Златни дарове от Свещари

Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО

БЪ

ЛГА

РИЯ

БОРИНА

ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ

СВЕЩАРИ

КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ Република България е държава в Югоизточна

Европа и заема централната и източна част на Балканския полуостров. На север граничи с Репу-блика Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Република Турция и Република Гърция, а на за-пад – с Бивша Югославска Република Македония и Република Сърбия.

Площта на България е 110 993 кв. км. Най-голя-мото разстояние от север на юг е около 330 км, а от изток на запад – около 500 км.

Населението на България според преброяване-то от 2011 г. е 7 364 570 човека. Състои се от око-ло 85% етнически българи, 9% - турци, близо 5% роми и под 1% други националности: евреи, ар-менци, гърци, руснаци.

Столицата на България е София. Тя е и най-големият град в страната с население 1 291 591 души. Следващият по големина град е Плов-див (338 153 души), следван от гр. Варна (334 870 души) - главно пристанище на страната.

Официален език е българският. В религиозно отношение около 80% от населе-

нието са християни, като над 76% са източнопра-вославни. Втората по численост религиозна общ-ност – близо 10% са мюсюлмани. В страната има също и юдеи.

По своето държавно устройство България е парла-ментарна република с еднокамарен парламент (На-родно събрание); в състава му влизат 240 народни представители с 4-годишен мандат. Държавен глава е президент с 5-годишен мандат. Централен орган на изпълнителната власт е Министерски съвет.

Парична единица - лев (международен код – ВGN), 1 лев = 100 стотинки. Банкнотите са със стойности 2, 5, 10, 50 и 100 лв., а монетите - 1, 2 , 5, 10, 20, 50 ст. и 1 лв. От 1999 г. левът е привързан твърдо отначало към германската марка, а по-късно и към еврото - 1 ЕВРО = 1,95583 лв.

Национален празник - 3 март.От 1.01.2007 г. Република България е пълнопра-

вен член на Европейския съюз.

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на корони на български владетели от Второто българско цар-ство, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддър-жан от два златни короновани лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с пло-дове. Под щита, върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант, е из-писано със златни букви “Съедине-нието прави силата”.

Националното знаме на Републи-ка България е трицветно – бяло зе-лено и червено поле, разположени водоравно отгоре надолу.

ГЕРБ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

НАЦИОНАЛНО ЗНАМЕНА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ


СВЕЩАРИ

Осъществена със съдействието на:

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИДържавен културен институт към министъра на външните работи

N AT I O N A L M U S E U M O F D E N M A R K

Research & ExhibitionsDanish Middle Ages and Renaissance

ИЗЛОЖБА ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ

22.04.2013-24.05.2013КОПЕНХАГЕН, ДАНИЯ

Национален Археологически Институт с Музей - БАН

БОРИНА


СВЕЩАРИДИАНА ГЕРГОВА

© Диана Гергова, автор, 2013© Явор Иванов, снимки© Мехмед Азис, снимки© Вяра Канджева, снимки© Антоний Ханджийски, дизайн© Издателска къща “БОРИНА”,София

Първо издание в България, 2013

Издателска къща “БОРИНА”www.borina.comВсички права запазени

ISBN 978-954-500-273-1

ЗЛАТНИ ДАРОВЕ ОТ СВЕЩАРИ

Световно културно и природно наследство - ЮНЕСКО5

На 7 ноември 2012 г. дървено сандъче със златни предмети бе открито при разкопките на най-високата могила от царския некропол на гетите в На-ционалния историко-археологият ре-зерват Сборяново край село Свещари, Разградско.

Защо там?Същият въпрос беше зададен и през

1982 г., когато в друга могила от този некропол бе открита Свещарската царска гробница с кариатиди, включе-на през 1985 г. в Листата на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Защо именно там, в земята на тра-кийските гети, далеч на север от класи-ческия средиземноморски свят, е била изградена тази и досега най-впечатля-ваща тракийска гробница?

