ЕТРУРИЯ/ТРАКИЯ

КРИСТИН ЮРУКОВА

2013

ЛИРИКА

1

Copyright©2013Кристин Юрукова

Всички права запазени. Никоя част от тази книга не може да се копира или размножава в никаква форма освен

при цитиране на малки откъси в рецензии без писменото съгласие на автора.

2

СЪДЪРЖАНИЕДУХЪТ - ДЪХЪТ..........................................................................................................4ЕТРУРИЯ.......................................................................................................................4ИГРИТЕ НА ЕТРУСКИТЕ...........................................................................................6ЕТРУРИЯ И ТРАКИЯ..................................................................................................7СТРАЖИТЕ НА ДРЕВНИЯ СВЯТ.............................................................................8ФРЕСКИ ОТ ЕТРУРИЯ И ТРАКИЯ...........................................................................9ПОД ПЕПЕЛТА НА ПОМПЕЙ...................................................................................9ДВОРЦИТЕ .................................................................................................................10ДЪЛБИНИТЕ...............................................................................................................11БЯГСТВОТО НА ЕНЕЙ.............................................................................................12ПРЕЖИВЯВАНЕТО...................................................................................................13ЕТРУСКИТЕ МЕСТА НА ДЕЙВИД ХЪРБЪРТ ЛОРЪНС.....................................13ХРАМЪТ И ВРЕМЕТО..............................................................................................14АРОМАТА НА ДУШАТА.........................................................................................15„ПИСМА ОТ РИМ“ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ..........................................15КАЛЕНДИТЕ...............................................................................................................16РИМСКИЯТ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛИС.....................................................16ЕТРУСКОТО ОГЛЕДАЛО.........................................................................................17ВЕНЕТИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ.......................................................................................18ВЕРГИЛИЙ..................................................................................................................19МИСТЕРИЯТА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО -ЛЕОНАРДО.....................................20МОНАХЪТ – ХУДОЖНИК - ФРА АНДЖЕЛИКО.................................................21КОЛОНИТЕ НА СВЕТА - МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ.............................22НА ЕДИН ДЪХ - МАЗАЧО.......................................................................................23ЦЕЛИЯТ РАЙ, ЦЕЛИЯТ АД - ДАНТЕ....................................................................23ДАМАТА С ХЕРМЕЛИНА........................................................................................24PRIMAVERA - БОТИЧЕЛИ.......................................................................................24ДОМЪТ НА БОГА .....................................................................................................25КОПИЕТО НА ЧЕТКАТА -КАРАВАДЖО..............................................................26„САН КЛЕМЕНТЕ“....................................................................................................26ЧУВСТВОТО...............................................................................................................27ТИЦИАНОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ НА БОГОРОДИЦА..........................................27ДЖОТО И МАЙСТОРЪТ ОТ БОЯНА......................................................................28LA BELLEZZA - КРАСОТАТА.................................................................................29ЗАМЪКЪТ НА СПОМЕНИТЕ - ЛЕОПАРДИ..........................................................29ДЖАКОМЕТИ И МОДИЛЯНИ.................................................................................30ДЖОРДЖО ДЕ КИРИКО И АЛБЕРТО САВИНИО...............................................31

3

ДУХЪТ - ДЪХЪТ

Езикът ни го е изразил -Дух, дъх, вдъхновение,одухотворяване чрез Дух,душата, вдъхналаполяните на Духа -вдъхновение -от полъха на Духа,който лъха навсякъде едновременно.Човекът на духа,върху когото валятпламъците на Светия Духкато над апостолите.

И дишането,поемането на дъх.За следващотовдъхновение.

