ЦЕНТЪР ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА БИБЛИОТЕКАРИ

(ЦПОБ)

СЪЮЗ НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ РАБОТНИЦИ (СБИР)

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”-

КАТЕДРА “БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ”

ЦЕНТЪР ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА БИБЛИОТЕКАРИ

(ЦПОБ)

МОДУЛ ”Е”НАИМЕНОВАНИЕ НА КУРСА

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА БИБЛИОТЕКАТА

ЛЕКТОР:ДОЦ. АЛЕКСАНДЪР ДИМЧЕВ

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА БИБЛИОТЕКАТА

I. НОВИ ТЕНДЕНЦИИ

• ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

• ОТТЕГЛЯНЕ НА ДЪРЖАВАТА ОТ КУЛТУРАТА

• МНОГО КОНКУРЕНТИ ЗА ЕДНИ И СЪЩИ СРЕДСТВА

• ОБУЧЕНИЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

• НОВИ ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

• ПРОМЯНА НА НОСИТЕЛИТЕ НА ИНФОРМАЦИЯ (ПРОБЛЕМЪТ С ИЗЧЕЗВАНЕ НА КНИГАТА)

• НОВИТЕ МОНОПОЛИ И ЗАПЛАХИ НА ПАЗАРА НА ИНФОРМАЦИЯ (ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ)

• ПЕЧЕЛИ ТОЗИ, КОЙТО СЛУЖИ НА ОБЩЕСТВОТО!!!

• ДАНАКОПЛАТЕЦЪТ СЕ ИНТЕРЕСУВА КЪДЕ ОТИВАТ ПАРИТЕ МУ!!!

• ПЕЧЕЛИ ТОЗИ, КОЙТО УМЕЕ ДА УПРАВЛЯВА И ПРЕДВИЖДА!!! – “Бъдещето вече се е случило” – Питър Дракър

ТЕНДЕНЦИИ И ПОЛИТИКА КЪМ БИБЛИОТЕКИТЕ В ЕС

• НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БИБЛИОТЕКИТЕ:

• Политика и програми на ЕС (Електронна

Европа за всички)

• Очакванията на обществото – нов тип библиотека (традиционни и нови услуги, интегрална част от обществото)

• Програми в ЕС за библиотеките и задачи пред тях:

– ПУЛМАН (регионална политика; библиотеките подпомагат бизнеса, туризма и инфраструктурата)

- Интеграция на библиотеки, архиви и музеи (информация за родния край – бизнес, култура, образование, запазване на културната идентичност)

- Компютърно обучение за населението (опорни точки за образование на местното население)

- Културен интегритет:

- културни различия (съхраняване и обогатяване)

- обединителен център

- Центрове за официална информация

II. ЗАДАЧИ НА УПРАВЛЕНИЕТОТе са валидни навсякъде където сме повече от

един!!!

• НАШАТА БИБЛИОТЕКА (ЧИТАЛИЩЕ, ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР) Е ЧАСТ ОТ ОПРЕДЕЛЕНА ИНФРАСТРУКТУРА.

• НАШАТА БИБЛИОТЕКА Е СИСТЕМА:– ИНФОРМАЦИОННИ РЕСУРСИ– МАТЕРИАЛНА БАЗА– ТЕХНОЛОГИИ И ТЕХНИКА– ПЕРСОНАЛ

• НЕПРЕКЪСНАТО ДА СЕ СЛЕДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКАТА (ЧИТАЛИЩЕТО) И ЗА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ.

• РОЛЯТА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ Е ЖИЗНЕНОВАЖНА ЗА УСПЕХА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

• РЪКОВОДИТЕЛЯТ ДА РАБОТИ В ЕКИП С ПЕРСОНАЛА (времето на йерархичната структура отминава).

• СПОДЕЛЯЙТЕ УСПЕХИТЕ НА СЪТРУДНИЦИТЕ И ГИ ПОДКРЕПЯЙТЕ.

• ПОСТАВЯЙТЕ ЯСНИ И ИЗПЪЛНИМИ ЗАДАЧИ.

• НЕ СИ ПЕСТЕТЕ ВРЕМЕТО ДА ОБЯСНИТЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАДАЧАТА – НЕ ВСИЧКИ СА ЕДНАКВИ.

• ИЗИСКВАЙТЕ КАЧЕСТВО НА РАБОТАТА.

• СЪЗДАВАЙТЕ ОБЩИ ЦЕННОСТИ В КОЛЕКТИВА.

• СЪЗДАВАЙТЕ МОРАЛЕН КЛИМАТ.

• НЕ СИ ИЗЛЪЧВАЙТЕ ЛЮБИМЦИ.

• НЕ ОБИЖДАЙТЕ ХОРАТА, ОБИДАТА СЪЗДАВА БЕЗРАЗЛИЧИЕ.

• НЕ БЪДЕТЕ ОПЕКУН.

• ТЪРСЕТЕ СТАНОВИЩЕТО НА ПЕРСОНАЛА ПРИ РЕШАВАНЕ НА ЗАДАЧИТЕ.

• МОТИВИРАЙТЕ ХОРАТА (ПАРИТЕ НЕ СА ВСИЧКО).

• УВАЖАВАЙТЕ ВРЕМЕТО НА СЪТРУДНИЦИТЕ.

• ДЕЛЕГИРАЙТЕ ПРАВОМОЩИЯ НА СЪТРУДНИЦИТЕ, ИНАЧЕ СЕ ДЕМОТИВИРАТ.

• НАУЧАВАЙТЕ ФАКТИТЕ Е НОВИНИТЕ В БИБЛИОТЕКАТА НЕ ОТ ВАШИЯ КАБИНЕТ, А КАТО СЕ НАМИРАТЕ СРЕД ХОРАТА.

• ВИНАГИ ЗАПОЧВАЙТЕ СЪВЕЩАНИЯТА И ПРОЯВИТЕ НА ВРЕМЕ.

• ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗЯСНЯВАЙТЕ ДНЕВНИЯ РЕД НА СЪВЕЩАНИЯТА.

• ПРЕОДОЛЯВАЙТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЗАРОДИШ.

• СЪЗДАВАЙТЕ ДОБРА ДОКУМЕНТАЦИЯ В ОРГАНЗАЦИЯТА (ПЛАНОВЕ, ОТЧЕТИ, ПРАВИЛА И ДР.).

• НАПРАВЕТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪТРУДНИЦИТЕ.

• АТЕСТИРАЙТЕ ХОРАТА – СЪЗДАЙТЕ ВЪТРЕШНА СКАЛА ЗА АТЕСТАЦИЯ.

ГРАМОТНОТО УПРАВЛЕНИЕ ЩЕ ВИ ДОНЕСЕ СПОКОЙСТВИЕ,

СИГУРНОСТ И УСПЕХ!!!

III. УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

1. ЗНАЧЕНИЕ:

• ЖИВОТЪТ НА ВСЯКА ЕДНА ОРГАНИЗАЦИЯ СА НЕЙНИТЕ ХОРА.

• ЗАМИСЛЯЛИ ЛИ СТЕ СЕ ЗАЩО ПРЕУСПЯВАЩИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ФИРМИ ВЛАГАТ ОГРОМНИ СРЕДСТВА ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА?

• БИБЛИОТЕКАРИТЕ СА ЛИЦЕТО НА БИБЛИОТЕКАТА. (СПОМНЕТЕ СИ ЗА ПРИВЕТЛИВИЯ И НЕПРИВЕТЛИВИЯ БИБЛИОТЕКАР. ТЕ МОГАТ ДА УНИЩОЖАТ ИЛИ ДА НАПРАВЯТ ПРОСПЕРИРАЩА ИНСТИТУЦИЯТА.).

• РЪКОВОДЕНЕТО НА ХОРАТА ИЗИСКВА СТРИКТНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ОБМИСЛЕН ПОДХОД.

• БЪДЕЩЕТО НА БИБЛИОТЕКИТЕ ЩЕ ЗАВИСИ ОТ ДОБРИТЕ, ПРАВИЛНО УПРАВЛЯВАНИТЕ И НЕПРЕКЪСНАТО ОБУЧАВАЩИТЕ СЕ И ТЪРСЕЩИ РАЗВИТИЕ КАДРИ.

2. УПРАВЛЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА В ЕТАП НА ПРОМЕНИ:

А. ФЕНОМЕНЪТ СТРАХ ОТ ПРОМЕНИ И КАК ДА НАКАРАМЕ ХОРАТА ДА СЕ

ПРОМЕНЯТ

- ПРОМЕНИТЕ СА СВЪРЗАНИ СЪС СЛОЖНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ, КОНФЛИКТИ И ОСТРИ РЕАКЦИИ.

– ХОРАТА НЕ ИСКАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ.

– БЪДЕЩЕТО ПЛАШИ.

– СТАРОТО НЕ СЕ ХАРЕСВА, НО Е ПОЗНАТО.

– ТРЯБВА ДА СЕ ПОСОЧИ КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ РЕЗУЛТАТЪТ.

– РЪКОВОДИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА Е НАЯСНО С РИСКОВЕТЕ.

– РЪКОВОДИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ОБЯСНИ ТОЧНО И ЯСНО НА ХОРАТА НАСОКИТЕ, ДЕЙСТВИЯТА И СРЕДСТВАТА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПРОМЯНАТА.

– ПЕРСОНАЛЪТ ИСКА ДА ЗНАЕ КАКВО ГО ОЧАКВА – НЕ СПЕСТЯВАЙТЕ ТРУДНОСТИТЕ,

НО И НЕ ПЛАШЕТЕ!!!

- БЕСЕДВАЙТЕ НЕПРЕКЪСНАТО С ХОРАТА, ПООЩРЯВАЙТЕ ГИ, ИСКАЙТЕ МНЕНИЕТО ИМ.

– ДАВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА, ВЪВЛИЧАЙТЕ ГО В ДЕТАЙЛИТЕ.

– ЛИПСАТА НА ИНФОРМАЦИЯ ПРАВИ ХОРАТА ПОДОЗРИТЕЛНИ, СЪЗДАВА СПЛЕТНИ, КОНФЛИКТИ, ДОГАДКИ, НЕУВЕРЕНОСТ, ЧЕ “НЕЩО НЕРЕДНО СТАВА”.

– НАПРАВЕТЕ ВСЕКИ СЪТРУДНИК ЧАСТ ОТ ЕКИПА.

– ЛИДЕРЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РЕШИТЕЛЕН, КОЛЕБАНИЯТА СПИРАТ МЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕСА.

– ПОДГОТВЕТЕ СЕ ДА ИМАТЕ МНОГО ОПОНЕНТИ – ВСЯКА ГРЕШКА ЩЕ Е В ТЯХНА ПОЛЗА.

НЕ СЕ СПИРАЙТЕ!!!

IV. ОПРЕДЕЛЯНЕ МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКАТА

• ДОКУМЕНТ ЗА БЪДЕЩЕТО

• ДОКУМЕНТ ЗА ВЪТРЕШНО ПОЛЗВАНЕ

1. Защо е важно?

• МИСИЯТА ОПРЕДЕЛЯ ДЕЙНОСТТА НА БИБЛИОТЕКАТА.

• МИСИЯТА ОПРЕДЕЛЯ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БИБЛИОТЕКАТА.

• МИСИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЯСНА – ДА СЕ ПОСОЧАТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И УСЛУГИТЕ.

• ИЗВЕЖДАТ СЕ ПРИОРИТЕТИТЕ И ИЗБРАНИТЕ ФУНКЦИИ НА БИБЛИОТЕКАТА (допълнително ще се разглеждат функциите).

• ПУБЛИКАТА ИСКА ЯСНИ ПОСЛАНИЯ, НАПИШЕТЕ ГИ ПРОСТО.

• ПОСОЧЕТЕ КОИ СТЕ ВИЕ, КАКВО ПОЛЕЗНО ВЪРШИТЕ И ЗА КОГО РАБОТИТЕ.

• МИСИЯТА СЛУЖИ ЗА МЕРИЛО НА ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ И ДЕЙСТВИЯ.

1.2. Формулировка на мисията

НЯКОИ ПРИНЦИПНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:

• НЕ ФОРМУЛИРАЙТЕ НЕАДЕКВАТНА МИСИЯ, НЕ БЪДЕТЕ МНОГО ОРГИНАЛЕН (ЩЕ ВИ НАПУСНАТ ВЕРНИ ПОТРЕБИТЕЛИ).

• СПАЗВАЙТЕ ТРАДИЦИИТЕ И ДОБРОТО ИМЕ, ПОСТЕПЕННО СЕ РАЗВИВАЙТЕ (БЪРЗАЙТЕ БАВНО).

• НЕ ПОЕМАЙТЕ МНОГО ЗАДАЧИ – РОБУВАЙТЕ НА НУЖДИТЕ И НА КАЧЕСТВОТО.

• НЕ ИЗЧАКВАЙТЕ ДА ВИДИТЕ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С ДРУГИТЕ – ФОРМУЛИРАЙТЕ СОБСТВЕН ПЛАН.

• БЪДЕТЕ УВЕРЕНИ И СЕ УЧЕТЕ.

• НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ СЪЩО, ЧЕ НЕ СТЕ ЕДИНСТВЕНАТА ИНСТИТУЦИЯ (КОНКУРЕНЦИЯТА Е СИЛНА).

1.3. Обосновка на мисията

КАК ДА ПОДХОДИТЕ:

• ПОДРЕДЕТЕ ПРИОРИТЕТИТЕ.

• ПРЕГЛЕДАЙТЕ ПРОГРАМИТЕ – КОИ СА НАЙ-ВАЖНИТЕ?

• КАК СЕ РЕАЛИЗРАТ ВАШИТЕ ПРОГРАМИ – УСПЕШНИ ЛИ СА?

• ИМА ЛИ ИНЕРЦИОННИ ПРОГРАМИ?

• ОБЕДИНЕТЕ ПРОГРАМИ.

• КОИ ПРОГРАМИ ИМАТ НАЙ-МНОГО ПРИВЪРЖЕНИЦИ, НА КОИ ЩЕ РАЗЧИТАТЕ В БЪДЕЩЕ? СИГУРНО ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЛИШИТЕ ОТ ЧАСТ ОТ СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ.

Не забравяйте нещо много важно:

– ВАШАТА МИСИЯ Е ДОБРА САМО КОГАТО Е В СЪЗВУЧИЕ С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ!!!

– ОТПРАВНАТА ТОЧКА СА НАШИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ И ТЯХНОТО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ НАС!!!

– ПОТРЕБИТЕЛЯТ ПО-ДОБРЕ ОТ НАС ЗНАЕ КАКВО ИСКА – НЕОБХОДИМО Е ДА СИ СРЕЩНЕМ ИНТЕРЕСИТЕ!!!

– НАПРАВЕТЕ ПРОУЧВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ КЪМ БИБЛИОТЕКАТА И УСЛУГИТЕ И НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ.

– ОГЛЕДАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО ПУБЛИКАТА И РЕГИОНА, КОЙТО ОБСЛУЖВАТЕ – КЪДЕ СА НИШИТЕ?

ОБОСНОВЕТЕ МИСИЯТА С КОЛЕКТИВА – ТАКА ЩЕ СПЕЧЕЛИТЕ ПОДРЪЖКА.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ ОТ ПЕСИМИСТИТЕ, АКО СТЕ УБЕДЕН В КРАЙНАТА ЦЕЛ.

