МАЛКИ ПИСАТЕЛИ

3 клас

Фантазиен полином

(приказки)

II етап

2012 година

Величественият айсберг се стопи

Това се беше случило много отдавна, в една далечна и студена, но весела страна. Имало един айсберг, много красив и голям. На него живеели много приказни герои и едно момче на име Сашко. Той бил много смел и храбър. Изведнъж Сашко забеляза, че изтича вода по

айсберга и каза: - О, не айсберга се топи!

Птиците отлетели, хората и животните избягали кой както може. Минавал един магьосник на име Рути Тути. Дочул за бедата им. И решил да помогне, изкарал една вълшебна пръчка. Омагьосал айсберга и помогнал на жителите да се върнат обратно на родното си място. А те са му били толкова благодарни, че кръстили асберга на неговото име – Рути Тути.

Александра Милчева III В клас

Пришълци от Космоса

Един ден в училище на 30 ноември дошли пришълци със своя боен кораб. Искали да завладеят този район и да вършат злини. В училището всички се уплашили.

В същото време там идвал и Питър Паркър, известен като Спайдърмен. Той видял пришълците и си казал: „Какво? Кои са тези? Трябва да се справя с тях.” Пришълците разбрали какво си говори и казали: - Ние сме войниците на черния човек паяк. Той ти е брат, знаеш. Дойдохме да завладеем този район. - Много добре знам, че ми е брат. Скарахме се и сега водим вой- на. Нося в раницата си костюм и като го облека, ще си имате работа не с Питър Паркър, а със Спайдърмен. Обякъл си костюма и се подготвил с нещо ново. Навремето, ко - гато дядо му бил млад, също бил Спайдърмен. Бил се също като него с братовчед му – черния човек паяк. Един от агентите на паяка убил дядото, но той бил оставил в наследство на внука си едно специално оръжие. Започнала страховита битка, но в оръжието на Спайдърмен има- ло прах, който като попадне върху п ротивника, той ставал добър. Спайдърмен победил и вече научил противниците си да не правят ло- шо, да се сдобрят и да станат приятели. След това отишъл при брат си и направил същото и с него. Каза- ли си, че вече не трябва да воюват, а да се борят с всяко зло.

Велислав Петров III В клас

Щастие има, когато слънцето танцува

магически

Всеки ден слънцето танцувало магически.

Живите твари го наблюдавали и му се

радвали. Неговите маги-

чески лъчи събуждали чувства на щастие и радост у тях.

Един ден, както си тънцувало, слънцетозабелязало беден момък,

който бил много тъжен. Слънчо го попитал:

- Какво ти е ,бедни ми момко?

- Тъжен съм, Слънчо. - отговорил момъкът. - Защото съм беден и

нещастен. И никоя мома не иска да се ожени за мен.

- Не тъгувай, момко.- отговорил Слънчо. - Ела с мен да

танцуваме и тогава ще разбереш къде се крие щастието.

Слънчо качил на магическите си лъчи момъка и затанцували, а

всички живи твари им се възхищавали. Момъкът се почуствал много

щастлив и така те двамата станали неразделни приятели.

Един ден, както си танцували, момъкът видял красива мома,

която го гледала влюбено.

Той също много я харесал. Слънчо се усмихнал, казал му да

побърза и да отиде при момата, че може да му избяга щастието.

След няколко дни момъкът и момата вдигнали голяма сватба, а кум им

бил Слънчо. Всички били много щастливи, пеели, танцували и се

веселили, а момъкът обещал на Слънчо, че завинаги ще си останат

приятели, защото благодарение на него разбрал, че щастие има,

когато слънцето танцува магически.

Виктория Илиева III В клас

Величественият айсберг се стопи Един ден тръгнахме към Африка. Ние бяхме

четири деца, аз Виктория, Моника и Никола. Качихме се на кораба за Африка.

По пътя имаше голям айсберг, и кораба се удари в него. Ние с Никола не се уплашихме, затова бързо взехме пояси и ги дадохме на Мони и Вики. Останалите хора се качиха на лодките, за да се спасят.

На кораба останахме само ние, капитанът и животните, но за нас нямаше лодки. Пуснахме птиците да отлетят, а останалите трябваше да вземем с нас. Корабът потъваше и трябваше бързо да решим какво да правим.

Решихме да скочим върху айсберга, и така направихме. Вече се бяхме отчаяли, и изведнъж видяхме около нас да плуват делфини. Дойде ни на ум, че с въжетата, които бяхме взели, може да ги помолим да ни издърпат и да ползваме айсберга за сал. Проблемът беше, че никой от нас не знае езика на делфините.

