сп. Черно и Бяло, №76 /единичен изглед

Италианската мода е ненадмината и уни-кална. Тя е своеобразен символ на пищ-ност и прокламатор на женската чувстве-ност и сексапил. Фразата „произведено в Италия” е не просто свидетелство за про-изход, а носител на традициите, страстта, майсторството и перфекционизма, дълбо-ко вкоренени в италиaнската действител-ност.

Този август Somerset House приюти фото изложбата – „Господарите на стила – тай-ните на италианската мода”, посветена именно на господарите на стила – Armani, Dolce & Gabbana, Ferragamo, Gucci, Missoni и Prada.

„Забравете за миг за господин Берлуско-ни, всички ние имаме своите проблеми.“ – се шегува главният уредник на изложбата и легендарен моден редактор Колин Мак-дауъл. На въпроса как е избрал точно тези 6 модни къщи за фотоизложбата, Колин Макдоуъл отговаря така: „Спряхме се на тях, не само защото постиженията им са достойни за възхищение, а и защото рабо-тата им е символ на стил, качество и раз-нообразие... И да не забравяме оригинал-ността, с която те превърнаха значението на „произведено в Италия” в еквивалент на майсторство, вкус и дързост.“

От първата печатна реклама на Гучи, от-печатана през 1922 г., до Мадона, миеща съдове в рокля на Долче и Габана (2008г.), всеки фотос е лично подбран от дизай-нерския архив. Шестте модни къщи се радват на небивал успех не само на поди-ума – също толкова успешни се оказват и техните рекламни кампании. Фотосите, отразяващи неповторимият им поглед и стил, се излагат за първи път, в специално пригодени павилиони и събират истори-ите и вълненията на дизайнерите, отра-зявайки хилядите мигове и годините на

Така например селекцията на модна къща Мисони впечатлява с иконичните образи на раирани пле-тива. Под вещото ръководство на Анджела Мисони, къщата успява да придобие един много по-секси и дързък образ, както по отношение на материите, така и по отношение на презентацията, както се вижда от фотографиите на Жизел Бюндхен за колекция пролет/лято 2003.

Едва ли един гардероб би бил истински пълен без поне два чифта Гучи обувки и аксесоари. Образът на Гучи пресъздаден от Ланс Стадлер в далечната 1991 г. продължава да е все така актуален символ на модернистичния лукс, инспириран от стила на 50-те.

Ита лиански ят Ренесанс винаги е присъствал в из-куството и мода-та и тук шалът е в наситени кра-ски, напомнящи изографисаните църковни стени и древни гербове на стари фамилии. И въпреки това, образът е все така модерен и актуа-лен. Павилионът посветен на ненад-минатото май-сторство на Сал-ваторе Ферагамо предлага много по-вече от снимки на обувки и аксесоари – той разкрива чо-вешки характери.

Господарите на стила

1ЧЕРНО И БЯЛО, СЕПТЕМВРИ/ 2011

работа и творческо развитие. Ръководени от иконични фотографи и техните музи – моделите, фотосите не само претворяват фантазии, но и дефинират времето, в което живеем. Това, което впечатлява е общата любов на дизайнерите към фотографията. Джорджо Армани споделя, че ако не беше дизайнер, то той положително би бил фо-тограф. Дуото Долче и Габана на свой ред коментират, че „образът е цар“, а Миучия Прада допълва, че фотосите са тези, които запечатват истинските моменти на красота и разкош.

Елементите, които шокират и изумяват, в тези фотоси, са няколко. Стил. Пищ-ност. Изтънченост. Сексапил. Всички те са неразривна част от италианската модна действителност. Колкото и предизвика-телни да са, това, което действително пред-ставлява интерес е качеството на концеп-цията на образа, и едновременно с това, качеството на дрехите и аксесоарите.

Истински визуален пир бе да се разходиш сред павилионите с иконични образи на амазонки и херкулеси в перфектно ушити костюми от три части (Питър Линдбърг,

Мерт Атлас и Маркъс Пижо за Армани); на тази бяла вечерна рокля, запечатала духа на цяла една ера на сексапил и бляскавост (Марио Тестино за Гучи кампания есен/зима 1996-97); на Изабела Роселини, Жизел – носителки на истинската и неповтори-ма същност на Италия, уловени умело от Стивън Майзел и Стивън Клайн за Долче и Габана (есен/зима 1989-90; есен/зима 2008-09 и пролет/лято 2011).

Забелязва се нещо интересно. Всички най- добри, запомнящи се и иконични образи, са от края на 90-те години. Техният статут е каноничен, те сами по себе си са изкуство, уловили и пресъздали време на непоправима увереност и хедонизъм. Но това далеч не е всичко. Тези фотоси са свежи, вълнуващи и изненадващи, нещо, което е нетипично за по-късните фотосесии.

Интересно ще е да се проследи как тези пионери на безупречният стил и вкус биха отговорили на предизвикателството на дигиталната ера и дали бихме видели още нови и неповторими образи като тези на Тестино и Линдбърг, които промениха из-цяло възприятията ни за красота. Навярно най-доброто все още предстои.

кореспондент от Лондон: Мили Любомирова

Бляскавата елегантност на холивудски филми е пропита във всичко, което Джор-джо Армани сътворява. Прецизност на шева, елегантност, леки материи и пас-телни цветове, са сред характеристиките превърнали името му в нарицателно за мъжете и жените с безупречен стил, кои-то разбират, че разкошът е най-добре да бъде нашепващ, едва забележим, а не кре-щящ. Павилионът на Армани представя плодът на многобройните колаборации с известното фотографско дуо Мерт Атлас и Маркъс Пижо.

Не по-малко впечатляващ е образът , запечатан от Албърт Уотсън – „момент на дълбока интим-ност и мода” ( Миучия Прада). Годината е 1988 и Албърт Уотсън и Миучия Прада демонстрират как великолепие и лукс вървят ръка за ръка. Елегатно ниско изрязано деколте, перфектна стилна дамска чанта и елегантна обстановка символизират отминалото време на разкош. Дамата очаква своя кавалер, който едва е преполовил своята чаша с вода, да се завърне и продължи неизбежната, но изкусна сцена на съблазняване над проточен, стилен обяд.

Да вземем например фотосът на Стивън Клайн за колекция пролет/лято 2011 на Долче и Габана. Това е много повече от просто рекламна снимка в черно и бяло, защото, както сами-те дизайнери поясняват това е образът на „страстта и чувствеността у сицилианките; играта на светлината и сенките… останалото обаче оставяме на въображението и на се-тивността на наблюдателят.”

2

ФОРУМ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ

Милен Атанасов Вълков е роден на 16 ноември 1953 г. в Бургас. Завършва журналистика в Лвов, Украйна. Журналистическата си кариера започва в БТА като репортер в „Справочна редакция“. Работи в „Международ-на информация“ (МИНФ) (1980-1986) и във „Вътрешна информация“ (ВИНФ) (1986-1990). Като репортер в страната и специален кореспондент в чужбина отразява проблемите на държавите от Близкия изток. Корес-пондент е на БТА в Кайро, Египет (17 септември 1986-16 ноември 1990). След спечелен конкурс създава и ръководи Центъра за информация и връзки с обществеността в 37-ото Народно събрание (март-юни 1995).

Генерален директор на БТА е от 23 юни 1995 до 11 юли 1997 г. От август 1997 г. е изпълнителен директор на Агенция „София прес“. „Член на Съвета за електронни медии от квотата на президента (17 април 2006 - 22 юни 2010) и член на Управителния съвет на БНТ (17 март 2005 - 29 май 2006).

Член е на Съюза на българските журналисти (СБЖ), на Секретариата и на Съюзния съвет на СБЖ. От 16 март 2002 г. до момента е председател на Управителния съвет на СБЖ. Бил е член на Съвета за електронни медии от квотата на президента (17 април 2006-22 юни 2010) и член на Управителния съвет на БНТ (17 март 2005-29 май 2006).

След кратко боледуване на 13.09.2011 г. почина Милен Вълков, председател на УС на Съюза на българските журналисти от 2002 година.

Оглавил Съюза в едни от най-бурните му години, издигнал авторитета на името „журналист”, съумял да съх-рани всичко постигнато от СБЖ през 115 годишната му история.

Понякога човек не иска да повярва, че непоправимото се е случило, така внезапно и жестоко, че един колега, при-ятел, журналист и човек ни е напуснал, така както живя - деликатен, талантлив, честен и добър, винаги готов да пожертва всичко за СБЖ.

Сбогом приятелю....

Отиде си Милен Вълков – председател на Управителния съвет

на Съюза на българските журналисти


52

47

33

0

10

8

Писмо-отговор на побунените села от Мелнишко до петричкия каймаканин

Съвременно изкуство в софийските галерии

Мода: Поглед в бъдещето

Южна Осетия след конфликта

Стрийт арт – изкуство или вандализъм?Снимка на корицата JR, Бразилия

Аларма Пънк Джаз фест

3

Главен редактор: Станислава ПековаЗам. главен редактор: Петър КрасимировОтговорен редактор: Снежана ТодороваМеждународни връзки: проф. Мими ДичеваPR и реклама: Красимир ПетковРедактори: Момка Спасова, Росена ИвановаХудожник: Иво МилчевПредпечатна подготовка: Андриана Коцева, Симеон Пеков

Редколегия: Веселин Сейков, Венцислав Удев,проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, Милен Гетов, Николай Пиперов

Издание на „Ентропи 1” ЕООДСофия, бул. Евлоги Георгиев 169GSM 0888 33 65 19, e-mail: [email protected]

С партньорството на:

Съюз на българските журналисти, www.sbj-bg.euФедерация “Приятели на Русия и на народите на ОНДСдружение “Найден Геров”Българска федерация на туристите ветерани

Медийни партньори:www.pinks.bgБългарско национално радио

СЪДЪРЖАНИЕГосподарите на Стила . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .1Работещ синдикат с Янка Такева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4Подкрепа или „въздържал се” за Палестина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6Аларма Пънк Джаз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .8Поглед върху Стрийт Арт движението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .10проф. Миклас: Направете уникалната си култураприоритет №1 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .14Изложба на Мари Къналян, посветена на Юрий Буков . . . . . . . . . .17На Асен Разцветников . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .18Нанси Морехон: Пазител на културата на различията . . . . . . . . . . .20Аз трябва да знам . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .25„Любовта е лудост” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .26Ставри Калинов: Само един дъх за резерва . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .28Южна Осетия: В началото на дълъг път . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .30Плитвицките водопади и езера . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .32Поглед в бъдещето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .33Опазване на класифицираната информация днес . . . . . . . . . . . . . . . .37Благословената българска земя – Тера бесика . . . . . . . . . . . . . . . . . . .38Европейски екологичен фестивал . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .40Завидна издателска дейност на един туристически клуб . . . . . . . . .42Празникът на малината . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .43Софийските галерии отварят врати . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .47Момиче в “Черно и Бяло” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .50Длъжността „секретар” в читалищата ще бъде заличена . . . . . . . . . .51Писмо-отговор на побунените села от Мелнишко до петричкия каймаканин . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .52Христо Ботевъ: Пакъ за управата на нашитѣ училища . . . . . . . . . . .54

4

Синдиката на българските учители е основен член на най - голямото синдикално обединение у нас -

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), член е и на най - голямата световна учителска организация - Интернационала на образованието (ИО). Неговият председател Янка Такева e емблематична фигура в сферата на българското образование – неповторима в стила и в начина си на управление на синдиката вече 17 години. На въпроса какво се случи до момента в учителския синдикат през годината, г-жа Такева охотно отговаря, че един от малкото работещи синдикати е този на българските учители. До септември месец са проведени осем национални конференции, свързани с качеството на образованието у нас. Усилията са насочени към запазването на мрежата от учебни заведения, устойчивостта на системата и стабилността на работното място, към преодоляване на насилието в класната стая. В сътрудничество с проф. Хорке и проф. Лозано от Гранада и проф. Дронзина от СУ „Климент Охридски” е изработена методика за работа с децата, родителите и учителите в екип. Приоритет в работата

на синдиката е квалификацията на учителите. Новите теми, които излизат на преден план са свързани с разрешаването на конфликтите вътре в класната стая, което е и един от проблемите в училище - дисциплината.

Янка Такева подчертава , че непрекъснато се увеличава броят на средищните и защитените училища, както и средствата за извозването, целодневната организация и храненето на децата. В момента по структурните фондове, за период до 2013 година, са отпуснати 180 млн. лева за целодневна организация на работа в средищните училища от 1 до 7 клас . Тя сподели, че сега Синдикатът на българските учители работи по идея, която ще се случи с бюджет 2012 г. Става дума за въвеждането на понятието „малки училища“. Това са тези, които се намират в малките села, които не могат да бъдат средищни или защитени, но не трябва и да бъдат закрити. Предвидено е те да получават допълнително финансиране. Според г-жа Такева е нужно учителите да имат познанията и квалификацията в тази посока. Учителите трябва да са подготвени с видовете ценностни системи, които трябва да възпитава училището и как комплексно да работят

Работещ синдикат с Янка ТакеваЯнка Крумова Такева е родена

на 30 септемри 1947 г. в с. Ковачевци,Самоковско. Завършила е педагогическия факултет на Софийския университет, Благоев-град, по-късно и магистратура по икономика. Има две специализации и първи клас квалификация. Работила е като учител (1974-1980), директор на дом за сираци, кв. „Драгалевци“ (1980-1987) и главен специалист на управление „Просвета“ в община „Красна поляна“ в София(1987-1990). От 1990 г. е зам.-председател, а от 1994 г. досега – председател на Синдиката на българските учители и главен редактор на в „Учителско дело”. Член на Изпълнителния комитет на КНСБ (1994). Председател на Националната комисия за работа с жените, младеж-та, децата и семейството към КНСБ (1995). 2005 – Член на Сдружение за национално съхранение. 2007 – Член на Националния съвет за закрила на детето към Държавна агенция за закрила на детето. 2008 – Вицепрезидент на ПЕРК (Международна конфедерация на профсъюзите, Брюксел). От две години насам е вече президент на конфедерацията. Омъжена, с две дъщери и три внучки. За съпруга си казва, че е един щастливец в женско царство.


ФОРУМ БЪ

ЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ

*

ЧЕРНО и БЯЛО

училище и семейство. Друг приоритет в работата на синдикатите е повишаване статуса на учителя и на институцията училище. Не на последно място е участието на синдикатите в изготвянето на законовата и подзаконовата нормативна уредба, която в момента коренно се променя. Освен това от Европейските фондове в рамките на 2011–2013 година трябва да бъдат усвоени 520 млн. лева. Най- важното според нея е училищата да умеят да се възползват от всички източници и да усвояват тези средства. Още една нелека задача си е поставила г-жа Такева заедно със Синдиката на българските учители, а именно изучаването на религия в детските градини и средните училища. Първи стъпки вече са направени, но е трудна комуникацията между отделните институции и Светия синод. По върховния закон на Република България /Конституцията/ сме източноправославна държава. В България до момента са регистрирани 98 вероизповедания, някои от които са забранени секти в световен нащаб, но тук се прикриват под други имена. Увеличаващ се е броят на употребяващите наркотици, поради липса на духовни ценности, което е отговорност на държавата, семейството, родителите.... Агресията по училищата е факт. По тази причина Синдиката на българските учители поема ангажимента за организация по проекта и осигуряване на необходимия брой преподаватели в средните училища в България. Предлагат за обучение и преквалификация преподаватели по история, философия, психология, които да преподават предмета „Православие”. Какво се очаква до края на годината? На този въпрос г-жа Такева, отговаря, че предстоят още две конференции: „Жените в политиката” и „Работа на учителите в монокултурна среда”. Питам г-жа Такева, защо жените в политиката са малцинство? „Защото, според мен светът е мъжки, двойни са усилията, които трябва да вложат жените политици. Освен това мъжете се обграждат с мъже, когато става дума за власт. Дори успелите жени се съобразяват и изпълняват мъжката воля.” Доста обезкуражително, въпреки това продължавам и питам дали някога е канена в политиката, все пак Янка Такева е жена, доказала в годините своите качества и професионализъм...Да била е канена, няколко пъти, но е предпочела синдикалната политика, ”защото в синдикалното движение няма прошка, отговорността е пряка , не се размива както по етажите на властта ...”.

Наравно с другите си ангажименти Янка Такева е и главен редактор на в. „Учителско дело”, един от малкото професионални вестници. Заслугата за съхранението му в тези трудни за печатните издания времена отново е нейна . По думите ѝ „Учителско дело” е емблема на образованието в България, част от историята на образованието, и е пряка, жива връзка на синдиката с учителите и работещите в средните училища. Написаното черно на бяло остава и е по-топъл контакт с многохилядната членска маса на синдиката.

Чудя се толкова ангажирана жена, как съвместява работа и личен живот в този мъжки свят? „Това, че съм жена, никога не е било проблем, защото хората ме приемат

преди всичко като професионалист. Жената, майката и синдикалистката Янка Такева съществуват в хармония, още повече, че съм зодия Везни и умея да балансирам“- споделя г-жа Такева. Знам, че много пътува, дали това ѝ е хоби? „Не, не ми е хоби, налага ми се, защото чисто синдикалната дейност не се върши на бюро. Важни са срещите с хората по места, а така също и срещите в чужбина, където се обсъждат и решават глобални проблеми, свързани с политики срещу дискриминации и за равнопоставеност. Тази информация от Брюксел изпреварващо достига в България и благодарение на работещия синдикат – може да се превърне в добри практики.” За всеки случай споделя още, че в Брюксел се работи много по-лесно, отколкото у нас... Въпрос на по-добра организация и синхрон между партньорите...” В България, нямаме изход, трябва да се научим да работим партньорски. Тази народопсихология с надхитрянето – трябва да се надживее. И няма ли да ме питате нещо за стачката на учителите от 2007-а?” Кимам утвърдително, да разбира се, кой не помни Янка Такева от онези дни на остра синдикална борба с управляващите в защита на учителите . Но какво още не е писано и казвано за тази стачка? Отговаря, че държи да си припомним, че 82 000 учители членуват в най-големия български синдикат.Само синдикалните лидери в първичните организации и в общинските координационни съвети на СБУ са 12 000. С огорчение отбелязва, че по онова време за първи път в пресата е срещнала толкова негативни оценки за учителите. Това е провокирало събирането и отпечатването на всичките 1560 статии, публикувани по време на стачката, в алманах, „за да остане в историята и един ден, когато прочетат – някои хора ще се срамуват, но други ще се гордеят с изпълнената мисия”. Иска ѝ се още да припомни, че безплатните учебници, безплатният транспорт, безплатните закуски, безплатните компютри и целодневната организация в средните училища са постигнати благодарение на упоритата работа на синдиката. Още не трябва да се забравя и въвеждането на диференцираното заплащане според степените – старши и главен учител, както и – обмислената енергийна ефективност за ремонт в училищата. Разбира се, нищо от това не би се случило без социалното партньорство с управляващите. „Съживяването на социалния диалог се крепи на взаимните компромиси,” – с усмивка споделя г-жа Такева. По отношение на проектите от ЕС, които печели синдиката, трудностите са еднакви, както за всички в цялата страна – тежка бюрокрация, предимно от българска страна, слаб професионализъм и корпоративни интереси.” Целевите групи се пренебрегват, не се зачита кой има право да е бенефициент и ако правителството на Герб не се справи с този проблем, ще продължаваме да губим.” Сменям темата и питам за нещо лично, например какво я прави щастлива? „Разбира се, че здравето и благосъстоянието на моето семейство, но също така съм щастлива, когато мога да помогна и когато мога да кажа: Обичам ви!”

Станислава Пекова

Работещ синдикат с Янка Такева

6

ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА

Подкрепа или „въздържал се” за Палестина

Интервю с Н. Пр. г-н Ахмед Ал Мадбух, посланик на Палестина в София

Ваше превъзходителство, благодаря, че приехте това интервю да бъде в навечерието на сесията на Общото събрание на ООН, където по идея

на президента Махмуд Абас, подкрепена от Арабска-та лига, палестинците внасят в организацията молба с искане за признаване на независима Палестинска дър-жава в границите от 1967 година със столица Източен Ерусалим. Считате ли, че този акт се приема еднознач-но и има ли цялостната подкрепа на палестинското общество, доколкото то може да бъде единно предвид различните политически влияния в него?

Благодаря за проявения интерес от Ваша страна и бър-зам да направя едно уточнение. Ние обявихме независи-ма Палестинска държава още през 1988г. Имаме призна-нието на повече от 120 държави и сега имаме молба да бъдем приети като пълноправен член на ООН и както казахте, това се подкрепя от Арабската лига, а също от Ислямската конференция и Африканския конгрес. На първо място, тази стъпка се извършва със съгласието на палестинския народ и ръководството му. Тя бе приета в централния съвет на ООП и Изпълнителния комитет на ООП, които са легитимните палестински институ-

ции.Целият палестински народ подкрепя тази стъпка, заедно с всички политически организации.В Президен-ството ни има много писма от всички граждански ор-ганизации за подкрепа и мнение да не се отказваме от идеята.

Известно е, че САЩ и някои страни от ЕС настоя-ват за постепенно уреждане на палестино-израелския конфликт и дали тази идея има подръжници в сама-та Палестина, защото има изказвания например на Набил Амр, ексминистър и член на ръковоството на ООП, в противовес на идеята за гласуване на резолю-ция в ООН в полза на независима Палестина? Дали това ще противопостави палестинците на САЩ и страни от Ес, които са основни донори за бедстващото население в палестинските територии?

