Брой 9-10

Редакционен съвет Главен редакторНиколай Неновски

ЧленовеБистра ИлковаДаниела БобеваЛалко ДулевскиМария ВидоловаМилчо СтоименовМария ГеоргиеваПламен ОрешарскиПетър ЧобановСтоян АлександровСтати СтатевЯнаки Андреев

Експертен съвет

Апостол Апостолов Божидар ДаневВиктор ПапазовГарабед МинасянГеорги ПетровГригорий ВазовЕмилия МилановаЕмил ПоповКамен КолчевОлег НедялковХристос Кацанис

Редакционен екипЗам. главен редакторИван Димитров [email protected][email protected]

РедакторГабриела Николова[email protected]

Продажба и рекламаНадежда Александрова[email protected]

Мениджър проектиПетър Русинов[email protected]

ПредпечатЕвгений Гринберг[email protected]

Печат„Делта Хай Принт“ ЕАД

Издател„БИП 1993“ ООДСофия 1309, ул. „Нишка“ №172тел./факс: (02) 981 22 69Пловдив, ул. „Бр. Миладинови“ №7тел./факс: (032) 63 89 49email:[email protected] [email protected]

www.bip-bg.comISSN 1311-7947

бр. 9-10/2009

съдъРжанИЕ

Банки Теоретични основи на междубанковата конкуренция ...................................................3Владимир Миланов, докторант, Икономически институт на БАН

Предизвикателствата пред новия Закон за потребителския кредит .....................13Венцислав Аспарухов, експерт-юрист в отдел „Международни отношения“, БНБ

Перспективи на банковия сектор в България и ЦИЕ ................................................18Анализ на УниКредит Груп

Инвестиции България запазва инвеститорски интерес ................................................................22Стоян Сталев, изп. директор на Българската агенция за инвестицииУличното осветление - европейски приоритет .........................................................26Александър Трифонов, сертифициран консултант по управление

Пари Финансовата криза и институционалната реформа в Европейския съюз ..............31Д-р Цветан Манчевспекулативни решения на валутните пазари ...........................................................42Гл. ас. д-р Марин Маринов, СА „Д. А. Ценов“ - Свищов

Управление Ефектът на лоста – теория и практика .....................................................................47Доц. д-р Марин Гълъбов, УНСС

Юбилей Утвърдена идентичност и ясни цели: 20 години катедра „Финанси и кредит”при ИУ - Варна ............................................................................................................52Доц. д-р Стефан Вачков, доц. д-р Любомир Георгиев, ИУ - Варна

БИП Консулт Крестън БулМар, данъчен консултант ......................................................................54

ЛЕГаЛЕКс, правен консултант .....................................................................................56

Европроекти Българските региони в Европа ...................................................................................58

Новини и събития ...........................................................................................67

Показалец 2009 ............................................................................................72

9-10|2009

© 2009 „БИП 1993“ ООДВсички права върху публикуваните материали са запазени. Възгледите на авторите в отделните статииизразяват личното им мнение и не ангажират редакцията на списанието.

1

3бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Теоретични основи на междубанковата конкуренцияВладимир Миланов, докторант, Икономически институт на БАН*

Vladimir Milanov, PhD Student, Economic Institute at the Bulgarian Academy of Science

Theoretical Fundamentals of the Banking Competition

The free market competition is the main factor which prevents the

gaining of big speculative profits by its participants. The banking competition is a specific condition of the banking market where the participants supply equal "products" - capital and services and by the use of different terms and preferences aim at maximum benefit. An essential feature of the banking competition is the impossibility to prevent the products and services from copying and imitating. The marketing, as a scientific discipline, supposes research of the banking market on the basis of sections and theoretical models, describing both the consumer and the competitive environment. The present paper examines the general models for research of the competitive behavior, developed by Philip Kotler, Michael Porter and Eduardo Bueno Campos.

Банковата конкуренция - за-раждане, основни концепции, фактори

Банковият пазар е един от основ-ните елементи на финансовия пазар в България - към края на 2008 г. на него се падат 85.69% дял в структу-рата на финансовото посредничест-во1 . Той е мястото, на което банките търгуват с останалите икономически

*Авторът е докторант в Икономическия институт на БАН и директор на Дирекция „Кредитиране на Интернешънъл Асет Банк“ АД. Предста-веното мнение е лично и не следва да ангажира по никакъв начин институциите, за които работи.1Годишен отчет на Комисията по финансов надзор за 2008 г.2Podpiera, R., Does Compliance with Basel Core Priciples Bring Any Measurable Benefits?, IMF Working papers, 2004.3The Guinness Book of Business Records, 1996.

субекти, предлагат и търсят капитали и оказват специфични услуги. Меж-дубанковата конкуренция може да се разглежда като съперничество за постигане на една и съща цел - огра-ниченото по своя обем платежоспо-собно търсене на потребителите на банковите услуги. Именно ограни-чеността на търсенето принуждава банките да се конкурират помежду си. Те в качеството си на конкуренти са такива субекти, които със своите действия влияят при избора на фи-нансов посредник, при формиране-то на продуктовата гама и дори при избора на финансов пазар. В класи-ческия смисъл банковата конкурен-ция като съперничество е основана на противоречието в интересите и действията на банките, насочени към постигане на определена цел. Основното внимание традиционно е обърнато към потребителя.

Конкуренцията на всеки свободен пазар е основният фактор, възпре-пятстващ реализирането на големи спекулативни печалби от субектите в него. Тя води до две неща – по-ев-тини и по-качествени услуги за по-требителите. Дори да има известен период, в който разликата между лихвените проценти по кредити-те и депозитите (лихвения спред) е относително голяма, сравнително бързо това се променя и се достига равнище, при което цената на кре-дита отразява реално разходите за

привличането на ресурс от банките. Дефинирано накратко, лихвеният спред е цената на посредничеството на банките в икономиката (адми-нистративни разходи и разходи по проучване на клиента, инфлация, риск и др.). На микрониво спредът по лихвите е индикатор за нивото на развитие на финансовата система. Според Ричард Подпиера2 високият размер на БВП на глава от населени-ето обяснява ниския лихвен спред на банките. Банките са мотивирани от нарастващата конкуренция в банко-вата система и се стремят да привле-кат повече клиенти чрез намаляване на спреда между лихвените процен-ти по кредитите и депозитите.

Банковата конкуренция за разли-ка от конкуренцията в другите ико-номически отрасли се заражда на по-късен етап. Банките възникват в периода на Възраждането в градо-ве, в които се развиват търговията и промишлеността - Венеция, Неапол, Амстердам, Манчестър и др. Първа-та банка - Monte dei Paschi di Siena, е създадена през 1472 г.3 , като поч-ти триста години са необходими за основаването на следващите девет търговски банки. За най-стара цен-трална банка се смята Шведската, създадена през 1668 г., след нея са Bank of England (1694 г.), Banque de France (1800 г.), а централната бан-ка на САЩ - Federal Reserve System (Fed), е създадена едва през 1913

Банки | Banks

4 бр. 9-10/2009

г. Европейската централна банка (ЕЦБ) функционира от 1999 г., като отговаря за провеждането на парич-ната политика в еврозоната.

Предпоставките за зараждането на междубанковата конкуренция обаче се появяват едва през втората половина на XIX век, когато:

банките вече са утвърдени • като обществени институции (т.е. като предприятия, опе-риращи не само със собствен, а предимно с обществен ка-питал)пазарът е наситен с иконо-• мически субекти, които имат свободен достъп до капиталимногото на брой продавачи и • купувачи гарантират свобод-ното формиране на цената на съответния пазарен ресурс, услуга или продукт.

В икономическата теория има две основни концепции за конкуренцията.

Първата е поведенската концеп-ция, според която „продавачите“ - банките, се стремят да установят контрол на пазара независимо от останалите пазарни субекти. Това е съзнателна борба за влияние на це-нова и неценова основа. Корените на тази концепция са теоретичните постулати на Адам Смит, определя-щи независимото поведение като по-вероятно при пазар с по-голям брой продавачи.

Втората е структурната кон-цепция, според която даден пазар е конкурентен при определени усло-вия. Такива могат да бъдат броят на „продавачи“ (банки) и „купувачи“ (клиенти), характерът на продукти-те, възможностите за влияние върху пазарната среда, достъпът до паза-ра, степента на информираност на пазарните субекти и др.

Различни са факторите и причи-ните, определящи засилената кон-куренция на банковия пазар у нас. Сред основните са:

относителната финансова и • икономическа стабилност в странатаразрастването на пазара на • финансови услугистремежът към по-голямо • потребление и по-висок стан-

дарт на населениетозасиленото търсене на банко-• ви продукти и услугидисбалансът между фирмени-• те и потребителските креди-ти у нас, който започна да се преодолява през последните години в посока предлагане на повече и по-изгодни кре-дитни продукти за физически лица.

В България има силно развита междубанкова конкуренция – няма картели, няма доминираща позиция. Конкуренцията оказва сериозен на-тиск както за намаляване на цените на услугите, така и за въвеждане на иновативни продукти. Политиката на повечето банки е предимно да ре-ализират „органически растеж“, т.е. освен чрез сливания и придобива-ния с други трезори, да се разширя-ват предлагането и потреблението на нови продукти на пазара. За тази цел банките стимулират добавена стойност на продуктите си (търсене) и разширяват клоновите си мрежи, за да може продуктите, иновациите и услугите да стигнат до по-широк кръг потребители.

Силното развитие на целия бан-ков сектор стимулира българите да повишават финансовата и инвес-тиционната си култура. Ако пре-ди години те бяха чували само за спестовен влог, сега на пазара за масовия потребител освен кредити с различни дебитни и кредитни кар-ти, инвестиционни схеми, комбини-рани депозити банките предлагат и вложения в различни активи. Дос-коро банките се бореха за клиенти единствено на базата на лихвените проценти, а сега предстои все по-из-обретателна продуктова война. Тъй като по-голямата част от банките са собственост на чужди банкови групи, те ползват иновативността и ноу-хау на трезорите майки.

Съвременните тенденции в раз-витието на отношенията в Европей-ския съюз, навлизането на чуждес-транни и транснационални банки и възможностите за излизане на наши банки на европейския пазар съз-дават условия за глобализация на банковия пазар и конкуренцията.

Динамиката на пазарните процеси и конкуренцията обуславят промя-на в поведението на конкуриращите се субекти - банките, в стремежа им за максимално адаптиране към ус-ловията. Системата от решения, ре-акции и действия на банките спря-мо динамичната конкурентна среда формират тяхното конкурентно по-ведение.

В границите на банковия сектор конкурентите могат да се разграни-чат по групи според техните стра-тегии. Стратегическа група е група от банки, които следват еднакви или сходни стратегии на пазара, и се определя от близките конкурен-ти, между които интензивността на конкуренцията е най-висока. Голе-мите банки разработват и предлагат най-широка гама от банкови проду-кти, за разлика от по-малките банки, които се стремят да предлагат спе-циализирани продукти и да опери-рат на определен сегмент от пазари. Конкуренцията между банките ли-дери е най-интензивна, а членовете на тази стратегическа група лесно могат да навлязат в нови сегменти на финансовите услуги.

Пазарен тип конкуренция съ-ществува и се развива само на дос-тъпните пазари. По тази причина банките са заинтересувани от из-граждане на бариери за навлизане на нови участници. Съгласно дейст-ващата нормативна уредба и Закона за кредитните институции мини-мално необходимият внесен капи-тал за учредяване на банка у нас е 10 млн. лв. (издават се безналични акции с право на глас). Размерът на минимално изискуемия собствен капитал, а също и условията за опе-риране на българския банков пазар (лицензиране от страна на централ-ната банка) и допускане на чуждес-транни банки са едни от най-важни-те бариери за навлизането на нови конкуренти. Разбира се, не бива да се подценяват и други регулации, определящи дейността на банките, които правят банковия сектор ат-рактивен, но и предопределят пре-ливането или излизането на капита-ли от него.

5бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Особености на банковата кон-куренция и видове

Междубанковата конкуренция се развива в няколко насоки. Наред с конкуренцията на кредитния пазар (т.е. по отношение на активните операции), този на посреднически услуги и депозитния (ресурсния) пазар конкуренцията може да се развива и на пазара за квалифици-рани кадри, съвременни техноло-гии, ноу-хау и др. Съществен белег на банковата конкуренция е невъз-можността продуктите или услугите да бъдат защитени от копиране или имитация.

Банковата конкуренция може да се разглежда от различни аспекти и по различни критерии, но основни-те са:

По обхваттърговски банки, функцио-• ниращи в даден регион или държаванационални и чуждестранни • банки, опериращи в съответ-ната странатранснационални банки - учас-• тници на световния пазар.

По сфера на проявлениемеждуотраслова конкуренция• вътрешноотраслова конку-• ренция.

По избор на подходценова конкуренция• неценова конкуренция.•

Междубанковата, като всяка дру-га конкуренция, се развива основно на ценова и неценова основа.

Ценовата конкуренция е единстве-ният начин за отличаване на дадено предложение от останалите посред-ством цената. Обикновено се из-ползва при проникване на нов играч на пазара или при укрепване на по-зициите на даден участник на пазара и може да доведе до общо намалява-не на отрасловата рентабилност. Тя предполага постигане на най-ниски разходи, а оттам - най-ниски цени в сравнение с конкурентите, при запазване на същата полезност на продукта. Ценовата конкуренция като правило се отнася към епоха-та на свободната конкуренция. На съвременните пазари тази форма

отстъпва място на неценовата кон-куренция и се проявява много често в скрит вид.

При неценовата конкуренция се диференцира продуктът чрез под-чертаване на неговата по-висока полезност в сравнение с подобните. Тук ключова роля играят следните компоненти:

въвеждане на нови продукти • (иновативност)утвърждаване на търговската • марка (брандинг)комплексно изследване на па-• зараповишаване на качеството на • продукта, диференцирането му от конкурентните продуктимащабна реклама и промоци-• онални условияусъвършенстване на управле-• нието на мениджърския и об-служващия персонализбор на канали на дистрибуция• изграждане на корпоративен • имидж и идентичност и др.

В последните години на българ-ския банков пазар се наблюдава ясно изразена тенденция на изли-зане на банките от ценовата конку-ренция помежду им и навлизането в неценова битка за клиенти чрез създаване на добавена полезност на продуктите - допълнителни бонуси, безплатни застраховки и дори лота-рии с предметни награди.

Полето на конкуренция включ-ва борбата за клиенти (продажби), но има и други параметри на сблъ-сък на интереси. Тя може да бъде основана на множество фактори, които определят различната й ори-ентация. Клиентовата ориентация предполага конкуренция за същест-вуващ бюджет, планиране кога и за какво да се използва банковият продукт от клиента. Маркетингова-та ориентация включва реклама и представяне чрез средства за масово осведомяване, разпространение и цена. Ресурсната конкуренция е за кадри, финансови ресурси и канали за дистрибуция. Географската кон-куренция се води по региони.

Начин за определяне на равнища-та на пазарна конкуренция е групи-рането на близките продукти по фи-

зически признаци. Така се определят следните равнища на междубанкова конкуренция:

продуктовата форма (първо рав-нище) има краткосрочен характер, като главни конкуренти са банко-вите продукти, които са директни заместители - например един депо-зит или кредит с друг такъв. По този начин продуктовата форма за опре-деляне на конкуренцията дава сте-снена оценка и е фокусирана върху настоящите предложения на конку-рентите

продуктово-категорийната фор-ма (второ равнище) се формира от продукти с подобни черти. Таки-ва са например различните видове кредити - потребителски, ипотечни и фирмени, спестовните депозити и структурираните депозити и др.

третото равнище фокусира вър-ху продуктите заместители и има по-скоро дългосрочен характер. Това ниво на конкуренцията е опре-делено през 1984 г. от Филип Котлър като родова конкуренция и обхваща продукти или услуги, задоволяващи една и съща нужда: банковия кредит и лизинга, спестовните депозити и взаимните фондове и др.

бюджетната конкуренция (чет-върто равнище) включва всички банкови продукти и услуги, които се конкурират за един и същ бюджет на клиентите.

Теоретични модели и основни фактори, влияещи върху конку-ренцията на банковия пазар

Маркетингът като наука предпо-лага изследване на банковия пазар на база раздели и теоретични моде-ли, описващи както потребителска-та, така и конкурентната среда.

Модел на стратегическия три-ъгълник

Основен модел за изследване на конкурентното поведение е т.нар. стратегически триъгълник, който изследва връзките между конку-ренцията, обслужването на потре-бителите и собствените интереси на банката. Взаимодействието на участниците в този трикомпонен-тен модел също така се основава на четири принципа:

Банки | Banks

6 бр. 9-10/2009

принцип на просъществуването - за да запази позицията си, банката следва да има поне едно конкретно предимство спрямо конкурентите

принцип на възприемането - кон-курентното предимство има смисъл само при положение че към него има положителна нагласа и възприемане от страна на потребителите

принцип на шанса - банката има толкова конкурентни предимства, колкото са важните за пазара пре-димства

принцип на концентрацията - банката се концентрира върху из-бран от нея ограничен брой ресурси и пазари на продуктите си.

При анализа на конкуренцията е важен въпросът каква ориентация има съответната институция. Бан-ките, ориентирани към потребите-лите (предимно по-големите бан-ки), разработват стратегии, с които да отговорят на динамичните потре-бителски нужди, докато тези, чийто действия се определят от конкурен-тите (по-малките по активи банки), са ориентирани към разработване на стратегии, с които да им проти-водействат.

Модел на петте конкурентни силиДруг модел за анализ на пазарна-

та ориентация на банките, който на практика е разширен вариант на три-компонентния анализ, е моделът на петте конкурентни сили. Чрез него се прави анализ на пазарната среда на база информация за поведението на потребителите, на конкурентите, на каналите на разпределение, на общественото мнение и собственото поведение на банката. Разработен е от Майкъл Е. Портър4. Съгласно този модел върху настоящите конкуренти и конкуренцията в банковия сектор въздействат пет фактора:

заплахата от навлизане на • нови конкуренти

Тя е в пряка зависимост от ба-риерите на потенциалния вход, ба-риерите на изхода и реакциите на установените банки. Силата на ба-риерите от своя страна се определя от икономиите от мащаба, степента на диференциация на продуктите, потребителската лоялност към съ-ответна банка, необходимостта от

минимален капитал за учредяване на нова банка и възможността за достъп до дистрибуционни канали (най-вече клонова мрежа). Заплаха-та от навлизане на нови конкуренти в отрасъла понижава потенциала на печалбата в сектора, тъй като, за да съхранят своята конкурентоспосо-бност, действащите банки трябва да намалят цените на услугите си и да направят по-големи разходи. Появата на нови банки зависи и от това дали те ще успеят да се внедрят в отрасъла. Ето защо държавното и законодателното регулиране е един от факторите с най-голямо значение в интензивността на междубанкова-та конкуренция. Високата степен на регулиране ограничава навлизането на „нови играчи“ и обратно - либе-ралното банково законодателство дава по-голяма свобода на банките, увеличава конкуренцията, но и ста-ва предпоставка за повишаване на рисковете, които могат да засегнат банковата система, а чрез нея и ця-лата икономика. Междуотраслово-то преливане на капитали от и към банковата система има важно значе-ние за интензивността на банковата конкуренция. Проявява се чрез вли-зането в системата на нови банки и при опитите на съществуващите банки да завоюват определен паза-рен сегмент. Високата рентабилност на банковия сектор е една от причи-ните капитали от други отрасли на

икономиката да се пренасочват към банковата дейност. Преливането на капитали към определен пазарен сегмент с по-висока възвращае-мост увеличава интензивността на конкуренцията в него. Държавата и законодателството могат да влияят на банковия сектор и по обратния начин - да понижат конкуренцията, елиминирайки част от съществу-ващите банки чрез повишаване на размера на минимално изискуем-ия капитал за банкова дейност или чрез по-високи изисквания за лик-видност, капиталова адекватност и др. Високата рентабилност на бъл-гарския банков сектор е причина за преливане на капитали от чуждес-транни финансови сектори на род-ния пазар. Примамени от добрите възможности за печалба, ниската ставка на корпоративен данък и др., в банковия ни сектор се вливат ка-питали най-често чрез акционерно участие, външни кредитни линии и др.

Ето някои сравнения по избрани съотношения и показатели за рен-табилност на българския банков сектор и този на отделни страни - членки на ЕС, доказващи горното твърдение (виж графики 1 - 3):

4Porter M., Competitive Strategy, The Free Press, N.Y., 1980

Източници: БнБ и ЕЦБ (данни за 2005 г.)

Графика1: Нетен лихвен доход

7бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Графика 2: Възвращаемост на капитала от първи ред (ROE)


Високите стойности на показателя за нетен лихвен доход (като процент от средните брутни активи за годи-ната) на българската банкова систе-ма, в сравнение със страните - член-ки на ЕС, свидетелства за все още високия нетен лихвен марж в стра-ната спрямо еврозоната независимо от ценовия натиск и нарастващата конкуренция. От графиката се вижда също, че макар и незначително, в ед-ногодишен хоризонт в българската банкова система има тенденция към постепенно намаляване на равнище-то на нетния лихвен доход.

Възвращаемостта на активите - ROA (нетната печалба, в процент от средните активи за годината) на българските банки е със стойности значително над наблюдаваните нива в страните - членки на ЕС, като от-ражение на високия нетен лихвен марж, но също и на устойчивото на-растване на обемите на кредитиране.

Обусловен от високата доходност на българските банки, показателят за възвращаемост на капитала - ROE (нетната печалба за годината, като процент от балансовия капитал и резервите) на българската банкова система остава също по- висок спря-мо преобладаващата част от страни-те в ЕС

субститутите или продукти-• те заместители, които не-банковите финансови инсти-туции предлагат на пазара

При пасивните операции на бан-ките алтернатива са: капиталовият пазар, доверително управляващи взаимни фондове, инвестиционни посредници, колективни инвести-ционни схеми, акционерни друже-ства със специална инвестиционна цел, застрахователните, пенсионно осигурителните и здравноосигури-телните компании. При активните операции, продукти заместители се предлагат от лизингови компании, различни финансови къщи, фондо-вата борса, факторингови и частни кредитиращи компании. Продукти-те и услугите заместители ограни-чават печалбата на банките. При по-високи цени на банковите услу-ги, потребителите могат да потър-сят заместители и да намалят обема

Графика 3: Възвращаемост на активите


на потребяваните услуги в сектора. Например клиентите могат да пред-почетат алтернатива на банковите канали на финансиране - облигаци-онни заеми, финансиране от фондо-ве за рисков капитал и др. Все повече банки активно предлагат кръсто-сани продажби (например банкови и застрахователни продукти), по-среднически услуги при емитиране на облигационни заеми от фирми и др. Някои от банките създадоха дъщерни лизингови и факторинго-ви компании, други са в група със застрахователно дружество, а ня-

кои с цел избягване на регулативни ограничения изнесоха в специално създадени външни фирми потреби-телското си кредитиране. Наблюда-ва се тенденция около една банка да се създаде финансов холдинг, пред-лагащ различни финансови услуги и продукти

потребителите• Потребителите имат най-силно

конкурентно влияние, когато разпо-лагат с богата информация, потре-бяват разнообразни по брой и коли-чество банкови услуги, ползваните продукти са стандартни, платежос-

Банки | Banks

8 бр. 9-10/2009

пособността на клиентите е ниска, а продуктите са лесно заменими. Въздействието на клиентите се оп-ределя от фактори като: броя на клиенти, които има банката, и какви са те; явява ли се банковата услуга значителна част от общите разходи на клиента и др. При наличието на повече алтернативни възможности за клиентите, те могат да „се търгу-ват“ по-добре. Отсъствието на ал-тернативни възможности позволява на банките да поддържат продължи-телно време по-голям лихвен спред

доставчиците на ресурси• Банките заемат ресурси за ос-

новната си дейност на депозитния пазар, капиталовия пазар, чрез об-лигационни заеми и от външни кре-дитни линии (често от майката в чужбина). Възможността да се дого-варят с доставчиците зависи от кон-куренцията между тях на пазара на финансови ресурси. „Търгувайки се“ добре доставчиците могат да нама-лят печалбата на банките, тъй като при понижаване на цените печалба-та изтича към тях

интензивността на между-• банковата конкуренция

Интензивността на междубанко-вата конкуренция е голяма, когато броят на банките е голям и са близки по сила, разходите за пренасочване на клиенти са незначителни, банко-вата система като цяло непрекъсна-то увеличава активите си и предпри-ема агресивни действия.

Модел на десетте сили на конку-рентната среда

Испанецът Едуардо Буено Кам-пос5 изготвя един по-обхватен и бо-гат на връзки модел, който на прак-тика е обогатяване на класическия модел на Майкъл Портър - модел на десетте сили на конкурентната сре-да. Съществени за банковата кон-куренция са добавените в модела „сили на публичната власт“.

Всяка година у нас държавните институции определят банки, които обслужват държавния, общински-те и други бюджети. По този начин държавната власт предоставя голям по размери ресурс (т.е. конкурентно предимство) на някои банки и по

този начин пряко влияе върху ин-тензивността на конкуренцията и тяхното развитие. Още повече че от 01.09.2008 г. търговските банки не заделят ЗМР за ресурса, привлечен от бюджета.

Силно изразено влияние вър-ху конкуренцията може да окаже и централната банка - чрез парична-та си политика и регулациите. Ако БНБ предостави на банките „евтин ресурс“ чрез рефинансиране, нама-ляване на размера на задължител-ните минимални резерви (ЗМР) или други инструменти на паричната по-литика, тя ще засили интензивност-та на конкуренцията между банките при активните операции, а ако про-вежда „политика на скъпи пари“, ще се засили конкуренцията при пасивните операции, т.е. на депо-зитния пазар. Така например с цел ограничаване на кредитния ръст от 01.09.2007 г. БНБ промени Наредба № 21, като повиши минималните задължителни резерви от 8 на 12% от привлечените средства. Само година по-късно, от 01.09.2008 г., вследствие разразилата се финансо-ва криза и с цел осигуряване на до-пълнителен свеж ресурс за дейност-та на банките, ЗМР бяха намалени на 10% от депозитната база, 5% от привлечените средства от чужби-на и 0% за привлечените средства от държавния и местни бюджети. Освен това като резервни активи бяха признати и 50% от касовите наличности, включително в АТМ устройствата на банките. Изобщо чрез ЗМР централната банка може пряко да влияе на конкуренцията и цената на банковия ресурс, като по този начин дори може да прелива бизнес към небанковите кредитни институции и обратно, регулирай-ки ценообразуването на банковите продукти. Друг пример за намеса на централната банка в междубан-ковата конкуренция са кредитните ограничения, които БНБ наложи на търговските банки в началото на ап-рил 2005 г. и които отпаднаха с вли-зането на България в Европейския съюз. Тогава съгласно Наредба №21 банките, които имат ръст в кредити-

рането над 6% на тримесечие, заде-ляха допълнителни ЗМР в БНБ. На практика по този начин централната банка даде конкурентно предимство на големите банки, тъй като при тях ръстът в абсолютно изражение може да е много по-голям от този на една банка с малък кредитен портфейл, т.е. ограничава се възможността за ръст на по-малките банки.

Фактор, който косвено влияе вър-ху конкуренцията между банките са нивата на данъчни ставки у нас. Смята се, че една от сериозните при-чини за големия ръст на активите на банките у нас през последните годи-ни са ниските ставки на корпоратив-ния данък - 10% от началото на 2006 г. Това стимулира чуждите инвести-ции в сектора и дори кара някои от западните банки, които имат фили-али у нас, да прехвърлят част от кре-дитите си в България.

Конкурентни стратегии на банкитеКонкурентните стратегии са де-

финирани от Филип Котлър като „стратегии на компаниите за заема-не на позиции в конкурентната бор-ба и даващи стратегически преиму-щества пред конкурентите“. Според него всяка компания се опитва да противодейства на конкурентния натиск и да се защити от конкурен-тите. Майкъл Портър изгражда кон-цепция, според която възможността на фирма да намери своята позиция на пазара в дългосрочен план се оп-ределя от нейните конкурентни пре-димства.

Двете основни разновидности на конкурентните предимства са ни-ските разходи и диференциацията. Лидерството в разходите означава минимално равнище на производ-ствените и пласментните разходи в отрасъла. Един лидер на разходите би следвало да има власт над цени-те на пазара. Диференциацията е стремеж към уникалност в отрасъ-ла по показатели, които са ценни за потребителите - продукт, доставки, маркетинг, дистрибуция и др.

Фокусирането (или концентраци-ята) означава банката да се насочи към обслужване на един или някол-ко сегмента и стремеж за изтласква-

5Bueno Е., Curso básico de Economia de le Empresa, S.A. Madrid, 1993

9бр. 9-10/2009

Банки | Banks

не на конкурентите от тях.Конкурентните стратегии и дейст-

вията се определят от заеманите по-зиции, които биват:

лидерите на пазара• - това са банки, които владеят макси-мален пазарен дял и изпре-варват останалите по про-мяна на цените, въвеждане на нови и иновативни про-дукти, размер на зоната на разпределение на продуктите си и разходи за стимулира-не на продажбите. За лидери на българския банков пазар могат да се смятат четирите водещи по активи банки с па-зарен дял около 10 % - Уни-Кредит Булбанк (15.38% към края на 2008 г.), Банка ДСК (12.46%), Обединена българ-ска банка (11.14%) и Райфай-зенбанк (9.89%). Към края на 2008 г. те контролират общо 49.32% от активите на бан-ковата система и реализират 64.56% от печалбатабанките претенденти • - заемат незначително по-ниско място в отрасъла (между 5 и 10% пазарен дял) и водят ожес-точена борба за увеличаване на пазарния си дял. Такива са банките между пето и седмо място по активи - Юробанк И Еф Джи (7.82%), Първа ин-вестиционна банка (6.12%) и Банка Пиреос (5.95%). На тях се падат общо 19.89% от активите към края на 2008 г. и 10.18% от печалбата на бан-ковата системапазарните последователи• са между водещите банки и обикновено се стремят да задържат пазарния си дял, следвайки промените в отра-съла. Банки последователи на българския пазар са трезори с под 3.5% пазарен дял, най-изявени между които са SG Експресбанк (3.61%), Алфа-банк клон България (3.08%) и Корпоративна търговска банка (3.03%). Това са общо 14 по-малки банки и 6 кло-нове на чуждестранни бан-

ки, които държат общо около 30% от активите на банковата система към края на 2008 г., около 25% от капитала и пе-чалбата йбанките, обслужващи пазарна • ниша (специалисти), имат ма-лък пазарен дял и обслужват неголеми сегменти, на които другите не обръщат достатъч-но внимание или ги игнори-рат. Пример за такива банки у нас могат да бъдат: Българска банка за развитие, Прокредит банк, Общинска банка и Бъл-гаро-американска кредитна банка (БАКБ), които са спе-циализирани в кредитирането и обслужването на МСП и об-щини. Трябва да се отбележи, че две от тях - БАКБ и ББР, са лидери за банковата система по показателя възвращаемост на собствения капитал за по-следните години.

Стратегии на пазарните лидериБанките в лидерски позиции се

стремят да запазят пазарните си позиции. Лидерите на българския банков пазар - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ и Райфайзенбанк, са близки по размер на активите и действат едновременно в четири на-правления: разширяване на пазара, увеличаване на пазарния дял, пови-шаване на производителността на персонала си и отбрана на лидерска-та си позиция.

Разширяване на пазараРазширяването на пазара (нараства-

не на търсенето) се извършва посред-ством:

привличане на нови потреби-• тели, най-често чрез реклама. Алтернативна възможност е проникването на нови географ-ски сегменти. Пример за такова разширяване са ПИБ и ЦКБ, ко-ито придобиха банки в съседна Македониятърсене на нови възможности за • използване на услугата - удъл-жаване на жизнения цикъл на банковите продукти и услугиповишаване на честотата на • потребление на услугата чрез убеждаване на потребители-

те да употребяват продукта по-често (съществен принос имат рекламните внушения).

