ЖИВОТНОВЪДСТВО1/2012

BG

Кралят на силажа!Хибрид за рекорд!За висок добив!За втора култураи късна сеитба!

Съсспециалното

участие нацаревичните

хибриди:

МИКАДО

КИТИКАЛИФО

КАМЕЛИАС

KWS семена България ЕООДСофия 1113, ул. „Н. Коперник“ №17тел. 02/971 63 20факс: 02/971 63 21office-bg@kws.comwww.kws.bg

Посяваме бъдещетоот 1856

Завършил е в „Тракийски университет” гр. Стара Загора специалност

„Агроном-Животновъд” през 2004г. Магистърска степен, специалност „Рeпродуктивни биотехнологии в животновътството” – в „Тракийски университет” гр. Стара Загора през 2008 г.Професионални квалификации съответно: Съдебен eксперт (вещо лице) и оценка на стпанско имущество - 2004г.,Технолог пo месо и месни продукти през 2004 г. и Управление на опрасването през 2004 г.Владее перфектно руски и английски език. STANAG 6001 по стандартите на НАТО-2112.Председател е на Национална овцевъдна асоциация (НОА), както и член на в управителните съвети на Национална асоциация Синтетична популация българска млечна и Асоциация на черноглава плевенска овца.

Бисер ЧилингировЗооинжинер-

предприемач, 2011

ЖИВОТНОВЪДСТВО1/2012

BG

Кралят на силажа!Хибрид за рекорд!За висок добив!За втора култураи късна сеитба!

Съсспециалното

участие нацаревичните

хибриди:

МИКАДО

КИТИКАЛИФО

КАМЕЛИАС

KWS семена България ЕООДСофия 1113, ул. „Н. Коперник“ №17тел. 02/971 63 20факс: 02/971 63 21office-bg@kws.comwww.kws.bg

Посяваме бъдещетоот 1856

Със съдействиетона Изпълнителна агенцияпо селекция и репродукцияв животновъдството

Редколегия: проф. Алекси Стойков,Бисер Чилингиров, доц. Васил Николов,Вергиния Гайдарскапроф. Димитър Греков,проф. Михо Семков,проф. Николай Тодоров,доц. Пламен ПетровРедакторски екип:Красимир Петков,Момка СпасоваPR и реклама:Станислава ПековаИздание на„Ентропи 1“ ЕООД

Списание „Животновъдство BG“София, ул. „Граф Игнатиев“ №4GSM 0888 33 65 19; 0885 85 07 87e-mail: animals21@mail.bg

СЪДЪРЖАНИЕРазвъдни организации„Зооинженер на България-2011” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3Развъдни асоциации . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5Ролята на ИАСРЖ в организацията, управлениетои съхраняването на генетичните ресурси . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7ПородиОвцевъдство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10Брезнишка овца . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11Западностаропланинска овца . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12ЕкспертиТрансформацията на млечните говедовъдни ферми в месодайни . . . . . 13Намалява репродуктивната ефективност и дълголетиетов млечните ферми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15Млечната мазнина в мляко от средностаропланински овце . . . . . . . . 19Библиотека ЖивотновъдствоОвце . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 21Популярна наукаМишка за събуждане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29ПозицияНеусвоени европейски средства?! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30Българското свиневъдство спешно се нуждаеот разработването на стратегия за развитие му . . . . . . . . . . . . . . . . 32Глобалният млечен сектор в развитите и развиващите се страни . . . . . 34АктуалноНовини от МЗХ и ДФЗ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36Правни съветиОсигуряване на пенсионерите, работещи в земеделието . . . . . . . . . . 39Нови книгиБиологичното разнообразие: Дълг на човечеството . . . . . . . . . . . . . . 42С партньорството на БАБХЗемеделският министър приготви здравословни сандвичи . . . . . . . . . . 46Опасни за човека болести по животните . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47Домашни любимци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48Животните също страдат от студа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49

АКСАКОВО: 5113/ 30 84Добрич: 058/ 771 249ВРАЦА: 092/ 666 983Видин: 094/ 606 517; Монтана: 096/ 307 306ПЛЕВЕН: 064/ 803 027Велико Търново: 062/ 630 232; Ловеч: 068/ 26 376Севлиево: 0675/ 33 611ПЛОВДИВ: 032/ 951 249Пазарджик: 034/ 444 912; Смолян: 0301/ 63 606РУСЕ: 082/ 825 597Разград: 084/ 660 965; Силистра 086/ 822 311СЛИВЕН: 044/ 625 601Бургас: 056/ 21 223: Ямбол: 046/ 663 437СОФИЯ: 02/ 961 21 18Кюстендил: 078/ 50 984; Перник: 076/ 80 042Разлог: 0747/ 80 278; Благоевград: 073/ 886 240СТАРА ЗАГОРА: 042/ 606 269Кърджали: 0361/ 62 570; Хасково: 038/ 664 803ШУМЕН: 054/ 61 157Търговище: 0601/ 63 060

ЗА КОНТАКТИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЕЛЕФОНИТЕ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ДИРЕКЦИИ И ОБЛАСТНИТЕ ЗВЕНА В СТРАНАТА:

ФОРУМ НА РАЗВЪДНИТЕ АСОЦИАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

2

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

2

БРОЙ

1/ 2

012

РАЗВ

ЪДН

И О

РГАН

ИЗА

ЦИИ

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

В Арбанаси край гр. Велико Търново ИАСРЖ събра развъдните асоциации, които, освен че презентираха породи животни, излъчиха свои претенденти за отличието „Зооинженер

на България, 2011”Номинации в категория „зооинженер – селекцио-нер, 2011”. Елена Байчева – 37 години главен експерт по

овцевъдство в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Г-жа Байчева е номинирана от четири развъдни организации: Сдружение „Асоциация за развъждане на цигайски и местни породи овце в Република България”; „Национална овцевъдна асоциация”; „Организация на развъдчиците на Автохтонни породи овце в България”; „Асоциация за развъждане на Старозагорска порода овце в България” и Сдружение „Асоциация за развъждане на млечните породи овце”. Надя Манолова – зооинженер в Национална

асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна – координатор за гр. Ямбол номинирана от Национална асоциация за развъждане на Синтетична популация българска млечна.Драгни Драгнев – зооинженер в овцевъдна ферма

към Добруджански земеделски институт-Генерал Тошево – номиниран от Асоциация за развъждане на Ил дьо Франс в България. Д-р Димитър Георгиев – председател на развъдна

организация „ Асоциация за развъждане на Плевенска черноглава овца” – номиниран „Асоциация за развъждане на млечни породи овце”.Петя Бойчева – зооинженер в „Асоциацията

„Зооинженер на България-2011”

сн. 1: Елена Байчевасн. 2: Надя Маноловасн. 3: Петя Бойчевасн. 4: Д-р Димитър Георгиевсн. 5: Петър Чапкънов

1

2

3

3

„Зооинженер на България-2011”на развъдчиците на Черношарената порода в България” координатор за гр. Варна предложена от „Асоциацията на развъдчиците на Черношарената порода в България”.Петър Чапкънов – главен зооинженер в

„Асоциация за развъждане на Кафявата порода” неговата номинация е издигната от „Асоциация за развъждане на Кафявата порода”. Ангел Йонов – Изпълнителен директор на

„Асоциация за развъждане на Черношарената порода в България” - номиниран от „Национален съюз на говедовъдите в България.Тихомир Тодоров – селекционер в един от

водещите свинекомплекси в страната. СК „Г. Враново – Инвест” АД номиниран от „Асоциация на свиневъдите в България”.Доц. д-р Дойчо Димов – председател и създател

на „Сдружение за отглеждане и развъждане на маришките овце”, а също така и доцент в катедра „Животновъдни науки” към „Аграрен университет” – Пловдив – номиниран с решение на Управителния съвет на „Сдружение за отглеждане и развъждане на маришките овце”.Цветан Бузин – управител на една от най-голямата

овцеферма в Софийска област в село Равнище, общ. Правец.Номинирани в категория „Зооинженер-предприе-

мач, 2011 г.” Бисер Чилингиров – председател на „Национална

овцевъдна асоциация”, регионален координатор за Североизточна България към „Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна”, зооинженер във фирма „ВИСК” ЕООД и Земеделски производител. Г-н Чилингиров

45

сн. 6: Доц. д-р Дойчо Димовсн. 7: Цветан Бузинсн. 8: Бисер Чилингировсн. 9: Проф. Петко Петков

4

е номиниран от „Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна Пламен Петков – директор на ДП „Кабиюк” – гр. Шумен номиниран от „Национална овцевъдна асоциациятична популация българска млечна” и „Асоциация за развъждане на млечни породи овце.Павлина Христова – собственик на овцеферма в с.

Българин отглежда овце от породата Ил дьо Франс номинирана от „Асоциация за развъждане на Ил

дьо Франс в България.

Номинирани в категория „За цялостен принос в развъдната дейност“ 2011 г.

Д-р Димитър Георгиев – председател на развъдна организация „Асоциация за развъждане на Плевенска черноглава овца” номиниран от Сдружение „Асоциация за развъждане на цигайски и местни породи овце в Република България; „Национална овцевъдна асоциация”; “Организация на развъдчи-ците на Автохтонни породи овце в България”; „Асоциация за развъждане на Старозагорска порода овце в България” и „Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна”.Елена Байчева – главен експерт по овцевъдство в

Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството номинирана от „Асоциация за развъждане на Ил дьо Франс в България” и „Асоциация за развъждане на млечни породи овце”.Доц. д-р Илияна Събева – доцент в Земеделски

институт – Шумен номинирана от Асоциация „Източнобългарски кон„ и Сдружение „Асоциация

български спортен кон”.Проф. Петко Петков – професор в „Аграрен

факултет” катедра „Животновъдни науки – преживни животни и млекарство” в Тракийски университет – Стара Загора номиниран от Асоциацията на развъдчиците на Черношарената порода в България.След гласуване на общото събрание бяха отличе-

ни: в категория „Зооинженер-селекционер, 2011” ЕЛЕНА БАЙЧЕВА, в категория „зооинженер-пред-приемач, 2011г.” – БИСЕР ЧИЛИНГИРОВ, и в ка-тегория „За цялостен принос в развъдната дейност, 2011г.” – Д-Р ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ.

Сп. „Животновъдство BG”

6

7

9

8

5

Асоциация „Български спортен кон“ е основана през 2006 г. с място на ре-гистрация в гр. София. Лицензирана е от МЗХ през февруари 2011 г.

ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ В ДЕЙНОСТТА НА АСОЦИАЦИЯТА:Възстановяване произхода и датите на раждане на конете, родени в периода 1990 – 2010 години.По-голямата част от контролираните коне не са собственост на регистрирани земеделски производители, поради което асоциациите не могат да ползват субсидии за тях. Това на свой ред води до невъзможност Асоциациите да извършат всички съществени зоотехнически мероприятия за конете, за които не са получени средства.Огромното негативно влияние на финансовата криза, в следсвие на която през последните 2 – 3 години се наблюдава постоянно намаляване на броя на запложданите кобили и отглежданите коне като цяло.Липса на финансова помощ или каквито и да било други мерки от страна на държавата за запазване на отрасъла в условията на дълбока финансова криза.

За контакти:Асоциация „Български спортен кон”София 1000, р-н Средец, бул. Васил Левски 75тел.: 02/986 5399; 054/801050 факс: 054/80 10 60 e-mail: barzev@abv.bg e-mail: kastchiev@mail.bg www.bsha.bg

Асоциация„Български спортен кон”

6

Бели Маришки овце – 2011Общият размер на популацията е 943 овце.Овце-майки – 773 Кочове – 25 Шилета – 135 Стада – 10

Вакли Маришки овце – 2011Общият размер на популацията е 2347 овце.Овце-майки – 1665Кочове – 47 Шилета – 611Стада – 24

Сдружение с нестопанска цел за отглеждане и развъждане

на Маришките овцеСдружението е учредено на 8 август 1990 година като юридическо лице с нестопанка цел. Целта на

учредитилите е съхранение на Белите и Вакли Маришки овце, като ценни овцевъдни генетични ресурси, преодоляване на рискът от изчезването, и усъвършенстването им по пътя на чистопородното развъждане. През 1991 година за първи път е внедрен системен контрол на плодовитостта и млечността на овцете, слага се и начало на идентификация на овцете съврзана с развъдната дейност, попълване на регистър за произхода на овцете и кочовете. През 1993 са заведени родословните книги за Бели и Вакли Маришки овце. През 1997 година е разработена информационна система за лактационни изчисления и колекциони-ране на данни от контроли на млекодобива и плодовитостта.През 2006 година е проведена първата есенна изложба на Бели и Вакли Маришки овце в с. Избегли,

Пловдивска област. Тази изложба се провежда ежегодно към краят на месец октомври. Втората и третата есенни изложби бяха проведени също в с.Избегли. По решение на Общото събрание на сдружението през 2009 година изложението се премести в град Съединение.През 2007 година е разработена електронната версия на зоотехническия регистър, която през 2008 пре-

расна в нова информационна система за мониторинг и мениджмънт на Маришките овце.В сдружението членуват 56 овцевъди, от Пловдивска, Хасковска, Софийска и Бургаска области отглежда-

щи Бели и Вакли Маришки овце. В дейността на сдружението вземат участие специалисти, докторанти и студенти от Аграрния университет в град Пловдив.

За контакти:Сдружение с нестопанска цел за отглеждане и развъждане на Маришката овцаПловдив 4002, бул. 6-ти септември № 4, ет 2, ап. 4 пк.2e-mail: doytcho.dimov@gmail.comwww.dormo.org

7

БРОЙ 1/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGРАЗВЪ

ДНИ ОРГАНИ

ЗАЦИИ

Изпълнителната агенция по селекция и репро-дукция е държавен орган с дълбока исто-

рия и винаги е играла изключи-телно голяма роля в укрепване-то и развитието на българското животновъдство. Това е така, тъй като тя е единствена в страна-та спeциализирана зооинженерна администрация и трябва да орга-низира, управлява, подпомага и контролира процесите, свързани със зoоинженерната дейност, с обекта на зооинженерната спе-циалност. А този обект е не само селекцията и репродукцията на животните, но и храненето, и от-глеждането, и производството на мляко, и на месо, и на яица и на вълна и на мед и на... С една дума – животновъдството.През годините, това е разби-

рано в по-малка или по-голяма степен, като на Агенцията са въз-лагани различни функции, които е трудно да бъдат изпълнявани в отеделно стопанство, отделен край или малки мащаби. Това е главно племенната работа- пле-менна инспекция, селекция, про-

Ролята на ИАСРЖ

изводство на разплоден материал, изкуствено осеменяване.След 1990 г. започва бавно, но

устойчиво разбиване на институ-цията, като кулминацията е лик-видиране на Национална служба по селекция и репродукция в жи-вотновъдството в края на 1999 г и преминаването й към тогаваш-ната Национална ветеринарно – медицинска служба. Връщането на самостоятелността през 2002 г. не връща доверието към вече новата Изпълнителна агенция по

селекция и репродукция в живот-новъдството. Вместо да се отче-тат и оглавят новите тенденции и настроения в областта на жи-вотновъдството, се прави опит за ревъншизъм, за възвръщане на старите методи за провеждане на развъдната дейност, без да се от-чете, че те не са възможни при новите производствени отноше-ния, базирани на частна органи-зация на производството. Това са може би най-черните страници в историята на Агенцията, която от орган-обединител се превърна в орган-разединител на зоотехника-та, от носител на прогресивното в животновъдството се превърна в институция, която заради собст-веното си оцеляване унищожи идеята за селекцията, опорочи смисълът, с което върна животно-въдството десетилетия назад.През 2009 г, след пореден опит

за ликвидиране на Агенцията, функциите є са сведени до кон-трол на дейността на развъдните организации, без да се отчита, че може да се контролира нещо, което реално съществува.Новата визия за Агенцията е съ-

в организацията, управлението и съхраняването на генетичните ресурси

вършено различна и беше ясно определена с промените на За-кона по животновъдство от 2010 г. В Чл. 2. ал. 3. на новия устрой-ствен правилник на Агенцията е записано, че тя е “изпълнителен орган в областта на животновъд-ството към министъра на земеде-лието и храните и го подпомага при провеждането на държавната политика в областта на развъдната дейност, управлението и съхраня-ването на генетичните ресурси”.Във визията залегна ясната пред-

става, че управлението на гене-тичните ресурси не се свежда до фокусна точка с национален координатор, бюро и секретар-ка. Управлението на генетичните ресурси е цялостна система, обе-диняваща всички пунктове на зо-оинженерната дейност, защото ге-нетичният ресурс не е абстрактно понятие, нито е животно, нито е порода. Това е цялостна система животно- среда – човек, функ-ционираща в неделимо единство. Това е система обединяваща ор-ганизация и контрол.Тази визия е материализирана в

новата структура на ИАСРЖ, със създаването на две главни дирек-ции - “Контрол и координация на развъдната дейност”и„Управление на генетичните ресурси и репро-дуктивния процес”.Дейността на Агенцията по

управлението и съхраняването на националните ресурси в животно-въдството е свързана с организи-ране, координиране, подпомага-не и контролиране на развъдната дейност. Тя се осъществява чрез поддържане на мрежа от струк-тури, лаборатории, станции по

Доц. Васил Николов,изпълнителен директор на ИАСРЖ

8

изкуствено осеменяване, на на-ционално и регионално ниво и включва следните основни дей-ности:1. Управление на националните

генетични ресурси в животновъд-ството:a. ръководство, организиране, и

участие в дейността на Национал-ния съвет по генетични ресурси;б. организиране и подпомагане

на дейността на развъдните орга-низации;в. координиране създаването

на нови породи, линии и хибри-ди животни, чрез организиране-то, ръководенето и техническо-то осигуряване на дейността на Държавната комисия по породи животни.2. Постоянен мониторинг за със-

тоянието на националните гене-тични ресурси:a. създаване, поддържане и пе-

риодично актуализиране на на-ционален регистър на развъдните стада от националния генофонд, на фермите и организациите за производство и за търговия с чис-топороден и хибриден разплоден материал във всички области на животновъдството;б. създаване и поддържане на

национална мрежа за мониторинг на генетичните ресурси в живот-новъдството;в. участие в бонитировки и пре-

гледи на племенните стада и жи-вотни.3. Контрол за състоянието, насо-

ката на изменение, съхраняването и просперитета на националните генетични ресурси:a. Гарантиране на съхраняване-

то, защитата и развитие на поро-дите:• контрол върху селекция-

та и изпълнението на развъдните програми за работа с породите;• осъществяване на развъд-

на дейност с видове и породи, за които няма развъдни организации в страната;б. Гарантиране на благоденстви-

ето и хуманното отношение към животните:• контрол за състоянието на

племенните животни;

• контрол на съответствието на храненето и технологията на отглеждане с потребностите на съответния вид, порода и катего-рия селскостопански животни;в. Гарантиране на реално подоб-

ряване на националните генетич-ни ресурси:• контрол за качество на

развъдната дейност и изпълнение на целите, заложени в развъдните програми за отделните породи:1. цялостен надзор върху дей-

ността на развъдните организа-ции;2. контрол на развъдната доку-

ментация;3. контрол върху съблюдаване

на държавните изисквания и нор-мативни разпоредби в областта на селекцията и репродукцията.• контрол на качеството на

разплодния материал, произвеж-дан, постъпващ и разпространя-ван на територията на страната чрез, създаване и поддържане на национален регистър на мъжките разплодни животни и регистър на развъдните стада от националния генофонд;• предотвратяване на внос

на генетичен материал (разплод-ни животни, сперма, яйцеклетки и ембриони) с ниска генетична стойност.г. Обезпечаване на използването

на качествени и безопасни гене-тични продукти чрез:• предотвратяване на внос

на генетичен материал с генетич-на обремененост (наследствени болести) и разпространението на болести по полов път или чрез генетичните продукти;• контрол върху работата на

СИО, депа, осеменителни пун-ктове, пунктове за съхраняване на сперма;• цялостен контрол върху

състоянието и начина на използ-ване на сградите, инсталациите и техническото оборудване, свърза-ни с производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони.4. Опазване на изчезващи и за-

страшените от изчезване местни

автохтонни породи – национално богатство на страната:a. разработване на национални

консервационни политики, оцен-ка и контрол на изпълнението на проекти и програми за in situ съхраняване на генетичните ре-сурси;б. осъществяване на ex situ кон-

сервационни програми: • ИАСРЖ е единствената

институция в страната, която осъ-ществява ex situ, in vitro консер-виране на генетичния материал с животински произход;• ИАСРЖ: поддържа и еже-

годно попълва Национален гене-тичен резерв – дълбоко замразен генетичен материал от всички ви-дове и породи селскостопански животни, отглеждани на терито-рията на страната, ценни линии, хибриди, разплодни животни. Към 2011 г националният гене-тичен резерв наброява 344 927 дози, като по този начин се съх-ранява генетичен материал от 22 породи говеда, 4 породи биволи, 10 породи овце и 3 породи коне; в. подпомагане на реализацията

на in situ консервационни про-грами от развъдните организации и държавни предприятия. г. контрол и предотвратяване на

износа на застрашени от изчезва-не видове, породи и популации стопански животни, както и на особено ценни в генетично отно-шение индивиди от наличните в страната породи животни. 5. Подпомагане поддържането и

развитието на породите; a. Осъществяване на възпроиз-

водство на националните попула-ции: • ИАСРЖ е единствената

организация в страната, която осъществява или чрез която се осъществява, регламентирано въз-производството на националните генетични ресурси в говедовъд-ството; • чрез поддържане и упра-

вление на единствените в стра-ната станции по изкуствено осе-меняване, ИАСРЖ поддържа и управлява националната генетич-на банка със замразен семенен

9

материал за възпроизводство чрез изкуствено осеменяване на видо-вете и породите селскостопански животни от националните гене-тични ресурси. В Националната генбанка към настоящия момент се съхраняват 3 630 952 дози дъл-боко замразена семенна течност. • разпространение на спер-

ма на разплодници от национал-ния генофонд;• осъществяване и подпо-

магане на дейностите по изкуст-вено осеменяване на селскосто-панските животни.б. организиране и подпомагане

на дейността на развъдните орга-низации за реализиране на раз-въдните им програми по съхране-ние и развитие на националните генетични ресурси: подпомагане на:– отглеждането и тестирането на

мъжки разплодни животни, про-изводство и съхранение на семе-нен материал в базите и станции-те по изкуствено осеменяване на ИАСРЖ; – изследването на качествени-

те показатели на контролирани-те признаци в лабораториите на ИАСРЖ; – доказване на произхода на

разплодни животни в референт-ната генетична лаборатория на ИАСРЖ; • подпомагане и включване

в научни проекти, участието в се-минари, дискусии, конференции и т.н.;• консултиране и подпома-

гане на работата им с фермери-те.6. Гарантиране на генетичната

идентичност и устойчиво използ-ване на националните генетични ресурси чрез участие и формира-не на становища в:a. Консултативния съвет по гене-

тично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите; б. Междуведомствената работна

група за координация на въпро-сите, свързани с ратификацията и изпълнението на Протокола от Нагоя за достъп до генетичните ресурси и справедливо и равноп-

равно разпределяне на ползите, произтичащи от тяхната употреба към Конвенцията за биологично разнообразие. 7. Интегриране на дейността по

управление и съхраняване на на-ционалните генетични ресурси в европейските и световните струк-тури: a. синхронизацията на Българ-

ското с Европейското законода-телство; б. прилагане и контролиране на

изпълнението на директивите и решенията на ЕС в областта на развъдната дейност в България, като страна-членка на Европей-ската общност; в. координиране на методи-

те и дейностите по управление и съхраняване на генетичните ресурси в страната, съобразно европейското законодателство и световните тенденции, чрез представляване на България във, FAO, Европейската фокусна точ-ка, ICAR и други международни органи и организации.8. Поставяне на управлението

и съхраняването на генетичните ресурси на научна основа и ин-тегриране на опита водещи стра-ни, ЕС, международни и светов-ни организации чрез инициране, разработване и участие в нацио-нални и международни проекти, организиране на научни и научно практически форуми, кръгли маси и т.н.9. Повишаване на знанието, оп-

ита и информираността на обще-ството по отношение на генетич-ните ресурси, необходимостта от тяхното съхраняване и развитие, популяризиране на националните генетични ресурси и ефекта от развъдната дейност: a. подпомагане на обучение-

то на студенти, специализанти и фермери; б. организиране и провеждане

на регионални и национални из-ложения, аукциони, семинари и срещи; в. извършване на консултантски

услуги на фермери, експерти, неправителствени организации и др. по въпросите на развъдната

дейност, технологията за отглеж-дане, хранене и възпроизводство на разплодни животни. Системата за организиране, уп-

равление и съхранение на ге-нетичните ресурси в страната е изградена и функционира. Но се иска още малко. Дейността на агенцията винаги е била не-пълна, като винаги от цялостната зооинженерна дейност са били късани парчета. Или отделни дей-ности въобще на се били обект на внимание или са възлагани за изпълнение на други органи и организации, които намат съ-ответните компетенции. Време е да се разбере, че технологията на производство на животинска продукция не е само височината на преградите между боксовете, оградните стени или ямата с де-зинфекционен разтвор на входа, нито фуражите са само концен-трираните фуражи, нито съветите са съвети, когато се дават от нес-пециалисти. Време е най-после пъзелът на-

речен зоотехническа дейност да бъде събран и да бъде съсре-доточен в един държавен ор-ган – Изпълнителна агенция по зоотехника, чиято първооснова е Изпълнителната агенция по селек-ция и репродукция на животните. Предпоставките са налице- нор-мативната база, организацият, не-обходимо е само едно – жела-ние и добра воля. И още едно – спокойствие. Трябва бавно и последователно да се върви към изпълнение на това което е за-ложено в закона. Както попула-цията никога не може да бъде в равновесие поради постоянното действие на елементарните ево-люционни събития, така и една система никога не може да се стабилизира, ако постоянно в нея се внася хаос и безумие. Там, в популацията, все пак господству-ват природните сили, а тук нали човешкият разум.

