Софийски университет „Св. Климент Охридски”Софийски университет „Св. Климент Охридски”

К У Р С О В А Р А Б О Т А

на тема:

Най- известните природни паркове и

защитени видове в Китай

Студент:

Виделина Йорданова Тодорова

фак. № 265

специалност: китаистика

Научен ръководител:

Екатерина Пейковска

Съдържание:

1. Въведение

2. Хуанлун 黄龙

3. Уолонг 武隆

4. Хуаншан 黄山

5. Джандзядзие 张家界

6. Санциншан 三清山

7. Изполазвана литература

Въведение

В съвремието ни сме свидетели на създаването на космополитни градове,

феноменални технологически открития и грандиозни архитектурни паметници, за

които чуваме всеки ден. Но за съжаление, всичко това нанася огромни щети върху

природата. Природата, която ни е дала живот и го поддържа. Целта на курсовата ми

работа е да представя най-известните и забележителни природни паркове и резервати в

Китай, както и най-емблематичните защитени видове, които те пазят.

Китай е огромна страна и в нея се срещат почти всички климатични зони в света.

Това определя и разнообразието на животинския и растителния свят. Тук обитават

6266 вида гръбначни, като от тях 2404 са земни, а 3862 – риби. За съжаление обаче,

земеделието, урбанизацията и замърсяването на околната среда, причинено от

индустриализацията са нанесли страшни поражения върху природата, в следствие на

което множество животни са записани в Червената книга на Китай. Сега в Китай има

около 300 защитени от държавата резервата, които покриват 1,8% от земята. Част от

защитените животни могат да се намерят в менюто на южен ресторант, като змии,

саламандри, маймуни и мечки.

Най-популярното и “китайско” животно е гигантската панда （大熊猫） , която е и

символ на Китай. Други застрашени видове са златната маймуна, златния лангур,

мускусния елен, снежния леопард, манджурския жерав, червенокракия ибис, белия

делфин /за пръв път е открит през 1980 г. в река Яндзъ и е предизвикал огромен

световен интерес/, яндзкия алигатор.

Якът и овцата Аргали са от типичните домашни животни на китайците.

В северната част се срещат елен, лос, мускусен елен, кафява мечка, самур и усурийски

тигър. На юг има изключително разнообразие от птици, животни, рептилии и

буболечки. На запад в пустините основно превозно средство си става камилата, а в

Тибет – якът. В Сишуанбанна, може би най-интересният район на Китай в пров.

Юннан （ 云 南 ） се среща азиатски слон, по малък от африканския.

От птиците често срещани са: патица, жерав, дропла, лебед и чапла /сив рибар/.

В Китай и флората е многообразна. Само висшите растения наброяват 32 хил.

Вида. Сред тях на практика се срещат всички растения, характерни за студената,

умерената и тропическата зона на Северното полукълбо. Дървесните са над 7000 вида,

като 2,800 са дървета. Уникални за Китай са глиптостробовидна метасеквоя, китайски

глиптостробус, китайска аргирофила, куннингамия, лъжелиственица, сребърна ела в

Гуансиджуан, тайванска флузиана, фудзиенски кипарис, давидия, евкомия, “сишу”. От

всичките изброени, лъжелиственицата, заедно с други 4 редки вида дървета широко се

употребява в парковото изкуство на Китай. Тук има 2000 вида растения, които могат да

се ядат и повече от 3000 лекарствени растения. Най-ценни от тях са чанбайшанският

женшен, тибетският сафлор, лициум от Нинся и гинура от Юннан и Гуейджоу. Китай е

богат и на цветя и декоративни растения. Най-красив е пион , божурът, който се смята

за “цар на цветята”. Всички тези природни богатства трябва да бъдат запазени и

ценени. Резерватите и природните паркове, пръснати из цялата територия на Китай,

спомагат безусловно за това.

Първият китайски резерват е основан през 1956 г. в планината Динхушан,

провинция Гуандун.А откритият през август 2000 г. резерват на Трите реки (Сандзян) е

най-големия по площ (31,600 кв.км.), най-високо разположения (средна надморска

височина 4000 м.), с най-висока концентрация на видово многообразие в страната.

