ЛИЯ бр. 59

списание за ЖиВОТ В ХаРМОниЯ с БОГа

... и живей свободно!

МисиЯ

Списание Лия разкрива тай-ните и красотата на християн-ския живот, като внася Божия мир, цел и перспектива в еже-дневието.

ГОВОРеТе с ЛиЯ

Ако имате въпроси, предло-жения, препоръки или просто искате да споделите с някого, пишете ни:

[email protected]

facebook/spisanie.LIA

Редакцията на списание ЛИЯ е готова да ви изслуша и да ви съдейства с каквото е възмож-но. Списание ЛИЯ уважава конфи-денциалността на споделеното от вас.

пуБЛикации В ЛиЯ

Статии и материали мо-жете за изпращате на e-mail: [email protected] или на адреса на редакцията: сп. ЛИЯ, София 1186, п.к. 1. Ръкописи не се връщат.

РазпРОсТРанение

Списание ЛИЯ излиза 5 пъти в годината и е на разположение в християнските книжарници или чрез абонамент.

Корична цена: 3.95 лв.

аБОнаМенТ

Вариантите са два:1) да се абонирате в пощен-

ските станции на кат№14402) да попълните талона за

абонамент, който ще намерите в списанието, и да го изпратите до редакцията заедно с пощен-ски запис на името на:

Мариана Павлова Ивановасп. ЛИЯ, София 1186, п.к. 1.годишен абонамент: 17 лв.

раздай цялата си обич...

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

2

съдържаниепролет 2012

жИВОТ10 интервю с Таня Рангелова:

Споделям като с най-близък приятел!

16разказ от Янита Георгиева:

Всички се казват Сиана

35 С Исус - Вяра Христова

РАЗУМ И ЧУВСТВА30 На гости в християнското казино -

Цвети Благоева Радева

40 въпроси и отговори с Ваня Димитрова

48 Д-р кип - Безсънието

52 сладко-кисело с Теди Кирова - Кривване

ТЕМА: трудни решения

20 Трудни решения - Теа

23 Помощ! Мъчи ме решение... - Ива Цветкова

25 Синоними - Боряна Стайкова

27 (не)Решителност - Йония Врачева

СЪРЦЕ И ДУША 6 вдъхновение с Димитър Ялъмов: Утрин

38 в дълбокото с Росалина Панагонова: Искаш ли

да Ме познаеш?

42 пътешествия с Божидара: Лайпциг

47 мъдростс Бори Браам

38

10

35 16

19

потърсете ЛИЯ на facebook.com/spisanie.LIA

ЛИЯ / ПРОЛЕТ 20123

писмо на редактора

ДаниеЛа енЧеВа

списание за ЖиВОТ В ХаРМОниЯ с БОГа

Миналата вечер Бог ми изпрати ангел. Дъждът блес-теше върху асфалта и покриваше всички новопоявили се дупки по улиците, а фаровете на колата ми не смогваха да компенсират липсата на улично осветление. Бях умо-рена, умът ми беше изпълнен с думи и картини от току-що преживяното събитие. На един завой пред мен нео-чаквано се „шмугна” малка бяла кола. Натиснах спирачка, помислих си: „Нахалник”, но не се ядосах, свикнала съм на подобно поведение. Но бялата кола се движеше бавно. Побърза да ме изпревари, а сега сякаш опипваше пътя напред. Направих опит да я изпреваря, но нямах нужна-та видимост и се отказах. Помислих си, че няма защо да бързам и се отпуснах на седалката.

Навлязохме в един от новостроящите се квартали, където улиците са още по-неуредени. Внезапно стопове-те пред мен светнаха ярко и колата се закова на място. В тъмното отпред беше зейнала яма – достатъчно дъл-бока, за да погълне половин кола и достатъчно невидима, за да попадна в нея... ако не беше шофьорът пред мен. Стоях притихнала и благодарях на Бога, че ме предпа-зи. Бялата кола обърна, бързо намери обиколен път, по който излязохме на осветен просторен булевард и... си замина в другата посока.

Всеки път, когато се налага да взема важно решение, трескаво моля Бог да ми покаже Неговата воля, Него-вия начин. Да ми даде посока. Дори да „извърви” част от пътя с мен. А Той ме чака да се отпусна с доверие, за да осъзная, че вече ме води в нужната посока. Безопасно.

ГЛАВЕН РЕДАКТОРДаниеЛа енЧеВа

РЕДАКЦИОНЕН ЕКИПсВеТЛана каРОЛеВа

ТанЯ кОнЯРОВа

СЪТРУДНИЦИБОРисЛаВа Ван БРааМ Ван ВЛОТен

иВа цВеТкОВаТеДи киРОВа

ГаБРиеЛа МаДЖаРОВа

КОРИЦАРуМен иВанОВ

ДИЗАЙНРуМен ГиГОВ

СНИМКИSTOCK.XCHNG

РЕКЛАМАТанЯ кОнЯРОВа

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И АБОНАМЕНТМаРиана иВанОВа

ПРЕДПЕЧАТРуМен ГиГОВ

ПЕЧАТпеЧаТница „зип”02/9735263

ИЗДАВАМисиЯ ВъзМОЖнОсТ

СОфИЯ 1186, УЛ.“ПАТРИАРХ ГЕРМАН” 86ТЕЛ.: 02/992 83 68, 02/992 83 74

e-mail: [email protected]

ГОДина 15 , БР. 1 (59)ISSN 1311-2694

copyright © 2012списание “Лия” е запазена марка на

мисия „възможност”.възпроизвеждането на каквато и да

била част от съдържанието - текст, снимки, дизайн или графики - може да става само с изричното съгласие наредакцията. всички права запазени.

п о с о к а

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

4

За повече информация и резервации:тел.02-992 8368, mail: [email protected]/missionpossible.Bulgaria

Подходящо място за възстановяване, християнски семинари и конференции, лагери и почивки...

Заповядайте в DомDобромирка

вдъхновениеСДиМиТъР ЯЛъМОВ

До мен да бъдеш всяка сутрин!

тринY

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

6

Ухание на нежност и любов...


вдъх

нове

ние

Нека хванем лъча на зоратаи потеглим към нови места!

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

8

Там, където пламтящи в сърцата,аз и ти сме едно...


t

10

интервю

интервю

ДаниеЛа

енЧеВа

„Споделям като сблизък приятел”

Таня е царица сред четирима мъже – съпругът й Станислав и тримата им сина - Алек-

сандър на 11, Борис на 10 и Станислав на 2 години.

Тя свети с някакво вътрешно озарение. От нея извира радостно спокойствие и увере-

ност. Говори тихо, но категорично и се смее закачливо на грешките си, сякаш ги гледа от

голяма дистанция във времето. А оттогава са минали само няколко години. От момента,

когато отсича: „Не искам вече да живея така!”

От малка знаела, че Господ съществува. Баба й я научила да спазва всички християнски

традиции. „Дълго време смятах, че ако се прекръстиш много добре на празник, значи си

добър християнин и Господ признава това.” Една вечер на колене и със свито сърце се по-

молила за болната си майка: „Господи, ако Ти я спасиш, ще Ти служа до края на живота си!” И

Господ отговорил на детската й молитва. Наскоро след това неин съученик я завел в еван-

гелската църква в Силистра, където живеели, и Таня предала живота си на Господа. Приела

с радост и водно, и духовно кръщение, посещавала църквата редовно. Но след време, както

много млади хора, постепенно се отдалечила, търсейки нови забавления и удоволствия. „На

три пъти сънувах странен сън - разказва Таня, - в които дяволът ме сграбчва, разтърсва

ме и ме души. Аз му казвам: „В името на Исус, махни се!” и той ме пуска и бяга.”

Смути ли те този сън? Знаех, че съм далеч от Господ, но някак бях влязла така здраво в све-та, с приятели, компании, че не можех да изля-за. Знаех, че един ден ще отговарям за всичко, което правя... Знаех го в сърцето си. Иначе на-всякъде си ходех с Библията в чантата – не я четях, но я носех. Молех се от време на време преди някой изпит и това беше.

Молитвите не бяха ли достатъчни? Какво ти липсваше? Не ми бяха достатъчни, защото дори и да се молиш от време на време, това не е онази истинска връзка с Бог, която можеш да имаш. След години вече имах прекрасен съ-

пруг и две деца, обаче едно кътче в сърцето ми стоеше празно. Чувствах се нещастна, защо-то някога в живота си бях имала много близка връзка с Господа и я бях загубила...

Какво направи, за да си я върнеш? Всичко стана през 2005 г., когато излезе филмът „Страстите Христови”. Гледахме филма вкъ-щи, всички заедно. Няма човек, обичащ Господа, който да не се развълнува от този филм и да не е съпричастен с мъките, които Христос е преживял. И Святият Дух се раздвижи в мен. Казах си: „Не мога повече така! Искам да служа на Господа!” Веднага започнах да си търся църк-

Таня Рангелова:

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

10


ва, но в София не познавах други християни. По-молих Бог да ме заведе в църква, на правилното място за мен.

И Той заведе ли те? Да, по невероятен начин! Беше пролет, време за пролетно почиства-не. За два дни трябваше да преобърна цялата къща, а ходех на работа и отглеждах две деца. Една приятелка ми препоръча жена, която по-чиства по домовете. Поколебах се, но реших да я повикам. Чистехме двете една до друга и мълчахме. Внезапно тя каза: „Аз съм вярваща.” „И аз съм вярваща” – отвърнах. Тя продължи: „Аз съм особено вярваща.” „И аз!” „Аз ходя в евангелска църква.” „И аз!” – и за потвърждение си извадих изпокъсаната малка Библия. И като започнахме двете да си говорим, да се молим заедно, почувствах в сърцето си истинска благодат. Тя стана моя духовна майка и сега сме много добри приятелки. Тази жена ме заве-де на църква след 15 години отсъствие... Беше точно седмицата преди Великден и пасторът говореше за жертвата на Исус Христос на Кръста. Никога няма да забравя как всяка вечер от тази седмица, от понеделник до неделя, се прибирах от работа, падах на колене и започвах да се моля. И всеки път Господ сваляше по един товар от мен. Малко по малко, малко по малко. За празника бяхме при майка ми в Силистра и в неделя отидох в онази, първата ми църква... Всички ми се радваха, а аз не можех да спра да плача.

Какво се беше променило във вярата ти? Пре-ди лъчът вяра беше насочен към мен и моите нужди – Бог да ми помогне в това или да се слу-чи онова. Докато не Го познаваш, твоята цел е само да си здрав, да ти помогне в работата, в семейството... Когато в действителност

опознаеш Господа, вече искаш да Му служиш, да бъдеш употребен от Него. С всеки изминал ден Той ме учи да Го следвам, да съм до Него. За съжаление, понякога тичам преди Бога, друг път изоставам след Него... май повече съм от тези, които тичат. Хубавото е, че колкото повече Го опознаваш, толкова повече започваш да Го обичаш. Толкова повече Го чувстваш бли-зък. И толкова повече Му се доверяваш. Искаш да си с Него и се чувстваш най-добре, когато си с Него. Връзката с Господа не е да Го тър-сиш веднъж в месеца или веднъж в седмицата, връзката с Господа е 24 часа.

Какво означава това? Това е сутрин, като станеш, веднага да се обърнеш към Него; пъ-тувайки с колата в задръстването – пак да си говориш с Него; докато готвиш, чистиш у дома, каквато и домакинска работа да вър-шиш, пак да контактуваш с Него...

Как контактуваш с Него? Молиш ли се? Не винаги успявам да стоя на колене с часове. Аз съм жена с три деца и много ангажименти. Го-воря си с Бог през цялото време, като с близък приятел. Понякога се сещам за нуждата на бли-зък човек и се моля за него или пък просто Му споделям чувствата си, преживяванията си с другите хора.

Промяната в мен е най-осезаема за при-ятелките ми, които ме познават отпреди. Те твърдят, че сега съм много по-спокойна, по-добра. Казвам им, че за нищо на света не бих заменила сегашния си живот с предишния, защото преди малко или много разчитах на собствените си сили. И се чувствах изморе-на. Вярвах в Бога, но не Го познавах до такава степен, че да Му предам нещата от живота си

инт

ервю

12ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

12

- всички проблеми примерно. Така е с всеки, кой-то вярва в Бога, но не Го познава и продължа-ва да си държи проблемите в себе си. Докато аз осъзнах, че нищо не мога да направя сама! Никъде в Библията не пише, че ще ни е лесно, но пише, че Бог винаги ще бъде до мен. Това е разликата – когато действително вярваш в Бога, Му имаш доверие. Четох в една книга, че ние сме като човек, който носи тежки чанти и иска да се освободи от тях. Казваме на Гос-пода: „Предавам Ти грижите си!”, но всъщност продължаваме да ги стискаме в ръцете си. И после роптаем: „Къде е Господ? Защо така ми се случи?” Бог иска да Му предадем товара си наистина, дори можем да Го помолим да ни по-могне да Му го предадем.

Къде откриваш реална намеса на Бог в жи-вота ти? О, най-ценното е, че Господ ми дава да обичам съпруга си все повече и повече. От-крих какво благословение е единството между мъжа и жената.

Как го откри? Докато изучавах Библията и че-тях християнски книги. В една от тези книги прочетох, че повечето жени сякаш живеят в къща на два етажа – отношенията с мъжете им са на първия етаж, а отношенията с Госпо-да – на втория. И те само тичат нагоре-на-долу, но никога не изпитват удовлетворение. Защото благословението е в това - мъжът и жената да бъдат едно, „на един етаж”. Това става истина, когато го усетиш в душата си. Разбрах, че мой дълг е да обгрижвам мъжа си с много любов. Дори да съм тази, която про-щава повече. Той е невероятен човек, но исти-ната е, че страдам, защото не идва с мен и децата в църквата. Моя е отговорността да се моля за него, за спасението и духовното му

израстване. И в същото време да чакам Гос-под да случи това на подходящото време. Ча-кането е много трудно. Често се изкушавам, като се прибера от църквата, да му разкажа всичко. Друг път, вечерта преди големи праз-ници си мечтая как той ще стане сутринта и ще поиска да дойде на църква с нас, и... като не дойде, се разстройвам. Но веднъж, след та-къв момент, Бог ми каза: „Всичко, което съм обещал за дома ти, ще го изпълня. Чакай! Не бързай!” Оттогава взех решение, че няма да бързам и няма да натрапвам вярата си на съ-пруга ми. Ако намеря добра книга, казвам му, че е добра, но не я пъхам в ръцете му. Преди оставях книгата на видно място и дори я от-варях на „важната” страница... Сега от време на време си позволявам да прочета на глас от Псалми нещо, с което да го насърча. Знам, че той се моли и приема Господ по своя си начин.

