СЛЪНЧЕВАТА ПАДИНА

мичо цвйетич

СЛЪНЧЕВАТА ПАДИНА

избрано

СлавянСка литературна и артиСтична академия

благодари за благородния жест!

Библиотека „Славянска прегръдка”


СЛЪНЧЕВАТА ПАДИНАизбрано

От сръбски - преводачески екип

Редактор на поредицата: Елка НяголоваНа корицата: фрагмент от творба на проф. Николай Драчев

Оформление: Валерий Пощаров-Старши Компютърен дизайн: Георги Георгиев

Коректор: Елисавета Ненкова

© Мичо Цвйетич, автор, радетел на славянството© Славянска литературна и артистична академия

ISBN: 978-954-92402-6-9



избрано

2010

мичо Цвйетич, СлЪнчевата Падина, превод: в. Христова

5

ВАРНА

Не идвам при тебе като сляп пътник,бисерна Варна, изкусителна хубавице,нито като хусар слизам на твоето черно пристанище,не съм и крушенец, захвърлен от морската ширпред прага на портите – древни и срутени.

Дойдох през нивята, по тайни балкански пътеки.Ръката не е на кориците, не посяга към меча...Сгъстена, пада кръвта от пръстите към перото,изцежда се в написаното, в думи и в букви.

Събрах много студ по замислени дълги пътища –от стрехите на страха и от мрачината на свода.Можех да дойда като моряк от далечно плаване,с кораб в пристанището, в слънце потънало,привлечен от мирис на миди и съхнещи водорасли,със самодивски накит в косите, по раменете и по гърдите.

6

мичо Цвйетич, СлЪнчевата Падина, превод: в. Христова

Варна, невестата вечна, вълшебството свидно,ми трябва като връзката с ключове,седем тайни брави да отворя със нея.Тя не е огърлица върху бялата шия,нито недвижима собственост на когото и да билò.Нейните златни ключове държи Вседържителят!

мичо Цвйетич, СлЪнчевата Падина, превод: е. няголова

7

ТАЙНИТЕ ОГНЬОВЕ

Светът се търси като затворен цвят.Исконния смисъл на слънчевата пътекаобиколихме. Като слепци си измисляменова светлина.

Примамват ни тайни огньове болезнено. Затъмнена магично е бялата хубост,лъжливия космически слог на звездитеи ангелите.

Твърде малко е силата ни, та да разцъфневремето, а и светът по-нататък –в четирите посоки...

8


УТРО

Крилете на птицатаса измръзналипросторът на сънищатанедостижим ев своятакожа се събирамкато утроотначало


9

ОТВОРЕНАТА РАНА

Смъртта ги събира.Всички умират. Мъртвия го пращатна отдих. Живите жално се гледат.

Говорят си за безсилието.Младите пък за хлябав преблагия свят.

По челата на старците – бръчки.Рекъл бих, че билки растат. Жените са в черно.До небето е техният вой. И пак благославятГоспод (че могъл би да вземе и повече).

Така е от памтивека. Изтичатводите тежки, да ги спре никой не може.

10


ЗАСТОЙ

Нещо из мене потайно се движи.Навярно птица безсилнанамерила пристанпреди своя полет.

Мъдър безкрай се отваряи ме хвърля в безпътица,из синевата...А малки са мойте ръцеза толкоз далечно прихващане.

12


ГЛАС

Навлиза в душатав студената вечерехото от рид до рид,от треперливите гласчетана онези, които зоват,надеждата им голяма екато слънце.Първият глас:- И тези няма да се върнат.Вторият глас:- Може би ще ги спасят.Третият глас:- Ето, един от водата го вадят.Търсихме ги денем и нощем,дочакахме залез и изгрев,газейки из долините,чакахме да ги изхвърли водата;В оназ игра от памтивека,сред дяволски и Божи пръсти.Захванеш ли се на хорото ù,и сламка нямаш за спасение.


13

ЗАМИСЛЕНО

Ти чуваш ли гласа, що викаот безпътицата, страх пелтечии съмнението е отстъпенона онзи Страшен съд.

Сред този кобен часнагълтва прах, олово диша,надвесен е над бездната,в деветия кръг е въвлечен.

