Римската армия

Римската армия

Презентацията е подготвена от Валентин Радушев ученик от 9а клас

Римската Армия

Рим е основан около 800-753 г. пр. н.е. От малко селище край Тибър в началото, той се разрастнал дотолкова, че завладял първо Италия, а после и цялото Средиземноморие. Покоряването на Италия отнело 600 години, останалото – по-малко от 100. Как бил постигнат този забележителен успех?

Презентацията ще Ви запознае с римската армия по времето на три особено важни за нея периоди : кампанията в Македония, походът на Цезар и реформата на Марий и годините на Империята.

Покоряването на Македония През ІІв. Пр.н.е- Рим е република. Той

вече е приключил с овладяването на Италия и северозападна Африка. Неговите най-страшни врагове Картаген и Сирия са сразени. Единственият му сериозен противник остава гръцката държава Македония.

Първата част на презентацията се занимава с победата над Македония, която превръща Рим в безспорен господар на Средиземноморието

Армията на Републиката Ранната римска армия (около 500 пр.н.е.) е била, като тези на другите градове държави по

онова време, повлияна от Гръцката цивилизация и е представлявала градска милиция, която е практикувала тактики на хоплити. Това е била малка армия (популацията на свободни мъже на наборна възраст е била тогава около 9 000) и организирана в 5 класа с три обезпечаващи хоплити и две леки пехоти. Ранната Римска армия е била тактически лимитирана и нейната позиция през този период е основно дефанзивна. Към 3 век пр.н.е. римляните изоставят хоплит формацията за сметка на по-гъвкава система, в която по-малки групи от 120 (понякога 60) мъже, наречени манипула могат да маневрират по-независимо на бойното поле. Тридесет манипули се организират в три линии с поддържащи батареи, които съставят римския легион, равняващ се на число между 4000 и 5000 мъже. Ранните републикански легиони се състояли от 5 секции, всяка от които е била екипирана различно и има различни места за формиране: 3 линии от тип манипула тежки пехоти (хастати, принципи и триарии), въоръжен отряд от лека пехота (велити) и кавалерия (еквити). С новата организация идва и новата насока към офанзива и много по-агресивно отношение към съседните градове-държави.

При номинална пълна сила ранният легион на Републиката включва 3600 до 4800 от тежко

въоръжената пехота, няколко стотин от леко въоръжена пехота и няколкостотин кавалеристи, или общо от 4000 до 5000 мъже. Реално легионите често са били значително под своята пълна сила заради неуспехи при рекрутирането или след периоди на активна служба в следствие на инциденти, произшествия по време на битка, заболявания или дезертиране. По време на Гражданската война легионите на Помпей в източната част са били в пълна сила, поради това, че са били скоро рекрутирани, докато легионите на Цезар често са били под пълната номинална сила след дълга активна служба в Галия. Този модел е важал и за помощните сили.

Битката при Пидна След тригодишни безплодни опити, на 22

юни 168 г.пр н.е римската армия най-после успяла да срещне в решително сражение прочутата македонска фаланга (състояща се от : хоплити, подбрани от най-добрите и силни градове, като Спарта например)

Легендарната македонска фаланга била напълно разбита в самото подножие на Олимп. Тежките гръцки хоплити с дългите си копия, не могли да се мерят с маневрените и гъвкави римски легиони. Първо римляните хвърлили своите тежки и леки копия пилум и се втурнали с извадени мечове. Битката прерастнала в касапница. Жертвите били: 100 души римляни и 12 000 гърци.

Така бил сложен край на империята на Александър Македонски.

Гърция, Македония и Тракия станали римските провинции : Ахая, Македония, Тракия и Мизия (Северна България).

Триарии Триарии – ветерани,

много тежко бронирани с едно дълго копие пилум.

Тези мъже рядко влизали в бой. Те образуват най-задните редици на легиона.

Римски израз : Ако битката стигне до триариите, значи ситуацията е критична

Принципи и Хастати Хастатите и принципите

били мъже в разцвета на силите си. Те формирали ударната част на легиона. Били защитени с доспехи и имали меч и две копия пилум (късо и дълго)

Хастатите оформяли първата линия, а принципатите втората, така че врагът винаги ще посреща отпочинали войски.

Велити Велитите си

служели с мечове. Те били защитени единствено от шлем и щит. Нападателното им оръжие било късо копие за хвърляне

Доспехи и оръжия Противно на масовото мнение шлемовете на

римляните се от тип монтефортино– бронзов етруски шлем.