13


инт

ервю

А аз се моля, когато Господ му се открие, да Му служим заедно! Защото осъзнавам, че той е мъжът, който Господ ми е дал!

Как предаваш вярата на децата? Мъжът ми е оставил на мен да говоря с децата за Госпо-да. Казва, че е щастлив, че ги водя на църква. Аз пък съм му благодарна, че се грижи за тях, когато се прибирам вечер след женско събира-не. Никога не ни е спирал, нито е протести-рал. Дори ме е насърчавал, когато ми се ходи на църква, но имам много домакинска работа: „Върви, не се притеснявай!”

Да отглеждаш трима сина сигурно е предиз-викателство… Господ ме учи и да предавам децата си на Него. Преди се е случвало някой да похвали добрите ни деца и аз да отвърна: „По-неже ние сме строги родители, затова имаме добри деца.” Обаче Господ ми даде добър урок. В два поредни дни в училището на единия ни син се случиха лоши неща – изпаднах в ужас от действията на детето си. Почувствах се без-силна като родител! Бог ми показа, че е наше задължение да се грижим за децата ни и да ги наставляваме в правия път, но каквото и да правим, само Той може да променя сърцата им. Тогава Му казах: „Господи, децата ни са Твои!

Само Ти ги познаваш най-добре и можеш да ги променяш!” И сега ми е по-леко. Мое задълже-ние е да се моля Господ да ги пази от лоши при-ятели, от лоша компания, да ги благославя и да помисли за тяхното бъдеще.

Кои са уроците ти от Господа напоследък? Господ ме учи да прощавам. Често, когато ня-кой ме нарани или огорчи, в първия момент си казвам: „Този е такъв, такъв... как можа така да ми направи?!” Но ние, хората, сме свикнали да гледаме само нашата гледна точка. А Господ очаква от нас да се поставяме на мястото на човека отсреща, да не би ние нещо да сме сбъркали. Бог иска да се докоснем до Негови-те мисли и Неговото сърце. Защото Той оби-ча всички ни еднакво. Случва се да се прибера вкъщи обидена, плачейки. Искам земята да се отвори под мен и да потъна. Обаче после си искам прошка от Бога: „Моля те, Боже, да взе-меш моето огорчение и да ми дадеш огромна любов към този човек!” Има хора в живота ми – познати, приятели, близки, роднини, с които преди сме имали много трудни отношения, обаче постепенно Бог ми дава да ги виждам през Неговите очи. Това не е лесен процес, не става за една минута или за един ден. Виждам как Господ изглажда нашите отношения, сбли-жава ни. Виждам как работи не само в моето, но и в техните сърца. Виждам, че любовта, ко-ято Господ ми дава към тях не е напразна – тя работи в тях.

Прошката не е лесно нещо… След като Господ ни е простил толкова много неща, ние нямаме право да не прощаваме. А и в Библията е казано много ясно: „Всякакво огорчение, ярост, гняв... да се махнат от вас!” Всеки един от нас се е сблъсквал с огорчението – няма човек на този

14

инт

ервю

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

14

свят, който да не е бил огорчен или наранен. И на мен ми се е случвало многократно. Но когато сме огорчени, душите ни боледуват и не можем да бъдем пълноценни – първо за себе си, а какво остава за другите. Горчивият корен ражда лоши плодове и после сее лоши семена в околните. За съжаление, аз също съм огорча-вала и наранявала. По-лесно е да простиш, от-колкото да носиш последствията от огорче-нието. Някои казват: „Не мога да простя!” Ако застанеш истински пред Господа и Го помолиш, като откриеш искрено чувствата си към да-дения човек, Бог е верен да те освободи от огорчението. След това се чувстваш толкова щастлив! Случвало ми се е да плача от обида и само след една молитва да съм готова да прегърна човека – такава обич изпитвам! Това

само Господ може да го направи.

Хората не се ли възползват от тази готов-ност да им прощаваш? Това си е техен про-блем. Аз трябва да свърша това, което Господ иска от мен. Не винаги успявам веднага, но гле-дам да не си лягам със стаен гняв в себе си, за-щото знам какви са последствията - нощи на безпокойство и безсъние. Постоянно си пов-тарям, че всеки ще отговаря за действията си. Не искам един ден, като застана пред Бог, да Му се оплаквам: ”Видя ли тази/този какво ми направи?” А Той да ми каже: „Таня, не те питам за него, а за теб, ти как отвърна? Прости ли му? Показа ли му любовта Ми?” Затова съм по-щастлива, когато прощавам.n


СианаССиана разтърка очи, за да фокусира све-тещите цифри – 6:00. Бързо влезе в банята и затвори безшумно вратата. И днес не можа да стане достатъчно рано, два пъти премества алармата, за да си осигури още мъничко сън. Все по-трудно се събуждаше сутрин. „Оста-рявам”, мислеше си, докато парещите струй-ки от душа събуждаха съненото й тяло. „Не, просто много ми се събра напоследък – болни деца, допълнителни часове работа, гости... В събота ще се наспя и всичко ще си дойде на мястото.” Знаеше, че едно наспиване, дори и да се случи някога, няма да прогони умората. Рязко спря водата и се обърна към лицето, ко-ето я наблюдаваше от замъгленото огледало. Сенките под очите й напомняха за среднощни веселби, но за разлика от студентските годи-ни, сега не беше танцувала до зори и сенките нямаше да избледнеят след няколко часа.

Първото кафе – силно и горещо – изпи-ваше като лекарство. Всяка сутрин, веднага след душа. Едва след него умът й започваше да се пробужда и да прехвърля задачите за деня. Докато подреждаше масата за закуска и гла-деше поредната риза, вече си представяше как вечерта ще си легне рано. Всяка сутрин си го обещаваше и всяка вечер си даваше сметка, че това не може да се случи.

Включи радиото в детската стая и по-степенно усили звука. От малки обичаха да се събуждат с музика. Ани и Поли - уж близначки, а сякаш бяха от различни планети. Ани беше тиха и замислена, подредена до педантичност, винаги с книга в ръцете, чак до болка послушна и изпълнителна. Поли, като истински пожар, имаше нужда непрекъснато да се движи, го-реше в бурни емоции, поставяше високи изис-квания към света и към себе си и все не беше доволна. Добре поне, че в училище и двете се

справят. И приятели имат. Да можеха само да се карат по-малко... Дали някога ще се поми-рят и ще заживеят като сестри? Направо й се струваше невероятно, че сговорчивата и кротка Ани проявява такова упорство и гняв към сестра си, докато Поли, както бързо се па-леше, така после съжаляваше за лошите думи и крясъците, което обаче не й пречеше да от-казва да се извини.

Сложи последната палачинка в чинията и изключи котлона. Всичките й колежки се чудеха как може сутрин да става толкова рано, за да прави палачинки - да не е празник? Техните деца си купуваха закуска направо в училище и да не би да им има нещо? Здрави са. Много им тре-периш на твоите, все ги глезиш. Така й казваха. А тя се усмихваше и си мислеше, че ако пала-чинките са празнично угощение, нека тогава всеки ден да е празник.

Мъчно й беше, че не може цялото семей-ство да седне заедно на масата за закуска. От-както смени работата, сутрин трябваше да излиза преди всички. Опитваше се да компен-сира с красиво подредената маса и домашно приготвените сладкиши, но знаеше, че не е съ-щото. Понякога оставяше до чинията на всеки бележка – няколко мили думи и насърчение за предстоящия ден. Тревожеше се за момичета-та. Дава ли им достатъчно от вниманието си? Ще разбере ли, когато се появи проблем? Ами първото влюбване – дали ще й кажат?

Въздишката на Сиана съвпадна с хлоп-ването на външната врата. Сякаш не тя, а вратата въздишаше, докато я разделяше на два живота – личен и служебен. Беше добра в професията си, всички го признаваха. Заедно със заплатата, растяха и отговорностите й. Пребори се да не й възлагат задачи в други гра-дове, но и без да пътува, ежедневието й беше

всички се казватСиана

разказ

автор

ЯниТа

ГеОРГиеВа

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

16

Сианадостатъчно натоварено. Някъде към средата на деня успяваше за минутка да се откъсне от бюрото и да позвъни на момичетата. Всичко е наред, мамо. Прибрахме се от училище. Да, ще обядваме. Ще си напишем домашните. Не се тре-вожи. Чао, мамо! Едни и същи думи всеки ден. И същият страх – ами ако някой ден не вдигнат телефона, ако нещо се случи с тях, ако кажат, че няма да се приберат... Ще успее ли да реагира навреме? Ще разпознае ли приближаващата опас-ност? Ще може ли да се погрижи по най-добрия начин?

Толкова е трудно да си майка. Преди не беше така. Нямахме телефони, никой не ни проверява-ше дали сме се прибрали и какво сме яли. Най-мно-го някоя възрастна съседка да ни е наглеждала, но пък беше лесно да я заблудим. И оцеляхме. Светът не се свърши с ненаписаните домашни. Родителите ни нямаха никаква представа как ми-нават дните ни. А сега... Сега е опасно да оста-виш децата без надзор. Заплахите са много, как да не се тревожиш?

Мислеше си, че е редно да предупреди моми-четата. Трябва да знаят, да са подготвени, че да бъдеш родител е много тежка задача. Да не бързат да се женят и да раждат деца, защото животът става много по-труден.

Въздишка. Напоследък се улавяше, че често-често въздиша. Също като баба ми едно време, мислеше с насмешка. Любимата баба, единстве-ната, която имаше и която не можа да изпра-ти, защото близначките решиха тъкмо тогава да се родят. А беше намислила точно какво да й каже на раздяла. Щеше да прошепне, никой друг да не чуе, че е разбрала тайната на бабината строгост. Децата се галят само когато спят, казваше баба й, но сякаш казваше, че и тогава не трябва да получават ласки. Иначе щели да станат глезени и мързеливи. Затова, щом изле-

зеше да мете пред портата, пъхаше в ръцете на Сиана една малка метличка, да се научи на труд. Сутрин я вдигаше рано от леглото да помага в къщната работа. Всяко лято я прегръщаше точ-но два пъти – когато пристигаше и когато си тръгваше от селото. Вечер грубовато придърп-ваше и подпъхваше завивката така, че от Сиана се виждаха само сънените очи и луничавото нос-ле. Нощите на село бяха студени, а нямаше кой да идва да я завива през час. Всеки път на излизане от стаята баба мърмореше, че децата се галят само когато...

Една вечер Сиана не можа да заспи. В съсед-ната къща нещо празнуваха и тя дълго слуша песните и смеха на гостите. Бързо стисна очи и се престори на заспала, когато чу стъпките на баба току до леглото си. Старата жена внима-телно нагласи завивките и с твърдата си длан пооправи косите на момичето. А после се наведе и я целуна по челото. Едва когато чу изскърцва-нето на вратата, Сиана обърна глава и видя как на излизане от стаята баба й бърше очите си и нашепва: „Чедо, чедо”. Никой не узна, че тайна-та на бабината строгост е разкрита. Дали дядо знае, че баба е толкова мила, чудеше се Сиана, но не смееше да попита. Преди не разбираше как тези двамата са се събрали, като единият беше толкова сдържан и хладен, а другият – точно об-ратното, засмян и пълен с обич към хората. Вече знаеше отговора.

Дали и нейните момичета – толкова различ-ни – ще намерят път една към друга? Ще бъдат ли близки, когато пораснат? Какво не би дала да можеше да види бъдещето им!

Пристигането на следобедната поща в офиса беше знак, че краят на работния ден наближава. Купчина писма, всичките с нейното име. Сиана. Единствената с такова странно име в цялото село. Съседките на баба й я наричаха Сийка. Всяко


Сиана

лято първите дни на село бяха истински кошмар. Идваше й да се скрие и да не се показва навън до края на ваканцията, само да не чува омразното Сийка. После свикваше и, залисана в игри, не забе-лязваше „селското си име”. И в училище нямаше друга Сиана, поне тя не познаваше. Чувала беше само за някаква братовчедка на майка й, която кръстила така момиченцето си. Странно име беше тогава, непознато. Едва наскоро стана мо-дерно. Изведнъж се оказа, че в детската градина на близначките има две Сиани, а после в училище – още две само в техния клас. И в квартала има-ше три други момиченца с това име. След десет години, мислеше си, сигурно всички жени ще се казват Сиана. Тогава ще е различно, ако си Мария или Елена например.

Толкова много се беше притеснявала от нео-бичайното си име, че за дъщерите си избра Анна и Полина – никой да не може да ги сбърка. Един по-вод за подигравки по-малко, каза си, убедена, че е взела правилно решение за бъдещето на децата. Тогава дори не подозираше колко много решения предстояха, кое от кое по-важни и как увере-ността й, че е добра майка щеше да се стопи, преди да може да й се наслади напълно.

Винаги беше мечтала за три деца. Умората от безсънните нощи, болестите, детските кав-ги, безкрайната спирала от хранене-преобличане-къпане-приспиване – всичко това умножено по две, я караше да отлага решението за следваща бременност, докато накрая съвсем забрави, че е искала и други деца. Пък и вече знаеше, че ос-вен радостни мигове, майчинството означава и много тревоги. Не можеше да понесе повече от това, което вече имаше.

Той беше на същото мнение. Две деца, осо-бено близнаци, произвеждаха достатъчно шум, допълнителни ангажименти и разходи, за да има нужда от още. Пък и семейството изглеждаше балансирано – двама родители и две деца. Симе-трия. Хармония. Ред. За него тези неща бяха ва-жни. Напрегнатата му работа изискваше балан-сиране със спокоен семеен живот. Никакви дра-

ми. Никави кризи. Две семейни ваканции годишно. Всяко по-шумно преживяване се компенсираше с период на почивка. Тя нямаше какво да добави. Можеше само да се грижи за поддържането на баланса.

Вечеря. Телевизия. Хармония. Идеалното се-мейство.

От детската стая се чу караница. Пак ли, повдигна рамене Сиана и понечи да отвори вра-тата. Отново щеше да има обвинения, оправ-дания, сълзи, гневни викове. Отново от нея се очакваше да въведе ред и да определи наказание-то, след което да гледа намусените им лица. Този път щеше да им каже, че не може повече така. Щеше да ги предупреди, че един ден, като станат майки, ще видят колко е трудно... и да си поми-слят добре дали изобщо си струва да имат деца, защото ако и техните са такива твърдоглави... Сепна се. Не можеше да продължава така. Тихо се върна в хола и взе книга, която така и не успя да зачете. Кавгата постепенно утихна. Скоро от стаята се чуваше само радиото.

