Реформите в Българската академия на науките – промени и приемственост

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Група “Информация и анализи” 200Група “Информация и анализи” 20077

Реформите в Българската Реформите в Българската академия на науките – промени и академия на науките – промени и

приемственостприемственост



• След 1989 г. Българската академия на науките се превръща в демократична национална автономна научна институция. Управлението на БАН се основава изцяло на принципа на изборността.

• Приетият Закон и Устав дават възможност за развитие на ново устройство и преустройство на БАН. Разширяват се възможностите за международно научно сътрудничество с всички страни по света. Учените от БАН започват да осъществяват свободно своите международни научни връзки със своите колеги от различните страни. В БАН се въвежда проектният принцип на научното финансиране.



• Българската академия на науките е съставена от постоянни научни звена - изследователски институти и лаборатории, които извършват целеви научни изследвания, на базата на проектно финансиране. Постоянните научни звена на БАН са юридически лица. Те се ръководят от Общото събрание на учените от звеното, Научния съвет и директора на Института. Директорите на институтите се назначават от Председателя на БАН, след провеждане на национален конкурс за заемане на съответната директорска длъжност.



• Провежданата реформа в БАН, след 1989 г., оптимизира научния състав и структурата й. От 1990 г. до 2006 г. общия брой на персонала на БАН е намален с 6735 души т.е. съкратени са 45 % от служителите. Броят на учените в Академията намалява от 5039 на 3717 души. Такава голяма и тежка реформа е изпълнена у нас единствено в БАН и е извършена на базата на строги научни критерии и атестация на всеки един учен поотделно. В настоящия момент в БАН работят 8086 служители, от които броят на учените е 3717.



Оптимизиране на структурата и числения състав Оптимизиране на структурата и числения състав на Българската академия на науките (БАН)на Българската академия на науките (БАН)

От началото на 90-те години в БАН се осъществява продължителна реформа, чиито резултат е съкращение на 27 % от структурните звена и 45 % от служителите на Академията.

Днес Академията включва 52 научни института, 12 централни лаборатории и 4 научни центрове. В нея работят 3719 учени. Те са 18 % от общия брой на учените в страната. Учените от БАН произвеждат 60 %60 % от научната продукция на България, 60 %60 % от защитените български патенти и изпълняват 40 %40 % от проектите, финансирани по европейските рамкови програми.

Българската академия на науките изпълнява функциите на Национален Национален научноизследователски център.научноизследователски център.



17.4%

82.6%

Численост на учените в България

БАН

Други

55%45%

Научна продукция на България по SCI

БАН

Други



• Дейността на БАН е насочена в 4 важни основни направления: • фундаментални изследвания; приложни изследвания; научно

образователна дейност и научно обслужване на българската държава и общество.

• Искам само да отбележа, че в областта на фундаменталните научни изследвания ние, в значителна степен ограничихме дейността си, като главно концентрирахме своето внимание в тези научни области, в които българските учени имат сериозни научни постижения, признати от световната наука и са създадени български научни школи. От друга страна разширихме възможностите си за участие в международни проекти и осигурихме условия на българските учени за работа в големи световни научноизследователски центрове. В областта на приложните изследвания значително развихме своята дейност, като насочихме редица изследвания, свързани с усвояването на нови технологии, с оглед разширяване на възможностите на научен трансфер към българските индустриални предприятия. Научните изследвания, с изразен приложен характер, бяха силно подкрепени от успешното ни участие в рамковите програми на ЕС. Създадоха се условия за прилагане на нови знания в икономиката на нашата страна.



Въвеждане на проектна организация на Въвеждане на проектна организация на финансиранефинансиране

Българската академия на науките в началото на 90-те години въведе проектна организацияпроектна организация на финансиране на научните изследвания.





Инфраструктурата на БАН, включително и заплатите на учените се поддържа от субсидия от държавния бюджет.

Средствата за научни изследвания се осигуряват предимно по линия на проектно финансиране.