Доц. д-р Васил Николовизпълнителен директор

на ИАСРЖ

10

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

10

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ПОРО

ДИ

Разнообразните екологични и стопански условия в България и различните потребности и

интереси на местното население са позволили у нас да бъдат създадени голям брой породи овце. Към днешна дата вече се считат за изчезнали описаните в миналото Риломанастирска овца и Свищовска овца. Не е ясна съдбата на Букьовската овца, Панагюрската овца, Котленска овца, Странджанска овца, Среднопланинска овца.За останалите местни породи са създадени развъдни орга-низации, но независимо от това, съществуването на част от породите продължава да е под въпрос. На границата на изчезване е Старозагорската овца – през 2011 г. под контрол на развъдната организация са 680 овце. Само преди 30 години овцете от тази порода са били над 145 хил., а преди 50 години – над един милион. Подобна е ситуацията с Бялата маришка овца, при която, през последните три години броят на контролираните овце е намалял с 30 % и през 2011 г. се контролират 773 овце и 25 коча в 10 стада. Застрашени от изчезване са Тетевенската овца, от която под селекционен контрол през 2011 са 694 овце, Брезнишка – 812, Местна карнобатска – 255.Сравнително стабилни са

популациите на Дъбенската овца,

с контролирани през 2011 г. 5302 овце, Каракачанската овца – 3529, Медночервена шуменска – 4138, Вакла маришка – 1665, Среднородопска – 3356, Реплянска – 1554, Софийска (Елинпелинска) – 1380, Западностаропланинска – 1076, Копривщенска – 1039 и Сакарска – 1450 овце.Овцете от местните породи

са със сравнително ниска продуктивност. Най-ценното при тях е уникалният, неповторим генофонд, който трябва да бъде запазен. По тази причина, при по-голяма част от тези породи селекция не се води. Развъдната работа е насочена към опазване на генофонда, типизиране на породите и увеличаване на броя им до преминаването на границите на застрашеност.Отглежданите в миналото у

нас породи като цяло не са се отличавали с висока вълнодайна продуктивност и добри свойства на вълната. Изключение прави може би единствено Карнобатската овца. От средата на миналия век започва работа по създаване на вълнодайно овцевъдство у нас. На основата на кръстосване на местните овце с едни от най-високопродуктивните вълнодайни породи в света (Меринофлайш, Ставрополска, Кавказка, Аска-нийска, Австралийски меринос, Новозеландски коридел, Лин-кълн, Ромни-марш и др.) са създадени 4 тънкорунни – Североизточнобългарска, Тра-кийска, Карнобатска и Дунавска и 4 полутънкорунни породи- Старопланинска и Родопски цигай, Севернобългарски и Юж-нобългарски коридел.От дистанцията на времето е

трудно да се прецени защо е взето решение овцевъдството ни да бъде насочено именно към вълнодайното производство. Обяснение се търси в мощното развитие на текстилната ни про-мишленост по онова време. От началото на века обаче, вече са известни изкуствените влакна и тъканите от тях. Статистическите

данни, с които разполагаме, показват, че още през 70-те години на миналия век, в сравнение с 60-те производството на вълна в Северна Америка намалява почти с 40%, а в Южна Америка и Европа се задържа практически на едно ниво. В следващото десетилетие, в сравнение с предходното, общото производство на вълна в света намалява с 6 %, като към продължаващото намаляване на производството на вълна на американските континенти се присъединяват Африка и Океания. Тези сигнали въобще не са отчетени и у нас продължава усилено да се работи към претопяване на местните породи и създаване на вълнодайно овцевъдство. В началото на настоящето столетие настъпва истински срив в производството на вълна, като в световен мащаб то се свива в сравнение с 1961 г. с 12 %, а у нас със 70%. През последните 10 години световното производство намалява с още 10%.В момента в овцевъдството се

извършва развъдна дейност от 13 развъдни организации, които са обхванали 179 128 броя овце. С най-голям брой са овцете от млечно направление, те представляват 67,3 % и автохтонно направление – 25,8 %. Овцете от вълнодайно направление са намаляли до 5988 броя, като са представени от Североизточнобългарска тън-корунна порода, а другите тънкорунни породи са представени от по едно стадо. В сравнение с 2009 г. овцете, с които се извършва развъдна дейност са се увеличили от 134 852 броя на 179 128 броя или с 32,8%.В козевъдството се извършва

развъдна дейност от две развъдни организации, които обхващат 4777 броя кози – 84,9 % са млечни и 15,1 % автохтонни. Броят на обхванатите кози в сравнение с 2009 г. се запазва.

От каталог „Породи селскосто-пански животни в Р. България”

ОВЦЕВЪДСТВО

11

ДълготънкоопашатаБългарияНародна селекцияАвтохтонна

Западна България в общините: Пер-ник, Радомир, Брезник, Кюстендил.Мляко, вълна, месо

Сдружение”Развъдна асоциация на аборигенните породи овцеот Западна България”

2010

812249

29860

Защитена: застрашена отизчезване

Нараства

Базисна информация

КласификацияПроизходМетоди и условия на създаванеГодина на признаванена породатаОсновен ареал

Стопанско използване

Развъден статус

Име на развъдната организация

Година на завежданена родословната книгаПод селекционен контрол-овце, брой-кочове, брой-стада, брой

Генбанка (ИАСРЖ)-кочове, брой-дози, брой-изкуствено осеменяване,%

Класификация на породатапо степен на застрашеност

Тренд

Брезнишка овца

Описание на породатаЕкстериорни особеностиЖивотните са с правоъгълно, добре зарунено тяло. Гърдите са дъл-боки и широки. Главата е с прав профил, обраснала с вълна до очната линия. Уши – те са изправени, черни или пъстри. Костната система е здрава и плътна, а краката са с твърди копита.

РогаОпашкаРуноВълна

Мъжките животни обикновенно са безроги.Опашката е дълга, достигаща под скакателните стави.ОтвореноПолугруба

Цвят-руно-лице-крака

БялБял, с черни петна около очите и муцуната.Бял или черен

Основни екстериорни измервания жива маса, кг овце-майки 50-60кочове 70-90при раждане Продуктивност млечна продуктивност -дължина на влакното, см 10 – 18-рандеман,% -вълнодобив, кг -овце майки 2,5-2,9 -кочове 3,0-3,5 Репродукция и използване Биологична плодовитост, % 102-104Продължителност на използване, год. 8

12

ДълготънкоопашатаБългарияНародна селекцияАвтохтонна

Софийска, Врачанска, Пернишка област и в общините: Сливница, Драгоман, Годеч, Своге, Ботовград, Берковица, Брезник и ТрънМляко, вълна, месо

Сдружение „Развъдна асоциация на аборигенните породи овцеот Западна България”

2010

1076319

24590

Незастрашена

Нараства

Базисна информация

КласификацияПроизходМетоди и условия на създаванеГодина на признаванена породатаОсновен ареал

Стопанско използване

Развъден статус

Име на развъдната организация

Година на завежданена родословната книгаПод селекционен контрол-овце, брой-кочове, брой-стада, брой

Генбанка (ИАСРЖ)-кочове, брой-дози, брой-изкуствено осеменяване,%

Класификация на породатапо степен на застрашеност

Тренд

Западностаропланинска овца

Описание на породатаЕкстериорни особеностиГлавата е с права пофилна линия, обрасла с вълна до очната ли-ния. Ушите са изправени. Ушите, областта около очите и муцуната имат характерна пигментация (вакли). Обикновено пигментът е черен, но може да бъде кафяв, до светлокафяв. Овцете са с пра-воъгълно тяло, сравнително дребни. Гърдите са дълбоки и широки. Костната система е здрава и плътна, а краката са с твърди копита.

Мъжките животни обикновенно са безроги. Срещат се и рогати, но не с масивни рога.Тънка, достигаща под скакателните стави, но не до земята.Предимно затворено, но се срещат животни и с косичест строеж.Местна подобрена или полугруба

Цвят-руно-лице-крака

Преобладаващата част са с бяла вълна (до 90%), останалите с цветнаБял или пигментиранБели или на едри пигментирани участъци

Основни екстериорни измервания

жива маса, кг

овце-майки 45-55

кочове 70-80

при раждане

височина при холката, см

овце-майки 57-60

кочове

коса дължина, см

овце-майки 62-65

кочове

Продуктивност

млечна продуктивност

Млечност, кг 50-60

лактационна

вълнодайна продуктивност

нежност

*качество 44-48

*микрони 40,0-31,1

дължина на влакното, см 10 – 12

рандеман, % 59,39

вълнодобив, кг

овце-майки 2,5-3,5

кочове 4,0-5,0

Репродукция и използване

биологична плодовитост, % 120 – 140

продължителност на използване, год. 8

13

БРОЙ 1/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

На фона на продължаващата вече две десетилетия тежка криза в животновъдството все по-релефно се очертава необходимостта от ускорено създаване и развитие на месодайно говедовъдство. Обективните обстоятелства които налагат приоритетно решаване на този проблем са:- Постоянно намаляване на производството на

месо от едър рогат добитък (ЕРД).Промишленото производство (месото, добито в

кланиците) намалява, а за вътрешните потребности на страната се прави внос от чужбина на месо от ЕРД. Ускореното развитие на млечното говедовъдство, повишаване на млечната продуктивност на кравите до 5-6 хил. килограма обективно води до намаляване на техния брой, респективно на получаваните приплоди за угояване и клане, т.е. до намаляване производството на месо от млечните ферми в следващите години.- Незадоволително е качеството на произвежданото

месо от млади животни и бракувани крави от млечните ферми. Биологична особеност на тези животни е да произвеждат мляко, но месото от тях е сухо, жилаво, с груби мускулести влакна и понижени вкусови качества. Кланичните трупове са с нисък рандеман и не отговарят на изискването и стандартите на прилаганата в ЕС система за окачествяване по скалата [S] EUROP.- Евтино месо с високо качество се получава

от специализирани месодайни породи говеда. Такива породи се отглеждат във всички страни с процъфтяващо говедовъдство - Англия, Франция, Италия, Белгия, Австралия, Нова Зеландия и в САЩ, където около 80% от общия брой на говедата са от месодайните породи.- Големите предимства в отглеждането на месодайни

говеда се изразяват в ценните им биологични качества: висока аклиматизационна способност и устойчивост към неблагоприятни климатични условия и възможност за целогодишно пасищно отглеждане (където условията позволяват това). Изключително добро оползотворяване на обемистите фуражи сено, слама, царевичак, силаж, сенаж и тревни ресурси; интензивен растеж и развитие в млада възраст и достигане на висока жива маса при клането; висок кланичен рандеман от 60 до 70%, а при животните от млечните породи 50-55 %; високи вкусови качество на месото - аромат, сочност и нежност в резултат на специфичната структура - мраморираност (прошареност), т.е. отлагане на тлъстините между мускулните влакна и в мускулните

снопчета. Относително ниски капиталовложения за стопански сгради, машини и съоръжения.- Формираната в периода на прехода

производствена структура в говедовъдството е крайно неблагоприятна. Дребните ферми, в които се отглеждат по 5-10 до 15-20 крави нямат финансови възможности за модернизация на фермите и за производството на краве мляко в съответствие с изискванията и стандартите на ЕС и няма да имат възможност за получаване на субсидии и реализация на произведеното мляко, което ги обрича на фалит. Този процес е неумолим и ще бъде трагедия не само за голям брой говедовъди, но и за страната, тъй като ще изчезнат много крави - основни средства за производство на мляко и приплоди.- Единствен и най-верен път за спасение

и алтернатива за развитие на тези ферми е трансформирането им в месодайни. По този път са минали повечето страни с развито месодайно говедовъдство. Във Франция през 1990 г. броят на говедата от месодайните породи е бил около 800 хиляди крави, а през 2007 г. той е достигнал 5 млн. Нашата страна има благоприятни условия за отглеждане на такива животни. Най-подходящи са възможностите в планинските и полупланински райони, където се намират над 17 млн. декара - ливади, мери и пасища, които сега в повечето райони пустеят. Месодайни животни могат да се отглеждат и в равнинните райони на страната на основата на огромните количества отпадни груби фуражи от зърнопроизводството.- Технологията за биологична трансформация

на млечните кравеферми в месодайни е добре известна на учени и специалисти. В съответствие с разработената национална програма за месодайното говедовъдство е необходимо да се окаже непосредствена помощ на фермерите за изготвяне на научнообосновани проекти за създаване на месодайни ферми.Първото, с което трябва незабавно да се започне

е кръстосването, т.е. заплождането на кравите и юниците с разплодници от месодайните породи. За планинските и полупланинските райони най-подходящи са породите - Абердин ангус и Безрог хорефорд. Тези две породи спадат към по-дребните, скорозрели породи. Животните в млада възраст имат интензивен растеж и на 8-месечна възраст достигат жива маса 170-180 кг, а юниците се заплождат на 14 месечна възраст при жива маса - 310 кг. Имат отлична аклиматизационна способност и възможност

Трансформацията на млечните говедовъдни

ферми в месодайни

14

за пасищно отглеждане от ранна пролет до късна есен, а през зимата под навеси, на груби фуражи.За полупланинските и равнинни райони с голям

успех може да се отглеждат животни и от породата Лимузин. Поради много високото качество на месото тази порода намира широко разпространение в света.За районите от равнината, където се произвеждат

огромни количества обемисти фуражи с успех може да се отглеждат животни от породата Шароле. Тя е една от най-едрите месодайни породи - възрастните крави са с жива маса 700-800 кг, а на биковете - 1100-1200 кг.Сименталската порода от месо-млечен тип може

да се оглежда във всички райони на страната (с изключение на високопланинските) за производството на приплоди с отлични месодайни качества.Заплождането на млечните крави може да става

чрез естествено покриване с разплодници от тези породи. Такива има в много говедовъдни стопанства закупени от чужбина или произведени в нашите говедовъдни ферми. Много по-лесно и ефективно ще бъде заплождането чрез изкуствено осеменяване. В станциите за изкуствено осеменяване се съхраняват огромен брой дози замразена семенна течност от елитни бикове от месодайните породи. Съвременните технологии позволяват техник-осеменителите от различните селища в страната да получават, съхраняват и използват такава семенна течност и да заплождат кравите и в най-отдалечените селища и махали. Получените женски приплоди - първо поколение ще се отглеждат за разплод и ще се заплождат с бикове от същата порода за получаване женски приплоди II поколение и т.н. до III и IV поколение, а мъжките телета I поколение ще се угояват и в резултат на хетерозисния ефект може да се класират по скалата [S] EUROP и да получат висока продажна цена. Ефективността в месодайното говедовъдство е в пряка зависимост от плодовитостта, тъй като основно приходите идват от получените, угоени и реализирани за клане и

разплод телета. В проекта за развитие на месодайни ферми задължително трябва да се предвиждат дейности, които да осигуряват заплодимост от първо осеменяване над 75% и годишна плодовитост над 92%. В съответствие със световния опит технологията за заплождане на кравите включва синхронизирано заплождане и отелване в най-благоприятния сезон - февруари март, за да може приплодите да укрепнат и ефективно да използват тревните ресурси през пасищния период.Успешното решаване на проблема за ускорено

развитие на месодайното говедовъдство в най-голяма степен зависи от мотивацията и финансовото стимулиране на животновъдите. Известно е, че в началния период, когато не са създадени необходимите условия за ефективно отглеждане на животните, без приходите от мляко и незадоволителното качество на месото -фермите ще бъдат губещи. Това налага държавните органи и организации да осигурят необходимите финансови ресурси от европейските фондове и от бюджета на страната за субсидиране и финансово стимулиране на тази дейност. Проучванията и анализите на учени и специалисти показват, че най-ефективно финансово стимулирани могат да бъдат:- при регистрираните месодайни ферми на всяка

крава, родила теле кръстоска от месодайна порода да се дава годишно по 200 лв. субсидия;- за всяко отгледано теле, кръстоска до 6 месеца

да се дават по 400 лв. годишно;- за всяко предадено на кланицата теле кръстоска

над 8-месечна възраст - субсидия от 100 лв.;- за производството на чистопородни бикове да

се дават по 200 лв. след навършване на 9 и 21 месечна възраст.Освен тези преки субсидии за стимулиранe

увеличаването на броя на животните от месодайните породи и производството на месо решаващо значение ще има осигуряването на необходимите средства за създаване на материално-техническа база за месодайните ферми. Ключово значение ще има осигуряването на необходимите площи за пасищно отглеждане - по 10 декара на крава - ливади, мери и пасища, както и необходимите средства за повишаване на добивите от тях и подобряване на тревния състав. Стопанствата, които ще отглеждат над 20 - 30 месодайни животни ще трябва да изградят лятна и зимна база за животните и съответните помещения, навеси, складове за фураж, водопои, пътища. Това ще бъде по-продължителен процес, но съществува реална възможност през следващите 10-15 години цялата страна да бъде „осеяна“ с такива говедовъдни ферми, а поголовието на месодайните говеда да достигне 80-100 хиляди броя. Това са действителните, реални възможности на страната и те трябва да бъда осъществени.

