www.oralo.bg

ЖИВОТНОВЪДСТВО7/2013

BG

Ñèãóðíîñò âñåêè äåí

Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е единен орган за контрол на безопасността и качеството на храните в Република

България. Създадена в началото на 2011г, БАБХ следва най-добрите европейски практики в прилагането на високи стандарти при

контрола в областта на безопасността и качеството на храните, хранителните добавки и напитките, ветеринарната медицина и

хуманното отношение към животните, растителната защита и торовете, фитосанитарния контрол, фуражите, граничния контрол и др. Всички

ние, експертите на БАБХ, ежедневно осъществяваме стриктен контрол по цялата хранителна верига – от полето и фермата до масата.

ÁÚËÃÀÐÑÊÀ ÀÃÅÍÖÈß ÏÎ ÁÅÇÎÏÀÑÍÎÑÒ ÍÀ ÕÐÀÍÈÒÅ

БАБХ реализира последователна политика за сътрудничество с браншовите организации в страната. Заедно с тях разработва и създава стандарти, които целят

повишаване на качеството на продукти като хляб и хлебни изделия, мляко, млечни и месни продукти, както и на други традиционно български храни.

БАБХ е в постоянно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните, с всички структури на Европейския съюз,

имащи отношение към дейността на агенцията и с органите по безопасност на храните в държавите-членки от ЕС и трети страни.

0700 122 99 ãîðåù òåëåôîí íà ïîòðåáèòåëÿ

1

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСТНОСТ НА ХРАНИТЕ,АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНОТО СВИНЕВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ

Издание на „Ентропи 1“ ЕООД

Цена: 5,00лв.София, ул. „Граф Игнатиев“ №4e-mail: animals21@mail.bgwww.oralo.bg

Главен редактор:Красимир ПетковРедактор:Петър КрасимировPR и реклама:Ст. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка:Андриана Коцева, Симеон ПековРедколегия:Проф. Алекси Стойков, Доц. Андрея Колев,Инж. Бисер Чилингиров, Вергиния Гайдарска,Проф. Десимир Неделчев, Проф. Димитър Греков,Доц. Запрянка Шиндарска, Проф. Михо Семков,Проф. Николай Тодоров, Проф. Трифон Дарджонов

Списанието се издава с подкрепата на:

СъдържаниеПозицияПриоритет на сегашното правителство е и развитиетона животновъдството . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2До кога ще намаляват делът на свинепроизводителите в цената на свинското месо и продуктите от него? . 5ПородиБяла маришка овца . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 8Вакла маришка овца . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10Българско родопско говедо . . . . . . . . . . . . . . . . 12Симентал . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14

ХраненеКой се занимава със селекция? . . . . . . . . . . . . . . 16Хранене на козите – фуражи . . . . . . . . . . . . . . . 17Хранене на пръчове . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29Червена детелина сорт „Ника 11“ . . . . . . . . . . . . 31DDGS е ценен и евтин белтъчен фураж за селскостопански животни и риби . . . . . . . . . . . . . 33Кога и защо балурът е опасен за конете? . . . . . . . 35

Библиотека ЖивотновъдствоГоведовъдство, брой 13:Хранене на месодайните говеда . . . . . . . . . . . . . 21ЕкспертиПодготовка на овцете за заплождане . . . . . . . . . . 36Повече приплоди в овцевъдството . . . . . . . . . . . . 36Биопчеларство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38Произход и размножаване на хидробионти в биологичната аквакултура . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41Що за птица е пеликанът? . . . . . . . . . . . . . . . . . 44Продукти от щраусите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

АктуалноНовини от МЗХ и ДФЗ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48

2

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

ЗИЦИ

Я

Приоритет на сегашнотоправителство е и развитието на животновъдствотоИнтервюто взеМария Петрова

Сп. Ж: Професор Греков, кой от браншовете в земеделието приоритетно се нуждае от спешна помощ?ДГ: Всички проблеми, които са свързани със

селското стопанство са важни, защото е трябвало да се решат много отдавна. Разбирате, че за да се реши проблемът на едно производство, трябва първо да го анализираш, да го систематизираш, да го планираш, да направиш изводи и да на-чертаеш планове за неговото развитие в бъде-ще, дори и не толкова в бъдеще, отколкото в следващата стопанска година. А ние влязохме по средата на годината, когато беше пикът на произ-водството на зеленчуците, когато цените логично паднаха и изскочиха проблеми с реализацията им. Хората искаха сега и веднага да се решат някои от проблемите, но те в никакъв случай не могат да се решат толкова бързо. В помощ на зеленчукопроизводителите провеждаме реди-ца срещи с големите вериги. Търговците искат да комуникират с организации, които могат да предложат големи количества и еднородни пар-тиди. Такива големи браншови организации у нас обаче се броят на пръсти. Например в живот-новъдното направление са десетки и не могат да се стиковат. Така е също при пчелари, зеленчуко-производители и др. Затова спешно трябва да се изготви и приеме Закон за браншовите организа-ции. Това е един от важните ни приоритети. Така че, приоритети и задачи има много, които могат да се изпълнят. Не казвам, че са невъзможни, но за тях трябва да има диалогичност, толерантност от двете страни, както и желание и от страна на Министерството на земеделието. Отделно, за да се противодейства на нерегламентирания внос, направихме стиковане и проверки с митниците, с финансовите власти и полицията, но, естествено, това няма да реши категорично целия проблем.Сп. Ж: Новата стратегия за развитие на сел-

ското стопанство дали ще се приложи в прак-тиката, или ще остане на книга както в пред-ходните години?ДГ: Стратегията е готова, имах удоволствие да

участвам в написването є като заместник-пред-

седател на комисията, която сформира за цел-та министърът от служебното правителство проф. Иван Станков. Естествено, това е едно виждане за стратегическото направление на земеделието като част от нашата икономика, което ще очертае в близките години неговата посока за развитие. В стратегията е направен анализ за състоянието и слабостите на отделните сектори в земеделието, както и препоръки за тяхното развитие. Приори-тет в следващите години би следвало да бъде създаването на хидромелиоративни системи за цялата страна. Друг приоритет е разширяването на обхвата на полигоните за изстрелване на ра-кети против градушки, които сега покриват само 25 процента от площите в страната. В крайна сметка като цяло приоритетите са за развитие на България като аграрна страна. Всеки важен за нас, защото България има традиции в земедели-ето и стратегията трябва и да ги съхрани, но и да отговори на новата икономическа ситуация в държавата. Съобразяваме се и с приоритетите на Европейския съюз.Сп. Ж: Вие специално как сте степенували

приоритетите си за работа?ДГ: Както става ясно, приоритет в програма-

та на сегашното правителство е развитието на животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения, както и отрасли с важно икономическо и социално значение, каквото е тютюнопроизводството. В бюджета ще се отделят около 11,5 млн. лв. за тютюнопроизводителите и още 3,5 млн. лв. за зеленчукопроизводители. Тези неща са част от краткосрочните планове, обаче в дългосрочната програма за стратегията за разви-тие на земеделието в България трябва да се гледа в по-широк план. Трябва да се започне дълга про-цедура, при която да се излезе от тази сива ико-номика, в която са много от нашите земеделски производители. Те не са регистрирани. Искаме да създадем електронен регистър на всички наши производители. Това ще ни даде точна представа какво се отглежда, на какви площи, какви са сро-ковете за зреене и т.н.Сп. Ж: А сегашната регистрация по Наредба 3

3

не дава ли необходимата информация за това какво и къде отглеждат земеделските произво-дители?ДГ: Благодаря ви за този въпрос, защото ако

сега отидем на някоя борса, ще видим, че има много земеделски производители с картончета, т.е. документ, с който те удостоверяват, че са земеделски производители. На практика обаче те не отглеждат нито една диня или един килограм домати, а са прекупвачи. По този начин те заемат пазарите, а производителите не могат директно да се явят на пазара и да продават своята про-дукция. Така че електронният регистър ще обхва-ща и производство, и количество и всичко ще из-лиза наяве, защото има много други, които не са се регистрирали като земеделски производители, а произвеждат на малки градински площи. Ще се опитаме още от следващата стопанска година да въведем този регистър, който освен земеделските производители, впоследствие ще обхване и бран-шови организации.Сп. Ж: Какво остава да се договори за следва-

щия програмен период?ДГ: Това ни беше една от най-важните задачи

да не пропуснем нито един момент, който да е свързан с договарянето, с получаването на ноти-фикации за следващия период. Една от големите ни трудности беше срещата на 24-26 юни в Люк-сембург, където договаряхме периода относно обвързаната финансова подкрепа. Постигна се 13 процента, което е една завидна стойност за от-

расли като зеленчукопроизводство, овощарството, животновъдството, както и за текущи нотифика-ции. Специално за животновъдството ще бъдат отделени около 40 млн. лв. Навярно ще получим разрешение за ползване на тези средства, които ще се прехвърлят от единното плащане на площ. След среща с Държавен фонд „Земеделие” се взе решение и за нова програма „De minimis” за зеленчукопроизводството.Сп. Ж: Каква ще е съдбата на фермите от тре-

та категория, които не успеят да отговорят на европейски изисквания до края на декември и предвижда ли се поредно удължаване на срока за модернизация?ДГ: Скоро приключи одитът на Европейската ко-

мисия относно тези ферми. Дали ще има нов шанс за фермите трета категория зависи от за-ключенията от този одит, които още не знаем. Доскоро неотговарящите ферми бяха около 33 000, но навярно са намалели, защото част от хората са спазили изискванията, но голяма част не са успели. Това са ферми или със затихващи функции или малки с по 2-3 до 5 крави, кои-то, ако се обединят, ще отговорят на условията. Има обаче и такива, които най-вероятно няма да могат да се справят в по-дълъг период. За тях ще търсим възможност да произвеждат сирена и кашкавали, които да бъдат с регионален произ-ход, така че да не се изисква излизане на прясна стока на пазара.Сп. Ж: Не мога да не попитам за Вашата

4

слабост към бубарството. Ще има ли за него ренесанс в България?ДГ: Бубарството, както и отглеждането на ете-

рично-маслените култури, ще има възможност да ползва субсидии от следващия програмен пери-од в рамките на договорените 13 процента за обвързана подкрепа. Това е един традиционен отрасъл, който има възможност да се развива в нашата страна. Европа консумира съвсем малко коприна, за съжаление единственото предприятие е в Италия и голяма част от суровината се внася от Китай и другите азиатски страни.Сп. Ж: Повече от 20 години аграрната наука е

била в задния двор, проблемите є неглижирани, бюджетът на Селскостопанска академия всяка година се топи и стига за заплати до октомври, а за наука не остава. Имате ли визия за изход?ДГ: За съжаление ситуацията е точно такава,

каквато я описахте. Даже бих казал, че е по-зле, защото в момента Селскостопанска академия дали поради това, че не са планирали правилно разходите от министерството, дали поради някак-ва друга неточност, в момента са в дефицит от 4,5 млн. лв., а сме средата на годината. Моята визия е ясна и категорична, че без аграрна наука не може да се върви към добро аграрно про-изводство, а и също така към получаването на високи добиви. За съжаление тези условия, при които беше поставена академията, институтите, раздробяването им, преминаването към държавни предприятия на част от опитните станции, напра-виха науката неперспективна за младите хора и за съжаление през последните години в институ-тите са постъпили много малко от тях. Отделно аграрната наука като цяло не разработва актуални теми, които да са важни за развитието на страна-та. В момента на стагнация, в която се намираме сега, е необходимо да се правят приложни из-следвания, които да имат бързо възвръщане на средствата към икономиката. Въпреки това обаче

аграрните учени полагат къртовски усилия да ра-ботят и получават определени резултати, с които можем да се гордеем. Но за съжаление трябва да се предприемат конкретни мерки за нейното вдигане на крака, защото ситуацията като цяло в институтите и академията е плачевна.Сп. Ж: И Вие наследихте нерешената собстве-

ност на прословутите стопански дворове.ДГ: Натрупани са над 3300 преписки, една стая

е пълна само с тях. За тези стопански дворове не могат да се дадат категорични мнения по най-различни причини. Най-често едни са купили сградата, други земята, трети са починали, четвъ-рти са извършили делба, така че проблемите там са много. Ако имаме достатъчно време, ще се опитаме да разрешим голяма част от тях.Сп. Ж: Още първите дни като министър стар-

тирахте ревизия на министерството и на всички нива в сектора. Има ли вече заключения?ДГ: Има много заключения. Първото, което

спряхме, е разрухата в „Напоителни системи” и изваждането на тръбите. Правят се кадрови про-мени вследствие на финансови нарушения в го-ляма част от агенциите по места. Смени се пред-приеха в „Напоителни системи”, в Агенцията по рибарство и аквакултури, която е изключително изостанала в разработването на програми. Сега там се прави пълна ревизия. В предприятие „Риб-ни ресурси” също има нарушения.Сп. Ж: Липсват ли Ви Пловдив, университетът,

студентите?ДГ: Естествено, че ми липсва Пловдив, но

най-много – университетът и хората. Виждате – обстановката тук е съвсем друга, липсват и студентите, и академичната обстановка, която се опитвам и тук да утвърждавам като стил на работа. Задачите са много и разностранни и трябва да се решават в бърз и кратък срок. Дошли сме да правим неща, които, както се казва, са на полза роду.

Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в работна обстановка

5

БРОЙ 7/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОЗИ

ЦИЯ

Алекси Стойков Аграрен Университет, Пловдив

Валентин КацаровТракийски университет, Стара Загора

До кога ще намаляват делът на свинепроизводителите

в цената на свинското месои продуктите от него?

Цялостният цикъл от производ-ството на свинско месо до по-требителя представлява сложна система, състояща се от голям брой фермери и предприемачи в сферите на кланичната, пре-работвателната промишленост и маркетинговите структури. Всич-ки те вземат решения, насочени към максимизиране на печал-бите, доколкото им позволяват условията. Безспорно е, че за да съществува тази система (от фермата до масата) процентът на марджина не трябва да бъде прекалено висок, но печалби задължително трябва да реали-зират всички, защото това е не-отменимо условие за съществу-ването на целия сектор. Това потвърждава известната макси-ма, че ефективната икономика се развива върху обособени, от-носително самостоятелни, вер-тикално интегрирани производ-ствени системи, обединени от взаимно изгодни икономически интереси. Познаването на концепции-

те за търсените и предлагани-

те количества на продуктите от свиневъдството, както и за про-мяната в равнищата на тези па-зарни показатели са от изключи-телна важност за вземането на правилни управленски решения, както за производителите, така и за търговците на свиневъдна продукция. Те позволяват да се

Фиг. 1. Система производство-реализация в САЩ

Производители на угоени свине – $US 100

Клане на свине – $US 107

Разфасоване – $US 122

Преработка – $US 160

Дистрибуция – $US 185

Продажби на дребно – $US 340

прогнозират цените за опре-делен период от време, да се въвеждат протекционни цени в случай, че се появят фактори, които притискат свиневъдния бизнес (висок износ, намалява-не броя на свинете и др.) и т.н.През последните години се на-

блюдава ясно изразена тенден-

Сн.1. Свинепроизводство

6

ция за намаляване на дела на фермерите в цената на крайния продукт в почти всички развити страни.В САЩ взаимовръзката между

свързаните лица в свиневъдния бизнес е следната (фиг. 1).Става ясно, че ако фермера

продаде едно угоено прасе примерно за 100 долара, потре-бителите заплащат за него 340 долара. В табл. 1 е представена ин-

формация за това какъв е делът на фермера от цената на дреб-но на някои от основните сел-скостопански стоки за периода 1990-2011г във Великобритания. Наблюдава се ясно изразена

тенденция за намаляване на фермерския дял, средно за пе-риода, с 25% при посочените продукти. Неприятен е факта, че това намаление е при всички

видове меса, но най-голямо е при свинското месо – 33%. Още по-тревожни са фактите

за свиневъдите в САЩ (табл. 2). Ако през 1970г при $100 ре-

ализирани от продажбата на свинско месо, при фермера са се връщали $US59, при тър-говците на едро са отивали $US28,5, а при търговците на дребно – $12,5. През 2010г фермерския дял от

100 реализирани долара е само $27,5. При търговците на едро и дребно са останали съответно $14,3 и $58,2. Ситуацията в България по от-

ношение на разпределението на доходите с бизнеса, следва ев-ропейските и световни тенден-ции (табл. 3). Делът на производителя от

36,0% през 2001г намалява на 27,4% през 2011г. Средно за

десетгодишен период от време от всеки реализиран един лев, търговците на дребно са полу-чавали 36 стотинки, търговците на едро 33 стотинки, а произво-дителя 31 стотинки.Следователно взаимовръзката

на свързаните лица в единния процес за производство, прера-ботка и реализация на месо и месни продукти от угоени свине не е поставена на взаимноизго-ден икономически интерес. Става ясно, че постоянния

стремеж за максимални печалби на търговците на едро и дребно водят до намаляване на отно-сителния дял на фермерите не само у нас, но и в света. Осо-бено характерно е това през последните две десетилетия с масивната експанзия на супер-маркетите и хипермаркетите, които просто деформират паза-ра. През определени периоди те принуждават доставчиците си да доставят продукти дори под себестойността, за да ги поддър-жат в номенклатурата на щан-довете. За съжаление големите намаления на цените за произ-водителите не се трансформират автоматично в по-ниски цени за потребителите. Те най-често се използват от хипермаркетите, за да маскират високите цени при най-различни готови продукти (кренвирши, салами, продукти за скара и др.). Друга причина за по-ниските

цени на свинското месо в голе-мите търговски вериги се дължи и на факта, че те понякога за-бавят плащанията на фермерите до 120 дни (в редки случаи 180 дни) след доставката. В двата случая големите многопрофил-ни търговски вериги печелят. От фермерите осигуряват дългос-рочно продукти на ниски цени, а дългото отлагане на плащането на практика им осигурява без-лихвен кредит. В същото време потребителите винаги плаща не-забавно при покупката на даде-на стока. Теоретично „ниските цени” в

търговските вериги се приемат добре от потребителите защото

Taблица 1. Фермерски дял при различни селскостопански продукти във Великобритания.

Продукти: 1990 2000 2010 2011 Промяна на делът (1990/2011, %)

Свинско месо 58 55 40 39 - 33

Говеждо месо 57 50 43 40 - 30

Овче месо 57 51 44 40 - 30

Птиче месо 44 40 38 38 - 14

Мляко 40 35 32 31 - 22

Средно: 51 46 40 38 - 25

Таблица 2. Разпределение на доходите по веригата производител-консуматор, САЩ

Периоди

Дял, %

Фермер Търговец на едро Търговец на дребно

1970 59.0 28.5 12.5

1980 48.6 19.9 31.5

1990 43.5 9.8 46.6

2000 27.7 14.9 57.4

2010 27.5 14,3 58.2

Таблица 3. Дял на фермера в България, 2001-2011г

ПериодиТърговецна едро, %

Търговец на дребно, % Фермер, %

2001 31,20 32,7 36,0

2005 27,90 45,7 26,4

2010 35,10 31,1 33,8

2011 37,60 30,4 27,4

Средно 33,00 36,00 31,00

7

търговците на дребно постоянно твърдят, че са техен защитник с намаляване на цените. Рекла-мата по модела „всеки ден ни-ски цени” – „повече за вашите пари” – „да ви помогнем всеки ден да харчите по-малко” и т.н. очевидно им носи успех, защо-то потребителите придават голя-мо значение на цената. В дългосрочен план обаче, на-

тискът за предлагане на все по-евтини свиневъдни продукти е фактор с много негативни по-следици за фермерите като: • Ненадеждни доходи; • Намалена сигурност на ка-

чеството на храните;• Загуба на конкурентноспо-

собност спрямо други про-изводители;

• Проблеми със здравето на животните и вреда за окол-ната среда;

• Финансови загуби и фали-ти.