ЕТРУРИЯ

Едните дървесаса щастливи,другите - нещастни -като хората - смятали етруските.Както и – боговете са скрити,никой да не разгласяваимената импод страх от смъртна казън.Етруските зверове,придошлиот старата им родина,кърмели младенци -да има царствотобъдещи царе..Лъкът на етруската вълчица от Капитолия,кърми ли, кърмивече колко хилядолетия

4

Ромул и Рем,латинските близнаципият млякото - lac,което сучи целият Latium.Криволиците налабиринтана етруската душаса се вкопалив правите геометрии на Рим.

Дванадесетоградието на Етрурия -челото на знанието,зад което римските деца събирали ум и разум.Етруски скулптурилекували боговете на Римот смъртна и безсмъртна болка,докато в храмовете разпалвали своите виденияетруските жреци.Римляните очертавалисвещеното пространствопри строежа на градовете си в кръг,както правели етруските жреци с жезлите си.И от orbis-кръг станало urbs – град.

В първия си денетруските забили гвоздейв Храма на времето -и тъй всяка година -гвоздей след гвоздейнастъпвал..Колкото по-малко ставалосвободното пространство,толкова се скъсявала магарешката кожа на времето им.Щом времето се изпълнило,скритите богове скрили етруските -те нямали повече правото да бъдат..Останал лабиринт,из който да се лутаме.Той е изрисуван от тях

5

върху едно ойнихоес надпис „Truia“ - “Троя“./“Truia“означавало„лабиринт на душата“./

Цялата им историясе състояла,за да изминат пътищатана душата.

С лабиринта на Truiaвсеки изживявапогрома на своята Троя..

ИГРИТЕ НА ЕТРУСКИТЕ

Homo ludens -играещият човекс милиони кракаи милионизадъхващи се усмивки,така заплененот възможносттаедин ден не друг,а ти да си победител.И един денда си съвсем не ти.

Ludens – от Lydus -синоним на етруск.

Първата игра -залагането -колко векаще ги има.Заложилина десет века,а боговете гичули и изпълнилипророчеството..И се спуснали жреците имда странстват с гегите си,да сгъстяват времетона хълмове,в които скривалиследите за следващите

6

поколенияв играта „Открий ме“.,Самозабравата -гнездо на възкресения.-клокочеламежду челюститена фалическите игрии таврическите,заимствани после от Великите римски игри.Убиването и то било игра -гладиаторска,изобретена пак от тях.

В гладиаторската битка с времетонародът на етруските бил победени нямало кого да се питакак да се постъпи с победения.

ЕТРУРИЯ И ТРАКИЯ

С ръка можеда се стигне до Етрурия от Тракия -ако става въпросза душата и -в обща територияблуждаят спомените им унесени.

Котвите на етруските кораби,са вече откъснати на дъното,преселението е зад гърба им..Но онази малоазийска богиня Мариса,все така зоветракийското име на Марица.Траките изчакват праотеца им,пелазгийския управител Алесна града Алсия,да стане най-сетне тракиец..И свещените дъбови гори на Етрурияса засадени според Вергилий от пелазгите,да имат обиталище боговете -пелазгийски и тракийски..Издуват коремиетруски и тракийски гробници,бременни с безсмъртие -

7

само в него не се съзтезават.Под земята в могилитеса най-пищните пирове.И в Етрурия, и в Тракиядвойни флейтивъзпяват заминаващите.В зениците на художниците им -едни и същи гледки под куполите.Три пространстваса се скупчиликато скалиедно над другопод месечината им.

А етруското ais за жрецни води към българското аз.От главите на царете им се ронят жълъдии дъбови листа от тънко злато.А боядисаните яйца по фреските им могат да се чукатс нашите великденски,положени са като символ на яйцето на Универсума..

Толкова много паралелни линии,които се пресичат нейде в закривеното пространството на времето.