Проф. дсн Михо Семков

15

БРОЙ 1/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGЕКСПЕРТИ

Млечните крави днес произвеждат два пъти повече мляко в срав-

нение с 60-те години на миналия век. Това увеличение се дължи основно на постиженията на генетиката и селекцията в млечното говедовъдство, из-куственото осеменяване на кравите, фуражното произ-водство, системите на хра-нене, доилната техника и съвременния мениджмънт. Тези постижения породиха и нови предизвикателства пред млечното говедовъдство изразяващи се в коренно преустройство на породите за мляко, водещо до повишаване на млечната продуктивност и качествения състав на млякото, до повишаване на продуктивното дълголетие, до по-ефективното превръщане на фуражите в мляко и по-висока

производителност и рентабилност на труда. В страните с развито млечно говедовъдство като САЩ, Нова Зеландия, Холандия Германия, Дания, Франция, и др. средната млечност на отделни стада превишава 11 – 13 хил.килограма. За съжаление обаче репродуктивната функция при кравите и продуктивното дълголетие за този период намаляха значително.Увеличаването на млеконадоя,

концентрацията и модернизацията на млечната индустрия в световен мащаб е съпроводено с намаляване на репродуктивната ефективност, плодовитостта, продължителността на използване и продуктивното дълголетие на кравите. Този световен проблем в

млечната индустрия - нама-ляването на репродуктивната

ефективност и продуктивното дълголетие все повече се за-дълбочава и се проявява най- вече във високоразвитите в технологично отношение страни и високотехнологичните млечни ферми. Намаляването на раждаемостта

при млечните говеда през последните 50 години е в резултат от промените, предизвикани в генетичния състав на млечните породи, което от своя страна води и до намаляване на репродуктивните им функции и влияе негативно върху развитието на млечната индустрия в света. Причините за спадането на репродуктивните функции при животните са комплексни и не са напълно изяснени. Те са свързани както с промените, предизвикани от факторите на околната среда, така и с фактори

Намалява репродуктивната

ефективности дълголетието в млечните ферми

16

от генетично естество. На първо място това е близкородственото съешаване (инбридингът) при животните, стресът при хранене и постоянните промени в околната среда. При инбридинга се кръстосват родствени животни, които имат един или няколко общи родители или прародители. Лошите последици от неговото прилагане са известни в практиката като инбредна депресия. За съжаление, инбридингът произвежда много нежелани странични ефекти и често явлението е с летален изход. При млечните породи говеда явлението инбридинг понижава рентабилността и ефективността на отделните животни, което е неприемливо за повечето производители на мляко. Икономическите загуби са изчислени на 6,25%. В страните от ЕС, където

все още се прилага квотната система за регулиране на свръхпроизводството на мляко, един от начините за намаляване на разходите и увеличаване на приходите в млечните ферми е като се увеличава репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите. Теорията и практиката при развъждане на млечните породи говеда показа, че увеличената продължителност на стопанско използване, т.е. увеличаването на продуктивното дълголетие при кравите намалява разходите на фермера и увеличава приходите

му. Дълголетието е признак с изключителна важност в млечното говедовъдство, тъй като засяга цялостния процес на рентабилност в млечния сектор. Дълголетието представлява продължителността на продуктивния живот, който се измерва чрез “...времето от първото отелване до бракуването на кравата” С увеличаване продължителността на използване на кравите в млечната ферма, средното производство на мляко се увеличава поради нарастването на делът на възрастните крави, които произвеждат повече мляко във фермата, в сравнение с младите. Дълголетието се определя както от доброволното така и от принудителното бракуване на кравите във фермата, и от уменията и решенията на отделните фермери и мениджъри, отговорни за развитието на млечните ферми. В процеса на вземане на решения за бракуване на една или друга крава, фермерите или земеделските производители трябва да вземат под внимание основно производството на мляко във фермата, здравето на животните, репродуктивните и възпроизводителни функции, плодовитостта, както и други функционални характеристики, като например скоростта на доене, темпераментът на животното и отелването - трудно или леко. Като цяло, бракуването на кравите поради недостатъчно производство на мляко е известно

в практиката като доброволно бракуване, а бракуването на кравите по други причини - като принудително. Намаляването процента на принудителното бракуване на кравите гарантира по-висок процент на доброволна замяна (ремонт на стадото), което води до увеличение на печалбата във фермата.Репродуктивните способности

са другия основен фактор, който влияе върху рентабилността на кравите във млечната ферма. Поддържането на високо ниво на възпроизводителните функции на животните обезпечава доходността и ефективността на фермите, както за текущия период, така и за години напред. Главен показател на възпроизводителните способности при кравите е плодовитостта. Тя до голяма степен се влияе от управлението на фермата, което означава, че фермерът играе важна роля при контролиране плодовитостта и репродуктивните способности при кравите. Под плодовитост на женските животни (кравите) се разбира броя на родените при едно раждане (отелване), т.е. износените от една бременност приплоди, при което разгонването, заплождането и отелването трябва да стават редовно в нормалните за вида и породата срокове. Известно е, че в зависимост от броя на приплодите, животните се делят на две големи групи: - едноплодни и многоплодни Кравата е едноплодно животно, което обикновено ражда по един път в годината и нормално по един приплод. Раждането на два приплода е известно като близнене. При около 0.5% -1.5% от ражданията, кравите близнят по две и много рядко - по-три телета. Процентът на близненето, както и на редовното заплождане за годината се променя при различните породи животни, в зависимост от индивидуалните особености на животните, как-то и от режима на хранене и отглеждане. Интервалът на отелване, като важен параметър,

17

по който се съди за качеството и ефективността на управление на плодовитостта при кравите представлява всъщност периода между едното и другото отелване. Важни аспекти на плодовитостта са честотата на забременяване след първото отелване, броят на осеменяванията при зачеването и броя на дните от отелването до ново забременяване. Всички те имат своето влияние върху интервала на отелване. Намалените репродуктивни способности на кравите, проявяващи се чрез удължен междуотелен интервал или повишен процент на принудително бракуване, или и двете, води до производството на по-малко мляко и по-малък брой телета от крава годишно, което от своя страна води до увеличаване на разходите за ремонт и в крайна сметка до по-ниска рентабилност и по-ниски печалби за фермера. Практиката показа, че преди повече от 10-15 години развъдните стратегии и националните програми при млечните породи говеда са били ориентирани главно към селектирането и подобряването на основните признаци, свързани с производството на мляко. В известна степен са пренебрегнати функционалните характеристики като възпроизводство, функ-ционално дълголетие, продуктивно дълголетие, здравословно със-тояние и комфорт при животните. През последните години в световен мащаб, в развъдните програми на млечните породи говеда се прилага по-балансиран и комплексен подход, който включва тези характеристики и признаци в продуктивните индекси. Признаците като продуктивно дълголетие, продължителност на използване, здраве на животните, състояние на вимето, структура и възпроизводство, плодовитост и репродуктивна ефективност, макар и второстепенни, са включени за актуализиране на генетичните (селекционните) програми за оценка на кравите и биците.

Намаляване на репродуктивните функции и плодовитостта при млечните породи е имало през последните 40 години, но сега тези проблеми се задълбочават още повече, и е установено, че те са причинени от промените в генетичния състав на млечните породи говеда. С течение на годините се възприема като нормално типичната млечна крава да приключва своя продуктивен живот около 2.5 лактации (изследвания в САЩ), дори и под 2 лактации. Фермерите трябва да знаят, че повечето млечни крави имат потенциална /наследствена/ възможност да престоят в млечните стада за по-дълъг период от 2 , 3 и повече лактации, (не по малко от 5 лактации), което предоставя възможност на производителите на мляко и млечни продукти както за прилагане на доброволно бракуване, така и за по-малко производство на мляко.Доставката на юници

(ремонтът на стадото) играе важна роля, при оптималното комплектуване на стадата и решенията, тъй като по-старите крави са по предразположени към здравословни проблеми, отколкото младите животни. Производителите на мляко често прибягват до освежаване на стадото и замяната с млади юници за да получат по-висока средна продуктивност при производството на мляко по безпроблемен начин.Данните за продуктивното

дълголетие на кравите са противоречиви, но въпреки това те показват, че способността на кравите да оцелеят в млечните стада значително е намаляла от 90-те години насам и продължава да намалява към 2000 – 2010 година. Данните сочат, че смъртността на младите крави в САЩ и Европа се е увеличила значително през последните години. Освен, че намаляват репродуктивните способности и функции на кравите, през последните години се увеличава значително и броя на мъртвородените телета. Изследвания и анализи сочат, че продуктивния живот е отличителна черта на кравите и предсказва тяхното дълголетие. Продуктивното дълголетие на кравите се различава от аб-солютното, тъй като измерва периода от време през което кравата дава продукция – най- малко 84 месеца през живота си. Днес, когато фермерите внасят

животни от различни страни, е необходим много строг контрол и проверка на родословието на внесените животни. Контролът, особено в новоприетите страни от ЕС, е занижен и това рекушира в намаляване на репродуктивната ефективност и дълголетието на кравите, и негативите се поемат от фермерите-производители на мляко.

Доц. д-р Виргиния ГайдарскаИЖН,Костинброд

18

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

18

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ЕКСП

ЕРТИ

Млечнатa мазнинa се характеризира със специфична структура, която в относително малки количества оказва съществено влияние върху здравето на човека. Благоприятни лечебни ефекти се установяват (Jarheis, 2000; Bauman, 2001; 2002), при полинаситените мастни киселини, включително антиканцерогенни свойства при спрегнатата линолова киселина (CLA). Положително влияние върху здравето се наблюдава и при други функционални съставки, като ейкозапентаеновата киселина (EPA), докозахексаеновата (DHA) и др. Посочват се подобни потенциални противоракови свойства и при някои наситени мастни киселини в млякото като маслената киселина (Parodi, 1999).Установява се, че при изхранване на подходящ

свеж фураж, богат на линолова киселина, може да се промени състава на млечната мазнина в надоеното овче мляко (Addis et al., 2005). Спрегнатата линолова киселина (CLA) се съдържа основно в млечните продукти - в диапазона 2.5-110 мг на грам мазнина. Според Nudda et al. (2005) сезонните промени в съдържанието на мастни киселини в млечната мазнина са свързани с промяна в състава на пасището, като концентрацията им в млечните продукти зависи от съдържанието им в суровото овче мляко. В статията са представени резултатите от изследване

промените в съдържанието на мастни киселини в млечната мазнина на мляко, получавано от Средно-старопланински овце, отглеждани в условията на Средна Стара планина с оглед качествена характеристика на млечната мазнинаПроучването е извършено върху индивидуални

проби мляко, получавани от овце от Средностаропланинската порода. Пробите мляко са вземани от 5 животни, ежемесечно през дойния период, по време на четирите млечни контроли. Млякото е изследвано през периода април-юли, който обхваща пасищното отглеждане на овцете на планински пасища и след месец юни на високопланински. Пробите за анализ са вземани от общото количество мляко, получено от всяко животно.Екстракцията на мазнината от млечните проби беше

извършена в лабораторията на секция Млекарство при Аграрен факултет на Тракийски университет – гр. Стара Загора.

При късоверижните наситени мастни киселини С4:0 и С6:0 се наблюдава понижаване на стойностите от м. април към м. юни (при р<0.01) и слабо увеличаване през месец юли (табл. 1). Докато при С8:0 концентрацията се увеличава през м.май и намалява до края на юли. Установените

Таблица 1. Наситени мастни киселини

Мастни

киселини

април май юни юли

x Sx x Sx x Sx x Sx

C4:0 3.72 0.21 3.55 0.27 2.50 0.15 2.79 0.28

C6:0 4.10 0.60 3.00 0.20 2.11 0.23 2.15 0.18

C8:0 2.70 0.24 3.01 0.20 2.83 0.64 2.30 0.59

C10:0 6.70 0.34 8.37 0.52 5.35 0.77 6.74 0.56

C12:0 3.06 0.29 3.20 0.16 3.16 0.11 4.11 0.40

C14:0 9.29 0.45 9.09 0.64 11.69 0.61 12.29 0.77

C15:0 0.89 0.24 0.68 0.21 1.22 0.07 1.05 0.39

C16:0 24.62 0.96 25.17 0.91 26.24 0.74 24.47 0.69

C17:0 2.27 0.19 1.82 0.26 2.92 0.62 2.02 0.29

C18:0 13.03 0.14 13.50 1.84 12.94 0.39 12.64 0.36

МЛЕЧНАТА МАЗНИНА В МЛЯКО ОТ СРЕДНОСТАРОПЛАНИНСКИ ОВЦЕ

19

концентрации на С4:0, С6:0 и С8:0 са близки по стойности до тези при мляко от каракачански овце от района на Стара планина (Mihaylova et al., 2008), съответно от 3.60% до 2.96 и по-ниски от тези на млякото на каракачанските овце от района на Родопите от 5.47 до 6.06% (Mihaylova et al., 2006). При С10:0 се наблюдава увеличаване на съдържанието през м. май – 8.37%, и намаляване – през м. юли на 6.74% (при р<0.05). Тенденцията при лауриновата киселина С12:0 е

на постепенно нарастване през опитния период от 3.06% до 4.11% в края на периода (табл. 1). При средностаропланински овце съдържанието на миристиновата киселина (С14:0) се увеличава в течение на лактацията – нараства от 9.09% през м. април до 12.29% месец юли (при р<0.01). Получените стойности са значително по-високи от установените за каракачанската и цигайската породи (Gerchev and Mihaylova, 2009). Същата тенденция се наблюдава по отношение на палмитиновата киселина (С16:0) , при която се отчита повишение – от 24.62% през м. април до 26.24% през м. юни, и намалява в края на лактацията до изходното ниво (24.47%). При наситените мастни киселини с нечетен брой въглеродни атоми - С15 и С17, се отчита подобна тенденция, ниски концентрации през месеците април и май, нарастване – м. юни и понижаване – юли. При стеариновата киселина (С18:0) промените са от 13.03 % през м. април, увеличаване през месец май до 13.50% , след което намалява до м. юли (12.64%). Концентрациите на наситените мастни киселини – С16:0, С17:0 и С18:0, в овчето мляко от Средностаропланинската порода са значително по-високи от тези на Каракачанската и Цигайската порода отглеждани в същия район на Стара планина.Промяната при ненаситените мастни киселини

С10:1 и С12:1 през проучваните четири месеца на лактацията е разнопосочна, докато при С14:1 увеличението на стойностите е постепенно, като достига пик през месец юли (табл. 2). Наличието на С16:1 е установено в началото на лактацията (м. април), след което тя не се регистрира повече в млечната мазнина. Променлива тенденция е установена при концентрацията на олеиновата киселина (С18:1) в изследваното мляко – наблюдава се леко повишаване през м. май спрямо м. април, следва понижаване и достига най-ниската си стойност (12.64%) в края на лактацията. Най- висок е процента на С18:1 (особено на някои изомери) в началото на пасищния период. В много проучвания се установява положителна зависимост между концентрацията на С18:1 и количеството CLA, която се явява като субстрат при синтеза на последната.

При полиненаситените мастни киселини линолова (С18:2) и линоленова (С18:3) се наблюдава леко увеличаване на концентрацията през месеците май и юни и намаляване на стойностите до началните количества през последния месец на лактацията. Докато в млякото от каракачанските и цигайските овце, отглеждани в условията на Родопите и Стара планина, се устанявяват по-високи концентрации на двете мастни киселини.Съдържанието на основните групи мастни киселини

е показано на табл. 3. Общото количество на наситените мастни киселини (НМК) по време на лактацията е високо и с близки стойности през месеците - от 70.38% м. април до 71.40% м. май. Съдържанието на мононенаситените мастни киселини (МННМК) е високо в началото на дойния период (м. април-май) и намалява към края на лактацията с около 1.28%, докато стойността на полинаситените се увеличава през м. април-юни с около 0.73 пункта. Подобно съотношение в концентрацията на видовете мастни киселини, установява Алексиев (2010) в млякото на черноглави плевенски овце. МННМК имат превантивно действие спрямо коронарни и сърдечно-съдови заболявания, аналогично е действието на ПННМК, но те са по-нестабилни на окисление поради по-голямата си ненаситеност. ПННМК защитават мембраните на клетките от кислородния радикал почти колкото токоферола и по-ниско от каротина. Количеството на късоверижни мастни киселини

(табл. 3) е най-високо в млякото, получено през месеците април-май, на средноверижни – през м. юни-юли, а дълговерижните запазват близки концентрации почти през целия период на доене. Динамиката, установена при това изследване за късо- и средноверижните мастни киселини, кореспондира на резултатите, получени при овче мляко от каракачанската и цигайската породи, отглеждана в района на Родопите и Средна Стара планина докато при дълговерижните мастни киселини се отчита по-ниска концентрация и тенденция на намаляване в края на лактацията.Изследваното овче мляко от средностаропланински

овце се характеризира с високи нива на наситените мастни киселини, на което съответстват по-ниски концентрации на моно- и полиненаситени мастни киселини, като резултатите кореспондират с получените от Алексиев (2010) при млякото на черноглави плевенски овце. Съотношението омега-6/омега-3 е с ниски стойности от гледна точка на здравословно хранене и постепенно намалява по време на опитния период – от 2.01 през м. април до 1.91 през м. юли. Динамиката на атерогенния индекс на млечната мазнина е от 2.18 през м. април до 2.64

МЛЕЧНАТА МАЗНИНА В МЛЯКО ОТ СРЕДНОСТАРОПЛАНИНСКИ ОВЦЕ

20

през м. юли. Биологически важното съотношение ПННМК/НМК, или т. нар. P/S съотношение, в овчето мляко е ниско и се променя незначително - от 0.06 в началото на пасищния период до 0.07 в края, което потвърждава, че промените в състава на млечната мазнина като цяло са незначителни през пасищния период. Установените от нас основни съотношения на мастните киселини в млякото на средностаропланинските овце са значително по-ниски от тези на каракачанската и цигайската породи, отглеждани в същия район на Средна Стара планина. Това е резултат от по-високото съдържание на наситени мастни киселини при изследваната порода и следва да се разглежда като особеност на породата.

ИЗВОДИОбщото количество на наситени мастни киселини

в млякото на изследваните средностаропланинаски овце е със сравнително високи стойностти през

целия период на доене, вариращи от 70.38 до 71.40%, със съответно 9.09-12.09% съдържание на миристинова киселина. Съдържанието на полиненаситени мастни

киселини в анализираното овче мляко е ниско - увеличава се през периода на активен тревостой от 4.12% през м. април. до 4.85% през м. юни, докато мононенаситените, представени основно от олеиновата киселина (С18:1) са с концентрации през дойния прериод от 24.79 до 25.55%.Сумата на късоверижните мастни киселини е най-

висока в млякото, получено през месеците април и май, на средноверижните – през юни и юли, докато дълговерижните са с близки стойности през целия период на доене.

Герчо Герчев, Цонко Маслев,ИПЖЗ-Троян

Гюрга Михайлова,Тракийски университет – Стара Загора

Таблица 3. Групи мастни киселини в мляко от Средностаропланинската порода овце

Мастни киселини

април май юни юли

x Sx x Sx x Sx x Sx

Σ НМК 70.38 3.70 71.40 5.20 71.00 4.30 70.60 7.70

Σ МННМК 25.55 1.404 25.17 0.779 24.79 2.287 24.83 1.122

Σ ПННМК 4.124 0.417 4.49 0.379 4.85 0.423 4.62 0.470

Σ C4:0-C11:0 17.22 1.39 17.93 1.19 12.79 1.79 13.98 1.61

Σ C12:0-C16:1 38.46 2.28 38.49 2.17 42.99 2.13 42.71 2.68

Σ C17.0-C25:0 44.21 1.81 44.68 3.01 44.44 3.12 42.80 1.82

Таблица 2. Ненаситени мастни киселини

Мастникиселини

април май юни юли

x Sx x Sx x Sx x Sx

C10:1 0.172 0.016 0.095 0.076 0.136 0.036 0.201 0.046

C12:1 0.260 0.084 0.060 0.071 0.221 0.201 0.084 0.029

C14:1 0.080 0.065 0.190 0.104 0.321 0.359 0.604 0.352

C16:1 0.256 0.176 - - - - - -

C18:1 24.787 1.063 24.869 0.528 24.109 1.691 23.942 0.695

C18:2 2.752 0.244 2.856 0.251 2.874 0.220 2.757 0.277

C18:3 1.372 0.173 1.638 0.128 1.596 0.203 1.444 0.193

АОВ

ЦЕ1

Доц.

д-р

Герч

о Ге

рчев

,До

ц. д

-р Ц

онко

Мас

лев

ТЕХН

ОЛОГ

ИЯ

ЗА О

ТГЛЕ

ЖДА

НЕ

НА О

ВЦЕ

В ПР

ЕДПЛ

АНИ

НСКИ

И

ПЛА

НИНС

КИ О

БЛАС

ТИ

БИБЛ

ИОТЕ

КАЖ

ИВОТ

НОВЪ

ДСТВ

О

Скиц

а 11

. При

мер

но т

ехно

логи

чно

разп

реде

лени

е на

сгр

адат

а за

от

глеж

дане

на

овц

е

16БР

ОЙ 1

/ 201

2ЖИ

ВОТНО

ВЪДСТВ

О BG

В планинските и предпланинските райони, както и тези с по-ограничени фураж

ни ресурси, съществуват добри агроекологични условия за развитие

на овцевъдството. Наличието на обширни ливади и пасищ

а позволяват да се отглеж

дат по-големи стада овце. Ж

ивотните са приспособени (адаптирани) към

суровите условия на планината, както през зимата, така и по врем

е на паш

уване на планински и високопланински пасища. Независим

о, че през последните години от тези зем

и, вследствие липсата на животни, не сам

о че не се произвеж

да животинска продукция, но и е наруш

ено съществуващ

ото екологично разнообразие. О

тглеждането на овце осигурява екстензивно

използване на природните ресурси и предотвратява тяхното изчерпване, преустановява увреж

дането и замърсяването на природната среда и

запазване природното екологично равновесие.Внедряването на затворени производствени цикли при отглеж

дането на овце е свързано с преобразуване на производството, тъй като крайния линеен процес се превръщ

а в един природо-производствен цикъл. Така при правилна организация на производството и необходим

ата финансова помощ

, породите овце в планинските райони м

огат да оправдаят своето съществуване.

СТРУКТУРА НА СТА

ДО

ТО И

ПРО

ИЗВО

ДСТВЕН

А ПРО

ГРАМ

АГодиш

ният оборот на стадото и производствените резултати са представени в таблица 1. О

бщата продукция в овцевъдството основно се ф

ормира от

реализацията на агнета и мляко. Вълната заем

а около 1-2 % от стойността на

общата продукция. О

борският тор като отпадъчен продукт ще се използва за

наторяване на ниви, овощни градини, ливади и пасищ

а.

Таблица 1. Оборот

на стадот

о и производствени резулт

ати

Категории животни

БройПродукция

Стойност, лвкг

общо

ед. ценаобщ

оовце - м

айки250

- приплоди275

-в т. ч - за ремонт

50- агнета за м

есо225

245400

4.5024 300

бракувани овце50

452500

1.503 375

- мляко - продаж

ба60

150001.00

15 000- вълна

2.5625

0.8500

кочове8

- вълна5

400.8

32дзвизки

50- вълна

3.5210

0.8168

всичко овце312

43 375

ТЕХНО

ЛО

ГИЧН

И П

АРА

МЕТРИ

Общ

ата покрита площ се определя от броя на отглеж

даните животни, като

се спазват следните технологични нормативи за едно ж

ивотно(таблица 2).

допълнително е начислено ДОО

– 25.5%, 7%

- пенсионно осигуряване и 8%

-здравно осигуряване.В иконом

ическата част не са включени субсидиите за овца-м

айка и тези за м

ляко I-во качество.

Таблица 6. Иконом

ически резултат

и

ПОКАЗАТЕЛИ

СУМА, ЛВ

обща продукция

43 375м

ляко15 000

месо

24 300м

есо бракувани овце3 375

вълна700

материални разходи

23 218сено

9 210концентриран фураж

8 700м

едикаменти (лечение)

1 248енергия

1 560други

2 500Ф

РЗ с ДОО

17 784всичко производствени разходи

41 002чист доход

2 373норм

а на рентабилност %5.8

Скица 10. Прим

ерно технологично разпределение на пом

ещениет

о през агнилнат

а кампания

152

Табл

ица

2. Те

хнол

огич

ни н

орм

атив

и.

кате

гори

и ж

ивот

нипо

крит

а пл

ощ, (

м2)

двор

на

площ

, (м

2)фр

онт з

а хр

анен

е, (м

)фр

онт з

а по

ене,

(м)

овце

-май

ки1.

2 4.

00.

40.

05аг

нета

0.4

2.0

0.2

0.02

шил

ета

0.8

3.0

0.3

0.03

кочо

ве2.

04.

00.

50.

05

Табл

ица

3. Н

еобх

одим

и ко

личе

ства

вод

а за

пие

не н

а де

ноно

щие

, л/г

лава

.