За да останат в бизнеса малки-те и средните ферми съкраща-ват работници и намаляват раз-ходите и нормата на печалба, за сметка на качество на продукта за потребителя.Освен това, евтината храна

предизвиква разходи, които не са отразени в търговската цена и са външни за фермерите. По-ради това много често се казва, че плащаме за храната си три пъти: • с парите в портфейлите• с данъците• и със здравето си.

Какво на практика трябва да става в дългосрочен план?

На фермерите трябва да се плащат разумни цени, за да се гарантира постоянната доставка на хранителни продукти с добро качество, които се произвеждат в добри екологични условия. Свиневъдите да използват в

практиката си инструментите на ценовите и пазарни страте-гии чрез сключване на различ-ни договори – фючърсни, за предварително финансиране, за снабдяване, за участие в спе-циализирани пазари, за консул-

тации, обучение и др. Да търсят форми за интегри-

ране по веригата фуражно про-изводство, свинепроизводство, крайни потребители на месо и месни продукти (от фермата да трапезата), включително на меж-

дународно ниво.Големите търговски вериги в

своите реклами трябва да се задължат да накарат потребите-лите да мислят, че най-важното нещо за храната е само и един-ствено нейното качество.

Сн. 2. Кланични трупове

Сн. 3. Свинско месо в супермаркетите

8

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

Описание на породата Екстериорни особености За Белите Маришки овце са характерни удъл-

жена форма на тялото, крайниците и опашката. Главата обикновено е къса до средно дълга, тясна с права профилна линия. Ушите са средно големи насочени встрани, леко наведени. Шията е дълга, тясна. Гърбът е дълъг, тесен до средноширок. Гръдния кош е дълбок, средно широк. Краката са дълги, със здрава костна система. Животните са добре зарунени. Коремът при някои е слабо зарунен, а при други – незарунен. Вълната около главата не се стриже и с годините се оформя т. нар. „качулка”, която има декоративен харак-тер. Вълната около скакателните и карпални стави също не се стриже.

Основни екстериорни измервания:Височина при холката, см

-овце-майки 75

-кочове 85

Жива маса, кг

-овце-майки 71

-кочове 100

-при раждане 4,8

Млечна продуктивностМлечност, л

-дойна (за 137 дни) 110,6

-среднодневна 0.823

Вълнодайна продуктивностнежност

-качество 48 мо

-микрони 32,151

дължина на влакното, см 10-11

рандеман,%

вълнодобив, кг

-овце майки 3,5

-кочове 5,0

Репродукция и използванеБиологична плодовитост, % 152

Продължителност на използване, год. 4

Базисна информация Класификация Дълготънкоопашата

Произход България

Методи и условия на създаване Народна селекция. Чистопородно развъждане.

Година на признаване на породата Автохтонна

Основен ареал На север и запад от град Пловдив, Пазарджишко,Пловдивско и Хасковско поле

Стопанско използване Мляко, вълна, месо

• Рога: Овцете са безроги, а при кочовете се срещат безроги и рогати животни. Там където ги има, рогата са слабо развити;

• Опашка: Опашката е дълга и понякога се вла-чи по земята;

• Руно: Руното е с щапелен строеж със заостре-ни върхове на щапелите (фитили);

• Вълна: Вълната е еднородна, мека и според БДС се класифицира като мека вълна;

• Цвят: 1. Руно: Типичния цвят е белият, но се срещат

и пигментирани овце (от 4 до 10% от овце-те). Срещат се и шарени овце от 1 до 3% (Dimov, 1998);

2. Лице: Бяло;3. Крака: Бели.

БЯЛА МАРИШКА ОВЦА

9

Развъден статус Име на развъдната организация Сдружение за отглеждане

и развъждане на Маришките овце

Година на завеждане на родословната книга 1993

Под селекционен контрол

-овце, брой 773

-кочове, брой 25

-стада, брой 10

Класификация на породатапо степен на застрашеност

Защитена, застрашена от изчезване

Тренд Стабилен

Месна продуктивностСреден дневен прираст, г

До 30-дневна възраст 337

От 30 до 60-дневнавъзраст

289

Кланичен рандеман, %

до 60-дневна възраст 53,6

Информация:доц. д-р Дойчо Димов

10

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ

Описание на породата Екстериорни особености За Ваклите Маришки овце са характерни удъл-

жената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата е дълга, тясна, незарунена. Профилът на главата при овцете обикновено е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите са средно големи, клепнали. Шията е дълга, тясна. Холката е сред-но дълга, средно висока. Гърбът е дълъг и тесен. Краката са дълги, незарунени. Коремът също е незарунен. Пигментацията по лицевата част, фор-мата и големината на ушите са някои особености в телосложението, които имат решаващо значе-ние при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод. • Рога: Овцете са безроги, а при кочовете се

срещат безроги и рогати животни. Рогатостта е нежелана сред развъдчиците;

Основни екстериорни особеностиЖива маса, кг

-овце-майки 60-80

-кочове 100-120

-при раждане 4,0-5,5

ПродуктивностМлечна продуктивност

Млечност, кг

-лактационна 90-200

-дойна (за 150дни) 130

Вълнодайна продуктивностнежност

-качество 46 то

-микрони 34,1-37,00

дължинана влакното, см

11,2

рандеман,% 64,5

вълнодобив, кг

-овце майки 2,4-2,8

-кочове 3,5-4,0

Репродукция и използванеБиологична плодовитост 140-150%

Продължителностна използване

4-5год.

Базисна информацияКласификация Дълготънкоопашата

Произход България

Методи и условия на създаване Народна селекция. Чистопородно развъждане.

Година на признаване на породата Автохтонна

Основен ареал На север и запад от град Пловдив,Пазарджишко, Пловдивско и Хасковско поле

Стопанско използване Мляко, вълна, месо

• Опашка: Тънка, дълга достигаща понякога до земята;

• Руно: Полуотворено с фитилест строеж и доб-ра изравненост;

• Вълна: Еднородна, по-рядко груба; • Цвят:

1. Руно: Основната маса от руното има бял цвят. По определени участъци от тялото (ко-рена на опашката, предгръдника и корема) се срещат пигментирани петна, върху които обикновено расте пигментирана вълна. По-ради това, животни с по-големи петна по кожата на тялото изглеждат шарени;

2. Лице: Бяло, кадифено-черна пигментация около ушите, очите и муцуна откъдето идва и названието „вакли”;

3. Крака: Бели, кадифено-черни петна с раз-лична големина.

ВАКЛА МАРИШКА ОВЦА

11

Месна продуктивностСреден дневен прираст, г

До 30-дневна възраст 383

От 30 до 60-дневна възраст 289

Кланичен рандеман, %

-агнета 55,46

Развъден статус Име на развъдната организация Сдружение за отглеждане и развъждане на Маришките овце

Година на завежданена родословната книга

1993

Под селекционен контрол

-овце, брой 1665

-кочове, брой 47

-стада, брой 24

Класификация на породатапо степен на застрашеност

Незастрашена

Тренд Нараства

Информация:доц. д-р Дойчо Димов

12

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ БЪЛГАРСКО РОДОПСКО ГОВЕДО

Описание на породата Основни отличителни белези Типичен представител на дребните породи за

мляко. Животните са с нежна, плътна, здрава кон-ституция, грациозни, с изтънчени, леки форми. Главата е лека, сравнително широкочела, краси-во моделирана с големи живи очи и широко отворени ноздри. Тялото е дълбоко, удължено, слабо надстроено. Гърдите са сравнително дълги и дълбоки, но тесни. Костите са добре развити, краката са здрави, с добре развити сухожилия и здрав копитен рог. Българското родопско говедо е породата с най-висока относителна млечност, най-висока концентрация на млякото, най-висока

плодовитост и продължителност на използване в страната, с отлична адаптивна способност и из-ключително висока екологична пластичност. • Цвят:

1. Космена покривка: Нетипизиран, основно – светло червено-кафяв (сърнешки) и сив. Често се срещат бели петна по различни части на тялото и дори червено-шарени животни.

2. Носно огледало: тъмно, със светъл пръстен; 3. Мукози: тъмни, понякога розови 4. Рога: бели с черни върхове; 5. Копита: оловно-сиви до черни; 6. Виме: светло-жълто.

Основни екстериорни измерванияВисочина при холката, см

-крави 114-122

-бици 148

Коса дължина, см

-крави 138-146

-бици 183

Жива маса, кг

-крави 350-420

-бици 600-700

-при раждане 20-24

Базисна информация Класификация B.t.brachiceros

Произход България

Методи и условия на създаване Възпроизводително кръстосване на Родопското късо-рого говедо първоначално с Местно сиво, Софийско кафяво, Обирентал и др., а в последствие с порода-та Джерсей, която е основна порода подобрителка

Година на признаване на породата 1989

Основен ареал Родопите. Отделни стада в цялата страна.

Стопанско използване за мляко

13

Млечна продуктивностПродължителност на лактация, дни 278 (180-300)

Млечност за 305 д, кг 2500-3500 (5000)

Масленост на млякото, % 5.12 (3.9-6.9)

Съдържаниена протеин в млякото,%

3.71 (2.85-4.97)

Репродукция и използванеПолова зрялост, мес 9-10

Стопанска зрялост, мес 18.9 (16-21)

Плодовитост, % 89-92

Продължителност на използване, год 10-15

Месодайна продуктивност, бичетаСреден дневен прираст 4-12 мес, кг 0,881

(0,740-1,000)

Развъден статус Име на развъдната организация Асоциация за развъждане

на Българското родопско говедо и Джерсея

Година на завеждане на родословната книга 2003

Под селекционен контрол

-крави, брой 1097

-бици, брой 24

-стада, брой 49

Генбанка (ИАСРЖ)

-бици, брой 18

-дози, брой 105 197

-изкуствено осеменяване, % 70

Класификация на породата по степен на застрашеност Защитена, застрашена от изчезване

Тренд Намаляване

Информация:доц. д-р Васил Николов

Зооинж. Жана Гаджева, Председател на АБРГД

14

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGПО

РОДИ СИМЕНТАЛ

Описание на породата Основни отличителни белези Имат класическо телосложение на едра комби-

нирана порода за месо и мляко с добре развити млечни признаци и богата мускулатура. Главата е относително голяма, широка. По голяма част от животните са с пигментирани околоочни орбити. Шията е средно дълга, с добре развит гердан. Гърдите са дълбоки и широки, коремът е бъчво-образен, ребрата са косо поставени, широки и дълги, а крайниците са със здрави кости и с пра-вилна постановка. Вимето е добре развито, захва-нато широко и високо отзад и напред за корема. Цицкиге са дълги и дебели. Породата се отли-

Основни екстериорни измерванияВисочина при холката, см

-крави 136-150

-бици 150-160

Жива маса, кг

-крави 600-660

-бици 1000-1200

-при раждане 40-42

Млечна продуктивностПродължителност на лактация, дни 305

Млечност за 305 д, кг 5387

Масленост на млякото, % 3.9-4.2

Съдържание на протеин в млякото,% 3.7-3.8

Репродукция и използванеПолова зрялост, мес 10-12

Стопанска зрялост, мес 18-19

Плодовитост, % 92-95

Продължителност на използване, год. 7

Месна продуктивност Среден дневен прираст, кг 1.000-1.300

Кланичен рандеман, % 58-62

Базисна информация Други наименования на породата Флеквих (в Германия и Австрия), Пи Руж (Франция)

Класификация Bos Taurus frontosus

Произход Швейцария

Методи и условия на създаване Симинталът е Швейцарска порода, създадена при условията на богатите алпийски пасища. Първа-та симентализирана порода у нас – Кулското го-ведо е създадена в Северозападна България, чрез стихийно кръстосване на Местното сиво говедо със сименталски бици, главно от сръбски и швей-царски произход. На по-късен етап, чрез възпро-изводително и поглъщателно кръстосване е създа-дена породата Българско сименталско говедо.

Година на признаване на породата 1981

Основен ареал Северозападна, северна ЦентралнаБългария, в някои райони на Южна България.

Стопанско използване за мляко и месо

Информация: Атанас Атанасов, НАРГМС

чава с бърз растеж, нежно месо, висока млеч-ност, спокоен нрав, устойчивост към заболявания и отлично развит майчин инстинкт. Адаптира се много добре при различни природно-климатични и стопански условия. • Цвят:

1. Космена покривка: Цветът варира от зла-тисто жълт до червен с бели петна по раз-лични части на тялото. Главата е бяла, а по предния пояс често се срещат бели ивици;

2. Носно огледало: Розово; 3. Мукози: Светло-розови; 4. Рога: Восъчно-жълти; 5. Копита: Восъчно-жълти.

15

Развъден статус Име на развъдната организация Национална асоциация за развъждане

на говеда от породите Монбелиард и Симентал

Година на завеждане на родословната книга 2007

Под селекционен контрол

-крави, брой 517

-стада, брой 16

Генбанка (ИАСРЖ)

-бици, брой 12

-дози, брой 148 680

-изкуствено осеменяване, % 80

Тренд намаляване

16

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGСЕ

ЛЕКЦ

ИЯ

Кой се занимава със селекция?Зооинж. Мария Боева

Работохолизъм, амбиция, съ-временна развъдна дейност, технология и иновации –

това е формулата на успеха на един български фермер.Минчо Иванов е председател

на най-голямата развъдна гове-довъдна организация в страна-та – Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България. Той е собственик на една от най-модерните и съвре-менни ферми в Южна Бълга-рия – ЕТ „ДИАНА-МИ-МИНЧО ИВАНОВ”. Неговите животни са призьори на ежегодните Нацио-нални изложения по животно-въдство, организирани от ИА-СРЖ и развъдните организации. В китното Новозагорско поле

се издигат модерните построй-ки на кравефермата, изградени по всички изисквания на ЕС, по технология за свободно боксово отглеждане.Фирмата е създадена през

1992г. Дейността и включва об-работката на 11 000дка земя и отглеждането на 1756 животни за разплод, в т. ч. 941 крави от породите Холщайн и Редхол-щайн.Доилната зала е тип Рибена

кост 2х10, изцяло механизирана, което изключва замърсяване на млякото. В нея целогодишно се поддържа оптимален температу-рен режим, улесняващ работата на доячите. Във всички обори има монтирани вентилатори за

създаване на оптимален микро-климат за животните. Почиства-нето на оборите е механизи-рано. Фуражите се раздават с миксер-ремарке.Предстои пускането в експло-

атация на нова доилна зала тип „КАРУСЕЛ” за 48 животни и два нови обора, всеки за по 300 животни. На входа на новата доилна зала ще има монтирано устройство за откриване на раз-гонените крави.А ето и резултатите от дългого-

дишната развъдна дейност във фермата, които са на европей-ско и световно ниво. По данни на развъдната организация, за 2011г бонитировъчната млечност на кравите е 8179кг мляко, с 3.38% масленост; 3.34%. Коли-чеството на млечно масло е 280 кг, а на млечния протеин – 276. С най-висока млечност са крава № 085432 – 10 885кг и крава № 169798 – 10 696кг.Това са резултати, съизмерими

с водещите европейски държа-ви, постигнати в българска фер-ма, под ръководството на един амбициозен и сериозен бълга-рин, които показват, че силата на българското трудолюбие и дух, съчетани с най-съвременни-те развъдни и технологични дей-ности дават блестящи резултати.В кравефермата развъдната

дейност е на високо равнище. За това работят специалистите на АРШЧПБ, с която фермата има сключен договор. Активно се използват модерни методи за откриване на разгонените жи-вотни и ранна диагностика на бременността. За заплождане на високопродуктивните животни се използва индивидуален слу-чен план и висококласни бици – американска и българска се-лекция. И сега продължава ра-ботата за окрупняване и модер-низиране на фермата.

Първа копка на нова зала и обори в кравефермата

Животни на фермата, наградени в националното изложение по животновъдство, гр. Сливен

17

БРОЙ 7/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Сийка Илииванова

Хранене на козите – фуражи

Храненето на козите е едно от най-важните ус-ловия за правилното отглеждане на селскостопан-ските животни. Козата е относително невзискател-но животно, но не означава, че може да се храни „как да е”. Ниската продуктивност на козите на някои стопани се дължи главно на лошото им хранене.Храната е основата, върху която се гради съ-

ществуването, правилното развитие и задоволи-телната продуктивност на животните. Ето защо трябва да се знаят потребностите на животните от фураж в различните периоди от развитието и фи-зиологичното им състояние и да се задоволяват, за да се получи правилен растеж и висока про-дуктивност. Недостатъчното хранене на козите не позволява изграждането на правилно развит орга-низъм и козата остава за цял живот недоразвита, вследствие на което млечността, скорозрелостта и плодовитостта са ниски. Изобилното хранене, при което организмът се претоварва с излишъци от хранителни вещества, също влияе отрицателно. Последствие от прехранването е затлъстяването, което довежда до ниска млечност, яловост и т. н. Следователно козите не трябва да получават нито малко, нито прекалено много храна. Трябва да им се осигурява необходимото количество фу-раж за задоволяване нуждите на организма и за осигуряване на постоянна висока продуктивност. За правилното хранене на козите е необходимо осигуряването на разнообразни фуражи – един вид фураж не може да задоволи организма с необходимите хранителни вещества. Например, храненето на козите само с царевица, овес или сено не осигурява правилен растеж, развитие, ви-сока млечност и плодовитост. Освен това фуражът трябва да се дава в добър вид, като се избягват развалените, недоброкачествените и плесенясали-те фуражи. Преработването на фуража за козите трябва да се сведе главно до смилане във вид на ярма на зърнените фуражи, измиване от кал и пръст на кореноплодните, отстраняване на прах и чужди тела чрез отвяване, но в никакъв случай да не се прилага изпичане, намокряне, прокисване и др. Най-добре е храната на козите да се дава в нейния естествен вид.Във фуража се съдържат вода и различни храни-

телни вещества, от които зависи млечността, рас-тежа и развитието на приплодите и плодовитостта.Водата се съдържа във всички видове фуражи в

кореноплодните – 90-93%, в зелените – 70-80%, в зърнените – 14-17% и в кюспетата и шротовете – 10%. При по-голямо количество вода фуражите

трудно се съхраняват. Тя разтваря хранителните вещества, пренася ги в организма, подпомага об-мяната на веществата и съдейства за отстранява-нето на разпадните продукти.Белтъчините, или протеините участват в изграж-

дането на мускулите, кръвта, млякото, копитата и при възстановяването на изхабените клетки на организма. Най-богати с белтъчини са кюспетата, шротовете, бобовите зърнени фуражи и сеното от люцерна, фий, грах и детелина. Бедни на белтъ-чини са сламата и плявата на житните растения, корено-, клубеноплодните, силажът и др.Въглехидратите изгарят в организма и дават то-

плинна енергия, необходима за движението, ди-шането и другите жизнени функции. Излишъците от въглехидрати се отслояват във вид на тлъстини. Най-важни от въглехидратите са скорбялата, заха-рите, целулозата и др. Те се намират в най-голямо количество в зърната и стъблата на житните расте-ния, в клубеноплодните, сеното, меласата и захар-ната метла. Целулозата, въпреки че по химичен състав е въглехидрат, е много по-трудносмилаема от останалите въглехидрати. Тя е главната съставна част на сламата и плявата от житните растения, сухите листа и листниците. От всички преживни селскостопански животни козите най-добре сми-лат и най-пълно оползотворяват целулозата.Мазнините имат голямо значение за правилното

хранене на животните. Те дават топлинна енергия на организма, а излишъците се отслояват във вид на тлъстини. Мазнините имат 2-3 пъти по-висока хранителна стойност от въглехидратите. Най-голе-ми количества мазнини се съдържат в млякото.Минералните вещества се намират в почти всич-

ки видове фураж. Най-важни от тях са калци-ят, фосфорът, магнезият, желязото и натрият. За животинския организъм най-голямо значение има калцият, който се съдържа в най-голямо количе-ство в люцерновото сено, сламата, детелината и фия. Съществена роля играе и фосфорът. В най-големи количества се намира в зърното на жит-ните растения, кюспето и сеното. Минералните вещества участвуват в изграждането на тъканите, костите, в обмяната на веществата и неутрализи-рат киселините

Витамините са органични съединения, които имат решаващо значение за нормалния живот на кози-те. По-важни от тях са:Витамин А поддържа растежа на младите жи-вотни и подпомага устойчивостта на козите от всички категории от заболявания. Намира се във

18

всички фуражи, а в по-големи количества се съ-държа в червените моркови, люцерната, детели-ната, ливадните и пасищните зелени треви, жълта-та царевица и др.Витамин D, или противорахитичен, се намира

по-рядко във фуражите, но животните го образу-ват в тялото под действие на слънчевите лъчи. Бо-гато с витамин D е добре изсушеното на слънце сено, а по-бедни са кореноплодните.Витамин Е се нарича още антистерилен, или

витамин на размножението и многоплодието, по-неже спомага за правилното развитие и функцио-ниране на половите органи. Богати с витамин Е са зелените фуражи, сеното, триците и покълна-тото зърно.

