Да бъдеш гражданин

теми по

гражданско

образование

за часа

на класа

начален етапКНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

СИЛВИЯ ЦВЕТАНСКАРАДКА ВАСИЛЕВА

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод 3

І раздел Аз и моят святТема 1. Кой съм Аз, какъв съм Аз – моята лична история 6

Тема 2. Моето семейство 11

Тема 3. Моето училище 16

Тема 4. Аз общувам с другите 23

ІІ раздел Аз и светът на възрастнитеТема 5. Аз избирам професия 34

Тема 6. Аз имам идея за бъдещето 46

ІІІ раздел Аз съм гражданин на БългарияТема 7. Аз съм гражданин на моята държава 53

Тема 8. Аз имам права и уважавам правата на другите 63

ІV раздел Аз и светътТема 9. България – част от обединена Европа 72

V раздел Аз съм отговорен гражданинТема 10. Аз се грижа за здравето си 76

Тема 11. Аз опазвам природата 83

Препоръчителна литература 89

Работни листове 90

доц. д-р Силвия Цветанска, доц. д-р Радка Василева

ДА БЪДЕШ ГРАЖДАНИН – книга за учителя

Редактор Мария Босева. Художник на корицата, илюстрациите и графичен дизайн Веселин Праматаров. Худ. редактор Вихра Стоева. Технически редактор Йорданка Иванова. Коректор Жана Ганчева.

Българска. Издание I. Формат 60 х 90/8. Печ. коли 13. Изд. коли 13. Код 40405400947.

Фондация „Просвета – София“ – София 1618, ул. „Земеделска“ 2 e-mail: [email protected]

Печат „Лито Балкан“ АД – София

© Силвия Илиева Цветанска, Радка Емилова Василева, 2010 г.© Веселин Костадинов Праматаров – корица, илюстрации и графичен дизайн, 2010 г.© Фондация „Просвета – София“, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–2472–8

УВОД

Написахме тази книга с убеждението, че това, което учениците научават в училище, е много зависимо от начина, по който им се преподава от учителите.

Според нас добрите учители дават възмож-ност на учениците си да преживеят лично го-ляма част от проблемите, които се обсъждат в общес твото, у дома и сред връстниците. Затова организират занятия, наситени с емоционал-ност, и поставят малките ученици в ситуации, в които те съпреживяват заедно подобни ситуа-ции и така развиват съпричастност към проб-лемите на другите.

Учителите организират обучение, в което уче-ниците се впускат в достъпни за тях социални изследвания и като анализират собствените си проучвания, сами достигат до изводи от натру-пания личен опит. Така децата се учат да бъдат чувствителни към реалността и към онова, кое то наистина се случва с тях и с другите.

В обучението се използва потенциалът на гру-пата от връстници, която дискутира. В нея де-цата заедно стигат до решения, които не само се запомнят за дълго, но и ги ангажират точно защото са техни лични решения.

Учителите с удоволствие играят с учениците си, защото са убедени, че именно в игрите, където на децата е позволено да изразяват мнението си, без да се страхуват, че казаното от тях е не-правилно или неточно, те могат свободно да упражнят способността си да изразяват гласно и пред всички своето лично мнение.

Умението да говориш онова, което мислиш, е едно от най-важните умения, което може да бъде формирано в училище. Училището е пър-вият публичен форум на малкия ученик – бъ-дещ гражданин на обществото, който, учейки се да изразява и защитава мнението си пред всички, подкрепя и съхранява демокрацията в най-добрия и вид.

Днешното поколение ученици несъмнено е много по-различно от учениците отпреди демо-кратичната промяна. Но то доста се различава дори от учениците отпреди десет години. Ако децата, родени през периода 1981–1999 г., се определят като „децата на хилядолетието“, или Y поколението (което като технопоколение е водено от откровен реализъм, неприсъщ на пред ходните), то родените след 1999 г., за които е предназначено това обучение, са поколение от нов тип.

Това са деца, които овладяват компютър сякаш още от раждането си и виждат всичко на ек-рана – от възвишената красота до грубостта в най-уродливите и варианти. Техните родители са интелигентни и практични и принадлежат на генерацията, която няма особено доверие в ин-ституциите, включително и в училището.

Децата обаче са различни.

И макар че е много трудно да бъдат отделени от анимационните си герои и въображаемия фентъзи свят, в който живеят, те са новото, по-духовно поколение, което се стреми към каузи, надхвърлящи обикновената материалност.

Тези деца по свой начин искат да спасят света и виждат себе си като хората, които наистина ще го извършат. Те приемат това за неособено трудна задача, защото според тях остава да се свършат само онези неща, които възрастните отказват по незнайни за тях причини, но които ще направят света по-добро място за живот. Те са настроени екологично, чувствителни са и ис-кат промяна на високо духовно ниво, непознато на динамичното и оплетено във всекидневието общество на възрастните. С тях идва нова епоха – епоха на хармонията между търсещата прак-тичност и приложимост наука и истински жаду-ваната нова, светла духовност.

Увод 3

Книгата е предназначена за часа на класа и обхваща всички ключови теми, заложени в Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образова-ние за началния етап на основната степен на образование. Петте раздела съответстват на ядрата на учебното съдържание. За улеснение при планирането към всяка тема са посочени конкретните стандарти и цели на обучението по гражданско образование, които се реали-зират чрез предложените дейности по темата. Акцентирали сме на практическата страна на формирането на гражданско съзнание и по-ведение у учениците. Затова не е случайно, че при разработването на темите сме разчитали на множество интерактивни методи – игри и упражнения, в които учениците да се вклю-чат активно и чрез дискусия върху преживя-ното да осъзнаят водещите идеи за това, какво означава да си гражданин.

Водили сме се от стремежа да предложим на учителите повече идеи и варианти за работа в часа на класа, така че да имат избор и да са сво-бодни да решават какво е най-подходящо за техните ученици според възрастта, интересите и степента на познавателното им развитие.

Препоръчваме дейностите за работа с учени-ците по отделните теми да се използват изби-рателно, а не задължително в реда, в който са представени. Учебното помагало позволява гъвкавост на педагогическите подходи. Ако наближава дата или събитие, с което може да

свържете дадена тема, изберете дейност, която е подходяща по време и съдържание – напри-мер темата за опазването на природата разгле-дайте през март, когато е Часът на Земята и се провеждат редица инициативи по този повод.

Освен това е предвидено уменията на ученици-те във всеки клас на началния етап на основно-то училище да се развиват спираловидно. Раз-работването на една тема започва в първи клас, след това същата тема се доразвива съответно във втори, трети и четвърти клас с нараст ваща сложност и задълбочаване на учебното съдър-жание. Добре е учителят да подбере по своя преценка подходящи дейности за всеки клас, така че да се осигури надграждане на социал-ната компетентност на учениците.

Разбира се, всичко, което се предлага в тази книга, е свързано с учебното съдържание на предметите от културно-образователната об-ласт „Обществени науки, гражданско образо-вание и религия“ – роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото. Опи тали сме се обаче да допълваме получени-те знания по нестандартен начин и да покажем нова, интересна гледна точка към проблемите на съвремието чрез повече движение, актив-ност и възможност за свободно интерпретира-не. Водили сме се от разбирането, че граждан-ското образование изисква децата да форми-рат социални умения – за общуване, справяне в конфликтни ситуации, оказване на подкрепа, изразяване на собствено мнение и др.

Децата на това поколение са нашата надежда.

Те вървят напред, гледайки през красивите си очила с диоптри, облечени в пъстри дрехи от органични и дишащи платове, съчетавайки по напълно нов, но обаятелен начин старомодния идеализъм и стремеж към съвършенство на

бабите и дядовците си с умерения скептици-зъм на родителите си.

Всички ние особено внимателно трябва да подготвим и да се учим от това ново, прекрас-но поколение.

Как се работи с тази книга

4

При структурирането на всяка тема сме съчетали няколко компонента:

1. Информация за учителя – в тази рубрика ще откриете ключови идеи и факти, кои-то ще ви насочат в конкретизирането на съдържанието по темата. Тези идеи са важни опори и за децата в съдържателен план, защото те искат да знаят какво са направили възрастните, как го правят и търсят отговор на въпроса, защо го правят по този начин. Нужни са им смислени, умни и хитри подходи, които да подпомагат успе ха, към който те открито се стремят. Старали сме се предложената информа-ция да е обективна и актуална.

2. Любопитни факти и справочна информация – в рубриките Знаете ли, че... и Речник, които да подпомогнат учителите в усилията им да създадат интересен и значим за децата поглед към обсъжданите теми. Изхождали сме от идеята, че атрактив-ността във всяка тема е важна, но е необходимо тя да се съчетава с формиране на лична заинтересованост и собствено участие. Децата днес искат да знаят всичко, което е особено и отличимо. Те се разглеждат като част от различието и откриват предизвикателства, в които намират лесно своето място. Не сме забравяли, че тези деца са бъдещи граждани не само на България и Европа, но и на света.

3. Идеи за работа с учениците – подробно описание на игри, упражнения, теми за инте-рактивна дискусия, казуси, драматизации, които да позволяват децата да участват активно в дейностите в часа. Смело е да се даде повече инициатива на децата, но ако работата им се ръководи умело, резултатите в образователен план са изклю-чителни. Опитали сме се да аргументираме очакваните резултати по всяка тема и възможните инварианти и интерпретации по време на протичането на отделните дейности. В представянето на дейностите сме посочили и конкретни методически похвати, насочващи учителя в педагогическата технология, чрез която да органи-зира работата в часа на класа.

4. Ресурси – в някои от темите сме предвидили и помощни материали, които може да се подготвят предварително и да се използват по време на часа – като работни листове, документи, текстове, информация от специализирани сайтове. Тези ма-териали се намират като приложения в настоящата книга или в интернет сайта на издателство „Просвета“: www.prosveta.bg.

Вярваме, че гражданското образование е не само необходимо, но и реално осъщест-вимо в българското училище днес. Убедени сме, че учителите са заинтересовани да откриват и прилагат нови практически подходи в работата с учениците. Пожелава-ме приятна и успешна работа на всички, които ще използват нашите предложения за провеждане на занятия по гражданско образование в часа на класа! Знаем, че не само ще опитате предложените в тази книга идеи, но и ще създадете интересни свои варианти, съобразени с особеностите на вашите ученици. Ще се радваме, ако по този начин заедно обогатим училищната практика и теория.

Сърдечни поздрави,

Силвия и Рада

Увод 5

Умението за себепредставяне и разбиране на себе си е в основата на общуването. Ако човек опознае себе си, харесва се и се приема с всич-ки свои характеристики и качества, той по-лесно приема другите и изгражда позитивни взаимоотношения с тях. Гражданското образо-вание, насочено към формиране на уважение към различията у хората, съдържа като компо-нент и идеята за развитие на собственото „Аз“. Уважението към другите като осъзната потреб-ност преминава през уважението и приемане-то на собствената личност. За децата от начал-ната училищна възраст възприемането на себе си става най-напред чрез външните белези (външен вид, цвят на очите, косата, ръст, тегло и др.), а също и чрез възприемането на собст-веното име като отличителен белег за идентич-ност. Затова много често по повод на външния вид възникват прозвища, обидни сравнения, които могат да наранят децата, или пък самите деца споделят, че не харесват името си, косата си и оттук много лесно правят обобщение, че не се харесват въобще.

Постепенно в хода на съзряването от външно наблюдаваните характеристики се преминава към морални качества и черти на поведението като определящи образа за себе си. Формира-нето на идентичност е дълъг процес на опозна-ване на себе си и на насърчаване на усилията за „отваряне“ към другите. Преживяването на чувство на неуспех във взаимоотношенията с

СТАНДАРТИ (ДОИ)

� Познава достойнството и равните, неотменими права на човека.

� Познава значението на семейството и рода.

ЦЕЛИ (ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ)

� Учениците се научават да говорят за себе си, да се самонаблюдават и опознават като първи стъпки в процеса на изграждане на самооценката.

� Изграждат умения за себепознание и себеизразяване, познават силните си страни, приемат и разбират себе си и се стремят към личностно усъвършенстване.

� Осъзнават собствената си уникалност в контекста на връзките с другите хора, като уважават своя произход.

� Формират чувство на принадлежност към социални групи и общности – семейството, училищният клас, училищната общност, без да губят собствената си уникалност и идентичност.

� Като изразяват себе си, отстояват своите права по неагресивен начин.

КОЙ СЪМ АЗ, КАКЪВ СЪМ АЗ – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ

връстници (особено ако бъдат отхвърлени или подигравани) може да бъде за децата много болезнено; те може да изградят неувереност в себе си и в бъдеще да избягват създаването на нови контакти. Увереното в себе си дете по-бързо се доверява, изгражда лично мнение и

Тема 1

ИНФОРМАЦИЯ ЗА УЧИТЕЛЯ

АЗ И МОЯТ СВЯТI р а з д е л

6

Тема 1. КОЙ СЪМ АЗ, КАКЪВ СЪМ АЗ – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ

само регулира взаимоотношенията си, без да се нуждае от протекцията на възрастните (ро-дители или учители).

Заниманията по гражданско образование имат за цел да поставят децата в практически ситуа-ции, в които те по естествен начин да говорят за себе си, да почувстват своята значимост, като покажат своите силни страни и така да се възприемат като ценни. Същевременно е много важно да формират и наблюдателност, внимателно отношение и отзивчивост към качествата и ценността на хората около тях и да търсят това, което ги сближава с другите,

а не онова, в което са различни и което може да ги противопостави или раздели.

Особено полезно за децата е да се научат да преодоляват субективността на възприятието, да виждат и сходствата, и различията, както и да вярват, че всеки човек има хубави страни, които си струва да се открият. Да приемаме себе си, означава не само да харесваме външ-ността и постъпките си, а и да приемаме произ-хода, родителите, близките си, които не можем да избираме, но е добре да уважаваме и да се опитваме да разбираме.

� Има данни, които показват, че начинът, по който се представяме, има голямо значение за представата ни за себе си. Използването на съкратени имена също влияе в общу-ването. Собственото име на човека става основа за формирането на впечатления и стереотипи за него у другите хора, без да го познават. Едни имена се асоциират по-чес-то с качества като доброта, сила, авторитет-ност за разлика от други. Например имената Джон и Робърт се приемат по-добре откол-кото Фредерик, а Джейн – по-благосклонно отколкото Дона или Синтия, според изслед-ване на психолога Б. Рубен (Ruben., B. D. Com-munication and Human Behavior. New York, 1988).

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

� Дейл Карнеги, известен с книгите си за пра-вилата в общуването, е казал, че името на човека е за него най-сладкото и най-важно-то съчетание от звуци във всеки език.

� Според българското законодателство все-ки човек по свое желание може да смени собственото си име, като подаде молба до съда и упомене причина за промяната.

� Представата за себе си се нарича още „Аз- образ“ – формираме го от най-ранно дет-ство чрез общуването си с другите хора – и е основа на самооценката ни.

ИДЕИ ЗА РАБОТА С УЧЕНИЦИТЕ

1. Историята на моето име

Името е важна част от нашата идентичност. Нека децата да се представят чрез имената си, като разкажат интересна история, свързана с името им.

Примерни въпроси

1. Знаете ли какво означава името ви?

2. Среща ли се то в други краища на света?

3. На кого сте кръстени?

Тема 1. КОЙ СЪМ АЗ, КАКЪВ СЪМ АЗ – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ 7

4. Как родителите ви са избрали това име?

5. Познавате ли други хора със същото име?

6. Имате ли прилики с тях?

7. Как предпочитате да се обръщат към вас?

8. Каква е емоцията, с която свързвате име-то си?

За да представят по-пълно и емоционално исто рията на своето име, децата може да нари-суват рисунка, в която да отразят със символи и цветове своето възприятие за името си. По по-вод на представянето ги насърчете да напра-вят кратко проучване – да попитат родителите си, баби, дядовци или близки на семейството за интересна случка, свързана с името им. Про-учването и разговорът улесняват приемането на името дори когато детето не го харесва осо-бено.

Името често е свързано с произхода, с родови традиции, чието познаване също съдейства за изграждането на личностна идентичност. Из-ползвайте хода на дискусията, за да обясните, че човек не избира името си, но няма хубави или грозни имена. Важно е всеки да открие как му е приятно да чува името си, може би има на-чин на произнасяне или вариант, с който ще се чувства добре.

Насочете учениците да разсъждават за това, че името само по себе си не може да направи човека щастлив. Дори и да променят името си, те остават същите хора, със същите качества, умения и познания, които всъщност определят поведението им. Организирайте с рисунките изложба на табло, което да остане по-дълго вре-ме пред погледа им. Те може да се приемат за своеобразни визитни картички на децата, без да ги оценявате.

2. Календар на живота

Предложете на децата да си направят собствен календар. Насочете ги да нарисуват на лист 12 правоъгълника и да напишат в тях имената на месеците. Всеки сам да украси и оцвети кален-дара си, както му харесва, защото това ще бъде календарът на неговия живот. Да помисли и да отрази в съответния месец важни събития от живота си. Например: дата на раждане, година/месец на: тръгване на училище, смяна на учи-лището, участие в състезание, рождени дни на близки, поява на нов приятел, раздяла с близък човек и т.н.

Добре е децата да отразяват не всички съби-тия, за които се сещат, а само тези, които смя-

тат, че са важни за тях. Макар и с все още малък жизнен опит, те имат своите преживявания и важни дати, които си струва да се помнят, но обикновено не си дават сметка за това.

Когато правят собствен календар, децата се доближават до света на възрастните. Това съз-дава усещането, че са отделни личности със своя жизнена история, която предстои да се обогатява. Още по-интересно за децата би било, ако към календара се добави и галерия от сним-ки, които показват как са пораствали. Снимките са полезен и лесен начин децата да изградят усещане за време, като опознават себе си и осъзнават свързаността си с други хора.

8

3. Кой съм Аз?

Този вечен въпрос си задаваме непрекъснато и отговаряме на него по различен начин през отделните етапи от живота си. Използвайте техниката на незавършените изречения, за да провокирате децата да опишат себе си по нес-тандартен начин. Напишете поредица от твър-дения, на които всеки да се опита да отговори, като мисли за себе си и довърши започнатото изречение.

Примерни изречения

� Аз съм _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

� Гордея се с _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

� Радвам се, когато _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

4. „Аз – Аз!“ – занимание с Работен лист № 1*

� Приличам на _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

� Приятелите ми казват за мен, че съм _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

� Харесва ми, че съм _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

� Ако бях цвете, бих искал/а да съм _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

� Ако съм вълшебник, _ _ _ _ _ _ _ _ _ .

Важно е децата да реагират спонтанно, не е нужно да се търси особена аналитичност или задълбоченост на изреченията, които те ще съставят. Може да продължите поредицата незавършени изречения или да изберете само някои от тях, които да обсъдите с децата, за да говорят те повече за себе си.

Въпроси и задачи

1. Разгледай рисунката и напиши името си под съответната фигура.

2. Представи си, че трябва да опишеш себе си на непознат ученик, който идва в твоя клас. Кои три неща би избрал/а като най-характерни за теб? (Свържи със стрелка балоните с твоята фигура.)

3. Обясни и дай пример защо смя-таш, че притежаваш тези ка-чества.

4. Отбележи с друг цвят какво още би искал/а новият ученик да знае за теб.

* Вж. приложението с работните листове в края на

книгата.

Прекалено висок

Приказлив

Усмихнат

Срамежлив

Бърз

Хитър

Красив

УменМалък

Добър приятел

Отличен ученик

Услужлив

Мързелив

Послушен

Тъжен

Забавен

УчтивТрудолюбив

Моето име Моето име

РАБОТЕН ЛИСТ № 1Тема 1. КОЙ СЪМ АЗ, КАКЪВ СЪМ АЗ – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯАз – Аз!

Тема 1. КОЙ СЪМ АЗ, КАКЪВ СЪМ АЗ – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ 9

5. „И Аз също!“

Тази игра насочва учениците да мислят за това, че въпреки различията в техния външен вид, произход и семейства те имат много общи чер-ти – еднакви интереси, сходни мечти, радват се на подобни неща и т.н.

След играта, когато децата се успокоят, организирайте обсъждане.

Обсъждането на играта ще ги подпомогне да мислят и да достигнат до свое разбиране, как-во прави човека уникален – външността, дре-хите, знанията, приятелите или друго.

Втори етап

1. Продължете играта по нов начин. Сега търсим характеристики, които са близки или еднакви с тези на дру-гите. Нека всеки ученик да помисли за нещо у себе си, което е еднакво с оста-налите – например: „Имам две ръце“; „Харесвам футбола“; „Искам бързо да порасна“.

2. Определете ученик, който да започне играта. Той застава прав в центъра на кръга. Извадете неговия стол, така че общият им брой да бъде с един по-малко от броя на учениците.

3. Когато той каже какво мисли, че е ед-накво с останалите, всички, за които това е вярно, трябва да кажат: „И Аз също“, и да си разменят местата. Опит-ват се бързо да си намерят празен стол.

4. Ученикът, който остане без стол, заста-ва в центъра на кръга и продължава играта със своето изречение.


1. Кое беше по-лесно – да откриете общи или различни неща помежду си?

2. Това, което ни отличава от другите, пра-ви ли ни по-специални?

3. Мислите ли, че има други ученици на ваша-та възраст, които притежават същите характеристики?

4. Това, че имаме различия, пречка ли е да бъ-дем приятели в класа?

Описание на играта

Първи етап

1. Разположете учениците в кръг, седна-ли на столове.

2. Поставете задача всеки да помисли и да открие нещо, с което е различен от останалите (например: качество, меч-та, външност, име, произход, градът, в който е роден, и др.). Може да им по-могнете с пример: „Бил съм в Гърция на море“; „Харесвам баскетбола“ и др.

3. Изберете ученик да започне. Когато той назове своята уникална харак-теристика, ако в групата има друг ученик, който също я притежава, той трябва да каже: „И Аз също“, и да про-дължи играта, като назове това, което е намислил за себе си. Ако никой друг не може да каже за себе си споменато-то, играта продължава следващият по ред ученик от кръга.

4. Първият етап на играта завършва, ко-гато всички споделят с какво мислят, че са различни от останалите.

10

� Около половината от браковете завършват с развод до четвъртата година. В България през 2006 г. са сключени 32 773 брака и има 14 827 развода. Повечето брачни двойки се развеждат по взаимно съгласие или поради несходство в характерите.

� Хората се женят все по-късно. Средната въз-раст за първи брак в България за мъжете е 29 години, а за жените – 26.

� Все повече хора в България имат нагласата да станат приемни родители. Приемните се-мейства на деца с увреждания през 2003–2004 г. са били само 4, а през 2006 г. са 62. Българският Хелзинкски комитет представя статистика, че в България през 2005 г. има 31 дома за деца с физически увреждания с 2500 деца. Немалко деца там умират от пневмония, защото не се движат и дори ги хранят легнали. В тези домове, които сега са общински, за 12 деца се грижи един възпи-тател, а за 24 деца – една санитарка.

� Все повече хора осиновяват деца, лишени от родителска грижа. Много актьори и дру-ги известни личности също са осиновите-ли, въпреки че имат и свои деца. Такива са Анджелина Джоли и Брат Пит, Мадона, Мег Райан, Даян Кийтън, Шерил Кроу и мн. др.

� За Сватба на ХХ век се определя сватбата на принц Чарлс и принцеса Даяна, състояла се на 29 юли 1980 г. Даяна е на 20 години, а принц Чарлс – на 32. Даяна пристига в ка-тедралата като принцеса от приказките – в стъклена каляска, ескортирана от петима гвардейски офицери, с бяла рокля от копри-нена тафта, украсена с 10 хиляди кристала и с 10-метров шлейф. На сватбата присъстват 3500 гости, а чрез телевизията я наблюдават 75 млн. зрители от целия свят. И този брак завършва с развод.

МОЕТО СЕМЕЙСТВОТема 2


� Познава значението на семейството и рода.

� Изгражда чувство на увереност и умение за общуване.


� Детето знае кои са неговите родители и каква е представата за семейство в обществото.

� Може да направи родословно дърво и знае важни събития и личности от семейната история.

� Познава основни ритуали в семейството, които го сплотяват – сватбата на родителите, рождени дни, годишнини, семейни празници.

� Може да формира собствени съждения за основни проблеми и дискусии в обществото относно семейството и неговото функциониране.

� Познава различни видове семейства, които полагат грижи за децата, лишени от родителска грижа, и се отнася внимателно към тази проблематика.


� За България традиционната булчинска рок-ля е била червена, шита от пояса на младо-женеца. Едва през ХХ в. е заместена от бяла-та рокля, характерна за Европа.

� По-малко от 3 % от хората са хомосексу-ални, но в резултат на много активното им поведение браковете между тях в много държави вече са разрешени. Тези бракове продължават по-кратко от хетеросексуал-ните – 70 % се разтрогват до осмата година и само 9 % от гей-браковете продължават повече от 16 години.

� Вече има първа сватба в Космоса – през ав-густ 2003 г. на Международната космичес-ка станция между Екатерина Дмитриева и

Тема 2. МОЕТО СЕМЕЙСТВО 11

Юрий Маленченко, и първа онлайн сватба – през декември 1995 г., на която „присъст-ват“ 150 онлайн гости.

� В повечето случаи мъжете правят предло-жение за брак, но едно изследване устано-вява, че 9 % от предложенията са направе-ни от жени.

� Мъжете по-често изоставят съпругите си и все по-често жените са глава на семейство. От днешните момичета се очаква да печелят за хляба и да бъдат майки и бащи на децата си. Прогнозите са, че в близко бъдеще око-ло 25 % от жените няма да сключват брак.

� По-добре е хората да не се женят.� Брак се сключва, когато имаме достатъчно пари, за да живеем самостоятелно.� Момичето предлага брак на момчето.� Сватбено пътешествие далече от дома.

� Роклята на булката е в друг цвят.� Няма мъжка и женска работа – и двамата се грижат за домакинството, колите и ремонтите.� Младото семейство живее самостоятелно.� Повече деца са по-добре за семейството.