Кате

гори

и ж

ивот

ниЛе

тен

пери

од

Зим

ен п

ерио

дов

це-м

айки

3 - 4

2 - 3

агне

та1

- 21

- 2ш

илет

а2

- 31

- 2ко

чове

4 - 5

3 - 4

• Ко

ефиц

иент

на

осве

тлен

ие –

1 :

15; 1

: 20

;•

Зоот

ехни

ческ

и па

рам

етри

в п

омещ

ение

то;

• М

акси

мал

но-м

иним

ални

те те

мпе

рату

ри в

род

илно

то п

омещ

ение

и

това

за о

тгле

жда

не н

а аг

нета

та е

+ 1

4 +

160

С;•

Влаж

ност

на

възд

уха

не п

о-ви

сока

от 7

5%•

Мак

сим

ално

доп

усти

ма

конц

ентр

ация

на:

– Въ

глер

оден

дву

окис

- 0,

2%;

– Ам

оняк

- 0

,2%

;–

Серо

водо

род

-

0,0

1

ПРО

ИЗВ

ОД

СТВЕ

НИ

СГР

АД

ИП

омещ

ение

то з

а от

глеж

дане

на

овце

те-м

айки

и ш

илет

ата

през

зим

но-

обор

ния

пери

од е

пол

уотк

рита

про

изво

дств

ена

сгра

да, с

юж

но и

ли ю

го-

исто

чно

изло

жен

ие и

с то

плои

золи

рана

пок

ривн

а ко

нстр

укци

я. С

град

ата

е с

разм

ери:

дъл

жин

а 50м

и ш

ирин

а 12м

, общ

а пок

рита

пло

щ –

600

м².

Оси

гуря

ва

необ

ходи

мат

а пл

ощ з

а ов

цете

-май

ки, к

очов

е и

шил

етат

а, п

омещ

ение

за

агне

та–

общ

о 46

6 кв

.м, д

опъл

ните

лно

се и

згра

жда

т спо

маг

ател

ни п

омещ

ения

с

общ

а по

крив

на п

лощ

от 1

34м

². Ли

цева

та ф

асад

а по

цял

ото

прот

ежен

ие е

из

град

енан

а на

вис

очин

а 1.

20м

, отк

ъм д

вора

за р

азхо

дка

се м

онти

рат в

рати

с

шир

ина

4м. Т

ехни

ят б

рой

зави

си о

т те

хнол

огич

ните

груп

и. З

адъл

жит

елно

вс

ички

вра

ти се

отв

арят

нав

ън. П

одът

е о

т тръ

мбо

вана

глин

а, а

по

сред

ата

на

пом

ещен

ието

по

цяла

та д

ълж

ина

се р

азпо

лага

бет

онен

тран

спор

тен

кори

дор

с ш

ирин

а –

2.3-

2.4м

за

прем

инав

ане

на ф

ураж

о-ра

здав

ащит

е аг

рега

ти. Н

а дв

ете

къси

сте

ни н

а по

мещ

ение

то с

е м

онти

рат

двук

рили

вра

ти с

раз

мер

и,

позв

оляв

ащи

своб

одно

вли

зане

на

техн

ика

за х

ране

не н

а ж

ивот

ните

и

почи

ства

не. В

едн

о от

кри

лата

на

врат

ите

се в

граж

да м

алка

вра

та за

вли

зане

на

обс

луж

ващ

ия п

ерсо

нал.

Оси

гуря

ва с

е те

хнол

огич

на в

ръзк

а с

доил

ната

за

ла.

Пред

осн

овно

то п

омещ

ение

с м

етал

ни о

град

ни е

лем

енти

с в

исоч

ина

1.2м

се

изг

раж

дат д

ворч

ета,

оси

гуря

ващ

о по

2.0

м² п

лощ

на

овца

. На

къси

те ст

рани

се

мон

тира

т дв

укри

ли в

рати

с р

азм

ери

3.0

х 1.

2м з

а пр

емин

аван

е на

- Пр

и

прик

лючв

ане

на в

секи

про

изво

дств

ен ц

икъл

(зим

но-о

борн

о, л

ятно

-пас

ищно

) да

се

пров

ежда

осн

овно

поч

иств

ане

и де

зинф

екци

я на

пом

ещен

ията

, дв

оров

ете

и во

допо

ите.

- Ког

ато

се и

зхра

нват

соч

ни ф

ураж

и и

сила

жи,

е н

еобх

одим

о в

даж

бите

да

се д

обав

ят д

о 30

г /г

лава

на

ден

дика

лцие

в фо

сфат

.- И

зсле

дван

е на

коч

овет

е пр

еди

и сл

ед с

лучн

ата

кам

пани

я за

зар

азен

еп

идим

ит. И

зсле

дван

е на

овц

ете

и ко

чове

те п

рез м

есец

май

за б

руце

лоза

.-

Редо

вно

прос

ледя

ване

на

пара

зито

логи

чния

ста

тус

и пр

и ну

жда

пр

овеж

дане

на

прот

ивоп

араз

итни

мер

опри

ятия

;- Ж

ивот

ните

се

обез

пара

зитя

ват

за м

онез

иоза

пре

з па

сищ

ния

пери

од.

Схем

ата

е сл

една

та: 1

% -т

ов р

азтв

ор н

а м

еден

сул

фат

(син

кам

ък),

при

пост

оянн

о ра

збър

кван

е, се

дав

а на

жив

отно

толк

ова

мил

илит

ра (c

м3)

колк

ото

е не

гово

то п

рибл

изит

елно

жив

ото

тегл

о.О

стан

алит

е пр

офил

акти

чни

мер

опри

ятия

са ср

ещу:

- суб

-аку

тна

и хр

онич

на ф

асци

олоз

а в

края

на

паси

щни

я се

зон

и по

втор

но

след

35-

40 д

ни,

- три

хост

ронг

илид

иоза

и д

икти

окау

лоза

– м

есец

и п

олов

ина

пред

и и

две

седм

ици

след

агн

илна

та к

ампа

ния,

- ест

роза

- пр

ез ю

ли –

авг

уст и

фев

руар

и –

мар

т,- к

ърле

жи

- пре

з юни

– ю

ли и

септ

емвр

и –

окто

мвр

и,- х

емос

пори

диоз

а –

при

уста

новя

ване

на

първ

ия сл

учай

на

забо

лява

нето

се

пров

ежда

дву

крат

на б

ерел

иниз

ация

пре

з 12-

14 д

ни,

- кра

ста

– пр

офил

акти

чна

деза

кари

заци

я на

кочо

вете

пре

ди и

след

случ

ната

ка

мпа

ния.

Изп

олзв

анет

о на

овч

арск

и ку

чета

се

разр

ешав

а по

пре

ценк

а на

ве

тери

нарн

ите

спец

иали

сти

при

стро

го сп

азва

не н

а вет

ерин

арно

сани

тарн

ите

изис

кван

ия –

дех

елм

инти

заци

я на

все

ки д

ва м

есец

а, д

ърж

анет

о им

вър

зани

пр

ез н

ощта

на

опре

деле

ни за

цел

та м

еста

, дал

еч о

т фур

ажит

е, н

едоп

уска

не

изхр

анва

нето

на м

есо,

глав

и и

вътр

ешни

орг

ани

от ум

рели

и за

клан

и ж

ивот

ни

в су

ров

вид.

Спец

ифич

ните

вет

ерин

арни

мер

опри

ятия

се

извъ

ршва

т съ

обра

зно

утвъ

рден

ите

за ц

елта

вет

ерин

арни

инс

трук

ции.

Орг

аниз

ация

и за

плащ

ане

на тр

уда

Пред

виж

да се

стад

ото

да се

обс

луж

ва о

т два

ма

пост

оянн

о за

ети

рабо

тник

а и

един

вре

мен

но н

ает

рабо

тник

пре

з аг

нилн

ата

кам

пани

я и

доен

ето

на

овце

те. О

свен

тов

а вр

емен

ния

рабо

тник

ще

пола

га гр

ижи

при

отгл

ежда

не

на ж

енск

ите

шил

ета

за р

азпл

од.

Прои

звод

стве

но-и

коно

мич

ески

рез

улта

ти

Прои

звод

стве

но-и

коно

мич

ески

те р

езул

тати

от о

тгле

жда

не н

а ов

це –

май

ки

са п

редс

таве

ни в

табл

ица

6.О

бщат

а пр

одук

ция

в на

тура

е у

стан

овен

а на

баз

ата

на ф

акти

ческ

и по

луче

ните

кол

ичес

тва

мля

ко, м

есо

и въ

лна.

Про

дукт

ивни

те и

м п

оказ

ател

и,

коли

чест

вено

и ст

ойно

стно

са о

траз

ени

в об

орот

а на

стад

ото.

Общ

ата

прод

укци

я в

стой

ност

но и

зраж

ение

е у

стан

овен

а по

дей

ства

щи

паза

рни

цени

: мля

ко 1

.0лв

/л, а

гнеш

ко м

есо-

4.5

0лв/

кг (ж

иво

тегл

о),а

гнеш

ко

до 3

5кг–

3,5

0лв/

кг, м

есо

от б

раку

вани

овц

е (ж

иво

тегл

о) –

1,5

0лв/

кг и

въл

на

– 0,

80 л

в/кг

.М

атер

иалн

ите

разх

оди

са у

стан

овен

и по

паз

арни

цен

и ка

кто

след

ва: с

ено

– 0,

15 л

в, ко

нцен

трир

ан ф

ураж

– 0

,22л

в за

1 к

илог

рам

, мед

икам

енти

–4л

в на

гл

ава,

ел.

ене

ргия

–5л

в и

друг

и –1

0лв

на гл

ава

за го

дина

.

ФРЗ

се

фор

мир

а на

баз

а за

плат

а –

618

лв н

а ос

нове

н ра

ботн

ик

мес

ечно

, при

вре

мен

но н

аети

я ра

ботн

ик –

492

лв.

Вър

ху о

снов

ната

запл

ата

314

транспортни средства.П

омещ

ението за агнета, което е и родилно отделение е четиристранно изградено, покривната конструкция е топлоизолирана. На лицевата част са изградени прозорци и врати за връзка с основното пом

ещение и дворчето.

Вътрешното разпределение се извърш

ва с леки преносими елем

енти, за построяване на индивидуални и групови боксове, така че м

ежду тях да им

а технологичен коридор, осигуряващ

свободно движение.

При лагеруване на овцете на планински и високопланински пасищ

а се построява навес, за предпазване на ж

ивотните при лоши м

етеорологични условия. Навесите са леки, покрити с гум

ена лента. В помещ

ение до навеса се м

онтира преносима доилна инсталация и се осигурява технологична

връзка с навеса. Изграж

дат се битова сграда с помещ

ения за преработка на м

лякото и съхраняване на съответния траен млечен продукт, отговарящ

и на ветеринарните изисквания.

Към основната сграда се предвиж

дат и спомагателни пом

ещения и

съоръжения: стая за гледача; склад за концентриран фураж

; доилна зала с прилеж

ащи към

нея помещ

ения - с хладилна вана и миячно пом

ещение.

Отделно се изграж

дат: битова сграда, сеновал с навес за ФГФ

за нарязване на грубия и концентриран ф

ураж, площ

адка за противопаразитна баня и дезинф

екция на копитата, площадка за клане по необходим

ост, Ф

ункционален коридор за зоо-ветеринарна обработка на животните.

Предвиж

да се ограждане на ф

ермата и изграж

дане на дезинфекционна

площадка за хора и м

оторни превозни средства.

СИСТЕМ

А НА О

ТГЛЕЖ

ДА

НЕ

Технологията на отглеждане е съобразена с изискванията за производство

на агнешко м

есо и мляко при м

аксимално използване на планинските и

полупланински естествени ливади и пасища. Предвиж

да се зимно-оборно и

лятно-пасищно отглеж

дане в изградени при възмож

ност пасищни ком

плекси или с лагеруване на отдалечени или високопланински пасищ

а. Агнилната кам

пания се провежда през периода януари-ф

евруари, а отбиването на агнетата за разплод е на 90-дневна възраст. П

ри наличие на пазар, реализацията на агнетата за м

есо се осъществява при ж

иво тегло до 24кг.ХраненеХраненето на отделните категории ж

ивотни е в зависимост от тяхното

физиологично състояние и се свежда до два основни периода:

Зимно-оборен с продълж

ителност 170-180 дни. През този период в

дажбите се вклю

чват концентрирани, груби и сочни фуражи - силаж

, сенаж

и др. При отглеждане и на едри селскостопански ж

ивотни във фермата се

приготвя силаж и за овцете, като част от грубия фураж

се заменя със силаж

. Количествата се съобразяват с възрастта, категорията и физиологичното състояние на ж

ивотните (таблица 4). Храненето се осъществява на

хранителна площадка в пом

ещението или на покрита площ

адка в двора за разходка, снабдена с ком

биниран тип преносими ясли (фигура 1). Ж

енските ш

илета за разплод и кочовете се отглеждат и хранят в отделни групи.

Храненето на агнетата е на воля със заводска стартерна смеска. Когато

липсва на пазара мож

е да се приготви като се използват: царевица 45%,

пшеница 20%

, овес 13,0%, слънчогледов ш

рот или кюспе 20%

, витаминно-

микроелем

ентен премикс 0,5%

, сол 0.5% и креда 1%

. Концентрираните фураж

и се смилат на фураж

омелка с отвори на ситото 4 м

м.

яслите се прекъсват, за да могат да прем

инават овцете и да се използват двустранно. На една овца се предвиж

да фронт за хранене 0.35-0.40 м, за

коч 0.7 м. и за едно едно агне 0.20 м

. При решение за външ

на хранителна площ

адка, изгражда се навес от проф

илно желязо и покривни платна за

предпазване на храна и животни при лош

и климатични условия. О

сновата на хранителната площ

адка е от бетон с плитки улеи за оттичане на водата, с възм

ожност за м

еханизирано почистване на отпадъците. Друг вариант за

външно хранене е използване на „лента-ясла”задвиж

вана с електромотор с

редуктор, комбинирана с фураж

на кухня, и бункери за груб и концентриран фураж

свързани с улеи с лентата-ясла. Над лентата-ясла също се изграж

да навес. По този начин се елем

инира транспортния коридор характерен при м

обилното раздаване на фуража.

Почистването на тора от помещ

ението през оборния период се извършва

ежедневно и основно в края на оборния период, когато ж

ивотните са на летен лагер. О

бикновено се използва малогабаритна техника, в зависим

ост от голем

ината на помещ

ението – булдозер с дъска и грайферен товарач.

Хранителната площадка се почиства редовно от натрупаните хранителни

отпадъци.Стриж

бата на овцете е ръчна или с индивидуален стригален апарат / ЕСА 1/200, руски или нем

ски индивидуални стригални маш

инки /. Стриж

бата на овцете, които не лагеруват се извършва в началото на

месец ю

ни, докато при тези лагеруващи на високопланинско пасищ

е – в началото на м

есец май, с цел да се форм

ира подраст вълна за предпазване от неблагоприятните условия

Доенето е с доилна инсталация –стационарна или мобилна - при лагеруване

на овцете на отдалечени пасища.

Поенето се извърш

ва на поилни корита с монтирани нагреватели на

поилките в помещ

ението през зимния сезон. Поилките се инсталират до

предната фасадна страна на пом

ещенията за м

айки и в помещ

ението за агнета. На високопланинските пасищ

а се изграждат корита от етернитови

тръби на места с естествени извори.

ЗОО

ПРО

ФИ

ЛА

КТИКА И

ВЕТЕРИН

АРН

А ДЕЙ

НО

СТО

рганизмът на овцата при тристранно използване е м

ного натоварен, което е предпоставка за бързи изм

енения на физиологичния и патологичния статус. Пропуските в храненето и гледането се отразяват негативно върху продуктивността и здравословното им

състояние. По тази причина е

необходимо прилагането на активна зооветеринарна профилактика, чрез

провеждането на следните м

ероприятия:- Спазване на Наредбата за профилактика на стадата от заразни, незаразни,

паразитни и недоимачни болести. Предотвратяване на възм

ожностите за

заболяване на овцете от заразни аборти, мастити, бруцелоза, ентеротоксем

ия, ектим

а контагиоза, листериоза, краста и копитен гнилец.- Задълж

ително спазване на следните ветеринарни изисквания; изхранване с фураж

и отговарящи на БДС и норм

ативните документи относно патогенни

бактерии, плесени, гъбички, техните токсини и вредни химически вещ

ества.- Почистване и норм

ирано органично торене (оборски тор) на ливадите и пасищ

ата,отводняване на мочурищ

ата.- При изграж

дане на изкуствен водопой на пасищата да се прилагат м

ерки за предотвратяване създаването на м

очурища около тях.

- Мерки за оздравяване на биотопите заразени с фасциолоза.

- Изграж

дане на бани за къпане и корита за копитата на овцете;

134

Табл

ица

4. Н

еобх

одим

и ф

ураж

и за

раз

личн

ите

кат

егор

ии ж

ивот

ни н

а гл

ава

кате

гори

и ж

ивот

ни

фура

жи

конц

ентр

иран

кгсе

нокг

паш

акг

овце

-май

ки с

агне

та д

о от

бива

не12

020

012

00ж

енск

и ш

илет

а60

150

1000

кочо

ве15

030

018

00

За п

ерио

д до

60-

днев

на в

ъзра

ст з

а ед

но а

гне

са н

еобх

одим

и 13

-15

кг

конц

ентр

иран

фур

аж и

10-

15 к

г доб

рока

чест

вено

сено

.Л

етен

пер

иод

– 18

5-20

0 дн

и са

мо

на п

аша.

Отг

леж

дане

то е

в п

асищ

ен

ком

плек

с или

пас

ене

на п

рифе

рмск

и па

сищ

а. Н

а ед

на о

вца

се о

сигу

рява

6.0

-8.

0 кг

зел

ена

трев

а на

ден

. Под

хран

ват с

е с

конц

ентр

иран

фур

аж п

о 0.

1-0.

2 кг

/гла

ва п

ри м

ашин

но д

оене

. При

възм

ожно

ст се

пре

движ

да о

вцет

е-м

айки

и

жен

скит

е ш

илет

а за р

азпл

од д

а лаг

ерув

ат н

а кар

тъло

ви п

асищ

а, р

азпо

лож

ени

на п

о-ви

сока

над

мор

ска

висо

чина

в к

рая

на м

есец

май

. Лив

адит

е пр

ез то

ва

врем

е щ

е се

изп

олзв

ат з

а до

бива

не н

а се

но, а

осв

ен т

ова

се п

одоб

рява

т ка

чест

вени

те п

оказ

ател

и на

овч

ето

мля

ко в

след

стви

е фа

зата

на

разв

итие

на

карт

ълов

ия тр

евос

той.

Пре

ди н

ачал

ото

на о

сем

енит

елна

та ка

мпа

ния

овце

те

се п

одхр

анва

т с п

окъл

нал

ечем

ик п

о 0.

3 кг

на

глав

а дн

евно

.Ш

илет

ата

за р

азпл

од п

рез

паси

щни

я пе

риод

се

отгл

ежда

т от

делн

о от

ов

цете

-май

ки в

пас

ищен

ком

плек

с, с

паси

щна

пло

щ п

о 0.

5-0.

7 дк

а/на

глав

а,

като

на

едно

жив

отно

се

осиг

уряв

а 4.

0-6.

0кг з

елен

а м

аса.

При

неи

згра

ден

паси

щен

ком

плек

с ж

ивот

ните

се

паса

т на

бли

зки

приф

ерм

ски

паси

ща,

с

паст

ир. З

адъл

жен

ието

на

глед

ача

е пр

ез 6

дни

да

прем

еств

а ж

ивот

ните

в

след

ващ

ия п

арце

л и

ежед

невн

о да

зал

ага

конц

ентр

иран

ия ф

ураж

. Пре

з ос

тана

лото

вре

ме

се в

клю

чва

като

общ

раб

отни

к във

фер

мат

а. З

а пе

риод

а на

ед

но ж

ивот

но са

нео

бход

ими

40 –

45

кг ко

нцен

трир

ан ф

ураж

. При

изп

олзв

ане

на в

исок

опла

нинс

ки п

асищ

а м

оже

да с

е ко

опер

ират

отд

елни

те гл

едач

и за

фо

рмир

ане

на ст

адо

от ш

илет

а от

делн

о от

овц

ете-

май

ки.

ТЕХН

ОЛ

ОГИ

ЧНО

ОБО

РУД

ВАН

Е Н

А П

ОМ

ЕЩЕН

ИЯТ

А.

Скиц

а 1.

Ком

бини

рана

ясл

а м

етал

на

1.Ко

мби

нира

ни яс

ли за

конц

ент

рира

н и

груб

фур

аж, (

скиц

а 1)

раз

поло

жен

и от

две

те

стра

ни н

а т

ранс

порт

ния

кори

дор

(ски

ци 1

0 и

11) в

2 г

рупи

за

овце

те-

май

ки (о

агне

ни) и

дзв

изки

, овц

е-м

айки

(нео

агне

ни) и

коч

ове.

Шил

етат

а пр

ез п

асищ

ния

пери

од с

е от

глеж

дат

в па

сищ

ен к

омпл

екс,

кат

о им

се о

сигу

рява

по

0.5-

0.7

дкa/

на гл

ава

паси

щна

пло

щ. П

ри тя

х гле

дачъ

т им

а за

дълж

ение

то д

а пре

мес

тва ж

ивот

ните

в сл

едва

щия

пар

цел.

Пре

з ост

анал

ото

врем

е се

вкл

ючв

а ка

то о

бщ р

абот

ник

във

ферм

ата.

При

лип

са н

а ко

мпл

екс

се п

асат

отд

елно

от м

айки

те н

а ес

тест

вени

пас

ища

близ

о до

фер

мат

а. М

оже

да с

е сф

орм

ира

стад

о от

жен

ски

шил

ета

и на

дру

ги ф

ерм

ери

и да

се

наем

е гл

едач

, пре

поръ

чите

лно

е да

се

лаге

рува

т на

вис

окоп

лани

нски

пас

ища

за

по-д

обро

раз

вити

е на

жив

отни

те

При

лаге

рува

не н

а ов

цете

на

отда

лече

ни и

ли н

а ви

соко

план

инск

и па

сищ

а се

създ

ава

орга

низа

ция

на и

зпас

ване

на

прил

ежащ

ото

към

стад

ото

паси

ще,

ка

то з

а це

лта

те с

е па

рцел

ират

/ н

а 6

парц

ела

/ ок

омер

но в

зав

исим

ост

от

нали

чиет

о на

гора

или

овр

ази

с пла

днищ

а в

близ

ост д

о во

допо

й. И

зпас

ване

то

е ро

таци

онно

като

смян

ата

став

а на

все

ки 5

дни

. Орг

аниз

ация

та н

а из

пасв

ане

на п

арце

лите

е п

одоб

на н

а та

зи в

пас

ищни

те ко

мпл

екси

. При

хуба

во в

рем

е се

из

пасв

ат о

тдал

ечен

ите

паси

щни

пар

цела

, а п

ри в

лош

аван

е на

клим

атич

ните

ус

лови

я се

изп

олзв

ат т

ези

в бл

изос

т до

баз

ата.

При

фер

мск

ите

лива

ди с

е из

полз

ват п

рез т

ова

врем

е за

доб

иван

е на

сено

.

Скиц

а 9.

Раз

пола

гане

на

паси

щни

те

парц

ели.