Добър въпрос. Първо ние сме на етап на изграждане на нашите институции и сме доказали,че сме демокра-тично общество, каквото все още липсва в съседните ни държави, които сега се бунтуват. Решенията ни се взимат с мнозинство, независимо че има дискусии на заседани-ята на централните органи. Наистина забелязваме,че има различни становища в ЕС – едните ни подкрепят, другите са против, а някои още не са съобщили своята позиция. Преди седмица Испания обяви,че ще заеме централна роля в процеса за признаване на независима Палестина като член на ООН. Време е всички да го на-

правят. Преди две години бяха обявени програми за из-граждане на институции в Палестина, които да поемат демократичното управление на държавата и срокът на тези програми изтича през септември. Това стана със съ-гласието на САЩ и ЕС, които не само на думи, но и чрез финансиране на тези програми ни подкрепиха. В пред-видените срокове са изградени при пълна прозрачност необходимите държавни палестински институции, кои-то биха позволили да съществува държавата Палестина. През април и май получихме похвали от Централната банка и Комисия към ООН, за това че нашите инсти-туции функционират по-добре от тези в други страни и това са нашите доказателства в подкрепа на нашата ка-уза. По-голямата част от държавите пристъпиха и към повишаване на нашите дипломатически представител-ства, които са вече мисии на Палестина, а не на ООП, главите на мисиите са посланици и връчват акредитивни писма. В ЕС казваха,че когато дойде времето, ще при-знаят независима Палестина като пълноправен член на ООН.Времето дойде, според нас. Защото в противен случай, докато Израел осъществява своята политика на заселническа колонизация, това може да взриви отново

региона. Ние искаме да решим този конфликт чрез ва-рианта за съществуване на две държави. Палестино-Из-раелският конфликт тръгва от ООН, през 1947година, когато разделят Палестина на две държави и макар че населението е било 71% в полза на палестинците, 55% от територията е дадена на Израел. Палестинците отказват да приемат това решение.Ние искаме да върнем пробле-ма там, където е създаден. Ние бяхме лишени от правото за самоуправление, бяхме в неравностойно положение в преговорите с Израел и това му даде възможността да извършва конфискация на повече земи. Внесената от нас молба в ООН за признаване на независимата Палестин-ска държава като пълноправен член на организацията не замества преговорите с Израел. Ние ще седнем на масата на преговорите, но когато всяка държава знае границите си и ще искаме изтегляне на израелските войски.

Известно е, че внасянето на искане в Общото съ-брание на ООН, за да се избегне евентуално вето на САЩ в Съвета за сигурност, е „висока топка” за упра-влението на палестинските територии и евентуалното гласуване на резолюция в полза на независимата Па-лестинска държава през октомври може и да бъде ди-пломатическо поражение за Израел. Каква е възмож-ността Израел да избегне такъв сценарий?

Ние имаме подкрепата на мнозинството в Общото събрание на ООН. Държавите, които ни подкрепят са

7

ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА

ЧЕРНО И БЯЛО, СЕПТЕМВРИ/ 2011

повече от тези, които признават Израел. Нетаняху казва, че има подкрепата на по-качествените държави. Но това не са ли расистки възгледи? Само по себе си това е обида към ООН. Израел може да избегне такъв сценарий като признае Палестина в границите от 1967 г. и няма да има нужда от гласуване в ООН. Ще преговаряме, и то глав-но за сигурността на двете държави и за изтеглянето на израелските войски. Но с това ръководство Израел не се отличава с проницателен поглед в бъдещето. Развитието на събитията в Близкия изток е твърде бързо и е против интересите на Израел. Вижте политиката на Египет към Израел след промените. Израел трябва да се възползва от момента и сега да се договорим. Дано там надделее разумът.

Палестинската инициатива има за момента около 130 държави, които я подкрепят, поне на думи, но в същото време под въпрос са редица държави от ЕС. Знае се,че САЩ, Германия, Италия,Холандия,Чехия са твърдо против, а всяка молба за членство в ООН се одобрява от Съвета за сигурност в ООН. Вашата оф-анзива за печелене на привърженици с какво може да се похвали в тази насока?

Ние проведихме срещи с всички държави в ЕС. Про-дължават консултациите със САЩ, не знаем защо САЩ ще наложат вето. Те по принцип подкрепят правото на народите за самоопределение и самоуправление, но ли-шават палестинския народ от това право. Президентът Обама говори за уреждане на конфликта с признаването на две държави в границите от 1967 г. и това беше на се-сия на ООН миналата година. Четворката също опре-дели септември 2011 г. за краен срок за приключване на преговорите, но всъщност тази година нямаше прегово-ри. Ежедневно се завземат земи, извършват се въздушни нападения, Газа е в блокада и е крайно време да се даде възможност да се прилагат методите на международно-то право и за нас. Още в споразуменията от Осло се прие да има независима Палестинска държава. Сега ще видим колко са били искрени държавите, подписали такива

споразумения. И това не е въпрос на интереси, а въпрос за живота на 11 млн. палестинци.

Имате пълната подкрепа на Иран за Вашата кауза и даже всяка година в Техеран се организира Ден на Ерусалим, който е в подкрепа на палестинците и про-тив Израел. Но Иран има позиции, които не се под-крепят от световната общност.Считате ли,че тези де-монстрации помагат в момента на Вашата инициатива в ООН?

Всяка държава заема позиции според убежденията си. Иран подкрепя Палестина и всяка година през послед-ния петък от месец рамадан е Ден на Ерусалим. Имаме някои различия с Иран по начина на подкрепа. Не искам да навлизам в подробности, но ние оценяваме подкрепа-та и се обръщаме към всички държави да ни подкрепят, да подкрепят палестинския народ, а не само някои от-делни групи и прослойки.

Имали ли сте разговори с официалните български власти за изясняване на позицията на българското правителство относно внесената от Вашата страна молба в ООН?

Провеждаме непрестанно срещи в министерския съвет, министерството на външните работи, Президенството, Народното събрание. До този момент българската по-зиция не е официално формулирана. Ние очакваме под-крепа и това ще бъде в посока на традиционните наши исторически връзки. България беше една от първите държави, които признаха независима Палестина. Ваши-ят министър-председател беше почетен председател на Дружеството за приятелство с Палестина и се обръща-ме сега към него да подкрепи Палестина. Ние усещаме желание в тази насока. Доказва го и неговата визита в Палестина, изпращането на външния министър, както в Израел, така и при нас. Ние се обръщаме с призива да не ни изоставяте насред път, защото ние сме на финалната права и се нуждаем от подкрепа. Определено има внима-ние от страна на българското ръководство за разрешава-не на палестинския проблем.

Решихте ли окончателно проблема с признаването на държавата Израел, защото се знае становището на част от палестинските лидери по въпроса?

Ние сме демократично общество. Имаме партии с опозиционни позиции. ООП е единствения легитимен и законен представител на палестинския народ и е при-знал държавата Израел. Проблемът е,че Израел не при-знава Палестина, а ООП. Точно тук е дестабилизира-нето на Близкия изток. Нетаняху напоследък използва религиозна философия, за да печели време. Казва,че зе-мята на евреите е подарена от Господ и че той ще отстъ-пи част от земи, които всъщност са му подарени от Бога. Този неполитически дискурс усложнява нещата и липс-ват принципите на международното право. Конфликтът не е религиозен, а политически и трябва да се решава с политически средства на базата на международното пра-во. На него ние разчитаме.

Ваше превъзходителство, благодаря за това интервю.

Зорница Илиева

Ахмед Ал Мадбух, посланик на Палестина

8

АРТЕФИР

Какво е „Аларма Пънк Джаз”? Камбоджански електро-акустични импровизации, изградени на принципа на кхмерската ритуална музика, нойз-поп от Лос Анджелис, новосибирски фрий-джаз, леген-дарни фолк-рок поети с китари от Ню Йорк до Уинипег, Канада, шведски прогресив-рок, чешки микро-оркестър за „фолклорни песни от несъществуващи народи” и „поп хитове от несъществуващи радиостанции”, италианско пауър-пънк трио от родния град на Росини, първата албанска рокендрол група в света… Списъкът е наистина нескончаем, но тъй като това не е състезание по причудливост, ще се ограничим до констатацията, че светът е много по-голям и разнообразен от това, което родната радиосреда може и е склонна да ни предложи.

Да, дискусията дали медиите тряб-ва „да просвещават” или изкуствено „да ни държат в затъмнение” е стара колкото света и създава известен дискомфорт, стане ли прекалено публична. Но май вече няма как…

Липсата на високопрофесионални независими радиостанции от типа на „Ачък Радио” (Истанбул), „Радио Студент” (Любляна) или „Канал 103” (Скопие) в българския ефир от една страна осакатява родната радио среда, но от друга – отваря ниша, в която програма „Христо Ботев” има потенциал да се превърне в много по-сериозен фактор в сравнение с националните радиопрограми за култура в други страни.

Можем да кажем, че фестивалът „Аларма Пънк Джаз” се роди спонтанно на вълните на програма „Христо Ботев” през октомври 2008 г. Не бива да пренебрегваме и факта, че зад идеята за този фестивал стои екип, автор на стотици предавания, посветени както на водещите ев-ропейски рок, джаз, авангард фолк и пр. фестивали, така и на борбата за равноправие, свободно образование и повече човечност в новите „тъмни векове”, в които живеем. Тук можете да чуете репортажи от студентските протести в Солун и Атина през 2007 г., от No Border акции като тази в Патра; анти-расистки концерти в

духа на британското движение „Рок срещу расизма”. Тоест – „Аларма Пънк Джаз” е не просто музикален фестивал, провеждан два пъти годишно пред публика и предаван пряко по БНР, а начин, посредством музиката, да се прави независима журналистика.

С концертите, организирани всеки месец в Първо и Второ студио на Националното радио или предавани пряко от знакови места за култура в столицата (кино „Влайкова”, Дома на киното, Чешкия център, Червената къща и пр.), фестивалът засяга и множество наболели обществени проблеми като етническата и религиозната нетолерантност в българското об-щество, културната унификация, новите екологични реалности и легитимираното от държавата насилие над т. нар. „нелегални ими-гранти”. Друг аспект от профила на фестивала е търсенето на връзка между различните изкуства. Музи-ката далеч не е единственото измерение на „Аларма Пънк Джаз” – в различни инициативи на фестивала са взимали участие и редица творци от областта на литературата, киното, театъра и визуално-експерименталните из-куства като: Георги Господинов, Ицко Финци, Вяра Коларова, Елена Димитрова, Ида Даниел, Ясен Василев, Спартак Йорданов и др.

Като основни „странични проекти на „Аларма Пънк Джаз” през последните две години се наложиха анти-расисткият фестивал „Аларма срещу расизма и дискриминацията”, л и т е р а т у р н о - м у з и к а л н и т е премиери в ефира на програма „Христо Ботев” и серията концерти „Звуково изобразяване на града”, следваща амбициозната задача да създаде алтернативна „звукова карта” на столицата.

Кое е първо – яйцето или кокошката, джазът или пънкът – и кой е почетният кръстник на фестивала: Джако Пасториъс, автор на легендарната пиеса Punk Jazz, или Дейвид Фюжински с албума си Jazz Punk – няма чак такова значение. В „Аларма” ги има и високата ерудиция и полетът на въображението,

„Аларма Пънк Джаз”Световният ъндърграунд в ефира

на програма „Христо Ботев”

Handsome Furs на “Аларма Пънк Джаз”


АРТЕФИР

които ни дава джазът, и ритникът в четирибуквието на институциите, наречен „пънк“. Както и цялата вселена от музикални жанрове – от ембиънт до маткор и от рокабили до тувинско гърлено пеене, традиционно маргинализирани от комерсиалните радиостанции. А иначе и Джако Пасториъс, и Дейвид Фюжински принадлежат към онази плеяда от съвременни великани на музиката, образа и словото, живи или покойници, които „Аларма” припознава като своите „странни чичовци от чужбината” (формулировката е на идеолога на джипси-пънк Юджийн Хутц от „Гогол Бордело” – б.а.). Сред тези „чичовци” са и „чичовците” на самия Юджийн – Джо Стръмър, Ник Кейв, Иги Поп, но също така и Ларш Холмер, Джон Зорн, Томас Пинчън, Али Фарка Туре, Венедикт Ерофеев, Дейвид Линч, Алехандро Ходоровски, Алистър Грей, Вла-димир Оюн Ойдупаа и Борис Ковач.

С изключение на помощта, която получава от БНР, „Аларма Пънк Джаз” е изцяло самоиздържащ се фестивал. Гледа да не се осланя прекалено много на комерсиални спонсори, букинг-агенти и PR-и. Този полуформален статут, разбира се, често е за сметка на немалки финансови загуби от страна на организаторите от предаването „Аларма”, но едновременно с това осигурява и една свобода в селекцията и структурирането на събитията, с каквато малко комерсиални фестивали може да се похвалят.

„Аларма Пънк Джаз” е член на международни мрежи за обмен на артисти като Scend-erman, която стои в основата на арт-форума „Без граници” в Балчик, а в организирането на концерти често си сътрудничи с творчески обединения, издателства и фестивали като La Chambre Du Chat (Румъния), „Здраво млади” и Junk Cola (Македония), „Мултикултиватор” (Сърбия), Be-yondasea (Австрия) и нашенските Indioteque, HCSpirit, „София филм фест”, „Киномания”, Re:Act, „Нищо подобно фест” (Стрелча), „София:

Поетики”, „Хора рещу расизма”, „Пост-рок България” и др. Освен по програма „Христо Ботев”, някои от концертите се излъчват на живо и по други програми на БНР – в предаването „Фалшименто” по Радио София и в нощния блок „Заедно след полунощ” (съвместен проект на програма „Христо Ботев” и регионалните радиостанции).

През ноември 2010 г. фестивалът бе удостоен със „Златен будилник” за ярко авторско присъствие в ефира, а само три месеца след това – през януари 2011г. „Аларма” спечели и престижната награда за радиожурналистика „Сирак Скитник”. Сред имената на светов-ноизвестни музиканти, участвали на фестивала и утвърдили името му от 2008 г. до днес, можем да споменем тези на легендарния фрийк-фолк поет с китарa Юджийн Чадборн (САЩ), на пианиста Роман Столяр (Русия), на словенското трио „Жоамбо Жоет Уъркестрао” и на една от най-тиражираните американски нойз-рок банди от последната петилетка – The No Age от Лос Анджелис.

Досега пълнометражният фестивал „Аларма Пънк Джаз”, който има, припомняме, пролетно и есенно издание, винаги е протичал под свое

тематично мото – „Аларма Пънк Джаз срещу империалистическата скука”, „Аларма Пънк Джаз напук на свинския грип и рецесията”, „Аларма Пънк Джаз за повече авангард и щастие”, „Пънкарите се броят наесен” и „Петилетката в пет дни”. А след като в средата на септември откри и учебната година с шестото си издание (своеобразно намигане към историята на „дяволската музика”) като „Аларма Пънк Джаз: Отличен 666”, вече се готви за своя трети рожден ден, който ще отпразнува на 4 октомври в кино „Влайкова” заедно с инди-електро-пънк триото от Торино, Италия The Jumpin’ Quails.

В „бъдещите творчески планове” на „Аларма” влизат още концерти на американската инди-импро-пънк формация Xiu Xiu (Сан Хосе, Калифорния) и на унгарските групи Tudosok (класически пънк-джаз на поета-дадаист, етномузиколог, саксофонист и тромпетист д-р Бела Мариаш) и Fokatelep (новата ембиънт-рок банда на българина Емил Билярски от Korai Orom), както и серия предавания-концерти от различни градове, първите от които са Пловдив и Бургас.

Цветан Цветанов

Сет Хюбърт-Фаерголция, създател на анти-фолк/фрийк-фолк движението в Ню Йорк на „Аларма Пънк Джаз”, Червената къща (май 2011г). Фотограф: Илиян Ружин

10

СТРИЙТ АРТ

роени дни след официалното закриване на Стрийт арт изложбата в Музея на Съвременното изкуство в Лос Анджелис, Калифорния, експозицията бе обявена за най-посещаваната в историята му (201 352 посетители). Някои скептици биха oспорили

успеха и коментирали, че популярността на изложба на „графити“ не би трябвало да е изненада, тъй като поп културата, както и модата винаги са привличали големи тълпи.

И все пак „Изкуството на улицата” изненада, защото успя да събуди небивал интерес и да привлече посетители, които иначе биха приравнили Стрийт арта с най-обикновен вандализъм.

Какво, всъщност, е Стрийт арт?Противно на очакваното, уличното изкуство съвсем

не е нов феномен. Корените му могат да се проследят до графити субкултурата, която процъфтява през 70-те години на миналия век в Ню Йорк. Това е времето, когато визуалната култура на графитите избухва и почти превзема града; а художниците търсят нови начини да изложат творбите си. Така постепенно градът се превръща в тяхното платно. И докато изкуството прелива извън ограниченията на галерийните стени, а графитите превземат градската действителност, се развива друго едно хибридно арт течение – субжанр, който заема образи и мотиви от дадаизма на Дюшамп, комиксите, поп-арт-а и масмедиите и умело ги пречупва през призмата на улицата. Ражда се Изкуството на улицата (Street art).

Исторически, всички значими течения в изкуството са се зародили в градовете, но отличителен в случая е факта, че стрийт артът е продукт на прекия контакт и диалог на артистите с постмодерната градска символика. В много отношения стрийт артът е своеобразен рефлектор на глобализираното общество, отказвайки да бъде погълнат и размит в удобни категории. И така, както графити културата превзема градската действителност

през 70-те, откъдето впоследствие навлиза и в галерийното пространство, така образите от улицата намират своя път към арт учрежденията 30 години по-късно. Именно глобалната мрежа и развитието на комуникациите, както и масовото урбанизиране на публичното пространство, допринасят за съзряването на формата и трансформирането ѝ от вандализъм в изкуство. И постепенно различията между стрийт арт и съвременно изкуство биват размити, така както бяха размити границите между „висше” и „низше” изкуство...

Всичко около Стрийт арта е деликатна тема, заради противоречивият и двойствен характер на арт формата. До съвсем скоро много от арт критиците отказваха да признаят статута на субкултурното движение на съвременно арт течение, част от съвременния арт канон, а вместо това го заклеймяваха като поредното явление, което загрозява градовете. Но стрийт артът съвсем не е прост вандализъм, нито пък е продукт на рекламния бизнес. Стрийт артът е израз на изначалният човешки порив да остави следа, да покаже, че съществува, да подчини заобикалящата го материална среда. Формата контраатакува неравенството, лицемерието и защитава правото на визуална свобода, бомбардирайки града с цвят и форма. В този ред на мисли, арт течението е крайно съвременно, глобално, анархистично, провокативно и критично. Едва ли има по-демократична, ефемерна форма на съвременното изкуство.

Това, което различава стрийт арта от съвременното изкуство е приоритета на визуалното изображение на идеята над текста. Стрийт артът е по-скоро фигуративен, и не толкова базиран на изписване на текст или име,

Стрийт Арт

както е при графитите. Отворени за влияния и техники, стрийт артистите използват най-често стикери, постери, шаблони, плакати и отпечатъци сериграфии, а за платна служат сивите бетонни градски стени. В развитието на течението се забелязва и градивна прогресия, отвън – навътре, от ефемера към постоянство.

“Изкуството съвсем не е като останалите културни жанрове, защото то не разчита на публичното одобрение. Да, не можем да отречем , че публиката е тази, която пълни концертните зали и киносалоните, тя е консуматорът, който чете и купува милиони книги и компактдискове. Ние хората сме тези, които влияем на качеството на

Б

Бен Айн

РОА

11

КУЛТУРЕН СВЯТ


създаваната култура, но не и на изкуството...” – обяснява Банкси – един от най-нашумелите стрийт артисти.

Действително, една от ценните страни на Стрийт арта е неговата тотална откъснатост от претенциозността на съвременното изкуство. Движението e продукт на артистични обсесии и фантазии и често не претендира, нито търси или жадува за слава и институционално одобрение. Стрийт артът е преди всичко култура на преобразуването и оттук идват и честите критики, които движението търпи, относно липса на оригиналност и незачитане на авторско право. Арт формата просто съществува, бидейки неразривна част от нашето съвремие. Тя е навсякъде, стига очите ни да са широко отворени, изненадвайки непрестанно и остро коментирайки визуалния спам, с който сме заобиколени.

Стрийт арт срещу комерсиалното – от улицата до аукционните къщи

Времето, когато стрийт артът беше приеман по-скоро за визуална напаст, отколкото за естетическа форма е отдавна забравено в западната култура. Течението е дълбоко вкоренено в съвремието, а навлизането

Банкси

Банкси

ХеракутЕтос

Ос Джемеос

12


и утвърждаването, макар и бавно, в установения галериен свят, привлича съвсем логично и вниманието на колекционери и аукционни къщи. През 2008г аукционна къща Бонамс (Bonhams) организира първия изцяло посветен на Стрийт арта търг. С това пазарната легитимност на арт формата бе официално потвърдена. И макар Стрийт артът често да критикува консумеризма, връзката помежду им не може да се отрече. Взаимоотношенията обаче далеч не са еднопластови. Въпреки популярността си на пазара, не всички артисти приемат обвързването на формата с пазарните сили за позитивно. Точно обратното; много от тях продължават да не изневеряват на Стрийт арт кредото Do It Yourself (Направи го сам) и да пренебрегват белите

„В крак с времето“ обиди и русофили, и русофоби, въпреки че бе насочена единствено срещу българските залитания към силните на деня.