Системните археологически проучва-ния в района на Сборяново, които бяха

Сребърен начелник от Свещари.

започнати тогава и продължават и до днес, хвърлят светлина, но далеч не из-черпват отговорите на всички въпроси, които могат да бъдат зададени за този удивителен кът на България, съхранил следи от човешко присъствие от V хи-лядолетие пр. Хр. до наши дни...

Гетите и ЗалмоксисГетите – „най-храбри и най-справед-

ливи измежду траките” според Херо-дот, обитавали обширни територии, които днес локализираме най-общо в Североизточна България, Югоизточна Румъния и Молдова. При археологи-чески проучвания са разкрити селища, крепости и значителни могилни некро-поли, както и забележителни паметни-ци на тракийското изкуство, предста-вящи специфични митологични сцени в характерен за северните траки стил. Сребърни и златни сервизи за ритуал-но пиене, женски накити, апликации към конски сбруи и парадни шлемове, са част от стриктно спазвани култови практики, свързвани с почитането на Великата богиня (Артемида), слънчевия Аполон и тракийския Арес. Непознати от по-ранната бронзова епоха те загат-ват за връзка и с обичаите на митични-те хипербореи от далечния север, които заравяли своите свещени дарове „под открито небе”...

Историята на гетите започва със све-денията за техния митичен цар, жрец и бог Залмоксис. За гърците по Хелес-понта и около Понта той наистина съ-ществувал. Роб или ученик на Пита-гор, получил от него знания за небеса-та, a след като бил освободен и се за-върнал в Тракия, той започнал да учи



своите съплеменници на учението на Питагор, на изкуството на цивилиза-цията и на земеделие.

Херодот обаче вярвал, че Залмоксис е бил предшественик на Питагор. Той пътувал до Египет и от там донесъл мистичното знание за безсмъртието на душата. Залмоксис учел, че „нито той, нито сътрапезниците му, нито пото-мците им ще умрат някога, но ще оти-дат на едно такова място, където ще живеят вечно и ще имат всички блага”. За да ги убеди в учението си, Залмок-сис си построил подземно жилище и се оттеглил там. След три години той възкръснал и те му повярвали.

Този епизод на възкръсването често се посочва като паралел на възкресе-нието и на Исус Христос, и на герман-ския бог Фрейр.

Според Страбон Залмоксис бил про-рок. След смъртта му други жреци из-пълнявали същата роля на пророци, включително и през Римската епо-ха. Самият Йорданес, писател от V в.,

който се смятал гет, е оставил прекрас-но описание за залмоксисовия жрец Дикеней, живял по времето на Буре-биста (70-44 пр.Хр.). Той карал умните и благородни посветени да живеят съ-гласно техните записани закони – бе-лагини, учел ги на логика, физика и те-ология, на етика и астрономия, и така ги извисил над другите народи. Веро-ятно именно това занимание е в осно-вата и на името на гетите – от „гоетес” – пророци.

Даусдава – Хелис. Духовното и политическо средище на гетите

Светът на Залмоксис – свят на зна-ние за Космоса, за земята и за числата, за човека и душата започна да се пре-връща в реалност след откриването на Свещарската гробница през 1982 г.

Когато в края на ІІ хил. пр. Хр. в це-лия Средиземноморски свят се основа-ват едни от най-прочутите светилища, а тракиецът Орфей обединява в едно

Долината на р. Крапинец



най-голям политически и културен разцвет, големия градски център се развил като средище на активни тър-говски контакти със Средиземномори-ето и вътрешността на Европа, със за-наятчийски и ювелирни ателиета, во-

слънчевия и земния култ, тук гети-те създават своите първи светилища. Мястото не е случайно - магията на долината на р. Крапинец, бликащата изворова вода, причудливите скални образувания със следи от човешки из-дялвания, пещери, скални гробници и олтари, скрити сред девствените гори, били причина гетите да го изберат в дълбока древност като свещено място за тайнства и мистерии. Мястото е и на стратегически път от вътрешност-та към Дунава. Едното от най-старите светилища е на високия десен бряг на реката, а другото – край водните из-вори, с монументални каменни олта-ри, продължило да съществува и през всички следващи епохи, независимо какви нови народи и религии се нап-ластявали в земите на България. От епохата на траките, през античност-та и средновековието, то остава едно от най-свещените места в българските земи и до днес.