Както всяка вечер преди да си легне, Сиана влезе в детската стая, за да спре музиката. С нея засипваха и с нея се събуждаха – защо тогава през деня все гледаха да я заглушат? Погледна ро-шавите им главици сгушени една до друга – бяха заспали в едно легло, прегърнати като... като сестри. Дете се гали само... Излезе тихо от ста-ята. Нагласи алармата за следващата сутрин – в 5:00. Дано този път успее да се надигне рано. Напоследък времето все не стигаше, а сенките под очите... Легна и се зави до брадичката, така беше свикнала от дете. След миг отметна за-вивката и се изправи. Бабо, знам твоята тайна. Никога не заспивай, преди да целунеш децата. Не, няма да им кажа колко е трудно да бъдеш майка. Имат да учат по-важни уроци. Нека най-напред да разберат как ухае слънцето в детските коси. Господи, нека само да са здрави... и ги опази от моите грешки... С тази молитва Сиана се върна в спалнята.n

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

18

Сиана

тема на броя

трудни решения

връхлитат ни

като морски вълни през август,

като изненадващ тест по английски,

като миризма на изгоряло от кухнята,

като покана за сватба от приятелка,

като виза за далечна страна...

ах, тези


ННе обичам да взимам решения, защото се опасявам да не сбъркам. Това засега не са само по въпроси, които имат сериозно значение, но и дреболии от ежедневието, като например кой вид сос да спагети за избера в магазина, къде да отидем на почивка за уикенда, кого да поканя на приятелската вечеря. Обаче го пра-вя. Денят ми е изтъкан от хиляди малки съз-нателни и недотам съзнавани решения, които определят посоката на живота ми в по-голяма или по-малка степен. Решения, без които не може и за които дори не се замисляме.

По друг начин стои обаче въпросът за големите, жизненоважни въпроси в живота – тези, които изглеждат сякаш могат да прео-бърнат житейската ти лодка или да я доведат до мечтаното пристанище на успех и щастие. С кого да се обвържеш? Дали да не напуснеш работа и да започнеш частния бизнес, за кой-то винаги си мечтал? Дали да си имате второ дете? Дали да…

Лесно би било да имаш на кого да разчиташ в процеса на вземане на решение. Някой с без-упречна мъдрост и логика, някой с обективно виждане и всеобхватно знание по отношение на тревожната ситуация. Нещо като свръх-

мощен компютър. Вкарваш данните на на-стоящето си – всички фактори, които са

от значение за вземането на решение, всичките си страхове и колебания,

надеждите и амбициите си. В компютъра от друга страна

са вече заложени с космиче-ска точност прогнозите

за бъдещето ти и той с безпогрешна

прецизност из-

плюва в ръката ти малка хартийка с инструк-ции, които чертаят най-правилното решение. Макар че, познавайки себе си, и тогава бих се колебала.

Поради липса на подобни чудеса на прогре-са, за помощ при вземането на решения се на-дяваме на следващата най-добра възможност - някой, който умее да носи отговорност. Някой, който да се нагърби с неприятните последици в случай, че изборът е бил погрешен – ако изобщо приемем, че за вярващите има такова нещо като погрешен житейски избор. Някой, когото бихме могли да обвиним (макар и тайничко), ако резултатите от решението са далеч под очакванията ни. Например един спо-коен и мъдър съпруг, врял и кипял в житейски дилеми, който махва с ръка и казва: „Не се тре-вожи, скъпа, ще се погрижа за всичко”. Или една близка приятелка, която вади от ръкава си ре-цепти за успех и примерът на нейния живот е достатъчен да те убеди в зрелостта и опита й. Или родители, които знаят тайната на веч-ното щастие и с готовност ти преподават необходимия житейски урок, подходящ точно за твоята бурна ситуация. Или преуспял колега или ръководител, който по-добре от теб знае какво трябва да направиш, за да заемеш мяс-тото му не с 20-годишен труд, а само за два месеца…

За съжаление обаче реалността е твърде различна. Съпругът (там, където изобщо го има) е обикновен човек, с неговите собствени несигурности и терзания и не притежава ма-гически способности да надзърне в бъдещето и да ти предложи вярното решение. На практи-ка най-многото, което можеш да постигнеш, е да го вкараш в собствените си колебания и

трудни

тема: трудни решения

автор

Теа

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

20

да си намериш другарче в съмненията. животът на близката приятелка е по-объркан и от твоя и когато я поканиш да си бъбрите – тоест да я за-сипеш с тревогите си, - откриваш, че тя всъщ-ност се е надявала на същото – да ти разкаже за проблемите си, да ги обсъдите и по възможност да й предложиш решение. Твоите родители също ти се струват все по-нелогични (сигурно е от възрастта), а баща ти, който в миналото за теб е бил почти супер-герой, сега е един уязвим възрастен човек, който мисли само за болести и за пенсията си. Успешният ръководител има син, когото се опитва да издигне на твоя пост, така че съветът му със сигурност ще ти доне-се по-скоро уволнение, отколкото бляскави про-фесионални успехи. И изобщо… какво да правим, когато се налага да вземем трудно решение?

Ако седнем и помислим най-общо над въпроса, нещата вместо да се изяснят, започват да из-глеждат все по-заплетени. Това важи особено за вярващата жена, която освен на своята прецен-ка, се предполага да разчита и на Бог. В обратен ред, разбира се. Анализирайки проблема, в ума ми започват да се оплитат такива сложни понятия като свободната воля, Божията промисъл и зна-ние за бъдещето, вярата и доверието. Започвам да се питам дали не е по-добре да не правя нищо, докато решението „падне от небето”. Дали съм егоистка и отчитам ли в достатъчна степен интересите на ближния - разбирай съпруг, деца, роднини и прочие заинтересовани.

Защо казвам „вярваща жена”, а не просто „вярващ”? Защото при жените картинката се усложнява още повече поради натрупаните ар-хаични предразсъдъци на околните. От жената просто „се очаква” да направи конкретни неща, да има точно определени стремежи и да изпълни ясни обществени очаквания. Нейната личност и особености не са толкова важни, колкото фак-

тът, че е жена, предопределена да бъде съпруга и майка. И ако все пак тя дръзне да мисли некон-формистки, да се опитва да избегне клишето, винаги ще се намерят здравомислещи доброже-латели, които да я удавят в гузна съвест и нео-добрение, за да я върнат в „правия път”.

Само че не мисля, че има „прав път”. Има ми-лиарди индивидуални пътеки, които Бог чертае за всеки един от нас и които не си приличат осо-бено. Това, което е достатъчно на съседката, за да бъде щастлива, не ми е достатъчно на мен. Аз не приличам на нея и Бог не го очаква от мен. Ако едно решение е било подходящо за нейната ситуация, то в моята ще се превърне в абсо-лютно бедствие.

Л. е изправена пред житейска дилема. След десет години упорит труд, най-сетне й предла-гат мечтаната работа – интересна, високопла-тена, пълно признание на усилията и компетент-ността й, работа, за която тя мечтае и знае, че ще върши с удоволствие. Но… офертата крие някои условия, които превръщат приемането й в трудно решение. Л. трябва да прекъсне май-чинството си и да замине с петмесечното си бебе за чужбина – където всъщност я чака въ-просният пост - и да остане там няколко години. Съпругът й, който има частен бизнес, е склонен да я последва, стига тя да поиска, но тя не смее да го лиши от кариерата и плодовете на труда му, за да го превърне в детегледачка през следва-щите две години. Не смее и да откаже, защото е чакала прекалено дълго тази възможност. Това е шанс за семейството за висок стандарт на живот, а за нея – за професионална и лична реали-зация. Не смее и да се откаже от майчинството си - този уникален период на общение с малкия човек, който не се повтаря никога в живота. Кое е в интерес на семейството? Кое е в инте-рес на детето? Вариант ли е през следващите

решения


тем

а: т

рудн

и ре

шен

ия

няколко години родителите да пътуват между две държави, опитвайки се да балансират между кариерите и семейството си? Ще успеят ли да запазят семейните си ценности и да съхранят връзката си и любовта си?

Лесно би било да осъдим Л., основавайки се на добре познатите предразсъдъци – нейната роля е да бъде съпруга и майка. Тя трябва да откаже повишението и да подкрепи съпруга си в негова-та кариера. Да изгледа детето си и да остави надеждата да се развие в професията си поне още няколко години. Нещата обаче съвсем не са така еднопластови. Защото един човек, който се жертва, но не от убеждение, а защото „така трябва”, рискува да пренесе личната си неудо-влетвореност и нещастие в семейството и да затаи горчивина, която да разяжда семейните отношения. Ако към това уравнение прибавим нестабилната икономическа ситуация в Бълга-рия, която прави препитанието на семейството доста несигурно и добавим възрастни родители, на които финансова помощ от чужбина би била повече от необходима, дилемата се превръща в главоблъсканица.

Не бих се наела да дам съвет на Л. или на дру-га жена, на която предстоят трудни житейски решения. Смятам все пак, че има някои основни духовни принципи, на които те биха могли да се облегнат в неравната битка с несигурното бъ-деще:

* Дай си сметка, че Бог не си играе с теб. Той не дава тази ситуация в живота ти, за да те смаже, заблуди, изтощи и в крайна сметка да объркаш бъдещето си. Китайският йероглиф за „криза” означава също и „възможност” – да, това е възможност да развиеш отношенията си с Бог на ниво, на което те не биха могли да стигнат

при други обстоятелства.* Отвори духовните си очи! Бог има без-

брой начини да ти говори – чрез хора, събития, книги, сънища и какво ли не още. След като изло-жиш пред Него проблема, не забравяй да се оглеж-даш за отговора – той може да е нестандартен, но със сигурност подхожда на ситуацията ти и е изработен специално и лично за теб.

* Не бъди пасивна! Не се страхувай да пред-приемеш стъпка в една или друга посока, не се парализирай от мисълта, че можеш да сбъркаш – Бог няма да го допусне, защото сам е казал, че „Всичко съдейства за доброто на ония, които любят Бога и са призвани според Неговото наме-рение”2. Ако не трябва да минеш през определена врата, Бог със сигурност ще я затръшне под носа ти, ако разбира се си Го помолила за намеса и си Му предала юздите на живота си.

* Помни, че каквото и решение да вземеш, то надали ще предизвика края на света. Не дра-матизирай прекалено ситуациите, най-вероятно във всеки вариант има добри и недотам прият-ни последици. Важното е да пристъпиш с вяра и когато си взела решението, да обърнеш поглед напред и да спреш да сравняваш приетото ре-шение с неговите алтернативи „Ами ако…”. Дай най-доброто от себе си, вярвайки в благослове-ните резултати и в мъдрото водителство на единствения надежден партньор при вземане на решения – нашият небесен Баща. Защото щас-тието „не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, който показва милост”.n

____________________1 Римляни 8 глава, 28 стих2 Римляни 9 глава, 16 стих

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

22

С

помощ!мъчи ме „решение”

Стои пред мен като чудовище. Но не от онези страшните, с огромни оголени зъби и лош дъх. А едно такова притихнало, с ехидна усмивка и подъл поглед, в очакване да се прова-ля. Стоя пред него, кърша пръсти и безмълвно крещя на мозъка си: „Мислиии!!!” Но той гор-кият капитулира след продължителната екс-плоатация. На кръстопът съм, а най-големият ми проблем е РЕШЕНИЕТО. А сега накъде?

Има решения, които ми се струват като чудовища. И въпреки умелите ми „финтове”, настъпва момент, в който се изправям пред тях. Превръщат се в Голиат точно в момента, в който аз не се преобразявам в Давид. Знам, че трябва да направя крачката, да продължа напред, да се гмурна в дълбокото и т.н., ама ми се струва непосилно. Не съм страхливка, но ме е страх! Не съм и от нерешителните, но не мога да реша! А какво ще стане ако решението ми е НЕправилно?! Как ще продължи животът ми? Какво ще е бъдещето?

На „работен” кръстопът съм. Предложи-ха ми работа. Да приема ли новото „поле за действие”, което ме при-мамва със свежи възможности, развитие и повече

удовлетворение или да си стоя на топлото добре платено и скучно местенце, което за последните 10 г. ми даде много, но и много ми взе? Е?!

„Това ли ти е проблемът!?” – ще възкликне някой. Да, това е. Проблем е, защото съзна-вам, че решенията ми днес влияят върху живо-та ми утре. Т.е. залогът е доста голям. И като човек, поддържащ близки взаимоотношения с Господа, е добре да знам къде Той иска да бъда. Следователно Го питам: „Господи, да напусна ли? Онова предложение за мен ли е? Там ли е мястото ми?”. И очаквам Той да ми отговори! Макар и едносрично! И дори да не ми отговори, се надявам поне някой да е написал книга (или най-малкото статия) на тема: Как да взимаме ПРАВИЛНИТЕ решения. Но такава няма.

Опитвам с познатия метод на взимане на решения „плюс-минус”. Разделям листа на две, пиша плюсовете и минусите и на двата варианта и тегля чертата. Едното място ми предлага нови познанства, нова област на раз-витие, нови предизвикателства. Но

пък парите са дос-

автор

иВа цВеТкОВа


тем

а: т

рудн

и ре

шен

ия

та по-малко; не знам дали ще се справя; а дали времето на криза е най-подходящото за смяна на работата? Настоящото работно място е добре платено, тук съм в свои води, сигурна съм в себе си, знам от къде да очаквам удари, но... нямам никаква възможност за развитие, нямам лична свобода и еднообразието убива мотиваци-ята ми. Но това правилният метод ли е?

Всъщност проблемът е не толкова в реша-ването, а в това дали решението ми ще е ПРА-ВИЛНО или не. Дали ще доведе добри последствия в живота ми или ще се нагърбя с проблеми и трудности? Дали ако напусна днес, утре няма да се окажа в невъзможност да си плащам креди-та? Дали новото място няма да ме изненада със „ситен текст” в офертата, който не съм видя-ла? И коя ще е все пак правилната стъпка? Да чакам отговор от Бога, докато не го получа или да преценявам, докато предложението за работа все още е валидно?

Ето и другото мнение – „Правилният път е да питаш Бога и да чакаш отговор от Него!”. Ясно е, че Го питам. И чакам. И чакам още. И ча-кам дълго. (Междувременно в характера ми се оформят смирение, покорство, търпение и ДЪЛ-ГОтърпение. И това е прекрасно!) Обаче може ли Бог да НЕ ми отговори?! Всъщност аз защо Го питам? За да знам коя е ПРАВИЛНАТА пътечка и да живея спокойно според Неговата воля или за да Му прехвъря цялата отговорност на послед-ствията от решението си и някой ден, в труд-ния момент, да вдигна очи нагоре и да изплача: „Ти ме постави тук. Помагаааай!”.