Свуун

Бен Айн

Флегм

13



стени на галериите за сметка на градските. Винаги ще има творци, които биха предпочели да не бъдат представяни от галерии, нито излагани в музеи и които ще са изцяло отдадени на работата си извън системата на учрежденията. За тях всяко взаимодействие с частния сектор е престъпване на принципа на улицата. А и за движение , чиято същност по дефиниция се корени в бунта, нелегалността и дори вандализма е съвсем логично да опонира на институционализирането си. Така, независимо от разнородността на изразните си средства и стиловото разнообразие, движението едва ли някога ще изчезне напълно от улицата, за да се превърне в просто поредната музейна експозиция.

Взаимоотношенията между пазарната стойност и естетическата значимост, между нелегалността и институционализирането, продължават да влияят на развитието на движението. И макар, че според някои критици арт формата губи своята инерция, действителността е друга. Стрийт артът е по-жив от всякога. Въпреки тенденцията към комодитизация, арт формата все още не е загубила присъщия си потенциал. Стрийт артът носи посланието на радостта,

на креативно-конструктивната критика и се стреми да изследва, а не да се превръща в продукт на потребителско търсене.

Стрийт артът от 21 век е зряло, многопластово и „помъдряло“ течение. Съвременното общество реагира на този ново установен статус на движението амбивалентно – едновременно го закриля и преследва, често пъти оставяйки съдбата му в ръцете на арт спекуланти и градски чиновници, както например се случи с композицията „В крак с времето“ на паметника на Съветската армия. И макар да се споменава бегло в линията на времето на съвременните арт движения, статутът му на още един, различен клон от съвременното изкуство е факт. Дали ще бъде изследвана и изучавана след 50 години, това само времето ще покаже, но арт формата е тук, за да остане. И докато стрийт авторите продължат да дръзват да прекрачват границите, жанрът ще остане витален.

Къде тогава е мястото на България на глобалната Стрийт арт карта

За никого не е тайна, че в България субкултурата, наред с всичко друго, процъфтява. В известна степен България напомня Ню Йорк графити сцената от далечните 1970-1980 г. – жизнена, анти-институционална, първична. Но улегналостта и зрелостта на Стрийт арта липсва. Липсват глобалността в темите и идеите. Всъщност самият стрийт арт липсва. Няма ги онези огромни изображения по градските стени, засягащи и иронизиращи наболелите теми и проблеми от деня, което свидетелства, че фазата на брутален вандализъм и егоцентризъм, така характерни за менталността на графити културата, все още не е преживяна, за разлика от международната сцена, където споровете и съмненения, относно същността и класификацията на стрийт арт-а като форма на изкуство, са отживелица. Това е така, отчасти заради спецификата на икономо-политико-социологическата българска съвременна действителност, която провокира предимно негативни настроения и прояви.

Но макар и бавно, съзнанието на субкултурата се развива, обогатява и разширява своите интереси. Създаването на композицията „В крак с времето“ върху паметника на Съветската армия е свидетелство за това. Опитът от един артист да пречупи сивотата на градската действителност с цвят, форма и идея, да изложи своето мнение, да разобличи лицемерието и да провокира общността към размисъл и дискусия – това вече е първична форма на Стрийт арт. И докато нашите колеги от други медии го нарекоха българският Банкси, то ние само ще отбележим, че този анонимен автор е осъзнал истинското предназначение на изкуството. Независимо от реакциите, самият акт на провокация показва, че философията на българина се преобръща и от чисто егоцентричните графити, може би в следващите години и по нашите географски ширини ще се зароди живото, мислещото Стрийт арт движение.

Милена Коцева

Банкси

Бен Айн

Етос

14


Професор Миклас, Вие сте известен с това, че сте един от най-големите специалисти по български език в Европа и сте основател на българистиката в Института за славянска филология във Виенския университет. Как се насочихте точно към българския език, с какво той Ви прилече?

Като младеж бях решил да изучавам славянски езици. В училище изучавахме латински, старогръцки и английски езици, но не и източноевропейски и по-специално славянски езици. Исках да изучавам нещо „по-екзотично”, но в онези години съществуваше разделение в Европа и беше много трудно да намериш начин да изучаваш източен език , да не казвам почти невъзможно. Пътуванията в Източна Европа бяха свързани с големи трудности, получаването на визи, стипендии и т.н Аз съм от гр. Грац и на мен ми предложиха да избирам между две възможности – Белград или София. Тогава прецених, че ще бъде по-интересно за мен, като изследовател да се ориентирам към българския като славянски език, но развил се на балканите и претърпял съответните влияния от други неславянски балкански езици като: гръцки, румънски, албански и турски, език – по-специфичен, изпълнен с т. нар. „балканизми”. Така че кандидатствах за стипендия и дойдох в София.

Тогава имах и желание да се развивам като оперен

певец. В Европа бяха известни големите български оперни певци и си казах „не може при наличие на такива оперни звезди като Борис Христов, Николай Гяуров, Николай Гюзелев и др. там да няма и добра певческа школа”. Така че, когато през есента 1971/2 г. се записах в Софийския университет специалност „Славянски филологии”, изкарах един семестър, след което се явих и в Музикалната академия. Оттогава посещавах лекции както в Софийския университет, така и в Музкалната академия. От време на време имах възможност да тренирам гласа си при професор Христо Бръмбаров в самата опера, но тъй като той имаше премного студенти, попаднах в класа на Лиляна Жабленска. След това стипендията ми свърши и ми се наложи да потърся работа, за да мога да си продължа следването. Заминах за САЩ и повече от година работих на круизни кораби в Карибско море. Върнах се в София, за да подготвя кандидатската си дисертация. Оттогава съм свързан с България и с българската култура.

Какъв е интересът на студентите в Австрия към изучаването на български език?

Австрия винаги е поддържала близки контакти с България. В предишни периоди те са били затруднени от „разделението” в Европа. В днешно време връзките се развиват много интензивно, както в културен план, така

Проф. Миклас: Направете уникалната си

култураприоритет №1

Професор д-р Хайнц Миклас преподава в Института за славис-тика във Виенския университет и e водещ българист в Австрия. Изключителен познавач на бъл-гарската средновековна литера-тура и старобългарския език, той взе участие в състоялия се в Со-фия в края на август /22–27/ т. г. Световен конгрес по византий-ски изследвания и беше любезен да отговори на въпросите на сп. „Черно и Бяло”.

15



и чисто икономически. В 2002 г. аз въведох българска филология като специалност във Виенския университет. Има доста голям интерес, който се вижда от факта, че към момента следват около 50 студенти. Те са частично българи − или живеещи постоянно в Австрия, или от смесени бракове, или просто гостуващи във Виена, но имаме и австрийци, руснаци и студенти от други славянски и неславянски страни, дори и от САЩ. Освен това при нас все още е задължително да се занимаваш със старобългарски език, и то за всички, които искат да станат слависти. Другаде изучаването на старобългарския език не е задължително вече и постепенно изчезва от списъка на студентските занимания. Както ние обичаме да казваме във Виена, ние разглеждаме славянските езици по сравнителен план, при такова разглеждане българският език естествено заема важно място именно поради своята специфика, поради влиянието, което е претърпял, поради своя „балканско-славянски” характер. Българска литература също се изучава в рамките на българистиката; и там също имаме студенти и от други специалности, например сръбска филология.

Каква е връзката между българския език, като средство за комуникация и културните прояви, които обединяват славянските с другите европейски народи в рамките на един общ културен обмен?

Да. Вие сами знаете, че във Виена има един български център, българският културен институт «Дом Витгенщайн» – където има богата библиотека и редовно се провеждат такива прояви, не само прожекции на филми, там се провеждат и изложби, концерти, доклади и т.н. Тази богата програма от културни прояви естествено се посещава и от нашите студенти, включително от по-възрастните, които разполагат с повече свободно време или вече са в пенсия. Освен това във Виена постоянно гостуват и български певци. Аз смятам, че не е имало години, когато във Виенските опери да не са гостували български певци или певици. От време на време във Виена се провеждат и български седмици, или дни на българската култура. Ако сравним с други европейски градове, може да се каже, че във Виена има една редовна възможност човек да се запознае с всякакви прояви на българската култура, включително с българското изобразително изкуство. Имахме една много интересна изложба за архитектурата на София. Знаете, че през ХIХ-и и в началото на ХХ-и век австрийски архитекти са построили много от сградите в центъра на София – не само сградата на Народния театър „Иван Вазов” и двореца, но и други сгради около тях. Значи връзките между Австрия и България, и по-специално между Виена и София, винаги са били много живи, много тесни – това може да се каже.

Според Вас културата на един народ е част от неговия потенциал за оцеляване, която не зависи от политически или други дадености. Но въпросът ми е – може ли в съвременния свят културата да оцелява без помощта на държавата?

Не. Не вярвям, че има европейска страна, в която собствената култура може да оцелява съвсем без

държавна помощ /субсидии/. Това е просто невъзможно. Една опера, един театър изискват такива пари..., че даже когато всичко върви прекрасно, когато салоните са пълни, пак няма да стигнат парите, иначе става елитарно нещо и един билет ще струва толкова, че народът няма да има възможност вече да участва в културния живот. Естествено това е и последствие от европейската традиция – в неевропейски страни като САЩ нужните субсидии идват по-скоро от частни спонсори. Но трябва да имаме предвид, че България е една от най-интересните страни по отношение на културните си богатства; и аз говоря не само за операта, не само за музиката, не само за изобразителното изкуство, но за богатството, което се крие навсякъде, често под земята. България е пълна с археологически обекти, от всякакви периоди – преди нашата ера, от нашата ера. Тук има толкова много слоеве, които би трябвало да се разкрият, да се изучават и т.н. и Тогава те ще привлекат туристите, ще привлекат много хора от целия свят и ще подпомагат икономиката на България. Ако държавата прояви интерес към собствената си икономика, ще бъде много добре да отдели внимание именно на тази част на културата, за да може след това да получи лихвата от парите, които влага. Да кажем – случая с Несебър. В Несебър ти можеш да копаеш с ножче и ще намериш нещо, даже няма нужда от никакви особени разкопки – там има толкова много, което може да се открие. И често хората ме питат от Русия, от други страни – „Нямат ли българите такава политика да се грижат за собствените си богатства”. Руснаците, знаете, че в момента купуват много апартаменти в България и прекарват известно време тук, понякога месеци, или поне седмици. Понеже знаят, че аз знам езика и че съм запознат с бъпгарската история, най-подробно ме разпитват, а аз им отговарям: И аз съжалявам и българите, хората, които живеят по тези места съжаляват. Често казват, че науката няма интерес, но това не е вярно. Науката има интерес, само че не разполага с финансови средства и възможности. А там има толкова много да се открие. И това е богатството. И още нещо: Ние знаем много добре, че има една „черна” археология, незаконната търговия с предмети на изкуството, и така много от ценностите, да кажем монетите от византийско време минават някъде или в Русия или в САЩ, или на други места, а не във Варненския или друг археологически музей, там където би трябвало да бъдат. Пилее се богатството от вековете. А аз не вярвам, че в Европа има друга страна, която да е толкова богата на археологически находки, колкото България. А това е само една част от това, което съществува.

В първия ден на Конгреса по византология, ние бяхме поканени от Президента на Република България, г-н Първанов, в бившата резиденция на Тодор Живков, сега Национален исторически музей. Там е изложена една част от тракийскито златно съкровище. Като видиш тези неща, ти просто си във възторг, постоянен възторг. Още нещо, преди години, когато бях още във Фрайбург, в Германия в университета, аз заедно с хората от

16


посолството организирахме изложба на така нареченото най-ранно злато в Европа. Страшно нещо! Тя пожъна огромен успех. В Университетската библиотека ние изложихме златните накити от Варненския некропол, която се намира сега във Варненския археологически музей, и тогава имах възможността да разглеждам тези експонати и ми беше много интересно. Значи България има богатства, но трябва да се грижи за тези богатства. С това България може да се конкурира в цял свят. По времето на социализма, България развиваше не само културата, но и своя туризъм в по-голяма степен. Сега виждам, че туризмът е много по-малък, ако правим сравнение със Запада. Руснаците ще идват винаги, понеже за тях е по-близо или по други различни причини, но за туристите от Запад не е известно. Ето в България – австрийците не идват, французите не идват, а германците и англичаните идват само в определени места. Те биха посещавали страната много повече, ако биха имали информация за българското културно наследство. Културата на България трябва да се разпространява из целия свят, за да привлече вниманието на всички тези потенциални туристи. Оперните певци се познават навсякъде, те са известни, но извън това вестите от България са нищожни, или почти липсват. Това за което говорим, се познава от малко хора, може би – само от специалистите. Дори във Виена обикновените хора не знаят много за България, а представете си какво значи да говорим за Инсбрук или други места. Българската литература, която е толкова богата, а кой се грижи за нея, освен ние славистите? А и ние нямаме вече възможностите, които сме имали да кажем преди 30 години. Центровете за българистика се намаляват с всяка изминала година. В тази връзка е много важно да се правят преводи на български автори. Давам пример с един млад и мил учен и преводач във Виена – Александър Зицман, който усилено се занимава с тази задача.

Славистиката и по-специално българистиката не се вписват автоматично в представите на нашите читатели с Византия. Все пак Византия се свързва с други представи, там се говори друг език. Според Вас има ли и доколко има връзка между българската култура и византийската, и какво е взаимното влияние между тях?

Обикновено се казва, че онези славяни, които са били християнизирани от Византия, не само в Борисова България, но и в Русия и на други места, са били последователи на византийския модел. Техните култури са станали посестрими на византийската култура. Борисова България приема християнството чрез Византия, а не чрез Рим, и през 870 година е било решено България да остане под византийската шапка, т.е., в Константинополската сфера и юрисдикция, и оттогава нататък културните прояви са били повлияни, ако не изцяло, то поколения наред – под наплива на византийските прояви; това се отнася до всичко – текстове, обреди, църковния ритуал, даже възгледите на политическите лидери. Това е безспорен факт и там няма

място за спор. Но освен влиянието на византийската култура, византийската религия и византийските държавни и политически възгледи българите, и не само бългaрите, но и други славянски народи са приели и други, бих казал интерференции от страна на Италия, от Рим, от страна на Франкската империя, от страна на итало-гръцката колония. Поне по времето на Борис и на неговия син цар Симеон византийският модел не е бил изключителен, имало е и други влияния. Чак по времето на цар Петър, който става цар с волята на Константинопол и дори получава византийска принцеса като жена, оттогава византизирането става все по-силно, особено след византийското робство от ХI-и век натакък. И още веднаж през ХIV-и век. ХIV-и век е най-византийският век в България. Преди да падне под османското иго, културните прояви са били изключително под влиянието на византийския модел. Тогава вече не е имало нищо друго. Византизацията е била най-силна през 14-ти век, преди падането под османска власт. Трябва да добавим още нещо. По времето на Симеон, самият той развива идеята – българското царство да измести византийското. Той се нарича ”цар на българите и на ромеите”, което от страната на Константинопол се е приемало като удар, като власфимия. Симеон фактически основава един модел, който след това, по времето на Петър, става частична действителност и бива възприет по-късно от сърбите и от царете в Русия. Значи византийско-българския модел става един общ модел за всички по-късно християнизирани православни държави – за Русия и за Сърбия. Цар Стефан Душан прави същото, Иван Грозни прави същото. Всъщност самата България, която се явява потомък на Византия, сама развива своя политически модел, който става първообраз за други славянски държави. Това виждаме вече през 893 г., когато Симеон премества столицата от езическата Плиска в Преслав, това е първата крачка.

И накрая, бихте ли отправили някакво пожелание към нашите читатели?

Аз бих искал да кажа, че българите и българските културни дейци могат да се чувстват щастливи, че имат една богата култура, която с всички европейски култури, и не само европейски, може да се конкурира, даже в някои отношения стои на първо място. Никаква скромност не трябва да има в това отношение, българите трябва да се чувстват горди и да се радват, че тяхната култура е толкова богата и пъстра. Естествено, какво мога да желая – мога да желая само едно – България пак да възроди своята икономика и своите възможности, така че да може да обгрижва своята култура. Много бих искал да видя България пак в разцвет. България има възможности и трябва просто да се грижи за културното си богатство, това е една голяма, много важна задача и тя ще се възнагради с лихва. Затова посланието ми към българите е следното: Направете уникалната си култура приоритет № 1!

разговора води: Красимир Петков

17



Значително културно събитие състояло се в галерия „Васка Емануилова“ привлече вниманието на почитателите на музикалното изкуство на Юрий Буков (1923г – 2006г). Журналистката, художник-фотограф Мари Къналян подреди своята седма изложба в рамките на двудневния фест „Европейска алея на културата” с подкрепата на

Столична община.Снимките, уловили мигове от последното посещение на големия артист в България през 2003 г, бяха подредени

на открито пред галерията, за да дадат възможност на гостите на събитието да ги разгледат по-детайлно. Сред присъстващите на проявата, посветена на паметта на Ю. Буков, бяха негови роднини, близки приятели като бившия министър на културата Георги Йорданов и почитатели на изкуството му. Творбите на Мари Къналян ни припомнха още веднъж за мястото, което големият пианист заемаше в българската и световната култура, както и колко слънчев, лъчезарен и искрен човек беше той.

“Черно и Бяло”

Изложбана Мари Къналян,

посветенана Юрий Буков

18


Драги български и немски читатели и читателки, аз започнах моите лични спомени за Разцветников с

един триптих от класически сонети, своеобразен късен реквием за поета, защото една трагична и позорна случка с тленния му прах, ме накара да преведа на немски голяма част от неговото поетическо творчество.

Аз отдавна имах това намерение, защото той е от моето родно място и аз лично го познавах и високо ценях, но се съмнявах дали ще ми се удаде да го преведа достойно. Както се и оказа, той наистина съвсем не беше лесен за превеждане.

Случилото се след неговата смърт обаче, така ме възмути и натъжи,че аз се почувствах задължен да го преведа, като прослава и благодарност за нежната му, дълбоко човешка поезия и за неговите ценни съвети относно моите първи поетични опити. А то стана така…

В края на юни 1947г, няколко дни преди да замина за Виена, за да продължа моето следване по архитектура, аз се срещнах в София с Разцветников, поднесох му цял свитък мои стихотворения и го помолих за неговото мнение. Той ги пое и каза, че ще ги прегледа три пъти и тогава ще ми каже дали има нещо в тях, или само съм си

Разцветников е завършил Славянска филология през 1920г и Право през 1926г. През 1921г – 1922г е слушал лекции по естетика във Виена и Берлин. През 1927г – 1929г е бил учител по немски език в Габрово и в ІІІ-та мъжка гимназия в София.

Но нека се върнем отново в далечната 1947г. След тази единствена среща с Разцветников аз заминах за Виена. Градът все още беше белязан с разрушенията от бомбите, продоволствието беше лошо, липсваха храни, а аз усилено следвах, но след две години се разболях сериозно и трябваше да постъпя в болница. Едно дълготрайно лечение прекъсна следването ми. Имах вече много време и се обърнах към немската поезия. Ейхендорф, Вилдганс, Кестнер, Рилке... Спомних си съветите на Разцветников и му изпратих едно стихотворение от Кестнер, преведено от мене на български. Скоро получих писмо от една негова близка позната, която ми съобщаваше, че той е тежко болен на легло и иска да дойде на лечение във Виена, та аз да го посетя в болницата. Писмото беше с клеймо от май 1951г. Скоро след това узнах, че вместо във Виена той е бил изпратен в Москва, където на 30 юли е починал.

губил времето.Ние се срещнахме още вечерта на същия ден в Клуба на

писателите, седнахме на една празна маса и той веднага започна: „Дарованието е на лице, иначе нямаше въобще да говорим. Позитивното: Вие притежавате забележителна стихотворна сръчност и хубави хрумвания. Негативното: Вие употребявате твърде много прилагателни едно след друго и това възпира действието, а то трябва да се движи леко и безпрепятствено. Но това лесно се оправя. Пишете стихотворения за деца, така ще опростите и раздвижите Вашия стих. Четете моята „Синя книга” от 1942 г. Там има едно стихотворение „Чуждинче”, то е съответният пример.

Пишете любовни стихотворения – те са вечни. Вижте сега за какво се пише и говори у нас: само за работа... Когато обаче се появи някой американски любовен филм, пред киното хората се нареждат на опашка...

Аз обозначих ония Ваши творби, които ми харесаха и ги показах на поета Николай Лилиев. Той е на същото мнение като мене. Вашите балади са технически издържани, но в тях не се случва нищо необикновено, нищо загадачно. Продължавайте да пишете, но не бързайте да издавате, за да не съжалявате след това. Сега заминавате за Виена. Четете там Рилке и Хофманстал. На добър час!”

Така протече моята единствена и кратка среща с поета Разцветников, при която аз се запознах с един добродушен и отзивчив човек, когото преведох по най-верния, но и най-трудния начин, който знам – огледален формален образ на оригинала. Самият Разцветников беше блестящ преводач от немски на български – „Херман и Доротея” и стихотворения от Гьоте.

На Асен РазцветниковНеговата внезапна смърт много ме натъжи. По-късно

продължих и завърших следването си, макар че бяха минали 13 години от идването ми във Виена. През цялото време четях немска поезия и от нея черпех утеха и упование, които ми бяха много нужни.