СТРАЖИТЕ НА ДРЕВНИЯ СВЯТ

Мегалитите от Тепето-Пъпв Анатолия,на възраст поне 14000 години,наредени в кръговекато орбити на електрониоколо атомни ядра,около пъпове на невидими кореми,с телата си на исполиниликуващо изхранваткаменните леопарди, лъвове, змии,които са ги полазили.Побити в Храма на предците,като предците са тръгнали на пътзаедно с хода на времето,смалявали са се,

8

завладявайки нови страни,променяли са сеспоред мечтите на различните народи,вселили са се в Каменните бабипо крайбрежията на Черното мореи в le Statue Stele в Италия.Снабдени с пол,с мечове и съз знаците бранят царствата сиот морета, скали и дюнисрещу похода нечовешкина съвременното човечество.

ФРЕСКИ ОТ ЕТРУРИЯ И ТРАКИЯ

Всеки се занимава без нито миг покой със своето -плющят камшицитена леопардите под купола,птиците се стоварват на облаквърху другия облак, издигащия се, на делфините,гонени от жажда за далечини.Гмуркачите под тяхизмерват дълбините на отвъдното,пируващите в Етруриявдигат наздравицикъм пируващите в Казанлък.Единственият оцелял образв гробницата в Пъструша се появява сред фреските в Помпей -портрет на жената, превърната в статуя вечна от пепелта.

ПОД ПЕПЕЛТА НА ПОМПЕЙ

Светоглед от вкаменени видения.Илюзиите на образите,които се достигатвърху гребени на вълни.Образи от стълпотворениятана тълпите страдащии ликуващи из фрескитеи из преизподните на сънищата.

9

Образи, останалисами със себе си,объркани и питащи -Сънуваме ли?Снабдени с променливибиографии като със сенки.Можеш да се позоваваш на тяхкато на цитатиот свят нейде съществуващ.Някаква небесна логикае тайната, коятоги е извикала.

Сред тях можеш просто да приемеш,че си образ между образи,разглеждан от някой друг.

ДВОРЦИТЕ

Дворецът на Света Елена,затрупания,над който е църквата,построенада пази Светия кръст,открит от нея.Късът дърво с надписза Назаретянина почивав църквата над двореца -корона над всички земни корони.

Както дворецът на Еней,намерил Изходаза народа троянски,се е въздигалточно над пещератана етруската вълчица.

Земнитеи небесните домове.

ДЪЛБИНИТЕ

Дълбинитена катакомбите,от които прорастват

10

дървесата на Раяи в които Орфей,събрал катоВелик пастирдушите на животните,им свири с арфа.Протягат корени катакомбите чак до римските гробницина древна Сердикаи до мозайкитена първите християнив Тракия,един и същ духим е архитектът.Потресаващите дебрина етруската душа,без която храмовете римскиехтяли на кухо.Дълбините на душата тракийска -без жреците тракидипрорицалищетона Делфи мълчало.

Дъното напотъналите градовеи изплувалитена шрифта на Балканите,най-древен на света,от него са се заизвивалипрез иглени уши нишките на Ариаднана писмеността етрускаи критска,глаголическаи кирилска.

Преизподнитена утробата на етруската вълчица,от която сучеLingua Latinа,вперила поглед чакащ в идващия Еней.

11

Етруските надписигнездятв пелазгийския,прототракийския Лемнос -писменостите същосучат една от друга.

Корабите пиратски на пелазгитеса пристигнали в Италия,натоварени с пребогата плячка -товара на цивилизацията,изкована от злато.

БЯГСТВОТО НА ЕНЕЙ

Кладата припукваща на Трояосветява кървавите дири на бягството.Еней сякаш трябва да стане призрак,трябва да напуснесвоя дом и своята крепости царството, в което е принцът.

Но не и живота си,нещо го прави безсмъртен -въпреки толкова смърти.

Еней не иска бъдещето, само миналото иска – Троя.Но бъдещето го е избрало,леките гребла на съдбатаго носят към него.Защото Троятрябва да е в края победителката- да основе Рим и да завладее света.

Чрез нея победител е пелазгийският свят.

ПРЕЖИВЯВАНЕТО

Преживяванетона живото,на la propria vita/на собствения живот/,преживяването

12

на la Sacra Scrittura/на Свещените писания/на собствената съдба.

