Международна конференция: Подобряване на качеството на труда в Европа

EВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД 2007-2013ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ”

АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА

Международна конференция: Подобряване на качеството на

труда в Европа

Индекс на трудовия климат и удовлетвореност от работата

в БългарияЛюбен Томев – директор на ИССИ на КНСБ

София, 18-19 октомври 2012 г.



2

Предпоставки и концепция

•

- Нарастващата роля на държавата и социалните партньори в регулирането на труда и заетостта- Предизвикателствата пред европейския социален модел и необходимостта от налагането на трудови стандарти- Натрупаният опит в подобни изследвания – Работническата камара в Линц – Австрия; ДГБ – Германия; ЕПИ – Брюксел, ЕФПУЖТ - Дъблин

Понятието „трудов климат” - съвкупността от всички материални и нематериални предпоставки и условия, в които се реализира трудовата функция на работната сила – непосредствено на работното място и по-общо, в рамките на цялата фирма или организация.

ИТК – интегрален измерител на трудовия климатсъс стойност от 0 до 100



Инструментариум - фейс-ту-фейс интервюта (6 части) в домакинствата на странатаОбект на изследването - наети и самонаети на 15 и повече навършени години Периодичност –2 вълни в периода 2010-2012 г. (първа вълна ноември-декември 2010 г.)Обхват – основна извадка 3300 лица, подсилена извадка 500 самонаети (общо 3800)Извадка - двустепенна гнездова (330 гнезда случаен подбор с обход)



Ветрилообразна форма, като се изчисляват в общия случай 158 броя индекси на 4 нива:- На ниво индикатори: 63 за наети и 48 за самонаети;- На ниво променливи: 21 за наети и 12 за самонаети;- На ниво компоненти: 7 за наети и 4 за самонаети;- На интегрално ниво: 3 - наети, самон. и общВидове ИТК: за равнище, за динамика и по разрези



- 100% изпълнена извадка (основна – 3301, подсилена – 502, общо 3803 души)- По пол: мъже - 51.2% и жени – 48.8%- По възраст: По населено място:- 15-24 5.1% София 15.6%- 25-34 19.4% Обл. град 35.2%- 35-44 28.2% Друг град 20.6%- 45-54 25.8% Село 28.6%- 55-64 17.6%- 65 + 3.9%



Разпределение по Етническо само-образование: определение:Без образов. 0.2% Българи 86.2%Начално 0.7% Турци 9.9%Основно 10.0% Роми 2.6%Средно общо 20.7% Други 1.3%Средно спец. 36.3%Полувисше 4.5%Висше 27.6%





Интегрален ИТК-наети 51.2Обществено регулиране 53.5Труд и отдих 69.3Работно място 61.8Мениджмънт и взаимоотношения 77.7Възмездяване на труда 49.5Развитие на работната сила 20.7Представителство на интереси 25.6



Променливи в ИТК-наети

Положително влияние: Насилие на РМ 98.7 Условия на заплащ. 79.9 Почивка 77.9 Работно време 75.9 Взаимоотношения 75.5 Условия на труд 66.4 Характер на труда 64.3 Соц-осиг. законод. 62.6 Трудово законодат. 60.8

Отрицателно влияние: Професион. разв. 13.3 Възможн. за влиян. 13.4 Обучение

21.7 Кариерно разв. 27.2 Форми на представ. 28.1 Соц. придобивки 28.4 Роля на синдикати 35.1 Иконом. ситуация 37.0 Работна заплата

40.4



Образование 60.1Финансово посредничество 57.1Държавно управление 56.8Операции с недв. имоти и бизнес услуги 55.3Произв. и разпр. на ел. енергия, газ и вода 55.1Здравеопазване и социални дейности 52.7Търговия и ремонт на автомобили 49.7Хотели и ресторанти 49.5Транспорт, складиране и съобщения 48.8Преработваща промишленост 47.8Селско и горско стопанство 46.1

Строителство 45.7Добивна промишленост 45.0



Вариации по променливи - 1

“Работно време”