Изведнъж Вики започна да пее и делфините да и отвръщат със звуци. Не знам как, но Вики се разбра с тях и те започнаха да дърпат айсберга. Точно преди да стигнем до брега на Африка, айсбергът почти се беше стопил от високите температури. Добре,че Вики и Мони имаха пояси, а аз, Ники и капитанът можехме да плуваме.Така стигнахме до Африка, а айсбергът вече се беше стопил.

Това беше най-великото пътуване, което винаги ще помним.

Георги Николов III В клас

Вълшебният ключ на Моника Веднъж, както си вървяла, Моника намерила диамантен ключ. Решила да го запази у дома, защото е специален за нея. Един ден се появил злият магьосник, който

искал ключа на Моника, защото ключът имал силата да призовава най-големите страхове на но магьосникът я замразил и го взел. Моника стояла замразена, но се появила Феята на доброто, която развалива магията. Вълшебницата обяснила на Моника за силата на ключа.

- Как ще победя злодея? - попитала Моника. - Ще ти дам цялата енергия на доброто? - отвърнала вълшебни-

цата. В същия миг цялото Добро на Земята се вляло в Моника. Момичето тръгнало към замъка на злия магьосник и когато стигнало там започнала ожесточена битка. Моника насочила цялата си енергия и победила злия магьосник. Взела ключа и го хвърлила в един вулкан, за да не може Злото да го използва.

Дария Плачкова III В клас

На планетата Земя има „Мисия на Марс”

Било лятото на 2012 година. Двамата

космонавти Кен и Рекс се готвели да летят до Марс. Щели да събират спори и да ги използват за експериментите си. Екипирали се добре. Качили се в ракетата и потеглили.

По пътя имало три изпитания. Първото изпитание било с астероиди, които горят. Рекс натиснал бутонът, който включил оръжията на ракетата и ги гръмнал. Второто изпитание било ултра черна дупка. За да се спасят от нея пуснали засмукваща граната. Щом гранатата влязла в сърцевината на ултрачерната дупка, тя се затворила завинаги. При третото изпитание се появил космически магьосник, който спрял енергията на ракетата. Те презаредили в космостанцията и тръгнали.

Стигнали до Марс. Видели огромен замък, направен от малки, но стоманени камъчета. Кралската стража ги пуснала вътре. Там шефът на стражата ги завел при още три изпитания, за да прецени дали са достойни да се срещнат с марсианския крал.

Първото марсианско изпитание било да преминат по десет моста, които много лесно се чупят. Те използвали екипировката си. Включили скрития механизъм за високо отскачане и благодарение на нея с един скок прескочили и десетте моста наведнъж.

Второто изпитание било да преминат през поле от пропадащи ями. Космонавтите използвали скритата машинка за бързина.

Третото изпитание било гигантски титаниев огнедишащ дракон. Този път изполквали оборудването за създаване на неща с помощта на ума. Те си представили стоманен меч и той се появил. С него победили дракона.

Тогава Кен и Рекс отишли при марсианския крал, който им дал спорите за подарък. Изпълнили мисията си и се върнали щастливи.

Иван Марков III В клас

Величественото топене на айсберга Албан

В един топъл ден на Северния полюс най-великият айсберг, наречен Албан, започна да се топи. Беше двехилядната година.

Приятелката ми Ленарда и нейният приятел, Лемандро, познаваха един делфин. Те искаха да спасят Албан. Слънцето ставаше все по-силно и трябваше да побързат – не само защото искаха да спасят айсберга, но и защото там има живот, който не бива да умре. Тръгнаха към Албан, качени върху делфина. Не след дълго стигнаха до него. Влачеха инструменти по пътя. Започнаха да строят мрежа, която да пази сянка и студ на Албан. Мъчиха се, мъчиха и точно на ръба на изчезването на айсберга я поставиха. Албан магически се превърна като постарому и така айсбергът се спаси. Навръщане делфинът ги закара към дома и всички се забавляваха много.

Мария Г. Петрова III В клас

В училището има пришълци

Един ден в училището дошли пришълци от Космоса. Децата ги видели, но не се

уплашили, нищо подобно, даже искали да се запознаят. Пришълците заговорили с човешки глас и казали: - Ние сме пришълци от Космоса. Дойдохме тук, в училище с молба да се изучим.

Госпожата им казала, че могат да учат. Дала им учебници и учебни тетрадки. Започнали да учат в първия учебен ден в първи клас.

Така годините минавали. Пришълците пораснали и завършили. Станали абитуриенти. Станали даже и студенти. Когато свършили всичко това, нямало какво друго да правят на нашата планета и се върнали в своя роден дом.