МЕХ

АН

ИЗА

ЦИ

Я Н

А П

РОИ

ЗВО

ДСТ

ВЕН

ИТЕ

ПРО

ЦЕС

ИЗа

мал

ките

фер

ми

по-е

фек

тивн

о м

оже

да с

е из

полз

ва к

онск

а тя

га и

ли

мал

огаб

арит

на те

хник

а с н

еобх

одим

ия п

рика

чен

инве

нтар

.Пр

епор

ъчит

елна

е о

браб

отка

на

фура

жит

е на

чук

ова

фура

жом

елка

пре

ди

зала

гане

, кат

о за

голе

мит

е фе

рми

мож

е да

се

изпо

лзва

т.н.

„Мик

сер”

, кой

то

е и

фура

жос

мес

ител

и ф

ураж

ораз

дава

щ а

грег

ат. С

танд

артн

о вс

ички

мод

ели

са с

неза

виси

ма

хидр

осис

тем

а, б

ордо

ви к

омпю

тър

и ел

ектр

онна

вез

на.

Хран

енет

о на

овц

ете

е на

й-тр

удое

мки

я пр

оцес

пре

з об

орни

я пе

риод

. П

лощ

адка

та з

а хр

анен

е се

уст

ройв

а та

ка, ч

е да

се

осиг

урят

нор

мал

ни

усло

вия

за хр

анен

е на

жив

отни

те и

за р

абот

а на

фур

ажор

азда

ващ

ия а

грег

ат.

Пло

щад

ката

се

изгр

ажда

вът

ре в

пом

ещен

ието

и е

свъ

рзан

а с

двой

ни

врат

и на

къс

ата

стра

на н

а по

мещ

ение

то с

шир

ина

3.0

м и

вис

очин

а –

2.6

м.

Хран

ител

ният

кори

дор

се и

зпъл

нява

с ос

нова

бет

онно

пок

рити

е с ш

ироч

ина

2.40

м, о

бзав

ежда

се с

два р

еда к

омби

нира

ни ж

елез

ни яс

ли. Н

а все

ки 6

мет

ра

512

За създаване на по-добра функционалност при осъщ

ествяване на производствените процеси пом

ещението или покритата хранителна

площадка се оборудват с:

1.Комбинирани ясли за концентриран и груби ф

уражи, (скица 1)

разположени от двете страни на транспортния коридор на хранителната

площадка (скици 10 и 11). Предвиж

да се дустранно използване на яслите.2. Водопойни корита – систем

ата за поене се изгражда на принципа на

гравитачни автопоилки с поплавков механизъм

, които имат добри показатели

по отношение на почистване и запазване чистотата на водата, сигурност в

работата и икономичното ú изразходване. На едно ж

ивотно се осигурява 0.04м

фронт за поене. Предвиждат се 2 бр. поилки, разполож

ени вътре в пом

ещението, до стената откъм

двора за разходка и 1-2 броя в агнарника. Всяка поилка е с преливник, изведен вън от пом

ещението. За изработване

на поилките с успех могат да се изпозват пластм

асови тръби с диаметър 200-

250мм

затворени в двата края.

Скица 2. Автопоилка

•Н

а вод

осн

абд

яване

по

дл

еж

ат: р

од

ил

но

то,

помещ

ението за отглеждане

на о

вце

те, ш

ил

етата и

кочовете, банята за къпане на овцете и площ

адката за потапяне на копи

тата на овцете, доилна зала, м

иячно пом

ещение, м

лекосъбирателния пункт и площадка за клане по необходим

ост.•

При лагеруване на животните на високопланински пасищ

а се използва изворна вода, която се каптира, и по гравитачен път достига до коритата в близост до навеса. Водаснабдява се и пом

ещението за преработка на

млякото.2. Необходим

и количества вода :-за родилното – 300л/дневно сам

о по време на агнилната кам

пания и отглеж

дане на агнетата до реализация;-за овцете –750л/дневно;-за ш

илета и дзвиски – 150 л/дневно;-за кочове – 30л /дневно;-за изм

иване на доилна зала, съоръжения в м

лекосъбирателен пункт -200-500л/дневно;

-за банята за къпане – 8 м3 за годината;

-за площадката за копитата 5 м

3 за годината.-за площ

адка за клане по необходимост – 5 м

3 за годинатаЗа противопаразитната баня, площ

адката за копитата, отпадъчните води от доилна зала и пом

ещението за клане е необходим

а шахта за отпадъчните

води.3. И

ндивидуални родилни боксове.– Сглобяем

и метални елем

енти (скица. 3) и метална връзка (скица 6) или

дървени елементи(скица. 4) за изграж

дане на боксове.

Скица 3. Ограден елем

ент –м

етален

овцете от първия ден да бъдат покрити от същите кочове.

След приключване на осем

енителната кампания или когато всички овце в

стадото са покрити по един път, се пускат и кочовете-разплодници на паша

със стадото.

ОРГА

НИ

ЗАЦ

ИЯ Н

А ТЕРИТО

РИЯТА И

ЕКСПЛ

ОАТА

ЦИ

Я НА П

АСИЩ

ЕТОВ зависим

ост от теренните, почвените и климатичните условия и

продуктивността на пасището, на овца-м

айка за пасищния период са

необходими 1.2-2 дкa площ

при естествен тревостой и 0.8-1 дкa при изкуствен тревостой. О

пределящо в случая е осигуряването на 7.0-8.0 кг зелена трева

дневно на глава. При парцелиране на пасищ

ето се предвиждат по един

пасищен участък на стадо разделен на 6 пасищ

ни парцела, пет от тях се използват по 6 дни, а 6-ият е резервен и се използва при екстрем

ни случай. Това реш

ение позволява почивка на всеки пасищен парцел от 30 дни. След

като животните се прем

естят в следващия парцел, изпасеният се коси и тори

с азотен тор (амониева селитра, карбам

ид и др. по 6-8 кг активно вещество на

декар само при първия и втори оборот). О

косената трева се суши и балира,

като балите се оставят в пасищния парцел за използване от овцете когато

недостига паша. В случаите, когато се засуш

и и недостига зелена трева за ж

ивотните, престоят в пасищните парцели се нам

алява на 5 дни, като се вклю

чва и резервния в оборот.Към

всеки пасищен участък се изграж

дат водопой и сенник (пладнище) за

почивка на животните в горещ

ите обедни часове. За целта в повечето случаи се избират м

асивни високорастящи дървета, ако липсват такива се прави

сенник от подръчни материали и се покрива с гум

ена лента с площ 0.5 м

2 на овца. Водопоят и сенника са свързани с прокари с всички пасищ

ни парцели (скица 9).

Пасищ

ните участъци се ограждат с едрогабаритна м

режа с височина

1.2м, прикрепена към

бетонни колове поставени на разстояние 3м, която

спира преминаването на хора и ж

ивотни. Пасищните парцели се ограж

дат с поцинкована тел, прикрепена към

пласмасови колчета с ǿ 32 с дълж

ина 1.4 м

. Дълбочината на забиване на колчетата в земята е 50 см

.Тези огради са м

ного скъпи и трудоемки и не всеки ферм

ер мож

е да си ги позволи, за целта се използват електропастири. За приучаване на ж

ивотните е задълж

ително използването на три реда проводници, поставени на разстояние от зем

ята и меж

ду тях на25, 25 и 30 cм за овцете и за козите

съответно - 35, 20 и 20см. Колчетата с изолаторите се поставят на 8-10 м

в зависим

ост от терена.П

о време на приучаване на ж

ивотните към електропастира гледачите

се движат вън от оградата и оставят ж

ивотните да влизат в контакт с електрическата ограда, но не им

позволяват да излизат вън от нея. П

риучаването при овцете продължава 3-4 дни, електрическата ограда е

двуредова с разтояние от земята на 25 см

и 30-40 cм. Важ

но условие е те да са остригани и в последствие си изграж

дат трайни рефлекси, които се запазват и през следващ

ите години.П

асищният ком

плекс е технологично решение, при което м

оже да се

приложи денонощ

ен престой на животните на пасищ

ето, позволяващо

намаляване разхода на труда по почистване на пом

ещенията, а в същ

ия м

омент се прилага и така нареченото егречно торене. При тази постановка

овцете-майки се връщ

ат в помещ

енията само за доенето, а когато се

използват преносими доилни инсталации от вида Д

ИО

-12М (м

обилни) ж

ивотните са денонощно на пасищ

ето.

611

Скиц

а 4.

Огр

аден

еле

мен

т -

дърв

енЗа

беле

жка

: Шир

инат

а на

отд

елни

те

верт

ика

лни

лет

ви е

по

изб

ор,

разс

тоян

ието

меж

ду т

ях д

а не

е

пове

че о

т 60

мм

.

Елем

енти

те н

а ро

дилн

ите

бокс

ове

са с

дълж

ина

1400

мм

и в

исоч

ина

1000

м

м. Р

амко

вата

час

т на

огр

адни

я ел

емен

т се

изр

абот

ва о

т бе

зшев

ни т

ръби

1/

2 цо

ла и

ли к

вадр

атен

про

фил

20/

20 м

м, и

зпъл

нена

с о

град

на м

реж

а с

отво

ри 4

0/40

мм

. Все

ки б

окс

е сн

абде

н с

ком

бини

рана

хра

нилк

а за

груб

и

конц

ентр

иран

фур

аж (с

кица

5).

Скиц

а 5.

Ком

бини

рана

хра

нилк

а за

инд

ивид

уале

н бо

кс

Скиц

а 6.

Свъ

рзва

ща

плоч

а /м

етал

на/з

а м

етал

нит

е ог

радн

и ел

емен

ти

o o

Скиц

а 7.

Огр

аден

еле

мен

т –

за б

окса

стол

ова

приб

ава

по 2

0 г

готв

арск

а со

л на

глав

а дн

евно

. Пос

тавя

се

и ка

мен

ната

со

л. Д

есет

дни

пре

ди н

ачал

о на

осе

мен

ител

ната

кам

пани

я се

пус

кат к

очов

е пр

обни

ци (б

иоло

гичн

и ст

имул

атор

и), н

а ко

ито

се п

оста

вят

прес

тилк

и. П

о вр

еме

на за

плож

дане

то п

одхр

анва

нето

на ж

ивот

ните

мож

е да

бъд

е на

мал

ено

на 0

.1-0

.15

кг/н

а гл

ава.

ПО

ДГО

ТОВК

А Н

А КО

ЧОВЕ

ТЕО

тгле

жда

нето

на

кочо

вете

се

орга

низи

ра в

сам

осто

ятел

на г

рупа

. Не

поср

едст

вено

пре

ди с

лучн

ата

кам

пани

я те

се

наст

аняв

ат в

пом

ещен

ието

за

май

ките

, или

в б

лизо

ст д

о тя

х. Х

ране

нето

им

тря

бва

да е

на

ниво

, за

да

бъда

т при

веде

ни в

раз

плод

на ко

ндиц

ия, п

ри н

орм

атив

ите

на гл

ава

посо

чени

в

табл

ица

5.

ЗАП

ЛО

ЖД

АН

Е Н

А О

ВЦЕТ

ЕСр

оков

ете

за за

плож

дане

на

овце

те за

вися

т от с

исте

мит

е на

отг

леж

дане

. В

случ

ая за

плож

дане

то за

почв

а от

1 и

ли 1

5 ав

густ

с ог

лед

оагв

ане

през

яну

ари,

ил

и ф

евру

ари

и из

полз

ване

на

висо

копл

анин

скит

е па

сищ

а пр

ез д

ойни

я пе

риод

.В

плем

енит

е фе

рми

се р

абот

и по

пре

двар

ител

но р

азра

боте

н сл

учен

пла

н,

като

на

всяк

а ов

ца с

е оп

реде

лят

съот

ветн

ите

кочо

ве. З

апло

жда

нето

се

извъ

ршва

по

мет

ода

“пус

кане

от р

ъка”

. Про

цесъ

т про

тича

по

след

ния

начи

н:

сутр

ин п

одле

жащ

ите

за з

апло

жда

не о

вце

(ста

дото

) се

пуск

ат в

дво

ра з

а ра

зход

ка, п

уска

т се

кочо

вете

про

бниц

и, н

а ко

ито

пред

вари

телн

о се

пос

тавя

т пр

ести

лки.

Отк

рива

се

разм

ърля

на о

вца,

отд

еля

се о

т ста

дото

и с

е по

крив

а от

коч

-раз

плод

ник

съгл

асно

раз

въдн

ия п

лан.

Проб

никъ

т в съ

щот

о вр

еме

прод

ълж

ава

да тъ

рси

след

ващ

ата,

след

ней

ното

по

крив

ане

и м

арки

ране

тя се

отд

еля

и се

пус

ка сл

едва

щия

т коч

-раз

плод

ник

съгл

асно

слу

чния

пла

н. П

родъ

лжав

а се

док

ато

в ст

адот

о се

отк

рива

т ра

змър

ляни

овц

е, а

ко за

коча

титу

ляр

има

пове

че о

вце,

пус

ка се

доб

лира

щия

по

случ

ен п

лан.

В ст

оков

ите

ферм

и се

раб

оти

по сл

едни

я на

чин;

пус

ка се

в ст

адот

о ед

ин о

т ко

чове

те, с

лед

откр

иван

е на

раз

мър

ляна

та о

вца

я по

крив

а ед

нокр

атно

, тя

се м

арки

ра с

мар

керо

л и

се о

тдел

я от

ста

дото

, а к

оча

прод

ълж

ава

да тъ

рси

след

ващ

ата,

след

ней

ното

пок

рива

не и

мар

кира

не тя

и ко

чът с

е от

деля

т и се

пу

ска

след

ващ

ия к

оч-р

азпл

одни

к.

Табл

ица

5 Не

обхо

дим

фур

аж за

хра

нене

на

кочо

ве в

случ

ния

сезо

н, н

а ед

на гл

ава

фура

жи

мяр

кадн

евна

нор

ма

за 4

5 дн

иза

8 б

роя

кръм

ни е

дини

цибр

.2.

2510

1.2

810

в т.ч

.ко

нцен

трир

ан ф

ураж

кг1.

045

.036

0се

нокг

1.5

67.0

536

мор

кови

кг0.

520

.016

0об

езм

асле

но м

ляко

л1.

020

.016

0яй

цабр

120

.016

0

Всяк

а по

крит

а ов

ца с

е за

писв

а в

днев

ника

за

осем

еняв

ане

от к

ой к

оч е

по

крит

а. Н

а сл

едва

щия

ден

опе

раци

ята

се п

овта

ря, к

ато

се сл

еди

стри

ктно

107

ОРГА

НИ

ЗАЦ

ИЯ Н

А ПРО

ИЗВО

ДСТВЕН

ИЯ П

РОЦ

ЕСО

рганизацията на производствения процес определя крайните иконом

ически резултат на овцефермата. Състои се от три последователни,

взаимно свързани технологични процеса – агнене и отглеж

дане на приплодите, доене, заплож

дане.-Технологични реш

ения за отглеждане на овцете по врем

е на агненетоНай-късно до третия ден преди настъпване на агнилната кам

пания се прави преглед на м

айките и тези с явни признаци за скорошно агнене се настаняват

в родилното помещ

ение. Индивидуалните боксове от преносим

и сглобяеми

елементи се м

онтират по време на агненето. Всяка овца-м

айка след агнене се настанява в индивидуален родилен бокс. След подсуш

аване и забозаване на приплодите в индивидуалната хранилка на м

айката се залага груб фураж,

а бокса се подсушава със суха слам

а. За по-бързо отделяне на плацентата на овцата-м

айка (родилка) се дава 1.0-1.5 литра хладка вода, в която се разтваря една супена лъж

ица захар. Вода (желателно хладка) се дава след падане на

плацентата.Престоят на овцете с приплодите в индивидуалните боксове е 1-3 дни за

единаците, 5-7 дни за близнилите, и 10-12 дни оагнилите 3 и повече агнета. О

вцете с един приплод се събират на голяма група – 20-25 броя, а тези с 2

и повече – 10-15 броя. Така се сформ

ират първите технологични групи, в които м

айките с агнетата се отглеждат до 15-дневна възраст на приплодите.

След тази възраст на агнетата, технологичните групи се събират заедно. М

онтира се отделен бокс “столова” за агнетата. Той се изгражда от преградни

елементи (скица 7) с отвори 180 м

м за свободно прем

инаване на агнетата и е недостъпен за м

айките. Боксът столова се оборудва с хранилки за сено, концентриран фураж

и съдове за вода (скица 8).

ДО

ЕНЕ

Доенето започва след реализиране на по-голям

а група агнета и отбиване на рем

онтните женски ш

илета в началото на месец април. И

звършва се в

доилна зала /Алфа-Лавал-24/, двукратно на ден, като интервалът е около 11-12 часа м

ежду отделните доенета. О

рганизацията на доенето определя инсталацията да се обслуж

ва от двама дояча и един подкарвач. М

лякото се охлаж

да до +4ºС и съхранява в хладилна вана, предава се по сключен

договор с млекопреработвателна ф

ирма, или се преработва в трайни

млечни продукти. При лагеруване на овцете, се използва преносим

а доилна инсталация, м

лякото се преработва в трайни млечни продукти /сирене;

кашнавал/ и след тяхното узряване се реализират на пазара, след съответното

разрешително от Д

ВСК.

РЕМО

НТ Н

А СТАД

ОТО

Годишният рем

онт ще се осъщ

ествява в границите на 20-25%. П

рави се преглед на стадото, бонитировка на овцете и кочовете, бракуват се овцете-м

айки и мъж

ки разплодници негодни за възпроизводство.За да се реализира м

аксималния биологичен потенциал и по-пълноценно

използване на пасищата, агненето на овцете-м

айки се провежда по

възмож

ност в скъсени срокове.О

рганизацията на труда при производствените процеси – агнене и отглеж

дане на агнетата, са в пряка зависимост от продълж

ителността на агнилната кам

пания. Наложително е тя да се проведе в м

аксимално къс срок,

което зависи от компактното заплож

дането на овцете предходната година. Това м

оже да се постигне чрез прилагането на различни схем

и и методи за

синхронизация на еструса на овцете-майки вклю

чително и с прилагането на хорм

онални препарати:- безсолно-солева диета;- подхранване с покълнал ечем

ик;- инж

ектиране с Тривитаминол;

- вагинални тампони в ком

бинация с фолигон в дози 400–500 МЕ

.Скица 8. Монт

аж на групов бокс със ст

олова за хранене на агнета

Важно условие за постигане на висока заплодяем

ост на майките, е

подготовката на овцете и особено на кочовете.Разплодниците, които щ

е се използват за естествено покриване или изкуствено осем

еняване преди кампанията трябва да бъдат предварително

прегледани и изследвани за установяване телесното и здравословното им

състояние. Успоредно с това е задълж

ително да се установи половата им активност,

количеството и качеството на семенната течност.

Преодоляване на проявена полова им

потентност и подобряване на сперм

огенезата се постига, чрез предварителна разработка и подходящо

пълноценно хранене. Положителен е ефектът от добавката към

основната даж

ба на покълнал ечемик (около 300 г на ден) м

оркови, обезмаслено прясно

мляко и 1-2 пресни яйца. Д

обри резултати се получават при прилагане на Тривитам

инол – двукратно през 7 дни по 10 мл м

ускулно.П

ри провеждане на естествено покриване да се подсигури по един

разработен и проверен коч пипинер и един пробник за не повече от 50-60 овце.

ПО

ДГО

ТОВКА Н

А ОВЦ

ЕТЕ ЗА ЗАП

ЛО

ЖД

АН

ЕПодготовката на овцете за заплож

дане е фактор определящ плодовитостта и

скъсяване на осеменителната респективно и агнилната кам

пания. От 15 ю

ли овцете се подхранват с покълнал ечем

ик по 0,3 кг/глава дневно. За да покълне, ечем

ика се обработва по следния начин; количеството за деня се навлажнява

с хладка вода, разбърква се добре и се поставя в тъмно пом

ещение, разстила

се на пласт с дебелина 2-3 cм и се завива с навлаж

нено платно (зебло или непотребно одяло), разбърква се еж

едневно. На следващия ден се залага

следващата партида. След покълване и достигане на кълновете 1-2 cм

, се залага на ж

ивотните. Подхранването с покълнало зърно продълж

ава до започване на осем

еняването. Седем дни (на 23 ю

ли) преди началото на осем

енителната кампаниия се м

аха каменната сол от пом

ещението. О

т първия ден (1 август) на осем

еняването към концентрирания фураж

се

98

29

БРОЙ 1/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПОПУЛЯРНА НАУКА

Представете си как една прекрасна пролетна утрин, лежейки в леглото си, бъдете пробудени от песента на пойна птичка. А сега си представете, че този звук е произведен не от какво да е, ами от обикновен гризач. Звучи ви невъзможно? Чуруликащата мишка вече не е само плод на фантазиите ни, но е съвсем реално съществуваща.Екип японски учени от университета „Осака”

са създали мишка, която чурулика като птичка. Експериментът е част от проект, целящ да открие произхода на речта и нейното осъвършенстване при различни условия на околната среда. Както добре знаем, мутациите са движещата сила на еволюционния процес в организмовия свят. Затова, предизвиквайки промени в генетичната информация на различни животни, учените се опитват да разкрият тайните на природата. Японският екип е отглеждал в лабораторията си цяло поколение генетично-модифицирани мишки. Техните аномалиите, обаче, не са били напълно ясни за създатели им. Когато открили чуруликащия представител от семейство гризачи сред другите животни от неговия вид, те били наистина изненадани. Оказва се, че този нов белег при мишката се унаследява и сега в лабораторията на университета има повече от 100 пеещи мишки, които помагат на учените да открият произхода на речта.Японците проследяват как новите звуци,

произведени от мутирала мишка, влияят на нормалните мишки в една група. По този начин те могат да анализират и социалните взаимоотоношения между тези бозайници и да видят как звуците, които

те издават се променят в зависимост от средата, в която са поставени. Всъщност учените забелязали, че нормалните мишки, живеещи в компанията на техните пеещи събратя, започвали да цвърчат по-малко. Това навело японците на мисълта, че новият метод за комуникация може да се разпространи с времето като „диалект” и сред нормалните мишки.Причината учените да изберат точно мишката

за своите изследвания на езика, а не птицата, са свързани с това, че гризачите са от клас бозайници и тяхната нервна система и биологични процеси са близки до тези на хората. Що се отнася до изследването на произхода на езика, мишките не са единствените животни, чиято комуникация е проучвана под лупа от учените. Те все още се опитват да разгадаят как смехът при хиените е признак, по който те структурират своята йерархия. Също така непонятен остава и фактът, че при срещата си делфините от различни видове използнат универсален език помежду си и друг строго специфичен, когато общуват с представители от своя вид. Изучаването на произхода на речта продължава

да се развива с бързи темпове. Появата на членоразделната реч е неразривно свързана с развитието на съзнанието, което е характерно само за човека. Затова търсетето на отговори как са се разпространили различните звуци и как те са се детайлизирали и усложнявали може да даде по-ясна представа за това как е еволюирал човешкия род, как са се развили социалните взаимоотношения и трудовата дейност.