По-добре е хората да са женени. � Брак се сключва, когато двама се обичат. �

Момчето предлага брак на момичето. � Сватбено тържество с гости, � сватбена рокля и торта. Булчинската рокля е бяла. � Жената се грижи за домакинството, � а мъжът – за колата и ремонтите в дома.

Младото семейство живее � заедно с родителите си. Едно дете е достатъчно и е � най-добре за семейството.

Изследователската задача трябва да е инте-ресна и да се акцентира върху мъжката и жен-ската гледна точка. Нека децата да открият ро-мантиката и начините за вземане на решение за създаване на семейство. Затова им поставе-

те задача да разговарят поотделно с майка си и с баща си по някои важни семейни въпроси. Нека да запишат отговорите на родителите си и да ги сравнят.

1. Дилеми

Тази игра предполага дискусия между учениците по много въпроси, които са дискусионни и в обществото. Може да я изиграете, като разделите децата на отбори от момчета и момичета или като гласувате по всяка тема след създаване на различни опозиции.

Примерни дилеми


2. Моите родители

12


1. Откога се познават родителите?

2. Как са се запознали?

3. Кой е определил първата среща между тях?

4. С какво са били облечени на първата среща?

5. Какво са си помислили един за друг в нача-лото?

6. Имало ли е нещо много запомнящо се?

7. Кой е направил предложението за брак?

8. Имало ли е колебание и защо?

9. Някой бил ли е против тяхното решение да живеят заедно?

10. Съжаляват ли за взетото решение?

Предложете на децата да нарисуват родители-те си така, както си ги представят на първата им любовна среща. Може да им подарят рисун-ката за годишнина от сватбата или от първата им среща.

3. Лексикон за родители

Предложете на децата да формулират мно-жество въпроси, на които родителите да отго-ворят в специални тетрадки. Майката и бащата не трябва да четат взаимно отговорите си. След това децата може да подвържат и украсят обща книжка и да я подредят между книгите в биб-лиотеката. Това ще бъде ценна и винаги инте-ресна семейна книга.


1. Какво най-много харесвам в моето семейс-тво?

2. Кога

3. Кое

4. Кое

5. Какво обичам да правя в свободното си време?

Може да предложите и въпроси за любим цвят, храна, музика, филм, актьор, предаване, кола, приятел и мн. др.

Нека децата да донесат семейните лексикони в училище и взаимно да ги разгледат. По този начин ще ги стимулирате към по-голямо стара-ние и повече творчески идеи.

4. Семейни реликви

Това обикновено са предмети, които се преда-ват през поколенията – пръстени, накити, при-бори, снимки, медали, облекла, дипломи, кни-ги, уреди, сувенири. Нека всяко дете донесе та-къв предмет и да разкаже историята на човека от своя род, който го е притежавал и завещал. Подредете изложба за няколко часа, на която може да поканите гости от друг клас и да разка-жете кратки истории за всички експонати.

Децата може да поговорят и за това, на кой от предметите, които лично използват в работата или игрите си, много държат. На следващия ден може да направите изложба с техни любими предмети – книги, малки играчки, сувенири, накити, снимки. Така всяко дете постепенно ще се научи да се представя на другите чрез неща-та, които цени.


5. Да направим тълковен речник

Децата си представят, че са дошли извънземни, на които трябва да обяснят как функционира едно традиционно семейство с две деца и баба и дядо, т.е. кой какъв е и с какво се занимава. Разделете ги на три групи. На две от групите

възложете да съставят тълковен речник, който ще прочетат на „извънземните“. Подпомагайте работата им, като ги насочвате към правилните формулировки на феномени на семейството и практическото му функциониране.

Примерни думи за речника

Родители

Дете

Брат, сестра

Баба

Дядо

Роднини

Род

Брак

Многодетно семейство

Свободно съжителство

Самотен родител (майка/баща)

Вдовец, вдовица

Сирак

Приемно семейство

Приемно дете

Осиновено дете

Развод

Втори брак

Брат/сестра във втори брак

„Извънземните“ – две или три предварително определени деца, ще решат кой отбор по-ясно и точно им е обяснил понятията. На свой ред „извънземните“ ще опишат как функционира тяхното общество, в което няма семейство.

Поощрете групата на „извънземните“ да измис-ли как ще се отглеждат децата и как ще живеят мъжете и жените в такова общество. Накрая децата да решат къде предпочитат да живеят и защо.

6. Деца без семейство

Разкажете на децата и дис-кутирайте истинска исто-рия от живота на едно дете от Дома за деца с умствена изостаналост в с. Стража (взета от сайта на Българ-ския хелзинкски комитет: www.bghelsinki.org):

14

Доверете се на децата и ги оставете сами да об-мислят възможностите за всяка дейност, както и положителните и отрицателните последици при всеки от подходите.

В спокоен, но ангажиран разговор те ще подоб-рят своите възприемателни способности и ще развият чувствителност, която ще облагороди душите им, дори да не реализират нищо от ана-лизираните модели на поведение.

Стимулирайте ги към активност, защото това е най-прекият път за формиране на достойни личности и отговорно гражданско поведение.

Анета е на 15 години и с умствена изостаналост. Тя е приета в бол-ница със силни коремни болки. Лекарите я оперират по спешност и изваждат от стомаха ù 25 гумени стелки за обувки, осем парцала, три гъби за миене, шест чорапа, хартия, камъчета, найлон, кожа.

Когато попитали директора на дома как се е случило това, той обяснил, че в дома законът стриктно се спазвал и съобразно него-вите изисквания децата имали право на лично пространство и вре-ме. Явно точно тогава Анета била погълнала всички тези неща и застрашила сама здравето и живота си.

Въпроси за дискусия

1. Какво всъщност се е случило според тях?

2. Как е могло да бъде предотвратено?

3. Как се чувстват децата, които нямат се-мейство?

4. Как могат те самите да помогнат на та-кива деца:

� да нарисуват картички и да им ги изпра-тят за някой празник;

� да подготвят тържество и да посетят дома, като го представят пред децата;

� да събират пари през цялата учебна годи-на и да ги дарят на дома;

� да съберат играчки и да ги занесат в дома;

� да посещават групово подобни домове и да играят с децата;

� да канят приятел от дома вкъщи за един ден и да поканят други деца;

� да отиват индивидуално в дома и да си иг-раят с определено дете;

� приемно семейство да приеме в дома си детето и да се грижи за него.


МОЕТО УЧИЛИЩЕТема 3

За децата през първите години от образование-то им училището носи специални вълнения. То олицетворява нов етап в тяхното израст-ване и ги доближава до света на възрастните.

В училището децата не само получават знания и придобиват социален опит, а правят и първите стъпки в своята самостоятелност като личнос-ти. Затова в часовете по гражданско образова-ние е особено важно учениците да осмислят своето място в училище – като ученици, но и като граждани, от които зависи как ще изглеж-да училището им и колко те ще му се посветят.

Формирането на чувство на принадлежност към училището е свързано с осъзнаването на собствената роля в живота на училищната общност. Чрез дейнос тите, предложени в тази тема, предлагаме да насочите вниманието на децата към това, как могат да бъдат активни в опознаването на миналото и настоящето му, в неговото опазване и функциониране.


Ученическо самоуправление – инициативи за включване на представители на учениците в управлението на училищния живот и уважение към правата им да участват при вземане на решения, които се отнасят до тях.

Ученически съвет – форма на ученическо самоуправление, която подпомага работата на ръководството на училището при съвместно решаване на проблеми на учениците и при организиране на извънкласни дейности.

Училищно настоятелство – сдружение с нестопанска цел или неформално доброволно обединение на родители и общественици, които работят в подкрепа на директора при вземането на решения за поддържането на материалната база, работата по различни проекти и установяването на контакти с местната общност и различни институции.


� Различава училището като институция и общност.

� Познава различни форми на училищния живот и определя мястото си във взаимоотношенията между тях.


� Учениците получават първоначални знания за това, какво отличава училището като институция от останалите институции в обществото и каква е ценността на училището.

� Изграждат позитивна нагласа и уважение към училището.

� Развиват умения за пълноценно участие в училищния живот.

� Стават съпричастни към традициите и настоящето на своето училище.

� Формират умения за поддържане на позитивни взаимоотношения между всички участници в училищния живот – ученици, учители, директор, хигиенисти и др., като уважават ролята и мястото на всеки в училищната общност.

� Осъзнават ролята на правилата за регулиране на взаимоотношенията в живота на общността.

16

� Първите училища в България възникват през средновековието към църкви и манас-тири. До ХVІІІ в. т.нар. килийни училища в българските земи са единствените, които дават грамотност. Учителите са монаси и свещеници или по-заможни и образовани занаятчии и търговци.

� Първото светско училище в България е от-крито в Габрово през 1835 г. Това е известна-та днес Априловска гимназия. От 1992 г. тя е държавно училище с национално значение и носи името Национална Априловска гим-назия.

� Днес благодарение на навлизането на ин-формационните и комуникационните тех-нологии в образованието говорим за вир-туална класна стая, което променя предста-вата за училището – то става мобилно, раз-нообразно като форми, но не губи смисъла си на важна институция.

� Училището напуска територията на отдел-ната държава. Български училища има в над 20 страни извън България, където ро-долюбиви българи създават неделни и дру-ги училища за изучаване на български език,

история и култура. Част от тези училища са подкрепяни финансово и от българската държава.

� Ходенето на училище отдавна не се свърз-ва само с детството или юношеството. Уче-нето днес продължава през целия живот. Възрастните също ходят на училище, за да развиват различни свои умения.

� Най-възрастният студент в света е 96-го-дишният Чао Му-хе. През 2009 г. той завърш-ва магистратура в Тайвански университет. През 1998 г., за да насърчи внука си да учи в университет, той се записал успоредно с него в друг университет. Чао завършил ба-калавърска степен по изкуства. По-късно се записал да учи философия в университета Нахуа, този път за да окуражи сина на свой приятел (по информация от Darik news).

� Най-възрастната студентка в България през 2007 г. е 78-годишната Йорданка Ми-хайлова, която се обучава в специалността „Немска филология“ във Великотърновския университет. Тя е работила като учителка в продължение на 45 години.



Организирайте с учениците разговор на тема „Моето училище“. Нека да опишат своето учи-лище – как го чувстват, какво в неговия живот и общност ги вълнува. Насочете ги да споде-лят емоциите и преживяванията си, а не само

факти, свързани с училището. За улеснение на дискусията в началото може да им прочетете описанието, което ученичка от друг град прави на своето училище (Кристиана Смиловска, в интернет сайта http://moliv.eu).

1. Моето училище

Тема 3. МОЕТО УЧИЛИЩЕ 17

Опорни въпроси и задачи за дискусията

1. Мислите ли, че Кристиана харесва училището си?

2. А всеки от вас как би описал своето училище?

3. С какво то се отличава от останалите?

4. Опитайте се да го опишете така, че другите да почувстват колко го харесвате.

В моето училище постоянно отнякъде се чува музика. Ако не свири някой на ин-струмент, като например пиано, цигул-ка, виола, барабан или клавесин, то то-гава някой ще се разпява. Музика се чува дори по време на часовете, особено ако е тихо.

Обикновено през междучасията се чуват викове и крясъци, но пак малко се чува ня-каква песен или произведение. Някои уче-ници отиват да играят тенис на маса през междучасията долу във физкултур-ния салон. И аз ходя повечето пъти, но там вече не се чува нищо освен малко тихо барабани или клавесин.

Междучасията са по десет минути, из-ключение прави голямото междучасие,

което трае двадесет. Някои момичета го използват да отидат до тоалет-ната и да си пооправят дрехите и при-ческата или да си пращат песни или картинки на телефоните. Някои пък се гонят или скачат на въже навън, освен ако има сняг. Тогава се целят със снежни топки.

Голямото междучасие е време за вземане на закуска или нещо за пиене, но доста трябва да почакаш, за да си го вземеш заради дългите опашки. На всичкото отгоре настава голяма блъсканица.

Това е училището, което с гордост мога да нарека мое.

2. Нашето училище – интересно и неповторимо

Това занимание е за работа в малки групи. Разделете децата на групи от 4–5 души. Оси-гурете за всяка група голям лист картон или постер и цветни флумастери или пастели. Пос-тавете задача всяка група да направи колек-тивна рисунка, която да отразява какво се случва в училище – как преминава един ден, какво може да види човек, ако дойде отвън и се разходи вътре или около училището.

Създайте творческа атмосфера и насърчете де-цата да помислят за нестандартна гледна точка към училището – например какво е интересно-то в сградата, има ли нещо специално в двора, кои са любимите им кътчета в училище и т.н.

Насочете ги да работят в екип. Най-напред да обмислят какво биха искали да нарисуват. Да съберат хрумвания и впечатления за училище-то и след това да рисуват, като всеки в групата последователно добавя нещо към рисунката.

Определете време за изпълнението на зада-чата.

След изтичане на фиксираното време говори-тел от всяка група може да представи колек-тивната рисунка, като разкаже как са работили, какво са споделили за училището си в групата и какво са решили да отразят. Останалите уче-ници може да задават въпроси и да коментират идеите на съучениците си.

18

3. Какво знам за моето училище?

4. Какво ще стане, ако в България няма училища?

5. Какво харесвам в моето училище?

Този проект за часа на класа допълва зна-нията, получени по предметите роден край и околен свят. Предварително поставете задача на учениците да съберат информация и разно-образни материали за своето училище. Обик-новено в часовете по роден край и околен свят се говори много за историята, името и патрона на училището. В часа на класа насочете деца-та да открият интересна и по-малко известна информация. Например да донесат снимки на своите родители като ученици, да разкажат, ако имат роднини или близки, учили в тяхното училище.

По преценка може да възложите на учениците в срок от една седмица да бъдат „изследова-тели“: да изследват непознати за тях места от сградата на училището и училищния двор, да разгледат какви кабинети, стаи, вещи има в училището, да заснемат „потайности“ или да разкажат за тях. Предложете им да попитат други учители, педагогическия съветник за нещо интересно, свързано с училището, и да го споделят със съучениците си.

Предлагаме да проведете дискусия по една на пръв поглед необичайна тема, която ще на-сочи децата да осмислят важното място, което училището заема в техния живот, да си отго-ворят на въпроси като: „Защо ходим на учили-ще?“, „Може ли да не се ходи на училище?“, „Има ли вечна ваканция?“.

Дискутирането им е добра отправна точка да насочим вниманието на децата към ценността и смисъла на ученето, както и към усилията, кои то може да положи всеки от тях или от семейството им, за да стане училището по-уютно.


1. Какво ще стане с учениците, ако вакан-цията продължи през цялата година?

2. Как е по-добре – да се учи вкъщи или да се ходи на училище?

3. Всеки човек ли може да бъде учител в училище?

4. Кой решава кога да тръгнем на училище и кога да спрем да ходим на училище?

След обща дискусия в класа за смисъла на учи-лището и на ученето може да се премине към по-конкретно обсъждане на индивидуално-то отношение на всеки ученик към училище-то. Много деца харесват училището и влизат в часовете с желание, но има и случаи, в които изпитват разочарование или не всичко им е приятно.

За да се научат да говорят за чувствата си, де-цата трябва да са спокойни, че е нормално да

изпитват не само радост, но понякога и затруд-нения в процеса на обучението си. Обяснете им, че и възрастните често не харесват всичко в своята ежедневна работа, но това не е причи-на да спрат да работят или да не се стараят да изпълняват задълженията си добре.

Нека всеки ученик да направи списък на отде-лен лист, като напише в две колони максимален брой неща, които харесва и които не харесва в училището.


Насочете учениците да помислят за възможно най-много аспекти на училищния живот и да ги опре-делят в една от двете групи. Дайте им примери, за да им помогнете да започнат да работят по темата. За целта може да използвате Рабо-тен лист № 2.

След съставянето на списъците коментирайте с учениците какво от списъка в колоната „Какво не харесвам в училището“ могат да променят и как.

1. Ако някой ти помогне за домашните, ще се почувстваш ли по-добре в училище?

2. Можеш ли да направиш нещо, за да се спри-ятелиш с повече деца в класа – да разкажеш нещо интересно, да помогнеш на някого от съучениците си?

Училището не е добро или лошо – ние го определяме като такова на базата на преживя-ванията си, които то предизвиква. Промяната на отношението към училището е свързана с промяна на поведението. Ако започнем да се изявяваме в училище по различен начин, това може да ни носи удовлетворение и да направи училището желано място.

6. С грижа за класната стая

Положителното отношение към училището се формира и чрез приятната обстановка. Добре е учениците да осъзнаят, че редът и приветли-

вият вид на класните стаи зависят и от самите тях и че биха могли да участват в промяната на обстановката.

Организирайте обсъждане, като използвате метода „мозъчна атака“.

Какво харесвам в училището Какво не харесвам в училището

Съучениците си

Класната ни стая

Голямото междучасие

Писането на домашни

Шума в коридорите

Закуските

Обяда в стола

Ранното ставане сутрин

Какво харесвам в моето училище?

РАБОТЕН ЛИСТ № 2Тема 3. МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Например

20

Всички предложения се записват на дъската или на постер, без да се коментират или обяс-няват. Например: да нарисуваме плакати, да ги сложим на стената и да ги сменяме от време на време; да си направим кът с цветя; да пускаме

музика в междучасията; да сложим нови пер-дета и др. След събирането на предложенията с помощта на учениците те се групират, ако има сходни по смисъл или повтарящи се.

Първи етап

Поставете на целия клас въпроса:

Как да направим класната стая приятно място за учене?

Втори етап

Обсъдете предложенията по следната схема:

Какво можем да направим ние самите?

За кое от предложенията ще ни трябва помощ?

Какво ще ни е трудно да направим и от коя идея да се откажем?

Кой ще се заеме с

изпълнението?

Личната ангажираност на всеки ученик в дей-ностите по поддържане на класната стая и опазването на училището е изключително ва-жна за формирането на гражданско съзнание и поведение у децата. Затова предлагаме обсъж-дането на предложенията да бъде продължено с мисията „С грижа към класната стая“. За целта е нужно да съставим план за разпреде-ление на задълженията със следните акценти:

� всеки да избере и да посочи в коя дей ност ще се включи и как ще се разпределят за-дълженията (събиране и изхвърляне на хартиени отпадъци, подреждане в края на

деня, почистване на дъската, проветряване, украса за празници, съставяне на календар на рождените дни);

� за какъв период от време разпределяме ан-гажиментите – от колко души ще се прави всяко нещо и на какъв период ще се сменят екипите или отговорниците;

� ако някой отсъства, кой ще поеме отговор-ностите му;

� ако някой не се справя достатъчно добре, кой ще му помогне.

Например, ако искаме класната стая да стане по-чиста – какво можем да направим ние са-мите; кой и как да се включва в поддържането на чистотата; как да поискаме помощ от хигие-нистката и т.н.

След обсъждането на предложенията може да се избере едно от тях, което учениците с по-мощта на учителя, директора, родители да се опитат да реализират като грижа за класната стая и своя живот в училище.

Трети етап


7. Лесно ли се управлява училище?

Ход на играта

Предлагаме ви игра, чиято цел е да насочи децата да осмислят, че управлението на учи-лището е трудна и отговорна дейност, която

изисква познания, умения и сплотените усилия на много хора.

Подготовка на играта

Може да разкажете на учениците, че всяка го-дина у нас се провежда инициативата Мени-джър за един ден, в която ученици стават ръ-ководители на големи фирми, работят за един ден като министри или на други длъжности. През 2010 г., на 23 март, ученичката Диана Христова от Свищов стана министър на обра-зованието, младежта и науката и един ден ра-боти в кабинета на министър Сергей Игнатов. А Жасмина Тачева от София управлява всички училища в София като началник на Инспекто-рата по образованието, София-град. В много

училища се провеждат Дни на ученическото самоуправление и тогава ученици заместват директора, помощник-директора, застават на мястото на учителите и вземат решения какво да се случва в училището.

Създайте атмосфера, улесняваща учениците да си представят себе си в нова роля – на дирек-тор или на учител, на човек, от когото зависят промени в училището. Може да ги мотивирате и като им поставите задачата да помогнат на директора в управлението на училището.

Две деца, които играят ролята на директори, се опитват да привлекат повече съмишленици за своите идеи. Всеки „директор“ има право да си избере екип от трима помощници. Всеки екип има 15 минути да обмисли какво ще нап-рави, ако управлява училището.

В предварителното обсъждане може да стиму-лирате мисленето на екипите, като насочите вниманието им към дейността на „директора“. Например: той може да предложи нови уни-форми или да се ходи със специални дрехи на училище, да отмени изпитването, да напише на всички шестици, да увеличи броя на часовете, да даде повече домашни и др.

Обяснете на децата, че когато „управляват“ училището, може да разчитат и на родителите – да си организират „училищно настоятелство“ или ученически съвет, ако искат да имат и дру-ги помощници освен екипа.

Докато „директорите“ и екипите им подгот-вят своите решения, останалите мислят какви въпроси да им зададат и какво да поискат от тях, така че да се чувстват добре в училище. Учениците работят самостоятелно и не споде-лят предварително въпросите и желанията си, за да изненадат „директорите“.

След представянето на двамата „директори“ се организира кратко обсъждане.


1. Лесно или трудно е да си директор?

2. Кое най-много ви затрудни?

3. Кой от двата екипа спечели повече дове-рие?

4. Могат ли директорите сами да управля-ват, или е по-лесно, когато имаш екип?

5. Как учениците могат да помагат на ди-ректора всеки ден, така че училището да стане по-хубаво и по-приятно?

22

АЗ ОБЩУВАМ С ДРУГИТЕТема 4


� Изгражда чувство на увереност и умение за общуване.

� Познава достойнството на равните, неотменими права на човека.


� Децата усвояват основни правила за общуване с другите – възрастни хора, учители, родители, свои връстници.

� Разбират, че думите, които използват, са важен ключ към добрите взаимоотношения между хората и ще им помогнат да са приети от другите.

� Учат се да се справят с проблемни ситуации и конфликти по безопасен за тях начин.

� Усвояват навици за добро поведение в клас, които да улесняват работата на класа и тяхното учене.

� Убеждават се, че вежливото поведение прави тях и обществото по-добри и цивилизовани.


� „Не може да се измисли по-жестоко наказа-ние от това, никой да не се обръща, когато влизаме, никой да не отговаря, когато гово-рим, или никой да не се интересува от това, което сме направили...“ (У. Джеймс, един от основателите на бихейвиоризма).

� Има изследвания, които показват, че ако родителите говорят повече на децата си, те научават повече думи и общуват по-добре с другите.

� Ако не се общува с децата, те не се науча-ват да говорят и това намира потвърждение при случаи на деца със синдрома „Маугли“ (наречен така по прочутата „Книга за джунг-лата“ на Р. Киплинг). Тези деца са намирани и отглеждани от животни или техните био-логични родители не са разговаряли с тях по различни причини. Най-много описани случаи има в Русия. През 2006 г. социални работници от гр. Ставропол, Южна Русия, улавят момче, което наричат Артур Зверев. То било на около четири години и се скита-ло с глутница кучета. Малкият Артур лаел и тичал като куче на четири крака и не знаел нито една дума. Друго момче, на което дали името Ваня, било отделено от глутница въл-ци – ръмжало и виело като вълк, ноктите му били остри и хапело свирепо. Открито е и дете-птица, което чуруликало като птичка, когато се опитвали да разговарят с него, и размахвало ръцете си като криле, когато се чувствало разтревожено. Общувало по този начин, защото майка му не разговаря-ла с него и го отгледала в малък апартамент заедно с много птици, рибки и един заек. В Африка има случаи на деца, отгледани от павиани, които понякога крадат човешки

деца и ги отглеждат като свои. На тези деца им е много трудно да се адаптират към чо-вешкия начин на живот по-късно, когато хората ги намерят. Усвояват изключително малко човешки умения и за съжаление жи-веят само около 7–15 години.

� На днешните деца им се случват повече тре-вожни събития отколкото на децата отпреди няколко години. Например да им продадат наркотици, да ги нападне банда, да ги огра-бят, да ги изнасилят или отвлекат. Трябва специално да бъдат подготвяни за подобни рискови ситуации.

Тема 4. АЗ ОБЩУВАМ С ДРУГИТЕ 23


1. Какво ще направите в различни ситуации?

Нека децата сами да отговарят на въпроса: „Какво ще направя, ако...?“, за ситуации, в как-вито сме попадали всички и им предлагаме за решаване.

Търсете заедно с тях различни варианти на

поведение. Някои сценарии може и да разиг-раете. Драматизирането, при което децата влизат в различни роли, ще породи у тях със-традание и емпатия и ще ги стимулира към доб ро поведение в реална ситуация.

Ситуация 1

Седите с най-добрата си приятелка в автобуса на две хубави места и си говорите, когато... в превозното средство, пъшкайки, се качва въз-растен мъж с бастун...

Ситуация 2

Чакате ансансьора и хапвате сладолед, а на гърба носите тежката си ученическа раница, но... до вас застава млада жена с бебешка количка и два кашона, които едва държи. Пристига ансансьорът, на който тя също иска да се качи...

Ситуация 3

Вали проливен дъжд, но вие сте с чадър. Бързате да се приберете вкъ-щи, когато светофарът светва червено и трябва да изчакате. В този момент до вас заради червения сигнал спира и възрастен мъж с бастун – целият трепери и дъждът го мокри...

Ситуация 4

Учите малко дете да кара ролкови кънки и го държите с двете си ръце, за да не пада, но... една жена изпуска пазарската си чанта и от нея се изсипват всичките продукти, които е купила от близкия магазин...

Ситуация 5

Излизате от къщи и много бързате за училище, приятелят ви чака на тротоара, вие го виждате как ви маха да идвате вече, а дядо ви се суе-ти около закачалката с палто в ръце и сякаш не знае какво да прави...

Ситуация 6

Бързате за училище и точно пред вас на стълбите пада едно дете от съседния клас. От носа му потича кръв. Чантата му се отваря и по стълбите се разпиляват учебници и тетрадки...

