19. Да но ва, На дя, На ци о нал ни ят въп рос в гръц ки те по ли ти чес ки прог-

ра ми през ХIХ век, 1980, Со фия, 335 сс.20. Ко з ь мен ко, И.В., Сбор ник до го во ров Рос сии с дру ги ми го су дар с т-

ва ми 1856-1917, 1952, Мос к ва, 463 сс.21. Энцик ло пе ди чес кий сло варь Брок га уз и Еф рон, 1991, Мос к ва, т. I,

799 сс. и 1994, Мос к ва, т. V, 863 сс.22. Мар ков, Ми лан, Г. Юри ди чес ки те пра ва на Бъл га рия вър ху Доб ру-

джа, 1917, Со фия, 81 сс.23. То до ров, Го ран Д., Вре мен но то уп рав ле ние в Бъл га рия през 1877-

1879, 1958, Со фия, 459 сс.24. За йон ч ков с кий, А.М., Вос точ ная вой на 1853-1856, 2002, Санкт Пе-

тер бург, т. I, 926 сс.25. Бам берг, Фе ликс, Источ ни ят въп рос, 2003, Со фия, 608 сс.26. Бан даль, Ал берт, На по ле он и Алек сан дър I, 1995, Рос тов-на-До ну,

т. II, 540 сс.27. Гармм, М.И., За ни ма те л ь ная энцик ло пе дия мер, еди ниц и де нег,

2000, Че ля бинск, 411 сс.28. Ге нов, Ру мен, Глад с тон, 1996, Со фия, 406 сс.29. Пок ров с кий, М.Н., Дип ло ма тия и вой ны цар с кой Рос сии в ХIХ сто-

ле тии, 1991, Лон дон, IV + 411 сс.30. Са нин, Г.А. и дру ги, Ро сийс кая дип ло ма ция в пор т ре тах, 1992,

Мос к ва, 383 сс.31. Ико но мо въ, Т., Про то ко ли тh на Ца риг рад с ка та кон фе рен ция, 1885,

Вар на, 120 сс.32. Из во л ь с кий, А.П., Вос по ми на ния, 1989, Мос к ва, 191 сс.33. То ше въ, А. Бал кан с ки те вой ни, 1929, Со фия, т. I, 437 + VIII сс,

1931, Со фия, т. II, 495 сс.34. Бажанов, Борис, Воспоминания бывшего секретаря Сталина, 1980,

Франция, 319 сс.35. Кривицки, генерал Валтер Г., Аз бех агент на Сталин, 1992, София,

200 сс.36. Агабеков, Г. С., ЧК за работой, 1992, Москва, 270 сс.37. Агабеков, Георгий, Секретный терор, 1998, Москва, 335 сс.38. Чекисты, Сборник, составитель А. Н. Николаев, 1987, Москва, 415

сс.39. Енциклопедия "България", 1981, София, том II, 767 сс., 1982, София,

том III, 863 сс.40. Петрова, Султана Рачо, Моите спомени, 1991, София, 383 сс.41. Казасов, Димо, Бурни години 1918-1944, 1949, София, 783 сс.42. Казасов, Димо, Видено и приживено 1891-1944, 1969, София, 703

V

сс.43. Марков, Георги, Парола "Сабя", 1992, София, 195 сс.44. Кацаров, Константин, 60 години живена история, 1970, Монтрьо, 680

сс.45. Дружбашкия режим, Документи, Брошура 2, 1923, 47 сс.

II.

51. Anderson, M.S., The Eastern Question, 1966, Ney York, XXI + 436 pp.

52. Anderson, M.S., The Great Power and the Near East 1774-1923, 1970, X + 181 pp.

53. Pribram, A.F., The Secret Treaties of Austria-Hungary 1870-1914, v. I, 1920, London, XVII + 308 pp, v. II, 1921, IX + 269 pp.

54. Macdermott, Mercia, A History of Bulgaria, 1962, London, 354 pp.55. Sumner, B.H., Russia and Balkans 1870-1880, 1937, London, XII +

724 pp.56. Williams, N., Chronology of The Modern Wozld 1976-1965, 1975,

London, XIII + 1020 pp.57. Darby, H.C., A Short History of Yugoslavia, 1963, Cambridge, 282

pp.58. Toylor, A.J.P., The straggle for Mastery in Europe 1848-1918, 1954,

XVII + 640 pp.59. Durman, Karel, Lost Illusions, Stockholm, 1988, 184 pp.60. Marx, Karl, Secret Diplomatic History of The Eighreenth Cenrury, 1969,

London, 237 pp.61. Richards, D., An Illustrated History of Modern Europe 1789-1984, 1993,

Seventh edition, IX + 377 pp.62. Historijski Atlas, 1954, Zagreb, 53 кар ти.63. Kertesz, G.A., Documents in the Political History of the European

Continent 1815-1939, Oxford, 1968, XXVII + 507 pp.64. Bourne, Kenneth, The Foreign Policy of Victorian England 1830-1902,

1970, Oxford, XII+531 pp.65. Stojanovic, Mihailo D., The Great Powers and the Balkans 1875-1878,

1939, Cambridge, XI + 296 pp.66. Magnus, Philip, Gladstone, a Biogaphy, 1960, London, XIV + 482

pp.67. Marriott, J.A.R., The Eastern Question, 1940, London, XII + 602 pp.

VI

Съдържание

1. Съдържание ..........................................................................................................III

2. Ползвана литература.......................................................................................VI

3. Предговор .............................................................................................................IX

4. “Ос вободител на” мисия ................................................................................... 1

5. Екатерина II Ве лика............................................................................................ 1

6. “Ос вобож даване” на Крим с кото хан с т во .................................................. 3

7. Ша хин Ги райев ци ................................................................................................. 4

8. Азов с кия завет на Пе тър I .............................................................................. 6

9. Гео-политичес ка кар та..................................................................................... 7

10. “Гръц кия про ект” .............................................................................................. 8

11. За вещание то на Екатерина II ...................................................................... 9

12. Тилзит .................................................................................................................. 9

13. Ер фурт ............................................................................................................... 10

14. Ка подис т рия, Ип силан ти, въс тание във Влаш ко и в Пе лопонес ..... 11

15. Ве ликия княз Конс тан тин се отказ ва от престола.

Ад риа нопол с ки мирен договор .......................................................................... 12

16. Крим с ка вой на .................................................................................................. 13

17. Па риж ки мирен договор ................................................................................ 14

18. Ин с т рук ция на княз Горчаков ...................................................................... 15

19. Френ с ко-рус ки съюз и изгон ване на Ав с т рия от Италия

и Германия ............................................................................................................... 16

20. Прут с ката хватка ......................................................................................... 16

21. На чер тание то на Га рашанин ...................................................................... 18

22. За говор за уни щожаване на “брат” .......................................................... 20

23. Царс т во Югос лавия. Невлизане в капана................................................ 23

24. Създаване на Ру мъния ................................................................................... 24

25. Ав с т ро-френс ки съюз. Замразяване на пла на. Фран ция победена 25

26. Борба за независима цър к ва ....................................................................... 25

27. Че тата на Ха джи Ди митър ......................................................................... 26

VII

28. Първи съюз на три мата императори ...................................................... 26

29. Боснен с ко-хер цегов с ко и Ап рил с ко въс тание ...................................... 27

30. Райх щадт .......................................................................................................... 27

31. Две военни кон вен ции .................................................................................... 28

32. Циркуляр на лорд Дерби ................................................................................. 29

33. Конс тан тинопол с ка кон ферен ция. Две Българии ................................ 31

34. Какво показ ва Конс тан тинопол с ката кон ферен ция .......................... 32

35. Лондон с ки про токол ....................................................................................... 33

36. “Ос вободител на” вой на ................................................................................ 33

37. Шипка .................................................................................................................. 34

38. Да вли зам или да не вли зам в Ца риг рад ................................................... 36

39. Ру сия заграбва Добруджа ............................................................................. 36

40. Сан-Стефан с ки договор. Прах в очи те. На меренията на Ру сия ..... 37

41. Гърция плу ва в анг лийски води .................................................................... 39

42. Ан г лия про меня веков ната си позиция .................................................... 40

43. Ко га Ру сия е за голема България и кога за мал ка ................................. 41

44. Два неп рие м ливи за Ан г лия аспек та ........................................................ 41

45. Тайното спо разумение граф Пе тър Шу валов лорд Солз бъри.......... 42

46. Берлин с ки кон г рес .......................................................................................... 43

47. Ра тификация на Берлин с кия договор ...................................................... 45

48. Дейс т вия за дъл го управ ление и дъл га оку пация. ................................. 45

49. Ва сал но княжес т во ........................................................................................ 46

50. Граница с Ру мъния и със Сърбия ................................................................. 47

51. Источна Ру мелия ............................................................................................ 47

52. Член 23 от Берлин с кия договор .................................................................. 47

53. Площ на бъл гар с ки територии ................................................................... 48

54. Ва салитет, про тек торат, сюзеренитет ............................................. 48

55. Член 17 от кон с титуцията ......................................................................... 49

56. Ва сал но, но независимо княжес т во ......................................................... 50

57. БКП и БЗНС за чл. 17 от Конс титуцията ................................................ 50

58. Какво иска Ру сия ............................................................................................. 51

VIII

59. За що не каз ват, че има кучета .................................................................. 51

60. Ру сия не ни е освободила .............................................................................. 52

61. Разпокъс ване и чув с т во за вина ................................................................ 52

62. Още две намеси на Ан г лия ........................................................................... 53

63. Балканска и Световна война ....................................................................... 53

а) Ел зас и Ло та рин гия; б) Френ с ко-рус ки съ юз сре щу Гер ма-ния, Ав с т рия и Тур ция; в) Френ с ко-ан г лийс ка Ан тан та; г) Рус ко-ан г лийс ка ан тан та 1907 г. Ан г лия се съг ла ся ва Ру сия да по лу чи Про ли ви те; д) Въ о ръ жа ва не и под го тов ка за вой на; е) По ли ти ка та на Ан тан та та спря мо Гер ма ния, Ав с т рия и Тур ция; ж) Вре ме то е дош ло; з) Ра ко ни джи; и) Бал кан с ки съ-юз и Бал кан с ка та вой на; к) За пал ка та не ра бо ти. Раз г ром на Бъл га рия; л) Със сръб с ки ръ це Ру сия уби ва Франц Фер ди нанд; м) Фран ция-Ру сия и Гер ма ния-Ав с т рия във вой на. Ан г лия не е не у т рал на; н) До го во ра от 1894 и до го во ра от 1907 г. се въз п ро и з веж дат в до го во ра от 1915 г. и до ку мен ти те за до-го во ри те 1894 и 1907 г. се уни що жа ват; с) Вой на та ста ва дъл гос роч на Цен т рал ни те си ли гу бят вой на та.

64. Таен военен съюз (ТВС) и “Звено”. 19 май 1934 г. .................................. 56

а) БКП пе та ко ло на. б) 9 юни 1923 г. в) Сеп тем рий ска граж дан-ска вой на. г) Ко му нис ти чес ки те раз бой ни чес ко-те ро рис тич ни че ти. Ве лик ден ски прев рат (Ате нта та “Св. Не дел я” 25 ап рил 1925 г. д) Ре пуб ли ка. е) Таен вое нен съюз (ТВС) и “Зве но”. ж) ТВС И Зве но правят прев рат на 19 май 1934 г. Опи т за нов ре пуб ли кан ски прев рат на 3.Х.1936 г. з) Убий ство на ге не рал Йор дан Пеев. и) Пог реш но ре ше ние.

65. На цио нал на глу пост ....................................................................................... 60

IX

3. Предговор

Та зи го ди на, в де се ти на по ред ни дни, пре ди, след, и по вре ме на чест ввуа не то на На цио нал ния праз ник 3 март 1878 г., по пре са та, те ле ви зия та, и ра дио то, из ле зо ха мно го ма те риа-ли за ос во бо ди тел ка та Ру сия, за ос во бо да ва не то ни. По не же ис ти на та е, че Ру сия е за вое ва тел ка, на коя то е ПОП РЕ ЧЕ НО да ни зав ла дее, и е не вер но, и срам но, да се го во ри, още по ве че и по ме дии, на ми тин ги, в учи ли ща, че тя е ос во бо-ди тел ка, в мен все кид нев но рас те ше не до волс тво. То ста на при чи на да на пи ша кни га та, коя то дър жи те в ръ це те си. Доб ре ще сто ри те ако я про че те те, за кое то ВИ бла го даря.

Ми на ло, Нас тоя ще, Бъ де ще, са свър за ни не ща, и по ра ди то ва знае не то на ис то рия та, знае те то на ми на ло то, е мно го, мно го важ но не що. По лу ча те ли те на фал ши ва ис то рия, как то по лу ча те ли те на фал ши ви па ри, по лу ча ват са мо зли ни. Сер-ван тес за то ва пред ла га пи са чи те на фал ши ва ис то рия да се на каз ват как то фал ши фи ка то ри те на па ри. Зло же ла те ли те и гра би те ли за то ва фал ши фи ци рат ми на ло то. Има УМИ ШЛЕ НИ, от зло же ла телс тво, или пла те ни, фал ши фи ка то ри. Има НЕ СЪЗ-НА ВА ЩИ, от ен зна ние, или от неос мисл яне, фал ши фи ка то ри. И два та кла са фал ши фи ка то ри са ед нак во вред ни.

Мес то на хож де ние то на Бъл га рия е с ог ром на стра те ги чес-ка важ ност, ка то не що по доб но ако сте собс тве ни на еди нстве-ни я, ог ро мен и ве ли ко ле пен пло щад на мно го ми лио нен град, и на ма га зи ни те на пло ща да. И за то ва Бъл га рия пос тоя нно, от вси стра ни, и раз но вид но, е ата ку ва на от мно го, хит ри и ли це мер ни, вра зи.

Ка то об що пра ви ло, доб ри стра те ги чес ки и так ти чес ки ре ше ния не мо же да се взе мат при фал ши фи ци ра на ис то рия. Ако въп ре ки всич ко, все пак, е взе то пра вил но стра те ги чес ко ре ше ние, при де мок ра ция, и при фал ши фи ци ра на ис то рия,

X

е твър де въз мож но то да не бъ де реа ли зи ра но. Ло шия ре зул-тат от 1912-1913 г. се дъл жи на знае не то на фал ши фи ци ра на ис то рия. На та ко ва знае не ние дъл жим още мно го тра гич ни зло по лу чия и про пус на ти пло до нос ни въз мож нос ти. И ста ва та ка, че на лю би те ли те на тра ги чес ки ли те ра тур ни произ ве де-ния мо же да се пре по ръ ча вмес то Шек спир да че тът бъл гар-ска ис то рия.

Пре ди два ме се ца чух и че тох по ме дии те не вер ни не ща за Бал кан ска та вой на. Кни га та ве че бе да де на за пе чат, и на 19 май чух ра дио "Сво бод на Ев ро па" да каз ва, че цар Бо рис нап ра вил прев ра та от 19 май 1934 г. То ва ме на ка ра да до бавя в кни га та не кол ко стра ни ци по те зи два проб ле ма, и чи ни ми се, че не съм пос тъ пил зле.

Кни га та е на пи са на с ин те лек туал на чес тност, въз ос но ва на фак ти, об стоя телс тва, до ку мен ти и ло ги ка. Бла го даря на че ти ри ма прия те ли, кои то про че то ха ръ ко пи са и нап ра ви ха за-бе леж ки. Бла го даря и на вну ка Ва но, още юно ша, кой то съб ра ма те риал, про че те ръ ко пи са и нап ра ви за бе леж ки. Бла го даря на съп ру га та и си на за за бе леж ки те и тех ни чес ка та по мощ, а на съп ру га та и за по нас яне то на зае тос тта и от със твие то от къщ ни проб ле ми.

Всич ки да ти са по нов стил.Ако има те за бе леж ки, кри тич ни и по ло жи тел ни, МО ЛЯ

из пра те те ги: ул. Со лун ска 52, Со фия 1000, Ива н Ил иев Ли-лов.

Иван Ил. Лилов

1

4. “Ос во бо ди тел на” ми сия

Зав ла де ва не то на За пад ния чер но мор с ки брег, Про ли ви-те, те ри то рии в Ма ла Азия, и Азия, са ис тин с ки те мо ти ви на Ру сия при тъй на ре че на та “ос во бо ди тел на ми сия” към пра вос-лав ни те хрис ти я ни, при тъй на ре че но то “ос во бож да ва не” на Бъл га рия от Ру сия в 1877-1878 г. За да на ма ли съп ро ти ва та при зав ла дева не то, Ру сия го прик ри ва с ос во бож да ва не. То-ва е ста ра ней на прак ти ка, нап ри мер Крим, Ку бан, Та ман, Кав каз. В сред с т ва та на ней на та дип ло ма ция вли зат: “ма со ва ко руп ция и под ку пи на по ли ти чес ки дей ци, ор га ни зи ра не на во ен ни бун то ве и дър жав ни прев ра ти, как то и убийс т ва на пре че щи те на пла но ве те є дър жав ни дей ци на Бъл га рия.” (Пред го вор от Ва сил Ко ла ров в № 1). Та ка нап ри мер, в ор га-ни зи ра ни те от рус ко то вън ш но ми нис тер с т во, и одоб ре ни от Алек сан дър III, и Ни ко лай II, убийс т ва, на Бел чев, Въл ко вич, и Стам бо лов, учас т ват, и граф Н.П. Иг на ти ев, Дра ган Цан ков, а в убийс т во то на Стам бо лов, и зе та на Дра ган Цан ков, бъ-де щи ят ми нис тър Ал. Люц ка нов. Ка то под куп ва жур на лис ти, фи нан си ра и кон т ро ли ра пре са та, Ру сия дес та би ли зи ра по ли-ти чес кия жи вот и об щес т во то, ин т ри ган с т ва, на със к ва един сре щу друг по ли ти чес ки дей ци и гру пи от граж да ни, съз да ва кра мо ли, де мо ра ли зи ра, раз п рос т ра ня ва лъ жи, дис к ре ди ти ра пре че щи по ли ти ци. Вну ша ва не у ве ре ност в соб с т ве ни те си ли, и пре у с пева не то на Бъл га рия, вну ша ва че има ло шо уп рав ле-ние, ко руп ция, ха ос, не о т с т ра ни ма ни ще та. Вну ша ва, че княз Алек сан дър I Бъл гар с ки треб е да бъ де сва лен от прес то ла, да има ме про тив на на на ци о нал ни те ин те ре си по ли ти ка. Ру сия съз да ва пре да те ли, ши ро ка мре жа от шпи о ни. (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 13)

5. Ека те ри на II Ве ли ка

Шес т на де сет-го диш на та бед на и не доб ре об ра зо ва на

2

нем с ка прин це са Со фия-Фре де ри ка-Ама лия Ан халт-Цер бст, бъ де ща та им пе ри а т ри ца Ека те ри на II Ве ли ка, е омъ же на на 1.IХ.1745 г. за вну ка на Пе тър I от дъ ще ря та Ана Пет ров на, бъ де щия им пе ра тор Пе тър III (4.I.1762 9.VII.1762). Ста на ла пра вос лав на, тя е на и ме но ва на Ека те ри на Алек се е в на. Ед ва на 1.Х.1754 г. раж да един с т ве но то си де те, бъ де щия им пе ра тор Па вел I. С прив ле ка тел на вън ш ност, ум на, во ле ва, ду хо ви та, мно го доб ре са мо о б ра зо ва ла се, ли це мер на, ко вар на, лъж ки-на, ин т ри ган т ка, хлад нок ръв на убий ца, без мо рал ни зад ръж ки, похотлива, с ле ко по ве де ние, тя е об ла да на от иде я та да уп-рав ля ва Ру сия. Ор га ни зи ра прев рат сре щу съп ру га си, ста нал им пе ра тор пре ди шест ме се ца, и с ма ни фест от 9.VII.1762 г. го дет ро ни ра, са мо о бя вя ва се за им пе ри а т ри ца, и след осем дни го уби ва. Съг лас но за ко на, им пе ра тор е Па вел, но узур-па тор ка та, дър жа ща в ръ це те си войс ка та в Пе тер бург, не се стрес ка. Тъй ка то има жив друг, още по-за ко нен от Пе тър III им пе ра тор, дър жа ния 22 го ди ни в еди нич на ки лия им пе-ра тор Иван VI, през 1764 г. на реж да Иван VI да бъ де убит в зат во ра, ин с це ни рай ки бунт, и след то ва уби ва из пъл ни те лa на ней на та за по вед, под по ру чик Ва си лий Ми ро вич. Тя обя вя-ва мъ жа си за тъп, и че бил про тив пра вос ла ви е то, Иван VI за луд, а Па вел за ма ло у мен. Узур па тор ка та 34 го ди ни дър жи под арест в дво ре ца Гатчин, в “злат на клет ка”, си на и сна ха си. За да се зат вър ди на тро на на пис ва Спо ме ни, ин с це ни ра от к рад ва не то им, и ги под х вър ля зад гра ни ца на Хер цен, кой-то ги пуб ли ку ва. Глав но то в Спо ме ни те е, че Пе тър III не е ба ща на Па вел, че не гов ис тин с ки ба ща е ней ния лю бов ник ге не рал Сал ти ков. Опа ся вай ки се да има свиж да не с Ми ро вич в от въд ния свет, Сал ти ков чин но мъл чи по въп ро са. Ме сец пре ди да ум ре Ека те ри на ис ка да от с т ра ни от прес то ла, и да убие Па вел, и да ко ро ня са вну ка Алек сан дър, и то ва не ста ва, за що то Алек сан дър не се съг ла ся ва. Все и з вес т но е, че тя има раз в рат но по ве де ние, и мно го лю бов ни ци, и за то ва, на че ти ри

3

очи, за нея се раз каз ват мно го ви цо ве. За ра ди не на сит ната си похотливост тя е на ре че на “Се вер на та Ме са ли на”. Гуз на за узур па тор с т во то, и убийс т ва та, за “ком пен са ция”, про веж да ус пеш но голема за во е ва тел на по ли ти ка, за ко е то е на ре че на “Се вер на та Се ме ра ми да”. През ней но то ца ру ва не има голема де мо ра ли за ция, дег ра да ция, и раз в рат.

6. “Ос во бож да ва не” на Крим с ко то хан с т во

През 1768-1774 г. Ру сия и Тур ция са във вой на, и в края на м. май 1771 г. рус ка ар мия от 48 345 ду ши, ко ман д ва на от княз Ва си лий М. Дол го ру ков, нах лу ва през Пе ре коп с кия пров лак във ва сал но то на Тур ция Крим с ко хан с т во, и в двуд-нев но сра же ние раз би ва крим с ко-тур с ка та войс ка (26-27 юни 1771 г.). По съ що то вре ме, от исток, през Кер чан с кия про лив, нах лу ва дру га рус ка ар мия. Още с нах лу ва не то, по за по вед на Ека те ри на II, ма со во и нав секъ де, пис ме но е обя ве но, че Ру сия не ис ка да зав ла дева Крим, а са мо ис ка да го ос во-бо ди от тур с ко вла ди чес т во. Ос вен мал кия брой ру со фи ли, ни кой в Крим не ис ка ос во бож да ва не, но Ру сия ГО ИС КА. Тъй ка то рус ка та ар мия е “до бър кнут за гра би те ли те та та ри”, ед но вре мен но с оку пи ра не то, гра бе жа, и опус то ша ва не то на Крим, е из вър ше но го лемо про чис т ва що кла не. Ха нът на ос во бо де на та дър жа ва, Се лим Ги рай III, спа ся ва жи во та си с бег с т во в Тур ция, а в Крим за по ве че от ме сец има безредици и ди ри жи ран от Ру сия властов про и з вол. Ус по ред но с дейс т-ви я та на “доб рия кнут”, за усил ва не на ру со фил с ка та пар тия те че по ток от зла то, кой то сек ва при анек си ра не то на Крим в 1783 г. Уси ле на та чрез под ку пи и влас то ви об ла ги ру со фил с-ка пар тия, из би ра за хан по со че ния от Ру сия ру со фил Са хиб Ги рай II, и на 9 ав густ 1771 г. два ма знат ни ру со фи ла оти ват при княз Дол го ру ков, и му съ о б ща ват за “из бо ра” на Са хиб Ги рай, как то и че ха нът, всич ки знат ни та та ри, и це лия на-

4

род, са се зак ле ли във вер ност на Ру сия, и всич ки те “ис кат да бъ дат с Рус ка та им пе рия във веч на друж ба и не раз ри вен съ юз, под ми лос ти во то пок ро ви тел с т во на им пе рат ри ца Ека те-ри на II”. Ру сия ис ка всич ко то ва да бъ де за пи са но чер но на бело, и на 12 ав густ 1771 г., ха на и ру со фи ли те, под пис ват и връч ват на Дол го ру ков АКТ, про дик ту ван от Ру сия, че по не-же Крим ве че е не за ви сим, и то ва “сък ро ви ще е по лу че но един с т ве но по ра ди чо ве ко лю би е то и ми ло сър ди е то на Н.И.В. Ека те ри на II”, за то ва Крим с ко то хан с т во “встъп ва във веч на друж ба и не раз ри вен съ юз с Рус ка та им пе рия, под мо гъ що то пок ро ви тел с т во и га ран ции на ней на та са мод ърж ка”. Съг лас-но меж ду на род но то пра во, връч ва не то на ак та, и не го во то при е ма не от Ру сия, оз на ча ва, че е склю чен меж ду на ро ден до го вор за пос та вя не на Крим под про тек то рат. Ук ри ва не то на те зи до ку мен ти скри ва от Ев ро па, и от све та, как во е ста-на ло. За пред све та Крим е не за ви си ма дър жа ва, но фак ти-чес ки, с рус ка та оку па ция от 27.VI.1771 г., и юри ди чес ки, с Ак та от 12.VIII.1771 г., Крим е под про тек то рат. Раз би ра се, ако из ник не нуж да, Ру сия ви на ги мо же да опо вес ти и да се по зо ве на до го во ра.

Из вър ше ни те от ру со фи ли те пре да тел с т ва пре диз вик ват про тес ти, без ре ди ци, и сблъ съ ци с уп рав ля ва щи те, и с рус ка-та ар мия. Вед на га Дол го ру ков ма со во и навсекъ де, обя вя ва, пис ме но, че рус ка та ар мия ос та ва в Крим за за под дър жа ре да и спо койс т ви е то, и да па зи та та ри те от Тур ция. Не о б хо-ди ма та за уни що жа ва не то на Крим с ко то хан с т во оку па ция е оси гу ре на.

7. Ша хин Ги ра йев ци

Ру сия не е на пъл но до вол на от ру со фи ла Са хиб Ги рай, и тър си да го за ме ни с по-голем пре да тел. За то ва през есен та на 1772 г. в Пе тер бург е по ка нен ко рум пи ра ния и раз в ра тен

5

брат на ха на, Ша хин Ги рай. Об ра зо ван във Ве не ция, зна ещ пет ези ка (араб с ки, ита ли а н с ки, гръц ки, тур с ки, рус ки), пи-шещ по е зия на араб с ки, из дър жан в раз кош в Пе тер бург с ме се ци, той по лу ча ва по 3000 руб ли ме сеч но, ко га то сред на-та ме сеч на зап ла та е три руб ли, и ос вен то ва, скъ па шу ба, шап ка за 5000 руб ли, голем сре бъ рен сер виз за ма са, са бя за 20 000 руб ли, мно го пръс те ни със скъ по цен ни ка мъ ни и та ба ке ри, ед нок рат но 10 000 и 12 000 руб ли, плюс по жиз не-на го диш на пен сия от 12 000 руб ли. Доб ре хран ту тен, пос-то ян но сле ден, и мно гок рат но про ве ря ван с го ди ни, Ша хин Ги рай ще вле зе в Спи съ ка на сто те най-го ле ми пре да те ли в све тов на та ис то рия.

С до го во ра за мир от Кю чук Кай нар джа от 21.VII.1774 г., Крим е обя вен за не за ви си ма дър жа ва. Об г ра ден от рус ка ар мия и фло та, с вка ра на вът ре оку па ци он на войс ка, не ви ди-мо уп рав ля ван от рус ки “съ вет ни ци”, фак ти чес ки, Крим не е не за ви си ма дър жа ва.

В края на 1776 г. Ру сия пос та ва Ша хин Ги рай на прес то-ла, и в на ча ло то на 1777 г. из бух ва граж дан с ка и ан ти рус ка вой на сре щу ха на, уп рав ля ва щи те ру со фи ли, и кре пе ща та ги рус ка ар мия. Със страш на жес то кост и ме то дич ност, поч ти две го ди ни (до но е м в ри 1778 г.), ко ман д ва на та от ген. А.А. Про зо ров с ки, и след не го от ген. А.В. Су во ров, рус ка ар мия, смаз ва Крим. Не кол ко де сет ки хи ля ди та та ри, вклю чи тел но же ни и де ца, са из би ти, и сто ти ци се ла опо жа ре ни, хи ля ди гра бе жи из вър ше ни, це ла та стра на опус то ше на. Мра зен от на ро да, кре пен от рус ка та ар мия, и от об ла го де тел с т ва ни, окър ва ве ни, и на ив ни, ру со фи ли, Ша хин Ги рай де ри бейс т-ва и пре да тел с т ва че ти ри го ди ни. Че ти ри го ди ни ца ри ха ос, властов про и з вол, и убийс т ва. Ид ва вре ме за края на Крим с-ко то хан с т во. По за по вед от Ру сия, Ша хин Ги рай се от каз ва от прес то ла през фев ру а ри 1783 г., без да ос та ви нас лед ник. Ско ро из бух ва въс та ние, про во ки ра но от Ру сия, за да вле зе от но во в дейс т вие “доб рия кнут”, и за 7 сед ми ци Крим е от-

6

ре зан от све та, и ни то Ев ро па, ни то Тур ция, знае как во ста ва там. Из вър ше но е ма со во кла не (над 30 000 ду ши), гра бе жи, па ле жи, опус то ше ния. След то ва, на 19.IV.1783 г. Ека те ри на из да ва ма ни фест, и обя вя ва уни що жа ва не то на Крим с ко то хан с т во, и не го во то при съ е ди ня ва не към Рус ка та им пе рия, за е д но с оку пи ра ни те “ос во бо де ни” Ку бан и Та ман. Све тът ци нич но е уве ря ван, че Ру сия из вър ши ла в Крим, Ку бан, и Та ман, ве лик акт на ос во бож да ва не, спа ся вай ки на се ле ни е то от стра да ния, при чи не ни от вът реш но по ли ти чес ки бор би, и от тур с ко вла ди чес т во. “Лю бов та към доб рия по ря дък и спо-койс т ви е то до ве до ха рус на ци те в Крим”, за я ви ла Ека те ри на. Во де на от та ки ва чув с т ва, Ру сия “ос во бож да ва” око ло 20 дър жа ви и на ро ди. (6, 7, 11, 12).

8. Азов с кия за вет на Пе тър I

Към сто ис то ри чес ки фак ти от пос лед ни те 500 го ди ни по-каз ват за во е ва тел ни те це ли на Ру сия, и тех но то неп ре къс на то и упо ри то прес лед ва не. Те по каз ват, че те зи це ли се прес лед-ват неиз вед нъж, а ед на по ед на, за що то две и по ве че ди ни под миш ни ца мъч но се но сат. Сто ис то ри чес ки фак ти по каз-ват, че За пад ния чер но мор с ки брег, Про ли ви те, Ма ла Азия, треб е да бъ дат зав ла дени, и че бъл гар с ки на род, и бъл гар с ка дър жа ва, не би ва да съ щес т ву ват. Зав ла де ва нето на Бъл га рия е пър ва по ред за да ча.

Ето Азов с кия За вет на цар Пе тър I, им пе ра тор от 1721 г., на Петър I Велики. През 1696 г. Ру сия, чи и то гра ни ци, и ис кон ни рус ки зе ми, са на 400-500 ки ло мет ра на се вер от Чер но мо ре, за пър ви път прев зе ма от Тур ция крайб реж ния град Азов, за губ ва го през 1700 г., и го зав ла дева за ви на ги през 1739 г.

Ко га то цар Пе тър в 1696 г. прев зел Азов, ка зал на всич ки

7

при със т ва щи при прев зе ма не то след но то:“Се га ние, сла ва Бо гу, ве че има ме един ъгъл на Чер но то

мо ре, с вре ме, мо же би, и цело то ще го има ме.”“Стра на да леч на, гос по да рю, а ос вен то ва и труд но не що

е да се зав ла дее туй мо ре.”“Не из вед нъж, а мал ко по мал ко.”, от го во рил гос по да-

рат.“Бог знае, гос по да рю, да ли ще бъ де туй въз мож но.”, ка-

за ли бо ля ри те.“И да ви ди те, че е въз мож но”, ка зал Пе тър, “аз ще ви по-

ка жа”. Той взел пос ла на та в шат ра та чер га, ту рил я на сре да та, под гъ нал един от че ти ри те ъг ли на чер га та, стъ пил на не го, и ка зал: “Виж те, аз стоя ве че, вла дея то зи ъгъл. Пос ле, мо же би, ще зас та нем и на вто рия ъгъл, та ка как то сме зас та на ли ве че на пър вия.” Той под гъ нал и вто рия ъгъл, и го нас тъ пил как то и пър вия. “Виж да те ли се га, в на ши те ръ це е и вто рия ъгъл, а мо жем да се сдо би ем и с тре тия”, и свил и тре тия ъгъл, и го нас тъ пил, как то ос та на ли те два. “Ето три те час ти на Чер но мо ре са в на ши те ръ це, и след вре ме, ако е Бо гу угод но, лес но мо жем да го зав ла де ем и цело то.” (стра ни ци 122-123 от Дос то за бе ле жи тел ни раз ка зи от де ла та и жи во та на Пе тър Ве ли ки, 1672-1725 г., част I, Со фия, 1880, 223 сс, пре вод на А.П. Шо пов).

От стр. 69 на Ши ро ко рад, А.Б., Рус ко-ту рец кие войны, 1676-1918, (12): “Се га ние, сла ва Бо гу, ве че има ме един ъгъл от Чер но то мо ре, с вре ме, мо же би, и цело то ще го има ме.” На за бе леж ка та, че да се нап ра ви то ва ще бъ де труд но, Пе тър въз ра зил: “Не вдруг, а по ма лен ку”.

9. Гео-по ли ти чес ка кар та

И без да има ме пред вид Азов с кия За вет, са мо ка то пог-лед нем гео-по ли ти чес ка та кар та на Чер но мор с кия ба сейн,

8

след ва да зак лю чим, че се вер на та дър жа ва, щом ис ка да зав-ла дее Про ли ви те, неп ре мен но требе да зав ла дее и За пад ния чер но мор с ки брег, а то ва оз на ча ва, че не би ва да съ щес т ву ват не за ви си ма бъл гар с ка дър жа ва, и бъл гар с ки на род, а треб е да има ру си фи ци ра но на се ле ние, или рус на ци, и Чер но мо ре да ста не рус ко езе ро.

Мо же да бъ де те си гур ни, че през пос лед ни те 500 го ди ни, все ки рус ки мо нарх е ос та вал на нас лед ни ци те си съ ве ти, на-чер та ние, нас тав ле ние, пла но ве, за вет, за ве ща ние, що то Чер но мо ре да ста не рус ко езе ро. Са мо че ти ри от тех са пуб лич но дос то я ние: две на Петър Велики, и две на Екатерина Велика. Ос та на ли те са за сек ре те ни. Мо же да бъ де те си гур ни, че все-ки рус ки, и съ вет с ки са мо дър жец, с въл не ние и бла го го ве не че те те зи до ку мен ти. С то ва се обяс ня ва неп ре къс на то то и упо ри то прес лед ва не на за во е ва тел ни те це ли и, вро де ния, и поч ти не и з ко ре ним, им пе ри а ли зъм на рус ки те уп рав ни ци.

10. “Гръц кия про ект”

“Ос во бож да вай ки” Крим, Ку бан, Та ман, и още некол ко дър жа ви и на ро ди в Кав каз, Ека те ри на пла ни ра и дру ги “ос-во бож да ва ния”. Глав но то във всич ки пла но ве е, как да се нап ра ви та ка, че през ос во бо ди тел ния пе ри од, в ос во бож да-ва ни те стра ни, да има рус ка ар мия с, яв но, или прик ри то, рус ко уп рав ле ние. Най-гран ди о зен е пла на “Гръц ки про ект” за зав ла дева не на Бал кан с кия по лу о с т ров, Про ли ви те, Ма ла Азия, и Близ кия исток, чрез “ос во бож да ва не” на гър ци те и съз да ва не на “гръц ка” им пе рия, с им пе ра тор вто рия внук на Ека те ри на, Кон с тан тин, це ле на со че но кръс тен на име то на пос лед ния ви зан тийс ки им пе ра тор. Спо ред Ека те ри на, не съ-щес т ву ват бъл га ри, те са гър ци, и цела Бъл га рия е те ри то рия на им пе ри я та. Ека те ри на е си гур на, че 1 200 000 гър ци, тол-ко ва са то га ва всич ки гър ци, не мо же да кре пат им пе ри я та,

9

и е аб со лют но не о б хо ди мо то ва да пра ви рус ка та ар мия. С им пе ра тор-са мо дър жец рус нак, и с рус ка ар мия, ста ва бе тон-но “ос во бож да ва не”.

11. За ве ща ни е то на Ека те ри на II

В 1796 г. Ека те ри на уми ра, ос та вай ки За ве ща ние: “Кон с-тан тин да се пос та ви на прес то ла на гръц ка та источ на им пе-рия.” (виж стр. 719-720 на № 10). Ней ния син Па вел I, през че ти ри го диш но то си уп рав ле ние, пла ни ра де ле жи на Тур ция с Ав с т рия, Пру сия, Фран ция, и нак рая сключ ва съ юз с Фран ция сре щу Тур ция и Ан г лия. От ла гай ки за крат ко вре ме зав ла де-ва не то на Про ли ви те, Па вел пред п ри е ма по ход към Ин дия. Ко га то по ве че от ме сец руска армия усилено марши рува към Индия, и ос та ва още един ме сец марш до ин дийс ка та гра ни-ца, и обя вя ва не на вой на на Ан г лия, и нахлуване в Индия, и по тег ля не за Ин дия на френ с ка ар мия, Па вел е убит от си но ве те си Алек сан дър и Кон с тан тин. Изос та ва не то на при о-ри те та НАЙ-НАП РЕД зав ла дева не на Бал кан с кия по лу о с т ров, Про ли ви, Ма ла Азия, и СЛЕД ТО ВА Ин дия, Па вел зап ла ща с жи во та си. Вед на га тай ния съ юз с Фран ция е раз ва лен, и де но нощ но бес ноп ре пус ка щи ку ри е ри нас ти гат и спи рат по-хо да към Ин дия.

12. Тил зит

Във вой на с Фран ция, и от 1806 г. с Тур ция, в съ юз с Ав с т рия, Пру сия, и Ан г лия, без да заб ра вя источ ни те це ли, Алек сан дър I от п ра вя глав ни те си си ли за сра зя ва не на Фран-ция, ко я то по това време е ос нов на съ пер ни ца на Исток, и след то ва да се за е ме с Тур ция. Но през м. фев ру а ри 1807 г. при Прой сиш-Ей лау, и през м. юни 1807 г. при Фрид ланд,

10

На по ле он раз би ва рус ка та ар мия. По ра же ни е то при Фрид-ланд е сък ру ши тел но, и за око ло 4 го ди ни Ру сия е ми жа ва во ен на си ла. Из п ла шен, Алек сан дър, на еди на де се тия ден след Фрид ланд, оти ва да пре го ва ра с На по ле он в Тил зит (25-26 юни 1807 г.), и на 7 юли 1807 г. под пис ва уни зи тел ния Тил зит с ки до го вор: ста ва съ ю з ник на Фран ция и про тив ник на вче раш ния си съ ю з ник Ан г лия, и є обя вя ва вой на на 7 но е м в ри 1807 г. Съг ласно договора, Фран ция ще от п ра ви рус ко-френ с ки ис ка ния към Тур ция, т.е. ул ти ма тум, и ако в три ме се чен срок Тур ция не удов лет во ри ул ти ма ту ма, Ру сия и Фран ция ще во ю ват с Тур ция за “ос во бож да ва не” на всич ки ев ро пейс ки об лас ти на Тур ция, с из к лю че ние на Ру ме лия и Ис тан бул; Ру сия има раз вър за ни ръ це да во ю ва с вче раш ния си съ ю з ник Шве ция, и от нея “ос во бож да ва” Фин лан дия, и стра те ги чес ки те Алан д с ки ос т ро ви, къ де то ос во бож да ва шве-ди от шве ди (1808-17.IХ.1809 г.).

13. Ер фурт

Ед на го ди на и три ме се ца след Тил зит, Алек сан дър и На-по ле он се сре щат в Ер ф урт. Алек сан дър, и осо бе но не го ва та май ка, се стра ху ват, че На по ле он ще арес ту ва Алек сан дър и ще го зат во ри, как то е направил с ис пан с кия крал, в некой френ с ки за мък. Но Алек сан дър ис ка неп ре мен но, се га, да де ли Тур ция, прес т ра ша ва се, и оти ва в Ер фурт. По де ле жа на Тур ция два ма та не мо гат да се спо ра зу ме ят Алек сан дър ис ка источ на та по ло ви на на Бал кан с кия по лу о с т ров, Про ли-ви те, за пад на та част на Ма ла Азия, На по ле он да ва Пер сия, Аф га нис тан, Ин дия, и след то ва да де лът Тур ция. За та ка ва про мена на при о ри те та Алек сан дър уби ва ба ща си, и На по ле-он е го лем на и в ник ка то мис ли, че той ще се съг ла си. За то ва тай ния Ер фур т с ки до го вор от 12.Х.1808 г. не уреж да кой как во ще по лу чи, изоб що не спо ме на ва нещо за де леж на Тур ция,

11

ни то за зав ла дева не на Ин дия. Те зи проб ле ми ос та ват за ре-ша ва не с нов до го вор на след ва ща сре ща, ко я то треб е да ста не пре ди из ти ча не то на ед на го ди на от Ер фур т с ка та сре ща. Ер фур т с кия до го вор уреж да оку пи ра ни те от некол ко го ди ни Влаш ко и Мол до ва да ста нат рус ка те ри то рия, ка то за то ва Ру-сия ще пре го ва ря с Тур ция, и ако Ру сия про дъл жи вой на та с Тур ция, Фран ция ще є оказ ва доб ри ус лу ги. Ако Ав с т рия или дру га дър жа ва на пад не Ру сия при зав ла дева не то на Мол до ва и Влаш ко, две те ще во ю ват сре щу на па да те ли те. Ако Ав с т рия на пад не Фран ция, две те си ли ще во ю ват сре щу нея. Ру сия и Фран ция не ще до пус нат дру га дър жа ва да взе ме част от Тур ция. Две те си ли ще пред ло жат мир на Ан г лия, при неп ре-мен но ус ло вие, все ка от тех да по лу чи то ва, ко е то в мо мен та е оку пи ра ла, Ан г лия да приз нае зав ла дева не то на Фин лан дия, Мол до ва, и Влаш ко, и ис пан с кия прес тол да при над ле жи на ди нас ти я та Бо на парт. Ако Ан г лия от ка же, да об съж дат на чи на за во ю ва не с Ан г лия и де ле жа на Тур ция.