Анелия Кузева

Мишка за събуждане

30

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

30

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ПОЗИ

ЦИЯ

Броят на свинете от Източнобал-канската порода и нейни кръстос-ки намалява драстично от 55 000 за 2005 г. на 9 684 за 2010 г., не-зависимо че държавата подпомага нейното отглеждане по подобие на останалите страни в ЕС при аборигенните породи свине. По данни на бившата НВМС тези животни са съсредоточени в 96 стада, от които 21 в Бургаска, 47 във Варненска и 28 стада в Шу-менска области. Асоциацията за развъждане и съхранение на из-точнобалканската свиня (АРСИС) води развъдна дейност само в 28 стада, от които в Шуменска област – 12, във Варненска об-ласт – 13 и в Бургаска област – 3 стада. Тези данни показват, че останалите 68 фермери, отглеж-дащи Източнобалканска свиня не членуват в АРСИС и на практи-ка не могат да ползват помощи според изискванията на Наредба № 11, от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Така те се лишават от 61 евро на свиня майка, 82 % от които са средства на ЕС и 18 % от републиканския бюджет. От две години тези средства се из-плащат на земеделски стопани по мярка 214 „Агроекологични пла-щания”, от цитираната наредба за „съхраняване на генетичното разнообразие чрез подкрепа за опазване на застрашени от изчез-ване местни породи, особено ко-гато те предоставят допълнителни екологични ползи за обществото”.

Одобрените фермери поемат за-дължения да изпълняват агроеко-логичните изисквания за период от пет последователни години. Може би това е една от основни-те причини 68 от регистрираните фермери да не кандидатстват по тази мярка, независимо, че изис-кванията са много опростени и ясно дефинирани, а приложение-то за кандидатстване за Агроеко-логични плащания е твърде об-лекчено. Кандидатите трябва да са реги-

стрирани като земеделски произ-водители, а животните им вписа-ни в системата за идентификация и регистрация. Задължително да са преминали агроекологично обучение и придобили диплома, удостоверяваща положен изпит, или удостоверение за преминат курс, обучение или информа-ционна дейност по агроекология, издадени от лицензирана обуча-ваща институция. Фермерите се задължават веднага след по-даването на „Заявление за под-помагане” през първата година и „Заявление за плащане” през останалите години да предоста-

вят при поискване на служители на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, доку-менти, доказващи правното ос-нование за подпомагането им. Задължават се да съхраняват всички документи най-малко пет години от годината на подаване на „Заявление за подпомагане”. Фермерите могат да увеличават броя на свинете без да поемат ново петгодишно агроекологично задължение, но не могат да нама-ляват броя им, освен в случаите на клане, смърт или кражба, като предоставят в ДФЗ – РА копие от документ, удостоверяващ при-чината за загуба на животните, както следва:• при клане – становище за не-

пригодност за развъдна дей-ност от АРСИС или ИАСРЖ;

• при смърт от болест – доку-мент от официален ветерина-рен лекар;

• при смърт вследствие на на-падение от хищници – доку-мент, издаден от съответното Държавно горко стопанство;

• при кражба: протокол от съ-ответното подразделение на

Неусвоени европейски средства?!Защо фермерите, от-глеждащи източно-балканска свиня, не кандидатстват за по-мощи по ПРСП?

31

МВР.Кандидатите за подпомагане при

отглеждането на Източнобалкан-ска свиня по мярка „Агроеколо-гични плащания” прилагат след-ните документи:• зоотехнически сертификат или

сертификат за произход;• разрешение за пасищно от-

глеждане, издадено от кмета на съответната община, а за земите от горския фонд – от съответното държавно горско стопанство.

• документ за загуба на живот-ни, включително и за клане на непригодни за разплод жи-вотни;

• копие на диплома или удос-товерение за преминат курс на обучение по агроекология.

След утвърждаването на агро-екологичните плащания ферме-рите, отглеждащи Източнобалкан-ска свиня са длъжни да спазват утвърдената развъдна програма за породата, да водят регистър за идентификация и регистрация на животните и осигурят достъп до базата данни, да притежават пис-мено разрешение от АРСИС или ИАСРЖ за клане или продажба, да спазват изискванията на На-редба № 6 от 2007 г. за пасищ-но отглеждане на свине от из-

Неусвоени европейски средства?!точнобалканската порода и нейни кръстоски и наредбата за хуман-но отношение към животните.В заявлението за подпомагане

или за плащане се описва об-щия брой на животните, с които фермерът кандидатства и общият брой на одобрените животни с които е поел ангажимент за от-глеждането им. Общите документи са удостове-

ряване на опит за извършване на агроекологични дейности, преми-нато обучение или информацион-ни дейности; отметка че ферме-рът е запознат и че ще спазва всички изисквания, произтичащи от агроекологичните му задълже-ния в пет последователни години, начините за отказ и преустановя-ване на плащанията и др.Специфичните документи по

направлението „Опазване на за-страшени от изчезване местни породи”, към което спада и Из-точнобалканската свиня включват:- копие от „Зоотехнически сер-

тификат, издаден от АРСИС или ИАСРЖ;- копие за разрешение за па-

сищно отглеждане, издадено от кмета на съответната община или държавно горско стопанства (ДГС);- документ за загубените живот-

ни (до 30 ноември на н.г).Заявлението за кандидатстване

се попълва безплатно със съдей-ствието на съответната национал-на служба за съвети в земедели-ето (НССЗ).Курсовете за агроекологично

обучение или за информацион-на дейност по агроекология, се провеждат регулярно по области също безплатно за фермерите. От тази година ЗИ в Шумен спечели проект по мярка 111 „Професионално обучение, ин-формационни дейности и раз-пространение на научни знания” с продължителност 18 месеца по Програмата за развитие на сел-ските райони. Обучението се провежда в ЗИ, където е създа-дена отлична материална и лег-лова база или в областните цен-трове срещу минимални такси. От средата на лятото Института провежда и семинари на тема: „Европейски практики при от-глеждане на аборигенни породи свине”, финансирани от ДФ „Зе-меделие”. Посочените изисквания показ-

ват, че фермерите неоснователно се страхуват да кандидатстват по мярка 214 „Агроекологични пла-щания”, която има за цел съх-раняване на генетичното разноо-бразие, каквато е феноменалната за страната Източнобалканска свиня. Идеята за използване на европейските средства в тази на-сока следва да се генерира от Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалкан-ската свиня чрез привличане на нови членове, разработване на подходящи проекти и разясни-телна дейност.

Ивелина ЗапряноваМария ПавленкоАлекси Стойков

Аграрен университет, Пловдив

32

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

32

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

ПОЗИ

ЦИЯ

Статистическите данни показват, че вече 5 години след влизането ни в ЕС, фермерите и в частност свинепроизводителите трудно се адаптират в новата политическа, социална и икономическа обстановка в общността. През този период броя на свинете намаля от 1012.7 хил. на 730 хил., а производството на свинско месо от 77696 на 39853 тона. Някол-ко десетки хиляди трудоспособни хора останаха без работа, тъй като 12880 свинеферми прекрати-ха дейността си. Сега свинете се отглеждат в две силно диференцирани групи стопанства - от много на брой (5462) малки с 1-2 свине-майки до изклю-чително малко на брой (51) големи ферми с 200 и повече свине-майки. Това показва, че свиневъд-ството у нас отново е поставено в началното му развитие от миналия век – при примитивни условия и главно за лични потребности. Съществуващите свинекомплекси не създават тех-

нологични, екологични и икономически предпос-тавки за ефективно производство и за комфорт на животните. Производителността на труда е значител-но по-ниска в сравнение с тази в развитите страни поради остарелият сграден фон и прилаганите в тях технологии, независимо от внедряването на съвре-менни машини и съоръжения по мярка 121 „Мо-дернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР.

Липсата на земя при повечето от тях създават сери-озни затруднения относно съхранението и оползо-творяване на торовата маса, което е предпоставка за значими екологични регионални и национални санкции.В придворните стопанства се отглеждат свине-май-

ки с ниската продуктивност, без данни за развъдната им стойност и планиран ремонт от специализирани нуклеусови ферми. По тази причина, съдържанието на постно месо в трупа при отглежданите от тях свине е значително по-малко от внедрените в ин-тензивното производство, което на практика озна-чава по-ниска реализационна цена и невъзможност на съществуване в конкурентна и пазарна среда. Поради това основната част от тях произвеждат свине само за семейни нужди. Развитието на земеделието и отпусканите помо-

щи за земеделските производители досега поста-вя в неизгодно положение животновъдите, в т.ч. и свинепроизводителите. Засилва се процесът на съз-даване на едностранчива продуктова структура на българското земеделие, при слаба заетост на трудо-ви ресурси. Основен дял по отношение на площта заемат зърнените култури – 52.1 % от обработва-емата земя в страната, а заедно със маслодайните заеманата от тях площ става около 78 %. Зърнените

Българското свиневъдство спешно се нуждае от разработванетона стратегия за развитие му

33

и маслодайните култури заемат и над 45% от брут-ната продукция в растениевъдството. Вместо да се трансформира в месо и други про-

дукти от животновъдството и да се увеличава из-носът на преработени продукти, които гарантират висока принадена стойност, около 45% от про-изведеното зърно в страната се изнася директно. Това показва, че ролята на държавата да подпомага връзките между стопанските субекти в интерес на обществото е твърде слаба. През годините преди и след влизането ни в ЕС значителни усилия бяха съсредоточени само към формални критерии като уеднаквяване на законодателството, изграждане на институции и др., а не в мерки за повишаване на ефективността на производството. У нас сега се произвежда единица месо с 15% повече фураж в сравнение със страните от ЕС-15. Компетентността на специалистите в държавните

земеделски структури е насочена главно към от-говори на конкретни въпроси на производителите, подпомагане изготвянето на документацията при кандидатстване за помощи и контрол на изразходе-ните средства. Отсъства идентифицирането на проб-лемите, подпомагане на интеграцията в отделните сфери и нива на земеделското производство, нама-ляване на производствените разходи чрез прилагане на нови биотехнологии и системи на отглеждане и хранене на животните, целенасочено инвестиране за интензификация на производството и др. Свинепроизводителите у нас се нуждаят от обу-

чение и повишаване квалификацията на кадрите, ползването на консултантски услуги осигуряващи евтино и устойчиво производство, инвестиране на обекти с висока ефективност, интегриране в ефективни структури, оползотворяването на тора, вкл. и за осигуряване на допълнителни приходи на фермерите, чрез наторяване на земеделски площи, производство на компост и биогаз. Тези процеси изискват значителни финансови средства и иконо-мическо стимулиране, чрез използването на целеви програми за финансово подпомагане и кредитира-не.Маркетингът на свине и свинско месо у нас все

още не е поставен на преден план като пазарна философия в управлението и развитието на свине-въдството, поради което цените са значително по-високи от тези в ЕС. По тази причина търговците и месопреработвателите работят с вносни суровини, доставени от страни с много по-добре развита мар-кетингова система и отличаващи с гаранции за ка-чество, прозрачност на производство, регулярност и сигурност на доставките. Нелогичното е, че внасяме месо от страни (Холандия, Белгия), които внасят над 90 % от необходимите им фуражи.Считаме, че за да се излезе по-скоро от тази

ситуация е необходимо спешно разработване на стратегия за развитието на свиневъдството в Бълга-рия за периода 2012 – 2020г. в рамките на ОСП

и Програмата 2020 на ЕС. Тя трябва да отразява изискванията към произхода, етикетирането, качест-вото, безопасността за здравето и диетичността на произвежданото месо, благополучието на животни-те, опазването на природата, както и разкриване на възможности за осигуряване на допълнителни приходи от използването на тора.Производството на свинско месо в страната се

нуждае от реална интеграция по веригата фуражи - свинепроизводство – кланици и месопреработка – маркетинг (големи хранителни вериги), а защо не и банки, по подобие на развитите страни.Ключов момент е изграждането на информационна

система и активно подпомагане на малките (прид-ворните) ферми с висококачествени свине за раз-плод, при балансирането на дажбите за отделните категории свине с участието на произведени от тях фуражи, както и за използването на промишлени и синтетични биопродукти, с цел намаляване на рав-нището на протеина в смеските. Сложното здравно и епизоотично състояние на

нашето свиневъдство (граница на ЕС, големия на брой диви свине и контакта им с Източнобалкан-ската свиня налагат строги мерки и постоянен кон-трол за профилактика и лечение.Многобройните екологични сдружения и протести-

те за защита на земята, въздуха и водата във връзка със здравето на хората налагат разработването на специална информационна програма за контрол и регулиране на животновъдната продукция и опаз-ването на околната среда.Стратегия за развитие на свиневъдството ще до-

принесе за ускорено подобряване на икономиката на районите с развито свиневъдство чрез повиша-ване на трудовата заетост, развитието на туризма, рационалното хранене и в крайна сметка – пови-шаване на жизнения стандарт. За износ на продукти за ЕС с по- висока при-

надена стойност /деликатеси като Горнооряховски суджук, Смядовската луканка, Еленски бут, Бански „старец” и др. с подчертан географски район/, кои-то се произвеждат основно със свинско месо и сланина. За привличане на инвестиции за разширено, ин-

тензивно и конкурентоспособно производство (при-вличане на бизнеса в свиневъдството), за облекчава-не и опростяване и общият режим на кредитиране, с цел създаване на подходяща атмосфера за бизнес в отрасъла. Съществено място в нея трябва да се дефинира

ролята на държавните структури, на браншовите организации (съюзи и асоциации), на науката по от-ношение на производството, политика на доходи и данъци, лицензиране на дейности и продукти и др.

Проф. дсн. Алекси Стойков, Аграрен университет – Пловдив

34

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

34

БРОЙ

1/ 2

012

РАЗВ

ЪДН

И О

РГАН

ИЗА

ЦИИ

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

34

БРОЙ

1/ 2

012

АНАЛ

ИЗИ

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

Дания, Холандия и Обединеното кралство, Латинска Америка, Канада. В Европа наблюдаваните тенденции са за бързо нарастване на средната млечност – с 34% (за 10 годишен период). Изоставащите по средна млечност страни от Източна Европа както и страни като Ирландия, Испания, Португалия (са с относително по-ниска млечност от водещите страни в ЕС), които впоследствие успяха бързо да намалят изоставането. Най-много мляко в ЕС преработва Германия – 28 млн. т, следвана от Франция – над 24 млн. т. Въпреки че Франция е с 6200 кг средна млечност, тя притежава и над 1,7 милиона Холщайнски крави с над 9000 кг средна млечност. Неуспорим факт е, че млечните крави в ЕС намаляват и това намаление от 23 млн., достигна ниво от 19,7 млн. (с повече от 3,3 млн.) крави.Днес, когато светът се

глобализира, Европа не смята да отслабва позициите си на конкурентен лидер на пазарите на световния млечен пазар и затова основата, върху която ще се гради настоящето и бъдещето на млечната ѝ индустрия, ще бъде реформираната обща селскостопанска политика.Предвижда се производството

на общото количество мляко да не се променя в следващите години. Това, което може да се

очаква в близко бъдеще в ЕС е леко увеличение на общото количество мляко, като средната млечност от крава ще продължава да нараства, а броят на млечните крави ще продължи да намалява. Страните от ЕС и в бъдеще ще поддържат интензивна селекция за мляко при млечните животни. Системата от млечни квоти, въведена като задължителна мярка в страните от ЕС (1984), с цел ограничаване производството на краве мляко, силно затруднява развитието на млечната индустрия и вече наближава времето на отменяне на квотната система, и тази идея се подкрепя от много страни, като се заговори за либерализма и ултралиберализма на световните млечни пазари (включително и в ЕС).

Производството на млечнипродукти

Като уникален продукт, млякото има определени функции, които го отличават от другите земеделски продукти – по форма, производство, преработка и търговия За разлика от зърнените храни, млякото е обемиста и тежка стока, която изисква високи разходи за получаване, съхранение и транспорт и обработка тъй като се разваля бързо, без охлаждане. Поради факта, че дори най-големите млекодобивни стопанства се затрудняват да осигуряват както достатъчни количества за доставка, така и осигуряването на собствена мандра, съвсем малък дял доставки от общото преработено мляко, се реализира в млечни продукти и поради тези трудности, в много страни производителите се организират по кооперативните линии. последните 24 години, общото производство на мляко в света се е увеличило с 33%, на

ГЛОБАЛНИЯ МЛЕЧЕН СЕКТОР

Развитие на млечния секторПрез последните години млечния

сектор се наложи като предмет на дискусия за реализация и развитие на световните млечни пазари. В световен мащаб млечния сектор е може би един от най-динамично развиващите се сектори, с много непредвидими явления, които го правят същевременно и един от най-трудните – икономически рискован, стратегически сек-тор на селското стопанство. Основният път за увеличаване производството на мляко в света е интензификацията на производството в млечната ин-дустрия в световен мащаб. Този всеобхватен процес на стабилизиране, оптимизиране и устойчиво развитие протича с различна динамика във всички страни на света. В Европа също протича процес на окрупняване на млечните стада – млечните ферми стават все по-големи – в САЩ, 33% от кравите се отглеждат във ферми с над 500 крави. Структурата на производството

на мляко е разнообразна – малките ферми доминират в Южна Азия, Швейцария, Австрия, Норвегия, Финландия и Полша. Концентрацията на млечните стада бележи ръст и в САЩ, Израел, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Унгария, Чешката република, Естония,

в развитите и развиващите се страни

35

глава от населението, млечните анализатори потвърдиха факта, че производството на мляко в света през тези години, намаля с 9%, което показва, че световното производството на мляко не върви в крак с нарастване на световното население.Спадът в производството на

мляко в световен мащаб на глава от населението вероятно се дължи на спада в производството на млечната суровина в развитите страни, като се има предвид, че на глава от населението производството на мляко в развиващите се страни бележи съвсем лек ръст през последните 24 години.За разлика от тенденцията за

интензификация на производството на мляко в развитите страни, ръста на производството в развиващите се страни до голяма степен се дължи основно на увеличаването на броя на млечните животни и само в малка на повишаване на производителността.

Млечно потреблениеОбщо консумацията на мляко в

развитите страни остана повече или по-малко постоянна през последните двадесет години, като значителното увеличение на консумацията на мляко в световен мащаб се дължи на нарастването на населението и на доходите на населението в развиващите се страни. Последното е довело до появата на много богати хора от средната класа със среден и над среден доход – в Централна и Източна Европа, както и в развиващите се страни в света – в т. ч. Америка, Австралия, Нова Зеландия. По данни на млечни анализатори „озападняването“ на подобни тенденции, водещи до увеличаване на преференциите за нови млечни продукти с добавена стойност в много страни с новоразвити икономики създават допълнителен хаос на пазара на млечните продукти. Очаква се в бъдеще производството на млякото и млечните продукти да става все по-важно и необходимо

производство, за увеличаване на доходите и стандарта на живот, не само в развитите, но и в развиващите се страни и тази тенденция ще продължава все повече и повече да се налага в бъдеще, което от своя страна ще изисква значителни инвестиции, както в организирането на модерно млекопроизводство, сложни технологии и преработка, така и за научни изследвания.

Млечната промишленостМлечните фирми от целия свят са

изправени пред редица промени и предизвикателства, които ги принуждават да преосмислят бъдещите си стратегии за развитие. Най-важното предизвикателство пред тях е все по-голямото търсене на млечни продукти в отделните страни, което се покрива със световното търсене, нарастващо годишно с над 2,3% на година. Освен това, млечните компании са изправени пред постоянно нарастващите многобройни изисквания на потребителите в комбинация със нарастване на световната “нелоялна конкуренция”, която заедно с увеличаване влиянието и изискванията на потребителите и клиентските власти е едно от големите предизвикателства пред глобалните млечни компании. Търговците на хранителни стоки, както и фирмите от сферата на индустрията и хранително-вкусовата промишленост са основните клиенти на млечни продукти. Водещи компании в този сектор са склонни на значително по-големи преференции, отколкото големите играчи в млечната промишленост и текущата глобална консолидация. Процесът на стагнация в млечния сектор допълнително ще се засилва и от тяхната “нелоялна пазарна мощ”. Следователно, концентрацията е процес, с помощта на който се извършват различни обединения и поява на отделни стратегически съюзи в млечната промишленост, което е много силен аргумент и

довод, че в бъдеще ще се очаква този процес на укрупнявания да продължи. Но тъй като търсенето на мляко и млечни продукти по света не се увеличава при равни цени на реализация, това ще постави различните региони и страни в различна степен на зависимост от пазара. Те ще се опитват да оперират с различни известни компании на световния млечен пазар, което ще ограничи възможностите им както в обем на продукция, така и на глава от населението. Това може да бъде променено само чрез увеличаване на пазарните дялове или преминаване към висока добавена стойност на продуктите.

Млечната политикана световния пазар

Световният пазар на млечната индустрия е предимно пазар на мляко и на основните млечни продукти. И докато световното потребление на млечни продукти през годините 2002-2008 нарастваше годишно – средно с 2,3%, то от 2009 г насам това нарастване се е свило до 1% годишно, а от края на 2010 и началото на 2011 е спаднало и под 1%, (около 0.8-0.7%). По прогнози на ФАО и ОSDE (Организация за коопериране и икономическо развитие, в която членуват 29 страни), в близките 3-5 години, световните пазари на мляко ще се стабилизират в посока към устойчиво развитие, глобалното производство на мляко и потреблението се очаква да се увеличи, и да надхвърли 730 млн. т. за (2020) година. Тези прогнози показват огромното увеличение на търсенето на световния пазар на развититите и развиващи се страни, от животински протеини, не само за задоволяване на нарастващите нужди на населението, а паралелно с това показват и нарастващото богатство на нововъзникващите компании и икономики в развитите страни.

Доц. д-р Вергиния Гайдарска ИЖН-Костинброд

36

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

36

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

АКТУ

АЛНО

Брюксел удължи с 2 г. срока за привеждане на фермите към хигиенните изисквания

В официалния вестник на Европейския съюз бе публикувано решението на Европейската комисия (2011/899/ЕС), от 21 декември 2011 г., за удължаване срока за дерогация на българските ферми. Срокът за фермите, които произвеждат за преработка несъответстващо на критериите сурово краве мляко, е удължен до 31 декември 2013 г. Делът, на съответстващото на европейските изисквания сурово краве мляко в България, доставено до

млекопреработвателните предприятия значително се е увеличил през последните години. От българска страна е създаден и план за действие, насочен към обхващане на цялата верига за производство на мляко, в съответствие на правилата на ЕС, се посочва в Решението.Страната ни се задължава да продължи да наблюдава стопанствата, произвеждащи несъответстващо

на критериите мляко, както и системата за събиране и транспортиране на същото. България следва да представя на Комисията редовни доклади за напредъка по постигането на пълно съответствие с изискванията на ЕС, касаещи суровото краве мляко. В приложение към Решението е публикуван и списък на млекопреработвателните предприятия, на които е разрешено да преработват несъответстващо на критериите на ЕС краве мляко.