Увеличаване на пазарния дялСмята се, че банките лидери могат

да нараснат и да увеличат значител-но своята печалба дори чрез придо-биване на малък допълнителен дял от пазара. Има три начина, чрез ко-ито пазарният лидер може да подо-бри и стабилизира своята позиция:

завоюване на потребители-• те на конкурентните банки (т.нар. крадене на клиенти), например чрез намаляване на цените и стимулиране на про-дажбите. Такъв подход няма дългосрочен характер и често ефектът е за сметка на нама-лената печалба. По-успешен вариант за банката лидер е воденето на ценови войни, защото предимството в ней-ния потенциал в такъв случай е решаващозавоюване на конкурентите - • утвърдените банки с възмож-ности понякога предпочитат да закупят или реализират сливания с конкурентите, от-колкото да атакуват клиен-тите. Това може да бъде лост за навлизане в нови пазарни сегментизавоюване на лоялността на • потребителите - разработват се специални схеми, обслуж-ващи такава цел. Някои мар-кетолози препоръчват като по-добър вариант развитието на взаимоотношенията с по-требителите.

Увеличаването на пазарния дял води до положителен резултат само ако разходите са по-малки от полу-чената печалба и осигуряват спада-не на равнището на себестойността.

Повишаване на производителносттаПовишаването на производител-

ността е по същество извличане на по-голяма печалба от един и същ обем продажби. Банките пазарни лидери притежават преимущество в мащаби-те, тъй като разходите им са по-ниски, отколкото на конкурентите - т.нар. икономия от мащаба. Дейността на банките лидери в тази насока е:

Банки | Banks

10 бр. 9-10/2009

усъвършенстване на структу-• рата на разходите - намаля-ване на общите разходи чрез снижаване на разходите на отделните групи, подразделе-ния или общопромяна на структурата на • разходите чрез увеличаване на дела на банковите проду-кти и услуги с най-голям при-нос в печалбата на банкатаповишаване на потребител-• ската стойност - изборът от възможности зависи от въз-приемането на определено качество на банковия продукт или услуга от потребителите и изгодата от него.

Отбрана на лидерската позицияБанката лидер използва различни

възможности да защити своята по-зиция. За тази цел тя трябва да под-държа ниско равнище на разходите, съответстващи на потребителското възприемане на цени, както и да излиза на банковия пазар като ино-ватор, т.е. непрекъснато да усъвър-шенства продуктите си и офертите за пазара.

Стратегии на банките претен-денти

Тази стратегическа група включ-ва три трезора, които следват па-зарните лидери - Юробанк И Еф Джи, Първа инвестиционна банка и Банка Пиреос. Основно значение в поведението им има идентифици-рането на стратегическата цел и на конкурента, който ще бъде атаку-ван, както и изборът дали да бъдат атакувани пазарните лидери, или да бъдат избягвани. Поведението на банката претендент се определя от възможности, заимствани от воен-ното дело:

челна атака - опит за изпревар-ване на конкурента по отношение на продукт или кошница от продукти, реклама, цена или дистрибуция. Из-ходът от такава конкурентна борба зависи от конкурентните сили на всеки от участниците. Например ПИБ се включи в надпреварата по оригинален начин, като обяви удъл-жаване на работното си време през делничните дни до 19 часа, а за ня-кои от клоновете си направи събо-

тата работен денфлангова атака - противопоста-

вяне на силните страни на банката на уязвимите страни на конкурен-тите. Такава атака се предпочита от банки претенденти, които разпола-гат с по-ограничен ресурс от конку-рента

атака с цел обкръжение – опит за „нанасяне на удар“ от всички стра-ни и направления. Такава стратегия има смисъл само ако банката пре-тендент има значително превъзход-ство в ресурсите

обходна маневра - при нея няма пряк сблъсък с конкурента, а „об-хождането“ му с акцент върху по-леките пазари. Подобни възмож-ности дават диверсификацията на дейностите, преместването на нови пазари и др.

партизанска война - предприема се от неголеми банки претенденти, разполагащи с незначителни финан-сови ресурси.

Стратегии на банките после-дователи

Това са стратегии на банки, ко-ито притежават възможности, но не се решават да се конкурират с лидерите, тъй като се притесняват, че битката с тях може да им навле-че тежки последици. Много банки предпочитат ролята на последова-тел, която има своите предимства – икономии от разходи, иновации, маркетинг и обучение на персона-ла, както и ползване на опита на лидерите. Като банки последова-тели могат да се идентифицират 14 по-малки банки и 6 клонове на чуждестранни банки у нас. Те имат сходно с лидерите поведение, но и собствена пазарна стратегия. Спо-ред начина, по който следват лиде-рите, те се разделят на:

плагиатори - напълно копират продуктите, програмите и марке-тинговите действия на по-големите банки

подражатели - копират част от маркетинговите действия на лиде-рите и внасят различия

рационализатори - разработват собствена политика, използвайки опита на лидерите, като често ги подобряват.

Стратегии на банките специа-листи

Това са банки, чиято цел е да из-берат и оперират в определен тесен сегмент, който има потенциал за развитие (ниша). По принцип това са малки банки с ограничени ре-сурси. Като банки специалисти на българския банков пазар могат да се идентифицират - Българска банка за развитие, Прокредит банк, Бъл-гаро-американска кредитна банка и до голяма степен Общинска банка. Предимствата на техния избор са:

по-добри възможности за • опознаване на целевата група потребители и следователно по-качественото им обслуж-ванепо-голяма свобода при опре-• деляне на цените и съотноше-нието разходи - ценавъзможности за реализиране • на по-голяма норма на печал-бата (те са едни от лидерите на пазара по показатели за ефективност).

Банките специалисти могат да из-берат и повече от една ниша, на ко-ято да оперират. За идеална ниша се счита такъв сегмент, който е доста-тъчно голям, за да осигурява печал-ба, и който притежава потенциал за развитие и може да бъде ефективно обслужван.

Специализацията е основният подход за завоюване и задържане на пазарни ниши от банката. Спе-циализирането може да бъде по отношение на отделен пазар, потре-бителска група, продукт или марке-тингова дейност. Изборът на страте-гия за обслужване на ниша е рисков, ако пазарната ниша се превърне в привлекателна за големите банки и те се намесят в нея.

Фактори, влияещи върху ин-тензивността на конкуренцията

Интензивността на банковата конкуренция е неразделна част от процесите, протичащи в една ико-номика и спецификата на банковата система на национално ниво. За това свидетелстват данните за броя на банките, падащи се на 1 млн. души население в развитите европейски

Забележка: Чрез HHI индекса се дава количествена оценка на сте-пента на концентрация на банковия пазар, която зависи от броя на бан-ките участници на пазара и отно-сителния им пазарен дял. Индексът се изчислява като сума от квадра-тите на относителния дял на всеки участник на даден конкурентен па-зар. Стойността на този показател варира между 0 и 10 000. При стой-ност, близка до 10 000, разглеждани-ят пазар се характеризира с белези на монопол, много слаба конкуренция и съответно голям относителен дял на малък брой участници. Когато индексът заема стойност, близка до 0, пазарът, за който е изчислен HHI, показва слаба концентрация и силна конкурентна среда. Могат да се раз-личат три интервала на стойност-та на HHI: пазар, за който индексът има стойност под 1000 единици, е силно конкурентен; при индекс до 1800 единици пазарът се характеризира с умерена конкурентна среда и концен-трация; над 1800 единици - това са пазари със силна концентрация.

За периода 2004 - 2008 г. индексът HHI у нас е със стойности под 1000 единици, което показва, че банко-вата система е силно конкурентна и в нея няма участник с доминираща роля.

Финансово-икономическата стабилност на банките и банко-вата система

Когато банките са постигнали добра ликвидност и капиталова адекватност, те могат да насочат стратегиите си към запазване на конкурентните предимства и уста-новяване на нови източници за оси-гуряване на ритмичността в тяхната дейност. Показателите за ликвид-ност и капиталова адекватност у нас вече няколко години надвишават Базелските критерии и нормативни-те изисквания, съответно на Наред-ба № 11 и Наредба № 8 на БНБ.

Забележка:Отношение на капитала от • първи ред е съотнасянето му към общия рисков компонент, изчислен по Наредба № 8 на БНБ. Съгласно действащата нормативна уредба, стойно-

11бр. 9-10/2009

Банки | Banks

страни. Например във Великобри-тания на 1 млн. жители се падат 2 банки, в Германия - 44, в Швейца-рия - 58, Австрия - 131, а средно в еврозоната - 23 банки. В Русия са 8.43, в Турция - 0.5, в Украйна - 3.43, в Румъния - 1.78, в Полша - 1.6, в Ун-гария - 3.38, в Чехия - 3.54, а в Сър-бия - 4. В България този показател е 3.73 банки (включително чуждес-транните банкови клонове, а без тях - 3.08 банки). Тези данни показват, че оптималният брой банки и маща-бът на тяхната дейност е в зависи-мост от традициите и развитието на икономиката на съответната страна. Разбира се, този показател е относи-телен в непрекъснато глобализира-щия се свят и предвид възможността в ЕС да работят банки, притежаващи лиценз от друга страна от съюза.

Другите фактори, които оказват съществено влияние върху интен-зивността на банковата конкурен-ция, са: структурата на банковата система; степента на концентрация; финансово-икономическата ста-билност на страната и конкретно на банковата система.

Структурата на банковата системаТя се обуславя от различните дей-

ности и услуги, обект на конкурен-ция между банките. Те от своя страна пряко зависят от това какви банкови институции функционират - дали те са универсални или специализирани, ресурсни ли кредитиращи, и в какво

съотношение са. У нас функционират предимно универсални банки, опе-риращи в различни видове пазарни сегменти и конкуриращи се на широк фронт. При специализираните банки интензивността на конкуренцията е относително по-слаба и те се конку-рират предимно по аналогичност на специализацията. Съотношението между ресурсните и кредитиращите банкови институции също определя структурата на банковата система. Ресурсните банки в голяма степен могат да влияят и коригират в поло-жителна насока интензивността на конкуренцията, като насочват капи-тали към определени кредитиращи институции.

Степента на концентрация в банковата система

Обикновено за изследване на про-цесите на концентрация се използва индексът на концентрация HHI, из-вестен още като индексът на Херфин-дал - Хиршман (Herfindahl - Hirschman Index). В долната графика е представе-на концентрацията на банковия пазар посредством индекса на Херфиндал - Хиршман, както и делът на първите по размер на активите банки. Индексът е изчислен от автора, на база пазарния дял на двадесетте водещи по активи банки за съответната година.

Графика 4: HHI индекс и пазарен дял на водещите пет банки за периода 2004 - 2008 г.

Банки | Banks

12 бр. 9-10/2009

Графика 5: Динамика на съотношенията за капиталова адекватност на банковата система за периода 2000 - 2008 г.

Графика 6: Динамика на коефициента на ликвидните активи на бан-ковата система за периода 2000 - 2008 г.

Разработена по данни от БнБ

Разработена по данни от БнБ

стите му не могат да бъдат по-ниски от 6%.Обща капиталова адекват-• ност е съотношение на ка-питаловата база към общия рисков компонент, изчислен по Наредба №8 на БНБ. Съ-гласно действащата норма-тивна уредба, стойностите му не могат да са по-ниски от 12%, а според стандартите за банков надзор Базел II изис-кването е 8%. • Прави впечатление трайната тенденция към намаляване на стойностите на коефициенти-те за капиталова адекватност през последните години. Ос-новна причина за това е, че банките все повече ангажират собствения си капитал в дохо-доносни активни операции, предимно кредитиране.

Забележка:Коефициентът на ликвид-• ните активи е съотношение между сумата на ликвидните активи на разположение, из-числени по Наредба №21 на БНБ, и сумата на депозитите и други задължения на банка-та. Няма законово изискване колко трябва да бъде този по-казател, но негласно се смята, че минимумът е 18%.

Икономическата стабилност на банковата система като цяло позволя-ва банките да планират и прогнозират не само собственото си развитие, но и да реализират маркетингови страте-гии, базирани на анализ на конкурен-тите. Може да се смята, че българската банкова система е в по-благоприятна ситуация спрямо други страни - член-ки на ЕС, от гледна точка на акуму-лираните средства за посрещане на шокове от различен характер. Това се дължи на вътрешните резерви на системата, регулаторната рамка - 12% адекватност на капитала, по-консер-вативния подход при определянето на кредитния риск спрямо Международ-ните стандарти за финансово отчи-тане (МСФО), както и минималните задължителни резерви.

В българската банкова система през последните години се наблюда-

ват две много интересни паралелни тенденции - излизането на повечето малки банки от съревнованието, на-речено „борба за място под слънцето чрез кредитна експанзия“ и концен-трирането на най-големите играчи в банковата сфера (УниКредит Бул-банк, Банка ДСК, ОББ и Райфайзен-банк) в ценовата схватка по активните операции и привличането на ресурси.

В същото време малките и средните трезори се опитват да се преборят за парите на фирмите и гражданите чрез ценова конкуренция по привлечените средства. Разбира се, перспективите и насоките за развитие на междубан-ковата конкуренция в България ще са подвластни на развитието и отраже-нието на световната финансова кри-за у нас.

13бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Предизвикателствата пред новияЗакон за потребителския кредитВенцислав Аспарухов, експерт-юрист в отдел „Международни отношения“ БНБ

Ventsislav Asparuhov, Expert in Law in "International Relations Department", Bulgarian National Bank

Challenges to the New Lawon Consumer Credit

The National Assembly of the Republic of Bulgaria is going to

pass a new Law on consumer credit in 2010 that must replace the present Law on consumer credit. The changes in the Bulgarian legislation and the establishing of a new regulatory framework concerning consumer credits are result of the new European requirements that has been accepted with the Directive 2008/48/EC of the European Parliament and of the Council regarding the agreements for consumer credits and for repealing Council Directive 87/102/EEC. The aim of the current research paper is to present some more important aspects of the new Law on consumer credit as well as the forthcoming challenges to the legal framework, that is intended to guarantee a higher defense not only for consumers, but also for creditors.

През 2010 г. предстои Народното събрание да приеме нов Закон за по-требителския кредит (ЗПК), който да замени действащия към момен-та ЗПК. Промяната в българското законодателство и установяването на нова регулаторна рамка относ-но потребителското кредитиране се налага от установените с „Дирек-тива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на съ-

вета“ нови европейски изисквания. Настоящата статия има за цел да разгледа някои по-важни аспекти в новия ЗПК и да представи предиз-викателствата пред правната рамка, предназначена да осигури по-висока защита както за потребителите, така и за кредиторите.

Актуализирането на законода-телството е обективно обусловено от променените обществено-иконо-мически отношения и бързото раз-витие на потребителското кредити-ране у нас през последните години. Нарастват броят и разнообразието на предлаганите кредитни продукти (овърдрафти, револвиращи креди-ти), включително на предоставянето на финансови услуги при използва-не на съвременни средства за кому-никация, усложняват се условията по сключваните договори, прила-гат се нови схеми за разпределяне и изплащане на главница, лихви и разходи по кредитите, значително се разширява обхватът на лицата, пре-доставящи потребителски кредити. Сега действащият ЗПК не е в състо-яние да отговори на динамично раз-виващия се пазар на потребителски кредит, а разпоредбите му са недос-татъчни за гарантиране на ефектив-на защита на потребителите.

С приемането на нов Закон за по-требителския кредит в българското законодателство ще бъдат въведени в пълна степен изискванията на Ди-ректива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно дого-

ворите за потребителски кредити, с което ще бъде осигурена значително по-висока защита за потребителите. Новата директива възприема прин-ципа на максимална хармонизация, съгласно който държавите членки нямат право да приемат в своето национално законодателство раз-поредби, които са по-благоприятни за потребителите от изискванията на директивата, за разлика от пре-дходната Директива 87/102/ЕИО, която се основаваше на принципа на минимална хармонизация (ус-тановяване на минимални изисква-ния, извън които държавите членки разполагат със свобода да въвеждат свои правила в интерес на защита на потребителите). Максималният ха-рактер на директивата е предимство за държавите с установена по-ниска степен на защита на потребителите, тъй като с новите изисквания тази защита ще бъде чувствително пови-шена. Очаква се максималната хар-монизация да допринесе за намаля-ване на различията в националното законодателство и да улесни тран-сграничното предоставяне на кре-дити в рамките на единния пазар на ЕС. В същото време в директивата се наблюдават и някои изключения от този принцип, въвеждащи право на дискреция за държавите членки, което обяснява защо на определени места новият закон се отклонява от изискванията на директивата. Пра-вото на преценка е установено в чл. 2 от директивата - приложно поле,

Банки | Banks

14 бр. 9-10/2009

а също и чрез използваната грама-тическа техника в директивата (мо-далния глагол may).

За да бъде създаден социално ефективен и оптимално действащ механизъм на функциониране на регулаторната рамка относно потре-бителското кредитиране в България, в законопроекта са уредени и редица въпроси извън обхвата на директи-вата, гарантиращи по-висока защи-та както на потребителите, така и на кредиторите - изисквания относно ипотечните кредити, задължител-ната информация в рекламите, спо-соби за решаване на потребителски спорове и т.н. Обогатяването на рег-ламентацията не се появява на праз-но място, а се надгражда върху един съществуващ и прилаган в рамките на известен период режим, устано-вен с приетия през 2006 г. ЗПК.

Предложената от ЕС регулаторна рамка въвежда редица нови, ключо-ви моменти в областта на предоста-вянето на потребителски кредити, на разглеждането на който е посве-тена настоящата статия.

Цел на новия Закон за потре-бителския кредит

Новият закон цели да въведе в българското законодателство изис-кванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съ-вета относно договорите за потреби-телски кредити, да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорното по-ведение на кредиторите при предос-тавяне на потребителски кредити.

Обхват на законаПредвижда се законът да се при-

лага за всички кредитодатели - как-то физически, така и юридически лица, а по тълкувателен път се из-вежда, че той е приложим и спря-мо обединенията от такива лица, тъй като законът не ги изклюва из-рично. Разпоредбите на закона ще имат действие както за кредитни институции и кредитни посредни-ци, така и за небанкови финансови институции и лизингови дружества, което ще допринесе за уеднаквява-не на условията по предоставяните

потребителски кредити и се очаква да ограничи разпространението на нелоялни и подвеждащи търговски практики.

Потребител съгласно дефиниция-та в закона е всяко физическо лице, което при сключване на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. В съответ-ствие с духа на закона, предвиждащ разпоредби относно отношения, които се развиват още преди сключ-ването на договор за потребителски кредит - предоставянето на преддо-говорна информация и изисквания спрямо рекламите за потребителски кредит, по-точен би бил текстът, ако бе пояснено, че става въпрос не само за „сключване на потребителски кредит“, а за „получаване на потре-бителски кредит“, тъй като по този начин дефиницията за потребител ще обхване и тези преддоговорни отношения.

Приложното поле на закона е разширено в сравнение с действа-щия към момента ЗПК. В обхвата на закона попадат потребителските кредити от 400 до 147 000 лв. В това отношение долната граница е запа-зена, а горната е увеличена от 40 000 лв. по действащия закон на 147 000 лв. съгласно новия закон. За потре-бителските кредити под 400 лв. и над 147 000 лв. не се прилагат разпо-редбите на закона, т.е. потребители-те не разполагат със защитата, която законът им осигурява.

В обхвата на закона са включе-ни разпоредби, които се отнасят до ипотечните кредити. Необхо-димостта от тази стъпка възникна, тъй като ипотечните кредити не са уредени в българското законодател-ство. Спрямо тях се прилагат общи правила за договорите за ипотека в Закона за задълженията и договорите, както и някои специални разпоредби - Глава седма от Закона за кредитни-те институции, а по аналогия и някои разпоредби на ЗПК. На 1 март 2001 г. Европейската комисия публику-ва препоръка относно „Доброволен етичен кодекс за предоставянето на информация преди подписване-то на договор за жилищен кредит“,

изработен и приет от Европейските асоциации на потребителите и Ев-ропейските асоциации на кредит-ния сектор. Присъединяването на кредиторите от държавите членки към него е изцяло доброволно. До предоставения от Европейската ко-мисия краен срок за присъединя-ване - 30 септември 2002 г., около 3600 институции са потвърдили, че ще спазват етичния кодекс. Коде-ксът съдържа образец на европей-ски стандартизиран информацио-нен лист относно предоставянето на преддоговорна информация по ипотечните кредити. Тази инфор-мация е предназначена да помогне на потребителите да се запознаят с условията по кредита, да ги срав-нят с условията по други подобни кредити, предлагани на пазара, и да направят „информиран избор“ на кредит, който е най-подходящ за тях. В България разпоредбите на доброволния кодекс не се прилагат, тъй като българските банки не са се присъединили към него.

Ипотечните кредити съдържат да-леч по-сложни условия в сравнение с потребителските. При тях се на-числяват значително по-голям брой такси, включително такса за пред-срочно погасяване на кредита, до-като същевременно се отпускат зна-чително по-високи суми, отколкото при потребителските кредити, чието изплащане обвързва потребителите за дълъг период. Тази празнота в за-конодателството създава предпос-тавки за неравностойно третиране на ипотечните кредити в сравнение с потребителските, където защитата за потребителите е значително по-голяма. В същото време идеята за подготовка на правила на равнище вторично европейско законодател-ство беше отложена за неопределен период от време, позволявайки на държавите членки да въвеждат свои правила в интерес на защита на по-требителите.

За да бъде отстранена тази не-пълнота, приложното поле на новия ЗПК е разширено с включването на разпоредби за ипотечните кредити и кредитите за придобиване право-то на собственост върху недвижим

15бр. 9-10/2009

Банки | Banks

имот. Спрямо тях ще се прилагат разпоредбите за предоставяне на преддоговорна информация, за предоставяне на съвети от креди-тодателите относно това доколко предлаганият кредит е подходящ за съответния потребител от глед-на точка на неговите потребности и финансово състояние, за извършва-не на оценка на кредитоспосбността и за изискванията спрямо инфор-мацията в рекламите за кредит. В приложение към закона е посочена преддоговорната информация, коя-то кредиторите/кредитните посре-дници са длъжни да предоставят на своите клиенти преди сключването на ипотечни кредити или кредити за придобиване правото на собстве-ност върху недвижим имот. По този начин се въвеждат минимални стан-дарти, близки до тези в преоблада-ващата част от държавите - членки в ЕС, в областта на ипотечните креди-ти. Макар и минимална, предложе-ната нормативна рамка за ипотеч-ните кредити е от фундаментално значение за защита на интересите на потребителите и е изцяло в съ-ответствие с духа и препоръките на Бялата книга за интеграция на евро-пейския пазар на ипотечни кредити от декември 2007 г. В Бялата книга Европейската комисията посочва като ключови следните въпроси: подобряване на качеството и ясно-тата на преддоговорната информа-ция; разглеждане на възможността за приложимост на разпоредбите за годишен процент на разходите (ГПР) при потребителските креди-ти спрямо ипотечните кредити, като се вземат предвид особеностите на ипотечните кредити; насърчаване на отговорно кредитиране и заемане; предсрочното погасяване. Редица държави членки възнамеряват също да прилагат част от разпоредбите на новата директива спрямо ипотеч-ните кредити (Кипър, Малта, Ни-дерландия, Португалия, Словения, Словакия и др.).

В приложното поле на закона са включени договорите за кредит под формата на овърдрафт, когато креди-тът трябва да бъде погасен в срок над един месец. Съществува диференци-

ация на овърдрафтите - със срок за погасяване до 3 месеца, над 3 месеца, както и на договори за откриване на сметка, предвиждащи възможността потребителят да превиши наличността на сметката или на договорения раз-мер на овърдрафт (т.нар. overrunning). Законът няма да се прилага за догово-ри за кредит, предлагани на ограничен кръг лица или при условия, които са по-благоприятни от установените на пазара.

Преддоговорна информацияСъс сега действащия ЗПК за пръв

път е въведено изискването за пре-доставяне на определен вид пред-договорна информация на потреби-телите, задължавайки кредиторите да ги уведомяват за всички условия по потребителския кредит преди сключването на договора. С този общ текст се изчерпват изисквания-та за предоставяне на преддоговор-на информация.

С новия ЗПК ще се въведе стандар-тизирана форма на един по-широк кръг преддоговорна информация, който всички кредитори задължи-телно трябва да предоставят преди сключване на договор за кредит. Данните ще се дават под формата на „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителките кредити“, съдър-жащ всички съществени условия за сключване на евентуален бъдещ договор за потребителски кредит с потребителя. Неговото предназ-начение е да осигури възможност потребителите предварително да се запознаят с преддоговорната ин-формация - условията по кредита, неговата стойност, техните права, задължения и отговорности, да я обмислят внимателно и да се кон-султират с компетентно лице, когато е необходимо, за да могат да вземат информирано решение за сключ-ване на договор за потребителския кредит. Очаква се предоставянето на преддоговорната информация да осигури значително по-голяма прозрачност и сравнимост на пред-ложенията за сключване на договор за потребителки кредит, както и по-голяма яснота относно дължимите разходи по кредита. Кредиторите

ще са длъжни да попълват форму-лярите по ясен и разбираем начин и с еднакъв шрифт. За по-голяма защита за потребителите е предви-дена възможност при поискване да им бъде предоставян екземпляр от договора за кредит, като така те ще могат да контролират съответствие-то на преддоговорната информация с информацията в договора. Пред-договорната информация не може да се приема за предложение за сключване на договор, тя има чисто информативно значение за потре-бителите.

Аналогичен формуляр за преддо-говорна информация е предвиден за договорите за овърдрафт, отчитайки специфичните особености на този вид кредити. Спрямо ипотечните кредити е предвидено предоставя-нето на редуцирана преддоговорна информация, свеждаща се до основ-ните и най-съществени условия по договор за ипотечен кредит.

Отговорно кредитиранеСъс закона за пръв път се въвеж-

да задължение за кредиторите да предоставят съвети и разяснения на потребителите, които да им помог-нат да преценят доколко предлага-ният договор за кредит съответства на техните потребности и финансо-во състояние. Изпълнението на това задължение изисква при искане за отпускане на кредит кредитният инспектор (или консултант) да се запознае с финансовото състояние на потребителя и да проучи доколко той обективно се нуждае от този кре-дит. Въз основа на тази информация инспекторът трябва да даде съвет на потребителя доколко избраният от него кредит е подходящ, да го посъ-ветва да избере друг кредитен про-дукт или въобще да не взима кредит. При изпълнението на това изисква-не трудно ще се избегне конфликтът на интереси поради обвързаността на получаваното възнаграждение от служителите в банките с постиг-натите от тях финансови резултати. Текстът е твърде общ, поради което прилагането му най-вероятно ще се изразява по-скоро в предоставяне на преддоговорна информация, а не на адекватни съвети към клиентите.

Банки | Banks

16 бр. 9-10/2009

Със закона се въвежда за пръв път задължение за кредиторите да извършват оценка на кредитос-пособността на потенциалните си клиенти. Това задължение изисква два вида справка - на основата на достатъчно информация, получена от клиента, и въз основа на справ-ка в информационните бази данни за кредитна история, до които те имат достъп - Централния креди-тен регистър към БНБ или в друга база данни, използвана в страната за оценка на кредитоспособността на потребителите. Въпреки че по презумпция кредиторите извършват такава оценка, една подобна раз-поредба би насърчила отговорно-то поведение на всички кредитори, включително небанковите финан-сови институции, при предоставяне на кредити. Оценката на кредитос-побността е механизъм за защита на кредиторите, който им позволява да преценяват риска при кредитиране и въз основа на такава оценката да отказват да предоставят кредити на потребители с високо рисков про-фил. В тези случаи кредиторите ще са длъжни да уведомяват потреби-телите за резултата от извършената проверка.

Мярка, насочена към гаранти-ране на отговорно кредитиране и заемане, е също така включването в преддоговорната информация и в информацията по договора за кре-дит на предупреждение за последи-ците при просрочване на дължими-те вноски.

Договор за кредитПромени са въведени и в разпо-

редбите относно съдържанието на договорите за потребителски кредит. Задължително става посочването на всички условия, както и на процеду-рата за промяна на лихвения процент по кредита, въведено е задължение за уведомяване на потребителя за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяна-та. Предвидена е възможност всички изменения и допълнения на склю-чения договор да се осъществяват в писмена форма със съгласието на потребителя. С промените се цели предоставяната информация в дого-

ворите да бъде по-ясна и по-лесна за разбиране от потребителите.

РекламаНов момент, който се очаква съ-

ществено да промени установената практика на банките, са разпоред-бите за рекламиране на кредитите. В рекламата задължително следва да се посочват най-важните условия по кредита – лихвен процент, ГПР, общ размер (главница) и срок на кредита, общата сума, дължима от потребителя за връщане, и др. Ин-формацията в рекламите следва да е ясна и разбираема и да бъде предос-тавена с еднакъв размер на шрифта (разпоредбата е заимствана от зако-нодателството на Великобритания). С това се цели по-голяма прозрач-ност относно предлаганите условия по кредитите и ограничаване на възможността за разпространяване на подвеждаща реклама. Предвижда се тези изисквания да се прилагат и за договорите за заем, обезпечени с ипотека.

Предсрочно погасяванеВ съответствие с изискванията на

директивата потребителите ще мо-гат по всяко време да погасят своите задължения по договор за кредит, без да им се начислява такса за пред-срочно погасяване, при кредитите с плаващ лихвен процент. В случаите на потребителски кредит с фикси-ран лихвен процент се въвежда една доста ниска граница на дължимото от потребителя обезщетение: не по-вече от 1% от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит над-хвърля 1 година, и 0.5% от сумата на предсрочно погасения кредит, кога-то периодът е по-малък от година. Тъй като значителна част от потре-бителските кредити в България са с плаващ лихвен процент, въвежда-нето на това изискване не се очаква да засегне съществено разходите на потребителите по кредитите. При тълкуване на изискванията на ди-рективата е видно, че кредиторите няма да имат право да събират такса за предсрочно погасяване и при до-говорите за овърдрафт, попадащи в обхвата на закона. В първоначалния вариант на директивата бе допусна-

та неточност, но впоследствие Евро-пейската комисия поясни, че разпо-редбите относно право на отказ са приложими и спрямо договорите за овърдрафт.

Право на отказЕдна от най-съществените проме-

ни, която законопроектът предвиж-да, е въвеждането на право на отказ на потребителя от сключения дого-вор за кредит.

За да се разбере същността на този сравнително нов за българска-та правна система институт, следва да се проследи неговото възникване и развитие, както и да се разгледат установените практики относно пра-вото на отказ в държавите членки, в които първоначално се е появил. В българската правна система пра-вото на отказ е въведено с приетия през 2006 г. Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Буквалното транспониране на този институт в съответствие с европей-ска директива, без да се проучат не-говата същност, механизъм на функ-циониране и установените практики в останалите държави членки, въз-препятства ефективното му функ-циониране и на практика го направи неприложим. Институтът на право-то на отказ има своята история в за-конодателството на някои държави членки, чиито опит е послужил на Европейската комисия като основа на предложените текстове в дирек-тивата относно договорите за по-требителски кредит.

Правото на отказ възниква и пър-воначално се прилага единствено в общото потребителско законодател-ство, уреждащо предоставянето на потребителски стоки и услуги (Ав-стрия - Закон за защита на потре-бителите, Италия - Закон за защита на потребителите, Германия - Закон за плащанията от 1969 г.). По-късно в резултат от развитието на правна уредба в потребителско законода-телство на няколко държави - Вели-кобритания, Ирландия и Германия, възниква право на отказ при финан-совите услуги и конкретно при дого-ворите за потребителски кредит.

Във Великобритания правото на отказ при договорите за потреби-

от държавите - членки на ЕС, в Бъл-гария няма практика упражняване на правото на отказ, поради което е трудно да се предвиди ефектът от тази разпоредба.

Годишен процент на разходите по кредита

Централен елемент в новия ЗПК си остава годишният процент на раз-ходите по кредита (ГПР), тъй като той е показател за реалната цена на кредита, позволяващ обективно сравняване между предложенията на банките. ГПР включва дължима-та за връщане от потребителя глав-ница, заедно с всички лихви, такси и комисиони, които се начисляват по кредита. Неговото предоставяне е абсолютно задължително както в преддоговорната информация, така и във всеки договор за кредит. Пред-стои ГПР да се утвърди като основ-ния показател, позволяващ сравня-ване на различните предложения за потребителки кредити на пазара.