Най-важните фуражи при храненето на козите са следните:Овесът е най-ценният фураж за козите от всички видове и категории, особено за яретата, козички-те и пръчлетата. Той се дава най-често цял, но за малките ярета се смила и се пресява. Съдържа главно скорбяла.Ечемикът съдържа въглехидрати и е подходяща

храна за възрастните, а на младите животни се дава, когато са за угояване. Той се дава обикно-вено във вид на ярма. Може да се използва два месеца след прибирането му, защото преди това предизвиква храносмилателни разстройства.Царевицата е богата с въглехидрати и мазнини,

а е бедна на белтъчини. Желателно е да се дава на козите смляна заедно с кочаните. На разплод-ните пръчове не трябва да се дава царевица, тъй като бързо затлъстяват. На младите животни тя може да се дава в смес с богати с белтъчини фуражи.

Фият, грахът, соята, бобът и лещата са богати с белтъчини и са ценен фураж за яретата, козич-ките, пръчлетата, пръчовете и дойните кози-май-ки. За да се избегнат храносмилателни разстрой-ства, те се дават ситно смлени. Тези фуражи се дават в по-ограничени количества – до 300-400гр дневно на възрастните и до 200-250гр за младите животни.Кюспетата и шротовете също са богати на бел-

тъчини. Слънчогледовото кюспе е отлична храна за лактиращите кози и младите животни. От обез-масленото кюспе, смляно наситно, се получава брашно, наречено шрот. Освен слънчогледовия шрот подходящи за козите са и лененият, фъстъ-ченият и соевият. За да се използват те правилно за храна на козите, трябва да се дават заедно с бедни на белтъчини фуражи - кореноплодни, кар-тофи, силаж, цвеклови резанки и др. В дневната дажба на козите кюспетата и шротовете могат да участвуват до 250-300гр на коза.Жълъдите могат с успех да се използват за фу-

раж на козите. Те съдържат по-малко белтъчини, но са богати на въглехидрати и мазнини. За по-добряване на вкуса им е добре да се олющват, смилат и натопяват в чиста вода за 2-3 дни, след което се изсушават. Така приготвени жълъдите се ядат с апетит от козите. Вместо да се натопяват в студена вода, жълъдите могат да се варят. Днев-но на възрастна коза се дават 300-400гр жълъди. Препоръчва се те да се дават на козите заед-но със слабително действащи фуражи – кръмно цвекло, пшенични трици и др.Отсевките от зърнени храни преди използване

се проверяват за отровни семена. Те може да се дават цели или смлени на ярма.Пшеничените трици са лесносмилаеми, съдър-

19

жат белтъчини и минерални вещества и са под-ходяща храна за ярета, козички и пръчлета, за кърмещи и дойни майки. Може да се дават до 400-500гр дневно.Цвекловите резанки са остатъците след извли-

чането на захарта от цвеклото. Те са добра храна за дойните кози. Дават се заедно с други фу-ражи най-често в прясно състояние. Цвекловите резанки съдържат въглехидрати, но са бедни на минерални вещества.Меласата съдържа въглехидрати. Тя спомага за

увеличаване на млечността и за подобряване ох-ранеността на животните. Добра храна е и за бременните кози, но трябва да се дава в по-ограничени количества. Меласата се съхранява в каци, дървени или железни резервоари. Един литър меласа се разтваря в 2-4л вода и се на-пръсква върху 4-5кг слама, сено, нарязан цареви-чак, стъбла и др. Намокрените груби фуражи се размесват с ограничени количества ярма, за да се подсушат и да се приемат с апетит от козите. При хранене на козите с меласа на животните се дава готварска сол за отстраняване на излишните калиеви соли.Пивоварската каша е отпадък при производ-

ството на бира. Съдържа известни количества белтъчини и е добра храна за козите, но трябва да се дава в по-ограничени количества.Сладовите кълнове са отпадък от ечемика при

преработването му в бира. Те се дават накиснати във вода. Добра храна са за дойните кози. Съ-държат захари, белтъчини, сурови влакнини и др.Млякото е отлична храна за сукалчетата. Съдър-

жа вода, мазнини, захари и минерални вещества.Костеното брашно е отпадък при преработва-

нето на костите. Богато е с калций и фосфор, но е в трудноразтворима форма. Препоръчва се да е ситно смляно, защото по-добре се усвоява от козите. Костеното брашно се дава като добавка към бедните на минерални вещества фуражи – корено-, клубеноплодни, силаж, каши и др.

Кредата е подходяща калциева добавка към фу-ражите за козите. Размесена с ярмата, шротовете и триците тя се възприема лесно от козите от всички категории. На възрастните кози се дава до 15гр дневно, а на младите – 5-8гр.За да се получи правилно съотношение между

калция и фосфора, добре е да се смесват равни количества креда и костено брашно. На възраст-ните кози се дава по 15-20гр на младите – 7-10гр дневно от смеската.Ливадната трева е добра храна за козите. Око-

сява се през време на цъфтежа. Тя е пълноценен фураж за козите от всички категории.Люцерната, детелината и еспарзетата са по-

хранителни от ливадната трева, тъй като съдържат повече белтъчини, витамини и минерални веще-ства. Люцерната и червената детелина, давани в прясно състояние в големи количества, причиня-ват подувания, които често довеждат до смърт особено при младите животни. Преди даването окосената люцерна и детелина трябва да се оста-вят на слънчево и проветриво място да завяхнат. Еспарзетата не причинява подувания на живот-ните.Фият най-често се сее в смес в съотношение

3/4 фий и 1/4 овес. Тази смеска във вид на сено е много ценна храна за козите.Фуражната ръж има добра хранителност и с

успех може да се използва за храна на козите.Суданката се дава най-често във вид на сено,

но може да се използва и за паша на козите. Ха-рактерно за нея е, че издържа на сушата.Лудото просо е добра храна за козите от всички

категории. Дава се във вид на сено.Листата от кръмно и захарно цвекло се дават в

зелено състояние. Добре е при храненето да се размесват със сено или със слама, предварително нарязани.Кръмното цвекло е добра диетична храна, осо-

бено за козичките и за дойните кози. Съдържа много въглехидрати.

20

Кръмните моркови са ценен фураж особено за яретата, козичките, пръчлетата, пръчовете и бре-менните кози. Богати са с въглехидрати, витамини и минерални вещества. Те придават на маслото хубав жълт цвят.Картофите съдържат въглехидрати, главно скор-

бяла. Дават се на дойни кози. Добре е да се използват варени, като водата, в която се варят, се изхвърля.Тиквите се дават насечени на парчета, съдържат

въглехидрати и витамини. Те са сочна, сладка, вкусна и лесносмилаема диетична храна. Дневно от тях може да се дава до 3,5кг.Сеното е много добър фураж за козите. Храни-

телната му стойност зависи от тревите и от вре-мето на окосяване, изсушаване и съхраняване. Доброто сено има зелен цвят и приятен аромат. Намокреното сено е с ниска хранителна стой-ност. Лошо приготвеното сено губи 30-50% от хранителните вещества.Сламата от житни растения е добър фураж.

Предпочита се пролетната слама, а най-хранител-на е овесената и ечемичената. Сламата изобщо е бедна на хранителни вещества. Добре е да се дава нарязана и да съставлява 1/4 от общата тревна дажба.Сламата от бобови растения (фий, соя, фасул,

грах) е най-хранителна от всички видове слама. Съдържа повече белтъчини и е ценна храна за козите.Плявата съдържа люспи от зърната и недораз-

вити зърна и е по-хранителна от сламата. Много осилестите плеви трябва да се избягват при хра-ненето на козите.Слънчогледовите пити имат по-голяма хранител-

на стойност от сламата, защото съдържат повече белтъчини. Те трябва да са добре изсушени и да се складират и съхраняват в сухи и проветриви помещения. Ако са влажни, те плесенясват бързо и стават негодни за хранене на козите.Листници (шума) се наричат листата на дървета-

та заедно с тънките клончета, които изсушени се дават през зимата обикновено на овцете и козите. За хранене се използват главно листници от дъб, но може и от акация, бук, липа, върба, черница, бряст и топола. Листниковият фураж се използва за козите главно в планинските и полупланинските райони, но с успех може да се дава и в оста-налите райони на страната. Листата на широко-листните дървета съдържат значителни количества протеин в сухото вещество (15-21%), богати са с калций, но са бедни на фосфор. Например 1кг сухо вещество в листата на черницата съдържа 38,5гр калций, на дъба – 34,5 на върбата – 28, а на люцерната – 23,5. В сравнение с ливадното сено листниците от широколистните дървета съ-държат по-малко сурови влакнини. Богати са и с каротин – в 1кг сухо вещество от листата на върбата се съдържа 400мг каротин, на черницата

299мг, на бряста 249 на дъба 204 и т.н., а в лю-церната – 150-200мг. Следователно листниковият фураж е ценен допълнителен фураж за козите, много по-пълноценен от сламата.Качеството на листниковия фураж зависи глав-

но от сезона на сеченето, дървесните видове и съотношението между листата и клоните. Най-подходящото време за приготвяне на листников фураж е август, най-късно до 20 септември. Със закъсняване на сеченето се намалява хранителна-та стойност на фуража. Най-голямо е намалява-нето на смилаемите белтъчини след август, а на кръмните единици – след септември.Освен навременното сечене листниковият фу-

раж трябва добре да се изсушава и складира. При благоприятно време се изсушава за 6-7 дни.При хранене на козите на листата на някои дър-

вета – дъб, бук и др. – трябва да се има пред-вид, че съдържат дъбилни вещества и при големи количества могат да предизвикат храносмилателни разстройства (най-често запек).Царевичакът представлява изсушени царевични

стъбла, без кочаните (мамулите) след беритбата на царевицата. Хранителната му стойност зависи предимно от едрината на растението, времето на прибирането и начина на съхранението. Най-голяма хранителна стойност имат върховете, т.е. стъблата над кочаните. Царевичакът трябва да е прибран навреме, добре изсушен, съхранен, със запазен естествен цвят и миризма, без плесени и да не е почернял от мокрене. Козите избират от царевичака нежната част, а оставят стъблата.

Хранителната стойност на фуражите зависи от следните фактори:Възрастта на растението – младото растение съ-държа повече вода, белтъчини и минерални веще-ства. Със застаряването се увеличава процентното съдържание на целулозата, вследствие на което хранителните вещества намаляват.Видът на растението – сеното от бобовите тре-

ви е по-хранително от сеното от блатни (кисели) треви.Почвата – растенията от сбити влажни почви са

бедни на хранителни вещества.Торенето – наторените почви с изкуствен или

естествен тор дават възможност за натрупване на повече белтъчини в растенията.Светлината, топлината и влагата – влияят за пра-

вилното развитие и хранителния състав на фураж-ните растения.Времето на прибирането – ливадите трябва да

се окосят по време на цъфтежа на растенията, защото тогава са най-богати с хранителни веще-ства. Намокреното сено губи зеления цвят и при-ятния аромат.Съхраняването – добре съхранените фуражи за

козите губят по-малко от хранителната си стой-ност.

ВГО

ВЕДО

ВЪДС

ТВО1

3 Проф

. д-р

Три

фон

Дар

джон

ов

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

О

брой

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

16

ХРА

НЕН

ЕН

А М

ЕСО

ДА

ЙН

ИТЕ

ГО

ВЕД

А

проб

леми, о

ще

пове

че, че

веч

е им

аме

немал

ко о

пит

в ИЖН в

Ко

стин

брод

. На фигур

а 1 и

2 са

пок

азан

и съ

оръж

ения

та, с ко

ито

се

рабо

ти.

Фигур

а №

2: Б

алир

ана слам

а, н

аред

ена в тр

аншея

, за о

браб

отка

с б

езво

ден

амон

як

Фигур

а №

1: В

пръс

кван

е на

безво

ден

амон

як

215

•Продълж

ение от бр. 6.

БАЛАНСИРАН

И Д

АЖБИ

ПО М

ЕСЕЦ

И ЗА КРАВИ

-КЪРМ

АЧКИ1. Н

а основата на ливадно сено и паша.

Този вариант на изхранване на кравите-кърмачки щ

е приемем

като еталон, по който щ

е сравняваме всички останали даж

би, които ще

разгледаме. С

еното, което имам

е предвид да се изхранва в този случай е сено от м

ного добро качество, с показатели кръмни единици

(КЕ) 0.60, суров протеин (СП) 103г в килограм

. Паш

ата през май – с

0.18 КЕ, 25 г СП , през ю

ни – с 0,2 КЕ, 25г СП и през следващ

ите месеци с 0.22 КЕ и 25г в килограм

. На тази основа, в таблица 1. е

направен баланса на нужното и полученото и са пресм

етнати нуждите

от добавки към даж

бата по месеци.

Това което трябва да се подчертае при анализ на горната таблица за баланса на храненето е, че нуж

дите през зимата едва се покриват

с 12кг хубаво сено, прибрано в началото на цъфтеж

а. Сам

о при такова качество на сеното кравите с 550кг ж

иво тегло и в края на брем

енността, могат да поем

ат 12кг дневно. Ако това се получи,

тогава изхранването през зимата м

оже да м

ине без добавката на концентрати и кравите щ

е загубят от живата си м

аса не повече от 18кг, т.е. от О

ТС 3.5 да нам

алят ОТС

на 3.0+. Така през април те

ще да бъдат годни за успеш

но заплождане. Н

о, данните показват, че за да бъде напълно успеш

но изхранването, към зим

ната дажба щ

е трябва да се добавя около 60г суров протеин, което успеш

но мож

е да стане с добавката на 30г карбам

ид дневно. Погледнато съвсем

точно, недостигът е сам

о от 30-50 грама С

П, но общ

ото ниво на суровия протеин е под критичната граница от 12.5%

СП към

сухото вещ

ество, ето защо добавката на 60г С

П (съответно 30г карбам

ид) ще

се отрази благоприятно върху усвояването на цялата дажба. Тъй като

карбамидът е достъпна съставка, м

оята препоръка е той да се включва

задължително дори при даж

бите от хубаво ливадно сено. Освен това

данните показват, че има недостиг и на ф

осфор. Това би се отразило

много неблагоприятно през април на заплож

дането. Ето защо този

недостиг мож

е да се покрие с използуването на 30г дикалциев фосф

ат дневно на крава. О

свен тези добавки е задължително добавянето на

50г готварска сол дневно.Ако не разполагам

е със сено от такова качество, тогава какво мож

е да се прави? Вариантите са няколко. Ако сеното е прибрано в пълен

е използвана енергия за превръщането на ам

оняка в карбамид, след

което отново се разпада карбамидът до ам

оняк, но от практична гледна точка ам

онякът от карбамид е м

ного по-достъпна за дребните стопани ф

орма за обработка. Н

яма нуж

да от специалните цистерни. Карбам

идът се принася в обикновени чували, прави се 20% разтвор,

той се внася внимателно в суровината за обработка с оглед на 100кг

суровина да се падне по 4-5кг карбамид. В случая се разчита, че

наличната уреаза във фураж

а ще разлож

и карбамида до ам

оняк. Този ам

оняк постепенно ще атакува целулозата и щ

е се получи същия

ефект, както от безводния ам

оняк. Сам

о срокът на третиране е близо два пъти по-дълъг отколкото при безводния ам

оняк и амонячната вода.

На първо м

ясто е херметизацията. Колкото по-добре е уплътнено

покритието, толкова по-малки са загубите на ам

оняк и по-добър е еф

ектът. На второ м

ясто идва продължителността на въздействие.

Този срок много зависи от външ

ната температура. П

ри 5 градуса реакцията протича за 8 седм

ици; при 5 до 15 градуса – от 8 до 5 седм

ици; 15 до 30 градуса, обработката протича за 5 до 3 седмици

и над 30 градуса – по-малко от 3 седм

ици. В случая се има предвид

средно дневната температура. Н

а трето място е влагата на суровината.

Прием

а се, че най-добре протича реакцията при 30% влага. Н

е по-лош

и са резултатите при 40-50% влага. П

оследното условие прави обработката с ам

оняк на сенаж от царевичак м

ного перспективно. Доказано е, че предварителното надребняване не влияе върху

степента на обработката.Обработката с безводен ам

оняк и с амонячна вода става като

суровината, балирана, се складира на купове, които се обвиват с найлон или се натрупват в транш

еи, които се покриват също с найлон.

При ползването на ам

оняк от карбамид в дребните стопанства е най-

добре да се използват найлонови чували, които се завързват добре след навлаж

няването на суровината с карбамидния разтвор.

