Живеем в един свят, а всички сме различни. Различно мислим и чувстваме, изповядваме различни религии, имаме различен цвят на кожата, различна сексуалност, различно възприемаме света... Но как успяваме тогава да живеем съвместно? Според мен, солидарността е отговорът.

Солидарност означава уважение, приемане и разбиране на богатото многообразие от култури в нашия свят, на нашите форми на самоизява и способите за проява на човешката индивидуалност. Нея я подпомагат знанията, откритостта, общуването и свободата на мисълта, съвестта и убежденията.

Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Солидарност - това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способствува за замяната на културата на войната с културата на мира.

Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начини има да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме хляба, в какво вярваме, всички искаме едно и също - да споделим с другите своя свят, чувствата си, възможностите си, красотата, която притежаваме, да дадем някому любовта си.

Аз мисля, че нашето поколение живее в най-солидарното време. Когато погледнем назад, виждам, че човечеството е извървяло доста път, за да стигне до тук. Много битки са се водили и много трудности е имало, докато хората си извоюват правото свободно да изповядват вярата си; докато бели и цветнокожи, мъжете и жените имат равни права; докато хомосексуализма се приеме като нещо нормално и бъдат узаконени браковете на хомосексуални двойки, макар и само в няколко страни. Живеем в най-солидарното време до сега. Човечеството осъзнава грешките си и се старае да ги поправи.

Но дали това е достатъчно?

Не.

Все още сме далече от обществото, което трябва да бъдем. Всеки знае, че да се бориш с общественото мнение е все едно да се сражаваш с вятърни мелници. И докато това е така, има какво да искаме от себе си. Ние все още слагаме рамки и принуждаваме хората около нас да се вместят в тях.

Всеки път, когато някой изразява мнение различно от това на мнозинството, той бива съден и отхвърлян. Много често хората са поставяни пред избора дали да бъдат себе си и да правят това, което смятата за правилно или да бъдат част от обществото.Трябва ли да бъде така? Трябва ли всички да сме на едно мнение, за да бъдем заедно? Ние гледаме с ненавист и наказваме силните. Когато те не се страхуват да изразят мнение, ние ги натискаме надолу, вместо да ги оставим свободно да се развиват и да се учим от тях.

Факт е, че няма две еднакви същества на земята. Ако не беше така и всички бяхме еднакви, какъв щеше да бъде живота ни? Скучен, мрачен, сив. Нямаше да ги има красота, емоциите, любовта, нямаше да го има прогреса. И трябва да го приемем.

Ако искаме да живем заедно трябва във всеки един момент да се стараем да търсим не това което ни отделя от другите, а това, което е общо между нас и тях. И ако най-накрая се научим да обичаме, това няма да е толкова трудно.

Различни мечти и копнежи, различни идеи и цели. Те съставят нашия свят парченце по парченце. Те му придават цвят, те го карат да се развива. Но само, ако им позволим. Само ако бъдем солидарни...

Далия Евтимова Субашиева ПГ “В. Левски” гр.Доспат 12 клас Тел: 0894461228 daliq_93@abv.bg