1.4. Структура на документа:

- История на библиотеката:• Кога е основана• Постижения от основоването и до днес• Кои са вашите потребители• Какви са вашите колекци

- Особености и “силни страни” – в какво се състои ползата и универсалността на библиотеката:

• Уникалност на библиотеката• С какво е по-различна• Политика на развитие и действие• Мястото, което заема в града, региона,

институцията

- Бъдеще на библиотеката:• Какво се надявате да направите (приоритети)• Каква ще бъде ролята на библиотеката за

подобряване качеството на живот на населението (реални и потенциални читатели)

• Какви функции ще развивате (приоритити)• Дейности и услуги• Информационни ресурси и фондове

• Информационни системи и нови информационни технологии

• Как оценявате въпроса с конкуренцията• Участие в координационни програми и

коопериране

- Културни програми на библиотеката:

• Кратки сведения за културната политика и програми на библиотеката (мястото й в читалището)

• Значение на програмите за повишаване качеството на живот на населението

• Място на вашата културната дейност сред другите културни институци в региона, нселеното място

• Имате ли уникален периметър, присъщ на библиотеката

- Материално техническа база:• Развитие на базата• Техника• Нови информационни технологии

– Финансиране и финансови прогнози (за 3-4 години):

• Канали за финансиране• Оценка на финансовата издръжка на

библиотеката (по години)• Очаквани приходи по години• Разликата (салдото) между наличните и

необходимите средства. Как се надявате да покриете тази разлика (услуги, програми, спонсори и др.)

1.5. Кратко обобщение:

ПОДОБНА ПРОГРАМА ЗА МИСИЯТА Е МНОГО ПОЛЕЗЕН ИНСТРУМЕНТ.

ТЯ ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ МНОГО.

ДОКУМЕНТЪТ СЪЗДАВА ДОВЕРИЕ ЗА СИЛАТА, СЕРИОЗНАТА ДЕЙНОСТ И ЗА МЯСТОТО НА БИБЛИОТЕКАТА.

ЩЕ ИМАТА ГАРАНЦИИ ЗА БЪДЕЩЕТО:– АКО ВАШАТА МИСИЯ СЕ ГРАДИ ВЪРХУ

СИЛАТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА;– АКО СЕ ТЪРСЯТ ПО-СКОРО ВЪЗМОЖНОСТИТЕ,

ОТКОЛКОТО ПРОБЕМИТЕ;– АКО УДАРЕНИЕТО СЕ ПОСТАВЯ ВЪРХУ

ПОСТИЖИМИ РЕЗУЛТАТИ, ВМЕСТО ВЪРХУ ОПАСНОСТИТЕ

РАЗГЛЕДАНИ ОБЩО ТЕЗИ КОМПОНЕНТИ ПРЕВРЪЩАТ ВАШИТЕ ВИЖДАНИЯ И АНАЛИЗИ

В ПРОГРАМА ЗА ЕФЕКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ.

И НАЙ-ВАЖНОТО!!!ВАШАТА ИДЕЯ И ПРОЕКТ ЗА “ПЕРФЕКТНАТА МИСИЯ” НА

БИБЛИОТЕКАТА СЕ САМОУПРАВЛЯВАТ ЧРЕЗ ОБРАТНАТА

ВРЪЗКА НА ОБЩЕСТВОТО.

АКО РЕЗУЛТАТИТЕ НЕ СЕ ДОБЛИЖАВАТ ДО ИДЕАЛА ПРЕРАЗГЛЕДАЙТЕ

МИСИЯТА!!! И най-добрите проекти не са вечни.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТНИ ФУНКЦИИ НА БИБЛИОТЕКАТА

(ГЛАВНО ПРИ ПУБЛИЧНИТЕ БИБЛИОТЕКИ)

2.1. ПРИЧИНИ:

• Библиотеките се променят бързо

• Конкуренцията на информационния пазар се засилва

• Потребностите се променят динамично

• Финансовото бреме е жестоко

• Библиотеките се борят за място

• Библиотеките променят подходите си на действие. Все повече използват методи и техники от бизнес-сектора: планират, контролират и предвиждат промените, извършват маркетингови изследвания и др.

• Библиотеките търсят начини да намалят финансовото бреме, да пестят времето и неудобствата на потребителите.

• Явно е, че библиотеките не могат да обслужват всички потребности.

• В новата ситуация библиотеките трябва да концентрират своите усилия и ДА ОПРЕДЕЛЯТ НАЙ-ВАЖНИТЕ СИ ФУНКЦИИ.

2.2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ФУНКЦИИ –

ИЗИСКВАНИЯ:• Необходимо е вземане на обмислено и

отговорно решение.• Решенията се вземат на базата на:

• Анализи - състояние на региона; бизнеса, образованието, култура, наука, демографска картина, бъдещо развитие и др.

• Социологически и маркетингови проучвания

• Анализи:– Да определим кой е нашият конкурент.– На кой ние не сме конкуренти (Къде евентуално

има възможности, които не сме забелязали, нито сме използвали защото изобщо не смятаме, че са част от нашето приложно поле).

– Да определим какво би позволило на нашите потребители да минат без нас и обратно – какво ни прави търсени. (да разбереш потребителя

– Каква е потребителската икономика (Онова, което се случва в съзнанието на потребителя – то решава дали потребителят ще ни потърси, за какво, атрактивни ли сме). (Да разбереш потребителя!!!)

• Статистически данни за населението и региона (социален статус, заплати, малцинствени групи, начин на живот и др.).

• Библиотечна статистика за:– Ползване на библиотеката (посещения, заети

документи, регистрирани читатели, потенциални читатели и др.

– Ниво на задоволеност на потребителите (откази, отказани услуги, време за изпълнение на поръчките, услуги за потребителите, нови технологии, ниво на колекциите и информационните ресурси и др.

– Културни и други индивидуални и масови програми на библиотеката.

2.3. ПРИОРИТЕТНИ ФУНКЦИИ: – А. Съгласно Шарън Бейкър:

• Център за популярни материали• Общински информационен център• Център за подкрепа на официалното

образование• Център за самостоятелна подготовка• Предучилищна врата към знанието• Справочна библиотека• Център за изследователска дейност• Център за културна и обществена дейност

– Б. Съгласно Дейвид Райт:• Социална функция• Архивна функция• Информационна функция• Образователна функция• Обществен защитник • Разпространител на знание и информация• Културна функция• Терапевтична функция

• БИБЛИОТЕКИТЕ Е ЖЕЛАТЕЛНО ДА ПОЕМАТ 3-4 ФУНКЦИИ.

• НЕ БИВА ЕДНА БИБЛИОТЕКА ДА НАДСКАЧА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ.

• ФУНКЦИИТЕ ДА БЪДАТ ОБВЪРЗАНИ ФИНАНСОВО:– ОКОЛО 50% ОТ СРЕДСТВАТА ДА СЕ

ИЗРАЗХОДВАТ ЗА ЕДНА-ДВЕ ПРИОРИТЕТНИ ФУНКЦИИ.

– ОКОЛО 30-40% ЗА ЕДНА ИЛИ ДВЕ ВТОРИЧНИ ФУНКЦИИ.

• ФУНКЦИИТЕ ДА БЪДАТ ЯСНО ФОРМУЛИРАНИ В ДОКУМЕНТА ЗА МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКАТА.

2.4. СТРАТЕГИЯ НА ДЕЙСТВИЕ НА ПУБЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА

• ДВА МОДЕЛА – В РАЗЛИЧНИТЕ СТРАНИ:– А. ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА

ОБРАЗОВАТЕЛНОТО И КУЛТУРНОТО РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ (Германия, Франция, България и др.).

– Б. ОБЩЕСТВЕНИ ЦЕНТРОВЕ (КОМУНАЛНИ) - САЩ – за всякаква информация и за общуване между хората (по-перспективен).

3. УСЛУГИ НА БИБЛИОТЕКИТЕ(основно за публичните библиотеки)

В ЗАВИСИМОСТ ОТ ЦЕЛИТЕ:

3.1. ОБРАЗОВАТЕЛНО ОБСЛУЖВАНЕ:

– Обзор на теми и др.– Обсъждане на книги– Концерти в библиотеките– Екскурзии сред природата– Препоръчителни списъци с литература

– Лекции (уроци по теми)– Кръжоци (клубове)– Търсене в БД и Интернет– Информация за софтуер (работа със

софтуер – занятия)– Преводи– Обучение за работа с АИС, мултимедийни

продукти– Компютърна грамотност

– Библиотечен театър– Демонстрация на видеофилми,

кинопрожекции– Предоставяне на CD ROM– Компютърни игри

3.2. ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ:– Консултации за работа с литература

(беседи как да се търси и работи)– Съставяне на библиографски списъци (за

нови книги, БД и др.)– Търсене в БД– Търсене в Интернет (стратегия)– Информация за софтуер– Справки за фирми (бизнес информация)

– Информация за работа (за безработни)– Информация за попълване на данъчни и

имотни декларации– Информация за информация – за

библиотеки, информационни центрове, интернет адреси, БД и др.

– Обслужване на общината – общински информационен център (много перспективна насока)

3.3. РАЗВЛЕКАТЕЛНО ОБСЛУЖВАНЕ:– Концерти на живо в библиотеката– Концерти със записи– Екскурзии (природа, археологически),

съчетани с беседи и насочване към библиотечни документи

– Запознанство с професиите– Една нощ в библиотеката– Видеофилми (определени цикли), кино в

библиотеката

– Четне на книги, съчетано с театър– Кръжоци по направления (зоолюбители,

пътешественици, любители на техниката, Интернет, АИС, компютърни игри, проектиране на web-site,състезания за стратегия на търсене в Интернет и др.)

– Състезания и викторини

3.4. ОБСЛУЖВАНЕ НА КУЛТУРНИ ИНТЕРЕСИ:

– Обзори за книги и писатели– Срещи с писатели, творци, известни хора– Театър– Кино

• 3.5. ОБСЛУЖВАНЕ НА ХОРА В НЕБЛАГОПРИЯТНО ПОЛОЖЕНИЕ И НА МАЛЦИНСТВЕНИ ГРУПИ (МНОГО

СИЛЕН АКЦЕНТ В РАБОТАТА НА БИБЛИОТЕКИТЕ):

– Слепи– Инвалиди– Възрастни– Малцинствени групи– Неграмотни и слабограмотни

• Форми на обслужване на тези групи:– Разнасяне на книги в домовете (доброволци)– Справки по телфона– Видеокасети– Говорящи книги– CD ROM и др.– Образователни програми и услуги

ТОВА Е ШАНС ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ ДА НАМЕРЯТ ПО-ГОЛЯМО ПРИЗНАНИЕ.

МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ СЪВМЕСТНИ ИНИЦИАТИВИ С ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ – ДЪРЖАВНИ

НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ И ДР.

3.6. НОВИ ТЕНДЕНЦИИ ПРИ ОБСЛУЖВАНЕТО И УСЛУГИТЕ:

– Коопериране на библиотеките.– Общо използване на информационните

ресурси – БД, МЗ, услуги, АИС и др.– Общи инициативи и проекти на

библиотеките с други организации – най-вече неправителствени.

ПОЛЗА ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ:

– ИЗДИГАНЕ ПРЕСТИЖА.

– ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ.

– ПРОМЕНЯ МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКИТЕ.

3.7. УЧИЛИЩНИТЕ БИБЛИОТЕКИ И НОВИТЕ УСЛУГИ

– Библиотеките извършват не само образователна функция, те:

• Обогатяват учебните планове.• Развиват интелекта.• Способстват за оптимизиране и организиране

на учебния процес.• Подпомагат педагозите.• Превръщат се в медийни (ресурсни) центрове.

– НОВИ УСЛУГИ В УЧИЛИЩНИТЕ БИБЛИОТЕКИ:

• Търсене в БД• Работа с РС• Изясняване структурата и организацията на

информацията• Дискусионни групи• Клубове по интереси• Предоставяне на записи (музикални,

електронни)

• Срещи с писатели, творци и др.• Видеопрожекции и видеоцентрове за учебния

процес• Експертни оценки от библиотекаря за книги,

учебници• Компютърни игри и проектиране на сайтове• Осигуряване на алтернативни материали за

водещите ученици• Викторини и състезания• Интернет услуги

• ПО ТОЗИ НАЧИН БИБЛИОТЕКАРЯТ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ПРЕВЪЩА В

СУБЕКТ НА ОБУЧЕНИЕ, НАРАСТВА НЕГОВАТА РОЛЯ, ДОВЕРИЕТО И ПРЕСТИЖА НА БИБЛИОТЕКАТА.

V. СТОЙНОСТ НА ПОЛЗВАНЕ НА БИБЛИОТЕКАТА

1. КАКВИ СА РЕАЛНОСТИТЕ:• ДЕЛИКАТНА МАТЕРИЯ, ПРЕД КОЯТО

СЕ ИЗПРАВЯТ БИББЛИОТЕКИТЕ.• ФИНАНСОВАТА ПРЕСА ВЪРХУ

БИБЛИОТЕКИТЕ Е ПОДТИСКАЩА.• В НОВАТА ПАЗАРНА СИТУАЦИЯ

НАСТЪПВАТ ПРОМЕНИ, КОИТО ТЛАСКАТ БИБЛИОТЕКИТЕ КЪМ ПЛАТЕНИ УСЛУГИ.

.

• БИБЛИОТЕКИТЕ ТЪРСЯТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ФИНАНСИРАНЕ ЗА: ИЗДРЪЖКА, ТЕХНИКА, ЛИТЕРАТУРА И ДР. (В САЩ и Зап.Европа – около 25-35% от бюджета, в България – около 25%.)

• ЧИТАТЕЛИТЕ НЕ СА СЪЩИТЕ.• ВЪПРОСЪТ Е – ЩЕ УСПЕЯТ ЛИ

БИБЛИОТЕКИТЕ ДА ЗАПАЗЯТ ПОСТИГНАТОТО И ДА ЛАВИРАТ УСПЕШНО.

2. КАКВО Е ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ ЗА МОДЕЛА “ЦЕНА” – “ПОЛЗА”?

• СЪЩЕСТВУВАТ НЯКОЛКО ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ И ИЛЮЗИИ, ОТ КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ:– Библиотеката е привлекателна не защото е

безплатна, а защото задоволява интереси– Читателят не възприема библиотеката

безкритично

– Читателят претегля ползата за себе си.– Не бива да виним читателите, че са

мързеливи, ако не посещават библиотеката- те смятат цената за ползване за твърде висока.

– Всеки потребител преценява ползата и разходите различно:

• От вероятността да намери необходимите услуги

• В зависимост от свободното си време• В зависимост от собствените си доходи

• От миналия си опит с библиотеката (обикновено читатели, които рядко ползват библиотеката са по-критични от редовните читатели)

– Библиотекарите също могат да допринесат за отказ на читателите да ползват библиотеката (прекалено сложно организиран фонд, бюрократични трудности, недобро отношение, високи такси, липса на техника, частични услуги и др.)

3. РАЗХОДИ, СВЪРЗАНИ С ПОЛЗВАНЕТО НА БИБЛИОТЕКАТА:

• ФИНАНСОВИ

• ВРЕМЕ

• НАПРЕЖЕНИЕ

4. ТАКСИТЕ И БИБЛИОТЕКИТЕ - ДЕБАТ (Национална комисия за библиотечни и информационни науки –

САЩ)

• А. АРГУМЕНТИ СРЕЩУ ТАКСИТЕ:– Библиотечните услуги са публично благо

(Конституцията, международни документи).– Традицията за безплатно библиотечно

обслужване се нарушава с таксуването.– Таксите са незаконни.– Таксите са дискриминационни.– Библиотеките ще сложат ударението върху

услуги, носещи приходи.