Мария Гаврилова III В клас

Намиране на диамантения ключ

Един чудесен летен ден аз и моят най-добър приятел Сашо се разхождахме в парка. Паркът беше пълен с деца, които си играеха. Докато се разхождахме, изведнъж видяхме нещо да проблясва в тре-

вата. Когато се наведохме да видим какво блести, видяхме диамантен ключ. Зачудихме се какво отключва този ключ.

Решихме да пробваме да отключим всички врати в града, но не успяхме нито една. После без да искам убодох Сашо с ключа. Реших, че го боли много, но той не беше усетил нищо. Запитах се как стана това. Аз виждах дупка в рамото му. Без да му мисля много, скочих в нея. Озовах се в много тъмно и страшно място с много врати, на които пишеше: "кошмари", "сънища", "радост" и много други страхове и чувства. Това бяха чувствата и мислите на Сашо, но ме беше страх да отворя врата. Въпреки това се престраших и погледнах в стаята с надпис "радост".Там бяха всички радостни спомени на Сашо.

Тогава чух нещо...Някой говореше. Видях говорител и чух Сашо. Излязох от дупката и прецених, че повече никога не искам да влизам в подобни места. Казах на Сашо също да не влиза вътре и заровихме ключа, който отваря врати към най-съкровените ни мечти и най-страшните кошмари. Обещахме си да не го изравяме никога повече, освен при много наложителни случаи.

Мартин Свиленски III В клас

Пришълци в училищния двор

Един ден, преди около два - три месеца, когато си тръгвах от училище се случи нещо невероятно.

След училище, както се гонехме из двора, изведнъж пред нас кацна летяща чиния. От нея слязоха две големоглави извънземни човечета с тънки тела, къси крака и дълги ръце. Те ме попитаха дали имаме водач и аз им отговорих, че имаме и ги заведох право при директора на училището.Тогава те извадиха един бластер и стреляха по него , като с това го телепортираха в кораба си. Аз се учудих защо го правят и ги попитах дали не сме ги обидили с нещо.Те се засмяха и ме подгониха, като ме хванаха ми казаха, че искат и аз да ги гоня и да се включат в играта на гоненица с другите деца.

Но по едно време от кораба се появи един доста по голям извънземен висок около три метра. Толкова голям човек не бях виждал. Извика по малките и им каза, че си тръгват, жена му изрита директора от кораба, качиха се всички и излетяха.

Явно бяха дошли, за да се позабавляват децата им заедно с нас. А директорът си беше жив и здрав, само дето нищо не си спомняше. Така разбрах, че тези извънземни са съвсем безобидни, искали са да се позабавляват без никой да им пречи.

Мирослав Димитров III В клас

Мисия на Марс

В един слънчев ден Ели и Мини отиват на

Марс. Вървели, вървели и срещнали марси-

анци.

- Здравейте, ние сме марсианци. Ние се казваме Доол и Дин. А

вие как се казвате?- попитали марсианците.

- Ние се казваме Ели и Мини. Ние сме от планетата Земя.

- Дол, Дин ще дойдете ли с нас до ракетата?- рекли те.

- Ми, нищо против.- отговорили марсианците.

Ходят ли ходят и пристигат до ракетата. Ели и Мини виждат как

Дол и Дин ядат ракетата им.Те им казали:

- Дол, Дин защо ни ядете ракетата? Сега как ще се върнем у

дома?

- Ооо, не се безпокойте ще ви я върнем. Ха-ха-ха! Вие глупаци се

хванахте, ние не сме добри. Ние си сменихме имената на Дол и Дин, а

всъщност се казваме Лошо Келе и Денти Яо.

Можете да си я върнете само, като минете три изпитания:

първо изпитание - да изядете нашите ястия без ви стане лошо;

второ изпитание - да учите неуморно, без да се изморите;

трето изпитание - да обиколите Марс за 3 - 4 минути.

Децата се справили успешно и си получили ракетата. Върнали се

на планетата Земя щастливи и здрави.

Михаела Везирска III В клас

Космически пришълци в училище

Както си гледах снощи новините, разбрахче пришълците сапревзели едно училище и видях табелата му, на която пише''54 СОУ СВ. Иван Рилски''.

Казах си ''Ей , това е моето училище'', отидох в базата си и проучих въпроса с тези пришълци. Разбрах , че мразят светлината, взех си специалния фенер, светлинните гранати и лазерният пистолет, качих се в бронираната ми кола, в която има ракети, и потеглих.

Пристигнах, хвълих две гранати, за да си разчистя пътя, влязох вътре, като постаях на всеки ъгъл с включено фенерче. По пътя към дирекцията унищожих поне десет пришълци, надникнах вътре и видях, че няколко държат директорката и заместника й . Отворих рязко врата и започнах да стрелям. „С малките се справям”- си помислих , обаче докато не намеря краля им няма да се спра.

