Българска Наука

http://nauka.bg 1

http://nauka.bg 2

http://nauka.bg/info/%E2%80%9E%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%E2%80%9D

http://nauka.bg 3

(Не)обикновените животни Чавдар Черников

(Не)обикновените животни... Би било вярно да се каже, че животните и взаимоотно-шенията между тях описани в книгата са необикновени и уникални, но все пак ми-сля, че скобите са на място, защото всичко, което се случва в живата природа е просто част от живота на планетата Земя. Читателят ще се срещне със скорпиони, отровни жаби, охлюви и октоподи, дори отровни птици, ще се запознае с малко познатите страни на паразитизма, любовното поведение и канибализма в животинското цар-ство.

Издателство “Българска Наука”

Поръчай

Книгата

Сега!

Търсете книгата по книжарниците на веригата ‘Пингвините’ в цялата страна.

http://nauka.bg 4

6 НАУКА - Културно-историческите памет-ници на България- Представяне на Антоан Тонев- Центърът за български език и кул-тура към Славянския университет в Баку НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ.- НОРВЕЖКАТА КЪЩА- Между романтиката, буквализаци-ята и пазара на изкуство- Лунни проби в Националния приро-донаучен музей- Как да управляваме правенето на научни открития- Официален отговор на ИЯИЯЕ от-ностна статията “Реконструкция, скъпо платена (от бюджета) амби-ция” на доц. И. Пенев- Проект “Почети ми”- Европейска нощ на учените – 23.09.2011 г.

56 ИСТОРИЯ - Уилтънският диптих и владетел-ският церемониал в средновековна Англия- Княз Владимир Черкаски - строи-тел на Нова България- Бащата на Му Лан

96 БИОЛОГИЯ- Влечугите в България- Семейство Eupleridae или хищни-ците на Мадагаскар- Птиците в България- Звезданът след дъжд е като захарно петле, Lotus corniculatus

111 ФИЗИКА- Динамични холограми в реално вре-ме- Нека бъде монохроматична, кохе-рентна и насочена светлина - втора част

[email protected]

СЪДЪРЖАНИЕ

6

55 26

http://nauka.bg 5

http://www.nmnhs.com/index_bg.php

http://nauka.bg 6

Бенковски Копришщица

ГаврилГруевХлътевероденвкитно-тоипроспериращоградчеКоприв-щицапрез1843година.Висториятаоставапо–известенсиметоГеорги

Бенковски,имекоетосепревръщавсимволна природния гений и невероятните орга-низаторски способности на българина, напламеннаталюбовкъмнародисвободаинанепреклоннатаволязапобеданавсякацена.През 1876 година Бенковски се присъеди-

нявакъмдействиятанадейцитеотГюргевоприподготовкатанаАприлското въстание.РазвивасериознапосвоитемащабидейноствЧетвъртиреволюционенокръгсцентървПанагюрище.Изключителноактивен,умелорганизаториневероятенлидерБенковскибързоуспявадасеутвърдикатофактическинай–авторитетнияръководителнареволю-ционнияокръг.Тованееникакчуднокатоимамепредвидверуютонареволюционера,че„никойнещенипомогне,аконесипо-могнем сами”. Верен на това свое вижданеБенковскисъздаваинай–боеспособнатаихаризматична военна част на българскитевъстаници, аименнолегендарнатаХвърко-вата чета.Следизбухванетона въстанието,коетосякашпо знакна съдбата се случвавродниямуград–Копривщица,ГеоргиБен-ковски начело на своята Хвърковата четазапочвабезсмъртниясипътизселатаигра-довете,нивитеигоритенаЧетвъртиреволю-ционенокръг.Къдетоидаотиделачетататяноселанабългаритенадеждазаскорошнотоизбавлениеотпетвековнияяремивяравси-

НАУКАКултурно-историческите паметници на България

http://nauka.bg 7

латанабългаринасамдаизвоювасвободатаси.Следняколкодниначутовниподвизиисражавайки се срещу многократно превъз-хождащиягипротивникбългарскитевъста-ницигубятживота,нонеичесттаси.Върхупепелищатаикървищата,върхустрадание-

то и мъченическата смърт на българите севъзстановява българската държава. Пока-зателни в това отношение са пророческитедуминасамияГеоргиБенковски,койтовиж-дайкиизгоренитедоосновибългарскиселаизверствата,извършениотредовнататурскаармияиотбашибозука,казва:„Моятацелепостигнатавече!Всърцетонатиранаазот-ворихтакавалютарана,коятоникоганямадазаздравее!”.Тезидумипоказват,чесамиятБенковскинапълноеразбирал,чебезсамо-жертваОсвобождението енемислимоине-осъществимо. Самият Бенковски пада убитот куршумите на турска потеря, предаденот свой сънародник, в Тетевенския Балкан.Той и неговите съратници, всички знайниинезнайни героии героини от онази вечедалечна 1876-та година пожертваха всичкокоето имаха в името на България. Тяхнатасаможертва не бе напразна. България въз-кръсна катофеникс от пепелта по –малко

НАУКА

http://nauka.bg 8

отдвегодиниследкраянавъстанието.Геор-гиБенковскии останалите организаторииучастницивАприлскотовъстаниезаслужи-хавечнаславаинеслучайноса среднай–честоспоменаванитеинай–почитанибъл-гарскигерои.

Иманяколко паметника, които са свърза-ни с Георги Бенковски, като тук ще обър-нем внимание на този в родния му градКопривщица. Самият паметник се намирамалко над бащината къща на българскияреволюционер и е изработен по проект наскулптора Христо Танев и архитект ПеткоТатаров през 1971 година. Поставен е въввръзка с отбелязването на стогодишнинатаот Априлското въстание през 1976 година.Високата 11 метра композиция представяГеоргиБенковскисоръжиевръка,препус-

налнасвояверенконвбиткатазанародисвобода. Конят е стъпил върху пет камъка,които символизиратпеттевекатурскороб-ствоивърхукамънитесаиздълбанидумитена Бенковски: „Ставайте, робове! Аз нещаярем!”. От повечето части на Копривщицаможе да се видимонументалната компози-ция,катопотозиначинсесъздаваусещане-то,чеБенковскииднесзакрилясвояроденград.Тозипаметниксимволизирасмелостта,непреклонността, жертвоготовността и си-латанабългаринаиеедноотместата,къде-томожемдаусетимдуханапролеттаот1876година.Попитахме го какво го привлича вбългарскитетрадицииикултура.

„Ставайте, робове! Аз не ща ярем!”

НАУКА

http://nauka.bg 9

РоденивСолунпрезпървитедесетилетиянаIXвекдваматабратяКонстантин–КирилФилософиМетодийиматогромнозначениезаисториятанесамонанасбългарите,ноинадостадругиевропейскинароди.Най–ва-жният принос на двамата братя е създава-нетонаглаголицатаизащитатайвспораспривърженицитенатриезичнатадогма.Всеощесеводятразгорещениспоровеповъпро-са за етническия произход на Солунскитебратя.Днестезиспоровеизглеждатвсепо–безпредметни.Набазатана съществуващи-теизворинеможесточностдасеопределиетническияпроизходнаКирилиМетодий,нотовавкрайнасметкасеоказваиненужно.КаквитоидасабилиСветитебратявкрайна

сметкатяхнотоделодаваплодпървовБъл-гарияи именно от нашата държава се раз-пространявасреддругиевропейскинароди.Споменътзатованикоганеенапускалбъл-гарите, доказателство за което са следнитеслова, записани в Бориловия синодик: „НаКирилаФилософа,койтопреведеБожестве-ното писание от гръцки езикна българскии просвети българския род, новият вториапостол,презцаруванетонаМихаилаипра-вославната царица Теодора, неговата май-ка,коитоукрепихабожественатацърквасъссветииконииутвърдихаправославието,ве-чнамупамет.НанеговиябратМетодия,ар-хиепископнаМоравияПанонска, тъй катоитоймногосепотрудизаславянскатакни-

НАУКА

Св. Св. Кирил и Методий София

http://nauka.bg 10

га, вечнамупамет.”.Другинтересенфакт,свързансналаганетонановатаазбукаеБре-галнишката мисия, която някои учени всеощеприематзалегендарна.Аргументитеимобаченесакойзнаеколкоубедителни,тъйкато ако боравим с технитеметоди, тониеможемдаобявимкоядаеотмисиитенадва-мата братя за легендарна, несъществуващаили прекалено хиперболизирана и разкра-сена от техните житиеписци. СпоменататаБрегалнишкамисияпредхожданеуспешнияопитзаналаганенаглаголицатавъвВелико-моравияинай–вероятнопредставлявапър-виопитзаупотребанановатаазбука.Немо-жемданеотбележимфакта,четозипървиопитенаправенвбългарскитеземи.Потазипричинанебивадасеизненадваме,чеимен-ноБългарияставацентърнатъйнаречена-та „славянска цивилизация”, като българ-ските творци успяват да преведат огромначаст от богослужебните текстове от гръцкии след това разпространяват тези текстовесредблизкиипо–далечниновопокръстенинароди. България става проводник на пра-вославиетозаостаналитеславянскинароди.Въввръзкаснаписанотодотукискамевед-нъжзавинагидазаявим,чеезикът,накойтосатвориливсичкиученицинаСв.Св.КирилиМетодийвБългария,кактоитворцитеотцарСимеоновиякръгповреметона„Злат-ниявек”,естаробългарски,анецърковно–славянски,славянскииликакъвтоидабилодруг.ВсичкитекстовевБългариясаписанина старобългарски, език който става офи-циалензацялатадържаваследПреславскиясъборот893година.Тогавасърбитевсеоще

не саималиистинскадържава, аруситенесабилихристияни,за„македонците”данеговорим.Спороветепотозивъпроссачистоконюнктурнииполитически,аненаучниипотазипричинатрябвадабъдатпрекрате-ни. ДелотонаСв.Св.КирилиМетодийкарапапаЙоанПавелIIдагиобявизапокрови-тели на Европа. Българският народ многопреди това действие на римокатолическияпървосвещеник е възприел Светите бра-тя като крепители и покровители.По тазипричина в почти всяка българска църкваимаиконанаСолунскитебратяилипоненаединоттях.Имаиредицапаметницииздиг-нативчестнаПървоучителите.Тукниещеразгледаме паметника им в София, разпо-ложенпредНароднатабиблиотека,носещатяхното име.Проектът на този паметник еделонаВладимирГиновскииебилизбранчрезконкурспрез1963–1965година.Издиг-натепрез1972 годинаи споредвсеобщото

НАУКА

http://nauka.bg 11

мнение е сред най-добрите постижения набългарскотомонументалноизкуство.Фигу-ритенаСв.Св.КирилиМетодийсависоки4,2м.иизлъчватмъдрост,целеустременостиспокойствие,качестваприсъщинабългари-теоткоитовсеповечесенуждаемвднешниязабързансвят.

Патриарх Евтимий София

СветиЕвтимийТърновскиилипатриархЕв-тимий,кактонай–честогонаричаме,етазинай–светлаимогъщафигура,кояторазси-чамраканатолковатежкиязанасбългаритеXIV век. Този храбър, мъдър, непреклонен,великчовекидоднеснидаваупование,каранидасегордеем,чесмебългарииизпълвасъссмисълстиха„Ненамъртъвци,невърхукостисекрепиБългария,анадуханасвои-тесветци”отеднапопулярнапесеннаеднаоще по – популярна българска рок група.

ОщемногомладЕвтимийсеотдаванаслуж-банаБогаипоемапопътянамонашескияживот,привлеченотличносттанаТеодосийТърновски,единотидеолозитенаисихазмаиизключителновлиятелнафигуранесамовсредновековнаБългария,ноивцелияпра-вославен свят. Обиколил редица манасти-рисредкоитоинякоиотнай–известнитеСветогорскиобители,ЕвтимийсезавръщавсвоятаРодинавнай–труднитезанеявре-мена около смъртта на цар Иван Алексан-дър и разпадането на единната българскадържаванамножествоцарства,княжестваидруги по – малки териториални владения.Българскатадържаваеотслабенавнай–не-подходящиямомент,тъйкатопотовавременаБалканите сепоявяванов,много опасенвраг, чиято крайна цел е завладяването наполуострова. Османците започват своитепоходисрещухристиянитенаБалканитеипърви под ударите им попадат българите.ВтакавасложнаобстановкаследсмърттанапатриархЙоаникийIIЕвтимийсяданапат-риаршеския престол в Царевград Търнов.

НАУКА

http://nauka.bg 12

Оттозимоменттойсепревръщавбезспоренлидернабългарскиянародипоследенкре-пител на духа му. Патриарх Евтимий раз-гръща сериозна по мащабите си културно–книжовнадейностиоставяпроизведения,оказалиогромновлияниенесамовърхубъл-гарскиянарод,ноивърхуостаналитеправо-славнинародипосвета.Най–впечатляващоот всичко обаче е участието на българскияпатриарх в защитата на столичния град отозверелитеосманскипълчищанасултанБа-язидЙълдъръм.ЦарИванШишманбягаотстолицата,абдикираотзащитатанесамонаТърново,ноинаБългарияибългарскияна-род.Втозимноготежъкмигпрезпролеттана1393годинанабойниците,околокрепостни-тестениивцелияЦаревградставаясно,чепоследниятзащитникнастолицатащебъдеистинският водачна българите – патриархЕвтимий.Най– високопоставениятбългар-ски духовник, койтое и исихаст по убеж-дение, изоставя кро-тостта и смирениетоприсъщи на клирикаи грабва меча, за дазащити своя роденград, столицата насвоетоцарствоисвоянарод. Патриарх Ев-тимий осъзнава, чекатопастирнабълга-ритеиБожислужителнеможедаоставипо-верения нему народв ръцете на вълците- агаряни. Тримесеч-ната обсада на градазавършилана 17юли1393 година, когатоосманските пълчищанахлуват в крепосттапри неизяснени об-стоятелства, като най–вероятнобългарска-тастолицаепревзетаврезултатнапредател-ство. Такаилииначецялата аристокрация,

всичкизнатнигражданисаубити,аедничъкпатриархЕвтимийчудодейноеспасен,кактотвърдилегендатаотБог,задабъдеизпратенназаточение,къдетоиумиранай–вероятновначалотонаXVвек.МакариданеуспявадаспасистолицатаидържаватапатриархЕвти-

мий с действията сиотправямноговажнопосланиекъмвсичкибългари:ценетенай–многоотвсичкосвоя-тасобственадържаваипожертвайтедориинай–святотовнейназащита! Точно такапостъпва големиятбългарски светец изарадитоваидоднесе единотнай – свет-лите примери за насбългарите.Всички гореспомена-ти заслуги на патри-арх Евтимий го пре-връщатвединотнай–таченитебългарскисветци.Издигнати сапаметници в неговачест, в редица черк-вииманеговиикони,много улици и буле-

варди носят името му. Тук ние ще се раз-гледамепаметниканапатриархЕвтимий в

НАУКА

http://nauka.bg 13

днешнатастолицанаБългария–София.Тойсенамиравцентърана граданакръстови-щетонабулевардПатриархЕвтимийиули-цаГрафИгнатиев.Статуятаеизработенаотскулпторапроф.МаркоМарковиепоставе-натържественопрез1939година.Последни-ятпатриархнаВторотобългарскоцарствоепредставен в цялръсти държикръст, а напостамента е изписано „Евтимий – патри-архъТърновски”.Когаточовек се загледавскулптурата може да усети святостта, сми-рениетоидобротатанасветеца,нонаредстовасечувстваиеднаневероятнатвърдост,твърдостта превърнала патриарх Евтимийв крепител на българската народност и направославнатавяра.

Паметник на Свободата Шипка

ПаметникътнаСвободата е известен ощекатоПаметниканавръхШипкаиечастотнационалнияпарк–музейШипка.Посветен

енабългарскитеопълченци,коиточрезпод-вигаисаможертватасипредрешаватизходаотРуско–турскатавойнаидоказват,чебъл-гаритезаслужаватсвободатаси.

Драматичните събития около връх Шип-ка,останаливпаметтананашиянародкато

НАУКА

http://nauka.bg 14

Шипченскаепопея,серазиграватмежду9и14 август 1877 година. Значението на тазибитка за изхода на войната е огромно. Посъщото време Западният отряд на рускатаармия е обсадил Плевен, но все още нямасериозниизгледизауспехсрещумногодо-бре укрепилата се и многочислена армия

наОсманпаша.Товадаваоснованиенатур-скотокомандванедареши,чеможе с един–единственудардасложикрайнавойнатаидапрогонируситеитехнитесъюзници.ЗацелтаСюлейманпаша епредислоциранотАлбаниявТракияисеотправянасевер,катоцелтамуедадостигнеПлевенидананесе

НАУКА

http://nauka.bg 15

удар в гърба на руската армия, обсаждащаграда.ЗадастигнедоПлевенобачекорпу-сът на Сюлейман трябва да премине Ста-ра планина. Има няколко старопланинскипрохода през които турските войски могатдапреминат,ноСюлейманпашаизбирада

форсиратШипченския,задапокаженабъл-гарите,ченезаслужаватсвободатасиичевсеощесароби.Товаеинай–голяматагрешканатозисамонадеяносманскиофицер.На9август27-хиляднататурскаармияпредпри-емаатакасрещузащитаванатапочтиизцялоотбългарскотоопълчениеШипченскапози-

ция.Нашитебойцисаоколо7500,т.е.почтичетирипътипо–малкоотосманскитесили.Въпреки това благодарение на огромнатаси храброст,жертвоготовностиродолюбиебългарските опълченци отблъскват турски-тепълчищана9и10август.На11августна-стъпва кулминацията на битката при връхШипка.От4часасутринтадооколо22часавечерта османците непрекъснато атакуватбългарската позиция по всички възможнинаправления. Въпреки това нашите опъл-ченцине се пречупватиизползват всичко,

което им е под ръка за защита на святатабащина земя и за свободата. Тази свобода,коятобеплатенаскръвтанамъченицитеотАприлското въстание. Българските опълче-нцинесесвенятдахвърлятвбоядориипад-налитесидругари,коетопоказва,чебълга-ринътестрашензаосманцитенесаможив,нодории след смъртта си.Такава смелост,такаваяроститакававолязапобедаосман-

НАУКА

http://nauka.bg 16

ците преди това несасрещали.Именнозарадитоватегубяти в този свой отча-ян опит за превзе-мането на прохода.В следващите дни иседмицитещесеоп-итат отново да пре-минатпрезпрохода,нотовавечеепочтиневъзможно,понежерускатаармиясъсре-доточава сериознивоенниефективинапозицията.Товадававъзможност да бъденапълно блокиранПлевен,коетовперс-пектива довежда допадането на тазистратегическаосман-скапозицияследкоеторускотонастъплениезамалкоповечеотмесецуспявададостигнедоОдрин.Войнатаеспечелена.Днескогатообърнемпогледкъмонезивеличависъбитияот1877–1878годинаяснооткроявамеедносражение,коетоможемнапълноуверенодатвърдим,чепредрешаваизходанавойната.ТовабезсъмнениеебиткатазаШипка,бит-каповременакоятобългарскотоопълчениепоказва,ченашиятнароднесамозаслужавасвободатаси,ноеготовиспособендаяиз-воювасъссобственитесиръце.Следкатоивраговетенипризнават,ченикоганесавою-валисрещутолковасвиреппротивник,койимаправотодакаже,чесвободатаниедаде-надаром,анеизвоювана?! Българскитеопълченциоставатзавинагивнашатаистория.СневероятниясиподвигтесапримерзавсичкинасипотазипричинапочиттаипреклонениетопредтяхзапочватнепосредственоследОсвобождениетоипро-дължаватдоднес.Намястото,къдетотесасесражавалиигеройскисазагивалиднесимавеличественпаметник.Първиятмукамъкепоставен на 26 август 1922 година, а мону-ментът е открит тържествено на 26 август

1934 година лично от държавния глава наБългария–царБорисIII.Проектътзапамет-никаенаархитектАтанасДонковискулп-тора Александър Андреев, а в изработкатана огромния бронзов лъв (8 метра дълъг и4метрависок)севключваискулпторътКи-рилШиваров.Самиятпаметникевисок31,5метраипредставляваголямакуласформатана пресечена пирамида.Над входа на тазикуластоиспоменатияпо–горебронзовлъв,катовеченсимволнаБългарияибългарско-то.Въввътрешносттанакулатаеподреденамузейна експозиция свързана с боевете наШипкаиисториятанабългарскотоопълче-ние,аотвърхайсеоткриваневероятнапа-норамнагледкакъмБалкана.Интересноедасеотбележи,чесредстватанужнизапостро-яването на паметника са събрани от целиябългарски народ, като знак на признател-носткъмгероитесражавалисе, задаяимаБългария.ПаметникътнаСвободатаднесеедно от онезиместа, който всеки българинтрябвадапосетииданосивинагивсърцетоси.Тамнаславниявръхвсекиотнасполуча-ванагледенурокпопатриотизъмиродолю-бие.

НАУКА

http://nauka.bg 17

Левски София

ВасилЛевски,ДяконИгнатий,АпостолътнаСвободата,ВасилГигин.Товасасамомал-качастотименатаизползваниотилисвърз-ванисВасилИвановКунчев,единотнай–великите българи.Човек посветилцялото си същест-вуване на борба-та за извоюванена Свободата и завъзстановяване набългарската дър-жава. Едва ли имабългарин, койтодане знае биогра-фията на ВасилЛевски. По тазипричина смятам вследващитередоведанесеспирамнанея,адамаркирамонези моменти,които превръщатЛевски в един отнай–обичанитеипочитанинашисъ-народници. Освентова ми се струваважно днес да сиприпомним някоиот най – важнитезавети на Апосто-ла. Героичният пътна Васил ИвановКунчевзапочвако-гато той напускасвоята монашескаслужбаисеотпра-вя към Белград,привлеченотпри-зива на бащата на българското национал-ноосвободителнодвижение ГеоргиСтойков

Раковски. В сръбската столицамладият Ва-силсевключвавготвенатаотРаковскиПър-вабългарскалегияиповременавоеннитетренировкиполучавапрозвищетоЛевски.ВЛегиятаВасилКунчевразвиванесамофизи-ческитесикачестваибойнитесиумения,нодокосналседоидеологкатоРаковскитойза-

почвадаоформясвоитевъзгледизанацио-налноосвободителнотодвижение.Провалът

НАУКА

http://nauka.bg 18

наПърватабългарскалегияипоследвалитенеуспехиначетатаПанайотХитов,накоя-то Левски е знаменосец, и на Втората бъл-гарска Легия в Белград, каратАпостола дапреразгледасвоитеидеизаосвобождениетонаБългария.Тойразбира,чениебългаритенеможеминебивадаразчитаменачуждисилизаизвоюванетонасобственатасисвобо-да.Левскиразбира,чеединственоотсамитенасзависивъзстановяванетонабългарскатадържава. По тази причина от 1868 годинатойзапочваобиколкиизбългарските земи,чиятокрайнацеледасеорганизирацелиянародзаедномощновсенародновъстание,коетодастрошипетвековнияяремидапо-стави Османската империя и европейскитеВеликисилипредсвършенияфактнаизво-юванатабългарсканезависимост.Благодаре-ниена обиколките сииз БългарскоЛевскисъздава най – голямата и добре организи-рана българска националноосвободителнаорганизация, която той нарича Вътрешнареволюционнаорганизация(ВРО).Товаеи

истинскиятвръхвделотонаАпостола,товаеинеговиятнай–важензаветзанас,негови-тепотомци.Акоискамедапостигнемнещо,акоискамедаяимаБългария,ниетрябвадасеобединимдаработимзаедно,туквнаши-тебащиниземиикатонеразчитаменапо-мощотникоячуждасила.Левскипрекрасноеразбирал,чеСвободатавървиръказаръкасНезависимостта. Тъжно е, че днес мнози-набългарикичатстенитесиспортретинаАпостола,биятсевгърдите,чеследватзаве-титему,авсъщностслугуватначуждигоспо-дари.НодасевърнемкъмделотоизаветитенаВасилЛевски.МногофразинаАпостоласа постоянно цитирани и много българисе опитват чрез простичките му изреченияда възпитават в родолюбие и патриотизъмсвоитедеца.Наистинамакариданеебилпублицист, поет илиписателЛевски се от-кроявакатоединотнай–яркитебългарскиумовеигласътмутрябвадабъдечут.Извъннай–популярнитефразинаАпостоламисещедасеспранадве,койтосапо–рядкоспо-

НАУКА

http://nauka.bg 19

менавани,ноопределено заслужаватнаше-товнимание.ПърватаеотписмонаЛевскидонеговиядългогодишен съратникХристоИванов–Големияигласи:„Народнатарабо-тастоинадвсичко”.Неличните,партийни-те, класовите, съсловните, общочовешкитеиликаквитоидабилодругимодернииливече не чак толкова модерни интереси санай – важни, а народните. Когато българ-

скиятнародкрепнеиблагоденства,тогаваиповечетобългарищебъдатщастливиищеживеят спокойно. Когато обаче народни-те интереси са заменяни от някакви другитовасеотразяванегативнонамнозинствотобългарииводидо тежкивремена занародидържава.ВторатафразанаЛевски,коятомисещепо–честодасиспомнямееотеднописмодоПанайотХитов:„Чистонародният

НАУКА

http://nauka.bg 20

човексебори,докатоможе…,аконесполу-чи…,трябвадаумревнароднатасиработа”.Тезипростички,ноизпълненистакаватвър-достимощслованаАпостолатрябваданибъдат пътеводна светлина. Днес когато всеповече се опитват да подменят ценноститени, трябвада севърнемкъмкоренитесиидаразберем,ченай–достойноживееонзи,койтосепосветинапо–висшацел,акаквапо–висшацелможедаимаотдобруванетонабългарскиянарод?

ВасилЛевскимногократнопечелиразлич-нидопитваниязанай–обичания,най–ве-ликия,най –почитаниябългарин.По тазипричина не бива да ни учудва огромниятбройпаметницинаАпостолаизцялатастра-на.Неговотоименосятмножествообразова-телниинституции,спортниотбори,улициит.н.Тукниещеспремпогледасинапамет-никаЛевски,койтосенамиравсърцетонастолицатани.Монументътепоставенблизодомястото,накоетосепредполага,чееобе-

сеноттурскитевластиАпостолътнасвобо-датана6февруари1873година.ПаметникътеизработенпопроектначешкияархитектАнтонин Колар и представлява висока 13метра гранитна колона. Основната част отколонатаеизработенаотиталианецаАбра-моПерукели.Внай–широкатачастнаколо-натаепоставенбронзовбарелефенпортретнаВасилЛевски,койтоеизработенилиотЙозефСтраховскиилиотРудолфВайр.Подбарелефа стои надпис: „На великия бълг.Апостолъ на свободата – Василь Левски –Признателното Отечество”. Паметникът еофициалнооткритна22октомври1895 го-дина.Днесмнозинабългарипоказватпочи-тта сикъмАпостола, катона годишнинатаот неговото обесване поднасят венци илицветянапаметника.Тозимонументеможебинай–важниятинай–знаковиятотвсич-кипосветенинаЛевски,тъйкатоепоставеннамястото,къдетонасилственоепрекъснатнеговияжизненпът,задапоемеАпостолапопътякъмбезсмъртието.Днестойживеевъввсякобългарскосърце.

НАУКА

http://nauka.bg 21

Дядо Йоцо Очин Дол

ДядоЙоцоелитературен геройотразка-за„ДядоЙоцогледа”напатриарханабъл-гарската литература Иван Вазов. Произве-дението е публикувано през 1901 година всборника„Виденоичуто”.Тозикратъкраз-казможедабъдеопределенкатегоричнозаединотвърховетевроднатанилитература,тъй като въздействието му е изумително.ИсториятасевъртиоколодядоЙоцо,койтоослепявана64-годишнавъзраст,катопосъ-щотовремезапочваРуско–турскатаосвобо-дителна война.Така този старец,живеещвмалкоиизолиранопланинско селцевСта-ра планина, някъде надИскърската клису-ра,неуспявадазърнесочитесисвободата.ВгодинитеследОсвобождениетоселотонадядоЙоцооставанякаквстраниотголеми-тепромени,коитосеслучватвКняжеството,истарецътзапочвадатърсиповсекивъзмо-женначин„българското”,кактотойнарича

свободнаБългария.Слепиятмъжкопнеедаусети някаква промяна, да чуе нещо ново,даседокоснедосвободата.Вначалотообаченепромянатанееосезателнаизанегосво-бодатасеизразяваединственовъвфразата:„Няма турци вече”.По – късно обаче дядоЙоцо „вижда” свободнаБългария в лицетонаоколийскияначалник,чияторъкацелува

отрадост,кактоивобразанаединствениявойникотселото,койтоевидялстолицата,князаинай–важнотослуживбългарскатаармия.Вниманието,въодушевлениетоиис-кренатарадостскоитодядоЙоцослушаис-ториитесвързанисразвитиетонасвободнаБългария,сживотавстолицата,сармиятаит.н. са трогателнииолицетворяват еднаотнай–чиститеформинапатриотизъмвна-шата следосвобожденска литература. Товаепатриотизманаобикновениячовек,насе-

НАУКА

http://nauka.bg 22

лянина,на тозибългарин, който е основнаединица в тогавашното общество. Този па-триотизъм е заразителен със своята искре-ност,дълбочинаимощ.ДядоЙоцо,бидейкисляпипотозиначиноткъснатот ежеднев-ните грижи, възкликва по адрес на своитесъселяни: „Щерече човек, че те са слепци,аазгледам“.Слепиятбалканджияразбира,че злободневието, междуличностните кон-фликтиинизкитестрастисаобладаличастотбългарскотообществоинемупозволяватдапроумеесвободатаидайсерадвапълно-ценно.Подобнозажалостеположениетоив днешна България. Мнозина наши съна-родници не оценяват това, което имаме иили се опитват всячески да емигрират илиплюят по всички българско. За разлика оттези персонажи дядо Йоцо винаги „гледа”позитивно. В последните години от живо-та на слепия старец, олицетворението на„българското”ставажелезницата,минаващапрезИскърскотодефиле.ТазижелезницазастарецаставасимволнасвободнаБългарияивсекидентойходидоеднаскалаоткъде-томаха,когатовлакътпреминавапокрайсе-лото.Железницата е символна промяната,на свободата да твориш, на възможносттаданадмогнешвсичкипроблемивиметонаеднапо–висшацел.Вкраянаразказаста-ваясно,чедядоЙоцо„вижда”по–добреотсвоитесъселяниколкозначимонещоесво-бодатаизарадитоватойяпоздравявадосет-

ниясичас. Не са много често срещани паметницитепосветени на литературни герои. Във вра-чанскотоселоОчиндолобачеможедабъдеоткрит един такъв – на дядо Йоцо. Мону-ментътсенамиранакраянаселотонаеднаканаранадвисналанадрекаИскъриспоме-натата във Вазовия разказ железница.Про-ектът за паметника е дело на скулпторитеМоникаИгаренска и Георги Тишков, а ця-лостнатаидеяиосновните средства саоси-гурени от Огнян Христов Петров, роден вселото.СкулпуратанадядоЙоцоевисока5метра,изработенаеотбялврачанскикамъки е поставена през 2005 година. Около па-метникаежегодносеорганизираипразникс названието „Де е българското?”. По тозиначинощеведнъжсеутвърждавапатриоти-змът,олицетворенотВазовиягеройиседававъзможностнамногобългаридаседокоснатдоискренаталюбовкъмРодината,такапри-същанабалканджиите.

„Ще рече човек, че те са слепци, а аз гледам“

НАУКА

http://nauka.bg 23

Кордопуловата къща Мелник

Кордопуловатакъща,наричанасъщоЦин-царова, се намира вМелник, най –малкияградвБългария,иеобявеназапаметникнакултурата от национално значение. Всъщ-носттоваенай–голяматазапазенадоднескъщаотепохатанаВъзражданетонацелияБалкански полуостров. Според някои све-денияднесеивторатапоголеминакъщавцялаБългария.Построенаевдалечната1754година от мелнишката фамилия Кордопу-лови.Къщатаимамногоинтересени срав-нителнорядкосрещанплан,катонай–ха-рактернаеголяматаизба,коятоеиздълбанавскалатаподизадкъщата.Тазиизбаможеда побере между 250 и 300 тона високока-чественомелнишко вино, което отлежава вчудесни условия.Освен избата впечатлява-щи са жилищните, сервизните помещенияигостната.Кордопуловатакъщаеизключи-телнобогатообзаведена,катовнеямогатдасе видят венециански стенописи, уникалнадърворезбанатаваните,чудеснистъклопи-си и ръчно изработени мебели от масивнодърво.Огроменинтереспредизвикваипри-емната(илигостната)зала,коятоима24про-зореца,разположенинадваредапо12,обър-натикъмчетиритепосокинасвета.Долниятред прозорци са типично български и сахарактернизавъзрожденскотонистроител-

ство.Съчетавайкинай–различниелементиитехникиприизгражданетоси:български,гръцки, средиземноморски, ориенталски ит.н. Кордопуловата къща е изключителенпаметник,койтоможеданиразкриемногоподробности за бита на богатите христия-нивОсманскатаимперия,аинаБалканитекатоцяловпериоданаВъзраждането.Освентовакъщатаесвързанасединтипичензанасбългаритеотрасъл,какъвтоевинопроизвод-

НАУКА

http://nauka.bg 24

ството. Най – голямата бъчва за божестве-натаамброзиявизбатаможедапобере12,5тонавино.ДориисамооттазигледнаточкаКордопуловата къща е един изключителноинтересенпаметник,коитониразкриваре-дицаподробностизавинарствотовтозииз-ключителноплодороденбългарскикрай.Нокъщатапривличанесамосъссвоитеизби,ноисцялостниясиинтериориекстериор,кои-тоникаратдасепотопимвсветанавъзрож-денскитебългари,святвкойтонадеждатазаосвобождение и достоенживот започва всепо–уверенодасипроправяпът,святвкойтосемействотоитрадициитесабилиопоранаобществото.Всекибългаринможедапочув-стваполъханаоновавремевкрасивияМел-никивКордопуловатакъщаидасезамислизанякоиотпороцитенаднешнотонизабър-заноежедневие.

ИнтереснаеиисториятанаКордопуловата

къщапрезХХвек.ПовременаБалканскатавойнаотстъпващататурскаармияубивапо-следнияживсобственикнакъщатаотКор-допуловатафамилия.Макаригръкпоетни-чески произход Манолис Кордопулис илиМанолКордпулов,кактоенаричанпоняко-га,ебилпривърженикнабългарскатаидеязаосвобождениенаМакедония,коятотогавабилаизцялоподосманскавласт.Следубий-ството къщата минава в ръцете на Цинца-ровиярод,катоидоднестозивеликолепендом,изпълненстолковаистория,евръцетена българи – семейство Паспалеви. Саматакъща е реставрирана в периода от 1974 до1980 година от екип под ръководството наархитектГеоргиЛабов.ДнесКордопуловатакъщаепревърнатавкъща–музей,катона-редстовамногоактивносеизползватизбе-нитейпомещения,къдетоотлежаватнякоиотнай–добритемелнишкивина.