Религиозната и политическа столи-ца на северните траки възниква в края на ІІ- началото на І хил.пр. Хр., а в на-чалото на елинистическата епоха, ко-гато гетската държава преживява своя

Могилите от Източния некропол със Свещар-ската гробница

Тракийското светилище в двора на Демир баба теке . Поглед от горе.



енен гарнизон, а може би и седалище на царска резиденция. Той обаче про-съществувал само столетие, за разлика от вечността на светилищата.

Гетското средище впечатлява със за-бележителния контраст между скром-ните градежи в светилищата, демон-стриращи хармония с природата, и

монументалността и великолепието на откритите в някои от 120-те моги-ли в неговите околности храмове-гроб-ници.

За това как се е наричала духовна-та и политическа столица на гети-те има няколко предположения. На своята Девета карта римския географ



Клавдий Птолемей е поставил в този район отдавна търсената „Даусдава” („Градът на вълците” или „Градът на светлината”). Това наименование под-сказва връзка и с другото име на гети-те – даки. Tо произлиза от трако-фри-гийската дума на техния тотем – вълка – „даон”, срaвним също и със „свет-

лина”. По времето, когато Птолемей подготвял своя труд въз основа на ин-формацията на своите гръцки пред-шественици, гетското средище вече било загубило огромното си иконо-мическо и политическо значение, но то продължавало да играе важна роля със сакралните си традиции.

Най-голямата селищна агломерация в земите на гетите и от двата бряга на Дунава дава основание мощният град на гетите да се идентифицира и с про-чутия полис Хелис. Според Диодор именно в него около 293-291(?) г. пр. Хр. се състояло пиршеството, което Дромихайт – известният гетски цар и победител над македонския владетел Лизимах, уредил за своя противник, като скрепил с династически брак бъ-дещите мирни отношения. Със същия владетел предпазливо се свързва и са-мата Свещарска гробница.

Гетите, които обезсмъртяватКлючът към думите на Херодот, че

гетите практикуват „безсмъртие”, че „обезсмъртяват” е самата Свещарска гробница, открита под Гинина моги-ла. Напомняща малък храм, каменна-та гробница се състои от преддверие, странична камера за даровете и цен-трална гробна камера с две ложета. Неповторимо е съчетанието на скулп-турната, живописната и архитектур-ната украса. Десетте кариатиди във ви-сок релеф в гробната камера предста-вят Великата богиня майка – господ-стваща над живота и смъртта. Сцената на обезсмъртяването върху противо-положната на входа стена я представя поднасяща венеца на безсмъртието на

Свещарската гробница. Гробната камера



владетеля-конник, заобиколен от слуги и воини – апотеозът в цикъла, свързан с превръщането на владетеля в бог. В деня на зимното слънцестоене, на 22 де-кември, в края на IV в. пр. Хр., проник-ващите през специален отвор слънчеви лъчи осветявали фигурите на владете-ля и богинята и включвали в космиче-ския цикъл мистерията на обезсмъртя-ването. Астрономическите знания, вло-жени в ориентацията и изграждането на Свещарската гробница бяха тези, които започнаха да налагат и по-голя-

мо доверие към оставените от древните автори сведения за гетите.

Други въпроси се очакваше да полу-чат отговор чрез изчерпателното про-учване на няколко могилни групи. Със-тоящи се от могили с различни разме-ри, всяка от тези групи се оказа, че отго-варя на един завършен цикъл от слож-ни погребални практики. Само малка част от тях са свързани с човешки по-гребения, а повечето са насипвани над жертвени коне и кучета, над глинени олтари, сребърни съдове или са просто

Свещарската гробница. Сце-ната на обезсмъртяването

Свещарската г робница. Гробната камера, детайл от украсата



празни. На социалната йерархия съот-ветства не само йерархията на гробнич-ните типове, но и различния погреба-лен обред. Препогребвания, трупопо-лагания и кремации са едновременно практикувани като погребални обреди в гетските могили.