Съотношение Съотношение фундаментални - приложни изследванияфундаментални - приложни изследвания

В Българската академия на науките се провеждат фундаментални и приложни изследвания. Връзката между тези два вида изследвания е от особено значение за получаване на висококачествени приложни научни резултати. До средата на 90-те години съотношението между фундаменталните и приложните изследвания в БАН бе 60 към 40 %. Постепенно нарасна делът на приложните изследвания и в настоящия момент съотношението фундаментални - приложни изследвания е 30% към 70%. Тези съотношения се определят съгласно критерии от Фраскати за дефиниране на фундаменталните и приложни изследвания.



• БАН широко отвори своите врати към българските университети и висши учебни заведения. Създадохме условия, без каквито и да е ограничения, учените от БАН да изнасят лекции във висшите учебни заведения в страната. В настоящия момент близо 580 учени от БАН преподават във висшите учебни заведения в страната. За 2006 г. те са имали 97 160 часове, лекции и семинарни упражнения. В същото време се разшириха възможностите на дипломанти от висшите училища да правят своите дипломни работи в лабораториите на БАН. През 2006 г. 554 дипломанти са завършили своите дипломни работи БАН. Цялата тази дейност се провежда свободно, като финансирането е поето изцяло от бюджета на Академията. Съгласно Закона за висшето образование БАН има право да подготвя докторанти. За организиране на тази образователна дейност е създаден Център за обучение, който се грижи за учебния процес на докторантите. В момента в БАН се обучават 700 докторанта, които са близо 20 % от всички докторанти в нашата страна. Много от защитилите докторанти продължават своята работа в институтите и лабораториите на БАН, с което създаваме условия за научна реализация на младите хора у нас.



Научно-образователна дейностНаучно-образователна дейност в БАНв БАН

Близо 600 учени от БАН изнасят лекции във висшите учебни заведения

610

720 699

627 650598 587

680

472

300

400

500

600

700

800

900

1000

1100

1993 1995 1997 1999 2001 2003 2005 2006 2007

Лектори от БАНвъв ВУ

Бр

ой

уче

ни



Общият брой на часовете лекции и семинари в университетите от учени на БАН е над 95 000 часа.


67837

81500

91400

105000108000

108600

121989 121338

109683

110938

106430

110049

109200

97160

60000

70000

80000

90000

100000

110000

120000

130000

1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

Часове лекции и семинари



В лабораториите на Българската академия на науките ежегодно правят дипломните си работи между 600 и 1000 дипломанти от висшите учебни заведения в страната.


693

943

1167

903

693601

554

668664

898

650600

550

491

441

300

400

500

600

700

800

900

1000

1100

1200

1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007

Бройдипломанти



В БАН е създаден Център за обучение на докторанти. В момента в БАН се обучават около 700 докторанта, които са близо 20 % от всички докторанти в страната.

В научните проекти, изпълнявани в БАН, се включват студенти, докторанти и преподаватели от висшите учебни заведения в страната.

Близо 30 % от научната продукция на висшите учебни заведения в страната е в съавторство с учени от БАН.

През 2006 г. в БАН има 1886 хабилитирани учени, 409 доктори на науките и 2416 доктори.




Участие на Българската академия на науките Участие на Българската академия на науките в рамковите програми на Европейски съюзв рамковите програми на Европейски съюз

Българската академия на науките има отлично организирано международно сътрудничество с над 45 академии на науките в Европа и целия свят, както и с десетки университети; членува във всички международни организации и представлява България в над 20 международни научни институции. Тя е основен фактор във включването на България в Европейското изследователско пространство.

Началото на европейската интеграция на България в областта на науката е от 1990 г. по програмата “ФАР”.

Българската академия на науките се включва в Трета рамкова програма на ЕС през 1992 г.

За периода 1992-1998 г. БАН има 152152 успешни проекта по Трета и Четвърта рамкови програми на ЕС от общо 250250 проекта за страната.



Участие на БАН в 5, 6 и 7 РП на ЕСУчастие на БАН в 5, 6 и 7 РП на ЕС(1998 -2006)(1998 -2006)

5-та РП(1998-2002 г.)

брой проектиподадени/утвърдени

*получена сума

европейски субсидии (в евро)

6-та РП(2002-2006 г.)




7-ма РП(2007-2013 г.)




ОБЩО(1998-2007 г.)




231/143 8,150,655 481/175 12,825,525 200/23 1,087,800 912/316 22,063,980



В резултат на изпълнение на работата по Шеста рамкова програма учените от БАН имат 652 научни публикации, 32 трансфера към производствени фирми (10 в България и 22 в чужбина) и 11 патента.