– Таксите са форма на двойно облагане.– Таксите имат дългосрочен ефект за

намаляване на публичната подкрепа за библиотеките.

– Таксите биха могли да не се използват за подкрепа на библиотечните услуги.

– Социалната полза от библиотечните услуги е трудна за измерване и затова не може да й бъде определена такса.

– Трудно е да се различат специални от основни услуги.

– Пазарите на частния и обществения сектор са отделни и трябва да останат отделни.

– Цената по администратирането и събирането на таксите не надвишава финансовата полза от тях.

– Ако услугата на може да бъде осигурена безплатно, тя не бива да се предлага.

– Подобренията в библиотечното управление и предоставянето на услуги би намалило нуждата от такси.

– Липсата на добро зконодателство не дава право на библиотекитеда запазят средствата от таксите в своите бюджети. Това прави таксите ненужни и само създава настроения в читателите срещу библиотеката.

– Съществува значителна съпротива от страна на персонала срещу таксите.

– Таксуването на услуги в библиотеките е предпоставка за рискове.

• Б. АРГУМЕНТИ ЗА ТАКСИТЕ:– Вземането на такси е признание за

стойността и важността на библиотечните услуги.

– Таксите окуражават ефикасното ползване на обществените ресурси.

– Таксите развиват ниво на обслужване, базирано на нуждите и търсенето.

– Таксите подобряват мениджмънта.– Таксите ограничават похабяването и

свръхконсумацията.– Таксите дават възможност за инвестиции в

текущата подръжка и поправка на обществените материално средства.

– Таксите допринасят за по-добро разбиране на финансовите трудности на местното управление, или институцията, към която принадлежи библиотеката.

– Първокласни услуги би трябвало да се предоставят само на онези, които съответно желаят да плащат.

– Таксите контролират растежа и спада на търсенето на услуги.

– Повишаването на стойността на услугите прави таксите необходимост.

– Част от библиотечните ползватели могат да си позволят да плащат такси.

– Без такси публичните или академичните библиотеки не биха могли да обслужват по-голяма община или лица, които не принадлежат към академичната институция.

– Таксите покриват само малка част от общата стойност на осигурените услуги.

– Таксите за повечето услуги са малки и лесни за събиране.

– Местна (ведомствена политика) може да изисква от библиотеките да събират такси за услуги.

ПО ПРИНЦИП БИБЛИОТЕКАРИТЕ ОЦЕНЯВАТ ВИСОКО ИДЕЯТА ЗА

БЕЗПЛАТНО ОБСЛУЖВАНЕ.

В. ОСНОВНИ ПЛАТЕНИ УСЛУГИ В БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ:

• КСЕРОКС• ЧИТАТЕЛСКА КАРТА• СПРАВКИ • НАЕМИ ЗА ЗАЛИ И ПРОЯВИ• ДЕТСКИ УТРА, ТЕАТРИ, КИНО• ПРОСРОЧВАНЕ СРОКА ЗА ЗАЕМАНЕ• ЗАЕМАНЕ ВИДЕОКАСЕТИ, КОМПЮТЪРНИ

ИГРИ, МЗ• ИНТЕРНЕТ УСЛУГИ, КОМПЮТЪРНИ ИГРИ

• Г. ИЗВОДИ:– РАЗУМНО ДА СЕ ТАКСУВА, ЗА ДА НЕ СЕ

ОТБЛЪСНАТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.– ДА СЕ ПРАВЯТ АНАЛИЗИ ЗА

РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ЧИТАТЕЛИ (ДИФЕРЕНЦИРАНО ТАКСУВАНЕ).

– ПО-ДОБРЕ Е ДА СЕ НАБИРАТ СРЕДСТВА ОТ ДАРЕНИЯ.

– ДА СЕ ПАЗИ ДЕМОКРАТИЧНИЯ ХАРАКТЕР НА БИБЛИОТЕКАТА.

VI.РЕКЛАМИРАНЕ НА БИБЛИОТЕКАТА И УСЛУГИТЕ

1. ЗАЩО ДА РЕКЛАМИРАМЕ – НЕ СМЕ ЛИ ДОСТАТЪЧНО ПОЛЕЗНИ:

– РЕКЛАМАТА Е СРЕДСТВО, КОЕТО ВИ ПРАВИ ИЗВЕСТЕН.

– ВИЕ НАПОМНЯТЕ ЗА СЕБЕ СИ.– ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ПРИЯТНО

ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ МИСЛИТЕ ЗА ТЯХ.– В РЕКЛАМАТА ВИЕ ЗАЛАГАТЕ ПОЛЗАТА

И ИЗТГОДАТА ОТ ВАШИТЕ УСЛУГИ.– РЕКЛАМАТА ТРЯБВА ДА СЪБЛАЗНЯВА.

2. ПОЛИТИКА ЗА РЕКЛАМИРАНЕ – РАЗРАБОТЕТЕ:

• КЪДЕ ЩЕ РЕКЛАМИРАТЕ – ПРЕСА, РАДИО, ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ, БИБЛИОТЕКАТА, НА ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА И ДР.

• С КАКВИ СРЕДСТВА РАЗПОЛАГАТЕ – ФИНАНСОВИ, КАДРОВИ, ВРЕМЕ

• ОСНОВНИ МОМЕНТИ В РЕКЛАМНАТА СТРАТЕГИЯ:– СЪОБЩЕНИЕТО ДА ПРЕСЛЕДВА СТРОГО

ОПРЕДЛЕНА ЦЕЛ.– СЪОБЩЕНИЕТО ДА Е НАСОЧЕНО КЪМ

КОНКРЕТНАТА АУДИТОРИЯ.– СЪОБЩЕНИЕТО ДА ПРЕДЛАГА НЯКАКВА ПОЛЗА

НА ЧИТАТЕЛИТЕ.– СЪОБЩЕНИЕТО ДА БЪДЕ КОРЕКТНО И ДА

ПРЕДСТАВЯ ВАШАТА ДЕЙСТВИТЕЛНА МИСИЯ.

– НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ – ВИЕ НЕ СТЕ ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ И РАБОТИТЕ ЗА ТРАЙНОТО СИ МЯСТО.

– НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЪРГОВСКИ ТРИКОВЕ- ВИЕ ПРЕДЛАГАТЕ ОСОБЕН ПРОДУКТ.

– АНАЛИЗИРАЙТЕ ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ. (ЧРЕЗ ПОЛЗВАНЕТО, ПОСЕЩЕНИЯТА, СТАТИСТИКАТА И ДР.)

– НЕ СЕ ПОДАВАЙТЕ СИЛНО НА ВЛИЯНИЕТО НА СПОНСОРИТЕ – ВИЕ ИМАТЕ ПРЕСТИЖ В ОБЩЕСТВОТО.

VI. НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА

1. КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА ДАРИТЕЛСТВОТО:

• РАЗВИТИЕТО НА КУЛТУРАТА В ОТДЕЛНИТЕ ПЕРИОДИ НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Е ТЯСНО СВЪРЗАНО С ДАРИТЕРСТВОТО:– В ДРЕВНОСТТА – основни спонсори и

мецанати са владетелите

– РЕНЕСАНСЪТ – отново основни фигури са владетелите. Има засилване на дарителството. Спомоществователите са основните движещи сили за развитието на културата. (Леонардо Да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рубенс, Моцарт, Шопен и др. са имали своите мецанати.) (Възраждането в България – читалищата.)

– ВЪЗНИКВАНЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ДЪРЖАВА (втората полавина на XIX в.) – ДЪРЖАВАТА ПОЕМА ОСНОВНИТЕ ФУНКЦИИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ. ДАРИТЕЛСТВОТО СЕ ЗАПАЗВА И РАЗВИВА (Мелън, Карнеги, Форд, Айзенхауер и др.)

– ПОНАСТОЯЩЕМ – СВЕТОВНА ТЕНДЕНЦИЯ Е СЪКРАЩАВАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ ЗА КУЛТУРА. ДАРИТЕЛСТВОТО СЕ РАЗВИВА АКТИВНО В СЪТРУДНИЧЕСТВОТО НА ТРИТЕ СЕКТОРА:

– ДЪРЖАВЕН– КОМЕРЧЕСКИ (КОРПОРАТИВЕН)– ОБЩЕСТВЕН

(Сорос, Бил Гейтс,и др.)

2. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ РАЗЛИЧИЯ:– МЕЦАНАТ – подкрепя без да преследва

собствени интереси.– СПОНСОР – използва за комуникация с

обществото подкрепяните от него проекти и не жеалае да остава анонимен.

– СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИ, ДОНОРИ, ДАРИТЕЛИ, БЛАГОДАТЕЛИ И ДР.

3. ЦЕЛИ И РИСКОВЕ НА СПОНСОРИРАНЕТО (ПРИ ФИРМИТЕ):– КОМУНИКАЦИЯ НАВЪН:

• СТРЕМЕЖ НА ДАРИТЕЛЯ ДА СЪЗДАДЕ В ОЧИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО ПОЛОЖИТЕЛЕН ИМИДЖ И ДА ДЕМОНСРИРА ОБЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ ПРЕД КЛИЕНТИ И ПАРТНЬОРИ.

• ГРИЖА ЗА СОБСТВЕНАТА РЕПУТАЦИЯ НА ФИРМАТА, ЛИЦЕТО.

• ДЕМОНСТРИРАНЕ НА НРАВСТВЕНИ ЦЕННОСТИ.

• НАМИРАНЕ НА ЕФЕКТИВЕН ПЪТ КЪМ ПОТРЕБИТЕЛЯ

• ВЪЗМОЖНОСТ ПУБЛИКАТА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ С ИМЕТО НА КОМПАНИЯТА

• ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ ИМЕТО НА ФИРМАТА С ПРОСПЕРИТЕТА НА РЕГИОНА, ИНФРАСТРУКТУРАТА, КУЛТУРАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО

• СВЪРЗВАНЕ НА ДАРИТЕЛСТВОТО С ПРОСПЕРИТЕТА НА ФИРМАТА

• РАЗШИРЯВАНЕ НА КОНТАКТИТЕ И НА ВРЪЗКИТЕ С ОБЩЕСТВОТО

– КОМУНИКАЦИЯ – НАВЪТРЕ (ПОЛЗИ ЗА ФИРМАТА):

• ПОВИШАВНЕ ЦЕННОСТИТЕ НА РАБОТНОТО МЯСТО

• УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ СВОЯТА ДЕЙНОСТ И ИМИДЖ И ПОВИШАВАНЕ НА ПРЕДАНОСТТА НА РАБОТЕЩИТЕ ВЪВ ФИРМАТА

• ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГОТОВИ КУЛТУРНИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ И НАУЧНИ ПРОДУКТИ ВЪВ ФИРМАТА (КОНЦЕРТИ, ИНФОРМАЦИЯ, ИЗЛОЖБИ, ТЕАТЪР, ПРЕДСТАВЛЕНИЯ, КУРСОВЕ И ДР.).

4. РИСКОВЕ ПРИ СПОНСОРИРАНЕТО:• ПРЕКАЛЕНОТО И ЯВНО.

ПРИСЪСТВИЕ НА СПОНСОРА НЕ СЕ ПРИЕМА ДОБРЕ ОТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА.

• ТРУДНО СЕ ОПРЕДЕЛЯ КОЛИЧЕСТВЕНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИМИДЖА НА ФИРМАТА И ВАРХУ ОБЩЕСТВЕНОСТТА.

• В СЛУЧАЙ, ЧЕ СПОНСОРИРАНИЯТ ПРОЕКТ НЕ СЕ ОСЪЩЕСТВИ ДОБРЕ ИЛИ СЕ ПРЕДСТАВИ ЛОШО ТОВА ЩЕ ИМА НЕГАТИВЕН РЕЗОНАНС ВЪРХУ АВТОРИТЕТА НА СПОНСОРА.

СПОНСОРИРАНЕ НА БИБЛИОТЕКИТЕ

1. ЗАЩО БИБЛИОТЕКИТЕ ТЪРСЯТ СПОНСОРИ:

• НАРАСТВАЩИ РАЗХОДИ ЗА ИЗДРЪЖКАТА – заплати, нови технологии, нови носители, сгради и др.

• ОГРАНИЧЕНИ БЮДЖЕТИ.• ИНФЛАЦИЯ.• СТРАХ ОТ ЗАГУБА НА ПОЗИЦИИ.• ДА ПОСРЕЩНАТ НУЖДИТЕ НА СВОИТЕ

ПОТРЕБИТЕЛИ.

• ДЪРЖАВНИТЕ И МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ ПРИНУЖДАВАТБИБЛИОТЕКИТЕ ДА ТЪРСЯТ СРЕДСТВА И ДА НЕ РАЗЧИТАТ НА Т.Н. “ЛЕНИВИ БЮДЖЕТИ”.

КАК МИСЛЯТ ПОЛИТИЦИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА- ИМАТ ЛИ ОСНОВАНИЕ?

– ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ ФЕНОМЕН НА ТОТАЛНО НЕДОВЕРИЕ КЪМ ТЯХ:• ТЕ НЕ СА НЕВЕЖИ.• ТЕ СА ПОСТАВЕНИ В ПРЕСА ДА

РАЗПРЕДЕЛЯТ ОГРАНИЧЕНИ РЕСУРСИ ЗА МНОГО ИНТЕРЕСИ.

• (НЕ СЪМ НА ТЯХНА СТРАНА.)

– ПОЛИТИЦИТЕ ЗАЯВЯВАТ:• ВСЕ ПОВЕЧЕ НАРАСТВА РОЛЯТА НА

ИНФОРМАЦИЯТА – ЗАЩО НЕ ПЕЧЕЛИТЕ ОТ НЕЯ (БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ, ТАКСИ)?

• ИМА И ДРУГИ МЕДИИ ЗА ИНФОРМАЦИЯ – ТРЯБВА ДА ДАВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КОНКУРЕНЦИЯ.

• БИБЛИОТЕЧНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НЕ ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОМЕНЯТ СВОЕТО МНЕНИЕ И ДА ПОЧУВСТВАТ ВЕТРОВЕТЕ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА?

• БИБЛИОТЕКАТА Е МНОГО ЦЕННА ИНСТИТУЦИЯ, МЯСТО НА СРЕЩА ЗА МНОГО ЦЕЛЕВИ ГРУПИ И ТЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДДЪРЖАНА, НО И ПРОМЕНЯНА.

2. ПРИЧИНИ ДА СЕ ДАРЯВА НА БИБЛИОТЕКИТЕ:

• ВЯРА В МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКАТА- “БИБЛИОТЕКИТЕ СА НЕЩО ДОБРО”.

• ПРЕСТИЖЪТ НА ИНСТИТУЦИЯТА БИБЛИОТЕКА И ВЪЗМОЖНОСТТА ЧОВЕК ДА БЪДЕ СВЪРЗАН С НЕГО.

• ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ.

• ЛОЯЛНОСТ КЪМ ИНСТИТУЦИЯТА – НАПР. БИВШИ СТУДЕНТИ, УЧЕНИ.

• ЖЕЛАНИЕ ЗА БЕЗСМЪРТИЕ И ЛИЧНО ПРИЗНАНИЕ.

• ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ЧУВСТВАШ ПОЛЕЗЕН.

• ЗАРЯВА СЕ НА УСПЯВАЩИТЕ, СПОСОБНИТЕ.