Най-после през 1960г завърших Архитектурата и за мене започнаха щастливи години. Ожених се за една млада и хубава девойка, която ми беше едничката радост през тежкия живот, имахме две деца и всичко беше в ред, но след осем години ме сполетя най-страшното нещастие. През 1970г съпругата ми загина при злополука и аз трябваше сам да отгледам двете си малки деца. Още се чудя откъде взех нужните сили. Споменавам това тежко изпитание, защото то ме накара още веднъж да потърся утеха и опора в поезията, и така определи бъдещия ми живот, даде му нов смисъл и съдържание.

Впоследствие издадох три книги с класически сонети, една от които и на два езика – български и немски. С тая книга започна, изненадащо и за самия мене, и моята дейност като преводач на немски език. Така дадох, по мое мнение, най-големия си принос към българската култура, като издадох една двуезична антология „Бисери българска поезия”, представяйки на немската публика 57 български поета, а в единични книги и поетите Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Пенчо Славейков. Към тях сега се присъединява и Асен Разцветников.

Аз станах немски преводач на тия четири големи български поета или казано иначе – станах техен верен духовен двойник, особено на Разцветников. Аз не го следя, не му устройвам засади, аз исках само да представя достойно неговата нежна и вълнуваща поезия на немската публика.

19



Издадени книги:1985, „Чуждо слънце”, сонети, българска 1992, „Късни цветя”, сонети, българска1993, „Лазур и руини”, сонети, българска1995, „Италия в сонети”, българо-немска 1998, „Бисери българска поезия”, българо-немска2003, „Димчо Дебелянов. Аз умирам и светло се раждам”, българо-немска2004, „Николай Лилиев. Трепват невидими струни”, българо-немска2008, „Пенчо Славейков. Сън за щастие”, българо-немска

Георги БоневГеорги Бонев, поет и преводач, е роден на

30.04.1922 г. в с. Дра-ганово, Великотърновско, Бълга-рия. През 1941 г. завършва гимназия във Велико Търново, после е студент по архитектура в Техническия университет във Виена, където завършва с диплома инженер-архитект. От 1961 г. до 1996 г. е лектор по български език в Института по славистика при Виенския университет.

ТРАГЕДИЯТА НА ПОЕТА

Той в българската лирика ще светиза вечни времена. Ще се вплетевъв нея при най-нежните поети,за жалост и при най-нещастните.

От рано още дните му са клети;загубва майка си като дете,и болката си ще излей в куплетипо-късно той, когато порасте.

През зрелостта го на легло сковаковарна болест и кръвта изсмука...Прахът му бе изпратен от Москва

в Съюза на писателите. Тукаедна чистачка скоро след товаизхвърли урната му на боклука.

Изхвърли урната му на боклука -просташки акт, позорен и зловещ.От скръб и мъка стискам си юмрука,и в мене се разпалва гняв горещ.

Нарочно ли бе или злополука,припламват мислите ми като в пещ...Да знаех где прахът му днес блещука,бих там отишъл да запаля свещ.

Че аз с поета се познавах лично!Душата ми е още натъженаот станалото – срамно и трагично...

Затуй аз лириката му нетленнапреведох и поднасям двуезично.Той имаше душа като вселена. Той имаше душа като вселена.Дари децата със неповторими и разкази, и гатанки във рими,ала най-вече с обич вдъхновена.

Но той долавяше като с антенаи чуждите страдания незрими,измъчван сам от болки нелечими в самотност и любов несподелена.

Праха му няма да намерим ние...Къде е той, ще си остане тайна.Но може вятърът да го открие

и в срещата си с него, тъй случайна,в прегръдката си той ще го обвие,и нежно ще му шепне „Райна...Райна...”

20


В късният следобед на 30 август в градината на Кубинското посолство, екип от „Черно и Бяло” беше поканен на поетична вечер – рецитал и среща с кубинската световноизвестна поетеса Нанси Морехон Ернандес.

Посрещнати топло от посланичката на Куба Н. Пр. Тересита Капоте, всички гости, приятели на Куба, се насладиха на прекрасните стихотворения на Нанси, които чухме и на испански, и на български език. Дете на революцията, Нанси е благодарна, че заради промените в Куба тя успява да получи образование в университет и да се учи от Николас Гилен, един от най-големите поети на страната. Сега тя е известна, получила е много международни награди, включително и „Златната корона” на Стожерските вечери в Македония през 2006 г и е председател на Секцията за писатели на УНЕАК и член на Кубинската акадмия за испански език. Нейната поезия е дълбока , пренася ни в една различна реалност от тази на България, но по някакъв странен начин ставаме съпричастни с преживяното от нея.

На молбата ми да се представи пред нашите читатели, тя започва дългия си разказ така:

„Аз пиша за Куба и Карибския басейн. Това е важно поради факта, че Куба е част от тази общност. Всички ние от страните на Карибския басейн сме познали в историята си африканското робство и нашата кутура е сътворена от различията. Пръв Николас Гилен възприема и обявява кубинската култура за култура на метисите, на смесицата. В своята идентичност на кубинец, той

носи африканските елементи, които образуват националната култура. Аз просто съм една наследница на тази традиция.

Основна тема на кубинската култура и поезия, на авторите, които са ми помогнали да се формирам като творец, е проблемът на езика. Аз правех големи проучвания, докато работех в Центъра за карибски изследвания „Каса де лас Америкас” (Къщата на Америките), защото Карибския басейн е една Вавилонска кула. Тук се говори испански, английски, френски, холандски, а и да не забравяме креолите, които са смесицата. Карибите формират у човек и му помагат да осъзнае цялото това различие, което е вложено в една и съща култура. Писател-поет и есеист, събирач и разпространител на културата на различията, това всъщност съм аз.”

Г-жа Морехон разказва за големите автори на Куба с национално

Нанси Морехонпазител на културата

на различиятазначение, които формират културата им като: Хосе Мария – романтик от епохата на колониална Куба; Хосе Марти – апостол и герой, вдъхновител на борбата Фидел Кастро; Лидия Гибрера, която е събирач на устното творчество – фолклора на черните; Роберто Фенандес Ретамар, който пише своето фундаментално есе „Калибана”, изучаващо карибската култура и проблема с езика.

Стиховете, които чухме на рецитала, са посветени на революцията, на природата, на образа на майката. Питам я за нейните теми и музи, кое я кара да пише и как го прави.

„Революцията е моят живот, по един съвсем естествен начин. В мен не съществуваше съзнателната концепция за революция, защото бях изключително млада, но въпреки това живеех в този свят откакто се помня. Никога не пиша по предначертан тематичен план. Писането е свободно и ирационално, никога не мога да кажа в кой момент ще седна да пиша и на каква тема. Аз пиша политически стихотворения, такива за града, за природата, темите са необятни. Но нито едно от стихотворенията не е програмирано. То идва от душата ми. Аз вярвам във вдъхновението, но то трябва да се подчинява на една дисципина, която включва много четене, много учене. И когато то дойде, да приложиш знанията, които си получил. Аз не признавам нещо, което просто ми е хрумнало, написала съм набързо и след това е предадено за печат. Не, трябва да се работи много върху всяка идея и да се преработва и преглежда много

21



пъти техниката на стихотворението. Първият дълг на всеки писател е да пише добре.”

Този автопортрет звучи достоверно от устата на тази толкова енергична жена, работохолик, отдаден на своята кауза. Разтърсващо е усещането да стоиш до такъв човек, пълен с положителна енергия и покоряващ с музикалния си дълбок глас. Малко хора в днешно време правят толкова много за развитието на културата на своята страна, както тя го прави, затова я моля да разкаже повече за Куба.

„Куба е прекрасна. Не защото е моята страна, а защото наистина е така. Тя е страна, която се намира в пресечната точка на разнородни култури и се налага винаги да отстоява своето. Бранила е своята идентичност пред Испанската корона, но не против Мачадо и Лорка, а против конкистадорите. В Куба има един град Матансас, което означава „избиване”. Там се е състояло избиването на индианците, почти всички, а на тяхно място испанците докарват африканците. Кубинската идентичност е

един цял процес на борба, на отстояване и съпротива: против Испанската корона в миналото и против Северноамериканската империя сега в настоящето. Веднага след освобождаването на Куба от испанците САЩ се „нахвърля“ върху острова и досега продължава да опитва да установи там своето влияние. Половин век ние изтърпяваме, живеем и се развиваме, въпреки наложената ни икономическа блокада от Щатите. Ние се надсмяхме над тази блокада, защото тъй или иначе я преодоляхме и продължаваме да я преодоляваме, но тя съществува и продължава да пречи.”

За да не задълбавам тази болезнена тема за Нанси и целия кубински народ, аз ѝ задавам следващия си въпрос, свързан с младите. Знаем от нашата преводачка Тамара Такова, че Куба прави много, за да поддържа високо нивото на културата си. Попитах какво е отношението на младите кубинци към културата, понеже това е болезнен въпрос в България.

„Това е международен проблем –

загърбването на културата от страна на младите. Не говоря от тяхно име, понеже аз не съм млада(смее се). Но кубинските младежи правят много неща, не стоят пасивни. В Куба се стараем да ангажираме младите в културата, защото активността им е нужна и важна за развитието ни и ние не можем да ги оставим безпристрастни. Трябва да ги накараме да дадат своя принос и впечатление за нещата, които стават.”

Питам за наградите и спечелените отличия в литературни конкурси – те ли са най-важното или по-важно е това, че е поет и постоянно твори.

„Наградите са много хубаво нещо и винаги човек трябва да им се радва и да ги приема добре – споделя поетесата. – Но понякога те са като лотарията – не винаги са свързани с щастието, защото можеш да спечелиш от лотарията, но щастието ти да е на друго място. Ако получиш награда, не значи, че си най-добрия писател, това е само един символ. Аз получих през 2006г „Златната корона” в Македония; сега този конкурс навършва 50 години от създаването си и затова бях там;

22


2007 г ме наградиха с приза Рафаел Алберти, а през 2009г ме удостоиха и с награда от университета Сержи-Понтоас в Париж – това са отличия, които ме задължават да прилагам повече дисциплина в писането си и да има все повече качество в моите произведения.”

Любопитно ми е дали наградите я стимулират да се труди все повече върху езика, който използва и техниката ѝ на писане.

„Не, да пиша с повече ефикасност и дисциплина – това си е лично моя воля. Те не са ми водач. Да не говорим за многото добри автори, които никога не са получавали награди. Критиката понякога е сляпа и невинаги вижда качеството, понеже те са изпреварили времето си и критериите ѝ. На Омир никой не му е дал награда за „Илиада” и „Одисея”, но те съществуват и са значими.”

Споделям с нея мнението си, че точно критиката и комерсиалното размиват ценностите в съвременната литература и ѝ налагат определени насоки.

„Напълно съм съгласна. Тази ко-мерсиализация и масовия пазар на книги и изкуство направо унищожават някои от романите.

Там има много манипулация. Така преобразяват ценностите и ги изкривяват.”

Края на вечерта приближава, тя е изморена от дългия път и аз бързам да я попитам един последен въпрос – за черното и бялото, кое надделява в нея. Кои щрихи преобладават в живота и поемите ѝ.

„Нали съм черна, значи – черното, – отговаря на шега, смееща се, но след това сериозно подхваща: – В Куба е много важно какъв е цветът на кожата ти. Но защо в света се случва така, че заслугата за доброто е бяла, а всичко черно е лошо, не знам, според мен винаги има от всичко. Аз също – имам светлина, после сянка, имам чистота и после липсата ѝ, имам прозрачност, но и мистерия, имам глад, сън…”

Нанси Морехон изуми всички ни със своята откровеност, позитивност, разнообразие и различност, пъстрота на емоциите и словото. Сбогуваме се с нея с пожеланието за още успехи в творческата ѝ работа и се надяваме скоро пак да я видим на българска земя.

Андриана Коцеваснимки: Симеон Пеков

МисисипиВ памет на Николас Гилен

Водната змия пълзи и се люлее.Тялото ѝ като хамак под клоните увисва.Платноходки, призраци и кожи обгорениПо листата на върбите във картини оживяват.

Водната змия – близо до върбите.Водната змия.

Водната змия главата си издигас раздвоен език хилядолетен.Част от него в Залива пропада.Другата стотици лодки разрушава.


Водната змия напредва и расте.Бавно паст разтваря.Хищна, бледа, цялата закостеняла...Примки стяга с пръстени златисти.


превод: Тамара Такова

23



Съкровищата на китайските ястия са скрити в книгата „Кухнята на сърцето” от Ма Уъни! Луксозното цветно издание ще ви помогне за приготвянето на над 60 автентични рецепти от Китай в няколко лесни стъпки!

За поръчки: издателство „Ентропи 1”тел. 02/ 852 02 48; GSM 0888 33 65 19

24


25



Понякога лежа нощем в леглото и не мога да заспя. Въртя се, потен и неспокоен, измъчват ме съмнения и страхове. Изключих ли печката? Прибрах ли децата от училище? Оценен ли съм по достойнство в службата? Но най-вече – Има ли Господ?

Да, да, знам какво ще кажеш.Че дори и православните скотове вече знаят – не Бог предпазва света от разпад, а ко-валентните връзки между молекулите.Че ако Господ съществуваше, не би позволил управлението на ГЕРБ. Че дори и мохамеданите имат души.

Но аз трябва да разбера сам за себе си. Всеки човек е отговорен за собствената си душа. Не бих искал да изживея живота мечта, а после изведнъж да се окаже, че трябва да плащам за греховете си. Ето, затварям очи и в съзнанието ми изплува Създателя – „Цял живот иху-аху и сега к‘во ш‘е пра‘име?! А?!“ Как бих могъл да му отговоря тогава. С какви очи…

Аз просто трябва да знам.Но как ще подходиш? – ще се поинтересуваш. И други са опитвали преди теб, но никой не се е върнал, за да разкаже.

– няма да ме оставиш на мира.Но аз имам план. Ще напусна работа, ще се разведа и ще използвам отворилия се прозорец свободно време за изу-

чаване на това как да постъпвам правилно.Първа спирка – Добрата книга. Отварям на произволна страница и нека Господ води ръката ми, ако му стиска.

Какви ли чудеса на теософското познание ще бъдат разкрити пред мен. Разлиствам и чета:„…син на Моисей беше Сим. Сим стана баща на Лот. Лот стана баща на Йозая. Йозая стана баща на Йона.

Йона стана баща на…“„Какво, по дяволите?!“ – се запитах. „И това ми било мъдростта на вековете събрана в джобен формат за Ваше

улеснение… Но нищо – първият път е за проба. Пак разлиствам и чета:„Ковчегът да бъде на ширина – тридесет лакти; на дължина – двадесет лакти; на височина – десет лакти; на

дебелина седем лакти; по диагонал – седемнадесет лакти…“Третият път е на късмет. Разлиствам и чета:„… огън и жупел, змии и гущери, скакалци и циреи, глад и мор, болест и война…“Може би някоя друга религия. Например, създаденият през VI век пр. н. е. от СидхартаГаутама Буда, или Шакя-

муни (мъдрецът от рода Шакя), Будизъм. Според Google, човекът, с когото трябва да говоря за тайнствата на тази религия се казва Далай Лама. Ето какво ми разказа той в разговор по Skype:

„Господине, тук е три часа през нощта! Е добре, щом настоявате… Будизма е религия на мира. Неслучайно няма нито един документиран случай на победа в тибетската военна история. Ненасилието е в основата на тибетския будизъм. Това включва домашното ненасилие, ненасилието срещу животните, в училището и т.н.

Като изключим китайците, ние питаем дълбоко уважение към всички живи създания – вярваме, че те са превъплъ-щения на близки и приятели, които вече не са измежду нас. Да вземем например този малариен комар, който черпи живителна течност от врата Ви...“

/пляссс/ „Уцелих ли?“„Не. Малко по-нагоре…“/пляссс/ „Сега?“„Да, хванахте го мръсника. Добър удар. Та докъде бях? А, да. Исках да кажа, че този комар би могъл да бъде Вашата

любима леля, например…“Исусе, каква красива религия!„Всичко това е много образователно – казах – но аз те потърсих за друго, Далай. Искам да знам какви доказател-

ства може да предостави вашето учреждение, че света е действително създаден от Буда за шест дена.“„Всъщност, Будизма се върти повече около Познанието, а не около Съзиданието…“„Поне негова снимка нямате ли? Номер на социалната осигуровка? Какъвто и да е нотариално заверен документ,

че тази личност притежава мъдрост, недостъпна за тези, които изповядват друга религия? Не? Така никога няма да влезете в Европейския, Далай, така да знаеш…“

Провалих се. Не намерих отговор на въпроса „Има ли Господ?“. Изпълни ме усещане за празнота. Почувствах живота си безсмислен. Целият ми труд – уволнението, развода, кисненето в интернет – напразен. Бях объркан и изгубен. Как щях да живея отсега нататък? Така, сякаш за всичко рано или късно се плаща или така, че да не мразя живота си? Да, да, знам какво ще кажеш – „Ти прави каквото трябва, пък да става к‘вото ще.“ Но дали си струва.

Петър Красимиров

Аз трябва да знам

26


Любовта дава неповторим шанс на човека за миг да зърне вечността. А когато любовта – тази стихия, е пренесена на големия екран, тя кара всички да полудяват. Това се случва в края на всяко лято във Варна, в дните на Международния филмов фестивал „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ” вече 19 години.

Наречен на едноименната комедия на основоположника на българското киноизкуство Васил Гендов, днес престижният и обичан форум се утвърди като уникално и празнично събитие. За деветнадесет години съществуване се изградиха традиции, създаде се специфичен профил, очертаха се тематични пристрастия и най-важното - формира се кръг от хора, които милеят за фестивала; хора, които създават неговата атмосфера.

„Любовта е лудост” притежава свое място в българската култура. Фестивалът е много български, много характерен и на това лежи репутацията му по света.

Филмите, включени във фес-тивалната програма, носят хума-нитарно послание и се докосват до емоциите на зрителя, защото

съвременното кино настойчиво търси контакт с широката публика. През всичките седем фестивални дни на екрана се извъртяха няколко десетки разнообразни по жанр и стилистика филми от три континента. Премиера имаше новата българска комедия „Корави старчета”. Видяхме последните работи на признати творци и дебютанти, сред които ветераните на унгарското кино Миклош Янчо и Карой Мак. Почетохме годишнините на изтъкнати майстори на българското кино – Васил Гендов, Захари Жандов, Георги Георгиев-Гец, Станислав Стратиев, Иван

Иванов. „Посветихме симпатична панорама на Юрий Никулин – един смешен и тъжен клоун.” – подчерта проф. Александър Грозев, художествен директор на фестивала.

Директорът на Художествения отдел във Варненския Фестивален и конгресен център Румяна Попова допълни: „От 26 август до 1 септември бяха представени общо 57 заглавия от 20 страни, доста от тях копродукции. Специален фокус бе Международният филмов Фест на Умбрия – Терни, Италия, който става и наш побратим – важни са контактите. Казва се „Народи и религии”. Тези филми носят дълбоко нравствено послание, религията преди всичко е любов. Публиката успя да види дебютния филм „Велма”, представен лично от младия режисьор Пиеро Томазели, с когото дискутираха журналисти и кинодейци. И още – прекрасна селекция на италиански, белгийски и холандски ленти.”

Тържественият ритуал на МФФ „Любовта е лудост” за 19 път бе вълнуващ и забележителен, организиран от неговия енергичен директор Илия Раев, директор и на Фестивалния и конгресен център, с помощта на любезния му прекрасен екип. По червения килим преминаха десетки прочути актьори, видни кинодейци,

„ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ”XIX МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ, Варна 2011г

„Черно и Бяло“

„И нямаше по-добър брат“

27



журналисти и запалени киномани. Зрители и граждани на Варна видяха своите любимци, сред които: Татяна Лолова, режисьора Георги Стоянов и Добринка Станкова, Доротея Тончева и Стефан Цанев, Георги Черкелов, Гинка Станчева и Емилия Радева, Искра Радева, Любен Чаталов, сценариста Георги Мишев, композитора Борис Кара-димчев, кинокритиците проф. д-р Вера Найденова, проф д-р Неделчо Милев, певицата Маргарита Хранова, Марта Вачкова, Йоана Буковска, Биляна Петринска, Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин. По-късно към тях се присъедини неотразимият, дос-толепен Джоко Росич.

За официалното откриване бе избран филмът на вечно влюбения французин Клод Льолуш „Толкова много любов”, когото носталгично помним с изящния „Един мъж и една жена”. Тъга и размисъл ни поднесоха испанските „Принцеси” на закриването, с великолепното изпълнения на актрисата Кандела Пеня.

Дванадесет филма бяха включени в конкурсната програма, които се съревноваваха за Голямата награда „Златната Афродита”. Жури в състав: председател – известният наш режисьор Иван Павлов и членове – иранската звезда Хенгаме Газиани, която видяхме във филма „Пауни без пера”, както и българската актриса Весела Казакова, присъди следните награди:

Най-добра актриса – Пилар Лопес

де Аяла за ролята ѝ във френския филм „Като другите”;

Най-добър актьор – Ламбърт Уилсън за ролята във филма „Като другите”.

Специалната награда на жу-рито спечели лентата „Черно и бяло”, Турция, на режисьора Ахмет Бояджиоглу /събитие, което мнозина от гостуващите журналисти и критици посрещнаха с недоволство, б. а./

С Голямата награда „Златната Афродита” журито удостои филма „За Ели” – Иран, на режисьора Ашгар Фахради. Това е най-награждаваният филм за 2009 г. – общо 11 международни награди, сред които и „Сребърна мечка” на Берлинале за най-добър режисьор.

