Валери ПетровВалери Петров

Пет приказки Пет приказки – пет – пет

бисерчетабисерчета

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в София. Истинското му име е Валери Нисим Меворах. Баща му е адвокат, професор по право. Момчето расте, обградено с нежните грижи и вниманието на родителите си, има възможност да общува с изтъкнати български творци, които са чести гости в дома им. Учи в италианско училище до 1939 год. (майка му е италианка). Завършва медицина, но като лекар работи само 2-3 години и се утвърждава като един от най-талантливите съвременни български поети и драматурзи.

Малкият Валери е умно и любознателно дете, което отрано обиква книгите. Обич, която след години се превръща в негова житейска съдба. Чете с удоволствие, рисува, а най-много обича да гостува на своите баба и дядо във Варна, чиято къща е почти до самия морски бряг. Едва 15-годишен, той вече е публикувал първата си поема, а като студент - още няколко поетични творби, между които и “Палечко”. Още като ученик в гимназията пише стихове. Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север".

Валери Петров работи в Радио София от септември 1944 г. През 1945 г. участва в последната фаза на Втората световна война като военен писател в редакцията на в. “Фронтовак”. Той е един от основателите и заместник-главен редактор на в. "Стършел". От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. От 1955 г. е редактор в Студия за игрални филми. През 1989 год. Валери Петров става депутат в Седмото велико народно събрание.

За деца започва да твори сравнително късно. Чувствителната душа на сладкодумеца Валери Петров, тънкият му усет да долавя настроенията и преживяванията на децата, обичта му към тях, намират израз в петте му приказки: “Бяла приказка” , “Копче за сън”, “Меко казано”, “В лунната стая”, “Пук” . Първата от петте - “Бяла приказка” излиза през 1977 год., а последната – “Пук” през 1982 год. Специално написаната за деца книга “Пет приказки” излиза през 1986 год. и веднага донася на автора две престижни литературни награди – “Петко Р. Славейков” (1987 г.) и вписване в Почетния списък на Международния съвет за детска литература (1988 г.). Преведена е на повече от десет езика и се чете с интерес от много деца по света.

Най-популярната му книга за деца е “Пет приказки” – една феерия от въображение и закачливост, игра на думи и конфликтни ситуации, комични ефекти и добронамерена ирония. Макар и създавани по различно време – отделните приказки са свързани композиционно – всяка приказка завършва със стихотворение, чрез което авторът неусетно пренасочва вниманието на читателя към следващата. Повествованието е изпъстрено със стихове, като емоциите на героите избликват в мелодични строфи.

Главен герой в авторските приказки на Валери Петров е съвременното дете – умно, инхформирано и интелигентно, но малко тъжно и самотно; поразглезено и самонадеяно, склонно понякога към хитрости и дребни измами, но добродушно и състрадателно; обичащо и нуждаещо се от обич, внимание и искрени приятели. Чрез техните мисли и постъпки авторът деликатно поставя проблемите, свързани с взаимоотношенията им с възрастните; с отношението им към природата и музиката; с преодоляване на чувството им за самотност в огромния град; към лъжата и истината.

Показва им силата на истинското приятелство, на добротата и честността. Заразителен смях и човеколюбие, тънко чувство за хумор и остроумие струят във всяка една от приказките, в които авторът умело редува поезия и проза. Това ги прави особено пленителни. Пред него се разкрива един свят, изпълнен с красота, мъдрост и много фантазия. Основната тема, която обединява приказките е ПРИЯТЕЛСТВОТО.

Тази книга за тебе е, мило дете, най-послушно от всички дечица. В нея има пет приказки – по една за петте пръста на твойта ръчица.

С това стихотворение като с вълшебно ключе

изтъкнатият съвременен поет и писател отключва пред малкия читател вратичката на своите “Пет приказки”. Първа в сборника “Пет приказки” е “Бяла приказка” – това е история за раждането на една зимна приказка, в която главен герой е третокласникът Ванчо и неговият домашен любимец Мачо. Ванчо толкова обича Мачо, че тръгвайки с класа си на ски, го взима със себе си. Когато Мачо “тръгва” да си търси “истински приятел” и се изгубва, Ванчо преодолява редица изпитания и премеждия и доказва, че е истински приятел.

В приказката “Копче за сън” Валери Петров показва нежната привързаност между дядо и внуче. Всяка вечер те измислят приказка след приказка. Защото Оги – остроумно и хитро хлапе, непрекъснато и за всичко пита, но като всяко дете малко се страхува от тъмното и трудно заспива. Затова, сгушен в дядо си, често посяга към вълшебното “копче за сън” на своята пижама и го върти все по посока на часовниковата стрелка, но въпреки това не може да заспи и иска приказки, приказки, приказки. И докато четете как с дядо му за една вечер измислят цели три, разбирате колко добро и състрадателно момченце е Оги.

В приказката “Меко казано” Валери Петров показва колко грозна е всяка замислена лъжа или измама и колко неприятности и огорчения може да причиним с нея на своите близки и на себе си. Това ни показва Светльо, който в стремежа си да попълни колекцията си от индианци лъже, че не е получил писмото с парите на баба си. В неспокойния си сън той разбира, че коравосърдечният и лош човек няма право на милост и снизхождение, че за да очакваш добро от другите, сам трябва да си го сторил. Авторът поставя проблемите за човешката съвест, за приятелството, за лъжата и последиците от нея, за отношението на децата към животните.

“В лунната стая” е приказка за съвременното дете, което живее в големия град. То е умно и талантливо, но се чувства самотно и понякога нещастно, защото родителите му са вечно заети. На читателя му става тъжно когато деветгодишната Росица седи самичка в полутъмния апартамент, свири (без особено желание) на пианото и чака майка й да се върне от работа. Баща й е инженер и работи в чужбина. Една вечер изпод капака на пианото се появява Странният човек и четири вълшебни лунни лъча и ... чудесата и вълшебствата започват. Росето също взема участие в тях.

В приказката “Пук” действието става през лятото на плажа. В телефонната кабина, където Лили слуша поредната приказка, влиза и Набръчканият човек. И изведнъж става чудо! Момиченцето с невероятна фантазия, превръща телефонната кабина в подводна камера и тръгва да изследва морското дъно, да се наслаждава на подводните красоти и вълшебствата започват. Случват се чудо след чудо, но най-голямото от тях е нежната привързаност между Лили и Хрили и това, че след като сме прочели последната страница на “Пет приказки” и ние като Набръчкания човек усещаме, че вече сме “по-добри и сърдечни, да, едва, но сме станали!...”

Валери Петров е автор на сценарии за детските филми “Рицар без броня и “Йо-хо-хо”. През 1981 год. е театралната му премиера – поставен е спектакълът му “Театър, любов моя”.

Валери Петров за първи път в нашата литература прави цялостен поетически превод на комедиите и трагедиите на Шекспир. Известен е и с преводите си на приказките на Киплинг и стихотворенията на Джани Родари и Сергей Михалков.

Валери Петров е носител на голямата награда "Христо Г. Данов“ на Министерството на културата за цялостен принос към българската книжовна култура през 2006 год. Наградата „Паисий Хилендарски" той получава през 2007 год. за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. 2009 год. Валери Петров е отличен със специалната награда на Дарик радио, заради цялостния му принос в живота на всеки един от нас. През 2010 год. БНР отличи големия български поет Валери Петров със своята специална награда “Сирак Скитник” за цялостен принос в развитието на радиото.