Замислен изгражда лика на предците,говори невидим и грешен,от пепелта думи изтръгваи търси Твойта подадена длан.

14


БОЛНАВА ПРОЛЕТ

Назад остана градъти детският смяхи празните люлкиза змийската кожа.

Припламнаха покриви,души на стърнищана пролет болнава;просветват ни къщите,прикрити в съня.

И глас до нас стига:- Това е слепецът,за своята орис той пее.


15

ГОРЧИВИ ЗАЛЪЦИ

Засвети окото сред огъняпод златен синджир,в котела бакъренна табора циганскинещо голямо се готви.

Черна ръка пресява брашното в нощвитепрез сито невидимо,омесва погачата бяла -горчивите наши залъци.

16


ЖЕТВАРКИ

Със сърпове се опасаха,пожелаха и месечината,звездите сред снописложиха.

Вървяха в гора,по вода,закичваха сес венчета.

Във бели зори се скрихазад вълшебния бряг.

мичо Цвйетич (в средата) в празничната манифестация във варна, по време на международния

фестивал “Славянска прегръдка” - 24 май 2009 г.

18


МОЛИТВАТА НА НИКИФОР

Пристигнах уморен,отмалял и сам,изгрей, утоли ми жаждата,приеми ме, Пресвета,във твоя храм.

Върни духа ми,подари ми топла постеля,причастие, мехлем за душата,във тази света неделя.

Просветли ми духа, Милостива,посмути арогантни и злобни,укрепи ме със благите думи,и пази от сатрап и убиец.


19

ПРИКАЗКА ЗА ВОДАТА

Течеше под нашите къщи,а пролет и есен донасяшедървета и камъни, лете пъкщом попресънеше,се виеше като змиямежду върби и треви,ръцете горещи охлаждаше,устата пък жадна поеше.На зима в леда се укриваше,превръщаше се във приказка.В онез времена отдавнашниотровиха гърци водата,изгуби се тя под земята,избликна под селото,на вада престорена,обрасла в камъши, метли и бурен.Сред нея – змии белоушки,овце и овчари уплашили.Ограби от нашия прадядокаруцата и воловете,

20


и снопите сребърнипред гладни уста.А снопите стават купнùсред тъмната нощ на разказаза живата ни вода, за онази каруца с воловете,за дядо, останал в притчата. Прониква страхът във кости и кожа,отлага покоя на мирния сън.


21

ЗАДУШНИЦА

НасянкатанабратмиДанило

Пада сняг, небето е в сън потънало,белеят могилите, спи във еднатамоят по-малък брат, спи цяла вечност,слънце не го огрява, за този свят страда.Проспива си белите нощи и тъмните дни.Вече десет години си спи, цяла вечностот моя сън не излиза, под звездите сънува.От белотата на този сняг ме гледат очи,през вятъра слушам плача и смеха му.Мълча си, додето постила снегът и покрива,а той продължава да спи под снежни рояци,обгърнат от вечност безмълвна си спи,поспаланко мой вечен и сънувач,почива под белия сняг, тайна крие,додето догаря лъчът на свещта.

22

мичо Цвйетич, СлЪнчевата Падина, превод: Б. велчев

КЛЮЧ

Често преметнат между пръстите,друг път като огърлица обвит край шията,от душата затоплен, скрит талисманот влагата и ръждата, от чуждия поглед и дума.

А можех незабавно да го изхвърляв първите шубраци покрай реката,скришом да го пусна от брега във водата,или да го заровя в немия двор.

Ключът на забравата на райските двори,разсипан прах и пепел разнесена,имане, което не догоря.

Сега инструмент е за други брави,за отключване на празноти от дома на небесата.

мичо Цвйетич, СлЪнчевата Падина, превод: Б. велчев

23

ИСТОРИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛИ

НаБенБрудар

В Сръбския дом, на чаша бяло,слушам беседата на лужишкия разказвач.Разказва ми за сръбското Отечество,за болния летописец с меланхолично лице.Виждам, проблясват звезди натежали,те са следи до небесния дом,прокрадват се към зениците на поета,пригладнял за любов на света в празнотата.А вятър последната шума пилеепо заспалите лужишки поля,студ се процежда през врати и прозорци,властва в дома на приятеля.Засипва с листа и пясък надгробните кръстове,снимки и списъци, и сръбските букви,шарките бледи, на разказа - неми свидетели –на вечно течение в равнината от злато.Опомнят ни тихо първи снежинки,с които сме в съдния час тук и там,в някакъв час, в някакъв кръг на пъкъла.