Открих кораба им в двора на училището, и той беше в него, но нямаше да ми е лесно. Изстрелях всички гранати и ракети, само го зашеметих, тогава извадих радиоактивната батерия от лазерния пистолет и го унищожих. Целият им кораб също избухна.

За радост училището остана цяло и спасих всички. Аз станах герой.

Теодор Тодоров III В клас

Пришълците

Преди години на Земята дошли извънземни от планетата Кибер- трон. Те пристигнали с цялата си армия с голям космически кораб. Целта им била да правят опити

с хората. Решили да отидат в едно училище. Но когато учениците видели

пришълците, звъннали на полицията. Дошли много полицаи и започнали да стрелят по извънземните. Куршумите минавали през тях, защото били безсмъртни. На помощ пристигнали и военните, но и те не се справили с пришълците.

Извънземните успели да превземат всички училища в света. Те искали да вземат учителите, за да обучават децата им. Учениците били, за да им слугуват.

Нашествието било наблюдавано от Космическите богове. Те не били съгласни с намерението на пришълците. Решили да помогнат на човечеството.

Боговете заплашили нашествениците, че ако не оставят хората , ще взривят Кибертрон. Извънземните се уплашили, че няма да има къде да живеят. Решили, че трябва бързо да напуснат Земята и да оставят човеците. Качили се на големия си кораб и заминали.

Хората благодарили на Космическите богове, които им обещали да ги защитават винаги. Всички заживели щастливо.

Александър Стайков III В клас

Мисия на Марс

Тръгнах към Марс с надеждата, че ще

изпълня мисията си.

Когато се примарсих на планетата Марс, бях посрещнат от

марсианците. Отведоха ме в хотел, в който всичко беше

автоматизирано. След като си отпочинах, реших да изпълня мисията

си. Извадих от раницата кутийка с мравки, които пуснах на пода, и в

същия миг нещо като прахосмукачка, но безшумна, ги събра. След

това, взех другата кутийка и…

Виктор Везирски III В клас

Диамантеният ключ

Младо момче, както си вървеше, видя един диамантен ключ.

То отиде при ключаря и го попита: - Ключарю, за къде е този диамантен ключ? А ключарят му отговори:

- Този ключ е за едно съкровище, в него има много диаманти. Момчето попита: - Може ли да ми дадеш карта на мястото? - Да, мога, но всеки, който се е опитвал да го открие, е умирал. - Нищо, мен не ме е страх. – каза момъкът. Ключарят му даде картата и момчето тръгна към гората.Там

трябваше да е съкровището. В гората срещна войник. Той му каза: - Ако искаш съкровището, трябва да прескочиш море от лава. - Добре! - каза момъкът. Тогава той се засили и прескочи морето от лава. Отключисъкро- вището и стана много богат.

Денислав Кирилов III В клас

Диамантеният ключ

Трима мъже отишли да се разхождат. Те били

много добронамерени. Докато се разхождали,

видели златен ключ. Единият от мъжете се зачудил

дали с този ключ може да забогатеят…

Станали крадци. Ходели до всяка банка и пробвали дали ключът

съответства на някой сейф. Не откривали нищо. Престъпниците взели

за заложници невинни хора. Накрая открили точния сейф.

Дошла полицията. Един от полицаите влязъл. Станала голяма

престрелка. Полицаят хванал крадците, а от полицията скрили ключа в

дълбока яма.

Любомир Стойчевски III В клас

Вълшебният фенер

Един ден с моя приятел Сашо намерихме фенер и го включихме. Появи се портал и влезнахме. За да се върнем трябваше да преминем

5 изпитания. Първото беше да намерим костюми и да се бием. Второто

изпитание беше да унищожим "Голямата стъпка". Третото - да отключим вратата, където ще си вземем дракони. Четвъртото бе да намерим златната врата и да я разбием. А петото изпитание беше да убием кралицата на чудовищата и да си тръгнем от този свят.

Мартин Стоянов III В клас

Пришълци в земно училище

Това се случило отдавна в едно училище. Пришълци от Космоса пристигнали с НЛО. Дошли,

защото искали да видят училище – земно училище. Срещнали ученици – земляни, които им говорели на чужд за тях език. Пришълците били посрещнати много странно, децата много се изплашили. - К-к-к, кои сте вие? Защо идвате? С лошо ли сте тук? Не ни наранявайте! - Ние идваме с мир. – отговорили гостите от Космоса, но не останали в училището, защото разбрали, че не са обичани. - Сбогом, деца, благодарим ви, че ни оставихте за малко тук! Тръгнали си пришълците, а децата уж се страхували, пък съжалявали, че си заминали. Извънземните също тъгували, че не били разбрани.

Моника Данаилова III В клас