1 www.facebook.com/DrawingDayBG

Включи се в

със своята илюстрация по приказката

Имало едно време една гора... Само че във времената, за които ще ви разкажа, тя не била такава, каквато я познаваме днес. В нея рядко стъпвал човешки крак, а когато това все пак се случело, то било набързо и винаги денем, защото се знаело, че който влезе в гората през нощта, повече не се завръща. Хората обаче отдавна били свикнали с това и вече никой не обръщал внимание, когато някой безразсъден смелчага поемал бодро към нея и никога не се появявал отново.

Не щеш ли обаче веднъж се случило така, че в едно малко отдалечено селце

ненадейно започнали да изчезват млади девойки. Първо се изгубила дъщерята на хлебаря, после – годеницата на шивача. И така, ден подир ден, докато в селото не останала нито една девойка.

Събрали се тогава селяните и се захванали да мислят как е по-добре да постъпят. Наясно били, че техните дъщери, сестри и любими са изчезнали в гората, но ужасът от скритата сред дърветата сила така бил сковал сърцата им, че никой от тях не се осмелил да предприеме нещо.

Минали години. Изчезналите девойки така и

не се завърнали, а малките момичета, които междувременно се родили, били заключвани в мазета и килери от страх, че и те ще последват съдбата на посестримите си. Така постепенно селото започнало да изчезва.

И тогава, в един мразовит есенен ден, отнякъде се появил мъж, който твърдял, че може да върне изчезналите девойки обратно. Единственото, което искал в замяна, било след като върне момичетата, в центъра на селото да се построи чешма в негова чест. Отначало никой не повярвал на думите на непознатия, но когато на

ГОРСКАПРИКАЗКА

ВалентинаМаринова

Живяла някога отдавнадевойка прелестно красива.Но зли очи й завидели,превърнали я в самодива.

Така девойката прекраснапопаднала в гора незнайна, където никой да не страдаот красотата й омайна.

И минали безброй годинии спомените избледнели, копнеж един й сал останал -че някой някога ще я намери...

Вале

нтин

а М

арин

ова

- Гор

ска

прик

азка

2 www.facebook.com/DrawingDayBG

Вале

нтин

а М

арин

ова

- Гор

ска

прик

азка следващата сутрин селяните го

видели да се отправя към гората, те му обещали да му построят желаната чешма и зачакали.

В това време мъжът навлязъл сред високите борови дървета и изчезнал от погледа на хората от селото. Вървял дълго време. Гората се сгъстявала все повече и повече, а от похитените девойки нямало и следа. Изморен от тежкия път, тайнственият непознат приседнал в клоните на един голям бор и заспал. Събудил се късно през нощта и понечил да продължи по пътя си. Но когато се опитал да стане, разбрал, че ръцете му са здраво завързани за бора, в чиито клони бил приседнал.

Изненадан, мъжът се огледал наоколо и на бледата лунна светлина, която се процеждала през клоните на дърветата, забелязал тъмните сенки на стотици жени, впили хищни погледи в него.

- Кои сте вие? - попитал непознатият. - Какво искате от мен?

- Ние сме горски самодиви. - отвърнал женски глас и от сенките излязла приказно красива девойка в бели одежди и с вплетени в косите цветя. - И сме тук, за да ти потанцуваме.

- Не ви искам танците - тръснал глава мъжът. - Тук съм, за да ви върна обратно в селото, откъдето сте били отвлечени.

Изведнъж наоколо настанал смут. Стотици гласове започнали да шептят и да говорят помежду си. След малко поляната около тайнствения мъж се изпълнила със самодиви, които развълнувано започнали да обсъждат думите му.

„Отвлечени, рече.“- повтаряли някои. „От село ли?“ - питали други.

- Тишина! - извикала самодивата, която първа заговорила мъжа. - Не виждате ли, че той ви лъже? Опитва се да ви подмами в света на човеците, които желаят единствено вашата смърт!

- Но... - опитали се няколко плахи гласа да възразят, ала царицата на самодивите махнала с ръка и започнала да танцува.

Останалите я последвали мълчаливо.

Непознатият обаче дори не ги погледнал. След дългите години, прекарани в скитане, той бил разбрал тайната на горските момичета и знаел, че техните танци са това, което омайва и убива натрапниците, осмелили се да навлязат в

територията им. Затова мъжът затворил очи и макар че незнайна сила го карала да погледне самодивското хоро поне за миг, той не се поддал и останал да стои така, докато песните и стъпките на момичетата не заглъхнали в далечината. Едва тогава отворил очи и разбрал, че е настъпил ден.