При съврем

енната техника и култура, мисля, че ням

а причини ам

онячните обработки на грубите фураж

и да не се прилагат. Резкият скок в цените на зърнените ф

уражи през последната година и рязкото

нарастване на количеството на зърното, преработено в етанол, правят все по-безнадеж

дни очакванията цените на зърното да се върнат на старите нива. Това щ

е засили натискът за икономии на зърно

в месодайното говедовъдство, и следователно върху преработката

на грубите фураж

и и в случая амонячните обработки са едни от

най-перспективните. Просто трябва да се захванем

отново с тези

143

Таблица 1. Баланс на нужното и приетото при сено първо качество

Месеци I. II. III. IV. V. VI. VII. VIII. IX. X. XI. XII

Нужно:

КЕ, броя 7.2 8.0 8.5 8.5 10.0 10.0 9.0 8.0 7.0 6.0 6.2 6.7

СП, грама 1030 1080 1160 1160 1310 1310 1310 1080 920 740 800 880

Калций, г 37 38 41 41 44 44 44 38 31 23 24 28

Фосфор, г 28 28 28 28 34 34 31 26 22 17 18 21

Прието:

Лив.сено*, кг 12 12 12 9 - - - -- - - 5 12

Паша, кг - - - 15 60 60 55 45 45 45 20 -

КЕ, броя 7,2 7,2 7,2 8.5 10.0 10,0 10,0 8,0 8,0 8,0 7,0 7,2

СП, грама 1240 1240 1240 1290 1500 1500 1375 1125 1125 1125 1050 1240

Калций, г 72 72 72 67 78 75 74 67 67 67 67 72

Фосфор,г 24 24 24 23 30 30 30 27 27 27 25 24

Баланс

КЕ, дневно 0 -0.8 -1.3 0 0 0 0 0 1.0 2.0 0.8 0.5

КЕ, общо 0 -24 -40 0 0 0 0 0 30 60 24 15*) Плюс добавка карбамид, дикалциев фосфат и сол (виж колко в текста)

в Ко

стин

брод

и п

о сп

ециа

лно

про

ф. д-р

Лазар

Козело

в.Ам

оняч

ните о

браб

отки

(чр

ез б

езво

ден

амон

як, чр

ез амон

ячна

вод

а ил

и чр

ез а

мон

як п

олуч

ен о

т ра

зпад

ането

на к

арба

мид

) им

ат т

ази

особ

енос

т, че

разграж

дат ча

стич

но ц

елулоз

ата, т.е. тя става

по-ле

сно

и по

-пълно

смил

аема. Тов

а по

вишав

а изпо

лзва

емата ен

ергия на

гру

бия

фур

аж, ка

то у

спор

едно

с т

ова

се п

овиш

ава

и су

рови

ят п

ротеин

. Дов

еден

а до

так

ова

състоя

ние, с

ламата

се п

оема

с ок

оло

20%

по

вече

от жив

отни

те. Или

как

то се ка

зва „с еди

н ку

ршум

два

зае

ка”

а в на

шия

случа

й „зай

ците става

т тр

и” –

пов

ишав

аме

и ен

ергията и

протеи

на в гру

бия фур

аж и пое

ман

ето му от ж

ивотни

те. О

браб

отен

ата

с ам

оняк

сла

ма

пови

шав

а ен

ергийн

ата

си х

рани

телн

ост от 0

.35

на

0.50

КЕ, а

СП о

т 35

на

100г, с

което

тя п

реви

шав

а хр

анител

ните

каче

ства

на

сено

при

бран

о след

цъф

теж. Цар

евич

акът, об

рабо

тен

с ам

оняк

пов

ишав

а ен

ергийн

ата се

хра

нителн

ост от 0.5 КЕ на

0.75 КЕ

, а

суро

вия пр

отеи

н от 45г на 12

0г. Р

езултатите са по

вече

от до

бри. Тогав

а защо

този м

етод

на

обра

ботка

не е

нам

ерил

шир

око

прил

ожен

ие?

Обя

снен

ията т

рябв

а да

се

търс

ят в

няк

ои о

бектив

ни т

рудн

ости

св

ързани

с п

рила

гане

то м

у. П

ърво

, бе

звод

ният а

мон

як е

про

дукт,

който се

при

нася

мно

го тру

дно. Н

еобх

одим

и са

спе

циал

ни цис

терн

и с де

бели

стени

, защото бе

звод

ният амон

як пре

дставляв

а втеч

нен по

д ви

соко

нал

яган

е газ. Н

еобх

одим

и са

спе

циал

ни вен

тили

за изпу

скан

е на

безво

дния

амон

як. В

Евро

па, къ

дето

има

прак

тика

за

торе

не,

внас

яне на

азот в по

чвата, чре

з ам

оняк

(кое

то е най

-евтин

ия нач

ин за

достав

ка н

а азот),

спец

иалн

ите ци

стер

ни са шир

око

разпро

стра

нени

и

не п

редс

тавляв

а пр

обле

м тов

а да

се

прин

есе

в жив

отно

въдс

твото

за о

браб

отка

на

груб

ите

фур

ажи. П

ри н

ас о

баче

тов

а е

голя

м

проб

лем, р

азби

ра се, че пр

обле

мът при

пов

ече жел

ание

и амби

ция е

прео

доли

м. Б

езво

дния

т ам

оняк

се изпо

лзва

при

обр

аботка

та на груб

и фур

ажи

3% към

сух

ото

вещес

тво

(СВ). Сур

овин

ата се

обв

ива до

бре

с на

йлон

ово

покр

итие

и а

мон

якът с

е пу

ска

в ну

жно

то к

олич

ество.

Сле

д об

газява

нето н

а фур

ажа, той

тря

бва

да п

рестои

око

ло 3

0 дн

и (при

плю

сови

тем

пера

тури

), за да пр

отеч

е ра

зпад

ането на

цел

улозата.

При

мин

усов

и темпе

ратури

разлагане

то про

дълж

ава дв

ойно

по-дъ

лго.

Амон

ячна

та в

ода

съдъ

ржа

обик

нове

но 2

5% а

мон

як и

пре

дставляв

а отпа

дъче

н пр

одук

т. Тя

се пр

инас

я по

-лес

но о

т бе

звод

ния ам

оняк

. Но

при не

я съ

що ка

кто пр

и бе

звод

ния ам

оняк

се изис

ква ви

сока

култура

за б

езоп

асно

бор

авен

е, з

ащот

о ам

оняк

ът е

сил

на о

тров

а. Т

ретата

фор

ма на

обр

аботка

с амон

як е чре

з ра

злаган

ето

на кар

бамид

а. О

т ен

ергийн

а глед

на точ

ка а

мон

якът о

т ка

рбам

ида

е на

й-ск

ъп, защото

413

цъфтеж

, то ще им

а кръмна стойност около 0.55 КЕ и 94г С

П (второ

качество), следователно в дневната дажба от 12кг щ

е се съдържат

6.6 КЕ вместо 7,2 КЕ и 1130г С

П вм

есто 1240г. Тази разлика в КЕ в случая м

оже да не се ком

пенсира, тъй като за 150 дни ще се натрупат

недостиг от 145 КЕ, което е равно на 40кг жива м

аса (една точка) и ОТС

ще падне до 2.5 (което е напълно прием

ливо), а недостигът от 172г С

П щ

е трябва да се набавя с 60 г карбамид, ф

осфорът с 30г

дикалциев фосф

ат и сол с 50г. Ако сеното е с още по-ниско качество,

прибрано след прецъфтяване (трето качество), то щ

е има кръм

на стойност 0.48-0.50 КЕ и С

П 68г. Тогава недостигът на КЕ дневно щ

е достигне около 1.5 КЕ. За да не принудим

кравите да губят повече от 40кг ж

иво тегло, ние трябва да прибавяме еж

едневно по 0,5 до 1.0кг зърно в даж

бата. Недостигът на С

П, който достига 350г щ

е трябва задълж

ително да се компенсира с изхранването на 150г карбам

ид дневно, в противен случай консум

ацията на сено няма да достигне

12кг. Добавянето на дикалциев ф

осфат е същ

о 30г и солта по 50г.През пасищ

ния сезон също възникват напрегнати ситуации. За да

приемат кравите предвидените количества (до 60кг) трева дневно,

на тях следва да се осигурят миним

ум 14 часа престой в пасищ

ата. Това е най-добре да стане, ако кравите са денонощ

но в заградено пасищ

е. Ако искам

е да практикуваме изкарване и докарване на

кравите в пасището, щ

е трябва да държим

сметка, че за всеки

километър изм

инат път от кравите те се нуждаят допълнително от

0.23 КЕ към дневната нуж

да, което е малко повече от 1кг паш

а. Ако кравите изм

инават 6км път дневно до пасищ

ето и обратно те ще

се нуждаят да изпасат допълнително 7кг трева, към

дневната нужда

от 60кг. Тъй като това е почти невъзмож

но, кравата на практика ще

намали отделяното м

ляко. Така че, хубаво следва да си помислим

когато се реш

аваме да отглеж

даме м

есодайни крави на паша. Всичко

следва да е така организирано, че да се получи планирания резултат. В противен случай, ако не м

ожем

да осигурим на кравите възм

ожност

да пасат през лятото поне 14 часа, ние няма да м

оже да осигурим

прием

ането на необходимите (около 10) КЕ дневно, ням

а да получим

нужното м

ляко, и телетата няма да се развиват норм

ално. Както вече спом

енахме, получаването на норм

ално развито теле при отбиването е гаранция за цялата иконом

ика при отглеждането на м

есодайните крави. Безспорно, че най-добър е вариантът с първокачественото сено (0.6

КЕ) защото загубата на ж

иво тегло е миним

ална (18кг) и рисковете са

твърд вид), общо за всички ж

ивотни. Най-ш

ироко разпространена е форм

ата на брикети, в които карбамидът, м

инералните и витаминни

добавки, заедно със солта се обединяват и се поднасят на воля. Като дозатор за поем

ането се използва солта. Животните им

ат навика сами

да дозират солта когато е предоставена на воля за близане в твърди блокове. Така че останалите елем

енти на добавката се дозират като функция от дневното количество на солта. Брикетите за близане се

поставят на специално място в закрита хранилка, за да не се м

окри от дъж

да, с което кравите свикват и редовно го посещават заради

солта. В нашата страна им

аше доста опит за производство на такива

брикети. Надявам

се, че много хора с охота щ

е се заемат отново

да ги произвеждат стига да им

а търсене. А търсенето ще се появи,

ако стопаните се научат да ги ползват. В това отношение голям

а роля могат да изиграят съветническите служ

би (екстеншън сервизите) които

съществуват към

МЗП

или към някои от ф

уражните предприятия.

За да мож

е да се поднасят и концентратите към даж

бите, за които е необходим

о (дажби №

3, 4, 5 и 6) ще трябва да се устрои ясла с

индивидуални прегради (най-добре с фиксатори). Тези ф

иксатори могат

да бъдат същите, които се устройват за периодичното обработване на

кравите – нещо, за което стана дум

а в темата за технологиите. И

зобщо

към добавката на концентрати в даж

бата ще трябва да се подхож

да много гъвкаво. Н

ие мож

е да разчитаме (по изчисления), че даж

бата мож

е да мине без концентрати, но ако редовните наблю

дения върху телесното състояние показват, че ж

ивотните изостават от очакваната ОТС

, а предложената даж

ба от груб

и фураж

и не се приема

достатъчно, ще се налож

и да включим

концентрати, за да коригираме

изоставането в натрупването на резерви. Много е важ

но, както вече подчертахм

е, кравите към началото на заплож

дането да не бъдат с охраненост по-ниска от О

ТС 2.5, т.е. средното полож

ение меж

ду слаби и средно охранени.

ОБРАБО

ТКА НА ГРУБИ

ТЕ ФУРАЖ

И С

АМОНЯК

В статията за дажби при крави-кърм

ачки на основата на слама вече

загатнахме за ам

онячните обработки. Тук ще спрем

вниманието си

малко по-обстойно върху този въпрос, като ням

а да отиваме до голем

и подробности, разчитайки, че този, който реш

и да се занимава с тези

обработки, ще потърси съдействието на хората, които се заним

ават конкретно с тази работа и им

ат натрупан опит. Това са сътрудниците от секция хранене на ж

ивотните в Института по ж

ивотновъдни науки

125

по-м

алки

. Мно

го доб

ри резултати дав

а и ва

риан

тът с втор

окач

ествен

о,

сено

(0.55

КЕ). Въ

прек

и, ч

е загуба

та н

а жив

о тегло

достига

40кг, но

това

е в

се п

ак п

рием

ливо

. Тр

етия

вар

иант, съ

с се

но тре

то к

ачес

тво

(0.48-0.5 КЕ

) да

ва р

езултати сам

о пр

и до

бавк

а на

0.5 д

о 1.0к

г зърн

о.

Това

затру

дняв

а техн

ология

та и

оск

ъпяв

а пр

оизвод

ство

то н

а теле

та

затова

тоз

и ва

риан

т, по

възмож

ност, след

ва д

а се

изб

ягва

.

2. З

имни

даж

би н

а ос

нова

та н

а слам

аСла

мата

от п

шен

ица

и еч

емик

у н

ас с

е пр

оизвеж

да в

гол

еми

коли

чества

. От ре

довн

о зася

вани

те н

ад 1

5 мил

иона

дек

ара

с тези

ку

лтур

и се

про

изве

жда

т ок

оло 3.0 мил

иона

тон

а слам

а. М

алка

час

т от

тази слама се

опо

лзотво

рява

като хр

ана за м

лечн

ите гове

да, п

о-голяма

част отива

за по

стел

я на

жив

отни

те, а

зна

чителн

а ча

ст се ра

зпил

ява ил

и изгаря

още

на п

олето. С

ъвре

мен

ната а

гротех

ника

нап

ълно

отхвъ

рля

изгаря

нето н

а слам

ата

като н

ачин

за

осво

божда

ване

то н

а пл

ощите.

Още

пове

че, че

същ

ествув

а еф

екти

вна

техн

ика

за с

ъбир

ането

и изна

сяне

то на слам

ата. Н

алага се

сам

о да

създа

дем ефек

тиве

н сп

особ

за о

ползот

воря

ване

то н

а съ

бран

ата

слам

а. Е

дин

такъ

в сп

особ

е

изхр

анва

нето пре

з зимата на

мес

одай

ните кра

ви. Т

рябв

а да

при

знае

м,

че сламата ка

то хра

на при

тежав

а ре

дица

нед

остатъци

, кои

то осо

бено

пр

и мле

чните

крав

и се

про

явяв

ат в м

ного сил

на степе

н. О

снов

ните

недо

статъц

и на

сла

мата

като х

рана

е н

иска

та х

рани

телн

а стой

ност,

което во

ди до пр

иеман

ето на

малко

сухо ве

щес

тво с да

жба

та и налага

дажба

та да се

доп

ълня

с пов

ече ко

нцен

трати. П

ри м

лечн

ите кр

ави това

по

став

я тава

на н

а об

щата ко

нсум

ация

мно

го н

иско

и възмож

ностите

за п

олуч

аван

ето

на п

овеч

е мля

ко с

а огра

ниче

ни, ак

о не

иск

аме

да

изла

гаме кр

авите на

хра

носм

илател

ни заб

оляв

ания

от пр

ехра

нван

е с

конц

ентр

ати. В

сичк

и тези

нед

остатъци

не ва

жат за кр

авите-къ

рмач

ки,

защото

общите

им н

ужди

от хр

анител

ни в

ещес

тва

са о

тнос

ител

но

мно

го п

о-ни

ски

от тези

на м

лечн

ите

крав

и. К

ато

взем

ем п

редв

ид

и фак

та, че

мож

е да

пол

звам

е, р

езер

вите н

атру

пани

пре

з ес

ента,

то д

ажба

та с

ъс с

лама

мож

е да

се

бала

нсир

а с

отно

сителн

о мал

ко

конц

ентр

ати. Тов

а се

виж

да д

обре

от табл

ица

2. Д

ажба

та, на

коя

то

се р

азчи

та, че

ще

бъде

пое

та п

ри и

зхра

нван

ето

на с

лама

в случ

ая

е 9.5к

г. Нор

мал

но, ко

гато с

е из

хран

ва с

амо

слам

а, к

рава

та с

550

кг

жив

о тегло

поем

а ок

оло

8-9к

г. Нис

кото п

оеман

е се

дължи

осно

вно

на н

едос

тига н

а пр

отеи

н и

мин

ерал

ни в

ещес

тва

в слам

ата, к

оето

затруд

нява

нор

мални

те м

икро

биол

огич

ески

про

цеси

в тър

буха

, ко

ето

пък по

тиск

а по

еман

ето на

пов

ече су

хо вещ

ества (СВ). В

пре

длож

ената

Дажби и количество на необходимите добавки, дневно в грамове Таблица 4.

Дажби КарбамидДикалциевфосфат Креда

Витаминенпремикс Сол

1. Ливадно сено, преди цъфтеж – 12кг 30 30 0 10 50

2. Ливадно сено, пълен цъфтеж – 12кг 60 30 0 20 50

3. Ливадно сено, след цъфтежа – 12кг – зърнен фураж – 0.5кг 150 30 0 30 50

4. Слама, необработена – 9.5кг – зърнен фураж – 2.0кг 200 80 20 40 50

5. Слама, обработена с амоняк – 11,0кг, – зърнен фураж – 1.0 кг 0 80 20 40 50

6. Царевичак, необработен, – 12кг – зърнен фураж – 0.5кг 220 80 0 40 50

7. Царевичак, обработен с амоняк – 12кг 0 100 0 40 50

8. Сенаж, царевичак с 50% влага – 22кг 220 100 0 40 50

9. Паша, трева под 10% СП към СВ 200 30 0 0 50**) Към добавките за паша, ще е полезно да се добавя и стандартна мокроелементна добавка (20гр). В зимните брикети микроелементите се набавят от витаминноминералната добавка, в случая имаме предвид ВМП 25К.

611

дажба се предвиж

да пълно балансиране на изтъкнатите слабости. Вклю

чени са 2.0кг зърнен фураж

(ечемик, пш

еница, царевица) за допълване на енергийната хранителност, прибавени са 200г карбам

ид за да стане С

П 1150г, което подобрява значително работата на

микроф

лората в търбуха. Таблица 2. Зим

ни дажби с необработена слам

а, баланс

Месеци

XI.XII.

I.II.

III.IV.

Нуж

но:

КЕ, броя6.2

6.77.2

8.08.5

8.5

СП, грам

а800

8801030

10801160

1160

Калций, г24

2837

3841

41

Фосф

ор, г18

2128

2828

28

Прието:

Слам

а кг9.5

9.59.5

9.59.5

9.5**

Ечемик *, кг

1.82.0

2.02.0

2.02.6

КЕ, броя6.2

6.56.5

6.56.5

8.5

СП, грам

а1140

11401140

11401140

1300

Калций, г43

4343

4343

46

Фосф

ор, г30

3030

3030

32

Баланс

КЕ, дневно.0

-0.2-0.7

-1.5-2.0

0

КЕ, общо

0-6.0

-21.0-45.0

-60.0

*) Плю

с карбамид, дикалциев ф

осфат, креда, витам

ини и сол.**) П

люс паш

а около 10кг

Включените в даж

бата 80г дикалциев фосф

ат и 20г креда балансират калция и ф

осфора до норм

алното ниво. И най-после, препоръчаните

за ползване 40г витаминен прем

икс (с 24000 МЕ витам

ин А и 5000 МЕ витам

ин D в 10г прем

икс) доставят липсващите в слам

ата витам

ини. Това дава основания да разчитаме на норм

ално развитие на търбуховата м

икрофлора и сигурното поем

ане на 9.5кг слама дневно.

Без ползването на изброените добавки, не мож

е да има еф

ект.Колкото и м

алко в сравнение с дажбите за м

лечните крави да изглеж

дат 2,0кг зърнен фураж

в дажбата с необработена слам

а, все пак при сериозното повиш

ение на цените на зърното през 2007г (а прогнозите са, че ням

а основания да се очаква сериозно понижение

на тези цени за напред) предложената даж

ба оскъпява чувствително

в състава им вещ

ества, са от изключително значение за правилното

функциониране на търбуха и от тук за цялостното оползотворяване

на дажбата. Д

обавките които са посочени в таблицата, са жизнено

важни, без които не м

оже да разчитам

е на успех в месодайното

говедовъдство. Във всички предлож

ени зимни даж

би, с изключение на обработените

с амоняк ф

уражи, даж

бите се нуждаят от добавката на карбам

ид, дикалциев ф

осфат, витам

ини и сол. Количеството на карбамида е

изчислено, така че да вдигне нивото на суровия протеин (СП) над

12% към

сухото вещество (С

В) на дажбата и същ

евременно да им

а наличност на енергия за неговото усвояване. (табл. 4)Във летните даж

би на основата на паша, същ

о възникват проблеми,

поради ниската протеинова хранителност на много наш

и пасища.