14. Ка по дис т рия, Ип си лан ти,въс та ние във Влаш ко и в Пе ло по нес

На по ле он е по бе ден и за то чен на ос т ров Све та Еле на, и на Ви е н с кия кон г рес, на след ва щи те че ти ри кон г ре са, и със Све ще ния съ юз, Ру сия под гот ва раз п ра ва та с Тур ция. В про дъл же ние на 46 го ди ни Ека те ри на, Па вел, и Алек сан дър, из вър ш ват ог ром на подмолна мра веш ка ра бо та за ре а ли зи ра-не на Гръц кия про ект, и след Ви е н с кия кон г рес вре ме то за по-ефек тив ни дейс т вия е дош ло. Фак ти чес ки, от 1816 г. до 1822 г., вън шен ми нис тър за Бал кан с кия по лу о с т ров, Близ кия и Да леч ния Исток, е гърка Ка по дис т рия, рус ки граф, а гърка Ип си лан ти, от 1813 до 1821 г., е ге не рал-адю тант на им пе ра-то ра. Сред гър ци те ма со во се про па ган ди ра вър хов о то уп рав-лен с ко по ло же ние на Ип си лан ти и Ка по дис т рия, че ве ли кия

12

княз Кон с тан тин ще бъ де гръц ки им пе ра тор, че той е от кър мен от гър ки ната Еле на, че гръц кия език му е май чин език, и го знае по-доб ре от рус ки и френ с ки, че тай но е при ел гръц ка де ле га ция за да му пред ло жи да ста не гръц ки им пе ра тор, и той се е съг ла сил, че е раз го ва рял с де ле га ци я та на гръц ки, и при ел гръц ка та им пе ра тор с ка ко ро на, и ка зал на гръц ки “Ще ста не та ка, как то ис ка те”. Тай ни еми са ри кръс тос ват Тур ция и пръс кат слу хо ве, че Ру сия ще ос во бо ди гър ци те и ще съз-да де гръц ка дър жа ва. Ка по дис т рия и Ип си лан ти, по на реж-да не на Алек сан дър, от 1814 го ди на тай но съз да ват гръц ки те ос во бо ди тел ни об щес т ва “Фи ли ки ете рия”, фи нан си ра ни от Вън ш но то ми нис тер с т во, и от съз да де ни те от Ру сия гръц ки бо га та ши. До се гаш ния зла тен по ток за про па ган да, под ку пи, и оръ жие, се прев ръ ща в ре ка през след ва щи те 10 го ди ни. През пос лед ни те 500 го ди ни не и з мен на рус ка по ли ти ка е, че на ро дът мо же да хо ди гол и бос, и да гла ду ва, мо же ми ли о-ни да уми рат от глад, сто ти ци хи ля ди да ста нат тру по я д ци и чо ве ко я д ци, но па ри за под рив на дей ност бол. През м. март 1821 г., в оп раз не ни те от рус ка та ар мия, по ра ди вой на та с На по ле он от 1812 г., Мол до ва и Влаш ко, Ип си лан ти, ка то час т но ли це, вди га въс та ние за “ос во бож да ва не на пра вос лав-ни те хрис ти ани”. Той уси ле но раз п рос т ра ня ва слу ха, че Ру сия под к ре пя въс та ни е то, и Ру сия, пра вей ки те а тър, от ри ча то ва. Въс та на ли са око ло 2000 ду ши. Го ле мия па ра докс е, че се вди га въс та ние в стра ни от да ле че ни на сто ти ци ки ло мет ри от Гър ция. То е на пра вос лав на ос но ва, а не на на ци о нал на, и про зи ра, че се це ли зав ла дева не на Мол до ва и Влаш ко, и на дру ги зе ми, и въс та ни е то заг лъх ва, не да вай ки по вод на Ру-сия за на ме са. През март 1822 г. Ру сия ин с пи ри ра въс та ние в Пе ло по нес. То не заг лъх ва, за що то е на на ци о нал на ос но ва, обил но фи нан си ра но, и има меж ду на род на под к ре па. За да не се съз да де под чи не на на Ру сия дър жа ва, Ан г лия кон т ро ли ра рус ка та на ме са, и съз да ва с по мощ та на Фран ция, не за ви си-

13

ма мал ка гръц ка дър жа ва (3.II.1830 г.).

15. Ве ли кия княз Кон с тан тин се от каз ва от прес то ла.Ад ри а но пол с ки ми рен до го вор

В края на м. но е м в ри 1825 г. без дет ни ят 48-го ди шен Алек сан дър уми ра, и съг лас но рус кия ус т ройс т вен за кон за нас ле дя ва не на прес то ла, не го ви ят брат Кон с тан тин ста ва им пе-ра тор. В из пъл не ние на за ве ща ни е то на Ека те ри на, Кон с тан тин се от каз ва от прес то ла, и е опо вес те но, че им пе ра тор ста ва тре тия брат, Ни ко лай. За съ щес т ву ва не то на за ве ща ни е то на Ека те ри на, и за от каз ва не то от прес то ла на Кон с тан тин, зна-ят са мо 4-5 ду ши, и по ра ди то ва всич ки сметат Ни ко лай за узур па тор. За да вър нат Кон с тан тин на прес то ла де каб рис ти те пра ват не у с пе шен въ о ръ жен прев рат през декември.

За ре а ли зи ра не на Гръц кия про ект Ни ко лай през 1828-1829 г. во ди по ред на та де ве та вой на. Во ен ни те дейс т вия са пре дим но на бъл гар с ка те ри то рия, и Ру сия пра ви та ка, че да обез лю ди Доб ру джа, Сли вен с ко, Ста ро-За гор с ко, Но во-За гор-с ко, Плов див с ко, Сли вен с ко, Ям бол с ко, Од рин с ко. По ра ди ан г лийс ка и френ с ка на ме са, Ру сия по лу ча ва на Бал ка ни те, с склю че ния на 14.IХ.1829 г. Ан д ри а но пол с ки (Одрински) ми рен до го вор, са мо: съз да ва не меж ду Ру сия, и Мол до ва, и Влаш ко, от но ше ния рав нос той ни на про тек то рат (стр. 29, том I на № 17), и Ру сия по лу ча ва дел та та на Ду на ва с ос т ро ви те. Ако Ру-сия ис ка да ос во бож да ва Бъл га рия, тя ще ше да нап ра ви на та зи ве ков на бъл гар с ка те ри то рия мал ка бъл гар с ка дър жа ва. Прочутият Бойчо Войвоа от с. Цепераните, Дреновско, с четата си, след Одринския мир, иска да действа за освобождаване на България, и заради това е заточен в Сибир. Де е цът за не-за ви си ма бъл гар с ка дър жа ва Ге о р ги Ма мар чев, е пре да ден от Ру сия на тур ци те, за да бъ де лик ви ди ран, и то зи акт също е до ка за тел с т во, че Ру сия не ис ка да има бъл гар с ка дър жа ва.

14

Като получава Дунавската делта и островите, Русия прекъсва за 26 години (до 30 март 1856 г.) връзката Дунав-Черно море, съответно корабоплаването и тър говията.

16. Крим с ка вой на

Че ти ри на де сет го ди ни, от 1840 до 1953 г., рус ки пос ла-ник в Лон дон е ба рон, пос ле граф, Фи лип Бру нов. Не го ви те доклади съз да ват в Ни ко лай I пог реш на та убе де ност, че от но-ше ни я та меж ду Ан г лия и Фран ция са не поп ра ви мо раз ва ле ни, че Ан г лия е склон на да де ли Тур ция. Съ що та ка Ни ко лай е убе ден, че ако Ан г лия от ка же да учас т ва в де ле жа на Тур ция, то Ру сия мо же са ма да зав ла дее Тур ция, за що то Ан г лия, н е-май ки су хо пъ тен съ ю з ник, не ще во ю ва с Ру сия, а от съ би ти я та след 1848 г., Ав с т рия и Пру сия мо же да се сметат за си гур ни рус ки съ ю з ни ци. При та ка ва бла гоп ри я т на меж ду на род на об-с та нов ка, спо ред Ни ко лай, той за поч ва пре го во ри с Ан г лия, и є пред ла га Еги пет, Ки пър, Ро дос, а Ру сия да по лу чи Мол до ва, Влаш ко, Бъл га рия, и Сър бия. Кон с тан ти но пол ста ва сво бо ден град. Фран ция по лу ча ва Крит и дру ги ос т ро ви. Превръщането на Константинопол, населен предимно с турци, в свободен град, и неговото оцеляване като свободен град, изисква окупационна армия, и Николай е сигурен, че тази армия ще е руска. Ав с т рия по лу ча ва за пад ни час ти на Бал кан с кия по лу-о с т ров и ос т ро ви. Ан г лия веж ли во от каз ва. То га ва Ру сия са ма раз пал ва Крим с ка та вой на (1853-1856). Ни ко лай тър жес т ве но обя вя ва, че Ру сия не ис ка те ри то рии, са мо ис ка да ос во бо-ди пра вос лав ни те хрис ти ани, че вой на та е за пра вос ла вие, за сла вян с т во. Всъщ ност вой на та е за зав ла дева не на Бъл га рия, Про ли ви те и, как то каз ва Пе тър Ве ли ки, ако е угод но Бо гу, и на дру ги зе ми.

Ин фор ма ци я та на Бру нов е пог реш на. Ан г лия и Фран ция

15

ста ват съ ю з ни ци, и за е д но с Тур ция и Сар ди ния, енер гич но во ю ват с Ру сия. Ав с т рия и Пру сия не са мо че не са рус ки съ ю з ни ци, а са про тив ни ци, и до ри сключ ват от б ра ни те лен съ юз сре щу Ру сия на 20 ап рил 1954 г. На 3 юни 1854 г. Ав с-т рия да ва ул ти ма тум рус ка та ар мия да не пре ми на ва Ста ра пла ни на. На глав ния во е нен те а тър, Крим, след ка то рус кия флот се крие, рус ка та ар мия не мо же да из х вър ли в мо ре то съ ю з ни чес ка та ар мия, и гу би некол ко сра же ния, а об са де ни я Се вас то пол е прев зет на 11.IХ.1855 г. На 29.ХII.1855 г. Ав с т-рия да ва ул ти ма тум на Ру сия да склю чи мир, зап лаш вай ки я с обя вя ва не на вой на. Ру сия ка пи ту ли ра. Еди на де сет ме се ца пре ди ка пи ту ла ци я та, на 2.III.1855 г., 58-го диш ни ят Ни ко лай се са мо у би ва, и е нас ле ден от си на си, Алек сан дър II.

17. Па риж ки ми рен до го вор

Със склю че ния на 30 март 1856 г. между Турция, Англия, Франция, Австрия, Прусия, Сардиния, и Русия, Па риж ки мирен до го вор, последните шест държави се задължават да уважават независимостта и целостта на Турция (чл. 7). Ако между Турция и една, или неколко от шестте, възникне некакво несъгласие, всека несговорила се страна има право да покани една, или неколко от останалите страни, да посредничат (чл. 8). Шестте страни немат право да се месат, заедно или поотделно, в отношенията между султана и неговите поданици, и в вътреш-ните работи на неговата империя. Черно море е неутрално, сиреч, открито за свободна търговия на всички държави в света, и завинаги е затворено за военните кораби на крайбрежните държави, и за военните кораби на останалите държави в света, и на неговите брегове не може да има военни арсенали (чл. 11, 12, 13). Корабоплаването и търговията по Дунава е свободна за всички държави в света, и за регламентиране и управление на проблемите относно корабоплаването и търговията, се създават

16

две комисии, едната от които постоянна (чл. 15 до 19 вкл.). За да има свободно корабоплаване и търговия, Русия не ще граничи с Дунав, предава завладената през 1812 г. Бесарабия на васална Молдова, а завладената през 1829 г. Дунавска дел та и островите, връща на Турция. В замена на тези две територии, Русия получава от Франция, Англия, Сардиния, и Турция: Се вастопол, Балаклава, Камиш, Евпатория, Керч, Еникале, Кинбурн (чл. 20, 21, 4). Русия губи фактическия протекторат над Влаш ко и Молдова от 1829 г., и не може да има покровителство над тех и да се меси в вътрешните им работи (чл. 22). С членове 23 до 29 вкл., Влашко и Молдова са независими княжества, васални на Турция, и за помагане на техното учредяване и управление, е създадена Европейска комисия. С чл. 28 и 29, Сърбия е автономно княжество, васално на Турция, в което тя има право да държи гарнизони. Русия връща на Турция град Карс (чл. 3). Член 10 разпорежда, че за Проливите има конвенция, която е неразделна част от договора, и тази конвенция разпорежда, че в мирно време в Проливите не може да влизат военни кораби на чужди на Турция държави, че в военно време тази забрана не важи, и Турция може да пуска в Проливите когато пожелае, и който военен кораб тя поиска. С същата дата е склющчена конвенция за Аландските острови, взети от Русия през 1809 г., с която конвенция островите не може да са укрепени, и на тех не може да има военни, сухоземни и морски, съоръжения. Понеже Парижкия договор не казва напълно ясно (чл. 21), че делтата на Дунав и островите се връщат на Турция, седемте участници в Парижкия договор, на 19 юни 1857 г., подписват в този смисъл нов договор.

С сключването на договора от Кючук Кайнарджа, Русия има претенции, че въз основа на него, тя има право да покро вителствува, и да се застъпва, за правата и интересите на всич ки православни христиани в Турция, т.е. да се меси в

17

вътрешните работи на Турция. Руските претенции са частично основателни. Русия има такова право само относно право-славните хрис тиани: в Влашко и Молдова, и в неколко острова в Бело море. С Парижкия договор тя изгубва тези права. Ето превод от съответните членове от френския първообразен (оригинален) текст на договора от Кючук Кайнарджа. Член 16 от договора е за Влашко и Молдова, и в неговия пункт 2 е казано, че Турция се задължава: "Да не пречи по никакъв начин на свободното упражняване на христианската религия, както и да не се проти ви на постройката на нови черкови, и за възстановяване на старите, както това е ставало в миналото." В чл. 16, пункт 10 е казано: "Високата Порта е съгласна, в връзка с обстоятелствата в посочените две княжества, министрите на руския император ски двор да се застъпват в техна полза (б.м. на христианите), и Високата Порта да взима под внимание тези постъпки..."

Член 17 се отнася до острови в Бело море, и неговия пункт 2 гласи: "Че христианската религия неще бъде излагана дори на най-малко преследване, че неще бъде забранявано поправането и построяването на черкови на казаната религия, и че лицата, които ще служат в тези черкови, неще бъдат обиждани или преследвани по никакъв начин."

Член 7 гласи: "Високата порта обещава постоянно покро-вителство на христианската вера, и на нейните черкови. Тя позволява на министъра на руския императорски двор да прави за всеки случай постъпки пред Портата в полза на черковата построена в Цариград, за която ще бъде споменато в чл. 14, а също и в полза на тези, които служат в нея. Тя обещава да обръща внимание на тези постъпки като изхождащи от влиятелна личност на една съседна и приятелска страна."

Член 14 гласи: "Високият руски двор, подобно на другите сили, независимо от частната черкова построена в министер-ския дворец, ще може да построи още една в предградието

18

Галата, на улицата наречена Бейоглу, и тази черкова ще бъде общодостъпна, и наречена руско-гръцка черкова. Тя ще бъде винаги под покровителството на министъра на тази империя и защитена от всекакви нападки и безспокойства."

Имайки предвид цитираните четири текста, иска се голема наглост да се твърди, че въз основа на тех, Русия има право да покровителства, и да се застъпва, за ВСИЧКИ православни христиани, т.е. да се меси в вътрешните работи на Турция.

18. Ин с т рук ция на княз Гор ча ков

Три ме се ца след под пис ва не то на Па риж кия до го вор, но вия вън шен ми нис тър княз Гор ча ков, из п ра ща Ин с т рук ция до рус ки те пос ла ни ци, че по ли ти чес ки те це ли на Ру сия ос та-ват та ки ва, как ви то са би ли пре ди Крим с ка та вой на. Требе да се па зи це лост та на Тур ция от дру ги дър жа ви. На вто ро мес то, при о ри тет на та цел да се съз да де меж ду на род на об с-та нов ка при ко я то Ру сия са ма, или със съ ю з ник, да зав ла дее Тур ция, ка то има на ум, че то ва ко е то е взел съ ю з ни ка, след вре ме да бъ де взе то от Ру сия. На тре то мес то, да се зав ла-де ят те ри то рии в Кав каз, Сред на Азия, Да леч ния Исток (от Ки тай и Ко рея), и в Се вер на Аме ри ка (Аляс ка). Ру сия ве че е изос та ви ла две це ли: зав ла дева не то на Ха вайс ки те ос т ро ви и Ка ли фор ния. На чет вър то мес то, мра веш ка та под рив на ра-бо та, и злат ния по ток за нея, да не спи рат. На пе то мес то, да има го тов ност за свет ка вич но дейс т вие за из пол з ва не на бла гоп ри я т на об с та нов ка.

19

19. Френ с ко-рус ки съ юз и из гон ва нена Ав с т рия от Ита лия и Гер ма ния

Вслед с т вие на сре ща та меж ду На по ле он III и Алек сан дър II в Щут гард през сеп тем в ри 1857 г., Фран ция и Ру сия са в тес ни съ ю з ни чес ки о т но ше ния в продължение на десет години, и ра бо тят в Мол до ва, Влаш ко, Бъл га рия, Сър бия, Чер на го ра, Гър ция, и Тур ция, и ако пред с тои раз па да не на Тур ция, ще се до го ва рат.

Съ ю зът с Фран ция е мно го ва жен за Ру сия, за що то френ-с ка та по мощ е нуж на за из гон ва не на Ав с т рия от Ита лия и Гер ма ния, и за нап ред ав с т рийс ка та ек с пан зия да е на со че на са-мо към Бал ка ни те. При та ко ва по ло же ние, ако е не о б хо ди мо, Ав с т рия лес но мо же да бъ де под ку пе на с тур с ки те ри то рии и прив ле че на ка то съ ю з ник на Ру сия. Ос вен то ва, Ру сия ис ка да на ка же Ав с т рия за по ве де ни е то є през Крим с ка та вой на. На 19 януари 1859 г. Фран ция и Сар ди ния сключ ват та ен съ юз про тив Ав с т рия. На 3 март Фран ция и Ру сия сключ ват та ен съ юз про тив Ав с т рия: Ру сия не ще по ма га по ни ка къв на чин на Ав с т рия в бъ де ща та вой на, и ще сът руд ни чи на Фран ция. След два ме се ца, на 3 май, Фран ция обя вя ва вой на на Ав с т-рия. През юни, при Сол фе ри но, френ с ко-сар дин с ка та ар мия раз би ва ав с т рийс ка та, и през юли във Ви лаф ран ка е склю чен пред ва ри те лен ми рен до го вор, въз п ро и з ве ден на 10 ноември 1859 г. в Цю рихския до го вор. Ав с т рия гу би всич ки те си вла-де ния в Ита лия, ос вен Ве не ция.

През 1866 г. Ру сия по ма га на Пру сия да по бе ди Ав с т рия на 3.VII.1866 г., при Кьониггрец (Садова), и тя е из го не на от Гер ма ния. Ав с т рия гу би и Ве не ция.

20. Прут с ка та хват ка

В про дъл же ние на поч ти 300 го ди ни, от 1396 до 1690 г., има некол ко го ле ми бъл гар с ки въс та ния. Пос лед ни те са Чип-

20

ров с ко то през 1688 г., и Кар по шо во то през 1689 г., ко га то се во ди вой на меж ду Ав с т рия и Тур ция. През те зи трис та го ди ни нема сръб с ки и чер но гор с ки въс та ния. Рус ки те це ли в Бал кан с кия по лу о с т ров са на дне вен ред след 1690 г., и те са сте пе ну ва ни: пър во зав ла дева не на Бъл га рия, евен ту а л но Про ли ви те, и след вре ме зав ла дева не на Сър бия и Чер на го ра. За то ва на Сър бия и Чер на го ра се да ва по мощ, и па да “дъжд” от зла то, до ка то оп ре де ле на та за зав ла дева не Бъл га рия не би ва да по лучава зла то. Тя требе да по лу ча ва са мо бо гос лу жеб ни кни ги, и ве щи, за да е на се ле на от пра вос лав ни хрис ти ани, год ни за ру си фи ка ция, и да ва щи по во ди за на ме са и “ос во-бож да ва ния”. Виж да се за ви си мост меж ду сръб с ки те и чер но-гор с ки те въс та ния, и ак ти ви за ци я та на Ру сия. Ко га то не що ще ста ва, си реч ко га то Ру сия се ак ти ви зи ра, те че злат на ре ка към Сър бия и Чер на го ра, и има въс та ние. Ко га то меж ду на род но-то по ло же ние на ла га Ру сия да кро ту ва, злат на та ре ка сек ва, и сър би те, и чер но гор ци те, се прев ръ щат в буболечки-бо жи кра вич ки. Нема въс та ние.

След победата над шведите при Полтава през 1709 г., идва време за "освобождавания" на Балканите. През 1711 г. почти целата руска армия, с Петър I, с свитата му, и с много красивата 27-годишна Екатерина, нахлува в Богданско, както тогава е наричана Молдова. Макар че неговите тайни емисари (по руски лазутчики) налево и надесно са разправали, и разправат, че Русия е освободителка от турците, Петър не казва такова нещо, а направо казва, само на местните князе и воеводи, да се присъединат с подвластната им територия към руското царство. Разбира се, князете и воеводите ще "управляват" територията (по същество това значи подкупване), която ще стане "исконна руска земя", като това неще бъде оповестено в момента, а след години, когато нещо налага да има такова оповестяване. Ако не са послушни, ще бъдат сменени. Петър подвежда, и измамва, князете и воеводите. Те

21

са повервали на емисарите, и мислат, че ще бъдат освободени. Извършили враждебни действия срещу Турция в първите дни на нахлуването, за тех вече нема връщане назад, и тогава Петър направо им казва, че нема освобожда ване, а има присъединяване.

При ре ка Прут, бли зо до град Яш, Пе тър, ар ми я та, сви тата, и Екатерина, са об г ра дени от тур с ка ар мия, хва нати в здрав об ръч, в мър т веш ка хват ка. Ека те ри на, с пре диш но име Ма-рта, же на на швед с кия дра гун Иохан, в 1702 г. е за ро бе на от рус ка та ар мия, и из на сил ва на от офи це ри, вклю чи тел но и най-вис ши, ка то Ше ре ме тев и Мен ши ков. Пе тър от не ма Мар та от Мен ши ков през 1703 г., включ ва я в чис ло то на прид вор ни те де ви ци, т.е. в ха ре ма. Тя е при ну де на да ста не пра вос лав на и на и ме но ва на Ека те ри на Алек се е в на, за що то не ин кръс т ник е си на на Пе тър, 13-го диш ния ца ре вич Алек сей. Дър жан ка на Пе тър от 1703 г., тя е за бе ле жи тел на же на, ду хо ви та, на-ход чи ва, и ни ко га не гу бе ща при със т вие на ду ха. Ека те ри на е не за ме ни ма ком па ньон ка на Пе тър, и в 1708, и в 1709 г., раж да Ана Пет ров на, бъ де ща май ка на им пе ра тор Пе тър III, и Ели са ве та Пет ров на, бъ де щата им пе р а т ри ца Ели са ве та I.

Уп ла шен от не и з беж ния плен и от за роб ва не, и от пред с-то я що по ли ти чес ко и фи зи о ло гич но без би тие, Пе тър по лу ча ва епи леп ти чен при па дък, и до края на жи во та си, че ти ри на де сет го ди ни, не се мер ка на юг, и не смее да по мис ли за “ос во-бож да ва ния”. През те зи го ди ни той во ю ва са мо на се вер, и в Пер сия. Съв зе май ки се от при па дъ ка, той се чуди как да разломи мъртвешката хватка, и започва с великия везир шахматна игра с етюд дамски гамбит. Но вместо да жертва пешката, той жертва дамата. Пе тър из п ра ща Ека те ри на, с де-ле га ция, при ве ли кия ве зир Мех мед па ша Бал та джъ. За под-куп при пре го во ри те де ле га ци я та но си зла то то на ар ми я та, и злат ни те та ба ке ри и пръс те ни на вис ши те офи це ри. Ед но де-но но щие Ека те ри на пре го ва ря на че ти ри очи с ве ли кия ве зир.

22

Пос ле ди ца от вза и м но то взи ра не в очи те е ог ром на та ус лу га на Пе тър: об ръ ча се от ва ря, и Пе тър, и ар ми я та, с раз ве ти зна ме на и би е не на ба ра ба ни, се из точ ват от об ръ ча. При та ко ва ве ли ко ду шие мо же да се при е ме, че па ри те и злат ни-те пред ме ти не са ос та на ли във ве ли кия ве зир. За ока за на та ог ром на ус лу га на Пе тър, в на ча ло то на 1712 г. Ека те ри на по лу ча ва за ко нен брак с Пе тър, а Мех мед па ша Бал та джъ, след два де се ти на дни, по си ла та на пра вило то “Чуж да же на гла ва зат ри ва”, губи гла ва та си.

Из мък ва не то от Прут с кия об ръч е пов ра тен пункт в све-тов на та ис то рия, ново вли за не на Пе тър I в по ли ти чес ко то и фи зи о ло гич но би тие. Не о т ва ря не то на об ръ ча оз на ча ва Алек-сей да ста не цар, и край на рус кия им пе ри а ли зъм, и по я ва на друг свет, за що то Алек сей е про тив завоевателната по ли ти ка, и за то ва Пе тър го из те за ва, и са мо ръч но обез г ла вя ва. Нема нещо чудно. За да завладее света, Петър е готов да изеде и три гемии с тор. Затова неговото прозвище е "Велики".

21. На чер та ни е то на Га ра ша нин

През 1844 г. пре ми е ра на ва сал на, но дър жа ща се ка то не за ви си ма, Сър бия, Илия Га ра ша нин, про и з хож дащ от бъл-гар с ка фа ми лия от бъл гар с кия квар тал на Бел г рад, на пис ва за сръб с кия княз “На чер та ние”, ко е то фор ми ра и до днес сръб с ка та по ли ти ка. Га ра ша нин каз ва, че Сър бия е мал ка дър жа ва, и ако не уве ли чи зна чи тел но раз ме ра си, тя ще за ги не. То ва уве ли ча ва не ще ста не глав но за смет ка на Бъл га-рия. За то ва Сър бия требе да със та ви един доб ре об мис лен план как ва по ли ти ка да след ва. Спо ред Га ра ша нин, Тур ция ще се раз пад не, и то ва мо же да ста не по два на чи на. Или Тур ция ще бъ де по де ле на меж ду съ щес т ву ва щи те дър жа ви, или от нея ще из ник не но ва хрис ти ан с ка дър жа ва. Ру сия и Ав с т рия ще иг ра ят глав ни те ро ли при поделбата на Тур ция.

23

На Га ра ша нин е яс но, че Ру сия е за во е ва тел ка. Ето тек с тове от На чер та ни е то:

“И Ру сия и Ав с т рия ра бо тат всекак да поп ре чат на съз да-ва не то на дру га хрис ти ан с ка дър жа ва на мес то то на тур с ка та, тъй ка то то га ва за Ру сия би из чез на ла всека на деж да, и из г лед, Ца риг рад да бъ де зав зет и за дър жан, ко е то е най-же ла ния план от Пе тър Ве ли ки на сам.”

“Ав с т рия, по-на та тък, ще бъ де неп ре къс на то, и при всич ки об с то я тел с т ва, неп ри я тел на сръб с ка та дър жа ва.”

“Са мо Ав с т рия и Ру сия мо гат да дейс т ват за про па да не то и поделбата на тур с ка та дър жа ва. Те дейс т ват в та зи на со ка. Ру сия ве че мно го го ди ни се ста рае и се под гот ва. Се га ве че и Ав с т рия не мо же да пос тъп ва дру го я че, ос вен да по ма га и да гле да да взе ме не що за се бе си, как то е пос тъ пи ла при по дел ба та на Пол ша. Ес тес т ве но е, всич ки ос та на ли дър жа ви, под ръ ко вод с т во то на Фран ция и Ан г лия, да се про ти ват на тази поделба. Те ще гле дат да из ник не от тур с ка та дър жа ва ед на но ва не за ви си ма хрис ти ан с ка дър жа ва ка то най-доб ро сред с т во про тив поделбата.”

В на чер та ни е то има гла ва “Най-нап ред да оп ре де лим на-ши те от но ше ния към Бъл га рия”, и в нея е ка за но:

“Ако Сър бия ис ка да из ле зе от се гаш но то си по ло же ние на под чи не ние, тя треб е да се стре ми мал ко помал ко да уни-що жа ва по ли ти чес ка та мощ на Тур ция, ка то се усил ва Сър бия. То ва оба че е точ ка та, къ де то се сблъс к ват сръб с ка та и рус ка та по ли ти ка, по не же и Ру сия дейс т ва за от с лаб ва не на по ли ти чес-ка та мощ на тур с ка та дър жа ва. От то ва съв па дане не след ва, че це ли те и на ме ре ни я та на две те дър жа ви са ед нак ви, и че тех на та по ли ти ка е в съзвучие и в съг ла сие.

"Нак рат ко: Сър бия треб е да изтръгва от тур с ка та дър жа ва ка мък по ка мък, и да се при ба вя то зи до бър ма те ри ал към ос но ви те на ста ра та сръб с ка дър жа ва, за да мо же да се из-диг не голема сръб с ка дър жа ва.”

24

“Ние тук мно го сме го во ри ли и до каз ва ли по ра ди ко е сръб с ка та по ли ти ка не мо же да се съг ла си с рус ка та. Ние, оба че, в съ що то вре ме каз ва ме, че Сър бия къ де-къ де по-лес но би мог ла да из пъл ни сво и те це ли, ако е в съг ла сие с Ру сия, но то ва са мо при ус ло вие, че Ру сия из цело и точ но при е ме ус ло ви я та на Сър бия... Един съ юз меж ду Сър бия и Ру сия би бил най-ес тес т вен, но да ли то ва би се пос тиг на ло, за ви си от са ма та Ру сия, и Сър бия требе да го при е ме с от во ре ни обия-тия, щом се уве ри, че Ру сия ис к ре но го при е ма, като изостава до се гаш на та си прак ти ка...”

“И пак Ру сия насочва стре ме жите си на та тък, тъй ка то та зи стра на се на ми ра нап ра во пред вра ти те на Ца риг рад, и на ней ния път към то зи град. Но по от но ше ние на Сър бия та зи стра на има съ що то зна че ние и по ло же ние, ко е то има и за Ру сия.”

22. За го вор за уни що жа ва не на “брат”

Съ ю зе на с Фран ция, пос та ви ла през м. де кем в ри 1857 г. на сръб с кия прес тол ру со фил с ка та ди нас тия на Об ре но ви-чи те, склю чи ла в ду ха на На чер та ни е то на Га ра ша нин съ юз със Сър бия сре щу Тур ция, по-точ но сре щу Бъл га рия, Ру сия и Сър бия ще пре чат на ос во бож да ва не то на Бъл га рия. Те ис кат да де лът Тур ция, ка то Ру сия взе ме Источ на, а Сър бия За пад на Бъл га рия: Ниш ко, Мо рав с ко, Со фийс ко, Ма ке до ния. Два мата сла вян с ки “бра тя” ис кат да уни що жат тре ти сла вян с ки “брат”, кого то пре ди три де сет го ди ни ве че са ог ра би ли (1829 г. дел-та та на Ду нав с ос т ро ви те, 1833 г. зе ми те за пад но от Ти мок, око ло 14 500 кв.км). Та ко ва е рус ко то, и сръб с ко то, раз би ра-не и при ла га не на сла вян с ка та идея, на сла вя но фил с т во то, а брат с т во то за тех оз на ча ва ог раб ва не и уби ва не на бра та. По-де лай ки и уни що жа вай ки пол с кия сла вян с ки “брат”, Ру сия учи Сър бия как да бъ де уни що жен друг сла вян с ки “брат”. Оба че

25

след уни що жа ва не то на този “брат”, след ва уни що жа ва не то на още “бра тя”. След то ва ще дой де вре ме то и на сръб с кия “брат”, и в края на крайщата, всич ки бал кан с ки “бра тя” ще бъ дат под власт та на рус кия им пе ра тор.

В Ин с т рук ция на вън ш но то ми нис тер с т во от 9 декември 1860 г. до рус кия кон сул в Бел г рад се каз ва: “Сър бия, по си-ла та на об с то я тел с т ва та, и вслед с т вие на сво е то из к лю чи тел но местопо ло же ние, е ста на ла цен тър, и опор на точ ка, на всич ки сла вян с ки об лас ти на Тур ция”. Ин с т рук ция до рус кия кон сул в Бу ку рещ гла си: “Имай ки пред вид, че се га на ша та по ли ти ка на Исток е на со че на глав но към ма те ри а л но и нрав с т ве но ук реп ва не на Сър бия, и да є се да де въз мож ност да стои на-че ло на дви же ни я та на Бал ка ни те, ми нис тер с т во то ре ши да под чи ни на то зи план всич ки свои след ва щи дейс т вия по въп-ро са за въ о ръ жа ва не то на сла вян с ки те на род нос ти в Тур ция.” Дру га Ин с т рук ция до съ щия кон сул, от м.май 1866 г., гла си: “За нас е не о б хо ди мо да гру пи ра ме всич ки раз но род ни еле-мен ти на сла вя ни те в Тур ция око ло Сър бия, ка то цен тър, от кой то в пос лед с т вие, при бла гоп ри я т ни об с то я тел с т ва, требе да въз ник не глав но то дви же ние, под дър жа но об що от всич ки сла вя ни”. Ру по рът на вън ш но то ми нис тер с т во, сла вя но фил с кия вес т ник на Иван Ак са ков “Ден”, през м. март 1862 г., пи ше “Към Сър бия се га са обър на ти пог ле ди те на всич ки пле ме на... от всич ки те сла вян с ки пле ме на най-удоб но е гру пи ра не то око ло сръб с ко то пле ме...”.

От ка за но то се виж да, че ста ва ду ма за съз да ва не на “съ-юз” на бал кан с ки те сла вя ни на че ло със Сър бия, т.е. на го ле ма сръб с ка дър жа ва, и за ма те ри а л но и по ли ти чес ко ук реп ва не на Сър бия. За поч ва големо фи нан со во и во ен но пом па не. Да ват 15 000 кон вер ти ру е ми руб ли, след ва ща та го ди на 300 000 чер вон ци, и след то ва всека го ди на по 1 000 000 чер вон-ци. От Пе тър Велики до м. де кем в ри 1917 г., чер во не цът е злат на мо не та с тег ло 3,44 гра ма, про ба 993. Злат ни ят на по ле-

26

он (20 фран ка) е 6,40 гра ма, проба 993, и два чер во не ца са по-скъ пи от на по ле о на. Две кон вер ти ру е ми руб ли (на ри ча ни още сре бър ни) са рав ни на един чер во нец. С 4 руб ли, или 2 чер во не ца, се ку пу ва ед на кра ва.

В про дъл же ние на 180 го ди ни, от 1800 го ди на до смърт та на Ти то в м. май 1980 г., Сър бия по каз ва голема ус та, и здрав сто мах, при пог лъ ща не то на фан тас тич но мно го па ри. Та ка нап ри мер, при Ти то, ос вен ог ром на без въз мез д на по мощ, са по лу че ни със за е ми от САЩ 24 ми ли а р да до ла ра, се га рав нос той ни на 70 ми ли а р да до ла ра, и по ко и то до днес не е вър нат един до лар. Не ста ва не що на голема та ус та и при не о с но ва тел но са мох вал с т во, и при го во ре не на лъ жи.

Фи нан со во то пом па не на Сър бия се из вър ш ва не са мо от вън ш но то ми нис тер с т во, но и от сла вян с ки те ко ми те ти, рус ка та цър к ва, и от под с та ве ни ли ца от рус кия елит, а ма те ри а л но то пом па не от во ен но то ми нис тер с т во. До ку мен та ци я та по каз ва, че Сър бия е по лу чи ла за некол ко го ди ни 8 000 000 чер вон ци, и да ва са мо един път на Яв ния Ко ми тет, през м. ап рил 1866 г., 6000 чер вон ци. На 21 декември 1869 г. рус ко то вън ш но ми нис тер с т во съ о б ща ва на кон су ла в Бел г рад “Ние мно го съ-дейс т вах ме за сбли жа ва не то на Сър бия с Гър ция, Чер на го ра, и Бъл га рия, без ко и то ус пе ха е не въз мо жен. Ние от б лъс нах ме всич ки опи ти на те зи стра ни да по лу чат по мощ от нас, и ви-на ги ги на соч вах ме за то ва към Сър бия, съз да вай ки по та къв на чин гос под с т ва що по ло же ние за нея”.

23. Цар с т во Югос ла вия. Нев ли за не в ка па на

Осо бе но труд но е прив ли ча не то на оп ре де ле на та за уни-що жа ва не шес т ми ли он на Бъл га рия в про е к ти ра но то от рус-ка та дип ло ма ция обе ди не ние на две те “брат с ки на род нос ти в ед ин но цар с т во Югос ла вия, на че ло със сръб с кия княз Ми-ха ил Об ре но вич”. Бе да та е в то ва, че най-де е с по соб на та, и

27

сто я ща на че ло в ос во бо ди тел но то дви же ние ор га ни за ция на Ра ков с ки, ни как не е пригодна, и требе да се из пол з ва Доб ро-де тел на дру жи на. Под рус ки на тиск тя се пре фор ми ра в Явен Бъл гар с ки Цен т ра лен Ко ми тет, в про ти во вес на Тай ния БЦК. Яв ния ко ми тет е при ет от Ру сия и Сър бия за пред с та ви тел на бъл гар с кия на род, и под тех ния на тиск пре го ва ря през ме се-ци те ап рил-май 1867 г. с Га ра ша нин за съз да ва не на цар с т во Югос ла вия. Яв ния Ко ми тет, в ли це то на доблестните и не под-куп ни, Хрис то Ге о р ги ев, д-р Г. Ата на сов, Ми ха ил Ко ло ни, д-р Д. Про тич, Ст. Ива нов, Г. Ни ко ло пу лос, и д-р Д. Ги ко лес ку, не вли зат в за ло же ния ка пан. Те пос та вят ус ло вия, ко и то из к-люч ват уни що жа ва не то на Бъл га рия. Га ра ша нин пре у с та но вя ва пре го во ри те, и Ру сия и Сър бия требе да тър сат друг “пред с та-ви тел” на бъл гар с кия на род. Не на ми рат та къв. То га ва Сър бия сключ ва тай ни до го во ри про тив Бъл га рия, през м. сеп тем в ри 1867 г. с Чер на го ра, на 26 август с Гър ция, през м. яну а ри 1868 г. с Ру мъ ния, на 28 февруари 1868 г. во ен на кон вен ция с Гър ция. То зи съ юз е ин с пири ран от рус ка та дип ло ма ция, и всъщ ност, то ва е пе то рен Рус ко-Сръб с ко-Гръц ки-Ру мън с ко-Чер но гор с ки съ юз про тив Бъл га рия. Той е пред шес т ве ник на Рус ко-Сръб с ко-Гръц ко-Ру мън с ко-Чер но гор с кия съ юз про тив Бъл га рия от 1912-1913 г. За съ жа ле ние през 1912-1913 г. цар Фер ди нанд, и две те ру со фил с ки пра ви тел с т ва на Гешов и Данев, не са та ка ум ни, как то Яв ния ко ми тет през 1867 г., и вкар ват Бъл га рия в ка па на. “Сле пи ма че та”, зло ра до го во рят за тех съ ю з ни те дип ло ма ти. Кой то не знае ис то ри я та, осъж да Ро ди на та си на на ци о нал на ка тас т ро фа.

24. Съз да ва не на Ру мъ ния

През пе ри о да на френ с ко-рус кия съ юз от м. сеп тем в ри 1857 г. до на ча ло то на 1868 г., Ру сия е при ну де на да под дър-жа Фран ция за съз да ва не на ру мън с ка дър жа ва, въп ре ки че

28

та зи дър жа ва е ед на прег ра да на ней ния път към Про ли ви те. То ва тя пра ви, за що то от съ ю за с Фран ция очак ва, в срав не-ние с мол дов с ка та и влаш ка та те ри то рия, да по лу чи мно го по ве че. При френ с ка та ин тер вен ция в Си рия (1860-1867) тя уго ва ра с Фран ция да де лът Тур ция. Ко га то то ва не ста ва по ра ди ан г лийс ка и ав с т рийс ка на ме са, Ру сия очак ва де леж на Тур ция при Крит с ко то въс та ние (1866-1867). И то зи път де ле жът е пре дот в ра тен от Ан г лия, и от час ти от Ав с т рия. Съ що та ка съ ю за с Фран ция е ну жен за съз да ва не то на цар-с т во Югос ла вия и рус ко-сръб с ко то пог лъ ща не на бъл гар с кия “брат”. След по лу ча ва не на та ки ва го ле ми и стра те ги чес ки, те ри то рии, пре мах ва не то на прег ра да та Ру мъ ния не е проб лем, осо бе но ка то се има пред вид, че изоб що ни ко га не е има ло ру мън с ки дър жа вен на род, нито ру мън с ко дър жав но пле ме, нито ру мън с ка дър жа ва и, изоб що, не ма ру мън с ка ис то рия. За то ва Ру мъ ния и част от ней ни те ис то ри ци, са зас та ве ни да из мис лят не би ва ли ци и да фал ши фи ци рат ис то ри я та. Мно-гоб рой ни ар хе о ло ги чес ки на ход ки от бъл гар с ки про и з ход са уни що же ни, или обя ве ни, че са от некак ва кул ту ра, от нека къв на род (пле ме) ДРУ И ДУ. То га ва за що дър жа ва та не се каз ва Дру и ду, вмес то Ру мъ ния.

