Коледа и Нова година

по света

В къщите е светло и празнично украсено. Празнуването на Бъдни вечер преминава в очакване на Рождество Христово. Според поверието родилните мъки на Богородица започнали на Игнажден (20 декември) и на Малка Коледа "Бъдни вечер"родила младия бог,но съобщила за това на другия ден.

БЪДНИ ВЕЧЕР

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар.На 24 декември – Бъдни вечер – започват коледните празници,които продължават три дни ( до Стефановден ). В българската традиция за Бъдни вечер важна роля играят бъдникът, трапезата с обредният хляб , коледните ястия и коледуването. Бъдни вечер я наричат още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер,Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.Този красив семеен празник е посветен на дома,огнището, но и на починалите предци-родственици.Много надежди и упования за по-добро бъдеще са свързани с тази вечер.

Бъдни вечер е първата кадена вечер.Празника събира заедно най-близките хора сплотени от обич и желание за честити дни в бъдното.Тази вечер е много различна от всички други празници,носи в себе си богати и стари български традиции.Самите обреди водят до размисъл за доброто на дома и семейството,за уважението и вниманието, които членовете му си дължат и с които един друг се даряват.Във всеки дом цари радостно суетене свързано с подготовката на вечерта,която изисква специални приготовления . Жените стават много рано и през целия ден приготвят празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа.

Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година.Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.Тази вечер символизира както щедростта на земята ни, така и вечната надежда за плодородие и напредък.По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. После поставя тънкия край на дръвчето в огъня, там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, се смята за миросан и осветен.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и трябва да бъде изобилна. Приготвят се нечетен брой постни ястия – варен боб,сарми с ориз, пълнени чушки, тиквеник,зелник, варена царевица, както и орехи, мед, жито ,плодове, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия.Над всичко е хлябът.За Бъдни вечер се приготвя прясна пита ,в която е скрита паричка за късмет...Хлябът е в центъра на масата , а свещичката върху него се запалва когато всички са се събрали. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Броят на ястията трябва да бъде нечетен, а най-добре 7 или 9. Ако все пак се чудите, кой вариант да изберете, имайте предвид, че колкото по-отрупана е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще бъде осигурено за идващата година.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. Вярва се, че тамянът прогонва тъмните сили. Прекадяват се всички помещения в къщата, кошарата, оборът. Най-възрастният в семейството отправя молитва за здраве и плодородие и разчупва питата с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". Първото парче се слага под иконата на света Богородица,след това парче от питката се нарича на къщата и накрая се раздава на всички.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през годината. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не се повалят житата .От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато всички заспят,близките покойници идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.Момите запазват първият залък от питката. Те го слагат под възглавницата си,за да сънуват за кого ще се омъжат .

На Бъдни вечер се извършва гадаене за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо,защото се смята, че тогава желанията се сбъдват.След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи,защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите.

Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко – млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден,от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай.Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала и е настъпилаКоледа – Рождество Христово.

КОЛЕДА

История на Коледната елха

Сияещата елха, която се свързва с редица древни обичаи, с времето се превръща в символ на Коледните и Новогодишни празници. На Коледа се смята, че Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство и неговата красота. Затова елхата се украсява с ангелчета, свещички, топки и сребристи гирлянди — като символ на отрупаното с плодове Райско дърво.

Гирляндите започват да се използват като украса през 17 век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо, за да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха започват да се произвеждат в Германия, като се използва истинско сребро, от което се изтеглят тънки нишки.

През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата й започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.По време на Американската революция, Хесенските наемни войници, които са били на английска служба в Северна Америка, запознават американската цивилизация с обичая на Коледните празници да се украсява дърво. През 19 век настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му. През 1882 година американците патентоват електрическите лампички. За нас българите този обичай започва в началото на 20-ти век, когато в двореца на Александър Батенберг за първи път украсяват елха.