Обикновено, когато тревата съдърж

а над 12.0% С

П, добавка не се

налага, но за съжаление голям

ата част от планинските пасища у нас

са с по-ниско съдържание на С

П от това. С

поред изследвания на Платиканов, Чеш

медж

иев, Джарова от 1968г върху 62 средни проби

пасищна трева от Рила, Родопи и Западна С

тара планина, в около 30%

от пробите съдържанието на С

П е под 10%

към С

В, а средното съдърж

ание от всички проби е 11,5% С

П. В по-м

асовите изследвания на Чеш

медж

иев и Джарова от 1984г на тревите в пасищ

ата по видове, се установява, че ж

итните треви в по-голямата си част (над 50%

) във ф

азата цъфтеж

, съдържат под 10%

СП към

СВ. Н

ай-сериозно за повиш

аване на СП в пасищ

ата оказват бобовите треви, но за съж

аление, те са малко разпространени, особено ако пасищ

ата не са ползвани от ж

ивотни. Ето защо считам

, че в масовата практика, щ

е трябва да се ползва добавката на карбам

ид към пасищ

ната трева в количествата отбелязани в таблицата. Н

ай-добре е, ако на пасищната

трева се направят химически анализи и се установи нивото на С

П и

на тази основа да се изчисли добавката на карбамид. П

о-високото ниво на С

П в даж

бите ще окаж

е положително влияние и върху по-

доброто поемане на повече паш

а, а от тук и по-добро нахранване на ж

ивотните.

2. Как да поднасяме добавките на кравите кърм

ачкиТехнологията на гледане на кравите-кърм

ачки е такава (те се гледат свободно), че не предполага индивидуално поднасяне на добавките. Ето защ

о досегашният опит в света е показал, че те трябва да

получават необходимите добавки като продукт за близане (течен или

107

изхр

анва

нето на кр

авите-къ

рмач

ки. Извес

тните об

рабо

тки на

сла

ма с

натр

иева

осн

ова по

вишав

ат ене

ргий

ната стойн

ост до

0.5 К

Е, кое

то я

прав

и ко

нкур

ентна на

сен

ото, но ос

татъчн

ата на

трие

ва осн

ова, коя

то

се и

зхвъ

рля

с тора

на

нива

та, влош

ава

мно

го х

арак

тери

стик

ите

на

почв

ата и е кр

айно

неж

елател

но от ек

ологич

на гле

дна точк

а. П

орад

и тези н

едос

татъци

обр

аботка

та н

а слам

ата

с на

трие

ва о

снов

а ве

че е

изос

таве

на. Вс

ичко

тов

а ни

кар

а да

пре

длож

им е

дна

неиз

ползва

на

у на

с въ

змож

ност з

а из

хран

ване

на

обра

ботена

с а

мон

як с

лама.

Тук

нямам

е замър

сява

не, защот

о ам

оняк

ът е

естес

твен

разпа

ден

прод

укт на

ури

ната и

тор

ът. При

тази

прак

тика

, из

ползва

ния

зърн

ен

фур

аж с

е на

мал

ява

напо

лови

на. То

зи м

етод

беш

е пр

илож

ен п

ри

наши

усло

вия пр

ез 80-те год

ини

на м

инал

ия век

от Сан

дев, Л

азар

ов,

Козело

в в Инс

титута по жив

отно

въдс

тво в Ко

стин

брод

. Обр

аботен

ата

с ам

оняк

сла

ма

пови

шав

а ен

ергийн

ата

си х

рани

телн

ост на

0.5 К

Е,

а СП н

а 10

0г, с ко

ето

тя п

реви

шав

а хр

анител

ните к

ачес

тва

на сен

о пр

ибра

но с

лед

цъфтеж. Даж

бата п

ри тов

а по

ложен

ие с

е съ

стои

от

11кг обр

аботен

а с ам

оняк

слама, 1.0кг зър

нен фур

аж,(к

арба

мид

не се

пр

ибав

я защото

амон

якът с кой

то о

браб

отва

ме, вна

ся н

еобх

одим

ия

азот),

80 г д

икал

циев

фос

фат, 20

г кр

еда

и 40

г ви

тамин

ен п

ремик

с,

с съ

общен

ия п

о-горе

със

тав. И

зпол

зван

ето

на 5

0г готва

рска

сол

е

задъ

лжител

но. Вс

ички

дру

ги х

арак

тери

стик

а на

даж

бата с

е запа

зват

като е

пок

азан

о в

табл

ицата. С

ледо

вателн

о об

рабо

тката

с ам

оняк

замес

тва

поло

вина

та о

т зърн

ото

(360

: 2

= 1

80кг) и

лесн

о мож

е да

се

нап

рави

ико

номич

еска

та сметка

, ко

ято

да п

окаж

е да

ли си

стру

ва

да се

хван

ем с о

браб

отка

та н

а слам

ата.

Как се

извър

шва

сам

ата об

рабо

тка и ва

риан

тите на таки

ва обр

аботки

ще

бъда

т съ

общен

и по

-нататък

.

3. З

имни

даж

би н

а ос

нова

та н

а ца

реви

чак

Цар

евич

акът, ко

йто

мож

е да

се пр

ибер

е от ц

арев

ицата отглеж

дана

за з

ърно

, е

най-мал

кото

рав

ен п

о тегло

(изм

ерен

към

възду

шно

су

хо в

ещес

тво) н

а по

луча

вано

то зър

но. То

ва п

оказва

, че

мож

ем д

а ра

зчитам

е на

око

ло 400

кг цар

евич

ак от де

кар, кое

то възли

за на ок

оло

1.2 мил

иона

тон

а за м

ащаб

ите на

стр

аната. К

ато

приб

авим

към

тези

цифри

хра

нителн

ите

хара

ктер

истики

на

сухи

я ца

реви

чак, а

имен

но,

че той

се

равн

ява

на л

ивад

но с

ено

приб

рано

сле

д цъ

фтеж (това

е

мас

овата

прак

тика

на

приб

иран

е на

сен

о у

нас) щ

е се

убе

дим, че

той

пред

став

лява

мно

го с

ерио

зен

резерв

за

развитие

на

мес

одай

но

гове

довъ

дство

у на

с. Н

е е

нужно

да

прав

им с

метки

кол

ко к

рави

днев

но, к

оето гар

антира

загуб

ата на

жив

а мас

а по-малко

от 40

кг, т.е.

ОТС

нам

аляв

а от 3.5 на 2.5, кое

то е нап

ълно

дос

татъчн

о за нор

мално

запл

ожда

не.

Към в

тора

та г

рупа

даж

би с

пада

т тези

, ко

ито

осиг

уряв

ат 6

,5 К

Е дн

евно

, но

сам

о след

при

бавя

нето д

о 1.0к

г зърн

ен ф

ураж

. Та

кива

са

даж

бите о

т се

но при

бран

о след

пре

цъфтява

нето, но

с хра

нителн

а стой

ност н

е по

-нис

ка о

т 0.48

КЕ/

кг, да

жба

та с о

браб

отен

а с ам

оняк

слам

а, д

ажби

те с н

еобр

аботен

цар

евич

ак.

Към тре

тата гру

па спа

дат да

жби

те на ос

нова

на не

обра

ботена

слама.

При

тази

дажба

кри

тичн

ата стой

ност о

т 6,5

КЕ в д

невн

ата да

жба

са

достига

едва

сле

д пр

ибав

янето

на 2

.0кг зър

нен

фур

аж. Та

зи д

ажба

след

ва да се

разглеж

да като не

жел

ан случа

й (спа

сява

не при

бед

стве

но

поло

жен

ие).

Всич

ки д

ажби

се

нужда

ят о

т фос

фор

на д

обав

ка. С

изкл

юче

ние на

даж

бите на ос

нова

та на се

но, вс

ички

остан

али да

жби

се

нуж

даят от ви

тамин

на доб

авка

. Как

да се

изпол

зват доб

авки

те, щ

е ра

згле

даме

в отде

лна статия

.Вс

ички

разглед

ани

вари

анти н

а хр

анен

е могат д

а се

изпол

зват и

в

комби

наци

я (два

или

три

фур

ажа), ка

то се дъ

ржи см

етка

обе

мис

тите

фур

ажи

да н

е до

став

ят зае

дно

по-м

алко

от 5.5

КЕ д

невн

о, за

да н

е пр

емин

ава

доба

вката

на к

онце

нтра

ти 1

кг. Ако

дър

жим

да

мин

ем

при

отглеж

дане

то н

а кр

авите

без ко

нцен

трати, к

ритичн

ата

стой

ност

на д

оставя

ната д

невн

о ен

ергия от о

бемис

тите ф

ураж

и тр

ябва

да не

па

да п

од 6

.5 К

Е.

ФУР

АЖНИ Д

ОБА

ВКИ К

ЪМ Д

АЖБИ

ЗА

КРАВ

И-К

ЪРМ

АЧКИ

1. К

олич

еств

о и

видо

ве д

обав

киФ

ураж

ните

доб

авки

, от

най

-раз

личн

о ес

тест

во,

са х

ита

на

съвр

емен

ното х

ране

не. Мно

го ч

есто, те и

мат р

олята

на б

рошка

та

в об

лекл

ото

на с

ъвре

мен

ната д

ама, и

пон

якога

игра

ят р

олята

на

„мод

ерни

зъм”, т.е

. не

що, б

ез кое

то м

оже, но ак

о ис

каш хор

ата да

те

взем

ат на се

риозно

, тря

бва да

го по

лзва

ш. К

ато чо

век с дъ

лга пр

актика

(пов

ече

от 5

0 годи

ни) в об

ластта н

а хр

анен

ето

на ж

ивотни

смея

да

обоб

щя, ч

е на

истина

, ед

на ч

аст от п

редл

аган

ите

в мно

го р

екла

ми

доба

вки им

ат съм

нителе

н еф

ект. По на

чало

мес

одай

ните гов

еда и по

-сп

ециа

лно кр

авите-къ

рмач

ки са ка

тегори

я, коя

то тря

бва да

е по-да

леч

от излиш

ните услож

нени

я в хр

анен

ето. Тов

а об

аче не

ще ре

че, че

те

не тря

бва да

пол

зват ф

ураж

ни д

обав

ки. Нап

ротив, и

скам

деб

ело

да

подч

ертая, ч

е пр

и фур

ажите

които

офор

мят тях

ната о

снов

на д

ажба

– отпа

дъчн

ите груб

и фур

ажи, уча

стие

то н

а не

обхо

димите, лип

сващ

и

89

кърмачки м

огат да се изхранят с произвеждания царевичак, след като

знаем, че за зим

ния сезон са напълно достатъчни 2.0 тона царевичак с ф

ирите за една крава. В таблица 3 са посочени дажбите от сух

царевичак при зимното изхранване на крави кърм

ачки. В дажбата

е предвидено средно дневно по 12кг царевичак (с 0.5 КЕ и 50 г СП).Това е доста над познатото поем

ане (9-10кг) при изхранване в не балансирани даж

би. Затова към даж

бата от 12кг царевичак и 0.5кг зърнен ф

ураж е предвидено да се добавя 220г карбам

ид, 80г дикалциев ф

осфат, и 40г витам

инен премикс (с 24 000 М

Е витамин

А и 5000 МЕ витам

ин D).

Таблица 3. Зимни даж

би с необработен царевичак, баланс

Месеци

XI.XII.

I.II.

III.IV.

Нуж

но:

КЕ, броя6.2

6.77.2

8.08.5

8.5

СП, грам

а800

8801030

10801160

1160

Калций, г24

2837

3841

41

Фосф

ор, г18

2128

2828

28

Прието:

Царевичак,* кг

12.012.0

12.012.0

12.09.5**

Ечемик *, кг

00.5

0.50.5

0.50.6

КЕ, броя6.2

6.66.6

6.66.6

8.5

СП, грам

а1320

13201320

13201320

1350

Калций, г70

7070

7070

71

Фосф

ор, г28

2828

2828

29

Баланс

КЕ, дневно.0

-0.1-0.6

-1.6-1.9

0

КЕ, общо

0-3

-18-48

-570

*)Плю

с карбамид, дикалциев ф

осфат, витам

ини и сол.**) П

люс паш

а около 10кг

Като разчитаме, че тези добавки щ

е подобрят условията за развитие на м

икрофлората в търбуха, което щ

е повиши поем

ането на дажбата,

само при тези условия см

е предвидили 12кг царевичак. Това се случва винаги когато даж

бата се балансира коректно. Обаче показаното в

таблицата с необработен царевичак е само най-неблагоприятното

използване на сух царевичак като храна за крави-кърмачки. А

ко взем

ем предвид, че неговата енергийна хранителност се пром

еня от

полусухо до сухо състояние, ще се убедим

, че царевичакът в полусухо състояние съперничи по енергийна стойност на хубавото сено. Данните на С

андев и кол. (1982) сочат, че сенаж от царевични стебла

без кочаните (приготвен при влага 47%) им

а енергийна хранителност 0,65 КЕ пресм

етната към сухото вещ

ество), докато същия изсуш

ен на слънце пониж

ава хранителността си до 0.54 КЕ. Това показва, че без всякакви хим

ически обработки, само ако царевичакът се сенаж

ира веднага при прибирането на зърното (при влага около 50%

), той мож

е да се използва за хранене на крави кърмачки по около 20-22

кг дневно, дори без използването на 0.5кг зърнен фураж

, само при

задължителното участие на 220г карбам

ид, 80г дикалциев фосф

ат и 40г витам

инен премикс. Тази даж

ба гарантира презимуването на

кравите при загуба на живо тегло до 35кг, което прави О

ТС 2.75.

Как се подготвя сенажа от царевичак е описано в публикациите на

Сандев. Това направление в използването на царевичака при хранене

на крави кърмачки, считам

като много перспективно за едрите

зърнопроизводители у нас. За сега те са големи длъж

ници на нашето

животновъдство. П

ри обработка на 80% от зем

ята, те отглеждат сам

о 12%

от животните.

При царевичака като ф

ураж за м

есодайни крави, обаче има и други

възмож

ности за използване. Обработката с ам

оняк на сух царевичак, го превръщ

а в отличен фураж

. Неговата енергийна хранителност

достига над 0.6 КЕ и 120 г СП. Това показва, че зим

ната дажба на

кравите-кърмачки м

оже са се състои от 12кг обработен с ам

оняк царевичак и да достигне хранителност 7,2 КЕ, 1440 г С

П. С

ледователно през зим

ата кравите, без да ползват добавка на зърно, ще отслабнат

само със 17кг, и щ

е достигнат пролетта в ОТС

над 3,0+. Като разбира

се тази дажба с обработен царевичак следва да се допълни със 100г

дикалциев фосф

ат и 40г витаминен прем

икс. Карбамид не се добавя,

защото ам

онякът при обработката на царевичака е доставил нужния

азот.

4. Обобщ

аващи разсъж

дения за зимните даж

биНай-предпочитани са даж

бите от ливадно сено прибрано преди цъф

теж и в пълен цъф

теж, даж

би на основата на обработен с амоняк

царевичак и дажби на основата на сенаж

от царевични стебла. При четирите варианта зим

ното хранене протича без използване на концентрати, което значително опростява технологията на гледане. Всички тези даж

би доставят само от обем

истите фураж

и над 6.5 КЕ

29

БРОЙ 7/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Даниел Стоенчев

Хранене на пръчове

Пръчовете се отличават от ко-зите по това, че имат по-интен-зивна обмяна, което определя и по-голямата нужда от хранител-ни вещества.Независимо от сезона и пери-

ода на използване, разплодни-те пръчове трябва да бъдат в много добро телесно състояние. Това се постига чрез пълноцен-но хранене с дажби, които са балансирани правилно на про-теин, минерални вещества и витамини. Изследванията показ-ват, че при пълноценно хране-не Саанските пръчове проду-цират целогодишно качествен и годен за отглеждане семенен материал. Годишната норма на кръмни единици при пръчове с 90кг средно живо тегло е 770. Относителният дял на отделните видове фуражи е следния: кон-центриран фураж – 40%, сено и груби фуражи – 15%, сочни фуражи – 3%, зелени храни и паша – 42%.

Храненето на разплодните пръчове обхваща два периода

– неслучен и неслученПрез неслучният период при

живо тегло 90-100кг на пръ-човете се осигурява дажба с хранителна стойност 1,62-1,86 КЕР и 97-119г ПСЧ. Най-добър обемист фураж през зимния се-зон е доброкачественото сено, а през летния - зелената трева. Количеството на концентрирана-та смеска в зависимост от ка-чеството на останалите фуражи е от 0,5 до 0,6кгПрез подготвителния и случния

период количеството на концен-трирания фураж се увеличава значително – 1-1,5кг, главно за сметка на някои белтъчни ком-поненти – слънчогледов шрот, соев шрот, дрожди, сухо обез-маслено мляко и др. Целта е

Таблица 1: ПРИМЕРНИ ДАЖБИ ЗА ХРАНЕНЕ НА КОЗИЧКИ

Вид на фуража Количество г Вид на фуража Количество г

1 - Вариант 2 - Вариант

При 20кг живо тегло

Люцерново сено 500 Ливадно сено 400

Овес 100 Люцерново сено 300

Ечемик 300 Овес 100

Слънчогледов шрот 100 Грахова ярма 150

Моркови 200 Пшенични трици 150

Креда 5 Кръмно цвекло 400

Каменна сол на воля Креда 5

Каменна сол на воля

Дажбите съдържат: Дажбите съдържат:

СВ 0,9 СВ 1

КЕР 0,93 КЕР 0,93

псч 90 ПСЧ 91,7

При 25кг живо тегло

Люцерново сено 1000 Ливадно сено 500

Овес 200 Люцерновосено 500

Ечемичена ярма 100 Царевична ярма 100

Кръмно цвекло 500 Пшенични трици 100

Креда 5 Грахова ярма 100

Каменна сол на воля Моркови 200

Кръмно цвекло 300

Креда 5

Каменна сол на воля

Дажбите съдържат: Дажбите съдържат:

СВ 1,13 СВ 1,2

КЕР 1,08 КЕР 1,07

ПСЧ 106,6 ПСЧ 109,7

При 30кг живо тегло

Ливадно сено 800 Ливадно сено 1300

Люцерново сено 400 Ечемична ярма 100

Овес 150 Пшенични трици 100

Царевична ярма 100 Грахова ярма 50

Кръмно цвекло 1000 Царевичен силаж 1000

Креда 5 Креда 5

Каменна сол на воля Каменна сол на воля

Дажбите съдържат: Дажбите съдържат:

СВ 1,36 СВ 1,63

КЕР 1,24 КЕР 1,47

30

да бъдат доведени до разплод-на кондиция, т.е. над средната охраненост. Сперматозоидите съзряват за 40-50 дни, затова подготовката започва 2 месеца преди случната кампания. Ак-тивността на пръчовете се нор-мализира за около 20-30 дни.При умерено използване на

пръчовете (2-3 скачки дневно) при 93-100кг живо тегло се оси-гурява дажба с хранителна стой-ност 2-2,1 КЕР и 130-140г ПСЧ. Ако използването на пръчове-те е интензивно (над 4 скачки дневно) количеството на фура-жите в дажбата се завишава с около 20%.В дажбата на пръчовете трябва

да се осигурят всички необхо-

дими компоненти, като фуражи-те да бъдат с висока смилае-мост. Протеинът трябва да бъде в достатъчно количество и с високо качество. Недостигът на протеин силно влошава спер-мопродукцията.Проучванията показват, че ко-

гато в дажбата на пръчовете преобладават киселиннообразу-ващите фуражи – концентратни смески, храни от животински произход и изобщо фуражи бо-гати на протеин, половите ре-флекси и потенция са по-сил-но изразени и качеството на спермата е по-добро. Зелените храни имат алкално действие и отслабват половите рефлекси, затова те трябва да се ограни-

чават.Подходящи компоненти в кон-

центратната смеска за пръчове са овеса, ечемика, граха, просо-то, пшеничните трици, слънчог-ледовия шрот и др. Сочните фу-ражи могат да бъдат заменени с храни от животински произход като 1-2л отсметанено мляко, 150-250г трупно брашно. Много положително влияят върху хра-носмилането просото и дрожди-раните храни.При изкуствено осеменяване

на козите освен пръчове-пепи-ниери се отглеждат и пробни-ци. Последните се хранят по подобен начин, но хранителни-те норми се занижават с около 10-15%.