Заключителни бележки

Въвеждането на редица нови из-исквания спрямо потребителските кредити цели да осигури сравнител-но висока защита на интересите на потребителите в областта на потре-бителските кредити. Разработване-то на регулаторна рамка и нейното приложение сами по себе си обаче не са достатъчни, за да осигурят пости-гането на тази цел. Потребителската защита в областта на кредитирането е свързана също така с равнището на финансова образованост сред гражданите, с финансовата култура на обществото, с насърчаването и подкрепата на мерки за повишава-не на финансовата грамотност от правителствени и неправителствени организации. При постигането на адекватно ниво на защита на потре-бителите на финансови услуги след-ва да се търси винаги необходимият баланс със защитата на интересите на кредиторите, за да се гарантира постигането на ефективен и опти-мално функциониращ механизъм на функциониране на регулаторна-та рамка относно потребителското кредитиране в България.

17бр. 9-10/2009

Банки | Banks

телски кредит е въведено със Закона за потребителския кредит от 1974 г., а по-късно уредбата е преместена в За-кона за защита на потребителите (The Consumer Protection (Distance Selling) Regulations 2000, The Cancellation of Contracts made in a Consumer’s Home or Place of Work etc. Regulations 2008). Съгласно него потребителите имат право да упражнят право на отказ от сключен договор за кредит с изпра-щане на уведомление до кредитора. От момента на изпращане на уве-домлението се приема, че догово-рът не е бил сключван и не поражда правни последици, а за потребите-ля възниква задължение да върне на кредитора получената сума. Той трябва да направи това в рамките на един месец след изпращане на уведомлението, а когато кредитът се погасява на месечни вноски - преди датата на първата вноска по кредита. Ако потребителят не изпълни това задължение, договорът продължава да действа по отношение на взема-нето на кредитора за сумата и на-числената към нея лихва. Въпреки направеното уведомление за упраж-няване на право на отказ договорът продължава да действа, ако потре-бителят внесе първата вноска по кредита в рамките на определения за това срок. Правната уредба на ан-глийското законодателство е изпъс-трена със специфика и усложнения относно упражняването на правото на отказ, което внася по-голяма яс-нота за механизма на функционира-не и прилагане на този институт.

В Германия правото на отказ е уредено в § 7 от Закона за потре-бителския кредит, а от 2001 г. уред-бата е преместена в Германския граждански законник (Buergerliches Gesetzbuch). Съгласно последния потребителите има право да уп-ражнят право на отказ от сключен договор за кредит, без да посочват причина за това, с изпращане на уве-домление до кредитора, а ако потре-бителят не изпълни задължението си за връщане на получената сума, договорът за кредит продължава да действа.

В съответствие с установените добри практики за упражняване на

правото на отказ в проекта за нов ЗПК е предвидена възможност за потребителите в рамките на 14 ка-лендарни дни, без да дължат обез-щетение или неустойка и без да посочват причина, да се откажат от сключения договор за кредит. За да породи действие правото на отказ, трябва да са изпълнени кумулатив-но две условия - да е изпратено уве-домление до кредитора за отказ от сключения договор, както и потре-бителят да върне получената сума и да заплати начислената лихва до 30 календарни дни от изпращане на уведомлението за упражняване правото на отказ. Правото на от-каз се смята упражнено от момента на изпращане на уведомлението от потребителя, но ако той не изпъл-ни задължението си за връщане на получената сума, правото на отказ не поражда действие. В този случай договорът за потребителки кредит следва да се запази при условията, при които е бил сключен, а потреби-телят да започне да погасява месеч-ните си вноски. Договорът за кредит ще продължи да действа и отноше-нията между кредитор и потреби-тел ще се уредят съгласно неговите клаузи. Транспонирана по този на-чин, разпоредбата не би следвало да създаде затруднения за кредиторите при събиране на техните вземания, тъй като договорът за потреби-телски кредит се запазва заедно с обезпеченията по него и затова не би следвало да предизвика отказ на кредиторите да предоставят креди-ти преди изтичането на 14-дневния срок за упражняване на право на от-каз. Ако договорът за кредит се пре-кратяваше, това би създало редица затруднения както за кредиторите, така и за потребителите. В една та-кава хипотеза с прекратяването на договора отпадат и обезпечения-та към него, клаузите на договора престават да се прилагат, отпадат също всички задължения на креди-тора към потребителя.

Смята се, че правото на отказ пре-доставя по-голяма възможност на потребителя да обмисли решение-то си за вземане на потребителски кредит. За разлика от голяма част

Банки | Banks

18 бр. 9-10/2009

Перспективи на банковия секторв България и ЦИЕАнализ на УниКредит Груп

UniCredit Group Analysis

Bulgaria and CEE Banking Outlook

Според последното проучване на икономистите на УниКредит Груп за развитието на банковия сектор на Централна и Източна Европа (ЦИЕ)

понастоящем в банковия сектор на тези страни се наблюдават следните процеси и тенденции:

продължаващата икономическа криза е променила структурата и начи-•на на функциониране на глобалния банков сектор

очертава се необходимост от редуциране на финансовата задлъжнялост •и промяна на подхода за оценка на риска, в комбинация с усилия за по-добряване на ефективността и връщане към традиционното търговско банкиране

пренаписването на правилата на играта в глобалния банков сектор ще •доведе и до промяна на начина, по който функционират банките в ЦИЕ банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-баланси-рани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата

въпреки кризата дългосрочният потенциал на региона остава незасег-•нат. Играчите с най-адекватна оценка на риска най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителния дългосрочен потенциал на региона, когато банковият сектор тръгне отново нагоре.

Икономистите на УниКредит Груп прогнозират намаление на лихвите както по кредитите, така и по депо-зитите. Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, представил частта от анали-за, посветена на българския банков сектор, лихвените нива по депо-зитите през 2012 г. ще се доближат до стойностите, наблюдавани през 2008 година (виж таблица 1).

Като цяло в периода след кризата (2012 - 2015) се очаква лихвите по

депозитите да останат по-високи от тези, наблюдавани в периода 2003 – 2007 г., особено що се отнася до лих-вите по депозитите за домакинства-та. Добрата новина за домакинствата е, че лихвите по кредитите също ще намаляват, при това с темпове, леко изпреварващи тези по депозитите. Потребителските кредити реагира-ха първи поради вече достигнатото високо ниво на проникване преди кризата, докато темпът на нараства-не на ипотечните кредити остава по-стабилен. Кредитната активност в корпоративния сектор също остава ниска поради факта, че инвестици-ите са значително по-чувствителни спрямо икономическия цикъл, от-колкото потребителските разходи (виж графика 1).

Таблица 1: Плавно намаляване на лихвите по кредитите и депозитите в периода на прогнозата

19бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Графика 1: структура и ръст на кредита в България (2007 – 2015)

Тенденцията на намаляване на спреда между лихвите по кредитите и депозитите на практика означава, че банките поемат част от тежестта на повишената цена на финансира-нето. Тя ще продължи и през 2010 г., въпреки че тъкмо през следващата година банките ще абсорбират най-голямата част от загубите в кредит-ните си портфейли в резултат от ре-цесията в реалния сектор.

Прогнозите на експертите на Уни-Кредит Груп са необслужваните кре-дити (по дефиниция, тези с просро-чие повече от 90 дни) да достигнат

Графика 2: най-високата точка на лошите кредити се очаква през втората половина на 2010 г.

Таблица 2: Приходи, разходи и финансов резултат на българската банкова система

своя пик през втората половина на следващата година (виж графика 2), като дори тогава у нас ще бъдат на безопасното ниво от 10% от общия кредитен портфейл. Според изчис-ленията това означава, че загубите за банковия сектор на страната в ре-зултат от отписване на активи пора-ди рецесията ще достигнат около 3.7 млрд. лева, или приблизително 6% от БВП през 2008 г. Тези загуби ще бъдат абсорбирани в период от три години, започвайки от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. При

това ниво на загубите в кредитните портфейли на банките експертите смятат, че няма да има необходи-мост от рекапитализиране на банки на консолидирано ниво.

В отговор на натиска върху про-фитабилността (резултат от вло-шаването на качеството на креди-тите, спад в спреда между лихвите по кредитите и депозитите и спад в темповете на нарастване на бизне-са) банките ще предприемат усилия за оптимизиране на администра-тивните разходи и на мрежите си за дистрибуция на продукти и услуги, се посоча в анализа на УниКредит Груп. Българската банкова система ще остане стабилна, но с по-ниски печалби (виж таблица 2). За пери-ода 2009 - 2011 възвращаемостта на капитала ще остане под цената на капитала.

Въпреки кризата дългосрочни-ят потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен както за съществува-щите, така и за нови играчи. Играчи-те, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от зна-чителния дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги. Според Федерико Гицони, отговарящ за бизнеса на УниКре-дит Груп в ЦИЕ, банковият бизнес в региона ще започне пълното си възстановяване през 2011 г., а Уни-Кредит Груп определено печели от диверсификацията на бизнеса си и засилва позициите си. Към момента корпоративните депозити отчитат отрицателен растеж в целия реги-он на ЦИЕ, когато се вземе предвид ефектът от загуба на стойност на националните валути през 2009 г. Ръстът на депозити, привлечени от домакинства, остава много нисък поради спада в заетостта, по-ниския темп на нарастване на заплатите и намаляването на трансферите от емигранти (виж графика 3). Бан-ките продължават да са под натиск да диференцират източниците си на финансиране.

Банки | Banks

20 бр. 9-10/2009

Графика 3: структура на ръста на депозитите в България (2007-2015)

Графика 4: Ръст на кредитите

Графика 6: Чуждестранни активи и пасиви и нетни чуждестранни активи към Общо активи в българската банкова система

Графика 5: Ръст на депозитите

Цялостното възстановяване на банковия сектор в България ще изисква време, като процесът най-вероятно ще започне през 2011 г., когато икономиката ще се върне на траекторията на положителния икономически растеж, смятат ико-номистите на УниКредит Булбанк. Според тях банковото проникване ще продължи, но ще се извършва с по-балансирани темпове. Предлага-нето на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестицион-ната активност и потребителските разходи на домакинствата.

Слабият ръст на кредита в момен-та следва да бъде обяснен най-вече с ниското търсене на кредит в иконо-миката. При отчитане на промените във валутните курсове общо креди-тите в региона на ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г. Не се очаква незабавно възстановяване на кре-дитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на растеж, близки до потенциалния. Още повече, опитът на други стра-ни, преминали през рецесия, сочи, че ръстът на кредита започва да се ускорява 9 до 12 месеца след като икономиката достигне най-ниската си точка (виж графика 4).

Банките ще трябва да обвържат по-нататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депо-зитите на резиденти, смятат иконо-мистите на УниКредит (виж графи-ка 5). В същото време банките, част от международни финансови групи, които са готови да продължат да насочват капитал към региона и в частност към България, ще разпола-гат с ключово конкурентно предим-ство спрямо онези играчи, които не са част от международни финансови групи, или пък такива, които не мо-гат да разчитат в достатъчна степен на подкрепа от техните компании майки в чужбина. Войната за депо-зитите на резиденти обаче не може да бъде съставна част от успешна дългосрочна стратегия.

Чуждестранните пасиви на бан-ките в ЦИЕ в момента се оценяват на 450 млрд. евро, или 21% от общо

21бр. 9-10/2009

Банки | Banks

Таблица 3: Входящи чуждестранни капиталови потоци в България, тримесечни данни, нето (1Q 2008 -2Q 2009 г.)

Таблица 4: Ликвидност на банковата система в България

пасивите на консолидирано ниво. Стойността на този показател за България е близка до средната стой-ност - 16.6 млрд. лева към септември, или 22.7% от балансовото число. За-висимостта от външно финансиране остава особено висока в Балтийски-те страни, в ЮИЕ и бившите съвет-ски републики. В България чуждес-транните пасиви достигнаха 26.6% от общо активите в края на 2008 г. (виж графика 6).

Една от последиците на глобална-та криза е пресъхването на притока на частен капитал, намаляването на входящите чуждестранни капитало-ви потоци и увеличаването на цена-та на външното финансиране (виж таблица 3).

Други последици от кризата са променените съотношения за лик-видността на банковата система и повишената цена на риска (виж таб-лица 4 и графика 7).

Въпреки че глобалната ликвидна криза намери отражение в много по-високата цена на външното фи-нансиране, глобалният шок върху региона е избегнат, се посочва в до-клада на УниКредит. По-голямата част от банките, опериращи в ЦИЕ, принадлежат към международни банкови групи, които в най-труд-ните моменти са действали като кредитор от последна инстанция спрямо поделенията си. Мащаби-те и твърдостта на ангажимента на международните финансови групи, опериращи в ЦИЕ, е спомогнала да се преобърнат негативните настрое-ния към региона и по този начин да се избегне най-лошият сценарий.

Графика 7: Повишаване цената на риска по страни (5Y Credit Default Swaps USD, bps)

Инвестиции | Investments

22 бр. 9-10/2009

България запазва инвеститорски интересСтоян Сталев, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции

Stoyan Stalev, Invest Bulgaria Agency Executive Director

Bulgaria Maintains Investor’s Interest

Въпреки влошаването на иконо-мическите показатели Бълга-

рия е сред най-стабилните страни в ЕС. Това показват резултатите от доклад на Европейската комисия, третиращ финансовата ситуация в условията на криза в държавите - членки на ЕС, и като цяло в съюза. В доклада се посочват няколко държави - България, Дания, Есто-ния, Финландия и Швеция, които са сравнително стабилни в услови-ята на криза, като се класифицират като държави с минимален финан-сов риск в дългосрочен план.

Преки чуждестранни инвестицииПрез първите 8 месеца на 2009

г. преките чуждестранни инвести-ции в България са в размер на 1.95 млрд. евро. С най-голям интерес към вложения в у нас продължават да се отличават Австрия, Холандия и Белгия. Важен сигнал за нараства-не на инвестиционния интерес идва от Франция, която зае четвърта по-зиция. По отношение на инвести-циите по сектори като цяло спадът в строителство и недвижими имоти е значителен, но въпреки това този сектор продължава да е ако не на първо, то на второ място след фи-нансовите услуги.

Преките инвестиции покриват 89% от дефицита по текущата смет-ка за периода януари - август 2009 г. при 91% покритие за януари - ав-

густ 2008 г. За първите осем месеца на тази година минусът по текуща-та сметка възлиза на 2.2 млрд. евро, което е 6.6% от БВП, докато през същия период на м.г. дисбалансът е много по-голям - 5.1 млрд. евро дефицит, което представлява бли-зо 15% от БВП. На месечна база за втори път тази година през август България излиза на излишък по те-кущата си сметка и той е в размер на 284 млн. евро.

Два стълба на стабилност - фи-нансова и политическа

Въпреки намалението на преките чуждестранни инвестиции, което се отчита в сравнение със същия пе-риод на миналата година, достиг-натите почти 2 млрд. евро са добър показател за нивото на инвеститор-ки интерес. Все пак в условията на глобализация и с оглед отражението на световната финансова криза ние предлагаме два важни стълба на ста-билност в този момент в сравнение със страните от региона - финансова и политическа. България предлага най-ниския данък печалба - 10%, в Европейския съюз, както и най-ниските производствени разходи в региона. С въвеждането на 10% плосък данък от началото на 2008 г. вече сме на първо място в ЕС и по ниско облагане на доходите на фи-зическите лица.

От гледна точка на финансовата стабилност валутният борд ще ос-тане до влизането ни в еврозоната.

Чрез фиксиран валутен курс се дава сигурност и предвидимост на капи-таловложението. Значение имат кре-дитните нива и възможността да се изнася печалба неограничено и бър-зо и, разбира се, общият баланс на държавата между активи и пасиви.

Ползи от географско местополо-жение и човешки ресурси

Друг важен момент в инвести-ционните проучвания се оказва локацията - ние сме Югоизточна-та граница на ЕС. Това положение ни дава възможност да извлечем сериозни ползи - да сме център на производство както с оглед източ-ни пазари, така и за инвеститори с интерес към мащабния европейски пазар. Чуждестранните компании, които инвестират у нас, са силно впечатлени от високото ниво на образованост на населението. Те се впечатляват от българския интелект и креативност. Статистиката сочи, че почти една четвърт от българите притежават университетска дипло-ма, завършили са бакалавърска или магистърска степен. Не остава неза-белязано и свободното владеене на чужди езици, което е отключващ фактор за езиковата бариера между инвеститора и местните специали-сти. Огромен потенциал за Бълга-рия и чуждестранните компании, установяващи производството си у нас, са българските студенти, които се обучават в чужбина. Над 35 000 от тях се намират в Западна Евро-

23бр. 9-10/2009


па. Естествено, те биха предпочели да намерят своята реализация в ро-дината си при условия на работа и заплащане, отговарящи на тяхната висока квалификация.

Публични и частни инвестицииВажно е съчетанието между пуб-

личните и частните инвестиции. От-тук нататък е ключово да задвижим мощно публичните и европейските средства в инфраструктурата. Тук се отбелязва най-сериозно изоставане като държава и като инвестиционна локация. Липсата на пътища, на ин-дустриални зони е основен фактор за имиджа на страната. Трябва да раз-берем, че е унизително за България да отчита 11 км магистрално строи-телство на година, като в съседни на нас държави като Турция се отчитат 800-900 км на година четириленто-во строителство. Неизбежно това ще повлече и частни инвеститори, защото магистралата е като арте-рия - покрай нея изникват всякакви други услуги като бензиностанции, хотели и индустриални зони.

Една от пречките за стартиране на малък бизнес в България - изисква-нето за минимален капитал за ООД - вече отпадна. Като аргумент за про-мяната са резултатите от последното изследване „Правене на бизнес“ на Световната банка, в което се анали-зира как се прави бизнес в различни страни по света. В изследването са обхванати 181 страни, като един от показателите е именно наличието на минимален капитал за започване на бизнес. Според Световната банка това изискване категорично пречи на бизнеса. Новата сума за регис-трация на ООД от символичните два лева, представляващи равностой-ността от 1 евро, ще бъде стимул за предприемачеството, за повече ра-ботни места и предлагането на нови услуги и стоки.

Положителен ефект от законода-телните промени върху инвестици-онния процес

През май т.г. Народното събрание прие промените в Закона за насър-чаване на инвестициите. В закона са включени предложенията на Бъл-гарската агенция за инвестиции за намаляване на праговете за сертифи-

циране, за да бъдат обхванати по-го-лям брой инвеститори, т.е. прагът за клас „А“ стана 16 млн. евро, а за клас „Б“ - 8 млн. евро. Не беше прието предложението на агенцията да има само един клас, но това сега не е тол-кова съществено. Освен това за по-ви-сокотехнологични проекти подкрепа-та може да започне от 2,8 млн. евро.

Смятам, че тези промени ще имат положителен ефект върху инвес-тиционния процес, защото БАИ ще може да окаже подкрепа на по-го-лям брой проекти, макар и в част от случаите само административна, тъй като бюджетът на агенцията не е голям поради общите икономи-чески трудности на страната. Друга съществена промяна в закона е, че държавни и общински предприя-тия могат при определени условия с одобрение на министъра да прода-ват земя на сертифицирани инвес-титори. Изцяло нов е текстът, пред-виждащ създаването на фигурата на т.нар. „приоритетен инвеститор“, чиято инвестиция трябва да е поне 3

Електрауиндс България Еад получава сертификат за инвеститор клас а на за проект „Вятърен парк Бургас 400 “, 15 октомври 2009 година

пъти по-голяма от изискванията за сертифициране на клас „А“, но може и да е по-малка, ако е високотехно-логична. Има и други критерии - да се реализира проектът в определен срок, да създава определена заетост, да подпомага като цяло развитие-то на дадения сектор и т.н., но не е задължително инвестицията да е в производство - може например да е в медицина и дори да е в туризма, ако с тази инвестиция се създава нов потенциал за целия сектор. В край-на сметка статутът на „приоритетен инвеститор“ се дава с решение на Министерския съвет. Тази категория инвеститори може да получи и помо-щи, неописани в Закона за насърча-ване на чуждестранните инвестиции, като най-важната от тях е да получи директна субсидия от държавата за реализиране на своята инвестиция, в размер до 50% от стойността на про-екта. Веднага пояснявам, че този вид помощ е разрешен от ЕС и може да се прилага във всички страни.

До края на годината трябва да

Oфициална церемония по присъединяването на ветроенергийния парк „свети никола“ към националната електроенергийна система на страната, 6 октомври 2009 година

бъде приет от Министерския съвет Правилникът за прилагане на Зако-на за насърчаване на инвестициите.

Сертификати за инвестиционни проекти

За тази година БАИ е издала 13 сертификата за инвестиционни про-екти - основно в сферата на произ-

водството на енергия от възобновя-еми енергийни източници - главно вятърни и соларни паркове и произ-водствени мощности за елементи от соларни паркове. Общият размер на сертифицираните от агенцията ин-вестиционни проекти е за близо 1,2 млрд. лева, като ще бъдат разкрити

над 1600 нови работни места. Кризата се отрази в забавянето на

изпълнението на между 15 и 20 на сто от всички сертифицирани от агенция-та през последните години проекти и е причина инвеститорите да искат удъл-жаването на сертификатите. Забавяне има основно в областта на недвижи-мите имоти, като общо 70 са сертифи-цираните проекти от този сектор.

Въпреки кризата има големи про-екти, които могат да бъдат реали-зирани. Най-атрактивните проекти, които се осъществяват в момента, са в сферата на възобновяемата енер-гия. От сертифицираните от БАИ до 30 септември 2009 г. 13 проекта за инвеститор клас А осем са за по-добни проекти. От тях шест са за из-граждането на вятърни паркове, два за фотоволтаични централи и един за разширяване на производството на фотоволтаични панели. Общата сума на инвестициите в тези проек-ти е на стойност от над 1.130 млрд. лв. В сравнение с 2008 г. това е истински инвеститорски бум, тъй като тогава е бил сертифициран само един проект за вятърен парк. През 2007 г. пък ин-веститорите клас А за възобновяеми източници са били четири.

бр. 9-10/200924


26 бр. 9-10/2009


Уличното осветление - европейски приоритетАлександър Трифонов, сертифициран консултант по управление

Alexander Trifonov, Certificated Management Consultant

Public Lighting - European Priority

Както казва Е. Фойхтерслебен, светлината е за всички очи,

но не всички очи са за светлината. Уличното (градското) осветление е визитната картичка на един град. Още повече това е важно, ако този град е и столица.

Значение на уличното осветлениеУличното осветление има пряко от-

ношение към редица сфери на иконо-мическия и социалния живот на една държава.

Транспортен травматизъмСамо в България щетите от транс-

портни произшествия се оценяват от Световната банка на около 1 млрд. евро годишно. През 2007 г. броят на пътнотранспортните произшествия е 8011, от които 1006 са с латентен из-ход, а от тях 42.1% са водачи, 31.1% - пътници и 26.8% - пешеходци. Само в София през 2005 г. при ПТП са ранени 2725 участници, а загиналите са 107 души, от които 27 - водачи на МПС и 60 пешеходци. От модернизация на уличното осветление в Норвегия са намалели произшествията със смър-тоносен изход с 65%, с 30% е намалял травматизмът при транспортни про-изшествия и с 15% са намалели мате-риалните щети.

Криминални престъпленияПо международни оценки около

25% от кражбите, обирите, изнасилва-нията се извършват в тъмната част на

деня (в България не се води почасова статистика на произшествията - транс-портни и криминални, т.е. статистика на произшествията за светлата и тъм-ната част на деня). През 2000 г. Пейн-тър и Фарингтън от Кембриджския институт по криминология осъщест-вяват два изследователски проекта за изследване на ефекта от подобря-ването на уличното осветление върху равнището на престъпността в Дъдли и Стоук-он-Трент. В Дъдли броят на престъпленията в експерименталния район намалява с 41%, при 15% на-маление в контролирания район. В Стоук-он-Трент броят на престъпле-нията намалява с 43% в експеримен-талния район и с 45% в два съседни района, сравнено с едва 25-процентно намаление на престъпленията в двата контролирани района. Изводът - ико-номиите, реализирани от намалялата престъпност, превишават разходите за подобряване на уличното осветле-ние с 2.4 до 10 пъти след една година. Следователно налице е изключителна икономическа ефективност и възвра-щаемост на инвестициите.

Развитие на туризмаЧрез създаването на допълнителни

атракции и експониране в светлина и светлинни ефекти на архитектурни и исторически паметници, природни и културни забележителности се удъл-жава времето за ангажиране на вни-манието на туристите или гостите на съответния град. В столицата на Бъл-гария има 1378 архитектурни и 229 исторически паметника и около 2000 културни забележителности, както и 3 резервата. Регистрираните нощувки

на гости на столицата са около 800 000 годишно. В България почти не е развит т.нар. нощен туризъм (ако не се смята светлинното шоу на Велико Търно-во), а това е допълнителен източник на приходи и за туроператорите, и за общините. В този аспект биха могли да се разглеждат и мерките в ОП „Ре-гионално развитие“ и Програмата за развитие на селските райони по отно-шение на повишаването на атрактив-ността на туристическата дейност.

Биологично разнообразиеНеобходимо е да се намали и дори

да се премахне „светлинното замърся-ване“.

„Светлинното замърсяване“ води до:негативно влияние върху био-• логичния ритъм на хоратанамаляване на популацията на • насекомите (храната за птици-те) с последващо намаляване на техния брой и видовезаблуда на прелетните птици • при придвижване от една тери-тория към друга.

Словения е единствената страна в Европа, приела специален закон за светлинното замърсяване, в сила от 30.08.2007 година. Италия е подела инициативата за приемане на Евро-пейски закон за светлинното замър-сяване, в което се предвижда след 23 часа (през лятото след 24 часа) да се намали интензитета на уличното ос-ветление с 30%.

Разход на електроенергияВисокият разход на електроенер-

гия влияе негативно върху климата. Намаляването на разхода на елек-троенергия с 50% на един светлинен

27бр. 9-10/2009


източник от ново поколение („бялата светлина“) в сравнение с живачни-те лампи, се равнява на икономия на около 100 кг. СО2 годишно.

Стандарти, критерии, препоръкиВсяка европейска страна прилага

свои национални стандарти, но осно-вополагащият международен стандарт за уличното осветление е ЕN 13201. Изискванията се свеждат до:

средната минимална яркост• нормиране на средната яркост• общата равномерност• надлъжната равномерност• коефициент на околна освете-• ност за улично осветление.

Това създава комфорта на вода-чите на транспортни средства и пе-шеходците в тъмната част на деня. Нарушаването на този комфорт или предоставянето на такъв със силно занижени показатели може да доведе до финансови щети за общината при възникване на произшествия по вина на уличното осветление, за което е от-говорна градската управа.

Финансови щети за общината могат да произтекат и от факта, че елементите на уличното осветление - стълбове, осветителни тела, касети не са застраховани. При възникване на злополуки с хора или щети за МПС от лошо закрепване или токов удар, ответник ще бъде общината, респек-тивно дружеството, което отговаря за експлоатацията на уличното осветле-ние. Икономията от застраховка може да се превърне във финансов капан за общината, а обезщетенията, които ще трябва да платят, пак са от джоба на жителите на град София.

Европа през нощта светът през нощта

В България при проектиране на уличното осветление трябва да се съ-блюдават и следните стандарти, доку-менти и препоръки:

EN 60598-1 and EN 60598-2 - Luminaires General Requirements

EN 60188 - High pressure mercury lamps

EN 61167 - Metal-halide lampsEN 62035 - Discharge lamps - Safety

requirementsEN 61347-2-9 - Lamp control gear for

discharge lampsCIE 154:2003 The maintenance of

outdoor lighting systemsANSI/EIA 709.1 protocolIEEE 802.11 StandardIEEE 802.16 StandardTCP/IP, OSI modelsEN 60529CIE 115-1995 - Recommendation

for the lighting of roads for motor and pedestrian traffic

TECHNICAL REPORT CEN/CR 13201-1 Selection of lighting classes

Вследствие прилагането на този стандарт и резултатите от реализира-ните проекти в европейските страни са приети критерии за качествено освет-ление:

в Германия броят светлинни из-• точници на 1000 души население е средно 111. От това следва, че в София би трябвало да светят около 155 000 източника (при брой на жителите - 1.397 мили-она официално, а пребивава-щите са около 1.6 - 1.8 милиона, съответно са необходими около 180 000 източника), при дейст-ващи днес около 80 000

енергия за улично осветление • на 1 жител в Германия - 13 вата (в България около 3.5 вата). Парично това означава - 3.5 евро годишноразходът за улично осветле-• ние в Германия е около 0.4% от текущите разходи на мест-ните бюджети на общините. В България е дори 1%, но в реално изражение разликата е значителна. Като сравнение тук ще посочим още, че бю-джетът на Виена е около 11 млрд. евро, а на София - 0.5 млрд. евроексплоатационните разходи за • улично осветление в Германия са около 8 евро на жител на го-дина, а за България - около 3-4 евро, при значително по-лошо-то му състояниеинвестициите в улично освет-• ление на жител в европейските страни са около 70 - 100 евро, докато в България и особено в София този проблем се подце-нява - под 1% годишно - около 1-2 евро , което доведе до сил-ното амортизиране на улич-ното осветление. В резултат в София няма нито една улица, която да отговаря напълно на европейските норми за улично осветление. За целта трябва да съществува т.нар. мастър план, който да отразява плана за раз-витие на територията на общи-ната и той да бъде водещ при изграждането и модернизира-нето на уличното осветление.

28 бр. 9-10/2009


Европейските директиви за уличното осветление

На графика 1 се демонстрира, че компонентите на уличното осветление не могат да останат извън директиви-те на ЕС. Определени са и сроковете, в които тези директиви трябва да бъдат хармонизирани в местното законода-телство, а именно:

Директива 2002/96 (WEEE Directive - waste electrical and electronic equipment), която се отнася за ре-циклирането на отпадъците от елек-тротехническата и електронната про-мишленост.

Директива 2002/95 (RoHS Directive), която се отнася до ограни-чаване на опасни вещества в изделия-та на електротехническата и електрон-ната промишленост.

Директивите, отнасящи се пряко към уличното осветление, са Директи-ва 2005/32, засягаща производителите на изделия, ползващи електроенергия, и Директива 2006/32, третираща про-блемите на енергийната ефективност.

Директива 2005/32, известна още като EuP, дава право на Европей-ската комисия да предприема мерки спрямо производителите на изделия, ползващи електроенергия, ако те не отговарят на приоритетите и стандар-тите в общността. Първите стъпки в тази насока предстоят. В Австрия тя е в сила от февруари 2009 г. (при пре-поръка от ЕК да се въведе от началото на 2007 г.). Основна тема на световния конгрес за улично осветление през януари 2010 г. ще бъде именно тази директива. Тя засяга подобряване на показателите на светлинните източ-ници по отношение на ограничаване на минималното светлинно излъчва-не lm/W, ограничаване на цветовото възпроизвеждане (Ra индекс) и т.н. Ще бъдат засегнати светлинните из-точници по вид и година например, както следва:

луминесцентните лампи Т8 - 2010 г.

компактните луминесцентни лампи -

2010 г.

луминесцентните лампи Т12 - 2012 г.

натриевите лампи - стандартни - 2012 г.

живачните лампи - 2015 г.

Източник: VS - A new Lighting Experience

Съгласно Протокола от Киото осветлението може да осигури на-маляване на СО2 с около 24 млн. тона годишно. Европейските стра-ни планират при модернизация на уличното осветление да намаляват СО2 с около 10 мил. тона годишно (икономия на около 3 млрд. евро го-дишно).

Директива 2006/32 третира проблемите на енергийната ефек-тивност. Тя трябва да намери отра-жение при разработката на проекти за улично осветление заедно с наци-оналните цели в тази област – нама-ляване на енергоемкостта на бъл-гарската икономика с 51% до 2020 година. За тази цел основополагащ документ при стартиране на проекти в областта на уличното осветление е мастър план, който представлява светлинно оразмеряване на всяка улица в зависимост от нейния клас, предназначение и разположение. Този мастър план трябва да е съо-бразен също така с архитектурните характеристики и градоустройстве-ния план (индустриални, търговски, жилищни, паркови, увеселителни райони).