Разкопките на двете съседни на Све-щарската гробница могили разкриха два храма-близнаци с плъзгащи се вра-ти – непозната от други места на Бал-каните архитектурна традиция. Те по-казват, че гетите са проектирали гроб-ниците си в цялостни ансамбли, като най-съвършените от тях са свързани с практикуването на сложна система от специфични погребални практики на препогребване на човешките останки и дарове. Съпътствано от животински жертвоприношения на коне, кучета и специфични ритуали, това препогреб-ване имало безспорен мистериален ха-рактер. Гробниците били достъпни за тези мистерии, осъществявани в ритъ-ма на триетапното насипване на моги-лите, а достъпът до тях бил прекратя-

ван едва на края. Уникалната яйцевид-на форма и белия цвят, които добива-ла първата насипана над гробницата могила, била вероятен отглас на една от основните орфически представи за света като космическо яйце.

Връзката на гетите с науката за небе-сата разкриват и изненадващите ре-зултати от археоастрономическите из-следвания на цялостния план на не-кропола. Установено е, че групите мо-гили представляват огледални отра-жения на най-ярките съзвездия като Канис Майор и Канис Минор, на Ори-он в Източния некропол и на Стрелец – в Западния. В могилите под знака на Голямото куче са Свещарската гробни-ца и двете по-малки гробници-близ-наци. А в центъра на групата под зна-ка на Орион се намира най- високата могила от царския некропол на гетите – Голямата Свещарска могила, в която бе открита и най-новата находка – дър-веното ковчеже със златни дарове.



Като цяло подредбата на могили-те внушава идеята за Млечния път – според древните – пътят на душата към космоса. Към него се устремява-ла освободената от затвора на тяло-то чрез обредите на обезсмъртяване-то човешка душа. Тази смърт била за най-достойните – владетели и жреци, които споделяли смъртта и безсмър-тието на Орфей. Когато той бил раз-късан от басаридите, главата му била погребана в могила, превърнала се в хероон, костите – в урна върху колона, а лирата му, хвърлена от Зевс към не-бето, се превърнала в съзвездие.

Покритите с полуцилиндричен свод гробници в гетското духовно и поли-тическо средище край Свещари на-пълно отговаряли на представата на Платон как да изглеждат най-съвър-шените гробници за най-достойните граждани на неговата идеална държа-ва. Най-близките им паралели се от-криват на далечни разстояния из це-лия Източно средиземноморски ели-нистически свят. Но навсякъде – от Северното Причерноморие, през Ма-кедония и Южна Италия до Палести-на, ги сближават не само тяхната архи-тектура и декорация, но и обстоятел-ството, че в тези места присъствието и на самите орфически вярвания е без-спорно и осезаемо.

Знакови за гетите са и едни съвърше-но различни, дълбоко вкопани в земя-та гробници. На пода на камерата са направени квадратни глинени олтари - есхари. Даровете към тези погребения чрез трупоизгаряне, жертвоприноше-нията на кучета в някои от тях, предпо-лагат, че такива гробници са били пра-вени за друга група посветени в гетско-

то общесто – на жреците-воини. Тези огнища, свързани още в бронзовата епоха с култа към Великите Самотра-кийски богове, с Богинята майка, през І хил. пр. Хр. се появяват на няколко стратегически места в Европа. Появата им на север отваря дискусия и за вза-имоотношенията между севера и тра-кийския свят. Данните, в които прози-ра духовната близост между тях като че ли са най-много. Наред със сакрал-ната роля на кучето/вълка, тя е и в ри-туалното заравяне в блатата на севера на знакови и свързвани с тракийските земи и вярвания находки (котелът от Гундесруп, сребърната фалера от Хел-ден, парадните шлемове в гетските и скандинавски земи) и др. Зад все още неизследваната в цялото й разнообра-зие връзка между Тракия и Северна Европа прозират еднаквите представи