31

БРОЙ 7/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Г. Найденова – ОСС ПавликениЦв. Миховски – ИПЖЗ ТроянД. Балабанова – ИПЖЗ Троян

ЧЕРВЕНА ДЕТЕЛИНА СОРТ„НИКА 11“

Червената детелина (Trifolium pretense L.) е фу-ражна бобова трева, която следва по значение и разпространение люцерната в районите с умерен климат. Тя е основен компонент при създаване на средно-дълготрайни тревостои за сенокосно, пасищно или комбинирано използване. В Север-на Европа е основната бобова силажна култура за млечното говедовъдство. Има икономическо значение и като култура за подобряване на поч-веното плодородие. Азотфиксацията при този вид се оценява в границите 80-130кг N/ха/година. Червената детелина е полиморфен вид с голямо естествено разпространение в България. Прис-пособена е отлично към агроекологичните усло-вия на предпланинските и планинските райони на страната ни. Превъзхожда останалите бобови треви по фуражен добив върху бедни, кисели и

повърхностно преовлажнени почви. Има много добра лятна продуктивност и отавност. Изкуст-вени тревостои от червена детелина се създават лесно, заради бързия първоначален растеж и кон-курентна способност на пониците. Има и друго предимство спрямо люцерната с това, че не се напада от листоядни насекоми. Освен това, чер-вената детелина е бобовата трева с най-високо съдържание на ензима полифенолоскидаза, който протектира протеините и липидите в търбуха на преживните животни. Червената детелина проявя-ва много добра съвместимост с разпространените в България видове и сортове житни фуражни тре-ви при смесено отглеждане. Добро медоносно растение е, като от 1дка се добиват около 3кг мед. Единственият български сорт червена детелина

Семепроизводствен посев на сорт „Ника 11“

32

„София-52“, регистриран през 1962г, не се възпро-извежда и разпространява вече няколко десетиле-тия. За да се утвърди отглеждането на тази ценна фуражна бобова трева през 1998г в ИПЖЗ – Тро-ян беше започната селекционна програма с цел създаване на сорт червена детелина, приспособен към агроекологичните условия в предпланинските и планински райони на Северна България. Като конкретни цели на подобрителната работа бяха следвани: висока продуктивност на сено при са-мостоятелно и смесено отглеждане, устойчивост на добива по сезони и години, дълготрайност на използване, висок добив на семена. Сорт „Ника 11“ е резултат на тази селекционна програма и от 2012г е в процедура на държавно изпитване в системата на ИАСАС. Сортът е сложнохибридна популация, създадена чрез преопрашване на фа-милии, произхождащи от следните две групи из-ходен материал: (1) диворастящи български попу-лации и сорт „София-52“; (2) сръбските образци „К-9“, „KS-1“, „Бр-1“ и сорт „Renova“ (Швейцария).

Описание на сорта„Ника 11“ е диплоиден сорт червена детелина. При пролетното отрастване формира висок (65-75см) и изравнен тревостой. Има отличен по-тенциал за подрастване – в летните подрасти превъзхожда стандартния сорт по височина на

тревостоя (която е средно 54-58см), брой между-възлия (7-8бр.) и разклонения на стъбло (3бр.), като е по-добре изравнен по тези показатели. Ге-неративните стъбла са зелени на цвят, по-тънки от тези на стандарта, добре облистени (стойностите на съотношението листа/стъбла е в границите от 0,65 до 0,75). Овласяването на листата и стъбла-та е слабо. Хабитуса на растенията е изправен до полуизправен. Цъфти по-късно от „София-52”, цветовете са бледорозови до розови, цветните главички често са двойни.

Стопански качестваСорт „Ника 11“ е сенокосен сорт, подходящ за самостоятелно или смесено отглеждане в двой-ни смески. Превишава стандарта „София-52” по добив на суха маса в чист посев и в смеска с ливадна тимотейка. Има по-добра дълготрайност, по-висока лятна продуктивност и съответно по-равномерно разпределение на годишния добив по сезони. Средно за тригодишен период на из-питване, в район, различен от района на извеж-дане на селекциония процес, годишния добив на сено е 719кг/дка, като превишението спрямо стандарта е 10,7% (P<0.01). Добивът на семена е 58кг/дка. Анализ на качеството на фуража показва следни-

те резултати (средно от всички откоси за тригоди-шен период на използване): съдържание на суров протеин – 16,1%, сурови влакнини – 24,3%, су-рови мазнини – 2,6%, Са – 1,61% и Р – 0,218%.

Кратка сортова агротехникаСорт „Ника 11“ е подходящ за отглеждане в предпланинските и планинските райони на Се-верна България. Сеитбата се извършва в пери-ода 1-20 април, с посевна норма 2-2,5 кг/дка и междуредово разстояние 12,5см. За семепроиз-водствените посеви сеитбата се извършва с меж-дуредово разстояние от 50см. Обработката на почвата трябва да е съобразена с дребносеме-ността на културата (1000м=1.8г). След сеитба е необходимо валиране. На много бедни и кисели почви се изисква фосфорно торене при основна-та обработка с минимална доза от 6кг/дка. При самостоятелно отглеждане с много добър резултат се използват хербициди с активно вещество има-зетапир, приложени във фаза 2-4 същински лист на детелината. Коситбата се извършва във фаза бутонизация-начало на цъфтеж (при цъфтеж на 20% от генеративните стъбла). Подходящи житни треви за отглеждане на сорта в средно-дълго-трайни смески са ливадна тимотейка с. „Троян“, тръстиковидна власатка с. „Елена“. За семепро-изводство се използва летния подраст във втора и трета вегетация. Семепроизводствените посеви трябва да се разполагат в т. нар. „екологични земи“, заради ресурса от земни пчели, които са най-добрия опрашител за вида.

Цъфтеж на сорт „Ника 11“ в годината на създаване на тревостоя.

33

БРОЙ 7/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Проф. Николай Тодоров

DDGS е ценен и евтин белтъчен фураж за селскостопански

животни и риби

В последно време има завишен интерес от страна на фермери към нов продукт за хранене на селскостопанските животни – DDGS.

Какво представлява тойи какви са неговите качества?Dried Distillers Grains with

Solubles е изсушен спиртоварен остатък, който в миналото бе известен като спиртоварна каша от зърно. Днес продуктът е мо-дернизиран, тъй като се подлага на изсушаване. Среща се и под името зърнела, фермодил и др. Може да се приготви от цареви-ца или от пшеница. Продуктът е добър белтъчен фураж за всички видове селскостопански живот-ни и риби. Особено подходящ е за преживните видове, поради значителното съдържание на су-рови влакнини, вариращи от 6 до 9%. Според зърното, от кое-то е произведен DDGS и при-ложената технология, съдържа-нието на суров протеин в него варира от 25 до 28%. Малката процентна вариация създава из-вестна сигурност у стопаните за това колко белтък дават на жи-вотните, тогава когато няма сви-детелство от анализ за съдържа-нието на белтък, ако е ползван например слънчогледов шрот, а

не DDGS. Протеина в DDGS е по-малко по количество от този в слънчогледовия шрот, но пре-димството е, че се разпада в по-малка степен в стомасите на преживните животни. В крайна сметка усвоения от животните протеин от DDGS е повече от този, който се усвоява от слън-чогледовия шрот.В сравнение с останалите бел-

тъчни фуражи DDGS има пре-димства, а те са, че в DDGS остават ферментационни проду-кти от спиртната ферментация на дрожди и ензими – остатъци, които са полезни за животните. Те подобряват ферментацион-ните процеси в стомаха и подо-бряват усвояването на храната при непреживните животни. Ос-вен ферментационните остатъци в продукта остават около 1-3% дрожди, в които се съдържа ви-сококачествен белтък. Отделно са богати на редица витамини и минерали, рибофлавин, пан-тотенова киселина и др. Почти всички витамини от групата В се съдържат в значително количе-ство в дрождите. Друго същест-вено предимство е по-висока-та енергийна стойност. Докато слънчогледовия шрот има 0.95 кръмни единици за мляко в 1кг

слънчогледов шрот, в изсуше-ния спиртоварен остатък според качеството на продукта съдър-жанието на кръмни единици за мляко варира от 1.1-1.3.Тази значително по-висока

енергийна хранителност трябва да се има предвид при пригот-вяне на дажбите за хранене. Ако трябва да обобщим предимства-та на изсушения спиртоварен остатък, те са слабо разпадане на протеина и неговото добро усвояване от животните. Богат на витамини, главно от група-та В и наличието на остатъчни дрожди и ферментационни про-дукти, които влияят благопри-ятно върху храносмилателните процеси на животните, както и по-високата му енергийна стой-ност. И спокойно стопаните мо-гат да залагат основно на DDGS като хранителен компонент. В тази връзка той трябва да се предпочита пред слънчогледо-вия и най-вече пред соевите шротове, макар че са по-богати на белтъчини, защото всичките соеви шротове, които влизат у нас са генномодицифирани. Те идват от Латинска Америка, къ-дето основно се гледа генетич-но модифицирана соя. Освен това соевият шрот струва два

Проф. Николай Тодоров е роден в родопското село Манастир, област Пловдив. Завършил е зооинже-нерство в бившия селскостопански институт в София. Там израства от доцент до професор, къде-то преподава 20 години до закриването му. Следващите 20 години посвещава на научна и преподава-

телска дейност в областта на храненето на селскостопанските животни в Тракийски университет в Стара Загора. Бивш зам.-ректор и декан на аграрния факултет в същия университет, член на редица

международни организации, дългогодишен член на Управителния съвет на Европейската федерация по животновъдство. Основател на Съюза на зооинженерите в България. Носител на орден „Кирил и

Методий” втора степен. Автор е на над 50 книги и над 250 научнопопулярни статии.

34

пъти повече отколкото изсуше-ния спиртоварен остатък. У нас цената на DDGS варира от 500-600 лв. за тон, докато соевият шрот струва около 900-1100 лв. за тон, което го прави иконо-мически по-неизгоден продукт. Така че DDGS може почти на 100 процента да замести соевия шрот при преживните живот-ни, особено ако се комбинира с малко слънчогледов или още

по-добре с един нов за Бълга-рия рапичен шрот.Добре е да се има предвид

възрастта на животните – кога и в какво количество DDGS ще се включи в менюто. При малките пилета може да се влага спо-койно, като съдържанието тряб-ва да е до 5-6%, а при по-въз-растните птици до 10-15%. При кокошки-носачки е желателно да се дава до 20%. При мал-

ките прасета се внася 10-15% от цялата дажба, а при свинете за угояване, които са над 60кг, може да се дава над 25% от дажбата. При бременните сви-не е толкова, колкото трябва да се задоволят изцяло нуждите от протеин, като обикновено е също 25 на сто от дажбите. При кравите, овцете, биволите, кози-те DDGS може да участва и до 30-35% в дажбите.

35

БРОЙ 7/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGХРАНЕНЕ

Цвета Москова,Атанаска Тенева,Атанас Бочуков

Кога и защо балурът е опасенза конете?

Балурът (Sorghum halepense L.) е един от най-опасните, широко разпространени многогодишни плевели у нас. Той се отличава с висока пластичност и адаптивност към широк диапазон от климатични и едафични комбинации, което създава благоприятна възможност за разпространението му върху обширни територии. Заплевелява лозята, овощните и зеленчукови насаждения, окопни култури, люцернови и детелинови посеви. Образува огромно семенно поколение с разтегнат период на поникване и резистентни форми към някои от масово използваните съвременни хербициди. Известни са и алелопатични прояви на Sorghum halepense L., при които кореновата му система отделя вещества вредни за културните растения. Ето защо растителнозащитните мерки не са достатъчно ефективни в борбата с този плевел. Въпреки че конете имат силно развито обоняние

и при паша обикновено го избягват, то той попада в сеното, сламата, отсевките или силажа, когато фуражите са силно заплевелени. Важно е да се отбележи, че опасността от Sorghum halepense L. се явява при определени „стресови“ за него условия (при проливни дъждове и горещини след това, при рязко застудяване, при градушки, коситба), когато в стъблата му се образуват цианогенни гликозиди, които причиняват остро отравяне. Попаднали в организма на конете, те потискат или напълно спират използването на кислорода от тъканите, вследствие на което настъпва тъканна аноксемия или парализиране на дишането. Основните клинични признаци се проявяват със спазми, трудно дишане, тахикардия, лигавиците от светло червени могат да станат цианотични. Отравянето протича бързо и навременната лекарска помощ има решаващо значение. Лечението трябва да започне незабавно с венозно прилагане на натриев нитрит (10г/100мл физиологичен разтвор или дестилирана вода като дозата е 20мг/кг ж.т.) последвано от също венозно прилагане на 20%-ов натриев тиосулфат (500мг/кг ж.т.). Добре е към венозната инфузия да бъдат включени глюкоза (40%) и витамин В12. При топло време главата на болните животни се облива със студена вода или се разтрива с лед. Прави се и промивка на стомаха чрез носно-хранопроводна сонда с 5%-

ов калиев перманганат. За да се избегне опасността от отравяния със

Sorghum halepense L. при конете трябва да се вземат следните предпазни мерки:

1. преди паша, да се даде сено;2. да не се пускат на паша ако младите расте-

ния от балур са по-ниски от 50-70см, както и през фенофазите изкласяване и цъфтеж.

3. на паша могат да се пуснат след прецъф-тяването на Sorghum halepense L. (но не и при завишени азотни торови норми).

В заключение е важно да се отбележи, че след около 2 месеца във вид на сено или силаж, балурът е напълно безвреден. Плевелът Балурът (Sorghum halepensis (L.) Pers)

е многогодишен коренищен плевел от семейство Cramineae. Храносмилателната система на конете изисква често хранене и доброкачествени фуражи, като се избягват плесенясали фуражи, както и фуражи, съдържащи овчарска торбичка, балур, къклица, див мак, орлова папрат, татул и други.

36

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Подготовка на овцетеза запложданеПроф. Михо Семков

Овцевъдите знаят, че основните приходи при отглеждането на животните идват от приплодите, а приходите от млякото са то-гава, когато овцете се заплодят и оагнят навреме. Така основна задача на всеки стопанин е по време на случната кампания да осигури заплождането на всяка овца, дзвизка и на всяко шиле, което е добре израстнало и е достигнало жива маса 40-45кг. Заплождането на овцете у нас е сезонно и протича основно от 15 юли до към 15 септември. За целта овцевъдите трябва пред-варително да прегледат стадото и да бракуват всички негодни за разплод животни (стари, пребо-

ледували, осакатени и др.).Подготовката на овцете за зап-

лождане се състои в следното: Ако овцете са в лошо телесно състояние, т.е. израстъците на гръбначните прешлени са остри и изпъкнали, ребрата се „че-тат“, имат омърлушен вид, за 10-12 дни се започва усилено подхранване с концентрирани фуражи – зърно, пшеница, ече-мик, овес, царевица. Дневно се дава около 300-400гр на овца. Това подхранване продължава и до 10 дни след началото на заплождането. По този начин се осигурява т. нар. „динами-чен ефект”, при което овцете се размърлят (проявяват еструс)

синхронно, имаме повече и по-пълноценни яйцеклетки, по-ви-сока заплодяемост и по-добра плодовитост.Благоприятно влияние върху

своевременното размърляне на овцете оказват сочните зелени треви, които са богати на вита-мини, лесно усвояеми въглехи-драти и белтъчни вещества. Тре-ви от паша или окосена се дава до започването на заплождане-то, но след това се прекратява, тъй като зелените бобови кул-тури съдържат фитоестрогени, които нарушават възпроизводи-телните функции.Много важно условие за за-

плождането на овцете е пра-

Една от целите на всеки ов-цевъд е да получава ежегодно от всяка годна за разплод овца по 1-2 агнета. Това е основна предпоставка за увеличаване приходите и ефективността на фермата. Основен фактор за плодовитостта са генетичните заложби при отделните породи овце. За нашата страна някои местни планински овце и поро-дата Цигай са с по-ниска пло-довитост и средно от 100 овце се раждат около 105-108 агнета. Всички новосъздадени породи овце и тези създадени в рав-нината имат по-висока плодови-тост, която варира от 120 до 150 агнета от 100 овце. В чужбина има създадени високоплодовити породи с плодовитост над 200

агнета от 100 овце.За реализиране на генетичния

потенциал и получаване на по-вече агнета е необходимо да се извършат редица дейности по цялата верига на репродук-тивния процес, най-важната от които е подготовката на овцете за заплождане. Без заплождане няма приплоди, няма мляко, няма приходи, а има загуби. Подготовката трябва да се осъ-ществи в следното:

• Определяне датата за начало на заплождане. Тя може да бъде 1, 15 или 20 юли или съответните дати през август, септември или октомври, което зависи от географския район (равнинен или планин-

Повече приплоди в овцевъдството

ски), от развъжданата поро-да и от условията – фураж и помещения за отглеждане на новородените агнета и овцете майки през зимните месеци.

• Около един месец преди на-чалото на заплождането от стадата се изваждат всички негодни за разплод овце – стари, болни, осакатени, ни-ско продуктивни и др.

• Съвместно с ветеринарен специалист се извършва ос-новен преглед на животните за здравословното им състоя-ние и се предприемат необ-ходимите дейности, ако има нужда – обезпаразитяване срещу външи и вътрешни па-разити и др.

37

вилната подготовка на кочовете. Един коч, по време на случната кампания запложда 25-35 овце. Ако кочът не е добре подгот-вен, част от тези овце могат да останат ялови (незаплодени). Подготовката на мъжките трябва да стане най-малко 20-30 дни преди започване на заплождане-то. Прави се основен преглед. Особено внимание се обръща на състоянието на двата семен-ника и двата надсеменника. Проверява се за евентуални въз-палителни процеси – епидиди-

мит и др. Обръща се внимание и на задните крайници, тъй като ако някой от тях е увреден, ко-чът няма да може да закачва и покрива размърляните овце. Особено внимание се обръща и на телесното състояние на разплодниците. Както прекалено угоените, така и слабите, мър-шави кочове няма да могат да заплодят овцете. Кочовете тряб-ва да са средноохранени, да са живи, енергични, с висока по-лова активност.Около 15 дни преди началото

на случната кампания на всеки коч се осигурява дневно след-ната дажба: окосена повяхнала люцерна – 2-3кг; моркови или тикви – 1,0-1,5кг; концентриран фураж – 800-900гр (зърно (ече-мик, овес, царевица – около 400гр), пшенични трици – 200гр, слънчогледов шрот – 200гр).Много важно е да се осигури

дневното покриване на не повече от 5-6 овце – 3 до обяд през 15-20 минути и 3 вечер или не повече от 5-6 еякулати дневно.