Българската комедия „Корави старчета” на покойния вече режи-сьор Пламен Масларов, завършена от оператора Ивайло Пенчев, спечели наградата на Община Варна. Нашата лента взе и „Горчивата чаша” – приза на Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски”. Но най-голямото от-личие за „Корави старчета” бяха неспирните аплодисменти на публиката.

В рамките на фестивала беше организирана и изключително ползотворна кръгла маса с дискусия на тема „Пътят на българското кино от производството до екрана”.

Програмата на „Любовта е лудост” предизвика интерес с присъствието на филми, насочени към по-широката

публика, без да са комерсиални. Гостите на фестивала имаха възможност да видят много добри, професионално създадени творби, заредени с мотивирано послание и кинематографичен усет, копродукци от Казахстан, Азербайджан, Полша и Русия, чувствителния и с иронично намигване индийски филм „Две пари за слънцето, четири – за дъжда”, както и елегантния италиански „Към морето”.

Не може да бъде пропусната и копродукцията „И нямаше по-добър брат” – Русия – Азербайджан – България, представен от режисьора Мурад Ибрахимбеков. Негов чичо е известният сценарист и писател Рустам Имрахимбеков /„Сибирският бръснар”/. Като съпродуцент и разпространител за България участва и „Мирамар филм” – продуцентите на „Дзифт” и „Love.net”. Създаден по романа на бащата Максуд Ибрахимбеков, филмът дълги години чака своята екранизация. Лентата проследява живота на по-големия брат на Мурад Джалил от времето на Втората световна война до 70-те години на ХХв. Това е разказ за едно азербайджанско семейство, за трагичната връзка между двама братя, която завършва с кончината на главния герой. Една модерна кинематографична и емоционално въздействаща притча, която несъмнено докосна зрителите. Изграден композиционно ясно, с препратки към миналото и с майсторски монтаж, филмът внушава много размисли. Нежен и суров едновременно, напомни за прословутия магически реа-лизъм – в случая преплетен с на-родопсихологията и традициите на Азербайджан.

На пресконференцията Мурад Ибрахимбеков беше кратък и събра в няколко думи идеята на филма „И нямаше по-добър брат” – способността да разбираш ближния си: „Това е проблемът на съвременния свят. Трудно е да се бориш с бесовете си. Затова трябва да се постараеш. Да възпиташ духа си!”

Мариана Енева

„Като другите“

28


Какво ново около теб, Ставри ? След изложбата „Заложбите на Ставри Калинов” преди две години, която имаше голям успех, имал ли си скоро друга и замисляш ли да имаш ?

Всичко ново е толкова старо, откак свят светува, но се поглежда по нов начин, предчувствайки живота по нов начин. В моята глава има толкова много изложби, че не мога да ги преброя. Толкова много заложби, че всеки ден мога да правя изложба. И то с достойнство, с достойни неща. Но на тази държава не ѝ е до това. Нямам и мерак да показвам работите си, само на приятели, на гости…

Тази изложба я показах първо в Пловдив и после в София. Тук, в столицата, в Народния театър беше тържество. На 70 картини ми ръкопляскаха – една по една на всичките. Испанският посланик се разплака и каза, че друг такъв художник не е виждал. Тогава разбрах, че заложбите са важни, а не изложбите.

Питаш ме нещо ново има ли. Всичко е ново. Всеки ден е нов. Иновенен. Замислям ли се за нова изложба – да, по-скоро искам да си направя музей. Когато имаш музей, си ежедневен. А изложбата е един път или на десет години... За музея трябват качества да показваш, мисля, че имам тези качества. Това ми е мечтата. Не да се издигам в култ, а напротив – да се прекланям и навеждам и да ставам все по-малък, докато се превърна в една клетчица, защото една клетка ни е създала и теб, и мен. Смирението е всичко.

Какво означава да си художник днес и по-различно ли е отпреди ? Ти винаги си бил художник на свободна практика.

Никога не съм бил назначаван на каквато и да е било работа. Това значи да си свободен. А какво означава свободен? „Своя – буден – ден“ – освободен. Да си художник е неправилно, да си автор е по-важно. Автор значи да си вторият след Него, след Бог. Автор трябва да е всеки един от нас, защото животът е уникален, а всеки човек е универсално уникален. Като не си автор и не създаваш, се лумпенизираш. Само експлоатираш, не даваш, а това се отчита горе. Природата е бекрайно крайна и крайно безкрайна. Обичам да говоря канонично и тези, които ме познават, го знаят.

Добре ли стана, че министър на куртурата е художник и това добре ли е за съсловието ?

Първо ще ти изтълкувам какво означава думата министър. Мини-истерия. Това, че Вежди стана министър е добре, но той е художник. Сега се окопити малко, но той по начало не е за това нещо, за този пост. Командват го, хубаво е, че има специалисти около него, виждам как някои негови приятели намазват покрай него, жалка история. Това го правят всички – правеха го, ще го правят и го правят в момента. Но той не е виновен за това.

Какво те вълнува днес като творец ?Вълнува ме кой е този Калинов всеки ден.Вълнува ме

какво значи човек, любов, работа, престъпление, морал, искам да го узная, да го разчепкам, да е истина, не да ми го кажат, а да го почувствам. Вълнува ме духът, даването, а не взимането. Много е важно да смисловиш нещата, а не да мислиш. Вълнува ме тайнството. Аз от малък тайнствах, но нямах занаята. Вълнува ме Апокалипсисът.

Ставри Калинов:САМО ЕДИН ДЪХ ЗА РЕЗЕРВА

Световноизвестният художник Ставри Калинов е роден на 15 ноември 1944 г. във Видин. Завършва Художествената академия през 1977 г. Сред при-тежателите на негови произведения са Бил Клинтън, папа Йоан Павел Втори, Владимир Путин и Георги Първанов. Той е сред стоте най-изявени международно признати българи, които притежават Сертификат за принос за развитие на страната.Има две дъщери – по-голямата Реджина-Силвия, кръстена на майка му и на жена му е на 16 години, по-малката Рая е на 10 години. Ставри Калинов с еднаква лекота прави живопис, графика и скулптура. Той е един от новаторите в българското изобразително изкуство и един от най-оригиналните наши художници.

29



Вълнува ме Космосът.Каква е тайната на твоя успех като художник ? Ти си

достатъчно известен и винаги си бил на „гребена на вълната”?

Само с една дума ще ти отговоря – безрезервна всеотдайност. Безрезервна означава, че само един дъх ти остава за резерва. Сега правя едни скулптури – уникални. И влагам в тях това – безрезервна всеотдайност.

А какво е за теб славата ?Безрезервната всеотдайност, която влагаш в заслуга на

Него, на Бог. Да влагаш такива качества и такъв труд, че да станеш негов слуга. Тоест най-висшето звание, най-божественото, най-свръхестественото. Човекът е Бог, защото е неизчерпаемо същество.

Вярващ човек ли си ?Какво означава вяра? Вярно да рееш...Да рееш значи

през целия живот да се тренираш, да се самообучаваш как да ловиш на Духа идеите и да ги превеждаш на човешки език. Човек е и Бог, и Дявол. Трябва да ползваш идеите на Духа като Бог. А до теб винаги седи едно дяволче и те подкукоросва за какво ли не. И ако не му устоиш – и за любов, и за пари, и за слава, и за вечен живот, и за атомни бомби – край. Трябва да знаеш кой си и да имаш безрезервна всеотдайност към тайството, към изкуството, към Бог.

Политиката е отрова за духовността, фабрика за лъжи, лицемерие и блъфове. А държавата какво е? Един страхотно устроен театър, в който се играят напрекъснато страхотни пиеси, без да се дърпат завесите.

Какво означава запазената марка Ставри Калинов и защо така упорито криеш за ценителите на твоето изкуство тайната му ?

Защото ти ми задаваш този въпрос, тоест просиш от моята душа да ти кажа истината, ще ти отговоря. Какво

означава тайнство? “Тайна-за-Него-твоя“. На мен ми е дадено от Бог и аз имам право да се отчитам само пред Него. Само аз и Той. Той казва имам ти доверие и ще ти дам още. Ако тръгна да облагодетелствам света, Той ще ми каже : „Калинов, за известно време изключвам телефона си и няма да можеш да ме чуваш!”

Дадеността е индивидуалност. А тя е тайнство. Не бива да се открадва тайнството. Най-добър пример за това е Айнщайн.

Имаш много почитатели и истински ценители на творчеството си. Имаш ли завистници – как можеш да им се противопоставиш ?

На мен ми завиждат само невежите хора. Некадърниците в арт средите. Веднъж ме попитаха директно в ефир нещо подобно и аз отговорих – госпожи и господа колеги, зная колко ме мразите и колко ме обичате. Мразите ме безпределно много и безпределно много ме обичате. Това е проблемът ви – че не знаете какво да правите с мен.

Като ми виждат нещата, без дъх остават колегите. Гледат да си откраднат нещо, а аз им давам по нещо, но като си отидат вкъщи, нищо не могат да направят. Защото нямат канала, релсата, влака, машиниста. Откровението е най-скъпото нещо на света. Аз откровенича и сега, пред теб, в този разговор. А откровеност означава да откроиш частица от живота си. Да ти я подаря, без да искам възмездие. И не мога да си възстановя тази енергия повече, ставам по-беден.

Завистниците са моят атомен реактор, моят катализатор, те ме бутат напред. Важното е да не останеш необичан и немразен. Това е най-недостойното. Най-ниското в йеархията. Човекът трябва де е лично персонално тайнство.

Има ли меценати в изобразителното изкуство у нас ?Няма и не може да има. Забранено е. Меценатът не

може да оцени, той е мангизлията. Само ведият може да каже на мецената кое е ценно и кое не е. А ведият се нарича изкуствовед. В България няма изкуствоведи. Напиши го, ще ме намразят още повече.

На какво учиш дъщерите си и какво най-много би искал те да знаят от теб ?

Задаваш ми много болни въпроси и ще ти отговоря откровено и канонично. Не съм ги учил на нищо досега. Не съм им показал досега какво е молив, какво е химикалка, какво е боя, какво е четка. Няма и да ги уча. Учиш ли човек, го лумпенизираш, успокояваш, травматизираш. Те са си личности – моите деца.

Знаеш ли кои са трите демона? Първият демон е училището. Защото те правят послушник. Задължават те. Вторият демон е църквата, която ти взима духа. И третият демон е държавата. Най-всемогъщият. Затова моите деца не ги уча на нищо. Нека да патят, нека да се радват, нека да успяват, нека да грешат и всичко да е на техен гръб. Мога да ги науча само кое е морал – към родители, към приятелите, към себе си. И стойността на живота. Не искам да им влияя в нищо.

Лилия Динова

30

BG-RU

Войната в Южна Осетия потресе всички, но малко хора знаят, че периодът на нестабилност и неопределеност започна още през ноември 1989 г, когато от Тбилиси към Цхинвал се запътиха 20-40 хил. въоръжени лица под фалшивия предлог за провеждане на „мирен митинг”, към малкия Театрален площад в центъра на Цхинвал.

През тези години всичко бе възможно да се случи – въоръжени нападения на Южна Осетия през 1991 г – 1992 г., по време на които бяха убити 2 хил. човека, бяха разграбени и изгорени 117 осетински села, което превърна повече от 100 хил. души в бежанци в Северна Осетия, тримесечна лятна война през 2004 г. и разбира се, най-сериозният конфликт от 2008г, когато грузинската армия обстрелваше град Цхинвал с 27 бойни единици на системата „Град”, миномети, танкове и артилерия.

Споменът за всичко това е много болезнен и мъчителен. Само благодарение на Русия останаха живи десетки хиляди хора, които бяха застигнати от войната в Цхинвал.

Сега има мир в Южна Осетия и негов гарант е армията на Русия. Вече няма блокади. Хората могат спокойно да гостуват на свои роднини и приятели в различни селища на републиката, без да се страхуват от грузинските въоражени постове, които разделяха Цхинвал от останалите осетински селища и възпрепятстваха свободното предвижване на местните хора. Това създаде не само благоприятен психологически микроклимат, но и добри условия за развитието на вътрешната търговия между отделните райони.

Уастирджий бон /Денят на Св. Георги/ е важен празник за православния народ на Южна Осетия. Този светец заема особено място в пантеона на християнските светци. Той покровителства мъжете, войниците, пътниците, слабите, бедните и е учител на младежта. Този най-голям празник за народа на Южна Осетия се чества само от мъжкото население в края на ноември, когато завършва селскостопанската работа. За тържествата, които продължават цяла седмица се канят представители

на различни националности.От стари времена семейството

заема важно място в живота на всеки осетинец. Мирния живот допринесе за нарастване на броя на сключените бракове. След демографския ко-лапс през последните 20 години, през първото полугодие на 2011г раждаемостта се увеличи с 122%. Държавата оказва сериозна подкрепа на младите и многодетни семейства, като им предоставя апартаменти и къщи в новите микрорайони на Цхинвал, построени след войната.

Немаловажен фактор е въз-становяването на всички детски градини и средни учебни заведения. Всички строително-въз-становителни работи се провеждат при щедрата всестранна помощ от Русия. Първите институции, които бяха възстановени след войната, са училищата и детските градини. Особено внимание влас-тите на Южна Осетия отделят на храненето в детските градини. Преди всичко се осигуряват пресни плодове и зеленчуци. Започнаха възстановителните работи на Двореца за детско творчество. Тъй като сега е време за ваканция и отдих, децата имат възможност да заминат на лагер освен в републиката, в Северна Осетия и в други райони на Русия. По този начин те получават възможност за пълноценна почивка. Днешната младеж на Южна Осетия е „дете на войната“. Тя не е посещавала нощни клубове и други развлекателни заведения.

Радостно е, че днешните студенти могат спокойно да се посветят на учебния процес, и да участват в различни международни форуми.

Между осетинците и българите има много общи неща. В Южна

ЮЖНА ОСЕТИЯВ началото на дълъг път

град Цхинвал

31

BG-RU


и Северна Осетия има улици, които носят имената на известни дейци от българската история. В Старозагорския район на България има село Осетеново, в Националния исторически музей в София десетки години грижливо се пази личното оръжие на героя от Освободителна война през 1877-1878г, осетиница Николай Караев. В онези страшни години осетинци активно са воювали за свободата на България. Осетинската доброволческа дивизия е записала много ярки страници в летописа на бойната слава на руската армия. Легендарният генерал М. Скобелев впоследствие написа: „Поведението на осетинската дивизия в тази кампания, нейната безпрецедентна самоотверженост и рицарска храброст стоят по-високо от най-високата похвала... Този народ заслужава изключителни

награди заради своята безупречна, безгранична храброст... Изпълнени с безгранична смелост, те оросиха с кръвта си много повече от другите пътя от Дели-Сул през Градещи до самия Самовид и оттам през Плевен до окопите край Ловеч”.

През 1879 г. генерал Николай Тутомлин, командир на Кавказката казашка бригада, пише в своя дневник: „Благодарен съм на Бога за това, че ме сприятели с осетинците и бранейки се от турските куршуми, получих възможност да оценя техните смели и благородни сърца. Осетинците, начело на Кавказката бригада първи влязоха в бой за Дунав и ако са били последни, това е било само по време на отстъпление”. Главнокомандващият

Дунавската армия, Великият княз Николай Николаевич (брат на Царя-Освободител) моли в телеграма наместника на Кавказ: „С разрешението на царя, моля те да изпратиш осетинци, колкото си може повече с коне. Осетинците са герои, каквито нямат равни на себе си, изпрати ми ги повече. Моля те, изпрати ми ги час по-скоро. Осетинците така воюват, че ще поискам за тях Георгиевското знаме”.

През 1878 г. императорът Алек-сандър Втори е удостоил Осе-тинската дивизия на Терско-планинския конен отряд с Георгиевско знаме с надпис: „Заради отличните бойни действия в Турската война 1877-1878 г.”

В Осетия още помнят и много почитат имената на своите славни земляци – офицери от руската армия: генерал-лейтенантите Дмитрий Абациев, Михаил Баев, Александър Борукаев, Инал Кусов, Афако Фидаров, генерал-майорите Созирко Хоранов, Козма Занкисов, Александър Коченов, Арсений Таучелов, Йосиф Тебиев и много други старши и младши офицери, войници и опълченци – представители на почти всички осетински общности и фамилии.

В Южна Осетия отделят сериозно внимание на морално-нравственото възпитание и духовното израстване на младежта. Особено значение придобива поз-наването на историята на народа, взаимоотношенията с други народи в недалечното минало. Много важно е да се заложи фундамента на стабилни знания, да се запази

дружбата с традиционно братските народи, да се възпитава уважение към по-възрастните като се изучават богатите традиции на предците, да се възпитава любов към родния език.

Трябва да отбележим строи-телството на нови къщи за пострадалите по време на военните действия, както и за ветераните от Великата отечествена война.

Съвсем наскоро се състоя гран-диозно откриване на градския стадион. Сега представителите на нашия спортен елит и не само те ще могат пълноценно да спортуват.

Радостно е, че с финансовата под-крепа на Европейския съюз ще може да се ремонтира язовира в Цхинвалския район.

Имаме много добри приятели в България. Искрено се надяваме, че все пак светът ще пожелае да ни чуе. Та ние сме такива като вас, с проблеми и всекидневни грижи, каквито имат и другите хора на нашата планета.

Разбира се, ние изпитваме се-риозни трудности, но вярваме, че ще можем да ги преодолеем. В края на краищата съвсем скоро завърши двадесетгодишния период на хаос и разруха. Ние няма да се уплашим от трудностите. Все пак това не са страшните трудности на войната и нападенията, а преодолимите труд-ности на дългоочаквания мирен живот, на мирния съзидателен труд.

Нашата република е в началото на дълъг път.

Етери Плиева, ИА „Рес”Южна Осетия

град Цхинвал

32

ПРЕДИ ПЕЧАТ

За да се докоснеш географски, като някакъв съвременен пилигрим до това невероятно кътче на Европа – Хърватия, трябва да преминеш по пътищата на Историята. Иначе, пътувайки – само по магистралите на 20 век няма да стигнеш до ...никъде. Или ще пропуснеш онази невероятна „историческа взаимосвързаност” –която епископ Щросмайер определя още през 19 век като неизбежна... И чиито следи се губят във времето... Началото, може би е общата ни славянска идентичност, въпреки прабългарските и тракийски багри на много шарената българска черга. Или в създадената от Светите братя Кирил и Методий – признати за светци още в Средновековието, а наскоро определени и за спасители и покровители на Европа и славянството, глаголица, която и до днес е запазена в хърватските земи и която отдавна е изчезнала от българските... Или в онзи прочут договор /наречен прочут още преди половин хилядолетие/ – договор между България на цар Иван Асен II и Дубровнишката република, „маркирал” свободното търговско и общото европейско пространство

осем хилядолетия преди Брюксел и Страсбург. Или в това, че Хърватия спасява аристократичния елит на България след Османската инвазия на Източните Балкани през 14 век, а те – приемайки католицизма, стават „кръстници” на всички български католици на територията на българия три века по-късно. А и още тогава – освен на Изток, взорът български е търсил свободата и на Запад.... Или в това, че плеяда български интелектуалци са се учили и формирали като личности в Загреб – от пиротчанина и българин Спас Вацив Киров – „баща” на българската и балканска метереология до писателя, интелектуалеца и художника „по душа” – Светослав Минков. Или в това, че видните дейци на хърватското национално Възраждане Лиодевът Гай и Йосип Щросмайер всячески помагат на братска България, а епископа подпомага издаването на книгата на братя Миладинови от Струга, разбира се, която критиката определя като последният златен гвоздей в ковчега на македонизма – ако въобще може да съществува такова понятие между географските области български на Тракия, Мизия и Македония... Това са пътищата на историята, по които преминавайки можеш наистина да оцениш географията на тази невероятна страна, пръсната между Адриатика, Славония и Истрия и нейните седем по седем чудеса от Маре Адриатико до Медвежа – „Мечата планина” край Загреб... И ако все пак трябва да избереш своите седем – то несъмнено колебанието ще те разкъса между острови като Корчула – родното място на Марко Поло или Млет – със средиземногорската гора и езерото „вписано” в острова, между

глава от книгата под печат „МОЯТА ЕВРОПА”:

ПЛИТВИЦКИТЕ ВОДОПАДИ И ЕЗЕРА

крепостта на Карловац – където /а не под Виена/ е спряно окончателно Османското нашествие на Запад или Вечния град, „столицата на свободата” – Дубровник, между Диоклециановия дворец в Сплит, шедьовър на архитектурата на рим и Ефразиановата базилика от 6 век – византийската „златна” следа в Хърватия, между древногръцкия и римски амфитеатър в Пула – или Средновековната, застинала на красотата на живописното градче Мотовун между алпийските перли – езерата Блед и Бохин, в подножието на върха-символ на Словения триглав... И още, но истинската „перла в короната” на Хърватия е мястото, „до което – казано още от лорд Байрон – ако се докоснеш, не ще останеш равнодушен завинаги”, каскадата от вода, светлина и сенки, наречена плитвицките езера. Недостатъчно описателно, защото освен езерата „сълзи на спрялото време”, в Плитвице се е сътворил, „построен от Дявола и Бога” невероятен комплекс от ерозията на доломитите и варовика край река Корана. А „майсторът на майсторите” – природата е врязала дълбоко в платото невероятни форми и образования. После преградите са укротили водата и са образували езера в странни форми, над които се излива – сякаш от небето, многоцветна- като дъга вода... Ако не можете да си представите това творение на времето – чудото от вода и светлина, то е защото не може да се опише. А трябва да се види.