• СРЕДСТВАТА НЕ ПОТЪВАТ.

• ПОЛУЧАВА ОПРЕДЕЛЕНИ УСЛУГИ (ИНФОРМАЦИОННИ И ДР.)

3. НАПРАВЛЕНИЯ, КОИТО СЕ ПОДКРЕПЯТ ОТ СПОНСОРИТЕ:

• КОМПЛЕКТУВАНЕ НА ФОНДА.• КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ• АВТОМАТИЗАЦИЯ• БИБЛИОТЕЧНИ СГРАДИ• ПИЛОТНИ И ЦЯЛОСТНИ ПРОЕКТИ• НЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ИНТЕРЕС –

ПОДРЪЖКА НА СГРАДИ И ТЕХНИКА, ЗАПЛАТИ, ПЕРИОДИКА И ДР.

4. ЗАЩО СПОНСОРИРАНЕТО НА БИБЛИОТЕКИТЕ НЕ Е ПРИОРИТЕТ НА ДАРИТЕЛИТЕ:– ОБИКНОВЕНО БИБЛИОТЕКИТЕ НЕ СЕ

РАЗГЛЕЖДАТ КАТО РАВНОСТОЕН ПАРТНЬОР ЗА СПОНСОРА, ЗА ДА ВЛИЯЯТ ПОЛОЖИТЕЛНО НА НЕГОВИЯ ПРЕСТИЖ.

– НЕПРИВЛЕКАТЕЛЕН ПАРТНЬОР – ЛОШИ СГРАДИ И МАТЕРИАЛНА БАЗА – ТОВА НЕ РАБОТИ ЗА СПОНСОРА.

– БИБЛИОТЕКИТЕ НЯМАТ ОПИТ ДА ИСКАТ СРЕДСТВА И ДА НАПРАВЯТ СЕРИОЗНА РЕКЛАМА НА ДАРИТЕЛИТЕ И ДА ИМ НАПРАВЯТ ПО-АТРАКТИВНО ПРЕДСТАВЯНЕ.

– НА МНОГО ОТ ДАРИТЕЛИТЕ НЕ Е ИЗВЕСТНА МИСИЯТА НА БИБЛИОТЕКИТЕ И ТОВА, ЧЕ ТЕ ОБСЛУЖВАТ ШИРОКА АУДИТОРИЯ.

– НЯКОИ БИБЛИОТЕКИ ИМАТ СКЕПТИЧНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛСТВОТО – СТРАХУВАТ СЕ ОТ ЗАВИСИМОСТ, ДА НЕ ВЛЯЗАТ В КОНФЛИКТ С РЪКОВОДСТВАТА, ДА НЕ СЕ ПОВЛИЯЕ НА ЦЕЛИТЕ НА БИБЛИОТЕКТА И ДР.

– ДАРЕНИЯТА НЕ ВИНАГИ СА В ИНТЕРЕС НА БИБЛИОТЕКИТЕ – НЕПРОФИЛНА, СТАРА ЛИТЕРАТУРА, ОСТАРЯЛА ТЕХНИКА И ДР.

– ДАРИТЕЛСТВОТО ЧЕСТО Е СВЪРЗАНО С АТРАКТИВНОСТ ОТ СТРАНА НА ФИРМИ, РЯДКО СЕ ТЪРСЯТ ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОЕКЦИИ И РАЗВИТИЕ.

5. ДАРИТЕЛСТВОТО В ОТДЕЛНИ СТРАНИ:

• САЩ: • СИЛНО ПРИСЪСТВИЕ И ТРАДИЦИИ (ЧАСТНИ

ЛИЦА, КОРПОРАЦИИ, НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ОБЩИНСКИ ФОНДАЦИИ – НАЙ-НОВАТА ФОРМА)

• НАД 30000 ФОНДАЦИИ• ЕЖЕГОДНО В САЩ СЕ ДАРЯВАТ ОКОЛО 120

МЛРД. ДОЛАРА, ОТ ТЯХ 90% СА ОТ ЧАСТНИ ЛИЦА.

• БИБЛИОТЕКИТЕ ИЗПОЛЗВАТ МНОГО АКТИВНО СПОНСОРИРАНЕТО – НАУКА

• АНГЛИЯ:• СИЛНО ПРИСЪСТВИЕ И ТРАДИЦИИ – ОКОЛО

25-30% ОТ СРЕДСТВАТА ОТ ДАРИТЕЛСТВО• ИЗТОЧНИЦИ – ЧАСТНИ ЛИЦА, КОРПОРАЦИИ,

ФИРМИ, ТОТОТО -100 МЛН. ЛИРИ.• АСОЦИАЦИЯ НА БИЗНЕСА ЗА

СПОНСОРИРАНЕ НА КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВОТО

• ГЕРМАНИЯ: също

• БЪЛГАРИЯ:• ТРАДИЦИИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО –

ЧИТАЛИЩАТА• СЛЕД 1878 Г. – МНОГО ДАРИТЕЛСКИ

ФОНДОВЕ – КЪМ 1944 - 202. (1910 Г. В ДАРИТЕЛСКИТЕ ФОНДОВЕ ИМА13.5 МЛН. ЛВ., А БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВАТА ВЪЗЛИЗА НА 172.3 МЛН. ЛВ.)

• МНОГО ОТ БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ СЪЗДАВАТ КОЛЕКЦИИТЕ СИ ЧРЕЗ ДАРИТЕЛСТВО.

• 1951 Г. С ДОКУМЕНТ СЕ ЗАКРИВАТ ВСИЧКИ ДАРИТЕЛСКИ ФОНДАВЕ

• СЛЕД 1989 Г. – ВЪЗНИКВАТ НОВИ ФОНДАЦИИ, ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ВЪЗРАЖДАТ ТРАДИЦИИТЕ.

• ОСНОВНИ ДАРИТЕЛИ НА БИБЛИОТЕКИТЕ – ФОНДАЦИЯ “ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО”, СЕЙБЪР, ФОЛКСВАГЕН, ЮНЕСКО.

• ОКОЛО 25% ОТ СРЕДСТВАТА В БИБЛИОТЕКИТЕ ПОСТЪПВАТ ОТ ДАРИТЕЛИ.

• ЛИПСВА ДОБРА НОРМАТИВНА БАЗА ЗА РАЗВИТИЕ НА ДАРИТЕЛСТВОТО

НЯКОИ ИЗВОДИ:• В СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ ДАРИТЕЛСТВОТО

ЩЕ БЪДЕ ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ КАНАЛИ ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ.

• ТЪРСЕНЕТО НА СРЕДСТВА Е НАУКА И ИЗКУСТВО.

• БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ ТРЯБВА ДА ОВЛАДЕЯТ ЗАКОНИТЕ, МЕХАНИЗМИТЕ, ПРИНЦИПИТЕ И ТЕХНИКИТЕ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА.

ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА

1. ОРГАНИЗАЦИЯ И РЪКОВОДСТВОНАЙ-АКТИВНО С НАБИРАНЕТО НА СРЕДСТВА СЕ ЗАНИМАВАТ ПУБЛИЧНИТЕ И УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ.

• УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ:– ЦЕНТРАЛИЗИРАН ПОДХОД – ОБЩА

СЛУЖБА В УНИВЕРСИТЕТА, КОЯТО НАБИРА СРЕДСТВА ЗА ВСИЧКИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ В УНИВЕРСИТЕТА.

– ДЕЦЕНТРАЛИЗИРАН ПОДХОД – ВСЕКИ ДЕПАРТАМЕНТ (ВКЛ. БИБЛИОТЕКАТА) СИ ИМА СВОЙ ЕКИП, КОЙТО НАБИРА СРЕДСТВА.

– СМЕСЕН – ИЗПОЛЗВАТ СЕ ДВАТА КОМБИНИРАНО.

• ПУБЛИЧНИТЕ БИБЛИОТЕКИ:– НЕФОРМАЛНИ ЛИДЕРИ: ПРИЯТЕЛИ НА

БИБЛИОТЕКАТА, ОСНОВАТЕЛИ НА БИБЛИОТЕКАТА, БС И ДР.

– УЧАСТНИЦИТЕ В ИНИЦИАТИВНИТЕ ГРУПИ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА ОБИКНОВЕНО СА “МЕСТНИ ВЕЛИЧИЯ”.

2. УЧАСТНИЦИ И УМЕНИЯ

• А. УЧАСТНИЦИ ОТ БИБЛИОТЕКИТЕ:– ОБИКНОВЕНО ПО-ГОЛЕМИТЕ

БИБЛИОТЕКИ ТРЯБВА ДА НАЗНАЧАТ ЧОВЕК ЗА ТАЗИ ВАЖНА ДЕЙНОСТ.

• Б. УМЕНИЯ - ТОВА ЛИЦЕ ТРЯБВА:– ДА ИМА УМЕНИЯ И НЮХ ЗА ОБЩУВАНЕ

И РАБОТА С ВЪНШНИ ХОРА И БЛАГОТВАРИТЕЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

– ДА ИМА ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ И ПОЗНАНИЯ И ДА ПРОКАРВА ИДЕИТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА.

– ДА БЪДЕ ИНИЦИАТИВЕН И ГЪВКАВ.– ДА БЪДЕ ДОБЪР ПСИХОЛОГ.

– ДА УМЕЕ ДА ПРИЛАГА РАЗЛИЧНИ ПОДХОДИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ СИТУАЦИЯТА.

– ДА УМЕЕ ДА РАБОТИ В ЕКИП.– ДА ИМА СТРЕМЕЖ ДА СЕ

УСЪВЪРШЕНСТВА.– ДА ИМА ТЪРГОВСКИ НЮХ, ДА ПОЗНАВА

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО И НУЖНИТЕ ДОКУМЕНТИ.

– ДА УМЕЕ “ДА ИСКА” – ТОВА Е ИЗКУСТВО.

3. ТЕХНИКИ ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА:– ГОДИШНИ ДАРЕНИЯ – В РЕЗУЛТАТ НА

ОТЧИСЛЕНИЯ НА ФИРМИ, ФОНДАЦИИ И ЧАСТНИ, ИЛИ СЛЕД ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ.

– ПОСТОЯННО НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА.– КАМПАНИИ ЗА НАБИРАНЕ НА

СРЕДСТВА – ПО ПОВОД ГОДИШНИНИ, ЮБИЛЕИ И ДР.

4. ИЗИСКВАНИЯ ПРИ НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА:– ДА ИМА СТЕПЕНУВАНЕ НА ИСКАНИЯТА.– НАЛИЧИЕ НА ДОБРЕ ИЗГОТВЕН ПРОЕКТ.– БИБЛИОТЕКАТА ДА РАЗПОЛАГА С ДОБРА

ДОКУМЕНТАЦИЯ И МАТЕРИАЛИ.– ЛИЧНА СРЕЩА С ДАРИТЕЛЯ– РАНГЪТ НА МОЛИТЕЛЯ ДА ОТГОВАРЯ НА

СТАТУТА НА ДАРИТЕЛЯ.

5. КАК ДА ОТКРИЕМ ДАРИТЕЛИ:

• А. УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ:

• БИВШИ СТУДЕНТИ• РОДИТЕЛИ НА СТУДЕНТИ• ФИРМИ, С КОИТО РАБОТИ УНИВЕРСИТЕТА• ФОНДАЦИИ• МЕСТНАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ

• Б. ПУБЛИЧНИТЕ БИБЛИОТЕКИ:• ЧИТАТЕЛИТЕ• ФИРМИ• БИВШИ ДАРИТЕЛИ• БИВШИ ЧИТАТЕЛИ• ФОНДАЦИИ• ПРИЯТЕЛИ НА БИБЛИОТЕКАТА

• КАК ОЩЕ ДА РАЗУЗНАЕМ ЗА ДАРИТЕЛИ:

• ОТ ПУБЛИКАЦИИ В ПРЕСАТА• БЕСЕДИ С КОЛЕГИ ОТ ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ

• РЕКЛАМНИ ЛИСТОВКИ НА ФИРМИ И ФИНАНСОВИ УЧРЕЖДЕНИЯ, КОИТО СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАТ ОФИЦИАЛНО

• ГОДИШНИ ОТЧЕТИ НА ФИРМИ, ДРУЖЕСТВА, БАНКИ

• РАЗГОВОРИ С НАШИ ДАРИТЕЛИ И ЧИТАТЕЛИ• СПРАВОЧНИЦИ ЗА ДАРИТЕЛИ

• КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА БЪДЕЩИЯ ДОНОР:

• ТОЧНОТО НАЗВАНИЕ НА ФИРМАТА• ТОЧЕН АДРЕС И ТЕЛЕФОНИ

• ИМЕНАТА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ, НА ЗАМЕСТНИЦИТЕ И НАХОРАТА, ОТГОВАРЯЩИ ЗА ВРЪЗКИТЕ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

• ОСНОВНАТА ФОРМА НА ДЕЙНОСТ НА ФИРМАТА (ПРОДУКТИ, ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ, ИНВЕСТИЦИИ И ДР.

• СЪСТАВЪТ НА КЛИЕНТИТЕ• ИМА ЛИ ФИЛИАЛИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА• ИМА ЛИ КОМПАНИЯТА СОБСТВЕНА

СТРАТЕГИЯ ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ, В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА, В КОИ СФЕРИ СА ПИОРИТЕТИТЕ

• ЗА КАКВО И НА КОЙ ВЕЧЕ СА ДАРЯВАНИ СРЕДСТВА, НА КАКВА СУМА (ТОВА Е ПО-ТРУДНО ДА СЕ НАУЧИ)

• ИЗПЛЗВА ЛИ КОМПАНИЯТА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА КАТО ИНСТРУМЕНТ НА МАРКЕТИНГА

• ПОДДЪРЖА ЛИ ФИРМАТА НЯКАКВИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ

• КАКВИ СА ИНТЕРЕСИТЕ, ХОБИТО, НАВИЦИТЕ НА СЪТРУДНИКА, С КОЙТО ЩЕ СЕ СРЕЩНЕТЕ

• ВСЯКАКВА ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ СЪЩО ЩЕ ВИ Е ПОЛЕЗНА

6. ПОЛУЧАВАНЕ НА ДАРЕНИЯ:– БИБЛИОТЕКАТА ТРЯБВА ДА ИЗВЪРВИ

ДЪЛЪГ ПЪТ– ДА ОБМИСЛИ КЪМ КОЙ ДА СЕ ОБЪРНЕ– КАКВА СТРАТЕГИЯ ЩЕ СЕ ИЗПОЛЗВА– ДА ПОДГОТВИ НУЖНАТА

ДОКУМЕНТАЦИЯ– ДА НЕ СЕ ОТЧАЙВА ПРИ НЕСПОЛУКИ И

ОТ БЮРОКРАЦИЯТА

6.1. МЕТОДИ НА РАБОТА:• А. ПИСМЕНО ОБРЪЩЕНИЕ

– АДРЕСИРА СЕ ДО ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

– ПИСМОТО ДА БЪДЕ:• КРАТКО – НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 1.5 – 2 СТР.• ЯСНО И ТОЧНО• ДОБЪР ШРИФТ• ДА СЪДЪРЖА СЛЕДНИТЕ ШЕСТ ПОЗИЦИИ:

– НАЗВАНИЕ НА ВАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ; КОГА И С КАКВА ЦЕЛ Е ВЪЗНИКНАЛА; МИСИЯ; С КАКВО СЕ ЗАНИМАВА, КАКВИ ПРОГРАМИ ИМА.