24

2. Реакция в неприятна ситуация

Понякога добрите жестове и прояви, по раз-лични причини, не се разбират и приемат адекватно от човека, към когото са отправени.

Обсъдете с децата такава ситуация. Нека те споделят своето лично мнение и дали са им се случвали подобни неща.

Ситуация

Напускате пицарията, където сте били на обяд с цялото си семейс-тво. Минавайки покрай една маса, виждате как малко бебе, което лежи в количка, изпуска от ръчичката си биберон на земята. Вземате бибе-рона и го подавате с усмивка на майката, която разговаря с приятел-ката си. Тя е изненадана от жеста ви и вместо да ви благодари, казва разгневено: „ Защо пипаш с мръсните си ръце биберона на бебето ми? Ама че деца!“.

Обяснете на учениците, че има хора, които по различни причини биха постъпили като тази

жена. Не бива да се тревожат в такива ситуа-ции, а да продължат да бъдат учтиви.

3. За учтивостта

Задайте въпрос към всички деца от класа:

Кога се употребяват думите: моля, благодаря, може ли, извинете?

Разделете учениците на групи и нека във вся-ка група да измислят по няколко изречения с тези думи. За да стимулирате творчеството им, може да поставите на работната маса на всяка група по няколко предмета, заради които деца-та да „искат разрешение“, „молят“, „благодарят“ или „се извиняват“. Тези предмети може да са: чанта, химикалка, учебник, портокал, ябълка, сандвич, обувка, шапка, очила, дъвка, кламер, банкнота... Чрез предметните опори ще напра-вите работата интересна и забавна за децата. Накрая обсъдете заедно примерите, които де-цата са дали.

Уточнения за правилната употреба

Моля всеки път, когато искаме услуга;

Може ли всеки път, когато искаме разрешение;

Благодаря всеки път, когато е из-пълнена наша молба;

Извинете винаги, когато се обръ-щаме към някого.


4. Как да поздравяваме?

Все още си спомням един разговор с моята баба. Тя се смяташе за възпитаничка на една благородна и образована жена, която, освен че я беше отгледала като свое дете, и беше дала едни от най-ценните уроци по добро поведе-

ние в обществото. Спомням си разговора, за-щото се опитвах да и опонирам, но сега разби-рам, че това са били и за мен едни от най-доб-рите уроци, които са ми преподавани.

Предавам разговора, а вие сами решете как да го използвате.

– Мило дете, когато някой външен човек влезе вкъщи, ако ти го познаваш, искам веднага да станеш, да подадеш ръка и да кажеш: „Здравейте, господин Найденов (например)!“, и в този момент да го гледаш в очите!

– Да, но когато си уча уроците или чета, не виждам нищо друго и никой не трябва да ми пречи на ученето, защото то е най-важно за мен!

– Недей да си измисляш оправдания за невежливо отноше-ние! Просто го прави, независимо с какво си заета, защото така се прави!

– Ами ако не познавам човека и не му знам името?

– Ставаш от мястото си и казваш: „Добър ден, аз съм Ради!“. Пак подаваш ръката си и тогава непознатият за теб също ще си каже името. Виждаш ли колко е лесно!

Обсъдете с децата тази ситуация. Нека сво-бодно изкажат мнението си и си представят и изиграят подобни ситуации и на други вероят-

ни места, където им се налага да се представят или да се запознаят с някого.

Примерни ситуации

Рожден ден; среща с приятел, който води непознати хора; отиване на гости.

5. Уважението към възрастните хора

Учениците трябва да знаят, че правилата за добро поведение са неотменими и когато едно дете ги е усвоило и ги прилага без затруднения, може да се каже, че се е научило да общува с възрастните.

Обсъдете правилата, нека децата разкажат свои преживявания и споделят как постъпват в подобни ситуации със своите баба и дядо.

26

� да отварят вратата пред възрастния човек и да я задържат, докато той премине;

� да отстъпват място за сядане на възраст-ните навсякъде – в обществения транс-порт, чакалня, кабинет и други;

� да им помагат при събличане и обличане на връхната дреха;

� да стават прави, когато възрастен влезе в стаята;

� да подават на възрастните храна и прибо-ри за хранене на масата;

� да не се подиграват с белезите на възраст-та – бастунът, бръчките, посивелите коси,

бавната походка, забравянето и повтаря-нето, несправянето с различни дейности и вещи като мобилен телефон, компютър, дистанционно, аларма;

� да не правят нищо, което да постави въз-растните хора в комична ситуация – не-уместни шеги, подигравки, шепот, киска-не;

� да им донасят забравените вещи – очила, плетка, книга, вестник, албум, чанта, пан-тофи;

� да разговарят с възрастните хора за тех-ния живот, за чувствата и мислите им, за младостта и проблемите им.

По-младите винаги трябва:

След като запознаете децата с правилата, обсъ-дете кое от тези неща правят най-често. Нека разкажат свои случки и коментират положи-

телните примери и тези, които може да се оп-ределят като лошо поведение.

6. Около масата

Семейството обикновено се събира на вечеря и използва тази среща около масата не само за хранене, а и за да сподели как всеки е пре-карал деня и с какви трудности се е преборил. За съжаление, понякога вечерята се превръща във формална обмяна на банални реплики, зад които се скриват реални проблеми. Повечето деца се чувстват напрегнати, когато родители-те ги разпитат за евентуални трудности в учи-лище, които очакват да бъдат споделени. Оби-чайно децата избягват директната дискусия с реплики от рода на: „В училище нищо интерес-но не се случва“.

Много специалисти по комуникация споделят, че добра практика е около масата да се говори за онова, което е впечатлило през деня и ро-

дителите, и децата. Позитивните примери са изключително подходящи. Например, да се го-вори за някой изтъкнат изследовател, писател, учен, музикален изпълнител, спортист или ак-тьор. Може да се използват примери както от миналото, така и от настоящия ден, от книгите и телевизията, от интернет пространството или от улицата.

Ако този модел се възприеме от семейството, децата и възрастните започват да научават повече неща един за друг – приоритети, цен-ности, чувства, преживявания. Вечерята се превръща в поле не за решаване на проб леми, а за споделяне на открития, които всеки прави и които го вдъхновяват.


Предлагаме занятие в две части, което може да промени правилата около масата, а оттам и качеството на общуване в семейството. То ще даде възможност учениците да анализират практиката на своето семейство и като добре

възпитани деца да се опитат да създадат нови модели на общуване с родителите си. Първата част ще наречем „изследователска“, а втората – „нови правила около масата“.

Изследователска част

Децата правят петдневно „изследване“ за темите, които се обсъждат на масата в тяхното семейство.

Пример

Иван Иванов Иванов – 3. клас

Нови правила около масата

Децата подготвят разказ за свой „авторитет“: писател, спортист, актьор, учител или връст-ник. Може да е случаен човек, с когото са се срещнали и им е направил добро впечатление.

Разказват какво е направил, кое е различното, какво въздействие има върху хората и върху самите тях поведението му.

Пример

Разказ, който като родител бих споделила на въображаемата маса:

Днес купих храна за малката ни пекинезка Арчи. Продавачът в ма-газина беше изключително любезен – младо момче, интелигент-но, учтиво и усмихнато. Освен че ми даде много информация за качествата на кучешката храна, поговорихме и за защитата на животните от лоши стопани.

28

Ден Тема

Понеделник Работата на родителите, политиката, училището

Вторник Работата на родителите, политиката, баба и дядо

Сряда Политиката, училището, пазаруването, приятелите ми

Четвъртък Работата на родителите, телевизията, съседите, икономиката на страната

Петък Политиката, семейният бюджет, възпитанието, престъпността, планове за събота и неделя

Той беше направил подписка в защита на животните и аз се под-писах за криминализиране на случаите на жестоко отношение към животните. Сподели, че ще занесе подписката в общината и се надявам да има ефект върху приемането на закон в Народното събрание.

Изключително добър младеж! Към всичките си клиенти се отнася-ше с такова уважение, че направо не мога да повярвам, че има та-кива хора! Една възрастна жена купи само 50 грама храна за котка-та си, но той беше толкова любезен с нея, колкото и с мен, която купих 1 кг.

Вариант: ролева игра

Инсценирайте и подредете въображаема маса за семейна вечеря. Може тетрадките да се пре-върнат в чинии, химикалките и моливите – в лъжици, вилици и ножове, листчетата – в сал-фетки, моливникът – в солница. Определете местата на мама и татко, на баба и дядо и на две деца.

Нека децата импровизират разговор около ма-сата, на който след обичайните реплики двете деца да разкажат своите истории.

Аплодирайте ги.

Повторете упражнението с две или три двойки деца. Поощрявайте смеха и творчеството на децата и забавлението е гарантирано.

След играта обсъдете с тях как биха реагира-ли техните родители. Окуражете ги да опитат и така да променят общуването с родителите си.

При среща с родителите е добре да споделите и с тях този модел и новите възможности пред тях и децата.

7. Как се отнасяме към връстниците си?

Понякога децата използват думи, които обиждат другите деца. Те не във всички случаи разбират това, но трябва да бъдат възпирани, защото ако про-дължават, ще се превърнат в неприятни и нежелани за общуване младежи. Някои обичайни обиди може да се преформулират от възрастния или друго дете. Например:

Обида: Нора е голяма досадница. Ходи след мен непрекъснато и все слуша какво си го-воря с другите.

Преформулиране: Аз пък мисля, че тя ти е добра приятелка и е добре, че знаеш на кого да звъннеш, когато си забравила какво има-те за домашно. Тогава май не е досадница, а по-скоро ти си такава?


Ето списък на най-често използваните обиди от деца за деца:

грозен скапан тъп глупак

гаден загубен задръстен смотан

идиот ръб ненормален лигльо

натегач предател злобен нещастник

лъжец страхливец жалък малоумен

Предлагаме ви сензитивно упражнение, което ще насочи децата да съпреживеят обидата и да осмислят по-задълбочено общуването си с връстниците.

Първи етап

С тяхна помощ подгответе листчета с оби-ди, които използват или са чували от свои връстници. За целта съставете две групи – момичета и момчета. Пишете обидните думи на дъската, а момче и момиче да ги записват на листчета съответно в мъжки и в женски род. После изтрийте написаното на дъската. Сгънете листчетата, размесете ги и нека всяко дете изтегли едно листче – така то ще получи обида и като всяка обида тя ще е несправедливо отправена към него.

Втори етап

Нека всеки да прочете наум написаното на своето листче и да си представи, че е адре-сирано лично към него. Оставете им десе-тина секунди с личното преживяване.

Помолете децата да споделят:

� Как са се почувствали от обидата?

� Те чувстват ли се такива, каквито ги наричат?

След като обсъдите личните усещания на ня-колко деца, поговорете за този, който отправя обиди:

� Дали той всъщност не е с ниско само-чувствие? (Хората с високо самочувствие не обиждат – те помагат на другите или просто си вършат работата и не се занима-ват с тях.)

� Дали той не трябва да се подготви да чуе обидни думи за себе си, защото засег-

натото дете ще узнае и на свой ред ще му отвърне? (Житейско правило е, че оби-дите, изречени зад гърба на някого, винаги достигат до засегнатия. Тогава трябва да си готов да застанеш очи в очи и да се извиниш или да защитиш думите си.)

След дискусията накарайте децата да скъсат листчетата и всеки да сложи парчетата обрат-но в кутията. Залепете я с тиксо, за да останат обидите завинаги затворени и забравени.

30

8. Как реагирате, когато ваш съученик прави нещо нередно?

Децата често стават свидители на поведение на свои съученици, което е нередно. Например: преписване, лъжи, заплахи, юмручни сблъсъ-ци, кражби, злословене, носене на остри пред-мети, ножове, цигари, хапчета, алкохол и дори

наркотици в училище. Обсъдете с тях различни варианти на подходи, за да знаят как да реа-гират, без връстниците им да ги обвинят, че са „предатели“.

Регистър на възможни варианти

� Да кажа на учителя за това нередно поведение.

� Да споделя с родителите си и те да предприемат действия.

� Да не казвам на никого, но да се дистанцирам от това дете/деца, като не говоря и не играя с него/тях.

� Сам да поговоря със съученика си; ако обещае, че повече няма да прави тези нередни неща, няма да кажа на никого.

� Да му поискам нещо в замяна на това, че няма да споделя с никого неред-ното му поведение.

Анализирайте колективно възможните последици за детето – опасностите, които го заплашват при всеки подход, но и положителните страни.

9. Когато някой ти се е нахвърлил с юмруци и си с насинено око

Нека децата обсъдят заедно два подхода при подобна ситуация.

Разделете дъската на две и запишете подходите:

Казвам на родителите си и те уведомяват учителя или директора.

Споделям с по-големи приятели и те отмъщават за мен по същия начин.


1. Какво ще се случи при всеки от подходите?

2. Какво ще е наказанието за хулигана?

3. Какво може да се очаква по-нататък?


10. Детето и непознатите

Правилата за учтиво поведение се отнасят и до непознатите, но има някои много важни, т.нар. предпазни видове поведение, които децата трябва задължително да усвоят. Така едновре-менно ще имат добри обноски, но и ще се за-щитят от недоброжелателно отношение или в опасна ситуация. Справянето със ситуации, в които децата са изложени на риск, е важно и може да бъде репетирано.

Предлагаме няколко типични сценария, кои-то може да бъдат прочетени пред децата така, както актьорите четат текстовете си на репе-тиция, а след това да бъдат инсценирани, като учителят играе ролята на „непознатия“, а децата отговарят с репетираните преди това реплики.

Задачата за децата е да се научат да използват тези любезни реплики винаги, защото всяка ситуация може да бъде обикновена и безопас-на, но може да бъде и изключително опасна. Никой не може да знае това – нито учителите, нито родителите им. Ако се научат да използ-ват тези реплики, те ще бъдат любезни и няма да обидят непознати добронамерени хора, ко-ито им правят комплимент или питат за нещо, но и ще предпазят себе си от лоши хора с прес-тъпни намерения.

Може да подредите децата в редица и всяко да отговаря по един и същи начин на ваша репли-ка. Така със сигурност ще ги запомнят и употре-бят без колебание в реална ситуация.

1. НЕПОЗНАТ: Каква хубава чанта! Откъде си я купи?

ДЕТЕ: Благодаря!... (Отговаря спокойно и отминава.)

2. НЕПОЗНАТ: Я, какво хубаво момченце/момиченце! Как се казваш?

ДЕТЕ: Благодаря! Много бързам!... (Отговаря спокойно и отминава.)

3. НЕПОЗНАТ: Виж какви хубави бонбони! Вземи си!

ДЕТЕ: Благодаря! Не ми е разрешено!... (Отговаря спокойно и отминава.)

4. НЕПОЗНАТ: Моля те, влез в колата да ми покажеш къде е училището.

ДЕТЕ: Не ми е разрешено! Много бързам!... (Отговаря спокойно и отминава.)

5. НЕПОЗНАТ: Да не си се загубил/а? Къде живееш?

ДЕТЕ: Извинете, но много бързам!... (Отговаря спокойно и отминава.)

11. Правилата на класа

Проведете ДИСКУСИЯ с класа относно правилата. Предлагаме ви модел, който може да приложите.

Първа част

Запишете на дъската всичко, което е забранено в училище:

32

Не говори в час!Не ставай без разрешение!Не тичай в коридора!Не крещи!Не прекъсвай!Не хвърляй предмети!Не хвърляй боклуци на пода!

Не обиждай!Не вземай чужди неща!Не драскай на чина!Не шушукай!Не закъснявай!Не удряй!Не се присмивай!

Попитайте децата за други забрани, но... спо-делете, че те са твърде много и сигурно вина-ги нещо ще сме забравили. Предложете им да

групирате забраните и да ги превърнете в пра-вила за добро поведение.

Пример

1. Бъди любезен с другите.

Това правило включва: изслушвай, изчаквай, благодари, извинявай се, помоли, искай разреше-ние, говори ясно и конкретно.

2. Пази собствеността на другите.

Това правило означава да вземаш чужди неща само с разрешение, да пазиш чуждите вещи, да връщаш взетите назаем предмети навреме и др.

3. Работи внимателно в клас.

Това правило значи да вдигаш ръка, когато искаш думата, да говориш тихо с другите, когато имаш въпрос, да изпълняваш всички поставени от учителя задачи и др.

Като следваща част на тази дискусия определете какво ще се случи, когато някой наруши прави-лата.

Например:

� изпраща се писмо до родителите ти,

� стоиш в ъгъла или прав до чина,

� дава ти се задача за междучасието,

� отиваш при директора.

Накрая обсъдете и награди за добро поведе-ние. Нека те бъдат идеални, като например: звезда на „Таблото на добротата“ или похвал-но писмо до родителите. Може да предложите символи за различни прояви на добро пове-

дение, които да надарите с позитивност: лъв, мече, пума, орел, гълъб, делфин и др. Нека децата да се конкурират кой ще събере пове-че символи в колекцията си от лични награди и постижения.


АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯТема 5

I I р а з д е л

АЗ И СВЕТЪТ НА ВЪЗРАСТНИТЕ


� Описва професии, длъжности и отношенията между тях.

� Разбира ролята на съвременния пазар и значението на парите.

� Може да разпределя семейни доходи и да планира личен бюджет.


� Децата получават актуални знания за труда на възрастните и за професиите, чрез които те се реализират.

� Знаят, че професията е свързана с много отговорности и изисква специални знания и умения, които се овладяват чрез обучение в различни образователни институции.

� Разглеждат професията като възможност да покажеш на какво си способен, но и съзнават рисковете и специалните умения, които трябва да се овладеят.

� Ценят парите, които печелят техните родители, и намират възможности за разумно харчене на семейния бюджет.

� Уважават труда на другите и предлагат възможности за почивка на своите родители, които се трудят, за да може те да учат и да имат щастливо детство и добро бъдеще.

Споделете с учениците целите на занятието, защото това дава ефективни резултати, един от които е повишаване на техните постижения. Съобщете Големите въпроси, които предстоят за обсъждане, за да осигурите по-голяма гъв-кавост в преподаването и да сте в синхрон с потребностите на учениците. Установено е, че концентрирането само в тесен кръг от теми може да накара децата да пренебрегнат зна-чими аспекти на темата или да обезценят учас-тието си, ако темите, които предлагате, не са им интересни.

Кои са възрастните?

Значимите възрастни за децата са техните ро-дители, учителите от тяхното училище, бабите и дядовците им, лекарите, които ги лекуват, съседите, роднините, приятелските семейства, родителите на техните приятели.

Последствия за педагогическата практика: В повечето примери, които ще използвате в работата си, включвайте точно тези групи от хора, защото децата могат да правят допуска-ния и да се насочват към осмисляния чрез тези наблюдаеми от тях групи.


34

Как се подготвят за работа и какво работят възрастните?

Децата трябва да разберат, че всяко човешко същество се подготвя за живота в обществото от най-ранна възраст, като посещава различни училища, университети и курсове, т.е. учи се през целия си живот. Така е било и с техните познати и непознати възрастни. Така ще бъде и с тях. Образованието е сериозно занимание, защото освен знания то позволява на всеки да усвои определена професия и да е отговорен за своите действия и поведение. Професио-налните умения се удостоверяват с различни дипломи. Дипломите са много важни, защото

разрешават само на хората, които имат опре-делено ниво на знания и умения, да упражня-ват определена професия.

Последствия за педагогическата практика: Децата трябва да се насърчат към получаване на информация от разговори със свои позна-ти, която да съберат и подредят. Покажете им как да подреждат информацията и да оценяват нейното значение. Стимулирайте ги да проек-тират собственото си образователно и профе-сионално развитие.

Кои са партньорите на възрастните?

Възрастните хора, освен че се грижат и об-щуват с децата си, са в партньорство с много други хора и организации, когато са на работа и в свободното си време. В някои ситуации те са лидери и вземат решения, в други изпъл-няват заповеди, а в трети са в равностойни позиции на колеги или приятели. Всички въз-растни спазват правила на поведение, които са свързани с изпълняването на определени делови задачи. Ако се нарушават правилата, възникват много проблеми за всички. Този,

който нарушава правилата, бива наказван или отблъскван от другите.

Последствия за педагогическата практика: Карайте учениците да изпълняват различни роли. Да правят симулации, в които да изпъл-няват различни правила. Осигурявайте на де-цата насоки за тяхното поведение в групови дейности, за да се научат на отговорно поведе-ние.

Как възрастните харчат парите си?

Възрастните получават пари за своя труд за раз-лика от децата. Някои хора получават високи доходи, но други не са толкова добре платени. Младите хора обикновено получават по- ниско възнаграждение, но с течение на времето се очаква заплатите им да стават по-високи.

Всеки възрастен спестява част от парите си, а с друга част заплаща личните си разходи или тези на семейството за вода, отопление, теле-фон. Някои плащат още за интернет и кабелна телевизия, пътуване в градския транспорт или гориво за колата. Трябва да останат пари и за храна, кино, книги, дрехи, подаръци и др.

Всеки възрастен планира разходите си така, че парите да му стигат, т.е. създава свой бюджет, защото и най-добре платените хора може да фалират, ако не си правят сметка.

Последствия за педагогическата практика: Разработете дейности, които изискват под-робно планиране и организация. Групирайте ученици с различни умения за планиране и организация и ги стимулирайте да изработват различни модели на планиране. Карайте ги да обсъждат и намират добри решения за всички. Демонстрирайте предимствата на планирано-то харчене пред прахосническото или скъпер-ническото отношение към парите.

Тема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯ 35

Възрастните имат свои хобита и любими раз-влечения. Обичат да спортуват или да се раз-хождат. Някои обичат да прекарват времето с приятели, други – в градината или на почивка в планината или на море. Някои карат велоси-педи, други – мотори или коли. Някои подреж-дат и чистят дома си, други гледат телевизия или ходят на кино, сладкарница или ресторант. Трети възрастни спортуват или ходят на гости. Всички тези дейности са важни, защото така го-лемите хора възстановяват силите си.

Последствия за педагогическата практика: Стимулирайте учениците към нови идеи за свободното време на родителите им и другите възрастни, които имат проблеми с възстановя-ването на силите. Груповата дискусия тук е осо-бено полезна, защото от социалната психоло-гия е установено, че обсъждането на различни варианти води до по-активно реално поведе-ние. Децата с голяма вероятност ще започнат да мислят по тези проблеми и като резултат ще мо-гат да дадат интересни идеи на родителите си.

Какви са проблемите на възрастните?

Какво правят възрастните в свободното си време?

Възрастните преодоляват и много трудности, справят се с различни житейски ситуации, ре-шават проблеми, които възникват неочаквано за тях самите, но винаги се стремят да правят света, в който живеем, по-добър. Понякога те са изправени пред труден избор: да се премес-тят в друг град, да напуснат работа или да си търсят нова работа, когато ги уволнят. Хората със самостоятелен бизнес понякога са прину-дени да сменят бизнеса, с който се занимават, ако вече не носи печалба, или искат да се зани-мават с нещо друго, по-интересно. Възрастните се справят с тези ситуации, като се стремят да

намерят добри решения. Те търсят подкрепа-та на други хора или обществени институции. Понякога усвояват нова професия и намират нови решения за себе си. Всяка трудна ситуа-ция те осмислят като предизвикателство към себе си, а не като повод за отчаяние.

Последствия за педагогическата практика: Карайте учениците да дебатират по различни проблемни ситуации, да обсъждат аргументи „за“ или „против“ определено решение. Насър-чавайте ги да търсят алтернативи и да се отна-сят оптимистично към новите решения.


Децата от началната училищна възраст мно-го често нямат реална и подробна представа точно в какво се състои трудът на родителите им на работното място, нито пък са наясно със съвременните проблеми на трудовата заетост в глобален мащаб. Макар да не са в състояние да осмислят задълбочено подобна информация, една обща представа за сферите, в които рабо-тят възрастните, ще им помогне да станат съп-

ричастни към проблемите на своите родители. На учителите, които предпочитат информа-ционните подходи, предлагаме данни от Еврос-тат – Статистическата служба към Европейската комисия, въз основа на които могат да израбо-тят онагледена презентация за децата на тема „Къде работят възрастните“.

36

5

4

3

2

1

0

1964 г. 1969 г. 1974 г. 1979 г. 1984 г. 1989 г. 1994 г. 1999 г. 2004 г.

%

1,6 1,8 2,0 2,2 2,6

3,1 3,5 3,4

4,0

Веднага след Втората световна война (преди около 60 години), когато всичко в Европа е било разрушено и е трябвало да се започне нов живот, голяма част от хората били принудени да работят в земеделието и в производството. Около 20 % от хората били заети със земеделие и животновъдство, а 40 % работели в произ-водството на земеделски машини, автомобили, домакински уреди, мебели, облекла, обувки и много други.

Днес много малко хора – само около 5 %, ра-ботят в земеделието, защото човешкият труд е заменен от машини. Броят на заетите в про-изводството също е намалял до 25 %. Сега хо-рата работят най-много в областта на услугите. Почти 2/3 от всички европейци имат професии в тази област – лекари, учители, юристи, чи-новници, икономисти, компютърни специали-сти, хотелиери, ресторантьори, транспортни специалисти, търговци, актьори, фризьори, козметици и много други.

Какво се случва, когато възрастните загубят своята работа?

Това се случва по различни причини и тогава възрастните отиват в бюрата по труда, къде-то им предлагат работни места. Тези работни места понякога не са най-добрите, защото не

отговарят на възможностите на възрастните, но те ги приемат временно, докато си намерят по-подходяща работа.

Колко години работят възрастните?

В Европа се очаква към 2025 г. хората над 80-годишна възраст да достигнат 6,3 % от населе-нието. Пенсионерите стават все повече, а рабо-тещите – все по-малко.

Как може да се реши този проблем?

� Хората да се пенсионират по-късно, т.е. да работят повече години.

� Да се повишава квалификацията на всички.

� Да се раждат повече деца.

