“Днешният век е век на свободата и равнопоставеността на сичките народи. Днес сякой притеснен и потъпкан, сякой, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име роб, напънал е сичките си сили и търси случай да отърси от себе си робското тегло... Роби смя и ние българите… , но и ние търсиме случай да разкъсаме робските тези вериги, да изгониме далеч от земята си турските кеседжии, да подигнеме и съградим Храм на Правата Свобода и да дадеме всякому своето. “

Васил Левски

Васил Иванов Кунчев

( 1837 – 1873)

Васил Левски - един велик българин. Българин с главно „Б”,

посветил целия си живот в името на една „свята и чиста република” , в

името на майка България. Неговото име ще остане завинаги в паметта

на бъдните поколения като неувяхващ пример на доблест и

нравствена чистота

Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.

Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка.

През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. по молба на майка му, Левски става послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир.

На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий в Сопотския манастир “ Св. Спас”.

През 1859 г. става дякон, но буйната му кръв и силната му любов към отечеството скоро го тласкат по пътя на революцията и борбата за национална свобода

“Аз съм посветил себе си на отечеството си: Да му служа до смърт и да работя по народната воля.”

Васил Левски

През 1861 г. под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело.

Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради своята ловкост и храброст получава прозвището си Левски. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода

По предложение на Раковски, през 1867 г. Левски става знаменосец в четата на Панайот Хитов.

През 1867-1868г. постъпва във Втората българска легия.

След разтурянето и прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора.

“Дела трябват, а не думи.”Васил Левски

Неупехът на четническата тактика, както и гибелта на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, променят убежденията на Левски.

В писмото си до Панайот Хитов, Левски излага убежденията си, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.

През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество” .

„Не ни трябва нов султан, а човешка

свобода и равенство...“

Васил Левски

През 1868 - 69г. Левски започва първата си агитационна обиколка из България. Втората си обиколка започва на 1 май 1869 г., с която поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО).

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.

Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Скоро започва и подготовката по организирането на въстание, което да обхване цялата страна. На 22 септември 1872 г. един от помощниците на Левски, Димитър Общи, организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците в обира нанася тежък удар на революционната организация.

За да прикрие организацията, Левски решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче. Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик.

До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Впоследствие е отведен в София, където е предаден на съд.

“Когато свободата си отива, тя не си отива първа, нито втора, нито трета. Тя чака всичко друго да си иде - тя остава последна.”

Уолф Уитман

През цялото време, от залавянето му до неговото обесване, той поддържа твърдението си, че е централната личност, която е

подбуждала населението да образува комитетите, които да въстанат с оръжие в ръка против османската държава. Левски остава верен на

своя идеал.

Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в

народната си работа.

Васил Левски

На 22 януари 1873г. султанът подписва ферман, с който Васил Левски е осъден на смърт чрез обесване.

На 19 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Днес, мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на столицата, където е издигнат негов паметник.

“Плачи! Там близо край град Софиястърчи, аз видях, черно бесило,

И твой един син, Българийо,Виси на него със страшна сила”

из “Обесването на Васил Левски”

Христо Ботев

Много лесно е един човек да бъде убит и погребан за вечни времена в тъмната и безмълвна земя с вързани ръце и пречупен врат. Но когато Човекът е живял не за себе си, а е превърнал своя живот в дела и идеи, тогава не е лесно да се прецени кога той е мъртъв, защото неговият дух остава завинаги в сърцата и умовете на тези, до които се е докоснал.

Историята справедливо е отредила на Левски единствената награда, която той е искал за себе - безсмъртието в паметта на народа. Неговата личност остава като вечен пример за безсилието на тиранина пред неразрушимото, безпределно достойнство на човека- защото, какво печели тиранинът, ако една земя след петстотин години на робство и унижения ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски.

“Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си”.

Васил Левски