Няма забрана за продажба на яйца от клетки51 млн. кокошки ще снасят нелегално яйца в ЕС, защото повечето от страните не са изпълнили нормите за хуманно отношение

Няма забрана за продажба на яйца от клетки. Ограничението се отнася само за тези производители на яйца, чиито ферми не отговарят на европейските изисквания за хуманно отношение към птиците. Това заяви Стелиян Станчев от Браншовия съюз на производителите на яйца към Асоциация на земеделските производители в България /АЗПБ/. По този начин той опроверга твърдения в днешната преса и телевизионни репортажи за забрана на продажба на яйца. Станчев обясни, че на критериите за хуманно отношение отговарят три вида птицеферми. Това са

свободно отглеждани птици, които имат достъп и до открити терени, вторият вид са кокошки носачки отглеждани подово, третият вид са клетъчно отглеждани кокошки, чиято клетка е уголемена и на всяка птица задължително трябва да са осигурени 750 куб. см въздух. Потребителите могат да разпознаят тези яйца по печата върху продукта. Те са под номера съответно 1, 2, 3 плюс БГ номера. Станчев обясни, че клетката, която отговоря на хуманно отношение е не само по-голяма, но и осигурява

комфорт на птиците. Вътре има гнезда за снасяне, кацалки, стелка за прахова баня, чесалки за крака и нокти и др. Птицефермите на всички членове на АЗПБ отговарят на хуманно отглеждане на птиците, увери Станчев.

Той обясни, че птицевъдите, които не отговорят на нормите, нямат право да продават яйцата си в ЕС, но няма забрана за трети страни. Фермите, които са спечелили проекти за хуманно отношение, но все още не са изпълнили критериите,

няма да могат да пласират яйцата си на пазара, а само за преработка, каза Стелиян Станчев, но запазват правото си на производство. Проблемът с неотговарящите птицеферми в ЕС е огромен и темата бе обект на дискусии на Съвета на

министрите в Брюксел през декември. На заседанието бе изнесена информация, според която 51 млн. кокошки в Общността ще снасят нелегално яйца, защото не са отговорили на изискванията за хуманно отношение.

Ивайло Тодоров - Главен секретар на АЗПБСтелиян СтанчевБраншови съюз на производителите на яйца към АЗПБ

37

Специализирано звено за Общата селскостопанска политика ще бъде създадено в Министерство на земеделието и храните

Специализирано зено за бъдещето на Общата селскостопанска политика(ОСП) ще бъде създадено в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Това обяви министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по време на публичен дебат за бъдещето на ОСП, който се проведе днес в София. Специализираното звено ще включва експерти от министерството, определени от двамата заместник- министри на земеделието и храните. Звеното ще работи в постоянна координация с неправителствените организации и самите земеделски производители.Бюджетът на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз трябва да бъде запазен и призивът

на някои от страните да бъде намаляван категорично не се приема. „Държим да бъдат запазени директните плащания. България подкрепя да има таван. Изразяваме обаче резерви по отношение на предложения праг от 150 000 евро и смятаме ,че той трябва да бъде завишен”, посочи министърът. По отношение на т.нар. „позеленяване” на ОСП и предложението 30% да отиват за зелени компоненти мнението на МЗХ е, че България не е готова за тази мярка, каза Найденов. „Много малко са страните в ЕС, които ще могат да изпълнят тези изисквания”, допълни той. По отношение понятието активен фермер, министърт каза, че към момента Европейската комисия не

дава ясна дефиниция, не е активен фермер обаче този, който има стотици хиляди декари. „Подкрепата трябва да отиде към фермерите, които активно се занимават със земеделие”, допълни министърът. „Ако искаме да привличаме младите хора, трябва да подкрепим предложението 2% от финансовия пакет директно да отива към младите фермери. Това е гарантирания минимум”, призова още д-р Найденов. „България няма да загуби пари от основния си пакет”, каза министърът.Министър Найденов призова браншовите организации да участват активно в дебатите за бъдещето на ОСП, и

да дават предложения. „Надяваме се да представим позицията на България, а не на правителството на България”, каза още министърът.

Спира приемът на заявления по част от мерките на пчеларската програма

От 17 януари 2012 г., поради изчерпване на определения бюджет, се преустановява приемът на заявления за подпомагане по няколко мерки от „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2011-2013”. По Мярка B: „Борба срещу вароатозата” е изчерпан ресурсът в Сектор 2: „Разходи за закупуване на препарати в борбата срещу вароатозата”. По Мярка D: „Мерки за подкрепа за подновяване на пчелните кошери в Общността” е спрян приемът в Сектор 1: „Закупуване на нови кошери” и Сектор 2: „Разходи за поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства (за пакети пчели и отводки)”.Приемът бе отворен на 16 януари с ресурс от почти 6

млн. лв. Поради засиления интерес, високия процент на субсидиране (между 80 и 100%) и достъпните условия на програмата, над 5.2 млн. лв. от предвидените средства бяха ангажирани в същия ден със заявените разходи по приетите над 900 заявления за подпомагане по изброените по-горе мерки и сектори от програмата.

50 млн. лева за секторите свиневъд-ство и птицевъдство

Петдесет милиона лева са заделе-ни за преструктуриране на секто-рите свиневъдство и птицевъдство, съобщи министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов. Те ще бъдат разпределени по рав-но по 25 млн. лева за всеки сек-тор. Той допълни, че сроковете за евростанадартите, които трябва да покрият собствениците на свине-ферми са до края на тази година. Сред изискванията са да има спе-циални съоръжения за измиване на животните, да имат играчки и да се поддържа определен микроклимат в помещенията. Министър Найде-нов уточни, че по-голяма част от фермите вече отговарят на тези ус-ловия. В България има 800 000 пра-сета. В момента се вземат мерки за стабилизиране на сектора, допълни още министърът.

38

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

38

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

АКТУ

АЛНО

Фонд “Земеделие” изплати и втория транш субсидии за живот-новъдите

Средствата – в размер на 18 млн. лева – са по схемата за национални доплащания за животни, необвързана с производството. По схемата 8021 земеделски стопани ще получат по 59 лева на глава животно. С оторизираните през декември финансови средства подпомагането на единица животно достигна 150 лв. а целият размер на субсидията е над 46 млн. лева.Проверка за размера на всяка субсидия може да бъде

направена на сайта на Държавен фонд „Земеделие” www.dfz.bg – “Система за индивидуална справка по Директни плащания”.

В България ще бъде изграден Международен център за контрол на болести по дивите животни

Международен център за контрол на болести по дивите животни ще бъде изграден в България. В края на януари беше подписано споразумението за създаването на този център на официална церемония в Правец. Подписи под документа сложиха министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов и председателят на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) Беранар Лозе. На събитието присъства и генералния директор на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) Бернар Вала. „Това е изключително признание за страната ни и възможност за издигане нивото на диагностиката при дивеча“, заяви министър Найденов след подписването. Българското правителство ще участва в този проект с предоставяне

на сграда, а оборудването и техническата помощ за центъра ще бъдат осигурени от страна на CIC. Предстои уточняването на техническите подробности, допълни той. Този проект ще бъде изпълнен, имате уверенията на българското правителство, така че няма да остане само на хартия, увери министър Найденов. По думите му проектът е „обречен на успех“.От своя страна Бернар Лозе заяви, че когато са обсъждали

мястото за създаването на Международния център, са стигнали до решението, че най-доброто място е именно България. Като аргументи Лозе изтъкна дългогодишните двустранни отношения между страната ни и CIC и доброто отношение и грижата към дивеча. Горди сме с участието си в този проект, добави той.От своя страна г-н Бернар Вала посочи, че този център ще бъде

първият и единствен от подобен характер в световен мащаб и на практика ще създаде тясна връзка между ловците от цял свят и неговата организация. Според него ролята на OIE в изграждането на центъра ще бъде да осигури специалисти. Той оцени като голяма чест за България избора именно на нашата страна за този проект, който ще има принос за опазването на здравето на животните на световно ниво.Председателят на регионалното представителство на OIE за

Източна Европа проф. Никола Белев посочи, че страната ни е избрана между 50-60 държави, кандидати за проекта и е предпочетена заради своя голям принос за здравеопазването на животните в световен мащаб. В OIE членуват 178 държави, припомни още той.

цветна

В МЗХ се проведе Консултативен съ-вет по животновъдство

Министърът на земеделието и хра-ните д-р Мирослав Найденов участ-ва в Консултативния съвет по жи-вотновъдство заедно с зам.-министър Светлана Боянова и представители на браншови организации в МЗХ. По време на съвета се обсъдиха въпро-си свързани с възраженията на бе-нефициенти за определяне на допус-тимия слой. Зам. министър Боянова информира, че до 20 януари 2012 г., са подадени 7200 възражения, които се обработват и могат да се отнасят и за извън допустимия слой за 2011 г. Тя информира, че в Комисията за възраженията може да има и пред-ставители от животновъдите.На срещата се дискутираха бъде-

щите промени в Закона за собстве-ността и ползуване на земеделските земи, които ще дадат предимство на животновъдите да ползват земи от Държавния поземлен фонд. Обсъ-дено бе да се изготви предложение към общинските кметове за съдей-ствие при предоставянето на общин-ски земи на животновъдите.Относно промени в Закона за соб-

ствеността и ползуване на земедел-ските земи, зам. министър Боянова каза, че в момента заедно с Дър-жавен фонд „Земеделие” се правят промени. Министър Найденов подчерта, че

за първи път още през месец януари са изплатени 98,2 % от средствата на бенефициентите за преките пла-щания на площ. Останалите, които все още не са получили субсидии имат да връщат пари от млечната квота и са извън допустимия слой, каза още министърът. Той подчерта, че на последния съвет на минист-рите еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чолош е похвалил България за ус-пешната система при разплащането на средствата.

„Животновъдство BG.”

39

БРОЙ 1/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGПРАВНИ

СЪВЕТИ

През последните години се увеличава броя на пенсионерите, които продължават да работят след тяхното пенсиониране. Този интерес е продиктуван от възможността да повишават своите месечни доходи, и да увеличават размера на получените вече пенсии чрез осъвременяване. Мотивите на работодателите към назначаване на пенсионери, особено на работни места, където характера на труда позволява взаимозаменяемост, са свързани с ограничаване на трудовите и социалните разходи, както и тези отнасящи се до подобряване на условията на труда. Разбира се, работодателите следва да спазват всички изисквания на трудовото и осигурителното право при назначаване и при социалното и здравното осигуряване на работещите пенсионери.При постъпване на работа на пенсионер,

работодателят трябва да сключи с него индивидуален трудов договор. Този договор може да бъде безсрочен или за определен срок (срочен). Работодателят следва в 3-дневен срок да регистрира сключеният индивидуален трудов договор и попълненото уведомление за регистриране с данни за пенсионера в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП). Пенсионерът има право да работи едновременно на основен и на допълнителни трудови договори.Съгласно, Кодекса за социално осигуряване,

(КСО) работещите пенсионери задължително се осигуряват за фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и за фонда на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).В зависимост от вида на възникналото трудово

правоотношение (сключения трудов договор), обхвата на осигуряването, размерите на осигурителните вноски и базата (осигурителния доход) за тяхното превеждане са различни.Пенсионери, работещи по трудов договор на

пълно работно време (8 часа). Те задължително се осигуряват за всички фондове на ДОО, в т.ч. и за безработица и за фонда на НЗОК.За пенсионерите, работещи при условията на

III категория труд (най-масовата) и родени преди 01.01.1960 г., размерите на дължимите осигурителни вноски и здравна вноска по фондове са както следва:• фонд „Пенсии” – 17,8%, от които 9,9% за

сметка на осигурителя (работодателя) и 7,9% за

сметка на осигуреното лице (пенсионера);• фонд „Общо заболяване и майчинство% -

3,5%, от които 2,1% за сметка на осигурителя (работодателя) и 1,4% за сметка на осигуреното лице (пенсионера);

• фонд „Безработица” – 1%. Осигурителят (работодателят) превежда 0,6%, а осигуреното лице (пенсионера) 0,4%;

• фонд „Трудова злополука и професионална болест” (ТЗПБ) от 0,4% до 1,1%. Размерът на осигурителната вноска е диференциран в зависимост от икономическата дейност на работодателя и е изцяло за негова сметка;

• здравна вноска – 8%, от които 4,8% е за сметка на осигурителя (работодателя) и 3,2% за сметка на осигуреното лице (пенсионера).

Осигурителните вноски се превеждат на база месечен осигурителен доход в съответните социални фондове на ДОО и на фонда на НЗОК. В осигурителния доход се включват всички месечни възнаграждения от трудовата дейност на пенсионера (включително начислени, но неизплатени), т.е. брутното трудово възнаграждение. По-конкретно: основна работна заплата; възнаграждения над основната работна заплата, определени в зависимост от прилаганите системи на заплащане; допълнителни трудови възнаграждения в пари или в натура; възнаграждения за платен годишен отпуск; средства за социални разходи, отпускани постоянно или периодично в пари или в натура.Месечният осигурителен доход на пенсионера

работещ по трудов договор, върху който се превеждат осигурителните вноски не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за основната икономическа дейност и съответната група професия (така наречения осигурителен праг) и не може да превишава максималния месечен осигурителен доход, установен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Когато възнагражденията за месеца не са начислени, осигурителните вноски за пенсионерите се дължат (превеждат) върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната длъжност по основна икономическа дейност.Пенсионери, работещи по трудов договор за не

повече от 5 работни дни (40 часа) на месец или на непълно работно време. Те могат да полагат труд през определени дни в месеца, при един или

ОСИГУРЯВАНЕна пенсионерите, работещи в земеделието

40

повече работодатели. Пенсионерите, работещи до 5 работни дни или на непълно работно време и сключения договор е основен (единствен), задължително се осигуряват за социалните фондове: за пенсия (инвалидност, старост и смърт) и за трудова злополука и професионална болест.Когато трудовия договор е сключен за повече от 5

работни дни в месеца или на непълно работно време и той се явява допълнителен (втори), работещият пенсионер се осигурява задължително за всички фондове на ДОО и НЗОК, както за основния, така и за допълнителния трудов договор.Осигурителният доход на пенсионерите, работещи

до 5 работни дни, или на непълно работно време, представлява брутното месечно трудово възнаграждение, което получава пенсионера, но не по-малко от минималния осигурителен доход, изчислен пропорционално на отработените часове (дни) за основната икономическа дейност и съответната група професия и не повече от максималния месечен осигурителен доход.Осигурителната вноска за здравно осигуряване се

превежда на база осигурителен доход и съвпада по размер с този върху който се превеждат вноските за фондовете на ДОО.Пенсионери, работещи на регистрационен режим,

като самоосигуряващи се. Към тях се отнасят:пенсионери, регистрирани като упражняващи

свободна професия и/или занаятчийска дейност

(застрахователни агенти, пенсионери плащащи патентен данък и не регистрирани като еднолични търговци, икономисти, инженери и др. физически лица, упражняващи свободна професия).пенсионери, упражняващи трудова дейност като

еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и др. (регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, пенсионери които полагат труд без трудови правоотношения и др.).Съгласно, КСО пенсионерите, работещи на

регистрационен режим не са задължени да се осигуряват за фондовете на ДОО. Работещите пенсионери по свое желание, доброволно могат да се осигуряват във фонд „Пенсия” на ДОО. Това желание на пенсионера, получаващ пенсия да превежда осигурителни вноски като самоосигуряващ се, е продиктувано от идеята за увеличаване размера на получаваната пенсия, чрез осъвременяването й с натрупване на осигурителен стаж и избран висок размер месечен осигурителен доход, след пенсионирането.Пенсионерите, работещи на регистрационен

режим задължително се осигуряват за здравно осигуряване. Те превеждат здравноосигурителна вноска авансово, върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и окончателно върху доходите от дейността, съгласно справката към годишната данъчна декларация.Пенсионери, работещи на граждански договор

(без трудови правоотношения). Те сами, по желание, избират да се осигуряват, или не за пенсия. Когато пенсионера желае да се осигурява във фонд „Пенсия” на ДОО, той трябва писмено да декларира това желание пред възложителя на работата.Пенсионерите, които полагат труд на граждански

договор (без трудово правоотношение) и получават месечно възнаграждение равно или по-голямо от размера на минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ, дължат здравни вноски независимо, че са осигурени като пенсионери за сметка на Републиканския бюджет.Пенсионерът, работещ по граждански договор не

се осигурява здравно единствено при едновременно наличие на следните условия:• възнаграждението за работа по един или повече

граждански договора, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ, е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната;

• не е здравно осигурен на друго основание (например, като работещ по трудов договор, самоосигуряващ се и др.).

41

• Работещите пенсионери имат право да получават парични обезщетения при възникване на осигурителни рискове, съгласно КСО, както следва:

• Парични обезщетения за временна неработоспособност и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези обезщетения се полагат на всички лица (пенсионери), осигурени за рисковете: общо заболяване и трудова злополука и професионална болест. Предпоставките за тяхното получаване от пенсионера са:

• наличие на временна неработоспособност. Това означава, че е настъпил осигурителен риск (например болест) със съответните обикновено неблагоприятни последици за пенсионера. Временната неработоспособност се установява с болничен лист.

• еднократно придобит минимален предварителен осигурителен стаж – 6 месеца.

Когато временната неработоспособност за работещия пенсионер е настъпила до 30 календарни дни след прекратяването на трудовия договор, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни.• Парични обезщетения за временна

неработоспособност и пенсия за инвалидност. Тези обезщетения се полагат на работещите пенсионери, при условие, че настъпилото заболяване е различно от хронично установеното, за което на лицето е определена инвалидност.

• Прехвърляне на отпуска за отглеждане на малко дете на работещ пенсионер по трудов договор. Пенсионерът има право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете, вместо майката, с нейно съгласие и съответно право да получава парично обезщетение.

Методическият подход за определяне размера на паричните обезщетения, които следва да получи работещия пенсионер при настъпил осигурителен

риск е следния:Изчисляване на дневното парично обезщетение

за временната неработоспособност. За пенсионера, временната неработоспособност е свързана с общо заболяване или трудова злополука и професионално заболяване. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност се определя като сборът от брутните трудови възнаграждения (осигурителния доход), върху които са превеждани осигурителните вноски за 18 месечния период, предшестващ настъпването на осигурителния риск се раздели на общия брои работни дни за същия период. Съгласно, КСО е необходимо да се спазва ограничението, а именно: изчисленото дневно парично обезщетение за временна неработоспособност не трябва да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за същия

период. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер на 80%, а временната неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест – в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху които са превеждани (внасяни) осигурителните вноски.Изчисляване на нетното възнаграждение. То се

определя като от брутното трудово възнаграждение за 18 месечния период се изваждат паричните средства превеждани под формата на осигурителни вноски и на данъка за облагане дохода на физическото лице.Определяне на среднодневното нетно

възнаграждение за 18 месечния период, предхождащ настъпването на осигурителния риск. То се изчислява като сборът от месечните нетни възнаграждения се раздели на броя на работните дни за същия период.

Изчисляване на общия размер на паричните обез-щетения, които пенсионера следва да получи за периода на временната неработоспособност.

Той се определя като дневния размер на паричното обезщетение се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временната неработоспособност. За първите три дни от временната неработоспособност, работодателят изплаща на пенсионера обезщетение в размер на 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила неработоспособността, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение. За останалите дни на неработоспособността, паричното обезщетение се изплаща от фондовете на ДОО в размер на 80% от среднодневното брутно възнаграждение.Работещите пенсионери имат право да

прекратяват трудовия договор, съгласно общите основания посочени в КТ. Пенсионерът, чието трудово правоотношение е възникнало, след като той е придобил и упражнил правото си за пенсия за осигурителен стаж и възраст, може да бъде прекратено от работодателя. За целта работодателя следва да изпрати писмено предизвестие до пенсионера в срок не по-малко от 30 дни и не повече от 3 месеца.Изясняването на въпросите, свързани с

осигуряването на работещите пенсионери, ще им позволи да направят по-добър избор на вида на трудовите правоотношения, а следователно и на обхвата на социалното и здравното осигуряване. Това от своя страна ще създаде възможности за увеличаване на дохода на пенсионера и повишаване размера на получаваната пенсия чрез допълнителни бонуси – 4% за всяка година придобит осигурен стаж.

Доц. д-р Светлинка ХристоваУНСС

42

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

42

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

НОВИ

КНИ

ГИ

В началото на 2012-а година Академично издател-ство на Аграрен университет, Пловдив, издаде мо-нографията на Доц. Васил Николов – «Родопските Брахицерни говеда». Списание «Животновъдство 21в.» предоставя на Вашето внимание с малки съ-кращения уводната статия на изданието и при про-явен интерес – възможност за доставка.