Фотография: Благой АневТекст: Антоан Тонев

НАУКА

http://nauka.bg 25

АнтоанТонев е възпитаникнаНа-ционалната гимназия за древниезициикултури„КонстантинКи-рил Философ” и на Софийския

университет „Свети Климент Охридски”,където в момента е докторант по история.Историятаенеговастрастинеговохобиотраннитемудетскигодини,асегасезанима-вапрофесионалноснея,коетонямакакданегоправищастлив.Всепо–рядкосеслуч-вачовекдасиизкарвапрехранатасъссвоетохоби,ноприисторицитетоваефакт.Младиятдокторантевпечатленотуникал-нотокултурно–историческонаследствонаБългарияиеангажирансидеятазанегово-топопуляризиранеизапазване.Освентовакатовсекибългаринтойтърсионезиместа,които да повдигат националното му само-чувствиеидагокаратдасегордеесъссвояпроизход. Такива места той открива нався-къдеизбългарскитеземи,ачестоидалечиз-вънпределитенаднешнаБългария.АнтоанТоневприемаприсърцепоканатанаБлагойАневдасевключивнеговиямногоамбицио-зенпроектисезаемасъсзадачатадасъздавакратки очерци за паметниците, попадналипредобективанаталантливияфотограф.

Попитахме Антоан Тонев какво го е накарало да се включи в проекта ос-вен приятелството му с Благой Анев.

Напървомястомногомевпечатлиидеятадасесъздаденещокатоархивилирегистърнабългарскитепаметници.Днесимамевсепо–осезаемануждаоттова.Навторомястомисеискададамсвояотговорнавъпроса:„Защотрябвадасевидитозипаметник,каквипоу-кининоси?”.Оставямвсекиотчитателитеслед като прочете моите кратки очерци данамериотговоранатозивъпроссамзасебе

си.Надявамсеочерцитеданакаратчитате-литедасезамислятнадповдигнатитевъпро-си,ноне се стремядаимпредложа готовиотговори.

Какво е значението на паметниците днес?Значениетоимеогромнокатозапочнетеотчисто дидактическата, даскалска ако щете,функцияисвършитесформиранетоначо-векакатопатриот,родолюбецигражданин.Паметникът,кактоличииотсамотозначе-ние на думата, е място където да си спом-ним,даосмислимнещо,дапотърсимпоуказасебесиивкрайнасметкадастанемпо–добри.

Кой е най – сериозният проблем пред който са изправени българските паметници?Труднобихмогълдаотговорякойенай–се-риозният,номисеструва,чеиматриглавнипроблема: недостатъчната популярност наредица паметници, пълната безстопанстве-ностиокаянотосъстояниевкоетосенамиратнякоимонументииоткровеновандалскитеинепростимипосегателствавърхудруги.

Каква цел си поставяте с участието си в този проект?Заедносуважаванотоотнассписание„Бъл-гарска наука” да популяризираме българ-скитепаметници,задаможеколкотосеможеповеченашисънародницидаседокоснатдобългарското. Надявам се, че благодарениенатазиинициативащеизвадимотзабвениередицабългарскипаметнициищеулеснимродолюбивитебългаридаоткриятподходя-щиместазапосещениевкрасиватаниРоди-на.

НАУКА

Представяне на Антоан Тонев

http://nauka.bg 26

На21юличастотредакциятана„БългарскаНаука”бешев„Норвежкатакъща”(с.Момчиловци),къдетосе

проведелятнаташколапобългаристика.Внеявзехаучастие11студентиотЦентърапобългаристиканаСлавянскияуниверситетвБаку-столицатанаАзербайджан.ПроектътсеорганизираифинансираотИнститутазадокторантски

ипостдокторанскиизследвания„ДиалогЕвропа”приСофийскияуниверситет„Св.Кл.Охридски”.Наученръководителнашколатаотбългарскастранаедоц.КостадинГрозев,аотазербайджанска-СофияШигаева,директорнаазерскияцентър,откритпрез2004г.сподкрепатанабългарскотопосолство.(подробнаинформациязацентърапубликувахмевпредния39-тиброй).

ЦЕНТЪРЪТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА КЪМ СЛАВЯНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ В БАКУ НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ.снимки костадин Грозев ; текст Петър теодосиев

НАУКА

Администраторите на БГ Наука говорят за проекта “Българска Наука”

http://nauka.bg 27

През14-тедни,коитопрекарахавБългария,студентите–7момичетаи3момчетащеусъвършенстватбългарскиясиезик,щеслушатлекцииотуниверситетскипреподавателиидокторантикъмИнститутапосъвременнаполитика,икономикаикултуранаБългарияистранитеотЕС.“БългарскаНаука”взеучастиевпрограмата,катоимпредставидейносттасиисамотосписание.УчастиевзеиРайчоРайчевотСдружение“Циолковски”представяйкипрограмата“Космическипредизвикателства”.КатозаедноотидохмеидоОбсерваториятаРожен.УчениотБАНразказаханаучастницитезатовакакработяттелескопитеикакваточнонаучнаработасеизвършватам.Частотзапознаванетоимсбългарскатакултураеизучаванетонанароднитанциипесни,скоитощесепредставятпреджителитенаМомчиловциприполучаванетонадипломитеси.

БългарскиятезикнастудентитеотБакуенамноговисокониво.Дористудентиизучаващибългарскиотеднагодинаняматпроблемдаобщуватсвободнонанашияезик.ВзехмеинтервюотняколкостудентиидиректоркатанацентъравБакуСофия.Едноотинтереснитенещапривзиманетонаинтервютатабеше,чееднаотстудентките(Фатима)записвашеотговоритенасвоитеколегиначистбългарскиезик.Самотоинтервюсепроведевнеформалнаобстановкаибешекаторазговор,вкойтовсичкисезабавлявахмеиобсъждахмекактоБългария,такаисътрудничествотомеждуАзербайджаниБългария.

Щепредамвмаксималнастепенавтентичниястил,вкойтосазаписаниотговоритенастудентите.Целтаедасевидидобротонивонавладеененаезика.

НАУКА

http://nauka.bg 28

Фатима , 19 г.- Какво учиш?

УчаБългарскорегиознаниеоттригодини,сегащесъмчетвъртикурс.Изучавамеисторията,културата,литературата…всичкозаБългария.Ниесмеосемчовекавгрупата,коитоучимбългарскиезик.Отделноимаощедесет,коитоучатзапреводачи–тесадесет.Първикурссъщосадесетстудента.

- Защо записа тази специалност?МногосъмчувалазаБългарияиискахданаучаповече,затовагоуча.Доволналисиотобразованиетокоетополучаваш?Многоеинтересно,многобългарскигостиимаме–политици,учениидр.виднибългари,коитониговорятзаБългария.

- Каква е перспективата след завършване на университета с тази специалност и владеенето на български език?

Мечтаядастанапосланик!Знам,ченямамногоместа.Можевъввъншноминистерство,консулството,посолствотоиливбългарскафирма.

- Знаеш ли други езици и какви са те?Знаманглийски,немски,руски,българскииазерски.Началнотообразованиеполучихнаруски,катоазерскиягознамотвкъщи.ВАзербайджанвсичкиговорятнарускииазерски.

- За първи път ли си в Българи и тук по-различно ли е от предварителната представа, която си имала? Искаш ли пак да се върнеш тук?

ВБългарияепо-добреотколкотоочаквах.Най-многомихаресватхоратаиприродата.Снай-хубавивпечатления,щепохвалявсичко.Искам,многоискампакдадойдавБългария.(няколкоденаследвзиманетонаинтервютовразговормиказа„НеискамдасевръщамвБаку.МногохаресвамБългария.”)

- Какво мислиш за другите центрове в университета в Баку, къде има най-много перспектива?

Турскияенай-перспективен.Намиранетонаработаепо-лесно.

Чешкияенай-зле,нямаперспектива,нямаконтактиинямаразвитие.

- Имаш ли любимо българско произведение?„Бариерата”наХристоХристовпоповестта„Бариерата“наПавелВежинов.Обичамдачетабългарскинародниприказки.

Зулфия, 18 г.- Какво учиш?

Завършиласъммузикалнагимназиясцигулкаипиано,асегасъмпървизавторикурсБългарскорегиознание.

- Защо записа тази специалност?Обичамтазидържава[България],езикаприличанарускиимиепо-лесно.(Обаждатсе,чеезиканиприличалнатурски.)Отедна

НАУКА

http://nauka.bg 29

годинагоучаимногомихаресва.Многомихаресваитова,ченашатапреподавателканидавамногоинформациязаБългария,заизкуството,природатаит.н.

- Каква е перспективата след завършване на университета с тази специалност и владеенето на български език?

Министерствотонавъншнитеработимиецелта–тамдаработя.Мислядавидяпрекраснаприрода.Еднаотмоятацеледанаучабългарскиперфектно,даразговарямсбългаритесвободно.


Многосеуморихотпътянаидване.Тукимамеготовапрограмазавсекиденитовамногомихаресва,многоновихорасрещамеивсичкисадоброжелателниигостоприемни.Нямамемногосвободновреме.Съботаинеделящеходимнапикниквпланинатаинямамтърпениевече.ИскамдасевръщамощеиощевБългария,катосенадявамследеднагодинапакдадойда.

- Какво мислиш за българския език и имаш ли любимо наше произведение?

Вначалотомибешетрудноимногогрешах–нямамемногопрактикамиетруднодагоговоря.Любиматамикнигае„ХитърПетър”,същотака„ХаджиДимитър”,„Вървинародевъзродени”идр.

Улдуз, 20 г.- Какво учиш?

Същостуденткасъмоттретизачетвъртикурс.ФакултетмеждународниотношенияибългарскорегионознаниевБакинскияСлавянскияУниверситет(БСУ)

- Защо записа тази специалност? Познаваш ли друг, който я е завършил?

Можебизатова,чезапоследните2-3г.станаразвиваконтактимеждуБългарияиАзербайджан.Имамалкоспециалистивтази

сфера.Засъжалениенепознавам.Имамиднаприятелка,тяработикатолаборанткавбългарскияцентър(вБСУ)иорганизираразличнимероприятия.

- Знаеш ли други езици? Българския не прилича ли на руския език?

Граматикатаенай-трудна.Неприличанарускаграматика.Знамазерски,турски,руски,английски,българскиималконемскиифренски.ХодиласъмвРусия,Турция,Грузия,Арабскиемирства,ФранцияиБългария.


Да,запървипътидвам.Чувасамоотпреподаватели,колеги.Самодобринеща,знаячевмоментаимакриза.МногоекрасиваБългария,внашатастранасъщоимаподобниселаиклимат.Искам,многоискамдавидяСофия.СъщоВарнаиЗлатнипясъци,моялелябешевъвВарнаиемногодоволна.ИскамдасевърнавМомчиловципреззимата.

- Какво мислиш за другите центрове в университета в Баку, къде има най-много перспектива?

Турскияенай-перспективен.Намиранетонаработаепо-лесно.Чешкияенай-зле,нямаперспектива,нямаконтактиинямаразвитие.

- Имаш ли любимо българско произведение?Многообичамдачетанабългарски.ПейоЯворов„Хубавиочи”

София , 27 г.- Какво образование имаш?

Азсъмзавършиласредноучилище,послебакалавъримагистървСлавянскияуниверситетвБаку.Магистратуразавършихпрез2006г.,аот2007г.работявСУБкатодиректорнаЦентързабългарскиезикикултура.

НАУКА

http://nauka.bg 30

- Защо записа тази специалност?Защо…такасеслучипросто.Искахдаучахуманитарнинауки,международниотношения,арегионознаниеечастотмеждународнитеотношения.

- Каква ти е основната дейност в центъра?Основнатамиработаедиректорнацентъра,апреподаванетонабългарскиезикевторо.ПреподавамбългарскиезикивъншнаполитиканаБългария.

- Колко човека работят по специалността след като завършат центъра с български език?

Попринцим…практическималкохорасинамиратработапоспециалността.Самоощеедномомиче,работешетук,посолствотонаАзербайджан.Сегаработивнашетоминистерствонавъншнитеработи.

- Знаеш ли други езици и какви са те?Руски,азерски,български,английски,разбирамтурскиитатарски.ВАзербайджанимататара,азсаматасъмтатарка.

- Идвала ли си друг път в България и кое ти е правило най-силно впечатление? Плануваш ли следващо посещение в България?

Да,през2002г.дойдохзапръвпът,тогавабяхвШумен.Тогавасеразхождахмемного,ходихмедоПлиска,Преслав,Мадара,Побитикамъни,ВеликоТърново.През2009г.дойдохзатримесецанаспециализациявСофияпопокананаИнститут„ДиалогЕвропа”.ТогавасъщопосетихнякоиградовевБългария,Пловдив,ВеликоТърново,Балчик,Варнаидр.През2010г.бяхнадокторскисеминарвПампорово,аследтовадвеседмицивСофия.Сега(21.07.2011г.)съмкаторъководителнагрупастудентивлятнашколапобългаристика

НАУКА

http://nauka.bg 31

туквМомчиловци,Родопите.ВсекипътимамновиихубавивпечатлениязаБългария.ИскамдапродължаобучениетоситуквБългария,искамдавземадокторскастепен.

- Имаш ли любимо българско произведение?„БайГаньо”,„ХитърПетър”,„Гераците”…,многоса.Същотакавцентърапееммногобългарскипесниииграемхора.

Райчо Райчев изнесе лекция за обучителната програма “Космически предизвикателства”.

НАУКА

http://nauka.bg 32

Център за Доброволчески, Академичен Научен и Образователен Туризъм(ДАНО Център)

Center for Scientific, Academic, Volunteer,Educational Tourism (SAVE Center)

НОРВЕЖКАТА КЪЩА(DET NORSE HUS)

NORWAY HOUSEDestination “Rodopi”TOURISM OF KNOWLEDGE - TOURISM FOR THE FUTUREhttp://www.dano-center.com/

http://www.dano-center.com/

http://nauka.bg 33

http://www.dano-center.com/

http://nauka.bg 34

НАУКА

Нямаме готови рецепти за бъдещето на туризма в България. Екипът ни ще разчита и в бъдеще на подкрепата на местните хора и опита на норвежки-те ни приятели. Научихме много и обикнахме добронамерените u прагма-тични хора от страната на фиорди-те. С всички вас, приятели, споделяме днешния си успех.Проф. РумянаМихнева, директор,Национално движение БългарсконаследствоиЦентърДАНО

Гости на Смолян и Родопите, центъ-рът в с. Момчиловци е пример за въз-можностите на партньорството, за потенциала на планината и надежда-та да решаваме проблемите на мест-ните жители.Благодарим на Кралство Норвегия за финансирането на този проект, защо-то в него виждаме сериозен ресурс за динамизиране на местнатаикономика.ДораЯнкова,кметнаОбщинаСмо-лян.

Като директор на Западнонор-вежкия изследователски център съм много щастлива, че мога да

поздравя ДАНО Центъра за неговото откриване. ЗНИЦ работи отдавна за

развитие на устойчивия туризъм в кон текста на връзката между клима-тичните промени и туризма, както и опазването на природното u културно наследство като основа за развитие на туризъм u особено на селски туризъм, производство на местни храни, разви-тие на дестина-цията и др. В процеса на сътрудничеството ни се убедих, че екипът на ДАНО Центъра е изпълнен с амбиции да прилага модела на устой-чивия туризъм в България и да го въве-де в икономическия профил на региона.

Пожелавам на ДАНО Центъра много успехи.АгнесЛандщад,директорнаЗапад-нонорвежкияизследователскицен-тър

http://nauka.bg 35

НАУКА

НОРВЕЖКАТА КЪЩА -DET NORSKE HUSЦентърът се помещава в Норвежката къща в с. Момчиловци, на три часа път от София, на час и половина от Пловдив (летището в Крумово), на час от Златоград, на 3 часа от Ксанти и на 4 часа от Кавала (летище в Кавала), на 2 часа от Драма, на 15 минути от Смолян по пътя Райко-во - Рожен, отклонение при с. Соколовци.

Учебна част: оборудвани са три семинари зали - зала „Норвегия“ - 6о места; зала „Фритьоф Нан-сен“ - 20 места; зала „Викинг“ - 12 места.

■ Хотелска част: места за настаняване на гру-пи до 20-25 човека в блокове по две стаи (с две или три легла), общо санитарно помещение, хол с телевизор, оборудван кухненски бокс (всички електрически уреди,пералня, миална машина и прибори) и зала за хранене на 30 човека на първия етаж с изход към двора.

Административната част се помещава в нова пристройка с асансьор, зала за занимания с теле-визор. Сградата е със свободен достъп до интер-нет от всяка точка.

В селото има многобройни семейни хотели, кои-то също предлагат места за настаняване на ин-дивидуални и групови туристи. Повече инфор-мация за това има на www.momchilovtsi.info.

http://nauka.bg 36

Проектът “Създаване на ДАНО/ГЕО ту-ристическицентър,с.Момчиловци”(BJSTO2008/113964) е реализиран от Националнодвижение„Българсконаследство”(НДБН)спартньориОбщинаСмоляни Западнонор-вежкияизследователскиинститут-Согндал,исефинансираотнорвежкотоправителствочрезнорвежките грантове, съфинансира сеот Община Смолян иНДБН. Помещава сев„Норвежкатакъща”-старотоучилищенас.Момчиловци.Има статутнанеправител-ственаорганизациявобщественаполза,чи-ятомисияепопуляризираневЮгоизточнаЕвропаиБългариянаиновативниполитикизаустойчиворазвитиеинорвежкияопитзаотговорноотношениекъмресурситенапла-нетата.

Екип на проекта: проф. Р. Михнева, К. Георги-ева, И. Го-дев, И. П. Гротте, арх. Ю. Йорданов, В. Михнев, Т. Босе-ва; Консултанти и изпълни-тели: СОЛИМ АР-България ООД, SAVE Travel Alliance. Реконструкция по проект на арх. Сте-фка Стоянова с изпълнител НИВЕЛ ООД; Учас-тници в дейности на проекта и доброволци: Т. Марева, М. Никова, арх. Т. Михайлов, Е. Велич-кова, А. Пеева, М. Цветкова, И. Цветков, Н. Боя-джиев, А. Трифонова, А. Инев, проф. Н. Овчаров, Зоц. Н. Попова, доц. М. Воденска, А. Митушев, 3. Кисьова, арх. Е. Андреева, арх. Ж. Илиева, доц. Л. Стоянова, жители на с. Момчиловци, с. Куте-ла, с. Смилян, студенти от Университетския колеж на Согндал, СУ „Св. Кл. Охридски”, кме-тове, професионални и граждански общности от обл. Смолян, читалища, формални и нефор-мални мрежи на природолюбители, членове на НДБН и различни институции и организации от София, Варна, Пловдив, Смолян, Кърджали, Златоград, Мадан, Девин, Чепеларе, Асеновград, и др.; Норвежките партньори: А. Фитье, А. Монрад Йонсен, Т. Уланд, А. Саднес, А. Ландщад u др., хотелиерите от Балестранд u Мундал, ректоратът на университета в Согндал, кмет-ството на Лустер и Согндал, туристическите информационни центрове в Согнефиорд и ад-министрацията на областта; Гръцките общи-ни партньори на български родопски градове от

Авдира, Ксанти и Марония също ни съдействаха. Неформалните ни контакти и разговори с жи-телите на Медуса, Пахни, Ставруполи, Ехинос, Порто Лаго, Кавала ни заредиха с оптимизъм. Пътуванията ни в Гърция бяха организирани с подкрепата на г-н П. Маламов.

Проектът нямаше да се случи без подкрепата и съветите на кмета на Община Смолян г-жа Дора Янкова, кмета на Момчиловци г-жа Мария Никова, А. Саднес, Б. К. Сторейерде, К. Рингс-тад и В. Янчовска от „Иновация Норвегия”.

http://nauka.bg 37

НАУКА

В Националния природонаучен музей отва-ря врати Райската градина, удобно разпо-ложена в най-новата зала на музея

Художникът Роберт Баръмов представя „BG PARADISE” - цикъл инсталации, които ще се състоят паралелно в София (НПМ) и Пловдив (галерия Дяков) на 17 и 18 септември.

В музея ще бъде представено “Романтично из-кушение” - мултимедийна инсталация, която кани зрителите да станат част от авторска-та интерпретация за райска градина. Както в библейската история всяка двойка е изкушена да заеме своето място и да си направи собстве-норъчно сувенир от събитието във вид на фото-графия.

Заповядайте на откриването на 16-ти септем-ври от 17.30 ч., на бул. Цар Освободител 1, ко-гато авторът ще разкаже повече за своя проект на чаша вино, преди да замине за Пловдив.

В прикачените файлове ще намерите пред-ставяне на работата на художника от проф. Свилен Стефанов и фотографии от инста-лацията, а на линка: http://tranzit.dir.bg/load.php?id=u48pW9two8gV82xM964394 - файл с видеоклип.

С тази проява Националният природонаучен музей кани творците с новаторски дух, да разпознаят в това наше ново кътче мястото на бъдещите си изложби.

Между романтиката, буквализацията и пазара на изкуство

http://nauka.bg 38

Силвия Тошеваотговорник връзки с обществеността на НПМ

РобертБаръмовдоскоробепознатнаценителитенасъвременнотоизкуствопредимнокатографик.Неговитетворбитрадиционноби-

ватсвързванисвиртуозностнаизпълнение-тоивисокапрофесионалнаграмотностнапроцесанаграфиченпечат.Нотезиембле-матичнизанеговотоавторскоприсъствиекомпозиции,изпълненисметафориипри-чудливиобрази,презпоследнитегодинисякашотстъпватмястонаединболезненоконкретенсоциаленреализъм,опредметенчрезсредстватанаинсталациятаимултиме-дията.Тазидонякъдеизненадващаметаморфоза

стартирана16септември2011г.,всътруд-ничествоспловдивскатагалерия„Дяков”спректа„BGPARADISE–елитноизкуствонавсякамасавъввсекидом”.Тезипредимноинсталационнипроизведенисеразполагатпоулицитенаграда,ноумишленонеотбяг-ватимузейнатасредаисъвсемнеслучайноинсталациите„Романтичноизкушение”и„Резервация”сеслучватпаралелноивпрос-транствотонаНационалнияприродонау-ченмузейвСофия.Очевидное,четъкмомултимедийнатаинсталация„Романтичноизкушение”имаедновременнограничноиключовозначе-ниевпроцесанасъздаваненапоследнитеработинаРобертБаръмов.Тяенащокатосемантичнавръзкамеждуработатамунаграфикижеланиетомудаекспериментиравновиизразниполета.Председналите(наспециалноинсталираназацелтаградинскапейка)посетителинамузеяедигитално

НАУКА

http://nauka.bg 39

НАУКА

http://nauka.bg 40

прожектиранаеднаотемблематичнитегра-фичниработинахудожника.Тяпредставянякаква„райскаградина”,вкоятожирафи,слоновеилъвовесюрреалистичносъжи-телстватсъсстариавтомобили,авнебетолетихеликоптер.Нотазиголямакомпози-цияизведнъжсепревръщавмултимедийнопроизведениечрезптиците,неочакванопрелитащипрезнебетонаиначевидиморъкотворното(внай-класическисмисъл)графичноизображение.Тукромантикатаимадвойнственакодировка,доколкотоенеяснодалитованеееднасофистициранаилъжливаилюзия.Зрителитебитрябвалодасеразпознаяткатоизкушениотроман-тикатанаеднанеземнаградина,коятообачеепо-скоробутафориянасаматасебеси,доколкотоенаселенаисавтомобилниостанки.Всякадвойкавлюбени,седналанапейкатаполучаваисувениротсъбитието.НотезиостъциотромантичниизкушениясякашконтрастиратсдругитепределнодиректникатопосланиетворбинаРобертБаръмов.Втяхромантикапростоняма.Едвалислучайно“Home,SweetHome”еподробнаиобстоятелственаинсталация.Скулптурнафигуранапросещомърлявомомченцеепоставенадочистобялконтей-нерзабоклук,накойтопише„Хладилник”.Идеята,ечетовавсъщностнеехладиленшкаф,нитодоримястозахрана,аименнокофазаотпадъци,коятоеединственатаалтернативазавечеспоменатотодете.По-добенбуквализъмепреднамеренотърсенивработата„БялМерцедесмепреследва...”,коятоочевидноепровокиранаоттекстанаеднаизвестнанашенскачалгия.Акцията“Резервация”есборнафиналнаилюстрациянапредставенитевнощтана19септемврисъбитияиесъпътстванаотакциявИнтернет.Тукспекулациятасъсстой-ноститеедвустранна.През2010г.КольоКарамфиловпревръщасалфеткивизку-ство,атукБаръмовсепитадалиобратниятпроцес–наотпечатанитевърхусалфетки

графикинеунищожавауникалнатаауранатворбата,илипъкерядъкшансзауспешнаинвестиция?Туксеразполагаощеединотважнитереперивнеговотомислене.Вединсвойтекст,можебинапълноутопично,ав-торътразигравасценарийзапазарнаизку-ствотовБългария:„ВИнтернетбългарскитепотребителисеобединяват,зададостигнатпривилегиитезапазаруване,каквитоимаотделниятзападенколекционер,заявяващопределениколичества.Тойкупуватиражи,заплащайкиавторскихонорарипечатниразходи.Спаданетонасебестойносттапризакупуваненатиражиеполезнокактозаав-тора,получаващцялостновъзнаграждениезасвоятаработа,такаизаколекционера,който,притежавайкимногобройкиотеднатворбаимавъзможностдаяразменясдругиколекционери(собственицинадругитира-жи)идаконтролираценитенагалерийнияпазар,добавяйкисисериознапечалба.ЗасъжалениевБългария,порадифинансоватанесъстоятелностнапотенциалнитепотре-бители,подобенмоделевъзможенсамоприобединяваненаусилията”.Простотиятаибездуховносттакатопро-блемнасъвременниябългаринпреследва(катобял„Мерцедес”)зрителятвъввсякаотновитеработинаРобертБаръмов.Оче-видное,чеднешниячовекепреследванежеминутноотбитизвуковасреда,коитоавтоматичногопоставятнамногонисъкстадийнаумственоразвитие.Повечеотясное,четъкмопорадиотчитанетонатазистепенначовешкоразвитиеавторътвиждасмисъланасвоятаработавизвежданетонаеднапреднамерена„буквалнаилюстрация”насъвременнатасоциалнареалноствдър-жавата.Товасъщаевъзможнастратегия–отромантичното,прездиректносоциалното,дофутурологиятанаартпазараунас.Ясноивъздействащо.

Проф.д.изк.СвиленСтефанов

НАУКА

http://nauka.bg 41

http://www.nmnhs.com/index_bg.php

http://nauka.bg 42

Преди40годиниастронавти-теМайкълКолинс,НийлАрмстронгиЕдуинОлдринстъпватнаЛунатаскосмическия

кораб„Аполо-11“.Теправятмножествоснимки,събиратлунниобразциипробиимонтиратнаучнаапаратуразадистанцион-нонаблюдение.

Следват други мисии по програмата НАСА с космическите кораби „Аполо“ - 12, 14, 15, 16 и 17, с които на Земята са донесени около 400 кд лунни проби за научни изслед-вания, които се съхраняват в базата на агенцията в Хюстън

Презянуари1975г.,присрещастога-вашнияпредседателнаБАНакад.АнгелБалевскиидиректоранаНационалнияприродонаученмузей(НПМ)акад.ИванКостов,американскиятпосланикМартинФ.ХърстподаряваотПрезидентанаСАЩДжералдФордуникалендар-луненскаленкъс.Тойепоставенвпрозрачнасфераиза-едносбългарскиятрикольоресъпроводенснеговотообръщение:

„Този къс е част, от скала, взет от лунната долина на Тавър Литроу. Подаръкът е символ за единството на човешките стремежи и носи на-деждите на американския народ за мирен свят. Това знаме на вашия народ е занесено на Луната с американския космически кораб по време на миси ята „Аполо-17“ през декември 1972 г.

Образецътпредставлявасреднозърнестбазалт,подобеннатезиотмногорайонинаЗемята,носеотличавасповишеносъдър-жаниенатитанвглавнитескалообразува-щиминералникомпоненти[1].ПодаръкътепризнаниенаБългариязаприносайвизучаваненаКосмоса.Тойбешеизложенведнаотзалитенамузея,заедносдокумен-талниснимкиотпървото„посещение“на„Аполо-11“наЛуната.

Мисиятана„Аполо-17“наЛунатаенесамопоследната(шестапоред),ноеиснай-дълъгпрестой-от7до19.XII.1972г.Внеяучастваипървиятгеологкосмонавтд-рХарисънШмит,койтоизвършваважнигеоложкинаблюдения.Тойдаваданнизахарактераналунната„почва“,определенакатореголит,представляващанеедноро-денпрашестматериал,сотделнинесор-тиранизърнестичастици,достигащи1-2mm.Образуваневрезултатнаимпактен(ударен)метаморфизъм.Д-рШмитописва

НАУКА

Лунни проби в Националния природонаучен музей

Автор: Ст.н.с. Светослав П е т р у с е н к о

Посланикът на САЩ Мартин Ф.Хърст (в ляво) предава на акад.Ангел Балевски американската лунна проба

http://nauka.bg 43

базалтитеотдревниявулканскипериод,чиятовъзраствпоследствиееопределенанаоколо3,9млрд.години.Д-рШмитсъби-ранай-голяматапредставителналуннапроба-около380kg[2].ТозиматериалдадевъзможностнаНАСАдапредоставилуннипробизаизследваневпрестижнинаучницентрове[2],ананякоимузеиподариот-делниобразци.ВседалищетонаООНвНюЙорксъщоеизложенголямлуненскаленкъс,катосимволначовешкияпрогрес.

На21.I.1975г.АкадемиятананаукитенаСССРпредаденаБАНчастотсъветскалун-напроба(„Л-1633”)заизследваниявнаши-теинститути(фиг.3).Пробатаедоставенаотмеждупланетнатаавтоматичнастанция„Луна-16”иевзетаотсевероизточнияра-йоннаМоретонаизобилието,койтоеедин

отдревните„морски”части.Автоматичноустройствосондиралуннатаповърхностнадълбочина35cmиизваждасондажнапробастегло101g.Българияполучавапробаотдълбочина33cmстеглооколо1g[3,4].

Луннатапробабеизследванавлабо-раториитенаГеологическияинститутнаБАНотнаучнитесътруднициИв.Бонев,Г.Станишева-ВасилеваиВ.Арнаудов,авначалнияетаписучастиетонаСв.ПетрусенкоотНационалнияприродона-ученмузей.Консултацииинапътствиязаработастозиуникаленматериалполучи-хмеотд-рЛ.С.Тарасовuд-pН.Д.ХисинаотГеохимическияинститутвМосква.Капсулатаспробатаберазпечатана,асъ-държаниетоипредставлявареголитотне-еднороденпрашестматериалсотделнипо-едримикрочастици,стъмносивдочеренцвят.Спомощтанаспециалнимикроситатябесепариранана6фракции,сразме-риот0,074до0,900mmкатонай-едратабесъставенаот20частици,сразмери0,9-2,0mm.Общототеглонапробатае940,1mg.Ограниченотоколичествоиизвънредномалкиятразмерназърната(неповечеотняколкомикрона)беизползванозадиагно-стициранеснай-съвременниметодииапа-ратури.Извършенибяха:рентгенострукту-ренанализ,електроннорентгеновимикро-анализи,наблюдениявсканиращелектро-ненмикроскопидр.Отполученитеданнисеустанови,четясъдържамономинералнифрагментиотплагиоклаз,оливин,пирок-сен,илменит,шпинел,метеоритножелязо

истъкла,кактоискалничастици,предимноотбазалти,малкогаброианортозити,шла-киибрекчи[4].

Лунниятрелефеосеянсмножествократе-рисразличниразмери,свидетелстващизараннавул-канскаактивност.Имаитакива,образуваниотударнотодействиенаме-теорити,обуславящиимпактенметамор-физъм.Товасепотвърждаваотналичиетонаминералакоесит,характерензаметео-ритнитекратериинаЗемята[2].Врезул-татнатозипроцес,по-ранообразуванитематериалиискалисеразтопяватилунно-товеществомногократносепреобразува.Повишавасеколичествотонатруднотопи-митеелементи-магнезий,хром,титаниалуминий,анамаляватованаалкалните[1,2].

* Неотдавна НАСА съобщи, че космическа-та сонда LCROSS е установила “значител-ни количества замръз нала вода” в близост до южния полюс на Луната[5].

Влуннитепробисаустановени34ми-нералнивида.Преобладаватпироксени,оливин,илменит,плагиоклаз(битовнит,анортит),кварц,триди-мит,коесит,малкосулфиди,самородноFeидр.[1,2,4].Тезиминералидаватпредставазагенетичнитепроцеси,коитосаставалиипродължаватдасеизвършватнаЛунатаипозволяватдасесравняваминералниятискалниятсъставнаЗемятаиЛуната,дасеустано-вятособеноститевгенезисаимвсредабезатмосфера.Липсватводосъдържащими-нерали,катоамфиболи,слюди,зеолитииглини.

СамонаЛунатасаустановениминерали-теармоколитFeMgTi4010(нареченвчестнаамериканскитеастронавтиН.Армстронг,Е.ОлдриниМ.Колинс),транквилитиитFe8(Zr,Y)2Ti3Si3024(отлатинскотоименаМоретонаСпокойствието„TranquilitatisMare“)ипироксфероитFe7Si021.Някоилун-нивидовесеотличаватоттезинаЗемятасповишеносъдържаниенаTi3+иCr2+[1,2]d.

Луннитепроби,подаренинаНПМ,саизложенивотделнавитрина,вкоятосена-миратидваредкиминерала:армстронгит(CaZrSi6015.2,5H20)отМонголия(наиметонапървиячовек,стъпилнаЛуната,Н.Армстронг)игагаринит(NaCeCaF),вчест

НАУКА

Американската лунна проба, доставена с космическия кораб “Аполо-17” Съветската лунна проба “’Луна- 16”

http://nauka.bg 44

напървиякосмонавтЮрийГагарин.ЛИ Т Е РА Т У РА1. Фронд е л ь , Дж.МинералогияЛуни,М.Мир,1978.2. NewviewsoftheMoon.Rev.Miner.&Geochem.60.2006.3. Вино гр а д о в , А.П.Предварительньгедан-ниолунномгрунте,доставленномавтоматиче-скойстанцей„Луна-16“.Геохимия,3,1971.4. Бон е в , И.К.,Г . С т анише в а -В а с ил е в а , В . А р н а у д о в . МорфологиячастицлунногореголитаизМоряИзобилия(об-разец1633Лунн-16).Сп.БГД,46,1985.5. GEOфокус.ТърсененаводавКосмоса.Geo,февр.2010.

http://nauka.bg 45

Ahmed Zewail – носител на Но-белова награда по химия за 1999 г. „За изследванията му върху преход-ните състояния на химическите реак-ции, използвайки фемтосекундна спектроскопия”. Зевайл е създател на ново направле-ние в химията, т.нар. фемтохи-мия. Той е член на

Комитета от съветници по научни и техноло-гични въпроси на Президента Барак Обама.