Да решавам сама или да продължавам да чакам отговор от Бога? Не съм сигурна дали има твърд принцип, който да приложа в случая. Нещо от рода на „три стъпки към правилното решение”. Нямам дори представа какво ме оч-аква утре, през следващия месец или до края на годината. Истината е, че разчитам на Бога,

облягам се на Библията и търся мъдрост сви-ше, но и осъзнавам, че мога да приоритизирам решенията, пред които заставам. Осъзнавам, че има решения, които могат да се проектират за вечността и не просто да определят посоката, но и самия живот. Решението дали да приемеш жертвата на Христос на кръста и решението на кой мъж (или жена) да се посветиш и да станете едно са жизненоважните. Останалите са просто част от живота. Не са маловажни, но дори и да сбъркам, знам, че това няма да ме ограби нео-братимо.

Ще реша „мъдро” – използвайки свободната си воля, разум и житейски опит, заедно със зна-нието за живота, на което Библията ме е нау-чила. А Библията съветва да не се безпокоя за утрешния ден1. И това не означава да не правя никакви планове за бъдещето, да не мечтая или да не взимам решения. Означава да не се БЕЗПО-КОЯ и да се доверявам на Господа. Дори в реша-ването! Все пак вярата в Бога не ми гарантира правилни решения завинаги. Гарантира ми спа-сение и вечен живот. А през останалото време, решавайки или не, приемам обещанието на Исус, че ще е до мен2.

Вероятно ще ми предстои да взимам още десетки важни решения. Още десетки пъти ще заставам на кръстопът и ще питам: „Накъде?”. Още десетки пъти ще разделям листа на две и ще тегля чертата отдолу. И дори да се прова-лям, знам, че в последствията от неправилните ми решения ще продължавам да имам две неща – съветите на Библията и подкрепата на Святия Дух.n

____________________1 Матей 6:34 „Затова не се безпокойте за утре, защото утрешни-

ят ден ще се безпокои за себе си.” 2 Матей 28:20 „И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека

на века.”

синоними

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

24

В„В този живот човек трябва да се научи да взима решения” – така започва един многоуважа-ван от мен филм - „Дори за да си купиш едно кафе сутрин, трябва да вземеш бързо няколко реше-ния, защото продавачката иска да знае – късо или дълго, с мляко или без, със захар или без, за тук или за навън, с карта или в брой”. Цитирам по памет, но и това стига, за да се види, че чо-векът е обречен постоянно да взима решения. В рамките на секунди трябва да решим, защото няма кой да ни чака, знаете, сутрин всеки иска кафе, опашката е голяма, нетърпелива и недовол-на. животът постоянно ни пришпорва, става все по-забързан и ние все по-трудно издържаме на тази динамика.

Как да оцелеем в този святЕ, как да оцелеем в този свят ние жените,

които по природа сме колебливи? То да е само ка-фето, добре, но какво да кажем за по-сериозните неща, като какво да облека днес, например? Е, не сме толкова повърхностни разбира се, нищо, че споменатото решение много ни затруднява, то не ни безпокои. Безпокоим се за наистина ва-жни неща, свързани със семейството, най-вече децата, с прехраната, с това къде ще живеем, с това на кой лекар да заведем близък човек, за да не попадне при някой касапин. Грижа ни е дали

всички са нахранени, облечени, с покрив над гла-вата си. Започнеш ли да се питаш кое е най-до-брото обаче, вече си потънала в морето от ин-формация и възможности и никой не може да те спаси от удавяне. Ако към необходимостта да се вземе важно решение се прибавят и постоян-ните съпътстващи елементи - кратки срокове, стрес, притискащи обстоятелства, тогава от-чаянието е неизбежно. В тези случаи трудните решения са истински трудни, много болезнени, съпътствани с въпроси и страх от неизвест-ното. Кой човек може да реши нещо, когато е в ситуацията на слепец, опипващ в мрака да налуч-ка пътя? Как тогава да си говорим за сигурност и увереност, когато изобщо ги няма? Имаме нуждата да знаем и да виждаме, за да преценим. Трудно се доверяваме, когато сме с вързани очи в мъглата на безсилието и на паниката от неиз-вестното. В тези случаи искаме да се хванем за Божията воля, но ни е трудно да я разберем зара-ди страха и суетенето. Не я разпознаваме сред гласовете на нашата воля, волята на околните и внушението на обстоятелствата. Да, болезнен е процесът на напипване на пътя в тъмното, но ние сме жени на вяра и знаем, че Бог никога не изоставя, не предава, не бяга. Той е толкова ве-рен, че дори когато се лутаме в безцелно тичане насам-натам, пак може да направлява траекто-

автор

БОРЯна

сТайкОВа

синоними


тем

а: т

рудн

и ре

шен

ия

26

рията ни към вярната посока.

Правилно, сигурно, безопасно, спокойноА ние си въобразяваме, че сме мъдри и че мо-

жем постоянно да взимаме правилните решения не само за особено важните неща, а за всичко. Понякога не можеш да ни помръднеш и крачка, ако не сме сигурни, че е правилно. Педантични сме на тема правилно, защото правилното е вече синоним на сигурно. Колко много обичаме тази дума „сигурно”. Тя пък е синоним на „безо-пасно”, а тя от своя страна е равна на „спокой-ствие”. Ето това искаме – малко спокойствие. Уморени сме от постоянната борба всичко да е правилно. Особено изтощително е да научиш близките си да действат правилно. Мъжете и децата ни имат генетичен дефицит за разпоз-наване на правилните неща, те много рядко ги уцелват. Трудно ги възприемат, макар да ги учим методично, с голямо постоянство и посвете-ност. Накрая всички сме уморени...

Вяра, доверие, търсене на Неговата воляМоже и да сте забелязали, че не търсим си-

ноними на „вяра”. Като доверие в Бога, търсене на Неговата воля. С вярата си хем се доверяваме на Бог, хем пак умираме от страх да не объркаме нещо. Да, вярваме, особено силно при това, кога-то ни се наруши хармонията на спокойствието. До момента, в който си я възстановим, много силно вярваме. Когато обаче Божията воля се разминава със спокойствието, безопасността и правилността според нашите представи, тога-ва ни се оформя голям проблем. Нашата воля или Божията воля? Доверието или сигурността? Знанието или неизвестността? Ето това е трудно решение, ето това е болка, сравнима само с родилната. Но пък когато доверието в Бог зачене и роди решение, новият живот, който се открива пред нас е вълнуващ, предизвикате-

лен, понякога дори плъзгащ се по ръба на риска, но прекрасен. А спокойствието понякога е синоним и на скука, на затъпяване, на обезцветяване и на духовно затлъстяване.

Кое прави трудните решения толкова трудниКое тогава прави трудните ни решения тол-

кова трудни? Сблъсъкът? Между нашата воля и Божията воля? Как да пренебрегнем спокой-ствието си? Да, това със сигурност не е лес-но за никого. Има и друго - трудното е толкова трудно, защото с човешки аршин и усилия гоним Божии стандарти – правда, святост, добрина. Нашият вид умора е белег на човешки напъни. Никой не е успял без благодатта на Бога да жи-вее според Словото му. И да следва волята Му. Никой, който си е стоял на спокойствие и не е дръзнал да поеме предизвикателствата, които Бог му отправя, не е живял живота описан в Биб-лията. Майстори сме да си правим закончета, в които имаме сигурност, че сме добри, а всъщ-ност често сме късогледи и невъзприемчиви по отношение на благодатта. Не може сами да си правим стълба към небето и да си вярваме, че така ще стигнем някъде. Тези напъни са смеш-ни и жалки. Даден е един път дотам и е даден един Помощник. Значи, Бог добре е преценил, че няма да уцелим посоката с нашите правила и ни е показал кой е пътят дотам. Знаел е, че сами няма да можем да стигнем, затова ни е дал По-мощник. Трудното, обаче, си остава трудно. Да избереш Божията воля, като пренебрегнеш сво-ята сигурност, боли. Изправени сме пред екзис-тенциалния конфликт между „искам” и „трябва”. Това, което „искаме” винаги е по-интересното, по-примамливото и по-вълнуващото, а това, ко-ето „трябва” е скучно, безинтересно и отблъск-ващо, чак страшно. Някак си ни е естествено да „искаме” и да бягаме от „трябва”. Искаме сигур-ност и спокойствие, но ТРЯБВА да следваме Бог,

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

26

ж

27

защото това е правилно. Длъжни сме да действаме правилно. Тогава, ето я кар-тината на нашия живот: застанали на-сред пустинята, газещи с усилия пясъка, с изпъкнали от напрежение мускули, вла-чим на буксир 100 синджира роби в пра-вилната посока. Колко е трудно и колко е изморително! Човек усеща безумието на подобна мисия само от гледането на такава картина.

Ние сме жени на вяра и всяка от нас има своята битка в живота, своята мисия. В тази битка всяка може да се довери на Бог за спасението, благопо-лучието и израстването на близките си, да ги предаде в Божията ръка и да им позволи да бъркат. Щом Бог го поз-волява, и ние можем, въпреки че една грешка може да ни извади от спокойния, правилен живот, който сме построили с много усилия.

Ние сме жени на вяра, родени сме, за да раждаме смели решения и дори Бог да ни е поверил грижата за хората около нас, над нея стои Неговата грижа за всички. Неговата воля и неговата благодат носят и мир, и спокойствие, и утеха. Неговите решения са най-до-бри както за нас, така и за хората около нас. Затова, след болката от родилните мъки при избора, остава само радост-та от живота, който изпълва всичко наоколо. Пренебрегваме мнимото си, привидно спокойствие, за да спечелим сигурността и утехата на живота в благодатта. И тогава няма да я има умората на влекача в пустинята, тога-ва ще летим и след нас няма да дрънчат синджири от ремаркета. Каква радост е това и каква свобода!n

(не)решител

ноставтор

йОниЯ ВРаЧеВа

Силата да се изправиш, силата да продължиш, силата да оцелееш, силата да устоиш, силата да бъдеш силен –Силата да се решиш!

животът поставя рано или късно всеки от нас в сложни ситуации, в които трябва да вземем решение – повече или по-малко трудно. Понякога в такива моменти се чувстваме безпомощни. Оп-итваме се да мислим трезво, а това като че ли прави още по-трудно взимането на решение. Кол-кото по-логично анализираме, толкова повече ос-ъзнаваме добрите и лошите страни на различните възможности… и ставаме все по-нерешителни…

Виждам себе си отстрани – изправена пред по-редна житейска дилема, вдигам поглед към небето и въздишам: “Господи, защо ми даде тази свободна воля? Трудно ми е да реша, страх ме е да не сгре-ша…”. Несъмнено щеше да е по-лесно, ако не носех отговорността за своите избори.

От друга страна винаги съм оценявала сво-бодата си, възможността си за избор. Още в най-ранните детски години бях свободолюбива и очаквах момента, в който “ще правя каквото си искам”. Малко по-късно разбрах, че първо трябва да разбера какво точно искам, а след това се нала-


тем

а: т

рудн

и ре

шен

ия

га да направя избор... след него друг… Разбрах, че животът е поредица от избори, като всеки от тях има последствия – добри или лоши. Те оставят в нас нежни следи или дълбоко врязани бразди. Нещо повече – тези избори могат да ни струват живота… или да ни спасят.

Първата крачка Всеки, до когото е достигна-ла вестта за спасение, е изправен пред най-важното си житейско решение. Не е лесно да повярваш във факт, толкова далеч от човеш-ката логика, в нещо, което не би могъл да си обясниш сам... Дори нещо повече – невъзможно е със здрав разум да проявиш такова доверие – просто се нуждаеш от чудо. И когато чудото е факт и си повярвал с цялото си сърце, проя-вяваш най-висшата форма на доверие – преда-ваш живота си на Бога. Но това още не значи, че имаш кураж да му се довериш за малките, чисто човешки, ежедневни неща.

Многото стъпки по дългия път Изведнъж, вече християнин, се оказваш изправен пред висок морален стандарт, много по-висок отколкото си предполагал. Трудно е да скъсаш с много от старите си навици, но още по-трудно е да се противопоставяш сам на себе си, ежедневно правейки избори в синхрон с Божията воля. И това се отнася за толкова много, на пръв по-глед незабележими неща. Защото истинското християнство не е само взаимоотношение с Бога, но се отразява и в дълбоките нюанси в човешките отношения.

“Да възлюбиш ближния си както себе си... “ – нима е възможно? Отново вдигам поглед към небето: “Защо, Господи, искаш това от мен? Нима не знаеш, че ближният ми ще ме преда-де…?”. Но Той знае и въпреки това го иска. Ако аз обичам ближния си колкото себе си, то не бих била безкомпромисно критична, нито бих го осъдила. Ако го обичам колкото себе си, бих

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

28

му прощавала лесно, защото лесно прощавам на себе си. О, как винаги проявявам разбиране, колко съм щедра, търпелива и толерантна и никога не съм осъдителна към себе си… Дори да съжалявам за определена постъпка, бързо намирам извинение и си прощавам. Господ иска да бъда такава към другите.

Първоначално мисля, че съм готова за това, докато не дойде моментът на преда-телството… Много ме боли, но някак си го преживявам и прощавам. Човекът, който ме е предал, получава отново кредит на доверие. Но минава време и същият човек отново ме наранява… Аз, макар и по-трудно, пак проща-вам, защото съм взела трудното решение да се съобразя с това, което Господ иска от мен. Честно казано не мога да си обясня защо, но вероятно, щом Той го иска, е за мое добро… И тайничко в себе си се надявам да съм бла-гословена за доверието си в Бога и прости-телността ми към човека. Но вместо това, най-неочаквано получавам още по-тежък удар от същия човек. Това вече е прекалено! Сигурна съм, че Бог ще разтърси цялата земя, за да ме защити… Мечтая Той да ме защити по начина, по който очаквам. Въздишам: “Господи, хората не се променят! Моята прошка беше захвърле-на в прахта и потъпкана няколко пъти! Повече никога няма да повярвам и да допусна този човек в душата си!”. Но точно тогава чувам гласа на моя Баща: “Седемдесет пъти по седем трябва да му простиш…” О, Господи, трудно е! Веднъж не беше трудно, нито втория път, а и третия път беше възможен, но това, кое-то искаш от мен е твърде тежко! Изправена съм пред избор, трябва да взема много трудно решение…

Една голяма дилема Лесно би било да съм хрис-тиянка за пред хората. Външните неща, кои-

то правят впечатление, не са проблем – да си средностатистически “благочестив, с чиста съвест, правоверен” християнин не предста-влява особено усилие. Няма да е необходимо да взимам трудни решения, нито да правя кой знае какви избори… Няма да изразявам позиция в спорни теми, а ще си премълчавам благора-зумно… Няма да споделям особено много, за да не се изтълкуват погрешно думите ми… Ще се пазя да не би да ме “впримчат” в говорене-то ми, без значение, че това е неискреност… Няма да съм искрена, но пък ще пасвам идеал-но в обществото… Ще говоря онова, което другите искат да чуят... Ще бъда идеална, безпроблемна, скромна и смирена… и хлъзгава, когато се наложи… И никой няма и да подозира какво има в сърцето ми – по този начин ще се защитя в най-сигурната капсула – лицеме-рието.