Демир баба теке. Каменен тракийски олтар и съхранени традиции

за съзнателно разпространявалия уче-нието си за безсмъртието Залмоксис, и германския Фрейр – и двамата изчез-ващи и възкръсващи след три годишно отсъствие. В І хил. пр. Хр. гетското сре-дище е отворено за контакти с изтока и запада, и е посредник между Среди-земноморието и Северна Европа.

В Сборяново силата на гетската са-крална традиция проличава и в по-късната история на свещеното място. Последвалите напластявания на наро-ди, вярвания и архитектурни тради-ции не изместват древните индоевро-пейски традиции, познати от времето на мегалитните култури на северната праисторическа Европа и съхранени и до днес в този район. От наклоне-

ния скален къс-олтар от древното тра-кийско светилище се приема силата на скалата. А украсяването с дрехи и цветни ленти на дърветата край древ-ните гетски светилища, запазено и до днес, и познато не само от Балкани-те и Мала Азия, но и от земите на Се-верна Европа, е символичното обли-чане на Великата богиня или на ней-ното Дърво на живота, останало като далечно ехо на древно общуване. От-глас от древни събития е и фактът, че за построената върху тракийските ка-менни олтари гробница на шиитския светец Демир баба е употребена гръц-ката „теке”, използвана и за гробовете на митичните хиперборейски девойки на цикладския остров Делос.

Тракийски жертвен олтар в двора на Демир баба теке.



пр. Хр. След земетресението тя била частично демонтирана, но в нея ос-танали човешка бедрена кост, желяз-на брадва и фрагменти от амфори от края на IV и началото на III в. пр. Хр. В обредна площадка пред фасадата бе разкрита ритуална яма с жертвопри-ношение на куче, а в могилния насип – и жертвоприношение на кон. Възста-новяването на могилния насип от ге-тите, съпроводено от укрепване с до-пълнителни каменни подпорни стени и от ново жертвоприношение на куче, показва значението, което те отдавали на запазването на идеалната форма на могилата, както и сакралния характер на процеса на нейното насипване с пе-риодично трамбоване и обмазване. Ге-офизично проучване пък предположи съществуването и на гробно съоръже-ние в центъра на могилата, което на-ложи прекъсване на археологическите разкопки.

Златните дарове от Голямата Све-щарска могила.

Откритите през 2012 г. златни дарове в Голямата Свещарска могила изнена-даха проучвателите й с красотата и ве-ликолепието си, но не и със странното на пръв поглед място – високо в горна-та част на насипа.

Най-високата (19 м) могила в цар-ския, източен некропол на гетите мар-кира свещената им територия. Тя е разположена в центъра на група мо-гили под знака на съзвездието Ори-он и е видима от големи разстояния. Продължаващите повече от 20 години (с прекъсвания) разкопки показват, че тя е един от най-сложните надгробни паметници, открити до сега в тракий-ските земи. В южния й край има мо-нументална каменна гробница с по-луцилиндричен свод и архитектурна украса в дорийски стил, разрушена от силно земетресение в началото на III в.

Голямата Свещарска (Омуртагова) могила с разрушената от земетресение тракийска гробницa

Голямата Свещарска (Омуртагова ) моги-ла с могилите от източния некропол от въздуха



Така при подновяването им през 2012 г. в западната половина на мо-гилата и почистването на северния профил на направения сондаж, на дълбочина около 8 м от повърхност-та й се разкри малка кухина със зна-чителен брой златни предмети. Ку-хината всъщност представлява от-печатък от малко дървено сандъче с размери 50х50 см, по предварителни данни направено от иглолистно дър-во със запазени бронзови халки, же-лезни пластини и отделни късчета от дървото.