– НАЗВАНИЕ НА ПРОЕКТА, ЗА КОЙТО ИСКАТЕ СРЕДСТВА ( ДА СЕ ПОМНИ, ЧЕ ДОНОРИТЕ ДАВАТ С ОХОТА СРЕДСТВА ЗА КОНКРЕТЕН ПРОЕКТ, А НЕ ЗА ПОДРЪЖКА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА). ПРОБЛЕМИ, КЪМ РЕШАВАНЕТО НА КОИТО Е НАСОЧЕН ПРОЕКТЪТ. ЗАДАЧИ И РЕЗУЛТАТИ, КОИТО ЩЕ ПОСТИГНЕ.

– КАКВИ ОСНОВНИ ИНИЦИАТИВИ ПРЕДСТОЯТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПРОЕКТА

– ОБЩА СТОЙНОСТ НА ПРОЕКТА; СРОК ЗА КОЙТО ЩЕ СЕ РЕАЛИЗИРА ПРИ НАЛИЧИЕТО НА НЕОБХОДИМИТЕ СРЕДСТВА. КАКВА ЧАСТ ОТ СУМАТА Е ОСИГУРЕНА ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ - ОТ КОЙ - ТОВА ПОВИШАВА ШНСА НА ПРОЕКТА.

– СУМАТА, КОЯТО ИСКАТЕ. ТРЯБВА ДА ПОДЧЕРТАЕТЕ НАЙ-УЧТИВО КАКВО ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ТАЗИ СУМА И КАКВО ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ОТДАВАТЕ НА ДАРИТЕЛЯ И НА НЕГОВОТО БЛАГОРОДНО ДЕЙСТВИЕ.

– КАКВО ЩЕ НАПРАВИТЕ С ТАЗИ СУМА; ВАШИТЕ ГАРАНЦИИ ЗА ОТЧЕТНОСТ; СВЕДЕНИЯ ЗА ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА ДОНОРА.

• ДА БЪДЕ ОТПЕЧАТАНО НА ФИРМЕНА БЛАНКА

• ДА БЪДЕ ПРИДРУЖЕНО С ПРЕПОРЪКИ

• НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ, АКО НЯМАТЕ ПОЛОЖИТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ.

• ВЕЧЕ ЗНАЯТ ЗА ВАС.• ИМАТЕ ОСНОВАНИЕ ДА СЕ

ОБЪРНЕТЕ ОТНОВО КЪМ ФИРМАТА.• НАПОМНЯЙТЕ НА ДОНОРА ЗА ВАС –

КАРТИЧКИ ЗА ПРАЗНИЦИ И ДР.• СЛЕД ВРЕМЕ СМЕЛО ОПИТАЙТЕ

ПАК!!!

• Б. ТЕЛЕФОНЕН КОНТАКТ:– ОПЕРАТИВНА ФОРМА ЗА ВРЪЗКА С ДОНОРА– УДАЧЕН Е ЗА КОНТАКТИ СЪС СРЕДНИЯ И

МАЛКИЯ БИЗНЕС.– ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ МАКСИМАЛНО ЗА ТОЗИ,

НА КОЙТО ТЕЛЕФОНИРАТЕ.– НЕ ГОВОРЕТЕ ДИРЕКТНО ЗА СУМИ ПО

ТЕЛЕФОНА. ПОИСКАЙТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНА СРЕЩА, НА КОЯТО ДА ОБСЪДИТЕ ИДЕЯТА.

– ЗАДАЧА МАКСИМУМ - ДА ЗАИНТЕРЕСОВАТЕ КОМПАНИЯТА И ДА ОСЪЩЕСТВИТЕ СРЕЩА.

• В. ЛИЧНА СРЕЩА– НЕ ИСКАЙТЕ ПАРИ, АКО ИМАТЕ ОПРЕДЕЛЕНА

НЕПРИЯЗЪН КЪМ ЛИЦЕТО. ХОРАТА ВИНАГИ ЧУВСТВАТ ТОВА.

– НЕ СЕ ОГОРЧАВАЙТЕ, АКО ОТ 10 ДУШИ 8 ВИ ОТКАЖАТ ПОМОЩ. ТОВА НЕ Е ЛИЧНА НЕУДАЧА. СЧИТАЙТЕ ТОВА ЗА СТАТИСТИЧЕСКИ НОРМАЛНО.

– ВИНАГИ БЪДЕТЕ ВЕЛИКОДУШЕН. СЪЗДАЙТЕ ДОБРИ ПРЕДПОСТАВКИ И АТМОСФЕРА ПРЕД ДОНОРА. НЕ ПРИЕМАЙТЕ ОТКАЗА КАТО СТРЕМЕЖ ЗА УНИЖЕНИЕ СРЕЩУ ВАС.

– ИЗРАЗЕТЕ С ДОСТОЙНСТВО СЪЖАЛЕНИЕ ЗА НАПРАЗНО ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ НА ЛИЦЕТО И СВОЕТО СОБСТВЕНО. ИЗРАЗЕТЕ РАЗБИРАНЕ, ЧЕ ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОБЛЕМИ НА ЛИЦЕТО СА ПРИЧИНА ЗА ОТКАЗА.

– НЕ ИЗЛИЗАЙТЕ ОТ КАБИНЕТА КАТО ПОБЕДИТЕЛ. СЛЕД НЯКОЛКО ДНИ МОЖЕ ДА ВИ СЕ ОБАДЯТ, ЧЕ ИМАТ НАМЕРЕНИЕ ДА ВИ ПОДКРЕПЯТ.

– ПРОВЕЖДАЙТЕ СПОКОЙНО И С ЛЕКОТА РАЗГОВОРИТЕ. ПРАВЕТЕ НЕПРИНУДЕНИ КОМПЛИМЕНТИ. ИНТЕРСУВАЙТЕ СЕ ОТ ПОЗИЦИИТЕ НА СЪБЕСЕДНИКА.

• КАКВО МОЖЕ ДА ВИ ПОПРЕЧИ ПРИ ЛИЧНАТА СРЕЩА:– НЕЯСНО И ЛОШО ФОРМУЛИРАНО ОБРЪЩЕНИЕ– НЕПЪЛЕН ПАКЕТ С ДОКУМЕНТИ, НЕОБХОДИМИ

ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ.– ПРОЕКТЪТ ВИ НЕ СЕ ВПИСВА ВЪВ ФИРМЕНИТЕ

ИНТЕРЕСИ.– ИСКАТЕ СРОЧНО ПАРИ.– РАЗДУТ И НЕТОЧЕН БЮДЖЕТ.– НЕ МОЖЕТЕ БЪРЗО ДА ПРЕДОСТАВИТЕ

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ.– ЛОШО ПОДГОТВЕН ДОКЛАД ПО ПРОЕКТА.

– ЗАКЪСНЕНИЕ ЗА СРЕЩАТА.– ВНЕЗАПНА – БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗВЕСТИЕ

ВИЗИТА ПРИ ДОНОРА.– СКЕПТИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА

СРЕЩАТА ЗА ДРУГИ КУЛУТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

– ЗАКЪСНЯЛ ОТЧЕТ ИЛИ НЕТОЧЕН ЗА ВЕЧЕ ПОЛУЧЕНИ СРЕДСТВА ОТ ДОНОРА.

• КАК ДА СИ ПОМОГНЕТЕ ЗА СРЕЩАТА С ДАРИТЕЛЯ:– ОПИСАНИЕ НА БИБЛИОТЕКАТА (2-3 СТР.).– СПИСЪК НА БС.– ФИНАНСОВ ОТЧЕТ ЗА ГОДИНАТА.– ПЛАН НА БЮДЖЕТА – ИЗПЪЛНЕНИЯ И

ТЕКУЩИЯ.– СПИСЪК НА ТЕКУЩИТЕ ПРОЕКТИ.– ПРОЕКТИ НА ДОГОВОРИ, ИЗРАБОТЕНИ ОТ

ЮРИСТИ.– КОПИЕ НА ДОГОВОРИ С ДРУГИ ОРГАНИЗАЦИИ.

– СПИСЪК НА ДОНОРИТЕ И ОТЗИВИ.– СПИСЪК ЗА ВЪЗМОЖНИТЕ ПРАВИЛИГИИ

(ПРЕДИМСТВА), КОИТО МОЖЕ ДА ДАДЕТЕ НА ДАРИТЕЛЯ.

– ДРУГИ ДОКУМЕНТИ, ПОТВЪРЖДАВАЩИ КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ПЕРСОНАЛА.

– СНИМКИ, ВИДЕОФИЛМИ ЗА Б-КАТА.– КОПИЯ ОТ ПУБЛИКАЦИИ В ПРЕСАТА ЗА Б-КАТА.– ПРОЕКТИ И БРОШУРИ.– ВИЗИТКИ.– СУВЕНИРИ.

• СЪЩИТЕ МАТЕРИАЛИ СА НЕОБХОДИМИ И ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕ С ПИСМЕН ПРОЕКТ.

В. ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОЕКТ:НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА:

• НАЛИЧИЕТО НА ПРОЕКТ Е УСЛОВИЕ КАКТО ЗА ПО-МАЛКИТЕ, ТАКА И ПРИ ГОЛЕМИТЕ ИСКАНИЯ ЗА ДАРЕНИЯ.

• ОТ ТОВА КАК ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА ИДЕЯТА ЗАВИСИ УСПЕХЪТ ИЛИ НЕУСПЕХЪТ.

• ПРОЕКТЪТ НЕ СЕ ПРАВИ “ЧИНОВНИЧЕСКИ”. ТОЙ СЕ ИЗГОТВЯ ТАКА СЯКАШ ОТ НЕГО ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО НА СЪТРУДНИЦИТЕ.

• ИЗГОТВЯНЕТО НА ПРОЕКТ Е УМЕНИЕ.• НЕ БИВА ДА СЕ ОТЧАЙВАТ ТЕЗИ, ЧИИТО ПРОЕКТИ СА

ОТХВЪРЛЕНИ.• НЕ БИВА ДА СЕ НАПАДАТ ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО СА

ОТХВЪРЛИЛИ ПРОЕКТА.

• ТРЯБВА ДА СЕ ЛОБИРА. НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ, ЧЕ ЕКСПЕРТНИТЕ СЪВЕТИ, КОИТО ОДОБРЯВАТ ПРОЕКТИТЕ НЕ СЕ СЪСТОЯТ ОТ КОМПЮТРИ.

• КАНДИДАТСТВАНЕТО С ПРОЕКТИ Е ПОСТОЯНЕН ПРОЦЕС

• ТРЯБВА СТРИКТНО ДА СЕ СЛЕДВАТ ИЗИСКВАНИЯТА НА ДАРИТЕЛИТЕ.

• СЪОБРАЗЯВАЙТЕ СЕ С ИЗИСКВАНИЯТА И НАПРАВЕТЕ ПРОЕКТА ТАКА КАКТО ВИ СЪВЕТВАТ, НЕ СЕ СЪРДЕТЕ.

• НЕ ДОПУСКАЙТЕ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ ЦЕЛИТЕ НА ИНСТИТУЦИЯТА. АКО ИМА ОПАСНОСТ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ПРОЕКТА.

• ОПИТАЙТЕ ДА СЕ КОПЕРИРАТЕ, ЩЕ ИМАТЕ ПО-ДОБЪР УСПЕХ.

• ПРОУЧЕТЕ ДОСЕГАШНИЯ ОПИТ И ПОЛИТИКАТА НА ДАРИТЕЛИТЕ И ФОНДОВЕТЕ.

• НОВАТОРСТВОТО СЕ ХАРЕСВА, ДАЙТЕ НОВИ ИДЕИ.

• ЗАЩИТЕТЕ ВАШИТЕ СПОНСОРИ.

ФАЗАТА НА ПРОЕКТИРАНЕ:1. ДА ИМА ЯСНО ВИЖДАНЕ ЗА

ПРОЕКТА:– КАКВО ЩЕ ПОСТИГНЕ БИБЛИОТЕКАТА.

– КАК ЩЕ СЕ ОТРАЗИ НА НЕЙНИЯТ ИМИДЖ.– КАКВО ИСКАТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ И ДА

ПОСТИГНЕТЕ.– КАКВО МИСЛЯТ ВАШИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ.– КАК ЩЕ ПОСТИГНЕТЕ ЦЕЛИТЕ СИ.– КАК ЩЕ СЕ ПОСРЕЩНЕ ПРОЕКТЪТ В

БИБЛИОТЕКАТА.– ИМАТЕ ЛИ НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ ЗА

ПРОЕКТА (КАДРОВИ, ФИНАНСОВИ, ТЕХНИЧЕСКИ, ЧАТЕРИАЛНА БАЗА И ДР.).

– ДА СЕ ПОЗНАВАТ ВОДЕЩИТЕ ТЕНДЕНЦИИ.

2. ПРОЕКТИРАНЕ, СТРУКТУРА И ЕЛЕМЕНТИ НА ПРОЕКТА

• А. ФОРМИРАНЕ НА ЕКИП ОТ СПЕЦИАЛИСТИ – ДА СЕ ВКЛЮЧАТ:– ЕНТУСИАСТИ– ПРОФЕСИОНАЛИСТИ– ДА МОГАТ ДА РАБОТЯТ В ЕКИП– ДА ИМА ВОДЕЩА ФИГУРА, КОЯТО ДА

ОБЕДИНЯВА– ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РАЗЛИЧНИТЕ ЗВЕНА, ЗА

КОИТО СЕ ОТНАСЯ ПРОЕКТА

• Б. ДА СЕ НАПРАВИ ПРОУЧВАНЕ ЗА ВСИЧКО, СВЪРЗАНО С ПРОЕКТА:– ВЪНШНИ ФАКТОРИ– ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ– ПАРАМЕТРИ НА ПРОМЯНАТА– ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ– ТЕХНОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ– СТАНДАРТИ– НОВИТЕ ТЕНДЕНЦИИ И ТЯХНАТА ПРИЛОЖИМОСТ– ЦЕНИ (НА РАЗЛИЧНИ ФИРМИ)– ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ, КОИТО ЩЕ НАТЕЖАТ В

ПОЛЗА НА ПРОЕКТА– МНЕНИЕТО НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА

БИБЛИОТЕКАТА

• В. СТРУКТУРАТА – ОБИКНОВЕНО СЪДЪРЖА СЛЕДНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ (ТЯ ВАРИРА В ЗАВИСИМОСТ ОТ ПРОЕКТА И ИЗИСКВАНИЯТА):1. ОБОСНОВКА НА ПРОЕКТА (НАЙ-ЧЕСТО

РАЗГЛЕЖДА СОЦИАЛНИЯ КОНТЕКСТ И ПРОМЕНИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ):

• СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ (ПОКАЗАТЕЛИ, НОРМАТИВНА БАЗА, ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА, ИКОНОМИЧЕСКИ, ДЕМОГРАФСКИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ И ДР ХАРАКТЕРИСТИКИ).

• АНАЛИЗ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ТЕХНОЛОГИИТЕ, НА БИБЛИОТЕКИТЕ (ФОНДОВЕ, БАЗА, СОФТУЕР, ТЕХНИКА, АИС И ДР.), НА ВИЗИРАНАТА В ПРОЕКТА ДЕЙНОСТ, КОЯТО СЕ ОЧАКВА ДА БЪДЕ ПОДКРЕПЕНА.

• ОБЩИ ИЗВОДИ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ ИДЕЯТА ЗА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ПРОЕКТА.

