Бяхме със семейството ми в един парк с водни атракции

през лятната почивка. По лицата на деца и възрастни грееха

гигантски усмивки. Смях се чуваше отвсякъде.

Докато наблюдавах хората, забелязах един мъж, който

бягаше и си играеше във водата. Беше с гръб към мен, но си

личеше, че носи на ръцете си дете. Едва когато се обърна,

видях, че момченцето му е парализирано. Беше 10-11год.

дете. Неописуемата радост на детското личице грабна

вниманието ми. Пляскаше във водата с ръце, а баща му го

люлееше сред водните пръски. Изражението на бащата беше

не по-малко красиво, защото беше ясно, че неговото

удовлетворение се дължеше напълно на радостта на сина му.

Играеха си заедно и тази дълбока връзка помежду им винаги

ще остане като скъп спомен, закътан в душата ми.

Докато наблюдавах този дует между баща и син, почувствах

как Светият Дух ми нашепва: „Такава връзка искам да имам с

теб”.

Човешките ни възможности са така ограничени, в

сравнение с всемогъщата сила на нашия Небесен Баща, и

само когато осъзнаем слабостта си, получаваме Неговата

благодат и милост. Бог ще ни носи на ръце, ако се отпуснем с

доверие в Него и се насладим на приключението да живеем

живот, планиран от Него.

„А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога.

Да! Нека тържествуват много.” (Пс.68:3)

Споделена радост