част от участниците от 11 славянски страни във фестивала “Славянска прегръдка” варна`2009 г.

мичо Цвйетич, СлЪнчевата Падина, превод: м. Геров

25


Месецът зад горитеводи ранени братя,войници със щитовеот бойното поле.Меч от гърдите ми вади,надве го пречупва,в ръцете ми – половината,образа си да изостря,а с другата – пиратите да гониот слънчевата падина.

26

мичо Цвйетич, СлЪнчевата Падина, превод: м. Геров

ОБЪРНАТОТО ОГЛЕДАЛО

Някой друг пребивава в огледалото ми, в стаята на безсъниците.

Чужда ръка на врата ми,на снимките – друго лице,пръсти по думите в книгата.

Някой без право нахлул ев дома ми.


27

В СЪЩОТО ХОРО

Играят в трънацитес овце и със агнета,подскачат връз конските задници,оплитат се в гривите им.

Облекли цвета на снега и шумата,омешани с псета и косове...

Опитомили зверовете говедата,на същото хоро са се хванали,а на нас гласа са отнели.

28


ДОМ

На тънки веригидържи се небето,от пепелищетона звездарница съненапорасна коприва.

Само във мойте очиразгаря се огънят,разцъфва жарта,издига си пламъкът главня до тавана,цвят на бъдник.

Кой загаси тук живия факел,кой загаси го безумно?

варна, 2008 г., 24 май. Пред катедралния храм. Отляво надясно:

м. вукадинович, м. Цвйетич, и. Фрбежар, е. няголова, а. навроцки, акад. р. василевски, м. Желев.След малко славянските поети ще запеят

в празничното шествие“върви, народе възродени”...

30


ЗАМИСЛЕН НАПЕВ

Върху прозорците счупенирезбова ръка невидима,с шпионски ли, с Божи ли пръсти...

Отвън гласове суровив сараевския зверилник,сред глухата нощ - замислен напев.

Някоя нощ ли ме изкушава,някой ли дебне главата ми...


31

ДУМИ И РАНИ

След тях надойдоха водите,пред тях се затвори небето;завличат нощем сред шумата,оправят се по зведите.

Болят ги думи и рани,с ръце се държат за вятъра,и стига въжето тънкота плетката да захване.

Не мислят за края на пътяпод мъглата оловна и тежка,довека така ще се носят,следени от страх и премеждия,и как ще застанат пред Бога?

На хоризонта – ни лодка, ни брод;съня им водите отнесоха.

Белград, Земун, на брега край дунава - международна писателска среща.

мичо Цвйетич - прав в средата на снимката.


33

ВЪЗНЕСЕНИЕ

От топлото гнездо в светата неделя,от Мостецка, следен от своята сянка,до Карловия мост достигнах, от мъки прероден.

От лицата на преподобни светци и строителикосмически малки слънца светлеят,нашепва водата, хлипат камбаните над Вълтава.

И ближните търся, опора от брата отдавнашен,за миг съм свободен от грудката на балканския студ,венецът от лед е сплетен край сърцето смирено.

Огрят от кротки лъчи, отивам да срещна звездата,със благост изведен от мощна ръка от тъмницата,от висшия промисъл на възнесението Господне.

Прага, ноември, 1999

34


ПОДМЛАДЯВАНЕ НА НОЩТА

На небесната полянапреобличат се звездите,с ангелите се прегръщат,лягат в райските постели.

Моми от сенчестия брягпрестрелват с погледите пламнали,блестят – маслò върху водата,на месеца безкраят мирен е.

Нощта се подмладява във телатаи в техните очи воднисти;и гледам, как във пристана спокоенсе пълнят и се празнят златни кофи.

Белградска международна среща на писателите `2009 г.м. Цвйетич - първият вдясно.

36


ЗИМНА ПРИКАЗКА

Щом появеше се първият кукуряк,знаехме, че се изплъзваме от зимата.