Изводът е, че при модернизация на уличното осветление в техниче-ските изисквания към проектанти и доставчици трябва да се предявя-ват изисквания и задължения да се спазват тези директиви.

На графика 2 се вижда, че през 2010 г. се очаква внедряване на нови технологии в уличното осветление, след като има забавяне спрямо пред-варително планирания срок за това - 2006 година. Тези тенденции изис-кват при модернизация на уличното осветление да се изискват от проек-тантите да прилагат нови техноло-гини и технически решения.

Много добра енергийна ефек-тивност при уличното осветление се постига с въвеждането на т.нар. бяла светлина, защото тя предлага по-добра видимост - 43% иконо-мия на електроенергия при модер-низиране и 53% при изграждане на ново улично осветление в сравнение с натриевите лампи с високо наля-гане („жълтата светлина“). Проуч-ване проведено от Lighting Research Center в Трой, Ню Йорк за това как хората възприемат ефекта от улич-но осветление през нощта показва, че дори при намалени нива на осве-теност при използване на бяла свет-лина нивото на яркост е по-високо, като същевременно консумацията на електроенергия е намалена.

Техническите характеристики на съвременните светлинни източници изискват ново разположение на но-сещите конструкции на светлинните тела (стълбове), за които също има действащи стандарти. Изграждане-то на съвременно улично осветление

Графика 1: Европейски директиви

29бр. 9-10/2009


Източник: VS - A new Lighting Expirience BAU (Best Available Units) LCC&LLCC ((Least) Life cycle cost) BAT&BNAT (Best (Not yet )Avallable Technology)

Квартал Redbridge, Лондон

стара технология нова технология

софия 1900 г.

днес - 2009 г.

Европейски град - днес

предполага разходи за инвестиции в нови стълбове (за София са необходи-ми около 120 000 стълба - за подмяна и нови), нови тела с оптимално съот-ношение добив на светлинна/разход за поддръжка, за вкарване на захран-ващите кабели под земята (полагане на около 1500 км кабели – около 50%

от наличното електрозахранване на уличното осветление). Не трябва да се забравя и оптималното управле-ние на уличното осветление в съот-ветствие с метеорологичните условия и трафика, т.е. управлението на ос-ветлението трябва да кореспондира/да работи заедно със системата за уп-

равление на транспортните потоци.Важен елемент на уличното ос-

ветление е постоянният контрол на параметрите му от страна на ком-петентни организации, които не са свързани с неговото изграждане и експлоатация. Уличното осветление се заплаща от жителите на съответ-ния град, на общината и следва те да могат да контролират как се израз-ходват заделените средства. Осново-полагащ документ за стартиране на модернизацията на улично осветле-ние е споменатият вече мастър план, който отразява класа на улиците, ви-сочината на стълбовете и цветовото излъчване в зависимост от предназ-начението на градската територия (виж графика 3).

За да се постигнат тези изисква-ния, в последните 10 години са реали-зирани редица международни (като европейския GreenLight-Programm

Графика 2: Внедряване на нови технологии

30 бр. 9-10/2009


от 2003 г., ENERLIN - 2006-2008 г.) и национални проекти в областта на улич-ното осветление - например само в Ав-стрия - 2002-2004 г.: OPTIMON-SBL; 2005-2006: LICHTPAKET; 2007-2009: LICHTSTRASSE Oststeiermar.

В България през последните 20 го-дини не е реализиран нито един значим проект - международен или национален, в областта на уличното осветление, кое-то продължава да се изгражда „на парче“, без концепция, без стратегия, без прила-гане на съвременни технологии. Чрез Лабораторията за осветителна техника при ТУ - София, България е участвала в проекта E-street: интелигентно пътно и улично осветление в Европа. Чрез фонд „Козлодуй“ и съфинансиране от Минис-терството на икономиката и енергети-ката е обновено уличното осветление в около 20 общини на стойност около 10 млн. лева. ОП „Регионално развитие“ също така би могла да се използва за финансиране на проекти за улично ос-ветление.

Заключителни бележкиОт всичко казано по-горе могат да се

направят следните изводи:уличното осветление в България • е твърде изостанало по отноше-ние на съвременните изисквания и тенденции, независимо че са направени опити за решаване на проблемитебългарските общини не раз-• полагат с финансов ресурс за изграждане на съвремен-но улично осветление, което пряко влияе върху развитието на туризма, а той се очертава като един от приоритетите в българското стопанствоикономията от енергийна ефек-•

тивност (ЕСКО - договорите) не е достатъчна да се финансират необходимите инвестиционни разходичрез публично-частното парт-• ньорство биха могли да се фи-нансират само отделни елементи на уличното осветление – замяна на светлинни източници, внедря-ване на системи за димиране на светлинните потоци, за архите-ктурно осветлениепроектите за уличното освет-• ление са комплексни проекти както по отношение на тяхната подготовка - светотехници, архи-текти, еколози, предприемачи в туризма и търговията, така и по отношение на финансирането и експлоатацията - привличането на финансови средства от меж-дународни организации (напр. Американската агенция за ико-номическо развитие - проектите в Габрово, Перник, Пазарджик чрез Обединена българска бан-ка), европейските програми и частния капитал. Това изисква добър финансов и технически инженеринг за моделиране и оптимизиране на параметрите на проекта, интересите на парт-ньорите и доказване на общест-вените ползи от инвестициите в уличното осветлениетрябва се предприемат целенасо-• чени, добре обосновани, финан-сово структурирани и обезпече-ни мероприятия за изпълнение на решението на Правната ко-мисия към Парламента на ЕС от 12.03.2004, СОМ (2004) 165 относно превенцията на крими-

налността и конкретно за подо-бряване на уличното осветление като фактор със значително вли-яние, а също така в подкрепа на инициативата на Европейската комисия за намаляване наполо-вина на жертвите от пътнотранс-портни произшествия до 2010 г. и апела на комисаря по транспорт Жак Баро за включване на въз-можно най-голям брой страни - членки на ЕС. България е под-крепила това решение, но през тези близо 6 години е направено твърде малкоуличното осветление има ин-• директно отношение и към Зелената книга „Към нова кул-тура за градска мобилност“ от 25.09.2007, СОМ (2007) 551, в частта на намаляване на замър-сяването на въздуха от транс-портните средства и икономия на енергия.

Уличното осветление е наука и трябва да се проектира комплексно и в перс-пектива. То следва да се изпълнява от компании и екипи с доказана квали-фикация и опит, за да не се налага да се извършва повторно, да струва по-скъпо, което при икономическото състояние на България днес и в следващите години е недопустимо. Нека проникне светлина в тъмни-ната на проблемите на уличното осветление - Lux in tenebris - свет-лина в тъмното. Нека прогледнем през очите на гражданите, а не през очите на печалбата.

В зависимост от класа улици В зависимост от височината на стълбовете Цветово излъчване на осветлението в зависи-мост от предназначението на територията

Графика3: Мастър план

31бр. 9-10/2009

Пари | Money

framework for financial sector supervision in EU will require abrupt adjustments in the supervisory sets at national levels. There will not be one single and successful model of change in the EU, but the new framework will irrevocably require timely political consensus at national level about the definition of the "fiscal responsibility of the government" based on vast analysis and confident models applied by the ministry of finance. The newly proposed institutional framework for financial sector supervision in EU will also require sharp political decisions about the enhancement of the administrative capacity of national supervisors and further integration and development of their information systems and the organizational structures. Further step for synchronization of the policies of national supervisors together with clearly defined "fiscal responsibility" of the respective national government will be necessary, thus to facilitate the effective participation of particular member-state in European financial stability dialogue and these of country’s high-level representatives in the work of ESRC and ESA.

Финансовата криза и институционалната реформа в Европейския съюзД-р Цветан Манчев1

Tsvetan Manchev, Ph. D.

Global Financial Crisis andthe Institutional Reform in the EU

The research paper presents and analyses institutional reform

in the EU in response to the recent global financial crisis. Based on this several conclusions are drawn about future policy challenges for national governments and regulatory authorities in the member states.Paper starts with analyzing the key weaknesses of the regulatory framework in the EU during the recent crisis - the inadequacy of institutional organization to deal with systemic risk issues and asymmetry of information between the supervisory authorities in the EU. It also briefly presents the key steps at EU level to tackle with aggravation of financial conditions, increasing volatility of financial markets and declining confidence with financial institutions in the eve of crisis. Both are followed by description of EU institutional response to the crisis.The main findings of the paper are that initial miscoordination among the key decision making bodies - national governments, the Commission and the Council - is followed by clear recognition and focus on the core problem and sharp efforts to turn the analysis of the "De Larosière high-level working group"

into a European draft-legislation. The summary of draft-legislation itself is presented in 3 appendices to the paper. It resumes the type of regulations (app. 1), the structure and key tasks, and responsibilities of the European Systemic Risk Council (app. 2), and the structure and key tasks, and responsibilities of the new European Supervisory Authorities (app. 3).The analysis of the newly proposed European draft-legislation is also supported by a description of the major ex-ante known challenges at the implementation phase. Herewith, the analysis emphasis on the importance of cooperation between the proposed new European Authorities - the European Systemic Risk Council (ESRC) and the group of European Supervisory Authorities (ESA). It takes into account the advisory (non-binding) role of the recommendations of the ESRC and the binding power of the decisions of the ESA, as well as, their policy frontiers. Special attention is given to the importance of the definition of "fiscal responsibilities of the national governments" as major policy frontier for the new European supervisory mechanism.The main conclusion of the paper is that the newly proposed institutional

1Авторът е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, член е на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори и на Българската макроикономическа асоциация.1Lecturer in ”St. Kliment Ohridski” Sofia University, Member of Commission for Public Oversight of Statutory Auditors and the Bulgarian Macroeconomic Association

32 бр. 9-10/2009

Пари | Money

Целта на материала е да анали-зира институционалната реакция на ЕС на настоящата глобална финансова криза, конкретно реак-цията за справяне с т. нар. „инфор-мационен проблем“2 и огранича-ването на системния риск. На тази основа са направени изводи, които могат да послужат при бъдещата работа у нас в областта на финан-совата отчетност и регулиране.

Глобалната финансова криза разкри редица сериозни слабости на архитектурата на световната финансова система и системите за ранно предупреждение и фи-нансов надзор. Тя за пореден път показа, че независимо от усилията на политиците и мащабните ин-вестиции в системи за ранно пре-дупреждение и анализи както от страна на международните финан-сови институции, така и на наци-оналните органи за регулиране и надзор, те винаги ще са „недоста-тъчни“ за пълното предотвратява-не на проблема с несиметричност на информацията и на системния риск. Структурата, организацията и институционалният капацитет на международните финансови институции и националните орга-ни за регулиране и надзор винаги ще следват развитието на финан-совите пазари, но не могат да го изпреварят. Това обаче не пред-полага намаляване на усилията и главно на инвестициите в инсти-туционален капацитет на регула-торните органи и техните инфор-мационни системи.

В резултат на процеса на либе-рализация на пазарите в редица области, включително и най-вече в сферата на финансовите услу-ги, през последното десетилетие мултинационалните финансови институции проникнаха едновре-менно в множество държави и ре-гиони и предизвикаха т.нар. „гло-бализация на пазарите“. Наред с това, протичаше и процес на ин-тегриране на националните фи-нансови системи, което намери

израз в създаването на финансови конгломерати, осъществяващи т. нар. „кръстосани продажби“ едно-временно на множество финансови продукти, както и дистанционно предлагане на продукти. Самите фи-нансови продукти се усложниха и стандартизираха, което намери из-раз в рязко покачване на обемите на финансовите операции.

Описаното по-горе не беше съ-проводено с адекватни реформи в международната финансова архи-тектура, финансовото регулиране и надзор, като последният остана национален приоритет и отговор-ност. Въпреки развитието на мно-жество и разнообразни форми на сътрудничество между национал-ните надзорни органи, те, както и международните финансови инсти-туции, не успяха навреме да открият и анализират глобалните рискове, както и да предприемат адекватни предпазни мерки. Липсата на свое-временна информация и адекватни анализи на глобално равнище огра-ничи значително възможностите да се предприемат координирани и на-временни действия от националните надзорни органи и правителствата при изострянето на колебанията на пазарите. Това още веднъж доказа теорията за съществуването на „ин-формационен проблем“ и неговата голяма важност като фактор за фи-нансовите кризи.

В пика на кризата, най-вече през последното тримесечие на 2008 г. и началото на тази година, централни-те банки по света се намесиха, като практически предлагаха ликвидност при поискване и на много ниска цена, а правителствата предприеха невиждани в досегашната практика „инжекции“ за рекапитализиране на частни банкови институции и пре-доставяне на държавни гаранции за депозиторите. Действията на цен-тралните банки и правителствата, особено на големите държави, обаче дългосрочно не могат да заместят системите за ранно предупрежде-ние и ефективен финансов надзор,

без да предизвикат нов „провал на финансовите пазари“, съпроводен с криза, този път при изплащането на държавните дългове и инфлаци-онен натиск върху населението и фирмите. Това наложи още в пика на кризата да се потърсят модели и решения за преструктуриране на системите за ранно предупреждение и финансов надзор като средство за ограничаване на „информационния проблем“.

Европейският съюз (ЕС) не на-прави изключение от гореописаното развитие, въпреки че той е един от еталоните в световен мащаб за пре-одоляването на препятствия за тър-говия и свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали между от-делни държави, както и в създаване-то на мултинационални компании, които да действат на общ пазар. Не-зависимо от съществуващите фор-ми на интеграция в ЕС, системите за финансов и банков надзор също показаха „сериозни слабости по от-ношение на сътрудничеството, ко-ординацията, съгласуваността и доверието между националните над-зорни органи“3 .

Като основни причини за слабо-стите в сътрудничеството, коорди-нацията и съгласуваността между надзорните органи в ЕС по време на настоящата финансова криза се из-тъкват несиметричността на шока върху отделните страни членки по-ради различната степен на интегра-ция на националните финансови системи в глобалната икономика. Това е валидно като за новите стра-ни - членки от Централна и Източна Европа, така и за страните от евро-зоната и тези на другите страни - ос-нователки на съюза. Тук конкретна роля имат дълбочината на интегра-ция на финансовите системи на от-делните европейски държави с тази на САЩ, както и различната степен на диверсификация на банковите и финансовите системи по отношение на финансовите продукти и пазари. Това не позволи на всички нацио-нални надзорни органи на страни-

2Понятието „информационен проблем“ (проблем с несиметричност на информацията) като фактор за колебанията на финансовите пазари под-робно е анализирано теоретично, например, в Mishkin F., "Economics of Money, Banking, and Financial Markets",9th revised edition, Pearson Education.3Вж. Съобщение на Европейската комисия, Европейски финансов надзор, 27.05.2009 г.

33

Пари | Money

те - членки на ЕС, едновременно да разпознаят силата на шока, както и да оценят адекватно рисковете от ве-рижните (вторичните) ефекти, поро-дени от действията на всяка от тях.

В отговор на кризата, правител-ствата в ЕС също предприеха раз-лични по мащаб интервенции за ка-питалова подкрепа на финансовия сектор, а Европейската централна банка (ЕЦБ) - стандартни мерки за възстановяване на ликвидността на паричните пазари в съюза. Отдел-но от това ЕЦБ предприе в коорди-нация с другите големи централни банки (на САЩ, Великобритания, Япония, Швейцария, Канада, Ав-стралия) и мерки за ограничаване на резките колебания на курсовете на основните световни валути. Тези мерки съдействаха за ограничава-нето на негативния ефект от кризата и не допуснаха масово изтегляне на депозити предвид разклатеното до-верие на европейските граждани в банките.

Описаните действия в ЕС обаче не адресираха проблема с липсата на навременна информация, анали-зи и действия на надзорните органи на общоевропейско ниво. Той също беше разпознат относително бър-зо от европейските политици. Още през ноември 2008 г. Европейската комисия (ЕК) възложи на работна група на високо равнище, предсе-дателствана от Жак дьо Ларозиер, да анализира ситуацията и да пред-стави препоръки как да бъдат по-добрени европейските разпоредби относно надзора. Целта беше да се осигури по-навременна информа-ция за рисковете и съответно по-до-бра координация между надзорните органи, а оттам и по-добра защита на европейските граждани, с което да се възстанови разклатеното дове-рие във финансовата система.

Окончателният доклад на групата „Дьо Ларозиер“4 беше представен на 25 февруари 2009 г. и в него се съдържат предложения за засилване на сътрудничеството и координаци-

ята между националните надзорни органи, включително чрез създаване на нови европейски надзорни орга-ни, както и за създаване на орган на европейско равнище, който да бъде натоварен със задачата да следи не-прекъснато за евентуалните рискове във финансовата система като цяло. В свое съобщение „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от 4 март 2009 г.5 ЕК изрази своята принципна подкрепа за препоръ-ките на групата „Дьо Ларозиер“. На заседанието си от 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет постигна съ-гласие относно необходимостта от подобряване на регулирането и над-зора върху финансовите институ-ции в ЕС и използването на докла-да на групата „Дьо Ларозиер“ като основа за действие. Това направи и Европейският парламент. В края на следващия месец ЕК публикува свое съобщение6, в което излага визията си за реформиране и създаване на нова европейска финансова надзор-на рамка. Рамката предвижда създа-ването на два основни стълба:

Европейски съвет за систе-• мен риск (ЕССР), който ще следи и ще оценява за потен-циални заплахи за финансо-вата стабилност, породени от макроикономическата ко-нюнктура и от промените във финансовата система като цяло, т.нар. в съобщението „Пруденциален надзор на мак-роравнище“ Европейска система за фи-• нансов надзор (ЕСФН), коя-то ще се състои от 2 стълба (i) нови европейски надзорни органи и (ii) съществуващите или преструктурирани нацио-нални органи за финансов над-зор, които работят заедно и ще изградят стабилна мрежа за запазването на финансова-та стабилност на отделните финансови компании и за за-щитата на потребителите на финансови услуги, т.нар.

„Пруденциален надзор на мик-роравнище“7.

В предложението на ЕК подробно са разработени ролята и задължени-ята, съставът и функционирането на Европейския съвет за системен риск, (ЕССР) от една страна, и Европей-ската система за финансов надзор (ЕСФН) от друга, както и въпросът за сътрудничеството между ЕССР и ЕСФН. Страните членки имаха срок до 15 юли 2009 г. да представят ко-ментарите и предложенията си, като междувременно на 9 юни 2009 г. съветът на ЕС във формат минист-ри на финансите (Съвет ЕКОФИН) одобри реформата на европейския финансов надзор и предложи за утвърждаване „Заключение на Ев-ропейския съвет“. По-късно същия месец Европейският съвет подкрепи реформата на финансовия надзор в ЕС, като утвърди Заключението, но в него изрично подчерта, че решени-ята на европейските надзорни орга-ни „не следва да засягат по никакъв начин фискалните отговорности на държавите членки“.

Бързината, с която правителства-та на страните членки, съвета и ЕП реагираха, позволи на ЕК относи-телно бързо да разработи и приеме пакет от законодателни предложе-ния.8 Той е представен в приложена-та в края на материала таблица 1. От таблицата е видно, че ЕК използва т. нар. „законодателство с директно приложение“, каквито са Регламен-тите. За разлика от други съществу-ващи законодателни техники в ЕС, те ограничават в много по-голяма степен възможностите на страни-те членки за проточване на дебати, договарянето на т.нар. „гратисни пе-риоди“ и „изключения“, позволяващи им запазването на съществуващите разпокъсани национални надзорни практики.

Създаването на нов цялостен модел за ранно усещане на риско-вете и по-надежден и действащ бла-горазумно и превантивно надзор на финансовия сектор в ЕС, т.нар.

4За подробности виж The High-level Group Report on Financial Supervision in the EU, chaired by Jacques de Larosière.5За подробности виж Communication for the Spring European Council, Driving European Recovery, 4.3.2009, COM(2009)114 final.6Вж. пак Съобщение на Европейската комисия, Европейски финансов надзор, 27.05.2009 г.7Пруденциален надзор (от англ. prudential supervision) - надзор, продиктуван от желанието (волята) за благоразумие. 8В пакета са отразени и някои от получените междувременно бележки от страните членки.

бр. 9-10/2009

34 бр. 9-10/2009

Пари | Money

в проектите на ЕК „пруденциален надзор“, обаче ще става постепенно независимо от привидната бързина на първоначалната реакция в ЕС. В анализа, съпътстващ законодател-ните проекти, ЕК откроява редица предизвикателства, свързани с при-лагането на обсъждания модел за реформа на Европейския финансов надзор, които да се разрешават по-следователно на следващи етапи.

Същността, целите и функции-те на ЕССР са обобщени накратко в приложената таблица 2, а тези на ЕСФН - в таблица 3.

Във връзка с функционирането на ЕССР, ЕК вижда следните предизви-кателства:

как ЕССР да стане максимал-• но ефективен, като се има предвид, че не може да полу-чи обвързващи правомощия поради вече взетото поли-тическо решение да не му се предоставя юридическа пра-восубектносткак предупрежденията и пре-• поръките на ЕССР да достиг-нат до правилните адресати и да доведат до желаните действия, но без да се допус-ка неволно предизвикване на нов шок (криза) като нежелан страничен ефекткак ЕССР да получава ин-• формацията, необходима за ефективното извършване на пруденциална оценка на мак-роравнищекак да е изградена структура-• та на секретариата на ЕССР и къде да е неговото седали-ще, така че те да позволяват изпълнението на неговите функции да става по разумен от икономическа гледна точ-ка начинкак принципът на подчине-• ност (субсидиарност) да бъде спазван при структуриране-то и после при дейността на ЕССР9.

Във връзка с функционирането на

ЕСФН, ЕК вижда следните по-ва-жни предизвикателства:

как да се подсигури единен • набор от хармонизирани тех-нически правила и последо-вателното прилагане на тези правилакак да се подсигури добро • функциониране на колеги-умите на надзорните органи и по-специално предоставянето на подходяща информация за всички негови членовекак да се постигне споразуме-• ние между надзорните органи на държавата по произход и на приемащата държава по въпроси, за които е необхо-димо споразумениекак да се осигури по-добра • координация между надзор-ните органи и съгласувани действия при извънредни фи-нансови ситуациикак да се предотврати накър-• няване на фискалната отго-ворност на държавите членки в съответствие със заключе-нията на Европейския съвет, без да се пречи на работата на Европейските надзорни орга-ни (ЕНО)10 в области, които не накърняват фискалните отговорности на държавите членки, така че в бъдещата си работа ЕНО да спазват принципа на подчинеността (субсидиарността), тъй като пряката фискална политика е от изключителните компе-тенции на държавите членки.

Дори само от изброените по-горе предизвикателства ясно се вижда, че преходът от национален към единен европейски надзор ще изисква за-пазване на бързината на реакцията на политическо равнище в нацио-налните правителства и най-вече на-ционалните парламенти и независи-мите национални надзорни органи, за да може наистина дългосрочно и съществено да се ограничи влияни-ето на т.нар. „информационен про-

блем“. Следва да се подчертае също така, че въпреки бързите действия, съюзът стриктно се придържа към въведената с действащия Договор за създаване на Европейската общ-ност (ДЕО)11 процедура за съвмест-но приемане на законодателство и вземане на решения от Европейския парламент (ЕП) и Съвета на ЕС. В предложенията на ЕК обаче се съ-държа и една необичайна досега практика на съюза - с решения на ЕП и съвета да се отменят решения на ЕК. Очевидно е, че ЕК търси ши-рока политическа подкрепа и споде-ляне на отговорността за предложе-ното законодателство, независимо че тя използва чисто технически ар-гументи за отмяна на нейните пре-дишни решения за създаването на сега съществуващите комитети на Европейските банкови надзорници, Европейските надзорници на паза-рите на ценни книжа и Европейски-те надзорници на застрахователните и пенсионните посредници (извест-ни като т. нар. „Комитети от трето ниво“) с актове на ЕП и Съвета на ЕС.

Очевидно е, че предложената рам-ка за гарантиране на финансовата стабилност и укрепване на надзора в ЕС може да функционира единстве-но ако ЕССР и ЕСФН си сътрудничат тясно. Целта на реформата е да осигу-ри по-безпрепятствено взаимодейст-вие между пруденциалния надзор на макроравнище и пруденциалния надзор на микроравнище. В ролята си на орган за пруденциален надзор на макроравнище ЕССР ще има нужда от навременна микроикономическа информация, докато познанията му в областта на пруденциалния надзор на макроравнище ще бъдат полезни за осъществявания от националните органи пруденциален надзор на мик-роравнище. В предложените Регла-менти също така се конкретизират процедурите, които се спазват от ЕНО при препоръки на ЕССР, и начинът, по който ЕНО следва да използват своите правомощия, за да осигурят навре-

9Работен документ на службите на Комисията, SEC(2009)123510Общо наименование, което се използва за едновременното означаване на Eвропейския банков орган, Европейския орган за застраховане и профе-сионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.11Чл. 251 от Договор за създаване на Европейската общност (ДЕО).

Пари | Money

35бр. 9-10/2009

менната реакция на препоръките, от-правени към един или повече нацио-нални надзорни органи.

В съответствие със заключенията на съвета ЕКОФИН и на Европей-ския съвет от юни 2009 г. се въвеж-да предпазна клауза, гарантираща, че решенията на ЕНО няма да имат пряко въздействие върху „фискал-ните отговорности на държавите членки“. Въз основа на тази клауза, когато държава членка смята, че да-дено решение, взето по член 10 (т.е. решения за извънредни ситуации) или по член 11 (т.е. за уреждане на разногласия) от предлаганите Ре-гламенти, засяга нейните фискални отговорности, тя може да уведоми съответния ЕНО и ЕК, че национал-ният надзорен орган не възнамеря-ва да изпълни решението на органа. Разбира се, държавата членка следва ясно да покаже по какъв начин реше-нието на органа засяга нейните фи-скални отговорности. В едномесечен срок органът информира държавата членка дали поддържа решението си, дали го изменя или отменя. Ако органът поддържа своето решение, държавата членка може да отнесе въпроса до съвета като действието на решението на органа временно се спира. В рамките на два месеца съветът решава с квалифицирано мнозинство дали решението на ор-гана, да остане в сила или да бъде отменено. За решения на органа по член 10 се прилага ускорена проце-дура, за да бъде взета под внимание необходимостта от бързи решения при спешни обстоятелства.

Европейският съвет заключи, че ЕНО следва също да имат надзор-ни правомощия и върху агенциите за кредитен рейтинг. Европейският орган за ценните книжа и пазарите (ЕОЦКП) ще отговаря за регистри-рането на агенциите за кредитен рейтинг. Освен това ЕОЦКП ще разполага с правомощията да пред-приема надзорни мерки, като на-пример оттегляне на регистрация или прекратяване на използването на кредитните рейтинги за регула-торни цели. Надзорните правомо-

щия могат да включват изискването на информация и извършването на разследвания или проверки на мяс-то. Отговорностите и правомощия-та на ЕОЦКП относно агенциите за кредитен рейтинг ще бъдат опреде-лени чрез изменение на регламента относно дейността на агенциите за кредитен рейтинг.

Постигнатите резултати обаче все още не позволяват незабавното стартиране на реформата. Напри-мер, няма съгласие по избора на ръ-ководители на органите, както и по редица детайли за прилагането на принципите и функционирането на новия механизъм. Въпреки строгия график за приемане на предложе-нията държавите членки не успяха да постигнат компромис по всички предложения на 29-30.10.2009 г. съветът отбеляза „необходимостта от продължаване на политическите преговори, преди да бъде постигнато окончателно споразумение през де-кември 2009 г. относно пълния пакет по създаването на нова структура за надзор за ЕС.“12 Все пак членовете на Европейския съвет се договориха за следната пътна карта: (i) да започне процедурата по съгласуване с Евро-пейския парламент по проектите за регламенти и за решение, (ii) Евро-пейският съвет настойчиво прикан-ва съвета ЕКОФИН, след допълни-телно политическо обсъждане, да постигне съгласие до декември 2009 г. по целия пакет нормативни актове за създаване на нова надзорна архи-тектура в ЕС.

Основните изводи могат да се разделят условно на две групи - едните са свързани непосредствено със същността на кризата, а други-те - с развитието на институционал-ната реформа в ЕС като отговор на тази криза.

Основни изводи, свързани със същността на кризата.

Разбира се, първата група изводи тепърва ще се обогатява и детай-лизира с резултати от емпиричните анализи.

Първо, най-очевидният от тях е, че настоящата финансова криза е

поредното доказателство за неиз-бежността на кризите при пазарната икономика независимо от усилията и инвестициите на международните финансови институции, надзорните органи, правителствата и централ-ните банки от втората половина на 90-те години насам.

Второ, колкото дълбочината и интеграцията на пазарите (конкрет-но на финансовите пазари)13 е по-голяма, толкова шоковете, а оттам и кризите за световната икономика са по-силни и заразата се разпростира по-бързо.

Трето, на настоящия етап от раз-витието на световната икономика, характеризиращ се с по-дълбоки и по-силно интегрирани финансови пазари, кризата засяга първо и по-дълбоко ядрото (каквото например са финансовите пазари в САЩ), но вероятно по-дълго трусовете ще се усещат в перифериите (например на финансовите пазари в новите стра-ни - членки от Централна и Източна Европа), където възстановяването се очаква да бъде значително по-бавно.

Четвърто, мащабните намеси на правителствата и централните бан-ки на големите световни икономики силно ограничават евентуални по-ложителни ефекти от намеси на пра-вителствата и централните банки на други държави поради високата степен на либерализация на съвре-менните финансови пазари и произ-тичащата от това висока мобилност на капитала.

Основни изводи, свързани с развитието на институционал-ната реформа в ЕС

Предвид целта на материала, из-водите за институционалната ре-форма в ЕС като отговор на глобал-ната финансова криза са значително повече и по-детайлни. Със създаването на ЕССР ще

бъде отстранена една от основните слабости, разкрити по време на кри-зата, т.е. липсата на анализи за уяз-вимостта на глобалната финансова система спрямо взаимосвързани, комплексни, секторни и междусе-

12Вж. СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА, 2967-о заседание на Съвета, Икономически и финансови въпроси, Люксембург, 20 октомври 2009 г.13Този извод се отнася със същата сила и за други пазари, например, този на недвижими имоти.

36 бр. 9-10/2009

Пари | Money

кторни системни рискове. ЕССР ще осигурява за страните от ЕС ранно предупреждение за евентуални сис-темни рискове и когато е необходи-мо ще дава препоръки за предпри-емане на действия по отношение на тези рискове. Препоръките му обаче няма да имат задължителен (об-вързващ) характер. С промяната на статута и пра-

вомощията на съществуващите досе-га „Комитети от трето ниво“ и пре-връщането им в ЕНО, които могат да налагат задължителни решения за страните - членки на ЕС, се га-рантира по-добре и по-навременно общностния интерес в областта на финансовото регулиране и надзор. Предложената рамка за над-

зор в ЕС може да функционира ус-тойчиво единствено, ако ЕССР и ЕСФН си сътрудничат ефективно. Целта на реформата е да осигури по-безпрепятственото взаимодейст-вие между пруденциалния надзор на макро- и микроравнище. Налагане-то на новата система за ранно пре-дупреждение и надзор е от особена важност за преодоляването на раз-критите по време на кризата слабо-сти. Тя трябва да се разглежда като част от усилията за подобряването на европейските разпоредби относ-но качеството и сигурността на фи-нансовите услуги в съюза. Разликите в транспониране-

то на общностното законодателство на националното право, които про-изтичат от изключения (дерогации), добавки или неясноти в съществу-ващите директиви, трябва да бъдат идентифицирани и отстранени бър-зо, така че да бъде определен един хармонизиран основен набор от стандарти (единен набор от прави-ла), който да се прилага в целия ЕС от всички надзорни органи. Проце-сът на въвеждане на повече разпо-редби, които се прилагат директно на равнището на ЕС, трябва да бъде подкрепян политически последова-телно най-вече от страните членки с по-слабо развити местни пазари,

чиито финансови системи се доми-нират от доставчици на услуги от други страни членки. Интеграцията в европейския

финансов надзор, в резултат на ре-формата на общностно ниво, ще из-исква бързи и адекватни промени в националните системи за надзор и гарантиране на финансовата ста-билност, както и в информацион-ната инфраструктура за обслужване на тези системи. В противен случай вносът на шокове, произтичащи от общностни надзорни решения в об-ластта на финансовите пазари, ще се превърне в допълнителен риск за функционирането на националната финансова система на съответната страна членка.