Но дали Бог иска това от мен? Той ме е призовал да живея изобилен живот, а това не означава да консумирам изобилно, а да живея пълноценно. Мога да съм пълноценна само ако правя всичко по най-добрия начин, на който съм способна, защото всяко най-малко нещо, което правя, носи отпечатък от самата мен. Но да правя всичко по най-добрия начин е труд-но, изморително, дори изтощително. Много по-удобно е да “се погрижа за себе си”. Мога да избера дали да се съхраня от опасността да бъда неразбрана, наранена, огорчена, или да рискувам и бъда сто процента искрена. Аз мога да живея или да живуркам. Но живуркане-то е възможно само в капсула. Само живеене-то може да бъде „изобилен живот”!

Аз мога, и трябва да правя поредица от избори в живота си, все трудни избори. Сбо-рът от тези решения очертава посоката на живота ми, а тя от своя страна е неговият смисъл.n


Заповядайте, влезте. Искам да ви запоз-

ная с няколко от най-известните християнски

„хазартни” игри. Може би вече сте запознати

по един или друг начин с тях от Библията, от

личния си лош житейски опит или от чуждия

такъв. Но реших, че явното дефиниране може

и да провокира някои от нас да „позачистят”

духовните си сетива и възприятия. Залогът,

когато играем на тях, не винаги е просто фи-

нансов. Когато човек заложи живота си, той

залага всичко. Иначе, понякога залагаме чисто

материалните си и физически ценности, кои-

то или ще умножим вследствие на житейския

си хазарт, или ще загубим. Друг път залагаме

ценностната си система, която или ще устои

впоследствие, или ще рухне. А нерядко залагаме

и вярата си, която или се утвърждава, или бива

видоизменена, или въобще променена.

В следните „хазартни” игри като за-

лог може да бъде счетен всеки един

от току-що изброените.

Хазартна игра №1: Тука има (Бог), тука нема (Бог)

Правила на играта: На масата (която предста-влява дадена житейска плоскост) са поставе-ни 3 чаши, обърнати надолу (те символизират земната действителност, която не ни позво-лява да виждаме Бог и да Го възприемаме пред-метно, както останалите личности в нашия живот). Под една от чашите има нещо (Бог), но не се знае под коя, защото не се вижда. За-логът може да бъде всякакъв. Той зависи от това доколко можем да отгатнем къде е Бог и къде не. В дадения момент, когато „джурка-нето” (символ на произвола и случайността) приключи, от нас се иска да вземем спешно решение къде да Го намерим (особено ако сме в кризисен момент от живота си и имаме нужда от Неговата помощ). Ако отгатнем правилно къде да намерим Бог, печелим помощта Му. Ако ли не (особено ако наистина Го познаваме), ще бъдем сериозно „дисциплинирани” или най-мал-кото „мъмрени” от Него. Който от нас е пре-живявал това, знае, че то си е истинска загуба и на време, и на всякакъв друг ценен физически и емоционален ресурс (зависи от това на каква житейска плоскост сме играли).

Опасност: Внимание! Тази игра почти винаги приключва със загуба за играча, който отгат-ва! Може би ще си кажете: Ако е така, не си заслужава да се играе. Но парадоксално, игра-чът не спира, защото най-лошото е, че веднъж

автор

цВеТи

БЛаГОеВа

РаДеВа

На гости в

(Продължение на статията „Хазарт ли е случайността? А вярата?” от бр. 58)ЛИ

Я / П

РОЛЕ

Т 20

12

30

християнското казино

тръгнеш ли по този път, това води до при-страстяване.

От историята: Класически пример за тази игра срещаме в Библията, когато Мойсей води израелтяните през пустинята, след като са освободени от Египет. животът им ежеднев-но е в опасност и целта им не е видима - някак-ва си обещана земя. Те знаят, че Бог ги води, защото виждат чудесата, които прави за тях. То не са напасти в Египет, от които само те остават невредими, не са огнени стълбове, чрез които сам Бог ги води, не е манна небесна и какви ли не още чудеса и знамения... Но рано или късно евреите забравят за тези дела на Бога и за Него самия, започват да виждат само Мойсей със земните му характеристики, от които не са доволни и решават, че всички чу-деса са най-вероятно случайни (непредвидени, без умисъл, неволни, безсмислени). Измислят някакви други „божествени” форми, на които да се покланят – наподобяващи телета, или за-имствани от други народи „хендмейд” богове.

За нас: В живота ние избираме да играем тази игра всеки път, когато забравим кой е Бог и какво е направил Той за нас. Когато се колебаем в Неговото водителство и започнем да взи-маме решения „на сляпо”. Когато се вслушваме единствено в трудните си житейски ситуа-ции, анализирайки ги, сякаш са случайни. Кога-то се вслушваме първо в сърцето си, сякаш е меродавно. И когато прибягваме до съветите

на другите, сякаш няма на кого Другиго да се доверим. Всеки път, когато се съмняваме на-къде ни води или си измисляме собствени цели в живота, от които, видиш ли, много се нуж-даем.

Веднъж попитах един християнски водач как да съм сигурна, че Бог (ще) ми говори. А той ме попита: „А ти не чуваш ли Бог да ти говори?”. Отговорих, че не съм сигурна. Тогава той ми каза: „Ако не си сигурна, може и да не Го познаваш.” Вътрешно много се ядосах! Разбира се, че Го познавах. Знаех със сигурност какво е правил за мен в миналото. Но защо вече не Го чувах? По късно (години след това) осъзнах, че причините са няколко. Грехът в живота ми, с който тогава ожесточено се борех, ме държе-ше в състояние на обърканост. Слабата вяра, че Бог всъщност се интересува от мен и же-лае да ми говори. Съмненията, че Бог може да ми говори и да ме води. Онзи стих, дето казва, че който моли за мъдрост от Бога, не трябва да се съмнява, иначе да не мисли, че ще получи нещо от Него (Яков 1:5-7), се оказа абсолют-но верен. Истината е, че когато Бог говори, нищо не може да Го заглуши. Просто трябва да изчакаме с отворено сърце, ако не разбираме накъде ни води и в крайна сметка ще Го чуем.

Хазартна игра №2: Християнска рулетка - залагане на руно

Правила на играта: Преди да започне да се вър-ти рулетката, се правят залозите. Може да се


заложи на една от две възможности: четно-не-четно, черно-червено (или по-известният сред християните вариант: мокро руно-сухо руно). След „джуркането” топчето попада върху една от двете възможности, което определя дали печели или губи играчът.

Опасност: Внимание! Тази игра често се играе от християните неправомерно и заради загу-бите те често се обезкуражават в своя хрис-тиянски път!

От историята: За първи път тази игра се играе от Гедеон (виж Съдии, 6-та глава). Ге-деон е човек призован да служи на Господа. Бог осъществява крепка връзка с него и му гово-ри по различни начини съвсем явно, директно и буквално. Първо праща ангел при него. После и Господният Дух идва върху него. След като прочетох цялата история за Гедеон в Библи-ята, в главата ми звучаха само думите: „То-гава Господ каза на Гедеон...” Да. И на фона на тази прекрасна връзка с Бога идва историята с руното. Предстои важна битка на Израел с няколко враждебни езически племена. Гедеон не е сигурен в себе си и в своите способности да поведе народа Господен в тази битка и казва на Бога: „Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, както си казал, ето, аз ще сложа руно вълна на гумното; и ако падне роса само на руното, а цялата земя остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израил с моята ръка, както си казал.” След което става на су-тринта и вижда, че всичко е сухо, а само ру-ното е мокро, и изстисква от него цял леген вода. Но Гедеоновата неувереност продължава и той пак казва на Бога: „Да не пламне гневът Ти против мене, ако продумам само този път, ако опитам само този път с руното, сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.” Според Библията Бог изпъл-нява пожеланото от Гедеон и му отговаря на

запитването и молбата според избрания от него залог.

За нас: Много християни прибягват към този вид отчаяни молби към Господа, когато са из-правени пред важно или спешно решение в/за живота си. „Господи, ако тази жена е за мен, нека ми се усмихне безпричинно.” Или: „Господи, ако желаеш да замина мисионер в Африка, нека да получа добра препоръка от пастора - така ще разбера волята Ти.” и т.н. Може би причи-на за предпочитанието в общуването ни с Бога чрез „поставяне на руно” е подсилено от факта, че днес Бог не праща много ангели да ни говорят, както е било в древността. Така или иначе, нека помним, че Бог вече бе говорил на Гедеон какво желае от него и причината за „каприза” Гедеонов не е, защото не е знаел Бо-жията воля, а защото е бил неуверен в себе си. Затова Бог избира да задоволи прищявката му цели два пъти, за да подсили усещането му, че ще бъде с него в начинанието. Освен това Гедеон се моли за благосъстоянието на целия израилев народ, а не за това кои чорапи да обуе, така да се каже. Истината е, че към Господа е нужно да пристъпваме със страх и почит в сърцата си, осъзнавайки кой е Той. Инак да не се чудим защо не Го чуваме. И ако вярата ни не достига... помним – резултати от молбите ни няма да има. Бог приема тези залози само изготвени с пълна вяра и предварително води-телство. Иначе те преминават в зоната на случайността.

Хазартна игра №3: Блекджек (събеседване на верски теми) с инаковярващи

Правила на играта: Поставят се залозите на масата (залагат се личното достойнство и честта на религията или вя-рата, която всеки от участниците в диалога

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

32

изповядва). Крупието раздава по 2 карти на всеки участник – гледа се общия им сбор - вся-ка карта отговаря на определено число (сим-волизират вида и количеството вяра, която всеки от участниците в диалога притежава и демонстрира). Целта е на някого да му се получи най-висок общ сбор от картите, които притежава, без обаче този сбор да надвишава 21 (истината) и това би било блекджек (най-силно логическо и емпирично доказателство на вярата). Ако надвиши 21, това би означа-вало загуба (ако някой наруши добрия тон или комуникацията се обърка, това мигновено би го злепоставило и извадило извън същността на диалога). В крупието (Бог) също има 2 кар-ти, но само едната е известна каква е. Преди да е разкрита втората карта, играчите имат възможност да направят нови залози и да из-

теглят друга карта (да изтъкват доводи в полза на своите вярвания, опровергавайки чуж-дите). Когато скритата карта на крупието бъде разкрита, всичко ще зависи от нея (всеки признава, че крайната преценка и възможност за успех принадлежат на този, в когото вярва). Всеки се надява, че с помощта на „тайната” карта на крупието (благословението на този, в когото вярва), в крайна сметка ще стане по-бедител (ще докаже меродавността на вярата си). Когато крупието (Бог) разкрие непозната-та карта, всичко става ясно. Ако картите на крупието са най-близки по сбор до числото 21, всички останали участници губят (ако нашите спекулации са били далеч от реалната истина, горко ни). Ако не, печели този, чиито сбор е най-близък до числото 21.


Опасност: За тази игра са необходими голямо количество ли-

чен ресурс от житейски опит, креативност, остър ум, добра логика, познаване на психоло-гията на опонента и смелост. Внимание! Нуж-дата от притежаването на тези качества и стремежът към развиването им понякога замъгляват чувствителността ни към Божия Свят Дух, който иска да ни води и да ни пома-га по време на играта (благовестието)! Така християнските участници често забравят, че крайният резултат зависи единствено от скритата карта на Бога, (ако Бог не подейс-тва чрез Духа Си в душите на невярващите, ние нищо не можем да сторим от себе си), която ще проясни в Съдния ден кой прав, кой крив. И почваме да се обиждаме лично и да се припираме от собствено име, забравяйки да говорим като Божии посланици. Когато игно-рираме Бога в тези важни моменти, рискуваме да останем сами с невярващите и после да си тежим на съвестта, питайки се дали сме били достатъчно коректни, ясни или въобще добри проводници на Божиите истини.

От историята: Тази игра се играе за първи път от Христовите апостоли и ученици – така на-речената „Ранна църква”. Заповедта на Исус да разгласяват думите Му на всяка твар се е из-пълнявала от тях с абсолютна непринуденост и самоотверженост. В Деяния на апостолите четем за огромните маси от повярвали. Тол-кова нереално и магично ни звучат разказите за тия апостолски времена! Не е имало нужда да се чудят как да търсят доводи за пред хора, които наричат себе си „православни атеис-ти” или новопръкнали се вярващи в това, че „всички религии водят до рая”. Но и тогава за едно добро благовестие са се искали същите качества, които и днес трябва да притежава-

ме – мъдрост и Божията подкрепа и водител-ство. Много са случаите, описани в Библията. Аз се сещам за един легендарен. Павел в Гърция (Деяния на апостолите 17 глава). Завеждат го на Ареопага. „Внасяш странно учение в ушите ни – казват гърците – бихме обичали да узна-ем какво е то.” Как ще им разкаже за Христос? Разхождайки се сред образите и предметите, на които се покланят, Павел намира един жер-твеник, на който пише „На Непознатия Бог”. „Онова, прочее, на което се покланяте, без да го знаете, това ви проповядвам!” – е уводът на Павловата проповед. Хитро.

За нас: И днес хората масово вярват, че няма случайности, но Главния сценарист на живота наричат с други имена: Вселена, Велика сила, Провидение, Съдба. Те също вярват във въз-можността богът или силата, в която вяр-ват, да им говори. Как реагираме на техните разкази? Успяваме ли да намерим обща основа и да поясним коя е тази Велика сила, определя-ща нашите съдби? Или си умираме да спорим, че само ние познаваме Бог истински? И по-ва-жното, успяваме ли да заместим гордостта от собствените си богословски познания с Бо-жието водителство в такива моменти?

Размишления на излизане от казинотоКолкото повече се доверяваме на Бога във

всеки един момент, толкова повече залагаме на сигурно. Тогава усещаме, че животът ни се носи като голям и стабилен кораб в понякога бурната световна река. Но когато Бог е из-местен в съзнанието и сърцето ни, тогава ни остава само да играем „християнски хазартни игри” и да се надяваме на Божията милост въ-преки неверието си.