По Пета и Шеста рамкови програми на ЕС от Българската академия на науките са спечелени проекти за 8 Центъра за висококласна наука (“Centers of Excellence”) от общо 11 центъра за страната.

За целия период 1992-2006 г. от участието си в Рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие на ЕС,

Българската академия на науките има общо:

- 462462 успешни проекта, получили европейско финансиране;- близо 27 млн. евро 27 млн. евро европейски субсидии, постъпили директно

в успешно участвалите нейни институти.



Българската академия на науките е най-

ефективната научна организация в

България, участваща в рамковите

програми на ЕС, водеща до успешно

участие на малки и средни предприятия,

като крайни потребители на научния

продукт.



Развитие на иновационния процес – Развитие на иновационния процес – връзки с бизнесавръзки с бизнеса

Българската академия на науките непрекъснато развива своята иновационна политика и работи за разширяване на връзките на науката с бизнеса в България.

През 2006 г. учените от БАН са работили по над 400 проекта с български предприятия. Ежегодно в БАН се създават от 80 до 250 нови технически решения, от които в промишлеността и обществената практика се реализират между 80 и 150.



За защита на интелектуалната собственост на учените от БАН е създаден Патентен отдел. Патентната дейност през последните 5 години (2003-2007 г.) се състои в:

Поддържане на патенти в институтите на БАН – 252 бр.

Поддържане на патенти от изобретатели от БАН и външни фирми – 378 бр.

Подадени заявки и заявки в процедура на нови патенти в институтите на БАН – 280 бр. + 5 европейски патента.

Подадени заявки и заявки в процедура на нови патенти от изобретатели от БАН и фирми – 398 бр., в това число 24 европейски.



Българската академия на науките успешно участва в проектите на Националния иновационен фонд, които на практика се явяват публично частно партньорство между бизнеса и науката. От първата до четвъртата сесия на Фонда, от общо 300 финансирани проекта, в 60 от тях участват, като партньори институти от БАН и в 30 проекта учени от БАН участват като консултанти. За сравнение учени от университетите имат около 20 проекта.

В Българската академия на науките е създаден Иновационен център за подпомагане иновативните разработки.



В БАН функционира “Гис Трансфер Център” за

реализиране на трансфер на научни резултати към

малки и средни предприятия; за подпомагане и

стимулиране на научно изследователската дейност

за създаване и комерсиализиране на конкурентно

способни продукти и т.н. Към Центъра работят 40

души експерти и консултанти.



Общо държавни дейностиОбщо държавни дейности

За българската държава БАН осигурява целогодишно и денонощно следните общо национални дейности, изискващи задълбочена научна експертиза: Метеорологични, хидрологични и агрометеорологични наблюдения и прогнози, включително свързани с потенциални природни бедствия; Регистрация и информация за земетръсна дейност в цялата страна и близо разположените територии, както и на свлачищните и други опасни движения на земната кора; Регистрация и информация за геомагнитни, йоносферни и други процеси за нуждите на отбраната и комуникациите; Мониторинг на околната среда и широк спектър екологични изследвания на територията на страната, басейна на Черно море и нашите териториални води и др.



В Академията е създаден и работи основния възел на националната електронна изследователска и образователна мрежа, обслужваща университети, научни институти и училища. Националният ГРИД център, обслужващ университети и научни институти с най-ефективни разпределени изчислителни възможности от ново поколение, работи в БАН от 2 години;

Защитата и сигурността на компютърните мрежи и комуникационните системи на министерства и ведомства се осъществява и от единствената у нас Национална лаборатория по компютърна вирусология към БАН.



• БАН е създател и база на Националната академична електронна информационна мрежа. Към БАН са Националната астрономическа обсерватория в Рожен, която провежда изследвания с уникалния по своите възможности, за цяла Югоизточна Европа двуметров телескоп. Институтът по океанология към БАН в гр. Варна осигурява непрекъснат мониторинг на българското черноморско крайбрежие. Институтът притежава научноизследователски кораб “Академик” и малка подводница, с помощта на които се извършват комплексни и целеви изследвания за състоянието на морската вода, различни замърсявания, състоянието на биологичното разнообразие в Черноморския басейн.