Този извод има най-голямо непо-средствено практическо значение за всички страни членки. Със създава-нето на ЕССР и ЕНО в края на го-дината ще се обезсмислят научните спорове за ефектите на кризата вър-ху националната финансова система и съответните национални стратегии за действие. Още отсега е ясно, че всяка отделна страна членка трябва да преосмисли структурата и меха-низмите за взаимодействие между отделните национални надзорни органи. Това е особено важно за по-малките страни членки с по-слабо развити пазари, чиито финансови системи се доминират от доставчици на услуги от други страни членки. Те още от самото начало следва да на-строят системите си за пълноценно участие в работата на ЕССР и ЕНО, като създадат умалено национално копие на общоевропейския модел. Това обаче може да стане само като при интеграцията на съществуващи-те органи се анализира и се използва пълноценно достигнатият капацитет на всеки от тях, а не чрез механично сливане или преструктуриране на институции. Новият модел в ЕС ще постави на изпитание преди всич-ко институционалния капацитет на министерствата на финансите, кои-то вече ще трябва задължително да

имат много по-голям капацитет за анализи, за да могат да определят ex-ante във всеки момент докъде се простира „фискалната отговорност на държавата“.

Не по-малко важно ще бъде как новата национална надзорна рам-ка ще се изпълни със съдържание. Досегашните национални модели за поддържане на финансова стабил-ност бяха оценявани само трениро-въчно, например чрез т.нар. мисии на Международния валутен фонд (МВФ) "Financial Sector Assessment Program", често без оценките дори да са публични, предвид правилата на фонда. Съответно, национални-те надзорни органи имаха право на избор по отношение приемането на оценките и мерките в отговор на тях. В същото време новият европейски модел не само има значително по-висока степен на задължителност, но и ограничава силно времето за реакция на националните надзор-ни органи и правителствата. Това предполага бързи институционални решения и планиране на мащабни инвестиции за увеличаване на ин-ституционалния капацитет, както и за интегриране на отделните инфор-мационни системи. Интеграцията в европейския

финансов надзор ще ограничи до-пълнително евентуални сравнител-ни конкурентни предимства, които националната финансова система може да извлича в резултат напри-мер на по-ефективното използване на дерогации, добавки и неясноти в съществуващите директиви или дори на по-навременна и адекватна реакция на променените пазарни условия от страна на национални-те надзорни органи. Това ще е още едно изпитание пред финансовите посредници, които в същото време ще бъдат подложени и на натиск от страна на надзорните органи за уве-личаване на инвестициите за прео-доляване на т.нар. „информационен проблем“.

Пари | Money

37бр. 9-10/2009

ПРИЛОжЕнИЯ

Таблица 1: Законодателни предложения на Европейската комисия

1. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск.

2. Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функ-ционирането на Европейския съвет за системен риск.

3. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Eвропейски банков орган.

4. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Европейски орган за застраховане и про-фесионално пенсионно осигуряване.

5. Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Европейски орган за ценни книжа и паза-ри.

Таблица 2. същност, цели и функции на ЕссР

Европейският съвет за системен риск (ЕссР) представлява изцяло нов европейски орган без предшественик, който ще отговаря за пруденциалния надзор на макроравнище. според ЕК целите на ЕссР са да: разработи европейска перспектива за пруденциален надзор на макроравнище, за да се справи с проблема, произтичащ от отделните фрагментирани анализи на риска на национално ниво

увеличи ефективността на механизмите за ранно предупреждение, като подобри взаимодействието между пруденциалните анализи на микро- и на макроравнище, защото твърде често стабилността на отделните дружества бе оценявана изолирано, без да се обърне доста-тъчно внимание на степента на взаимозависимост в рамките на финансовата система

даде възможност на съответните органи да приложат в действие оценките на риска.

Според предлаганото законодателство ЕССР ще има и редица специфични цели:ЕК предлага ЕссР да не бъде юридическо лице и да не притежава обвързващи правомощия. Генералният съвет ще бъде

органът, отговорен за вземане на решенията. В състава му ще бъдат широко представени нЦБ, тъй като в повечето дър-жави членки те носят отговорността за пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовия сектор. ЕссР няма да разполага с правомощия за налагане на мерки спрямо държавите членки или националните надзорни органи. Концепци-ята предвижда ЕссР да оказва влияние върху органите, които изготвят политиките и надзорните органи посредством своя морален авторитет.

ЕссР ще може да издава два вида документи - „Предупреждения за рискове“ и „Препоръки“, с които се установяват по-тенциалните дисбаланси във финансовата система, както и целесъобразните оздравителни мерки. Предупрежденията и препоръките могат да бъдат насочени към всеки един аспект на финансовата система, който може да създаде системен риск. ЕссР ще анализира широк кръг от дейности, които няма да бъдат ограничени до определен вид предприятие или пазар. Той ще си сътрудничи със съответните международни финансови институции и с органи от трети страни по въпроси, свързани с пруденциалния надзор на макроравнище.

с „Предупрежденията за рискове“ ще се идентифицират системни рискове и ще се правят предложения за предотвратя-ване или намаляване на тяхното въздействие върху финансовата система в рамките на Ес. Тези предупреждения следва да пораждат своевременна реакция, за да се избегне разширяването на проблемите и възникването на евентуална бъдеща криза. При необходимост ЕссР може също да препоръча „специфични действия“ за справяне с идентифицираните риско-ве.

Препоръките на ЕссР няма да бъдат правно обвързващи, т.е. задължителни за изпълнение от националните надзорни органи и правителствата на страните членки. ако адресатът е съгласен с препоръката, той трябва да съобщи на ЕссР всички

38 бр. 9-10/2009

Пари | Money

мерки, предприети вследствие предвиденото в препоръката. ако адресатът не е съгласен с препоръката и предпочита да не предприема действия, причините за бездействието трябва да бъдат надлежно обяснени. следователно, препоръките, издадени от ЕссР, не могат да бъдат мълчаливо пренебрегнати от правителствата и надзорните органи на страните членки.

ЕссР решава за всеки конкретен случай дали на предупрежденията и препоръките следва да се даде публичност. От една страна, с публикуването на препоръката може да се увеличи натискът за незабавни коригиращи действия. От друга обаче, това би могло да предизвика неблагоприятни последствия на финансовия пазар. смята се за целесъобразно да не бъде давана публичност на предупреждения и препоръки, освен ако с квалифицирано мнозинство от две трети ръководният орган на ЕссР - генералният съвет - не реши друго.

Предупрежденията и препоръките могат бъдат отправени до общността като цяло до една или повече държави членки, до един или повече от трите ЕнО и до един или повече национални надзорни органи. Всички предупреждения и препоръки трябва да бъдат предавани на съвета ЕКОФИн на Ес, докато тези по въпросите на надзора следва да бъдат предадени на съответния Европейски надзорен орган (ЕнО). според ЕК издаването на „предупреждения“ и „препоръки“ на съвета на Ес и на ЕнО няма за цел да филтрира или да синтезира тяхното съдържание, а напротив, да увеличи моралния натиск върху адресата за действие или обяснение, като предоставя възможност на съвета или ЕнО да изкаже своето мнение.

Както вече е ясно от казаното, генералният съвет е органът на ЕссР, отговорен за вземането на решения, за приемането на предупрежденията и препоръките. Освен него ръководството на ЕссР ще се осъществява оперативно от управителен комитет и секретариат.

според предложените от ЕК проекти за законодателство, членовете на генералния съвет, имащи право на глас, са:

управителите на националните централни банки

председателят и заместник-председателят на EЦБ

един член на Европейската комисия

председателите на трите европейски надзорни органа.

Членове на генералния съвет без право на глас са председателят на Икономическия и финансов комитет към съвета на Ес и по един представител на високо равнище на компетентните национални надзорни органи за всяка държава членка.

Членовете на съвета ще изпълняват функциите си „безпристрастно“14, т.е. по време на изпълнението им те нито имат право да изпълняват инструкции, нито следва да вземат предвид индивидуалните интереси на някоя държава членка. Всеки от членовете на генералния съвет, имащи право на глас, има по един глас. Решенията на Генералния съвет ще се приемат с обикновено мнозинство . Предвижда се генералният съвет да заседава най-малко 4 пъти годишно. Заседанията се свикват по инициатива на председателя или по молба на една трета от членовете, имащи право на глас.

Председателят на ЕссР ще се избира за мандат от 5 години измежду членовете на генералния съвет, които са и членове на генералния съвет на ЕЦБ. Председателят ще председателства генералния съвет, а също и управителния комитет и ще дава указания на секретариата към ЕссР от името на генералния съвет. Председателят ще може по собствена инициатива да свика извънредни заседания на генералния съвет. Председателят също ще има решаващ глас при равенство на гласо-вете. Председателят представлява ЕссР в неговите външни отношения.

Управителният комитет ще подпомага генералния съвет във връзка с процеса на вземане на решения. Управителният комитет подготвя заседанията на генералния съвет, преглежда документацията, която ще бъде обсъждана, и наблюдава прогреса в текущата дейност на ЕссР.

В състава на управителния комитет ще участват председателят и заместник-председателят на генералния съвет, пред-седателите на трите ЕнО, председателят на Икономическия и финансов комитет, членът на комисията, както и пет членове на генералния съвет, които са и членове на генералния съвет на ЕЦБ (12 членове).

ЕЦБ ще действа като секретариат към ЕссР. секретариатът ще получава указания пряко от председателя на генералния съвет.

Консултативният технически комитет („КТК“) ще подпомага генералния съвет по въпроси от компетенцията на ЕссР. Членовете на КТК са:

един представител на всяка национална централна банка

14С изключение на решенията за даване на публичност на предупреждение или препоръка, при които се изисква квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете. Използва се обичайната практика в ЕС, която изисква кворум при всяко гласуване.

39бр. 9-10/2009

един представител на ЕЦБ

един представител на националния надзорен орган за всяка държава членка

един представител на всеки Европейски надзорен орган

двама представители на Европейската комисия

един представител на Икономическия и финансов комитет.

ЕссР ще се отчита пред Европейския парламент и пред съвета, като за тази цел докладва пред тях най-малко веднъж годишно. Европейският парламент и съветът може да изискат от ЕссР да докладва и по-често.

Таблица 3: същност, цели и функции на ЕсФн

същността на новата европейска система за финансов надзор (ЕсФн) е да се основава на общи и взаимно подкрепя-щи се задължения, като съчетава съществуващия надзор на предприятия на национално равнище с централизиране на определени задачи на европейско равнище, така че да се насърчават хармонизирани разпоредби, както и съгласувани надзорни практики и тяхното навременно привеждане в действие. Тази мрежа следва да се основава на принципите на партньорство, гъвкавост и подчиненост (субсидиарност). нейната цел ще бъде да засили доверието между националните надзорни органи като между другото предоставя достатъчно правомощия на надзорните органи в приемащата държава за определянето на политиките, свързани с финансовата стабилност и защитата на потребителите, като това спомага за по-ефективното управление на трансграничните рискове.

новата европейска рамка за финансов надзор трябва изцяло да подлежи на отчет пред политическите власти в Ес. Чрез нея трябва да се изгради обща култура на надзор, да се съблюдават интересите на всички държави членки и да се обърне внимание на необходимостта от балансирана, засилена и изграждаща доверие връзка между органите на държавата на произход и приемащата държава. системата трябва да се основава на високи стандарти за надзор, които се прилагат по еднакъв, справедлив и последователен начин спрямо всички участници на пазара, като в същото време се запазва неза-висимостта на надзорните органи при извършването на техните задачи.15

ЕсФн ще функционира под формата на мрежа от надзорни органи и ще обхваща националните органи в държавите членки, съвместен комитет на европейските надзорни органи, който да разглежда проблемите между отделните отрасли, и Европейската комисия. Конкретните цели на ЕсФн са:

поемане на всички задачи на функциониращите към момента комитети на надзорните органи в ЕС, осигуряване на единен набор от правила

осигуряване на последователно прилагане на разпоредбите на ЕС

определяне на начините за подсигуряване на обща култура на надзор, в т.ч. да се подсигури успешно и последователно развитие на колегиумите на надзорните органи

определяне на това дали/как да бъдат възлагани пълни надзорни правомощия на някои институции

определяне на това как кризисните ситуации да се координират и да се управляват ефективно

осигуряване на достъп до необходимата информация

определяне на предпазни клаузи за избягване на въздействието върху фискалните отговорности на държавите членки

осигуряване на независимост на ЕНО.

най-важният стълб на предложената ЕсФн е създаването на три нови европейски надзорни органа (ЕнО) - Eвропейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейски орган за ценни книжа и пазари, като се използва общ модел за структурата, изграждането и функционирането на трите ЕнО.

Целта на ЕнО е да допринесат за:

Пари | Money

15Съобщение на Комисията, Европейски финансов надзор, COM (2009), 252.

40 бр. 9-10/2009

Пари | Money

I) подобряването на функционирането на вътрешния пазар, в т.ч. по-специално високо, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор

II) защитата на вложителите, инвеститорите, притежателите на полици и други бенефициенти

III) осигуряването на цялостност, ефикасност и нормално функциониране на финансовите пазари

IV) поддържането на стабилността на финансовата система и

V) засилването на международната координация на надзора.

ЕнО са органи на общността с юридическа правосубектност. Всеки ЕнО се състои от:

I) съвет на надзорните органи

II) Управителен съвет

III) Председател

IV) Изпълнителен директор.Основният орган за вземане на решение на всеки ЕнО ще бъде надзорният съвет (съвет на надзорните органи), кой-

то включва ръководителите на съответните национални надзорни органи, както и председателя на съответния орган. съветът на надзорните органи е основният орган за вземане на решения на всеки ЕнО и е отговорен за приемането на проекти за технически стандарти, становища, препоръки и решения. Като правило решенията на съвета ще се приемат с обикновено мнозинство (с изключение на решенията за определяне на проекти за технически стандарти, както и ука-зания и решения във връзка с членовете относно финансови разпоредби, за които ще бъде използвано квалифицирано мнозинство).

Управителният съвет на всеки ЕнО гарантира, че органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му зада-чи. По-специално, той следва да отговаря за подготвянето на работната програма на органа, за приемането на процедур-ния правилник и да играе централна роля при приемането на неговия бюджет. Той ще се състои от председателя на ЕнО, представител на комисията и четирима членове, избрани от съвета на надзорните органи сред неговите членове, които ще работят независимо и обективно в интерес на общността. Изпълнителният директор може да участва в заседанията на управителния съвет без право на глас.

Председателят ръководи заседанията на надзорния съвет и на управителния съвет и е оправомощен да представля-ва органа. Той отговаря за подготовката на работата на съвета на надзорните органи. Оперативното управление на всеки от органите ще бъде поверено на изпълнителен директор. Текущата дейност на ЕнО обаче ще се управлява от изпълни-телния директор, който подобно на председателя следва да бъде независим специалист, ангажиран на пълно работно време. Той или тя ще бъде отговорен за прилагането на годишната работна програма и ще взема необходимите мерки, за да подсигури функционирането на ЕнО. И двете лица се подбират от съвета на надзорните органи след открита про-цедура за подбор, въз основа на техните качества, умения, познания за финансовите институции и пазари, както и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране. Кандидатурата на лицето, посочено от съвета на надзорните органи за поста председател, подлежи на потвърждение от Европейския парламент. Мандатът и на двете длъжности ще бъде пет години с възможност за еднократно подновяване. Подновяването зависи от резултатите от оценката, направена от съвета на надзорните органи.

Съвместният комитет на европейските надзорни органи ще подсигури взаимното разбирателство, сътрудничество и последователност на подходите за надзор на трите нови ЕнО. с цел конкретното решаване на проблемите, обхващащи различни сектори, включително финансовите конгломерати, и за да се осигури равнопоставеност, се създава подкомитет към съвместния комитет. Въпреки че реалните решения за финансовите конгломерати се вземат например от отделните ЕнО, съвместният комитет следва да подсигури, че общите решения се вземат паралелно от отделните ЕнО.

Освен това се създава Единен апелативен съвет за трите ЕнО. апелативната система ще подсигури, че всяко физическо или юридическо лице, включително националните надзорни органи, може да обжалва на първа инстанция пред апела-тивния съвет решение на ЕнО, за да се подсигури последователното прилагане на правилата на общността (член 9 от дЕО),

41бр. 9-10/2009

Пари | Money

действията при спешни ситуации (член 10) и разрешаването на спорове (член 11) от трите проекта на регламенти за създа-ване на ЕнО. апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, които разполагат със съответните знания и опит. Те не могат да бъдат служители на националните надзорни органи или на други национални или общностни институции, участващи в дейностите на органа. двама членове на апелативния съвет и двама заместници се назначават от управителния съвет на всеки ЕнО от списък на подбрани кандидати, предложен от Европейската комисия.

новите ЕнО ще останат да работят в сегашните седалища на съществуващите европейски комитети на надзорните орга-ни. ЕнО ще поемат всички задължения от съществуващите европейски надзорни комитети, като освен това ще имат значи-телно по-големи отговорности, определени законови правомощия и по-голяма власт.

Европейският съвет вече одобри предложението на комисията за създаване на Eдинен сборник с правила на ЕС, които са валидни за всички финансови институции в Единния пазар. ЕнО ще разработят и проекти за технически стандарти в областите, посочени в съответното секторно законодателство. Областите, в които ЕнО може да разработва такива проек-тостандарти, засягат проблеми от силно техническо естество, за които са необходими единни условия за прилагането на законодателството на общността. Тези въпроси не засягат решения за водене на политика и тяхното съдържание е силно ограничено от законодателство на общността. Проектът за технически стандарти ще бъде приет от съответния ЕнО с квали-фицирано мнозинство от членовете на надзорния съвет. Правният режим на общността изисква ЕК съответно да одобрява тези проектостандарти под формата на регламенти или решения, така че от тях да произтичат преки правни последици. В изключителни случаи и само по причини, които са в интерес на общността, комисията може да реши да одобри стандартите отчасти, със или без изменения, или да ги отхвърли, като основанията за това трябва да бъдат предоставени на органа.

с цел консултации със заинтересувани лица ще бъде създадена Група на заинтересуваните лица към всеки ЕнО, която ще се състои от представители на отрасъла, служители във финансовия сектор и потребители на финансови услуги.

Без да се засяга задействането от ЕК на процедурите за нарушения спрямо държавите членки, ЕнО ще разполагат с общи правомощия да допринасят за подсигуряването на последователното прилагане на законодателството на общността. дого-ворен е и тристепенен механизъм, чрез който да се следи и преустановява отклоняване на националните надзорни органи от съществуващото законодателство на общността.

ЕнО ще изпълняват и активна координационна роля между националните надзорни органи, по-специално в случай на неблагоприятно развитие, което би могло да застраши евентуално правилното функциониране и целостта на финансовата система в Ес. Когато координацията може да не бъде достатъчна, при извънредни обстоятелства ЕнО трябва да разполагат с правомощията да изискат съвместни конкретни действия от националните надзорни органи.

Предлага се и механизъм, който да подсигури, че съответните национални надзорни органи отчитат в достатъчна степен интересите на други държави членки, включително в рамките на колегиумите на надзорните органи. ако даден надзорен орган не е съгласен с процедурата или същността на действие или бездействие от страна на друг надзорен орган в обла-стите, в които съгласно съответното законодателство се изисква сътрудничество, координация или съвместно вземане на решение, органът по искане на засегнатите надзорни органи може да окаже помощ на органите за постигането на обща позиция или за решаването на въпроса, като за това има договорен механизъм, който също ще се реализира на три стъпки, подобно на механизма на контрол за спазване на законодателството на общността в областта на финансовия сектор.

Колегиумите на надзорните органи от съответната област ще съществуват като централен елемент от надзорната сис-тема на Ес и ще играят важна роля за осигуряването на балансиран обмен на информация между органите на държавата на произход и на приемащата държава. ЕнО допринасят за насърчаване на ефективното и последователно функциониране на колегиумите на надзорните органи и за съблюдаването на последователността при прилагането на законодателството на общността в различните колегиуми.

ЕнО ще играят активна роля в изграждането на обща европейска култура на надзор и в осигуряването на еднакви про-цедури и последователни надзорни практики в цялата общност. ЕнО ще насърчава и улеснява създаването на съвместни екипи за надзор. Освен това ЕнО периодично ще извършват сравнителен анализ на националните надзорни органи. Те ще продължат и работата на съществуващите европейски комитети на надзорните органи в областта на наблюдението (мо-ниторинга), оценката и докладването на тенденциите, потенциалните рискове и слабостите в областта на банковото дело, застраховането и ценните книжа.

42 бр. 9-10/2009

Пари | Money

1Петров, В., Т. Тодоров. Основи на Статистиката. В. Търново, Абагар 2006, стр. 93-99.

ране измененията в пазарния тренд на валутните пазари. Смятаме, че те са способ, чрез който пазарните анализатори са в състояние да пре-цизират управлението на валутните си позиции.

Широко приложим индикатор, на чиято база се генерират търговски сигнали при анализа на валутните па-зари, са подвижните средни величи-ни (Moving Avarages). Те отразяват средното значение на използваните при анализа цени, генерирани за раз-личен интервал от време - час, ден, седмица месец и т.н. С тяхното прило-жение валутните дилъри си поставят за цел да установят началото или края на проявяващата се тенденция - въз-ходяща или низходяща. Съществуват три основни вида подвижни средни величини - обикновени, претеглени и експоненциални. Математически приемат следния вид:1

Обикновени ПСВ:

където:

MA е обикновена подвижна средна величина

Pi - цената на финансовия инстру-мент към конкретен момент n - брой на наблюденията.

спекулативни решенияна валутните пазариГл. ас. д-р Марин Маринов, СА „Д. А. Ценов“ - Свищов

Marin Marinov, Chief Assist., Prof. Dr., D.A.Tsenov Academy of Economics

Speculative Decisions on the Currency Markets

Technical analysis is one of the main approaches for

investment analysis of financial markets. It employs various graphic and quantative tools to forecast the direction of price fluctuations of various financial instruments. The present study focuses on the technical analysis indicators. They can be employed to outline the short-term price fluctuations of the traded currencies. These tools help to identify the overbought and oversold levels, as well as the proper time to enter the market.

Глобалната финансова криза се отразява съществено върху всички сфери на стопанския живот. Като причина за трансформациите в световните финанси тя води до от-слабване на общественото доверие във финансовата система на всички страни. Липсата на „свеж“ финансов ресурс оказва негативно въздействие върху операциите с валута. Вслед-ствие на това финансовите анали-затори са изправени пред необходи-мостта от задълбочено използване на индикаторите за технически ана-лиз при мениджмънта на валутните позиции, за да оптимизират своите управленски решения.

Основна цел на разработката е да разкрие способността на инди-каторите за технически анализ като адекватен инструмент за прогнози-

Претеглени ПСВ:

където:

WMA е претеглена подвижна сред-на величина

Pi - цената на финансовия инстру-мент към конкретен моментn - брой на наблюдениятаwi - теглото на съответния компо-

нент (цена).

Експоненциални ПСВ:

( )11 −− −×+= tttt EMAPKEMAEMA

където:

tEMA е текущата стойност на екс-поненциална подвижна средна ве-личина

1−tEMA - стойността на експонен-циална подвижна средна величина в предходния момент

iP - цената на финансовия инстру-мент към конкретен момент

K - коефициент на изглаждане -

n

∑P MA =

i n

∑

∑

=

=

×= n

ti

n

tii

w

wPWMA

1

1

+=

12

nK

43бр. 9-10/2009

Графиката представя времеви участък с ясно изразен тренд. Това е интервалът от 20.03-17.04. 2009 година, през които котировките на анализираната валутна двойка уве-личават своите стойности. В нача-лото на възходящото движение съ-отношението AUD/BGN се разменя при ниво от 0.9911 лева. Към същата дата котировките реализират про-бив на конструираната четиринаде-сетдневна подвижна средна величи-на (SMA). Приблизително месец те се движат над осцилиращата крива на индикатора. Липсата на ценови

Пари | Money

Анализът чрез инструментариу-ма на подвижните средни величини изисква да се направи съпоставка на тяхната динамика с тази на цената на финансовия инструмент. Сигна-лите за продажба се генерират, ко-гато цената на валутата се понижи под нивото на подвижната средна величина, а за покупка - когато тя се покачи над нея. Следвайки посо-ченото правило, е възможно да се проследи динамиката в котировките на валутната двойка австралийски долар и български лев (AUD/BGN), представена на графика 1.

Графика 1

Анализ на тренда на валутна двойка (AUD/BGN) посредством инструментариума на индика-тора Обикновена подвижна средна величина (SMA)

пробив под нея разкрива, че пред-ставената техника се прилага успеш-но при анализа на пазарния тренд. Анализираният времеви участък е зоната, през която се откриват дълги позиции и се реализират печалби.

Друг популярен индикатор за анализ на валутните флуктоации е моментум (momentum). Математи-

чески приема следния вид :

където:

V е последната цена на затваряне на анализирания инсрумент

nV - цената на затваряне на анали-зирания инструмент n периода на-зад.

Традиционно използван период за анализ е десетдневният. Изчис-ляването му изисква от последната цена на затваряне да се раздели на тази от n дни назад. Пълната интер-претация на посочения индикатор налага да се разгледа ситуация в следните аспекти - при възходящ и при низходящ тренд. При положе-ние че стойностите на котировките се покачват заедно с тези на момен-тума, то възходящият тренд се уско-рява. Тогава, когато котировките се покачват, а моментумът пада, озна-чава, че силата на възходящия тренд намалява. Подобна е интерпретаци-ята и в условие на низходящ тренд. Когато линията на осцилатора пада, низходящият тренд се ускорява. Ако котировките продължават да падат, а стойностите на осцилатора се покачват - силата на низходящия тренд намалява. Представената те-оретична постановка намира прак-тическо приложение при анализа на котировките швейцарски франк/ японска йена (CHF/JPY), отразен на графика 2.

Графиката показва котировките швейцарски франк/японска йена на валутния пазар. Анализът се из-вършва при дневна цена на затва-ряне. Позовавайки се на моментум (momentum), валутните дилъри улавят ценовите флуктуации и изби-рат подходящ момент за откриването

Анализ на тренда на валутна двойка CHF/JPY, чрез осцилатора momentum

Графика 2

100×

=

nVVM

44

на дълги и къси позиции. Видно е, че от 08.12.2008 г. котировките започват да увеличават своите стойности. На тази дата съотношението CHF/JPY е 77.09, а нивото на моментум е 94.5774 пункта. Следва повишаване на коти-ровките и значението на индикатора, което е сигнал за усилване на възходя-щата тенденция. Повишението на ко-тировките и осцилатора продължава до 29.12.2008 година. Към тази дата се отчитат максимални равнища на изследваните показатели. Швейцар-ският франк се обменя за 85.34 япон-ски йени, а стойността на моментум е 110.56 пункта. Анализираният инди-катор притежава област със стойност сто (100). Пробивът й при наличие на възходящ тренд генерира сигнал за покупка, а такъв под нея в условие на низходящ тренд - сигнал за продажба. Графиката разкрива, че подходящият момент за откриване на дълга пози-ция е на 08.12.2008 г., когато нивото на осцилатора е 94.58 и на 15.12.2008 година, когато индикаторът проби-ва линията със стойност сто (100). Вследствие направения анализ се сти-га до извода, че представената техника е надежден инструмент за анализ на тренда на валутните пазари.

Важно значение за валутните ди-лъри има Индикаторът на процент-ния диапазон (Williams R%). Той е разработен от Лари Уилямс и отразя-ва динамиката в пазара, като измер-ва състоянието на свръхпокупки и свръхпродажби. Осцилаторът чертае единична линия, която се движи меж-ду значения от нула (0) до минус сто (-100). Математически приема вида:3

където:

nHigh е достигнатият максимум N дни назад

nLow - достигнатият минимум N дни назад

tClose - затварящата цена към мо-мента на изчисляване на индикатора

( )100% −×−−

=nn

tn

LowHightCloseHigh

R

Пари | Money

3Murphy, J. Technical Analysis of Financial Markets. NYIF 1999, pp. 249-250.4www.stockcharts.com5www.investopedia.com

Анализ на тренда на валутна двойка (GBP/CHF), посредством инструментариума на осцилатора Williams’R%

Графика 3

n - избраната от анализатора време-ва рамка.

Когато значенията на индикатора са между (-80) и (-100), изследва-ният инструмент е свръхпродаден, а тези между 0 и (-20) сигнализират за това, че той е свръхкупен. Пред-ставената техника намира успеш-но приложение при анализа на ва-лутната двойка британски паунд и швейцарски франк (GBP/CHF) при дневна цена на затваряне.

На представената графика използ-ваният осцилатор очертава ясно ек-стремалните стойности в динамика-та на котировките на анализираната валута. На нея са маркирани зоните на свръхпокупка и свръхпродажба.

Къси позиции се откриват при достигането на максимум в нивата на размяна. Ясно изразени дни за това са 17.04.09 г. и 24.06.09 годи-на, в които съотношението на GBP/CHF е съответно на нива от 1.7255 и 1.8009. Удобни моменти за реали-зирането на дълги позиции са дни-те 24.04.09 г. и 08.07.2009 година, в които нивата на размяна са съ-ответно 1.6701 и 1.7520 GBP/CHF. След достигнатите нива настъпва възходящо движение на валутните котировки. В случай че значението на индикатора показва свръхпокупка в условие на възходящ тренд, е пре-

поръчително да се изчака евентуална корекция преди формиране на пози-ция в негова посока. Необходимо е да се отбележи, че индикаторът фор-мира екстремална стойност няколко дни преди самия инструмент. Той може да се използва като филтър при разпознаването на редица модели, базирани на японската свещ и гра-фиката бар (bar chart).

Широко приложение при ана-лиза на валутните пазари намира индикаторът Индекс на стоковия канал (CCI - commodity channel index). Негов създател е Доналд Ламберт, чиято идея е той да служи като инструмент за анализ на стоки за широко потребление.4 По-късно се използва при анализ на валути и други финансови инструменти. При конструирането му Ламберт изслед-ва отклонението на текущата цена на анализирания инструмент, като я сравнява с нейната подвижна средна за определен период (традиционно 20-дневен). Получените стойности на индикатора се стандартизират чрез използване на делител, който е сред-ното отклонение (mean deviation). Математически приема вида:5

Typical P ice – SMATPCCI = 0015 * Mean Deviation

бр. 9-10/2009

45бр. 9-10/2009

Пари | Money

Представената техника се прилага при анализа на котировките на българ-ски лев и американски долар (BGN/USD), представени на графика 4.

Анализът на графиката разкрива, че на 16.12. 2008 г. индикаторът дос-тига екстремална стойност от 259. 8831 пункта. Максималното ниво на котировката на лева спрямо аме-риканския долар към същата дата е 0.7230 (BGN/USD). На следващия ден 17.12.2008 г. индексът на стоко-

Анализ на тренда на валутна двойка BGN/USD чрез индикатора Индекс на стоковия канал(CCI)

Графика 4

вия канал се понижава, като достига до ниво от 252. 4344 пункта. Към същия ден котировките продължават свое-то възходящо движение, отчитайки ниво от 0.7370 американски цента за един български лев. През следващите дни дивергенцията между котировки-те BGN/USD и стойностите на инди-катора се засилва. Подобна ситуация се наблюдава и в периода 18. 03. 2009 - 24. 03. 2009 година. Описаните слу-чаи се представят в следния вид:

Първи случай (16. 12. 2008-20. 12. 2008 година)Параметри/дата 16.12.08 г. 17.12.08 г. 18.12.08 г. 19.12.08 г. 22.12.08 г.