Codici del realta/кодексите на действителността/ -като черновиза коригиранев следващия.

ЕТРУСКИТЕ МЕСТА НА ДЕЙВИД ХЪРБЪРТ ЛОРЪНС

Етруските места на Лорънс -имат толкова общо с местата,които обсипвал с ласкипо тялото на любимата,девствени в своята неопитоменост.Лорънс искалда бъде напълно щастлив в любовта,затова се опиталда стане отново Аврам.Насред етруската древностпишел дневника сиза метафизиките на любовта,отваряща пространствакъм култови пространства,по които хора в голотамесели глина и телаза нови творения.В него съвремиетотъгува по изгубената Атлантидана собствената същност,по спонтанната любовна връзкамежду човека и божественото,разпукваща цвета на интуитивното.Зад рамото на пишещиясе носи тържественият вик„Талласия“ на етрускитефалически игри-избилата им жизнена сила.Родината му, отвикнала да играе,се срамувала от негои отдавна го била напъдила.

Етруските го приели за свой.

13

ХРАМЪТ И ВРЕМЕТО

Храмът и времето,Храмът на времето.Създаден да приютибезприютното времес всичките му отблясъцинепоносимии черни дупки за всмукване.Храмът от времес колони от кости,със сводове от плът,в него пророкуватс отворени очивидениятана молещите сеи песнитена небесните сфери.Пред портите муса свалениоръжията,суетите, хаоса,вътре се влизасамо с голотатана молитвите.В Храма на времетоприношениятаги прави времето.Непоклатим е -ще го има,докато го има времето.Не като Храма на етруските,в който, когато е забитпоследният пирон по стените,свършва времето на племето.Инструментите за измерванетона дните и хилядолетията в негоса самите хора,тиктакането на сърцата,определя нещата.

АРОМАТА НА ДУШАТА

Защото дири аромата си душата,спира стъписана,

14

докоснала се до друга душа.Само миг сред движениетона светлинни частицисъс скорост светлинна.Благоволението на мига.Мигове – моментни снимки -извън време и обвързаност,запечатани нейдев космическата плът.Мигове, прогорилиБулото на Майя само за мигпреди пелената пред очите отново да е същата.Мигове, в коитодушата се досещаза другия човек,заселен в неяпреди толкова животи -и му дава правона съществуване.

Поне за един миг.

„ПИСМА ОТ РИМ“ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

Писмата ги донесохагълъбите от Флоренция,изпърхали под стъпките на изнемощелия от глад министърна Източна Румелия.Писмата на Величков от Римса като писмата на Стендал-романите му -писма до следващитепоколения.

Отговорите им се появиха вкаменени в Перперикон, в стадионите и амфитеатрите римскии тракийски на Филипополис -

отговори на възторзите му,които му даде самата земя.

КАЛЕНДИТЕ

15

Календите римски и календарът.Дионисиите тракийскии Календите.Календите, Новата годинаи Коледата на коледарите.Колобрите надничат зад тях.Мitologia romanaи шумерските и келтски думина прабългарския календар.

РИМСКИЯТ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛИС

Stadio - стадий, мярка за дължина,арена и период от време едновременно.Винаги същото – младежи с хубосттана атлетите от мраморния фриз,както преди двадесет векаса яхнали вълнитена мраморните седалкии изпращат залпов смях срещу света.Лъвски лапи на лъвоветеот игрите римскиподдържат като императорски носилкиседалките на които седят,те дори не знаят връзкатамежду думата „седалка“ в езика им и sedile - в чуждия.Отгоре, от Античния амфитеатъртраки и римлянизаедно наблюдават състезаниято.Съзират прах, станал на мрамори мрамор, станал на прах.Победителят на всичко – времето -е надбягало всички атлетии всички колесници.Гърбовете на избягалите конеоще проблясват из горите на Родопите,смесили са се с Тракийските конници.Дъгата на планината затваря дъгата на Адриан на стадиона,дъгата не може да влезе вечев романа на Юрсенар -той е отдавна приключен.Марк Аврелий се е опрялна крепостната си стена

16

и още се опитва да направиРавносметката на изплъзващото се.Стадионът- обиколката на живота -винаги в кръг, краят все при началото.Само колесницата златна на Резосоще упорства, подрънква металномежду колите, цялата в пянаи разнебитена.