ИСТОРИЯ НА НАЙ-КРАСИВАТА КОЛЕДНА ПЕСЕН

Независимо от това дали на Рождество навън вали сняг или духа горещ вятър от пустинята, навсякъде звучи една и съща песен "Тиха нощ, свята нощ..."В Европа е невъзможно човек да си представи Коледа без нея - тя е навсякъде - звучи по радиото, по телевизионните канали, в универсалните магазини, в домовете на хората, пред коледната елха. И мнозина са сигурни, че това е народна песен. Макар че това съвсем не е така.През 1831 година в Германия "Тиха нощ, свята нощ..." се появила едновременно в два сборника в Берлин и Дрезден. И в двата вместо името на автора пишело: "Авторите на текста и музиката са неизвестни". Пруският крал Фридрих Вилхелм ІV за първи път я чул през зимата на 1853 година. Той толкова харесал коледната песен, че извикал придворния концертмайстор и му заповядал:"Намери ми автора на песента!" Заповедта на краля обаче останала неизпълнена още цяла една година и само по една щастлива случайност загадката намерила своето решение през декември 1854 година.

Директорът на хора на австрийския град Залцбург, бивш добър познат на концертмайстора на пруския двор, се скарал на едно от момчетата Феликс Грубер, който според него постоянно пеел грешно популярната вече коледна песен. На направената му забележка от ръководителя на хора юношата отговорил доста самоуверено и с гордост: " У дома ние винаги пеем "Тиха нощ" точно по този начин. Моят баща по-добре от Вас знае как е правилно да се пее.Нали в края на краищата той е написал тази песен". Изненаданият от тази новина директор на хора, захвърляйки всички ангажименти, заминал за Халяйн, където живеело семейство Грубер и се уверил, че местният органист и ръководител на църковния хор 67-годишният Франц Грубер наистина е неизвестният тайнствен автор на музиката на "Тиха нощ, свята нощ...", търсен по заповед на пруския крал. За автор на текста Грубер назовал своя приятел, свещеника Йозеф Мор.

Истината в тази история е, че "Тиха нощ, свята нощ..." наистина е прозвучала за първи път на 24 декември 1818 година под свода на църквата Свети Николай в Оберндорф. По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата,за да ремонтира органа. Работейки там, той намерил копие от композицията и я отнесъл у дома. Така коледната песен бързо се разпространила отначало в Австрия, а после и в съседна Германия. Вярно е, че много години продължавали да я смятат за тиролска народна песен "със съмнителен произход". Всъщност историята на песента е много по-проста и това е част от чудото. Днес песента е най-популярната коледна песен на всички континенти. Претърпяла е над 300 преводи, издадена е в над 180 версии на 121 езика. Няма знаменит певец, който да не я е изпълнил поне веднъж.Написана от непознат музикант и скромен викарий, божественото й послание пресича граници и докосва човешките сърца навсякъде по света.

ИМА ли Дядо Коледа?През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

...и отговорът на Франсис П. Чърч: “ Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания. Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне. Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина,какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват.Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно. Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.Честита Коледа и весела Нова година!!! “

Санта Клаус, Дядо Мраз или Дядо Коледа…

На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню-Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата "История на град Ню-Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Санкта Клаусе През 1822 година друг жител на Ню-Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. През1869г.излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение на обширна рекламна кампания.

Лапландия – духът на Дядо Коледа

Много хора мислят, че Лапландия е самостоятелна държава. Сигурно заради духа, който носи. Или пък защото Дядо Коледа живее там. Всъщност Лапландия е област на Финландия. Не най-населената, но най-голямата и почти цялата зад Северния полярен кръг. И това, че през зимата тук има месеци, в които слънцето не се показва, не означава, че животът замира. Напротив. Това е най-веселото време, пълно с туристи и омайващо с коледното си настроение. Столицата на област Лапландия е Рованиеми. Градът е разположен точно на Полярния кръг и е административен, културен и туристически център с население около 35 000 души. Един от тях е Добрият старец. Всъщност тук обясняват, че Дядо Коледа живее в отдалечената планина Корватунтури. Буквало преведено, името на планината е Ухо. Затова децата във Финландия вярват, че той може да чуе желанията им. За да е по-близо до малчуганите обаче, Дядо Коледа е слязъл малко по на юг и се е установил на Полярния кръг.