Телата ни се освобождавахаот замръзналата зимна приказка.

Разпяваха се вън снахитев прегръдката на младо слънце.

Привижда ни се още белотата на снегаи преспите, и гарваните черни край хранилките.


37

ЗМИЙСКИ ЕЗИЦИ

На припек посред пладне,пробягват от откосите и се заканват,просъскват змийските езици,секат отровните очички на усойници,отдръпват се опашки пред косите.

Със дим тамянов подлудявам ги,със бял лук и със чесън,и скривам им следите по пътя сляп.

38


НЕВЕСТА

Във дрехата на слънчева кралица,тя къщата ни звездно осветяваи позлатява прага и дома,със ведрина – сватовниците, певачките, родата.

В ръце държи жребеца,възседнат кон с пауново перце.

А кончето се усмирило,не трополи с копита,ушите му не чуват нищо,а нейните очи играяти младото ù тяло обуздава ги.


39

ТЪРСАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО

На света откъм усойната странанай-острите болки събираше,и притчи за черната повест,разлистени дни в невиделица,и резките песни на кукувица,в ухото му глухо сподавени.

На месеца под лозницатанебето най-звездно вдишваше,заслушан в митичния повики в свойто забързано дишане;мелодия призивна свиреха,бе ехото суха пискавица,плача - приглушен и проточен,и страшна - от бездната клетвата.

Капани стърчащи отбягвашеза зверове зли и опасни,отдавна от всички забравени.Търсачът на слънцето сляпв листака на Божата шума...

Отляво надясно: виктор Шечеровски и мичо Цвйетич


41

СЛАВЯНСКИТЕ ПЕВЦИ

НаБенедиктДирлих

Ловците навлязоха в зелените хълмове:пастири пасяха стадата по пасбища,благословени невести избелваха халищаи от реката препълнени мехове носеха.

Господарите им ще месят погачи, ще цедят за тях медовина;ще чакат в постелите от вълна и козяк,в звездите загледани, в заревото над шумата;със диви очи медовина ще пияти хляба ще късат с овълчени зъби.

Ловците изчезнаха от нашите погледи,не обходиха мирно пастирите,най-първите – с лъкове и стрели,а вторите – с тръбите и прангите.

Мелодията на певците славянски -глашатаи на тишината, се вдяна в кавала.

42


БОЖИЕ СЕМЕ

Отвява се плява от жито,под месечината на полянасе сбират звезди за вършитба.

От изток, от планината,подухва вятър и чистизърната от къклица.

Развява сребристи снежинки,челото, лицето засипват му.До ведро начало, до трети петлипосипва се Божие семе в златна хранилка.

Поетът и буквите

44


НОЩНИ ГОСТИ

Додето сънуваше самовилата-бродница,вампири му се привиждаха,те носеха жито, брашно,водата от яза въртяха,към бента препятствия слагаха,от сладката вечност го будеха.

Воденицата нощем обхождашесъс факел от борина и със фенер,прогонваше змея, страха, караконджула.

Ободри и съдружника, от планинататой дойде в ранни зори, донесе мливòи заразказва за тежки капани по пътя,за зверове и виелици, и за лавини,и за страха, че времето ще го блокира.

А мелничарят въвлече го в свойта измислица,в съня си за бродници, за черните нощни гости,помоли го заедно да разрешатзаплетената загадка на тази безсъница.


45

Повдигна си гостът високо челото,запали искрата на хитрата мисъл:не могат тъй лесно да се отвържатбримките в плетка, с небето завързани.

46


СЕДЕМТЕ БРЯГА

НаАдриянПаунеску

Младата месечина седемте бряга скри,със сърпа си ги прегърна, на възел ги върза,плетки разстели край Белия Град.

А по стените сред древния храм аз сричам писания,съдбите гадая, избледнели романски надписи,в тревога и страх захвърлени по всякакви пътища.

Изчезна прекрасното вчерашно слънцев пристанището на месеца, в огледалото на бреговете,които Всевишният седем дни бавно извайваше.

Студено окото е на Михай Храбрия, на краляна съдния връх, твърд белег на силните,подобен на воина от прекрасната сръбска фреска.