Какво ще изберем днес за живота си? Ще играем ли на сигурно? n

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

34

c UcycПо време на Рождество седях до мъжа си, гледах

го и си мислех колко съм благодарна на моя Бог, че въпреки моето нежелание запази семейството ни.

Когато се запознах със съпруга си, бях много впечатлена и привлечена от факта, че той чисте-ше, готвеше, говореше тихо и изглеждаше някак за-

автор

ВЯРа ХРисТОВа


гадъчен. Естествено и от това, че е изключителен музикант. Решихме да се оженим, като тогава изобщо не осъзнавах до какви сериозни по-следствия може да доведе негови-ят навик да прекалява с алкохола. И проблемите не закъсняха. Няколко години след като се оженихме, чух за Исус, повярвах в Него и едва то-гава започнах да разбирам цялата сериозност на състоянието на мъжа ми, както и на проблемите ни.

Най-трудното, обаче, започна когато се роди третото ни дете. Мъжът ми често се запиваше с „приятели”, а аз стоях вкъщи без пари, без работа, с три малки, чес-то боледуващи деца, без да имам възможност да отида където и да било. Скандали, скандали, алкохол и пак алкохол. Реших, че ще се разве-да и търсех в Библията повод да го направя, защото знаех, че Господ е против насилието. За моята ситу-ация обаче, такъв не намерих и с голяма неохота се покорих на това, което пишеше там – да остана при мъжа си.

Продължихме напред, но не-щата ставаха все по-зле. Съпру-гът ми не носеше никакви пари и започна да става агресивен. Поч-ти нямаше момент, в който да е трезвен, вдигаше скандали, будеше ни посред нощ, блъскаше врати, крещеше по всички ни. Аз и децата бяхме в постоянен стрес. Ставах все по-нервна, започнах дори да се

страхувам за живота ни, да от-говарям на агресията с агресия. Само при мушкането на ключа в ключалката изтръпвах, заставах нащрек и оставах в това състоя-ние, докато мъжът ми заспеше. Не можех да стоя спокойно в негово присъствие.

Въпреки че най-малкото дете беше само на няколко месеца, за-почнах работа, защото нямахме пари дори за храна. И един ден си казах „Край!”. Събрах му багажа. Имах чувството, че един от нас двамата ще умре, ако продължим да живеем заедно. Беше събота, а в неделя отидох на църква с идея-та след служба да потърся съвет и подкрепа. Няколко минути след на-чалото пастирът каза, че Святи-ят Дух му изявява, че в залата има човек, който е решил да се раздели със своя съпруг или съпруга и всич-ки започнаха да се молят. Разплаках се, защото знаех, че това се отна-сяше лично до мен, но аз нямах сили повече да понасям това положение. Бях стигнала до дъното. Мразех мъжа си.

Разбира се останах с него, за-щото Господ го искаше, но това ми носеше огорчение, болка и бунт. Крещях към Бога: „Няма да се моля за него!!! Прави го каквото си ис-каш! Не ме интересува! Няма да се моля! Не мога да го гледам. Ако ис-каш убий го, ако искаш – спасявай го. Не ме интересува! Точка!” После започвах да се покайвам за тези си

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

36

мисли и чувства, да плача, да искам от Господ да ми даде любов към мъжа ми, да махне омра-зата, която ме изяждаше отвътре. Опитвах се да се покорявам, насилвах се да се държа според Божията воля, исках го най-искрено, но не можех. Срамувах се от себе си, обвинявах се за липсата на любов, често изпадах в край-ности.

В крайна сметка направих още един опит да го напусна. Господ отново ме върна. Отно-во, с много търпение, ми напомни колко много го обича. И така, бавно и полека, започнах да разбирам, че не постъпвам по правилния начин. Постепенно позволявах на Исус да променя от-ношението ми към съпруга ми. Едно от най-важните неща, които разбрах беше, че не мога да го променя. Проумях, че ако искам хората около мен да бъдат променени, трябва първо аз да се променя. А промяната започва отвъ-тре, от сърцето. Започнах много усилено да се моля за това.

Спомням си момента, в който Господ из-цяло освободи сърцето ми и го изпълни с много любов и топлина. Бях на един семинар, далеч от дома ни, сама. Отидох с твърдото решение да се откъсна от проблемите у дома, да си пода-ря няколко дни на радост и почивка с приятел-ки, четене на Библията, но най-вече просто да стоя и да слушам какво ще ми каже Господ.

Още първата вечер, докато слушах какво говорят и се молех наум, усетих как нещо в сърцето ми се отключи. Сякаш от него пад-на камък и то се изпълни с любов и топлина. Веднага разбрах, че Бог беше направил това, за

което Го молех от толкова време. Стана прос-то ей така.

През следващите дни свободата и леко-тата в мен растяха, а сърцето ми ликуваше. Вече нямаше значение как мъжът ми се държи с мен – имаше значение само Бог, който тол-кова много обича и мен, и него. Разбрах, че да постъпвам със съпруга си така, както Господ иска, а не както на мен ми се струва правилно, е много удовлетворяващо и носи мир в сърцето ми. Промяната в мен скоро започна да се вижда и в дома ни. Скандалите почти спряха, той все по-рядко пие, със сина ни започнаха да се сбли-жават. Все още не всичко е наред, но мирът и спокойствието с всеки ден нарастват.

Съпругът ми все още не е повярвал в Исус, но това вече не ме кара да се чувствам винов-на, защото знам, че Господ се грижи за него и го обича. Сега имам желание да угаждам на желанията на мъжа си, търся близостта му, чакам го спокойна и без притеснение. Вече не се покорявам на Господа със стиснати зъби, когато нещата са трудни. Всичко става лесно, без много усилия от моя страна.

Всяка трудност бледнее пред това, което моят Бог ми даде и продължава да ми дава. Заслужава си устояването, заслужава си по-корството, заслужава си всеки труд, болка и сълза.

Преди, по време на Рождество Христово, се чувствах тъжна и самотна. Сега всеки празник е още един повод да благодаря на Бог за нещата, които ми е дал и за нещата, на ко-ито ме научи.n

HНаистина ли искаш да Ме познаеш? Наис-тина ли искаш да ходиш с Мен?

Това значи да спреш да гледаш себе си, дру-гите и обстоятелствата.

Ти знаеш какво е да обменяш информация с човек, да търсиш одобрение или обич, или лас-ките на хората, значи знаеш и как да общуваш с Мен. Думите Ми са Дух и живот, Духът Ми е в думите Ми. Когато те пращам да воюваш, те скривам в сърцевината Си и Духът Ми и Словото Ми настъпват да воюват вместо теб, докато те пазя в скришно в Себе Си. Кога-

то седиш удобно и четеш евангелията, Духът Ми отива да преоформя обстоятелствата и хората около теб, докато ти поемаш същ-ността Ми. Престани да се притесняваш от Мен и да се криеш от Мен – ти искаш ли онези, на които държиш и които обичаш, да странят от теб и да се притесняват да не объркат нещо? Или предпочиташ да ти имат доверие и да са свободни и волни в общуването си с теб? Постъпвай с Мен и с ближните си така, както искаш да постъпват с теб. Престани да се съ-гласяваш с дявола - как да те пазя, ако стоиш в

Uскаш ли да

Mе познаеш? автор

РОсаЛина

панаГОнОВа

( На Хриси и Краси с бла-годарност за жадуващите Бога умове.)

в дълбокотоЛИ

Я / П

РОЛЕ

Т 20

12

38

противниковия лагер? Изтръгни от себе си три неща, като Ме оставиш Аз да ги изтръгна от теб.

Изтръгни от себе си леността, която е фалшива представа за сми-рение. Остави Ме да те вгледам в Себе Си, за да Ме познаеш, както ро-дител вдига мъничкото си дете на високо, на конче, така че да не гледа гората от краката на другите, а да гледа отвисоко и направо в самите небеса.

Изтръгни от себе си гордост-та, която е фалшива представа за смирение. Аз не дойдох, за да Ми слу-жат, а за да служа. Ако не станеш човек, който служи на другите, а останеш човек, на когото вечно му служат, нямаш дял с Мен.

Изтръгни от себе си очакване-то за лоши неща, което е погрешна-та ти представа за смирение.

Дал съм ти власт в молитва и слово да преобразяваш всичко около себе си, дал съм ти всичко, как смееш да вярваш в проблеми – нали затова съм ти дал власт, за да градиш Мо-ето царство. Или не знаеш, че няма сила и власт срещу Моето слово, но то винаги извършва, което изрича? Ако живееш с отрицателна вяра, не носиш живот и на другите. А ако не носиш живот, какво им носиш? На-истина – считаш ли Ме за твой Бог, Който е верен? - Отговори Ми.

Искам да оставиш празнота-та и разпокъсаността, лутането и съмненията си – за какво са ти и до какво те доведоха? Остави Ме да те вдигна и да направя всичко ново.

Ти искаш ли да прекарваш цялото си време с Мен? Ако не прекарваш време само с Мен, как да те прео-бразя? Искам да стоиш с Мен, за да те изпълвам с Духа Си. Така, когато си сред хората, ще Ме оставиш Аз у теб да действам към хората около теб. Това е да Ме познаваш и да Ми служиш, това е да Ме оставиш Аз да ти послужа и да ти дам дълбок, изобилен, смислен, царствен живот. Да не мислиш, че искам да отнема от теб нещо ценно или искам ти да направиш нещо за Мен от само себе си? Не, искам да те изведа, прегър-на, погълна и да потека от теб към другите. Как искаш да действам от теб, ако го правиш вместо Мен? Как да ти се моля да Ме обичаш и да Ми се наслаждаваш?

Когато Мария счупи алабастре-ния съд и изля мирото си върху Мен, тя не обръщаше внимание на това, че Ме помазва, защото беше погъл-ната от Мен Самия. Когато вдови-цата пусна двете лепти в касата на храма, тя копнееше по Мен и онова, което даваше, нямаше значение, само Аз имах значение за нея.

Аз не съм тиранин, напротив, нося ти свобода. Просторът на ця-лото небе е приготвен да се побере в душата ти, ако най-после се от-пуснеш и се потопиш в Мен. Дал съм ти власт да изискваш народите за Мое наследие – как ще я упражниш, ако не се научиш в молитва да пре-бориш една хрема или някоя душевна рана?

Тръгваш ли с Мен по Моя начин?n


въпроси и отговорис ВанЯ ДиМиТРОВа ВО&

ВЪПРОС: Отглеждам 10-годишния си син сама. От ня-колко години, става все по-трудно да упражнявам авто-ритета си. Бихте ли ме посъветвали как да се справя с непокорството и ината му по правилен Библейски на-чин, без да потисна личността му.

ОТГОВОР: Твърди се, че първите седем години от жи-вота на човека са най-важни. Което значи, че тогава е най-благоприятно да се възпитава детето. Вие споме-навате, че има проблеми от няколко години. Но аз съм склонна да вярвам, че никога не е късно за промяна към добро. От многото теории за възпитание на децата аз съм привърженичка на възпитание с любов, но и със строгост и твърдост. Мисля, че това напълно съот-ветства на Библейските принципи. Случаят с пророк Илий и синовете му в 1 Царе 2 глава ни учи, че не бива да сме мекушави с децата си. Бъдете безкомпромисна с неправилните постъпки на детето. Особено при лъжа, мързел или лоши навици. Насърчавайте го да дружи с приятели от църквата, защото на тази възраст голя-ма роля играят приятелите и средата. Като се върне-те от богослужение, разговаряйте какво е научило, об-съждайте ситуации. Не се въздържайте да наказвате детето, но след като му обясните за какво. От друга страна не пестете похвалите, когато се справя добре. Показвайте му нежност и любов, за да не мисли, че щом сте строга във възпитанието, значи не го обичате. И в никакъв случай не се притеснявайте, че ще потисне-те личността му. Личността се изгражда като взе-маме мерки срещу негативните качества и реакции, а стимулираме доброто, способностите и достойните качества, като честност, отговорност, трудолюбие, постоянство и т.н. Мотивирайте го да чете Библията и да се моли. Не на последно място е личният пример, който вие му давате с живота и поведението си.

отглеждам детето си сама. как да се справя с непокорството му без да потисна личността му?

ВЪПРОС: Харесвам работата си, но напоследък забеляз-вам странни подмятания от шефа си всеки път кога-то се приближи до бюрото ми. Не искам да го обиждам, но се опасявам, че търси по-близък контакт. Имам щастлив брак! Но не искам да загубя и работата си. Помогнете!

ОТГОВОР: Има един единствен правилен отговор, кой-то би могъл обаче да е с различни последствия. Според християнските принципи е недопустимо да откликне-те на намеците за близък контакт от страна на шефа ви, а и на който и да е друг мъж. Вие трябва недвусмис-лено да му покажете, че вършите работата си с удо-волствие, но интимни отношения с друг мъж освен със съпруга ви са в разрез с вашите принципи. Неслучайно казвам „недвусмислено”, защото ако се опитвате от-казът ви да е прекалено деликатен, от страх да не би да го обидите, мъжът може да заподозре точно обра-тното - че флиртувате и откликвате на закачките му. В най-добрия случай след категоричния отказ той ще спре да ви безпокои. По-вероятно е, за съжаление, да продължи да настоява. Ако нищо не е в състояние да го спре, по-добре да напуснете работа, ако сте решена да останете вярна на убежденията си (че изневярата е грях) и на съпруга си. Дори бих ви посъветвала, ако ше-фът ви не престане да ви безпокои след вашия отказ, да споделите ситуацията със съпруга си.

шефът ми търси по-близък контакт, а аз не искам да загубя работата си...

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

40

ВЪПРОС: Съпругът ми е православен християнин и не позволява детето ни да ходи на Неделно училище в еван-гелската църква, която посещавам. Искам детето ни да расте не само със знания за Бога, но и в среда на вярващи деца. Посъветвайте ме как да постъпя.

ОТГОВОР: В нашата църква имаме подобен случай, само че съпругата е православна християнка. В началото мислехме, че тя е невярваща. Но впоследствие аз като пастирска съпруга, се запознах с нея. Постепенно ста-нахме приятели и разбрахме, че тя е искрено вярваща и много стойностен човек. Помежду ни се изгради вза-имно доверие и сега тя много често идва и на наши богослужения, а децата са в неделното училище, дори участват в програмите за празници. Затова мисля, че ключът е във взаимното уважение и приятелството. Само със словесно убеждение не става. Не е желателно и да поставяте някакви условия, за да принудите съпру-га си да се съгласи.

съпругът ми не пуска детето на неделно училище

чувствам се неприета! не успявам да си създам приятелства...