Този резерват се намира във Фуди, в Тибетското плато, при източниците на реките

Яндзъ, Хуанхъ ( Жълтата река) и Ланцандзян. Към края на 2002 г. на територията на

цялата страна има общо 1757 естествени резервата от различен тип с обща площ

132,950,000 хектара,което е 13.2% от територията на Китай.

Тези резервати играят много важна роля за подхранване на водните източници,

опазване на почвата, намаляване на пясъчните бури, подобряване на местния климат.

Също така имат огромен принос за опазване и защитаване на редки видове животни и

растения. Най-много резервати има в провинция Юннан- 152 с обща площ 2,800,000

хектара. 22 други резервата, между които Чънлун и Деветте ждрела (Дзиуджайгоу) в

Съчуан, планината Чанбайшан в Дзилин, планината Динхушан в Гуандун, реката

Байшуейдзян в Гансу, са вписани в списъка на “Световни биорезервати” на Комисията

за образование, наука и култура на ООН.

中国的 国家公 园

Хуанлун 黄龙

Хуанлун (в превод от китайски език - „жълтият дракон“) е живописен резерват,

известен с многобройните си езера в различни цветове и форми, и най-вече със своите

травертинови тераси. Травертинът е вид варовик,

който обикновено се отлага от водата на термални минерални извори. Хуанлун е

разположен във високопланински район в северозападната част на провинция Съчуан,

приблизително на 200 километра северно от град Ченду. В резервата живеят редица

редки животни, като например гигантската панда и златистата чипоноса маймуна.

Разреденият във вода калцит в течение на хилядолетия е кристализирал и отсядал

върху различни повърхности, образувайки травертинов ландшафт: езера, водопади,

пещери. Най-голям брой подобни обекти са съсредоточени в долината Хуанлунгоу.

Там се е сформирал 1300-метров травертинов праг с ширина между 40 и 122 метра.

Хребетообразният релеф на прага по естествен начин способства за отсядането на

калциевия карбонат под формата на „бордюри“, във вътрешността на които се

образуват водоеми. Водата се стича надолу по склона и формира травертинови

прагове. Тези прагове са главно със златист цвят, но различните примеси на места им

придават млечнобял, сив или тъмнозелен оттенък. Ако се погледне надолу от върха на

разположения около долината хребет, в посока към златистите травертинови тераси и

блещукащата вода, човек има чувството, че вижда гигантски жълт дракон.

Най-красивият комплекс езера е Усайчи или както ги наричат още „очите на

Хуанлун”. Те са разположени на 3576 м надморска височина, върху обща площ от 21

000 кв.м. Комплексът се състои от 693 цветни езера и е най-големия подобен в

Хуанлун. Под слънчевите лъчи езерата блестят в бяло, пурпурно, синьо, зелено и

стотици други нюанси. Водата в Усайчи е изворна, а не е образувана в резултат на

топенето на снеговете. Затова дори през зимата тя е синя.В миналото в Хуанлун е

имало три стари храма – преден, среден и заден. От предният сега има само останки. В

средния има пет зали. Той е построен през династия Мин, с изящни будистки статуи.

Задният храм е даоски. Той се намира близо до езерата Усайчи и също е строен през

династия Мин.

В Хуанлун, в долината Моуни, се намира водопадът Чжага, който пада от

височина 93 метра и е с ширина 40 метра. Оттук започва и река Фуцзян, която е

интересна със своето праволинейно основно течение и множеството извиващи се

притоци. В местността Хуанлун се намира и планински връх, койo достига височина

над 5500 метра, и който целогодишно е покрит със сняг.

Хуанлун е разположен във

високопланински район в

северозападната част на

провинция Съчуан. Общата

площ, която заема е 1830 кв.км.

Всяка година той привлича

милиони посетители. Местните

хора дори имат поговорка:

„Красотата на Хуанлун не идва

от разказите на екскурзоводите,

а от краката на туристите.” През

1992 г. е включен в Списъка на

световното наследство на

ЮНЕСКО.

Уолонг 武隆

Националният природен резерват Уолонг е защитена територия, разположена в

окръг Уънчуан в провинция Съчуан. Основана през 1963 г., природният парк се

разпростира на площ от около 200 000 хектара, заемащи предимно източното подножие

на планината. Резерватът е ситуиран в преходната територия между Чинхай,

Сечуанския басейн и Тибетската планина. От 2006 г. Уолонг е част от световното

природно наследство на ЮНЕСКО. Резерватът съдържа 17% от биологичното

разнообразие на Китай, което го прави изключително ценен за цялата страна. Ловът и

дърводобивът са абсолютно забранени, а събирането

на редки растения се контролира и е внимателно регламентирано.