Вслед с т вие на де вет го диш ни глав но френ с ки, и рус ки, дейс т вия, през 1866 г. е съз да де на ру мън с ка ва сал на на Тур-ция дър жа ва, ко я то дейс т ва ка то не за ви си ма дър жа ва.

Днеш на Ру мъ ния има 237 500 кв.км площ и 22 800 000 на се ле ние.

25. Ав с т ро-френ с ки съ юз. Зам ра зя ва не на пла на.Фран ция по бе де на

В на ча ло то на 1868 г. е склю чен ав с т ро-френ с ки съ юз, и френ с ко-рус кия съ юз от 1857 г. е раз ва лен. По я вя ват се два по тен ци а л ни съ ю з ни ка на Ан г лия: Фран ция и Ав с т рия. Мис-

29

те ри о з но уби тия на 10.VI.1868 г. княз Ми хал Об ре но вич е нас ле ден от 14-го диш ния пле мен ник Ми лан. Ре а ли зи ра не то на пла но ве те на пе тор ния ан ти бъл гар с ки съ юз е зам ра зе но, и та ка се раз ви ват не ща та, че те не се раз м ра зя ват. Се га Ру сия от но во требе да съз да ва бла гоп ри я т на меж ду на род на об с та-нов ка. Тя вли за в съ юз с Пру сия, и мно го по ма га Фран ция да бъ де по бе де на от Пру сия в края на 1870 го ди на. Фран ция за де се ти на го ди ни е обез си ле на. При това положение ав с т ро-френ с кия съ юз е без с мис лен, и се раз па да. През яну а ри 1871 г. е съз да де на Гер ман с ка та им пе рия, мо гъщ съ ю з ник на Ру сия. С германски натиск Ав стрия лесно може да бъде подкупена с територия, и превърната в съюзник на Русия. Се га е дош ло вре ме да се пла ни ра по ред но то “ос во бож да ва не”.

26. Бор ба за не за ви си ма цър к ва

Ре фор ми те на сул тан Мах муд II (1809-1839), на Ха ти ше ри-фа от 1939 г., и на Ха ти фу ма ю на от 1856 г., до на сят в голе ма сте пен, си гур ност, ред и за кон ност, пъл на сво бо да на из ли за-не зад гра ни ца, вът реш но сво бод но дви же ние и за сел ва не, сво бо да за об ра зо ва ние вът ре и из вън стра на та, сво бо да за сто пан с ка дей ност, нис ки да нъ ци, почти па зар на ико но ми ка, въз мож ност за ог ра ни че на по ли ти чес ка дей ност, вер с ка сво бо-да, ико но ми чес ки рас теж, и не мал ко бла го ден с т вие. Всич ки те зи не ща лип с ват в Ру сия. В те ка на некол ко де се толе тия ту каш но то на се ле ние жи вее мно го по-доб ре от на се ле ни е-то на Ру сия. При та ки ва ус ло вия се во ди през 1820-1870 г. бор ба за не за ви си ма от гър ци те (фа на ри о ти те) цър к ва. Ру сия пре чи на цър ков но то и на ци о нал но то ни въз раж да не, за що то ней ния път за Про ли ви те требе да бъ де чист. Не мо жей ки да поп ре чи на съз да ва не то на не за ви си ма цър к ва, Ру сия успева да го забави с де сет го ди ни.

30

27. Че та та на Ха джи Ди ми тър

Граф Иг на ти ев, с по мощ та на Н. Ге ров и Доб ро де тел на дру жи на, и с па ри от не го ви те тайни фон до ве, об ра зу ва и из п ра ща в 1868 г. на си гур на и без по лез на ги бел че та та на Ха джи Ди ми тър и Сте фан Ка ра джа. Рус ки кон сул съ о б ща ва на тур ци те за пре ми на ва не то на че та та. Ру сия це ли, глав но, урон ва не на ав то ри те та на Тай ния БЦК, и ком п ро ме ти ра не на иде я та за ос во бо ди тел но въс та ние под не го во ръ ко вод с т во. Третата цел е из би ва не то на 120 хо ра на Ра ков с ки и ТБЦК. Ру сия пос ти га и трите це ли. През м. май 1866 г., по на реж да-не на граф Иг на ти ев, рус кия ре зи дент в Ру мъ ния Офен берг, да ва 25 000 чер вон ци на Яв ния Ко ми тет, за да ра бо ти за от с-т ра ня ва не на Тай ния Ко ми тет от учас тие в ос во бо ди тел но то дви же ние. Ап рил с ко то въс та ние е вдиг на то не от ТБЦК, а от Гюр гев с кия ко ми тет, на чи и то за се да ния при със т ва не го вия по че тен пред се да тел, рус кия кон сул Вла ди мир Се ме но вич Йо нин.

28. Пър ви съ юз на три ма та им пе ра то ри

През пе ри о да м. сеп тем в ри 1872-м. ок том в ри 1873 г., Алек сан дър II, Вил хелм I, и Франц Йо сиф, сключ ват тай ния Пър ви съ юз на три ма та им пе ра то ри. То ва е во е нен от б ра ни те-лен съ юз, кой то Ру сия ще пре вър не в на па да те лен с тай но то Райх щад т с ко спо ра зу ме ние, и с тай ни те две во ен ни кон вен-ции от Будапеща.

29. Бос нен с ко-хер це гов с ко и Ап рил с ко въс та ние

Пре ди Райх щадт, рус ки те са те ли ти Сър бия и Чер на го ра, по на реж да не на Ру сия, ин с пи ри рат през м. юли 1875 г. въс-та ние в Бос на и Хер це го ви на. На 20 ап рил 1876 г. из бух ва Ап рил с ко то въс та ние. През м. май Сър бия по лу ча ва 1 875 000

31

чер вон ци, и на 30 юни обя вя ва вой на на Тур ция. Чер на го ра съ що по лу ча ва чер вон ци и обя вя ва вой на на 2 юли. Въп ре ки дъл го го диш но то ог ром но фи нан со во и ма те ри а л но пом па не, и 6000 рус ки доб ро вол ци, на 1 септември 1875 г. сър би те са раз г ро ме ни, и изоб що не мо гат да во ю ват, и са мо рус ки ул-ти ма тум до Тур ция за спи ра не на во ен ни те дейс т вия, спа ся ва Сър бия от зав ла дева не, и при нуж да ва Тур ция да склю чи мир със Сър бия без ло ши пос ле ди ци за пос лед на та. Ко лап сът на Сър бия по каз ва на рус на ци те как во пред с тав ля ва тя, и Ру сия за поч ва да мис ли за по мощ от бъл га ри те.

30. Райх щадт

В Райх щад т с ко то спо ра зу ме ние от 8 юли 1876 г. е уго во-ре но:

АКО ТУР ЦИЯ ПО БЕ ДИ СЪР БИЯ И ЧЕР НА ГО РА, пос лед-ни те не ще за гу бят не що, но да же ще по лу чат многобройни, подробно споменати, пол зи.

АКО СЪР БИЯ И ЧЕР НА ГО РА ПО БЕ ДЪТ ТУР ЦИЯ, те ще по лу чат го ле ми те ри то рии. След то ва е уго во ре но, че Ав с т рия ще по лу чи Бос на и Хер це го ви на, Ру сия ще по лу чи дел та та на Ду нав с ос т ро ви те, Бе са ра бия, и “мо же да уве ли чи те ри то ри я-та си по Чер но мо ре и в Тур с ка Азия”. БЪЛ ГА РИЯ, РУ МЕ ЛИЯ, и Ал ба ния, мо же да ста нат ав то ном ни дър жа ви”. Коз мен ко в Сбор ни ка си вмес то “БЪЛ ГА РИЯ, Ру ме лия, и Ал ба ния, мо же да ста нат ав то ном ни дър жа ви”, сла га “БОС НА, Ру ме лия, и Ал ба ния, мо же да ста нат ав то ном ни дър жа ви” (20, 53). Те са-лия и Крит са при съ е ди нени към Гър ция, а Кон с тан ти но пол с окол нос ти те ще ста не сво бо ден град. В спо ра зу ме ни е то нема текст кой то да заб ра ня ва об ра зу ва не то на голема сла вян с ка дър жа ва.

И два та, ав с т рийс ки, и рус ки, първообраза (ори ги на ла) на спо ра зу ме ни е то, са на пи са ни от ръ ка та на Ев ге ни Но ви ков,

32

рус ки пос ла ник във Ви е на, и вто ри пъл но мощ ник за пре го во-ри те. След на пи са ния от Но ви ков текст, има текст на пи сан от ръ ка та на пър вия рус ки пъл но мощ ник, вън ш ния ми нис тър княз Гор ча ков. То ва е Райх щад т с ко то спо ра зу ме ние. Дру го нема. След пре го во ри те, в рус ко то вън ш но ми нис тер с т во, не-и з вес т но ко га, ве ро я т но след Бер лин с кия кон г рес, се със та вя до ку мент за вто ро райх щад т с ко "спо ра зу ме ние". Тек с та на то зи до ку мент не е на пи сан от ав с т рий ци те, ни то има те хен под пис. Сле до ва тел но, да се твър ди че има вто ро райх щад т с-ко спо ра зу ме ние, е про я ва на мо ше ни чес т во. Във фал ши во то спо ра зу ме ние се каз ва, че:

а) Не ма да се об ра зу ва голема сла вян с ка дър жа ва.б) Бъл га рия и Ру ме лия ще ста нат не за ви си ми кня жес т ва

в “тех ни те ес тес т ве ни гра ни ци”.в) Ру сия ще по лу чи Бе са ра бия, не и дел та та на Ду нав с

ос т ро ви те.г) Гър ция неще по лу чи Крит, а Те са лия, плюс Епир.д Кон с тан ти но пол ще ос та не сво бо ден град.

31. Две во ен ни кон вен ции

В Бу да пе ща, на 15 януари 1877 г., е под пи са на от Ру сия и Ав с т рия Во ен на кон вен ция, и на 18 март До пъл ни тел на во ен на кон вен ция, и последната е ан ти да ти ра на 15 януари 1877 г. В пър ва та кон вен ция е уго во ре но, че в бъ де ща та вой-на Ав с т рия ще има доб ро же ла те лен не у т ра ли тет към Ру сия, и ще па ра ли зи ра по дип ло ма ти чес ки път опи ти те за на ме са, или пос ред ни чес т во, на дру ги дър жа ви. С член 7 е уго во ре но, че Австрия, когато пожелае, нейни войски ще "заемат" Босна и Герцеговина, и че тази мерка, "без да придобие характер на солидарност с заемането на България от руската армия, неще придобие, нито при нейното тълкуване от австрийското правителство, нито при нейното прилагане, враждебен

33

характер срещу Русия. Точно така, интер венцията (намесата) на руската армия в България, неще при добие, нито при нейното тълкуване от руското правителство, нито при нейното прилагане, враж дебен характер срещу Австрия."

С член 8, алинея 1, е уговорено, че Австрия неще разпро-стира вовнните си действия в България. Алинея 1 на чл. 8 гласи: "Високите договаращи се страни взаимно се задължават да не разширяват военните си операции: Австрия в Румъния, Сърбия, БЪЛГАРИЯ, и Черна гора, а Русия в Босна, Херце-говина, Сърбия, и Черна гора". Алинея 2 на чл. 8 гласи: "Сърбия, Черна гора, и частта от Херцеговина, разделяща тези две княжества, ще образуват единна неутрална зона, в която армиите на двете империи неще влизат, и която зона е предназначена да не допуска допир между двете армии. От само себе си се разбира, че австрийското правителство неще се противопостава на обединените действия на сръбските и черногорски войски извън границите на техните държави, заедно с руските войски."

Козменко в Сборника си, вместо "Австрия в Румъния, Сърбия, БЪЛГАРИЯ, и Черна гора", маха думата "БЪЛГАРИЯ" и текста става: "Австрия в Румъния, Сърбия, и Черна гора." (20, 53). Следва да се направи извод, че когато се работи с руски историци, или дипломати, са необходими не две, а четири очи, и още четири очи на тила. Член 9 разпорежда, че последиците от войната, и териториалните изменения при възможно разпадане на Турция, ще бъдат своевременно уредени с друга конвенция.

Чак с До пъл ни тел на та во ен на кон вен ция на 18 март 1877 г. е уго во ре но “... в слу чай на те ри то ри а л ни из ме не ния или раз па да не на Ос ман с ка та им пе рия, е из к лю че но об ра зу ва-не то на го ле ма спло те на сла вян с ка, или дру га, дър жа ва. За ком пен са ция на то ва, Бъл га рия, Ал ба ния, и ос та на ла та част на Ру ме лия, мо гат да ста нат не за ви си ми дър жа ви. Те са лия,

34

част от Епир, и ос т ров Крит, мо же да бъ дат при съ е ди не ни към Гър ция. Кон с тан ти но пол, с окол на та те ри то рия, мо же да ста не сво бо ден град.” По не же в До пъл ни тел на та во ен на кон вен ция от 18 март не е за пи са но, че тя е ан ти да ти ра на, и има антидатирана да та 15 януари 1877 г., про ти во ре чи я та меж ду нея и Пър ва та во ен на кон вен ция, не мо гат да бъ дат ра ци о нал но уре де ни. Те мо гат да бъ дат уреде ни са мо с на-си лие, вклю чи тел но и с вой на.

32. Цир ку ляр на лорд Дер би

През м. май 1876 г. ап рил с ко то въс та ние е по ту ше но, и след око ло ме сец и по ло ви на све тът уз на ва за бъл гар с ки те ужа си. В Ан г лия се пов ди га бу ря от въз му ще ние. Цела та пре-са об ви ня ва Тур ция. На 6 сеп тем в ри из ли за бро шу ра та на У. Глад с тон “Бъл гар с ки те ужа си и Источ ния въп рос”, и през съ щия ме сец са про да де ни 200 000 броя. За три ме се ца са про ве де ни над двес та го ле ми ми тин ги в поч ти всич ки гра до-ве, с ора то ри от об щес т ве ния елит, кме то ве, и чле но ве на пар ла мен та. Във Фран ция, Гер ма ния, и Ав с т рия, от з ву ка е ма лък, нема бро шу ри, нема ми тин ги. На 4 октомври 1876 г. ан г лийс ки ят вън шен ми нис тър лорд Деб ри из п ра ща до ве ли-ки те си ли Цир ку ляр, за свик ва не на кон фе рен ция в Кон с тан-ти но пол, за из ра бот ва не на схе ма за ре фор ми в Ос ман с ка та им пе рия. По същото време, на 15 ок том в ри, рус кия им пер с ки съ вет одоб ря ва сек рет ен план на на чал ни ка на ге не рал ния щаб ген. Об ру чев, за оку па ция на Бъл га рия, и прев зе ма не на Кон с тан ти но пол. Ру сия и Гер ма ния уве ли ча ват на тис ка над Ав с т рия за под пис ва не на во ен на кон вен ция, и две кон-вен ции са под пи са ни в на ча ло то на 1877 г. На 11 ноември 1876 г. Алек сан дър, в реч пред дво рян с т во то и об щин с ки те влас ти на Мос к ва, да ва яс но да се раз бе ре, че Ру сия ще дейс т ва са ма срещу Тур ция. Не го ви те дейс т вия през пос лед-

35

ни те го ди ни по каз ват, че той ще во ю ва сре щу Тур ция при всекак ви об с то я тел с т ва, за що то спо ред не го, дош ло е вре ме за вкар ва не на рус ки бо туш в Бъл га рия. Не го ва та по зи ция е по зи ци я та на въл ка, каз ващ на аг не то: “Мъ тиш, не мъ тиш, ще те ям”. Два дни след мос ков с ка та реч Ру сия мо би ли зи ра още 6 ар мейс ки кор пу са, т.е. 18 ди ви зии. В края на м. но е м в ри княз Чер кас ки, про веж дал жес то ко еди на де сет го ди ни след 1863 г. ру си фи ка ци я та на Пол ша и Бал тийс ки те стра ни, е наз-на чен за гу бер на тор на оку пи ра на Бъл га рия. Княз Чер кас ки не за бав но съз да ва щаб, кой то със съ дейс т ви е то на Ак са ков и сла вя но фи ли, съ би ра све де ния и със та вят спи съ ци на съз-на тел ни и не съз на тел ни бъ де щи Ша хин Ги ра йев ци, ко и то да учас т ват с рус на ци те в уп рав ле ни е то на оку пи ра на Бъл га рия, ко я то на ри чат За ду найс ка об ласт. Ус по ред но, съ ща та ра бо та из вър ш ва и ра зуз на ва не то.

33. Кон с тан ти но пол с ка кон фе рен ция. Две Бъл га рии

С голема не о хо та, на 18 ноември 1876 г., Тур ция въз п ри е ма иде я та за Кон с тан ти но пол с ка кон фе рен ция, след ка то Дер би каз ва, че при от каз ще има рус ко-тур с ка вой на, и Тур ция ще ос та не са ма със соб с т ве на та си съд ба. Кон фе рен ци я та за поч ва на 12 де кем в ри с учас ти е то на Ан г лия, Ру сия, Гер ма ния, Ав с т-рия, Фран ция, Ита лия, и Тур ция. През пър ви те еди на де сет дни Тур ция не учас т ва в пред ва ри тел ни те пре го во ри на за пад ни те стра ни и Ру сия. На 23 де кем в ри кон фе рен ци я та за поч ва, с учас тие на Тур ция, и съ щия ден, с то пов ни гър ме жи, е опо-вес те но, че сул тан Аб дул Ха мид II (1876-1909) дарува кон с ти-ту ция, и е за я ве но на пос ла ни ци те, че, при това положение, е без с мис ле но съз да ва не то на ав то ном ни об лас ти. Въп ре ки то ва, кон фе рен ци я та съз да ва две ав то ном ни бъл гар с ки об-лас ти, Источ на, със сто ли ца Ве ли ко Тър но во, и За пад на, със сто ли ца Со фия. Источ на та об ласт об х ва ща и цела Доб ру джа,

36

вклю чи тел но дел та та на Ду нав и ос т ро ви те, а юж на та гра ни ца ми на ва през сре да та на Ро до пи те. В За пад на та об ласт вли зат Ниш ко, Мо рав с ко, Ма ке до ния с Ка ча ник, цело то Ох рид с ко, и целите две Прес пан с ки езе ра, Кос тур, Ле рин, Ди мир Хи сар, и Нев ро коп. Са мо юж ни те око лии са из вън гра ни ца та на две-те об лас ти. Впро чем Нишка, до 1878 г., ни то един ден не е било в Сър бия, а Бел г радско до 1833 г. До зав ла дева не то от тур ци те, Сър бия не е има ла сто ли ца, и ней ни те кня зе и ца ре се мес тат ка то ка ту на ри от град в град. От ом ра за към всич ко бъл гар с ко, Сър бия изос та ва соб с т ве на та си дър жав на тра ди ция да има са мо кня зе и ца ре, и на 16 септември 1878 г. княз Ми лан, вмес то за цар, се про въз г ла ся ва за крал.

На 8 яну а ри 1877 г. лорд Сол з бъ ри пра ви важ на дек ла ра-ция, че, в две те об лас ти не са вклю че ни след ни те два кла са те ри то рии:

а) Око лии, в ко и то, спо ред кон фе рен ци я та, бъл гар с ко то на се ле ние не пре о б ла да ва;

б) Око лии с пре о б ла да ва що бъл гар с ко на се ле ние, но спо-ред кон фе рен ци я та, не и з ло же но на ло ша ад ми нис т ра ция.

Про ве де но то на обик но вен език, то ва оз на ча ва, че в бъ-де ще към две те об лас ти мо же да се при съ е ди нят око ли и те, за ко и то се при е ме, че бъл гар с ко то на се ле ние пре о б ла да ва, или уп рав ле ни е то е ло шо. На ос мо то за се да ние, с Про то кол № 8 от 15.I.1877 г., Кон фе рен ци я та при е ма ос нов ни те на ча ла за ус т ройс т во то на две те Бъл га рии, Бос на и Хер це го ви на, га-ран ти ра щи де мок ра тич но уп рав ле ние, под кон т рол на шест те си ли, уп раж ня ван за двете Българии от две “КО МИ СИИ ЗА НАД ЗИ РА ВА НЕ”, наз на че ни от шест те си ли. Глав ни ят уп ра ви-тел на всека об ласт ще се наз на ча ва със съг ла си е то на шест-те си ли. Мес т ния език ще се упот ре бя ва в съ ди ли ща та, и в ад ми нис т ра ци я та, на рав но с тур с кия.

37

34. Как во по каз ва Кон с тан ти но пол с ка та кон фе рен ция

С ре ше ни е то на кон фе рен ци я та за пад ни те дър жа ви, и пре димно Англия, по каз ват, че са за съз да ва не на две ва сал ни бъл гар с ки дър жа ви, ко и то требе да са ус т ро е ни та ка, че да бъ де зна чи тел но на ма ле на опас ност та да ста нат про тек то рат на Ру сия. За то ва, и по нас то я ва не на Ан г лия, ка то мер ка в та зи на со ка, об лас ти те са две, и те са от да ле че ни от Бело мо-ре. Две те ав то ном ни об лас ти не об х ва щат всич ки бъл гар с ки зе ми, и много, и големи, територии, не са включени в тех, и въпреки това, двете автономни об лас ти са по-го ле ми от ва сал-на Сан Сте фан с ка Бъл га рия. С ре ше ни е то на кон фе рен ци я та е очер та на бъ де ща немалка бъл гар с ка дър жа ва, без про тек то-рат на Ру сия, а то ва оз на ча ва пог реб ва не на ве ков на та цел за зав ла дева не на Про ли ви те. Ру сия ре ши тел но е про тив съз да ва-не то на две те об лас ти, но ли це мер но, и без страх, гла су ва за съз да ва не то им, за що то знае стоп ро цен то во, от про ник на ло то дъл бо ко в тур с ки те струк ту ри ра зуз на ва не на граф Иг на ти ев, твър да та по зи ция на тур с ко то пра ви тел с т во, даруваната кон-с ти ту ция, че Тур ция не ще из пъл ни ре ше ни е то. Ре ше ни е то на кон фе рен ция е не о б хо ди мо за Ру сия, за що то не го во то не и з пъл не ние, да ва ос но ва ние на Ру сия да обя ви вой на. А неп ре мен но, при всекак ви об с то я тел с т ва, требе да има вой на, за да поп ре чи на съз да ва не то по ево луци о нен път на немалка бъл гар с ка дър жа ва. За съ жа ле ние, Ру сия ус пева.

35. Лон дон с ки про то кол

При съп ро ти ва та на Тур ция, скорошно ре а ли зи ра не на ре-ше ни я та за създаване на две Българии, мо же да ста не с вой на, во де на от доб ро на ме ре на си ла. Ан г лия, ни то дру га за па дна си ла, не же лае да се за е ме с та ка ва за да ча. За да поп ре чи на съз да ва не то на две те Бъл га рии, Ру сия требе неп ре мен но да

38

во ди вой на, ка то се пред с та ви за доб ро на ме ре на си ла, и ще каз ва, че вой на та е ос во бо ди тел на. С две те во ен ни кон вен ции от Будапеща ве че е уго во ри ла Ав с т рия да зав ла дее Бос на и Хер це го ви на, а тя да зав ла дее Бъл га рия. На 31 март 1877 г., с Лон дон с кия про то кол, под пи сан от Ан г лия, Ру сия, Ав с т рия, Гер ма ния, Фран ция, и Ита лия, се ис ка от Тур ция при ла га не на ре ше ни я та на Кон с тан ти но пол с ка та кон фе рен ция, и ре-фор ми за по доб ря ва не съд ба та на хрис ти я н с ко то на се ле ние в Тур ция, и осо бе но в Бъл га рия, Бос на и Хер це го ви на. Ако Тур ция не из пъл ни ре ше ни я та на кон фе рен ци я та, сре щу нея ще се взе мат мер ки. По руско настоя ване, на Русия е ПОЗВОЛЕНО, с военни действия да принуди Турция, шестте държави, подписали Лондонския протокол, да учредат двете Българии, шестте държави, не САМО Русия.

36. “Ос во бо ди тел на” вой на

На 9 ап рил 1877 г. Тур ция от х вър ля Лон дон с кия про то кол, и на след ва щия ден Алек сан дър одоб ря ва план на ген. Об ру-чев за прев зе ма не, непременно, на всека це на, Про ли ви те. На 24 ап рил 1877 г. Ру сия обя вя ва вой на на Тур ция, ту ри ла в джо ба си Райх щад т с ко то спо ра зу ме ние, и две те во ен ни кон-вен ции от Будапеща, и за из ма ма леп на ла на че ло то си ети кет “ДОБ РО НА МЕ РЕ НА СИ ЛА”, “ОС ВО БО ДИ ТЕЛ НА МИ СИЯ”.

Тур с ка та фло та е сил на, ук ре пе ния че ти ри ъ гъл ник Си лис т-ра-Ру се-Шу мен-Вар на е опа сен, и Ру сия е при ну де на в края на м.юни да пре ко си Ду на ва много на запад, чак при Сви-щов, с ого лен лев фланг. Рус кия глав но ко ман д ващ про пус ка въз мож ност та да вле зе в не за щи те ния Пле вен, и ум ния Ос ман па ша с 40 000 войс ка ид ва от Ви дин, и се око па ва в Пле вен. Се га и дес ния фланг е в опас ност, и ар ми я та е в кле щи. Та зи греш ка во ди до го ле ми за гу би при ата ки те на Пле вен, за ба-ване свър шека на войната с по ве че от 7 ме се ца, и въз мож но

39

за губ ва не на вой на та. Със ско ва ни си ли, аван гар да е от тег лен зад Ста ра пла ни на. В ре зул тат 16 000 бъл га ри са из би ти, Ста-ра и Но ва За го ра, и де сет ки се ла, ог ра бе ни, и опо жа ре ни. От юг нап ред ва по бе до нос на та сре щу Сър бия 40 000-на ар мия на Сю лей ман па ша, за да се съ е ди ни с Ос ман па ша, и да хва не рус ка та ар мия в мър т веш ка хват ка, та ка как то е хва нат Пе тър Велики при Прут. По ло же ни е то е кри тич но, и в глав но то ко ман д ва не, с учас ти е то на Алек сан дър, гос под с т ва мне ни е то за бър зо от тег ля не на ар ми я та в Ру мъ ния. Алек сан-дър се про ти во пос та вя, идва Шипченската победа, и спа ся ва Ру сия от по ра же ние, и от за губ ва не на вой на та. Тъй че Ив. Вазов, в стихотворението "Шипка", изобщо, не казва лъжи, и в частност, не лъже, когато пише, че императора "на вас повери войната, и себе си дори".

37. Шип ка

На Шип ка ще се ре ши: спе чел ва не, или за губ ва не, на вой на та. На Шип чен с кия про ход, ко ман д ван от ге не рал Сто-ле тов бъл га ро-рус ки от ряд от 6000-7000 ду ши, от ко и то 4600 опъл чен ци, I, II, III и IV дру жи ни, и 1400, или 2400, рус на ци, требе да спре Сю лей ман па ша. Бъл гар с ки от ред от V и VI опъл чен с ки дру жи ни, всич ко 2400 ду ши, е на Ха и н бо а з кия про ход, за да спре Сю лей ман па ша, ако той ре ши да пре ми не през този проход. При многобройни, силни, атаки, най-вече на 21, 22, 23 август, само третия ден 9 на брой, при героични кръво пролитни боеве, малкия отред не трепва, подмогнат при деве тата атака от дошлата привечер рота от 200 души, отбива всички атаки, и последната девета атака, и побеждава Сюлейман паша. 3773 опъл чен ци са уби ти и ра не ни. 4600 бъл га ри, и 1400 или 2400 рус на ци, по каз ват, че са дос той ни и доб лес т ни си но ве на Ро ди на та си. 4600 дос той ни и доб лес-т ни си но ве на май ка Бъл га рия, ро де ни и въз пи та ни от май ка

40

юнаш ка, ге ро и ч но се сра жа ват, мис лей ки че ос во бож да ват Бъл га рия, и че Ру сия е доб ро на ме ре на. С гор дост и бла го го-ве ние мо же да све дем пред тех че ла. На да ли в све тов на та ис то рия, при та ко ва съ о т но ше ние на си ли те, има та ка ва, за-вър ши ла с по бе да, ге ро и ч на бит ка.

По бе да та на Шип ка пре мах ва опас ност та от мър т веш ка та хват ка, и за губ ва не то на вой на та. Ру сия прес та ва да ата ку ва Ос ман па ша и го дър жи в об са да. Хра ни те и при па си те са на при вър ш ва не, и гла ду ва ща та ар мия се опит ва да про бие об са да та и да из ле зе от Пле вен, не у с пева, и на дру гия ден, 11 де кем в ри, сла га оръ жие. В на ча ло то на м. яну а ри (8.I.1878) в бит ка та при Шей но во, ко ман д ва на та от Вей сал па ша Сю лей ма-но ва ар мия, от 39 000 ду ши, е пле не на. И шест те опъл чен с ки дру жи ни учас т ват в бо е ве те. След Шей но во, без сра же ния, войс ки те се прид виж ват бър зо на юг в мно го по со ки, и към края на яну а ри за е мат всич ко до чер но мор с кия брег, и Од-рин, а на 20 яну а ри и са мия Од рин. В то ва пред виж ва не на юг от Бал ка на опъл чен ци те не учас т ват те са пра те ни на де ве та глу ха ли ния, да па зят плен ни ци от Вей са ло ва та ар мия, и не мо гат да влезат, и да бъ дат пос рещ на ти в гра до ве те, и се ла та, за е д но с рус ки те войс ки, от рад ва що то се за ос во бож-де ние то на се ле ни е . То не требе да знае че има, и да ви ди, ге ро и ч на та бъл гар с ка войс ка. Ето та ка ва е рус ко-бъл гар с ка та бой на друж ба.

Ако Русия иска да има двете Българии от Константино пол-ската конференция, за които, всъщност, є е ПОЗВОЛЕНО да воюва, или иска една суверенна България, то, след битката при Шейново, щеше да поиска примирие с частично обезоръ жа-ване на турската армия, и да покани петте западни държави, и себе си, да се съберът в Константинопол, и да учредът две те Българии, или една суверенна България.

41

38. Да вли зам или да не вли зам в Ца риг рад

Без бо е ве, на 22 фев ру а ри, 100-хилядна рус ка войс ка, за-е д но с глав но ко ман д ва щия ве лик княз Ни ко лай Ни ко ла е вич, вли за в Сан Сте фа но, град на Мра мор но мо ре, 14 ки ло мет ра за пад но от Кон с тан ти но пол. Некол ко дни пре ди то ва Ан г лия е от п ра ви ла ул ти ма тум, че ако бъ де зав зет Кон с тан ти но пол, тя ще обя ви вой на. Стра ху вай ки се от Ан г лия, а още и от Ав с т рия, Алек сан дър из да ва про ти во ре чи ва за по вед до Ни-ко лай Ни ко ла е вич. С ед но из ре че ние за по вед ва да вле зе в Кон с тан ти но пол, а с след ва що то из ре че ние за по вед ва да не вли за. Ни ко лай Ни ко ла е вич знае, че ако вле зе, мно го е ве-ро я т но Ру сия да изе де до бър пер дах, а след изеж да не то на пер да ха за по вед та ще бъ де из тъл ку ва на са мо по един на чин, а имен но, че е за по ве да но да не вли за. И по не же не ис ка да “обе ре пеш ки ра”, той не мръд ва. А по ра ди двус мис ле на та за по вед, Алек сан дър не му тър си от го вор ност.

39. Ру сия заграбва Доб ру джа

На 21 декември 1877 г. Им пер с кия съ вет одоб ря ва Про-ект за ус ло ви я та за ми рен до го вор с Тур ция, в чий то пункт 7, ал. 2, е ка за но, че Ру сия: “В Ев ро па да има пра во вър ху Доб ру джа, и Ду нав с ка та дел та, и да ги об ме ни за част та от Бе са ра бия, при съ е ди не на към Мол до ва през 1856 г., и ко я то, в та къв слу чай, ще є бъ де вър на та до устието на Ки лия”. През м. яну а ри 1878 г. на ру мън с ко то пра ви тел с т во фор мал но, т.е. с но та, е съ о б ще но, че Ру сия ис ка да взе ме Юж на Бе са ра бия, и за ком пен са ция пред ла га Доб ру джа, вклю чи тел но дел та та на Ду нав с ос т ро ви те. Всъщ ност, ка то пред ла га ком пен са ция сре щу взи ма не то на Ю. Бе са ра бия, Ру сия приз на ва, че Ю. Бе са ра бия не е рус ка зе мя. Тя ис ка да ог ра би Ру мъ ния с 9957 кв. км, ка то я ком пен си ра с те ри то рия от 13 457 кв. км, ко я то

42

ог раб ва от Бъл га рия. Ето как во зна чи рус ко то при я тел с т во и как во е сла вя но фил с т во.

С мо ти ви ров ка, че Доб ру джа не е ру мън с ка зе мя, че там не ма ру мън ци, ру мън с кия пар ла мент, и ру мън с ко то пра-ви тел с т во, със съ о т вет ни ре ше ния, от х вър лят пред ло же ни е то. Ру сия пред ла га до пъл ни тел на ком пен са ция, а имен но Ви дин с-ка об ласт, и големо во ен но обез ще те ние, и на 28 март 1878 г. парламента и правителството отказват. На 1 ап рил Ру сия да ва ул ти ма тум на Ру мъ ния, че ако про дъл жа ва да от каз ва, ру мън с ка та ар мия ще бъ де ра зо ръ же на, и Ру сия ще оку пи ра цела та стра на. От сондажи с западните държави Румъния знае, че нема кой да защитава, с оръжие, границите є, и че Русия непременно ще вземе Бесарабия, и Румъния мисли така: Мен ме изнасил ват и ограбват, като ми предлагат да ограба друг, и ще го направа. И Румъния взима Добруджа, с 3500 кв. км по-голе ма от отнетата Бесарабия, и с голема стратегическа, и икономи ческа, важ ност. В днеш ни дни виж да ме, че Ру мъ-ния не заб ра ва да ис ка Бе са ра бия и Мол до ва, но заб ра ва да вър не Доб ру джа на южния си съ сед. Мо же би тя ще нап ра-ви то ва, ко га то по лу чи Бе са ра бия и Мол до ва, а може би, и преди това. На Ру мъния ще се дадат граници, от България, и международни гаранции, че ще ползва на костуеми разноски Кюстенджа и други пристанища, на костуеми разноски да ползва жп- и пътен превоз, и други улеснения, еднакви с улесненията за български граждани. Не е редно в Силистра, на 260 м от жилищните блокове, да има граница.

40. Сан-Сте фан с ки до го вор. Прах в очи те.На ме ре ни я та на Ру сия

На 3 март 1878 г. е под пи сан Сан-Сте фан с кия пре ли ми на-рен (си реч вре ме нен) ми рен до го вор (ССПрМД). От ду ма та “пре ли ми на рен” в наз ва ни е то на до го во ра, и от чл. 25, ал. I,

43

е съв сем яс но, че до го во ра е вре ме нен, за некол ко ме се ца, и не и з пъл ня ем от де ня на под пис ва не то му, за що то всич ко ре ше но в не го ще се пре ре ша ва, и то ва ще ста не с друг до го вор. ССПрМД е кьорфишек. ТО ГА ВА ЗА ЩО РУ СИЯ ГО СЪЗ ДА ВА. Пър во, глав но, за да хвър ли прах в очи те на бъл га-ри те, да ги заб лу ди, да мис лат че Ру сия ос во бож да ва Бъл га рия, и то бая голема, а ло ша та Ан г лия, и дру ги те ве ли ки държави, раз ва лят то ва, ко е то е нап ра ви ла Ру сия, да мис лат, че Ру сия е при я тел ка, а за пад ни те държави са вра го ве, и бъл га ри те требе да пра вят са мо то ва, ко е то им каз ва Ру сия. Вто ро, за аб со лют но оси гу ря ва не не съз да ва не то по ево луционен път на две те Бъл га рии, или на не що по доб но.

ССПрМД има зна че ние са мо за що то по каз ва как во Ру-сия ис ка да вклю чи в окон ча тел ния до го вор, по каз ва ней но-то от но ше ние изоб що към Бъл га рия, и ней ни те на ме ре ния към Бъл га рия. По каз ва, че ней ни те на ме ре ния са при ла га не на Крим с кия ва ри ант, а от но ше ни е то е раз г раж да що, и ограбващо. Ето какво се вижда:

1. Оку па ци я та е приб ли зи тел но две го ди ни. То ва оз на ча-ва по ве че от две го ди ни. Кол ко по ве че не е ка за но, как то не е ка за но и от кой ден ще се брои оку па ци я та.

2. Не кон т ро ли ра но рус ко яв но, и прик ри то, уп рав ле ние през оку па ци я та, и Русия е за голема България.

3. Тур с ка войс ка мо же да пре ми на ва през Бъл га рия ко га то Тур ция по же лае, но Тур ция нема то ва пра во, до ка то в Бъл га-рия има рус ка войс ка. То ва оз на ча ва, че бъл га ри те ще ис кат да има дъл га оку па ция, за да нема в Бъл га рия тур с ка войс ка.

4. Ру си фи ци ра на войс ка, и об що ру си фи ци ра не.5. Кня зът не е нас лед с т вен, и ще се из би ра все ки 5 го ди-

ни. Без съг ла си е то на Ру сия княз не мо же да бъ де из б ран. То ва оз на ча ва въз мож ност за па ра ли зи ра не на дър жа ва та, без ре ди ци, и пр., и по вод за рус ка на ме са.

6. Ру сия взе ма Се вер на Доб ру джа, вклю чи тел но дел та та

44

на Ду нав с ос т ро ви те, с гра ни ци: на се вер Ду нав и Ки лийс-кия ка нал, на юг по ли ни я та 5 км над Ръ со во и 10 км над Ман га лия, 13 457 кв.км.

7. Ру сия да ва Ниш ко, Лес ко вец, и до ли на та на ре ка Бъл-гар с ка Мо ра ва, на са те ли та си Сър бия 6334 кв.км.

8. През оку па ци я та Бъл га рия ще из дър жа 6 пе хо тни и 2 ка ва ле рийс ки ди ви зии, об що 50 000 ду ши: хра на, фу раж, дре хи, зап ла ти на офи це ри.

9. Със ССПрМД Бъл га рия, фак ти чес ки, е рус ки про тек-то рат.

Съг лас но ССПрМД Чер на го ра, Сър бия, и Ру мъ ния, са обя ве ни за не за ви си ми дър жа ви. Бер лин с ки ят до го вор раз по-реж да съ що то и за трите.

41. Гър ция плу ва в ан г лийс ки во ди

През 1822 г. Ру сия ин с пи ри ра въс та ние в Пе ло по нес за да ре а лиз ра Гръ ци кя про ект. За да поп ре чи на то ва, в на ча ло то на 1826 г., Ан г лия се на мес ва. Чак ко га то има некак ва уве ре-ност, че не мал ко гър ци са раз б ра ли рус ки те це ли, тя изос та вя иде я та за ва сал на Гър ция, и за е д но с Фран ция, и при ну де на та Ру сия, на 3 февруари 1830 г. под пис ват Лон дон с кия до го вор за съз да ва не на мал ка не за ви си ма гръц ка дър жа ва. С под пи са си под до го во ра Ру сия пог реб ва Гръц кия про ект. Се га ос та ва да за щи та ва са мо пра вос лав ни те сла вя ни, за що то спо ред нея, на ка то ли ци те сла вя ни не се по ла га за щи та. Рус ко то вън ш но ми нис тер с т во съз да ва но во иде о ло ги чес ко прик ри тие за за во-ю ва не, и то ва е “сла вян с ка та идея”, сла вя но фил с т во то. Те че зла то за об ра зу ва не на сла вян с ки ко ми те ти и из да ва не на сла вя но фил с ка ли те ра ту ра. Се га нема опас ност за от не ма не на ли цен за за тър го вия на Ив. Ден ког лу, ако каже, че е бъл га-рин, ве че нема са мо на гър ци да се да ва ли ценз за тър го вия, и ко ра боп ла ва не.

45

Не за ви си ма та гръц ка дър жа ва е мал ка, за що то пред паз-ли ва та Ан г лия знае, че глу пост та е мно го за раз на бо лест, и че хор с ка та па мет мо же да бъ де къ са, и не е не въз мож но да дой де ден, когато мно го гър ци за поч нат пак да слу шат Ру сия. Зна е й ки на ци о нал ния си ин те рес, мал ка, и ед ва кре пе ща се на кра ка та си, Гър ция, плу ва, по неко га лъ ка ту шей ки, в ан г-лийс ки во ди, и Ан г лия пос то ян но я под по ма га. В на ча ло то на 1864 г. тя є по да ря ва сво е то вла де ние, ко ло ни я та Йо ни чес-ки ос т ро ви. Гър ция дър жи съ щия курс до Пър ва та све тов на вой на, ко га то за бе да, тя е из вън ан г лийс ки во ди. Ве ни зе лос, с Франция и Англия, ов ре ме, я връ щат в пра вил ния, в пе че-лив шия път. През м. декем в ри 1944 г.ан г лийс ка войс ка, под ко ман да та на ген. Ско би, во ди ня кол ко дни бо е ве те в Ати на и Пи рея, сре щу сил но то ко му нис ти чес ко дви же ние, и из т ръг ва Гър ция от ла пи те на СССР, от ко му низ ма. Ско ро, по вре ме на граж дан с ка та вой на в пла нин с ка се ве ро-за пад на Гър ция, тя вто ри път е спа се на от САЩ и Ан г лия, и вли за в НА ТО. Та ка, Гър ция, имай ки пра ви лен курс, уве ли ча ва те ри то ри я та си пет пъ ти от 27 000 кв.км през 1830 г., на 131 944 кв. км през 1944 г., и днес стои ста бил но на кра ка та си, и оси гу ря ва бла го ден с т вие.