Това е и моето Хърватско място. От моята Европа. До което се стига по пътищата на историята. Иначе няма да го видиш в цялото му величие... И красота.....

Венелин Сапунджиев


МОДА

ПЛИТВИЦКИТЕ ВОДОПАДИ И ЕЗЕРА

Колекцията есен / зима 2011-2012г, на къща Гатинони, носи подписа на Гиермо Мариото. По неговите думи вдъхновението за колекци-ята е дошло от изкуството на скулптура Тони Краг, 3D графитите на Пийта, фотографиите и идеограмите на Роланд Хикс. Експлозия от цветове и образи. Колекцията беше изложена в Паленда, в музея МАКРО Тестачо – мулти-функционален център за съвременна култура.

„Моята колекция – обяснява Мариото – е посветена на изкуството и хората, които го създават, защото, по-скоро във време на кри-за човек е склонен да се обърне към духовно-то, към красотата.“ Мариото играе с формите,

Изкуството на Висшата мода е най-благородният израз на италианската креативност. То е част от националната идентичност на италианците.

с цветовете, с тъканите. Той събира различни концепции и ги отлива върху манекените. Ко-лекцията е вдъхновена от скулптурата и архи-тектурата. Както казва самият Мариото – „От математическото уравнение до скицата.Мерки, прозрачност, дължини и тежести, абстрактна геометрия, форми и обеми, които впослед-ствие експлодират в завършената дреха.“

Облеклата, които Гиермо Мариото създаде за колекцията есен / зима 2011-2012г, могат да бъдат окачествени като Архитектурна мода. Бродирани гащеризони, платина, метал, крис-тали, скъпоценни камъни, прозрачни материи. Всичко това допринася за уникалния стил на колекцията.

Диди Чолакова

ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО

Гатинони2011-2012 Колекция Есен-Зима

34

БЕЛИ ПЕТНА

- Заедно споделяме -

Балансирай живота си с TIENS

Формулата на балансираното тяло на TIENS

Чай за регулиране на липидите в кръвта

Кордицепс за укрепване на организма

Хитозан за пречистване от токсини

Калций на прах за подхранване

Цинк на капсули за неутрализирането на свободните радикали

За контакти:Елена Ивановател. 02/ 862 95 67, GSM 0888 79 27 23Мария НиколоваGSM 0876 70 00 91, 0887 21 47 04


Здраве, благоденствие, спокойствие и развитие – благородните цели на TIENS GROUP се превърнаха във философия на екипа на TIENS, жънещ успехи на световния пазар. Здраве на човечеството и служба на обществото – това са нашите основни ценности.

Китай е люлката на една от най-древните цивилизации, които се опират на най-новите технологии в биоиженерството и използват рецептите на традиционната китайска медицина, натрупани в течение на 5000 години.

Учените от TIENS GROUP – разработиха серия от продукти със свойства, подобряващи здравето на хората.Хранителните добавки се появяват в момента, в който има жизнена необходимост от тях. През втората половина

на миналия век започват изменения в обкръжаващата ни среда.През последните 20 години значително се променят ЗЕМЯТА, ВЪЗДУХЪТ и ВОДАТА, вследствие на това и

качествения състав на всичко, което произхожда от тях.Използването на биологичноактивните добавки на TIENS е най-ефективната, форма на профилактика, лечение и

рехабилитация при сърдечно-съдови, онкологични, костно-ставни, неврологични и ендокринни заболявания.По-добре да мислим за здравето си, докато още го имаме.

Официалната статистика твърди:• 80% от хората са болни,• 15% са относително здрави и • само 5% са напълно здрави

Затова трябва да поддържаме организма си, докато нещата са още поправими.Знаем, че трябва да правим профилактика на автомобила си, за да се движи.Ремонтираме апартамента си, без да чакаме, стените да почнат да се рушат.А за най-главното, нашето здраве, забравяме.И още нещо – добро здраве означава състояние без болести, оптимално функциониране на тялото, а също здрав и

позитивен дух.С чаша антилипиден чай за един месец организмът ви ще се пречисти.Наричан „чистач на кръвоносните съдове на сърцето”, този чай представлява прекрасно средство за профилактика

и лечение.

КОРДИЦЕПСЪТ се употребява в Китай преди повече от 1200 години. Още тогава там са считали това растение за „чудотворно, като подарък от Боговете, като талисман”. Кордицепсът вирее във високите планини на Тибет, на височина 3500м. Той служи като натурален антибиотик.Притежава антиоксидантно действие. Регулира броя на тромбоцитите в организма, изкарва токсичните вещества.Регулира функциите на черния дроб, белите дробове и бъбреците.

ХИТОЗАН – ефикасно средство при лечение на изгаряния, травми, за ускоряване зарастването на рани. Наричат го „изкуствена кожа”. За потискане на онкозаболявания. Лечение на псориазис, рак на кожата, рак на млечната жлеза, затлъстяване.

БИОЦИНК – мощен антиоксидант и имуномодулатор. Участва в активизирането на повече от 200 фермента при храносмилане.Забавя процеса на стареене; има защитно действие на бъбреците; при мъжко и женско безплодие; поддържа и подобрява зрението.

БИОКАЛЦИЙ – корпорация „TIENS” предлага на световния пазар калций вече в йонна форма, като това позволява да се усвоява от организма 95-98% до 20 мин. след приема му. Доказано е, че калцият е основата на човешкия организъм, благодарение на който човек не може да съществува. При недостиг на калций се предизвиква – остеопороза, хиперостоза, безсилие, изтръпване на крайниците, боли, дискомфорт в областта на кръста, прегърбеност, общо неразположение.

„TIENS” – възвръща красотата, силата, младостта в напреднала възраст, осигурява творческо дълголетие.

Грижа за живота и почтеностTIENS

36

СТРОГО СЕКРЕТНО

Г-жо Маркова, наскоро подписахте поредното споразумение за обмен на класифицирана информация – този път с Кипър.

Да. Това стана в много драматичен момент, тъй като предния ден министърът на отбраната на Кипър си беше подал оставката. В страната имаше инцидент - взривяването на 92 контейнера с военни взривоопасни материали. Оставката бе приета, след това падна и правителството. Но ние успяхме да подпишем споразумението буквално в последния момент.

За евентуално споразумение ли бе и срещата ви с турския посланик?

Срещите ни с посланиците имат за цел да ги информират за нашата дейност, а също и за възможностите и перспективите за развитие на отношенията ни. С турския

посланик стигнахме до извода, че може да преговаряме за подписване на споразумение. Няма законова пречка това да не стане. Но такова споразумение следва да бъде подписано поотделно с министерството на отбраната и с МВР на Турция. Такава е структурата на държавното устройство там. И най-вероятно така ще се процедира.

Вече имате подписани 34 споразумения с различни държави за обмен на класифицира информация...

Да. Те са предимно европейски страни. Но по препоръка на Министерството на външните работи преди няколко години насочихме нашето внимание и към Азия, Кавказ, държавите от Средиземноморския диалог и тези от Партньорство за мир. Това са държави, с които България поддържа и смята да развива и занапред по-широки икономически отношения или такива, които участват в съответните мисии на НАТО. Имаме и споразумения с някои държави от бившия СССР /Украйна, Грузия/, Израел и др.

През есента ни предстои да подпишем споразумение с Азербайджан. Тогава започваме преговори и с Виетнам. Ще проведем и втори кръг на преговорите със Словения. Нямаме подписано споразумение с Унгария, въпреки че сме готови на експертно ниво. Но с оглед на настъпили промени в унгарското законодателство, унгарският национален орган на сигурността препоръчва започването на изцяло нова процедура. Неговите правомощия се разшириха, в някои аспекти и задминаха нашите – например в областта на киберсигурността. В този аспект България тепърва ще се развива. Предстои ни започването на преговори и с Великобритания.

Казвате, че запознавате посланиците с дейността на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/. Разкажете за нея и на нашите читатели.

ДКСИ е създадена с решение на Министерския съвет от 2002 г. като условие за приемането на Р България в НАТО и ЕС. Тя работи на базата на Закона за защита на класифицираната информация, който е доста добра, модерна и адекватна нормативна основа. По силата на този закон за първи път в България се създава колективен орган от пет граждански лица, избрани от Министерския съвет по предложение на министър-председателя с мандат от пет години, имащ за цел да осъществява граждански контрол върху службите за сигурност и обществен ред /тринадесет в България/, да извършва методическо ръководство и контрол върху тях, да е точка за контакти в областта на международните отношения и централна регистратура. ДКСИ осъществява, както е написано в закона, държавната политика в областта на опазването на класифицирана информация. Тя организира и координира националните служби за сигурност и обществен ред при инспекциите на НАТО и ЕС. Издава на всички български граждани, на които се налага работа с класифицирана информация на НАТО и ЕС, сертификати за достъп до нея.

Цвета Маркова е родена във Варна. Завършва гимназията с изучаване на френски език „Фредерик Жолио Кюри” в морската ни столица. Следва право в СУ „Св. Климент Охридски” и „Защита на националната сигурност” в МВР Академия. Има дванадесетгодишна съдебна практика във Варна и специализации в Италия, Франция, Германия, Унгария. Поема поста председател на Държавната комисия по сигурността на информацията през 2002г, а през 2007г получава втори петгодишен мандат.

Опазване на класифицираната информация днес


СТРОГО СЕКРЕТНО

Какъв е броят на тези граждани за миналата година?Годишният ни доклад посочва цифра от 2 107 души

с достъп до информация за ЕС и 2 819 за НАТО. Тук искам да подчертая, че изключително важно за ефективността на нашата дейност е представянето на Годишния ни доклад пред Министерски съвет. Това е формата на контрол на изпълнителната власт върху нашата работа.

Скоро ви предстои да представите новия...Да. Изводите, които правим в него са, че има

намаляване на общия брой на нерегламентираните достъпи до класифицираната информация. Отчитаме това обстоятелство с надеждата, че казусите от 2009г на висши държавни чиновници и дипломати, са дали положителен предупредително възпиращ ефект върху всички служители по отношение на класифицираната информация.

Докладът се прави на базата на анализ на информацията, постъпваща от всички служби за сигурност и обществен ред. Въз основа на него се определят приоритетите, краткосрочните и дългосрочните задачи в работата на Комисията и службите за обществен ред. Някои от тях, като например тази по подобряване на дейността по опазване или превенция на нерегламентирания достъп изискват постоянни усилия, за да не се допусне изтичане на секретна информация в медийното пространство.

Къде е балансът между правото на хората на достъп до информацията и интересът на държавата от защита на националната сигурност?

Ще стъпя на познанията си от моят опит като съдия, член на консултативния съвет на съдиите към Съвета на Европа и като участник в обучения по програми на ЕК в областта на защитата на човешките права. В Конвенцията за защита правата на човека е записано, че всеки гражданин има право да получи информация за това как се управлява държавата, как функционират институциите ѝ, дори как се изразходва държавния бюджет. Но когато става въпрос за информация, свързана с националната сигурност и суверенитет, правото на отделната личност да получи информация отстъпва предимството на правото на обществото и в частност на отделния гражданин да получи сигурност. Известна трудност представлява практическото приложение на този принцип. Откровено можем да кажем, че както повечето държави в НАТО и ЕС и България има проблем с надкласифициране на информацията. В желанието си да гарантират по-добре националната сигурност служителите, които поставят гриф „Секретно” често проявяват по-голяма загриженост от необходимото. Тази хиперфункция понякога може да доведе до дискредитиране на целите на закона, тоест, той да бъде употребяван за прикриване на сделки или злепоставяне. Истинската загриженост за опазване на държавната тайна и националните интереси върви по

златното сечение на правилно определения гриф. Не всяка хартийка с печат „Секретно” е наистина такава. Прекомерното увеличаване на броя на лицата с достъп до класифицираната информация и непрофесионалното увеличаване на нейния обем са предпоставки за нерегламентиран достъп.

Колко случая на нерегламентиран достъп имаше през 2010 г?

Броят им е 26 и спрямо предходната година, когато бе 35, е намалял. В случаите на нерегламентиран достъп не става дума за някакви шпионски афери, при които агент 007 снима с някакви микрофилми. Става дума за далеч по-битово изнасяне на информацията.

А какви качества трябва да има вашият служител?Служителят не само трябва да е професионално добре

запознат с техническите подробности по работата, а и да има съзнанието да пази държавната тайна, както и да е способен да издържи проверката ни.

Тук трябва да отбележа нещо във връзка с предстоящите избори за кметове. Доскоро новоизбраните кметове освобождаваха служителите по сигурността на информацията. Анализът, който направихме, въз основа на регистъра, който водим по закон показва, че в последно време само около 3 % от общините освобождават тези служители. Това означава, че повечето новоизбрани кметове вече разчитат на професионализма, а не на партийната симпатия или принадлежност на кадрите. Този анализ ни бе необходим и поради факта, че от септември започват изключително интензивни курсове за кадрите в центъра за обучение в Банкя. През първата половина на 2011г там обучихме 150 служители, в момента нужда от обучение имат още около 60.

Какви са следващите ви цели?За мен като председател би било предизвикателство

да запазим високо вдигнатата летва, да не отстъпим от стандартите, които сме постигнали предходните години. Да държиш летвата високо – там, където е била в първия момент – това е изключително амбициозна цел. Искрено се лаская от мисълта, че продължаваме да го правим.

Не е ли много тежка работата ви, малко мъжка.Работата е доста тежка, отговорна, натоварваща,

конфликтна. Не винаги нашите решения се харесват на управляващите и на службите за сигурност. Но не бих казала, че за мен заемането на този пост бе някаква съществена промяна, защото аз преди това 12 години бях съдия, което не е по-леко. И като съдия, и сега, винаги съм знаела, че служебни въпроси не се обсъждат с познати, приятели, роднини – те нямат необходимост да знаят, такъв е принципът в НАТО. А най-важното е, че когато не предоставяш излишна информация на близките хора, това пази самите тях. В същото време осъзнавам и факта, че моят личен живот е в много по-голяма степен изложен на контрол от обществото и че моето лично пространство е много по-свито от личното пространство на средностатистическия гражданин.

Екатерина Павлова

Опазване на класифицираната информация днес

38

БЕЛИ ПЕТНА

По едно и също време, през преполовения вече 19 век, историята бележи поредица разтърсващи събития. Когато във „Великата Рус” селските мужици се разделят с мъчителното крепостничество, в друга не по-малко велика империя – Америка, се отричат от не по-малко мъчителното робство, то в родината на Джек Лондон – Великата британска империя, Карл Маркс пише епохалния си труд „Капитала”. По същото това време, в почти безизвестното на света българско селце Ракитово, „кацнало” насред най-българската планина Родопите, се радват на ПЪРВАТА ЦЪРКВА, построена с доброволния труд не само на християни, но и на мюсюлмани. „Заразата” идва от родения в Ракитово кмет-мюсюлманин Юсеин Афазут, който успява с помощта на Стоян Чомаков, който пък е личен

приятел със самия Али паша – Министър на външните работи и вероизповеданията на Османската империя, да издейства правото за строеж на християнска църква. Решението, макар и след три години, идва от Високата порта. И вече, непрекъснато 150 години църквата „Света Неделя” е любимо място и на християни и на мюсюлмани, един своеобразен духовен паметник на толерантността на две религии – хринстиянската и мюсюлманската, на две културни цивилизации – българската и османската. И дори и на два материални свята – на управляващите от една страна, между които отново кмета Юсеин Афазут, дарявайки собствената си градина на църквата и заместник-кмета, дарявайки пари за материали и Раята от другата, като всеки помага кой с каквото може. Това е единствената църква в западно-

БЛАГОСЛОВЕНАТА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯТЕРА БЕСИКА

39

БЕЛИ ПЕТНА


родопската котловина и малкото в България, която не само че не е вкопана в земята /както е било изискването на Османската империя/, но и никога дори и частично не е разрушавана. Сигурно, защото историята й е отредила ролята на участник в един духовен „бермудски” триъгълник, предопределен още преди 1000 години от Средновековната „чутовна”, „непревземаема” крепост Цепина.

Оттук са преминавали и бесите – най-духовния измежду тракийските родове народ, и славяните – драговичи, близо два века тук се е задържал и Иванко- убиеца на цар Асеня. Но единствен сестриния син на цар Калоян и първи братовчед на управляващия по това време цар Борил – Алексий Слав се провъзгласява за самостоятелен владетел на родопската област, а планината започнали да наричат Славиеви гори. В своята столица Цепина, дала наименованието на цялата планинска област – Чепино /”ц” е заменено с „ч” от турците ,т.е. чепино – място на борци, или на келтски – „чемпион”/, Алексий Слав води дори съпругата си – единствената, макар и незаконна дъщеря на латинския император Хенри I.

За тази крепост са се борили цяла най-българската измежду българските династии - Асеневци – от цар Калоян и цар Иван Асен, и сина му цар Михаил Асен та чак до Иван Александър и цар Иван Шишман, когато след продължителна девет месечна обсада турците я превземат. Но за разлика от Царевец, където корените на българската духовност са унищожени, а патриарх Евтимий изпратен на заточение, то тук в Терра бесика – Земята на вярващите, цепинци са обезвъзмездени с 500-годишна духовна автономия – от 1373 година, когато крепостта Цепина е предадена с договор, до официалното освещаване на църквата „Света Неделя” през 1873 година. А славата на Асеневци „оживява” в най-трудното художествено измерение – скулптурата, чийто път преминава през Алеята на Асеневци на „пъпа” на Ракитово, дело на неподражаемият български портретист на исторически образи от камък – родения в Ракитово проф. Крум Дамянов.

Духовната спойка християни-мохамедани се е разтлала по всички възможни посоки – първите театрални постановки са играни в сградата на джамията, докато мохамеданите я подаряват на християните за читалище, прераснало днес в съвременната сграда на читалище „Будилник”, строена по подобие на Народния театър „Иван Вазов”. Дори и паметникът на загиналите във войните 1912-1918 години е част от тази неръждаема спойка – на него редом се четат имената на българи-християни, и на българи-мохамедани, и на армени, и на роми. И в това няма нищо загадъчно, ако се вгледаме в историята, ще открием, че заповедта за началото на Балканската война е подписана от генерал Стилиян Ковачев /живял в настоящата сграда на СДС в София, на ул.”Г.С.Раковски”/именно тук, в Ракитово.

Но най-здраво устоите на вярата са зазидани в раннохристиянската базилика Николица – едно невероятно „копие” на църквата-символ на София – „Света София” и на Еленската църква в Пирдоп, или на

базиликите в Белово и Хисаря. В епископската църква средновековните художници и архитекти са оставили уникалните си способнисти – и в полукръглите ниши, елементи от църквите в Палмира и Нотърдам, и трите входа, по подобие на църквата „Свети Димитър Солунски”, и дори Триумфалната арка. Всичко това място, достойно за мъдреца-проповедник на християнството, признат за светец, Никита Ремесиански, чиито мощи също са открити тук. А върху старите зидове днес се издига църквата „Свети Николай”....

Ударите на времето се отброяват и до днес от величествената Часовникова кула, построена благо-дарение – отново и отново на средствата, дарени от Юсеин Афазут, наричан с умалителното Афуз-Мъдрец и от християни, и от мюсюлмани...

А знаете ли, че най-голямото в Европа палеонтологично находище е открито само на няколко километра от Ракитово в село Дорково. Откритите древни гиганти отпреди 4-5 млн години, „роднини” на мастодонтите-

носорози, трипръсти коне „хипариони и антилопи са в процес на „реставрация” , след което възстановените вече скелети ще бъдат върнати на мястото и ще се превърнат в музей на открито. Около Дорково са и природната забележителност „Острата скала”, и дивата пещера „Лепеница”, чиято емблема са сталактонът Цепката и изключително красивите пещерни бисери, и от която блика най-големия карстов извор, „шедьовъра” на пещерата и емблемата на Велинград– Клептуза.

И това не е всичко – биосферния резерват „Мантарица”, включен в листата на ЮНЕСКО, уникалното обиталище на глухари в м. „Петлите”, вековните дървета в трите местности - „Чукурска поляна”, „Гарванов камък” и „Совата” също част от „бермудския” триъгълник или „бяло петно” за все още мнозина българи...

Леонора Ангелова

40

ЕКОЛОГИЯ

6-ят Европейски екологичен фестивал ”Зелена вълна – 21 век” за филми и тв програми, посветени на екологията и опазването на околната среда се проведе от 16 до 18 септември, 2011 г. в сърцето на Източните Родопи - град Кърджали.

Фестивалът се организира от фондация „Европейки екологичен фестивал” в партньорство с община Кърджали под почетния патронаж на Вицепрезидента на Република България – ген. Ангел Марин.

Европейският екологичен фестивал ”Зелена вълна – 21 век”, който е единствен по рода си в страната, се утвърди като традиционен екологичен форум с международно признание и известност, чиято цел е представянето на съвременни продукции на тема екология и запознаването на широката общественост със съществуващите екологични проблеми, както и създаването на конкурентни филмови и медийни продукти, насочени към повишаване на екологичната култура на обществото..

Във фестивала тази година участваха 81 продукции на водещите европейски и световни медии, независими продуценти

и екологични организации от 21 държави (Австрия, Босна и Херцеговина, България, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Кралство Нидерландия, Македония, Норвегия, Полша, Румъния, Словакия, Сърбия, Турция, Унгария, Франция, Хърватия, Черна гора, Япония).