Тъй като войниците сами трябва да заплащат за доспехите си тяхната броня е оскъдна и покрива само областа на гърдите.

Римляните използвали къс испански меч – gladius hispaniesis.

Щитовете са почти същите през вековете, но по времето на Републиката те използват объл щит, а по времето на Империята той е квадратен.

Доспехи и оръжия

Армията по времето на Цезар През петдесетте години, последвали

битката при Пидна, Рим си извоюва твърде малко териториални придобивки. Ръката му тежи върху Испания (Иберия), Тунис и Гърция и той покорява Южна Франция (Масалия днешна Марсилия) за да подсигури сухоземни пътища към Иберия. Но почти нищо не прави за по-нататъшно разширение.

И тогава, в края на ІІ век пр.не, следва цяла серия военни реформи, така наречените рафорим на Гай Марий. Армията вече е съставена от дългосрочно служещи професионални войници. С тази реформа Рим навлиза в една къса, но блестяща военна експазия на генералите-авантюристи.

В следващите 50 години Рим удвоява територите си: Цезар покорява галите и навлиза в Британия, Лукулий стига до Южна Русия, а Помпей стъпва в храма на Йерусалим. Но такава армия крие заплахата от гражданска война, тъй като легионерите вече са верни на своите генерали, а не толкова на Рим.

Реформата на Марий Започвайки от Гай Марий през 107 г. пр.н.е.,

граждани без собственост и някои живеещи в града граждани (proletarii) са били вписани и снабдени с екипировка, макар че повечето легионери все още произхождат от провинциалните райони. Условията за служба стават непрекъснати и имат продължителност до 20 години, макар че Брунт твърди, че 6 или 7 години са били по-скоро типични. Започвайки от 3 век пр.н.е. на легионерите се е плащал stipendium (като за конкретните суми се спори, но е известно, че Цезар е удвоил заплащането на своите войски на 225 денарии за една година служба) за успешна кампания и, започвайки от Марий, често били давани парцели земя при рекрутиране. Кавалерията и леката пехота, които са били прикрепени към легион (auxilia) са били често рекрутирани от области, където този легион е служел. Цезар формира легион, Legio quinta Alaudae от мъже, които не са граждани, в трансалпийска Галия, за да служат на неговата кампания в Галия. По времето на Август идеалът за гражданин-войник е бил изоставен и легионите са били изцяло професионални. Легионерите са били платени 900 сестерции на година и могат да очакват заплащане от 12 000 сестерции при пенсиониране.

Типовете легионери като хастати, триарии и велити, се обединяват в едно: кохорти в, които всички легионери са тежко въоръжени.

Оборът, който винаги е бил плячка на врагът също е премахнат. Легионерите са длъжни сами да пренасят своя багаж и храна, което довежда до израза “мулетата на Марий”.

Галските Войни: Обсадата на Алезия През 55 година преди

христа, галите (келтски племе, което се заселва и в Британия) се бунтуват срещу Цезар, водени от смелият гал Версинжеторикс.

Той успява да ударжи победа при Герговия, но Цезар го преследва до планинската крепост Алезия, там Цезар то окупира и побеждава.

През 50 пр.хр, Версинжеторикс се предава и Галия става римската провинция – Аквитания и Ареморика.

Римският легионер през І век пр хр. Римският легионер е

вече професионелен войник, който е кален в битки и не чака уволнение, както преди.

Легионерите усъвършенстват тактиката “testudo” или костернука

Доспехи и оръжия Преобладващата част от легионрите все

още носят тип монтефортино шлем, но някой вече носят прототипи на Ипреския Галски шлем, шлемът, който е тъй фамозен.

Легонерите вече носят дълга ризница. Щитовете си остават обли. Мечовете вече са дългите келтски

“spatha”, но испанските мечове все още са в употреба.


Армията на Империята (І-ІV век)

През І век Рим е империя. По това време той е циментирал единно политическо пространство, което се прострира от Шотландия на север до Египет и Алжир на юг и от Испания на запад до Армения и Персия на изток.

Римската армия достигнала своята връхна точка по времето на империята.

Римляните могли да сравняват огромни скали с земята, да строят мостове на буйни реки, да строят масивни бойни кули и тарани както и укрепления.

Изобщо римляните усъвършенствали изкуството на войната до най-високо ниво.