42. Ан г лия про ме ня ве ков на та си по зи ция

След 1865 г., сред ан г лийс ки те по ли ти ци си про би ва път мне ни е то, че Ан г лия гре ши, ако про дъл жа ва да за щи та ва це лост та на Ос ман с ка та им пе рия в Бал кан с кия по лу о с т ров, за що то упа дъч на та тур с ка дър жа ва не ще мо же ефи кас но да опа зи Про ли ви те, Близ кия Исток, и Еги пет, от Ру сия. Не е ли по-доб ре, ако на мес то то на тур с ка та дър жа ва в Бал кан с кия по лу о с т ров, се да де въз мож ност на шест те ми ли о на бъл га ри да съз да дат своя НЕ ЗА ВИ СИ МА, голема, и уре де на, дър жа-ва, ко я то за що то ще ис ка да е не за ви си ма, ще спи ра, ако се

46

на ло жи и със съ ю зя ва не с дру ги дър жа ви, Ру сия. Но не ка се за пом ни, ПЪР ВО, И БЕ ЗУС ЛОВ НО, не за ви си ма, а не рус ки трам п лин за Про ли ви те, и СЛЕД ТО ВА, голема, ус т ро е на, и сил на, Бъл га рия. С ре ше нията на Кон с тан ти но пол с ка та кон фе-рен ция, точ но то ва Ан г лия каз ва на бъл га ри те, и на Бъл га рия. Ан г лия още каз ва, че съз да ва не то на не за ви си ма, голема, и уре де на, Бъл га рия, е ево луци о нен про цес, чи е то вре мет ра е-не е прека фун к ция от про це са на съз да ва не на мно зин с т во сред бъл га ри те, ко е то раз би ра, че Ру сия не ис ка да има, и бъл гар с ка дър жа ва, и бъл гар с ки на род, че Ру сия е стра шен, и ко ва рен, ко ва рен, враг. Кол ко то по-ско ро се по я ви та ко ва мно зин с т во, и та ко ва пра ви тел с т во, тол ко ва по-мал ко е вре-мет ра е не то на про це са за съз да ва не на не за ви си ма, голема, и уре де на, Бъл га рия. Ру сия е страш на, за що то:

1. Дъл гос роч но, 500 го ди ни, с твър да упо ри тост прес лед-ва це ли те си;

2. За губ ва не то на вой на, по ра ди об к ръ же ни е то є, и по ра-ди го ле ми на та є, не во ди до уни що жа ва не на дър жа ва та;

3. Ру сия мо же да си поз во ли да во ди вой на при 20-про цен-та ве ро я т ност за ус пех. Що се от на ся до нас, до адек ват но то мно зин с т во, и до адекватното пра ви тел с т во ако ги има ше, кня жес т во Бъл га рия още през 1881-1884 г. ще ше да при съе ди-ни Ис точ на Ру ме лия, Ма ке до ния, Бе ло мо ри е то, и Тра кия.

43. Ко га Ру сия е за голема Бъл га рия, и ко га за мал ка

След под пис ва не то на ССПрМД Ру сия дейс т ва той да бъ де въз п ро и з ве ден в бъ де щия окон ча те лен до го вор. Щом Бъл га-рия ще е с рус ко уп рав ле ние, и рус ка оку па ция, Ру сия е за голема Бъл га рия. Рус ко у п рав ля ва на и рус ко о ку пи ра на Бъл га рия е за о би ко ле на от вра зи: Тур ция, Гър ция, Сър бия, Ру мъ ния, и от към Чер но мо ре, от Тур ция, и от Ру сия. Та ка за о би ко ле на, Бъл га рия ще бъ де още по-здра во в ръ це те на Ру сия. Но ако

47

нема рус ко о ку пи ра на и рус ко у п рав ля ва на Бъл га рия, Ру сия ще дейс т ва за раз по къс ва не на Бъл га рия, ще дейс т ва за мал-ка Бъл га рия, и ще пред с та ви не ща та та ка, че то ва са сто ри ли са мо за пад ни те държави. За то ва, при пре го во ри те с Ан г лия за спо ра зу ме ни е то от 30 май 1878 г., Ру сия не ос пор ва раз-по къс ва не то на Бъл га рия, а са мо дъл го, и упо ри то, спо ри за сро ка на оку па ци я та и сро ка на рус ко то уп рав ле ние. Впро чем, взе май ки Доб ру джа, и да вай ки те ри то рия на Сър бия, Ру сия от дав на, в аванс, е раз по къ са ла Бъл га рия.

44. Два неп ри е м ли ви за Ан г лия ас пек та

Два ас пек та на рус ка та по ли ти ка са аб со лют но неп ри е м-ли ви за ней ни те по тен ци а л ни опо нен ти, Ан г лия, и Ав с т рия. Пър во, то ва е съз да ва не то, С РУС КО ОРЪ ЖИЕ, на го ле ма ав-то ном на Бъл га рия, за що то пос ле ди ца та е съз да ва не на големо пос луш но на Ру сия мно зин с т во, и зав ла дева не на Бъл га рия. Та ка ва голема дър жа ва мо же да бъ де то ле ри ра на СА МО ка-то твор ба на Кон с тан ти но пол с ка та кон фе рен ция, или дру га по доб на кон фе рен ция, за що то тя ще дъл жи съ щес т ву ва не то си на МЕЖ ДУ НА РОД НО СПО РА ЗУ МЕ НИЕ, за що то ще дъл-жи съ щес т ву ва не то си на ВСИЧ КИ ве ли ки държави. Вто ро, из г леж да че е не и з беж но, съз да де на та с рус ко оръ жие голема ав то ном на Бъл га рия да ста не рус ки са те лит, да ста не фа са да на рус ко гос под с т во на Бал ка ни те, от ко я то по всеко вре ме ще се от п ра ват ата ки към Про ли ви те.

45. Тай но то спо ра зу ме ниеграф Пе тър Шу ва лов лорд Сол з бъ ри

Ан г лия каз ва нап ра во на Ру сия, че нема да до пус не прик-рит рус ки про тек то рат. Ни как во рус ко уп рав ле ние, и ни как ва

48

дъл га оку па ция. Всич ки чле но ве на ССПрМД да бъ дат прере-ше ни. И при про ти ве не, Ан г лия, за е д но с Тур ция, ще во ди вой на. Ав с т рия каз ва на Ру сия, че ав с т ро-рус ки те три спо ра-зу ме ния требе да се из пъл нат, че ССПрМД не мо же да бъ де въз п ро и з ве ден в окон ча тел ния до го вор, и че е въз мож но да во ди вой на.

Още в сре да та на м. ап рил Ру сия съ о б ща ва, че е съг лас на да пре го ва ра, и на 30 май 1878 г. в Лон дон, рус кия пос ла ник Пе тър Шу ва лов, и вън ш ния ми нис тър Сол з бъ ри, под пис ват три тай ни спо ра зу ме ния, на ре че ни Ме мо ран дум № 1, М. № 2, М. № 3.

Ме мо рам дум № 1 от 30 май 1878 г. гла си:Н. в. все рус ки им пе ра тор, уз на вай ки за из ме не ни я та, ко-

и то пра ви тел с т во то на ней но бри тан с ко ве ли чес т во пред ла га да бъ дат вклю че ни в пред ва ри тел ния Сан-Сте фан с ки до го вор (ССД), за да бъ де при е м лив за ан г лийс ко то пра ви тел с т во, на ми ра, че не кои от тех не про ти во ре чът на глав на та цел на вой на та, ко я то цел се със тои в оси гу ря ва не доб ро чес ти на та и бе зо пас ност та на хрис ти а н с ко то на се ле ние на Бал кан с кия по лу о с т ров, и га ран ти ра не на то ва на се ле ние ста бил ни уп рав-лен с ки струк ту ри, и доб ри пра ви тел с т ва.

Ето за що Санкт-Пе тер бур г с кия ка би нет на ми ра, че иде и-те, пред ло же ни от Сейнт-Джейм с кия ка би нет, да ват за пред-с то я щия кон г рес ос но ви за спо ра зу ме ние, със то я що се от след ни те пун к то ве:

1. Ан г лия се от каз ва оит ме ри ди ан но то (от вес но) де ле не на Бъл га рия, но рус кия пъл но мощ ник на кон г ре са има пра во да се зас тъп ва за та ко ва де ле не, ка то все пак обе ща ва да не нас то я ва за не го, ако Ан г лия, в края на край ща та, има дру го мне ние.

2. Гра ни ци те на Бъл га рия на юг ще се из ме нат та ка, че тя да е от де ле на от Бе ло мо ре, по доб но на юж ни те гра ни ци на бъл гар с ки те про вин ции, пред ло же ни на Кон с тан ти но пол с ка та

49

кон фе рен ция. То ва се от на ся до проб лем за гра ни ца та са мо в част та, от на ся ща се до из к люч ва не бре га на Бе ло мо ре, т.е. за те ри то рии на за пад от Ла гос. Проб ле мът за гра ни ца та от то зи пункт, до бре га на Чер но мо ре, ос та ва от к рит за об съж да не (б.а. Ла гос е прис та ни ще, на юг от град Ксан ти).

3. За пад ни те гра ни ци на Бъл га рия ще бъ дат поп ра ве ни по на ци о на лен приз нак, та ка, че да се из к лю чи от те зи про вин-ции не бъл гар с ко на се ле ние. За пад ни те гра ни ци на Бъл га рия, по прин цип, не би ва да пре ми на ват зад ли ни я та, ид ва ща, при мер но, от Но ви-Па зар към Кур ча-Бал кан (т.е. приб ли зи-тел но към Сер).

4. Бъл га рия, в пре де ли те, по со че ни в пун к то ве 2 и 3, ще бъ де раз де ле на на две про вин ции, а имен но:

ед на от тех, на се вер оит Бал ка на, ще по лу чи по ли ти чес ка ав то но мия с кня жес ко пра ви тел с т во, дру га та, на юг от Бал ка на, ще по лу чи ши ро ка ад ми нис т ра тив на ав то но мия (нап ри мер, по об ра зец на ав то но ми я та, съ щес т ву ва ща в ан г лийс ки те ко-ло нии), с гу бер на тор-хрис ти а нин, наз на чен с съг ла си е то на Ев ро па, за срок от 5 до 10 го ди ни.

5. Все рус кия им пе ра тор от да ва осо бе но зна че ние на из-ли за не то на тур с ка та ар мия от Юж на Бъл га рия. Не го во ве ли-чес т во не вер ва ни то в бе зо пас ност та, ни то в оси гу ря ва не то на бъ де ща та съд ба на бъл гар с кия на род, ако там ос та нат ос ман с ки войс ки.

Лорд Сол з бъ ри е съг ла сен с из ли за не то на тур с ки те войс ки от Юж на Бъл га рия, но и Ру сия не ще въз ра зя ва про тив то ва, че кон г ре са да оп ре де ли на чин, и слу ча и те, ко га то на тур с ки те войс ки ще бъ де раз ре ше но да вле зът в юж на та про вин ция, за да про ти во дейс т ват на въс та ние, или нах лу ва не, ко е то е ста на ло, или ще ста не.

Все пак, Ан г лия си за паз ва пра во то да ис ка на кон г ре са, сул та на да има пра во да дър жи войс ка по гра нин ци те на юж-на та про вин ция.

50

Пъл но мощ ни кът на Ру сия на кон г ре са има пъл на та сво бо-да, при об съж да не на то ва пос лед но пред ло же ние на лорд Сол з бъ ри.

6. Бри тан с ко то пра ви тел с т во ис ка, и Ру сия се съг ла ся ва, че вис ши те чи но ве на ми ли ци я та в Юж на Бъл га рия ще се наз на ча ват от Пор та та, с съг ла си е то на Ев ро па.

7. Обе ща ни я та от нос но Ар ме ния, съ дър жа щи се в пред-ва ри тел ния ССД, след ва да не са из к лю чи тел но по ад рес на Ру сия, но съ що и по ад рес на Ан г лия.

8. До кол ко то пра ви тел с т во то на ней но бри тан с ко ве ли чес-т во, а съ що та ка и рус ко то пра ви тел с т во, про я вя ват най-го лем ин те рес към бъ де ща та ор га ни за ция на гръц ки те об лас ти в Бал кан с кия по лу о с т ров, член 15 от пред ва ри тел ния ССД ще бъ де из ме нен по та къв на чин, че дру ги те дър жа ви, и осо бе но Ан г лия, а съ що та ка и Ру сия, да имат съ ве ща те лен глас в бъ де-ща та ор га ни за ция на Епир, Те са лия, и дру ги гръц ки об лас ти, ос та на ли под вла ди чес т во на Пор та та.

9. Що се от на ся до обез ще тя ва не на во ен ни те раз хо ди, то не го во в. им пе ра то ра ни ко га не е имал на ме ре ние да пре-вър не обез ще тя ва не то в те ри то ри а л ни анек сии, и не от каз ва да да ва уве ре ния в то зи сми съл.

Уго во ре но е, че обез ще тя ва не то на во ен ни те раз хо ди не ще ли ши ан г лийс ко то пра ви тел с т во от пра ва та на кре ди тор, и в то ва от но ше ние то ос та ва в по ло же ни е то от пре ди вой на та.

Не ос пор вай ки край но то ре ше ние, ко е то Ру сия ще взе ме от нос но раз ме ра на обез ще те ни е то (на во ен ни те раз хо ди), Ан г лия си за паз ва пра во то да из ло жи на кон г ре са ней ни те се ри о з ни въз ра же ния.

10. Що се от на ся до до ли на та Алаш керт и гра да Ба я зид, до кол ко то та зи до ли на е го лем тран зи тен път за Пер сия, и има ог ром но зна че ние в тур с ки те очи, н.в. им пе ра то ра е съг ла сен да им я вър не, но в за ме на, той по и с ка и по лу чи, от с тъп ка в пол за на Пер сия, а имен но, не го ле ма та те ри то рия Ко тур, ко-

51

я то ко ми си я та на две те пос ред ни чес ки пра ви тел с т ва при е ха за спра вед ли во да се вър не на ша ха.

11. Пра ви тел с т во то на ней но б.в. сме та за свой дълг да из ра зи сво е то дъл бо ко съ жа ле ние, ако Ру сия ре ши тел но нас то-я ва да връ ща не на Бе са ра бия. До кол ко то, оба че, дос та тъч но е яс но, че дру ги те дър жа ви, под пи са ли Па риж кия до го вор, не мат на ме ре ние да за щи та ват с оръ жие гра ни ци те на Ру мъ-ния, оп ре де ле ни с то зи до го вор, Ан г лия не се сме та тол ко ва пре ко за и н те ре со ва на по то зи въп рос, за да има пра во са мо тя да взе ме от го вор ност, и да се въз п ро ти ви на връ ща не то, и за то ва тя се за дъл жа ва да не ос пор ва окон ча тел но то ре ше ние на Ру сия от нос но връ ща не то на Бе са ра бия.

Съг ла савай ки се да не въз ра зя ва про тив же ла ни е то на рус кия им пе ра тор да при до бие порт Ба ту ми, и да за па зи за во-е ва ни я та си в Ар ме ния, пра ви тел с т во то на ней но в. не скри ва от очи те си, че е ве ро я т но, в ре зул тат на то ва ра ши ря ва не гра ни ца та на Ру сия, в бъ де ще да въз ник не се ри о з на опас ност, зап лаш ва ща спо койс т ви е то на тур с ко то на се ле ние в Азия. Но пра ви тел с т во то на ней но в. е на мне ние, че за дъл же ни е то за па зе не на Ос ман с ка та им пе рия от та зи опас ност, за дъл же ние, ко е то от се га те жи спе ци а л но на Ан г лия, за нап ред мо же да се осъ щес т ви, без Ев ро па да из пи та бед с т ви е то на но ва вой на. За е д но с то ва, пра ви тел с т во то на кра ли ца та при е ма за све де-ние уве ре ни я та на не го во и.в. за то ва, в бъ де ще гра ни ца та на Ру сия не ще бъ де раз ши ре на по по со ка на Ази а т с ка Тур ция. В връз ка с то ва пра ви тел с т во то на ней но в., пред по ла гай ки, че из ме не ни е то на ССД, до го во ре но в ме мо ран ду ма, е дос та тъч-но за да от с ла би въз ра же ни я та, ко и то то има сре щу до го во ра в не го вия се га шен вид, се за дъл жа ва да не въз ра зя ва про тив чле но вет на пред ва ри тел ния ССД, не из ме не ни с еди на де сет-те из ло же ни по-го ре пун к та, ако, след вни ма тел но об съж да не на те зи чле но ве в кон г ре са, Ру сия пак дър жи за тех.

Въз мож но е, по вре ме на ра зис к ва ни я та на кон г ре са, две-

52

те пра ви тел с т ва да по и с кат, по вза и м но съг ла сие, да нап ра ват но ви из ме не ния, ко и то е не въз мож но се га да се пред ви дат; но ако меж ду рус кия и ан г лийс кия пъл но мощ ни ци не се пос тиг не съг ла сие от нос но те зи но ви из ме не ния, то зи ме мо-ран дум ще е за дъл жи те лен за пъл но мощ ни ци те на Ру сия, и Ве ли коб ри та ния, на кон г ре са.

В удос то ве ре ние, че то зи до ку мент е под пи сан от пос-ла ни ка на Ру сия в Лон дон, и глав ния дър жа вен сек ре тар на ней но б.в.,

ПОД ПИ СА ЛИ: Пе тър Шу ва лов, Сол з бъ ри

Ме мо ран дум № 2 от 30 май 1978 г. гла си:Ос вен ус ло ви я та на пред ход ния ме мо ран дум, бри тан с ко-

то пра ви тел с т во си за паз ва пра во то да от с то я ва на кон г ре са след ни те пун к то ве:

а) Ан г лийс ко то пра ви тел с т во си за паз ва пра во то да по и-с ка на кон г ре са учас ти е то на Ев ро па в ад ми нис т ра тив но то ус т ройс т во на две те бъл гар с ки про вин ции.

б) Ан г лийс ко то пра ви тел с т во ще об съ ди на кон г ре са въп-ро са за про дъл жи тел ност та и ха рак те ра на рус ка та оку па ция в Бъл га рия, и пре ми на ва не то през Ру мъ ния.

с) Бъ де що то наз ва ние на южна та про вин ция.д) Не за се гай ки те ри то ри а л ния въп рос, бри тан с ко то пра-

ви тел с т во си за паз ва пра во то да об съ ди на кон г ре са всич ки въп ро си от нос но Про ли ви те. Но пос ла ни ка на Ру сия в Лон дон вна са в про то ко ла уве дом ле ние за то ва, че им пе ра тор с ко то пра ви тел с т во се при дър жа към дек ла ра ция на лорд Дер би от 6 май 1877 г., а имен но:

"Съ щес т ву ва щи те спо ра зу ме ния, склю че ни с ев ро пейс ка сан к ция, ре гу ли ра щи ко ра боп ла ва не то в Бос фо ра и Дар да не-ли те, из г леж дат на не го (на бри тан с ко то пра ви тел с т во) мъд ри и бла гот вор ни, и, по не го во мне ние, би ха се по я ви ли се ри о з ни въз ра же ния про тив из ме не ни я та им.

53

Пъл но мощ ни ка на ру сия на кон г ре са съ що ще нас то я ва за зап з ва не на ста тук во то.

ф) Ан г лийс ко то пра ви тел с т во ще се обър не към н. ве ли чес-т во сул та на с пред ло же ние да обе щае на Ев ро па ед нак во пок-ро ви тел с т во на мо на си те от раз ни на ци о нал нос ти в Атон.

Под пи са ли: Пе тър Шу ва лов, Сол з бъ ри

Ме мо ран дум № 3 от 30 май 1878 г. е мно го кра тък, 8 пе чат ни ре да, и се от на ся са мо за до ли на та Алаш керт и град Ба я зид.

Съ пос та вяй ки, по ве де ни е то на Ру сия през пе ри о да 1875 30 май 1878 г., и ме мо ран ду ми те Шу ва лов-Сол з бъ ри, се виж-да, че Ру сия хич не є е за гри жа оси гу ря ва не доб ро чес ти на-та, и бе зо пас ност та на хрис ти я ни те, и га ран ти ра не на доб ри уп рав лен с ки струк ту ри, и доб ри пра ви тел с т ва, за тех. Виж да се, че не е ос во бо ди тел ка, че е лъж ки на, ко га то го во ри за ос-во бож да ва не, че, всъщ ност, ис ка оку па ция и рус ко уп рав ле ние на Бъл га рия. За да не се нап ра ви съ пос тав ка та, след 30 май 1878 г., един с т ве но то не що, ко е то Ру сия пла мен но же лае, е: ме мо ран ду ми те да ос та нат за сек ре те ни. Пра ви тел с т во то на ней но бри тан с ко ве ли чес т во не же лае да да де по вод да се по мис ли, и то с ос но ва ние, че па се тре ва, и за то ва лон дон с-кия вес т ник "Гло уб", на 31 май, съ о б ща ва за спо ра зу ме ни е то, и пре раз каз ва съв сем точ но не го во то съ дър жа ние, а на 14 юни 1878 г., пуб ли ку ва пъл ния текст на пър ви те два сек рет ни ме мо ран ду ма.Те ти, ку ме, пра во в очи.

След 31 май го ле ма та гри жа на Ру сия е: спо ра зу ме ни е то и съ дър жа ни е то му да ос та нат не и з вес т ни на те зи, на ко и то тя е ка за ла, или по не ка къв на чин под с ка за ла, че ис ка да ги ос во бо ди. Бра туш ки те не би ва да раз бе рът че са лъ га ни. И Ру сия ус пе ва. Но и пра ви тел с т во то на ней но б.в., пра ви тел-с т во на стра на, ко я то на Кон с тан ти но пол с ка та кон фе рен ция

54

по ка за, че тя ис ка от тур с ка та дър жа ва да из ник не бъл гар с ка не за ви си ма дър жа ва, как то и ора то ри те на 200-те ми тин га за бъл гар с ки те ужа си, тър път се ри о зен уп рек: за що в Ан г лия не се по я ви бро шу ра, или пам ф лет, от 5 стр. ме мо ран ду ми, 4 стр. ко мен тар, и 12 стр. за по ве де ни е то на Ру сия, и след то-ва, за що не кой от ора то ри те, или от слу ша те ли те, не нап ра ви пре вод на бро шу ра та в 300 ек зем п ля ра, и ги под х вър ли, или ги по да ри, в Бъл га рия.

Се да и мис ла. Мис ла и се да. Не мо га да раз бе ра. За що Ан г лия по да ря ва на Гър ция Йо ни чес ки те ос т ро ви, а на Бъл-га рия не по да ря ва ед на бро шу ра. За що на Гър ция из п ра ща ген. Ско би, а на Бъл га рия, те, и САЩ (Аверил Хариман), чрез Ста лин, из п ра ща прин ци па "10% към 90%". За ра ди по ве де ни-е то є в ми на ло то, изоб що, и към всич ко, Ан г лия би ва да се ува жа ва, и ми се ще да на ме ра ней но то ра зум но ос но ва ние да пос тъп ва та ка, и ка то го от к рия, бър зай ки, със ра дост, да го съ об ща.

С ме мо ран ду ми те Ан г лия каз ва:1. На Ру сия: Въп ре ки що си из вър ши ла през пред ход ни те

3 го ди ни, въз мож но е да се нап ра ви та ка, че да ста не яс но на бъл га ри те и на Бъл га рия, че не са мо Ру сия, с оръ жие, е ос во-бо ди ла Бъл га рия, а че Ру сия е само ман да тьор на ве ли ки те дър жа ви, и че те са поз во ли ли на Ру сия да во ди та зи вой на, и че Ру сия, и те, съз да ват две те Бъл га рии. В про то ко ли те и ре ше ни я та на Кон с тан ти но пол с ка та кон фе рен ция е по со чен на чи на на съз да ва не то на две те Бъл га рии, и се га не е не о б-хо ди мо то зи на чин да се при пов та ря в ме мо ран ду ми те. Ако въп ри е ме то зи ва ри ант, Ру сия ще ДО КА ЖЕ, че е доб ро на-ме ре на, че тя, и за пад ни те дър жа ви, из пъ ли ня ват ВЕ ЛИ КА ос во бо ди тел на ми сия. Ако Ру сия не въз п ри е ме то зи ва ри ант, тя ДО КАЗ ВА, че е за во е ва тел ка. При вто рия ва ри ант, не ща та ще се уре дат та ка, как то е по со че но в ме мо ран ду ми те.

2. На бъл га ри те, и на Бъл га рия, каз ва:

55

Щом Ру сия не е по и с ка ла свик ва не на Кон с тан ти но пол с ка кон фе рен ция, щом зна е те как во е из вър ши ла през пред ход ни-те три го ди ни, ве ро я т но, е раз б ра но, че Ру сия е за во е ва тел ка, лъж ки на, ис ка да при ло жи Крим с кия ва ри ант, и че е ко ва рен враг. И, бъл га ри, по ка же те, и чрез дейс т вия до ка же те, напр. с дек ла ра ции, с пе ти ции, с ми тин ги и пр., че сте раз б ра ли, що е Ру сия, и ЩЕ СПА СИ ТЕ ДВЕ ТЕ БЪЛ ГА РИИ. Ако не сте раз б ра ли, ще се слу чи то ва, що е по со че но в ме мо ран ду ми те, в два под ва ри а н та, а имен но: под ва ри ант плюс, и под ва ри ант ми нус. Да ви е яка гър би на, ако не сте раз б ра ли.

Те ти, ку ме, пра во в очи. Ама тре бе да има су бект, кой то мо же да че те, и да раз бе ре, по ли ти чес ки пос ла ния. Ра ков с ки, бе зус лов но, ще раз бе ре. Впро чем, не го вия вес т ник "Ду нав с ки ле бед" е не кол ко пъ ти по-до бър от днеш ни те вес т ни ци. Лев с ки, бе зус лов но, ще раз бе ре. Нап ри мер, виж: пис мо до Фи лип То тю от 18 ап рил 1871 г., пис мо до Д. Хр. По пов от 27 юли 1871 г. ТБЦК, със та вен от хо ра на Ра ков с ки, ще раз бе ре, но той е раз г ро мен с тай ни те фон до ве на граф Иг на ти ев. Не ма я гру па та Хрис то Ге о р ги ев, д-р Г. Ата на сов, Ми ха ил Ко ло ни, д-р Д. Про тич, Ст. Ива нов, Г. Ни ко ло пу лос, д-р Д. Ги ко лес ко. Не ма го ръ ко вод с т во то на бор ба та за не за ви си ма цър к ва. Ръ-ко вос т во то на Ек зар хи я та, за що то е из б ра но не чрез че ти рис-те пен ни ма жо ри тар ни из бо ри, и не по де мок ра ти чен на чин, е нес по соб но да че те по ли ти чес ки поз на ния. Не ма кой. И на Бер лин с кия кон г рес се случ ва ка за но то в ме мо ран ду ми те, с под ва ри ант ми нус.

46. Бер лин с ки кон г рес

На 13 юли 1878 г., в Бер лин, е от к рит кон г рес за пре ре-ша ва не на ССПрМД, в кой то учас т ва Ан г лия, Ру сия, Ав с т рия, Гер ма ния, Фран ция, Ита лия, и Тур ция. Глав ни ят проб лем на кон г ре са е бъл гар с кия въп рос. За то ва от 24 стра ни ци пе ча тен

56

текст на до го во ра, 11 са за Бъл га рия. За да за щи та ват те зи те си из вън пле нар на та за ла, ка то ло би, на кон г ре са са дош ли сръб с кия вън шен ми нис тър Рис тич, ру мън с кия пре ми ер Бра ти-а ну, и вън шен ми нис тър Ко гал ча ну, гръц кия вън шен ми нис тър Де ля нос, и пос ла ни ка в Бер лин Ран га бе, как то и мит ро по ли ти, пред с та ви те ли на съ о т вет ни те цър к ви, нап ри мер Са ва, мит ро-по лит на Бел г рад, ру мън с ки, и гръц ки мит ро по лит, трич лен на де ле га ция на ца риг рас ки те гър ци. Същ ност та на исканията на сръб с ка та, на ру мън с ка та, и на гръц ка та де ле га ция, се свеж да в заг раб ва не на бъл гар с ки зе ми.

През 1862-1863 г. ан г ли чан ки те Ма кен зи и Ър би пъ ту ват из Бал кан с кия по лу о с т ров, пет го ди ни пра ват про у ч ва ния, и през 1867 г. в Лон дон е из да дена тех на та кни га "Тур ци те, гър ци те и сла вя ни те. Пъ ту ва ния из сла вян с ки те про вин ции на Тур ция в Ев ро па", с ет ног раф с ки кар ти. Кни га та е пре ве де на на не кол ко ези ка, а през 1877 г. из ли за вто ро из да ние на ан г лийс ки, с пред го вор на У. Глад с тон. Кни га та е из да де на и в Сър бия, на сръб с ки, и не ма въз ра же ния. Спо ред тек с та на кни га та, и кар ти те, Ти мош ко, Ниш ко (80 км на за пад от Ниш), до ли на та на р. Бъл гар с ка Мо ра ва, до сли ва не то є с р. Сръб с ка Мо ра ва, на 65 км се ве ро за пад но от Ниш, Ма ке до ния, Доб ру джа, са бъл гар с ки зе ми. Съ що то е и по ет ног раф с ка та кар та на Ки перт, гер ма нец (1876 г.). Съ що то е и по кни га та и ет ног раф с ки те кар ти на ав с т рийс кия кон сул на Бал ка ни те, Сакс (1878 г.). Рус на ци те имат на кон г ре са, под прик ри е ито на ет ног раф с ки ек с пер ти, три ма ра зуз на ва ча, ет ног ра фа, и во ен ни кар тог ра фа: полк. Бо го лю бов, ген. Боб ри ков, и полк. Аню хин, ко и то зна ят ет ног ра фи я та по-доб ре от соб с т ве ния си джоб. От док ла ди те на кон су ли те, от дру ги све де ния, и от ет ног раф с ки кни ги и ат ла си, на рус на ци те, на ан г ли ча ни те, на ав с т рий ци те, на гер ман ци те, е крис тал но яс но кои зе ми са бъл гар с ки. В те ка на кон г ре са, де ле га ци и те на на ши те три съ се да не са са мо ло би, но са до пус на ти в пле нар на та за ла, и учас т ват в де ба ти те. Ру сия е взе ла енер гич ни мер ки бъл га ри те

57

да не са пред с та ве ни, и чу ти, на кон г ре са. Тя пре дот в ра тя ва пре ко то из п ра ща не на пе ти ции до кон г ре са, а ней пре да де ни-те за пред с та вя не, скри ва. Убеж да ва ни, че тя най-доб ре ще за щи ти ка у за та, и за то ва не би ва да се из п ра ти де ле га ция.

По бъл гар с кия въп рос тре бе да се ре шат три глав ни проб-ле ма: те ри то рии, фор ма на уп рав ле ние и ад ми нис т ра ция, срок на рус ка оку па ция.

Ру мъ ния през м. ап рил е из на си ле на, и нес па ся е мо ог ра бе-на, и за уте ха, Ру сия пред ла га Доб ру джа. За да не ос та не хем из на си ле на, хем ог ра бе на, и с пръст в ус та, Ру мъ ния ре ша ва да ог ра би Бъл га рия. Англия не е съг лас на. Но Ру мъ ния под куп ва Ав с т рия, и има ней на та под дръж ка, и съ о т вет но под дръж ка-та на Гер ма ния. Фран ция съ що под дър жа про те же то си, и ос вен то ва ре ша ва да по да ри още те ри то рия, и гра ни ца та е пре мес те на още по на юг, и та ка Ру мъ ния по лу ча ва още 1029 кв.км. Френ с кия по да рък е под к ре пен от Ру сия, Ав с т-рия, и Гер ма ния. Шу ва лов и Гор ча ков лъ жат пред кон г ре са, че френ с кия по да рък, как то и рус ка та уте ха, са те ри то рии, на се ле ни с ру мън ци. Не ма кой да ги изоб ли чи в лъ жа. Ан г лия се съг ла ся ва, по съ о б ра же ния по доб ни на съ о б ра же ни я та из-ло же ни в пункт 11 на Ме мо ран дум № 1.

С Пи рот, с Вра ня, и до ли на та на ре ка Бъл гар с ка Мо ра ва, ста ва съ що то, как во то ста ва с Доб ру джа, с та зи раз ли ка, че сър би те под куп ват Ав с т рия, и че от на ча ло Ан г лия ис ка Вра ня и до ли на та Бъл гар с ка Мо ра ва, да ос та нат в Тур ция, т.е. в Бъл-га рия под тур с ка власт. Сър бия по лу ча ва Ниш ко, въп ре ки че до то га ва ни ко га не го е вла де ла. В 1833 г. ве че е по лу чи ла, меж ду ре ка Ти мок и долината на ре ка Го ле ма Мо ра ва, зе мя, ко я то съ що ни ко га не е вла де ла. Хай дут Вел ко и дру жи на та му са бъл га ри. Получила е Белградска област, която никога не е владела.

Съз да ва се кня жес т во Бъл га рия, и ав то ном на об ласт Ис точ-на Ру ме лия, съг лас но пункт 4 от Ме мо ран дум № 1, с на ма ле ни

58

те ри то ри а л ни раз ме ри, ко и то се га поз на ва ме всич ки. Бъл га рия е раз по къ са на на три меж ду: Ру мъ ния, Сър бия, и Тур ция.

Вре мен но то уп рав ле ние на Бъл га рия, с руски ко ми сар, е до де на на гла су ва не то на кон с ти ту ци я та на кня жес т во то, и не мо же да бъ де по-дъл го от 9 ме се ца от де на на ра ти фи ка ци я-та. За съ дейс т вие, и наб лю де ние, на вре мен но то уп рав ле ние, към не го се при съ е ди няват тур с ки им пе ра тор с ки ко ми сар и кон су ли те на стра ни те по до го во ра. При не съг ла сие меж ду кон су ли те, ще ре ша ва мно зин с т во то от гла со ве те им, а при не съг ла сие на то ва мно зин с т во с рус кия ко ми сар, или с тур-с кия ко ми сар, кон с тан ти но пол с ки те пос ла ни ци на съ щи те дър жа ви, съб ра ни в кон фе рен ция, ще пос та но ват ре ше ние. Али нея 2 на член 7 раз по реж да, че ако кон с ти ту ци я та бъ де гла су ва на, и бъ де из б ран княз, пре ди 9-ме сеч ния срок да е из те къл, вре мен но то уп рав ле ние ще бъ де прек ра те но пре ди из ти ча не то на 9-те ме се ца, и ще за поч не да дейс т ва но во то уп рав ле ние.

Бъл гар с ки ят княз се из би ра сво бод но от на се ле ни е то и се ут вър ж да ва от Тур ция, със съг ла си е то на дър жа ви те по до-го во ра. Съб ра ние от име ни ти хо ра на Бъл га рия ще из ра бо ти, пре ди из би ра не то на княз, кон с ти ту ци я та.

Оку па ци я та на кня жес т во Бъл га рия, и Источ на Ру ме лия, е 9-ме сеч на, бро е на от де на на ра ти фи ка ци я та. Оку па ци он-ния кор пус от 6 пе хот ни и 2 ка ва ле рийс ки ди ви зии, об що 50 000 ду ши, е на из д ръж ка на кня жес т во Бъл га рия и Источ на Ру ме лия. Всич ки кре пос ти ще бъ дат уни що же ни в ед но го ди-шен срок от пра ви тел с т во то на кня жес т во то за не го ва смет ка. Пос т ро я ва не то на но ви кре пос ти е заб ра не но. Тур с ка войс ка не мо же да пре би ва ва в кня жес т во то.

59

47. Ра ти фи ка ция на Бер лин с кия до го вор

Бер лин с ки ят до го вор е ра ти фи ци ран от Ру сия на 3 ав густ 1878 г., и след 9 ме се ца, т.е. на 3 май 1897 го ди на, кня жес т во Бъл га рия требе да бъ де очис те но от оку па ци он ния кор пус, и от вре мен но то уп рав ле ние, а на 3 ав густ 1879 г. и Ру мъ ния требе да бъ де очис те на от рус ки войс ки. При та ко ва по ло же-ние на не ща та Крим с ки ят ва ри ант е по-мъч но осъ щес т вим.

48. Дейс т вия за дъл го уп рав ле ние и дъл га оку па ция.

За да има оку па ция и вре мен но уп рав ле ние след 3 май 1879 г. Ру сия ин с пи ри ра безполезното Крес нен с ко-Раз лож ко въс та ние, из бух на ло на 5.Х.1878 г., и по ту ше но в сре да та на м. де кем в ри, с не мал ко жер т ви. Въс та ни е то не съз да ва об с та нов ка ко я то да на ла га да има оку па ция и вре мен но уп рав ле ние след 9-ме сеч ния срок. И Ру сия за мис ля но ва ак ция да нап ра ви та ка, че кня жес т во то да осъм не на 3 май 1879 г. без кон с ти ту ция, без княз, без пра ви тел с т во, т.е. да нема дър жав ност. Русия на роч но за ба ва свик ва не то на Уч ре-ди тел но то съб ра ние по ве че от 7 ме се ца (от 14.VII.1878 г. до 21.II.1879 г.), и за из ра бот ва не и при е ма не на кон с ти ту ци я та, за из бор на княз, със та вя не на пра ви тел с т во, да има мал ко вре ме от 22.II.1879 г. до 3.V.1879 г., т.е. само 2 ме се ца и 10 дни. За да нема дър жав ност требе да се раз ту ри Уч ре ди тел-но то съб ра ние, и да нема вре ме за избиране и свик ва не на но во Уч ре ди тел но съб ра ние. Ру сия през м. март под буж да де пу та ти те, в знак на про тест сре щу раз по къс ва не то на Бъл-га рия, да се ра зо ти дат по до мо ве те, и раз ту рат УС, а в края на м. ап рил, със съ ща та цел, ин с пи ри ра меж ду де пу та ти те голема кра мо ла. И в три те кри тич ни мо мен та, въс та ние, про-тест, кра мо ла, ан г лийс кия кон сул Пел г рейв оти ва при княз Дон ду ков, и го при нуж да ва да пре у с та но ви под буж да ни я та,

60

и пуб лич но да за я ви, че неще има ра зо ти ва не по до мо ве те и раз ту ране на съб ра ни е то. Вън ш ния ми нис тър лорд Сол з бъ-ри прави същото по отношение на руския външен министър княз Горчаков. Вслед с т вие на здра вия ра зум на де пу та ти те, и действията на Солз бъ ри и Пелгрейв, УС не е раз ту рено. И ко га то ек зарх Ан тим за да ва въп ро са “Се га кой ще ни ос во-бо ди от рус на ци те”, мо же да му се от го во ри “Здра вия ра зум на бъл га ри те и Ан г лия”. Гла су ва ло кон с ти ту ци я та на 28 ап рил 1879 г., УС е зак ри то, и вед на га се прев ръ ща във Ве ли ко НС, и на 29 ап рил из би ра княз.

49. Ва сал но кня жес т во. Конституционна и парламентарна монархия

Кня жес т во Бъл га рия е ва сал но, всека го ди на ще пла ща дан на Турция, но през не го не мо же да пре ми на ва, ни то в не го да има тур с ка войс ка. Ру сия е за ва са ли тет, за що то ва сал но то кня жес т во мо же по ве че да бъ де при тис ка но от Тур ция, и да има по ве че по во ди за рус ка на ме са. Пред паз ли ва та Ан г лия, имай ки пред вид за раз на та “бо лест” хор с ка глу пост, по-точ но на ци о нал на глу пост, ко я то се по я вя ва при не поз на ва не на ис-то ри я та, и опас ност та от рус ки са те ли т, и ис кай ки ов ре ме да поп ре чи на то ва и чрез въз мож нос ти те на ва са ли те та, съ що е за ва сал но кня жес т во.

Англия е класическа парламентарна монархия, но нейната конституция не е написана. По начало, най-добрата структура за демократично управление, е парламентарната, защото не е необходимо изтичане на четири години за смена на прави-телството, за смена на администрацията. Първа в света писана конституция, с парламентарна структура на управление, е френския устройствен закон от 25 февруари 1875 г., чл. 6 и чл. 3, а втора в света е Търновската конституция, чл. 153 и чл. 154. Между двата текста 6 и 3, и двата текста 153 и 154, нема

61

разлика. Княжество България е парламентарна монархия, сега България е парламентарна република. Конституционната монар-хия (република) е нещо много различно от парламентарната монархия (република). Конституционната монархия (република) не е с демократично управление. При парламентарната мо-нархия (република) премиера и министрите са отговорни колек-тивно, и индивидуално, пред парламента, парламента ги наз-начва, и уволнява, по всеко време на мандата. Акт на монарха (президента) нема сила, ако не е преподписан от всички министри, или от съответния ресорен министър. При конститу-ционната монархия (република) премиера, и министрите, отговарят индивидуално пред монарха (президента), той ги наз начава, и уволнява, когато си пожелае. Акт на монарха (прези дента) е в сила без преподписване. Германската империя е конституционна монархия от 18 януари 1871 до 19 август 1919 г., и след последната дата, с Ваймарската конституция, тя е парламентарна република. Белгийската конституция нема текстове като чл. 153 и 154, но в нас погрешно се казва, че тя е образец на Търновската конституция.

50. Гра ни ца с Ру мъ ния и със Сър бия

С Бер лин с кия до го вор гра ни ца та меж ду Бъл га рия и Ру-мъ ния в Доб ру джа е пре мес те на по на юг, с 55 ки ло мет ра в ле вия край, и с 22 ки ло мет ра, в дес ния край, и тя дос ти га на 2 км се вер но от Си лис т ра, и на 12 км юж но от Ман га лия, и с то ва пре мес т ва не Ру мъ ния по лу ча ва още 1029 кв. км. С Берлин ския договор Сър бия взи ма още 4638 кв.км.

51. Источ на Ру ме лия

Источ на Ру ме лия е те ри то рия под прека та по ли ти чес ка и

62

во ен на власт на Тур ция, при ус ло ви я та на ад ми нис т ра тив на ав то но мия, с ге не рал-гу бер на тор хрис ти анин, наз на ча ван за 5 го ди ни, със съг ла си е то на 6-те дър жа ви, от Тур ция. Вед на га след ра ти фи ка ци я та на Берлинския договор е наз на че на Ев ро-пейс ка ко ми сия за из ра бот ва не, в три ме се чен срок, за е д но с тур с ко то пра ви тел с т во, на Ор га ни чен ус тав за ус т ройс т во то на Источ на Ру ме лия, ка то за не го ва ос нов а ще слу жат пред-ло же ни я та, нап ра ве ни на ос мо то за се да ние на Кон с тан ти но-пол с ка та кон фе рен ция. В срок е изработен, и приет, добър демократичен Органичен устав. Тур ция има пра во да дър жи редовна войска са мо по гра ни ци те на Источ на Ру ме лия, и са-мо по гра ни ци те мо же да строи кре пос ти. Редовната тур с ка войс ка, при преход през Источ на Ру ме лия, за да прис тиг не на ней ни те гра ни ци, не ма пра во да се зас то я ва във вът реш ност та, и не мо же да квар ти ру ва в до мо ве те на хо ра та. Ге не рал-гу-реб на то рът мо же да по ви ка войс ка, ка то Тур ция е длъж на да съ о б щи на пос ла ни ци те в Кон с тан ти но пол за взе то то ре ше ние, и не го ви те при чи ни.