Растението на Орфей китарамеланхолно подрънква струнина вятъра, който на вятърагони нещо си нейде.

ЕТРУСКОТО ОГЛЕДАЛО

Да види белия святРим и да се роди.Когато излизаот тъмнината утробна,пред него е етруското огледало.Нищо не се вижда.Но после разстояниетосе скъсява до фокус.Етруската богиняот дръжката услужливоподнася огледалото.Огледалото, обрамченоот пояса на девственосттана етруската писменост.Гравиран върху огледалотоетруски оракулизрича имената на боговете сина праезика, вътре е и Таг,и Селена, и Венера.Пророкува чрез Ведите на знанието

Да дочакаш деняи да посетиш себе си.

ВЕНЕТИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

Хората ощене са измислиливарварите,

17

когато венетитеидват във Венеция,за да и донесат името си.

По нозете им лепнезлатен прахот писмени знаци.

А което е записано,то ще стане.Бяла годеницаще е Венециясред пламтящото червеноот дрехатана Тициановата Богородица.Древни светлинище властватнад мраморната и кост,по патината зеленана пълнолунните и водище се плъзгат страстикато миниатюрните моделина пелазгийските кораби-гондолите – обувки на венециански търговци.От Византияще препускат към неябронзови коне,откъснали сеот впряга на Аполон,оттам ще долитатпо чудотворен начинблесналиот святост мозайки -да живее тя в лъчитена Горния Йерусалим.Византия със столицаBisantion на тракитеще е пясъчното зърно,наранило спокойствието,за да расте около негоперлата на Венеция.

Светът на дожовете излатните дукатиняма нищо да знае

18

за света на българските Венети.

Под куполите на небесната любовще се възнасят земните любови.По мостовете от въздишкище се катерят надеждите,ще се спускат отчаянията.Прелъстените като Томас Ман и Бродскище гадаят по неякато по карти Тарощо е времеи що – вечност.

ВЕРГИЛИЙ

Не иска да тръгвана север, нито на юг,камо ли да води някого.Толкова е уморен Вергилийда е Вергилий,да е господарят на посоките,негови да са заповедите,посочващите жестовеи първите стъпки.Откъде-накъде миналотода му отнема живота,даден за днес?Ако можеше да е кучето в нозете му,да тича ей тъй -насам-натам, да си гони опашката весело,незнаещо нищо за местата,из които скита,нито пък нещо за себе си.

МИСТЕРИЯТА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО -ЛЕОНАРДО

Леда на Леонардое заела позата на тракийскатавакханка,под ръката и

19

могат да са рогатана бика,който е уловилав дебрите на Родопите,или рогата на еленана Артемида ловджийката.Леда е и онази вечно разцъфващаЛада, ой, Ладо,Ладо,момиче младо,в която плуваттоку-що родени желаниятакато венчета девичив реката, всезнаещата.

Сред женските му образи-жените-тънки кули от фризовете в храма на Великите боговена Самотраки,превърнали се в Рим във весталки./В тях са втренченидругите Кабири -от храмовете в Севтополис./ В яснотата им – двусмисленосттада бъдеш и да не бъдеш.

Тайната му вечеря е тъй близо до тайните вечери по иконите православнитъкмо чрез гощавката със тайни.В желанието сида я рисува отново и отновое прибрал след смъртта сицветовете по фреската един по един.