В „Уолонг” живеят застрашени видове животни като гигантската и червената панда,

снежният леопард, златната тъпоноса маймуна, тибетският макак , азиатската черна

мечка, златният фазан и

дървесният гълъб.

За съжаление заради

многобройните туристически

посещения и нарастване на

местното население резерватът е изправен пред безпрецедентна заплаха. С помощта на

сателитни снимки специалисти са изчислили, че степента на унищожение на парка сега

е по-висока, отколкото преди създаването му. Човешкото влияние тук оказва негативно

влияние и върху най-голямата ценност на резервата – прочутата популация на

гигантски панди, които са застрашени от изчезване. Паркът е основан именно с тази

цел- да запази и въобнови драстично намаляващата популация на голямата панда.

Често срещно разбиране е било, че най-добрия начин за спасяването на андите е да

бъдат поставени и отглеждани в клетки. Но това задълбочило проблема. За щастие,

през 90-те години на 20 век са приети редица закони, които значително подобряват

начина и условията за живот на пандите. Популацията им се разширява значително, но

те все още за рядък вид, застрашен от изчезване.

За щастие, през 90-те години на 20 век са приети редица закони, които значително

подобряват начина и условията за живот на пандите. Популацията им се разширява

значително, но те все още за рядък вид, застрашен от изчезване.

Голямата панда наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял бозайник

от семейство мечки, който се среща гористите местности в Западен и Централен Китай.

Храни се предимно с бамбук. Преди е била поставяна в семейство Енотови заедно с

вида Малка панда, но днес обикновено е класифицирана в семейство Мечки. Имало е

предложение тя да се обособи в собствено семейство, наречено Пандови. Аргументи за

това са устройството на черепа и на зъбите, които не приличат на тези на мечките.

Разпространена е в Китай, обявена е за национално съкровище. Обитава планинските

бамбукови гори.

Около 1600 представителя на видовете гигантската и обикновената, наричана още

малка или червена панда, обитават територията на Уолонг . Единственият начин видът

да се опази е изграденият в началото на 80-те години на миналия век център за

развъждане на панди. Работещите в центъра развъждат представители на вида, след

което ги пускат в естествената им среда.

Сред другите им задължения влиза още грижата за пострадали животни, както и

задължението да предоставят видове на зоологически градини. Центърът се е

превърнал и в учебно заведение, където всеки, който иска, може да се обучава как се

развъждат диви животни.

Представителите на фауната в територията на резервата са над 50 вида различни

бозайници и 300 вида птици. Общо 29 застрашени вида се пазят в „Уолонг ”. Освен

животните тук може да се види и невероятната красота на около 4000 растителни вида,

които цъфтят различно през всички сезони на годината.

За да помогне на пандите да оцелеят, Китайското правителство и други свързани

със защитата на дивата природа организации създават специален развъден център в

сърцето на резервата - China Conservation and Research Center for the Giant Panda

(Китайски център за съхранение и изучаване на гигантската панда). Тук се грижат за

няколко червени и повече от 50 гигантски панди. Много от тях са спасени след

наранявания или болест. Учените се стараят да научат повече за това как пандите

отглеждат своите малки. В това е и надеждата за спасяването им от изчезване.

Изследователският център в резервата „Уолонг” е най-успешният в света за

развъждане на гигантски панди. Много от тях могат да се видят в повечето зоо паркове

в света.

Друг интересен представител на защитените видове в природния парк Уолонг са

златистите чипоноси маймуни. През 30-те години на 20 век те са обявени за

застрашен от изчезване вид. Причината за драстичното намаляване на популацията на

златистите чипоноси маймуни е безразборното ловуване за ценната им козина,

изсичането на дървестни

местности, което ги

оставя без дом. Също

така убиването им,

свързано с прехрана и

изпозване в местната

медицина прави този вид

изклюително рядък

особено през 60-те

години на 20 век.Те се срещат в Южен и Централен Китай. Но най-голямата популация

на тези примати обитава именно това място. Макар и най-голяма, тя все още е твърде

малка, за нормалното продъжаване на популацията- по-малко от 750 групи по 20

оцеляват на свобода в природата. Маймуните живеят на височина от 1500 до 3000

метра. Зимата тук често е студена и неприветлива, затова тези симпатични видове се

наричат "снежни маймуни.