52. Член 23 от Бер лин с кия до го вор

Най-нак рая, член 23 от Бер лин с кия до го вор раз по реж да, че за те ри то ри и те в Ев ро пейс ка Тур ция, за ко и то с Бер лин с кия до го вор не е пред ви де но осо бе но ад ми нис т ра тив но ус т ройс-т во, ще бъ дат из ра бо те ни ус та ви, по доб ни на Ор га ни чес кия ус тав на Крит. Те ще бъ дат из ра бо те ни за всека те ри то рия от осо бе на ко ми сия, в ко я то мес т но то на се ле ние ще има ши ро ко учас тие, ка то Тур ция ще се съ вет ва с Ев ро пейс ка та ко ми сия за Источ на Ру ме лия. Член 23 ще се при ла га за бъл-гар с ки те ри то рии в Ев ро пейс ка Тур ция с площ от около 220 000 кв.км.

63

53. Площ на те ри то рии

Съг лас но Кон с тан ти но пол с ка та кон фе рен ция, две те бъл-гар с ки ав то ном ни об лас ти, имат 175 834 кв.км.

Със ССПрМД Ру сия взе ма Се вер на Доб ру джа с 13 457 кв.км и да ва на Сър бия 6344 кв.км. Кня жес т во Бъл га рия по ССПрМД е 163 965 кв.км.

С Брлин с кия до го вор Ру мъ ния по лу ча ва в Доб ру джа всич ко 14 481 кв.км (13 457 плюс 1029 кв.км пра ви 14 481 кв.км)

С Бер лин с кия до го вор Сър бия взи ма 10 482 кв.км (6334 кв.км плюс 4638 кв.км пра ви 10 482 кв.км).

По Бер лин с кия до го вор кня жес во то има 62 779 кв км, Ис-точ на Ру ме лия има 35 208, об що две те 97 982 кв.км. Днеш на Бъл га рия има110 912 кв.км.

54. Ва са ли тет, про тек то рат, сю зе ре ни тет

Член 1 от Бер лин с кия до го вор раз по реж да, че Бъл га рия е ав то ном но и три бу тар но, т.е. пла ща що дан, кня жес т во, под сю зе ре ни те та на Тур ция. Ма кар че ни къ де в до го во ра не са упот ре бе ни ду ми те ва са ли тет, ва сал, ва са лно, про тек то рат, про тек тор, съг лас но чл. 1, кня жес т во то, съв сем точ но, е ва сал-но. Ва са ли тет и про тек то рат, сю зе рен и про тек тор, ва сал на дър жа ва и про тек ти ра на дър жа ва, е ед но и съ що не що, и юри ди чес ки, и по съ щес т во, оз на ча ва, че ва сал на та дър жа ва има вът реш на ав то но мия, не мо же да има от но ше ния с дру ги дър жа ви, не мо же да во ди вън ш на по ли ти ка. Ва сал на та дър-жа ва не е меж ду на род но ли це, не су бект на меж ду на род но-то пра во, не мо же да сключ ва меж ду на род ни до го во ри, не мо же да во ди вой на. Тя е по лу не за ви си ма дър жа ва, тя нема су ве ре ни тет.

Сю зе ре ни тет е не що раз лич но от су ве ре ни тет. Су ве рен-

64

на, т.е. не за ви си ма дър жа ва, ако нема сю зе ре ни тет, ако не е сю зе рен, пак е су ве рен на дър жа ва. Ако су ве рен на дър жа ва има ва сал на дър жа ва, има ва сал, тя е су ве рен на и сю зе рен на дър жа ва, тя е сю зе рен. Или с дру ги ду ми, сю зе рен на та дър-жа ва е су ве рен на дър жа ва, има ща ва сал.

55. Член 17 от кон с ти ту ци я та

Съг лас но Бер лин с кия до го вор кня жес т во то е ва сал на дър-жа ва, но по кон с ти ту ция, как то се каз ва, е “Да, ама НЕ.” В кон с ти ту ци я та не е ка за но, че кня жес т во то е ва сал но, че ще пла ща дан, че сю зе рен е Тур ция. Въп ре ки че кня жес т во то нема за кон за зап ла ща не на дан, тя се пла ща до обя вя ва не на не за ви си мост та през 1908 г. Член 17 от кон с ти ту ци я та е на роч но двус мис лен, и каз ва, че кня за ще пред с тав ля ва кня жес т во то “във всич ки те му сно ше ния с инос т ран ни те дър жа ви”. Из ре че ние вто ро на чл. 17 каз ва, че от име то на кня за, и с пъл но мо щие на На род но то съб ра ние, “се свър з ват с пра ви тел с т ва та на съ сед ни те дър жа ви осо бе ни сго во ри за ра бо ти по уп рав ле ни е то на кня жес т во то, за ко и то се изис к ва учас ти е то и съ дейс т ви е то на тия пра ви тел с т ва”. Ако има про-тест от Тур ция, че не мо же да има кон с ти ту ци о нен текст за во де не на от но ше ния с дру ги дър жа ви, за во де не на вън ш на по ли ти ка, ще се от го во ри, че ста ва ду ма за поз во ле ни на ва-сал от но ше ния, и то ва са “осо бе ни сго во ри” със съ сед ни те дър жа ви, т.е. за сключ ва не на меж ду на род ни ад ми нис т ра тив ни съг ла ше ния, ко и то са поз во ле ни на дър жа ва-ва сал. Но член 17 поз во ля ва да се под дър жа най-ра ци о нал но те за та, че кня-жес т во то мо же да под дър жа от но ше ния с всич ки дър жа ви, т.е. да во ди вън ш на по ли ти ка. Ру сия дъл ги го ди ни от каз ва да има ме в Пе тер бург пъл но мо щен ми нис тър, до ка то нап ри мер Тур ция, в Кон с тан ти но пол, и Ан г лия, в Лон дон, до пус кат то ва. Тур с кия ко ми сар не въз ра зя ва про тив чл. 17.

65

56. Ва сал но, но не за ви си мо кня жес т во

Ва сал на Бъл га рия през пе ри о да 1879-1908 г. се дър жи, и дейс т ва, и на нея е поз во ле но да се дър жи, и да дейс т ва, ка то су ве рен на дър жа ва, за що то су ве рен на Бъл га рия е спи-рач ка на Ру сия. Ако от спи рач ка тя се пре вър не в трам п лин към Про ли ви те, тя ще бъ де зас та ве на да се вър не в пра вия път и чрез за дейс т ва не на неп ри ло же ни те раз по ред би за ва-са ли тет на Бер лин с кия до го вор. Ето за що Ан г лия се съг ла ся ва за ва сал но кня жес т во.

57. БКП и БЗНС за чл. 17 от Кон с ти ту ци я та

Във връз ка с обя вя ва не то на не за ви си мост та в 1908 г., за да под хож да на ед на не за ви си ма Бъл га рия, през 1911 г., чл. 17 е из ме нен. В про дъл же ние на по ве че от шест де се ти ле тия БКП, и глав но БЗНС, под дър жат те за та, че бур жо а з ни те пар-тии из ме нят член 17 за да има въз мож ност цар Фер ди нанд да склю чи до го во ри те за двете вой ни. След по ви ша ва не на ин те ли ген т но то рав ни ще, те се от каз ват от те за та си, за що то член 17 из рич но раз по реж да, че са мо пра ви тел с т во то сключ ва меж ду на род ни до го во ри, а не ца ра.

58. Как во ис ка Ру сия

Ца риг рад с ка та кон фе рен ция, и Лон дон с кия про то кол от 31 март 1877 г., поз во ля ват на Ру сия да во ди са мо ос во бо ди-тел на вой на. Но Ру сия не мис ли та ка. За Ру сия веч но пра ви ло е: “Всека ос во бо ди тел на вой на е прик ри тие за за во е ва тел на вой на”. Тя не ис ка да ни ос во бож да ва, тя ис ка да ни зав ла-дее с при ла га не на Крим с кия ва ри ант. В ка за но то до се га има дос та до ка за тел с т ва как во ис ка Ру сия. Все ки мо же да на ме ри още до ка за тел с т ва.

66

59. За що не каз ват, че има ку че та

Гла ден вълк, граб ва, от ег ре ка на ов чар-мър ляч, из пос те ло аг не, метва го на гърба, и хуква. Пог нат от ку че та та-въл ко да ви, въл ка нема време да изеде плячката, и за да спа си жи во та си, пус ка нараненото аг не, и едва се отър ва ва от прес лед ва чи те. Аг не то, жи ве е що вто ри жи вот, не се връ ща при ло шия ов чар, и па зе но от ку че та та, пасе соч на тре ва, и лекува ра ните. За крат ко вре ме то ста ва ху ба во, заг ла де но, аг не. Ов ча рът е Тур ция. Аг не то е Бъл га рия. Ан г лия и Ав с т рия са ку че та та-въл-ко да ви. Не е нуж но да се каз ва кой е въл ка.

Раз каз ва чи на ис то рии, на лево и на дес но, го во рат, че: Въл кът е бла го ро ден, и доб ро на ме рен, об зет от ос во бо ди-тел на ми сия, и изоб що, по прин цип, ис ка да ос во бож да ва от зло всека жи вин ка, и в час т ност, из пос тело то аг не. Той граб ва от ло шия ов чар аг не то, и го пус ка (тук раз каз ва чи те заб ра ват да кажат, че има ку че та-въл ко да ви и спасяване на вълчи живот) на ху ба ва по ля на, и го спа ся ва от глад на смърт. Въл кът е ос во бо дил аг не то. Хва ла му. Та ка ва фал ши ва ис то рия се раз п ра вя на бъл га ри те 135 го ди ни. И те, гор ки те, пра ват па мет ни ци на въл ка. За да се разказва фалшивата исто рия, историците премълчават, че има кучета-вълкодави, и че има спасяване на мил животец.

60. Ру сия не ни е ос во бо ди ла

И та ка, ис ти на та е, че Ру сия не ни е ос во бо ди ла. На нея е попречено да ни завладее. Ос во бо де ни сме глав но от Ан-г лия, след то ва от Ав с т рия, и от бъл га ри те със здрав ра зум. Раз би ра се Ан г лия дейс т ва та ка от ин те рес. ВАЖ НО ТО Е, ЧЕ НА ШИЯ И НЕЙ НИЯ ИН ТЕ РЕС СЪВ ПА ДАТ, и още, че той не про ти во ре чи на мо ра ла, и на спра вед ливостта.

67

61. Раз по къс ва не и чув с т во за ви на

Ос во бо де ни са, час тич но, кня жес т во Бъл га рия, и Источ на Ру ме лия. Ос та на ла та ог ром на площ е раз по къ са на на три час-ти, на Ру мъ ния, на Сър бия, и на Турция. Раз по къ са ни сме от Ан г лия, Ру сия, Ав с т рия, Германия, и останалите две държави, по посоче ните вече, по-горе, съображения. Ан г ли ча ни те, и дру ги те трима главни дей ци, са доб ре ин фор ми ра ни по етнографията на Балканите, и зна ят, че пре да де ни те в чуж ди ръ це те ри то рии, са с бъл гар с ко на се ле ние. Ан г ли ча ни те, в срав не ние с трима та съ у час т ни ка, а изоб що и с всич ки дру ги на ро ди, имат най-сил но раз ви то чув с т во за спра вед ли вост, и най-често казват истината, и за раз по къс ва не то, и за не го ви те ло ши пос ле ди ци, те имат чув с т во за ви на, и гри зеща ги съ вест. Те за то ва пре веж дат “Под иго то” на Иван Ва зов, заради главаат за Училищния годишен изпит, за да бъ де убе ди тел на те за та, че лорд Би кон с филд, пра вил но е бил за раз по къс ва не, и доб ре че то ва е ста на ло, за що то ина че ще има рус ки трам п лин, и ис кон на рус ка зе мя За ду найс кая об ласт. За съ жа ле ние, та зи пер с пек ти ва е поч ти на пъл но ве ро я т на. Мно го жал ко, но раз-по къс ва не то, оси гу ря ва су ве рен но кня жес т во, и из чез ва не на пер с пек ти ва та За ду найс ка об ласт. Чув с т во то за ви на ка ра не мал ко ан г лийс ки ис то ри ци да при е мат с ле ко та за вер ни, или за час тич но вер ни, рус ко-сръб с ко-ру мън с ко-гръц ки лъ жи от нос но на род нос т ния със тав на на се ле ни е то.

62. Още две на ме си на Ан г лия

След Бер лин с кия кон г рес Ан г лия пра ви за Бъл га рия още две ре ша ва щи на ме си, и некол ко по-мал ки (напр. 1925 и 1934 г.). Вто ра та на ме са е при Съ е ди не ни е то през 1885 г., ко га то не поз во ля ва да бъ дем уда ре ни в гръб, и сплес ка ни от сръб с ко-тур с ки кле щи, и след то ва, ако бъ дем сплес ка ни,

68

да има рус ка оку па ция и уп рав ле ние, из ви ка ни от пап лач пла те ни и на и в ни ру со фи ли. Тре та та ре ша ва ща на ме са е на Ан г лия, за е д но с Ав с т рия, и Ита лия, склю чи ли през м. март 1887 г., Пър во то Сре ди зем но мор с ко спо ра зу ме ние, и през м. де кем в ри 1887 г., склю чи ли Вто ро то Сре ди зем но мор с ко спо ра зу ме ние, с ко и то пре дот в ра тя ват пред с то я ща та рус ка оку па ция на Бъл га рия. То зи пе ри од от ис то ри я та на Ев ро па е на ре чен Бъл гар с ка та кри за.

63. Ел зас, Ло та рин гия, Про ли ви, и съ юз сре щу Гер ма ния, Ав с т рия, и Тур ция

С френ с ко-гер ман с кия ми рен до го вор, от Фран к фурт, от 10 май 1871 г., Фран ция гу би Ел зас и Ло та рин гия, зап ла ща и 5 ми ли а р да злат ни фран ка ре па ра ции, т.е. 250 ми ли о на на по ле о на. За да взе ме об рат но Ел зас и Ло та рин гия, Фран-ция упо ри то тър си съ юз с Ру сия. Слаб съ ю з ник на Ру сия е не ну жен, и за то ва тя пред по чи та Гер ма ния, и Ав с т рия. Тъй ка то в про дъл же ние на 22 го ди ни съ ю зът с Гер ма ния не да ва ре зул тат, а имен но зав ла де ва не на Бъл га рия, Про ли ви те, през 1892-1894 г., със съв зе ла та се Фран ция, е склю чен та ен за во-е ва те лен съ юз сре щу Гер ма ния, Ав с т рия, и Тур ция: Фран ция ще взе ме Ел зас и Ло та рин гия, Ру сия да взе ме Про ли ви та. След ре а ли зи ра не на до го во ра, близ ка пер с пек ти ва е зав ла де ва не на Ру мъ ния и Бъл га рия, или, ко е то е съ що то, рус ки про тек-то рат над тех.

През 1904 г. е съз да де на френ с ко-ан г лийс ка Ан тан та (съ-юз). В 1907 г. Ан г лия ис ка да от с т ра ни от све тов ни те па за ри бър зо раз ви ва щия се стра шен кон ку рент Гер ма ния. И то ва мо же да ста не с вой на. Ан г лия прик ри ва та зи при чи на за вой на с те за та, че Гер ма ния зап лаш ва ней но то мор с ко мо гъ щес во. Всъщ ност, с не и з год но то си во ен но-мор с ко ге о с т ра те ги чес-ко по ло же ние, и лип са та на мор с ки ба зи в све тов ния оке ан,

69

Гер ма ния не е зап ла ха по мо ре. На 31 ав густ 1907 г. Ан г лия и Ру сия сключ ват та ен до го вор: Ру сия да по лу чи Про ли ви те, ка то в съ юз с Ан г лия и Фран ция, ще во ю ва с Гер ма ния, Ав-с т рия, и Тур ция.

По ли ти ка та на Ру сия, Фран ция, и Ан г лия, към Гер ма ния и Ав с т рия, се със тои в прик ри ва не то на дъл бо чи на та и це-ли те на френ с ко-рус ко то сбли жа ва не, в пъл но скри ва не на рус ко-ан г лийс кия во е нен съ юз, и в съз да ва не на убе де ност в Гер ма ния и Ав с т рия, че ако, все пак, не дай си Бо же, из-бух не вой на меж ду Фран ция-Русия и Гер ма ния-Ав с т рия, че Ан г лия ще ос та не не у т рал на. По ли ти ка та на Ру сия, Фран ция, и Ан г лия, спре мо Тур ция, е в из б лъс к ва не на Тур ция в гер ма-но-ав с т рийс кия ла гер. За во е ва тел ни ят Тро ен съ юз, т.е. Трой-на та Ан тан та, е не възможна, ако Тур ция е не у т рал на, или е съ ю з ник на Трой на та Ан тан та, за що то Ру сия не ще не мо же да по лу чи Про ли ви те.

Трой на та Ан тан та е съз да де на, и за въ о ръ жа ва не, към Ру-сия, чрез кре ди ти, те че ог ром на пъл но вод на ре ка от зла то, ис тин с ка Ама зон ка. Рус кия вът ре шен бру тен про дукт рас те гла во лом но, и ско ко о б раз но, и не с про цен ти, а с пъ ти.

64. Ра ко ни джи. Бал кан с ки вой ни

Към 1912 г. вре ме то за вой на е дош ло. За да мо ти ви ра по-лес но бал кан с ки те стра ни да во ю ват с Тур ция, Ру сия сключ ва с Ита лия на 24 ок том в ри 1989 г. тай ния до го вор от Ра кони джи, с кой то се за дъл жа ва да за щи та ва дип ло ма ти чес-ки Ита лия, и я по о щ ря ва да во ю ва с Тур ция в Три по ли та ния и Ки ра най ка, т.е. в днеш на Ли бия. Ита лия обя вя ва вой на на Тур ция на 29 сеп тем в ри 1911 г., и рус ка та дип ло ма ция уси-ле но ра бо ти за съз да ва не на Бал кан с ки съ юз за вой на срщу Тур ция, ка то се опит ва да го за мас ки ра ка то съ юз сре щу Ав-с т рия. Още от 1867 г. Сър бия, Гър ция, и Чер на го ра, за та къв

70

съ юз са ви на ги го то ви, ос та ва да бъ де вка ра на Бъл га рия. Цар Фер ди нанд и ру со фил с ко то пра ви тел с т во на Ге шов, от бор от гла мав ци, вли зат в ка па на. На ме рен е то зи, ко й то ще из во зи то ра, и от го ре на то ва ще бъ де ог ра бен. На 18 ок том в ри 1912 г. Бъл га рия, и Гър ция, обя вя ват вой на на Тур ция, и след тех: Сър бия и Чер на го ра. На 18 ок том в ри 1912 г. ба лка н с ки те стра ни са из не на да ни: в Ло за на е склю чен ми рен до го вор, с кой то Ита лия по лу ча ва Три по ли та ния и Ки ре най ка, и връ ща До де ка нез с ки те ос т ро ви на Тур ция. Се га те, са ми, ще се сра-жа ват сре щу Тур ция. За по беж да ва не то им то ва се ис ка.

Уп ла шен че Ру сия, про тив но на до го во ра, ще раз ре ши проб ле ма “Про ли ви”, без да во ю ва с Гер ма ния-Ав с т рия, и че при та ко ва по ло же ние, Фран ция не мо же да раз ре ши проб ле ма “Ел зас-Ло та рин гия”, френ с ки ят пре ми ер Рай мон По а н ка ре, с прекор "Пуанкаре войната", не кол ко пъ ти пре дуп-реж да ва рус кия вън шен ми нис тър Са зо нов, че Ру сия не ще мо же да зав ла дее Про ли ви те, и дру ги те ри то рии, ако Бал кан-с ка та вой на не пре рас не във вой на сре щу Гер ма ния-Ав с т рия. Уп ла шен, че Ан г лия не ще ре ши проб ле ма “Пре мах ва не на съ пер ник”, съ що то пре дуп реж де ние от п ра вя и ан г лийс ки ят въ ншен ми нис тър Еду ард Грей. Ру сия от го ва ря, че не ще из-ма ми съ ю з ни ци те си.

На Бал кан с ка та вой на е оп ре де ле на ро ля та на за пал ка на вой на сре щу Германия-Австрия. Рус на ци те са стоп ро цен-то во убе де ни, че Тур ция ще по бе ди три те сла би бал кан с ки стра ни, тур с ка та ар мия ще нах луе в Бъл га рия, ако не ма кла-не, та ко ва ще бъ де про во ки ра но, на свой ред, за за щи та на бъл га ри те, ще нах луе рус ка та ар мия, Сър бия ще про во ки ра Австрия, Русия ще провокира, с мобилизация, австрийския съюзник Гер мания, Германия ще нападне Русия и руския съюзник Франция, след неколко дни, за защита на белгийския неутралитет, ще се намеси Англия, и ще има война, хем с Турция, хем с Германия-Австрия. Но Бъл га рия във во ен но

71

от но ше ние не е ка то опе рет но-ко мич ни те Сър бия и Гър ция. За 17 дни, при теж ки и кър воп ро лит ни бит ки, ге ро и ч ни те и доб лес т ни пол ко ве, сра зя ват по-го ле ма та, доб ре въ о ръ же на, и стой ка, тур с ка ар мия. Не ве ро я т но, но Бъл га рия по беж да ва Тур ция. Не ма нуж да от нах лу ва не на рус ка ар мия за спа ся-ва не на бъл га ри те. Българската победа налага отлагане на плановете. Победна България не е сателит, като Сърбия, и става още по-силна, увеличава значително територията си, и занапред за да урежда присъединените земи, неще воюва. Силна България е голема преграда на пъта за Про ливите. Тя може ефективно да пречи за реализиране плановете на Антантата, и, следователно, ТРЕБЕ да бъде разгромена. И руската дипломация организира руско-сръбско-гръцко-румън-ско-черногорски заговор, и съюз, за разгром и ограбване. Реа ли зираният сценарий е: Сръбски, гръцки, и румънски, те ри ториални претенции, и сръбското, и гръцкото им, факти-че ско, реализиране; Упражняване на сръбски, и гръцки, терор върху населението, всекидневни предизвикателства; Руско рибно мъл чание; Изкарване на България от търпение, и тя да пред приеме действия за защита, и, следва, непредизвикан, подъл, румънски удар в гръб, подъл удар, от Русия тикан. Цар Фер ди нанд, и двете русофилски правителства, непознавайки Русия и нейната история, се возат на руска кола, и докарват на цио нал на катастрофа. Основен извод от руската история е: "Не поз на вайки Русия, и нейната история, и качвайки се на руска кола, очаквай злини". Югославия преди две години се вози на рус ка кола, и потрошена, слезе. Неколко мюсюлмански страни, пре ди 5-6 месеца, се возиха, загубиха нещо, и слезоха. Ирацио нална пре фър цунена Франция, и френско-солидарна Германия, се возиха на луксозен руски кабриолет, и слезоха с малки пре лест ни кошници, за щастие, с малко злини в тех, и, сега, от криваме, че Франция и Германия, по начало, изобщо, са има ли много мили очи. Може би не са знаели, че

72

кабрио лета е руски. И поука, "Оглеждай се, когато се качваш на кабрио лет."

Кум отива в съседното село на гости при кумец. На бога-тата софра горещо ядене. Поогладнелия лаком кум лапнал, опарил се здравата, и да скрие що е станало, поглежда към тавана и пита: "Кумец, хубави мертеци имаш, от къде ги взе?" "От Лаком дол, куме". България преди 4 дни се качи на руска кола, отказа на САЩ да съди войниците си, изгуби неща. От къде взе акъл за това. Ами, от... от Путин дол.

Така или иначе, Балканската война е от голема полза за Антантата, тя прави възможно нейното реализиране, защото Турция безвъзвртано е тикната в германо-австрийския лагер. И не е трудно австро-германско-турския лагер да се вкара във война.

65. Пър ва све тов на вой на

След Бал кан с ки те вой ни, за им пе ра тор Ни ко лай II, за По а н ка ре, за Грей, и пре ми е ра Хър бърт Аус ку ит, е яс но, че тре бе да се упот ре би дру га за пал ка. По не же в 1913 г. Ни ко-лай е съз дал пот реб на та за пал ка, упот ре ба та є е въз ло же на на не го.

Ни ко лай не е сла бо ха рак те рен, как то мис лат не кои. В час-т ния си жи вот е доб лес тен и доб ро на ме рен, до бър съп руг и ба ща, до бър при я тел, ве ли ко ду шен, и прин ци пен, и поч тен. Той е упо рит, и има твърд ха рак тер. Но що се от на ся до вън-ш на по ли ти ка, и вът реш но уп рав ле ние, той не е, доб лес тен, доб ро на ме рен, ве ли ко ду шен, не е и при я тел. Той твър до и упо ри то, ко вар но, и без скру пу ли, прес лед ва вън ш но по ли ти-чес ки те и вът реш но по ли ти чес ки це ли. Той е хладнокръвен вът-реш но-по ли ти чес ки, и меж ду на род но-по ли ти чес ки, уби ец. Той уби ва ба джа на ка си, ве ли кия княз Сер гей, премиера Столипин, око ло 15 ми нис т ри, ге не ра ли, гу бер на то ри. В вън шен план,

73

уби ва Сте фан Стам бо лов, сръб с кия крал Алек сан дър I и же на му Дра га (1903 г.), крон п ринц Франц-Фер ди нанд (1914 г.).

През май 1911 г. в Бел г рад, по рус ко на реж да не, е об ра-зу ва на те ро рис тич на ор га ни за ция “Чер на ръ ка” (“Црна ру ка”), със то я ща се от 2500 ду ши офи це ри от ра зуз на ва не то, войс ко ви офи це ри, и ци вил ни. Ръ ко во ди тел на Црна ру ка е на чал ни ка на сръб с ко то во ен но ра зуз на ва не, пол ков ник Дра гу тин Ди мит-ри е вич, пе чен уби ец, с пре кор "Апис". Чер на ръ ка те ро ри зи ра Сър бия, и ра йо ни из вън гра ни ци те на Сър бия. Апис, и рус ко то во ен но ата ше пол ков ник Ар та мо нов, ор га ни зи рат убийс т во то на ав с т рийс кия прес то ло нас лед ник Франц-Фер ди нанд в Са-ра е во (28 юни 1914 г.). Ру сия, и за пал ка та Сър бия, Ан г лия и Фран ция, пос тъп ват по на чин, че да из г леж да, че не Трой на та Ан тан та е под пал вач на вой на, че под пал ва чи са Ав с трия и Гер ма ния. На 28 юли 1914 г. Ав с т рия обя вя ва вой на на Сър-бия, на 1 ав густ Гер ма ния обя вя ва вой на на мобилизирана Ру сия, на 3 ав густ Гер ма ния обя вя ва вой на на Фран ция. На 31 ок том в ри Ру сия обя вя ва вой на на Тур ция.

На 4 ав густ "не у т рал на та" Ан г лия обя вя ва вой на на Гер ма-ния. Чак се га Гер ма ния и Ав с т рия раз би рат в ка къв ка пан са влез ли. Но връ ща не на зад не ма. Не мо жеш да вър неш на зад ка за на ду ма, и хвър лен ка мък.

За да не се раз бе ре кой е ин же нер, и под пал вач, на вой на та, до го во ра от 1894 г., и до го во ра от 1907 г., е въз п ро-и з ве ден в до го во ри от 1915 г., и след това, до ку мен ти те, т.е. до го во ри те, от 1894 г., и от 1907 г., са уни що же ни.

В пър ви те дни на вой на та е нап ра ве на ефек тив на мор с ка бло ка да на Гер ма ния-Ав с т рия, и в Гер ма ния има не дос тиг на су ро ви ни и хра на. Нап ро тив, Ан г лия и Фран ция, раз по ла гат с ре сур си те на све та, а Ру сия, пос ред с т вом Ан г лия и Фран ция, също раз по ла га с тех. Ако вой на та е дъл гос роч на, Ан тан та та ще по бе ди.

74

66. Дар да нел с ка опе ра ция

На Кав каз кия фронт не ща та вър вят зле, и Ру сия на 2 яну-а ри 1915 г. ис ка от Ан г лия и Фран ция да ата ку ват Тур ция, за да спрат тур с кия на тиск. От на ча ло то на м. но е м в ри 1914 г. английския во ен но-мор с кия щаб ре ша ва проб ле ма, как най-ефи кас но да се до бие по бе да, и ве че има ре ше ние: прев зе ма не на Про ли ви те, на ре че но Дар да нел с ка опе ра ция. На 3 яну а ри е от го во ре но на рус ко то пра ви тел с т во, че Про-ли ви те ще бъ дат прев зе ти, и Ру сия е по ка не на да учас т ва в опе ра ци я та.

Ан г лийс ка ес кад ра от на ча ло то на м. но е м в ри 1914 г. бло ки ра из хо да на Дар да не ли те, прис та ни ще Из ми р, т.е. Смир на, и пос то ян но наб лю да ва бъл гар с ко то прис та ни ще Де де а гач. Про ли вът Дарданели е дъ лъг 70 км, най-ши рок 7.5 км, най-те сен 1.3 км, с дъл бо чи на от 46 до 104 м, със сред на ши ри на 5 км, с тес ни ни на три мес та. При е то е, и е точ но та ка, че не ма проб лем за прев зе ма не то на Ца риг рад и Бос фо ра, щом се пре ми не през Дар да не ли те, и се нав ле зе в Мра мор но мо ре.

67. Бит ка за ско ро шен свър шек на вой на та

Прев зе ма не то на Про ли ви те НЕ И З БЕЖ НО ще до ве де, в срок от 3 до 6 ме се ца, до по бе ден свър шек на вой на та, а мо же би, ако има разум в нечия глава, и на два де се тия ден, за що то:

1. Ан г лия и Фран ция мо гат не о г ра ни че но да снаб дя ват Ру сия с оръ жие, бо е п ри па си, ма те ри а ли.

2. Ру сия ще въз с та но ви ум ре ла та вън ш на тър го вия, ко я то е зна чи тел на, и е из вър ш ва на 80% през Про ли ви те, и 20% през Бал тийс ко мо ре.

3. Все как ви връз ки, меж ду Тур ция и Ав с т рия-Гер ма ния,

75

се пре къс ват.4. Об к ръ жа ва не, и ка пи ту ла ция, на Тур ция.5. Ефикасно по ли ти чес ко, ико но ми чес ко, и во ен но, въз-

дейс т вие на Бал кан с ки те стра ни за при съ е ди ня ва не то им към Ан тан та та.

6. Об к ръ жа ва не на Ав с т рия-Гер ма ния.7. По бе ди на Ис точ ния и За пад ния фронт.8. На па де ние от не за щи ти мия, по ра ди лип са на ав с т ро-

гер ман с ки войс ки, юго и з ток, и съз да ва не на тре ти фронт.9. Ка пи ту ла ция на Ав с т рия и Гер ма ния.10. С поч ти стоп ро цен то ва ве ро я т ност, Гер ма ния и Ав с-

т рия, ако не са сле пи, ще ка пи ту ли рат до два де се т дни от прев зе ма не то, за що то при по со че на та в пун к то ве 1-9 си ту а-ция, е без с мис ле но да се во ю ва.

В Дар да нел с ка та опе ра ция, през пе ри о да от 19 фев ру а ри 1915 до 20 де кем в ри 1915 г., учас т ват: 490 000 ан г ли ча ни, 80 000 френ ци, 850 000 тур ци. Бой на та фло та, поч ти 90 про-цен та ан г лийс ка, се със тои от 17 ли ней ни ко ра ба и теж ки кръс тос ва ча, 5 ле ки кръс тос ва ча, 7 под вод ни ци, то га ва шен са мо ле то но сач с 20 са мо ле та, ог ром на тър гов с ка фло та, из це ло ан г лийс ка. Ед на важ на под роб ност: през ле то то тем пе ра ту ра та е плюс 45 гра ду са, и един бо ец се нуж дае от 18 лит ра во да за де но но щие. Во да та се дос та ва от Еги пет, в хер ме ти чес ки за пе ча та ни би до ни. Во да се дос та ва и за 18 000 ко не.

Рус ка та чер но мор с ка фло та, ма кар и по-го ле ма, и огнево по-мощ на от тур с ко-гер ман с ка та, е не е фек тив на, и за то ва рус-ко то учас тие в Дар да нел с ката опе ра ция се свеж да до стра те ги-чес ки и так ти чес ки дейс т вия от ро да на “На па дай там, къ де то не ма съп ро ти ва, об с т рел вай, бе гай.” Мор с ки кьор фи ше ци.

Тур с ка та ар мия е пре въз ход на от нос но дис цип ли на, храб рост, и стой кост. Под го тов ка та на офи цер с кия със тав е не дос та тъч на. По до фи цер с кия със тав из це ло е нег ра мо тен. Доб ре въ о ръ же на, тя в ар ти ле рия има 25 про цен та по-го ле ма

76

ог не ва мощ от ан г ло-френ ци те, и е под по мог на та от не кол ко, пре ка ра ни през Ру мъ ния, гер ман с ки теж ки га у бич ни пол ка, от 2 мал ки, прек а ра ни през Ру мъ ния, под вод ни ци, и от око ло сто гер ман с ки офи це ри.

Ан г ли ча ни те да ват 119 729 уби ти, из чез на ли, и ра не ни, а френ ци те 26 500. Ан г ло-френ ци те имат и 120 000 бол ни от се ри о з ни бо лес ти. Пет теж ки кръс тос ва ча, и две под вод-ни ци са по то пе ни. Тур ци те да ват 186 000 уби ти, из чез на ли, и ра не ни.

68. Дар да не ли те не са прев зе ти и то ва е го ле мо по ра же-ние

От про ва ла на Дар да нел с ка та опе ра ция след ва:ЗА РУ СИЯ: Не дос та тъч но снаб дя ва не, и се ри о з ни во ен ни и

граж дан с ки про до вол с т ве ни проб ле ми. Во ю ва не още 2 го ди ни и 2 ме се ца от м. сеп тем в ри 1915 г. до м. ок том в ри 1917 г. вкл. Ка пи ту ла ция, по зо рен мир, из губ ва не на об шир ни те ри то рии. Про ли ви те не ста ват рус ки. Уни що жа ва не на мо нар хи я та. Две ре во лю ции. Ко му ни зъм. Жес то ка и кър воп ро лит на граж дан с ка вой на. Ми ли он ни жер т ви и ог ром ни раз ру ше ния.

За АН Г ЛО-ФРЕН ЦИ ТЕ: Во ю ва не още 3 го ди ни и 2 мес-ца (до 11 но е м в ри 1918 г.). Френ ци те да ват 1 600 000 уби ти, из чез на ли, ан г ли ча ни те 1 080 000. Раз ру ше ния. Пра хос ва не в вой на та на ог ром ни ре сур си. За ба вя не с де се ти ле тия на со ци а л ни ре фор ми, и на чув с т ви тел но бла го ден с т вие.

69. Са мо Бъл га рия мо же да да де адек ват на во ен на по-мощ

Дар да нел с ка та опе ра ция се про веж да от 19 фев ру а ри 1915 г. до 20 де кем в ри, и пре ми на ва през след ни те че ти ри фа зи:

Пър ва та фа за е до сре да та на м. юли, ко га то Ан г лия и

77

Фран ция ис кат да прев зе мат Дар да не ли те с по мощ та на съ-ю з ник, а не при до би ват та къв.

Вто ра та фа за е от сре да та на м. юли, до 22 ав густ, ко га то се опит ват са ми да ре шът проб ле ма. През то зи пе ри од ан г ли-ча ни те да ват 80 про цен та от об щия брой уби ти, из чез на ли и ра не ни. Към 22 ав густ раз би рат, че тър пат по ра же ние.

Тре та та фа за е от 23 ав густ до 6 ок том в ри, през кой то пе ри од Ан г лия ис ка да пре вър не по ра же ни е то в по бе да, и от но во тър си по мощ. Аб со лют но не о б хо ди ма та в мо мен та по мощ мо же да да де СА МО Бъл га рия. Та ко ва е по ло же ни е-то: ни то Ру сия, ни то Румъ ния, ни то Сър бия, ни то Чер на го ра, ни то Ал ба ния, ни то Гър ция, ни то, изобщо, дру га дър жа ва в све та, ни коя дър жа ва, не мо же да да де адек ват на во ен на по-мощ, ос вен Бъл га рия. Са мо от Бъл га рия за ви си да ли вой на та ще за вър ши с по бе да на Ан тан та та в срок от 3 до 6 ме се ца, а мо же би и до двад есе тия ден.

На па рал мен та на Ан г лия, на пра ви тел с т во то, на ан г лийс ка-та цър к ва, на по ли ти чес кия, во ен ния, и ико но ми чес кия елит, на ан г лийс ко то об щес т во, е из вес т но всич ко, за ко е то ста ва ду ма в гла ва 67, и на казаното в гла ва 69. Съ що то е из вес т но и на Фран ция.

Ко га то през м. ав густ-сеп тем в ри 1915 г., е ви ди мо, че да же с раз г ро ма на Дар да нел с ка та опе ра ция, въп рос на вре-ме е цен т рал ни те си ли да за гу бат вой на та, ко га то е ви ди мо, че на ша та на ме са ще пре вър не то зи раз г ром в ре ша ва ща по бе да, цар Фер ди нанд и пра ви тел с т во то В. Ра дос ла вов без-дейс т ву ват. В све тов на та ис то рия не кои на ри чат то зи период “Бъл гар с ко то ле то”.

При съ е ди ня ва не към Ан тан та та, а ата ка сре щу Тур ция с 650 000-на ар мия, и ан г ло-френ с ко-бъл гар с ко прев зи ма не на Кон с тан ти но пол за 15-20 дни, и ско ро шен свър шек на вой-на та. За всич ко то ва мо же да се ис ка, а е и спра вед ли во, и мо рал но, да ис ка (Бъл га рия не е Сър бия, Ру мъ ния, Гър ция),

78

при съ е ди ня ва не на български зе ми на юг от Ду нав, а за що не и на се вер, нап ри мер населения предимно с българи Ба нат. Обе ди не на Бъл га рия ще има 320 000 кв. км. Ре а ли зи ра не то на бал кан с кия те ри то ри а лен проб лем, изоб що, и на по со че но-то по-го ре ре ше ние на проб ле ма, не пред с тав ля ва труд ност за Фран ция и Ан г лия. Те, през 1919 г., за ра ди уби ва не то на Франц Фер ди нанд, за ра ди ко мич но-опе ре тъч но то учас тие на Ру мъ ния, за ра ди ко мич но-опе ре тъч но то учас тие на Гър-ция, въп ре ки нес п ра вед ли ви те, и не мо рал ни, те ри то ри а л ни пре тен ции на три те, въп ре ки съп ро ти ва та на САЩ, въп ре ки по е ти те от тех меж ду на род ноп рав ни за дъл же ния, съз да ват: От ис тин с ка та ми ни а тюр на дър жа ви ца Сър бия дър жа ва с ... кв. км; От френ с ко-рус ка та при у ми ца Ру мъ ния дър жа ва с ... кв. км; От преп ли та що кра ка и кла туш ка ща се Гъ ри ция дър жа ва с ... кв. км.

Во ен ния при нос на Сър бия, и Ру мъ ния, е нез на чи те лен, а Гър ция ед ва ли има та къв, и за ра ди то ва, до днес, е во ен на тай на, кол ко са за гу би те им. Бъл га рия има 62 115 уби ти и из-чез на ли, око ло 134 000 ра не ни, и 24 000 ум ре ли от бо лес ти в бол ни ци, Сър бия, най-ве ро я т но, 14 000 и 28 000, Ру мъ ния 5000, и 10 000, Гър ция 500, и 1500, но тех ни по ли ти ци, с без с рам ни из каз ва ния, ги уве ли ча ват 20 пъ ти. През Вто ра та свет во на вой на за гу би те на Югос ла вия, ве ро я т но, са 70 000, но без с рам ни ус та го во рат за 1 700 000. След взи ма не то на власт та през м. ок том в ри 1944 г. Ти то из би, 230 000 ду ши: хър ва ти, бъл га ри, ун гар ци, сло вен ци, бош на ко-хер це гов ци (те са хър ва ти), но и то ва не е во е нен при нос, а е про я ва на мас ки ра лия се с ко му ни зъм сръб с ки на ци о на ли зъм, на на ци о-на ли зъм в ло шия сми съл на ду ма та. Бъл га рия има 34 000 уби ти и ра не ни, от тех 19 000 ра не ни. През 1912-1913 г., в вой на та сре щу Тур ция, Бъл га рия има 30 024 уби ти и из чез на ли, и 60 000 ра не ни, Сър бия, ве ро я т но 1000 и 2000, сръб с ки те по ли-ти ци го во рат за 5000 уби ти, Гър ция 100 и 200. В Меж ду съ ю з-

79

ни чес ка та вой на Бъл га рия има 14 868 уби ти и из чез на ли, и 29 000 ра не ни, в Сър бия има, по офи ци а л ни дан ни, 7000-8000 уби ти. Всич ки дан ни за Бъл га рия са аб со лют но точ ни.

Вто ри ят проб лем за ре ша ва не, е до го вор но за дъл жа ва не на Ан г лия и Фран ция за за щи та на не за ви си мост та и це лост-та на Бъл га рия и Ру мъ ния, до го вор но за дъл жа ва не на Ру сия за не на ме са в Бъл га рия и Ру мъ ния, до го вор но за дъл жа ва не на Ан г лия и Фран ция да съ дейс т ват и САЩ до го вор но да са за дъл же ни да за щи та ват не за ви си мост та и це лост та на Бъл га-рия и Ру мъ ния.

Цар Фер ди нанд, и пра ви тел с т во то Ра дос ла вов, на 6 ок-том в ри 1915 г. съ ю за ват Бъл га рия с оне зи, ко и то ще за гу бат вой на та. Тези политици, са станали политици с пропорционална избирателна система.

Те зи, ко и то съ ю за ват Бъл га рия с Цен т рал ни те си ли, ако имат ин те лек ту а л на чес т нот, и съ вест, ще ха да се са мо у би-ят.