47

Насочил летящия кон и своите воинида завземат засипаните гледки на бреговете,на сноп да завържат седемте приказни пръчки.

Дочакал с изваден меч на Стария Новак брата,Арнаут Баста на мъки обрекъл витязите златни,главите на крепостта; на портите мъртва е стражата.

Вършитбата звездна е Carta отворена на Лучиан Блага,от песента към небето лети и пресветият Божий храм,който нас – слаби и клети, с Господа все не ни свързва...

алба Юлия, 1 декември 2003 г.

48


СТРУНИ

НасянкатанаВикторЛолер

На везната във Липск, на площада стар,край църквата „Свети Тома”, вечната къща на Бах,свири и пее руската група и струните тръпнатпод пръстите, в гърлата им млади – звуците тъжни.

Ще се смили може би душата на някого и лепта ще пуснев шамията пораздърпана, в калъфа червен,в сърцето отворено на войника, думи изливащ,с които кречеталата на космически струни погалва.

А когато градът прикъта спокойната тишина,певците повличат крак към самотата на сутерена,и скриват печалбата в пазвите, под покривката на нощта;


49

в неспокойната песен сънуват славянската топлота,белотата на сняг в необхватната руска далечност...

лайпциг, краят на ноември 1999

50


УСЕЩАНЕ ЗА ПРАЗНОТА

На тринайсетия етаж в хотел „Президент”усещам: диша Москва с ритъм сънлив;в любовна прегръдка спят Градът и Реката;млад месец нежно с крилото си-сърп ги загръща.

И питам се в късния час, неразбирайки:кой часовник отмерва точното време – на мойта ръкаили на стената отсреща; държат ме те заедно буден;коя ли всемощна ръка изравнява стрелките им?...

В часовете преблаги и глухи е еднаква тъгата им,пред отворен прозорец стоя с писалка в ръка:космическа гледка, съзвездие от златни кубета,записът търси подкрепа от тайната Божия длан...

Подслушвам, докато сърцето забързано почне да чука,а Оня глас на празнотата едва ли ще чуе някой;


51

навярно портиерите скрити, които постоянно будуват,които записват съмнителните във свойте невидими книги...

москва, 19 май 1997


53

ПОДАДЕНА РЪКА

Не знам от кое зрачно място дошъл е тук,от кой край и от кой кръг на пъкъла.От ледния дунавски вятър, от бетонния град,допускам, че трябва да е един от рода ни.

Събрал е сред бръчките на челото имота си,в срамежливо-смирено подадената празна ръка;не от разюзданост, капризи или професия,ни от онез, които душата му на дявола дадоха.

Ако подмина, предупреждава ме глас от дълбокото:това е мойта ръка, дланта на някой мой близък...

54


МИЛОСТ ОТ ГОСПОД

Замайками

Дяволски пръсти са сложили мрак пред очите ù,присвита е като къделя под бремето на века,олекнала като перце в крехките нишки на паяжина.

Тя и самотата ù преминаха заедно дните и нощите,седяха на същата маса под ръка за почивка,под един юрган са нощували, в съня си увлечени;олекнала вече, напразно опитва се майка миот къщата и от душата си да изгони своята спътница.


55

В сумрака повеждат я ангели за тънките пръсти,да спре пред иконата, от Господ да проси милост,със страх да будува за своите в целия свят;топи се като свещта, пред която се моли.

И страх ме е - завети са стъпките пред къщния праг,къде ще дочака повторно снегът да се стопи?...

Белград, края на декември 2006

56


ВИКЪТ НА ГОСПОД

Звездите изпъстрят небето,стрелите кръстосват града,ръка невидяна светлината премести,освети за миг само стаята.

Отчаяник някакъв идва от улицата.Вик ли това е, или тъжна песен?Провиква се оня, комуто днеска завързаха свилен гайтан край шията.И сянката негова безцелно се лута,звездите изписват драскулки в небето,над града се кръстосват стрели...И може би тази нощ самоявява се сетният Господов вик.


57

иван Голубничий - русия, милюрко вукадинович, акад. ристо василевски и мичо Цвйетич - Сърбия

58


В СЛУХ СЕ ПРЕВЪРНАХМЕ

Пред куршуми се крихме,под небето оголенострахът се протягаше.Бяхме белег от огън,белег за всеки ловец.Бягахме пред гонителите,от себе си бягахме.Бяхме открита мишена,треперехме от своите сенки.От дъха си се плашехмеи от нечутите стъпки;в слух се превърнахме.