Статията е публикувана в (кн 2, 2011) сп. „Светът на Физиката” издавано от Съюз на Физиците в България. Може да прочетете целият брой на: http://wop.cointech.net/bg/02br_2011.pdf

Пазете се от твърде пряка намеса в администрирането на науката. Историята ни учи да ценим ролята на любознателността на учения.

При неотдавнашното ми посещение на страните от югоизточна Азия един министър-председател ме попита: „Какво трябва да се направи, за да получим Нобелова награда?” Аз отговорих веднага: „Инвестирайте във фундаментални изследвания и привлечете най-добрите умове.” Подходът към научните изследвания базиран на любопитството на учения в съвременния свят става все по-старомоден и все повече се подценява. Има хора, които считат, че по-добри резултати могат да се постигнат чрез едно „по-здраво” управление на изследванията. Като че

ли ние можем да предскажем бъдещето?! Аз намирам, че подобни възгледи са едно нещастно неразбиране, което обаче се отразява негативно върху финансирането на изследванията. Аз непрекъснато чувам, особено в развиващите се страни, че: ”Приложните изследвания са това, от което имаме нужда.” Няма нищо лошо ако в една страна има научни изследвания, които са ориентирани към решаването на определени задачи или научни програми, такива като космическите изследвания или пък разработването на алтернативни източници на енергия. По време на моето посещение като официален пратеник на американското правителство по въпросите на научните изследвания аз наблягах на това, че без солидни инвестиции в обучението на научни кадри и в създаването на фундаментална база за научни изследвания, страните няма да придобият необходимия потенциал за правенето на научни открития и иновации. А иновациите са, които ще оформят бъдещето на развиващите се страни. Има множество примери за научни открития, при които движещ мотив е любопитството на учения. През 1976 г., моята първа година на преподавател в Калифорнийския технологичен институт (Калтех) в Пасадена, аз имах разговор с вече възрастния Ричард Файнмън относно една негова теоретична статия по квантова оптика. Статията беше публикувана преди 20 години. Но в нея се съдържаше ключът към провеждането на експерименти, които биха позволили да се визуализира взаимодействието на лазерното лъчение с веществото. С усмивка Файнмън ми разказа, че в тази своя статия той просто е искал да отговори на някои чисто фундаменталнивъпроси на теоретичната физика. Един по-известен пример е създаването на лазера от Чарлз Таунс (Авторът пропуска имената на

Как да управляваме правенето на научни открития

Автор: Ахмед Зевайл

НАУКА

http://nauka.bg 46

руските учени Николай Басов и Александър Прохоров,които заедно с Чарлз Таунс получиха Нобеловата награда по физика за 1964 г. за създаванетона оптичните квантови генератори – лазерите.). По време на честването на 50-годишния юбилей на това откритие, състояло се в Париж през това лято, Таунс отбеляза, че в началото той бил движен единствено от фундаменталните въпроси на микровълновата спектроскопия и от това как може да се усили светлината. На въпросното честване аз самият разказах, че любопитството беше онова, което ме водеше в моите изследвания по фемтосекундна химия и че това любопитство ме доведе до създаването на

четиримерната електронна микроскопия, визуализираща материята в пространството и времето и до получаването на Нобеловата награда за 1999 г.. Квантовата механика, теорията на относителността и дешифрирането на генетичния код са открития, направени отново поради любопитството на учените. Такива са и редица революционни технологии. Ядрено-магнитната томография е резултат от любопитството да се разбере какво е поведението на спина на електрона в магнитно поле. Транзисторът е резултат от любопитството на учените относно поведението на електроните в полупроводници. Тези открития бяха последвани

НАУКА

http://nauka.bg 47

от бум на електрониката и информационните и медицинските технологии, които днес съставляват гръбнака на съвременната икономика и на глобалните комуникации. Любопитството се отплаща! По какъв начин да стимулираме извършването на подобни изследвания в наши дни? За това е необходима атмосфера на сътрудничество между учени, работещи в различни области и създаването на съвместни колективи. Но не чрез тежки управленчески структури, тъй като творческите личности и бюрократите не могат да работят в хармония. Съществува ли формула за добро управление на правенето на открития? Отговорът е в следните три най-важни неща. Първо. Най-важни са хората участващи в изследването. Трябва да се даде приоритет на задълбоченото и вдъхновяващо образование. Научните изследвания трябва да привлекат най-добрите млади умове. Без подходящите хора огромните сгради и масивното финансиране няма да даде много.Второ. Атмосферата на интелектуален обмен е от първостепенна важност за изкристализирането на идеите. Отклоняването на вниманието на учените от техните изследвания към писането на обемисти и многобройни проекти или пък превръщането им в администратори е началото на края. Съвременните научни институции са станали толкова сложни и обемисти, че традиционните модели на финансиране трябва да се преразгледат.Трето. Без необходимите ресурси твърде малко може да се направи, независимо колко способни са изследователите. Очевидно, науката се нуждае от инвестиции за строителството на научни инструменти и за наемането на необходимия брой компетентни специалисти. Страните и институциите, които обезпечават необходимата инфраструктура и необходимото финансиране ще бъдат местата, в които се извършват големите открития. Но подобна подкрепа трябва да следва визията на творческите учени, а не трябва да се строи само за да се привлекат пари или пък да се насочват изследователите в модните за момента области, като нанотехнологиите. Управниците на много развиващи се страни

искат да открият пътя за достигането на нивото на иновации на развитите страни. В отношение на науката те често пренебрегват ключовата роля на фундаменталните изследвания и на обучението на кадри. За съжаление подобни тенденции се промъкват вече и при развитите страни. Политическите лидери трябва да осъзнаят, че именно търсенето на ново знание движи иновациите и че без него младите студенти няма да бъдат привлечени към професията на учения. Аз бях щастлив да прекарам последните 30 години от моята кариера в една институция, която вярва в ценностите за които говорих по-горе. Въпреки натиска за промени аз се надявам, че Калтех ще продължи да съхранява своята уникална култура, ще продължи да бъде, по думите на моя колега и предишен президент на Института Дейвид Балтимор – едно „село на науката”. Да се съхранява знанието е лесно. Да се предава знанието също е лесно. Но да се добива ново знание не е нито лесно, нито е доходоносно в краткосрочен план. Фундаменталните изследвания обаче са доказано доходоносни в дългосрочен план, и което е особено важно, те са онази сила, която обогатява културата на всяко общество с разум и базисни истини.

Превод: Динко Динев

Nature, v.468, 18 November 2010, p. 347Статията е публикувана в (кн 2, 2011) сп. „Светът на Физиката” издавано от Съюз на Физиците в България. Може да прочетете целият брой на: http://wop.cointech.net/bg/02br_2011.pdf

НАУКА

http://nauka.bg 48

РъководствотонаИЯИЯЕсезапознаствърдениятанадоцентд-рИлияПенев,изложенивнеговатастатия“Реконструкция,скъпоплатена

(отбюджета)амбиция”.Предварителниятанализпоказа,чечастоттезитвърдениясанеоснователниинеотразяватвярнореше-ниятаидействиятанаръководствотонаИЯИЯЕиБАН,свързанисизследователскияреакторИРТ-София.Следвадасеотбележи,четезирешениясаприеманиследобсъжда-ненапредставенитеобосновкиидокладиивинагидосегасабиливподкрепанарекон-струкциятанареакторакатонаучно-експе-рименталнаиучебнабаза.Реконструкциятапротичасотчитаненади-намичнопроменящатасенормативнабазазапусканевдействиеиредовнаексплоа-тациянаядренисъоръжениявБългарияисеизпълняваподнадзоранаАгенциятазаЯдреноРегулиранеиМинистерствотонаоколнатасредаиводите.

РъководствотонаИЯИЯЕсчита,чевсвоятастатиядоцентИлияПеневизлагаличномнениеисхващаниязаработатавобласттанаядренитеизследванияиядренатаенер-гетикаунас.Тойпосочваобачеиредицатревожнифактисвързаниспровежданетонареконструкциятанареактораинейнотофинансовоосигуряване,коитосаобектнапровежданияпонастоящемфинансоводит.РъководствотонаИЯИЯЕиПредседателят

наБАНнаредихаизвършваненавнимател-напроверканафинансоватаотчетностпопроекта,зарезултатитеоткоятонаучнатаобщественостщебъденадлежноуведомена.Отдругастрана,трябвадасеотбележи,чесреконструкциятанапредишнияизследо-вателскиреакторвтакъвспо-нискамощ-ностмогатдабъдатспестениоколо80%отценатазапострояваненаизцялоновизсле-дователскиреакторсъссъщитепараметри.Споредг-нДанасРидикас,ръководителнамисиятанаМААЕ,коятоинспектирасъстояниетонаработатапоновияреактор(21-24март2011),построяванетонанапълноновреакторсмощност200kWбиструвалооколо80милионаевро,адострояванетонатакъввърхувечеизграденалицензиранаплощадкаоколо30милионаевро.Вслучайнареконструкциянасъществуващияизсле-дователскиреакторвСофия,понашидан-ни,товабиструвалозначителнопо-малко.Такъвреакторбибилбезценензанауката,образованието,медицината,енергетикатаиселскотостопанствовнашатастрана.Све-товниятопитнастранитесразвитаядренаенергетикапоказва,чеизползванетонаизследователскияреакторзаобучениеиспециализациянакадритеезадължителноусловиезаосигуряваненанеобходиматаквалификацияизнаниявядренатаобласт.Изследователскиятреакторенационалнабазазаразвитиеисъхранениенаядренатанаука,знанияикултура.Средприложени-

НАУКА

Официален отговор на ИЯИЯЕ отностно статията “Реконструкция, скъпо платена (от бюджета) амбиция” на доц. И. Пенев

доц. д-р Димитър Тонев, Директор на ИЯИЯЕ

В брой 33 на сп. „Българска Наука” бе публикуван материал от доц. Илия Пенев със заглавие “Реконструкция, скъпо платена (от бюджета) амбиция”, като автора разказва за историята, реализацията и промените, които е претърпял ядреният реактор ИРТ-2000 към института ИЯИЯЕ към БАН. Може да се запознаете подробно с материала от тук: http://www.nauka.bg/m/сп-българска-наука-33

http://www.nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-33

http://www.nauka.bg/m/%D1%81%D0%BF-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-33

http://nauka.bg 49

ятанареакториснискамощностеполучаванетонамедицинскиради-онуклиди,облъчваненаматериализаизучаваненаособеностивструк-туратаисвойстватаимвъзникващиврадиационнасреда,неутронниятактивационенанализ–чувствителенаналитиченметодзаедновременноопределяненаелементииследиоттяхвразличнипробииобразциоторганичниинеорганичнисъеди-нения,археологичниобекти,меди-цина,полицейскодознаниеидр.,

неутроннатарадиография–ефек-тивенметодзаобразнадиагности-канаразличниобекти,поместенивметалниилидругиобвивки,захомогенностиналичиенавътрешнипукнатинииструктурнидефекти.

Запланиранатапрограмазанаучнииприложниизследваниясъссно-поветенаизследователскияреакторщебъдепредставенапо-подробнаинформациявблизковреме.

НАУКА

http://nauka.bg 50


http://nauka.bg 51

НАУКА

Сдружение „Щастли-во дете“ и „Българска На-

ука“ разработват проект в сферата на неформалното образование с цел разширява-не и обогатяване знанията на младежи в неравностойно положение и по-конкретно на незрящи.

Проектътеспечеленпопро-грама„Младежтавдействие“дейност„Младежкиинициа-тиви“-http://www.youthbg.info

Основначастотпроектаедоброволцидапрочетатнагласизапишат20статии,съ-образенисучебнияматериалиподходящизамладежиот16до18годишнавъзраст.

Идеятанапроекта„Почетими“езапочнатаощепредидвегодиниотсписание„Бъл-гарскаНаука“www.nauka.bgсъссъдействиетонанезрящи,коитоборавятсинтернет.Прочетенитестатии,ще

бъдатзаписанина1000диска(CD),въвформат,достъпензанезрящи.CD-татащесеразпространятвучилищатазаслепивСофияиВарна,вструктуритенаСъюзанаслепите,средмно-гоорганизации,работещисдецасподобнипроблеми.

Проектътенасоченкъмпод-помаганенадецатаимладе-житесувреденозрение,като,чрезулесняваненадостъпаимдоподбранитематериа-ли,целиприобщаванетоимкъмнеформалнотообразо-вание,запознаванетоимснаучнаинаучно-популярналитература,ивкрайнасмет-каподпомаганенаобразова-ниетоиинтеграциятаим.

Призовавамевсички,коитоискатдаучастватвпроектадапишаттукилидасесвър-жатснаснаимейл[email protected]Некапомогнем...участвайвпроектаинаправидобро!

Проект “Почети ми”

http://nauka.bg 52

Отновощеимамногоизненади,игри,наградиизабавления,за-щотонаукатаемагия,аучените-противнонавсеобщотосхващане,

умеятдасезабавляват.Елатеисеубедетелично!Зашестапореднагодинана23СептемвривБългариящесепроведеЕвропейсканощнаучените-ежегодносъбитие,коетосепровеждавединисъщиденвцялаЕвропаисеосъществявасфинансоватаподкрепанаЕвропейскатакомисияпоСедмаРамковапрограмазанаучниизследванияитехноло-гичноразвитие,подпрограма„Хора“.Презизминалитегодинистремежътнаекипабешеданасочиобщественотовни-маниекъмразличниобластинанауката:физикаитехнологии(2006);археологияиистория(2007);биология,химияиекология(2008);астрономия(2009).През2010годинаакцентътбешепоставенвърхуролятанаизследователитевнаукатаииндустриятазатехнологичноторазвитиевподкрепанаполитикитенаЕСзаповишаваненаиконо-мическиярастежикачествонаживот.Съби-тиятапрезизминалитегодинибяхауспеш-ниивисокооценениотобщественосттаинай-вечеотмладитехора,накоитовинагисепредоставятразнообразнивъзможностизаучастие.ВконтекстанаМеждународнатагодинанахимията,Европейскатанощнаучените2011вБългариящесепроведеподмотото:„Уче-нитеихимиятавподкрепанаикономикатаиобществото“.Тазигодинасеотбелязват100годиниотудостояванетосНобеловатанаградапохимиянаМарияСклодовска-

Кюри-първатаженаНобеловлауреатипървияучен,удостоендвапътисНобело-ванаграда,коетоеповоддасеотбележииприносътнаженитевнауката.През2011г.сенавършвати100годиниотсъздаванетонамоделанаатомаотРъдърфорд-откри-тие,променилопредставитенизаструк-туратаназаобикалящиянисвятиоказалоогромновлияниевърхунапредъканараз-личнипохарактерчовешкидейностиивърхуразвитиетонаикономикатаикачест-вотонаживотвсъвременнотообщество.

Официален сайт: http://www.cys.bg/2011/recses/

Програма: http://www.cys.bg/2011/recses/program.html

Европейска нощ на учените – 23.09.2011 г.

Европейската нощ на учените ще се проведе на 23 септември 2011 г. едновременно в София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Бургас.

НАУКА

http://nauka.bg 53

http://nauka.bg 54

НАУКА

Инвестирайте в своето успешно кариерно развитие

ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ – БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕул. “Сердика” № 4

В идеалния център на София Ви предлагаме нашите курсове с висококвалифицирани преподаватели

КУРСОВЕ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК 120 часа – 200 лв.

Справки и записвания – тел. 987 31 67

КОМПЮТЪРНИ КУРСОВЕСправки и записвания – тел. 973 37 65

GSM 0885566291

Курсове за подготовка за First Certificate of English,Certificate of Advanced English,Proficiency Certificate

Ускорен курс, подготовка за FCE, CAE, CPEАвгуст, септември

http://nauka.bg 55

ВИДЕО НАУКА

късометражен филм на Олга Господинова

“Защо?”- този така често задаван от малките деца въпрос бива все по-рядко и по-рядко срещан с отминаването на годините и попадането ни в света на възрастните. Всекидневните срещи на

всеки един от нас с множество неща, които не разбираме, ни прави все по-малко любопитни, все по-склонни да приемем това, което не знаем като ненужен факт. Филмът представлява всичко

онова, с което се сблъскваме през един ден - от рутинните действия като миенето на зъби сутрин до сложните физични закони, които правят небето синьо. Зад всяко едно наше действие и всеки един предмет, който използваме, се крие интересен факт, за който може би дори на подозираме.

Дотолкова сме свикнали със заобикалящата ни среда, превозните средства, техниката, която използваме и прочее, че преставаме да обръщаме внимание на гениалните идеи на създателите им и не се питаме как всъщност работи даденото устройство или дори самото ни тяло. Филмът цели да покаже, че човек е способен да открива нови и неподозирани неща всеки ден. Леките и

неангажиращи, но все пак интересни факти не затормозяват зрителя с прекалена информация и имат за цел да заинтригуват дори хората, които смятат науката за скучна.

Идея и изпълнение (снимки, монтаж) - Олга Господинова

В ролите:Катерина ПоповаКамелия Ангелова

http://www.youtube.com/watch?v=R2plVJU7TTA

http://www.youtube.com/watch?v=R2plVJU7TTA

http://nauka.bg 56

Настоящата работа беше вдъхновена от една средновековна творба на изкуството с изтънчен

стил, богатство на палитрата и майсторство на техниката – Уилтънският диптих.

Целта на настоящата работа е да покаже как идеите за властта, церемонията и изображенията са част от монархическата пропаганда на средновековния владетел.

Работа се състои от четири части.

В първата част се описва развитието на средновековната идея за власт и владетел.

Втора част фокусира идеята за кралска власт върху възгледите на една определена личност – английския крал Ричард II.

Трета част се занимава с владетелския церемониал в периода на управление на Ричард. Обръща внимание на неговите елементи – коронация, миропомазване, клетва, за да може да направи връзката межу идеята за власт и нейната публична показност.

Четвърта част показва мястото на изображението на Уилтънския диптих в рамките на визуалното представяне на концепцията за „свещена кралска власт“.

На база проучения материал, ще се

Уилтънският диптих и владетелският церемониал в средновековна АнглияАвтор: Вера Атанасова

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 57

опитаме да отговорим на въпроса какво ни показва картината на Уилтънския диптих.

В следващите няколко броя ще публикуваме всички части, като започнем с:

Власт и владетел в средновековна Англия

Задаразберемзащоеднавеликаисторическапромянасееосъществила,

трябвадапроучимвреметоиобстоятелствата,прикоитотясееслучилаинесамодагипредставим,нодапокажемисторическотоимзначение,кактозаминалото,такаизабъдещето.1 Средновековноторазбиранезавластивладетелщесаосновенобектнаизследваневследващитестраницинанастоящатаработа,катопо-обстойнощесеспремнапроменитеванглийскатаполитическамисълвпериодаIX–XVIвек.НопредидасезапознаемсъсситуациятавсредновековнаАнглия,трябвадасевърнеммалкопо-назадвъввремето,задапроследимкакпроцесите,

1 Berman, H.J. Law and revolution: the formation of the Western legal tradition, p. 403.

ИСТОРИЯ

Фиг. 1 Външни панели на Уилтънския диптих

http://nauka.bg 58

протичащинаКонтинентавпериодаII–IX векповлияватБританскотокралствоивкаквапосоканасочватнеговоторазвитие.

1. Римската империя и „варварските“ нашествия

ВпериодамеждуIIиVвексл.Хр.висториятаеотбелязанавълнаотнашествиянагерманскиплеменапотериториитенаРимскатаимперия.Втрадиционнатаисториографиятезинабезисапредставеникатоистинска„катастрофа“заимперията,„катастрофа“по-скорозаконсервативнитеаристократичниизточници,отколкотозапо-скромнифигурикатопредставителитенадържавнитеканцеларии.Еднопо-критичновглежданевсъбитиятапоказватяхнатапреувеличеност.Нашествиянаистинаеимало,носилатанаплеменатанеебилатолковаголяма,чедапричиниголемищетинаимперията.Презтозипериодвимпериятаимамножествовътрешнимеждуособици,анашествиятана„варварските“германскиплеменадонасятсамосмутиразделение.ВкраянаIIIвекнатискътимеспрян,авIVвекголямачастоттезиплеменасеоказватлегалноживеещинатериториитенаимперията,нонеса„завладени“насилствено.Сключватдоговорниотношенияснея–чрезт.нар.федос,племенатаставатнаемнициилифедерати,т.е.нейнисъюзници–наемнавойска.Историятананаемнатаримскавойскаможедасепроследиощеотепохата

наАнтичността,когатоРимерепублика.Вначалотовойскатасеесъстоялаотримскиграждани,нопостепенносувеличаванетонатериториитенаРимипревръщанетомувимперия,войскатапреставадабъдеиталийска,асепопълваотмъжеотновозавладенитетериторииизвъниталийските–тракийци,сирийци,дориараби.Римскатадържаваестаналадостатъчнобогата,задаможедаплащананаемницикатогерманите,чиетоосновнопрепитаниеевойната.ПрезIVвекеотвзаименинтересразмирнитеплеменадаслужатнаРим.Такагерманскитеплеменаставатвойсканадържаватаипотозиначинполучаватопределениправаизадължения.Римскатаимперияимдаваопределениземипотериториитеналимеса,коитопродължаватдасанейнасобственост.Иматправонаusum(ползване)споредзаконанаhospitalitas(гостоприемство).ПолучаватсъщоопекатанаРимичастотвоеннатаплячка,авзамянасезадължаватдабранятримскитегранициотпо-севернитегермани.ПрезV–VIвек,вследствиенаестественияпроцеснаупадъкнадържавнатаадминистрациявЗападнатачастнаимперията,функциитенавойскитесеувеличават.Усвоилиримскитетрадицииизакони,тепоематадминистрациятавсвоиръце,организираттериториитепоримскиобразециустановяватноваполитическастабилност.Тезинародинесаединичнинаемници,асацелиплеменнигрупи.Техниятводачсенаричакрал,катоподтовапонятиетрябвадасеразбирасуверен,аненезависимвладетел.Кралятеводачнанарода,навойската,анесобственикнатериторията.Тойслужи

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 59

наримскатадържава.Всичкидлъжностисаповеренинанеговиприближени,коитотойизбирапороднинскаиливасалналиния.Средновековнитекралстванесавъзприеманикатоотделнидържави,акатоорганизмипопубличноправо.

СМиланскияедиктот313г.християнствотоепризнатозалегалнарелигиянатериториятанаРимскатаимперия,амалкопо-късноставаинейнаофициалнарелигия.ХристиянизациятананародитевземитенаРимскатаимпериясеосъществявавтечениенаняколковека.Процесътзапочвапървоотнай-висшитеслоевенаобществото–краляиаристократите,аоттамиостаналото

население.ВкраянаVIIвеквсичкианглийскикралстваофициалносаприелихристиянскатарелигияиангло-сакскитекралезапочватдаяналагатсъсзакони�,адокраянаIX векхристиянствотодостигаинай-северозападнитечастинаконтинента,доризапочвадасеразпространявавИзточнаЕвропа.

Целияттозипроцесводидохристиянизираненатрадициииобичаи,наследствоотдревницивилизацииитяхнотоадаптиранекъммонотеистичнатарелигия.Древниегипетскииперсийскивярваниянавлизатвгръцкатафилософия.Околодревнитеидеисеизграждахристиянскатафилософиязавладетел

ИСТОРИЯ

Фиг. 2 Вътрешни панели на Уилтънския диптих

http://nauka.bg 60

идържавата.Втяхоткривамеличносттанагосподарякатоодушевензакон,катоподражаниеипредставителнаБога.�

2. Средновековна Англия

Враннотосредновековиеанглийскатакралскавластдостигаеднаотнай-забележителнитесихарактеристики–сливанетонапубличнаичастнасферинаживот.Товаозначава,чекраляткомбиниравсвояталичностспособности,коитопо-къснощебъдатразглежданикатоотделни.Отеднастранатойепубличнафигура,владетел,койтоеотделенотподчинениетеси.Отдруга,тойечастенлорд,собственикназемя,катонеговотоуправлениеимахарактеристикитеналордскатавласт.Вторатаспособностнамираизразвпонятието,коетосеизползвазаописаниеназемята,принадлежащанакралскатадлъжност.Познатоекатовладение–отлатинскотоdominicus,едноличнасобственост,личновладениенакраля.

Следнорманскотозавоеваниепрез1066г.вАнглия,вследствиенафеодализацията,териториалниятаспектнакралскатавластпридобивановаформа.Раждаседоктрината,чецялатаземянаАнглияесобственостнакраля.Земятаеотдадена„назаем“нанорманскитерицариипотозиначинтеставатвасалинакраля.Такасесвързватпубличнитеичастниаспектинакралскатавласт.2Уилям

2 Джеймс, Ед. Европейският север през Ранното средновековие, В: сб. Човекът и Средновековието, с. 247.

ЗавоевателятотдавацялатаземянаАнглияподаренданасвоителордове,приусловие,чещемуосигурятармияотоколо5000рицари.Тепъкотдаватголямачастотсвоятаземянаподчиненитеси,взамянанаизвестенбройоттезирицари.Всекиотрицаритетрябвадаслужипоне40днигодишнонакралянасобствениразноски.Дългътзаснабдяванесрицариенеделимачастотземята,закоятосеказва,чесеподдържазарицарскаслужба.Владениетоилифеода,неможедабъдеразделеноначаститака,чевърховниятлорддабъделишенотрицарскатаслужбаилидругифеодални„такси“.3

ПрезXI–XIIвекнафеодалнатасистемасепридавановоизмерение.Впериода1066–1154кралскиятдворсесъстоинесамоотфеодалносъбраниеоткралскиарендатори,асъщоиотгрупакралскичиновници,коитоадминистриратделатанакоронатаизкралството.Владетелятизбират.нар.„върховенсъдия“,койтодагопредставляваидаизпълняваслужбатанарегентпринеговотоотсъствие,коетосеслучвачесто,защотоангло-норманскитекралепрекарватмногоповечевремевНормандия,отколкотовАнглия.

КогатоХенриIIсевъзкачванатронапрез1154г.Англияеразделенаполитическиналокалниединици(окръзииширства)ифеодалниединици(манори).Всякалокалнаединицасеуправляваотсъветотцелиянародиливсичкисвободнимъже.Феодалнитеединиципредставляватманори(имениясгодподарскакъща),оглавяваниотсвояфеодаленлорд.3 Рънсиман, Ст. Византийската теокрация, с. 42-44.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 61

Лордоветенаманорасаподчиненииарендаторинапо-висшилордове,атеотсвоястрана–наглавниялорд–краля.Бюрократичниятапаратеслаборазвит.Несъществуватпостоянниадминистративен,юридическиизаконодателенапарат,коитодафункциониратсамостоятелноидарегулиратлокалнитеифеодалнипроблеми.Извънреднисаслучаитенакралскоправосъдие,несъществувапостоянноправосъдие,коетодасеупражняваотпрофесионалнисъдии.Липсатанапостояннасъдебнасистемасесвързвасотсъствиетонаидеятазакралскатавласткатозаконодателнаинституция.Кралетенесчитатзасвоезадължениепостояннодаиздаватновизакони.

3. Политическо богословие

Восноватанакралскатаинституциятаепреданието,наследеноотбиблейскивремена:кралетесалица,поставениотГоспод.КралятупражнявасвоятавластпоБожиямилост,Dei gratia,тойенаместникнасамияБог,vicarius Dei.ПрезXIIвеккралскатадоктринаеоспоренаотпретенциятанапапатадабъдемедиатормеждухоратаиБог.Кралетесепротивопоставятнатова,защотосевъзприематкатодиректноуправляваниотГосподиголямачастотзаобикалящитегиизображения,асъщоицеремониитедаватвизуаленизразнатазигледнаточка.Понятиетозасвещеноенай-ясноартикулирановжестанапомазване,койтое

централензакоронацията.4

БогословскатаидеязаЦърквата(християнскотообщество)катоcorpus mysticum,чиятоглаваеХристос,епрехвърленавдържавата,къдетокралятеглавата.Оттукидваисравнениетонавладетеля,катоглаванадържавата,сХристос,катоглаванаЦърквата.5 РелигиозниятмоментвполитическататеориячерписвоятасилаоттекстоветенаСветотописание.ДумитенаапостолПавелпредзадаваттълкуванетонавласттакатоБожияповеля:„нямавласт,коятоданееотБога,иколкотовластиима,тесаотредениотБога“�.Втяхоткривамеизаръкатазаподчинениенавластта:“всекичовекдасепокоряванавластите,коитосанаднего“�,иоще:„койтосепротивинавластта,противисенаБожиятанаредба“�.Поданицитетрябвадасеподчиняватнатози,койтопритежававластта–кралят,чиятоземнавластедаденаотБога–„покорявайтесезарадиГосподанавсякачовешкавласт,билонацарякатовърхивенвладетел,билонауправителитекатопратениотнего…,защототоваеБожиятаволя“�.Кралятинеговитеподаницискрепяватотношениятасичрезвзаимнаклетва,коятоимасилатанадоговор.Клетватанавладетелянапомня,чевъпрекипревъзходствотомунаднеговитеподчинени,тойсъщотакаимаизадължениякъмтях.ВБиблиятасеказва:„владетелятеБожийслужителзатвоятаполза“6.Тойтрябвадасегрижизасвоитеподчинени,даимслужи,катоосигурява

4 Saul, N. The Three Richards: Richard I, Richard II and Richard III, p. 22 – 23.

5 Berman, H.J. cit, 440-441.

6 Saul, N. cit, p. 23.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 62

благополучиетоивъдворявамирвкралството.Заизпълнениетонаслужебнитесизадължения,кралятеотговоренединственопредБог.7 Поданицитетрябвадапочитатвладетеля,асъщоиБога,даотдават„кесаревотонакесаря,аБожиетонаБога“8.НеподчинениетоназаръкитенавладтетеляесчитанозанеподчинениенаБожиятаповеля.

ПодобнонаХристос,койтопритежавадвеприроди,владетелятпритежава„двойналичност“9.Връзкатанаинтерпретациитезавладетеля,катосложенконструктотдветела,сдветеприродинаБогочовекаевидима.Потозиначинсеосъществявапрехвърляненабогословскиидеивполитическатасфера–характеренелементзаполитическатасредновековнамисъл,койтовсепакимасвоятадългаистория.КралятеобразнанебеснияПомазаник,апотозиначининаБогивтозисмисълтойимасъщатавласт,какватоиХристос.Божественатаблагодатидветеприроди,обачесанеразривносвързанисцеремониятапопомазването–кралятпридобиватезибожественихарактеристикиедваследсвоетовстъпваневъввласт.10Характеристикитенавладетеляивластта,коитопредставихмепогоре,отговарятнаначалнияпериоднаразвитиенаполитическатамисъл,т.е.дооколоX–XI век.ТезиидеисаясноизразенивтрактатитенанеизвестеннорманскифилософотXII век.11Оттоваизследователитеизвеждат,че7 Канторовиц, Е. Двете тела на краля. Изследване на средновековното политическо богословие, с. 30.

8 Римляни 13:1



11 Петър 2:13-15

записанитеконцептизавластивладетелпостепенноеволюират,задаизградяткъсносредновековнатаполитическамисълнаАнглияотXV–XVIвекидаоформятметафоратазаДвететеланакраля.Споредтазиконцепциявладетелятимадветела–политическоифизическо,коитопридобивавмоментанасвоетовстъпваневъввласт.Неговотофизическотялопритежававсичкичовешкихарактеристики–тоеподобнонателата,коитопритежаватвсичкихора-смъртно,подвластнонаболестиистарост.� Отдругастрана,владетелскотополитическотялоимабожественихарактеристики.Тосесъстоиотполитикаиуправление,неможедабъдевидяноилидокоснато,тоебезсмъртноинезависиотличносттанавладетеля.�Тосепредаваотвладетелнавладетелипотозиначинсеосигуряванеговатапродължителност.12 Двтететеласасъединениведнокорпоративноцяло–тялотонакраля.13Нозазаюриститечестонастъпваттрудностиприопределянетонаточнитеграницинаполитическитеифизическитеправомощиянакралскототяло,имайкипредвидсъвършенотоединствонадветезаедноиспособноститенавсякоеднопоотделно.Единствениятначинзаразделяненателата,есмъртта–тазинафизическототяло.Отсвоястранадържаватаепредставеначрезметафоратаначовешкототяло,къдетовсякаобщественапрослойкаотговарянаопределеначастотчовешкототялоииматочноопределенифункции.14Товаразбиранеемногохарактернозапериоданакъсното


13 Saul, N. cit., p. 24.

14 Матей 22:21

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 63

Средновековие.

4. Новата представа за власт

ОсновитенаполитическатамисълвначалотонаСредновековиетосенамиратвдългияпериоднапреходмеждуАнтичносттаиСредновековието,т.е.междуIIIвекиначалотонаVIIвек.ПрезVIIвекЗападнаЕвропасерегионализираикристалиравпояватанакралства.СтатутътнахристиянствотокатоединственарелигиянаРимскатаимперия,довеждадодългосрочнирадикалнипроменивотнощениетокъмполитическияживотнаДържавата.15Смятасе,ченовоторазбиранезакралякатозаконодател,възниквакаторезултатотпреоткриванетонатекстоветенаримскотоправонаЮстинианвпоследнитегодининаXI векипоследващоторазвитиенановатанауканаримскотоправовевропейскитеуниверситети.�НоватаидеязакралскатавластвключвазапървипътпрезXIIиXIII векпризнаванетоназаконодателнатаролянавладетеля.Кралетезапочватрегулярнодаиздаватзакони,катоосновначастотзадължениетонавладетелядаподдържамираидараздавасправедливост.Кралскотозаконодателствосеотделяоткралскатаадминистрация,финанси,военнидейности15 Канторовиц, Е. цит. съч., с. 59 - „Така ние трябва да признаем [в лицето на краля] двойната личност – едната, произтичаща от природата, и другата, от благодатта… Една-та, чрез която, поради естеството на природата, той е съот-ветен на другите хора; другата, чрез която, поради висотата на [неговото] обожествяване и по силата на тайнството[на освещението], той превъзхожда всички други. По отноше-ние на едната йперсоналност, той е по природа индивидуален човек; по отношение на другата си персоналност, той е по благодат, Помазаник (Christus), сиреч Бого-човек“.