38

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

БиопчеларствоДоц. д-р Пламен ПетровАграрен университет – Пловдив

Наличието на пчелна майка в семейството е дру-го важно условие за ефективно използване на пашата. Много от пчеларите използват периода на главната паша, за да подменят старите майки. Установено е, че отсъствието на плодни майки в семействата по време на главната паша води до снижаване на тяхната медопродуктивност средно с 41,5%.По време на главната паша трябва да се осигури

по-активна вентилация на кошерите, тъй като с това се подобрява режимът за узряване на меда.Медът трябва да се извади и центрофугира след

узряването му. Практически пчеларят може да определи това по запечатването на питите. Когато 1/3 до 1/2 от килийките по питите са запечатани, медът може да се центрофугира. Незапечатаният мед може да се центрофугира само ако след обръщане на питата в хоризонтално положение и при леко тръсване от нея не капят капки (това се налага обикновено при по-слаби паши, когато по крайните пити може да няма запечатване). При всички случаи с изваждането на меда не бива да се избързва, защото има опасност да се извади незрял мед, който в последствие може да ферментира и прокисне. При обилните паши, когато пчеларят изчаква запечатването на всички килийки, това води до намаляване на медобера поради липса на достатъчно място за складиране и преработване на нектара в мед. Целесъобразно е в този случай поставянето на втори магазин или корпус над плодника.При изваждането на питите с мед от кошера по

тях има пчели, които трябва да се отстранят. Това се извършва чрез смитане на пчелите с пчеларска четка или гъше перо и рязко стръскване на пи-тите няколко пъти чрез въздушна струя, чрез из-ползване на пчелогонки, които се поставят между магазините (корпусите) и плодника. В биологичното пчеларство е забранено използ-

ването на химични репеленти за отстраняване на пчелите от питите.Медът се изважда от питите чрез центрофугира-

не, което се извършва в закрити оборудвани за целта помещения, в които пчелите нямат достъп. Запечатаните пити се разпечатват ръчно (с пчелар-ска вилица или нож) и механизирано. Разпечатва-нето на питите става от долу нагоре по посока на горната летва на рамката, като се внимава да не се задълбава питата. Разпечатаната от двете стра-ни пита се поставя в касетата на центрофугата. Използват се два вида центрофуги – хордиални

и радиални. И в двата вида се използва центро-бежна сила, която се получава при въртенето на питите. От центрофугата медът минава през цед-ка, за да се отстранят восъчните парченца, оста-нали след разпечатването на питите. При извличането на меда използваният инвентар

трябва да бъде от инертни по отношение на меда материали – дърво, неръждаема стомана и др. Не се разрешава употребата на черни и цветни метали, галванизирани, поцинкована ламарина, вторично преработена пластмаса и др., както и използването на нерегламентирани системи, спо-собни да предизвикат загряване на целия или на част от извличания пчелен мед над 400С. Същите изисквания се прилагат и по отношение на ин-вентара за получаване на цветен прашец. Когато пашата продължава, освободените от

меда пити се връщат при необходимост отно-во в кошерите. Ако пашата е приключила, след центрофугирането питите се прибират в склада. Счита се, че слоят от мед по килийките на питите ги предпазва от нападението на восъчен молец и същевременно стимулира тяхното по-бързо усво-яване при поставянето им в началото на пашата през следващата година.

Профилактика и ветеринарно-санитарнимероприятия

Профилактика. Отглеждането на пчелните се-мейства в биологичното пчеларство има за цел тяхното по-добро и устойчиво развитие, като се намаляват факторите, благоприятстващи развитие-то на болести. Мерки за профилактика на заболяванията по

пчелите:• Избор на продуктивни и устойчиви на забо-

лявания линии пчели с подчертано хигиенно поведение от Българската медоносна пчела.

• Полагане на системни грижи за получаване на силни пчелни семейства според годишния сезон чрез:

• редовна подмяна на пчелните майки;• редовни прегледи на пчелните семейства за

ранно откриване на заболяванията;• редовна подмяна на восъчните пити;• постоянно поддържане в кошера на доста-

тъчно количество мед и прашец за развитие-то на силни и здрави семейства;

• зазимяване на пчелните семейства с нуж-ното количество мед и прашец, достатъчно за успешното им презимуване и пролетно

39

развитие;• контрол на търтеевото пило;• поддържане на добро хигиенно и ветери-

нарно-санитарно състояние на пчелина и на спомагателните постройки и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар (разрешени средства – остъргване, обгаряне, използване на калиев и натриев са-пун, вода и пара, варно мляко, вар, негасе-на вар, натриев хипохлорид – течна белина, сода каустик, калиев карбонат, водороден пероксид, натурални есенции от растения, лимонена, пероцетна, мравчена, млечна, ок-салова и оцетна киселина, алкохоли – спирт, формалдехид, сяра);

• своевременно унищожаване на замърсените материали и инвентар, когато икономическа-та му стойност не оправдава неговата дезин-фекция.

В биологичното пчеларство за профилактика на заболяванията е забранена употребата на синте-зирани по химичен път алопатични ветеринарно-медицински препарати и антибиотици.Ветеринарни грижи. При констатиране на зараз-

но или паразитно заболяване на пчелните семей-ства пчеларят осигурява ветеринарномедицинско лечение, като в случай на възникнало заразно за-боляване лечението се съчетава с карантиниране на пчелина. При биологичното производство за лечение се

използват следните ветеринарномедицински пре-парати:• фитотерапевтични лекарствени средства –

растителни екстракти и есенции (с изключе-ние на антибиотици).

• хомеопатични лекарствени средства – расти-телни, животински или минерални.

Когато тези средства са неефективни в борбата с болестите и паразитите и има опасност пчел-ните семейства да загинат, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати. След тяхна-та употреба всички восъчни пити се подменят с нови рамки с восъчна основа, произхождаща от стопанство с биологично производство и тре-тираните пчелни семейства се подлагат отново на преходен период от една година. Това изис-кване не се прилага при третиране на пчелните семейства с мравчена киселина, млечна, оцетна, оксалова киселина и ментол, тимол, евкалиптол или камфор при опаразитяване с Varroa destructor. Пчеларят е длъжен да има ветеринарен дневник,

в който ветеринарният лекар, провел лечението, вписва следните данни: • диагноза; • вид на приложения ветеринарномедицински

препарат (включително обозначение на ак-тивните му фармакологични съставки);

• доза, в която е приложен препаратът; • начин на прилагане; • карентен срок на приложения препарат. Тези данни се декларират пред сертифициращия

орган преди пчелите и пчелните продукти да се предложат на пазара като произведени по биоло-гичен начин. При възникване на екстремна ситуация в района,

на чиято територия е разположен биологичният пчелин, в него се провеждат задължителните спо-ред Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредбата за борбата с болестите по пчелите мероприятия с цел профилактика и ликвидиране на заболяването.Американски гнилец. Употребата на антибиоти-

ци е забранена. Болните от американски гни-лец семейства се унищожават чрез изгаряне и затрапяване, а пчелинът и районът се поставят под карантина в радиус от 3км от огнището на болестта. Преди изгарянето на заразените пчелни семей-

ства се прави оценителен протокол, но след из-дадена от кмета на съответната община заповед. Загубите на този етап се компенсират от държа-вата. Материалите, намиращи се в кошера на болното семейство (преградни и покривни дъски, възглавници и др.) се изгарят. Дрехите и инстру-ментите на пчеларя се изваряват, центрофугата се дезинфекцира с 3-5%-ов разтвор на калцинирана сода, а кошерите (ако са запазени) и другите дървени предмети се обгарят с бензинова лампа и се обработват с горещ 3%-ов разтвор на сода каустик, след което обилно се измиват с вода и се подсушават. Необходимо е след унищожава-нето на болните от американски гнилец пчелни семейства да се извърши повторен преглед дву-кратно през 15 дни. Всички новооткрити заболели пчелни семейства също се унищожават. Пчелните семейства се наблюдават в срок от 2-3 месеца и при нов случай на заболяване процедурата се повтаря. Пчелинът се смята за оздравен и каран-тината се снема една година след ликвидиране на последното болно пчелно семейство.Европейски гнилец. Употребата на антибиотици

е забранена. След бактериологично доказаване на болестта се постъпва по следния начин: силно засегнатите пчелни семейства се унищожават, а в останалите – на унищожаване подлежат само питите с малко заболели и загинали ларви. Се-мействата се прехвърлят в нови дезинфекцирани кошери и гнездата им силно се стесняват. На семействата се осигуряват достатъчно хранителни запаси от мед и цветен прашец.Аскосфероза (варовито пило). В заболелите се-

мейства се подменят пчелните майки, получени от семейства с добро хигиенно поведение. Сил-но засегнатото пило се унищожава. Семействата се прехвърлят в нови дезинфекцирани кошери и гнездата им силно се стесняват. На семействата

40

се осигуряват достатъчно хранителни запаси от мед и цветен прашец.Вароатоза. При използването на синтетични ака-

рицидни препарати (напр. препарати на базата на синтетични перитроиди – Варотом, Варостоп, Апистан и Байварол) има опасност от попада-нето и акумулирането им в различните пчелни продукти, поради което в биологичното пчелар-ство следва да се използват естествени природни субстанции. В тази връзка в различни европейски страни са разработени алтернативни стратегии за борбата срещу вароатозата на базата на орга-нични киселини и етерични масла. Проведените от нас проучвания показаха, че изследваните ор-ганични киселини – оксалова и мравчена (60%), проявяват сравнително висок противопаразитен ефект. При третиране с мравчена киселина в биологич-

ния пчелин с профилактична цел пчелните семей-ства се третират двукратно през 7 дни. С лечебна цел третирането е четирикратно през 7 дни, като третиранията се извършват през месеците март-април и/или септември-октомври при температу-ра 10–250С.

Внимание! Често пъти пчеларите сами купуват и дозират мравчената киселина, но трябва да се знае, че наред с положителните си страни мрав-чената киселина има и сериозни недостатъци, не-познаването на които може да нанесе сериозни поражения както на пчеларя, така и на третира-ните с нея пчелни семейства. Извършените от нас наблюдения показаха, че мравчената киселина из-гаря откритите части на тялото при попадане вър-ху тях. Затова при работа с киселината пчеларят трябва да използва предпазно облекло и гумени ръкавици. При неправилно дозиране може да се предизвика задушаване на пчелните семейства, загиване на новоизлюпени пчели, загиване, търто-

въчност и самосмяна на пчелните майки в трети-раните семейства.Значително по-удобна и сравнително безопасна

за пчеларя и пчелните семейства е оксаловата киселина. Прилага се 3%-ов разтвор на оксалова киселина, дву- или трикратно по 50мл на пчел-но семейство със сила над 7 междурамия през интервал от 7-10 дни (при по-слабите пчелни се-мейства и отводки със сила 4-6 междурамия се из-ползва 30мл/семейство). Оксаловата киселина се накапва в междурамията и върху плодникови-те рамки. Препоръчва се последното третиране с оксалова киселина през есента да се извърши когато в пчелните семейства липсва пило. От из-питваните от нас етерични масла (лавандулово, евкалиптово, камфорово, ментол и тимол) най-добър противопаразитен ефект е регистриран при семействата, третирани с тимол (по 32г/пчелно семейство – четири пъти по 8г през интервал от 7 дни). Използването на етеричномаслени субстанции в

борбата с вароатозата изисква задължително сле-дене за хода на пашата, тъй като при липса на паша в природата те създават условия за въз-никване на кражби между пчелните семейства в пчелина. Восъчен молец. Борбата срещу него се състои

в поддържане на силни пчелни семейства (които успешно се справят с този неприятел), чистота в кошерите и почистване на дъната. Восъчните пити се съхраняват в шкафове в сухи, проветриви и хладни помещения (под 100С), които периодично се обработват със серен диоксид, като за 1м3 се изгаря 100г сяра. За съхраняване могат да се използват и уплътнени контейнери, които се за-пълват с СО2. Забранена е употребата на нафталин и други

химични продукти, освен разрешените в биоло-гичното пчеларство.

41

БРОЙ 7/ 2013

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Доц. д-р Людмила Николова

Произход и размножаване на хидробионти в биологичната

аквакултура

Хидробионтите, за да бъдат би-ологични, е необходимо да се отглеждат съгласно с принципи-те на биологичната аквакултура през целия им жизнен цикъл. Отчитайки, че това е сравнител-но ново направление, Регламент 710/2009 допуска при липса на хидробионти, отгледани по би-ологичен начин, в биологични-те стопанства да се въвеждат за размножаване уловени диви индивиди или такива, отгледа-ни по небиологичен начин. Тези хидробионти се отглеждат, съ-гласно с принципите на биоло-гичното производство, най-мал-ко три месеца преди да бъдат използвани за размножаване. При биологичното производство на мекотели при определени ус-ловия се разрешава добив на индивиди с цел размножаване извън границите на производ-ствената единица. При биологичната аквакултура

се предпочитат видове, способ-ни да се размножават в стопан-ствата естествено. Не се при-лага изкуствено полиплоидно индуциране, изкуствена хибри-дизация, клониране и получава-не на еднополови стада (освен чрез ръчно сортиране). Разре-шава се изкуствено осеменява-не и инкубиране, като абсолют-но е забранено използването на хормони.Размножаването е основно

звено на ефективното аквапро-изводство. Качествено потом-ство може да се получава само от качествени производители. При избора на рибите, форми-ращи маточното стадо, не се

допускат индивиди с травми и с признаци на недоразвитие. Те трябва да произхождат от стада с доказано добра продуктивност и без наличие на заболявания. Производителите трябва да имат добре изразени полови призна-ци по време на размножителния период. Естественото размножаване

протича в люпилните басейни. Преди това производителите се отглеждат в маточните басейни. В идеалния вариант стопанство-то притежава два маточни ба-сейна – за женски и за мъжки риби. Ако това не е възможно, задължително преди започване на размножителния сезон риби-те се разделят по пол. При оп-ределяне на пола не се допуска мачкане на рибите. Люпилните басейни се напъл-

ват с вода 1-2 дни преди по-ставянето на производителите. Избира се тихо, спокойно вре-ме, без вятър и силни валежи. Производителите се поставят в края на деня по двойки или на гнезда, като едно гнездо се със-тои обикновено от една жен-ска риба и две мъжки. В някои стандарти има конкретни изиск-вания за съотношението на про-изводителите. След приключване на мръстенето нивото на водата в басейна се повишава с 15-20см. При естественото размно-жаване в благоприятни условия се опложда до 90% от хайвера. На втория ден след изхвърляне-то на хайвера производителите трябва да се отделят от люпил-ните басейни и да се поставят в летни маточни басейни. Това

е необходимо, тъй като след мръстенето производителите за-почват усилено да се хранят и консумират храна, необходима за личинките, а понякога из-яждат и самите тях. Тази мяр-ка е важна и от профилактична гледна точка.

Стимулиране на съзряването на полови продуктипри производителите

При размножаването на ри-бите се прилагат три метода за стимулиране на съзряването на половите продукти: екологичен, физиологичен и екологофизи-ологичен. Поради забрана за използване на хормони (както изкуствени, така и естествени, дори от същия вид) при био-логичното рибовъдство намира приложение само екологичният метод. Той се прилага основно при размножаването на есетри-те и пъстървовите риби. Мето-дът се състои в това, че произ-водителите се поставят в садки или басейни (понякога и с кон-тролиран термичен режим), къ-дето условията максимално се доближават до естествените. Садките, които се използват,

биват естествени и изкуствени. Естествените садки са само за-градени участъци на водоеми-те с необходимите условия за съзряване. Изкуствените садки могат да бъдат с различна кон-струкция – земни, дървени или бетонни. За есетровите риби е широко разпространено използ-ването на басейните на Казан-ски. Това са земни басейни с осигурена проточност от 30л/с.

42

Женските се поставят отделно от мъжките. Басейнът за женските има конусообразна форма. В широката част дъното е почве-но, а в стеснената – постлано с чакъл. Могат да се използват и басейните „курински тип”.Басейните могат да бъдат раз-

лични модификации – с подгря-ване или охлаждане на водата; с подаване на водата чрез спе-циални устройства, имитиращи водните течения и т.н. Евро-пейският регламент разрешава изкуствено загряване или ох-лаждане на водата само в про-изводствените единици за люпе-не и отрасните басейни.При пъстървовите риби се из-

ползват заградени участъци от реките или специални басейни. При дъговата пъстърва съзрява-нето на половите продукти е свързано с дневната светлина (при скъсяване на светлинния ден се повишава скоростта на съзряването). Басейните, които се използват при пъстървовите, се изграждат по споменатите по-горе принципи с отчитане на това, че тук е необходимо движение на водата с по-висока скорост.

Получаванена полови продукти

В биологичната аквакултура се изисква манипулациите с произ-водителите да се извършват по такъв начин, че да се намалят до минимум нараняването и стресът, като при необходимост се прилагат упойващи средства. Предпочитание се отдава на натурални такива (например ка-рамфилово масло).За благоденствието на рибите

е необходимо всички манипула-ции с производителите, свърза-ни с размножаването, да се из-вършват само от добре обучен персонал. При изцеждането на хайвера

рибите не се натискат грубо, а леко се масажират. При рибите с порционно съзряване на хай-вера той се изцежда периодич-но според узряването.Методът за оплождане и инку-

биране на хайвера се определя според видовите специфики и изискванията на биологичната аквакултура. Важно е да се оси-гурят условия за правилно раз-витие на хайвера и недопускане на появата на болести. Допуска се използването на изкуствено загряване или охлаждане на во-дата.

Хуманно отношение приотглеждането на хидробионтиНеобходимостта от хуманно от-

ношение към хидробионтите се отчита през целия жизнен цикъл в стопанствата. Околната среда се проектира така, че хидроби-онтите да разполагат с достатъч-но пространство за осигуряване на доброто им състояние. Всич-ки източници на страдание на водните организми трябва да се минимизират, а по възможност и да се елиминират. Манипула-циите се свеждат до минимум и се извършват много внимателно с цел да не се допуска нараня-ване и стресиране.Посадката се определя така, че

рибата да бъде в добро състоя-ние. Уловената риба се съхраня-ва в чиста вода. За състоянието на хидробионтите се прави по-стоянен мониторинг. В биологичните ферми има ре-

дица ограничения за използване на изкуствена светлина. Мак-сималната продължителност на изкуствения светлинен ден не трябва да надвишава 16 часа, като по-голяма продължителност се допуска за целите на размно-жаването.За транспорта на живи хидро-

бионти се използват средства, отговарящи на изискванията на транспортирания вид. Жива риба се транспортира в спе-циални резервоари, като во-дата трябва да съответства на технологичните норми. При транспорта се прилагат норми на посадките, по-ниски от тези, приети в конвенционалната ак-вакултура. Например в стандар-тите за биологична аквакултура на Naturland за рибите от сем. Salmonidae и сем. Coregonidae

нормите на посадките не мо-гат да превишават 1кг риби на 8л вода, като самото транспор-тиране не трябва да бъде по-дълго от 10 часа. Водата трябва да се сменя с нова със същата температура след 6 часа транс-портиране. За шарана нормите на посадките при транспорт са: при едногодишни риби – 1кг на 4л вода; при тригодишни – 1кг на 2л вода.При рибоулова се използват

техники и оборудване, непоз-воляващи хидробионтите да се оставят дълго без вода. При умъртвяването се използват на-чини, осигуряващи незабавна смърт.