Максимално равнище на цената (High)

0.7230 0.7379 0.7523 0.7314 0.7219

Стойност на Индекса на стоковия канал(CCI)

259. 8831 252. 4344 204. 1757 122. 6314 102.2247

Втори случай (18. 03. 2009-24. 03. 2009 година)Параметри/дата 18.03.09 г. 19.03.09 г. 20.03.09 г. 23.03.09 г. 24.03.09 г.

Максимално равнище на цената (High)

0.6917 0.7021 0.7015 0.7020 0.6991

Стойност на Индекса на стоковия канал(CCI)

295. 8101 294. 8769 218. 5935 173. 0262 126. 8060

Анализът чрез използвания ин-струмент препоръчва откриването на дълги позиции да се осъществя-

ва, когато величината на индикато-ра превишава (-100), а къси - при (+100). Графиката разкрива (виж

граф. 4), че в първия случай по-купка е удачно да се осъществи на 27.10.2008 г. и 20.11.2008 година, ко-гато стойностите на индикатора са съответно (-198.0553) и (-131.1031) пункта. Анализът на втория слу-чай отчита, че подходящи моменти за покупка са 18.02.09 г. и 02.03.09 година, в които индикаторът дости-га нива съответно от (-209.9270) и (-144.4168) пункта. Пресичането на нулевата линия от кривата на инди-катора генерира допълнителни фи-нансово управленски решения.

От направения анализ се дос-тига до извода, че търговията на валутните пазари, базирана на CCI, изисква спазването на след-ните правила:

CCI генерира предупрежда-• ващи сигнали за свръхпокуп-ки и свръхпродажби при пре-сичане на (+100) и (–100). В повечето случаи пресичането на (+100) е сигнал за пред-стоящо ускоряване на възхо-дящия тренд, а на (–100) - на низходящияпресичането на нулевата ли-• ния формира допълнителни потвърждаващи сигнали за смяна на трендапресичане на значението • (+100) в низходяща посока е сигнал за продажби, а на (–100) - за покупки.

Представеният в настоящото из-следване инструментариум разкри-ва малка част от богатия арсенал на техническия анализ. С широко прак-тическо значение се ползват и други пазарни индикатори, между които са Лентите на Болинждър (Bilinger bands), Индексът на паричния поток (Money flow Index), Средна посока на движение (ADX), Параболичната система Стоп и Обръщане (Parabolic SaR) и др. Проведеният анализ на ценовото изменение в котировките на валутния пазар разкрива способ-ността на индикаторите за техниче-ски анализ да посочват подходящи-те моменти за откриване на къси и дълги позиции. Емпиричните данни утвърждават тестваните индикатори като адекватен инструмент за спеку-лативни решения на валутния пазар.

„БИП 1993“ АД София 1309, ул. Нишка 172, ет. 3, тел. 02/812 06 230, e-mail: [email protected]

47бр. 9-10/2009

Управление | Management

Ефектът на лоста - теория и практикаДоц. д-р Марин Гълъбов, УНСС

Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

The Leverage - Theory and Practice

The financial theory of the firm researches the so-called leverage.

The case in point the influence, which the using of the long-term foreign-owned capital exerts on the results of the firms, namely the net sales, the operate profit and the net profit. Actually the purpose of receiving of long-term foreign-owned capital is the increase of the profit per share or stake.

Един от въпросите, които финан-совата теория на фирмата изследва, е ефектът на лоста. Става въпрос за влиянието, което използването на дългосрочен чужд капитал оказва върху определени резултати на фир-мата, а именно нетните продажби, оперативната печалба и нетната пе-чалба.

Ефект на лоста - теоретична по-становка

В съответствие с известното във фирмената финансова теория „злат-но“ финансово правило фирмата следва да инвестира получения дъл-госрочен чужд капитал в нови по-качествени дълготрайни материал-ни активи (ДМА), които заместват старите ДМА (или новите ДМА да се използват заедно със старите). Пра-вилото се състои в това, че е нужно чуждите капитали да финансират активи, като обаче следва да е нали-це обвързаност между изискуемост-та на тези капитал и ликвидността

на активите, които те финансират. Казано по-конкретно, срокът, през който чуждите капитали са на раз-положение на фирмата, трябва да е равен или по-голям от срока, през който активите (финансирани от тези капитали) се трансформират в парични средства. Дългосрочният чужд капитал е капитал, който по-дълго време е на разположение на фирмата и с него би трябвало да бъ-дат финансирани ДМА, които имат по-дълъг срок на ликвидност (срок на превръщане на ДМА в парични средства).

Уточняваме, че статията не се за-нимава с въпроса за механизма на трансформиране на ДМА в парични средства. В резултат от придобива-нето на нови ДМА и тяхното използ-ване е налице нарастване на нетните приходи от продажби на продукция, на оперативната печалба (при ефек-та на лоста тя всъщност представля-ва печалба от продажби на продук-цията; в статията не се разглеждат различията между оперативната печалба и печалбата от продажби на продукцията) и на нетната печалба на фирмата (при ефекта на лоста тя представлява финансовия резултат за отчетния период). Увеличаването на нетната печалба на фирма, въз-приела такава правна форма, каква-то е акционерното дружество, при положение че не са емитирани нови акции, води до по-голяма нетна пе-чалба, която се пада на една акция (това е изгодно за акционерите). Тази схема за нарастване на печал-бата, падаща се на една акция, може

да е налице не само в промишлената фирма, където се създава продук-ция, но и в търговската фирма, къ-дето се купуват и продават стоки, а така също и при фирмата в сферата на услугите.

При търговската фирма полу-ченият чужд дългосрочен капитал може да финансира разширяване на материалната база, свързана с тър-говията, което ще даде възможност за придобиването и съхранението на по-големи количества стоки, а оттук и по-големи продажби на сто-ки, което в крайна сметка води до по-голяма печалба на една акция.

При фирмата в сферата на услу-гите полученият чужд дългосрочен капитал може да финансира раз-ширяване на материалната база на фирмата и по-голямата база да спо-собства за по-голямото „производ-ство“ на услуги, а оттук и повечето приходи от продажби на услуги и в крайна сметка по-голяма печалба, падаща се на една акция. Освен това тази схема е приложима не само в акционерното дружество, където основният капитал е разделен на акции (такава е посочената в Тър-говския закон формулировка за ак-ционерното дружество), но и в дру-жества, където основният капитал е разделен на дялове, като например дружествата с ограничена отговор-ност.

При разглеждане на ефекта на лоста финансовата теория използва следния модел за формиране на фи-нансовия резултат на фирмата:

48 бр. 9-10/2009

нетни приходи - Разходи за произв. = Печалба преди лихви от продажби и реализация и корпоративен данък (Оперативна печалба) Печалба преди лихви - Разходи за лихви = Печалба преди и корпоративен данък корпоративния данък

Печалба преди - Корпоративния данък = нетна печалбакорпоративния данък

Заб. Чертичките да се четат за знак „минус“. При разглеждане на ефекта на лоста разходите за лихви са разходи за лихви във връзка с получения дългосрочен чужд капитал.


Фигура 1

Лостовият механизъм, който се разглежда във физиката, се състои в това, че когато се упражни сила от едната страна на лост, който е поста-вен върху опорна точка, съответно това упражняване на сила може да доведе до повдигане на тежест, на-мираща се над другия край на лоста.

Във финансовата теория лостови-ят механизъм може да се илюстрира по следния начин (фиг.1):

Заб. Ако ефектът на лоста се реализира в друже-ство, чийто капитал е разделен на акции, тогава ще е налице увеличаване на печалбата, падаща се на една акция. Ако ефектът на лоста се реализира в дружество, чийто капитал е разделен на дялове, тогава ще е налице увеличаване на печалбата, падаща се на един дял.

Логиката на схемата е следна-та - дългосрочният чужд капитал в съответствие със „златното“ финан-сово правило се инвестира в ДМА, т.е. този капитал упражнява натиск

върху лоста надолу от едната стра-на. Тези ДМА така могат да бъдат използвани от промишлената фир-ма за нарастване на производството на продукция и съответно могат да се увеличат нетните приходи от про-дажби на продукция, да се увеличи печалбата от продажби на продук-ция, да се увеличи нетната печал-ба на фирмата и нетната печалба, която се пада на една акция (един дял). Ако през 2007 г. дадена фирма, чийто капитал е разделен на 100 бр. акции, не е ползвала дългосрочен чужд капитал и ако нетните приходи от продажби възлизат на 1800 еди-ници и разходите за производство и реализация възлизат 1500 единици, тогава печалбата от продажби на продукция възлиза на 300 единици. Разходи за лихви няма и съответно печалбата преди лихви и корпора-тивния данък е равна на печалбата преди корпоративния данък (печал-бата от продажби на продукцията), т.е. на 300 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, сумата на данъка ще възлезе на 60 единици. Съответно нетната печалба на фирмата ще възлезе на 240 единици, тъй като печалбата преди корпоративния данък е 300 единици, а данъкът възлиза на 20% х 300 = 60 единици. Оказва се, че нетна печалба, която се пада на една акция (един дял), е 240/100 = 2.40 единици.

Ако в началото на 2008 г. фирмата получи дългосрочен чужд капитал, който финансира нови ДМА, тогава е възможно да нарасне производ-ството и нетните приходи от про-дажбите да нараснат в сравнение с 2007 година. А именно през 2008 г. нетните приходи от продажби въз-

лизат на 2500 единици. Разходите за производство и реализация за 2008 г. възлизат на 1900 единици. Съответно печалбата преди лих-ви и корпоративния данък е 2500 - 1900 = 600 единици. Ако за 2008 г. лихвата по дългосрочния чужд капитал е в размер на 150 единици, печалбата преди корпоративния данък възлиза на 600 - 150 = 450 единици. Ако данъчният размер на корпоративния данък е 20%, сума-та на данъка възлиза на 20% х 450 = 90 единици. Нетната печалба на фирмата за 2008 г. е 450 - 90 = 360 единици. Ако броят на акциите (или дяловете) през 2008 г. се е запазил, т.е. акциите (или дяловете) са 100, нетната печалба, падаща се на една акция, е 360/100 = 3.6 лева. Виж-даме, че през 2008 г. благодарение на получения чужд капитал нетната печалба, падаща се на една акция (един дял), е по-голяма в сравнение с предходната 2007 година. Въпреки че през 2008 г. фирмата реализира разходи за лихви, а през 2007 г. не реализира такива разходи, нетната печалба, падаща се на една акция (един дял) през 2008 г. е по-голяма, тъй като полученият дългосрочен чужд капитал способства за нара-стването на производството в срав-нение с 2007 г., а това на свой ред води до по-големи приходи от про-дажби на продукция и печалба пре-ди лихви и корпоративния данък. И макар фирмата да реализира разхо-ди за лихви, както се вижда в край-на сметка нетната печалба, падаща се на една акция (или един дял), за 2008 г. е по-голяма от нетната пе-чалба, падаща се на една акция (или един дял) за 2007 година.

Финансовата теория разглежда три степени на влияние, което из-ползването на дългосрочен чужд капитал оказва:

първа степен, наричана • оперативен ливъриджвтора степен, наричана • финансов ливъриджтрета степен, наричана • общ ливъридж.

Възможно е те да бъдат изчисле-ни по следния начин (таблица 1):

процентно изменение на оперативната печалба Оперативен = ------------------------------------------------------------------------ливъридж процентно изменение на нетните приходи от продажби

процентнo изменение на нетната печалба Финансов = -----------------------------------------------------------------ливъридж процентно изменение на оперативната печалба

Общ ливъридж = опер. ливъридж х финансов ливъридж

процентно изменение на нетната печалба Общ ливъридж = ------------------------------------------------------------------------- процентно изменение на нетните приходи от продажби

Заб. Оперативната печалба е разлика между нетните приходи от продажби и разходите за производство и реализация на продукцията. Тя се нарича още печалба преди лихви и корпоративния данък. Нетната печалба е фи-нансовият резултат на фирмата за дадена година.

49бр. 9-10/2009


Величината на оперативния ли-въридж показва на един процент из-менение на нетните приходи от про-дажби колко процента изменение на оперативната печалба се пада. Вели-чината на финансовия ливъридж по-казва на един процент на изменение на оперативната печалба колко про-цента изменение на нетната печалба се падат. Величината на общия ли-въридж показва на един процент на изменение на нетните приходи от продажби колко процента измене-ние на нетната печалба се падат.

Трите величини (на трите вида ливъридж) би следвало да са поло-жителни величини. Така например, ако изменението на нетните прихо-ди от продажби е 3%, а изменението на оперативната печалба е 6%, ве-личината на оперативния ливъридж ще е 2 (6%/3%). Това ще означава, че на 1% увеличение на нетните продажби се падат 2% увеличение на оперативната печалба. Възмож-но е да е налице (-3%) изменение на нетните приходи от продажби, т.е. намаление с 3% на нетните приходи от продажби в сравнение с предход-ния период и (-6%) изменение на оперативната печалба, т.е. възмож-но е да е налице намаление с 6% на оперативната печалба. В този случай величината на оперативния ливъри-дж е отново (-6%) : (- 3%) = 2. Това е един неблагоприятен вариант, кой-то показва, че е нужно величната на оперативния ливъридж не само да е положителна, но и измененията на нетните приходи от продажби и на

оперативната печалба да са поло-жителни величини. По аналогичен начин изглежда и ситуацията по отношение на величините на фи-нансовия ливъридж и общия ливъ-ридж. Добре би било не само тези величини да са положителни, но и съответните процентови изменения, посочени в числителите и знаме-нателите на съответните формули, да са положителни. Така например възможно е величината на финансо-вия ливъридж да е положителна, но процентното изменение на нетната печалба и процентното изменение на оперативната печалба да са отри-цателни, което е неблагоприятно за фирмата. Възможно е величините на трите вида ливъридж да са положи-телни за няколко поредни години, но най-важното е нетната печалба, падаща се на една акция или дял, да нараства. Казаното дотук по повод ефекта на лоста представлява теоре-тичната постановка на този въпрос. По-долу ще видим как на практика се проявява той.

Ефект на лоста - практически измерения

Посочихме, че финансовата те-ория работи с един модел за фор-миране на финансовия резултат на фирмата (той може да бъде наречен финансов модел), който обаче се отличава от счетоводния модел за формиране на финансовия резултат у нас. Счетоводният модел се изра-зява в това, че финансовият резултат

на фирмата е производен на: нетните приходи от продажби на продукция, стоки и т.н.; приходите от финанси-ранията, финансовите приходи и из-вънредните приходи; разходите по икономически елементи, финансо-вите разходи, извънредните разхо-ди и разходите за данъци. Както се вижда, счетоводният модел за фор-миране на финансовия резултат е по-сложен в сравнение с финансовия модел за формиране на финансовия резултат. Виждаме, че върху финан-совия резултат на фирмата оказват влияние финансови приходи, из-вънредни приходи и т.н. и това не позволява да се изследва ефектът на лоста. За да се изследва този ефект, е необходимо да се въведе в употреба „условната нетна печалба“. Тя е раз-лика между печалбата от продажби на продукция и разходите за лихви, свързани с получения дългосрочен чужд капитал. Освен това трябва да имаме предвид, че масова практика е задържането на част от печалбата във фирмата. Във финансовата тео-рия задържаната печалба е наричана още капиталова печалба. Тя е част от постоянния капитал (той включ-ва собствения дългосрочен капитал и чуждия дългосрочен капитал) и е източник на определено количество активи. Тази печалба също оказва лостово въздействие, в смисъл че тя влияе в посока на увеличаване на производството, увеличаване на приходите от продажби, увеличава-не на печалбата от продажби на про-дукцията, увеличаване на „условна-та“ нетна печалба и в крайна сметка увеличаване на условната нетна пе-чалба, падаща се на една акция или един дял.

Действието на ефекта на лоста в практиката може да се илюстрира по следния начин (фиг.2):

Лостовият ефект, показан в схе-мата, се изразява в това, че полу-ченият дългосрочен чужд капитал финансира нови ДМА, а освен това капиталовата печалба, т.е. частта от балансовата печалба, която се задър-жа във фирмата, финансира опреде-лено количество активи. В резултат на всичко това фирмата увеличава производството си, съответно уве-

Таблица 1

50 бр. 9-10/2009

гледна точка на счетоводните сметки. И така, фирмата получава дългосро-чен чужд капитал. Той се отразява по кредита на сметка Получени дъл-госрочни заеми, ако фирмата е полу-чила дългосрочен банков заем. Ако фирмата е емитирала дългосрочни облигации, тогава дългосрочният чужд капитал, който тя получава, се отразява по сметка Дългови ин-


Фигура 2

личава нетните приходи от про-дажби на продукция и нараства пе-чалбата от продажби на продукция, т.е. оперативната печалба. Фирмата отчита разход за лихви във връзка с получения дългосрочен чужд капи-тал (такъв разход не е бил налице в предишен период, когато фирмата не е разполагала с дългосрочния чужд капитал), но въпреки това условната нетна печалба се увеличава (в пре-дишния период тя е била равна на печалбата от продажби на продук-ция, тъй като не са налице разходи

за лихви във връзка с дългосрочния чужд капитал). По-голямата условна нетна печалба означава, че е налице и по-голяма условна нетна печалба, падаща се на една акция (един дял), при положение че броят на ациите (дяловете) остава непроменен.

Предвид необходимостта от из-ползването на „условната нетна пе-чалба“ при практическата работа с ефекта на лоста е необходимо трите степени на ливъридж да се изчисля-ват така (таблица 2):

Ефект на лоста от гледна точка на счетоводните сметки

Важно е да отговорим на въпро-са как изглежда ефектът на лоста от

Процентно изменение на оперативната печалбаОперативен = ----------------------------------------------------------------ливъридж Процентно изменение на нетните продажби

Процентно изменение на условната нетна печалба Финансов = ------------------------------------------------------------------ливъридж Процентно изменение на оперативната печалба Процентно изменение Процентното изменение на оперативна печалба на усл. нетна печалбаОбщ = ------------------------------------ Х ------------------------------ливъридж Процентно изменение Процентно изменение на нетни продажби на оперативна печалба

Процентно изменение на условна нетна печалбаОбщ ливъридж = --------------------------------- Процентно изменение на нетните продажби

струменти. След като бъде полу-чен дългосрочният чужд капитал, чиято форма на проявление са по-лучените парични средства, тогава тези парични средства се използват за придобиване на нови дълготрай-ни материални активи. Тези активи могат да бъдат машини. Възможно е обаче да се получи и следната си-туация - фирмата да получи заем от

дадена търговска банка, но той ди-ректно да се използва за придобива-не на машини. Става въпрос за си-туация, при която банката превежда нужната сума по сметка на фирмата - доставчик на машините, след като те бъдат доставени на фирмата ку-пувач и заедно с това възниква за-дължение към банката от страна на фирмата купувач.

Счетоводното отчитане на полу-чаването на дългосрочния чужд ка-питал и неговото използване може да бъде следното:

на първо място• - получаване на дългосрочен чужд капитал, с който директно се придобиват машини, за които не е нужна монтажна услуга (това е сто-панската операция)

Съставя се следната счетоводна ста-тия:

Дебит с/ка Машини и оборудванеДебит с/ка Начислен данък за

покупкитеКредит с/ка Получени дълго-

срочни заеми

на второ място• - възможно е получаване на дългосрочен чужд капитал, като начин на употреба на този капитал са паричните средства (това е сто-панската операция)

Съставя се следната статия:Дебит с/ка Разплащателна

сметка в левовеКредит с/ка Получени дълго-

срочни заеми или с/ка Дългови ин-струменти

на трето място• – придобиване на машини, за които е необхо-димо осъществяване на мон-тажна услуга (това е стопанска-та операция)

Съставя се следната счетоводна ста-тия:

Дебит с/ка Разходи за придоби-ване на дълготрайни активи

Дебит с/ка Начислен данък за покупките

Кредит с/ка Разплащателна сметка в левове

на четвърто място• - осъществя-ване на монтажни операции от

Таблица 2

51бр. 9-10/2009


специализирана фирма т.е. по-лучаване на монтажна услуга (това е стопанската операция)

Съставя следната счетоводна ста-тия:

Дебит с/ка Разходи за придоби-ване на дълготрайни активи

Дебит с/ка Начислен данък за покупките

Кредит с/ка Доставчицина пето място• - приемане в екс-плоатация на машините (това е стопанската операция)

Съставя следната счетоводна статия:Дебит с/ка Машини и оборудванеКредит с/ка Разходи за придо-

биване на дълготрайни активи.Посочихме, че част от печалба-

та се задържа във фирмата и че във фирмената финансова теория тя се нарича капиталова печалба. Тази печалба е възможно да се запише по кредита на сметка Основен капитал, изискващ регистрация, по кредита на сметка Общи резерви и по креди-та на сметка Други резерви срещу де-битиране на сметка Неразпределена печалба от минали години. Възмож-но е дори по сметка Неразпределена печалба от минали години да оста-не кредитно салдо, което ще бъде отразено в пасива на счетоводния баланс. Вижда се, че капиталовата печалба се разпределя по различни различни направления, но тя остава във фирмата и съответно допринася за реализирането на лостовия ефект. Тоест тя доприняса за нарастване на производството, за нарастване на приходите от продажби и т.н.

Известно е, че годишната печал-ба от продажби на продукция може да се установи в края на отчетния период от сметка Приходи от про-дажби на продукция - тя е положи-телната разлика между приходите от продажбите на продукция (отразени в кредитната страна на сметката) и сбора от паричните оценки на про-дадената продукция (себестойност, обезценена или преоценена стой-ност), административните разходи и разходите за продажби. Тези раз-ходи са отразени в дебитната страна на сметка Приходи от продажби на

продукция. Печалбата следва да се приспадне с лихвата по получения дългосрочен чужд капитал, която е отразена по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни за-еми - тази сметка се води към сметка Разходи за лихви. Разликата между годишната печалба от продажби на продукцията (оперативната печал-ба) и годишната лихва по дълго-срочния чужд капитал представля-ва „условната нетна печалба“. Тя е крайният ефект от получаването на дългосрочния чужд капитал. Други-те ефекти са нарастване на произ-водството, нарастване на приходите от продажби на продукция и нара-стване на печалбата от продажби на продукция (възможно е тези ефекти да са причинени от други фактори - усъвършенстване на управление-то, на организацията на производ-ството и др., но тогава не става въ-прос за проява на ефекта на лоста). Увеличаването на „условната нетна печалба“ при равни други условия води до нарастване на балансовата печалба на фирмата. В предходната година всъщност „условната нетна печалба“ е била равна на печалбата от продажби на продукция (опера-тивната печалба), тъй като не е бил получен дългосрочен чужд капитал и следователно не е налице разход за лихви, свързан с дългосрочен чужд капитал.

Вече посочихме формулите за изчисляване на трите вида ливъри-дж, когато практически се работи по този въпрос. Нужно е обаче екс-пертите на фирматга да знаят как да изчислят съответните процентни изменения, които присъстват във формулите. Процентното измене-ние на приходите от продажби на продукцията може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Необходимо е да се установят приходите от про-дажби през текущата година, те да се разделят на приходите от продажби за предходната година и след това получената величина да се умножи по числото 100. Процентното изме-нение на оперативната печалба (пе-

чалбата от продажби на продуция) може да се установи на база данните от сметка Приходи от продажби на продукция. Печалбата от продажби на продукцията за текущата година трябва да се раздели на печалбата от продажби на продукцията за мина-лата година и получената величина да се умножи по числото 100. Про-центното изменение на условната нетна печалба (вече се мотивирахме защо е необходимо тя да се използва при изследване на лостовия ефект) може да се изчисли, като условната нетна печалба за текущата година се раздели на условната нетна печалба за предходната година и получената величина се умножи с числото 100. Както казахме, условната нетна пе-чалба е разлика между оперативната печалба и лихвите по дългосрочни заеми. Следователно, за да се изчисли условната нетна печалба за текущата година - от печалбата от продажби на продукцията, която може да се уста-нови от сметка Приходи от продажби на продукция, трябва да се извадят разходите за лихви, които са отразя-ват по аналитична сметка Разходи за лихви по дългосрочни заеми, като тя се води към синтетична сметка Разхо-ди за лихви. По аналогичен начин се изчислява условната нетна печалба за предходната година. Уточняваме, че при изчисляване на процентните увеличения, от полученото число (то се получава при умножаването с чис-лото 100) трябва да се извади чис-лото 100 и съответно се установява процентът на увеличение.

Посочихме, че в практиката ефек-тът на лоста се проявява не само при промишлената фирма, но и при търговската фирма и фирмата, съз-даваща услуги. При тези фирми сче-товодното отчитане на получаването и използването на дългосрочен чужд капитал, както и установяването на съответните проценти измененения, които присъстват във формулите за трите вида ливъридж, е аналогично на ситуацията при промишлената фир-ма. С други думи, между промишлена-та фирма, от една страна, търговската фирма и фирмата в сферата на услу-

52 бр. 9-10/2009

Юбилей | Anniversary

Катедра „Финанси и кредит“ е сред най-младите катедри на

най-старото висше икономическо училище в Република България - Икономическия университет - Ва-рна. Тя е създадена на 22.12.1989 г. с решение на Академичния съвет на университета по инициатива на проф. д-р ик.н. Цветан Коцев, кой-то е неин пръв ръководител.

Утвърдена идентичност и ясни цели:20 години катедра „Финанси и кредит“ при ИУ - ВарнаДоц. д-р Стефан Вачков, доц. д-р Любомир Георгиев

Stefan Vachkov, Assoc. Prof., PhD, Lyubomir Georgiev, Assoc. Prof., PhD

Confirmed Identity and Distinct Aims:20 Years Department Finance and Credit, University of Economics - Varna

В отговор на нарастващата по-требност от кадри за новоизграж-дащата се двустепенна банкова сис-тема от есента на 1991 г. стартира прием на студенти по специалност „Банково дело“. По това време тя е единствената във висшите икономи-чески училища у нас. Обучението на първия випуск студенти се финанси-ра от новосъздадени търговски бан-ки, включително и чрез отпускане на студентски стипендии. Малко по-късно започва обучение и по специ-алност „Финанси“.

Съгласно новия Държавен регис-тър на образователно-квалификаци-онните степени на специалностите във висшите училища на Република България от началото на учебната

1996/97 г. приемът и обучението на студенти се осъществяват в ши-рокопрофилната специалност „Фи-нанси“. Независимо от тази нор-мативна промяна обаче катедрата продължава да развива бившите две специалности на модулен принцип. Интересът към специалността „Фи-нанси“ в ИУ - Варна нараства непре-къснато. Тя е най-предпочитаната и заема първо място по състезателен бал за прием на студенти в универ-ситета. Ако през учебната 1996/97 г. годишният прием е 120, а малко по-късно - 240, за учебната 2009/2010 г. той надхвърля 400 студенти пър-вокурсници.

Нарасналият студентски прием налага постоянно разширяване на катедрения колектив. Ако през 1991 г. академичният състав е включвал само 9 редовни преподаватели, сега той се състои от 23 редовни пре-подаватели и един гост-професор. Съществено се подобрява и науч-нообразователната структура на катедрата. За последните седем го-дини са защитени 8 дисертации и 3 първи хабилитации. Към настоящия момент на основен трудов договор в катедрата работят 12 доктори по икономика (включително 6 доценти и 6 главни асистенти), 1 главен асис-

тент, 10 асистенти, както и 1 гост-професор. Делът на хабилитираните преподаватели към общия академи-чен състав е 26%, а на преподава-телите с научна степен „доктор по икономика“ - 52%. Към катедрата се обучават 3 редовни докторанти и 5 докторанти на самостоятелна подго-товка, в т.ч. един от Германия.

От утвърждаването на специал-ност „Финанси“ през 1996 г. кате-дра „Финанси и кредит“ е осигурила на националното стопанство общо 2320 дипломирани икономисти-финансисти, в т.ч. 2000 в редовно и 320 в задочно обучение. Катедрата е първото учебно звено в ИУ - Варна, което още през 2003 г. оферира обу-чение по три магистърски програми - „Банков мениджмънт“, „Публични финанси“ и „Корпоративни финан-си“. Досега в тях са обучавани и дип-ломирани около 1300 студенти ма-гистри. В продължение на няколко години хабилитирани преподавате-ли от катедрата участват в ръковод-ството и обучението в магистърска програма „Международни финан-си“, организирана съвместно от ИУ - Варна, и Икономическия институт на БАН.

В ръководените от катедрата спе-циалности се обучават чуждестран-

Юбилей | Anniversary

53бр. 9-10/2009

ни студенти от Русия, Молдова, Ма-кедония, Гърция, Украйна, Турция. Нашите абсолвенти намират успеш-на реализация в САЩ, Израел, Ру-сия, Германия, Обединеното крал-ство и други развити страни.

За осигуряването на учебния процес през последните години бяха издадени учебници и учебни помагала по редица основни дис-циплини: „Въведение в теорията на банкерството“, „Въведение във фи-нансите“, „Корпоративни финанси“, „Финансови инвестиции“, „Финан-сово посредничество“, „Публични финанси“, „Въведение в банковото дело“, „Управление на банковия пер-сонал“ и др. Благодарение на целево дарение, от началото на 2008 г. кате-драта разполага със специализиран кабинет за обучение на студентите в бакалавърската и магистърските

специалности, оборудван със съвре-менни технически средства.

Академичният състав на катедра-та отчита много добри резултати и в научно-изследователската сфера. Първата монография от поредицата „Библиотека Цани Калянджиев“ - „Банково кредитиране на аграрния бизнес – рискове и алтернативи“, е на преподаватели от катедрата. В последните години наши колеги участват в написването и издаване-то на редица колективни и самос-тоятелни монографии, които нямат аналог в научната книжнина у нас. Сред тях се открояват: „Световното стопанство в условията на глобали-зация“, „Капиталова структура на фирмата: теоретичен и емпиричен анализ“, „Кредитният риск менидж-мънт в аграрната сфера“, „В света на модерното банкиране“, „Банкови

системи“, „Инвестиционни фондове - структура, мениджмънт, оценка“, „Малкият бизнес – справочник поч-ти за всеки“, „Алтернативни инвес-тиции на институционалните инвес-титори“, „Финансови измерения на икономическата свобода“ и др.

Катедрата поддържа ползотворно сътрудничество със сродни катедри от университети в Германия, Швей-цария, Австрия, Румъния и други страни. Тя е страна по договора за сътрудничество между ИУ - Варна, и катедра „Финанси и кредит“ при Севастополския технологичен уни-верситет. Съществуват много добри контакти и с академични колегии във висшите икономически учили-ща у нас - УНСС (София), СА „Д. А. Ценов“ (Свищов), Бургаския свобо-ден университет, Югозападен уни-верситет „Неофит Рилски“. Сериоз-но развитие отбелязват и връзките с представители от Министерството на финансите, БНБ, Община Варна, търговски банки, застрахователни и осигурителни компании, фондация „Ат. Буров“ и др.

Постигнатото пред изминалите 20 години мотивира нашия академичен състав да работи още по-активно за доближаването на учебно-препода-вателската дейност и на научните изследвания до равнището на ев-ропейските стандарти. Вярваме, че утвърдената идентичност и ясните цели ще гарантират нашия успех вбъдеще.

54 бр. 9-10/2009

БИП Консулт | BIM Consultation

БИП КонсултКрестън БулМар, данъчен консултант

Kreston BulMar, Tax Consultant

BIM Consultation

Корекция на ползван данъчен кредит по Закона за данъка върху добавената стойност (Зддс)

ЗДДС задължава регистрираните по закона лица да направят корекция на ползвания от тях данъчен кредит в определени от закона случаи:

ако стоките или услугите ще се ползват за извърш-• ването на освободени доставки или за доставки и дейности, за които не е налице право на данъчен кредитпри унищожаване, липса, брак или промяна на • предназначението на стоките, за което вече не е налице право на данъчен кредит.

В зависимост от счетоводното естество на стоките или услугите данъчният кредит се коригира в пълен или в частичен размер.

При настъпване на някое от гореописаните събития данъчният кредит на онези стоки и услуги, които не представляват дълготрайни активи по смисъла на Зако-на за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), се коригира в пълен размер, ако не са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчния кредит (съответно 20 години за недвижимите имоти). При изминаването на този срок не се прави ко-рекция.