Ваня Димитрова е майка на две вече пораснали деца. Тя е дългогодишен християнски съветник и, заедно със съпруга си, е пастир в църква Сион, Стара Загора. Въпросите към нея изпращайте на e-mail: [email protected]

ВЪПРОС: Чувствам се неприета в църквата си. Вече 4-та година посещавам една средно голяма църква, но така и не успях да създам трайни приятелства. Сякаш за никого няма значение дали съм там или не. Семейна съм, но съпругът ми не е вярващ. Имам нужда от прия-телки, а не знам какво да направя? Говорих и с пастира ни, но без особен резултат.

ОТГОВОР: Мисля, че първо е нужно да промените пред-ставата си за църквата и очакванията си от нея. В моята пастирска практика съм виждала за жалост доста хора, които казват, че не се чувстват обичани и нямат приятели в църквата. Преместят се в друга, а се оказва, че единствените приятели, с които продъл-жават да дружат, са от предишната им църква. Всички знаем, че църквата е преди всичко жив организъм от хора, а не просто някаква институция. В нея хората се събират, за да се покланят на Бог, в Когото вярват, и на второ място, за да си служат едни на други. Може да се чувствате неприета в някой клуб по интереси или нещо подобно. Но църквата не е и не би трябвало да бъде такова място. Хубавото е, че търсите приятел-ство именно в църквата. Но започнете да ходите на богослужения с желанието да се срещнете с Господа и да бъдете с нещо полезна на хората. Представете си, че и други като вас очакват някой да им обърне внима-ние. Може дори да минават през изключително тежки ситуации и да се нуждаят от вашата подкрепа, насър-чение и молитва. Огледайте се за такива изпаднали в трудност хора, интересувайте се как са и как може-те да им помогнете. От думите ви разбирам, че сте вярваща поне от четири години. Напълно достатъчно време, за да израснете в познаването на Господа и из-граждането на богоугоден характер. Истината е, че по-бързо израстваме, когато даваме на другите. В Деяния на апостолите 20 гл. 35 стих се казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да приема”. Започнете да раз-давате любов, внимание и грижа и ще се почувствате удовлетворена. И приятелството няма да закъснее.


ЛайпцигЛИ

Я / П

РОЛЕ

Т 20

12

42

Т

пътешествияс БОЖиДаРа кузМанОВа

Този път ще направим нещо по-различно. Няма само да ви разказвам къде съм била и какво съм видя-ла, а ще ви взема с мен на едно пътуване. Не вярвам на много от вас да им се е случвало да пътуват с квартет... Затова – добре дошли с мен в живота на цигулар, пътуващ със струнен квартет за 4 дни и 2 концерта в Лайпциг.

Струнният квартет (както вече подсказва името му) се състои от две цигулки, виола и виолончело. Но това е само на пръв поглед. Иначе квартетът се състои от четири различни личности, четирима човека с различни желания, разбирания, претенции, проблеми, изисквания, мнения и нужди. Интересното на квартета е, че противно на другите камерни ансамбли, винаги могат да се групират еднакво количество хора, 2+2. Различните групички са с различно предназначение, но човек рядко е сам, което може да бъде много хубаво и много изнервящо. Понякога си благодарен, че тези хора са около теб, понякога ти се иска да плеснеш с ръце и те да изчезнат! Четирима музиканти, които свирят, ядат, пътуват, планират, органи-зират, решават заедно... накратко - хора, които споделят един с друг голяма част от живота си. Понякога до безумни детайли, за които на човек не би му дошло на ума, че съществуват или че ще ги споделя с някой

Л а й п ц и гдруг освен със себе си... но понякога е и смеш-но, като например когато аз давам точен от-говор на мъжа на челистката кога е тяхната ваканция следващата година... или когато, без да пита, виолистката поръчва вечеря за вто-рия цигулар и то е точно това, което и той би си поръчал. Струва ми се, че вече мога да чета мислите на колегите ми, което може да бъде полезно, смешно или просто изнервящо. Но, както и да го погледна, свиренето в квар-тет е като катерене по скали на едно въже. Ако единият от нас се провали, повлича и всич-ки останали със себе си. Доверието, което се изгражда с времето един в друг е неизменна част от свиренето в квартет.

Нека се върнем към нашето пътуване до Лайпциг. Организирането на билетите хвърли в ужас жената в туристическата агенция, а за мен това си е почти ежедневие. „Трябват ми 3 самолетни билета на еди коя си дата Виена-Лайпциг-Виена, като обаче Томас се прибира с по-късния самолет, а на името на челистката има и чело, което също трябва да лети до нея със собствен билет. Освен това ми трябва и един билет от Мюнхен за Лайпциг с влак на

предния ден, за виолистката, която преди това има концер-ти в Германия. На служител-ката й трябваше малко време да се справи със задачата да организира нашето пътува-не, но най-накрая всеки имаше в ръката си точния билет, с точното име (челистката ни има вече ново име след сват-бата и не всички документи са прехвърлени, което също носи потенциал за хаос) и виолонче-лото също имаше собствено място в самолета. Не си ми-слете, че е лесно да се влачим из трамваи, влакове и самоле-ти. Представете си четирима човека, четири куфара, някоя друга ръчна чанта, 3 дамски чанти, 2 цигулки, виола и чело (което е с размерите на 2-3 десетгодишни деца едно до друго). Най-любимо ми е кога-то трябва да тичаме за влака!


А и най-новото при нас е, че челистката е бре-менна, което означава че навсякъде й се прави място, помага й се с багажа и въобще всички сме по-жертвоготовни от нормалното. Глед-ката е почти като в някой анимационен филм. И ето че пристигнахме в Лайпциг. Двама са го-тови да платят цената на едно такси до гра-да, третият казва, че не му се дават излишни пари и ще пътува с градския транспорт. Така целият катун поема пътя за автобуса. То ние и не бихме се побрали в едно такси, защото челото заема място за повече от един човек, а да не забравяме и другите инструменти и куфарите.

Хотела... Най-накрая затварям врата-та след себе си и лягам, когато неочаквано пристига челистката да ми се оплаче колко е шумна стаята й и как няма да може да спи цяла нощ, което означава, че стаята трябва да бъде сменена, защото никoй от нас не би искал да си има работа с една недоспала и нам-ръщена Мара... (Мара е от Калифорния, много симпатичен и слънчев човек, когато нещата вървят така, както на нея й е удобно). Томас

е вече пред вратата на хотела и ни чака, за-щото срещата с композиторите и първата ни репетиция е след половин час, а той мрази да закъснява (и още повече мрази ние да за-късняваме). Ние естествено първо трябва да се оправим със стаята, което го изнервя и той решава да тръгне пеша за залата. От рецепцията си взима карта и... накрая наисти-на се срещаме в залата, където той присти-га по същото време както и ние с таксито. Добре, първата репетиция минава, компо-зиторите си казват мнението за нашата интерпретация на техните произведения (ние свирим много съвременна музика), зна-чи е време да намерим нещо за вечеря. Хм, това винаги е въпрос с повишена трудност, защото Томас не обича да яде на много изис-кани места, докато за Мара е важно не само храната да е вкусна, но и обстановката да е приятна, да няма пушачи и дразнеща музи-ка. И този път успяваме да се справим със задачата да намерим място, на което всич-ките четирима да намерим нещо за ядене. На следващата сутрин отново имаме репе-

път

ешес

тви

я

Един голям цигулар беше казал: „Обиколил съм света няколко пъти, но най-голямата част от живота ми се разпростира на някакви си 30 см – грифа на цигулката”... прав е! Божидара

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

44

тиция в залата, вечерта е първият концерт. Няма време за разходка из града, въпреки че времето е приятно, слънчево, но ние сме тук по работа, така че Томас върви пеша отново, ние трите - с колата и челото, на връщане и аз се присъединявам към Томас, за да ми се проветри малко главата, после обяд, всеки си отива в стаята евентуално малко да си почи-не и да посвири и после е време за концерта. Междувременно не трябва да забравяте, че всеки от нас има семейство във Виена, водят се разговори по телефона, взимат се решения, изглаждат се недоразумения или се създават нови такива.

Концертът е много успешен, програмата - тежка, (което означава че никoй от нас, от превъзбуда, не може да си легне преди полунощ) значи се търси някой ресторант, в който биха ни направили нещо за ядене в 23 часа (в Западна Европа трудно се намира топла храна след 22:30). Въпреки добрите ми намерения, тази нощ спя не повече от 2 часа... Сутринта, на закуска, съм в лошо настроение, недоспала, с тежко

главоболие, вкъщи (Виена) нещо не е наред и това ме измъчва. Отивам да си взема нещо за ядене и докато сядам на масата, ме поглеж-дат изумено 3 чифта очи. И се започва: Толко-ва много течен шоколад? Ама и масло ли ще си сложиш? И това само на едно хлебче?! Ти откога пиеш чай, а не кафе?... и т.н., на което в един момент не издържам и им обяснявам, че ще ям каквото, колкото и когато искам, и моля това да става без коментари, прос-то да ме оставят на мира. Това е началото на свободния ни ден в Лайпциг. Под „свобо-ден” имам предвид, че репетицията ни е след обяд, когато така или иначе вече се стъмва. Юлия, виолистката, иска да посети музея на Шуман и да пазарува коледни подаръци, аз ис-кам малко чист въздух, Мара иска да разглеж-да бебешки дрехи, Томас... той не иска да гледа бебешки дрехи и да пазарува коледни подаръци. Четиримата обаче искаме да отидем в thom-askirche – катедралата, в която Бах е свирил и композирал, а и в музея, посветен на него, затова разходката ни започва оттам.

Ансамбъл ЛУКС

Мара Крониг-Ахлайтнер

Божидара Кузманова

Томас Вали

Юлия Пургина


Катедралата е красива, но са я превърнали в нещо като музей на Бах и не е действаща църква. Да, той е един от най-великите композитори, и въпреки това за него е било важно с музиката си да хвали Бога, а сега в църквата, след реставрацията й, има и негов портрет в стъклописите, което намирам за безвкусно и не на място. За мен е интересно да видя къде е прекарал жи-вота си един от най-надарените и гениални музиканти. В музея има различни барокови инструменти, които мо-гат да се видят и чуят, много факти от живота на Бах са показани графично. Бах е бил женен 2 пъти, първата му жена (от нея има 7 деца) умира и той се жени за една по-млада, с която имат 13 деца. Общо 20. Това са фа-кти, които отдавна знам, но нещо, което ме шокира в музея е, че още приживе Бах е погребал 11 от тези деца! Знам, че по това време е било нормално семействата да губят много деца на различна възраст, но не мога да си представя как са го преживявали родителите. След като разглеждаме музея (в който сме отно-во разделени на 2+2) Юлия отива да пазарува, Томас, Мара и аз намираме един парк, в който да се разхо-дим и по пътя - няколко магазина за бебешки дрехи. Лайпциг е красив град. Не особено чаровен, но приятен. Къщите са в стар немски стил, пазарът в центъра на града е красива сграда (като Халите в София, но с ти-пична за немците архитектура). Целият град е украсен за предстоящите Рождествени празници, а това прави всеки град по-уютен от обикновено. На концертите публиката е мила, но не много сърдечна или спонтан-на, а храната... е, не съм кой знае какъв почитател на немската кухня.

Свиренето в квартет не е просто професия, това е начин на мислене, начин на живот. Ще ме попитате, до-бре де, този разказ за пътешествието до Лайпциг какво беше - публично отмъщение или терапия? Не, просто едно нормално пътуване с моите колеги, което споделих и с вас.n

Божидара Кузманова е професионален цигулар. Живее и работи във Виена и изнася концерти на почти всички континенти. Рубриката “Пътешествия” пише, обикаляйки света с цигулката си.


БББББeзсъние

Всеки преживява трудности със съня в оп-ределен момент от живота си. Трудно ни е да заспиваме, сънят ни е накъсан, събуждаме се твърде рано, събуждаме се уморени.

Някога лягали ли сте си с мисълта кога ще дойде утрото? Библията говори за този вид безсъние в Стария Завет, когато Йов казва в мъката си: ”Така на мен бяха дадени за прите-жание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени. Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и не-престанно се въртя насам-натам до зори.”1 В Новия Завет апостол Павел говори на корин-тяните за безсънието си: ”В труд и мъка, мно-го пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти

в неядене...”2

Имали ли сте някога проблем да заспите, когато се чувствате виновни? В книгата Да-ниил е описано как след като хвърлил Даниил в рова на лъвовете, царят страдал от безсъние поради чувство за вина: ”Тогава царят отиде в палата си и... и сънят побягна от него.”3

Пътуване, стрес, притеснение, както и много други дразнители, могат да нарушат съня и да променят нашите навици на сън. За някои обаче безсънието е сериозен проблем, който може да доведе до сънливост през деня и неефикасен сън, което от своя страна ни прави раздразнителни и лабилни, притъпява възприятията ни, повишава риска от болести и нещастни случаи, емоционално или умствено ни уврежда и влошава качеството ни на рабо-та.

Макар и често срещано, безсънието рядко се обсъжда с лекарите и се оставя нелекува-но и пренебрегнато. Хората се опитват да се самолекуват с билки, успокоителни и алкохол. По принцип възрастните имат по-голям про-блем с инсомнията, тъй като възрастта е значителен рисков фактор. Хормоналните и нервнохимичните промени с възрастта мо-гат да засегнат способността за заспиване. Депресията и деменцията, които се срещат по-често при възрастните, спомагат за този проблем. Ефективното лечение зависи от на-временното му разпознаване и взимането на

д-р кип

Д-р Кип Робинсън е специалист по анестезиология и нефрология в САЩ. Той пише тази рубрика специално за читателите на списание ЛИЯ, за да им помогне да разбират процесите на най-често срещаните заболявания и да подобрят здравето си.

Безсъние

превод

ина йОнОВска

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

48

мерки. Безсънието може да се дължи на про-блем от заобикалящата среда, или на основно медицинско смущение.

Безсънието, предизвикано от голям стрес вследствие на загуба на близък, може да дове-де до постоянно бодърстване и хронична ин-сомния. При загуба на работа, развод, смърт в семейството или болест, се създават стре-сови ситуации, при които безпокойството и страхът водят до смущения в съня. Безсъни-ето засяга 2.75 пъти повече жени, отколкото мъже. Хормоналните промени по време на бре-менност и менопауза също могат да бъдат причина за нарушения в съня. Те са още по-заси-лени при жените, оплакващи се от силни топли вълни в менопаузата.

Сънят е от изключителна важност в жи-вота на човека. Изследванията върху животни

показват значително съкращаване на живота при лишаване от сън. Сънят укрепва имунната система, свързан е с растежа, излекуването и възстановяването след болест. Сънят е важен и за усвояване на наученото през деня. Изследвания показват, че мозъчните диаграми през деня често се повтарят през нощта, кое-то подсказва, че повторението на нещо преди заспиване, може да помогне при заучаването и запомнянето му по време на сън.