Профилактикаи здравеопазване

в биологичната аквакултураЗдравеопазването в биологич-

ната аквакултура се базира на системата на профилактиката и недопускането на заболявания. Това се постига чрез комплек-сен подход. Профилактиката включва три

главни звена: • създаване на оптимални

зоохигиенни условия на отглежда-не на хидробион-тите;

• недопускане на внасяне и разпространение на зараз-ни болести;

• профилактика на незараз-ните болести и токсикозите.

Профилактиката е особено ва-жна за аквакултурата, тъй като лечението е много трудоемко и често – с ниска ефикасност. В биологичната аквакултура

почистването на оборудването и съоръженията се извършва с физически или механични сред-ства. От физическите методи най-

ефективни са въздействията със студ и инсолация, пълното пре-сушаване на басейните, обра-ботката с вряла вода на инвен-тара за улов и др. От химичните дезинфектанти

най-често се използват негасена-та вар, калциевият хипохлорид, формалдехидът и калиевият пер-

43

манганат. Всяко използване на химични реагенти задължително се регистрира.Като профилактична мярка се

използва прекъсването на произ-водствения процес (всичко пъл-но – всичко празно) за време, специфично за всеки отглеждан вид. Такова прекъсване не се из-исква при отглеждането на дву-черупчести мекотели. Времето на прекъсването се използва за почистване и дезинфекциране. В биологичните ферми има

ограничение за използването на ултравиолетова светлина и озон. Те могат да се използват само в люпилните, разсадните и от-расните басейни и са ефикасен метод за изчистване на водата от причинителите на сапролег-ниоза, диплостомоза и други за-

болявания. Навсякъде, където е възможно, се прилагат методите на биологична борба с ектопа-разити, а където е невъзможно, се използват контролни схеми за обработка на рибите. Профилактични бани се при-

лагат при сезонни премествания на рибите от един басейн в друг. На обработване подлежат всички възрасти и категории. Преди поставяне на производи-телите в люпилните басейни те преминават през профилактични бани с 5%-ов разтвор на гот-варска сол за 5 минути. Такъв разтвор е безвреден за произ-водителите, но е губителен за ектопаразитите. След солната баня рибите задължително се поставят във вани с чиста, про-точна вода. Успешно могат да

се прилагат бани с калиев пер-манганат. Ремонтните риби се обработват при поставяне в лет-ните маточни басейни; едного-дишните риби – при поставяне в угоителните басейни; цялата риба се обработва при поставя-нето в зимовните басейни. Ако прилаганите мерки за

профилактика не се окажат ефикасни и при хидробионти-те е констатирано заболяване, то прилаганото лечение трябва да отговаря на изискванията за благоденствие и недопускане на страдания при животните. В би-ологичната аквакултура лечение-то се прилага максимално бързо, като в случаите, в които се из-ползват неразрешени вещества, хидробионтите не се предлагат за реализация като биологични.

44

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

Що за птица е пеликанът?Петя Узунова

Не само кенгуруто си има торбичкаНе е трудно пеликанът да бъде разпознат, защо е една от малкото птици, които имат торбичка под човките си. Тази огромна торбичка от гола кожа виси под долната половина на дългата, права човка, а е закачена на горната част на човката. Използва се за улов на риба, а количеството риба, което може да побере е много по-голямо, отколкото може да побере стомахът на пеликана. Тя има и друга функция, освен да съхранява рибата, помага и при охлаждането на пеликана, когато времето е много горещо.

У дома във водата или в небетоВидът на пеликана не е от най-елегантните:

освен странната висяща торбичка под човката си, той има къси крака, голямо тяло и като цяло изглежда доста тромав на суша. Но веднъж докоснал водата, пеликанът става изключително добър плувец. Това се дължи и на факта, че краката му са като плавници. Пеликанът и неговите родственици, като корморана са сред малкото птици, които природата е въоръжила с ципа, свързваща всичките им пръсти.Пеликаните са и прекрасни летци, които

подобно на орлите, могат да се реят във въздуха. Издигането им във въздуха без наличието на вятър, обаче може да се окаже малка пречка за

полета на пеликаните. Те трябва да се засилят по водата, да размахат усърдно големите си крила и да ритат в синхрон във водата с двата си крака, така че да могат да наберат достатъчно голяма скорост за излитане.Пеликанът често лети в ята със събратята си,

защото е изключително социална птица. Случва се ятото да описва стрелка по време на полет, но по-често птиците летят в права линия. В едно ято има малки, млади и стари птици и от двата пола, по всяко време от годината. Пеликанът гнезди в колонии на дървета, храсти или на земята.

Пеликанът като рибарПеликанът е водолюбива птица, чието основно

меню се състои от риба, което не означава, че ще откаже да изяде някое малко влечуго или

земноводно, ако му се случи да има такава възможност. Пеликанът използва огромната си торбичка като рибарска мрежа, с която да загребва риба от водата. След като я напълни, пеликанът навежда главата си напред, за да може водата да се оттече и рибата да се прецеди. Рибата не престоява дълго в торбичката, пеликанът я поглъща възможно най-скоро след като я е заловил.Различните видове пеликани си имат различни

методи на риболов.

45

Кафяв пеликан Pelecanus occidentalis: Добър гмуркач, който лови риба в солена вода. Кафевият пеликан може да види, че под него плува риба, дори когато лети на височина от 21 метра. Веднъж като засече жертвата, пеликанът се гмурка с главата напред във водата. Птицата може да се потопи изцяло или частично, както се налага в конкретната ситуация. Въздушните мехурчета под кожата на пеликана, омекотяват силата на удара от гмуркането във водата, а след гмуркането, мехурчетата помагат пеликанът да изскочи на повърхността на водата, като коркова тапа. Кафевият пеликан е единственият, който използва този метод на риболов.Американски бял пеликан Pelecanus eryth-

rorhynchos: той обича да риболовства в група. Птиците плуват близо една до друга, в група от 4-5 пеликана, предвижват се внимателно в полукръг, с лице към брега. Веднъж попаднали в обсега на полукръга, в плитка вода, рибите стават лесна плячка за групата пеликани. Те просто ги загребват с човките си като с черпак и готово – риболовът приключва успешно!Розов пеликан Pelecanus rufescens и петнист

пеликан Pelecanus philippensis: бързите хищници. Тези пеликани си плуват дълго по водата, обикновено там, където има изобилие от растителност, в която могат да се крият. Доплуват бавно до набелязаната жертва, след което с бърз скок я залавят. Обикновено ловуват поединично.Къдроглав пеликан Pelecanus crispus: нека

останалите да откриват рибата. В Езерото Преспа в Гърция къдроглавият пеликан лети заедно с корморани, които вършат цялата черна работа вместо пеликана. Кормораните се гмуркат, насочват рибата към повърхността, където пеликаните само я загребват най-нахално.Добре, че пеликаните са добри риболовци,

защото те са сред най-големите птици, а размерът им изисква много храна. Възрастен пеликан може да изяде огромно количество риба, което може да достигне 1.8кг на ден. Пеликаните могат да се съревновават достойно по улов с рибната индустрия, но за разлика от хората, птиците предпочитат да ядат риби като шаран, барбун,

кефал, лещанка, моруна и други.

Семейни отношенияКакто вече споменах, пеликаните са изключително

социални и обичат да се намират в компанията на други птици, независимо дали са пеликани, корморани или фламинго. Гнездят в големи колонии, в близост до вода или дървета, в зависимост от вида и местообитанията им.По време на размножителния им период,

птиците и от двата пола се захващат със строежа на гнездото – и мъжките, и женските пеликани пълнят торбичките под човките си със строителни материали: клонки, тревички, перца. Родителите се редуват за мътенето на яйцата. Малките пеликани се излюпват последователно за няколко дни, а пилето, което първо се е излюпило, често напада по-малките си братя и сестри, за да си осигури повече внимание и най-вече храна. Малките не се хранят от торбичките на

родителите си, вместо това родителите отварят широко човки, за да позволят на малките да достигнат на дълбоко в гърлото им, откъдето да се нахранят.Макар да изглежда малко необичайно, пеликанът

е много добре приспособима към различни хабитати, птица от милиони години.До момента няма застрашени видове пеликани

и всички се надяваме това да си остане така и в бъдеще.

Любопитни фактиНамерени са фосили на пеликани, датирани

на повече от 40 милиона години. Пеликаните наистина са старо семейство птици. Често се случва чайка да стои върху главата

на пеликан и да чака удобна възможност, за да се почерпи от неговия улов. Чайката изчаква момента, когато пеликанът отваря човката си и се опитва да открадне риба от неговата препълнена торбичка. В торбичката си един пеликан може да побере

около 11 литра вода, което е количество от 2 до 3 пъти по-голямо, от това което може да се побере в стомаха му.

Таблица 1:

Дължина на тялото: от 1.2 до 1.8 метра, в зависимост от вида

Размах на крилата: от 1.8 до 3.4 метра, в зависимост от вида

Тегло: от 4.5 до 7.7кг, в зависимост от вида. Има описан случай за пеликан,който тежи цели 13кг, но това е изключение.

Продължителност на живота: до 30 години

Инкубационен период: от 28 до 36 дни, в зависимост от вида

Брой на снесените яйцата: от 1 до 3

Продължителност на отглеждане на малките: 60 до 76 дни след излюпването им

Природозащитен статус: Къдроглавият пеликан и Пеликанът Крисп са уязвими.

46

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGЕК

СПЕР

ТИ

ПРОДУКТИ ОТ ЩРАУСИТЕДжеимс СейлсРодес Юнивърсити, Южна АфрикаДимитър ЧотинскиИнститут по животновъдни науки, Костинброд

От много години се препоръчва в света концепцията за намаля-ване поемането на наситените и увеличаване на полиненасите-ните мастни киселини в опит да се намали риска от коронарна-та болест на сърцето. В табли-ца 3 е показано, че щраусовото месо има по-ниско съдържание на мононенаситени мастни ки-селини и по-високо съдържание на полиненаситени мастни ки-селини в сравнение с говедата и пилетата.Няколко източника на инфор-

мация внушават, че човек се развива на диета с отношение омега 3:омега 6 мастни кисе-лини приблизително 1:1, докато днес това отношение е 10:1 до 25:1 в диетите. Това показва, че западните диети са дефицитни на омега 3 мастни киселини. Доколкото знаем, че поемане-то на омега 3 мастни киселини намалява разпространението на коронарните болести, са есен-циални в растежа и развитието на човека през жизнения цикъл и изглежда са по-ефективни в техните антитромбиотични и антиатерогенни свойства, откол-кото съответните омега 6 по-линенаситени мастни киселини. Относително високото общо съдържание на омега 3 мастните киселини в месото на щрауси-те по такъв начин се представя като изгодно в рекламирането на продукта. Обаче, трябва да се отбележи, че мастнокиселин-ния състав на мускулите при моногастричните животни, като щрауси и пилета може да се из-

мени чрез включването на маст-ни киселини в диетата (Sales, 1996 b,c).Съдържанието на холестерол

не се различава до голяма сте-пен между видовете (Таблица 3). Популярното убеждение, че щраусовото месо е с ниско съдържание на холестерол не е вярно.Може би това значение е произлязло от ниското интраму-скулно съдържание на мазнина . Холестеролът обаче е съществе-на част на клетъчните мембрани във всички мускули.

Пера (Перушина) Щраусовото перо е различ-

но от перата на другите пти-ци, дължащо се на факта, че то е съразмерно по форма. The barbules или късо, финно, неж-ната част на свободната пух-кава част на щраусовото перо не се съединява в щраусовите пера както в перата на другите птици. Това води до перушина която не е въздухо устоичива и по такъв начин негодна за ле-тящи цели. Един до 1,2кг къса перушина и 400 до 450г пера може да се получат от старите щрауси. При подходящи гри-жи и ръководство щрауса ще про-дължи да дава реколта от пера без влошаване за около 35 години. Най-добра перушина обаче се произвежда на възраст от 3 до 12 години. Също така такива като ветрила, ресни, украсяване с пера около врата и шапки са направени от най-добрите опашни и крилни пера. Дължащо се на факта, че щра-усовите пера лесно се зареждат

със статично (постоянно) елек-тричество, то причинява прахта особено да се прилепва. Това прави щраусовите пера идеал-ни за бърсане на прах и също за използуване в автомобилната и компютърна промишленост. С избелване и боядисване голям обсег от цветове може да се постигне в щраусовите пера.Перата са ограничени до опре-

делена област, наречена про-странство на перата.Перата на трупа (централната

част) се срещат над тялото и крилата. Най-голямата единична редица от пера в крилото се наричат игли. Първата редица от крилни пера (около 24 пера) се наричат „бели” при мъжки-те и „женствени” при женски-те. Първата реколта от крилни пера израстнали на пилетата за-острени към върха с копиепо-добна форма са известни като „spadonas” (от италиански, дълга, голяма сабя). Четири до пет ша-рени (разноцветни) крилни пера към всеки край на първата реди-ца от мъжките птици се наричат „въображаеми”. В горницата на крилото, перата наречени „чер-ни” при мъжките и „сиви” при женските са наредени в редици над заострените крилни пера.Единичната редица от светла

и пухкава перушина, която по-крива крилните заострени пера по-долу са известни като „суро-ва коприна”. Заострените пера на опашката покриват късата и дебела опашка.Четири различни пера по-

криващи или перушина може да се разграничат в жизнения

•продължава от миналия брой

47

цикъл на щрауса, именно преди раждането или перушина при раждането, перушината на пи-летата която се развива около една или две седмици след из-люпването и е завършено раз-витието на възраст около осем месеца, ювенилна перушина, която може да се види от чети-ри или пет месеца и са напълно готови на възраст 16 месеца и възрастна перушина с ясно до-ловими разлики между поло-вете, когато птиците са около две годишна възраст. Крилните пера със заострена към върха с копие-подобна форма извест-ни като Spadonas се подрязват с ножица когато пилетата са на около шестмесечна възраст. Пе-рото обаче изисква около два месеца за завършване на него-вия растеж. Тези пера се полу-чават на осеммесечна възраст чрез дърпане с клещи или щип-ци. Обикновено повърхността грябва да се намаже с вазелин или масло, за да се предпази вдлъбнатината (трапчинката) от

излагане на опасност, за омеква-не на кожата и за стимулиране на нов растеж. При осеммесечната система,

която нормално се прилага при благоприятни условия (имам предвид времето и снабдява-нето с храна), крилните пера (spadonаs) се стрижат на шест-месечна възраст. Оскубването на крилните пера, скубането на втората и третата редица на по-горните пера, суровата ко-прина и опашките се извършва на приблизително осеммесечна възраст. Перата се скубят отно-во на 14-месечна възраст. За да се получат еднакви, оскубани на 14-месечна възраст, дългите „зелени” пера трябва да се от-странят при „почистване” на 8 месеца.Перата се разпределят субек-

тивно на 5-точкова скала от експертите според размера, формата, характеристиката на канала, загубата на пера и други отклонения наблюдавани в щра-усовите пера.

Други продукти

Яйцата от женските несъеша-вани с мъжки или леко повре-дени не се приемат за люпене. По-такъв начин са на разполо-жение за консумация на хора-та. Редкостта и уникалността на щраусовото яйце може да се използува на пазара този про-дукт. Яйчните черупки се явяват като любопитни артикули също. Масло от ему и южноамерикан-ски щраус се използува в коз-метиката (кожен крем, лосион, мехлем за устни, шампоан за-гряващо масло) и продукти за първа помощ (кремове за из-гаряне, разтриване на артри-ти, разтриване на спортисти). Причината за ефикасността и уникалността на мазнината от ему и южноамераканския щра-ус в гореспоменатите продукти е неизвестна и е недостатъчно изследвана. Австралийската и Английската щраусова промиш-леност твърдят, че щраусовата мазнина е превъзходна в козме-тичните продукти.

Таблица 3. Мастнокиселинен състав и съдържание на холестерол в щраусовото месо в сравнение с говедата и пилетата

Компоненти % от общите мастни киселини

Щрауси Говеда Пилета

Наситени мастни киселини

16 : 0 18,7 26,9 26,7

18 : 0 14,1 13,0 7,1

Мононенаситени мастни киселини

16 : 1 4,1 6,3 7,2

18 : 1 30,8 42,0 39,8

Полиненаситени мастни киселини

18 : 2 17,9 2,0 13,5

18 : 3 6,3 1,3 0,7

20 : 3 0,4 следи следи

20 : 4 5,6 1,0 2,79

20 : 5 1,5 следи 1,63

22 : 4 0,1 следи следи

22 : 5 0,4 следи следи

22 : 6 0,1 следи 1,0

Холестерол (мг/100г) 57 60 70

48

БРОЙ

7/ 2

013

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО

BGАК

ТУАЛ

НО

Зам.-министър Явор Гечев: Държавата ще подпомогне производителитена плодове в превенцията на болести

Министерството на земеделието и храните разработва схема, която ще даде възмож-ност на производителите на плодове да бъдат възстановявани разходите за превен-цията на болести по растенията. Това обяви заместник-министърът на земеделието и храните Явор Гечев на учредителното заседание на Консултативния съвет по трайни насаждения. „Ако тази схема бъде приложена с достатъчен обхват, очакваме болестите по овошките да намалеят с 30-40%. Търсим максимална ефективност. Ако инвестира-ме в по-мащабна кампания, ще имаме доста по-занижена популация на вредителите”, поясни зам.-министър Гечев.Целта, която се поставя пред консултативния съвет е да се решават специфичните

проблеми на сектора, а най-силният инструмент за постигането й е Програмата за развитие на селските райони. Зам.-министър Гечев е убеден, че програмата е ресурсът, който трябва да отиде до земеделските производители, а те от своя страна да го използват, за да добавят стойност към продукцията си. Ресорният министър разясни, че в новата ПРСР ще има диференциране на мерките и бюджетите. „Например, ще има 20% гарантирани бюджети за биопроизводство, което е и Европейски приоритет. В случай, че тези пари не бъдат усвоени изцяло, те ще се прехвърлят към конвенци-оналното земеделие. Т.е. ще се опитаме да направим такава рамка на програмата, че да се види реално приоритизиране на отраслите”, подчерта Явор Гечев.

Друго нещо, което МЗХ ще се опита да направи още тази година, е да се намали рискът от загуба на средства по ПРСР чрез изготвяне на пет или шест национални проекта за магистрални съоръжения за напояване. „Те ще са в различни части на България, за да може в следващия програмен период да продължим с останалите елементи на поливната инфраструктура. Държавата е длъжна да положи усилия, така че да осигури поливна вода без надценка и с минимални разходи за експлоатация”, каза зам.-министър Гечев.Той припомни и мерките, които до момента държавата е предприела в защита на

сектора – спиране на нерегламентирания внос, разговорите с търговските вериги за повече родна продукция в тях и идеята за нови стандарти за храните.