Хуаншан 黄山

Хуаншан се намира в южен Китай и е известна в целия свят с красотата си,

както и е едно от най-важните световни природни наследства. Преди тя се е

наричала Черната планина заради лъскавите черни скали в нея. А защо по-късно

тя е преименувана на Жълта планина?

Според легендите, Жълтият император

Хуанди е родоначалник на китайската

нация. Той управлява над 100 години и си

спечелва дълбоката обич на народа. По-

късно, поради напредналата си възраст, той

решава да преотстъпи престола на младия

У. Хуанди бил много жизненолюбив човек

и не искал да умре от старост, затова решил

да потърси място, където няма остаряване.

Той назовал двамата даоисти Жун Чъндзъ и

Фу Циугун за свои учители и започнал да

се учи от тях на начините за постигане на

безсмъртие и вечна младост.

Даоизмът се заражда в Китай и в най-ранната си история се занимава с търсене на

начини на постигане на безсмъртие. За тази цел трябвало да се иде в някоя

свещена и красива планина. Затова, Хуанди заедно с двамата си учители тръгнали

да търсят такова място.

Те прекосили много планини и реки, обходили цял Китай и най-накрая

стигнали до Черната планина в южната част на страната. Пред тях се извисявали

високи върхове, които пронизвали облаците. Облаците като мека коприна

обвивали планинските върхове, долините били закътани и стръмни, сякаш човек

се спускал до дъното на морето, и също били изпълнени с облаци. От пръв поглед,

Хуанди усетил, че тази планина е най-идеалното място за тях.

Всеки ден, те събирали дърва и палели огън, събирали лекарства и варели

смеси. Без да обръщат внимание дали валял сняг или духал вятър, те не спирали за

миг. Според легендата, елексирът на безсмъртието трябвало да се приготви 9 пъти

и чак тогава се получавало истинския елексир. Те едно след друго варели лека и

колкото повече пъти, толкова по-трудно ставало, но Хуанди бил твърдо решен да

довърши до края. След 480 години, най-накрая се образувала бляскави топчета.

Хуанди изпил едно и веднага усетил, че тялото му става леко като на лястовичката

и може да се издигне и да лети из небето. Неговата коса и брада от бели се

превърнали в черни, но бръчките от възрастта му си останали.

Точно в този момент, от една скала в планината изведнъж бликнал червен

извор, над който се кълбяла пара и се издигал приятен аромат. Фу Циугун поканил

Хуанди да се изкъпе в червената вода. Той се потопил там за 7 дена и 7 нощи и се

сменила цялата му остаряла набръчкана кожа

и той все едно се подменил. От него сякаш

излизала червена светлина, към него се

върнала младостта му. Хуанди вече се

превърнал в безсмъртен и вече нямало да се

тревожи, че може да остарее и умре. И понеже

Хуанди именно в тази планина достигнал

безсмъртието, тя била преименувана от Черна

в Жълта.

Една от най-известните гледки в Хуаншан е “От вълшебната четка се раждат

цветя”. В една дълбока долина има един изровен от времето каменен стълб, който

е по-дебел в основанието си и изтънява нагоре като четка. Самият му горен край е

съвсем тънък като космите на четката. Върху този камък расте един бор, който е

разперил широко короната си, сякаш букет цветя е разцъфнал на върха на четката,

от където идва името на гледката.

Според преданията, древнокитайският поет Ли Бай веднъж в съня си започнал

да рецитира стихове и се понесъл с вятъра до върха на една планина на

безсмъртни сред морето. Той се намерил обкръжен от море от облаци и китна

растителност Той се опиянил от прелестта на природната картина около него.

Точно тогава, една гигантска четка изплувала от морето облаци, висока цели 10

джана като нефритова колона. Ли Бай си помислил:”Ако аз мога да взема тази

четка и да взема да пиша на голямата земя, като използвам тъмното море за

мастилница и синьото небе за хартия и да нарисувам красивите гледки от света на

хората, колко ще е хубаво това!”