Леонардо,неразгадал сам себе си, не очаквадруги да го разгадаят.Достатъчно еда бъдат обсебениот тайнитена мистерията – съществуване

20

като него самия,дивящия се.

МОНАХЪТ – ХУДОЖНИК - ФРА АНДЖЕЛИКО

Във Фиезоле,във слънцето – sol -на етруската столицае свил гнездомонахът-художник.Фиезоле е слънцесред толкова много бездуховни пустини,слънцето на етруската столица,сърцето от хора,за които изкуствотое било важноколкото вяратав боговете-спасители.Фра Анджеликоможеше да еи етруски пророкс гега на пастир.Миниатюритена Източната иЗападната империяса се съединили отновов стенописите му./Перата в Скрипториитеса рисували едно и също,не са познавалиделението/.Монахът в манастирана Доминиканския орден,монахът в изкуствотос аскетизмае станал самвода осветенав кръщелния купелна изкуството-затова отражениятана небесата във фреските муса така кристално ясни.

КОЛОНИТЕ НА СВЕТА - МИКЕЛАНДЖЕЛО БУОНАРОТИ

21

Ангелът в негосе носи като Свети Духнад водите на звучащата музикана Сътворението, маха с мраморни крила,събира дъх за душитена своите творения -деца на божествените.Тялото му - каменоломна,отгдето вади къс по късобразите, вкаменени в него.Не един човек, а човечество.Той – следотърсач на невидимото,което може да се съзреединствено в проявленията на душата.Изпратили са му небесатапреследвачи и мъчители -да нарисува Страшния съд,изпратили са мупразници на плътта -да нарисува космоса,дали са му колонатана Витория Колона,за да се облегне на нея,та двамата заедно да мислят.Статуите мубушуват и из фреските,по брой са колкотооставенитеот цяла цивилизация.Бреговете, които е достигнал с длетото си,са довели до хоратаМирозданието, Възкресението -единствени обиталищана ангелската му същност.

НА ЕДИН ДЪХ - МАЗАЧО

Бързо, страстно,на един дъх-вдъхновение и живот,откритията му-

22

ненаправени векове.Малко се е задържал на този свят -толкова, колкотода създаде образциза композициитена Микеланджело.Не е разбралкак времето му отминава,докато е градилдом за художницитеслед него.

ЦЕЛИЯТ РАЙ, ЦЕЛИЯТ АД - ДАНТЕ

Неотстъпчив във виденията -как ли е останал цялпри връхлитанията им -виденията на целия Райи на целия Адна Създанието, създаденокато човек,но като такова изневерило на човешкотов един божествен свят.Божествените комедии,които са винагибожествени трагедииза някого.Човешката историякато вечно чакане на справедливоств чакалнятана Чистилището,като вечно блаженстванев девствеността на Рая,като вечно пърженев Ада на съзнанието.Бог очевидное бил отредиледин човекда разтълкувана човецитенеговия свят.

23

ДАМАТА С ХЕРМЕЛИНА

Плетениците от средновековните ниЕвангелияобгръщат розатана образа и.

Светлина и сенкисе гонят в клонитена световното дърво,обгръщат образана розата на Дамата с хермелина,държат я в мрежатана времетовечно млада./Само ароматитена миналотоса неувяхващи./

Лицето и -най-чисто признаниеза щастиетода си живв един само миги във вековете.Всичките жени,живели някога,са надникнали чрез неяпрез прозореца на картината.

PRIMAVERA - БОТИЧЕЛИ

Поникнали самомичетата на Ботичелиот самата пролетнейни весталки са,принасят жертви от цветове и мед.Острият зефире изрязалочите им бързоноги,духнал е струяпрез гладките пътекина гърлата им,

24

издул е облацитена гърдите им.Роса росиот нозете им неземни,докато под тяхпрорастват цветя.Цветята по дрехите имсъщо ухаят,златото по картинатае от златния прашецна цветоветеот крилата прозрачни на пчелите.Безмълвни лилиипо още нецелунати устни.Лилит и тя е сред тях.Сърнетата на нейната пазваса се размножилипо полянатаи кротко вирят муцунки.От сънищата в храмоветеса наизлезли момичетата.Нозете им са греблана копнеещия корабна красотата.Възраждането е станалотъкмо, за да освободиla belezza - красотата от плен.