2. ПРОЕКТНА ЧАСТ – В НЕЯ СЕ РАЗРАБОТВА ПРОЕКТЪТ В ДЕТАЙЛИ С ВСИЧКИ НЕГОВИ ЕЛЕМЕНТИ:

• ЦЕЛИ• ЗАДАЧИ

• ОЧАКВАН ЕФЕКТ ОТ ПРОЕКТА• МЕТОДИ И ПОДХОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА

ЦЕЛИТЕ• ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ НА ПРОЕКТА• ФИНАНСИРАНЕ И ФИНАНСОВ ПЛАН НА

ПРОЕКТА• ГРАФИК ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА• РИСКОВИ ФАКТОРИ• ГЕНЕРАЛНИ ИЗВОДИ

(ПРИЛОЖЕНИЯ – ПРОЕКТЪТ НАБИМ, КОМПАКТДИСК И ДР.)

3. ПРИЛОЖЕНИЯ:• СПИСЪК НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ ОБЕКТИ• СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА• СПИСЪК НА ЛИТЕРАТУРАТА• ТАБЛИЦИ• СХЕМИ• СПЕЦИФИКАЦИИ И ОПИСАНИЕ НА ТЕХНИКА• ОФЕРТИ И ДР.

• ЧЕСТО СРЕЩАНИ СЛАБОСТИ В ПРОЕКТИТЕ:– ЛИПСА НА ЯСНО ФОРМУЛИРАНИ ЦЕЛИ.– НЕЯСЕН ПЛАН ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ.– НАМЕСВАНЕ НА НЯКОЛКО ИДЕИ В ЕДИН

ПРОЕКТ И ИЗМЕСТВАНЕ НА ОСНОВНАТА ТЕЗА.– НЕПОЗНАВАНЕ ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА

ДРУГИТЕ БИБЛИОТЕКИ (ИЗОЛАЦИОНИЗЪМ).– НЕПРОФЕСИОНАЛНА ТЕРМИНОЛОГИЯ.– КАНДИДАТСТВАНЕ С ТИПОВИ ПРОЕКТИ.

– НЕКОМПЕТЕНТНОСТ НА ТЕХНИЧЕСКИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ.

– ИСКАНЕ НА ПАРИ – “КОЛКОТО ДАДАТ” ИЛИ “АКО МИНЕ”.

– ДАВАНЕ НА НЕВЕРНИ ДАННИ – СПОНСОРИТЕ ОБИКНОВЕНО ИМАТ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЕКТА.

• ЗАЩО МОГАТ ДА ВИ ОТКАЖАТ СПОНСОРИРАНЕТО НА ПРОЕКТА?– ТЕЖКО ФИНАСОВО СЪСТОЯНИЕ НА ФИРМАТА.– НЕДОВЕРИЕ КЪМ ВАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.– ПРОЕКТЪТ НЕ ОТГОВАРЯ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА

ДОНОРА.– ВЕЧЕ Е БИЛ ПОДКРЕПЯН ПОДОБЕН ПРОЕКТ.– ФИРМАТА СЕ БОИ, ДА НЕ СЕ РАЗЧУЕ, ЧЕ

ДАРЯВА КОЕТО ЩЕ ПОВЛЕЧЕ И ДРУГИ КАНДИДАТИ.

– НЯМА ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ.– НЕЖЕЛАНИЕ ДА СЕ “ОСВЕТЯТ” ПРЕД

ДАЪЧНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ФИРМАТА.

• С ИЗГОТВЯНЕТО НА ПРОЕКТА НЕ СВЪРШВА РАБОТАТА ПО НЕГО!!!

ИМА НЯКОЛКО МОМЕНТА НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ С НЕГОВОТО ПРИЕМАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ:– ПРЕДОСТАВЯНЕ ПРОЕКТА НА

СПОНСОРИРАЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.– ЗАЩИТА НА ПРОЕКТА.– ЛОБИРАНЕ ЗА ПРОЕКТА.– РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА.– НАПОМНЯНЕ ЗА ПРОЕКТА И РЕКЛАМА НА

СПОНСОРА.– ИЗВЪРШВАНЕ АНАЛИЗИ ЗА ПРОЕКТА.

• Г. ДОГОВОРИ С ДАРИТЕЛИТЕ:– СЛЕД ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОЕКТА СЕ

СКЛЮЧВАТ ДОГОВОРИ. – ВАЖНО ЗА ДОГОВОРИТЕ:

• ДА СЕ ФОРМУЛИРА ВОЛЯТА НА ДАРИТЕЛЯ И ДА СЕ СПАЗВА.

• ДА БЪДАТ В ИНТЕРЕС НА ДВЕТЕ СТРАНИ.• ДА СЕ ИЗБЕГНАТ КЛАУЗИ, КОИТО ВОДЯТ ДО

ВМЕШАТЕЛСТВО ВЪВ ВАШАТА РАБОТА.• ДА СЕ СЛЕДИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ВОЛЯТА И

СРОКОВЕТЕ.

• Д. ОТПУСКАНЕ НА БЮДЖЕТ И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА:– НАЙ-ДОБРИЯТ ВАРИАНТ Е

БИБЛИОТЕКАТА ДА ПОЛУЧИ ДИРЕКТНО СРЕДСТВАТА.

– ДА СЕ ОРГАНИЗИРАТ КОНКУРСИ ПО ПРОЕКТА.

– ДА НЕ БЪДАТ ИЗЛЪГАНИ ОЧАКВАНИЯТА НА ДАРИТЕЛЯ ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА.

• Е. ПРИЗНАНИЕ ЗА ДАРИТЕЛЯ –

– ВАЖЕН ЕЛЕМЕНТ В УСИЛИЯТА ЗА НАБИРАНЕ НА СРЕДСТВА Е ИЗРАЗЯВАНЕТО НА УВАЖЕНИЕ!!!

– ТОВА НЕ ВИНАГИ СЕ СПАЗВА – ЩЕ НАПРАВИТЕ ФАТАЛНА ГРЕШКА!!!

• И НАКРАЯ НЯКОЛКО АЗБУЧНИ ПРАВИЛА ПРИ ДАРИТЕЛСТВОТО:– ПОМИСЛЕТЕ С КАКВО БИБЛИОТЕКАТА МОЖЕ

ДА ПРИВЛЕЧЕ СПОНСОР, КОЕТО ДА Я ПРЕДСТАВИ КАТО РАВНОСТОЕН ПАРТНЬОР И С КОЕТО ДА ПРЕДИЗВИКА ИНТЕРЕС И УДОВЛЕТВОРЕНИЕ У ДАРИТЕЛЯ.

– НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ХОРАТА ТЪРСЯТ ПРИЗНАНИЕ, НАЙ-СИЛНОТО Е МОРАЛНОТО – ТО ОСТАВА.

– БЪДЕТЕ ЛОЯЛЕН ПАРТНЬОР КЪМ ДАРИТЕЛИТЕ.

– УВАЖАВАЙТЕ ДОНОРИТЕ. НАЙ-ЧЕСТО ТЕ ИСКАТ ДА ЧУЯТ САМО ЕДНО - БЛАГОДАРЯ.

– КАНЕТЕ СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИТЕ НА ВСИЧКИ ПО-ВАЖНИ СЪБИТИЯ В БИБЛИОТЕКАТА. ТАКА ТЕ ЩЕ СТАНАТ ЧАСТ ОТ КОЛЕГИЯТА.

– ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПРАЗНИЦИТЕ ДА НАПОМНИТЕ ЗА ВАС И ЗА ВАШАТА ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ДАРИТЕЛИТЕ.

– НЕ ДЕЛЕТЕ ДАРИТЕЛИТЕ НА ЗНАЧИМИ И ПО-МАЛКИ.

– РЕКЛАМИРАЙТЕ ДАРЕНИЯТА (ПРЕСА, СИМВОЛИ, ТАБЕЛКИ, КЪТОВЕ, РАНЖИРАНЕ И ДР.).

– СЪХРАНЯВАЙТЕ ГРИЖЛИВО ДАРЕНОТО. ИНАЧЕ ДАРИТЕЛИТЕ ЩЕ ПОТЪРСЯТ ДРУГО МЯСТО.

– НЕ РАЗЧИТАЙТЕ, ЧЕ СТАРАТА СЛАВА И ТРЕДИЦИИТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА ЩЕ ДОВЕДАТ ДАРИТЕЛИ.

– НЕ ЧАКАЙТЕ ДА ВИ ПОМОЛЯТ ДА БЪДЕТЕ СПОНСОРИРАН. НУЖДАТА ОТ ПАРИ НАВСЯКЪДЕ Е ГОЛЯМА. ИМА КОЙ ДА ГИ ВЗЕМЕ.

– НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ, АКО НЕ УСПЕЕТЕ. ТЪРСЕНЕТО НА СРЕДСТВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОСТОЯННА ПОЛИТИКА.

– НЕ ОЧАКВАЙТЕ, ЧЕ ЧРЕЗ ДАРЕНИЕТО ЩЕ СИ РЕШИТЕ ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ, ПОЯВЯВАТ СЕ НОВИ.

– НЕ КОНФРОНТИРАЙТЕ ДАРИТЕЛИТЕ. НАСОЧВАЙТЕ ГИ ДА РАБОТЯТ ЗАЕДНО ПО ВАШИЯ ПРОЕКТ.

– ВНУШАВАЙТЕ, ПРАВЕТЕ ТАКА, ЧЕ ВСЕКИ ОТ ДАРИТЕЛИТЕ ДА СМЯТА, ЧЕ ОТ НЕГОВИТЕ УСИЛИЯ ЗАВИСИ УСПЕХА НА ВАШАТА БИБЛИОТЕКА.

– ПРЕДИ ДА КАНДИДАТСТВАТА ЗА ДАРЕНИЕ ИЗЯСНЕТЕ ДАЛИ ПЕРСОНАЛА, РЪКОВОДСТВОТО И ЧИТАТЕЛИТЕ ЩЕ ПРИЕМАТ ДОБРЕ ДАРЕНИЕТО.

– НИКОГА НЕ ПРАВЕТЕ ПРОЕКТИ, КОИТО НАДХВЪРЛЯТ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ВАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И НА ПЕРСОНАЛ, И СА НЕРЕАЛИСТИЧНИ.

– ИСКАЙТЕ ПОВЕЧЕ, ЗА ДА ПОЛУЧИТЕ ПО-МАЛКО. ОТСТЪПВАЙТЕ ДО ПРЕДЕЛА НА ДОПУСТИМОТО ЗА ВАШАТА ИНСТИТУЦИЯ, ЗА ДА НЕ Й НАВРЕДИТЕ.

– С ПОЛУЧАВАНЕТО НА ДАРЕНИЕТО НЕ СВЪРШВА СЪБИТИЕТО. ИЗПРАЩАЙТЕ ИНФОРМАЦИЯ И ОТЧЕТИ НА ДОНОРИТЕ.

– СЪЗДАВАЙТЕ АТМОСФЕРА НА СПОНСОРИРАНЕ. ВИЕ СЪЩО МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ ДАРИТЕЛ.

VII. ЛОБИРАНЕ• ВЛАСТТА Е ЛОСТ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА

РЕСУРСИ. • В ОБЩЕСТВОТО ТЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ ЧРЕЗ

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ. • МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ КАК

БИБЛИОТЕКИТЕ МОГАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ ВЛАСТОВИТЕ ЦЕНТРОВЕ.

• ИНЕРЦИЯТА – ИМА КОЙ ДА МИСЛИ ЗА НАС Е СИЛНА. ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ И ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ АКТИВНО НА АРЕНАТА НА ВЛАСТОВИТЕ ИГРАЧИ.

ИСКА СЕ ЛОБИРАНЕ ВЪВ ВЛАСТТА!!!

• ЛОБИРАНЕТО Е ПРОЦЕС НА СЪЗДАВАНЕ НА ПОДРЪЖНИЦИ ВЪВ ВЛАСТОВИТЕ ЕШЕЛОНИ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ПОДКРЕПА ПРИ РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ.

• ЛОБИРАНЕТО ИЗИСКВА ДА МОБИЛИЗИРАТЕ УСИЛИЯТА НА ВСИЧКИ ВАШИ СЪТРУДНИЦИ, ПОЗНАТИ, ОТДЕЛНИ ПОТРЕБИТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ НА БИБЛИОТЕКАТА.

ПРОЦЕС НА ЛОБИРАНЕТО:

ЛОБИРАНЕТО ИМА НЯКОЛКО ОСНОВНИ СТЪПКИ:

• ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ ТОЧНО ПРОБЛЕМА, КОЙТО ТРЯБВА ДА СЕ РЕШИ И ПРИЧИНИТЕ, КОИТО СА ГО ПОРОДИЛИ (напр. Кой е в основата на конфликта – кмет, подписка на читатели, администратор, министерство...?).

• КОЙ ЩЕ УТВЪРДИ РЕШЕНИЕТО, КОЕТО ИСКАТЕ ДА ОТМЕНИТЕ (ТОЗИ ЧОВЕК ИЛИ ХОРА СТАВАТ ОБЕКТ НА ВАШЕТО ЛОБИРАНЕ).

• КАКВИ СА КРИТИЧНИТЕ СРОКОВЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО.

• НАРИСУВАЙТЕ “КАРТА НА ВРЪЗКИТЕ”. ПОСТАВЕТЕ ОБЕКТА В СРЕДАТА. ПОМИСЛЕТЕ КОИ ОТ ВАШИТЕ ХОРА МОГАТ ДА МУ ОКАЖАТ ВЛИЯНИЕ (църква, социални групи, преса...).

• ПОДРЕДЕТЕ ВАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ ПО СИЛА НА ТЕЖЕСТ ПРИ ОКАЗВАНЕ НА ВЛИЯНИЕ. ПЪРВИТЕ 5-7 СА НАЙ-ВАЖНИТЕ. ТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ВИ ПОМОГНАТ НАЙ-МНОГО И ДА ОКАЖАТ НАТИСК ВЪРХУ СУБЕКТА НА РЕШЕНИЕ.

• РАЗРАБОТЕТЕ ВАШАТА КАМПАНИЯ. ИЗЯСНЕТЕ КАКВИ СА МОТИВИТЕ НА СУБЕКТА, КОЙТО ПРЕЧИ, ОТ КАКВИ АРГУМЕНТИ СЕ РЪКОВОДИ. ФОРМУЛИРАЙТЕ ВАШИТЕ АРГУМЕНТИ, С КОИТО ЩЕ ПРОТИВОДЕЙСТВАТЕ.

• РЕШЕТЕ КАКВА ЩЕ БЪДЕ ВАШАТА КАМПАНИЯ – ПУБЛИЧНА (чрез пресата) ИЛИ ТАЙНА (частни срещи).

• КАК ЩЕ БЪДАТ ОСЪЩЕСТВЕНИ ЧАСТНИТЕ СРЕЩИ И КОИ СА ХОРАТА, КОИТО ЩЕ УЧАСТВАТ В ТЯХ.

• ОПРЕДЕЛЕТЕ СРОКОВЕТЕ ЗА КАМПАНИЯТА.

• ВНИМАТЕЛНО ОЦЕНЯВАЙТЕ ВСИЧКИ ДЕЙСТВИЯ И РЕЗУЛТАТИ.

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – ЛОБИРАНЕТО Е ПОЛИТИКА,

ИМА ПОБЕДИТЕЛИ И ПОБЕДЕНИ!!!