Чет вър та та фа за на Дар да нел с ка та опе ра ция е от 6 ок том в-ри 1915 г., т.е. от де на на съ ю за ва не то на Бъл га рия с Цен т рал-ни те си ли, до 20 де кем в ри, и през то зи пе ри од е из вър ше на ева ку а ци я та на ан г ло-френ с ка та ар мия.

Л. Опен хайм, в по лу том 2 на том I, стр. 402-403 (№ 58):МЕЖ ДУ НА РО ДЕН АКТ, то ва е тер мин, оз на ча ващ все ки

акт на дър жа ва, в сфе ра та на ней ни те от но ше ния с дру ги дър жа ви. Ос вен пре го во ри те, и до го во ри те, съ щес т ву ват още еди на де сет меж ду на род ни ак та, ко и то имат зна че ние от прав-на глед на точ ка, а имен но: дек ла ра ция, но ти фи ка ция, про тест, от каз от пра ва, приз на ние, на ме са (ин тер вен ция), ре тор сия, реп ре са лии, мир на бло ка да, вой на, и по ко ря ва не (анек сия).

Тер ми нът “ДЕК ЛА РА ЦИЯ” е упот ре бя ван с три зна че ния: Пър во, той все ко га оз на ча ва ком п лекс от до го во ре ни ус ло вия, съг лас но кой то учас т ва щи те в ком п лек са се за дъл жа ват в бъ-де ще да спаз ват оп ре де ле на ли ния на по ве де ние. При мер за

80

та ка ва дек ла ра ция е: Па риж ка та “Дек ла ра ция за прин ци пи те на мор с ко то меж ду на род но пра во” от 16 ап рил 1856 г.; Пе-тер бур г с ка та “Дек ла ра ция и ме мо ран дум на Ру сия, Гер ма ния, Да ния, и Шве ция, по бал тийс кия въп рос” от 23 ап рил 1908 г. Дек ла ра ци и те от то зи род не се раз ли ча ват от меж ду на род-ни те до го во ри.

Вто ро, под то зи тер мин се под раз би рат ЕД НОС Т РАН НИ дек ла ра ции, ко и то съз да ват пра ва и за дъл же ния за дру ги дър-жа ви. Дек ла ра ци и те от то зи род имат раз ли чен ха рак тер, в то ва чис ло е: обя вя ва не на вой на, обя вя ва не на во ю ва щи дър жа ви то ва ри те, ко и то дек ла ра то ра ще тре ти ра ка то кон т-ра бан д ни, дек ла ра ции за не у т ра ли тет на тре ти дър жа ви при ве че въз ник на ла вой на, и др.

Тре то, под “дек ла ра ция” се има пред вид съ о б ще ни е то на дър жа ва до дру ги дър жа ви, или съ о б ще ние за все о б що све де ние (съ о б ще ние “ур би ет ор би”), с обяс не ние, и оп-рав да ва не, на ли ния на по ве де ние, при ла га на до се га, или съ о б ща ва не на въз г ле ди и на ме ре ния по оп ре де лен въп рос. Дек ла ра ци и те от то зи род мо же да имат го ле мо зна че ние, но те ед ва ли са ак то ве, от ко и то про и з ти чат пра ва и за дъл же ния за дру ги дър жа ви.

Та ка, нап ри мер, стои ра бо та та с “Ат лан ти че сак та хар та” от 14 ав густ 1941 г., с ко я то Чър чил и Руз велт “приз на ват за пра-вил но да дек ла ри рат не кол ко об щи прин ци пи на на ци о нал на та по ли ти ка на тех ни те стр наи, на ос но ва та на ко и то прин ци пи те се на де ват да ус т ро ят, в бъ де ще, све та”. Но ма кар че е яс но, че та ки ва дек ла ра ции, от чис то прав на глед на точ ка, не мо же да въз ла гат за дъл же ния на ко я то и да е дру га дър жа ва, ос вен на дек ла ра то ри те, въп ро са за то ва, до кол ко дек ла ра ци и те съз да ват пра ва и за дъл же ния меж ду дър жа ви те-дек ла ра тор ки, ос та ва не и зяс нен. От го во рът за ви си в зна чи тел на сте пен ОТ ТОЧ НОСТ ТА НА ТЕК С ТА на дек ла ра ци я та. Са мо ед но об що из ло же ние на по ли ти ка та, и на прин ци пи, не мо же да се сме-

81

та за съз да ва що на до го вор ни за дъл же ния в ис тин с кия сми съл на те зи две ду ми. От дру га стра на, офи ци а л ни те изяв ле ния от ро да на от че ти за кон фе рен ции, от че ти, под пи са ни от гла ви на дър жа ви, или на пра ви тел с т ва, и съ дър жа щи пос тиг на то то меж ду тех спо ра зу ме ние по оп ре де ле ни проб ле ми, мо же да се сме тат, до кол ко то те зи спо ра зу ме ния съ дър жат оп ре де ле-ни пра ви ла за по ве де ние, за ЮРИ ДИ ЧЕС КИ за дъл жи тел ни за за и н те ре су ва ни те дър жа ви. Ка то при ме ри мо же да се по со чи от че та (ко мю ни ке то) на “Кон фе рен ци я та в Ял та” от 14 фев ру а ри 1945 г., и на “Об що ко мю ни ке вър ху Пот с дам с-ка та кон фе рен ция” от 2 ав густ 1945 г., под пи са ни от гла ви те на пра ви тел с т ва та на СССР, Ан г лия и САЩ.

Пре зи ден та У. Уил сън, с че ти ри ед нос т ран ни дек ла ра ции, на ре че ни от не го пос ла ния, а имен но: “14 точ ки” от 8 яну а ри 1918 г., “Че ти ри прин ци па” от 11 фев ру а ри, “Че ти ри це ли” от 4 юли, и “Пет под роб нос ти” от 27 сеп тем ври, ко и то пос ла ния са въз п ри е ти от Фран ция, Ан г лия, Сър бия, Гър ция, Ру мъ ния, и от дру ги те дър жа ви от Ан тан та та, оп ре де ля ба за та за уреж да не на мир ни те от но ше ния, на ми ра. Те зи пос ла ния съз да ват за САЩ, за въз п ри е ли те ги: Фран ция, Ан г лия, дру ги те стра ни от Ан тан та та, и Бъл га рия, Тур ция, Ав с т рия, и Гер ма ния, пра ва, и за дъл же ния, ко и то по ва жи мост, по зна че ние, са от ед нак ва сте пен на ва жи мост, на зна че ние, с нор ми те на меж ду на ро ден до го вор. Ето как ви юри ди чес ки пра ва, и за дъл же ния, по те ри-то ри а л ния проб лем, се въз ла гат на Бъл га рия, САЩ, Фран ция, Ан г лия, и на ос та на ли те дър жа ви от Ан тан та та: Пункт 11 от “14 точ ки”: “Чуж ди войс ки да бъ дат ева ку и ра ни от Ру мъ ния, Сър бия, и Чер на го ра; Оку пи ра ни те те ри то рии вър на ти; Сво бо-ден и си гу рен из лаз на мо ре на Сър бия; От но ше ни я та меж ду от дел ни те Бал кан с ки дър жа ви ед на към дру га се уреж дат с при я тел с ко съ бе сед ва не, съг лас но ис то ри чес ка та да де ност и на ци о нал ност та; И да бъ дат вклю че ни меж ду на род ни га ран ции за по ли ти чес ка и ико но ми чес ка не за ви си мост, и те ри то ри а л на

82

це лост, на от дел ни те Бал кан с ки дър жа ви.С “Че ти ри те прин ци па”:I. “Все ка част от край на та уред ба да се ос но ва ва вър ху

не о б хо ди ма та спра вед ли вост за тре ти ра ния ка зус, и вър ху пос та нов ки, ко и то, ве ро я т но, да до ве дът тра ен мир;

II. “На ро ди те и те ри то ри и те не би ва да е раз ме нят на ту рал-но от су ве рен към су ве рен, се каш са ве щи и иг рал ни чи по ве, да же и в го ле ма та иг ра на рав но ве сие на си ли те, ко я то ве че за ви на ги е дис к ре ди ти ра на;

III. “Все ко те ри то ри а л но уреж да не, свър за но с та зи вой на, да бъ де уре де но в ин те рес, и за доб ро чес ти на та, на за сег на то то на се ле ние, и не, чис то и прос то, ка то част от без п рин ци пен па за рлък, и съг ла ша тел с т во, меж ду враж деб ни дър жа ви;

IV. Всич ки доб ре ос но ва ни на ци о нал ни до мог ва ния да бъ дат из це ло ува же ни, но та ка, че да не до ве дът до но ви, или да под к лаж дат ста ри раз до ри и про ти во пос та вя ния, и да бъ де въз мож но, в съ о т вет но вре ме, да бъ де на ру шен ми ра в Ев ро па, и след то ва в све та.

С пункт 2 на “Че ти ри те це ли”:“Уреж да не то на все ки въп рос, би ло те ри то ри а лен, би ло

за не за ви си мост, или за ико но ми ка, или за по ли ти чес ки от-но ше ния, да ста ва на ос но ва та на сво бод но то при е ма не на уреж да не то от не пос ред с т ве но за сег на ти те хо ра, и не на ос-но ва та на ма те ри а л ния ин те рес, или из го да та, на не коя дру га на ция или на род, кой то ис ка дру го уреж да не, в ин те рес на свое вън ш но вли я ние или гос под с т во.”

Фран ция и Ан г лия, при съп ро ти ва на САЩ, да ват на Сър бия: де вет се ла в Кул с ко, Ца риб род с ко, Бо си лег рад с ко, Стру миш ко, ... кв. км. Ос та ват долината на Голема Морава, Ти мош ко, Пи рот с ко, Ниш ко, до ли на та на Бъл гарска Мо ра ва, Ма ке до ния, Приз рен и Дя ко во; на Ру мъ ния ос та ват Доб ру джа; Взи мат За пад на Тра кия, ос та ват на Гър ция: Бе ло мо ри е то и Ма-ке до ния. Как им да ва сър це. Как на три ге но цид ни дър жа ви

83

да ваш, и ос та ваш, те ри то рии, и при то ва не са мо дър жа ва та из вър ш ва ге но цид ния те рор, но то ва пра ви, по свой по чин, и по-го ле ма та част от на се ле ни е то. 1919 г. мар ки ра и по я ва та на не що но во, на САЩ, на су бект с по-спра вед ли во и по-мо рал но от но ше ние към меж ду на род ни те проб ле ми. Що се от на ся до пет де сет го диш на де мок ра тич на Фран ция, на зем но то къл бо има мал ко мес та, де то е нап ра ви ла доб ро.

За дъл же ни я та на дър жа ви те от Ан тан та та, и пра ва та на Бъл га рия, е ред но, и мо гат, и се га да се ре а ли зи рат.

70. БКП Пе та ко ло на. Пра ви тел с т во на БЗНС

Съ вет с ки ят съ юз има за во е ва тел ни те це ли на рус ки те им пе-ра то ри, прик ри вай ки ги с ефек тив на иде о ло гия, с уч ре дя ва не на ко му ни зъм. След ка то от на ча ло то на 1919 г. ръ ко вод с т-во то на БКП е ов ла де но от аген ти на Ко мин тер на (КИН), и пре дим но два ма от тех, В. Ко ла ров, и Г. Ди мит ров, съз да ват до м. де кем в ри 1920 г. не кол ко не за ви си ми ед на от дру га ра зуз на ва тел ни ре зи ден ту ри, с БКП е Пе та ко ло на на Съ вет-с кия съ юз. Не ин не съз на те лен по ма гач е не де мок ра тич но то пра ви тел с т во на БЗНС (16 май 1920 9 юни 1923 г.), част от ле ви те зе ме дел ци. В Пе та та ко ло на, по-къс но съз на тел но се вли ват и зе ме дел ци те-еди ноф рон тов ци. През м. януари 1949 г., на секретни те партийни членове Гьорче Петров и Димо х. Димов, е наредено овладеване и комунизиране на ВМРО.

На из бо ри те от 28 март 1920 г. БЗНС има 110 гла са (де-пу та ти), а за да със та ви пра ви тел с т во (т.е. да взе ме власт та), са не о б хо ди ми 115 де пу та ти. И през м. ап рил Стам бо лийс ки ка си ра (за ли ча ва) 13, спо ред не го, не за кон но из б ра ни опо-зи ци он ни де пу та ти, не про и з веж да из бо ри за ос во бо де ни те 13 де пу тат с ки мес та, и с не за ко нен със тав на пар ла мен та, т.е. с не за ко нен пар ла мент, об ра зу ва на 16 май 1920 г. пра-ви тел с т во. След касирането, за об ра зу ва не на пра ви тел с т во

84

са не о б хо ди ми 109 де пу та ти, а БЗНС има 110 де пу та ти. С всич ки те те зи де я ния Стам бо лийс ки по каз ва: пър во, че не е де мок рат, и вто ро, че мо же да из вър ш ва арит ме ти чес ки те дейс т вия “де ле не”, “из важ да не”, и “съ би ра не”, и с ос но ва ние е за вър шил II от де ле ние. Щом не за ко нен пар ла мент е наз на-чил пра ви тел с т во, пра ви тел с т во то съ що е не за кон но. Та ка, от 16 май 1920 г. до 20 май 1923 г. то ва пра ви тел с т во уп рав ля ва Бъл га рия. Уп ла шен от въз ник ва ща та опо зи ция в пар ла мен тар-на та гру па, и за да от с т ра ни от пар ла мен та по тен ци а л ни те опо зи ци он ни де пу та ти-зе ме дел ци, Стам бо лийс ки про веж да на 22 ап рил из бо ри. С те рор, един с т ве но на со чен, за изо па ча ва-не изоб що на на род ния вот, и за фал ши фи ци ра не по мес та на из бор ни те дан ни, из бор ни ят ре зул тат е: всич ко гла су ва ли 1 083 890, за БЗНС 569 132, т.е. 52 про цен та, за опо зи ци я та 514 751. БЗНС има 212 де пу та та, опо зи ци я та 33. При из бо ри-те на 28 март 1920 г. из бор ни ят ре зул тат е: всич ко гла су ва ли 893 652, за БЗНС 346 945, т.е. 39 про цен та, за опо зи ци я та 546 707. БЗНС има 110 де пу та та, а опо зи ци я та 119, и след ка си ра не то на 13 опо зи ци он ни де пу та та, опо зи ци я та има 106 де пу та та. Всъщ ност, от 15 май 1920 г. до 9 юни 1923 г., има дик та ту ра на БЗНС, мас ки ра на с не ве рен из би ра те лен вот, кой то вот е ре зул тат на уп раж ня ва ния те рор. След 9 сеп тем-в ри 1944 г., до 10 но е м в ри 1989 г., по ло же ни е то е съ що то: има ко му нис ти чес ко-ле во зе ме дел с ка дик та ту ра, мас ки ра на с не ве рен из би ра те лен вот, кой то вот е ре зул тат на уп раж ня ван ко му нис ти чес ки те рор.

От 9 до 14 но е м в ри 1922 г. Стам бо лийс ки е в Белг рад, и да ва на сръб с ка та пре са ин тер вю, в ко е то каз ва: “Ма ке дон ци-те са ед на бун тов ни чес ка ра са, те са ед но зло, и за Бъл га рия, и за Сър бия”, и че той, Стам бо лийс ки, “ще ги на то ва ри на ва го ни, и ще им ги из п ра ти”, т.е. на сър би те. С то ва из каз ва не Стам бо лийс ки мо же да пре тен ди ра, че е пред те ча на пре да-тел с ка та по зи ция на БКП, че ма ке дон ци те не са бъл га ри, и

85

че е пред те ча на иде я та на БКП за пре да ва не ма ке дон ци те на Ти то, за да бъ дат лик ви ди ра ни.

71. 9 юни

На 9 юни 1923 г. дик та тор с ко то пра ви те л с т во на БЗНС е сва-ле но с во е нен прев рат. И е до пус на та греш ка: Ал. Стам бо лий-ски не е на ка зан в за ко нен на ка за те лен про цес за на ру ша ва не на кон сти ту ция та, за тър гов ски пог ро ми (затваране, раз биване на магазини), за политически погроми (цвекло про изводители), за създаване на терористично-милитаристична организация (оранжева гвардия, оранжеворизци, като черно ризците и кафяворизците на Мусолини и Хитлер), за из вър ше ни ате нта ти (Од еон), за по ли ти чес ки убий ства (М. Та кев, Ал. Гре ков, Пан до Чук лев), за краж ба на дър жав ни средс тва. За пе рио да 2 фев-руа ри 1920 г. до 12 март 1923 г. е взел 27 186 460,45 ле ва, и са мо на 16 март 1923 г. взи ма 120 000 000 ле ва, или об що за пе рио да 2 фев руа ри 1920 г. до 9 юни 1923 г. е взел 147 186 460,45 лв. За срав не ние: през 1923 г. сред на та над ни ца е 15 ле ва, сред на та зап ла та е 1100 ле ва, еди н апа рта мен т 150 кв. м е 300 000 лв., еди н до лар е 71 ле ва, ан гл. ли ра е 175 лв., ле ка ко ла Форд е 1500 до ла ра. Су ма та 147 186 460,45 лв. е рав на на 981 243 сред ни над ни ци, на 133 800 сред ни зап ла-ти, на 490 апа рта мен та, на 2 073 049 до ла ра, на 1338 фор да. Ако се га един Форд, сред но, е 25 000 до ла ра, взе та та су ма 147 186 350,45 ле ва, се га, ка то по ку ла тел на стой ност, е рав на на 34 550 000 до ла ра. Май крад ци те на дър жав ни средс тва от пос лед ни те 20 го ди ни требе да ядът ре па. В дома в с. Славовица са иззе ти: валута, документи, книжа, и тефтерче, в което, между другото, Стамболийски е написал:

"Предадени на Григоръ Бояджиевъ:(следват 23 дати, с първа дата 22 юни 1920 г., и последна

23-а дата 19 май 1921 г., и срещу всека дата са записани

86

числа в хиляди)Или, всичко броено на свата Григоръ Бояджиевъ: от 22 юни

1920 до 19 май 1921 г. 1 529 000 (единъ милионъ петстотинъ двадесеть и деветь хиляди) лева."

Ка то об що пра ви ло, ед на дик та ту ра, ед но дик та тор с ко пра ви тел с т во, от ти па ка то то ва на БЗНС, не мо же да бъ де от с т ра не но от власт та чрез из бо ри, по де мок ра ти чен на чин. Не о б хо дим е во е нен прев рат. Прев ра та от 9 юни, пра ви тел с-т во то на Ал. Цан ков, не мат за цел, ед на дик та ту ра да сме нат с дру га дик та ту ра, тех на та цел е ус та но вя ва не на де мок ра ция, и дейс т ви я та на пра ви тел с т во то на Цан ков, от 9 юни 1923 г. до 4 яну а ри 1926 г., до каз ват то ва. Точ но та ка сто ят не ща та в Ис па ния, с ген. Фран ко, и в Чи ли, с ген. Пи но чет.

72. Сеп тем в рийс ка (Тре та) граж дан с ка вой на

Прев ра та от 9 юни из не над ва и из п ре вар ва КИН и Пе та та ко ло на, и обър к ва пла но ве те им. От ме се ци Пе та та ко ло на се гот ви, и ве че пред с тои, зав зе ма не на власт та чрез прев рат или с граж дан с ка вой на. Ней ни те ръ ко во ди те ли, и ней ния пе чат, пра ват уни що жи тел на кри ти ка на пра ви тел с т во то. След прев ра та, по за по вед на КИН, а то ва зна чи зап во ед на Ста лин, Пе та та ко ло на об ръ ща по зи ци я та на 180 гра ду са: Пра ви тел с-т во то на БЗНС е доб ро, пра ви тел с т во то Цан ков ло шо, и то тре бе да бъ де сва ле но, съ юз с вче раш ния про тив ник БЗНС за сва ля не на пра ви тел с т во Цан ков.

Три-че ти ри дни след 9 юни, Ста лин и По лит бю ро, за взи-ма не на власт та от Пе та та ко ло на, из п ра щат в Бъл га рия Ге не-рал ния сек ре тар на КИН В. Ко ла ров (5 де кем в ри 1922 8 юли 1924 г. вкл.), чле нът на Из пъл ни тел но то бю ро на Све тов на та ко му нис ти чес ка проф съ ю з на ор га ни за ция (ПРО ФИН ТЕРН) Ге о р ги Ди мит ров, емиг ран ти, руснаци. На 23 юни В. Ко ла ров, с щаб от сът руд ни ци, прис ти га тай но в Вар на, с мо то рен ко-

87

раб през Чер но мо ре. В ща ба има:1. Ли це, ко е то ще ръ ко во ди ЦК на БКП.2. Ли це, ко е то ще ръ ко во ди ре во лю ци он ни те яд ра.3. Ли це, ко е то ще ръ ко во ди ре во лю ци он на та ар мия и ще

из т ре би бур жо а зи я та.4. Ли це, ко е то ще фи нан си ра граж дан с ка та вой на.5. Ли це, ко е то ще ко о р ди ни ра дейс т ви я та на пред ход ни те

че ти ри ли ца, и е връз ка с КИН, и Ста лин.В Спи съ ка на най-го ле ми те пре да те ли, до Ша хин Ги рай,

вли зат В. Ко ла ров и Г. Ди мит ров.

73. Ко му нис ти чес ки те раз бой ни чес ко-те ро рис тич ни че ти. Ве лик ден с ки опит за прев рат от 16 ап рил 1925 г. чрез

атен та та в чер ко ва та “Све та Не де ля”

След кра ха на Сеп тем в рийс ка та (Тре та та) граж дан с ка вой-на, след про ва ла на раз пал ва не на чет вър та граж дан с ка вой на през м. ок том в ри 1923 г. до м. ап рил 1925 г., чрез раз бой ни-чес ко-те ро рис тич ни че ти, по доб но на то ва, ко е то се опит ва да пра ви в 1967 г., в Бо ли вия, Че Ге ва ра, на 16 ап рил 1925 г. не ус пе ва и опи та за Ве лик ден с ки прев рат чрез атен та та в чер ко ва та “Све та Не де ля”, за по ве дан от КИН, и ръ ко во ден от На чал ни ка на Чуж дес т ран ния (Инос т ра нен) от дел на ГПУ Мейр Аб ра мо вич Три ли сер (Ми ха ил Аб ра мо вич Мос к вин). Три ли сер-Мос к вин де сет го ди ни е на чал ник на Чуж дес т ран-ния от дел на ГПУ, и две го ди ни и по ло ви на е на чал ник на Чуж дес т ран ния от дел на КИН, и дес на ръ ка на Ге не рал ния сек ре тар на КИН Г. Ди мит ров (21 ав гут 1935 22 май 1943 4 де кем в ри 1945). В 1938 г. е осъ ден на зат вор, и 2 дни пре ди вли за не то на гер ман ци те в град Орел (3 ок том в ри 1941 г.), е раз ст ре лян в зат во ра, за е д но с д-р К. Г. Ра ков с ки, ав то ра на “Ру сия на ис ток”.

Що се от на ся до Вла дайс ка та (Пър ва та) граж дан с ка вой-

88

на от 1918 г., и Юн с ка та (Вто ра та, или Мал ка та) граж дан с ка вой на от 1923 г., те са де ло на БЗНС.

74. Но ва стра те гия: уч ре дя ва не с прев рат на ре пуб ли ка

Петата колона е без сил на да взе ме влас тта с ОЧЕ ВИД НО ко му нис ти чес ка граж дан ска вой на, с ОЧЕ ВИД НО ко му нис-ти чес ки те ро рис тич ни че ти, с ОЧЕ ВИ ДЕ Н ко му нис ти чес ки прев рат, и, ПО НЕОБ ХО ДИ МОСТ, се пое ма по бав ния, зао би ко лен, и тру ден, път: взи ма не на влас тта от на цио на лис-ти че ко-ре пуб ли кан ско пра ви телс тво, ръ ко во де но от съ вет ски аге нти, кое то пра ви телс тво ще взе ме влас тта пос редс твом, и под прик ри тие то на, ръ ко во ден от съ вет ски аге нти на цио на-лис ти чес ко-ре пуб ли кан ски прев рат. Уч ред ява не с прев рат на ре пуб ли ка оз на ча ва раз ру ша ва не на дър жав ност, съз да ва не на хаос, си гур но из бух ва не на граж дан ска вой на, а то ва са ид еал-ни ус ло вия за пос те пен но бързо плъз га не към ко му ни зъм.

75. Та ен во е нен съ юз (ТВС) и “Зве но” пра ват прев ратна 19 май 1934 г. Опит на Да мян Вел чев за новре пуб ли кан с ки прев рат на 3 ок том в ри 1936 г.

В края на 1926 г., а мо же би по ло вин го ди на по-ра но, са за вер бу ва ни Дамян Вел чев, Ки мон Геор гиев, Ди мо Ка за сов. Д. Вел чев дей ству ва всред офи церс тво то и ог лав ява Тай ния Вое нен Съюз (ТВС) за съз да ва не на цен тър за из вър шва не на на цио на лис ти чес ко-ре пуб ли кан ски прев рат, но в важ ния ре-пуб ли кан ски ас пект е зат руд нен, по ра ди лип са та на ар гу мен ти за дет ро ни ра не на цар Бо рис. К. Геор гиев и Д. Ка за сов дей-стват в вто рия па ра ле лен цен тър, всред ци вил ни те, ръ ко водат кръ га "Зве но". Бур жоаз но то на цио на лис ти чес ко-ан ти де мок ра-тич но-ан ти мо нар хич но дви же ние Зве но, на бъ ка но с съ вет ски аге нти, под куп ни ци, и пор ядъч ни наив ни ци, всич ко 2000

89

ду ши, е съз да де но в края на 1928 г. по на реж да не на съ вет-ско то ра зуз на ва не. В Спи съ ка на най-го ле ми те пре да те ли, до Ша хин Ги рай, В. Ко ла ров, Г. Ди мит ров, вли зат Д. Вел чев, К. Геор гиев, и Д. Ка за сов.

С прев рат на 19 май 1934 г., ТВС и Зве но, свалят де мок-ра тич но то пра ви телс тво на Н. Му ша нов-Д. Ги чев, и уч ред яват пра ви телс тво, кое то про ти во кон сти ту цион но за ко но да телс тва с из да де ни от не го на ред би-за ко ни и уч ред ява ав то ри тар но (дик та тор ско) уп рав ле ние, и пос те пен но ко му ни зи ра не. С наредба-закон а 12 юни всички политически партии, и ВМРО, са разтурени и е забранена техната дейност. На 23 юни са уста новени дипломатически отношения с СССР, и това улеснява ръководството на резидентурите и Петата колона. По ра ди не дос тиг на ре пуб ли кан ски кад ри, отстраняване на съветски агенти (К. Георгиев), и пра вил ни про ти во дей ствия на цар Бо рис, плъз га не то към ко му ни зъм е спре но. Ук ри ва щия се в Юго сла ви я, и подпомаган от съветското и сръбското разузнаване, Д. Вле чев, с нов на цио на лис ти чес ки-ре пуб ли-кан ски прев рат, зап ла ну ван за 3 ок том ври 1936 г., ис ка да реак ти ви зи ра комуни зирането, но на 1 ок том ври е за ло вен край Слив ни ца, прев ра та е пре дот вра тен, и от то зи ден не ма и тео ре тич на ве роя тност за реа ли зи ра не в близ ко бъ де ще на сце на рия "Ре пуб ли ка-граж дан ска вой на-ко му ни зъм". БЗНС "Плад не" под крепя из вър шва не то на прев рат на 3 ок том ври. За съ жа ле ние, ов ла дел по ло же ние то, цар Бо рис не въз ста нов-ява де мок ра ция та, не възстановява политическите партии и ВМРО, не за дей ства Тър нов ска та кон сти ту ция, ста ва дик та тор, дик та тор с ка ди фе ни ръ ка ви ци.

76. Убийс т во на ген. Йор дан Пе еви на ма йор Ди ми тър Сто я нов

Две го ди ни след не у с пеш ния прев рат на Д. Вел чев, на

90

10 ок том в ри 1938 г., в 15 ча са и 16 мин., с де мон с т ра тив но то убийс т во на На чал ни ка на ге не рал ния щаб ген. Йор дан Пе ев, е нап ра вен нов опит за ре а ли зи ра не на сце на рия “Ре пуб ли-ка-гра жан с ка вой на-ко му ни зъм”. Ген. Пе ев е висок, строен, красив ерген, вто ри по ред в во ен на та йе рар хия, след во ен ния ми нис тър, ав то ри те тен и спо со бен ген ща бист, пол з ващ се с доб ро име, и оби чан от офи цер с т во то. Ма йор Д. Стоя нов е На чал ник на Кар тог раф с кия ин с ти тут, до бър офи цер и спе-ци а лист, кой то, за зла участ, то зи ден слу чай но сре ща ген. Пе ев, и тръг ва с не го, и хо дом об съж дат слу жеб ни проб ле ми. Той се опит ва да за щи ти ген. Пе ев, и е изпреварен, и убит, заедно с ген. Пеев. До тру по ве те на два ма та офи це ри, уби е-ца е прос т ре лян в гла ва та, и за ло вен на мес топ рес тъп ле ни е то от при ти ча ли о фи це ри, и раз пи тан от тех на мес топ рес тъп ле-ни е то, и той спо кой но, яс но, и под роб но, по не го ва вер сия, от го ва ра на въп ро си те. От ка ран в бол ни ца, на след ния ден, към обед, е опе ри ран и в ран на та ве чер уми ра. Пре ди опе-ра ци я та той е в съз на ние, и е раз пит ван не кол ко пъ ти, и да ва яс ни, и под роб ни, от го во ри. Мо же да бъ де ш си гур ен, че с уби е ца е об съж дан: а) План за убийс т во то (уби е ца има или 4, или 5 съ у час т ни ка); б) План за бег с т во; в) План при за ла-вя не: как да се дър жи в след с т ви е то и в съ да, кой ад во кат да ан га жи ра, и код за ко му ни ка ции. Уби е ца не знае, че има чет вър ти план, из л к люч ващ при ла га не то на три те пла на, а имен но: два ма ек зе ку то ри да го пра тат на он зи свет. Уби е ца по лу ча ва два та пис то ле та (9 мм и 7.65 мм) в на ча ло то на м. ав густ. Обяс нават му, че, все пак, недай Бо же, има ве ро я-т ност за при ла га не на план “в”, и за то ва, за под сил ва не на за щит на та вер сия, е не о б хо ди мо той да е же нен, и же на му да е бре мен на. Уби е ца из пъл ня ва за по вед та. На 17 ав густ той прес ре ща ед на тю тю но ра бот нич ка, с ко я то са мо се е за поз нал пре ди ед на го ди на, пра ви є пред ло же ние, пра ви сват ба на 12 сеп тем в ри, и в де на на убийс т во то, тю тю но ра бот нич ка та

91

е бре мен на. Уби е ца не е са мо у би ец. След на ра ня ва не то в гла ва та, той има фи зи чес ки сили, и тех ни чес ка въз мож ност, да се са мо у бие, но поз во ля ва да бъ де за ло вен жив. Уби е цът е убе ден, че е прос т ре лян от про тив ник, и за то ва при раз пи-ти те из пъл ня ва ин с т рук ци и те на план “в”. Уби е ца е мър зе лив и лош чо век, с нис ко об ра зо ва ние, кри ми нал, за па ри го тов на всич ко. Осъ ден на до жи во тен зат вор за убийс т во, с три по ми лов ки (за же нит ба та на ца ра, за раж да не то на Ма рия Лу и за, за раж да не то на Си ме он), през м. юни 1937 г., след 7 го ди ни и по ло ви на зат вор, той е на сво бо да. За вер бу ван от ГРУ през м. март 1938 г., той е обу ча ван и ин с т рук ти ран за по ли ти чес ко убийс т во сре щу по лу ча ва не на бан ко ва смет ка с влог, в чуж би на.

Вед на га след убийс т во то, Пе та та ко ло на ма со во, и нас-той чи во, раз п рос т ра ня ва слу хо ве, че ге не ра ла е убит от цар Бо рис, за що то му опо ни рал, за що то не до пус нал ца ра и не-го ви близ ки да пра ват да ла ве ри с во ен ни дос тав ки, за що то щел да поп ре чи да пра ват да ла ве ри с пред с то я щи те во ен ни дос тав ки с от пус на ти те 5 ми ли а р да ле ва. Пе та та ко ло на ис ка да има бу ря от въз му ще ние, ко я то да пре рас т не в ме теж, дет-ро ни ра не, ца ре у бийс т во, и да до ве де ре пуб ли ка, граж дан с ка вой на, ко му ни зъм. На 13 ок том в ри е нап ра ве на целодневна во ен но-по ли цейс ка бло ка да на Со фия, и са арес ту ва ни 200 раз п рос ра ни те ли на слу хо ве. По вер ва ли те на слу хо ве те не са в ко ли чес т во то, ко е то да из вър ши то ва, ко е то ис ка Пе та та ко ло на. Опи та е не у с пе шен.

От опи та на: Ека те ри на Ве ли ка, на след ва щи те рус ки им пе ра то ри, и от ли чен опит в Бъл га рия, Гер ма ния, Ки тай, Ис па ния, Ста лин пра ви твърд, без пог ре шен, из вод:

1. Не го ва та пе та ко ло на, и аге нту ра, са без сил ни да взе-мат влас тта, ако не ма дъл га из то щи тел на вой на, или ако не ма граж дан ска вой на, и че, все пак, при те зи две ал тер на ти ви, даед ни поот дел но, или заед но, НЕ е АБСОЛЮТНО си гур но

92

взи ма не то на влас тта.2. Но ако, поот дел но, или заед но с две те ал тер на ти ви,

има и тре та ал тер на ти ва, а име нно, нах лу ва не и оку па ци я на чер ве на та ар мия, взема не то на влас тта е АБ СО ЛЮТ НО СИ ГУР НО. И Ста лин взи ма твър до то ре ше ние: ВСЕ КО ГА да има тре та та ал тер на ти ва, и оку па цион на та ар мия да се на ри ча Ос во бо ди тел ка, и "ос во бо де ни те" да є прават па мет ни ци.

76. Хит лер не очак ва све тов на вой на, но я по лу ча ва. Стран на вой на. Бър зо сък ру ши тел но оръ жие

Вслед с т вие на не о т се я на стра те ги чес ка ин фор ма ция Хит-лер е убе ден, че Ан г лия и Фран ция, как то пос тъп ват два пъ ти с съ ю з на Че хос ло ва кия през 1938 и 1939 г., в момента неще во ю ват за съ ю з ни ка си Пол ша, и на 1 сеп тем в ри 1939 г. я на па да. На тре тия ден Ан г лия и Фран ция обя вя ват вой на на Гер ма ния. Вмес то мес т на, вой на та се прев ръ ща в све тов на. Хит лер по лу ча ва сил но гла во бо лие, взи ма ле кар с т ва, не кол-ко ча са сла га мок ри пеш ки ри на гла ва та. На 17 сеп тем в ри не го ви ят съ ю з ник Ста лин, на па да в гръб сра жа ва ща се Пол-ша, и след 11 дни тя е раз по къ са на и уни що же на. Но се га Ан г лия и Фран ция не обя вя ват вой на на но вия на па да тел, за що то ще дой де вре ме, той да бъ де пре вър нат в съ ю з ник. Гер ма ния тре бе да бъ де ща де на, и неп ре мен но да раз по ла-га с ру мън с кия пет рол, за да мо же да во ди с СССР вой на за вза и м но из то ща ва не и из дън ва не. С на у ч ния си по тен ци ал, с гео-стра те ги чес ко то си по ло же ние, с при леж ност та, жер т во го-тов ност та, и войн с т ве ност та, на на ро да, в мо мен та Гер ма ния е по-стра шен про тив ник от СССР, и за то ва пър во тя тре бе да бъ де сра зе на, а СССР да е един пи ров по бе ди тел. Ру мън с ко то пет рол но по ле тре бе да е из вън ра ди у са на дейс т вие на ан г-лийс ка та ави а ция, и сле до ва тел но, да е не за па ли мо, и за то ва Тур ция ще е не у т рал на, а Бъл га рия, Гър ция и Югос ла вия, да

93

са в гер ман с ки ръ це. Не са нуж ни ан г лийс ки уси лия Гер ма ния да бъ де зас та ве на да нах луе в Бъл га рия, Гър ция, и Югос ла вия, за що то гла ма вия и ла ком Му со ли ни се е пог ри жил за то ва: на 28 ок том в ри 1940 г. е обя вил не съг ла су ва на с Гермна ия, на своя гла ва, вой на на Гър ция, и се очер та ва не го во по ра же ние, и е нуж но Гер ма ния да спа ся ва по ло же ни е то.

В гер ма но-съ вет с ко мен ге ме, с три хи ля ди ки ло мет ра фронт, ге ро и ч на Пол ша на 28 но е м в ри 1939 г. ка пи ту ли ра, и за поч ва пе ри о да на та ка на ре че на та “Стран на вой на”: на За-пад ца ри пъл но за ти шие (29 сеп тем в ри 1939 8 ап рил 1940).

С на ло же на та ефи кас на морска б ло ка да, с гос под с т во то си по мо ре, с сво бо ден дос тъп до све тов ни те ре сур си, Ан г лия мо же да бъ де по бе де на са мо с свет ка вич на де сан т на вой на, или с но во бър зо сък ру ши тел но оръ жие, пре ди да е за дейс т ван аме ри кан с ки ят ико но ми чес ки и во е нен по тен ци ал. Хит лер за-то ва си сла га мок ри пеш ки ри на гла ва та. Все ки из ми нат ден на Стран на та вой на но си пол за за Ан г лия, и вре да за Гер ма-ния. На 6 ок том в ри, в реч пред Райх с та га, Хит лер пред ла га на Ан г лия и Фран ция мир на ос но ва на прин ци па “Кой как во то взел, взел” (Ути по си де тис). На 10 ок том в ри Ан г лия и Фран-ция от х вър лат пред ло же ни е то. Хит лер е при ну ден да не се от чай ва, и пра ви неп ре къс на то сон да жи за сключ ва не на мир. Все ко за ба ване на ис тин с ка та вой на е па губ но, и Хит лер се раз вих ря: на 9 ап рил 1940 г. на па да Да ния и Нор ве гия, а на 10 май на па да Фран ция, и не о чак ва но за не го, Фран ция за 43 дни е сра зе на. На де вай ки се да склю чи мир с Ан г лия, на 24 май из да ва ди рек ти ва № 13, с ко я то спа ся ва от нем с ки плен при Дюн керк 338-хи ляд на ан г ло-френ с ка ар мия. Изос-та вай ки це ло то въ о ръ же ние и бо е п ри па си, 224 201 ан г ли ча ни и 113 023 фран цу зи, са ева ку и ра ни в Ан г лия. Въп ре ки то ва, мир не е склю чен. Ан г лийс ка та фло та гос под с т ва по мо ре, и е не въз мож но гер манска та ар мия да нах луе в Ан г лия. Вой на-та се прев ръ ща в дъл гос роч на. От то зи мо мент е аб со лют но

94

си гур но, че Гер ма ния, ако не съз да де бър зо сък ру ши тел но оръ жие, гу би вой на та, и е са мо въп рос на вре ме ко га ще ста не то ва. Но ан г ли ча ни те не заб ра ват, че пре ди да бъ де сра зе на, тя тре бе да из пъл ни оп ре де ле на та от Ан г лия за да ча: да ома ло мо щи и обез кър ви Съ вет с кия съ юз.

Със то я ни е то на на у ка та и тех ни ка та поз во ля ва да се мис-ли за след ни те бър зо сък ру ши тел ни оръ жия: атом на бом ба, бак те ри о ло гич но, и хи мич но. Пос лед ни те две от па дат, и от мо мен та на прев ръ ща не то на вой на та в дъл гос роч на, един от глав ни те проб ле ми на ан г лийс ко то пра ви тел с т во, и ра зуз-на ва не, е: сле де не, и поп реч ва не на Гер ма ния да нап ра ви атом на бом ба. За ней на та нап ра ва е не о б хо ди мо да бъ дат пре о до ле ни три го ле ми труд нос ти, и око ло сто ти на по-мал ки. Вто ра та го ле ма труд ност е за ба ване ско рост та на лъ чи те, ко-и то бом бар ди рат атом ни те яд ра. Тре та та го ле ма труд ност е на ми ра не на кри тич на та ма са, т.е. как во ко ли чес т во уран да има в бом ба та: за що то, ако то е под, или е над, кри тич на та ма са, ре а к ция не ста ва. Гер ман с ки те атом ни фи зи ци се опит-ват да пре о до ле ят те зи две го ле ми труд нос ти, и до края на вой на та не ус пе ват.

Ан г лия и САЩ се спо ра зу ме ват за съв мес т на нап ра ва в САЩ на атом на бом ба, и то ва е Ман ха тън с ки ят про ект. 150 000 ду ши ра бо тат и жи ве ат в но во пос т ро е ни ла бо ра то рии, за во ди, и град че та, изо ли ра ни от ос та на ла та те ри то рия на САЩ, в пус ти ня та на щат Ню Мек си ко. Про тив из ти ча не то на ин фор ма ция, за е д но с мно го мер ки, нап ра ве но е и та ка, че са мо 12 ду ши от 150-хи ляд ния пер со нал имат це лос т на пред с та ва как во, и как, се пра ви в го ле ма та изо ли ра на зо на. Всич ки ос та на ли от пер со на ла са раз де ле ни на обо со бе ни гру пи, ко и то не кон так ту ват ед на с дру га, и ед на гру па знае са мо ед на-две от мал ки те труд нос ти. Ако про ник не шпи он, той ще из да де све де ния за пре о до ля ва не на ед на-две мал ки труд нос ти.