Процент от населението в ЕС на възраст над 80 години

100

80

60

40

20

0

1998 г. 2006 г. 1998 г. 2006 г. 1998 г. 2006 г.

%

64,7 68,6

27,5 25,0

7,6 6,4

Процент на заетост на работната сила в земеделието, промишлеността и услугите (1998–2006)

Легенда:

Услуги

Промишленост

Земеделие


Изследване на „Евробарометър“, публикувано през ноември 2006 г., показва, че 64 % от евро-пейското население се занимава с някакъв тип физическа дейност поне веднъж месечно. На-чело в тази класация са финландците, където 83 % от анкетираните отговарят, че се разтовар-ват физически чрез развлекателни дейности,

спортуване или игри. Следват ги холандците, а след тях са литовците. Най-малко спортуват в Португалия, Румъния и Малта. В България само около 36 % споделят, че полагат някак-ви по-системни физически усилия. Във всички държави мъжете спортуват повече от жените, а младите са по-активни от възрастните.

Здраве, живот и работа на възрастните?


Уроците по гражданско образование трябва да вдъхновяват учениците и да ги стимулират към реално поведение. Много въпроси по темите от гражданското образование нямат прости отго-вори, но това не бива да обезкуражава добрия учител. Знаем, че по-лесно е да научим деца-

та на „седемте правила за добро поведение“ или какви определения има за демокрацията и свободата, но далеч по-трудно и по-важно е да им вдъхнем уважение към другите, любов към свободата на избора и желание за активно участие в демократичния живот.

1. Коя професия да изберем за себе си?

Първо разкажете на учениците вдъхновява-ща, интересна и значима история от живота на възрастните. Нека тя съдържа различни поведения и решения, които се налага да взе-мат възрастните на работното си място. Децата

ще разберат, че професиите изискват избор на поведение, което може да донесе рискове, но възрастните ги поемат и продължават напред. Ето пример за такава история.

Денят на един ветеринарен лекар

Една пролетна сутрин, както обикновено, ветеринарната лекарка Красимира Радева отиде на работа. В чакалнята на клиниката вече бяха дошли стопаните на две кученца – болонка и кокер шпаньол, момиченце с малко коте и възрастна дама с голямо старо куче. Всички любезно ù казаха: „Добро утро, Краси!“, а малките кучен-ца дори заподскачаха и завъртяха опашки. Красимира познаваше пациентите си. Тя знаеше, че малките кучета са за поредна имунизация, котето беше с алергия, коя-то тя лекуваше, а старата дама идваше редовно с остарелия си домашен любимец, който изглеждаше много умърлушен. „Сигурно от годините“ – помисли си лекарката и като облече бялата престилка, покани първия пациент за деня в кабинета.

Стопанинът с кокер шпаньола влезе и затвори вратата след себе си. Докато приготвяше ампули за имунизацията, от чакалнята се чу дрезгаво джавкане и пос-ле страхотен шум: кучешки лай, мяукане, писъци на хора и пронизващото: „Помощ! Помощ!“. Красимира отвори вратата и видя ужасяваща картина. Огромен пес беше захапал малката болонка за врата и я мяташе в различни посоки, тя гледаше от-

38

чаяно, а всички останали крещяха! За миг лекарката се изплаши, вцепени се и сякаш не знаеше какво да прави. После бързо се върна в кабинета и след секунди излезе със спринцовка в ръка. Насочи се право към огромния уличен пес. Докато го инжектираше обаче, от болка песът пусна малкото кученце и захапа с острите си зъби ръката ù. После изскочи навън, но след няколко крачки падна, повален от лекарството.

Как този огромен лош пес беше попаднал в чакалнята на лечебницата?

Едно момиче се съжалило над него на пътя, примамило го с кроасан и го довело за преглед и имунизация. Искало да го задържи в дома си и да се грижи за него като за до-машен любимец. Не знаело, че кучето има лош нрав и е болно от бяс. Лекарката дълго лекува раните си и се наложи да изтърпи едномесечно лечение срещу бяс. Любовта към животните обаче остана и сякаш стана още по-силна.

Днес големият пес живее в двора на младото момиче, има си своя кучешка колиба, здрав и жизнерадостен е и не хапе, както правеше, когато беше бездомен. Ходи редов-но на каишка в лечебницата и чака спокойно реда си в чакалнята.

Сред като разкажете историята, може да направите пауза и да провокирате и децата да разкажат проблемни истории, които знаят от родители или друг източник. Изслушването на една или две истории естествено поражда

лична ангажираност и вече има достатъчно поводи да преминете към дискусия с целия клас за естеството на работата на възрастните и проблемите, която я съпътстват.


1. Необходими ли са специални знания, за да се упражнява една професия?

2. Какви специални знания са усвоили вашите родители, за да упражняват своята про-фесия?

3. Какви проблеми да очакваме, когато упраж няваме своята професия?

� Ако сте шофьор?

� Ако сте балерина?

� Ако сте полицай?

� Ако сте учител?

� Ако сте планински спасител?

� Ако сте собственик на ресторант?

� Ако сте продавач в магазин?

� Ако имате строителна фирма?

В тази дискусия трябва да търсите не само фак-тите, но и решенията на проблемите. Опитвай-те се да накарате учениците да използват кон-кретните проблеми и като обсъждат различни идеи, да избягват непродуктивните разсъжде-ния.


Въпроси и задачи

1. Избройте професии, които ни-кога не бихте избрали, защото са много опасни.

2. Разкажете за опасните неща в тези професии.

3. Избройте няколко професии, които са опасни, но ви се иска да ги изберете.

4. Разкажете какво ви привлича в тези професии.

2. Трудните професии и какви хора ги избират

Заслужава ли си заради трудностите да не се избират някои професии? Отговорът на този и подобни въпроси ще засили мотивацията за справяне с трудностите. Може да форми-рате няколко дискусионни групи, които да

обсъдят важните въпроси по тази тема. За да подпомогнете работата на учениците, им под-гответе предварително работен лист с няколко задачи. Може да използвате Работен лист № 3.

В края на дискусията децата може да излъчат говорител, който да докладва заключенията на групата. При анализа на всеки от компо-нентите на работния лист ги насочвайте към реалността, в която обществото се нуждае от

всички професии. Хората, които се решават да ги упражняват, са изключителни и заслужават уважение. Може да дадете примери, които са вдъхновяващи.

3. Как моите родители са направили избор на професия?

Предлагаме ви интересна задача за инди-видуално проучване. Децата трябва да проследят образователното и професионално-то развитие на своите родители, като разгова-

рят с тях и запишат получената при интервюто информация. Може да ги подпомогнете, като им дадете да попълнят лист, изготвен от вас.

1. Избройте професии, които никога не бихте избрали, защото са много опасни.




РАБОТЕН ЛИСТ № 3Трудните професии и какви хора ги избиратТема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯ

40

Примерно съдържание на лист за интервю с родителите

Име на родителя: .......................................................

Роден през: 1975 г.

Период Училище Диплома

1981–1985 Основно училище „Св.св. Ки-рил и Методий“, гр. Кърджали

Начално образование

1986–1990 Основно училище „Св.св. Ки-рил и Методий“, гр. Кърджали

Основно образование

1990–1994 Техникум по машиностроене, гр. Пловдив

Средно образование

1995–2000 Технически университет, гр. София

Висше образование – инженер

1998–2000 Институт по машиностроене Диплома по мениджмънт

2000–2003 Министерство на икономиката – експерт

Диплома по икономика на малки предприятия

2003–2010 Министерство на икономиката – главен експерт

Диплома за международен оценител на проекти

При проверката на индивидуалната работа може да изберете анкетите на няколко ученици и да обобщите ин-формацията.


1. Колко години са учили вашите родители?

2. В колко и различни образователни институции?

3. Кои са били любимите им учители?

4. Къде са получили професионалната си подготовка?

5. Коя професия е основна за родителите ви?

6. Какви допълнителни професии са получили?

7. Продължават ли да учат родителите ви днес?


4. Всекидневието на родителите – как да им помогнем да живеят по-здравословно

Накарайте учениците да проведат разговор с родителите си относно това, което са прави-ли в продължение на един ден. Нека им обяс-нят, че това е научно изследване за тяхната физическа активност и ще им помогне да раз-

берат дали живеят здравословно. Предложе-те на децата анкетен лист, в които да запишат кратки отговори от родителите си за отделните часове/периоди от деня. Може да използвате и готовата форма Анкетен лист.

1. Какви са основните прилики и разлики меж-ду родителите и бабите и дядовците?

2. С времето намаляват ли, или се увелича-ват дейностите, с които се занимават хората?

3. Повече или по-малко са местата, които посещават с напредването на възраст-та?

4. Увеличават ли се, или намаляват парт-ньорите с напредването на възрастта?

5. Какви предложения ще направите на ро-дителите си за по-здравословен начин на живот?

Същите въпроси може да поставят чрез анкетния лист и на баба и дядо и после да се дискутират разликите.

АНКЕТЕН ЛИСТ

Час от деня Мама / баба Татко / дядо

7–8 часа

Какво Какво

С кого С кого

Къде Къде

8–9 часа



Къде Къде

9–12 часа



Къде Къде

12–13 часа



Къде Къде

13–14 часа



Къде Къде

14–18 часа



Къде Къде

18–19 часа



Къде Къде

19–20 часа



Къде Къде

Тема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯИнтервю за физическата активност

Въпроси за обсъждане

1. Колко часа от деня родители-те ви са физически активни – ходят пеша, тичат, спорту-ват?

2. Посещават ли различни мес-та?

3. С колко хора се срещат?

4. Колко часа разговарят или пи-шат, или правят нещо друго?

5. Какви са приликите и разлики-те между родителите ви?

6. Водят ли родителите ви здра-вословен начин на живот?

42

5. Семеен бюджет, или как възрастните харчат парите си

Подготовка и провеждане на детско парти за рожден ден

Как да го направим забавно, но и умно?

Предложете на децата да „пазарувате“ заедно за детски рожден ден. Както всяко друго съ-битие, така и рожденият ден се нуждае от фи-нансиране, от купуване на всички необходими неща и от онези специални неща, които не са между необходимите, но ще го превърнат в ис-тински празник.За да настроите децата в определена посока, разкажете история за празнуването на рожден

ден във вашето детство. Нека тя да е интересна и да ги насочи към същината на празника – ве-селието, което идва заради игрите, интересният подарък за рожденика и празничното угоще-ние. Когато един от тези елементи липсва или не е организиран добре, рожденият ден не се получава. Ето една история, която може да раз-кажете:

Моят първи рожден ден със съучениците

За първи път моята майка ми разреши да поканя съучениците си на рожден ден вкъщи, когато бях в четвърти клас. Вълнението ми беше голямо и започнах трес -каво да се готвя. С най-добрата ми приятелка изработихме украса за хола, в който мама разреши да посрещна гостите си. Цял ден изрязвахме хартии и направихме гир-лянди за прозорците. Холът стана неузнаваемо красив. Мама приготви голяма тор-та, много сладкиши и сандвичи. Купихме лимонада и оранжада. Някога в сладкарници-ти нямаше хубави торти и разнообразни безалкохолни напитки.

Подредихме масата. Планирахме кой къде ще седне и сложихме листчета с имената на столовете. Имаше дори свещички за тортата. Аз си облякох красивата червена рокля, която наскоро ми бяха купили, и зачаках гостите. Започнаха да идват и стана весело. Играхме на гоненица, на влакче, на криеница... Лудувахме, всички похапваха и бяха много щастливи.

Дойде времето за тортата и майка ми я внесе. Духнах свещичките, а децата ръко-пляскаха. Наум си пожелах винаги да бъда толкова щастлива. Мама разряза тор-тата и започна да раздава парчета на всеки от гостите. Всички казаха, че е много вкусна. Един от съучениците ми го нямаше и докато децата преглъщаха тортата, някой съобщи, че той в момента купува подаръка и трябва всеки момент да го донесе. Съвсем бях забравила за подаръка, но като разбрах, че той избира нещо за мен, се раз-вълнувах. След малко пуснахме музика на грамофон и започнаха танците. Веселието продължаваше.

Скоро дойде съученикът ми с подаръка. Голям пакет, обвит в празнична хартия. Започнах да го отварям пред погледите на всички. Една хартия, още една и още, и още, и още, и още... Сигурно десет минути отварях, разопаковах и трупах хартии. Накрая достигнах до едно малко бяло копче за мъжка риза. Погледнах изненада-на и много разочарована. Спомням си, че очите ми се напълниха със сълзи, бузите ми почервеняха, а сърцето ми биеше учестено. Малко преди да се разплача с глас, съученикът ми каза: „Внимание! Ето го истинският подарък!“– и ми показа една чу-десна дървена кутия за моливи. Започнах да се смея през сълзи, всички се смееха и отново стана чудесно.


Въпроси за беседа с учениците

� Кои са важните неща за един детски рожден ден?

� Как се празнува рожден ден днес?

� Колко пари според вас струва вашият рожден ден на родителите ви?

Разделете класа на няколко екипа. Някои деца може да работят по двойки. Предложете им да планират покупки за един забавен рожден ден за девет гости. Задачата е да има всичко необ-ходимо и забавлението да е гарантирано.

Помогнете на децата, като им предложите спи-сък с различни артикули за детски рожден ден, измежду които да избират. Така ще обясните и какво представлява бюджетът за събитие, кое-то организират възрастните.

Предложете като приходи от родителите и ка-сичката със собствени спестявания сумата от 75 лв. Нека в групова работа децата да изберат артикули за рожден ден в рамките на тези 75 лв. за десет деца, от които девет гости плюс рожденика. Стимулирайте ги да спестят от па-рите. Определете срок за приключване на по-купките и докладване пред целия клас.

Може да използвате Работен лист № 4.

Дейност за групова работа

Въпроси за анализ

1. Трудна ли беше зада-чата?

2. Какво предпочетохте да изберете?

3. Полезно ли беше пла-нирането на разходи-те?

6. Как да харчим разумно джобните си пари?

Предлагаме ви дейност, предназначена за ин-дивидуална работа, която ще помогне на децата да планират собствен бюджет и да хар-чат разумно джобните си пари. Задачата е да

планират разходи за закуската си в училище за един месец. Предложете им схема на бюджет, в който да имат възможности за избор.

Приходиот татко и мама – 50 лв.

от собствени спестявания – 25 лв.

Разходи Артикули Цена за 1 бр. Разходи за 10 деца

Торта35 лв.25 лв.15 лв.

Покани за рожден ден 1 лв.50 ст.

Салфетки 2 лв.1 лв.

Сандвичи3 лв.2 лв. 1 лв.

Шоколадови бонбони 10 лв.6 лв.

Сладкиши 10 лв.8 лв.

Пица 3 лв.

Газирани напитки 2 лв. / бутилка

Натурален сок 3 лв. / кутия

Детско шампанско 3 лв. / бутилка

Минерална вода 1 лв. / бутилка

Карнавални шапки 1 лв.

Свирки за рожден ден 50 ст.

РАБОТЕН ЛИСТ № 4Тема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯБюджет за детски рожден ден

44

Първа задача

Децата трябва да направят спестявания, като повишат дела на здравословната храна. За целта трябва да съставят менюта за закус-ка, купена в училище или донесена от вкъщи, да ги разположат в схемата на бюджета и да изчислят раз-хода за всеки ден и за це-лия месец.

Може да използвате Рабо-тен лист № 5.

Бюджет за закуска в училище

РАБОТЕН ЛИСТ № 5Тема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯ

Ден Приходи Закуска в училище Разходи Закуска

от вкъщи Разходи

1 2 лв./ден

2 2 лв./ден

3 2 лв./ден

4 2 лв./ден

5 2 лв./ден

6 2 лв./ден

7 2 лв./ден

8 2 лв./ден

9 2 лв./ден

10 2 лв./ден

11 2 лв./ден

12 2 лв./ден

13 2 лв./ден

14 2 лв./ден

15 2 лв./ден

16 2 /

Предполагаме, че и при вашите изчисления разликата в цената между училищната храна и домашното меню ще се получи около 0,60 лв.

на ден. За 20 дни това са 12 лв. За осем месеца, колкото продължава учебната година, спестя-ванията стават 96 лв.

Децата трябва да решат какво могат да си купят със спестените пари. Предложете им списък от различни стоки, от който могат да си изберат. Нека всеки работи самостоятелно, защото де-цата имат различни индивидуални желания.

Така ще засилите стремежа им да спестяват, за да могат да осъществят личните си проекти. Това ще стимулира всички независимо от труд-ностите, които ще са изпитали при съставянето на бюджета.

Втора задача

Предложете на децата да допълнят списъка съ-образно своите желания. Обсъдете покупките и ползите, които ще гарантират за себе си и за другите. Нека споделят проекта си за спестява-ния с родителите си и да се опитат да получат

тяхното съдействие. Ако всички родители са вече част от проекта, може да го превърнете в проект за здравословно хранене на класа и разумно харчене. Въодушевлението и ефекти-те са гарантирани.

Списание – 5 лв.

Книга – 10 лв.

Игра – 10 лв.

Играчка – 20 лв.

1 час на ледената пързалка – 5 лв.

Кънки – 80 лв.

Ролери – 50 лв.

Велосипед – 96 лв.

Яке – 35 лв.

Панталон – 25 лв.

Рокля – 35 лв.

Шапка – 10 лв.

Футболна топка – 20 лв.

Баскетболна топка – 20 лв.

Ботуши – 30 лв.

Маратонки – 30 лв.

Храна за домашния любимец – 15 лв.

Друго


АЗ ИМАМ ИДЕЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

Тема 6


� Описва професии, длъжности и отношенията между тях.

� Разбира ролята на съвременния пазар и значението на парите.


� Децата знаят възможностите за образование, които имат в България и ЕС.

� Разбират, че по-високото образование им дава повече шансове за упражняване на добра професия.

� Могат да предвиждат своето развитие въз основа на реалистични прогнози на собствените си желания и мечти.

� Възприемат като своя кауза идеята за учене през целия живот.


Образованието на възрастните

� Може да разкажете на децата за своите меч-ти и за онова, което се е случило в действи-телност. Родителите много често мечтаят децата им да продължат по пътя на някои хора от техния род, които са имали добри професии. Може ли нещо да се обърка, ако винаги следваме пътя на родителите си? Какви са мечтите на децата? Разговаряйте с тях, като ги поощрявате да бъдат откровени и да дадат простор на въображението си.

� Когато хората искат да овладеят някаква професия, те отиват да учат в специални училища.

� Девизът на новото време е „Обучение през целия живот“ и затова хората в Европа учат не само в училище, но и в университетите, където получават много знания и умения за определена професия.

� Днес е много важно всички да могат да ра-ботят с компютри и с информационни тех-нологии, защото това означава, че могат

да имат бърз и лесен достъп до училищата, фирмите, предприятията и домовете на хо-рата.

В Европейския съюз през 2006 г. са се учили около 10 % от хората на възраст между 25 и 64 години. Днес повечето млади хора в ЕС имат средно или по-високо образование. По-добро-то образование означава по-добри възмож-ности за работа. Социологическите изследва-ния показват, че ако имате университетско об-разование, рискът от безработица е два пъти по-малък, отколкото ако сте само с начално или основно образование.


10

8

6

4

2

0

Основно образование Средно образование Висше образование

%

10,3

7,3

4,1

Източници: Евростат, национални отчети, средни годишни стойности

Процент на безработицата в ЕС по нива на образование

46

Какво се учи в ЕС?

Днес не само мъжете, но и жените завършват висше образование. Повечето мъже избират да учат точни науки, математика и информати-ка, инженерство, строителство и всичко, свър-зано с промишлеността и енергетиката.

Жените обикновено избират специалности, свързани със социалните науки, образова-нието, културата, медицината, правото или из-куството.


1. Да направим прогноза на образователното си развитие

Образование през целия живот? Какво се случ-ва с другите? Илюстрирайте пред учениците с диаграма обичайното образователно и про-фесионално развитие на всеки. Стимулирайте ги да направят прогноза и за своето развитие.

Нека планират или помечтаят. Може да офор-мите писма от направените прогнози и да обе-щаете на учениците си, че ще им ги изпратите след 25 години. Със сигурност ще им бъде инте-ресно да прочетат тези писма, когато порас нат.

100

90

80

70

60

50

40

30

20

10

0Социални науки и изкуства Право Точни науки, математика

и информатикаИнженерство, производство

и строителство

1000

114 525 73 383 207 509 329 439255 962 110 756 137 034 101 815

Източници: Евростат, национални отчети, средни годишни стойности.

Завършили висше образование, по пол и специалност, през 2004 г.

Тема 6. АЗ ИМАМ ИДЕЯ ЗА БЪДЕЩЕТО 47

2. Професии, които правят хората известни и любими? Да опитаме и ние!

„Телевизионно студио“

Много деца мечтаят да станат популярни като някои свои любими певци, модели, актьори, те-левизионни водещи. Нека опитат да направят „телевизионно предаване“ с продължителност

5–6 минути. Фокусът на вашата работа ще бъде подготовката за „излъчването“ на предаването. Така децата ще разберат колко труд на различ-ни хора стои зад една „звездна“ изява.

� Коя част ви беше по-интересна: подготов-ката за предаването или самото преда-ване? (Така ще подчертаете значението на цялостния процес и колко важно е всичко да бъде добре обмислено, планирано, ре-петирано и осъществено.)

� Бихте ли сменили ролите, които изпълня-вахте? (Така ще покажете на децата, че в процеса на работа могат да откриват нови възможности пред себе си, да ги оценяват на основата на опита и да променят избора си.)

След представянето може да обсъдите въпроси като:

„Забавни новини по нашата телевизия“

Учениците се разделят на телевизионни екипи. Всеки екип се състои от сценарист, режисьор, оператор, стилист, двама водещи на нови-ните и синоптик. Оставете една група деца да наблюдава подготовката на екипите и по време на излъчването да играе ролята на „зри-тели“, които с гласуване или с обсъждане ще решат кой екип е бил най-забавен. Така драма-

тизацията ще се превърне и във весела игра.

Дайте възможност на децата сами да разпре-делят ролите, които ще изпълняват. Само в краен случай ги насочвайте към определен от вас избор. Ако имат затруднения, по-добре из-ползвайте лотариен принцип. Така ще имате и повече възможности за анализ.

Детска градина

Висше учебно заведение

Средно училище

Основно училище

Начално училище

48

Сценарист

Дайте на децата готови материали, в които те ще попълнят само празните места. Така нови-ните ще се различават и ще проличи колко е важна ролята на сценариста. Не прекалявайте с броя на новините – най-много три-четири, но с различен емоционален заряд; например една информационна, една тревожна и една радостна новина.

Режисьор

Той определя реда на четенето на новините и как да бъде подредено импровизираното с училищни мебели студио. Стимулирайте режи-сьорите да измислят забавни подходи при че-тенето, като например водещите да се усмих-ват често, да подскачат, да се крият или да си подхвърлят нещо. Напомняйте, че зрителите трябва да се забавляват.

Оператор

На оператора осигурете фотоапарат (може и мобилен телефон с камера). Той снима по време на подготовката и на излъчването. По-сле разгледайте снимките, които е направил, и съставете разкази за всички идеи по време на подготовката, за интересните моменти и за трудностите. Може би някои снимки ще бъдат много забавни. Може да изготвите табло с кад-ри от предаването, което ще зарадва децата, родителите и всички в училище.

Стилист

Има за задача да определи с какво да бъдат облечени водещите и да нарисува лицата им. Това все пак са забавни новини.

Водещи

Репетират и четат новините.

Синоптик

Репетира и чете прогнозата за времето.

Необходими материали

Новини за сценаристите, бои за лицата за водещите, смешни дрехи за обличане на водещите (шалове, шапки, очила), карта на България за синоптика, Работен лист № 6.


Новина № 1

Днес на посещение в нашето училище пристигна делегация от

.

Директорът на училището ги посрещна с .

Покани ги в своя кабинет и там ги почерпи с .

После разгледаха .

и .

Останаха много доволни и подариха на училището .

Новина № 2

Вчера в нашето училище се състоя първенство по .

В него взеха участие учениците от .

По време на първенството възникна проблем с .

Учениците от единия отбор се разгневиха и .

Директорът на училището наказа виновните, като .

РАБОТЕН ЛИСТ № 6Тема 6. АЗ ИМАМ ИДЕЯ ЗА БЪДЕЩЕТОЗабавни новини по нашата телевизия

Примери за забавни новини

Написани са от дете, което помолихме да влезе в ролята на сценарист. То използва предложе-

ния от нас модел по доста оригинален начин.

Новина № 1

Днес на посещение в нашето училище пристигна делегация от готвачи, които са завършили курс по сладкарство.

Директорът на училището ги посрещна с облекло на майстор готвач – дълга бяла дреха и огромна бяла шапка.

Покани ги в своя кабинет и там ги почерпи със сладоледена торта и сироп за въз-палено гърло.

После разгледаха кухнята на училището и новите ни европейски тоалетни. Нали това е пътят на храната?

Останаха много доволни и подариха на училището огромна статуя от шоколад на братята Кирил и Методий. Ще ви уведомим, когато тя изчезне, защото забелязваме, че много деца я гледат с блясък в очите.

Новина № 2

Вчера в нашето училище се състоя първенство по шахмат.

В него взеха участие учениците от втори, трети и четвърти клас.

По време на първенството възникна проблем с изчезналите царе от шахматна-та дъска по време на кратката почивка.

Учениците от единия отбор се разгневиха и разместиха фигурите по всички табла.

Директорът на училището наказа виновните, като отмени турнира и разпоре-ди шахматистите да тренират цял месец ръгби.

Новина № 3

Ученичката Радина от 4.б клас представи училището ни на конкурса за най-ху-бава ученическа прическа, който се проведе в Брюксел.

Там тя представи своята прическа нула номер, т.е. тя беше без коса, но на че-репа си имаше надпис „Аз обичам да уча!“.

Всички бяха възхитени от нея и фризьора ù.

Наградата, която получи, е огромен шампоан за коса.

Когато се върна, тя подари своята награда на приюта за бездомни кучета. След няколко дни ще бъдем там, за да видим как блести козината на кучетата.

