Upload
vilina
View
45
Download
2
Embed Size (px)
DESCRIPTION
Етиката като онтология на медиите. О т Хайдегер към Маршал Маклуън. Пример с български медии. Васил Пенчев, ст.н.с. в Института за философски изследвания на Българската академия на науките E-mail: [email protected] Блог с публикации: http://www.esnips.com/web/vasilpenchevsnews. - PowerPoint PPT Presentation
Citation preview
Етиката като онтология на
медиите
От Хайдегер към Маршал Маклуън.
Пример с български медии
Васил Пенчев,ст.н.с. в Института за
философски изследвания на Българската академия на
науките
E-mail: [email protected]Блог с публикации:
http://www.esnips.com/web/vasilpenchevsnews .
Основна теза:
Онтологията (на медиите) е етиката, така както “Медията е съобщението”
(М. Маклуън)
И в общия си вид води началото си от “Битие и време” на Хайдегер
“Битие и време” на Хайдегер
В “Битие и време”...
... етиката е онтология в следния смисъл: редица етически
категории – напр. Грижа, Съвест – са основни “екзистенциали”, т.е. преживявани основовополагащи
философски понятия. Тяхното преживяване и осъществяване е
напрегнато творчество и откритост към бъдещето
В “Битие и време”...
От напрегнатото творчество на екзистенциалното се пропада (с
термина на Хайдегер) в безличното социално обективно (das Man):
така се прави, хората... Конституитивните моменти на
пропадането са: мълвата любопитството, двусмислието
Мълвата, любопитството, двусмислието, пропададането в
“Битие и време”...
... задават една неявна етическа онтология на медиите. Те се
конститутират от пропадането от екзистенциалното (също така с
измерение на етическо творчество) в социално безличното “така се прави”,
в което творчеството отсъства...
Аналогична концепция се съдържа в:
D. Dwan. Idle Talk: Ontology and Mass Communications in
Heidegger – New Formations, No 51 (winter 2003-2004) pp. 113-117)
Оттук, но само на пръв поглед, може да се заключи една
“антиекзистенциалност” на медиите...
Всъщност: “Мълвата, любопитството и двусмислеността характеризират начина,
по който Dasein е ежедневно своето “Da”, разтвореността на битието-в-
света”. Тоест, “Dasein най-непосредствено и най-вече съществува
при угрижилия свят” (S. 175)
Оттук, следвайки Хайдегер, най-дълбоката, онтологична същност на медиите е отварянето и разтварянето
на Dasein в Da ...
И чрез това придобива не само и дори не толкова получава битие с
другите, колкото разтварянето урав-новесява неговата изначална битий-
ност с фактичност и историчност
“Това разкриване в битието при... има най-често характер на загубеност в публичността на хората (des Man).
Dasein от собствената способност да бъде цялост най-непосредствено
винаги вече е отпаднало и пропаднало в “света”. Пропадането в “света”
подразбира разтваряне в битието един с друг, доколкото последното се води
от мълва, любопитство и двусмисленост” (S. 175)
Да се върнем назад в “Битие и време” на Хайдегер, “преди”
разтварянето - в самия феномен!
Това връщане се оказва връщане преди медиите в
“чистата” (във философски смисъл) медия, преди
знаковостта – в чистия знак!
Определението на феноменот “Битие и време”:
“Само-себе-си-показващото-в- себе-си”
(S. 28)
Тълкувание на така определеният феномен
Това е знакът, който е; знакът, който е битие
Обичайните знаци в семиотиката са конвеционални,
означаващото и означаемото (означеното) са разде-лени,
обединени от интерпретатор, именно който тълкува
тяхното единство като знак
Така определеният феномен...
…e “истинният знак”: не медията, която посредничи,
предавайки някакво послание, но онази медия,
която сама е това послание, по определението на Маршал Маклуън
Маршал Маклуън
“... медията е съобщението”
“Това е просто да се каже, че личните и социалните последствия
от всяка медия, т.е. от всяко разширение на нас самите са
резултат от новата скала, която се въвежда в делата ни от всяко
разширение на нас самите или чрез всяка нова технология” (с. 7)
Коментар:
Медията, разширявайки нас самите, увеличава областта на взаимо-действието между индивидите,
социалното, което може да се тълкува като усредненото, безличното, “das
Man” на Хайдегер, “хората”, “хорското”, общовалидното за хората и поради това социално обективното
Медиите от самото си естество на разширение на човека пораждат и
увеличават социалната обективност
Ако определим етическото като ”битие-с-другите”, като непрекъснато творчеството за запазване на своята и чужда индивидуалност, то ефектът от
действието на медиите е прехвърлянето от областта на
етичното в безличнотосоциално обективно “така се прави”
Самите медии, обаче са насочени към търсене и откриване на
уникалното: новината ...