95

Всич ки атом ни фи зи ци в све та мис лат, че “теж ка та во да” ще на ма ли ско рост та на лъ чи те, и за ней но то про и з вод с т во са пос т ро е ни за во ди. Но ан г лийс ки и аме ри кан с ки фи зи ци от к ри ват, че теж ка та во да е негодна, и че графита може да намали скоростта. Всич ки атом ни бом би са нап ра ве ни с гра-фит, а не с теж ка во да. За да за па зат пог реш на та уве ре ност за аб со лют на та не о б хо ди мост от теж ка во да, ан г ли ча ни те бом-бар ди рат не нуж ни те за во ди за теж ка во да, в Пе не мюн де, на бре га на Бал тийс ко мо ре, и в Се вер на Нор ве гия. Те из п ра щат в Нор ве гия въз душ но-де сан т на ди вер си он на гру па за раз ру-ша ва не на връз ка та на ненуждните за во ди с мо ре то. Тре та та го ле ма труд ност е пре о до ле на с шес т ме сеч ни ма те ма ти чес ки из чис ле ния на ан г лийс кия фи зик Кла ус Фукс, на ту ра ли зи ран не мец, скрит ко му нист, за вер бу ван от рус ко то ра зуз на ва-не, кой то пре да ва ре ше ни е то за проб ле ма кри тич на ма са. Всъщ ност ед на от глав ните за да чи на съ вет с ко то ра зуз на ва не в САЩ е от к рад ва не тай ни те на атом на та бом ба. Въп ре ки го ле мия ус пех с К. Фукс, и не мал ко краж би на мал ки труд-нос ти, СССР е изос та нал на у ч но и тех ни чес ки, и ед ва след че ти ри го ди ни и два ме се ца, в сре да та на м. сеп тем в ри 1949 г., пра ви атом на бом ба.

Колкото и странно, и невероятно, да изглежда, но атом ната бомба е хуманно оръжие: ако тя не бе употребена, войната щеше да завърши след като американците дадът 1 милион, а японците 2 милиона загинали. Ето обосновката: Кое е по-ху-манно? Пускане на две атомни бомби, 400 хиляди загинали, и край на войната, или неупотреба на атомни бомби, 3 милиона загинали, и край на войната.

77. Из каз ва не на Ста лин в По лит бю ро на 19 ав густ 1939 г.

През март-ап рил 1939 г. е дош ло вре ме за во ен но-за во е ва-

96

тел но съ ю за ва не с Гер ма ния. Ка то об що пра ви ло, пре го во ри за во ен но-за во е ва те лен съ юз меж ду ан ти се мит и ев ре ин мъч-но се во дат, и Ста лин пра ви ре ве ранс, и угаж да на Хит лер и Ри бен т роп: на 3 май увол ня ва Мак сим Ли тив нов, и наз на ча ва за вън шен ми нис тър В. Мо ло тов. По дип ло ма ти чес ки ка на ли два ма та дик та то ри раз би рат, че ве ро я т ност та за сключ ва не на съ юз не е мал ка. Пред стои ид ва не на Ри бен т роп в Мос к ва, и тре бе да има ре ше ние на ПБ, как во да се пра ви, и как во да се ис ка, на пре го во ри те, и във връз ка с то ва, Ста лин, пра ви на 19 ав густ в ПБ след но то из каз ва не:

“Въп ро сът мир или вой на встъп ва в кри тич на за нас фа за. Ако ние склю чим до го вор за вза и мо по мощ с Фран ция и Ве ли-коб ри та ния, Гер ма ния ще се от ка же от Пол ша, и ще поч не да тър си мо дус ви вен ди с за пад ни те дър жа ви. Вой на та ще бъ де пре дот в ра те на, но в по-да леч но бъ де ще съ би ти я та мо же да имат опа сен за СССР ха рак тер. Ако ние при е мем пред ло же-ни е то на Гер ма ния за сключ ва не с нея пакт за не на па де ние, тя, раз би ра се, ще на пад не Пол ша, и на ме са та на Фран ция и Ан г лия в та зи вой на е не и з беж на. В За пад на Ев ро па ще има се ри о з ни въл не ния и без ре ди ци. При та ки ва ус ло вия има мно го шан со ве да ос та нем из вън кон ф лик та, и мо же да се на де ва ме на из год но за нас встъп ва не в вой на та.

Опи тът от пос лед ни те два дест го ди ни по каз ва, че в мир но вре ме, в Ев ро па, е не въз мож но да има ко му нис ти чес ко дви-же ние, сил но до та ка ва сте пен, че бол ше виш ка та пар тия да взе ме власт та. Дик та ту ра та на та зи пар тия е въз мож на са мо в ре зул тат на го ле ма вой на. Ние пра вим на шия из бор, и той е ясен. Ние тре бе да при е мем гер ман с ко то пред ло же ние, и веж ли во да от п ра тим ан г ло-френ с ка та ми сия. Пър во то пре-дим с т во, ко е то ще по лу чим, е уни що жа ва не то на Пол ша до са ма та Вар ша ва, и ще взе мем и Ук ра и н с ка Га ли ция.

Гер ма ния ни да ва пъл на сво бо да на дейс т вие в Бал тийс ки те стра ни, и не въз ра зя ва за връ ща не то на Бе са ра бия в СССР. Тя

97

е го то ва да вклю чи в на ша та зо на на вли я ние Ру мъ ния, Бъл га-рия, и Ун га рия. Ос та ва от к рит въп ро са, свър зан с Югос ла вия... Съ щев ре мен но ние тре бе да пред ви дим пос ле ди ци те, ко и то про зи ти чат от по ра же ние на Гер ма ния, как то и при ней на по-бе да. В слу чай на по ра же ние, не и з беж но ид ва съ ве ти за ция на Гер ма ния, и съз да ва не на ко му нис ти чес ко пра ви тел с т во. Ние не тре бе да заб ра ва ме, че съ ве ти зи ра на Гер ма ния ще бъ де пред го ле ма опас ност, ако съ ве ти за ци я та е ре зул тат на по ра же ние на Гер ма ния в крат кос роч на вой на. Ан г лия и Фран ция ще бъ дат още дос та тъч но сил ни, за да зав ла де ят Бер лин, и уни що жат съ вет с ка Гер ма ния. А ние не ще сме в със то я ние да оти дем и по мог нем на на ши те бол ше виш ки дру га ри в Гер ма ния.

При та ко ва по ло же ние, на ша та за да ча се свеж да в то ва: да нап ра вим та ка, че Гер ма ния да мо же да во ди кол ко то е въз мож но по-дъл го вой на, с цел, Ан г лия и Фран ция да бъ-дат из мо ре ни, и обез си ле ни, до та ка ва сте пен, че да не са в със то я ние да раз г ро мат съ ве ти зи ра на Гер ма ния. За е май ки по зи ци я та на не у т ра ли тет, и очак вай ки на шия час, СССР ще оказ ва по мощ на днеш на Гер ма ния, снаб дя вай ки я с су ро ви ни и про до вол с т ве ни сто ки. Но от са мо се бе си се раз би ра, че на ша та по мощ не тре бе да над х вър ля оп ре де ле ни раз ме ри, с ог лед тя да не под ри ва на ша та ико но ми ка, и да не на ма ля ва мощ та на на ша та войс ка.

Съ щев ре мен но ние тре бе да пра вим ак тив на ко му нис ти-чес ка про па ган да, осо бе но в ан г ло-френ с кия блок, и пре дим-но в Фран ция. Ние тре бе да бъ дем го то ви за по ло же ни е то, ко га то в та зи стра на, по ра ди во ен но то вре ме, пар ти я та ще бъ де при ну де на да се от ка же от ле гал на дей ност, и да пре-ми не в не ле гал ност. Ние зна ем, че та зи ра бо та ис ка мно го жер т ви, но на ши те фран цус ки дру га ри не ще се ко ле ба ят. Пър ва глав на тех на за да ча е раз ла га не то и де мо ра ли за ци я та на войс ка та и по ли ти ци я та. Ако та зи под го то ви тел на ра бо та

98

се из вър ши в съ о т вет на та не о б хо ди ма фор ма, бе зо пас ност та на съ вет с ка Гер ма ния е оси гу ре на, а то ва ще по мог не и за съ ве ти за ци я та на Фран ция.

За осъ щес т вя ва не на те зи пла но ве е не о б хо ди мо вой на та да про дъл жи кол ко то мо же по ве че, и имен но в та зи на со ка тре бе да от п ра вим всич ки те си ли, с ко и то раз по ла га ме в За-пад на Ев ро па, и Бал ка ни те.

Се га да раз г ле да ме вто ро то по ло же ние, си реч по бе да на Гер ма ния. Не кои из каз ват мне ние, че та зи въз мож ност пред с-тав ля ва за нас се ри о з на опас ност. В то ва мне ние има част от ис ти на, но е греш ка да се сме та, че та зи опас ност е тол ко ва близ ка, и та ка го ле ма, как то не кои я пред с та вят. Ако Гер ма-ния по бе ди, тя ще из ле зе от вой на та твър де обез си ле на, за да за поч не въ о ръ жен кон ф ликт с СССР, и то по не в про дъл-же ние на де сет го ди ни.

Ней на ос нов на гри жа ще бъ де да наб лю да ва по бе де ни те Ан г лия и Фран ция, и да пре чи на тех но то въз с та но вя ва не. Ос вен то ва по бе до нос на Гер ма ния ще раз по ла га с ог ром ни те ри то рии, и в про дъл же ние на мно го де се ти ле тия тя ще е за е та с “тех на та ек с п ло а та ция”, и ус та но вя ва не на гер ман с ки по ре дък и власт. Оче вид но е, че Гер ма ния ще е мно го за е та на дру го мес то, за да се из п ра ви сре щу нас. Има още не що, ко е то ще уси ли на ша та бе зо пас ност. В по бе де на Фран ция френ с ка та ко му нис ти чес ка пар тия все ко га ще бъ де твър де сил на. Ко му нис ти чес ка та ре во лю ция е не и з беж на, и ние мо же да из пол з ва ме то ва об с то я тел с т во, за да оти дем в по мощ на Фран ция, и да я нап ра вим наш съ ю з ник. Ос вен то ва, всич ки на ро ди, по пад на ли под “за щи та та” на по бе до нос на Гер ма ния, съ що ще ста нат на ши съ ю з ни ци. Ние ще има ме ши ро ко по ле за из вър ш ва не на све тов на ре во лю ция.

Дру га ри! В ин те рес на СССР Ро ди на та на тру де щи те се, е да из бух не вой на меж ду Рай ха и ка пи та лис ти чес кия ан г ло-френ-с ки блок. Не о б хо ди мо е да се нап ра ви всич ко та зи вой на да про дъл жи кол ко то мо же по-дъл го, за да се обез си лат и две те

99

стра ни. Точ но по та зи при чи на ние тре бе да се съг ла сим за сключ ва не на пак та, пред ло жен от Гер ма ния, и да ра бо тим та зи вой на, вед нъж обя ве на, да про дъл жи мак си мал но дъл го вре ме. Тре бе да уси лим про па ган д на та ра бо та в во ю ва щи те стра ни, за да бъ дем го то ви, ко га то вой на та за вър ши...” (вж. стр. 73 на № 50).

Вид но е от гор ния текст на из каз ва не то, че той е ЧАСТ от нап ра ве но то из каз ва не. Ав то ри те на кни га № 50 са сък ра ти ли из каз ва не то на две мес та: в аб затц III, след ду ми те “ос та ва от-к рит въп ро са, свър зан с Югос ла вия...”, и в пос лед ния аб затц, след ду ми те “за да бъ дем го то ви ко га то вой на та за вър ши...” Сък ра ще ние е нап ра ве но на две мно го ин те рес ни и важ ни мес та. Съ що та ка яс но е, че след пос лед ния аб затц има още аб зат ци, ко и то са сък ра те ни от ав то ри те на кни га № 50. Да но бъ де пуб ли у ван це ли ят текст на из каз ва не то, ко е то се съх ра ня-ва в “Цен тър хра не ния ис то ри ко-до ку мен та л ь ных кол лек ции”, бивш “Ар хив СССР”, фонд 7, оп. 1, д. 1223.

Френ с ка та те лег раф на аген ция Ха вас съ о б ща ва не що за сек рет ния про то кол и ре ше ние на ПБ от 19 ав густ 1939 г.: Ста лин ре а ги ра вед на га с оп ро ве рже ние от 30 но е м в ри 1939 г. в вес т ник “Прав да”. Ето от го во ра (оп ро вер же ни е то) на Ста лин:

“ЗА ЛЪЖ ЛИ ВО ТО СЪ О Б ЩЕ НИЕ НА АГЕН ЦИЯ ХА ВАСРе дак тор на “Прав да” се об ръ на към др. Ста лин с въп ро-

са: как во е от но ше ни е то на др. Ста лин към съ о б ще ни е то на аген ция Ха вас за “реч та на Ста лин”, уж про и з не се на от не го в “По лит бю ро на 19 ав густ”, къ де то уж се про кар ва ми съл та, че “вой на та тре бе да про дъл жи кол ко то се мо же по-дъл го, за да се из то щат во ю ва щи те.”

Дру га ря Ста лин из п ра ти след ния от го вор:“То ва съ о б ще ние на аген ция Ха вас, как то и мно го ней ни

дру ги съ о б ще ния, пред с тав ля ва лъ жа. Аз, раз би ра се, не мо га да зная в кой ка фе-шан тан е из фаб ри ку ва на та зи лъ жа. Но как то и да лъ жат гос по да та от аген ция Ха вас, те не мо гат да

100

от ри чат, че:а) Не Гер ма ния на пад на Фран ция и Ан г лия, а Фран ция

и Ан г лия на пад на ха Гер ма ния, взи май ки за се бе си от го вор-ност та за се гаш на та вой на;

б) След за поч ва не на во ен ни те дейс т вия, Гер ма ния се обър-на към Фран ция и Ан г лия с пред ло же ния за мир, а Съ вет с кия съ юз от к ри то под дър жа мир ни те пред ло же ния на Гер ма ния, по не же той сме та, и про дъл жа ва да сме та, че най-бър зо то свър ш ва не на вой на та ко рен но ще по доб ри по ло же ни е то на всич ки стра ни и на ро ди;

в) Уп рав ля ва щи те кръ го ве на Ан г лия и Фран ция грубо от х вър ли ха, как то мир ни те пред ло же ния на Гер ма ния, та ка и опи ти те на Съ вет с кия съ юз, за пос ти га не на най-бър зо свър ш-ва не на вой на та.

Та ки ва са фак ти те.”В слу чая, Ста лин лъ же.

78. До го во ри те от 23 ав г сут 1939 г. и 28 сеп тем в ри

На 23 ав г сут 1939 г., в Мос к ва, на пре го во ри те Ста лин-Мо ло тов и Ри бен т роп, са под пи са ни тай ни до го во ри:

1. Гер ма ния и СССР ще на пад нат Пол ша, и ще я по де лат, ка то гра ни ца та ще ми на ва по ед на Се вер-Юг (от вес на) чер та, на 10 ки ло мет ра на ис ток от Вар ша ва.

2. СССР мо же да зав ла дее Ле то ния, Ес то ния, Фин лан-дия.

3. СССР мо же да взе ме от Ру мъ ния те ри то ри я та меж ду ре ки те Прут и Днес тър, т.е. Бе са ра бия.

С за къс не ние от 16 дни, СССР на па да Пол ша, а през то-ва вре ме гер ман с ки те войс ки, прес лед вай ки от с тъп ва щи те по ля ци, са нав лез ли дъл бо ко на ис ток от до го во ре на та гра ни-ца. На 28 сеп тем в ри Ри бен т роп е в Мос к ва, и се до го ва ра с Ста лин-Мо ло тов, гра ни ца та да ми на ва на 150-200 ки ло мет ра

101

на ис ток от до го во ре на та на 23 ав густ, ка то в за ме на на то ва СССР ще зав ла дее Лит ва, с из к лю че ние на око ло 1000 кв. км, от Се вер на Лит ва, на се ле ни с нем ци, гра ни че щи с нем с ка та об ласт Ме мел (Клай пе да).

След не кол ко ме се ци, при зав ла де ва не то на Лит ва, Ста лин изиг ра ва един лю бим трик на рус ки те им пе ра то ри: съ о б ща ва на Хит лер, че съ вет с ки те стре ми тел ни ко ман ди ри, не ов ла де-ли ус т ре ма си, влез ли в не го ва та те ри то рия, и се га е труд но да я на пус нат. Вбе се ни ят Хит лер е при ну ден да пра ви ве се ла фи зи о но мия при мо ше ни чес ка иг ра, и се съг ла ся ва, те ри то-ри я та да е рус ка, сре щу зап ла ща не на 30 ми ли о на мар ка, пла ти ми с про до вол с т ве ни сто ки. Ос вен Бе са ра бия, Ста лин взи ма и Се вер на Бу ко ви на. Още един път Хит лер е при ну ден да пра ви ве се ла фи зо но мия. Чис то и прос то, Стла ин се гри жи за ле ку ва не то на раз к ла те ни те му нер ви.

79. Ди рек ти ва на Ста лин за пре го во ри те Мо ло тов-Хит лер-Ри бен т роп в Бер лин на 12-13 но е м в ри 1940 г.

Ак ция Со бо лев

Хит лер е зав зел: Да ния, Нор ве гия, Люк сем бург, Бел гия, две тре ти от Фран ция, Румъ ния, Ун га рия, зав ла дел Ел зас и Ло та рин гия, и две тре ти от Пол ша. Ста лин е зав ла дел: Бе са ра-бия, Се вер на Бу ко ви на, Ис точ на Пол ша, Лит ва с “хит ле ро ва-та” те ри то рия, Ле то ния, Ес то ния. Са мо за Фин лан дия мач ка му ми на ва път: от нея взи ма само те ри то рия око ло 25 000 кв. км, с най-го ле ми те за ле жи от ни кел в све та, и с ни ке ло ви ми ни, и об ласт та Ка ре лия, с вто рия по го ле ми на фин лан д с ки град Ви пу ри (по швед с ки Ви борг).

Из хож дай ки от то ва, че съ вет с ко-гер ман с ки те спо ра зу ме-ния от 23 ав густ 1939 г., и от 28 сеп тем в ри, са из пъл не ни (с из к лю че ние за Фин лан дия), дош ло е вре ме за но ви спо ра зу-ме ния за зав ла де ва не, дош ло е вре ме за по дел ба на све та. И

102

Ста лин из п ра ща Мо ло тов в Бер лин за пре го во ри. През нощ та на 9-10 но е м в ри, в ви ла та си, Ста лин дик ту ва на Мо ло тов Ди-рек ти ва за пре го во ри те, ко я то Мо ло тов за пис ва в джоб ния си бе леж ник.

Мо ло тов от пъ ту ва от Мос к ва на 10 но е м в ри ве чер та, с спе ци а лен влак, с го ле ма де ле га ция от 65 ду ши, в ко я то вли зат ко ми са ра на чер на та ме та лур гия И. Т. Те во сян, 5 зам.-ко ми-сари (В. Г. Де ка но зов, В. Н. Мер ку лов, А. Д. Кру ти ков, В. П. Ба лан дин, В. С. Яков лев), мно го за ве ду щи от де ли на вън ш но то ко ми сар с т во. С съ щия влак пъ ту ват и нем с ки ят пос ла ник Шу-лен бург, и не го ви съ вет ни ци. Прис ти гат в Бер лин в 11 ча са сут рин та на 12 но е м в ри. Пре го во ри те за поч ват вед на га: Ри-бен т роп при е ма, от 12 ча са до 15 ча са, Мо ло тов и Де ка но зов, от 15 ча са са при е ти за по ве че от 3 ча са от Хит лер. Ве чер та Ри бен т роп да ва при ем-ве че ря в хо тел “Кай зер хоф”, на кой то Хит лер не при със т ва. На дру гия ден сут рин та за не кол ко ча са, се сре щат с Гьо ринг, и с Хес. Сле до бед, 3 ча са и по ло ви на пре го ва рат с Хит лер-Ри бен т роп. От 19 ча са Мо ло тов да ва в съ вет с ко то по сол с т во ве че ра на Ри бен т роп, ка то пре го во ри те тра ят до след по лу нощ, в по сол с т во то, и в нем с ко бом бос к ри-ва ли ще. Сут рин та на 14 но е м в ри Мо ло тов от пъ ту ва, и прис ти га в Мос к ва ве чер та на 15 но е м в ри.

Ве чер та на 12 но е м в ри, с шиф ро ва на те лег ра ма, Мо ло тов док лад ва на Ста лин за пре го во ри те, и ис ка ин с т рук ции. Ра но сут рин та на 13 но е м в ри по лу ча ва от Ста лин дъл га те лег ра ма, с дъл га ди рек ти ва, от ко я то е пуб ли ку ва на мал ка част. Та зи но ва ди рек ти ва е по ГЛАВ НИЯ ВЪП РОС на пре го во ри те, т.е. за БЪЛ ГА РИЯ.

Ето тек с та на пър ва та Ди рек ти ва от 9 но е м в ри, и на част от тек с та на Ди рек ти ва та от 13 но е м в ри (под чер та ни те ду ми са от Мо ло тов):

НЕ КОЛ КО ДИ РЕК ТИ ВИ ЗА БЕР ЛИН С КО ТО ПЪ ТУ ВА НЕ (9 но е м в ри 1040 г.)

103

1. Цел на пъ ту ва не то:а) Ра зуз на ва не на ис тин с ки те на ме ре ния на Г. и всич ки

учас т ни ци в Пак та на 3-те (Г., И., Я.) за осъ щес т вя ва не пла-на за съз да ва не на “Но ва Ев ро па”, а съ що та ка на “Ве лик. Изт.-Ази а т с ко Прос т ран с т во”: гра ни ци те на “Нов. Евр.” и “Изт.-Аз.Пр.”; ха рак те ра на дър жав ни те струк тури, и от но ше-ния, на от дел ни те ев ро пейс ки дър жа ви в “Н.Е.” и в “И.-А.”; ета пи, и сро ко ве, за осъ щес т вя ва не на пла но ве те, по не, за най-близ ки те: пер с пек ти ви те за при съ е ди ня ва не на дру ги стра ни към Пак та на 3-те; мес то то на СССР в те зи пла но ве, в то зи мо мент, и в бъ де ще.

б) Под гот вя не на про ект за сфе ри на ин те ре си на СССР в Ев ро па, а съ що в За пад на и Сред на Азия, про у ч ва не и въз-мож ност та за спо ра зу ме ние за то ва с Г. (а съ що с И.), но да не се сключ ва спо ра зу ме ние с Г. и И. при те зи пре го во ри, ка то се има пред вид про дъл жа ва не то на пре го во ри те в Мос к ва, къ де то тре бе да прис тиг не Риб-п в най-ско ро вре ме.

2. Из хож дай ки от то ва, че съ вет со-гер ман с ко то спо ра зу ме-ние за час тич но раз де ля не сфе рите на ин те ре си меж ду СССР и Герм. е из пъл не но (с изкл. на Финл.), в пре го во ри те тре бе в сфе ра та на ин те ре си на СССР да по пад нат:

а) Фин лан дия на ос но ва та на с.-г. спо ра зу ме ние от 39 г., в из пъл не ние на ко е то Г. е длъж на да от с т ра ни всич ки преч ки (из веж да не на герм. войс ки, прек ра тя ва не на всич ки по лит. де мон с т ра ции в Ф. и Г., на со че ни в вре да на ин те ре си те на СССР).

б) Ду нав, в част та на Мор с кия Ду нав, в съ о т вет с т вие ди-рек ти вите на др. Со бо лев.

Да из ка жем на ше то на до вол с т во от то ва, че Г. не се кон-сул ти ра с СССР по въп ро са за га ран ции, и въ во да на войс ки, в Ру мъ ния.

в) Бъл га рия глав ния въп рос на пре го во ри те, тре бе да бъ де, по спо ра зу ме ние с Г. и И., в сфе ра та на ин те ре си на СССР,

104

и на та зи ос но ва, да де ни га ран ции на Бъл га рия от СССР, с въ вод на съ вет с ки войс ки в Бъл га рия, как то то ва е сто ре но от Гер ма ния и Ита лия от нос но Румъ ния.

г) Въп ро сът за Тур ция, и ней на та съд ба, не мо же да бъ-де ре шен без на ше учас тие, тъй ка то ние има ме се ри о з ни ин те ре си в Тур ция.

д) Въп ро сът за по-на та тъш на та съд ба на Ру мъ ния и Ун га рия, ка то гра ни че щи с СССР, ни ин те ре су ва мно го, и ние ис ка ме за то ва да има спо ра зу ме ние с нас.

е) Въп ро сът за Иран не мжое да се ре ша ва без учас тие на СССР, тъй ка то ние има ме там се ри о з ни ин те ре си. Без нуж да за то ва да не го во рим.

ж) От нос но Гър ция, и Югос ла вия, ние ис ка ме да зна ем как во мис ли да пред п ри е ме Ос та?

з) По въп ро са за Шве ция, СССР ос та ва на по зи ци я та, че за паз ва не то на не у т ра ли те та на та зи дър жа ва е в ин те ре си те на СССР и Гер ма ния. Г. ос та ва ли на та зи по зиция?

и) СССР, ка то бал тийс ка дър жа ва, се ин те ре су ва от въп ро-са за сво бод но пре ми на ва не на ко ра би от Бал ти ка, в мир но и во ен но вре ме, през Мал ки и Го лем Белт, Ере зунд, Ка те гат, и Ска ге рак. Доб ре е, по при ме ра на съ ве ща ни я та за Ду нав, да се съз да де съ ве ща ние по то зи въп рос на пред с та ви те ли те на за и н те ре су ва ни те стра ни.

к) На Шпиц бер ген тре бе да бъ де оси гу ре на ра бо та на на ша въг лищ на кон це сия.

3. Тран зи та Гер ма ния-Япо ния, е на ша мо гъ ща по зи ция, ко я то тре бе да се има пред вид.

4. Ако по пи тат за на ши те от но ше ния с Тур ция да съ о б-щим на шия от го вор на тур ци те, а имен но, че им ка зах ме, че лип са та на пакт за вза и мо по мощ с СССР не им да ва пра во да ис кат по мощ от СССР.

5. Ако по пи тат за на ши те от но ше ния с Ан г лия, да им ка-жем то ва, за ко е то се уго во рих ме в ви ла та на Ста лин.

105

6. Да им ка жем, че на нас ни е съ о б ще но за нап ра ве ни-те от Гер ма ния, пос ред с т вом Руз велт, мир ни пред ло же ния на Ан г лия. То ва ис ти на ли е, и ка къв е от го во ра на Ан г лия?

7. На въз мо жен въп рос за на ши те от но ше ния с САЩ, да от го во рим, че САЩ съ що ни пи тат, не мо же ли ние да да дем под дръж ка на Тур ция и Иран, в слу чай въз ник ва не на опас ност за тех. Ние още не сме от го во ри ли на те зи въп ро си.

8. Да за пи та ме до къ де са гра ни ци те на “Из точ но-Ази а т с-ко то Прос т ран с т во”, съг лас но пак та на 3-те.

9. От нос но Ки тай, в сек ре тен про то кол, в ка чес т во на един от пун к то ве те на то зи про то кол; да ка жем за не о б хо ди мост та от до би ва не на по че тен мир за Ки тай (Чан-Кай ши), за ко е то СССР, мо же би с учас ти е то на Г. и И., е го тов да пос ред ни чи, при което ние не въз ра зя ва ме Ин до не зия да бъ де приз на та за сфе ра на вли я ние на Япо ния (Ман чу-Куо ос та ва за Я.).

10. Да пред ло жим да нап ра вим ак ция за мир чрез от к ри та дек ла ра ция на 4-те дър жа ви (ако е ясен бла гоп ри я т ния ход на ос нов ни те пре го во ри: Бълг., Турц., и др.), при ус ло вие, за паз ва не то на Ве ли коб ри тан с ка та им пе рия (без ман дат ни те те ри то рии), с всич ки те вла де ния, ко и то Ан г лия се га вла дее, и при ус ло вие, за не на ме са в ра бо ти те на Ев ро па, и не за бав но на пус ка не на Гиб рал тар, и Еги пет, а съ що и с за дъл же ние за не-за бав но връ ща не на Гер ма ния ней ни те пре диш ни ко ло нии.

11. От нос но съв.-япон с ки те от но ше ния пър во на чал но да от го ва ря ме в рам ки те на моя от го вор на Та те ка ва.

12. Ако за пи тат за съд ба та на Пол ша на ос но ва на спо-ра зу ме ни е то от 1939 г.

13. За ком пен са ции за соб с т ве ност в При бал ти ка: 25% в ед на го ди на, 50% за три го ди ни (при рав ни час ти).

14. За ико но ми чес ки те ра бо ти: в слу чай на бла гоп ри я тен ход на пре го во ри те про до вол с т вие.”

Ето и част та от Ди рек ти ва та от 13 но е м в ри 1940 г.:“... Оси гу ря ва не спо койс т ви е то в ра йо на на Про ли ви те е

106

не въз мож но без спо ра зу ме ние с Бъл га рия за вли за не на съ вет-с ки войс ки за за щи та вхо до ве те в Чер но мо ре... то зи въп рос е се га осо бе но ак ту а лен, и не тър пи от ла га не, не са мо за що-то Тур ция е свър за на с Ан г лия, но и за то ва, за що то Ан г лия, с фло та си, е зав зе ла гръц ки ос т ро ви и прис та ни ща, от къ де то все ко га мо же да зап лаш ва бре го ве те на СССР, из пол з ва ки спо ра зу ме ни е то си с Тур ция.”

Има и тре та, до пъл ни тел на Ди рек ти ва, от 13 но е м в ри, с ко я то Ста лин упъл но мо ща ва Мо ло тов да пре го ва ра за по дел-ба на Тур ция.

Вид но е от три те ди рек ти ви, че най-важ ния проб лем е пак та за съ вет ка “по мощ”, за въ вод на чер ве на та ар мия и “па зе не” на Бъл га рия, и след то ва, ней ната оку па ция. Вто рия по важ ност проб лем е пак та за съ вет ка “по мощ”, за въ во да на чер ве на та ар мия и “па зе не” на Тур ция, и след то ва, ней-на та оку па ция. Ста лин ис ка да пов то ри с Бъл га рия и Тур ция то ва, ко е то е нап ра вил пре ди 5 ме се ца с Лит ва, Ле то ния, и Ес то ния. Не мо же да обяс ни за що е не о б хо ди мо да се па зи Бъл га рия, ко га то тя не е зап ла ше на. Ста лин-Мо ло тов ис кат, ка то прог ра ма мак си мум, два та проб ле ма да бъ дат ре ше ни в по ло жи те лен сми съл на те зи пре го во ри, и ако то ва не ста не, ка то прог ра ма ми ни мум, неп ре мен но, се га, да бъ де ре шен по ло жи тел но проб ле ма за оку па ция на Бъл га рия. По проб ле ма Бъл га рия Хит лер от го ва ра, че е не о б хо ди мо да по лу чи мне-ни е то на Ита лия, и на свой ред за да ва въп рос на Мо ло тов: Бъл га рите ис кат ли по мощ от СССР? Хит лер съз на ва, че от те ри то ри я та на Бъл га рия лес но мо же да се раз г ро ми по тен-ци а л ния южен фронт, и да се взе ме ру мън с кия пет рол, ко е то оз на ча ва рух ва не на Гер ма ния. На пре го во ри те се из каз ват ста но ви ща за по дел ба на све та. СССР ис ка да по лу чи Бъл га-рия, Тур ция, Блис кия ис ток, Еги пет, Ирак, Са у дит с ка Ар бия, Хит лер се съг ла ся ва СССР да взе ме Пер сия, Аф га нис тан, Ин-дия. По дел ба та на све та ще бъ де до о б съ де на и до го во ре на в

107

ско роп ред с то я щи пре го во ри с Ри бен т роп в Мос к ва. Хи лер е раз д раз нен, и стрес нат, от съ вет с ки те пла но ве, но не из да ва нас т ро е ни е то си.

На 18 но е м в ри цар Бо рис се сре ща с Хит лер и Ри бен т роп, и е ин фор ми ран за съ вет с кия план за оку па ция. Хит лер из вик-ва тур с ки дип ло ма ти и им съ о б ща ва как во им гот ви се вер ния съ сед.

След пре го во ри те не ма раз рив. Мо ло тов ос та ва с впе чат ле-ние, че Хит лер е скло нен да до го во ри но ви за во е ва ния, и съ о-б ща ва то ва на Ста лин. Съ що то съ о б ща ва и ра зуз на ва не то.

По ло жи тел но то ре ша ва не на най-важ ния проб лем не тър пи от ла га не, и Ста лин-Мо ло тов ре ша ват вед на га след пре го во ри-те, зад гър ба на Хит лер, да го ре шат, ка то при ну дат Бъл га рия, чрез на тиск с Пе та та ко ло на, евен ту а л но с под ку пи, шан таж, зап лахи, да под пи ше пакт за “по мощ”, за “па зе не” от чер ве на та ар мия. За под пис ва не на пак та зад гър ба на Хит лер, и не го во-то оми лос ти вя ва не, е ре ше но да се съ о б щи на Гер ма ния, че СССР ис ка да се при съ е ди ни към Трис т ран ния пакт.

Из пъл не ни е то на “Бъл г р с ка та ак ция”, та ка е на ре чен пла на, Ста лин-Мо ло тов въз ла гат на ге не рал ния сек ре тар на вън ш но то ми нис тер с т во Ар ка ди А. Со бо лев и на бъл гар с кия пос ла ник в Мос к ва Иван Ста ме нов. Не ма мес то за чу де не. Всич ко ид-ва на мес то то си, ка то се знае, че Ста ме нов е за вер бу ван от съ вет с ко то ра зуз на ва не.

Не ка нен, Со бо лев прис ти га в Со фия. При ет е от цар Бо рис на 25 но е м в ри 1940 г., по не дел ник, и връч ва текст с съ вет с ки те пред ло же ния за пакт. Съ щия ден Мо ло тов омилостивява Хит-лер: из вик ва нем с кия пос ла ник Шу лен бург, и му съ о б ща ва, че СССР ис ка да вле зе в Трис т ран ния пакт.

На 25 но е м в ри Ге о р ги Ди мит ров е в Кре мъл при Мо ло тов, и об съж дат Бъл гар с ка та ак ция, но не за пис ва в Днев ни ка си как во са го во ри ли (стр. 202-203). Тък мо се вър нал в Ко мин-тер на, и е из ви кан при Стла ин. В при със т ви е то на Мо ло тов

108

и Де кано зов, Ста лин му на реж да да из вър ши ак ци я та (т.нар. Со бо ле ва ак ция) за на тиск на цар Бо рис. В Днев ни ка си Ди-мит ров за пис ва, че ве чер та из п ра ща шиф ро ва на те лег ра ма до БКП с след но то съ дър жа ние:

“Съ вет с ко то пра ви тел с т во днес е от п ра ви ло на бълг. пра-ви тел с т во кон к рет но пред ло же ние за сключ ва не на пакт за вза и мо по мощ.

Съ вет с ко то пра ви тел с т во счи та, че обез пе ча ва не то на бе зо пас ност та на Бъл га рия и Съв. съ юз от към Чер но мо ре и Про ли ви те, и съх ра не ни е то на ми ра, е общ жиз нен ин те рес на две те стр наи, и изис к ва тех ни те съв мес т ни уси лия. Съв. съ юз се ан га жи ра да под дър жа спра вед ли ви те те ри то ри а л ни ис ка ния на Бъл га рия, и спе ци а л но връ ща не то на Од рин с ка та об ласт (до) ли ни я та Ми дия-Енос, За пад на Тра кия с Де де а гач, Драма, Ка ва ла, как то и да ока же на Бъл га рия все мер на по мощ. При сключ ва не то на та къв пакт Съв. съ юз не са мо не въз ра зя-ва про тив при съ е ди ня ва не то на Бъл га рия към Тройн с т ве ния пакт, но и са м той ще се при съ е ди ни към тоя пакт.

То ва пред ло же ние е връ че но днес на цар Бо рис и Фи-лов. Взе ме те най-бър зи и енер гич ни мер ки то ва пред ло же ние да ста не дос то я ние на пар ла мен та и вън от не го, в пе ча та, и ма си те.

Мо би ли зи рай те за та зи цел на ши те де пу та ти; раз гър не те най-енер гич на кам па ния по це ла та стра на в пол за на то ва пред ло же ние, ис кай те не за бав но то му и бе зус лов но при е ма не. Ре ша ват се за дъл ги го ди ни съд би ни те на бъл гар с кия на род.

Пот вър де те вед на га по лу ча ва не то на то ва съ о б ще ние. Дръж те ни ежед нев но в кур са на кам па ни я та, и съ би ти я та, а та-ка съ що как ще ре а ги рат пра ви тел с т во то, и дру ги те сре ди.”

Ве чер та на 25 но е м в ри Ди мит ров из п ра ща шиф ро ва на за по вед до БКП да уп раж ни на тиск вър ху цар Бо рис за под-пис ва не на пакт, чрз ус т на аги та ция, чрез по зи ви, раз да ва не на ръ ка, и пус ка ни в по щен с ки те ку тии,с над пи си по сте ни те

109

“Съ юз с СССР", ако е въз мож но, с ми тин ги, с ма ни фес та ции, със стач ки. Пет ата ко ло на пет дни из пъл ня ва за по вед та на КИН. В по зи ви те е на пи сан аб затц I, и аб затц II от те лег ра ма та, как то и текст с под хо дя що съ дър жа ние, и под кан ва не към дейс т вия. Петата колона се състои от БКП, леви земеделци, земеделци-единофронтовци, БЗНС-Пладне, Звено, републиканци, част от социал-демократите: групата Д. Нейков-Здр. Митовски-Цочо Братанов, част от анархисти прикрити комунисти, "незави сими" интелектуалци, всичко около 5000 души отцепредатели.

Г. Ди мит ров в Днев ни ка си, на да та та 25 но е м в ри, за пис-ва след но то из каз ва не на Ста лин: “...Ние ще из го ним тур ци те в Азия. Как ва е та зи Тур ция? Там има 2 ми ли о на гру зин ци, ми ли он и по ло ви на ар мен ци, 1 ми ли он кюр ди и т.н. Тур ци те са са мо 6-7 ми ли о на.”

На 30 но е м в ри, съ бота, цар Бо рис каз ва на съ вет с кия пакт сво е то “НЕ”. И спа ся ва на ро да, дър жа ва та, и Бъл га рия, от тра гич на та участ на три те бал тийс ки на ро да и дър жа ви.

80. САЩ са с Ан г лия

САЩ по каз ват с след ни те дейс т вия, че ще вле зат в вой-на та:

На 20 март 1939 г. САЩ от зо ва ват пос ла ни ка си в Бер-лин в знак на про тест от ста на ло то на 15 март раз по къс ва не и уни що жа ва не на Че хос ло ва кия.

На 7 ап рил Ита лия зав ла де ва Ал ба ния, и на 15 ап рил Руз-велт пуб лич но мо ли Хит лер, и Му со ли ни, да за я ват, че тех ни те две стра ни не ще на пад нат 31 из рич но на зо ва ни държа ви.

На 4 но е м в ри Руз велт под пис ва за кон, поз во ля ващ на Ан г лия и Фран ция да за ку пу ват от САЩ оръ жие на ус ло вие “Пла щай и но си”.

На 14 май 1940 г. Руз велт из п ра ща пис мо на Му со ли ни, с ко е то нас то я ва Ита лия да па зи не у т ра ли тет.

110

На 25 май Руз велт пред ла га на Му со ли ни, по мол ба на пре ми е рите на Ан г лия и Фран ция, Ита лия да не се на мес ва в вой на та.

На 10 юни, в реч по ра ди о то, Руз велт по ри ца ва на ме са та на Ита лия в вой на та, и дек ла ри ра, че пра ви тел с т во то на САЩ ще оказ ва съ дейс т вие на Ан г лия и Фран ция.

На 3 сеп тем в ри САЩ пре да ват на Ан г лия 50 ес кад ре ни раз ру ши те ли сре щу по лу ча ва не от Ан г лия на ба зи в Ат лан ти-чес кия оке ан.

На 29 де кем в ри, в реч по ра ди о то, до аме ри кан с кия на-род, Руз велт каз ва, че САЩ не ще до пус нат Ан г лия да бъ де по бе де на.

На 6 яну а ри 1941 г. Руз велт из п ра ща за одоб ре ние в Кон г ре са за ко ноп ро е к та за “на ем-за ем”, за не о г ра ни че но, без въз мез д но, въ о ръ жа ва не на Ан г лия.

На 21 яну а ри пол ков ник Доно ван, ли чен пра те ник на Руз велт, раз го ва ря в Со фия с цар Бо рис, и нас то я ва Бъл га-рия да се про ти во пос та ви на гер ман с кия на тиск за вли за не в Трис т ран ния пакт.

На 9 фев ру а ри, не де ля, в про и з не се на СПЕ ЦИ А Л НО за Бъл га рия реч по ра ди о то, пре ми е ра Чър чил, приз на ва, те ри-то ри а л ни те неп рав ди из вър ше ни над Бъл га рия с Ньойс кия до го вор, и я при зо ва ва, за е д но с дру ги те бал кан с ки дър жа ви, да се на ре ди на стра на та на Ан г лия. То ва оз на ча ва: по ка на за връ ща не на зе ми, и сключ ва не на съ юз.

На 21 фев ру а ри, пе тък, во да чи те на про за пад на та опо зи ция в пар ла мен та, Н. Мушанов, Д. Гичев, Кр. Пастухов, из гот ват пис мо, с ко е то ис кат от цар Бо рис ауди е н ция, за да из ка жат ста но ви ще по вън ш но-по ли ти чес кия курс. На 22 фев ру а ри, съ бо та, во да чи те на про за пад на та опо зи ция в пар ла мен та из п ра щат на цар Бо рис пис мо то за ис ка не на ауди е н ция по въп ро си те за вън ш но-по ли ти чес ка та ори е н та ция. Ауди е н ци я та е от ка за на.

111

81. Две па губ ни ре ше ния

По ви на на ба ща си, ро де ния на 30 яну а ри 1894 г. цар Бо рис, е с не дос та тъч но об що и по ли ти чес ко об ра зо ва ние. През три те вой ни, и осо бе но през 24-те бур ни, и теж ки, го ди-ни на ца ру ва не, 3 ок том в ри 1918 28 ав густ 1943 г., мис лей ки ден и нощ как да не у т ра ли зи ра мно гоб рой ни те коз ни срещу Бъл га рия, той не ма вре ме за са мо о б ра зо вание. За то ва, чес то, при взи ма не на ре ше ния, по вън ш ни ра бо ти, е ба вен, не ре-ши те лен, по вът реш ни ра бо ти, ба вен, не ре ши те лен, из лиш но ми лос тив, и ка то се при ба ви не дос тиг на от се я на стра те ги чес-ка ин фор ма ция, по не ко га, взи ма неп ра вил ни стра те ги чес ки ре ше ния.