По време на фестивала беше представена и селектирана програма с наградените филми на 4-тия China Panda Animal$Nature Film Festival, който се проведе от 18 до 22 август, 2011 г. в града на гигантската панда Яан в провинция Съчуан, родното място на черно-белите мечета – световен символ на Международната природозащитна организация WWF. Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век” и престижният китайски Международен екологичен фес-тивал установиха партньорство за популяризиране на филми от България и Китай, които участват в отделните издания на двата фестивала. Фондация „Европейски екологичен фестивал” участва като партньор в тазгодишното издание на китайския екологичен форум.

Китайското посолство в България представи в Информационната

програма на фестивала продукции, посветени на опазването на жи-вотните, природното и културно наследство на Китай, които имаха своята премиера у нас.

В рамките на фестивала на 16 септември от 14.30 ч., 2011 г. се състоя и Кръгла маса: “Урбанизация и промишлено замърсяване: еко-логични решения и нови техноло-гии” с участието на експерти, еколози, учени, представители на държавни, общински и меж-дународни институции и бизнеса.

И още: Участниците засадиха дървета в парк „Простор”, Кърджали – продължение на ус-тановената традиция от фондация „Европейски екологичен фестивал”. С тазгодишната инициатива вече са засадени близо 500 дървета от участниците в отделните фестивални издания в града на щъркелите Долна баня и града-музей Копривщица.

В рамките на екологичния форум се организираха и Международни изложби на екологична тематика на водещи автори от балканския регион: Изложба на известния турски художник-карикатурист от Истанбул - Бурханедин Ардагил, изложба дигитална графика „Eclectic Nature” на македонските художници

ЕВРОПЕЙСКИ ЕКОЛОГИЧЕН ФЕСТИВАЛ


ЕКОЛОГИЯ

Надица Митевска, Серган Мичич и Лиляна Митевска, както и фотоизложба „Зелена планета” на Фотоклуба към Детски и младежки парламент към ОДК-Кърджали.

В Кърджали гостува и фо-тоизложбата „Дакар – сбъдната мечта”, инициирана от първите български участници в Рали Дакар - Тодор Христов и Зорница Тодорова и организирана със съдействието на международната фондация „We Are Water”, която показва магнетизма на една земя без вода през погледа на фотографите Стоян Драев, Катерина Божанова и телевизионния оператор Румен Петков Асоциацията на Сухопътните войски на Република България с председател ген. Кирил Цветков и тази година организира и връчи парични награди и грамоти на победителите в Конкурса за детска рисунка на асфалт „Зелена Европа и моят град”. Младите хора се включиха и в Състезанието по екобадминтон под мотото „Спортът за един по-екологичен свят”, което се организира по традиция в рамките на фестивала от Българската федерация по бадминтон.

Международното жури на 6-тия Европейски екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век“ според Регламента и целите на фестивала присъди следните награди:

Голяма награда „Щъркелово гнездо“ за документални филми:

Радиоактивни вълци, Австрия, 2010 г., ORF Natural History Unit, Klaus Feichtenberger /Клаус Файхтенбергер. Поглед върху въздействието на една от най-големите екологични катастрофи върху цялата екосистема и Всичко, което блести, Чехия, 2010 г., CEE Bankwatch Network, Tomáš Kudrna/Томас Кудрна. Задълбочен анализ на сложните взаимоотношения между природата, икономическите и социалните фактори;

Голяма награда „Щъркелово гнез-до“ за научно-популярни и учебни филми: Unsteady Ground: Нес-табилна земя – заплахата от масивни свлачища, Япония, 2010 г., NHK/Japan Broadcasting Corp., Takeshi Shibasaki/Такеши Шибасаки. Из-следване на причините за уникално по размерите си срутване на земни маси, довело до заличаването на едно селище;

Голяма награда „Щъркелово гнез-до“ за ТВ предавания: Архитекти на промяната – Нищо не се губи, Франция/Канада, 2009 г., Lato Sensu Productions - Groupe PVP, Jean Bourbonnais, Sylvain Braun/Жан Бурбоне, Силвен Браун. Въздействащ филм за успешното решение на три глобални екологични проблема в различни региони на света; Голяма награда „Щъркелово гнездо“ за продукции за опазване на природното и културно наследство:

Пазителите на лагуната, Франция/Обединено кралство, 2011 г., LVP, Oliver Dickinson/Оливер Дикинсон; Голяма награда „Щъркелово гнездо“ за Най-добър балкански филм: Тулумджу, Турция, 2011 г.,TRT/Turkish Radio Television Corpora-tion, Murat Aksoy/Мурат Аксой. Филм за съхраняване на културното наследство на Балканите; Дипломи: Да оцелееш в цунами, документални филми, Япония, 2011 г., NHK/Japan Broadcasting Corp., Tetsuji Miyagawa/Тецуй Миягава Драматичен разказ на оцелелите от разрушителното бедствие в Япония през март 2011 г.; /Пътуват пеперудите, Научно-популярни и учебни филми, Холандия, 2010 г., ABWildlife Pro-ductions BV, Josephine Hamming/Жозефин Хаминг). Нахлуване в генома и Климатични игри, телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда, България, Българска национална телевизия, 2010 г., Цветан Симеонов.; Как да оцелееш, телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда, Сърбия, 2010 г., PL Globus Film, Petar Lalovic/Петър Лалович. Когато бяхме зоопарк, видео спотове, Италия, 2011 г., Fondazione Bioparco di Roma/Фондация „Биопарко ди Рома.

Георги Гълов

Засаждане на дървета във фестивалния парк „Зелена Европа“, с любезното съдейстие на Държавната агенция по горите и Община Кърджали.

Невена Праматорова, управляващ директор на ЕВРОЕКОФЕСТ

42

ТУРИСТИ ВЕТЕРАНИ

Необичайно богатата и значима по обем издателска дейност за

един туристически клуб, като пловдивският ГТК „Пълдин”, ни подтикна да се срещнем с неговия дългогодишен представител, г-н Цветков и да му зададем няколко въпроса.

Г-н Цветков, кога възникна идеята текстовете и песни от репертоара на Вашия ВИА „Еделвайс” да бъдат систематизирани и издавани в отделни песенни сборници?

Отдавашна е тази идея, някъде от началото на 2000-а. Първата книжка беше със заглавие „Без песен не може туристът”, в която бяха включени

Иван Иванов Цветков е роден през 1931 г. в гр. Пирдоп. След завършването на образованието си работи дълги години като офицер в БНА – като командир и като преподавател в НШЗО „Хр. Ботев” Плевен.

Страстен планинар, поет и музикант, той отдаде много десетилетия от живота си на практическото реализиране на Алековите идеи.

Активен член на пловдивското туристическо движение, той бе дълги години председател на КТВ при ТД „Руен”, а в последствие и на ГТК „Пълдин”. Някол-ко мандата бе и член на УС на БФТВ.

Тази година г-н Цветков навърши 80 години. Честито!

Завидна издателска дейност на един туристически клуб

мои композиции с планинарска тематика. Тя бе последвана от „С песен по планинарските пътеки” и песнопойката с възрожденски и туристически песни.

Кой е „моторът” на тази завидна за един туристически клуб като „Пълдин” издателска дейност?

В клуба ни има един поетичски кръг, в който участват 13 поети-туристи, двама от които членове на писателски съюз. Изтъкнати негови представители са Иван Пехливанов, който е и ръководител на ВИА „Еделвайс”, Вяра Кушева, Весела Иванова, Весела Здравчева и др. Този кръг, известен като поетически кръг „Планински рими” с главен

инициатор Иван Пехливанов, сложи началото през 2004 г. на едноименната годишна среща на поетите-планинари от страната, който през 2011 г. се проведе за седми пореден път. Всички творби на участниците се систематизират и публикуват в поетчни сборници (антологии), чийто брой е вече също седем. Както виждате, цитирания кръг търси изяви и по литературна и по музикална линия.

Какъв е обемът на издаденото до сега от Вашия клуб „Пълдин”?

Досега нашата „продукция” от поетични и музикални издания надхвърля вече 20 броя. Очакваме в близко време да излезе от печат и бошурата на г-н Иван Пехливанов, посветена на Априлското въстание и на неговите деди, участници в тези исторически събития.

Какъв е Вашият личен принос в тази дейност?

Засега на мое има има четири заглавия (стихове, текстове за песни и композии), живот и здраве, по-нататък може да има и още... Най-общо казано имам намерение да продължим с организирането и провеждането на ежегодната поетична среща „Планински рими” и да правим достояние на широкия кръг туристи прочетените там произведения, чрез публикуването им. Има нагласа и за композиране на нови туристически песни.

интервюто взе: Димитър Луканов

43

ТУРИСТИ ВЕТЕРАНИ


Традиционният Празник на малината се проведе и т.г. на 13, 14 и 15 август в местността Горна кория, близо до хижа „Ком”, над град Берковица. Организатори са Клуб туристи ветерани от Берковица. Не е случайно, че тук се организира подобен празник, защото в Бер-ковица е единственият паметник на берачка на малини в света. Този лъчезарен весел празник, посветен на ухайния балкански плод, малината, вече става традиция. Преди 19 години, берковските

Празникътна малината

туристи ветерани, водени от Куз-ман Илиев и Крум Бухалски, в компанията на своите приятели от клуба в град Монтана и други представители от разни краища на страната, сложиха неговото начало. С времето той не само се утвърди и разви като проява на туристически дух, но стана и очакван форум и за планинарите, и за гостите и гражданите на Берковица.

Много веселие на Ком – празник на малината!

Гости от Видин, Търговище, Мон-

тана, София, та даже и от Кюстендил, бяха на празника на малината в Берковския балкан през почивните дни. Огромен лагерен огън, песни, та даже и режисьорски постановки – пресъздаване на идването на малинарката в ранно утро, ритуал по набирането на плодовете, показ на народни носии, стихове на Вазов. И всичко това в съзвучие с ритмите на духова музика и естраден оркестър. Празникът – най-младият балкански празник, набира скорост и вече се утвърждава в календара на града не само като импровизация. Идват все повече хора – живата, безплатна реклама на берковските красоти. Празникът на малината се оформи като съпътстващо Празника на балкана събитие с участието на клубове на туристи ветерани от цялата страна. В България проява с подобни параметри (възраст на участниците, туристически лъчове, специални програми от организирани клубове в страната) не съществува и Берковица може да се похвали със запазена марка!

Димитър Луканов

Изглед от старата хижа „Ком“

Обща снимка пред новата хижа „Ком“

44

„Козметиката Collagena R+M е грижа и здраве за кожата, а не мода тъй като природата е изградила нашата кожа от колаген – повече от 75%, и точно той се явява най-естествената и ефективна съставка за забавяне на процеса на стареене на кожата” – коментира Стоянка Роганска, собственик на козметичния лидер „Мота - 6” Laboratory за бизнес дамите от Клуба на жените предприемачи и мениджъри в София на срещата в Българската търговско-промишлена палата (БТПП) на 28 юли.

Интерес към представянето на иновативни продукти на българската висша козметика, организирана от Галерия „Арт Виза България”, проявиха още много журналистки, юристки, художнички и бизнесдами. Сред специалните гости бяха г-жа Мариана Кукушева – председател на УС на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, PR-ът на МОН – Мария Петкова, журналисти от: „Вестник за жената” , сп. „Coiffure beauty”, сп. „Черно и бяло”, парапсихологът и психотерапевт – Дани Църкова и др.

Дискусията бе открита от председателя на УС на БТПП, г-н Цветан Симеонов, който не само достойно защити козметичната култура на българските мъже, но и посъветва дамите да използват правилно козметиката, да търсят иновативните постижения като Collagena и да не правят компромиси с визията си, за да имат още повече самочувствие, което пък от своя страна ще се отрази на тяхната бизнеспродуктивност.

Топ-брандът на „Мота – 6” е Collagena R+M - висша луксозна българска козметика, която гарантира здравето на кожата и съхранява нейната естествена красота.

Всички продукти за кожата съдържат чист – 99,5% висококачествен колаген в активна форма, за дълбочинно въздействие, произведен по собствен патент на фирмата чрез мембранна технология. Тенденцията, която фирмата следв,а е грижа за кожата на база на най-подходящите природни съставки. Продуктите на „Мота - 6” Laboratory са освободени от консерванти, синтетични оцветители, синтетични аромати, силикони, минерални масла, органични UV-филтри и алкохол.

„Много е важно козметични продукти на различни фирми да не се употребяват едновременно, по едно и също време. Важно е да обичаме себе си и освен да сме позитивни и ефективни в дейностите, с които се занимаваме, да се грижим по най-добрия начин за своята кожа и не просто да употребяваме даден продукт, колкото и рекламиран да е той, а да се грижим за кожата си с мисъл и разум” – думите са на Стоянка Роганска.

Ето още няколко съвета към дамите от г-жа Роганска:• почиствайте грима си с продукти, които не съдържат вода /така се избягва разтварянето на декоративната

козметика и проникването на част от нея в кожата/,• не почиствайте лицето с химически пилинг, • твърдението че козметиката трябва да се сменя през определено време , за да не се изморява кожата , не се

отнася за колагеновата козметика , тъй като при нея колагеновият хидролизат е добит във форма, който се приема от кожата, без тя да се уморява,

• за да имат желания ефект продуктите, които се използват за околоочния контур и шия и деколте трябва да са в гелна форма или серум.

„Мота- 6” Laboratory е създадена през 1991 г. и е лидер на българския пазар в разработването на съвременни технологии и създаването на високоефективни козметични продукти. Фирмата произвежда козметични серии по собствени, патентно защитени технологии, регистрирани в Русия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Израел, Турция, Гърция и др.

100% чисти растителни масла и натурални аромати – Collagena NATURALS, Collagena Silver Pearl, Collagena SU-PERAKTIVE, продуктите от ново поколение на „Мота- 6” Laboratory, гр. Пловдив.

Ако имате въпроси, моля не се колебайте да ги зададете в писмен вид на e-mail:[email protected], на тел. +359 886 523 024.

Мария Любенова

COLLAGENAЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА


Специфична грижа за всеки тип кожаСпециално създадената формула решава пробле-ма с пигментните петна, благодарение на силно депигментиращ комплекс от три високоефетивни съставки, действащи върху двата пигмента причи-нители на тъмните петна. Моментално подобрява вида на кожата (бръчици, пори, пена), придава равен и сияен тен. Осигурява пълна UVA – UVB за-щита и предпазва от появата на тъмни петна.

LUMISKIN DEPIGMENT EFFECT – ИНОВАТИВНА ФОРМУЛА

Пловдив бул. Дунав 10, ПК 81;тел./ факс: 032/ 95 09 7; 088 652 30 24;e-mail: [email protected] shop: www.collagena-bg.net

46

АРТ АФИШ

1. Изложбата е опит за преосмисляне на известната картина на Едуард Мане „Закуска на тревата” – тема, която варира в различни интерпретации много преди произведението на Мане и вдъхновява многобройни реплики в десетилетията след него.

За Румен Скорчев „Закуска на тревата” е повод за обобщаване на дългогодишен житейски и артистичен опит, за преструктуриране на утвърдени понятия, за личен прочит на естетически и морални ценности. Надхвърляйки сюжетните измерения на темата, художникът я превръща както в поле на своите пластични открития, така и в свое интимно духовно пространство. Състояща се изцяло от нови творби тя представя 20 живописни платна и част от многобройните подготвителни рисунки на художника. Експозицията се съпътства от богато илюстрирано каталожно издание.

4. Специална селекция с най-забележителните произведения от изложбите на МГМИ през изминалите две години може да бъде видяна през месец септември на Оборище 10.

Срещнете се отново с цветните абстракции на Хуан Миро и еротичните форми в изкуството на Пикасо, редки творби на гениалния Салвадор Дали, вдъхновението на легендарния Анди Уорхол – Мерилин Монро, скандалния


АРТ АФИШ

В началото на новия културен сезон, всички учреждения подготвят новите си програми за годината. Ние от „Черно и Бяло” ви представяме едни от първите изложби на софийски галерии за сезон 2011-2012. Убедени сме, че наистина си заслужава да отделите половин час от времето си, за да дарите на душата си

красота и емоция. Изложбите, които представяме на вашето внимание за месец септември са:1. Вариации на тема „Закуска на тревата”, Румен Скорчев, 8.09 – 9.10, СГХГ2. Докосване до сянката, кураторски проект на Красимир Илиев, 15.09 – 9.10, СГХГ3. Никола Петров – ретроспективна изложба, 21.09 – 30.10, СГХГ4. Ретроспективна изложба: Специална селекция с най-забележителните произведения от изложбите на

МГМИ, септември, МГМИ5. “Питър Блейк: Absolut Brit Art” и изкуството на Аниш Капур, Марк Куин и Деймиън Хърст, 01.10 –

30.10, МГМИ6. „Обиталища” от Светломир Мариновски, септември, НХГ7. „Легенда”, Румен Нечев, 27.09 – 11.10, галерия Ракурси

5. Британска инвазия се задава през октомври в София с изкуството на четирима от най-влиятелните артисти на лондонската и световна арт сцена - Питър Блейк, Аниш Капур, Марк Куин и Деймиън Хърст. С тази първа по рода си у нас експозиция, обединяваща звездите на съвременното британско изкуство, Музейна галерия за модерно изкуство ще даде традиционно силен старт на софийския арт афиш през есенно-зимния сезон.

Голямата изненада за българската публика е гостуването на сър Питър Блейк – любимия артист на Бийтълс, признат в историята на изкуството като основоположник на британския поп арт.

Художникът със силно влияние и оригинален почерк ще бъде представен със сериите „Paris Suite” и „Venice Suite”, както и поредица от сериграфии, пресъздаващи в поп арт стилистика любимите идоли на артиста като Елвис Пресли, Бриджит Бардо, Мерилин, ливърпулската четворка от „Бийтълс“ и дори Кейт Мос, чийто портрет е подписан лично и от самата звезда.

„диамантен череп“ на Деймиън Хърст и много други. Тази ретроспективна изложба ни дава още един шанс да видим тези шедьоври на световно известни творци представени единствено в МГМИ, но и скромно ни загатва какво можем да очакваме през новия сезон от галерията, а именно богато разнообразие на колекции от изкуството на 19 и 20 век и най-забележителните му автори.

Софийските галерии отварят врати

48

АРТ АФИШ

2. Изложбата е опит за докосване до темата за тъмнината и сянката, обхващащ един времеви диапазон от близо сто години в творчество на тридесет български художници от различни поколения: Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров Майстора, Иван Милев, Жорж Папазов, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Илия Бешков, Васил Иванов, Генко Генков, Никола Даскалов, Георги Баев, Атанас Пацев, Никола Терзиев, Петър Дочев, Иван Георгиев Рембранда, Томас Кочев, Стоян Цанев, Ангел Станев, Димитър Лалев, Димитър Кулев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Юлия Станкова, Красимир Илиев, Зиятин Нуриев, Димитър Илиев, Надежда Карапенчева, Антония Ангелова и Мина Ангелова.

За тях мракът и сянката носят различни смислови значения: покровители на страстите; хранителна среда, която поражда формата; призраци, вещаещи гибел, но и омагьосваща поезия на здрача, неговия час за екстатична молитва, открехваща портата между смъртта и живота.

Избраните произведения представят светлината и тъмнината и в диапазона между християнският възглед за тяхното противоборство и китайската идея за тяхната неразчленимост и взаимодопълване. Очевидно е с времето, особено след 70-те години на 20 век, черното не просто превзема все по-големи територии в българското изкуство, често губи негативното си значение и дори се превръща в същинския носител на образа. Осъзнавано или не, този процес го доближава до онази част от далекоизточното изкуство, която е резултат от дзенския възглед за изобразяване – внезапното постигане на онзи извлечен от мрака разтърсващ миг, който е породен от просветление.

6. Художникът Светломир Мариновки ни представя в зала „Параклиса” на НХГ своята нова изложба „Обиталища”, картини оформени в цикъл с течение на времето, от само себе си. Той споделя за своите платна следното: „Белотата на хартията ме предизвиква да я нараня. Оскъдната светлина ми напомня за нещо случило се. Редувам топло- или студеносиви петна, прозрачни, сгъстени, с динамични жестови силови линии. Разчитам понякога на случайността на разлива, защото е изобретателна. Надявам се на тълкувания далеч от абстрактното. По-скоро телесни или неволни представи, синхрон на прегрешения в едно илюзорно пространство. За мен рисунката е пътят в истинския му смисъл, който е извън миналото, без да настоява за бъдеще, защото отговорите са в него.” За да разберете от неговите картини какво е обиталището и да почерпите емоции от мистичния свят от зоо- или антропоморфни тела и предмети, трябва да се отбиете в НХГ до края на септември.


АРТ АФИШ

7. Галерия „Ракурси” представя изложба на художника Румен Нечев. Концепцията на изложбата е свързана с тълкуването на географската карта. Географската карта, която рисува света. За да я разчетем правилно, използваме нейната ЛЕГЕНДА – обяснение на това, какво означават фигурите и цветовете, с които картата разказва. Въпросът е, подлежи ли на четене художественото изображение? Можем ли да го гледаме и разчитаме с помощта на ЛЕГЕНДА, дори и ако ни я предлага (с ирония) авторът на творбата? И ако сме предупредени, че мащабът на представяне е едно към седем милиарда – как иначе, след като на планетата има седем милиарда души, всеки със свои очи и със своя легенда.