За стоките и услугите, представляващи дълготрайни активи по ЗКПО, се прави частична корекция на полз-

вания данъчен кредит, пропорционално на оставащия срок до изтичането на 20 години от началото на година-та, през която е упражнено правото на данъчен кредит за недвижимите вещи и съответно до изтичането на 5 години за другите дълготрайни активи. В тази връзка след изтичането на 5-годишния срок (съответно 20-го-дишния срок) корекция на данъчен кредит за такива дълготрайни активи не се прави.

Ще илюстрираме горното със следния пример:През 2001 г. предприятието е закупило сграда на

стойност 500 000 лв. и е ползвало данъчен кредит в раз-мер на 100 000 лв. През 2009 г. предприятието продава сградата за 900 000 лв., като решава да третира продаж-бата като освободена доставка, тъй като сградата вече не може да се класифицира като нова (изминали са 60 месеца от разрешението за ползване).

В най-честия случай, т.е., когато сградата представля-ва дълготраен материален актив (по смисъла на ЗКПО, съответно базиран на Националните стандарти за фи-нансови отчети за малки и средни предприятия), напри-мер защото се ползва от предприятието за производстве-ни или административни цели, корекцията на данъчния кредит трябва да е на база на остатъчен срок от 12 годи-ни (изчисляват се цели години, като сградата е ползвана 8 години: 2009 - 2001, а до изтичането на 20-годишния ограничителен срок следователно остават 12 години). По такъв начин сумата на корекцията на данъчния кре-дит е 60 000 лв. (100 000 лв. * 12 год. / 20 год.).

В по специфичния случай, при който сградата не е дълготраен материален актив, например, защото е заку-пена с цел препродажба в рамките на икономическата дейност на предприятието (т.е. не може да се класифи-цира нито като имот, ползван в дейността, нито като ин-вестиционен имот), корекцията на данъчния кредит би била в пълния размер от 100 000 лв.

Корекцията се извършва, като в месеца на настъпва-не на съответното събитие (в примера продажбата на имота) се издава протокол, в който е отразена сумата на коригирания данъчен кредит (в примера 60 000 лв. или 100 000 лв.), който се включва в дневника за продажби-те и справката декларация по ЗДДС за този месец.

56 бр. 9-10/2009

БИП КонсултЛЕГАЛЕКС, правен консултант

LEGALEX, Legal Consultant

BIM Consultation


Заповедно производствоЗаповедното производство е съкратено съдебно произ-

водство, което започва по молба на кредитора и цели съз-даване на съдебно изпълнително основание.

Заповедното производство е уредено в два варианта в за-висимост от предпоставките за започването му.

При първия вариант кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист след влизане в сила на заповед за из-пълнение. В случая кредиторът може да иска издаване на заповед за изпълнение при наличие на някоя от следните предпоставки:

• вземане за парични суми или за заместими вещи;• вземане за предаване на движима вещ, която

длъжникът е получил със задължение да я върне, или е обременена със залог, или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението.

И в двата случая допълнителна предпоставка за започ-ване на заповедно производство е вземането да е подсъдно на районния съд.

Заявлението се подава по образец до районния съд по седалище или постоянен адрес на ответника, като трябва да съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение и да отговаря на изискванията за необходимо минимално съдържание на исковата молба и на приложенията към нея. Изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение обстоятелства не подлежат на доказване.

Съдът разглежда подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение от формална гледна точка, без да

проверява основателността на претендираното вземане. В тридневен срок, в случай че заявлението отговаря на нор-мативните изисквания, съдът издава заповед за изпълне-ние, препис от която се връчва на ответника, или отхвърля заявлението. Разпореждането, с което се отхвърля заявле-нието, може да се обжалва от заявителя с частна жалба.

Заповедта за изпълнение не може да се обжалва от стра-ните освен в частта с разноските.

В двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжникът има право да подаде възражение по образец срещу запове-дта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква. Възражението препятства влизането на заповедта за изпълнение в сила.

В случай на подадено възражение съдът указва на заяви-теля, че може да подаде иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. След изтичане на този срок и в случай че заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва издадената заповед за изпълнение частично или изцяло.

Ако длъжникът пропусне да подаде възражение в ука-зания двуседмичен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, като отбелязва това върху заповедта.

При втория вариант на заповедното производство може да се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение за всякакъв вид вземания независимо от вида и цената им, ко-гато те са основават на някой от следните документи:

• акт на административен орган, по който допуска-нето на изпълнението е възложено на гражданските съди-лища

• документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките

• нотариален акт, спогодба или друг договор, с но-тариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на оп-ределени вещи

• извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - от-носно предаването на заложени вещи

• извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собственост-та до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи

• договор за залог или ипотечен акт в случаите, кога-то обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка

• влязъл в сила акт за установяване на частно дър-жавно или общинско вземане, когато изпълнението му ста-ва по реда на Гражданския процесуален кодекс

• акт за начет• запис на заповед, менителница или приравнена на

тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

И при втория вариант на заповедното производство

www.legalex.bg

57бр. 9-10/2009

За да бъде регистрира, марката на общността трябва да отговаря на следните условия:

• Да бъде знак, който може да се представя графично• Знакът за стоките и услугите на един производител

трябва да се разграничава от този на други производители.Заявка за регистриране на търговска марка на общност-

та се подава по избор на заявителя във Ведомството за хар-монизация на вътрешния пазар (OHIM) или в Патентното ведомство, като във втория случай се заплаща такса за прех-върляне в размер на 60 лева. Патентното ведомство е длъж-но да препрати заявката във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар в двуседмичен срок от нейното получа-ване. Заявка за регистрация на марка на общността може да бъде подадена и по електронен път, като в този случай такси-те са по-ниски. Електронен подпис не се изисква.

Заявката за регистрация на марка на общността може да бъде подадена на всеки един от официалните езици на Ев-ропейския съюз. Допълнително може да се посочи един от петте работни езика на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (английски, немски, испански, френски и италиански), като той се счита за втори език.

Таксата за заявяване на марка трябва да бъде платена в ед-номесечен срок от подаване на заявката, за да бъде призната датата на подаване на заявката. Таксите към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар се заплащат задължител-но в евро.

Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар прове-рява редовността на подадената заявка и ако е необходимо, дава на заявителя допълнителни срок за отстраняване на не-редностите. В случай че заявката отговаря на изискванията или нередностите бъдат отстранени, същата получава дата на заявяване.

Веднага след като е била дадена дата за подаване на заявка за търговска марка на общността, Ведомството за хармони-зация на вътрешния пазар предава копие от него на централ-ните служби по индустриална собственост на всички държа-ви членки, които извършват проучване и съставят доклад в 3-месечен срок.

Ведомството незабавно предава на заявителя на търгов-ската марка доклада за проучването на ниво общност и на национално ниво. След изтичане на един месец от предаване на докладите за проучване ведомството извършва публика-ция на заявката.

Търговската марка се регистрира като търговска марка на общността, ако в тримесечен срок от публикуването не е на-правено нито едно оспорване на марката, или ако оспорва-нето е било отхвърлено с окончателно решение, както и при условие че таксата за регистрация е била платена в срок. Ако таксата не е платена в определения срок, заявката се смята за оттеглена.

* Съдържанието на статиите не представлява правно ста-новище или правен съвет. Авторът им няма да носи отговор-ност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието на статиите. За предприемането на кон-кретни действия следва да се потърси конкретен правен съвет, обоснован и съобразен с конкретната правна специфика в съ-ответния случай.


заявлението се подава по образец до районния съд по седа-лище или постоянен адрес на ответника. С него заявителят иска от съда да постанови незабавно изпълнение и да изда-де изпълнителен лист. Към заявлението кредиторът трябва да представи документа, на който основава вземането си. В случай че документът е редовен от външна страна и удос-товерява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъж-ника, съдът едновременно издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, т.е. при втория вариант на заповедното производство заповедта за изпълнение влиза в сила веднага. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

В двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълне-ние длъжникът може да обжалва с частна жалба разпорежда-нето, с което се уважава заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Обжалването на разпореждането обаче не спира изпълнението.

Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Възражението срещу за-поведта за незабавно изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора или когато е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства.

В едномесечен срок от узнаване за заповедта за изпълне-ние длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, в случаите когато:

• заповедта за изпълнение не му е била връчена на-длежно

• заповедта за изпълнение не му е била връчена лич-но и в деня на връчването той не е имал обичайно местопре-биваване на територията на Република България

• длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства

• длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е мо-гъл да преодолее.

Въззивният съд спира изпълнението, в случай че възра-жението отговаря на посочените по-горе обстоятелства.

При наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които длъжникът не е могъл да узнае или с които не е могъл да се снабди в срока за подаване на възражение, същият има право да оспори вземане по исков ред. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или се е снабдил с него, но не по-късно от една година от погасяване на взема-нето.

Регистриране на марка на Европейската общност Регистрацията на марка в Европейската общност предос-

тавя закрила във всички страни - членове на Европейския съюз. Срокът за закрила на марката на общността е 10 годи-ни и може да бъде продължаван неограничен брой пъти за периоди от по 10 години.

58бр. 9-10/2009

Евроинтеграция | Eurointegration

58 бр. 9-10/2009

Българските региони в ЕвропаПостоянна рубрика на BIP Euroconsulting Group

Regular Column of BIM Euroconsulting Group

Bulgarin Regions In Europe

На 25 ноември 2009 г. Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на конкурентос-пособността на българската икономика“ 2007-2013 г. одобри Индикативната годишна работна програма за 2010 г. и общите критерии за избор на операции по 7 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансо-ва помощ.

Индикативната годишна работна програма за 2010 г. предвижда обявяването на тринадесет процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в ключови за развитието на българската икономика сфе-ри - подкрепа за развитие на иновационните дейности

ОП „Конкурентоспособност“ през 2010 г. в предприятията, внедряване на иновации, подобрява-не на проиновативната инфраструктура, технологична модернизация на предприятията, въвеждане на между-народно признати стандарти, подкрепа за изпълнение на мерки за енергийна ефективност и внедряване на възобновяеми енергийни източници, създаване и раз-витие на клъстъри и финансови ресурси за развитие на предприятията. В таблица 1 са изложени предвиж-даните мерки и индикативните срокове за тяхното от-криване, така както са изложени в рамките на презен-тациите от отчета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за първите 100 дни.

Европроекти | Europrojects

EUROCONSULTING GROUP

BiP b a n k si n v e s t m e n t sp r o j e c t s

w w w . b i p - e u c o n s u l t . c o m

59бр. 9-10/2009

ОП Околна среда


Комитетът за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда“ одобри индикативната годишна работна програма за 2010 година. Основните промени в сектори-те „Води“ и „Отпадъци“ (приоритетни оси 1 и 2), зало-жени в новата годишна работна програма, са:

въвежда се процедура на директно предоставяне • на безвъзмездната финансова помощ на общини-те бенефициентикъм общините ще се прилага принципът на ди-• ректна покана в зависимост от проектната им готовност, което им предоставя възможност да кандидатстват целогодишно, при условие че е по-стигната необходимата проектна готовноствъвежда се собствено финансово участие на об-• щините по проекти в двата сектора. По предло-жение на ЕК правителството възприе позиция за участие на бенефициентите във финансирането на проектите според одобрената фискална рамка за периода 2010-2013 година.Целта на промените е да се постигне добро фи-• нансово управление и своевременно усвояване на средствата по ОПОС, предвидени за подпомагане изпълнението на ангажиментите на страната по двете директиви - за пречистване на отпадъчните води и за депониране на отпадъци.

В сектор „Води“ ще се финансират проекти на агло-мерации с над 10 000 еквивалентни жители, за което страната е обвързана със срок до края на 2010 г. спо-ред договора за присъединяване към ЕС. Средства ще се предоставят с предимство на агломерации, в които липсва пречиствателна станция, както и според броя на еквивалент жителите и икономическата ефективност на проекта.

С постановление № 209/2009 г. на Министерския съ-вет средствата от оперативна програма „Околна среда“ за сектор „Отпадъци“ се фокусират в изграждането на регионалните системи за управление на битовите отпа-дъци. Първите пет покани за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците ще бъдат изпрате-ни още този месец до общините Ботевград, Бургас, Мал-ко Търново, Перник и София.

По приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие“ се предвижда през юни 2010 г. да стартира процедура за набиране на проект-ни предложения по мярка „Разработване на планове за управление на защитени зони за опазване на птици, които не се припокриват със зони за опазване на место-обитания“. В сектора се запазва досегашната концепция за обявяване на процедури на конкурентен подбор. (По информация на МОСВ)

60 бр. 9-10/2009

Програма Бас


Промените в Програматаза развитие на селските райони

Съгласно официално публикувани презентации от Министерството на земеделието и храните вече стават по-ясни промените, които ще настъпят в мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Промените засягат най-интересните мерки, сред които 121, 311, 312, 321 и 322. Периодите за прием на заявле-ния за подпомагане за 2010 г. се очаква да бъдат обявени до средата на декември 2009 година.

Ето и основните промени, които се предвиждат:увеличение за 2009 г. и 2010 г. на авансовото пла-• щане от 20 на 50 % от размера на субсидията по инвестиционните мерки при спазването на усло-вията: за частни бенефициенти - 110% банкова гаранция, и за общини - писмена гаранция и ре-шение на общински съвет, одобряващо встъпва-нето в дълг в полза на ДФЗ-РАувеличение с 10% на помощта за инвестиции, •

свързани с „новите предизвикателства“ (ВЕИ, иновации, биоразнообразие) за мярка 121 Мо-дернизиране на земеделските стопанстваувеличение с 10% на помощта за инвестиции, • свързани с „новите предизвикателства“ за мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и гор-ски продуктиувеличение с 10% (от 70% на 80%) на помощта по мярка 311 и мярка 312 увеличение на помощта в максимален размер от 500 • 000 EUR на предприятие (за мярка 312, мярка 311, мярка 123) до 31.12.2010 г. Проектите по схемата трябва да бъдат одобрени до 31.12.2010 годиназа мярка 321 и мярка 322 - финансиране на 100% • на проекти, които не генерират приходи и са в обществен интерес, представени от юридически лица с нестопанска цел, местни поделения на ве-роизповедания или читалища.

Програма БАС оказва съдействие на МСП при избор на бизнес консултанти и частично субсидира консул-тантската услуга. Допустими кандидати са малки и сред-ни фирми от всички стопански сектори с изключение на тези, работещи в селското стопанство, строителството, военната индустрия, тютюнопроизводството, банково-то дело, хазарта, управлението на недвижими имоти.

Основните цели на програмата БАС са:съдействие за растежа и подобряване конкурен-• тоспособността на малките и средните предпри-ятия посредством финансирането на бизнес кон-султантски услуги, предоставяни от най-добрите местни консултантиспомагане за развитието и усъвършенстването на • уменията на местните консултанти да посрещат нуждите на предприятията от такива услуги.Програмата предлага съдействие при избира-• нето на най-подходящите местни консултанти за решаването на конкретни бизнес проблеми и изпълнението на конкретни консултантски за-дачи. В случаите когато специфичните нужди на

дадена компания не могат да бъдат посрещнати от наличните умения на местните консултанти, е възможно да бъдат ангажирани чужди специали-сти, които ще работят в тясно сътрудничество със своите местни колеги, предавайки им своя опит.

Субсидията от програма БАС е до 50% от общия разход за консултантската услуга, но не повече от 9000 ЕВРО за даден проект.

Допустими са следните дейности:• маркетингово проучване•търсене на партньори и инвеститори•подбор и оценка на необходимо оборудване•подобряване организационната и управленска

структура•изготвяне на бизнес планове•развитие и усъвършенстване на финансово-счето-

водните и контролни системи•развитие и усъвършенстване на управленските ин-

формационни системи•подготовка и издаване на свидетелства за системи

за контрол на качеството (ISO, HACCP и др.).

61бр. 9-10/2009

национален конкурс за Отличнатуристическа дестинация за 2010 - „Водата - извор на живот и благоденствие“

схема: „Квалификационни услугии насърчаване на заетостта“


За трета поредна година Държавната агенция по туризъм е бенефициент по програма на Европейската комисия „Нови индустрии, туризъм и корпоративна со-циална отговорност“. Темата на националния конкурс за Отлична туристическа дестинация за 2010г. е „Вода-та - извор на живот и благоденствие“.

Главната цел на проекта е популяризирането на ново-възникващи туристически дестинации, свързани с водни ресурси и създаващи условия за предоставяне на качест-вена и нетрадиционна туристическа услуга, акцентира-ща върху опазването на околната среда и предлагаща икономически растеж.

Подборът и популяризирането на Отлична българска

туристическа дестинация в рамките на EDEN 4 ще до-принесе за засилване на устойчивото развитие на тури-зма в България чрез популяризиране на ценности като зачитане на околната среда, многообразие на „нетради-ционни“ туристически продукти, добри практики и идеи и нови възможности за привличане на туристи в по-сла-бо развитите туристически райони.

За повече информация относно изготвянето на про-ектите можете да посетите DG Enterprise and industry web site, както и да се обърнете към Държавната агенция по туризъм. Специализираната българска уебстраница на конкурса е в процес на разработка.

Бюджетна линия: BG051PO001-1.1.04 Обща цел на схемата:Общата цел на настоящата схема е повишаване на

конкурентоспособността на лица, регистрирани като безработни в Дирекции „Бюро по труда“, посредством обучение за придобиване или повишаване на тяхната професионална квалификация и осигуряване на послед-ваща заетост.

Бенефициенти: работодатели• - физически (ЕТ) и/или юридиче-ски лицаобучаващи/образователни институции/ор-• ганизации - центрове за професионално обуче-ние, професионални училища, професионални колежи, институции, имащи право и капацитет да предоставят обучениясоциално-икономически партньори• - в ка-чеството им на работодател и/или център за про-фесионално обучениеструктури, създадени на основание чл. 60 от • Закона за администрацията, имащи право да

извършват обучения на възрастни съгласно ус-тройствените им правилници.

Допустими дейности и разходи:Всеки проект следва да включва дейности за предос-

тавяне на обучение за придобиване или повишаване на професионалната квалификация.

Сред допустимите преки разходи са тези за възна-граждения и осигурителни вноски; за командировъчни на обучаващите (пътни, дневни и квартирни); за сти-пендии; за материали, консумативи и други материални запаси, включително разходите за външни услуги, свър-зани с обучението и тези за транспорт.

Сред допустимите непреки разходи са тези за възна-граждения на персонала по администриране на проекта; за командировъчни; за материали, консумативи; външ-ни услуги.

Краен срок: Проектите се подават до: 30.10.2010 г.Размер на финансирането:Общ бюджет на схемата: 36 000 000 лв. По настоящата схема за предоставяне на безвъзмезд-

62 бр. 9-10/2009


на финансова помощ не се изисква собствено участие (съфинансиране) от страна на кандидата. Максимална-та допустима стойност на един проект не може да над-хвърля 200 000 лева. Максимално допустимата средна

цена за един обучаем (представител на целевата група) не може да надхвърля - 1000 лева, като непреките разхо-ди и разходите за стипендии и транспорт не се включват при определяне на средната цена.

схема: „социални услугиза социално включване“

ОП „Развитие на човешките ресурси“, бюджетна ли-ния: BG051PO001-5.2.06

Обща цел на схемата: Прилагане на нови устойчиви и комплексни подходи

за повишаване качеството на живот на уязвимите групи и превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици.

Специфични цели на схемата:Повишаване на обвързаността на политиката за 1. предоставяне на социални услуги с останалите национални политики за борба с бедността и со-циалното изключване.Оптимизиране на системата за предоставяне на 2. социални услуги.Повишаване на качеството на съществуващите 3. социални услуги.Развитие на социални услуги в общността, ориен-4. тирани към индивидуалните нужди на потребите-лите от целевите групи.Подкрепа за реализиране на политиката за деин-5. ституционализация.Прилагане и мултиплициране на съществува-6. щи добри практики, насочени към социалното включване на уязвимите групи.Прилагане на иновативни подходи при предоста-7. вянето на социални услуги за превенция и прео-доляване на социалното изключване.

Бенефициенти: Компонент 1 - социални услуги за деца в риск -

общини; регистриран в България или ЕС, но с ЦУ или клон в България, лицензиран доставчик на социални ус-луги за деца. Това могат да са: държавата и общините, български и чуждестранни физически лица, регистри-рани по Търговския закон, и юридически лица.

Компонент 2 - социални услуги за пълнолетни лица - общини; регистриран в България или ЕС, но с ЦУ или клон в България, лицензиран доставчик на социал-ни услуги. Това могат да са: държавата и общините, бъл-гарски и чуждестранни физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица.

Компонент 3 - иновативни подходи за превенция и преодоляване на социалното изключване на ри-

скови групи - регистриран в България или ЕС, но с ЦУ или клон в България, лицензиран доставчик на социал-ни услуги. Това могат да са: държавата и общините, бъл-гарски и чуждестранни физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица.

Допустими дейности и разходи:Общи дейности и за трите компонента:

обучения на персонала, ангажиран с предоставя-• ните социални услугиразработване и прилагане на индивидуални об-• разователни, обучителни, рехабилитационни, възстановителни и терапевтични програми в съ-ответствие с индивидуалните нужди на потреби-телитекампании за информиране на обществеността - • изготвяне на информационни материали и други средства за популяризиране на услугитеобновяване и текущ ремонт на помещенията, в • които ще се предоставят услугите, и доставка на подходящо оборудване, пряко свързано с изпъл-нението на дейностите.

Компонент 1 - социални услуги за деца в рискПроектните предложения по този компонент следва

да включват комплекс от дейности за предоставяне на социални услуги за деца от целевите групи.

Дневен център за деца1. Звено „Майка и бебе“2. Социални услуги резидентен тип:3.

a. център за настаняване от семеен тип б. преходни жилища4. Център за социална рехабилитация и интеграция5. Център за обществена подкрепа6. Център за работа с деца на улицата.Компонент 2 - социални услуги за пълнолетни лицаПроектните предложения по този компонент следва да

включват комплекс от дейности за предоставяне на соци-ални услуги за пълнолетни лица от целевите групи.

Дневен център за пълнолетни лица1. Център за социална рехабилитация и интеграция2. Социални услуги - резидентен тип:3.

a. кризисен център б. преходно жилище

63бр. 9-10/2009

схема: „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна инфраструктура нависшите училища в градските агломерации“


в. защитено жилище г. наблюдавано жилище д. център за настаняване от семеен тип.Компонент 3 - иновативни подходи за превенция

и преодоляване на социалното изключване на ри-скови групи

Проектните предложения по този компонент следва да включват комплекс от иновативни дейности за пре-доставяне на социални услуги за деца и пълнолетни лица от целевите групи. Ще се стимулират проекти за разкри-ване и предоставяне на социални услуги, за социално включване на лица от целевите групи, които до момента не са получили подходящата подкрепа чрез социални ус-луги, дефинирани в българското законодателство.

Създаване и функциониране на социални услуги 1. за лица от целевите групи за успешно съчетаване на професионалния и семейния живот.Създаване и функциониране на социални услу-2. ги за социално включване на хора с увреждания, на многодетни майки, самотни родители и други уязвими групи.Създаване и функциониране на социални услуги за 3. лица с психични заболявания.Създаване и функциониране на социални услуги за 4. лица с различни зависимости.Създаване и функциониране на социални услуги за 5. лица, изтърпели наказание „лишаване от свобода“.

Създаване и функциониране на иновативни фор-6. ми за дългосрочна грижа с цел премахване на бариерите за активен трудов живот пред хора, полагащи грижи за деца, болни роднини, възрастни или лица с увреждания.Иновативни подходи за електронно включване 7. на хора с увреждания и др.

Краен срок: 28 януари 2010 г.

Размер на финансирането:

Безвъзмездна финансова помощОбщ размер 23 015 000 лв.

Компонент 1 8 015 000 лв.



Размер на безвъзмездната помощ: минимален размер на безвъзмездната финансова • помощ: 80 000 лв. максимален размер на безвъзмездната финансова • помощ: 250 000 лв.

Общата стойност на безвъзмездната финансова по-мощ може да покрие до 100% от всички допустими разходи по проекта.

Оперативна програма „Регионално развитие“, бюджетна линия: BG161PO001/1.1.-07/2009

Обща цел на схемата: а се въведат мерки за енергийна ефективност в обра-• зователната инфраструктура на висшето образованиеда се осигури равен достъп на групите в нерав-• ностойно положение до образователната услуга, предлагана в държавните висши училищада се модернизира информационното обслужване • в библиотеките на държавните висши училища.

Бенефициенти: Държавни висши училища, попадащи в обхвата на

чл.17 от Закона за висшето образование. Проектите ще се изпълняват на територията на Република България само в рамките на общините: Столична община, Плов-

див, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.Допустими дейности и разходи:

въвеждане на мерки за енергийна ефективност, • включващи топлоизолация, хидроизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газо-снабдяване, внедряване на инсталации, използва-щи възобновяеми енергийни източнициподобряване достъпа на хора с увреждания и оси-• гуряване на достъпна архитектурна среда в сгра-дите на висшите училищаремонт, реконструкция, обновяване и модерниза-• ция на библиотеките на висшите училища, вклю-чително доставка на специализирано обзавежда-


64 бр. 9-10/2009

схема: „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия“

не и оборудване, необходимо за съхранение на библиотечния фонд, дигитализиране и архивира-не, системи за автоматизирано библиотечно-ин-формационно обслужване, софтуер, предназна-чен за предоставяне на адаптирани услуги за хора с увреждания.

Краен срок: 01 февруари 2010 г.

Размер на финансирането:минимална сума на безвъзмездната финансова по-

мощ: 1 000 000 лв.максимална сума на безвъзмездната финансова по-

мощ: 4 000 000 лв.Бенефициентите са задължени да осигурят най-

малко 5% собствен принос от стойността на про-ектното предложение.

ОП „Конкурентоспособност“, бюджетна линия: 2007BG161PO003/1.1.1-01/

Обща цел на схемата: Програмата цели да се увеличи броят на успешно

стартиралите иновативни предприятия, като предостави подкрепа в най-рисковата фаза на тяхното развитие, а именно в етапа на разработване на базисния иновативен продукт или процес на фирмата в неговата предпазарна подготовка - до разработването на опитен образец.

Бенефициенти: Стартиращи предприятия, които ще предоставят

на пазара вследствие изпълнението на иновативни про-екти по настоящата схема за безвъзмездна помощ нови или значително усъвършенствани иновативни продукти и/или иновативни процеси (технологии), като инова-тивните продукти или процеси трябва да са нови за бъл-гарския или европейския пазар.

Допустими по настоящата схема за безвъзмездна по-мощ са и търговски дружества, които отговарят на всички изисквания по схемата и в които съдружници (акционери) са висши училища или изследователски центрове - юридически лица, притежаващи общо не по-вече от 50% от капитала на дружеството или правото на глас (в случаите на некапиталови дружества).

Допустими дейности и разходи:създаване на програми и методики за изследва-• ния, измервания и изпитвания, свързани с раз-работването на определения иновативен продукт или процеспровеждане на изследвания, измервания и изпит-• вания, свързани с разработването на определения иновативен продукт или процесразработване на опитен образец, функционални • тестове на нови продукти и/или процесиразработване на технологии за производство, • респективно за създаване или осъществяване на иновативни продукти или процеси

създаване на промишлен дизайн• закрила на индустриалната собственост на наци-• онално и международно равнище и необходимата за това експертна помощ, включително регистра-ция на патент или полезен моделизготвяне на бизнес планове, пазарни анализи и • проучвания, финансови и маркетингови планове за пазарна реализация на иновативния продукт или процесорганизиране на демонстрации, участие в из-• ложения, панаири или други промоционални дейности, свързани с популяризиране на инова-тивния продукт или процес, с цел намиране на инвеститори за внедряването им в производство, включително изработване на интернет страница на предприятието (кооперацията) - бенефициентконсултантски и юридически услуги, свързани с • лицензиране, доходи от права върху индустриал-на собственост, доставки на технологии и оборуд-ване.

Всеки проект задължително трябва да включва дей-ност „Изготвяне на икономическа, финансова и техни-ческа оценка на разработвания иновационен продукт или процес“, освен ако кандидатът е извършил такава оценка преди проекта.

Краен срок: Процедурата е без определен краен срок за канди-

датстване.Размер на финансирането:

минимален размер на безвъзмездната финансова • помощ: 40 000 лв.максимален размер на безвъзмездната финансова • помощ: 391 166 лв.Интензитетът на безвъзмездната финансова по-• мощ по всеки проект не трябва да надвишава 90% от общия размер на допустимите разхо-ди по проекта.


схема: „Подкрепа за създаванена технологични паркове“

схема: „съфинансиране на регионални,национални и международни програми“

ОП „Конкурентоспособност“, бюджетна линия: BG161PO003-1.2.01

Обща цел на схемата: Основна цел на процедурата, е да насърчи разви-

тието на националната проиновативна инфраструктура като предостави подкрепа за създаването на техноло-гични паркове, които да функционират в тясна взаимо-връзка с академичната и научна общност, да подпомагат достъпа на предприятията до ново знание и да стиму-лират комерсиализирането на научните изследвания. Процедурата е пряко насочена към предоставянето на подкрепа за извършване на необходимите предвари-телни (предпроектни) проучвания и изработването на инвестиционни проекти за изграждане на технологични паркове на територията на страната.

Бенефициенти: Право да кандидатстват по настоящата процедура за

подбор на проекти имат само обединения от минимум 4 лица, включващи задължително:

поне две предприятия – възложители (инвести-• тори) на технологичния парк и

поне две от изброените по-долу видове лица, като задължително поне едно от тях попада в оп-ределенията от 1 до 5, като юридическите лица по 5 не могат да бъдат търговци по смисъла на Търговския закон или кооперация по смисъла на Закона за коопе-рациите:

български висши училища1. Българска академия на науките и нейни институ-2. ти и звенаСелскостопанска академия и институти към нея-3. експериментални лаборатории и изследователски институтинаучни организации4. юридически лица с нестопанска цел5. общини и/или областни управители.6.

Допустими дейности и разходи:извършване на предварителни (прединвестици-• онни) проучвания във връзка с изграждането на технологични паркове. Допустимите предвари-телни (прединвестиционни) проучвания могат да

обхващат:изясняване на инвестиционното строително на-1. мерениеинженерни проучвания, в т.ч. геоложки, геотехни-2. чески, хидрогеоложки, хидроложки и др.геодезически проучвания3. технологични проучвания за избор на оферта, пред-4. лагаща оптимална технологиятехнико-икономическа обосновка за определяне на 5. икономическата целесъобразност и ефективност на инвестиционното строително намерениеобосновка на социалната целесъобразност и ефек-6. тивност на инвестиционната инициатива, в т.ч. от-криване на работни места и осигуряване на общест-вени услугивариантни проучвания за рехабилитация на същест-7. вуващи и за изграждане на нови енергийни мощно-стиспецифични проучвания при реконструкция, при-8. строяване и надстрояване на съществуващи сгради, в т.ч. архитектурно и конструктивно заснемане на сгра-дите и изследване на техническата инфраструктурамикросеизмично изследване9. изработване на задания за проектиране на техноло-• гични паркове съгласно Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти изработване на инвестиционни проекти в съответ-• ствие с Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, във връзка с изграждането на технологични парковеизвършване на оценка на съответствието със съ-• ществените изисквания към строежите.

Краен срок: Процедурата е • без определен краен срок за кан-дидатстване.

Размер на финансирането:минимален размер на безвъзмездната финансова • помощ: 100 000 лв.максимален размер на безвъзмездната финансова • помощ: 391 166 лв.

Специфична програма „Хора“ на Седма рамкова про-грама за научни изследвания, Дейности „Мария Кюри“, бюджетна линия: FP7-PEOPLE-2010-COFUND

Обща цел на схемата: Програмата „Хора“ предлага възможност за профе-

сионално развитие в сферата на научните изследвания,

бр. 9-10/2009 65


66 бр. 9-10/2009

схема: „Темпус IV - Реформа във висшетообразование посредством международно университетско сътрудничество“

като цели да продължи да насърчава заинтересувани-те да се насочват към научна кариера; да структурира тяхното обучение в областта на изследванията, като им предлага възможни варианти за избор; и да насърчава мобилността в рамките на един и същ сектор.