От сре дата на ок том в ри 1940 г. до 1 март 1941 г. Гер ма-ния уп раж ня ва на тиск за при съ е ди ня ва не на Бъл га рия към Трис т ран ния пакт. За съ жа ле ние, че ти ри ме се ци и по ло ви на не са дос та тъч ни на цар Бо рис да ре ши пра вил но ре бу са: “Кой ще спе че ли вой на та”. Пог реш но при е ма, че Гер ма ния ще по бе ди, и взи ма ги бел но то ре ше ние за при съ е ди ня ва не-то към Трис т ран ния пакт (1 март). За раз ли ка от цар Бо рис, вън ш ни ят ми нис тър Иван По пов, пра вил но ре ша ва ре бу са, но не ус пе ва да убе ди ца ра. То зи умен по ли тик, през м. сеп-тем в ри 1944 г., се са мо у би ва в Бу ку рещ.

Гер ма ния, оче вид но, ще за гу би вой на та. То ва оз на ча ва, да же и да се обе ща ва це лия свет, неп ри съ е ди ня ва не на Бъл-га рия към пак та. Но Гер ма ния и без пакт, за ра ди Му со ли ни, и за за паз ва не на ру мън с кия пет рол, тре бе да нах луе в Бъл га-рия, и НИ КОЙ НЕ мо же да я спре. Все ка во ен на съп ро ти ва е без с мис ле на, и за то ва ан г лийс кия пос ла ник в Со фия Рен дел, за я вя ва на цар Бо рис, че при пред с то я ще то гер ман с ко нах-лу ва не, за Ан г лия е дос та тъч но, и тя не ис ка ни що по ве че от Бъл га рия, ос вен офи ци а лен про тест. След то ва, пра вил но е, цар Бо рис да се от тег ли, и пре да де уп рав ле ни е то на ра зу мен гер ма но фил, и да се са мо зат во ри, как то нап ра ви дат с кят крал,

112

нап ри мер в Цар с ка Бис т ри ца, или да из бе га, по доб но на нор-веж кия крал, в Ан г лия. Та ка, из ча кал края на вой на та, да се за вър не, как то дат с кия и нор веж кия крал, с три умф.

Зас ле пен от япон с ка та по бе да в Пърл Хар бър (7 ав густ 1941 г.), цар Бо рис взи ма вто ро, ги бел но ре ше ние: на 13 де кем в ри 1941 г., съ бо та, обя ва ва вой на на Ан г лия и САЩ.

Пак, как то пре ди 25 го ди ни, Бъл га рия е в съ юз с те зи, ко и то ще бъ дат по бе де ни. То ва не е ло ша орис на зла орис-ни ца, то ва не е ло ша про ко ба на зло рад ма гьос ник, то ва е участ, плод на не поз на ва не на ис тин с ка ис то рия, зна е не на фал ши ва ис то рия, и на не дос та тъч ни по ли ти ко-об щес т ве ни и ико но ми чес ки поз на ния. Се га, стоп ро цен т но, ще има на ци о-нал на ка тас т ро фа. И още, има многоп ро цен т на ве ро я т ност за вто ра, страш на, ка тас т ро фа: пра ви тел с т ва на Пе та та ко ло на, ко му ни зъм, фак ти чес ки про тек то рат, и ако то ва по ло же ние се за па зи за дъ лъг пе ри од от вре ме, ру си фи ка ция и из чез ва не на дър жа ва, и на на род.

Цар Бо рис при те жа ва ин те лек ту а л на час т ност и съ вест, и осъз на вай ки без на деж д ност та на вой ната, ужас на та пер с пек-ти ва за не го лич но, на съп ру га та и две те нев ръс т ни де ца, на ди нас ти я та, на Оте чес т во то, дър жа ва та, и на ро да, по чи ва на 28 ав густ 1943 г., на 49 го ди ни, от бо лест та на ин те лек ту а л но чес т ни те, и съ вестни, бан к ру ти ра ли, и ра зо ре ни, бан ке ри.

Пе та та ко ло на раз п рос т ра ня ва слу ха, че цар Бо рис е убит от Хит лер, но след 9 сеп тем в ри 1944 г. каз ва, че е ум рел от соб с т ве на смърт. Пред На род ния съд княз Ки рил, ка то под-съ дим, мис лей ки, че усил ва за щи та та си, каз ва, че е убит от Хит лер, ко га то пре ди 9 сеп тем в ри 1944 г. е каз вал, че има соб с т ве на смърт. Цар Бо рис не е убит от Хит лер, за що то то-ва е до ка за но от ме ди цин с ка та ек с пер ти за (зак лю че ние). И е факт, че Гер ма ния не се про ти ви княз Ки рил, проф. Б. Филов, и ген. Н. Ми хов, все хо ра на ца ра, да ста нат ре ген ти, и не се противи да се със та ви пра ви тел с т во от хо ра на ца ра.

113

82. Ста лин на кръс то път

На 6 фев ру а ри 1943 г. за вър ш ва Ста лин г рад с ка та бит ка. Тя не е ре ша ва ща. В чу ва ла са 20 гер ман с ки и 2 ру мън с ки ди ви зии, всич ко 230 300 ду ши. От тех по въз ду ха са ева ку и-ра ни 24 000 ра не ни и бол ни, 18 000 спе ци а лис ти, об що 42 000 ду ши. В чу ва ла ос та ват 188 300, и от тех в плен са 107 800, а уби ти и ра не ни са 122 500. Ако от 122 500 уби ти те са ед на тре та, т.е. 40 800, ра не ни те са 81 700. От пле не ни те 107 800, и ра не ни те 81 700, об що 189 500 ду ши, в Гер ма ния се връ щат през 1955 г. са мо 6000 ду ши. Ка то се има пред вид, че съ о т но ше ни е то меж ду убит гер ма нец и убит рус нак за це ла та вой на е 1 към 14, при уби ти 40 800 гер ман ци, уби ти те рус на-ци в Ста лин г рад с ка та бит ка са 571 200. След Ста лин г рад има поч ти из рав ня ва не на мощ та на во ю ва щи те, и ед ва след по ло-вин го ди на, тен ден ция към бав но на рас т ващ рус ки пре вес, и са нуж ни още две го ди ни из то щи тел на кър воп ро лит на вой на, десанти в Италия и Франция, масирани бомбардировки, за дос ти га не до по бе ден край. През 1944-1945 г. на Источния фронт е 40 процента от германската армия.

След Ста лин г рад е дош ло вре ме за взи ма не на стра те ги-чес ко ре ше ние с фун да мен тал на важ ност. Пър ва ал тер на ти ва е, хо дом с вой на та, и след нея, курс към оку па ции, ан ти ко-ло ни а л ни, ан ти ка пи та лис тич ни вой ни, и зав ла де ва не на све та, с при ла га не на прин ци па “Не из вед нъж, а мал ко по мал ко”. Вто ра ал тер на ти ва е, при би ра не в гра ни ци те на Св. съ юз, 15-20-го диш но ле ку ва не на ра ни те, и СЛЕД ТО ВА при ла га не на пър ва та ал тер на ти ва. Чър чил и Руз велт пред по чи тат Пър ва та ал тер на ти ва, уме ло про бут ват стра те ги чес ка де зин фор ма ция, и въз ос но ва на нея Ста лин взи ма ре ше ние: курс Пър ва ал-тер на ти ва. То зи курс во ди до бав но и си гур но за ко па ва не на Съв. съ юз. Нуж ни са 48 го ди ни и 7 ме се ца (м. май 1943 25 де кем в ри 1991 г.) и доб ри гро ба ри, ка то САЩ и Ан г лия.

Не кол ко дни след взи ма не на ре ше ни е то, за скри ва не на

114

взе тия курс, на 22 май 1943 г., Ста лин пра ви пър вия ход: раз-ту ря КИН. Всъщ ност не ма та ко ва не що, за що то КИН са мо е пре и ме ну ван. Це лия-це ле ни чък КИН, во гла ве с Г. Ди мит ров, пре и ме ну ван на Вън шен от дел на ЦК на КПСС, вър ши съ щата ра б о та ко ман д ва пе та та ко ло на в це лия свет.

83. Де зин фор миране на Ста лин

Въз ос но ва на де зин фор миране Ста лин е убе ден, че:1. Съв. съ юз ще по лу чи 50 про цен та от ин дус т ри я та и 50

про цен та от дър жав но то иму щес т во на Гер ма ния.2. Гер ма ния ще бъ де раз по къ са на на стотина не су ве ре ни

жал ки дър жа ви ци, и в тех ще има са мо нез на чи тел на тек с тил-на ин дус т рия, зе ме де лие, и ско то въд с т во (то ва е тай ни ят план Мор ген тау, на и ме то на тре тия по йе рар хия чо век в пра ви-тел с т во то на САЩ).

3. САЩ ще про веж дат по ли ти ка на изо ла ци о ни зъм, ще тър гу ват, ще тъ нат в раз кош, мис лей ки са мо за яде не, пи е не, удо вол с т вия, ще де мон с т ри рат его и зъм и ци ни зъм, и неще се ин те ре су ват как во ста ва по све та.

А партийните работници мислат: Американците имат много пари, техните пари се въртът и възпроизвеждат, и периода "ядене, пиене, хихо-михо" ще трае 50 години, а са ни необходими 5 години, за да бъдат обесени. При това, тези лакоми гадняри, както казва Ленин, са готови да продадат въжето, с което ще ги обесат. Вече нема да ги има тези мръсни капиталисти, които безмилостно експлоатират и тероризират трудещите се.

4. Ев ро па, и дру ги ра йо ни в све та, ще се гър чат в след-во ен на ико но ми чес ка раз ру ха, ин ф ла ция, без ра бо ти ца, бед-но тия, бо лес ти.

5. Ще има по ли ти чес ка нес та бил ност, ло ши пра ви тел с т-ва.

115

6. Ко ло ни а л на та сис те ма ще ос та не.7. САЩ и Ан г лия не ще на сър ча ват и под дър жат де мок-

ра ци я та.8. Ще има не е фек тив на меж ду на род на ор га ни за ция, и

не ще има сът руд ни чес т во в тър го ви я та, ва лу та та, фи нан си ра-не.

Всич ко то ва не ста ва. Съв. съ юз по лу ча ва 10 про цен та от ин дус т ри я та и иму щес т во то на Гер ма ния. Гер ма ния е раз де-ле на на две час ти, и то ва е поз во ле но за да има до За пад на Гер ма ния ан ти съ вет с ка та из лож ба ГДР. Съ що то е нап ра ве но и с Ко рея. Има план Мар шал, има док т ри на Тру ман, има НА-ТО, пре мах ва не на ко ло ни а л на та сис те ма, ООН, де мок ра ция, сът руд ни чес т во, по ли ти чес ка ста бил ност. “Док т ри на та Тру ман” е прог ла се на на 12 март 1947 г. в Се на та: САЩ ще под дър-жат “сво бод ни те на ро ди, съп ро тив ля ва щи се на въ о ръ же ни мал цин с т ва, или на вън ш ни си ли, ко и то ис кат да ги под чи нат". При ла га не то є за поч ва с под дръж ка на Гър ция и Тур ция.

116

84. Стра те ги чес ко ра зуз на ва не

Прус кия крал и го лем пол ко во дец Фрид рих II Ве ли ки (4 фев ру а ри 1712 11 ап рил 1740 28 ав густ 1786 г.) каз ва:

“Френ с ки ят мар шал Сю биз тръг ва на вой на с 100 гот ва ча, аз с 100 ра зуз на ва ча.” Ан г лия и САЩ пе че лат Вто ра та све-тов на вой на, глав но, на доб ро то стра те ги чес ко (по ли ти чес-ко, ико но ми чес ко, и во ен но) ра зуз на ва не, ко е то се пра ви с ин те ли ген т ност, ин те лек ту а л на чес т ност, съвест, поз на ния, и па ри. На съ вет с ко то ра зуз на ва не в зна чи тел на сте пен лип с-ва пър ва та, тре та та, четвъртата, да де ност, от час ти и вто ра та, за то ва Хит лер на 22 юни 1941 г. из п ре вар ва с две сед ми ци на па де ни е то на Ста лин. За то ва, пре дим но с съ вет с ка кръв е по бе де на Гер ма ния, а Съв. съ юз е ома ло мо щен и обез кър-

вен. За то ва има пог ре шен курс Пър ва ал тер на ти ва.

85. Ос во бож да ва не от ка пи та ли зъми зав ла де ва не на Бъл га рия

От курс Пър ва ал тер на ти ва след ва под ло обя вя ва не на вой на на Бъл га рия, оку пи ра не и ус та но вя ва не на фак ти чес-

ки про тек то рат на: Бъл га рия, Ру мъ ния, Ун га рия, Ис точ на Гер ма ния, и пос та вя не на до ми ни ра ни от съ вет с ки аген ти

те ро рис тич ни пра ви тел с т ва, из пъл ня ва щи за по ве ди те на тай-ни съ вет ни ци.

Пе та та ко ло на се е прек ръс ти ла на Оте чес т вен фронт, и

117

об ра зу ва пър во то Оте чес т ве ноф рон тов с ко пра ви тел с т во, от 9 сеп тем в ри 1944 г. до 31 март 1946 г. То се със тои от 10 съ вет с ки аген ти, и 6 ко ла бо ра ци о нис ти. Аген ти са: Ки мон Ге о р ги ев, Да мян Вел чев, Ди мо Ка за сов, всич ки от Зве но,

проф. Пет ко Стай нов, проф. Стан чо Чо ла ков, два ма та не за-ви си ми, Ди ми тър Ней ков соц.-де мок рат, Доб ри Тър пе шев,

Ан тон Югов, с ис тин с ко име Ан тон Та нев Гьо шев, Мин чо Ней чев, Ра чо Ан ге лов, всич ки оит БКП. Шест те ко ла бо ра-ци о нис ти: Ни ко ла Пет ков, Асен Пав лов, Бо рис Бум ба ров, Ан гел Дър жан с ки, всич ки от БЗНС “Плад не”, Гри гор Чеш-ме джи ев соц.-де мок рат, проф. Пет ко Сто я нов, не за ви сим.

Те се осъз на ват, и по да ват ос тав ка: Бум ба ров на 5 юли 1945 г., Н. Пет ков на 31 юли, ос та на ли те че ти ри ма на 17

ав густ. Мес та та им са за е ти оит аген ти: Алек сан дър Об бов, Ми ха ил Ге нов с ки, Сте фан Тон чев, Ге о р ги Драг нев, всич ки ле ви зе ме дел ци, Сто ян Кос тур ков, ра ди кал, Ге о р ги Па нов,

соц.-де мок рат. Ето един ве нец на ра зуз на ва не то. След не го ид ват още та ки ва вен ци. Все ки ден из чез ват сто ти ци,

зат во ри те са пре пъл не ни, въп ре ки че на че ти ри-пет дни ста ра та пар ти да оти ва не къ де, и ид ва но ва, и учи ли ща са

пре вър на ти в зат во ри (Учи ли ще то на сле пи те). Въп ре ки че в Бъл га рия не ма фа ши зъм, каз ват, че си фа шист, и те раз с т-

рел ват. Не ма тиг ри, каз ват, че си ти гър, и те уби ват. Же на та на Тр. Кос тов, Ро за, осъ ден за пре да тел с т во, и из ме на, на Оте чес т во то, е чи нов нич ка в дър жав но уч реж де ние (БЗК Бан ка), и по лу ча ва го ле ма зап ла та. Съ що то е и с же на та на То дор Пав лов, Га на, и дъ ще ря та. Коц н ла гер “Год на

во да” е при ну ди те лен по чи вен пла нин с ки ку рорт. По ве че-то от ко му нис ти те са из вес т ни, и ако не кра дат каш ка вал, не па лат ман д ри, не уби ват кме то ве, ни кой не ги за ка ча. Всич ки зна ят, че вес т ник “За ря” е ко му нис ти чес ки, и той

не е спрен. Увол ня ва не на сред ния ад ми нис т ра ти вен ка дър; Ко му нис ти чес ко ов ла де ва не на най-важ ни те ми нис тер с т ва:

118

на вът реш ни те ра бо ти (А. Югов), на пра во съ ди е то (Мин чо Ней чев), и прик ри то, на вой на та (Д. Вел чев), на вън ш ни те ра бо ти (П. Стай нов); из вър ш ва ни те убийс т ва и прес тъп ле-

ния ос та ват без на ка за ни, за що то МВР, м-во на пра во съ е ид-то, сле до ва те ли, про ку ро ри, съд, без дейс т ву ват; Спи ра не на

всич ки не ко му нис ти чес ки вес т ни ци, нес во бо да на сло во, съб ра ния, ми тин ги; За кри ти ка: арест, а мо же и из чез ва не; Не нуж на вой на в Югос ла вия, и в Ун га рия, пър ва та с 16 461 за ги на ли и ра не ни, вто ра та с 34 000; Чър чил ис ка да пре дот-в ра ти учас ти е то ни в Ун га рия, и в реч в пар ла мен та каз ва,

че учас ти е то е не же ла тел но за Ан г лия и САЩ, и че то не ще по доб ри по зи ци я та ни при сключ ва не на ми ра; През м.

сеп тем в ри 1944 г. из ли за На ред ба-за кон за съ деб ни убийс т-ва чрез На ро ден съд, а в на ча ло то на м. де кем в ри Указ за кон цен т ра ци он ни ла ге ри, под пи сан от ми нис т ри те и ре ген-

ти те; От м. сеп тем в ри 1944 г. до м. май 1950 г., ди ви зия КГБ, от 3 пол ка, 14 400 пе че ни убий ци, и те ро рис тич на та

ми ли ция, дър жат на власт пра ви тел с т ва та. На ми ли ци я та са да де ни 6 тан ка мо дел Т-4, 23-тон ни, пар ки ра ни в ле во от

те а тър Тру дов фронт, на то га ва за дъ не на та ули ца до Пер лов-с ка та ре ка; Фак ти чес ки, ко ман ди ри н апол ко ве, и ше фо ве

на ми нис тер с т ва, са тай ни те съ вет ни ци, на ко и то ни кой не им виж да очи те. СССР ог раб ва дър жав но иму щес т во: от во ен ни скла до ве са от в ле че ни 3 500 000 бо ту ши, 800

000 вой ниш ки ко же ни ко ла ни, по 1 400 000 ши не ли, лет ни шап ки (ке пе та), зим ни шап ки (Кру мов ки), лет ни уни фор ми, зим ни уни фор ми; От в ле чен е шу мен с ки ят об що войс ко ви ка ми о нен полк с 80 но ви три тон ни “Опел-Блиц” ка ми о ни,

всич ки те во ен ни ко ра би, 140 000 то на тю тюн на ба ли, мно-го во ен ни про до вол с т ве ни сто ки; В сгра да та на I и V мъж ки

гим на зии, на ул. “Ста ра пла ни на”, в съб ле кал на та на гим-нас ти чес кия са лон, с по ли ра ни дреш ни шкаф че та и лъс кав дъ бов пар кет, дър жат 4 от к рад на ти от Ун га рия кра ви, и с

119

ЗИС-5, доб ра ма шин ка, са мо раз г ло бя ва ща се в дви же ние, от п ред в ка би на та, се ди шо фьо ра, и во зат ба ли се но, ка то

меж ду ба ли те и шо фьор с ка та ка би на с гръб към ба ли те, ка-то ку че та в ка ру ца, се дат три вой ни ка на от кър те на от ки но-са ло на на гим на зи я та ре ди ца от три ки нос то ла; Про дъл жа ва-не с 7 го ди ни на ку пон на та сис те ма за прех ра на и об лек ло;

Съз да ва не на тай ни ма га зи ни за пар тий ни чле но ве, ко и то след под пис ва не на кон к рет на бе леж ка от пар тий ния сек-

ре тар, тай но ку пу ват на без це ни ца хра ни, об лек ло, обув ки; Ре ген та Т. Пав лов (от Щип), в края на м. сеп тем в ри 1944 г., и ми нис тър Д. Тър пе шев, пуб лич но каз ват, че ма ке дон ци те не са бъл га ри, и че Пи рин с ка Ма ке до ния ще се пре да де

на Югос ла вия; През м. ок том в ри 1944 г., на бъл га ро у би е ца ген. Све то зар Ву ко ма но вич (Тем по) и не го вия Щаб, Во ен но-

то ми нис тер с т во пре да ва ар хи ва на во ен но то ра зуз на ва не на 5-та Бъл гар с ка ар мия, дис ло ци ра на в Ма ке до ния, и Тем-по на у ча ва име на та на всич ки дос той ни и доб лес т ни бъл га-ри, и за 2-3 го ди ни Тем по из т ри ва оит ли це то на зе мя та 25 000 ду ши; В Бъл га рия, ра бо та та на Тем по по ма ке дон с ка ли ния, е из вър ше на от пол ков ни ци те от ДС Лев Гла вин чев

и Пе цо Трай ков, брат на вар нен с кия ка фе джия, бъ дещ шеф на БЗНС, и пре зи дент на Бъл га рия, Ге о р ги Трай ков, и три ма та от Ма ке до ния. Два ма та пол ков ни ци са ръ ко во де ни от Ан тон Югов и Трай чо Кос тов, а те от Г. Ди мит ров. Не ма зна че ние, че и шес ти ма та са от Ма ке до ния, от зна че ние е да са от БКП и БЗНС; В го ле ми те гра до ве на си ла вкар ват в къ ща та ти на е ма тел, кой то не си из б рал, кой то не мо жеш да из го ниш, кой то пла ща сме шен на ем, кой то мо же да те те ро ри зи ра как то си ис ка, ако е кош чо век; Но да же и да

е до бър, из вес т но е, че род ни ни не мо гат да жи ве ят в ед но жи ли ща, а да не го во рим за чуж ди хо ра. Вкар ват та ра леж,

и ако е и кла со во осъз нат, ид ват съв сем ло ши дни. То зи на-е мен ре жим се при ла га до 1977 г. и съз да ва ло ша жи лищ на

120

сре да и па ра док са: че ти рис тай ни и пет с тай ни апар та мен ти са по-ев ти ни от ед нос та ен.

Ру мъ ния, Ун га рия, Ис точ на Гер ма ния, са во ю ва ли в СССР, Бъл га рия не, но са мо в нея има На ро ден съд, с фан тас тич-ни чис ла, съ деб ни убийс т ва 2730, без п ри чин но осъ де ни на зат вор 6870. В две те не нуж ни вой ни, за ги на ли, и ра не ни, об що, са 50 414. През 1946 г., ве ро я т но в края на го ди на-

та, а мо же би, в на ча ло то нйа 1947 г., пра ви тел с т во то пуб ли-ку ва и да ва на меж ду на род ни ор га ни за ции, след ни те дан ни за жер т ви те на Бъл га рия през Вто ра та све тов на вой на: за ги-на ли (уби ти и из чез на ли) вой ни ци и офи це ри 18.8 хи ля ди, за ги на ли (уби ти и из чез на ли) ци вил ни 140 хи ля ди, об що

158.8 за ги на ли во ен ни и ци вил ни (стр. 57-59 на № 72). Ка то от об що то чис ло на за ги на ли и ра не ни во ен ни 50 416, из ва-дим чис ло то 18.8 хи ля ди, за ги на ли (уби ти и из чез на ли), след-ва, че ра не ни те вой ни ци и офи це ри са 31 616. Знае се, че при бом бар ди ров ки те са за ги на ли 3000 ци вил ни. Сле до ва-тел но, от кур шу ми те на пе та та ко ло на са за ги на ли 137 000

(140 000 3000 = 137 000) ци вил ни. Кол ко са след 1 яну а ри 1947 г. кон ц ла ге рис ти те, кол ко от тех са ум ре ли в ла ге ри те, кол ко са ек зе ку ти ра ни, и зат во ре ни, с при съ ди за по ли ти-чес ки прес тъп ле ния, не се знае. За що бро ят на жер т ви те на пе та та ко ло на в Бъл га рия, в срав не ние с жер т ви те на

Ру мъ ния, Ун га рия, Ис точ на Гер ма ния, е та ка го лем. За що бро ят на жер т ви те се крие, за срам, и от СДС, и от НДСВ. За що е та ка. На пър вия въп рос от го во ра е: за що то са мо тя е уп рав ля ва на оит та ки ва пре да те ли, и пе че ни убий ци, ка то Гер ги Да мя нов (Бе лов), н-к “Кад ри” на КИН, Сте ла Бла го е-ва (Стел ла), зам.-н-к “Кад ри” на КИН, Трай чо Кос тов, Ан тон Югов, Въл ко Чер вен ков. За раз ли ка от дру ги те ком пар тии,

за що са мо БКП во ди та ка ва по ли ти ка, за що тя во ю ва с

121

соб с т ве ния си на род, и Оте чес т во, за що тя е го ле мо ко ти-ло на пре да те ли. За що то е ог ла ве на от гор на та сед мор ка. На вто рия въп рос “от го во ра” с въп рос: Ис кам да по пи там г-н Си ме он Сакс-Ко бург-Гот с ки, с ко го то ис ка ме да не ма

за ра ди срам, 70-хи ля ден град с име Ди мит ров г рад, и през м. юли 2003 г. в Пер ник да се вди га па мет ник на Г. Ди мит-ров, та ис кам да те пи там, мой Кня же, с ко го то, със теб, и със сес т ра ти, за е д мо,с ме при вет с т ву ва ли Ге о р гьов ден с ки, и Ки рил-Ме то ди е в с ки, па ра ди, ти, и сес т ра ти, от пър вия

етаж на Ес тес т ве но-ис то ри чес кия му зей, край ния лев про-зо рец, аз, на плоч ни ка, на от с рещ ния ъгъл, пред сгра да та на Чи нов ни чес ко то зас т ра хо ва тел но дру жес т во, от къ де то, ма хам с ръ ка, на Теб, На деж да та на Бъл га рия. Ис кам да те пи там, Цар мой, на ко го то, на Твоя Рож ден ден през 1946 г., вли зам в дво ре ца, и си сла гам гла ва та в тор ба та,

за Теб, и за Бъл га рия, и в лук соз на та Поз д ра ви тел на кни га се под пис вам, на пъл но чет ли во, “Ива нъ Ли ло въ”, а всич ки

дру ги сла гат под пи си-зав ран тул ки, за да не се знае кой се е под пи сал. Та ис кам да знам, за що да не се раз к ри ват, ар хи-ви те на МВР, и дру ги ар хи ви, всич ки ар хи ви, за що на ро да

да не знае как ви пре да тел с т ва е вър ши ла БКП. За то ва ли, за да има фал ши ви ку ми ри-фаш ки е ни бръм ба ри, ко и то во дат до то ри ще. Аб со лют но съ щия въп рос за да вам и на СДС, и

на БСП.

От всич ки не час т ни биб ли о те ки са из зе ти, и уни що же ни, хи ля ди ис то ри чес ки, по ли ти чес ки, фи ло соф с ки, ико но ми-чес ки, ре ли ги о з ни, кни ги, от 3500 заг ла вия. Ма ке донския

на у чен ин с ти тут е зак рит на 15 март 1947 г. Не го ва та бо га-та биб ли о те ка, 28 000 то ма, и не го вия бо гат ис то ри чес ки

ар хив оит до ку мен ти, 17 000 хи ля ди пър во о б раз ни (ори ги-нал ни) до ку мен ти, са пре да де ни на сър бо ма ни те, си реч на

122

ма ке до нис ти те, в Ско пие, та те да ги кри ят, или уни що жат, и да мо гат да раз п рос т ра ня ват лъ жи за на род нос т ния със тав

на на се ле ни е то. Про ве де ни са 4 при ну ди тел ни дър жав ни за е ма за “ин дус т ри а ли за ция”, а в същ ност за зап ла ти на сто-ти ци те тай ни съ вет ни ци, зап ла ти 14 пъ ти по-го ле ми. Съ вет-

ни ци те не са на ку по ни, ку пу ват на без це ни ца от зак ри ти те ма га зи ни, по-точ но, во зат им, хра ни. Об лек ло ку пу ват, кол-ко то ис кат, на без це ни ца. За дър жав ния за ем, все ки, тре бе

да да де ми ни мум ед на зап ла та, или ед на пен сия, ина че ло шо му се пи ше. След за е ми те ог раб ват всич ки на лич ни па ри, и всич ки те спес тя ва ния, с две па рич ни “ре фор ми”.

Ми нис тър А. Югов, с наг ло без с ра мие, пуб лич но, обяс ня ва, че на ро да има мно го па ри, и за то ва има не дос тиг на хра на,

об лек ло, обув ки, и за то ва още ще има ку пон на сис те ма. Раз в ра ща ват мо рал но, и по ли ти чес ки на ро да. През 1951-1952 г., за наг ни та не на страх, в все ка око лия, а те са 89

око лии, има мон ти ран съ де бен про цес сре щу не ко му нис ти, с 7-8 до 14-15 смър т ни при съ ди, ко и то при съ ди, до ед на,

са из пъл не ни. Пар ти за ни-гър ци “сви де тел с т ву ват” на зак ри ти про це си, сре щу офи це ри, за да бъ дат осъ де ни и раз с т ре ля-ни. Пол ков ник Ри зов е осъ ден, и раз с т ре лян, за що то пред

не го, не го ви вой ни ци уби ват ци ви лен грък, кой то ско ро пре-ди то ва, под ло е убил те хен дру гар, сто ящ на пост. Един от ма гис т ра ти те-убий ци на полк. Ри зов се раз хож да из Со фия.

При две те не нуж ни вой ни Бъл га рия да ва 50 461 за ги на ли (уби ти и из чез на ли) и ра не ни. Ви нов ни ца та за то ва, БКП,

ще под дър жа те за та, че те зи жер т ви не са нап раз но да де ни, за що то Бъл га рия не е на ма ле на те ри то ри а л но, и Съ вет с кия

съ юз за паз ва Бъл га рия. САЩ и Ан г лия пре ду гаж дат, че БКП, и СССР, ще лъ жат, и на кар ват Гър ция да ис ка пре мес т ва не-то на гра ни ца та по на се вер. Та зи те ри то ри а л на пре тен ция,

123

на мир ни те пре го во ри, е пос та ве на на гла су ва не, и САЩ, Ан г лия, и СССР, гла су ват, ЕДИ НО ДУШ НО, про тив гръц ка та пре тен ция. Та ка те по каз ват, че три те дър жа ви за паз ват те-ри то ри я та на Бъл га рия. Ако Бъл га рия не бе да ла 50 4661 жер т ви, СССР ще ше да ги да де. БКП пред по чи та Бъл га-

рия да да де 50 461 жер т ви, вмес то СССР. Ся каш, в БКП, не ма бъл га ри.

Ча сов ни ци нйе се про да ват. Нуж да та от тех е го ле ма, осо-бе но от ръч ни ча сов ни ци. Във в. “Ра бот ни чес ко де ло”, и във в. “От. фронт”, пи ше, че в СССР са про и з ве де ни

мно го сит ни съч ми, тол ко ва сит ни, че 80 000 броя се съ-би рат в мал ка киб ри те на ку тий ка. В СССР за поч ва ма со-во про и з вод с т во на ръч ни ча сов ни ци с съч ме ни ла ге ри,

вмес то с скъ по цен ни ка мъи.

Хле нът е с ку по ни 400 гра ма, за ТФР (теж ко-фи зи чес ки ра бот ни ци) 800 гра ма. Във вес т ни ци те пи ше, че е съз-да де на не зам ръз ва ща три го диш на пше ни ца, с 6-8 кла са на стрък. В все ки пше ни чен клас има по ве че зър на от

зър на та на до се гаш ни те кла со ве. Та ка, се еш един път на три го ди ни, жъ неш все ка го ди на по 6-8 кла со ве от стрък, и все ки клас е с по ве че зър на. Съз да ден е до мат кол ко то ма лък пъ пеш. Ку пон на та сис те ма е от ме не на през 1952 г., ве че се про да ват ръч ни ча сов ни ци, но швей цар с ки, и с ка мъ ни, а съ що та ка и нож че та за бръс не не. 10-11

зап ла ти стру ва един ръ чен ча сов ник. Аме ри кан с ки те вой-ни ци се на пи ват с Ко ка-ко ла и те ро ри зи рат оку пи ра ни те стра ни. Ос вен то ва, из на сил ват же ни те. Там има не до и-мък, без ра бо ти ца, ха ос, стач ки. Ян ки те зав ла де ват све та.

124

нап ри мер, от ан г лийс ка та им пе рия е ос та на ло са мо един ос т ров. Ан г ли ча ни те та ка са за дъл же ни на аме ри кан ци-те, че да же да про да дат пан та ло ни те си, не ма да из п ла-тът дъл га си и след 15-20 го ди ни. Тру де щи те се от цел

свет сте гат ре ди ци те си, и с гор дост и на деж да гле дат на СССР га рант на ми ра и сво бо да та на на ро ди те. В вът-ре шен план на ро дът е мно го бла го да рен на На род на та

власт, и се от п ла ща с тру до ви ус пе хи по всич ки фрон то-ве. За да е по ка же кол ко се е про ме ни ла стра на та, име-на та на мно го гра до ве, сто ти ци се ла, и на 60 про цен та от ули ци те, са сме не ни. Вар на се каз ва Ста лин, Доб рич

Тол бу хин, Шу мен Ко ла ров г рад, Ца ре во Ми чу рин, Гор на Джу мая Бла го е в г рад, Лъ же не Ве лин г рад, Ра ков с ки Ди-мит ров г рад, Пер ник Ди мит ро во, Кар ло во Лев с киг рад,

Но во сел с ци Елин Пе лин, Бо ри сов г рад Пър во май, Фер-ди нанд Ми хай лов г рад. Про да ва чи те на про чу та та “вар-

нен с ка мен та” са зат руд не ни. Ако про дъл жат да каз ват че про да ват вар нен с ка мен та, зна чи са про тив Вар на да се каз ва Ста лин, ако каз ват “ста лин с ка мен та”, каз ват опас-на ис ти на. Ско ро, за е д но с ис ти на та, из чез ва и мен та та.

Чер но мор с ко то крайб ре жие е гра нич на зо на, как то и зе ми те до юж на та гра ни ца. За да се оти де в Ста лин, или Бур гас, тряб ва да се взе ме от ми ли ци я та “от к рит лист”, за кой то се по да ва мол ба три дни пре ди пъ ту ва не то, и

се по лу ча ва ден пре ди пъ ту ва не то. Ни кой не ма пра во да има в дви же ние, лек ав то мо бил, или ка ми он. Дър жав на ле ка ко ла, или ка ми он, за да оти де в друг ок ръг, нап ри-мер в Ди мит ро во, съ що треб ва да има от к рит лист. На-ци о нал ния триц вет не се виж да, са мо чер ве ни зна ме на. Полк. Хрис тов, ко ман дир на Хас ков с кия полк, е осъ ден

на 10 го ди ни зат вор, за що то за по вед ва над ка зар ма та да има са мо триц вет. С цве ту що здра ве, той не из ли за жив

от зат во ра. Нав се къ де по ули ци те се раз ле пе ни ху до жес т-

125

ве ни пла ка ти, фор мат 130/100, на ху ба ва хар тия-кар тон, с ху бав цве тен пе чат. На тъм но-ка фе но-оран жев фон, в 85% аванс, и 15% про фил Ста лин, свет ло си во-гъ лъ бо ва кур т ка, без шап ка, са мо с три злат ни звез ди на Ге рой на Съ вет с кия съ юз в ле во, с за мис лен дру же лю бен пог лед, с вдиг на та дес на ръ ка, с ле ко на со чен на до лу по ка за лец, в по за на рим с ки те им пе ра то ри, са мо че не в цел ръст, а до края на кур т ка та. В гор ния лев ъгъл, с не го ле ми ед нак-

во рав ни бе ли бук ви, на два ре да, на пи са но по рус ки: “СТА ЛИН, СВЕ ТИЛ НИК (све точ) НА КО МУ НИЗ МА”, по-на-до лу, на пи са но по съ щия на чин: “СТА ЛИН”, “КО РИ ФЕЙ НА НА У КИ ТЕ”. То зи ху бав пла кат се про да ва по всич ки

кни жар ни ци, и е мно го еф тин. Яд ме е и се га, че не за ку-пих сто броя. Щех да про дам 95 броя по 100 до ла ра.

Сър бия, ко га с тур с ка, ко га с рус ка, ко га с ав с т ро-рус ка, по мощ, кър ти от Тур ция ка мък по кка мък, и на се ле ни, и ги при ба вя към ос но ви те на мал ка та дър жа ви ца на

мал ка та на ция. До 1879 г. е от кър ти ла: Срем, Бел г рад с ка об ласт, Го ле мо-Мо рав с ко, Ти мош ко, Ниш ко, до ли на та на р. Бъл гар с ка Мо ра ва. Се га ис ка да кър ти ка мък по ка мък

от Ма ке до ния, с съ ща та обос нов ка, а имен но, че там жи ве ят са мо сър би, ма кар че мно го доб ре знае, че не ма ни как ви сър би. Тъй ка то се га от кър т ва не на ка мъ ни мо-же да ста не пре дим но с по мощ от на се ле ни е то, тър си се на чин да се по я ват сър би, но то ва нас та ва. То га ва ми нис-тъ ра, и дип ло ма та, пфор. Сто ян Но ва ко вич, да ва след на-та идея: “По-ефи кас но е, по не ка къв на чин, да на ка ра ме

126

на се ле ни е то да ка же, че не са бъл га ри, че са ма ке дон ци, и пос ле лес но ще ка же, че са сър би.” Сръб с ко то пра ви-тел с т во не въз п ри е ма та зи идея. Въз п ри е ма я през 1902 г. Ру сия, през 1919 съ вет с ко то пра ви тел с т во и КИН, и е

на ло же на от КИН на Ти то в 1942 г.

Ро де ния в Ма ке до ния бед няк Кръс тьо Пет ков Ми сир ков, е мър зе лив, и ис ка да се за ни ма ва с по ли ти ка. Сре щу каз-

ва не “Аз съм сър бин”, по лу ча ва сти пен дия, и за вър ш ва гим на зия в Сър бия. Ако не кой да де па ри, мо же да ка же,

по си ла та на пра ви ло то: “Ед но ми га не сто гро ша”, че е ес ки мос. По ду шен от Ру сия, през 1902-1903 г. е не ин хран ту те ник в Пе тер бург, къ де то на пис ва, за е д но с хо ра на вън ш но ми нис тер с т во, кни га, и след одоб ря ва не на

ръ ко пи са, снаб ден с па ри за из да ва не на кни га та, прис-ти га в Бъл га рия. През 1903 г., в Со фия, в ма лък фор мат (№ 4), с не го во то име ка то ав тор, в XI+147 стра ни ци,

из ли за “За ма ке дон ц ки те ра бо ти”. В кни га та се каз ва, че ге о г раф с ко то по ня тие ма ке до нец е на род нос т но по ня тие,

че ма ке дон ци те не са бъл га ри, и то ва е га ран ти ра но с ис то ри чес ки лъ жи. Се га та зи кни га е нас тол на кни га на ма ке до нис ти те, и Ми сир ков е сме тан за ба ща на ма ке-

дон с кия на род. Но то зи ба ща, през пе ри о да 1917-1924 г. за поч ва да плю ва де те то си: по я вя ват се в пе ча та, глав но в се ри о з ния в. “Мир”, око ло 10 ста тии, в ко и то каз ва, че не ма ма ке дон с ки на род, че ка за но то в кни га та е ед но пог-

реш но ув ле че ние. Раз би ра се, ма ке до нис ти те не каз ват ни то ду ма за ста ти и те. В 1925 г. Ми сир ков уми ра. През 1968-1970 г., в спи са ние Ис то ри чес ки прег лед, из ли за

ху ба ва ста тия за кни га та, и ста ти и те, на Ми сир ков, от Ни-ко ла Ве лев, 22 стра ни ци, ко я то днес, ВМРО не се се ща

да из да де.

127

В м. яну а ри 1919 г. на тай ни те чле но ве на БКП и аген ти на КИН, Гьор че Пет ров и Ди мо х. Ди мов, е на ре де но, да ов ла де ят и ма ке до ни зи рат ръ ко вод с т во то на ВМРО. Ка то де пу тат от БКП, през 1922-1923 г., Ди мо х. Ди мов в пар-ла мен та го во ри, че ма ке дон ци те не са бъл га ри, въп ре ки че от не го има 15-20 ста тии в об ра тен сми съл. Ето как, ка от ста неш член на БКП, се из к ри вя ва ду ша та. Спо ред КИН има са мо ми зийс ка, доб ру джан с ка, тра кийс ка, ро-

доп с ка и ма ке дон с ка на ция, не ма бъл га ри, има: ми зий ци, доб ру джан ци, тра кий ци, ро доп ци, и ма ке дон ци. Г. Пет-

ров и Д. х. Ди мов не мо гат да ов ла де ят ВМРО, и КИН, в на ча ло то на 1924 г., на реж да, да се об ра зу ва ма ке до нис-т ка та ВМРО (Обе ди не на). То ва го пра ви ге не рал ния сек-ре тар на КИН В. Ко ла ров, и не го вия под чи нен, ре зи ден та

на КИН в Ев ро па, Г. Ди мит ров. От 1919 г., до раз па да на СССР на 25 де кем в ри 1991 г., по зи ци я та на КИН, на

КИН От дел на КПСС, на Съ вет с кия съ юз, е ма ке дон ци те не са бъл га ри. Тъй ка то Ми сир ков е са мо ед но оръ дие на Ру сия, той не мо же да бъ де ба ща на ма ке дон с кия

на род. Ис ка те, или не ис ка те, гос по да ма ке до нис ти, ма-ке дон с кия на род има три ма ба щи: Ру сия, КИН, СССР, и един пас т рок (на ло жен, до ве ден, ба ща) Ти то ва Югос ла-вия. И вие, ма ке до нис ти, тре бе да ис ка те да има те три

ба щи и пас т рок, за що то сте по чув с т ва ли, че с три ба щи, и пас т рок, ко ре ма ви на ги е пъ лен.

През Вто ра та све тов на вой на мал ка та Ма ке дон с ка ко му-нис ти чес ка пар тия, на че ло с Ме то ди Ша ра тов, не се под-чи ня ва на шо ви нис тич на та Югос лав с ка ком пар тия, чи я то по зи ция е, че ма ке дон ци те не са бъл га ри. Ти то се оп лак-ва лич но на Ста лин, и на КИН. Ша то ров, и це ло то ръ ко-вод с т во, от го ва рат, че: “Ние СМЕ бъл га ри, и ще се би ем сре щу фа шиз ма ка то част от БКП.” Гор ки те, ма ке дон с ки дру га ри, те ще участ БКП как се оби ча на род и Оте чес-т во! Те не зна ят, че за та ко ва не що, БКП да ва кур шум в гър ба. Те не зна ят, че та ка на ре че на та бор ба сре щу ле во сек тан т с кия курс, и за бол ше ви за ция на пар ти я та,