Той се бил унесъл така в мечтите си и изведнъж чул приятна мелодична

неземна музика, която се разнесла от върха на четката. След това, всред светлина

разцъфтял букет ярко червени цветя. Четката започнала лека-полека да се

приближава към него, носена от вятъра. Ли Бай можел да види ясно, как греещата

четка идва все по-близо и по-близо към него и бързо протегнал ръка да я хване, но

напипал само грубия камък на Каменната четка и от изненада се събудил. Оказало

се, че това било само прекрасен сън. След като се събудил, Ли Бай си спомнил

всичко, което видял, но не можел да разбере, какво е било това място. Той решил

да обходи навсякъде, но да открие това вълшебно място. По-късно, той стигнал и

до Хуаншан и като видял Вълшебната четка, не можал да се сдържи и

възкликнал:”Ето къде била тази огромна четка, която аз сънувах!”

Според преданието, след като Ли Бай съзрял Каменната четка, той започнал да

твори едно след друго своите безсмъртни стихотворения, които даже не успявал да

запише.

Планината Хуаншан е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното

природно наследство като обект с изключителна природна красота и местообитание

на много редки животински и растителни видове. Прочутите четири чудеса на

Хуаншан са магнетичните скали, боровете с причудливи форми, топлите извори и

морето от облаци. Хуаншан променя облика си през различните сезони, което и е

спечелило прозвището Вълшебната земя. Повече от 84% от територията на

планината е покрита с горски масиви. Типичните видове растения, характерни за

този регион, са 1452. 10 от тях са застрашени от изчезване и могат да се намерят

единствено и само на това кътче от планетата. В сравнение на другите планини, най-

голямата особеност на Хуаншан са уникалните борове. Те растат в пролуките на

скалите. Особеното е, че игличките на боровете растат нагоре. "Боровете растат на

места с над 800 м. надморска височина. Игличките им са насочени нагоре, което е от

полза за поглъщане на влагата от въздуха."

Почти около всички

върхове на планината

Хуашан има чудни

скали, които приемат

различни форми,

погледнати от различни

посоки. На върха Шисин

в областта Бейхай на

туристическия район се

намира

забележителността

"маймуна гледа морето". Една скала е с форма на

маймуна, разположена на върха, и тя сякаш гледа морето от облаци. Когато няма

облаци, тя сякаш гледа пейзажа на гр. Хуаншан.

Друга безспорна забележителност в Хуаншан са Хуаншанските пещери, които

изключително наподобяват храмове. През 1999 г. те били случайно открити от местен

селянин, който написал за пещерите на властите. Към тях веднага се отправили много

изследователи, работници от разни институти, а след това – и туристи. Това са най-

големите пещери на територията на Китай, създадени от човешка дейност, но за тях

няма никакви данни в хрониките от древността за това кой ги е създал, къде са

изчезнали тези огромни количества изсечени камъни и защо са били създадени.

Към настоящия момент тук са открити 36 пещери, а точният им брой засега все

още е неизвестен. Също така не ясно дали са свързани в някакъв общ комплекс или

всяка от тях е самостоятелна. . Най-голямата пещера вече е популярна като Подземния

дворец. Нейните размери наистина са поразителни: 12 600 квадратни метра.

Изкуственият произход на пещерите се потвърждава от каменните мостове над

рекичката, стълбите, преходите и големите колони. Освен това по повърхността на

таваните и стените са открити много следи от длета. Още един интересен въпрос: къде

каменоделците са изнасяли огромното количество камъни и баластра. Какви

технологии са използвали древните за създаването на този необичаен интериор. Как се

е осветлявало тъмното вътрешно пространство?

За всеки от отговорите на тези въпроси може да се допуснат различни версии, но

още нито една от тях не е получила потвърждение с доказателства. Това съвсем не е

единственият случай, когато учените имат единствено предположения. Например

известните ребристи кули в Тибет с формата на звезди. За тях самите и за техните

създатели също няма никакви писмени свидетелства.