иполитики.16

ПапскатареволюцияотXIIвекраждановатаконцепциязакралскавластвЗападнаЕвропа.Кралятвеченеевърховенглаванацърквата.Епохатана„свещенатакралскавласт“постепеннозалязва.ПапатавРимстававърховенглава–тойсенамиранесамонадкралете,ноинаднай-важнияотвсичкисуверени–императора.Запървипътимператорикралесевъзприематкато„светски“владетели,чиитоосновнизадачисаподдържанетомамиравтехнитекралстваираздаванетонасправедливост.Намаляванетонакралскияавторитетвцърковноотношениесекомпенсирасразширяваненасветскитевласти–родовата,локалната,феодалнатаиградската.Разделениетонадуховнаисветскавластводидосилновлияниенатериториалнатаидеязакралскатавласт,споредкоятокралятвеченеевоененводачнаплемето,аглавенлордвъвфеодалнатайерархия.Предитойръководидиректно,асегагоправичрезсвоитечиновници–целиятнародилипоневсичкисвободнимъженатериторията,накоятоесуверен.17

ПрезXII–XIIIвекнаКонтинента,понятиятазакралскавластполучаватподкрепаотРимскотоправо.Вримскататрадицияеизвестноразбиранетозавладетелякатовърховензаконодател.Кралятсъздавазаконитеипорадитазипричинатойнеможедабъдеподчинен

16 Канторовиц, Е. цит. съч., 61-62 – „Властта на краля е властта на Бога. Тази власт именно е Божия по приро-да и кралска по благодат. Следователно кралят също е Бог и Христос, но по благодат; и каквото върши, върши го не просто като човек, но като такъв, който е станал Бог и Хрис-тос по благодат“

17 Канторовиц, Е. цит. съч., 59-71.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 64

натях.Кактоказватюристите„волятанавладетеляимасилатаназакон“или„кралятесвободенотзакона“.18Поддръжницитенакралскиязаконодателенавторитетсеобръщаткъмримскитетекстове,заданамерятнеговотооправдание,самитекралеоткриватвречниканаримскотоправомногооттерминитенатяхнотособственозаконодателство.Ноаргументът„отримскотоправо“,кактоенаричан,неенищоповечеотаргумент.Фактът,чекралскиятзаконодателенавторитетенай-влиятеленвАнглия,НормандияиСицилианскотокралство,къдетовъзражданетонаримскотоправоепо-слабо,отколкотонаКонтинента,показва,чепричинатаимотивациятазаразвиванетоназаконодателнияавторитетнавладетелянеможедабъдетърсеновпреоткриванетонаримскатаправнатрадиция.19ВъвФранция,странавкояторимскатаправнатрадицияпроцъфтява,власттанакраляеподсиленаотвизиятазапозициятамукатосъздателиподдръжникназаконаедновременно.ВАнглия,въпрекичастичнотоасимилираненаконтиненталнитеправниидеиследнорманскотозавоевание,римскатаправнатрадицияникоганеполучаванапълноподкрепа.ЗаконътнаАнглияенеписаниятзаконнаобичайнотоправо–товатялоотобичаиизакони,създаденоотритъма18 Канторовиц, Е. цит. съч., с. 24 - „Защото кралят при-тежава две тела, а именно физическо тяло и политиче-ско тяло. Физическото тяло (ако бъде разгледано само по себе си) е смъртно тяло, подвластно на всички преходности, които идват от естеството или случая, на слабоумието на младенчеството или на старостта, и на други подобни недостатъци, които могат да имат и естествените тела на останалите хора.“

19 Канторовиц, Е. цит. съч., с. 24 - „Но политическото му тяло е тяло, което не може да бъде видяно или докосна-то, и се състои от политика и управление, и е устроено да ръководи на народа, и да се грижи за общественото благо, и това тяло е съвършено лишено от младенчество, старост и други естествени недостатъци и слабоумие, на които физи-ческото тяло е подвластно“

накралскотоуправление.Владетелятенеразделначастоттозизакон,катонеговприложителиподдръжник.20

Обичайнотоправоетворениенакраля:претендирайкидагарантирамиранавсичкивнеговотокралство,катовърховенфеодаленсеньор,тойпредлаганавсичкисвободнихорадостъпдонеговитедворове,задарегулиратспоровете,отнасящиседоземятаисобствеността.Понятието„чиновник“еограниченовАнглия:всички,коитосаобикновенислужителинадържавата,подчиненисанаобичайнотоправоитяхнатапринадлежносткъмнякакваадминистрациянегиразличавапонищоотдругитеграждани,дорикогатодействатврамкитенасвоитефункции.Товасеотнасякъмразличиетомеждувластнакраляидържавнавласт.Обичайнотоправокатозаконзаземята,койтоепривлякълкъмсъдаблагородницитеиджентрите21,20 Канторовиц, Е. цит. съч., с. 28 - „Кралят има двоен капацитет, понеже има две тела, едното от които е физи-ческото тяло, което се състои от физически членове, които има всеки друг човек, и в това си качество той е подвлатен на сттрастите и смъртта, както и другите хора; другото е политическото тяло и членовете му са неговите поданници, и той заедно с поданиците си съставят Корпорацията, както каза Сауткот, и той е инкорпориран с тях, и те с него, и той е главата, а те са членовете, и той самостоятелно ги управлява; и това тяло не е подвластно на страстите, както другото, нито на смъртта, защото по от-ношение на това тяло кралят никога не умира и неговата смърт не се нарича в нашия закон (както се казва) „смърт на краля“, но „предаване на краля“, като думата demise не означава, че политическото тяло на краля е мъртво, но че има разделяне на двете тела, и политическото тяло е прехвърлено и предадено – от сега мъртвото или лишено понастоящем от кралско достойнство физическо тяло – на друго физическо тяло. Така че тази дума означава „преместване“ на политическото тяло на това царство от едно физическо тяло към друго“

21 Канторовиц, Е. цит. съч., с.25 - „макар той [кралят] да има или да взима земята във физическото си тяло, все пак неговото физическо тяло е съединено с политическото му тяло, което съдържа неговия кралски чин и достойнство; и политическото тяло включва физическото тяло, но физиче-ското тяло е по-малкото и с него е консолидирано полити-ческото тяло. Така че той има физическо тяло, украсявано и обилчано в чин и кралско достойнство; и той не притежава физическо тяло, различено и отдалечено само по себе си от служенето и кралското достойнство, но физическо и политическо тяло заедно неразделни; и тези две тела са обединени в една личност, и съставят едно тяло, а не множество – което е корпоративно тяло във физическото тяло et e contra

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 65

осигурявапотозиначиндокрайсъгласиетонадоминиращатакласазаразвитиетонаеднакралскавласт,коятовзамянагарантираиопределяусловиятазаувеличаваненасоциалнатадоминациянадаристокрацията.22

ОсновнатаполитическасистеманауправлениевЗападнаЕвропаемонархията.ЗаразликаотФранция,вАнглиятянееабсолютна,асеосноваванауравновесеностнавласттамеждукраляинеговитевасали.23 Отеднастрана,споредразбираниятанаюристите,владетелятсенамиранадзакона,катонеговсъздател.Отдругастрана,поданицитемуочакваттойсъщодаспазвазаконовитенорми.Разрешениетонатозипроблемидвасконституционалнатареволюция,представенаотМагнаХарта(1215).ТяпроменязавинагиотношениетомеждукрализаконвАнглия.Нейнодостижениеепоставянетонакралскатаинституцияподзакона.Клаузаномер39енай-важнатаотцелиядокумент.Спореднеякралятимаправотоданалагазапорилидориотнемаправотонавладениенавсеки,безизключениеспоредзаконазаземята.Никойвладетелнесеосмелявадасепротивопоставинатозипринцип.24 Правата,коитокралятполучаваспоредтозидокумент,санеговапривилегия.Товаенаборотправомощия,коитокралятфизическото тяло в корпоративното тяло. Така че физическото тяло, чрез това присъединяване на политическото тяло към него (което политическо тяло съдържа служението, управлението и кралското достойн-ство) се възвеличава и чрез споменатата консолидация има в себе си политическото тяло.“

22 В Библията е описано как всяка част изгражда тялото на Христос и как всяка част е неразделна от останалите, а цялото образува Христос – Кор. 12:12-27.

23 Canning, J. Histoire de la pensée politique médiévale (300-1450), 3-4.

24 Berman, H.J. Law and revolution: the formation of the Western legal tradition, p. 405.

есвободендаупражнявапособственаволя-изборначиновнициииздиганеилисваляненапарламенти.Извънтезиправомощия,тойсенамираподзакона.КактопишеБрактън�„кралятеподГосподиподЗакона“.Задабъдатизпълняваникралскитезаповеди,владетеляттрябвадададедоброоснованиенаподаницитеси,задамуслужатидамусеподчиняват.Съществуватнемалкопричини,порадикоитоеднитеидругитесенуждаятотвзаимнапомощ.Заблагородницитеилордветекралятегарантназакона,койтоимдавасобственост.Сдоброуправлениеотнеговастрана,тесенаслаждаватспокойнонаприходитесиисеобръщаткъмнегосамозаразрешаванетонаспоровеилитърсятопека.Посъщияначиникралятимануждаотблагородницитеси,коитосанеговисъветници,командиринавойскитемуповременавойнаиосновниагентинанеговотоуправлениеналокалнониво.Дветеинституциисенуждаятеднаотдругаисенамиратвъввзаимназависимост.

Авторитенаправналитератураоттозипериодотбелязват,чекралятуправлявавиметона„всеобщотоблаго“,анедействаспоредсобственитесиинтереси.Самотиранинътможедадействапотозиначин,апоопределениетоваечовек,койтосенамиранадзакона.Английскиятвладетелсегрижизаблагоденствиетонасвоитеподаницииистинскотоизмерениенанеговатавластесправедливостта.Действиетозавсеобщотоблагоехристиянскипринцип,атираниятаепрестъплениесрещуБог.Важнаролявкралскотоуправлениеимасъветът,който

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 66

кралятизбира.Чрезнеговатамъдроствладетелятнай-добреможедадостигнедоБожиятаповеля,откоетозависикачествотонанеговотоуправление.

5. Смесената конституция

Впо-къснаюридическаформулировкаФортескьо25отбелязва,чеанглийскотокралствоеdominium regale et politicum–кралскииполитическидоминион.Тоима„смесена“конституция,коетогоразличаваотсъседитему.�Идеятаза„смесената“конституцияестараидея.Внай-общатасиформа,тясвързвауправлениетонакраля,аристократитеиобикновенитехора.ПознатаощеотДревнаГърция,повреметонаОмир,ПлатониАристотел,ПолибийяпренасявРимиоткривавнеяпотвърждениезауспехаипросперитетанаграда.Кулминациятанасвоеторазвитие,теориятазасмесенатаконституциядостигаприЦицерон.Враннотосредновековие,никойоткласическитетекстовенеедостъпенналатинскиезик,макарголямбройкоментаринаавтори,традиции,феодалниинституции,дасасравнимисидеятазасмесенотоуправление,никойнесъставятеорияилинезависимаформулировкапотазитема.26ВначалотонаXIIIвек,точнопредипревежданетонаПолитика,вписаниятанаанглийскияюристБрактънотносноЦърквата,втворбитенаканониститесададени25 Berman, H.J. cit., p. 405.

26 Berman, H.J. cit., p. 404.

няколкозабележителниформулировкизаосноваванетонамонархията.Тяигнориратерминологиятанатеориятазакласическатасмесенаконституция,макарнейнитеформулировкидапоказватсходствоснея.Вмомента,вкойтоПолитикаставадостъпна,политическатареалноствЕвропавеченеотговарянатрадиционнатаполитическатеория.МислителитенасредновековиетосезанимаватсъссложнияпроблемдаадаптиратидеитенаАристотелкъмсъвременнатаимреалност.�Първият,койтогоправи,еТомаАквински.

Запо-голяматачастотсредновековнитеавторисмесенатаконституциявъзприемаидеалнатаформанауправлениекатоединкрал,ограничаванотобщносттанагражданите.Представатазасредновековниясвят,собственияимопит,политическитенаблюдения,усвояванетонакласическататеорияисредновековнитекоментари,оказватвлияниевърхусредновековнитемислители,зададостигнаттедоформулировката„смесена“конституция.Малкооттяхобачеизползваттозиновтерминипредпочитатпо-скородаразискватграницитенакралскатавласт.�

Фортескьосъживяваразличиетомеждукралскоиполитическоуправление–идея,коятоетакаважназаТомаАквински�,икомбинирайкигиизграждаосноватанадобротоуправление.ПодобнонаАквински,Фортескьоприлагасвоетоопределениекъмкралскатавластиразличавадваначинанаизгражданенаправото.Тойнеразглеждаполитическотоуправлениекатосамостоятелнаединица,асамов

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 67

комбинацияскралското.27

По-къснотеориятазасмесенатаконституцияставацентраленелементпризаражданетонамодернатаполитическатамисъл.ПрезXVIвекмногоангличанимислятуправлениетопотозиначин–единкрал-монарх,КамаранааристократичнителордовеиКамаранадемократичнитеобщности.ТеориятадостигасвояапогейприформалнотоприеманенамоделанасмесенатаконституцияотЧарлзIпрез1642.28ТоваочертавабъдещоторазвитиенаАнглиякатоеднаотнай-добреуправляванитедържави.

27 Saul, N. cit., p. 24.

28 Saul, N. cit., p. 24.

ИСТОРИЯ

Научният ръководител (проф. дфн. Калин Янакиев) не само е доста авторитетен, но и случай-

но е редактор на „Двете тела на краля“ от Ернст Канторовиц, един абсолютно фундаментален труд за политическото богословие в Англия по времето на Ри-чард II.

Тук просто не са допуснати случайни неща. Темата е много добре разпределена. Заключението стига до много елегантен и убедителен възглед върху изображение-то и внушението на Уилтънския дипти, но не искам да развалям удоволствието на никого от четящите с моите неумели асоциации. Стилът на изложението и са-мият обхват на работата са впечатля-ващи. Погледът е широк, а изложението е едновременно задълбочено и - според мен - достъпно. Текстът предлага нещо като епитоме на Огюстен тиери и Канторо-виц, тоест е занимателен и обогатяващ. Би било безочие да не призная, че съм въз-хитен. Не отричам, че съм пристрастен (и с двете ударения) към тази проблема-тика, разбира се. Mога само да кажа, че за съжаление възпитаник на ИФ не може да напише тази работа. Моите възторжени поздравления към авторката, г-ца Вера Атанасова, която нямам удоволствието да познавам. Прекрасно е, че в сп. „Бъл-гарска Наука“ може да излезе толкова качествен текст.

Рецензия: Манол Глишев

http://nauka.bg 68

Княз Владимир Черкаски - строител на Нова България

Автор:К.Гербов

ЕднаотхарактернитеособеностинаРуско-турскатаосвободителнавойнапрез1877-1878г.еобстоятелството,чеприглавнотокомандваненаДействащатарускаармия(т.н.Главнаквартира)ебилаучреденаиефункционираласпециалнаканцелариязагражданскаорганизацияиуправлениенаосвобождаванитенаюготДунаваземи.Нейнатазадачабила,едновременносводенетонавоеннитедействия,дасеполагатиосновитенановатабългарскадържава,катовосвободенитеземи,спомощтанаместнитенационалнисили,намястотоналиквидиранататурскаадминистрациясеизграждатновидържавниинституции.РъководителитеислужителитенагражданскатаканцелариямогатдабъдатопределеникатоистинскистроителинаНоваБългария,изпреварващиповремедоритези,описанивкнигатанаСимеонРадев. Началатанагражданскотоуправлениекъмрускатаармиясапоставениофициалнона16ноември1876г.,когатосвисочайшазаповеднаимператорАлександърII,приглавнокомандващияДействащатаармиянаБалканитееучреденадлъжността„ръководителпогражданскитедела”,сналичнипринегочиновницизапоръчкииспециалнаканцелария,наричанав

официалнитедокументи:КанцелариязагражданскиделаприглавнокомандващиянаДействащатаармиянаБалканите.Същияденеутвърденаисекретнаинструкциязаспециалнитезадачи,възлаганинаизпълняващияновоучреденатадлъжност,ана21ноемврис.г.последвалановазаповед,

ИСТОРИЯ


Първа частАвтор: К. Гербов

Княз Владимир Александрович Черкаски (1824-1878).

http://nauka.bg 69


Първа частАвтор: К. Гербов

скоятонавоеннотоведомствоеобявено,чезаръководителпогражданскитеделаеназначендействащиятстатскисъветник(чиновникотпетиклас)князВладимирЧеркаски. ВсъщносткнязВладимирАлександровичЧеркаскиощепредииздаваненазаповедтазаназначаванетомунапоста„ръководителпогражданскитедела”,вечебилпредложилорганизационнатаструктураиочерталосновнитезадачинановото,неприсъщозавойсковитеформированияучреждение,итойсамиятсееотнасялсголямаотговорностивисокосъзнаниекъмнеговатамисия.Вдокладнатасизапискаот1ноември1876г.довоеннияминистър

Д.А.МилютинЧеркаскипише:„Без да се задоволява с победата и покоряването на врага, руската армия трябва да остави здрави следи в областта след своята победа. Русия поема задължението да устрои и организира земите и да ги напусне едва тогава, когато в тях бъде въведен необходимият граждански ред”. Макарицивилнолице,ръководителятнагражданскитеделаималголемипълномощияибилнепосредственоподчиненнаглавнокомандуващияармията,иликактосееказвалотогава-ималеличендоклад.Въпрекитова,военнотокомандваневлицетонасамияглавнокомандващинай-веченаначалниканаПолевиящаб,сееотнасялорезервиранокъмгражданската

ИСТОРИЯ

Чернова на писмо на ръководителя на гражданската част при главнокомандващия княз Владимир Черкаски до касиера на канцеларията му Тодор Бурмов. Писано в Горна

Студена през септември 1877 г.

http://nauka.bg 70

канцеларияинейнияръководител,считайкичетещебъдатпречкаприизпълнениенавоеннитеимзадължения.Тазибилапричината,двеседмициследпреминаванетонарускитевойскивБългария,ръководителятнагражданскитеделаиканцелариятамудасенамиратвсеощевРумъния,въпрекичеспоредуставнотоположениемястотоимбилоприГлавнатаквартира. Нона1юли1877г.,следкатобилизвиканотспециаленкуриер,князВладимирЧеркаскипристигналвТърново,последвандниследтоваотпомощницитеси.Оказалосе,чевосвободенитеотрускитевойскитериториивъзниквалибезредицимеждухристиянскотоимюсюлманскотонаселение,коетоналагалосвоевременнатанамесанагражданскотоуправлениезаорганизираненаадминистративниуправленияиместнаполиция.

СведениязарезултатитеотдейносттанакнязВладимирЧеркаскиинеговатаканцеларияможемданамеримвтом7наголямата„ИсториянаБългария”.Имаписанинякоинещаивинтернет.Азнямадагиповтарям,ащесеопитамдаобърнавниманиевърхупо-малкопознатото.Щепредставядвадокумента-докладнизапискинакнязЧеркаскидорускиявоененминистърДмитрийМилютин. Знаемколкомногоинициативисабилипредприеманиотдейцитенабългарскотонационалноосвободителнодвижение:чети,революционникомитети,въстания.Ивсичкитесабилинеуспешни.Напрактикабългарскитереволюционеринесауспявалидасеобединятоколотактиката,коятотрябвалодасевъзприеме,задаможеподчинениятнаОсманскатаимпериябългарскинароддасесдобиеснезависимост.Ималоиразличнивижданияотноснодържавнотоустройствонаосвободенатастрана.ВединмоментразногласиятапотозивъпроссазагърбениинеговоторешениееоставенозаследОсвобождението.Милеещизанего,обаче,едвалиГеоргиРаковски,ЛюбенКаравелов,ВасилЛевски,ХристоБотев,Стефан

Стамболов,ГеоргиБенковскиидругите,саималияснапредставазареалнитепроблеми,коитощевъзникнатпредБългария,акодаречемАприлскотовъстаниебеуспялоитурцитесибяхасъбралитогавабагажаибяхапоеликъмТурция. ВладимирЧеркаскизапочвадамислиоттам,къдетосвършватмислитенабългарскитереволюционнидейци.ЗанегопобедатанаРусиянадОсманскатаимперияебиланещонесъмнено.Затоваипише: „Когато300-хиляднатарускаармияпреминеДунав,нямасила,коятобимогладаяспре.Неемислиманикаквадипломатическапречка;иначещепотръпнецялаРусия.” ТръгвайкиоттазипостановкакнязЧеркаскиразвивавдокладнатасизапискаот1ноември1876г.довоеннияминистърнаРусиясвоитевижданиязаорганизиранетонагражданскоуправлениевБългария.Основнитемоментивзапискатасавключенивспоменататаинструкцияот16ноемврис.г.,определящазадачите,възлаганинаизпълняващиядлъжността„ръководителпогражданскитедела”.ОсобеноинтереснаедругатадокладназаписканаЧеркаски,същодорускиявоененминистър,коятоепредставенавПлоещпрезмай1877г.ВнеявиждамеразвитимислитенаединрускиполитикзацелитеизадачитенаРуско-турскатаосвободителнавойнаот1877-1878г.Запознавамесесразсъждениятаоколоединотвъпросите,койтоотдълговременивълнува:защоРусияетръгналаданиосвобождава. Тъйкатонесъмпрофесионаленпреводач,вероятнопреводътминеесъвсемточенигладък.СтаралсъмседапредамвсепаксмисълананаписанотоотЧеркаски.Изложениетоворигиналнитезаписки,макарисвежокатомисъл,едоста„тромаво”катоизложение.Написанотонеевтакъвизряденвид,каквототобиимало,акокнязътгобедалнанякойпрофесионаленфилологдагоредактира. Докладна записка на княз Владимир

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 71

Александрович Черкаски до военния министър генерал-адютант Милютин, от 1 ноември 1876 г. ВскоровремесеочакваоткриваненавоеннитедействиянаБалканскияполуостров. Тазивойна,чужданазавоевателнитестремежи,имазаглавнацелотеднастрана-утвърждаванеиразширяваненаполитическатаавтономиянанякоиотвасалнитеземинаТурция,веднаилидругастепенползващисевечеоттакаваавтономия;отдруга-действителнотоподобряваненанравственияиматериалниябитнацялотоугнетеноднесхристиянсконаселениенаТурцияивособеностнаславянскитеплемена,билидосегажертванапълнияпроизволнатурскатаадминистрация.Тозиособен,необичаенхарактернанастоящатавойнаусложнявавзначителнастепенизадачата,чиеторазрешениесевъзлаганарускатавойска.Бездасезадоволяваспобедатаипокоряванетонаврага,рускатаармиятрябвадаоставиздрависледивобласттаследсвоятапобеда.Русияпоемазадължениетодаустроииорганизиракрая,идагонапуснеедватогава,когатовнегобъдевъдворендостатъченгражданскиред.Отдругастрана,очевидное,чепребиваванетонарускатаармиявкраяследпобедатанадвраговете,помногопричининеможедабъдепродълженозанеопределеновреме.ВползанаРусияеизискванетокраятдабъдеорганизиранвъзможнопо-бързоивъзможнопо-бързовнегодасеизявятзаложбитенасамобитнатаместнаадминистрация. Нотазиважнацелможедабъдепостигнатасамовслучай,чеощесега,незабавно,сепристъпикъмсериозноизучаваненамястонадействителнитеусловияприкоитосъществувакраят,иакоорганизационнитеработи,необходимизанеговототрайногражданскоустройване,бъдатводениедновременно,итакадасекаже,паралелносвоеннитедействия. Положениетонавойскатаинавойсковотоначалствощебъдедоизвестнастепен

облекчено,акоспоредзавземанетоотармиятанаобластитенаТурциязадДунав,втезиобластивъввъзможнонай-кратковремебъдатпостепенноорганизираниивъведенивдействиенай-подходящитеместнаадминистрацияиустройство,взамянанапредишнототурскоуправление,отменяноипомитаноотуспехитенанашетооръжие. ТовасеизисквазачесттанаРусияиеотползазасамиякрай,поеманподвисокотопокровителствонарускотоправителство.Жителитенакрая,разбирасе,щеочакватищесенадяват,чеследизгонванетонатурцитеипридвижванетонарускитевойскинапред,втилананашатаармиящесевъдворипо-добърредотпредишнитетурскипорядки,койтощеевсъстояниедагивъзнагради(жителите)занеизбежнитетежести,свързанисвойната,ищебъдатпредприетидействителниорганичнимеркиотноснообещанотоматериалноинравственоподобряваненабитаим. Военнотоначалство,потопеновежеминутнитеинеотложнивоеннигрижи,нямасвободновременитозоркоданаблюдаваходанаместнотоуправлениевтиланавойската,нитоощепо-малкодасъбиранеобходимитематериали,асъщодаизучаваиподробнодаотчитавсичкитеисторическиистатистическиусловиянакраяисвоевременнодаизготвяпроектзанеговотоокончателногражданскоустройство,щателносъобразеностезиусловия.Всичкитетезисъображенияводятдомисълтазанеобходимостотучредяванеотсамотоначалонаотделнаканцелариякъмглавнокомандващиянаармията,накоятодабъдатвъзложенигореуказанитезадачи,притоваръководенаотвисшгражданскичиновник,непосредственоподчиненнаглавнокомандващия. Согледвъзможносттадасерегулиратдействиятанасъществуващитенаразниместаславянскикомитети,имащинай-различнинаименования,биследвалодасевъзложисъщоизключителносамонатовалицеинаръководенатаотнегоканцелария,посредничествотомеждутезикомитетиивсякакъввидчастнаруска

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 72

благотворителност-сместнитезаБалканскияполуостровбезбройнинуждиипотребности,зачиетозадоволяванеднесразпокъсаносенасочватдействиятанагореказанитекомитети. Накрая,кактовпървоначалнияпериоднавоеннитедействия,койтощепредшестваочистванетооттурскотовладичествонанякаквапо-значиматеритория,къдетобимоглодабъдепостепенновъдворяваноновотоместногражданскоуправление,такаивпоследствие-същотолицебимоглодаприеме,съвместносъсспециалноназначенотопотозипредметотвоеннотоначалстводруголице,грижитезанабиранеиекипираненадоброволцитевпредвижданитебългарскидружиниизаобразуваненаместнатабългарскавоеннасила. Потозиначинлицето,намиращосеприглавнокомандващиякаторъководителпогражданскатачаст,спореднепосредственитеуказаниянаглавнокомандващияиспомощтанаспециалнатаканцелариязагражданскитеделатрябвадаръководикактоцялатаорганизациянаместнотогражданскоустройствоиуправлениевобластта,споредочистванетойоттурците,втовачислоивсичкитекущиделанатовауправление,такасъщоивсичкиподготвителниработизасъставяненапроектитесположениятазаокончателнотоустройваненаобластта;сдругидуми,цялатавътрешнагражданскачаст:текущаиполитическа. Нозадаможедействителнодасеосъществиуспешноделотопоправилното,постепенноустройваненаместнотогражданскоуправлениеинаместнатаорганизация,есъвършенонеобходимонановопроектиранотоуправлениевъвведомствотонаглавнокомандващиядасепридадесъщественотоусловиезаединствонадействията,безкоетоенемислимоникаквосериозноделоипричиетоотсъствиеепо-добретоданесепредприема.Затова,акосесчетезадействителнонеизбежноприглавнокомандващиядаимадипломатическаканцелария,отделенаотостаналите

гражданскидела,невлизащавсъставанаобщатагражданскаканцелария,товкрайнасметкаесъвършенонеобходимодасеограничистрогоибезусловнонейнатадейностизключителносамодочистодипломатическитесношенияспризнатитеотРусияправителстваитехнитедипломатическиагенти.Всичкитебезизключениедругвидгражданскииполитическидела,невлизащивтозиреднасношения,трябвадабъдатнапълноибезусловнопредаденивканцелариятазагражданскитедела,коятовнеобходимитеслучаищевлизазатяхвпрепискаисъглашениесщаба,приемайкизаповедитенепосредственоотсамияглавнокомандващ.Иначевсношениятасместнитежителииместнитегражданскивластиможелеснодасевъдворивреднодвувластие.Същотакаможечестодасесрещнезатруднениеизасамиящабивоеннотоуправление:къмкогодасеобръщатзасъдействиепоразличнитевидоведелаивъпроси-къмдипломатическаталиканцелария,иликъмлицето,състоящопогражданскитеделаприглавнокомандващия;авсякоподобнозатруднениещепородисамобезредиеилизабавяневизпълнениетоназаконнитеинеотложниискания. Ръководейкисеотгореизложенитесъображенияиспредположението,чесъществуванетонаотделнадипломатическаканцелариябимоглодесесметнезасъвършенонеизбежно,проектиранотоучреждениеприглавнокомандващиянаармиятабимоглодабъдеустроенонаследнитеоснования: 1.ПриглавнокомандващиянаДействуващатаармияималице,ръководещогражданскитедела.Ръководителятпогражданскитеделаприглавнокомандващиянаармиятасесчита,споредзаеманотоотнегомясто,занай-старшиотгражданскитечиновевармията. 2.Ръководителятпогражданскитеделаприглавнокомандващиянаармиятауправляваканцелариятазагражданскитедела.Къмнегосеполагапомощникиняколколицазаспециалнипоръчения.КъмКанцелариятазагражданскитеделаиманяколко

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 73

деловодителиитехнипомощници. Броятналицатазаспециалнипоръченияприръководителяпогражданскитедела,асъщоиброятнанеобходимитевканцелариятаделоводителиитехнитепомощници,сеопределяиутвърждаваотглавнокомандващиянаармията,наоснованаопита;тойседопълвапостепенноспореддействителнатанеобходимостотчиновници. 3.Ръководителятпогражданскитеделаприглавнокомандващиянаармиятасеназначавасъсспециалнависочайшазаповед.Неговиятпомощниксеназначавачрезутвърждаванеотглавнокомандващия,попредложениенаръководителяпогражданскитедела.Чиновницитезаспециалнипоръченияичиновниците,влизащивсъставанаканцелариятазагражданскитедела,сеопределят,уволняватипреместватотмястонамястопоразпорежданенаръководителяпогражданскитеделаприглавнокомандващия. 4.Ръководителятпогражданскитеделаприглавнокомандващиянаармиятаприемазаповедипоповеренатамучастизключителноинепосредственосамоотглавнокомандващиянаармията.Занай-важните,подлежащинанеговоторъководстводела,ръководителятпогражданскитеделадокладванаглавнокомандващиянаармиятанаоснованаспециалнаинструкция.Посъщияначинотнегосепредставятзаутвърждаваненаглавнокомандващиянаармиятапроектитезаместнотоустройствоинеобходимитепреобразованиявкрая. 5.ВканцелариятазагражданскиделасесъсредоточаватбезизключениегражданскитеиполитическитеделапоустройствотоиуправлениетонаЗаддунавскиякрайспоредстепентанаочистванетомуоттурците.Затовадипломатическатаканцелариясеограничаваизключителносамосъссношениясподлежащитеправителстваистехнитедипломатическиагенти.Впрочем,отглавнокомандващиятнаармиятазависи,

щебъделивидянанеобходимостдасеиззематотведомствотонадипломатическатаканцелариянякоиделаисношенияитедабъдатпредаденивканцелариятазагражданскитедела. 6.Наръководителяпогражданскитеделаприглавнокомандващиянаармията,подвърховноторъководствонаглавнокомандващиясевъзлагатглавно:а)събираненанужнитестатистическииисторическиматериали,длъжнидаслужаткаторъководствоприсъставяненапроектитезанеобходимитевкраяпреобразувания,насоченизанравственотоиматериалнотоподобряваненабитананаселението;б)съставяненасамитепроектизаположениятапотозипредмет;в)постепенновъвежданевдействиенановотоместногражданскоуправлениеинаутвърденитеотглавнокомандващияпроектизапреобразованиятавразнитечастинаЗаддунавскиякрай,споредстепентанаочистванетоимоттурскотовладичество;г)наблюдаванезавъзможноправилнотопротичаненадейносттанагражданскатаместнаадминистрациявтиланаармиятаидейносъдействиенавоеннотоначалствоприохранатанаместнотонаселениеотвсякакъввидпритеснения;д)намиранеотчислотонаместнитежители,спомощтанасведения,доставянииотразнитевоенниначалници,нанапълноблагонадежднилица,коитопосвоетовлияние,опитноствусловиятанаместнияживотипреданостнарускотоправителство,могатдабъдатизползваниполезновделотопоустройванетонаместнотоуправление;е)следенезаползитенаПравославнатацъркваизаохранананароднитеучилищаивземаненанеобходимитемеркизаматериалнотоосигуряваненаЦъркватаиучилищатаикъмдейнотоускоряваненатяхнотопреуспяване;ж)закриляненасвободатанавяратанаиноверците,втовачислонамюсюлманите,отпроявитенаместенфанатизъм;з)постепенно,споредвъзможностите,въвежданенаподобренреднаразпределянетоивземанетонаданъцитеиналозите;и)дейносъдействиенавоеннотоначалствозаобразуваненабългарскидружиниивъобщенаместнавоеннасила,накоятодаможедабъде

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 74

възложенаохранатанаобластта,следоттеглянетонарускитевойски;й)посредничествомеждуразнитеславянскикомитети,кактовРусия,такаиизвъннея-иместнитенуждиипотребностинажителитенаЗаддунавскиякрай. 7.РускитеконсулииконсулскитеагентивтезичастинаЗаддунавскиякрай,коитобъдатзавзетисрускотооръжие,постъпватподпълноторъководствонаканцелариятапогражданскиделаимогатсразрешениенаглавнокомандващиянаармията,сприсвояванетоим,акоенужнонадругоназвание,дабъдатнасочваникъмръководененанеобходимитеделапоместнотогражданскоуправление. 8.Къмканцелариятазагражданскидела,акоенужно,сутвърждаванеотглавнокомандващиянаармиятакъмСръбскотоправителствосеназначаваспециаленкомисар,независимоотбелградскиягенераленконсул,сцелоблекчаванеирегулираненавръзкитесъсСръбскотокняжествонаразнитеславянскикомитетиизадругипоръченияотвсякакъввид,коитомогатдасесрещнат.Впрочем,следутвърждаванеотглавнокомандващиянаармията,сношениятаповсичкитезипредметисканцелариятазагражданскиделаиизпълнениетонанейнитеисканиямогатвременнодабъдатвъзлаганиинагенералнияконсулнаРусиявБелград. 9.Сразпорежданенаглавнокомандващиянаармиятакъмканцелариятазагражданскидела-заспециалнипоръченияпринейнияръководителизануждитенаместнотогражданскоуправление,могатдабъдаткомандированивоенничиновеотвсичкичастинавойската,ипосъщияначин-следсвързванесостаналитегражданскиведомствавИмперията,същоичиновнициоттях. Докладна записка на княз Владимир Александрович Черкаски, представена на военния министър в гр. Плоещ (втората половина на май 1877 г.) Европанеразбираиникоганямадаразберенашатаумереностинашатабезкористност.