Границите След покоряването на галите,

Рим бил въвлечен в двадесетгодишна гражданска война. Върховната власт попаднала в един единствен човек – племенникът на Цезар, Август Октавян – първият римски император.

Август стабилизирал империята и намалил броя на легионите до 30.

Той разпоредил легионите по границите на римската империя и най-вече по реките Рейн и Дунав.

Готите и даките там, били сериозен проблем и били покорени чак след І век от император Траян.

Завладяването на Британия и размириците след това.... Император Клавдий – четвъртият римски император

покорил остров Британия, нещо което дори и Цезар не осъществил. Въпреки победата над британците, той не си усигурил всеобщо почитания и бил отровен от жена си Агрипина, която поставила синът си Нерон на трона.

Нерон не бил особенно успешен военен лидер нито дипломат, той приличал на Калигула – третият римски император.

Нерон обърнал народа и личната си стража срещу него. Те го прогонили от Рим и той се самоубил.

След смъртта на Нерон се изредили няколко незначителни императори : Галба, Ото и Вителий, но истинският наследник на имперският трон бил Веспасян, който заедно с синът си Тит покорил Йерусалим и разширил границите на империята, по негово време е започнат строежа на Колизеумат, но е довършен от Тит през 80 година.

Преторианската гвардия

Преторианците (лат. praetoriani) били личната гвардия на римските императори. Тази отбрана войска била образувана от съществуващите през републиканско време отряди лични телохранители при щаба на всеки военачалник. Впоследствие за поддържането на реда в Италия и най-вече в Рим по време на гражданските войни, император Август създал 9 кохорти преторианска гвардия /cohortes praetoriani/, под командването на преториански префект /praefectus praetorio/, с обща численост 4 500 човека. Впоследствие те били увеличени на 14 кохорти. По своята същност подразделенията на преторианците представлявали кохорти от смесен тип /cohors equitatae/ всяка от които под командването на трибун, като 1/5 от тях съставлявала кавалерията, набирана от най-добрите конници в империята. Знакът на преторианските кохорти бил червен вексилум с изображението на скорпион върху него. Върху щандартите често се помествали и изображения на орли, като в легиона.

Войниците за преторианските подразделения се набирали главно от италийците. Те имали ред привилегии - служили 16, а не 26 години, а заплатата била 3 пъти по-висока от тази на обикновения легионер /720 денария за година/, а при уволняването си получавали 5000 денария /за разлика от обикновения легионер - 3000/. Освен това често всеки нов император изплащал премии на гвардейците, за да гарантира благоразположението им. Август държал в Рим не повече от 3 кохорти. Останалите лагерували в околните градове. При Тиберий преторианците били събрани в Рим и им бил изграден постоянен лагер /Castra praetoria/. При изпълнение на служебни дела и в двореца преторианците носели тоги. На парадите носели богато украсени шлемове и мускулни кираси от елинистически тип, кама, меч, червени туники и плащове. На обточените им с бронз щитове /овални или правоъгълни/ били изобразявани мълниите на Юпитер и скорпиони.

През 1 век преторианците рядко участвали във военните действия, но с голям ентусиазъм правели заговори и преврати и издигали свои избраници. С тяхна помощ след убийството на Калигула, на престола се възкачил чичо му - Клавдий. След самоубийството на Нерон, преторианците убили и следващия император Галба, защото последният отказал да им изплати премиите, с които да купи тяхната лоялност. Вителий разпуснал част от гвардията, била се на страната на противника му Отон. Недоволните преторианци подкрепили следващия претендент за трона Веспасиан, който реорганизирал намалялата в следствие на гражданските войни гвардия в 9 кохорти, добавяйки я с предани на него легионери. Домициан добавил още една кохорта и броят им отново станал 10.

Към края на 1 век преторианците започнали да се използват от императорите за водене на военни действия. През 80-те години гвардейците водели ожесточени боеве с даките по долното течение на Дунав, а през 86 г. преторианският префект Корнелий Фускус загинал в бой с варварите. След убийството на Домициан, в което също участвали преторианците, непопулярният сред войската император Нерва осиновил военачалника Траян и го направил преториански префект. Гвардейците участвали в кампаниите на императора срещу даките /102 - 107 г/ и в похода му срещу партите през 115 - 117 г.