Дзангдзиадзие 张家界

Джангдзиадзие е Национален горски парк, който се намира в град

Джангдзиадзиен , в североизточната част на провинция Хунан в Китай. Тук природата е

творила с размах и той е един от най-посещаваните в страната, защото притежава

изумителни гледки, които са притегателни за туристи от цял свят. Известно е че, поне

един от екскурзоводите, работещи в парка е казал, че името произтича от идеята за

загатването на една импресия: "Отворете вратите на дома си, за да посрещнете света",

но това не е официално приетата версия за възникването на името. официалната версия

е свързана с Хански генерал Джанг Лианг, който служил на император Лиу Бан. В знак

на благодарност за предаността и лоялността на своя подчинен владетелят му дал тази

област. Така се уповестило, че семейството на Джанг Лианг се е устроило живота си

именно тук.

Парка е създаден през 1982 година и е първият по рода си в страната. През 1986

година се присъединява към световната съкровищница на ЮНЕСКО. Простира се на

площ от 72 000 акра, върху която годишно се изливат близо 1600 мм валежи. 90 % от

терена е покрит с растения, чиито видове надвишават 500 - повече от растенията в

Европа.Красотата на Джангдзиадзиен може да се види през всички сезони. През

пролетта той сякаш е постлан с килим от дъхави цветя, през лятото планинският ветрец

прави парка прекрасно място за разхлаждане и отмора, през есента парка представлява

великолепна гледка с червените листа на дърветата, а през зимата районът е покрит с

искрящ сняг.

Гористия район е дом на много различни видове птици и животни, които могат да се

наблюдават в естествената им среда. Девствената природа на парка привлича

посетители както от Китай,

така и от различни страни

по света, дошли да покорят

странните върхове, да се

разходят из красивите

долини и да се скрият във

великолепни гори.

Сред най-

очарователните атракции на

Джангдзиадзиен е потокът

Златен Камшик, около

който се извисяват

чудновати върхове, покрити с много стари дървета и лози, и форт Хуангши.

Укреплението се издига на 1080 метра надморска височина и носи името на монах. От

него се открива невероятна панорама, благодарение на изградената специално за

туристи тераса. Възвишенията с най-интересните имена са и сред най-красивите, които

може да се видят от нея - Кутията за съкровища на Небесните книги, Южната колона на

Рая, Златната костенурка, гледаща морето и др.

Потокът Златен Камшик се намира в източната част на парка. Той е кръстен на

едноименната скала и се влива в река Ли , една от четирите реки в провинция Хунан.

По течението си той е образувал великолепни водопади, водите му утоляват жаждата на

много различни видове животни, а растенията попиват от влагата му. Заради

живописността си реката е известна в Китай като най-поетичната, а долината й е една

от най-красивите в света. Езерото Грас очарова погледа с прозрачните си води.

Върхът Южната порта на Рая е наречен така, заради формата си на огромна порта,

а природата наоколо напомня за рая. Императорската Четка се намира близо до красиво

местенце в парка, известно с името Руса Девойка, представяща цветя. Тази част от

парка връща в реалността спомените за прочутия владетел Сианг, който винаги

очертавал кръг около името си в официални документи. От Небесната тераса се

открива прекрасна гледка, но единствения начин да се стигне до нея е да бъдат

изкачени сто осемдесет и шест каменни стъпала. От птичи поглед може да бъде

разгледан целият парк, както и облаците над върховете и горите в него.

Санциншан 三清山

Санциншан е сравнително малък национален парк и се простира на територия от

22,950 хектара, в западната чст на планинска верига Хуауей, разположен в близост до

град Шанграо , Китай. Обявен е за културна забележителност от ЮНЕСКО. Въпреки

размера си този парк е събрал изумителна и спираща дъха красота. Обявен е

официално за седмата забележителност, която е включена в световното наследство на

Китай. Това място крие доста мистика в себе си, която се постига благодарение на

впечатляващата природа и вариращия климат. В Санциншан доста често се появяват

мъгли и могат да се наблюдават поразителни залези и допринасят за една мистична

атмосфера. Тези, които са посетили паркът го свързват с удивително чувство на мир и

спокойствие. Този ефект се повишава благодарение на изобилието от естествени

водопади, езера и извори. Тук има голяма концентрация на причудливо оформени

стълбове и върхове: 48 гранитни върха и 89 гранитни стълба, които много често

наподобяват човешки или животински фигури и силуети. Трите стръмни върха "Yujing

(yù jīng fēng 玉京峰 )", "Yuxu (yù xū fēng 玉虚峰 )" и "Yuhua (yù huá fēng 玉华峰 )"

приличат на "Тримата Даоистски богове". Това обяснява името на резервата 三清山 .