50

3. Опасни професии за смели хора, които стават герои

Предлагаме сюжет за драматизация, в която може да бъдат включени всички деца. Много

момчета искат да станат полицаи и затова тя е желана и интересна.

Полицаи и крадци

Първа част

Класната стая се превръща в супермаркет. Стоките са бонбони, разположени на всички чинове. Броят им е точно 50 или 30 (както решите), но е предварително определен и се знае от всички. Някои ученици са „клиенти“, които купуват бон-бони. Двама ще играят ролята на „крадци“ и ще скрият по един-два бонбона в джобовете си. „Клиентите“ знаят кои са „крадците“, но не ги издават, а дори им съ-действат.

На първите чинове на редиците са касите. Там седят „касиерки“, които броят бон-боните от децата и те наужким заплащат за тях. Пред касите стоят двама „поли-цаи“ и наблюдават касите и купувачите. Следят за крадци. Накрая „касиерките“ броят продадените бонбони и установяват, че два, три или четири бонбона липс-ват. „Полицаите“ трябва да арестуват и предадат на съда двама или повече запо-дозрени. Полицаите нямат право да претърсват „клиентите“.

Втора част

Заподозрените отиват на съд, но преди това си избират „адвокати“, които ще ги защитават. „Прокурорите“ и „полицаите“ обсъждат какви ще бъдат обвинения-та срещу заподозрените. Разиграва се съдебен процес, в който „съдът“ от трима ученици слуша, за да вземе решение кой е виновен и ще бъде изпратен в затвора, адвокатите защитават своите клиенти, а прокурорът отправя обвинение. Съдът взема решение. Накрая всички разбират истината за това, кой е извършил краж-бите и кой е осъден.

Подготовка за драматизацията

Клиенти: Пазаруват спокойно и всеки може да вземе по няколко бонбона в ръце. Може да ги накарате по време на пазаруването да си говорят, да си разменят бонбони, да ги изпускат на земята или да ги връщат отново на местата им, така че да объркат полицаите. Не съдейст-ват на полицаите и на прокурорите.

Три касиерки: Седят в профил към клиентите и може да бъдат призовани от адвокатите или от прокурора, ако са забелязали кой е откраднал бонбони.

Двама крадци: Изберете деца, които са най-малко подозрителни, защото така драматиза-цията ще бъде по-интересна. Подозренията винаги се насочват към най-буйните и недисци-плинирани деца, а много често те са несправедливо обвинявани.

Двама полицаи: Може да имат „полицейски“ палки и очила. Наблюдават внимателно клиентите.


Адвокати: Защитават всички обвинени. Някои не са извършили кражба, а други са извър-шили. Тъй като не може да се прецени колко заподозрени ще има, някои клиенти може да поемат ролята на адвокати.

Прокурор: Обърнат е с гръб към магазина, защото трябва да получи сведения от полицаите.

Трима съдии: Не трябва да виждат какво се случва в магазина и затова е добре да им завър-жете очите. Така ще приличат на богинята Темида.

Въпроси за обсъждане след драматизацията

1. Какви бяха трудностите в ролята на ка-сиерката, прокурора, адвокатите, поли-цаите?

2. Бихте ли сменили ролята си с някого, ако отново драматизираме случилото се?

3. Кои бяха приятните моменти?

4. Трудно ли се установява истината?

5. Имаше ли несправедливо осъдени?

6. Какво щеше да се случи, ако клиентите съдействаха? По-лесно ли щеше да се уста-нови кой е крадецът?

7. Защо повечето хора не съдействат на по-лицията за откриване на истината?

8. Какво бихте направили вие, ако забележи-те, че някой краде?

По време на обсъждането насочвайте децата към идеите, че всяка от тези роли е трудна и всеки, дори и най-добрият професионалист, може да бъде заблуден. Важно е да се търси истината и престъпленията да бъдат разкрива-

ни. Децата се стимулират да формират активно и непримиримо отношение към престъпното поведение. Поговорете за професиите в поли-цията и съдебната система.

52

АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН НА МОЯТА ДЪРЖАВАТема 7

АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН НА БЪЛГАРИЯ I I I р а з д е л


� Разпознава националните символи: герб, знаме, химн.

� Различава основните държавни институции: Народно събрание, правителство, президент.

� Познава и описва официалните празници в Република България.


� Учениците изграждат национална идентичност чрез познаването на символите на държавността на Република България.

� Знаят основни факти, свързани с гражданското общество и управлението на държавата.

� Формират чувство на уважение към националните символи и държавните институции.

� Изграждат на начално ниво активна гражданска позиция и заинтересованост към ефективното функциониране на институциите на гражданското общество.

Малките ученици от начална училищна възраст вече са на стадий от възрастовото и интелек-туалното си развитие, когато разбират, че иг-рите в които участват, се печелят само ако се спазват правилата. Те започват да обичат игри-те точно заради правилата, които създават ред и ясно и справедливо определят победителя. Ако ги включите в игри, в които да почувстват могъщото влияние на правилата, те ще разбе-рат, че могат да спечелят не само наужким, но и в реална ситуация, която е важна за тях.

Децата от тази възраст вече разбират, че и сами могат да определят правила на играта. За тях вече по-интересно от самата игра е да я комен-тират. Сигурно сте наблюдавали как момчетата оживено и с истински интерес обсъждат пра-вилата и тяхното спазване и нарушаване или защо някой е победил или загубил на футбол-ното игрище.

Учителят може да използва тези дискусии, за да насочи децата към формулиране на твърде-ния, важни за личните им граждански позиции. Спазването на правилата в реалния живот не е игра, но светът на възрастните е свят на дейст-вие в ситуации с множество правила и добрите играчи печелят точно защото ги спазват.

Колективните игри пък ще покажат на ученици-те, че може да се печели и когато си в добър от-бор, а с добрите отбори искат да играят всички.


Нашият отбор е нашата държава България и ние, нейните граждани, сме част от една общ-ност, която ако иска да бъде добър отбор, тряб-ва да спазва правила и да се конкурира честно с останалите държави.

Тема 7. АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН НА МОЯТА ДЪРЖАВА 53

а з д е л

Имаме вътрешни правила и те са записани в Конституцията и законите. Спазваме и прави-лата на Европейския съюз, чийто член сме, и така сме част от най-добрия отбор в света.

Нека учениците да разберат, че ако правилата не се спазват, се нарушава редът и животът ста-ва невъзможен. Това може да им демонстрира-те чрез игрите. Ако някой нарушава правилата на играта, то самата игра става невъзможна. Ако лъже, мами, отнема, напуска, когато му хрумне, всичко се разрушава и няма игра, а останалите са недоволни. Така е и с държавите – ако гражданите не участват в определянето на правилата и не следят за тяхното спазване, ако позволяват някои да играят нечестно, ще се разруши държавата, точно както се разру-шава играта.

Стимулирайте децата към това, да имат увере-ност в себе си и своя потенциал сами да опре-делят правилата на игрите, в които участват. Нека се убедят учениците, че правилата не са веднъж завинаги дадени и може да се проме-нят така, че да правят хората и живота по-до-бри. Играйте с тях игри, които те да измислят, коментират или критикуват. Това е добър и ефективен старт на активна гражданска пози-ция.

Учителят може да подпомогне децата да нав-лязат в света на символиката. Това е изключи-телно разнообразен свят, който определя по интересен и мистичен начин всички органи-зации – световноизвестни и тайни общества, религиозни и светски, в миналото и сега. Гер-

бове са имали крале, царе и ханове, славни ро-дове, градове и тайни организации. Днес гер-бове имат много организации – университети, спортни дружества, културни институти, мла-дежки и детски клубове. Лъвове, орли, мечки, змии, листа, звезди, луна и слънце – насочете децата към значенията и смисъла, който влага-ме в тях. Така ще се научат да разчитат тайния код на обществото, което уважава и почита смелите и почтените.

Знамена имат държави, армии, политически партии и съюзи, олимпийските игри и светов-ната организация ООН. Знамената на религи-озните организации се наричат хоругви.

Гербовете и знамената са в царството на цвето-вете и образите, които носят история, създават настояще и бъдеще.

Може да насочите децата към любимите им цветове, към онези, които се смятат за женски и мъжки – розовото и синьото, да направите преглед на легендарни футболни символи, на търговски и благотворителни организации.

В днешно време на мястото на герба се появя-ва логото, а на мястото на националния девиз – слоганът. В този дух всяко дете може да бъде поощрено да помисли за символика на класа, училището или за своя лична символика.

Учителят може да представи различни симво-ли, характерни за града, в който е училището – герб, стари знамена, носии, цветовете на фут-болния отбор. Така ще даде тласък на разгово-ра за важността на символиката.


� Десетте божи заповеди, които са едни от първите закони, са написани на две камен-ни плочи, наречени скрижали. Те се съхра-нявали в кивота и скинията, а след постро-яването на Соломоновия храм – в него. След превземането на Йерусалим от вави-лонския владетел Навуходоносор Втори, из-

вестен като Набуко от едноименната опера на Верди, кивотът със скрижалите изчезва. И до днес търсенето на кивота е невероятно предизвикателство.

� По време на Ренесанса великите италиан-ски художници изобразяват Десетте божи

54

заповеди като разтворена книга – символ на знанието. Денят на предаването на скри-жалите от Бог на Мойсей е най-големият празник на евреите и се казва Йом Кипур.

� Етимологията на думата конституция е от латински и означава поставяне в начално положение.

� Най-старата действаща конституционна уредба в света е на република Сан Марино от 1600 г. В Европа първите конституции са на Полша от 3 май 1791 г. и на Франция от 3 ноември 1791 г., веднага след Френската революция.

� Великобритания има т.нар. неписана кон-ституция. Там действат актове от древни времена, които се приемат за ненарушими, като: Великата харта на свободите от 1215 г., Уестминстърският статут от 1931 г., Законът за министрите на короната, традиционното право на обичаите и парламентарните съг-лашения.

� Първата американска конституция е тази на щата Кънектикът от 1775 г., на базата на хар-тата от закони, дадени на щата от английс-кия крал още през 1662 г. През 1787 г. във Филаделфия от Конституционен конвент е приета Конституцията на САЩ.

� Търновската конституция е първата кон-ституция на Княжество България и е приета

на 16 април 1879 г. В нея България е про-възгласена за конституционна монархия с парламентарно представителство. Днеш-ната конституция на България е приета от VII Велико Народно събрание на 12 юли 1991 г. и провъзгласява България за репу-блика с парламентарно управление и пре-зидент, избиран пряко от гражданите.

� Първото българско правителство е назна-чено от княз Александър I на 5 юли 1879 г. Министър-председателят Тодор Бурмов е представител на Консервативната партия, въпреки че изборите са спечелени от Либе-ралната партия. Това правителство учредя-ва много институции на новата държава – министерства, посолства, контролни орга-ни. Бързо пада от власт заради непопуляр-ни мерки, които е принудено да вземе, като например повишаването на митото на солта и спадането на курса на сребърната рубла. В първото правителство има само шестима министри.

� Европейската конституция е в процес на създаване и приемане. За нейното първо-начално написване е създаден Европейски конвент с председател Валери Жискар Д’ Ес-тен. Тя трябваше да се приеме на референ-думи от всички страни членки на Европей-ския съюз. Франция и Холандия я отхвърли-ха и затова приемането и беше отложено.

� Знамето е символ на властта и държавност-та. В Древен Египет знамето е с изобразен върху него кръст – знакът на бог Озирис.

� Червеното знаме, печално известно като комунистическо знаме, е било символ на Френското кралство.

� Индуското знаме „Кету“ символизира по-бедата на светлината над тъмнината, а в будиз ма знамето „Дхарма“ е символ на вър-ховната справедливост.

� За евреите знамето олицетворява избавле-ние, безопасност и вярност.

� В християнската религия знаме с кръст сим-волизира победата над греха.

Знамената


Цветовете и тяхната символика

Бял цвят: Символ на светлината, божественото и всичко духовно, т.е. близостта до Бога и съвършенството, чистотата, истината, непорочността.

Сакралното му значение го определя и като цвят на жертвеността – бил е предпочитан цвят за жертвените животни – агнета, овни, кози.

У скандинавските народи, в Китай, Индия, Древен Рим е възприеман като символ на смъртта.

Зелен цвят: Символизира пролетта, възраждането, жизнената сила, продородието. В Древен Египет символизира бог Озирис – новият живот след смъртта. В будизма е цветът на живота, а в Китай е символ на женското начало

и водата. Зеленият цвят е националният цвят на Ирландия и в келтските традиции

се свързва с блаженството. Присъства почти във всички знамена на държави, в които основна

религия е ислямът.

Червен цвят: В древността това е цветът на боговете на Слънцето, войната и властта. Цвят на любовния плам, страстта, сексуалността. В близкоизточната традиция дрехата с червен цвят е символ на висок

социален статус. В индуизма – активното начало, творческата енергия. В китайската традиция – жизненост, лято, щастие. В библейската традиция това е цветът на войната, бедствието, разру-

хата, но и на спасителната Христова жертва. Това е цветът на мъчени-ците, пострадали за Христовата вяра.

В суеверията червеното предпазва от зло.

Лъв: Лъвът е символ на защитата. Той е верният страж, който охранява вратите на градове, дворци, гробници, храмове в Древен Египет, Асирия, Вавилон, Китай.

В китайската и японската традиция олицетворява доброто начало.

При древните народи от Близкия изток, в гръцката митология, масонството и други тайни учения се свързва с храбростта, мъжеството, смелостта, победата и благородството.

В индуизма е едно от превъплъщенията на бог Вишну.

Като алхимичен знак той е символ на мъжкото начало.

В хералдиката е символ на непоколебимост, твърдост и благоразумие.

В библейските текстове е символ на силата, могъществото, върховната власт, но и на уединението, съзерцанието и отшелничеството.

Лъвове има в гербовете на много държави: България, Великобритания, Чехия, Холандия, Испания, Иран, Индия.

На лъва е наречена и българската парична единица.

56


1. Парламент и избори

Това е игра, при която децата влизат в ролята на „изби-ратели“ и „парламентаристи“. Работят по групи. „Изби-рателите“ произвеждат стоки и ги дават в държавната хазна. „Парламентаристите“ разпределят национал-ното богатство. След това се провеждат избори. Това, което се случва в играта, много прилича на всичко, което се случва в действителност. Някои деца ще усетят несправедливостта, а на други ще се наложи да вземат трудни решения. Всички ще разберат, че проблемите, които възникват в обществото, нямат едно-единствено правилно решение. Важно е да се търсят добрите реше-ния и да не се забравя, че демокрацията трябва да се за-щитава винаги.


� Домакинско алуминиево фо-лио за „производството“ на бонбони.

� Голяма плетена кошница

� Бонбони (поне 80 броя за клас от 25 деца)

Подготовка на играта

Втора група деца: Избиратели

Най-многобройната група. Тя произвежда сто-ки и услуги и гласува за народни представи-тели. Тази група също е разделена на няколко по-малки групи от по четири до шест деца. Две от групите произвеждат бонбони, две групи са пенсионери и една – безработни, т.е. последни-те три групи не работят.

Първа група деца: Парламент

Четири деца представляват различни партии в парламента. Нека измислят имена на парти-ите си, например: Партия на смелите, Партия на умните, Партия на благородните, Партия на справедливите или Партия на приятелството. Тези деца ще измислят правилата и начина, по които ще се разпределя богатството на класа.


1. Децата от двете групи, които произвеждат бонбони, се състезават. Всички произведе-ни бонбони ще бъдат събрани в Голямата кошница на класа. За всеки произведен бонбон ще има награда от истински бонбо-ни. Колко истински бонбони ще се получат, зависи от качеството и количеството на бонбоните. Това ще реши учителят. Той ку-пува произведените от децата бонбони и ги слага в кошницата. След това ги изважда и кошницата се напълва с истински бонбони, които се представят за богатството на класа, спечелено с усилията на всички и най-вече на производителите.

2. Групите на пенсионерите и безработните наблюдават производството на бонбони.

3. Парламентаристите ще решат как да раз-пределят истинските бонбони между деца-та. Те знаят, че това е много важно, защото след това децата от групата на избиратели-те ще гласуват за кого да дадат най-много гласове. Трябва да се стремят да са спра-ведливи, но и да се постараят да спечелят повече гласове в предстоящите избори. Всеки от парламентаристите решава сам на кого колко бонбона от Голямата кошница да даде. Парламентаристите имат няколко важ ни задачи:


При анализа насочете децата към това, колко е трудно да се постигне справедливост за всич-ки. Коментирайте приноса на всеки към създа-ването на общото богатство. Не забравяйте да

обособите пенсионерите и безработните като различни социални групи. Коментирайте без-работицата и опасностите от нея за хората и за обществото.

� трябва да решат колко бонбона ще да-дат на групата, спечелила най-много бонбони, колко – на втората по печалба група, колко – на пенсионерите, и кол-ко – на безработните;

� трябва да отделят бонбони и за каса-та на класа, които ще бъдат давани на бол ни деца;

� трябва да оставят бонбони и за себе си и другите парламентаристи; необходи-

мо е да предвидят бонбони и за учили-щето, за учителя и да оставят резерв за гости на класа.

4. След като всеки от парламентаристите направи своите предложения, децата влизат в режим на гласуване. Те пускат листче с името на парламентариста, кого-то одобряват най-много, в изпразнената Голяма кошница на класа. Броят се гласо-вете и се съставя парламент.

Въпроси към избирателите

1. За кого гласувахте и с какво ви допадна той?

2. Това ли беше най-справедливият начин за разпределение?

3. Необходимо ли е гласуването за добър парламентарист?

Въпроси към парламентаристите

1. Кое беше хубаво в ролята на парламентарист?

2. Какво ви затрудни при вземането на решение?

3. Бихте ли се кандидатирали за парламента?

Чрез тази игра ще провокирате децата да да-ват идеи за управлението. Колкото по-смешни и по-интересни са предложенията им, толкова повече ги поощрявайте. Играта развива въ-ображението, но и подпомага раждането на новото мислене по проблеми на обществото. Децата ще разберат, че организацията на об-ществения живот изисква специални умения. Това ще стимулира отговорното им поведение.Играта е в стила на синектик процедурите, т.е. първоначално отдалечаваме мисленето на

играчите от конкретния контекст. Потапяме ги във въображаем свят, който те със сигурност не познават добре. Това стимулира раждането на нови идеи, които не са обременени от поз-натото. Смята се, че по този начин връщането към реалността ще бъде обогатено с образи, събития и решения от непознатия свят. В слу-чая отначало децата ще попаднат в света на животните от джунглата, а чак след това ще об-съждат проблемите на хората.

2. Министерски съвет, или Изчезналият град-държава

58


1. Разказ на учителя. Подредете плюше-ните играчки пред децата. Кажете им, че в джунглата всичко се е объркало. Имало е го-лям град-държава, в който всички животни са живеели много добре, но той изведнъж е из-чезнал. Никой не знае как се е случило това, но градът трябва да се възстанови, защото де-цата на дивите животни трябва пак да ходят на училище, има болни, няма магазини за храни и

дрехи, изчезнали са улиците и колите, няма и градски транспорт. Няма ги дори домовете на животните, няма кой да събира отпадъците и кой да разнася писмата и вестниците. Очертай-те богата картина на различни проблеми.

Спешно трябва да се свика Министерският съ-вет, който да възстанови изчезналия град-дър-жава на животните от джунглата.

2. Работа по групи. Нека учениците да изтег-лят листчета с имената на различни министер-ства. Във всяко министерство ще има по две или три деца. Задачата им е да изготвят списък

с възможно най-много неща, които тяхното министерство може да направи, за да участ-ва във възстановяването на изчезналия град-държава.

Министерство Дейности

Министерство на финансите Съставя бюджет, контролира харченето на парите от бюджета, събира данъци и такси, ръководи митниците, регистрира банки, контролира бан-ковата система

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

Стимулира производството на стоки, отговаря за производството и дос-тавката на енергия, стимулира развитието на туризма

Министерство на вътрешните ра-боти

Ръководи полицията, осигурява охрана на домовете, пътищата и всички обекти, разкрива престъпления и престъпници, ръководи затворите.

Министерство на образованието, младежта и науката

Ръководи училищата, избира директори на училища, назначава инспекто-ри и контролира училищата, организира провеждането на тестове и изпи-ти. Стимулира науката и изследванията.

Министерство на културата Насърчава създаването на театрални и оперни постановки, концерти, из-ложби. Ръководи музеи, читалища, библиотеки и опазва културни памет-ници и съкровища.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Организира строителството на сгради, пътища, мостове, предприятия. Насърчава проекти за площади, градинки, паркове, красиви сгради.

Министерство на околната среда и водите

Контролира опазването на природата, водата и здравето на хората. На-лага глоби на всички, които замърсяват природата. Стимулира проекти за пречистване на водите, почвата, въздуха и др.

Министерство на здравеопазването Ръководи болници, поликлиники, здравни центрове и спешни кабинети. Наз-начава директори на болници. Стимулира въвеждането на модерни начини за лекуване на хората.

Министерство на отбраната Организира професионална армия. Ръководи участието на тази армия в международни мисии за опазване на мира или въдворяване на ред.

Игра „Министерски съвет, или Изчезналият град-държава“

РАБОТЕН ЛИСТ № 7Тема 7. АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН НА МОЯТА ДЪРЖАВА

Например:

Министерството на транспорта:

� Ще построи аерогара и ще купи два самоле-та.

� Ще построи метро.� Ще организира градски транспорт от ав-

тобуси и трамваи.� Ще купи велосипеди за всички, които искат

да се придвижват с тях.� Ще построи бензиностанции.� Ще осигури кораб и няколко лодки.� Ще построи пътища.

Необходими материали:

� плюшени играчки на диви животни: слонове, лисици, маймуни, тигри, лъ-вове, жирафи, панди и каквито децата могат да донесат от вкъщи;

� листчета, на които са написани име-ната на различните министерства.

Може да използвате и Работен лист № 7, в който достъпно са описани някои от основните дейности на всяко минис-терство.

Може да обедините децата и в по големи групи, които да „работят“ за две министерства. Дайте им време за съставянето на списъците от въз-становителни дейности.


3. Презентации на екипите. Нека децата представят своите предложения. Поощрявай-те ги да разказват с по-големи подробности за

онова, което искат да направят. Така всички ще са участвали във възстановяването и ще осмис-лят дейностите на различните министерства.

3. Избори в нашия клас

Чрез участието си в тази игра децата ще раз-берат, че да гласуват в избори е важно за тях самите като граждани. Участието може да бъде реализирано по два начина. Първият е, като предлагаме на другите да ни подкрепят за определена кауза, а вторият – като влизаме в ролята на избиратели и подкрепяме различни инициативи.

За да разберат и почувстват целия изборен про-цес, играта е в две части. В първата част се раз-играва предизборен процес, в който различни

групи деца представят свои идеи и убеждават другите, а във втората част се провеждат из-борите, т.е. децата гласуват за предложенията на избрана от тях група, които харесват и искат да подкрепят.

Ако подберете важен за децата проблем, се по-лучават интересни и значими за тях събития в класната стая, които се надяваме в бъдеще да резонират върху активната им и осъзната по-зиция на граждани.


Бюлетини в три цвята за трите групи деца, които ще представят свои идеи. Ако децата от класа са 20, то трябва да имате по 20 броя от всички цветове.


Първа част: Предизборни събития

Три групи от по две-три деца представят различни идеи за това, каква закус-ка според тях трябва да се предлага на учениците през цялата учебна година. Стимулирайте ги да направят различни и дискусионни предложения.

Примерни предложения

Първа група защитава традиционната бъл-гарска закуска като кифли, банички, кашка-валки, рогчета, милинки, толумбички и за пиене – мляко или боза.

Втора група предлага цяла година да се хап-ват кроасани, вафли, шоколадови десерти, чипс и за пиене – газирани напитки.

Трета група предлага за целогодишна храна плодове, зеленчуци, диетични сандвичи и за пиене – плодови сокове и минерална вода.

Всяка от групите трябва да представи своето меню пред целия клас и да убеди другите да гласуват за нейното предложение.

Нека децата да изброят важни причини за избора, който предлагат – здравето, вкусът, апетитът, финансите и др. Ако показват бю-летините си и насочват съучениците си към решение, играта започва да прилича на ис-тински избори.

60

Втора част: Гласуване

Направете импровизирана тъмна стаичка за гласуване и нека всяко дете да гласува с бюлетината на избраното от него меню. Може да определите учени-ци, които да преброят гласовете, но го направете и вие. Обявете резултатите и поздравете победителите. Добре е да им осигурите малки награди.

Въпроси за анализ

1. Как се чувстват победителите? Мислят ли, че предложеното от тях меню е наис-тина най-доброто?

2. Как се чувстват онези, които не са гласу-вали за победителите? Какво може да се

направи, за да не са принудени да се хранят по начин, който не им допада?

3. Може ли да се намерят добри решения за всички? Как да бъдем толерантни към всички?

4. Пъзел „Герб“

Предлагаме ви забавна задача за констру-иране, което децата обичат, защото им поз-волява да творят, но и да изпълняват прави-ла. Използвайте Работен лист № 8.

Ход на занятието

Децата получават различните елементи за конструиране на българския герб. Може да добавите и елементи, които не са част от него – орел, слънце, кръст, паун, бик, бамбук, три-ъгълник, осмоъгълник и други.

Задачата е децата да изрежат и сглобят герба от дадените им елементи.

Втори вариант: Елементите на българския герб да са с различни цветове. Нека децата се опитат да подредят герб с истинските цветове.

Трети вариант: Предложете им като награда да направят свой вариант на герб на България.


РАБОТЕН ЛИСТ № 8Тема 7. АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН НА МОЯТА ДЪРЖАВАПъзел „Герб“

5. Знамената на Европа

Задача, която чрез групиране подпомага деца-та в научаването на повече информация. За тях

това е предизвикателство, което с удоволствие приемат.