Умереносттатяразбиракатонашаслабостилинеспособност;абезкористността-катоспотаенинашидалечницели.Оттукидванеуспехътнанашитепреговоривминалото,ивъзможносттазаподобеннеуспехивбъдеще. Когатониенеискахмедазапочнемвойната,Европаведнагапомисли,чениесъвсемнесмеспособнинатакаваиангло-турскитеполитиципочнахастакавадързостдаустройватlepontd›or(златенмост)къмРусия,чениеволю-неволюбяхмепринуденидасехванемзаоръжието. Сегавойнатасезапочна.Иаконапротивницитеотновобъдедаденмакаринай-малъкповоддамислят,чениемечтаемсамозатова,какнай-бързодасеотървемотнея,нашитеистинскинамеренияотновощебъдатразбранипревратноинасотновоничаканеуспех.ИлинаЕвропаотновощейминемисълта,чениетърсиммирatoutprix (навсякацена),илитящепочнедаподозира,чениенарочнонеискамедарешавамеизточниявъпрос,щотовпоследствие,приудобенмоментдазавладеемвсичко.Оттезифалшивипредположениящевъзникнаткрайнонеизгоднизанаспредложения,коитощезатегнатсключванетонапочетенмир;забавянетонаактазамирможедействителноданисъздадеграмаднизатрудненияидаизискавечетакиважертви,коитощесеотразятдълбоковърхуцелияорганизъмнадържавата. Европащепочнеданиразбирасамотогава,когатовъввсяканашадума,въввсякастъпка,щевижданепоколебиматвърдостирешимост,ясноиразумнопоставенацел,съответствуващананашитесобствениинтереси,исправедливо,напълнобезпристрастноотношениекъмобщоевропейскитеинтереси. ОсобеноеважнотовавотношениятаспрактичнатаАнглия.Трябвасмелостта,силатаинастойчивосттананашитеубеждениядайправятточнотаковавпечатление,каквотоправятнанасречитенаБиконсфилд.Иначе,партията(играта)енеравна,аборбатазагубена.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 75

Първиятинай-важенинтереснаРусияицялаЕвропаедабъдерешенизточниятвъпрос. Акониезапазиммнението,четойощенееузрял,ичеможемдагозамажем,ниенямадасрещнемсъчувствиеуникого,нямадасинамеримсъюзници;напротив-всичкоивсичкищебъдатпротивнас. Предполагасе,чеприрешаванетонаизточниявъпроснашитеинтересищесесблъскатсевропейскитеглавновтрипункта:заЦариград,запроливитеизасъдбатанабалканскитехристияни.Трябварешениетонатезичастнивъпросидабъдемаксималносъгласуванособщото,окончателнорешениенацелиявъпрос. І. Цариград нениенеобходим.Тойможеданислужикатостратегическацелзадействие(аконямадругосредство,коетодапринудипротивниканамир);преследвайкитазицелниеможемдагоовладеем;нодумитенаЦарявечегарантираханаЕвропа,чениезанищонямадаостанемвнего. Кактоизглежда,ниенетрябвадапротестираме,акопопричини,съвпадащистазигаранция,Цариградвременнобъдезавзетотфлотитеначуждестраннитедържави,стигатойданебъдезавзетотфлотасамонаеднакояидаедържава.Работатаможедасеусложни,акоосвентурцитениесрещнемтамсухопътнивойскинакоятоидаедържава.Втакъвслучайвсичкидадениотнасгаранциитрябвадаизгубятвсякаквасила. Считайки,обаче,чеработатащеминебезтезиусложнения,питасе:даоставимлиЦариграднатурците,илитойдабъдесвободенград? ВинтереснаРусияинацялаЕвропаепо-изгодноЦариграддабъдесвободенград. Подобнорешениезавинагиприключваизточниявъпрос,докатопритурскатавластизточнатахроническаболествсеощещепродължаваиприизвестниобстоятелства

можедаимазанасиЕвропанеизгодниибедствениобрати. Противпосоченоторешениеобикновеновъзразяват,чесвободниятградбезусловнощесеподчининаанглийскотовлияние,четойщестанесвърталищезавсичкиреволюционери,катосветовнаинтернационалка;накрая,чеограничаванетонацариградскататериториящепредявиголемипрактическитрудности. Ноанглийскотовлияниенапълнодостатъчнощесеуравновесяваотвлияниетонаостаналитетърговскинации,особеноотгърците,италианците,французитеиангличаните.Зареволюционеритепък,изаинтернационалката,тамнямаудобнапочва.ЦариградетвърдеотдалеченотвсичкиинтелигентниработницииотфабричнитеместанаЕвропа,чедапривлечекъмсебесиагитаторите.Товаетърговскиград,граднаспекулата,инеепромишлен.Закръганаагитаторитетукесъвършенапустиня:няманитозаводски,фабричниработници,жадуващизаборбаскапитала,нитонационалности,накоитоможедасевръчизнаметонабунта.Притовакласатанатърговцитеенай-добратаполиция;тесанепримиримврагнавсичко,коетонарушаваспокойствиетоищесъумеятданедопуснатреволюция. Щосеотнасядоограничаванетонацариградскататеритория,тозатоваспомагакактосаматаприрода,такаиисторическитепредания.Заазиатскатачастнямакакводасеговори,некаСкутариостаненатурците.ВЕвропа,пък,заграницаможедаслужиилиднешнияткрайнаоколиятаНеваи-Хербаа,почтисъвпадащсъссъществуващатапрезсреднитевековеАнастасиевастена(наЧерноморе-западноотДеркос,наМраморно-Силиврия;издигнатапротивбългаритеприимператорАнастасийІв512г.),илилиниятаотКючук-ЧекмеджекъмЧифликану(?),къдетотурцитесегамислятдаиздигнатнепрекъснатаукрепенапозиция.Впървияслучайплощтанацариградскататериториящебъдеоколо2100квадр.километрас

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 76

населениеоколо600хил.жители,прикоетовнеящевлязатостровитебългарсказемяоколоДеркосиЧаталджа.Въввторияслучайплощтащесеограничинаоколо700кв.километраснаселение570000души,ибългарсконаселениещесесрещапочтисамовсамияград. Вдватаслучаяцялатацариградскатеритория(сусловнотоизключваненанейниясевероизточенъгълмеждуБуюк-деренаБосфораиКилиянаЧерноморе,чиятосъдбазависиотрешаванетонавъпросазапроходите)трябвадасеподчининамуниципалната(общинската)власт,вчийтосъставследвадасевключатосвенместни,същоимеждународнипредставителизазакриланамеждународнитеинтереси.СледтовавсичкивоенниучрежденияизаведениявЦариградтрябвадабъдатзакрити;държавнитездания,сизключениенабезусловнонеобходимитезаобщината,могатдабъдатпродаденизасметканаконтрибуциитеилидълговетенаПортата,ачастнитевладения(втовачислоинякоидворциспоредизборанасултана)дасезапазятнапълнозасегашнитеимсобственици. ІІ. Проливите.ПредивсичкоАнглиябиследвалодабъдепоканеназакатегоричноифактическообяснение:вкаквоименнотявиждавръзкатанасвоитеинтересисБосфораиДарданелите,откаквоименносебои,скаквидоводиможедаподкрепизаявлението,четезипроходизаплашватнейнияпъткъмИндия? Некаискреносикажемнението:можебитогава,аконямаменикаквифактическиопасения,ниесъщощесъумеемдайдадемтакавафактическагаранция. НоедваливсаматаАнглияимапонеединздравомислещчовек,койтосериозноичистосърдечнодавярванавсичкииздиганиотанглийскатадипломацияопасения.ТърговскитеинтересинаАнглиявЧерноморененадминаватинтереситенадругитеевропейскидържави.Пътят,пък,презСуецкъмИндия,лежинапълновстраниотДарданелитеиБосфора.Очевидно,чепод

издиганитеопасениянаАнглия,вдействителностсекриесамоединсмъртенстрах:Русияданенаправитака,чечреззавладяваненапроливитедастанесъвършенонеуязвимазаанглийскотооръжиеиизплъзвайкисеизподнеговатазаплаха,даседоберебезнаказанодоИндиявСреднаАзия. Втоваецялатасъщностнавъпросаиименнопоотношениенанеяниесмедлъжнидабъдемтвърди.ЗаоблекчаваненаработатаниеможемдапредложимнаАнглиякаквитоискагаранции:акоиска-можемдаипозволимдазавземеСуец,дазавземеАфганистанивсичкитеПриморскивъзвишения,обещавайки,чеотсвоястрана10-20-30годининямаданаправимвАзияикрачканапред;нозатоваспрямопроливитетрябвадастоимнавъзможнонай-благоприятнитезанасрешения. Тукиматриизхода. Първияте-устиетонаБосфорадабъдевнашавласт,аизходътотДарданелитедабъдесвободензавсички. Вторият-устиетонаБосфорадабъдевнашавласт,авходътвДарданелитедаседаденаангличанитеилидабъдезаетотчуждестраненгарнизон. Третият-дватапроливадабъдатнапълносвободниинатяхданяманикаквиукрепления,щотопроходитедабъдатвинагииеднаквоотвореникактозатърговските,такаизавоеннитесъдове. ТъйкатоБосфорътпредставлявавходно-вътрешна,аДарданелитеизходно-външнавратананашитевладения,тоочевиднопървиятизходенай-изгодензанас.Тойниправинеуязвимиприотбранаизапазвавсъщотовремезанассвободазанастъпление.ВладеейкиустиетонаБосфора(азатоваедостатъчнодаимамемакаринеголямнеговъгълнаевропейскиябряг),ниещесмеспокойнизацелияюгнаРусияинямадабъдемпринуденидасеохарчвамезаразвитиетонаграмаденвоененфлот,тъйкатоняколкоголемиоръдиянатвърдатаземя,подсилванивслучайнавойнас

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 77

торпеднизаграждения,могатдапротивостоятнакакъвтоидаефлот.АтъйкатоцелиятсевернаРусияпрезпо-голяматачастнагодинатаесамоосигурен,аоткъмсухопътнатастранакъмзападнатаграница,разполагайкисъс100-милионнонаселениениеможемвинагидабъдемдостатъчносилни,топодобнорешениенавъпросадействителнощебъденай-великоблагодеяниезаРусия,щеотстранимноговойниинавекищезаздравинейнатасъдба. Вториятизходепо-малкоизгоден,носъщоемногодобър.Тойнилишаваотсвободатазанастъпление,новсепакзапазвазанаснеоценимотопреимуществонаосигуренатаотбрана.Напразноедасемисли,чеотдавайкинаангличанитеиливъобщеначуждестраннитедържавиДарданелите,ниещесинанесемголямавреда.Въввсекислучайвмирновременашататърговиящебъдесвободна.Въввоенно,пък,забранатазанашияфлотдаизлизавСредиземноморещебъдесамофиктивна.Ибездарданелскитеукрепленияниевсееднонесмевсъстояниедасерешимнаоткритаборбасанглийскияфлот.Сухопътнитеоръдиятукнищонямададобавятнаангличанитеиниетакапо-смеломожемдаотидемнаподобнапостъпка,коятоебезвредназанасипо-скороеспособнадавъоръжицялаостаналаЕвропапротивАнглия. Най-сетнезатретияизходможедасекаже,четойнищонямаданидонесе;внегодажеимаповеченеудобствазанас,отколкотоизгоди.Разбирасесвободатанапроходитещесесъгласувасобщоевропейскитенаправления.Прогресивнитехорагледатнавсякоограничаваненамореплаването,катонапринцип,комутоесъденонеизбежнодаотпадне.Нотоваесправедливосамоотфискалнагледнаточка;търговиятадействителнотрябвадабъдесвободнаотданъцизапреминаване.Поотношениенаотбранатанадържавата,работатаизглеждасъвсемдругояче.Какваниеползата,чепроливитещестанатотворенизавсички.Акониеможемдаразчитаме,ченякогащеразвиемсвоявоененфлотдовисотатанаанглийскияифренския,тогаваправото,спечеленоотсегашнатавойна,разбирасе

биималозанассвоятацена.Ноподобнисметкисахимера.ВдействителностниетържественоипредочитенавсичкищепрекарамеотСредиземновЧерноморедребничкаескадраот5-6съда,нозатоваследтяхнатаопашкащеотворимпътзадесеткиотнай-силнитенеприятелскисъдове. ПодобнорешениещедоведеРусиядограмадносъсипваненаразвитиетонанейнитеморскисили,авслучайнавойнаотновощеподложицелияюгнабедствиеивълнение. Нимазанасеизгодно,презесента,когатовсичкинашипристанищасапрепълненисхляб,лененосемеипроч.продукти,когатовтяхсетоварятмасасъдове,изведнъждадойденеприятелинаведнъждаунищожитрудаибогатствотонацялотонашеюжнонаселение?Нимазанасеизгодно,преднеприятелскатаморскасилавинагидаеотворенавъзможносттадаизвършидесантнанашитечерноморскибрегове,даподстрекавататаритеипланинците,даимпрекарваоръжиеиводачи-фанатициидапоставявсеощенакартанашатавластвКримиКавказ? Некапо-добрепроливитеостанатзатурците.Дотяхниеможемощедаседоберем,докатосрещуЕвропащебъдемсъвсембезсилни.Снемемливеднъжбариерата,ниевечеснищонямадаможемдаизпъдиманглийскияфлототЧерноморе.Тойщебъдетуквечно,поадмиралтейскоразписание,щезаемепо-известнитеспирки(въвВарна,Синоп,Трапезунд,Батуми,възможносъщовСевастопол),всяканашакрачкащебъдеконтролиранаоттях,отвсякадреболияможедавъзникнедръзканота,ищенисеналожиилидаотстъпимвъввсичконаАнглия,илидаживеемвъввеченстрахотвойнаснея. Сеганиеуспяхмедаоградимсвоитепристанищасторпеда.Новбъдеще,предвидпостоянноциркулиращитенеприятелскисъдове,товащесеокажезатруднено.Насмогатданиатакуватсъвсемвнезапноивкояидаеминутада

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 78

променятвсичко.Потакъвначинтретатакомбинациясеоказванесамонежелателна,носположителностивредна.Трябварешителнодабъдемзапървитедве.Акоитесеокажатнедостижимиисеналожидазапазимпроливитезатурците,трябвадасеопитаме,неможелидабазирамеотбранатанаБосфоранаоснованасмесенруско-турскигарнизон.Товабиустановиловеченмирмеждунаситурцитеибибилосамоповторение,новпо-сериознаиненарушимаформанаУнкяр-Искелесийскиядоговор(1833г.)(покойтоТурциятрябвалодадържиДарданелите

отворенизаприятелитеидазатваряпроливитезавраговете). ІІІ. Съдбата на Балканските християни. СъсспоразумениетосАвстриявечеенабелязанасъдбатаназападнитеобластинаТурция.Нанаснениенеобходимодаотстъпвамеоттоваспоразумение.НекаАвстриядавземезасебесиБоснаиХерцеговина;самоСърбияиЧерногориетодаполучатуговоренитезатяхтеритории.ЗаАлбаниясъщонямакаквоособенодасегрижим:каквотопредложиЕвропа,товаищеприемем.Носледтова,съдбатана

Карта на България, съставена според вижданията на княз Владимир Черкаски относно нейните граници.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 79

останалатачастнаБалканскияполуостров,включващаБългарияиучастъцитеотгръцкитеземи,изискванай-сериозновнимание.Трябвадасеимапредвид,чеакониенебъдемвсъстояниеданаправимтукнещопо-радикално,то,вкрайнасметка,нетрябвададопускаменищо,коетобимоглоданинавреди. Почватазарешаваненасъдбатанабългаро-гръцкитехристияниетвърденеустойчива.Напръвпогледизглежда,чезанейнаопорамогатдаслужатдостатъчномногочисленитестатистическииетнографскиматериали,новдействителностцялатапредставенаоттяхмасаотцифрииданниедотакавастепенпротиворечива,чеинанай-авторитетниятизточникнетрябвадаседавапълнодоверие.Достатъчноедасеспомене,чеспоредразнитеевропейскиизследваниячисленосттанабългаритевЕвропейскаТурциясеопределявграницитеот2до7милиона(!),анагърцитеот900хил.до2940хил.!Притовавсъщатапропорциясеизопачаватисъотношениятамеждутезинационалности.(Всичкозависиоттова,накогосимпатизираавторът;таканапримеруслужливиятгрък,пусналнеотдавнавЛондон„AnEthnologikalmapofEurоpeanTurkeyandGrecce”,стигадотозиизвод,чегърцитевЕвропейскаТурцияса2940хил.,абългаритесамо2650хил.) Игнорирайкицифрите,следвапредивсичкодасереши:оставатлибългаритеигърцитеподвласттанатурците,илищебъдатсвободни;-щебъдатливсичкитетеподведениподединрежим,илищесеразделиизточнатаполовинанаБалканскияполуостровначастисразличнастепеннаавтономияисразличниотношениякъмсегашнотоилибъдещотоправителство? Независимосттанахристиянитещерешиизточниявъпрос;следователно,ниевсяческитрябвадасестараемдагиосвободимоттурците.Ноимаголямаразлика,щедадемлипритовапревеснабългарите,илищесесъгласимдаотстъпимвсичкипреимуществанагърците. Българитесанародипорелигия,ипоезик,

ипопроизходнай-подходящзаруския.Тойеиздигнатснашатакултура,отглеждасеснашетодуховнообразование,отнасчерпиипочтинанашияезикпреподававсичкиелементарниначалананауката.Товаенашедете,коетоникоганямадатръгнепротивнас,накоетоесъденодасеразвиванедругояче,автесенсъюзснас. Гърцитесапротивоположностнабългарите,отдавнаизгубилидовериевъввсичко,обръщащирелигиятавпоминък,винтрига,изпитващикъмнастайнаненавистиежеминутносаготовиоткритодасеобърнатвнай-злинашиврагове,самозадазаслужатпредЕвропадопълнителнаизгодазасебеси.Похитрост,интрига,умениедамамятЕвропаискриватсвоитедела,тезанассапо-лошиипо-опаснииотполяците. Българитегледатнанас,катонабащи-просветителииспасители,гърците-катонаугнетителииазиатскиварвари.ВполитическитесистремежитесесчитатзаединствениизаконнинаследницинавсичкотоимуществонатурцитенаБалканскияполуостров,исаготовидаизкоренятвсичко,коетозастаненапътяим. Тозиосновенфакттрябвадаръководивсичкинаширешения.Далищеставадумазапълнатанезависимостнабалканскитеобласти,илисамозатяхнатаотделнаавтономия,ниенетрябвадаизпускамепредвид,чевсичко,коетосеорежеотБългария,ощеведнагаилиследизвестновреме,щесепадненагърците.Споразумениетозабългарскитевилаети,коетобешепостигнатонаЦариградскатаконференция,противоречешемногонатозипринцип.Можедасмедоволни,четонесесъстоя,ипо-добредаискамемногопо-малко,отколкотоотранодаонеправдавамебългаритеивсъщотовремедасисъздавамеопасен,непримиримпротивник,сегавеченатрапващсезаролятадаслужикатокрепостнацялаюжнаЕвропапротиврускотоварварство. Тъйкаторезултатитеотвойнатадалечощенесаизвестни,тоизаучасттанабалканскитехристияниследвадасе

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 80

допуснатняколкопредположения. Поставяйкинай-високо,чезанасотвсичкоенай-изгоднодапостигнемпълнатаимнезависимост,дадопуснем,чеЕвропанямадапоставиособенизатруднениязатазисделка. Втозислучайщенисеналожидапотърсимзанеяпрактическаформула,чиитоглавниоснови,изглежда,бихамоглидабъдатследните: 1)По-голяматачастотизточнатаполовинанаБалканскияполуостровтрябвадаобразуваБългарскоКняжество.Земите,невлизащивтовакняжество,трябвадасеприсъединяткъмГръцкотокралство. 2)ГраницатанаБългариятрябвадавърви:назапад-повечевисочайшеодобренаталиния;наюг-отпланинатаПиндапорекаБистрица(Индже-Карасу)доСолунскиязалив;презтозизаливиСолунскияполуостровдоЕгейскоморе(прикоетог.Солуниез.БешикпреминаваткъмБългария),по-нататъкпоморскиябрягдоустиетонар.Марица,нагорепотазирекадовливанетонар.Ергене,поЕргенеинейнияпритокЧорлу-дередохребетанаСтранджа,инакраяповодоразделанатозихребетдоАтанасиеватастена,илидоЦариградскататеритория;наизток-побреганаЧерноморе;насевер-поДунав.

Приподобноочертаваненаграницата,твърдеблизосъвпадащасисторическите,етнографскитеирелигиознитепределинадветесъперничещисинационалности,сеимапредвидглавно:дасеосигурятнеобходимитеикономическиусловиязасамобитнотосъществуваненаБългарскотоКняжество;дасесложиотранопределнаразвитиетонаопаснитегръцкипретенцииидасеразграничаттезидвенационалностиповъзможносттака,чепо-малкодасипречатеднанадруга.Българиявтозислучайщепредставляваеднакомпактнацялост,имащасвободен,широкдостъпдоЧерноиЕгейскоморе,нонедопиращаседоМраморноморе;Гърция,свръхприбавкатанаЕпириТесалия,щеполучи

целитеАрхипелагскиострови,щеполучидваглавниполуострова(СолунскияиГалиполския)ищеседопирадоЕгейскоиМраморноморе,нонямадаседопирадоЧерно,къдетотрябвадабъдезапазенопреимущественонашето,иливъобщеславянскотовлияние. Площтанакняжествотощебъдеравнаприблизителнона4,500-4,600квадр.мили.Населениетощебъдеоколо5-5,5милиона,втовачислодо4-4,5мил.българисчаствласи,стохилядигърци,50хилядиевреи,аостаналите-турци,татари,цигани,черкезииразнидругиплемена. Вчислотонабългаритесевключватняколкотодесетки,аможеистотицихилядипомаци(българи-мюсюлмани);нотедалечнесафанатици(втоваотношениетерязкосеотличаватотсръбскитемюсюлманивБосна),исъхраняваткактоезика,такаибългарскитеобичаи.Отмюсюлманитеопаснисасамотурцитеичеркезите,нотенесамного:едвалиповечеотполовинмилион.Щосеотнасядотатарите,тотевинагисаживеливмирисъгласиесбългарите,ататарскитегиреидажесапокровителствувалибългаритеисабилипостояннитехнизащитниципредтурците. Притезиетнографскиусловиявътрешноторазвитиеиблагоустрояваненакняжествотонямадасрещненикаквисериознизатруднения. 3)БългарскотоКняжествотрябвадасесчитазасъвършеноотделноотРусия,нопървоначалнотрябвадасенамираподнейнияпротекторат.Неговиясамостоятеленживоттрябвадабъдеподготвенсъсстатут,какъвтоебилсъздаденпрез1829-35г.отграфКиселовзарумънскитекняжества. 4)Изборътнакняза(сучастиетоилибезучастиетонаЕвропа)предивсичкотрябвадаотговарянанай-главнотоусловие:дабъдеведнавярасбългарскиянарод.Занарод,намиращсевсеощенанизкастепеннакултурата,вяратаевсичко.ВсичкиопитидасесъздадеотБългарияздрав,сигурен

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 81

организъм,щесепревърнатвнищо,акоръководителятеразединенповяраснарода. 5)СтолицанакняжествототрябвадабъдеПловдив(Филипопол)катосредищенпунктзацялататеритория,катоглавенразсадникнабългарскатаинтелигенция,катоград,свързансъссветавечечрезжелезенпът,инакрая,катопункт,удобензапротиводействиенасъседнотогръцковлияние,коетощесестремикъмзавладяваненабългарскатастрана.Такабимоглодасеработипо-лекоипо-успешно,отколкото,акостолицатанановотокняжествобибилапреместенаповеченасевер(напр.вТърново),илинасеверозапад(напр.ВСофия). АкоосъществяванетонаБългарскотоКняжествонабазатанатезиосновисрещненепреодолимипрепятствия,тогаващесеналожидасеобърнемкъмдругатакомбинация,допускащазахристиянитевечемногопо-теснипределинаавтономия. Тукпредивсичкомогатдаизплуватцариградскитеусловия(Солсбъри),даващинаБългарияпочтисъщитеграницивсевернатачаст,носъвършенопроменящиюжнитейпредели,иизискващисвръхтоваразделяненаБългариянадвавилаета,сцентровевТърновоиСофия.СпоредтезиусловияБългарияникъденеседопирадоЕгейскоморе;цялотокрайбрежиенатоваморе,кактоинаМраморно,оставатзатурците,т.е.нагърците.Същотакакъмтяхнапълнопреминаватсанджаците Родосто,ГалиполииОдрин.Всичкитеюжнииюгоизточниепархиисмасатаотбългарскиянародоставатзагърците.Българиясеобричанаживотбезсвободнипристанища(понежеоткоетоидае,даденойвЧерноморе,трябвавсепакдасепреминавапрезБосфораиДарданелите),безтърговскоразвитие;отраносепоставявположениетонаикономическиробнаГърция. Можемлиниедасесъгласимнатова;щениблагословятлибългаритеищеудовлетворимлиниепонегърците? Доволнинямадаима,абългаритещеги

погубим.Очевиднотрябвадасетърсидругакомбинация. Най-добреевтозислучайдасестоинапринципа,щотоподобряванетонаучасттанаБалканскитехристиянидасеприлагакъмтяхбезразликавнационалностите,безновиизкуствениадминистративниилитериториалниделения.Товаеевропейскипринцип.Европанеможедагоотхвърли. Следтова,придържайкисекъмтозипринцип,ниеможемдаискамевъвежданетонавечеизпробванитеотЕвропаначала:изборноуправлениезакаазите,местенконтролвпо-големитеадминистративниединици,изравняванеиограничаваненаданъците,правилнасистемазасъбиранетоим,охрананавътрешнатабезопасностотместнатаполиция,-итрябвадаприбавимкъмтезиизискванияоще:правилнотоприлаганенасъщоевропейскияпринцип-реалнасвободанаизповеданията,опиращасенабезпристрастнаиправилнаадминистративно-църковнаорганизация. Прилаганетонатезиначала,особенонапоследното,щеоблекчисъдбатанаБългариямногоповече,отколкотовсякаквопреправяненанейнитеграницииназначаваненанякаквиидеалнигенерал-губернаторизанейнитевилаети.Важноетова,чесосъществяваненапоследнотоусловие,всичкитебългарскиепархииведнагащесеосвободятотгърците,чещесеочертаенапълнограницатанабългарскитеземи,коятоследтовавеченямадауспеятдаизтриятнитотурците,нитогърците,нитоангличаните. Щомбъдепостигнатоглавното,щеостаневечевторостепеннияразговорзачеркезитеитурскитевойскиигарнизони. Черкезитедействителносаграбители,товаебичзастраната.ВъзгордялатасеПортагиотстоявашепредЕвропа.Нотрябвадасемисли,чепринуденадасесмири,тянямадапротивостоинатяхнотопреселваневАзия,особено,акомакаричастотразходитезатовапреселванебъдевъзмезденаотБългария,коитощесевъзвърнатотсобственосттанацялатаземяи

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 82

напостройкитеназаминаващитепреселници. Относносъкращаванетонатурскитевойскиигарнизонитрябвапакдабъдемвнимателни,всмисъл,тазимяркаданесепредложиизключителносамозанякояеднаединственаобласт,например,КрайдунавскаБългария,адабъдеобща. УсловиятанаОдринскиямир,отстранилитурскитесилиотМолдавияиВалахия,бяханапълноцелесъобразнизатова,защотопоотношениенарумънскататериториятесеявявахакатообщамярка,обхващащацялатарумънсказемя.НокаквозначениебиималоопразванетонатурскитегарнизонивбългарскатаземяотеднатастрананаБалкана,изапазванетоимвсъщатабългарсказемяотдругатастрананахребета?ТовабимоглодадоведесамодотвърдевреднотоукрепваненанедоразумениетозаограничаваненабългарскатастранасамовивицатаотДунавдоБалкана.ИаконепросветенотовславянскитевъпросиминистерствонаБиконсфилдимаизвинениедасепоявявапредЕвропасподобнопредложение,тонай-малкатапартиципация(временноприсъединяване)къмнегонанашетоминистерствобиималасъвършенокомпрометиращозначение. Собственозанаселениетосаопаснизаптиите(жандармите)-грабителите,аненизамите(редовнатапостояннавойска).Акопървитебъдатзамененисместнапостояннаполиция,токъмприсъствиетонавторитеможемдасеотнасямеснизходителноипо-скоротрябвадасеискаунищожаванетонатурскитекрепостииукреплениянаевропейскататеритория,отколкотоизвежданетонатурскитевойски. Премахванетонакрепоститееважнозатова,защототеслужатзаопоранатурскатавърховнавласт;защоторазчитайкинатях,Турциябезцеремоннопотъпквавсичкиобвързващиядоговори,незачитанай-тържественитесвоиобещания,знаейкиколкоетруднонапротивникадаяизкараотвсичкиукрепенипунктове.

Премахванетонакрепоститееважноиотикономическастрана.Тесестроятивъоръжаватзасметкананаселението.Строятсечрезнатуралнаповинностипредивсичкослужатдаразорятнапълнооколнотонаселение.ОръдиятанаКруппоглъщатзначителначастотбюджета. Заслужавасидасенастоявазаосвобождаванетонастранатаоткрепостите,гарнизонитесапо-малковредни,незащитенисъсстени,темогатдабъдатсметенизаминута. Нашатаокупация.Далиниещесеограничимсамосъсспоменатитечастичниреформи,илищепостигнемсъгласиетонадържавитезапълнаавтономиянабалканскитехристияни,въввсичкислучаищесепоявивъпросът:какпрактическищепреминемкъмновияред? Натоваможедаимасамоединотговор:-посредствомзавземанетонастранатаотнашитевойски.НаЦариградскатаконференцияощеможешедасеспори:дасепускатлиилиданесепускатнашитевойскивБългария.Нокогато300-хиляднатарускаармияпреминеДунав,нямасила,коятобимогладаяспре.Неемислиманикаквадипломатическапречка;иначещепотръпнецялаРусия. Следователнопреговоритемогатдавървятнезатова,щезаемемлиилинямадазаемемстраната,ащеостанемливнеяиприкаквиусловия? Ние,разбирасе,можемдададемтържественообещание,ченежелаейкидаоставимБългариязасебеси,щепобързамевъзможнонай-скородаяопразним.Ноточнотаканиесъщосмедлъжнидазаявим,ченямадаяоставимбезпомощнапрезвремето,необходимозавъвежданенареформите. Тъйкатореорганизациятанастранатасъгласноместнитеиетнографскитеусловиявразличнитейчастищебъдесвързанасразличнитрудности,товнякоинейниокръзинашетонастаняванещебъдепо-слабоипо-кратковременно,авдруги-по-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 83

силноипо-продължително. Аковтазидейностпожелаятданипомогнатдругидържави,ниеможемдасеотнесемкъмподобнопредложениесамоспълносъчувствие.СъгласножеланиетонаАвстрия,тяможедазавземеБоснаиХерцеговина.НаИталияможемдапредоставимзаеманетонаАлбания,аакопожелае,тоинаЕпиринаТесалия,акотенеминаткъмГърция.Ниенямаменикаквануждадапоемамецялотобремевърхусебеси.Обачежелателное,щотовБългариядасеразпореждамесами,авЦариградвсички,илиникой. Споредотносителнататрудностнапреустройванетонастраната,зависещаглавноотеднаилидругапропорциянатурцитекъммасатананаселението,Българияимаследнитеособености. а)ВКрайдунавскаБългария,съответстващанавилаетаТуна,заключенамеждуДунав,Черноморе,Балкана,Витошаисръбскатаграница(свключваненаградоветеСофияиНиш),турскотонаселениеесгрупираноосновновизточнатачаст(Дели-ОрманаиюжнаДобруджа),къдетотодажеедостигналоположителенпревеснадхристияните.Всреднатачастпроцентътнесамонатурците,новъобщенамюсюлманите,значителноотстъпванахристияните,авзападнатачасттойесъвсеммалъкитурцисесрешатсамовградовете. Прикрайнаикономиявъввойскатаиприусловие,ченякоитурскикрепостищебъдатвзривениведнага,заохраняваненаизточнатачастенеобходимо(вРусе,Шумен,Варна)непо-малкоотеднадивизияпехотаидваказашкиполка,заохраняваненасредната(Търново,Враца)полкпехота,полкказаци,изазападната(София,Ниш,Видин)същополкпехотаиполкказаци. б)ВЗагоретоилиЗадбалканскаБългария,съответстващанавилаетаЕдрене(българскияОдринилигръцкияАдрианопол),мюсюлманитеотстъпватзначителнонахристияните,прикоетотурците,освенвградовете,сесрещатсамонанеголемиучастъци,никъдене

представляващинепрекъснатамаса(по-крупнитеимучастъцилежатсамокъмстранатанаКарнобатиРодопите).Зазавземаненатазичаст,особенокатосеимапредвидудобствотовсъобщенията(железнияпътЦариград-Одрин-ПловдивсотклонениекъмЯмбол)иоколовръстиетонастраната,могатдабъдатдостатъчниеднабригадапехотаидваказашкиполка.Накрая в)ВДолнаБългария(илиМакедонска),съответстващанавилаетаСолун,по-голяматачастнаБитолския(илиМанастирския)вилаетичастотСкопския(илиУскюбския)мюсюлманитесъщозначителноотстъпватнахристияните,атурцитесасъвсеммалкоитесасепритисналинанеголемиучастъцисамокъмр.Бистрица(подКасторийскотоиОстровскотоезеро)къмСолунскиятпровлакикъмсреднатачастнаРодопите.ДолнаБългарияепо-обширнаотЗагорето;нотъйкатонейнотомюсюлмансконаселениевзначителнастепенсесъстоиотбългарисчастициалбанци,сърбиипрочие,тозазавземанетойможедабъдедостатъчнаеднапехотнабригадастриполкаказаци,чиятослужбаотчастищесеоблекчиотСолунско-Митровишкиятжелезенпът. ПотакъвначинследсключваненамиразаохранатанасаматаБългариящениенеобходимодазадържимнамястовоененкорпусснеповечеот21/2пех.дивизиии9казашкиполкасъссъответнатаартилерия. ПребиваванетонанашитевойскивДолнаБългария,впо-голяматачастнаЗадбалканската(освенСливенскиясанджак)ивзападнатаполовинанаКрайдунавската,приблагоприятниусловияможедасеограничисамодоняколкомесеца.ПребиваванетопъквизточнатачастнаКрайдунавскаБългарияивСливенскиясанджак,т.е.средосновнатамасанамюсюлманско-българскотонаселение,можедасепроточинаняколкогодини,ивинтереснасамотодело,относносроканаочистванетонатезичастинетрябвадавземаменикаквиположителнизадължения. ИздръжкатананашитевойскивБългария

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 84

трябвадасепокривасдоходиотнея,нотъйкатостранатанеможедазадоволивсичкивойсковипотребности,тоемноговажнодасеустановисигурнаиевтинавръзканаокупационниякорпуссРусия. ПътятпрезРумънияеобиколен,скъп,иотДунавкъмЗадбалкананеудобен.Имайкипредвид,чеглавнатаинай-продължителнаокупациящесеналожидабъдеврайонаВарна-Шумен-Ямбол-Бургас,даващвъзможностдаседействасвободноипосевернатаипоюжнатастрананаБалкана,-най-изгодносеоказваосигуряванетонасъществованиетонанашитеокупационнивойскичрезорганизиранетонадиректни

морскидоставкиотнашитепристанищакъмВарнаиБургас.Потакъвначинпосочениярайонщесепревърневбазазацелияокупационенкорпусищестанезаедностовазалог,чевсичкиусловия,договорениотнасзаБългария,нямадабъдатнарушени,иченовиятживот,отворенотнасзанея,нямадаизгаснеподусилиятананейнитевраговеинеприятели. ЖелателноенашитевръзкисВарнаиБургас,предизвиканиотокупацията,дасепревърнатвпостоянниидаосигурятзавинагитезипристанищазаРусия.НасевернияиизточниябрягнаЧерноморезаРусияимаподслони-назападнияняманитоеднаопорнаточка.Акониемечтаемзаразвитиенатърговиятани,топредивсичкотрябвадайдадемудобнипристанища,ивтоваотношениеВарнаиБургассамноговажни,кактозащотосъставляватестественизходзапродуктитенаголямачастотБългария,такаизащотосенамиратблизодоЦариград.Владеейкиги,ниеможемвповечетослучаидапредварвамепояватанапротивникавпроливите. ЗадабъдатнашитеморскивръзкисБългарияиокупационниякорпусдействителнобезопасни,ниетрябвадапарализираметурскияфлот.Най-добротосредствозатовабисесъдържаловприеманетоначастоттурскияфлотвсметкатанаконтрибуциитезавоеннатаиздръжка.(МожебиприпресмятанетонаконтрибуционнатасумабимоглодабъдатвпоследствиеприхванатиисамитепристанищаВарна-Бургасилипонееднооттях). Използвани източници: 1.Н.Р.Овсяный.РусскоеуправлениевБолгариив1877-1878-1879г.г.ТомІ-Заведывавший гражданскими деламиприглавнокомандовавшем Действующейармиид.с.с.князьВ.А.Черкаский.С.П.,1906. 2.Д.Ризов.Българитевтехнитеисторически,етнографическииполитическиграници(атлас).Б.,1917,http://www.promacedo...0-40_bg.htm#30.,карта33.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 85

Чекръкътредибавномонотоннатасиизповед.Моминскитепръстиизтегляттънкакоприненанишка.Главатавлекунесотмерватъгата

вдумитенабезименнапесен:Петнадесетгодишентойтръгнанапоходсвойските,осемнадесетгодишенедвасевър-навкъщи.