• Към БАН са: Националният археологически музей, Националният етнографски музей, Националният природонаучен музей, Националният антропологичен музей.



Българската академия на науките поддържа тясно сътрудничество със следните министерства и ведомства:

Министерство на държавната политика при бедствия и аварии;

Министерството на околната среда и водите;

Министерството на отбраната;

Министерството на икономиката и енергетиката;

Министерството на образованието и науката;

Министерство на земеделието и продоволствието;

Министерство на здравеопазването;

Държавната агенция за информационни технологии и

съобщения;

Държавната агенция за малки и средни предприятия;

Българска стопанска камара;

Българска търговска промишлена палата и др.



Приоритети на Българска академия на науките Приоритети на Българска академия на науките за периода 2007 – 2013 г.за периода 2007 – 2013 г.

Мисията на БАН Мисията на БАН е да допринася за развитието на световната

наука в съответствие с общочовешките ценности, националните

традиции и интереси и да съдейства за умножаване на

духовните и националните ценности на нацията. Основна

стратегическа цел е осигуряване и поддържане на най-високо

научно равнище, интердисциплинарност, международна

конкурентноспособност и високо национално самочувствие в

съответствие с нуждите на социално-икономическото и духовно

развитие на българското общество и с европейските и световни

тенденции в организацията на научните изследвания.



Във връзка с изпълнение на горните задачи, в резултат на задълбочен анализ на състоянието на научните изследвания в БАН, Управителният съвет на БАН организира следните Проблемни съвети, които ще изпълняват програмите на БАН за периода 2007 – 2013 г.:

Материалознание и нови материали;Нови технологии;Биотехнологии и храни;Енергийни източници и енергийна ефективност;Биологични ресурси и устойчиво развитие на екосистемите;Агро-биологични изследвания;Медико-биологични изследвания;Климатични промени;Ресурси на неживата природа;Космически науки и технологии;Сигурност;Национална идентичност и културно-историческо наследство;Икономическо развитие и обществени отношения;Човешки ресурси, образование и знание.



Основните задачи на Проблемните съвети ще бъдат:Основните задачи на Проблемните съвети ще бъдат:

Изготвяне на оценка на сегашното състояние на изследователската област, както и анализ на състоянието на индустриалния потенциал на страната в тези направления.

Оценка на перспективното развитие на изследванията и изготвяне на препоръки за действия.

На базата на 14-те основни проблемни съвета се предвиждат действия, свързани със структурни промени на Академията, осигуряващи научноизследователски и иновационни дейности в посочените направления.

За успешната дейност на Академията в тези направления се предвижда развитие на капацитета на човешкия потенциал в БАН, както и капацитета на неговото научно оборудване със съвременна научна апаратура и екипировка.



• Оценката на БАН по научните критерии (ISI Web of Knowledge) на световно известния Институт за научна информация (ISI) в САЩ прави силно впечатление. Какво виждаме там? От първите 3482 научни организации в света БАН е на 596-то място, Софийският университет е на 1283-то място, а на 3400-то място е Медицинският университет в София. Други от България няма.

• Системата за класиране Webometrics по силата на общественото въздействие и изява на университетите и научните организации, чрез интернет в Европа и света, е създадена от двете най-мощни и продуктивни национални научни организации в Европа - Обществото на институтите “Макс Планк” в Германия и Националния център за научни изследвания – CNRS във Франция с помощта на Испания. В този рейтинг БАН достойно заема 132-ро място, сред първите 500 научни организации в света и 55-то място сред първите 100 научни организации в Европа. Софийският университет пък е на 1001-во място сред водещите 3000 университета в света и на 403-то място сред първите 500 университета в Европа.



• Тези високи международни оценки са много добри за нас, като се има предвид, че финансирането на българската наука и заплащането на труда на българските учени е най-ниското между страните членки на ЕС.

• Българската академия на науките успя да съхрани, в тежките години на прехода, своя високо качествен научен потенциал и сега стои въпроса как българската държава ще съумее да използва това национално богатство за националното и духовно развитие на страната ни, като пълноправен член на Европейската общност.

Documents

Реформите в Българската академия на науките – промени и приемственост