Отрязаната Орфеева главаи Сафо им пеят песниот нишата в Лесбос.

ДОМЪТ НА БОГА

Domus, Il duomo, der Dom,домът на Бога,скалата муе издълбанаот приливитена поколениеслед поколение.Пръст,посочил небесата.Без чуканесе влиза в него.

25

Вътре хоратаса шепнещи звезди.

КОПИЕТО НА ЧЕТКАТА -КАРАВАДЖО

Караваджо представяКараваджо.Разхвърлени ръце и нозев хаоса на битието.Пръстите на Разпънатияоще трептят.Гълтачи на огънса лицатаот портретите му -светлината имзагръща в мантиялицата на Рембранд.

С четката сипроправя пътсред навалицатаот врагове,с нея сече плъттана мрака.Но отърване нямаот виещите вълци,когато са господарина света.

„САН КЛЕМЕНТЕ“

С почуда Митра носи на гърба сихристиянския храм и поклаща фригийска шапка.Отгоре – реликварий на Словото.Мощите на Сан Клементеликуват, че са открити,вперили са очи в изображението на този,който ги е извадил наяве.Душата на Свети Кирил се носи като Светия дух по земятас всяка негова буква.

Развързал е езика на Бога.

26

ЧУВСТВОТО

Усещането -il senso -осъзнаванетона собствените,но и на чуждите бездни,по-дълбоки от тези,в които се изплъзнаЕвредика,чувството-оголената антена,нажежена до блясък,между може - не може,трепти, слуша, чувства,само то око, ухо и кожа,снабдено с повече сетиваот тези, които има човека.Лее се като кръви като нея се съсирва.Блуждае като призракот тяло в тяло,стапя границите помежду им,печалба му еирреалното реално.

ТИЦИАНОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ НА БОГОРОДИЦА

Литнала е към Сина си,оттам устремът себеотдаден,оттам лъчението към небето.Възнася се, за да станесама Покров Богородичен на света,който да пази.Червеното на дрехата ие обрало всички лалетана всички Цветници,сока от лозата на сина и.Тя е пламтящият небосклон,пред който се свеждат челата.Образът и в картината на Тициане образ на молитвата,изшепната от устнитена майките, измолващипребъдването на чедата си.

27

Чрез нея пространствотое станало необятно,но и дом за душите копнеещи -пристан и закрила.

ДЖОТО И МАЙСТОРЪТ ОТ БОЯНА

Най-безстрашниот съвременниците си -отварят небесата,розовото и синъотои бялото на облацитеи достигат до златнотона истината.И възлизат във свобода.Бог се оказва етерът от любов,която нежно и невинно като девойка се доверява,раззеленена и преобилна.Инстинктът на четките имнадушва светлинатав кълбовидни мълнии мраки сваля виденията като семена върху земята.И ето – божественото дете от Боянакато земно детехрани птиците, на които проповядвамокрото от роса расона Свети Францискв базиликата на Асизи.Сънищата на ангелитеса упоили светците,докато людете трескавоси дирят душите,държани на повърхносттакато корабчето сторъко в Боянаот дъха на молитвите,изричани от треви и от овчици.Светът блести в бяло -сам Блага вест -Бог се ражда във всичковъв всеки момент.

28

LA BELLEZZA - КРАСОТАТА

La bellezza salva il mondo -Красотата ще спаси света -кураж от отдавнаизтлели устни.Светът, застанал на ръба,е забравил мъдростта си,дори не чака да бъде спасен,толкова е уверен в истините си,та не предполага,че трябва да бъде спасяван.Красотата в нощите -в прегръдките на Нощта на Микеланджело.Красотата на сияйните дни,излезла от искрицатана тракийската дума DIN, DI,изчукана по съдовете сребърнина Самотраки -

Бог, ден, светлина.