КАК ДА ДЕЙСТВАМЕ КОГАТО ЛОБИРАМЕ

И КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?• 1. ПЪРВАТА СТЪПКА Е СВЪРЗАНА С

РАЗБИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ:– “КОЙ“ МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ НА РЕШЕНИЕТО И

“КОЙ” ГО ВЗЕМА?– “КАКВО” МОЖЕ ДА СЕ ПОИСКА И ПОД “КАКВА”

СПЕЦИФИЧНА ФОРМА?– СПАЗВАТ ЛИ СЕ ОПРЕДЛЕНИ “ПРАВИЛА” ИЛИ

СЕ ДОПУСКАТ ИЗКЛЮЧЕНИЯ?– “КОГА” И “КЪДЕ” ЩЕ СЕ РАЗГЛЕЖДАТ

ИСКАНИЯТА?

• 2. ВТОРАТА СТЪПКА Е ДОБРОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАШЕТО ИСКАНЕ, ИДЕЯТА, ПРОЕКТА. ТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ИЗИСКВАНИЯ:– ДА Е ПОДНЕСЕНО ЯСНО И ДА СЪДЪРЖА

КОНКРЕТНА ФИНАНСОВА ИНФОРМАЦИЯ.– ДА БЪДЕ ОБВЪРЗАНО С ПО-ДАЛЕЧНИТЕ ЦЕЛИ

НА ВИСШЕСТОЯЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ДА ИМА ДОКУМЕНТ ЗА ТОВА ОБВЪРЗВАНЕ.

– ИСКАНЕТО ДА БЪДЕ ПОТВЪРДЕНО И ОТ ЛИЦЕ ИЛИ ИНСТАНЦИЯ, РЪКОВОДЕЩИ БИБЛИОТЕКАТА.

– ИСКАНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОБВЪРЗАНО С ПОДКРЕПАТА НА ХОРА, КОИТО В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ БЪДАТ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ – В СЛУЧАЯ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА. ТОЗИ “КРИТЕРИЙ НА ОБКРЪЖЕНИЕТО” ПОКАЗВА, ЧЕ ИДЕЯТА Е ПОЛЕЗНА И ПОРАДИ ТОВА Е ПРИЕМЛИВА.

– ИСКАНЕТО ДА СЪЗДАВА ЯСНА ПРЕДСТАВА ЗА ЗНАЧИМОСТТА СИ В ОНЕЗИ, КОИТО ЩЕ ГО ПРИЕМАТ.

• ХОРАТА ОТ ВЛАСТТА ТЪРСЯТ СОЦИАЛНИЯ ЕФЕКТ И НЕГОВИТЕ ЗНАЦИ ОТ ОБЩЕСТВОТО. ТЯХ НЕ ГИ ВЪЛНУВА НАШАТА “КУХНЯ”, ТЕРМИНОЛОГИЯ, ТЕНДЕНЦИИ.

• НУЖНО Е ДА ПРОМЕНИМ КОМУНИКАЦИИТЕ СИ НАВЪН (КЪМ ВЛАСТИТЕ) ТАКА, ЧЕ СВЕТЪТ НА НАШЕТО БИБЛИОТЕЧНО СЪЗНАНИЕ ДА НАМЕРИ ДОПИРНИ ТОЧКИ С ХОРАТА ОТ ДРУГИ ОБЛАСТИ.

• ДА ПРЕДСТАВИМ НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОЛОЖИТЕЛНО ПРЕД ОБЩЕСТВОТО И ХОРАТА, КОИТО ЩЕ ВЗЕМАТ РЕШЕНИЕ. ВМЕСТО ДА СЕ МЪЧИМ ДА ПРОМЕНЯМЕ ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ВЛАСТОИМАЩИТЕ ЗА СВЕТА, ПО-ДОБРЕ Е ДА ИМ ПОКАЖЕМ, ЧЕ ЩЕ ГО ПОДОБРИМ ТАКЪВ, КАКЪВТО ГО РАЗБИРАТ.

• ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ОБЩИ ПОДРАЗБИРАЩИ СЕ ФРАЗИ НИ ОБРИЧА НА ПРОВАЛ.

• ИСКАНЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗГРАДЕНО НА ВНИМАТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА ТЕКУЩИТЕ СЪБИТИЯ – КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ НАШИЯ ПРОЕКТ, КАКВИ РЕСУРСИ СА НЕОБХОДИМИ.

• 3. ТРЕТАТА СТЪПКА ПРИ ЛОБИРАНЕТО Е СВЪРЗАНА С ЕФЕКТИВНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС - ТУК ДА СЕ СЛЕДВАТ СТРАТЕГИИТЕ:– 1. ИЗГРАЖДАЙ ДОВЕРИЕ – ИСКАНЕТО ДА СЕ

ПРЕДСТАВИ ЧЕСТНО. НЕ БИВА ДА СЕ КРИ ИНФОРМАЦИЯ ИЛИ ДА СЕ ЛЪЖЕ.

– 2. БЪДИ ГОТОВ ЗА ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН ИЗХОД – РЕЗУЛТАТЪТ ОБИКНОВЕНО И СРЕДЕН. ПОЛИТИКАТА Е ИЗКУСТВО НА ПРЕГОВОРИТЕ.

– 3. РАЗБИРАЙ “АКТЬОРИТЕ” – ДА СЕ ИЗЯСНАТ МОТИВИТЕ НА СЪПРОТИВАТА И ДА СЕ РАЗБЕРАТ ПРИЯТЕЛИТЕ И ОПОНЕНТИТЕ.

– 4. ДЕЙНОСТ ВМЕСТО ИНЕРЦИЯ – АКО ИСКАНЕТО Е В ХОД, ТОВА Е ДОБРЕ.

– 5. РАЗБИРАЙ И ИЗПОЛЗВАЙ ОСНОВИТЕ НА ВЛАСТТА ЕФЕКТИВНО – ДА СЕ СЪЗДАВАКРЪГ ОТ ПОДРЪЖНИЦИ. НЕ СИ СЪЗДАВАЙТЕ ВРАГОВЕ (ПЛАСТОВЕТЕ СЕ ПРОМЕНЯТ. РОЛИТЕ НА “АКТЬОРИТЕ СЪЩО)

– 6. РАЗВИВАЙ УСПЕШНИ ТЕХНИКИ:• БЪДИ КРАТЪК• ИЗПОЛЗВАЙ ЛЕСНО РАЗБИРАЕМИ ШЕГИ И

ПРИМЕРИ В ПОДКРЕПА НА ДАННИТЕ• НЕ СЕ ОСТАВЯЙ ДА ТЕ ЯДОСАТ• БЪДИ ПОЗИТИВЕН• АТАКУВАЙ ИДЕИ, ПАРТИИ, ТЕОРИИ, НО НЕ И

ЛИЧНОСТИ (ДНЕШНИТЕ ВРАГОВЕ СА ВЪЗМОЖНИ УТРЕШНИ СЪЮЗНИЦИ)

• ИСКАЙ ОГТОВОР ЗА КОНКРЕТНА ПОДКРЕПА. ТОВА СЕ ОТРИЧА ПО-ТРУДНО

• НЕ ВЛИЗАЙ В КРИТИЧНАТА ФАЗА НА

– 7. ПРЕДЛАГАЙ РЕШЕНИЯ ВМЕСТО ПРОБЛЕМИ.– 8. ИМА И ДРУГИ НАЧИНИ ДА ПОВЛИЯЕШ- ТЕ

СА НЕФОРМАЛНИ (ВЛАСТОИМАЩИТЕ СЪЩО СА ХОРА):

– ПОКАНА В БИБЛИОТЕКАТА– КОКТЕЙЛИ, – ТЪРЖЕСТВА– ТЪРСЕНЕ НА БЛИЗКИ ДО

УПРАВЛЯВАЩИТЕ– ИЗПРАЩАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ– ЧИТАТЕЛСКИ КАРТИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО

– КНИГИ С ПРЕДИМСТВО– СУВЕНИРИ– ВКЛЮЧВАНЕ В БС, КОМИСИИ, ПОЧЕТНО

ЧЛЕНСТВО, ПРИЯТЕЛИ НА БИБЛИОТЕКАТА, ГРАМОТИ, РЕЧИ И ДР.

ТОВА Е ЧАСТ ОТ ПЪТЯ ДА РАЗВИВИВАМЕ СВОИТЕ

БИБЛИОТЕКИ И ДА УСПЯВАМЕ В “ПАЯЖИНИТЕ НА ВЛАСТТА”.

VII. ПЛАНИРАНЕ НА БИБЛИОТЕЧНАТА ДЕЙНОСТ

КРАТКОСРОЧНО ПЛАНИРАНЕСТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ

I. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНИРАНЕТО• Планирането в библиотеката е същността

на нейното управление и насочването й към промени.

• Всички функции при управлението водят началото си от планирането. То способства за определянето и постигането на целите и задачите на библиотеката.

• Планирането е процес, който трябва да се повтаря във времето и да се съобразява с мястото на библиотеката в задоволяване на потребностите предявявани към нея от обществото.

• В последните години е много дискусионен въпроса дали планирането трябва да почива на системния подход, или да се използва алтернативния подход, според който в динамичния свят и в свят на неизвестности е трудно да се планира дългосрочно една организация.

– При системния подход библиотеката (организацията) се разглежда като едно динамично цяло. Планирането, организирането и контрола отчитат всички нейни компоненти и изменения в цялост.

• Привържениците на алтернативният подход считат, че не съществува идеален начин за планиране, организиране и контрол. Ръководителите трябва да действат така, че да откриват различни начини, които подхождат на различните ситуации. Популярността на алтернативния подход нараства в последните 20 години във връзка с динамиката на процесите и глобализацията в обществото. Това е много характерно и за информационния сектор.

• В нашата страна в ситуацията, при която работят библиотеките те са принудени да се насочват към алтернативен подход на действие, т.е. да се развиват без сериозно да планират своето бъдеще. Причините са: неизвестност във финансирането; сериозни демографски процеси; бързи и нетрайни промени на информационната арена – поява и изчезване на субекти за информиране; рязка промяна в информационните потребности на населението и др.

• Всичко това кара болшинството от библиотеките да се отказват от каквато и да е идея за планиране. Независимо от трудностите подобен подход е неправилен!!! Той може да доведе до пълно разстройство на библиотеката – информационни ресурси, услуги, развитие, техническо осигуряване, връзки с властите и в крайна сметка да се окаже фатален за съществуването на библиотеката

II. ОСНОВНИ УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ ПРИ ПЛАНИРАНЕТО

• Функцията “планиране” включва онези дейности на управлението, които водят до предварително определена верига от действия.

• Планирането се занимава с отговорностите на управлението да подготви библиотеката за бъдещето.

• Чрез планирането се координират усилията, разработват се критериите за работа и се управлява развитието.

• Това е сложен процес, който е свързан с добро познаване на:– Външната и вътрешната среда, при която

действа библиотеката.– Мисията на библиотеката.– Структурата и персонала.– Традициите.– Услугите.– Технологичното ниво но библиотеката.– Координацията и кооперирането.

• Промените в информационния пазар.• Перспективите на развитие на

региона/ведомството.• Демографската картина.• Тенденциите на развитие на

информационния сектор.• Библиотечно-информационната система в

страната и др.

• Планирането изисква и добри възможности от страна на ръководителите да прогнозират промените чрез използване на различни методи: екстраполация (съотнасяне на величини и тенденции); математически методи; социологически методи; кибернетични методи; моделиране и др. Важно е хората, които сезанимават с планиране да имат добра интуиция и поглед за промените. Планирането е изкуство.

• Като резултат в процеса на подготовката на плана ръководителите трябва да вземат КЛЮЧОВИ РЕШЕНИЯ за:

• целите на библиотеката• действията• ресурсите• изпълнението на плана

• А. ЦЕЛИТЕ са описания на бъдещите условия, които ако бъдат осъществени се считат за оптимални или задоволителни от този, който планира. Те трябва да включват следните ключови решения от страна на планиращите:– Какви цели се преследват?– Каква е относителната важност и

приоритетността на всяка една от тях?– Как са разположени във времето?

• Какви са връзките между отделните цели?• Кога трябва да бъде постигната всяка една

цел?• Как може да се измери всяка една цел?• Кой от персонала или звената трябва да

отговаря за изпълнението на поставената цел?

• По-специално трябва да се поставят цели, свързани с:– информационните русурси (фондове, БД и

др);– финансовите ресурси– иновации (техника, АИС, развитие на зони)– координация с други институции; – социалната отговорност и мястото на

библиотеката сред други институции и библиотеки

• Б. Серията от ДЕЙСТВИЯ, с които се реализират ЦЕЛИТЕ, трябва да бъдат точно определени. Термините СТРАТЕГИЯ и ТАКТИКА се отнасят за планираната поредица от действия, които да доведат до успешното задоволяване на бъдещите потребности на населението от информация и услуги.

• Ключови решения по отношения на действията, които са длъжни да вземат планиращите:– Кои важни действия са свързани с успешната

реализация на целите?– Каква е информацията, с която се разполага във

връзка с всяко едно действие– Кой е най-подходящият метод за прогнозиране на

действията?– Кой от персонала или звената трябва да отговаря

за изпълнението на поставената цел?

• В. Изискванията по отношение на РЕСУРСИТЕ, които планът поставя, трябва да бъдат прогнозирани и посочени в бюджетните сметки. Бюджетът трябва да бъде реалистичен и свързан с мисията на библиотеката.

• По отношение на ресурсите трябва да се имат предвид следните ключови решения:– Кои от ресурсите ще бъдат включени в плана?– Какви са взаимовръзките между отделните

ресурси?– Кой метод за разработване на бюджета ще се

използва?– Кой от персонала или звената трябва да отговаря

за изпълнението на поставената цел?

• Г. Последната съставна част от планирането е ИЗПЪЛНЕНИЕТО на плана. Обикновено се реализира от други хора (при големите библиотеки), а не от планиращия. За целта в плана се набелязват стъпките, подходите и действията за изпълнението на плана. Това може да бъде направено по етапи.

• И тук трябва да бъдат взети следните ключови решения:

• Как ще се организира плана – по силата на властта или по пътя на убеждението?

• Какви документи, свързани с политиката, са необходими за изпълнението на цялостния план

• До каква степен документите, очертаващи политиката са всеобхватни, гъвкави, с координиращи функции, отчитащи етични стандарти и са ясно написани?

• Кой и кои организационни единици ще бъдат засегнати от докладите, очертаващи политиката?

ВИДОВЕ ПЛАНИРАНЕ• Съществуват ДВА ВИДА планиране:

– краткосрочно– дългосрочно (стратегическо)

• Краткосрочното планиране може да бъде за 1 – 3 – 6 - 12 месеца.

• Стратегическото обхваща продължителен период от дейността на една библиотека – 10 – 20 години.

А. КРАТКОСРОЧНО ПЛАНИРАНЕ

• Това е основния вид планиране, което е застъпено в българските библиотеки. Разработват се годишни планове. В тях се планират следните позиции:– библиотечен фонд– набавени библиотечни материали (по

начини на постъпление)– отчислени библиотечни материали– текущи периодични заглавия

– заети библиотечни материали (общо, за дома, в читалните)

– МЗ иММЗ (изпратени, получени)– читатели (общо и по категории)– потенциални читатели– посещения (общо)– библиографска информация (писмена,

устна)– културно-масови начинания– издания

– книгоосигуреност (от фонда – на регистр. и потенц. ч-ли; от прираста - на регистр. и потенц. ч-ли)

– обхванатост– читаемост– посещаемост – обръщаемост– МТБ (разгъната площ, технически

средства)

– нарастване на фонда– бюджет (за литература, заплати на

персонала, режийни и други).