Биологичното разнообразие е най-голямата ценност на нашата планета. Богатство, което човекът започна да цени едва през последните години, когато голяма част от него е вече безвъзвратно изгубена. Крачейки самодоволно из дебрите на историята, опиянен от своите успехи и “велики” творения, увлечен в прекрояване на материята – първоначално неживата, а по- късно и живата, в един момент той се изправи пред опасността да остане сам и да крачи през великата пустош на нищото.Основна причина за загубата на генетични ресурси

в животновъдството е неговата глобализация и индустриализация. Високоспециализираното индустриално животновъдство се базира на тясна генетична основа, отбрана изключително и само за производство на максимално количество продукция. Едностранчивата селекция по продуктивност, подпомогната от широкото прилагане на репродуктивните биотехнологии – изкуствено осеменяване, полиовулация, in vitro оплождане, трансплантация на ембриони, както и между-народният трансфер на генетичен материал доведоха до стесняване на генетичното разнообразие.Във всички отрасли на животновъдството усилията

на селекционерите се съсредоточиха върху няколко породи, които на по-късен етап поради високата си продуктивност бяха масово разпространени в света. Създадоха се “техногенни” породи (Билдирев и др., 1997), характеризиращи се с висока продуктивност в новите “техногенни” условия на средата. В млечното говедовъдство се наложиха породите Холщайн, Джерсей, Американско кафяво говедо, в месодайното – Херефорд, Абердин-Ангус, Шароле, Симентал; в свиневъдството – Голяма

бяла, Ландрас, Дюрок, Хемпшир и Пиетрен; в козевъдството – Саанска коза, в зайцевъдството – хибридите на Калифорнийския и Новозеландския заек. Американската бяла пуйка съставлява 99 % от пуйките в САЩ, като световният пазар се снабдява от три фирми. Пазарът на яйца в развитите страни се държи от 5, а на бройлери – от 6 мултинационални компании, използващи линии с обща генетична основа. Глобализацията на животновъдството доведе до тотално изместване на местните породи. Понастоящем около 30 % от породите в света и 43 % от породите в Европа са застрашени от изчезване.През последните години опасността от загубата

на генетичното разнообразие се осъзнава от все по-широки кръгове на обществото, а думи като “мониторинг”, “опазване”, “ефективно използване” на генетичните ресурси се превърнаха в модерно направление на науката и стопанския живот (Hoff-mann and al, 2006; Fimland, 2007; FAO, 2007a и др.). Работата по съхраняване на генетичните ресурси

постепенно се насочи от дивите видове и към одомашнените, защото тяхното огромно вътре-видово разнообразие, макар и създадено от човека, е частица от това на планетата и загубата му е с непредвидими последствия.Биоразнообразието при домашните животни е

резултат от хилядолетната дейност на човека за задоволяване на собствените му потребности в широк диапозон от климатични и екологични условия. В книгата “Местни форми домашни животни”

(Хинковски и др., 1984) са описани 33 наши аборигенни форми: говеда – Сиво искърско говедо, Родопско късорого говедо; Местен бивол**; Местна клепоуха свиня*, Местна правоуха свиня* и Източнобалканска свиня; Делиормански кон*, Ста-ропланински кон**, Каракачански кон, Рилопланински кон*, Камчийски кон*; Риломанастирска овца*, Букьовска овца**, Свищовска овца*, Панагюрска овца**, Среднородопска овца, Каракачанска овца,

БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ

ДЪЛГ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

43

Реплянска овца, Шуменска овца, Карнобатска овца, Пирдопска овца**, Софийско-брезнишка овца, Кот-ленска овца**, Дъбенска овца, Тетевенска овца, Странджанска овца**, Сакарска овца, Маришка овца, Среднопланинска овца**, Плевенска черноглава овца, Старозагорска овца; Местна коза. В книгата се описва, без да се отделя като самостоятална порода местното сиво говедо. По подобен начин се описват и три типа кози според формата на рогата – безоаров, винторог и приска.По-късно в книгата “Породи и отродия овце,

отглеждани в България” Бойковски и др. (2006) описват Средностаропланинска овца, Западноста-ропланинска овца, Копривщенска овца, Белослатинска овца**, Кулска овца**, Първомайска (Бяла маришка овца), Вакла маришка овца, Кюстендилска овца** и Радомирска овца**.Софийската овца, наричана още Елинпелинска,

е отделена от Брезнишката, а от местните кози са отделени Калоферската дългокосместа коза и Винторогата дългокосместа коза.

При анализ на екстериора и конституцията на сивите говеда основният селекционер на породата през последните години доц. Янко Горинов (Горинов и Йотов, 2006; 2009 и др.) показва, че съвременната популация е междинна – между местното сиво и искърското говедо, като животни от изходните популации не съществуват. Новата популация се представя под името Българско сиво говедо, което е изпозвано и по-рано у нас.Към националните генетични ресурси се отнасят

Каракачанското куче, наричано и Българско овчарско, като през последните години се правят опити популацията да се диференцира, като името Каракачанско куче се запази за автохтонната форма, а името Българско овчарско куче се даде на по-добрената популация.Към автохтонните породи се отнасят Черната

шуменска кокошка, Българската медоносна пчела, Българският барак и Българското лудогорско гонче.Към националните ни генетични ресурси трябва

да бъдат прибавени и създадените от средата на миналия век породи, които са с не по-малка автентична стойност за страната. В говедовъдството това са Кулско говедо*, Червено садовско говедо**, Искърско говедо**, Софийско кафяво говедо**, които имат понастоящем само историческа стойност. Те са послужили като основа на Българско сименталско говедо**, Българско червено говедо** и Българско кафяво говедо. На основата на породата Родопско късорого говедо е създадено Българско родопско говедо. В коневъдството са създадени породите Източнобългарски, Дунавски и Плевенски кон; в птицевъдствотото – Старозагорска червена кокошка; в свиневъдството – Българска бяла свиня и Дунавска свиня; в козевъдството – Българска бяла млечна коза; в биволовъдството – Българска мурра. В овцевъдството са създадени четири тънкорунни – Североизточнобългарска тънкорунна, Дунавска тънкорунна, Карнобатска тънкорунна и Тракийска тънкорунна и четири полутънкорунни – Северобългарски и Южноблългарски коридел, и Старопланински и Родопски цигай.От изброените дотук български породи голяма част

вече са изчезнали (*), а за други нямаме никакви сведения (**).Въпреки огромната и дългогодишна работа по

съхраняване на генофонда при домашните животни за рискови (изчезващи и застрашени от изчезване) се приемат 1491 породи, от които 881 породи бозайници и 610 породи птици. Проблемът – съхраняване на генетичните ресурси,

не е новост за България. Напротив, според Хинковски и др. (1984) “нашата държава първа в света създаде икономически условия за тяхното запазване. Бяха определени допълнителни дотации за отглеждане на местни породи овце и на крави от двете местни породи – Сиво искърско и Родопско късорого говедо.” В периода на масова индустриализация

44

са създадени центрове и резервати, в които отглеждането на застрашените породи е изцяло под грижите на държавата.Министерството на земеделието и храните (2006)

посочва, че в резултат от човешката дейност през последните няколко десетилетия всички 37 типични породи домашни животни в България са в опасност, като 6 от тях вече са безвъзвратно изчезнали, 12 са на път да изчезнат, 16 са застрашени и 3 са потенциално застрашени от изчезване.Съхранението на биоразнообразието е неотделимо

от управлението на генетичните ресурси на местните породи, които са неразделно свързани с мениджмънта на естествените пасища, гори, други биотопи и ресурси – почва, вода и т.н. (FAO, 2007). Напълно е осъзнато, че “местните (аборигенни) породи са част от наследството на нашата страна и загубата на популациите на местни породи е в разрез с принципите за устойчиво развитие на животновъдството и с правилното управление на генетичните ресурси” (МЗГ, 2006).Най-застрашени от изчезване са автохтонните

породи (LPPS and Kuehler-Rollefson, 2005). Причината е, че за опазването им е необходимо балан-сирането на проблеми и интереси от икономическо, политическо, социално, научно и т.н. естество. Опазването им наистина трябва да се приеме като морален дълг и отговорност на човечеството през новото хилядолетие. Автохтонните породи са резултат от хилядолетно

формиране на границата на естествения и изкуствения отбор, а генофондът на всяка порода е уникално генетично съчетание (Henson, 1992; Hoffmann and Scherf, 2006). Одомашняването е протичало повсеместно, поради което са се формирали породи, приспособени към различни условия, болести, достъпна храна, климат, хищници и множество други фактори, наложени от местната среда (FAO, 1999). Поради това автохтонните породи не са само регионално и национално, но и световно богатство. Местните породи имат множество предимства и са изключително ефективни при отглеждане в техните ареали, тъй като са способни да оцеляват при тежки климатични условия и добре се развиват при ограничени ресурси, непригодни за високопродуктивните породи (FAO, 1999). Автохтонните породи са източник на безценни наследствени качества, които ще се използват в бъдеще от селекционери (Giovambattista et al., 2001; Loquang, 2006; Sadana, 2007; Wollen, 2007 и др.). LPPS and Kuehler-Rollefson (2005) определят автохтонните породи като строителен материал, необходим за развитието на животновъдството.Тези становища вероятно не надценяват бъдещата

роля на автохтонните породи, тъй като в момента селекцията общо взето върви в задънена улица. При конвенционалното производство тя е насочена към достигане на максимална продуктивност.

При отделни видове продуктивността се доближи до биологичните предели. Средната млечност за лактация на Холщайн надхвърли 8000 л, на Кафяво американско говедо – 7000 л, на Джерсей – 5000 л, на Източнофризийска овца – 800 л, на Саанска коза – 3500 л. Годишно от един коч от Ставрополската порода се получава по 14–19 кг вълна, от една кокошка Хисекс – по 340–345 яйца. Среднодневният прираст на хибридните прасета в периода на угояване е над 1.000 кг, на телетата – 1.500–1.600 до 2.000 кг. Пилетата бройлери на 7-седмична възраст достигат жива маса от 2.2 до 2.5 кг при разход на фураж 1.8–1.9 кг за 1 кг прирасти т.н.Основната причина за изчезването на местните

породи е липсата на икономически интерес от използването им, или по-скоро невъзможността или нежеланието да се мотивира подобен интерес. Трудно е да си представим, че високопродуктивните породи са адекватни за всички условия; че с повишените си изисквания към условията на хранене и отглеждане, предполагащи строеж на масивни сгради, използване на скъпоструваща техника, скъпи фуражи и добавки, комерсиалните породи са толкова икономически ефективни; че с намалената си жизнеспособност и плодовитост, за чието поддържане е необходимо постоянно лечение и профилактика с вредни химикали, антибиотици и др. тези породи са толкова полезни за човека. Трудно е да се повярва, че те са по-приспособими, по-ефективни и по-полезни от хилядите породи, които хилядолетия са били отбирани и отглеждани от различни култури, създавани в специфични условия, пригаждани към много и разнообразни човешки потребности.По-скоро причината е, че животновъдството е

въвлечено в един водовъртеж, който се движи с шеметна скорост и от който нямаме нито сили ни-то воля да се измъкнем, робувайки на клишета, неистини и полуистини, които сами поддържаме и развиваме. Нека като пример вземем млечното говедовъдство. Благодарение на усилената селекция животните достигнаха млечност 10 000–15 000 кг годишно. Питаме ли си обаче каква е цената? Колко време се получава тази продуктивност – 1–2 лактации. Ще покрием ли разходите по отглеждането от раждане до лактация? Да – ще намалим възрастта на заплождане от 20 на 18, 15, 12 месеца. Ще можем ли така да осигуряваме нормално възпроизводство? Можем – трансплантация на ембриони, сексирана сперма. Могат ли животните да поемат толкова храна? Могат – ще увеличим дела на концентрираните фуражи до 60–80 %. Ще ги отровим? Ще им дадем стабилизатори. Само че проклетите микроорганизми в търбуха разграждат протеина и ни пречат да доставим в червата необходимите аминокиселини. Ще протектираме фуража. Ето го водовъртежът – безумен и без-

цветна

45

смислен. Та нали по този начин ние загубихме най-ценното качества на преживните животни – способността им да използват най-разпространеният източник на енергия на нашата планета, които ние, хората, не можем да използваме – целулозата, и да ни го доставят в готов вид под формата на мляко, месо, вълна. Да не говорим, че за производството на фуражи използваме най-плодородните почви в страната, а огромните планински и полупланински пасища с безплатна храна пустеят. Да не говорим за качеството и безвредността на продуктите, които получаваме при конвенционалното производство.Очевидно в селекцията, въобще в животновъдството,

е необходим друг подход. Нужна е цялостна преоценка на качествата на местните породи, точна и обективна оценка на ефективността на производството на продукция от тях, раз-нообразяване на схемите за ефективно производство, извеждането на преден план и комерсиализиране на уникалните им качества чрез производство на специфични продукти, създаване на уникални занимания и дейности.При наличие на правилна развъдна работа е

възможно подобряване на тяхната продуктивност без да се загубят уникалните им качества. Местните породи:• са по-добре приспособени към дадената

екологична зона – често със сурови климатични условия;

• са по-устойчиви към климатичните въздействия и към локалните паразити и болести;

• имат по-добра продуктивност при нискоразходни технологии;

• са способни да използват нискокачествени фуражи, да усвояват територии, терени и ресурси, които не могат да се използват от други породи;

• имат добра майчина способност, висока плодовитост и дълголетие;

• често притежават уникални качества, важни за икономиката на местните жители.

Стесняването на генетичната база на видовете и породите крие значителни рискове. Със загубата на всяка порода се губят специфични призна-ци, които трудно могат да бъдат възсъздадени. Широкото използване на един и същ генетичен материал предполага широкото разпространяване на неже-лани гени. Тясната генетична база прави невъзможно в бъдеще да се реагира адекватно при появата на нови болести, при промени в условията на същест-вуване, при изменение на потребностите на човека. Намаляването на генетичното разнообразие прави невъзможно разнообразяването на продуктите, произвеждани от животните, затруднява решаването на проблемите, свързани с околната среда и т.н.Автохтонните породи са:• уникален източник на гени за подобряване на

здравето и за повишаване на устойчивостта на

индустриалните породи;• изходен материал за създаване на нови породи

с нови характеристики;• богат източник на адаптивност при потенциално

негативни промени в икономиката и околната среда;

• резерв на наследствени качества и “генни комплекси”.

“Непотребни” днес, много породи могат да се окажат носители на уникални признаци, които ще имат икономическа стойност в бъдеще.Автохтонните породи имат важно място в

запазването на екосистемите. В света за съхраняване на изчезващите породи се използват два основни метода – ex situ (in vivo и in vitro) и in situ (FAO, 2007b). В The Global Strategy for the Management of Farm Animal Genetic Resources (FAO, 1999) се препоръчва коренна промяна на концепцията за глобално запазване на биоразнообразието при домашните животни – от съсредоточаването върху ex situ методите, към концентрация на усилията за опазване и развитие на автохтонните породи в пределите на съответните естествени ареали (in situ). In situ съхраняването обхваща цялата агроекосистема, цялото видово разнообразие, влизащо в състава ѝ (Defining, 2003). Днес напълно е осъзнато значе-нието на автохтонните породи, отглеждани в естествената им среда, за устойчиво развитие на уникалните екосистеми (Bodo, 2005 и др.).Планинските и полупланинските райони са крехки

биоценози, които са сформирани през вековете. Домашните животни, разпространени тук, са не-отделима част на екосистемите и са необходими за тяхното хармонично функциониране, тъй като са еволюирали заедно (FAO, 2007a). Когато говорим за ценността на автохтонните

породи, веднага пред нас изниква образът на Родопско късорого говедо. Към него веднага се присъединява и този на Българско родопско, наричано нежно от родопчани – “Джерсето”, което като чели също живее тук от незапомнени времена. Родопските говеда са изключително приспособени към суровите условия на Родопите. Родопските говеда имат социална роля, тъй като

са задължителен фактор за устойчивото развитие на селските общности в Родопите. Най-често, когато се говори за опазването на определени екосистеми, се забравя, че човекът е важен техен елемент. В Националния стратегически план за развитие на селските региони обезлюдяването на селските общини е посочено като основен проблем (МЗГ, 2006). Мерките за запазването на местните породи са важна стъпка за съхранението на уникалните селски общности, които определят самобитността на нашата страна.

Доц. Васил Николов

46

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов приготви здравословни сандвичи в събитие на организацията на професионалните готвачи „Евро ток България” с 500 деца от София по повод Европейския ден за здравословно хранене и готвене с деца. „Днес да се опитваме да сготвим здравословно, за да бъдем по-здрави, по-усмихнати, по-жизнени, да растем по-здрави и по-хубави” – заяви министърът.Според него голяма част от децата са с наднормено тегло, нямат, или – не са получили знание по отношение

на здравословното хранене. „Знаете, че това е специална мисия – и на министерството, и моя лична” – каза той. „Радвам се, че има такъв ден. Дано днес от тези професионални готвачи да научат нещо повече за здравословното хранене” – допълни министърът. „Трябва да покажем с какво да се заместят чипсовете, кроасаните” – уточни той. Д-р Йордан Войнов, директор на Българска агенция по безопасност на храните обясни, че най-добрата инвестиция в бъдещето са нашите прекрасни деца. „За да е успешна инвестицията, трябва да се хранят безопасно и здравословно” – допълни той.Министър Найденов приготви здравословен сандвич с децата. Той използва пълнозърнест хляб, пилешко бяло

месо, зелена салата, моркови и броколи. Накрая прибави нискомаслено меко сирене, приготвено от здравословно прясно мляко. За десерт бяха осигурени вкусни плодове.

Земеделският министър приготви здравословни

сандвичи

47

БРОЙ 1/ 2012

ЖИВОТНОВЪДСТВОBGС ПАРТНЬОРСТВОТО НА БАБХ

Кои са болестите по животните, които традиционно се срещат по нашата географска ширина?При заразните заболявания най-

често разпространено е болестта ензоотична левкоза по говедата. Това е болест, която протича хронично, причинява се от вирус. Тя не е опасна за хората. Друго заболяване, което се среща, но много рядко на територията на страната ни и в никакъв случай не може да се оприличи като масово заболяване, е болестта антракс.

Има ли новопоявили се болести по животните у нас през послед-

Опасни за човека болести

по животнитените години?Като новопоявила се болест

може да посочим заболяването син език (заразна катарална треска по овцете). Първият такъв случай у нас е регистриран на 6 юли 1999 година. Тази болест засяга основно овце. Сред новопоявилите се болести по животните през последните години се нарежда и заболяването птичи грип.

Кои болести, от които боледуват животните са опасни и за хората?Има 156 болести, които са общи

между хората и животните. Като примери за най-често срещани в световен мащаб могат да бъдат дадени заболяванията антракс, туберкулоза, бруцелоза.

По какви пътища става пренася-нето на тези болести от животни-те към хората? Начините са най-различни,

директни и индиректни – консумация на заразени продукти от животински произход, допир на заразени животни и т.н. С антракс човек може да заболее чрез досег с кожата, вдишване

или поглъщане на спори. По-рядко заболяването става чрез допир до кожата - при обработка на кожи, стригане на вълна. Заразяване от туберкулоза може да се получи при консумиране на млечни продукти и суровини, които са добити от болни животни и не са преминали необходимата термична обработка. При бруцелозата хората могат да се заразят при контакт с болни животни или необработени продукти от тях.

До какви последици може да се стигне, ако човек е консумирал заразено месо или млечни про-дукти?Последиците зависят от болестта,

от начина на заразяване. Те могат да бъдат и много сериозни. Затова винаги призоваваме потребителите да консумират само проверени продукти – такива са продуктите в регламентираните обекти от търговската мрежа. Именно консумацията на необработени термично продукти, закупени от улицата, може да доведе до сериозни негативни последствия за човешкото здраве.

СИГУРНОСТВСЕКИДЕН!

48

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

48

БРОЙ

1/ 2

012

ЖИВОТ

НОВЪД

СТВО BG

С ПА

РТНЬ

ОРСТ

ВОТО

НА

БАБХ

Домашни животни са животните, отглеждани в домашни условия с нестопанска цел, за лично развлечение и компания, живеещи със своя собственик и под негов надзор. Собствениците и гледачите на животни са длъжни да ги регистрират в областните дирекции по безопасност на храните. Те трябва да се грижат за здравето им и да осигуряват необходимото им ветеринарномедицинско обслужване, както и да ги предпазват от болка и стрес.Домашните животни не трябва да бъдат оставяни

без наблюдение и да се следи те да не представляват заплаха за околните животни и хора. Не трябва да се допуска замърсяване или унищожаване на околната среда от животното. Забранени са действия на животното, увреждащи чуждо имущество. При причиняване на вреда от животното собственикът му носи имуществена отговорност.Собственикът на домашно животно е длъжен да

регистрира отглежданото животно при лицензиран ветеринарен лекар в 7-дневен срок от придобиването му. По желание на собственика на регистрираното животно може да бъде имплантиран микрочип, който се заплаща от собственика.Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища

в сграда/етажна собственост, на площ по-малка от:1. за куче:а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м;б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв. м;в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м;2. за котка: минимум 6 кв. м. Площта се изчислява

като обща с хората, живеещи в жилището. На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия. На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка.Собственикът на домашно животно взема мерки

да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Той е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост. Изключение се допуска за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните.Собственикът на куче, който го отглежда с цел

развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса. Същата не се заплаща от развъдчици

и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета.Собствениците на домашни животни осигуряват

стерилизацията им, освен ако в случай на възпроизводство са в състояние да отглеждат новородените животни или да ги предоставят на нови собственици. Собствениците на кастрирани кучета не заплащат горепосочените такси. Регистрация на кучета:Регистрацията на кучета се извършва по реда на чл.

174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. В базата данни се въвеждат:1. име на страната на произход на кучето;2. име, пол, цвят и порода;3. дата и място (адрес) на раждане на кучето;4. адрес, име на собственика;5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа;6. датата на поставяне на чипа или татуировката;7. извършени ветеринарномедицински манипула-

ции;8. кастрация на кучето.Името, полът, цветът и породата на кучето се

въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката. В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните. Когато чипът или татуировката е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия практикува. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета. Не се заплаща такса за куче с поставен микрочип за първата година от неговото регистриране.Законът за защита на животните категорично

забранява жестокото отношение към животните. За жестокост се смята всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или трайно увреждане на здравето му или стрес.

Домашни любимци

овес, цитира АФП напътствията на ветеринарите. Кравата е изключение от правилото. Тя е нещо като юзина за топлина. С температура от 39 градуса тя не страда от студ.Нужни са особени грижи за животните в зооло-

гическите градини. Слоновете, щраусите и варани-те са сред най-чувствителните към студа животни. Слоновете и щраусите излизат малко през зимата. Хоботът на слона трябва да се пази от измръзване, а щраусите да не си счупят краката.Но пък за мечките, рижите панди, европейските

бизони и конете на Пржевалски големите студове са щастливо време. Тъй като са привикнали към суровите зими в родните си страни, за тях няма нужда да се полагат специални грижи, освен да им се дава в изобилие вода, пише БГНЕС.Но най-много от всички диви животни страдат

влечугите. Защитниците на животните са особено разтревожени за птиците. Заради замръзналата поч-ва те не могат да се хранят и когато зимата дойде, ако не от студ, умират от глад. За препоръчване е да се оставя малко храна от останките от трапезата и хладка вода на первазите на прозорците или в градината за пернатите.Според Лигата за защита на животните да се по-

стави малко слама, да се защитят от вятъра и нахра-нят и напоят всички животни, които в студа умират мълчаливо е отговорност на всички хора.

Източник: БГНЕСwww.bgnes.com

Животните, и домашни, и диви, страдат от студа както хората, особено по-възрастните. И като хо-рата те трябва да се хидратират повече, да ядат повече и да се завиват.Студената вълна, която обхвана Европа с темпе-

ратури между минус 25 и минус 30 градуса по Целзий, вече взе най-малко 220 човешки жертви на стария континент. В студено и сухо време жи-вотните се дехидратират и горят повече калории, особено онези, които живеят навън, предупрежда-ват ветеринарите.Трябва да се дава повече вода на всички живот-

ни, котки, кучета, а също волове, крави и прасета. И за предпочитане топла вода за онези, които са навън, за да не замръзва. Животните също страдат от температурните промени. При разходка кучетата трябва да носят палто, ако са млади и нямат дълга козина и ако са стари дори и да са с дълга козина, съветват ветеринарите.Колкото повече хората са се намесвали при създа-

ването на породи животни, толкова повече творе-нията им страдат от студа. Например на чихуахуа му е по-студено отколкото на хъскито.За да се избегне измръзване на лапите на най-де-

ликатните любимци, трябва да се мажат с емулсия. Количествата храна трябва да се увеличат тройно за кучетата и котките, които живеят навън, и зна-чително при домашните. Конете по пасбищата ес-тествено се окосмяват и затова не е нужно да се покриват. Но е задължително да имат повече вода и по-големи всекидневни дажби слама, ечемик или

Животните също страдат от студа