Красотата, повтаряща себе сипрез времената,влизаща в реката,за да не излезе същата,почива в меката бездна на добротата,така незабележима от блясъка.

La potenza del bene -мощта на доброто -по-мощна от вулкан.

ЗАМЪКЪТ НА СПОМЕНИТЕ - ЛЕОПАРДИ

Изгубен сред бални зали,фаустовски кабинетии хлътнали един в друг коридори,Леопарди е собственикътна този замък от спомени,по викториански населен с духове.Която и врата да отвориш,

29

вътре вече се е настаниламургавата лъвица -Меланхолията на Дюрер -пери пергели, мери завоеванията си,пише с неговата ръка стихове,които пуска да дирятдругата страна на света – слънчевата -за да разкажат за тука.Спомени за неизживяното,фантазии за несбъднатото,аромати от неразцъфнали градини,спомени за багрите на дъгата,под която не е минал,спомени за уста, коитоникога не са го призовали,него – поета на мъката -докато е стенел за тях.Спомени за цялата любов,сгъстена като съсирена,непрогледна нощв мрачни горисъс писък на сови.

Вижда на челото сиизписан знака на поезиятакато проклятие.

ДЖАКОМЕТИ И МОДИЛЯНИ

На Джакомети изтегленитекъм небето човеци-излезли са от калъпите етрускиза бронз от Лука.Крачат върху кокили,но пазят равновесие -да виждат нещата от високо,размахват ръце до прасцитекато призраци, дирещи живот,нито вчерашни, нито днешни,вятърни мелници на мисълта.Чудят се - от мокър пясък лидеца са ги слепили така трошливиили лавата от сърцето на земятасе е изляла на струйки във формите им.Наобиколени са от негата уханнана телата бленуващи,

30

моделирани в чаршафите любовнина винаги несвоя, излезлия от себе си Модиляни.Тежки етруски тела от Вулчии от Тарквиния,изтегнати, разтворени за ласки,само издължените им очиса притворени,насочили са поглед в самия си център,където в един миг се повтарямигът на Сътворениеточрез взривовете на любовта.

ДЖОРДЖО ДЕ КИРИКО И АЛБЕРТО САВИНИО

Сън, somnium, il sogno - българи и италианцисънуват с една и съща дума,дали и сънищата имне са сходни?

По площадите на Де Кирикоразперва пръсти каменни самотата,така услужлива.,времето се е проснало по тях и спи,докато брат му Алберто Савиниоизслушва сънищата мус въдица от думи.От съня на времетоса площадите и сградите.

Джорджо и Албертоси играят на криеница.Застинали вакханкиса се изтегнали като рибина дъното на хилядотонен океанс вечно препускащи вълни,разбиващи се в пустотата.В астралните мрежина площадните геометриисе движат отсъстващосамотниците от разказите на Савинио,хванати за гушатаот нуждата да съществуват,мятат се бомбета, котки,кресла с уши,кресливи птици,

31

понесли пергаменти в клюновевместо листа от градини.По-мраморни и от площадите са самотниците,по-незабелижими от дните си.

Дали образите на Джорджоне са филм от мисловния апарат на брат му,дали думите на Албертоне рисуват обстойно ненарисуваните картини на другия?

32

ЕТРУРИЯ/ТРАКИЯ

ЛИРИКА

АВТОР: КРИСТИН ЮРУКОВА

ХУДОЖНИК НА КОРИЦАТА: КРИСТИН ЮРУКОВА

ИЗДАТЕЛ: КРИСТИН ЮРУКОВА

ПЛОВДИВ

АПРИЛ 2013

ПЪРВО ИЗДАНИЕ

33