До наклонената навътре под тежест-та на могилния насип източна стена на сандъчето се намери спирална златна диадема. Върху спиралата – шествие на лъвове и пантери, към чиито опаш-ки са прикрепени свободно въртящи се розети. Двата края на диадемата за-вършват със скулптирани изображе-ния на представени в неизвестна до-сега иконография митични същества – може би женски сатири. Сатиресите водят шествието на животните, в дина-мична поза, а ибекс и овен са захапали задните им крака, от които се спускат висулки. Вероятно при движение те биха издавали нежни звуци, въвеж-дайки ни в света може би на един друг тракийски бог – Дионис.

Първата находка- начелникът и откривателя на съкровището ‒ проф. д-р Диана Гергова.Златните находки при откриването им.



Четири спирални гривни с лъв-ски глави са били поставени при западната стена на сандъчето. На една от тях е нанизан и пръстен с изображение на Ерос. Така тези находки всъщност оформят един великолепен комплект от женски накити.

В центъра на сандъчето, око-ло желязна юзда е разположе-на друга група предмети – над 200 златни апликации към кон-ска сбруя, която е била поло-жена при юздата, начелник със скулптирана глава на кон, две кръгли апликации с глава на Атина, една на богиня, четири апликации с растителен орна-мент, 44 апликации с щампо-вани, но не еднакви, женски лица, розети, както и над 120 апликации с полусфе-рична форма.



Спирална диадема. В двата края завършва с гла-вите на овен и планински козел, които са заха-пали отзад две фантастични същества с глава и гърди на жена и тяло на лъв, които водят шест-вие от лъвове и пантери.Опашките завършват със свободно въртящи се розети, на краката на двете същества са закачени висулки.

Две спирални гривни . Украсени с две срещащи се лъвски глави и спирален орнамент в средата и в двата края.



Спирална диадема, де-тайл

Кръгла апликация с глава на млада богиня

Съвсем друг харак-тер имат и три типа малки апликации – с формата на Херак-ловия възел, или за-вършващи със спи-рали, някои с фили-гранна украса, а дру-ги – със син и бял



Две кръгли апликации с глава на Атина

емайл. Те, заедно с откри-тите около тях над 400 ми-ниатюрни цилиндрични и сферични мъниста, множе-ството златни нишки и зла-тотъкани орнаменти, веро-ятно са част от положена-та в ковчежето златотъкана материя.







Златен пръстен с изображение във висок ре-леф на Ерос върху постамент.



Намерените в дървеното сандъче на-ходки повтарят структурата на ос-новните дарове, които траките зара-вят обредно в чест на своите богове – накити за Богинята майка, аплика-ции към конски сбруи – за слънчевия Аполон, и златотъкан воал. Може би са принадлежали на гетски владетел и неговата съпруга, чието погребение

се очаква да бъде открито в могила-та. Централната живописна сце-

на в Казанлъшката гробница е точна илюстрация на тази

връзка. Сред най-важните дарове, поднасяни на од-риския владетел и него-вата съпруга, са дървено ковчеже и нежен воал.

Така находката в Голяма-та Свещарска могила позво-

лява да станат видими задължителни моменти от погребалните практики,

от обредите на обезсмъртяването на тракийския елит.

Откриването на ковчежето на неве-роятно на пръв поглед място – на 8 м дълбочина в насипа на огромната мо-гила, не е случайно. То е положено, съгласно принципите на гетските об-реди на обезсмъртяването, на втория етап от триетапното насипване на мо-гилата, за да съпътстват свещените да-ровете към боговете душата в пътя й към безсмъртието.

Първият поглед върху предметите от Голямата Свещарска могила показва, че някои от тях са уникални. Украса-та на други – Атина от кръглите апли-кации, е идентична със златните обе-ци от Болшая близнеца, в диадемата личи общ стил на изработка с нагръ-дника от Толстая могила, известен е и още един пръстен с Ерос от Одесос (Варна). Всичко това позволява наход-ката да се датира към края на IV в. или самото начало на III в. пр.Хр. и да бъде включена в серията от блестящи па-



метници на ювелирното изкуство на това време, създавани в ателиетата в големите тракийски градски центрове, както и в гръцките колонии от елинис-тическата епоха.