лиляна Стейич, мичо Цвйетич, виктор Шечеровски

60


ЗМИЙСКИТЕ ГЛАВИ

Разлиства се шумата; плоди се и дивечътсред долините, от сън събудени.Показват се змийски глави,лениво плъзват под слънцето,от дългата зимна самотност се будят,а зъбите сочат им нашата къща.

Постели и дрехи на босилек ухаят,елекът е бял от невестинско мляко,със звездните пръсти сред нишки втъкано.

Със първото плахо и кротко слънцев душите и костите болки навлизат.


61

ПАДАТ ЗВЕЗДИТЕ

Тази нощ белите венчелистчетапрез пръсти преминахаи доближиха цвета до пчелите,през глухарчета и билки разцъфналиосветяват светулките пътя нии го пресичат люляци.

В полите ни падат звездии псалми текат, от сън изплетени,на кръста под муритегладни се греят телата,разбудени след години отминали,

нощта ме смля като камък мливарски,сякаш от постелята болнична станах.

Белград, 14.4.1998

62


Факелно бдение и поетична изповед пред паметника на иван вазов в алеята на възраждането във варна


63

НАД БЕЗДНАТА

Над водата наведен, стоя на високото,Жужат и пчели, от цвета сбират сладост,-ще я слагат в стените на другия бряг,ще градят медно убежище в дивото жилище,недостъпно за зверове и за ловка ръка.

Те кръжат край главата ми, долетяват в коронките,полудели от мириса цветен на акация и на коприва,от упойния мирис на цвят във този окъпан свят.

Стои зред зенита си слънцето и сънува горещия кораб,

64


под скалите и по овразите - гласове приглушени на птици;аз бдя над тъмната бездна и над реката разлята,загледан в ония стъпки, които слизат от мислите.

66


ИЛЮЗИЯ

Спомен заМихаилоЙеремик

Доста точно видяхмекак пада светът главоломнои как се разгаря пламъкътна искрите потискани.

В пустинята вдигахме кули,дворци от пясък и пяна,а вятърът ги довеяпод нашия леден покрив.

Не го овладяхме света;само нас не изгребаонази сянка невидима.


67

ОТДАВНАШНА ПЕСЕН

Светилници светкат се в очите ни жадни,блести и водата – копринена риза,а лодки и сънни фрегати убежище найдоха,от балтата в пристана гларуси литват,и носят във човките капки от злато,от тъмните бездни се гмуркат делфини.

Денят и нощта се сплотявати месечина в безкрая се преоблича,звездите донасят огън в сърцетои в пола разпалват тайна.

Разперват си яхти платната бели,омарата есенна там ги развявакъм славянския остров, със име - Руйно,към влюбени верни, без кум и без сват.

Отдолу се палят и гаснат светлици,вселенска безпътица и безкрайно морезаслепяват очите ни, гладни за свят.

част от поетите-фестивалци.в “Славянска прегръдка” във варна:

България, русия, Сърбия, Хърватска, македония, Словения и Полша


69

СЛЕПИЯТ ПЪТНИК

Написаното в Книгата сбъдна се:ще тръгнеш, когато залезе слънцето,от сабята вдигната на убиеца ще побегнеш,и от гърлото ледено на кървавата река.

Съкровище в скута си ще понесеш,ще го прикриеш във свойто сърце, недостъпен ще си за гонителякато ключе в златна рибка.

Шепотът на моя глас ще те води,ще те приведе като сляп пътникпрез огъня, водата и шумата,твоите зеници са в моята длан.*

Белград, ноември 1992

___________ *Григорий Цамблак: “връщането на образа на Стефан дечански”

70


СПОМЕН ЗА ПЛОЕЩ

“Влязохвкъщата,къщатабешепразна.” НикитаСтанеску

От темето на къщата, от дланите на покрива, под входа,от полутъмните стаи и от прозрачните бели пердета,от короните на стълбището, в преддвериетос отворена врата, от антрето и тихите стаи,от полиците с книги, от витрините със отличия,проблясват звезди запалени, от дома на поета.