Естествената красота на високата 1, 817 метра планина Хуауей е подсиленаот

гранитните образувания с растителността както и с определени метерологични

условия, които създават един вечно променящ се пейзаж, обагрен във всякакви цветове.

Областта е с

комбинация от

субтропични, масонни

и морски явления,

които образуват

своеобразни оствори от

гори, които са

характерни за този

природен парк. Има

редица водопади, някои

по- високи от 60 метра,

множество езера и

потоци.

Туристите могат да

посетят и даоисткия

храм Sanqing, който е

на възраст 1600 години и включва великолепни пагоди и градини. Паркът е дом на

няколко разновидности екзотични и редки птици и животни. Растителните видове са

над 2500, много от които са използвани традиционно в китайската медицина. Обявен е

за седмата забележителност от световното наследство на Китай.

В парка има редици местности, които могат да се оприличат на градини. Една от най-

известната е градината Нанцинг (nán qīng yuán 南清园) е в центъра на планината. Тя е

една от най-забележителните природни гладки, намираща се на 1577 метра надмоска

височина. Има много символичини природни обкета в Санцингшан и всички са дарени

с неописуема красота.

"Ориенталската богиня" (sī chūn nǚ shén 司春女神 ) представлява огромна скала във

вътрешността на градината на 1180 метра надморска височина и достига 86 метра.

Цялата скала прилича на силует на жена с коса до раменете. В продължение на

милиони години "Ориенталската богиня" лежи грациозно измежду планините. Според

легендата тази скала е дъщерята на Царицата майка на Запада (xī wáng mǔ 西王母), на

име Yaoji (yáo jī 瑶姬). Счита се че духът ѝ е вселен в скалата и от тук идва името

"Ориенталска богиня".

Друга забележителност в Нанцинг е т.нар. скала "Питонът, излизащ от планината" (jù

mǎng chū shān 巨蟒出山). Тази скала се намира в северната част на Нанцинг на 1200

метра надморска височина. Колосалната скала, образувана под влиянието на

климатични и разложително процеси, е покрита с дълбоки "кратери". Това предполага

нестабилност и опасност от срутване на скала, но тя продължава да стои издигната в

продължение на векове. Скалата има ставнително плосък връх и с леко по- тънък склон

с най- малкък диаметър около 7 метра. Масивно издигащият се гранит прилича на

огромен питон, който си пробива път изпод планината и се устремява към небето. Тук

могат да се видят редица разнообразни скали и пейзажи, които под влиянието на

човешкото въпбражение са се превърнали в хора, животни богове и други значими

фигури. Най-известните и любопитни са "Морски лъв, поглъщаш Луната" (hǎi shī tūn

yuè 海狮吞月)", Трите дракона, излизащи от (sān lóng chū hǎi 三龙出海)" "Свещеният

дракон, играещ си с шишарка" (shén lóng xì sōng 神龙戏松 ) "Богинята на милостта,

слущата музика (guān yīn shǎng qǔ 观音赏曲) и много други.

Интересно е как Китай съчетава два коренно различни свята: космополитния и вечно

забързан, изграден от бетон и желязо и естествения и спокоен свят на парковете и

националните резервати. Китайската природа е едно необятно и безценно съкровище

не само за страната, но и за целия свят. Всички изградени природни паркове и

резервати идват да покажат колко важно е да запазим и поддържаме природата и да ѝ

вредим колкото се може по- малко с дейностите си. Посещавайки което и да е от тези

райски места, осъзнаваме колко малки и преходни са хората и колко величествена и

приказна е природата. Свидетели сме на това как една държава финансира и отделя

огромни средства ежегодно за запазването на цялостта на зеления свят и обитателите

му. Това безспорно заслужава адмирации и трябва да послужи за пример навсякъде.

Използвана литература:

Сп. Китай- 2006г.

Уикипедия

Bulgarian.cri.cn/chinaabc

Cri online

Catbg.net

Okolosveta.com

www.foreignercn.com