1. Разделете децата на групи. Всяка група да получи набор със знамената на всички ев-ропейски държави. Нека оформят групи от знамена, които си приличат по определени белези:

� цветове,� вертикално или хоризонтално подреждане,� наличие на кръстове,� само с два цвята,� изцяло различни.

2. Коментирайте различните групирания.

3. Проведете състезание „Кой е запомнил най-много знамена?“, като показвате опреде-лено знаме и групите заедно отговарят една след друга.

4. Не забравяйте да ги наградите. Чудесна награда е например всеки да получи по една звезда от европейското знаме. Може да си я изработят и сами.

6. Знамето на моето семейство

Изследователска задача, интересна за децата, защото трябва да направят проучване в своето семейство.


� Децата проучват кои са любимите цветове на членовете на тяхното семейство.

� Подреждат ги по подходящ според тях на-чин.

� Може да изработят знамената от хартия или

плат и преди да ги занесат вкъщи, да подре-дят изложба, която да видят всички учени-ци от училището.

� Вариант на тази изследователска задача е „Гербът на моето семейство“.

7. Химнът на Република България

Занятието е за работа по двойки. Всяка двойка ученици получава различна задача.

Сравнението на различните варианти на химна е забавно и стимулира запомнянето.


� Всички деца получават текста на химна. Във всеки ред от химна са пропуснати думи.

� В първия вариант децата получават и набор от думи, които могат да използват, за да по-пълнят празните места.

� Вторият вариант предвижда децата да за-менят пропуснатите думи с други по свой избор, но различни от думите на автора.

� В третия вариант децата трябва да попъл-нят пропуснатите думи с истинските.

62

АЗ ИМАМ ПРАВА И УВАЖАВАМ ПРАВАТА НА ДРУГИТЕ

Тема 8


� Познава достойнството и равните, неотменими права на човека.

� Умее да защитава правата си, без да нарушава правата на другите.


� Учениците познават идеята за човешките права и разбират връзката между права и задължения при живот в общност.

� Познават и уважават правата на детето и знаят към кого могат да се обърнат при нарушаването им.

� Отстояват собствена позиция, без да ограничават правата на другите.

� Изграждат умения за ненасилствена антидискриминационна комуникация с връстници и възрастни.

Учителите и личните лекари най-често са пър-вите хора, които се сблъскват с проблема за нарушаването на правата на децата. Те виждат белезите на насилие, стават неволни свидетели на случаи на занемаряване на децата, на недо-хранване, спиране от училище и др. Неизслуш-ването на детето, пренебрегването на неговото мнение също са прояви на незачитане на дет-ските права. Проблемът за правата на детето има два основни аспекта на проявление:

1) децата да познават правата си и да умеят да ги отстояват, като същевременно се научат да не нарушават правата на другите;

2) осигуряване на институционална и правна закрила на децата – чрез законодателство-то и държавната политика да се гарантира максимално добра грижа за развитието на всяко дете независимо от неговия произ-ход, вероизповедание или социален статус.

Националните и международните организа-ции за закрила на детето имат за цел осигуря-ването на действени механизми за защита на най-добрия интерес на детето. Приоритетни


Дете по смисъла на Закона за закрила на детето е всяко физическо лице до навършване на 18 години.

Права на детето – човешки права на децата, които са свързани със специфични грижи, предоставяни на по-младите, като гарантиране на основни нужди – от храна, платено от държавата образование, здравеопазване, наказателно право според възрастта на детето, законова и здравна грижа при физически и емоционални злоупотреби.

Конвенция на ООН за правата на детето – основен международен документ, приет от Общото събрание на ООН на 20.11.1989 г. Ратифициран от ВНС на Р. България на 11.04.1991 г.

Закон за закрила на детето – приет през 2000 г. (последни изменения 2009 г.) – урежда механизмите, чрез които държавата гарантира основните права на всички групи деца в България.

теми днес са трафикът на деца, превенцията на детската проституция и детската порнография, защитата на правата на детето в интернет.

Тема 8. АЗ ИМАМ ПРАВА И УВАЖАВАМ ПРАВАТА НА ДРУГИТЕ 63

Особено важно е формирането на разбиране у учениците за ненасилствено отстояване на техните права и уважаване на гледната точка на другите – т.е. осъзнаването, че и другите имат права, които те са задължени да зачитат. Основна цел на обучението по права на дете-то в контекста на гражданското образование

е учениците да се научат да различават дис-криминационното поведение на възрастните спрямо децата, както и на деца спрямо деца, и да изградят чувствителност и активно отно-шение на непримиримост към насилственото и пренебрежителното поведение, така че и са-мите те да не го допускат.

� живот и развитие;

� име и гражданство и отглеждане в семей-на среда;

� поддържане на връзка с родителите и събиране на семейството;

� свобода на мнението и излушване по всички въпроси, засягащи детето;

� свобода на изразяване и право на инфор-мация;

� свобода на мисълта, съвестта, религията, сдружаването;

� защита на личния живот, семейство, дом, кореспонденция, чест и репутация;

� достъп до полезна за развитието на де-тето информация и защита от вредна ин-формация;

� закрила от насилие, унижения, изтезания и лишаване от свобода;

� възможно най-добро здраве, достъп до здравни услуги, обществено осигурява-не;

� най-добър възможен жизнен стандарт според възможностите на отговорните за детето хора и институции;

� безплатно и задължително начално об-разование, различни форми на средно и висше образование, достъп до знания, насочени към развитието на детето;

� отдих, почивка, културна и творческа дейност;

� защита от всички форми на експлоатация, наркотици, сексуално насилие, търговия с деца.

Според Конвенцията на ООН основните права на детето са правото на:

В Конвенцията се обръща специално внимание на защитата на правата на децата бежанци, децата с увреждания, децата от малцинствата.


� На 20 ноември 2009 г. се навършиха 20 годи-ни от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето. Приемането и е важен ис-торически акт в усилията на международна-та общност да гарантира спазването на неот-менимите права на децата в целия свят неза-висимо от икономическите и политичес ките различия в отделните държави и региони на света. Все още обаче има деца, чиито права

се нарушават, като се ограничава достъпът им до образование, подлагат се на строги наказания, работят тежък физически труд, неподходящ за възрастта им, недохранени са и т.н.

� Според Закона за закрила на детето в Бълга-рия всеки гражданин е длъжен да сигнализи-ра, ако има информация или стане свидетел на насилие или друга форма на нарушаване

64

на правата на децата. Грижата за правата на децата е грижа на всички граждани, не само на отговорните за това институции.

� При нужда от подкрепа за защита на пра-вата на децата може да се обръщате към Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), към отделите за закрила на детето в социалните служби във всяка община или към органите на МВР.

� Съществува национална телефонна линия за деца в риск с единен европейски номер 116111 – безплатен, с национално покри-тие, който работи денонощно. Телефонната линия се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето. На нея се приемат сиг-нали и се предоставя психологическа по-мощ.

� Телефон на доверието за деца – гореща ли-ния за помощ и подкрепа на деца – община „Триадица“, София, тел. (+359 2) 958 50 00.

� Регионална линия за деца и юноши – Бла-гоевград, тел. (+ 359 73) 88 51 55.

� На територията на много общини в страната вече функционират комплекси за социални услуги за деца и семейства или центрове за обществена подкрепа. В тях работят соци-ални работници, педагози, психолози, които могат да окажат безплатна помощ на деца в нужда и на родители, които са затруднени при отглеждането на децата си; да осигурят специалисти при специфични заболявания или увреждания на детето, помощ при за-труднения в ученето и др.


1. „Аз познавам правата си“

Започнете разработването на темата с кратка въвеждаща дискусия, в която за опора да се използват опитът на децата и техните спон-танни асоциации и интерпретации за правата на детето. Те имат представа за своите права, дори да не е съвсем точна и ясно оформена. Опирането на познатото от техния опит, от

наб людението на всекидневни ситуации е до-бър подход за разширяване на знанията и за провокиране на интерес към последващи дей-ности. Чрез тях по практически начин ще стане формирането на умения за защита на правата и ще се доизяснят съдържателно много от поста-вените в началото въпроси.

Опорни въпроси

1. Какво означава изразът „имаш право“?

2. Какви права имат хората?

3. Кой защитава правата на хората?

4. Децата имат ли права? Важно ли е деца-та да имат права, или права имат само възрастните, защото знаят повече, рабо-тят, носят отговорност?

5. Какви права имат децата?

6. Наблюдавали ли сте случаи, в които някой нарушава правата на детето?

7. Към кого можеш да се обърнеш за помощ, ако някой нарушава правата ти?


2. Кръг на доверието

1. Децата застават в кръг прави, с плътно при-лепени рамене един до друг, така че да се обра-зува здрава верига, която не може лесно да се прекъсне или премине. Всички се стремят да не допуснат кръгът да се прекъсне независи-мо от опитите на хора отвън да преминат през него. За да допуснат някого в кръга, те трябва да са убедени, че искат да го направят.

2. Един ученик остава извън кръга. Неговата задача е да направи всичко възможно да про-никне в кръга, но не със сила, а като убеди ня-кои от съучениците си да го пуснат между тях. Възможно е да не успее от първия опит, но това не бива да го отчайва, важно е да продължава да опитва и да намира бързо различни аргу-менти, за да го пуснат при тях. Ако успее да ги убеди, че си заслужава да му отворят кръга, ще стане част от цялото. При нужда насочете уче-ниците, като им помогнете да формулират раз-нообразни аргументи, без да им давате готови

решения, които да повтарят, например:

� Аз съм най-добрият ти приятел.

� Мога да ти помогна за контролното.

� Аз също имам право да съм в кръга, защото съм от този клас.

� Обещавам ти да ...

� Тъжно ми е да съм сам отвън.

3. След това друг ученик излиза извън кръга и се опитва по свой начин да намери пролука в него. Играта може да се изиграе няколко пъти, за да се видят различни стратегии на действие за отстояване на собствената позиция и право-то да бъдеш част от групата.

4. След изиграването организирайте дискусия. Обсъдете с учениците впечатленията им от иг-рата и разширете дискусията, като я насочите към темата за правата на човека и специално на децата.



1. Как се чувства човек, който е отделен от другите?

2. Как се чувстват тези, които са част от кръга и са много тясно свързани с други-те?

3. Кой има право да бъде вътре в кръга?

4. Как решаваме, че някой е ценен за нас и му позволяваме да бъде част от нашата група?

5. Как можем да реагираме без насилие или агресия, ако някой ограничава нашите права?

6. Има ли право някой да ни пречи да се учим, да бъдем част от един ученически клас, да избираме училището си?

7. Може ли някой да ни задължи да направим нещо, ако ние не искаме?

3. Влак „Вълшебство“

Това упражнение позволява да се приложи един от популярните интерактивни методи на обучение – казусът, който дава възможност

да се работи за изграждане на нагласи и за формиране на умения чрез дискусия и поста-вяне на учениците в необичайна практическа

66


Първи етап

Вие сте умни, красиви и много интересни деца. Учите се добре, може-те да правите най-различни неща – да рисувате, да пеете, да разказ-вате, да спортувате... Заради своите постижения и интереси всеки от вас е получил голяма награда – безплатен билет за много специ-ален влак. Това е влак на забавленията и вълшебствата, той не при-лича на никой друг. В него се случват чудни неща – оживяват герои от приказки и филми, звучи музика, появяват се известни хора, понякога се налага да се преодоляват и трудности, да се изпълняват задачи, а усещането е невероятно – разкрива се един вълшебен свят с много приятни изненади.

Този влак спира само веднъж в нашия град и ще бъде тук за кратко. За-това трябва да действате бързо, за да успеете да го разгледате и да се възползвате от билета. Билетът е само за вас, не можете да взе-мете със себе си никой друг – приятел, брат, съученик или родител. И други ученици от класа имат такъв билет, но местата им са точно определени и са така разпределени, че всеки от вас попада сам в едно купе.

В купето има място за още три деца. На перона на гарата чакат деца, които не познавате. Те много искат да се качат във влака, но нямат билет, защото тези билети не се купуват, те се заслужават – чрез добри постижения или гласувано доверие. Вие имате право да избе-рете три деца, които чрез вашето решение ще получат шанс да се качат във влака и ще бъдат във вашето купе. Ще се забавлявате само ако успеете да се сприятелите бързо, да си помагате и да дейс твате винаги заедно в игрите във влака. Затова е много важно кои деца ще посочите, защото от това зависят вашето забавление и приятно прекарване. Много от игрите, които ви предстоят, са състезател-

ситуация. Предлагаме въображаем казус, кой-то дава възможност за широка дискусия за чо-вешките права, за решенията и поведението

по отношение на различията между хората и за нашия избор при комуникацията с тях.

Предварително мотивирайте учениците и ги подгответе емоционално за предстояща-та дейност, за да могат максимално да по-чувстват ситуацията, да си я представят и да се вживеят в нея. Кажете им, че им предстои

нещо вълнуващо, ще трябва да вземат важни решения, задачата няма верни или грешни отговори – най-важното е да изразят какво мислят те самите.

Втори етап

Представете казуса на учениците, като им опишете следната ситуация:


ни – ще трябва да се състезавате за голямата награда с децата от останалите купета, между които са и вашите съученици. Ето списъкът на децата, които чакат нетърпеливо да бъдат избрани, за да се качат заедно с вас във влака. Прочетете го внимателно и изберете само три деца.

Списък на чакащите деца

1. Ашраф – 8-годишно момче от Палестина, дошло в България преди една го-дина. Родителите му са бежанци заради политически причини в родината им. Не говори добре български език, но е сръчен и може да прави оригами и дру-ги интересни неща от хартия.

2. Никол – 11-годишно момиче, което живее в малкия красив черноморски град Каварна. Пее много хубаво. Участвала е в конкурси за деца и е печелила награди. Последното и голямо участие е във фестивала „Талантливите деца на България“. Всички смятат, че ще стане звезда.

3. Ивайло – 16-годишно момче, което е запалено по компютърните игри и ин-формационните технологии, но е доста неучтив и не говори много.

4. Айтен – 9-годишно момиче от турски произход, много красива, победител в състезанието „Знам и мога“ в своя роден град Кърджали.

5. Асен – 10-годишно момче от ромски произход, танцува много добре, носи сиди плейър.

6. Петър – 12-годишен, от с. Гърмен, тренира таекуондо, много е издръжлив, смел, може да се справя с всякакви трудни ситуации.

7. Светослав – 10-годишно момче, което е с увреден слух. Придружава го брат му, който е на 14 години и му помага в общуването с другите. Двамата отказват да се разделят и искат да бъдат заедно във влака.

8. Радослав – 13-годишен, от София. Баща му е известен политик, познава мно-го хора, често го показват по телевизията.

9. Магдалена – на 11 години, от Плевен. Живее само с майка си, нямат доста-тъчно пари и трудно могат да си позволят да платят за развлечения или почив-ка. Мечтата и е да отиде на концерт на своята любима група и да се забавлява с приятели.

Трети етап

Най-напред всеки ученик сам прави избор на три деца, които би поканил. След това разделяте класа на малки групи (шест-седем души). Всяка група обсъж да индивидуалните предложения, като трябва да стигне до общо

решение, кои три деца е най-добре да полу-чат възможност да се забавляват във влака. Определяте време за работа. Говорител на всяка група представя груповото решение, като обяснява накратко избора.

68


1. Лесно или трудно е да се избират други деца за компания?

2. Кога беше по-трудно – когато трябваше сам/а да решиш или когато обсъждахте в група?

3. Кой има право да се забавлява?

4. Как решаваме, че един човек е по-подхо-дящ от друг?

5. Кое прави един човек ценен и специален?

6. Как би се чувствал/а, ако си на мястото на децата, които искат да се качат във влака, но друг трябва да реши дали имат това право, или не?

4. Меморандум на едно дете

Децата имат права и тяхното спазване е задъл-жение на всеки гражданин – родител, учител, друг възрастен или дете. Спазването на права-та гарантира поддържането на добри взаимо-отношения с възрастните и връстниците. За да се защитават правата на децата, самите деца също трябва да отстояват своите права, да за-явят, че за тях е важно правата им да не се на-рушават. Отстояването на собствените права е

умение, което се изгражда постепенно в общу-ването с другите, като ясно определяме какви правила на поведение взаимно ще спазваме.Прочетете Меморандума на едно дете, който открихме в сайта на 51 СОУ „Елисавета Багряна“ – София (http://51sou.info). По този оригинален начин цялата общност на училището заявява съпричастността си към защитата на правата на детето.

МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ

Организирате общо обсъждане в класа по казуса. Следете и изисквайте учениците да спазват културен и спокоен тон при дискуси-ята. Възможно е да възникнат много споро-ве, да се разгорят емоции и да се защитават различни позиции. Това е полезно, но да не забравяме и правилата на доброто общуване.

Дискусията има смисъл дори ако в малките групи учениците не са успели да стигнат до общо решение или се затрудняват да напра-вят избор. В процеса на дискусията е важно да се обърне внимание не само на конкрет-ния избор, а и на по-общите проблеми.

Четвърти етап

� Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

� Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми поз-воли да разбера къде ми е мястото.

� Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.

� Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.


� Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обеща-нието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

� Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или напра-вя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извою-вам още по-големи „победи“.

� Не се разстройвайте много, когато ви кажа: „Мразя ви!“. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.

� Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компен-сирам, като започна да се държа като „важна клечка“.

� Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме на-кара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.

� Не обръщайте голямо внимание на „лошите ми навици“. Това само ще ме насърчи да продължавам.

� Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разго-варяте с мен спокойно и насаме.

� Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, какви-то се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.

� Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.

� Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.

� Не ме гълчете постоянно. Ако го правите, ще се наложи да се правя на глух.

� Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.

� Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.

� Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!

� Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.

� Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми осигурява пове-че грижи.

70

� Конвенция на ООН за правата на детето

http://www.unicef.org/voy/media/ CRC_bulgarian_language_version.pdf

� Адаптиран текст за деца на Конвенцията за правата на детето

http://sacp.government.bg/za-deca/ konvencia-oon-adaptirana.shtml

� Държавна агенция за закрила на детето

http://sacp.government.bg/

� Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация от някъде другаде.

� Не казвайте, че въпросите ми са „глупави“ или „безсмислени“. Ако постъпва-те така, много скоро ще усетите, че ги задавам, за да се занимавате с мен.

� Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.

� Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.

� Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.

� Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълчането не го забравяте.

� Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си, и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

� И още нещо – аз ви обичам много, моля ви, обичайте ме и вие!

Въпроси и предложения към децата

1. Харесва ли ви този меморандум?

2. Бихте ли приели да го спазвате и във ваше-то училище или семейство?

3. Опитайте се във вашия клас да напишете подобен кратък текст, в който да отра-зите как разбирате своите права и да за-явите, че очаквате да ви уважават, а от своя страна вие сте готови да уважавате правата на другите – деца, учители, роди-тели.

4. Обсъдете помежду си различни правила и текстове, които да включите в меморан-дума. Когато сте готови с окончателния вариант, напишете го и го закачете на специално място в класната стая, за да ви напомня всеки ден за споразумението, кое-то сте приели да спазвате. Запознайте с него всички важни за вас хора в училището и извън него.

РЕСУРСИ


БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА


� Различава мястото на България в съвременна Европа.

� Разграничава Балканския полуостров като част от Европа и обяснява неговите природни и културни особености.

� Познава мястото на Европа в света.


� Учениците изграждат чувство на национална принадлежност и самочувствие на граждани, които могат да се гордеят със своята родина като част от Европа и света.

� Придобиват знания за Европейския съюз и за взаимодействието между гражданите от различни държави, в т.ч. за мястото на България в съвременна Европа.

� Формират умения за описание и изграждане на връзки между географското положение на страните и техния бит, традиции и култура.

Темата за мястото на България в Европа и света е подходяща за изграждане на националното самосъзнание на учениците чрез акцент върху това, с какво можем да се гордеем като бълга-ри, съотнесено към традициите и културата на други народи. Разбирането, че България е част от по-голяма територия и общност, се гради на осъзнаването на връзките на страната ни с ос-таналия свят и на спазването на общи правила и взаимно уважение. Затова особено ценно за гражданското образование е запознаването с Европейския съюз и разширяването на пред-ставата на децата за гражданина и граждан-ското поведение, което надхвърля рамките на националната държава.

Началото на процесите на европейското обе-динение е поставено през 1951 г. с учредява-нето на Европейската общност за въглища и стомана. Основателите и са Германия, Фран-ция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Идеята за създаването на ЕОВС е на Жан Моне – служител във външното министерство на Франция. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя идеята на 9 май 1950 г. и затова този ден сега се чества като Ден на Европа.

Европейският съюз е създаден официално през 1992 г. с договора от Маастрихт, Холан-дия. Тогава в съюза членуват 12 страни. Днес в


ЕС членуват 27 държави. България и Румъния са последните присъединили се през 2007 г. В момента кандидат-членки са Хърватия, Маке-дония и Турция. Общата площ на държавите от Европейския съюз е 4 241 500 км², а население-то – 499 673 000 души.

АЗ И СВЕТЪТ I V р а з д е л

72

Тема 9


� Фолклорната група „Бистришките баби“, създадена преди около 60 години, е вклю-чена в списъка на шедьоврите на световно-то културно нематериално наследство на ЮНЕСКО.

� Деветте български обекта в списъка на све-товното природно и културно наследство на ЮНЕСКО са: Боянската църква, Ивановските скални църкви, Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Старият Несебър, На-ционалният резерват „Сребърна“, Рил ският манастир, Тракийската гробница при с. Све-щари, Разградско и Националният парк „Пи-рин“.

� Европейският съюз няма официална столи-ца. Институциите му са разположени в ня-колко града: Брюксел, Страсбург, Люксем-бург и Франкфурт.

� Знамето на Европа е синьо, с 12 златни звез-ди, разположени в кръг.

� Химн на Европа е „Ода на радостта“, част от Девета симфония на Лудвиг ван Бетховен.

� Еврото е единна валута за 16 държави член-ки.

� В Европейския съюз са приети 23 официал-ни езика (в т.ч. и български), които се нари-чат работни. Важните документи се превеж-дат на всички официални езици.

РЕСУРСИ

http://europa.eu/index_bg.htm – Портал на Европейския съюз на български език. В него ще открие-те основна информация за институциите и органите на ЕС, 27-те страни член-ки, историята на европейското обединение.

http://ec.europa.eu/bulgaria/index_bg.htm – Сайт на Представителството на Европейската комисия в България с връзки към Европейски младежки портал и компютърни игри за деца.

http://www.europe.bg – Портал Европа – български портал за Европа с изобилна и актуална ин-формация за: европейската интеграция, еврото, конкурси, програми, проек-ти, финансирани от ЕС, перспективи, документи на ЕС.


За да добият учениците пространствена ори-ентация за мястото на България в Европа, за мащабите на Европейския съюз и за характера

на европейското обединение, предлагаме дей-ността им да бъде насочена към попълване на работни листове.

Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА 73Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА 73

Задачи

1. Открийте местоположението на България на кар-тата и я оцветете в червено.

2. Запишете в колона всички страни, които се нами-рат на Балканския полуостров, като започнете със съседните на България.

3. Напишете срещу името на всяка държава в колона-та поне едно нещо, с което тя е известна – музика-лен изпълнител, ястие, танц, природна забележи-телност, историческо събитие и др.

За тази задача разделете класа на три групи. При изпълнението и може да въведете и състе-зателен елемент между групите. Състезанието печели отборът, който е написал най-много ха-рактеристики.

Задачи

1. Разгледайте данните за всяка държава членка на ЕС. Открийте най-малката по територия държа-ва и държавата с най-малко население.

2. Подредете ги според годината на присъединяване-то им към ЕС, като започнете с държавите основа-телки.

3. Посочете кои страни – съседки на България, са членки на ЕС.

4. Разделени в три малки групи, учениците да помислят и да представят с какво България се отличава от останалите страни членки на

ЕС, с какво можем да се гордеем сред други-те европейски народи.

Работата може да продължи със следните задачи съобразно възрастта и интересите на децата:

РАБОТЕН ЛИСТ № 10Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПАБългария в обединена Европа

Г Р У З И Я

А РМ Е Н И Я

А З Е Р Б А Й Д Ж А Н

А В С Т Р И Я

А Л Б А Н И Я

Ш В Е Й Ц А Р И Я

Ш В Е Ц И Я

Ч Е Х И Я

Ч Е Р Н АГО РА

Х Ъ Р В АТ И Я

Ф РА Н Ц И Я

Ф И Н Л А Н Д И Я

У Н ГА Р И Я

У К РА Й Н А

Т У Р Ц И Я

С Ъ Р Б И Я

С Л О В Е Н И Я

С Л О В А К И Я

С А Н М А Р И Н О

Р У С И Я

Р У М Ъ Н И Я

П О Р Т У ГА Л И Я

П О Л Ш А

Н О Р В Е Г И Я

ХО Л А Н Д И Я

М О Н А КО

М О Л Д О В А

Л Ю КС Е М БУ Р Г

А Н Д О РА

В Е Л И КО Б Р И ТА Н И Я

Г Е РМ А Н И Я

Л АТ В И Я

И С Л А Н Д И Я

В АТ И К А Н

Б О С Н А И Х Е Р Ц Е ГО В И Н А

Б Е Л Г И Я

БЪ Л ГА Р И Я

М А К Е Д О Н И Я

И С П А Н И Я

Е С ТО Н И Я

Г Ъ Р Ц И Я

Б Е Л А Р У С

Д А Н И ЯИ РЛ А Н Д И Я

И ТА Л И Я

Л И Т В А

Л И Х Т Е Н Щ А Й Н

К А З А ХС ТА Н

1. България на Балканския полуостров

2. Република България в Обединена Европа

Като въвеждане в тази тема учениците може да попъл-ват Работен лист № 10, който има два елемента.

74

Задачи

България на Балканския полуостров

РАБОТЕН ЛИСТ № 9Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

Нека всеки ученик, който си е купил сувенир от магазина, да разкаже какво знае за страната, чийто сувенир е избрал.