• Структурата на един краткосрочен библиотечен план се състои от две части:– пояснителна – цифрова.

• В ПОЯСНИТЕЛНАТА ЧАСТ се посочват: състоянието на институцията; мисия и задачи на библиотеката; обслужван контингент; постигнато равнище; традиции и промени; налични информационни, финансови; кадрови, материални и технически ресурси; насоки, които преследва библиотеката и др.

• В ЦИФРОВАТА ЧАСТ в табличен вид се посочват параметрите на планираните и преследваните цифрови показатели. Финансовите средства се разбиват по пера: закупуване на информационни източници; заплати; режийни; техника (последното перо не се включва от библиотеките).

• Планът е конкретен и точен. Той служи като финансов документ за планиране и обосноваване нуждите на библиотеката пред висшестоящите и финансиращите я органи.

• Библиотеките трябва да изработват своите планове в съответствие със сроковете за планиране на бюджетите на общините и институцииите (Съгласно закона за бюджета).

• В последните години в нас особено при читалищните библиотеки все повече се налагат плановете-договори. При тях общината сключва договор с читалището за определени дейности и услуги, които трябва да извършва библиотеката за обслужване на населението.

• В договора се залагат параметрите и планираните цифри на обслужването и финансовата им стойност, която трябва да се осигури от местните власти. Този механизъм ще навлиза все повече в дейността на библиотеките. По тази причина библиотекарите трябва да умеят да планират и да обличат във финансови величини дейността на библиотеката.

Пример: да се посочи един план на библиотека

• В западните страни оперативните планове включват следните позиции:– А. Производствен план

• цели• прогноза• бюджети• стратегии и програми• политика

– Б. Маркетингов план• цели• прогноза• бюджети• стратегии и програми• политика

– В. Планиране на кадрите• цели• прогноза• бюджети• стратегии и програми• политика

– Г. Финансов план• цели• прогноза• бюджети• стратегии и програми• политика

– Д. План за техническото и материалното оборудване• цели• прогноза• бюджети• стратегии и програми• политика

Б. СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ(СП)

• Стратегическото планиране рядко се прилага в нашето библиотечно дело.

• Стратегическото планиране може да намери приложение в следните два случая:– За усъвършенстване дейността на

проспериращи организации, които са заинтересовани да успеят да намерят по-точна проекция са своето бъдеще;

– При кризисна ситуация, за намиране на вярно решение с цел постигане на баланс между краткосрочните и дългосрочните цели, както и за адекватно реагиране на промените и на неустойчивото развитие на обществото.

• Този вид планиране се препоръчва особено за страни в криза, при които държавата трябва да концентрира финансите и усилията си в институции, които имат национално значение и които поддържат инфраструктурата.

• СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПЛАНИРАНЕ Е ВАЖЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА ДЕЙСТВИЕ.

• НАВЛИЗА ПЪРВО В БИЗНЕСА – 60-ТЕ ГОДИНИ.

• В БИБЛИОТЕКИТЕ НАВЛИЗА – 80-ТЕ Г.

• 90-ТЕ ГОДИНИ СТАВА МНОГО ПОПУЛЯРНО В БИБЛИОТЕКИТЕ

• Данните от развитите страни сочат, че стратегическото планиране е въведено много активно в практиката на библиотеките (най-вече при по-големите). То се използва като основен инструментариум за тяхното развитие – Англия, Франция, Германия. Известни са плановете: Стратегически план за развитие на Британската библиотека, Немската национална, Руската държавна библиотека и др.

• Днешните ръководители на библиотечно-информационните институции осъзнават, че мъдростта и интуицията не са достатъчни, за да се управлява съдбата на големите библиотеки в постоянно променящия се информационен пейзаж. Тъй като промените са много динамични се изисква да се реагира по-прецизно и системно на тях чрез използване на стратегии. Това е причината ръководителите да се обръщат все по-активно към стратегическото планиране.

• ОСНОВНИТЕ ИДЕИ КОИТО ПРЕДЛАГА СП Е ДА СЕ ПРЕГРУПИРАТ РЕСУРСИТЕ В ЕДНА НЕПРЕДСКАЗУЕМА СРЕДА КАТО:

• ПОЛИТИЧЕСКА• ФИНАНСОВА И ДР.

• СП ТРЯБВА ДА ПРЕОДОЛЕЕ ТАЗИ НЕПРЕДСКАЗУЕМА СРЕДА И ДА Я НАПРАВИ ДОБРА.

• СП ПРЕДВИЖДА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА РЕСУРСИТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА И ДА ГИ НАПРАВИ ВАЖНИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.

• ЗАЩО СП СТАВА ВАЖНО 90-ТЕ ГОДИНИ:– НАМАЛЯВАТ СУБСИДИИТЕ И С ТЯХ РЕСУРСИТЕ

НА Б-КИТЕ.– ФИНАНСОВИТЕ СРЕДСТВА ТРЯБВА ДА СЕ

УПРАВЛЯВАТ. – ИМА МНОГО НОВИ КОНКУРЕНТНИ

ИНСТИТУЦИИ НА Б-КИТЕ.

– ВЕЧЕ СИ ИЗИСКВА ОТ БИБЛИОТЕКИТЕ ДА ЗАЩИТАВАТ БЮДЖЕТИТЕ СИ.

– ИМА МНОГО НОВИ ТЕХНОЛОГИИ.

• ТЕЗИ ПРОМЕНИ НАЛАГАТ ДА СЕ ПЛАНИРА ЧРЕЗ СП, КОЙТО ДА ВКЛЮЧВА:– БИБЛИОТЕКАРИТЕ ТРЯБВА ДА РЕШАТ КАКВА ЩЕ

БЪДЕ ВИЗИЯТА ЗА БИБЛИОТЕКАТА– ДА СЕ СЪЗДАДЕ СПИСЪК НА НАЙ-ВАЖНИТЕ

ЦЕННОСТИ, КОИТО Б-КАТА ТРЯБВА ДА ПОСТИГНЕ.

– ДА СЕ НАБЕЛЕЖАТ КРИТИЧЕСКИТЕ МОМЕНТИ (ПРОМЕНИ В БИБЛИОТЕКАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО, ТЕХНОЛОГИИТЕ И ДР).

– ДА СЕ АНАЛИЗИРА КОИ СА ВЪНШНИТЕ ФАКТОРИ, КОИТО ЩЕ ВЛИЯЯТ.

– ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СРЕДАТА, В КОЯТО ДЕЙСТВА БИБЛИОТЕКАТА.

– ДА СЕ РАЗРАБОТЯТ СТЪПКИТЕ И СТРАТЕГИИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАБЕЛЯЗАНАТА ВИЗИЯ (ЦЕЛ) ЗА БИБЛИОТЕКАТА.

– ДА СЕ ПЛАНИРА И УТОЧНИ ФИНАНСОВАТА РАМКА.

• ОПРЕДЕЛЕНИЕ: СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПЛАНИРАНЕ е процес, който включва анализ на условията на средата; на нуждите на потребителите; на предимствата и слабостите на конкуретнтите агенции; на технологичното развитие; на наличието на ресурси, които дават предимство или застрашават бъдещето на организацията.

• Стратегическото планиране играе ключова роля за постигане на баланс между краткосрочните и дългосрочните цели. При изготвянето на краткосрочните планове параметрите, които се залагат в тях трябва да са изведени от контекста на стратегическия план и да допринасят за неговото реализиране.

ПРОЦЕС НА СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПЛАНИРАНЕ

И СТРУКТУРА НА ПЛАНА

• Процесът на стратегическото планиране следва изложения по горе модел (в т. II. ОСНОВНИ УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ ПРИ ПЛАНИРАНЕТО). В нея бяха разгледани ключовите решения, които трябва да вземат специалистите, които разработват плана.

Тук ще бъде представена по-пълната картина за разработването на

един стратегически план:

I. МИСИЯ (ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ) НА БИБЛИОТЕКАТА

• Библиотеката е обществена агенция. Тя действа в определена среда. Последната осигурява ресурсите за нейното функциониране. Срещу получените ресурси (финансови, материални или други) библиотеката трябва да достави на потребителите от тази среда услуги на приемливо качество и стойност.

• Мисията и целта на библиотеката е известна с нейното създаване.

• С течение на времето тя се променя, променя се организацията на работа и информационните ресурси.

• Средата също се изменя.

• С течение на времето може да се случи следното:– Първоначалната цел на библиотеката

може да стане неадекватна на обществените интереси.

– Възможен е и друг вариант. Началната цел е валидна, но библиотеката не е в състояние да предоставя нови продукти и услуги, за да посрещне други нужди.

• В резултат на възникналите конфликти в очакванията се налага изводът, че библиотеката трябва да промени нещо, тя трябва да корегира и да дефинира отново целите си.

• Определянето на насоките за развитие трябва да представлява едно дългосрочно виждане за това какво се стреми да постигне библиотеката, да се отрази нейната уникална цел, която ще й даде гаранция за съществуване, сигурност и ценност за обществото.

• Трябва да се отговори на сериозният въпрос каква трябва да бъде тя след определен период от време.

• При разработването на мисията трябва да се отчитат три базови елемента:– Историята на библиотеката.– Най-силните страни на библиотеката.– Средата на библиотеката.

1. Историята на библиотеката.

• Всяка една библиотека, голяма или малка има своята история, която се състои от цели, постижения, грешки и политика.

• При формулиране на основните насоки на библиотеката трябва да се направи критичен анализ и да се отчете опита.

• Много е важно да се отчете ефективността на дейността на б-ката чрез съответни индикатори и величини – напр. процент на обслужваното население;реални и потенциални читатели; разходи; степен на удовлетвореност на потребителите от библиотеката и др.

– Ръководителите не бива да се страхуват от слабости, които ще намерят място в текста.

2. Разграничаване на предимствата.

• Една библиотека може да бъде натоварена да изпълнява много функции. Това може да влоши нейната работа, или да увеличи нейния имидж.

• Винаги една организация има дейности, които изпълнява най-добре, с които се налага над други институциии. Чрез подобни уникални дейности тя може да изплува като ги разшири, експлоатира и усъвършенства. Чрез тях тя може да извлече полза за бъдещето си. (Напр. Краезнание, Бизнесинформация, Официална инф. и др.).

3. Средата на библиотеката.

• Тя диктува изискванията, заплахите и ограниченията, които трябва да се отчитат задълбочено когато се разработва стратегическия план за:– мисията– дейността– информационните ресурси– технологиите– услугите на библиотеката.

Разработването на концепцията за мисията на библиотеката е много

трудна задача. Обикновено необходимото време е около

една-две години.

• Акцентите трябва да се насочат към:– целевите сегменти на потребителите – услугите на библиотеката.

• Доминантата трябва да падне върху задоволяване информационните потребности на населението.

• Същевременно духът на концепцията на плана трябва да бъде реалистичен и да се търси постигане на добра ефективност.

• Той трябва да отговори и на въпроса за баланса между вътрешната и външната среда при оперирането на библиотеката.

• Пример за идеите и целите в политиката на една библиотека:

• Да постигне високо ниво на посещаемост и използваемост на ресурсите.

• Да постигне увеличаващо се ниво на услугите и нарастване на постъпленията от определени услуги.

• Да предлага и създава продукти и услуги, които са полезни на потребителите.

• Постоянно да проявява отзивчивост и адаптивност към нуждите на потребителите, с което да предизвиква тяхното задоволство.

• Да въвежда нови технологични решения, да прекратява своевременно стари услуги, да отчислява ненужни информационни ресурси.

• Да поддържа високо ниво на обслужване и на етични норми по отношение на потребителите.

• Да изгражда среда за насърчаване и стимулиране на персонала, за изява на неговите способности и творчество.

II. СТРАТЕГИИ НА БИБЛИОТЕКАТА

• Когато една библиотека е формулирала основните си насоки и цели, тя вече знае какво иска да постигне.

• Следващият етап е разработването на цялостен проект за постигане на набелязаното. Той трябва да включи стратегиите на библиотеката.

• Ролята на стратегията в планирането се свежда до определянето на общите подходи, които ще се използват за постигане на целите.

• Библиотеките могат да постигнат целите си по два начина:

– Като управляват по-добре текущата си дейност.

– Или като предприемат някои нови дейности и внедряват нови технологични решения.

• И в двата случая това трябва да бъде свързано с подобряване отношението към потребителите и засилване на “личния контакт” на библиотекарите с тях.

• Това може да се осъществи по следния начин:– Да се съкрати излишната работа, като

правила, процедури, бариери, формуляри и др.

– Да се постави на първо място качеството на обслужването и услугата, а не намаляването на разходите.

– Да се преоценяват и поставят под съмнение норми и правила, които са възприети като традиционни по отношение дейността на библиотеката.

– Да се рекламира дейността на библиотеката, нейните възможности и изгодите, които предлага.

– Да се подкрепят сътрудниците, които служат лоялно на мисията на библиотеката.

III. ПЛАНИРАНЕ И УТОЧНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВАТА РАМКА

Това е крайният етап при стратегическото планиране.

• Планът за ФИНАНСИРАНЕ или “бизнеспортфейлът”, както го наричат, трябва да предвижда необходимите средства за развитие на библиотеката съобразно заложените мисия, цели, задачи и стратегии.

• В него трябва да се направи така, че:– Да се предвидят най-значимите суми за

онези дейности, които имат най-силен социален ефект и поддържат живота на библиотеката.

– Финансовият план същевременно трябва да отчита и поддържащите функции на библиотеката.

– Той трябва да отразява и технологичното развитие на институцията.

• Посочената рамка при стратегическото планиране може да търпи корекции в зависимост от спецификата на институциите, в които се разработва.

• В стратегическия план за разлика от оперативните детайлизацията е по-малка. При движение от висшето стратегическо ниво към по-нисшето – оперативното, детайлите и спецификата при определянето на целите, задачите и дейностите нарастват.

ПРИМЕР ЗА СП

Примерен вариант за позиции, които трябва да включва един СП за библиотека:

• Част първа:Обществото и библиотеката

• Част втора – Стратегически план на библиотеката:– мисия– стратегии за постигане на мисията и

целите– структура и персонал

– профил, формиране и управление на информационните ресурси

– информатизация на библиотеката и нови информационни технологии

– координиране и коопериране– опазване на фондовете и дигитализация – услуги– финансиране.

IV. РАБОТНА ГРУПА

• ВЪНШНИ КОНСУЛТАНТИ - Специализирани фирми.– Работят заедно с персонала.– Включване на компетентни хора– Активно включване на целия персонал при:

• Обсъждането на целите и мисията на б-ката.• Анализиране силните и слабите страни.• Набелязване на приоритетите (важно е да има

виждане на персонала и активност).

– Отговорник от библиотеката.– Персоналът да работи като екип.

IV. РАБОТНА ГРУПА

• ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛА:– Активизира се– Чувства се съпричастен– Решава бъдещето си– Работи в екип– Стават по аналитични– Стремеж към саморазвитие и обучение.– Следят промените и целите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

• Чрез стратегическото планиране библиотеките постигат единство и непрекъснатост в развитието си.

• Те се превръщат в действени институции, зад които стои подкрепата на обществото.

• Нещо много важно: ПЛАНЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЛЕДИ И ДА СЕ ПРОМЕНЯ. ТОЙ ТРЯБВА ДА Е РЕАЛИСТИЧЕН.