... И заедно с това те вкарват уникалното, новината в
безличното социално обективно: “известната новина не е новина”
Скритата етична същност на медиите:
Бидейки насочени към “лошата новина”, но пренебрегвайки добрата, защото “добрата новина не е новина”,
медиите всъщност изпълняват етически санитарни функции.
Безличността на социално обективното всъщност обезсилва негативното: “така не се прави”
Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите:
По самото си естество въвличането в безличността на социално
обективното, осъществявано от медиите, обезсилва етическото. Затова
социално-полезната функция на медиите е тъкмо по отношение на етически-негативното и неговото
“санитарно” обезсилване
Несъстоятелност на някои критики към етиката на медиите:
Тъкмо затова критики към медиите, че са насочени към
етически негативното, че едва ли не го популяризират, са напълно несъстоятелни и се основават на
неразбиране на същността и социално-етичните функции на
медиите
“Глобалното село”...... е фраза въведена в обръщение от
Маршал Маклуън за да опише света, който се е “свил” до едно “село” от
съвременните комуникации. Той оприличава мрежата на
комуникациионните системи на разгърната централна нервна
система, окончателно свързала всеки с всеки в света
Етическото обаче изисква автономност, индивидуалност,
свобода... Метафората за единния глобален
“организъм” на обществото, управляван от “централната нервна система” на медиите и комуникациите, обаче означава обезсилване изобщо на етическото, което се редуцира до социално функциониране. Или тоталитарни
социални автоматизми, заместили етическото, ще гарантират “доброто”, или
всеобщ терор и хаос ще бъдат злото...
“Галактиката на Гутенберг”
“Глобалното село”
В “Галактиката на Гутенберг” идеята за глобалното село
всъщност е въведена в отрицателен смисъл: пълна и наложена взаимозависимост,
пораждаща терор и тоталитаризъм (p. 32)
“Глобалното село”: коментар
Наистина, медиите, разширявайки всеки индивид, заедно с това го
поставят в състояние на заплашена индивидуалност, на непрекъснато опасение от посегателство върху
личния живот: както пряко - в случай на интерес от медиите към него, така
и косвено - чрез хипнотичната безалтернативност на налаганите
медийни образци
Примери с български вестници:
• “Работническо дело”
• “24 часа”
• “Капитал”
Вестник “Работническо дело”...... беше насочен към “добрата нови-на”. С това той е доказателство чрез reductio ad absurdum за невъзмож-
ността на подобна насоченост. Дори и когато етически позитивното и жела-телното не е фабрикувано, то насоч-ването на медиите към него, със спе-цифичното за тях пропадане в соци-ално обективно обезличаващото, го
обезсилва
Така “Работническо дело”...
...засилваше казионността на режима, подпомагаше обезличаването на
етическото, обратно на официално заявяваните и пропагандирани
намерения за “възпитание на масите”. Причината за това е в самата природа
на мас-медиите, на специфичната етика в качеството на онтология,
която ги конститутира
Вестник “24 часа”...
... се появи в началото на прехода като обичайна, но с това алтернативна,
медия, насочена към “лошата нови-на”. Неговият девиз, “Новините таки-ва, каквито са” би подхождал на всяка
медия. С това той се създаде като медията, която е типичната, но заедно с това поради контраста с “Работни-
ческо дело” – алтернативната!
Така “24 часа”...... като всяка медия се образува чрез “пропадането” на етическото твор-
чество, (Хайдегеровият Dasein), в еже-дневието, грижите, реално травма-тизиращото битие-един-с-друг. С
попадането в лъча на медията, то ста-ва социално обективно, обезличено,
казионно, губи всъщност своя заряд ... което обяснява етическия смисъл на насочването към “лошата новина”
Вестник “Капитал”...
... чийто девиз е “Прогнози, които се сбъдват”, показва една друга страна
на “пропадането” в социално обективното: прогнозите, които се
четат, и бидейки от това неутрални, обективни, се сбъдват тъкмо по
силата на своята просто социална обективност. Медиите “произвеждат”
социално обективното...
Така “Капитал”...... чийто девиз е “Прогнози, които се
сбъдват!”, разкрива “производството” на социална реалност - в качеството й на обективност - от медиите. Моделът,
създаван от медиите, бидейки социално обективен, се потвърждава
от хода на събитията, точно така както моделите в теориите,
изработвани от природните науки “се сбъдват” в експериментите
Заключение:Медиите се образуват в своята фило-софска същност в своебразна диалек-
тика на пропадане в ежедневието, грижите, битието с другите, при което етическото творчество произтичащо от уникалността на битийната разпо-ложеност на всеки един се нивелира
да безличното и обезсилващо етическото социално обективно “така
се прави/ не се прави”
Това беше всичко!
Благодаря за вниманието!
Васил Пенчев,e-mail: [email protected] .
Блог с публикации:http://www.esnips.com/web/vasilpench
evsnews