Български Композитори класици

Ивайло, Петър, Веселин, Георги В и Евгени

втора генерация!

Меню

М. Големинов П. Стайнов В. Стоянов

Л. Пипков П. Владигеров Ф. Кутев

Марин ГолеминовРоден e в Кюстендил.Баща му, Петър Големинов е юрист. Когато е на 7 години, семейството се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград) Взема уроци по теория на музиката при проф. Н. Атанасов. През 1927 г. постъпва в Държавната музикална академия в София, където учи цигулка при Т. Торчанов, камерна музика при А. Стоянов и теоретични музикални дисциплини при Д. Христов, Н. Атанасов и др. През 1931-34 г. следва композиция в Париж („Скола канторум"), при известния френски композитор и педагог Венсан д'Енди, и диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Завършва „Скола Канторум“ със златен медал

Известно произведение: „Нестинарка“ – балет

Петко СтайновПетко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба - симфоничнатасюита Тракийски танци.

Известно произведение: „Тракийски танци“ – сюита

Веселин СтояновРоден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това - от 1922 г. - при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Известно произведение: „Бай Ганьо“ – сюита

Любомир ПипковРоден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.Любомир Пипков написва първият химн на ПФК Левски през 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава заПариж през 1926 г., където учи в Ecole normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, " баладата„Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932)

Известно произведение: „Обичам те родино“ – песен

Панчо Владигеров

Панчо Владигеров  е композитор, музикант, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог — сред неговите възпитаници са много български композитори и световноизвестни пианисти като Алекси Вайсенберг и Милчо Левиев. По време на берлинския си период (1912 — 1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (с това произведение по-късно се дипломира световно известният диригент Херберт фон Караян), a втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920).

Известно произведение: „Вардар“ – рапсодия

Филип КутевФилип Кутев Тенев е български композитор и диригент, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл, който днес носи неговото име.Роден е в град Айтос. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършва музикално училище (1926) и Педагогическия факултет на Консерваторията (1930). Работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, наследявайки Георги Шагунов, а след това и на 6-ти пехотен полк в София. През 1935 година пише "Българска рапсодия"

Известно произведение: „Димянинка“ – преработка