Не следват сънливото бистро око със приливи морски,зениците във вълните в тревата - в огледалото на далечната шир,светилниците на твореца запалват притаени вселенски факли;


71

а ръката, лениво е вдигната над перото и над съдната чаша,във която окапват букви и краски на вечността по пясъкаи се смесват с вино и сълзи върху гърдите и ръцете протегнати.

Донесохме отдалеко пълните съдове с белградски въздух,заедно да ги изпием и да изчистим горчилките от гърдите му,да преболеем жадните букви, тревогата втренчена в чашата с вино.

Седяхме на тайна трапеза, подпрени на кървави длани,преди да докоснем сърцето студено и каменно,на белия мрамор звездата в скалата се претвори.

24 май 2009 г., варнаСлавянските поети се покланят заедно пред първоучителите кирил и методий.


73

ИЗ “ОХРИДСКИ ОТБЛЯСЪЦИ”

НаРистоВасилевски

***

Носът пресича посоката следвана,гларуси носят белите облаци.Щастливият кораб достига до храма “Свети Наум”,от който мълви вечността,крепи вековете,лекува със свята вода.Милва ръка просветителска,пръскат светена вода ангелите от фреските.Кротко опразваме съдовете за милостиня,в покаяние греха изповядвамеи закриля ни благата Божия длан.

74


***

На вълшебния кораб – песен,мелодия приказна; олтарът е пъленсъс псалмопения; под свода – акорди, божествен звук на цигулкавъв вечния хор на ангели.

От фреските светят очите им:Нина Коган в “Света София” –отблясък от вечността.


75

***

На океанска галера по Летницанаблюдаваме залеза на звездата голяма,която искрящо не грее –зад бреговете се скри –в зениците рибешки легналаи в очите ни също преселена.Отпиваме залез и изгрев,откраднат е на зората възходът; месечината свети от дланитена разюзданите пиячи,като на гозби, явили сена трапезите царски.

76


***

Сред мирния пристан край Свети Канео -съпътница със златни ведра,глътки от стомни напълнени,запалени млади слънца.Събличат на Езерото самовилитеБилянините платна даровни.Разплитат косите – сърма върху водата,охридски бисери около шията...И самодивско хоро захващаме.Най-хубавата избираме за кралица;златен венец на главата,пръстен от сребърна пяна.Поднасяме ù злато от царските ризниции скритите ключове от сейфове тайни.А очи едни, като далечни звезди,би искало да открадне сърцето.


77

***

Загледан в небето ясно,плета недохванати плетки,и търся напразно звездата отдавнашна;из гъстотата вселенска,в ковчега отсъден плавам,в хармонията камбаненагласовете на храмове охридски слушам.

кушлат, август 2007

Главният секретар на Община варна михаил куликов връчва на мичо Цвйетич специалната награда

на Съюза на българските писатели.


79

Съдържание

Варна – 5, Тайните огньове – 7,Утро – 8, Отворената рана – 9,

Застой – 10, Глас – 12, Замислено – 13, Болнава пролет – 14, Горчиви залъци – 15, Жетварки – 16,

Молитвата на Никифор – 18,Приказка за водата – 19, Задушница – 21,Ключ – 22, Исторически свидетели – 23,

Слънчевата падина – 25, Обърнатото огледало – 26,

В същото хоро – 27, Дом – 28,Замислен напев – 30, Думи и рани – 31,

Възнесение – 33, Подмладяване на нощта – 34,Зимна приказка – 36, Змийски езици – 37,

Невеста – 38, Търсачът на слънцето – 39,Славянските певци – 41, Божие семе – 42,

Нощни гости – 44, Седемте бряга – 46,

Струни – 48, Усещане за празнота – 50,Подадена ръка – 53,

80


Милост от Господ – 54,Викът на Господ – 56,

В слух се превърнахме – 58,Змийските глави – 60, Падат звездите – 61,

Над бездната – 63, Илюзия – 66,Отдавнашна песен – 67,

Слепият пътник – 69,Спомен за Плоещ – 70,

Из „Охридски отблясъци” - 73.

Documents

СЛЪНЧЕВАТА ПАДИНА