През 2 век, във връзка с възраждането на традицията императорът лично да ръководи бойните действия, преторианската гвардия се превърнала от дворцова в полева част. Те съпровождали Луций Вер на изток през 162 - 166 г. и Марк Аврелий във войната му срещу квадите и маркоманите /169 -180 г/. При Комод преторианците отново започнали да играят значителна роля в политиката. Префектите му Перен и Клеандър фактически управлявали държавата. След убийството на Комод разхайтените гвардейци обявили търг за императорското място, купено от Дидий Юлиан. Подкрепеният от дунавските легиони военачалник Септимий Север ги разпуснал, а от преданите си войници набрал нова гвардия. Тя го следвала вярно в походите му срещу другия узурпатор Клодий Албин /197 г./; срещу Песцений Нигер и партите на изток /197 - 202 г./; и срещу пиктите в Британия /208 - 211 г./.

През 3 в. преторианските префекти концентрирали все повече власт в ръцете си, назначавайки и сваляйки чиновниците из цялата империя, но често бивали убивани от своите подчинени. Нерядко те заставали на страната на претендента, предложил им повече пари или сами се обявявали за императори. Такъв е случаят с Макрин и Филип Арабина, организирали съответно убийствата на император Каракала и Гордиан III и узурпирали престола; префектите Проб и Кар. Диоклециан съкратил численността на преторианците, а Константин през 312 г. окончателно разпуснал гвардията след битката при Милвийския мост, тъй като те издигнали и подкрепили противника му Максенций. Длъжността praefectus praetorio обаче останала, като се трансформирала в началник на тайната полиция.

Със създаването на преторианската гвардия Август създава полицейските части вигилии и градските кохорти.

Римският легионер по времето на Иимперията По вемето на

империята чак до V век, когато Западна Римска империя е превзето от Одоакър и други готски вождове, римската армия е най-качествената и най-могъщата армия в света.

Римският легионер е професионален боец, който не се страхува от смъртта.

Легионите на Рим са били непобедими

Доспехи и оръжия Чак до ІІІ век, римляните използват фамозният

“Имперски Галски шлем”, който е ефикасен и защитава цялото лице, като не ограничава зрението или мобилноста на легионера

Римляните използват големият правоъгълен щит наречен “Scutum”

Римляните употребяват кована броня, която е направена от пластове метал и е много по силна и здрава от ризницата от времето на Цезар

Те ползват келтски или испански мечове



Армията на Империята (ІV-Vвек) След кризата на ІІІ век и след разделянето а

империята на две Източна с столица Константинопол и Западна с столица Рим, римляните започнали да изпитват огромни финансови затруднения. Императори като Константин и Валентиниян инвестирали усилено в Изтока, без да знаят, че скоро имперята ще е разделена.

В допълнение на това, вандалите племе от северна Африка превзели Картеген и Алжир и лишили римляните от техният основен хамбар на жито.

Късната римска армия не приличала на армията от разцвета на Империята през 1,2 и 3 в.от н.е. Това обаче не значи, че е била по-малко ефективна - късната римска армия е била добра бойна сила.

Попълнения в армията Силно повлияна от готските и

персийски (парти и сасанди) армии, тя изоставила стария начин с кохорти и манипули и основала смесената войска.

Тя се състой от всякакви наемници: готи, гали, франки, хуни, араби, персийци и иберийци, който помагали на римляните в бой

Това е ясен знак за упадъка на Рим и нуждата от помощ, нещо което не се случвало от времето на Първата Пуническа война което е около V- ІV века по-рано, когато Рим е още слаба Република.

Римкият легионер от ІV-V век Въпреки огормните

финансови затруднения, римляните продължи успешно да бранят границите чак да средата на пети век

Дори без качествена екипировка римските ветерани се справяли с всякакви препядствия.


Римляните изоставили старите здрави и мощни ковани брони, както и силните “ Имперски Галски Шлемове” и започнали да използват ниско качестевни ризници подобно на тези от времето на Цезар, а по бедните дори спрели да използват шлемове


Обобщение За цели V-VІ века римляните били с най-добрата

и качествена армия. Дори и сега римската армия е най-добрата

армия, която светът някога е виждал. Всички успешни военноначалници след римляните от Карл Мартел до Артур и от Наполеон до Хитлер ползват структората на могъщата римска армия, благодарение на нейната желязна дисциплина армията завинаги оставя своя отпечатък в историята на човечеството.

Не забравяйте: Благодарение на римляните ние сме циливизовани!

Съоражения създадени от римските войници

Documents

Римската армия