ЦарствотонаЦин,безпокоеноотнабезитенаварварскитеплемена,решидапокоризавинагиземитепотечениетонарекитеХуанхъ,ЯндзъиСинзян.Барабанитеобя-вихамобилизацияиМуЛанЧуиметонасвоябаща,съобщенонякъдепосредата...Нотойетежкоболенивъпрекистрогитезаконинякойтрябвадагозамести.Братчетойеощемомче,сестричката—влюлката.Сплиткатаоттежкичерникосипотрепва,девойкатаскача,отмятадрехатасиоттежкакоприненаматерия.Тящеотидеищезаемебащинотомясто.Временяма:„Съобщихаиметомунякъдепосредата!“

Утринниятвятърразгръщавоеннотона-металонастроенвойник—тойяздибялакобиласвезаноседло.КонникътпрепускакъмЯншан.Варваритесавечевподножиетонапланината.

МинаватдвадесетгодинивтежкивоеннипоходиибиткиотсевернатаобластШанд-зюндоюжнатаХанджун,отнепристъпнитескалиЧангаонаизтокдостепитенаМон-голияназапад.МуЛанполучававоенни

чинове,почестииподаръци,предложениядаостаненавоеннаслужба,поздравленияотсамиясиннанебето—императора.Нонищонеможедаязадържиповечевко-лонитенавойските.Тярешавадасевърне—белиятконпрепускакъмроднотосело.Войникътсепромъкватиховбащиниядом,свалявоеннитедрехи,обличахалатаси,слагажълтицветяначелотоисеотправявградинатакъмбеседкатаотживиклони.Тамяочакватбойнитейдругари...О,небеса!Тесаделилисдевицавоеннитенесгодидвадесетгодини!...Такаваелеген-дата.

Новъпрекинейнатахрабростинейнотозавръщанеродниятдометъжен.ОбвиненкатопоследователнаКонфуций,стариятбащанаМуЛанеизпратенболеннаДалеч-ниясевер,внай-страшнатакаторга-—настроежанаВеликатастена.(УанЛиДжанДжън—Великатакитайскастена,дълга10000лилиекитайскамярказадължина;1ли=576метра.Б.а.)

Защозаплака,МуЛан?Тизаслужавашрадост—добримомцичакаттвоятаръка,фениксисеготвятдатиподнесатнай-голя-мотосияйце,задародишнай-хубавиясин.Скрийболкатаси—тизаслужаващнай-щастливосъпружествоимайчинство.Избягайототчаянието,МуЛан!Неслагайвпазватасикамък,кактовеликиятпоетЦюиЮан,задатепогълнатпо-лесноводитенареката.

ИСТОРИЯ

Бащата на Му ЛанКАМЕННИЯТ ДРАКОН

Автор: Дафина Жекова

http://nauka.bg 86

Какворешаваш,МуЛан?Датръгнешот-новонапът...сама...датърсишсвоябащавнай-страшнияад,средпланинитеоткамък,пръстимъка?

ИМПЕРИЯТАИБАРАБАНИТЕ

Великияткнязнанай-силнотоцарствоЦин,ЮнДжън,нямадатърпиподнебетоиеднадуша,коятоданевярвавнеговотонай-ви-сокопризвание.

ДумитенаЛиСъ,министърисъветникнегов,немудаватпокойнитоподслънцето,нитоподлуната:„Великикняже,сВашетомогъществоимъдростможетедаунищо-житевсичкикнязеидаизградитеимперия,първатаимперия,даобединитеподнебес-натастакавалекота,скакватосезагребва

пепелотогнището.Аконепобързате,съ-седнитекняжестващестанатпаксилни,щесесъюзятитогаванямадаможетедагиподчините!“

Сподкупииловкиходовенацинскатаземясасъбранинай-мъдритехораотвсичкицарстваинароди.Съветницитенацинскиядворсамногобройни.Плановетезаобеди-нениенаподнебеснатасаподготвени.Решениетоевзето:„Войнадокрай,допълновъзвеличаваненасилата“.Барабанитеоткрокодилскакожанестихватвойнственитесипризиви.Знаменатасиз-ображениетонаМогъщиядраконминаватнадземитенасъседнитецарства.КопитатанаСюнЛи—любимиякон—оставятследивпокоитенадругитевеликикнязе.Непо-бедимиятмечТай-аеобагренскръвтанасъперници,коитодовчерабяхаименитиизбраницинанебето.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 87

Кактокоприненатабубапоглъщачерниче-вителиста,такавеликиятродЦинпосте-пеннопогълнавсичкидругивластващиро-довеидомове—обединигивголямаземя:отюжнаМанджуриядоСъчуаниГуандун.В221годинацарЮнДжънставаимператорЦинШъхуанди.

Идваредътнавеликитепреобразувания.Премахватсепотомственититли,лишаватсеотдаренияцарскисиновеибратя,вла-дениятанакнязеселиквидират.Военнитеукреплениямеждуцарства,княжества,области,околии,градовесеразрушават.Бойнотооръжиеседавазапретопяване.Защотонетрябвадасезабравя,чепланина-таТайшанеогромна,понеженеотстъпваипедяотсвоетопространствонаравнината;моретатасадълбоки,понежеприютяватводитенавсякаквирекиирекички;владе-телятевелик,когатонеотблъскваотсебесинарода.

Новипътищабезнаклонводятотвсички

краищакъмновостроящатасестолицаСянан—най-богатияинай-красивияградвподнебесната.Допотомствениядворецнацинскитецаренепрекъснаторастекъмпокривасиновокопиенадворецанатоку-щопобедениясъперник-княз.Новигран-диознихрамовеощастливяватпраотцитеотдинастиятаЦинсневижданижертвопри-ношения.Най-тържественисацеремониитенагробанабащатаМуГун,вкойто,задаизпълнятобещанияобред,сесамопогреба-хаживинай-неустрашимитевоини.

Седемстотинхиляди,работнициизграждатседемстотинчертозинановиялетендворецсогроменпарк,където,най-богататафан-тазияеподчиненаначовешкитеръце.Харемитенадворецасапрепълненискра-савициотподчиненитекняжестваУейиДжън.Отзаконнитесъпругинамогъщиявладетелсераждатдвайсетсина.Най-голе-миятФуСуезаточендалечнасевервгра-ничнавоеннакрепост:тойсипозволявадапротиворечинасобствениясибаща—им-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 88

ператора.Най-малкият—ХуХай—енався-къдеснето,защотое,послушенипокорен.ЦинШъ-хуандидълбоковярва,че„хоратаседелятнауважаваниипрезрени“споредмястото,коетоимеотреденовобществото.Тойвярва,чещеотделисправедливобисе-ритеотречнитекамъни.

Хилядаталицинсказемянаоколопораснавогромнаимперия,коятоникойнеможедаизмери.Ахилядатацинскивойницистана-хамногомилионнаармия,коятоникойне,можедапобеди.

ПЕЧАТЪТЕПОСТАВЕН

„Дапроцъфтявавъввековетеизпълнилиятповелятананебето.“Товасаосемйерог-лифавърхурядъкекземпляротстариненяспис.Първиятпечатнаобединенатаимпе-рия.

Обединенисавоюващитецарства.ПодеднавластсасвещенитеземипотечениетонавеликитерекиХуанхъ,ЯндзъиСинзян.Тозипечатрешававсичковподнебесната:разделянетонаимпериятана36админи-стративниобласти;въвежданетонаединнапаричнасистема;приеманетонаединнимеркизатеглоидължина.Реформира-нетонакитайскатаазбука,нейниятиде-ографскихарактерйосигурявавековнаустойчивост,облекчаваконтактитемеждуразличнитепровинции,помагазаразцветанаисторията,математиката,инженернитенауки.Употребатаналичнотоместоимениевпърволицесезабранявазавсичкиосвензаимператора.Изграждасеогромендържавенапаратсинспекторскиинститутзаконтрол,разцъфтяватзанаятитеитърговията,създа-ватсеобществоидържава,коитосеръко-водятсамосъсзакони.Публичносеизгарят

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 89

всичкифилософскисъчинения,историче-скикнигиилитературнипроизведения,задасезаличитова,коетоебило,тъйкатовсичкозапочваотначало...ТозипечатПотомствениятдракон(ВдревенКитайимператорътебилолицетворявансдракон.)щепоставииподсвоянай-голямархитектурно-строителензамисъл—ги-гантскидобезумие,—нареченУанЛиДжанДжън.Нотойесигурен,чемъдриятпътнаупра-вление,койтосаследвалидревнитевладе-тели,ебилтрънлив:лесноедасеозовешдонего,нотрудноможешдавървишпонего,аконесимъдър.Тойщеизградинай-могъщияКаменендра-кон,койтощепростреснагаотЛаодунскиязаливнаЖълтоморедоДзяюйгуан,щепо-криесеверозападнатаграницанаимперия-таищеспревсякаквиварварскибезпокой-стваотхуниичергари.Каменниятдракон

щезащитиподнебеснатаотвражескитенахлуванияищевъзцариназемятамириблагоденствие.Тойединственщеобезопасииосигурикерваннияпътназапад.Тойщедаденай-голямотоспокойствиенаобедине-нитеземи.Нопечатаситойощенямадасложи—трябвадаобмислидобревсичко.„Човекътсвисокосчупенорловнос,сдългитесниочи,сптичигърди,сгласначакалиумнати-гър“всякогабързаосвенсега.Исегавреме-томуескъпо,носипозволявадаобмисли.Ръкатасеопитвадачертаевприсъствиетонадвамадоверенимъже...Няколкомалкистаризащитнизида,строенипрезразлич-ниепохиивразличничастинасевернатаграницаотпръстисеченикамъни,щесеукрепятищесевлеятвтялотонамогъщатановастена.Добретрамбованиятнасипотземнамаса,наместаподсиленсхоросан,щесеоблицовасъсстарателноиздяланика-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 90

менниблокове.Восноватанейнаташиринащебъдедеветметра,височинатай—десетметра,аширинатананай-горнатачаст—шестметра.,задамогатспокойнодасеразминаваттримаездачи.Каква:формадаиматплочите,покоитощепрепускаттех-нитеконе—квадратниилиправоъгълни?По-добре—правоъгълни.Зъбците,скоитощезавършвавъншнатастрананастената,щесезидатотширокитухли.Специалнитеотвори-бойницивтяхтрябвадаиматсъщоправоъгълнаформа.Вътрешнатастрананастенатащезавършвас90-сантиметровма-сивентухленградеж,съсспециалниотворизастичаненадъждовнатавода.Входоветеоткъмвътрешнатастрана,естествено,тряб-вадабъдатсуровиитържествени,въввиднаарка.Наблюдателницитещесеиздигатнавсекистометранадстенатадочетири-надесетметрависочина,вчетириъгълнаформа,сплощадказаподаваненасигнали

чрезголямогън.Каквидабъдатпроходитевстената—поднаклонилисъсстъпала?Идватавидаспоредслучая.Данепропуснедаотбележиотворитезаосветяванетонапроходитесдневнасветлина...

Ръкатаспирадачертае.Мекатасветлина,коятоизлъчваимператорскиятпечат,сесливаспламъцитенаискрящитеочи.Каменниятдраконщеспасисвещенатаземяотдивитеорди,нотойтрябвадавсяваужасивъзхищениенесамоунашествениците.Тазистенанетрябвадаимаравнанасебесинитопоотбранителензамисъл,нитопомащаб,нитопотемповенаизграждане...Да,дворцовиятевнухХанТантрябвадаизчисликолкомилионачовешкисъществатрябвадаработятденонощно!

Навярногрознатаизавистлива,номъд-раналожницаМуМуотдавнагоочаквав

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 91

покоитеси.Докатотанцьоркитеиграятподмонотонниязвъннацитрата,императорътщейразкажезатова,закоетомилионитещеразказватмилионигодини...закамен-натастена...закаменниядракон...

ГадателкатапридворецаЛиФънмупред-виждаголямаслававъввековете,нократъкземенживот.Роденпрез259година,тойще„воювадълго“ище„царувамалко“:от246до210годинапр.Хр.Трябвадабърза,задауспее,той—синътнанебето—щесеобез-смъртиикатостроител.

Печатътепоставен.БившиятвеликкнязЮнДжън-настоящпървицинскиимператорЦинШъ-хуанди-започвадастроинай-големияпаметникначовешкатаистория.„Единствениятчовешкистроеж,коитоможедабъдевидянднесстелескопотдруга.

ВСЕКИКАМЪКСТРУВАЕДИНЖИВОТ

МуЛан,ощелипътуваш?Ощелитърсишсвоябаща?ОбходипочтицялатаВеликастена.Колкохилядилиизминавснягидъжд,впекизной?Годинитенавоеннитепоходиисражениятанетеумориха,кактогодинитенастранстванияпокаменниядра-кон.Видямъкатанасвета.Събраболкитенамилиони.

Знаещвечеколконеизразимаеценатанатазистена:милионитруповеназаточеници,затворници,военнопленници,бедниселяцилежатвосновитенатазигигантскакостни-ца.Пръсттасеносивкошницискобили-ца.Каменнитеграмадисетласкатзимепозаснеженитепързалки,алетегитеглятхораипланинскикози.Тухлитеихоросанътзаспойкатасепренасятдалечотюг.Каменни-теблокове,безупречноиздялани,трябвадасеналагатединнаддругтака,чедасъзда-ватусещанетозамонолитенградеж—стенабезшевове.Авпланинскитетерени,коитозажалостпреобладават,зиданетоехори-зонтално.Каменнитеграмадисеподлагатподъгълсъобразнотерена.Трудноеизанай-силнитеръцедаотместятнай-малкиякамененблок.

Аколкосуроваеприродататук:студрязкосменязноя,веещсухипороендъжд;принаводнениярекитесепревръщатвогромниблата.Човекъте„победител“и„победен“.Самовеличественотокаменночудоедин-ственонеуморимосекатерипонай-шемет-нитебиланапланинитеистремглавосеспускавдолините.Виесепонай-големитестръмнини,отдъхвавравнинитеиотно-восеизвисява.Гърчисевукреплениятазадопълнителназащитанапо-важнитепод-стъпикъмграницата.Иотновотръгва,иотнововърви...

Ати,МуЛан,защосиспряла?Можеби„тозипроход“най-многотихаресва?На-истинаточнотукиманещопо-различно.Стенатазавършванесъсзъбциивойници,асразноцветнакерамичнаукраса.Първиятвходпредставляваосмоъгълник,изграденвкръглаарка,вторият—шестоъгълниквква-дратнарамка;третиятекръгълсмраморнабалюстрада.Мястотоеудобнозапочивка.Затова,МуЛан,поседниичуйеднамалкаистория...

ВсемогъщиятимператорхаресалженатанасановникаХанПин—красавицатаСиотродаХъ.Веднагаимператорскиятпечатиз-

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 92

пращаблагородникасъпругденемдапазисевернатаграницаотчергарите,анощемдаучаствавградежанаВеликатастена.ХанПиннеиздържалунижениетоискочилоттазикула,коятосевиждавляво.Сиполучи-лапоканаотсинананебетодасеявивдво-реца.Тяоблякласпециалнитесидрехиотпрогниламатерияисекачилавимператор-скатаколесница.Императорътсеподчинилнаединственотойжелание:давидикаксеизграждачудотонаподнебесната.Пристиг-налитъкмонатовамясто.Изкачилисегоре.КрасиватаСисенавеларязкоиполитналасглаватанадолу.ДжаоГао—надзирателнаимператорскитеколеснициипазителнаимператорскияпечат—успялдауловиполитенахалатай,носамотеостаналивръцетему...

Историятанеелоша,нали,МуЛан?!Лошо-тое,чееистинска,кактосаистинскитезисизисканвкусподреденитухлиимраморниплочисдекоративнарезба.Дажесивияткамък,койтотивеченеможешдагледашспокойно,тукстоидобре.Амитичнитесъ-ществаШъдзънебивадатеплашат.Гледайспокойноитезиизображениянамраморни-тедракони,коитотанцуватвпламъците.Етотвоитевечезагрубелипръстидокосваткаменнатаорхидеи—вечниясимволнакрасотата.Таналитязвучисъщокатособст-венототииме.Лан!Името,коетополучиотбащаси.

Какъветояпотокотсълзи?Добре,поплачи,

МуЛан.О,небеса,каквостава!?Стенатасераздвижва.Сълзитепробиватмрамора.Отворътсеразширява...Товаве-роятноесъщостраницаотлегендата.Ночуй,МуЛан,твоятбащаговори:„Неплачи,детемое!Вървидалечоттук.Нонезабравяйвидяното!Чулистенанията,коитосеносятотосновитенастената...Вървииразкажизавидянотоичутото.Изапомни:туквсекикамъкструвапонеединживот!‘Всичко,коетоможедавидичовек,еистина.Каменниятдраконвиеснагаповърхариидолини,пълнестремглавоотизтокназападиобратно.Апотомствениятдраконслед20годинибурновластване,едвастигнал37-го-дишнавъзраст,ляганеподвижновимпера-торскатаколесница—глухзадокладитеназлатоуститесъветници,нямзавоеначални-ците,чакащиновизаповеди,недокосналсклечкистотицитеотбраниястия...Синътнанебетосесрещасъссмърттатолкованеочак-вано,ченеговитеприближенидългонямадасеосмелятдаоткрияттазиистинанасвета.

АМуЛан—някогашнатадевойкаихра-бървойник—събирасъссвоетобарабанчехоратаповсичкикраищанаподнебесната,пееиразказвазачудниямомък,койтонапетнадесетгодиниотишълнавоененпоход,асезавърналнаосемдесетгодини;задеви-цата,коятозаместиласвояболенбащавъввоенниянаборидванайсетгодинивоюваласварварите;заизгражданетоотмогъщия

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 93

истрашенцинскипървиимператорнаВеликатастена,къдетовсекикамъкеединживот...

Койеистинскиятмайсторнатовачудоначовешкототърпение?Народът—униже-

ниятигладният,жертвоготовниятимъдърнароднаЦинскатадинастия.БащатанаМуЛанесамоединоттези,които,кактовлегендатазадревниятитанСизиф,търкаляханагорепостръмнинитенай-тежкитекаменниблокове.

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 94

ИСТОРИЯ

http://nauka.bg 95

БИОЛОГИЯ

Влечугите в БългарияВ предните няколко броя изчерпахме българските видове змии. Не виждам по - подходящ преход към следващата част на темата от представителите на “Безкраките гущери”.В България се срещата два вида от тези влечуги: слепока и змиегущера

Автор: Марко Иванов

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6440

Балканският гекон /Cyrtopodion kotschyi/ ,наричансъщоино-щенгущер,евидгущер.

Той е единственият представител на семейство Геконови /Gekkonidae/, срещащ се в България.

Балканският гекон е разпространен в южната част на Апенинския полуостров, южните и източни части на Балканския полуостров, по островите в Източното Средиземноморие, в южните части на Крим, западните части на Грузия и Армения, средните и южни области на Турция, в Сирия и Палестина. В България се среща до 450 мнв, като са представени три подвида:

http://nauka.bg 96

C. k. bibroni - в Петричко-Санданската котло-вина

C. k. danilewskii - в Югоизточна България и по Черноморието до Варна на север

Балканският гекон е предимно синантропен вид - живее най-вече в селищата.Той е активен през нощта, като през деня се крие в пукнатини, покриви, и други части на сградите. Добре се катери по гладки повърхности и рядко слиза на земята. Храни се с насекоми и дребни паякообразни. Женските снасят най-често по две яйца в началото на лятото.

Късокракият гущер /Ablepharus kitaibelii/ е вид дребен гущер от семейство Сцинкови (Scincidae), разпространен в

БИОЛОГИЯ

C. k. rumelicus - около Пазарджик, Пловдив и Асе-новград

http://nauka.bg 97

Югоизточна Европа и Близкия Изток, включително и в България. Достига дължина около 15 cm. Краката му са къси и при нужда от бързо придвижване ги притиска към тялото си и се движи като змия с извивки на цялото тяло. На цвят е медночервен, по-тъмен отстрани. Клепачите са неподвижни.

Късокракият гущер се среща в по-голямата част от Балканския полуостров до Босна на запад и южните части на Румъния на север. Разпространен е и по островите в Източното Средиземноморие и Близкия Изток от Синайския полуостров до Сирия и Армения. Среща се и в област в Унгария и Южна Словакия, изолирана от останалия ареал. В България е разпространен в отделни откъснати популации в по-голямата част от страната до към 1100 мнв.

Карта на разпространение ->

Късокракият гущер предпочита сухи слънчеви тревисти местности с редки храсти или дървета.Активен по здрач, когато лови насекоми, паякообразни и дребни охлюви. Живее главно на земята и не обича да се катери. При сухо и горещо време се крие под камъни и опадали листа.

Женските снасят по 2 до 4 яйца с диаметър около 5 mm.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 98

Искамдавипредставяеднодоско-рообвитовмистериясемействоотразредХищници.Eндемич-нотозачетвъртияпо-големина

островвсвета,Eupleridae.Товключва7рода,8вида(общо13подвида),единнаскорооткритпредставител(Salanoiadurrelli)иизчезналатапрединяколкохил.годиниГигантскафоса(Cryptoproctaspelea).Единвидезаписанкатозастрашен(Endangered),атрикатоуязвими(Vulnerable)вIUCN.Входанатаксономичнатаимистория,набазатаглавнонаконвергентнипризнаци,сапоставянив3различнисемейства:Котки–Felidae(Cryptoprocta),Виверови-Viveridae(FosaиEupleres)иМангусти-Herpestidae(Galidia,Galidictis,SaloniaиMungotictis).Обединяванетосивединтаксон,дължатнановитемолекулярниизследвания,коитопоказватобщнаследникпопадналнаостро-вапреди18-24мил.години.Интересное,чефосилитенанай-раннитепредставителинаCarnivora,датиратотпреди65млн.годи-ни,аМадагаскарсеотделяотафриканскияматерикпреди170-155млн.години.Оставазагадка,какедномалкопраисторическоживотинче,неумеещодалети,преминаваМозамбикскияпротокширок460км.По-следниизследванияпоказват,чемалгашки-техищницискладиратмазниниворгани-змаравнина20-25%оттелеснатамаса,катохранителензапас.Товаповедениетипичнозаживотнитепрекарващихибернация(зи-менсън),катовконтекстанагеографскитеширини,можемдаговоримизаестивация(летенсън).Въпрекиченямаданни,някой

отсъвременнитепредставителинасемей-ствотодахибернираилиестивира,въз-можноетяхнабременнапрародителкадаепреминалаокеана,вдънериликорпуснадърво,точнопотозиначин.Сравнителнодребнитебозайници(отТън-коивичестияБоки0,620кг.доФоса8,6кг.)сехранятглавноснасекомиидребнигръб-начни,катоединственомасивнатаФоса,ловувалемури,птици,апонякогаипред-ставителинасвоетосемейство.Eupleridaeсагорскиживотниитяхнотоопазванеесвързанонеразривносъссъхраняванетонаостровнатафлора.Засъжаление,презпоследнияполовинвекеунищоженоколо40%отрастителнияфонднаМадагаскар.Интродуциранетонакучета,коткиинамалкатаиндийскатацивета;преследванетоимкатовредителипопернатитедомашниживотни;ловътимкатоизточникнамесо,играятмногонегативнаролявърхутяхнотооцеляване.ДоскороEupleridae,бяханари-чанимангустиицивети.Следкатовечееизвестно,четакиваникоганесаживелинаМадагаскар,съвременнатанаукапредлаганови,местнинаименования,отМалгашкиезик.Тукщеползваменай-новитеданни,впреводотанглийски,катовскобищебъдатпосочениипредишнитеимена.ОтноснокирилизиранетонаVontsira,секонсултирахсбратятаруснаци,ноаконякойимадругипредложения,некагисподели.Вбъдещеочаквайтеинформациязавсекиотделенвид.

БИОЛОГИЯ

Семейство Eupleridae или хищ-ниците на МадагаскарНова рубрика, в която ще ви запознаем с бозайниците.Автор: Константин Йорданов

http://nauka.bg 99

http://nauka.bg 100

Семейство:EupleridaeПодсемейство: Euplerinae Род: Cryptoprocta Фоса - Cryptoprocta ferox

Род: EupleresФаланук - Eupleres goudotii

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 101

Род: Fossa Петниста Фаналока - Fossa fossana (Малгашка цивета)

Подсемейство: GalidinaeРод: GalidaПръстеноопашата Вонтсира - Galidia elegans (Пръстеноопа-шата мангуста)

Род: GalidictisШирокоивичеста Вонтсира - Galidictis fasciata (Широкоиви-честа мангуста)

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 102

Вонтсира на Грандидие - Galidictis grandidieri (Мангуста на Грандидие )

Род: MungotictisТесноивичест Боки - Mungotic-tis decemlineata (Тесноивичеста мангуста)

Род: Salanoia Кафявоопашата Вонтсира - Salanoia concolor (Кафявоопашата мангуста

Вонтсира на Даръл - Salanoia durrelli – нов вид открит през 2004 от Durrell Wildlife Con-servation Trust, описан през 2010 г., в чест на великия Джералд Даръл

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 103

БИОЛОГИЯ

Птиците в БългарияНова рубрика, в която ще ви запознаем с птиците, които обитават нашите земи.

Малък ястреб - Accipiter nisus (ДТ 28-38 см)Среща се в гористи местности. Лети покрай храстите или между дърветата, за да атакува изненадващо плячката си. Храни се главно с малки птички, които улавя в полето. Маховете му са чести и бързи поради късите криле. Гнезди по дървета. Избягва човека.

http://nauka.bg 104

БИОЛОГИЯ

Обикновена ветрушка - (Черношипа ветрушка) - Falco tinnunculus (ДТ 34 см)

Най-често срещаната граблива птица у нас. Обитава обитава открити местности, но гнезди по дървета, скални издатини и постройки. Често “увисва” във въздуха, като се оглежда за плячка - дребни бозайници, птици, гущери и по-едри насекоми.

http://nauka.bg 105

БИОЛОГИЯ

Сокол скитник - Falco peregrinus (ДТ 38-48 см)

Ловува над открити пространства, включително и влажни зони и устия на реки. Обитава проломи, дефилета, скални местности. Гнезди по скали. Хваща жертвите си в полет при висока скорост (до 250 км/ч)

http://nauka.bg 106

Тръстиков блатар - Circus aeruginosus (ДТ 52 см)

Женските са тъмно кафяви със златисто теме, а мъжките са със сиво-бели криле и кафяв гръб. Улавя всякакви обитатели на блатата - птици, водни змии, земноводни, мишевидни гризачи. Гнездото си прави сред тръстиките. Снася 4-5яйца.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 107

Планински кеклик - Circus aeruginosus (ДТ 52 см)

Обитава скални територии. Постоянен вид у нас. Основната му популация е в Гърция, западната част на Балканския полуостров и Южна Италия. Много подобен

на тракийския кеклик, но с друго характерно обаждане.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 108

Неуспяхдаоткриянякаквопояс-нение,номожебитазиснимкапоказва,защомалкото,слънчевонацвятрастение,епознатоунас

подиметозвездан:полянките,къдетоторастесвободно,приличатнанебе,покритосмногозвезди.

Обикновеният звездан (Lotus corniculatus) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови (Fabaceae). На руски език името на растението е „рогат лядвенец”. „Лядвенец” идва от старославянската дума „лядвия”, която означава бъбрек. Наречен е „рогат”, вероятно защото неразцъфналите единични цветчета на съцветието имат формата на рога.

Латинското име „лотос” на растението може да доведе до погрешното разбиране, че то е сродно с известния египетски лотос. Последният, обаче,

има латинско наименование Nelumbo и е от друго семейство.

Немското име на звездана също набляга на ранния роговиден вид на неразтворените венчелистчета. Gewöhnlicher Hornklee може да се преведе като „обикновена рогова детелина”.

Стъблото на звездана може да е полегнало или изправено. Високо е до 30-40 см. Листата са сложни, разположени по 5 на сравнително къса дръжка. Най-долните две листчета се намират в

Звезданът след дъжд е като захарно петле Lotus corniculatusАвтор: К. Гербов http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12208

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 109

основата й, излизаща от стъблото.

Цветовете на обикновения звездан са неправилни. Устроени са по характерния за бобовите растения тип: „ладийката” преминава в „носче”, казват специалистите. (Дали пък това „носче” не се възприема като „рогче” и от там да идва прилагателното „рогов”?) Венчето е обагрено жълто или оранжево, по венчелистчетата се наблюдават червени жилки, а самите венчелистчета са свободни,

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 110

несраснали помежду си. Цветовете са събрани в чадъровидни главички-съцветия, съставени от 3 до 7 цвята, закрепени към дълга 5-10 см дръжка. Растението цъфти от ранна пролет до късна есен.

Също като повече от цветята и звезданът придобива допълнително очарование сутрин, когато по него има полепнали капчици роса. Тогава изглежда като захаросан.

Невероятно впечатляващ, обаче, разцъфналият звездан става след дъжд. Тогава той изглежда направо като залят със захарен сироп (или гел, ако не ви харесва първото сравнение). По-надолу ще видите още такива природни форми, които на мен ми приличат на захарни петлета. Изображенията не са съвсем на фокус, но в макрофотографията трудно се достига еднаква рязкост на изображението в дълбочина.

БИОЛОГИЯ

http://nauka.bg 111

През1977г.публикатабешесил-новпечатленаотспециалнитеефективстаналиявечекласикафилм„Междузвезднивойни”.

ТезиефективключвахаиеднахолограманапринцесаЛея,кояторазтревоженасеобаждапоспециалентелефоннаОби-УанКеноби.През2010г.Пейгхамбарян(NasserPeyghambarian)инеговитеколегиотуни-верситетавАризонанаправихаследващатаголямакрачкапопътякъмсъздаванетонадинамичнихолограмивреалновремекатосъздадохафотополимерен(photorefractive)дисплей,койтоможедареагирамногобър-зоналазернасветлина.Интересъткъмполучаванетонатримерниизображенияеогромен.Тозиинтерессеподхранваиотнабиращатаскоростиндус-

триязакинофилмистримерноизображе-ние,като„Аватар”например,иотдемон-страциитенатримернателевизия.Нозадасенаблюдаваттримернитефилми,зрители-тетрябвадаизползватспециалниочила.Втяхсеизползватдвелещи,коитопропус-катсветлина,коятоеполяризиранавдверазличнинаправления.Холографиятаесъвсемразличнатехноло-гия.Тяпозволявазрителитеданаблюдаватобектаподразличниъгли.Зрителятполу-чаваразличнаперспективавзависимостотзрителнияъгъл.Възпроизвеждасекактоамплитудата,такаифазатанасветлиннатавълна,коетопозволявазрителятдапочув-ствасветлината,сякашебилаотразенаотединреаленобект.Вмоментаусилиятасапопосоканасъзда-ванетонадинамичнихолограми.Крайната

ФИЗИКА

Динамични холограми в реално времеПо материали на Web сайта Physics World

Превод: Динко ДиневСтатията е публикувана в Том XXXIV, кн. 1, 2011 г. от списание „Светът на физиката” ( WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България.

http://nauka.bg 112

целевъзпроизвежданевреалновреме.ПредидвегодиниекипътнаПейгхамба-рянпостигназначителенуспех,създавайкимонохроматичендисплей,койтоеспособендавъзпроизвеждановоизображениевсеки4min.Презизминалата2010г.тозиекипнаправиследващаголямакрачка.Тесъздадоха17‘‘дисплей,койтоесъстояниедапредставяобективцвятвсеки2s.Холографскатасистемаизползва16камери,коитополучаватизображениянаобектаподразличниъгли.Тезиизображенияследтовасеобработватоткомпютър.Върхуфотополимерасезаписваттриразличнихолограмиподтриразличниъгъла.Цветно-тоизображениесесъздаваприосветяванетонадисплеяснекохерентначервена,синяизеленасветлина,излъчванаотLEDдиоди.Ключовиятмоментеизползваниятфотопо-лимер.Тойпозволявасилнодасенамаливремето,необходимонаединлазердазапи-шеединхолографскипиксел(hogel).Товавремеемежду6nsи1s.Изтриванетоназаписанотоизображениеставаспомощтанасъщиялазер.Затримернателевизиявреалновремеобачетрябваскоросттаназаписванедасеувеличидо30изображениявs,дисплеятдаеспо-големиразмериитойтрябвадаимапо-високаразделителнаспособност.Заповечеподробностивиж:P.A.Blancheetal.HolographicThree-

dimensionalTelepresenceusingLarge-areaPhotorefractivePolymer.Nature,v.468,2010,pp.80-83

Обновяемо холографско изображение на изтре-бител F4 „Фантом” в полет

ФИЗИКА

http://nauka.bg 113

Впърватачастнастатията(брой39насп.„БългарскаНаука“;кн.1,2011от«Светътнафизиката»)разгледахмеисторическоторазвитиерубиновияихелий-неоновиялазер,предпоставкитезаоткритиятаивъздействиетоимунас.ВтазичастщепродължимразглежданетонаисторическитекоренинаразвитиетоналазернататехникавБългария,кактоиперспективнитеразработки.