С много усилия успял да развърже ръцете си и тръгнал по следите, оставени от самодивите в меката есенна трева. Вървял дълго и както и на предишния ден, когато се изморил, седнал да си почине до едно дърво и заспал. Събитията от предишната нощ се повторили. Самодивите се появили отново, опитали се да го омаят с чудния си танц, но когато слънцето изгряло, от тях нямало и помен. Това се повтаряло всяка вечер, а на сутринта тайнственият мъж развързвал набързо ръцете си и тръгвал по пресните следи, оставени в пръстта, защото бил сигурен, че те ще го отведат до тайното леговище на самодивите.

„А веднъж щом стигна там – мислел си той – горските девойки ще ми се подчинят!“

Минали безкрайни дни и нощи. Настанала зима, а непознатият все още не бил открил мястото, където се криели самодивите през деня. И тогава, в една студена декемврийска нощ завалял пухкав бял сняг. Той не спрял танца на момичетата, нито пък

Гората се сгъстявала все повече и повече,

а от похитените девойки нямало и

следа.

3 www.facebook.com/DrawingDayBG

техните песни вечерта, но когато на сутринта мъжът отворил очи, стъпките им личали по-ясно от всякога. Зарадван, непознатият се затичал напред и не след дълго стигнал до едва забележимия вход на пещера, пред който свършвали стъпките. Мъжът се огледал, навел се ниско и пристъпил напред.

В този момент пред очите му се разкрила невероятна гледка – стотици девойки лежали по пода със затворени очи и разпилени във всички посоки коси. За миг непознатият застинал, омаян от красотата им, но изведнъж си спомнил за какво е дошъл. Започнал трескаво да обикаля горските момичета в търсене на онази, която единствена можела да развали магията над девойките – царицата на самодивите. Когато я открил, мъжът за миг се спрял да я погледа, после се навел над лицето й и я целунал, защото знаел, че единствено целувката на самодивска царица е способна да развали проклятието над сестрите й.

И изведнъж се случило чудо! Заспалите девойки отворили сънено очи и започнали да се оглеждат любопитно наоколо. Никоя не си спомняла как е попаднала тук, но всяка от тях знаела как да се върне в селото, откъдето преди много години била отвлечена, за да стане самодива. Затова в един миг всички хукнали навън от пещерата и боси, с вече пожълтели в косите цветя, се затичали към дома си.

В пещерата останали единствено тайнственият спасител и царицата на самодивите, която продължавала да спи, въпреки опитите на непознатия да я събуди.

- Хайде, ставай! Защо не отваряш очи? - викал той, макар да знаел, че думите му са безполезни – самодивата продължавала да спи, без да може да чуе гласа му.

Минали дни и нощи. Самодивата не се събудила за танц, не отворила уста за песен, очите й завинаги останали затворени. Тайнственият непознат обаче останал неотлъчно до нея и когато усетил, че времето му наближава, положил глава до косите й и също като нея повече не отворил очи.

А девойките, които били освободени от магията, се завърнали невредими в селото пред смаяните погледи на своите близки. Единственото, което си спомняли от своите самодивски преживявания, била историята за едно отвлечено момиче, превърнато в самодива, което очаквало години наред своя годеник, за да я спаси от прокобата и да я върне у дома.

„С годините обаче – разказвали девойките от селото, – самодивата забравила името на своя годеник, забравила неговото лице и скъпия му глас, но вярвала, че той ще я познае и ще разбере как да свали проклятието от сърцето й.“

Като чули това, селяните разбрали кой е бил непознатият мъж и защо толкова смело се впуснал да търси загубените девойки. Затова, в негова чест, те построили чешма. И понеже не знаели името му, кръстили я „Самодивски годеник“, а върху камъните описали историята на тайнствения мъж и неговата похитена любима.

В този момент пред очите му се разкрила невероятна гледка...

Вале

нтин

а М

арин

ова

- Гор

ска

прик

азка

Казват, че и днес, ако отидеш в това село, чешмата още си стои непокътната. Казват още, че който пие от водата й при залез слънце, през нощта сънува чудна горска поляна, върху която красива жена и млад мъж танцуват чак до сутринта...

4 www.facebook.com/DrawingDayBG

България, 4 юни

Включи се в

www.facebook.com/DrawingDayBG

илион рисунки

Dra

win

g D

ay Б

ълга

рия -

4 ю

ни 2

01

1

С медийното партньорство на “Аз чета” - www.azcheta.com