Бенефициенти: Публични или частни организации - министерства,

академии на науките или агенции за научни изследва-ния, международни организации или други организа-ции с обществена мисия.

Допустими дейности и разходи:По дейност COFUND се съфинансират изследвания

във всички научноизследователски области или обуче-ния на изследователи, стига те да съдържат елемент на

международна мобилност. Кандидатите за финансиране по COFUND трябва да представят многогодишни пред-ложения за конкретни стипендии/програми за обуче-ние на изследователи, които да бъдат съфинансирани. Тези програми трябва да включват поне една форма на транснационална мобилност.

Краен срок: 18 февруари 2010 г.•

Размер на финансирането:Бюджетът е в размер на • 75 млн. евро от бюдже-та за 2010 г.

Програмата финансира до 40% от стойността на про-екта, като помощта на даден кандидат не може да над-хвърля 5 милиона евро.

Обща цел на схемата: Общата цел на програмата е да допринесе за улесня-

ване на сътрудничеството в областта на висшето обра-зование сред държавите - членки на Европейския съюз (ЕС) и съседните държави партньорки. Целта на насто-ящата покана за представяне на предложения е да на-сърчи многостранното сътрудничество между висшите учебни заведения, органите и организациите в държави-те - членки на ЕС, и държавите партньорки, като внима-нието е насочено към реформата и модернизацията на висшето образование.

Бенефициенти: До получаване на безвъзмездни средства се допускат

кандидати юридически лица („правни субекти“), учре-дени съгласно изискванията на законите преди повече от 5 години в държави - членки на ЕС, или в държави партньорки по програмата „Темпус“.

Кандидатите за съвместни проекти трябва да бъдат признати от държавата публични или частни висши учебни заведения или асоциации, организации или мре-жи от висши учебни заведения, занимаващи се с подпо-магане, подобряване и реформа на висшето образова-ние.

Седалището на тези институции и организации тряб-ва да е в някоя от следните четири групи допустими дър-жави:

27-те държави - членки на Европейския съюз• 5-те държави от района на Западните Балкани•

16-те държави от съседните южни и източни ра-• йони на Европейския съюз5-те републики от Централна Азия.•

Допустими дейности и разходи:съвместни проекти - проекти на основата на „въз-• ходящ подход“, насочени към модернизиране и реформа на институционално (университетско) равнищеструктурни мерки - проекти, насочени към съдей-• ствие за развитие и реформа на системите за ви-сше образование в държавите партньорки, както и към подобряване на качеството и значението им, и към по-голямо сближаване с достиженията на ЕС.

Краен срок: 9 март 2010 г., 12.00 ч. брюкселско времеРазмер на финансирането:Предвиденият бюджет, предназначен за съфинанси-

рането на проекти по настоящата покана, е в размер на 53,8 млн. евро.

Финансовото участие от страна на общността не може да надвишава 90% от общата сума на допустимите раз-ходи. Изисква се съфинансиране от най-малко 10% от общата сума на допустимите разходи.

Минималният размер на безвъзмездните средства както за съвместните проекти, така и за структурните мерки, възлиза на 500 000 EUR. Максималният размер на безвъзмездните средства възлиза на 1 500 000 EUR.

различни райони на страната и на 6 обучаващи организации. Той съоб-щи, че специална награда ще получи фирмата ДЗУ АД, гр. Стара Загора, заради разкритите 400 нови работ-ни места. Наградите „Работодател на годината“ се провеждат за шеста поредна година и се раздават в девет категории, класирани от първо до трето място.

новини и събития

News and Events

67бр. 9-10/2009

Новини и събития | News and Events

Туининг проект „Укрепване на регулаторния и надзорен капацитет на финансовите регулатори“

На 15 декември т.г. в Подгорица, Черна гора, се състоя церемония по откриване на туининг проекта „Ук-репване на регулаторния и надзорен капацитет на финансовите регулато-ри“. За проекта, който е с продължи-телност 18 месеца, е осигурено фи-нансиране в размер на 1,199,966.94 евро по Инструмента за предприсъ-единителна помощ на Европейската комисия. Българската народна бан-ка е в ролята на управляваща инсти-туция от държава - членка на ЕС, в консорциум с Централната банка на Нидерландия (De Nederlandsche Bank) и българската Комисия за фи-нансов надзор (КФН). Институциите

бенефициенти са Централната банка на Черна гора, Комисията по ценни книжа на Черна гора и Агенцията за застрахователен надзор на Черна гора. От страна на бенефициентите проектът ще се управлява от зам.-министъра на финансите Милорад Катнич. Финансираният от ЕС туи-нинг проект цели усъвършенстване на капацитета на институциите за регулиране на финансовия сектор, като се постигне по-ефикасен над-зор върху финансовите пазари и ин-ституции в съответствие с общност-ното право на ЕС. Той ще се прилага в четири области: банков надзор и финансова стабилност; ценни кни-

жа и пенсионни фондове; застрахо-вателно дело; предотвратяване на изпирането на пари, финансирането на тероризма и други форми на фи-нансова престъпност. С помощта, предоставена по туининг проекта, ще бъдат транспонирани повече от десет директиви на ЕС в областта на финансовия сектор. Най-добрите европейски практики ще бъдат въ-ведени в оперативната рамка на три финансово-надзорни органа. Капа-цитетът на персонала на институци-ите бенефициенти ще бъде укрепен чрез 630 дни обучение, което ще бъде предоставено от 76 експерти от БНБ, КФН и Централната банка на Нидерландия.

Министерството на труда и со-циалната политика работи за съз-даването на улеснения за бизнеса при разкриването на нови работни места, заяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младе-нов на 11 декември т.г. при откри-ването на церемонията „Работода-тел на годината - 2009“. Той обяви, че от 19 декември 2009 г. стартира

Връчени награди „Работодател на годината - 2009“

ваучерната схема по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за квалификация и обуче-ние на заети лица и от нея могат да се възползват както представители на бизнеса, така и на неправител-ствения сектор. На церемонията ми-нистър Тотю Младенов връчи отли-чия на 25 работодатели с най-голям принос за осигуряване на заетост от

68 бр. 9-10/2009


От началото на декември тази година Министерството на ико-номиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е отпуснало на 26 българ-ски компании близо 5 млн. лв. по ОП „Конкурентоспособност“, съобщи на 10 декември т.г. Жулиета Хубенова, съветник по европейските въпроси в министерството. Тази сума ще по-крие авансови плащания на друже-ствата, които работят по проекти, одобрени от програмата. Помощта е по 4 процедури - създаване и раз-витие на стартиращи иновативни предприятия, технологична модер-низация в големи предприятия, тех-нологична модернизация в малки и средни предприятия, покриване на международно признати стандарти. По-голямата част от средствата ще бъдат използвани за обновяване на производствени мощности на край-ните бенефициенти в широк кръг отрасли - фармация, строителство, химическа, мебелна и текстилна ин-

Отпуснати средства по ОП „Конкурентоспособност"

дустрия, соларни и хидросистеми, гипсопроизводство, издателска дей-ност и др. МИЕТ е готово до края на годината да подкрепи кандидатите по програмата с допълнителни 5 до 8 млн. лв. Помощта ще е за дру-жества, при които се финансират междинни плащания за стартиращи иновативни фирми, такива, които реално са приключили с проектите си за международно признати стан-дарти и технологично обновление. С това отпускане на средства усво-яемостта по ОП „Конкурентоспосо-бност“ ще скочи около 10 пъти. До септември т.г. платените по нея суми са били едва 1.5 млн. лв. Също на 10 декември в МИЕТ бе подписано споразумението за финансиране на проект, предвиждащ Рилската све-та обител да построи малка ВЕЦ, за да си осигури по-надеждно енерго-снабдяване. Под документа сложиха подписите си Золтан Киш, старши проектен мениджър на Европей-

ската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за Междунаро-ден фонд „Козлодуй“ (МФК), Ад-рианополският епископ Евлогий - игумен на Рилската света обител, и министър Трайчо Трайков. Про-ектът на стойност 2.9 млн. евро се финансира изцяло от МФК, а ад-министратор на помощта е ЕБВР. Проектът цели сигурност и на-деждност на енергоснабдяването на Светата обител. Допълнителна цел е рехабилитирането на сгра-дите на манастира и други об-ществени сгради в община Рила, като тази дейност ще се финанси-ра със средства от продажбата на неизползваната електроенергия. Между бъдещата ВЕЦ и сградите на манастира ще бъде изградено подземно електрозахранване, за да се избегне зависимостта от кли-матичните промени. Това е първи-ят църковен проект в енергийната област, който финансира ЕБВР.

Пазарните цени на земите от гор-ския фонд ще бъдат увеличени сред-но три пъти за страната, обяви на 8 декември т.г. в Смолян зам.-ми-нистърът на земеделието и храните Георги Костов. Това се предвижда с новата актуализирана наредба за базисните цени на земите от горския фонд, която трябва да бъде приета до края на годината от Министер-ския съвет. Увеличението на цените за имотите край морето ще бъде с близо 8-9 пъти, а за тези в планин-ските райони - 6-7 пъти. Продължа-ва и работата по изготвянето на но-вия Закон за горите. С него ще бъдат възможни замените на гори и земи

Пазарните цени на земите от горския фонд скачат

от горския фонд за важни общински и инфраструктурни проекти. Прави-лата за замените ще бъдат детайлно разписани в закона. В новия Закон за горите ще бъдат диференцирани контролните от стопанските функ-ции. Контролът в горския сектор ще се извършва от държавен независим орган, който ще бъде на бюджетна издръжка и не трябва да зависи от стопанските резултати на субекти-те, както е в момента. Стопанските дейности ще се извършват от дър-жавни предприятия, които трябва да плащат печалба или дивидент на държавата за своята дейност. За да се оптимизира структурата на Из-

пълнителната агенция по горите, до края на годината се предвижда да бъде намален броят на държавните горски стопанства в страната. В мо-мента те са 176 и техният брой ще бъде редуциран близо с 40. Проме-ните не предвиждат намаляване на сградния фонд, както и на админи-страцията в тях. По-малките и мало-имотните стопанства ще преминат към по-големите жизнеспособни структури, които формират печалба. От предстоящото преструктуриране се очаква да бъдат спестени около 1 млн. лева от бюджета на Изпълни-телната агенция по горите.

69бр. 9-10/2009

Премиерът връчва награда „Инвеститор“ на 2009 г.

Министър-председателят Бойко Борисов връчи на 7 декември т.г. наградата „Инвеститор на 2009 г.“ в сектор „Добивна промишленост“ на „Елаците-Мед“ АД. За четвърта по-редна година Българската агенция за инвестиции организира конкур-са, на който се номинират и отлича-ват проектите с принос в различните сфери от икономиката. През т.г. са присъдени 7 награди в секторите: добивна и преработваща промиш-леност, енергетика и строителство. По време на връчването на награ-дата премиерът заяви, че за съжале-ние голяма част от направените до момента инвестиции са в строител-ството и услугите и затова се радва на капиталовложенията в индустри-ята. За последните четири години от близо 24 млрд. евро инвестиции 75% са били в строителството и в София. Затова е важно, че се инве-стира в Раковски, Силистра, Русе и Пловдив. По този начин се съживя-ват региони, които са били икономи-чески центрове и имат необходимия потенциал - работна ръка и инфра-структура. Бойко Борисов подчер-та, че правителството ще намери подходящия начин за привличане на повече чужди капитали догоди-на. Победителят в сектор „Добивна промишленост“ - „Елаците-Мед“ А произвежда меден концентрат, от който годишно се получават над 40 хил. тона мед и около 1.5 тона злато. Дружеството е инвестирало близо 86 млн. лв. в модернизация на про-изводствените мощности, разши-рение на хвостохранилище „Бен-ковски-2“, пречиствателна станция за производствените отпадни води, нов склад за концентрати и др. В предприятието работят 1780 души. Двама са носителите на наградата „Инвеститор на 2009 г.“ в сектор „Енергетика“. „Енел Марица-изток 3“ АД е отличена за капиталовложе-нието си в производството на елек-трическа и топлинна енергия, а „AES енерджи“ ООД за добитото електри-чество от ВЕИ. Енел Марица-изток

3“ АД е смесено дружество между италианската Енел – 73% от капи-тала, и Националната електрическа компания - 27%. Модернизацията на топлоелектрическата централа е за над 700 млн. евро. От тях около 160 млн. евро са за сероочистващи инсталации, които ще намалят с 94% емисиите серен диоксид от ра-ботата на ТЕЦ-а. С рехабилитацията на централата общата й мощност се увеличава от 840 MW на 908 MW, а експлоатационният й срок е удължен с 15 години. „Енел Марица-изток 3“ е първата централа на лигнитни въ-глища на Балканския полуостров, която работи по европейските еко-логични стандарти. С изпълнението на проекта се осигурява дългосроч-на заетост за над 400 специалисти. Инвестицията на „AES енерджи“ във ветроенергиен парк „Св. Нико-ла“ край Каварна е на стойност от 270 млн. евро. Разкрити са 250 ра-ботни места. Четири са отличията за инвеститори в „Преработващата промишленост“. Те са за „Техно-гипс“, „Иксетик Пловдив“, „АББ Ау-

томейшън“ и „Ролпласт“. Капитало-вложението на „Техногипс“ в завода за гипсокартонени плоскости и сухи гипсови смеси по немска техноло-гия в с. Ковачево, община Раднево възлиза на 95 млн. лв.. Производ-ствената база е в близост до ТЕЦ „Марица-изток 2“, която е източник на индустриалния гипс. В момента фабриката осигурява заетост за 120 човека. Другият победител - „Иксе-тик Пловдив“, е дъщерна фирма на един от водещите световни произво-дители на хидравлични и вакуумни помпи за автомобилната промишле-ност Ixetic, Германия. В българския завод край Раковски се произвежда хидравлична техника за лидерите в автомобилостроенето Ауди, БМВ, Порше, Рено, Тойота, Фолксваген и Волво. Инвестицията е за 34 млн. лв., а разкритите работни места са около 60. Отличието в сектор „Пре-работваща промишленост“ - произ-водство на електрически съоръже-ния, взе „АББ Аутомейшън“ ЕООД. Дружеството инвестира 30 млн. лв. „на зелено“ в завод за високотехно-логични електрокомпоненти в ин-дустриална зона „Раковски“. В него се произвеждат елементи за апара-тура за ниско и средно напрежение. Новата база осигурява работа на 200 души. „Ролпласт“ ЕООД е отличен за инвестиция в преработващата про-мишленост – производство на до-грама и други изделия за строител-ството. Капиталовложението е за 20 млн. лв. Предприятието дава работа на 80 човека.


70 бр. 9-10/2009


Кредитната карта все по-често използвана

МРРБ - въвеждане на инструментариума на аутсорса и ПЧП по ОПаК

На 7 декември т.г. в Министер-ството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се про-веде работна група N 1 по въпросите на въвеждането на инструментариу-ма на аутсорса и публично-частно-то партньорство (ПЧП) в сферата на МРРБ по проект по ОП „Адми-нистративен капацитет“ (ОПАК). Ръководителят на проекта и главен секретар на МРРБ Галина Тодорова представи специфичните цели, ос-новните дейности и очакваните ре-зултати по изпълнението на ОПАК. По думите й МРРБ разполага с не-обходимия административен капа-цитет, като едновременно с това ръ-ководството на министерството се

стреми към въвеждането на добри европейски практики, доказали сво-ята ефективност в страните - членки на ЕС. В редица от тях изнесеното възлагане на дейности (аутсорс) и ПЧП са утвърдени практики в дей-ността на публичния сектор. Про-ектът „Оптимално изпълнение на обществените функции в сферата на регионалното развитие и благоу-стройството чрез аутсорс на услуги в обществена полза и публично-част-но партньорство“ се осъществява с финансовата подкрепа на ОПАК, съ-финансирана от ЕС Европейския со-циален фонд. Изпълнението на про-екта ще доведе до: идентифициране на области за въвеждане на аутсорс

и ПЧП в дейности от компетенции-те на МРРБ, изработване и разпро-страняване на наръчник за аутсорс в сферата на регионалното развитие, въвеждане на необходимите про-мени в подзаконовата нормативна база, създаване на инструментариум на аутсорса и ПЧП, изработване на учебни материали, работни наръч-ници и изграждане на администра-тивен капацитет, разработване на уеббазирани форми на заявяване на инвеститорски интерес за аутсорс и ПЧП в сферата на регионалното раз-витие и благоустройството и попу-ляризиране на целите и дейностите по проекта, както и целите на ОПАК и Европейския социален фонд.

Българинът все по-често използ-ва кредитната си карта, за да заплати покупки или услуги. Това показват по-следните данни на Пощенска банка от 7 декември т.г., според които разпла-щанията на ПОС терминал с кредитни карти към ноември 2009 г. са се уве-личили с 10% в сравнение с минала-та година, достигайки 40% от всички трансакции, извършвани с кредитни карти. Преобладаващият процент от около 60 на сто от трансакциите с кредитни карти обаче продължава да бъде за теглене на пари в брой. Тези данни показват, че българите все още не използват рационално кредитната си карта, защото при всяко теглене в брой се начислява допълнителна так-са, каквато липсва при заплащането на стока или услуга безкешово в търгов-ски обект или интернет. За сравнение процентът на трансакциите за теглене на пари в брой на развитите пазари като например Великобритания е едва 5% от всички трансакции с кредитни карти. Пощенска банка отчита нара-стване в популярността на покупки-те на равни месечни вноски. Банката

има пазарното предимство да предла-га кредитни карти с функционалност, предназначена за покупки на равни месечни вноски в търговски обекти на територията на страната. Удобството на тази функционалност позволява на клиентите, както да извършват големи покупки на скъпи стоки или услуги - електроуреди, обзавеждане, екскур-зии, без да натоварват еднократно семейния бюджет, така и да пазаруват на разсрочено плащане дрехи, обувки, спортни стоки и принадлежности и други. За да стимулират рационалната употреба на кредитните карти в Бъл-гария, Пощенска банка и American Express стартираха кампания „Добрите неща вървят заедно“, която акцентира върху ползите и широкия спектър от възможности за използване на кредит-ните карти за разплащания в обекти като бензиностанции, ресторанти, хи-пермаркети, магазини, хотели и други, както и в интернет. На 11 декември т.г. Пощенска банка получи и награда за корпоративно дарителство в конкурса „Най-голям корпоративен дарител“, организиран от Български дарителски

форум. Банката е отличена в категори-ята “Най-голям дарител на време и ус-луги от служителите за 2008“. Конкур-сът, който се организира за четвърти път, отличава компаниите според финансовите данни за техните бла-готворителни и социални инициативи в България през годината. Достовер-ността на данните в съревнованието се удостоверява от “Прайсуотърха-ус Купърс България“. Отличието на Пощенска банка връчи Скот Позил, съветник по търговските въпроси в посолството на САЩ в България. Ос-таналите категории в конкурса освен “Най-голям дарител на време и услуги от служителите“ са “Най-голям обем на финансови дарения“, „Най-щедра компания“, “Най-голям дарител на стоки и материали“. Съревнованието традиционно се провежда в България и в още шест страни от Централна и Източна Европа (Полша, Русия, Сло-вакия, Украйна, Унгария и Чехия). То е част от програмата за развитие на отговорно корпоративно дарител-ство CEENERGI 2, подкрепяна от фондация “Чарлз Стюърт Мот“.

71бр. 9-10/2009


Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, и андреа Казини, главен опера-тивен директор на банката (в средата), получават статуетката за "Банка на годината 2009" в България от ре-дактора на списание The Banker Браян Каплън (вляво) и известния журналист от BBC Майкъл Бурк (вдясно)

Емилия Миланова, председател на съвета на директорите, получава наградата от скот Позил

срещу нов депозит - безплатна застраховка

Допълнителна защита за домове-те и имуществото на своите клиен-ти предлага УниКредит Булбанк. В съобщение от 7 декември т.г. всеки клиент на банката, който поднови или открие нов депозит в размер над 10 хил. лв. (или 5 хил. евро или долара) за срок от шест или повече месеца получава напълно безплатно застраховка „Домашно имущество“ от „Дженерали застраховане“. Раз-ходите по застраховката се покри-ват изцяло от УниКредит Булбанк. Застрахователната сума достига 30 хил. лв., като конкретният размер зависи от срока и сумата по депози-та. Със сключването на застраховка „Домашно имущество“ клиентът за-щитава своя дом заедно с обзавеж-дането, електродомакинските уреди, компютърна, телевизионна техни-ка и друга покъщнина от най-чес-то срещаните рискове като пожар, земетресение, кражба с взлом и др. Клиентите, които откриват разпла-щателна или спестовна сметка, както и депозити с по-кратък срок или по-малка сума по депозита, също могат да се възползват от тази застраховка при заплащане на минимална цена. До края на януари 2010 г. УниКредит Булбанк също така ще подпомогне малките фирми с 50 млн. лв. креди-ти по облекчена и по-бърза проце-

дура за кандидатстване. Сумата ще бъде разпределена между кредити за оборотни средства за нови клиен-ти, както и за подкрепа на проекти на настоящи клиенти на банката. Този ресурс е част от получени кре-дитни линии на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна бан-ка, предназначени за подпомагане на бизнеса. Лихвите се определят индивидуално в зависимост от про-ектите и клиентите. В допълнение, още 6 млн. лв. от УниКредит Лизинг са предвидени за нови лизингови сделки. Независимо от глобалната криза от началото на годината Уни-

Кредит Булбанк е отпуснала над 180 млн. лв. нови кредити на малкия бизнес (фирми с оборот до 3 млн. лв. годишно). Междувременно, в на-чалото на декември т.г. УниКредит Булбанк беше избрана за „Банка на годината 2009“ в България от меж-дународното списание The Banker, част от групата на Financial Times. УниКредит Груп си тръгна от цере-монията по раздаването „банковите Оскари“ с общо седем приза - като Банка на годината 2009“ още и в Италия, Хърватия, Полша, Турция, Украйна и за целия регион на Цен-трална и Източна Европа.

72 бр. 9-10/2009

Показалец | Index

Показалец на публикациите през 2009 г.

Банки

брой 3-4 Перспективи и насоки за развитие на междубанковата конкуренция в БългарияВладимир Миланов, Икономически институт на БАН

Ефективност на банковата система в България (измерване и взаимовръзки с икономическия растеж)Доц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

Установяване на модерна система за гарантиране на влоговете в България Венцислав Аспарухов, ескперт в отдел „Международни отношения“, БНБ

Банковият сектор на ЦИЕПроучване на Уни Кредит Груп

Пазарна структура на банковата система в БългарияДоц. доктор на икономическите науки Стати Статев, УНСС

Теоретични основи на междубанковата конкуренция Владимир Миланов, докторант, Икономически институт на БАН

Предизвикателствата пред новия Закон за потребителския кредит Венцислав Аспарухов, експерт-юрист в отдел „Международни отношения“, БНБ

Перспективи на банковия сектор в България и ЦИЕ Анализ на УниКредит Груп

брой 5-6

брой 7-8

БИП Консулт

Мурстивънс БулМар, данъчен консултант

Мурстивънс БулМар, правен консултант

Мурстивънс БулМар, данъчен консултант Мурстивънс БулМар, правен консултант

Мурстивънс БулМар, данъчен консултант Мурстивънс БулМар, правен консултант

Крестън БулМар, данъчен консултант Крестън БулМар, правен консултант

Крестън БулМар, данъчен консултант Крестън БулМар, правен консултант

брой 1-2

брой 3-4

брой 5-6

брой 7-8

Библиография

Представяне на книгата „Международни валутни резерви“

Представяне на информационно-аналитичен проект „Инвестиционен индексна общините в България “

Евроинтеграция

брой 1-2 Усвояване на европейските фондове в България Аглика Кънева, докторант към катедра „Финанси“, УНСС

Европрограми

Финансиране на фотоволтаични централи по Програмаза развитие на селските райони Кристина Цветанска, ЕЛАНА Инвестмънт, изп. директор

брой 3-4

брой 5-6

брой 9-10

брой 9-10


73бр. 9-10/2009

брой 3-4

Европроекти

Българските региони в Европа



Еврофондове

административен капацитет за управление на публични проекти, финансирани от ЕсГл. ас. д-р Татяна Даскалова, УНСС

Застраховане

брой 5-6

За указанията на застрахователните брокери Доц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД

За застрахователния пазарДоц. д-р Янаки Андреев, гл. управител на БЗПД „Зенит“ ООД

брой 7-8

Инвестиции

Корелацията на SOFIX с чуждите борси се повишаваЦветослав Цачев, ръководител „Анализи“ ИП ЕЛАНА Трейдинг

„национална компания индустриални зони” ЕадИван Димитров, зам. - главен редактор, сп. „БИП“

Успешни общини: представяме ви община Ружинци Иван Димитров, зам. главен редактор, сп. „БИП“

Пазарите в Югоизточна Европа през първото шестмесечие на 2009 г. (Първи сигнали за възстановяване)Петър Кемалов, главен експерт, отдел „Корпоративно развитие“, БФБ - София

Брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт

Производителност на труда, заети лица и отработеното време през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт

новопостроени жилищни сгради и жилища през второто тримесечие на 2009 г. Доклад на Националния статистически институт

България запазва инвеститорски интересСтоян Сталев, изп. директор на Българската агенция за инвестиции

Уличното осветление - европейски приоритетАлександър Трифонов, сертифициран консултант по управление

брой 3-4

брой 5-6

брой 7-8

Макроикономика

брой 1-2 Финансовата система в България: размер, активност, структура и ефективностДоц. Стати Статев, УНСС

брой 3-4


Европейски субсидии за развитието на хранителната промишленост Теодора Овчарова, ЕЛАНА Инвестмънт, ръководител Европейски програми

брой 9-10

брой 9-10

74 бр. 9-10/2009


Новини и събития

брой 3-4 новини и събития новини и събития новини и събития новини и събития

брой 5-6

брой 7-8

Публично-частно партньорство

брой 3-4 актуализирани „Методически указания за публично-частно партньорство“Публично-частно партньорство по време на кризаАлександър Трифонов, сертифициран консултант по управление

нужен ли е закон за публично-частното партньорство? Детелин Иванов, старши експерт, Министерство на финансите

Проектното финансиране в България Любомир Филипов, ПЧП експерт, Министерство на финансите

добрите практики в публично-частното партньорство Златина Карова, СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител екип по проектнофинансиране към Центъра за трансфер на технологии

брой 5-6

МФИ „Банки Инвестиции Пари“ 2009: решенията за България в условията наглобална кризаИван Димитров, международен редактор, сп. „Банки Инвестиции Пари“

настоящата финансова криза: теория, практика, поуки Д-р Цветан Манчев, подуправител на БНБ

небанковият сектор в условията на глобална кризаАпостол Апостолов, председател на КФН

Методическо подпомагане при осъществяване на публично-частнипартньорства Златина Карова, СУ „Св. Климент Охридски“, ръководител екип по проектнофинансиране към Центъра за трансфер на технологии

брой 5-6

брой 7-8

Международнофинансово изложение „Банк Инвестиции Пари”

Мениджмънт

брой 3-4 някои проблеми, свързани с функционирането на фирмата Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

Цените на капиталите на акционерното дружество Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

брой 9-10

брой 1-2

Пари

Финансовата криза и институционалната реформа в Европейския съюзД-р Цветан Манчев

спекулативни решения на валутните пазариГл. ас. д-р Марин Маринов, СА „Д. А. Ценов“ - Свищов

брой 9-10


75бр. 9-10/2009

Управление

брой 7-8 Мениджмънт на образованието (Теоретико-методологически аспекти) Проф. дпн. Йордан Калайков, НСА „Васил Левски“

Влияние на капиталовата структура върху ценитена финансиране с ценни книжа и финансовата стойност на фирмата Доц. д-р М. Гълъбов, УНСС

Ефектът на лоста - теория и практикаДоц. д-р Марин Гълъбов, УНСС

Човешки ресурси

брой 1-2 Образование, човешки капитал и трудови доходиДоц. Лалко Дулевски, УНСС, ръководител катедра „Човешки ресурсии социална защита“

Юбилей

Утвърдена идентичност и ясни цели: 20 години катедра „Финанси и кредит“ при ИУ - ВарнаДоц. д-р Стефан Вачков, доц. д-р Любомир Георгиев

година XVII брой 1-2|2009

МЕЖДУНАРОДНО ФИНАНСОВОИЗЛОЖЕНИЕ

EXHIBITIONINTERNATIONAL FINANCE

4-6 март 2009

IFE “BANKS INVESTMENTS MONEY” 2009:THE DECISIONS FOR BULGARIA UNDER THE

CONDITIONS OF GLOBAL CRISIS

THE FINANCIAL SYSTEM OF BULGARIA:SIZE, ACTIVITY, STRUCTURE

AND EFFECTIVENESS

ABSORPTION OF THE EU FUNDSIN BULGARIA

МФИ „БАНКИ ИНВЕСТИЦИИ ПАРИ” 2009:РЕШЕНИЯТА ЗА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА

НА ГЛОБАЛНА КРИЗА

ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ: РАЗМЕР, АКТИВНОСТ, СТРУКТУРА

И ЕФЕКТИВНОСТ

УСВОЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В БЪЛГАРИЯ

брой 9-10

76

Editorial council Editor-in-chiefNikolay Nenovski

MembersBistra IlkovaDaniela BobevaLalko DulevskiMaria VidolovaMilcho StoimenovMaria GeorgievaPlamen OresharskiPetar ChobanovStoyan AleksandrovStati StatevYanaki Andreev

Expert councilApostol Apostolov Bozhidar DanevViktor PapazovGarabed MinasyanGeorgi PetrovGrigoriy VazovEmilia MilanovaEmil PopovKamen KolchevOleg NedyalkovHristos Katsanis

Board of Editors

Deputy Editor-In-ChiefIvan [email protected][email protected] EditorGabriela [email protected]

Sales and advertisingNadezhda [email protected]

Project ManagerPetar [email protected]

Pre-printEvgeniy [email protected]

PrintDelta High Print JSC

Publisher„BIM 1993“ Ltd, Sofia 1309172, Nishka str.Tel./Fax: (02) 812 06 230Plovdiv, 7 Br. Miladinovi str.Tel./Fax: (032) 63 89 49email:[email protected] [email protected] 1311-7947

contEnts Banks theoretical Fundamentals of the Banking competition ........................................................3Vladimir Milanov, PhD Student, Economic Institute at the Bulgarian Academy of Science

challenges to the new Law on consumer credit ..................................................................13Ventsislav Asparuhov, expert in law in “International Relations Department”, Bulgarian National Bank

Bulgaria and cEE Banking outlook ...................................................................................... 18UniCredit Group Analysis

InvestmentsBulgaria Maintains Investor’s Interest ................................................................................. 22Stoyan Stalev, Invest Bulgaria Agency Executive Director

Public Lighting - European Priority ..................................................................................... 26Alexandar Trifonov, Certificated Management Consultant

MoneyGlobal Financial crisis and the Institutional Reform in the EU ..............................................31Tsvetan Manchev, Ph. D.

speculative Decisions on the currency Markets ................................................................... 42Marin Marinov, Chief Assist., Prof. Dr., D.A.Tsenov Academy of Economics

Managementthe Leverage - theory and Practice .....................................................................................47Marin Galabov, Ph.D., Associate Professor, University of National and World Economy

Anniversaryconfirmed Identity and Distinct Aims: 20 Years Department Finance and credit, University of Economics - Varna .......................................................................................... 52Stefan Vachkov, Assoc. Prof., PhD, Lyubomir Georgiev, Assoc. Prof., PhD, University of Economics - Varna

BIM ConsultationKreston BulMar, tax consultant ..........................................................................................54LEGALEX, Legal consultant ..................................................................................................56

Europrojectsthe Bulgarian Regions in Europe..........................................................................................58

News and Events ....................................................................................................67

Index 2009 ................................................................................................................. 72

9-10|2009

© 2009 BIM 1993 LtdAll rights reserved. The views of the autors and their articles express theirpersonal opinion and do not engage editors of the magazine.

бр. 9-10/2009

Documents

Брой 9-10