Двама са гетските владетели, чиито имена са свързани с апогея в развити-ето на гетската държавност и култура. Предшественикът на Дромихайт, гет-ският цар Котела е известен като съюз-ник на Филип ІІ Македонски - бащата на Александър Велики, в общата им борба срещу скитите. Този съюз бил

закрепен и с династически брак меж-ду македонския цар и дъщерята на Ко-тела принцеса Меда през 339 г пр.Хр. Свързана ли е могилата с погребени-ето на този гетски владетел? Имат ли златните дарове от Голямата Свещар-ска могила връзка с този политически акт? Отговор следва да ни дадат раз-копките през наближаващия археоло-гически сезон.

Начелник с протоме на кон. В основата – ре-лефно изображение на лъвска глава.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Dana D., Ruscu L. 2000. Zalmoxis.Addenda to FHD. Thraco-Dacia XXI,1-2, 223-2442. Gergova D. The Treasure from Vulchitran and the Amber Route in the Balkans.-In: The Early HallstaJ Period (1200-700B.C.) in South Eastern Europe. Alba Julia 1994 . – Apulum, 1995, 69–79.3. Gergova D. Les tombaux Thraces de la Bulgarie de Sud –Est. – L’archéologue [Paris], № 90, 2007, Dossier Les thraces, 8–11.4. Gergova D. Sanctuaires et places de culte des gètes dans la Bulgarie du Nord-Est. – In: Iron Age sanctuaries and Cult Places in the Thracian World. Proceedings of the International Colloquium Bra-sov, 19-21 October 2006. Brasov, 2007, 63–78.5. Gergova D. Sboryanovo – Тhe Sacred Land of the Getae. Bulgarian Bestseller. Sofi a, 84 р., 2004.6. Gergova D. L’eschare dans le monde Thrace e Celte. – In: Thracians and Celts. Proceedings of the International Colloquium from Bistrita, 18-20 mai 2006. Editura Mega,Clĳ -Napoca, 2006, 149–166.7. Gergova D. The tumular embankment in the burial rites and cosmogony of the Thracian Getae. The cosmic egg. – ISTROS, 13, 2006, 85–95.8. Eliade M. De Zalmoxis a Gengis-Khan. Etudes comparatives sure les religions et le folklore de la Dacie et d l’Europe Orientale. Paros, 1970

9. Fol Al., M. Chichiova, T. Ivanov, T. Teofi lov. The Thracian tomb near the village of Sveshtari. Sofi a, 198610. Makiewicz T. 1987. Formy kultu bostw domowych na terenie Europy w starozytnosci. Poznan.11. Flemming Kaul, Ivan Marazov, Jan Best, and Nanny de Vries. Thracian Tales on the Gundestrup cauldron12. Stoyanov T. , Zh. Mihailova, Kr. Nikov, M. Nikolaeva, D. Stoyanova. The Getic capital in Sboryanovo. 20 year of investigations. Sofia 200613. de Vries J., 1956. Altgermanische Religionesge-schichte, Berlin, (Water de Cruyter Verlag).14. Гергова Д. Обредът на обезсмъртяване-то в древна Тракия (Gergova D. The Rite of immortalization in Ancient Thrace - Engl. Summary, Sofi a, Agato). София, Aгато, 1996.15. Гергова Д. Летница, Ашман и Сатън Хуу. Парадни шлемове и култови практики. – МИФ, 10. Съкровището. София, Gergova D. Letnitsa, Ashman and SuJ on Hoo. Parade helmets and ritual practices, MIF 10. The Treasure, Sofi a 2005, 148–162

СофияСвещари

9

Издателска къща БОРИНАe-mail: [email protected]

9 789545 002731

ISBN 978-954-500-273-1

Documents

Златни дарове от Свещари