Атмосферата в селището му може да ви пренесе в коледното време, дори и да го посетите през август. Отвсякъде се чуват коледни песни. Пълно е с хора. А пощенската станция работи на пълни обороти. Ако сте решили да пратите картичка оттук, внимавайте в коя точно пощенска кутия ще я пуснете. Картичките, сложени в жълтата, се изпращат веднага, а пуснатите в червената, се събират и се изпращат точно за Коледа. Естествено със специалното клеймо на Дядо Коледа. Всяко година в Лапландия пристигат все повече и повече детски писма. През 2004 г. те са били 500 000. Казват, че е достатъчно в полето за получател да пише "Лапландия, Дядо Коледа" и писмото ще бъде доставено. От пощенската станция пък обясняват, че ако писмото не е просто изреждане на коледни желания, а написано като за приятел, Дядо Коледа отговаря.

Навсякъде по света, приготовленията за посрещане на първия ден от Новата година са вълнуващи и пищни. Свързани с ритуали и тържествена украса. И все пак, всяка страна има свои традиции в подготовката за Новогодишната нощ. Ето и някои факти: Нова година е най-старият празник в света. Празнувана е още в древен Вавилон, преди 4000 години. Римският сенат определя 1-ви януари за начало на новата година през 153 г. пр. Хр. Първият месец от годината е свързан с бог Янус в римския календар. Янус има две лица, едното обърнато напред, а другото – назад, символ на старото и новото. Отново римляните първи започнали да си разменят подаръци в новогодишната нощ. Дарявали си клонки за късмет. Празнуването на 1-ви януари било затвърдено през 1582 в Грегорианския календар, когато много страни започнали да празнуват в един и същи ден началото на годината. Католическата църква обявява празнуването на Нова година за езически ритуал. Тогава християните по света започнали да празнуват християнското пречистване в същата тази нощ. В Англия, когато Биг Бен удари 12 часа в полунощ, всички започват да пеят шотландската песен “Добрите стари дни”, написана от Робърт Бърнс през 1700 година. Песента е затова, да помним старите и новите приятели.

Факти и ритуали в Новогодишната нощ - как

празнуват Нова година по света

В много страни по света цари поверието, че е важно кой ще бъде първия гост, прекрачил прага на 1-ви януари – ако е добър човек, това е на късмет. В много култури на Нова година се подаряват пръстени или предмети с форма на ринг, които символизират пълния цикъл. В някои части на САЩ, на новогодишната трапеза се сервира боб, който е символ на късмета. В Испания в полунощ изяждат 12 зърна грозде за 12 щастливи месеца от предстоящата година. Фойерверките на нова година съществуват още от древни времена, смята се, че огънят гони злите сили и демоните. Китайската Нова година е базирана на лунния календар и се празнува между 1-ви и 19-и януари с пищни тържества, които продължават 10-15 дни. В Дания пазят старите и повредени съдове през цялата година, за да може в новогодишната нощ да ги изхвърлят през вратата. Датчаните вярват, че колкото повече съдове счупят, толкова повече добри приятели ще имат. На 1-ви януари в Гърция празнуват и денят на свети Василий, който влиза през комина, за да остави подаръци за децата. също като дядо Коледа.

В много европейски страни се сервира зеле на Нова година, като символ на благоденствие. В Калифорния на Нова година има Парад на Розите, когато всички украсяват колите си с цветя. За първи път е празнуван през 1886 и символизира прибирането на реколтата от портокали. В Белгия децата пишат писма на родителите си и в новогодишната нощ им ги четат на глас. Във Великобритания мъжете подаряват пари, хляб и въглища, за да покажат, че ще се грижат за семейството през годината. Ако първият човек влязъл в английска къща на 1-ви януари е русокос, червенокос или жена, това се смята за лош късмет. Добрият късмет носят тъмнокосите мъже. В Германия изсипват разтопено олово в студена вода, за да видят какви форми ще извае съдбата и какво ще им донесе идната година. На първи януари се взимат важни решения и се поставя ново начало. Най-много американци започват диета на този ден. На 31 декември 1879, Томас Едисон показал своята електрическа крушка. Светът не бил виждал нещо подобно преди.