С02-лазера

През1964годинаКумарПетелсъздававBellLabsпървияСО,-лазер.ВБългария,известенпериодотвремеследкатоенаправилхелий-неоновиялазер,ст.н.с.д-рВ.СтефановзапочваработатасиипоС02-лазера.«Отидох командировка за няколко месеца във ФИАН, Москва u там видях СО9 -лазер.БяхчелзанегоикатообикаляхеднапоедналабораториитепопаднахвлабораториятанаПрохоров. Там имаха един голям лазер с двуокис, много тръби дълги. Разгледах го, а с мен беше и академик Джаков. Той каза и ние ще направим такова нещо!»

В.СтефановпредидасевърневБългарияизмолваоборудванезаинфрачервенатасветлина.Следкатосевръщазапочвамонтиранетовлабораториятаси.„Ние хелий нямахме, само с азот и въгледвуокис. Включихме апаратурата и тя заработи, но дали генерира лъчение? Не знам, то не се вижда, няма специален детектор. Детекторът ми се оказа пръста - сложих си пръста пред изходящото огледало и като почна да генерира

усетих нещо особено - все едно някой те гъделичка и така разбрах, че лазера работи! Щом като установих това взех индиго и на него веднага се стопи черното. След туй поканих да го видят, зарадваха се, а аз на едно листче написах 23 март, 1967 г. Това беше първият лазер с въгледвуокис, няколко вата мощност, при това ние работихме само с азот, без хелий, изследвахме го с добавяне на органични пари, като там се получава малко увеличаване на мощността.”

Лазер, азотен. Ивайло Златанов, 1972-1973 г. [2]

Трябва да се отбележи, че под ръководството на В. Стефанов са създадени първите в страната ни лазери с азот, аргонов лазер и пренастройвани лазери с багрило. «Аз правих импулсен аргонов лазер, но само от любопитство, не ми беше интересен.

ФИЗИКА

нека бъДе монохроматична, кохерентна и насочена светлина(50 години от създаването на лазера) - втора част

М. Замфиров, Н. ВучковСтатията е публикувана в (кн 2, 2011) сп. „Светът на Физиката” издавано от Съюз на Физиците в България. Може да прочетете целият брой на: http://wop.cointech.net/bg/02br_2011.pdf

http://nauka.bg 114

После правих импулсен азотен лазер за ултравиолетова светлина, за пръв път в България, някъде към 68-70 година. За първият у нас пренастройваем лазер с багрило В. Стефанов казва, че докато бил в Англия на командировка, видял как работи такъв лазер и като се върнал „направихме лазер с багрило, изследвахме, даже има публикации по тези лазери. „

Нелинейната оптика

Ст. н. с. В. Стефанов отбелязва, че с нелинейна оптика никога не се е занимавал. Но с нелинейна оптика започват да се занимават във Физическия факултет на Софийския университет «Стаменов отиде в тази катедра при Хохлов. Те не искаха, викат няма нужда България от това, скъпо е, но Стаменов настоявай - искам! Той успя да удържи там, да ги накарат да му покажат лазера и, след като го видя готов, разбра, че е интересно и почна да работи, като направиха един мощен неодимов лазер. Доц. Стаменов беше движещата сила, той въведе обучението и той издейства да се отдели квантовата електроника отрадиофизиката. « (В. Стефанов)

Така през 1966 година във Физическия факултет, пет години след като през 1961 Лео Джонсън и Курт Насау от BellLabs,създаватпървиянеодимов лазер (неодим в

калциев волфрамат),аИлайас Снитцър от American Optical създава първия лазер на база неодим в стъкло, е конструиран, изработен и пуснат в действие и първият в България неодимов лазер под ръководството на доц. Константин Стаменов. С това фактически се поставя началото на квантовата електроника и лазерна техника в СУ „Св. Кл.Охридски».Тогавагрупатанадоц.К.СтаменовработивкатедраРадиофизикаиелектроника.НачалентласъкзаработавобласттадаванеговатаспециализациявМДУвлабораториятанаакад.Р.В.Хохлов,къдетовечесъществуваттрадициивобластта,издаденаепионерската книга на АхмановиХохлов„Проблеми на нелинейната оптика“ и се работи на фронта на световната наука.

Струва си да се отдели място за кратко описание на разработките на Р. В. Хохлов.Главнотонаправлениенаизследваниятанакатедрата,ръководенаотР.Хохлов

в Московския университет (МДУ) - са нелинейните оптични явления. Така се наричат разнообразните ефекти, възникващи, когато свойствата на веществото зависят от интензитета на действащата върху него светлина. С появяването на лазера нелинейните явления придобиват голямо значение не само за физиката, но и за техническите приложения. Във въздуха, стъклото, водата, в болшинството известни среди пътят, изминат от светлината, е пропорционален на времето. Това значи, че скоростта на светлината в тези среди е постоянна. За повечето вещества това е вярно при всички достижими интензивности на светлината, дори за лъчите на оптичните квантови генератори. Но има неголямо

ФИЗИКА

Вълноводен азотен лазер. Дипломна работа на дипломант на ст.н.с. В. Стефанов

http://nauka.bg 115

количество кристали, в които скоростта на светлината се мени в зависимост от нейната сила. Тази зависимост се изменя, ако се мени направлението на светлината по отношение на страните на кристала и неговите граници.

В лабораторията на Хохлов (от ляво-на дясно С. А. Ахманов, Р. В. Хохлов, Н. Бломберген, A. II. Ковригин)

Понякога думата „нелинеен“[1] се отнася и за самия кристал, имайки пред вид, че законът за разпространение на светлината в този кристал е различен от линейния. Като пропускат сноп на лазер през специално приготвени кристали, Франкен и неговите сътрудници успяват да зарегистрират появяването на излъчване с удвоена честота, но коефициентът на преобразуване е много малък - само малка част от енергията на падащата вълна се превръща в енергия на вълната с удвоена честота. Хохлов и неговите сътрудници дълбоко анализират това явление и разбират, че причината е в различната скорост на двете вълни. В резултат на това действията на различните участъци на кристала не се събират, а даже частично се унищожават. Но уравненията подсказват на Хохлов изход от положението. Оказва се, че в кристала могат да се намерят направления, в които падащата вълна и вълната с увеличена честота се движат с такива скорости, при които всички точки на кристала по направление на разпространението на вълната действуват съгласувано и резултатите от техните действия се събират. При това много голяма част от енергията на падащата вълна се превръща в енергия на вълната с увеличена честота. Така са създадени твърде ефективните лазери на хармонични честоти.

Доц. Стаменов се заема да формира група в Софийски университет, да оборудва лаборатория, да конструира и изследва различни конструкции и режими на лазери. Но без техническата помощ, активни елементи, огледала и импулсни лампи и ноу-хау на специалистите от Московския универсиитет,развитиетонагрупатабибилотруднопредвидимо.Личнатаангажираностиголемиятталантнаакад.Р.В.Хохлов и проф. С. А. Ахманов оставят своята диря и отпечатък у редица наши сътрудници - голяма

част от състава на сегашната катедра са били на специализация за по-късо или по-дълго време в МДУ. Г. Георгиев и С. Салтиел завършват Физическия факултет на МДУ, а Ив. Томов, Г. Георгиев, С. Салтиел,Л.ПавловиГ.Петров-докторантури.

Така се достига и до 1-ви юли 1978 г., когато е създадена катедра Квантова електроника с 8 щатни сътрудници. В национален мащаб лазерната техника е приоритетно направление и важна задача на катедрата е да подготвя инженер - физици, специалисти по квантова електроника и лазерна техника за нуждите на страната. Тя подготвя и специалисти с по-висока квалификация чрез докторантури и следдипломна квалификация (групова или индивидуална) по различни проблеми и с различен срок на обучение за нуждите на промишлеността. Постижения на предния фронт на науката за времето си са създадените за първи път в България пикосекунден лазер (1972 г.), и азотен лазер (1975 г.), генерирането за първи път в света на 5-та и 7-ма хармонична на неодимов лазер в пари на метали (1977 г.), регистрирането за първи път в България на поляритонни спектри и на спектри на параметрично разсейване в нецентросиметрични кристали (1975 г.), разработването на първия български ексимерен лазер (1980 г.) и на първия български фемтосекунден багрилен лазер (1986 г.).

Със съвместна заповед на Председателя на ДКНТП и на Министъра на народната просвета от 09.07. 1980 г. и благодарение на упоритата и целенасочена работа лично на доц. Константин Стаменов, тогавашен ръководител на катедра Квантова електроника, към Софийския университет от 1 август същата година е създадена Проблемна научно-изследователска лаборатория с производствен участък по лазерна техника (ПНИЛ по ЛТ). В началото тя се помещава в помещения на сградата на СУ на ул. „Московска“ 49, а от 1987 г. в новопостроената сграда на ул. „Галичица»33А.ТяепостроенаиобзаведенасмебелиимашинисъссредстванаДКНТП.ОсновнатазадачанаПНИЛ по ЛТ е да разработва лазерни технологии и лазерни методи за измерване и контрол, лазерни апаратури

ФИЗИКА

http://nauka.bg 116

и внедряването им, за бързо решаване на възникнали проблеми в промишлеността и техниката у нас. Има щат от 31 сътрудници, специалисти с висше образование, инженери и физици, майстори-специалисти и техници. Освен щатните сътрудници в работата на ПНИЛ участват също и преподавателите и сътрудниците на катедра Квантова електроника. По-късно ПНИЛ по ЛТ прераства в Институт по ЛТ към СУ с 12 научни сътрудници и 40 специалисти (инженер-физици, инженери, конструктори, механици, електроници,оптици).Разделененаизследователскииразвойнилаборатории,конструкторскибюраипроизводственигрупипомеханически,електроннииоптическивъзлиисистеми.ВПНИЛпоЛТивпоследствиевИЛТбиватсъздадениредицалазернитехнологичниапаратурииразлработки за промишлеността като: „ЛИР-1”и„ЛИР-2” за автоматично изрязване на контролен участък от защитно покритие на големи графитни електроди за електродъгови пещи на металургията (внедрени 1980г. и 1986г. в ..Елсктрохимия - Кремиковци); „Гранат-Н“- лазерна технологична апаратура за функционална настройка на тънкослойни резистори в интегрални схеми, Збр. за нуждите на НПСК „Полупроводникова техника“ в Ботевград, 1бр. в Института по микроелектроника в София и 1бр. в Института по специална електроника в София; „Гранат-ЗН“- лазерна технологична апаратура за функционална настройка на дебелослойни резистори в интегрални схеми, 2бр. за нуждите на НПСК „Полупроводникова техника“ в Ботевград; „Гранат-4Н“- лазерна технологична апаратура за пробиване на отвори в ситалови подложки за хибридни интегрални схеми, внедрена в звено на МВР в София; „Гранат-М“- лазерна технологична апаратура за маркиране на готова продукция, гравиране на надписи и фигури в ЗЗУ в Пловдив; „AЛ3»-азотенлазерзаспектраленанализ,възбужданеналазерисорганичнибагрилаитехнологичниоперациивмикроелектрониката(внедренивзвенонаМНО,вИнститутапоминералогиянаБАНизвенонаМВР;„ЕЛИ-М»-еднокоординатен лазерен интерферометър за прецизни измервания на линейни размери и премествания в точното приборостроене с точност 0,08µm(3бр.внедренивЗММ

„Победа»Сливени1бр.вЦИИТвСофия1984г.);„ДЛИ»-диференциаленлазеренинтерферометър за контрол на завъртания на еднокоординатна карета (внедрен в ЦИИТ в София); „ФЛУМЕТ-В“ - лазерен филтров флуориметър за определяне на примеси в малки концентрации в разтвори за нуждите на Комитета за опазване на околната среда; „ЛАЗЕРТА-1“ - лазерна технологична апаратура за заваряване (внедрена в ОЗЗУ - Стара загора);„ЛАЗЕРТА-З»-лазернатехнологичнаапаратуразагравираненатоплопроводящи материали(2 бр. внедрени в СО „Периферна техника“ г.Пловдив и ред други измерители на лазерна параметри и контролни уреди за нуждите на промишлеността и различни институти. Директор на ИЛТ от 1987 до 1990 г. е чл.кор. проф. дфн. Ив. Томов, до 1993г. - чл. кор. проф. дфн. С. Салтиел,до1996г.-проф.дфн.Ив.Христов,до2005г.-доц.д-р С. Савов, а от 2005 г. до сега - доц. д-р Ив. Стефанов. Добрата теоретична и практическа подготовка на сътрудниците, специализацията на болшинството от тях във водещи университети, научни институти и лазерни фирми в Европа и Северна Америка способстват за издигането на авторитета на катедрата и института.

Лазерът на пари на меден бромид

Любопитна е и историята за, може би, най-конвертируемия български лазер - този на метални пари.

Почти успоредно с разработките си върху импулсния аргонов лазер и импулсния азотен лазер за ултравиолетова светлина, ст. н. с. В. Стефанов споделя, че към 1968 -1970 година започнал и разработка върху кадмиев лазер с метални пари. В. Стефанов изпраща Мария Петрова в ИСО, която после се прехвърля за постоянно към този институт: «тя ходи, поработи там 1 месец, върна се и взехме да правим лазер с хелий кадмий, но в това време нашето здание (Института по електроника), го завършиха и ни казаха да се местим. И при местенето си вакуумната инсталация се счупи и мина време, месец, два. В туй време, Съботинов направа първия лазер с метални пари, той го пусна преди нас. И започна да се занимава с лазери с метални

ФИЗИКА

http://nauka.bg 117

пари. Сключи договор с ИНРНа - Институт за рационализация, които и го финансираха. После продължи, усъвършенства го и направиха стабилен лазер, който продаваха в Австралия, САЩ.“ Това е успех, понеже на запад започват да следят и нашите статии: „Дойде един англичанин, който също се занимаваше с тия метални пари и той казва - имам специална папка ‚България ‚, какво става там, тъй като преди това металните пари за да ги получиш, трябва да ги нагрееш до много висока температура, а тука при 450-500 градуса вече работи.”

СтоянДиноевсподеля:„През 1979 г. се провеждаше, в рамките на Пловдивския панаир” „Сибир научная”, в което мероприятие водеща роля заемаше Института пооптиканаатмосферата–ИОАнаСибирскияфилиалнаАкадемиятананауките наСССР.ДоцентКирков–ръководителсекциявИнститутапоелектрониканаБАН бешеустановилмногоздравинаучнивръзкисдиректоранаИОА–АкадемикЗуевпо въпроситенаизследваненавзаимодействиетоналазернотолъчениеиатмосфератаи разработванетоналидаритеилазеритеработещивтях–лазерътнапариотчиста мед.АкадемикЗуевсподелиогромнитетрудностикоитосрещатсизработването на генерационнататръба,изработванаоттяхоткерамиченматериал,койтопри високатаработнатемпература–около1700градусаЦелзийсилноотделягазове, скоетозамърсявагазоватасмесвлазернатаглаваинепозволявапостиганенапо-високасреднаизходнамощностиподдържанетойпостоянна.Същотакаизрази мнение,чекачествотонабългарскиякварценавторомястовсвета,следбразилския ичебихагоползвалиприизработкатанакорпусаналазернитеглави(излъчватели). Рускитеколегиизработвахагенерационнататръбаоткерамикасдължинаедин метъривъншендиаметър2,5сm, което както споменахменеотговаряшенатехническитеизискванияитърсехановматериал,задагозаменят.”Стозипроблеме запознаторъководствотонаДКНТПисерешавадасеотпуснатпаричнисредстваза закупуванетонатехнологичнооборудванеотЯпония,задазапочнеобработванетона нашиявисококачественкварциизработванетона

корпусаналазернияизлъчвателна тозиновтиплазер–лазерътнапариначистамед.

Такасезапочваразработванетонапроизводствотоначистдвуалуминиевтриокис иликорунд.Затовасесъздаваихимическасекциясръководителинж.НикоНиковвнаправлението„лазернатехника”сръководителд-ринж.СтоянДиноеввНИИСО.“Ведниалуминиеви„тенджери”сепречиствашекаолинът(алуминиеватастипца), зададостигнепетдевяткичистота”.Тозидвуалуминиевтриокиссепресовапод наляганедвехилядиатмосферивзаводитевгр.КазанлъкнаДСОМеталхимвтръби съссъщияразмернакерамичните,използваниотрускитеколеги.Изпичаседо1250 градуса,следкоетодвуалуминиевиятриокис,можедасеобработвакатонай-обикновенастомана.Вечеобработенататръбасеизпичадо1750градуса,когатосепревръща валфадвуалуминиевтриокис.„Поръчахме пещи в завода в Монтана, купихме ги, изпичахме ги, и вече готовите тръби, без да се огъват, ги използвахме за лазера на чиста мед – „Из-делие Зефир”. Съботиновтвърдеше,ченеговителазеризапочватдагенериратпри900градуса,анашитеработятна1700.ГоляматабиткабешемеждуТомскиБългария,т.е.Съботиновиние.Същияттвърдешепредвоенните,бездаепостроилощезахранванетонасвоялазер,чеможедаизлезенагенерационенрежим,примернослед20минути,аниетрябвашеминимумполовинчасдаподгрявамелазера.Ируснацитебяхамногощастливиимногодоволни–ниеимдадохменесамотехнологията,аитръбитеитезапочнахадагипроизвеждат.АкадемикЗуев, в замя-на предложи да ни помогне при разработва-нето на захранващото устройство за лазера с пари на чиста мед и двама специалисти, които да участват при изработването на генерационнитетръбизатехнинужди,аидаокажаттехническапомощприразработванетоназахранващотоустройствонанашиялазер.Ание,катопринос,имразработваметръбата.”(Ст.Диноев).

ФИЗИКА

http://nauka.bg 118

СаматаапаратураЗефирепоказанапрез1982г.на38-ямеждународенесенен панаирвПловдив.Предназначенаезалекуваненараковизаболявания,заускорено лечениенараниидр.

ИсторияиразвитиенаЛабораторията

ЛазерисметалнипариприИФТТкъмБАН

ЛабораториятаЛазерисметалнипари(ЛЛМП)есъздаденапрез1987год.вИнститутапоФизиканаТвърдотоТялокъмБългарскатаАкадемиянанауките(ИФТТ-БАН),катосъздателиръководителдонастоящиямоментеакад.Н.СъботиновТази лабораторияееднаотводещителабораториивстранатаисветавсъздаването,изследванетоивнедряванетонаредицаатомниийоннилазериспаринаметалииметални халогениди,генери-ращилазернолъчениесрекордновисокиизходнипараметрииминимална,почтидифракционна,разходимост,вширокспе-ктралендиапазон–от

дълбокатаултравиолетова(ДУВ)досреднатаинфрачервена(СИЧ)области. НаучнитеизследванияналазеритесметалнипаривИнститутапоФизикана ТвърдототялокъмБАНзапочватпрез1970год.когатоесъздаденпървиявБългария хелий-кадмиевлазергенериращвположителниястълбнаразряда.Вторатасъщественастъпкаесъздаванетопрез1972год.вБългариянапървияимпулсенмеденлазер свъншнонагряванезаполучаваненаактивнатасреда.Третияизключителноважен етапвтезинаучниизследваниявБългарияесъздаванетопрез1974год.запървипът всветаналазераспаринамеденбромид,товаеединнискотемпературенвариантна

медниялазер.Тазитретастъпкаи

предопределяследващитеизследванияналазерите

сметалнипаривБългария. Основнитенаучнирезултатиполученивлабораторията,коитосадобреизвестни всветовнатанаукаипрактика,са:

1.Създаванеиизследваненалазераспаринамеденбромид.Тозилазереори-гиналнобългарскоизобретениеинамираприложениевсветовнатанаукаипрактика.

2.Откриваненасилнияефектнаводоро-давлазераспаринамеденбромид.Тозиефектводидонарастванеоколо2пътиинасреднатаизходналазернамощностина коефициентанаполезнодействиеналазераспаринамеденбромидиимаголямо значениевнаукатаипрактиката.Същотакадоведедосъздаванетонадвановитипа меднилазери:меднияHyBrIDвШотландияикинетичноподобрениямеденлазер(KECVL)вАвстралия.Силнияефектнаводородаводидосъщественоподобря-ванекачествотоналазерниялъчиправивъзможноизползванетонамедниялазерзаобработканаматериалите.Всичкиводещилабораторииикомпанииизползватсилния

ефектнаводорода.

3.Откриванеисъздаваненадвеновиелек-трическисхемизавъзбужданеналазераспаринамеденбромид,товасасхемасвзаимодействащиизострящиконтуриIPCисхемасвзаимодействащиконтуриIC.ИзползваненаICвъзбужданетоводидоувеличаваненаизходнатамощностикоефициентанаполезнодействиесоколо60%и освентовапозволявадасеконтролираформатаипродължителносттанавъзбуждащите импулси,коетогиправиприложимиизадругилазери.

4.Откриванеиизучаваненаспираленкухкатод,коитосеприлагавкухокатодните лазерниизточници.

5.Създаваненамощенултравиолетовме-

ФИЗИКА

http://nauka.bg 119

денйоненлазерспаринамеденбромид илазернайонитеназлатовъзбужданивнаносекунденимпулсеннадлъженразряд.

6.Изследванеимпулсенлазернаато-митенастронцийвпаринастронциевдибромидгенериращлазерналиниявсреднатаинфрачервенаобласт,коятоеизключително перспективназаприложениевмедицината.

Научно-изследователскиИнститутпоОптика–ДСО”Металхим”

УспоредносразработкитенагрупитевБАНиСУсъществуваитретагрупа,активнозанимаващасесразработванетоивнедряванетоналазерите,нооставащавстрани отпрожекторите.ТовасаспециалиститеотНИИО–ДСО„Металхим”ВНИИОна01.01.1979год.есъздаденоновонаправление„Лазернатехника“под ръководствотонактн.инж.СтоянДиноев,вкоетоработят86служи-тели.Над90%отспециалиститеидватнаправоотстудентскатаскамейкаиизрастваттамкатоопитни специалисти.

Презсъщата1979годинаеутвърденаиНационалнатакоординационнапрограма „Разработванеивнедряваненалазерниизточницииелементнабазазатях“.Заръководителнапрограматаеназначенд-ринж.СтоянДиноев:ДКНТП-тоиНачоПапазовиМинистерствотонамашиностроенетоотпуснахапарите,задаможедасенаправитазипрограма,дамогатдасеразработятлазерите,тъйкатосезнаеше,челазеритевсветасеразработвахаипроизвеждахав2страни–САЩиРусия.Исерешавадасесъздадепрограма,къдетодасеразработипонеединлазер,задапочнеминиенещодаправимвсвета.Тогавасевзимарешениепрез1978г.вДКНТП дасеразработитакавапрограма.”(Ст.Диноев)

Ст.Диноевсподеля,ченаученръководителнадокторскатамудисертациявПолша билпроф.д-рЗбигниев Позелич:„Отнего

научих,ченеможешданаправишлазери,аконямашелементнабаза.Западътщетидаде1елемент,примерно1огледало,2огледала,нокогатопоръчаш10или20почватподменките. И у нас същата работа. И затова когато със заповед на зам–министъранамашиностроенетоИванДончевменазначихазаръководителнаНационалнатапрограмазалазернатехникаазрешихдавключавпрограматаразработванетонадвалазера,единтвърдотелен YaG с неодимовийонивимпулсенрежим,т.е.гигантскиимпулси,смодулация,авториятлазербешеначистамед.ДоцентКирков,койтобешеръководителсекциявинститутапоелектрониканаБАН,къдетосеразработвахалидаритебешеособенозаинтересованотразработванетонасъщите.Тенесановооткритие,ниеработихмеполидарите, имахме много добри успехи, и във връзка с това той направи много добро сътруд-ничество с акад. Зуев, Сибирското отделение на науките. Все в тази връзка със заповед на зам. министъра на машиностроенето НИИСОР (Научно-изследователски Институт по Спе-циална Оптика и Радиоелектроника) се прео-бразува в ИСЕ (Институт по Специална Елек-троника), където беше дълго време проф. Евгени ГиндевиИСО(ИнститутпоСпециалнаОптика).”

Ст.н.с.д-рСтоянДиноевсиспомня:„Аз използвах опита на поляците и затова 5 сек-ция в това направление бяха конструктори, завършили фина механика, 3 секция с ръково-дител Ханджиева разработваше импулсните лампи за YAG:Ndлазери,6секциябешеТвърдотелниялазер,тамръководителбешеГрадиГрадев, 7 секция – аз, 8 секция – докарах-ме от БАН, Мария Петрова, там тя работеше при Васил Стефанов, втора секция – хелий-не-онова лазери, а в 1 секция с ръководител н. с. Ог-нян Маразовсеконструирашенашиялазернапариотчистамед.Вгенерационнататръба,акосепоставине2грамачистамед,а2грамачистозлатовечесегенерирачервенасветлина.Иниепуснахменачистозлато,червенлазер.”Ст.н.с.д-рСтоянДиноевотделя30хилядилеваот

ФИЗИКА

http://nauka.bg 120

НационалнатапрограмасразрешениеназаместникначалниканаДКНТПСтоянАндреев,скойтосабилизаеднодокторантивПолшаикупуватHPвакуумнаустановка,скоятодаможедасеизпомпватхелий-неоновилазери.ТакаИванРадуловправихелийнеоновилазериисе

започвасерийнопроизводство.“ВикторБорисовбешеелектрончикитойконструираахранващитеустройстваналазеранапариначистамединаСО2–лазера.8секцияразработвамеприложениятанаСО2–лазеразапробиваненамикроотвори.“(СтоянДиноев)

Несъстоялото се обединение

Бурноторазвитиеналазернататехника,кактоиочевиднотоиприложениевпочти всякаобластнаживотанахората,караразличнизаинтересованикръговеотонова времедададатиопълнителнофинансиране. В.Стефановразказва:“Ид-ваха от Комитета за наука хора да питат какво става, и по едно време решиха – дайте ще направим Институт по квантова електрони-ка. Бяха решили да дават милиони. Председа-тел беше Иван Попов, инженер не с диплома, а инженер по душа.” Инж.Поповмногосеинтересуваоттакававъзможности:“напра-вихме едно съвещание в БАН, директорите на институтите по физика, какво дават, що да дадат, че да стане институт, 4-етажен, чети-ри отгоре и два под земята по средата между двете здания – между електрониката и ИФТТ има място. В крайна сметка нашите хора, ака-демиците, не се съгласиха. Защото ако го напра-вят, там ще отидат много пари, а за другите институти ще останат малко и отказаха да правят институт по квантова електроника. И тогазоткомитета–ниещесиправимнашинститут.”

(В.Стефанов)

ТакасесъздаватИСОизаводътвПанагюрище,коитовъзникватпоинициатива наКомитетазанаука.Може

биакоисториятасебешеразвиладругоячеисегаимаше ИнститутпоквантоваелектроникаИСОиОптикоелектроннямашедасаминало.“Освентованаправи-хазаводзаСО2–лазериигиизнасяхазаСъ-юза.ВСъюзаработятлабораториите,обаченямакойдагопроизведе.Неговъзлагат,анашите почнахадаправят,продадохадосталазерниустановкисСО2–лазери.”(В.Стефанов)

Рамки за резонатори за малки лазери. Около 1970 г.

Приложенията

ИнтереснисанесаморазработкитенаразличнителазеривБългария,ноитехните приложения.Трудностите,скоитосесблъскватучените,опититедаубедятразлични институциииорганизациивпредимстватаналазеритеневинагисауспешни. В.Стефанов:“След рубиновия лазер направихме неодимовлазер.Втуйвремениесепреместихмеотстаротоздание,тамсегасаИФТТиядренияинститут,отидохмевновотозданиеиоттоялазерсезаинтересувапроф.Боянов,зъболекар.Тойуспядаиздействаотминистерствотонанароднотоздравепариимунаправихме

ФИЗИКА

http://nauka.bg 121

единлазерснеодимовостъкло,платиниго,сключихмедоговор,задавидиставализаобработка назъба.Оказасе,четозилазер,койтонаправихме,нееподходящ,защотозъбите почерняват,овъгляватсе.Азпо-късносъобразих,четрябвапо–късимпулс,трябвашедаенаносекунден, така че като свети да няма възможност да изгори зъба. Ако беше друг лазер с по-късимпулс,можешеипо-хубаводастане.”Следтазиработа,единдоцентотМедицинскаакадемия–А.Карагьозов–изявява желаниедапробваСО2–лазера заудебеляваненакръвоносни съдове,тъйкатоартерията лесноможедасеспука,ако някоемястоизтънява:„иединденседоговорихме,тойдокараединголямпесвълчапородасотворенашия,приспано.Вкарахмего,нямашевечехора винститута,облъчихмегос СО2лъчениеинезнампослекаквостана–имашелидобърефектилинямаше–ноаззнам,ченямахоравинститута.Анадругияденнякой звъннапотелефонаизапочна даимитиралай.”

ВтовавремеБАНвечее сключиласМедицинскаакадемиядоговорзасътрудничество ист.н.с.В.Стефановтръгва изМАдапредлаганаистинасътрудничество:„имамелазери – СО2, рубин, неодим, хелийнеон, дайте да опитаме да работим,кажетекаквоискатедаправим–ниещегиоблъчваме,виещеизследвате останалото.Обикалямеакадемиятаиповечетохоратегледаткатоизвънземен.Не проявиханикакъвинтерес.”Самовкатедратаподерматологияединлекарсподеля, чемутрябвалазер,десетинамиливата,залазернаакупунктура,кой-томудоставятпо-късноВ.Стефановисътрудницитему.

ДареноотВ.Стефанов

Лекаполекарезервираносттанаспециалиститекъмвъзможноститеналазерите започвадасеизпарява.В.Стефановправихелийнеоновлазерпо

договорсИнститута погеология,откъдетоискатединпреносимлазерзадагоизползватзамаркшайдерски цели.“На-правихме един лазер с преносимо захранване, но аз не бях влизал в мина. ОтидохмевминаРосенкрайБургас,вкарахмелазера,тойсветнаиугасна.Късо.То отвсякъдетечевода,аниенесмевзеличактакивамерки.Преправихмего,ноте отишлилятотонанякакъвобект,ивзели,чегоизтървалиотвисокотоистова свършимаркшайдерскатаработа.” СИнститутапорастениевъдствоправятоблъчванесхелий-неоновлазерсцел получаваненамутациинановивидове.Дажесаоткритиновсортдомати,средноранен:„носеоказа,чезадасерегистрираединновсорттрябвапетгодинидаминат, заданебидаестаналослучайно.Четиригодининаправихме,петатагодинастана промянанастрояипропаднахатияопити.Еднагодинатрябвашесамо!”.СъвместносИнститутапоцветарствоправятоблъчванеслазернасветлинана лалетата.Лалетатасадвугодишнирастения–презпърватагодинадаватдребникато арпаджицителуковички,другатагодинасезасаждат,даватцвятиголямалуковица.Нокогатоемалкалуковичката,тянедавацвят.ОтИнститутаискат,акоможе,ощепърватагодинадададецвят:„облъчвахме ги, те казва-ха, че има влияние, получават се повече цве-

ФИЗИКА

Тръбички с вътрешни огледала. 1970-1971 г.

http://nauka.bg 122

тове, отколкото тези без облъчване, но и там като стана смяната и всичко пропадна. След това с Института по физиология на растени-ята изследвахме, с хелий неонов лазер, облъчва-хме полен, прашец от тютюн, за стимулация, облъчвахме семе, жито, за получаване на по-го-леми добиви и ефект. Казваха, че има ефект. С тия

колеги,скоитоазработихзаполучаваненамутациите,понежезнам,чепонякогачовеквзимажеланотозадействително,имдавахпробите,едната,коятослужизаеталон,другата,коятоеоблъчена,азимядавахАиБ,тенезнаяткоякаквае.РаботихмеисИнститутапомикробиология.Правихмеоблъчванеитемиказваха,чесаполучилиновщам,дажеполучихаавторскосвидетелство.”

Успоредностовалазеритенамиратестественоприложениеивъввоеннитецели.

През1976година,ктнд-рСт.ДиноевследкатосевръщаотПолша,къдетозащитава дисертация,започвадаработивъвВоененинститут22810.ВтовавремевъвВоенния институтМаринИвановиАдаЯковлевнасеопитватданаправяттренажорзаоръдията справомерене:“И аз разработих цял поли-гон с влакчета на релси, движещи се, на които влакчета имаше приемници–даможекатооблъчилазераспушкатакатопопадненамишенкатадасекаже,чеепобеден.Направихмецялполигонсбаири,рекиит.н.,къдетооръдиятасправомеренедамогатдапоразяватцелта,даможедасепоразяватцелта,дасетрениратекипажите,щотосамногоскъписнарядитеадасетрениратекипажитезастрелбапотанковесправомерене.“

„Вторият лазер – твърдотелен YAG:Nd върхукойтозащитихдокторскатасидисертациявПолшанатема„Оптимизация

параметритенаYAG:NdлазерговключихвНационалнатапрограмакатонай-новиялазерспеткратнопо-добриизходнипараметриотлазерътнастъклосNd. Още повече, че Института по неорганична химия на БАН с ръководител Акад. Близнаков двама специалисти работеха по темата, но поради липса на средства не можеха закупят уста-новката за израстване по метода Чохралски(разполагахас60000долараабяханужниоще70000долара).КатотемаотпрограматаактивносевключихаиДКНТПиДСОМеталхимисредствабяханабавенинесамозаустановката,ноизатехнологията.Разбирасетовадоведедопреместванетонаразработкатавгр.Пловдив,къдетосъздадохмефилиалнасекциянаИСО,катопривлякохмефизикътВладоРибаровотКЦМгр.Кърджалидапоемеиръководиработата.Ген.директорнаДСОМеталхим инжИлияГунчевсеоказамногоблагодатенръководителкатоосигуриипомещениязацелта,апо-къснопо-

строиицялзавод–Заводзалазеривгр.Пловдив.”

Малкопо-късноктнд-рСт.Диноевеизпратенвзавода(картоненатафабрика)в “ХаджиДимитър”,къдетоработисъссвоиколегиоколомесецигопревръщатвзаводзалазери.ТаказапочвапроизводствоналазериначистамедиСО2–лазери,като„в първо направление на НИСО при Иван Кирчев работеха огледала за СО2 – лазери,

полупропускащи, пълнопропускащи, мо-дулиращи кристали, всичко това отиде в Оптикоелектронгр.Панагюрище,същоподелениенаДСОМеталхим, където се внедриха за серийно роизводство”.(СтоянДиноев)

НоразработванияотМарияПетровав7секциянаНИСО50WСО2–лазерс надлъженразряднезадоволявануждитена

ФИЗИКА

http://nauka.bg 123

ДСОМеталхимизацелтасъссъдействиетонавъншнотърговскафирмаезакупен1500WСО2-лазер,нонадругпринцип, снапреченразрядивисокачестотанаповторениенаимпулсите.Тойепредаденна секцията–филиалнаИСО,новечепреобразуванавнаправление.„Организацията бешемногодобраисамозашестмесецабеизработенработещпрототип,демонстрираннаПловдивскияпанаирпрез1982г.Годинапо-късноколегитеразработихаи работещпрототипот2500W.Идваталазерабяхавнедренивзаводазалазеригр.