Добивна промишл. 64.6Строителство 67.6Селско и горско стоп. 68.4

Финансово посредн. 81.0Държавно управление 86.6Образование 88.7

“Условия на труд”

Добивна промишл. 44.7

Строителство 49.3Преработв. промишл. 53.9

Държавно управление 75.5Операции недв.имоти 75.6Финансово посредн. 78.5




“Работна заплата”

Добивна промишл. 33.9Здравеопазване

34.4Преработв. промишл. 38.3

П-во и разпр. ел.ен. 45.8Операции недв.имоти 51.9Финансово посредн. 86.6

“Роля на синдикатите”

Хотели и ресторанти 26.5Селско и горско стоп. 26.8Търговия и ремонт 29.5

Държавно управление 39.8П-во и разпр. ел.ен. 45.7Образование 48.4




“Социални придобивки”

Селско и горско стоп. 17.7Строителство 19.8Търговия и ремонт 23.4

Добивна промишл. 40.0

Образование 43.0П-во и разпр. ел.ен. 45.8

“Обучение”

Селско и горско стоп. 9.5Търговия и ремонт 11.3Хотели и ресторанти 13.2

П-во и разпр. ел.ен. 38.1Образование 39.7Финансово посредн. 41.3







ИТК-наети по вид сектор

48,6

55,6

44

46

48

50

52

54

56

58

Стопански Бюджетен

ИТК - стойност

%

Разлики по компоненти:(стоп.сектор / бюдж.сектор)

Общ. регулир. 49.7 / 59.5Труд и отдих 65.8 / 76.4Работно място 58.4 / 66.5Мен. и взаим. 76.4 / 79.9Възм. на труда 48.9 / 51.0Разв. на РС 18.8 / 25.1Предст. интер. 22.4 / 31.0



ИТК-наети по синдикално членство

Разлики по компоненти:(синд.член. / не

членуват)




ИТК-наети по социални категории

Разлики по компоненти:(бели якички / сини якички)








Интегрален ИТК-самонаети 47.4Законодателна и икономическа среда 42.6Характер и условия на труд 61.2Удовлетвореност и възм. за развитие 53.3Съвр. тенденции в самонаемането 32.3



Променливи в ИТК-самонаети

Положително влияние: Условия на работ-

ното място 70.0 Управление и

удовлетвореност 68.2 Конкур. позиции 62.6 Характер на труда 59.7 Разв. на уменията 54.7 Работно време 53.9 Зависимост от вън.

контрагенти 53.4

Отрицателно влияние: Защита и представ. 20.9 Контакти с партньори 22.7 Иконом. ситуация и

перспективи за разв. 28.8 Законодателство

36.3 Доходи

36.9







Динамика на промените

Повишена нагласа за смяна на работата

Без смяна 15.0%1 път 13.4%2 пъти 19.3%3 пъти 21.6%4-5 пъти 20.1%6-10 пъти 7.8%Над 10 пъти 2.7%

В търсене на по-добро заплащане и сигурност

Заплащане 58.1%Сигурна работа 28.1%Съкращение 27.5%Икон/адм. причини 10.0%Лични/сем. причини 16.1%Смяна местожив. 13.0%По-интересна работа 16.4%



Доходи и жизнен стандарт



Ценностти в работата и степен на реализация



Работната сила е поставена в много динамична среда. Изключително проблематична се очертава сферата на развитие на работната сила. Всеобща е неудовлетвореността от получаваните доходи от труд. Това поставя с остра сила проблема за първичното разпределение на дохода



Синдикалното присъствие е много важен фактор за подобряване на трудовия климат. Резултатите от изследването показаха твърде съществени различия в трудовия климат Вътрешната гъвкавост като инструмент за постигането на оптимална ефективност от заетостта не е обичайна фирмена политика.



Усъвършенстването на трудовото законодателство в значителна степен може да подобри удовлетвореността от трудовия климат. Трудовият климат, макар и косвено, в много голяма степен е повлиян от обществените системи за сигурност.

Documents

Международна конференция: Подобряване на качеството на труда в Европа