Българската традиция също повелява трапезата да е богата и да има изобилие от блажни ястия. Задължително е свинското от прасето, което е заклано по Коледа. По стари традиции основното ядене трябва да е от птица - най-често върху кисело зеле или пълнена с ориз, стафиди, лук, моркови. Като гарнитура има изобилие от туршия, чушки, тиквички. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия, които се запазват до Йорданов ден.Баницата с късмети се приготвя с парчета, колкото души има около масата плюс едно. В нея се слагат късмети и малки дрянови клончета с пъпки. Всеки взизма парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня - ако изпукат, е на здраве и берекет. Парчето в повече се нарича на Св. Богородица. След като се прекади вечерята, най-възрастният член на семейството разчупва хляба. Около трапезата се гадае за предстоящата година – времето, реколтата, бъдещето на семейството. Добра поличба е, ако някой кихне. На него му се обещава първото заклано добиче през Новата година.

Един от най-характерните за България от новагодишните ритуали е сурвакането. Пожелаване и осигуряване на благополучие, за което можело да се разчита на магическото докосване със сурова клонка. Сурвакарските благопожелания не се пеят, а се декламират като речитатив:«Сурва, сурва година,Весела година.Голям клас на нива,голям грозд на лозе.Пълна кесия на шия,пълна къща с коприна.Червена ябълка в градина.Живо здраво до годинаДо година до Амина.»

По първите думи в благословията празникът се нарича и Суроваки или Сурваки. Интересни са хипотезите за произхода на думата. Предполага се, че идва от прилагателното „сур", изчезнало в литературния език. Среща се в старите народни песни: „сур елен" – със значение на бодър, жизнен. „Суровицата" е тояга, която не е изсъхнала и може да пусне корен. Дряновата пръчка има пъпки и може да пусне листа и цветове. И украсата върху сурвачката символизира криещата се в дряновата пръчка възпроизводителна сила. Тя е символ на очакваната с нетърпение пролет, когато всичко отново ще се събуди.

Намесата на църквата при празнуването на Нова година е била по-слаба, отколкото на Коледа, и затова тук карнавалните игри, придружени с оргастични елементи са по широко разпространени. В Пернишко, Радомирско, Дупнишко и Кюстендилско маскираните дружини са известни като сурваскари, в Софийско – като джамаларе, в Благоеврадско – бабугери, в Брезнишко – „невеста". Със символичните си действия те трябвало да прогонят злите сили, които могат да напакостят на хората в мръсните „погани" дни до Йордановден.В първия ден на Новата година е запазен и друг обичай на гадаене – топене на пръстени, Ладуване. Чрез магията на словото девойките се надявали да си осигурят щастлив семеен живот.В навечерието на празника момите от селото се събирали в „честита къща" – където съпрузите са в първи брак, с живи и здрави деца. Тук донасяли бяло котле с „мълчана вода" (при носенето на която не се говори). Всяка мома пускала в котлето предварително приготвена китка от зелена чимширена клонка, усукана с червен конец (против уроки), на която е завързан „нишан" (белег), по който девойката ще си я познае. Това може да е пръстен, обеци, гердан, гривна...Котлето с китките се поставяло да пренощува „под звездите".

В Софийско на Васильовското хоро, което се играело от всички за здраве, момиче, „майчино и бащино (с живи родители), вадело китките и започвали наричанията. Това са кратки песни – припевки, изпълнявани от останалите девойки. С тях се наричало за близка или по-далечна женитба; за щастие в женитбата; гадаело се за какъв момък ще се омъжи момичето; притежателка на китката; какъв ще бъде късметът й...

Нова година - нов късмет" - казва народната поговорка; затова и самите обичаи целят осигуряване на щастие и благополучие през бъдещата година.Подготовката за празника започва още от старата година - 31 декември. Много важна е новогодишната трапеза, която трябва да е богата, препълнена с ястия, за да бъде богата и щастлива и предстоящата година. Сред гозбите задължително трябва да има свинско месо, баница с късмети, пита със сребърна паричка, чесън, орехи, жито, червено вино, а някъде колят и червен петел. Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки парчетата: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от семейството. Комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година.

Весела Коледа и щастлива Нова година!

Годината, която се задава,с шепи радост да раздава, да бъде мирна, плодовита

и за вас да е честита!Весели празници!

Изготвил: Боряна Гълъбова – преподавател по история в 93-то СОУ ”Александър Теодоров - Балан”