Работен лист № 11

Работният лист дава възможности за органи-зиране на различни игри за опознаване на страните членки на ЕС, както и за коментар с учениците кое им дава самочувствие на евро-пейски граждани.

Задачи

1. Разгледайте рисунката и открийте ня-кои от забележителностите на стра-ните от ЕС. Опитайте се да разпознае-те кой сувенир от коя страна е.

2. Изберете си пет сувенира, които най-много ви харесват, като свържете не-обходимите банкноти и монети със сувенира според цената му, написана на етикета. Пресметнете колко пари ще са ви нужни за покупките.

Организирайте въображаем магазин за сувенири в класната стая. Може да използвате илюстрациите от Работен лист № 11, като ги копирате увеличени или ги нарисувате. Какви сувенири можем да добавим от България?

1. Двама ученици са „банкери“ – те държат парите и разполагат с всички банкноти и монети. „Банкерите“ издават чекове на „клиентите“, като пишат на листче сума-та, която отпускат от банката по желание на клиента. Чековете се издават само ако желаещият да пазарува обясни учтиво и убедително какво желае да купи.

2. Изберете друг ученик за „продавач“, а останалите са „клиенти“. Всеки „клиент“ може да си купи най-много два сувенира, като трябва предварително да пресмет-не колко пари ще са му нужни, и да взе-ме тези пари от „банката“. За да получи парите, трябва учтиво да поиска чек от „банкерите“, като обясни какъв сувенир е решил да си купи и защо му харесва точ-но този сувенир.

3. Магазин за сувенири „Европа“

5. Да направят обща рисунка (постер), като отбележат най-важните неща, с които се от-личава България – например исторически паметници, спортни постижения, известни музиканти и изпълнители, храни, природ-ни забележителности и др.

Предварително насочете децата да донесат картички, списания, туристически дипляни и др., които може да използват при изра-ботването на колаж или табло, представя-що България сред другите европейски на-роди.

Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА 75

4 eвро

2 eвро

6 eвро

2 eвро

5 eвро

10 eвро 3 eвро

4 eвро

3 eвро

2 eвро

8 eвро6 eвро

12 eвро19 eвро

РАБОТЕН ЛИСТ № 11Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПАСувенирен магазин

АЗ СЕ ГРИЖА ЗА ЗДРАВЕТО СИ


� Знае как да постъпва и към кого да се обърне при нужда в опасни за живота и здравето ситуации.


� Децата различават полезното от онова, което вреди на здравето им – храна, поведение, навици.

� Знаят начини, които подобряват здравето и работоспособността им и могат да ги използват по подходящ начин.

� Могат да различават основни симптоми на болестите и да предприемат първи мерки за предпазване от по-сериозно заболяване.

Всеки учител трябва да познава основни симп-томи на най-честите детски болести и здрав-ни проблеми. Като демонстрира пред децата своята загриженост за здравето им, той им преподава умения за здравословен начин на живот, който е насочен към ранно диагности-циране и профилактика. Ето някои основни насоки.

� Ако дете от вашия клас боледува често, трябва да сте изключително внимателни към него и да проследите няколко неща:— дали му е осигурен пълноценен сън;— дали избягва студа;— дали въздухът, който диша, е чист; — дали спазва добра лична хигиена, особе-но на ръцете и краката;— с каква храна се храни.

Ако детето живее в здравословна среда, но отново боледува, непременно трябва да се направят препоръки за медицински изследва-ния.

� Най-честите заразни болести при де-цата са шарките и най-разпространената е ва-рицелата. Децата боледуват от нея обикновено между 3- и 9-годишна възраст. До 25- годишната си възраст 90 % от хората са я преболедували. Инкубационният и период е около 2 седмици.

� В училище децата често се оплакват от болки в корема. Когато това се случи, може


да се мисли за:— апендицитна криза: болки в коремната област ниско вдясно, гадене и температура на тялото около 38,5 градуса;— гастроентерит: детето има диария, повръ-щане и температура;— вирусен хепатит: болки в корема, липса на апетит и жълто оцветяване на кожата;— паротит (заушка): силни болки в корема преди подуване на слюнчените жлези;— психологически проблеми: тревога, страх, тъга.

� Някои болести при децата се пренасят от животните, често от уличните кучета и котки,

АЗ СЪМ ОТГОВОРЕН ГРАЖДАНИН V р а з д е л

76

Тема 10

които децата обичат да галят. — Най-разпространената болест, причинена от котките, е токсоплазмозата. Котките отде-лят паразит със слюнката, урината, фекалиите и млякото. Най-добрата препоръка към децата е: не галете уличните котки и кучета и не пус-кайте домашните навън.— С кучешка тения може да се заразим от недобре измити плодове и зеленчуци и при не-спазване на лична хигиена. Тя започва с кашли-ца, появяват се обриви, болки в тялото и киста в черния дроб, която може да достигне разме-ра на футболна топка.— Бясът е опасна болест, която може да се причини от заразено улично куче. Ако не се вак-синират веднага след ухапването, заразените умират на третия до петия ден. Симтпомите са възбудимост и болки на мястото на ухапването.

� Децата имат дислексия, когато се зат-рудняват при четенето и разбирането на про-четеното. Често те се затрудняват и при интер-претацията на текста, който четат. Не разбират символиката в текста. Бъркат и реда на букви-те б и д или п и н. Децата с дислексия не забе-лязват пунктуацията и четат монотонно. Не се отчайвайте, защото с дислексия е бил самият Айн щайн. Специални грижи при обучението помагат на децата да се справят с този про-блем.

� Дефицит на вниманието е диагноза, която напоследък често се използва за деца, които се затрудняват „достатъчно дълго време или в достатъчна степен да учат“. Терминът е твърде неясен и спорен от медицинска и педа-гогическа гледна точка, но когато имате импул-сивни, нетърпеливи или хиперактивни деца, е добре да помислите за специални подходи в обучението им. Дефицитът на вниманието се проявява обикновено след втори клас.

� Децата в началното училище страдат и от разстройства на речта. Най-често проб-лемът е неправилна артикулация, т.е. пропус-кане или заместване на звуци. Повечето деца сами се справят с този проблем, но затрудне-нията им предизвикват подигравки от страна

на другите ученици. Учителите трябва да рабо-тят върху развиване на толерантно отношение у децата към временните езикови несъвър-шенства на съучениците им.

� Когато детето заеква, това е особено го-лям проблем за него самото. Другите деца не са толкова търпеливи, колкото ни се иска, и с поведението си увеличават напрежението за заекващото дете. Заекването обикновено из-чезва в началото на юношеството, независимо дали се прилага специална терапия, или не. Важно за самочувствието на детето е да посе-щава логопедичен кабинет и затова е добре да бъде насочено към лечение. Учителят трябва да спазва някои основни правила за работа със заекващото дете и да стимулира и децата да го правят:— никога да не завършва изреченията на детето вместо него и да не позволява другите деца да го правят;— да не поставя детето в ситуация на натиск, т.е. когато се искат бързи отговори.

� Проблеми със зрението. Трябва да на-сочите дете към очен лекар, когато:— трие очите си по-често от другите деца;— очите му са зачервени, с гурели или съл-зят;— пише с много дребни или много едри букви;— затруднява се да чете много дребен шрифт или да разграничава буквите;— оплаква се от главоболие след четене или от замъгленост при гледане;— ляга на чина, когато пише или рисува.

Децата прекарват много време пред компю-търния и телевизионния екран. Изследвания при деца от 4- до 12-годишна възраст доказват, че гледането в монитора повече от един час дневно води до деформации на очната ябълка. Очаква се, че тези изменения ще бъдат генно предавани и 90 % от децата ще бъдат късогле-ди по рождение. За да предпазите очите на децата, насърчавайте ги на всеки 20 минути да отделят поглед от екрана на компютъра и да го фокусират върху някоя далечна цел.

Тема 10. АЗ СЕ ГРИЖА ЗА ЗДРАВЕТО СИ 77Тема 10. АЗ СЕ ГРИЖА ЗА ЗДРАВЕТО СИ 77

� Децата с епилепсия получават припа-дъци, които са изключително притеснителни за тях. Единият вид припадък е тонично-кло-ничен и засяга целия мозък. Драматичната част на този припадък продължава 3–4 мину-ти и ако имате в класа дете с това заболяване, трябва да внимавате да не се нарани в остри предмети при падането и да не си прехапе ези-ка. С останалите деца трябва да обсъдите този проблем така, че те да запазват самооблада-ние, когато той се случи. Децата не трябва да се страхуват да помогнат на приятеля си. Другият вид припадък се нарича абсанс и се изразява във временна загуба на съзнание, по време на която детето примигва с клепачи и може да изглежда втренчено. Това продължава 5 до 15 секунди и децата, които го наблюдават, трябва да се научат да изчакват неговото отминава-не. Той се проявява по-често от тонично-кло-ничния. Съвременната медицина разполага с

мощни лекарствени средства и терапии, с кои-то тази болест може да се контролира частично или изцяло.

� Много деца получават травматични и мозъчни увреждания. Много и различни са факторите, които ги причиняват – падане с велосипед, контактни спортове като футбол, волейбол, баскетбол, каране на скейтборд и ролкови кънки, автомобилни злополуки. Близо пет милиона деца всяка година преживяват ня-каква травма на главата. Когато имате ученик с такъв проблем, знайте, че той се нуждае от повече време за изпълнение на всяка задача и трябва да повторите заданието по различни начини.

(Информацията за болестите при децата е интерпретирана по Робърт Славин – „Педаго-гическа психология“.)


1. Сценарий и коментар

Разкажете на децата няколко различни исто-рии. Сигурно подобни истории вече са се случ-вали и с тях. Коментирайте кога са ги прежи-

вели, кои са били участниците и има ли изход, който да е добър? Какво се случва, ако не взе-маме правилни решения за живота си?

– Да излезем и да се поразходим в парка.

– Ти да не си се побъркала! Знаеш ли колко много работа имам? Всич-ко мене чака. Не мога да си губя времето с разходки.

Или:

– Искаш ли да започнем да тичаме сутрин преди училище?

– Няма да мога, за съжаление. Вечер си лягам късно, защото имам да пиша и чета страшно много и сутрин всяка секунда сън ми е много ценна.

78

Или:

– Имам страхотно предложение за събота и неделя. Искаш ли да го чуеш?

– Казвай какво си намислил.

– Да станем рано и да отидем в планината. Ще се качим до онази хижа, на която са ходили съседите, и ще си направим пикник.

– О, моля те! Това означава много приготовления. Не искам никакъв стрес. Ще си остана вкъщи да се наспя и да погледам телевизия.

Или:

– Искаш ли да започнем диета за отслабване? Ще минем на зелен-чуци и протеини, ще се храним по-малко и често и за месец-два ще имаме чудесни тела!

– Аз видях в интернет нещо по-лесно и по-бързо за отслабване – хап-чета и дъвки. Отслабваш за две седмици и си хапваш до насита.

2. Нашето тяло е здраво

Целта на това занятие е да научим децата как да се подготвят за различни ситуации, в които здра-вето им е застрашено.

Ситуация 1: Когато слънцето е силно

Покажете на децата различни предмети – слънчеви очила, лятна шапка, ча-дър, шише за вода, защитен крем, плажно масло, ветрило, защитна маска за нос, джапанки. Обсъдете с тях особеностите на употребата на всяко слънце-защитно средство. Може да добавите и части от облеклото, които не са под-ходящи, и да обсъдите с децата защо това е така.

Ситуация 2: На поход в планината

Поставете на маса пред децата различни предмети: туристически обувки, пуловер, дъждобран, шапка, очила, шише с вода, мобилен телефон, лимон, сандвич, чорапи и др. Направете обсъждане.

Ситуация 3: Когато навън е студено

Предметите за обсъждане в този случай са: яке, ботуши, ръкавици, шал, шап-ка, сандвич, топли чорапи.

Ситуация 4: Когато вали дъжд

Необходими предмети са: дъждобран, чадър, гумени ботуши, ръкавици, шапка, шал, мобилен телефон. Обсъдете възможните трудности.

Тема 10. АЗ СЕ ГРИЖА ЗА ЗДРАВЕТО СИ 79

3. Игри в класната стая

За да създадем навик на децата да играят в класната стая през междучасието, може да ги научим на някои забавни игри. Те са изключи-телно подходящи, когато времето е дъждовно или студено. Така децата ще редуват умствения труд с физическа активност.

Измислете заедно игри за междучасието. Изиграйте ги в клас и стимулирайте децата да ги играят, когато останат сами в класната стая. Така ще сте сигурни, че си почиват ефективно. Може да направите табло с магнитни фигурки, чрез които децата да отбелязват колко игри са изиграли през деня.

Ето няколко идеи за игри.

Баскетбол

Закачете над дъската баскетболен кош. Осигурете меки топки, които не отска-чат. Нека топките стоят на място, което децата знаят, за да имат достъп до тях. През междучасието може да се органи-зират турнири по баскетбол. Учениците може да натрупват точки, които запис-ват на специално табло с имената на запалените играчи. Измислете награди за победителите – баскетболна топка, фланелка, знаменца, купи, реферска свирка и др., които ще стимулират учас-тието на повече деца.

Игра на „дама“

Начертайте в класната стая „дама“ така, че при бързо разместване на масите и столчетата да може да се открие черте-жът. Играе се с плоско камъче, което се премества от квадратче в квадратче с подскачане на един крак. Ако камъчето спре на линията на някое квадратче, иг-рачът отстъпва мястото си на следващия. Когато всички преминат, се започва от второто квадратче на дамата и т.н. Печели този, който надиграе другите, като завър-ши играта пръв. Играта е предпочитана от момичетата и може да измислите инте-ресни наг ради за тях – малка кукла, мека играчка, чантичка и др.

4. Да раздвижим децата по време на час

По време на урок децата се уморяват и ако им предлагате интересни упражнения, ще ги на-учите на похвати за релаксация, които ще използват през целия си живот. (Аз все още из-тръсквам ръцете си след продължително писа-

не по начина, по който ме научи моят начален учител. Така ги освобождавам от напрежение-то и продължавам да пиша с нова енергия.) Ето няколко упражнения.

Баланс

Децата закрепват по един учебник на главите си и стават от чиновете. След това тръгват с малки крачки напред. За да балансират, трябва да стоят изпра-вени като струна. Може да ги накарате да заобиколят своята редица и отново да седнат на местата си. Това упражнение има много варианти: учебникът се държи с брадичката, с лактите, под мишниците, между краката...

80

90 секунди за релаксация

Децата затварят очи, поставят ръце на коленете, изпъват гърбове и дишат дълбоко, като поемат въздух през носа и издишат през устата за около 90 секунди. Вие определяте края на почивката и със спокоен глас им казвате да отворят очи и да продължат работата. Ефектът е освежаващ и възстано-вява силите на децата, особено след диктовка или продължително решава-не на задачи.

„Щъркел“

Децата застават прави с прибрани крака. Повдигнат лявото си коляно към гърдите го обхващат с двете си ръце. Опитват се да балансират така около 5 секунди. Следва смяна на краката. Няколко пъти са достатъчни, за да се почувстват ободрени.

„Надуваема кукла“

Децата си представят, че са надуваеми кукли. Включването на въобра жаема помпа започва да ги пълни с въздух. Както си седят, постепенно се изпра-вят от местата си и разтварят ръце и крака от нахлулия въздух. Повдигат се на пръсти и обтягат ръце и крака. После започва обратният процес на изпускане на въздуха, докато седнат на чиновете и се отпуснат напълно.

5. „Звънче“ – игра със завързани очи

Тази игра може да засили съчувствието на деца-та към техни съученици и връстници с увреж-дания. Изиграйте нейни различни варианти и

след това обсъдете с децата как са се чувствали по време на играта, какви затруднения са из-питали.

Описание

Всички деца поставят на очите си подходяща непрозрачна превръзка. Така ще усетят макар за пет минути как се чувстват незрящите деца. Едно дете остава без превръзка, но със звън-че. Не размествате нищо в класната стая, но променяте местата на децата, преди да им за-вържете очите. Задачата е да хванат детето без превръзка за пет минути. То звъни със звънче-то, защото сте му го вързали за вратлето или за китката на ръката и по този начин другите деца разбират по звука къде се намира.

Варианти

� Накарайте децата да нарисуват нещо на лист със завързани очи.

� Нека напишат какво искат за закуска, отно-во със завързани очи.

� Дайте им да помиришат различни неща и да отгатват какво е това – топено сирене, шоколад, кренвирш, чипс.

� Предложете им да докосват различни предмети и да отгатват какво е това – па-кетче носни кърпички, кутия за очила, па-кетче чай, билет за кино, мека играчка...

� Да изберат на своя мобилен телефон но-мер на приятел и да му се обадят.

� Да напишат нещо на клавиатурата на ком-пютъра.

Тема 10. АЗ СЕ ГРИЖА ЗА ЗДРАВЕТО СИ 81

Изиграйте нов вариант на играта, но в променена ситуация.

1. Този път половината деца остават със завързана ръка или крак, а останалите им стават „лични асистенти“, т.е. не са възпрепятствани. „Личният асистент“ помага на детето, без да изпълнява изцяло задачата, а само асистира.

2. Разменете отборите и повторете играта по същия начин.

3. Обсъдете с децата новата ситуация.


1. Как се чувствахте със завързани ръце и крака?

2. Как се чувствахте като асистенти?

3. Важен ли е асистентът?

4. Каква е неговата мисия и какво означава помощ?

Насочете децата към идеите, че хората с ув-реждания се чувстват по-добре, когато имат възможност да се справят сами, но помощта на другите им дава увереност и самочувствие.

Обсъдете какви улеснения трябва да се създа-ват за придвижването на хората с увреждания, защо е важно да има такива в училище.

Описание

1. Завържете ръцете на някои деца на гърба. На други свийте единия крак и го завържете. Участието на всяко дете в предстоящите игри трябва да бъде въз-препятствано.

2. Разделете ги на отбори и подгответе различни състезателни препятствия, които те да преодоляват, като вземат групово решение, кой да преодолява препят-ствието. Например: да напишат нещо на дъската, да прескочат топка на пода, да пропълзят под чин, да свалят предмет, качен нависоко, да напълнят с нещо ученическа раница, да подострят молив, да извадят вещ от ученическа раница, да я пренесат на друго място и т.н.

3. Обсъдете индивидуалното им участие и постижения, както и ролята на групата.

6. Бягане с препятствия

Целта на играта е децата да усетят колко пове-че усилия са необходими на хората с увреж-дания и колко повече им се налага да мислят,

за да изпълнят правилно и бързо различните мисии.

82

АЗ ОПАЗВАМ ПРИРОДАТАТема 11


� Определя своята гражданска идентичност.

� Изгражда чувство на увереност и умения за общуване.

� Изгражда начални умения за справяне в критични ситуации и конфликти.


� Учениците изграждат отговорно отношение към природата и екологично целесъобразно поведение.

� Запознават се със съвременни модели на гражданско поведение за опазване на природата и устойчиво развитие – разделно събиране на отпадъци, ограничаване на потреблението на вредни за природата вещества и продукти, разумно използване на природните ресурси.

� Формират активна гражданска позиция към актуални проблеми на околната среда като климатичните промени, нарушеното екоравновесие и др.

Изграждането на активна позиция към опазва-нето на околната среда и на позитивно отноше-ние към усилията на отделни хора и организа-ции в цял свят за поддържането на екологично равновесие е ключова нагласа за формирането на гражданско съзнание и поведение. С разго-ворите на тази тема в часа на класа опитайте да насърчите децата, че те също могат да имат своя принос в решаването на глобалните проб-леми за чистотата на природната среда. Нека да разберат, че опазването на природата е грижа на всеки човек, а не само на професио-налистите еколози или на природозащитници-те от различни движения и неправителствени организации. Дори и най-малките промени във всекидневните ни навици може да допринесат за намаляване на емисиите на парниковите га-зове в атмосферата, без това да влияе същест-вено на качеството ни на живот. Освен това по този начин ще спестим и финансови средства от семейния или личния си бюджет.


Устойчиво развитие – начин на използване на природните ресурси, който цели да се задоволят човешките нужди, като същевременно се запази естественият баланс в околната среда, така че днешните ни потребности да не вредят на природата в бъдеще.

Екология – (от гръцки: oikos – къща, logos – наука) – наука, която изучава взаимоотношенията между организмите и околната среда. Терминът е предложен през 1886 г. от немския биолог и дарвинист Ернст Хекел. Организмите и средата, в която живеят, съществуват

във взаимовръзка. Нормалното им функциониране води до екологично равновесие, което може да се наруши от замърсявания на почвата, водата и други човешки дейности.

Климатични промени – в резултат на глобалното затопляне се появяват многостранните последствия от тези промени, сред тях – топящи се ледници, по-дълги периоди на растеж на земеделските култури, здравословни проблеми, причинени от безпрецедентни по сила вълни на горещина, и др.

Тема 11. АЗ ОПАЗВАМ ПРИРОДАТА 83

Насочете децата да мислят за това, в какви дей-ности за опазване на природата е подходящо да се включат – сами или заедно със своите роди-тели, – например в разделно събиране на отпа-дъци вкъщи, използване на специални чанти за пазаруване вместо найлоновите торбички от магазина, пестеливо използване на водата и др. Добре е децата постепенно да осъз нават вре-дата за природата от някои човешки дейности, кои то създават удобства – например пътуване-то с кола, употребата на химикали, свръхконсу-мацията на продукти, които не са екологично чисти.

При обсъждането на индивидуалното поведе-ние е важно да не се вменява вина, че като съв-ременни хора сме ползватели на удобства, на технически нововъведения, които улесняват живота ни, макар че водят до замърсяване на почвата и въздуха. Вниманието трябва да се със-редоточи върху разумното потребление, което е съобразено с екологични норми, без да води до снижаване на качеството на живот. Отговор-ното поведение към природата днес е насочено към подобряване на начина на живот, но не за сметка на бъдещите поколения и околната сре-

да, която им оставяме – това разбиране е в осно-вата на концепцията за устойчиво развитие.Дейностите за работа с учениците, които пред-лагаме в тази тема, позволяват да се разви-ват умения и нагласи за активно гражданско поведение при опазване на природата чрез разработване на следните ключови идеи:

� Опазването на природата не е кампания – то трябва да става последователно, всеки ден, от всеки един от нас.

� Всеки човек трябва да се включва в дей-ности по опазването на околната среда.

� Глобалните проблеми на замърсяването и климатичните промени се отразяват в кон-кретни въздействия върху живота ни всеки ден, като изчезването на някои растителни и животински видове, недостигът на чиста питейна вода и много други. Те изискват всекидневни конкретни решения, а не само глобални инициативи.

Ето някои конкретни действия, към които и ние да се приобщим, за да подкрепим каузата на гражданите, отговорни за околната среда.

Да станем част от „зелената генерация“ и „зелената икономика“, като превърнем дома, офиса или училището си в „зелено“.

Как може да стане това:

� като поставим подходяща изолация на прозорците и вратите в дома и училище-то – това е най-ефективният подход за спе-стяване на енергия и съответно за редуци-ране на емисиите на въглероден диоксид в дългосрочен план;

� като събираме разделно отпадъците и ги рециклираме (рециклирането на 1 кг алу-миний спестява 9 кг емисии на парникови газове, 1 кг рециклирана пластмаса спес-тява 2 кг емисии на парникови газове, 1 кг преработена хартия спестява 1 кг емисии на въглероден диоксид);

� като използваме по-рядко пластмасови чаши, вилички, чинийки;

� като пестим хартията и не разпечатва-ме и копираме материали, които можем да прочетем и на екрана на компютъра;

� като пестим водата – затваряме кранчето на чешмата, вземаме бърз душ, не използ-ваме пералната машина прекалено често;

� като използваме алтернативи на при-движването с кола – ходим пеша, караме велосипед, няколко души използват една кола едновременно (всеки литър гориво, изгорен от моторно превозно средство,

84

22 септември е обявен в много страни по све-та за Ден без автомобили. От 2001 г. България също се включва в тази инициатива, като се ор-ганизират велошествия. В Лондон на този ден през 2007 г. 14 км от градските улици са заб-ранени за автомобили и 38 хиляди велосипе-дисти участват в най-масовия велопоход в ис-торията на британската столица. Така властите в този и други европейски градове отбелязат Деня без автомобили през 2007 г., насърчавай-ки използването на алтернативни начини на придвижване вместо замърсяващите околната среда автомобили. През същата година в Китай

Денят без автомобили е обявен в 108 града и гражданите са призовани да се придвижват пеша, с велосипеди или обществен транспорт. Властите очакват да спестят 33 милиона тона гориво и да ограничат с 3000 тона вредните емисии в резултат на 12-часовата забрана на автомобилното движение.

През 2009 г. 1730 града в цяла Европа отбеляз-ват Деня без автомобили. В България 38 града се присъединяват към инициативата. Само в София се регистрират над 4000 велосипедисти, подкрепящи идеята.

води до изпускане на 3 кг въглероден диок-сид в атмосферата);

� като гасим осветлението, когато нямаме нужда от него ( това може да спести годиш-но 400 кг емисии на въглероден диоксид от всеки дом);

� като не оставяме електрическите уреди в режим „stand-by“ – т.е. в готовност за използ-

ване, постоянно включени към електриче-ската мрежа;

� като намалим силата на отоплението (по-нижавайки температурата само с 1 °C, мо-жем да намалим сметката за ток средно с 10 %, като това ще спести 300 кг емисии на въглероден диоксид годишно за всяко до-макинство).

Да се включим в отбелязването на Деня на Земята – 22 април

(официален сайт: www.earthday.org)

Това е широка международна инициатива, ко-ято цели да привлече вниманието на държав-ни институции, бизнеса, неправителствените организации и на милионите хора по света към проблема за климатичните промени и за отговорността на всеки жител на планетата и на всяка държава за справяне с този проблем с мерки за устойчиво развитие. Промените в климата влияят върху природната среда и вър-ху човешкия живот – покачва се морското рав-нище, топят се полярните шапки, зачестяват бурите и наводненията.

