оброто... е невидимо, но то може всичко. Най често то се смее –хи-хи-хи-и-и, ах чесъм радостен, че направих тази добрина.Д

Понякога Доброто се сърди:- О-о-о-х, ще избягам от теб , палавнико! – И хуква като оставя Палавника да заключва сам кучето в шкафа ....Честичко Доброто си пее:

«Аз Доброто се наричамИ децата аз обичам

Щом ги хвана за носа,Те са мирни на часа «

От време на време Доброто мисли. Да! Мисли за живота на човека и на животните.Но щом Доброто заспи дълбок сън, Дяволчето на злото се настанявав главите на децата и ...стават чудесии.

Е

дин ден Дяволчето на злото се настани в главата на Руми.

Ушите и станаха глухи. Събуди се сутринта – не чува ! Майка и я моли да разтреби стаята си , а тя хуква на улицата . Там започва голямото надскачане. Първа е Румито.Ванко –втори. Пепо –трети. И отново... И отново....От първото стъпало-х-о-о-п! От второто х-о-о-п! Засили се Румито и х-о-о-п .

Но Дяволчето на Злото дръпна дясното и краче .Тя падна и изпита жестока болка . Приятелите и я наобиколиха. Сестричката и бързо повика линейка. Лекарите качиха пострадалото момиче в колата на Бърза помощ. Откараха е в болницата. Крачето беше счупено. Гипсираха го.

Румито не страдаше само заради болката и крачето, а и заради това, че не беше послушала майка си .

Когато се прибра у дома е посрещна сестра и . Помогна на Руми да се качи в стаята си и започна да и разказва интересна история. Винаги беше до нея. Сестиричката и я извеждаше на разходка с количката, помагаше и да се облича, носеше и от любимите бонбонки. Забавляваха се заедно. Тя го правеше , защо то имаше добро сърце и много обичаше Румито.

Приятелите на Румито също често я посещаваха. Носеха и интерсни книжки и и разказваха какво се бе случило през този ден в училище. Помагаха и с уроците .

Така неусетно , заобиколена от обич и грижи оздравя крачето на Руми. Децата бяха много щастливи. Руми повече не пусна Дяволчето в своята главичка.

Тя и милата и сестричка заживяха в царството на Доброто. ”Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто.”

Гълъбицата измъти три малки гълъбчета. Голи, с тънки вратлета. Те надничаха от гнездото плахо. Светът беше зелен и светъл. Един ден гълъбицата тръгна за храна. Наближаваше обяд. Тя строго предупреди децата си да не излизат навън докото я няма, защото ги дебнат опастости.

Скоро след като гълъбицата литна, на ливадата дойдоха две момчета. Когато Дяволчето на злото се настани в главата на едното,то стана лошо. Момчето извади прашката си и стрелна. Оцели гнездото.Когато гълъбицата видя разбитото гнездо и рожбите, които можеха всеки миг да паднат на земята, много се изплаши. Започна да кръжи и маха отчаяно с крила. Не знаеше какво да стори.

Другото момче изпита болка, наблюдавайки майката и безпомощните птички. Неговият приятел, който разруши, гнездото гузен побягна, но той го догони му каза че това не е правилно. Те се върнаха и поправиха заедно гнездото.

Не след дълго в училище , в часа по Домашен бит имаха да изработят от кутийка за сок къщичка за птички. Двете момчета много се стараха, попълниха е с мека слама . Сложиха малка купичка със зрънца. Бързо е занесоха в парка и там е закачиха на дървото на гълъбицата. Тя отначало беше много предпазлива и не влизаше там, не пускаш и малките гълъбчета. Но един ден двете деца забелязаха малките главичики да се подават от тяхната къщичка. Бяха много щастливи! Разбраха , колко хубаво е да сториш добро.

„Добро с добро се заплаща”

утрин Доброто ходеше на училище самичко. Спираше на светофара. Тръгваше. Понякога добри хора му подаваха ръка.С

Получаваше топлина, сила и увереност и си мислеше, че е много хубаво да ти подадат ръка.

Една дъждовна сутрин, когато слизаше по стълбите, Доброто чу стенание. Спря. От къде ли идваше този измъчен глас? Натисна вратата на близкия

апартамент. Беше отключено. Доброто влезе плахо вътре и видя стара болна жена на легло. Доброто попита жената можели да помогне с нещо.

-Нима има още добро-едвам прошепна старицата.измъкна от постелятаси две сухи и безпомощни ръце. Поиска да прегърне Доброто.

Старицата го помоли за една чаша вода. То донесе с удоволствие. Поднесе внимателно чашата към напуканите устни на старицата.

Старата жена се почуства много добре.Отпусна се, очите и станаха спокойни, сякаш беше изпила вълшебно лекарство, което и даде сили. Доброто реши да

направи супа за болната жена. Така то започнало да се грижи за болната старица.

Доброто имаше приятели. Те също помогаха на старата жена. Пазаруваха и , държаха е за ръка, когато е извеждаха в градинката пред блока. Жената изпитваше приятни, хубави чувства. Беше щастлива. Нейните очи излъчваха радост и благодарност.

„ Прави добро, за да намериш добро”.