Забелязали ли сте, че при събуждане се чувствате или будни и бодри, или изтощени и неориентирани? Това е резултат от събужда-не по време на различен цикъл от съня. По вре-ме на сън, мозъкът преминава през периоди на rem (rapid eyes movement) и не-rem спане. rem сънят е времето, когато сънуваме. Не–rem

сънят е разделен на четири етапа (нива) на съня. През фаза 1 очите са затворени, мозъч-ните вълни са бавни и човек лесно може да се събуди. фаза 2 е началото на дълбок сън. Мус-кулите започват да се отпускат, сърдечната честота намалява. фаза 3 и 4 са фази на дъл-бокия сън. Мозъчните вълни са най-бавни във фаза 4. Възстановителният сън става главно в 3 и 4 фаза. По време на нощен сън човек мина-ва от будност през rem сън и стига до не-rem сън. След 4 фаза, цикълът се повтаря с изклю-чение на това че rem сънят замества фаза 1. Всеки пълен цикъл обикновено трае около 90

минути. Първоначалните цикли са с по-дълги периоди на 3 и 4 фази, и по-кратка продължи-телност на rem. С повторението на циклите, продължителността на 3 и 4 фаза намалява, а rem сънят се удължава.

Подробното описание на цикъла на съня ни помага да разберем как различните проблеми засягат качеството на съня. Ако няма или почти няма дълбоки фази на сън (фаза 3 или 4), тогава сънят не е достатъчен да възстанови енергията. Таблица 1 посочва различни причини, поради които не се достигат фази 3 и 4 или не стига време за тях.

tъй като инсомнията може да се сметне за основен здравословен проблем, необходимо е да се направи цялостен медицински преглед. При отсъствие на съществено медицинско заболяване, безсънието се лекува най-успешно чрез промяна в поведението, като например редовен режим на лягане. В таблица 2 са посо-чени препоръките за здравословни навици.

В практиката си съм лекувал много хора, страдащи от безсъние. Щом се отстранят медицинските проблеми, изграждането на здравословни навици е най-добрият начин за

Основен проблем

Трудност при заспиване Никакъв сън през никоя от фазите

Накъсан сън Накъсан цикъл, връщане към фаза 1, малко или никакво време във фаза 3 и 4

Ранно събуждане По-малко фази, по-малко време във фаза 3 и 4

Обструктивна сънна апнея Липса на дишане, обикновено в началото на дълбок сън, причинява кратко събуждане, по-голяма част от съня преминава във фаза 1 и 2

Синдром неспокойно мърдане с краката Нарушен цикъл,намалено време във фаза 3 и 4,

Болка Нарушен цикъл, намалено време във фаза 3 и 4

Алкохол Нарушен цикъл на съня с увеличаване на rЕМ сън и намаляване на фаза 3 и 4

Кофеин и хапчета с хранителни добавки Стимулант, който може да попречи на заспиването

Никотин Стимулант, който може да попречи на заспиването, след което да причини нарушен цикъл на съня.

Taблица #1 Проблеми, свързани със съня

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

50

възстановяване на съня. Кратките периоди на безсъние (под 4 седмици), дължащо се на стрес, могат да предизвикат инсомния, ко-ято надживява стресовия фактор. При тези обстоятелства използването на помощно средство за сън в период на 7-10 дни може да доведе до установяване на постоянен сън. Предписаните средства за сън обикновено са по-ефикасни от непредписаните. Това обаче не е решение на проблема.

Сънят съставлява съществена част от нашия живот. Не само че е важно да се спи достатъчно, но е важно и да имаме ефективни цикли на сън, за да предоставим възможност на телата си да се възстановят и обновят. Проблемите със съня са много често срещани и не трябва да се пренебрегват. Прекалената сънливост през деня, докато шофираме или работим, липсата на отпочиналост, когато се събудим сутрин - всичко това са индикатори за недостатъчен сън. Добрите здравословни навици за сън са важни за осигуряването на достатъчно количество сън.

Тези от вас, които страдат от страх,

чувстват се обременени от трудностите в живота и са неспособни да намерят мир и покой, съветвам да намерят обещания в Биб-лията и да размишляват върху Божието слово преди заспиване. Пожелавам ви мир и спокоен сън в Христос Спасителя!

Стихове от Библията„Спокойно ще легна и ще спя, защото само

Ти, Господи, ме правиш да живея в безопас-ност”4.

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.”5

„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб се уповава.”6n

____________________1 Йов 7 глава, 3 и 4 стихове2 2 Коринтяни 11 глава, 27 стих3 Данаил 6 глава, 16-23 стихове4 Псалм 4, 8 стих5 Матей 11глава, 28 стих6 Исая 26 глава, 3 стих

ДА НЕ

Режим на сън Лягайте да спите по едно и също време вечер и ставайте по едно и също време сутрин

Не променяйте времето за лягане. Не променяйте режима през почивните дни.

Рутина за сън Установете време за лягане. Въведете си рутинни действия вечер и тялото ви ще свърже тези дейности със съня. Молете се и разсъждавайте върху Библията.

Не променяйте рутината. Не четете, не гледайте телевизия и не говорете по телефона в леглото.

Гимнастика Правете гимнастика сутрин или рано следобяд поне 20-30 минути.

Не правете гимнастика поне 3 часа преди лягане

Отмора Топла вана, четене или друга приятна дейност преди сън

Не се впускайте в енергични дейности, спорове или притеснения преди сън

Околна среда Поддържайте тишина и тъмнина в спалнята. Избягвайте шума и светлината, които ще нарушат съня.

Температура Поддържайте приятна температура в стаята. Избягвайте крайностите в стайната температура.

Навици Избягвайте алкохола, кофеина и никотина. Кофеинът и никотинът са стимуланти и могат да нарушат съня. Алкохолът може да наруши дълбокия сън.

Ако не можете да спите Станете и правете нещо бавно и успокояващо, докато се уморите. Четете, молете се и разсъждавайте върху Божието Слово.

Не лежете будни повече от 20-30 минути.

Taблица #2 - Установяване на добри навици за сън


ББанг, банг! Пронизващо дразнещ звук. И отново... банг, банг! Съдбата на играч.

В края на трасето светва сигнална лампа в отровнозелен цвят и в следващия миг той знае, че е губещ. Червената линия е някъде на-стъпана. Онази, която всеки играч трябва да съблюдава да не докосва. Правилата изискват незабавна дисквалификация. Той прави крачка встрани, за да отстъпи място на следващия играч. Губи. Гадно му е. Някак празно и... про-играно. Втори шанс да се справи без грешка? Никакъв. Реферът е сърдит по рождение и не показва грам снихождение в този драматичен момент. Погледът му пронизва така дълбоко, чак до точката на онова унизително усещане, че след такъв гаф няма връщане назад.

Как се чувства човек на територията на провала? Какво е да си колекционер на черни точки? Колко струва да си реколта „неудач-ник”?

Дали е участие в състезание или е падане от реалния житейски тепих, все едно. Сезонът на грешките неизбежно идва (защото всеки е в невъзможност за безгрешие). Понякога един непремерен удар, едно залитане в грешна посо-ка, миг невнимание и си аут.

За кривването и последиците в сърдечна-та зона има думата един сгрешил.

Интервю с криволинеен

Казвам се Дейвид. Семейството ми е от малък град в Израел. Аз съм най-малкият от осем братя. За зло или за добро винаги са ми казвали, че съм много красив (не че няма дру-ги мъже с руси коси и хубави очи в рода ни). Към мен имаше засилен интерес от различни рекламни агенции, които искаха да бъда лице на продуктите им. Имам и музикална дарба. Завърших музикалната академия, специалност арфа. Доста капризен инструмент между дру-гото, но с удивителни способности да успоко-ява нервите със звученето си. Слабост са ми военните игри във всичките им форми. Като младеж работех здраво в овцевъдната ферма на баща ми. После животът ми се стече в нео-бичайна посока. Поканиха ме да участвам в по-литиката. Първо бях дясната ръка на един пре-зидент, чийто мандат свърши доста бързо и безславно. Всъщност аз го заместих. Издигнах се доста високо в йерархията, така че, почти ударих главата си в политическия таван. Ако правилно съм разбрал, въпросът ви беше за кривването от правия път, нали? Мисля, че интервюирате правилния човек. Спомням си, сякаш беше вчера...

По време на управленческия ми период имах

сладко-киселоСТЕДИКИРОВА

животът, такъв, какъвто е... с целия му сладък, солен,

тръпчив и леко понагарчащ вкус.

за сериозните неща - с усмивка, за тъжните - с шега...

КРИВВАНЕ

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

52

много важна стратегическа роля в един военен конфликт. Винаги съм бил мъж на действието. Водил съм битки с много Голиатовци и не пом-ня да не съм излизал победител. Днес Голиат е станал нарицателно за проблеми и труднос-ти. Не знам как хората си представят този нахален индивид, но истината е, че аз имах (не)честта да го познавам лично. Нещо повече. По време на един политически дебат с него, аз собственоръчно сложих финалната точка в жалката му варварска биография. И то с край-но нестандартно оръжие-речен камък. Това, че като малък спортувах стрелба, бе изработило в мен безпогрешен усет към мишената. Поня-кога ни се дава един единствен шанс да се при-целим и да стреляме. Трябва да сме готови.

С Голиат просто не успяхме да седнем на масата за преговори. Уважавам политически-те си партньори, но не понасям арогантност-та. Защо го елиминирах ли? Защото съм мъж на честта, а той имаше глупостта да обиди нацията ми.

Спомени... Отплеснах се.Думата ми беше за грешките, които на-

правих и как те рефлектираха в сърцето ми. В разгара на един военен конфликт, когато мястото ми беше на предна позиция, аз ре-ших да си взема един ден градски отпуск. Бях уморен и в мрачно настроение. Мислех за разни

политически стратегии и излязох на тераса-та на кабинета ми да подишам чист въздух. И точно тогава... попаднах в плен. Не, не вра-жески, по-коварен - в плена на женската красо-та. Влюбих се в една жена. По-късно разбрах, че е съпруга на мой подчинен. Тогава това не ме притесни най-малко. Докато се усетя, аз, мъдрият стратег, се озовах в опасна емоци-онална връзка, която ме отклони от целта. Медиите ме надушиха. журналистите не про-щават подобни секс скандали. Върху кариерата ми грейна мръсно петно. Последваха и други неправилни решения. За да потуля грешния си ход, използвах политическия рейтинг и власт, които имах и се саморазправих с неудобни за мен личности. Постъпих като глупак и страх-ливец. При един необмислен ход от моя страна бе отнет човешки живот. Това ще тежи на съ-вестта ми до последния ми дъх. Платих висо-ка цена за всички поразии, които направих. Но научих едно: когато си жив, неизбежно грешиш. Докато все още дишаш обаче, имаш шанс да размислиш и да се върнеш в правия път. Преди това минаваш през долината на покаянието и съкрушаването. Болезнен, но и очистващ про-цес. Познавам и други, които са криввали от правия път. Имах един познат - Питър, който с лека ръка зачеркна едно мъжко приятелство. Публично се отрече от най-верния си приятел.


След това преживя невероятен срам. Дълго време ходеше с наведена глава, под тежест-та на огромна вина. Но после си възстановиха отношенията и неговият приятел му прости. Сега отново имат крепка дружба. Питър нико-га не забрави вкуса на прошката.

Още един приятел - Моузес участва в една улична разправия. Извърши убийство. Е, не ус-пяха да го хванат и да му лепнат заслужените години затвор, защото избяга, но затова пък се самозаточи за доста дълъг период в далеч-на пустинна област. Едва в края на живота си получи реабилитация, избави се от вината за стореното. Някой повярва в него и го нагърби с отговорности. Той взе, че разви доста до-бри медиаторски способности и с помощта на брат си Арън стана водач на една малка нация.

Мога да разказвам за още много хора с етикет ”криволинеен”. Но ще завърша с ис-торията на един младеж (не помня името му), чийто живот беше белязан с падение и възход. Баща му притежаваше крупен бизнес, а те двамата с брат си бяха в управителния съвет. Имаха равен дял във фирмата. Всичко вървеше гладко, докато по-малкият брат не бе засегнат от вируса на авантюризма и не реши да зареже всичко. Поиска от баща си да му даде полагащия му се дял, за да търси приклю-чения. Не знам къде е бил и какво е правил, но

казват, че за нула време проиграл милионите на баща си и стигнал до дъното без следа от наследство и без капка достойнство. Дълго преглъщал сух хляб, заедно с накърнената си гордост, докато един ден решил да се върне у дома с надеждата да бъде назначен по милост на някоя нископлатена длъжност. Близки до семейството разказват, че бащата месеци наред стоял на входа на 5 звездния си хотел, редом до портиера и ден след ден очаквал за-връщането на сина си. Повтарял само едно: „Има грешка, има и прошка... сине върни се!!” До момента, в който зърнал в края на улицата сина си, затичал се да го посрещне и се хвърлил на врата му да го целува. Младежът бил тол-кова изненадан от реакцията на баща си, че не могъл да продума. А бащата го грабнал за ръка и за „добре дошъл” го завел къде мислите... в един от най-престижните магазини за бижута и му поръчал невероятно скъп пръстен със се-мейния герб. Вечерта организирал гала вечеря в чест на завръщането на заблудения си син. Младежът получил опрощение от баща си за пропиляното наследство и веднага се включил в семейния бизнес. Помъдрял и омиротворен.

Всъщност, ако питате мен, така трябва да завършва всяко наше кривване – с осъзнава-не на грешката и връщане в Пътя на живота. С вкус на прошка, животът има смисъл и трябва да продължи.n

ЛИЯ

/ ПРО

ЛЕТ

2012

54


Толкова хора казват, че познават Бога, Но са – съкрушени и объркани...Прикриващи истинското си аз...Пристрастени към нещо...Огорчени и язвителни...Или като претръпнали... Такава бях аз...

Но Бог ме намери и спаси!Същото може да направи и за теб!

поръчки: на тел.: 02/992 8374 или имейл: [email protected]плащане:*по банков път: МР-София ООДBg53 UNcr 9660 1034 311 405

Уни Кредит Булбанк*с пощ. запис до: Мариана Павлова Иванова

1186 София, п.к. 1

Известна авторка и говорителка, Беки Тирабаси е основател на мултимедийното служение Change Your Life Inc. и на студентската организация Burning Hearts.

Книгата е прекрас-но помагало за приближаване към Бога и близко общение с Него, за благовестителско и съживително служение сред хора от всички възрасти.

Documents

ЛИЯ бр. 59