Денят на Земята е отбелязан за първи път през 1970 г. в САЩ. Международното му отбелязва-не започва през 1990 г. На 22 април 1992 г. пре-зидентът на Република България Желю Желев подписва „Клетва в името на Земята“ и Бълга-

рия се присъединява към тази международна инициатива. Над 30 хиляди български деца се подписват под „Декларация за пълномощие за живот на Земята“. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

В рамките на кампанията за Деня на Земята все по-популярна става инициативата, наречена „Часът на Земята“ – за един час в определен ден (за 2010 г. това е 27 март) жителите на Зе-мята изключват осветлението си и не ползват елекрически уреди.

Да подкрепим Деня без автомобили


Използвайте тези идеи, както и любопитните факти по-долу, за да провокирате децата да говорят за своя принос и за ползата от систем-ни действия за опазване на природата. Като

отправна точка и въведение в дискусиите или упражненията в часа може да им разкажете по-вече за изброените събития.


� Замърсяването с олово е много вредно, за-щото когато попадне в кръвта, предизвик-ва отравяне. Олово се съдържа в бензина, в някои бои, в тръбите, които се използват във водопроводната канализация. Мно-го страни препоръчват използването на безоловен бензин и на бои, които не съдър-жат олово.

� Много хора и фирми в България се отказват от хартиените фактури и съобщения за те-

лефонните си сметки, за да „спасят“ дърве-тата, които вместо да се отсекат за произ-водство на целулоза и хартия, ще прочист-ват въздуха.

� Един самолет, извършващ полет от Лондон до Ню Йорк и обратно, излъчва в атмосфе-рата средно толкова вредни емисии, колко-то се отделят от отоплението на едно евро-пейско семейство в продължение на една година.


1. Как мога да опазвам природата?

Занятието започва с Работен лист № 12. Раз-множете го, така че да има по един на чин.

Учениците работят по следните задачи:

Отбележете на рисунката с цифри:

1) всички обекти, които замърсяват приро-дата;

2) неприемливи действия и постъпки на чо-века.

Коментирайте с децата какво може да се про-мени, за да се подобри животът на хората и да се опазва природата. Нека всеки да спо-дели какво може да направи самият той във всекидневието за опазване на природата. От кои удобства би се отказал, за да има по-мал-ко разход на хартия или да не се изхвърлят вредни вещества в атмосферата – например пластмасови чинийки и чашки при детски партита; дезодорант под формата на спрей; пътуване всеки ден с кола.

86

Как мога да опазвам природата?

РАБОТЕН ЛИСТ № 12Тема 11. АЗ ОПАЗВАМ ПРИРОДАТА

2. 22 септември – Ден без автомобили

Организирайте дискусия с учениците в класа по темата.

Опорни въпроси:

1. На 22 септември хората оставят колите си и ходят из града и на работа пеша или с колело. Защо мислите, че има такъв ден?

2. Какво искат да покажат хората, които се включват в неговото отбелязване?

Разделете учениците на малки групи. Нека във всяка група да се опитат да посочат три ползи за тях и за другите хора, ако не използват превозно средство с двигател, а се придвижват пеша или с колело.

След определеното време за работа говори-тел от всяка група представя идеите. Предло-женията на всяка група се записват. Ако има общи по смисъл, се групират и се прави спи-сък с ползи, който се допълва в процеса на работа. Може да насочите децата, като дадете

пример или ги подсетите за ситуация, в която придвижването с колело е полезно за човека. Ето няколко възможни насоки за ползите от придвижването пеша или с колело:

� Човек тренира тялото си, става по-здрав и силен.

� Не се замърсява въздухът.

� Използват се по-малко природни ресурси (петрол и др.).

� Намаляват задръстванията в големите градове.

� Намалява шумът в населените места.

� Вероятността човек да се разболее от вдишване на мръсен въздух е по-малка.

3. Събираме отпадъците разделно

1. С помощта на учениците организирайте пункт за разделно събиране на отпа-дъци в класната стая. Помолете ги да до-несат три големи кутии и залепете на всяка от тях лист от цветно гланцово блокче – син, жълт и зелен. След това ги надпишете: кутията със син цвят е за хартия, кутията със зелен цвят е за стъклени опаковки, а тази с жълт цвят е за пластмасови и ме-тални опаковки.

2. Постигнете съгласие с децата в продълже-ние на два-три дни да се стремят да съби-рат отпадъците, като ги разделят. Помогне-те им с два полезни съвета:

� да смачкват обемните пластмасови бу-тилки от вода или алуминиевите кутий-ки от безалкохолни напитки, за да зае-мат по-малко място;

� да сгъват или разкъсват картонените опаковки, за да заемат по-малко място.

� Дежурните ученици може да следят дали разделното събиране на боклуци-те се спазва и да напомнят на съучени-ците си за общата задача.

3. В следващия час на класа коментирайте лесно ли са се справили децата, какво ги е затруднило, приятно ли им е, че се държат природосъобразно. Събраните отпадъци занесете в специалните контейнери на ули-цата, ако има такива наблизо. Продължете инициативата и през следващите дни, до-като стане навик за учениците.


4. Аз помагам да пазим природата чиста

Направете кратко въведение, като обясните на децата, че всеки ден в околната среда се отде-ля голямо количество отровни газове, които замърсяват природата.

Предложете им да разработят свой проект, като заедно с родителите си или близки на се-мейството пресметнат какво количество пар-никови газове се отделят при потреблението в тяхното семейство.

Насочете ги с помощта на възрастните да из-ползват СО2 калкулатора на сайта на „Горичка“ – www.gorichka.bg. Това е уникален по рода си калкулатор, който отчита не само излъчени-те вредни емисии, но показва и колко дървета е добре да засадим, за да компенсираме вре-дите за природата. Отчита се влиянието върху парниковия ефект при пътуване с кола, със самолет, както и при потреблението в дома и офиса за отопление и осветление.

Ако учениците и техните близки нямат достъп до интернет, може да ги насочите да изпълнят

проекта, като обсъдят и съставят два списъка:

1. Какво във всекидневието на нашето се-мейство може да доведе до замърсяване на природата и неразумно използване на природните ресурси? (Например: използ-ваме найлонови торби за пазар, изхвърля-ме отпадъците смесено в обща торбичка, използваме вредни бои и др.)

2. Какво можем да направим заедно за опаз-ването на природата? (Например: да из-ключваме електроуредите от контакта, ко-гато не сме вкъщи, да пазаруваме с колело в магазини наблизо вместо с кола и др.)

Използвайте въпросника викторина от Работен лист № 13, за да стимулирате учени-ците да проверят знанията си за опазването на природата и да ги провокирате да коментират чрез въпросите отговорното поведение на съвременния гражданин.

Първи вариант

Всеки верен отговор носи 1 точка. Учениците се разделят на отбори или играят инди-видуално. Печели отборът (ученикът), събрал най-много точки.

Втори вариант

Преди началото на играта се определя жури, което ще оценява отговорите на участ-ниците. В малки групи или индивидуално участниците в състезанието дават отговор на всеки въпрос, като трябва да се аргументират защо според тях това е верният отго-вор.

Журито оценява отговорите по точност, пълнота и убедителност.

Отборът (ученикът), събрал най-много точки, е победител.

При всяко подобно състезание в часа на класа точките се събират в специален трезор (каса) и може да се използват като кредит в края на срока или на годината – например някой от класа да изпълни желание на победителя, да замени част от точките си срещу получаване на помощ при решаване на задача и др.

88

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. Болдридж, Л. Повече от добри маниери. С.: Принцепс, 1998.

2. Василева, Р. Анимация и възпитание. С.: Фабер, 2006.

3. Гражданско образование. Книга за учителя. Съст. Захари Захариев. С., 2001.

4. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование – МОН.

5. Конвенция на ООН за правата на детето.

6. Минчева-Ризова, М., Ил. Ризов. Правата на детето като методология на гражданското образо-вание и предмет на учебно познание. Електронно издателство LiterNet, 2002.

7. Образование за демократично гражданство. Книга за учителя. Начален курс. С.: Център „От-ворено образование“, 1999.

8. Ролф, Х. 90 секунди само за мен. С.: Кибеа, 1993.

9. Славин, Р. Педагогическа психология. С.: Наука и изкуство, 2004.

10. Фаунтън, С. Децата също имат права. Практическо ръководство за запознаване с Конвенци-ята за правата на детето. Варна: Славена, 1996.

11. Ходжис, Д. 501 занимания за деца. С.: Просвета, 2002.

12. Цветанска, С. Предизвикателства в педагогическото общуване. С.: Просвета, 2006.

13. Влайков, Св. Книга на символите. С.: Фабер, 2003.


6. Как е най-добре да се постъпва с най-лоновите пликове, за да не вредим на природата?

а) Да се изхвърлят веднага след пазаруване-то и пренасянето на покупките.б) Да се използват за събиране на боклук вкъщи и да се изхвърлят заедно с боклука в контейнерите за смет.в) Да се използват при следващо пазаруване в магазина.

7. Вредни ли са за здравето на човека пушеците от комините на заводите и от ауспусите на автомобилите?

а) Не, те се разтварят във въздуха и не влия-ят пряко на човека.б) Вредни са само ако човек е застанал мно-го близо до автомобила.в) Да, като замърсяват въздуха, може да пре-дизвикат алергии у човека и пречат на ди-шането му.

8. Карането на велосипед в града помага ?

1. Кое превозно средство най-малко вре-ди на природата?

а) автомобилб) велосипедв) влакг) самолет

2. Защо найлоновите пликове за покуп-ки в магазина са вредни за околната сре-да?

а) Разграждат се много дълго време.б) Не са красиви.в) Цапат околното пространство.

3. Какво означава изразът „разделно събиране на отпадъци“?

а) Всеки член на семейството събира отдел-но своя боклук вкъщи.б) В отделни контейнери или торби за смет слагаме хартиени, стъклени, хранителни от-падъци.в) Специални хора разделят отпадъците, които хората изхвърлят.

Викторина


Прекалено висок

Приказлив

Усмихнат

Срамежлив

Бърз

Хитър

Красив

УменМалък

Добър приятел

Отличен ученик

Услужлив

Мързелив

Послушен

Тъжен

Забавен

УчтивТрудолюбив

Моето име Моето име

Задачи

1. Разгледай рисунката и напиши името си под съответната фигура.

2. Представи си, че трябва да опишеш себе си на непознат ученик, който идва в твоя клас. Кои три неща би избрал/а като най-характерни за теб? (Свържи със стрелка балоните с твоята фигура.)

3. Обясни и дай пример защо смяташ, че при-тежаваш тези качества.

4. Отбележи с друг цвят какво още би искал/а новият ученик да знае за теб.

90

РАБОТЕН ЛИСТ № 1Тема 1. КОЙ СЪМ АЗ, КАКЪВ СЪМ АЗ – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯАз – Аз!

Какво харесвам в училището Какво не харесвам в училището

Съучениците си

Класната ни стая

Голямото междучасие

Писането на домашни

Шума в коридорите

Закуските

Обяда в стола

Ранното ставане сутрин

Какво харесвам в моето училище?


РАБОТЕН ЛИСТ № 2Тема 3. МОЕТО УЧИЛИЩЕ

1. Избройте професии, които никога не бихте избрали, защото са много опасни.




92

РАБОТЕН ЛИСТ № 3Трудните професии и какви хора ги избиратТема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯ


АНКЕТЕН ЛИСТ

Час от деня Мама / баба Татко / дядо

7–8 часа



Къде Къде

8–9 часа



Къде Къде

9–12 часа



Къде Къде

12–13 часа



Къде Къде

13–14 часа



Къде Къде

14–18 часа



Къде Къде

18–19 часа



Къде Къде

19–20 часа



Къде Къде

20–21 часа



Къде Къде

Тема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯИнтервю за физическата активност

Приходиот татко и мама – 50 лв.

от собствени спестявания – 25 лв.

Разходи Артикули Цена за 1 бр. Разходи за 10 деца

Торта35 лв.25 лв.15 лв.

Покани за рожден ден 1 лв.50 ст.

Салфетки 2 лв.1 лв.

Сандвичи3 лв.2 лв. 1 лв.

Шоколадови бонбони 10 лв.6 лв.

Сладкиши 10 лв.8 лв.

Пица 3 лв.

Газирани напитки 2 лв. / бутилка

Натурален сок 3 лв. / кутия

Детско шампанско 3 лв. / бутилка

Минерална вода 1 лв. / бутилка

Карнавални шапки 1 лв.

Свирки за рожден ден 50 ст.

Домино 1 лв.

Хартиени чаши 50 ст.

Хартиени чинии 50 ст.

Ножове и вилици за рожден ден 3 лв.

Свещи за рожден ден 2 лв.

Гирлянди за рожден ден 3 лв.

Хартиени цветя 1 лв.

Картичка за спомен 1 лв.

Аниматор 30 лв.40 лв.

Приходи общо: 75 лв. Разходи общо:

94

РАБОТЕН ЛИСТ № 4Тема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯБюджет за детски рожден ден

Училищно меню №1Сандвич – 1 лв.Сок – 50 ст.Какао от машина – 50 ст.

Общо: 2 лв.

Училищно меню № 2Кашкавалка – 50 ст.Безалкохолно – 1 лв.Шоколадов десерт – 70 ст.

Общо: 2 лв. 20 ст.

Домашно меню

Сандвич – 50 ст.Минерална вода – 50 ст.Домашен кейк – 50 ст.

Общо: 1 лв. 50 ст.


Бюджет за закуска в училище

РАБОТЕН ЛИСТ № 5Тема 5. АЗ ИЗБИРАМ ПРОФЕСИЯ

Ден Приходи Закуска в училище Разходи Закуска

от вкъщи Разходи

1 2 лв./ден

2 2 лв./ден

3 2 лв./ден

4 2 лв./ден

5 2 лв./ден

6 2 лв./ден

7 2 лв./ден

8 2 лв./ден

9 2 лв./ден

10 2 лв./ден

11 2 лв./ден

12 2 лв./ден

13 2 лв./ден

14 2 лв./ден

15 2 лв./ден

16 2 лв./ден

17 2 лв./ден

18 2 лв./ден

19 2 лв./ден

20 2 лв./ден

Общо: 40 лв.

Примерни менюта

96

Новина № 1

Днес на посещение в нашето училище пристигна делегация от

.

Директорът на училището ги посрещна с .

Покани ги в своя кабинет и там ги почерпи с .

После разгледаха .

и .

Останаха много доволни и подариха на училището .

Новина № 2

Вчера в нашето училище се състоя първенство по .

В него взеха участие учениците от .

По време на първенството възникна проблем с .

Учениците от единия отбор се разгневиха и .

Директорът на училището наказа виновните, като .

Новина № 3

Ученичката от клас

представи училището ни на ,

което се проведе в Брюксел. Там тя представи своята

.

Всички бяха възхитени от .

Наградата, която получи, е .

Когато се върна, тя подари своята награда на .

РАБОТЕН ЛИСТ № 6Тема 6. АЗ ИМАМ ИДЕЯ ЗА БЪДЕЩЕТОЗабавни новини по нашата телевизия


Министерство Дейности

Министерство на финансите Съставя бюджет, контролира харченето на парите от бюджета, събира данъци и такси, ръководи митниците, регистрира банки, контролира бан-ковата система

Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

Стимулира производството на стоки, отговаря за производството и дос-тавката на енергия, стимулира развитието на туризма

Министерство на вътрешните ра-боти

Ръководи полицията, осигурява охрана на домовете, пътищата и всички обекти, разкрива престъпления и престъпници, ръководи затворите.

Министерство на образованието, младежта и науката

Ръководи училищата, избира директори на училища, назначава инспекто-ри и контролира училищата, организира провеждането на тестове и изпи-ти. Стимулира науката и изследванията.

Министерство на културата Насърчава създаването на театрални и оперни постановки, концерти, из-ложби. Ръководи музеи, читалища, библиотеки и опазва културни памет-ници и съкровища.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Организира строителството на сгради, пътища, мостове, предприятия. Насърчава проекти за площади, градинки, паркове, красиви сгради.

Министерство на околната среда и водите

Контролира опазването на природата, водата и здравето на хората. На-лага глоби на всички, които замърсяват природата. Стимулира проекти за пречистване на водите, почвата, въздуха и др.

Министерство на здравеопазването Ръководи болници, поликлиники, здравни центрове и спешни кабинети. Наз-начава директори на болници. Стимулира въвеждането на модерни начини за лекуване на хората.

Министерство на отбраната Организира професионална армия. Ръководи участието на тази армия в международни мисии за опазване на мира или въдворяване на ред.

Министерство на външните работи Осъществява международни контакти, като организира посолства, които подпомагат връзките на България с другите държави. Помага на българите в чужбина.

Министерство на труда и социалната политика

Организира социални служби, които помагат на хората с проблеми – инва-лиди, социално слаби, безработни, бездомни. Работи по проекти за подоб-ряване на живота на хората с проблеми.

Министерство на правосъдието Организира съдилища за решаване на различни спорове, конфликти и про-тиворечия между хора и организации. Контролира решенията на съдиите и въвежда добри практики.

Министерство на земеделието и храните

Финансира проекти за добро земеделие и животновъдство. Контролира ка-чеството на храните за хора и животни.

Министерство на физическото възпитание и спорта

Насърчава спорта и организира състезания и първенства. Подпомага физи-ческото възпитание в училищата.

Игра „Министерски съвет, или Изчезналият град-държава“

РАБОТЕН ЛИСТ № 7Тема 7. АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН НА МОЯТА ДЪРЖАВА

98

РАБОТЕН ЛИСТ № 8Тема 7. АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН НА МОЯТА ДЪРЖАВАПъзел „Герб“

Задачи

1. Открийте местоположението на Бълга-рия на картата и я оцветете в червено.

2. Запишете в колона всички страни, които се намират на Балканския полуостров, като започнете със съседните на Бълга-рия.

3. Напишете срещу името на всяка държава в колоната поне едно нещо, с което тя е известна – музикален изпълнител, ястие, танц, природна забележителност, исто-рическо събитие и др.


България на Балканския полуостров

РАБОТЕН ЛИСТ № 9Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

Оцветените в тъмно държави са членки на Европейския съюз.

Задачи

1. Разгледайте данните за всяка държава членка на ЕС. Открийте най-малката по територия държава и държавата с най-малко население.

2. Подредете ги според годината на

присъединяването им към ЕС, като започ-нете с държавите основателки.

3. Открийте кои страни – съседки на Бълга-рия, са членки на ЕС.

100

РАБОТЕН ЛИСТ № 10Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПАБългария в обединена Европа

Г Р У З И Я

А РМ Е Н И Я

А З Е Р Б А Й Д Ж А Н

К И П Ъ Р

А В С Т Р И Я

А Л Б А Н И Я

Ш В Е Й Ц А Р И Я

Ш В Е Ц И Я

Ч Е Х И Я

Ч Е Р Н АГО РА

Х Ъ Р В АТ И Я

Ф РА Н Ц И Я

Ф И Н Л А Н Д И Я

У Н ГА Р И Я

У К РА Й Н А

Т У Р Ц И Я

С Ъ Р Б И Я

С Л О В Е Н И Я

С Л О В А К И Я

С А Н М А Р И Н О

Р У С И Я

Р У М Ъ Н И Я

П О Р Т У ГА Л И Я

П О Л Ш А

Н О Р В Е Г И Я

ХО Л А Н Д И Я

М О Н А КО

М О Л Д О В А

М А Л ТА

Л Ю КС Е М БУ Р Г

А Н Д О РА

В Е Л И КО Б Р И ТА Н И Я

Г Е РМ А Н И Я

Л АТ В И Я

И С Л А Н Д И Я

В АТ И К А Н

Б О С Н А И Х Е Р Ц Е ГО В И Н А

Б Е Л Г И Я

БЪ Л ГА Р И Я

М А К Е Д О Н И Я

И С П А Н И Я

Е С ТО Н И Я

Г Ъ Р Ц И Я

Б Е Л А Р У С

Д А Н И ЯИ РЛ А Н Д И Я

И ТА Л И Я

Л И Т В А

Л И Х Т Е Н Щ А Й Н

М А Р О КО

Т У Н И С

А Л Ж И Р

К А З А ХС ТА Н

АВСТРИЯ

Столица: Виена 84 000 км² Население: 8 357 000Член на ЕС от 1995 г.

БЕЛГИЯ

Столица: Брюксел 31 000 км² Население: 10 741 000Член на ЕС от 1957 г.

БЪЛГАРИЯ

Столица: София 111 000 км² Население: 7 602 000Член на ЕС от 2007 г.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Столица: Лондон 245 000 км² Население: 61 612 000Член на ЕС от 1973 г.

ГЕРМАНИЯ

Столица: Берлин357 000 км²Население: 82 315 000Член на ЕС от 1957 г.

ГЪРЦИЯ

Столица: Атина 132 000 км² Население: 11 263 000Член на ЕС от 1981 г.

ДАНИЯ

Столица: Копенхаген 43 000 км² Население: 5 519 000Член на ЕС от 1973 г.

ЕСТОНИЯ

Столица: Талин 45 200 км² Население: 1 340 000Член на ЕС от 2004 г.

ИРЛАНДИЯ

Столица: Дъблин 70 000 км² Население: 4 518 000Член на ЕС от 1973 г.

ИСПАНИЯ

Столица: Мадрид 505 000 км² Население: 45 853 000Член на ЕС от 1986 г.

ИТАЛИЯ

Столица: Рим 301 000 км² Население: 60 090 000Член на ЕС от 1957 г.

КИПЪР

Столица: Никозия 9200 км² Население: 802 000Член на ЕС от 2004 г.

ЛАТВИЯ

Столица: Рига 64 600 км² Население: 2 261 000Член на ЕС от 2004 г.

ЛИТВА

Столица: Вилнюс 65 300 км² Население: 3 350 000Член на ЕС от 2004 г.

ЛЮКСЕМБУРГ

Столица: Люксембург 2500 км² Население: 492 000Член на ЕС от 1957 г.

МАЛТА

Столица: Валета 300 км² Население: 413 000Член на ЕС от 2004 г.

ПОЛША

Столица: Варшава 313 000 км² Население: 38 130 000Член на ЕС от 2004 г.

ПОРТУГАЛИЯ

Столица: Лисабон 92 000 км² Население: 10 632 000Член на ЕС от 1986 г.

РУМЪНИЯ

Столица: Букурещ 238 000 км² Население: 21 497 000Член на ЕС от 2007 г.

СЛОВАКИЯ

Столица: Братислава 49 000 км² Население: 5 411 000Член на ЕС от 2004 г.

СЛОВЕНИЯ

Столица: Любляна 20 300 км² Население: 2 053 000Член на ЕС от 2004 г.

УНГАРИЯ

Столица: Будапеща 93 000 км² Население: 10 030 000Член на ЕС от 2004 г.

ФИНЛАНДИЯ

Столица: Хелзинки 338 000 км² Население: 5 325 000Член на ЕС от 1995 г.

ФРАНЦИЯ

Столица: Париж 544 000 км² Население: 64 105 000Член на ЕС от 1957 г.

ХОЛАНДИЯ

Столица: Амстердам 41 000 км² Население: 16 481 000Член на ЕС от 1957 г.

ЧЕХИЯ

Столица: Прага 78 900 км² Население: 10 475 000Член на ЕС от 2004 г.

ШВЕЦИЯ

Столица: Стокхолм 449 000 км² Население: 9 259 000Член на ЕС от 1995 г.


4 eвро

2 eвро

6 eвро

2 eвро

5 eвро

10 eвро 3 eвро

4 eвро

3 eвро

2 eвро

8 eвро6 eвро

12 eвро19 eвро

102

РАБОТЕН ЛИСТ № 11Тема 9. БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ ОТ ОБЕДИНЕНА ЕВРОПАСувенирен магазин


Как мога да опазвам природата?


Задачи

Отбележете на рисунката с цифри: � с 1 – всички обекти, които замърсяват природата;

� с 2 – неприемливи действия и постъпки на човека.

104


6. Как е най-добре да се постъпва с най-лоновите пликове, за да не вредим на природата?

а) Да се изхвърлят веднага след пазаруване-то и пренасянето на покупките.б) Да се използват за събиране на боклук вкъщи и да се изхвърлят заедно с боклука в контейнерите за смет.в) Да се използват при следващо пазаруване в магазина.

7. Вредни ли са за здравето на човека пушеците от комините на заводите и от ауспусите на автомобилите?

а) Не, те се разтварят във въздуха и не влия-ят пряко на човека.б) Вредни са само ако човек е застанал мно-го близо до автомобила.в) Да, като замърсяват въздуха, може да пре-дизвикат алергии у човека и пречат на ди-шането му.

8. Карането на велосипед в града помага ли за опазването на природата?

а) Не, уморително е и с колело човек се прид-вижва по-бавно.б) Не, може да бъде опасно, защото в града има много коли.в) Да, защото намалява автомобилното дви-жение.

9. Кое от изброените действия може да помогне най-бързо да опазим природа-та чиста?

а) Да посадим дърво.б) Да ходим пеша вместо с автомобил.в) Да използваме у дома вентилатор вместо климатик.

1. Кое превозно средство най-малко вре-ди на природата?

а) автомобилб) велосипедв) влакг) самолет

2. Защо найлоновите пликове за покуп-ки в магазина са вредни за околната сре-да?

а) Разграждат се много дълго време.б) Не са красиви.в) Цапат околното пространство.

3. Какво означава изразът „разделно събиране на отпадъци“?

а) Всеки член на семейството събира отдел-но своя боклук вкъщи.б) В отделни контейнери или торби за смет слагаме хартиени, стъклени, хранителни от-падъци.в) Специални хора разделят отпадъците, които хората изхвърлят.

4. В какъв цвят контейнер поставяме хартиените отпадъци при разделното събиране?

а) жълтб) зеленв) син

5. В каква торбичка ще избереш да сло-жиш покупките си от магазина, така че да не вредиш на природата?

а) от хартияб) от найлонв) от плат

Викторина

Documents

Да бъдеш гражданин