3. През настоящата 2011 г. се навършват 130 години от рождение-то на Никола Петров – един от най-ярките и стойностни таланти с новаторство и принос в българското изобразително изкуство. Кар-тините на Никола Петров са от тези произведения, които и днес имат своята съвременност и носят своето бъдеще. Със своята изключителна дарба и майсторство в изкуството, с краткия си живот и ненавременна смърт, умира само на 35 години, той се превръща в легенда, обгърната от някакъв мистицизъм. Този мистицизъм идва и от удивителната му съдба. Освен множеството рисунки, акварели и живописни платна Никола Петров илюстрира творбите на Пенчо Славейков и Тодор Влайков, създава стенописната композицията –Въведение в храма в северния олтар в храм-паметника Александър Невски.

Експозицията включва платна на СГХГ, НХГ, НХА и много други колекционери на Никола Петров – галерии и частни лица и се съпътства от каталог, издаден със съдействие-то на Министерство на културата и Столична община, Дирекция Култура.

50

Здравей, Евелин, би ли се представила с кратък анонс на читателите.

Да, разбира се. Казвам се Евелин Ненова. Родена съм на 11.02.1991 г. в Благоевград. Имам две невероятни сестрички. Едната е на 17 години и се казва Елизабет. Другата е на 3 и се казва Симона. Имам изключително интелигентни и преуспели родители, на които се възхищавам. Баща ми е успешен бизнесмен и ръководи с размах своя бизнес и преобладаващото женско царство в нашето семейство.

Знам, че си студентка. Разкажи ни за образованието си.

Завършила съм Природо-математическата гимназия „Академик Сергей Павлович Корольов” ,град Благоевград, с профил математика с английски език. От осми клас мечтаех да уча в чужбина или по-точно в Англия. Постепенно започнах да гоня тази моя мечта, като приоритети ми бяха - английският език и отличното ми завършване в училище. Моите усилия бяха възнаградени и успешно бях приета в Cambridge, Англия. Предстои ми трета година бакалавар и бих казала, че съм много доволна от преподаването там. Определено техните строги изисквания и високо ниво на преподаване още повече ме амбицират да завърша и да специализирам успешно. Паралелно с моето обучение винаги съм се занимавала и с допълнителни уроци по

немски и испански език. Стремя се да поддържам добро ниво в усвояването на чуждите езици и определено смятам в близко бъдеще да достигна нивото, което вече имам в английския език – proficiency. Няма нищо по-хубаво от това да бъдеш компетентен във възможно повече области и да владееш няколко езика.

Определено планирам, като завърша да изкарам един или два магистъра в областта на правото и мениджмънт, а може би и в маркетинга.

Доста амбициозно! С каква цел се подготвяш толкова сериозно?

Да се надяваме, че след време ще ръководя свой собствен бизнес и постоянно ще разширявам своите хоризонти.

Кога започна да се изявяваш като модел?Първата ми изява като модел е когато съм била на 4

годинки. След това съм прекъснала за малко, но силното ми желание да се снимам и да се доказвам ме изтласква отново на сцена и вече от 7 години се занимавам с моделство. Печелила съм титлата мис Пирин 2009, както и други постижения в моделството. Бих казала, че е прекрасно да бъдеш достойно оценен дали ще е от публика или от читателите на дадено списание. Искам да благодаря на Миропа Кьосева, че ми помогна да стана модел и да изпитам тези прекрасни вълнения.

Как се грижиш за външния си вид, това за един мо-дел е задължително, нали?

Искам да споделя, че визията ми е също един от приоритетите редом с образованието. Винаги отделям време да спортувам дали ще бъде лек джогинг в парка или посещение във фитнеса... Понякога дори предпочитам да си правя упражнения вкъщи, като се старая да натоварвам всички частти на тялото. Голяма привърженичка съм на специално приготвените издания за упражнения вкъщи на Синди Крауфорд. Също така винаги съм се старала да водя балансиран и здравословен начин на живот и понякога си правя разтоварващ ден в седмицата само на един вид плод или фрешове.

А през свободното си време с какво обичаш да се занимаваш?

През свободното си време чета книги, прекарвам повече време със семейството и приятелите ми. Имам връзка вече година и половина и бих казала, че тя е истинска, защото все пак е от разстояние и все още сме заедно, подкрепяме се и се обичаме. Друга моя страст са танците и билярда. Още от малка съм самостоятелна и отговорна, тъй като сам била на много места в чужбина като например във Флорида, Италия, Германия, Унгария, Дания, Чехия, Гърция, Англия и други. Уникално е пътуването по различни краища по света, защото така се запознаваш с различни традиции и култури, изживяваш и опитваш и се обогатяваш. Благодарение на моите летни курсове в чужбина и почивките аз съм се запознала с много различни характери и сега имам много познати от чужбина, а според мен това е едно голямо богатство да завързваш приятелства навсякъде по света.

Ани Любомирова

Евелин


ЧИТАЛИЩА

И в днешно време читалищата събират хора от различни поколения, прави ги съпричастни към общочовешките ценности. Децата ни ходят на балет, на пиано, участват в различни конкурси, организирани от читалищните настоятелства. Вече години наред пенсионерите нямат клубове и предпочитат да прочетат пресата в местното читалище. Мнозина от тях питат дали кризата няма да удари и тези огнища на българската духовност.

Дали промените в Закона за народните читалища ще бъдат за добро или обратно. Има ли посегателство върху българските читалища. По тези и редица други въпроси искаха да поговорят представители от софийските читалища, които се събраха в „Славянска беседа” по инициатива на Съюза на столичните народни читалища и Сдружението на софийските народни читалища. Един обезпокояващ повод, произлизащ от публикувания в сайта на Министерството на културата – Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища, от 8 юли 2011г., инициира срещата. Присъстващите алармираха, че длъжността „секретар” е заличена. Проектът предвижда още новости: министърът на културата да осъществява държавната политика за развитието на читалищното дело. Параграф 6-и пък дава възможност на кметовете на общини да изготвят годишната общинска програма на читалищата.

„Областният управител провежда държавната полити-ка в областта на читалищното дело, като разработва годишна програма и обобщава информацията за дейността на читалищата”, се казва в т. 3 на същия па-раграф. До някъде това е похвално, че институциите ще бъдат впрегнати в народното дело, но въпросът дали ще намерят общ език между самите себе си, остава.

Стана ясно, че Законът за нардните читалища е променян цели седем пъти от 1996г. насам.

„От цялата страна се обаждат колеги и изразяват несъгласие, относно публикувания Проект” , каза Дени Евстатиева – секретар на НЧ „Аура” и председател

Длъжността „секретар” в читалищата ще бъде заличена?!

на Съюза на софийските читалища. По нейни думи от Министерството на културата се отнесли подигравателно към представените проблеми на читалищните дейци. Именно в културното ведомство не взели предвид Декларацията на делегатите на 32-ия конгрес на Съюза на народните читалища, състоял се на 24 май т.г. В този документ се аргументира позицията на несъгласие на читалищните дейци. „Сега, когато Проектът за изменение и допълнение е вече в сайта на културното ведомство, ние трябва да реагираме и да дадем своите предложения” – сподели г-жа Евстатиева. Тя смята, че основният проблем е в изясняването статута на позицията „секретар на читалището“, участието му в настоятелството и редица задължения и отговорности, които не са вписани в наличния проект. Тя очаква различни мнения от колегите си и се надява законотворците да вземат предвид това. Категорична е, че старият закон е добър и устройва институциите, правата и задълженията на работещите.

„Секретарят е движещата фигура в читалищата от 150 години. Заедно с председателя и поотделно представляват читалището, вземат решения, сключват договори и пр.” – разказва Евстатиева. Според нея позицията на „председател“ не би могла да покрие всички аспекти на секретарите на читалища. Затова секретарят трябва да има ясен статут и правила за назначаване, подчертава председателката на софийските народни читалища. Надява се на скорошна среща с представители от Министерство на културата, за да се изчистят двусмислията и взаимно противоречащите си параграфи в Проекта. Всички колеги от страната са силно обезпокоени и искат яснота не само по повдигнатите от нас въпроси, но и прозрачност, относно собствеността на читалищата и опасенията – те да не преминат в частни ръце. Голяма е тревогата по места, че ликвидирането на читалищната дейност всъщност означава заграбването на читалищните имоти, които в повечето случаи представляват доста апетитна хапка.

В края на срещата участниците подписаха декларации от името на Софийски народни читалища и Сдружение на софийските народни читалища с председател Кирилка Спасова. И в двете декларации се изтъква взетото решение на 32-рия конгрес за липса на необходимост от промени в ЗНЧ. Измененията не допринасят за яснота и стабилност, дори могат да доведат до хаос, се казва в документа от ССНЧ. Протестните декларации ще получат: министърът на културата, председателят на Комсията за култура към НС, председателят на правната комисия към НС и председателя на Съюза на народните читалища.

Миглена Иванова

Дени Евстатиева

52

ЗАБРАВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ

Ваше превъзходителство!Приехме от 28-мий миналого месеца Вашето писмо, в което виждаме следующите въпроси и на

което спешим да Ви отговорим:Казвате ни, че от месец и половина насам не припознаваме правителството и сме станали въс-

таници. Но Вие сте бил уверен, че това въстание е не от наше си желание, а сме били побутнати от чужди комити. За първото цял свят се извести, т.е. че сме въстанали, но колкото за второто Ви уверяваме и трябва да знаете, че от никого не сме побутнати, а като видяхме, че на Берлинския конгрес Европейските сили са ни оставили пак под Вашето управление, взехме оръжието в ръка и няма да го оставим, догдето не се съединим с Българското княжество, на което е пристанал да ни остави и самий Султан Хамид, в св. Стефанския договор.Вие казвате, че защото сте уверени, че ние не сме били желали да въстанем, за това не сте били

позволявали да минуват воиските Ви по-насам от Кръстинските височини, за да не би да останат децата ни по планините и там от студ и глад да измрът! По това се зачудвате как сме дръзнали да напуснем своите си къщи и имотите си, движими и недвижими, които сме заварили от деди и бащи. Заради децата ни и заради имотите ни не трябва да ни жалите, нито пък да се чудите; поне-же нанесените от Вашия народ от стотини години злини върху народа ни, станали са нетърпими

Писмо-отговор напобунените села от Мелнишко

до петричкия каймаканинКършиака (Мелнишко окружие), 11.12.1878 г

Разпокъсването на България на Берлинския конгрес


ЗАБРАВЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ

дотолкова, щото само да си ги напомним и тук в свободното си място, нас ни се потърсват снагите и настръхват ни космите на главите! Ако искате поне малко да се известите от многогодишните и до днес извършвани зли работи от народа Ви върху нашия народ, вземете пред Вас някой девет-десетгодишен здравомислещ старец, от когото ще се известите доколко человеци са се изклали и доколко къщи са се съсипали от разбойници и до колко момичета са се обезчестявали насилстве-но, даже и пред очите на самите им родители!Вследствие на гореизложените злини всекиму е известно, даже и на доброжелателните ни Ев-

ропейски сили: че дядо Илю войвода преди тридесет години е излязъл да бунтува против не-справедливото Ви правителство. Колкото за лошото управление на правителствата Ви, малко ще споменем: кадиите, на които е поверено правосъдието за всякой давии, догдето не вземат лири, не правят иджра кадийските решения!Виждаме да ни съветвате да се завърнем. По това с нашите турци, за които говорите, че са им

изгорени и ограбени къщите, без да споменете, че нашите са в същата и даже по-лоша категория! Ще се постарайте да ни опростите и занапред ще станем снага и ще се смешим дотолкова, щото едни на други да си отиваме нагостье! Колкото за това, имайте търпение, може би случайно да се изпълни желанието Ви, за да станем една снага; защото ако Европейските сили ни оставят вън от Българското княжество, както засега ни са оставили в Берлинския конгрес, може ще народът ни в крайното си отчайвание да се потурчи (помамените горки българи в Родопските планини) и тогава ще живей братски (не дай Боже).Давате ни пълно обещание, че след завръщането ни, откак ще бъдете помежду нас, нема от нищо

да се боим. По това ни уверявате, че ще останете постоянни на думите си; не знаем с що можете да ни осигурите според обещанието си, дали с издадените царски фермани за хатихумаюна и за черковния въпрос, които от толкова години насам и до днес останаха неизпълнени, или с подписа на султан Хамида за определеното на княжеството и в Св. Стефанския договор.Най-много ни зачудвате, като казвате, че след нашето завръщане ще вземете мерки за изкореня-

ването на въстанието, нещо, което ни иде много мъчно да повярваме; защото всичките българи от цяла Македония са въстанали, които още в първото сблъскване с вашите воиски на Кресна, на Муравци и другаде показаха знак, че те юнашки ще се борят и както древната история похвалява тяхното юначество в боювете! Доказателство на това може да Ви послужи и самата Ваша история, в която се доказва храбростта на македонските българи във времето кога сте им земали царството! Откак Ви отговорихме точно на гореизложените въпроси, умоляваме Ви да дойдете в съзнание и

стига вече да се мамите по английската политика, която може да причини, за да се разподели по Европейските сили царството Ви и от това ние ще си останем без княжество, а Вие – без царство! Заради това трябва наместо да се морите да ни убеждавате, да се заловите да се изпълни Св. Сте-фанския договор, който е едничкото средство да се залюбят двата народа и да се хванат ръка за ръка и да си пазят отечеството, додето не са попаднали, както казахме, по-горе.

Разпокъсването на България на Берлинския конгрес

54

Букурещъ, 17 май

Преминаха вече цѣли петдесеть години откакто българскиятъ народъ е захва-налъ да се пробужда отъ дълбокия сънь и да търси изходъ изъ своето критическо положение; преминаха цѣли петдесеть години откакто по-първитѣ български деятели сѫ захванали да проповѣдватъ народни принципи и да се стараятъ да по-кажатъ особеноститѣ на българската народность, която има свещено право да живѣе самостоятелно и да решава сама своята сѫдбина и нравствено и матери-ално; най-после, преминаха цѣли петдесеть години отъ както българската кни-жовность, българскитѣ школи и българското нравствено богатство сѫ захванали да се развиватъ и да вървятъ напредъ и отъ както българинътъ е захваналъ да се не срамува отъ името си, да почита произхождението си, да уважава коститѣ на баща си и да защищава народностьта си. Всѣки трѣбва да се съгласи съ нази, че въ продължението на тия петдесеть години е направено твърде много, т. е. че тия петдесеть години сѫ принесли изобилни плодове и че тѣхното влияние се чувству-ва на всѣка една крачка; но тука се раждатъ два твърде важни въпроса: 1) Можемъ ли и ние да наречеме напредъкъ всѣко едно съвремено движение, което въ последно време е намѣрило мѣсто между българския народъ, и можемъ ли да приемемъ „за чисто злато” всѣко европейско постановление и да извлѣчеме отъ него сѫществена полза? 2) Можемъ ли ние да вѣрваме безусловно на нашитѣ учители, които сѫ се завзели да рѫководятъ народа и да му откриватъ ония необходими принципи, които сѫ предтечи на всѣка една цивилизация? Всѣки благоразуменъ човѣкъ ще да отговори на тия два въпроса отрицателно. Който е познатъ съ историята, който е изучилъ психологията и който следи за съвременитѣ борби на човѣчеството, той трѣбва да се съгласи съ нази, че ни една теория не трѣбва да се усвоява безусловно и че ни единъ принципъ не трѣбва да се принимава за чисто злато. Изъ това правило се изключватъ само ония положителни истини, които сѫ решени математически и които не търпятъ никаква критика. Ако една народность има отличителни черти отъ друга народность, т. е. ако

нейното материално благосъстояние, нейниятъ животъ, нейното нравствено раз-витие, нейнитѣ нрави, обичаи и понятия и нейнитѣ религиозни вѣрвания се от-личаватъ отъ нравитѣ и обичаитѣ на друга народность, то и общественитѣ, учебнитѣ и политическитѣ постановления трѣбва да иматъ отличителенъ ха-рактеръ. Ние сме говорили много пѫти, че на малкитѣ деца, които още не зна-ятъ аритметиката, не трѣбва да се чете алгебра, защото тия деца не могатъ да я разбератъ и защото всѣка непонятна наука причинява не любопитство, а отвращение. Излизаннитѣ /изтърканите/ фрази, които ни разказватъ, че „ако европейскитѣ народи признаватъ за полезна тая или оная програма, то трѣбва да я припознаеме и ние”, — за умнитѣ и за разсѫдителнитѣ хора нѣматъ ни-каква важность. Да се обясниме. Мнозина мислятъ, че българскитѣ школи ще да

Христо БотевъПакъ за управата

на нашитѣ училища


се поправятъ само тогава, когато се взематъ подъ контролата на духовенството или подъ контролата на правителството. Разбира се, че тия мнения сѫ се появили най-напредъ въ главитѣ на ония наши цариградски патриоти, които мислятъ не за благосъстоянието на народа, а за своитѣ лични интереси. Изъ Цариградъ ни являватъ, че г. Михайловски е повторилъ изново предъ минис-

тера на просвѣщението, „че българскитѣ школи не отговарятъ на своето назначе-ние, че българскитѣ учители развращаватъ юношеството и че българскитѣ уче-ници се занимаватъ съ „комитети” и съ различни вредителни за правителството играчки”. Емъ вредителни, емъ играчки! Г. Михайловски мисли, че правителство-то е обязано да обърне своето внимание къмъ това зло и да помисли за неговото изкоренение. Тоя процесъ трѣбва да стане така. Турското правителство е длъжно да съедини българскитѣ училища съ турскитѣ и да тури надъ тѣхъ строга контрола, която трѣбва да бѫде съставена отъ турци, отъ българи, отъ гърци и отъ нѣколко души образовани европейци. Разбира се, че г. Михайловски же-лае да приведе своята теория въ действие само затова, защото на тоя ученъ мѫжъ се иска да бѫде единъ отъ членоветѣ на гореказаната контрола и да прекарва жи-вота си като бъбрекъ въ лой. Ние никога не би се решили ни да помислиме, че г. Михайловски мисли и работи така, а не другояче съ чисто и съ искрено убеждение или съ увѣреность въ полезностьта на своята програма. Нека ни бѫде позволено да кажемъ, че ако г. Михайловски мисли така отъ чисто сърце, то тоя господинъ трѣбва или да е лудъ, или да е пиянъ. Здравиятъ мозъкъ и честната съвѣсть не могатъ да изповѣдатъ подобни принципи. Противъ г-на Михайловски сѫ се въорѫжили нѣколка самолюбиви учени мѫже,

които сѫ паднали въ друга крайность, т. е. които така сѫщо, както г. Михай-ловски, иматъ задни мисли и користолюбиви цели. Тия мѫже мислятъ, че не правителството, а Екзархията е обязана да състави школска комисия, която да контролира училищата, да напише програма за предметитѣ, които ще да се пре-подаватъ занапредъ въ школитѣ, да издаде гимназиални рѫководства и да екзаме-нува учителитѣ. Съ една дума, тия личности мислятъ, че екзархията е длъжна да стане учена академия и да вземе и учението, и школитѣ въ аренда. Разбира се, че и тия мисли се разпространяватъ не за това, че гореказанитѣ мѫже желаятъ добро на народа си или че за тѣхъ е скѫпо народното развитие, а за това, че на Сто-яна или на Драгана сѫ се дояли баници и печени кокошки. Ние сме говорили много пѫти, ще да кажемъ и сега, че ако турското правителство не е въ състояние да удо-влетвори народнитѣ потрѣбности и да даде правиленъ ходъ на просвѣщението, то и калугеритѣ не би трѣбвало да въвиратъ зурлитѣ си презъ чуждитѣ плетища. Ние казахме по-горе, че българинътъ трѣбва да основе своето здание не на чужди основания, а на своя собственъ отличителенъ характеръ, т. е. на своитѣ жизнени потрѣбности и на своитѣ демократически начала. Рускитѣ духовни семинарии и академии, съ тѣхнитѣ пространни катихизиси, съ тѣхнитѣ догматически богословия (или многословия), съ тѣхнитѣ Максими исповѣдници и съ тѣхната идиотическа покорность, сѫ за насъ безсмислени и невъзможни; ингелизкитѣ ме-тодически „колежи”, съ тѣхнитѣ библейски последователи, съ тѣхнитѣ убива-щи всѣка една живость морали, съ тѣхнитѣ псалми и хвалебни пѣсни на Егова, на Иоана и на Исуса Навина, сѫ за насъ чудни и непонятни; католическитѣ пансиони съ тѣхнитѣ езуити, съ тѣхнитѣ Августини и Емвросии, съ тѣхнитѣ Телема-хи и Латинщини и съ тѣхнитѣ доволно кални морали, сѫ за насъ отвратителни и гнуснави. Съ една дума, нашитѣ училища трѣбва да приготовляватъ не религи-озни фанатици, не скопци, не капуцинери и не псалмопѣвци, а честни граждани, искрени народолюбци и работни хора. Нашитѣ духовни училища не трѣбва да се отдѣлятъ отъ нашитѣ свѣтски школи, защото нашето духовенство трѣбва да произхожда отъ народа, да живѣе съ народа и да работи за народа.

(със съкращения)

56

тел.

за к

онта

кт с

аген

цият

а: 0

888

77 5

7 96

, 087

8 77

62

96, о

фис Б

лаго

евгр

ад: 0

73 8

8 02

30

Евелин

Documents

сп. Черно и Бяло, №76 /единичен изглед