Пловдив.”(СтоянДиноев)

СтоянДиноевсиспомня:„Приеднаслужебнакомандировкапрез1983г.до Институтапоквантоваелектроника–гр.Варшаваповременаразговоритесбившия миръководителнадокторантуратамипроф Пузевич,същиятсепохвалиспостигнатиуспехиприприложениетонаYAG:Ndлазера.Успешносаразработилилазерен далекомерзануждитенаартилерята.ВръщайкисевБългарияспо-делихтозиуспехвДСОМеталхимисевзерешениедаразработимлазерендалекомер–бинокълза нуждитенаармията.ПаксъссъдействиетонаВъншнотърговскатафирмазакупихме отШведскафирмамоделналазерендалекомер–бинокъл.Разработкатабевъзложена

нановосъздаденото7-монаправлениевНИИСОсръководителн.с.МаринИванов. Загодинаиполовинаберазработентакъвлазерендалекомер–бинокълиусвоенв серийнопроизводство.”

ВСУ“Кл.Охридски”същосаразра-ботениголямбройлазери,оптични преобразователиначестоти,изследванисеполупроводниковилазери,усвоенисаинжекционни лазерисактивнасреда

галиев арсенид.

През1980г.вуниверситетаесъздаденапърваталазернаапаратуразапромишленицели.НаричасеЛИР-1.Предназначенаезаизрязваненаучастъциотпокритието награфитниелектродизаелектродъговипещиизаконтролираненакачествотона покритието.Къмтазиапаратурасепроявяваинтересивчужбина.

Кактоеизвестно,презпоследнитегодиниполупроводниковатапромишленост започвада произвеждахибридниинтегралнисхеми,прикоитонай-важенпроблеме функционалната настройка.Задасеотговоринатазинужда,въвФизическияфакултет къмуниверситетаподръководствотонадоцентКонстантинСтаменовеконструирана апаратура«ЛТАГранат-Н»,предназначеназанастройваненатънкослойниидебелослойнирезисторииинтегралнисхеми,закорекциянафотомаски,кварцовирезонаториифилтри.През1981г.тазиапаратурапечелинаПловдивскияпанаирзлатенмедал,а подобрениятидизайнполучипрез1982г.националнатанаграда«Златниръце»наДържавниякомитетзанаукаитехническипрогрес.Самотриапаратаотнеядаватикономическиефектоколо200000лева.Значителенеинтересъткъмтазиапаратураивчужбина.

Голямоприложнозначениеимаидругапаратоттазисерия.Товае«ЛТАГранатМ».Предназначен езаизписваненабукви,цифри,символииграфицивърхуметали идиелектричниматериали. Другаразработканауниверситетаелазерниятинтерферометър,предназначензаизключителноточниизмерванияприизработваненаметалорежещимашинииза автоматичноуправлениенаобработванетостях.Точносттанауредае1микрометър. Резултатътседававцифроввид. ВБАН

ФИЗИКА

http://nauka.bg 124

активносеусъвършенствалазераспаринамеденбромид.Тойсеявяванай-ефективниялазервъввидиматаобластнаспектъра.Меднияатомгенериранадва сомоограниченипреходасдължинанавълната510.6nmи578.2nm.Прииз-ползваненачистамедкатоактивнасреданеобходиматазагенерациятемпературае1500С, коетосъздавазначителнитрудностиприизследваниятаиексплоатациятаму.При лазераспаринамеденбромидработнататемпературае500С,т.е.с1000С.Това водидонякоизначителнипредимствакато:използванетонакварцовитръбивместо

керамични;времетозастартираненагенерациятае5-15мин.(засравнениепричистатамеденад30мин.);реализиранережимнаотпоенатръба,коетогоправигоден заексплоатация;по-голяматапродължителностналазернияимпулсводидопо-добро качествоналазерниялъч;повторениетоналазернитеимпулсие3-4пътипо-високо всравнениеслазераспариначистамед. Врезултатнапродължителниизадълбочениизследваниясестигадозначителни резултативразвитиетоналазераспаринамеденбромид.Вотпоеналазернатръбаисреднаизходнамощностдо10W(надветелинии)еполученовременаживотдо1000часапристабил-ностналазернатамощностдо1%.Тезинаучниитехнологичниизследванияподръководствотоналабораториятадоведохадокомерсиалнопроизводствоналазераспаринамеденбромид.Силнияефектнаводородавлазераспаримамеденбромидеоткритпрез1985 год.отД.Астаджов,Н.СъботиновиН.Вучков.Добавянетона0.3Torrвбуферния газNeприобщоналягане15Torrводидодвойноувеличаваненаизходнаталазерна мощност.Оптималнотоналяганеенамереноексперименталноиприпо-високиналяганияизходнаталазернамощностспада.Следокриванетонасилнияефектнаводорода интересъткъмлазеритеспариначистаменинамеденбромидсилнонараствавъв всички

лабораториипосветазанимаващисестезилазери.Набазатанадобавкиот водородвШотландияиАвстралиясасъздаденидвановитипалазери. Впоследващитеработиналабораториятаеизясненмеханизмакойтоводидо двойнотопокачваненасреднатаизходнамощностикоефициентанаполезнодействие налазерасмеденбромид.

Въхулазераспаринамеденбромидсаполучениредицапатенти,имаиздадени патентивСАЩ,редицастранивЕвропаиАвстралия.ВАвстралияепродаденлиценз итамдосегасепроизвеждалазераисеизползвазамедицинскицели. През1988-1989годинавлабораториятасасъздаденидвеновиоригиналниелектрическисхемизавъзбужданеналазераспаринамеденбромид–схемасвзаимодействащиизострящиконтуриисхемасвзаимодействащиконтури.Експериментално еполучено,чесреднатаизходналазернамощностикоефициентанаполезнодействие приизползваненасхематасвзаимодействащиконтурисеувеличавас60%приеднаквиусловиянаработа.

Мощен, около 100 вата, лазер с пари на меден бромид

Мощенултравиолетовлазернайонитенамедизлатовнаносекунденимпулсеннадлъжен разряд.Едносъщественодос-

ФИЗИКА

http://nauka.bg 125

тижениеналабораториятаемощнияултравиолетовлазернайонитенамедизлатовнаносекунденимпулсеннадлъжен разряд.Меднияйонен лазерспаринамеден бромидгенерирана5 йоннилиниивобластта248.6–270.3nm,алазеранайониназлатотона4 йоннилиниивобластта 282.3–291.8nm.Върхумеднияйоненлазерспаринамеденбромидвъзбужданвнапреченимпулсеннаносекунденразрядса проведенизадълбочени изследвания.Определенисаусловиятазаоптималнаработаналазера,както иелементарнитепроцеси

протичащивгазоразряд натаплазма,водещидо създаваненаинверснанаселеност.Полученаемаксималнасреднаизходнамощност от1.3W,коетоененадминатидосегарекорд. Тозилазереобектнаголяминтереспрезпоследнитегодинипорадивъзможността заприложениевредицаобласти,такивакатопрецизнамикорообработканаразлични материали,включителноибиологичнитъкани,лазерналитографиявмикроелектрониката,лазерноиндуциранамодификациянаразличниновиматериалиит.н.

Ултравиолетов меден йонен лазер

Перспективи

Лабораторияпофемтосекундна фотониканаСУ

Впомещенията,осигурениотСофийскияуниверситет,вЛабораториятаполазернатехника(бившатаПроблемнанаучно-из-следователскалабораторияполазернатехника;понастоящемсамостоятелнозвенокъмФизическифакултет),съссобствено финансиранеотСУ,през2006г.еизграденаинфраструктуратанасъвременнаЛабораторияпофемтосекундна фотоника.Понационаленпроектзастимулираненанаучнитеизследваниявдържавнитевисшиучилища(проектВУФ-02/2005сръководителпроф.ИванХристов)езакупенедночестотен твърдотеленлазерсудвояване начестотата,генериращдо5Wнепрекъснатолъчениенадължинанавълната532nm(лазерVerdi5,Coherent).Колективътнапроекта,ползвайкитозипрецизенвъзбуждащизточник,сводещотоучастиенадоц.ИванБъчваров,създавапрез2006г. първиявстранатафемтосекунден осцилаторнабазатанасапфировкристал,легиранститан.Лазерътизлъчвасуб-28-фемтосекундниимпул-сисчестотанаповторениеот83MHz,приенергиянаединиченимпулсот4nJ.Понастоящемтазисистемасеизползвазатестовенановиидеи,заобучениенадокторантиизаексперименти,за коитоотносителнонискитепиковимощности(~0.1MW)иинтензитетисадостатъчни,аеважнависокатачестотанаповторениенаимпулсите.Последващпроект снационалнофинансиране,отфирмаQuantronixбезакупенасистема,включваща фемтосекунденгенератор,разширителнаимпулсите,дваусилвателяикомпресорна импулсите,коятопозволявагенерираненасуб-40-фемтосекундниимпулсисчестота наповторениеот1kHz,приенергиянаединиченимпулсотнад3.5mJ.Заориен-тирзаогромнитепиковимощности(~50GW)иинтензитети,коитотазисистемае всъстояниедаосигуринадължинана

ФИЗИКА

http://nauka.bg 126

вълнатаоколо800nm,можедасекаже,чеснопътналазера,фокусирансобикновенадългофокусналеща(~20cm)генерира кохерентнабяласветлинавъввъздуха,ползвайкигокатонелинейнасреда.Колективътнапроекта(изследователиоткатедраКвантоваелектроникаитехниот БАНиЛТУ)продължаватизгражданетоналабораторията иизследваниятасивобластта нагенерираненакохерентна фемтосекунднасветлинавобласттанавакуумнияирентгеновияултравиолетинейните приложения.Готовеиобщият компютризиранкомплексза управлениеизарегистрацияна експерименталниданни.Сдвата лазерамогатдасепровеждатизследванияпонелинейнаоптикасъссвръхвисокавремева разделителнаспособност.

Едночестотен твърдотелен лазер с удвояване на честотата, генериращ до 5 W непрекъснато лъчение на дължина на вълната 532 nm (лазер Verdi 5, Coherent)

Лабораториятапофемтосекундна фотоника,ръководенаотдоц.ИванСтефанов,работи, кактоивминалото,втяснавръзка скатедраКвантоваелектроника,коятосеръководиотпроф.АлександърДрайшу.Високотехноло-гичнатаапаратурасеизползваищебъдеизползванасъвместнос учениотБАНищедадереални възможностиза

кандидатствуванезаРамковитепрограминаЕвропейскиясъюз,обяснихаотновотозвено.Реалнастъпкавтази насокаеучастиетонаКатедрата иЛабораториятакатобългарски представителивконсорциума“Екстремнасветлина”(Extreme

LightInfrastructure;7thFPoftheEU),иници-ираноот,засъжалениевечепокойния,чл.кор.проф.СоломонСалтиел.

Лабораторията Лазери с метални пари при ИФТТ към БАН

Неотдавнаприизползванетоналазернасвободниелектрони,пренастройваем от2.9до20mm,еполучено,челазернотолъчениесдължинанавълната6.45mmе най-ефективнозааблациянамекитъканиикостисминималнинежеланиотлагания итермичниувреждания.Полагатсеогромниусилиядасенамерииразработилазер, генериращналинията6.45mmсизходнипараметридостатъчнизааблациянамеки тъканиикости,притежаващмногопо-голямаклиничнаприложимост.Лазернасистемагенериращавсреднатаинфрачервенаобластнаспектъра,характеризиращасес високаенергиянаимпулса(среднаизходнамощностнад4

ФИЗИКА

Система, която позволява генериране на суб-40-фемтосекундни импулси с честота на повторение от 1 kHz, при енергия на единичен импулс от над 3.5 mJ

http://nauka.bg 127

ФИЗИКА

W)ивисококачествона снопа,т.е.нискаразходимост,ибазирананаразработениявЛМП,ИФТТ–БАНHe-

SrBr2лазер,можедабъдеуспешноиз-ползванавместолазеранасвободниелектронивбиофизиката,медицинатаидентологията.Допълнителнопредим-ствонаHe-SrBr2лазеревъзможносттазагенерациянаняколкодругилиниивСИЧдиапазон,групираниоколо1и2–3mm.Откактозапървипътеописанефек-таналазернолъчениевърхубиологичнитъкани,саразработениняколкоуникалнилазерниприложенияв биофизиката,офталмологията,ангиопластиката,урологията,дентологиятаиортопеднатахирургия. Итакаприсъчетаваненасилнияефектнаводородаиизползванезавъзбуждане схематасвзаимодействащиконтури,слазераспаринамеденбромидсаполучени среднитерекорднирезултатиостаналиненадминатиидосега.

1.Лазернатръбасактивенобем4.77см3–максималнаизходнамощност6.7Wиспе-цифичнамощност1.4W/cm3–рекорднаспецифичнамощност.

2.Лазернатръбасактивенобем157см3(L=50cm)–максималнаизходна мощност24Wимаксималенкпд1.8%.

3.Лазернатръбасактивенобем5650см3(L=200cm)–максималнаизходнамощност120Wимаксималенкпд3%–рекорднисреднаизходнамощностикоефициентнаполезнодействие–ненадминатиидосега.

Заключение

Авторитедългосечудихакакда завършистатията.Единиятоттях,щастливвбитиетосиинаучителпофизика,имаше удоволствиетопрединяколкомесецадазаведеединоткласовете,накоитопреподава, напосещениевъвФизическияфакултетипоспециалновлабораториите

накатедра Квантоваелектроника.

Нужноедасенаправиуточнението,чеучениците,макариразбирасенесъвсем обикновеникаквитосавсичкитийнейджъри,саотсъвсемобикновенообщообразователноучилищевкраенкварталнаСофия.Таследчудеснителекцииидемонстрации напроф.АлександърДрайшуидоц.ХристиянСтояноввлабораториите,излизайки отсградатанафакултета,едновременнодоволниотдемонстриранотослазерите,но иучудени,менаобиколихаинескривайкиизумлениетосимезаразпитвахадалитози университетизобщогофинансиратизащоевтаковаокаяносъстояние.Откровено казано,мибешетруднодаимобяснякакевъзможнодасепостигатрезултатинасветовнониво,афинансиранетодаеафриканско.

Товае,драгичитателю,нашетозаключение.Твоетоможешдагонаправишисам.

Бележки

1–Нелинейниявления–Нелинейнитеоптичниявлениясаоназиобласт,къде-тоотчетливосепроявяванеразделимотоединствонадвойнственатаприроданасветлината.Наистинаотквантовагледнаточкаудвояванетоначестотатаизглеждатака.

Кристалът,койтоиманелинейнисвойства,превръщадваквантасмалкаенергия(два

квантанаинфрачервенотоизлъчване)вединквантсдвойнопо-голямаенергия(квант

назеленатасветлина).

Нелинейнитесредимогатдапредизвикатиощепо-учудващиявления.Темогатда

http://nauka.bg 128

обединятенергиятанасветлиннияквант–фотона,сенергиятанаквантанатоплинните

трептения–фонона,идапородятфотонсенергия,по-голямаотпървоначалната.Товазначи,чепреминавайкипрезкристала,светлинниятлъчщевземачастотнеговата топлиннаенергия.Притовасветлиннатаенергиящесеувеличи,акристалътмалко щесеохлади.

2–Снимките–Лазеренвизирнатеодолитнастойкасколона.Инв.№06327;Тръбичкисвътрешниогледала.1970-1971г.Инв.№06331;Рамкизарезонаторизамалкилазери.Около1970г.Инв.№06321;Вълноводеназотенлазер.Инв.№06318;Лазер,азотен.ИвайлоЗлатанов,1972-1973г.Инв.№06315;Лазер,рубинов.Първиятбългарскилазер.Инв.№06312;Импулснилампизавъзбужданенарубиновлазер1961-1963г.;Инв.№06316;Стабилизирантокоиз-правител,служилзазахранваненапървитебългарскилазери.Инв.№06310;Импулснилампизавъзбужданенарубиновлазер.Инв.№06316;Високовакуумен прогреваемкранзаHe-Neлазери.Инв.№06330,

използванивдветечастинастатията,саполучениотНационалнияполитехническимузей,коитосакъмосновниямуфонд.Предметитесапредаденипрез1990г. отст.н.с.ВасилСтефанов–ИЕприБАНнаНационалнияполитехническимузей.

Използвана литература

Георгиев,Г.иС.Салтиел.Практикумпоквантоваелектроникаилазернатехника.София,1993

Предложениезаобявяваненаст.н.с.ІІст.вНИИОнаправлениеЛазернатехника

Радунска, И.Ражданетоналазера.София,1971

Списъкнапредметите,предаденипрез1990г.отст.н.с.ВасилСтефанов–ИЕприБАН

наНационалнияполитехническимузей

30 години Квантова електроникаилазернатехникавСУ„Св.Кл.Охридски“

ОтогледалатанаАрхимеддоГама-лазера(сваленоотhttp://lazeri.hit.bg/camelot2.html)

Javan,A.,Bennett,W.R.andHerriott,D.R.:“PopulationInversionandContinuousOpticalMaser

OscillationinaGasDischargeContainingaHe-NeMixture”.Phys.Rev.Lett.63,106-110(1961).

http://www.physics-online.ru/PaperLogos/285/qe_photos.phtml

Авторитеизказватсвоятаголямаблагодарностзанепрекъснатотооказваносъдействиеиподкрепана:

Проф.д-рПараскеваСимова

Ст.н.с.д-рВасилСтефанов

Ст.н.с.д-рСтоянДиноев

Проф.дфнАл.Драйшу

Ст.н.с.д-рПенкаКирчева

Проф.д-рГеоргиГеоргиев

ЛюбовФилипова–главенуредниквПолитехническимузей

ГаляРусева–уредниквПолитехническимузей

Статиятаепубликуванав(кн 2, 2011) сп. „Светът на Физиката” издавано от Съюз

на Физиците в България. Може да прочете-те целият брой на: http://wop.cointech.net/

bg/02br_2011.pdf

ФИЗИКА



http://nauka.bg 129

Запознахмесевъвфорумзапъту-ваненастоп.ЯвнонавсичкинисеискашедапопътувамеизвънБъл-гариятовалято,вместокласиче-скотоморе.Илиосвеннего.Всеки

можешедаотделигоредолуединмесецзатованачинаниеиоригиналнатаидеябешедасестигнедоИрландия,нопорадиредпричинисеотказахмеирешихмепоследнадестинацияданибъдеАмстердам.Видя-хмесеняколкопътивСофиязадауточ-ниммаршрутаиследединмесецсеизяснидататанатръгванеивсичкоостанало.Иска-хмедаостанемпоняколкоденавъвВиена,Прага,КьолниАмстердам.Поплантряб-вашедасиуредимбезплатноспанест.н.каучсърфинг(http://www.couchsurfing.org/),тъйкаторазполагахмесограниченоколичествопари.Аинесамо-другоедапоговоришсместнитеидапрекарашстяхвтяхнатакъщаняколкодена.Взехмесивсекипоединспаленчувал,шалте,двепалаткииибяхмеготови:)

Пътувахмечетиричовека,разделениподвойки.

Палец.Шапка.Хавлия...класика:)КартанаЕвропа(оставахубавспомен,аконеязабра-вишвнякойкамиониликола,кактонапра-вихсмоята:)...Видясе,чездравииудобниобувкисасъщоважни,защотомногокило-метрибяхаминатиипеша.Тукмногомисеискададопълняилекараница,нотъйкатотовананасненисеслучи,нямадаотговарянаистината.Катосложишхраназапървитеняколкодни,няколкорезервнитенискиидрехизастудено,спаленчувал..споменахликонсерви,русенсковарено,бутилкадомашнаракия.Труднаработа.Е,ниетръгнахмена8август,понеделник,7:00ч.(споловинчасзакъснениеотурече-ниячас;)срещатабешенаметростанция„Сливница”,аоттамсавтобус42доизходазаДрагоман.О,данезабравямекартонени-тетабеливкомплектсмаркер.Туктевлизатвдействие.

Итакапаркиралисмесевстраниотпътя.АзиПетърималкозаднас-РосениБоян.Започвамедачакаме.Какволищестанесега?Хм.

ПЪТЕПИС

ИЗ ЕВРОПА НА СТОПНедялка Иванова

ХУМАНИТАРИСТИКА

http://nauka.bg 130

Скоросепитаме-когалищестане...Незнамзащозациклихметолковатампре-дитояДрагоман.СтристамъкисПетърседобирамена12км.отграницатасъсСър-бия-т.н.“кппКалотина”.Другитеоставатнякъденазадследнасизнаем,ченямадагивидимвследващитеняколкодни.Какволищестанестях,каклищегиотвеестопа-джийскиявятърдоВиена,къдетоеуговор-катадасесрещнемследняколкодена.Нез-наем,нонасниотвянай-напредединтирдоЛюбляна,Словения,скойтопрекарахменезабравимицелидваденаиеднанощ.Имампредвидспанетовтира-клюманетонапреднатаседалка,аазотзадналеглотосреднашитедвераници,шалтетаиодеяла-танашофьора.Товабешесъщоипърватанинощнапалатка,разпънатавградинкатанамотел,частотцелиякомплекснабензи-ностанцията,коятонашияшофьоризбразапочивкапрезнощта.

Шофьоритенатирпоневедносанеот-разими-винагииматнещо,скоетодатепочерпят.Най-честосцигари,особеноакосенамирамевилиоколоБългария,защотоаконезнаетевСърбияможетедасесдоби-етеснаистинаевтиницелистековецигари.Каквоощенигостихатезимилихора,коитопрекарватднииднипопътищатаииме-нозатовасезапасяватсдобриколичестваприпаси.Бира.Ммм,студена„Ариана”!РедБул-незаменим,спасиниведнъжотнеизбежнозаспиване,когатосеприбирах-мевече(останалисамодвамата)сБоянотХърватска.Данеговоримзаневероятнияомлет,койтосъщиятозитурскишофьормисготвив3ч.презнощтадокатоБоянспешенанай-горнотолегловкабината.Тойсами-ятнеядемного,защотомупредстояхаощедостачасовепътисестрахувашеданемуседоспи,ноотделидоставремедагосготвинаистинамайсторски.Омлетскашкавал


Малко след София...

http://nauka.bg 131

ичервенпипер-можетедасипредстави-теколкоизумителновкуснощевисесто-ритова,следкатостепрекаралиняколкоднипопътищатаединственотосовесенибисквити,хляб,кетчупиевтиннаденицо-подобенколбас.Итовсъвсемограничениколичества.Превъзходно.Говорихмесизабаклаваизалокум,норазговораотслабнаследкатотоймипоискателефонаитвърде-ше,чещемисеобадидамидаденякаквасимонетаотдревнивремена,коятотойбешеизкопал,задаяпокажанамояприятелима-няр..Сори,амане.Ощенемисееобадилдеиданоданемисе.Нямазначение.Интерес-ноедаспомена,четойимашенякаквама-шинария,скоятопренастройвашеапаратазаотчитаненачасоветеикилометритеиго„лъжеше”,чекаратолкова,колкотопозво-лявазакона.Снаскараповечеот24часабездаспи,акатониоставивСофияпродължизаИстамнбулитвърдеше,ченямадаспи.Пихмедостакафетаснего.Нодобре,чебешетой.Накраянанашетопътешествиесъвсемнямахметърпениедасеприберемнародназемя.

Ноданесеотклоняваме.ОтЛюблянанивзеколадомалкоградче,близодословенскатаграницасАвстрия-Марибор.Почивказапоеднабираиот-новонапът.Пристигамена“бензинскастанция”дограницата,ное3посреднощиопъвамепалатката.Насутринтасеуреж-дамесколадоВиена-директно.Е,такаде,неезле.СтоварватнибашнацентралнатаMariahilferStrasse,коятосеоказванашате-риториязаследващите4дни.Товаеголяматърговскаулица,тротоаритесапретъпканисхора,апосаматаулицагъмжиотколи.НапомнялеконанашатаВитошка,ноепо-тяснаиняматрамваи,аиепо-дълга.Скороразбираме,четоваеосновнаартериянаградаисмеизкаралиголямкъсмет,ченисвалихаточнонанея.Негубимвреме,глад-нисме.Докатопътувашнеогладняваштол-кова,простонемислишзатова,аинямашвремедазастанеш,дабръкнешвраницатаидаразотваряшразнитетамзапаси.Къде

ти!Покрайтебепрепускатмножествоколи,астяхивъзможноститедастигнешзакъде-тоситръгнал.Е,зависиколкосигладен!Тасегаусетихмегладнай-сетне.Хапвамеспо-койниидоволни,чесмедостигналипърва-таточкаотмаршрута.Несмесамоние.Донасимашецялосемейство,коитосъщосибяханаизвадиликутииспастаиобядваха.Отдругитедвама(стопаджии)получавамеSMS,чещепристигнатследняколкочаса,исеразбирамедасечакаменавходанаПра-тера.

Прочутото Виенско колело, Пратера

ПланътскаучсърфингазаВиенасепроваливпоследниямоментитрябвашеспешнодасесдобиемслеглавхостел.Изкарвамекъс-мет.Някойсебешеотказалотрезервациятасииимашеместазанасвгоредолуприлич-номястовсамияцентър,на5мин.отвсичкизабележителности.


http://nauka.bg 132

Росен и Боян пред входа на Пратера, разказваме си един през друг как сме стигнали до тук.

Прекарваменяколкоденаизбелитерене-сансовисградинаВиена-белиичисти,всеедносегасагисъградили.Товаправиощепо-голямовпечатлениеследкатотриденапредочитенисабилисамомагистрали,бензиностанции,колиикамиони.Контра-стътвсъзнаниетониеголям.Неслучай-нонаричатнай-големияиглавенграднаАвстрия„Европейскатакултурнастолица“-тукимаоколо70театъра,4опери,няколкомузикалнисценииоколо100музея,устрой-ватсебезбройфестиваливразличнисфе-ринаизкуствотоисеорганизиратшумнипразненстванаоткрито,съпроводенисмноготрадиционна,класическаимодернамузика.ВиенаечастотСветовнотокултур-нонаследствонаЮНЕСКО,наследникнабурноисторическоминало.Обикалямедокъсно.Возимсенатрамвайсамозадавидимкакеповиенски,аиначеметротонистанакатоличнопревозносредство.Неможахмедаопитамевиенскокафе,нопъксиразде-лихмепарчесахер.

Искахмедаразгледамеколкотосеможеповеченеща,новсъщотовремебяхмеидостауморениотпътя.Въпрекитовавидя-хменевероятнитесградинаОперата,Им-ператорскияткомплекс„Хофбург“,Пар-ламента(сгръцкакласическаархитектура)съсстатуятанабогинятаАтинаПаладаотпред,Кметството,Императорскияттеатър

(Burgtheatur–вториятнай-старвЕвропа),ДържавниятуниверситетиНароднияттеа-тър(Volkstheater),обширниятградскипарк(Volksgarten)спаметниканавеликияком-позиторВолфгангАмадеусМоцарт.ЕднавечеротделихмезаразходкаизостровитеимостоветенарекаДунав.


Боян - в захлас, Росен проучва

http://nauka.bg 133


http://nauka.bg 134

ЕдинцялденотидезадворецаШонбрун-бароковзамък,издигнатпрезXVIв.исви-детелстващзамогъществотоибогатствотонаХабсбургите,заедносвеличественитеградиниоколонего.Всичкитезинещасастрашновпечатляващиисизаслужаватдасевидятнаживо.Чувствахмеседоволни,чесметамичакненисевярваше.- Глориета в двореца Шонбрун

ПоемамекъмПрага.Най-труднотонастопавчуждастранаеданамеришдобрабензи-ностанция,накоятодазастанешидараз-питвашхоратадалищетевзематинакъдепътуват.Тованиизмаряшенай-много.Нямахмемногояснапредставакаксестигаизвънградоветеитованиотнемашенай-многовреме,почтицялдензадасепози-ционирамедобре.НапуснахмеВиенаисезапътихмекъмHollabruhnсвлак,кактониупътиха.ОттамсдругвлаккъмKorneuburg.ТуксъсБояннипровървя(сегасепадашедапътувамснего,азкатоединственотомомичевкомпаниятатрябвашедасереду-вамсъсвсички:).Взениединнемец,койтобъкелнеговорешеанглийски(коетонеечестосрещано,повечето,дориивъзрастниавстрийциилигерманцинямахапроблемисанглийския)апъкиниеникакнезнаемнемски,тасеразбирахмесмногокиманеиподразбираненасмисълаоткъдечути,недочутиоткъслечнидуми.ПонекарашебързоистигнахмевПрагаза3,5часа.

ВПрагабешеинтересно.Тамнисеслучи-хадостанепредвидениилекоекстремнинеща.Останахмебезподслонзапрезнощтаисеналожидаспимнажпгарата,следкатотакаинеуспяхмедасеуредимскаучсър-финг.Търсихмехостел,новсичкивцентърабяхазаети.Итакарешихме,нямашекакводаселутамеповечеизградастежкитера-ници,аосвентовапочвашедавали.ГаратавПрагаемногоголямаивпечатляваща,ноНякой ме е хванал в момент на съмнение - “абе

тия наистина ли знаят накъде отиваме ?!”


http://nauka.bg 135

полицаитененипозволихадаостанемдъл-готам.Засметканатовапъкбяхадостауч-тививмолбатасиданапуснем.Представля-вадведъгообразнихалета,залепениеднозадруго.ДостасходнастазивХамбург,аисигурнонесамоснея,нодостапо-голяма.

Смалкопомощотместниуспяхмедасесдо-биемсъсстаявнещо,коятобешевероятнонай-големия(авероятноинай-посредстве-ния)хостелвПрага.Затоваинамерихмесвободниместаитонаприемливацена.Представлявашесграда,катоголямоучи-лище,астаитебяхасвисокитаваниивтяхимашетолковабюра,колкотоилегла.Точ-нокатовобщежитие.Нямахменищопро-тив,довилнибяхменакаквотоидае,стигадаимашекъдедасеспи.Оттозихостелнипратихавединдруг,същотолковастранен,вкойтосенастанихмезатривечери.Мисля,чевечебяхменатрупалидостаумораотпъ-

туванетодотуккатоцялозатоваинямахмежеланиедаразглеждамеградаизвънтова,коетобешевцентъра.Ноестествено,как-вотовидяхмесиструвашеидванетоибешеневероятновпечатляващо.

ПражкиятзамъксКарловиямостотвеждащдонего,къдетосезагубихизтълпата.Мос-тътеатракциясампосебесизарадимно-готостатуиотдветемустрани.Навсеки4,5метраимауличнимузикантиитърговцинаръчноизработениукрашенияисувени-ри.Ниесамитеимахмеидеядасвиримнаулицатазапари,нонебяхмесигурнидалиепозвленоинеискахмеданиглобят.Пи-тахмеполицаите,ноорговорътбешеот-рицателенитака,тозипланпропаднаилипо-точноостанадачакаАмстердам,къдетовярвахме,чевсичкоепозволено:)инаисти-наетакаотчасти...


http://nauka.bg 136

Праганаистинаезлатна.Биратаименаис-тинагорчива,имампредвидPilsnerUrquell.Сградитенаоколоизлъчватусещанезамногоистория,заотминаливремена,заприказност.Всякаеднасграда,всякаеднаулицаикътчеизглеждатуникални.Ниесеразхождахменай-вечеизСтарияград,койтоечастотцентъра,къдетосаживеелипърви-тезаселници.Към14векимператорКарлЧетвъртинареждатойдабъдеразширенитакаоколонегосеоформяедин“нов“град,катодветечастисаразделениотулица„НаПржикопе“.ТамсенамиратиизвестнитетуристическиатракциикатоСтароместки-ятплощад,намиращсемеждуВацлавакаиКарловиямост.Наплощадаеиздигнатостаротокметство,прочутоскулатасастро-номическиячасовникиготическатацъркваДеваМарияпредТин.Интереснотое,четяеглавнацърквазарайонаот14векдосега.Карловиятмостепрочутисторическимост,

койтосвързвадватабряганарекаВълтава.Строежътмузапочналпрез1357годинаиприключилвначалотона15век.Тойедъ-лъгоколо516метраицелиятеосеянсмно-жествостатуиискулптуринасветцивбаро-ковстил.ОтизточнатастрананаВълтавасенамират.н.Малъкград,койтопредставлявамножествотесниистръмниуличкиисгра-дисавтентиченвъншенвид.Тукеипрочу-тияПражкизамък,койтоебилрезиденцияначешкитевладетелиот10векнататък,аот1918годинанапрезидентанаЧехия.Къмдворецапринадлежииеднаотнай-големитеивнушителникатедраливсвета,чиетопострояванезапочналопрез14векипродължилодокъмкраяна19век.Нейнитевисокикулисезабелязватотмногодалечеитяеединотнай-значимитесимволинаПрага.ВПрагаимашемногоруснаци,българисъщо–попаднахменадвама,коиторабо-


http://nauka.bg 137

техавдваразличнимагазиназасувенириизглавнитеулици.Единиятнипредложиотстъпкакаторазбра,чеиниесмебългари.Поговорихмесистяхитенисподелиха,чевПрагаепо-добреичесеприбиратвБългариясамопопразнициилинапочив-ка.Имашесъщогрупиотамериканцииазиатципредвожданиотгидове,държащивисоконадсебесицветничадъризаориен-тирнатуристите.

Почти10ч.е,чакамеБояндасикупидъж-добранипотеглямекъммагистралата.Данодаянамеримлеснотозипът.Новден–новадестинациязадостигане.Кьолн!Добра-тановинае,ченай-сетнещастиетонисеусмихнаиимамедвевечерикаучсърфингтам.Впоследствиевечеритесеувеличихадоцеличетири,йей!

To be continued...


http://nauka.bg 138

http://nauka.bg 139


Р едакторски колектив

Главен редактор:Росен ТеодосиевПетър Теодосиев

Редакционна колегия в състав:Неделин Бояджиевд-р Чавдар ЧерниковРадослав ТодоровКрасимир ИванчевВелислава ШурулинковаБорислав Богданов

Авторски колектив:

Неделин Бояджиевд-р Чавдар ЧерниковРадослав ТодоровКрасимир ИванчевВелислава ШурулинковаВладимир ПоповМанол ГлишевМарко ИвановК. ГербовКамен КолевМ. Замфиров, Н. ВучковАхмед ЗевайлДинко ДиневВера АтанасоваДафина ЖековаКонстантин ЙордановНедялка Иванова

Лого: Йордан Жам НгуенПредпечат: Петър ТеодосиевКорица: Благой Анев

Списание “Българска Наука” се издава от Българска Наука ООД

Сдружение “Форум Наука”

ISSN: 1314-1031

[email protected]@NAUKA.BG

За реклама и контакти:Петър Теодосиев - 0885811386Росен Теодосиев - 0885435938

Харесайте страницата на „Българска наука“ във Facebook! Използвайте бутона Like!

http://nauka.bg 140

http://www.facebook.com/bgnauka

DONATEпомогни на БГ Наука

Ако списанието Ви харесва

Сметка в левове:

Банка: Обединена Българска БанкаIBAN: BG86UBBS80021047720930

BIC: UBBSBGSFСдружение “Форум Наука” - за Българска

Наука http://nauka.bg 141

Documents

Българска Наука